ТЕМА 1.

ПОНЯТИЕ ЗА ТЪРГОВЕЦ, ТЪРГОВСКА ФИРМА, ТЪРГОВСКО

ПРЕДПРИЯТИЕ. ТЪРГОВСКИ РЕГИСТЪР.

І. Понятие за търговец.
Общите положения за търговеца са уредени в чл. 1 и 2 на ТЗ
1. Понятието “търговец” е уредено в чл. 1, ал. 1 ТЗ: Търговец по смисъла на този
закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от
следните сделки: 1) покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в
първоначален, преработен или обработен вид; 2) продажба на стоки от собствено
производство; 3) покупка на ценни книги с цел да ги продаде; 4) търговско
представителство и посредничество; 5) комисионни, спедиционни и превозни сделки;
6) застрахователни сделки; 7) банкови и валутни сделки; 8) менителници, записи на
заповед и чекове; 9) складови сделки; 10) лицензионни сделки; 11) стоков контрол; 12)
сделки с интелектуална собственост; 13) хотелиерски, туристически, рекламни,
информационни, програмни, импресарски или други услуги; 14) покупка, строеж или
обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; 15) лизинг. От това определение
могат да се изведат специфичните белези на понятието “търговец”:
1.1. Търговецът е физическо или юридическо лице и то дееспособно.
1.2. Лицето трябва да извършва сделките по т. 1-15
1.3. Търговските сделки трябва да се извършват по занятие.
Терминът “по занятие” не е определен легално в ТЗ, но независимо от това е безспорно
какво означава. Това е обективен белег, който не зависи от субективното отношение на
търговеца или на третите лица. Сделките трябва да се извършват системно, постоянно и
основно с цел печалба, с намерение тя да е източник на постоянен доход.
2. Извън тези 3 белега има и една друга група търговци, която е уредена
по различен начин и не попада под това определение – търговските дружества и
кооперациите (с изключение на ЖСК) – чл. 1, ал. 2.
3. Има още една група търговци, за които е характерно, че стават
търговци поради особеното устройство на своята дейност – чл. 1, ал. 3: За търговец се
смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква
неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в
ал. 1. Вторият белег на тези търговци е изискването делата да се водят по “търговски
начин”.
4. В ТЗ се казва изрично кои лица не са търговци, макар това да е
излишно, защото търговците са изчерпателно изброени. Понятието “лица” в случая
означава, че става дума само за физически лица. По-скоро това е направено за да има
ясна диференциация между търговците и други сходни категории. Не са търговци
лицата по чл. 2:

ІІ. Търговско предприятие – понятие. Съдържание на предприятието. Сделки с

предприятие.

 Правен режим: чл. 15-16а ТЗ.

1. Понятие. Търговското предприятие по смисъла на чл. 15 е организация на
дейността на търговеца. Понятие, което се покрива донякъде с понятието “имущество”,
но е по-широко от него (на практика търговското предприятие е имуществото на
търговеца).
 2. Съдържание на понятието “търговско предприятие”:
1) То е съвкупност от права, които могат да са имуществени (вещни,
облигационни, права върху нематериални блага) и неимуществени, които са свързани с
търговската дейност (напр. право на търговска фирма). Има и други неимуществени
права, които се включват в търговското предприятие (напр. авторски права: право на
публикуване, право на авторско име и т.н.) Заради неимуществените права понятието
“търговско предприятие” е по-широко от “имущество”.
2) В търговското предприятие се включват задължения. Задълженията
могат да бъдат, както деликтни така и договорни, както частни така и публични.
3) На последно място се включват и фактически отношения (напр.
владение, клиентела, репутация и т.н.)
Търговското предприятие е не статична, а динамична съвкупност.
3. ТЗ урежда в чл. 15 общия правен режим на разпоредителните сделки с
търговско предприятие. Най-вече този режим се прилага за продажбата на търговско
предприятие, но може да се използва и за други прехвърлителни сделки. Сделките с
търговско предприятие напомнят на продажбата на наследство и преди да съществуват
подробни правила за търговското предприятие се използват правилата за продажба на
наследство. Сходството е в правата и начина на прехвърляне.

ІІІ. Търговска фирма и седалище.

1. Търговска фирма:
1.1. Уредбата на търговската фирма е в чл. 7-11 ТЗ. Чл. 7, ал. 1 дава
легалното определение на понятието: Фирма е наименованието, под което търговецът
упражнява занятието си и се подписва. Подписването не е съществен елемент.
Търговската фирма е словесното означение, под което търговеца сключва търговски
сделки, тя е “търговското име” на търговеца и търговското предприятие.
1.2. Както всяко име търговската фирма се определя от търговеца, но
законът предвижда изисквания при формирането на търговската фирма (подобно на
името на физическото лице). Законът предвижда за търговската фирма необходимо
съдържание - всяка фирма включва елементи, които са легално определени.
1.3. Търговската фирма трябва да отговаря на изискванията по чл. 7, ал. 2:
1) изискване за истинност;
2) да не въвежда в заблуждение;
3) да не накърнява обществения ред и морала;
1.4. Името трябва да е на кирилица и така се вписва в търговския
регистър, но може допълнително да се изписва и на друг език.
1.5. Търговската фирма е обект на субективно право – неимуществено
лично право. Правото на търговска фирма има изключителен характер и може да се
използва само от този, който я е регистрирал (трябва удостоверение за уникалност, но
изискването не е за цялата страна). Правото на търговска фирма възниква от
вписването й в търговския регистър. Използването на чужда фирма се квалифицира
като нелоялна конкуренция по смисъла на Закона за защита на конкуренцията.
1.6. Търговската фирма е понятие различно от търговската марка (макар
да могат и да имат едно съдържание). Търговската марка е знак, с който се означава
стока или услуга, а търговската фирма обозначава търговеца. Търговската марка може
да не е само словесно означение, а също така и графично, звуково или комбинирано
между всички тях. Търговската марка се регистрира в държавния регистър на
Патентното ведомство. Правото на търговска марка е срочно, регистрира се за 10
години и може да се подновява неограничен брой пъти, но правото на търговска фирма

2
не е нужно да се подновява. Има също така разлика в режима на прехвърляне,
погасяване и защита. Иначе и двете права са абсолютни.
1.7. Прехвърлянето на търговската фирма става само заедно с търговското
предприятие, но търговската фирма може да се променя по искане на търговеца, който
я е вписал.
2. Седалище – уредено в чл. 12-13 ТЗ.
2.1. Седалището е населеното място, в което се намира управлението на
дейността на търговеца. Ако търговецът има клон може да се говори за главно
седалище и за седалище на клона.
2.2. Седалището се вписва в търговския регистър, търговецът може да
има и други адреси, които обаче не се вписват.
2.3. Търговецът може да промени своето седалище, като заяви промените
в съда по регистрацията.
Търговецът е длъжен да посочва в търговската си кореспонденция: седалището и
адреса на управлението; съда, където е регистриран; номера на регистрацията и
банковата сметка. Търговецът може да посочва и адрес за съобщения. Според ал. 2 за
клона освен данните по ал. 1 трябва да се посочва и съдът в търговския регистър, към
който клонът е вписан, както и номерът на неговата регистрация.

ІV. Търговски регистър.

Закон за търговския регистър