Professional Documents
Culture Documents
Понятие за търговец, търговско предприятие
Понятие за търговец, търговско предприятие
І. Понятие за търговец.
Общите положения за търговеца са уредени в чл. 1 и 2 на ТЗ
1. Понятието “търговец” е уредено в чл. 1, ал. 1 ТЗ: Търговец по смисъла на този
закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от
следните сделки: 1) покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в
първоначален, преработен или обработен вид; 2) продажба на стоки от собствено
производство; 3) покупка на ценни книги с цел да ги продаде; 4) търговско
представителство и посредничество; 5) комисионни, спедиционни и превозни сделки;
6) застрахователни сделки; 7) банкови и валутни сделки; 8) менителници, записи на
заповед и чекове; 9) складови сделки; 10) лицензионни сделки; 11) стоков контрол; 12)
сделки с интелектуална собственост; 13) хотелиерски, туристически, рекламни,
информационни, програмни, импресарски или други услуги; 14) покупка, строеж или
обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; 15) лизинг. От това определение
могат да се изведат специфичните белези на понятието “търговец”:
1.1. Търговецът е физическо или юридическо лице и то дееспособно.
1.2. Лицето трябва да извършва сделките по т. 1-15
1.3. Търговските сделки трябва да се извършват по занятие.
Терминът “по занятие” не е определен легално в ТЗ, но независимо от това е безспорно
какво означава. Това е обективен белег, който не зависи от субективното отношение на
търговеца или на третите лица. Сделките трябва да се извършват системно, постоянно и
основно с цел печалба, с намерение тя да е източник на постоянен доход.
2. Извън тези 3 белега има и една друга група търговци, която е уредена
по различен начин и не попада под това определение – търговските дружества и
кооперациите (с изключение на ЖСК) – чл. 1, ал. 2.
3. Има още една група търговци, за които е характерно, че стават
търговци поради особеното устройство на своята дейност – чл. 1, ал. 3: За търговец се
смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква
неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в
ал. 1. Вторият белег на тези търговци е изискването делата да се водят по “търговски
начин”.
4. В ТЗ се казва изрично кои лица не са търговци, макар това да е
излишно, защото търговците са изчерпателно изброени. Понятието “лица” в случая
означава, че става дума само за физически лица. По-скоро това е направено за да има
ясна диференциация между търговците и други сходни категории. Не са търговци
лицата по чл. 2:
2
не е нужно да се подновява. Има също така разлика в режима на прехвърляне,
погасяване и защита. Иначе и двете права са абсолютни.
1.7. Прехвърлянето на търговската фирма става само заедно с търговското
предприятие, но търговската фирма може да се променя по искане на търговеца, който
я е вписал.
2. Седалище – уредено в чл. 12-13 ТЗ.
2.1. Седалището е населеното място, в което се намира управлението на
дейността на търговеца. Ако търговецът има клон може да се говори за главно
седалище и за седалище на клона.
2.2. Седалището се вписва в търговския регистър, търговецът може да
има и други адреси, които обаче не се вписват.
2.3. Търговецът може да промени своето седалище, като заяви промените
в съда по регистрацията.
Търговецът е длъжен да посочва в търговската си кореспонденция: седалището и
адреса на управлението; съда, където е регистриран; номера на регистрацията и
банковата сметка. Търговецът може да посочва и адрес за съобщения. Според ал. 2 за
клона освен данните по ал. 1 трябва да се посочва и съдът в търговския регистър, към
който клонът е вписан, както и номерът на неговата регистрация.