. Тълкуване на сделки. Тълкуването на сделките има сходство с тълкуването на правните норми.

И в
двата случая е налице една мисловна дейност, насочена към установяване на действителното им
съдържание. При тълкуването на закона се търси неговият разум, неговата цел. При правната сделка
трябва да се търсят целите на всеки един от изявителите на волята. При тълкуването на закона се
изхожда от неговото място в правната система, от връзката и логиката на тълкуваната правна норма с
другите норми в закона. При правните сделки такава връзка, такава логика липсват. Сделката е една, и
то самостоятелна без връзка с другите. Ако едно волеизявление е неясно, то се нуждае от тълкуване.
Тълкуването трябва да изясни какво е искало да каже едно лице и в какъв смисъл е задължено от
своето волеизявление. Поради това тук трябва да се вземат предвид и индивидуалните, конкретните
психически възможности на изявителя и на адресата. При едно волеизявление, което се нуждае от
приемане, ако и двете страни го разбират еднакво, липсва основание за тълкуване. Ако обаче между
страните има спор за смисъла на използваните понятия, тогава е необходимо тълкуване. Целта на
тълкуването е да се установи скритата зад външната изява воля на изявителя. При тълкуването на
едностранни сделки се търси единство на действителната воля и нейната изява. Ако авторът или
адресатът на изявлението има свои виждания за съдържанието на една дума или влага съдържание,
различно от общоупотребимото, той не може да се позове на него, освен ако другата страна има
същото разбиране. Тълкуването изхожда от действителното съдържание на думите, с които е изразена
волята. При наличие на насрещни съвпадащи волеизявления има сключен договор и може да се
наложи неговото тълкуване. Съществуват две волеизявления, които не са отделни, независими, а се
намират във взаимна връзка и представляват една общност. Поради това на тълкуване подлежат и
двете изявления, довели до съгласието. Когато се тълкува договор първо трябва да се установи
неговият вид или категория / продажба, наем, замяна/. След това се обсъждат в контекста на вида на
договора употребените думи, понятия, изрази. Но думите не могат да се обсъждат отделно и откъснато
една от друга. Чл.20 ЗЗД определя, че трябва да се търси общата воля на страните. А това означава
отделните уговорки да се тълкуват във връзка едни с други и всяка с оглед целта на договора,
обичаите в практиката и добросъвестността. При тълкуване на едностранна правна сделка се изхожда
от интереса на лицето, изявило своята воля. При тълкуване на договор се изхожда от интересите на
двете страни. При едностраните и при двустранните сделки е напълно възможно страните не само да
допуснат неяснота, която се нуждае от тълкуване, но и някоя празнота, която трябва да бъде
запълнена. В този случай говорим за допълващо тълкуване. Това тълкуване е допустимо само след
като се установи по пътя на тълкуването, че има нещо непълно. За да има непълнота в един договор,
първо трябва да се установи дали той е сключен и дали определен пункт не е уреден. Ако за случая
има правни норми, те ще влязат в действие. Но ако липсват съответните законови правила или ако
действащите норми са неприложими, тогаво съдията следва да потърси начин да попълни
непълнотата. Той първо трябва да установи, че е налице празнота и да изследва предпоставките за
сключване на сделката, мотивите и целите на страните, както и обичайните правила, ако такива са
налице. Съдията е задължен да запълни празнотата. Търси се хипотетичната воля на участниците в
правната сделка.

49. Сделки сключени под условие – срок и тежест. Правото познава 3 вида модалитети – условие,
срок и модус. При условните модалитети настъпването на правните последици се поставя взависимост
от настъпването на едно бъдещо и несигурно събитие. Условието е елемент от ФС на сделката. При
срока настъпването на целените правни последици се поставя взависимост от едно бъдещо и сигурно
събитие – изтичане на определен срок. И срокът е елемент от ФС на сделката. И срокът, както
условието е бъдещо събитие, но за разлика от него сбъдването му е сигурно. С настъпването му
завършва ФС на сделката. При модуса настъпването на търсените правни последици е свързано със
спазването на определени форми, с извършването на определени действия или с поемането на някои
тежести. Модусът не трябва да влиза като съществен елемент от ФС на сделката по силата на закона.
Модусът също е елемент от ФС на сделката. Той налага известни тежести. За да се породят
съответните правни последици, трябва да се изпълни или осъществи модусът. Модусът се среща при
даренията и заветите.