23. Физически лица. Правоспособност. Дееспособност – понятие, степени.

Обективното право и
специално ГП приемат като ФЛ не тялото на човека, а по-скоро неговите проявления, неговата воля,
неговите психически преживявания. И поради това защитата на едно гражданско субективно право не
допуска действия във форма на санкция срещу тялото на едно лице, а само срещу неговата воля.
Началото на съществуването на ФЛ е неговото раждане. Но наред с биологичния факт, се съставя акт
за раждане от длъжностното лице по гражданското състояние. Но самото раждане не е достатъчен
факт, за да може едно лице да придобие качеството субект на правото. За да стане това детето трябва
да се роди живо и жизнеспособно. Мъртвороденото дете не може да бъде признато за правен субект,
също както детето, родено неспособно да живее. По силата на ЗН и заченатият при откриване на
наследството е правен субект. Края на съществуването на ФЛ е смъртта. От правна гл.т. правния
субект престава да съществува, но не и всички негови права и задължения. Съобразно с правилата на
ГП наследниците могат да придобиват права и задължения от починалия, с което те се явяват негови
продължители. Но има права и задължения, които се погасяват със смъртта на едно лице.
Правоспособността е абстрактна възможност на едно лице да бъде носител на права и задължения,
т.е. да бъде правен субект. За придобиването на това качество не се изисква нито възраст, нито
образование, нито други условия. Правоспособността не е субективно право. Тя е предпоставка за
придобиване на субективни права. Дава се от правния ред и поради това тя не може да бъде отнета от
никого. Но със съдебното решение на наказателния съд едно лице може да бъде лишено от отделни
елементи от съдържанието на правоспособността за определен срок. Дееспособността е признатата
от правния ред способност на човека със своите действия да придобива права и да поема задължения.
Правоспособността е необходимо качество, за да може в конкретен случай едно лице да придобива и
упражнява права и задължения. Дееспособността изисква определена степен на зрялост. Правният
субект трябва да може да осъзнава какви права упражнява и какви задължения поема. Само законът
може да признава това правно качество. То не се създава или договаря между правните субекти и не
зависи от техните волеизявления. Видове недееспособност: Ненавършена законно определена
възраст - с оглед на критерия възраст в областта на дееспособността има три периода: малолетие,
непълнолетие, пълнолетие. Въпросът се урежда от императивни норми, които не търпят никакво
дерогиране. Малолетие – обхваща периода между раждането и навършването на 14-годишна възраст.
Те са напълно недееспособни. Малолетните имат законен представител, който извършва правни
действия от тяхно име и за тяхна сметка. Законни представители са родителите и настойниците.
Родителят има представителна власт и права в областта на управление на имуществото на
малолетния. Разпоредителни действия с имуществото на малолетния се допускат с разрешение на РС
само при нужда или при очевидна негова изгода. Непълнолетие – лицата навършили 14 години до
навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни. Непълнолетните лица извършват правни
действия със съгласието на техните родители, но те могат и сами да сключват обикновени дребни
сделки за задоволяване на текущи нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд.
Налице е ограничена дееспособност. Но разпореждане с вещите на непълнолетния може да се
извърши само с разрешение на РС и то при доказана нужда или очевидна полза за непълнолетния.
Пълнолетие – лицата, навършили 18 години са пълнолетни. Те могат валидно да придобиват права и
поемат задължения. Умствено разстройство – това е втория случай, в който дееспособността на един
човек трябва да бъде ограничена. При наличието на умствено разстройство дееспособността се
стеснява или отнема с правен акт. И по силата на него, едно лице става частично или напълно
неспособно само със своите действия да поема права и задължения.