I. Гражданско право. 1.

Същност – съвкупност от
правни норми,които регулират частните
имуществени и свързаните с тях лични
неимуществени права м/у равно поставени субекти
чрез гражданско-правни методи и средства. 2.
Предмет и метод. а)предмет – предмет на регулиране
на ГП са имуществените и личните неимуществени
отношения м/у имуществените лица. б)метод на
правно регулиране – равнопоставеност с
предоставяне на лична инициатива и автономия на
волята. 3. Система на ГП – състои се от обща и
специална част. А)обща част – уреждат се въпроси,
валидни за всички граждани, граждански сделки и
др. б)специална част: - вещно право, което урежда
правата, свързани с движими и недвижими вещи; -
облигационно право – урежда изпълнението и
неизпълнението на задълженията; - право на
интелектуална собственост – урежда правата в/у
литер. произведения, патенти и др.; - наследствено
право – урежда отношения относно наследяването на
имущество. II. Източници на ГП. 1. Понятие за
източник на ГП – волеизявление, направено по
установения ред, с което се създават гражданско
правни норми. 2. Видове източници:
А)конституцията – с текстове, с които се гарантира
частната собственост, правото на наследяване и
закрилата на авторските права. Б)закони – за
собствеността, задълженията и договорите.
в)подзаконови актове – правилници, наредби,
предвидени в законите. Г) международни договори –
когато засягат отношения в областта на ГП. Д)
правни обичаи. Е)добри нрави – включват морално-
етичните правила за поведение. III. Принципи на ГП
– основни ръководни начала и идеи, въз основа на
които са регламентирани гражданските
правоотношения. 1. Принцип на свободата на
човешката дейност – в ГП всичко, което изрично не е
забранено, е позволено. 2. Принцип на свобода и
неприкосновеност на частната собственост и на
равнопоставеността на всички видове собственост. 3.
Принцип на автономия на волята. 4. Принцип на
равнопоставеност през закона. 5. Принцип за
предимство на обществените интереси пред личните
интереси. 6. Принцип на добросъвестността. IV.
Граждански правоотношения. 1. Същност – уредена
в гражданско правните норми правна връзка м/у
конкретни равно поставени субекти, която се
изразява във взаимно обвързани права и задължения.
2. Предпоставки за възникване на гражданските
правоотношения – необходими са ГП-на норма и
юридически факт. 3. Граждански юридически факт –
факт от обективната действителност, който е
предвиден в гражданско-правната норма. Той се
нарича фактическо основание за възникване на
граждански правоотношения. 4. Елементи на
гражданските правоотношения: а)субект – тези, м/у
които гражданските правоотношения съществуват.
б)обект – благото, заради което гражданските
правоотношения съществуват. в)съдържание –
включва правата и задълженията на субектите на
гражданските правоотношения. V. Правоприемство –
изразява се в прехвъряне на права и задължения от
едно лице на друго. Видове правоприемство:
1)според това как е уредено правоприемството:
а)законно – възниква по силата на закона;
б)договорно – възниква по силата на гражданска
сделка. 2)според обема на правата и задълженията,
които се прехвърлят: а)общо правоприемство –
всички права и задължения на праводателя
преминават върху правоприемника. б)частично
правоприемство – преминават само отделни
субективни права.