19. Упражняване на субективни права и изпълнение на граждански задължения.

Граници на
упражняване на субективни права. Злоупотреба с право. Осъществяването на едно субективно
право се извършва чрез волеизявление на едно лице, което отговаря на изискванията на правната
норма. Тя определя абстрактно и общо съдържанието на субективното право. Конкретизацията се
постига в процеса на уговаряне и уточняване между отделните правни субекти, свързано с конкертния
интерес, подлежащ на задоволяване и с целта, която се преследва. При упражняване на едно
субективно право могат да се засегнат интереси на трето лице. Затова трябва да се намери граница
между упражняване на едно субективно право от едно лице и упражняване от други лица на субективни
права, когато се пресичат или граничат. Ясное, че упражняването на едно право не може да бъде
неограничено по обем или по съдържание. С упражняването на едно субективно право не може да се
накърняват неоснователно чужди правни сфери или чужди субективни права. Точно това са границите
за упражняване на едно субективно право. Има обаче случаи, когато законодателя в обществен
интерес разширява или стеснява границите на едно субективно право за сметка на чуждо субективно
право. Граници във времето – субективното право е обикновено ограничено в срок. То се учредява по
силата на закона или по силата на договор между страните, така че да се упражнява само за
определено време. Упражняването на потестативните права е свързано с точно определени срокове.
При неупражняването им в съответния срок, те се погасяват. По-късното им упражняване е
недопустимо. Законът установява сроковете, а съдът е този, който трябва да следи за спазването им.
Давностните срокове при отделните субективни права са различни. Нашето законодателство познава
главно 3 срока: 3-годишен срок – с изтичането на този срок се погасяват вземания за възнаграждения
за труд, за обезщетение и неустойки, от неизпълнени договори, вземания за периодични плащания; 5-
годишен срок – предвиден е като погасителен срок за всички вземания, за упражняване право на
строеж, за придобиване на движимост чрез непрекъснато владеене, за придобиване на недвижими
имоти чрез добросъвестно владеене; 10-годишен срок – за придобиване право на собственост върху
недвижими имоти. Граници по същество – всяко субективно право е ограничено и по съществото си.
То е насочено към едно или повече лица и обхваща определено действие. Нуждата от задоволяване на
определен интерес не означава безпределност, а само свободно проявление във разрешените от
закона рамки. Не може да имаме субективно право, което да не е лимитирано. Ограниченията на едно
субективно право идват или от правните норми или от сключения между страните договор или от
съдебно решение. Границите може да се определят и от понятията добросъвестност, добри нрави,
грижа на добър стопанин и т.н. Злоупотреба с правото - правния ред не може да приеме
упражняването на едно субективно право, когато има за цел да нанесе другиму вреда. В този случай
говорим за злоупотреба с право. За изясняване на злоупотребата с правото са създадени две тези:
обективна и субективна. Обективната приема, че е налице злоупотреба, когато упражняването на
субективното право противоречи на неговата социална функция. Намерението на носителя на
субективното право отива на заден план. Субективната теза приема, че е налице злоупотреба с
правото, когато правото се упражнява единствено с намерението да се вреди на трето лице. В този
случай се търси субективната страна – намерението. Упражняването на субективни права става за
задоволяване на определени интереси. Намерението, включващо търсената цел, т.е. субективната
страна е от значение и щом като се задоволява една нужда от нанасяне на вреда в правната сфера на
едно лице. За да имаме злоупотреба с правото е необходимо да са налице няколко условия:
Действието да не нарушава правна норма и да бъде допустимо и признато от правния ред от обективна
гл.т.; Действието да е с намерение да се нанесе вреда на трето лице, т.е. да няма никаква друга цел;
Действието да не задоволява лигитимен интерес на носителя на субективното право. Злоупотребата с
правото е неправомерно действие. Има съществена разлика между злоупотреба с правото и
непозволено увреждане. Злоупотребата с право има за цел да увреди едно лице, да влоши неговото
имуществено или обществено положение. Ако обаче се стигне до непозволено увреждане, това би
било нов ЮФ и той може да породи съответните нови и самостоятелни правни последици. Правните
последици от злоупотребата с правото са няколко: Съдът може да откаже защита на така упражненото
субективно право, предявено с иск или с възражение; превратното упражняване на правото не се
ползва със защита; Лицето, което е потърпевшо от превратното упражняване на едно субективно
право може да търси по исков път преустановяване на действията, представляващи злоупотреба с
право. Само ако от упражняването на субективно право са настъпили вреди, то е налице непозволено
увреждане и може да се претендира обезщетение. Противонравствено умишлено увреждане – при
наличието на такова действие се дължи обезщетение. Когато се установява от правната норма следва
да са налице кумулативно няколко условия: Упражняване на едно субективно право; Причинена вреда
на трето лице; Причиняването на вредата следва да е умишлено; Упражняването на субективното
право и умишленото причиняване на вреда да стават по начин, противен на добрите нрави.
Злоупотребата с право винаги е упражняване на едно субективно право противно на добрите нрави.