Предпоставки за възникване на имуществена отчетническа отговорност:

В този въпрос се разглежда фактическият състав, пораждащ имуществената

отчетническа отговорност. Доколкото се касае за деликтна отговорност, това е
фактическият състав на този вид гражданска отговорност. Макар и непълно, този
фактически състав е визиран в чл. 21, ал. 1 ЗДФИ
Фактическият състав съдържа 4 елемента, от които 3 са обективни, а вината е
субективен елемент. Необходимо е и четирите елемента да са кумулативно дадени като
всеки има една и също правна стойност.
1. Вредата. Този елемент се изразява в намаляването или накърняването на
имуществени права и интереси
Специфична форма на отчетнически деликт е “липсата”
- отрицателна разлика в имуществото, състояща се в разлика в полученото,
отчетеното и намереното в наличност.
- вреда с неустановен произход.
2. Противоправното поведение.
- Незаконосъобразност. Финансовият контрол е за законосъобразност и
целесъобразност при боравенето с парични средства и материални ценности, но когато
става дума за юридическа отговорност, тя винаги се свързва с незаконосъобразност и
противоправно поведение
- Противоправното поведение изрично трябва да е описано в акта за начет
- Трябва да се прави разлика между нецелево разходване на средства и
нецелесъобразни действия.
3. Причинна връзка. Вредата следва да бъде резултат, пряка и непосредствена
последица от противоправното поведение, от извършеното
4. Вина. Това е субективният елемент от състава на деликтната отговорност

Определяне размера на причинената вреда и нейната оценка. Когато е

увредено имущество или вредата е във валута, са поставя въпросът за размера на вредата и
нейната оценка.
1) При увреждане на имущество
2) Когато вредата е причинена във валута

Основания за освобождаване от имуществена отчетническа отговорност.

- При този въпрос не се стига до погасяване на отговорността.

- Доколкото се касае за гражданска отговорност, всички основания за
освобождаване от този вид отговорност принципно намират приложение и тук. Но заедно
с тях има и специфични основания, които се отнасят до лицата с качеството “отчетник”.
Тях условно можем да наречем “специални”.
1. Компенсация между липси и излишъци чл.30 от ЗДФИ и чл.42 ПП ЗДФИ.
Често в хода на финансовата ревизия се установява, че някои вещи липсват, а други се
намират в повече. Допустимо е да се компенсира вредата с излишъка, т.е. изключва се
вредата като елемент от фактическия състав, който поражда отговорността.
 2. Изпълнение на неправомерна заповед. (чл.28 ЗДФИ
3. Признаване на естествени фири. Става дума за стоки, които при боравенето с
тях (транспортиране, съхраняване) губят част от количеството си или от теглото си.
Възникнала е вреда, но тя не е вследствие на противоправно виновно поведение на
отчетника, а следствие от външно въздействие
4. Признаване на търговски риск. Това основание намира приложение в
търговската дейност, но не във всички търговски обекти, а в такива, при които купувачите
имат пряк достъп до стоките и са възможни кражби.
5. Бракуване и обезценяване на стоки. В тази ситуация отчетникът действа
правомерно.
1) при бракуването стоките следва да бъдат унищожени в
присъствието на комисия;
2) при обезценяването стоките трябва да се продават в специален
магазин, с цел да се избегнат злоупотреби
6. Престъпление, извършено от трето лице (кражба, грабеж). Това престъпление
в случая се приравнява по действие на непреодолимата сила. Макар да има човешко
поведение от страна на третото лице, законът го приравнява с ефекта, който би имало от
непреодолима сила.
7.Непреодолима сила-случайно събитие;
8.Неизбежна отбрана в рамките на законовите предели.
9. Нормален производствено стопански риск
10.Защита на отчетника. От гледна точка на защитата на отчетника той е
заинтересован да докаже липсата на някое от четирите условия.

Пълна, солидарна и бригадна имуществена отчетническа отговорност.

1. Пълна отговорност:
И солидарната, и бригадната са пълни отговорности, но при тях отговорността се
носи в пълен размер от две или повече лица. Възстановяват се изцяло вредите.
Отговорността е в пълен размер, но за разлика от отговорността по ЗЗД тук това
понятие включва само действително причинените вреди.
В ЗДФИ са установени особености: Тук чл. 21 посочва изчерпателно случаите, в
които се носи имуществена отговорност.
1.2. Случаи, в които се носи пълна имуществена отговорност.
1) Вредите са причинени умишлено.
2) Вредите са под формата на липси.
- Липсата е разлика между повереното, отчетеното и намереното в
наличност
- Липсата е вреда с неустановен произход.

3) Вредата е причинена не при или по повод изпълнение на служебни

(трудови) задължения. Отчетникът е причинил вреди, които не са свързани с работата му,
а на лично основание.
 4) Когато лица са се разпоредили или са допуснали незаконни
плащания. Този нов случай е предвиден в чл.21, ал.4 .

От тук нататък, когато се говори за солидарна и бригадна отговорност тези 4

случая отново важат.
2. Солидарна отговорност.
2.1. Нормативна уредба и общи правила.
- Солидарната отговорност е уредена в чл. 21, ал. 2 и ал.3 и
ал.4 от ЗДФИ
.

- При солидарната отговорност 2 или повече лица отговарят за

едно и също задължение, всеки отговаря за цялото. В случая тези лица могат да бъда
отчетници, но към тях могат да се присъединят и трети лица – всички те ще отговарят за
едни и същи имуществени вреди.
- При солидарността всеки отговаря, но не всеки изпълнява,
2.2. Хипотези за солидарна имуществена отговорност във ФП.
Солидарността по ЗЗД възниква в два основни случая: по закон и по договор. Във ФП
солидарността възниква, само ако е предвидена в закона - случаите са посочени в ЗДФИ.
В тази насока има две групи случаи:
1) В първата група случаи има съпричиняване.
- изпълнение на неправомерна служебна заповед –когато адресатът не е
възразил срещу нея; солидарността е между автора и адресата;
- отговорност между пряк отчетник и контролен орган, който не е упражнил
контролните си функции.
-Когато не могат да се разграничат отчетническите дейности и не може
безспорно да се установи, кой точно е причинил вредите.
2) Солидарност между отчетниците и третите лица, които са
се обогатили неоснователно.
а) Лицата отговарят на различно правно основание:
- причинителят за непозволено увреждане, деликт;
- третото лице за неоснователно обогатяване, то се е възползвало от
вредите.
3. Бригадна имуществена отговорност.

Същност на бригадната отговорност. Отговорността е “бригадна”, защото се носи

от един колектив - бригада от отчетници, които работят заедно в един обект, като
осъществяват заедно отчетническа дейност, но тя не може да се разграничи между тях, не
може да се установи, кой е причинил вредите.
Тази отговорност се носи, когато е изрично предвидена, в противен случай ще
се носи солидарна. Ако има бригадна, то тя ще изключи солидарната отговорност.
1) За да възникне такава отговорност, членовете на бригадата трябва
да сключат един предварителен договор с предприятието, че ако бъдат констатирани
вреди под формата на липси, те ще носят такава отговорност. Този договор е различен от
трудовия
2) Отговорността и в този случай е деликтна, защото договорът за носене на
бригадна отговорност не поражда отговорността, а само я разпределя между отчетниците.
 3) Бригадната отговорност не е солидарна, а е лична между членовете на
бригадата.
4) Разпределение на отговорността. Всеки отговаря за определена част от
вредите, но не поравно, а съобразно два критерия:
- прослужено време, когато е причинена вредата
- получаваното в този период трудово възнаграждение.
5) Бригадната отговорност е само за вреди под формата на липса, т.е.
вредоносният юридически факт е неизвестен.

Способи за погасяване на имуществената отчетническа отговорност.

Плащане. Въстановяване в натура. Прихващане. Опрощаване на задълението.
Сливане. Погасителна давност.

Не бива да се смесват способите за погасяване с основанията за освобождаване от

отговорност, при които не се стига до носене на отговорност..
1. Плащане. Този способ намира най-голямо приложение, той е типичният
способ, най-често срещаният.
- Условия за изпълнение:
Задължението трябва да бъде определено.
При условията на доброволност лицето може да плати и по време на ревизия преди
актът за начет да е минал през съда или в хода на самото съдебно производство.
Без значение, кога се плаща, необходимо е да има изпълняемо право и то да е ликвидно и
изискуемо.
Кой трябва да плати- Начетеното лице
1) Това лице може да е едно, но може да се отговаря и в
условията на пасивна солидарност,.
2) При условията на бригадна имуществена отговорност,
всеки трябва да изпълни за своята част.
3) При условията на неоснователно обогатяване изпълнението
е в рамките на неоснователното обогатяване.

2. Възстановяване в натура. Този способ за погасяване на имуществената

отчетническа отговорност е приложим тогава, когато вредите са причинени на вещи.
Способът не е посочен изрично в законодателството. Този способ ще бъде
приложим, ако увреденият даде съгласие за това. Възстановяването в натура е приложимо
до постановяването на съдебния акт. С възстановяването на вещта се възстановява
всъщност главницата. И в този случай изпълнението може да стане от трето
лице. Частичното изпълнение е възможно в някои случаи, в зависимост от това за какво
имущество става дума (делимо или неделимо).

3. Прихващане. Тук не се прилага специалният режим по ДОПК

Правните последици настъпват тогава, когато компенсацията е била възможна.

Погасява се до размера на по-малкото от по-старото към по-новото задължение.
Прихващането може да се извърши и без кредиторът да има интерес. Компенсацията е
приложим способ, след като отговорността е окончателно определена след издаването на
съдебен акт.
4. Опрощаване
5. Сливане- тук става въпрос за сливане на увредената организация и
начетеното лице.
- При условията на чл.11 от Закона за наследството.
- Ако начетеното лице е оставило завещание в полза на юридическото лице,
което е увредило.
6. Погасителна давност