Осигурително

lOMoARcPSD|16234621
Лекции по ОсП с Гевренова Попова и Милева 2021 2022г
Осигурително право (Софийският университет Св. Климент Охридски)
Studocu is not sponsored or endorsed by any college or university

Downloaded by PR Vratsa (prvratsa@gmail.com)
lOMoARcPSD|16234621
Лекция от 05.10.2021 г.
Проф. д-р Нина Гевренова
Миналата година с повечето от вас се чувахме на лекции. Аз се казвам

Нина Гевренова и ще ви чета лекциите по обществено осигуряване. Който иска
да се явява на първата изпитна сесия, ще трябва да участва в упражненията и
да направи три колоквиума, по възможност нито един от тях с двойка.
Колегите, които имат отлична оценка, се освобождават от изпит – по същия
начин ще бъде и тази година.
Допълнителен материал за подготовка за изпит – има два учебника; нямам
претенции кой ще ползвате. Единият на проф. Мръчков, а другият на проф.
Средкова. Знаете, че ще ползвате и нормативната уредба на изпита. Не искам
да ви правя нещастни, но това е най-лошата НА в РБ. Има изключително много
ПНА. Проблемът е, че ще видите алинеи по една страница и половина; накрая
човек не помни какво е почнал да чете.
Трудното в общественото осигуряване е, че е производен правен отрасъл.
Ще прескачаме от първично право към производно и това ще ви прави
щастливи – 60 % е трудово право. Ползваме изцяло познанията ви по ТрП.
Надявам се да удържим по-дълго време с присъствени лекции и ви призовавам
на лекциите да използвате времето и да ме питате. Ще използвам една и съща
структура на лекциите с идеята да схващате нещата още на лекции.
Въпрос 1 - Предмет и система на осигурителното право като

правен отрасъл, наука и учебна дисциплина
Въпрос 3 - Предмет на регулиране и функции на основното
обществено осигуряване
Въпрос 7 - Осигурителни правоотношения – понятие, правна
характеристика, видове
Преди да започна, искам да обясня следното: държавното обществено

осигуряване (ДОО) е един от видовете обществено осигуряване. Забравяме за
здравно осигуряване (ЗО); забравяме за социално подпомагане (СП).

lOMoARcPSD|16234621
Самото обществено осигуряване се дели на два големи клона - държавно

или основно и частно/ допълнително. Аз започвам само с държавното
обществено осигуряване. За да не се оплитаме тотално и с другите. След това
ще имате лекция, в която ще се анализират аспектите на частното –
доброволното и задължителното, в частни пенсионни осигурителни фондове.
След това ще имате лекции за здравно осигуряване, което няма нищо общо с
това, което аз ще чета като лекции.
По социално подпомагане няма учебници. Затова ще се изпитваме само на
това, което успея да прочета като лекции и преподам като материал.
Предмет на ДОО
Предметът е система от два вида правоотношения (ПО).

Първият вид ПО са по кумулиране на парични средства от законово
определени субекти в законово определени фондове.
Вторият вид ПО са тези по материално обезпечаване, отново на законово
определени субекти с цел частично или пълно заместване на загубата от
трудовия доход или загубата на доход от трудова дейност в резултат на
настъпване на изрично уредени ЮФ, които ние наричаме осигурени социални
рискове (ОСР).
Обща правна характеристика на тази система от два вида ПО

Става въпрос за изкуствено и целенасочено създадена система от страна
на държавата. Това означава, че ДОО е от този вид правни отрасли, които не
съществуват като вид обществено отношение, което да се развие и да придобие
някаква категоричност, че да може да бъде регулирано, а то се създава като
система от ПО с цел реализиране на определени цели.
Два вида ПО
Първият вид – ПО между осигурител и осигурителен орган, по което
се кумулират паричните средства, необходими за обслужване на цялата
система – за да може последната да функционира.
Осигурителните вноски са основната форма на кумулиране на
средствата, внасянето на осигурителните вноски. С оглед субекта, който
поема финансовата тежест за осигурителните вноски, те биват три вида:

lOMoARcPSD|16234621
1) Когато се разпределят между осигуреното лице и осигурителя.

Такава конструкция например е при работник и работодател.
2) Когато вноските са само и изцяло за сметка на осигуреното в
качеството си на осигурител лице. Изцяло за сметка на един субект, който
кумулира в себе си качеството и на осигурено лице, и на осигурител; пример са
самоосигуряващите се лица – адвокатите да кажем.
3) Когато вноските се поемат от фондовете. Т.е. имате осигуряване,
без да се внасят осигурителни вноски; в този случай набраните парични
средства във фондовете следва да обезпечат съответните осигурителни права.
Втората голяма група от задължения при това ПО между осигурителя и
осигурителния орган е свързано с администриране на системата. Има поредица
от публични задължения, които българският законодател вменява на
осигурителя, които вместо да намаляват, се увеличават всяка година; те са
свързани със самата адм. дейност по обслужване на системата по обществено
осигуряване. Може би сте чували за УПЕ 2, УПЕ 6, Декларация 1, Декларация 2.
Вторият вид осигурително ПО, за което се създава цялата система в

исторически план, е между осигуреното лице и осигурителния орган. По
това ПО се реализират правата по системата на ДОО в РБ. Правата са три
групи:
1) Обезщетения – когато е налице временна неработоспособност,
независимо от риска;
2) Пенсии - когато е налице трайна неработоспособност, независимо от
риска.
3) Помощи.
Абсолютно елементарен въпрос, който може да е теоретичен, но трябва да
коментирам – какъв е характерът на тези осигурителни права. Тези права
нямат характера на възнаграждение; нито по ТрПО, нито по ГПО. Защото
основанията, при които се изплащат – реализираните осигурени соц. рискове
(ОСР), водят до невъзможност на субектите да изпълняват трудовата си
дейност; невъзможност на осигуреното лице да изпълнява трудовата си
дейност; след като няма трудова дейност, няма насрещна имуществена
престация, която да е възнаграждение за реализирана дейност.
Дали тези обезщетения и пенсии нямат характера на обезщетение при
реализирана имуществена отговорност е друг въпрос. Аргументът е много

lOMoARcPSD|16234621
лесен – осигурените социални рискове не включват елементите, които са

основания за имуществена отговорност. По никакъв начин не може да се
разглеждат на плоскостта на имуществената отговорност.
Те имат характера на обезщетения, без да са алименти, с цел частично да
се замести загубеният доход. Говорим за пълно или частично заместване, като в
РБ заместването е частично.
Обща правна характеристика на двата вида осигурителни ПО
Белезите са едни и същи. Като си вземете конспекта, ще видите, че имате

освен общия въпрос ОсПО, ПО между осигурено лице и органа и пр., така че
тези характеристики се отнасят за всички тези въпроси.
I. И двата вида ПО възникват по силата на императивна държавна

правна норма.
След като възникват по силата на императива, да запишем какви са
последиците:
1) Законодателят императивно урежда момента на възникване, момента
на прекратяване, страните по ПО и тяхното съдържание.
2) След като се прилага императивна държавна правна разпоредба,
последиците от нея настъпват автоматично, което означава, че при всякакво
неизпълнение от страна на субектите (независимо дали субектът осъзнава
своето поведение), настъпват съответните неблагоприятни правни последици,
уредени в закона.
3) Всяка една договорна клауза, било по трудов, граждански договор или
ВИ на друг субект, която се опитва да установи различни правни последици от
установените в закона, е недействителна – трайна практика на ВАС; когато се
стигне до тези спорове, свързани с несъбрани, а дължими осигурителни вноски
и пр., в споровете неоснователно се повдига въпросът, че става дума за
договорна свобода.
II. И двата вида ПО са производни.

Тяхната производност е законово уредена и зависи от вида на
реализираната трудова дейност по първичното ПО. Тази производност има два
големи аспекта:

lOMoARcPSD|16234621
Първият аспект се изразява в следното:

1) Трудовата дейност предопределя вида на осигуряването, т.е. дали е
доброволно или задължително, или и двете.
2) Определя броя и вида на осигурените социални рискове (ОСР). В РБ
нямате „по принцип осигурен“, нямате „по принцип осигурител“. Имате
осигурен в съответното качество.
3) Третият елемент е наличието на осигурител. От наличието на
осигурител се определя значението на правните последици при невнасяне на
осигурителните вноски.
4) Последният елемент е осигурителният доход. И като елементи, и като
възможност за определяне, имате различни правни режими в зависимост от
трудовата дейност.
Това е първото голямо проявление на производността, първия аспект.
Второто е, че наличието на трудова дейност определя възникването,
съществуването и прекратяването на двата вида ОсПО. Трудовата дейност като
такава определя кога възникват двата вида ОсПО, докога съществуват и кога
се прекратяват. Затова много често и ВАС, и ВКС, най-вече ВАС, използва
терминологията абсолютна предпоставка за изключително ОсПО.
Тези два вида ОсПО като производни съществуват в две големи

хипотези:
1. Първа хипотеза:
Първичното ПО е например това между работника и работодателя. То
определя кога работникът ще стане осигурено лице и автоматично
работодателят ще стане осигурител. Кога ще възникне, докога ще съществува,
кога ще се прекрати. Целият осигурителен правен статут на работника ще
зависи от неговото качество на страна по ТрПО.
Първото ОсПО е между осигуреното лице и осигурителния орган.
Работниците в България се осигуряват само задължително. Когато се
кумулират необходимите предпоставки, Иванчо става осигурено лице, а
работодателят става осигурител. Трудова злополука, проф. болест,
безработица, общо заболяване, старост, смърт и майчинство – това са
осигурените социални рискове (ОСР) в България.
Осигурителният доход се определя императивно от държавата. Не е като
свободната професия. Тук всеки един лев влиза в осигурителния доход.

lOMoARcPSD|16234621
На следващо място плюс при ТрПО е следното – понеже има осигурител,

който има задължение да администрира процеса на внасянето на вноските,
невнесените осигурителни вноски не се отразяват на осигурителните права.
Вторият вид ОсПО е между осигурителя и осигурителния орган.
Между осигуреното лице и осигурителя няма осигурително ПО. Няма.
Такава една теза води до двойка на изпита. Там има първично ПО, по което
се реализира трудова дейност. Между осигуреното лице и осигурителя няма
осигурително ПО. Има друга правна връзка, по която се реализира съответната
трудова дейност.
ОсПО е между осигуреното лице и органа, и между осигурителя и
осигурителния орган. Това е първата хипотеза.
2. Втора хипотеза:
Трудовата дейност не се реализира по конкретно ПО, а се реализира от
името и за сметка на самото лице, например при адвокатите – сам си реализира
трудовата дейност. Тогава как изглежда тази конструкция?
Имате осигурено лице; имате осигурителен орган; осигуреното лице
обаче е и осигурител за себе си; то кумулира качеството осигурен и
осигурител. Между два субекта имате две ОсПО – веднъж между ФЛ като
осигурено и органа, по което ще се реализират осигурителните права; и също
между това лице като осигурител за себе си и осигурителния орган.
Освен другите отлики, понеже става дума за един и същи субект,
невнасянето на осигурителните вноски води до лишаване от осигурителни
права. Темата е предмет на ДОО.
III. Следващият белег е, че и двете ПО са публични (казахме вече,

че са производни). Публичноправният им характер води след себе си ред
административен за споровете, както и това, което държавата направи като
реформа преди 5-6 години: въздигането на осигуровките в публичноправни
задължения даде възможност НАП (без да е осигурителен орган) да събира
осигурителните вноски от името и за сметка на осигурителния орган. Т.е.
прилагаме целия привилегирован режим на публичноправните задължения по
ДОПК спрямо осигурителните вноски.
IV. И двете ПО са двустранни – това е следващият белег. Т.е.

реализират се права и задължения. По ПО между осигуреното лице и органа се

lOMoARcPSD|16234621
реализират преимуществено права на осигуреното лице, докато при

отношението осигурител и осиг. орган се реализират основно публичните
задължения.
V. И двете ПО са сложни. Реализират се повече от едно публични права
и задължения.
VI. И двете ПО са имуществени. По едното основната парична ценност
са обезщетенията, пенсиите или помощите, които осигуреното лице получава
при настъпване на предпоставките, а при другото паричната престация са
вноските.
VII. И двете ПО са сукцесивни, повтарящи се. Задължението за
внасяне на вноските е периодично задължение. И при другото ПО, когато
настъпи съответния риск – става дума за периодичност; например пенсията.
Функциите на ДОО
Две основни функции:

1. Закрилна функция
Нарочно създадена система с цел да даде възможност на определени
лица да получават парични средства с цел да осигуряват своето биологично и
социално съществуване чрез заместване на загубения от тях доход от трудова
дейност.
2. Преразпределителна функция
Натрупаните от всички осигурени лица или осигурители във фондовете
парични средства се преразпределят и се използват само за тези осигурени
лица, които претърпяват съответните осигурени социални рискове (ОСР). Освен
финансовото право, общественото осигуряване е отрасъл с най-типична
преразпределителна функция. Съответните механизми на плащане и поради
принципа, по който са структурирани нашите фондове – на солидарността, ясно
показват това значение на отрасъла; най-малкото например – в зависимост от
осигурените соц. рискове (ОСР) някои лица постоянно черпят права. Например,
рискът безработица – има осигурени лица, които в живота си нито веднъж не го
претърпяват, има и такива, които периодично го претърпяват, т.е. фокусът и
парите отиват само са тези, които успяват да реализират съответния ОСР.
Това е за предмета. Ако няма въпроси:

lOMoARcPSD|16234621
Въпрос 4 - Метод на регулиране на основното обществено

осигуряване
Методът е съвкупността от правните средства, с чиято помощ държавата

урежда осигурителните ПО. Както по ТрП, по същата схема правим
класификациите. Нищо непознато за вас.
Според вида на субекта, който създава правната норма.

Когато ДО (държавен орган) регулира ОсПО, съответните държавни
източници, имате класическо държавно регулиране.
Когато обаче ЧП субекти по силата на изрично дадената санкция от
държавата регулират съответните ОсПО, имате т.нар. недържавно
регулиране.
Аз съм много облагодетелствана – само ще припомня: по силата на чл. 50,
ал. 1 и ал. 2 КТ КТД уреждаха елементи от ОсПО, които не са уредени с
императив, т.е. всеки един елемент, който или е уреден с диспозитив от
държавата, или е оставен от нея като правна празнота. Кои са адресатите на
КТД? Работници и служители, членове на синдиката, който го е сключил, или
присъединили се по реда на чл. 57, както и работодател, който или е страна по
КТД, или е обвързан от такъв, сключен на ниво отрасъл или бранш, защото е
член на представителната работодателска организация, сключила КТД. Спрямо
тях се прилагат нормите на КТД.
ОсПО кои бяха? Осигурено лице – осигурителен орган; осигурител –
осигурителен орган.
По силата на дадената му санкция, КТД няма как да регулира права
и задължения за осигурителния орган. Поради това тезата на всички
автори, след изключително много практика на ВАС, е, че КТД не може да
създава норми, които уреждат осигурителни права и задължения. Няма
как по две ПО, които не са предмет на регулиране от КТД, да пораждат права и
задължения. Т.е. да кажем на НОИ: няма да събираш вноските в такъв процент,
а в друг – няма как да стане.
КТД имат облигационно съдържание, освен нормативното. Често в
България КТД уреждат задължение за работодателите за внасяне на
вноски в частните фондове към ДОО. Задължения за работодателите за
внасяне на вноски не към фондовете на НОИ, а към частните фондове – било

lOMoARcPSD|16234621
пенсионен фонд, или фонд за риска безработица. Когато работодателите не

изпълняват тези задължения, облигационната част е годно основание да
се води спор по общия ред – чл. 357 КТ. Някои от работодателите изплащат
вноските изцяло за собствена сметка; по-често обаче се разпределят между
работодатели и служители.
В ДОО има друг недържавен източник, който има голямо значение –
т.нар. нормативни споразумения, които се прилагат на основание санкцията в
чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО. Ще приключа с тези норм. споразумения и ще почнем
по-късно.
Тези нормативни споразумения уреждат минималните осигурителни
прагове в съответните отрасли, замествайки императивно дадената
държавна уредба. Независимо че по своя произход са договори между
представителни синдикални и представителни работодателски
организации, те имат нормативно действие, което засяга осигурителите,
осигурените лица и осигурителния орган. Ще ви дам пример, за да се опитам да
обясня защо има толкова голямо значение: в РБ няма значение каква е
категорията осигурено лице/ осигурител, има два осигурителни прага –
минимална и максимална осигурителна стойност. Минималните са
диференцирани; когато има такова норм. споразумение, то замества
държавната уредба; това означава, че за цялата следваща година всички,
които работят в отрасъла, са осигурени по предвиденото в нормативното
споразумение. Ако Иванчо си е договорил труд. възнаграждение 700 лв.; когато
минималният осигурителен праг, уреден от държавата или нормативното
споразумение, е по-висок – например 1000 лв., това означава, че Иванчо ще си
получава труд. възнаграждение, но осигурителните вноски няма да се
изчисляват на труд. възнаграждение, а на минималния праг – 1000 лв. Това
споразумение действа като императив. Т.е. осигуряването става на стойността,
която е договорена. Разбирате ли? Колега, вие се разсейвате; аз на вас давам
обяснение. Като стигна до дохода, ако сте в залата, ще питам къде е колегата,
който пита. Това споразумение е съвкупност от норми.
Минахме първата правна класификация.
Втората правна класификация е в зависимост от свободата на

адресатите да се отклоняват от уреденото в правната норма. Тук имаме
императивен и диспозитивен метод.

lOMoARcPSD|16234621
Безспорно императивният метод е водещ. Говорим за изкуствено

създадена система от ПО. Императивният метод е предпоставката самата
система да породи целените от нея правни последици.
В същото време в КСО имате и диспозитивно регулиране, когато
законодателят позволява на адресатите да се отклонят – чл. 4, ал. 5, 6, 7 КСО.
Законът казва „могат да се осигуряват“. Това, което искам да си запишете, е, че
след като осигурените лица са формирали своето ВИ и са използвали
оставения от държавата диспозитив, оттам нататък всичко е
императивно регулирано. Адвокат избира да се осигурява и доброволно,
освен задължително. Но изборът му приключва дотук; в момента, в който
адвокатът направи ВИ до осигурителния орган, никой не го пита за кои рискове;
никой не го пита на каква база – влиза императивът; никой не го пита какъв
осигурителен стаж трябва да натрупа, за да ползва осигурителни права.
Диспозитивът е дотам, че избираме освен задължителен, и доброволен
режим на ДОО. Много е странен диспозитивът.
Последният правен критерий за разграничаване на средствата и

способите в метода е правното положение на страните по ПО една
спрямо друга. И двете ПО са на принципа на власт и подчинение. И тук ще
запишете едно изречение, което ВАС в едно решение посочи и оттам нататък се
използва в трайната практика на адм. съдилища, както се приема и в теорията –
какво значи власт и подчинение: власт и подчинение не е едната страна
спрямо другата, каквато е класическата конструкция на публичните ПО,
а власт на законовата уредба и в една и съща степен подчиненост на
осигурителен орган, осигурител и осигурено лице на закона. Това
означава, че нито по ПО осигурено лице – осигурителен орган, нито по другото,
органът има властнически правомощия спрямо другата страна. Когато органът
реализира права, те не се уреждат, защото той може да ги реализира в рамките
на компетентността си, а защото законът ги урежда. Власт и подчинение
означава двете страни в една и съща степен да са подчинени на закона,
което за органа означава, че винаги действа при
обстоятелствата на обвързана компетентност.
10

lOMoARcPSD|16234621
Въпрос 5 - Източници на основното обществено осигуряване.

Държавни и недържавни източници, същност, видове,
действие
Обща характеристика
Изключително много са на брой.
Терминът Кодекс за социално осигуряване абсолютно лъже, защото има
13-14 основни ПНА; освен това има и Закон за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред; Закон за здравето и др. Може би ТрП има
повече ПНА – спорно е.
Втори белег – източниците са от различен ранг и йерархия.
Както държавни, така и недържавни. Имаме източници от МПП
(международното публично право – няма да искам на изпита да знаете всичко,
но Международният пакт за икономически социални и културни права (защото
правото на осигуряване е основно човешко право), Европейската социална
харта – тези трябва да ги знаете; европейското законодателство урежда и
правото на социална сигурност, в което се съдържа правото на осигуряване.)
Има уредба в КРБ – в преамбюла (социалния характер на държавата).
Каквото кажа за социалната държава, повече няма да се връщам на това.
С оглед съвременното разбиране на социалната държава – има три
основни компонента:
1) Първият компонент е свързан с правото на труд. Конституционно
уредено в РБ. Това означава следното: държавата първо трябва да създаде
необходимите икономически предпоставки; на второ място
необходимото законодателство; на трето място – система от ДО, които да
прилагат това законодателство, вкл. и системата на съдебните органи, които
прилагат при нарушаване правото на труд, за да може всеки гражданин на РБ
свободно да избира правната форма, в която ще реализира трудовата си
дейност, условията като място, партньори, последици, свързани с тази трудова
дейност, и когато това право бъде нарушено, да може ефективно да го
защитават. Първият нормален елемент е, че всички граждани на РБ следва да
реализират каквато пожелаят трудова дейност; да кумулират съответните
доходи и да осигуряват средства за издръжката си.
2) Вторият елемент е системата на ДОО. При нея държавата трябва
да създаде необходимите икономически и социални предпоставки,
11

lOMoARcPSD|16234621
необходимото законодателство и необходимата система от органи – тук

вече системата от органи е много важна, които да реализират правото на
гражданите на обществено осигуряване. Конституционно уреденото право на
обществено осигуряване. Предметът е набор от конкретни права, които се
реализират или доброволно от страна на органа, или принудително чрез
съответната защита, и да набират парични средства, заместващи трудови
доходи. Когато гражданите поради обективни причини не могат да реализират
трудова дейност, влиза този стълб на социалната държава.
3) Третият стълб е социалното подпомагане. В последните актове на
ЕС се говори за маргинали – най-бедни, най-изхвърлени извън системата на
социалните отношения. Тук си казваме истината, че държавата трябва 1) да
задели парични средства от бюджета; 2) да създаде законодателството,
системата от органи, така че гражданите, които не работят, но пък и не могат
да се включат в системата на ДОО, да имат парични средства, за да може да
оцеляват. Директно си говорим за физиологично оцеляване. Този третият стълб
естествено следва първите два; работиш и кумулираш доходи; не работиш, но
защото си бил осигурен, получаваш обезщетение или пенсии; трети вариант –
нито работиш, нито можеш да се включиш в системата на обществено
осигуряване – влиза в сила системата на социалното подпомагане. Тези три
стълба гарантират правото на България да се нарече социална държава.
Освен това чл. 51, ал 1 и 2 от КРБ уреждат правото на обществено
осигуряване и правото на здравно осигуряване. Всяко едно право, което има
конституционна уредба, е неотменимо, и държавата не може с КСО или друг НА
– законов или ПНА, нито да го делегира, нито да го ограничава. При всяко
държавно регулиране има изрични способи за защита чрез отмяна на
съответните законови източници – пред КС или пред ВАС в зависимост от акта,
който оспорваме, че нарушава конституционно уредените права. Ще видите
колко често ще се позоваваме на РКС и решения на ВАС.
Трябва да допълните и недържавните източници, както ги приказвах в
предходната лекция – защото КТД не е реален източник и какво представлява
споразумението, което ще анализирам подробно, като стигнем до дохода.
12

lOMoARcPSD|16234621
Въпрос 6 - Принципи на основното обществено осигуряване
Отворете чл. 3 КСО.

Чл. 3. Държавното обществено осигуряване се осъществява въз основа на
принципите на:
1. задължителност и всеобщност на осигуряването;
2. солидарност на осигурените лица;
3. равнопоставеност на осигурените лица;
4. социален диалог при управлението на осигурителната система;
5. фондова организация на осигурителните средства.
Принципите са основни ръководни начала. Тяхното правно значение на
първо място е при тълкуване – когато има противоречиви разпоредби; на второ
място – когато липсва разпоредба, принципите се използват при аналогия на
закона и аналогия на правото. Принципите в ДОО са изрично изброени в чл. 3
КСО. Сега ще ги анализирам по начина, по който законодателят ги е уредил,
като ще давам примери за нарушаване на принципите.
Задължителност и всеобщност на осигуряването

Оставям настрана теорията дали това е един двуединен принцип или два
отделни – това вие си го преценете.
Принципът на задължителност
Задължителност означава законодателят или държавата с императивна
правна уредба да уреди всички параметри, които имат значение за 1) влизане в
сила на системата за ДОО, 2) нейната приложимост и 3) гарантиране на правата
и задълженията по ОсПО. Този принцип е принцип на всички системи в
държавите, в които има такъв вид държавно осигуряване, защото тя е в
основата на функциониране на цялата система и се реализира чрез
императивни правни норми.
Всеобщност на осигуряването
Всеобщност означава законодателят да разпростре системата на ДОО
върху всички категории граждани, които реализират трудова дейност, без
значение за нейния характер.
На следващо място – да разпростре системата върху всички осигурители
по начин, който да гарантира кумулирането на паричните средства във
фондовете.
13

lOMoARcPSD|16234621
Третият основен параметър е законодателят да уреди всички възможни

ФС под името на осигурени социални рискове, при които е възможно
осигурените лица да губят доход от трудова дейност.
Ще ви дам пример за такова дело пред КС (РКС № 5/2000 г. по к.д.
4/2000г.), в което КС разглежда няколко основни въпроса, определящи цялата
законодателна дейност – принципът на задължителност не влиза ли в
противоречие с правото на ДОО? Механизмът на задължаване не подменя
ли смисъла на КРБ, която урежда право? КС е обяснил – не, не
ограничава, а принципът на задължителност е правният способ, чрез
който БГ осъществява правото на осигуряване.
Всеобщност означава това, което държавата може да си позволи да
третира като осигурен социален риск с оглед възможностите за реализиране на
вноски, възможността да се изплащат обезщетения и пенсии. Във Франция,
Германия и Италия рисковете са много повече на брой; има системи, в които
дори алкохолизмът е осигурен социален риск; има системи, където
патологичната бременност е осигурен социален риск. Всеобщност – нашите
рискове не са много всеобщи; те са рискове във всички законодателства; но не
третираме като осигурени социални рискове други. Например стресът на
работното място – това тук не е отделен риск, а попада в общата хипотеза на
общо заболяване.
Принцип на обществената солидарност

В това решение № 5 от 2000 г. КС формулира принципа и от това решение
за обществена солидарност има поредица от дела, които са водени пред ВАС. В
какво се изразява обществената солидарност? В участие на всички
осигурени лица и осигурители при натрупване на паричните средства, но
разходването им само за тези осигурени, които претърпяват рисковете.
Принципът е много сериозно застъпен и е основание за много от практиката на
адм. съдилища.
Т.нар. неконтрибутивни пенсии са изцяло на принципа на солидарност. Те
се отпускат, без осигуреното лице да е участвало достатъчно дълго или без
изобщо да е участвало в набирането на осигурителните вноски; този институт е
на ръба със социалното подпомагане.
Друго много типично проявление, цитирано от ВАС в много дела, е, че при
невнасяне на осигурителните вноски от страна на осигурителя за категорията
14

lOMoARcPSD|16234621
осигурени лица по чл. 4, ал. 1, осигурителните права не се губят. Класически

пример е Кремиковци; нито един от бившите служители не е лишен нито от
права за безработица, нито от права за пенсия, защото влиза в сила този
принцип.
Друго проявление – социалната пенсия за инвалидност. Ако я нямаше
изрично уредена, тези лица нямаше да може да влязат в системата на ДОО.
Равнопоставеност на осигурените лица

Това означава равно третиране. Равно третиране – когато имаме
идентичност или сходство в първичното правно качество, следва да
имаме или идентичност, или сходство в осигурителните права, респ.
осигурителните задължения. Не говорим за равни права; говорим за
равнопоставеност при сходни предпоставки. В България рискът старост и
пенсията за осигурителен стаж и възраст настъпват в различен момент за
мъжете и жените; поредица от дела пред ВАС; поредица от предписания от ЕС;
но ВАС счита, че това не е дискриминация; Иванка и Иванчо; и двамата са
работили по 30 години с един и същи осигурителен доход; за Иванка ще
настъпи по-рано правото на пенсия. Това не е дискриминация, защото се
прилага по един и същи начин за всички мъже и всички жени. ВАС казва, че
това не е дискриминация.
Пенсионерите; в РБ е уникална правната уредба на това какво е
осигуряването на пенсионер, който работи по ТрПО и пенсионер, който е
самоосигуряващ се. Иванка на 63 години е осигурявана за майчинство,
очаквайки или да роди, или да осинови; смешно е, но се осигуряваме; освен
това се осигуряваме за безработица, при условие, че този, който е придобил
право на пенсия за осигурителен стаж, по дефиниция не може да получава
обезщетение за безработица.
Друг пример: осигуряването при риска майчинство между тези, които
работят по ТрПО и тези в свободните професии; когато адвокатът е избрал да
се осигурява доброволно за риска майчинство, той не може да прехвърли
осигурителните права и отпуска на бабата и дядото. Адвокатите, които са
плащали същите осигурителни вноски, не могат да се ползват от тези
осигурителни права, за разлика от работещите по ТрПО. ВАС пак така ще се
произнесе – понеже се прилага спрямо всички работници и всички адвокати,
това не е дискриминация.
15

lOMoARcPSD|16234621
На въпроса на колегата – плюсът на този сборник1 е, че има всички

препратки към ПНА; трябва ли да изчакате до 2022г.? Ако нещо е хубаво на този
парламент, това е, че не успяха да променят КСО. Ще има промяна на
обезщетенията при майчинство, но няма да има големи промени.
Социален диалог
Изключително съм облагодетелствана от това, че вие знаете от миналата
година. Социален диалог означава пряк ангажимент на държавата да
регулира осигурителните отношения в системата на ДОО след
консултации и с участие на представителните СО и представителните
работодателски организации – чл. 3 КТ във връзка с ПНА, който определя
качеството представителност. На национално ниво, когато МС (не НС, не
отделни народни представители) внася законопроект или изготвя ПНА, който по
силата на ЗНА е в неговата компетентност, с предмет на регулиране
осигурителни права и задължения, той е длъжен да реализира процедурата по
предварително обсъждане/ консултиране с посочените субекти. Последицата
каква е? Много съществена – ако не го направи, само на това основание ВАС
отменя съответния ПНА (има практика такава; има такива решения; няма
никакво съмнение в този аспект на реализиране).
Държавата има ангажимент да структурира управленските органи на
осигурителния орган, стъпвайки на принципа на трипартизма (2:1:1 – така е
структурирана МОТ). Чл. 35 и 36 КСО. Ако искате – вижте ги. Надзорният съвет
на НОИ (осигурителният орган), надзорният съвет на НЗОК – съставът е 2:1:1 –
двама представители от страна на държавата и по един от съответната
представителна организация. На принципа на ротацията се определя кой
председателства надзорния съвет. Това е второто проявление на принципа за
социалния диалог.
Фондова организация
Знаете какво е фонд, нали? Фондът е парична маса, която се попълва от
законово уредени източници и се разходва отново само по законово уредени
начини. Правната уредба, която има значение – чл. 18 до чл. 26б КСО. Фонд
пенсии, фонд трудова злополука и професионална болест. Какво е значението
1 питах дали да си купим сборника на Сиела със съставител проф. Нина Гевренова за
2021 г. или да изчакаме да си купим този за 2022 г. Сборникът за 2022 г. ще излезе
твърде късно, за да го ползваме на колоквиуми и даже на изпита зимната сесия.
16

lOMoARcPSD|16234621
на този принцип? Принципът е, че държавата следва да създаде такова

законодателство и механизъм за принудителното му реализиране, в
което паричните средства да се разпределят по фондове; да няма
преразпределение между фондовете на парични средства и те да бъдат
използвани само за целево разходване. Фондовата организация, само така
информативно, е един от двата механизма за функциониране на системата; на
другия полюс стои структурата на т.нар. партидна организация – вноските
отиват по индивидуалните партиди на осигурените лица, като част от тях се
заделят целево за социални плащания. Нашата система е на принципа на
фондовата организация.
Три параметъра:
- осигурителните вноски се диференцират по размер в зависимост
от фонда. Вноските се определят от едни големи сложни сметки; отгоре стоят
честота на риска; брой засегнати лица; средно осигурителен доход на
засегнатите лица; а отдолу стоят приходите. Фондовете, които най-често се
разходват, ще бъдат с най-големи осигурителни вноски. Рискът старост най-
често се реализира с най-голяма продължителност и затова вноските там са
най-големи.
- Задължените субекти, които поемат тежестта за вноските, се
диференцират в зависимост от фондовете. Фонд трудова злополука и
професионална болест – вноската е изцяло за сметка на осигурителя. Във фонд
майчинство и общо заболяване – вноските се разпределят между осигуреното
лице и осигурителя.
- Последното, което е много важно и има трайна практика на ВАС в
последните години – фондът е титуляр на вноската, т.е. неправилно
внесената вноска, разбирай в неправилния фонд, се третира като невнасяне
изобщо на съответната осигурителна вноска с всички неблагоприятни
последици от това. Няма значение, че органът е НОИ, нищо че НАП събира –
вноските са задължение спрямо конкретен фонд. Цялото сложно изчисление го
прави осигурителят; фондът е титуляр; оттам практиката се структурира така:
паричната сума е внесена в грешен фонд; ВАС и НАП третират това поведение
като пълно неизпълнение, нищо че са внесени в друг фонд – има си лихви,
принуда и т.н.
17

lOMoARcPSD|16234621
Въпрос 8 - Осигурително правоотношение между осигуреното

лице и осигурителния орган – понятие, правна характеристика,
възникване, прекратяване, съдържание
Правна уредба – чл. 4, 9, 10, 11-13г, 42, 52 КСО; Наредба за обществено

осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в
чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Обща правна характеристика. Само я повтарям.

Става въпрос за производно, публично, сложно, двустранно,
имуществено, сукцесивно ПО. Всички тези белези се нареждат в общата
правна характеристика.
Възникване
Ще ви оставя да прочетете чл. 10, ал. 1 и после веднага след него
легалната дефиниция за осигурено лице в ДР, пар. 1, т. 3 КСО.
Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. - ДВ, бр.
99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишен текст на чл. 10 - ДВ, бр. 100 от
2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Осигуряването възниква от деня, в който
лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал.
1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава
до прекратяването и.
ДР, пар. 1, т. 3 - "Осигурено лице" е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.
4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни
вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно
чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5.
Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са
внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се
смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите
осигурителни вноски.
Възникване
18

lOMoARcPSD|16234621
Има императивна правна уредба, която изисква кумулативно да е

налице следното:
- учредено първично ПО, по което се реализира трудова дейност.
- започване на трудовата дейност.
- този елемент е алтернативен: или да е възникнало задължение за
внасяне на осигурителни вноски, или те да са реално внесени.
Няма да се притеснявате, че ще изприказвам разни неща; ако трябва, ще
ги повторя. Разбрахме се, че трябва да има първично ПО; ще хвана работника,
защото ми е най-лесно. ТрПО е първата предпоставка – единият е станал
работник, а другият работодател.
Какво ви казва чл. 10? Достатъчно ли е да е придобито първичното
качество работник, изпълнител по граждански договор и пр.? Не. Водещ
е моментът на започване на реалната трудова дейност. Ако Иванчо сключи
трудов договор, но има срокове за постъпване на работа; в този срок той се
разболее и вземе болничен лист, той ще бъде ли осигурен? Не. Защото чл. 10
(трайна практика на ВАС) – вторият елемент е реално да е започнал трудовата
дейност. Това ще го запомните за всички категории.
Третият елемент – от момента, в който имате дейност, винаги имате доход
от ПО; кой е станал осигурител на нашия Иванчо? Работодателят е станал
автоматично осигурител и по силата на КСО е възникнало задължението за
внасяне на вноски. Коя е хипотезата, която законът урежда? Още тук се прави
разграничение – или да е имало задължение за внасяне, или да са внесени.
- За осигурителя за себе си (адвокатът) няма да е достатъчно да
има задължение за внасяне, а трябва да са реално внесени вноските.
Възниква ПО; трябва да има трудова дейност (без значение от вида й); ако няма
трудова дейност, няма осигуряване; в момента, в който започне трудовата
дейност, има задължение за осигуряване.
- Ако сте работници, започнали трудова дейност, няма значение
дали са реално внесени вноските – имате осигурително ПО. Но ако сте
самоосигуряващи се, тогава трябва реално да сте внесли осигурителните
вноски.
19

lOMoARcPSD|16234621
Прекратяване на осигурителното правоотношение между

осигуреното лице и осигурителния орган
Конструкцията е същата. Кога ще се прекрати ОсПО винаги по
дефиниция? Когато се прекрати първичното ПО. По дефиниция. Няма как
някой да е осигурен, ако няма първично качество.
Изключение – чл. 42, чл. 52 КСО. Вижте си тези разпоредби. ТрПО на
Иванчо е прекратено; ако се реализира съставът по чл. 42 или 52 за майчинство,
за определен период от време ще запазим ОсПО на Иванчо с осигурителния
орган; моля запишете си. Да го обясня ли отново? Ясно ли е? Няма първично
ПО, но има осигурително ПО. Често на изпита се пита точно това или се дава
такъв казус. Когато няма първично, а има осигурително ПО. Голямата заигравка
е – учредихме го; прекратихме го. Запишете трите големи хипотези:
Винаги когато има трудова дейност по първичното ПО, имате
осигуряване – по дефиниция. Т.е. Иванчо като работи, по дефиниция е
осигурен.
1) Първото изключение – голяма група от хипотези – има първично ПО,
няма трудова дейност, но въпреки това имате осигуряване по социално
значими причини. Чл. 9, ал. 2 КСО прочетете. Има осигуряване, но няма
трудова дейност; подбрани са по изцяло социален критерий; кой поема
тежестта? Фондът, защото няма реални вноски.
2) Следващо голямо изключение: няма първично ПО или има
такова, но няма трудова дейност по причини у осигурителя – чл. 9, ал. 3 и
ал. 4 КСО. Това са ФС, при които по причини у работодателя няма дейност, но
има ТрПО. Причините не са в работника, а в работодателя. Периодът ще бъде
осигурителен стаж; осигурителните вноски ще поеме осигурителят. При
незаконното уволнение за определен период няма ПО, няма трудова дейност,
но причината не е социално значима причина, а виновно противоправно
поведение на осигурителя.
3) Последна хипотеза: имате първично ПО; по него обаче няма
трудова дейност или по причини у осигуреното лице, или по причини,
които не зависят от работодателя осигурител. Тогава въпреки че имате
първично ПО, няма дейност, няма задължение за вноски и нямате
осигуряване; имате автоматично временно преустановяване на осигуряването.
Ще дам един пример: спомняте ли си неплатения отпуск? Иванка ще ползва 40
дни неплатен отпуск; първите 30 са трудов стаж; отваряте чл. 9, ал. 2 и
20

lOMoARcPSD|16234621
виждате, че Иванка е осигурена първите 30 дни. Ако на 31-ия ден Иванка влезе
в риска бременност, раждане или общо заболяване, тя не е осигурена.
Лекция от 05.10.2021 г.
Проф. д-р Нина Гевренова
Здравейте! Има още две минути.
Във вторник започнахме и минахме теоретичните въпроси. Прекъснахме

при ОсПО между осигурено лице и осиг. орган. Общата правна характеристика;
възникване, съществуване и прекратяване. Преди да започнем конкретно,
искам да допълним общата характеристика на ОсПО между осиг. лице и осиг.
орган. Отварям една скоба (въпросът осигурени лица, обща правна
характеристика, възникване и пр.2, ще се върна на него, след като мина всички
категории).
Връщайки се и приключвайки с ОсПО между осиг. лице и осиг. орган:
Какво е правното значение на реализирания осигурен социален
риск (ОСР)? По принцип ОсПО възниква в латентно състояние. Има правна
връзка; има ПО между осиг. лице и осиг. орган, но по него реално не се
реализират осиг. права. Първичното ПО, по което се реализира трудовата
дейност, по принцип възниква в състояние, при което труд. дейност реално се
извършва, без значение вида на труд. дейност, поради което по първичното ПО
– трудово, гражданско, свободна професия, управител, съдружник, реално се
реализират права и задължения. В момента, в който се реализира ОСР, с
изключение на смъртта (защото тя води до прекратяване на ОсПО),
настъпва по силата на закона следното преобразуващо действие по
двете ПО:
1. На първо място – първичното ПО автоматично преминава в
латентна форма. Абсолютно преминава в своята латентна форма. Има
първично ПО, но по него няма трудова дейност. Едновременно с това ОсПО
преминава от латентна във форма, в която реално се реализират осиг.
права и задължения. Значи имате два преобразуващи ефекта: единият е по
първичното ПО; Иванка се разболява от Ковид; временна пълна
неработоспособност; автоматично тя не може да реализира съответната труд.
2 това е въпрос 9 от конспекта - бел. моя
21

lOMoARcPSD|16234621
дейност; в същото време първичното ПО не се прекратява, но преминава в

латентно състояние; какво става с ОсПО, което е започнало по силата на
закона, когато Иванка е започнала трудовата си дейност? Когато Иванка
претърпи риска, тя изпада във временна неработоспособност; по ОсПО вече
ефективно се реализират осигурителните права и задължения. Това е
същественото значение на осигурен социален риск.
Колко пъти става тази трансформация? Толкова пъти, колкото се
реализира някакъв осигурен социален риск. Колкото пъти Иванка се
разболее. Автоматично се трансформират двете ПО. Ако е майчинство,
трансформацията ще е за по-дълъг период.
Права и задължения на страните по ОсПО

Първо правата, защото те са водещите при това ПО.
Права на осиг. лице и насрещни публични задължения на осиг.
орган
Чл. 11 – чл. 13г КСО. Чл. 11 урежда пълния пакет от осигурителни права.
След това на принципа на казуистиката законодателят урежда отделни осиг.
права за тези, които се осигуряват само доброволно или задължително и
доброволно. Вижте последните две буквички; това са помощите – едната е за
погребение, другата за средства за рехабилитация. Това са осигурителните
права. Когато започнем категориите, те ще бъдат редуцирани.
Задължения на осигуреното лице. Те са малко, но важни.
Осигуреното лице трябва да поеме изцяло или частично
финансовата тежест за своите осигурителни вноски. Когато четете
учебниците, там се набляга на правата; не че авторите не знаят, че осиг. вноски
се преразпределят между осигурител и осиг. лице. Изцяло поемат финансовата
тежест тези осигурени, които кумулират в себе си и качеството осигурител.
Частично поемат финансовата тежест тези осигурени, които имат осигурител.
Следващото задължение – чл. 67 – само за определени категории
лица. Информация, свързана с риска трудова злополука, проф. болест.
Задължението е детайлизирано в Наредба за установяване, разследване и т.н.
Това са задължения за предоставяне на информация на тези, които се
осигуряват за тези два осигурени риска.
Следващо задължение - предоставяне на конкретна достоверна
информация, свързана с реализиране на осигурен социален риск, най-
22

lOMoARcPSD|16234621
вече майчинство. Тези задължения са по силата на чл. 46а3 КСО; Наредбата за

обезщетенията и помощите по ДОО; и са детайлизирани в Наредбата за
работното време, почивките и отпуските; конструкцията е в чл. 46а.
Последната група от задължения е в Наредбата за експертизата на
работоспособността. Те са свързани със спазване на определения от орган на
медицинската експертиза режим на лечение. Става въпрос за осигурени лица,
които са осигурени за рискове, които могат да доведат до временна
неработоспособност. Който подлежи на домашно лечение, а НОИ установи, че
не е в дома си, обезщетението се спира за съответния ден.
Въпрос 10 - Осигурени лица на основание полагане на зависим

труд – понятие, правна характеристика, категории
Осигурено лице в хипотезата на чл. 4, ал. 1 КСО. Т.нар. полагащи

зависим труд. Къде се съдържа основната правна уредба за
осигурителноправния режим на тези лица? Чл. 4, ал. 1 във вр. с лег. дефиниция
на осигурено лице в пар. 1, т. 3 от ДР на КСО; чл. 6, ал. 3; чл. 7, ал. 1; чл. 11, 13в
и г са правата; прилагат се субсидиарно КТ, ЗДСл, ТЗ, ЗК и т.н.
Моля запишете като структура всички категории, уредени в чл. 4,
ал. 1, какви правни качества трябва да кумулират.
1. Първото правно качество е ФЛ. По арг. от лег. дефиниция. Често на
изпита се търси в чл. 4; там не го пише.
2. На следващо място – то трябва да има някое от изрично или
изчерпателно посочените правни качества в чл. 4, ал. 1. Има решение на
ВАС, към момента константа практика, как са уредени категориите в чл. 4, ал. 1
– изчерпателно.
3. Трето качество – те трябва да са започнали да реализират
4. Последното е да е възникнало задължение за осигуряване, което
на плоскостта на дефиницията бяха две хипотези:
- да има задължение за внасяне на осиг. вноски и те реално да са
внесени;
3 няма такъв член ??? Да не би да става дума за чл. 42, ал. 3 КСО?
23

lOMoARcPSD|16234621
- да има само задължение за внасяне на осиг. вноски и те да не са

внесени реално.
Аз ще разгледам подробно основната категория – които са страни по

ТрПО. Затова моля прочетете чл. 4, ал. 1, т. 1.
1. Първи елемент – ФЛ. За да придобие пълна трудова дееспособност,
изисква 16 години. По изключение може да бъдете осигурени – ако Иванка е на
14 години и е на тия обръчи в цирк. Трябва ли да е български гражданин –
отговорът е не. Не знам доколко сте запознати с режима на работа на
чужденци; тези, които са граждани на ДЧ на ЕС или на икономическото
пространство или на Швейцария, те са на същия режим като българските
граждани. Които са граждани на друга държава, има нарочен режим в един
закон и няколко ПНА; с единно разрешение от МВР се уреждат нещата. Има
единно разрешение за пребиваване и работа в България.
2. Втори елемент – да е страна по ТрПО в качеството си на работник
или служител. Сега тук ще обобщя цялата съдебна практика:
NB: Без т.нар. морски лица – чл. 4а от КСО. Елементарно е. Отворете
чл. 4а. Те работят по ТрПО, но се третират като самоосигуряващи се със
съответните специфики; става дума за членове на екипажи и пр. Морските лица
са по ТрПО, но не се прилага режимът, който коментираме.
По отношение на останалите, константна практика: всеки ТрД като годно
основание за възникване на ТрПО; няма значение дали е основен,
допълнителен, срочен, с клауза за изпитване, за да се прилага трудовоправният
осигурителен режим. Конкурс. Избор; изборната длъжност трябва да бъде
платена – или по силата на закон, или по силата на устава. Чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО
вижте.
И последното основание – чл. 405а от КТ. Това бяха две принудителни
мерки; постановление, което установява прикрито ТрПО; като минем всички
категории, ще се върнем да ви обясня как се трансформират
осигурителноправните последици; едното действа с обратна сила, а втората
ПАМ е предписанието към работодателя да сключи ТрД и ако такъв не се
сключи, предписанието го заместваше. Това е второто правно качество – ТрПО,
работник или служител.
3. Трето – да е започнал трудовата си дейност.
24

lOMoARcPSD|16234621
4. Последният елемент – задължението за осигуряване. Трябва да

има задължение за осигуряване в двете хипотези – или са дължими и
внесени, или само са дължими вноските.
Тогава едно лице става осигурено в качеството си на работник.
Възникване на качеството
Отворете чл. 10. Водеща императивна разпоредба. Ето го тук сключения
индивидуален ТрД; уговорено е, че ще постъпи на работа в двуседмичен срок;
не е постъпил на работа; към момента на постъпване на работа по силата на чл.
10, ал. 1 той става осигурено лице. До момента, в който постъпи на работа,
той не е осигурено лице за нито един осигурен социален риск – трайна
практика на ВАС. В този период от време – може да е два дена, може да е два
месеца, нямате осигуряване. А имате първично ПО. В същото време има
частична практика на ВАС, при която по изключение се приема, че възниква
осигурителното ПО. Не мога да кажа, че е константна; мога да кажа, че е
преобладаваща.
Ако без да е започнал работа, работникът пътувайки към работното място,
претърпява трудова злополука; тролеят катастрофира и на Иванчо му се чупят
двата крака; чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО – вижте го само информативно; това е
състав на приравнена трудова злополука. Да, той не е започнал работа, но
съставът на приравнената трудова злополука е по пътя от основното
място на живеене към работното място; след като е реализиран този
състав, автоматично възниква качеството осигурено лице. И в този случай
не се изисква осигурителен стаж – при трудовата злополука.
Как се установява началото на работата? Работодателят писмено
удостоверява първия работен ден. Така.
Прекратяване
С прекратяване на ТрПО автоматично изискването да се притежава
правното качество по силата на чл. 4, ал. 1 работник или служител изчезва.
Прекратява се ТрПО; единият елемент изчезва; автоматично по силата на
закона се прекратява и ОсПО, със следните изключения:
Отворете чл. 42, ал. 3 и внимателно го прочитате. Очевидно чл. 42, ал. 3
урежда изключение. Нямате първично ПО, но имате осигурително ПО
между осигурения работник и осиг. орган, което законодателят запазва с
25

lOMoARcPSD|16234621
очевидно социална цел по причини, че това осиг. лице е участвало в набирането

на осиг. вноски в предходен период и подобава да му осигурим поне малко осиг.
права. Кои са елементите?
1. Имате осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1. Как се
стеснява кръгът? По арг. от противното, ако ПО е за неопределен период от
време, няма да има такова задължение; законодателят казва „срочно
ТрПО“.
Има ли значение дали срочното ПО е изборно, договорно или от конкурс?
Не – такава е практиката на ВАС. Кои са по закон срочни? Изборните; но и ТрД
може да има клауза срок. Всеки един от сроковете по смисъла на чл. 68 КТ –
определени и определяеми; всеки един срок.
Налице е временна неработоспособност. Такива права, когато е трайна
неработоспособност, няма. Временната как трябва да е настъпила? Преди
да е прекратено първичното ПО. Има ли значение колко преди да е
прекратено? Тълкуването не е сложно; законодателят урежда, че няма да
плащаме до възстановяване на работоспособността, а до възстановяване, но не
повече от 30 дена. Т.е. чл. 42, ал. 3 може да се приложи, когато
неработоспособността е настъпила не по-късно от 29 дни преди прекратяването
(в този случай ще му плащаме един ден); ако е настъпила в последния ден от
съществуването на ПО, ще плащаме пълния размер – чл. 42, ал. 34.
Едно от най-големите предизвикателства: рисковете. Вместо да се урежда
изрично рискът, законодателят казва – инвалидност поради общо заболяване.
Вижте чл. 42, ал. 3. Кои са рисковете, които са довели до временна, за да му
дадем тези осиг. права по тази алинея. Ако е труд. злополука или проф. болест,
плащаме, докато се възстанови работоспособността.
Кои рискове водят до инвалидност? Старостта и смъртта; те по дефиниция
водят до инвалидност.
Кои рискове водят до временна? Майчинство.
Кои могат да доведат до временна и трайна – общо заболяване, проф.
болест, трудова злополука.
Т.к. в чл. 52 КСО са уредени правата при майчинство, кой риск остана да
бъде в 30-те дни? Единствено общото заболяване. Когато общото заболяване
4 така каза проф. Гевренова, но не разбирам логиката. Според мен чл. 42, ал. 3 КСО
може да се приложи дори когато неработоспособността е настъпила ден преди
прекратяването на първичното ПО. Точно затова е разпоредбата - че ще имам
осигурителни права и след прекратяването на ПО в посочената хипотеза - докато се
възстановя, но не повече от 30 дни след прекратяването на ПО - бел. моя.
26

lOMoARcPSD|16234621
е причинило временна неработоспособност, ще имате осиг. права; когато

рисковете са били труд. злополука или проф. болест, тогава няма да
имаме само до 30-тия ден, а до възстановяване от болестта или нейното
трансформиране в инвалидност.
Това е съставът.
Чл. 42, ал. 4 КСО

Първият елемент какво трябва да е осигуреното лице. Чл. 114а
спомняте ли си от КТ? Това е един много особен договор, за един
работен ден в селското стопанство и животновъдството; ФС е само за тези,
които са сключили договор при условията на чл. 114а КТ; неработоспособността
е временна; Иванчо отишъл да бере един ден; останал без крака. То е един
работен ден. Проф. болест не може да му се случи, трудна работа за един ден;
остава трудовата злополука, защото тя е травматично увреждане, внезапно. И
за какъв период? Ал. 4 – 90 календарни дни. Нещо неясно в състава?
Отворете чл. 52 КСО – последното изключение, майчинство.

1. Първият елемент – всяко едно лице, което се осигурява по чл. 4,
ал. 1; вкл. работника или служителя. Няма дори да казваме „лице от женски
пол“, защото встъпването в риска освен в етап бременност и раждане може да
стане веднага след това – ако майката е починала, ако не е могла да полага
грижи и т.н.
2. Майчинството е в етап започнала бременност и раждане.
Припомням от миналата година. Колко продължава? 410 дни. Кой е първият
момент? 45 дена преди термина. ТрПО трябва да бъде прекратено най-рано,
след като има издаден болничен лист, който определя, че остават 45 дена до
реалното раждане. Стига да е започнала бременността и раждането, Иванка
или Иванчо, ако е встъпил, осигуреното лице ще има обезщетение до края на
етапа, т.е. докато детето навърши една година.
Въпрос на казус – има ли хипотези, при които няма ТрПО, но има
осигуряване – това са тези три хипотези, плюс пенсионер, който е прекратил
своето ТрПО.
Горе-долу така изглежда конструкцията – възникнало/ прекратено.
Почивка.
27

lOMoARcPSD|16234621
Да приемем, че изяснихме как възниква и как се прекратява качеството

осигурен на работника.
Сега да видим, докато съществува първичното ПО.
Първа хипотеза – когато по ТрПО се полага труд и/или периодът се

зачита за трудов стаж. На общо правно основание лицето е осигурено. Т.е.
Иванка работи; работен ден или междудневна почивка; разболява се, отива на
лекар, установява се Ковид – общо заболяване, осигурена е.
Втора хипотеза – има ТрПО, но няма трудова дейност, но имате
признаване периода за осигурителен стаж поради социално значими
причини. Отворете чл. 9, ал. 2 КСО. Хипотезите са уредени изчерпателно.
Всички възможни отпуски по КТ или попадат в тази хипотеза и лицето е
осигурено с всички осигурени социални рискове, или не.
Неплатен отпуск по чл. 160 КТ; трябва да намерите дали периодът е
трудов стаж или не; трябва да знаете, че всички платени отпуски са трудов
стаж; неплатените обаче не са трудов стаж; след като не са трудов стаж, не са
осигурителен стаж. Въртите чл. 9, ал. 2; кумулират се двете хипотези: до 30-ия
ден работникът е осигурено лице за всички рискове; на 31-ия ден не е. 30 дена
по КТ неплатен отпуск последователни или сумарни? Сумарни в рамките на
една календарна година. Иванка, ако си е взела 2 години неплатен отпуск по
взаимно съгласие, първите 30 дни от всяка една от двете календарни години
ще бъде трудов стаж и осигурителен стаж. Ако тогава се реализира някой от
ОСР, Иванка ще бъде осигурено лице. На 31-вия ден за двете календарни
години влиза в сила императивът на чл. 9, ал. 2 КСО във вр. с чл. 160 КТ и
Иванка вече не е осигурена по силата на ДОО. Това, което само ще споделя, без
да го пишете – пише платени или неплатени отпуски за бременност, раждане
или отглеждане на дете; дали е платен или не зависи от това дали лицето има
натрупан осигурителен стаж. Ако Иванка започне работа и се разболее на
първия ден от Ковид, тя няма да получи обезщетение.
Трета хипотеза: има ТрПО, няма трудова дейност, но този път по
причини у работодателя. Запишете си – изчерпателна е уредбата в чл. 9, ал.
3. Т.е. по арг. от противното извън тази хипотеза, ако сте в някаква казуистика,
няма как да прилагате по аналогия – такава е практиката на ВАС. Периодът е
осигурителен стаж за осигуреното лице; първата специфика – чл. 7, ал. 12
(вижте я). Вноските са изцяло за сметка на осигурителя. След като
28

lOMoARcPSD|16234621
работодателят е бил толкова виновно противоправно некоректен, да не си

мисли, че ние ще си спестим осигуровките.
- Първата специфика е, че се плаща изцяло от осигурителя.
- Втората специфика. Вижте чл. 9, ал. 3 и ал. 4. Сега отворете чл. 22 –
фондовете. Най-куцата уредба е за рисковете; вместо да се напишат директно
рисковете, какво казва? За сметка на осигурителя – справихме се; внесъл,
невнесъл, работникът ще е осигурен; за кои рискове? И вместо да ви уредят
рисковете, казват – фонд пенсии; пенсии инвалидност; кои са двата риска,
които по дефиниция водят до инвалидност? Старост и смърт. Общото
заболяване, трудовата злополука и проф. болест също могат да доведат до
инвалидност. Крайният извод е, че за целия период по чл. 9, ал. 3 лицето
е осигурено само за общо заболяване, което води до инвалидност,
старост и смърт. Кои рискове отпадат? Майчинството, безработицата,
трудовата злополука и проф. болест и общото заболяване, което води до
временна; няма ги в пакета на осигурителни права.
Пример: ето това ТрПО; приемаме, че е незаконно прекратено; минават
две години; влиза в сила СР, което уважава иск по ал. 1, т. 1 и т. 2 по чл. 344 КТ.
Влиза в сила СР; с обратна сила се фингира все едно никога не е прекратявано
ТрПО; за в бъдеще има право да постъпи на работа в определен срок; целият
период от незаконното уволнение до влизане в сила на СР е осигурителен стаж;
кой ще плаща осигуровките? Осигурителят. За кои рискове обаче? Само за
старост, смърт и общо заболяване, което води до инвалидност; т.е. само пенсии
ще са в този пакет; т.е. ако Иванка е много умна и знае, че ако се върне на
работа, веднага ще я уволнят, ако цъфне на първия ден с болничен лист, ще
бъде ли осигурена – не. Към този момент тя е осигурена само за рисковете по
чл. 9, ал. 3 – старост, смърт и общо заболяване, което води до временна
неработоспособност. За останалите тя не е осигурена. Ако е умна, ще цъфне за
един ден да си възстанови пълния режим на осигуряване и после на следващия
ден ще представи болничен лист.
Последната хипотеза: има ТрПО, няма трудова дейност по причини
у самия работник като осигурено лице. Много често срещана хипотеза; дисц.
нарушение неявяване на работа. Имате първично; нямате трудова дейност;
т.нар. самоотлъчка не е в изключенията по чл. 9, ал. 2 и ал. 3. Защото говорим
за виновно противоправно поведение на осигуреното лице. Лицето
автоматично по силата на закона отпада от системата на ДОО за тези
29

lOMoARcPSD|16234621
дни. Някъде на НОИ им отне 5 години битки и разправии, за да въведат

квадратче „самоотлъчка“ – има ТрПО; няма трудова дейност; значи няма
осигуряване. Ако Иванчо се разболее в дните, в които се е самоотлъчил, той не
е осигурен.
Елементи на осигурителноправния статут
Първият елемент – дали е задължително или доброволно

осигуряването. Какви са му осигурителните права на този човек. Чл. 4, ал. 1.
Задължително осигуряване; по силата на закона. Не може да се дерогира
императивно уреденото от закона.
Втори елемент – кои са осигурените социални рискове? Всички
осигурени социални рискове. Пишете чл. 2 и го отваряте. Чл. 2 КСО, ал. 1.
Майчинството; безработицата; старостта и смъртта – това са осигурени
социални рискове. В първите три точки вместо да урежда рискове,
законодателят урежда видове неработоспособност; там попадат общото
заболяване, което води до временна, трайна неработоспособност или
смърт; трудовата злополука, която също може да доведе до временна, трайна
неработоспособност или смърт; и проф. болест, която може също като
предходните два риска да доведе до временна, трайна неработоспособност или
смърт.
Принципът в чл. 4, ал. 1 е всички осигурени социални рискове.
Запишете изключенията – хем са работници, хем не са за всички
рискове:
1) Чл. 4, ал. 1, т. 1, изр. последно КСО. Защо няма безработица?
Това са безработни, на които държавата субсидирано осигурява трудова
заетост.
2) Следващо изключение – т. 5. Тези, които реализират труд. дейност
за кооперацията, могат да го правят само по членствено ПО или и с членствено,
и с ТрПО. На кои сме взели безработицата? Тези, които реализират трудови
задължения само по членствено ПО с кооперацията.
3) Ал. 10 на чл. 4 вижте. Трудова злополука и проф. болест; смърт и
старост; общо заболяване, което води до инвалидност; т.е. ако Иванка се
разболее от грип, докато бере ягоди, няма да е осигурена изобщо.
30

lOMoARcPSD|16234621
Майчинство и безработица няма. Трябва да знаете рисковете и по принципа

на изключването да си намерите рисковете за съответната категория.
Продължавам с осигурителноправния статут на работниците и

служителите.
Имат или нямат осигурител? Имат осигурител. Чл. 129 КТ припомням,
който вие знаете; всеки работодател е длъжен да осигурява своите работници
и служители. Втората разпоредба се извлича чрез тълкуване на чл. 6, ал. 3 във
вр. с чл. 7, ал. 1. Работникът има осигурител. Което какво означава?
Невнасянето на вноските не се отразява върху осигурителните права.
Осигурителните вноски се разпределят като финансова тежест
между осигуреното лице и неговия осигурител. Чл. 6 КСО. Финансовата
тежест е разпределена между осигуреното лице и осигурителя.
На следващо място важен елемент от осиг. режим – осиг. лице в
качеството на работник не си избира осиг. доход, върху който се правят
осиг. вноски. Той се урежда императивно от страна на законодателя.
Последният елемент от осигурителноправния режим – осигурителни
права - чл. 11. Това е пълният пакет от осиг. права в РБ. Не е желателно да
гледате останалите членове след това. Тук са осиг. права на всеки, който е
осигурен в качеството си на работник или служител. Освен това запишете –
чл. 13в и чл. 13г – помощите. Това са двата вида помощи от системата на
ДОО, които всеки един, който е осигурен в качеството на работник, има
право и получава.
Погледнете заглавието на чл. 11. Същата катастрофална правна уредба.
Къде идва голямата драма? Майчинството е уредено и прословутото общо
заболяване. В първата хипотеза са работниците; следващия вторник ще
гледаме тези, които са задължително осигурени само за общо заболяване и
инвалидност. Днес няма да анализирам недействителност на ТрПО.
Работникът е осигурен в РБ за всички рискове задължително.
Чл. 4, ал. 1. Освен работници и служители, имате изчерпателно
уредени категории. Принципът, по който законодателят включва категориите,
е, че всички те се приравняват по осиг. права на работниците и
служителите. Всички категории в чл. 4, ал. 1, се осигуряват по осиг. права на
работника. Поради което както в теорията, така и в някои решения на ВАС, те
са включени в категорията „полагащи зависим труд“ или уредените в чл.
31

lOMoARcPSD|16234621
4, ал. 1 осигурени лица. Вижте категориите; вижте управител на ТД.

Управителите (трайна практика на ВКС), ако имат договор за управление, той е
специфичен граждански договор. Много трудно можем да кажем за един
управител, че полага зависим труд; на следващо място държ. служители няма
как да кажем, че полагат зависим труд; вкарани са казуистично в чл. 4, ал. 1, за
да им съберат осиг. вноски за всички ОСР.
Понеже хванах управителя на ТД, допреди 4 години имаше голям
провал, когато те цъфнаха за безработица. Като стигнем до безработица, ще
видим кое основание до какви права води. Управителят, когото не уволняваме
по КТ, беше голяма драма как да влезе в режима за безработица; той е осигурен
за безработица; плаща си осиг. вноски и т.н. Да си спомняте в ТЗ да има
минимално възнаграждение за управителя? Не. Но трябва да му съберем осиг.
вноски; почва едно преследване, за да стигнем до правилото, че се прилага
минималният осигурителен доход за съответната област. Кога възниква
качеството управител – това трябва да знаете; вписването е конститутивният
елемент; от момента на вписването управителят става такъв. Това означава, че
от момента на вписването ще фингираме трудовата му дейност.
Държавен служител – имате акт за встъпване; преди това има акт за
назначаване; някои сте ги учили; за други ще трябва да знаете кой е моментът
на придобиване на съответното качество.
Няма риск инвалидност; който го каже и напише, завършва с
двойка на изпита; има риск, който води до инвалидност; рискът е общо
заболяване, което може да доведе до временна неработоспособност или
трайна (инвалидност). Няма риск инвалидност.
Лекция от 12.10.2021 г.
Проф. Нина Гевренова
Въпрос 11 - Самоосигуряващи се лица – понятие, правна

характеристика, категории
Добър ден!
Миналата седмица започнахме по-конкретно анализа на ОсП статут на
осигурените по чл. 4, ал. 1 от КСО. Това бяха работниците и приравнените на
тях категории. Започвам със самоосигуряващите се лица.
32

lOMoARcPSD|16234621
Правна уредба
Основната уредба е чл. 4, ал. 3, т. 1-4; двете легални дефиниции в пар. 1,
т. 3 и т. 5 от ДР на КСО; чл. 5, ал. 2; чл. 6, ал. 8; чл. 13, 13а и чл. 13г; и една цяла
Наредба – Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се
лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.
Обща характеристика на категориите, включени тук

Става въпрос за подбрани по професионален признак, изчерпателно
уредени категории, всяка една от които самостоятелно организира и
контролира своята трудова дейност; сама поема както риска, така и
евентуалната печалба от реализирането на тази трудова дейност. Принципът за
професионалния признак е още от системата на Бисмарк; подбират се
категории, които към момента националния законодател приема, че реализират
самостоятелна, свободна, независима трудова дейност.
Кои елементи трябва да са налице, за да кажем, че едно лице е осигурено
по реда на чл. 4, ал. 3, съответните точки. Както при работниците, принципът е
същият – качеството осигурено лице е производно и възниква при
наличието на следните качества:
1. ФЛ. По аргумент от лег. дефиниция. Дееспособност – тя е в
зависимост от качеството, в което се реализира трудовата дейност. Принципът
е 18 години. Всички те изискват гражданска дееспособност. Трябва ли да
са български граждани? Не. При условие, че са спазени изискванията на
специалното българско законодателство, лица, които не са български
граждани, могат да се ползват от този режим.
2. Качеството, в което ФЛ реализира съответната трудова дейност
от свое име и за своя сметка. Отворете чл. 4, ал. 3 и вижте категориите.
NB! Чл. 1, ал. 5 от Наредбата. Тук законодателят е бил добросъвестен и
абсолютно казуистично и коректно е посочил какви са изискванията към
съответните категории. Масово практиката на ВАС приключва с анализ на чл. 1,
ал. 5 от Наредбата. Принципът за всичките категории е (за изпита ще
трябва да знаете) имат регистрация. Кога едно ФЛ става адвокат като
свободна професия? Когато бъде вписано в съответния регистър на
съответната адвокатска колегия. В кой момент едно лице става съдружник в
едно търговско дружество? - трябва да знаете.
33

lOMoARcPSD|16234621
Отворете легалната дефиниция – пар. 1, т. 3 от ДР на КСО, изр. последно -

Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са
внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се
смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите
осигурителни вноски. Вижте и т. 5, където има лег. дефиниция на земеделски
стопани. Представете си някой, който иска да бъде журналист; той може да
учреди ТрПО със съответния работодател – БНР, БНТ, частно радио и т.н. Тогава
спрямо него ще се прилага режимът за работниците. Същият човек може да
реши да има свободна професия; той ще си вземе БУЛСТАТ или по ЕГН и той ще
бъде осигурен в качеството си на свободна професия; същият този може, без да
се регистрира по БУЛСТАТ или ЕГН и без да оповестява пред държавата, да
сключи граждански договор да направи някои филми за БНТ и да бъде осигурен
по чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 КСО. Това е първичното качество, в рамките на което се
реализира трудовата дейност.
3. Трудовата дейност да е започнала. При работниците беше същото –
ФЛ учредява ТрПО; припомням чл. 10, ал. 1 – императив; от започване на
При самоосигуряващите се обективно осигурителният орган не може да
проверява и установява започването, спирането и възобновяването на
трудовата дейност. Т.е. няма правен механизъм, чрез който да се проверява.
Затова започването, спирането и възобновяването, респ. прекратяването
на трудовата дейност става с подаване на декларация от страна на
самоосигуряващото се лице – чл. 1, ал. 1 от Наредбата.
Тази декларация представлява ВИ, с което съответното лице
упражнява свое преобразуващо публично право. Публично е, защото се
реализира по публично ПО с осиг, орган. В какво се изразява
преобразуващият правен ефект?
- В правната сфера на осиг. орган: от момента на подаване на
декларацията за трудова дейност, осиг. орган е длъжен да третира лицето
като осигурено в качеството му на самоосигуряващо се и да прилага
съответния осигурителноправен режим спрямо него. По същия начин, когато
самоосигуряващото се лице декларира спиране на трудова дейност, органът е
длъжен да приеме тази декларация и да третира лицето вече като неосигурено,
защото когато едно лице не реализира труд. дейност, то губи качеството на
осигурено за съответния статут.
34

lOMoARcPSD|16234621
- Преобразуващ ефект има и в сферата на самото лице, защото то

веднъж подало тази декларация, търпи всички правни последици, които
по силата на закона настъпват за него в това му качество. Наредбата
съдържа детайлизирана уредба за начина на подаване на декларацията – в
писмена форма за действителност със съответните атрибути (тя е бланка); в 7-
дневен срок трябва да се подаде при започване, спиране или прекратяване на
трудовата дейност; когато бъде подадена невярна декларация, се прилага
съответната административнонаказателна отговорност, а ако има основание – и
наказателна такава.
При разминаване между фактически реализирана трудова дейност
и неустановена такава чрез декларация, трайната практика на ВАС е, че
се дава преимущество на декларацията. Ако за периода са внесени
осигурителни вноски, те са внесени без правно основание и подлежат на
връщане.
Не е сложно да си представите как можем да разберем, че един адвокат е
започнал да извършва фактически трудовата си дейност като адвокат; това
обективно не може да се направи. Затова елементът трудова дейност се
установява с помощта на декларация; и понеже имате чл. 10 от КСО, че
осигурените стават такива, като започнат труд. дейност; както имате чл. 1, ал.
1 от Наредбата. Иванка станала адвокат; започнала труд. дейност, минали 6
месеца, но декларация не е подадена; тя иначе си внася осигурителни вноски;
трайната практика на ВАС е, че Иванка за това период не е осигурена за
системата на ДОО, защото тя не е декларирала този факт по съответния
надлежен ред. Вижте чл. 1, ал. 1; много моля вижте го. Императивна
разпоредба; това е детайлизиран чл. 10 на плоскостта на самоосигуряващите се
лица; друга хипотеза – Иванка е регистрирана в САК, но няма трудова дейност;
обаче е подала декларация, че е започнала; за българската система тя е
осигурена и органът е длъжен да я третира като такава. Влизат в сила всички
правни последици за нея.
4. Реално внесени осигурителни вноски. Тъй като самоосигуряващите
се лица са и осигурители за себе си (чл. 5, ал. 2 КСО във вр. с чл. 6, ал. 8, както
и по силата на легалната дефиниция – едни и същи императиви се
възпроизвеждат) за осигурително качество трябва да има реално внесени
осигурителни вноски. Когато няма внесени осигурителни вноски и това се
установи от НАП, лицето се третира като неосигурено. Само реално внесени
35

lOMoARcPSD|16234621
дължими осигурителни вноски. Когато не са плащани няколко месеца

осигурителни вноски, със задна дата се третира като неосигурено лице.
Принципът е – губят се права, свързани с временна неработоспособност; в
някои ситуации, когато вноските са платени в определени срокове, се запазват
някои права.
Вижте чл. 5, ал. 2. И чл. 6, ал. 8.
Преди да започнем възникване, съществуване и прекратяване на
качеството, ще видим какви видове ДОО имат тези. Отворете чл. 4, ал. 3 и
вижте как започва разпоредбата. Всяко едно ЧП ВИ, което се опитва да
дерогира някой от елементите на законовия режим, е недействително и не
поражда правни последици.
За кои рискове: имате общо заболяване, което води до
инвалидност, старост и смърт. Ако напишете, че са задължително осигурени
само за общо заболяване, това е неверен отговор; те са осигурени само за общо
заболяване, което води до инвалидност, а не са осигурени за общо заболяване,
което води до временна неработоспособност. Няма ги двата професионални
риска5, безработица, майчинство и общо заболяване, което води до
временна неработоспособност. За тези рискове забравяте, когато се
говори за задължително осигуряване на самоосигуряващите се лица.
Вижте ал. 4. Ето ви ги рисковете; за кои могат доброволно – за майчинство и за
общо заболяване, което води до временна неработоспособност.
Ще анализираме възникване, прекратяване и съществуване на качеството
на осигурено лице.
Възникване на качеството осигурено лице

Как ще изглежда възникването? То е идентично с това, което
коментирахме досега. Имате ФЛ, което извършва трудова дейност, попадаща в
някоя от изчерпателно посочените категории; има подадена декларация за
започване на трудовата дейност и има внесени осигурителни вноски.
Вторият последен момент от ОсПО ще бъде прекратяването. Кога ще се
прекрати качеството осигурено? Когато се загуби първичното правно
качество; при прекратяване на първичното правно качество по чл. 4, ал. 3, т. 1-
4, автоматично се губи качеството осигурено. Когато заличат Иванка като
адвокат от САК, автоматично губи качеството си на осигурено лице.
5 професионална болест и трудова злополука
36

lOMoARcPSD|16234621
Трябва да проверим дали няма изключения: чл. 42, ал. 3; чл. 52. Чл. 42, ал.
3 се прилагат при срочни ТрПО. Дори Иванка да се е осигурявала 10 години
за общо заболяване, което води до временна неработоспособност, ще
има ли тя правата по чл. 42, ал. 3 – да получава обезщетение 30 дни,
след като е заличена от регистъра на САК? Отговорът е не; такава е
практиката на съда. Защото имате казуистичен подход за кои осигурени лица
се прилага. Ал. 4 е още по-лесен аргументът защо не се прилага – там са само
трудовите договори по чл. 114а КТ.
Отворете сега чл. 52 за майчинството в етапа бременност и раждане.
Влезнала е в риска, родила е детето и след 5 дена се заличила като
адвокат; тя ще има осигурителни права още една година съгласно чл.
52, когато самоосигуряващото се лице е било доброволно осигурено. Ако
Иванка като адвокат е избрала само задължителното осигуряване, риск
майчинство за нея изобщо няма и няма какво да коментираме осиг. права. Но
ако е избрала да се осигурява и доброволно и се е реализирал ФС, тя ще има
правата по чл. 52 КСО. Ще е загубено първичното качество, но защото рискът
майчинство се е реализирал и са възникнали осиг. права, тя ще има правата по
чл. 52.
Какво означава да съществува първичното качество, как то се

отразява върху осигурителното такова?
Принципът е същият като при работниците, но модифициран като за
самоосигуряващите се. Винаги когато има подадена декларация за
трудова дейност и има внесени осиг. вноски, лицето е осигурено за
съответните осигурени социални рискове. Какво значи съответни? Ако е
задължително, за съответните рискове; ако лицето е и доброволно
осигурено, са и другите два риска. Ако попаднем на такъв период –
подадена декларация, трудова дейност, внесени осиг. вноски и адвокатката
Иванка се разболее от Ковид, тя ще има съответните осиг. права.
Втората хипотеза е също много лесна. Имате първично качество, но имате
подадена декларация за спиране на трудовата дейност. Тогава по силата на чл.
10 от КСО във вр. с чл. 1, ал. 1 от Наредбата лицето не е осигурено. Колко пъти
можете да имате такава трансформация? Колкото пъти бъде спряна трудовата
дейност и колкото пъти бъде подадена съответната декларация пред ТД на
НАП. Тук се декларира от самото самоосигуряващо се лице.
37

lOMoARcPSD|16234621
Стигаме до един по-сложен момент; отваряте чл. 9, ал. 3, т. 5 КСО. Когато

имате доброволно осигурени самоосигуряващи се лица (това е първият
елемент), които изпадат във временна неработоспособност поради общо
заболяване или майчинство, без значение дали получават обезщетение,
са осигурени за всички осигурени социални рискове, 1) без да подават
декларация за прекъсване на трудова дейност (чл. 1, ал. 2, изр.
последно от Наредбата) и 2) без да внасят осигурителни вноски (чл. 3,
ал. 3 от Наредбата). Имате сходен режим с този на работниците. Адвокатката
е вписана; подадена е декларация; има трудова дейност; внесени са осиг.
вноски; значи тя е осигурена. За кои рискове? Ако е избрала задължителното,
само за него; ако е избрала и доброволно, значи и за него. Тук говорим само за
тези, които се осигуряват доброволно. Имате период, в който няма трудова
дейност; не се подава декларация (защото ако подаде, ще се прецака), не се
внасят осиг. вноски, а периодът е осигурителен стаж за всички рискове. Тъй
като става въпрос за доброволно осигурено самоосигуряващо се лице, целият
период ще е осиг. стаж за всички ОСР за доброволно осигурените
самоосигуряващи се лица. Т.е. Иванка ще има осиг. права, след като си натрупа
осиг. стаж и като забременее отново, тя ще бъде осигурена. Без да внася осиг.
вноски – значи фондът ще я поеме; т.к. рискът майчинство е в нейните рискове,
за сметка на фонда тя е осигурена, ще има осиг. права за второто, третото,
петото дете. Същата конструкция гледахме при работниците, но там беше в ал.
2 – платен, неплатен отпуск, отглеждане на дете; тук не се внасят вноските, не
се подава декларацията. Независимо дали към този момент лицето ще е
натрупало необходимия осиг. стаж. Логиката на законодателя каква е:
очевидно зад правото стои идеята да накараме самоосигуряващите да изберат
доброволния режим; когато се реализира рискът, те са два – общо заболяване,
което води до временна, и майчинство; дотук ясно. Но при работниците – когато
работникът не работи, отпуските бяха там събрани и как беше при тях? Пак е
осиг. стаж за всички рискове, защото работникът е осигурен за всички рискове,
а в периода никой не плаща осиг. стаж; в периода на отпуска не се плащат
осиг. вноски, а имат осиг. права. Иванка се осигурява от 5 години, защото е
избрала режим на доброволно осигуряване; ражда дете; ще й дадем осиг.
права; ако тя беше работничка, периодът на бременност, раждане и пр. е
осигурителен стаж; по същата логика даваме правата на самоосигуряващите,
които са встъпили в осигуряване за рисковете; и понеже тук има декларация,
38

lOMoARcPSD|16234621
законът е казал – без да подадете декларация, защото ако подадете, ще

отпадне.
Следваща хипотеза: ако Иванка не е избрала доброволно осигуряване,
това не означава, че не е родила дете. В същия период: няма трудова дейност;
самоосигуряващото се лице е в състояние, в което не може да работи –
временна неработоспособност, майчинство; но се осигурява само
задължително. Чл. 3, ал. 4 от Наредбата отворете. Когато не са подали
декларация, че временно спират трудовата си дейност, за ДОО те са осигурени
на общо основание, поради което за периода дължат осигурителни вноски за
трите риска – старост, смърт и общо заболяване, което води до инвалидност.
Ако обаче са подали декларация за спиране на дейност, тогава ще отпаднат от
системата на ДОО. Аз предлагам да си починем.
Да приемем, че изяснихме възникването, прекратяването и
съществуването на качеството осигурено лице в случая.
Тук има задължително ДОО и доброволно ДОО.

Правна характеристика на доброволното ДОО
1. Става въпрос за субективно потестативно публично право на
всяко едно лице в качеството му на самоосигуряващо се.
Като потестативно право се упражнява с едностранно ВИ, отново с
декларация (втора по ред декларация, която се прави само в писмена форма
за действителност; има необходимите атрибути); ВИ се отправя по уреден
детайлизиран в Наредбата ред и има преобразуващо правно значение:
- първо за осигурителния орган – от момента на направата на това ВИ
осиг. орган е длъжен да третира лицето освен като задължително, и
като доброволно осигурено със съответните правни последици.
- Има преобразуващо значение и за самото лице, защото веднъж
направено ВИ и упражнено правото, за съответен период от време
лицето подлежи на осигуряване и в режима на доброволното
осигуряване.
По силата на чл. 4, ал. 4 става въпрос за два риска: майчинство и
общо заболяване, което води до временна неработоспособност. Може ли
лицето да избира един от двата риска или като избере доброволно осигуряване,
трябва да се осигурява и за двата риска. Трайната практика на съда е, че няма
право на избор по отношение на рисковете. Правото не включва и
39

lOMoARcPSD|16234621
правомощието да се избира един от двата риска. Което означава, че няма право

впоследствие да избира и осигурителната тежест, съответните вноски се
правят към фонд майчинство и общо заболяване, което води до временна
неработоспособност; както няма право и да избира задължението, свързано с
плащането на вноските. Чл. 1, ал. 3 и 4 от Наредбата; това е декларация, с
която на годишна база всяка календарна година самоосигуряващите се лица си
избират вида на осигуряването и дохода; ще видите колко детайлизирано е
уредено; каквото и да стане през тази година, не могат да променят избрания
вид на осигуряване; промяната може да стане най-рано на следващата
календарна година с подаване на съответната декларация.
2. Самоосигуряващите се нямат осигурител като различен от тях
правен субект. Чл. 5, ал. 2 и чл. 6, ал. 8. Невнасянето на вноските води до
загуба на осигурителни права.
3. Осигурителен доход
Работниците и работодателите им в качеството на осигурители не могат
да избират елементите, които влизат в осиг. доход. Но самоосигуряващите се
лица имат два вида осиг. доход: авансов (презумиран) или окончателен
(реален). Правната уредба на дохода се съдържа в чл. 6, ал. 8 и 9 КСО и се
детайлизира в чл. 2 и 3 от Наредбата. Т.к. осиг. доход ще бъде анализиран
подробно, това, което сега трябва да схванете, е следното: в началото на
всяка календарна година с декларацията, с която избират вида на
осигуряването, самоосигуряващите се лица избират и осигурителния си
доход. Не може да бъде по-малък от минималния месечен осиг. доход,
както не може да бъде по-голям от максималния месечен осиг. доход.
Изборът им не подлежи на контрол по същество. Стига да не е по-малък от
минималния и да не е над максималния, нито осиг. орган, нито впоследствие
адм. съд ще тръгне да проверява размера на избрания осиг. доход. През цялата
календарна година самоосигуряващите се осигуряват на избрания от тях доход;
органът е длъжен да третира този доход като дължим доход за тях.
Следващата календарна година с данъчната декларация се появява
техния реален осиг. доход за първи път. Хипотезите са три:
1) ако реалният осиг. доход, след като се приспаднат нормативно
признатите разходи (ако има такива), приспадат се внесените осиг. вноски и се
вижда какво остава; ако тази сума е по-голяма от избрания осиг. доход, се
довнасят еднократно осиг. вноски;
40

lOMoARcPSD|16234621
2) ако тази сума, която остава като разлика, е равна на избрания ос.
доход – пито-платено; внесени са точно толкова, колкото са били
дължими.
3) последният вариант, което според мен никога не се случва –
реалният доход е по-малко от избрания; тогава има надвнасяне на осиг.
вноски и те подлежат на връщане.
За самоосигуряващите се лица – всички имат един и същи минимален
осигурителен доход; най-ниският е за земеделските стопани; всички останали
по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 са в другия законово уреден минимален месечен осиг.
доход, който се урежда с Приложение към Закона за ДОО.
Въпрос 12 - Осигурени морски лица – понятие, правна

характеристика. Осигурени лица на основание изпълнение на
граждански договор
Следваща категория – морски лица.

Правна уредба на морските лица. Има лег. дефиниция в т. 5а от ДР на КСО,
пар. 1. Имате правна уредба в чл. 4а от КСО. Имате и чл. 20 в Наредбата.
Отворете лег. дефиниция. Това са класически работници, които са частично
самоосигуряващи се, частично работници. Производно правно качество, което
възниква, когато се кумулират следните други правни качества:
1. ФЛ, трудово дееспособно (16-годишно). Не е необходимо да е
български гражданин.
2. Трябва да бъде страна по ТрПО в качеството си на работник или
служител със следните допълнителни правни качества:
а) Длъжността му да бъде такава, че да покрива изискването в
дефиницията „член на екипаж“. Как се проверява? Въз основа на дл.
характеристика, в която дейността трябва да бъде свързана с оперативното
обслужване на кораба. Има много дела, в които юрисконсултът се оказва член
на екипажа за целите на осигуряването. Когато има спор, всеки съд проверява
въз основа на връчената дл. характеристика, където се урежда трудовата
дейност на съответната длъжност. За да не са всички морски лица, тази
дефиниция се прилага по този начин.
41

lOMoARcPSD|16234621
б) Да бъде член на екипажа на морски кораб, но не и речни кораби.

Т.е. ако имате работодател, който реализира плавания по р. Дунав, те са
осигурени като обикновени работници.
в) Корабът да бъде регистриран в регистър на ЕС.
Това са изискванията, които трябва да се кумулират.
3. Трябва да започне трудовата си дейност. Всичко, което приказвах
за работниците и служителите миналата седмица, е едно към едно.
Удостоверява се от работодателя писмено започването на трудовата дейност; с
прекратяването на ТрПО се прекратява и качеството морско лице; ако е срочно
ТрПО, чл. 42, ал. 3 се прилага от КСО; както и ако някой реализира риска
майчинство, прилага се на общо основание чл. 52 КСО. Прилага се всичко за чл.
9, ал. 2 и 3, което изприказвах миналата седмица – когато има ТрПО, но няма
дейност поради отпуски и др., както и в хипотезите на незаконно уволнение,
недопускане на работа и т.н.
Първата голяма отлика от работниците и прилика със самоосигуряващите
се:
Морските лица имат два режима на осигуряване:
- задължително;
- доброволно.
Отворете чл. 4а и вижте ал. 1. Задължително за всички рискове без
безработица се осигуряват. Осигуряват се за общо заболяване (без значение
до каква неработоспособност води), майчинство, трудова злополука и
професионална болест, старост и смърт.
За кой риск доброволно? Безработица. Какво значи доброволно?
Същото като при самоосигуряващите се; това е публично преобразуващо право,
което всяко морско лице има, което се упражнява с едностранно ВИ
(декларация) и внася преобразуваща промяна за 1) осигурителния орган (той е
длъжен да го третира като осигурен за риска безработица) и 2) за самото лице
(да бъде доброволно осигурено за риска безработица).
Третият субект, който се появява, е работодател, който не е
осигурител, но има задължение да администрира целия процес на
осигуряването от името и за сметка на морското лице. Тази декларация,
въобще целият процес се реализира не пред осигурителния орган, а пред
работодателя, който не става осигурител. Отворете чл. 20 от Наредбата и
вижте ал. 3 и ал. 4. За разлика от самоосигуряващите се, които декларират
42

lOMoARcPSD|16234621
пред органа, тук не се декларира пред него, а пред работодателя, който не

става осигурител; ако обаче работодателят наруши което и да е от
задълженията, на собствено правно основание носи
административнонаказателна отговорност. Как става изборът на осигуряване –
дали е само задължително или и доброволно? По същия начин, както при
самоосигуряващите се – веднъж в началото на календарната година без право
на промяна за цялата календарна година.
Стигаме до въпроса – за чия сметка са вноските на тези, които са
морски лица в ТрПО? Изцяло за тяхна сметка. Осиг. вноски, независимо
дали става въпрос за задължително или доброволно осигуряване, са изцяло за
сметка на морските лица. Отворете чл. 4а, ал. 1 и виждате ключовата фраза -
изцяло за своя сметка. По това приличат на самоосигуряващите се.
Невнасянето на осигурителните вноски се отразява върху
осигурителните права. Защо се отразява? Защото те са и осигурители за себе
си. Защото изцяло поемат финансовата тежест за дължимите осиг. вноски.
4. Осигурителен доход. Тук има само избран (т.е. презумиран)
осигурителен доход, а не реален такъв. Изводът се извлича от
систематично тълкуване на чл. 4а, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 3 от Наредбата.
Вижте първо КСО моля. Чий доход? Не на работниците, а на самоосигуряващите
се лица. Тогава ще има ли изравняване на следващата календарна година с
оглед реалния доход? Отговорът е не. При морските лица, веднъж избран
доходът, той е окончателният осигурителен доход. Конструкцията се
потвърждава от чл. 20, ал. 3 от Наредбата, където законодателят говори само
за избор на вид осигуряване и избор на доход чрез деклариране пред
работодателя, но няма разпоредба, която да търси реален доход през
следващата календарна година. Затова морските лица се осигуряват върху
избрания доход.
5. Осигурителните права на морските лица. Чл. 13 – там са осиг. права. Ще
видите, че чл. 13, чл. 13а и двата вида помощи – чл. 13в и чл. 13г.
43

lOMoARcPSD|16234621
Осигурени лица на основание изпълнение на граждански

договор
Правната уредба е в чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 КСО; чл. 13 КСО и чл. 6 от

Наредбата6 – много важен. Преди да почна да приказвам, вижте т. 5 и 6 на чл. 4,
ал. 3.
Има диференциран режим на ДОО в зависимост от това дали лицето
се осигурява на друго или други основания. Става въпрос само за
задължително ДОО на друго правно основание.
А) Когато същото лице се осигурява на друго правно основание,
тогава няма значение какъв е размерът на възнаграждението по ГПО; то
подлежи на осигуряване на общо правно основание.
Б) Когато няма осигуряване на друго основание, размерът на
възнаграждението има значение. Тогава имате две хипотези:
1) Доходът по ГПО след приспадане на нормативно признатите разходи
трябва да бъде по-голям или равен на минималната месечна към момента
работна заплата, за да влезе в сила системата на ДОО .
2) По арг. от противното, когато възнаграждението след приспадане на
нормативно признатите разходи е по-малко от размера на минималната
месечна работна заплата, това лице не подлежи на осигуряване . Давам
пример: ако Иванчо е журналист, регистрирал се като свободна практика с ЕГН,
и освен това сключи гражд. договор с БНТ за поредица от филми, той ще се
осигурява на общо правно основание по гражданския си договор, независимо от
размера на възнаграждението. Ако обаче гражд. договор е единственото
основание, на което той извършва трудова дейност, тогава трябва да се види
размерът на месечното възнаграждение след приспадане на нормативно
признатите разходи. Ако този размер е по-голям от минималната работна
заплата, лицето се осигурява.
Кои са качествата, какво трябва да е налице?
1. ФЛ, гражданска дееспособност.
2. Страна по ГПО, независимо дали е изпълнител, довереник – няма
значение видът на гражданския договор, по който се реализира трудовата
дейност.
6 би трябвало да става дума за Наредбата за обществено осигуряване на
самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските
лица
44

lOMoARcPSD|16234621
3. Трябва да е започнала трудовата дейност. Едва ли ще ви

изненадам, като ви кажа, че по гражданските договори не се предоставя
дейност, а резултат. Самото естество на ГПО изключва прилагането на общите
правила на ДОО, защото там изцяло или частично се престира резултат. След
много противоречива практика към момента игнорираме дейността и взимаме
само месеца, в който се изплаща възнаграждението. Пример: гражд.
договор с предмет изработка на становище под 200 стр. с еди-какъв си
предмет; уговорено е по договор двукратно плащане – авансово на третия
месец и окончателно; за ДОО имат значение само месеците, в които се
плаща възнаграждение – третият месец и дванадесетият например. Само
за тези месеци влиза в сила ДОО. Предишната уредба беше много по-тежка –
авансово се изчисляваше цената на договора, раздробяваше се на месец и т.н.
Но сега гледаме само месеците на плащането. Цената може да бъде 100 хил.
лв. Имаме еднократно плащане; тогава в месеца, в който ще се платят тези 100
хил. лв., ще го осигуряваме по максималния осигурителен размер – 3000 лв.
Обективно невъзможно е да се следи започване и спиране на трудова
дейност, т.к. предметът на самите гражд. договори е резултат. Затова
последиците от ДОО настъпват само за месеците, в които страните по
гражд. договори извършват плащанията. Без значение дали става въпрос за
авансово или окончателно плащане. Само в тези месеци имате
осигурителноправни последици. Крият ли се доходи? Крият се. Но това е в
момента актуалната практика. Ако договорът е 12 месеца и имате еднократно
плащане при предаване резултата, гледа се месецът на плащане; ако се плаща
всеки месец, тогава всеки месец ще има ДОО; когато има реално плащане,
тогава има ДОО.
Сега да видим осигуряването. Вижте т. 5 и 6. Имате само задължително
ДОО. За кои рискове? Старост, смърт и общо заболяване, което води до
инвалидност. Погледнете ал. 4 на чл. 4 от КСО. Ако лицата са били подлъгани,
че могат да имат доброволно осигуряване и са внесли вноски, тези вноски са
внесени без правно основание и подлежат на връщане.
Изпълнителите по гражд. договор имат осигурител. Те имат
осигурител – чл. 7, ал. 6 КСО, както и чл. 11, ал. 1 от Наредбата; най-вече чл. 7,
ал. 6 – ще видите, че вноските се разпределят. След като вноската се
разпределя между осигуреното лице и възложителя като осигурител, ще
видите, че има осигурител. Това е единственото място, от което се извлича –
45

lOMoARcPSD|16234621
трайна практика на ВАС. След като има осигурител, невнасянето на осиг.

вноски не се отразява на осиг. права на осигурените. В момента, в който
Иванчо стане изпълнител и стане осигурено лице по КСО, възложителят, знае
или не знае, става негов осигурител. В практиката имат страхотни проблеми –
при осигуряване на повече правни основания, защото възложителят не знае
дали лицето се осигурява на повече основания.
Ако възложителят осигурител има добри счетоводители и система на НАП,
ще види дали има осигуряване за предходни месеци. Иванчо сключва трудов
договор – идва чл. 4, ал. 1; същият месец Иванчо се регистрира като адвокат –
става осигурен като самоосигуряващо се лице; Иванчо може да сключва и
граждански договори и така се осигурява на няколко основания. Проблемът не
е само за възложителите. Ако Иванка работи в СУ и този месец е взела 3500 лв.,
НБУ като втори осигурител не трябва да внася нищо, защото е осигурена на
максималния доход Иванка.
Гражданските договори – чл. 42, чл. 52. Изключенията. Говорим за гражд.
договори – дали въобще можем да имаме проблеми на изключенията. Лицето да
е прекратило ГПО и да е запазило осигурителните си права по чл. 42 и чл. 52.
Отговорът е, че не може, защото чл. 42 и 52 уреждат права при
временна неработоспособност, а осигурените по гражд. договори се
осигуряват само за общо заболяване, което води до трайна
неработоспособност.
Специфична хипотеза от миналата година: имате ТрПО; влиза в сила СР,
което обявява това ТрПО за недействително (често даваме такива казуси и
въпроси); ако работникът е добросъвестен, СР действа за в бъдеще; ако
работникът е бил недобросъвестен, СР действа с обратна сила. Когато е за в
бъдеще, запазва се ТрПО и се запазват осигурителноправните последици, с
изключение на тези, които не са реализирани изцяло в момента на влизане в
сила на СР. Представете си Иванка, която 10 дена преди СР е влезнала в риска
бременност и раждане; и тя е била добросъвестна; СР ще й запази
осигурителните права до момента, но няма как да й ги осигури за в бъдеще –
ще прекъснат осигурителните й права. Когато Иванка е била недобросъвестна,
СР заличава с обратна сила ТрПО, не се прилага реституция и ТрПО се
трансформира в едно ГПО – период от време, през който работодателят е
изплащал възнаграждение на друг субект срещу трудова дейност, което е
гражданско ПО. Вместо чл. 4, ал. 1, ще се прилага осигурителният режим по чл.
46

lOMoARcPSD|16234621
4, ал. 3, т. 5 и 6 КСО. Ако Иванка е била недобросъвестна, ще си загуби до този

момент реализираните права за риска майчинство (защото по гражд. договор
няма как да бъде осигурена за този риск).
Точно обратна е последицата, ако имате чл. 405а КТ. Защо толкова обичат
да прикриват ТрПО работодателите? Една от причините е
осигурителноправният режим. В един момент ИТ установява прикриване;
издава постановление, което с обратна сила заличава ГПО и обявява
съществуването на прикритото ТрПО. Оказва се, че за целия период на
прикриване, вместо да се прилага осигурителният режим по чл. 4, ал. 1,
режимът по чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 недобросъвестно се е прилагал. Ако НАП в
рамките на ревизионна проверка установи прикриването на ТрПО, има ли право
да обяви това прикрито ПО или трябва да се обърне към Инспекцията да го
обяви, за да може НАП да си събере осигурителните вноски? 7 Двата акта,
понеже преобразуват ПО – от ТрПО в ГПО и от ГПО в ТрПО, автоматично се
сменят режимите на осигуряване и се прилагат коренно различни правни
последици.
Въпрос 13 - Доброволно осигурени лица – понятие, правна

характеристика, категории. Осигуряване на повече от едно
правно основание
Последна категория осигурени лица – доброволно осигурени лица.

Събрани са едни категории, без да реализират дейност, с цел да бъдат
осигурени.
Уредбата е в чл. 4, ал. 5, 6, 7 и 9 КСО. И в Наредбата.
Доброволно – категории, които влизат в системата на ДОО само и
единствено по волята на съответните лица.
Субективно материално публично преобразуващо право, упражнява
се с декларации. Правната промяна е за осигурителния орган, който е длъжен
да ги третира като осигурени за ОСР. Правна промяна има за осигуреното лице;
то изведнъж става доброволно осигурено в системата на ДОО с всички правни
последици от това. Освен това за една трета категория, които са посредници
7 НАП няма компетентност в случая и следва да сезира Инспекцията по труда за целта

- ас. Цвета Попова
47

lOMoARcPSD|16234621
(като работодателя при морските лица) и не са осигурители, поемат цялото

администриране на осигуряването със съответните правни последици.
1. Първата категория само доброволно осигурени лица – чл. 4, ал. 6
КСО. Това са самоосигуряващи се лица, на които е отпусната пенсия. Две
конкретизиращи неща с оглед практиката:
- не става въпрос само да е възникнало правото на пенсия, а и да е
упражнено.
- става въпрос за всеки един вид пенсия. Т.е. Иванка като адвокат в
един момент придобива и упражнява право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст; тя преминава в режим на доброволно осигуряване. Тя си избира – или
трите риска за задължителното осигуряване, или двата риска за доброволно
осигуряване. Всичко, което казахме за самоосигуряващите се лица, се прилага
тук. На годишна база; декларация; пред НАП; избира дохода си; следващата
година се установява реалният доход; ако не внася доход, губи осигурителните
си права.
2. Втората категория – чл. 4, ал. 9 КСО и чл. 17б от Наредбата.
Кои са елементите от осигурителния им режим?
1. ФЛ, съпруг (не фактически съжителстващ) на регистрирано като
самоосигуряващо се ФЛ. Иванчо, ако е в съпружески отношения с Иванка,
която е регистрирана в САК като адвокат.
2. Участва в трудовата дейност на самоосигуряващото се лице. Това
на практика никой не го проверява.
3. Тук имате още едно изискване, което е дадено по безумен начин. Ако
Иванчо се осигурява на друго правно основание, може ли да се осигурява
по ал. 9? Единствената хипотеза, при която може: ако е осигурен на
основание чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 КСО. Т.е. ако е изпълнител по гражд.
договор. Само тогава може да се осигурява и по реда на ал. 9 като
съпруг на самоосигуряващото се лице. Като извадите изброените там,
останаха само изпълнителите по граждански договори.
Как се осигурява? Доброволно. Всичко, което казахме за публичното
преобразуващо право, си е налице. За кои ОСР? За старост, смърт и общо
заболяване, което води до инвалидност. Забравяме за останалите рискове. Ако
това лице реши да избере, попълва декларация – рисковете са общо заболяване
и майчинство, които са рискове и за съпруга самоосигуряващо се лице.
Съпругът/съпругата се осигуряват само доброволно като могат да избират
48

lOMoARcPSD|16234621
трите риска, които са задължени за ДОО за самоосигуряващото се лице, както и

могат да изберат да се осигуряват и за двата риска, които са допълнително
ДОО за самоосигуряващото се лице. Могат ли двамата да изберат различен
режим? Категорично! Те задължително се осигуряват за трите риска и
доброволно за останалите два. Съпругът и съпругата са самоосигуряващи се. Те
задължително се осигуряват за трите ОСР и доброволно за майчинство и общо
заболяване за временна неработоспособност. Приемаме, че за съпругата всички
предпоставки са налице, тя се осигурява само доброволно, като може да избере
или трите риска от задължителното осигуряване на самоосиуряващото се лице
съпруг, или и двата риска, които са доброволното осигуряване на съпруга
самоосигуряващо се лице.
Самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за старост, смърт
и общо заболяване, което води до смърт. Могат да се осигуряват и за ОСР
майчинство и общо заболяване, което води до временна неработоспособност.
Всяка година могат да си сменят режима – примерно, тази година казват, че
искат да се осигуряват и доброволно, а на следващата година казват, че не
искат. Съпрузите на самоосигуряващите се лица, които не правят нищо
друго (не са по ТрПО, не са самоосигуряващи се лица), ама много искат
да се осигурят, ги осигуряваме доброволно за рисковете на
самоосигуряващото се лице – или само тези, които са в пакета за
задължително осигуряване и/или тези, които са в пакета доброволно
Те нямат осигурител; те нямат дейност, какъв осигурител. Ключовото
словосъчетание в ал. 9 е „изцяло за тяхна сметка“. По свое желание и за своя
сметка – няма осигурител. Вноските са изцяло за тяхна сметка и невнасянето на
вноските води до отпадане на осигурителните права. Няма осигурител. Което
означава, че финансово те си поемат изцяло вноските за рисковете и
невнасянето на вноските води до отпадане на осигурителните права.
Следваща особеност: няма реален осигурителен доход, а има
изрично законово уреден такъв. Вижте ал. 9; някъде по средата на алинеята
– осигурителните вноски за съпрузите се дължат върху минималния
осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. В зависимост от това
дали сте съпруг на земеделски стопанин (ще е най-ниският минимален месечен
доход), или съпруг на друго лице (различен минимален осигурителен доход).
49

lOMoARcPSD|16234621
След като няма осигурител, съпругът самоосигуряващо се лице ще

администрира осигуряването за тях – чл. 17б, ал. 3 от Наредбата.
Другите категории следващия път ще довършим.
Лекция от 14.10.2021 г.
Проф. Гевренова
Фактически е възможно съпрузите на самоосигуряващите се лица да
работят; малко заведение за храна, малка ферма, където работи цялото
семейство. Ще видим другите категории; съпрузите на тези, които са изпратени
в чужбина; те имат трудова дейност, но тя не попада под регулацията на
българското осигурително законодателство. Така че понеже няма реален доход,
законодателят императивно урежда осигурителния им доход, съотнесен към
осиг. доход на самоосигуряващите се лица. Има поредица от субекти, които без
да стават осигурители, поемат задължението за администриране на ДОО.
Когато се уреди морското лице - работодателят без да е осигурител, има всички
задължения да администрира осигуряването на морското лице. Ако няма
дейност, какво проверяваме? Декларация пред съответното лице субект, което
не е осигурител, а е натоварен с множество задължения, свързани с
администрирането.
Миналия път започнахме самоосигуряващите се лица пенсионери,
съпрузите на самоосигуряващите се лица.
3. Сега трета категория - съпрузите на изпратените в режим на

дългосрочно командироване или дипломатическа служба осигурени
лица.
Првана уредба - чл. 4, ал. 7 КСО и чл. 17а от Наредбата. Вижте чл. 4, ал. 4.
Имате същата конструкция; съпруг - съпруга; без фактически
съжителстващите. Има закон, който урежда статута на тези, които са
изпращани на тази служба. Ето конструкцията:
Може да се осигурява по свое желание и за своя сметка. Като видите
за своя сметка, забравяте за осигурител.
Не върху избран доход, не върху реален доход (защото няма такъв), а
върху законово определен доход.
За кои рискове? Старост, смърт, общо заболяване, което води до
инвалидност.
50

lOMoARcPSD|16234621
След като няма осигурител, как ще се реализира неговото осигуряване?

Отваряте чл. 17а от Наредбата (просто трябва да знаете, че има такава
разпоредба и да я отворите). Какво ще заяви това лице? Че желае да се
осигурява доброволно. Пред кого? Пред ведомството, което изпраща
съпруга му. Това ведомство има набор от осигурителни задължения и ако те
бъдат нарушени, ще бъде реализирана административнонаказателна
отговорност. Те са изцяло за сметка на лицето. Значи ведомството
администрира събирането на вноските и превеждането им.
Кога ще може да се прекрати осигуряването? Ако имате 4-годишен мандат
дългосрочно командирован от някое министерство? По същия начин в началото
на всяка календарна година, като заяви, че няма да се осигурява. Т.к.
конструкцията е изцяло за сметка на лицето, ако не бъдат внесени вноски,
лицето ще загуби осигурителните си права, нищо че някой друг трябва да
ги внесе. Ако ведомството не преведе вноските по фонда, няма да има
осигурителни права.
Особеното от КСО е следното: кога съпругът ще може? - ако не е
осигурен на друго правно основание по КСО или ако не попада под
осигурителния режим на приемащата страна. Няма как да се използва този
режим, за да се заобиколи другото ДОО.
4. Изпратените на работа в чужбина чрез посредник - това е

последната категория.
Правна уредба - чл. 4, ал. 5 КСО; и чл. 16 от Наредбата. В исторически
план това е първата категория доброволно осигурени, която се е появила; дори
преди морските лица.
Как се осигурява? Доброволно.
За кои рискове? За същите.
Върху какъв доход? Отново върху законово уредения доход.
Кога ще могат да се осигуряват? Ако не подлежат на осигуряване в
съответната приемаща страна по нейните правила.
Няма осигурител очевидно. Кого ще натоварим с цялото
администриране? Посредника. Декларацията за това, че ще се осигурява
лицето доброволно, се подава пред посредника; посредникът я подава през
съответната ТД на НАП и на НОИ. Ако не бъдат внесени вноските, лицето ще
загуби осигурителните си права за съответния период.
51

lOMoARcPSD|16234621
С договор между осигуреното лице и съответния субект може да се

защити осигуреното лице, ако ведомството/ посредникът не му внесе
осигурителните вноски. Адвокатите се осигуряват чрез осигурителни каси и
всички адвокатски колегии имат това качество. Когато осигурителната каса не
е превела осигурителните вноски (това по-рядко се случва) или когато касата
не е подала съответната декларация или е подала грешна декларация (това по-
често се случва), правата се губят за осигуреното лице адвокат и вътре в
договорите по реда на гражд. законодателство има механизъм за обезщетяване
- било като неустойка, било като обезщетение.
Последният въпрос, който касае осигурените лица:
Осигуряване на повече от едно правно основание
Правна уредба - чл. 4а, ал. 6 във вр. с чл. 6, ал. 11 от КСО и чл. 2, ал. 3 от
Наредбата.
Производността на качеството осигурено лице води до кумулиране на
толкова на брой качества осигурено и толкова пъти, колкото пъти възниква
първичното, респ. първичните правни качества, свързани с изпълнение на
трудовата дейност. Което веднага поставя въпроса: при наличие на повече от
едно правно качество, какъв е редът за осигуряване? Първата група от правила
са свързани с изрична уредба на редовете осигуряване или последователността
на осигуряването.
Принципът е следният: всеки предходен ред изключва прилагането
на ДОО по следващите го редове. Редовете са както следва:
1. Осигуряване в което и да е от качествата по чл. 4, ал. 1 и чл. 4,
ал. 10;
2. Осигуряването на морските лица;
3. Самоосигуряващите се лица;
4. Осигуряването на изпълнителите по гражданските договори.
Това са редовете.
Логиката е, че качеството работник изключва осигуряването на същия
този работник, ако той е и самоосигуряващо се лице, и морско лице и има
доходи по ГПО.
Втората група от правила е какво става, когато има осигуряване на
повече от едно правно основание в един и същи ред. Тогава принципът
52

lOMoARcPSD|16234621
е: първото във времето учредено първично ПО изключва останалите, с

изключение на самоосигуряващите се лица, при които в един и същи ред
категориите по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 изключват земеделските стопани и
тютюнопроизводителите.
Още едно правило има за тях уредено: когато има качества по т. 1 и т. 2
на ал. 3, чл. 4, самото лице избира основанието, на което да се осигурява първо.
Това е уредено в чл. 2, ал. 3 от Наредбата.
Редовете могат да бъдат извлечени от чл. 4а, ал. 6 КСО.
Иванка преподава в СУ; има договор за 1500 лв.; след две години тя
сключва втори трудов договор с НБУ и по това ПО Иванка има договор за 1600
лв. Първо ще влезе доходът от СУ - първи ред (работник); кумулирането на
осигуряването е не повече от максималния месечен осигурителен доход - 3000
лв. в момента. Иванка ще се осигури изцяло за рисковете като работник 1500
лв. и понеже не е стигнала 3000 лв., ще се осигури по второто ТрПО пак за 1500
лв., а не за 1600 лв., за всички ОСР. Това, което казах за декларациите: За да не
набутаме осигурителите с надвнесени вноски, Иванка трябва да попълни
декларация пред втория си осигурител, в която да каже, че е осигурена
задължително за сумата от 1500 лв. Обаче доходът по ТрПО играе постоянно
нагоре и надолу - има бонуси и пр.
Иванка освен в НБУ е станала адвокат в САК. Тя там си е избрала
задължително осигуряване на минималния размер (така си е избрала). В случая
Иванка изобщо тук няма реално да се осигурява като адвокат. Защото първите
два дохода са по ТрПО; автоматично се изключва самоосигуряващото се като
ред трети. Ако обаче Иванка има само едно ТрПО за 1500 лв. със СУ;
тогава 1500 лв. по това ТрПО; остатъкът ще отиде на 3-ти ред; Иванка е
избрала само задължително; тя си е избрала минимален доход от 650
лв.; значи тук ще се осигурява за общо заболяване, което води до
инвалидност, старост и смърт. Пак няма да стигне до 3000 лв. На следващата
година, когато Иванка попълни своята годишна данъчна декларация, ако
реалният доход е по-голям от предварително определения, ще доплаща
разликата към третия ред като адвокат.
Всички тези правила важат кумулативно с още един елемент - до
достигане на максималния месечен осигурителен праг.
Логиката е, че всеки ред изключва следващите. Най-ясно се вижда това
изключване, когато Иванка е адвокат в САК и има доходи по граждански
53

lOMoARcPSD|16234621
договори; допреди 10 години практиката на ВАС постоянно се променяше и

тогава уредиха изрично императива. Ако адвокатът е сключил гражд. договор с
клиенти, тогава може ли да избира режима като самоосигуряващо се лице или
режима като изпълнител по граждански договор? Не може да избира. Ако
всичките доходи са от граждански договори, тя ще се осигурява като
самоосигуряващо се лице. Това са нейни доходи като самоосигуряващо
се лице чрез трудова дейност под формата на граждански договори.
Подава декларация пред възложителя, че се осигурява като самоосигуряващо
се лице. В такъв случай възложителят няма отговорност да я осигурява.
Ако обаче Иванка има само ТрПО. Преподавател сключва граждански
договор. Тогава Иванка на 1500 лв. е всеки месец; когато има плащане по
гражд. договор, т.к. тя вече е осигурена на едно основание, ще влезе задълж.
режим на осигуряване. В месеца на плащане тя ще е осигурена като
изпълнител по гражд. договор за старост, смърт и общо заболяване, което води
до инвалидност. Вноските ще се разделят с осигурителя възложител и той ще
трябва да ги внася.
Едно самоосигуряващо се лице как кумулира доход? Сключва договори;
договори за процесуално представителство, който си е граждански договори;
сключва договори с корпоративни клиенти за обслужване - това са гражд.
договори. За да не крием доходи и да не прехвърляме върху възложителя,
самоосигуряващото се лице си внася вноските. Сами организират дейността си,
сами си носят рисковете.
Чуете ли самоосигуряващо се лице, забравяте за доходите на същото лице
от граждански договори, защото то така си събира доходите.
Ако ви се падне да пишете конструкцията за осигурено лице:

Обща правна характеристика на самото качество (аз съм я повтаряла
много пъти - производно правно качество; изисква се кумулативно наличие на
1) ФЛ, 2) реализира трудова дейност в някоя правноорганизационна форма; 3)
да е започнало трудова дейност; 4) реално да са внесени осигурителните
вноски (този елемент е алтернативен и се прилага само за някои осиг. лица).
Правна класификация на осигуреното лице:
- в зависимост от вида на осигуряването са три категории:
= осиг. лица, които подлежат само на задължително ДОО. Това са по
чл. 4, ал. 1, ал. 10 и чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6. Чл. 4, ал. 1 - работниците и
54

lOMoARcPSD|16234621
приравнените на тях; ал. 10 - чл. 114а от КТ (за един ден от селското

стопанство); чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 - гражд. договори.
= осиг., лица, при които има едновременно задължително и
доброволно ДОО. Тук попадат чл. 4, ал. 3, т. 1-4 вкл., които не са отменени от
КС; и чл. 4а - морските лица.
= само доброволно осигурените. Те са уредени в чл. 4, ал. 5, 6, 7 и 9.
Тази правна класификация безспорно има голямо значение, защото
правните последици при задължителното и доброволното осигуряване са
различни.
- според наличието на осигурител отново има три категории:
= тези, които имат осигурител. След като имат осигурител, се
разпределя финансовата тежест на осигурителните вноски, а осигурителят
реализира внасянето на осигурителните вноски, всички задължения. И
невнасянето на вноските не се отразява на осигурителните права. Чл. 4, ал. 1 и
ал. 10; чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6.
= тези, които нямат осигурител, но и задължението за внасяне на
вноските е възложено на самото осигурено лице. Т.е. хем изцяло понася
финансовата тежест, хем задълженията са техни. Кои са тук? Чл. 4, ал. 3, т. 1-4
(самоосигуряващите се лица).
= тези, които нямат осигурител, но има трети субект, който по
силата на закона реализира осигуряването. Т.е. не е като осигурителната
каса доброволно, а по силата на закона. Тук са морските лица - чл. 4а (третите
лица са работодателите); тук са и всички доброволно осигурени - чл. 4, ал. 5, 6,
7 и 9, като за съответните категории са различни тези трети лица (посредникът
при работещите в чужбина; ведомството на тези с дипломатическата служба;
самоосигуряващото се лице на съпруга и работодателите на морските лица).
Ще трябва да се справите с възникване, съществуване и прекратяване на
това качество като обща теоретична конструкция.
Въпрос 15 - Осигурители – понятие, правна характеристика,

права и задължения, категории
Правна уредба - чл. 5, 6, 7 и чл. 40а от КСО; ДОПК.

ПНА - Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се
лица и пр.; Наредба 13/2019 г., в сила от 2020 г.; една Инструкция, която ще ви
55

lOMoARcPSD|16234621
кажа, като стигнем до нея; Наредбата за паричните обезщетения и помощи от

ДОО.
Елементи от правното качество:

Осигурителят също е производно правно качество, като целия
отрасъл. Тази производност има две елементарни проявления:
- в кой момент един субект става осигурител.
- кога субектът става осигурител на конкретното осигурено лице.
Защо обръщам внимание? Защото 30 % или даже 40 % на изпита, на
въпроса кога един работодател става осигурител, никой не е разбрал. Сега ще
ви пусна в почивка и после продължаваме с правните качества.
Чл. 5, ал. 2 вижте.
1. ФЛ, ЮЛ или неперсонифицирано образувание. ФЛ трябва да има
гражданска дееспособност. ЮЛ - търговец, кооперация, кредитна институция,
фондация и т.н. Легална дефиниция за работодател - освен такива, които са
субекти по останалите правни отрасли, имаме правосубектност за
неперсонифицираните образувания - ако имат самостоятелна банкова сметка
(икономическа самостоятелност), организационно обособена самостоятелност и
самостоятелно учредяват ТрПО. За неперсонифицираните образувания се
създадоха т.нар. дълги БУЛСТАТИ.
2. Втори елемент - дефиницията е абсолютно некоректна, защото го
няма това в нея. Поема финансовата тежест за осигурителните вноски на
друго лице, което е осигурено или в качеството му на осигурено. Защо
казвам, че дефиницията е некоректна? Ако задължението само да се внасят
вноските, а не да се поемат, е конститутивен белег, тогава осигурителните каси
ще са осигурители, работодателите на морските лица ще са осигурители и т.н.
След като нямат задължение да поемат финансовата тежест да поемат
вноските за другиго, те не са осигурители. Белегът е да е поемеш финансовата
тежест:
- или се намаляват приходите на осигурителя;
- или се увеличават разходите му чрез осигурителните вноски.
Това са двете хипотези, които се очертават и в практиката на ВАС.
Чл. 6, ал. 3 във вр. с ал. 13 КСО. Като стигнете до вноските, ще
коментирате, че не може от авансовото плащане по ТрПО осигурителната
56

lOMoARcPSD|16234621
вноска за осигуреното лице да стане от окончателното му плащане. Това са

двете разпоредби.
Кой от осигурителите поема най-голяма финансова тежест? Този,
който е осигурител на задължително осигурените за всички ОСР; т.е. на
тези по чл. 4, ал. 1 и ал. 10. Първо са всички ОСР; второ вноските за двата
професионални риска са само за сметка на осигурителя.
Кой осигурител се измъква с най-малката финансова тежест?
Възложителят по ГПО. Първо са само три от рисковете; освен това имате един
механизъм, който дори и теоретично да го обмислите - там доходът е след
приспадане на признатия разход, което по ТрПО го няма. Това допълнително
натоварва осигурителите и осиг. лица.
3. Третият белег за качеството осигурител е задължението на
осигурителя да внася осиг. вноски. Тук ще го детайлизираме, защото има
нужда. Това задължение е сложно и включва няколко отделни задължения на
осигурителя:
- да изчисли осигурителния доход коректно. Ще видите колко изчисления
се правят, като стигнем до дохода. Няма как да внесеш вноска, ако не си
изчислил дохода коректно.
- осигурителите изчисляват дължимите от тях самите и от осигурените
лица вноски. Изчисляват и едните и другите.
- внасянето на осиг. вноски, изчислени по правилния начин. Фондовете са
титуляри. Внася се по сметка на НАП, като се разпределят с различни платежни
нареждания, като НАП ги нарежда по различните фондове.
Възникване на качеството осигурител и прекратяване

Чл. 5, ал. 3 КСО. Той става осигурител в момента, в който се извърши
регистрационното производство. По силата на Закона за ограничаване на
административното регулиране и административния контрол има три
производства: регистрационно, лицензионно и разрешително. И трите са форми
на държавен контрол върху ЧП субекти. Регистрационното е с най-ниска степен
на контрол. В рамките на регистрационното производство, което се извършва
пред НАП (регистрират се пред НАП; НАП служебно изпраща инфо на осиг.
орган), бъдещият осигурител е длъжен да декларира и установи законово
определени факти с помощта на законово уредени видове документи. Органът
(НАП) действа в обвързана компетентност (такава е и практиката на ВАС) - в
57

lOMoARcPSD|16234621
рамките на компетентността той проверява само наличието на законово

определените факти с помощта на съответните документи, без да има право да
изисква други документи, установяващи различни факти. В момента, в който се
установи наличието, се прави вписването. Вписването е абсолютна
предпоставка, за да може субектът да придобие качеството осигурител
и да функционира като такъв. Значи кой ще се вписва? Този, който е
осигурител - ФЛ, ЮЛ, работодател, неперсонифицираното образувание.
Една специфична хипотеза на вписване от КТ - чл. 123 и чл. 123а.
Изключително специфична с много голяма тежест в практиката, защото много
често има административни решения; има издадени актове за несъбрани осиг.
вноски и пр. Когато един субект от ПО бъде прекратен, ПО се прекратява - това
е принципът в ГП. Чл. 123 и чл. 123а КТ са няколко директиви, преписани в
българското законодателство; при тях се прекратява субект, но понеже
извършваната от него дейност не се прекратява, а преминава към друг субект,
КТ запазва ТрПО. При прекратяване в която и да е от хипотезите по чл. 123 и чл.
123а КТ (прекратяване на осигурителя с правоприемник) осигурителните ПО на
заварените към момента на промяната осигурени лица в качеството им на
работници се прехвърлят към осигурителната партида на новия осигурител
правоприемник и съответните осигурителни права продължават да се
реализират от името и за сметка на правоприемника осигурител. Понеже това
прехвърляне може да е вливане, сливане, разделяне и пр., невинаги минава
през предварителен контрол по ТЗ. Има специално квадратче, когато се
регистрират данните пред НАП и НОИ - чл. 123 и чл. 123а са конкретните
хипотези; ако са го изпуснали контролните органи (НОИ и НАП), преди да
приключи прехвърлянето на партидите се правят данъчните и осигурителните
ревизии, за да се види какво е положението на осигурителите; да се види дали
ще ги прехвърлят на новите осигурители и т.н.
Въпрос 16 - Осигурители за другиго и осигурители за себе си –

понятие, правна характеристика, права и задължения.
Осигурителни каси
Видове осигурители Чл. 5, ал. 1 във вр. с ал. 2 дава правната

класификация.
58

lOMoARcPSD|16234621
Чл. 5, ал. 1 - осигурители за другиго. За да се справите с

осигурителите, отваряте чл. 4, ал. 1 и почвате по логиката на осигуреното лице.
Говорим за работодателите, министерството, МС, държавна агенция, общините,
кооперациите, търговските дружества, районните съдилища и районните
прокуратури и т.н. в зависимост от различните хипотези. Районните съдилища
са с дълъг БУЛСТАТ, те не са ЮЛ. На министър-председателя осигурител е МС.
На ректора СУ му е осигурителят. Ако търсите чл. 5, няма да ги намерите.
Отваряте чл. 4 и оттам си изваждате категориите.
Осигурител за себе си е вторият голям вид - чл. 5, ал. 2.
Задължението за внасяне на осиг. вноски е тяхно. Дали ще го правят сами или с
помощта на трети субект зависи от тях самите. Осигурители за себе си са
самоосигуряващите се лица, морските лица и всички категории доброволно
осигурени - съпрузите на самоосигуряващите се; съпрузите на изпратените на
дългосрочна дипломатическа служба и изпратените на работа чрез посредник в
чужбина.
Задължения на осигурителите
Ще гледаме кой реализира административната отговорност - НОИ или
НАП.
1. Първата голяма група от задължения са задължения за
предоставяне на информация на НАП.
- Основната правна уредба е в чл. 5, ал. 4-6 КСО и Наредба 13/2019 г.
Препращането в сборника от 2021 г. не е актуално. Ако се падне казус или
въпрос, трябва да знаете, че има наредба и я гледате.
= Това е информация, свързана с осигурителните доходи; като кажа
доход, не си представяйте 1000 лв. месечно; представете си основание, размер,
плащане, удръжка.
= Втората информация е осигурителни вноски - на Иванка толкова за този
фонд, толкова за този фонд; за работодателя на Иванка толкова; това са
декларации 1 и коригиращи декларации и пр. Няма да искаме да ги знаете, но
трябва да знаете къде се уреждат.
Какво става с този осигурител, който наруши задълженията си - чл. 355,
ал. 1 и 2 КСО. Това е състав, когато се нарушава задължение към НАП. Вижте
ал. 5 кой реализира административнонаказателната отговорност. АУАН се
издава от съответния ревизьор или инспектор на НАП, а НП от изпълнителния
59

lOMoARcPSD|16234621
директор на НАП. Чуете ли вноски, забравяте за НОИ. Цялата процедура е

пред НАП - КСО и ДОПК.
Чуете ли разходна част - как ги харчим, контролът е на НОИ.
Харченето може да е неправомерно, защото осигуреното лице или
осигурителят е скрил информация.
Приходна част - НАП. Разходна част - НОИ (относно контрола).
Безкрайно много данни; нарушаването на състава попада в чл. 355;
реализира се административнонаказателната отговорност от НАП.
2. Втора група задължения - информация към НОИ (чл. 40а КСО).

Това е голяма база данни от информация, която се събира от НОИ - в какъв
размер ще се плаща обезщетението и пр. Какво става, ако бъде нарушен този
състав? Чл. 349, ал. 3, 4 и 5 КСО. Чл. 350 - инспекторите и ревизьорите на НОИ
издават АУАН, а НП се издават от ръководителя на ТП на НОИ.
Дотук имаме две групи от задължения само за информиране. Ако нарушим
задълженията към НОИ, НОИ реализира отговорността; и аналогично с НАП.
3. Информация на осигуреното лице - чл. 5, ал. 7, т. 2, 3. Не е зле да

прочетете КСО поне до чл. 40. Информацията се дава безплатно в законово
уредените срокове и информацията касае: осиг. стаж, осиг. доход и най-
сладкото е, че веднъж подадена информацията не преклудира следващото
задължение. Чували сте за УПЕ 2. УПЕ-тата са такава информация. Иванка се
пенсионира; минават две години; Иванка й се преизчислява пенсията, но си е
загубила УПЕ-тата; ако има все още осигурител, той трябва да й издаде
съответните документи.
По кой състав наказваме осигурителя? Чл. 349, ал. 1. Кой ще реализира
отговорността? По реда на чл. 350 - НОИ.
4. Задължения за изчисляване и внасяне на осигурителните вноски

и имуществена отговорност по ДОПК. Кой ще я реализира? НАП.
Чл. 40, ал. 5 - вижте разпоредбата. Имате една безумна конструкция за
прехвърляне на финансовата тежест от осигурителния орган към осигурителя.
Защо е прехвърляне? Защото става въпрос за осигурени лица, които
претърпяват рискове, които водят до временна неработоспособност - общо
заболяване, трудова злополука или проф. болест. Вместо органът да си поеме
60

lOMoARcPSD|16234621
задължението и да започне изплащанията на обезщетенията, всеки първи три

дни на временна неработоспособност ги поема осигурителят. Ако Иванка три
пъти се разболее от грип и взима три пъти по 5 дена, фондът ще плати само
разликата над трите дена. Такива конструкции има в почти всички
осигурителни законодателства. Типичен пример е Германия; там ако става
въпрос за състояние на лицето, в което то е 1, 2 или 3 дена болно, затова тези
дни са неплатени за лицето; води се трудов и осигурителен стаж; това
драстично намалява бройката на болничните листове.
5. Задължение за съхраняване на определен вид документация - чл.

5, ал. 7, т. 1. Отговорността е в общия състав по чл. 349.
6. Чл. 5, ал. 10-14 - задължение при прекратяване дейността без

правоприемник. Има една Инструкция 5/2005 г. Имате набор от задължения,
които са конкретизирани в Инструкцията. Събират се ведомости, досиета и се
предават в съответните хранилища. Толкова е съществена тази група от
задължения, че има нарочна разпоредба за административнонаказателна
отговорност - чл. 349а КСО (който не предаде в срок и т.н.). Каква е
последицата от предаването? Ако Иванка си е загубила документите или тя не
може да докаже осигурителен стаж, НОИ ще може да ги извади и дори да ги
няма в системата данни, да ги използва в рамките на споровете относно
плащанията.
7. Специфични задължения:
- чл. 57, ал. 1; чл. 62, ал. 2; чл. 66, чл. 66а. Ще си отворите разпоредбите.
Специфични, защото са свързани с двата риска - труд. злополука и проф.
болест; има задължения за деклариране, разследване, предприемане на мерки
и т.н. Ако се нарушат специфичните, отивате в общия състав по чл. 349 на
административнонаказателна отговорност.
Осигурителни каси
Правната уредба е в чл. 8 КСО и в Наредба за осигурителните каси.
61

lOMoARcPSD|16234621
Първия въпрос, който трябва да знаете - коментирахме го на лекции, той е

принципен - дали осиг. каса е осигурител или различен субект. Защо възниква
този въпрос? Чл. 5, ал. 1 КСО, който прави опит за лег. дефиниция на
осигурителя, урежда като негов конститутивен белег задължението за внасяне
на осиг. вноски, а не за поемане на финансовата тежест за тези осиг. вноски.
Пренесен този белег на плоскостта на осиг. каса, то излиза, че самата каса е
осигурител в това си качество, защото задълженията й са свързани единствено
с провеждане на осигуряването, в частност - внасяне на дължимите осиг.
вноски. Но независимо от чл. 5, ал. 1 и след практика на адм. съдилища отпреди
7-8 години практиката е константна - разпоредбата в чл. 8, ал. 1 е допълвана
многократно, за да се стигне до тезата, че касата не е осигурител, защото тя
няма задължение да изплаща от свое име и за своя сметка вноските, а е
различен субект, който законодателят създава, за да може тя да реализира
задълженията на осигурителите във връзка с изчисляването на дохода,
определянето на размера на вноските и тяхното техническо превеждане по
съответните фондове.
Какво ще трябва да знаете за изпита?

На първо място как се създава осиг. каса. Основната разпоредба е в
чл. 8 КСО, но е детайлизирана в чл. 4 - 6 Наредбата. Ако трябва да
решавате казус и да анализирате този въпрос, без тези членове в Наредбата
няма как да се ориентирате.
Отворете чл. 8, ал. 1 КСО. Кой може да създава осиг. каси? Има
изчерпателно посочване на субектите:
- това са самоос. лица, независимо в какво конкретно качество са
такива.
- препраща към чл. 4, ал. 9 - съпрузите на самоос. лица, доброволно
осигурени;
- осигурителите. Защо последни ги посочих? Защото накрая на самата
разпоредба в КСО и детайлизирано в Наредбата се оказва, че не всеки
осигурител има право да създава осиг. каса, а само тези осигурители, които
имат по-малко от 50 работници по ТрПО. В КСО се урежда частично; в
Наредбата го пише изрично - нямат право да учредяват, както и да стават
членове на вече създадени осиг. каси, а са длъжни сами от свое име и за своя
сметка да изпълняват задълженията на осигурителя.
62

lOMoARcPSD|16234621
Актът, с който се започва процедурата по учредяване на касата, е

учредителен договор. Сключва се в писмена форма; формата е за
действителност. В Наредбата са уредени елементите от неговото необходимо
съдържание; на изпита ще ползвате наредбата.
Ключовият момент в този договор е как се разпределя
отговорността, когато осиг. каса не преведе в пълен размер или не
преведе в законово определения срок осиг. вноски. Носи ли касата в
качеството си на осиг. каса (ОК) административнонаказателна отговорност по
реда на КСО? Отговорът е да - носи. Както и за всяко следващо задължение - в
зависимост дали задължението е спрямо НОИ (отговорността се реализира от
контролните органи на НОИ), а ако задължението е към НАП - отговорността се
реализира от органите на НАП.
На осигурителите навсякъде ще видите записа осигурител, работодател,
осигурителна каса - изброени са всички тези субекти, които в едни хипотези
имат това качество, но в други не; например работодател на морското лице и
др. Ще видите във всички тези разпоредби, че законодателят ги изброява един
след друг субектите, за да направи нормата по-лесна за прилагане.
Та, връщаме се към това съдържание, където се разпределя
отговорността в случаите, когато по вина на осигурителната каса ОЛ губи
осигурителните си права. Става въпрос за хипотезите на самоосигуряващите се
лица, както и на техните съпрузи – не става въпрос за хипотеза, когато поради
виновното противоправно поведение на касата не са внесени вноските на
осигурителите в качеството им на работодатели (тези, които имат по малко от
50 на брой учредени ТрПО) в случая, когато осигурителната каса, действаща от
името и за сметка на осигурителите, не е изпълнила задължението си за
внасяне на ОВ. Става въпрос само за самоосигуряващите се лица, които
учредяват касите, както и за техните съпруги/съпрузи, когато самите те
учредяват или стават членове на ОК. Въпрос на имуществена гражд.
отговорност; разпределя се по начина, по който е договорен; прилагат се
общите правила на гражд. съдопроизводство. Може да се уреди като
неустойка, може да се уреди като обезщетение това, което осиг. лице
ще загуби при невнасяне на вноските.
Следващият елемент е регистрация в ТП на НАП. Това
регистрационно производство е уредено в чл. 4 - 6 от Наредбата. Става
въпрос за регистрационно производство, в рамите на което ТП на НАП при
63

lOMoARcPSD|16234621
условията на обвързана компетентност проверява наличието на законово

уредените факти и в зависимост от това дали те са удостоверени със законово
определените документи прави вписването в регистъра или отказва с даване на
указания съответното вписване. Това, което е особено и ще го видите в два
отделни члена в Наредбата, е, че се регистрира всяко едно прекратяване на
членството - било на осигурител самоос. лице или негов съпруг (на контрол
подлежат не само белезите на самата осиг. каса, но подлежат на
административен текущ контрол и всеки един нов член и прекратяването на
всяко едно членствено ПО, защото осиг. орган следва да получи служебна
информация от НАП, когато осигурителят не е член на такава каса; ако не е
член на такава каса, всички задължения ще възникнат в правната му сфера и
на контрол вече ще подлежи той, а не касата.
Това регистрационно производство е абсолютна предпоставка, за да може
да функционира осиг. каса. Едва ли ще сте изненадани от тази теза.
Заличаването от регистъра води автоматично до прекратяване дейността й
като осиг. каса.
Права и най-вече задължения по ОсПО на осиг. каса

Тези задължения са уредени в чл. 8, ал. 2 КСО и са конкретизирани в чл. 8
от Наредбата. Погледнете чл. 8, ал. 2 КСО. Това са задължения, които са
аналогични на тези, които ви изчетох на предходната лекция за осигурителите.
Като ги видите тези задължения, трябва да ги систематизирате - кои са спрямо
НОИ и кои са спрямо НАП.
Задължения на осиг. каси:
- да събират информация за избор на осиг. доход, избор на вид
осигуряване при самоос. лица (защото самоос. лице декларацията ще я
подава чрез осиг. каса; всяка календарна година ще си избира доброволно или
задълж. осигуряване и осиг. доход).
- да събират вноските и да проверяват техния размер;
- след като са проверили размерите, те имат задължение да ги
внасят по сметките на ТП на НАП; ако нарушат задълженията, свързани с
осиг. вноски, подлежат на съответната административнонаказателна
отговорност.
- да предоставят информация на НОИ - огромен наръчник от
информация, свързан с определяне дали е дължимо обезщетение и в какъв
64

lOMoARcPSD|16234621
размер, от кой момент до кой момент се дължи. Ако самоос. се Иванка е избрала
доброволно осигуряване и се осигурява за майчинство и влезе в такъв риск в
периода бременност и раждане, подава декларация, че детето е живо, не е
дадено за осиновяване, не е дадено в държавно учреждение; това деклариране
ще минава през осиг. каса - тя ще получи декларацията и ще я окомплектова с
информацията към НОИ. Информацията към НАП е информация за осиг. доход,
за ползвани болнични листове (периоди, в които няма да има осиг. доход, но ще
има осигуряване); декларацията, която самоос. се лице подаваше във вр. със
започването, спирането и възобновяването на трудовата си дейност, която
предопределя неговите осиг. задължения - това се администрира от осиг. каса.
Това са основните параметри на осиг. каса.
Голямото задължение е кой вади от джоба си и поема тежестта за осиг.

вноски. Оттам нататък в зависимост от това дали членовете на касата са
осигурители, т.е. работодатели и имат осигурени работници. Представяте си
какви задължения има този осигурител; той, за разлика от самоос. лице, което
си е избрало дохода и всеки месец е един и същ, този осигурител трябва всеки
месец да изчислява размера на осиг. доход. Това е въпрос на отношение между
тях; работодателят осигурител, който е член на касата, изпраща всеки месец
своята ведомост, своите фишове или някакъв друг писмен документ; касата или
е поела задължението да проверява достоверността, или не е, но със сигурност
е поела задължението да изчислява крайния осиг. доход. Проблемът не е при
самоос. лица, доброволно осигурените и при изпълнителите по гражд.
договори, а при работниците по чл. 4, ал. 1, т. 1 и тези по служебни ПО. След
като изчисли дохода, касата определя вноските и ги превежда. Ако до този
момент имате някаква яснота в механизма, по който действа класическият
осигурител на осигурените по чл. 4, ал. 1 и самоос. лица къде е разликата, ще
можете да се ориентирате в различните задължения на касата. Ако отворите
чл. 8, ал. 2 КСО и чл. 8 от Наредбата, ще видите задълженията, в които се
изразява провеждането на осигуряването на членовете на касата.
65

lOMoARcPSD|16234621
Лекция от 19.10.2021 г.
Гл. ас. д-р Цвета Попова
Здравейте, колеги! Чувате ли. Казвам се Цвета Попова; д-р съм по

осигурително и трудово право. Защитила съм докторат на тема осигурителен
стаж, поради което ме изпратиха осигурителен стаж да ви водя аз; и други
неща ме изпратиха да ви преподам.
Няма да ви дам презентацията. Който е тук сега, той ще може да я види.
Въпрос 21 - Осигурителен стаж – понятие, правна

Осиг. стаж се въвежда като категория в България 2000 г. и се свързва със

създаването на съвременната осиг. система. Тя се основава на модела Бисмарк.
Основава се на принципите на всеобщност и задължителност на осигуряването,
които изразяват стремежа на законодателя всички трудово активни лица да
допринасят за набиране на осиг. вноски. Но и всички те са обхванати от осиг.
закрила и са защитени от последиците на настъпилите ОСР.
Осиг. стаж се поддава на количествено измерение и може цифрово
да отрази на практика приноса на осигуреното лице чрез времето за
осигуряване. То е необходимо за придобиване на осиг. права и за определяне
на обема им. Сами разбирате колко по-маловажна категория е трудовият стаж.
Осиг. стаж трябва справедливо да отрази приноса на работещите в
осигуряването, за да не са ощетени и да са равно третирани. Затова може да се
каже, че осиг. стаж е израз на справедливостта; на пропорцията, която се
обуславя от внесеното и определя получаваното.
Затруднения възникват при разбиране на уредбата, защото е много
разпокъсана, а освен това е и противоречива; същото се отнася за съдебната
практика; няма последователни и непротиворечиви решения; осиг. орган също
работи в полза на букета от разнообразни разрешения в практиката, като по-
скоро отказва изплащане на обезщетения на база липса на осигуряване и осиг.
стаж.
66

lOMoARcPSD|16234621
За първи път 2000 г. е уреден осиг. стаж, но винаги в България е имало

система за определяне приноса на лицата; осиг. система винаги е била на този
принцип и се е измервало участието в осигуряването; било е време на
осигуряване или трудов стаж по КТ от 51 г. Нищо ново иначе.
Множество международни актове. Всички конвенции на МОТ, които
уреждат осигуряване, допускат държавата да въведе в законодателството си
изискване за осиг. стаж, за да може да се прилагат тези правила.
Голямо значение има наднационалното ПЕС, т.к. една от основните
ценности на ЕС е свободата на движение на гражданите, в частност на
работниците; ако техните осиг. права страдат от упражняването на тази
свобода на придвижване, тогава тя няма да може да бъде упражнявана
пълноценно. В тази област е Регламент 883/2004 г. за осигуряване на
системност на соц. сигурност. Тези стажове, които се натрупват на различни
места, трудовата заетост, на различни ДЧ на ЕС да бъдат зачетени и от тях да
се определят както предпоставките за осиг. права, така и обемът им. И
регламент 987 е по прилагането на първия; огромна е правната уредба; много
съдебна практика има по този въпрос и затова не го харесват осиг. право.
Защото е трудно да координираш осиг. право на 28 различни системи, така че
да бъде стройна система, в която никой не губи от движението между
страните.
Националната уредба е КСО; има специален Закон за установяване
на трудов и осиг. стаж.
ПНА: Наредба за пенсиите и осиг. стаж; Наредба за обществено
осигуряване на самоос. лица и пр.; Наредба за категоризиране на труда и пр.
В други правни отрасли също има правна уредба, която има значение за
осиг. стаж, по отношение на първичното ПО. Защото ОсПО винаги е вторично;
чака някой да работи по ТрПО, ГПО и пр. Затова се налага ние да търсим кога
точно е започнало осъществяването на трудова дейност, за да признаваме осиг.
стаж.
Няколко думи за допълнителното осигуряване.
Там не се използва понятието осиг. стаж, но пенсия се получава, ако си
постигнал предпоставките за пенсия за задължителното ДОО, което изисква
67

lOMoARcPSD|16234621
осиг. стаж. Директно се препраща към предпоставките по задължителното

осигуряване относно допълнителната пенсия. Там има значение.
За допълнителното доброволно осигуряване - където съм тръгнала
да осигурявам баба си, майка си и пр. - там изобщо няма значение осиг.
стаж. Т.е. само в задължителното осигуряване има значение осиг. стаж.
Това можете да видите в чл. 243, ал. 4 КСО - достатъчно е да е настъпила
старост, за да плащаш пенсия по допълнителното доброволно
В здравното осигуряване също няма значение осиг. стаж. Никой не се
интересува от това колко години се е осигурявало лицето, за да е здравно
осигурено; изключение е това с непрекъснатите здравноосигурителни права.
Ако отворите чл. 9, където би трябвало да съществува ясно определение

за това какво е осиг. стаж; аз лично не мога да се ориентирам само от този чл.
9. няма лег. дефиниция, а има лег. дефиниция какво е действителен стаж -
пар. 1, т. 12 от ДР на КСО. Защото за някои категории лица, за да се
пенсионират рано, трябва действително да са изслужили определено време на
съответните длъжности; да са се изморили един вид, за да ги пенсионираш при
29 години стаж.
Аз не си падам по критика на законодателя; т. 12 не е особено съвършена;
от нея мога да ви дам отделните елементи от категорията; извеждам ги от чл.
9 КСО и чл. 37, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осиг. стаж:
=> Осигурителният стаж представлява период от време, през който
се осъществява лично възмездна трудова дейност и за който са дължими
или са внесени осигурителни вноски.
Правна характеристика
Представлява ЮФ със сложен ФС. Т.к. е необходимо последователно да се
сбъднат отделните му елементи, за да настъпят правните последици на осиг.
стаж. Това е СФС - всеки елемент има отделни правни последици. Един от
елементите от ФС има различно измерение; за осиг. лица е достатъчно
вноските да са дължими, а за самоос. лица и за морските лица е необходимо те
да са внесени. На работника осигурителят не му е внесъл осиг. вноски; те са се
погасили по давност; има осиг. стаж; извършвал е трудова дейност лично и
възмездно; вноските никога няма да бъдат внесени. А самоос. лица - когато те
68

lOMoARcPSD|16234621
не трупат осиг. стаж, когато не са им внесени вноските, тогава се прилага чл.

10, който казва, че те губят качеството си на осигурени лица - чл. 10, ал. 2 КСО.
Говори се за осигуряване, използвайки осиг. стаж. Казват, че осиг. лице е
това, което трупа осиг. стаж.
Осиг. стаж е период от време и за него времето има важно значение.
Изчислява се в календарните мерни единици - години, месеци, дни, часове. То
се натрупва последователно във времето, обикновено през целия трудов живот
на човека.
Освен това времето е важно, защото в някои случаи стажът трябва
да е натрупан към определен момент. За да получа обезщетение от НОИ за
майчинство, аз трябва да имам 12 месеца осиг. стаж. Времето е важно - да го
имаш този стаж към точно определен момент.
В същото време осиг. стаж не е ЮФ като произхода; произходът възниква
изведнъж - с припознаването например. При нас стажът се набира
последователно в различни календарни периоди. В различните календарни
периоди към осиг. стаж се прилага различна уредба и ти всеки път трябва да
спазиш уредбата по време на натрупването на стажа. Това означава, че и
съдиите трябва да ги познават тези правила.
Сега действащият чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО казва, че трябва да са внесли поне
авансово дължимите си вноски. До 01.01.2017 г. всички осиг. вноски трябваше
да бъдат внесени, дори и погасените по давност осиг. вноски; след 2017 г.
гледаме да си е платил поне авансовите вноски.
Елементи от ФС
1. Първично ПО. Осъществяване на възмездна трудова дейност.
Възмездната трудова дейност е основание за възникване задължение за
осигуряване и за внасяне осиг. вноски. Тази възмездна труд. дейност е изразена
в чл. 4 и чл. 4а; лична, времева дейност; знаете кога трудът е зависим, кога е на
собствен риск. Нашето осиг. право не се интересува от подробности, а търси
общия белег - извършване на трудова дейност. Периодите, през които полагате
стаж след дипломирането, не се смята за осиг. стаж, защото не се полага
трудово възнаграждение. Възможно е, въпреки че по правило, като извършваш
трудова дейност, би трябвало да получаваш доход, е възможно да има периоди,
през които не се извършва трудова дейност, но трупаш осиг. стаж - това са
отпуските. Има и случаи, в които се извършва трудова дейност - от
69

lOMoARcPSD|16234621
завършилите юристи, което не се признава за осиг. стаж. И при стачки има

периоди, които се признават за осиг. стаж.
2. Вторият елемент е дължимост на осиг. вноски. По правило трябва
да е налице материална престация, дължима по първичното ПО, за да възникне
задължение за осигуряване. За да може загубата на тази материална
престация осиг. орган да я компенсира. Тази престация възниква, когато се
извърши трудовата дейност.
Изключения: въпреки че се извършва трудова дейност, страните са
свободни да договорят какво възнаграждение се дължи; управителят на ТД е
вписан в ТР; подписва се, действа, но ако той има някакъв писмен договор, той
никъде не се афишира и вписва. Законодателят не може да остави така нещата;
затова казва: осигурени са върху всички ОСР и се осигуряват поне върху
минималния осиг. доход за този отрасъл. С други думи - за извършваната
трудова дейност се дължи възнаграждение, без да се интересуваме
дали такова е изплатено; дори да не му плащат на управителя, НАП иска
за него да са внесени осиг. вноски; ако не са внесени, лицето ще бъде
осигурено, но отговорност носи осигурителят.
Така и адвокатът (свободните професии) - законодателят не се
интересува дали е генерирано възнаграждение; казва, че поне
минималният осиг. доход се дължи и поне върху това ще се осигурява
лицето. Ние му казваме, че от който момент е регистриран в адв. колегия,
трябва в определен срок да подаде декларация в НАП и оттам-нататък има
задължение за плащане на осиг. вноски, които ако плати, му се признава осиг.
стаж. Същото се отнася за морските лица; те направо избират доход, върху
който да се осигуряват.
Идеята на законодателя е: когато ти не можеш с правен механизъм да
повлияеш върху поведението на задължения субект (осигурителя си), осиг.
стаж се зачита, дори и да не са внесени осиг. вноски. Самоос. лица, понеже те
сами си внасят осиг. вноски, те сами страдат от това, че не са си внесли осиг.
вноски. Морските лица (чл. 4а КСО) са ни риба, ни рак. Те работят за
работодател по ТрПО, но работодателят не им е осигурител. Защо? Защото така
е уредено в законодателството - морските лица да се осигуряват за своя
сметка. Уредено е работодателят да удържа целите вноски от
възнаграждението им и да ги внася в НАП; когато работодателят не ги внесе,
няма внасяне на осиг. вноски и морските лица не трупат осиг. стаж; нищо че от
70

lOMoARcPSD|16234621
тяхното възнаграждение са удържани; то може да представи това, като покаже

банков документ, че са удържани пари от възнаграждението; ако не са внесени
вноските, лицето не е осигурено и не се счита осиг. стаж.
За ГПО - лицата по чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 КСО: ако не са внесени осиг.
вноски, осиг. стаж се натрупва не само когато са изработили
възнаграждението си по ГПО, но и когато е платено. Ако не са внесени
дължимите осигурителни вноски от осигурителя (възложителя по ГД), тогава
осигурителният стаж се счита; но работникът трябва да докаже, че е работил.
При гражд. договори, понеже те могат да се разберат нещо помежду си, след
като се изплати възнаграждението, вече работата е сериозна; след като е
платено възнаграждението, се дължат от този момент осиг. вноски; ако не са
внесени, лицето пак ще трупа осиг. стаж. Зависи лицето какво е декларирало в
Декларация 1 и 6. Ако осигурителят не декларира, че е платил възнаграждение
по гражд. договор, не се зачита осиг. стаж и не се дължат осиг. вноски.
Осиг. лица, които са работници по ТрПО, нямат ли формално ТрД, няма как
да ползват осиг. права; трябва да имат ТрД, който да е обявен в НАП. Има
случаи, в които работодателят декларира, че лицето се е самоотлъчило; спира
да идва работникът, изчезва. Ако не декларирате пред НАП, че този човек се е
самоотлъчил, трябва да му платите осиг. вноски. Хората пишат самоотлъчка.
После той се появява - ама аз се разболях; дай да върнем обратно; НАП казва:
този човек за мен е неосигурен и няма право на обезщетение. Гледат
максимално да блокират възможността да се източва НОИ; да не може всеки,
който се разболее, без договор и пр., да има осиг. права
Видове осиг. стаж

1. Същински и несъщински според това дали съвпада с всички
елементи от ФС или не.
- Ако не е извършвана трудова дейност или не са били дължими осиг.
вноски, тогава е несъщински осиг. стаж. Хипотезите се обособяват според
липсващия елемент от ФС:
= когато не е съществувало изобщо ПО по извършване на труд.
дейност - чл. 9, ал. 3; или е съществувало, но дейност не е извършвана и
вноски не се дължат - чл. 9, ал. 2. Като несъщински осиг. стаж могат да се
характеризират периодите на липса на първично ПО, когато обаче
законодателят определя, че осиг. вноски се дължат, а понякога трябва и да са
71

lOMoARcPSD|16234621
внесени; няма първично ПО, но задължение за осигуряване има - чл. 9, ал. 6 и 7.

В тези случаи хора в уязвимо положение имат нужда да бъдат гледани и техни
близки ги гледат; по социални причини този период се признава за осиг. стаж и
осиг. вноски се дължат от държавния бюджет. Такива хипотези има и в чл. 43 и
чл. 43а и чл. 44 от Наредбата за пенсиите и осиг. стаж. Такива са и хипотезите
на откупен стаж по чл. 9а КСО - на лицето не му достигат няколко години за
осигурителен стаж, за да се пенсионира; лицето доплаща, за да получи осиг.
стаж. Хипотезата на откупения стаж е супер фалшива.
Много повече се прилагат в осиг. стаж фикциите, отколкото
реалните категории. Защо е така? Те представляват отклонение от
обективното състояние; те са лъжа; нещо, което не е истина. И защо се
отклоняваме? Защото търсим преследване на някакви социални цели. Вие
признавате на едни лица, които не са работили, осиг. стаж; взимате от парите
на хората, които са внасяли, за да давате на тези, които не са работили
поради социални причини.
Пенсиите се разпределят на повече хора, отколкото е справедливо да
получават, и съответно се получават ниски размери на пенсиите - това е друг
резултат от фикциите.
2. Според ОСР, за които е бил натрупан. За безработица,
майчинство и пр. - за отделните рискове трябва да имаш съответен стаж.
За бременност трябва да имаш - чл. 48а, 52а и 53а от КСО - 12 месеца изобщо
осигуряване. За обезщетение за безработица от последните 18 месеца трябва
да имаш осигурителен стаж за безработица 12 месеца - чл. 54 КСО. За временна
неработоспособност поради общо заболяване - 6 месеца осиг. стаж трябва да
имаш, когато и да е натрупан.
3. Според спецификите и тежестта на труда. Тук самият осиг. стаж е
такава категория - позволява количествено измерение; измерва се в числа;
затова като го умножиш по определен коефициент, на някои можеш да дадеш
повече според тежестта на труда. Ако си полицай, военен и пр., твоята
функция е по-изразходваща, количественото измерване позволява
подобни неща. Вижте чл. 104, ал. 2, 4 и 9 КСО. Някой път (чл. 104, ал. 5) се
умножава по три времето, през което е полаган труд. Не може да се каже,
че три пъти по-бързо се е изморил, но социалната функция определя тези
коефициенти. Същото се отнася за учителите - чл. 69в; за балерини, танцьори -
чл. 69а; имаше такова за съдии, прокурори и следователи, но не се използваше -
72

lOMoARcPSD|16234621
като остареят, никой не се пенсионира. За първа и втора категория труд - чл.

104 от КСО. Военна служба, държавна служба - законите са изброени в чл. 69;
ал. 1, 3, 5 и 5а; в чл. 69, ал. 4 и 7 има конкретни длъжности - водолази и разни
подобни; ако ви интересува, можете да ги погледнете.
Тук идва лег. дефиниране на действителен стаж - т. 12. Той се прилага в
чл. 104; тези, които са работили като парашутисти, водолази и пр., трябва
действително да са работили; ако няколко години сте били незаконно уволнени
и сте обжалвали, това не се брои.
4. Можете да разделите осиг. стаж според предназначението му -
дали го използвате за възникването на осиг. права (както при
майчинството), или за да определите обема им (при пенсии осиг. стаж
определя колко време ще получаваш обезщетение за безработица и т.н.).
В 15:15 да се видим пак; да си починете, но да не се моткате.

Успявате ли да запишете? Добре е. Целта ми е да знаете какво е осиг.
стаж; много ще се хваля, ако разберете какво е.
Може да се обобщи, че за разлика от трудовия стаж, който измерва

периодите от време на полагане на зависим труд по трудово и служебно ПО, за
осиг. стаж е необходимо освен извършването на една от по-многообразните
видове възмездна трудова дейност, още и сбъдване на допълнителни ЮФ -
възникване на задължение за внасяне на осиг. вноски, а за някои категории
лица - и внасянето им.
Налице са разлики и в значенията на двете категории. Трудов стаж се
трупа само от работниците и държавните служители. Служи като предпоставка
за придобиване на ограничен брой трудови права, а някои определят и обема -
напр. допълнителното трудово възнаграждение за стаж и опит.
За натрупването им се прилагат различни правила. Осиг. стаж отчита
съвпадението с действителните размери без признаване, защото целта му е да
отрази конкретния принос на осигуреното лице в осигуряването и да защити
цялата осигурителна общност от неоснователни претенции. Това е въпрос 22.
Не ви занимавам с изчисляване на осигурителен стаж; осиг. стаж - колкото си
отработил, толкова ти се признава за осиг. стаж. Защо не ви занимавам?
Защото има безумна практика на ВСС, според която юридическият стаж е осиг.
73

lOMoARcPSD|16234621
стаж и затова трябва да се натрупат поне 30 дни в един календарен месец, а

вие знаете, че работните дни в месеца са около 22. Един ден е 8 часа.
Когато сме работили по допълнителен трудов договор или когато сме
работили извънреден труд в зависимо ПО, се признава в повече осиг. стаж -
вместо 1 ден, 30 % отгоре. Това нещо в момента го няма и няма как осиг.
стаж да го натрупаме в повече за един и същ календарен ден.
Неблагоприятното е за работниците, че ако работят 7 часа, този един час им се
отчита по-малко и те трябва да го компенсират; а по ГПО и тези, които
упражняват свободни професии, извършват дейност като ЕТ и съдружници, за
тях това не се изисква и на тях им се признава стажът като действителен. Имам
колежка, на която мъжът й беше богат; тя искаше да й тече т.нар. юридически
стаж, но тя да не работи; регистрираш се като адвокат; плащаш си таксите;
щом си внасяш осиг. вноски, осиг. и юридическият стаж си тече. На всичкото
отгоре свободните професии - декларираш ли сега, че започваш дейност, се
осигуряваш за целия месец. По гражд. договор - поне върху минималния осиг.
доход трябва да се осигуряват лицата.
Различна е уредбата. През цялото време законодателят се мъчи да стане
така, че най-малко да зависи от волята на лицата. Като се сговорим нещо, ще
вземем да излъжем НОИ.
Въпрос 22 - Установяване на осигурителен стаж
Т.к. осиг. стаж има важни правни последици, законодателството урежда и

как да се установява осиг. стаж; изрично го урежда. Редът за установяване
на осиг. стаж представлява поредица от правни действия за определяне
наличието и размера на натрупания от конкретното лице осиг. стаж по
правилата за неговото удостоверяване по надлежния ред. Познати са
два способа за установяване на осиг. стаж.
Най-основният и желан е, когато данни са налице. Тогава се
използва някой от източниците по чл. 40 и чл. 41 от Наредбата за
пенсиите и осиг. стаж - трудова книжка, служебна книжка, осигурителна
книжка; или документи, издадени по утвърден образец - чл. 40, ал. 4, 5, 8,
9; чл. 41, ал. 3, 4 от Наредбата за пенсиите и осиг. стаж. Изброените
документи се определят като официални удостоверителни документи от
закона - това е за трудовата и служебната книжка, или се признават за такива
74

lOMoARcPSD|16234621
в адм. и съдебната практика. Т.нар. УПЕ-та - документи, които издават

работодателите за осиг. стаж и доход, никой не ги е прогласявал за официални
удостоверителни документи; вие сте учили наказателно право - те не отговарят
на изискванията; но навсякъде така пише - че били официални удостоверителни
документи. Какво е правното значение на това? Вписванията в тях имат
материална доказателствена сила на официалния документ - ще учите по
ГПр какво е това. Този способ за установяване се определя като първичен,
защото удостоверява факти и обстоятелства, настъпили пред лицето,
което удостоверява фактите. Това най-често е работодателят; той първично
вписва това, което се е случило при него; органът по назначаване - при
служебни ПО - там документите изцяло са официални удостоверителни
документи по закон.
За съжаление - за установяване на осиг. стаж се използват (за
съжаление, защото не е основен способ) данните, които се събират в НОИ и
НАП. Те се използват като основен способ за доказване на осиг. стаж и се
съхраняват в информационните им системи и регистри. НАП даже ги пуска в
пространството - всички да ги знаят; и съдържат информация с
осигурителноправно значение. Това обаче не са официални удостоверителни
документи и не са издадени въз основа на тях. Затова определяме този
способ за установяване на осиг. стаж като вторичен; способът е
вторичен, т.к. установяването на тези данни за осиг. стаж не отразяват
настъпили пред дл. лице обстоятелства, нито извод от тях се прави от
удостоверителни документи. Но нали понеже са в НАП и НОИ – те са
вездесъщи. Тези данни се събират въз основа на декларациите, подавани от
осигурителите и самоосигуряващите се лица, от работодателите при морските
лица и отразяват изявления на ЧП субекти.
Законодателството регламентира още и удостоверения, издадени от
началника на затвора относно незаконното задържане на затворника.
Осигурителните органи на ДЧ издават едни документи, които имат
изключително важно значение – те чрез електронен документ се
разпространяват/изпращат между самите осигурителни органи (осигурителните
институции). Но някои институции, например гръцкия осигурителен орган,
доста бавно и със закъснение изпращат нужните данни. Поради тази причина
се издават такива документи и на лицата, т.е. винаги при поискване такъв
формуляр се попълва и се издава на всяко осиг. лице, което е имало стаж в
75

lOMoARcPSD|16234621
някоя от тези държави. В тях се удостоверяват осигурителните периоди,

натрупани в различните държави.
Не ме възприемайте за много назадничава; нямам нищо против по данни
от НОИ да се действа, а не по трудови книжки; сега ще ви покажа колко са
стари и как няма други следи в правното пространство, освен това. Това е
книжка от 76 г. По нея човекът си доказва осиг. стаж; като една служителка
гледа кой се е подписал, коя година и пр. Аз не казвам, че основният източник
трябва да е труд. книжка; основният източник трябва да са данните в НАП и
НОИ; както в Германия ви се обаждат веднага, като почнете да работите, и ви
проверяват - какъв ви е осиг. доход и пр. Законодателството казва, че това е
основният документ - труд. книжка; и докато не се подреди системата, така че
в НАП да има достоверна информация, официален документ ще ни бъде
трудовата книжка.
Когато няма удостоверителни документи, следващият способ е
установяване на осиг. стаж по съдебен ред по едноименния закон. Този
случай ще се приложи и когато отида в НОИ с тази книжка и не ми признаят
печата; казват, че тук трябва да има правоъгълен печат, а то няма. Т.е. не само
когато няма, а и когато е оборена достоверността на вписването в документите.
Без печат не се зачитат вписванията в трудовата книжка. И когато е
оборена достоверността на вписването - когато НОИ не ви признае
записът; това е оборването. Просто казват - този стаж не го зачитаме и ви
отказват пенсията.
Когато е оборена достоверността, както и когато има заличавания и
поправки в труд. книжка, тя не може да послужи за удостоверяване на
осиг. стаж. И тогава единствената възможна хипотеза е водене на
съдебен процес - единственият допустим способ за установяване на осиг.
стаж.
Особености в производството
Спорно исково е производството; започва с предявяване на
положителен установителен иск за факт - чл. 124, ал. 4 ГПК. С влизане в сила на
решението, с което се уважава така предявеният иск, се пораждат конкретни
задължения за осиг. орган - да отпусне отказаното обезщетение, да увеличи
размера на вече отпуснатото и пр.
За неуредените въпроси в закона се прилагат правилата на общия
исков процес по ГПК. Общ исков процес по ГПК, а не общите правила за
76

lOMoARcPSD|16234621
разглеждане на охранителното производство от чл. 530 - чл. 541 ГПК; т.е. не е

охранително производство; нито е охранително производство за установяване
на факти; имате ищец и ответник.
Поради изричната регламентация на този иск е недопустимо при
оспорване док. сила на официален удостоверителен документ, с който
жалбоподателят цели доказване на осиг. стаж, адм. съд инцидентно да
разгледа иск за установяването му - той не е компетентен. Искът е
недопустим за установяване на служебен стаж на държ. служители; това е
така, защото всички актове, които издават органите по назначаване, са
официални удостоверителни актове, а освен това са ИАА.
Не може да се установява осиг. стаж на самоос. лице с този иск.
Процедурата е пред НАП и НОИ; ако вие с тях не се разберете, оставате без
стаж като самоос. лице. Също и по ГПО не може да се доказва стаж.
Активно легитимирани да предявят иска са лицата, за които не са
налице документи за установяване на осиг. стаж. Не защото изобщо няма
такъв, а защото са загубени или унищожени документи, или на база на
документите е отказано признаването на осиг. стаж от осиг. орган.
Пасивно легитимирано да отговаря по иска е съответното ТП на
НОИ. Това е предвидено в чл. 3, ал. 2 от ЗУТОССР. Защото най-често е подадено
заявление за пенсия; приложени са документите; ТП на НОИ отказва; то е
поделението по постоянния или настоящия адрес на заявителя; възможно е и
наследници да водят такъв процес. Доста са особеностите на иска.
Освен тези специални правила са уредени и други особености.
Местна подсъдност - компетентен е районният съд по постоянния
адрес на ищеца.
Относно ИМ - към нея трябва да бъде приложено удостоверение по
чл. 5 от същия закон, че автентичните документи са загубени или
унищожени. Това е предпоставка за допустимост на иска. И трябва да е
предявено с писмените доказателства, които установяват съответния
осиг. стаж. Въведено е писменото начало в този процес; не мога да
извикам баба ми и леля ми да свидетелстват. Чл. 6 е за писменото начало.
Особеност е също, че док. тежест пада върху ищеца, особено когато се
стреми да докаже, че вписаното в официален удостоверителен документ не
отговаря; опитва се да го обори.
77

lOMoARcPSD|16234621
Има изискване и за самите писмени док. средства. Те следва да се

представят за всеки период, който искаш да удостовериш; трябва да са
издадени от работодателя или от осигурителя, при който е придобит
стажът, и то по време на натрупването му - заповеди за командировка и
др.; не може сега да ви издадат някакво такова удостоверение.
Свидетелски показания се допускат само в подкрепа на такива налични
писмени док. средства. Свидетелите трябва да подкрепят писмените док.
средства за периода, за който са представени такива; да са работили или да са
изпълнявали някаква работа при работодателя и те самите да имат писмени
доказателства за това. Има ТР на ВАС в кои случаи се дължат разноски, но това
са подробности.
Примерно искаш да докажеш 5 години осиг. стаж при двама
работодатели; трябва да можеш да докажеш началото и края му и при двамата
работодатели. Първичният документ, който работодателят попълва, са
ведомостите; там се попълва кой колко е работил, колко е получавал; има ли
някакво обезщетение от НОИ; колко данък е внесъл работодателят; колко осиг.
вноска; колко се удържа от възнаграждението на работника; каква заплата се
получава нетно. Те издирват архиви, за които се знае, че са изгорели или
потопени някъде.
Следващия час продължаваме с осиг. вноски.
Въпрос 20 - Осигурителни вноски - понятие, правна

Защо ви ги давам в този ред? Не защото осиг. стаж е много важна тема, а
защото е част от осигурителноправния статус на лицата, а осиг. вноски отиват
към осиг. доход и осиг. орган.
- чл. 6 и 7 КСО; чл. 40 и чл. 41 от ЗЗО; ЗБДОО, ЗБНЗОК и ДОПК, Наредба за
елементите на възнаграждението и за доходите върху които се правят осиг.
вноски.
Понятие
78

lOMoARcPSD|16234621
Осиг. вноски представляват парични вноски в осиг. фондове, чрез

които се обезпечават осиг. престации. Имаше една отвратителна сцена във
филма Маргарита, Маргарита; там в тази сцена един обясняваше на една
госпожица на вашата възраст, че за да ти се даде нещо, трябва да дадеш.
По правило се дължат ежемесечно за осигуреното лице; „за“, а не
„от“ осигуреното лице. И се определят от трудовата му дейност; не
включват дивиденти, лихви върху доходи, наемни плащания, гражд. плодове и
др.
Основанието за дължимостта на осиг. вноски се съдържа в осиг.
закон - чл. 6 и 7 във вр. с чл. 10 от КСО. Размерът им се определя в
ежегодния Закон за бюджета на ДОО (ЗБДОО). Относно здравното осигуряване -
чл. 40 ЗЗО и ЗБНЗОК.
Представляват специфични парични вноски от задължените лица.
Отразяват размера на участие на осигурените лица и на осигурителя в
общественото осигуряване. Чрез поемането на плащането на част от
дължимите се осиг. вноски, както и внасянето им от осигурителя, той
изпълнява задължението си за участие.
Историята на общ. осигуряване показва, че когато държавата застане зад
един модел на общ. осигуряване, той става стабилен. Когато Ото Фон Бисмарк
въвежда за първи път модела за задължително обществено осигуряване, това,
което той установява, освен правила за внасяне на осиг. вноски и правила за
разходването им, обявява не само че осигурените лица и осигурителите ще
внасят, но и държавата ще финансира системата. От 1989 г. пенсионен фонд
няма средства; към момента фондът не е в добро състояние. Възприема се зле
това, че държавата всеки месец прави трансфери, основно към фонд „Пенсии“,
за да може да подкрепи плащането на мизерни пенсии. Това не е осиг. вноска,
което плаща държавата, но осигурява стабилността на тази система.
Представлява парична сума, дължима по силата на закона и както и при
данъците - законът определя задължения субект, размера на задължението,
субекта, на когото се изпълнява задължението (НАП), редът за неговото
реализиране. За разлика от данъците, осиг. вноски не са конституционно
установено задължение. Осигуряването е прогласено в КРБ като право, а не
като задължение; КС в РКС № 5/2000 има повод да каже, че няма как да се
79

lOMoARcPSD|16234621
упражнява правото на обществено осигуряване, ако не е въведено

задължението за плащане на осиг. вноски. Те са законово установени
задължения само за ФЛ - внасянето на осиг. вноски; само за ФЛ, които
извършват лично възмездна трудова дейност, т.е. се отнасят до по-тесен
кръг субекти, притежаващи специално качество.
Данъците са винаги лични задължения; дължат се от данъчно
задълженото лице. Аз това го изпитах на гърба си, като накарах моя мъж да
преведе (защото аз не вярвам на е-банкиране) и той ги внесе моите данъци
една година - писа за Цвета Попова и пр. Като резултат неговите данъци още са
невнесени и аз се наложи пак да плащам данъци, защото трябва да се плати
лично от човека, който ги дължи). Докато осиг. вноски в повечето случаи се
дължат от друго лице, различно от осигуреното. Осиг. вноски не са
предназначени за издръжка на държавата и не отиват в нейния бюджет.
Дължат се на осиг. орган и се натрупват в специално обособени
фондове, за да се прехвърли рискът от настъпване на събитие с
неблагоприятни имуществени последици за осиг. лице върху осиг. орган.
Т.е. те се разхождат целево, за разлика от данъците, и в този смисъл не са
безвъзмездно плащане, за разлика от данъците.
Размерът им не зависи от вида на основата - дали става дума за доход,
печалба, дивидент, потребление - няма никакво значение. Размерът зависи от
вида на първичното ПО, по което се генерира доходът. Поради това и
данъчната основа е по-широка от осигурителната и включва не само доходи, а и
потребление, акцизни стоки, печалби и т.н.
Защо така ги разграничаваме от данъците? Много хора смятат, че са
данъци, защото се събират по същия ред; един и същ е органът, който ги
събира. Защо НАП ги събира? В половината от европейските държави един и
същи орган събира и данъци, и осиг. вноски; самоосиг. се лице декларира
доход, върху който плаща данък и осиг. вноска. Не съм видяла да има някакъв
проблем, освен голямата сила, с която разполага НАП и голямото бездействие,
но не мога да предположа, че НОИ би събрал по-добре осиг. вноски.
Следваща характеристика - срещу плащането на осиг. вноска, а за
осиг. лица по чл. 4, ал. 1 и по чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 (тези по зависими ПО и
изпълнителите по гражд. договори) е достатъчно само да е възникнало
задължение за внасяне, за да придобие лицето качеството осигурено.
80

lOMoARcPSD|16234621
Представлява публично вземане, защото е задължение към

публичноправен субект, а и защото е обявено за публично задължение от
законодателя в чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Това значително улеснява
събирането им.
По-често е престация, която се дължи от осигурителя за
осигуреното лице и част или целият й размер се поема за сметка на
осигурителя. Целият размер на осиг. вноски се поема от осигурителите за
проф. рискове трудова злополука и проф. болест. Ако помните в чл. 200 КТ е
регламентирана отговорността на работодателя за вреди при трудова
злополука и проф. болест. Ние сме прогласили не само че това е специален
риск, но в рамките на ТрПО работодателят отговаря имуществено, независимо
от това дали е проявил вина за настъпването на риска. Осигурителят прехвърля
риска на осигурителния орган и когато настъпи ОСР, тогава веднага идва
заместващата престация. Последната алинея на чл. 200 КТ казва - компенсират
се сумите; ако гражд. съд е присъдил 30 хил. лв., ще се приспадне пенсията,
която получава лицето. Нашето законодателство е изключително социално
ангажирано; то е в интерес на работниците, защото като много прекаляват
работодателите, идват на власт работниците и те правят законодателство в
тяхна полза.
Целият размер на осиг. вноски, приложими за осиг. лица по чл. 4,
ал. 1, т. 2, 3 и 4 (държавни служители, съдии, военни и т.н.) - цялата им
осиг. вноска се плаща за сметка на съответното ведомство, а не за
сметка на осиг. лице. Те когато имат брутна заплата 2000 лв., от нея се
изчислява само данък и цялата осигурителна вноска се заделя от осигурителя
изцяло за негова сметка, без да се приспада от възнаграждението на
осигурения. Това са само за тези по чл. 4, ал. 1, т. 2, 3 и 4.
А самоос. се лица и морските лица поемат цялата осиг. вноска за
себе си - чл. 4, ал. 3, т. 1-4 и чл. 4а.
Винаги е парично плащане. Това е основна гаранция за нейната
дължимост, за невъзможността задълженото лице да се освободи поради
обективна невъзможност за изпълнение. Родът на парите не погива. Имало
опрощаване от президента; ФЛ, които имат много големи неплатени
здравноосиг. вноски - те искат и ако реши, президентът им ги опрощава.
Осиг. вноска винаги е месечно плащане; така се осигурява редовно
постъпване на средства. Изключение от това правило е внасянето на осиг.
81

lOMoARcPSD|16234621
вноски наведнъж при т.нар. откупен осиг. стаж по чл. 9а от КСО; също има
случаи, когато лицето е незаконно задържано/ уволнено, то установява
незаконното уволнение - времето се признава за осиг. стаж и работодателят
внася вноските наведнъж - чл. 9, ал. 3 във вр. с ал. 5 КСО.
Парична вноска, вземане, което се съизмерва с осиг. доход. Осиг.
доход е основата за изчисляването й.
Има много изключения, много фикции в ОсП и човек трябва да ги подреди,
за да има логика.
Правила за определяне на осиг. вноска

Общо правило е спрямо реалния доход. Осиг. доход включва всички
доходи от лична трудова дейност, изброени в чл. 4 и чл. 4а от КСО като
основание за осигуряване. Определя се по два начина:
1. На първо място - вноски се дължат върху реално дължимите или
върху изплатените доходи на лицата по чл. 4, ал. 1 КСО. Най-масово става
дума за брутно ТВ на работниците. Около 2 млн. и половина са трудовите
договори в България; как няма да има нарушения, при условие, че 2 млн. и
половина пъти се изпълнява това задължение месечно. В него са включени
основните и допълнителни ТВ (в брутното ТВ), предоставени както в пари, така
и в натура.
Каквото и да е възнаграждението, под каквато и да е форма -
плащане на разходи за дете в частна детска градина; плащане на наем;
ако не е нормативно установено като задължение на работодателя,
върху него се дължи осигуровка и данък; върху ваучерите не се внася осиг.
вноска - изрично се изключва; иначе и те са доходи.
Осиг. доход за държавните служители включва освен работната заплата
всички възнаграждения за допълнително материално стимулиране,
разпределение на фондове от глоби, санкции и др.
2. Второто правило е с прилагане на определени коригиращи
правила. Вторият начин да се определи размерът на осиг. вноски, когато
невинаги осиг. вноски се дължат върху реално изработения осиг. доход.
Например при извършващите трудова дейност при самостоятелни ПО - самоос.
се лица и тия по гражд. договори; те работят със собствени средства, на
собствен риск - при тях осиг. вноски се определят от осиг. им доход, но той се
намалява с разходите за дейността (нормативно признати разходи). Няма
82

lOMoARcPSD|16234621
нужда да представяш документ, че си си купил компютър, хартия, закони и пр.

Нормативно признатите разходи се определят според дейността по ЗДДФЛ.
Още едно ефективно правило има за самоос. лица по чл. 6, ал. 8
КСО. Те не плащат осиг. вноски за дохода, който реално са получили
през текущия месец; те имат различни периоди на плащане и различни суми;
те плащат авансови вноски върху доход, определен от миналата година,
между минималния и максималния осиг. доход; тяхната вноска за тази
година е еднаква всеки месец; те не са разпределени равномерно. Възможно е
те да са получили повече възнаграждение; затова казваме, че това са авансови
осиг. вноски и като си подадат данъчната декларация, спрямо дохода, който
декларират там, ще доплатят осиг. вноски, а ако е по-малко (такова нещо не
съм виждала), се подават коригиращи декларации за по-малки размери на осиг.
вноски и се дължи връщане на осиг. вноски от НАП; това просто не мога да си
го представя.
Защо между минималния и максималния размер на осиг. доход? Защото
никъде не се гарантира, че като се упражнява трудова дейност, те ще получат
доход, докато по ТрПО това не е така - най-малкото там има минимална РЗ. Или
да не се избегне плащането на осиг. вноски или плащането им в пълен размер.
Лекция от 21.10.2021 г.
Колеги, днес ще продължим темата за осиг. вноски - как се определят

осиг. вноски. Във вторник спряхме на осиг. вноски, които се определят не
спрямо реалния доход. Говорихме за нормативно признатите разходи; за
внасянето на вноски от самоос. се лица.
Трета категория лица, които също се осигуряват по един фиктивен

доход, избран от лицата - това са морските лица. Те също не дължат осиг.
вноски върху реалния получен доход, а върху избран от тях доход между
минималния и максималния осиг. доход - чл. 4а, ал. 1 КСО.
Следваща категория лица - те по принцип нямат върху какъв
реален доход да се осигуряват; те са изброени в чл. 4, ал. 5, 7 и 9 КСО
(които са на работа в чужбина, съпрузи на дипломати и съпрузи на
83

lOMoARcPSD|16234621
самоос. се лица). Те се осигуряват винаги върху минималните размери на осиг.

доход. В случая се фингира, че това е минималната работна заплата (МРЗ) за
страната за съответния период. МРЗ се определя за осигурителните вноски за
откупуващите стаж по чл. 9а КСО; за тях се използва МРЗ. Т.е. ако на човек не
му стигат до 5 години осиг. стаж, той може да доплати и вноските в този случай
се определят върху МРЗ.
Това се отнася и за тези осиг. вноски, които се плащат за сметка на
държ. бюджет за майки, които са отглеждали дете до 3-годишна
възраст и не са работили; ако в тригодишен период от раждането не е
работила, може това време да й се зачита за осиг. стаж и държавата внася
осиг. вноски във фонд пенсии върху МРЗ. Даваш документите, доказваш с акт за
раждане; заявяваш кой период искаш от тези три години и те ти го зачитат;
държ. бюджет прави трансфери и еднократно плаща тези суми за фонд
„Пенсии“; това се отнася и за тези, полагали грижи за близък от семейството -
чл. 9, ал. 7 са изброени; също и военната служба се счита за осиг. стаж и от
държ. бюджет се заплащат осиг. вноски в случая. По чл. 9, ал. 6 са лица,
полагали грижа за лица, нуждаещи се от помощ. Това са изключения,
които трябва да знаете, че ги има в чл. 9, ал. 6 и 7, и се определят върху МРЗ
към момента на пенсионирането им.
Следващата хипотеза - здравните осигуровки за пенсионерите се
изчисляват върху пенсиите за старост и се внасят от бюджета на НЗОК.
Осиг. вноски зависят от вида на осигуряването. Дали е за всички

рискове или за някои рискове осигуряването; зависи дали е по чл. 4, ал. 1, ал. 10
или ал. 3; или пък по чл. 4а. Според различните категории. Също така зависи от
вида на извършваната работа, защото балерините, балетистите, учителите,
военнослужещите по чл. 69 КСО - за тях се дължи по-голям размер на осиг.
вноски за пенсия.
Самият размер на осиг. вноски се определя като проценти за
отделните рискове в законодателството. Чл. 6 КСО в момента урежда
въпроса; за здравната каса е в ЗБНЗОК за размера на здравните осигуровки; не
зависи размерът на здравните осигуровки от дейността - еднакъв е за всички.
Определянето на процентите не е произволно. Зависи от вида,
честотата на настъпването на рисковете, от кръга на засегнатите лица и
колко дълго се заплащат обезщетенията. За фонд Пенсии осиг. вноски са
84

lOMoARcPSD|16234621
високи, т.к. видът на риска е такъв, че много често се случва; по-често хората
доживяват до пенсия, а трудова злополука и проф. болест много рядко
настъпват; дълго време се изплаща пенсия, затова осиг. вноски за пенсия са
най-големи.
Вноските за трудова злополука и проф. болест - само те имат минимум и
максимум, определен със Закона за бюджета на ДОО; диференцира от
възможностите за труд и възможността да се реализира трудова злополука.
Примерно при добив на въглища и метални руди се дължи 1,1 %; в
производство на мебели. Минималният размер на осигуровката е 0,4 % - толкова
е в юридическите услуги, хотелиерството и пр. Но там, където е по-вероятно
да настъпи трудова злополука или проф. болест, процентът е по-голям.
Тези осиг. вноски са диференцирани в различните икономически дейности.
Задължението за изплащането на осиг. вноски се понася само от
осигурителя за държ. служители, работещите в определени ведомства
по чл. 4, ал. 1, т. 2, 3 и 4 (не само магистратите, а и служителите в съдебната
власт).
Задължението за плащане на осиг. вноски за трудова злополука и
проф. болест се поемат изцяло от осигурителя, защото той носи
отговорност за последиците от настъпването на тези рискове. Той прехвърля
част от последиците на този риск на осиг. орган, като плаща осиг. вноски.
Пенсионните вноски за учителите също се поемат само от
осигурителя.
По правило обаче вноските се разпределят между осигурителя и
осиг. лице. За лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 5, 7, 8, 10; чл. 4, ал. 3, т. 5, 6 и 10 (за
еднодневните договори).
Осиг. вноски по правило се поделят в съотношение 60 % за
осигурителя и 40 % за осиг. лице. Или фиксирано, но винаги е повече от
осигурителя и по-малко от осиг. лице. Осигурителят удържа осиг. вноски за
лицето, прибавя своите осиг. вноски и цялата сума внася в НАП, като няма
право да удържа своя дял от осигуровките от възнаграждението на осиг. лице.
Ред за внасяне на осиг. вноски

Чл. 7 КСО е правната уредба. По правило осиг. вноски се внасят по
нормативно установен ред - КСО, чл. 40 ЗЗО.
85

lOMoARcPSD|16234621
Законът изрично посочва задължените лица - осигурителите;

работодателят на морските лица по чл. 4а, ал. 7; или самоос. се лица.
Последните съвместяват двете качества в себе си - на осиг. лица и осигурител,
т.к. поемат цялата осиг. вноска за своя сметка.
В някои случаи държавата поема задължението за вноски. И тя може
да е задължен за внасяне субект.
Задължен за внасяне субект може да бъде и ТД, когато внася
осигурителните вноски на съдружниците8.
Същата роля на посредник имат и осигурителните каси, за които
другата седмица с проф. Гевренова би трябвало да продължите да говорите.
Но винаги органът, към който се изпълнява задължението, е НАП.
Тя е посредник между осигурителите и осиг. орган.
Осиг. вноски постъпват по набирателна сметка в НАП и тя
ежедневно ги превежда по сметките на съответните фондове на НОИ.
Вноски се плащат по банков път или чрез пощенски оператори в
определени фиксирани срокове до 25-то число на месеца, следващ
месеца, през който е положен трудът. Самоос. се лица до 25-то число на
месеца, следващ месеца, за който се дължат осиг. вноски - там не се говори за
изплащане на възнаграждението и полагане на труд. Тези по гражд. договори
по силата на чл. 7, ал. 6 се дължат до 25-то число на месеца, следващ месеца на
изплащане на възнаграждението от възложителя.
Най-важното е, че за осиг. лица по чл. 4, ал. 1 е достатъчно
възникването на задължението за вноски, за да придобият те качество
на осигурени лица. Без значение дали са платени осиг. вноски.
* Има специален ред за плащане на осиг. вноски за пенсия, когато не
достига осиг. стаж; също и в случаите на майки, военната служба и полагащите
грижа за хора в нужда.
Когато лицата имат прекъснати здравноосиг. права, могат да заплатят, за
да възстановят статута на осиг. лица - чл. 109, ал. 2 ЗЗО. Трябва да платят осиг.
вноски за 60 месеца с еднократно плащане.
Всички тези хипотези са на доброволен ред на плащане. Ако не са
платени доброволно в срок, като публично задължение е допустимо за тях
8 когато те извършват трудова дейност като съдружници и в това си качество са
осигурени. Ако единствено получават печалба от дейността на дружеството, тя не
влиза в осиг. доход и те не се осигуряват като съдружници. Ако извършват трудова
дейност като съдружници и се осигуряват като такива, тогава те са самоос. се лица и
нямат осигурител - бел. моя
86

lOMoARcPSD|16234621
отсрочване или разсрочване на плащането - чл. 116 КСО във вр. с чл. 183 и чл.
184 ДОПК. Не го решава само компетентният орган на НАП, а има значение и
предварително даденото съгласие за отсрочване/ разсрочване на съответния
орган на НОИ.
Прин. ред за реализиране

Предвиден е в чл. 110 и сл. от ДОПК. В резултат на упражняване на
контролната дейност на НАП при проверка за спазване на осиг.
законодателство може да се установят определени факти и обстоятелства от
значение за задълженията за осиг. вноски. Извършва се проверка и се
установяват висящи неплатени осиг. вноски по задължителното осигуряване.
При тази проверка установяват факта, но не могат да установят размера на
осиг. вноски; трябва да се назначи ревизия, в която органите по приходите да
установят задълженията за задължителни осиг. вноски и едва след това да се
пристъпи към принудителното им събиране по реда на чл. 112 и сл. от ДОПК.
Правят проверка; не могат веднага да тръгнат принудително; Ревизионният акт
(РА) е по ДОПК; допустимо е предварителното изпълнение на РА.
Правни последици от невнасяне на осиг. вноски

Различни са за различните осиг. лица.
За осигурените лица - нито ги лишава от осиг. правен статус, нито от
осиг. права. Извод за това може да се направи от чл. 10 във вр. с чл. 9, ал. 1
КСО. Т.е. и да не са платени, пак е осиг. стаж и осигуряването не е прекъснато.
Чл. 109, ал. 4 ЗЗО предвижда това за здравното осигуряване. Обаче
няма да ви обслужат здравно, а ще ви накарат да идете да си внасяте осиг.
вноски.
За самоос. се лица, морски лица - ако не са внесени осиг. вноски,
губят качеството осигурен и за периода не трупат осиг. стаж.
Имущ. отговорност по чл. 118, ал. 1, т. 1 ДОПК; нея я носи
неизправният осигурител, респ. самоос. се лице.
Вноските се събират принудително със законната лихва за забава.
За самоос. се лица по чл. 109, ал. 3 ЗЗО - те са длъжни да заплащат
оказаната им медицинска помощ, ако не са внесли повече от три осиг. вноски за
период от три вноски назад. Като погледнете чл. 109, ал. 3, ако имаш повече от
три пропуснати здравноосиг. вноски; плащането наведнъж на осиг. вноски е за
87

lOMoARcPSD|16234621
тези, които не са здравноосигурени - пребивавали са в чужбина определен

период от време, декларирали са това в България и затова не са били осигурени
в България (чл. 40в ЗЗО). Здравноосиг. права се възстановяват от датата на
плащане. Каквото си платил преди това за медицинска помощ, не ти се
възстановява.
Правно значение на осиг. вноска

Тя е основен източник за попълване на осиг. фондове. Плащането й
определя качеството осиг. лице и натрупването на осиг. стаж за самоос. и
морските лица.
Въпрос 17 - Осигурителни органи – понятие, правна

характеристика. Осигурителни фондове – понятие, правна
Правна уредба - в множество източници има уредба на осиг. органи: КСО,

ЗЗО.
Има и ПНА - Правилниците за дейността на НАП и НЗОК; има и недържавни
източници по допълнителното осигуряване - правилниците за дейността на
осиг. дружества. В допълнителното споразумяване освен това се прилагат и ТЗ
и КЗ.
Понятие за осиг. орган - правният субект, на когото е възложено
осъществяването на общественото осигуряване. Събира осиг. вноски и
изплаща осиг. обезщетения, като по този начин поема риска от настъпването на
неблагоприятните за осигуреното лице имуществени последици, като му
предоставя заместващи парични престации. И в двете ОсПО - по набиране и по
разходване на осиг. средства, осиг. орган е насрещен субект. Заради него си
позволяваме да твърдим, че ОсПО, макар и сложно, има единен характер.
Осиг. вноски се натрупват в управляваните от осиг. орган осиг. фондове.
От тях се изплащат осиг. престации.
Това е за първия час; ще продължим в 14:18 с осиг. органи по основното

ДОО.
88

lOMoARcPSD|16234621
НОИ е осиг. орган за неработоспособност, майчинство, безработица

и смърт. Под неработоспособност се има предвид и трайна, и временна; затова
няма старост тук, защото тя се води трайна.
НЗОК е за общото заболяване.
Те са публични органи, бюджетни учреждения, които в чл. 33, ал.2
КСО (за НОИ) и чл. 6, ал. 1 ЗЗО (НЗОК) са прогласени за ЮЛ. Натоварени са с
управлението и осъществяването на задълж. осигуряване. Бюджетни са,
защото функционират въз основа на ежегоден бюджет, определен от НС със
закон.
От това, че са бюджетни, произтича и характеристиката на
общественото осигуряване, че е изградено на разходопокривния
принцип. Какво означава този принцип? Всички средства, дължими за
осигурените лица, се натрупват общо по осиг. фондове и се разходват за
онези осигурени, за които настъпи ОСР. И в размери, изплащани според
предвиденото в законодателството.
За разлика от НЗОК, на НОИ е поверено управлението и на основното
доброволно обществено осигуряване. Това е осигуряването на лицата по чл. 4,
ал. 4, ал. 6, ал. 7, ал. 9, които се осигуряват доброволно. За тях отново се
прилагат всички нормативно определени правила за размер на осиг. вноски и
осиг. доход, както и за срока за изплащането им при пълно приложение на
разходопокривния принцип.
Осиг. дружества в допълнителното задължително и доброволно
осигуряване са ЧП субекти. Те са ТД; АД; функционират на капиталовия
принцип на осигуряване. Според него дължимите се за осиг. лице вноски се
натрупват не общо в съответния осиг. фонд, а в рамките на фонда по
индивидуална партида на лицето. Според натрупаните по тази партида
средства от осиг. вноски се разпределят доходите от инвестираните средства
във фонда; фондът, като събере осиг. вноски, ги разпределя по индивидуални
партиди; инвестира ги, за да получи някакви доходи; после дивидентите се
разпределят съобразно парите, които всяко лице има в осиг. партида. Лицето
получава осиг. престации от средствата, натрупани по неговата лична партида.
Какво е мястото на НАП? НАП не е осиг. орган. От 01.01.2006 г., от

влизането в сила на ДОПК тя се явява като посредник в системата на ДОО.
Законодателят й възлага събирането на осиг. вноски за цялото задължително
89

lOMoARcPSD|16234621
обществено осигуряване. Според чл. 7, ал. 7 КСО работодателите,

осигурителите, самоос. се лица внасят по сметка на съответната ТД на НАП
осиг. вноски.
НАП не е осиг. орган, защото не управлява осиг. средства, а само ги
събира. Освен това вноските не се дължат на НАП, а на осиг. органи; не се
събират в бюджета на НАП, а във фондовете на осиг. органи. Съответно тези
фондове се разходват - не ги изплаща НАП, а обезщетенията се плащат от НОИ.
Съгласно чл. 179, ал. 1 ДОПК внесените по сметките на НАП суми се
превеждат ежедневно в бюджета на НЗОК и фондовете на НОИ.
Видове осигурителни органи
Правна характеристика на НОИ

Той е ЮЛ със седалище в София, предмет на дейност управление на
ДОО.
Структурата на НОИ: Централно управление и териториални
поделения (ТП), наречени районни управления социално осигуряване
(РУСО). РУСО е изградено в областните пунктове. Те са органите, чрез които
НОИ осъществява осиг. плащания и контрола за спазване на осиг.
законодателство. Когато не беше Ковид, цял месец ходихме в централното
управление на НОИ; ходихме с по 90 студенти по списъци, показваха разни
работи, цял следобед изкарвахме в НОИ, но сега вече 2 години не е толкова
лесно.
Управление на НОИ. Възложено е на органите по чл. 34 КСО - Надзорен
съвет, управител и подуправител.
Надзорният съвет е създаден на тристранен принцип и в него участват
представителните работодателски и синдикални организации и равен на тях
брой представители на държавата - чл. 35 КСО. Надзорният съвет утвърждава
основните насоки на дейността на НОИ, проекти за годишен бюджет и отчет;
проектите на нормативни актове по ДОО; дори и само заради проекта за
годишен бюджет и отчет е важен орган; той утвърждава проекта, като законът
се приема от Народното събрание. Приема правилника за организацията и
дейността на НОИ - чл. 36 КСО.
Управителят според чл. 37 КСО осъществява оперативното
ръководство, управлението и представителството на НОИ. Внася в Надзорния
90

lOMoARcPSD|16234621
съвет проекти за бюджет на НОИ и при негово отсъствие може да се замести от

подуправителя.
И управителят, и подуправителят се избират от Народното събрание
с мандат 4 години. Не го назначава министър, не е като ДО, който се определя
с конкурс; става дума за изборно мандатно ПО.
НЗОК е ЮЛ със седалище в София. Предмет на дейност - управлява

задължителното здравно осигуряване.
Представлява бюджетна структура; организация със структура по
чл. 6, ал. 2 от ЗЗО. Структурата е централно управление и районни
здравноосигурителни каси, и поделения на районните
здравноосигурителни каси. Те сключват договори с всички изпълнители на
медицинска помощ в тяхната териториална единица ежегодно или когато се
налага.
Управлението на НЗОК - чл. 6, ал. 3 са органите: Надзорен съвет и
управител. По същия начин Надзорният съвет на принципа на социалния
диалог има представителни работодателски и синдикални организации; има и
представител на представителните организации за защита правата на
пациентите. Тук има и представители на държавата, като единият е изп.
директор на НАП. Но пак е налице принципът на социалния диалог.
Надзорният съвет приема правилник за устройството и дейността на
НЗОК. Има важна функция в изготвянето и приемането на националния рамков
договор. Както и НОИ - одобрява проектозакон за бюджет на здравната каса,
проект за отчета й, а управителят ги внася. Той осъществява управителни,
ръководни, представителни функции за НЗОК.
Управителят се избира от Народното събрание за срок от 5 години;
подуправителят не се избира от НС.
Правна характеристика на органите от допълнителното обществено

осигуряване
Допълнителното осигуряване е задължително и доброволно.
Ако са частни осиг. дружества, не са бюджетни, а са капиталови АД,
създадени по реда на ТЗ, КЗ. ТЗ и КЗ се прилагат, доколкото в КСО и ЗЗО няма
специални правила, каквито много има.
91

lOMoARcPSD|16234621
Изключителен предмет на дейност имат тези дружества -

единствено допълнително осигуряване, задължително или доброволно.
Особени изисквания има и относно фирмата им. По чл. 121а КСО във
фирмата трябва да се съдържат в комбинация думите „пенсия“ и „осигуряване“
или производни на тях; не може да е „Мир да има“ АД.
Техният капитал трябва да отговаря на определени изисквания. За
пенсионноосиг. дружества е 5 млн. лв. - чл. 121в, ал. 2, като той трябва да е
изцяло внесен.
Има изисквания за действителни собственици и какво ли не.
Дейността е лицензионна. Лицензът се издава от КФН след
учредяването и вписването на дружеството. Учредява се АД, вписва се в ТР
и КФН проверява наличието на изискванията към тези дружества, преди да
издаде лиценза, за да може да защити интереса на осиг. лица; да не допусне
някой да почне да взима пари от хората, без да отговаря на изискванията.
Освен за пенсионно осигуряване, допълнителни доброволни фондове са
предвидени в законодателството за безработица. Няма такива обаче в България
- чл. 123к - чл. 123м КСО.
По здравното осигуряване според чл. 83, ал. 1 ЗЗО отново става дума за
АД, като специални правила има в КЗ.
Осигурителни фондове
Последната част от днешната лекция е за осигурителните фондове.
Осиг. фонд представлява специално обособени парични средства,
набирани по определен ред и разходвани за определени цели.
Предназначението им е свързано с осигуряването на гражданите.
Осиг. органи управляват осиг. фондове.
По основното ДОО фондовете са два вида: управлявани от НОИ и от
НЗОК.
Фондовете, управлявани от НОИ, са в чл. 18 КСО - те са 6 на брой: 1)
общо заболяване и майчинство; 2) трудова злополука и проф. болест; 3) пенсии;
4) пенсии на лицата по чл. 69; 5) пенсии, несвързани с трудова дейност; 6)
учителски пенсионен фонд. Според чл. 20а учителският пенсионен фонд се
администрира от НОИ.
Особеното е, че фонд „Трудова злополука и професионална
болест“ изплаща обезщетение и по дългосрочното, и по краткосрочното
92

lOMoARcPSD|16234621
осигуряване. С други думи, когато човекът е осигурен за трудова злополука и

такава настъпи, принципно ще се изплаща от този фонд, а не от фонд „Пенсии“.
Фонд „Трудова злополука“ изплаща и пенсии и обезщетения; Фонд
„Безработица“ изплаща само обезщетения; „Общо заболяване и майчинство“
изплащат обезщетения и пенсии. Според самия риск се изплащат и съответните
обезщетения.
Средствата по тези фондове се набират от осиг. вноски, но и от
целеви суми от държ. бюджет, такси и други източници на
разходопокривния принцип. Бюджетът на фондовете ежегодно се определя
от Народното събрание със Закона за бюджета на ДОО - чл. 19, ал. 1 КСО.
От всички изброени единствено фонд пенсии, несвързани с трудова
дейност, както личи от наименованието му, изплаща пенсии, които не са
свързани с предходно осигуряване. Тук няма как да има разходопокривен
принцип, защото няма кой да покрие разходите; те са за гражд. инвалидност,
военна инвалидност и др. - чл. 22а КСО. Основният източник на средства по
фонда са суми от републиканския бюджет и някакви лихви, дивиденти и
др.
По отношение на здравната каса - управлението на бюджета не е
организиран в определен фонд, но въпреки това бюджетът се управлява
като осиг. фонд; представлява финансов план за набиране и разходване на
парични средства, необходими за осъществяване на задължителното здравно
осигуряване. Той е отделен от държавния бюджет и се приема нарочен закон от
Народното събрание - чл. 22, ал. 1 ЗЗО.
Фондовете по допълнителното осигуряване - управляват се от
осигурителните дружества. Те представляват самостоятелни ЮЛ,
различни от самото дружество. И приходите по тях се събират от осиг.
вноски и от доходите от инвестиции. Защо са отделни ЮЛ? То има отделно
имущество, обособено от имуществото на пенсионноосигурителното дружество;
ако във фонда има 2 млн. лв., осигурителното дружество няма как да плаща
заплати от тези суми. Идеята е да се обособи; правото допуска такова
обособяване в отделни ЮЛ. Разходите им са допустими само за предвидени от
законодателството осигурителни плащания. Фондовете функционират на
капиталов принцип; средствата от осиг. вноски се натрупват по индивидуална
партида на лицето. Следователно разходването, т.е. плащания на обезщетения
за конкретното лице е за сметка на преди това натрупаното от него в неговата
93

lOMoARcPSD|16234621
партида. Пак се събират средства за конкретни цели и не могат да бъдат

разходвани за друго, но тук не могат и да бъдат ползвани от друго лице;
капиталовият принцип е това.
Съществува и специално изискване едно осигурително дружество
да управлява само един фонд от съответен вид. Чл. 133, ал. 4 КСО. С това
се цели по-пълно гарантиране на интересите на осиг. лица.
Съсредоточаване дейността на дружеството и възможност за
проследимост на инвестирането на набраните средства и тяхната
отчетност. Затова и фондовете са отделно ЮЛ - за да не може да се смесват
нито активите помежду им, нито с АД, което ги управлява, а и това не
позволява с решение на съответния дружествен орган да се променя
предназначението им.
Това е по осиг, фондове, осиг. органи и вноски. Оттук-нататък
продължават лекциите ви онлайн; пазете се; пожелавам ви успешен ден и
следващата седмица трябва да си имате по план лекции.
Лекция от 26.10.2021 г.
Здравейте, колеги! Отново сме като миналата година в онлайн обучение;
надявам се, че ме чувате.
Въпрос 18 - Осигурителен доход – понятие, правна

Държавните източници - много детайлизирана уредба; чл. 6 и чл. 6а КСО;
ЗБДОО, Приложение 1 към чл. 9; Наредба за елементите на възнаграждението и
за доходите, върху които се правят осигурителните вноски (аз ще казвам
Наредбата; без нея, няма как да се справите); също и НСОРЗ има значение и
частично значение има Наредбата за общественото осигуряване на самоос.
лица.
Недържавният източник е нормативното споразумение, което се сключва
между представителните браншови синдикални и работодателски организации,
94

lOMoARcPSD|16234621
което споразумение определя минималните размери на осигурителните

месечни доходи.
Значение на осигурителния доход

1. На първо място има значение за определяне размера на осиг.
вноски - чл. 6, ал. 3 (основна разпоредба). Всички осиг. вноски се определят
като процент от осиг. доход, с изключение на осиг. вноски, които се определят
на абсолютна стойност, свързани с професионалните рискове.
2. Вторият аспект на значението е, че всички осиг. права се
определят като процент от загубения осигурителен доход, с изключение
на неконтрибутивните пенсии (чл. 41, ал. 1; чл. 48, ал. 2 КСО; като ги
отворите, следващата седмица ще видите, че всички обезщетения са
определени като процент от средномесечния осиг. доход; запишете и чл. 70
КСО информативно - това е най-важната пенсия - за осиг. стаж и възраст - също
се определя като процент от осиг. доход). Плащането на работодателя по чл.
40, ал. 5; първите три дни от всеки един случай на временна
неработоспособност - също се определя размерът на база средното дневно
брутно ТВ, т.е. на база на средномесечния осиг. доход. При загуба на трудов
доход се предоставят парични средства, които изцяло или частично го
заместват и осигуряват възможност на осигурените лица да съществуват.
Белези на осигурителния доход

Чл. 6, ал. 2 КСО. Кои са конститутивните белези на осиг. доход? Те са три
белега за всеки един осиг. доход и ще допълним още един при осиг. доход на
осигурените лица по чл. 4, ал. 1. Но нека започнем с трите белега, които
характеризират всеки един осиг. доход:
1. Доходът е месечен. Аргументът е от т. 1, 2 и 3 (не от горе от
алинеята, а от т. 1, 2 и 3; месечен е и минималният, и максималният, и този, от
който се изчисляват вноските). Има само едно изключение: при сумирано
изчислено работно време.
2. Става въпрос за всеки вид доход. Разширително както
възнаграждения за трудова дейност или трудов резултат, така и всички видове
плащания, които ги заместват. Независимо дали имат характер на обезщетение,
компенсационни плащания, социални плащания и т.н.
95

lOMoARcPSD|16234621
3. Става въпрос за доход от трудова дейност. Всяка една законово

позволена и законово уредена трудова дейност, която се реализира по
първичното ПО.
От тези три белега, кои остават извън осиг. доход? Доходи от наеми и
заеми; доходи от авторски права или доходи от интелектуална собственост;
много дълга и агресивна практика има във връзка с доходите от интелект.
собственост; трайна константна практика на ВАС има, защото дефиницията
просто ги изключва; доходи, които са дивиденти, акции (независимо от вида на
акциите и тяхното разпределение). Дивиденти и акции не са част от осиг.
доход. Адвокатските дружества разпределят печалбата като дивиденти, но
така се оказва, че нямат осиг. доход и когато подават реални доходи, те не
могат да мръднат от минималните размери, на които са се осигурявали
предходните години; докато ВАС наложи практиката, че дивидентите се
изключват от осигурителните доходи допреди 2-3 години имаше каскада от
дела във връзка с това и последва преизчисляване (технически сгрешихме, като
подадохме този осиг. доход като дивидент), за да могат да се осигуряват на
реалния осигурителен доход. Това са тези плащания, които не попадат в осиг.
доход за целите на ДОО.
Стигаме до този белег, който е характерен само за осигурените
лица по чл. 4, ал. 1. Вижте отново ал. 2. Имате три хипотези.
1) Първата хипотеза изглежда така: доходите са дължими,
начислени (очевидно във ведомости) и реално изплатени. Става дума за
обезщетение или компенсационни плащания.
2) Втората хипотеза - били са дължими, начислени, но не са били
изплатени. Пак влизат в осиг. доход. ТрПО хващам; работил Иванчо цял месец;
по временна система; трябвало да му се изплатят 2 500 лв. Работодателят
нямал парични средства и след решението на КС изплатил само 60 на сто; или
изплатил само 10 на сто или нищо не изплатил. Ако са били начислени във
ведомостите, независимо че не са били платени, се дължат осиг. вноски
както за сметка на осигурителя, така и за сметка на осигуреното лице.
Затова умните работодатели, които нямат пари, плащат поне толкова на
работника, че да могат от сумата да дръпнат дължимите от негово име и за
негова сметка осиг. вноски; поне това плащат, защото в противен случай ще
трябва да направят авансово финансиране, да преведат вноските. След като са
96

lOMoARcPSD|16234621
дължими възнаграждения, нищо че не са платени изобщо или в пълния им

дължим размер, те влизат в осиг. им доход и за тях се дължат осиг. вноски.
3) Трета хипотеза - те не са били дължими, съответно не са били
начислени и очевидно не са били платени. Това е накрая на изречението,
където завършва - или неначислените. След като не е било начислено, значи не
е било дължимо към този момент. Очевидно не е било платено. Става въпрос
за всички възнаграждения за трудова дейност, която се е реализирала в
период, по-дълъг от един календарен месец, предхождащи месеца, в
който възниква правото, респ. задължението за получаване и
изплащане. Давам пример: представете си система на възнаграждение, при
която работодателят изплаща бонуси (допълнително материално стимулиране,
премии, парични награди); по вътрешните правила на работодателя тези
бонуси се изплащат на три месеца, на шест месеца и много често са годишни
бонуси; особено при мениджмънта се плащат годишни бонуси; Иванка цяла
2020 г. получава 2000 лв. и се осигурява на толкова; 2021 г. по правилата на
работодателя на нашата Иванка й плащат годишен бонус в размер на 10 хил.
лв. От януари до декември 2020 г. Иванка не е имала право и работодателят не
е бил длъжен да осчетоводи този бонус; правото на Иванка да получи годишния
бонус възниква март месец и тя тогава реално го получава; този бонус влиза
във ведомостта за март месец, но той е за трудова дейност, която е била в
предходен период от време. Т.е. тези 10 хил. лв. трябва да се преразпределят
като осиг. доход за всички месеци, през които се е реализирала трудовата
дейност, която е била основание за получаване на дохода. Разпределяте тези
10 хил. лв. на 12 месеца пропорционално и плащате разликата в осиг. вноски;
да кажем по 800 лв. грубо за всеки месец; тези 800 лв. стават осиг. доход и като
такъв се дължат вноски както за сметка на осигурителя, така и за сметка на
осигуреното лице. Може да имате бонуси на 2-3 месеца - за продадени продукти
и пр. Когато се даде 3-месечен бонус, ако работникът не е на максимален осиг.
доход, неговият осиг. доход трябва да бъде преизчислен. Новите вноски ще се
платят еднократно в момента, в който влезнат в осиг. доход; плащам март през
следващата календарна година; до 25-то число ще трябва да бъдат внесени
вноските както за предходния месец (март), така и тези за предходната година.
С едно плащане става, с едно платежно нареждане; имате плащане за
предходна трудова дейност; в зависимост от това за какъв период е била тя,
виждате периода, в който трябва да преизчислявате осиг. доход. Доходът в
97

lOMoARcPSD|16234621
България е месечен с едно изключение. Ако Иванка през този период е била на
максимален доход, няма да правите никакво изчисление и към НАП ще
подавате доход, който надвишава максималния.
Почивка.
Така, да продължаваме. Изяснихме ли си какво значи последната
хипотеза? Надявам се, че да.
Видове осигурителен доход

Доходът може да бъде подложен на различни правни класификации, като
две са най-важните.
Първата правна класификация е въз основа на това дали вноските са
дължими или не. Тук имате два вида - минимален и максимален месечен
осигурителен доход.
Максимален осигурителен доход
Той има следните белези:
1. Урежда се от държавата в императивна разпоредба към ЗБДОО.
Държавата провежда консултации преди определянето, но единствено в
България законодателят може и урежда императивно максималния месечен
осиг. доход.
2. Той е един и същ за всички категории осиг. лица, независимо от
първичното качество - чл. 4, ал. 1, самоос. лица и т.н.
3. Той е максималният осиг. доход, независимо дали става въпрос
за едно или няколко ОсПО. Чл. 6, ал. 11 КСО вижте. Когато става въпрос за
оперативното осигуряване, надявам се да знаете разпоредбата; не повече от
максималния месечен размер на осиг. доход; може да имате 1 ОсПО; може да
имате 20 ОсПО. Какви са последиците на надвнесените осиг. вноски?
Надвнесените осиг. вноски са внесени без правно основание и подлежат на
възстановяване на този, който има задължение да ги внесе. Ако работникът
има надвнесени осиг. вноски, които е платил от собственото си имущество, той
не може директно да си ги възстанови, а възстановяването трябва да стане
чрез осигурителя му.
Чл. 4 и чл. 4а от Наредбата за елементите за възнагражденията. В чл. 4 се
урежда процедурата за подаване на декларации пред втори, трети и т.н.
осигурител. Тази Наредба урежда задължението на осиг. лице за нарочно
подаване на тази информация. Ако тази информация е невярна и е послужила
98

lOMoARcPSD|16234621
за непълно изчисление на доход и осиг. вноски, лицето носи

административнонаказателна отговорност. Ако тази информация е послужила
за изплащане на обезщетения, които не е следвало да бъдат платени, тогава се
носи административнонаказателна и имуществена отговорност по реда на КСО
и се реализира от контролните органи на НОИ.
Единственото изключение от правилото, че става въпрос за месечен
доход, е при сумираното работно време - чл. 6, ал. 16 КСО. Тази
разпоредба е детайлизирана в Наредбата, мисля че е в чл. 1, ал. 9. Това, което
няма да искам за изпита, но ще обясня: работодателят еднолично определя
период на отчитане на нормата, която може да е от 1 до 6 месеца, а по силата
на КТД може да е период на отчитане 12 месеца; първо се определя периодът
на отчитане; след това по графици, работни смени, работодателят разпределя
тази норма; ако са три месеца по 20 работни дни по 8 часа на ден,
работодателят разпределя тези часове, като тук няма задължението за два
последователни почивни дни и пр. Представете си график сумиран три месеца;
Иванка получава месечно възнаграждение 1200 лв. Нормата няма да бъде вече
месечният максимален осиг. доход, а ще бъде сборът от максималния осиг.
доход за месеците за отчитане; понеже си избрах три месеца по 3 хиляди лева,
става 9 хил. лв. Тези три месеца Иванка очевидно не достига нито максималния
месечен, нито сбора от месечния доход; но ако Иванка още първия месец
получи 4000 лв. бонус или извънреден труд, ако тя не беше на сумирано, в
месеца, в който Иванка получава вместо хиляда, 5000 лв., ще я осигурим за
3000 лв. и за остатъка забравяме; но т.к. Иванка е на сумирано работно време,
нормата на Иванка не е 3000 лв., а е 9000 лв., защото периодът на отчитане е
3000 лв. Затова се внасят осиг. вноски на пълния размер на сумата, защото не
надвишава максималния доход за целия период.
Това е максималният месечен осиг. доход - един и същ за всички;
държавата го урежда; може да е едно ОсПО, може да са 10; над тази сума в РБ
осиг. вноски не се дължат.
Минимален месечен осигурителен доход

Тук има две големи групи от хипотези с напълно различни правила за
определяне на минималния месечен осиг. доход.
Първата голяма група е минимален месечен осиг. доход за
осигурените лица по чл. 4, ал. 1 и чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6. Кои са те? Това са
99

lOMoARcPSD|16234621
полагащите зависим труд, т.е. осигурените за всички ОСР с малки изключения;

чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 са изпълнителите по гражд. договори.
1) Първо е месечен;
2) Второ може да бъде уреждан с нормативно споразумение, а ако
такова няма, еднолично и императивно от страна на държавата. Къде? В
съответното приложение към ЗБДОО.
3) Третият белег: значението му е, че независимо от размера на
договорения, дължимия или реално получения осиг. доход, осиг. вноски
се изчисляват и внасят както за осигурителя, така и за осиг. лице, на
сума не по-малка от минималния месечен осиг. доход. Какво означава
това? Това означава, че Иванка реално може да получава по ТрПО 800 лв. Ако за
нея минималният осиг. доход на месечна база е 1000 лв., то както осиг. вноски
за осигурителя, така и осиг. вноски за Иванка ще се изчисляват на базата на
1000 лв. като минимален осигурителен месечен доход. Ако имате неправилно
начислени и невнесени осиг. вноски, защото не е отчетен правилно
минималният месечен осиг. доход за съответната длъжност и икономическа
дейност, то се реализира първо адм.нак. отговорност и второ - имуществена
отговорност по реда на ДОПК от НАП. Т.е. няма значение какво сте договорили,
какво сте получили и какво е било дължимо да получите. Ако сте по чл. 4, ал.
1 или по чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6, не може да се осигурявате на размер, по-
малък от минималния месечен осиг. доход.
Този минимален месечен осиг. доход е диференциран по

критериите в НКПД. Две големи групи от критерии са водещи:
1) Икономическата дейност на осигурителя. Ако той реализира повече
от един вид икономическа дейност, се взима тази, по която има повече на брой
ПО;
2) Естеството на изпълняваните от осигуреното лице дейности и
изискуемата за това квалификация. Тук принципът е, че колкото по-сложна,
управленска и ръководна е дейността, толкова по-висок е минималният
осигурителен доход. И обратното - най-ниско квалифицираната дейност слиза
на най-ниския в сравнение с останалите минимален осигурителен доход.
Те се отнасят само за пълно работно време. Минималният месечен
осиг. доход е минимален само при пълно работно време, респ. пълен работен
месец. Без значение дали пълното работно време е с нормална или намалена
100

lOMoARcPSD|16234621
продължителност. По аргумент от противното не се отнася за непълно работно

време. Това дава обяснение защо в България толкова често се крие и се
сключват ТрД за 5-6 часа.
Имате изрични разпоредби в чл. 1, ал. 3 и 4 от Наредбата за елементите, в
които се урежда, когато имате непълно отработен месец, непълно работно
време; ако имате казус, трябва да отворите наредбата, за да намерите
правилото, което трябва да приложите.
Добре де. Отваряте чл. 4, ал. 1. Гледате категориите. Знаете, че има и
изпълнители по гражд. договор. Част от категориите не попадат в НКПД. За
всички тези категории отваряте чл. 1 и от ал. 4 почвате надолу да търсите
съответната категория осигурени лица. Да не се окаже на изпита, че
управителят няма минимален месечен осиг. праг. За управителите отворете чл.
1, ал. 5. Пропорционално дните, през които дружеството е работило.
Втората голяма група са самоос. се лица, както и доброволно

осигурените лица. Т.е. ако трябва да говоря като цифри, трябва да бъде
чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4. Самоос. лица от т. 1 до 4; след това чл. 4а - морските лица;
чл. 4, ал. 5, 6, 7 и 9 - доброволно осигурените. Имате две подкатегории:
- самоос. се лица, при които имате един и същ по размер минимален
месечен осиг. доход, законово уреден в ЗБДОО. Към тях са закачени и
морските лица, съпрузите на свободните професии и изпратените на работа в
чужбина чрез посредник, както и съпрузите на дългосрочно командированите
на дипломатическа служба.
- втората подкатегория са регистрираните земеделски
производители, които също имат един и същ по размер минимален
месечен осиг. доход, който е най-ниският минимален месечен осиг. доход в
РБ. Уредбата е в чл. 6, ал. 10 във връзка с ЗБДОО.
Свободните професии, самоос. се лица - чл. 6, ал. 8 във връзка с чл. 6, ал.
2, т. 3 и ЗБДОО.
NB!! Ако имате казус или имате въпрос „Анализирайте минималния
месечен ос. доход“, първо трябва да кажете, че той е диференциран в
зависимост от категорията ОЛ и след това да започнете анализа си. Първата
категория са диференцирани по всяка длъжност и икономическа дейност, а при
втората категория (самоосигуряващите се лица, земеделските и
тютюнопроизводителите) имаме две диференцирани стойности в зависимост от
101

lOMoARcPSD|16234621
качеството на ОЛ и доброволноосигурените, за които законодателят изрично

препраща към съответните минимални стойности.
Втората основна правна квалификация на осиг. доход е въз основа

на критерия възможност на осиг. лице за избор на осиг. доход. Имате три
категории.
1) Първата е реален и законово уреден осигурителен доход. Това
означава, че законодателят не позволява на осиг. лице да избира осиг. доход
нито като конкретен размер, нито като елементи, които се включват в него.
Точно обратното - законодателят изрично урежда състава на дохода. Кои
категории попадат в този реален законово уреден доход? Осиг. лица по чл. 4,
ал. 1, ал. 3, т. 5 и 6. Т.е. работниците и приравнените на тях по осиг.
права, както и изпълнителите по гражд. договор.
2) Втората хипотеза включва два вида доход:
- презумиран;
- реален.
Аз съм коментирала на лекции, сега ще повторя. Какво значи презумиран
доход? Това означава, че законодателят изрично позволява на осиг. лице,
което е и осигурител за себе си, да избере осиг. доход, на който ще се
осигурява през текущата календарна година. Този избор не може да бъде
по-малък от минималния месечен осигурителен праг, както и не може да бъде
по-голям от максималния месечен осигурителен праг. Стига изборът да попада
между тези две стойности, той не подлежи на контрол по същество - трайна
практика на административните съдилища. И контролните органи на НАП нямат
право на преценка по същество. Този презумиран доход се определя
еднолично от осиг. лице в упражняване на публично преобразуващо
право по ПО му с осиг. орган чрез декларация, която се подава по
правилата в Наредбата за общественото осигуряване на самоос. лица и пр.
всяка календарна година. Това принципно положение се урежда и в чл. 6, ал. 9
КСО.
Вторият вид осигурителен доход е вече реалният или още
окончателен, който се установява с подаване на годишната данъчна
декларация по правилата на данъчното законодателство за следващата
календарна година. Това съм го коментирала, но пак ще го кажа. Тази
данъчна декларация установява реалния доход на лицето. От декларираната
102

lOMoARcPSD|16234621
сума се приспадат нормативно признатите разходи, както и текущо внесените

върху избрания месечен осигурителен доход осиг. вноски. Остатъкът, т.е.
разликата представлява реалния осиг. доход за предходната календарна
година. Ако този реален доход е равен на внесените вече вноски, нищо не се
плаща. Ако е по-голям, се довнасят осиг. вноски за разликата; този доход се
разделя на 12-те месеца или нека да съм още по-конкретна - разделя се на
месеците, през които самоос. се лице е подавало декларации за реализиране на
3) Третата категория са тези, които имат само законово уреден

осигурителен доход. Т.е. при тях законодателят изцяло игнорира
реалния осиг. доход.
- Това са морските лица. При тях нямате подаване на декларация и
проверка на реалния осиг. доход. Това се урежда изрично в чл. 4а, чл. 3а; ще
видите Наредбата за елементите от възнагражденията.
- Съпрузите на самоос. се лица.
- Изпратените на работа чрез посредник в чужбина.
- Съпрузите на изпратените в дългосрочна командировка на
дипломатическа дейност в чужбина.
Освен морските лица, при които има и задълж., и доброволно осигуряване,
останалите са доброволно осигурените лица, за които има минимален месечен
осиг. доход, който е законово уреден, защото повечето от тях нямат реален
доход.
Осиг. доход на повече от едно основание - чл. 6, ал. 11 КСО.
С това приключваме осиг. доход какво е и какви видове осиг. доход има.
Въпрос 19 - Елементи на осигурителния доход и осигурителен

доход при повече от едно основание за осигуряване
На практика тук вече забравяме самоос. се лица; забравяме доброволно

осигурените, както и забравяме изпълнителите по гражд. договори (при тях
имате осигуряване само в месеца, в който се плаща авансово или
окончателното възнаграждението за частичен или окончателен резултат по
гражд. договор). Останаха работниците и тези категории в чл. 4, ал. 1, при
103

lOMoARcPSD|16234621
които имате плащане на различни видове възнаграждения и плащания,

заместващи тези възнаграждения.
Правната уредба е същата като за осиг. доход. Същите са нормативните
актове, които посочихме там.
Отваряте пак чл. 6, ал. 2.
1) Първият елемент е възнаграждения. 2/3 е трудово право. Брутно
трудово възнаграждение. Т.к. законодателството по ДОО много често използва
този термин. Защо го напомням? За да кажа, че се използва в различен смисъл
от смисъла, в който го използва НСОРЗ. По смисъла на чл. 17 във вр. с
предходен чл. 15, чл. 12 и т.н.9 брутно ТВ е основното трудово възнаграждение
и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. Т.е. всички
допълнителни с непостоянен характер не са част от брутното - това са
допълнителното за извънреден, нощен труд, официални празници, ДеМеСе-та,
помощи и т.н. По силата на действащото законодателство, свързано с
ДОО, всяко едно плащане, което има характер на възнаграждение,
независимо дали е основно, допълнително с постоянен характер
(например класа) или допълнително възнаграждение с непостоянен
характер, независимо от основанието за неговото плащане, е част от
осиг. доход.
Чл. 6, ал. 3 и 5 във вр. с чл. 1 от Наредбата. Истината е, че ако не отворите
чл. 1 от Наредбата, няма да можете да се ориентирате. Искам само да
припомня, че като видите брутно, забравяте дефиницията по труд.
законодателство и си представяте всяко едно възнаграждение, което е било
дължимо, начислено и платено, дължимо, начислено и неизплатено и третата
хипотеза - не е дължимо, неначислено и неизплатено (това са бонусите).
Почивка.
Разгледахме трудовите възнаграждения. След това моля да си запишете
т.нар. специфични възнаграждения. Чл. 267 и чл. 268 КТ. Възнаграждения при
престой по причини у работодателя; възнаграждения при производство на
некачествена продукция; чл. 177 - възнаграждението по време на платен
годишен отпуск (то не е възнаграждение, но въпреки това се включва). Като
отворите чл. 1, ще видите.
На следващо място - освен възнаграждения, много често по ТрПО се
изплащат обезщетения. Например чл. 213, чл. 214; от чл. 213 до чл. 228.
9 от НСОРЗ - бел. моя
104

lOMoARcPSD|16234621
Незаконно недопускане до работа, незаконно отстраняване - всичко това. Имате

обезщетение при прекратяване на ПО. Или по чл. 331 - прекратяване по взаимно
съгласие с изплащане на обезщетение в минимален размер поне 4 брутни ТВ.
Защо го приказвам всичко това? Защото вие си записвате чл. 1, ал. 8 от
Наредбата и искам да отворите; вижте т. 7; ако решавате казус, трябва да
видите тази точка. Ако обезщетението е в т. 7, то не е част от осиг. доход. Ако
обезщетението не е в т. 7, на общо правно основание то е част от осиг. доход.
Чл. 222, ал. 2, 3 и 4; очевидно липсва т. 1.
Знаете, че по ТрПО имате компенсационни плащания; те не са
възнаграждения, не са обезщетения. Най-важните са при командироване по чл.
чл. 121. Вие записвате чл. 1, ал. 8, т. 1 от Наредбата. Когато имате
командировъчен разход, той е компенсационно плащане, защото във връзка с
командировката работникът търпи вреди във връзка с пътуване, хранене и пр.
В една Наредба имате минимални размери на командировъчните разходи;
вредите, които работникът търпи, са по причина упражнено законосъобразно
потестативно право на работодателя да командирова. Той компенсира частично
тези вреди, които са от вида на имуществените загуби. В т. 1 виждате до какъв
размер тези командировъчни разходи не са част от осиг. доход. Всеки един
командировъчен разход, по-голям от уредените тук, става автоматично част от
осиг. доход и върху него се дължат осиг. вноски. Например двукратен размер;
ако приемем, че на ден е 20 лв.; двукратният е 40 лв. Ако обаче работодателят
дава 60 лв. на ден, до 40 лв. са освободени от осигуряване като
компенсационен доход, но част от дохода ще подлежи на осигуряване.
На следващо място има средства от социално-битов характер. Записвате
си чл. 2 от Наредбата и в ал. 4 са ваучерите за храна. По смисъла на КТ те се
определят с решение на Общото събрание на работниците, може и със заповед
на работодателя; този разход, за да бъде разход от социално-битов характер,
освен че трябва да бъде гласуван от работниците или да е установен със
заповед на работодателя, трябва да бъдат достъпни до всички работници по
един и същи начин, вкл. за управителите, изп. членове, прокуриста и т.н.
Ваучери за храна; всяка година държавата приема какви са стойностите на тези
ваучери; в момента те са до 60 лв. - те не са част от осиг. доход. Ако обаче
работодателят дава ваучери на стойност 100 лв. на месец, 60 лв. ще бъдат
освободени от осигуряване и останалите 40 на общо основание ще влезнат в
105

lOMoARcPSD|16234621
осиг. доход. Като чуете храни или напитки, които се дават при нощен труд или
при труд със специфични вредности, които не могат да бъдат отстранени.
Елементите - всички възнаграждения; специфичните възнаграждения (чл.
269) - те винаги са част от осиг. доход. Без значение дали са дължими,
начислени, платени.
Като чуете компенсационни плащания, отваряте наредбата и си намирате
точките. Като чуете средства от социално-битов характер, правите същото.
Като чуете обезщетенията, отваряте и си търсите разпоредбите.
За изпита няма да искаме разпоредбите за служителите по Закона за
държавния служител и пр. Но в Наредбата ще видите, че по същия казуистичен
начин се плащат по други закони - напр. по ЗМВР, по ЗДСл, по ЗСВ и др.
Този осиг. доход, който се появява като бонус, няма да може да бъде
начислен за период от време, през който лицето не е имало трудова дейност.
Представете си Иванка; тя работила 10 месеца; излезнала 2 месеца в
бременност и раждане; бонусът й се изплаща за дейността; тези два месеца са
осигурителен стаж, без да се правят осиг. вноски; тогава нямате осигуряване по
общите правила; сумата, която Иванка е получила, няма да може да бъде
разпределена в тези два месеца. Ако Иванка е излезнала три месеца по 10
дена; те пак са осиг. стаж, без да се правят осиг. вноски. НОИ няма да доплати
повече, след като се увеличи осиг. доход за изминалия период с бонуса, но за
пенсиите това ще бъде отчетено.
Ако сте виждали командировъчна заповед, тя изглежда, че документът е
от 70-те години; спал еди-къде си; ял еди-къде си; приложени са фактурите. За
да могат НОИ и НАП да контролират кое влиза и кое не влиза, сумите трябва да
са разбити по основания от Наредбата за командироване в страната и в
чужбина и да бъдат доказани със съответните документи, защото иначе всички
щяхме да бъдем постоянно командировани, за да спестяваме командировки.
Ако имате казус: например чл. 331; платили му 50 хил. лв., защото
договорили 10 брутни ТВ; отваряте дохода и виждате, че чл. 331, без значение
размера на обезщетението, не е част от осиг. доход.
Въпрос 23 - Осигурен социален риск – понятие, обща

106

lOMoARcPSD|16234621
Започваме осигурени социални рискове днес, само общия въпрос. Аз ще

дам няколко по-конкретни неща, за да не се връщам назад.
Първо терминологично.
Наименованието е осигурен социален риск (ОСР). Риск е бъдещо
несигурно събитие. С неговото реализиране рискът се трансформира в
осигурителен случай. Коментирах го, когато чертах на дъската какво е
значението на реализирания риск; как ОсПО между осигуреното лице и осиг.
орган от фазата на латентно съществуване преминава във фаза на активно
съществуване, а първичното ПО (трудовото например) преминава в латентна
фаза.
Защо се наричат осигурени? Защото законодателят изрично ги включва
в групата на тези ФС, при чието реализиране настъпват осигурителноправните
последици. Осигурени са, защото законодателят ги третира като такива
основания за възникване на осиг. права.
Социални са, защото са рискове, при които в рамките на системата на
ДОО настъпват осигурителноправните последици. Задвижва се социалната
система, социалната функция на държавата в нейния втори елемент -
ДОО; третият елемент е социалното подпомагане; първият елемент е
осигуряване възможността за упражняване правото на труд.
Елементи от ФС за всеки ОСР

1. Първият елемент от всеки риск е осиг. лице. Защото ако се
реализира съставът на злополуката за лице, което не е осигурено за този риск,
въобще не е настъпил осиг. случай. Трябва да знаем дали лицето е осигурено
задължително или доброволно за риска. За риска майчинство задълж.
осигурена е Иванка като работничка, доброволно осигурена е като самоос. се
лице.
2. Вторият елемент е увреждане на здравето. При всички рискове с
изключение на безработицата имате увреждане. Майчинството е специфично
физиологично състояние. Какво трябва да знаете, какво е увреждане?
Увреждането е обективно състояние на нарушаване целостта на
човешкия организъм и/или функционалността на неговите органи. По
дефиниция се установява от орган на медицинската експертиза.
107

lOMoARcPSD|16234621
За целите на ДОО имате два вида увреждания: 1) единият вид е

травматично, а 2) другото е болестно/ нетравматично. Кой е критерият, въз
основа на който увреждането е травматично или болестно? Критерият е
начинът, по който вредоносният фактор въздейства върху човешкия организъм.
а) Когато вредоносният фактор въздейства еднократно (това е
извлечено от практиката на ВКС и ВАС), неочаквано, за много кратък период
от време, външно, непредвидимо, увреждането е травматично. Давам
пример: машината засмуква ръката на Иванка и я отрязва; вредността е
механично рязане и триене; Иванка пада от 20-ия етаж на новострояща се
сграда; вредността е механичен удар между него и циментова настилка;
въздействието е еднократно и пр.
б) Вторият вид е болестно или нетравматично. При него имате
многократно, трайно, постоянно, системно, предвидимо въздействие на
вредоносните фактори. По дефиниция къде имате вредности, които действат
така? Професионалната болест е типичният пример; там вредностите са
свързани с изпълняваната болест; но и общото заболяване е пример за това.
Това е класическото разделяне на увреждането - травматично или
болестно според това как действа вредността. Органът на медицинската
експертиза установява увреждането.
3. Следващия елемент от ФС е неработоспособност, с изключение
на безработицата. Това е обективно състояние на загуба на наличната към
момента работоспособност (способност за реализиране на трудова дейност).
Кой установява неработоспособността? По принцип органите на медицинската
експертиза (ОМЕ). Следващия път ще имам удоволствието да ви запозная с
процедурата по Наредбата за мед. експертиза. Защо казах по принцип? Защото
неработоспособността бива няколко вида:
- реална и презумирана.
а) Когато е реална, тя се установява само от орган на медицинската
експертиза, който установява началото и края на неработоспособността,
както и видът на неработоспособността. Ако органът не установява
неработоспособност, за ДОО такава няма. Това е реалната. Принципът (чл. 42
КСО): обезщетението се изплаща от първия ден на установената
неработоспособност до възстановяване на работоспособността или до
трансформирането на неработоспособността в пълна трайна (т.е. вече възниква
правото на пенсия). Т.е. когато е реална, за да имате права по ДОО, както и
108

lOMoARcPSD|16234621
видът на правата - обезщетение или пенсия - зависи от преценката на органа по

мед. експертиза. Трудовата злополука включва само реална
неработоспособност, както и проф. болест и смъртта. Майчинството в
определени периоди включва реална неработоспособност.
б) Презумирана неработоспособност - при нея законодателят
изрично урежда вида на неработоспособността, нейното начало и край.
Имате изрична законова разпоредба, която казва: само временна с начало
такова и край такова. Което означава, че в случая органът на медицинската
експертиза не може и не квалифицира вида на неработоспособността, а само
евентуално началото и края. И второто - осиг. права възникват в момента, в
който се реализира законовата презумпция. Те възникват във вида и в момента,
в който презумпцията се реализира. Такъв риск е старостта; диференцирано за
мъжете и жените настъпва рискът старост в зависимост от възрастта и
натрупания осиг. стаж. Ти поради възраст и осиг. стаж, Иванке, вече си в
необорима презумпция за пълна трайна неработоспособност, значи ще дадем
на Иванка пенсия. Други такива са общото заболяване - при него има изрично
посочени състави с презумирана неработоспособност, за да се дадат осиг.
права, и майчинството - то също има етапи както на реална, така и на
презумирана неработоспособност.
- друга правна класификация на неработоспособността е според
това дали органът на медицинската експертиза очаква възстановяване
на първоначално наличната работоспособност или не очаква (ако не го
знаете за изпита това, двойка):
а) когато се очаква възстановяване, е временна
б) когато органът не очаква възстановяване, е трайна.
Защо го казвам? Защото на изпита 99 % от случаите се казва, че
разликата е в това, че временната е по-кратка, а трайната е по-дълга. Човек
може да е бил във временна 6 месеца, а в трайна 1 ден, след което е умрял.
Следващия път ще запишете правното значение на тази класификация.
При временна възниква право на обезщетение, а при трайна - право на
пенсия. Временната може да е както реална, така и презумирана.
Трайната също.
- неработоспособността може да бъде пълна или намалена (може и
частична) според наличието на остатъчна работоспособност, която
109

lOMoARcPSD|16234621
позволява на осиг. лице да реализира труд. дейност. Често законодателят

терминологично бърка временната с намалена. Ще казвам намалена.
а) Пълната е пълна загуба на работоспособност; обективно
състояние, при което осиг. лице не може да изпълнява каквато и да е
трудова дейност. Временната може да е пълна - когато имате болничен лист
за Ковид.
б) Намалената е частично загубена, но и частично налична останала
работоспособност. Хем частично съм загубила първоначалната, хем нещо е
останало, за да работя. Спомняте ли си от миналата година института на
трудоустрояване? При намалената имате много специфични осиг. права, които
нямат нищо общо с пълната.
- С оглед момента на възникване на неработоспособността бива
първоначална от момента на раждане на способния да живее и
придобита. Придобитата е такава, която настъпва впоследствие. Значението
на тази правна класификация са права. Пример: има пенсии за инвалидност
поради общо заболяване; тези, които са родени с невъзможност да гледат, при
тях се облекчава режимът за отпускане на съответната пенсия.
4. Следващият елемент в състава е пряка причинна връзка между
увреждането и неработоспособността. Или между физиологичното
състояние при майчинството и неработоспособността. Тази връзка се
установява от органа на мед. експертиза.
5. Последният елемент е връзка между увреждането и
изпълнението на трудовата дейност. Този последен елемент определя дали
рискът е професионален или общ. Професионалните рискове са трудова
злополука и проф. болест. Непрофесионалните са всички останали - майчинство,
общо заболяване, старост, смърт. Безработицата, при която нямате
неработоспособност, също е непрофесионален риск. Единственият учен, който
счита, че е професионален, е проф. Средкова (ВАС е категоричен в обратната
теза). Връзката между претърпяното от осиг. лице увреждане и
изпълняваната трудова дейност прави риска професионален. Тази връзка
е функционална при трудовата злополука, ще видим какво означава това, и
пряка причинно-следствена при проф. болест.
Какво е значението на това, че един риск е професионален? Не се
изисква предварителен осиг. стаж, за да възникнат осиг. права. За
разлика от майчинството, общото заболяване и безработицата, където ще
110

lOMoARcPSD|16234621
видите какъв безумен ФС се изисква, за да настъпи правото на пенсия/

обезщетение.
Размерите на осиг. права са по-големи при проф. рискове. Като отворите
чл. 41, ал. 1, ще видите, че при общото заболяване обезщетението е 80 % от
средния загубен осиг. доход, а при трудовата злополука и проф. болест е 90 %
от същия този доход; и при майчинството е 90 на сто, но причината е, че
българският законодател стимулира майчинството с оглед демографската
криза.
Правната класификация на рисковете е:
- професионални и непрофесионални;
- рискове, в които се включва реална или презумирана
неработоспособност или пък и реална, и презумирана неработоспособност.
Това са рисковете. Пожелавам ви много приятна вечер и започваме
четвъртък с неработоспособността, преди да започнем с рисковете.
Лекция от 28.10.2021 г.
Първия час писана от Мими
Въпрос 24 - Осигурителен случай10. Неработоспособност –

понятие, правна характеристика, видове
Правната уредба е в ЗЗ (Закон за здравето) – чл. 101 до чл. 113, Наредба
за МЕ (НМЕ); Правилник на МС за устройството и организацията на ОМЕ; има и
една Инструкция във връзка с болничните листове, която е отменена през
2015г., когато БЛ преминават ел. ф-ма на издаване и предоставяне на
осигурителя и осиг. лице - така или иначе частично се прилагат параметрите в
нея.
Какво е правното значение на неработоспособността на плоскостта на
ДОО?
10 Наименованието е осигурен социален риск (ОСР). Риск е бъдещо несигурно събитие.

С неговото реализиране рискът се трансформира в осигурителен случай - от лекциите
на друго място.
111

lOMoARcPSD|16234621
Първият аспект на това значение е, че неработоспособността, било

реална или презумирана, е абсолютна предпоставка за възникване,
упражняване и прекратяване на ос. права. Изключение имаме при риска
безработица, при който неработоспособността е предпоставка за
невъзможност за реализиране на ос. права – тя не е предпоставка за
възникването им, а е предпоставка за невъзможността те да бъдат
упражнени, но пак има правно значение. Това значение е независимо дали
неработоспособността е реална или е презумирана. Пример: Чл. 42, ал. 1 КСО
във вр. с чл. 40 КСО. Чл. 42 КСО урежда принципа, че обезщетението за
временна неработоспособност се отпуска от първия ден на установяване на
неработоспособността до момента, в който тя се трансформира или в
работоспособност, или в трайна неработоспособност. Чл. 68 КСО – пенсия за
осиг. стаж и възраст – това е пример за значението на презумираната
неработоспособност за този вид пенсия. Чл. 73, ал. 1 и ал. 2 КСО – пенсията
за инвалидност като пример за значението на реалната трайна
Вторият аспект от значението на неработоспособността се урежда и
извлича от чл. 113, ал. 3 от ЗЗ. Като отворим чл. 113, ал. 3 от ЗЗ, ще
видим, че влезлите в сила актове, с които се установява
неработоспособността – независимо дали е временна или трайна – са
задължителни за всички органи и частноправни субекти. Сега ще запишем
групите субекти, за които те са задължителни в контекста на съответните
права или задължения:
1) На първо място, задължителни са за осиг. орган – ТП на НОИ.
Кога? Винаги когато органът трябва да прецени дали е налице
основанието за възникване на правото на обезщетение; от момента на
възникване на това основание, продължителността от време, през което
обезщетението ще се изплаща и т.н.
2) Задължителни са за ТП на НАП, независимо че той не е осиг.
орган. Задължителни са за всички хипотези, когато в рамките на
контрола по ДОПК НАП проверява задълженията за внасяне на осиг.
вноски (ОВ). Пример: Ос. стаж, в който периодът от време е ползване на
отпуск поради временна неработоспособност и периодът от време се счита за
ос. стаж за ОЛ Р/С, без да се внасят ОВ. Периодът се определя от влязъл в
сила БЛ.
112

lOMoARcPSD|16234621
3) На трето място, задължителни са за Агенцията по заетостта,

Агенция за хората с увреждания и т.н., както и за Агенциите за социално
подпомагане. Става въпрос за различни видове ДО, които реализират
съответната държавна политика било в областта на соц. подпомагане,
било в областта на хората с увреждания и т.н. Когато стигнем до соц.
помощи, ще коментираме в кои случаи например едно влязло в сила ЕР на ТЕЛК
или на НЕЛК е задължително за органа. Например, при определяне на
основанието и размера на най-важната социална помощ, т.нар. помощ за
издръжка.
4) Задължителни са за гражданските съдилища в рамките на
споровете по чл. 200 КТ. Става въпрос за имуществена отговорност на
работодателя при увреждане живота и здравето на Р/С в резултат на
трудова злополука или професионална болест. Гражданските съдилища в
рамките на доказване на претърпените имуществени и неимуществени вреди,
на собствено основание установяват претърпените болки и страдания след
увреждането или след болестното или травматичното увреждане. Те не могат
обаче в рамките на гражданското съдопроизводство да допускат
доказателства или да изследват вече влезли в сила БЛ или влезли в сила
експертни решения – било на ТЕЛК, било на НЕЛК. Те вече са обвързани с
направените констатации в съответните актове.
На следващо място, значението на неработоспособността се вижда в това,
че видът на неработоспособността определя:
1) Вида на ос. права – временната неработоспособност е основание
за изплащане на обезщетение – чл. 40 и сл. КСО, докато трайната
неработоспособност, наричана още инвалидност, е основание за
изплащане на пенсии – чл. 68, чл. 70 и сл. КСО.
2) Процентът загубена работоспособност при трайната
неработоспособност определя размера на осиг. права.
3) Продължителността на неработоспособността определя
продължителността на изплащане на съответното обезщетение или
пенсия.
4) Не на последно място, производствата по отпускане, изплащане
на обезщетенията или пенсиите спират, ако и когато има висящи
производства по обжалване на съответните актове, с които се установява
неработоспособността. Чл. 40, ал. 4, т. 1 и т. 3 КСО. Защо спират
113

lOMoARcPSD|16234621
производството, свързано с изплащането на обезщетението, например, на

Иванка, защото Иванка е претърпяла риска общо заболяване с издадени
последователно БЛ за 4 месеца? Защото НОИ или пък осигурителят
междувременно е обжалвал втория и третия БЛ. И понеже вторият и
третият БЛ установяват наличието на временната неработоспособност, която е
съществен елемент от риска общо заболяване, те са преюдициални спорове
и няма как да продължи спорът за допускане на самото обезщетение,
ако преди това не приключи спорът относно наличието на елементите на
основанието за изплащане на съответното обезщетение.
Чл. 98, ал. 7 КСО – това е аналогична разпоредба, но по отношение на
пенсиите. Аналогична, когато има спор относно изплащането на пенсия, в която
има реална неработоспособност – инвалидност, т.е. трайна неработоспособност
и експертното решение на ТЕЛК не е влезнало в сила. Производството по
отпускане и изплащане на пенсията спира, докато не бъде установено
наличието на основание. И понеже при пенсиите това са много тежки
социални последици, ако пенсията е единствен доход, ще видим вече какви са
компенсационните механизми за поне частично компенсиране на ОЛ, защото
това производство по обжалване може да отнеме понякога до 2-3г.
Какво представлява неработоспособността?

Това е обективно състояние на загуба на способността да се
извършва трудова дейност. Когато става въпрос за ТрПО – загубата на
психически и физически способности, които се предоставят на
работодателя, за да ги организира той и управлява в рамките на
трудовата дейност. Ако става въпрос за трудова дейност, която е по ГПО,
т.е. предметът там е трудовият резултат – загубва се способността да се
използват съответните физически или психически способности да се
постигне трудовият резултат, който е предмет на съответното ПО и т.н.
Видове неработоспособност
1. Първата правна класификация е в зависимост от това дали ОМЕ
очаква възстановяване на първоначалната работоспособност или не (не
изобщо, а на първоначалната към момента на преценката
работоспособност). Не става въпрос за първоначалната, защото примерно
един човек, който е роден сляп по рождение и се разболее от КОВИД няма да
114

lOMoARcPSD|16234621
търсим 100% възстановяване на работоспособността, а ще търсим

възстановяване само на тази работоспособност, която слепият по рождение е
загубил в резултат на претърпяното общо заболяване. Неработоспособността
бива два вида – временна, при която органът очаква възстановяване, и
трайна, при която не се очаква възстановяване.
Има лег. деф. на временна неработоспособност в пар. 1, т. 34 от ЗЗ:
„Временна неработоспособност" е състояние, при което осигуреното лице не
може или е възпрепятствано да работи поради: остро, подостро или обострено
хронично общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в
чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или
изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните
органи; гледане на болен или на карантиниран член от семейството; належащо
придружаване на болен член от семейството за медицински преглед;
изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в
чужбина, бременност и раждане; гледане на здраво дете, върнато от детско
заведение поради карантина в заведението.“. Тя е възпроизведена в чл. 6, ал.1
на Наредбата за МЕ. Тази лег. деф. в двете разпоредби не дава отговор на
това, което казахме – органът очаква възстановяване. Ако отворим
Наредбата, ще видим едно казуистично изброяване на рисковете, при които
може да настъпи временна неработоспособност – общо заболяване,
приравнените на него случаи, трудовата злополука, проф. болест и т.н. Защо
го няма майчинството? Защото в Наредбата има специална глава, която е за
експертизата на неработоспособността при майчинството, т.е. имаме специална
правна уредба. Но и майчинството попада тук.
Вторият вид е трайната неработоспособност, при която ОМЕ не
очаква възстановяване на първоначалната работоспособност. Това е
неработоспособност с 50 и повече от 50% загубена работоспособност.
Има две легални дефиниции за това какво е трайна неработоспособност. Едната
се съдържа в §1, т. 35 от ДР на ЗЗ: "Трайно намалена работоспособност" е
състояние, при което поради хронично травматично или нетравматично
увреждане (болест) лицето е с ограничена работоспособност във връзка с траен
функционален дефицит на съответен увреден орган или система.“. Другата се
съдържа в чл. 62 от Наредбата за МЕ. И двете не дават този директен отговор,
който вече структурирахме и който е трайна практика на ВАС – няма никакви
спорове. Това, което казахме, идва, когато се анализират приложенията към
115

lOMoARcPSD|16234621
наредбата, в рамките на които се урежда видът увреждане, симптоматиката,

проявленията, периодичността от време и срещу всички тези кумулативно
дадени предпоставки държавата посочва % загубена трайна
неработоспособност. Тоест това, което е безспорно като белези на
трайната неработоспособност и за практика, и за теория, изрично няма
как да го намерим в тези дефиниции – извлича се от приложението,
което е към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за МЕ.
Какво е значението на тази правна класификация?
1) Първо, видът на осигурителните права – когато е временна, се
изплаща обезщетение, а когато е трайна – изплаща се пенсия.
2) На следващо място, има значение за вида на ОМЕ, както и вида
на акта, с който се установява съответният вид неработоспособност.
Например, временна неработоспособност се установява от лекар с БЛ. Т.е.
имаме диференцирана компетентност и диференциация на актовете, с които се
установяват двата вида неработоспособност.
2. Следващата правна класификация е в зависимост от степента на
загубената работоспособност. Тук говорим за пълна – когато изцяло е
загубена наличната работоспособност; и намалена (частична) – когато
имаме частично загубена работоспособност, частично запазена
работоспособност, която запазена работоспособност, с оглед
предписанието на ОМЕ, може да бъде използвана в рамките на
Значението на тази правна класификация е, че в двете хипотези
възникват различни осиг. права. Чл. 47 и чл. 48 КСО – двете разпоредби
уреждат осиг. права при намалена работоспособност. Чл. 47 КСО урежда
правата за намалена в резултат на общо заболяване, трудова злополука или
проф. болест. Чл. 48 КСО, независимо че е в раздел Обезщетения за
майчинство и независимо че няма характера на плащане за риска по
майчинство, става въпрос за намалена в резултат на бременност или лечение
при напреднал етап на ин-витро лечение служителка, която в резултат на това
не може да полага труд. Кое е особеното на двете хипотези? Особеното е,
че има изключително тесен кръг ОЛ.
Институтът на трудоустрояване - по предписание на ОМЕ на
работодателя се забранява да възлага досегашната дейност по ТрПО, на
Р/С му се забранява да продължава да я изпълнява, защото тази дейност
116

lOMoARcPSD|16234621
е рискова и нейното продължаващо изпълнение ще доведе или до

смърт, или до по-тежко увреждане на здравето на този служител.
Вторият елемент от трудоустрояването е, че ОМЕ издава предписание какъв
вариант на трудоустрояване е подходящ за този Р/С с оглед конкретното
му здравословно състояние, загубената работоспособност и най-вече
специфичната дейност, която се реализира при работодателя. Имахме 2
форми – трудоустрояване на друга длъжност и трудоустрояване на същата
длъжност при облекчени условия. Това трудоустрояване не е по волята нито
на работодателя, нито на Р/С – то е в изпълнение на предписанието на
ОМЕ, което се обективира в ИАА. Защо го припомнихме? Защото и двете
парични обезщетения по чл. 47 и чл. 48 КСО изискват този състав да бъде
реализиран, като допълват още един елемент. Чл. 47, ал. 1 КСО: „При
трудоустрояване поради временно намалена работоспособност вследствие на
общо заболяване, трудова злополука или професионална болест на осигурения
се изплаща парично обезщетение, ако на новата работа се намали трудовото му
възнаграждение.“. Новият допълнителен елемент е след реалното
трудоустрояване възнаграждението да бъде по-ниско от получаваното
възнаграждение преди ефективното трудоустрояване. Чл. 47, ал. 2:
„Дневното парично обезщетение е в размер на разликата между полученото
среднодневно брутно трудово възнаграждение през 18-те календарни месеца,
предхождащи месеца на трудоустрояването, но не повече от среднодневния
размер на максималния месечен осигурителен доход, и получаваното
среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването. Когато
осигуреният е работил по-малко от 18 месеца до деня на трудоустрояването,
обезщетението се определя като разлика между среднодневното
възнаграждение, определено по чл. 41, и получаваното среднодневно брутно
трудово възнаграждение след трудоустрояването.“. В този случай имаме
обезщетение, което е в размер на разликата между получаваното преди
трудоустрояването и получаваното след това обезщетение. Отново се
гледа ос. доход, само че в много специфична хипотеза, тъй като тук се гледа
разликата в предходния реален от трудова дейност и този пак реален ос. доход,
но който е намалял след трудоустрояването на Р/С. Чл. 47, ал. 3 КСО:
„Паричното обезщетение по ал. 1 и 2 се изплаща за времето на
трудоустрояването, но за не повече от 6 месеца.“. Това е другото отклонение от
117

lOMoARcPSD|16234621
общата хипотеза, която казва „от възникване на неработоспособността до

възстановяването на работоспособността или до инвалидизирането на ОЛ“.
Защо е много тесен кръгът на тези лица? Защото може едно
самоосигуряващо се лице да се осигурява за майчинство и за общо
заболяване, което води до временна неработоспособност, но самият
институт на трудоустрояването няма как да бъде реализиран. След като
не може да бъде реализирано трудоустрояване, няма как да влезе в
сила ФС, при чието наличие ще възникват съответните осигурителни
права.
3. Следващият критерий за класификация на неработоспособността
е с оглед начина на нейното установяване. Бива 2 вида:
а) реална – тази, която само и единствено ОМЕ установява.
Рисковете, които стъпват само на реална неработоспособност, са
трудовата злополука, професионалната болест и общото заболяване.
Какво е значението? От момента, в който органът установи наличието, до
момента, в който органът счита, че е отпаднало основанието за наличие
на неработоспособност. Тоест самият орган със съответния акт определя
първо дали въобще ще се изплаща осигурително плащане (било обезщетение,
било пенсия) и второ - органът определя продължителността на това
изплащане чрез продължителността на установената от органа реална
б) презумирана – тази, която законодателят императивно урежда.
Какво урежда императивно законодателят? Първо, урежда вида на
неработоспособността – т.е. дали ще презумира временна или трайна.
Второ, законодателят урежда момента на настъпване на презумираната
неработоспособност. Трето, законодателят урежда и вида на осиг.
права, свързани с вида на тази презумирана неработоспособност. Риск,
който стъпва на презумпцията за неработоспособност, е старостта. Също върху
презумпцията стъпва една казуистично подбрана и фактически уредена от
законодателя група – т.нар. приравнени на общо заболяване рискове.
Защо? Ами защото там имаме здраво, работоспособно осигурено лице, но
поради факта, че реализира социално значима дейност, законодателят
презумира и приравнява за определен период от време тази негова дейност на
правата на риска общо заболяване. Например, гледане на дете, чиято детска
градина е в карантина.
118

lOMoARcPSD|16234621
Майчинството е риск, в който имаме както реална, така и презумирана

4. Последната правна класификация е в зависимост от момента, в
който настъпва неработоспособността. Бива 2 вида.
а) първоначално придобита – чл. 74, ал. 1 КСО. В някои хипотези
определени видове по рождение придобити увреждания са основание за
отпускане на пенсии при много облекчени права.
б) последващо придобита – във всички останали хипотези. Става
въпрос за неработоспособност, която ОЛ претърпява след като вече е
придобило качеството ОЛ, т.е. учредило е първично ПО, започнало е да
реализира трудова дейност и т.н.
Въпрос 25 - Експертиза на работоспособността – понятие,

правна характеристика, органи, спорове
Правната уредба е тази, която вече споменахме и за самата

Тази дейност има следните белези: Дейност на изрично определени
от законодателя органи, която се реализира в законово определена
форма, ред или процедура и включва установяване на вида на
увреждане, вида и момента на настъпване и продължителността на
неработоспособността, връзката между увреждането и
неработоспособността и се обективира в законово уредени както по вид,
така и по атрибути писмени актове.
Защо е важно тези белези да ги осъзнаем? Защото става въпрос за
едно много особено по съществото си адм. производство със специфики, че не
се реализира от АО, а от ЧП субекти. Понеже БЛ и експертното решение са
ИАА, цялата процедура по тяхното обжалване се реализира по белезите
на оспорване на ИАА. Затова като схванем, че става дума само за дейност на
определени субекти, която се прави по законово уреден ред, която установява
законово уредени факти и се обективира в съответен акт, чиито атрибути са
уредени от закона, това са белезите, които индивидуализират целия процес
както по издаването, така и по обжалването на актовете.
119

lOMoARcPSD|16234621
Органи на медицинската експертиза (ОМЕ)

Ще дадем общата х-ка, която е безспорна в практиката на
административните съдилища и на ВАС от поредица решения от 2002г. Според
проф. Гевренова е безспорна и в теорията. Това са частноправни субекти,
които имат необходимите специализирани знания, наричани от закона
експертиза за установяване на съответните фактически обстоятелства.
Защо ЧПС? Защото един лекар е ЧПС. Може да бъде в съответното ТрПО с
болничното заведение; може да бъде на ГД – това е ФЛ, което е
придобило съответната държавно регулирана класификация и то има
знанията и уменията да установява фактите.
Кои са фактите? Това е здравословното състояние, включващо
увреждането, неработоспособността и връзката между двете. Казваме
най-общо фактите, защото ще видим, че като стигнем до трудовата злополука и
професионалната болест, че там се квалифицират и други допълнителни факти.
Например, в РБ единственият субект, който може да квалифицира едно
заболяване като професионално, е ТЕЛК. Но това са трите групи от факти,
които във всяка една експертиза се установяват.
Вторият елемент, който трябва да добавим към този ЧПС е - с цел
ЧПС да може да издава АА, който да поражда съответните обвързващи
държавните органи и ЧПС последици, държавата урежда и предоставя
на тези ЧПС държавна официална удостоверителна компетентност. В
резултат на това установените факти в съответните писмени актове, се
ползват с официална удостоверителна сила.
Конструкцията е следната: ЧПС, който използва своите собствени
знания, за да може да извършва тази експертиза. След като установи
увреждането, трябва да установи дали има или няма неработоспособност и най-
малкото да установи дали това увреждане е причинило пряко съответната
неработоспособност. Затова държавата в рамките на ЗЗ и в рамките на
Наредбата за МЕ урежда тази удостоверителна компетентност. Тази
компетентност включва установяване само на законово определените
факти, когато са установени в съответния ред и форма, в рамките на
съответната диференцирана компетентност и са обективирани в
писмения акт с всички дължими атрибути. Ако трябва да решаваме казус
120

lOMoARcPSD|16234621
или да отговаряме на въпрос, се проверяват всичките тези елементи съвкупно,

тъй като става въпрос за адм. производство.
Компетентността на органите е диференцирана в зависимост от два
кумулативни критерия:
1) Видът на неработоспособността – дали е временна или трайна
2) Продължителността на неработоспособността (най-вече на
временната неработоспособност).11
Почивка.
Стигнахме дотам, че компетентността е диференцирана; водещият
критерий е видът на неработоспособността; другият критерий е
продължителността на временната неработоспособност.
Чл. 103, ал. 2 Закон за здравето (ЗЗ) във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата за
медицинската експертиза и сл. уреждат компетентността по отношение на
временната неработоспособност. Чл. 103, ал. 4 ЗЗ във вр. с чл. 3, ал. 2 от
Наредбата и чл. 61 и чл. 62 от Наредбата уреждат компетентността по
отношение на трайната неработоспособност.
Отворете моля Наредбата; прегледайте чл. 3, 7, 13, 14. Моята препоръка е
да седнете и да прочетете Наредбата преди упражненията; много ясно е
написана, много казуистично е подходено при какви предпоставки какъв
болничен лист се издава; ще видите, че изобщо няма нищо страшно; в момента
аз ви давам основна структура, която ви създава усещането, че вътре е хаос в
Наредбата; ще я ползвате Наредбата.
Установяване на временна неработоспособност

Временна неработоспособност установяват само лекар, по изключение
лекар по дентална медицина и съвсем в изключение фелдшер и лекарска
консултативна комисия (ЛКК). Това са органите, които установяват временната
неработоспособност по принцип. По изключение съгласно чл. 6, ал. 4 и ал. 6 от
Наредбата е възможно и ТЕЛК (териториална експертна лекарска комисия) да
установява наличието на временна неработоспособност.
Оставяме сега изключението; оставяме зъболекаря и фелдшера. Органите,
които по дефиниция установяват временната неработоспособност, независимо
от това кой риск я е причинил, е лекар (лекуващ или от болнично заведение) и
ЛКК.
11 дотук беше писано от Мими
121

lOMoARcPSD|16234621
Чл. 7 от Наредбата - лекарят до три дни. Чл. 13 от Наредбата - до 14 или

до 40 дни; при какви предпоставки може лекарят до 14 или до 40 дни? В чл. 14
от Наредбата е уредено издаване на болничен лист, когато осигуреното лице е
в болнично заведение. В противоречие на принципа болничният лист се издава
чак при изписване на лицето от болничното заведение. Това са едни от най-
тегавите хипотези за осигурителите, работодателите, защото Иванка влиза в
болница за операция; имате 10 работни дни, в които Иванка я няма на работа;
няма издаден болничен лист, защото тя още е в болница; работодателят може
да подаде код самоотлъчка, платен годишен отпуск или неплатен отпуск. И
трите няма да се верни, и трите ще трябва да бъдат откоригирани, защото след
представяне на БЛ, да кажем, Иванка седи в болницата сумарно месец и
половина, работодателят ще трябва за целия този период да преоформи и
промени декларираните факти, тъй като ще имаме осиг. стаж със или без
заплащане на обезщетение – в зависимост от риска и наличието на ос. стаж на
Иванка, без да се правят ОВ. Тоест, не може да бъде неплатен отпуск, ако е
повече от 30 дни, не може да бъде и самоотлъчка. Това са принципните
хипотези за издаване на БЛ.
Временна неработоспособност в РБ по принцип при едно и също
увреждане или заболяване и без прекъсване, т.нар. непрекъсната временна
неработоспособност, продължава за не повече от 6 месеца. След 14-ия ден се
изпраща осигуреното лице на ЛКК или лекарят може да издаде болничния лист
за целия период от време, но не за повече от 6 месеца. На 6-ия месец лицето се
изпраща за освидетелстване на ТЕЛК за установяване на трайна
неработоспособност; ако няма трайна, ТЕЛК удължава болничните листове за
временна или лицето вече не е осигурено и осиг. права се прекратяват.
Временна, непрекъсната, за една и съща диагноза (травма или болест) е до 6
месеца. След това стъпваме във фаза за преглед и евентуално установяване на
трайна неработоспособност; ако обаче такава няма, чл. 6, ал. 4 и ал. 6
евентуално за удължаване на временната, а ако не сме в изключенията, за
лицето, което е временно неработоспособно, осиг. права като обезщетения се
прекратяват. Това е временната.
Установяване на трайна неработоспособност

Трайна неработоспособност. Тя в РБ се установява от ТЕЛК. Националната
експертна лекарска комисия (НЕЛК) не установява на собствено основание
122

lOMoARcPSD|16234621
трайна неработоспособност, а действа като контролно-отменителна инстанция

в рамките на адм. производство. Съставът както на ТЕЛК, така и на НЕЛК, се
урежда изрично в този Правилник за устройството и организацията на органите
на медицинската експертиза; поне 5 члена; двама от тях обща специалност; с
не по-малко от 5 години трудов стаж по специалността; прави се изрична
квалификация. Ако имаме експертно решение от комисия, която не отговаря на
законовите изисквания, това е основание за отмяна на решението на тази
комисия. Кой създава ТЕЛК и НЕЛК? Министърът на здравеопазването по реда
на чл. 104 и чл. 106 ЗЗ.
Това са основните параметри на диференцираната компетентност, която
РБ предоставя на ЧП субекти, за да могат те да издават ИАА, които да имат
обвързваща официална удостоверителна сила на вписаните в тях факти.
Дотук приключихме с кой има право да издава съответните актове.
Ред за издаване на актовете

Законодателят урежда реда за издаване на актове. Изрично уреден ред.
Законът казва дали се прави преглед, в какъв период от време или се
прави квалификация само по документи, видовете на документите, както
и законодателят изрично урежда в какъв период от време се правят тези
допълнителни дейности, за да може да бъде издаден законосъобразен
акт. Уредба - чл. 6 - 9 от Наредбата; чл. 61 и сл. от Наредбата. Ако Наредбата
урежда, че се прави нарочен преглед например за удължаване на периода на
трайната неработоспособност и ТЕЛК не се е събрала или се е събрала, ама не е
направила преглед и са имали глупостта да го попълнят достоверно, че не са
направили преглед, само на това основание ще бъде отменено съответното
експертно решение (ЕР).
Стигаме до акта.
Става въпрос за два вида актове: болничен лист или експертно
решение. Болничният лист е, когато става въпрос за временна
неработоспособност. Експертното решение - когато става въпрос за трайна
неработоспособност или когато по изключение ТЕЛК удължава болничния лист
за временна неработоспособност.
123

lOMoARcPSD|16234621
И двата вида са ИАА по своята същност. Като такива се обжалват по

адм. ред. Вписаните в тях факти имат обвързваща официална удостоверителна
сила спрямо всички ДО и ЧП субекти.
Чл. 7 и чл. 8 от Наредбата - вижте ги. Колко броя болнични листове се
издават, и то в оригинал? Толкова броя, колкото ОсПО има осигуреното
лице. Всичките са оригинали, като се правят съответните вписвания като
забележки отстрани. Това изискване е изкл. важно и има много богата практика
на ВАС; Иванка има две ТрПО; тя трябва да получи и поиска; информацията за
издаването на повече от един болничен лист се дължи от осиг. лице. Ако то не
е заявило, че има повече от едно ПО, по което се осигурява и се издаде
само един болничен лист и бъде представен само един от осигурителите,
настъпват следните неблагоприятни последици:
- то със сигурност връща получените обезщетения и/или спрямо
него може да бъде реализирана адм.нак. отговорност, ако органът
прецени, че е имало умишлено подаване на невярна информация. Аз работя по
две ТрПО; ако се разболея и акълът ми не стигне, че трябва да ми издадат два
болнични листа и той се представи само в СУ, а в другото учебно заведение
продължават да ми начисляват възнаграждение и вторият университет не знае,
че съм болна, защото им чета лекции. За една и съща партида се получава
едновременно изплащане на обезщетение, а по другото ОсПО се подава труд.
дейност, плащат се осигуровките и все едно лицето не е болно; последиците са
за осиг. лице; подлежи на връщане целият размер на изплатеното
обезщетение. Издава се АУАН, въз основа на който се издава и актът. Кой има
контролните правомощия по разходната част? НОИ. По реда на чл. 350 се
установява нарушението, по силата на КСО се издава съответният акт за
възстановяване на сумите. Възможно е успоредно с това и осигурителят,
вторият работодател, ако има едновременна проверка при него, НАП, който
контролира осигуровките, ще установи, че са внесени осиг. вноски; ако НОИ
поиска да се върнат обезщетенията, ще бъде санкциониран само първият, от
когото ще се иска да се внесат осиг. вноски. Това е практиката. Не се усещат,
че когато се разболеят и подадат болничен лист при единия работодател, нищо
че при другия не работят (защото е едносеместриална дисциплина например).
Вие вече знаете, че има чл. 8 във вр. с чл. 7 и се издават толкова болнични
листове, колкото ОсПО.
124

lOMoARcPSD|16234621
Както болничният лист, така и решението на ТЕЛК, има определени

атрибути. Чл. 61 за експертното решение; чл. 6 и сл. за болничния лист.
NB! Чл. 10 от Наредбата; там има задължение за записване на
болничните листове в ЛАК (лична амбулаторна карта); ако видите
практиката на ВАС, ще видите колко много болнични листове се отменят,
защото нямат ЛАК. Важно е вписването в тази карта.
Това са параметрите, които определят законосъобразното издаване на
болничния лист и експертното решение като ИАА.
Обжалване на болничен лист и на експертно решение на ТЕЛК
Уредбата е чл. 112 ЗЗ.

Общата характеристика - това е адм. производство; специално по
отношение на АПК; трябва да бъде изчерпано, преди да се премине към
съдебния контрол - трайна практика на ВАС е, че ако жалбоподателят осиг.
лице/ осигурител или наследници на осиг. лице, без да са изчерпали
извънсъдебната адм. фаза на производството, предявят жалба пред съответния
адм. съд, жалбата е недопустима, защото първо трябва да бъде приключило
извънсъдебното адм. производство.
Сроковете в него са преклузивни - трайна практика на ВАС. С тяхното
изтичане правото на обжалване се прекратява както по отношение на
извънсъдебната фаза, така и по отношение на съдебната.
Органите, между които се реализира адм. извънсъдебно
производство, не са в йерархична зависимост един спрямо друг. Т.е. не са
част от държавна йерархична структура. Те са уредени като контролно-
отменителни инстанции само и единствено за целите на това производство.
Отворете чл. 112 ЗЗ. Болничният лист на лекаря се обжалва пред ЛКК;
решението на ЛКК пред ТЕЛК; решението на ТЕЛК пред НЕЛК; това е
извънсъдебната фаза. След това решението на НЕЛК за болничния лист пред
съответния адм. съд, в чийто район се намира или органът, или
жалбоподателят по реда на АПК и след това по реда на АПК се преминава към
обжалване на решението на адм. съд за болничния лист пред ВАС. Във ВАС има
два състава, които с удоволствие решават спорове във връзка с актовете на
125

lOMoARcPSD|16234621
медицинската експертиза - денонощно. Не може да се прескача етап; не може

да се иде директно към съдебно; затова оспорването на един болничен лист
може да стигне до 5 години. Да не говорим, че сме натоварили ВАС да
разглежда спорове с листове - това не го коментираме.
Кога ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК действат като контролно-отменителни

инстанции и кога като органи, които се произнасят първично?
Когато ЛКК в зависимост от продължителността на временната
неработоспособност издава болничен лист, той действа първично.
ТЕЛК действа като ОМЕ, когато издава експертно решение, с което
установява трайна неработоспособност. Като контролно-отменителна
инстанция ТЕЛК действа, когато пред нея се обжалва решението на ЛКК във
връзка с обжалван БЛ на лекар.
НЕЛК винаги действа като контролно-отменителна инстнация - или като
първа такава за експертните решения на ТЕЛК, или като трета такава за
болничните листове, установяващи временна неработоспособност.
Вижте чл. 112, ал. 7. Вижте после от ал. 3 до ал. 7. Масово в
момента болничните листове се обжалват не по общия ред - лекар, ЛКК,
ТЕЛК, а пред регионалните съвети. Тук се създава регионален съвет;
неговата цел е да контролира, да съставя, да опазва т.нар. картотеки, свързани
с установяване на временната или трайната неработоспособност. Регионалните
съвети действат като контролно-отменителна инстанция само на решението на
ЛКК; не когато ЛКК за първи път издава болничен лист, а когато ЛКК издава
решение по отношение на обжалване на болничен лист от лекар. Вижте ал. 7 и
ал. 8, които казват точно обратното. Болничният лист, оспорен пред ЛКК, може
да бъде обжалвано решението на ЛКК от регионален съвет; от регионален
съвет на ТЕЛК; от ТЕЛК на НЕЛК и т.н. Решението на ЛКК могат да бъдат
обжалвани или пред ТЕЛК, или пред регионален съвет. Самите органи на мед.
експертиза наложиха, че решенията на ЛКК минават задължително пред
регионалните съвети; странно е, защото винаги регионалните съвети се
допитват до ТЕЛК, понеже нямат необходимата експертиза.
Кой може да бъде жалбоподател? Вижте чл. 112, ал. 1 ЗЗ: осиг.
лице, осигурителят, осиг. орган (НОИ), Агенция за соц. подпомагане,
Агенцията за хората с увреждания и самият орган на мед. експертиза.
126

lOMoARcPSD|16234621
Ако на д-р Иванов ЛКК му отмени болничния лист, той има правен интерес да
обжалва решението на ЛКК. Това са жалбоподателите. Органите, издали ИАА,
са ответниците.
Казваме адм. производство; в рамките му се оспорва един ИАА. По
какви белези? По законосъобразност - орган, ред, преглед, срокове, форма,
атрибути на болничния лист, експертното решение; може ли да се обжалва по
същество? Да, защото всяка по-горестояща инстанция също е съставена от
лекари, значи има необходимата експертиза, за да може по същество да
разглежда спора.
Стигаме до съдебната фаза. Може ли съдът да контролира
законосъобразността на издадените болнични листове или експертни
решения? Отговорът е категоричен - да. Той може да отменя, ако който и да
е от елементите, свързани със законосъобразното издаване на акта, не е
налице.
Може ли съдът да проверява и променя по същество издадените
болнични листове или експертни решения? Може ли той да установява
друг вид увреждане, друг вид неработоспособност, причинната връзка
между увреждането и неработоспособността? Отговорът е ДА; да, може.
ОМЕ действа в обвързана компетентност. Той използва своята експертиза, за да
установи по безспорен начин съответните факти и да ги подведе под
съответните правни квалификации. Лекарят има знанията, за да установи
наличието на Ковид; има знанията, за да установи кога е причинил първия ден
на временната неработоспособност; ако лекарят установи наличието на
временна неработоспособност, няма право на преценка дали да издаде
болничен лист, кога да го издаде и т.н. Той е длъжен да удостовери фактите и
да издаде болничния лист, същото е и за експертното решение, по правилата на
КСО и Наредбата за мед. експертиза. След като ОМЕ действа в обвързана
компетентност, то на общо основание и съдът може да проверява по
същество издадените болнични листове и експертни решения. Това е
безспорна практика на ВАС от 2002 г. до днес. Стигнало делото до ВАС; ВАС
ще допусне ли експертиза, която да установи всичко това? Да, защото съдиите
във ВАС не са лекари; те ползват експертизи; веднъж установили фактите като
безспорни, правната квалификация я правят на общо основание съдиите.
Ще видите как върховните съдии отменят по същество издадени
болнични листове или експертни решения.
127

lOMoARcPSD|16234621
Това дотук е дейността по установяване на мед. експертиза. Като

започнем следващата седмица труд. злополука и проф. болест, ще кажем какво
установява НОИ. В конспекта имате един въпрос: Спорове, свързани с мед.
експертиза и спорове, свързани с осиг. права.
Пожелавам на всички един прекрасен ден и да си пазите здравето! До

следващата седмица.
Лекция от 02.11.2021 г.
Колеги, здравейте! Виждам, че отново всички сте заключени. Г-н Хинков

каза, че ще провери. Мисля, че не можете да говорите. Пак ще му звъня да видя
дали става въпрос за принципно решение на деканското ръководство или за
технически проблем.
Въпрос 26 - Трудова злополука – понятие, правна

Правна уредба на трудова злополука (ТЗ) - чл. 55 - 67 КСО; чл. 117 и

сл. КСО; чл. 200, ал. 2 субсидиарно КТ; Наредба за установяване, разследване,
регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Това е правната уредба на
риска.
Обща правна характеристика

- ФС e, повече от един елемент се включва.
- проф. риск със съответните по-благоприятни последици, свързани
с осиг. права на осиг. лица;
- включва само и единствено реална неработоспособност; в
зависимост от вида на тази реална неработоспособност могат да възникнат
осиг. права по краткосрочното обществено осигуряване (т.е. обезщетения), или
по дългосрочното ДОО (т.е. пенсия). (Действащото законодателство урежда две
128

lOMoARcPSD|16234621
големи групи от ФС; първата група са т.нар. същински трудови злополуки 12 и

несъщински трудови злополуки.
Същински трудови злополуки

Легална дефиниция - чл. 55, ал. 1 КСО. Кои са елементите от тези
ФС?
1) Осигурено лице. Става въпрос за много тесен кръг от осиг. лица.
Тези по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а КСО. Първата категория са работниците и
служителите и приравнените на тях по осиг. последици категории лица, а
втората категория са морските лица. И за двете категории говорим само за
задължително осигуряване за риска трудова злополука (ТЗ).
2) Увреждането. Принципът е, че става въпрос за травматично
увреждане. Увреждане, при което вредностите действат еднократно, външно,
внезапно, пряко върху човешкия организъм. Практиката на ВКС от предходни
години и практиката на ВАС към момента - за разлика от болестното
увреждане, тук вредностите действат еднократно, външно.
Има ли значение какъв е техният произход? Отговорът е
категорично не, т.к. самата лег. дефиниция не стеснява травматичното
увреждане като елемент от състава в зависимост от произхода. Произходът
може да е друг човек, работна среда, средства на производство, животно и т.н.
Много често се квалифицират като такива, защото през работно време
служителят е нахапан от кучета. При и по повод изпълнение на трудови
задължения друг служител така е оперирал с машината, че е отрязал краката
на своя колега.
Има ли значение характерът на вредностите? Няма - трайна
практика на съдилищата. Защото самата лег. дефиниция не го посочва като
критерий, който следва да бъде анализиран. Вредностите може да бъдат
механичен удар, топлинен, лъчение, химически вредности, йонизиращи лъчения
и т.н. Като махнем причинителя и естеството на вредностите, значението е
единствено как действат тези вредности.
Запишете си чл. 60, ал. 2 КСО. Независимо че не е в лег. дефиниция,
законодателят в чл. 60, ал. 2 намесва в рамките на установяване на ТЗ
нетравматичното увреждане. По силата на чл. 60, ал. 2 и по изключение
съставът на ТЗ може да бъде реализиран и като нетравматично
12 има шум, защото в помещението, в което съм, покривът тече и това е звукът на
водата, която капе.
129

lOMoARcPSD|16234621
увреждане. Какво беше нетравматично увреждане? Болестно; болестите

действат трайно, системно, постоянно, прогнозируемо, предвидимо и т.н.
Къде е спецификата на тези много по-малко състави? Има такива състави; има
и много богата практика, защото както осиг. лица, така и техните адвокати се
опитват да разширяват обхвата. Кое е особеното на това нетравматично
увреждане? Органът на мед. експертиза следва да квалифицира първо
болестното увреждане; на следващо място връзката между болестното
увреждане и неработоспособността; и трето - трябва да квалифицира по
безспорен начин връзката между трудовата дейност и претърпяното болестно
увреждане. NB! - връзката между увреждането и труд. дейност по
дефиниция се установява и квалифицира от ТП на НОИ. Пример: чета
лекции присъствено; падам на земята и умирам; правят аутопсия и установяват
инфаркт; инфарктът е по време на труд. дейност; установява се, че той е бил
причинен за дълъг период от време, процеси, които са се реализирали
последните 3 или 6 месеца; понеже съм претърпяла увреждането и
неработоспособността, докато съм си извършвала трудовите задължения, този,
който прави аутопсията, трябва да установи, че инфарктът е причинен или само
от трудовата ми дейност, или преимуществено от нея към момента на
инфаркта. Той трябва да установи някакви фактори и специфики в
изпълняваната трудова дейност в предходен период от време; вие сте ме
ядосали; много съм се объркала и съм реагирала емоционално, което е довело
до инфаркт. Особеното тук е, че самата болест и самата връзка с работата се
оставя изцяло в компетентността на ОМЕ. Има такива решения – те са много
малко, при които въз основа на експертизата НОИ няма никакъв избор и
квалифицира съответното болестно увреждане като трудова злополука.
3) Неработоспособност. Изобщо не сте затруднени, защото в
дефиницията - чл. 55, ал. 1, законодателят изрично урежда трите възможни
хипотези. Отворете чл. 55, ал. 1 и го вижте: временна неработоспособност,
трайна неработоспособност или смърт на ФЛ.
4) Пряка причинна връзка между травматичното увреждане и
неработоспособността или по изключение между болестното увреждане
и неработоспособността. Тази пряка причинна връзка се установява от ОМЕ и
има изключително важно значение. Само и единствено конкретното увреждане
е причинило изцяло съответната неработоспособност. Ако има съпричиняване
от друг риск, тогава ОМЕ трябва в проценти да определи това съпричиняване.
130

lOMoARcPSD|16234621
Пример: чета лекция; откъртва се някакъв панел над главата ми, пада върху
главата ми, падам и умирам. В аутопсията ОМЕ установява, че от такава
височина такъв удар не може и обективно не е причинил смъртта. Установява
се, че смъртта е съпричинена от тумор, който представлява общо заболяване.
За да се квалифицира това травматично увреждане като ТЗ, органът трябва да
установи, че травмата е причинила повече от 50 % от трайната
неработоспособност, каквато е смъртта. В противен случай водещият риск ще е
общото заболяване.
5) Връзката между травматичното увреждане и работата. Тази
връзка в лег. дефиниция - чл. 55, ал. 1, е уредена изрично в три алтернативни
ФС (всеки един ФС, елементите му изключват приложението на останалите
два). Истината в правната реалност на България е, че през последните една-две
години, когато органите на НОИ квалифицират злополуката като трудова,
вместо да конкретизират ФС, записват същинска трудова злополука по чл. 55,
ал. 1 и възпроизвеждат и трите алтернативни ФС. Или ако не е същинска - по
чл. 55, ал. 2. В адм. съдилища споровете са по същество и понеже е
състезателно производство, там се стига до квалифициране на състава.
NB! Какъв е характерът на връзката между травматичното
увреждане и работата/ изпълняваната дейност? Тази връзка не е причинно-
следствена, защото ако беше такава, жив работник и служител нямаше да
излиза от работата. Ако труд. дейност като такава, каквато е уредена в дл.
характеристика, заповеди и пр., пряко причинява неработоспособността,
смъртта, това означава всеки служител да бъде увреден. Връзката е
функционална - безспорно положение в теорията и съдебната практика; почти
всяко решение на ВАС повтаря и обяснява същността на тази функционална
връзка. Това означава, че фактически извършваната дейност не причинява
увреждането, но с оглед специфичните условия, при които в момента се
реализира, изпълнението довежда до травматичното увреждане. Простичко
казано - дейността не уврежда, но става нещо особено; тази внезапна вредност
води до това увреждане.
Чл. 55, ал. 1 КСО отворете отново.
1. Първият ФС на тази функционална връзка включва следните

елементи:
131

lOMoARcPSD|16234621
1) През време - това означава работно време. Безкрайна практика

на съдилищата, която води до безспорен извод, че работното време
може да е редовно; може да бъде извънреден труд, независимо дали е
законосъобразно или незаконосъобразно възложен. Ако ви дадат да
решавате казус, в който имате абсолютно незаконно възлагане на извънреден
труд, на общо основание това е ТЗ по първата хипотеза. Освен това може да
бъде удължено работно време или труд в повече при ненормирано работно
време - когато работи след края на работния си ден през работната седмица и
се увреди, така изглежда този елемент от състава. Пак няма значение дали
ненормираното работно време е законосъобразно или незаконосъобразно
въведено от работодателя.
2) Вторият елемент е, че дейността трябва да е във връзка с
изпълняваната работа. Какво значи това? Става въпрос за дейност, която
представлява обичайно, нормално, типично изпълнение на трудови
задължения. Кои трудови задължения? Както първоначално възложените с
дл. характеристика, така и задължения, възложени от работодателя по реда на
чл. 120 от КТ. Задължения, възложени от работодателя по реда на чл. 120 от
КТ. Без значение дали законосъобразно ги възлага или незаконосъобразно. Чл.
120 беше при престой, производствена необходимост или непреодолима сила -
работодателят може за определен период от време да възлага изпълнението на
друга длъжност. Дори и незаконно да е възложено изпълнението на другата
длъжност, щом служителят е започнал и е изпълнявал тази длъжност, при
което се е увредил, е налице ТЗ.
Това е първият ФС по чл. 55, ал. 1 - през време и във връзка с
изпълняваната дейност.
2. Вторият ФС се квалифицира от законодателя с термините „по

повод“. Не е вече във връзка, а е по повод работата. Това е дейност, която
не представлява изпълнение на трудови задължения обичайно. Но в
контекста на неговото конкретно развитие тя е точно изпълнение на
трудово задължение. Тази дейност няма нищо общо с първия състав - нито е
във връзка, нито е по време на изпълняването на обичайните трудови
задължения; но към момента на увреждането дейността е трудово задължение
или изпълнение на трудова задача. Кои групи ФС попадат тук?
132

lOMoARcPSD|16234621
- командировка. Чл. 121 КТ. Промяна на договореното място по начин, по

който на служителя му се възлага да изпълнява длъжността си в друго
населено място. Ако увреждането е настъпило в момента на придвижване от
населеното място, където е договорено мястото на работа, към населеното
място, в което служителят е командирован, ето го класическия пример за
травматично увреждане по повод работата. Ако обаче имате увреждане на
командирования, който е пристигнал на мястото, където е командирован, и е
започнал да работи - това е класическият ФС: през време и във връзка с
работата. Когато имате командировка, трябва да проверите дали дейността към
момента на увреждането представлява обичайна трудова дейност - тогава е ФС
през време и във връзка; ако не попадате в тази дейност, трябва да проверите
дали тази дейност е изпълнение на труд. задължения. Командироване със
служебен автомобил - Иванка пътува от София до Пловдив; но Иванка се успива,
качва се на частен рейс; рейсът катастрофира и Иванка си счупи двата крака -
временна неработоспособност 5 месеца в най-добрия случай. Увреждането е в
момента, в който Иванка се придвижва; заповедта на работодателя не й
позволява тя да пътува с рейс, а той казва, че трябва да пътува с кола, която
работодателят е осигурил. Иванка отишла до Пловдив жива-здрава със
служебния автомобил; после вместо да иде да преспи в хотела, осигурен от
работодателя, Иванка останала да спи при приятелката си, чийто апартамент се
запалил и Иванка изгоряла; това увреждане в апартамента би било ТЗ „по
повод“, ако работодателят не беше осигурил хотел, в който да преспи Иванка.
Цялата философия е да си видите дейността - какво става към момента на
увреждането; да подведете тази дейност под състава, в случая на
командироването.
- Втора хипотеза в състава „по повод работата“ е престой по
причини у работодателя. Идвам на лекции; няма студенти; не мога да
преподавам; престоявам, но не по моя вина; по време на престоя трябва да бъда
в рамките на работното си място; скок-подскок слизам на долния етаж да си
купя кафе; хлъзвам се и си чупя главата; увреждането е по време на слизане по
стълбите; вредността е механичен удар; това слизане през учебния час няма
нищо общо с трудовите ми задължения, а даже би представлявало по принцип
нарушаване на трудовите задължения; но ако докажа, че съм била в престой,
мога да го квалифицирам „по повод“.
133

lOMoARcPSD|16234621
- По време на стачка - тези, които стачкуват имат право да не полагат

труд, но не трябва да пречат на другите служители и трябва да бъдат на
територията на предприятието; ако са се събрали пред оградата и не пречат,
излиза камион, натоварен с продуктите на работодателя; маневрирайки, този
камион блъска Иванчо; смазва му пръстче или крака; през работното време
Иванчо трябва да работи вътре в предприятието; толкова специфично се е
развило ТрПО, че стоенето зад портала, поради което е бил премазан, е дейност
по повод на работа.
Ако Иванка е изгоряла в хотела, който се заплаща от работодателя, ще
бъде ТЗ; ако е изгоряла в апартамента на приятелката си, където е била в
противоречие със заповедта, няма да е ТЗ.
Ако Иванка е накарала колегата със служебния транспорт да се отбие
през някакво село да вземат буркани, катастрофирали между селото и
магистралата - това е отклонение.
3. Третият алтернативен ФС по чл. 55, ал. 1 е дейност, която няма

характера на изпълнение на трудови задължения. Т.е. фактическа
дейност; но с оглед конкретния състав е в интерес на работодателя. Т.е.
извадена от конкретиката няма да има нищо общо с ТрПО на осиг. лице; този
интерес може да е както материален, така и нематериален. Не е необходимо да
е реализиран; достатъчно е да е целено постигането на полза за
работодателя; това са най-рядко срещаните хипотези на същинска ТЗ. Трябва
осиг. лице фактически да извършва дейност, която е в полза на работодателя -
в почивен ден Иванчо минава покрай сградата на работодателя, задавала се
сериозна буря, а прозорците на сградата не били затворени; Иванчо влезнал в
почивен ден; докато затварял прозорците, счупил се прозорец, нарязал Иванчо;
Иванчо се увредил - това е последният ФС от трите алтернативни възможности
за функционална връзка между травматичното увреждане и работата.
6) Последният елемент от ФС е вината. Вината на осигурителя е без

правно значение. Никъде не се говори за вина. Какво стана с вината на осиг.
лице? Вижте чл. 55, ал. 3 КСО. Разпоредбата е ясна. Само и единствено
умисълът на осиг. лице дисквалифицира състава. От ТЗ съставът става
общо заболяване в този случай; умисъл е да съзнава и да цели крайния
резултат. Ще дам един безумен пример защо не трябва да се впускате в този
134

lOMoARcPSD|16234621
умисъл; представете си типична ТЗ за бълг. реалност - строителство (много

рисков отрасъл); сграда от 20 етажа; Иванчо е на последния етаж през работно
време; махнал си е предпазния колан; не е с обувките с дебели грайфери и пр.;
Иванчо стои на края на последния етаж и пада; удря се и си чупи краката. От
този ФС е налице груба небрежност. На Иванчо са му дадени лични предпазни
средства; направен му е инструктаж; той съзнава, че махайки предпазните
средства и заставайки на ръба, е много вероятно да падне и да се увреди.
Умисъл - махнал Иванчо колана, събул обувките, написал предсмъртно писмо
или докато е падал, викал: „аааз се самоубииивам“; или е казал преди това на
приятелите си, че ще се самоубие. Грубата небрежност не дисквалифицира
риска; тя има значение за отговорността на работодателя по чл. 200; на осиг.
лице ще се плаща по-малко - за общо заболяване; няма да е уважен искът по чл.
200 КТ за имущ. отговорност на работодателя. Дори и да не беше уреден
съставът в ал. 3, изводите пак щяха да бъдат същите; умисълът, съзнаването и
целенето води до такова действие/ бездействие от страна на служителя, което
трябва да причини целеното увреждане. Т.е. дисквалифицира се връзката
между трудовата дейност и увреждането. Машина, която има два
предпазни механизма; плоскости, които предпазват от това ръката му да бъде
засмукана от машината; Иванка с 20 години стаж; тя демонтира механизмите,
за да печели повече пари; след демонтажа машината засмуква ръката на
Иванка. Ако след като е демонтирала предпазителите, Иванка е застанала,
мислела, мислела и си сложила ръката директно в машината.
Ще започнем 5 минути по-късно втората лекция за несъщинската трудова
злополука.
Когато имате трайно, системно постоянно излагане на определена
вредност, това е проф. болест. Като стигнем до проф. болест, ако не съм ви
отговорила на въпроса, ще ми кажете13.
Аз съм боледувала от Ковид; ако успея да докажа, че съм се заразила при
и по повод изпълнение на трудовите си задължения, ще се квалифицира като
ТЗ; лично аз не съм видяла такова разпореждане; ОМЕ трябва да удостовери, че
контактът ми с болен колега, който е бил няколко дена преди първата ми
симптоматика, е довел до заболяването ми. За лекарите, които при или по
повод изпълнение на трудовите задължения се разболяват, има голям шанс
това да се квалифицира като травматично увреждане, стига ОМЕ да установи,
13 някой зададе въпрос....
135

lOMoARcPSD|16234621
че е бил достатъчен еднократният контакт с вирусоносителя. Здравните

работници, особено тези, които постоянно контактуват с граждани, те
постоянно са изложени на това вредоносно действие; въпросът е да видим,
първото решение, което ще пробие в нашата правна система; въпрос на време е
да бъде установено като трайна практика на съдилищата това. Това означава
искове по чл. 200 КТ. Иначе здравната система и в момента плаща; вместо да
плаща 80 % от загубения доход, както е при общо заболяване, ще плаща 90 % -
това може да го издържи нашата осиг. система; но дали болниците ще могат да
издържат на искове по чл. 200 - не съм сигурна.
Според мен ще бъде ТЗ по състава на нетравматичното увреждане.
Въпрос 27 - Приравнени на трудова злополука случаи –

понятие, правна характеристика, видове
- те са изрично и изчерпателно уредени в чл. 55, ал. 2 КСО. Не могат
да се тълкуват и не се тълкуват разширително - в този смисъл е трайната
практика на ВАС.
- съставите са сложни; кумулират определени елементи, както
следва:
1) Осигурено лице. Чл. 4, ал. 1 и чл. 4а КСО.
2) Внезапно увреждане. Актуалната практика се ориентира да прилага
травматичното увреждане, настъпило в състава на несъщинската ТЗ. Ако
Иванчо се прибира от работното си място с личен автомобил и докато шофира,
получи инфаркт, актуалната практика няма да го квалифицира като приравнен
на същинска ТЗ риск, защото към момента съдебната практика изключва
нетравматичното увреждане от несъщинската ТЗ. Т.е. само и единствено
класическото травматично увреждане.
3) Неработоспособността е същата, както при същинската:
временната, трайна или смърт.
4) Пряка причинна връзка между увреждането и
неработоспособността.
5) Да не е умишлено. Умишлено причинената катастрофа на пътя на
отиване или връщане от работа дисквалифицира и тези състави.
136

lOMoARcPSD|16234621
6) Последният елемент е връзка между уредената в състава

фактическа дейност и увреждането, което е само травматично. Вижте ал.
2 - очевидно дейността по ал. 2 не е дейността по ал. 1, т.е. не е трудова
дейност - било през време и във връзка, било по повод, нито е дейност в
интерес на работодателя. Точно защото нямате функционална връзка с
трудовата дейност по описания начин; нямате връзка между увреждането и
трудовата дейност, тези състави по ал. 2 не са същинска ТЗ, а са приравнени.
Приравняването е по осигурителноправни последици. Ако я нямаше ал. 2, тези
състави щяха да са класическо общо заболяване. Ал. 2 прилага
осигурителноправния режим на ТЗ спрямо групата от състави, уредени в тази
алинея, защото законодателят приема, че това са социално значими дейности,
без които самата труд. дейност не може да се реализира и затова им
предоставя или по-скоро ги свързва с идентични осиг. последици.
И трите състава в ал. 2 се реализират само и единствено при
движение/ придвижване на осиг. лице по определен начин между две
определени точки.
Вижте т. 1. Практиката на ВАС е изключително казуистична; тя е
динамична (в някои години е социално ориентиран ВАС, в други години
защитава правата на осиг. орган). Имате две отправни точки; едната
отправна точка е работно място (не място на работа, а работно място; ако аз
се подхлъзна в самата сграда на СУ, падна и си счупя двата крака, това е
подходящо, защото моето работно място, преди да ме пратят онлайн, беше зала
272 в ректората на СУ; старата практика взимаше границата на място на
работа, но сега е работното място.
Втората точка: основно място на живеене или друго допълнително
място на живеене. Мястото, където имате адресна регистрация по лична
карта или по друг закон. Или нямате такава регистрация, но успявате да
докажете по безспорен начин, че фактически пребивавате основно и постоянно
на този адрес. В противен случай няма как да бъде задвижен този ФС.
Обичайното придвижване. Обичайно. Тук говорим, че се доказва с
всички док. средства 1) вид на транспорт; 2) най-пряк път между двете
точки и 3) период от време, който непосредствено предхожда началото
или следва края на работното време. Ако работодателят е осигурил
служебен транспорт и Иванка го изпусне; качва се на някаква маршрутка или на
друг частен превоз и се уврежда; няма да е обичайният начин на придвижване.
137

lOMoARcPSD|16234621
Допреди 3 години ползването на такси не можеше да бъде обичаен начин;

трябва да се докаже пътуване с тролей, метро, лична кола и т.н.
Обичайният път е не само постоянно използваният, но и най-
бързият/ прекият. Възможни са отклонения от този маршрут, стига те да са
социално значими - взимане на деца от детски градини, полагане на грижи за
близки хора и т.н. Иванка живее в Младост и работи в СУ; обичайно излиза от
блока; минава подлеза под Цариградско шосе; взима рейс; и така се връща. Но в
деня, в който се уврежда, тя слиза, минава подлеза и вместо да мине по
пряката улица към жилището, защото има изкоп, тя минава заобиколно по
тъмна улица, пада в канавката и чупи крак. Понеже е казуистична уредбата и
понеже не е работа, тя трябва да се тълкува стриктно; ако малко кривнеш от
обичайния път, не се прилага.
Вторият състав - вижте т. 2. Увреждането по обичаен път при
отиване или връщане от мястото, където осигуреният обикновено се
храни през работния ден. Т. 2 изцяло противоречи на състава по чл. 200, ал. 2
КТ, който квалифицираше стара разпоредба, че приравнена е всяка злополука,
станала по време на почивка, стига работникът да е бил на територията на
предприятието; не да се е придвижвал към храненето, а просто е бил. Т.к.
специалната правна уредба е в КСО, а не в КТ, то от 10 години трайна
практика на съдилищата е, че съставът по чл. 200, ал. 2 не е трудова
злополука, защото противоречи на уредбата на КСО. Мястото, където се
храни. Не трябва да бъде през работно време. Не е хубаво Иванка да си чупи
крака, защото закъснявайки за работа, Иванка притичва към работното място.
Това го допълнете и в състава по т. 1 - да не е през работно време. Защото
през работно време осиг. лица трябва да работят, а не да се хранят; с
изключения на сумираното работно време, при което почивката е част от
работната смяна.
Въпрос на доказване е кое е това място, на което осиг. лице обикновено се
храни. Докато се придвижва, ако бъде увредена (кола я блъсне; падне,
подхлъзне се, нашата Иванка е осигурена и това е съставът по т. 2). Ако обаче
Иванка е отишла в столовата и там се увреди, не се прилага съставът
(увреждането трябва да настъпи по време на отиването и връщането от
съответното място).
Т. 3 - обичайния път на отиване и връщане от мястото за получаване
на възнаграждение. Този състав най-малко се прилага. Много казуси са
138

lOMoARcPSD|16234621
анализирани, когато се доказва, че осиг. лице получава възнаграждението си

от банкомат; успява осиг. лице, че през обедната си почивка е разбрало, че му е
преведена заплатата и отива на банкомата. Когато се получават парични
средства от банкомат, те нямат характер на възнаграждение; те имат
характера на пари по влог, по кредитна сметка, но не и ТВ, защото плащането е
опосредено от трети субект - кредитна институция. Съставът може да се
реализира само ако се плаща в брой и се плаща през работно време по график
(касиерката няма да седи извън работно време), в деня и часа по графика на
работодателя за осиг. лице да си получи възнаграждението; увреждане между
работното място и мястото, където възнаграждението вече се получава; ако
Иванка е застанала на опашката и се е увредила, не се прилага съставът
(увреждането е по време на обичайния път при отиване; а не на място на
съответното място); освен ако се докаже, че опашката се е придвижвала; в
случая на опашка - самата опашка да се е придвижвала.
Въпрос 28 - Ред за установяване на трудова злополука и на

приравнените й случаи
Правната уредба на установяването на трудовата злополука е в чл. 57 -

60; чл. 117 и сл. КСО; чл. 112 ЗЗ; Наредбата за установяване, разследване,
регистриране и отчитане на трудовите злополуки.
Общата характеристика на това установяване е, че става въпрос за

две административни производства, чието завършване води до
квалифициране на злополуката като трудова или до отказ тя да бъде
квалифицирана като такава.
Още тук ще ви припомня това, което миналата седмица четох на лекции:
кои бяха елементите от състава: 1) осиг. лице, 2) травматично увреждане; 3)
неработоспособност; 4) пряка причинна връзка между увреждане и
неработоспособност; 5) връзка между увреждането и работата; 6) съставът не е
реализиран умишлено от осиг. лице. Тези елементи трябва да се установят
по безспорен начин.
Травматично увреждане, неработоспособност и пряка причинна
връзка между травматичното увреждане и неработоспособността - тези
три елемента се установяват от органите на медицинската експертиза -
139

lOMoARcPSD|16234621
било с болничен лист, ако е временна неработоспособността, било с

експертно решение, ако е трайна; било с акт, който установява смъртта,
ако е смърт; и актовете се обжалват по реда на чл. 112 ЗЗ (болничният
лист, експертното решение). Ако тези актове не са влезнали в сила, то
производството, което се реализира пред НОИ, свързано с квалифициране на
злополуката като трудова, спира до окончателното произнасяне по реда на ЗЗ -
чл. 112.
Дали става въпрос за осигурено лице. Второ - дали има

функционална връзка между травматичното увреждане и трудовата
дейност или дейността по приравнените състави по чл. 55, ал. 2 и дали то е
извършено умишлено от осиг. лице. Това производство също е
административно; реализира се в две големи фази
1) Първият етап - без участие на осиг. орган, т.е. без участие на ТП на
НОИ.
2) Втори етап - с участие на дл. лица в ТП на НОИ.
И в КСО, и в Наредбата законодателят трайно допуска много съществена
терминологична грешка, която на изпита не води до висок резултат: когато се
разследва злополуката, не се установява дали тя е трудова или не; в
цялата правна уредба се говори, че се разследва и установява трудова
злополука. Не! Установява се злополуката като обективен състав;
злополуката подчертавам. Коректната терминология е установяване на
фактите и обстоятелствата, свързани със злополуката.
Почивка.
Установяваме злополука, а не трудова злополука.

Кой трябва да реализира това елементарно извънсъдебно производство?
Това е осигурителят в това си качество - работодателят за работниците,
районният съд за съдиите и прокурорите и пр.
Чл. 66а - това е изключение от правилото. Предприятието ползвател,
независимо че няма качеството на осигурител на осиг. лица, се ангажира да
реализира производството. Цялата дейност по установяване на конкретната
фактология, свързана със злополуката, може да бъде установена от това
предприятие. Предприятието ползвател не отговаря по чл. 200.
Какво трябва да бъде установено?
140

lOMoARcPSD|16234621
1) Видът на дейността, която е извършвана към момента на

увреждане - качване, слизане, заваряване, удар с чук, ходене и т.н.
2) Моментът, в който се извършва дейността - работно време, извън
работно време, извънреден труд и пр.
3) Условията на труд. Дали са нормални, обичайни; има ли отклонения;
заварявали са по скеле; обикновено вятърът е 30 км./ч., а сега е 140.
Ползването на предпазни средства.
4) Видът на вредоносния фактор - падане на скеле от 30 м. и удар в
циментиран плочник.
Опитайте да си помислите дали за Ковид като вид увреждане това нещо
може да бъде установено - Иванка работи в Ковид отделение; работи три
месеца и се разболява; това са фактите, които трябва да бъдат установени.
Установяването става с участието на КУТ (Комитет по условия на труд); правна
уредба - чл. 2 от Наредбата. В рамките на това производство се съставят
съответните писмени документи, част от които се предоставят и на ТП на НОИ.
Това производство, не извънсъдебното, а извън осиг. орган, завършва с
деклариране на злополуката или с нейното недеклариране в зависимост
от това коя от хипотезите е налице.
Задължение за осигурителя да декларира злополуката. Правна

уредба на това задължение - чл. 58, ал. 1 във вр. с чл. 66, т. 2 КСО. Вижте
разпоредбата. Става въпрос за т.нар. тежки злополуки; това е преценка на
законодателя, която вменява съответното задължение за осигурителя. Вижте
чл. 58, ал. 1. Когато злополуката е в хипотезата на чл. 58, ал. 1,
независимо дали е трудова или не, осигурителят е длъжен да я
регистрира; във всички други хипотези по аргумент от противното
осигурителят няма задължение да декларира, ако установените от него факти
го карат да прецени, че най-вероятно злополуката не е трудова. Масово в
практиката, дори и юристи, тълкуват, че осигурителят е длъжен да декларира
всяка злополука; той е длъжен да я декларира само когато е тежка по
смисъла на чл. 58, ал. 1. Вместо да работят, играят карти; единият праснал
другия с бутилка от минерална вода в главата; причинил му комоцио и лежал в
болница две седмици - тази злополука няма как да бъде трудова и не следва да
се регистрира. Или отишъл на работа служителят, след като е имал два
141

lOMoARcPSD|16234621
байпаса, и починал на работното си място; да, смъртта е настъпила през

работно време. Дотук беше кога е право, кога задължение.
Декларирането се реализира в писмена форма за действителност.
Отваряте си наредбата и виждате как изглежда бланката за регистрация.
Прилагат се съответните писмени документи като доказателства.
Ако осигурителят не регистрира злополуката, то самото осигурено
лице или неговите наследници имат алтернативно право да я
регистрират в съответните срокове. В закона е уредено изрично: сроковете,
в които се регистрира злополуката, както от осигурителя, така и от осиг. лице и
неговите наследници, са инструктивни - чл. 57 отворете. Осигурителят я
регистрира до 5-работни дни от датата на настъпване на злополуката, а
осиг. лице и наследниците му - в едногодишен срок от злополуката.
Сроковете текат от злополуката и са инструктивни.14
14 Въпрос, зададен на проф. Гевренова на лекция от 23.11.2021 г.

Теодора Иванова: Проф. Гевренова, ако позволите, ще задам въпрос относно
трудовата злополука. Вчера на упражнение с ас. Гочев стана дума за сроковете по чл.
57, в които следва да се декларира трудовата злополука. Тези срокове преклузивни
или инструктивни са, според Вашето виждане?
Трайна практика на ВАС - сроковете са инструктивни. Инструктивни,
инструктивни са за работодателя осигурител. Ако работодателят осигурител 2, 3 или 4
дена след срока направи декларация, НОИ я разглежда. ВАС е имал възможността да
разглежда такива спорове, когато НОИ се произнася по декларирана от работодателя
ТЗ след изтичане на сроковете за деклариране от страна на работодателя. Т.к. срокът е
бил инструктивен, органът правилно е действал.
Ако ОЛ или неговите наследници изпуснат едногодишния срок, дали пак ще има
инструктивен характер? Би следвало пак да се тълкува по същия начин. Аз лично не
съм виждала практика на ВАС. След като ВАС е казал, че срокът е инструктивен за
единия, би трябвало да бъде така и за другия. Докога ще сме толерантни тогава и ще
чакаме? Ако НОИ регистрира ТЗ след изтичане на срока за деклариране, няма да
отменим разпореждането, с което се квалифицира или с което се отказва да се
квалифицира злополуката, само защото е изтекъл срокът.
Би трябвало да е инструктивен и за другите, но имам сериозни съмнения. На
общо основание може да се защитава тезата, че с изтичането на едната година е
преклузивен срокът. Наследниците декларират на 13-ия месец и НОИ отказва да
образува производство; наследниците обжалват отказ за образуване на производство
за квалифициране; 200 % съм сигурна, че ВАС ще потвърди този отказ, като каже че
срокът е изтекъл; ще приемат, че срокът е преклузивен; защото в единия случай се
опитват да бъдат социални и в тази логика нека не отменяме квалифицирането на ТЗ;
в другия случай не като социални, а като истински юристи ще приемат, че срокът е
преклузивен. На упражнения сте говорили, че дългият срок е преклузивен, а късият
срок е инструктивен. Моето мнение е, ако ме питате като юрист, това са срокове в адм.
производство, е, че и двата срока са преклузивни. Но асистентът ви е чел тази
практика на ВАС и той е обяснявал.
142

lOMoARcPSD|16234621
Когато в резултат на злополуката не е настъпила

неработоспособност, сроковете не текат, а започват да текат от момента
на настъпване на неработоспособността, причинена от злополуката, т.е.
от травматичното увреждане. Много важен момент е. Пример: чета лекции;
пада плоскост от тавана, удря ме; става ми лошо, но продължавам да чета
лекции; прибирам се вкъщи и след две седмици умирам. Срокът няма да тече от
момента на удряне от плоскостта, а от момента, в който се установи
неработоспособността. Защо е така? Защото злополуката може да задвижи
процедурата за установяване на риска само когато травмата е довела до
неработоспособност. Ако въпреки злополуката осиг. лице продължава да бъде
работоспособно, тогава нямате правен интерес да се задвижи това
производство. Обичайно неработоспособността настъпва едновременно с
травматичното увреждане, но по някой път има период от време между
травмата и неработоспособността, която тя причинява. Например аз съм се
прибрала вкъщи, след като ме е ударило нещо в главата; след 5 дни съм
отишла на лекар и той казва - това е комоцио и пр.; от този момент тече срокът
за деклариране.
Вторият етап от производството се реализира пред осиг. орган - ТП

на НОИ. Разгледайте отгоре-отгоре чл. 58, чл. 59 и чл. 60. Трите разпоредби са
детайлизирани в чл. 13 и сл. от Наредбата, но те уреждат основните елементи
от това административно несъстезателно в този етап производство пред
осиг. орган. Осиг. орган установява всички факти и обстоятелства, свързани с
качеството на лицето осигурено; функц. връзка между увреждането и работата
или дейността по смисъла на чл. 55, ал. 2; установява липсата или наличие на
умисъл от страна на осиг. лице по отношение на претърпяната от него
злополука. Тези факти са детайлизирани в Наредбата; законодателят посочва
всички факти.
Съставя се досие на първо място. Чл. 59. В това досие се включват
документи, издадени от осигурителя, в рамките на извършваното от него
разследване. Включват се първичните болнични листове, с които се предполага,
че осиг. орган вече разполага; и различни видове писмени документи,
предоставени от осиг. лице или неговите наследници.
Документът, който на първо място се издава, е протокол от действията на
осиг. орган по установяване на фактите и обстоятелствата, свързани със
143

lOMoARcPSD|16234621
злополуката. Чл. 10 от Наредбата има пряко отношение към протокола. По

смисъла на КСО и Наредбата този протокол има официална удостоверителна
сила по отношение на вписаните в него факти и обстоятелства; изричната
разпоредба на чл. 58, ал. 6 - вижте го. Резултатите от разследването се
оформят в протокол в типизирана форма, който е валиден до доказване на
противното.
NB! Актуалната практика на ВАС към момента е, че независимо че
протоколът има официална удостоверителна сила, той не подлежи на
обжалване в отделно адм. производство, защото протоколът не
квалифицира злополуката като трудова, поради което не предизвиква
свързаните с тази квалификация последици. Затова според актуалната
практика на ВАС нито осигуреното лице, нито осигурителят имат правен
интерес да го оспорват, както и да оспорват вписаните в него факти и
обстоятелства. Масово колегите адвокати водеха адм. дела веднъж срещу
протокола, което автоматично спираше произнасянето с разпореждане относно
квалифицирането на злополуката като трудова, а после оспорваха и акта, с
който се квалифицираше злополуката като трудова. На ВАС му омръзна и в
момента не се допуска жалба, насочена само и единствено срещу протокола и
само срещу вписаните в протокола факти и обстоятелства, без да има издадено
разпореждане за квалифициране на злополуката като трудова. Фактите се
подлагат на съдебен контрол в рамките на производството, в което се
обжалва самото разпореждане, квалифициращо или отказващо да
квалифицира злополуката като трудова.
Злополуката се квалифицира с разпореждане, издадено по реда на чл. 60,
ал. 2 КСО във вр. с чл. 12 от Наредбата - вижте го. Това разпореждане
представлява ИАА; притежава всички белези на такъв и освен това е от вида на
правопораждащите ИАА. Издава се от адм. орган в рамките на неговата
компетентност; пряко засяга осиг. права и интереси; чии? На осиг. лице, на
неговите наследници, на осигурителя, на осигурителния орган впоследствие.
Разпореждането е актът, с който в РБ една злополука се квалифицира
като трудова или се отказва нейното квалифициране.
На елементарния въпрос кой квалифицира злополуката като
трудова, това е ТП на НОИ с разпореждане.
Чл. 22 от Наредбата за МЕ (НМЕ), в който има безумна разпоредба, че в
прегледа, в който се установява травматичното увреждане и
144

lOMoARcPSD|16234621
неработоспособността, лекарят вписва дали травмата е причинена от труд.

злополука или не. Лекарите масово питат осиг. лице; лицето казва да; лекарят
пише, че това е труд. злополука. Разпоредбата противоречи на чл. 60 КСО,
очевидно противоречи, и затова в рамките на съдебния контрол в съдебната
фаза няма никакво правно значение по отношение на квалификацията на
злополуката като трудова.
Оспорване
Не сме вече във фазата да оспорваме болничния лист или ЕР, които
установяват неработоспособността или пряката причинна връзка, а
разпореждането, което се издава от дл. лице в НОИ.
Чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „г“ КСО. Това е основанието, на което се
оспорва разпореждането на НОИ, квалифициращо злополуката като
трудова.
Кой обжалва? Осигурител или предприятие ползвател; осиг. лице и
неговите наследници (те имат правен интерес поради наследствената пенсия,
която биха получавали).
Пред кого се обжалва? Отваряте разпоредбата и гледате; как спира
производството - чл. 118 КСО - адм. фаза е пред управителя на НОИ;
решението на управителя се обжалва пред АССГ. В момента, в който това
разпореждане влезе в сила, то е задължително за осиг. орган в лицето на НОИ,
за осиг. лице, за осигурителя, както и за гражданските съдилища, когато те
разглеждат спорове по осъдителни искове по чл. 200 КТ. Т.е. на въпроса кой в
България квалифицира злополуката като трудова, отговорът е НОИ (осиг. орган
в лицето на дл. лице).
Трудовата злополука, за разлика от проф. болест, се квалифицира
от самия осиг. орган, а не от ТЕЛК. Имате увреждане, имате
неработоспособност; те се установяват от лекар, ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК. НЕЛК може
да отмени решението на ТЕЛК, с което ТЕЛК квалифицира
неработоспособността като трайна, определя процента на загубената
работоспособност или в това експертно решение ТЕЛК кумулира връзката
между установеното травматично или болестно увреждане по чл. 60 по
изключение и трайната неработоспособност; това може да подлежи на контрол
по реда на чл. 112 ЗЗ; в рамките на споровете за трудовата злополука, ако
говорим за обжалване решения на ТЕЛК, това са елементите, които може да
145

lOMoARcPSD|16234621
съдържат решението на ТЕЛК. НОИ квалифицира злополуката като трудова;

след като НОИ квалифицира злополуката като трудова; видът на
неработоспособността, на травмата и връзката между двете е установен с
влязъл в сила акт (решение на ТЕЛК); след като се произнесе НОИ с
разпореждане, то се обжалва по реда на чл. 117 КСО; пред директора на НОИ в
адм. фаза, а после - пред АССГ.
Ако НОИ откаже да квалифицира злополуката като трудова, тя ще се
окаже общо заболяване. Ако Иванка не е съгласна, тя ще жали разпореждането
на НОИ по реда на чл. 117. Осигурителят може да вика: тази ТЗ не е никаква ТЗ,
защото НОИ не е анализирал това, това и това; тогава ще обжалва
разпореждането по реда на чл. 117.
Злополуката се квалифицира като трудова от НОИ, а отказът да бъде
квалифицирана като трудова, означава, че е общо заболяване, което няма нищо
общо с изпълняваната работа.
Лекция от 04.11.2021 г.
Колеги, здравейте!
Въпрос 29 - Професионална болест – понятие, правна

характеристика, състави
Чл. 56 КСО; чл. 112 ЗЗ; НМЕ; Наредба за реда за съобщаване,
регистриране, отчитане и пр. на професионалните болести (аналогичен ПНА на
този за трудовата злополука, но тук наименованието е още по-дълго); и не на
последно място - списък с професионалните болести.
В сравнителен план действащите в ДЧ на ЕС законодателства използват

три модела за правна уредба на проф. болест:
1) Моделът на лег. дефиниция, при който без да се посочва изрично кои
състави се включват в проф. болест, законодателят само дава дефиниция на
риска и в зависимост от конкретно реализираните производства съставът или
попада в лег. дефиниция, или не.
146

lOMoARcPSD|16234621
2) Моделът на списъка, на изричното изчерпателно уреждане на тези

състави, които към момента съответният законодател третира и признава като
проф. болести; извън списъка такива не се признават за целите на последиците
по ОсПО.
3) Смесен модел - той включва и дефиниране на състава, и списък,
в който обаче неизчерпателно, а примерно, са посочени съставите, които
законодателят признава за проф. болести. Нашата система е от третия
вид. Имаме и списък, имаме и лег. дефиниция; имаме и трети състав -
т.нар. усложнения/ последващи неблагоприятни последици или ексцес.
Имаме три алтернативни ФС:
I. Списък на професионалните болести

1. Първи елемент от ФС - осигурено лице. Чл. 4, ал. 1; чл. 4а. Само
задължително осигурени; всички категории, уредени в тези разпоредби.
2. Болестно увреждане на здравето. Припомням какво беше болестта.
При нея вредностите действат трайно, системно, за дълъг период от
време, очаквано, прогнозируемо, постоянно и т.н. Ако трябва да сравнявате
с ТЗ, този елемент е най-лесен да бъде разграничен; тук става дума само и
единствено за болестно увреждане на здравето или живота на осиг. лице.
3. Вредности.
Вредностите са обичайни, очаквани, прогнозируеми, неотстраними.
Независимо какъв ще бъде съставът - първи, втори или трети, по дефиниция
всички вредности са както обичайни, очаквани, прогнозируеми, неотстраними,
така и постоянно, трайно налични и затова те действат в дълъг период от
време. За разлика от ТЗ, където вредността е неочаквана, внезапна,
еднократна. Това е общата характеристика на вредностите.
По смисъла на чл. 56, ал. 1 КСО имате два вида вредности:
3.1. Работна среда. Става въпрос за външни обективни условия,
съпътстващи полагането на труд по конкретното ПО. Какво може да
попадне тук? Осветеност, запрашеност, шум, влажност, температурни
амплитуди, ниска температура, наличие на йонизиращи или други лъчения -
всичко това е свързано с работната среда.
2) Вторият вид вредност по смисъла на ал. 1 са такива, които са
свързани с трудовия процес. Тук попадат обективни вредности, които
147

lOMoARcPSD|16234621
нормално съпътстват изпълнението на конкретната длъжност или

конкретната трудова дейност. Става въпрос примерно за вибрации,
натоварване на горни или долни крайници, работа в статични пози, натоварване
на гласовите струни, натоварване на врата; става въпрос за така специфично
реализирани задължения, че те обикновено се съпътстват от вредности,
свързани със самата трудова дейност.
Това са вредностите - общата им характеристика и това, че биват два
вида: или свързани с работната среда, или с трудовия процес. Може да са
налице и двете. Например общите работници в складови помещения или
шофьори, които едновременно с това разтоварват стоката, а не само шофират.
4. Четвъртият елемент от ФС е връзката между болестното
увреждане и вредностите. Тук връзката е пряка причинно-следствена,
защото болестта трябва да бъде причинена от посочените вече анализирани в
общите им характеристики вредности. Не е както при ТЗ функционална връзка
с работата, а тук връзката е пряка причинно-следствена. Чл. 56, ал. 1 -
„изключително или предимно“. Изключително в практиката означава
основен и под формата на синергично въздействие (синергия), а
предимно е 50 и повече процента. Ако съпричиняването е по-малко от 50 %,
тогава водещо е другото заболяване или другото увреждане. Ако е точно 50 %
съпричиняването, ще е проф. болест. За целта законодателят създава
етиологично действие. Моля отворете Наредбата за професионалните болести,
в ДР при лег. дефиниции. В пар. 1, т. 4 и 5:
4. "Синергично действащи фактори" са еднопосочно действащи фактори
на работната среда.
5. "Етиологичен фактор" е основният фактор (причина), който предизвиква
професионалното заболяване.
Ако има и друга причина, довела до трайната болест, ОМЕ ще трябва да
прецени дали вредността или друг фактор е причинил 50 и повече процента от
увреждането.
Връзката е пряка причинно-следствена. Ако се установи друг
съпричинител - друга проф. болест или общо заболяване, които съвместно с
тези болести са причинили проф. болест, тогава ОМЕ ще трябва в проценти да
определи кое е водещото - дали вредностите или общото заболяване (т.е.
вредност, която не е свързана с работа) и тогава ще се направи
квалификацията дали е общо заболяване или проф. болест.
148

lOMoARcPSD|16234621
5. Пети елемент от ФС по ал. 1 - неработоспособност. В ал. 1 изрично

не се урежда. По аналогия се прилага ал. 2 - става въпрос за временна, трайна
неработоспособност или смърт на осиг. лице (ОЛ). Съставът по чл. 56, ал. 1
може да бъде реализиран както при временна, така и при трайна, така и при
смърт на ОЛ.
Тук ще си запишете гратисен период: гратисен период има легална
дефиниция, отново в ДР, пар. 1, т. 3 от Наредбата за проф. болест: „"Гратисен
период" е срокът, в който се допуска обсъждане на професионален
характер на болестта след прекратяване въздействието на вредния
професионален фактор.“ С въвеждането на тази дефиниция имате две
различни хипотези на обективиране на неработоспособността като елемент на
ФС по ал. 1.
1) Първи вариант: неработоспособността се обективира, докато
вредностите са налице и въздействат върху осиг. лице. Иванка работи при
вредности, които са свързани с работния процес или работната среда или и с
двете. Иванка постоянно си работи; първо се обективира временна
неработоспособност, която е в причинна връзка с останалите елементи; тя
взима няколко пъти БЛ и продължава да работи; после настъпва трайна
2) Втори вариант: неработоспособността се проявява/ установява,
след като вредностите са преустановили своето въздействие върху ОЛ.
Тогава, за да се квалифицира съставът като проф. болест,
неработоспособността трябва да се е обективирала в т.нар. гратисен
период. Да се е появила неработоспособността в гратисния период,
защото ако не е в този период, въобще няма да се поставя въпросът за
проф. болест. Нищо че е имало вредности; че има увреждане, което е
причинено от вредностите; поради факта, че елементът, който кумулира
съставът, не се е появил, докато траят вредностите, а след това, то рискът е
общо заболяване. Затова гратисният период има голямо значение, когато се
квалифицира състав, при който неработоспособността настъпва в по-късен
момент, в който вредностите, довели до болестното увреждане, са
преустановили своето действие. Иванка напуска това ПО; отива при друг
работодател, където тези вредности не са налице; след 6 месеца се влошава
здравословното състояние на Иванка и се оказва, че то се е причинило от онези
149

lOMoARcPSD|16234621
вредности, които отдавна вече не действат. И тогава трябва да проверите дали

по списъка има гратисен период, защото не за всички вредности има гратисен
период и дали тези от казуса попадат в гратисния период. Става въпрос за
статистика, която е направена с експертизата на ОМЕ и е показано, че
определен вид вредност може да доведе до определено увреждане в рамките
на даден период, който се нарича гратисен период.
6. Връзка между болестното увреждане и неработоспособността.
Връзката е пряка причинно-следствена, също като при трудовата злополука.
Болестното увреждане трябва пряко да причинява неработоспособността. Ако
имате друго съпричиняване, ОМЕ в проценти определя съпричиняването от
различните състави на трайната неработоспособност. Ако е 50 и повече
процента съпричиняване, ще се квалифицира като проф. болест. Ако е по-
малко, ще се квалифицира като другия съответен риск. Ако съпричиняването е
по-малко от 50 %, тогава водещо е другото заболяване или другото увреждане.
Ако е точно 50 % съпричиняването, ще е проф. болест.
7. ФС трябва да е включен в списъка на професионалните болести.

Списъкът урежда една необорима презумпция, че ако е налице
посоченият в списъка състав, то ОМЕ само установяват неговото наличие и без
право на каквато и да е преценка квалифицират състава като професионална
болест по чл. 56, ал. 1. Това е голямата разлика между състава по ал. 1 и ал. 2.
Ако съставът е в списъка, ТЕЛК например при трайна неработоспособност само
установява наличието на съответните елементи; веднъж установил ги, той не
ги мотивира, не ги преценява, а в рамките на обвързана компетентност
квалифицира заболяването като проф. болест. Тази презумпция влиза в сила,
при условие че е налице кумулативно уредената връзка между: 1) болестно
увреждане; 2) вид вредности; 3) продължителност на действието на
вредностите; 4) гратисен период; 5) примерна трудова дейност.
Отворете си Списъка на проф. болести. Във втората колона са посочени
болестите; забравяте кода по МКБ-10 - това не ни интересува сега; след това
виждате дали има гратисен период; при оловото - когато е налице първото
заболяване, при него имате звездичка, значи нямате гратисен период; т.е. или
ще се появи неработоспособността, докато действат вредностите и ще се
квалифицира заболяването като професионално, или ще се прояви по-късно и
няма да се зачита за проф. болест. После условия за признаване. И последното
150

lOMoARcPSD|16234621
е примери за типични дейности, където има вредности. Най-голямото

заблуждение е, че списъкът има само болестите. Той урежда кумулативност на
ФС - вредност, болест, период на въздействие на болестта, наличие на гратисен
период и проявление.
Защото във втория състав всяко отклонение от списъка е евентуално
квалифициране по дефиниция. Списък не означава просто да гледате
болестите; означава в редовете да гледате коя вредност с коя болест се
кумулира при въздействие за какъв период от време, при наличие на гратисен
период и пр. МКБ-10 не ви интересува; вие не сте лекари; не ви обучавам да
попълвате лични амбулаторни карти; това е кодът за съответната
професионална болест. Ясно ли е? Браво, радвам се, че е ясно. Благодаря.
Това са елементите от първия ФС.
II. Втори ФС на проф. болест - чл. 56, ал. 2

1. Осигурено лице по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а.
2. Съставът не е включен в списъка. Или не е включен в кумулативната
връзка по редове, или изобщо не е включен. Пример: Иванка работи, работи,
работи и се разболява от болест, която гледаме, гледаме списъка и такава
болест няма; и гледаме каква работа е работила и виждаме, че такава работа в
списъка няма. Иванка работи, работи, работи и се разболява; отваряме и
гледаме, че болестта е в списъка; но вредностите не са същите, които са в реда
за съответната болест; това означава, че няма как да квалифицираме по
списъка. Всяка липса на елемент от реда в списъка води до това, че съставът не
е уреден в списъка; евентуално може да се квалифицира при условията на чл.
56, ал. 2 КСО.
3. Болестно увреждане. То може да е само това, което е постоянно,
трайно, системно, за дълъг период от време въздействие на вредностите; не
може да бъде травма. Тази болест първо се установява от ОМЕ и се кодира
задължително с кода по международната класификация на болестите (МКБ-10).
Трябва да знаете, че има такъв акт; той периодично се осъвременява; Мисля, че
Наредба 42/2004г. е релевантна за МКБ-10. Тази болест ако я няма в списъка на
проф. болестите, трябва да я има в МКБ-10. Чл. 5, ал. 2 от Наредбата вижте.
4. Вредности. Те имат същата обща характеристика като при първия ФС.
На изпита се казва, че вредностите по чл. 56, ал. 2 са неочаквани, внезапни, но
това не е така. Вредностите отново са обичайни, очаквани, обективно
151

lOMoARcPSD|16234621
съществуващи, нормално съпътстващи и неотстраними. Отваряме ал. 2 и

гледаме: тези вредности трябва да действат пряко, основно (като синергията;
етиологичен фактор), да са основен съпричинител, обичайната трудова
дейност. Не е работна среда или трудов процес, а обичайна трудова дейност;
това е дейността, която типично изпълнява; работа по чл. 120, по чл. 259;
работа като извънреден труд или работа в повече не се квалифицира. Няма
значение дали това са вредности, свързани с работната среда или трудовия
процес на обичайната дейност. Т.е. тук могат да са както работна среда (шум,
осветеност, влага, лъчения и т.н.), така и специфични вредности, свързани с
изпълняваната дейност.
5. Връзката между болестта и вредностите е пряка причинно-
следствена.
6. Неработоспособност. В ал. 2 сме много облекчени, защото
законодателят е посочил - временна, трайна неработоспособност или смърт.
7. Последният елемент - връзка между увреждането и
неработоспособността, която е пряка причинно-следствена.
Двата състава страшно много си приличат. Съществената разлика е, че по
ал. 1 съставът е кумулативно уреден в списъка. По ал. 2 съставът не е уреден
по този начин в списъка - или изобщо го няма в списъка, или ако го има, не е в
кумулативната връзка по редове, уредена от законодателя в списъка, поради
което елементите се установяват от ОМЕ, като той в рамките на своята
експертиза ги квалифицира поотделно, както и в съответната причинно-
следствена връзка. Ако по ал. 1 само се установява болестта, връзката с
неработоспособността и се отваря списъкът и се вижда наличието на
останалите елементи, там ОМЕ е в обвързана компетентност и е длъжен да
квалифицира риска като проф. болест, по ал. 2 е обратното: всички елементи,
които са в компетентността на ОМЕ, се установяват от него; той установява
причинно-следствената връзка между тях и отново в рамката на експертизата
той ще квалифицира състава като проф. болест или като общо заболяване.
Надявам се, че е ясно; не е толкова сложно. Нека да починем и третия ФС
заедно с производството следващия час.
III. Трети ФС на проф. болест - ексцес.

Има легална дефиниция в Наредбата, в ДР, пар. 1, т. 1: „"Усложнения,
резултат от призната професионална болест" са допълнителни здравни
152

lOMoARcPSD|16234621
състояния, които възникват след и в причинно-следствена връзка с

признатата професионална болест.“
Кои са елементите от ФС?
1. Констатирана по съответния ред професионална болест. Имате
вече установен и квалифициран състав на професионално заболяване.
2. Осигуреното лице продължава да изпълнява същата работа както
тази, в резултат на която е квалифицирано проф. заболяване. Продължава да
изпълнява сходна или идентична трудова дейност.
3. Продължават да действат същите вредности като тези, които са
елемент от състава на квалифицираната проф. болест.
4. Установява се нова по-тежка форма на неработоспособност или
смърт на ОЛ.
В житейски план, когато ОЛ работи при определени вредности и се
реализира състав на проф. болест, без значение дали е по ал. 1 или по ал. 2,
много е трудно това ОЛ да промени работата си и да започне да работи друга
работа. Обикновено хората продължават да осъществяват същата дейност.
Миньорът е класически пример; независимо дали мината е под или над земята,
са налице типични неотстраними постоянно въздействащи вредности; след като
веднъж е установена проф. болест, при която лицето е с над 50 % загубена
трайна неработоспособност. Иванчо продължава да изпълнява същата дейност;
минават още две години след първоначалното квалифициране на проф. болест
и здравето на Иванчо се влошава по начин, по който неработоспособността е
вече 90 % или Иванчо почива - това е ексцес. Имате същия, но вече
квалифициран ОСР проф. болест, продължаващо въздействие на същите
вредности и нова по-тежка форма на неработоспособност или смърт. Органът
заплаща различен вид осигурително плащане; ако е било временна, а премине в
трайна - ще се плаща пенсия; ако остане същия вид, но е по-голям процент,
тогава ще се увеличи размерът на плащането.
Пример: имате вредности, вредности, вредности и се появява
неработоспособността, нека да е временна; вредностите и
неработоспособността попадат в списъка. Ако имате вредности, вредности,
вредности; прекратява се дейността при вредностите; ОЛ започва да работи
работа, при която няма никакви вредности, минава време там и се появява
неработоспособността, която се кумулира с онези вредности, които вече ги
няма; тогава отваряте и гледате за гратисен период, ако сте в списъка, а ако
153

lOMoARcPSD|16234621
сте по чл. 56, ал. 2 - ОМЕ трябва да установи дали е възможно тази
неработоспособност да кумулира състава на проф. болест.
Ако имате вредности, вредности, вредности; неработоспособност;
кумулира се проф. болест - ето го състава. След това имате работа при друг вид
вредности, при които тяхното въздействие води до нова по-тежка
неработоспособност или до смърт на ОЛ. На практика имате два ОСР проф.
болест. Първите вредности са кумулирали първата, а вторите са причинили
тази допълнителна неработоспособност; новият риск е довел до крайната по-
тежка неработоспособност или смърт на ОЛ. Защо не е ексцес? Защото
работата не е при идентични на първоначално квалифицираната проф.
болест вредности, а става въпрос за различни вредности. Имате два
отделни ОСР. Вярно е, че вторият - вредностите и болестта, съвместно с първия
са причинили крайната неработоспособност или смъртта, но те са си втори ОСР.
Как изглежда ексцесът? Вредности; неработоспособност;
установява се проф. болест; после служителят напуска, известно време
работи в здравословна работна среда; после служителят пак работи
работа при идентични вредности; работи известно време и почива;
независимо дали е при същия работодател; независимо че имате
междинно прекъсване, вие имате ексцес. Имате класическа хипотеза на
съпричиняване на нова по-тежка форма на неработоспособност или смърт.
Въпрос 30 - Ред за установяване на професионалната болест и

ексцес
Правна уредба - редът за установяване е в чл. 61 - 63 КСО; чл. 112 ЗЗ;

НМЕ; и Наредбата за професионалната болест.
Обща характеристика на реда

Извънсъдебно, специално (спрямо общото по АПК),
административно производство (динамичен ФС; законодателят изрично
урежда последователността на етапите, както и актовете, с които всеки
предходен етап трябва да завърши, за да може законосъобразно да се
реализира следващият).
154

lOMoARcPSD|16234621
Първият етап е съобщаване на заболяване при съмнение за наличие

на проф. болест. Отворете Наредбата за проф. болест (ПБ). Вижте чл. 4 и чл.
5. Кой или кои са субектите, които имат задължение да направят това
съобщаване? Откъде се започва това производство? Чл. 4, ал. 1 - това са ОМЕ,
в частност лекарят или лекарят по дентална медицина, защото има
диференцирана компетентност на ОМЕ и винаги започваме с временна
неработоспособност при болестта, която е не повече от 6 месеца, а само
лекарят и зъболекарят могат да установяват временна неработоспособност.
При ПБ житейски нещата са обърнати. Няма злополука, която да се установи.
ОЛ, отивайки на лекар, има някаква симптоматика; лекарят прави съответните
проучвания; лекарят има основателно съмнение, че това болестно
увреждане евентуално може да се квалифицира като ПБ. Затова субектът,
който задвижва производството и на когото са вменени задълженията да прави
съобщаването, е лекарят като ОМЕ, който установява временната
Какво установява лекарят?
Чл. 5 от Наредбата. Ако става въпрос за болест по списъка, той
установява неработоспособността и причинно-следствената връзка. Не
мотивира съмнения за ПБ, защото законодателят ги е мотивирал, включвайки ги
в съответната причинно-следствена връзка в списъка. Лекарят трябва да
установи причинно-следствената връзка.
Чл. 5, ал. 2 - ако болестта не е в списъка по посочения начин,
лекарят трябва да мотивира защо според него тази болест е довела до
тази временна неработоспособност, защо може да има проф. характер.
Ако е много късно след тази неработоспособност, ще трябва да се установи
гратисен период; ще трябва да се установи синергично действие. Трябва да
знаете, че има чл. 5 и да знаете кои елементи се установяват.
Лекарят действа при условията на обвързана компетентност. Ако не
съобщи тези факти, той подлежи на административнонаказателна
отговорност по реда на КСО в общия състав - който наруши и т.н.
Лекарят не установява наличието на вредности в трудовата дейност.
Лекарят не установява периода на тяхното въздействие и дали лицето е
осигурено за риска ПБ.
Как установява лекарят тези факти? Чрез преглед и чрез
допълнителни изследвания.
155

lOMoARcPSD|16234621
Какво задължение възниква за лекаря при така стечените факти и

обстоятелства? Той има задължение да изпрати бързо известие със
съдържание, уредено в чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата, както и със
специфични изисквания, уредени в чл. 4, ал. 5 - 7. Това известие се прави в
писмена форма за действителност. Известието се прави в срок от 5
работни дни от установяването. Срокът е инструктивен. Направеното и в по-
късен период от време съобщаване е задължително за НОИ да започне
съответното производство. Вижте ал. 3 на чл. 4; просто ги разгледайте, за да
видите колко е ясно. Говорим за съмнение. Предполагаемата връзка;
потвърдените прояви - проявлението на болестта; когато има повече от една
ПБ.
Това е първият етап - етап пред лекаря като ОМЕ за временна
неработоспособност, т.нар. съобщаване.
Вторият етап се реализира пред ТП на НОИ и се квалифицира като

проучване на евентуалната професионална болест. Уредбата на този втори
етап се съдържа в чл. 62 КСО и в чл. 6 от Наредбата. Етапът на проучване
започва със заповед за създаване на комисия по проучването; НОИ действа в
състояние на обвързана компетентност, без право на преценка е длъжен да
образува производството по проучване; в състояние на обвързана
компетентност е длъжен да проучи, да събере необходимите доказателства, за
да направи квалификацията:
1) дали лицето е осигурено;
2) дали са налице вредности; ако да:
- по списъка или
- не по списъка;
3) периода на въздействие на вредностите;
4) начинът на въздействието им; т.е. дали са основно, преимуществено,
дали имате синергично въздействие, пряко въздействие и т.н.
5) да установи вида на трудовата дейност, извършвана от ОЛ.
В чл. 6, ал. 2 от Наредбата изчерпателно (така и ВАС) са уредени
основанията/ хипотезите, при които НОИ няма задължение да започне
производството. Ако трябва да решавате казус, трябва да отворите чл. 6, ал. 2 и
да видите дали вашият казус попада; ако не попада - на НОИ може да му е
156

lOMoARcPSD|16234621
много ясно, че няма да стане работата за ПБ, но той е длъжен да реализира

производството.
В рамките на този етап от производството на проучване, откъде се
събират документи? От осигурителите - чл. 6, ал. 7. Ако осигурителите не
предоставят данни и документи или ги предоставят недостоверни, те носят
административнонаказателна отговорност по реда на КСО.
В рамките на това производство се съставя досие, което няма да е за ТЗ, а
за ПБ. Това се урежда както в Наредбата, така и в КСО субсидиарно в чл. 59
КСО.
Тази фаза завършва със съставяне на протокол. Този протокол се
съставя, ако има повече от едно известие; ако има повече от един осигурител;
Иванчо работил при едни вредности, бил жив и здрав; отишъл при друг
работодател да работи при същите вредности; там се разболял и настъпила
временна, трайна или смърт. Имате един риск от дейности при повече от един
осигурител. За всяка ПБ се съставя отделен протокол; ще видите кой го
подписва; както осигурителят, така и ОЛ, така и ОМЕ има право на възражение
във връзка с този протокол.
Този протокол, големият въпрос е дали протоколът има официална
удостоверителна обвързваща сила по отношение на фактите и обстоятелствата,
че да подлежи на обжалване самият протокол. Наложената съдебна практика е,
че протоколът не квалифицира заболяването като ПБ, той не
предизвиква правните последици на ИАА и затова не се допуска да бъде
обжалван в отделно производство. Още повече, че установените в него
факти и обстоятелства са преюдициални, така че те се проверяват от съда.
Трети последен етап на производството - квалифициране на

болестта като ПБ или като общо заболяване.
Правната уредба тук е освен в чл. 7 и сл. от Наредбата, Глава 3 е
кръстена потвърждаване. Чл. 57 и чл. 61 от НМЕ.
Кой квалифицира една болест като професионална? ТЕЛК. В РБ ТЕЛК
или потвърждават, или отхвърлят професионалния характер на болестта. С
какъв акт? С експертно решение (ЕР). Това ЕР е ИАА от вида на
облагодетелстващите, защото квалифицирайки болестта като професионална,
той предоставя осиг. права в съответните по-благоприятни размери и хипотези
в сравнение с общото заболяване, което не е проф. риск.
157

lOMoARcPSD|16234621
В РБ на въпроса кой квалифицира една болест като професионална,

отговорът е ТЕЛК. За разлика от ТЗ, която се квалифицира от ТП на НОИ. Защо е
така? Защото не е водещо това дали лицето е осигурено, дали има вредности,
дали те са действали 1 или 2 години, а се оказва водещо квалифицирането на
всички останали елементи, особено когато съставът не е включен в списъка.
НОИ установява елементите, които ТЕЛК не може да установи - дали
лицето е било осигурено, дали е имало вредности и пр., но крайната
правна квалификация се прави от ТЕЛК. ТЕЛК действа при обвързана
компетентност, което означава, че впоследствие в съдебната фаза на
обжалване съдът ще може по същество да проверява издаденото ЕР във всички
негови елементи. В този случай ТЕЛК има предоставена от държавата
официална удостоверителна изрична компетентност, която е по-богата или по-
различна в сравнение с тази, която ТЕЛК само като ОМЕ притежава. Какво искам
да кажа? Като ОМЕ ТЕЛК имаше предоставена официална удостоверителна
компетентност да установява наличието на трайна неработоспособност,
болестно или травматично увреждане, което я причинява, процент на
неработоспособност и пр. С тази удостоверителна компетентност, вписвайки
тези факти, те придобиват обвързваща сила от момента на влизане в сила на ЕР
на ТЕЛК. Тук се предоставя и компетентността да квалифицира състава като
ПБ, когато ТЕЛК действа в рамките на производството за потвърждаване и
квалифициране на ПБ. Ако имате една неработоспособност, която никой никога
не е считал, че може да има нещо общо с ПБ, която се развива от временна в
трайна, и сме по общия ред на НМЕ, ТЕЛК действа като ОМЕ в рамките на своята
компетентност. Ако обаче имате производство, което е по наредбата и по чл. 62
КСО, което е започнато и се реализира с цел да установи дали е проф. или не
болестта, тогава ТЕЛК действа с различна компетентност, защото тя прави
крайната правна квалификация. Като отворите чл. 7 от Наредбата, ще видите
правилата при новото освидетелстване, за да се провери наличието на ПБ.
Това, до което стигаме накрая, е обжалване на ЕР, което

квалифицира болестта като професионална. Чл. 112 ЗЗ. И за да не се чудим
- чл. 12 и 13 от Наредбата. Какъв ще е редът? Този, който знаете от ЗЗ и в чл. 12
и 13. Разпоредбата е една и съща - ЕР на ТЕЛК се обжалва по реда на чл. 112,
т.е. пред НЕЛК; на НЕЛК пред адм. съд, а на адм. съд, пред ВАС. Кой може да го
158

lOMoARcPSD|16234621
обжалва? ОЛ категорично; осигурителят; осиг. орган или съответният ОМЕ,

чието ЕР съдът отменя, променя и т.н.
Влязлото в сила ЕР на ТЕЛК относно квалифицирането на ПБ като такава е
задължително за всички органи и ЧП субекти, в това число за осигурителя и за
ТП на НОИ, когато преценява дали има основание и в какъв размер да плаща
обезщетение или пенсии; задължително е за гражд. съдилища, когато те
разглеждат спорове за имущ. отговорност на работодателя по реда на чл. 200
от КТ. Много често адвокатите все още с изненада установяват, че в рамките на
гражд. производство нямат право да оспорват влезли в сила ЕР на ТЕЛК. Ако ще
се оспорва дали един състав е проф. болест или не, то трябва да се оспорва в
преклузивните срокове по чл. 112 ЗЗ в рамките на това производство; ако това
не се направи, за всички в РБ имаме проф. болест. За гражд. съдилища по чл.
200 остава да определят размера на имуществените и неимуществените вреди
болки и страдания, лекарства и пр.
Има ли някой въпрос, коментар?
Говорим за ОЛ работник или служител; и да има, и да няма внесени
вноски, те са осигурени. Освен това - каква е разликата между професионален и
непрофесионален риск. Една от положителните последици е, че при проф.
рискове не се изисква предварителен осиг. стаж.
Административнонаказателната отговорност - ако един лекар установи, че
има съмнение за това и не изпрати съобщение, той носи такава отговорност по
КСО - там има специална уредба и се прилага субсидиарно ЗАНН по отношение
на неуредените елементи от производството, в рамките на което ще накажем
лекаря.
Лекарят установява болест; неработоспособност; пряка причинна връзка
между двете и съмнение, че болестта и неработоспособността са причинени от
вредност. Съмнението, когато болестта е в списъка и лекарят без да има
компетентност да квалифицира фактите, установява, че е по списъка, просто
посочва кода, първата колонка по списъка, и приключва. Ако обаче той не
вижда тази болест към списъка, той трябва да си избере код поне по болестите
по МКБ-10.
Лекция от 09.11.2021 г.
159

lOMoARcPSD|16234621
Здравейте, колеги! Надявам се сега да сте отключени. Наложи се да

ангажирам доц. Димитрова, защото г-н Хинковски имаше проблеми и не е на
работа и така. Надявам се да продължите да бъдете отключени; оказа се, че е
имало някакъв проблем в настройките.
Започвам с:
Въпрос 32 - Общо заболяване – понятие, правна

характеристика, ред за установяване
Правна уредба - чл. 40 и 40а КСО; Наредбата за медицинската

експертиза и Законът за здравето; НПОПДОО.
Обща правна характеристика на риска

Това е непрофесионален ОСР, защото увреждането и
неработоспособността не са във връзка с извършваната трудова дейност.
 В резултат на това, че рискът е непрофесионален, размерът на
обезщетението е по-малък в сравнение с обезщетението при ТЗ или
ПБ -> 80 % е;
 Освен това се изисква предварителен осигурителен стаж на ОЛ, за да
възникнат осиг. права.
Рискът включва само реална, установена по съответния ред от ОМЕ
неработоспособност. В този смисъл всички осиг. права като
продължителност на изплащането, а и като размер (при пенсиите)
зависят от установеното от ОМЕ. Колкото е по-висок процентът на трайната
неработоспособност, толкова по-голям е размерът на пенсията. Инвалидност
поради общо заболяване.
Последният елемент от общата характеристика - това е риск, който
може да доведе както до временна, така и до трайна
неработоспособност и смърт. Осиг. права са както по краткосрочното ДОО
(обезщетения и помощи), така и по дългосрочното ДОО (пенсии).
160

lOMoARcPSD|16234621
Няма лег. дефиниция за риска общо заболяване. Няма правна уредба, в

която да видите структурирани елементите от ФС на риска. В същото време в
теорията и практиката няма спор за това кои са елементите на ФС.
ФС на риска общо заболяване

1. ОЛ. Това е най-сложният елемент от целия състав, защото тук трябва
да покажете познания за всички категории ОЛ. За целите на общото заболяване
(ОЗ) става въпрос за 4 категории ОЛ.
1.1. Задължително осигурени за риска ОЗ, от който се причинява
временна или трайна неработоспособност или смърт. Става въпрос за всички
възможни проявления на риска ОЗ - временна, трайна неработоспособност или
смърт. Това са ОЛ по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а.
1.2. Задължително осигурени за общо заболяване, което причинява
трайна неработоспособност (инвалидност) или смърт. Тук попадат осигурените
по чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 и чл. 4, ал. 10 КСО. Първите са изпълнителите по
гражд. договори, а вторите са работници по специфичния индивидуален ТрД,
сключен на основание чл. 114а КТ (сезонната еднократна като работен ден
трудова дейност).
1.3. Задължително осигурени за ОЗ, което води до трайна
неработоспособност или смърт, но в същото време могат доброволно да се
осигуряват за общо заболяване, което води до временна неработоспособност.
Става въпрос за категориите ОЛ по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 1-4. Това са
самоосигуряващите се лица; те са задължително осигурени за инвалидност в
резултат на общо заболяване и доброволно могат да се осигуряват за временна
неработоспособност, която е елемент от ОЗ.
1.4. Доброволно осигурени лица за ОЗ, което води до инвалидност или
смърт. Това са лицата по чл. 4, ал. 5, 6, 7 и 9 КСО, които поначало са в
режим само на доброволно осигуряване. Ако те изберат доброволното
осигуряване при съответните предпоставки, те се осигуряват само за общо
заболяване, което води до инвалидност или смърт.
Това са 4-те големи групи категории; като кажем ОЛ, следва да
приложите предпоставките за осигуряване на всяка една от тези категории
лица в зависимост от спецификите.
161

lOMoARcPSD|16234621
2. Вторият елемент от ФС е всеки един вид увреждане на здравето

или на живота, независимо дали е травматично или болестно. Защото ОЗ,
независимо от терминологията „заболяване“ или „болест“, включва всички
травматични увреждания, когато те не са във функционална връзка с трудовата
дейност, така и всички видове травматични увреждания за тези категории ОЛ,
за които ТЗ не е въобще ОСР.
3. Неработоспособност. Временна, трайна или смърт.
4. Пряка причинно-следствена връзка между увреждането и

неработоспособността. По същия начин, както коментирахме миналата
седмица, ако има съпричиняване от повече от един риск, ОМЕ в проценти
определя кой от рисковете съпричинява и в зависимост от процентите се прави
правната квалификация за целите на осиг. права на ОЛ при съответния ОСР.
5. Последният елемент от ФС е отрицателен и става въпрос за липса

на връзка, било функционална, било причинно-следствена, между
увреждането и извършваната трудова дейност. Функционална е при
евентуално квалифициране на състава като ТЗ (връзката между травматичното
увреждане и труд. дейност или приравнените хипотези по чл. 55, ал. 2 е
функционална), докато при ПБ връзката е причинно-следствена по характера
си.
Това е целият ФС. Виждате колко е лесен този ФС. Единствено

трябва да идентифицирате дали лицето е осигурено, дали са спазени
предпоставките за съответното осигуряване.
Въпрос 33 - Приравнени на общото заболяване случаи –

понятие, правна характеристика, ред за установяване
Действащото законодателство урежда и т.нар. група на приравнените на

ОЗ ОСР.
Правна уредба: чл. 43 - 45 КСО; чл. 36 - 52 в НМЕ. Ако трябва да
анализирате такъв риск, без тази уредба няма да се ориентирате. Наличието на
162

lOMoARcPSD|16234621
тези ФС се установяват от лекар или ЛКК с БЛ. Ред за обжалване - чл. 112 ЗЗ. В
частта, свързана с наличието на ФС без качеството осигурен.
Отворете чл. 43 - 45 КСО.
Обща правна характеристика на тези приравнени на ОЗ ОСР

При нито един от тях няма увреждане на ОЛ, както и няма
неработоспособност на ОЛ. Нито един от ФС не включва увреждането, както
и неработоспособността на ОЛ като елемент. То е логично, защото ако ФС
включваха увреждане и неработоспособност, те трябва да се квалифицират или
като ТЗ, или като ПБ, или като ОЗ.
Става въпрос за изрично и изчерпателно уредени състави, в
рамките на които ОЛ извършва социално значими според законодателя
дейности, поради които за определен кратък императивно уреден
период от време му се осигуряват осиг. права в рамките на
краткосрочното ДОО. Здравото ОЛ, поради факта, че трябва да полага грижа
за карантиниран член на семейството или трябва да придружава някой на
операция в чужбина, или защото има нужда от рехабилитация или
профилактика, за всички тези състави и други, уредени в НМЕ, то ще се третира
като осигурено и ще му се изплащат обезщетения от ДОО.
Правата са обезщетения и затова се прилагат съответните изисквания
за възникване правото на обезщетение при реализиране на ОЗ като риск.
Независимо че не става въпрос за реална неработоспособност, елементите
от ФС, с изключение на това дали лицето е осигурено или не, се установяват с
БЛ. Отваряте НМЕ и виждате кой при какви предпоставки за какъв период от
време издава БЛ.
ФС на приравнените на ОЗ рискове:
1. ОЛ. NB! Осигурено за общо заболяване, което причинява
временна неработоспособност. Без значение дали е задължително осигурено
за ОЗ, което причинява временната неработоспособност, или е доброволно
осигурено. Като отворите чл. 43 или чл. 45 КСО, ако отворите чл. 36 и сл. от
НМЕ, в повечето от тези разпоредби законодателят изрично посочва „ОЗ, което
води до временна неработоспособност“. Т.е. в повечето състави
законодателят ви улеснява, че се изключват всички категории ОЛ, които
се осигуряват само за ОЗ, което води до инвалидност или смърт. На
163

lOMoARcPSD|16234621
практика кои ще останат? Тези по чл. 4, ал. 1, чл. 4а; самоос. лица по чл. 4,
ал. 3, т. 1-4, но само в хипотезата, че тези самоосигуряващи се са
избрали и се осигуряват в режима на доброволно ДОО. Останалите
категории задължително или доброволно осигурени са само за ОЗ, което води
до инвалидност - за тях такива права няма как да възникнат.
2. Следващият елемент е работоспособно или здраво ОЛ.
3. Трети елемент - реализира се някоя от изчерпателно посочените

дейности и тя се установява със съответния БЛ. На лекция нямам намерение
да преразказвам съставите на приравнените ОСР. Приравнени не по състави, а
по правни последици; това е елементарно; малко е тегаво в един момент, като
почнете да четете съставите, но като ги прочетете по два пъти, няма да имате
затруднения да установите елементите от всеки от съставите.
Въпрос 36 - Краткосрочно обществено осигуряване – понятие,

правна характеристика, видове осигурителни права
Ще обясня съвсем накратко това, което ви е достатъчно за изпита, за

помощите. В краткосрочното обществено осигуряване имате два вида плащания
- обезщетения и помощи.
Помощите са уредени в чл. 11, ал. 1, т. 2; чл. 12, ал. 2, т. 2 и 4; чл. 13, ал. 1,
т. 3; чл. 13а, т. 2 и чл. 13в и чл. 13г.
Има и два ПНА: Наредбата от 2007 г. за средствата за рехабилитация и
профилактика; Наредбата за помощни и технически средства при увреждане на
здравето. Абсолютно информативно ги казвам; за изпита няма да искам да
знаете подробности какви са видовете помощи, но ще искам да знаете
следното:
Всички помощи са субективни, материални публични права на
вземане на законово определени по размер парични средства. По своята
същностна характеристика те са идентични на обезщетенията - притезателни
164

lOMoARcPSD|16234621
права, парични средства, публичноправен характер. Правоимащите са ОЛ;

задължен субект е осиг. орган.
Те също имат обезщетителен характер/ компенсационен характер.
Всяка една помощ частично покрива претърпените в резултат на увреждане
загуби на ОЛ. В това, което ви предложих като основни белези, имате два
ключови момента:
- увреждане. След като говорим за увреждане, забравяте за
безработица и майчинство. Става въпрос за ОЗ, ТЗ или ПБ. При майчинството
няма увреждане, а има физиологично състояние; при безработицата имате
работоспособно лице.
- помощта покрива не пропуснатите ползи (т.е. не покрива загубения
доход от трудова дейност), а частично покрива претърпените загуби на ОЛ.
Това са тези парични средства, които ОЛ в резултат на реално
увреждане (било болестно или травматично) е принудено да изхарчи,
било за да възстанови работоспособността си, било за да осигури
технически пособия, с чиято помощ частично да възстанови физическите
си способности и т.н. На практика нашият законодател е структурирал
основните видове разходи - не като пропуснати ползи; нямате съизмерване със
загубен доход; а законодателят е структурирал какви са основните вреди -
разходи за манипулации, рехабилитация и пр. и така е определил основанието
и размера на помощите. Помощта, за разлика от обезщетението, винаги е на
принципа на еднократността. Като кажем, че обезщетенията покриват
загубения доход от трудова дейност, който е периодичен приход към
имуществото на ОЛ и затова обезщетенията периодично частично го покриват,
тук като кажем загуба, загубата е загуба. Или си е купил патерица, или става,
или механизъм за придвижване и т.н.; или отишъл на терапия, защото след
като си счупил ръката, тя останала в гипс, но вместо да се възстанови от
нормална рехабилитация, тя остава обездвижена.
Всичките помощи са на принципа на еднократността. Те се изплащат
еднократно. Законодателят ги урежда; не е на база на възнаграждението - има
изрична уредба.
1. Нека да започнем с тази, която не е свързана с ТЗ, ПБ или ОЗ, но

е най-често използваната помощ - чл. 13г КСО; тя е детайлизирана в
Наредбата за пенсиите и осиг. стаж. Ето класически пример за такава помощ;
165

lOMoARcPSD|16234621
тази помощ за изпита трябва да я знаете. Рискът е смърт. Кои са

правоимащите? Ето един прагматичен подход на българския законодател.
Правоимащите са съпруг или съпруга, деца и родители; като отворите
чл. 38 от НПОПДОО, ще видите как се детайлизира тази правна уредба.
Определя се тази помощ със ЗБДОО. Ако има една жива съпруга; две деца и
един родител, тези прословути пари се разпределят пропорционално (поравно
казва законът); изключително драматични и грозни картини стават, когато
съпругата с едно дете отиде да вписва и в един момент в ЕСГРАОН установява,
че съпругът й има две дечица, без тя да ги знае; има дела, до ВАС са стигали -
тези деца, които тя не ги е знаела; делата не са за тези 540 лв., за разни други
неща са, но те се разделят.
2. Погледнете чл. 13в КСО. Става въпрос за ОЛ за тези рискове.

Изисква се 6-месечен предварителен осиг. стаж. Рехабилитацията е
съвкупност от медицински средства и способи за възстановяване на
пълната работоспособност - има дефиниция в Наредбата. Профилактиката е
съвкупност от мерки за преодоляване на заболяването или на
неблагоприятните последици от него. Ще видите как тези помощи се определят
чрез механизмите на изчисляването въз основа на осиг. доходи. Това е.
Ще искам тази помощ и помощта за смърт. Ще искаме да знаете, че
става въпрос за еднократни плащания с характера на притезателни
права; органът е длъжен да ги отпусне при наличие на предпоставките;
те не компенсират дохода, а загуби, направени като разход. Затова в
самите документи, които органът издава, описва - вид рехабилитация в еди-
какво си заведение с еди-колко си дена при еди-какви си процедури.
Имаме ли някакви въпроси по ДОО дотук?15
15 За майчинството: Ако ОЛ, след като е приключил периода на ВН, се върне на работа,
то има право на това обезщетение - 50 %. Това, което законът не ви казва, а трябва да
се изведе логически, е, че правото на това обезщетение възниква, независимо дали
някой друг ползва вместо това ОЛ обезщетението. Т.е. дали някой друг полага грижи
за това бебе или за това дете. Практиката отначало беше колеблива; в момента
обезщетението 50 % от дължимите обезщетения, ако ОЛ се върне и работи при
заварените условия, които са били налице към момента на встъпване в риска при етапа
бременност и раждане, ако обезщетението за отглеждане на дете е прехвърлено на
бащата, бабата или дядото, се ползва независимо от прехвърлянето правото на
отглеждане на дете. Ако бащата гледа бебето след шестия месец, той ще взима
обезщетение, стига да покрива изискванията за изплащане на това обезщетение като
ОЛ, а майката ще има право на 50 %. Това е господстващата практика към момента,
въпреки че не съм сигурна, че тази практика ще е такава след няколко месеца.
166

lOMoARcPSD|16234621
Въпрос 37 - Обществено осигуряване при временна

неработоспособност
Защо го разглеждам сега? Вече гледахме на лекции ТЗ, ПБ и ОЗ, които

попадат в един и същи режим, с леки отклонения, режим за осиг. права, когато
те причиняват временна неработоспособност. По същия начин ще подходя при
риска майчинство и най-накрая риска безработица с осиг. права.
Правна уредба на тези осиг. права - чл. 40-46 КСО; НМЕ; Наредбата за
паричните обезщетения и помощи от ДОО. Същинската уредба на осиг. права е
в чл. 31 - 38 от Наредбата.
Осиг. права по краткосрочното обществено осигуряване са
обезщетения и помощи. В момента започвам и анализирам само
обезщетенията; това са основните плащания; помощите са еднократни,
инцидентни, при много тесен кръг от състави.
Обща правна характеристика на обезщетението, която ще почвам

всеки път, когато говоря за обезщетения:
Обезщетенията са субективни, материални притезателни права. Те
са призната и гарантирана със съответната съдебна защита правна възможност
на вземане, като правоимащите субекти са ОЛ. Задълженият субект е осиг.
орган, като чл. 40, ал. 3 от КСО изрично урежда, че ТП на НОИ изчислява и
изплаща обезщетенията на правоимащите ОЛ.
Това е притезателно право от публичноправен характер. То е част от
публичното ПО между ОЛ и осиг. орган. От публичноправния характер на
правото следва, че неговата защита ще се реализира в рамките на
административно производство, чиято правна уредба е в чл. 117 и сл. КСО, а за
неуредените случаи се прилага АПК.
Тези обезщетения нямат характера на трудово възнаграждение, както и
нямат характера на обезщетения от състава на имуществената отговорност. Те
имат обезщетителен16 характер, защото частично покриват претърпените
от ОЛ пропуснати ползи, съизмерими със загубата на дохода от
16 каза обезпечителен, но по-скоро има предвид обезщетителен характер ; тези две

понятия често се бъркат, дори и от законодателя (виж. ЗН например) - бел. моя.
167

lOMoARcPSD|16234621
трудовата дейност. Покриването тук, покрива се частично загубеният доход

от трудовата дейност, която ОЛ не може да извършва.
Този загубен доход представлява пропусната полза като вид вреда,
претърпяна от ОЛ. По какво се различават от помощите? По това, че помощите
също имат такъв обезщетителен17 характер, но те частично покриват
претърпените от ОЛ загуби, изразяващи се в средства, които ОЛ трябва да
разходва за помощни средства, технически средства, рехабилитация,
профилактика и т.н. Т.е. същностната им разлика е, че при помощта частично
се компенсира имуществена вреда на ОЛ, която тя не е пропусната
полза, а е класическа загуба, реално намаляване на имуществото на ОЛ.
От тази разлика следва другата голяма разлика, че помощта се
изплаща на принципа на еднократността, защото обезщетението, което
частично покрива загубения доход, трябва да бъде периодично, т.к.
самият доход периодично се губи. Т.к. помощта компенсира загубата като вид
вреда, поради ограничеността на реалните наличности на парични средства във
фондовете на осиг. орган, помощите са еднократни.
Това е вземане за парични средства.
Основание, което трябва да се реализира, за да възникне правото

на обезщетение от ДОО. В това основание се включват следните
елементи:
1.1. Реализиран ОСР като ТЗ, ПБ или ОЗ. Т.к. вие вече знаете, че
реализираният риск е осиг. случай, вече си допълвате, че първият елемент на
практика означава настъпил осиг. случай в резултат на реализиране на някой
от трите посочени риска.
1.2. Временна неработоспособност. Реализираните три възможни риска
са довели до временна, а не до трайна неработоспособност; и са довели до
временна пълна неработоспособност, а не до временна намалена такава
(намалената беше при трудоустрояването и осиг. права са в чл. 47 и чл. 48). Тук
говорим само за временна (не трайна) пълна (а не намалена)
1.3. И за да приключа с ФС, следва да разграничавате ОЛ - задължително
и доброволно. Това са ОЛ за общо заболяване, ПБ и ТЗ, които водят до
временна неработоспособност.
17 горната бележка се отнася и за тук.
168

lOMoARcPSD|16234621
2. Вторият елемент е налице само и единствено при риска ОЗ и това

е наличие на предварителен 6-месечен осигурителен стаж. Чл. 40, ал. 1 -
императивна правна разпоредба, която въвежда изискването за този стаж, за
да възникне правото за вземане за обезщетението; чл. 40, ал. 2 КСО, в която
законодателят изрично посочва, че при рисковете ТЗ и ПБ няма законово
изискване за такъв предварителен осиг. стаж. Отворете чл. 40, ал. 1 и 2.
Нямаме никакво съмнение, че при ОЗ законодателят въвежда едно изискване,
което не е налице при ТЗ и ПБ; то е свързано с предварителното наличие на 6-
месечен осиг. стаж. Искам да запишете характеристиките на този стаж:
- достатъчно е еднократното натрупване на стажа. Трябва ли при
всеки един случай да се иска нов, различен от предходния 6-месечен осиг.
стаж? Отговорът е НЕ. Еднократното натрупване на осиг. стаж е достатъчно за
упражняване на осиг. права, независимо дали е по едно ОсПО или по няколко;
независимо от разпределението на времето на натрупване на стажа.
- стажът не трябва да бъде последователно, а е достатъчно да бъде
сумарно натрупан. В чл. 40, ал. 1 законодателят никъде не урежда, че става
въпрос за последователно натрупан осиг. стаж. Трайната практика на ВАС е, че
става дума за сумарно натрупан стаж.
- става въпрос за осиг. стаж, през който лицето е било осигурено за
ОЗ, което води до временна неработоспособност. Къде е особеността? Чл. 9
предполагам, че го знаете наизуст; там има няколко възможности за осиг. стаж;
в чл. 9, ал. 3 периодите бяха осиг. стаж само за инвалидност като елемент от
ОЗ; тези периоди от време не се броят като осиг. стаж по смисъла на чл. 40, ал.
1, т.е. те са правноирелевантни за възникването на осиг. права, свързани с
обезщетението за ОЗ. Периодът между незаконното уволнение и влязлото в
сила СР, което го отменя, е период, през който се внасят осиг. вноски само към
фонд пенсии - т.е. осигуряването е само за ОЗ, което води до трайна
неработоспособност. Т.е. трябва да проверите дали периодите са за ОЗ,
което включва в себе си временна пълна неработоспособност. Второто,
което трябва да прецените - т.к. ОЛ можеха да бъдат и задължително, и
доброволно осигурени, ще трябва да проверите дали сте в категория ОЛ,
при които е достатъчно да бъдат дължими осиг. вноски или сте в
категорията на самоос. лица, при които освен че са дължими, осиг.
169

lOMoARcPSD|16234621
вноски трябва да бъдат и реално внесени, за да бъде зачетен периодът за

осиг. стаж, особено при временната неработоспособност.
При риска ОЗ не се изисква такъв осиг. стаж за ОЛ под 18 години.
Законодателят (абсолютно социална разпоредба); става въпрос за тези ФЛ,
които навършвайки 16 години, са придобили пълна трудова дееспособност;
започнали са работа по ТрПО; станали са задължително осигурени за ОЗ, което
води до временна неработоспособност; ако те се разболеят, няма да им
изискваме този предварителен осиг. стаж.
И последното, което ще кажа за основанието, за да възникне правото на
обезщетение: когато имате изискване за предварителен осиг. стаж, понеже е
временна пълна неработоспособност, БЛ ще бъде издаден, за да може
лицето да преустанови дейността си и да възстанови работоспособността
си. Чл. 9, ал. 2 КСО - периодът ще бъде осиг. стаж, но няма да има осиг.
плащания; докато Иванка боледува, тя ще получава съответното обезщетение
за ОЗ, довело до неработоспособността.
Започваме в 15:20, т.к. 5 минути ви отнех от почивката.
Размер на обезщетението
Прочетете чл. 41, ал. 1 КСО много внимателно, за да почна аз да
приказвам. Размерът на обезщетението винаги е произведение от
дневното парично обезщетение и броя на включените в БЛ работни дни.
БЛ, знаете вече, се издават в календарни дни, защото трябва да се
възстановява работоспособността. Въвеждаме понятието дневно парично
обезщетение; то се умножава по броя на работните дни, включени в БЛ, и се
определя по размер от осиг. орган. БЛ се издават в календарни дни; не се
взимат всички дни, а само работните, защото само през работните, осиг. лице,
ако би работило, би кумулирало доход.
Когато става въпрос за сумирано работно време, смените се
преобразуват, както биха били работните дни за периода при подневно
изчисляване. Ако имате БЛ, в който имате събота и неделя почивни дни за 5-
дневна работна седмица, те няма да се зачитат като дни, с които ще се
умножава дневното парично обезщетение, а за периода на болничните ще се
изчислява все едно ОЛ работи по 5 последователни работни дни през
седмицата.
170

lOMoARcPSD|16234621
Размерът на дневното парично обезщетение е диференциран в

зависимост от риска:
 80 % от среднодневното брутно възнаграждение или доход, когато
рискът е ОЗ;
 90 % от същите стойности, когато рискът е ТЗ или ПБ.
Дневното парично обезщетение винаги е процент от някаква друга
стойност; ако е ОЗ - 80 на сто; ако е ТЗ или ПБ - 90 на сто.
Коя е тази база, от която ще търсим 80 или 90 %? Тази база
законодателят урежда с два термина: среднодневно брутно ТВ или
среднодневен осиг. доход за период от 18 календарни месеца преди
месеца, в който временната неработоспособност настъпва. Това е базата,
на която се изчислява. При всичките обезщетения ще видите, че имате връщане
за някакъв период назад; защо не се взима като база предходният месец?
Защото поради постоянните опити да се заобикаля системата на ДОО
българският законодател периодично променя базата като период от време,
върху която изчислява обезщетението. Взимате календарния месец, в който
настъпва неработоспособността; връщате 18 месеца; тези 18 месеца са два
варианта:
- среднодневно брутно ТВ. Къде имаме реален доход, всеки лев е част
от дохода? 1) Дължими, начислени по ведомост и изплатени; 2) дължими,
начислени по ведомости и неизплатени и 3) недължими, неначислени и
неизплатени.
- осиг. доход. Това е за самоос. лица, които си избират с декларация
дохода за цялата календарна година и след това си изчисляват осиг. вноски с
данъчните декларации. Осиг. доход ще е на базата на декларацията; на базата
на избрания доход чрез декларацията, подадена и използвана като база през
цялата календарна година за размера на дохода и дължимите осиг. вноски.
Чл. 31 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО
(НПОПДОО). В него има дефиниция кои са тези елементи, които влизат в
дохода, за да се определи среднодневният осиг. доход като база, изчислен от
обезщетението. Отворете чл. 31. Имате дефиниция за доход. Забравяте
всичко, което сме говорили по принцип за това кои са елементите от
дохода; тук имате друга дефиниция.
171

lOMoARcPSD|16234621
Докарах дотук, че дневното парично обезщетение се определя на база на

среднодневно брутно ТВ или доход в зависимост от това лицето в какво
качество е осигурено за предходните 18 месеца.
Как ще определим това среднодневно брутно ТВ? Сборът от
брутните ТВ или осиг. доходи, върху които или са били дължими, или са
били реално внесени осиг. вноски през последните 18 месеца, се разделя
на сбора от работните дни за тези 18 месеца. Получава се среднодневно
брутно ТВ, респ. среднодневен осиг. доход. От този среднодневен се
взимат 80 %, ако рискът е общо заболяване, и се взимат 90 %, ако рискът е ТЗ
или ПБ.
Тези, които работят при сумирано работно време, а не пет на два, при тях
се изчисляват обезщетенията по същия начин, както за тези, които работят по
подневната система - пет на два. Няма значение, че работят при сумирано
работно време.
Какво става в хипотезата, в която в тия 18 месеца имате девиации

по отношение на осиг. доход? Ако Иванка е работила 18 месеца, тя ще има
брутно ТВ; но тя може да е имала други БЛ; да е ползвала отпуск. Имаме брутно
ТВ или осиг. доход; какво става, когато няма такъв? Вижте чл. 41, ал. 3 КСО.
1) Първата хипотеза е: има трудова дейност; има доход; тогава
имате среднодневно брутно ТВ, среднодневен осиг. доход - лесно.
2) Няма трудова дейност и нямате осиг. доход, но имате осиг. стаж
за временна неработоспособност в резултат на ОЗ, ТЗ или ПБ. Тогава
прилагате чл. 41, ал. 2. С какво законодателят замества дохода? Със
среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период.
Ал. 2 е изчерпателна. Как ще изчисляваме среднодневното обезщетение?
Взимаме среднодневната минимална работна заплата.
3) Трета хипотеза - няма трудова дейност, но има осиг. стаж и има
изплатено от системата на ДОО обезщетение. Чл. 41, ал. 3. Взима се
доходът, от който изплащаното за съответните периоди обезщетение, е
било изчислявано. Това е едно от безумията на нашата система. Ако Иванка 5
пъти е получавала обезщетение за временна неработоспособност, няма да
вземете като база обезщетението, а ще се върнем назад за всяко плащане нови
18 месеца, за да видим какъв е бил доходът, върху който за всеки 18 месеца е
бил взет предвид, за да се определи неговият размер. В тази хипотеза няма
172

lOMoARcPSD|16234621
доход от трудова дейност, но има изплащано парично обезщетение; в този

случай не се взима като база размерът на паричното обезщетение, а се взима за
база доходът в предходните на това обезщетение 18 месеца.
18 месеца назад; знаете, че има чл. 31 от Наредбата. Знаете, че има чл. 41,
ал. 2 и 3. Ако имате трудова дейност, е среднодневно брутно ТВ или
среднодневен осиг. доход; втори вариант - няма труд. дейност, няма доход;
тогава се взима среднодневната МРЗ; трети вариант - няма труд. дейност, няма
доход, но има изплащано парично обезщетение; тогава се връщате и
определяте дохода, от който това обезщетение е било изчислявано.
При сумирано работно време от БЛ се взимат работните дни, а не
работните смени; когато сумирате работните дни, за да определите от тия 18
месеца сбора, работните смени се изчисляват към работните дни все едно
лицето не работи на сумирано работно време, а работи на подневно
изчисляване. Няма да ви се дават казуси, защото това са едни безкрайни
формули и изчисления; в НОИ си имат формули и техника.
Ако решавате казус, който в предходните 18 месеца Иванка е ползвала
неплатен отпуск. Ако Иванка е била 20 месеца в неплатен отпуск, само два от
тези месеца ще й бъдат осиг. стаж, ако преди това е била осигурена; когато се
връщате назад 18 календарни месеца, преди да настъпи неработоспособността,
нашата Иванка ще има от тях само два месеца, в които ще бъде в хипотезата на
МРЗ. Броят се работните дни за месеците; възможно е в месеца да имате
официални празници и пр. Взима се реалният брой.
Как ще определим средното брутно ТВ/ осиг. доход? Чл. 31, ал. 3 от
Наредбата; ще вземем сбора от брутните ТВ; сбора от пропорционалната
МРЗ или сбора от пропорционалния доход, върху който са изчислени
изплащаните в тези 18 месеца обезщетения. Чл. 31, ал. 3 доразвива
разпоредбата на чл. 41, ал. 3.
Така се определя среднодневното за предходните 18 месеца брутно ТВ
или осиг. доход. То е базата, върху която се взимат 80 или 90 %, за да се
определи дневното парично обезщетение, което се умножава по броя на
работните дни.
NB! Принципният въпрос: това дневно парично обезщетение има ли

минимален и максимален размер?
173

lOMoARcPSD|16234621
Чл. 41, ал. 1 - няма минимален размер. При някои от рисковете като
майчинството има; значи реално.
Има максимален размер и то само за риска ОЗ. Вижте чл. 41, ал. 1, за
да разберете защо правя този гениален извод. Изр. последно в чл. 41, ал. 1
вижте. По аргумент за противното максимален размер за обезщетенията
при ТЗ и ПБ няма. Ето още едно значение дали рискът е професионален или
не. След като самият осиг. доход не може да е повече от максималния месечен,
ако на тия 18 месеца винаги е 3000 лв., максималният размер на дневното
обезщетение ще следва логиката на максималния осиг. доход, за разлика от ОЗ.
Среднодневно нетно възнаграждение - има лег. дефиниция в чл. 32
от Наредбата. Вижте го. На изпита ще искам да знаете за всяко едно
обезщетение дали има или не минимален и максимален размер; трябва
да знаете, че има лег. дефиниция; при ОЗ, след като се сметне размерът
на обезщетението, се смята размерът на среднодневното нетно такова;
ако реалният размер на възнаграждението е по-голям от
среднодневното нетно възнаграждение, се изплаща не реалното
възнаграждение, а среднодневното нетно.
Чл. 31, ал. 4 от Наредбата. Обезщетението се изплаща по всяко
отделно ОсПО, по което лицето се е осигурявало. Т.е. Иванка има две ТрПО;
по едното се е осигурявала на 2000 лв., по другото на 1500 лв.; по двете ПО ще
й се изчисляват обезщетенията по правилата, които коментирахме досега - в
зависимост от това как се е реализирал доходът; за всяко обезщетение ще се
изплаща съответното дължимо обезщетение. Максималният размер на
осигуряването е максималният месечен осигурителен доход; обезщетението не
може да надвишава нетното. Месечният максимален осиг. доход ще е 3000 лв;
върху него ще се определят осиг. вноски; всичко ще влиза в брутното ТВ до
3000 лв. сумарно; обезщетенията ще се изплащат по двете ТрПО в зависимост
от дохода - в единия случай до 2000 лв., а в другия случай - до 1000 лв. Онези
500 лв. не ни интересуват, защото не влизат в осиг. доход. Ако рискът е ОЗ,
сумарно обезщетенията не може да надвишават нетното по дефиницията на чл.
32 от Наредбата.
Продължителност на изплащането на обезщетението

Чл. 42 КСО. От първия ден, в който ОМЕ установят наличието на
временната неработоспособност (ВН), до възстановяването на
174

lOMoARcPSD|16234621
работоспособността, до трансформирането й в трайна или до настъпване

на смъртта. Когато имате прекратяване на осигуряването, но въпреки това има
осиг. права. Чл. 40, ал. 5 КСО - всеки първи три дни от ВН се изплащат 70 % от
осигурителя. Което означава, че след като се платят първите три работни дни
от осигурителя, реалното плащане на обезщетенията започва от четвъртия ден
нататък. Ако, разбира се, БЛ включва само 3 или по-малко от 3 работни дни,
очевидно ще се изплаща единствено от осигурителя по правилата на чл. 40, ал.
5 КСО.
Ред за упражняване на правото

Редът е производство, динамичен ФС, в който се разграничават два етапа:
1) Първият етап включва установяване на основанието и
определяне на размера на обезщетението. В този първи етап имате две
големи групи от дейности.
1.1. Първата група е свързана с издаването на БЛ по правилата на
НМЕ в ел. вид (на хартиен носител по правила, отново уредени в Наредбата).
БЛ установяват наличието на ВН, началото и края; в някои случаи, например
при ПБ, те трябва да бъдат последвани от решение на ТЕЛК, за да се
квалифицира рискът като ПБ, а в останалите хипотези установяват тези
елементи - ВН, начало и край, вид на увреждането, причинна връзка между
увреждането и ВН.
1.2. Втората голяма група от дейности в първия етап е свързана с
установяването на останалите елементи от рисковете - дали лицата са
осигурени; за какъв период от време са осигурени; какъв е бил размерът
на брутните ТВ или осиг. доход и т.н. Става въпрос за предоставяне на
информация от страна на осигурителите към осиг. орган по реда на чл. 40а КСО
(който напоително четох при осигурителите като задължение за предоставяне
на информация към осиг. орган, при което нарушение се ангажира
отговорността по чл. 349, ал. 1 и 2 КСО). Тези данни и сроковете за тяхното
предоставяне са много изчерпателно уредени в чл. 3 до чл. 30 от НПОПДОО.
Едните данни са от БЛ; втората група от данни са от осигурителите (чл.
40а КСО); детайлизирана правна уредба в чл. 3 - 30 от Наредбата.
2. Вторият етап от производството е отпускането и/или изплащане

на обезщетенията за временна неработоспособност в резултат на ОЗ, ТЗ
175

lOMoARcPSD|16234621
или ПБ. Става по силата на разпореждането на дл. лице на НОИ,

натоварено с тази дейност - чл. 40, ал. 3. Това разпореждане има характера
на ИАА. Всички белези на ИАА. И се обжалва по реда на чл. 117, ал. 1, т. 1 КСО.
Става въпрос за ред за обжалване на разпорежданията, с които се отпуска
съответното обезщетение.
Обезщетението се спира или прекратява отново с разпореждане,
пак на дл. лице, като чл. 46 изрично урежда хипотезите, при които не се
изплаща обезщетение за временна неработоспособност. Т.е. издава се
отказ за изплащане на такова или ако се установят съответните факти, се
издава разпореждане за прекратяване на неговото изплащане, а чл. 40, ал. 4
КСО урежда хипотезите, при които се издава разпореждане за спиране на
изплащането на обезщетението.
Не трябва да се притеснявате за среднодневното парично обезщетение и
т.н.; ще го повтарям при майчинството и при безработицата със съответни
девиации.
Въпрос 38 - Обществено осигуряване при временно намалена

работоспособност
Правна уредба - чл. 47 и 48 КСО; чл. 309, чл. 314 - 320 КТ; НМЕ.
Обща правна характеристика на обезщетението

Тя е идентична на това, което коментирах при обезщетенията за пълна
временна неработоспособност с тази една единствена специфика, че
обезщетението тук компенсира частично загубения доход,
представляващ разликата между получавания преди и получавания след
трудоустрояването доход от трудова дейност. Т.е. тук нямате хипотеза на
изцяло загубен доход от трудова дейност, защото нямате пълна временна
неработоспособност, а имате намалена такава, при която осиг. лице
продължава да работи различна трудова дейност или при облекчени
условия същата трудова дейност, но продължава да получава доход от
тази труд. дейност. Пропуснатата полза не се съизмерва с пълната загуба на
дохода, а с разликата между получаваното преди и след трудоустрояването
възнаграждение.
176

lOMoARcPSD|16234621
Основания
1. Трябва да имате реализиран осиг. случай на рисковете ТЗ, ПБ и
ОЗ. Този случай трябва да включва временно намалена
работоспособност. Това е работоспособност, при която имате частично
загубена първоначална налична работоспособност и едновременно с това
частично запазване на първоначалната работоспособност; хем се губи, хем
нещо частично се запазва; тази част от работоспособността, която е запазена,
позволява на ОЛ да продължава да изпълнява трудовата дейност в условията
на трудоустрояването.
Вие знаете, че за всеки от тези рискове имате задължително осигурени
лица - чл. 4, ал. 1 или чл. 4а, но за риска ОЗ е възможно да бъдат доброволно
осигурени самоос. лица. Въпреки че те може би реално са се осигурявали,
обезщетенията не може да бъдат предоставени на самоосигуряващите
се лица поради факта, че не може да бъде приложен ефективно
режимът на трудоустрояване. При свободните професии нямаме такъв
правен способ, при който да се генерира пропусната полза като разлика между
получаван преди трудоустрояване доход, както и получаван след
трудоустрояването доход, т.к. институтът е неприложим при самоос. лица
поради това, че те сами определят, сами организират, сами поемат целия
контрол, както и риск от дейността; затова тук говорим само за
задължително осигурените лица.
2. Следващият елемент от правното основание, след като се е

реализирал един от трите риска и е довел до ВН - предписание на ОМЕ
за трудоустрояване. Това предписание се обективира в ИАА, който
забранява на работодателя да продължава да възлага досегашната
трудова дейност при досегашните условия, т.к. органът ги определя като
противопоказни за живота и здравето на ОЛ, а втората забрана е за ОЛ да
продължава да изпълнява досегашната си трудова дейност при
досегашните условия, защото според органа те са противопоказни за живота
или здравето на ОЛ.
Освен забраната за изпълнение на досегашната работа, предписанието
включва още един елемент, в рамките на който с оглед конкретното
здравословно състояние и конкретните условия на труд органът
определя формата на подходящото трудоустрояване в една от двете
177

lOMoARcPSD|16234621
форми: 1) на различна от заеманата длъжност или 2) при същата

длъжност, но при облекчени условия. Тези облекчени условия са свързани с
по-кратка продължителност на работното време, по-малък размер на трудовите
норми, невъзлагане на извънреден труд и т.н.
3. Третият елемент от основанието е реално трудоустрояване на ОЛ.

Той лесно се извлича от чл. 47 КСО във вр. с чл. 317 КТ, и по-точно: от момента,
в който работодателят получи предписанието, което забранява досегашната
работа и досегашните условия на труд, влиза двустранната забрана; от този
момент работодателят дължи обезщетението по чл. 317 КТ. Ако работодателят
реално трудоустрои въз основа на предписанието работника или служителя,
тогава работодателят заплаща по силата на чл. 317, ал. 2 дължимото за новата
длъжност или за новите условия трудово възнаграждение. Но това ТВ се
изплаща само от момента, в който служителят реално се трудоустроява, т.е.
работникът започва да работи като трудоустроен. Когато нямате реално
трудоустрояване, работодателят продължава да дължи обезщетението
по чл. 317, а системата на ДОО изобщо не влиза в сила.
4. Последният елемент от правното основание е брутното ТВ преди

и след трудоустрояването да бъде различно, като това след
трудоустрояването трябва да бъде по-ниско от получаваното преди него
ТВ. Тази разлика, ако има такава, която обезщетението по чл. 47 и 48 при
майчинството трябва да компенсира, е между първоначално получаваното ТВ и
впоследствие получаваното. Ако двете възнаграждения са равни, обезщетение
не се изплаща; изплаща се само когато получаваното впоследствие
възнаграждение е по-малко от получаваното преди трудоустрояването
възнаграждение.
Предписанието забранява и на служителя да продължава да изпълнява
длъжността при заварените условия, т.к. те са опасни и вредни за неговото
здраве и живот, и забранява на работодателя да възлага работа по същата
трудова функция.
Изисква ли се предварителен осиг. стаж, за да възникне правото на

това обезщетение?
178

lOMoARcPSD|16234621
Ако рисковете са ТЗ и ПБ, не се изисква; независимо че чл. 47 изрично

не го урежда, т.к. това е намалена временна неработоспособност в резултат на
ТЗ или ПБ, се прилага принципът, който е уреден в чл. 40, ал. 2 от КСО.
По същата логика, когато става въпрос за риска общо заболяване, без
изрично чл. 47 да го урежда, се прилага чл. 40, ал. 1, т.к. става въпрос
за временно намалена работоспособност и се изисква предварителен
осиг. стаж, не по-малък от 6 месеца. Отново се изисква. Всичко, което
изприказвах за 6-те месеца осиг. стаж - сумарен, еднократен и пр., се прилага и
тук.
Чл. 48 КСО урежда обезщетенията при трудоустрояване на
бременни, кърмачки и жени в напреднал етап на лечение ин-витро и се
намира в раздела майчинство; независимо че там се намира, се прилагат
правилата за риска ОЗ. Ако имате такава жена, на която се налага да бъде
трудоустроена по реда на чл. 309 КТ, се прилага изискването за 6-месечен осиг.
стаж, а не за 12 месеца, каквото е изискването за риска майчинство. Когато
временната намалена неработоспособност е от майчинство, се изискват
същите 6 месеца. Както и по чл. 47, нищо че не е уредена; т.к. това е вид
временна, се прилагат общите правила.
Повечето производства работодателят успява да разбере, защото органът
или като квалифициращ риска, или като определящ противопоказните условия
на труд, би следвало да поиска съответната проф. характеристика и други
данни от работодателя; ако органът не е поискал от работодателя, няма как
последният да разбере; и ако работодателят не е получил предписанието, няма
как всичко това да се случи.
Прочетете чл. 47 с професионалния прочит на хора, които досега са
гледали предходните разпоредби. Вижте ал. 2. Имате отново среднодневно
парично обезщетение. То се умножава по броя на работните дни за периода, в
който въз основа на предписанието ОЛ работи като трудоустроено. За този
период, стига да е налице основанието, се изплаща обезщетение. Пак има
дневно парично обезщетение. То се определя като разлика между
среднодневното брутно ТВ преди и след трудоустрояването за период от
18 месеца. Тук среднодневният осиг. доход изчезва и остава само
179

lOMoARcPSD|16234621
среднодневното брутно ТВ. Ако погледнете чл. 48, ал. 2 при бременните и с
напреднал етап на ин-витро лечение, там се връщаме 24 месеца назад.
Чл. 31 - има дефиниция за елементи, които влизат в това брутно ТВ. Чл. 48,
ал. 2, изр. последно замества чл. 41, ал. 2 и 3 - NB! Това са периодите, в
които не е имало дейност, не е имало доход. Имате изрична уредба, ако
е работил по-малко от 18 месеца до деня, как ще се определи сборът;
т.е. с какво ще заместим през тези 18 месеца брутното ТВ, за да сборуваме от
едната страна; като сборуваме тези 18 месеца, коя стойност за среднодневно
брутно ТВ ще трябва да разделим на сбора от работните дни през 18-те месеца.
Това е същата философия.
Продължителност на обезщетението за намалена работоспособност

- чл. 47, ал. 3
Имате отклонение от чл. 42, където е принципът за временната пълна
неработоспособност; това е принципът при временна намалена
работоспособност; плаща се за периода на реалното трудоустрояване, но
не повече от 6 месеца, които се изчисляват сумарно за всяко едно
отделно или различно предписание за трудоустрояване в резултат на
различен ОСР. Ако Иванка два пъти я трудоустрояват на различно правно
основание, тя ще има право да получава две отделни обезщетения съгласно чл.
47, ал. 3, но не повече от периода на всяко трудоустрояване и не повече от 6
месеца; ако Иванка е трудоустроена за 12 месеца, тя ще има обезщетение за 6
месеца. Ако след 4-5 години Иванка бъде отново трудоустроена на друго
правно основание, тя отново ще има аналогичните права.
Има ли нещо неясно до този момент?
Работодателят в един момент получава предписанието; то или е част от
БЛ, или е част от ЕР на ТЕЛК в зависимост от неработоспособността; ако сте
виждали БЛ или ЕР, има т. 14 на ЕР - противопоказни условия на труд; ако
лекарят, ЛКК или ТЕЛК са коректни и имат всички данни, ще напишат -
противопоказен е нощният труд, при стоене прав, при вибрация и пр. Ще кажат,
че не може да работи при тези условия. Ако е съвсем съвестен лекарят, освен
че ще напише противопоказните условия, ще каже дали може да продължи
заеманата досега длъжност при облекчени условия или въобще не може; без
това работодателят няма как да трудоустрои; след като се е запознал с всички
факти и обстоятелства, ОМЕ определя законосъобразната форма на
180

lOMoARcPSD|16234621
трудоустрояване. Много трудно житейски може да стане работодателят

веднага да го трудоустрои - или не е пълно ЕР на ТЕЛК; или дори да е пълно -
другата длъжност лекарят/ ТЕЛК пак трябва да я види, за да каже дали е
подходящо или не; органът в РБ казва коя от двете форми на трудоустрояване
се прилага; а като каже коя от двете форми, работодателят трябва да му
изпрати свободните си длъжности с длъжностни характеристики и органът да
каже коя от тези длъжности е подходяща; ако органът е казал да остане на
същата длъжност, но при облекчени условия, трябва да посочи облекчени
условия. Ако обаче работодателят трудоустрои на момента, когато получи
предписанието, тогава няма да плаща обезщетение по чл. 217 КТ.
Има предписание за трудоустрояване; работодателят реално
трудоустроява, като прилага предписанието на органа. Иванчо работи като
трудоустроен; ако неговото брутно ТВ е по-малко от получаваното преди
трудоустрояването, Иванчо има право на обезщетение по реда на чл. 47 КСО;
ако няма разлика между двете брутни ТВ, Иванчо няма да получава
обезщетение. Освен че трябва да има налице разлика между получаваното
преди и след това възнаграждение, кодексът в ал. 3 урежда още едно
изключение; КСО казва, че обезщетението се изплаща за целия период,
който ОЛ, работейки като трудоустроено, получава по-малко от
предходно получаваното, но за не повече от 6 месеца сумарно; защото
Иванчо може да вземе нов БЛ, да се е разболял от Ковид, да е взел ПГО
(платен годишен отпуск); а това обезщетение се плаща само когато
Иванчо ефективно работи; затова се взима сумарно; ако след
трудоустрояването Иванчо само си е работил, това са си 6 непрекъснати
месеца; ако срокът на трудоустрояването е по-малък от шест месеца, Иванчо
получава само за срока на трудоустрояването; ако срокът на трудоустрояване е
по-дълъг от шест месеца, Иванчо получава само за тези 6 месеца обезщетение.
Ако по две ПО има трудоустрояване, тогава за всяко едно от ПО ще се
прилага чл. 47; и по двете ще се съизмерва дали има разлика между предходно
получаваното преди трудоустрояването брутно ТВ и след това; ако и по двете
има такава разлика, ще се плаща обезщетението като разлика между загубения
доход по двете ПО; и 6-те месеца ще текат по двете ПО на собствено основание.
Колеги, мисля, че за днеска беше ни достатъчно. В четвъртък започваме
майчинство. Приятна вечер на всички, дочуване! И да се пазите!
181

lOMoARcPSD|16234621
Лекция от 11.11.2021 г.
Лекцията не се проведе и не почнахме майчинство в четвъртък, защото

системата на мудъл се срина.
Лекция от 16.11.2021 г.
Въпрос 34 - Майчинство – понятие, правна характеристика,
етапи, ред за установяване
Правна уредба - чл. 50-53 КСО; чл. 163-167 КТ; чл. 112 ЗЗ; чл. 26-34 НМЕ;
чл. 45-49г НРВПО.
Обща правна характеристика на риска

1) Това е единственият риск, чието настъпване е целено във вр. с
благоприятните последици, които поражда за ОЛ. Нито един друг ОСР не
може да се определи като целен или желан ОСР.
2) В риска не се включва увреждане на здравето - било
травматично, било болестно - няма увреждане.
Точно обратното - в различните етапи има нормално физиологично
състояние на ОЛ от женски пол - на бременност и раждане; в други етапи на
риска има дейност със социален характер и висока степен на обществена
значимост. Става въпрос за етапите, в които рискът се развива като отглеждане
или полагане грижи за роденото способно да живее дете.
3) Рискът включва само временна неработоспособност. Рискът води
или включва в състава си само временна, т.е. осиг. права при неговото
настъпване са само и единствено обезщетения. Ако раждането е било толкова
тежко, че се е наложило няколко последователни оперативни намеси, в
резултат от което осигуреното лице от женски пол е изпаднало в трайна
неработоспособност, тогава рискът е общо заболяване. Защото рискът
майчинство, условно казано, може да включва в себе си само и
единствено временна неработоспособност и то от вида на пълната. Тази
182

lOMoARcPSD|16234621
временна неработоспособност през определени етапи от риска е реална, а през

други - презумирана. Но винаги се установява с БЛ, издаван от съответния ОМЕ.
4) Това е рискът, който включва в своя състав най-много и различни
като съдържание ФС. Няма друг риск, който да може да се реализира с
толкова много на брой и то с различни елементи ФС.
5) Това е единственият ОСР, при който има встъпване в определен
етап от неговото развитие на ОЛ, които не са го претърпяли до момента.
В резултат на това встъпване в риска те встъпват и упражняват осигурителни
права, които са възникнали в чужда правна сфера. Давам пример само да
разберете колко елементарни неща обяснявам: когато жената, родила детето,
почине; има определен законов ред за встъпването в права; първо бащата като
настойник18; ако бащата не може, встъпва един от неговите родители, от
родителите на майката и т.н.
6) Последният елемент от общата характеристика, който също е
уникален само за този риск, е, че има прехвърляне на осиг. права. По
волята на самото ОЛ, което е преживяло осиг. случай, се прехвърлят неговите
осиг. права на други ОЛ, които ги упражняват само и единствено в резултат на
това прехвърляне. Припомням от миналата година; много съм облекчена,
защото сте учили отпуските. Когато детето навърши две години, не е дадено за
осиновяване, не е дадено в заведение на пълна държавна издръжка; майката
като ОЛ може да прехвърли правото на осиг. обезщетения на бащата при
определени предпоставки или на един от своите родители или на един от
родителите на бащата, които при прехвърлянето правата след малко ще видим
при какви предпоставки ги упражняват; това прехвърляне е уникално само за
този риск. При нито един от останалите рискове такива конструкции не са
уредени.19
Елементарен е ФС. Просто трябва да схванете 4-5 много лесни неща и да
не бъркате отпуските по КТ, които не са свързани с развитието на риска.
Отпуски като кърмене, отглеждане на детето до навършване на 8 години
18 обозначението на бащата като настойник в тази лекция изглежда не е коректно с

оглед семейноправното разбиране за понятието „настойник“, но съм писал това, което
проф. Гевренова казва - бел. моя
19 Отварям една скоба: аз ще разглеждам риска от началото до неговия край само и
единствено с оглед бременната жена, която ражда и продължава впоследствие да
отглежда детето. Моята препоръка е вие да постъпите по същия начин; чак след това
ще се върна и ще коментирам в кой момент може някой друг да встъпи в правата й и в
кой момент тя може да прехвърли съответните права на съответните лица.
183

lOMoARcPSD|16234621
(неплатения отпуск, който всеки родител има право до 6 месеца; общата

продължителност може да е 12 месеца, ако се прехвърлят правата, до
навършване на 8 години от детето).
Рискът има два големи етапа
1. Първият етап терминологично е обозначен като бременност и

раждане. Той продължава 410 дена; българката е уникална по своето
физиологично развитие, защото само тя успява да бременее и ражда 410 дена.
Първият етап е бременност и раждане - 410 дена.
2. Вторият етап е отглеждане на детето до навършване на 2 години.
Бременност и раждане
Връщам се към първия етап. Чл. 50, ал. 1 КСО отворете и вижте.
Бременност и раждане; първи етап; 410 дена. Съставът се извлича от
разпоредбите, които уреждат съответните за етапа осигурителни права. Ако
търсите аналогична на чл. 55 и чл. 56 разпоредба по отношение на
майчинството, няма да намерите. Чрез осиг. права в етапите се структурира
съставът на самия риск.
Първият етап има 4 отделни подетапа. Те имат различен ФС; някои от тях
се установяват по различен начин; други по един и същи начин; и пораждат
правни последици в зависимост от своето реализиране.
1) Първият подетап е 45 дена преди термина.
2) Вторият е 42 дена след раждането.
3) Третият е 48 дена след първите 42 дена от раждането.
Тези трите подетапа дотук правят общо 135 дена.
4) Четвърти подетап: като извадим от 410 дена тези 135, остават 275 -
това е етапът, свързан с полагане на грижи, с отглеждане на детето.
1. Първи подетап - 45 дни преди термина. Терминът е датата, на която

ОМЕ прогнозира, че ще бъде извършено раждането. Елементите от ФС на този
етап са:
1) ОЛ. Категориите, които могат да бъдат осигурени, са задължително
осигурените по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а; както и доброволно осигурените по чл. 4,
ал. 3, т. 1-4.
184

lOMoARcPSD|16234621
2) ОЛ от женски пол, което е във физиологично състояние на

бременност 45 дена преди термина. Вижте колко е лесен ФС.
Сега малко анализ.
Тези 45 дена преди термина са реална временна пълна
неработоспособност за ОЛ в женски пол в състояние на бременност 45 дена
преди раждането. След като са реална, те се установяват с БЛ - чл. 26 - 33 от
НМЕ. Къде е особеността? Законодателят императивно урежда началото на
тази временна неработоспособност и нейната продължителност. Хем е
реална и се установява с БЛ, защото статистически е установено, че българката
45 дена преди термина обективно не може да продължава да работи, хем
законодателят урежда необорима презумпция, която включва елемента начало
на тази временна неработоспособност, и по-точно - 45 дена преди термина; и
урежда нейната продължителност - не по-малко и не повече от 45 дена преди
термина. Поради което ОМЕ не прави реален преглед на Иванка, на ОЛ, за да
провери дали то наистина е неработоспособно; Иванка може да е напълно
работоспособна 45 дена преди раждането; лекарят прави прегледа и
установява само, че остават 45 дена преди термина и в рамките на обвързаната
си компетентност издава БЛ.
Всичко, което е свързано с тази бременност преди 45-ия ден - например
наложило се е да бъде трудоустроено ОЛ; налице е временна
неработоспособност; наложило се е това същото ОЛ поради много тежка
бременност; или тежки процедури ин-витро да използва болнични, защото
често е изпадало във временна неработоспособност. Преди 45-те дни е
налице рискът общо заболяване. Ще се прилагат изискванията за
предварителен осиг. стаж не за майчинството, а за ОЗ; и размерът на
обезщетенията ще са размерите, дължими за ОЗ, с изключение на
хипотезите по чл. 48 КСО, чието място не е в риска майчинство като същински
риск, но понеже законодателят е преценил да прилага предпоставките за
обезщетенията при майчинството, систематично се намира в раздела не на ОЗ,
ТЗ и ПБ, а в раздела майчинство. Преди 45-те дена временна или временно
намалена работоспособност е рискът ОЗ, когато са причинени от
бременността/ напредналия етап на ин-витро лечение. Общо заболяване е
налице преди да започне този 45-дневен срок (по силата на чл. 50, ал. 1 ОЛ,
което е 45 дена преди термина, има право на обезщетение за бременност и
раждане; по силата на императива на закона започва първият голям подетап от
185

lOMoARcPSD|16234621
майчинството, кръстен бременност и раждане; по арг. от противното на чл. 50,

ал. 1 и сл., ако физиологичната бременност е довела до временна
неработоспособност, не може да е бременност и раждане като риск; не е ТЗ и
ПБ очевидно; по аргумент за противното остава да е само рискът ОЗ. 20
Чл. 48 - всичко, което след малко не кажа като изрично изискване за
майчинството, се прилага общо заболяване. Това, което е уредено като изрична
отлика от майчинството в чл. 48, се прилага ОЗ. Като приключа с майчинството
и обезщетенията, ще се върна на чл. 48 - или днес, или следващия път.
Това е първият подетап от първия етап - бременност и раждане.
2. Вторият подетап е 42 дена след раждането. Всичко, което

записахте за ФС, се прилага и тук:
1) Задължително ОЛ или доброволно ОЛ за риска майчинство.
2) Женски пол на осигуреното лице - защото само жените раждат.
3) Родило лице - единствената разлика във ФС.
4) 42 дена след реалното раждане.
Отново имате реална пълна временна неработоспособност в тези 42
дена. Установява се с БЛ по реда на чл. 28 от НМЕ. Няма значение за тия 42
дена дали детето е родено живо или не, както и дали детето е починало след
раждането в рамките на тези 42 дена. Няма значение дали е родено живо или
не. Както и няма значение дали до изтичането на тези 42 дена то е починало
или е дадено за осиновяване или за отглеждане в заведение на пълна
държавна издръжка. Имаме същото: раждане, 42 календарни дни, реална
неработоспособност, защото статистически се оказва, че българката 42 дни
след раждането е неработоспособна и не може да реализира трудова дейност.
Законодателят отново императивно урежда началото и края на тази
неработоспособност, нейната продължителност. Пак имате необорима
20 Иванка е бременна; установява се бременност в първи месец, втори месец и

т.н. Възможно е тя да бъде толкова тежка, независимо че е в толкова ранен
етап, с оглед конкретното физиологично състояние, че още от момента на
установяване, лекарите издават БЛ. Това е реална неработоспособност в
резултат на физиологично състояние на бременност, което докато не са
настъпили 45 дена преди термина, може да бъде само ОЗ. По същия начин се
третира, ако имате ин-витро лечение в напреднал етап. Може да има много
тежко състояние в резултат на забременяването, но тя е реална тази
неработоспособност и е елемент от ОЗ. Повечето Иванки, като забременеят, не
влизат в болница; възможно е да не настъпи този риск ОЗ. Ще настъпи само ако
бременността е тежка и е довела до временна неработоспособност.
186

lOMoARcPSD|16234621
презумпция, която влиза в сила само защото ОЛ е родило; няма значение

бебето живо ли е или не; защо е необорима? Защото след раждането първите
42 дена по дефиниция са временна неработоспособност. ОМЕ действа в
обвързана компетентност. Той установява факта на раждането и издава БЛ; т.е.
ОМЕ няма да преглежда Иванка и да казва - „вай, Иванке, ти на 10-тия ден си се
възстановила и можеш да се върнеш да поработваш“; не, той е длъжен да
издаде БЛ за тези 42 дена.
3. Третият подетап - 48 дни след 42-та дена след раждането. Тези

48 дена са презумирана временна пълна неработоспособност за ОЛ. Понеже са
неработоспособност, се установяват с БЛ; трети поред БЛ в етапа бременност и
раждане; съставът включва следните елементи:
1) Живо родило ОЛ - задължително или доброволно;
2) Живо дете, което не е дадено за осиновяване и не е настанено в
заведение на пълна държавна издръжка.
Това е доста куц подетап; но е действащата уредба; трайна практика на
ВАС; когато са изтекли 42-та дена след раждането, статистически българската
жена е работоспособна по принцип. Този трети подетап продължава да се
установява с БЛ; тя е временна, пълна, но презумирана
неработоспособност; тя се дава, за да може жената да полага грижи за
бебето; затова жената трябва да е жива; детето трябва да е живо (за да може
да полагаме грижи за него); да не е дадено за осиновяване и да не е настанено
в такова заведение21. ОМЕ действа в обвързана компетентност. Той просто
издава, по закон е длъжен да издаде този трети БЛ. Презумирана временна
неработоспособност. Това е третият подетап.
4. 275 дена от 410-те - четвърти подетап от първия голям етап

бременност и раждане. Той продължава общо 275 дена и е свързан със
социалната дейност отглеждане на дете. След като минат първите три вида БЛ,
до навършване на една годинка на детето.
ФС е следният:
1) ОЛ, което е родило и е живо.
21 това е социална грижа, приемно семейство, с която се заместиха бившите домове за

сираци; почти на 80 % са заместени; дават се на семейство, което срещу определена
парична сума отглежда детето. Чл. 26 по Закона за закрила на детето е това.
187

lOMoARcPSD|16234621
2) Детето е живо и не е дадено за осиновяване и не е настанено в

институция за отглеждане.
Това е нормалното развитие на риска в бременност и раждане - при
условие, че майката и детето са живи и последното не е дадено за осиновяване.
Връщам се към двете отклонения; говоря за развитие на риска.

* Първи вариант: детето почива. Ако детето почине или към момента на
раждането, или след това, по силата на КСО на ОЛ майка се дават 45 дена
преди термина; след това, въпреки че детето е починало, се дават и 42-та дена
след раждането. Защо се дават тези 45 + 42? Защото това е реална
неработоспособност и трябва да се възстанови работната сила; точно затова те
се дават.
Оттук-нататък се прави реален преглед на жената, чието дете е починало,
и се дават БЛ само и единствено ако тя е в състояние на реална
неработоспособност в резултат на бременността и раждането.
След раждането Иванка продължава да бъде във временна
неработоспособност, която е пряко причинена от бременността и раждането. До
кой момент тя ще има права като за риск бременност и раждане? Там е 90 % от
средния осиг. доход. До изтичане на 410-ия ден ще се прилагат правилата за
изплащане на обезщетение за риска бременност и раждане; както по-висок
осиг. стаж, така и по-висок размер на обезщетението. Единственото изискване е
лекарите да установят по безспорен начин пряка причинно-следствена връзка
между бременността и раждането и състоянието на временна
неработоспособност на ОЛ. Бременност и раждане - обезщетението е в обща
продължителност 410 дена; детето е починало; това означава, че рискът няма
как да влезе във фазата полагане на грижи за живо дете; поради факта, че ОЛ,
майката на починалото дете, продължава да е във временна
неработоспособност в резултат на раждането, тя ще има осиг. права, за които
ще се прилага режимът за обезщетение при бременност и раждане.
Тук видяхме какво става, когато детето е починало.
** Какво става в хипотезите, в които лекарят не е квалифицирал

правилно 45-те дена преди термина. Защо ще има съществено значение? Тя
е реална, но законодателят казва, че 45 дена преди термина лицето
188

lOMoARcPSD|16234621
задължително се намира в този риск, т.е. то задължително ще има тези права

за този етап. Има два варианта:
1) Детето се ражда по-рано, а не на 45-ия ден от БЛ; тогава чл. 27,
ал. 2 НМЕ - остатъкът до 45 дена се включва в третия БЛ.
2) Детето се ражда по-късно. Издава се БЛ, но до 45-тия ден от
издаването му Иванка не ражда; в този случай на Иванка няма как да й
дадем повече от това, което законодателят третира като етапи на риска; чл. 27,
ал. 1 - издава се нов БЛ, но с не повече от обща продължителност 93 дни. Т.е.
тази продължителност - 45 + 42 + 48, варира в зависимост от това дали ще се
роди в рамките на сроковете, уредени в закона - по-рано, по-късно или точно на
45-ия ден. Осиг. права в тия 135 дена са гарантирани от действащото
законодателство.
*** Последният вариант е ако майката почине или е в такова тежко

заболяване, изпадне във временна неработоспособност поради тежко
заболяване в резултат на раждането. Влиза в сила т.нар. встъпване в права,
което аз ще разгледам по-нататък, за да обхвана всички хипотези. Образно
казано - как се установява и как се встъпва в правата? Чл. 31 - 33 от НМЕ. Ако
жената е починала в рамките на 42 дена след раждането или на 48-те дена,
които следват 42-та дена. Защо Наредбата? Защото конструкцията е такава, че
следва положението на починалата майка ОЛ. Ако не беше починала, тя щеше
да влезе първо в 42-та дена след раждането; след това щеше да влезе в 48-те
дена; този, който встъпва в нейните права, той не е претърпял нито
бременността, нито раждането, но той встъпва и продължава да реализира
риска от собствено име и за собствена сметка; т.к. встъпва в правата на
временна презумирана неработоспособност 48 дена или в 42-та дена,
встъпването отново ще минава през БЛ; БЛ ще установява и допълнителните
елементи - тежкото заболяване на майката или ще има акт за смъртта й; когато
периодът до навършване на една година на детето, забравяме за БЛ и
започваме да осъществяваме ФС, който при встъпване ще изглежда:
1) ОЛ за риска майчинство, което е починало;
2) ОЛ за риска майчинство, което встъпва и т.н. - след малко ще го
разгледаме.
189

lOMoARcPSD|16234621
II. Вторият голям етап - до навършване на двугодишна възраст на

детето.
Правна уредба - чл. 53 КСО и чл. 164 КТ.

ФС:
1. ОЛ за риска майчинство. Независимо дали е осигурено при условията
на задължителното осигуряване или при условията на доброволното
2. Родено дете.
3. Работоспособност на ОЛ. ОЛ трябва да бъде работоспособно.
4. ОЛ да полага грижи за живото дете. Този елемент, полагането на
грижи, се презумира чрез презумпция, която влиза в сила въз основа на
отрицателни факти, и по-точно: детето не е дадено за осиновяване, не е дадено
в заведение на пълна държавна издръжка за отглеждане; не е дадено за
отглеждане в приемно семейство. Тези отрицателни факти се установяват с
декларации. Декларациите са Декларация 1, 2 и 3 в зависимост от това при
какви предпоставки се попълват; редът за попълване и предоставяне на тези
декларации се урежда в чл. 3 - 30 в НПОПДОО, както и в НРВПО. Отварям една
скоба - попълват се декларации; бременната жена родила; детето живо; полага
грижи до навършване на две години на това дете; попълват се декларациите,
предоставят се на осигурителя, ако ОЛ е по чл. 4, ал. 1; ако ОЛ е самоос. лице,
или директно на осиг. орган, или на осиг. каса се представят декларациите.
За изпита ще трябва да знаете, че се установява с декларации в
писмена форма за действителност и да знаете в кой ПНА се намират те в
съответния етап на риска. По същия начин, пак с декларации, се установяват
и отрицателните факти във ФС, когато детето се отглежда до навършване на
първата му година.
Този втори голям етап продължава до навършване на двете години на
детето. Това представлява етапът.
Встъпване във ФС
Първият момент на встъпване във ФС очевидно е раждането. Преди

това няма как да встъпи никой във ФС на бременната жена 45 дена преди
термина. Оттам-нататък встъпването може да настъпи във всеки един
190

lOMoARcPSD|16234621
момент. Житейски няма как да се встъпи в правата в прословутите 45 дена

преди термина. Най-ранният момент, в който някой може да встъпи в риска, е
бременната да роди и същия ден да почине; някой може да встъпи в правата й,
за да може някой да полага грижи за това дете.
Уредбата е в зависимост от това кога се встъпва. Може да се встъпва в
етапите по чл. 50 - бременност и раждане; може да се встъпва и в етапите
отглеждане на детето до навършване на 1 годинка или до навършване на 2
годинки.
Кои са предпоставките, за да имате по силата на закон встъпване в
права? Те са алтернативни съставите.
1) Осигурената, която е родила, или е починала, или е в състояние на
тежко заболяване, което абсолютно възпрепятства възможността тя лично да
полага грижи за детето. Или е смърт, или е тежко заболяване, което абсолютно
възпрепятства осигурената жена да полага грижи за детето.
2) На следващо място детето трябва да е живо и да не е дадено нито за
осиновяване, нито в заведение за отглеждане на пълна държавна издръжка.
Защото дори да е живо детенцето, ако е дадено за осиновяване или в такова
заведение на държавна издръжка, очевидно няма смисъл от встъпване в риска,
защото няма да има обективна необходимост от полагане на грижи.
3) Този, който встъпва в риска, трябва да е осигурен за риска майчинство.
NB! Принципът е: за да може вместо починалата или тежко заболялата
майка като ОЛ този някой да встъпи и да продължи да реализира риска,
той самият трябва да бъде осигурен за риска майчинство. Без значение
дали е задължително осигурен или е доброволно осигурен. Няма правно
значение.
Няколко хипотези на встъпване имате.
1. Първата група от хипотези е когато встъпва настойник на детето.
Уредбата е в зависимост от етапа, в който се встъпва: 1) ако е бременност и
раждане, е чл. 50 или във вр. с чл. 51 и чл. 167 от КТ; 2) ако е вече в етапа
отглеждане на детето до навършване на 2 години, е в чл. 52 и сл.
Кой може да встъпи в правата? Първо бащата, ако е осигурен за риска
майчинство. На следващо място могат да встъпят родител на бащата или
родител на майката; поредността е в КТ22; отваряте си КТ във вр. с КСО и
22 КТ, чл. 167. (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., доп. - ДВ, бр. 98
от 2016 г., в сила от 01.06.2017 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.)
Когато майката на дете до 2-годишна възраст или осиновителката на дете до 5-
191

lOMoARcPSD|16234621
виждате - ако няма баща, ако бащата е в неизвестност, как встъпват направо
един от родителите на майката и упражнява съответния риск в неговия
остатък.
2. Втората голяма група от хипотези е встъпване в риска поради
осиновяване или поради настаняване на детето за отглеждане по реда
на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Уредбата започва от чл. 50, ал. 4 и
5 и продължава в съответното развитие на риска. Осиновяването става с влязло
в сила СР. Ако това СР влиза в сила и детето се предава на осиновителя на 50-ия
ден след раждането, осиновителят встъпва и реализира риска в общото му
развитие до навършване на 2 години от детето. По същия начин навсякъде в чл.
50 и сл., където се уреждат етапите за жива майка, която полага грижи,
навсякъде са закрепени хипотезите „осиновителката“ и „този, който полага
грижа за детето“, ако е настанено по реда на чл. 26.
Ако имате осиновяване или настаняване на детето, също имате
конструкция на встъпване в права; за да може осиновителят реално да полага
грижи, той трябва да е осигурен за риска и детето, след осиновяването, да не е
настанено в заведение по реда на чл. 26 ЗЗакрД. Защото осиновителката може
да даде детето за отглеждане от приемно семейство. Този, при когото детето е
настанено в приемно семейство, той като част от приемното семейство трябва
да е осигурен за риска майчинство.
Това е цялата философия на риска; надявам се, че е ясно. Само трябва да
знаете кои са тези, които могат да встъпят в правата, и в кои етапи встъпват.
Прехвърляне на права
годишна възраст почине или заболее тежко, поради което не може да се грижи за
детето, съответната част от отпуските за раждане, при осиновяване и за отглеждане
на дете се ползват от бащата (осиновителя). С негово съгласие тези отпуски могат да
се ползват от един от неговите родители или от един от родителите на починалата или
заболялата тежко майка (осиновителка) на детето, когато работи по трудово
правоотношение.
(2) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.06.2017 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в
сила от 01.07.2018 г.) Когато майката на дете до 2-годишна възраст или
осиновителката на дете до 5-годишна възраст заболее тежко, поради което не може да
се грижи за детето, и бащата (осиновителят) е починал, съответната част от отпуските
за раждане, при осиновяване и за отглеждане на дете се ползва от един от родителите
на майката (осиновителката) или на бащата (осиновителя), когато работи по трудово
правоотношение.
192

lOMoARcPSD|16234621
Последната хипотеза е прехвърляне на права. Нямате встъпване по

силата на закона, а прехвърляне на правото да се реализира остатъкът на
риска от съответното друго лице, на което титулярят е прехвърлило правото.
Правото на прехвърляне е субективно материално потестативно
публично право. Неговото упражняване става с едностранно ВИ на
титуляря, който в общата хипотеза е осигурената бременна родила и полагаща
грижи майка.
Защо е преобразуващо? Защото внася правна промяна по две
големи групи ОсПО. Първата група е ОсПО на титулярката на правото,
бременната родила и полагаща грижи за детето, която прекратява за в
бъдеще реализирането на ОСР като случай. Тя прекратява правото си да
получава съответните осигурителни обезщетения при предпоставките, които
след малко ще видим. Защо е потестативно право? Защото няма значение дали
осиг. орган иска или не иска; органът е длъжен да третира Иванка като
осигурена, която обаче не е в риска бременност, раждане и отглеждане на
детето до навършване на 2 години. Или ще се върне и ще стане осигурена,
която работи, или ще си прекрати ПО - няма значение.
Втората група промени настъпват по ОсПО на това ОЛ, на което
титулярката е прехвърлила правото да реализира риска в неговия
остатък. Това е ОЛ, което може да бъде настойник, баща; може да бъде в
определени фази на риска майката или бащата на самата майка или майката
или бащата на бащата на детето; това лице встъпва в риска, независимо от
волята и поведението на осиг. орган, както и въпреки и независимо от волята и
поведението на собствения си осигурител.
Припомням ви от миналата година за какво става въпрос. След като
детето е навършило една годинка, до навършване на втората година на детето
- чл. 164 от миналата година - майката може да прехвърли правото на отпуск
както на бащата, така и на един от своите родители или на един от родителите
на бащата; там беше потестативно право, което преобразува както нейното,
така и ТрПО на бащата или на един от дядовците/ бабите. Когато се встъпи в
риска, настъпват съответните осиг. последици.
Кои са двете хипотези, при които осигурената като титулярка на правото
да реализира риска може да прехвърли на другиго правото да встъпи и да
реализира остатъка от риска?
193

lOMoARcPSD|16234621
1) Първа хипотеза - чл. 50, ал. 7 във вр. с чл. 48а КСО, както и чл.
164, ал. 3 и 4 КТ за работниците. Отворете чл. 50, ал. 7 и го вижте. След като
бебето, родено живо, не дадено за осиновяване към този момент, не дадено в
заведението на общата държавна издръжка, на кого можеше да прехвърли
майката отпуска? На бащата. Най-ранният момент, в който може някой друг да
встъпи в риска, е когато живото бебе не е дадено за осиновяване, не е дадено в
заведението на държавна издръжка, е навършило 6 месеца. Това публично
право може да бъде прехвърлено на бащата; аналогично право има
осиновителката да прехвърли правото на осиновителя да встъпи в риска. Т.е.
на въпроса в кой момент може най-рано да се прехвърлят правата,
отговорът е когато бебето е на 6 месеца.
2) Втората хипотеза се урежда в чл. 53 във вр. с чл. 52а КСО и
основната уредба е в чл. 164 КТ. Вижте разпоредбата; вижте ал. 2 и сл.
Припомняте си КТ; детето живо; майката/ осиновителката жива; детето
навършва една година и до навършване на втората му година титулярката
може да прехвърли правото за реализиране на риска на бащата, на нейната
майка или бащата на майката; може да прехвърли на някой от родителите на
бащата. Това е втората голяма група от особени хипотези - става дума за
прехвърляне, което преобразува ОсПО.
Въпрос 39 - Обществено осигуряване при майчинство
Правна уредба: КСО - чл. 48а - чл. 54; НПОПДОО.
Обща характеристика на обезщетенията

Тя е идентична на това, което миналия път уточнихме - става въпрос за
субективни материални публични права; не са трудови възнаграждения; не са
елемент от имуществена отговорност; имат обезщетителен характер, защото
частично заместват загубения доход от трудовата дейност. Изплащат се в пари
от осиг. орган на съответното правоимащо лице по ОсПО между тях. Това е
абсолютно идентично.
Основание за изплащане на обезщетенията

Първо ще разгледаме общия ФС и после няколко специфични
хипотези.
194

lOMoARcPSD|16234621
Общият състав:
1. На първо място имате реализиран състав на етап от риска. Това,
което приказвах досега, трябва да се е реализирало като осиг. случай. В
зависимост от това в кой етап било от бременност и раждане, било отглеждане
на дете до навършване на две години, се реализира рискът майчинство.
2. Осиг. стаж с продължителност от 12 месеца. Това изискване се
отнася както за етапа бременност и раждане, по арг. от чл. 48а КСО, така и за
етапа отглеждане на детето до навършване на двегодишната му възраст по
силата на чл. 52а КСО. Вижте ги разпоредбите. Независимо дали сте в
бременност или раждане, или в етапа отглеждане на детето до двегодишната
му възраст, се изисква наличие на 12 месеца осиг. стаж. И друго - 12 месеца се
изискват за всеки, който реализира етапа от риска; за всяко осиг. лице,
независимо дали е титуляр, встъпил в правата титуляр (говоря за бащата, ако
майката е починала, тежко болна и т.н., или за някой от родителите им, или за
осиновителя), така и за всички ОЛ, на които титулярят прехвърля правото да
реализират риска. Иванка, работничка; има 10 години осиг. стаж за риска
майчинство; ражда; здрава е; здраво дете; на 7-ия месец решава да прехвърли
правото си да реализира остатъка на риска на бащата на бебето, който е
адвокат, избрал да се осигурява само задължително; значи няма да има
никакви осиг. права този баща. Ако обаче бащата на бебето е адвокат, който е
избрал и се е осигурявал последните три години доброволно за риска
майчинство, той ще притежава на съответното основание 12 месеца осиг.
стаж23. Когато се прехвърлят правата на баба и дядо, гледа се дали към
момента на прехвърлянето те са осигурени за риска майчинство (те трябва да
са осигурени) и второ - за да имат осигурителни права, те трябва да имат поне
12 месеца осиг. стаж.
Ако бабата и дядото са пенсионери и са станали такива в качеството си на
самоосигуряващи се, трябва не само доброволно да са избрали, но и към
момента да са осигурени, т.е. и да са си внасяли осиг. вноски; ако преди това са
били работници, като работещи пенсионери ще са осигурени за всички рискове.
12 месеца осигурителен стаж за риска майчинство. Ако решавате казус,
трябва да проверявате в коя от хипотезите по чл. 9 КСО сте - ал. 2 и ал. 3.
Говорим само за период от време, през който имате осигуряване за риска
майчинство. Освен това говорим за сумарен, а не последователен осиг.
23 достатъчно е на адвоката да се осигурява 12 месеца. Просто дадох пример, че се е
осигурявал три години.
195

lOMoARcPSD|16234621
стаж, независимо дали е натрупан при един и същ осигурител или на едно и
също правно основание. Това е за осиг. стаж. Имате същата конструкция като
при ОЗ, само че там беше 6 месеца, а тук се иска 12 месеца осиг. стаж за риска
майчинство; при неговото еднократно натрупване, без значение при колко
отделни осигурители е трупан и за какъв период от време е натрупан, в
момента, в който се натрупа, възникват осиг. права. Ако Иванка към раждането
има само два месеца осиг. стаж за риска майчинство, тя ще има отпуск.
Тоест, веднъж да имам 12 месеца осигурителен стаж за фонда
Майчинство, мога да получавам обезщетения и за второто ми дете без да
трябва още 12. Не се изискват нови 12 месеца за второ, трето, четвърто и т.н.
дете. Еднократно, независимо оттук нататък колко пъти ще се реализира
рискът.
При близнаците едновременно ще текат 42 дена след раждането; 48 дена
след 42-та дена; едновременно ще текат дните до навършване на едната
година. При близнаците текат едновременно сроковете в етапите на риска. Не
може да се прехвърлят правата само за едното дете. Или се прехвърля за
всички близнаци, или нищо не се прехвърля и не се встъпва в права.
Това са общите предпоставки.
Няколко специфични състава

Права на бащата 15 дни от изписване на детето от болница
1. Първият състав; по време на бременност и раждане бащата
реализира част от риска на собствено основание; за мен това са осиг.
права, но няма да споря; става въпрос за прословутите 15 дни от
изписване на детето от болничното заведение; чл. 50, ал. 6 вижте.
Отделям го, защото нито е рискът в неговото пълно реално развитие; нито е
прехвърляне на права, нито е встъпване в правата. Бащата на детето (а не
съпругът), вкл. самоосигуряващият се баща, който има 12 месеца осиг.
стаж на основание чл. 48а. Осигурителните права възникват не от
раждането, а от изписването на бебето. Удостоверява се с нарочна служебна
бележка, която лечебното заведение издава. Коректна правна уредба, защото е
възможно бебето да бъде задържано един месец, два месеца, три месеца. 15-
те дена са след изписване на детето от съответното болнично заведение.
Това е единият особен ФС.
196

lOMoARcPSD|16234621
Права при пълно осиновяване на дете между 2 и 5 години

2. Другият ФС - чл. 53а - 53г. Става въпрос за осиг. права при осиновяване
на дете от две до пет години; вижте моля разпоредбите. Не става въпрос за
типичното встъпване в риска на осиновителя. Става въпрос за съвсем различен
състав; детето вече трябва да е навършило 2 години и да не е навършило 5
години. Кои са елементите?
1) Лицето да е осигурено за майчинство;
2) Да има влязло в сила СР за пълно осиновяване;
3) 12 месеца осигурителен стаж - предварителен, еднократен;
4) Осиновено дете на възраст от 2 до 5 години. Ще видите какви са
осиг. права.
Права при неползване на отпуска за бременност, раждане и/или

отглеждане на дете
Последната група от ФС са уредени в чл. 50а и чл. 54. Това е третата група
от специфични ФС. Моля вижте ги. Когато титулярят на осиг. права нe ползва
отпуските - било във фазата на бременност и раждане, обаче след като са
изтекли 135-те дни временна неработоспособност; трябва да е останал
остатъкът до навършване на една година от детето, както и когато титулярят
ползва отпуск за отглеждане на дете до две години. Този титуляр не иска да
ползва тези права да полага грижи за детето си, а се връща на работа. Това не
е риск, това са осиг. права. Пак се изискват 12 месеца осиг. стаж, като се
изисква да се полага труд в качеството, в което лицето се осигурява (да не е в
отпуск). И се полага 50 % от обезщетението, което би било платимо, ако
титулярят би полагал грижи за детето до навършване на дете до 2
години.
Това са трите групи особени ФС, свързани с осиг. права.
Имате две различни хипотези за определяне размера на обезщетението за
етапа бременност и раждане. В едната хипотеза до навършване на една година
от детето; а втората хипотеза е отглеждане на детето до навършване на две
години. Вижте чл. 49 КСО и разгледайте много внимателно ал. 1.
197

lOMoARcPSD|16234621
Размерът на обезщетението се определя, като дневното парично

обезщетение се умножи по броя на работните дни за съответния период от
време - в зависимост дали сте в 45-те дни; в 42-та дни и т.н.
Взимат се работните дни при подневното; приравняват се при сумирано -
чл. 33 - 35 от НПОПДОО; сумират се часовете за периода като норма и така се
вижда броят работни дни, ако беше по подневната система, но на изпита няма
да ви караме това да го смятате. Вие на подневното да знаете логиката ще е
фантастично.
Дневното обезщетение отново е процент. Само че вече е 90 %. Отново 2
стойности; едната е среднодневното брутно ТВ; за осигурените по чл. 4, ал. 1
или втората стойност - среднодневният осиг. доход за тези по чл. 4а и чл. 4, ал.
3 (самоос. лица) за последните 24 месеца преди датата на настъпване на
бременността и раждането. Т.е. до 45-ия ден преди термина. Тук, за да се
получи среднодневното брутно ТВ или среднодневният осиг. доход, се връщаме
цели 24 месеца назад, а не само 18.
Доходът, който е база за определяне на среднодневния осиг. доход, е
същият както миналия път - чл. 31 от НПОПДОО. Имате дефиниция на доход.
Освен това - ако в тези месеци Иванка работи, взимаме среднодневно брутно
ТВ; но какво става, ако не е работила или ако не е работила и е получавала
обезщетение за ВН? Прилагат се правилата по чл. 49, ал. 1 във вр. с чл. 41, ал. 2
до 5. Първо внимателно изчитате ал. 1; след това, ако нямате пълни 24 месеца
или ако те не са само с работа, трябва да намерите отговор в чл. 41, ал. 2 и 5.
Надявам се да си го представите. Приемаме, че 24 календарни месеца назад
имате работа; след като е работила нашата Иванка, тя е имала доход; или
среднодневно брутно ТВ, или доход; ако нямате такова нещо, трябва да
намерите изключение, ако имате изключение.
Дотук беше размерът.
Продължителност на това обезщетение

Продължителността в зависимост от кой етап сте е уредена в чл. 50 за
първи етап (бременност и раждане - 410 дена общо) и в чл. 52 КСО (вторият
етап - отглеждане на детето до 2 годинки). Първото е общо 410 дена; второто е
от едната до двете годинки на детето. И имате едно изключение в чл. 52 -
искам да отворите и да го видите. Когато се прекрати качеството осигурен;
след като се прекрати, автоматично се прекратява и осигуряването; чл. 52 ви
198

lOMoARcPSD|16234621
запазва и осиг. права, но само за кой етап? Бременност и раждане; Иванка,

работничка; има си осиг. стаж жената. Три месеца след раждането на детето тя
си го отглежда; прекратяват ПО на Иванка; т.к. Иванка е встъпила в етапа
бременност и раждане, тя ще си запази осиг. права до 410-ия ден на основание
чл. 52 КСО. Няма обаче да се администрират данните чрез осигурителя, а по
нарочен ред директно пред осиг. орган.
Размерът на обезщетението е диференциран и зависи от загубения
осиг. доход. 90 % от някаква стойност. Има минимален размер, както има
максимален размер. Чл. 49, ал. 1, изр. последно - искам да го видите. За всички
обезщетения трябва да знаете как стоят нещата с близнаците и може ли
жената си играете с това дали има или няма максимален размер.
Обезщетението за бременност и раждане има минимален размер -
това е МРЗ за периода, в който се изплаща; има максимален размер,
който както миналия път е среднодневното нетно за периода
възнаграждение. И припомням - в чл. 32 от Наредбата все още има легална
дефиниция за нетно възнаграждение. Това е обезщетението през първия етап.
Втори етап - до навършване на две години на детето. Правната
уредба е в чл. 52а и чл. 53 КСО. Тук размерът на обезщетението е един и
същ за всички ОЛ и се определя със ЗБДОО. Само информативно - това
последното НС, което съществува много кратко, промениха ЗБДОО и в момента
не е 380, а е МРЗ от 650 лв. Един и същи е размерът. Няма значение в какво
качество се упражняват осиг. права - титуляр, встъпил или прехвърлил на друго
лице; ако има 12 месеца осиг. стаж, размерът е един и същи, не е
диференциран и се определя със ЗБДОО.
Ред за упражняване на тези много обезщетения

КСО; НРВПО; НПОПДОО; аз ви издиктувах членовете, където се урежда
редът с декларацията, а сега в КСО - чл. 48а; чл. 52б и чл. 53б са разпоредби,
които уреждат процедурите за съответните етапи.
Общата характеристика на производството е същата както
обезщетенията при ОЗ, ТЗ и ПБ:
 Административно производство.
 Две отделни производства: едното по реда на НМЕ за етапите от
135 дни ВН, а като производство за изплащане в останалите етапи,
ТП на НОИ. Осиг. орган отново действа в обвързана компетентност -
199

lOMoARcPSD|16234621
когато установи ФС на реализирания риск, е длъжен да отпусне и да

изплаща дължимото се по силата на КСО обезщетение.
1. Първи етап: издаване на БЛ, установяващ настъпването на ВН за
подетапа - всичко, което си знаете - НМЕ и ЗЗ като оспорване.
След това имате декларации, които установяват в първите три подетапа
останалите елементи от ОСР - че лицето е осигурено, че има 12 месеца, че
детето не е дадено за осиновяване и т.н., както и декларациите в етапа до
навършване на една година на детето пред осигурители, осиг. каси и ТП на
НОИ. В тези букви, които издиктувах, са дадени сроковете за попълване и
представяне на документите.
И стигаме до заветния момент - как се отпускат и изплащат
обезщетенията? С разпореждане на длъжностното лице в ТП на НОИ. Това
разпореждане е ИАА, който се обжалва по реда на чл. 117, ал. 1, т. 1 КСО.
2. Втори етап от риска: обезщетението за отглеждане на детето до

навършване на две години.
Имате установяване на данните чрез подаване на декларации от ОЛ,
както и подаване на необходимата информация от страна на осигурителя или
осиг. каса пред ТП на НОИ.
Кой с какъв акт отпуска и изплаща обезщетенията? Същото е. ДЛ в ТП на
НОИ с разпореждане, което отново е ИАА. И се обжалва по реда на чл. 117, ал.
1, т. 1. Всички обезщетения извън безработицата - общо заболяване, ТЗ, ПБ и
майчинство, са в т. 1.
Прекратяване на обезщетението
Става отново с разпореждане на същото това ДЛ от ТП на НОИ. Частична
уредба на основанията за прекратяване имате в чл. 50, ал. 4 във вр. с чл. 52 от
КСО. Какъв е принципът? Този, който упражнява правата, загубва
качеството си ОЛ. Той вече не е ОЛ, няма как да продължи да упражнява
правата.
Вторият вариант е свързан с това, че ако е извън периодите на временна
реална неработоспособност, ако детето почине, това е основание за
прекратяване на изплащането на обезщетенията; по същия начин, ако
детето бъде дадено за осиновяване или за отглеждане в заведение с
200

lOMoARcPSD|16234621
пълна държавна издръжка. След като сме в етапите на полагане на грижи за

детето, няма как да бъде продължено изплащането на обезщетението.
Много спорове има (още 5 минути ще ме изтраете) във връзка с
това, дали ако в периода на бременност и раждане, след като са изтекли
135-те дни, във втория етап - до отглеждане на детето до две години,
може ли ОЛ да реализира труд. дейност. Ако то реализира труд. дейност,
това ще бъде ли основание за прекратяване на обезщетенията за бременност и
раждане до навършване на една година на детето, както и във фазата на
отглеждане на детето до навършване на 2 години от последното. В практиката
лицата, които ползват осиг. права, за да отглеждат детето, много често
реализират и труд. дейност.
Към момента практиката на ВАС е, че реализирането на трудова
дейност, която не е основание за осигуряване за риска майчинство, не е
основание за прекратяване на осиг. права. Като направите казуистично,
какво остава? Ако Иванка гледа детето си, получава обезщетение, няма как да
сключи друг ТрД или да започне законово да реализира трудова дейност по чл.
4, ал. 1 или по чл. 4а КСО. Няма как Иванка да стане самоос. лице и да
реализира дейност, при която доброволно ще се осигурява. Остава тя да
реализира труд. дейност като изпълнител по гражд. договор; в тези случаи ВАС
приема, че тази труд. дейност, при която Иванка не е осигурена за
майчинство, не е основание да бъдат прекратени правата на Иванка,
свързани с реализирания за нея риск. Изключих самоосигуряващите се
доброволно, защото за повечето от тях има забрани в НА да се кумулират с
качествата по чл. 4, ал. 1. Ако обаче Иванка е преподавател в СУ и в същото
време е адвокат, който се осигурява само задължително (ползва си тя правата
по майчинството като преподавател в СУ), към актуалната практика на ВАС
няма да има проблем в същия период тя да извършва труд. дейност и като
самоос. лице в режим на задължителното осигуряване.
Спиране на обезщетенията при майчинство - чл. 46, ал. 3

Кога се спират? Трябва да го тълкувате систематично с кое? Иванка
прехвърля на бащата осиг. права, след като бебето е навършило 6 месеца;
обезщетението на Иванка се спира; ако бащата е осигурен и има 12 месеца
осиг. стаж, той ще ги ползва; ако обаче Иванка като титулярка на правото на
прехвърляне, ако й писне да ходи на работа в един момент, ще каже - аз повече
201

lOMoARcPSD|16234621
не прехвърлям; искам да встъпя и да продължа самата аз да гледам детето;

тогава тя ще преобразува ОсПО; бащата вече няма да може да ползва осиг.
права - ще се върне на работа или нещо друго; нашата Иванка ще си встъпи и
ще продължи да си ползва осиг. права в остатъка на осиг. риск.
И нещо друго - когато изчислявате обезщетенията в първия голям
етап - бременност и раждане, където са диференцирани; когато имате
встъпване в права или прехвърляне, се изчисляват за това ОЛ, което ще
ги упражнява. Като кажем Иванка прехвърля на бащата и бащата ще
реализира риска и ще ползва осиг. права, обезщетението ще се изчислява на
база на доходите на бащата, а не на Иванка; когато имаме встъпване или
прехвърляне, прехвърлянето/ встъпването стига само до там, че без да са
претърпели риска, съответните ОЛ ще встъпят и ще го упражняват, но с оглед
техния осигурителен доход, техния осигурителен стаж. Често на изпита
колегите си мислят, че като встъпи бащата, ще ползва обезщетението в
размера, в който Иванка го е ползвала, преди да прехвърли правото.
Обезщетението се изчислява с оглед среднодневния осиг. доход/ брутно ТВ на
бащата за предходните 24 месеца преди датата, на която той встъпва/ му се
прехвърлят осиг. права.
Като кажем минимален и максимален размер на обезщетението, това е
сумарен размер; ако има повече от едно ОсПО, размерът ще бъде определян
като такъв не само по едното, а сумарно по всички ОсПО, по които ще се
изплащат съответните обезщетения, както е при ОЗ, ТЗ и ПБ.
Въпроси имате ли към момента, нещо сещате ли се?
Добре, радвам се, че всичко е ясно; съжалявам, че ви задържах, обаче
трябваше да приключва с майчинството. Приятна вечер на всички и дочуване.
Лекция от 18.11.2021 г.
Колеги, здравейте!
От миналия път обещах да се върнем да анализираме обезщетението по
чл. 48 - при трудоустрояване на ОЛ, което е бременно, в напреднал етап на ин-
витро лечение и при кърмене. Отворете чл. 48. Разпоредбата се намира в
раздела Майчинство.
202

lOMoARcPSD|16234621
В същото време - по какво си прилича с обезщетението при

трудоустрояване в резултат на намалена работоспособност, причинено от ОЗ,
ТЗ или ПБ. Приличат си по това, че трябва да имате осигурено за
съответните рискове лице, което да има предписание от ОМЕ за
трудоустрояване. Това трудоустрояване трябва да бъде изпълнено, т.е. ОЛ да
работи като трудоустроено; и възнаграждението, което получава след
трудоустрояването трябва да е по-ниско от предходно получаваното. Размерът
на обезщетението от НОИ се определя като разлика между двете стойности.
Първата разлика е изрично уредена в чл. 48. За разлика от обезщетението
при трудоустрояване в резултат на ТЗ, ОЗ и ПБ (чл. 47), в което за да се изчисли
среднодневното брутно ТВ или осиг. доход, се взимат 18 месеца назад (т.е. 18
месеца преди датата на започване на работа в резултат на трудоустрояване),
по чл. 48 се взимат 24 месеца; т.е. взима се режимът на майчинството.
Другата разлика е продължителността на обезщетението. По чл. 47 е за
периода на трудоустрояването, но за не повече от 6 месеца. За разлика
от това в чл. 48 нямате такова ограничаване, а е останало само за
периода на трудоустрояването. Дали това трудоустрояване на бременната
ще е 6 месеца, повече или по-малко, е въпрос на конкретика, която се определя
в предписанието на ОМЕ.
Лицето, което ще получава обезщетението, трябва да има предварителен
осиг. стаж. Кой предв. осиг. стаж ще се вземе? Този за ОЗ - 6 месеца, или този,
който е за бременност и раждане по смисъла на чл. 48а и който е 12 месеца? Не
говоря за ТЗ и ПБ, които са довели до трудоустрояване, защото при тях няма
изискване за предварителен осиг. стаж. Вижте чл. 48а. 12-те месеца осиг. стаж
се въвеждат изрично за обезщетението за бременност и раждане; както и
впоследствие в разпоредбата, която препраща към чл. 48а за получаване на
обезщетение при отглеждане на дете до навършване на двугодишната му
възраст. По арг. от противното на чл. 48а, т.к. хипотезата на
трудоустрояване поради бременност, кърмене или напреднал етап на ин-
витро лечение, не е бременност и раждане, значи не се изисква по чл. 48
12 месеца. Остава да се изискват 6 месеца предв. осиг. стаж по смисъла
на чл. 40, ал. 1 КСО, какъвто се изисква за всички осиг. права, свързани с
неработоспособност, причинена от ОЗ.
203

lOMoARcPSD|16234621
Въпрос 31 - Безработица – понятие, правна характеристика,

ред за установяване
Правна уредба - чл. 54а - 54з; чл. 325 - 330; чл. 220 - 222 КТ.
Основанията за прекратяване на ТрПО имат съществено значение
както за риска, така и за осиг. права. Аналогичната разпоредба относно
основанията, съдържаща се в ЗДСл, ЗМВР, ЗДАР и т.н. - само трябва да знаете,
че има такава; за изпита няма да я искаме. Когато законодателят урежда
продължителността и размера на обезщетението за безработица в зависимост
от основанието за прекратяване на ТрПО, по същия начин законодателят
урежда специфичните основания в тези специални НА; за изпита ще искаме да
познавате добре уредбата в КТ.
Има отделна наредба - НОИПОБ. Като чуете безработица, забравяте
НПОПДОО; трябва да знаете, че има нарочна наредба и трябва нея да я
ползвате, за да се ориентирате в осиг. права при безработица.
1) Рискът е общ, т.к. неблагоприятните последици не са пряко
причинени от реализираната от ОЛ трудова дейност. Точно защото рискът
е общ, а не професионален, има уредено изискване за предварителен осиг.
стаж за възникване на осиг. права при реализиралия се риск. Ако обаче вие
считате, че рискът е професионален, отварям една скоба - в теорията само
проф. Средкова счита, че рискът е професионален; нейните аргументи са, че да
- трудовата дейност пряко не причинява загубата на трудовия доход
(неблагоприятните последици), но липсата на трудовата дейност в пряка
причинна връзка води до загуба на трудов доход. Т.е. нейната теза е, че тази
връзка не трябва да се разглежда само като положителна предпоставка, а и в
контекста на отрицателната предпоставка - липсата на дейност като пряка
причина за загубата на трудовия доход.
2) Този риск не включва в състава си неработоспособност на ОЛ.
Точно обратното - по дефиниция, за да се реализира рискът, ОЛ трябва да е
работоспособно. Наличието на временна или трайна неработоспособност води
или до спиране на осиг. права, или до тяхното прекратяване. Т.е. ако ОЛ
изпадне във временна или трайна неработоспособност, това води или до
спиране на правата, или до тяхното прекратяване.
204

lOMoARcPSD|16234621
3) Т.к. осиг. права се реализират за кратък период от време, те са

само обезщетения и са свързани с реализиране на краткосрочното ДОО.
При останалите рискове, т.к. имаше ВН, тя водеше до право на обезщетение.
Тук нямаме неработоспособност, но затова пък имаме изрично императивно
уредена ограничена продължителност на изплащане на осиг. права и затова те
са в раздела на краткосрочното осигуряване и затова е обезщетение - няма
пенсия такава.
ФС на риска безработица
Няма лег. дефиниция, но сравнително безспорно се извлича от чл. 54а и
сл. КСО. Моля отворете чл. 54а и го разгледайте. ФС на риска е много лесен;
усложняването идва от многото казуистични изключения от елементите и сега
ще ги структурираме. Във ФС се кумулират следните елементи:
1. ОЛ.
1.1. Задължително осигурени за риска безработица - чл. 4, ал. 1.
Кои са тези категории, уредени в ал. 1, които нямат риск безработица? Т.
1, последната хипотеза - това са т.нар. програми за заетост; когато лицето
работи по такава програма, то е осигурено за всички рискове, освен за
безработица. Т. 5, последната хипотеза - член-кооператорите, които работят без
ТрПО, не се осигуряват за безработица. И чл. 4, ал. 10 - договорите по чл. 114а
от КТ. Т.е. тезата, че всички категории по чл. 4, ал. 1 са задължително
осигурени за безработица, не е вярна. Трябва да бъде изрично допълнена -
без тези категории, които аз посочих.
1.2. Доброволно осигурените за риска безработица - това са
морските лица по чл. 4а КСО. Специално за тях в чл. 54а, ал. 1 се коментира,
че са били не само дължими, но и внесени осиг. вноски. Освен че трябва да са
били дължими за периода вноските, те трябва и да са били внесени.
2. Работоспособност. ОЛ трябва да е работоспособно, за да се реализира
ФС на безработицата. Не става въпрос винаги за пълна, а за такава налична
работоспособност, каквато към момента на реализиране на риска ОЛ
притежава. Например Иванка е ОЛ, работи по ТрПО, обаче е претърпяла тежко
заболяване и е с трайна неработоспособност 65 %; с остатъка от
работоспособността тя си работи. Нейната работоспособност за целите на
безработицата е в тези налични 35 %, които тя има. Всеки встъпва в риска с
такава работоспособност, каквато притежава към момента - временно
205

lOMoARcPSD|16234621
намалена, трайна, но не е вярно, че трябва да бъде винаги 100 %

работоспособност.
1) Наличието на временна пълна неработоспособност
дисквалифицира риска. Чл. 54г отворете. Не говорим за намалена; при
намалената лицето работи с остатъка и то ще си влезе в риска. Пълна
временна; чл. 54г, ал. 1. Временна пълна неработоспособност. За кои хипотези
става въпрос? Чл. 42, ал. 3 и 4, както и чл. 52; ТрПО е прекратено; след като е
прекратено, очевидно почва да се кумулира рискът безработица. В хипотезите
на чл. 42, ал. 3 и 4 и чл. 52 за бременност и раждане - и двете хипотези са
временна пълна неработоспособност; оказва се, че българският законодател
изчаква изплащането на обезщетенията по чл. 42, ал. 3 и 4 и по чл. 52 и чак
след това, ако все още е налице съставът, ОЛ встъпва в риска безработица.
Това е значението на пълната временна неработоспособност.
След като се е регистрирала Иванка като безработна, тя няма как да влезе
в майчинството, защото към този момент трябва да се реализира ФС. Хем е
прекратено ПО, по което се е осигурявало лицето, хем се реализират осиг.
права.
2) Трайна неработоспособност - чл. 54а, ал. 1, т. 2 КСО във вр. с чл.
54д, ал. 1, т. 3. Говорим за презумирана трайна пълна абсолютна
неработоспособност, елемент от риска старост. Защо рискът старост?
Защото законодателят казва, че лицето не трябва да получава пенсия за осиг.
стаж и възраст; тази пенсия е пенсия във връзка с риска старост; старостта е
пълна трайна абсолютна презумирана неработоспособност. Чл. 54д - когато
лицето, регистрирано като безработно, започне да получава пенсия за осиг.
стаж и възраст, плащанията за безработицата се прекратяват автоматично. Чл.
54е, ал. 3 - ако лицето случайно е продължило да получава обезщетение за
безработица, докато е получавало пенсия за осиг. стаж и възраст, то дължи
възстановяване на обезщетенията за безработица. Старостта, свързана с
пенсията за осиг. стаж и възраст, дисквалифицира автоматично безработицата
и е абсолютна пречка за нейното реализиране. По арг. от противното реалната
трайна неработоспособност не е пречка за реализиране на състава на
безработицата, нито за реализиране на осиг. права. Ако имате ОЛ с трайна
неработоспособност; работи, работи - уволняват го; няма пречка да встъпи в
риска безработица.
206

lOMoARcPSD|16234621
3. Третият елемент от ФС на риска е работоспособното ОЛ да не

реализира трудова дейност. Чл. 54а, ал. 1, т. 3. Не става въпрос за всяка
трудова дейност, а само за тази, за която в РБ имате режим на задължително
осигуряване. Трайна е практиката на ВАС - без значение е дали става въпрос за
задължително осигуряване за всички ОСР или само за част от тях. Ако трябва
така да анализираме нещата, кои са тези трудови дейности, при които имате
задължително осигуряване? Чл. 4, ал. 1; чл. 4, ал. 3 - всички категории.
Простичко казано - която и да е от тези трудови дейности да се започне, защото
за нея лицето подлежи на задължително осигуряване, ФС на безработицата се
дисквалифицира, плащанията се прекратяват и т.н.
Кои са изключенията? Т.е. каква е тази трудова дейност, която ще
може безработното лице в България да извършва и въпреки това да си
получава обезщетението от безработица?
- Чл. 54а, ал. 1 изрично посочва чл. 114а. Може да се реализира
труд. дейност при условията на чл. 114а КТ - това са т.нар. еднодневни
договори в селското стопанство; тези труд. договори не са пречка за
реализиране на риска Безработица. Изрично са посочени в чл. 54а, ал. 1, т. 3
КСО. Може Иванка да е безработна и да сключва еднодневни договори по чл.
114а.
- Граждански договори с доход, по-малък от МРЗ, след като се
приспаднат нормативно признатите разходи, и тези гражд. договори са
единствено основание за осигуряване. Т.е. това е хипотезата на труд.
дейност по чл. 4, ал. 3, т. 5 КСО. В този смисъл е и практиката на ВАС. Защото
когато лицето има само гражд. договор като единствено основание за
задължително осигуряване, тогава се гледа доходът по този гражд. договор и
ако той е по-малък от МРЗ след приспадане на определени разходи, лицето
изобщо не се осигурява. Няма законова пречка Иванка да предоставя резултат
по гражд. договор, стига сумата, която е на месечна база, да е по-малка от 650
лв.
- Третото изключение е чл. 54д, ал. 5. 1) Реализиран е рискът
безработица и е започнало изплащането на обезщетението. 2) Лицето започва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване. 3) Тази
трудова дейност се прекратява в рамките на 12 месеца. 4) Лицето, ако се
регистрира в 7 дни от прекратяване на трудовата дейност, продължава да
упражнява правото на обезщетение в неговия остатък.
207

lOMoARcPSD|16234621
Чл. 54б, ал. 4. Когато е в тригодишен период от предходния риск, е на

минимален размер. Не е на реалния размер като продължителност, а само 4
месеца на минимален размер; следващия път ще видим размерите. Чл. 54б, ал.
4 се опитва малко да оправи социално положението. Ако е регистрирано лицето
и започне да си получава обезщетение в пълния размер от 60 % за период от 12
месеца, след което е успяло да сключи ТрД в рамките на 12 месеца; за да не го
вкарваме в хипотезата на чл. 54б, т.к. ако трябва отново да се регистрира, ще
го оставим на минималния размер; в този случай, нищо че има трудова дейност,
с нейното прекратяване в рамките на 12 месеца от започването й,
обезщетението продължава да се изплаща в размера, какъвто е бил налице
преди започване на трудовата дейност.
Това е ФС на риска безработица; вижте колко е лесен - ОЛ;
работоспособно; да не реализира определен вид трудова дейност.
Чл. 54е, ал. 1 е една специфична хипотеза. И ал. 2. Имате прекратяване на

трудова дейност, за която лицето задължително се е осигурявало за
безработица; след това имате риск безработица с осиг. права, изцяло
упражнени от лицето. След определен период от време влиза в сила СР, което
отменя това уволнение и освен че отменя уволнението, може да възстанови
служителя на работа. Какво се получава? Въз основа на конститутивното
действие с обратна сила на СР, това прекратяване на трудовата дейност,
което е било елемент от риска безработица, се дисквалифицира. И това
прекратено ТрПО или друго, по отношение на което лицето се е оказало
безработно, се оказва, че не е било прекратено, а е продължило да съществува
поне до момента на влизане в сила на СР. Имате ОЛ, което обаче е имало ПО, по
което задължително се е осигурявало по реда на чл. 9, ал. 3 - само за пенсии, но
така или иначе е било задължително осигурено. Затова този реализиран ФС
вече е дисквалифициран и ОЛ, което добросъвестно е получавало сумите за
безработица, дължи тяхното възстановяване в определени срокове. Ако не ги
възстанови доброволно, принудително. Тази хипотеза е специфична по
отношение на общия състав на безработицата.
Да си починем и после ще продължим с осиг. права при безработица.
208

lOMoARcPSD|16234621
Въпрос 40 - Обществено осигуряване при безработица
Правната уредба е като при безработицата + нарочната наредба.

Обща правна характеристика на обезщетението е както всеки път:
1) Субективно материално притезателно право на ОЛ, което то
реализира спрямо осиг. орган по ОсПО между тях.
2) Субективното право е от публичен характер - реализира се по
публично ПО;
3) Изплаща се само в парични средства.
Правно основание - включва много елементи, както положителни,

така и отрицателни предпоставки. Кумулативното наличие на всички
елементи е основание за упражняване на правото на обезщетение.
1) ОЛ.
2) Работоспособно лице;
3) Не е налице хипотеза по чл. 42, ал. 3 или 4 или по чл. 52 КСО,
нито пенсия за осиг. стаж и възраст. Която и да е от двете хипотези, ако е
налице, имате прекратяване на обезщетението, което се прави с разпореждане
на ДЛ от ТП на НОИ. Чл. 42 и чл. 52 бяха ВН. Не са налице хипотезите по чл. 42,
ал. 3 и 4 и чл. 52 КСО. Не е налице хипотезата на пенсия за осиг. стаж и
възраст. Която и от тези хипотези да е налице - временна или трайна, това води
до прекратяване на изплащането на обезщетението.
Не е налице хипотеза по чл. 222 КТ. Чл. 54г, ал. 1 отворете и прочетете
моля. Когато се изплаща обезщетение за ВН, се спира или изобщо не започва
изплащането на обезщетение за безработица. Сега ще видим обезщетения по
КТ, изплащани от работодателя за оставане без работа. Т.е. не всички видове
обезщетения, които работодателят плаща, когато се прекратява ТрПО, а само
тези, които са за оставане без работа - съкращаване на щат, намаляване обема
на работа, закриване на обособена структура, спиране дейността за 15 и повече
дни - това са основания за уволнение по причини у работодателя; когато
работникът остане без работа работоспособен, но в рамките на един месец от
прекратяване на ТрПО не се плаща обезщетение за безработица, а финансовата
тежест е на работодателя. Каква е философията? След много лутания има
трайна практика на ВАС - първо се плащат обезщетенията за временна
неработоспособност; след това дължимите от работодателя дължими
209

lOMoARcPSD|16234621
обезщетения за оставане без работа; чак след това започва изплащането

на обезщетенията за безработица от ДОО. Иванка й прекратявате ТрПО, но
тя пет дена преди прекратяването влиза във ВН; ще се изплаща обезщетението
- отваряте чл. 42 - за периода на ВН, но за не повече от 30 дни ще й се плаща
обезщетение; като изтекат тези 30 дни, започва единият месец, за който
работодателят по чл. 222 КТ изплаща; чак след това започва изплащането на
обезщетенията за безработица.
4) Следващият елемент от състава - няма трудова дейност. Т.е.
осигуреното работоспособно лице не реализира труд. дейност, която е
основание за задължително осигуряване. Коя трудова дейност? Тази, по която
лицето подлежи на задължително осигуряване, независимо дали то включва
риска безработица или не го включва.
NB! Като кажем няма трудова дейност, очевидно има прекратяване
на ПО, по което лицето е извършвало труд. дейност, която е било
основание за осигуряване за риска безработица. Основанието, на което е
прекратено ПО, е без значение за реализиране на риска и за изплащане на
обезщетението. Основанието обаче има значение за размера на
обезщетението. Има ли значение дали Иванка е била дисциплинарно уволнена
или поради съкращаване на щата, за да се реализира безработицата и за да
започне тя да получава обезщетение? - не, няма никакво значение. Основанието
обаче има значение за размера на обезщетението.
Какво ставаше, когато ОЛ започне трудова дейност, на която се осигурява
задължително? Рискът и обезщетението за безработица се прекратяват, с
изключение на чл. 54д, ал. 5.
5) Следващият елемент като предпоставка за възникване и
упражняване на обезщетенията е регистрация пред ТП на Агенцията по
заетостта (АЗ). Чл. 54а, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 6. Моля вижте разпоредбите.
Това е упражняване на конституционно уреденото право на съдействие от
страна на държавата при упражняване правото на труд на гражданите на РБ.
NB! Тази регистрация не е упражняване на правото на обществено
осигуряване. Първо АЗ не е осиг. орган; второ тя не изплаща обезщетения; и
трето - всеки гражданин на РБ по реда на ЗНасЗ може да се регистрира в АЗ и
да упражни правото си на съдействие от страна на държавата; тази
регистрация не е пред осиг. орган и не представлява упражняване на осиг.
право на обезщетение. В същото време тя е абсолютна предпоставка за
210

lOMoARcPSD|16234621
упражняване на правото на обезщетение за риска безработица.

Аргументите се извличат много лесно - чл. 54а, ал. 1, т. 1 е императивна
разпоредба. Чл. 54д, ал. 1, т. 2 - прекратяването на регистрацията от АЗ е
основание за прекратяване на правото на обезщетение.
Регистрацията се прави в писмена форма; формата е за
действителност. Има набор от документи, които трябва да бъдат
приложени към съответното заявление за регистрация. Голямата битка на
уволнените или безработните бивши работници и задължително осигурени за
безработица с АЗ е относно набора от документи, които трябва да бъдат
предоставени. Задължително трябва да бъде предоставена заповед за
уволнение, игнорирайки факта, че в много случаи тази заповед е декларативна
- ако ПО е било срочно; ако работникът е прекратил по чл. 327 и т.н. Бюрата по
труда, когато не бъде предоставена тази заповед в определения законов срок,
приемат, че самата регистрация не е в срока и намаляват размера на
изплащаното обезщетение. Трайната практика на ВАС е, че ОЛ може да
удостовери прекратяването си с всеки един документ, който има официална
удостоверителна сила за това, например с трудова книжа. Това е регистрацията
като дейност, като набор от документи.
Регистрацията се прави в срок 7 работни дни от датата на прекратяване
на първичното ПО, по което е била реализирана трудовата дейност. Основание
за задължителното осигуряване за безработица или за доброволното
осигуряване за безработица.
Чл. 3 от Наредбата има детайлизирана уредба за тази регистрация - за
срока, за документи и т.н.
Стигаме до най-важния въпрос: какъв е характерът на този срок от 7
работни дни? Той е преклузивен по отношение на съответната част от
обезщетението, дължима за периода между прекратяване на първичното ПО и
момента на реалната регистрация след изтичане на срока от 7 работни дни. Че
е преклузивен спор няма, защото като отворим КСО, какво виждаме? Ако
Иванка се регистрира в рамките на 7 работни дни, правото на
обезщетение възниква и се изплаща от момента на прекратяване на ПО.
Ако имате изплащане обезщетение по чл. 222 или за ВН, то ще възникне от
момента на изплащане на тези обезщетения при спазване на съответния ред -
по КТ или по КСО. Но принципът е, че то възниква от момента на прекратяване
на първичното ПО. Ако обаче Иванка се регистрира след изтичането на тези 7
211

lOMoARcPSD|16234621
работни дни, тя губи обезщетението между прекратяването и извършеното

след тези 7 работни дни регистриране, т.к. законът предвижда преклузия на
това обезщетение. Ако тя се регистрира на втория месец, а има право на 6
месеца обезщетение, тя ще получи само 4 месеца обезщетение.
Кога срокът спира да тече? Когато са налице уважителни причини -
чл. 54, ал. 6 вр. с ал. 4. Има легална дефиниция за уважителни причини
в пар. 1, т. 1 от ДР от НОИПОБ. Не е това, което по принцип знаем - причини,
които не зависят от волята на осиг. лице. Имате си лег. дефиниция - моля
отворете я. Кое е особеното на тази лег. дефиниция? Че хипотезите са
изчерпателно уредени. По арг. от противното друга хипотеза не може да се
третира като уважителна причина и да доведе до съответните по-благоприятни
правни последици. Тежестта за доказване на тези уважителни причини е на ОЛ;
то трябва да я докаже с писмени доказателства. Т.к. в дефиницията са посочени
изчерпателно хипотезите, то преценката на ТП на АЗ относно тяхното наличие
или липса подлежи на контрол по същество от страна на съда, т.к. става въпрос
за контрол по законосъобразност, а не по целесъобразност.
Това е първата регистрация. Има ли някакви въпроси за регистрацията
пред АЗ? Тя е длъжна да предоставя периодично определен набор от документи
на ТП на НОИ във връзка с доказване на основанието за изплащане на
обезщетенията за безработица.
6) Следващият елемент е регистрация пред ТП на НОИ. Това е втора

регистрация. Чл. 54а, ал. 3 във вр. с ал. 4 и 5, както и чл. 3 и сл. от Наредбата.
Вижте чл. 54а, ал. 3 и сл. Тази регистрация представлява упражняване на
осигурителното право на обезщетение за реализиралия се риск безработица.
Това е един от малкото рискове, при които администрирането на документите
не преминава през осигурителя. Тази регистрация е абсолютна предпоставка,
за да може да бъде упражнено правото на обезщетение за риска безработица.
Как се извършва тази регистрация? В писмена форма за действителност и
има едно мини производство, уредено в чл. 1 от Наредбата. Без тази Наредба
трудно можете да се справите. Чл. 1 урежда какъв набор от документи се
предоставя; как се дават указания на лицето и пр. В чл. 2 от Наредбата ще
видите съставянето на досие на ОЛ за риска безработица. И стигаме до срок, в
рамките на който ОЛ следва да се регистрира пред ТП на НОИ - три месеца. Три
месеца, за да се даде възможност на работодателя да си изплати
212

lOMoARcPSD|16234621
обезщетението по КТ и да се даде срок, за да се види дали НОИ изплаща

обезщетение на това лице по чл. 42 или по чл. 52 КСО - обезщетения за ВН.
Този тримесечен срок също е преклузивен. Аргументите се извличат
лесно от чл. 54а, ал. 4. Тя ще има право да получава обезщетение от
датата на прекратяването. Ако обаче се регистрира след изтичане на този
тримесечен срок, Иванка няма да получи тези обезщетения за три месеца, а
след това ще видим колко още обезщетение няма да получи, преценявайки
момента, в който тя се е регистрирала след тези три месеца; ако се е
регистрирала на 4-ия месец, няма да получи 4 месеца обезщетения. Двата срока
текат успоредно - 7-дневният и тримесечният. Те текат независимо един от
друг успоредно. И при този тримесечен срок пак има уважителни причини. И
отново се прилага лег. дефиниция от пар. 1 на ДР на Наредбата.
7) Последният елемент от основанието за възникването на
обезщетението е осиг. стаж. Правната му уредба е чл. 54а, ал. 2 във вр. с чл.
8 от Наредбата. Много детайлизирана правна уредба дава на този осиг. стаж.
Вижте чл. 54а, ал. 1, ал. 2. За първи път виждате хипотеза, при която се
изисква осиг. стаж за всеки отделен реализиран случай безработица, а
не както беше досега еднократно натрупан за всички осиг. случаи.
Формулировката на чл. 54а, ал. 1 е: най-малко 12 месеца през последните 18
месеца преди прекратяване на осигуряването. За всяко отделно реализиране на
основанието за изплащане на обезщетението се изисква в рамките на 18 месеца
преди това прекратяване да има 12 месеца осиг. стаж за риска безработица.
Тези 12 месеца могат да бъдат както последователни, така и сумарни. Няма
правно значение и дали са при един и същи осигурител или са при различни
осигурители, както и няма значение дали са с прекъсване и каква е
продължителността на прекъсването между тях. За всеки случай безработица и
за всяко обезщетение се изискват нови 12 месеца в рамките на последните 18
месеца.
Втората особеност е чл. 54а, ал. 2. NB! Чл. 54а, ал. 2 замества чл. 9,
ал. 2 само и единствено за риска безработица. Чл. 9, ал. 1 беше общата
хипотеза - Иванчо работи; след като работи, има осиг. стаж за всички рискове,
за които той е осигурен. Чл. 9, ал. 2 са хипотезите, при които без да се работи,
има осигуряване за всички ОСР, без да се правят осиг. вноски и хипотезите бяха
изцяло казуистично подбрани. Забравяте за чл. 9, ал. 2 и имате предвид чл. 54а,
ал. 2. За осиг. стаж за целите на безработицата няма да се взимат
213

lOMoARcPSD|16234621
предвид и хипотезите по чл. 9, ал. 3, защото там осигуряването е само

към фонд пенсии. Осиг. стаж за целите на безработицата е чл. 9, ал. 1,
както и чл. 54а, ал. 2 КСО.
Смятам да спра дотук, за да не почвам размерите на обезщетенията и
после да се връщам.
Следващата седмица ще изчистя обезщетенията за безработица; старост
и смърт, както и споровете, свързани с ДОО - свързани с експертизата на
работоспособността, така и споровете по чл. 117, свързани с осиг. права.
След това колегата Попова ще чете пенсионно осигуряване, а Милева ще
чете здравно осигуряване. Атлиана се занимава предимно със здравно
осигуряване, най-добре го разбира тя. След това аз ще чета социалните помощи
и социалните услуги, защото няма нито учебник, нито коментар; няма нищо,
което да е написано; дори и написаното е остаряло. Ако нещо се сещате като
въпроси по това, което съм чела, чувствайте се свободни да питате сега или
следващия път. Следващия път ще ви кажа дали има въпроси, които да отпадат
от конспекта, и това е.
Следващия четвъртък е патронен празник на университета. Вторник ще
започна 10 минути по-рано. Ако за споровете не ми стигне времето, ще го
оставя за нова година. в 14:05 ще започнем следващия път.
Пожелавам на всички ви много приятен ден и да се пазите!
Лекция от 23.11.2021 г.
Здравейте, колеги!
Първо започвам с материала и накрая на третата лекция ще ви кажа кои
въпроси от конспекта ще отпаднат. Имам и поставени от 12 група поставени
въпроси свързани с критериите за допускане до изпита - тогава ще отговоря и
на тях.
Миналата седмица разгледахме безработицата като ОСР, както и
разгледахме основанието, при чието наличие възниква правото на обезщетение
за безработица.
Продължаваме с:
214

lOMoARcPSD|16234621
Продължителност на изплащане на обезщетението за безработица

Много е казуистична уредбата. Надявам се, че ще успеем да я
структурираме.
Периодът от време, през който се изплаща обезщетението за
безработица, зависи от четири отделни критерия. Всеки един от тях
влияе върху конкретната продължителност, както следва:
1) Първият критерий е продължителност на осиг. стаж. Чл. 54в
отворете, ал. 1. Гледате таблицата, гледате ал. 1. Очевиден извод:
обезщетението се изплаща в диференциран период от време в
зависимост от натрупания от ОЛ осиг. стаж. Виждате, че минималната
продължителност е 4 месеца. Максималната продължителност е 12 месеца.
Става въпрос за натрупан осиг. стаж за риска безработица, очевидно. И
другото, което е много важно - това е общ натрупан осиг. стаж, а не за
всеки отделен осиг. случай безработица поотделно. Това уточнение много
често се поставя и в практиката. Припомням от миналата седмица:
безработицата дотук беше ОСР, при който се изискваше 12 месеца осиг. стаж в
рамките на последните 18 месеца преди настъпване на риска за всеки отделен
случай безработица поотделно. Тези периоди на осиг. стаж за всеки отделен
случай ли се отнасят по чл. 54в, ал. 1? Не. Независимо за кой пореден път ОЛ
претърпява риска безработица, се взима общо натрупаният осиг. стаж.
2) Вторият критерий е основанието, на което ПО, по което се е
осигурявало лицето, се прекратява. На какво основание се е прекратило
първичното ПО? Чл. 54б, ал. 3 КСО. Основанието, на което първичното ПО се
прекратява, само по себе си няма никакво значение за реализиране
състава на риска безработица, но то има съществено значение за
определяне периода от време, през който обезщетението за
безработица се изплаща. Очевидно имаме два режима. За изпита ще искам
разпоредбата по КТ. Има разделение за ЗДСл, ЗМВР, ЗСВ и т.н. Основанията, на
които се прекратяват ТрПО, се разделят на две големи групи:
- тези, при които независимо какъв е осиг. стаж за риска
безработица, обезщетението по закон се изплаща само за 4 месеца. В
тези основания има една своеобразна санкция от страна на законодателя в
смисъл че Иванка може да има 30 години осиг. стаж за безработица; може
никога да не е претърпявала този риск; ако обаче ТРПО е прекратено на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 - дисциплинарно уволнение, тя ще получава
215

lOMoARcPSD|16234621
обезщетение с продължителност не повече от 4 месеца. Това е първата

категория; игнорирате осиг. стаж и периодът е 4 месеца.
- останалите основания, за които се прилага правилото на чл. 54в,
ал. 1 в таблицата. В зависимост от натрупания стаж се диференцира
продължителността за изплащане на обезщетението.
Сега да видим основанията:
След безкрайно много промени, последната изключително неизгодна за
ОЛ, за работниците и за работодателите, по която чл. 331 досега беше
основание, при което се ползваха пълни права за осигуряване, беше включена в
тази група. Кои са сега основанията от първия вид, когато обезщетението
се плаща за 4 месеца? Чл. 325, т. 1 и 2; чл. 326, чл. 330, чл. 331 КТ.
По арг. от противното, при условие че ТрПО е прекратено на основание чл.
327 (от служителя без предизвестие), чл. 328 (от работодателя с предизвестие)
и чл. 325, от т. 3 до точка последна, без смърт на работника, водят до
прилагане на чл. 54в, ал. 1. Възможно е периодът да е от 4 до 12 месеца, както
е структурирана таблицата. Това е за основанията.
3) Третият критерий, който има собствено значение за
продължителността, е моментът на регистрация пред ТП на Агенцията по
заетостта (АЗ) и ТП на НОИ. Хипотезите са две големи групи:
- когато двете регистрации кумулативно са реализирани в законово
определените срокове, се прилага принципът в чл. 54в, ал. 1.
- Ако обаче която и да е от двете регистрации е извън сроковете и
не е налице уважителна причина (има лег. дефиниция за уважителна
причина в наредбата), тогава периодът от време се намалява
пропорционално24 с периода на закъснението на съответната
регистрация. А е възможно теоретично, пък може и практически, така да са
направени регистрациите, че ОЛ да бъде лишено от правото изобщо да получи
обезщетение за риска безработица.
4) Четвъртият критерий е чл. 54б, ал. 4 КСО. Това е първият досега
ОСР и майче единствената хипотеза за ОСР, при който законодателят урежда
зависимост между размера като продължителност на изплащаното
обезщетение и реализирани предходни идентични ОСР. Хипотезата на чл.54б,
ал. 4 е много ясна. Ако ОЛ е упражнило право на обезщетение в период
три години или по-кратък от три години от датата, в която упражнява
24 съответно - бел. моя
216

lOMoARcPSD|16234621
актуалното си право на такова, то актуалното право ще бъде упражнено

в период от време не повече от четири месеца. Освен ако не сме в
хипотезите на чл. 54д, ал. 5 КСО - това беше изключението, миналия път го
разгледахме; ставаше въпрос - регистрация; започва да се упражнява правото
на обезщетение за безработица; ОЛ учредява ПО, по което е задължително
осигурено за риска безработица и то се прекратява в период не по-дълъг от 12
месеца от учредяването; ако ОЛ се регистрира в определен законов срок, това
не е нов риск безработица за целите на обезщетението, не се прилагат
ограниченията, а ОЛ има право и продължава да получава обезщетението в
идентичния размер на този, който е бил прекратен, в остатъка, в който не е
било получавано това обезщетение.
Това е периодът на изплащане.
По какви правила се определя размерът на това обезщетение, което може
да се плаща от 4 до 12 месеца? Има две големи групи от хипотези:
1) Първата хипотеза: винаги се изплаща в минимален размер. Чл.
54б, ал. 2 - отворете. Това обезщетение има както минимален, така и
максимален размер. Тези размери се определят със ЗБДОО. Дълги години
нямаше определен максимален размер, но в момента има. Трябва да погледнете
дали не попадате в хипотезата на минимален размер. В тази хипотеза попадат:
- в зависимост от основанието за прекратяване на първичното ПО -
чл. 54б, ал. 3. Не стига че Иванка, която има 30 години осиг. стаж е
дисциплинарно уволнена, не стига че тя ще получава обезщетението за срок от
4 месеца, но защото е дисциплинарно уволнена, размерът на
обезщетението ще е в минималния дневен размер. Независимо че Иванка
все се е осигурявала на минималния месечен осиг. доход. Вместо да взима 60 %
от някаква стойност, тя ще получава минималния размер. Освен периода на
изплащане, веднага трябва да изключите хипотезите на минимален размер,
като гледате основанията по чл. 54б, ал. 3. Изброените в чл. 54б, ал. 3
получават минималните размери.
- чл. 54б, ал. 4 - това е прословутото реализиране на същия риск
безработица и упражняване на осиг. права в период не по-малък от три
години. Когато настъпи този ФС, санкцията на законодателя първо е 4 месеца
обезщетение и второ - в минимален размер на обезщетенията. С това
217

lOMoARcPSD|16234621
приключваме хипотезите, в които независимо от осиг. доход, то ще получава

минимален размер на обезщетението.
Общата хипотеза се урежда в чл. 54б, ал. 1 КСО. Детайлизирана уредба

има и в чл. 9 от Наредбата, както и в чл. 54б, ал. 5 КСО. Вижте ал. 5. Принципът
за всички обезщетения е един и същ. Дневното парично обезщетение се
умножава по броя на работните дни за периода, за който ще се плаща
обезщетението за безработица, и така се определя размерът.
Конструкцията е същата. Отново имате дневно парично обезщетение. Това
дневно парично обезщетение е в размер на 60 % или от среднодневното
брутно ТВ или от средния осиг. доход за последните 24 календарни
месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Това е
конструкция, която всеки път виждате.
Първата особеност е, че имате и среднодневно брутно ТВ, и осиг.
доход, върху който са били внесени или дължими вноските. Отново се
появява доходът, защото морските лица могат да се осигуряват доброволно за
безработица, а те са от тази категория като самоос. лица - ако не се внесат
осиг. вноски върху посочения доход, лицето не се осигурява.
Другата специфика са тези 24 календарни месеца назад. Не към
датата, в която възниква правото на обезщетение, както беше при
останалите рискове, а се взима като база датата, на която е прекратено
осигуряването. Защо е така? Защото 1) ако има основание за изплащане
на обезщетение за ВН по чл. 42, ал. 3 или 4 или чл. 52 (майчинство), се
изплащаха първо те. След това, дори да няма такова основание, ако има
основание по КТ за изплащане на обезщетение за оставане без работа
един месец, работодателят изплащаше обезщетението и чак след това
започваше изплащане на това обезщетение. За да не се срине размерът на
обезщетението за безработица, се взима последното реално плащане по
съществувалото отношение, по което се е реализирало труд. дейност и лицето
се е осигурявало за безработица.
Кой доход се взима?
1) Първа хипотеза - ако тези 24 месеца са само трудова дейност,
взима се или трудовият доход по чл. 4, ал. 1, или се взима осиг. доход по
чл. 4а.
218

lOMoARcPSD|16234621
2) Втора хипотеза - в тези 24 месеца няма доход. Тогава чл. 54б, ал. 7
във вр. с чл. 9 от Наредбата. Вижте чл. 54б, ал. 7. Или ще е МРЗ, или ще е
базата за изчисление за изплащаното през този период обезщетение.
Тази разпоредба е детайлизирана в чл. 9 от Наредбата.
Ред за упражняване на обезщетението

Правната уредба се съдържа в чл. 54в до чл. 54ж (като жаба), както и в
чл. 1 - 5 в Наредбата (чл. 5 от наредбата урежда разпореждането на ДЛ), а
уредбата на изплащането - по какъв начин, на каква сметка, до коя дата - се
съдържа в чл. 11 и сл. от Наредбата.
Упражняването започва с регистрация пред осиг. орган. Миналия път
обясних, че регистрацията пред ТП на НОИ е точно упражняване на правото на
обезщетение за риска безработица от ОЛ пред осиг. орган. Упражнява се в
писмена форма; формата е за действителност; имате изрично уредени
документи, които се прилагат, както имате процедура в чл. 1 - 5 от Наредбата;
ако документите са непълни, ако не бъдат отстранени от ОЛ и т.н.
След това се съставя досие в ТП на НОИ. В рамките на обвързана
компетентност ДЛ в ТП на НОИ анализира установените фактически
обстоятелства чрез съответните документи и ако установи наличието на
основание, отпуска обезщетението и изчислява дължимия се размер,
прилагайки законовата разпоредба.
Как се упражнява това право, по силата на какъв акт? Актът отново
е разпореждане на ДЛ на ТП на НОИ; актът е ИАА, облагодетелстващ;
ИАА подлежи на обжалване по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ КСО.
Това е единственото обезщетение, което е изнесено в отделна точка - защото
при него няма БЛ и ЕР; рискът не изисква преюдициално ОМЕ да удостоверява
факти и обстоятелства и освен това се реализира самият риск не чрез
осигурител или работодател на морското лице, а директно между ОЛ и осиг.
орган. Обжалва се по общия ред, който днес ще разгледаме.
Въпрос 35 - Старост и смърт – понятие, правна характеристика,

ред за установяване
Правна уредба - чл. 1; чл. 4, ал. 3; чл. 68 - 70 КСО; Наредбата за пенсиите и

осигурителния стаж (досега сме го гледали в частта дефиниция на осиг. стаж);
219

lOMoARcPSD|16234621
и още една наредба - Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране

(към нея има и една Инструкция, която дали е законосъобразно съставена, дали
е в сила - тия теоретични спорове нямат смисъл, защото тя урежда реда за
прилагане на процедурата за категоризиране).

1) Старостта е общ/ непрофесионален риск, т.к. загубата на доходи от
трудова дейност не е била в пряка причинно-следствена, нито във
функционална връзка с трудовата дейност.
2) Това е риск, който включва само трайна неработоспособност (ТН).
И то трайна презумирана неработоспособност.
3) Поради факта, че включва в състава си ТН, осигурителните права
очевидно са само и единствено пенсии. Затова при този риск се реализират
правилата на дългосрочното ДОО.
4) Той се реализира изключително често и засяга много широк кръг
от ОЛ. Единственият риск, който със сигурност се реализира повече, е смъртта;
старостта на фона на останалите рискове се реализира десетки пъти повече от
останалите рискове. Затова неговата тежест във фондовата организация на
ДОО е изключително голяма.
5) Това води до другата специфика, че размерите на осиг. вноски са
най-големи. Както за ОЛ, така и за осигурителя.
ФС на риска старост
1) ОЛ. Това са всички категории ОЛ. Ако биологически се развиваме
нормално и успяваме да остареем, всички категории следва да претърпим този
риск.
Само задължително осигуряване. Тук ще трябва да седнете да си
структурирате всички познати вам категории ОЛ. Тези категории, при които има
задължително и доброволно; тук попадат и категориите доброволно осигурени
лица конкретно за риска старост.25
25 Когато имате задължително ОЛ, то задължително е осигурено за риска старост.

Плюс тях и доброволно осигурените 4 категории, защото доброволно осигурените се
осигуряват за същите три риска - старост, смърт и ОЗ, което води до инвалидност.
Затова ако имате ОЛ, то е осигурено по дефиниция за старост.
220

lOMoARcPSD|16234621
2) Трайна, окончателна и необратима неработоспособност.

Подчертавам и накрая на изпита се бърка - като кажем трайна, необратима,
окончателна, не се очаква възстановяване на човешките способности, това е
само за целта на ДОО; това не означава, че Иванчо не може да работи.
NB! Тази ТН е презумирана и презумпцията е необорима за целите
на ДОО. Ако беше оборима, да пращаме Иванка на ТЕЛК, като навърши 65
години и ТЕЛК да каже - ти си здрава, хайде на работа. Осиг. орган има
публично задължение да започне да изплаща пенсия за осиг. стаж и възраст.
Законодателят определя при какви предпоставки тази необорима презумпция
влиза в сила. Тези предпоставки са две:
- възраст на ОЛ - чл. 68 КСО. Възрастта, при която презумпцията влиза в
сила, е диференцирана в зависимост от два кумулативни критерия:
= първият критерий е пол. Мъжете в България продължават да
претърпяват риска старост в по-късен момент в сравнение с жените. В
зависимост от пола се диференцира възрастта. Разликата е 2-3 години в полза
на жените. Дали е дискриминация. Има такива доста мнения; има и препоръки;
коментирах в началото на лекциите, няма да го коментирам отново.
= вторият критерий са условията, при които ОЛ е работило. За
целите на пенсионирането в България има три категории - първа, втора и трета.
Това е общоприет и общоналожил се подход в ДЧ на ЕС. Отчитат се 1)
естеството на изпълняваната трудова дейност, 2) наличието на прекомерност
на физическо и психическо натоварване, както и 3) наличие на специфични
условия на труд, като под специфични се крият термините опасни и вредни, но
неотстраними условия на труд. Най-тежките условия са в първа, среднотежките
във втора, а всички, които не са нито във втора, нито в първа категория,
попадат по арг. от противното в трета категория - нормални обичайни дейности
при нормално обичайно натоварване при нормални и обичайни условия на труд.
Това категоризиране е само за целите на риска старост и само за целите на
пенсията за осиг. стаж и възраст.
Видите ли чл. 4, ал. 1; чл. 4а - те задължително са осигурени за старост. Самоос. лица

по чл. 4, ал. 3, т. 1-3 - старост, смърт и ОЗ, което води до инвалидност. Чл. 4, ал. 3, т. 5-
6 - задължително се осигуряват за старост, смърт и ОЗ, което води до инвалидност.
Ако сте в категория, която подлежи на задължително осигуряване, старостта е там.
Ако не умрем млади, всички претърпяваме риска старост и риска смърт.
Идват доброволно осигурените - пенсионерите самоос., които се осигуряват
доброволно; съпрузите на самоос. лица и на изпратените дългосрочно дипломати и на
изпратените на работа с посредник, се осигуряват доброволно за старост, смърт и ОЗ,
което води до инвалидност.
221

lOMoARcPSD|16234621
- вторият елемент, при който презумпцията влиза в сила, е натрупан

осиг. стаж (първото беше възрастта, диференцирана по пол и условия на
труд). Тук осиг. стаж е най-сложният. Даже има механизми за откупуване на
осиг. стаж за целите на придобиване или евентуално увеличаване размера на
пенсията за осиг. стаж и възраст.
Какво е значението на риска старост?

Старостта има значение за пенсията за осиг. стаж и възраст, за
социалната пенсия по чл. 89 КСО и персоналните пенсии - чл. 92 КСО.
Почивка.
Смърт
Правна уредба - чл. 1; чл. 4; чл. 80 - 84 КСО; както и чл. 13г КСО; чл. 31 - 36
от Наредбата за пенсиите и осиг. стаж.

1) Не е професионален. Загубата на дохода не е свързана с
извършваната трудова дейност.
2) Смъртта може да бъде елемент от три други риска - на ТЗ, ПБ и ОЗ.
В тези случаи са налице тези три риска със съответните ОсП последици.
Смъртта като самостоятелен различен от тях ОСР е тази, която в момента
коментирам.
3) Този риск засяга всички ОЛ.
4) Този риск води до абсолютна, пълна, необратима
неработоспособност, свързана с края на биологичното съществуване на
ОЛ.
Елементи от риска:
1) ОЛ - същите, както при старостта. Всички задължително осигурени
лица са осигурени за смърт, както и тези, които решават да се осигуряват
доброволно - смъртта е един от рисковете, за които те се осигуряват. Смъртта
се установява знаете с какви актове.
222

lOMoARcPSD|16234621
Смъртта е основание за изплащане на една специфична еднократна

помощ, уредена в чл. 13г КСО, както и за наследствените пенсии - чл. 80
- 84 КСО.
Най-голямата специфика на смъртта като риск е, че едно лице я
претърпява, а други ОЛ, които не я претърпяват, упражняват свързаните с
нейното настъпване права, които са свързани с наследствени пенсии или тази
прословута помощ.
Въпрос 53 - Спорове по общественото осигуряване – понятие,

правна характеристика, ред за уреждане. Разлика със
споровете относно експертизата на работоспособността
Правна уредба:
- КСО - чл. 117 - 120;
- ДОПК - чл. 118; чл. 152 - чл. 162;
- АПК - субсидиарно.

Това са спорове и като спорове представляват несъвпадане на
двете насрещни становища на страните по ОсПО относно възникването,
съществуването, размерите и прекратяването на осигурителни публични права
или задължения относно правната квалификация на ОСР, както и относно
изпълнението на издадени по ОсПО ПАМ или РА (ревизионни актове).
Като всеки спор е и ОсП спор. Има следните белези: 1) страни, 2) предмет
и 3) ред за реализиране на спора.
Общата правна характеристика на тези спорове, е следната:
1) Това са административни спорове. Реализират се между страни по
публични ПО по нарочно създаден ред - било в КСО, било в ДОПК, а за
неуредените въпроси се прилага АПК.
2) Най-интересният спор в практиката и донякъде в теорията е дали
споровете по ДОПК - това са спорове с приходната част, са осигурителни
спорове, или по своя характер са данъчни спорове. Към момента и
практиката на адм. съдилища, и теорията (нямам претенции да познавам
детайлни актуални становища, различни на тези, които са професионалисти в
данъчното право) е, че това са ОсП спорове, независимо че са уредени в
223

lOMoARcPSD|16234621
ДОПК. Осиг. спорове по дефиниция са спорове между страни по ОсПО. Осиг.

орган е НОИ. Само че всички спорове, които се реализират по реда, уреден в
ДОПК, са спорове с НАП - НАП не е осиг. орган. Там има много специфика в реда
за реализиране на тези спорове. Оттам тръгват споровете дали са ОсП спорове.
Да, те са осигурителни, независимо че страна по тях е НАП и независимо, че са
уредени в ДОПК.
Аргументи: изрична уредба в чл. 14 ДОПК, в който изрично като
страна по споровете са посочени носителите на задължението за осиг.
вноски. Задължение за осиг. вноски - ще видите чл. 14, т. 1 и 2 колко правилно
се структурира там това задължение; че това не е само задължението да
поемеш финансова тежест, а и да изчислиш вноската, да удържиш вноската,
когато е за другиго; да я внесеш в срок, в размер и т.н.
И друг аргумент - чл. 16, в който като страна по споровете се
конституира и ТЛ, което без да носи задължение за осигуряване по
смисъла на чл. 16 е отговорно за удържане, внасяне и т.н. на осиг.
вноски. Т.е. какъв е предметът на тези спорове по ДОПК? Това е класически
предмет, свързан със осиг. задължения - за удържане, внасяне, разпределение
на осиг. вноски. Второ - страни по спора са тези в качеството си на осигурител,
осиг. каса или на ТЛ, което по закон има задължение да удържа, внася и т.н.
осиг. вноски. Затова споровете в ДОПК се квалифицират като осиг. спорове и
попадат в обсега на предмета, по който ние изпитваме.
Разлика със споровете относно експертизата на

работоспособността
Още един аспект на общата правна характеристика на тези спорове -
разграничаване на осиг. спорове от споровете, свързани с мед. експертиза.
Сигурно поне 10 пъти съм го казвала на лекция, не че има значение за изпита,
но споровете, свързани с неработоспособността: първо вида, после момент на
възникване, вид на увреждане, връзка между увреждане и неработоспособност,
връзка между увреждане и труд. дейност - не са осиг. спорове по отношение
на тези елементи; те са спорове, свързани с мед. експертиза. Какви са
разликите?
Правна уредба - осиг. спорове се уреждат в КСО и ДОПК. Другите
спорове се уреждат в ЗЗ (чл. 112) и в НМЕ.
224

lOMoARcPSD|16234621
Предмет. Предметът на осиг. спорове са осиг. права или задължения по

ОсПО. Предмет на другите спорове е наличието, видът и продължителността на
неработоспособността; видът на увреждането и връзката с
неработоспособността и евентуална връзка между увреждането и извършвана
трудова дейност или условията, при които тя се извършва. Правна
квалификация на ПБ. Много моля за изпита: ЕР, с което се квалифицира
болестта като професионална или като ОЗ, се оспорва и е предмет на спорове
по ЗЗ, а не по чл. 117 КСО. Това е предметът на този втори вид спорове. Точно
защото такъв им е предметът, те са преюдициални по отношение на осиг.
спорове и ако те са във висящо състояние, т.е. наличието на незавършени
спорове относно завършената експертиза е основание за спиране на
производството по осиг. спорове.
Предпоследната разлика са страните. В първия вид са ОЛ и осигурител
и ТЛ, които след малко в детайли ще разгледаме, докато при втория вид
спорове - по НМЕ страни са ОЛ, осигурителят, ОМЕ, както и осиг. орган. Няма
как НОИ да води жалба пред себе си за осиг. спор по чл. 117, докато НОИ е един
от често срещаните жалбоподатели в рамките на производството, свързано с
оспорване на актовете за МЕ.
И последният елемент - редът за разглеждане на споровете. За осиг.
спорове редът е чл. 117 и сл. от КСО, докато вторият вид спорове - уредбата е
чл. 112 ЗЗ и сл.
Общата правна характеристика, в която забравихме за споровете за МЕ и

стигнахме до брилянтния извод, че споровете по ДОПК са осигурителни, следва
да анализираме и разграничим споровете по КСО и тези по ДОПК.
Почивка до и 10.
Предметът на споровете - чл. 117.
1) Първата група от спорове като предмет са тези, които са
свързани с правата на ОЛ. На първо място права, без значение дали са
осигурително обезщетение, помощ или пенсия. Без значение дали става въпрос
за спор относно възникване, размер, спиране, прекратяване на плащането или
става въпрос за възстановяване на неправомерно получени, независимо дали са
добросъвестни или не, помощи или пенсии. Това са чл. 117, ал. 1, т. 1, т. 2, букви
а, б, в, д и е.
225

lOMoARcPSD|16234621
2) Втората голяма група от спорове са само за права, свързани не с

обезщетения, помощи или пенсия, а публични права, свързани с
администриране на осиг. права на лицата. Това са споровете по чл. 117, ал.
1, т. 4 и 5. Вижте т. 4 и 5. Работодателят осигурител е прекратил
съществуването си без правоприемство; тогава по чл. 4, ал. 5 този осигурител е
предоставил на осиг. орган всички досиета; на Иванчо му трябва документ за
осиг. стаж, защото иначе не може да си получи пенсията изобщо или в пълен
размер; по реда на тези точки се реализират принудително публичните
задължения на ТП на НОИ за удостоверяване на съответните факти и
обстоятелства чрез издаване на съответните документи. Тези спорове са
свързани с осиг. права на осиг. лица.
Също така - спорове, свързани с правната квалификация на
злополуката като трудова. Те са с друг предмет. Чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „г“.
Този предмет, свързан с правната квалификация на злополуката, е
преюдициален по отношение на всички описани като права на ОЛ, свързани с
обезщетения или пенсии в резултат на квалификацията на риска. Това е
втората голяма група от възможни хипотези за предмет на споровете.
3) Третата голяма група са свързани с публичните задължения на
осигурителите, осиг. каси или ТЛ, които по силата на закона ги
изпълняват. Тези ТЛ кои може да са? Работодателят на морското лице;
ведомството, което изпраща дългосрочно командированите. Третата категория
са тези при доброволно осигурените и работодателя при морското лице, които
са натоварени с повечето от задълженията на осигурителите във връзка с
администрирането на ОсПО. Аз ще обособя двете основни хипотези като
предмет:
- чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „в“ КСО и чл. 117, ал. 1, т. 3. Да почнем от т. 3.
Вижте т. 3. Това са спорове във връзка с издадени ПАМ, каквито са
предписанията по чл. 108, ал. 1, т. 3. Тези ПАМ се издават към осигурители, към
осиг. каси или към ТЛ в зависимост от конкретната хипотеза. А РА са в първата
хипотеза, която казах - чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „в“. НОИ издава РА, когато в
разходната част - изплатени помощи, обезщетения или пенсии, НОИ е
претърпял щети; те може да са в резултат на недостоверна или невярна
информация от страна на осигурителя/ ОЛ; закъсняла или неточно подадена
информация от осиг. каса и т.н. Това с РА е имуществената отговорност, която
се реализира от НОИ по реда на КСО, когато са нанесени вреди, разбираме
226

lOMoARcPSD|16234621
щети (защото щетата е загуба; имуществена вреда и то само загуба; нанесени

са щети на фондовете в процеса на изплащане на помощи, обезщетения или
пенсии. По ДОПК пак ще има РА, но те ще са в приходната част.
Това е предметът като големи групи от възможни спорове. Едните са
правата на ОЛ, вмъкваме по средата квалифицирането на ТЗ, а третата голяма
група са свързани със задълженията на осигурителите, осиг. каси и ТЛ и в
зависимост от това какъв е конкретният състав, гледаме съответните точки.
Следващият белег на споровете са страните.

Кой може да е жалбоподател? Като си направите казуистично
предмета, нямате никакъв проблем.
1) В първата хипотеза жали ОЛ, чиито права то счита, че са
нарушени, или наследниците на това ОЛ. Наследниците могат както да
встъпят във висящо адм. производство, така и да подадат на собствено
основание жалба, при условие че наследодателят е починал, преди да подаде
такава, когато имат правен интерес. Кога ще имат правен интерес? Винаги
когато става въпрос за осиг. права, които не са били упражнени изобщо или не
са били упражнени в пълен размер на техния наследодател. Както и е
възможно те да встъпят в това производство, когато има РА срещу техния
жалбоподател за възстановяване на неправомерно получени суми. Най-лесно ми
е да хващам един и същи пример - безработицата при незаконното уволнение;
получил добросъвестно парите Иванчо, но защото съдът отменил уволнението,
Иванчо дължи да върне парите, като срещу него се издава РА; ако той не е
оспорил РА, наследниците му имат право да го направят, ако считат, че актът е
неоснователен, сумите са неточни и пр.
2) Втората възможна група от жалбоподатели са при правната
квалификация на ТЗ. Кой може да има интерес?
= Осигурителят - и като осигурител, и като работодател.
= ОЛ;
= Наследниците на ОЛ;
= В съдебната фаза - и осиг. орган, чието разпореждане ПИС или е
отменил, или е променил.
3) И третата група на хипотези на жалбоподатели - останаха
осигурителите, осиг. каси или ТЛ в зависимост от конкретната хипотеза,
на издаден РА или дадено предписание като ПАМ.
227

lOMoARcPSD|16234621
Ред за решаване на спора

Уредбата е в чл. 117 - чл. 120 КСО. Айде отворете разпоредбите.
Производството е административно. То започва с жалба пред
ръководителя на ТП на НОИ. Жалбата се подава в писмена форма; чл.
117, ал. 2 - просто трябва да знаете за тази разпоредба; писмената форма
очевидно е форма за действителност. В ал. 2, т. 1 и 2 имате уредени срокове за
подаване на тези жалби. Тук няма съмнение, че сроковете са преклузивни.
Освен това сроковете са диференцирани в зависимост от предмета на осиг.
спор.
Ръководителят на ТП на НОИ разглежда спора по същество. Не е
само контрол по законосъобразност, а решава спора по същество. Или отменя и
връща преписката, когато фактите, които са преюдициални за решаване на
спора и за издаване на разпореждането не са били установени в пълнота или
изобщо не са били установени. Когато разглежда спора при изцяло установени
и от значение за решаване на спора факти, тогава органът или отменя, или
променя или потвърждава съответното разпореждане.
Административното обжалване е абсолютна предпоставка за
обжалването по съдебен ред - трайна практика на ВАС. Не може направо
да скочим на съдебната фаза, без изобщо да е реализирана адм. фаза на
обжалване или ако са изпуснати преклузивните спорове за нейното
реализиране. Т.е. ако Иванчо е изпуснал сроковете, няма как да отиде и да
продължи със съдебната фаза, защото той не е реализирал задължителната
адм. фаза.
Чл. 120 - много особена хипотеза. Вижте я. Разпоредбата продължава
един принцип, който знаете от миналата година по ТрП - изключително
социален подход. Делата са безплатни, но не за всички, а само за ОЛ и за
пенсионерите (не че те не са осигурени). Делата не са безплатни за
осигурителите, осиг. каси и за ТЛ, натоварени със задълженията, без да бъдат
осигурители; ако в съдебната фаза осиг. орган оспорва решението на ПИС - за
него не са безплатни делата. Ал. 2 възпроизвежда един принцип на ГПр - ако е
уважена жалбата, жалбоподателят има право да получи разноски и
възнаграждение за защита съразмерно с уважената част. В ГПр как се
определя размерът на адвокатското възнаграждение - вие това го знаете.
Това е производството.
228

lOMoARcPSD|16234621
В съдебната фаза съдът решава спора по същество - трайна

практика на ВАС. Или потвърждава акта/ разпореждането, или го отменя, или
го променя в тази част, в която според съда актът с оглед събраните и
доказани факти не отговаря на законовите разпоредби.
Това са първите спорове. Ако си направите труда да седнете и да
прочетете чл. 117, ал. 1 и ал. 2, колкото и да е тегаво; и добре си структурирате
предмета; и знаете до този момент кой какви права и задължения има; кой
осигурител, кой осиг. каса, няма как да се объркате в осиг. спорове. Цялата
сложност е свързана с предмета в зависимост кой какви права и задължения
може да има по ОсПО.
Осигурителни спорове по ДОПК
Чл. 118 - 152; чл. 162 ДОПК.

Отварям една скоба - ние не преподаваме данъчно право. Това, което за
изпита ще трябва да знаете, е само това, което е свързано с предмета, страните
и реда за решаване на споровете, свързани с приходната част на системата на
ДОО. Без никаква казуистика.
Предметът може да бъде характеризиран като спорове, свързани с

приходната част, т.е. с осиг. вноски и свързаните с тях задължения. Ако
трябва да го конкретизираме предмета, той е публичноправни задължения,
свързани с изчисляване, удържане, внасяне на осиг. вноски, без значение
риска, без значение качеството на задълженото лице и без значение на
елементите на осиг. доход. Т.е. в тази първа група от възможни спорове като
предмет единствената сложност е да идентифицирате кой има каквото и да е
задължение, свързано с изчисляването, удържането и внасянето на вноските.
Очевидно осигурители, осиг. каси, онези ТЛ, които не са осигурители, но са
натоварени с тези задължения и в някои случаи осиг. вноски и за ОЛ, когато те
са самоос. лица и когато те самите подават тази информация - било директно
на НАП във връзка с вноските, или на осиг. каси.
Следващата група от възможен предмет на осиг. спорове по ДОПК
са спорове, свързани с издадени РА или издадени от НАП ПАМ във
връзка с реализиране на задълженията за осиг. вноски в рамките на
контрола. Конструкцията е същата като по КСО и това за изпита ще ви е
229

lOMoARcPSD|16234621
достатъчно; контролът е държавна властническа оценъчна дейност да сравнява

фактически извършваното със законово дължимото. Контролът по приходната
част се реализира от НАП; контролът по разходната част от НОИ. Т.к.
издаването на ПАМ е част от контрола - този, който реализира контрола, ще
издава предписанията за ПАМ; когато някой не е доволен от едно предписание,
той ще го жали по съответния ред. Всеки, който има задължение, свързано с
вноските; всеки, който може да бъде адресат на ПАМ; и всеки, който може да
бъде адресат на РА.
Другото, което ще искам за изпита, е следното: по какъв ред се
реализират нанесените щети по приходната част? С РА за начет (чл. 152 ДОПК),
в рамките на ревизия (чл. 110 ДОПК)26; кой издава РА за начет27 и пред кого се
обжалва28 - ще искам това да го знаете.
Основните спорове са свързани с нанесени щети по приходна част - или
невнесени осиг. вноски, или невнесени в пълен размер, или невнесени в
законово определените срокове. Интересни преюдициални спорове има, когато
в рамките на тази си контролна дейност НАП с цел да събере повече вноски
квалифицира като трудови; събира си осиг. вноски все едно това е
действително ТрПО, а не това, което в рамките на проверката вижда като
гражданско такова. Като стигнете до данъчното право, питайте колегите за
тази много интересна ситуация: НОИ е по разходната част; влизат на проверка
и установяват, че осигурителят няма приходи/ печалба през последната една
26 ревизията е форма на проверка, на контролна дейност на НАП
27 ДОПК, чл. 119. (2) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Ревизионният
акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията в 14-
дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за подаване на
възражение. Когато установяването на задължения или отговорности в конкретното
производство е недопустимо, производството се прекратява със заповед.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Когато органите по ал. 2 не
могат да постигнат съгласие, ревизионният акт, съответно заповедта за прекратяване
се издава от друг орган по приходите, определен от териториалния директор или от
оправомощено от него лице, въз основа на писмено уведомление от органа, възложил
ревизията.
28 ДОПК, чл. 152. (1) Ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни
негови части в 14-дневен срок от връчването му.
(2) Решаващ орган е съответният директор на дирекция "Обжалване и данъчно-
осигурителна практика" при централното управление на Националната агенция за
приходите.
(3) Жалбата се подава чрез териториалната дирекция.
230

lOMoARcPSD|16234621
година, но има работници, които са се осигурявали, работили са, черпили са

осиг. права; фиктивно осигуряване с цел получаване на обезщетения; НОИ като
влезе в НАП, казва - ти нямаш дейност, подавал си информация, игнорирайки
факта, че печалбата не е равностойна на дейност; НОИ издава РА и казва на
горката Иванка - считам, че това е фиктивно, т.к. не е имало никаква дейност;
защото когато няма дейност, няма осигуряване; и карат разни Иванки да
възстановяват обезщетения за ВН, майчинство и т.н. - това е чисто
информативно.
Много малък процент дела се водят за внесени без основание вноски. Т.е.
за надвнесени вноски. Те се водят като малък процент от РА, но има доста
интензивна практика. Иванка се осигурява на няколко правни основания;
поради забавена информация 5 месеца последователно фактически внесените
вноски са за доход 4 хил. лв. В този случай в България не се прилага
механизмът на прихващане; нямаме юридически уреден механизъм, при който
да се прихващат дължими в момента или бъдещо дължими от надвнесени осиг.
вноски. Има нарочно производство - чл. 128 ДОПК - неоснователно внесени суми
като осиг. вноски, т.е. надвнесени; тогава интересното е, че независимо че тези
вноски като парични суми са били за сметка както на осигурителя, така и на ОЛ,
само осигурителите могат да започнат такова производство за възстановяване
на тези неоснователно внесени суми; ОЛ не могат да водят такова
производство. Т.к. осигурителят е бил длъжен да ги изчисли, удържи и внесе,
той е този, който има право да ги получи като неоснователно внесени и после
да ги възстанови на ОЛ.
Това е предметът.
Жалбоподатели
1) Осигурителят или самоос. лице.
2) Осиг. каса;
3) Действащите като осигурители работодатели и ТЛ.
Ответник по споровете очевидно е НАП. За изпита ще знаете, че има

нарочно производство за обжалване на съответните РА и РА за начет. Ако
на някой му е любопитно, може да си запише чл. 155 - кога НАП възстановява
надвнесени суми като осиг. вноски. Имате нарочен ред, който е по ДОПК. Нищо
повече, т.к. другото е данъчно законодателство.
231

lOMoARcPSD|16234621
Ако ведомството, което е изпратило съпруга на командировка, е

надвнесло за доброволно осигурената съпруга, тя няма да може да води дело, а
ще трябва чрез ведомството. ОЛ няма как да принуди работодателя/ ТЛ/
ведомството да води такова дело. Но ако са надвнесени, очевидно и
работодателят се е прецакал; от тази гл.т. осигурителят безспорно има правен
интерес да води, но ако крие нещо или води други дела с НАП, не знам.
Моля отбележете си следното. С вас ще се чуя чак след Нова година. По

този повод весело посрещане на празниците и много умната! След нова година
ще чета помощите и услугите. Дали всички ще влезнат, ще ви кажа тогава, като
почна да чета материята.
Отпада въпрос 79 (социално подпомагане в ЕС) и въпрос 63 - координация
на системите за някаква сигурност в РС. Колегата Попова ще ви обясни
основните правила, но те отпадат от вашия конспект със сигурност в момента.
12 група са ми написали един много дълг имейл, в който поставят два

принципни въпроса:
- на какво основание нашата катедра си позволява да въвежда
изисквания, които ги няма в правилника на СУ;
- защо правим това, освен дали можем да го направим, да въвеждаме
такива изисквания. Колегите са много изненадани за наличието на такива
изисквания, каквито дори миналата година по трудово право не са им били
определяни и прилагани.
Нашето разбиране и това на факултета, т.к. тези изисквания за
фактическо допускане до изпит и за освобождаването от такъв са приети
отпреди 12-13 години; те са минали през решение на ФС, но разбирането е, че
всяка катедра може да въвежда различни критерии, стига те да не
възпрепятстват абсолютно възможността на студентите да се явяват и да
полагат съответните изпити. Затова не е необходимо в Правилника да го пише;
няма го като изрична уредба; ние считаме, че е законосъобразно и то е минало
през ФС. Ние не възпрепятстваме принципно явяването ви на изпит; въвеждаме
критерии; вие сте тук, за да учите и ние трябва да направим каквото можем, да
ви накараме да решавате практически неща. Имаме право да поставим такива
изисквания, както и да създадем правила за освобождаване от изпит.
232

lOMoARcPSD|16234621
Не съм питала колегата, който тази година води, откъде идва тази драма.
Миналата година проверих - 6 човека от 12. група не са допуснати до изпит,
защото не са се явявали на упражнения и някои от тях изобщо не са правили
пълния набор от практически казуси. Изненадана съм да ми напише някой
средата на ноември, че за първи път има такива критерии. След като от
миналата година по ТрП има такива изисквания (а аз проверих, да не би някой
асистент да е пуснал 12. група, без да прилага тези критерии). Някой не е
слушал дори лекциите тази година; като влезнах, първото, което казах, е, че
съм облекчена, защото знаете нашите изисквания.
Ако считате, че нашето решение е незаконно, можете да жалите пред
декана, пред ректора. Ако обаче някоя група има персонални проблеми с мен
или някой от колегите, това е различен разговор; наясно съм, че покрай Ковид
начинът на нашата катедра да ви кара да правите писмени неща ви идва свръх;
вкл. има специфики в начина, по който всеки от колегите го прави; ако има
проблем с някой от катедрата, пишете ми - ще говорим с асистента и ще видим
какво можем да направим през останалата част от семестъра.
Лекция от 30.11.2021 г.

Започваме следващ дял от общественото осигуряване.
Въпрос 41 - Дългосрочно обществено осигуряване. Понятие,

видове, правна характеристика, видове осигурителни права
Понятието за дългосрочно обществено осигуряване - система за

материално осигуряване на лица; предоставя материални престации на лица,
които поради трайно загубена работоспособност не могат да получават доход
от личния си труд или за загубили средства за издръжка поради смърт на ОЛ,
от което са я получавали.
Ако помните още от ОСР, при сбъдване на риска старост лицето се счита
за напълно неработоспособно. Така се счита, презумира се. Докато при
сбъдване на някой от рисковете ОЗ, ТЗ и ПБ ОЛ придобива право на пенсия, ако
233

lOMoARcPSD|16234621
е установена трайно намалена работоспособност поне 50 %. Ние я наричаме

инвалидност29.
Към края на месец юни 2021 лицата, които получават доходи от
дългосрочното ДОО, са 2 млн. 92 хиляди. Лицата в работоспособна възраст са 4
млн. 139 хиляди към края на 2020. От тия 4 139 000, заети са 3 122 000.
Виждате колко е малко съотношението между работещи граждани и
пенсионери. 1,5 надделяват работещите над пенсионерите; би трябвало да са
поне двама работещи към един пенсионер, за да работи системата.
Финансовото положение се усложнява допълнително, т.к. статистиката
трайно показва, че получаващите пенсия нарастват като брой, а лицата в
трудоспособна възраст намаляват в България. Заради Ковид има около 20
хиляди повече смъртни случаи за 2020 г. Такава е тенденцията; ние сме
застаряващо население с ниска раждаемост и висок миграционен поток. Не
можем да си самофинансираме системата на осигуряването.
1) Международна уредба в универсалните международни актове –
чл. 25 от ВДПЧ. Тази разпоредба прогласява правото на социално осигуряване
и включва инвалидност, овдовяване и старост. Освен това има едни
конвенции – 35 до 40 и включват осигуряването за старост в индустрията
и земеделието (35 и 36), а следващите инвалидност в индустрията и
земеделието (37 и 38) и смърт в индустрията и земеделието (39 и 40).
Всички те са приети от МОТ през 1933 г. и всички са ратифицирани от Б-я.
Важна конвенция, ако тръгнем да се съдим и искаме нещо да доказваме,
е конвенцията за минимални стандарти в областта на пенсионното
осигуряване – Конвенция 102 на МОТ от 1952 г. Тя вече отразява цялостната
концепция, а не само в отделни области да се осигуряват за старост лицата, а
навсякъде. Освен това както и при нас моряците имат особена правна уредба в
Конвенция 71 на МОТ.
2) От регионалните източници в ЕСХ и в ХОПЕС – чл. 34, т. 1 се
регламентира. ПЕС е наднационална правна уредба. Регламент 883/2004 и
правоприлагащият го Регламент 987/2009 – имат пряко приложение и
пораждат доста спорове с нашия осигурителен орган.
29 не избягваме тази дума; предполагам, че в рамките на пет години ще се премине

към пенсия за трайно увреждане, но към момента говорим за пенсии поради
234

lOMoARcPSD|16234621
3) Вътрешна уредба – имаме в КРБ, въпреки че чл. 51, ал. 1 и ал. 3

КРБ говорят за особената закрила на старите хора, които нямат близки, или
лица с умствени или физически увреждания, така че не може да се каже, че
това е изобщо пенсионно осигуряване, а само за тези, които са в уязвимо
положение. Чл. 47, ал. 4 КРБ прогласява задължението на държавата да
предостави особена закрила на лицата, останали без близки. Тук вече освен
КСО, който кодифицира до голяма степен уредбата, съществено
значение има НПОС, НКТП, както и Инструкцията за нейното прилагане.
Недържавни източници на ОсП са и правилниците на осиг.
дружества.
Какво е мястото на дългосрочното обществено осигуряване в системата за

соц. сигурност? Целта на създаването на тази система е да поддържа и осигури
на лицата състояние на сигурност както докато получават доходи от
собствената си трудова дейност, така и когато изпадне в нужда. Затова на
първо място в изпълнение на тази система за соц. сигурност държавата
предоставя възможности на лицата да добиват средства за издръжка чрез
личните си усилия, като прогласява правото на труд и го закриля. Когато
лицето загуби възможност да придобива средства за живот от личния си труд
поради настъпило обективно събитие, осиг. общност поема част от
неблагоприятните последици за лицето за сметка на средствата, натрупани в
осиг. фондове. Това е системата на общественото осигуряване; вторият елемент
от общата социална сигурност.
Когато обаче за конкретно лице този елемент не може да гарантира
необходимото на всяко лице достойно жизнено равнище, лицето получава
подпомагане за набавяне на основните си потребности за сметка на цялото
общество. И без да е необходимо предварителното му участие. Не е необходимо
предварителното му участие във финансирането му на този елемент от
системата на социална сигурност.
Връщаме се пак в средната колона - обществено осигуряване.
Дългосрочното обществено осигуряване, заедно с краткосрочното, обхваща
този елемент. Разграничителния критерий между двата вида обществено
осигуряване е в очакването причината за невъзможността да се
получават средства за живот да отпадне. Ако очакваме тази причина за
невъзможността да се получава доход или средства за живот да
235

lOMoARcPSD|16234621
отпадне, тогава говорим за краткосрочно осигуряване. Ако такива са

причините, че не очакваме възстановяване – при смърт, старост,
инвалидност, говорим за дългосрочно общ. осигуряване. Винаги
краткосрочното и дългосрочното общ. осигуряване ги делим според очакването
да се възстанови лицето в състояние, което му позволява само да се изхранва.
Видове дългосрочно обществено осигуряване

То се дели в зависимост от източника на задължението за
осигуряване:
- задължително, когато задължението настъпва по силата на закона, екс
леге;
- доброволно, когато източникът на задължението за осигуряване е във
волята на ОЛ и не произтича от закона.
Ако лицето извършва трудова дейност по чл. 4, ал. 1, например работник
по ТрПО, или изпълнители по гражд. договори, или по ал. 10 на еднодневни
договори, или морско лице, то е задължено да се осигурява за инвалидност
поради ОЗ, старост и смърт. Това е задължителното осигуряване.
Доброволното е за лицата по чл. 4, ал. 5, 6, 7, 9 КСО. Те разполагат с
правна възможност да се осигуряват. Това са или пенсионери, които вече са
страна по ОсПО, т.е. вече са обезщетени от общественото осигуряване, или
допуска да се осигуряват лица, които не работят в България или извършват
дейност, за която не подлежат на осигуряване, но законодателството позволява
да изберат да се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и
смърт. Ако обаче лицето иска да се осигурява и не е изпратено от български
посредник в чужбина, а работи за чуждестранен работодател от България, то
няма това право.
Второто деление е в зависимост от обхвата на дългосрочното
обществено осигуряване.
1) Когато то предоставя минимално необходимата
пенсионноосигурителна закрила, тогава става дума за основно
осигуряване. Тази закрила е предвидена и в международните актове. Това
осигуряване включва максимален кръг лица и им предоставя достатъчно ниво
на осигурителна закрила. В основното задължително пенсионно осигуряване,
там нямате възможност за избор; тези по чл. 4, ал. 1, 3, 5, 10, те са
236

lOMoARcPSD|16234621
задължително пенсионно осигурени. Извършваш ли доходоносна

трудова дейност в България, си задължително пенсионно осигурен.
Основното обществено осигуряване се осъществява от НОИ на
разходопокривен принцип от публичните фондове; ТЗ и ПБ е единият; пенсии е
другият; пенсии, несвързани с труд. дейност, е третият - той е особен. Освен
това има фонд пенсии на лицата по чл. 69 КСО. Основното осигуряване се дели
на задължително и доброволно. Почти без изключения при него се предоставят
контрибутивни плащания; размерът им се определя от закона според вида на
настъпилия ОСР, осиг. доход и осиг. стаж на лицето. Понеже сме на
дългосрочно осигуряване, по право се изплащат пожизнено на лицето. При
смърт на ОЛ не възникват наследствени права върху внесените от или за
починалото лице осиг. вноски. Ако някой от наследниците му отговаря на
изискванията на закона, има право на наследствена премия, но това е
самостоятелно право.
2) Допълнителното осигуряване предоставя допълнителна в повече
от основната осиг. закрила. Осъществява се на капиталопокривен принцип,
като средствата от осиг. вноски се набират по личната партида на лицето. Ако
си се осигурявал върху малка заплата, малко пари се натрупват; и обратно. От
натрупаните средства се определя размерът на пенсията. При смърт възникват
наследствени права върху средствата от личната партида за наследниците на
починалия. В този смисъл винаги става дума за контрибутивни плащания,
защото зависи колко си внасял; получават се, доколкото има натрупани осиг.
вноски в партидата.
Характеристики на това допълнително осигуряване:
- винаги е частно осигуряване; набраните средства се управляват от
частни осиг. дружества, които притежават лиценз, предоставен от КФН, да
управляват допълнителните пенсионни фондове. Плащанията се отпускат с
подписване на договор с пенсионноосигурителното дружество, като според
набраните в личната партида средства, възрастта и пола на лицето и
статистически данни се определя размерът на пенсията, която лицето ще
получава пожизнено.
При определени обстоятелства, например малък размер на натрупаните
суми по партидата или настъпила инвалидност, т.е. загуба на
работоспособност, е възможно получаването наведнъж на набраните средства.
Да не се разпределят и изплащат пожизнено.
237

lOMoARcPSD|16234621
Допълнителното осигуряване също се дели на задължително и

доброволно според това къде лежи задължението за осигуряване.
Задължителното допълнително пенсионно осигуряване обхваща определени
категории лица, а не всички. Това са лицата, родени след 1959 г. и лицата,
които са работили първа или втора категория труд.
Осиг. законодателство урежда и два вида доброволно допълнително

осигуряване - за старост и инвалидност; и по професионална схема.
В първия случай - за старост и инвалидност, всеки над 16-годишна възраст
може да сключи договор някой друг да го осигурява за инвалидност и старост,
докато при доброволното осигуряване по професионална схема е достъпно за
тези, които полагат зависим труд, и изпълнителите по гражд. договори, и
включва възможност за осигуряване при наличие на колективно споразумение;
в България един КТД, който казва, че осигурителят ще плаща допълнителни
пенсионни вноски по такава схема.
Чл. 235, ал. 2 КСО определя тези договори, с които осигурителят сключва
договор с пенсионното дружество да осигурява лицата, които работят при него,
като договори в полза на ТЛ.
Ако разгледаме тази структура на трите елемента на с-мата, това е с-мата
за социална сигурност. Като погледнем дългосрочното обществено
осигуряване, ако изключим доброволното основно обществено осигуряване, ще
видим т.нар. тристълбово пенсионно осигуряване – задължително основно,
задължително допълнително (пак държавата задължава лицата, но това
допълва тяхната осигурителна закрила) и доброволно допълнително
осигуряване (изцяло на база на договори и воля на страните). Виждането на
проф. Гевренова е, че към тези три стълба следва да представим доброволното
основно обществено осигуряване.
Правна характеристика на дългосрочното обществено осигуряване

То е дял от системата на общественото осигуряване и обхваща
лицата, които извършват доходоносна труд. дейност на основание за
осигуряване, и които внасят или за тях се внасят осиг. вноски в осиг. фондове,
управлявани от НОИ или от осиг. дружества.
За разлика от краткосрочното, при дългосрочното не се очаква
причината за загуба на доход да отпадне. Т.е. последиците от
238

lOMoARcPSD|16234621
реализираните рискове, за които са осигурени лицата - старост, смърт, ОЗ, ТЗ и

ПБ, довели до трайна загуба на работоспособност, не се очаква да се променят.
Престациите, които се дължат, имат осиг. характер. Осиг. орган е
длъжен и изплаща обезщетение на ОЛ при всяко настъпване на осиг.
случай и правото на изплащането им представлява притезателно
субективно право на ОЛ. Типично за осигуряването е, че са компенсационни
плащания. Те заместват загубения трудов доход или издръжка поради
предвидените ОСР и не зависят от имущественото състояние на получаващото
ги лице. Зависят от загубения доход или издръжка. Изплащат се в пари; по
правило са контрибутивни плащания за сметка на набраните от лицата осиг.
вноски.
Това е така с малки изключения - т.нар. неконтрибутивни плащания по чл.
22г, ал. 1 КСО. Това са пенсии и социални надбавки. Изплащат се за сметка на
управлявания от НОИ фонд пенсии, несвързани с трудова дейност, но
средствата по него се обезпечават с трансфери от държавния бюджет. Дължат
се за предварително неопределен, поначало продължителен период, защото не
очакваме да се преодолее причината.
Кои категории лица имат право на неконтрибутивни пенсии? Чл. 22г,
ал. 1 КСО. Те са изброени там. Ще ги гледаме по-нататък; например лицата,
пострадали от участие във въоръжени действия; доста по-висока възраст и пр.
Кои са осиг. случаи, които водят до трайна неработоспособност?
Инвалидност30, поне 50 % трайна загуба на работоспособност, и старост
(презумирана загуба на работоспособност). Осиг. случаи, които водят до загуба
на средства за издръжка - единствено смъртта; тогава правото на осиг.
плащане е производно; не е за ОЛ, защото то е починало.
Видове осиг. права

По дългосрочното обществено осигуряване фондовете плащат
пенсии и надбавки.
Пенсиите са периодични плащания на ОЛ при настъпили ОСР, които са
причинили трайна загуба на работоспособност или смърт.
30 Проф. Гевренова: „Няма риск инвалидност; който го каже и напише, завършва

с двойка на изпита; има риск, който води до инвалидност; рискът е общо
заболяване, което може да доведе до временна неработоспособност или трайна
(инвалидност). Няма риск инвалидност.“
239

lOMoARcPSD|16234621
Добавките се изплащат към някои пенсии, за да компенсират

допълнителни затруднения в личното или имущественото положение на
пенсионера. Целят да компенсират наложилите се допълнителни разходи.
Правото на изплащането им е субективно притезателно право на ОЛ да
получи от осиг. орган за сметка на осиг. фондове добавка за чужда помощ,
добавка от пенсията на починалия съпруг след неговата смърт (тези двете са
доста по-разпространени от останалите); добавка на ветераните от войните, на
политически репресираните лица; добавка от учителския пенсионен фонд.
Ще продължим следващия час в 15:15 ч.
Въпрос 42 - Пенсии, понятие, правна характеристика, видове
Пенсията е периодично парично плащане на ОЛ за настъпили ОСР,

които са причинили трайна загуба на работоспособност или загуба на
средства за издръжка.
- осиг. плащане по дългосрочното обществено осигуряване;
- отпуска се на лица, участвали в продължителен период от време в
осигуряването;
- чрез внасянето на осиг. вноски се прехвърля рискът от настъпване на
трайна неработоспособност или смърт върху осиг. орган.
*Законодателят в по-редки случаи е предвидил и отпускането на
неконтрибутивни пенсии, които се предоставят на всяко лице, ако за него са
настъпили предвидените в закона обстоятелства.
На второ място - представлява притезателно субективно право,
което възниква при настъпил осиг. случай. Осиг. орган е длъжен да
предприеме активно поведение и да изплати дължимата престация при
надлежно упражняване на правото на пенсия от неговия носител и наличие на
предвидените в закона предпоставки.
Ако четете от различни източници, вкл. от съдебната практика на ВАС,
можете да се натъкнете на тезата, че правото на пенсия е потестативно право.
Основният белег на потестативните права е, че те се упражняват с ВИ на
носителя им, с което настъпва правната промяна в правната сфера на
240

lOMoARcPSD|16234621
задълженото лице, което е длъжно да търпи правните последици от тази

промяна. Правото на пенсия наистина се упражнява по волята на лицето в
избран от лицето момент; наистина зависи от волята му; но трябва да са налице
всички предпоставки; и това че лицето избира в кой момент да предяви
претенцията, не означава, че предявяването е достатъчно за реализиране
правото на пенсия. С упражняването на правото се активизира осиг. ПО.
Правото на пенсия се упражнява по волята на лицето в избран от него момент,
след като всички предпоставки за настъпването му, предвидени в
законодателството, са налице. Обстоятелството, че лицето избира момента на
предявяването и чрез упражняването се активизира ОсПО (то беше в латентна
форма и когато настъпи осиг. случай, ти предявиш претенция и настъпва
задължение на НОИ да изплати) не променя характера на притезание на
пенсията. Защото за да се упражни това право, не е достатъчна промяната,
настъпила в упражняването му, което е характерно за потестативните права.
Нито с тази правна промяна възниква притезателното право на пенсия, както
твърди проф. Мръчков. Защо? Защото това субективно притезателно право
на пенсия е съществувало и преди лицето да изрази воля за
упражняването му. То включва в съдържанието си претенцията за
изплащане на пенсията. Аз упражнявам правото и заявявам претенция за
изплащането. Осъществяването на правото на пенсия изисква активно
поведение от страна на задължения субект, за разлика от задължения субект
при потестативното право, който следва да търпи настъпилата от ВИ на
правоимащия правна промяна, без да предприема активно поведение. Обратно,
осиг. орган дължи установяване на необходимите предпоставки, определяне
размера на пенсията и изплащането й, иначе няма как да се упражни правото.
На следващо място пенсията има материален характер. Изплаща се в
пари на лицата; цели да обезщети лицето за изгубен доход или издръжка.
Определя се като процент от дохода, върху който са внасяни осиг. вноски.
Има алиментен характер - както и задължението от личен труд, тя цели
да осигури издръжка на лицето. С изплащането й се цели да се компенсира
изгубения трудов доход или издръжка. Затова се определя като
компенсационно плащане.
За разлика от издръжката, пенсията се дължи от обособен фонд и правото
за получаване на тази пенсия, както и размерът й се определя еднакво за
241

lOMoARcPSD|16234621
всички, според едни и същи правила, и се предоставя по специален ред от

субект, без каквато и да е СП връзка с лицето.
Тя е свързана с алиментния характер, че пенсията представлява
периодично плащане. Въпреки че при капиталовия принцип в
допълнителното осигуряване може наведнъж да се изплаща. Но стандартно и
там има периодичен характер. За да осигури постоянен приток на средства за
издръжка на лицето, затова е свързана с алиментния характер. Ако му дадеш
на лицето 100 хил. лв., може да ги изхарчи; но ако всеки месец му плащаш по
500 лв., очакваш, че може да се издържа.
Видове пенсии
Според правната сфера, в която възниква правото:
- лични;
- наследствени.
Когато в правната сфера на ОЛ възникне притезателно право на пенсия,
става дума за лична пенсия. Това право възниква в моята правна сфера; за мен
са налице предпоставките да го получа.
Когато в резултат на смърт в чужда правна сфера възникне правото на
пенсия и починалото лице е трябвало да отговаря на определени предпоставки,
тогава говорим за наследствени пенсии. Защото правото на наследствена
пенсия е производно от личното право на починалото лице.
Друго важно деление е според вида на ОСР, който е настъпил:

- за старост;
- за инвалидност;
- за смърт.
Според необходимостта от предварителен принос, или т.нар.

според връзката с предходно осигуряване.
- контрибутивни - трябва да има предварителен осиг. принос под
формата на осиг. стаж. Те по правило преминават в наследствени пенсии.
- неконтрибутивни - за възникването на правото на пенсия не е
необходимо предходно участие. Социална пенсия за старост, инвалидност,
военна и гражданска. Предоставят се при наличие на специално качество на
получаващия ги субект. При контрибутивните не питаме какво е качеството на
242

lOMoARcPSD|16234621
починалия; само ни интересува, че има възраст и осиг. стаж; а тук търсим

специално качество, като те са две категории: социална значимост или заслуги
към обществото. Поради това не се предполага възможността им да преминат в
наследствени пенсии, т.к. това качество е налице при починало лице. При
уредбата на тези неконтрибутивни пенсии не се изисква осиг. стаж. Има едни
персонални пенсии, където се изисква три години, но това е много малко.
Средствата се натрупват с трансфери от държавния бюджет.
Има един вид пенсии за инвалидност, за които не се изисква осиг.
стаж - пенсии за инвалидност поради ТЗ или ПБ. Това е привилегия за този
вид плащания; това не означава, че са неконтрибутивни, защото се изплащат от
фонд, който се набира от осиг. вноски и е нормално да има осиг. стаж, въпреки
че законодателят не го изисква; тези пенсии преминават в наследствени
пенсии; те са си контрибутивни.
Според основанието за получаването им - дали е за

неработоспособност или за смърт. Неработоспособността може да е
предполагаема (старостта) или установена (инвалидност).
Въпрос 43 - Общи правила за пенсиите
Те обединяват правилата, независимо от особените видове пенсии, и чрез

тях законодателят урежда правен режим, който се отнася до всички
видове пенсии. Това е техният общ правен режим на всички видове пенсии.
Първото общо правило е, че пенсията е субективно притезателно
право. Възниква в правната сфера на ОЛ или на неговите наследници
(преживял съпруг, деца, родители; тук нямаме съжителстващи лица).
Упражнява се по изричната воля на правоимащото лице. Пенсията му се отпуска
след представяне на заявление, придружено с изискуемите по чл. 94, ал. 1 КСО
във вр. с чл. 1 - 9 от НПОС документи. Притезанието за получаване на пенсия
възниква, ако към момента на упражняване на правото за лицето са налице
уредените в действащото законодателство предпоставки за получаването й.
Второ общо правило - правото на пенсия не се погасява по давност.
Стига предпоставките за получаването на пенсията да са налице, лицето по
243

lOMoARcPSD|16234621
всяко време може да упражни правото си и да стане пенсионер; може да

продължи да работи; натрупало е стаж, но може да продължи да работи.
Законодателят стимулира ОЛ да заявяват навреме правото си на
пенсия, като установява срокове за отпускането й. Например при пенсия за
осиг. стаж и възраст, наследствена пенсия, заявлението заедно с документите
трябва да се подаде в двумесечен срок от възникване на правото, съответно от
настъпването на смъртта - чл. 91, ал. 1 и 4 КСО.
Инвалидните пенсии по правило трябва да се отпуснат от момента, в
който ТЕЛК е установила, че лицето е загубило работоспособността. Но те се
отпускат от датата на подаване на заявление до ТЕЛК, защото е възможно ТЕЛК
да установи, че лицето и преди да подаде тези документи е загубило
неработоспособността си, но се е забавило. Затова общото правило е, че
пенсията за инвалидност се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК,
но не по-рано от датата на инвалидизиране, защото е възможно ТЕЛК да
установи, че се е инвалидизирало от по-късна дата лицето. Необходимите
документи за пенсия трябва да са подадени в ТП на НОИ в едномесечен срок от
изтичане на срока за обжалване на ЕР на ТЕЛК или НЕЛК. Какво означава това?
Лицето подава заявление до ТЕЛК да освидетелства дали е изгубило
работоспособност; ТЕЛК установява, че инвалидността е настъпила една година
преди подаването на документите; днес излиза с решение и казва - аз
установявам, че лицето е инвалидизирано 2020 г. и НОИ следва да отпусне
пенсия от датата на подаване на заявление към ТЕЛК; обаче сега издадох ЕР;
тук има срок за обжалване; в момента, в който ЕР стане окончателно, ОЛ има
едномесечен срок да подаде заявление за пенсия; ако не подаде заявление,
тогава ще получи пенсия от датата, на която подаде заявление, а не от по-
ранната дата. Ако се пропусне този срок, пенсията се отпуска от датата на
подаване на заявлението, ако всички предпоставки към този момент са налице.
Правото на пенсия не се погасява по давност; можеш да го
упражниш, когато поискаш; но вземането, веднъж възникнало (чл. 115,
ал. 2 КСО), се погасява с тригодишна давност. Веднъж упражнено правото;
ако лицето не си потърси пенсиите в разстояние на три години, ще започне да
му се погасява вземането за всеки период над три години.
Чл. 101 - за кумулиране на пенсиите. Като питаме дали се кумулират
пенсиите, трябва да се отвори чл. 101. Това е възможността за едновременно
получаване на повече от една пенсия. Правилата са уредени за пенсиите от
244

lOMoARcPSD|16234621
ДОО в чл. 101. От своя страна тези пенсии могат да се кумулират с всички
пенсии от доброволното обществено осигуряване, но за пенсиите за
допълнителното задължително обществено осигуряване не всички може да се
кумулират. По правило пенсиите за ранно пенсиониране по
задължителното осигуряване на лицата не могат да се кумулират с
основните пенсии за старост. Защо? Защото са пенсии за ранно
пенсиониране. Пенсиите за ранно пенсиониране се получават преди възникване
на правото по основното обществено осигуряване.
Допълнителната универсална пенсия за родените след 1959 г. е
задължително допълнително осигуряване – универсален пенсионен фонд
(всички се осигуряваме в този фонд, стига да сме родени от 1960 г. нататък).
Тази пенсия по правило е създадена, за да допълва пенсията от основното
обществено осигуряване. Това е един вид разширяване на основата на
осигуряване. Едното е по един принцип, другото по друг – тук винаги имаме
кумулиране по правило. Лицата могат според чл. 4б да решат събраните
средства в задължителното допълнително обществено осигуряване
универсалното да го прехвърлят в НОИ и когато го прехвърлят в НОИ, тогава
целият размер за пенсията старост ще го получават само по задължителното
основно обществено осигуряване и няма да има кумулиране. Това е само ако са
избрали по чл. 4б КСО да прехвърлят набраните от универсалния фонд средства
в собствената си пенсионна партида. Допълнителното осигуряване зависи от
това дали е изпълнено задължението за внасяне на ОВ, докато по основното
осигуряване по чл. 4, ал. 1 КСО е достатъчно вноските да са само дължими и
ако не са внесени, няма да се отрази на осигурителните права на тези лица.
Връщаме се към чл. 101 само за задължителните пенсии. Кои пенсии не
могат да се кумулират? Не може да се получава по правило повече от
една пенсия за старост - чл. 101, ал. 1, т. 1. Или получаваш лична, или
наследствена пенсия за старост, но не може и двете.
Не може да се получава пенсия за старост с пенсия за инвалидност
поради ОЗ. Не може едновременно да си стар и да си трайно
неработоспособен. Не може и загубил работоспособност, и стар, и починал този,
който те е издържал - чл. 101, ал. 1, т. 2.
Не може да се получава повече от една пенсия за инвалидност. Или
лична, или наследствена пенсия за инвалидност - т. 3.
245

lOMoARcPSD|16234621
Чл. 101, ал. 2 КСО казва, че не може да се получава и повече от една

пенсия за инвалидност за различни страдания. Човекът е страдал от ПБ и
ОЗ едновременно. В такива случаи се определя и изплаща най-голямата
инвалидна пенсия по размер.
Не може да се получава повече от една наследствена пенсия. Това
се отнася за наследствени пенсии за старост и инвалидност поради ОЗ. Или
получаваш наследствена пенсия за старост, или за инвалидност; и те не може
да се кумулират с наследствени пенсии от същия вид. Чл. 101, ал. 1, т. 5.
Законодателят гледа да ти осигури средствата за издръжка.
Неконтрибутивните пенсии по правило не се кумулират. Защото

осигуряват социалния жизнен минимум на лицето и би трябвало с едната
пенсия да се осигури. Ако човекът има право на пенсия за старост, няма право
на соц. пенсия за старост и инвалидност.
Чл. 101, ал. 4 - 7 има някои облекчения във всички тези кумулирания.
Допустимо е да се кумулират военноинвалидните пенсии; просто да
знаете, че има такова изключение; и по правило ако е допустимо
кумулирането, никога не се получават и двете пенсии в пълен размер; едното в
пълен, а другото в определен процент.
Следващо общо правило - когато става дума за контрибутивни пенсии,
размерът на пенсиите се определя според предвиденото в
законодателството и според осиг. стаж, осиг. доход, годината на
пенсионирането и пола. Всяка година се увеличава възрастта.
Неконтрибутивните - размерът им зависи от степента на загубена
работоспособност, но и от воинско звание и други специфични
обстоятелства. Някои се определят във фиксиран размер. Законодателят
урежда и минимален и максимален размер на всички получавани пенсии. Това
са предвидените в ЗБДОО всяка година размери. Максималният размер е в пар.
6, ал. 1 от ПЗР на КСО. От ДОИ бяха поискали информация колко човека
получават пенсия; 1700 човека получават повече от максималния определен
размер на пенсиите.
Пенсиите подлежат на периодично осъвременяване - чл. 100 КСО.

Извършва се ежегодно с решение на надзорния съвет на НОИ по силата
246

lOMoARcPSD|16234621
на закона, без пенсионерът да подава заявление; и зависи от нарастването на

потребителските цени и осиг. доход за предходната година.
Пенсията по задължителното обществено осигуряване е
необлагаемо вземане; върху нея данък по ЗДДФЛ не се дължи, т.к. тя се
счита за обезщетение; в чл. 13, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ изрично е изключена.
Последно правило, общо за пенсиите - уреден е специален режим на
удръжки от пенсията както по отношение основанията за извършването
им, така и е ограничен техният размер, т.е. е налице частична
несеквестируемост на пенсиите. Според чл. 85, ал. 2 и 3 от НПОС са
допустими удръжки за запори по ГПК и ДОПК за издръжка, за възстановяване
на неоснователно получени суми за осиг. плащания; предвидено е в чл. 213
ДОПК, че чл. 446 и чл. 446а от ГПК, като не се допуска изобщо прин. изпълнение
срещу обезщетенията по краткосрочното осигуряване, но удръжки от пенсията
се допускат в определени размери.
Почивка.
Продължаваме с
Въпрос 44 - Пенсия за осигурителен стаж и възраст
Правна уредба: освен международните и наднационалните източници,

от вътрешната правна уредба е доста популярен чл. 68-70а КСО; от ПЗРКСО пар.
1 до 22ц, НКТП и Инструкцията за прилагането й; НПОС.
Периодично парично плащане е пенсията. Дължимо от осиг. орган
по ДОО при настъпил риск старост, уреден в глава шеста, раздел 1 от КСО.
От уредените пенсии за осиг. стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 се
счита, че е основната пенсия за старост.
В същия член, но ал. 3 е предвидена пенсия при по-висока възраст и
недостатъчен стаж. Това е втори вид пенсия за осиг. стаж и възраст.
Освен това пенсия за осиг. стаж и възраст може да се получи и по-
рано от общата изискуема възраст - чл. 68а КСО. В момента чл. 68а урежда
друг вид пенсия, която се изплаща, ако осиг. стаж е налице и не достига до
една година от възрастта за пенсиониране; лицето всичко му е налице, само е
твърде младо и получава пенсия в намален размер; тази разпоредба на чл. 68а -
иска се нейното обявяване за противоконституционна, като средата на
247

lOMoARcPSD|16234621
септември искането на омбудсмана на ал. 1, изр. 2 в частта пожизнено беше

допуснато; няма още произнасяне.
Други видове пенсии за ос. стаж и възраст, които се получават по-
рано от предвидената възраст са от учители, балерини, балетисти,
танцьори , военнослужещи, държавни служители по ЗМВР и доста други закони
– ДАНС, ДАР, ЗИНЗС, също така и за лицата, работили първа и втора категория
труд.
Субекти на пенсия
Това са задължително осигурените лица за старост и доброволно
осигурените лица за старост - тези по чл. 4, ал. 1; тези по чл. 4, ал. 3, 10; чл. 4а;
а доброволно осигурени - пенсионерите, които извършват дейност като
самоосигуряващи се или изпълнители по гражд. договоири; по чл. 4, ал. 5 -
изпратените на работа в чужбина от български посредник; по ал. 7 и по ал. 9.
Предпоставки за получаване на пенсията

Уредени са в чл. 68 за основната пенсия.
1) Възраст. Тя представлява спецификата за настъпилия ОСР; тя
определя старостта. Ако не се прилага някое от изключенията с по-ниска
възраст, лицето трябва да е навършило възрастта по чл. 68, ал. 1. Този размер
на възрастта се определя на база статистика според това кога в България
лицата не са вече годни да извършват трудова дейност според пола и се отчита
характерът на работата и условията на труда. В общия случай би трябвало
характерът на работата и условията на труда да са едни и същи. Когато имаме
тежки условия на труд или вредности, тогава имаме случаите на по-
ниска възраст за пенсия. Работоспособността се счита за еднакво и напълно
загубена с навършването на възрастта от всяко лице от съответния пол, без
фактът на неработоспособност да се установява специално. Нивото на
медицински грижи позволява на лицата в съвременността да живеят все по-
дълго. Затова законодателят предвижда плавно увеличение на възрастта за
пенсиониране. Справка за всяка година каква възраст е необходимо можете да
направите в чл. 15 от НПОС.
От друга страна презумпцията за настъпилата неработоспособност е
оборима. Лицето може да продължи да извършва доходоносна трудова
дейност, без това да пречи да получава пенсия за осиг. стаж и възраст
248

lOMoARcPSD|16234621
(ПОСВ). Социалистическото законодателство в България е установявало

намаляване размера на пенсията, когато лицето работи след пенсиониране.
Това положение при работа след пенсиониране да не се получава пълният
размер на пенсията е установено в някои държави в момента. Но при нас
пенсиите са ниски и това съвсем би обезкуражило хората да се осигуряват, ако
не им дават пълния размер на пенсията; тук си получаваш пълната пенсия и
каквото си изработиш, ако работиш.
Еднакъв размер за възрастта е установен за жените - 61 години и 8
месеца, а за мъжете - 64 години и 4 месеца. Когато мъжете навършат 65
години, ще спре увеличаването. Отчита се по-крехката анатомична структура
на жената; заради медицински и статистически функции; защото жената
осъществява повече функции в семейството, с майчинството и такава е
презумпцията, че жената по-рано се изхабява. ЕС обаче счита, че това е
дискриминация и че следва да се изравнят критериите за възрастта, както и
двата пола да могат еднакво да полагат нощен и извънреден труд и пр.
Стремежът за уеднаквяване ще се получи при възрастта, но не и при стажа, т.к.
жените имат и повече семейни задължения.
По-нисък размер на възрастта се установява за някои работи, които
се счита, че в по-голяма степен влияят на човешкия организъм.
Чл. 69в КСО - учителите с три години по-рано се пенсионират; трябва и да
са натрупали съответния учителски стаж, за да може достатъчно дълго да ги е
изхабявала тази работа. Чл. 19 от НПОС предвижда какво е учителски стаж; не
ви е толкова важно; няма време да го коментираме. Интересното при тях е, че
до навършване на стандартните години за пенсия учителите получават пенсия;
за тези 3 години по-рано те получават пенсии от учителски пенсионен фонд и
след това ще получат пенсия от НОИ.
По чл. 69а КСО - танцьори и балерини. Те трябва да имат такъв стаж в
съответната културна институция; определено е на какви условия трябва да
отговаря културната организация. Те рано придобиват право на пенсия.
Навършат ли 43 години и 8 месеца, ако имат този стаж, се пенсионират. Съвсем
скоро ме питаха - може ли да бъде прекратено ТрПО на такова лице, което е на
тази възраст, ако има този осиг. стаж? Може, да. КТ предвижда, че когато
лицето е придобило право на пенсия за осиг. стаж и възраст, да може да бъде
прекратено едностранно от работодателя ТрПО.
249

lOMoARcPSD|16234621
Другите лица, за които е установена по-ранна възраст за пенсиониране, са

кадрови военнослужещи държавни служители по ЗМВР, ЗОВС и т.н.. Условията
за придобиване на пенсията са различни.
По чл. 69 КСО трябва да навършили 53г. и 8 месеца.
По чл. 69, ал. 4 и ал. 7 - парашутисти, водолази и пр. - 10 години по-рано.
Техните пенсии се изплащат от специален фонд по чл.69 КСО, защото по този
начин законодателят се стреми да осигури солидарността. На тези лица
държавата им внася ОВ и от тези суми се изплащат и техните пенсии. Тук ОВ са
много по-високи, отколкото обикновените пенсионни вноски.
Следващата категория е по чл. 69б КСО – това са лицата от първа и втора
категория труд. Те 10 или 15г. по-рано се пенсионират. Тук уредбата ни е в чл.
168 КСО. Това е допълнителната задължителна пенсия за ранно пенсиониране,
която те получават определено време и след това започват да получават пенсия
от НОИ.
Чл. 69г КСО. В ЗСВ има 65-годишна възраст за пенсиониране; органът
следва да прекрати ПО на магистрата тогава; там е малко особено. В момента
няма ранно пенсиониране за магистрати.
Чл. 68а - само една година по-рано може да се получи пенсията. Ал.
1 казва, че тази пенсия пожизнено се отпуска в намален размер; затова
се иска обявяването й за противоконституционна. Тази разпоредба е и
несправедлива според мен. Основанията са нарушение принципа на правовата
държава; поставянето на гражданите, избрали тази възможност, в по-
неблагоприятно положение от другите с право на по-ранна пенсия.
Тези, при които е по-висока установената възраст за пенсиониране -
чл. 68, ал. 3 и 4. Те нямат право на пенсия; имат поне 15 години
действителен осиг. стаж и са навършили 66 години и 8 месеца. Не е
откупен, действителен стаж е. Това са доста по-малко групи хора. Всички, които
нямат необходимия стаж, попадат в тази категория. Действителният стаж е в
пар. 1, т. 12 от ДР на КСО.
Следваща предпоставка - осиг. стаж. Докато възрастта настъпва с
времето, при осиг. стаж трябва активно поведение и не може много лесно да се
придобие допълнително. Уреден е в чл. 68 и сл. Отразява осиг. характер на
пенсията. Тя е обезщетение, което се дължи от осиг. орган, защото лицето се е
осигурявало за настъпилия риск. Еднакъв размер е установен в чл. 68, ал. 1 и 2,
диференциран според пола. За 2021 - за мъжете 39 години; за жените - 36
250

lOMoARcPSD|16234621
години. Значи мъжете юристи най-рано на 64 години ще придобият право на

пенсия, ако трупат пълен осиг. стаж. Този размер на осиг. стаж ежегодно се
увеличава.
Чл. 9 и 9а уреждат на какво трябва да отговаря стажът.
По-нисък размер от общия размер на осиг. стаж е предвиден в чл.
68, ал. 3 и 4. Не ви трябват 36/ 39 години, а достатъчно е 15 години осиг. стаж.
Обратната хипотеза: имате и по-ниска възраст, и по-нисък размер на
осиг. стаж; става дума за по-интензивни натоварващи длъжности; тогава обаче
изискват стажът да е действително изслужен; щом имаш по-ниски изисквания
за стаж за по-изтощаващи дейности трябва стажът да е действително изслужен
- полицаи, пожарникари и пр. по чл. 69. Искат се 27 години осиг. стаж, от който
определена част трябва да е действително изслужен. В пар. 1, т. 12 от ДР
можете да видите кое е действителен стаж. Действителен е само реално
изслуженото време по съответното зависимо ПО; не се включват периодите по
чл. 9, ал. 3 КСО (защото тогава лицето не е полагало труд; през времето на
незаконно уволнение; или когато са полагани грижи за лице, което има нужда
от помощ); също и периодите на откупен стаж; периодите на гледане на дете
от жена, която не се е осигурявала.
Чл. 69, ал. 4 и 7 - 15 години трябва да са изслужили на съответните
длъжности; не се казва дали трябва да е действителен стажът; пише да са
прослужени на тези длъжности и аз правя извода, че се има предвид
действителен - да не е бил в отпуск; да не е бил незаконно уволнен.
По-нисък размер на осиг. стаж по чл. 69, чл. 69а КСО - 25 години осиг.
стаж; за учителите. Същото се отнася за лицата, работили първа или втора
категория труд, ако обаче са избрали да прехвърлят осигуряването от
професионален пенсионен фонд в НОИ - чл. 4в от КСО. При условията на чл. 168
КСО ще придобият по-рано право на ПОСВ. Това е чл. 69б КСО. Отразява по-
неблагоприятното влияние на трудовия процес и работната среда.
Ако лицето е заемало някоя от длъжностите, която не е изброена в
наредбата, но лицето е извършвало такава длъжност, макар и да не го пише в
дл. характеристика, лицето се стреми да докаже категория; да докаже, че
неговата длъжност е била в списъка през съответния период; те непрекъснато
намаляват длъжностите и работите, които са първа и втора категория труд. До
80-та година трудът му е бил първа категория, сега е трета.
251

lOMoARcPSD|16234621
Стажът при по-висока категория, когато получаваш обикновена ПОСВ, не

губиш това, че си го натрупал; когато се определя размерът на пенсията, се
умножава по чл. 104, ал. 2 КСО тези натрупани години по по-висок коефициент
(виж. чл. 107, ал. 7). Същото се отнася и за останалите категории - умножава се
този осиг. стаж.
По чл. 69б, ал. 6 обаче няма такова умножение по коефициенти, когато
става дума да се приравни на първа или втора категория.
Как се установява осиг. стаж? С документите по чл. 40 - 45 НПОС: трудови,
служебни книжи; осиг. книжи от по-старите времена; данни от НАП; все повече
значение имат последните, без изрично да са предвидени като първични
източници. Възрастта се установява с лична карта.
Следващата важна част от въпроса е как се определят размерът на

ПОСВ. Изключително сложно е. Зависи от осиг. стаж, от осиг. доход - чл. 70
и 70а. По принцип е еднакъв начинът за определяне на размера, независимо от
пол, длъжност, категория труд. Обаче важно нещо е да се знае, че
разпоредбите за определяне размера на пенсиите са материалноправни и се
прилагат занапред. Т.к. скоро беше изменена уредбата за размера на пенсиите,
ако не е предвидено друго в ПЗР, към подаденото заявление за пенсията
е приложим редът за определяне на размера, който е в сила към
момента на упражняването на правото на пенсията. Ако не е спазен
двумесечният срок за заявяването; лицето е стигнало предпоставките преди
повече от два месеца; тогава не се определя законодателството към момента
на възникването на правото, а към момента на подаване на заявлението. Ние
няма да ви питаме такива неща, т.к. са си сложни.
Освен за приложимото право, трябва да знаете как се определят размерът
на пенсиите между 2000 и 2009 г. Заявените от 01.01.2019 до 01.01.2022 г.
имат два паралелни режима и лицето може да избира кой да прилага.
След това, ако няма друга промяна, ще важи само редът по чл. 70, ал. 8 и 9 във
вр. с ал. 1, 2 и 3 на същия чл. 70 КСО.
Ако имате време на лекции, преподавателят може да ви обясни как
предишната уредба по време на вашите баби е казвала, че пенсията се
определя от най-добрите три последователни години за периода; това го
наричам фиктивно определяне на пенсията; след това уредбата на моите
родители беше - до 97 година трите най-добри години, а след 97-ма - всички
252

lOMoARcPSD|16234621
години се гледат. Сега осиг. доход има значение за всяка година, всеки месец;
пенсията се определя според дохода, върху който си внасял осиг. вноски за
всеки един месец.
Има три критерия за определянето размера на пенсиите:

1) Средномесечния осиг. доход за страната - чл. 70, ал. 3 КСО. Аз съм
подала заявление днес; спазила съм срока; пенсията трябва да ми я отпуснат от
01.11; те 12 месеца назад ще видят средномесечния осиг. доход за страната;
това е доходът, върху който се осигуряват хората; основата за всички пенсии се
определят така; този доход се умножава по индивидуалния коефициент на
лицето и осиг. му стаж. Индивидуалният коеф. на лицето е съотношението
между осиг. му основа, възнаграждението, и средното възнаграждение за
страната за същия период. Ако моят е 2018 лв., той е два пъти по-голям от
средномесечния за страната; но се събира осиг. доход за всички месеци от
всички години от осиг. стаж и ще се умножи по осиг. стаж, който се превръща в
проценти, а по чл. 70, ал. 1 и 2 се определя в коефициенти преди това. Цвета е
работила толкова; умножавам по толкова и това число става толкова;
индивидуалният коефициент по средномесечния осиг. доход за 12 месеца назад
ще го умножа по това число. Може да се умножи по три или четири, ако човекът
е продължил да работи след пенсия. Мъчат се да карат хората да не се
пенсионират; ако продължиш да работиш, ще прибавим еди-колко си.
Хубаво, определихме я пенсията. След това обаче прилагаме корекцията
на минималните и максималните размери; ЗБДОО казва минималните
размери, а максималните са в пар. 6 от ПЗР на КСО - лицата не могат да
получават повече от 1200 лв. пенсия в момента.
Още една корекция има: размерът на пенсията, както го
изчислихме, ще го коригират; защото част от осиг. вноски са отивали в
универсален пенсионен фонд и аз и оттам ще получа пенсия; пенсията ми
ще я намалят с ок. 20 % и ще ми плащат например 900 и нещо пенсия и ще
получа от универсалния пенсионен фонд това, което ми се полага. Ако обаче
тези хора са избрали да си прехвърлят по чл. 4б осиг. вноски в НОИ,
тогава няма да се прилага чл. 70, ал. 10 и чл. 70, ал. 11 казва - ще си
получават целия размер на пенсията, както се определя по формулата. Не ви
трябва да знаете нещо повече от това. От какво зависи; минимални и
максимални размери; и за родените след 59-та година.
253

lOMoARcPSD|16234621
Следващия път продължаваме с въпросите допълнителна пенсия и т.н.

Ще се видим четвъртък; ако нещо има, пишете.
Ако е 30 години осиг. стаж на човека, понеже той е отработен, ще го
умножим по 1,2 и ще стане 36 години; тези 36 години стават 36 %; умножават
1009 лв. (средномесечен осиг. доход) по индивидуалния коефициент (да кажем
две), това означава, че 2018 лв. трябва да умножим по 36 %. Това е пенсията на
човека. Т.е. осиг. стаж сериозно реже от пенсията на лицата.
Лекция от 02.12.2021 г.
Ас. Попова
Здравейте, колеги! Изпращам ви линк към зуум, ако там ще е по-добра
връзката.
Навлизаме в следващите пенсии. Ще направим кратък обзор на
допълнителните пенсии.
Въпрос 45 - Допълнителни пенсии за старост по

задължителното и по доброволното пенсионно осигуряване.
Пенсии за ранно пенсиониране
Всички допълнителни пенсии за старост се дължат поначало като осиг.

закрила, която допълва основната по основното пенсионно осигуряване, по
държавното пенсионно осигуряване. Ние нямаме повече осиг. органи по
основното осигуряване, имаме монопол. Затова допълнителните пенсии за
старост са допълнителна осиг. закрила.
Предоставят се при настъпване на риска старост от частни
пенсионноосиг. дружества. Тези частни пенсионноосиг. дружества
управляват пенсионните фондове, в които ОЛ участват.
Пенсиите са лични; след смъртта на ОЛ натрупаните суми по
индивидуалните им партиди се изплащат еднократно или разсрочено на
техните наследници.
1. Допълнителна задължителна пенсия за старост по чл. 167 КСО

Изплаща се от универсален пенсионен фонд и се предоставя заедно с
пенсията по основното осигуряване. Затова отговаря на общата
254

lOMoARcPSD|16234621
характеристика, че допълва основното осигуряване. Тя представлява

обезщетение, чийто размер се определя на капиталовия принцип според
размера на средствата в индивидуалната партида. При настъпване на
старостта тази допълнителна универсална пенсия за старост се получава
заедно с основната. Така лицата, родени след 1959 г., получават две пожизнени
пенсии, като от универсалния пенсионен фонд получават допълнителна
задължителна пенсия.
Тези пенсии са въведени за първи път през 2000 г. като възможност. От
2000 г. нататък се набират осиг. вноски по индивидуалните партиди на лицата
и т.к. няма голяма история и няма време да се попълват за по-старите
индивидуалните им партиди, те са ориентирани към по-младите към онзи
момент. Към 2000 г. те са били млади, защото са имали достатъчно време да
натрупат средства в личната си партида.
Правото върху тази пенсия възниква, когато възниква правото по
основното пенсионно осигуряване по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО - ПОСВ. Но е
възможно и да се получава до 5 години преди навършване на възрастта за
ПОСВ; може да се получава пет години по-рано пенсия - чл. 167, ал. 2. Трябва
обаче натрупаните средства по индивидуалната партида да позволяват
отпускането й. Пенсията, която се получава, е по-малка от минималната ПОСВ -
сложили са някаква граница.
Във връзка с тaзи пенсия има специална уредба по чл. 4б КСО - ОЛ може
да изяви воля пет години преди навършването на годините за пенсия и ако към
този момент не получава пенсия, има право да прехвърли по чл. 4б; прехвърля
средствата от индивидуалната партида по частния фонд във фонд Пенсии на
НОИ; и така няма да получава изобщо допълнителна пенсия, а само ПОСВ от
НОИ. Така по-рано прави избора; 5 години по-рано НОИ да знае - ти вече няма да
се осигуряваш по допълнителния фонд, а прехвърляш в общия фонд; не може
по всяко време хората да си сменят желанието да получават или не
допълнителна пенсия за възраст и всичко да идва като обезщетение за старост
от НОИ. Ти трябва да знаеш колко би трябвало да ти е пенсията в НОИ, ако ги
прехвърлиш, и колко би получавал от пенсионния фонд, ако не ги прехвърляш,
и то пет години по-рано. Не е толкова лесно за един юрист, камо ли за един
обикновен човек; по-лесно е, когато знаеш, че си работил за осигурител, който
плаща осигурителни вноски върху много малка сума - тогава можеш да си
сигурен, че когато прехвърлиш нищото в НОИ, на базата на солидарния
255

lOMoARcPSD|16234621
принцип фонд Пенсии ще ти изплаща пенсията, нищо че прехвърляш от

универсалния фонд едно нищо.
2. Допълнителна задължителна пенсия за старост от

професионален пенсионен фонд
Още 1933 г. се въвежда в българското осиг. законодателство -
възможност да се пенсионират по-рано тези лица, които извършват специфичен
труд, който според законодателя действа по-неблагоприятно върху техния
организъм. Затова този труд се категоризира в по-висока категория и дава
право на по-ранно пенсиониране. Наредбата за категоризиране на труда ги
класифицира; първа или втора категория труд дава право на по-ранна
пенсия.
За разлика от предишната пенсия, тази не се получава заедно с пенсията
от ДОО; не се кумулира. Изплаща се до навършване на възрастта за
настъпване на риска старост по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО. Тя предхожда
получаването на пенсията по основното пенсионно осигуряване.
Получаването на такава пенсия не пречи на ОЛ да работи; можеш да
работиш едновременно с получаването на каквато и да е пенсия. Това е
идеята на индивидуалния подход и индивидуалната партида - каквото си
събрал там, ще си го получиш обратно, дори и да не си го използвал; докато в
НОИ е различно; в НОИ е възможно всички осиг. вноски, които си натрупал,
никой да не получи плащане, след като ти умреш.
Тази пенсия се дължи на лицата, изброени в чл. 168 КСО при
предвидените там условия. Пак има нужда от възраст и от стаж. Възрастта е
10 години по-рано при първа категория, а за втора категория - 5 години по-рано
можеш да я получаваш тази пенсия. И трябва да имаш осиг. стаж 10 години за
първа и 15 години за втора категория труд след 31.12.1999 г. - т.е. откакто е
влязъл в сила кодексът; оттогава нататък се брои този стаж. Значи 2010 г. е
могло да се получава тази пенсия най-рано.
Тук има едни особености - ако имаш и от първа, и от втора
категория труд; и от първа не ти стига; чл. 168, ал. 2 - можеш да
допълниш стаж от втора категория със стаж от първа категория; ако
имаш 12 години втора и 5 години първа категория; приравняват ти 5-те години
първа категория за втора и можеш да получаваш такава професионална пенсия.
256

lOMoARcPSD|16234621
Пак се дължи тази пенсия от частни професионални фондове и в

този случай е възможно такава пенсия изобщо да не се получава от лица,
работили при първа или втора категория труд, ако са избрали по чл. 4в КСО да
променят осигуряването си от частен професионален фонд във фонд Пенсии.
Тогава НОИ ще им отпусне пенсия за старост, стига лицето да е преценило, че
не са му достатъчни средствата в осиг. партида и не му е изгодно да получава
първо ранната пенсия, а му е по-изгодно да прехвърли средствата и да ги
получава от НОИ. Тогава се прилага чл. 69б от КСО и за да ги пенсионират по-
рано лицата, им искат точки от стаж и възраст; в чл. 69б пише така: лицето
работи 10 години първа категория труд; навършило е възрастта за
пенсиониране при първа категория труд; освен това трябва да има и 100 точки
за мъжете и 94 за жените; ако си на 50 години и имаш 10 г. стаж от първа
категория, като го умножиш по 5/3 (чл. 104 КСО), колкото и да го увеличиш,
няма да направиш 100 точки; а при частния фонд - ако ти си натрупал средства,
получавай си; но ако спреш да работиш, после няма да имаш стаж да получиш
от фонд Пенсии; осиг. стаж ви трябва и при ранно пенсиониране при НОИ, и при
основното осигуряване. Както казват някои политици - работа, работа, работа.
По-важното е, че НОИ отпуска пенсията веднъж завинаги; от момента, в
който се прехвърлят осиг. средства във фонд Пенсии, ако отговаря на
условията по чл. 69б, тогава ще си получи пенсията, каквато му я
изчислят, до края на живота му.
Доброволни допълнителни пенсии

Това са тези пенсии, за които се осигуряват само лицата, които наистина
искат и са подписали договори. При доброволните допълнителни пенсии имаме
за инвалидност и допълнителна пенсия по професионална схема (различна е от
професионалната пенсия, за която говорихме).
1. Първата е за старост и инвалидност; предоставя се за всички,

сключили договор с частно пенсионноосигурително дружество за осигуряването
им в допълнителен доброволен пенсионен фонд. Тя може да се предоставя
заедно с допълнителна пенсия за старост - както от универсален фонд, така и
от НОИ. За разлика от пенсиите за ранно пенсиониране, тези пенсии се дължат
заедно с пенсиите по основното обществено осигуряване (ООО), а
допълнителните пенсии по професионална схема - те се дължат при
257

lOMoARcPSD|16234621
настъпване на определените предпоставки за придобиване на

доброволната пенсия за старост, които може да са съвсем различни от
познатите ни. Давам пример: В България работи Петров, който преди това е
работил в немския Сименс; германският работодател е сключил КТД с
европейския съвет на синдикалните организации в групата Сименс и са се
задължили всички работодатели от групата да внасят доп. осиг. вноски за
лицата и ако тези лица работят 25 години в Сименс, да придобият право на
пенсия в самата доброволна схема; но си има предпоставки - лицето да не е
наказвано или уволнявано дисциплинарно; да не е изнасяло сведения за
работодателя и др. предпоставки, свързани с първичното ПО. Ние нямаме нито
един пенсионен фонд, който да предлага такива услуги; аз съм се чудила защо
в много държави е разпространена тази система; защото нямат задължителна
осигуровка старост; това е един начин с тези допълнителни пенсии
работодателят да води социална политика към работниците си; това е вид
полза към пакета, който получаваш, когато започваш работа - има
допълнителна пенсия и пр. Така закрепват една лоялност, за да получаваш
пенсията. Също така пише, че ако те съкратят на 15-тата година, пак имаш
право на плащания. В законодателство като българското, където имаме доста
всеобхватно пенсионно осигуряване, ние нямаме нужда от такива схеми,
защото те надграждат нещо, което е основно покрито. По-предвидливите, по-
богатите в чужбина участват в подобни схеми, които са предимство, когато си
търсиш работа - кой работодател да избереш; Сименс искат човекът като дойде
в България, за него пак да се прилага тази професионална схема; затова го
имаме тук. Това е за тези доброволни допълнителни пенсии. Допълнителната
пенсия за инвалидност и старост - чл. 243, ал. 1 - 3; размерът й е в чл. 246 КСО;
допълнителната пенсия по професионална схема е по чл. 243, ал. 4 - 6 - тя си е
за старост; икономически е неизгодно такъв фонд да се поддържа, защото няма
желаещи и не се създава.
За тях важи същото - понеже са за старост, трябва да има
настъпило такова основание; в България такава е уредбата - трябва да
има придобито право на ПОСВ или 5 години по-рано; могат да са
пожизнени или срочни според желанието на лицето, което се изразява в осиг.
договор с пенсионноосиг. дружество. Първата допълнителна ПОСВ - всяко лице
може да подпише такъв договор с пенсионноосиг. дружество; другата доста
258

lOMoARcPSD|16234621
интересна правна възможност е, че тези осиг. вноски могат да се прехвърлят на

други лица.
Пенсията по професионална схема - там осигурителят сключва договор с
пенсионноосиг. дружество и представя там колективното споразумение, за да
удостовери каква схема трябва да изпълнява лицето; като в другите държави
няма такова изискване лицето да е навършило определена възраст, стига да е
изпълнило условията на професионалната схема.
В скоби да кажа: не бъркайте допълнителната пенсия по проф. схема
с професионалните пенсии. Проф. пенсии в България са пенсиите за ранно
пенсиониране - за работилите първа и втора категория труд; защото
професията принуждава човека да получава по-ранно пенсия, защото му е
изхабена работоспособността.
В тия случаи волята на лицето, което е осигурено, не е водеща и то не
може да прехвърля на друг натрупаните средства. Възможно е и да изгуби
право върху натрупаните средства. Тези средства са на негово име, но ако не
изпълни условията, ще преминат в осиг. партиди на останалите.
Няколко общи думи за всички тези допълнителни пенсии

- дължат се от частни пенсионноосиг. фондове, които се управляват
от пенсионноосиг. дружества. И фондът, и дружеството са отделни АД. За да
извършват тази дейност, им е необходим лиценз от КФН, с който им се
разрешава да управляват съответния пенсионен фонд. Всеки пенсионен фонд
се управлява по правилник за организацията и дейността си, приет от
управителните органи на дружеството с нормативно установено
минимално съдържание. Той е недържавен източник на ОсП.
- Всички предоставени пенсии са контрибутивни. Зависят от
предварително реално внесените осиг. вноски и от размера на натрупаните
средства по индивидуалната партида се определя размерът на пенсията. Как се
определят? Освен от тези средства, от геометрични таблици и лихвения
процент; всеки месец се плащат такси за управлението им; те се инвестират;
възможно е да се инвестират в начинание, в което да се загубят парите;
защитниците на осигуряването на капиталов принцип харесват това, че всички
са длъжни да внасят осиг. вноски и пенсионноосиг. дружество трябва да ги
инвестира, защото иначе инфлацията ще ги изяде; дружеството инвестира
парите, за да ги увеличи и финансистите инвестиционни посредници участват в
259

lOMoARcPSD|16234621
това, за да получат доход от инвестициите. Аз съм против тези инвестиционни

посредници, защото когато ти инвестираш парите от инвестиционния фонд в
определени нерискови финансови инструменти, те си взимат процент от всяка
положителна разлика, но ако има загуби, те не участват в загубите.
Ако са изчислили, че ти ще живееш още 20 години след пенсионирането
си, те ти разделят парите и всеки месец ти изплащат една и съща сума; но ако
ти живееш по-дълго, ако няма пари от индивидуалната ти партида, взимат пари
от резерва на фонда, защото не могат да те оставят. Ако лицето почине, по чл.
170 КСО, ако има средства по индивидуалната партида, средствата се изплащат
на наследниците еднократно или разсрочено. Ако няма наследници, тогава се
прехвърлят във фонд резервен на пенсионноосиг. дружество, а ако е от
професионалния фонд - средствата се прехвърлят в държавния бюджет.
Като ранни пенсии могат да се определят и пенсиите на учителите
по чл. 69в. Ако лицето започне да получава такава пенсия, тя се
определя по общия ред, но за всеки месец му се намалява с 0,1 %
пенсията; с 3,6 % ще му се намали пенсията, ако три години по-рано се
пенсионира; и като стигне до възрастта за пенсиониране, НОИ ще му отпусне
нормалната пенсия. По чл. 69в, ал. 3 се изплаща добавка в посочената хипотеза.
Такава пенсия може да получи и балерина по чл. 69а. Но това не са пенсии
за ранно пенсиониране в истинския смисъл на думата.
Следващия час ще продължим в 14:15 ч.
Въпрос 46 - Пенсия за инвалидност поради общо заболяване
Правна уредба - има международни източници, регионални,

наднационални в регламентите и вътрешна правна уредба. В българското
законодателство е уредена в КРБ пенсията за хората, които са в уязвимо
положение - чл. 51, ал. 3 и 1. Тук имаме и приложение на НМЕ и на ЗЗ. Освен
това неосигурителни права, но права на хората с увреждания са уредени в ЗХУ.
Понятие
Отново представлява периодично парично плащане от основното
задължително обществено осигуряване, което се изплаща на ОЛ,
загубили поне 50 % от работоспособността си за сметка на фонд Пенсии
260

lOMoARcPSD|16234621
на НОИ. Изплащат се според чл. 73, ал. 2 за срока на инвалидността.

Пожизнено се изплащат на лицата, навършили възрастта по чл 68, ал. 2, както и
при дефинитивно състояние - при които не се очаква възстановяване.
Според чл. 74, ал. 4 КСО не се отпуска такава пенсия за
инвалидност поради ОЗ, когато на лицето е отпусната ПОСВ. Ако то е
навършило пенсионна възраст, може пожизнено да му отпуснат пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, ако няма стаж за ПОСВ и има
Субектите са същите - задължително и доброволно осигурени.
Задължителните по чл. 4, ал. 1, 3 и 10 и чл. 4а. Доброволно осигурени за общо
заболяване, довело до инвалидност - чл. 4, ал. 5, ал. 6, ал. 7 и ал. 9. Същите са
като осигурените за старост.
По допълнителното доброволно осигуряване може да се получават доста
сериозни пенсии - няма ограничения в размера; но в допълнителното
задължително осигуряване има ограничение като приток, като ресурс.
Предпоставки за придобиване право на пенсия

1) Инвалидност. Лег. дефиниция в пар. 1, т. 35 от ДР на ЗЗ. Не е прецизна
тази дефиниция. Използваме също и чл. 71 и 72 КСО. Лицето трябва да е
загубило трайно не по-малко от 50 % от работоспособността си, а ако тази
трайна загуба е настъпила, преди да е навършило лицето възраст за трудова
работоспособност, т.е. преди 16-тата година, тя се нарича вид и степен на
увреждане, а не трайна неработоспособност, защото още не е възникнала.
Представлява състояние, при което поради хронично, травматично или
нетравматично увреждане от болест лицето е с ограничена
работоспособност във връзка с траен функционален дефицит на
съответен увреден орган или система - трябва просто да знаете, че има
такава дефиниция.
По закона за хората с увреждания всяко лице има право на подкрепа.
Държавата му осигурява тази подкрепа. Докато от ДОО се компенсира само
значителната трайна загуба на работоспособност - поне 50 %; всякакви
други трайни увреждания не се считат за достатъчни, за да се получава пенсия.
Затова под инвалидност в законодателството се има предвид поне 50 % загуба
на работоспособност.
261

lOMoARcPSD|16234621
Може да настъпи тази инвалидност при реализиране на няколко

ОСР: ОЗ, ПБ или ТЗ. Сега разглеждаме само за ОЗ. Ще ги разгледаме и
другите. Но обща предпоставка при всички тези пенсии е инвалидността. Това
е трайна загуба на работоспособност, която следва да бъде доказана и
установена с ЕР на ТЕЛК или НЕЛК. За разлика от старостта, която е
презумирана неработоспособност, тук имаме установена загуба на
работоспособност. Със самото ЕР на ТЕЛК или НЕЛК се установява фактът на
трайно загубената неработоспособност, степента на загубата, причината,
срокът на инвалидността, началната дата на инвалидността, необходимостта от
чужда помощ и други, изброени в НМЕ. Началото на инвалидността има
значение за момента, от който се отпуска пенсията. Установява се от
медицинските органи, като в чл. 73, ал. 1 КСО законодателят предвижда, че за
слепите по рождение и ослепелите преди постъпване на работа датата
на отпускането е моментът, когато лицето е подало заявление към ТП на
НОИ за отпускане на пенсия; когато се е сетило да подаде такова заявление.
Пенсията се отпуска според срока на инвалидността.
Защо инвалидността се установява с определен срок? Макар че е
трайно състояние и не се очаква възстановяване на работоспособността,
очаква се с лечението и възрастта да се промени степента на загубена
работоспособност. Ако в процеса на установяване на инвалидността лицето
навърши възраст за пенсия, лицето получава пенсия за старост. Самата
формула предполага, че лицето ще получава по-голяма пенсия за старост,
отколкото за инвалидност и затова се дава предимство на пенсията за старост.
Въпреки това и пенсионерите за старост се явяват на експертизи на ТЕЛК, за да
получат ЕР, защото увреждането им дава допълнителни социални права - къде
могат да паркират, данъчно облагане и др. Иначе самата осиг. система така е
направена, че получаването на пенсия за инвалидност не те кара, когато си
възрастен, да се редиш по опашките. Има хора, които нямат стаж, имат
възраст, или хора, които се борят и за други права.
2) Осиг. стаж - чл. 74, ал. 1 и 3. Тази предпоставка отразява
контрибутивния характер на пенсията. Изплаща се на лицата, които са
участвали в осигуряването и са се инвалидизирали, след като са започнали
работа. Вижте внимателно разпоредбата, като я четете после; изисква осиг.
стаж преди датата на увреждането. Осиг. стаж трябва да е натрупан преди
262

lOMoARcPSD|16234621
тази дата. Затова е контрибутивна; трябва да си работил, за тебе да са внасяни

осиг. вноски, за да получаваш тази пенсия.
Размерът на този осиг. стаж се диференцира според това кога са
инвалидизирани. Трябва им определен размер осиг. стаж преди загубата на
работоспособността.
За слепородените и другите подобни се изисква поне да са осигурени;
някъде да са работили; винаги се гони социален ефект с тези пенсии. Ти
използваш парите на всички, за да дадеш на тези. Тия социални права на
хората с увреждания според мен ще се увеличават във времето и ще се
подобряват.
Когато става дума за лица с вродени или придобити преди
постъпване на работа увреждания, те трябва да са осигурени 31. Това е
изискването. Чл. 22, ал. 1 НПОС - там е уредено това. Стажът, който се
изисква от тях, трябва да е натрупан. Като се увеличава възрастта, стават
по-големи възможностите да осъществяват трудова дейност и да трупат осиг.
стаж. Ако те до 30-годишна възраст нямат 5 години осиг. стаж, те не са били
допринесли за осиг. общност. Изисква се една трета от този стаж да е
действителен - пар. 1, т. 12 от ДР; т.е. не може да е откупен стаж, незаконно
уволнение, отглеждане на дете и пр. Чл. 74, ал. 3 дава възможност и след
инвалидизиране да се добавя този стаж.
Чл.24 от НПОС изисква да се има ос. стаж независимо от
продължителността му до датата на заявлението (за слепите и ослепелите).
Един вид трябва да е нает по ТрПО. Не е необходим конкретен размер за ос.
стаж и когато са до 20 г. възраст и тогава са загубили трайно
работоспособност. Каква му е идеята на това? Тези с вродени увреждания или с
придобити до постъпване на работа трайни увреждания трябва да имат 1г.
действителен стаж. Идеята е да си намерят работа, да започнат да работят
някъде и после, ако е възможно и им хареса, да останат част от пазара на
труда. Ако им даваме пенсия, без да имат ос. стаж, на първо място, това няма
да бъде ос. плащане, а ще бъде социално (а такива има предвидени за тези,
които не получават пенсия) и, на второ място, ние още от началото ще ги
стимулираме преди да имат възможност да започнат работа да останат в
сферата на получаващите обезщетения без работа. Това е нежелано. Хората се
интегрират като работят в реалния сектор.
31 виж чл. 74, ал. 1, т. 1 КСО
263

lOMoARcPSD|16234621
Размери на пенсиите
Зависи от степента на 1) натрупания осиг. стаж, 2) от степента на
загубената работоспособност и 3) от дохода, върху който са се
осигурявали. Средномесечният осиг. доход за страната за последните 12
месеца например е 1001 лв. Умножавате го по индивидуалния коефициент на
лицето; и го умножавате по коригиран осиг. стаж в проценти; това е малко по-
сложно; ще се опитам да го обясня. Доходът на лицето има значение;
средномесечният осиг. доход за страната има значение; и осиг. стаж. Къде се
отразява степента на загубена работоспособност? В коригирания осиг. стаж.
Когато човекът е на 35 години и има 5 години осиг. стаж, ако направим 5-те
години в проценти, ще направим пенсията 20-30 лв.; затова признават
разликата между възрастта на лицето и възрастта за пенсиониране; ако не се
беше пенсионирал на 35 години, той щеше да се пенсионира на 65 години; тези
35 години ще ги умножа по един коефициент според това дали е голяма или
малка загубената работоспособност; ако лицето е загубило 50 % от
работоспособността си, ще ги умножа по 0,5 %; и ще се увеличи процентът;
така аз му признавам годините за стаж, без да е работил, без да е внасял ОВ, за
целите да му отпусна пенсия; ако си загубил 90 % работоспособност, тогава
този стаж, който не му достига, ще го умножа по 0,9 и така ще му дам по-голям
размер на пенсията. И ще стане 31 % например. Понеже най-важното на
пенсията за инвалидност е да отрази това, че колкото по-голяма е
загубената работоспособност, толкова по-малка възможност има човекът
да работи.
Минималните размери - чл. 75, ал. 4 - са процент от ПОСВ.
Минималната лична ПОСВ е 300 лв.; за инвалидност поради ОЗ е 245 лв.
Наследствената пенсия - минимумът е 225 лв. Определят се като процент от
минималната ПОСВ.
264

lOMoARcPSD|16234621
Въпрос 47 - Пенсия за инвалидност поради трудова злополука

или професионална болест
Правна уредба - чл. 78 - 79; НПОС - чл. 22 - 30.
Изплаща се на ОЛ, загубили поне 50 % от работоспособността си

поради настъпил професионален риск. Тук се изплащат за сметка на фонд
Пенсии за ТЗ и ПБ. Това е фонд, който се пълни само от средства на
осигурителите. Изплащат се за срока на инвалидност, а при дефинитивни
състояние и при настъпила възраст по чл. 68, се изплащат пожизнено.
Тук са различни лицата, които са осигурени за ТЗ и ПБ. Само тези по
чл. 4, ал. 1, ал. 10 (еднодневните трудови договори) и морските лица по
чл. 4а, но последните сами си финансират осигуряването.
Предпоставки за придобиване право на пенсия

1) Инвалидност - казаното по-горе важи и тук.
2) Настъпил установен ОСР ТЗ или ПБ.
- Не е необходим осиг. стаж според чл. 78 КСО. Липсата на изискване
за такъв стаж не означава, че пенсията е неконтрибутивна, защото може да се
отпусне само на осигурявани лица (само за тях може да настъпи такъв риск);
освен това ОВ за тези рискове са дължими и се внасят - не е държавата да ги
покрива.
Защо чл. 78 е предвиден от законодателя? С тази разпоредба
законодателят подчертава привилегирования характер на тези пенсии и
казва, че не следи за стаж. Не се интересува дали и колко е натрупан
стажът. Затова във формулата за изчисляване на тази пенсия не участва осиг.
стаж. Все пак съгласно чл. 79, ал. 4 КСО винаги се изчислява и размер на
пенсията все едно инвалидността е поради ОЗ, защото при нея участва и реално
натрупаният стаж. Ние я изчисляваме все едно е от ОЗ и ако вторият размер се
окаже по-висок, отпускаме пак пенсия за ТЗ или ПБ, но в размера за ОЗ. Т.е. не
променяме вида, а увеличаваме размера до този, който би получило лицето, ако
причината беше не ТЗ или ПБ, а ОЗ.
В чл. 77, ал. 1 НМЕ се казва, че, ако се констатира, че ТЗ и ПБ са в
причинна връзка с инвалидността, но ако те не намаляват
работоспособността, а имаме преобладаващо общи заболявания, които
265

lOMoARcPSD|16234621
са причинили инвалидността, тогава се взима ново решение и може да се

промени пенсията и от такава за ТЗ да премине в пенсия за ОЗ и ако
човекът няма ос. стаж, да му прекратят изплащането на пенсията. Това нещо е
предвидено и в чл. 28, ал. 3 – има доста съдебна практика.
Ако при конкретно преосвидетелстване се установи ново
заболяване и се установи, че то е резултат на ПБ или на ТЗ, ще се
признае, че и те са в причинна връзка с ТЗ или ПБ. С други думи, лицата,
които са се инвалидизирали и получават пенсия заради ТЗ и ПБ, е възможно
ТЕЛК в последното преосвидетелстване да реши, че при този човек вече
вредността не е причинена вече от ПБ или пък установява още една болест и
казва, че тя е в резултат на предишната професионална и заради това му
увеличаваме и му даваме по-голям размер на пенсията за ТЗ или ПБ, стига това
заболяване да е в причинна връзка с нея.
Как се определят размерите? Чл. 79. Ал. 3 относно минимумите.

Определят се като процент от ПОСВ.
Те са по-благоприятно регулирани пенсии, т.е. по-висок е размерът
им спрямо пенсиите за инвалидност поради ОЗ. Размерът отново зависи от
степента на загубена работоспособност, осиг. доход и средномесечния доход за
страната. Не може да надхвърля максималния размер на пенсията. 1740 лв. е
максималният размер на получаваните пенсии до 24.12, а след това - 1500 лв.
Въпрос 48 - Пенсия за гражданска инвалидност.

Пенсия за военна инвалидност
Тя вече е неконтрибутивна пенсия.

Правна уредба - тя е само в българското законодателство. Социалното
подпомагане - там нямаме координация; никой от регламентите или
директивите не изисква да уредим такава пенсия; чл. 87 - 88 КСО; НМЕ; чл. 3,
ал. 1, т. 6 от НПОС.
Понятие
Периодично парично плащане от основното задължително
обществено осигуряване, което се изплаща на лица, за които не е
необходимо да са били осигурени, но са загубили поне 50 % от
266

lOMoARcPSD|16234621
работоспособността си при определени обстоятелства, които се явяват

обществено значими.
Тези пенсии са неконтрибутивни; наричат ги и нетрудови. Не се
предоставят, защото за лицето са внасяни ОВ, с което рискът от това
неблагоприятно събитие да се прехвърли върху осиг. орган.
Изплащат се за сметка на фонд Пенсии, несвързани с трудови
дейности на НОИ. По него средствата се натрупват с трансфери от държ.
бюджет. Това са по-скоро социални плащания; приличат на социалните помощи,
т.к. се полагат на социално уязвими лица, загубили значителна част от
работоспособността си поради увреждане, което ограничава възможността им
да получават доходи от трудовата си дейност, но за разлика от помощите се
полагат, докато е налице загуба на работоспособност, за да осигурят лице,
което е изпълнило граждански, а във втория вид пенсия - военен дълг, т.е. дълг
към обществото, и това е причинило страданието им.
Те не се изплащат по реда на социалните помощи с доказване на липса на
доходи и възможности за издръжка, а се предоставят на заслужилите лица, за
да им се осигури необходимото ниво на соц. сигурност заради значимостта на
обществен дълг, при изпълнението на който са се инвалидизирали. Изплащат
се за срока на инвалидността или пожизнено според обстоятелствата.
Следващия път ще довършим за субектите и ще видим докъде ще
стигнем. За да не се редят хората по опашки със социално слабите хора, те са в
общественото осигуряване, а не социално подпомагане. Част от пенсиите бяха
отменени и прехвърлени към социалното подпомагане, но тези не бяха. Тези
останаха при общественото осигуряване. Социалната пенсия за инвалидност, за
старост и персоналните пенсии бяха прехвърлени към социалното подпомагане,
но в преходния период се отказа законодателят от това решение и отново ги
върна към общественото осигуряване; приличат на пенсии, защото се изплащат
пожизнено; иначе Агенция „Социално подпомагане“ няма капацитет да ги
изплаща и затова си останаха. Тази пенсия и пенсията за военна инвалидност
обаче се смята, че изискват по-специално внимание и не може да се поставят на
равно с тези, които са социално уязвими.
Лекция от 07.12.2021 г.
Ас. Попова
267

lOMoARcPSD|16234621
Говорихме миналия път за пенсиите за гражд. инвалидност. Сега

преминаваме към:
Субекти на правото на пенсии. Тук говорим за ФЛ, които са загубили

работоспособност поради това, че са заболели или пострадали; не
говорим за ОЛ. Двата вида обстоятелства, при които трябва да са заболели или
пострадали, е или при изпълнение на гражд. дълг, или при изпълнение на
служебни задачи от органите на властта.
Другата предпоставка е лицата да са загубили работоспособност поради
това, че са заболели или пострадали; става дума както за процес на болест,
неблагоприятно развитие и промяна в здравословното състояние на лицето,
така и при инцидент, травма. В единия случай е по чл. 87, ал. 1, т. 1 -
изпълнение на гражд. дълг; инвалидността е причинена от заболяване или
травма, свързано с предприето в полза на обществото поведение, за което
лицето не е задължено нормативно; т.е. това е изпълнение на гражд.
дълг - за който не си нормативно задължен. Тази пенсия е елемент от
поощрението, което законодателят предоставя на лица, които извършват
морален акт по спасяване живота или здравето на другиго, участие в
предотвратяване или преустановяване на природно бедствие или в
отстраняване на последиците му. Ако пострадат, законодателят предвижда
възможност загубата на работоспособността на тези лица да бъде
компенсирана с плащане от осиг. орган. Защо не е социално плащане от
соц. подпомагане? Защото при него е друг редът на отпускане и там
нямаме пожизнени плащания; по-близо е до пенсия този вид награда за
лицето. Пенсията е неконтрибутивна; не са свързани с труд. дейност; не се
изисква стаж, нито положение на ОЛ. Обстоятелството, при което е пострадало
лицето, се удостоверява от кмета или от упълномощено от него лице.
Втора хипотеза - пострадали или заболели случайно от органите на
властта при изпълнение на служебни задачи на тези органи - чл. 87, ал.
1, т. 2 КСО. Самото пострадване е свързано с изпълнение на служебни задачи
на тези органи. Какво значи случайно пострадал? То да не е можело да
прецени опасността от действията на органите за живота или за здравето му.
Такива, които то не може да очаква или да прецени, че ще причинят
увреждането му, за да ги избегне. Ако е трудова злополука, това означава да
отговаря работодателят по чл. 200; те не я признават за ТЗ, но дават
268

lOMoARcPSD|16234621
обезщетението в благоприятния размер. но като пенсия. Тук става дума за

граждани, които са пострадали случайно от органите на власт; ако самите
органи на власт пострадат при изпълнение на задачите си, тогава ще е ТЗ. Ако
са осигурени, ще получат пенсия за инвалидност поради ОЗ.
Когато бях студент, дойде един бивш стрелочник на гарата, който видял,
че два влака идват един срещу друг; и волтова дъга му беше изгорила двете
ръце изцяло; на него му бяха дали такава пенсия; забелязал, че стрелката не
направила това, което е трябвало да направи; той се качил на нещо и хвърлил
нещо, за да смени релсите, но пак ръцете му отишли.
Не трябва да е заподозрян или уличен. Т.е. лице, срещу което са
предприети съответни мерки от органите на властта. Ако е заподозрян или
уличен, няма да е случайно пострадването. Но ако не са законни мерките, и
заподозреният/ уличеният може да получи такава пенсия.
Ръководителят на учреждението, където служи органът на властта, или
кметът, издава удостоверение, че лицето е пострадало в такава ситуация.
Размерът е уреден в чл. 88; 115 % от социалната пенсия за старост - от
нея се определя, когато е над 50 % загубена работоспособност. „На лицата,
които са били осигурени за всички осигурени социални рискове или само за
трудова злополука или професионална болест, пенсията се изчислява по реда,
установен за пенсиите за трудова злополука или професионална болест, ако
това е по-благоприятно за тях.“ - чл. 88, ал. 2 КСО. Ако има право на пенсия за
инвалидност поради ОЗ, може да поиска тази пенсия, ако тя е по-голяма.
Пенсия за военна инвалидност

Правна уредба - чл. 85 - 86 КСО, НМЕ; чл. 3, ал. 1, т. 4 - 5 НПОС.
Правната характеристика е същата - неконтрибутивна и т.н.

Субекти - пак не са ОЛ. Лица, загубили работоспособност заради това,
че са заболели или пострадали 1) през време или по повод на наборна военна
служба. Това е отбиване на конституционния дълг до 2008 г.; в момента няма
изобщо такава. 2) Служба в запаса или в резерва - става дума за служба на
повикани за дейности във връзка с готовността им да изпълняват задачи във
военно време; а резерва - специално формирование в мирно или военно време;
3) загинали или безвестно изчезнали при военни и др. мисии извън територията
на страната; 4) лица, пострадали при оказване съдействие на въоръжените
269

lOMoARcPSD|16234621
сили (тук пак трябва да става дума за случайно пострадало лице, т.е. то да не е
можело да прецени опасността от действието на военните, за да я избегне; то
трябва да се е оказало в това състояние, защото е било повикано да
предприеме определено поведение от страна на военните сили или от
обстоятелствата може да се прецени, че действията на цивилното лице биха
подпомогнали въоръжените сили.). 5) Всички лица, които са загинали или
безвестно изчезнали при изброяване на горните - набор на военна служба,
служба в запаса, в резерва, безвестно изчезналите следва да се обявяват за
такива по реда на чл. 8 и сл. от ЗЛС. По т. 5 на практика преминава в
наследствена пенсия. Ограничен кръг субекти - децата, преживял съпруг и
родители могат да я получат.
Това са предпоставките. Тези обстоятелства са предпоставки за
получаване на въпросната пенсия - лицата да са загубили работоспособност
поради това, че са заболели през време или по повод на някоя от изброените
пет хипотези.
Другата предпоставка е инвалидност. Тази пенсия е най-старата
пенсия в България; първите пенсии са регламентирани в Конституцията на
Княжество България; веднага след освобождението е уредена тази пенсия. Тя
не се отпуска на кадрови военнослужещи, а за такива, които изпълняват
различни форми на военна служба - наборна, резерв, запас. Кадровите
военнослужещи - трябва да е пенсия за инвалидност поради ТЗ или ПБ, т.к. те
пострадват при изпълнение на служебния си дълг. Това придава субсидиарен
характер на пенсията за военна инвалидност. Отпуска се, ако няма право
на инвалидна пенсия за ТЗ или ПБ. Т.к. и там не се изисква осиг. стаж,
лицето изобщо не трябва да е осигурено; това са цивилни лица; ако е осигурено
и е пострадало в изпълнение на служебния си дълг, тогава ще бъде ТЗ, защото
не се изисква осиг. стаж при пенсията за труд. злополука. Връзката между
настъпилото заболяване - смърт или безвестно изчезване, военната служба или
действия на лицата, се изразява в чл. 85 чрез израза „по време или по повод“.
Затова и няма да е пострадване във връзка със съдействие на въоръжените
сили, ако лицето, докато е зяпало какво става, е катастрофирало с колата.
Размер - чл. 86 КСО. Пак зависи от степента на загубена работоспособност,
от размера на социалната пенсия за старост, но и от военното звание на
пострадалия или починалия. Ако пострадалият е цивилно лице, липсва правна
уредба. По аналогия на закона приравняваме цивилното лице на редник в
270

lOMoARcPSD|16234621
теорията. Има такава разпоредба в чл. 88, ал. 2; ако лицето е осигурено, му
се изчислява размер на пенсията все едно е заради ТЗ или ПБ; ако е по-
голяма, се отпуска в по-големия размер, но се отпуска като пенсия за
военна инвалидност; взима размера само, но запазва вида на пенсията.
В какво се изразява по-благоприятният режим? На основание чл. 101, ал. 4
КСО се кумулира с други видове пенсии; може да се получава едновременно и в
пълен размер с друг вид пенсия. Наследствената пенсия от военен инвалид - чл.
101, ал. 5 КСО, се определя от сбора на пенсиите на починалия военен инвалид,
както и родителите получават заедно с наследствената пенсия и лична пенсия.
Не дай си Боже някой да получава такава пенсия.
Освен че може да се наследява и цяла по размер се кумулира, съгласно
пар. 6, ал. 4 от ПЗР не се прилага минималният размер; получава се без
ограничение максимално по правилата на изчисляването им.
Въпрос 49 - Персонални пенсии. Социални пенсии
Понятие
Персоналните пенсии се предоставят в изключителни случаи на
лица, които са трайно неработоспособни поради старост и за които не е
налице някое изискване, предпоставка за получаване на пенсия. Т.к. е
необходимо да са навършили възрастта по чл. 68, ал. 3 КСО, т.е. старост е
налице, следователно за пенсия за осиг. стаж и възраст липсва необходимия
стаж.
Уредени са в чл. 92 КСО и в чл. 7 от НПОС.
Правна характеристика - неконтрибутивни плащания за сметка фонд
пенсии, несвързани с труд. дейност, който се пълни със средства от държ.
бюджет. Не зависят от осиг. стаж и е пренебрежимо малък изискуемият му
размер по чл. 7, ал. 3; това е доста странно изискване, предвидено в НПОС -
изисква се да имат поне 3 години действителен осиг. стаж. Наричат се
персонални, защото се отпускат рядко, в изключителни случаи, по специална
процедура, и за лица, които нямат право на пенсия нито по българското
законодателство, нито по силата на международни договори (МД).
От некачествената уредба на чл. 92 може да се направи извод, че става
дума за пенсия, която не е субективно право, а правна възможност - „може да
отпуска пенсии“ казва законодателят, а не че отпуска пенсии. Това ни навежда
271

lOMoARcPSD|16234621
към мисълта за преценка. Макар и да е ограничена тази преценка от

обстоятелствата по чл. 7 от НПОС, се очаква винаги преценката да носи
субективен елемент. Тази теза обаче, че персоналната пенсия е правна
възможност, постепенно се изоставя в науката и нямаме нито един случай, в
който ако изпълниш условията и спазиш процедурата, пенсията да е отказана в
практиката. Проф. Мръчков казва, че след като има изчерпателно изброени
специфични предпоставки в НПОС, от това следва, че правната природа на
пенсията е суб. право и стига по-далеч, като казва, че отказът на МС да отпусне
такава пенсия може да се оспорва пред ВАС по реда на чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК.
Не съм намерила обаче такива решения, нито едно.
Условия за отпускане
Субекти - изброени са в чл. 7 от НПОС. Жени, родили и отгледали 5 и
повече деца или лица, гледащи член на семейството повече от 10 години, който
член на семейството е с трайни увреждания, постоянно нуждаещ се от чужда
помощ. През този период, за който лицето твърди, че е гледало, трябва да е
член на семейството му и за този период да няма друг осиг. стаж.
В чл. 9, ал. 6 КСО, където се урежда какво е осиг. стаж, се прогласява като
осиг. стаж периодът, в който лице, постоянно нуждаещо се от чужда помощ, е
било гледано от член на семейството. Първата разлика е чл. 9, ал. 6 - по-късно е
приет. В онзи случай признават стаж, а тук направо си отпускат пенсия.
Допълнителна предпоставка е да е навършена възрастта по чл. 68,
ал. 3 КСО.
До 2019 г., ако четете по-стари учебници, се отпускаше персонална пенсия
и на сираци без право на наследствена пенсия; отмени се; сега обаче
продължават лица да получават персонални пенсии, но от 2019 се отпуска
месечна помощ по чл. 8е от Закона за семейните помощи за деца, до
навършване на 18 г., а ако учат - до 20 годишна възраст; 115 лв. е тази помощ в
момента.
Изключителният случай - тежко материално положение. Как се
отразява това изискване? Доходите на лицата да не надхвърлят
изискването за гарантиран минимален доход по чл. 89а, ал. 1 от КСО. Да
не получават пенсия, което се доказва с разпореждане за отказ от НОИ или
други документи, че няма право на пенсия, или с декларация, че няма право на
пенсия. Възрастта - с лична карта се доказва. Обстоятелството колко деца са
272

lOMoARcPSD|16234621
родили или отгледали или че са гледали член на семейството, се доказват с

актове за раждане на децата, удостоверения от общината или кметството, че
някое дете не е оставено за осиновяване или за отглеждане и възпитание от
специализирана институция. Необходимостта от чужда помощ се установява с
ЕР на ТЕЛК или НЕЛК. Трябва при член на семейството, постоянно нуждаещ се
от чужда помощ, гледането да е било поне 10 години - с декларация се
удостоверява.
Документите се предоставят предварително, преди общинският съвет
да вземе решение на сесията си; ако решението е положително, се прави
предложение за отпускане до МС.
Освен изключителния случай, другата предпоставка е настъпил риск
старост, а третата предпоставка е три години реално отработен осиг. стаж.
Размер на пенсията - 90 % от социалната пенсия.
Ред за отпускане - вижте колко е сложен. Производството се

инициира със заявление от лицето; актът, с който се отпуска, е решение
на МС, което е ИАА. За вземането му се внася предложение на министъра
на труда и соц. политика, съгласувано с МФ. Предложението се внася с
решението на общинския съвет. В самото решение на ОС се прилагат
документите, с които се мотивира отпускането на пенсията - за изключителния
случай и другите предпоставки. Лицето ги предоставя, за да се инициира
производството в ОС, и тези документи по-нататък придружават заявлението
му.
Почивка 15 минути, после ще слея следващите два часа.
Социални пенсии
Те са два вида - за старост и за инвалидност. Т.е. предоставят се при

рисковете старост и ОЗ, довело до трайно загубена работоспособност. Само че
тук никой не говори за ОСР, защото не става дума за ОЛ.
Уредени са в чл. 89а и чл. 90а КСО и чл. 6 НПОС.
Неконтрибутивни са по правната си характеристика, не се изисква осиг.
стаж за придобиването им; изплащат се от същия фонд пенсии, несвързани с
273

lOMoARcPSD|16234621
труд. дейност, който се пълни с трансфери от държ. бюджет, а не от осиг.

вноски.
Обща предпоставка за двете е да не е отпуснат друг вид пенсия,
вкл. и от друга държава; това беше добавено във времето. Т.е. те, като
персоналните пенсии, не могат да се кумулират с други пенсии.
Специални изисквания за соц. пенсия за старост:

- изискване за доход под определен минимум на член от семейството към
датата на навършване на възрастта. Към заявлението за отпускане на соц.
пенсия лицата предоставят декларация за семейно положение, за доход на
член от семейството, вкл. ако има доход от друга държава. В тези доходи не
влизат добавки за чужда помощ, компенсации, индексации и др. плащания към
пенсията; бат Бойко като дава по 50 лв. на всички пенсионери, те не влизат тук;
помощите също не влизат - изброени са в НПОС кое не влиза в дохода; и
интеграционните надбавки по Закона за хората с увреждания не влизат.
- Втората предпоставка освен уязвимото имуществено положение е
високата възраст - 70 години. От 01.07.2021 г. пенсията е 148,71 лв. - соц.
пенсия за старост. Тази соц. пенсия за старост се използва много като основа за
определяне на други размери; тя самата се определя от МС по предложение на
министъра на труда и на НОИ и не определя линията на бедността; три пъти по-
ниска е от нея, даже повече. От нея се определят персоналните пенсии, тези за
гражданска и обикновена инвалидност, и наследствените пенсии.
Специфична предпоставка за придобиване на соц. пенсия за

инвалидност е изискването лицата да са навършили 16 години (за да имат
трудова дееспособност) и трайно намалена работоспособност или вид
степен на увреждане повече от 71 %. Този висок процент на инвалидност
говори за засилено уязвимо социално положение.
Размерът при 90 на сто загубена работоспособност е 135 % от пенсията;
те се менят. Дай Боже на вашите колеги да им кажа, че е станала 300 лв., но не
се знае; бавно растат.
274

lOMoARcPSD|16234621
Въпрос 50 - Наследствени пенсии
Правна уредба - чл. 39 и 40 от Конвенциите на МОТ; Регламент 883 и 987;

вътрешна правна уредба - чл. 80 - 84 КСО; чл. 31 - 36 НПОС. Недържавен
източник са правилниците на осиг. дружества.
Понятие - плащания по дългосрочното ОО; предоставят се при

настъпване риска смърт на лицата, чиято връзка с починалото ОЛ
предполага то да им е осигурявало издръжка. Рискът настъпва за ОЛ, но
неблагоприятните последици от риска настъпват в чужда правна сфера;
отнасят се от лицата, лишени от издръжка. В международните актове не се
наричат наследствени пенсии; наричат се при овдовяване, защото не става
дума за наследяване в юрид. смисъл на това понятие.
Пенсията не е лична, а наследствена, т.к. в правната сфера не на ОЛ, а на
определени негови наследници възниква субективното притезателно право на
наследствена пенсия.
Контрибутивни пенсии са, но зависят от предходното участие в
осигуряването на починалото лице, а не на субектите, които я получават, и
техните права са производни от неговото лично право на пенсия.
Отпуска се при настъпване на риска смърт.
Представлява осиг. плащане, защото не се изплаща за сметка на
имуществото на починалия, а от осиг. фондове. По тази причина
упражняването на субективното притезателно право на наследствена пенсия не
е приемане на наследството - чл. 80, ал. 4 КСО; нито отказът от наследство
лишава наследниците от право на наследствена пенсия - чл. 80, ал. 3 КСО. Т.к.
наследствената пенсия не е била негово имущество дори когато е бил
пенсионер, той е получавал своя лична пенсия; не тази, която получават тези
преживелите. Тя не се дължи от наследството - съвкупността от правата и
задълженията на починалото лице. Правото на наследствена пенсия не е
съществувало, а възниква със смъртта на лицето, при това само ако
починалият отговаря на условията за получаване на лична пенсия.
Правото на наследствена пенсия възниква със смъртта, но със самия факт
на смъртта починалият трябва да отговаря на условията за получаване на лична
275

lOMoARcPSD|16234621
пенсия, за да мине тя в наследствена. Когато човекът е починал и не е

получавал ПОСВ, със смъртта му възниква такова право, ако има стаж; ако няма
стаж, не може.
Тази пенсия не може да се кумулира с други пенсии; ако е
наследствена пенсия за ТЗ или ПБ, или военна инвалидна помощ, с тях може да
се кумулира, както може да се кумулира с обезщетение по краткосрочното
Различен е кръгът на субектите, които получават наследствената
пенсия, спрямо наследниците по закон и завещание. КСО е ограничил
кръга на лицата. Преживелият съпруг, децата и родителите на починалия;
законодателят предполага, че те са издържаните от ОЛ субекти, но не въвежда
такава презумпция, нито изисква такова доказване. Предният закон за
пенсиите изброява по-широк кръг от лица и предполага, че те са издържани от
починалото лице, тук това не се предполага. Тук пенсиите се определят
поравно за всички, които имат право да ги получават - в еднакъв размер.
Не всички лични пенсии могат да преминат в наследствени. По
правило неконтрибутивните не могат, с изключение на чл. 80, ал. 1 - по арг.
от противното военно инвалидната може да преминава в наследствена.
Осигурените за риска смърт лица - задължително и доброволно
осигурени.
Предпоставки за придобиване право на наследствена пенсия:

1) Настъпил риск смърт на ОЛ. Без значение е причината. Ако почине
ОЛ, има една помощ за смърт; правилно е да се каже „лице, което в момента се
осигурява“. То, ако почине, има право и на помощ за смърт; но ако почине лице,
което е пенсионер, т.е. не е активен субект, за него никой не внася осиг. вноски,
тогава няма право на тази пенсия.
Към смъртта приравняваме и безследното изчезване, като
наследниците на изчезналия имат право да получават наследствена пенсия,
като пенсията се отпуска от датата, приета за начална на изчезване в СР. Тези
пенсии стават постоянни от датата на влизане в сила на СР за обявяване на
смъртта.
На моята баба вуйчо й е изчезнал безследно след една война; сега в
момента Петкан в корабокрушенията може да изчезне така; би могло при
моряци, военни да се случат подобни работи.
276

lOMoARcPSD|16234621
Ако лицето се окаже за радост живо, получените пенсии се

възстановяват без лихва, а ако той е имал право на лична пенсия, тя му се
възстановява за целия период, но парите от наследствените пенсии се връщат.
2) Наличие на право на лична пенсия/ пенсии на ОЛ към момента на
настъпване на смъртта или с настъпването й, независимо колко пенсии е
получавал, стига да са наследими. Пенсиите, свързани с труд. дейност, т.е.
контрибутивните, могат да се наследяват, плюс изключението пенсии за военна
Първи вариант - починалото лице е имало право на пенсия, но не го
е упражнило. Липсата на изразена воля за получаване на пенсия от починалия
не е пречка за получаване на наследствена пенсия от правоимащите субекти.
Те са субекти на правото на наследствена пенсия; то е тяхно лично право.
Затова е и важна волята на всеки правоимащ за получаването на наследствена
пенсия.
Специфични предпоставки
Според преживелите лица, които са субекти на правото на
наследствената пенсия:
- преживелият съпруг трябва да е бил в брачна връзка с починалия.
Ако е сключил последващ брак, по арг. от чл. 96, ал. 1, т. 3 КСО (тук има
промени), т.к. този последващ брак е основание за прекратяване на пенсията,
може да се направи извод, че законодателят предполага, че починалият е имал
задължение да го издържа. При следващ брак новият съпруг издържа;
съответно би трябвало при последвал развод на основание чл. 97, ал. 2, т. 1 КСО
прекратената наследствена пенсия да се възстанови, защото е имало пречка за
получаването й - последващ брак, тя е отпаднала и би трябвало да се получи
правото на наследствена пенсия от предишния починал съпруг.
Допълнително изискване, предпоставка за преживелия съпруг, е уредено
в чл. 80, ал. 2 във вр. с чл. 82, ал. 2 КСО. Преживелият съпруг има право на
наследствена пенсия от починалия 5 години по-рано от възрастта за
пенсиониране по чл. 68, ал. 1, или преди тази дата, ако е неработоспособен.
Според чл. 32, ал. 1 НПОС неработоспособен се счита всяко лице, загубило поне
50 % от работоспособността си; ако жената е по-млада, но с ЕР на ТЕЛК има
установена неработоспособност, има право на наследствена пенсия от
починалия си съпруг. По-нататък ще говорим кои пенсии може да се кумулират.
277

lOMoARcPSD|16234621
Тези две пенсии не се кумулират, освен ако личната пенсия е поради ТЗ

или ПБ.
Следващи субекти за получаване:

- деца, вкл. извънбрачните и осиновените. Не трябва да са навършили
18 години, освен ако продължават обучението си, независимо от формата и
степента на обучение, стига да е създадено по закона за народната просвета,
ЗВУ, ЗПУО, както и обучение в чужбина, независимо дали е частно, общинско
или държавно. Ако продължава обучението, има право на наследствена пенсия
до 20-годишна възраст. В чл. 34, ал. 2 НПОС, която е в сила от 01.01.2014 г., се
казва какво обхваща обучението - от записването до дипломирането;
завършилите се счита, че учат до дипломирането си, но не по-късно от втората
сесия за дипломиране - чл. 34, ал. 2 НПОС. Има много богата съдебна практика,
т.к. в момента, в който завърши студентът и отиде на задължителния
юридически стаж, се прекратява осигуряването, тези прекратявания биваха
отменени от ВАС, защото при нас този стаж е след дипломиране, но е
задължителен; обаче в чл. 82, ал. 1 КСО най-вече окончателно беше решен
въпросът. Тук няма значение дали децата могат да се издържат от доходите си;
когато е осиг. плащане, не те питат какъв ти е доходът; когато е социално
плащане, почват да те питат какъв ти е доходът.
Когато се завърши средното образование, пенсията се прекратява; когато
се запише висшето образование, се възстановява. Ако децата трайно загубят
работоспособността си, пенсията се получава, ако са се инвалидизирали, докато
са получавали пенсията.
Родителите имат право на наследствена пенсия от починалото дете, вкл.
ако са осиновители, ако са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 и не получават
лична пенсия; ако обаче са родители на деца, починали във военна служба,
получават наследствена пенсия, независимо от възрастта. И да не са живели
заедно, се смята, че родителят има право на наследствена пенсия.
Размер на наследствените пенсии

1) Наследствената пенсия е производна от личната пенсия на починалото
лице.
2) От размера на определената пенсия, която преминава в наследствена,
се определя процент според броя на лицата, които имат право да получават
278

lOMoARcPSD|16234621
наследствена пенсия. Когато една лична пенсия преминава в наследствена (чл.

81, ал. 1), зависи колко човека ще получават наследствената.
3) Разделя се поравно между субектите, които имат право на нея.
Ако размерите са под минимално установените, се отпускат в минимални
размери. В чл. 81, ал. 2 е минималният размер - не по-малко от 75 % от
минималната ПОСВ. В момента е 225 лв. Между 25 и 31.12 ще е 277,05 лв.
Как се определя размерът, който впоследствие да се разпредели
между субектите? Чл. 83, ал. 6 КСО - ако починалият е бил пенсионер за
старост или инвалидност поради ОЗ, самата лична пенсия преминава в
наследствена. В зависимост от броя им преминава в определен процент; ако са
трима, личната пенсия в 100 % минава в наследствена.
Самата основа обаче, личната пенсия може да се преизчисли, когато
лицето е получавало пенсия за инвалидност, но за по-малко от 90 %. Тогава
чрез метода на правната фикция се приема, че със смъртта загубва над 90 %
работоспособност; прилагат се новите проценти, определя се нов размер на
пенсията за инвалидност и новият размер преминава към субектите според
броя им и се разделя между тях поравно.
Ако лицето е имало право на ПОСВ, обаче не я е използвало,
съгласно чл. 83, ал. 2 може да се приложи по-благоприятният размер.
Личната му ПОСВ или пенсия за инвалидност поради ОЗ, ТЗ - по-благоприятният
размер.
Към момента на смъртта ОЛ не е имало право на пенсия; приема се,
че със смъртта му настъпва над 90 % неработоспособност и се определя
пенсия за инвалидност според настъпилия риск - ОЗ, ТЗ или ПБ. При ТЗ и
ПБ се определя размерът, преминава в наследствена и се разделя поравно
между наследниците. Но ако не е ПБ или ТЗ причинителят за смъртта, тогава
към момента на смъртта е необходимо починалото лице да има необходимия
осиг. стаж по чл. 84; ако го няма този осиг. стаж, изобщо няма да има право на
пенсия за никой от наследниците.
Последното правило - ако почине пенсионер с инвалидна пенсия
поради ТЗ, ПБ или военна инвалидност, размерът на тази пенсия се
коригира все едно е загубил 90 % от работоспособността си и от коригирания
размер се определят наследствените пенсии.
Особености при сираците, ако са починали и двамата родители - чл.
35, ал. 3 НПОС. Наследствената пенсия на децата се определя от сбора на
279

lOMoARcPSD|16234621
пенсиите на двамата родители и не се намалява - директно преминава целият

размер към децата.
Когато преживелият съпруг получава лична пенсия, която е
несъвместима с наследствената пенсия от починалия съпруг, той има
избор - или получава наследствена пенсия от починалия съпруг, която ще
премине в 50 % размер, защото е само един получаващият субект, или своята
пенсия с добавка от пенсията на починалия - чл. 84. Един вид тази добавка да
компенсира общите житейски разходи на семейството, които преди това са си
поделяли и остават и след смъртта на съпруга.
Свършихме видовете пенсии.
Въпрос 51 - Отпускане и изменение на пенсия - основание и

ред
Какво представлява отпускането на пенсия? Официално

признаване, че твърдяното със заявлението от лицето субективно право
на пенсия съществува и искането за получаването й е основателно.
Производството по отпускане на пенсията представлява адм. пенсионно
производство и с изключение на персоналните пенсии се развива пред
ТП на НОИ. То включва 1) установяване наличието на предпоставките за
възникване на правото на пенсия, съответно преценка за наличието на
изключителен случаи при персоналните пенсии; 2) определяне на месечния
размер на пенсията и 3) на началната дата на отпускането й.
Правна уредба - чл. 94 - 106 КСО; чл. 117 - 120 са споровете; чл. 1 - 49а от
НПОС.
Ред за отпускане
Общият ред се инициира с подаване на заявление от правоимащото
лице. Правна уредба - чл. 94, ал. 1 КСО.
Правото на пенсия се придобива от деня, когато са налице
кумулативно изискваните предпоставки според вида на пенсията, която
се иска. Ако заявлението е подадено в срок, пенсията се отпуска от датата на
придобиване на правото. Ако този срок е пропуснат, се отпуска от датата на
заявлението за отпускането й според предпоставките към датата на
заявлението. Това е проблем при ПОСВ, защото там се увеличава стажът и
280

lOMoARcPSD|16234621
възрастта, подобно като при жените; изтървеш ли срока, вече се изисква

повече осиг. стаж и затова е препоръчително да не се изпуска срокът.
Заявлението съдържа данни за самоличността на заявителя, за гражд. му
състояние и др. Представлява едностранно ВИ, с което субектът на правото на
съответната пенсия заявява воля да упражни правото, на което е носител.
Според чл. 1, ал. 1 от НПОС писмената форма на заявлението е за неговата
действителност; има промени 2021 г. - счита се за спазена с подаването му по
ел. път; има и връчване по ел. път - това за вашия изпит не е важно, а за
практиката.
Подава се лично заявлението, чрез законен представител, чрез последния
осигурител, чрез осиг. каса, чрез пълномощник с нот. заверка на подписа или по
ел. път по ЗЕУ с КЕП или с ПИК до ТП на НОИ по постоянен или настоящ адрес
на лицето.
Ако се подава заявление, общо от всички наследници, се подава по адреса
на единия - отново лично, чрез КЕП или с ПИК на НОИ.
Заявлението трябва да съдържа определени документи, а при
липсата им няма да се отпусне пенсия. Тези документи са уредени в чл. 1 и
сл. от НПОС; те представляват офиц. удостоверителни документи; труд. и
служебната книжка са такива, другите са само удостоверителни; ако се
загубят, лицето не може да си установи осиг. стаж. Те удостоверяват наличието
на предпоставките и когато са офиц. удост. документи, се ползват с формална
док. сила, вкл. пред АО и съдебни органи, които са длъжни да се съобразяват с
вписаните в тях факти, което те не правят, но това е друг въпрос.
При прието заявление с липсващи документи дл. лице е длъжно да
поправи или набави служебно данните въз основа на документи, които
има в НОИ; това е в полза на гражданите се установи; ДЛ проверява дали може
да набави служебно данните или ги има при себе си; ако няма как, уведомява
лицето с писмо с обратна разписка да отстрани нередовностите; лицето в
едномесечен срок трябва да допълни документите и ако не го направи, осиг.
орган отпуска пенсията според наличните редовни документи и данните в НАП
по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, които законодателят счита за вездесъщи.
При пенсиите, по които се прилагат МД или европейски регламенти, първо
се попълват документите и после в двумесечен срок трябва да се издаде
разпореждането за пенсия; при тях може да се издадат заверени копия от
съответните институции на съответната държава или постъпват по ел. път.
281

lOMoARcPSD|16234621
Сега в БГ искат печат на удостоверението, че детето е записано да учи; в

Германия печати няма от 5 години; няма в наредбата изискване за мокър печат,
но въпреки това НОИ не признават това нещо; обаждат ми се родителите как да
стане; една майка в Канада каза, че деканът извадил личния си печат и с него
ударил. Новото правителство обявява, че ще премахнат печатите.
Пенсиите за инвалидност още от 2009 г. се промени начинът на отпускане
на пенсията, като в чл. 98, ал. 4 - 7 КСО, което е отразено и в НПОС - чл. 10а -
10в, се въведе изискване пенсиите за инвалидност да се отпускат въз
основа на решение на медицинската комисия към ТП на НОИ. Съгласно чл.
10в от НПОС медицинската комисия разглежда мед. документация и се
произнася с решение в деня на заседанието с единодушие; може да потвърди
решението на ТЕЛК, което е стабилно, влязло е в сила; това стабилно решение
на ТЕЛК/ НЕЛК, тази мед. комисия може да го потвърди или обжалва. Ако го
потвърди, решението се изпраща към ДЛ да отпусне пенсията; ако обаче няма
единодушие и някой смята, че трябва да се обжалва. Съставът на тази комисия
е от лекари; идеята е този орган да е преходен и с времето, ако е практически
възможно, такива комисии вместо ТЕЛК и НЕЛК да определят степента на
увреждането и пр., т.к. системата на ТЕЛК и НЕЛК е остаряла и корумпирана. Тя
преценява дали да обжалва или не решението; обжалването препятства
издаването на разпореждане за отпускане на пенсията. Ако в чужбина е
установена трайната неработоспособност, тогава не се прави такава проверка;
не се занимават с прегледи и т.н., а на база на документацията се издава
решение; не може да се обжалва решението на чужда държава.
Как се отпускат пенсиите? С разпореждане на ДЛ от ТП на НОИ.

Разпореждането е ИАА от категорията на облагоприятстващите.
Преценката за наличието на предпоставките за възникване на правото на
пенсия се прави съгласно действащото законодателство към момента на
подаване на заявлението, като се отчита дали правото на пенсия е възникнало
в рамките на законоустановения срок за подаване или правото е настъпило
преди това. Т.е. аз за старост имам право да заявя в двумесечен срок пенсията;
подавам си заявлението; към момента на заявлението разглеждат дали два
месеца назад по действащата сега и тогава уредба аз имам право на пенсия;
ако установят, че по-рано от тези два месеца съм придобила право на пенсия,
ми я отпускат от момента на заявяването; ако декември 2021 г. имам право на
282

lOMoARcPSD|16234621
пенсия поради възраст и стаж, а януари подам заявлението, когато се е

увеличила възрастта и стажът; те връщат два месеца назад и ако установят, че
съм придобила правото декември 2021, ще отпуснат пенсия. Но ако съм
изпуснала двумесечния срок, тогава се гледа към момента на заявяването дали
имам право на пенсия.
Пенсиите трябва да се отпуснат в 4-месечен срок от редовното
заявление; този срок естествено е инструктивен и не влече правни
последици върху по-късно издаденото разпореждане за отпускане на пенсия;
ако се отпусне по-късно, няма порок разпореждането.
Ако са няколко лицата, има особености. Ако заявителят е лице с постоянен
адрес в чужбина, тогава се отпускат от ДЛ в НОИ.
Момент на отпускането - от датата на възникване на правото, ако е

спазен срокът за подаване на заявлението. Той е по-особен при решението на
ТЕЛК при инвалидните пенсии; там се заявява в едномесечен срок от влизане в
сила на решението; моментът на възникване на правото при наследствените
пенсии е смъртта на наследодателя, но не по-рано от датата на прекратяване
на личната му пенсия поради смъртта. Наследствената пенсия ще се отпусне не
от 15.12, когато е починал човекът, а от 01.01.
Пенсията за инвалидност се отпуска според датата на инвалидността,
освен ако тя е по-рано от подаване на заявлението за освидетелстване от ТЕЛК.
За стажа - когато навърши възрастта.
При пенсиите по допълнителното пенсионно осигуряване - те са от
частните пенсионни фондове и се отпускат с договор между осиг.
дружество и лицето, което ще получава пенсията.
Изменение на пенсията
Чл. 98-99; чл. 117-120 КСО; чл. 1 - 49а НПОС.
Изменението е промяна в размера на пенсията; не е осъвременяване,
т.к. се променя размерът на отделна пенсия; може както да се намалява, така и
да се увеличава, докато осъвременяването се прави общо за всички пенсионери
с еднакъв процент. Изменението засяга определена пенсия и зависи според
обстоятелствата и основанието за изменението каква ще е промяната - нагоре
или надолу. За разлика от осъвременяването, не се извършва за всички
283

lOMoARcPSD|16234621
служебно, а по искане на лицето, като се спазва редът за отпускане на

пенсията.
Основанията за изменение са изброени в чл. 79 и чл. 21 от НПОС.
1) Представяне на нови доказателства от пенсионера за осиг. стаж,
доход, придобити след пенсиониране или заради изменено гражд.
състояние. Пенсията се изменя от момента на представяне на новите
доказателства, а не от момента на отпускането й.
2) Неправилно определен размер. Изменението се извършва по
инициативна на осиг. орган.
- Когато пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен
документ или такъв с невярно съдържание. Тогава се издава разпореждане от
компетентното ДЛ от ТП на НОИ, в което се констатира, че има неистински
документ и че част от стажа е неистински, не съществува. Това разпореждане
на ДЛ на ТП на НОИ - в него се определя нов размер на пенсията от момента на
отпускането според истинските предпоставки. Когато пенсията е неправилно
отпусната или е отказано неправилно отпускането й или е определена в
неправилен размер, се издава ново разпореждане, с което се отпуска в
съответния размер.
- Когато в срока на обжалване на разпореждането се предоставят нови
доказателства за осиг. стаж, според чл. 99, ал. 3 разпореждането се изменя
според новите обстоятелства от датата на отпускане на пенсията.
- При установени очевидни фактически грешки, технически грешки. Това
как става, не знам. Погрешно изчислен размер. При неправилно определеният
размер е със задна дата. Ако е била изчислена в по-висок размер, лицето ще
трябва да върне разликата. Има значение дали лицето е съдействало; спира се
пенсията на това основание, когато има съмнение за такова неправилно
изчисляване. Когато се определи пенсия в по-голям размер, чл. 105, ал. 2 КСО се
спазва за пог. давност; когато се определя в по-малък размер, надплатените
суми се удържат при спазване на размерите на удръжките по ГПК, ДОПК.
284

lOMoARcPSD|16234621
Въпрос 52 - Спиране, възобновяване, прекратяване и

възстановяване на пенсия – основания и ред
Спряната пенсия се възобновява, защото при спиране е спряно

изплащането, докато при прекратяване няма възстановяване, защото там
липсва право на пенсия.
Какво представлява спирането на пенсията? Чл. 95, ал. 1 КСО и чл. 11
НПОС е уредбата. Представлява временно преустановяване на нейното
изплащане, допустимо само при наличие на сериозни основания за това, които
трябва да са нововъзникнали. Т.е. ЮФ, настъпили след отпускането и
получаването.
Основанията за спиране са ЮФ, които са настъпили в процеса на
упражняване на правото на пенсия и имат значение за нейното основание и
размер.
Общи основания за спиране - предвидени в чл. 95, ал. 1, т. 1, 3 и 4 и ал.

2 КСО.
1) Искане на пенсионера. Много е странно основанието. Много са редки
случаите, в които на лицето му е по-добре да спре пенсията. Пенсията се спира
от момента, посочен в заявлението на лицето, или от момента на подаването
му, ако изрично не е посочена дата. Заявлението следва да е в писмена форма -
чл. 11, ал. 1 НПОС (по арг. от тази разпоредба) и да се подаде до компетентния
орган, като не е необходимо да се мотивира. Това основание се прилага за
всички видове пенсии; затова е общо основание.
2) Когато пенсионерът не е получавал пенсията повече от 6 месеца
и според мен може да се приложи, когато се изплаща от пощите; има
случаи, когато от пощата ви го носят на адрес; но не може да се установи,
когато се получава по банков път, защото той го получава от заверяването на
сметката му и по правилата на ЗЗД и банковата тайна лицето няма право да
узнае, че лицето не си е теглило пенсията, а и никой не е казал, че е длъжно да
си я тегли от банковата сметка. Моментът на спирането е първото число на
месеца, за който не е получена пенсията - чл. 11, т. 3 НПОС; според проф.
Мръчков би трябвало ФС за основанието за спиране да е налице след 6 месеца,
а не от първото число на месеца, през който не е получена, а от 6-ия месец;
проф. Мръчков смята този момент за несправедливо определен.
285

lOMoARcPSD|16234621
3) Когато не следва изплащането й при недопустимост за

кумулиране. Спирането при тази хипотеза се осъществява от датата на
отпускане на новата пенсия, която не може да се кумулира с тази.
Преустановява се изплащането на пенсията в по-неблагоприятния размер, но не
се спира; ти не можеш да му я спреш; той има ФС да получи две, но законът е
създал пречка да получавам и двете; затова се спира; може да бъде заявено
възобновяването й по всяко време, стига да е отпаднало основанието за
получаването на втората пенсия.
4) Чл. 95, ал. 1, т. 6 - когато са представени доказателства за
обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване.
Сравнително ново основание. В 14-дневен срок от получаване на доказателства
за обстоятелствата се издава разпореждането и спира от датата на
представяне на доказателствата.
5) Чл. 95, ал. 1, т. 7 - когато се установят данни за извършено
престъпление от значение за правото или за размера на пенсията. В този
случай материалите, обосноваващи спирането, се изпращат на съответния
прокурор. Като се върнат при дл. лице, то възобновява изплащането на
пенсията или издава разпореждане за прекратяване в зависимост от това какво
се е установило от производството.
6) Специфично основание за спиране е уредено в чл. 95, ал. 1, т. 5 КСО.
Когато пенсионерът не спазва предписанията на ОМЕ по отношение на
противопоказанията на условията на труд. Тук спирането е „от датата на
постъпване в НОИ на влязъл в сила акт, с който е установено извършено
нарушение на предписанията на органите на експертизата на
работоспособността по отношение на противопоказните условия на труд“ - чл.
11, т. 5 НПОС.
Ред за спиране - след сезиране от пенсионера или служебно се издава

разпореждане от органа, отпуснал пенсията според настъпилото основание.
Възобновяване на пенсията
Уредено е в чл. 97 КСО. Представлява продължаване на упражняване на
правото на пенсия поради отпадане на обстоятелството, заради което е било
преустановено изплащането й. То е действие, обратно на спирането.
286

lOMoARcPSD|16234621
Момент на възобновяване - от момента на отпадане на основанието за

спиране или от подаване на заявлението за възобновяването й.
Съгласно чл. 97, ал. 2 КСО пенсията се възобновява от датата на
отпадане основанието за спиране само ако заявлението е подадено в
тригодишен срок от тази дата. Ако е подадено след това - от подаването на
заявлението.
Специално при чл. 95, ал. 1, т. 6 и 7, когато са представени данни за
нейното прекратяване и дл. лице най-своеволно си я спира, както и при данни
за престъпление при отпускането й и се окаже, че няма данни за престъпление
или прекратяване, дл. лице служебно издава разпореждане за
възобновяване и пенсията се възобновява от датата на спирането.
Това е, колеги. Благодаря за вниманието. Хубав празник утре, радвайте се
на живота; не си мислете за пенсиите. В четвъртък ще има лекция и
упражнения; няма да отчитам неприсъствия, ако не дойдете - 9-ти декември е.
Хубав празник, радвайте се!
Лекция от 14.12.2021 г.
Ас. Попова
Прекратяване
Прекратяването е уредено в чл. 96 и чл. 99 КСО и чл. 11а до чл. 14 НПОС.
Представлява окончателно преустановяване на изплащането на пенсията,
т.к. се погасява самото право за получаването й. Причините са свързани с
нововъзникнали факти и обстоятелства, които се отразяват върху правото на
пенсия.
Малка бележка: в чл. 76 е регламентирано прекратяването на пенсии, а в
чл. 89 - отмяната на разпореждането за отпускане на пенсии. Ако разгледате
самите основания, ще видите, че при прекратяването причините са
свързани с нововъзникнали факти и обстоятелства; при отмяната става
дума за факти и обстоятелства, които са установени по-късно, но са възникнали
по-рано.
Този паралел между чл. 96 и чл. 99 затова е важен; правната уредба и
последиците си приличат. В учебника на проф. Средкова са разгледани заедно;
моето мнение е, че по чл. 99 не става дума за прекратяване. Основанията са
съществуващи към момента на отпускането новонастъпили факти и
287

lOMoARcPSD|16234621
обстоятелства; пенсията се прекратява от момента на настъпване на

съответното обстоятелство. Докато при отмяната на разпореждането за
отпускането по чл. 99 става дума за факти и обстоятелства, които са
съществували към момента на отпускането, но са установени по-късно, след
като пенсията е отпусната. При тях моментът на отмяна е от датата на
издаване на разпореждането за отпускането. Т.е. с обратна сила. И проф.
Мръчков ги е дал по този начин - че пенсията се прекратява по чл. 99; не съм
съвсем съгласна, ще видите защо.
Основания за прекратяване на пенсията по чл. 96

Те са общи и специфични. Общите се отнасят за всички видове
пенсии.
Общите основания:
1. Смърт на пенсионера. Установява се с данни от ГРАО. Моментът на
прекратяване е последният ден на месеца, в който е починало лицето.
2. Второто основание пак е общо - отпадане на основанието за
получаването й. Чл. 96, ал. 1, т. 4. Не е изрично изброяването; когато настъпи
конкретно основание, извън специфичните, уредени в чл. 96, ал. 1, т. 2 и 3. Би
трябвало общи да са основанията, които не се отнасят за конкретен вид пенсия,
за по-голям брой, но не мога да се сетя за основание, което да се отнася за
всички видове пенсия, освен смъртта.
Специфични основания
1. Отпаднала е необходимост от издръжка при наследствените
пенсии - чл. 96, ал. 1, т. 2 КСО. Това основание е при първо осиновяване на
сирака, защото се смята, че осиновителят ще поеме издръжката на детето.
2. Навършване на възраст на детето. Когато стане на 18 години, ако не
учи, се прекратява правото на наследствена пенсия, защото би трябвало то
само да почне да се издържа. Това е чл. 96, ал. 1, т. 2. Тук има още една
възможност - персоналните пенсии за сирак, които са отпускани по стария ред
и все още се получават - те ще се прекратят на това основание по т. 2.
3. Отпаднала необходимост от издръжка (все за наследствени
пенсии говорим) - встъпване в нов брак на преживелия съпруг. Уредена е в чл.
288

lOMoARcPSD|16234621
96, ал. 1, т. 3 и също се смята, че новият съпруг ще осигурява издръжка на

преживелия.
4. Инвалидни пенсии - чл. 96, ал. 1, т. 5. Когато пенсионерът не се
яви на освидетелстване от ТЕЛК, когато е служебно повикан, това означава,
че той има ЕР и те служебно го викат за някакво освидетелстване; имат някакво
съмнение, някаква промяна има; тогава се прекратява пенсията от момента на
изтичане на ЕР.
5. Когато пенсионер, който получава пенсия за старост по чл. 68, ал.
4 КСО, натрупа достатъчно стаж, за да получава стандартната ПОСВ.
При всички тези основания от момента на настъпване на основанието се
прекратява пенсията, освен при смърт - там е на следващия месец.
Основания за отмяна на разпореждането - чл. 99 КСО

Има няколко разлики. При тези основания служебно по инициатива на
органа се отменя разпореждането за отпускане на пенсията. Тук не става дума
за отпаднало основание, а за липсвало към момента на отпускането основание.
Пак няма право на пенсия и по това си прилича с прекратяването, само че онова
е занапред. Тази липса на основание се установява в по-късен момент, след
като пенсионерът е реализирал правото на пенсия. Отмяната на
разпореждането има обратно действие, защото е имало порок още при
отпускането на пенсията. Уредени са в чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „а“ - пенсионерът си
е послужил с подправени или документи с невярно съдържание или е
предприел друго противоправно поведение, за да получи пенсията. В този
случай не е налице законова предпоставка за възникване на правото, но едва с
влязла в сила присъда се установява, че за отпускането е извършено
престъпление - подправяне на официален удостоверителен документ,
изготвяне на неистински документ или документ с невярно съдържание. Освен
с присъда може да се установи с инцидентен УИ.
Друго обстоятелство, което води до отмяна, е инвалидността, ако тя е
причинена умишлено от лицето. Установено е, че лицето е целяло този резултат
да получи пенсия или инвалидността е причинена при извършване на умишлено
престъпление - чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „б“. Защото не може едно лице да черпи
права от собственото си противоправно поведение. Основанието трябва да се
установи с влязла в сила присъда.
289

lOMoARcPSD|16234621
Смъртта на наследодателя е причинена умишлено от наследника или в

резултат на извършено от него престъпление. Пак е уредено в чл. 99, ал. 1, т. 2,
б. „в“ КСО.
До същия ефект - отмяна на разпореждането за отпускане на пенсия - се
стига и в хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „г“, но там няма неправомерно
поведение от страна на пенсионера. Основанието е неправилно отпусната
пенсия; служебно се извършва отмяната по инициатива на органа, който я е
отпуснал. Пенсията се отменя с ефект от момента на отпускането й. Преценено
е неправилно, че лицето има право на пенсия, като всъщност то няма право.
Възстановяване на пенсията
Това е акт, обратен на прекратяването, но за разлика от отпускането на
пенсията не става дума за първоначално възникване на право, а за последващо
възникване на право на пенсия, след като е отпаднало основанието за
прекратяването й. И се отнася за случаите, когато отпадането изобщо е
възможно. Ясно е, че възраст - 26 години за пенсия за сирак, или смъртта - няма
как да отпаднат като основание; правна уредба за възстановяването - чл. 97,
ал. 2 КСО.
Когато лицето се обяви за безследно изчезнало, пенсията му се
прекратява. След това, ако това лице се върне, то се възстановява пенсията от
момента на изчезването, обаче ако е минала 3-годишната давност – само 3г.
назад се изплаща само. От друга страна, пенсията на наследниците, ако са
получавали такава пенсия, се отменя разпореждането за получаването й. В
случая нямаме основание и съответно те трябва да възстановят пенсията.
Прекратената пенсия се възстановява по писмено заявление на
пенсионера, което съдържа изявление, подкрепено със съответните
доказателства, че е отпаднало основанието за прекратяването й.
Възстановяването настъпва от момента на отпадане на основанието, ако
заявлението е подадено в 3-годишен срок от тази дата. Ако е пропуснат
срокът, възстановява се от момента на подаване на заявлението за
възстановяването й.
Единствено при специфичното основание за прекратяване – неявяване за

преосвидетелстване пред пред ТЕЛК, пенсията се възстановява от датата на
290

lOMoARcPSD|16234621
прекратяването й, ако се установи, че неявяването е било по уважителна

причина; това е чл. 97, ал. 3.
Пенсията се възстановява с разпореждане на ДЛ, на което е
възложено ръководството на пенсионното осигуряване в съответното ТП на
НОИ по чл. 98, ал. 1 КСО; всички разпореждания са в чл. 98. И всички тези
разпореждания може да се обжалват по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ във вр. с ал. 2,
б. „а“ КСО в едномесечен срок от получаването им от ръководителя на
съответното ТП на НОИ по правилата на АПК.32
Въпрос 54 - Контрол за спазване на осигурителното

законодателство, понятие, правна характеристика, органи,
принудителни административни мерки при нарушаване на
осигурителното законодателство
Контролът представлява правнорегламентирана оценъчна дейност,

при която се извършва съпоставка между правно дължимото и
фактически установеното поведение. Тя е насочена към гарантиране
спазването на изискуемото от законодателя поведение, като цели
предотвратяване и отстраняване на нарушенията. Представлява властническа
дейност, която се осъществява от компетентни органи в рамките на
компетентността им въз основа на служебното начало или по сигнал на ОЛ или
на други субекти. Дори и без сигнал, АО е длъжен екс официо да упражнява
контрол.
- оценъчна дейност, чиято правна основа, субекти, обекти и
съдържание са уредени в закон. Целта на така предприетата дейност е да
прецени съответствието между изискуемото от законодателството и
констатираните фактически действия, и въздържание от предприемане на
действия, свързани с ОсПО. Ако е налице разминаване между правно
дължимото и установеното, в рамките на контролната дейност се пристъпва
32 Относно един от въпросите от теста: чл. 22, т. 5 - помощи за профилактика и

рехабилитация; има и помощи по дългосрочното обществено осигуряване.
291

lOMoARcPSD|16234621
към прилагане на ПАМ, които са част от контролната дейност. Ако

несъответствие не е налице, оценъчната дейност завършва с тази констатация.
Видове контрол
- вътрешно и външноведомствен контрол според положението на
обекта и субекта на контрола. Външноведомствен е контролът на осиг. орган
върху осигурителите и върху ОЛ.
- според обекта на контрол той се дали на финансов и
административен; това определя и видовете органи за контрол - финансови и
административни.
- според момента на осъществяване на контрола той е предварителен и
последващ.
Контролни органи
По отношение на законосъобразното извършване на финансовата дейност
контролните органи са два вида според обекта на контрол. Т.е. тук в осиг.
законодателство контролът е финансов, за извършване на финансовата
дейност, обаче се разделя на два вида. Органите на НАП упражняват контрол по
законосъобразното внасяне на осиг. вноски по осигуряването. Те се занимават и
с набирането на вноските по доброволното основно осигуряване; ако
адвокатите се осигуряват за ОЗ и майчинство, НАП упражнява контрол по
отношение внасянето на осиг. вноски.
Органи с компетентност за финансов контрол са предвидени и в
структурите на НОИ. Те са финансови контрольори и ДЛ в централното
управление на НОИ и в съответните ТП по чл. 107, ал. 2, т. 3 КСО. На тях е
възложено да извършват финансови ревизии и проверки по разходите на ДОО,
както и по спазване на нормативните актове по ДОО във връзка с дейността,
възложена на НОИ. Тук имаме основното задължително осигуряване; тези
органи с това се занимават; контролните органи на НОИ не се занимават със
задължителното и доброволното осигуряване.
Те са натоварени да следят за законното разходване на осиг. средства
(НОИ), докато НАП следят за събирането на осиг. средства.
С адм. контрол са натоварени контролните органи на НОИ по чл. 107, ал. 2,
т. 1 КСО - инспекторите по осигуряване в съответните ТП на НОИ.
292

lOMoARcPSD|16234621
С обща контролна компетентност е натоварен управителят на НОИ

относно цялата извършвана от осиг. орган дейност. Ръководителите на ТП на
НОИ (те се наричат РУСО) контролират цялата извършвана от осиг. орган
дейност от тяхното териториално поделение.
Със специализирана компетентност е натоварен инспекторатът към
НОИ.
Обща - управителят и ръководителите на ТП; специална компетентност -
инспекторатът към НОИ.
По отношение на допълнителното осигуряване - и по задължителното, и
доброволното, с компетентност е натоварена КФН.
Права и задължения на контролните органи

Контролни правомощия, уредени в закона. Чл. 108 КСО урежда
контролните правомощия; чл. 110 ДОПК; чл. 102 ЗЗО (не съм сигурна дали
колегата ще има време да ви преподаде контрол). На законово ниво се
регламентират.
Задължение на проверяваните лица е да им осигуряват свободен
достъп до съответните помещения.
Имат право да назначават ВЛ, експерти, да получават информация, като
изискват документи, деклариране на банкови сметки, сведения и обяснения и
др.
Задължения има в чл. 109 КСО - тия задължения са конкретно свързани
със самите ФЛ, служители, с контролни правомощия. Те са длъжни да
опазват служебната тайна, т.е. всяка информация, която стига до тях в
рамките на ПО им. Има забрана да извършват допълнителен труд, за
осъществяване на търг. дейност също има забрана. В чл. 108 - длъжни са,
ако установят, че са създадени документи с невярно съдържание във връзка с
извършени осиг. плащания, да уведомят органите на прокуратурата. Ако са
подправили трудова книжа, служебна книжка, тогава би било такова
престъпление; ТрД вие никъде не го представяте; вие декларирате, че е
сключен и той си остава при страните; ведомости може да се подправят и това
също би могло да се разследва за престъпление.
293

lOMoARcPSD|16234621
ПАМ
Те представляват властнически правомощия на контролните органи
по предотвратяване или преустановяване на нарушенията или по
предотвратяване или отстраняване на неблагоприятните им последици.
Основание за налагането им е простото обективно несъответствие между
правно дължимото и действително установеното поведение на проверяваното
лице, страна по ОсПО. Поради това, че става дума за обективно несъответствие
между правно дължимото и действително установеното поведение, ПАМ не е
санкция за виновно поведение. При налагането им изобщо не е необходима и
заради това не се установява дали е налице вина. Въпреки че не са санкция, от
тях могат да настъпят неблагоприятни последици за обекта на контрол, върху
който са упражнени, но това е странична последица; това не е цел на ПАМ. Те
са средство за предотвратяване, ограничаване или преустановяване на
нарушенията. Налагат се с ИАА, който има преобразуващ ефект; това е
съществена разлика от наказването; при наказването имате НП или присъда;
тук имате ИАА с преобразуващ ефект. Защо преобразуващ? Защото с
налагането на ПАМ се променя правната действителност. Налагането им е от
компетентността на контролните органи; тия работи сте ги учили по АП и АПр.
Видове ПАМ
- задължителни предписания - тези са приложими тук при нас;
- спиране разпорежданията на незаконни действия. Спирането се
извършва от контролните органи на НОИ. Контролните органи на НАП също
дават такива задължителни предписания; трудови злополуки може да се
декларират след изтичането на срока, ако контролният орган на НОИ даде
такова предписание.
В областта на допълнителното осигуряване ПАМ са отнемане на лицензия,
свикване на събрания и заседания; назначаване на одитор или квестор и други,
които се налагат от КФН.
294

lOMoARcPSD|16234621
Въпрос 55 - Имуществена отговорност за нарушаване на

осигурителното законодателство
Правна уредба - чл. 110 КСО; глава 16 и глава 21 ДОПК
Понятие
Представлява санкция за виновно противоправно поведение на
страните в ОсПО. Изразява се в задължението на правонарушителя да
претърпи определени неблагоприятни последици в резултат на
неправомерното му поведение. Специално ИО е санкция за нарушаване на
осиг. законодателство, която се изразява в задължение за обезвреда на
причинените на осиг. орган вреди. Основанието за налагане на ИО е
причинената вреда, а целта на ИО е възстановяване на причинените вреди.
Субекти на отговорността
ФЛ и ЮЛ; ОЛ, когато са получили виновно недължимо плащане;
осигурителите, когато не са изпълнили задължението си за внасяне на ОВ или
са издали документ с невярно съдържание. ДЛ от осиг. органи и от НАП, когато
са извършили неправилно осиг. разходи, съответно са нарушили задълженията
си по събиране на осиг. приходи.
Основание за налагане на отговорността

Елементите от ФС на ИО са:
1) Имуществена вреда трябва да е налице. Тя е първият елемент от
ФС на ИО. Имуществената вреда може да е както претърпяната загуба
(например изплатено при липса на основание обезщетение), така и
пропуснатите ползи (най-често невнесените ОВ).
2) Противоправно поведение. Какво представлява то? То е
неизпълнение на нормативно установени задължения. Например невнасяне на
ОВ; имаме противоправно поведение - неизпълнение на задълженията за
внасяне на ОВ или неправилно извършване на осиг. разход; издаване на
документ с невярно съдържание, например от ОМЕ, и др. подобни.
3) Пряка причинна връзка между вредата и противоправното
поведение.
295

lOMoARcPSD|16234621
Съдържание на отговорността - изразява се в обезщетяване на

причинените вреди.
Ред за реализиране на отговорността

Установява се от контролните органи на НОИ или на НАП. Специално при
здравното осигуряване има контрольори в РЗОК.
Какъв е актът за установяване на вредата? РА по чл. 118 ДОПК,
когато става дума за установяване на нарушение във връзка със задължение за
ОВ. И с РА за начет по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО за неправилно извършени осиг.
разходи. С тези два вида РА се установява размерът на вредата, нейният
произход, субектът на ИО и дължимата обезвреда. Начетеното лице може да
направи възражения срещу фактическите констатации относно основанието и
размера на вредата.
Специално при отговорността за неправилно извършени осиг. разходи, тя
се налага с разпореждане от ДЛ от НОИ, на което е възложен контролът по
приходите и разходите на ДОО в съответното ТП на НОИ. Ако отговорността е за
невнесени ОВ, осъществява се по реда на ДОПК въз основа на РА от
ръководителя, възложил ревизията. От връчването на разпореждането или акта
ИО се счита наложена.
Изпълнението може да бъде доброволно и принудително.
Последното чрез запор, изпълнение върху движими и недвижими вещи на Дл. и
чрез изпълнение върху вземания на Дл. Тук в резултат на контрола контролният
орган е установил, че има разминаване между това, което е трябвало да
декларира адвокатът, и това, което е декларирал и платил като ОВ; те може да
му издадат предписание да подаде друга декларация, но освен това органите
на НАП с РА установяват както е несъответствието и на база на това реализират
ИО. Тук става дума не за контрол, а за налагане на ИО в резултат на контрола.
Ще продължим следващия час в 16:15 ч.
Въпрос 56 - Административнонаказателна отговорност за

нарушаване на осигурителното законодателство
ОсПО невинаги се развиват по предвидения от законодателството ред. За

нарушаване на нормативните разпоредби по осъществяване на ДОО, в част 3 от
КСО е предвидена административнонаказателна отговорност.
296

lOMoARcPSD|16234621
Понятие
Представлява санкция за виновно противоправно поведение; носи
се за административно нарушение, т.е. за виновно неизпълнение на
задължение по ОсПО, и се изразява в неблагоприятните последици,
които следва да изтърпи нарушителят. Т.к. задълженията по ОсПО по
основното осигуряване имат публичноправен характер, за нарушението им се
носи административнонаказателна отговорност. Някои от задълженията по
допълнителното осигуряване също са с публичноправен характер и за
неизпълнението им също се носи административнонаказателна отговорност.
От прегледа на норм. уредба в част 3 на КСО може да се направи извод за
разпределение на компетентността по реализирането на адм.нак. отговорност.
Когато са нарушени разпоредби, регламентиращи задължения във
връзка с получаване на осиг. обезщетения и помощи от ДОО, те са
установяват и санкционират от компетентните органи на НОИ. А
нарушенията при деклариране на данни от значение за размера и дължимостта
на ОВ, както и тяхното внасяне, се наказват от съответните компетентни
органи от НАП. Така в областта на общественото осигуряване АНО притежават
ограничена по обем материална компетентност. Органите на НАП не могат да
реализират отговорността по чл. 349 КСО и обратно - АНО на НОИ не могат да
реализират отговорността по чл. 355 КСО.
Субекти
Законодателят урежда специални и общи състави с различни
административнонаказателно отговорни лица. Най-често осигурителят и ОЛ
са предвидени като субекти на отговорността, но може да се реализира
отговорност и срещу субекти, натоварени с каквото и да е задължение от осиг.
законодателство. Т.е. всякакви субекти, натоварени със задължения от осиг.
законодателство. Например - ДЛ при осигурителя; или ДЛ в НАП или НОИ.
Нарушение
Административното нарушение - изп. деяние представлява
нарушение на разпоредба на норм. акт, неизпълнение на предписаното
правило за поведение. Може да се осъществи това неизпълнение на
297

lOMoARcPSD|16234621
предписаното правило за поведение с действие или бездействие, извършено

виновно.
Субекти на такива нарушения могат да бъдат всяко ФЛ, а ЮЛ носят
обективна административнонаказателна отговорност, т.к. не може да
формира вина. Когато субектът е годен да прояви вина, формата на вината
може да бъде умисъл или непредпазливост и общи състави на адм. нарушения
може да са мислими, т.к. самият чл. 349, ал. 1 е общ състав; това е мислимо за
всеки - ОЛ, ДЛ; може да е в краткосрочното, дългосрочното осигуряване - общ е
съставът. Могат да бъдат осъществени с действие и бездействие; от
осигурители, ДЛ.
По здравното осигуряване в чл. 106, ал. 3 ЗЗО са предвидени съставите.

Чл. 349, ал. 1 е типичен общ състав; неизпълнение на дадени
задължителни предписания също е общ състав, който може да се
осъществи от широк кръг лица. В последния случай ФС включва
властническо ВИ на контролен орган, съдържащо указание за предприемане на
конкретно поведение, адресирано към контролирания субект; предприемане на
поведение, което е обратно на предписаното. Формата на изп. деяние зависи от
поведението, което се изисква с властническото ВИ - дали да е действие или
бездействие.
Необходимо е при ФЛ извършители да бъде проявено умишлено
поведение, т.к. самата форма „неизпълнение на дадено предписание“
предполага, че последното е достигнало до знанието на лицето и то е наясно
какво е предписаното му поведение, което е достатъчно ясно и възможно за
изпълнение; и въпреки него лицето е предприело обратното; т.е. по отношение
на ОЛ този състав може да се извърши само умишлено.
Квалифициращо обстоятелство е предвидено в чл. 349, ал. 5 КСО.
Повторност е квалифициращото обстоятелство; повторност на нарушението по
чл. 349, ал. 1, 3 или 4. Веднъж е наложена санкция и деянието отново е
извършено. Налага се глоба или имуществена санкция в двоен размер спрямо
първоначално наложената.
Специални състави
Нарушение на задължението на ОЛ или на лицето, получаващо
осигурителни обезщетения, да предоставят достоверни данни. Това
298

lOMoARcPSD|16234621
нарушение включва както задължението за предоставяне на първоначална

информация на осиг. орган относно правото, размера и срока на изплащане на
осиг. обезщетение, така и последваща информация при промяна на
обстоятелствата. Такова задължение е предвидено в чл. 14, ал. 1 НПОС за
лицата, получаващи пенсия. Тези, които получават пенсия, са длъжни да
съобщават в едномесечен срок от узнаването или настъпването на всяко
обстоятелство, което може да доведе до спирането, прекратяването или
изменението на пенсиите. Задължението за уведомяване на настъпила
злополука, когато има съмнение, че е трудова, също е такова. Такова
задължение е насочено към осигурителя или предприятието ползвател. Когато
е насочено към ОЛ, те по Наредбата за ТЗ трябва да уведомят за инцидента
осигурителя; т.к. това не е предвидено в чл. 349, остава да се прилага общата
хипотеза на чл. 349 - част първа.
Изп. деяние на изброените състави на адм. нарушения могат да се
извършват в по-честите състави с бездействие - непредоставяне на данни;
неуведомяване за настъпили обстоятелства, които препятстват получаването
на обезщетение или водят до отпадане на основанието за получаването му. По-
рядко изп. деяние се осъществява с действия; такава хипотеза е мислима
при по-ранно завръщане на работа, преди да е изтекъл срокът на временната
неработоспособност. Съставите невинаги предполагат умишлено поведение от
ОЛ. В повечето случаи дори е нелогично формата на вината да е умисъл; по-
скоро е непредпазливост; при неуведомяване, че преживелият съпруг е
сключил последващ брак; майката, че си е настанила в детска ясла; едва ли
човек си прекъсва образованието, за да заблуди НОИ и да получава пенсия; а
при ЮЛ - те изобщо не формират вина.
Други специални състави са предвидени в чл. 349, ал. 4 КСО - който
състави документи с невярно съдържание или предостави неверни данни и пр.
Тези специални състави по ал. 4 са насочени срещу реда за получаване на осиг.
плащания от ДОО. И в двата състава има специална цел - неоснователно
получаване на осиг. плащания. Тук трябва да се извършват умишлено, щом има
специална цел; няма как.
В първия случай изп. деяние включва два елемента: активно поведение -
съставяне на документ с невярно съдържание, с който се цели въвеждане в
заблуждение на осиг. орган, че определено лице има право на осиг. плащане,
на което без така съставения документ то не би имало право или би имало
299

lOMoARcPSD|16234621
право, но в друг размер. Нищо не се казва и няма състав за неавтентичен

документ, т.е. съставен не от автора, който има право да състави съответния
документ, и подправен документ, който е истински по произхода си, обаче
впоследствие е променено съдържанието му чрез внасяне на техническа
поправка със същата цел.
Законодателството не предвижда ОЛ сами да издават документи, които
да послужат за получаване на осигурителни плащания. Последните промени са
отпреди 10 години; познайте колко ги прилагат. Горе в размерите на пенсиите
иначе постоянно правят промени. Законодателството не предвижда самите ОЛ
да издават документи, поради което това нарушение може да се извърши
от ДЛ при осиг. орган или при осигурителя, защото те могат да издават
документи за получаване на обезщетение. Първи състав - съставяне на
документ с невярно съдържание; обаче осигурителят не получава осиг.
плащане; а работникът няма право да съставя такъв документ; тия
несъвършенства никой да не ги гледа, както и да е.
Предоставяне на неверни данни. Осигурител, осиг. каса, самоос. се
лице може да са субекти; и работодателите на морските лица подават
декларации и биха могли да се сговорят с ОЛ то да получи осиг. плащане и
тогава тази цел ще бъде налице.
Специални състави са и тези по чл. 352 КСО - неизпълнение на ПАМ.
Тук вече става дума за отговорност по допълнителното обществено
осигуряване; на КФН или зам.-председател на КФН. Специален състав е
извършване на дейност без лицензия по чл. 353. Също и по чл. 353, ал. 2.
Осъществяване дейност без лицензия/ разрешение.
В чл. 273 ДОПК - възпрепятстване или неоказване на съдействие на
публичен изпълнител или друг орган по приходите. Чл. 273. (Изм. - ДВ, бр.
105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Който не окаже съдействие на орган по
приходите или публичен изпълнител или възпрепятства упражняването на
правомощията им, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. за физическите лица, а
за едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция в
същия размер. При повторно нарушение наказанието е глоба или имуществена
санкция в размер от 1000 до 2000 лв.
Няколко са специалните състави; част от тях са свързани с предоставяне
на данни - чл. 355, ал. 1.
300

lOMoARcPSD|16234621
Друг състав - чл. 355, ал. 2; пак със същата цел. Тук обаче не да се получи
плащане, а да се избегне плащане на ОВ.
Чл. 104, ал. 1 ЗЗО - „Длъжностно лице на работодател или работодател,
който не заплаща вноските за осигуряване на лица, за които е длъжен да
плати, се наказва с глоба в размер от 2000 до 4000 лв. за физическите лица или
имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер
от 4000 да 8000 лв.“ Самоос. лица също.
Какво представляват адм. наказания? Неблагоприятни последици,

които наказаното лице претърпява поради предприетото от него поведение в
нарушение на публичноправно задължение.
Видове адм. наказания

- глоба за ФЛ, имущ. санкция за ЮЛ.
Има и други наказания:
- по Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по
дентална медицина. На тях може да се наложи порицание в качеството им на
изпълнител по медицинска помощ и за нарушение правилата на добрата
медицинска практика.
- Освен порицание, друго адм. наказание е лишаване от право за
упражняване на професия или заемане на длъжност.
- заличаване от регистъра на колегията на съсловната организация.
На медицински специалисти се налага това, ФЛ. Срочни са тези наказания.
Срокът се определя от наказващия орган в границите на закона.
Ред за осъществяване на отговорността

Установява се от контролните органи с АУАН33. По задължителното
основно осигуряване това са органите на НОИ по чл. 350, ал. 1 КСО, а
органите по приходите или публичния изпълнител по чл. 279 от ДОПК, чл. 355,
ал. 5 КСО за нарушаване задълженията по внасяне на ОВ.
Нарушенията по допълнителното обществено осигуряване се
установяват от контролните органи на КФН. В случая са упълномощени лица
от председателя на КФН. По едно време бяха 7 контролните органи по
здравното осигуряване, в момента са по-малко. НАП се занимава с установяване
33 нали знаете, че ЗАНН е променен.
301

lOMoARcPSD|16234621
на нарушенията по здравното осигуряване; ДЛ в държавна агенция медицински

одит; районните здравни инспекции и членове на регионалните комисии по
професионална етика - предполагам, че това ще ви го преподадат.
С АУАН се администрира самото административнонаказателно
производство. Той има реквизитите по ЗАНН.
Налагане на наказанията
От АНО, който се определя конкретно в съответния норм. акт. КСО в НОИ
определя като АНО директора на ТП на НОИ или упълномощено от него ДЛ. То
се отнася за нарушенията във връзка със събирането на ОВ. Изп. директор на
НАП или упълномощено от него ДЛ е АНО при нарушения във връзка със
събирането на ОВ. С други думи, изобщо не са еднакви органите, които
установяват и органите, които наказват. Примерно, при здравното осигуряване
е директора на ИД „Медицински одит“, председателя на управителния съвет на
районната колегия на съсловната организация – т.е. това са висшестоящите
органи в администрацията, която обикновено установява нарушенията.
Специално за допълнителното осигуряване наказващ орган е заместник-
председателят на КФН или упълномощено от него лице.
С НП се налага адм.нак. отговорност. То също има реквизитите по

ЗАНН.
Според спецификата на нарушението при съсловните организации, като
наложат съответното наказание, препис от акта се изпраща на РЗОК и на
лечебното заведение, където работи лицето, за да му се прекратят договорите.
Обжалването е по ЗАНН в 14-дневен срок от връчване на НП пред

РС. Обжалването става чрез АНО, издал акта. НП подлежи на обжалване пред
РС, в района на който е извършено нарушението. Неговите решения се
обжалват пред съответния административен съд.
Това беше от мен, колеги. Благодаря за вниманието. Успешно представяне
и явяване на изпитите; съзнавам, че не е достатъчно качествено такъв тип
преподаване, така че ще трябва повече да четете, на което много се надявам.
Нашето ОсП не е най-забавното на света. Новата година да ви доведе много
успехи и да удовлетвори всички усилия, които ще положите в три сесии поне,
дай, Боже, не повече.
302

lOMoARcPSD|16234621
Лекция от 16.12.2021 г.
Гл. ас. д-р Атлиана Милева
Здравейте, колеги! Дали ме чувате? Добре, а дали ме виждате? Сега дали

виждате екрана?
За който не си ме спомня, съм Атлиана Милева; преди година някъде ви
тормозих с лекциите по ТрП; след това някои от вас и на упражненията.
Доживяхме да стигнем до здравноосиг. право. Тази и следващите няколко
лекции ще имам удоволствието да ви занимая с въпросите по здравноосиг.
право.
Въпрос 57 - Здравно осигуряване – понятие, предмет, метод на

регулиране, източници, принципи и функции
Преди да кажем понятието за ЗОсП, трябва да направим разграничение

между правото на ЗО и правото на безплатн оползване на мед. обслужване. В
една и съща норма на КРБ имаме аписани тези две основни права на бълг.
граждани. Оттук нататък искам да запомните разликата в понятията; едно е
правото на ЗО; ЗОсП, което е дял от ОсП; друго е здравното право/
медицинското право, което е свързано с правната уредба в ЗЗ и в Закона за
лечебните заведения и т.н. Няма как в ЗО да нямаме препращане и към тези НА,
но въпреки това държа на принципното разграничение, което ако сега не
възприемете, завинаги щеговорите неточно.
В ЗОсП ние говорим за ЗОЛ. Това е ОЛ, което е титуляр на правата при
настъпване на здравно ОСР. При медицинското право титуляр на правата е
пациентът.
Изпълнител на мед. помощ е понятие от ЗОсП; лекарят е понятие на мед.
право; изпълнителят на мед. помощ е съвсем различна правна фигура, с
различни правни белези и различни права и задължения. Друг е въпросът, че
ФЛ може да съвпада с изпълнителя на мед. помощ. Но правната постановка е,
че това са две различни правни фигури.
НЗОК и МЗ. МЗ е ДО, като всяко друго министерство, на което е възложена
здравната политика в областта на здравеопазването. НЗОК е осиг. орган в
303

lOMoARcPSD|16234621
областта на ЗО; субектът, който е длъжен да осигури престациите при

настъпване на ОСР в областта на ЗО. НЗОК е публичен орган и като такъв - на
него е възложена функцията да гарантира осигуряването на мед. помощ на ЗОЛ
при настъпването на ОСР за ЗО.
Системата на ЗО - при нея говорим за осигуряване; т.е. за принципа на
солидарност. Всички задължително ЗОЛ - или те лично, или за тях се внасят ОВ.
Така натрпаните средсства в бюджета на НЗОК са тези, от които би следвало да
се заплаща оказаната мед. помощ на ЗОЛ. Докато при правото на безплатно
ползване на мед. обслужване и това, което е уредено в чл. 82 ЗЗ - там говорим
за безплатност; безплатност ще рече, не че е безплатно наститина, а това, че
финансирането е за сметка на държ. бюджет - въз основа на всички събрани
публични средства в държ. бюджет.
Правна уредба - ЗЗО за ЗО; а за мед. право - ЗЗ.
Мед. право е дял от АП, специалната част на АП. ЗОсП е съвсем различно
от медицинското право.
И двете права са конституционно закрепени в чл. 52 КРБ - „.......“. Това са
права от категорията на социалните права; като такива не не са
самоизпълними'; има необходимост от намеса на държавата чрез конкретната
уредба на отношенията в заокнов НА; отношенията трябва да бъдат уредени
със закон - така предвижда КРБ; а не с ПНА.
Чл. 52, ал. 2 КРБ предвижда „....“. Понбятието здравеопазване включва
както здравното осигуряване, така и безплатната медицинска помощ.
Здравеопазването се финансира от различни източници - държ. бюджет; в КРБ
се казва - от работодателите; т.к. 91 г. не сме имали изградена система на ЗО и
тогава като осигурители са посочени само работодателите; след това от лични
и колективни ОВ; работодателите заплащат ЗОВ (здравноосигурителни вноски).
Тук нормата, както е достатъчно широка - да предвиди различните методи на
финансиране, така тя и ограничава в известен смисъл редът за финансиране на
ЗО да бъде изрично уреден в закон; освен ако в самия закон няма изрична
делегация; основните обществени отношения трябва да бъдат уредени със
закон.
Чл. 82 ЗЗ - в него изрично са посочени тези медицински услуги, които са
част от правото на безплатно медицинско обслужване и които са извън обхвата
на задължителнот ЗО. Това са мед. услуги, свързани с мед. помощ при спешни
състояние; в ЗЗ имаме лег. дефиниция на понятието спешно състояние - чл. 99,
304

lOMoARcPSD|16234621
ал. 2 - „......“. Извън спешните състояния (това е правното понятие за спешно

състояние; оттам нататък идва преценката на лекарите за всеки случай дали
попада в понятието; тук е въпросът дали средствата трябва да са за сметка на
държ. бюджет или за сметка на НЗОК, ако не е спешно състояние; тук има един
доста специфичен момент на преценка, който има съществени както правни,
така и финансови параметри.
Чл. 100, ал. 2 ЗЗ - „......“. Практиката, когато дадено лице в спешно
състояние постъпи в лечебно заведение, да бъде изисквана лична карта, за да
се провери дали лицето е ЗОЛ или не в системата на НАП; ако състоянието е
спешно, първата работа на лекарите трябва да бъде да се погрижат за него, а
не да проверяват ЗО му статут. Заслужава подкрепа идеята, че трябва да се
разграничи финансовата част на здравеопазването от медицинската и чисто
експертната функция на лекарите. Възлагането на лекарите на всички видове
финансови задължения във връзка с отчитане на дейността трябва да е
допълнителна, а не основна дейност.
Освен на спешната мед. помощ, по чл. 82 ЗЗ се включват и
профилактичните прегледи по време на бременност и акушерската помощ. По т.
3 - лудниците; стационарната психиатрична помощ също е включена в правото
на безплатно мед. обслужване; т. 4 - осигуряване на кръв и кръвни продукти
(тук нещата са по-скоро теоретични, отколкото практически; същото се отнася
за трансплантацията на органи, тъкани и клетки); т. 7 - експертизите за вида и
степента на увреждане и трайната неработоспособност; дейността на ТЕЛК,
НЕЛК и ЛКК - цялата тази дейност е част от безплатното мед. обслужване; една
бариера за злоупотреби с дейността на ТЕЛК би било въвеждането на някаква
такса; ще стои въпросът дали тя ще е възможна за заплащане, но може да се
постави такава такса; но в момента това е безплатно.
Медицинският транспорт - т. 9; доколкото говорим за публичната услуган
публичните линейки; ако някой прецени, че няма достатъчен достъп до мед.
транспорт, който да е безплатен; в КОВИД кризата сериозно се разрасна
дейността на частните линейки, които предоставят такава услуга.
Т. 10 - асистираната репродукция; не е неограничен този обхват; има
определени параметри.
Ваксинацията. Съгласно чл. 82, ал. 2 - уредбата, която косвено касае и
КОВИД ваксинацията. Всеки български гражданин има право на ваксина за
задължителните ваксинации и реимунизации. Това основно касае
305

lOMoARcPSD|16234621
непълнолетните, на които се поставят редица ваксини, които са част от

задължителната имунизация. Важна е и ал. 3 на чл. 82, съгласно която всички
непълнолетни бълг. граждани имат право на мед. помощ „.....“. Тези дейности
се финансират не от лицата, които ползват тази мед. помощ, а от държ. бюджет
или от общинските бюджети.
За да приключим със ЗЗ и безплатното мед. обслужване, трябва да кажем,
че ФЛ, които са титуляри на това право на безплатн омед. обслужване по ЗЗ
имат и определени задължения; понятието е пацент. Пациентите по ЗЗ имат
задълженията по чл. 94 ЗЗ - „.....“.
Съществена разлика между правото на безплатно мед. обслужване и
правото на ЗО по ЗЗО е в това, че стойността на оказваната мед. помощ в
единия случай се поема от държ. или общинските бюджети, а при ЗО се поема
от бюджета на НЗОК, където пък средствата би следвало да се набират
единствено и само от заплащането на ЗОВ.
Понятие за ЗО
Имаме опит за лег. дефиниция на понятието ЗО, което е в чл. 1, ал. 2 ЗЗО и
в чл. 2, ал. 1 от същия закон. Казвам опит, т.к. както ще видим, подлежи на
сериозна критика непоследователния законодателен подход при определянето
същността на ЗО, т.к. има разминаване между самите два текста. В чл. 1, ал. 2
законодателят определя ЗО като „дейност по набирането на ЗОВ и ЗО премии,
управлението.......договори“. В чл. 2, ал. 1 изведнъж задължителното ЗО се
оказва само дейност по управление и по разходване на средствата от
задължителните ЗОВ, за заплащане на здравни дейности, което се осъществява
от НЗОК и РЗОК, а не и дейност по набиране. В чл. 2, ал. 1 набирането на ЗОВ е
изключено от обхвата на понятието, което е изрично противоречие. Това е
направено от чисто прагматични причини от законодателя, т.к. набирането на
ОВ, съответно на ЗОВ, е прехвърлено върху друг ДО, а не върху публичните
осиг. органи, а именно - НАП. Затова се стига до този теоретичен абсурд да се
твърди, че набирането на ЗОВ не е част от ЗО, което е абсурдно; ЗО е дейност
както по набиране на съответните средства, така и по управление и разходване
за съответните цели, за които са предвидени тези средства. Така че четем чл. 2,
ал. 1 ЗЗО с едно наум.
Правни белези на ЗО
306

lOMoARcPSD|16234621
1. То е елемент от осиг. система. Като такъв то е дейност по набиране и по

разходване на ОВ, в случая ЗОВ. Като елемент от осиг. система, то се
осъществява чрез ЗОсПО. Имаме две големи категории ПО:
- ПО по набиране на средствата за ЗО; основно задължение по това ПО за
набиране на средствата имат осигурителите, независимо дали са осигурители
за себе си или осигурители за другиго. Това задължение на осигурителите за
набиране на средствата се осъществява спрямо здравноосиг. орган.
- ПО по разходване на средствата за ЗО. Основното задължение по това
ПО е на здравноосиг. орган, а именно - при настъпването на съответния здравен
ОСР да гарантира оказването на мед. помощ, или казано по-общо -
предоставянето на здравноосиг. престации на ОЛ.
2. ЗО е свързано със здравето на хората и това е спецификата му спрямо
другия дял на осиг. система - за неработоспособността.
В обобщение можем да кажем като характеристика на ЗО, че както всяко
друго обществено осигуряване, то е форма на преразпределение на обществени
средства за задоволяване на индивидуални потребности на ЗОЛ при
настъпването на съответните здравни ОСР.
ЗОсП, чийто предмет е ЗО, е елемент от осиг. система. Особеност е, че при
ЗО няма значение загубата на работоспособност; достатъчно е единствено и
само увреждането на здравето, за да влезе в действие ЗО. Не е необходимо да
се стигне до загуба на работоспособност, за да има ОЛ право на осиг.
престации.
Самото осигуряване се изразява от една страна в набиране на средствата,
а от друга -в предоставяне на необходимата мед. помощ на конкретното ЗОЛ в
конкретния случай, който го касае. И би следвало ЗОЛ да не заплаща
стойността на тази мед. помощ, а тя трябва да се плаща от негово име за
сметка на осиг. орган.
Има един теоретичен спор, по който няма да навлизам в дълбочина, за да
не губим време за по-прагматичните неща. Спор между проф. Мръчков и проф.
Средкова по отношение на това дали ЗО е вид обществено осигуряване. Тук на
първо място ще ви кажа един чисто практическ иаргумент: ВАС застъпва
тезата, че ЗО е част от системата на общественото осигуряване; това е така,
защото то е предназначено да компенсира неблагоприятните имуществени
последици, които настъпват за съответното ОЛ при настъпването на ОСР,
свързан със здравното състояние на лицето. Затова аз намирам за спорна
307

lOMoARcPSD|16234621
тезата на проф. Мръчков, че общественото и здравното осигуряване не са

елементи на единната осиг. система. Неговият единствен аргумент е, че КРБ и
осиг. законодателство уреждат отделно общественото от здравното
осигуряване, в два отделни закона - КСО, ЗЗО. Извън този негов аргумент, аз не
намирам някакъв друг написан от него аргумент; дори и в тази посока не
считам, че е състоятелен този аргумент, т.к. в исторически план имаме риска
безработица до 2003 г., преди да имаме КСО; до 2003 г. общественото
осигуряване при безработица също беше в отделен закон, но никой никога не е
считал, че безработицата не е ОСР и не е дял от осиг. система. Също и
доброволното пенсионно осигуряване до 2003 г., преди КСО, също се уреждаше
в отделен заокн; очевидно то е вид пенсионно осигуряване, т.е. такова при
трайна неработоспособност, и безспорно никой няма колебание, че то е вид
обществено осигуряване и дял от обществената осиг. система. Аргументът за
двата НА като че ли не е достатъчен.
От друга страна ние гледахме чл. 52, където са ЗО и правото на безплатна
мед. помощ. Той казва, че и защото имаме два отделни текста в КРБ. Но в чл. 51
КРБ, където е правото на обшествено осигуряване, там имаме и правото на соц.
подпомагане, което е съвсем самостоятелен отделен правен отрасъл, който по
дидактически причини се изучава заедно с общественото осигуряване в общата
дисциплина осигурително право. А те са в една и съща норма на КРБ; не можеш
да кажеш, че щом има две отделни норми на КРБ, това са два отделни
отрасъла, а когато има два отделни отрасъла в една норма, да си затваряш
очите. ЗО в същността си е метод за разпределяне на публични средства за
покриване на конкретни рискове, когато те настъпят за дадено лице. ТОва е в
основата както на ОсП, така и на ЗОсП. ЗО е част от единната система, която
имаме, и това не се променя от факта, че имаме и други субекти, които участват
в тази система, напр. изпълнителите на мед. помощ.
В крайна сметка определящо за това дали е налице една осиг. система
или не е дали имаме набиране на средства и разходването на тези средства за
съответните цели. Тук имаме припокриване между ЗО и общественото
И преди да излезем в почивка, само ще обобщим, че предметът на ЗО е от
една страна набирането на средствата за ЗО чрез ЗОВ, а на второ място -
разходването на тези средства за оказването на медицинска и дентална помощ
на ЗОЛ.
308

lOMoARcPSD|16234621
За метода на правно регулиране - препращам към метода на регулиране в

ОсП, т.к. няма разлики освен една, която е по отношение на това, че имаме по-
високо приложение на метода на децентрализираното регулиране и на метода
на равнопоставеността, т.к. в ЗОсП имаме и двата примера за недържавни
източници на ОсП - националните рамкови договори и договорите между
изпълнителите на мед. помощ и РЗОК. Сега правим почивка и в и 15
продължаваме.
Историческо развитие на правната уредба

Това ще ви даде една перспектива, за да разберете каква е правната
уредба в момента, защо е такава; това ще даде обяснение и на част от
проблемите пред ЗО система, които имаме в момента. Тази част ще я мина
много набързо, но ще ви я изпратя тази част от презентацията, така че не се
притеснявайте, ако не успеете да запишете наименованията на НА. Пряко за
изпита никой няма да изисква това от вас, но все пак е добре да имате по-
широки познания в тази област.
Първият закон, който въвежда задължително ЗО в сравнителноправен
план е приетият по време на управлението на Ото Фон Бисмарк в Германия от
1883 г. Закон за здравното осигуряване на работниците.
В българското право какво се случва? В исторически план има два големи
етапа на правна уредба на ЗО отношения:
1) Първият етап обхваща периода от Освобождението от турско робство
до отмяната на здравното осигуряване през 1951 г. След 1951 г. се въвежда
безплатната мед. помощ за всички граждани, финансирана от държавата чрез
данъци и други държ. вземания.
2) ВТорият етап на правната уредба на ЗО отношения е от 1998 г. (от 1951
до 1998 г. нямаме здравно осигуряване, имаме друга система).
В първия етап имаме три периода:
- от освобождението до 1924 г. Законът за женския и детския труд от
1905 г. е първият български трудов закон и в чл. 24 от него се предвижд
авъзможността за създаване на фонд за застраховане на работниците от
злополука, смърт, старост и инвалидност, който се учредява със суми, които се
събират от глоби за нарушаването на закона за женския и детския труд; това е
предвидено да стане, когато бъде въведено по надлежния заокнодателен ред и
това за съжаление става със Закона за обществените осигуровки от 1924 г.
309

lOMoARcPSD|16234621
Съгласно Закона за спомагателната каса от 1905 и ??? оказване на мед.

помощ при заболяване на тези работници. Прави впечатление, че в този период
осигуряването на мед. помощ при настъпване на ОСР е другата страна на риска.
От една страна имаме риска, при който се предоставят парични престации
поради настъпване на риска (например обезщетение за временна ил итрайна
неработоспособност), а едновременно с това се предоставя мед. помощ, което
към този период се обозначава като натурални престации.
По Закона за подпомагането на държ. работници от 1906 г. при
инвалидност и заболяване закрилата се изразява в поемането на разходите за
оказаната мед. помощ на осиг. лица от една страна, но от друга - в самото
оказване на тази помощ, което включва преглед от лекар, отпускане на
лекарства и лечение в държавна болница или санаториум.
Основният НА, който през този период урежда ЗОсПО, е Законът за
осигуряване на работниците и служащите от 1918 г., което е първият общ
здравноосигурителен закон. Тук вече се покриват всички работници и
служители. Той урежда като ОСР болестта, злополуката, бременността и
раждането.
Вторият подпериод от първия етап е белязан от приемането на Закона за
обществените осигуровки от 1924 г. Той е първият общ осигурителен закон, т.к.
урежда всички ОСР за всички ОЛ, вкл. и задължителното ЗО.
Периодът след 1943 г. - Наредба-закон за фонд здравна застраховка на
родителите, членовете на семейството им'; Законът за общественото
осигуряване от 1949 г.
То;лкова за този първи етап. Краят на този първи етап е белязан с
отмяната на осиг. система и въвеждането на безплатна мед. помощ пред 50-те
на 20-ти век. Това дава обяснение на част от проблемите, с които се сблъскваме
след 1998 г. С приемането на Указа на президиума на НС за всеобща безплатна
мед. помощ от 1951 г. съгласно чл. 1 от него мед. помощ в РБ е безплатна за
всички граждани и обхваща - „.....“. Единственото, което не включва
безплатната мед. помощ, са лекарствата и превързочните материали, които се
отпускат без рецепта или по рецепта, издадена от лекар с частна практика;
постепенно се обхващат и лекарствата.
Лечението на всички граждани след 1951 г. официално се поема от
Мнистерството на народното здраве и здравеопазването става една
изключително държавна дейност. Имаме държ. здравна система, финансирана
310

lOMoARcPSD|16234621
от общи данъчни приходи; мед. закрила не е обусловена от каквото и да било

лично и непосредствено участие на лицата. И това право е всеобщо на всички
бълг. граждани.
То е право на конкретно лице???
Безплатна е помощта - за сметка на държ. бюджет.
3) Тя е многократна мед. помощ; не се изчерпва с еднократно оказване;
4) Тя е всеобхватна; има максимално широк обхват; и диагностична, и
лечебна, и профилактика.
5) Право на тази мед. помощ има всеки гражданин на НРБ, без каквото и
да е изключение. Имаме максимално широк персонален обхват на помощта,
незаивисмо от пол, възраст, раса; единствената предпоставка е притежаването
на бълг. гражданство; няма значение дали лицата работят или не; затова и
незаетите членове на семейството вече имат собствено лично основание на
помощ.
По отношение на чужденците - те също имат право на безплатна мед.
помощ, но само когато тя е спешна. Ако обаче имат право на обичайно
пребиваване, те се ползват със същите права като бълг. граждани.
КРБ от 1971 г. закрепва правото на безплатна медицинска помощ на всеки
гражданин. Вече в К това право е закрепено в чл. 47, ал. 3. Въз основа на тази
норма е приет и новият Закон за народното здраве от 1973 г. Впоследствие се
приема и Правилникът за прилагане на Закона за народното здраве, в който се
посочва какво се включва в безплатната мед. помощ. Тук се включва всичко,
което бяхме казали преди малко.
Оказването на мед. помощ е от публични държавни лечебни заведения.
При безплатната мед. помощ в периода от 51-ва до 98-ма нямаме осиг.
орган, нямаме ОВ„ няма значение предварителното участие на лицата в
набирането на срествата; липсва съществена част от понятието за осигуряване
- липса ПО по набиране на средствата за осъществяване на ЗО система.
Сходство има в това, че мед. помощ се оказва при настъпило увреждане на
здравето; тук е единственото сходство между тези две фундаментално
различни системи на оказване на мед. помощ.
Освен че мед. помощ се оказва от държ. здравни заведения, тя се оказва
от мед. специалисти, лекари, които работят по ТрПО с тези държ. здравни
заведения, които оказват мед. помощ в този период.
311

lOMoARcPSD|16234621
Какво се случва след 1998 г., след приемането на ЗЗО? Вие сте далеч от
периода преди това и нямате житейски и практически опит за този период;
важно е да го знаете, за да си дадете сметка колко е било трудно изведнъж да
преминеш от система, която е безплатна и толкова всеобхватна, да преминеш
изведнъж към модел, който е свързан с твоята лична отговорност за
собственото ти здраве и да преминеш към система, за която ти трябва да имаш
принос към нея, за да получаваш някаква насрещна престация. Това обяснява
проблема с несъбирането на ЗОВ в първите години от въвеждането на ЗО.
Изисква доста дълго време; и до днес някои хора не го разбират, че за да
получаваш нещо, ти трябва да имаш принос.
Чисто формалноправно промяната става след КРБ от 1991 г. с приемането
на чл. 52, койт оспоменахме. ЗЗО, приет 1998 г.
Другата съществена разлика, която въвежда ЗЗО, която е разлика и по
отношение на общественото осигуряване в тесния смисъл на думата, е опитът
да се въведе саморегулиране на ОсПО чрез възможността а сключване на т.нар.
национални рамкови договори, които да обвързват страните, които имат
отношение към оказването на мед. помощ, а именно - здравноос. орган и
съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Това
саморегулиране има и съществено значение по отношение на финансовата
страна на въпроса, т.к. перспективата е съвсем различна; вече не говорим за
държ. лечебни заведения, за трудови договори, а за отделни ФЛ, които желаят
да практикуват професията; за тях няма гарантиран доход, а за ЗОЛ няма
гарантирано оказване на мед. помощ. Трябва да има осигурени изпълнители;
трябва да има достъп до тях; трябва да има предварителен период от време на
осигуряване на лицето и т.н.
Съвременна правна уредба

Международни правни актове
- чл. 25 ВДПЧ;
- чл. 12, ал. 1 МПИСКП
- актове на МОТ във връзка с общественото осигуряване: Конвенция 3 за
закрилата на майчинството, кдъето е предвидено правото на майакта да ползва
безплатна лекарска и акушерска помощ; Конвенция 103 и 183 за закрила на
майчинството - същото се предвижда; Конвенция 24 относно осигуровката
болест в индустрията и Конвенция 25 относно същата осигуровка в
312

lOMoARcPSD|16234621
земеделието. Както в българското ЗОсП през 1951 г., така и в международните

актове предоставянето на мед. помощ се счита за натурална престация; където
е уредена осигуровката болест, върви с материални престации с натурални
престации за оказване на мед. помощ за същата настъпила болест за лицето.
Конвенция 18
Конвенция 37
Редица други конвенции на МОТ
Конвенция 102 за соц. сигурност от 52 г.
Тези са ратифицирани от България; влезли са в сила за нея.
Конвенция 130 на МОТ от 1969 г. обаче не е ратифицирана - относно мед.
грижи.
От регионалните актове, от актовете на Съвета на Европа - Европейската
социална харта, чл. 12 и 13; ПЕС - ХОПЕС - чл. 31. уредбата по отношение на ЗО
се съдържа и в координационните регламенти - Регламент 883/2004 г.
Координацията на системите за социална сигурност; и Регламент 897/2009 г.,
който е за прилагането на първия. В регламентите на ЕС уредбата на ЗО върви
като натурална престация при настъпване на съответната болест, паралелно с
материални престации.
ДОПК го споменаваме дотолкова, доколкото по него върви
производството; органът, който опосредява набирането на ЗОВ, е НАП;
прцедурата по набирането става по реда на ДОПК; контролните механизми,
редът за санкциониране на лицата, ако не спазват правилата, чрез РА за начет
и т.н. - няма отклонение от ученото по ОсП за ОВ.
ЗЗ - има значение по отношение на това кои субекти могат да оказват мед.
помощ.
Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина - има значение
за това, че за някои лекарства и консумативи НЗОК заплаща за тях при домашно
лечение съгласно чл. 45, т. 11 и 12.
Законът за лечебните заведения - той ни е важен, т.к. ще видим, че има
две категории изпълнители на мед. помощ, едната от които са лечебните
заведения.
Законите за съсловните организации са важни, защото те определят
правния статут и правомощията на един от основния субект, страна по
националния рамков договор.
313

lOMoARcPSD|16234621
ПНА
Наредбата за осъществяване правото на достъп до мед. помощ; Наредба
9/2019 г. за определяне пакета за здравни дейности, гарантиран от бюджета за
ЗОК. Има поредица от Наредби, които са отменяни на едно или друго
основание.
Наредба 4/2009 за условията и реда за предписване и отпускане на
лекарствени продукти.
Наредба 6/2008 за реда за заплащане на сумите по ....
Наредба 7/2015 за критериите ......
Наредба 8 от 2016 г. за профилактичните прегледи и пр.
Наредба Н-13/2019 за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни ....
Наредба във връзка с европейската здравноосиг. карта
Правилникът за устройството и дейността на НЗОК - последният действащ
е от 2019г.
Недържавни източници
Понастоящем действат два национални рамкови договора. Единият е за
мед. дейнсот, другият за денталните дености. И двата са приети през 2019 г.
Страните по тези договори са НЗОК и българският лекарски съюз и НЗОК и БЗС
(българският зъболекарски съюз).
Националните рамкови договори - това е много съществен въпрос. В
практиката на ВАС го определя като недържавен източник на ОсП с норамтивен
характер, който се определя от законодателната делегация за нормотворческа
дейност в областта на задължителното здравно осигуряване. По характера си
той е ПНА; това изрично е предвидено и в чл. 4а от ЗЗО; нормативен АА; той има
действие на територията на цялата стрнаа; действа за определен срок и има
действие по отношение на персонално неопределен кръг субекти и затова е
източник на правото.
Правната харкатеристика на недържавните източници

- създават се в резултат на законовата делегация
- имат нормативен характер, т.к. съдъжат правни норми, общи правила за
поведение. Нормите имат действие по отношение на персонално неопределен
кръг правни субекти. Те действат спрямо страните по националните рамкови
314

lOMoARcPSD|16234621
договори, които са НЗОК и БЛС по отношение на мед. дейности, а по отношение

на денталните дейности - НЗОК и БЗС. Ще видите в чл. 54 ЗЗО относно
подписването на договора.
- националните рамкови договори имат действие за срок от три години.
Преди беше за една година; сега действат за срок от три години; действащите
в момента са от 2020 до 2022 г.
Освен страните по договора, той е източник на правото, защото действа
спрямо персонално неопределен кръг правни субекти. Освен спрямо страните
по него, в чл. 4а ЗЗО са изброени другите субекти, за които действа; безспорно
действа спрямо изпълнителите на мед. помощ. Всеки субект, веднъж придобил
качеството изпълнител на мед. помощ.
Националните рамкови договори действат и спрямо ОЛ. Какво се урежда в
националните рамкови договори? В тях се съдържа обемът и обхватът на мед.
помощ, която ще бъде предоставена на ЗОЛ. На какви видове процедури,
манипулации и дености имат право ЗОЛ; всичко това се определя в
националните рамкови догооври. Само доколкото тази мед. помощ е обхваната
от националните рамкови договори, имат право на тзи помощ като ЗОЛ.
Една от поредните недомисли в ЗЗО е посочването в чл. 4а, че договорът
има действие и спрямо осигурителите. Осигурителите имат отношение към
набирането на ЗОВ; осигурителите нямат никакво отношение към ПО по
разходването на средствата; затова е безпредметно посочването на
осигурителите в чл. 4а като адресат на националния рамков договор; те нямат
никакво отношение към предоставянето на мед. помощ.
Т.к. вече времето ни приключи, ще отбележа докъде съм стигнала и живот
и здраве следващата седмица ще продължим с останалите недоизяснени неща
по отношение на националните рамкови договори. Благодаря за вниманието.
ЩЕ ви изпратя това, което съм ви обещала. Следващата седмица във вторник от
14 до 17 часа ще минем съществена част от материала и ще си обясним много
неща.
Лекция от 21.12.2021 г.
Ас. Атлиана Милева
315

lOMoARcPSD|16234621
Няма да има ново издание на сборниците с нормативните актове през

следващата година, така че вие преценявайте дали да си закупувате такива
или не.
За историческото развитие съм ви качила файла, който съдържа всички
източници на историческото развитие на ЗОсП. До края на седмицата ще махна
линка, така че си го изтеглете.
По отношение на литературата за ЗОсП - можете да четете двата
учебника - на проф. Мръчков и на проф. Средкова, като имате предвид
промените в заокнодателството след тези издания на учебниците. И аз имам
книга, посветена на ОсПО по задължителното ЗО; в нея са разгледани много от
въпросите, които сега ще разгледаме.
Стигнахме до националните рамкови договори миналия път.
Прави впечатление, че в чл. 4а от закона е използвана думата Национален
рамков договор в ед.ч., а след това се употребява в мн.ч. Това е показателно за
погрешния подход на българския законодател. С оглед на това, че понастоящем
имаме поне два - за медицинските дейности и за денталните дености, значи не
е само един. Ако се посочват само мн.ч., не е лошо да се посочат като друг
субект и изпълнителите на дентална помощ, а не както е сега - само
изпълнители на медицинска помощ. Изготвянето на договора за мед. дейности
става от 10 представители на касата и 10 представители на БЛС; изготвянето
на националния рамков договор за дентални дейности става с по 9
представители от касата и от БЗС. Минимум 7 от представителите на касата и
поне 7 от представителите на съсловните организации трябва да са дали
съгласие.
Националните рамкови се приемат най-късно до последния работен ден от
календарната година и влизат в сила на 01.01 на следващата календарна
година. Те трябва да са съобразени с бюджета на НЗОК.
Според закона министърът на здравеопазването съгласува приетите
национални рамкови договори в 14-дневен срок от представянето им и ги
обнародва в ДВ. Интересното е какво означава съгласуване; преди пишеше, че
ги подписва и обнародва; сега пише съгласува. Има ли право МЗ да нанася
промени в Националните рамкови договори; т.е. те вече са приети, подписани
от страните, които го сключват - НЗОК и представителите на съответната
съсловна организация; може ли министърът да нанася промени? Моят отговор
е, че той няма такова право, т.к. националните рамкови договори са не само
316

lOMoARcPSD|16234621
нормативен АА, но са нормативно съглашение - резултат от общата воля на

страните, които ги сключват, и те трябва да отразяват тяхната воля. Така че
според мен терминът съгласува тук е неточен. Тук по-скоро идеята е, че МЗ
трябва да следи дали съдържанието на приетите национални рамкови договори
отговаря най-малкото на ЗБНЗОК за съответната година, т.к. ако има
разминаване, няма как да бъдат обезпечени финансово параметрите, уговорени
в договорите. Ако нещо от формалноправна гл.т. не е вярно, той може да върне
договорите за съгласуване между страните, които ги сключват, и след това да
се стигне до обнародването им в ДВ.
Действието на НРД - те действат за срок от три години, считано от 01.01
на съответната година, и имат валидност три години. Когато не се постигне
съгласие между страните и не може да се сключи НРД, тогава продължават да
действат сключените и действащи към момента НРД, докато и ако се стигне до
съгласие за сключването на нови такива - това урежда законът.
Пар. 1 от ДР на Закона - няколко разпоредби съдържат опити за грешки по

отношение дефиниране на термини в ЗОсП.
Т. 13 - дадено е понятието ОЛ; тази т. 13 очевидно няма голям смисъл,
защото понятието за ОЛ е ФЛ, осигурено по реда и условията на този закон.
Заместваме термина осигурено с осигурено, така че това не помага много. Не
може да ви служи за ориентир.
Т. 14 - осигурител и т. 15 - осигуряващ. В ЗЗО т. 14 сочи, че осигурител
била НЗОК, а ние знаем, че НЗОК, както и НОИ, са органите, които имат
функцията по отношение на набирането, управлениегто и разходването на
средствата във връзка с осъществяването на здравното осигуряване, конкретно
за НЗОК. Това не е осигурителят, а това е осиг. орган. Докато ФЛ или ЮЛ, което
плаща изцяло или частично ЗОВ по т. 15, не е осигуряващ, а е осигурителят,
както се учили по ОсП, така че много моля да внимавате да не се обърквате с
пар. 1, т. 14 и 15 ЗЗО, т.к. те са абсолютно различни; няма как да се използват
различни термини, когато говорим за едни и същи обществени отношения; това
е един и същи правен отрасъл - ОсП, съответно термините осигурител, ОЛ, осиг.
орган трябва да са изпълнени с идентично правно съдържание, а не
законодателят да прави такива сериозни грешки.
Във вас като бъдещи законодатели ни е надеждата, че ще бъде
коригирана тази съществена абсурдна грешка.
317

lOMoARcPSD|16234621
Какви са функциите на ЗОсП? Има две основни функции:

1. Закрилна функция - като при всяко друго осигуряване, и тук основната
цел е осигуряването на определена закрила, изразяваща се в осигуряване на
достъпна мед. помощ на ЗОЛ чрез поемането на разходите за това от нарочно
определен фонд.
2. Стимулиращата функция - това е много специфична функция; правна
уредба - чл. 5, т. 4 ЗЗО е правната уредба. Там е формулирано като задължение
на ЗОЛ да поемат отговорност за собственото си здраве. Идеята на правната
уредба е да съдържа такива норми, които да стимулират ЗОЛ към поведение,
което ще изразява грижата на ЗОЛ за собственото им здраве. Затова
проявление на тази стимулираща функция имаме например в задължението за
участие на някои от ЗОЛ с някакво процентно съотношение в набирането на
ЗОВ. Също така в задължението на ЗОЛ да изпълняват предписанията на
медицинските органи. И разбира се, в изискванията по отношение
профилактиката на заболяванията, въпреки че в това отношение ЗЗО не
провежда в достатъчен обем и степен тази стимулираща функция и тя
определено трябва да бъде засилена; съвременните тенденции навсякъде е, че
трябва да се стимулира профикалктиката на заболяванията, защото така много
по-малко средства ще се разходват за реална медицинска помощ.
Кои са ОСР в ЗО? Тук няма нищо сложно, вие вече сте ги говорили. Има
обаче някои специфики. Това е болестта. Тук няма значение каква е причината,
довела до болестта; няма значение какви са последиците от болестта по
отношение работоспособността на лицето - дали е ОЗ, ПБ или ТЗ няма значение;
всяко отклонение от нормалното състояние на физическото и душевно здраве
на лицето дава основание за настъпване на съответните здравноосиг.
последици, т.е. за предоставяне на мед. помощ.
Другият риск по ЗО е бременността и раждането. Чл. 45, ал. 1, т. 6, при
изброяване хипотезите, в които се дължи мед. помощ, е посочено при
бременност, раждане и майчинство. Вие знаете, че два от елементите на
майчинството са бременност и раждане, поради което е неточно да ги сочим
заедно. Тук важното е, че имаме разминаване с общ. осигуряване по отношение
на това какво разбираме под бременност и раждане. Бременността в
общественото осигуряване става правнорелевантен факт 45 дена преди
318

lOMoARcPSD|16234621
термина, а по ЗО бременността става правнорелевантен факт от зачеването;

тук имаме съществена разлика между общественото и здравното осигуряване.
Както и по отношение на понятието раждане; раждането е един безкраен
процес по общественото осигуряване, което трае 365 дни; отпускът и
обезщетението за бременност и раждане - 410 дена. В ЗО имаме предвид само
непосредствения момент на биологичното раждане на детето и определен
период от време след това с оглед преодоляване здравословните последици
след това с оглед биологичното раждане.
Принципи на ЗО
Те са изброени в чл. 5 от ЗЗД, въпреки че там имаме изброени доста други,
които не можем да определим като общи. Основни принципи са:
Обществена солидарност;
Задължителност на осигуряването;
Социален диалог - той се проявява както в устройството на НС на НЗОК,
така и при сключването на НРД.
Грижата на осигурения за собственото му здраве - това е и функция, и
основен принцип на ЗО.
Здравноосигурителни правоотношения
ЗОсПО е регулирано от Ос норми обществено отношение на материално

осигуряване на ЗОЛ при настъпване на здравноосиг. социален риск, което
включва набирането на ЗОВ от една страна от осигурителите, а от друга -
разходването на тези ЗОВ от ЗОО (орган) за оказване мед. помощ, гарантирана
от бюджета му на задължително ЗОЛ. Това понятие за ЗОЛ е понятие за т.нар.
същинско ОсПО по задължителното ЗО. Ще видите разграничението между
същински правни отношения по ЗО и несъщински ПО по задължителното ЗО.
Като всяко ПО, ЗОсПО регулирано от ПН обществено отношение. Това са
ОсП норми. Те са преобладаващо императивни; диспозитивни норми можем да
открием също, но повечето от тях са с императивен минимум или максимум -
такива има по отношение на отношенията по повод на сключването на НРД и
договорите по чл. 56 ЗЗО.
В зависимост от съдържанието си ЗОсПО (можем да правим
разграничение между различни класификации на ПО - материални и
319

lOMoARcPSD|16234621
процесуални; регулативни и такива, свързани със санкциониране (санкционни),

но тук говорим само за материалните регулативни. Имаме два вида:
- ОсПО по набиране на средствата за ЗО;
- ОсПО по разходване на средствата за задължителното ЗО.
Тези са същински ЗОсПО, защото те представляват същността на ЗО като
дейност по набиране на определен ресурс (ЗОВ), управлението на този ресурс с
цел разходването на този ресурс за предоставяне на мед. помощ на ЗОЛ.
Оечвидно ПО по набиране и разходване на средствата са функционално
свързани помежду си. ПО по набиране на средствата е със страни, които знаете
от ОсП. Целта на набирането е да се кумулира съответният финансов и
информационен ресурс, който да служи за реализиране на другото същинско
ПО - това по разходване на средствата за оказване на мед. помощ. Без ПО по
набиране на средствата е невъзможн ода съществува това второто ПО. Ако си
останем само на набирането на средствата, ще е безпредметно набирането на
средствата, ако няма специфична цел, с която да се разходват набраните
средства. В този смисъл, макар и сравнително обособени, ги определям като
органически свързани тези две ЗОсПО. СПецифика на осигуряването като
деност е това, че набраните средства следва да се ползват със строго целево
предназначение -за покриване на конкретни разходи за конкретни цели; в
нашия случай това е за оказване на мед. помощ на ЗОЛ.
Освен същинските ПО, които обособявам, обособявам и една друга
категория - съпътстващи или подпомагащи ПО, т.к., както ще видим и по-натам,
упражняването на правата, това сте го видяли и по ОсП, поне при набирането,
упражняването на правата и изпълнението на задълженията на страните по
същинското ПО е обусловено от редица други ПО, които не са иманентно
присъщи на ЗОс система, тя може да съществува и без тях. Те съществуват в
българското право, но една чиста ЗОс система не е обвързана от тях. Страна по
тези съпътстващи ПО е някой от субектите, които са страни по същинското ПО;
например при набирането осигурителят или ЗОс орган. Но от другата страна е
друг субект - осиг. каса, банка, изпълнител на мед. помощ. Вие сте видели по
ОсП, че има определени посредници, чрез които се изпълнява задължението за
внасяне на ОВ. И тук е така - имаме посредници, включени в системата, които
не са иманентна характеристика на Ос система. Тези съпътстващи ПО са пряко
свързани със същинското ЗОсПО и те подпомагат неговото съществуване.
Съществуването на тези съпътстващи ПО или е обусловено от съществуването
320

lOMoARcPSD|16234621
на същинското ЗОсПО, или то самото обуславя съдържанието или изпълнението

на задълженията на страните по същинското ОсПО. Например - ПО между
осигурителя и осиг. каса, или между осигурителя и банките по повод на внасяне
на ЗОВ е обусловено от съществуването на ПО между осигурителя и ЗОс орган.
Ако нямаше същинско ЗОсПО, нямаше да ги има ПО между осигурителя и
банките/ осиг. каси.
По отношение на обуславяне съдържанието на същинското ПО - тук
безспорно съществнео значение има ПО между НЗОК и съсловните организации
на лекарите, схъответно на лекарите по дентална медицина по повод на
сключване на НРД. НРД определят до голяма степен съдържанието и на
същинското ПО по разходването на средствата. Т.к. в тях се определя обхватът,
по-точно обемът на мед. помощ, която имат право да получат ЗОЛ. ПО между
ЗОс орган и изпълнителите на мед. помощ също е подпомагащо ПО. Неговото
съществуване обуславя възможността за реално изпълнеине на задължението
на ЗОс орган, на касата, спрямо ЗОЛ. По действащото законодателство
изпълнениеот на задълженията на касата спрямо ЗОЛ не е пряко, а е
опосредено чрез действията на изпълнителите на мед. помощ.
С оглед на това по отношение на кое ЗОсПО подпомагат тези
съшпътстващи ПО те се разделят на два вида:
- подпомагащи изпълнението на ПО по набиране на средствата. Тук
изпълнениеот на задълженията на осигурителя за участие в набирането на ЗОВ,
също така и задължението му за предоставяне на информация, това
заъдлжение на осигурителя може да се опосреди чрез осиг. каси, чрез ТД по
отношение на съдружниците/ собствениците и тяхното осигуряване, чрез
гражд. дружества; чрез банките (не е възможно плащане директно), пощенски
оператор, НАП. Изпълнението назадълженията на осигурителя е невъзможно
без НАП и банките, а някои други от тези ПО служат за улеснение на
изпълнениеот на осигурителя - осиг. каса. И в единия, и в другия случай тези
ПО са част от механизма за изпълнение на задълженията на осигурителите
спрямо осиг. орган по ПО по набиране на средствата.
- Втората група съпътстващи ПО са тези, които подпомагат второто
същинско ЗОсПО - по разхдоване на средствата за задълж. ЗО. Страни по него
са НЗОК и ЗОЛ. Подпомагащите ПО от своя страна са свързани с това, че НЗОК
изпълнява задължението си за предоставяне на мед. помощ не пряко, а чрез
изпълнителите на мед. помощ; те опосредяват изпълнението на задълженията
321

lOMoARcPSD|16234621
на касата. Тук да ви върна към историческото развитие: не е задължително и не

винаги субектите, ФЛ, предоставили мед. помощ, са били изпълнители на мед.
помощ в правноорганизационните форми, които познаваме днес. Имаше един
период, в който е възможно НЗОК теоретично (не е в момента действащо право)
да изпълнява задълженията си чрез лица, коит оработят към нея на ТрД; ако
има лекари на ТрД към касата, тогава няма да имате това опосредяващо ПО;
изпълнителите са самостоятелни правни субекти и за да станат такива, те
трябва да сключат договор по чл. 59 ЗЗО). Съпътстващите ПО се реализират
двустепенно; от една страна тук имаме ПО, които са между ЗОс орган и
съсловните организации във връзка със сключването на НРД. Касата по закон е
длъжна да гарантира предоставянето на мед. помощ, но обвахтът, дейността,
условията и редът за тази помощ са предмет на регулиране с НРД. НРД би
следвало да предшестват възникването на същинско ОсПО по разходване на
средствата, т.к. в зависимост от уреденото в тях се определя обемът на мед.
помощ, която ще бъде оказана на ОЛ, ако за него настъпи ОСР. НРД определят
съществена част от съдържанието на това ПО, т.к. мед. помощ като обхват, ред,
условията за оказване - всичко това е уредено в НРД и във вторите договори -
тези между изпълнителите и касата, не може да се съдържат различни от тези
праивла, които са в НРД.
Двустепенното реализиране на тези съпътстващи ПО е свързано със
сключването на НРД от една страна, а от друга - тук са ПО между
изпълнителите на мед. помощ и районните ЗОК (РЗОК). Това също са
подпомагащи ПО, т.к възникват по повод същинското ПО между касата и ЗОЛ;
изпълнителите извършват дейността си от името и за сметка на осиг. орган.
ЗОЛ не би следвало да дължат плащане на изпълнителите на мед. помощ.
Правната форма, в която са регулирани тези отношения между осиг. орган чрез
РЗОК и изпълнителите на мед. помощ са именно ПО, възникващи по повод
договора за оказване на мед. помощ по чл. 20, ал. 1, т. 4 ЗЗО, съответно чл. 59,
ал. 1 от ЗЗО. С подписването на този договор за оказване на мед. помощ от
конкретния изпълнител на мед. помощ, от този момент този правен субект
придобива съответното правно качество; съответният лекар или колективна
практика придобиват статута на изпълнител на мед. помощ по смисъла на ЗО.
Ако нямат сключен договор със съответната РЗОК, тези медицински
специалисти нямат отношение към задълж. ЗО и те могат да оказват мед.
помощ под други форми, но няма да са част от задълж. ЗО като система.
322

lOMoARcPSD|16234621
По отношение на ЗОсПО - това е, което съм извадила като квинтесенция

от книгата си и от това, което аз мисля по въпроса.
Центърът на ЗО не е плащането на лекарите, а оказването на мед. помощ
на ЗОЛ. Спрямо ЗОЛ трябва да преценяваме всичко останало, а не каква цена
ще се плати на изпълнителите на мед. помощ. Трябва да тръгнем от въпросите -
как да постигнем по-добро здраве за българите и оттам да зададем въпроса
каква е цената за това.
Стигнахме до страните по ЗОсПО и техните права и задължения, като

започваме с ПО по набиране на средствата.
НЗОК като ЗОс орган по ЗО. Тя е правният субект, на когото се дължат
ЗОВ, койт одължи основната престация към ЗОЛ. За България понастоящем
единственият ЗОс орган по ЗО е НЗОК. Пар. 1, т. 14 от ДР на ЗЗО - не би
следвало тя да бъде дефинирана като осигурител, а като осиг. орган. По
отношение на НЗОК, специфика е, че имаме един единствен правен субект,
който предоставя закрилата по задълж. ЗО. Тук има дискусия дали да се запази
това монополно положение на НЗОК или би било по-добре да се
демонополизира касата, както казват икономистите, като създадат на нейно
място повече от една ЗОК. Тук аргументите на тези, които мечтаят за
демонополизация нна касата, е, че като имаме повече от един субект, тогава ще
имаме ЧП субекти, т.е. ще имаме ЧП субекти, които ще заемат ролята на ЗОс
орган, по аналогия с фондовете за допълнително доброволно пенсионно
осигуряване. Ако създадем такива органи, те ще са ЧП субекти; техният
интерес по отношение контрола за разходване на средствата ще е много по-
голям от контрла, който осъществява ЗОК по отношение на разходването. Но аз
съм скептично настроена за демонополизацията на касата, защото трябва да се
вземат предвид много други фактори, а не само бюджетният фактор. Идеята на
ЗОс система е осигуряването на ЗОс закрила на лицата, а когато имаме един ЧП
субект, той най-много ще цели да постигне печалба, като пести разходите; т.е.
той ще се стреми колкото се може по-малко да признава определени хипотези
като ОСР и да ги покрива като финансови параметри. Едно демонополизиране
по никакъв начин не води до осигуряване на по-адекавтна здравна закрила. За
мен далеч проблемът на бълг. осигуряване не е, че имаме един орган, а самата
каса, публичният орган трябва да осъществява ефективен контрол по
323

lOMoARcPSD|16234621
отношение дейността на изпълнителите на мед. помощ, а не да смятаме, че ще

стане прекрасно, когато имаме частни ЗОс органи.
Правна уредба на НЗОК

- ЗЗО
- Правнилник за устройство и дейността на НЗОК, от 2019 е действащият;
- ЗБНЗОК за съответната година, в момента действа този за 2021 г. и той
ще продължи да действа и през 2022 г., ще видим дали ще има актуализация в
хода на годината; досега това не ни се беше случвало, но и не ни се беше
случвало 3 пъти да ходим на избори за НС.
НЗОК е бюджетно иучреждение; може да се определи като бюджетно
предприятие по смисъла на пар. 1 от ДР на ЗСч; може да се определи като
независима бюджетна институция. Тя е ЮЛ със седалище в София; има
централно поделение и териториални структури - районни ЗОК, които са
локализирани в областните градове; те имат и поделения в някои общински
центрове.
Управителни органи
НС и управител.
НС има 5-годишен мандат, той е колективен орган; при конституирането
му спазваме принципа за соц. диалог, за трипартизма, за участие на ОЛ в
управлението на системата, т.к. имаме трима представители на ОЛ в лицето на
на представителите, които идват от представителните СО по КТ, но имаме и
един представител на представителните пациентски организация по чл. 86а ЗЗ;
имаме двама представители на осигурителите, които се избират от
работодателските организации; осигурителите са представени само от
работодателите; самоос. лица не са представени като осигурители за себе си;
до 9-членнния състав на НС стигаме и с 4 представители на държавата, един от
които е изп. директор на НАП.
НС на казата има нормотворчески правомощия, свързани с приемането на
правилника за дейността на касата. Също и участва в приемането НРД“
Управленски правомощия на НС - одобряване на проекта на ЗБНЗОК,
одобряване на ГФО на касата и т.н.
Контролни правомощия на НС - свързани са с оперативната дейност на
управителя във връзка с изпълнието на бюджета; също и във връзка с
дейността на директорите на РЗОК, което е изкл. важно правомощие.
324

lOMoARcPSD|16234621
По отношение на управителя на касата - съществено е да запомним, че

той се избира от НС, което би следвало да означава, че този публичен орган, в
неговото управление се инвестира огромно доверие от обществото. Мандатът
му е 5-годишен; той има управленски и представителни правомощия, уредени в
чл. 19 от ЗЗО.
Дейността на управителя се подпомага от подуправител, който се
назначава директно от управителя; има изисквания за заемане на длъжността,
уредени в чл. 19а ЗЗО; конкретните правомощия на подуправителя са уредени в
Правилника за устройствот и дейността на касата - чл. 18, ал. 2; те са свързани
с това, че ако управителят отсъства по една или друга причина, правомощията
му се упражняват от подуправителя.
Има една особеност по отношение бюджета на НЗОК. По ОсП в тесния
смисъл на думата осиг. органи по задълж. обществено осигъуряване, техните
бюджети са обособени във финаснсово отношение и те са отделни от
управляваните от тях осиг. фондове. Имаме отделни осиг. фондове, които са
отделни от бюджета на НОИ; имаме фондове Общо заболяване и майчинстов,
пенсии и тъ.н. Докато при НЗОК имаме единен бюджет; този бюджет на НЗОК -
нямаме обособен ЗОс фонд. Бюджетът на касата е основният финансов план за
набиране и разходване на средства за осъществяването на задълж. ЗО. Той е
отделен от бюджета на държавата и от бюджета на НОИ. Приема се със
ЗБНЗОК.
В обобщение можем да кажем, че НЗОК като осиг. орган и като страна по
двете същински ПО, т.к. на нея се дължат ЗОВ, а ЗОВ са основният
приходоизточник в бюджета на касата и от тях би следвало да се финансира
оказването на мед. помощ, категорично съм на мнение, както и именитите
професори Средкова и Мръчков, които критикуват включването на НАП по
отношенеи събирането на ОВ и ЗОВ. Определено това би следвало да е дейност
на осиг. органи, а не на НАП. Но по действащото законодателство е такова,
каквото е. Въпреки че при ЗО има хипотези, при които ЗОВ не преминават през
сметките на НАП, а директно постъпват по сметките на НЗОК, т.е. хипотези, в
които НАП не участва при събиране на вноските.
Кои са осигурителите по ЗО?

Понятието за осигурител по ЗО - пропъускаме т. 14 от ДР на заокна. Това,
което трябва да бъде осигурител, ЗЗО в т. 15 го нарича осигуряващ, а в т. 18 го
325

lOMoARcPSD|16234621
нарича самоос. лице. Тезидефиниции най-много се доближават до същинското

понятие за осигурител.
Осигурител по задълж. ЗО е ФЛ, ЮЛ, държавата или неперсонифицирано
образувание, което има задължение за участие в набирането на средствата за
задълж. здравно осигуряване, а това задължение се изразява от една страна в
осигуряването на средства за плащането на задълж. ЗОВ, което осигуряване на
средства може да е или в пълен обем, когато говорим за самоос. лица, или от
страна на държавата за студентите, или в частичен обемт, когато имаме
осигуряване, което се разпределя между осигурителя и ОЛ. При всички случаи
имаме осигуряване на средства. Втората характеристика на осигурителя е
внасянето на тези средства в цялост по бюджета на НЗОК, независимо от това
кой е правният субект, за чиято сметка са средствата за тези вноски. Имаме
както осигиуряване на средства, така и внассянето им в цялост по бюджета на
НЗОК.
С оглед на персонификацията можем да имаме 4-те вида организационни
форми. ФЛ, всички самоос. лица са ФЛ; осигурителите за другиго могат да са и
ФЛ (тук имате огромен обем на сива икономика; кое ФЛ, възложител декларира,
че е такъв и плаща ОВ?!?); ЮЛ; държавата също е съществен осигурител по ЗО
(ще разгледаме спрямо кои лица тя е осигурител и различните основания за
осигуряване); а по отношение на неперсонифицираните образувания - пар. 1, т.
1 от ДР на КТ; знаем, че по чл. 129 КТ работодателите са длъжни да осигуряват
своите работници или служители, вкл. и по ЗЗО.
Какви са категориите осигурители по ЗО? Имаме две категории -
осигурители за себе си (самоос. лица) и осигурители за другиго. Разликата е, че
при осигурителите за себе си както внасянето на ОВ в цялост, така и
осигуряването на пълния размер на средствата за плащане на ОВ изцяло е за
сметка на тези ФЛ. При осигурителите за другиго задължението за внасянето
на ЗОВ за съответното ЗОЛ се осъществява от осигурителя, но те са
задължение да осигуряват средства на своя сметка или за цялата сума или
частично в полза на ЗОЛ. Задължението за осигуряване на финансовите
средства може да е поделено между различни правни субекти, но
задължението за внасяне е само на осигурителя.
По отношение на осигурителите за другиго - тук групата е хетерогенна.
Държавата е осигурител в две хипотези:
326

lOMoARcPSD|16234621
- в единия случай е осигурител по задълж. ЗО на лицата, които получават

доходи от трудова дейност, която се осъществява в полза на държавата - държ.
служители и работещите по ТрПО в държ. администрация. Държавата е техен
осигурител, като тя изпълнява това свое задължение чрез съответните държ.
учреждения.
- във втората хипотеза има голяма разлика от общественото осигуряване.
Извършването на трудова дейност не е основание за здравно осигуряване, но
тук има правноикономическо значение за този вид дейност. Осигуряването на
лицата по чл. 40, ал. 1, т. 4 (пенсионерите), ал. 2 и ал. 3 от ЗЗО отразява ролята
на държавата и нейната много социална функция на държавата. Тук говорим за
социалната функция на държавата по отношение на лицата, които са в особено
уязвимо положение. Осигурител по задълж. ЗО за непълнолетните, за
пенсионерите с право на ПОСВ, за ветераните от войните, за лицата в
производство по предоставяне на статут на бежанец и право на убежище, за
пострадалите по повод отбраната на страната и т.н. - в тези изчерпателно
изброени хипотези в чл. 40, ал. 2 и 3 ЗЗО държавата е осигурител на тези лица
и по отношение на студентите в редовна форма на обучение във висши
училища до навършване на 26-годишна възраст. Това също е проявление на
социалната държава в България. Често говорим какво означава социална
държава; често хората не си дават сметка за някои неща като това; здравното
осигуряване на студентите до навършване на 26-годишна възраст.
По въпроса за това кой е осигурител на студентите по здравното
осигуряване. Тук и ВАС е имал възможност да се произнесе, Моля да запомним,
че с оглед характеристиките на това кой е осигурител, трябва да запомним, че
осигурител на студентите - константната съдебна практиак застъпва
правилната теза, че не университетът, а държавата дължи осигуряването на
средствата за задълж. ЗО на студентите; висшето училище не може да е
осигурител на студентите; вашето ПО с университета е административно; ако
държавата не е превела на висшето училище за ЗОВ на студентите, учебното
заведение не следва да носи отговорност за невснасянето на ЗОВ към НЗОК, т.к.
университетът не е осигурител, а е само платеж на ЗОВ, т.к. средствата са за
сметка на републиканския бюджет и плащането става чрез бюджета на МОН.
Още няма да отговоря на въпроса за декларацията, защото това ще дойде
при задължението за предоставяне на информация след известно време.
327

lOMoARcPSD|16234621
Когато имаме доходи от трудова дейност, въпреки принадлежността на

лицата по чл. 40, ал. 3, вкл. студентите, това показва субсидиарния характер на
качеството осигурител на държавата - тя е осигурител само ако няма друго
основание, на което те да са задължителн оздравно осигурени, каквото би било
наличието на ТрПО или гражд. договор, въз основа на който студентът би
следвало да се осигурява.
По отношение на недържавните осигурители за другиго - тук няма
съществени разлики с ученото по ОсП. Работодателите са пример за такива
осигурители - те са осигурители на своите работници. В чл. 40 ЗЗО всички
останали осигурители са наречени ведомство, което не е коректно;такива други
осигурители за другиго биха били и възложителите по гражд. договори, член-
кооператорите, които полагат труд и получават доходи от производствени
кооперация, се осигуряват от самите кооперации, и т.н. - тук препращам за
тези, които сте учили по ОсП в предходните въпроси.
По отношение на самоос. лица имаме особености при ЗО, т.к. тук трябва
да обособим две групи самоос. лица. Тук не са само тези, които знаем в тесния
смисъл на думата; чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО; тези, които знаете по чл. 4, ал. 3 КСО.
ЕТ, ФЛ, собственици на ЕООД, ФЛ съдружници в ТД; ФЛ, членове на
неперсонифицирани дружества; лицата, регистрирани като упражняващи
свободна дейност, земеделски стопани, тютюнопроизводители - това са самоос.
лица в тесния смисъл на думата.
В ЗО имаме още една група самоос. лица - тези по чл. 40, ал. 5 ЗЗО. Това са
всички останали бълг. граждани, които не получават доходи от трудова
дейност и приравнена на нея дейност и не са сред субектите, за които
държавата дължи вноски. Те нямат друго основание за осигуряване и
месечните им доходи след намаляване рахзодите за дейността са под МРЗ. Тези
лица са такива, защото основанието за осигуряване по задълж. ЗО не е
извършването на труд. дейност и получаването на доходи от нея, въпреки че
това има значение за нея, а основанието е трайната вреъзка на лицето с РБ,
коят осе изразява в някои от предвидените в чл. 33 от закона правни форми. В
тези хипотези, въпреки липсата или наличието на минимални трудови доходи
на тези лица, те са длъжни да осигуряват средства за своите ЗОВ и изцяло да
ги внасят за своя сметка. Тези лица също са самоос. лица по смисъла на ЗО и
тук очевидно трябва да включим и лицата, които са безработни и не получават
обезщетение за безработица и които независимо дали са регистрирани като
328

lOMoARcPSD|16234621
безработни, са длъжни да се осигуряват по чл. 40, ал. 5 ЗЗО. Вие сте били в тази
хипотеза в трите месеца на преход между завършване на средно образование и
записване в първи курс в университета, когато сте придобили друг осигурител.
В този преходен период сте били самоос. лица по смисъла на чл. 40, ал. 5 ЗЗО.
Студентите вече се научиха; в един период много от студентите не знаеха това
ив рамките на тези месеци губеха ЗОс права, т.к. при невнасяне на вноски за
три месеца, се губят ЗОс права, но за това - след малко.
Задължения на осигурителите като страна по ОсПО по набиране на ЗОВ

1. Да участват в набирането на ЗОВ, т.е. да ги внасят в пълния им обем по
сметките на НЗОК.
Какво е ЗОВ? Имаме лег. дефиниция в пар. 1, т. 5 от ДР на заокна - сумата,
която ФЛ или ЮЛ внася (а осигурители може да са и други субекти) за задълж.
ЗО, образувана като процент върху осиг. доход, определене в ЗЗО. ЗОВ са вид
ОВ; притежават общите белези на понятието ОВ, като основната разлика е в
предназначението им - че тое за плащане на ЗОс престации. Те са основният
структуроопределящ източник за финансирането на ЗОс система. Поради
лошата събираемост на ЗОВ много често имаме недостиг на тези средства и те
не могат да покрият разходната част и затова се прибягва до трансфери от
републиканския бюджет, с които по чл. 23, ал. 1, т. 11 от закона се дофинансира
здравното осигуряване и оказването на мед. помощ от касата. Това изкривява
ЗОс модел и тук сеп оставя въпросът дали сме пред хипотезата на ЗО или
имаме смесена система на финансиране с приходи от държ. бюджет; тъук
финансисите могат много да кажат за това как реално се финансира ЗОс
система.
ЗОВ безпосрно в практиката и теорията нямат характер на данъчни
задължения; те не са данъци; имат различна правна природа. За разлика от
данъците, срещу заплащането им субектите придобиват определени ЗОс права,
а срещу данъците нищо не получаваш насрещна.
ЗОВ не подлажат на данъчно облагане, оставаше и това. Те имат правната
природа на публични държ. вземания по смисъла на чл. 162 ДОПК. Тяхната
цесия е забранена по изричната норма на чл. 190 ДОПК.
Как определяме месечния размер на дължимата ЗОВ? Тя е процент от осиг
.доход или от друга определена в закона парична база. Защото имаме хипотези,
вк оито нямаме осиг. доход, а имеме ддруго основание за осигурявнае; тя може
329

lOMoARcPSD|16234621
да е процент от друга парична сума, а не от осиг. доход. Процентът е

заокноустановен; той се определя със ЗБНЗОК, т.е. той може да бъе променян
ежегодно; друг е въпросът, че от 2009 г. не е променян и той е 8 %; преди това
от 99 до 2008 г. беше 6 %.
По отношеине начина, по който се определя осиг. доход, върху който се
дължат ОВ, препращаме към осиг. доход по чл. 6 КСО, вкл. по отношение на
максималния размер на осиг. доход - над максимума не се дължат ОВ, вкл. ЗОВ
не се дължат. Все още е 3000 лв. максималният осиг. доход понастоящем,
въпреки че има желание за нарастване на максималния осиг. доход; може би от
средата на годината ще има нарастване.
По отношение поредността, в която се запълва осиг. доход - следваме
поредността по чл. 6 КСО. По отношеине елементите на осиг. доход - Наредбата
за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят ОВ.
Минималният месечен размер на осиг. доход, ако имаме извършване на
труд. дейност, която е основание за ЗО, тогава ще съвпада с минималния
месечен размер на осиг. доход по КСО. Но по отношение на втората категория
самоос. лица - по чл. 40, ал. 5 ЗЗО, за тях в закона е предвидено, че те се
осигуряват върху осиг. доход, не по-малък от половината от минималния
месечен размер на осиг. доход за самоос. лица по ЗБДОО. За 2021 и 2022 ще си
остане 650 лв. минималният месечен размер; 8 % е здравната вноска върху
половинаата от 650; 26 лв. месечно е сумата, която трябва да внасят лицата,
които нямат никакво друго основание за здравно осигуряване по чл. 40, ал. 5
ЗЗО.
Срокове за изпълнение задълженията за внасяне на ЗОВ - същите са; до
25-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят вноските. Има едно
традиционно изключение за пенсионерите и лицата, окито получават
обезщетение за безработица; там срокът е до 10-то число на месеца, следващ
месеца, за който се дължат.
Начинът и редът на изпълнение е същият като по КСО и ДОПК.
Финансовият контрол се осъществява от контролните органи на НАП в
рамките на ревиз. производства по ДОПК.
Има една особеност във връзка с адм.нак. отговорност по чл. 104 от ЗЗО.
Там е предвидена такава за работодателите само. По чл. 104 ДЛ на работодател
или работодател, който не заплаща вноските за осигуряване на лица, за които е
длъжен да плати, се наказва с глоба еди-колко си. Обърнете внимание, че тук
330

lOMoARcPSD|16234621
като осигурители за другиго са посочени само работодателите. Не можем да

включим по аналогия други субекти, т.к. говорим за отговорност; по смисъла на
ЗНА имаме законоустановеност на адм. нарушения и наказания; няма как по
аналогия да правим като субект на тази отговорност който и да е друг
осигурител; това води до дискриминация по отношение на работодателя като
осигурител и останалите осигурители, които са осигурители за другиго.
Отделно в ал. 3 са предвидени самоос. лица, които ако не са платили
дължимите ЗОВ за срок, по-дълъг от три месеца, се наказват със съответните
глоби.
Освен адм.нак. отговорност по чл. 104з, при неизпълнение на
задължението на ЗОВ се носи и имущ. отговорност за невнесените ЗОВ; тази
имущ. отговорност се реализира по реда на ДОПК и тя е в размер на дължимите
ЗОВ, заедно със зоканната лихва за периода на забавата. Лихви върху лихви и
лихви върху глоби не се дължат.
Време е да направим почивка и след това ще продължим със
задължението за предоставяне на информация от осигурителя и там ще
стигнем до въпроса за декларациите, които вие попълвате и какво може да се
случи, ако информацията е невярна. Почивка до и 15.
Стигнахме до второто основно задължение на осигурителя - за
предоставяне на информация на ЗОс орган. То е не по-малко важно от
задължението за внасяне на ЗОВ по отношение идентифицирането на това
дали лицето е ЗОЛ или не. АКо не е подадена информация, дори да са платени
вноските, то няма да се счита осигурено. Затова подаването на Декларация 1, 6
и образец № 3 има голямо значение по отношение реалното упражняване на
правото на осигуряване.
Задължението е за ежемесечно предоставяне на информация. Изпълнява
се чрез подаване на декларации по утъврден образец. Норм. акт е същият,
който сте изучавали по ОсП по отношение на задължението на осигурителя -
Наредба № Н-13 от 2019 за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни и пр. Тази наредба е с почти същото
съдържание като миналата; в заглавието нищо не промениха, което показва
колко се мисли. Тук става въпрос за предоставяне на информация от
осигурителите. Тази Наредба урежда тези декларации, които се подават;
начина, по който се изпълнява това азъдлжение; сроковете, в които се
изпълнява; обхватът на данните, които се предоставят на ЗОс орган.
331

lOMoARcPSD|16234621
Предсотавя се информация относно осигурителя, ОЛ, основанието за

осигуряване, осиг. доход, датата на изплащане надохода, размера на ЗОВ и
периода на осигуряването - тази информация се предоставя ежемесечно.
Параметрите са изброени в декларациите, приложение към наредбата. От това
задължение за предоставяне на ежемесечна информация са освободени самоос.
лица по чл. 40, ал. 5, както и държавата по отношение на непълнолетните. АКо
лицето започне да упражнява труд. дейност, тогава ще има промяна в
обстоятелствата.
Тези лица по чл. 40, ал. 5 трябва да подадат декларация по образец № 7;
тя се подава еднократно; до 25-то число на месеца, следващ месеца, в който
лицето е попаднало в групата по чл. 40, ал. 5. Ако не подадат тази информация,
това, че не са подали декларация, не означава, че не дължат ЗОВ; въпросът ще
е дали ще се носи адм.нак. отрговорност за неподаване на декларацията, а не
дали ще се дължат ЗОВ. Чл. 103, ал. 1 ЗЗО сочи, пак с тази неточност, че
работодател, който не предостави информация или ткава, която е с невярно
съдържание, носи адм. наказание глоба/ имуществена санкция в еди-какъв си
размер; за еднократно неподаване на декларация е това. Ако всеки месец не се
подава, това са отделни адм. нарушения - ще имате повторност,
квалифицирания състав по ал. 2.
Чл. 103, ал. 3 - ако нарушението по ал. 1 е извършено от ОЛ (смаоос. лице
по чл. 40, ал. 5), глобата е от 300 до 500 лв., а при повторност - еди-колко си.
Тук нямаме специални норми по адм.нак. отговорност извън ЗАНН. Имаме
препращане към ЗАНН по отношение сроковете за съставяне. Тук отивате към
ЗАНН за това в какъв срок трябва да бъде констатирано нарушението, но при
осигуряването и данъците са по-дълги сроковете; и кога се погасява адм.нак.
отговорност; от 2017 г. смятайте дали се е погасило или не; в момента нямам
под ръка ЗАНН; мисля, че три години е срокът за съставяне на АУАН. Промените
в ЗАНН влизат в сила сега, от 20 и някой декември. Ще погледна точно и за
четвъртък ще мога да ви кажа какви са сроковете, в които се погасява тази
адм.нак. отговорност. Няма съдебна практика дали това е едно нарушение, т.к.
при чл. 40, ал. 5 нямаме задължение за периодично предоставяне на
информация, а имаме задължение за еднократно подаване на декларация; за
мен би следвало да се третира като едно единствено задължение, т.к. нямате
задължение за периодично предоставяне на информация; но другат алогика
може да бъде - да, но информацията касае другото задължение, което е за
332

lOMoARcPSD|16234621
внасянето на вноските, което е ежемесечно; тук не съм сигурна. Ето пример за

съществената роля на съда; като имате празнота, съдът ще допише заокна и
ще каже - дали еднократно е задължението за предоставяне на инфо по чл. 40,
ал. 5 (какво вчера излезе информацията от ТР на ВАС във връзка с отказа да се
тествате за алкохол и наркотици при шофиране - това са две отделни
нарушения); след това ТР не мога да кажа накъде би избила практиката. Не
мога да ви гарантирам, че ще е еднократна глобата, въпреки че на мен ми се
струва, че трябва да е така. Но за осигурителите по чл. 103, ал. 1 не е така.
Дали и каква отговорност може да носят студентите, ако се е променил
статутът им по време на следването и не са подали декларация за промяна на
статута им. Каква е последицата? Като не подадете декларация, университетът
продължава да превежда сумите, които е получил от държ. бюджет за вашето
здравно осигуряване в бюджета на НЗОК; тези суми биха били недължимо
платени суми от университета към бюджета на НЗОК; при една финансова
ревизия на университета от НАП, което лесно може да се установи от НАП,
защото те имат информация за вашия ТрД; ще излезе, че има дублиране на
внесените ЗОВ; тогава НАП при една финансова ревизия на университета може
да излезе с РА за начет, че тези суми са неоснователно платени и трябва да
бъдат върнати към бюджета; отиваме от един бюджет към друг бюджет;
университетът казва - аз съм стъпил на декларациите, които са ми подали
студентите; тогава или НАП може да претендира сумите от студентите, но ако
НАП каже - ти не си си изпълнил задължението да събереш актуалната
информация и ако РА за начет влезе в сила за университета, тогава
университетът може да търси тези суми от студентите. Това до момента на
практика не се е еслучвало. Правно основаине за търсене на тези суми има;
очевидно имате заплащане на суми, които са неоснователно платени, по
причина, лежаща у субект, който не е предоставил съответната информация.
АКо говорим за една идеална държава, в която имаме стриктно изпълняване на
задълженията и стриктно търсене на отговорност, то при едно добро
изпълнение на задълженията на публичните органи има правно основание за
търсене на имущ. отговорност. Ако имате съмнения в тази насока, искрено ви
препоръчвам да си изпълните задълженията, а не да разчитате на това, че
държавата ще е нехайна към публичните средства.
Тук аз имам една екзотична теза, която популяризирам сред студентите;
няма да ви тормозя на изпита с нея, а именно - за мен това ПО по набиране на
333

lOMoARcPSD|16234621
средствата, според проф. Средкова и Мръчков те са едностранни, защото

според тях задължения имат само осигурителите, а НЗОК няма според тях
задължения спрямо осигурителите. Аз обаче смятам, че има едно задължение,
което ЗОс орган има спрямо осигурителите и затова смята, че има двустранен
характер това ПО. ЗОс орган във връзка със задължението за предоставяне на
информация от осигурителите, първата информация, която те предоставят, е
информация относно самите осигурители. От тази информация за осигурителя,
осигурителят предоставя информация за осигуряваните от него лица; от там
имаме информация за това каква е дейността на осигурителя; може да се
направят изводи за дейността на този субект; чл. 68, ал. 5 ЗЗО - от тук се
извежд азадължение на ЗОс орган за опазване на информацията, която той е
получил от осигурителите по отношение осигурителите като такива. Затова
смятам, че имаме двустранен характер на това ПО, т.к. ЗОс орган има
задължение да опазва и да не злоупотребява с информацията, която касае
осигурителите като такива. Това си е моя теза, но считам, че тя има своето
нормативно основание.
ЗОЛ
В т. 13 от пар. 1 на ДР има нещо като опит за лег. дефиниция, който не ни
носи кой знае какво.
Затова ще предложа следното определение: ЗОЛ е ФЛ, което като страна
по ЗОсПО със ЗОс орган се ползва със ЗОс закрила, т.е. това е субектът, който
има право на ЗОс закрила, т.е. има право да получи необходимата мед. помощ,
която влиза в побхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета
на задълж. здравно осигуряване при настъпването на ОСР по ЗО, като цената на
оказаната мед. помощ се поема от ЗОс орган. Това е лицето, за чието здравно
осигуряване се плащат ЗОВ с цел то да получи ЗОс закрила при настъпване на
ЗОСР.
Кои са категориите задължително ЗОЛ? Те са изчерпателно изброени в чл.
33 ЗЗО:
1) Българските граждани (т. 1 и 2). Какво е гражданството, учили сте по
КП. То е правна и политическ авръзка между лицата и дръжавата, която следва
да има траен и устойчив характер; в разглежданата хипотеза това ПО по бълг.
гражданство е първичното ПО, което е основание за вторичното ПО, което е
ЗОсПО. Ако при общественото осигуряване имаме първично ПО, което е по
334

lOMoARcPSD|16234621
полагането на труд, тук имаме ПО по гражданство, върху което наслагваме ПО

във връзка със ЗО. Няма значение способът, по който е придобито бълг.
гражданство - произход и пр. Загубването на бълг. гражданство има значение,
т.к. екс леге тогава ще се прекрати и ЗОсПО.
Дори лицето да е български гражданин, ако пребивава в чужбина повече
от 180 дни през една календ. година, на основание чл. 40а лицето има право да
избере дали да продължи да се осигурява здравно в България или не. Ако
лицето желае да излезе от обхвата на ЗОс система, то може (не е длъжно, но
може) да се освободи от задължението за самоосигуряване и тогава на
основаине чл. 40а може да спре да се осигурява занапред според българското
ЗОсП, но тогава ще загуби правата по чл. 35 от ЗЗО.
Второто основание за ЗО е т.нар. териториална връзка на лицата с РБ. И
тук включваме лица, които са чужди граждани или които са без гражданство,
но които имат разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в
България - чл. 33, ал. 1, т. 3. Как се придобива такъв статут? Уредбата е в ЗЧРБ -
чл. 24г до чл. 24ж.
Другата група в лицата, които имат трайна териториална връзка с РБ, е
групата на лица, които (чл. 33, ал. 1, т. 4) са със статут на бежанец,
хуманитарен статус или право на убежище. Тези понятия са в Закона за
убежищата и бежанците - там имате процедурата и момента, от който се
придобива съответният статут.
Тук имаме едно логическо противоречие, т.к. в чл. 34, ал. 1, т. 3 от ЗЗО е
посочено от кой момент възниква задължението за осигуряване, съответно
правата за ЗОЛ; по отношение на лицата, които са със статут на бежанец,
хуманитарен статут или право на убежище, за тях е посочено - от датата на
откриване на производството за предоставяне на съответния статут. Тук има
противоречие, защото когато някой е придобил съответния статус, той го е
придобил; едно е моментът на началото на производството, друго е от момента
на придобития вече статус. Според законодателя тези лица следва да се
ползват със ЗОс закрила и докато тече производството по предоставяне на този
статус. Преди няколко години това беше сериозен финансов проблем за
държавата, т.к. ако тук включим периода на самото протичане на
производството - от стъпване на българска земя до приключване на
производството, трябва тези лица да бъдат задължително здравно осигурени,
като тук плащането на ЗОВ е за сметка на държавата, на всички нас; трябва да
335

lOMoARcPSD|16234621
се предостави ЗОс закрила на тези лица за целия период до приключване на

производството до придобиване на съответния статус. Това е много хуманно,
безспорно; но тяхната закрила отвъд закрилата на българските граждани,
защото по отношение на последните много по-лесно може да се реализира и
адм.нак., и имуществена отговорност, отколкото по отношение на тези лица,
които може да напуснат страната, ако е заплатено лечението им в бълг.
болници неоснователно.
За чуждестранните студенти и докторанти, които се ползват с права по
българската ЗОс система - това са тези, които се считат за такива по смисъла
на двете ПМС, посочени в т. 5 на ЗЗО; там не пише Северна Македония, още си
стои Република Македония. По отношение на тези студенти - те са приравнени с
българските студенти.
До края на първата редовна сесия на държавните изпити вие сте здравно
осигурени като студенти по чл. 40, ал. 5. Това се пада декември; от 01.01 на
следващата година попадате в категорията по чл. 40, ал. 5.
Чл. 109 ЗЗО - ЗОс права прекъсват при невнасянето на повече от три
дължими месечни осиг. вноски. Ако има 4 месеца, в които не сте се
осигурявали, тогава сте с прекъснати ЗОс права. За да се възстановят
ЗОсправа, трябва лицето да плати всички ЗОс вноски през последните 60
месеца - 5 години. Това за студентите няма значене, но за другите лица, които
имат повече от три пропуснати вноски, трябва да платят вноските не само за
тези 3 месеца, а всички дължими за последните пет години.
Ако имате прекъсване в осигуряването, то може да виси за в бъдеще.
Стигнахме до координационните правила на ЕС.
Колеги, благодаря за интереса и вниманието; надявам се да е била
полезна и интересна лекцията за вас; продължаваме в четвъртък, 23 декември
е учебен ден; ще си имаме следващата лекция в четвъртък. Приятна вечер от
мен и до четвъртък!
Лекция от 23.12.2021 г.
Ас. Милева
Здравейте, колеги! Излязоха датите за изпитите. За ОсП дата е 30.01.2022

г. в часовете за първи и за втори поток.
336

lOMoARcPSD|16234621
Стигнахме до четвъртата категория ЗОЛ. СЛед присъединяването на

България към ЕС се стигна до обособяването на тази група. Тук влизат лица,
които на първо място трябва да са извън предните пет хипотези по т. 1 - 5 на
чл. 33, ал. 3 от заона. Тук имаме субсидиарност на прилагането на българската
ЗОс система към тези лица. Това трябва да са лица, спрямо които би се
прилагало българското ЗОс заокнодателство съобразно правилата на
координация в ЕС. Това осигуряване е субсидиарно. Ако едно ФЛ е осигурено на
друго основание, то ще изключи осигуряванто по т. 6. И на второ място - ако
едно ФЛ не попада в кръга на лицата, за които се прилагат тези
координационни правила на ЕС, тогава няма нито да допринася, нито да има
права по българската ЗОс система.
Имаме лег. дефиниция в пар. 1, т. 22 от ДР на закона - правилата за
координация на системите за социална сигурност са „.....“. Само че тази
редакция е към 2007 г. Тези два регламента вече са отменени и понастоящм
883/2004 за координация на системите за соц. сигурност и Регламент 987/2009
г. за установяване на процедура за прилагане на регламент 883/2004 г. се
прилагат сега. Ако са налице предпоставките за прилагане правилата на
координация в ЕС, тези лица ще са задължително осигурени в българското
законодателство.
На следващо място имаме една специфична хипотеза, при която след като
е оказана мед. помощ по ЗОс система, въпреки прилагането на ЗЗО, се оказва,
че има задължение за възсатновяване на заплатените суми за лечението;
оказва се, че мед. помощ не се оказва за сметка на НЗОК, а трябва да бъде
заплатена от друго лице - чл. 111 ЗЗО. Тогава, когато е налице увреждане или
на собственото здраве от ЗОЛ, или при увреждане на здравето на други лица
при извършване на умишлено престъпление. Втората хипотеза, когато трябва
да се възстановят парите на НЗОК, е при уврежднае на здравето на други лице,
което е извършено в състояние на алкохолно опияненние или под
въздействието на нркотичични или други подобни вещества. В тези случай
сумите трябва да бъдат възстановени на самата каса от извършителя заедно с
лихвите и разходите по възстановяване здравето на лицето. Тук има един много
силен правен механизъм - РЗОК може да иска издаване на заповед по чл. 417
ГПК въз основа на извлечението от счетоводните книги на РЗОК, въз основа на
което да се съберат тези суми от извършителя.
337

lOMoARcPSD|16234621
През 2020 г. чак се въведе задължение за адм. органи и органите на

съдебната власт, при които има влязъл в сила акт за устнаовени обстоятелства
по чл. 111 ЗЗО, да предоставят на касата информация, за да може тя да
задейства тя процедурата по чл. 418 ГПК, за да си възстанови сумите за
лечението за пострадалите от тези деяния. Тук говорим за умишлени
престъпления или за деяния, извършени в резултат на употреба на алкохол или
наркотични и упойващи вещества, така че е резонно това.
Обемът на ЗОс закрила, която получава всяко ЗОЛ в България, не е

диференциран в зависимост от приноса на това лице в системата по набирането
на средствата за задълж. ЗО. По ОсП сте учили - внасяш осиг. вноски и
престациите, които получаваш после, са измерение на приноса ти в системата;
в това се изразява осиг. характер на системата - получаваш процент от
загубения осиг. доход, върху който си се осигурявал определен период преди
това. За съжаление при ЗО това не е така; независимо дали се осигурява едно
лице на минимален или максимален доход, ЗОс закрила, която получава, е една
и съща. Няма диференциация в ПО по разходване на средствата. Това
определено е за мен несправедлив резултат, т.к. няма съотнасяне на приноса
към резултата, а и това демотивира лицата да участват в набирането на
средствата за осигуряване върху реални доходи; какъв е стимулът ти да се
осигуряваш върху 3000, ако ще получаваш същото при осигуряване върху 650?
Никакъв; така че според мен тук трябва да има промени.
Тук не трябва да забравяме и другата страна на монетата, че при такава
една диференциация не трябва да се оставят без адекватна здравна закрила
лицата, за които държавата внася ЗОВ; които се осигуряват по чл. 40, ал. 3 и 4
ЗЗО.
Задължения на ЗОЛ
1. Задължение за извършване на парични плащания. ЗОс закрила се
дължи за сметка на НЗОК; тя плаща за това. Но тук имате и една хипотеза, при
която ЗОЛ трябва да извършват определени парични плащания. Уредбата е в
чл. 37 ЗЗО, който гласи, че за всяко посещение при лекар или лекар по
дентална медицина, както и за всеки ден болнично лечение, лицата дължат
плащане на определени суми. Тези суми са определени с ПМС 193 от 2012 г. за
определяне размера на сумите за плащане от ЗОЛ за посещение при лекар,
338

lOMoARcPSD|16234621
лекар по дентална медицина и за болнично лечение и реда за заплащане на

сумите по чл. 37, ал. 6 от закона. Диференциацията в сумите е в зависимост от
вида на предоставяната помощ. 2.90 лв. за посещение на лекар, с изключение
на пенсионерите, които получават ПОСВ - за тях таксата е в размер на 1 лв.; тя
пак е 2.90, но разликата между 1 лв. и 2.90 се заплаща от държавата. Тук се
възразява в литературата, че не би следвали заплащане на такива такси да се
дължи за самото посещение при лекаря. Смисълът на тези такси трябва да
бъде за оказана мед. помощ, а не просто за това, че си почукал на вратата и си
поискал направление или преглед; тук за мен има съществено изкривяване в
посока закрила финансовото състояние на изпълнителите на мед. помощ, а не
толкова за осигуряване здравна закрила на лицата.
Идеята на тези такси е да се ограничи злоупотребата на ЗОЛ с посещение
на лекарите за щяло и нещяло. Което е абсурдно за болното българско
население да ограничаваш достъпа до лекаря с такива такси. Първо, защото не
трябва да се дължат суми от лицата и второ - защото целите трябва да са по-
големи - преодоляване на заболяването на населението. За доболничната
помощ това са сумите.
За болничното лечение - ако има повече от 10 дни болнично лечение в
годината, от 11-ия ден насетне не се плаща, но за първите 10 дни в годината се
дължи 5.80 лв. за всеки ден престой в болницата.
В чл. 37, ал. 4 е предвидена група ЗОЛ, които не заплащат тези суми, за
които говорихме до момента. От една страна те са изчерпателно изброени в ал.
4. Това са лицата, които страдат от заболявания, определени в списък към НРД -
приложение 11 към НРД за мед. дейности от 2020 г. е това понастоящем; в
повечето случаи са свързани с лица, които имат трайна неработоспособност;
има и алцхаймер и други заболявания, изчерпателно изброени в този списък.
В ал. 4 са посочени малолетните, непълнолетните; тук има една
категория, която аз трудно мога да разбера правно - неработещи членове на
семейството. Кое е това семейство, кои са тези неработещи и какво значи
членове на семейството; тук има толкова много въпроси, колкото нали...; има ли
едно ФЛ, то е самостоятелно семейство; неполагащи никакъв труд, неполагащи
труд, който е основание за осигуряване, регистрирани ли са в бюрото по труда;
текстът е непрецизен и остарял. Хората не знаят за тази хипотеза и не се
възползват от нея, иначе бих им казала да се възползват от нея.
Ветерани от войните, военно пострадали, военни инвалиди.
339

lOMoARcPSD|16234621
Мед. специалисти. Един лекар отива при друг лекар да му направи

преглед; по силата на тази ал. 4 тези ФЛ няма да дължат плащане на такси.
Какво е основанието за освобождаването им от такси? Това че са лекари следва
ли да бъде основание за дискриминация на всички, които не са медицински
специалисти? Дано няма лекари, които да ме слушат, защото ще кажат колко
съм лоша; но това е моето разбиране - няма обективно основание, което да
обосновава това привилегировано третиране.
Толкоз за чл. 37.
Същевременно по чл. 52 ЗЗО има забрана за изпълнителите на мед.
помощ, съвсем логично; те са длъжни да оказват мед. помощ на задълж. ЗОЛ,
без да изискват и приемат от тях плащане или доплащане при спазване на
утвърдените мед. стандарти, правилата на добрата мед. практика и пр.
Заплащането трябва да е от НЗОК, а не от ЗОЛ. Този текст е напомняне на
изпълнителите на мед. помощ, че всяко друго плащане е незаконно и
неоснователно. Въпреки че възразявам срещу чл. 37, чл. 52 не визира чл. 37. Чл.
52 допуска чл. 37 и чл. 37 си остава със сила.
2. Задължение за явяване на мед. прегледи. То включва два различни

вида задължения:
- задължение за явяване на профилактични мед. прегледи; то е уредено в
чл. 38 и чл. 110 ЗЗО; също и в НРД за мед. дейности; и в Наредба 8/2016 г., която
е за профилактичните прегледи и диспансеризацията. Чл. 110 от ЗЗО
предвижда много специфична санкция за ЗОЛ, че ако не изпълнят
задължението си за явяване на профилактични прегледи, те губят осиг. права
за срок от един месец. Така написана норма звучи много санкционно, но тя
въобще не е добре разписана. Не е ясно кой е този един месец; кога е налице
неизпълнение на това задължение - това не е ясно; да вземем например
неявяването на годишните профилактични прегледи; ще настъпи
неизпълнението, след като изтече календарната година; значи след
неизпълнението е януари на следващата календарна година; но ако нямаш
нужда от мед. помощ през януари, няма санкция; от друга страна обаче, за да
бъе работещ текстът, трябва да се предвиди, че този един месец започва да
тече от момента, в който лицето има нужда от мед. помощ. Ако си болен от
настинка, за която имаш нужда от 5 дни лечение; какво става ако пострадаш от
катастрофа в този януари месец? За този 1 месец, ако си лишен от ЗОс права,
340

lOMoARcPSD|16234621
значи сам трябва да си платиш мед. помощ. Този метод на законодателя е

много лошо разписан и практически неприложим; този текст просто си виси във
въздуха, а иначе би могъл и трябва да има стимулиращо въздействие върху
ЗОЛ, защото грижата за собственото здраве е един от принципите на ЗО.
Сумите, които получават личните лекари за извършени профилактични
прегледи, са нищожни, и затова те не наблягат на тази дейност; тя нямат
стимула да извършват профилактиката на заболяванията; тук неявяване бихме
имали, ако са ви извикали и не сте отишли.
3. Задължение по чл. 38 за спазване предписанията на изпълнителите на

мед. помощ. Когато отидете на личен лекар и той ви предпише някакво
лечение, вие трябва да го спазите, защото иначе се обезсмисля мед. помощ.
Правим почивка и в и 15 продължаваме със следващото задължение на
ЗОЛ. И след тази почивка аз не се включих за втория час на лекцията (???).
Лекция от 04.01.2022 г.
Ас. Атлиана Милева
Здравейте, колеги! За много години! Пожелавам ви здраве, щастие,

късмети, само положителни емоции и се надявам всичко да бъде наред, ха-ха.
Освен пожеланията, говорих днес с доц. Димитрова и доколкото разбрах,
тя ще направи каквото е възможно да се променят датите за изпита - както за
осигурителното, така и за други предмети, но все още не мога да ви кажа
новите дати. Ние сме дали опции 8-ми и 9-ти февруари за осигурителното; ще
чакаме да видим в сайта как ще се променят датите, но мисля, че се работи по
вашия проблем; най-важното е да следите на сайта за датите, защото те ще
бъдат променени, както вие сте помолили.
Как изкарахте празниците, добре ли сте, здрави ли сте? Тази седмица ще
довършим здравното осигуряване и след това другата седмица ще се върне
проф. Геренова да продължи да ви води лекциите. Когато тя дойде, ще можете
да й зададете въпроси по отношение самата организация на изпита, в какво ще
се изразява той и тя ще довърши въпросите във връзка със соц. подпомагане.
Продължаваме с материала за здравното осигуряване. Разгледахме преди

Коледа първите основни задължения на ЗОс орган - за осигуряване на
изпълнители на мед. помощ и достъпа до тях; оказване на самата мед. помощ
341

lOMoARcPSD|16234621
(понятието за мед. помощ и понятието обем и обхват на мед. помощ бяха важни
тук); предоставяне на информация на ЗОЛ; опазване в тайна информацията на
ЗОЛ и др.
Днес продължаваме със следващото основно задължение на ЗОс орган -

за произнасяне по жалбите на ЗОЛ. Правна уредба - чл. 35, ал. 1, т. 6 ЗЗО и чл. 8
в двата НРД - за мед. дейности и за денталните дейности. Това задължение на
ЗОс орган се изразява в това, че той трябва да се произнася по жалбите на ЗОЛ,
които жалби са срещу действията на изпълнителите на мед. помощ в
нарушение на ЗЗО, ПНА в областта на ЗО и на договорите във връзка с
предоставянето на мед. помощ, като ту ксе има предвид както нарушаването на
НРД, така и на конкретните договори между изпълнителите на мед. помощ и
сътответната РЗОК. Тези жалби може да са и по повод оказаната мед. помощ.
Задължението на ЗОс орган е да приеме, да разгледа жалбата и да изготви
мотивиран отговор на жалбата, който да бъде изпратен на ЗОЛ. В чл. 35, който
споменахме от ЗЗО, в ал. 2 е посочено, че жалбата на ЗОЛ до касата трябва
задължително в нея да бъде посочено поне едно от следните основания за
подаването й, т.е. нещо като минимално необходимо съдържание на жалбата:
1. В случай на отчетена от изпълнителя, но неизвършена реално мед.
помощ. От време навреме изскачат такива случаи, особено на лични лекари, но
не само; за болничната мед. помощ имаше такъв конфликт миналата година
между МЗ и Пирогов за отчетена, но неизвършена реално мед. помощ. В тази
хипотеза, ако констатира, че е отчетена дейност, която не е извършена, подава
жалба до РЗОК. Това може да се разбере чрез проверка чрез неговото
електронно здравно досие. Може да си проверите електронните здранви
досиета със съответните кодове за достъп; там има информация каква дейност
са отчели лекарите, че е извършена спрямо вас. Ако ходите на преглед при
лекар и той не изготви никъде документация, тя няма да влезе там; но там
трябва да се качва всяка информация, която касае извършени спрямо вас
дейности от изпълнители на мед. помощ. Отчитането на мед. дейност е
основание за изплащане на изпълнителя на мед. помощ. Ако се окаже, че
дейността не е реално извършена, а е отчетена, това е основание за сезиране
на РЗОК за извършване проверка дейността на съответния изпълнител.
2. Качеството на мед. помощ. Жалбоподателят може да твърди, че
предоставената му мед. помощ не съответства на критериите за качество за
342

lOMoARcPSD|16234621
мед. помощ, които се определят в НРД. За качеството на мед. помощ има

отношение и мед. стандарти, които установяват качеството на мед. помощ,
които се утвърждават от съответните лекарски или зъболекарски съюзи. Това
понякога е много трудно да бъде доказано и при едно такова обжалване ще
трябва да се извършат специализирани действия, за да се устнаови дали
качеството на мед. помощ отговаря на стандартите.
3. Отказан достъп до мед. документация. Тук ако ЗОЛ изисква някакви
документи, които касаят здравословното му състояние, които се издават от
самия изпълнител на мед. помощ - във връзка с извършени вече манипулации,
прегледи и т.н. Много широк може да е обхватът на документите, които може
да се изискват. Лицето има право на достъп до мед. документация, която касае
неговото здравословно състояние.
4. Твърдение на жалбоподателя, че са получени от изпълнител на мед.
помощ суми без правно основание. ЗОЛ твърди, че изпълнителят на мед. помощ
е поискал и получил суми без правно основание. За дължимите суми от ЗОЛ
казахме, че те дължат заплащане на таксите по чл. 37 ЗЗО; извън таксите по чл.
37 изпълнителите на мед. помощ не би следвало да искат никакви други суми,
които да бъдат за оказване на мед. помощ, която е в обема и обхвата на
гарантираната мед. помощ по НРД. Всякакви други суми биха били платени без
основание и съответно може да се подаде жалба до директора на РЗОК, кохйто
да извърши проверка и да наложи съответните санкции във връзка с
отговорността на изпълнителите на мед. помощ при нарушаване на ЗОс
законодателство, за което ще говорим по-натам.
С това определяне, че жалбата трбява да съдържа поне едно от тези
четири основания, се ограничава възможността за подаване на жалби от ЗОЛ до
директорите на РЗОК, което считам, че е неправилно. Считам, че де леге
ференда предмет на жалбата би следвало да бъдат не само тези основания, но
и всяко друго конкретно неизпълнение на задължения на изпълнител яна мед.
помощ във връзка с оказване на помощта съгласно ЗЗО и НРД. Всяко
неизпълнение както във времево, така и в качествено и количествено
отношение. Включително и отказът на изпълнителя на мед. помощ да откаже
такава. Защото в четирите посочени основания никъде нямаме основание при
отказана мед. помощ от изпълнителя на такава, а в крайна сметка, както вече
разгледахме първите две задължения на НЗОК - нейно основно задължение е
да осигури както самите изпълнители, така и достъпа до самата мед. помощ.
343

lOMoARcPSD|16234621
Изпълнителят не би следвало да отказва оказването на такава помощ на ЗОЛ.

Това касае и проблема с достъпа до мед. направления. Оказването на
определени видове помощ - извънболничната и болничната мед. помощ са
обусловени от притежаването на съответно направление. Без тези направления
се отказва реалното предоставяне на гарантирана мед. помощ в рамките на ЗО,
което не би следвало да е така. По повод на договорите на изпълнителите с
касата ще кажем, че миналата година излязоха няколко много важни решения
на ВКС по повод на спорове между изпълнители на болнична мед. помощ (една
от големите болници) с касата във връзка с дейност, която е т.нар. надлимитна
дейност. Ако съответният договор на болницата с касата - по него болницата
има право да извършва определени мед. дейности по определени направления
в определени лимити; определен брой операции и манипулации от даден вид.
За тези утвърдени като бройка манипулации може да се претендират сумите от
касата. Но се оказва, че много от големите болници - идват лицата на място,
очевидно се нуждаят от мед. помощ, очевидно са осигурени и болницата не
приема да им откаже помощта на основание на това, че това ще се окаже
дейност, която вече е изчерпана. Това е правилно и така трябва да бъде; делата
по отношение на касата са за това, че касата отказва да заплаща на болниците
тези дейности, които са над лимитите. ВКС казва, че: вярно е, че е изчерпан
лимитът, но болниците са длъжни да осигуряват мед. помощ, за която те имат
сключен договор със съответната РЗОК и в случая това, че има неправилно
финансово разчитане на разходи от касата не може да води до ограничаване
правото на здраве и ЗО за ЗОЛ. Има оказана дейност и тя трябва да се плати от
касата, дори да е над лимитите. Дълго време ги чакахме тези решения; другия
път ще ви кажа конкретните решения на ВКС по отношение на това. В чл. 35,
ал. 2 считам, че трябва да има промяна; в момента имаме този проблем, че ако
изпълнител на мед. помощ откаже оказване на самата помощ или издаване на
направление поради това, че му е изчерпан лимитът от касата, тук се очертава
една много съществена колизия. Тези жалби с еподават от ЗОЛ до РЗОК; когато
лицето подаде жалба по отношение това, че изпълнителят му е отказал мед.
помощ, касата ще защитава своя собствен финансов интерес и ограничените
разходи, които трябва да направи, или правото на здраве на лицето, което има
право да му бъде оказана съответната мед. помощ, но я е претендирало в
момент, в който е изчерпан лимитът на мед. помощ; този способ за обжалване
пред самата каса за мен не е ефективен по отношение направленията,
344

lOMoARcPSD|16234621
издаването на направленията, защото касата ще трябва да каже да се издаде

направление, което после да откаже, защото е над лимита. Тук имаме сериозна
колизия и проблема с това, че за мен тук няма реална защита на правото на ЗО,
каквото е предвидено в КРБ, защото няма механизъм, по който да се обжалва
отказът на изпълнител на мед. помощ да окаже такава на ЗОЛ. Сериозен
правен проблем имаме тук. ЗОЛ не е центъра на ЗОс система, а финансовите й
интереси са в центъра й; оттук произтича проблемът. Самата норма на чл. 35 по
отношение на възможността за подаване на жалби и уредбата на жалбите - ако
обърнете внимание в чл. 35, ал. 2, е създадена през 2015 г., а ЗЗО е от 1999 г.
Имаме 16 години, в които не е имало никакъв механизъм за подаване на
каквито и да било жалби.
По отношение на процедурата за подаването на жалбите - съгласно чл. 72,
ал. 7 - тук да ви обръна внимание, че тази разпоредба е отменена от 01.01.2021
г. Ако четете по-стара литература, да съобразите. Там беше предвиден срок за
подаване на тази жалба, който беше 7-дневен от установяване на някое
основание по чл. 35, ал. 2. Този срок беше изключително кратък. Лицето, което
има нужда от мед. помощ, едва ли първата му работа е да обжалва отказа. ВАС
определи този срок като инструктивен, а не като преклузивен, т.е. че не се
погасява правото за подаване на жалба, но тогава се задаваше въпросът защо е
уреден въобще; от 01.01.2021 г. този срок беше премахнат и в момента тези
жалби може да се подават без ограничение във времето, което от друга гл.т. е
правно нелогично, защото жалбата касае някакво конкретно действие и трябва
да има някакво погасяване правото на претенция.
Какво се случва след подаването на жалбата? Съответната РЗОК трябва
да извърши проверка по подадената жалба. Съгласно чл. 72, ал. 8 срокът за
извършване на тази проверка е до 1 месец от постъпването на самата жалба,
като за резултатите от проверката се уведомява жалбоподателят. Този срок ми
се струва неадекватен, т.к. той определено би бил твърде дълъг, когато лицето
има нужда от достъп до мед. документация, който му е отказан; или при
претенция по отношение качеството на мед. помощ. За другите два случая не
се касае пряко ЗОЛ, но в хипотезите, когато е засегнато самото ЗОЛ, една
реакция в едноммесечен срок в много случаи обезсмисля подаването й, защото
на лицето може вече да не му е нужен съответният мед. документ или вече да
няма фактическо значение качеството на оказаната мед. помощ, защото може
да е потърсена помощ от друг изпълнител със съответно качество. Този дълъг
345

lOMoARcPSD|16234621
срок за произнасяне по жалбата донякъде нарушава принципа за осигуряване

на достъпна мед. помощ, т.к. същата трбява да е и своевременна мед. помощ.
Друг правен проблем имаме по отношение на това, че имаме подадена

жалба до РЗОК; РЗОК приема, че няма нарушение, че е неоснователна жалбата;
тогава няма уреден правен механизъм, ред, по който да обжалваме резултата
от проверката на РЗОК, с което се нарушава правото на справедлив процес на
ЗОЛ, т.к. според световните стандарти поне две инстанции трябва да имаме,
пред които да можем да обжалваме неправомерни извършени действия от
даден субект. Ако РЗОК не си спази срока, ако имаме мълчалив отказ по
жалбата, тогава следва едно голямо нищо. Аз бих се пробвала да заведа едно
дело за отказ от администрация по реда на АПК пред адм. съд и да видим какво
ще последва, но за съжаление повечето ЗОЛ първо че не знаят правата си,
второ много малко адвокати знаят правата им и трето - на хората просто не им
се занимава. Надеждата ми е във вас, че вие ще отстоявате правата такива,
каквито би трябвало да ги имаме всички ние.
Толкова за подаването на жалби, което в момента има някаква уредба, но
тя е в голяма степен неефективна и не гарантира реалната закрила на ЗОЛ.
Следващо задължение на ЗОс орган е задължението му за възстановяване

на разходи при трансгранично здравно обслужване - това е здравно
обслужване, предоставено или предписано в ДЧ на ЕС, която е различна от ДЧ
по ЗО на лицето. Имаме предвид само ДЧ на ЕС. Тези правила касаят само
здравното осигуряване (ЗО) на ДЧ на ЕС. Имаме разкъсване на ЗОс орган по
двете ПО - един е този по набиране на средствата, но друг е ЗОс орган по ПО по
разходване на средствата, т.к. оказването на мед. помощ е в друга ДЧ на ЕС.
Правната уредба по отношение на това възстановяване на разхода е в раздел 2,
глава 2 на ЗЗО и в Наредба № 5 от 2014 г. за условията и реда за упражняване
правата на пациентира при трансгранично здравно обслужване. С тази Наредба
се транспонира Директива 24/2011 г. за упражняване правата на пациентите
при трансгранично здравно обслужване. При упражняване правото на
трансгранично здравно обслужване задължително ЗОЛ заплащат на лечебното
заведение в ДЧ по местолечението им, като те заплащат стойността на
предоставеното им здравно обслужване, предоставената им мед. помощ по
мястото, където се оказва помощта. След това лицето има право да му бъдат
346

lOMoARcPSD|16234621
възстановени разходите, които е направило във връзка с предоставената мед.

помощ в другата ДЧ по местолечение, но това е само до размера на разходите,
които самата българска осигурителна институция, т.е. НЗОК би заплатила за
същото здравно обслужване в България. Винаги имаме ограничението - не
повече от действително направените разходи; ако разходите са по-ниски от
стойността на лечението в България, ще се заплатят само те; ако действително
направените разходи са по-големи, но е повече от плащаното в България, ще се
платят разноските до лимитите според НРД. Суми, платени над това, няма да
бъдат възстановени според действащата правна уредба.
Следващата особеност тук е, че предпоставка за възстановяването на
тези разходи при трансгранично здравно обслужване е получаването на
предварително разрешение от НЗОК. Това предварително разрешение от НЗОК
за лекуване в чужбина, този акт, както и отказът да бъде издадено такова
разрешение от НЗОК, са ИАА по смисъла на чл. 21 АПК и отказът за издаването
на този акт подлежи на обжалване по реда на АПК. В ЗЗО имаме изрично
предвидени в чл. 80ж основания за отказ от издаване на такова разрешение за
лечение в чужбина; основанията за отказ са на първо място съгласно
заключението на мед. специалисти, ако има риск, ЗОЛ да бъде изложена на
риск неговата безопасност, който риск да не може да се смята за медицински
обоснован риск предвид възможната полза на лицето от търсеното
трансгранично здравно обслужване. Т.е. в случая се преценява, че разрешение
няма да се издаде, защото рисковете за здравето на лицето биха били по-
големи отколкото очакваните благоприятни ползи за здравето му.
2. Отказ за разрешение за лечение в чужбина се издава и когато може да
се предположи, че населението ще бъде изложено на риск в резултат на
трансграничното здравно обслужване. Защото при завръщането на лицето или
при напускането на страната и отиването в друга държава лицето може да
причини съществен риск за това самото население да бъде изложено на риск
поради заболяването, от което страда лицето.
3. Третото основание за отказ е тогава, когато здравното обслужване се
предоставя от лечебно заведение, което според преценката на българската
НЗОК не отговатря на стандартите за мед. лечение, т.е. когато имаме лечение в
рамките на лечебни заведения, които не отговарят на общите стандарти за
оказване на мед. помощ.
347

lOMoARcPSD|16234621
4. Четвъртото основание, което е много практически и приложимо - когато

здравното обслужване може да бъде предоставено на територията на РБ в
рамките на срок, обоснован от мед. гл.т., като се отчита здравословното
състояние на лицето и вероятното развитие на заболяването на пациента.
Стана 3 часа; ще направим сега почивка и след почивката ще продължим
да разглеждаме основанията за отказ.
НЗОК не може да откаже издаването на това предварително разрешение,
когато оказването на тази мед. помощ не може да бъде извършено на
територията на РБ в обоснован от мед. гл.т. срок. Ако се вижда, че лечението не
може да се предостави в необходимия срок с оглед здравословното състояние
на лицето според историята на заболяването, ветроятността за развитие на
заболяването, степента на болка и уврежданията, които с аналице, не може да
се октаже предоставянето на такова разрешение, ако е очевидно, че не може
да бъде оказана мед. помощ своевременно на ЗОЛ. Основната закрила трябва
да е тази на здравето на лицето; ако може да се окаже помощ в друга ДЧ на ЕС,
е необосновано да се отказва оказването й, независимо от факта, че в България
може да бъде предоставено такова лечение, но в конкретния случай това
лечение не може да бъде преодставено в разумен от мед. гл. т. срок.
Продължаваме с
Въпрос 61 - Изпълнители на медицинска помощ
Изпълнител на мед. помощ - това са правните субекти, които извършват

непосредственото предоставянето на мед. помощ на ЗОЛ от името и за сметка
на ЗОс орган, като ЗОс орган от своя страна е длъжен да заплати на тези
правни субекти паричната равностойност на оказаната мед. помощ. Има лег.
дефиниция на понятието чрез препращане към два други закона: в чл. 58 ЗЗО е
посочено, че изпълнители на мед. помощ са две групи - първата група са
лечебни заведения или техни обеденинения по Закона за лечебните заведения,
освен тези по чл. 8, ал. 1, т. 5 - лабораториите за здравни грижи. На второ място
- националните центрове за проблемите на народното здраве по Закона за ???
Лечебни заведения. Имаме следните видове по смисъла на ЗЛЗ:
348

lOMoARcPSD|16234621
- по правното им положение те могат да бъдат ФЛ, които оказват мед.

помощ. Такива ФЛ могат да бъдат лечебни заведения, които оказват
извънболнична първична или специализирана мед. помощ под формата на
индивидуална или групова практика по смисъла на чл. 3 и чл. 8, ал. 1, т. 1, б. а и
т. 2, б. а от ЗЛЗ. НМоже да са отделни лекари, отделни ФЛ.
Бюджетни ЮЛ. Такива са центровете за спешна мед. помощ, домовете за
медико-социални грижи, центровете за трансфузионна хематология и др.
3. Търговци - ЕТ или ТД съгласно чл. 3 от ЗЛЗ. ТД са например МБАЛ и
специализираните болници.
4. Кооперации. Това може да са групови практики за първична
извънболнична мед. помощ, също и ДКЦ и други.
Като слушах дебатите по тема здравеопазване, тази идея на БСП не е
нова, но те защитават тезата, че болниците не би гтрябвало да бъдат ТД.
Основният аргумент за тази теза е, че при едно ТД - целта на създаването му е
формирането на печалба, т.е. разходите да са минимализирани с цел
увеличаване приходите и постигане на печалба, което по отношение на ЗО -
целта на ЗОс система не е да формираме печалба за лекарите и изпълнителите,
а оказването на качествена и своевременна мед. помощ. Тази теза за промяната
в статута на болниците ще трябва да я следим в бъдеще, да видим дали това
ще се приведе на практика през следващите 1-2 години.
В зависимост от собствеността върху лечебните заведения:
1. Публична собственост - държавна или общинска - центровете за спешна
мед. помощ, центровете за трансфузионна хематология, лудниците, жентровете
за ???, някои лечебни заведения в структурата към МС, МО, МВР и т.н.
2. Частна собственост. По отношение на ЗО и статута на изпълнителите на
мед. помощ няма разлика в правния режим на публичните и частните лечебни
заведения; те са равнопоставени по отношение възможността да сключват
договори с РЗОК и да са изпълнители на мед. помощ. От момента на сключване
на договор с РЗОК и като станат изпълнители на мед. помощ, всички те
подлежат на идентичен контрол както по отношение на финансовия контрол,
така и по отношение на мед. контрол във връзка със спазването на стандартите
за мед. помощ.
Независимо дали е частна или публична собствеността, всички лечебни
заведения функционират въз осннова на лицензионен/ регистрационен режим
съгласно ЗЛЗ.
349

lOMoARcPSD|16234621
- в зависимост от мястото, където сепредоставя мед. помощ:

1. Изпълнители на извънболнична мед. помощ - изброени са в чл. 8 от ЗЛЗ.
Такива са амбулаториите за първична извънболнична мед. помощ, които може
да се организират като индивидуална или групова практика,
медикодиагостичните и медикотехническите лаборатории. Извънболнична мед.
помощ могат да оказват и центровете за спешна мед. помощ, диспансерите,
диализните центрове, тъканните банки и хоспосите. Дали всеки субект от тези
е изпълнител на мед. помощ или не зависи от това дали конкретната тъканна
банка, хоспис, лаборатория и пр. има сключен договор със съответната РЗОК. В
омента, в който има сключен такъв договор, тогава придобива статут на
изпълнител на мед. помощ; иначе е само лечебно заведение по смисъла на ЗЛЗ.
изпълнители на болнична мед. помощ могат да са болниците съгласно чл.
9 ЗЛЗ, домовете за медико-социални грижи и хосписите (чл. 28 ЗЛЗ - това са
лечебни заведения, в които се осъществяват ??? грижи за терминално болни
пациенти; в хоспосите дейността се ръководи от съответен мед. специалист и
дейността им е уредена в чл. 28 и техните правилници, както и в Закона за
социалните услуги).
Видове болници по чл. 9 от ЗЛЗ

1) Болница за активно лечение
2) за продължително лечение
3) за рехабилитация
4) комбинирани - и за продължително лечение, и за рехабилитация.
Разликата е в зависимост от вида мед. помощ, която се оказва.
Друга класификация:
- многопрофилни или специализирани. Многопрофилните имат поне две
медицински специалности, по които се оказва мед. помощ; имат отделения или
клиники най-малко по две специалности. Специализирани - при тях има
потделения и клиники само по една мед. или дентална специалност.
Планиране и разпределение на лечебните заведения на териториален

принцип на територията на РБ
350

lOMoARcPSD|16234621
Когато казахме основните задължения на НЗОК по отношението по

разходване на средствата, казахме, че основно задължение на касата е да
осигури наличието на изпълнители на мед. помощ. В тази връзка има голямо
значение териториалното разпределение на лечебните заведения на
територията на цялата РБ. Това е много съществен проблем, т.к. в последните
десетилетия, вместо да се създават нови лечебни заведения или да се
утвърждава статутът на действащи такива, често се стига до закриване на
действащи лечебни заведения ??? Затова много голямо значение по отношение
планирането и разрепделението на лечебните заведения има националната
здравна карта и областните здравни карти, които се създават и утвърждават по
реда на глава шеста на ЗЛЗ. В тези карти се отразява необходимостта от и
видовете лечебни заведения на територията на цялата страна в зависимост от
гъстотата на населението, видовете заболявания и необходимостта от оказване
на мед. помощ на цялата страна. Един от най-належащите проблеми е, че не
само започват да намаляват специалистите по отделни направления; сега
липсата на анестезиолози, инфекционисти е проблем; идва проблемът, който
тепърва ще става по-голям - наличието на общо практикуващи лекари; няма
предвид столицата и големите столични градове, а по-малките населени места,
общинските центрове и отделните по-малки градове, защото достъпът до ЗО и
мед. помощ означава да имашщ достъп до самия изпълнител. Ако няма такъв
изпълнител или ако най-близкият изпълнител е на 20 км., тогава се руинира
цялата система. Затова здравните карти трябва да служат като правни
механизми, с които да се организира, планира разпределединето на мед.
специалисти на територията на цялата страна; финансовите механизми са
другите механизми да се стимулират лекарите да работят в тези населени
места, които не са привлекателни поради малкото население и по-малкия
достъп до елементарни условия за живот. Тук ролята на планирането и на МЗ в
случая има много голямо значение, т.к. това се отразява и в ЗЗО, в НРД, т.к.
последните години започнаха да сеформират и по-различни цени и суми, които
се заплащат на изпълнители на мед. помощ, които се намират в по-трудно
достъпни и отдалечени райони; започват по-високи суми на изпълнители, които
работят на такива места, за да се стимулират лекарите да откриват лечебни
заведения в такива по-трудно достъпни територии, но за съжаление
концентрацията е в столицата и големите областни градове, което е логично,
но не би следвало да се допуска унищожаването на болници в по-малки
351

lOMoARcPSD|16234621
населени места; трябва да се мисли за запазването на тези болници, а не да се

унищожават поради невъзможност да се издържат финансово.
Вторият вид изпълнители на мед. помощ извън лечебните заведения са
националните центрове по проблеми на общественото здраве - чл. 22 - 24 от ЗЗ.
Тяхната дейност е свързана с профилактиката на заболяванията основно; те са
ЮЛ на бюджета издръжка, публична държ. собственост, те се откриват с
постановление на МС по отношение ??? в чл. 23 ЗЗ можете да видите и
основните дейности, които те извършват. Те имат съществена роля за
предотвратяване и пр. - чл. 23, т. 2 виж. При бедствия, аварии, катастрофи ???
трябва да се задействат тези национални центрове по проблемите за
общественото здраве.
Аптеките. Правният проблем идва от чл. 58 ЗЗО, в който са посочени само

лечебните заведения и националните центрове по проблемите за обществено
здраве. Аптеките не са лечебни заведения, но са здравни заведения по смисъла
на ЗЗ. Здравни заведения със статут и дейност, определени конкретно в закона
за лекарствените продукти в хуманната медицина, по-конкретно в чл. 219 от
този Закон е посочено, че аптеките са здравни заведения, чийто предмет на
дейност е свързан със съхранение, приготвяне, контролиране, и т.н.
лекарствени продукти, козметични и хигиенни средства. Проблемът е, че не са
посочени в чл. 58 ЗЗО, но същевременно чрез тях, те са посочени в чл. 45, ал. 1,
т. 11 и 12 по повод на това, че чрез тях се осъществява тази част от мед. помощ,
която се изразява в предоставянето на лекарства, консумативи и диетични
храни от НЗОК към ЗОЛ. Затова тук трябва корективно да тълкуваме чл. 58 ЗЗО
и следва да изведем, че и аптеките са възможни изпълнители на мед. помощ,
ако имат сключен договор с РЗОК за предоставяне на лекарства, консумативи и
диетични храни, включени в обхвата на ??? от НЗОК. За да станат изпълнители,
трябва да имат сключен договор с РЗОК.
По отношение на т.нар. здравни кабинети, преди имаше и стоматологични
кабинети в училищата и детските градини. Дали те могат да са изпълнители на
мед. помощ? Те са вид здравни заведения по смисъла на чл. 21 от ЗЗ; Наредба
№ 3 от 2000 г. за здравните кабинети в детските заведения и училиащата е
уредбата; основната им дейност е свързана с профилактиката, а може да е
свързано и с лечение на децата в съответните детски училища. Проф. Средкова
ги определя като изпълнители на мед. помощ в учбника; аз имам колебания; те
352

lOMoARcPSD|16234621
не сключват договори с РЗОК и в този смисъл аз не виждам как следва да бъдат

признати за изпълнители на мед. помощ, но чисто информативно ви казвам как
стоят нещата с тях.
Продължаваме с основните права и задължения на изпълнителите на мед.

помощ
Колективни права
Те се осъществяват чрез техните съсловни организации - БЛС и БЗС. Чрез
съсловните си организации изпълнителите на мед. помощ имат право да
участват в сключването на НРД. без участието на съсловните организации няма
как да се сключат НРД.
Съсловните организации имат право да приемат т.нар. правила за добра
мед. практика и кодекси за професионална етика. Те са изключително важни по
онтошение качеството на мед. помощ и реда за оказването й. Те имат правната
роля на източник на ЗОс право по отношение на задълженията на
изпълнителите на мед. помощ във връзка с качеството на мед. помощ и
професионалните стандарти, които трябва да следват те, когато оказват мед.
помощ на ЗОЛ.
Много важно право на изпълнителите на мед. помощ чрез съсловните
организации е да участват при упражняване контрола при спазване на тези
правила за добра мед. практика и по отношение на КПЕ. Участавт
представители на БЛС и БЗС при извършването на контрола по спазването на
тези правила и при налагането на санкции при нарушаването им, но за това ще
говорим четвъртък.
Индивидуални права на изпълнителите на медицинска помощ

Те касаят отделния сиубект изпълнител на мед. помощ.
Основното е правото им да получават парични престации във връзка със
сключените от тях договори с РЗОК по оказването на мед. помощ. Това са
договорите по чл. 59 от ЗЗО във връзка с чл. 20, ал. 1, т. 4 от ЗЗО. Паричните
престации, които имат право да получават изпълнителите на мед. помощ -
единият вид са потребителските такси, които се плащат на изпълнителите по
чл. 37 ЗЗО.
353

lOMoARcPSD|16234621
Основното задължение на касата да заплаща мед. помощ е уредено в чл.

47 ЗЗО, съответно в чл. 36 от НРД за мед. дейности и чл. 99 от НРД за
денталните дейности. Как се извършва заплащането на изпълнителите? По
отношение изпълнителите на извънболннича мед. помощ заплащането е
месечно след предоставяне и проверка на съответните одкументи - фактури,
спецификации, месечни отчети за извършена дейност. Според тези документи
се определя цената, която следва да им заплати РЗОК за оказаната от тях мед.
помощ. По отношение заплащането изпълнителите на болнична мед. помощ - то
е в зависимост от извършената дейност по клинични пътеки от съответната
болница и е обусловена от предоставянето на финансово-отчетни и първични
мед. документи от съответната болница. За да получат заплащането си от
НЗОК, трябва да представят първия екземпляр от направлението за
хоспитализация (то се издава в два екземпляра и единият затова остава за
болницата), фактура и спецификация за извършената дейност по съответната
клинична пътека. Разлика по отношение изпълнителите на болнична мед.
помощ е, че те трябва ежедневно да подават електронни отчени в РЗОК за
оказаната в рамките на всяко денонощие мд. дейност. След формирането на
фактурата за съответния месец ежемесечно се изплаща от РЗОК по издадените
фактури по съответната банкова сметка на болницата. Важно е да кажем, че
реалното заплащане от РЗОК на съответния изпълнител зависи от точното
изпълнение на задължението за отчитане на извършената дейност; ако не е
точно отчитането, касата има право да откаже изплащането, докато не се
коригира информацията и докато се изясни вярната информация по отношение
на оказаната мед. помощ.
Нека да направим почивка и ще продължим.
Изпълнителят на мед. помощ има право ??? във вързка с възложените
дейности ??? Това право на изпълнителя на мед. помощ е уредено в чл. 28, ал. 2
НРД за мед. дености, респ. чл. 23, ал. 2 от НРД за денталните дейности. Това
задължение включва обявяване на интернет страницата на касаата на формат
на ел. документи, чрез които да се отчита договорената и извършена от
изпълнителя на мед. помощ медицинска или дентална дейност, като при
промяна в нормативната уредба, касата е длъжна да публикува промените не
по-късно от 30 дни преди прилагнаето й на практика, за да могат
изпълнителите на мед. помощ да актуализират софтуера си и да продължат да
подават документи в изискуемия формат.
354

lOMoARcPSD|16234621
Касата е длъжна да предоставя на изпълнителите на извънболничната

мед. помощ достъп до информация за определена категория ЗОЛ, най-вече
включените в пациентската листа на съответния изпълнител на мед. помощ.
Следващо право на изпълнителите на мед. помощ е задължението на
касата да опазва в тайна данните на самите изпълнители на мед. помощ.
Данните, до които има достъп НЗОК, са с много широк обхват. Те включват и
личните данни на ФЛ, които непосредствено оказват мед. помощ. Затова
законодателят изрично определя целите, за които могат да се използват тези
лични данни. Те могат да се използват от НЗОК при спазване на изискванията
на ЗЗЛД само за воденето нареигстър на изпълнителите във рвъзка със
заплащане на оказаната мед. помощ и във връзка с контрола по изпълнение на
договорите. Норм. акт установява целите, за които може да се ползват личните
данни. В чл. 67 от ЗЗО е предвидено, че предоставянето на данни за
изпълнителите на мед. помощ на други ДО е допустимо само ако това изрично
епредвидено със заокн, а данните за изпълнителите се съхраняват в НЗОК за
срок до 5 години след прекратяване на съответния договор с НЗОК. Т.е. тук
имаме хипотеза, в която законът ??? 5 години след прекратяване ан договора
на изпълнителя със съответната РЗОК.
ЗОК са само районни. РЗОК. Регионални са здравните инспекции; РЗИ са
регионални здравни инспекции, но те нямат нищо общо с районните
здравноосиг. каси, за които си говорим вече 5-6та лекция подред.
Заплащането на цената на самата мед. помощ е обусловена от
задължението на НЗОК към самите ЗОЛ, а именно - да следи за спазването на
правата на ЗОЛ. Във връзка с това задължение на касата ЗОс орган има и
следните основни права по отношение на изпълнителите на мед. помощ:
- касата има право да включва в мед. документация, която е част от НРД,
на конкретни установени изисквания, които да гарантират спазване правата на
ЗОЛ. Задължението на касата да разглежда и да се произнася по жалби на ЗОЛ
срещу изпълнителите на мед. помощ, съответно да контролира и да изисква и
получава от изпълнителите съответната документация във връзка с оказаната
мед. помощ в сроковете, предвидени в НРД.
Основни задължения на изпълнителите на мед. помощ са задълженията
да оказват договорената мед. помощ на ЗОЛ в съответния обем и обхват според
договора, койт ое сключил съответният изпълнител. Това включва:
355

lOMoARcPSD|16234621
- предоставяне на мед. помощ в дължимия според НРД и конкретния

договор на изпълнителя съответния вид и обем мед. помощ. Ако имаме един
изпълнител на дентална помощ, той не може да оказва друг вид мед. помощ
във връзка с профилактика на заболяване, което не е свързано със здравето на
лицето.
- да предписват за домашно лечение на определени лекарствени
продукти, определени мед. изделия и диетични храни за специални мед. цели,
които се заплащат напълно или частично от НЗОК; това задължение е
рамкирано от договореното в НРД по отношение видовете лекарствени
продукти, които се финансират от НЗОК. Това предписване трябва да е по вид и
количество ,съобразено ссъс състоянието на пациента.
По повод на Ковид пандемията имаме разширяване на обхвата на
предписваните лекарствени продукти, които се заплащат изцяло от НЗОК във
връзка с лечението на Ковид. Имаме възможност за предписване на определени
продукти от лекарите, които оказват мед. помощ във връзка с лечение на
Ковид. Приложението на това предписване на лекарствени продукти за
извънболнично лечение е доста стеснено като обхват извън Ковид ситуацията.
Често се покриват и лекарства с много висока стойност; зависи дали то е
включено в списъка с лекарствените продукти и т.н.
Задължението за оказване на мед. помощ включва и забраната за това
изпълнителиуте да искат заплащане или доплащане от ЗОЛ за мед. дейност,
която е изцяло заплатена от НЗОК. Тук има само едно изключение и то касае
консумативите за определени клинични пакети; всякакво доплащане извън
нормативно уреденото противоречи на ЗОс законодателство.
Тук имаме и задължения за предоставяне на ЗОЛ информация, която да е
ясна и достъпна по отношение на здравословното мъу състояние и методите за
лечението му. При болничната мед. помощ, когато влизате за лечение, да ви се
хвърлят едни 30 страници - накрая си поставяте подписите отдолу - това не е
предоставяне на ясна и достъпна информация, още повече, че са така
формулирани тези предварително подготвени документи в болниците, защото
или ще приемете и ще подпишете това, или въобще няма да бъдете приети.
Оказването на мед. помощ може да бъде отказвано от изпълнител само
ако самото ЗОЛ възпрепятства оказването на помощта, но не и ако лицето е в
състояние, което застрашава живота му - в последния случай, дори и да се
противи на оказването на мед. помощ, тя следва да му бъде оказана.
356

lOMoARcPSD|16234621
Задължение да се осъществява дейността на изпълнителите според

правилата за добра медицинска практика съгласно уреденото в ЗЛЗ, ЗЗО, ЗЗ,
КПЕ, ЗЛПХМ - цялото ЗОс законодателство. Изпълнителите на мед. помощ не би
следвало да оказват мед. помощ, която е извън утвърденото. Не могат да
прилагат мед. методи, които не са утвърдени от мед. наука и практика и които
създават повишен риск. Така че спазването на правилата за добра мед.
практика е изключително важно по отношение на вида процедури и начина на
оказване на мед. помощ.
3. Задължение за опазване в тайна на информацията за ЗОЛ. ЗОЛ са ФЛ и
по отношение на тях изпълнителят на мед. помощ има изключително много
информация; не само основните лични данни като ЕГН и т.н., но и по отношение
на здравословното им състояние, което са данни със специфичен характер.
Това задължение произтича още от самата хипократова клетва, която полагат
по чл. 176 ЗЗ лекарите, а именно, че всичко, каквото видя или чуя при
изпълнение на своята професия или извън нея и което не бива да се разправя,
аз ще го смятам за тайна и няма да го разгласявам. В чл. 30, т. 8 и чл. 25, т. 8 от
двата НРД е отразено това. Всички данни, станали известни на изпълнителя на
мед. помощ по отношение на ЗОЛ във връзка с оказването на мед. помощ са
лични данни, които би следвало да се опазват в тайна и могат да се
разпространяват само в случаите, предвидени със закон.
4. Задължение да предоставят информация на НЗОК в срокове, в
съответна структура и формат съгласно уреденото в НРД. Принципно
документацията, която предоставят изпълнителите на ксата, за да си получат
сумите от нея, е в електронен формат и се предоставя с КЕП. Има изключения
по отношение на документите, за които се изисква подпис на пациента, както и
по отношение на финасово-отчетните документи, които следва да се
предоставят на хартиен носител; те са посочени в чл. 51 от двата НРД; по
отношение на профилактиката на заболяванията изпълнителите са длъжни да
отчитат извършените прегледи, като предоставят екземпляр от
документацията на ел. носител на касата. Те са длъжни да съхраняват
информацията три години след извършването на прегледите, като за
непълнолетните тези три години започват да текат след навършването на
пълнолетие. По отношение на документацията, която следва да предоставят на
касата изпълнителите - тя е два вида - здравна и отчетна.
357

lOMoARcPSD|16234621
Здравната включва първичните мед. документи, които се съставят в

изпълнение на НРД. Такива документи (за един такъв сме говорили вече - мед.
направление, в частност направлението за хоспитализация), също и рецептите,
протоколите за предписване на лекарства, рецептурните книжки на хронично
болните. Във връзка с амбулаторния лист трябва да кажем нещо важно - той е
вид първичен документ. Лекарите по дентална медицина са длъжни да
попълват амбулаторен лист за извършен преглед на конкретното ЗОЛ при
спазване изискванията и образците, които се въвеждат с НРД, а за всеки един
извършен преглед екземпляр от амбулаторния лист се предоставя и на ЗОЛ (чл.
9б и чл. 10а от Наредбата за правото на достъп до информация за мед. помощ.
ТОва е удостоверителен документ, съставя се в писмена форма за
действителност съгласно утвърден обрацец; официален, защото се изготвя от
нарочно овластени изпълнители на мед. помощ. Амбулаторният лист
удостоверява фактите относно обективното здравословно състояние на лицето
към момента на прегледа, при това с точен час и дата на извършване на
прегледа, точна диагноза, анамнеза, какви изследвания са извършени, каква е
предписаната терапия и какъв е видът на прегледът - това са минималните
реквизити; може да има и установени алергии и придружаващи заболявания.
Амб. лист има важно значение както за утсановяването извършването на
прегледа, така и за установяване здравословното състояние на лицето.
Задълж. реквизит на АЛ - той трябва да бъде подписан и подпечатан от
изпълнителя на мед. помощ, който издава амб. лист. За да бъде валиден
документ АЛ, той трябва да бъде подписан и от самото ЗОЛ. Без подпис на ЗОЛ
върху АЛ, той няма правна сила по отношение на извършените мед. или
дентални дейности и ако ЗОЛ не се е подписало на АЛ, изпълнителят на мед.
помощ няма да има право да претендира изплащането на оказаната мед.
помощ в касата. Това е един от документите, които трябва да се съхраняват на
хартиен носител. АЛ трябва да бъде представен с подпис на ЗОЛ, за да бъде
заплатена дейността от касата.
Освен това има и отчетна документация. Тя е свързана със заплащането
на изпълнителите на мед. помощ. Част от здравната документация е такава -
тези док., които са вид мед. документация, но трябва да се съхраняват с оглед
плащането от НЗОК, ту кса първичните мед. помощ. Тук се квлючват и
определени финансови документи - чл. 33 НРД са посочени, съответно чл. 52 от
другия НРД. Такива са спецификацията и отчетът за извършена мед. дейност от
358

lOMoARcPSD|16234621
различните видове изпълнители на мед. дейност. Това са документи, които са в

ел. формат в повечето случаи, попълват се електронно и се изпращат на РЗОК
за отчет на дейността за съответния месец. Ако има разминавания или
неточности, касата има вариант или да върне документите за корекция, или да
извърши проверка, зада провери дали финансовите отчетни документи
отразяват реално извършената дейност по първичните документи, но за
контрола ще си говорим повече на следващата лекция.
Следващото основно задължение на изпълнителите е да оказват
съдействие на самата каса при осъществяване на контрола относно тяхната
дейност. Да съдействат нна касата, за да ги контролира; да осигуряват на ДЛ от
РЗОК и НЗОК достъп до документите във връзка с отчитането и контрола на
извършената реална дейност; редът, по който се случва това, е съгласно НРД и
затова за контрола и отговорността ще си говорим през следващата лекция,
която е четвъртък от 13 до 15 ч. и на нея ще разгледаме и последния въпрос за
ЗО - контролът за спазване на ЗОс законодателство и отговорността при
неспазването му. Надявам се, че тогава ще имаме яснота и по отношение на
датата на изпита. Това е за днес от мен. Имате ли вие нещо друго да питате?
Ако нямате, ви пожелавам приятна вечер и до четвъртък!
Лекция от 06.01.2022 г.
Ас. Милева
Здравейте, колеги! Днес приключваме със ЗОсП.
Понятие за контрол
Контрлната дейност е правно регламентирана дейност, при която
определени в заокна субекти извършват правнорелевантна съпоставка между
фактически осъщественото поведение от контролираните лица и правно
дължимото поведение, което тези лица трябва да извършват с цел осигуряване
правното приложение на здравноосиг. законодателстов.
Според обхвата на контрола можем да кажем, че контролът по ЗОс
законодателство се разделя на цялостен и специализиран. Цялостният се
осъществява от управителя на касата - НЗОК, а специализираният се
осъществява от специални контролни органи, за които ще кажем след малко.
Специализираният контрол е два вида - финансов или специализиран мед.
контрол.
359

lOMoARcPSD|16234621
Правна уредба относно контрола - глава 2, раздел 10 от ЗЗО; глава 4 от

ЗЗО; чл. 7а и въобще Законът за лечебните заведения с оглед на това, че
контролът по отношение качестовто на мед. помощ и по отношение дейността
на изпълнителите на мед. помощ се осъществява от ИА „Медицински надзор“
към Министъра на здравеопазването, която ИА е ЮЛ на бюджета издръжка към
МЗ.
Финансов контрол
В зависимост от предмета на фин. контрол той може да е с предмет

изпълнението бюджета на НЗОК; той се осъщестява от Сметната палата по
реда на ЗДФИ.
Финансов контрол имаме и при набирането на средствата във връзка със
събирането на ЗОВ. СЪгласно чл. 73а ЗЗО и съгласно ДОПК той се осъществява
от НАП. Всъщност този финансов контрол по приходите на НЗОК от ЗОВ и от
лихвите при неплащането своевременно на ЗОВ се осъществява по същия
начин, по който се осъществява контрлът относно неизпълнението на
задълженит оза внасяне на ОВ; т.к. и ОВ, и ЗОВ са вид публични държ.
вземания, тъук контролните органи са органите на НАП и контролът се
осъщсествява по реда на ДОПК - тук няма никаква разлика с това, което сте
учили относно ОВ.
Фин. контрол във връзк ас разходването на средствата по изпълнениеот
на договорите между изпълнителите и РЗОК. Обект на контрола е точното
разходване на средствата за оказване на мед. помощ/. Съгласно чл. 55, в който
се урежда предметът на НРД и в случая съгласно ал. 2, т. 6а от ЗЗО предмет на
уреждане именно с НРД са и въпросите относно условията и реда за контрол по
изпълнението на договорите между изпълнителите на мед. помощ и НЗОК,
както и въпросите относно отговорността при неизпълнението на тези
договори. След 2016 се възобновни договорното начало, т.е. предмрет на
уреждане в НРД са въпросите за лконтрола по изпълнението на договирте с
изпълнителите и касата и отговорността при неизпълнението оим.
По отношение на спец. мед. контрол - обект на контрола са качеството и
обема на оказаната мед. помощ във връзка с изпълнението на договорите по чл.
20, ал. 1, т. 4 между изпълнителите и РЗОК.
360

lOMoARcPSD|16234621
Именно във връзка с извършването на контрола и във връзка с

осъществяването на отговорността по разходването на средствата във връзка с
оказването на мед. помощ в чл. 68 ЗЗО, където са уредени целите, при които е
допустимо да се обработват лични данни на ЗОЛ, съответно на изпълнители на
мед. помощ във връзка с упражняване на контрола на финансовия или мед.
контрол във връзка с изпълнението на договорите - това са едни от хипотезите,
при които е допустимо да се достъпват и да се борави с лични данни на ЗОЛ/
изпълнителите на мед. помощ от контролните органи.
Кои са конкретно контролните органи, които осъюществяват контрол? Тук

говорим за отношенията по разхдоването на средствата. По отношение на
набирането на средствата препращаме към казаното за ОВ по реда на ДОПК.
Контролни органи могат да са ДЛ, служители на НЗОК. За да могат да
извършщват такава контролна дейност, те трябва да бъдат изрично
оправомоющени за това със заповед на управителя на НЗОК, като тези ДЛ,
които са служители на НЗОК, могат да извършват проверки на изпълнители на
мед. помощ на територията на цялата страна.
Втората група контр. органи са ДЛ от отделните РЗОК; те са със
специална длъжност контрольор; тези контрольори могат да извършват
проверки на територията само на съответната РЗОК, към която работят, по
завед на нейния директор или оправомощено от него друго ДЛ. Тези
контрольори от РЗОК по изключение могат да извършват проверки и на
територията на друга РЗОК, но тогава заповедта за това трябва да бъде
издадена и те да са оправомощени за това от управителя на НЗОК. Това е
важно, т.к. очевидно, ако контролните органи нямат надлежна компетентност
да извършват проверки, актовете, с които приключва контролът, биха били
опорочени. Следва да се установи дали лицата, които извършват контрола,
имат такива правомощия - както по отношение на материалната, тка и по
отношение на териториалната компетентеност.
Освен това може да има т.нар. комбинирани шпроверки, при които
контролът се извършва съвместно от контрольори от РЗОК и служители от
НЗОК, но тук трябва да имаме изрична заповед за това от управителя на НЗОК,
а не на конкретната РЗОК.
Много важна гаранция за спазването на правата на изпълнителите на мед.
помощ при извършването на проверките от контролните органи е правото на
361

lOMoARcPSD|16234621
представители на техните съсловни организации да присъстват при

извършването на проверките и не само да присъстват при извършването на
проверките на изпълнителите на мед. помощ, но и да представят писмено
становище в хода на проверката във връзка с нея, което писмено становище
задължително трябва да бъде обсъдено от контролните органи при финалното
постановяване на финалния акт - дали има извършено нарушение или не.
Какви видове контрол има с оглед основанието и периодичността на

извършването на контрола по разходването на средствата?
- внезапен контрол по изпълнението на договорите между изпълнителите
и касата - пар. 1, т. 25 от ДР на ЗЗО има лег. дефиниция на внезапния контрол -
„.......“. Контролните органи влизат на проверка и проверяват дали се спазват
всички изисквания по отношение на качеството ,количеството и достъпността
на мед. помощ.
- предварителен контрол, контрол преди заплащане на оказаната помощ -
той е дефиниран в пар. 1, т. 26 от ДР на закона. Той се извършва преди да бъде
платена съответната помош.
- последващ контрол - той се извършва, след като вече е заплатена
отчетената дейност от съответния изпълнител на мед. помощ.
- контрол по повод на постъпили жалби от ЗОЛ по реда на чл. 35. АКо има
такива постъпили жалби, контролните органи са длъжни да извършат проверка
в рамките на срока.
Какви права имат контролните органи в нашия случай? Правата са
уредени в чл. 73 и чл. 77 от ЗЗО. Те включват правото на контролните органи да
проверяват плащанията, които извършва касата към изпълнителите, и
свързаната с това документация. Т.е. да проверяват отчетните документи,
законосъобразността на фин. дейност на самите изпълнители, да извършват
проверки по жалби на ЗОЛ; проверки по жалби на работодали, свързани с
нарушения от изпълнителите на мед. помощ. Това правомощие е специфично и
то касае хипотезата, когато е издаден документ ??? БЛ от изпълнителите на
мед. помощ, т.к. това е едно от основанията за законно отсъствие от работа; БЛ
са основание за разрешаване на отпуск при временна неработоспособност от
изпълнителите на мед. помощ.
Контролните органи могат да проверяват дали има извършени плащания,
които са нерегламентирани от ЗОЛ към изпълнителите, които са забранени
362

lOMoARcPSD|16234621
извън потебителските такси. АКо има сигнал за такова плащане, контролните

органи имат достъп до помещенията, финансовите апарати и пр.
Могат да проверяват издаването на всякакви документи във връзка със
ЗОс статус на лицата и във връзка със здравословното им състояние. По
отношение на болничната мед. помощ имаме някои особености, т.к. при
извършване специализирания мед. контрол контролните органи на касаата
могат да проверяват дали съответните болнични заведения притежават
съответната структура и дейност като изпълнители на мед. помощ и дали
спазват организацията на мед. помощ, каквато тя трябва да бде съгласно ЗЗ и
ЗЛЗ.
Проверяват и дали са спазени изискванията при предписване на
лекарствени продукти, мед. изделия или диетични храни в зависимост от
уреденото в НРД.
Уредбата по отношение на реда, по който се осъществява контролът, и
условията, при които се осъществява контролът, се съдържа в инструкция,
освен в чл. 72 ЗЗО, където имаме законова делегация, съгласно която
управителят на НЗОК издава Инструкция за реда и условията за осъществява на
контрола. Сега действаащата е РД-16-43/09.06.2020 г. Какво включва редът за
извършване на контролната дейност? Трябва да имаме заповед за възлагане на
проверка от съответния директор. Може да е и от управителя на РЗОК. В нея се
посочва обектът, който ще бъде контролиран; посочват се компетентните
органи, които имат право и задължение да извършват проверката, и обхвата на
проверката. На второ място производството включва извършване на самата
провекра, която приключва с протокол с определени реквизити.
В хода на проверката писмено становище могат да дават както вече
споменатите представители на съсловните организации на изпълнителите на
мед. помощ, така и лицето, което е обект напроверката. Финалът на
контролната дейност приключва с издаване на заповед от съответните
контролни органи, като такава заповед се издава тогава, когато има
констатирани нарушения на ЗОс законодателство.
При утсановяване на нарушение съответните контрольори съставят
въпросния протокол за установяване на нарушението, чиито реквизити са
уредени в чл. 18 от Инструкцията; екземпляр от протокола се предоставя на
лицето, което е обект на проверката. Копие се представя на съответната
районна колегия на съсловната органиазация на лекарите и лекарите по
363

lOMoARcPSD|16234621
дентална медицина, за да вземат те становище по въпросния протокол, а

лицето, което е обект на проверката, също може да даде писменото си
становище в 7-дневен срок от връчването на протокола. Ако лицето, обект на
проверката, не изрази становище или изрази становище, с което не възразява
направените констатации, тогава се стига до издването на въпросната заповед
от управителя или от директора на НЗОК, с която се налага съответна санкция.
Ако с таиз заповед са наложени финансови санкции, изпълнителят на мед.
помощ е длъжен в 14-дневен срок от получване на заповедта да плати
доброволно финансовата санкция, която му е наложена и да внесе дължимите
суми по нея; ако нес е изпълни това доброволно в 14-дневеният срок,
дължимата сума се прихваща от следващото дължимо плащане по договора от
РЗОК. Ако договорът му е прекратен или ако е изтекъл или се дължат повече
плащания по него, тогава дължимите суми з асанкциите трябва да се предявят
от НЗОК по съдебен ред. Това е, ако не се оспорят констатациите в протокола и
се издаде заповедта.
Ако обаче лицето оспори констатациите в протокола в 7-дневния срок,
тогава директорът на РЗОК е длъжен да изпрати спора за решаване от
арбитражна комисия в 7-дневен срок от получване на писменото възражение от
изпълнителя. За всяко такова възражение се формира арбитражна комисия ад
хок, като директорът на съответната РЗОК формира такава комисия. Правната
уредба за сътава и дейността се съдържа в НРД - чл. 425 и чл. 433, съответно
158-156 за денталните дейности. Арбитражна е комисията; в нея се включват
както представители на РЗОК, така и на съответните РК на БЛС/БЗС, към които
принадлежи изпълнителят, който е обект нна контрола. Арб. комисия е длъжна
да се произнесе с решение по обжалването в двуседмичен срок от получаване
на преписката. ВАС признава на арб. комисии характера на особени
юрисдикции. Произнасянето на арб. комисия е процесуална предпоставка за
следващите стъпки на директора на РЗОК във връзка с налагането на санкции
по договора на изпълнителя на мед. помощ. Ако има констатирано нарушение,
ако арб. комисия потвърди констатациите в протокола на контр. органи, може
да се приложат санкциите, предвидени в договора между конкретния
изпълнител и РЗОК. Но ако арб. комисия не потвърди констатациите от
кпротокола на контр. органи, контролът приключва на този етап и няма други
последици в резултат на контр. дейност - производството приклчюва с това
решение на арб. комисия. Ако се потвърдят заключенията от протокола на
364

lOMoARcPSD|16234621
контр. орган, директорът на РЗОК е длъжен да издаде заповед, с която да

наложи санкция на изпълнителя на мед. помощ, спрямо когото е устнаовено
нарушение на ЗОс закоондателство.
Заповедта на директора на РЗОК се издава в едномесечен срок от момента
на уведомяването му за решението на арб. комисия. Той действа в условията на
обвързана компетентност по отношение на факта, че трябва да наложи
конкретно наказание. Тук имаме уредба за видовете санкции в ЗЗО в чл. 59, ал.
11, но конкретните състави на нарушенията и конкретните видове санкции са
уредени в НРД. НРД съдържат правната уредба по отношение не само на
контрола, но и на отрговорността при нарушавнаето на ЗОс законодателство от
изпълнителите на мед. помощ.
Преди да стигнем до отговорността по НРД, да кажем по въпроса за

отговорността за нарушаване на ЗОс законодателство по-общо:
Тук може да бъде прилагана адм.нак. отговорност или имущ. отговорност.

По отношение на първата по ПО по набиране на средствата вече сме говорили
за нея, когато разглеждахме задълженията на осигурителите на внасят ЗОВ и
да предоставят информация на ЗОс орган. Тогава разглеждахме отговорността
им по чл. 103 и 104 от ЗЗО. Съгласно чл. 103 беше отговорността на ДЛ на
работодател, който не предоставя дължима информация по ЗЗО, т.е. не
предоставя информация по задълженията на осигурителите да предоставят
информация. Специфичното в чл. 103 беше, че се визира в тази разпоредба като
субект на отговорността само работодателят, но не всеки осигурител; а с оглед
правилата за тълкуването, когато говорим за адм.нак. отговорност, правната
уредба е императивна и се тълкува ограничително; не можем по аналогия да
кажем работодател и всеки друг осигурител; отговорност по чл. 103 могат да
носят само работодателите, което носи до несправедливост по отношение на
самите работодатели.
Имаме квалифициран състав при повторност на нарушенията, а в ал. 3 на
чл. 103 имаме хипотеза, ако извършителят на нарушението е ОЛ. Т.е. ЗОЛ,
което не предоставя информация във връзка със ЗО на съответните органи.
В чл. 104 отговорността на работодател, а не на всички осигурители;
работодател, който не плаща ЗОВ, се наказва с глоба, когато е ФЛ, в размер от
2000 до 4000 лв., а когато е ЮЛ - от 4000 до 8000 лв. за незаплащане на
365

lOMoARcPSD|16234621
вноските за ЗО. Т.е. виждате, че адм.нак. отговорност за невнасяне на ЗОВ от

работодатели, които са осигурители, е в много съществени размери за всяко
невнасяне на ЗОВ. При повторно нарушение имаме квалифициран състав; от 10
до 15 хил. лв. при ЮЛ. В ал. 3 имаме и самоос. лица, които не са внесли ЗОВ за
три месеца; прекъсват им се ЗОс права и се дължи глоба в размер от 500 до
1000 лв. извън сумите за самите ЗОВ.
Тези ??? във връзка с невнасянето на ЗОВ и неподаването на информация
до НАП във връзка със ЗО. Логично е, че контролните органи тук също са контр.
органи на НАП; АУАН са от контр. органи на НАП, а НП се издават от изп.
директор на НАП или от оправомощено от него ДЛ.
Оттук-нататък ще продължим да си говорим за адм.нак. и имуществената

отговорност по повод на разходването на средствата за ЗО; тук вече говорим за
това, че имущ. вреди могат да настъпят по повод на подпомагащите ПО. Когато
имаме ПО между изпълнителя и РЗОК по повод на сключените договори между
тях.
Адм.нак. отговорност. Можем да имаме такава по повод ПО по разходване
за нарушване на ЗОс законодателство. Такава носи и НЗОК, по-конкретно -
управителят на НЗОК или директорът на РЗОК. Чл. 106 ЗЗО - „......“. За да се
реализира отговорността на директора на РЗОК за отказ да сключи договор, по
чл. 59б, ал. 3 трябва да е отменен отказът му с влязъл в сила акт. Да е отменен
отказът му за сключване на договор с конкретния изпълнител на мед. помощ.
Този отказ подлежи на обжалване на АПК. Отговорността е в размер от 300 до
500 лв. за всяко отделно нарушение и пак имаме повторност като
квалифициращ белег на това адм. нарушение.
Да направим почивката и след това ще продължим с другите субекти на
адм.нак. отговорност.
Следващи субекти, които носят АНО във връзка с нарушаване нормите за

сключване на договорите между изпълнителите на мед. помощ и РЗОК, а
именно - нарушения на чл. 59 ЗЗО. Ту ксубект на АНО може да е всяко ДЛ от
съответната РЗОК или НЗОК, което е извършщило виновно нарушение на чл. 59
ЗЗО. Санкциите са глоби в размер от 100 до 300 лв.; при повторно нарушение
имаме квалифициран състав.
366

lOMoARcPSD|16234621
Извън специалните състави по чл. 106, ал. 1 и 2. В чл. 106, ал. 3 имаме общ
състав, по който обект на нарушението може да е всяка разпоредба на ЗЗО и НА
по прилагането му. Субект на нарушение може да е всеки правен субект, който
има задължения по ЗЗО, вкл. изпълнителите на мед. помощ; ако е ФЛ, глобата е
в размер от 100 до 500 лв., а при повторно нарушение имаме от 200 до 1000 -
това е чл. 106, ал. 3. Нарушенията се устнаовяват с актове от ДЛ от ИА
„Медицински надзор“, а НП се издават от изп. директоор на същата ИА.
По отношение неизпълнението на задълженията на изпълнителите на
мед. помощ, освен АНО изпълнителите на мед. помощ могат да носят и имущ.
отговорност във връзка с нарушение на договорите им с РЗОК. Тяхната имущ.
отговорност зависи от следното: ако в резултат на контролната дейност и
контролните органи по ЗО е установено, че изпълнител на мед. помощ е
получил суми от РЗОК без правно основание, когато не са нарушени НА, се
сътавя протокол за неоснователно получените суми и се изготвя писмена
покана от директора на РЗОК за възстановяване на сумите. Ако получаването на
сумите без правно основание от НЗОК е във връзк ас нарушение на НА, тогава
имаме основание както за имущ. отговорност на изпълнителя на мед. помощ,
така и за АНО. Специфичното е, че реализирането на имущ. отговорност на
изпълнителите е последващо спрямо реализирането на АНО. Първо трябва да
разберем дали е налице нарушение на НА, за да се понесе съответната имущ.
отговорност. Затова имущ. отговорност е последваща спрямо реализирането на
АНО.
По отношение на АНО извън онзи общ състав имаме и няколко специални
състава на нарушения - чл. 105д, чл. 105е и 105и.
Чл. 105д - изп. деяние на нарушението се изразява в нарушаване на
задълженията на изпълнителя на мед. помощ да предсотавя информация на
ЗОЛ. Виновно неизпълнение на това задължение - при такова изпълнителят
носи АНО в сумите по чл. 105д. Имаме разлика в зависимост от това дали
изпълнителят е ФЛ или ЮЛ.
По чл. 105е съставът се изразява във възпретятстване на ДЛ на ЗОс орган
да осъществят правомощията си във връзка със ЗО, вкл. с контрола. Ако има
такова възпрепятстване да се извърши контрол, това е състав на адм.
нарушение и санкциите са диференцирани в зависимост от това дали
изпълнителят е ФЛ или ЮЛ. И при чл. 105д и при чл. 105е имаме квалифициран
състав в обичайните хипотези на повторност. По чл. 105д и чл. 105е АУАН се
367

lOMoARcPSD|16234621
съставят от ДЛ контрольори към РЗОК, съответно към НЗОК. НП се издават от

директора на съответната РЗОК/ управителя на НЗОК.
Сумите от наложените глоби/ санкции се внасят в приход на НЗОК -
използват се за осигуряване на мед. помощ на ЗОЛ, но само ако глобата е
наложена на служител на НЗОК или РЗОК, тогав аглобите отиват в приход на
държ. бюджет. Ако е нарушение на други субекти, се внасят в бюджета на
самата НЗОК.
чл. 105и съдържа нов състав на адм. нарушение, уреден от 2020 г. Субект
на изп. деяние е всеки, който наруши права на пациента или не изпълни
задълженията по чл. 52 от ЗЗО, т.е. изп. деяние е нарушение на правата на
ЗОЛ, вкл. и на задължението на изпълнителите за оказване на всяка мед.
помощ, включена в пакета по чл. 45 ЗЗО. Също и спазването на утвърдените
мед. стандарти, на правилата за добрата мед. практика, вкл. и на забраната за
допълнителни плащания към изпълнителите. Санкциите са в значителни
размери; по-високи от предходните. За всяко отделно нарушение глобата е от
2000 до 4000, а имущ. санкции - от 4000 до 8000 лв. Нарушенията се
устнаовяват с актове от ИА Медицински надзор, а НП се издваат от директора
на тази ИА.
Какви са санкциите, уредени в НРД за нарушаване от изпълнителите на
договорите с РЗОК? В чл. 59 е минималното необходимо съдържание на
договорите между изпълнителите и касата. В ал. 11 са посочени принципните
санкции, които могат да настъпят в резултат на нарушение на договорите от
изпълнителите. Конкретизацията на тези санкции е в НРД. В НРД за мед.
дейности има два вида санкции: финансови неустойки и прекратяване изцяло
или частично на договора на изпълнителя с касата. Финансовите неустойки -
уредбата е в чл. 414 до чл. 420 от НРД. По чл. 414 имаме различни финансови
неустойки в зависимост от това дали имаме субект на нарушението, който е
изпълнител на извънболнична или на болнична мед. помощ. За всяко нарушение
??? от изпълнител се налага финансова неустойка в размер от 50 до 150 лв. При
повторно нарушение размерът се удвоява.
При изпълнителите на болнична мед. помощ - тогава неустойката е в
размер от 200 до 500 лв. Това е чл. 414.
Съгласно чл. 420 е възможно управителят на НЗОК, съответно директорът
на РЗОК да налага финансова неустойка в трези размери за свсяко отделно
нарушение, когато изпълнител извърши някое от тези нарушение или имаме
368

lOMoARcPSD|16234621
неудовлетвореност на пациентите от оказаните мед. дейности във връзка с

оказването на мед. помощ. При повторност санкциите стават от 150 до 250 лв.
АКо имаме системно нарушение на критериите за качеството на мед. помощ,
система неудовлевтореност на ЗОЛ по отношение на оказаната им мед. помощ,
тогава финансовите неустойки се завишават - от 300 до 500 лв. Пар. 1, т. 19 и т.
19а съдържат лег. дефиниции (ДР на ЗЗО) на системата неудовлетвореност и
системно нарушение. Системност имаме при три или повече нарушения на
качеството на мед. помощ. Тук системни нарушения са налице при период от 6
месеца за срока на действие на договора; ако на всеки шест месеца имаме три
или повече нарушения, ще е налице системно нарушение. Така и за
неудовлетвореността.
Заповедта, с която се налагат тези финансови неустойки, се издава от
съответния директор на РЗОК. Тя подлежи на обжалване по реда на АПК.
Вторият вид санкции при виновно нарушение на договорите между
изпълнителите и касата е прекратяването на договора между изпълнителя и
касата; уредбата е в чл. 21 от НРД за мед. дейности. Прекратяване на договора
може да бъде наложено, ако е налице отчитане надейност, която не е била
извършена, както и при извършване и отчитане на мед. дейност, за която няма
съответни мед. индикации. В зависимост от това дали изпълнителят е на
болнична или на извънболнична мед. помощ имаме частично прекратяване на
договора по отношение на конкретния лекар, ако е извънболнична помощта, а
по отношение на останалите лекари към съответните изпълнители на
извънболнична мед. помощ договорът продължава да действа. При болничната
мед. помощ имаме частично прекратяване на договора само за съответната
мед. дейност, по която е отчетена реално неизвършената дейност (отчетена е
сърдечна операция, която не е извършена; договорът се прекратява и до
изтичането му няма да се плащат суми от РЗОК за сърдечни операции). Отишли
сте за конкретна операция, която не е била извършена, но е била отчетена от
болницата и болницата е претендирала плащане от касата; извършва се
проверка, установява се, че не е извършена операция; ако имате повторно
нарушение, ще се прекрати договорът на болницата, тогава ще се засегнат
всичк идейност; ще се прекрати целият договор на болницата за всичк
идейности. Това са хипотезите на частично прекратяване.
Изцяло прекратяване на договорите се допуска тогава, когато имаме
повторно извършване на тези нарушения по чл. 421 от НРД. Както и при
369

lOMoARcPSD|16234621
финансовите санкции, на тези основания заповедта на директора на РЗОК за

прекратяване на договора подлебжи на оспорване по реда на АПК.
Датата на изпита вероятно ще е 09.02, като часовете и залите са същите.
До края на седмицата това трябва да стане ясно със сигурност. При всички
положения другата седмица с проф. Гевренова шще може да обсъдите с нея
въпросите ви.
Чл. 425 и сл. от НРД за мед. дейности е правната уредба за арбитражната
комисия, спомената по-горе.
Терминът неустойка е абсолютно неправилно използван. Договорът между
изпълнителите и касата е административен според преобладващото разбиране.
Лекция от 11.01.2022 г.
ОСР. Като ви формулираме въпроса, ще ви дадем конкретни указания.

Няма да си носите листове; ние ще ви дадем бели листове с печат на ЮФ, които
ще можете да ползвате било като чернова, било като траен вариант и т.н.
Тази година ще ви дадем тестовете и ще ви дадем отговора на въпроса.
Няма да ви събираме теста за определено време. Следващата седмица в
началото ще мога да ви отговоря, но ако тестът е достатъчно сложен, че да не
искаме от вас да го попълните за 30 минути, ще ви оставим теста и отговора за
цялото време на изпита.
Само един верен отговор ще има на въпросите. Зачерква се един
единствен вариант.
Тази седмица чета нормални лекции, възможно е да взимам по две-три
минути преди или след лекцията, но ще ви кажа. Следващия вторник също чета
нормални лекции. Напомнете ми в четвъртък да ви кажа за срещата преди
изпита за консултация.
Последния четвъртък на семестъра приемаме, че няма да имате лекция.
Аз ще ви дам допълнителен ден с някакви часове, за да направим консултация.
Социално подпомагане
370

lOMoARcPSD|16234621
Само информативно - първият закон, който в България се урежда

елементартни елементи от системата на соц. подпомагане е от 1944 - Наредба
закон за общественото подпомагане, в който единственото нещо са
безплатните трапезарии за бедните, което да е свързано със СП.
По отношение на международната правна уредба СП има богата и
детайлизирана уредба, доколкото се признава за основно право на човека.
Всеобщата декларация на правата на човека - чл. 25, ал. 1; Международният
пакт за икономически, соц, културни права - чл. 9 - 11; ЕСХ - чл. 13-14 и т.н.
КРБ - в преамбюла, в който РБ се обявява за социална държава. чл. 47, ал.
2 и 4, както и чл. 51, ал. 1, който изрично урежда правото на СП като такова.
По отношение на законовата и подзаконовата нормативна уредба 34.
34 отварям скоба, за да обясня и после ще се опитам да не се връщам към следното: в

последните 15 години последователно българскат адържава прави гтрансформация на
системата на СП. Преди 10 години безспорното стабилно класическо разбиране за СП
включваше соц. помощи и соц. услуги. Така беше създадено действащото
заокнодателство, така се прилагаше от ВАС. Стъпка по стъпка с промяната на
законодателството до сегашния му вид, който все още не е завършил
трансформацията, българската държава налага различно разбиране - от
конституционно гарантираното право на СП като родово понятие се върви към видово
понятие, т.е. че СП се реализира само чрез системата за соц. помощи. Соц. помощи
продължават да бъдат пряко финансирани от бюджета; в голямата си част са публични
права - осигуряват права на гражданите в контекста на СП; соц. услуги в същото време
бяха законово изведени като предмет на регулиране от ЗСП от Правилника. Като
отворите заокна, ще видите, че всички тези членове са заличени. В новия ЗСУ,
правилника за прилагането му и заокна за личната помощ общата характеристика на
услугата се сведе до това, че тя престана да бъде право като признато и гарантирано
със съответната принуда. Независимо че терминологията продължи да борави с право,
соц. услуги в момента 99 % с аправна възможност; малка част от услугите запазват
характера си на право (става въпрос за децата в определени хипотези за български,
военни инвалиди и участвали във ВСВ, ако все още има такива живи), но в масовия
случай услугата отива на плоскостта на търсенето, предлагането и реализирането чрез
заплащане. Тази тенденция се устнаови категорично от ВАС с няколко ключови
решения 2007 - 2009 г., в рамките на които без ВАС да посочва, той потвърди, че още
тогава - няма закон, няма заокнов разпоредба, която да вменява задължение на
конкретен държавен или общински орган при наличие на нужда да предоставя соц.
услуга. Значи соц. услуга към момента е правна възможност. В същото време
държавата продължав ада финансира дейността, свързана със соц. услуги, като
самата тя не е доставчик на услуги. Самата трансофмрация на системат аползва
термини като доставчик, потребител на услуга, ред за заемане на място, цена на
услугата и т.н. Държавата не е доставчик; доставчици са общините и лицензираните
частни субекти; държавата прехвърли дейността по предоставянето върху трети
различни от нея субекти - общините и частните субекти, които реализират различни
услуги; ще видим какъв е редът за това, когато са финансирани от републиканския
бюджет, когато са финансирани от общинския бюджет и когато са финансирани от
частни средства.
371

lOMoARcPSD|16234621
Сега започвам със СП в тесния смисъл на понятието, т.е. свързано само

със соц. помощи/.

Предметът на тази система се урежда в чл. 1, ал. 1 от ЗСП. Ако отворите
чл. 1, ал. 1, ще се опитам да минимализирам използването на законовата
уредба и да вървя само по тези членове, които не са променени. 35 Като
погледнете разпоредбата, ще видите, че говорим за СП чрез соц. помощи. Става
въпрос за система от ПО за идентифициране на нуждата и предоставяне на
съответната социална помощ на лица, които сами или с помощта на своите
близки не могат да задоволят своите основни потребности, свързани с
биологичното им оцеляване. Ако се депресирате от оцеляване, може да
използвате съществуване. Тази система възниква като система от ПО, т.е.
отрасълът е от този вид, при който нямате съществуване на обществени
отношения, които да бъдат развити в определена степен, и правото да ги
регулира и трансформира в ПО. Това е от типа на изкуствено нарочно
създадените от държавата ПО и затова съществува само като система от ПО.
Какво е характерно за предмета на тази система от ПО?
В нея се разграничават няколко основни видове ПО:
- по набиране на паричните средства, които са необходими за
функциониране на системата за предоставяне на соц. помощи, а втората,
същинската група от ПО са тези, които са свързани с тяхното целево
разходване за предоставяне на съответните соц. помощи.
И за да приключа общата характеристика: в основата на ПО стои
обективното състояние на нужда на правоимащите лица. Тази обективна нужда
е свързана с основни жизнени потребности, разбирани като потребности от
пари за осигуряване на най-важните свързани с физическото съществуване на
нуждаещите се потребности. Отварям една скоба: когато нуждата е от парични
средства, говорим за соц. помощ - човекът няма пари, за да се храни. Когато
нуждата е свързана с дейности, говорим за соц. услуга - човекът е в такова
състояние, че сам не може да се къпе, облича, обслужва и т.н. Тогава говорим
за обективна ннужда от дейност и говорим за соц. услуга. Това е в основата на
разграничаването между двете понятия.
35 За изпита ще ползвате правната уредба, която е в сила към 01.01.2022 г.
372

lOMoARcPSD|16234621
Методът на регулиране на отрасъла е императивен. Въобще не може да

бъде друг, т.к. това е изкуствено създаден правен отрасъл. Имепративно
държавна централизирано създадена правна уредба.
Функции на отрасъла
1. Първата функция е уредена в чл. 1, ал. 2, т. 1 - погледнете го. Това е
т.нар. закрилна или социална функция. Основното направление на развитие и
основната причина за създаване на правния отрасъл е осигуряване на
минимални парични средства с цел преодоляване изцяло или частично на
съответните основни нужди, свързани с физическото съществуване на лицата.
Цялото законодателство като такова е система от различни п остепен на
ефективност закрилни правни разпоредби. Закрилата в случая, типично
проявление, основната и най-важнат апомощ е право; основните помощи са
публични права; проявление на закрилната функция е адм. производство, което
гарантира резлиирането на тези публични права и т.н.
2. Стимулираща функция. Тя е уредена в чл. 1, ал. 2, т. 3 и 4. Какво
означава стимулираща функция? Означава, че институтите, позитивното право
следва да бъдат уредени по начин, който гарантира, доколкото това е
възможно, връщането или възстановяването на 1) участието в пазара на труда
на нуждаещите се лица и 2) стимулира връщането към самостоятелно социално
битие на тези нуждаещи се лица. Дали бълг. закон това го стимулира? Вие сами
ще си направите заключение накрая; но това е функция. Ние трябва така да
структурираме системата и да идентифицираме системата и да предоставяме
помощите, че не само да предоставяме възможност те да преживяват като
физически лица, но и да могат да се върнат на пазар анатруда и да са активни
със своите социално включване в обществото.
3. Икономическа или преразпределителна функция. Това е правният
отрасъл, който в най-чиста форма преразпределя националното богатство на
РБ. Защо? Защото основната част от паричните средства се кумулира и се
попълва от републиканския бюджет, който всички субекти - ФЛ и други,
попълват със съответните данъци, отчисления от местни данъци и т.н. В
натрупаната парична маса в бюджета, в която се предполага, че всички участва
в съответствие с действащото законодателство, се генерират ???
Принципите
Те са изрично уредени, с изключение на последния принцип.
373

lOMoARcPSD|16234621
1. Обществена солидарност. Изрично е уреден в чл. 1, ал. 2, т. 2.

Обществената солидарност е в основата на правния отрасъл. Първо защото
създаването на позитивно законодателстов, което да реализира системата на
осц. подпомагане изисква определена степен на соц. зрялост в обществото.
Тази соц. зрялост се свързва с това, че обществото трябва да признае и узакони,
че неговите членове не са равни. Напротив - едни от тях са много по-слаби, по-
беззащитни, неможещи самостоятелно да осигурят необходимото, за да могат
да оцеляват физически и след като обществото узакони това положение, то
трябва да създаде система и да задели необходимите парични средства, за да
може тази система да предоставя соц. услуги. Във всеки един от осонвните
институти на системата се реализира този принцип. В началото на семестъра
говорих за съвременните разбирания на соц. държава; само припомням, че
третият елемент е системата на СП, която влиза в сила, след като предходните
две системи не успеят да осигурят възможности за физическо оцеляване на
гражданите на РБ.
2. Помощ за самопомощ - много важен принцип - чл. 1, ал. 2, т. 3. Този
принцип, формулиран от правна гл.т., се нарича също и помощ за самопомощ.
Той има нещо общо с т.нар. стимулираща функция. Принципът отново ще ви го
възпроизведа, като разбира се, нашият законодател е написал - подкрепа за
социалното включване на лицата. Има лег. дефиниция за социално включване:
пар. 1, т. 3 от ДР на закона. Защо този принцип е много важен? Неговото
съдържание е следното: нуждата следва да бъде идентифицирана по начин,
така че предоставената за нейното преодоляване помощ не трябва да поставя в
зависимост нуждаещото се лице. Тази зависимост в богатите държави е
икономическа. Безработните хора в някои ДЧ на ЕС живеят добре с помощите,
които са соц. помощи, предоставени от държавата; през ум не им минава да
тръгнат да работят, да се върнат на работа. Когато теоретично погледнато така
е идентифицирана нуждата и помощта е дадена в такива прекомерни размери,
че тя прави лицето зависимо, защото то просто загубва всякакво желание да се
върне на пазара на труда. В България няма опасност това да стане.
Другата зависимост е социалната (тази беше икономическата). Помощта
се предоставя по такъв начин, че закърнява желанието и лишава нуждаещото
се лице от желание за развитие и обратно соц. включване в дейността на
обществото. В България този принцип има най-ясно проявление в мерките за
безработните лица и включването им в програмите по ЗНасЗает. Ние не им
374

lOMoARcPSD|16234621
даваме пари, ако те не работят - простичко казано. Изпдналите в крайна нужда

трябва да работят.
Следващият принцип е зачитане на човешкото достойнство - чл. 1, ал. 3.
Този принцип също е основополагащ за всяка една система, която се занимава
със соц. помощи, защото когато кажем да се идентифицира нуждата, тя е
свързана с нужда от храна, дрехи, жилище за физическото оцеляване на
съответното нуждаещо се лице. Тази нужда, когато се идентифицира (тази
дейност в България се нарича соц. анкета), тази дейност опира до изследване,
анализиране и проверяване на изключително интимна, чувствителна, болезнена
за всяко едно нуждаещо се лице сфера. Един елементарен пример ще дам:
съжителстващи лица; трябва да бъдат регистрирани на един адрес и фактическ
ида живеят; за да получават помощта като съжителстващи, трябва да са
регистрирани на един адрес; разговаря се със съседите, че Иванчо се прибира
вечерта, че носи покупки, че плаща ток; дали в банята има четка за миене на
зъби, самобръсначка, пижама, видими белези, че Иванчо спи там и т.н. Затова
големите проблеми на принципа за зачита на човешкото достойнство са
свързани с параметрите по установяване на нуждата. Има интересни дела на
бълг. адм. съдилища, които отстояват държ. политика, т.к. тя е в основата
нареализирането на цялата система на СП.
Последният принцип, който не е изрично уреден, е субсидиарност на
помощите. Всички системи за СП, ДЧ в ЕС се основават на такъв принцип. Той е
свързан и с разбирането за соц. държава. Означава следното: системата за соц.
подпомагане трябва да е последната законово уредена възможност, която
нуждаещото се лице ползва, за да може да оцелява физически. Другият начин
за определяне на този принцип е принципът на финалността - финалът, преди
нуждаещото се лице да почине, т.е. да преустанови своето съществуване,
защото неговата нужда от парични средства не е била преодоляна от страна на
ДО. Типичен пример са мерките за безработица, мерките за посещаване на
децата на училище и т.н. Това най-общо казано представлява предметът,
методът, финкциите и принципите на системата за СП, реализираща се по
отношение на соц. помощи.
Социална помощ
Социалната помощ като родово понятие. Правната уредба е в ЗСП и в
Правилника за неговото прилагане, както и в поредица от законови и
375

lOMoARcPSD|16234621
подзаконови норм. актове, които уреждат помощи, на които право имат

определени категории нуждаещи се лица в РБ. Например Закон за семейните
помощи на деца и правилника за прилагането му; ЗХУ и правилник за
прилагане, когато го напишат и развият; в него се урежда тосновите за
определени помощи само на лицата с трайни увреждания. ЗЗакрД и правилника
за прилагането му уреждат специфични помощи, които се предоставят само на
нуждаещи се, притежаващи специфични правни качества. Наредба за
условията и реда за отпускане на целевите помощи за отопление.
Ние започваме с белезите, които са родови и които всяка една соц. помощ
притежава. И сме изключително облагодетелствани, защото в чл. 11 от ЗСП има
лег. дефиниция на соц. помощ. А преди да отворите и да го видите: има и лег.
дефиниции за основни жизнени потребности - тя е уредена в пар. 1, т. 1 от ДР
на ЗСП, както има и лег. дефиниция за семейство, която обаче се съдържа в
пар. 1, т. 2 от ДР на правилника за прилагане на ЗСП. Ако някой казва, че КСО е
хаос, той не е чел тези закони, свързани със СП. Отворете чл. 11 и го прочетете
много внимателно. Тази дефиниция е в основата на цялостната практика на
ВАС, свързана със соц. помощ и нейното предоставяне. Ще ви взема 5 минути,
така и така следващия четвъртък няма да имаме лекция. Гледаме чл. 11 и
правим извода, че помощта притежава кумулативно следните белези:
1) Социалната помощ по дефиниция е материална ценност. Елементарен
извод. Сег ада го конкретизираме: помощта се предоставя в пари - това е
принципът. Защо в пари? Защото парите по най-лесен, бърз и ефективен начин
покриват всяка една нужда с оглед преценката на нуждаещото се лице, когато
има парични средства, може да си плати храна, парно, ток и т.н. Когато се пише
законодателството, то се пише по начин, по който се предполага, че голяма
част от адресатите няма да злоупотребяват с правата си. Това е реалистична
платформа. Ще видите как целият ЗСП е писан и после е дописан по начина, по
който реалността в България е принудила зкаонодателя, за да може поне нещо
да се прилага. Ако не е в пари, ние ще нарушим всички межд. регламенти и т.н.
Изключението е в натура. Натурата е изключение. Това изключение се
въвежда по два начина:
- законово. Законодателят преценява и урежда определен вид соц. помощ
да се предоставя само в натура. Тази преценка на законодателя е свързана с
това, че предоставената в пари помощ не служи по предназначение и за да
може помощта да послужи, за да преодолее пълно или частично конкретната
376

lOMoARcPSD|16234621
нужда, помощта се дава в натура. Класически пример е помощта за отопление;

тя се дава в натура. Други помощи са учебници, ддрехи и т.н. Законодателят
изрично урежда съответният вид помощ да се дава в натура, като урежда и
вида на натурата.
- чл. 25 от Правилника за приложение на ЗСП. Заокнмодателят е дал
компетентност на органа по СП, когато са налице някакви конкретни основания,
да трансформира помощта от парична в натура. Има много богата практика на
ВАС по този член. Кои помощи могат да бъдат трансофмирани от парични в
помощи в натура? Всички видове, уреднеи в чл. 12, ал. 1 соц. помощи. Не смао
общата месечна помощ за издръжка, а всяка една друга периодична
еднократна помощ може да бъде трансформирана.
При какви основания може да бъде трансформирана помощта? Казусът е
бил анализиран, хипотезите изчерпателно ли са уредени в чл. 25, или не?
Категоричното разбиране, еднотипна практика на ВАС - двете хипотези са
изчерпателно уредени и, което е най-важното - вижте втората хипотеза в т. 2.
Първата е конкретна - не се полагат грижи за децата. Втората хипотеза -
предоставената соц. помощ не се използва по нейното предназначение. Тази
бланкетна разпоредба се отчита от ВАС, който казва: хипотезите са
изчерпателно уредени, но по силата на хипотезата в т. 2 органът разполага с
оперативна самостоятелност да направи съответната преценка и когато
установи наличието на обективни факти, доказващи по безспорен начин
използването на паричната помощ по различен от законово уреденото
предназначение начин, да я трансформира от парична в натура.
Оперативна самостоятелност; т.е. не е длъжен, но ако реши, той трябва да
прецени всички обективни факти и в рамките на евентуалното адм. обжалване
на акта, с който се трансформира помощта, върху органа пада тежестта да
докаже по безспорен начин основанието за трансформиране на помощта, както
и натурата, т.е. естеството, в което я е трансформирал. Натурата като различни
видове материалн иценности се урежда в чл. 25, ал. 2 (заплащане на такси,
разходи за храна, хранителни продукти) и т. 3 е ключовата - по друг начин,
определен от националнат анкета в рамките на оперативната самостоятелност
на органа. Органът трябва по безспорен начин да докаже защо е
трансформирал паричната помощ в съответната натура. Трансформацията
става по общия ред за отпускане, изменение на соц. помощ - чл. 13 и сл. от ЗСП.
И какви са правните последици? Чл. 25, ал. 3 - когато лицата отказват да
377

lOMoARcPSD|16234621
получат вече определената в натура помощ, тя се спира, т.е. не им се

предоставя за съответния месец; това мини производство се реализира за всеки
отделен месец; ако откажат да получат помощта в натура, те се лишават за
съответния месец от съответната помощ - било в пари, било в натура. Това е
производството по чл. 25 и това е първият елемент от дефиницията, че всяка
една соц. помощ е материална помощ - по принцип в пари, а по изключение в
натура. Сега е 15:10; в 15:16 продължаваме втората лекция.
2. Втория белег по смисъла на чл. 11 от ЗСП е, че помощта задоволява
основни жизнени потребности. Както ви казах, има лег. дефиниция в пар. 1, т. 1
от ДР на ЗСП. Моля отворете и вижте. Тази дефиниция сама по себе си обяснява
за какви парични средства и соц. помощи бълг. държавата е във възможност да
предостави. Говорим за изчерпателно посочван ена основните постоянни
неотменими съврзани с физическото съществуване нужди. Това са храна,
облекло и жилище. Оттук нататък всичко, което не поапда в храна, облекло
ижилище, не може да бъде нужда, която да бъде задоволявана чрез соц.
помощ. Само че българският законодател не може да се справи с тази
дефиниция дотук и затова е допълнено, че става въпрос за достатъчно храна,
облекло и жилище съобразно социално=икономическото състояние на
страната. Коректен е бил законодателят, защото е признал, че не говорим за
обективна статистически измерима нужда,а за измерване на нуждата с оглед
положението, икономическото състояние на страната, т.е. възможностите на
бюджета. ВАС, т.к. са водени доста дела за незаконосъобразност на тази и
други разпоредби за идентифициране на тази потребност, че по този начин се
ограничава конституционното уредено право на СП и конситуционно уреденото
право на живот, но ВАС е взел последователно позицията, че бъ;лг. държава
определя нуждата като обективно състояние и бълг. държава, която определя
паричните средства в бюджета, е тази, която определя степента, в която
паричните средства задоволяват нуждите.
В ЗСП, чл. 24 - 29а вкл. е уреден начинът, по който се финансира
системата на СП в областта на соц. помощи. Има целево създаден фонд, който
се нарича фонд социална закрила. Той е ЮЛ и е структуриран като такъв, т.е.
целево се кумулират паричните средства за неговото попълване, целево се
разходват от републиканския бюджет. В ЗСП от чл. 4 до чл. 6а се уреждат
нарочно създадената система от ДО, които реализират практиката в системата
на социално подпомагане. Териториално структурирани дирекции за СП. А
378

lOMoARcPSD|16234621
служителите сте слушали, че се наричат социални служители или служители от

социалните помощи.
Вторият белег - задоволяване на основните жизнени потребности. Вече
знаете, че има лег. дефиниция.
Тези потребности, тази нужда е в основата на системата в смисъл че тя
трябва да бъде обективна. На второ място видът на нуждата определя вида на
соц. помощ. В опит да пооправим малко действащото законодателство ВАС
постоянно възпроизвежда това свое разбиране. Като вид на нуждата запишете
си два вида за целите на соц. подпомагане:
- когато става въпрос за постоянна, предвидима, типична нужда, свързана
с физическото съществуване на нуждаещите се лица, помощта е периодична,
защото самата нужда е постоянна; затова и помощта, която трябва да я
задоволява, не еднократно, а периодично се изплаща.
- помощта е публично право, което се реализира по публичното ПО между
нуждаещото се лице и ДО.
- помощта се предоставя в пари.
= Тази помощ, която задоволява основна предвидима трайна постоянна
помощ, се дава само в пари, по изключение по реда на чл. 25 може да се
трансформира, не може да се дава в натура.
= вторият вид нужда, нуждата е инцидентна, неочаквана, нетипична и
точно защото нуждата е такава, помощта е еднократна, еднократно задовоява
тази инцидентна нужда и в някои хипотези помощта освен право е и правна
възможност. Забравете как периодично изплащаната помощ може да е правна
възможност. Правна възможност може да е само тази нужда, която инцидентно,
неочаквано е възникнала. В някои хипотези се дава дискреция на органа да
прецени дали да предостави съответната соц. помощ/. Това разделение на
нуждата определя основанието за изплащане на помощта, начинът на
изплащане, т.е. дали е периодично или еднократно, видът на помощта като
право или възможност, както и размерът на съответната помощ.
Причините, поради които лицето е изпаднало в нуждата, са правно
ирелевантни за възникване и прилагане на системата на СП. Т.е. дали това се
дължи на това, че то е лице с увреждане или лице с влошено здравословно
състояние; или пазарът на труда го е изхвърлило това лице и то не е могло да
си намери работа или на 14 години е родило 4 деца и няма как да завърши
образованието си и да почне да работи. Всички тези причини, довели до
379

lOMoARcPSD|16234621
нуждата, са правно ирелевантни и нямат значение към основанието, размера и

изплащането на съответната соц. помощ.
Какво беше ДОО? Загубвате си осиг. доход и не можете да осигурявате
същите тези средства, свързани с физическото и социалното ви съществуване,
но тогава причините, които наричаме ОСР, са елементи от основанието за
изплащане; това е философията на втория стълб; там всеки участва в
набирането на средствата в зависимост от това каква е системата на
осигуряването и когато претърпи определен риск, който да доведе до
невъзможност със собствената си трудова дейност да се издържа, влиза в сила
системата. Третият стълб е за колегите, които нито са участвали в системата на
осигуряването, нито са могли да участват и изпадат в състояние, в което нито
работят, нито могат да работят, нито имат право на обезщетение или пенсия.
Ако някой не им помогне на тия хора, те умират. В основата е физическото
оцеляване. Ти се дистанцираш от причините, поради които това лице е
изпаднало в нуждата, и се опитваш да покриеш тази нужда - като не му правиш
такъв комфорт, че да зависи от помощта, но да го стимулираш да се върне на
пазара на труда. В межд. актове се говори не за най-бедни, а за
маргинизираната част; за тези, които са изпаднали от всички възможни бордове
на нормалното човешко съществуване. Това е системата за СП. Защо в България
се говори за социално слаби да си плащат тока, парите за вода, да се оженят и
т.н. Всяка една система има нужда и всички обясняват така: няма проблем, че
се вдига цената на разсноките, свързани с основни жизнени потебности - храна,
облекло, жилищше, консумативи на жилището, защото част от обществото няма
проблем да ги посрещнат; но трябв ада идентифицираме тази част от
обществото, която не може да ги посрещне. Това е системата за СП. Няма
нужда от обща помощ, която да му даваме пари да се храни; а имаме нужда от
идентифициране на такива конкретни - пари за ток,. за вода, за да си плаща
сметките, за да роди дете, да прати детето в детска градина - това са
съвременните общества. Стига общи приказки, да се върна към лег. дефиниция.
Следващият белег отдефиницията е, че всяка соц, помощ или допълва,
или замества собствения доход на лицето. Помощта като парични средства или
като натура задоволява нуждите и за да ги задоволи, тя или допълва, или
замества дохода.
За дохода: дефиниция в пар. 1, ал. 1, т. 9 от ППЗСП. Имаме си собствена
дефиниция за доход. Освен че имаме собствена дефиниция, има и уредба в
380

lOMoARcPSD|16234621
основните елементи на дохода в чл. 12, ал. 2, т. 1 - 3 от ЗСП. Погледнете го.

Доходът за целите на СП се урежда по възможно най-широкия начин, по
възможно най-широкото допустимо тълкуване и прилагане. Защото чл. 12, ал. 2,
т. 1-3 - това ви е основата.
- Доход от всеки вид трудова дейност - ТрПО, държ. служоител, свободна
професия, авторски права и т.н.
- Доход от имущество - продал Иванчо кола, продал селскостопанска земя,
пътувал в чужбина и т.н. и т.н.
- Третият елемент, който влиза в дохода, е доход, който лица по силата на
чл. 140 от СК са длъжни да издържат нуждаещото се лице. Това се урежда в чл.
11, ал. 2 изрично.
Тези три компонента като лег. дефиниция ги запомняте - задоволяват
нуждите; пари или ценности в натура; частично или изцяло заместват дохода.
Т.к. нуждата е извън основанието, бълг. законодател разширява дохода, за да
разшири състава на нуждаещите се лица.
Чл. 2 и сл. - правоимащи лица

Кой в РБ има право да получава соц. помощ?
- чл. 2, ал. 3 ЗСП. Кръгът от правоимащи е изкл. широк:
= български граждани. Кои бълг. граждани могат да придобият
качеството правоимаш? Всеки гражданин, без значение възраст, социално
положение, дали е осигурен или не, както и дали има семейство или не.
Семейството е част от соц. му статут. Тръгваме от една изкл. широка
платформа.
*Всяко ФЛ, което е в нужда. Освен ФЛ, още два субекта са правоимащи:
**семейството. За целите на СП има лег. дефиниция на семейство в пар. 1,
т. 2 от ДР на ППЗСП.
***Третият правоимащ субект са съжителстващите лица. Те имат лег.
дефиниция за целите на соц. подпомагане - пар. 1, т. 2 от ЗСП.
Това са трите субекта. По отношение на съжителстващите лица и
семейството ВАС е постановил, че дефинициите се прилагат стриктно и по арг.
от обратното от двете дефиниции органът няма право в състояние на
оперативна самостоятелно да прилага по различен начин, когато проверява
правоиммащото лице, било в качеството на семейство ,било в качеството на
съжителстващо. ВАС определя, че т.к. дефиницията не въвежда ограничение за
381

lOMoARcPSD|16234621
броя на съжителстващите лица, стига те да са регистрирани на един и същи

адрес, и органът, когато определя основанието и размера на съответната
помошщ, както и правоимащия субект, не може да въвежда оограничения - като
например на един адрес живеят 28 съжителстващи. Т.к. в дефиницията няма
ограничения; те са успели да докажат, че фактически живеят там,
регистрирани са и нямат родствена връзка - това влиза в дефиницията за
съжителстващите.
Вторият белег на бълг. граждани по силата на чл. 2, ал. 3 е, че това ФЛ
семейство или съжителстващи сами (под сами разбираме сами чрез доходи от
трудова дейност, доход от имуществено състояние или доход от помощ на
задължени лица по реда на чл. 140 от СК. ФЛ, семейството или
съжителстващите - вторият им белег е, че сами не осигуряват доходи било чрез
доход от трудова дейност, доход от имущество или доход от задължение по СК
лица.
Третият белег - да задоволяват своите жизнени потребности. Едно и също
се върти навсякъде. Ясно ли е? Без значение възраст, пол, здравословно
състояние, работоспособност и т.н.
Доход от трудова дейност, всяка една трудова дейност, всяко едно
имущество, което се трансформира и издръжка на лица по чл. 140 СК плюс
допълнение от практиката на ВАС: трайна практика на ВАС: освен издръжка по
силата на СК, става въпрос и за задължение за издръжка по силата на договр
за издръжка и гледане, както и доход, който нуждаещото се лице получава
чрез дарствени договори.
= небългарски граждани - чужденци. В чл. 2, ал. 1 от ЗСП са посочени
категориите. Според ВАС категориите са изчерпателно посочени; извън тези
категории чуждестранни граждани нямат право да се ползват от бълг. система
за соц. подпомагане.
Българите трябва да отговарят на три белега: ФЛ, семейства,
съжителстващи, които чрез един от трите вида разширително тълкуван доход
не могат да задоволяват своите потребности. Втората категория са чужденците
по чл. 2, ал. 1 при наличие на остнаалите две предпсотавки. Цялата система на
СП, т.е. всички видове соц. помощи следва да проверяват наличието на
посочените кумулативно белези, за да преценят дали конкретният субект е
нуждаещ се, 2) дали е правоимащ и 3) видът на помощта, за която той има
право или правна възможност да получи. Дотук ясно ли е? Казахме, това са
382

lOMoARcPSD|16234621
бълг. граждани с трите големи групи от белези, както и чужденците. Когато са

се водили безкрайно много спорове дали Иванка има право или не да получи
соц. помощ, константна практика на ВАС е, че тези белези трябва да бъдат
анализирани комплексно и кумулативно ще доведат до отговора лицето
нуждаещо се ли е, аккъв е видът на помощта и пр.
Отворете чл. 12, ал. 2, където досега гледахме т. 1 до т. 3. Това бяха трите
оснмовни компонента на дохода. Сега сурнете погледче в останалите точки до
прословутата т. 8, допълнена 2019 г. - други констатирани обстоятелства. От т.
4 до т. 8 какво прави бълг. законодател? Забравя за компонентите на дохода и
въвежда други критерии, които според бълг. законодател модифицират
нуждата по начин, по който или наличието, или липсата на тези обективни
факти в т. 8 в определени случаи води до прекратяване правото на помощ, в
други случаи води до нейното спиране, а в масови случаи се отразява до
размера на помощта. Тези случаи реализират принципа за финалност на
помощта; принципът на помощ към самопомощ, да стимулираме нуждаещите се
лица да станат соц. активни и т.н. Последните дв егодини, ВАС, прилагайки
стриктно чл. 12, ал .2 във всички тези точки, се модифицира така: когато
органът преценява дали да отпусне или не помощта, както и да определи
нейния размер, органът трябва да провери всички посочени в чл. 12, ал. 2
обстоятелства, да ги провери, да ги установи по категоричен начин, както и да
мотивира своето предложение и да мотивира акта, с който предоставя или
отказва предоставянето на социалната помощ, спира я или я прекратява. За
тези помощи, които съм планирала да анализирам с вас, това ще видите как
изглежда като практика. Но това е принципът, на който се стъпва, за да почнат
отделните видове соц. помощи да се установяват, доказват, отпускат, спират
или прекратяват.
Запишете следните общи характеристики на всяка социална помощ (чл. 14
от ЗСП ще ползвам):
1) Соц. помощи имат алиментен характер. ВАС директно го посочва в
поредица от своите решения. Т.е. минимални средства с цел биологичното
съществуване на нуждаещите се лица.
2) Упражняват се само по волята на титуляря. Т.е. служебно не се
отпускат. Тя спи на улицата от години; за да се отпусне съответната помощ,
лицето трябва да упражни правото си. Т.е. органът дори да вижда нуждата, не
може да предостави помощта; лицето, за да попълни декларацията, му трябва
383

lOMoARcPSD|16234621
лична карта; а човекът си е загубил личната карта; като няма лична карта, не
може да влезе въобще в системата, да започне процедурата за отпускане на
помощта. За да получи и тази еднократна помощ, той трябва да се
идентифицира. Това е един краен завъртян кръг, защото принципът в България
- помощта е право, която се упражнява от титуляря; не сепредоставя служебно.
Това е гаранция органът да не злоупотебява с паричните помощи.
3) Упражнява се лично, като законът изрично посочва кой попълва
съответните документи - за децата настойникът или еди-кой си.
4) Социалната помощ е непрехвърлима, ненаследима и NB! социални
помощи, които са възникнали в патримониума, но не са получени от
наследодателя преди неговата смърт, не стават част от наследствената маса.
Защо е така? Защото тези парични средства целят да преодолеят нуждата от
хранене, живеене, обличане и т.н. на конкретното нуждаещо се лице. След като
то не ги е получило, очевидно наследниците му няма как да получат тези
парични средства. Поредица от дела; вземането е възникнало; наследодателят
не е успял да получи паричните средства; те не преминават в наследството.
5) Отказ от СП е недействителен. Т.к. те имат алиментен характер и целят
да преодолеят нужда, свързана с биологичното оцеляване, има сериозен правен
механизъм за защита на вземането за соц. помощ:
- освободени са от всички видове данъци, такси (ЗМДТ, такси, въведени от
учреждения или такси, свързани с публични услуги);
- имат специален закрилен механизъм по отношение на удръжките, които
се правят от помощите - чл. 14, ал. 3 ЗСП. Моля, вижте го, няма нужда да го
пишете. Забраната може да бъде преодоляна само в две хипотези: когато са
надвзети средства в резултат на техническа грешка, както и когато има запор
на вземане за издръжка на лица. И трето - когато се установи, че сумата е
получена недобросъвестно от правоимащото лице. Виждам, че трябва да ви дам
почивка; само още едно нещо да ви кажа.
Ако трябва да разграничаваме соц. помощ от осиг. права:
1) Правоимащите лица - при помощта чл. 2, ал. 3 - ФЛ, семейства,
съжителстващи, които са в нужда; при осигурителните права лицето трябва да
има качество осигурено за съответния риск и осиг. право.
2) Основанието за получаване на помощта/ осиг. право. За помощта
основанието е конкретна специфична за целите на соц. помощ нужда с лег.
384

lOMoARcPSD|16234621
дефиниция на основни жизнени потребности, докато при осиг. права е

настъпил ОСР, т.е. реализиран е осиг. случай.
3) Правото също може да бъде разграничено, т.к. при помощите имаме
както публчини права, така и правна възможност, докато при осигуряването
имаме публични права на вземане - за пенсия и обезщетения, с изключение на
една пенсия. При правото на социална помощ - правото и размерът на помощта
зависи от нуждата на лицето, а осиг. право на обезщетение или пенсия зависи
от загубения осиг. доход на лицето и неговото предходно участие в набирането
на ОВ.
4) Задълженият субект при соц. помощ едържавата в лицето на
съответния орган, съответната диурекция Социално подпомагане. При осиг.
права това е осиг. орган.
5) Редът за упражняване на соц. помощ и на правото на осигурително
обезщетение или пенсия. След малко ще почнем казуистично с реда за
упражняване на соц. помощ. Т.к. този път малко повечко ви взех, ще започнем в
и 20 и ще започнем с помощта издръжка живот. Сега си почиваме.
Вижте чл. 12, ал. 1. Законодателят претендира, че урежда видовете

помощи. Това меко казано не е коректно с оглед използваната терминология, но
аз ще го пропусна сега; като се върнем, ще ви бъде много по-ясно и достъпно.
Всички помощи са целеви; всяка помощ цели да преодолее конкретна нужда.
Под целеви се разбират помощите, които са инцидентни и еднократни.
Използваната от законодателя терминология не е много коректна. Затова
започвма с помощите.
Най-важната помощ в РБ. Уредена е в чл. 12, ал. 3, чл. 12б ЗСП, чл. 9 - 12 от
ППЗСП. Единствената промяна тук е в чл. 9 от Правилника; има промяна
натежестта на различните критерии, която влиза в сила от 01.01.2022 г.
Останалата правна уредба е без каквато и да е промяна. Общата
характеристика на тази помощ:
1) Субективно материално притезателно публично право на вземане за
парични средства в определен от държавата размер. Терминът право посочва,
че става въпрос за признато и гарантирано вземане на паричните средства при
наличие на съответното основание нуждаещото се лице трябва да получи
паричните средства; ако органът откаже, има адм. ред за реализиране на
385

lOMoARcPSD|16234621
отказаното доброволно вземане. В този случай органът действа в състояние на

обвързана компетентност. В резултат контролът от страна на адм. съдилища
във фазата на съдебното обжалване е контрол не само по заокносъобразност на
акта, но и по същество. На общо правно основание съдът проверява наличието
на основанието, както и определянето на размера на тази соц. помощ. Тази соц.
помощ цели да преодолее основни постоянно възникващи нужди от храна,
дрехи и жилище. По старата уредба тази помощ се наричаше помощ обща
издръжка живот. Преди терминът подсказваше, че това е помощта, която се
дава на нуждаещото се лице с цел то да може физически да оцелява. Точно
защото нуждата е постоянна, помощта се изплаща периодично или както
законодателят терминологично го обозначава - месечно. Изплащането не е
еднократно, а е постоянно.
Основание за възникване публичното право на вземане за тази помощ

Тя не е единствената месечна помощ. Има и други, при които нуждата е
трайна и постоянна. Но тази е най-важната от всички.
Става въпрос за ФС, в който се кумулират положителни и трябва да
липсват т.нар. отрицателни предпоставки. Първият елемент е липса на доход.
Има лег. дефиниция за дохода - пар. 1, т. 9 от ДР на ППЗСП. Ако не сте видели
дефиницията, вижте я.
Доходът беше с три елемента - доход от трудова дейност, от имущество и
от издръжка, плюс лицата по чл. 140 СК, договор за издръжка и гледане и
договор за дарение. Отворете лег. дефиниция и погледнете. Дефиницията е
доход за целите на всички соц. помощи. Освен това включва кои приходи?
Брутните. Брутен за целите на СП е доход преди данъчно и осигурително
облагане. Вижте как е структурирана т. 9. От а) до о) (о като Охрид, като
Омикрон) са елементи, които са част от дохода за целите на СП. От т. 10 надолу
започват нови нбукви, които изрично законодателят казва, че не се считат за
доходи. Изброяването в т. 10 е изчерпателно. Т. 10 завършва на буква „у“ като
уши. Изчерпателно е, поради което когато конкретният доход не е уреден в т.
10, букви а) - у), по арг. от противното той се счита за доход, включва и отчитан
за соц. помощи по б. „о“. Когато конкретен доход не е в т. 10, той става доход,
който се отчита за соц. помощи по силата на т. 9, б. „о“. Когато проверявате
конкретен доход, гледате т. 10 на пар. 1 от ДР на ППЗСП. Когато не е в т. 10,
той попада в т. 9, б. „о“, т.е. той се зачита като доход за целите на социалната
386

lOMoARcPSD|16234621
помощ. Това е трайната практика на ВАС. Няма ли го в т. 10, значи е в т. 9, буква

„о“. АКо погледнете от „н“ нагоре в т. 9, ще видите доходи от трудова дйност,
доходи от собствено имущество и доходи по чл. 140 СК и другите. Пенсията е
доход, който се отчита, за да се реши дали ще се изплаща соц. помощ и когато
се определя размерът на соц. помощ. Цялата философия тръгва от дохода,
вместо да имате дефиниция за доход, имате казуистично изброяване. В т. 9
какво влиза, а в т. 10 какво не влиза.
Вторият термин е гарнатиран минимален доход. Той има лег. дефиниция в
ДР, пар. 1, т. 10 от ЗСП. Вижте дефиницията. Като видите дефиницията,
запишете това, което е ключът към загадката: този гарантиран минимален
доход се установява от МС с постановление, приложим е за всички видове соц.
помощи, които имат отношение към гарантирания минимален доход, т.е.
национално приложим е, императивно уреден е и МС издава постановлението
на основание на законовата делегация в чл .12, ал. 3 ЗСП. Очакваше се промяна
в размера, обаче такава все още няма и затова се прилага рзмерът от 2018 г. -
75 лв. NB! Става въпрос за месечен гарантиран минимален доход. Като стъпим
на дефиницията, гарантираният минимален доход е национално уреден размер
на месечния доход, който според българската държава е достатъчен, за да
може всяко нуждаещо се лице физически да оцелява. Това са парични средства,
които според законодатля са достатъчни на месечна основа по принцип на
всеки да си покрива нуждите за хранене, обличане и консумативи за жилището.
Диференциран минимален месечен доход. Този доход представлява
произведение от гарантирания минимален месечен доход и законово определен
коефициент. И посочва паричните средства на месечна основа, които са
достатъчни с оглед спецификата на нуждата на отделното нуждаещо се лице
да му осигурят парични средства за хранене, обличане и консумативи за
жилището. Чл. 9 от ППЗСП - отворете го. Ето ви ал. 2. Това е миниамлният
стандарт, който според българската държава стандартно покрива нуждите на
нуждаещите се. Диференцираният е произведение от гарантирания минимален
месечен доход по коефициент, който се урежда в ал. 3. Разгледайте
внимателно ал. 3, която е актуализирана с промени от 01.01.2022 г. Няма да го
искам за изпита и не вярвам някой колега асистент да ви даде да изчислявате,
но това е единствената промяна. Държавата въвежда един гарантиран
минимален доход, който е диференциран и който не отчита спецификата на
нуждата на лицето. Как бълг. държава определя спецификата? Като създава
387

lOMoARcPSD|16234621
диференциран минимален месечен доход. Тази диференциация идва от

коефициента. Коефициентът е различен и зависи от възрастта, социалното
положение и наличието на увреждане на нуждаещото се лице. Кой е по-
нуждаещ се? Този, който е на 65 години или който е на 75 години. Вторият.
Който е с 90 % загубена работоспособност или който е със 75 %? Първият. Кой е
по-нуждаещ се сам родител - който има едно дете или който има три деца. Като
коефициент ще трябва да знаете принципа.
Ако Иванка хем е инвалид, хем има 5 деца, хем сам е родител; запишете
знаковата ал. 4. Законодателят, вместо да умножава всеки коефициент по
минималния месечен гарантиран доход, в ал. 4 урежда правила на изключвнае.
Принципът е: прилага се най-високият коефициент и ви е дадена с една
безкрайна казуистика как се изключват съответните коефициенти.
Гарантирания минимален месечен доход се умножава по коефициента; гледаме
сам родител, не сам, завършил, незавършил, намираме коефициента и той се
умножава по уредения от МС минимален гарантиран месечен доход и се
получава диференцираният минимален месечен доход, който е минималната
парична сума, която според бълг. държава покрива специфичните нужди на
нуждаещото се лице. Ясно ли е? Стигнах до диференциран минимален доход,
който е месечен; разбрахте как се определя този доход. Кой има право на
социална помощ? Чл. 9, ал. 1 в Правилника. Погледнете го. Този, чийто доход за
предходния месец е по-нисък от определения минимален доход. Доход личен
реален по силата на пар. 1, т. 9 като дефиниция и като казуистично - кои
доходи влизат в реалния доход и кои не влизат по т. 9, от „а“ до „о“ и т. 10 от
„а“ до „у“. Този доход трябва да е по-нисък от определения минимум, за да
възникне правото на соц. помощ. Ако обаче доходът е по-голям, лицето няма да
има право на соц. помощ на това основание.
Чл. 9, ал. 6 - трайна практика на ВАС: в един момент горките соц.
работници са се справили с доходите; критерий е възникването на основанието
за получаване на дохода или получавнаето му. Чл. 9, ал. 6 решава този проблем
- лицето декларира всички, които са реално получени, а не дължими. Всички
доходи, които са реално получени през предходния месец, независимо за какъв
период от време се отнасят. Тази първа предпоставка, че реалният доход с
многото компонентни които влизат, респ. не влизат, трябва да е по-малък от
диференцирания минимален месечен доход.
388

lOMoARcPSD|16234621
Отрицателни предпоставки като елемент от основанието за възникване на

правото на помощ
Те са уредени в чл. 10, 11, 12 ППЗСП. Сурнете по едно погледче. Спомняте
ли си чл. 12, ал. 2, където първите точки беше доходът, имуществото,
издръжката и после продължаваха и другите обстоятелства. В тези членове се
конкретизират тези елементи, които трябва да бъдат усстановени в тяхната
пълнота. Сега подледнете чл. 10. Чл. 10 не трябва да е налице и отново са
допълнителни критерии, които индивидуализират доходи от имущество. Ако
лицето има обитавано собствено жилище, има нещастието да е самотно и
живее в двустайно жилище, няма да види соц. помощ. Десятката е как бълг.
държава индивидуализира доход от имущество, който е абсолютно препятствие
за получаване на соц. помощ. Да не са продали ценни книжа, да не са
разделили и т.н.
Чл. 11 може ли да погледнете. ТОва е издръжката. След тов абълг.
законодател е кумулирал едни интересни факт. обстоятелства, при които
лицето е било казуистично на друга издръжка. Понеже е било в лечебно
заведение, се приема, че издръжката му е поета от здравноос. система. Чл. 12 -
тези, които получават помощ, трябва да ги върнем към пазара на труда. Това са
мерките, свързани със задължението им да полагат труд. Имате собствена
дефиниция за безработни лица в трудоспособна възраст за целите на СП;
уредено е при какви предпсотавки, когато се приложи на лицето да се включи в
програма по ЗНасЗает и то откаже, какви правни последици настъпват за
неговата соц. помощ. Понеже ВАС ззнае за тези членове, много държи, когато
прилага основанието за възникване на помощта, органът да преценява всички
факти, да ги доказва и да мотивира решението си за допускане или отказ за
отпускане на базата на тези факти.
Размер на тази помощ за обща издръжка

Чл. 9, ал. 5 от ППЗСП прочетете. Първи вариант - лицето няма никакъв
доход. Тогава размерът е пълният размер на диференцирания минимален
месечен доход. Когато лицето има реален доход по праивлата на т. 9 и 10 от ДР,
тогава размерът на помощта е разликата между диференцирания минимален
месечен доход и реалния месечен доход за предходния месец - там влизат
доходите, които са реално получени, независимо за кой период на какво
основание са се дължали.
389

lOMoARcPSD|16234621
Ред за упражняване
Правна уредба - чл. 11 - 13в ЗСП, както и детайлизираната правна уредба
е в чл. 26 и сл. от ППЗСП.
Упражнява се само лично от нуждаещото се лице, което упражнява
правото като попълва заявление, което се прави в писмена форма, формата е за
действителност, съдържа зоканово определени атрибути и към това заявление
се прилагат законово определени видове документи, които трябва да
удостоверят основанието за правото за правната помощ. При необходимост
Дирекция Социално подпомагане може да изисква и допълнителни документи.
Чл. 26 - ще видите кой попълва това заявление, в какви хипотези се позволява
да бъде попълнено от друго лице и т. н. След като започва ВИ чрез нуждаещото
се лице, се реализира дейността по проверка на фактите и обстоятелствата.
Тази дейност се нарича социална анкета. Има лег. дефиниция в пар. 1, т. 11 от
ДР на ЗСП - вижте я.
Ще структурирам основните положения на практикат ана ВААС по
прилагане на контрол по заокносъобразност по начина на извършване на
анкетатата и фкатите и обстоятелствата, коит отрябв ада съдържа:
1) Дейност, която трябва в пълнота да установи наличието или липсата на
всички законово уредени и относими към основанието и размера на социалната
помощ факти. Ония буквичките, където всичко се установява като доход, както
и по чл. 11, 12 и 13.
2) Социалната анкета не може да бъде реализирана само с формални
дейности. Пример: отишъл соц. работник два пъти до дома на проверяваното
лице и не могъл даго намери; приключва проверката; не може така; трябва да
бъде с всички годни способи. ВАС трайно отменя актовете, като се позовава на
чл. 35 АПК, че става въпрос за частно проявление на основен принцип - ИАА се
издава, след като органът служебно изясни всички факти от значение за случая
и обсъди тяхното значение към отпускане и определяне размера на помощта. В
различните дела съдът се позовава, че е трябвало да се говори не само със
съседа от съседната къща, но и със съседа от следващите съседни къщи; да се
говори с хора от магазини за хранителни стоки и т.н.
3) Тежестта за доказване на фактите, върху които се позовава
произнасянето, пада изцяло върху органа. Ако не се докаже по безспорен
начин, съдът в рамките на съдебния контрол приема, че актът е
незаконосъобрзен.
390

lOMoARcPSD|16234621
4) Трябва да има мотиви. Те могат да са както в социалната анкета, така и

в соц. доклад, който въз основа на соц. анкета соц. работник изготвя.
Чл. 27, ал. 9 от ППЗСП - въз основа на соц. анкета и доклада соц. работник
прави предложение за отпускане или за отказ за отпускане на соц. помощ. Това,
което е интересно - това предложение не подлежи на обжалване, защото не
акт, който поражда правни последици. Чл. 13, ал. 2 от ЗСП във връзка с чл. 28
от правилника - тази соц. помощ се отпуска със заповед на директора на
Дирекция Социално подпомагане. Чл. 31 от ППЗСП урежда начина на
изплащане.
Ще приключа дотук и следващия път ще започнем с обжалването на тази
заповед, както и с възстановяване на недобросъвестно получените суми, за
което има цяло производство. С това ще приключа тази помощ и след това ще
почна анализ на помощите, уреднеи в ЗСП и в ППЗСП. Тези помощи
задължително ще ви влезнат в изпита. Ще видя как ще се движа и ще преценя
от останалите помощи ще имам ли време и доколко ще мога да ви запозная -
Законът за семейните помощи, ЗЗакрД и т.н. Следващата седмица ще приключа
с помощите и ще отделя час-час и половина за услугите.
Следващия път ще започнем в и 10. Аз ще ви отворя от 13:00 ч., в 13:10 ч.
ще започнем.
Приятна вечер, приятна почивка и приятно учене, колеги!
Лекциите от 13.01 и 18.01.2022 г. ги търсете от колегата Мария. Поздрави!

(бел. моя)
391

Осигурително

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Осигурително

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

lOMoARcPSD|16234621

Лекции по ОсП с Гевренова Попова и Милева 2021 2022г

Осигурително право (Софийският университет Св. Климент Охридски)

Studocu is not sponsored or endorsed by any college or university

Проф. д-р Нина Гевренова

Миналата година с повечето от вас се чувахме на лекции. Аз се казвам

Въпрос 1 - Предмет и система на осигурителното право като

Преди да започна, искам да обясня следното: държавното обществено

Downloaded by PR Vratsa (prvratsa@gmail.com)

Самото обществено осигуряване се дели на два големи клона - държавно

Предметът е система от два вида правоотношения (ПО).

Обща правна характеристика на тази система от два вида ПО

Downloaded by PR Vratsa (prvratsa@gmail.com)

1) Когато се разпределят между осигуреното лице и осигурителя.

Вторият вид осигурително ПО, за което се създава цялата система в

Downloaded by PR Vratsa (prvratsa@gmail.com)

лесен – осигурените социални рискове не включват елементите, които са

Обща правна характеристика на двата вида осигурителни ПО

Белезите са едни и същи. Като си вземете конспекта, ще видите, че имате

I. И двата вида ПО възникват по силата на императивна държавна

II. И двата вида ПО са производни.

Downloaded by PR Vratsa (prvratsa@gmail.com)

Първият аспект се изразява в следното:

Тези два вида ОсПО като производни съществуват в две големи

Downloaded by PR Vratsa (prvratsa@gmail.com)

На следващо място плюс при ТрПО е следното – понеже има осигурител,

III. Следващият белег е, че и двете ПО са публични (казахме вече,

IV. И двете ПО са двустранни – това е следващият белег. Т.е.

Downloaded by PR Vratsa (prvratsa@gmail.com)

реализират преимуществено права на осигуреното лице, докато при

Две основни функции:

Downloaded by PR Vratsa (prvratsa@gmail.com)

Въпрос 4 - Метод на регулиране на основното обществено

Методът е съвкупността от правните средства, с чиято помощ държавата

Според вида на субекта, който създава правната норма.

Downloaded by PR Vratsa (prvratsa@gmail.com)

пенсионен фонд, или фонд за риска безработица. Когато работодателите не

Втората правна класификация е в зависимост от свободата на

Downloaded by PR Vratsa (prvratsa@gmail.com)

Безспорно императивният метод е водещ. Говорим за изкуствено

Последният правен критерий за разграничаване на средствата и

обстоятелствата на обвързана компетентност.

Downloaded by PR Vratsa (prvratsa@gmail.com)

Въпрос 5 - Източници на основното обществено осигуряване.

Downloaded by PR Vratsa (prvratsa@gmail.com)

необходимото законодателство и необходимата система от органи – тук

Downloaded by PR Vratsa (prvratsa@gmail.com)

Въпрос 6 - Принципи на основното обществено осигуряване

Отворете чл. 3 КСО.

Задължителност и всеобщност на осигуряването

Downloaded by PR Vratsa (prvratsa@gmail.com)

Третият основен параметър е законодателят да уреди всички възможни

Принцип на обществената солидарност

Downloaded by PR Vratsa (prvratsa@gmail.com)

осигурени лица по чл. 4, ал. 1, осигурителните права не се губят. Класически

Равнопоставеност на осигурените лица

Downloaded by PR Vratsa (prvratsa@gmail.com)

На въпроса на колегата – плюсът на този сборник1 е, че има всички

Downloaded by PR Vratsa (prvratsa@gmail.com)

на този принцип? Принципът е, че държавата следва да създаде такова

Downloaded by PR Vratsa (prvratsa@gmail.com)

Въпрос 8 - Осигурително правоотношение между осигуреното

Правна уредба – чл. 4, 9, 10, 11-13г, 42, 52 КСО; Наредба за обществено

Обща правна характеристика. Само я повтарям.