I.

Система от въздействия въз основа на резултатите от упражнен

контрол
Характеристика и цел на въздействията
В резултат на осъществения контрол (одити, ревизии) се разработват констатации за
различните отклонения, слабости и нарушения. Определят се конкретните размери на
причинените вреди, неправомерно реализираните доходи, т.е. константивността е само
една от страните на контролния процес. От своя страна систематата от въздействия е
предпоставка и организационно условие за осъществяване на комплекс от действия,
насочени към регулиране (отстраняване) на констатираните отклонения.
Регулирането се разглежда като процес не реализация на резултатите от осъществения
контрол. Системата от въздействия има да изпълнява конкретни задачи и да реализира
конкретни цели. По съществени от тях са:
Да се отстранят допуснатите слабости и нарушения
Да се възстановят вредите на ощетените
Да се предприемат подходящи мерки за преодоляване на причините и факторите,
обуславящи нарушението.
За да се изпълнят горепосочените цели и задачи системата от въздействия следва да
притежава определени характеристики:
Законност – въздействията въз основа на осъществения финансово – икономически
контрол да бъдат законоуредени, да се прилагат в съответствие с нормативната уредба;
Оперативност – да се търси отговорност и налагат санкции съответни на характера и
размера на причинените вреди;
Действеност – да води до реално възстановяване на причинените вреди в националната
икономика;
Да притежава възпитателен характер – т.е. да се формира такова поведение и нагласа, че
слабостите и нарушенията в националната икономика да са познаваеми и на минимални
равнища;
Системата от въздействие включва следните елементи:
1. Мерки за отстраняване на нарушенията
2. Търсене на отговорност
3. Проверка на изпълнението
1.Мерки за отстраняване на нарушенията
Мерките за отстраняване на нарушенията могат да се класифицират по следния начин:
Разпореждания (писмени указания) до ръководителите на подконтролните обекти за
отстраняване на констатираните нарушения. Те имат задължителен характер и се дават под
формата на заповеди. Следва да бъдат реалистични, изпълними, срочни и
персонифицирани.
Предложения пред компетентни органи за отмяна на действия на ръководителя на
подконтролния обект или издадени от него вътрешни нормативни актове с които се
създават условия за причиняването на вреди.
Предложения пред ръководителя на подконтролния обект за търсене на
дисциплинарна и имуществена отговорност от виновните лица.
Предложения пред министъра на финансите за спиране трансфера на определените от
Закона за държавния бюджет субсидии за определена година, а така също и за блокиране
на банковите сметки на подконтролния обект до отстраняване на констатираните
нарушения.
1. Търсене на отговорност

• Имуществена – тя е вид гражданска отговорност, която стои в основата на така

нареченото непозволено увреждане. Тя е регламентирана в Закона за задълженията и
договорите, обхвата й е стеснен текстове от Кодекса на труда и в Закона за държавната
финансова инспекция.
• Административна-наказателна отговорност – притежава характер на глоба и се
търси в следните случаи:
• При неспазване, нарушаване на нормативните актове, уреждащи
стопанската, бюджетната и финансовата отчетна дейност на предприятието;
• За представяне на справки, декларации и други документи в резултат на
които неоснователно са получени субсидии, премии или други суми от бюджета на
държавата, общините или фондовете на ЕС;
• За непредставена в определените срокове на контролните органи на
справки, сведения и декларации. А така също и когато данните в тях са неистински,
независимо че документите се представени в законните срокове;
• При неизпълнение на мерките за отстраняване на нарушенията;
• За възпрепятстване на контролните органи при упражняване на правата им;
• Дисциплинарна отговорност – в чл.186 от КТ е посочено,че нарушенията на
трудовата дисциплина представляват неизпълнението на, което и да е от задълженията
на работника визирани в правилника за вътрешния ред.
2.Проверка на изпълнението – периодично се проверяват дали се спазват мерките или
събрани ли са сумите по наложените глоби.
II.Основна характеристика на имуществената отговорност
В процеса на осъществяване на финансово-стопанската дейност и по-точно при
изпълнение на длъжностните си задължения, длъжностните лица с виновното си
поведение, изразяващо се в действия или бездействия причиняват вреди, за които по
нашето законодателство е предвидена имуществена отговорност.
Едно от най-ефективните и широко прилагани в практиката на Държавния вътрешен
финансов контрол средства за въздействие върху проверяваните лица, които виновно
причиняват вреди е безспорно имуществената отговорност по Закона за държавния
вътрешен финансов контрол. Известно е, че една от конкретните задачи на финансово-
контролните органи е да възстановят причинените вреди на одитираните обекти.
Изпълнението на това, произтичащо от закона, задължение се осъществява чрез прилагане
на системата на имуществената отговорност. Имуществената отговорност отстранява
отрицателните последици от виновните и противоправни действия или бездействия на
отчетниците, в резултат на които са причинени вреди на одитирания обект.
Общата гражданска отговорност за причинени вреди е регламентирана с разпоредбата
на чл.45 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която всеки, който причини
вреди другиму, е длъжен да ги покрива.
Имуществената отговорност е предвидена по ЗДВФК и Кодекса на труда. Неотменното
гражданско задължение, че всеки който причини вреда другиму, е длъжен да я поправи се
отнася за всеки дееспособен гражданин. По Кодекса на труда отговорност носи само лице,
което се намира в трудовоправни отношения с ощетеното предприятие.
ЗДВФК регламентира имуществена отговорност на отчетниците, която по своята правна
същност е отговорност за непозволено увреждане.
При анализ на разпоредбите за имуществена отговорност по ЗДВФК се
установяват съществени различия с отговорността по ЗЗД:
 По отношение на носителите(субектите) на имуществената
отговорност. По гражданското право, носител на отговорност е всеки дееспособен
гражданин, виновно причинил вреда другиму. По ЗДВФК имуществена отговорност
носят само лицата, които имат характер на отчетници, в широкия смисъл на това
понятие, които виновно и противоправно са причинили вреда на одитирания обект при
изпълнението на отчетните си функции.
 По отношение на приложното поле на имуществената
отговорност.По гражданското право имуществената отговорност е винаги в пълен
размер, независимо от правната форма и характера на причинената вреда. По ЗДВФК
имуществената отговорност също е винаги в пълен размер, но само при наличието на
хипотезите на чл. 29 ал.1 от закона:
“За противоправно причинени вреди на одитираните обекти, установени при
финансов одит, които са пряка и непосредствена последица от поведението на
виновните лица, те носят имуществена отговорност по този закон, когато
вредата е :
1. Причинена умишлено
2. От липси
3. Причинена не при или по повод изпълнение на служебните
задължения
Тези хипотези очертават приложното поле на имуществената отговорност по
ЗДВФК.
 По ЗЗД дължимата обезвреда включва и пропуснати ползи. По
ЗДВФК причинителите на вредите носят имуществена отговорност само за реално
причинените вреди, но не и за пропуснатите ползи.
 По ЗДВФК се носи имуществена отговорност само за вреди,
оценими в тяхната парична стойност. Това показва, че за неимуществени вреди
отговорност по ЗДВФК не може да се търси от виновните лица. В същото време
съгласно чл.52 от ЗЗД, се предвижда обезщетение за неимуществени вреди, което се
определя от съда по справедливост.
 По отношение реализацията на имуществената отговорност.
Финансово – начетното производство се осъществява в съда въз основа на редовно
съставен при вътрешен одит акт за начет, докато имуществената отговорност по
гражданското право се реализира по общия исков ред.
По Кодекса на труда е регламентирана имуществена отговорност за вреди, причинени
от работници и служители, които са в трудово-правни отношения с ощетеното
предприятие. Тъй като ЗДВФК прилагат само органите на ДВФК, в Кодекса на труда са
включени разпоредби за осъществяване на имуществена отговорност за вреда, причинена
от работници и служители при отчетническа дейност. Това дава възможност органите на
вътрешния финансов контрол при наличието на законовите основания да предлагат на
работодателя търсенето по реда и условията на Кодекса на труда на съответната
имуществена отговорност на работника или служителя, виновно причинил вреда.
III. Носители на имуществена отговорност.
Съгласно чл.31 от ЗДВФК лицата, които могат да бъдат привличани към имуществена
отговорност са посочени в следните четири групи:
1. Лицата, които събират, съхраняват, разходват или отчитат имущество на одитирания
обект.
2. Лицата, които упражняват контрол върху лицата, посочени в първата група.
3. Лицата, които управляват или се разпореждат с имущество.
4Лицата, които са получили нещо без правно основание или по дарение от действието
на причинителя на вредата.
В първата група, се включват лицата, които пряко и непосредствено боравят с
паричните и материални ценности на одитираните обекти(материално отговорни лица или
отчетници). В законовия текст са посочени основните съставки на отчетническите
функции, които изпълняват материално отговорните лица, като може да се направи
изводът, че не е необходимо едно лице да изпълнява всички посочени функции, а е
достатъчна само една от тях, за да бъде носител на имуществена отговорност.
Съществено е също така, че за определяне носителите на имуществена отговорност
няма никаквозначение, дали едно лице заема материално отговорна длъжност по
назначение. Достатъчно е да събира, съхранява, разходва или отчита парични и
материални ценности, независимо от изпълняваната основна работа, дори и когато не е
въобще в трудово-правни или гражданско-правни отношения с одитирания обект. Като се
има предвид това, материано отговорните лица могат да се разграничат в следните групи:
 Отчетници по назначение. Заемат материално отговорни
длъжности. Това са касиери, магазинери, началници на складове, снабдители,
управители на магазини и други
• Фактически отчетници. Могат да бъдат самонатоварили се
с отчетнически функции, или лица, на които са им възложени такива без заповед за
предназначение.
Във втората група на отчетниците попадат лицата, които упражняват контрол върху
материално отговорните лица. В тази група се включва главния счетоводител, който е
ръководител на счетоводната служба и същевременно организира финансовата дейност,
счетоводството и вътрешния контрол на одитирания обект. Причисляват се също така
счетоводители, членове на инвентаризационни комисии, инвентаризатори и други.
Третата група е групата на ръководителите – изпълнителен директор, управител на
търговско дружество, генерален директор, членове на Съвета на директорите,
разпоредители с бюджетни кредити и други, без да има каквото и да е значение дали
работят в одитирания обект по трудово, или по служебно правоотношение, или по
граждански договор.
В четвъртата група са получилите нещо без основание или по дарение от причинителя
на вредата. Тяхната отговорност не е за непозволено увреждане, а за неоснователно
обогатяване. Тези лица отговарят солидарно с причинителя на вредата, но до размера на
полученото.
IV. Предпоставки за възникване на имуществена отговорност.
Необходимо е наличието на четири предпоставки, които обуславят възникването на
имуществена отговорност по ЗДВФК. Тези предпоставки трябва да съществуват
едновременно и са: вреда, вина, противоправност и причинна връзка между поведението
на виновното лице и настъпилия вредоносен резултат. Отсъствието дори само на една от
тези предпоставки прави невъзможно осъществяването на имуществената отговорност.
• Вреда. Без вреда не може да има отговорност. Вредата е накърняване на
имуществените интереси и права на одитирания обект. Това понятие е от гражданското
право, но се използва и във финансовото право, като няма осъществена разлика между
понятията в ЗДВФК и Кодекса на труда, освен по отношение на :
- вредата във финансовото право е накърняване на имуществените интереси и
права, причинени от отченици при изпълнение на отчетнически функции;
- вредата по ЗДВФК се възстановява винаги в пълен размер, но само когато попада
в приложното поле на закона. По Кодекса на труда за вредите, извън тези от липси и от
престъпление се осъществява ограничена имуществена отговорност;
- реализацията на имуществената отговорност по ЗДВФК се извършва въз основа
на акт за начет в особено финансово-начетно производство в съда. Вредата по трудовото
право се реализира по общия ред в съда;
При извършване на вътрешен одит се установяват и вреди, които не попадат в
приложното поле на имуществената отговорност по ЗДВФК. Такива са например:
изплатени лихви, неустойки, денгуби, неплатени трудови възнаграждения, допълнително
материално стимулиране, загуби от брак и преоценка и други, накърняващи
имуществените интереси на одитираните обекти. Когато са налице такива вреди, съгласно
чл.63, ал.2 от ППЗДВФК, одитираните обекти могат да търсят имуществена отговорност
по общия исков ред. Разпоредбата не е достатъчно прецизна. Тези вреди обикновенно се
причиняват при или по повод изпълнение на служебни задължения от длъжностни лица,
които са в трудовоправни отношения с одитираните обекти. Очевидно е, че в повечето от
тези случаи ще възникне ограничена имуществена отговорност по Кодекса на труда.
• Противоправност. Втората предпоставка за възникване на
Имуществена отговорност по ЗДВФК изразява несъответствието между действието или
бездействието, с които е причинена вредата с правните норми на нормативните актове,
регламентиращи бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност. Всяко
несъответствие и отклонение от правната норма по своя характер е противоправност.
Противоправността не включва само действия, с които са нарушени нормативни
актове. При вътрешен одит се установяват и бездействия, т.е. неизпълнение на
задължения, произтичащи от съответния нормативен акт.
• Вина.
Това е третата предпоставка за възникване на имуществена отговорност, която се
определя като израз на субективното отношение на дееца към извършеното от него
вредоносно действие или бездействие. Вината се проявява както с умисъл, така и по
непредпазливост. Съобразно определеното съдържание на тези понятия в Наказателния
кодекс умишленото деяние предполага, че деецът е съзнавал обществено опасния му
характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал
тяхното настъпване. Във финансово-контролната дейност вината по-често се проявява като
небрежност(непредпазливост). В тези случаи деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици от извършеното деяние, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди. Непредпазливо деяние е налице и когато деецът е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е мислил да ги предотврати.
 • Причинна връзка между поведението на виновното лице и настъпилия
вредоносен резултат.
Това е обективната причинно-следствена връзка между конкретните действия или
бездействия на дееца и настъпилия вредоносен резултат. Финансово – контролните органи
при извършване на вътрешен одит трябва задълбочено да разкриват причините и
условията за допуснатите слабости, нарушения и вреди. Отговорността трябва да е
насочена към конкретния извършител на вредоносното деяние. Това е длъжностното лице,
чието поведение се намира в причинно-следствена връзка с установената вреда.
V. Приложно поле на имуществената отговорност.
При вътрешен одит се установяват различни проявни форми на вредата. Това са липси,
престъпления, незаконно изплатени трудови възнаграждения, загуби от виновно причинен
брак, изплатени лихви от невнесени или несвоевременно преведени по принадлежност
дължими суми на държавата или общините и други. С разпоредбата на чл.29, ал.1 от
ЗДВФК се очертава приложното поле на имуществената отговорност:
1. Умишлено причинена вреда.
2. Вредата е причинена от липса.
3. Вредата е причинена не при или по повод изпълнение на
служебните задължения.
Във финансово-правен смисъл липсата е понятие, което се намира в пряка и
непосредствена връзка с отчетническата дейност. Тя е разликата, която се получава между
търсената по равносметката наличност от материални активи и парични средства и
фактически намерените налице наличности, съгласно акт за наличност, инвентаризационен
опис или акт за приемане-предаване. Следователно, липсата може да се установи само в
резултат на извършена инвентаризация. Липсата е ненамиране на лице при инвентаризация
на поверени за съхраняване и опазване парични и материални ценности, които отчетникът
не е в състояние да оправдае по установения ред, както и невъзможност да даде отчет къде
се намират.
Другата хипотзе за възникване на имуществена отговорност по ЗДВФК е, когато
вредата е причинена умишлено. Умишлено деяние, съгласно чл.11 ал.2 от Наказателния
кодекс е деянието, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал
е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването им.
Наличието на умисъл се решава от наказателния съд. В приложното поле се включват
всички проявни форми на вредата, когато се докаже, че са причинени умишлено.
Имуществената отговорност възниква и за вреда, причинена не при или по повод
изпълнение на служебни задължения. Такава отговорност в пълен размер е предвидена и
по Кодекса на труда. Не може да има частична обезвреда по отношение на работници и
служители, причинили вреда извън трудовите им задължения.
VI. Видове имуществена отговорност.
1. Съобразно размера надължимата обезвреда:
1.1. Пълна имуществена отговорност.
При нея дължимата обезвреда е в размер на паричната равностойност на
причинената вреда. Вредите, които виновно са били причинени се поправят изцяло и
нещата се довеждат до състоянието, при което са били преди настъпване на увреждането.
По ЗДВФК имуществената отговорност е винаги в пълен размер, но само при наличието на
определени хипотези, посочени в чл.29 ал.1. Това е и едно от съществените различия на
имуществената отговорност по ЗДВФК в сравнение с чл.45 от ЗЗД, при която винаги се
дължи пълният размер на причинената вреда. Осъществявянето на пълната имуществена
отговорност се извършва по съдебен ред. Удръжки от трудовото възнаграждение на
работници и служители, срещу които е заведен иск за пълна имуществена отговорност,
могат да се правят само след влязло в законна сила съдебно решение.
1.2 Ограничена имуществена отговорност.
Уредена е основно в КТ. Търси се за вреди причинени на работодателя по
небрежност или при изпълнение на трудовите задължения. В тези случаи работника
или служителя отговаря до размера на вредата, но не повече от уговореното
месечно възнаграждение. Ако вредата е причинена от ръководителя при
упражняване на управленските му функции, ограничената имуществена
отговорност е в размера на вредата, но не повече от тримесечното уговорено
възнаграждение. Ако длъжностните лица, на които е възложени като трудово
задължение да събират, съхраняват и разходват активи причинят вреди и те не са с
проявна форма липса или причинени умишлено отговарят до размера на вредата, но
не повече от трикратния размер на уговореното месечно възнаграждение. В
случаите на ограничена имуществена отговорност, ръководителя издава заповед, в
която се посочва основанието и размера на отговорността на виновното лице. Ако
вредата е причинена от ръководителя, заповедта се издава от горестоящия орган, а
ако няма такъв от колективния орган за управление на дружеството.
За осъществяването на ограничната имуществена отговорност работодателят издава
заповед, с която определя основанието и размера на отговорността. Срокът за издаване на
заповедта е едномесечен от откриването на вредата, но не по-късно от една година от
причиняването й. Когато вредата е причинена от ръководител или при извършване на
отчетническа дейност, заповедта се издава в тримесечен срок от откриването на вредата,
но не по-късно от пет години от нейното причиняване. Посочените срокове не текат, ако е
образувано производство за осъществяване на пълна имуществена отговорност, докато
производството е висящо.
В случаи, че в едномесечен срок от връчването на заповедта не се оспорят
основанието и размерът на отговорността, работодателят удържа дължимата сума от
трудовото възнаграждение на работника или служителя, като спазва размерите, посочени в
Гражданско процесуалния кодекс. Оспорят ли се в посочения едномесечен срок от
връчването на заповедта основанието и размерът на отговорността, работодателят може да
предяви иск пред съда срещу работника или служителя, причинил вредата.
За вредите, причинени от ръководителя на предприятието, заповедта се издава от
съответния по-горестоящ орган, а ако няма такъв – от колективния орган за управление.
1.3Увеличена имуществена отговорност.
Осъществява се, когато дължимата обезвреда е в по-голям размер от причинената вреда.
Според съществуващото законодателство такъв вид имуществена отговорност не се
предвижда. Това е правилно, т.к. този вид отговорност е в противоречие с
либерализирането и демократизирането на всички страни от социалния и икономическия
живот у нас в условията на пазарна икономика.
2. Според нормативния акт, на който се основава:
2.1. Гражданска отговорност, произтичаща от ЗЗД, при която
субект на отговорност е всеки дееспособен гражданин, причинил вреда другиму.
2.2.Финансово-отчетническа имуществена отговорност по
ЗДВФК, по която субект може да бъде само лице, което е отчетник в широкия смисъл на
понятието.
2.3. Имуществена отговорност по кодекса на труда.
В специален раздел ІІ на глава десета на Кодекса на труда е включена правната
уредба за имуществената отговорност на работниците и служителите. Според чл.206, ал.1,
за вреда причинена от работник или служител по небрежност при или по повод
изпълнение на трудовите задължения, отговорността е в размер на вредата, но не повече от
уговореното месечно трудово възнаграждение. Когато такава вреда е причинена от
ръководител, включително непосредствен ръководител, отговорността е в размер на
вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово
възнаграждение(чл.206,ал.2).
За главните счетоводители интерес представлява разпоредбата на чл.207 от Кодекса
на труда, който определя размера на отговорността на работниците и служителите за
вреди, които те са причинили при осъществяването на отчетническите функции. Носители
на ивмуществена отговорност по този ред могат да бъдат само работници или служители,
на които е възложено като трудово задължение да събират, съхраняват, разходват или
отчитат парични или материални ценности. Отговорността по Кодекса на труда за липса е
в пълен размер, заедно със законните лихви от деня на причиняването на вредата, а ако
това не може да се установи- от деня на откриване на липсата. В останалите случаи на
вреда работникът или служителят, отговаря спрямо работодателя в размер на вредата, но
не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение.
2.4.Имуществена отговорност по Закона за държавния служител.
Чл. 101. (1) Държавният служител отговаря за вредите, които е причинил умишлено или
при груба небрежност на държавата или на гражданите чрез незаконосъобразни действия
или бездействия при или по повод изпълнение на служебните му задължения.
(2) За вреди, причинени на гражданите, държавата отговаря солидарно с причинилия ги
държавен служител.
(3) Отговорността на виновните държавни служители спрямо държавата - за изплатени
обезщетения се осъществява в пълен размер при условията и по реда, предвидени в
Кодекса на труда.
Чл. 102. Имуществената отговорност на държавния служител се осъществява по исков ред.
2.Съобразно броя на привлечените към имуществена
отговорност.
1.2. Лична имуществена отговорност.
Тя е класическият вид отговорност. От гледна точка иннтересите на одитирания обект, а
и на тези на самото материално отговорно лице, нормално е отговорността да бъде лична
(индивидуална), като обхваща само настъпилите в резултат на негови виновни и
противоправни действия вреди. Съгласно чл.124 от Кодекса на труда по трудовото
правоотношение работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се
е уговорил, и да спазва трудовата дисциплина, а работодателят – да осигури на
работника или служителя условия за изпълнение на работата и да му плаща трудово
възнаграждение. Служебните задължения на работника или служителя са конкретно
определени за всяко работно място или дейност. Част от работниците или служителите,
назначени на материалноотговорни длъжности, имат за свое основно трудово
задължение да събират, съхраняват, разходват или отчитат поверени им материални и
парични средства, като проявяват грижата на добрия стопанин. При изпълнение на
 работата, за която са се уговорили, тези лица по смисъла на чл.126, т.8 от Кодекса на
труда са поели задължението да пазят грижливо имуществото , което им е поверено, или
с което са в досег при изпълнение на трудовите си задължения. Конкретизирането на
индивидуалните задължения, а оттам и личната отговорност, при отчетническите
длъжности е особено необходимо. Задължава се сметката на съответното материално
отговорно лице с лично поверените му стоково-материални и парични средства, които то
е длъжно да отчете по съответния ред. Установи ли се липса при инвентаризация,
имуществената отговорност е лична и е съответстваща на неговите конкретни
задължения да отчете поверените му средства.
3.2.Колективна имуществена отговорност.
Необходима е, когато 5-6, а и повече лица, които едновременно или на смени
извършват отчетническа дейност и личните им резултати от тази отчетническа дейност не
могат да се разграничат или персонализират.Колективната отговорност от своя страна бива
солидарна и бригадна имуществена отговорност.
Солидарна имуществена отговорност – съгласно чл.53 от ЗЗД, ако увреждането е
от неколцина, те отговарят солидарно. Солидарната имуществена отговорност възниква
винаги по необходимост, когато по различни причини не може да се намери обективен
критерии за прецизно и безспорно разграничаване на отчетническите дейности, а оттам и
за осъществяване на лична отговорност за причинените вреди от фактически виновното
материално отговорно лице. Изключението, при което в такива случаи не се прилага
солидарна отговорност е, когато са налице редовно съставени и оформени договори за
бригадна имуществена отговорност по чл.209 от Кодекса на труда.
Характерен пример за възникване на солидарна отговорност е, когато две или
повече лица работят съвместно и едновременно или на смени в магазин, ресторант или
друг отчетен обект и извършват действия по събиране, съхраняване, разходване и отчитане
на парични и материални ценности, при което не могат да се разграничат отчетническите
им дейности. Съгласно чл.70, ал.2 от ППЗДВФК солидарна е отговорността на предаващия
и на приемащия материални активи, когато се установя липси и отчетническите им
дейности не могат да се разграничат. По посочената разпоредба предаващия се
освобождава от имущестена отговорност, в случай, че предаването с акт е било
възпрепятствано поради болест или задържане от компетентните органи и приемащия не е
приел наличните парични средства и други активи с акт, съставен от комисия. При такива
случаи отговорността носи само приемащото лице. Солидарната имуществена отговорност
по начало възниква при всички случаи, когото липсва фактическо приемане и предаване на
активи.
При определени условия съществуват известни възможности за частично или дори
цялостно разграничаване на отчетническите дейности, независимо, че при приемане-
предаването не са съставени инвентаризационни описи. Такава възможност дава методът
на нулевата наличност, особено в случаите, когато лицата са работили последователно в
един и същ отчетен обект, но не са съставяни инвентаризационни описи при приемане-
предаване. Правят се индивидуални (спомагателни) равносметки, по отделно за
отчетническата дейност на всяко едно от лицатата. В последното перо на равносметката на
първия отчетник, където се вписва предадената наличност на втория отчетник, се посочва
0(нула), т.е. условно се приема, че първият не е предал, а вторият не е получил каквито и
да е наличности при приемане на материалните и парични ценности. Нула ще показва и
първото приходно перо от индивидуалната равносметка на втория отчетник, като той ще
носи лична имуществена отговорност за всички установени по неговата спомагателна
равносметка липси, т.к. са резултат на личните му действия или бездействия. Освен двете
спомагателни равносметки се изготвя и обща за целия проверяван период на двамата
отчетници. За разликата от размера на липсата по общата равносметка вторият отчетник
ще носи имуществена отговорност солидарно с първия.
Когато в ЗДВФК липсват специални правила във връзка с приложението на
солидарната имуществена оговорност, се прилагат общите правила на ЗЗД. Съгласно
чл.122 ал.1 от закона, кредиторът може да иска изълнение на цялото здължение от когото и
да е от длъжниците. По гражданското право, доколкото не следва друго от отношенията
между солидарните длъжници, това, което е платено на ощетеното предприятие, трябва да
се понесе по равно от тях. Всеки от длъжниците, който е изпълнил повече от своята част,
има право на иск срещу останалите съдлъжници за разликата.
Бригадна имуществена отговорност.
Бригадната имуществена отговорност произтича от сключен писмен договор между
работниците и служителите, които общо или на смени извършват отчетническа дейност.
Основната нормативна уредба на бригадната имуществена отговорност е включена в
чл.209 от Кодекса на труда и Наредба №2 за бригадната имуществена отговорност от
03.01.1987г.,издадена от Министерство на финансите.
В чл.71 от ППЗДВФК е регламентирано, че когато материално отговорните лица са
сключили писмен договор с работодателя за бригадна имуществена отговорност за липса,
имуществената отговорност се разпределя между тях съгласно чл.209 от Кодекса на труда.
За да възникне такава отговорност и да се приложи нейният специфичен механизъм
за разпределение между членовете на бригадата на дължимата обезвреда, основното
изискване е да има редовно сключени и оформени по съответния ред писмени договори,
подписани от ръководителя и главния счетоводител на предприятието и от всички членове
на бригадата. В случаите, когато при вътрешен одит се установи, че някой работник или
служител не е подписал договора, въпреки, че в обекта е въведена бригадна имуществена
отговорност, спрямо този работник се прилага солидарна имуществена отговорност.
Стажант-учениците, които работят на обектите под контрола на членовете на бригадата, не
сключват договор за бригадна имуществена отговорност (чл.5 ал.2 от Наредба №2/1987г.).
Всички извършени промени в състава на бригадата задължително трябва да се отбележат
в приложения към договора, като се посочва и датата на промяната. При образуване на
бригадата, имуществото, което й се зачислява, се установява чрез инвентаризация.
Инвентаризация може да не се извърши при промени, поради напускане или приемане на
нови членове, както и при временно излизане от състава, поради отпуск по болест,
платен годишен отпуск, неплатен отпуск и други, само при изрично съгласие между
всички членове на бригадата и ръководството на предприятието. Тези обстоятелства се
отбелязват в договора за бригадна имуществена отговорност.
Бригадната имуществена отговорност е само за липси и се прилага само, ако не
може да се установи безспорно и категорично кой от членовете на колектива с
неправомерни действия или бездействия е причинил вреда. Ако това се установи този член
на бригадата носи лична имуществена отговорност, като обезщетението за причинената от
него вреда се приспадне от обезщетението за липса, която се разпределя по правилата на
бригадната имуществена отговорност.
Едно от правилата за разпределението на дължимата обезвреда е проверяваният период
да включва времето между две последователни инвентаризации, т.к. липсата се
установява винаги чрез инвентаризация. Обещетението се разпрделя между работниците
 или служителите, подписали договора, съразмерно на получената брутна работна заплата
за периода от време, за който е установена липсата.
Бригадната имуществена отговорност има някои предимства пред солидарната, но
за да защитава по-пълноценно интересите на работодателя и работниците, е необходима
задълбочена подготовка и правилно оформяне на договорите. В договора трябва да бъдат
посочени обезателно начина на съхраняване на имуществото, заключването и
отключването на обекта, броя на ключовете и от кого ще се съхраняват. Трябва да се
посочат и поименно лицата, които ще водят отчетността и ще подписват документите при
инвентаризацията, както и редът за приемането и предаването на стоково-материалните
ценности и паричните средства. Целесъобразно е да се включат и други въпроси, свързани
с правилното организиране на работата в обектите. От съществено значение е доверието
между членовете на бригадата и не на последно място ефективния контрол, включително и
самоконтрол върху правилното осъществяване на отчетническа дейност.
VII. Основания за освобождаване от имуществена отговорност.
С чл.72-74 от ППЗДВФК са регламентирани основанията, при които се изключва
имуществената отговорност. Тези основания са:
 Естествени фири
 Непреодолима сила и случайно събитие
 Нормален производстено-стопански риск
 Неизбежна отбрана в рамките на необходимите предели
 Добросъвестно получено възнаграждение по трудово или служебно
правоотношение
 Вредоносни действия на трети лица
 Компенсации на липси и излишъци
 Изпълнение на незаконно или неправилно разпореждане
Обикновеното наличие на тези обстоятелства не е достатъчно. Изисква се
отсъствието на вина на длъжностните лица и проявена дължимата грижа на добрия
стопанин.
1.Естествени фири на стоково-материални ценности.
Правната уредба се съдържа в Наредба №13а – 10403/1959г. За пределните норми на
естествените фири, брака и липсите на стоково-материални ценности при съхраняването и
транспортирането им, издадена от Миистерство на търговията, Министерство на
финансите, Министерство на земеделието и горите и Министерство на транспорта и
съобщенията. Към наредбата са приложени таблици за пределни норми на фири, които се
отнасат за стандартни стоки и материали.
Естествените фири по своята същност представляват колечествено намаление на
теглото и обема на стоково-материалните ценности при съхраняване, лагеруване,
продажба, подготовка за продажба, разпределение и транспорт, което възниква в резултат
на естествените физико-химични процеси като изпаряване, изветряване и изсушаване,
както и на обичайните загуби при размерване, разпиляване и изтичане при условия на
правилно и добросъвестно манипулиране с тях. Към естествените фири не се отнасят
количествените намаления на теглото на стоките, които са резултат от отпадъците при
почистването, от повреда, разваляне и бракуване, както и згубите от неправилно и
недобросъвестно манипулиране. Не се считат за фири загубите от изкуствено
предизвикани процеси като преработка, рандемани и др.
 Предварително признаване на естествени фири е недопустимо. Необходимо е
безспорно и точно установяване на количество, стойност и основание на липсите. Това е
свързано с извършване на инвентаризация и уточняване на резултати по реда и условията
на Закона за счетоводството. Фирите се признават до размера на липсата, но не повече от
пределната норма, посочена в съответната таблица.
Освен установяване на действителна липса за признаване на фири е необходимо
стоките или материалите да са от такова естество, че в тях обективно да протичат
посочените физико-химични процеси, които да намаляват количеството или обема им.
Друго изискване е стоката или материалите да са фактически съхранявани в отчетния
обект, а не да са преминавали само по документи.
Не се признават фири, когато стоките се продават на бройки, в специална
промишлена опаковка и в определен грамаж.
Фири се признават когато в съответния отчетен обект е въведено стойностно
отчеитане на стоките, въпреки че не е налице количествено отчитане. При вътрешен одит
на такива обекти се извършва количествен анализ и се прави пълно или частично
презавеждане на количеството на стоките въз основа на първичните документи по приходи
и разходи за проверявани период. В този случай фири се начисляват само на тези стоки,
които показват липси по окончателните равносметки, изготвени от вътрешните одитори.
Проблеми възникват във връзка с одобряването на естествени фири на стоки при
транспортирането им до съответния отчетен обект. В тези случаи се изисква
документиране с протокол, който да удостоверява разликата между предадените и приети
след транспортирането количества. За да се признаят фири, разликите не трябва да се
дължат на кражби и злоупотребил съществено за признаването на фири при транспорт е
приемането, превозването и получаването на стоките да е извършено чрез фактическо
премерване и претегляне.
Въпрос от първостепенно значение при определянето на фирите е базата, върху
която трябва да се изчислят. В предприятията все още не е въведена единна пректика в
това отношение. В едни случаи се начисляват фири само върху фактически получаваните
стоки и материали, без да се взема предвид наличността в началото на проверявания
период. В други предприятия се одобряват фири върху реализираните количества.
Нормите за фирите включват както загуби при съхраннито на стоките(от физико-химични
процеси), така и загуби при реализацията(размерване и разпиляване). Основната част от
процента за фирите по таблицата е свързан със съхранението. Ето защо правилно е фирите
да се начисляват върху количеството стки, което включва както установената в началото
на проверявания период наличност, така и постъпленията , с които е задължена сметката
на материално отговорното лице.
При вътрешен одит се проверява дали към счетоводната операция, с която са
одобрени естествени фири и осчетоводени като извънредни разходи, има съставен
протокол за одобряване на естествени фири и липси за сметка на предприятието.
Протоколът се съставя от комисия, определена от ръководителя на предприятието или
упълномощено от него лице. Данните за съставяне на този протокол се извличат от
протоколите за компенсации на липси с излишъци, сравнителни ведомости и
инвентаризационните описи.
2. Компенсации между липси и излишъци.
Компенсацията, независимо дали се извършва при вътрешен одит, или при
установяване на резултата от инвентаризация, извършена от органите на вътрешния
финансов контрол, изисква спазването на едни и същи правила и ред. По своя характер
компенсацията е приспадане(прихващане) на липсите и излишъците, когато те са резултат
от едно и също вредоносно събитие. Основните разпоредби във връзка с компенсациите са
регламентирани с чл.74 от ППЗДВФК.
За да се освободят от имущестена отговорност материално отговорните лица в
резултат на компенсация между установени при инвентаризация липси и излишъци, е
необходимо наличието на няколко условия.
Най – важното условие за допускане на компенсация е действиятя и бездействията
на материално отговорните лица, в резултат на които са възникнали липсите и
излишъците, да изразяват добросъвестно отношение към изпълнението на възложената
отчетническа дейност..
За да се допусне компенсация, е необходимо липсите и излишъците да са
безспорно и точно установени в резултат на извършена инвентаризция по реда и условията
на Закона за счетоводството. Не са ли установени липсите и излишъците при количествена
проверка на стоките и материалите, които подлежат на отчитане, въобще не е възможно
извършването на компенсация.
Друго важно условие за допустимост на компенсация изисква наличието на
причинно-следствена връзка между липсите и излишъците, което означава, че
вредоносният факт едновременна е допринесъл и полза, която трябва да се приспадне от
вредата. Такава причинно.следствена връзка съществува, когато липсата не може да бъде
причинена по други причини, следователно тя е логична последица на излишъка.
За допускането на компенсация е необходимо извършването на задълбочен и
целенасочен анализ, както и проверка по форма и същество на всички първични
счетоводни документи, заверяващи задълженията на проверяваното материално отговорно
лице. Не е допустимо извършването на компенсация, когато врезултат на анализа е
установено, че различията между счетоводните и фактически намераните наличности се
дължат на аритметични и други грешки при заприходяването и разходването на стоките и
материалите. Тези грешки трябва да се отстранят чрез съответни изправителни счетоводни
операции, които трябва да са надлежно документирани.
Когато се допусне компенсация между липси и излишъци, компинсирането се
извършва по количество и конкретно за всеки вид материален анализ. Често след
извършване на компенсация се явяват стойностни разлики от цената. В тези случаи
некомпенсираните липси са за сметка на МОЛ,а некомпенсираните излишъци остават в
полза на одитирания обект.
При наличието на условията за компенсация може да се компенсират липси и
излишъци, установявани през различни отчетни периоди и дори при различни отчетници.
Установяването на причинно-следствената връзка в такива случаи изисква прилагането на
специфични за финансово-контролната дейност способи, методи и средства, като способа
на нулевата наличност, количествен анализ и др.
Не се допуска извършване на тотални компенсации на всички излишъци и липси в
даден инвентаризиран отчетен обект. Това е грубо нарушение на законовите изисквания,
което води (ако деянието не съставлява престъпление) до административно-наказателна
отговорност за виновните длъжностни лица. Съгласно чл.74 ал.10 от ППЗДВФК при
вътрешен одит вътрешния одитор задължително проверява правилното и законосъобразно
извършване на компенсации между липси и излишъци, направени от инвентаризационните
комисии по реда на Закона за счетоводството и Националните счетоводни стандарти.
Установяването на причинната връзка между липсите и излишъците е задължение на
вътрешния одитор, който след съвкупна преценка на фактите взема становище за
допустимост или не на компенсацията.
В случаите, когато има условия за извършване на компенсации и едновременно с
това за признаване на фири, първо се извършва компенсацията, а след това върху
некомпенсираните количествени липси се признават фирите. Това е така, т.к.
компенсациите са средство, чрез което се установява действителния размер на липсите и
излишъците, а фирите се одобряват само при безспорни и реално установени липси.
3.Изпълнение на незаконно и неправилно разпореждане.
Съгласно чл.72 от ППЗДВФК длъжностните лица не носят имуществена отговорност,
ако са възразили писмено срещу незаконно или неправилно разпореждане и въпреки това
повторно им е наредено неговотo изпълнение. Открояват се няколко съществени момента,
които при вътрешен одит внимателно се преценяват от вътрешния одитор с оглед
евентуално освобождаване от имуществена отговорност по посоченото основание на
длъжностното лице, причинило вреда.
Преди всичко незаконното и неправилно разпореждане не трябва да води до
извършване на престъпление. Установи ли се, че действията или бездействията във връзка
с изпълнение на незаконно разпореждане се квалифицират от Наказателния кодекс за
престъпление, каквито и да е писмени възражения не могат да бъдат основание за
освобождаване на извършителя от имуществена отговорност. Не се счита за виновно
извършено деянието, което е осъществено в изпълнение на повторна служебна заповед,
ако тя не налага очевдно за дееца престъпление.
На второ място лицето, което разпорежда трябва да притежава необходимите
управленски правомощия да разпорежда на извършителя. Не може например началник на
отдел “Пласмент” да нарежда на касиера да изплаща суми по сключени граждански
договори, преди да е осъществен необходимият предварителен контрол върху
извършването на разхода от главния счетоводителна предприятието.
Друг съществен момент е, че непосредствено след получаването на незаконното
или неправилно разпореждане длъжностното лице, към което е адресирана заповедта, е
необходимо писмено да възрази по нейното изпълнение. Възражението трябва да бъде
достатъчно мотивирано и да се основава на действащата нормативна уредба.
4. Добросъвестно получено възнаграждение по трудово или по
служебно правоотношение.
Както беше представено в първата част на изложението, съгласно чл.29 ал.4 от
ЗДВФК лицата, които са получили нещо без правно основание от действието на
причинителя на вредата, дължат връщането му. Тези лица отговарят за неоснователно
обогатяване. Такова е налице и в случаите, когато работника или служителя е получил
възнаграждение и обезщетения по него в по-голям размер от съответния. В повечето
случаи получателят на такива трудови възнаграждения, не само няма никаква вина , но и
не осъзнава, че му е надплатено. Съгласно чл.70 ал.4 от ППЗДВФК, когато полученото
възнаграждение или обезщетение по трудово или по служебно правоотношение,
получателите му не дължат връщането му, ако са добросъвестни. Добросъвестността се
предполага до доказване на противното. Не съществува презумпция за добросъвестност,
когато надвзетите суми по трудово правоотношение са резултат на т.нар. технически
грешки. Няма добросъвестност също така, когато работник по недоглеждане се подпише
във ведомостта на своя ръководител и получи по-голяма от полагащата му се сума.
Надплатените суми, произхождащи от технически грешки, дори могат да бъдат удържани
без съгласието на работника или служителя от трудовото му възнаграждение. Не може да
се позовава на добросъвестност лице, привлечено да отговаря по ЗДВФК,когато по
безспорен начин при вътрешен одит е установено, че полученото е в резултат на
неизвършена, но фактически отчетена по обем и количество работа. Не може да има
добросъвестност за длъжностни лица, лично разпоредили или допуснали неправилно
плащане на трудови възнаграждения, допълнително материално стимулиране и др.
5. Вредоносни действия на трети лица
Престъпните действия на трети лица, изразяващи се предимно в кражби на стоки,
парични ценности и друго имущество, което е поверено за съхраняване, разходване и
отчитане на материално отговорните лица също водят до установяване на липси. Тези
обстоятелства при безспорно установена липса на вина в отчетниците и при спазване от
тях на определени законови изисквания са основание за освобождаване от имуществена
отговорност.
Трябва да се прави разлика между понятията кражба и присвояване. Присвояване е
налице, когато отчетник, на когото са поверени в качеството му на длъжностно лице
парични и материални ценности ги отклони от тяхното предназначение и ги използва за
лични потребности, докато кржбата се извършва от трети лица. За да бъде освободено
МОЛ от имуществена отговорност за вреди, които са резултат на престъпна дейност на
трети лица, е необходимо да бъде безспорно доказан фактът, че е извършена кражба. Това
се установява с документ, издаден от органите на МВР. Веднага след установяването на
кражбата, МОЛ трябва да уведоми съответното РПУ. Освен това трябва незабавно да
уведоми и предприятието, което е собственик на парични и материални ценност – обект на
престъплението. Уведомяването на предприятието поражда задължение по инициатива на
неговия ръководител да се извърши инвентаризация, при която да се обхванат всички
парични и материални ценности, които се водят по стоковата сметка на съответното МОЛ.
За кражби, извършени след 01.01.2001г. следва да се уведоми и съответната данъчна
служба. При количествено отчитане на стоките някои главни счетоводители допускат
извършването на частична инвентаризация, при която се описват само тези стоки, за които
има съмнения, че са били обект на кражбата. Това създава условия впоследствие да
възникнат трудно разрешими проблеми, свързани с преценката за основателността на
предявени от отчетника претенции за компенсация между липси и излишъци. Задължение
на предприятието е да установи резултатите от извършената инвентаризация и да състави
необходимите инвентаризационни документи. Съставят се сравнителни ведомости, в които
се посочват в натурални и стойностни измерители, както фактическата(установената при
инвентаризация) наличност, така и документалната счетоводна наличност.
За да бъде освободено от имуществена отговорност МОЛ на основание
обстоятелството, че е извършена кражба, е необходимо установяването на липса на
каквото и да е негово виновно поведение преди, по време и след извършването на
кражбата. Не може да бъде основание за освобождаване на отчетник от имуществена
отговорност при извършена кражба в случай, че е допринесъл за кражбате чрез своите
действия или бездействия. Липсват ли дължимите грижи на добрия стопанин, които са
част от длъжностните задължения на материално отговорните лица, вината им е безспорна
и те трябва да понесат произтичащите от законовата уредба последици, като виновното им
поведение трябва да е в пряка причинна връзка с извършената кражба. Виновно поведение
е налице и когато обект на кражбата са внесени без необходимия приходен документ
стоково-материални ценности в отчетния обект.
Тежестта на доказването, че липсва вина, пада върху отчетника. При разкриване на
престъплението извършителят на кражбата отговаря само в размера на паричната сума,
присъдена от наказателния съд. За разлика до установената при инвентаризацията липса
имуществената отговорност остава върху материално отговорното лице.
6. Непреодолима сила и случайно събитие
Тези две основания за освобождаване от имуществена отговорност също изискват
липса на виновно поведение на отчетника преди и по време на настъпването на
непреодолима сила или случайно събитие. За да отпадне имуществената отговорност, е
необходимо непреодолимата сила и случайното събитие да са пряка и конкретна причина
за настъпването на вредоносния резултат. Към непреодолимите сили се причисляват
ураганните ветрове, поройни дъждове, необичайни студове и др. Счита се, че
непреодолима сила е такова събитие, което не може да се предотврати по какъвто и да е
начин от отчетника, независимо от проявените от него грижи и добросъвестност.
Случайното събитие за разлика от непреодолимата сила не може да се предвиди от
отчетника.
Всеки отделен случай на причинена вреда поради обективната невъзможност на
МОЛ да предвиди или предотврати настъпването на вредоносни последици трябва да се
преценява задълбочено. При преценката от съществено значение е да се установи
действало ли е МОЛ с грижата на добър стопанин и направило ли е всичко, което е в кръга
на неговите възможности за ограничаването на вредите.
Независимо от настъпването на непреодолима сила или случайно събитие, ако са
налице вреда, противоправност, вина и причинна връзка между поведението на отчетника
и настъпилия вредоносен резултат, няма основание за отпадане на имуществената
отговорност.
7. Нормален производствено-стопански риск
При изпълнение на произтичащите от трудовите правоотношения задачи колкото
и добросъвестно и грижовно да ги изпълнява, за работника или служителя съществува
определен риск, който е основание за освобождаване от имуществена отговорност. В
ЗДВФК е посочено, че имуществената отговорност се изключва, когато причинените вреди
са настъпили поради нормален производствено-стопански риск, който в по-голяма степен
съответства на нормалната отчетническа дейност. Счита се, че не е обществено опасно
деяние, което е извършено при оправдан стопански риск с оглед постигане на съществен
обществено полезен резултат или за избягване настъпването на значителни вреди. За да се
позове отчетника на оправдан стопански риск, действията му не трябва да противоречат на
изрична забрана по нормативен акт. Взема се предвид също дали от страна на отчетника е
направено всичко необходимо за предотвратяване на настъпилите в резултат на неговите
действия вредни последици. Вътрешните одитори трябва задълбочено да преценят и
съотношението между очаквания положителен резултат и възможните отрицателни
последици, както и вероятността за тяхното настъпване.
8. Неизбежна отбрана в рамките на необходимите предели.
Неизбежна отбрана е налице, когато се защитават от непосредствено
противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на
отбраняяващия се. Превишаване на пределите на неизбежната отбрана има, когато
защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението. За причинените
вреди на одитирания обект при неизбежна отбрана в рамките на необходимите предели,
имущественат отговорност на отчетника отпада. Неизбежната отбрана може да е резултат
на лична защита на отчетника, а също така и отчетни действия от страна на други
работници и служители в одитирания обект, насочени към опазване имуществото на
одитирания обект.
VIII. Оценка на вредата.
При липса на парични ценности.
Когато се отнася за вреди от липса на парични ценности в
български левове, въпросът за определянето им е пределно ясен. Ако на дадена дата е
установена липса на определена сума пари при проверка на одитиран обект, във всеки
един момент след тази дата начетеното лице дължи точно тази сума до пълното й
издължаване.
1. При липса на материални активи.
Известни затруднения съществуват, когато се отнася до липса на материални
активи. Съгласно чл.32 от ЗДВФК размерът на вредата се определя към деня на
причиняването й, а ако това не може да се установи - към деня на откриването, по по-
високата от пазарната или отчетната цена. Определянето на пазарната цена също поражда
известни затруднения. Съгласно чл.66, ал.2 от ППЗДВФК пазарната цена се установява по
данни на Нациналния статистически институт, а ако няма такива - чрез вещи лица. Когато
липсват книги от библиотеки и други, които имат библиографска стойност, понякога
значително надхвърлят номиналната им /коричната / цена,ползването на вещи лица със
специални познания и професионален опит в съответната област е задължително.Същото
се отнася и при оценка на вредата от липси на ценни картини, монети и пощенски марки за
колекциониране,старинни оръжия и други.
2. При вреди във валута
Съгласно чл.33 от ЗДВФК право на виновното лице е да внесе неотчетената валута
или да извърши това в левовата й равностойност. Валутният курс се определя на пазарен
принцип, като се обявява от БНБ всеки работен ден. По посочената законова разпоредба е
регламентирано възстановяването в левове да се извърши по най-високия цетрален курс на
БНБ от следните три дати:
• Деня на причиняване на вредата
• Деня на откриване на вредата
• Деня на възстановяване на вредата
Посочената разпоредба се счита за един от недостатъците на ЗДВФК. Това е така,
защото ако курса на валутата в деня на причиняване на вредата и съответно на откриване
на вредата е по-весок от курса в деня на възстановяване на вредата, на практика се
получава увеличена имуществена отговорност при възстановяване на вредата във валута.
Посоченият начин за определяне на дължимата обезвреда при вреди във валута се
прилага не само от вътрешните одитори, които работят по ЗДВФК, а и от всички
одитирани обекти, които установяват резултата от проверената отчетническа дейност
съгласно действащото национално счетоводно законодателство.
IX. Установяване, погасяване и производство по реализиране на
имуществената отговорност.
1. Установяване на имуществената отговорност
Акт за начет. По време на одита, при който се извършва и финансов одит,
вътрешният одитор проверява сметките и финасовата документация на одитирания обект,
с цел да установи законосъобразността, достоверността и редовността на водената
счетоводна отчетност, както и законосъобразността при събирането, съхранението,
управлението, разходването и отчитането на имуществото. При установяване на
нарушения на финансовата дисциплина, изразяващи сe в противоправно и умишлено
причинени вреди на одитирания обект, както и когато те са причинени във формата на
липси или не при или по повод изпълнение на служебни задължения, както и в случаите
на лично облагодетелстване на длъжностни лица при извършени незаконни плащания,
допуснати от тях или извършени по тяхно нареждане, вътрешните одитори съставят акт
за начет. Но в случай, че вредите са причинени по вина на материалноотговорни лица и
те се възстановят, вътрешният одитор не съставя акт за начет, а само равносметка на
приходите и разходите, която се прилага към одитния доклад (чл. 77, ал. 9 ППЗДВФК).
В акта за начет се отразяват фактите за виновно причинените вреди и предпоставките,
обуславящи възникването на имуществената отговорност. Констатираните при одита
вреди трябва да са пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица,
т.е. одиторът да се е убедил в наличието на причинно-следствена връзка между виновното
поведение на дееца и настъпилата вреда.
Съдържанието на акта за начет е установено в ППЗДВФК (чл. 77, ал. 2 ) :
-данни за одитирания обект - наименование, седалище, данъчен номер, БУЛСТАТ,
лицата, които го представляват;
- данни за одита - място на съставянето на акта; името на вътрешния одитор,
съставител на акт; видът на одита; одитиран период; времетраене на одита;
- данни за лицата, които са причинили вредите - трите им имена, ЕГН,
месторождение, местожителство и адрес, паспортни данни или данни от личната карта,
длъжност, номерата и датите на заповедите (договорите) за назначаване и освобождаване
от длъжност;
- констатации за противоправните действия или бездействия на виновните лица,
причинили вредата; причините за това с изясняване на обстановката, при която са
работили; нормативните актове, уреждащи одитираната отчетническа дейност;
причинната връзка; размерът на вредата, определен в левове или във валута и равносметка
на касата или склада;
- подпис на одитора, съставил акта.
Направените в акта за начет констатации трябва да бъдат документирани със:
справки; таблици, които са съставени от вътрешния одитор, когато длъжностните лица са
отказали да ги съставят или са ги представили след изтичане на срока; констативни
протоколи; обяснения на задължените лица; заверени преписи или заверени копия от
документи; заключения на вещи лица и пр. При необходимост, към акта се прилагат данни
за движението на стоково-материалните и парични ценности, таблици за фири и
извършени компенсации и др. В него задължително се начисляват лихвите върху
задължението на отговорните за вредата лица до деня на съставянето му.
Актът за начет се изготвя в 4 екземпляра: за съда или прокуратурата; за
одитирания обект; за Централното управление или за съответната териториална дирекция
на агенцията и за начетеното лице. В случаите, когато актът е съставен срещу управител
или член на управителния съвет, актът за начет се съставя в 5 екземпляра, като един ек-
земпляр се изпраща и на органа, упражняващ правата на собственост на държавата или
общината.
След изготвянето на акта, той най-напред се завежда в одитирания обектна след това
в 3-дневен срок, и в Централното управление или в съответната териториална дирекция на
агенцията.
Съставеният акт за начет се връчва лично от вътрешния одитор на виновното лице, за
което се съставя двустранно подписан протокол. В него се посочва определеният от
вътрешния одитор срок, в който лицето може да направи писмени обяснения. Отказът на
лицето да подпише протокола се удостоверява с подписите на двама свидетели. В случай,
че лицето, посочено в акта, е напуснало одитирания обект, на постоянния и настоящия му
адрес се изпраща покана да се яви в съответната дирекция на агенцията за връчване на
акта. Ако след две получени последователни покани лицето не се яви в съответната
дирекция, актът се счита за връчен.
Съставеният акт за начет и констатациите в него са основание за счетоводно отразяване
на задължението на начетеното лице по установения от Закона за счетоводството и
Националните счетоводни стандарти ред.
 Заключение на одитора. По направените в акта за начет констатации лицата дават
писмени обяснения в определения от вътрешния одитор срок, който е най-малко 7 дни от
връчването на акта. Когато в обясненията се съдържат възражения срещу констатациите в
акта, вътрешният одитор е длъжен да се произнесе с мотивирано заключение, въз основа
на допълнителна проверка на всички представени или посочени доказателства и
възражения. Вътрешният одитор е задължен да състави заключение по акта за начет и в
случай, че не са постъпили обяснения в определения от него срок.
Когато вътрешният одитор е освободен от длъжност или по други причини не може да
състави заключението по акта за начет, директорът на агенцията или директорът на
съответната териториална дирекия възлага на друг вътрешен одитор да извърши лично
проверка по констатациите и възраженията и да състави заключението.
Следователно, към акта за начет във всички случаи трябва да се състави заключение от
вътрешния одитор.
Функции на акта за начет. Актът за начет е констативен финансов акт. Той отразява
констатираните, по време на одита от вътрешния одитор, фактически и правни
положения, във връзка със събирането, съхраняването, разходването или отчитането на
държавното и общинско имущество от работниците или служителите, които осъществяват
тази дейност като трудово задължение.
Актът за начет изпълнява три основни функции:
а. Сезираща функция. По разпореждане на компетентните органи в Централното
управление на агенцията, респ. - съоветната териториална дирекция или на ревизионните
дирекции на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната,
актът за начет се изпраща на съда (граждански или наказателен), или на съответния
ръководител (работодател) за предприемане на действия по реализиране на
отговорността. Сезиращата функция на акта за начет се изразява именно в това, че с
получаването му органът по реализиране на отговорността се счита не просто уведомен, а
задължен да действа. С получаването му се поставя началото на производството по
реализиране на имуществената отговорност.
б. Доказателствена функция. По изричната разпоредба на чл. 77, ал. 6 ППЗДВФК,
констатациите в акта за начет се считат за истински до доказване на противното, при
условие, че са надлежно документирани. Фактите и обстоятелствата, установени от
вътрешния одитор по време на одита, се считат за доказани, стига той да ги е скрепил с
предвидените от закона доказателствени средства. Тежестта за доказване на „противното"
лежи върху лицата, които са посочени в акта като причинители на вредата. Следователно,
презумпцията за истинност на констатациите в акта е оборима и ако тези лица докажат
изцяло или частично противното на твърденията в акта, следва да бъдат освободени от
отговорност.
в. Обвинителна функция. Правонарушителят е виновен, когато е съзнавал, могъл е
или и трябвало да съзнава противоправността на своето деяние и неговите вредоносни
последици, и въпреки това го е осъществил. Вината на работника или служителя при
констатирани и доказани вреди се предполага, т.е. той е обвинен в извършване на
деянието, довело до причиняването им, но дали действително е виновен, трябва и може да
се реши в съответното производство по реализиране на отговорността.
2. Погасяване на имуществената отговорност
Способите за погасяване на имуществената отговорност се различават, в зависимост
от погасителния им ефект. Те са следните:
1. Плащане. Редовният и нормален способ за погасяване на задълженията за
обезвреда на отчетниците и другите субекти на имуществената отговорност е плащането
на дължимото обезщетение. То се извършва по пазарната цена на увреденото имущество,
по данни на Националния статистически институт, а когато няма такива - по експертната
му оценка, дадена от назначените вещи лица.
Заплащането на вреди, причинени в чуждестранна валута, се извършва в същата
валута или в левовата й равностойност. Когато плащането се извършва в левове, сумата се
определя по най-високия централен курс на Българската народна банка за съответната
валута към деня на причиняването, откриването или възстановяването на вредата.
Отговорните за причинените вреди заплащат и дължимата законна лихва към деня на
причиняването, а когато този ден не може да се установи - от деня на откриване на
вредата. Събраните суми погасяват най-напред разноските, след това лихвите и накрая -
главницата.
Поправянето на вредата чрез плащане може да стане и преди съставянето на акта
за начет, когато установените при одита вреди по вина на отчетниците се
възстановяват изцяло.
2. Възстановяване в натура. Изразява се в доставяне на одитирания обект на
липсващите вещи или поправяне на материалните ценности. Когато вредите имат само
парично изражение, задължението за обезвреда може да се извърши единствено чрез
плащане. Тук също е допустимо да не се съставя акт за начет, когато установените по
време на одита вреди, по вина на материалноотговорните лица, бъдат изцяло
възстановени, с което имуществената отговорност отпада.
Увреденият е в правото си да откаже предложеното възстановяване в натура от
причинителя на вредата, ако за него е отпаднал интересът от това, по различни причини.
Например, към момента на съставянето на акта или преди започване на производството по
реализиране на отговорността, липсващите материални дадености са морално остаряли,
демодирани и пр. и не могат пазарно да бъдат реализирани. В такъв случай, увреденият е
в правото си да иска паричната им равностойност, заедно със законните лихви, които са
имали към момента на причиняването на вредата, ако това не може да се установи - от
деня на откриване на вредата.
3. Прихващане. Прихващането на насрещни задължения или компенсацията,
поначало е гражданскоправен способ за погасяване на две насрещни задължения до
размера на по-малкото от тях. Дава възможност да се избегне едно двойно плащане
между две лица, които взаимно си дължат, а от друга страна гарантира сигурност за всяка
една от страните срещу неплатежоспособността на другата.
Принципно, прихващането е възможно и допустимо в начетното производство във
формата на възражение, когато двете страни - увреденият и причинителят на вредата,
взаимно си дължат пари или еднородни и заместими вещи и вземанията са ликвидни, т. е.
безспорно установени по основание и размер, и изискуеми. Така например, към
прихващане между паричната равностойност на вредата и трудовото възнаграждение на
извършилия увреждането може да се пристъпи след издаване на заповедта за паричен
начет, респ. - след като е постановено и влязло в законна сила решение на съда.
4. Опрощаване. Като способ за премахване дължимостта на точно определено,
изискуемо и ликвидно задължение, произтичащо от причинена вреда на държавно или
общинско имущество, опрощаването е възможно при спазване на общия ред за
опрощаване на държавни вземания. Според Конституцията на Р България (чл. 98, ал. 1, г.
12) опрощаването на държавни вземания е от компетентност на президента, който след
обстойна проверка на всеки конкретен случай, ако прецени че са налице законните
основания, издава съответния указ.
5. Сливане. Възможност за прилагане на този способ настъпва при две хипотези:
когато причинилият на вредата почине и не остави наследници на имуществото си или
когато след смъртта си е оставил наследници, които са направили пълен отказ от
наследство. Законът за наследството обявява държавата за наследник на починалия,
имайки предвид и двете хипотези (чл. 11). В тези случаи, причинената вреда на
държавното или общинско имущество може да се поправи при спазване на
законоустановения ред, за сметка на имуществото на починалия причинител на вредата.
6. Погасителна давност. Тя е предвидена и от ЗДВФК, като способ за погасяване на
имуществената отговорност. Съгласно чл. 35, ал. 1 на закона: „Имуществената
отговорност, включително и лихвите, се погасяват с изтичане на 5-годишна давност от
деня на причиняването на вредата, а ако това не може да се установи - от деня на
откриването й". Този срок се отнася до всички случаи на имуществена отговорност,
предвидени в закона, за които той разпорежда вредата да се поправи в пълен размер.
Следователно, това се отнася в частност и за случаите на причинени вреди във формата на
липси от работници и служители, на които е възложено да „събират, съхраняват,
разходват или отчитат имущество", т.е на отчетниците. Следователно, във всички
случаи на пълна имуществена отговорност давността е 5-годишна, както това е
предвидено в общия й режим по ЗЗД (чл. 110).
Давността се прекьсва:
а. с признаване на вземането от длъжника;
б. с предявяване на иск или възражение от увредения;
в. с предприемане на действия по принудително изпълнение;
г. със съставянето на акта за начет от деня, в който той е заведен във входящия
дневник на одитирания обект.
3. Производство по реализиране на имуществената
отговорност
Реализирането на имуществената отговорност може да се осъществи основно по две
различни по същество производства: съдебно и административно.
1. Съдебно производство. По това производство се реализира пълната имуществена
отговорност, уредена в ЗДВФК. Развива се пред гражданския или пред наказателния съд,
в зависимост от състава на извършеното правонарушение, довело до причиняване на
вредата.
а. Производство пред гражданския съд. В случаите, когато няма извършено
престъпление, актът за начет се разглежда от съда по реда на глава тридесет и първа
„Производство по финансови начети" от Гражданския процесуален кодекс. Той се
изпраща на съответния съд по местонахождението на увредения одитиран обект от
компетентните органи на Централното управление на агенцията, на съответната
териториална агенция или на ревизионните служби към Министерството на отбраната и
Министерството на вътрешните работи, по чиято заповед е проведен одитът.
Изпращането става с писмо, което трябва да съдържа:
а. съда, до който се изпраща;
б. името и адреса на ищеца - увреденото юридическо лице;
в. името и адреса на ответника;
г. размера на задължението;
д. доказателствата.
Тъй като, съгласно Гражданския процесуален кодекс, актът за начет и писмото за
изпращането му до компетентния съд изпълняват ролята на искова молба (чл. 299, ал. 3
ГПК), на ответника се изпращат преписи от тях. Когато не са спазени изискванията на
закона относно съдържанието на писмото и връчването на преписи от него и акта за начет
на ответника, съдът изпраща на ищеца съобщение с указание в 7-дневен срок да бъдат
отстранени допуснатите нередности. Ако ищецът в този срок не отстрани нередностите,
материалите (актът за начет, доказателствата към него и писмото) му се връщат. След
отстраняване на нередностите и повторното им изпращане на съда се счита, че исковата
молба е редовна от деня на нейното подаване и може да се образува съдебното
производство.
Съдът служебно изпраща препис от акта за начет и писмото заедно с приложенията на
ответника, посочен като причинител на вредата и му дава двуседмичен срок за
възражения и за посочване на доказателства. Ако в този срок не са постъпили
възражения, съдът пристъпва направо към издаване на изпълнителен лист на увредения
ищец. Но когато такива възражения са постъпили, делото се насрочва в открито заседание
с призоваване на страните, свидетелите и вещите лица. По делото се призовават като ищец
увреденото юридическо лице и Министерството на финансите.
След приключване на съдебното дирене, съдът се произнася с решение, което подлежи
на обжалване по общия ред. С него се начисляват върху присъдената сума съоветните
лихви. По влезли в сила решения, съдът служебно издава изпълнителен лист.
6) Производство пред наказателния съд. При наличието на данни за извършено
престъпление, компетентните органи на агенцията изпращат акта за начет и доклада на
вътрешния одитор на органите на прокуратурата за възбуждане на наказателно
преследване срещу виновните лица ( чл. 40, ал. 1 ЗДВФК). Това става с писмо, което
заедно с акта за начет, изпълняват ролята и на искова молба.
След извършване на предвидените в Наказателния процесуален кодекс действия,
прокурорът изготвя обвинителен акт. В обстоятелствената част на акта се посочват:
извършеното престъпление от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването
му; пострадалият и размерът на причинените вреди; и пр.
Сезиран с обвинителния акт, наказателният съд образува или отказва да образува
производството пред първата инстанция, съобразно изискванията на закона.В хода на
процеса, едновременно с решаване на въпроса за наказателната отоворност на
обвиняемия, съдът разглежда исковата претенция на увредения одитиран обект. На-
казателният съд се произнася с присъда, в която определя размера на наказанието и
дължимото обезщетение на увреденото юридическо лице. Присъдата подлежи на
обжалване по общия ред, както в наказателната, така и в гражданската част. От своя
страна, прокурорът също може да подаде протест, когато не е съгласен изцяло или отчасти
с постановената присъда.
Наказателният съд се произнася по гражданския иск на увредения и когато признае, че
подсъдимият е невинен, наказателната отговорност е погасена или подсъдимият следва да
бъде освободен от наказателна отговорност (чл. 305 НПК).
Във всички случаи, когато наказателното преследване бъде прекратено, съобразно
посочените в закона основания, прокуратурата или съдът служебно изпращат акта за
начет и доклада на вътрешния одитор на съответния граждански съд за произнасяне по
имуществената отговорност на лицата.
По влезлите в сила присъди, с които са присъдени обезщетения по актове за начет,
съдът служебно издава изпълнителен лист и го изпраща на увреденото юридическо лице.
Вземанията по издадени изпълнителни листове по актове за начет се събират по реда
на Гражданския процесуален кодекс (чл. 84 ППЗДВФК). Събраните суми погасяват
вземането в последователност: разноски, лихви и главница (чл. 85 ППЗДВФК).
2. Административно производство. По това производство се реализира
ограничената имуществена отговорност, уредена в Кодекса на труда. Това става с
налагане на парични начети, по реда на чл. 210 КТ.
Когато по време на одита са констатирани вреди, за които не следва да се носи пълна
имуществена отговорност по чл. 29 ЗДВФК, в доклада на одитора се посочват техният
произход, вид и размер (чл. 25, ал. 3 ППЗДВФК). Въз основа на констатациите в доклада,
ръководителят на одитирания обект издава заповед, с която определя основанието и
размера на имуществената отговорност на работника или служителя.
Паричният начет, като форма за осъществяване на ограничената имуществена
отговорност, изпълнява поначало основните функции на този специален вид гражданска
отговорност. Но специфичното при него е, че възстановяването (възстановителната
функция) на причинената вреда е ограничено до размера й, но не повече от трикратния
размер на уговореното месечно трудово възнаграждение на отчетника. В нередки
случаи, когато размерът на вредата надхвърля трудовото възнаграждение, обезвредата се
ограничава до неговия трикратен размер. По този начин, на преден план изпъква
обезщетителният характер на паричния начет. Същевременно, той изпълнява и една
защитна функция, по отношение на трудовото възнаграждение на работника или
служителя, което се използва като критерий за фиксиране на предела на отговорността.
Това не означава, че се пренебрегва възпитателната му функция. Паричният начет е
стимул за преодоляване на небрежността при боравене с повереното имущество.
Ръководителят издава заповедта за паричен начет, в 1-месечен срок от откриване на
вредата или от плащането на сумата на третото лице, но не по-късно от 1 година от
причиняването й. Този срок не тече, ако е образувано производство за осъществяване на
пълна имуществена отговорност, докато производството е висящо.
Когато работникът или служителят в 1 -месечен срок от връчването на заповедта,
оспори писмено основанието или размера на отговорността, работодателят може да
предяви иск срещу него пред съда. Ако в този срок, работникът или служителят не оспори
основанието или размера на отговорността, работодателят удържа дължимата сума от
трудовото му възнаграждение в размерите, посочени в Гражданския процесуален кодекс.
Тогава, когато поради прекратяване на трудовото правоотношение или по други причини,
събирането на сумата не може да стане чрез удръжки, въз основа на заповедта на
работодателя, се издава изпълнителен лист, по реда на Гражданския процесуален кодекс.

1. Етапи на инспекционното производство

Инспекционното производство преминава през няколко етапа:
(->) подготвителен – състои се в изучаване на нормативните актове, уреждащи
дейността на обекта на контрола, резултатите от предходни инспекции, изготване
на план на самата проверовъчна дейност.
(->) същинска проверовъчна дейност – изразява се в съпоставка на фактическото
състояние с предписаното от правните норми.
(->) приключване на инспекцията и съставяне на някакъв документ.
(->) предприемане на мерки за въздействие по повод констатираното в
документите.
2. Приключване на финансовото контролно производство. Актове
(>>) Доклад. Всяка финансова инспекция приключва с доклад, независимо от
констатациите на проверяващия орган. За резултатите от финансовата инспекция
финансовият инспектор изготвя доклад, който съдържа направените констатации,
подкрепени със съответните доказателства. По доклада становище дава
ръководителят на проверяваната организация и други проверявани лица. Въз основа
на становището финансовият инспектор се произнася с мотивирано писмено
заключение. Докладът, заключението и другите документи (т.е. цялата преписка) се
предоставят на органа, издал заповедта, за предприемане на мерки за въздействие.
В ППЗДФИ (чл.16) са описани реквизитите на доклада.
Констатациите от една страна трябва да съответстват на задачите, поставени със
заповедта за възлагане, а от друга страна – да са съобразени с доказателствата.
Докладът по своята правна същност е констативен акт, който най – общо казано
отразява финансовото състояние на обекта. В него може да има констатирани
някакви нарушения, а може и да няма. Също така може да са отразени причините,
довели до нецелесъобразно управление на имуществото и условията, способствали
за това. Когато са установени нарушения, в сътветните констатации задължително
се отразяват нарушените правни норми, отговорните лица, както и съставените
актове за установяване на административни нарушения и актове за начет или
причините такива да не бъдат издадени. Затова казваме, че докладът е основният
документ. В чл.22 ЗДФИ е посочено, че когато са налице условията за търсене на
пълна имуществена отговорност по реда на ЗДФИ, финансовите инспектори
съставят акт за начет.
(>>) Акт за начет. Актът за начет е отделен, самостоятелен акт, който следва
доклада, но за разлика от доклада, с който се дава цялостна оценка на проверявания
обект, с акта за начет се установяват или се описват фактите, които пораждат
имуществената отговорност (т.е. съставът на непозволеното увреждане, така както е
описан в ЗДФИ), или в акта за начет се отразяват фактите за виновно причинени
вреди и предпоставките, обуславящи възникването на имуществена отговорност.
Актът за начет и по-точно констатациите в него също трябва да бъдат подкрепени с
доказателства (т.е. те трябва да бъдат документирани). Това става с писмени
доказателства (справки, таблици, констативни протоколи). Той се връчва освен на
органите, представляващи проверяваната организация, и лично на виновното лице,
причинило вредите. По съставените актове начетените лица могат да правят
писмени възражения. Независимо дали има обяснения или възражения, когато е
изтекъл срокът за тях, инспекторът изготвя и заключение. Заключението, актът за
начет и възраженията се проверяват от комисия в агенцията, за да се провери дали
са налице и доказани ли са предпоставките за възникване на имуществена
отговорност. Ако някоя от тези предпоставки отпадне, се изготвя мотивирано
предложение за прекратяване на производството (това може да стане с резолюция).
Също така производството ще се прекрати и в случаите на смърт на начетеното
лице, преди актът да е внесен в съда. Последната възможност е актът за начет да се
изпрати в съда. Изпраща го контролиращият оргна (АДФИ).
(>>) Актовете за установяване на административни нарушения. Финансовият
инспектор в хода на инспекцията може да констатира административни нарушения,
за което се съставят актове за установяване на тези нарушения.
3. Характеристика и функции на документите
(>>) Общите белези на трите документа
И трите са официални документи, съставени от държавен орган по повод на
извършена контролна дейност в правнорегламентирано производство. Те могат да
бъдат определени като констативни (установителни), защото констатират факти и
обстоятелства с правно значение. Това не са индивидуални административни
актове, защото не отговарят на изискванията на АПК за такива актове. Те сами по
себе си не пораждат права и задължения, отнасят се към подготвящите актове,
защото по – късно въз основа на тях се издават други актове, които пораждат
правата и задълженията. Тези последващи актове могат да бъдат актове на съд
(решения/присъди), наказателни постановления, заповеди или други индивидуални
финансови актове. За всички тях е общо правилото, че формата е писмена.
Съдържанието на тези документи условно може да се раздели на две части –
екзистенц минимум от реквизити, задължителни за съответния документ, според
нормативните актове; и допълнително съдържание, което ще зависи от направените
констатации.
(>>) Функции
(->) сезираща – контролният орган изпраща тези актове до други органи
(ръководители на предприятия, министри, съд, прокуратура, контролни съвети и
др.), за да се запознаят с тяхното съдържание. Съответният вид юридическа
отговорност не се налага от инспектора (проверяващия орган), а от друг орган.
Административнонаказателната отговорност – от директора на ДФИ, а
имуществената отговорност и наказателната отговорност – от съда. По сега
действащия режим актът за начет се изпраща в съда с ръководително писмо и играе
ролята на искова молба, т.е. на практика той я замества. Сезира се съдът , за да се
произнесе по въпроса за имуществената отговорност. Не е вярно, че тези документи
имат обвинителна функция, дори и в случаите, когато по време на инспекцията са
установени данни за престъпление.
(->) доказателствена – отнася се само за актовете за начет (чл.44 ППЗДФИ).
Разпоредбите имат еднакво съдържание, а именно – Фактическите констатации в
акта за начет се считат за истински до доказване на противното. Законодателят
придава на този акт една особена доказателствена сила, една презумпция за
достоверност на направените констатации. Тя е въведена по отношение
реализацията на гражданската отговорност в съда.
Съображенията за нейното установяване са няколко. По време на инспекцията се
преглеждат и събират множество документи, а актът за начет в синтезиран вид
представя проверената информация. Без установената доказателствена сила на
актовете за начет, цялата документация би трябвало отново да се разглежда от съда
при решаване на делото. В закона изрично е записано изискването, че
констатациите трябва да са подкрепени с доказателства и актът за начет е резултат
от правнорегламентирано производство, осъществявано от държавен орган със
специални познания и правомощия. Накратко последиците от тази функция са, че
презумпцията за достоверност е процесуална привилегия за увредената
организация, изразяваща се в това, че тя като ищец няма да доказва своите
претенции. Това е разликата с общия исков процес. Актът за начет играе ролята на
искова молба и това е достатъчно. Презумпцията обаче, е оборима. На ответника
(начетеното лице) е дадена възможност да опровергава констатацията, т.е. тежестта
на доказване е прехвърлена от ищеца на ответника. Следва последният етап от
контролното производство – предприемане на мерки за въздействие.
Терминологично се говори за правни последици от инспекцията, а в практиката – за
реализация на резултатите от нея. Разбира се този етап не е задължителен, защото
по време на инспекцията може да не се разкрият нарушения.
4. Мерки за въздействие
Мерките за въздействие са посочени в ЗДФИ – раздел 5. Конкретните мерки зависят
от направените констатации. Разделяме ги в две групи – мерки спрямо
проверяваната дейност и мерки спрямо проверяваните лица.
(>>) Мерки спрямо проверяваната дейност
(->) даване на писмени указания за преустановяване на извършване на
нарушението. – те са задължителни, тъй като задължителният им характер не
отпада, въпреки че не е посочен изрично в закона. Указанията се дават принципно
от директора на агенцията или упълномощено от него длъжностно лице, т.е. от
вншноведомствен орган. Адресати са лицата, които по закон са длъжни да
преустановят нарушението. Указанията трябва да са разбираеми, испълними,
скрепени със срок и конкретни. Те не подлежат на обжалване и са предмет на
последваща проверка. Дори в чл. 18 (2) е предвидено задължението в двумесечен
срок да се уведоми директора за предприетите мерки.
(->) предложение до компетентните органи за спиране на действия, водещи до
извършване на нарушения или причиняване на вреди, т.е. става дума за действия,
които биха причинили имуществени вреди или представляват нарушение на
нормативните актове. Те трябва да са адресирани до компетентните органи.
(->) предложение до компетентните органи за отмяна на незаконосъобразните
актове. Обикновено това е по – висшестоящият орган, като тук не става дума за
обжалване на индивидуален административен акт, а само за предложение.
 (->) предложение за търсене на дисциплинарна или имуществена отговорност
(->) предложение до министъра на финансите да преустанови превеждането на
средства от бюджета или да блокира сметките на бюджетните организации (вид
принудителна административна мярка).
(>>) Мерки спрямо проверяваните лица – отделните видове юридическа
отговорност. Контролът е финансов, но отговорността на виновните лица не е
финансова. Такова понятие няма.
(->) дисциплинарната отговорност се прилага от ръководителя на съответната
организация спрямо лицата, които са в трудово правоотношение и по повод на
трудовите си функции са извършили нарушение на финансовоправни норми
(->) административната отговорност е уредена в чл.32 и сл. ЗДФИ и е предоставено
наказателните постановления да се издават от директора на агенцията и други лица,
упълномощени от него
(->) наказателната отговорност – реализира се от съда – по чл.19 при наличие на
данни за извършено престъпление, копие от доклада и съпровождащите го
материали се изпращат до органите на прокуратуата в седемдневен срок
(->) при причинени вреди може да възникне и гражданска отговорност за
непозволено увреждане. Тук трябва да разграничим двата режима – по ЗДФИ с
особените предпоставки, описани в чл.21 и общият режим за реализиране на
гражданската отговорност по ЗЗД.
Има два пътя за реализация на пълната имуществена отговорност:
1. По ГПК пред граждански съд.
2. По НПК пред наказателен съд – ако вредата е в резултат на престъпление.
ПРОИЗВОДСТВО ПО ГПК ПРЕД ГРАЖДАНСКИ СЪД (чл.299-302)
ИОО се реализира в особено начетно производство. То е особено, защото има
отклонение от общия исков процес. А е начетно, защото в основата му е актът за начет.
Актът за начет очертава предметните и личностни предели на делото. Съдът се произнася
само по него. Ответници са лицата, които са начетени и посочени в акта. Ако се установят
нови виновни лица се съставя нов акт. Актът е абсолютно положителна процесуална
предпоставка.
В акта за начет е описан вредоносния фактически състав. Одиторът изпраща акта до
съответния компетентен съд, който ако актът е до 10 хиляди лева е районния съд, а над 10
хиляди лева – окръжен съд, за София – градски. Това е установено с оглед на процесуална
икономия, а и много често начетените лица са ръководителите на увредените юридически
лица. Искова молба не се подава, тъй като актът за начет притежава всички нейни
реквизити. Към акта има и съпроводително писмо. Страните са:
- от едната страна - ищец – увреденото юридическо лице;
- другата страна - ответник – начетеното лице;
По делото се призовава като страна и Министерството на финансите. Ако
увреденото юридическо лице е общинско страна е кметът, а не министъра на финансите.
Като контролираща страна се явява министърът на финансите, ако има противоречие
между ищците меродавно е становището му.
Ответници са две или повече физически лица (солидарна отговорност). Такива могат да са
и правоприемниците на причинителя на вредата и неоснователно обогатилия се. Колкото
са ответниците по делото толкова преписи от акта да начет трябва да бъдат изпратени в
съда от одитора. Съдът изпраща на всеки от ответниците препис от акта и призовка, в
която му се предоставя възможност в 14-дневен срок да направи възражение по акта за
начет. Ако не се направи възражение, счита се, че ответникът е признал акта. В следствие
на това не се развива срещу него начетно производство. Съдът служебно издава
изпълнителен лист срещу него. В случай, че постъпи възражение, се насрочва открито
съдебно заседание. Актът има изключителна доказателствена сила (чл. 301). Ответникът се
освобождава от отговорност до степента, в която успява да обори акта. Приоритет имат
писмените доказателства. Изключение от това правило съществува в случая, когато е
трябвало да се създаде документ и не е създаден такъв, изгубен е или е унищожен по вина
на ответника. Съдът се произнася с решение и то може да бъде обжалвано от всяка от
страните. Невъзможни са споразумения, намаляване, оттегляне, спиране. Не могат да се
привличат трети лица - помагачи. Втората инстанция винаги е инстанция по същество и
не връща делото на първата. Решението на втората инстанция се връща на първата за
издаване на изпълнителен лист. Такъв се издава служебно. Държавната такса не се внася
предварително. Тя, заедно с разноските, се внасят от загубилия делото.
ПРОИЗВОДСТВО ПО НПК ПРЕД НАКАЗАТЕЛЕН СЪД
В случая освен имуществена отговорност се носи и наказателна отговорност.
Наказателната отговорност е водеща. Най-често става дума за присвояване,
безстопанственост и други престъпления по служба (чл. 201, 212 НК). Когато се разглежда
делото по отношение на гражданския иск се използват всички доказателства, събрани в
наказателния процес. Актът в наказателния процес няма такова значение, както в
гражданския процес. Той е обикновено доказателство, няма изключителна доказателствена
сила, защото водещ е наказателния процес и важи принципът, че всеки е невинен до
доказване на противното. Преди произнасянето на присъдата е в ход предварително
производство (следствия), което приключва с обвинителното заключение. Прокурорът
изготвя обвинителен акт и го внася в съответния съд. Там към този обвинителен акт и
доказателствата се прибавя и акта за начет. Той няма обвинителна функция.
Разглеждани варианти:
1. Възможно е първо да има одитно производство, което приключва с акт за начет. В
хода на това производство се стига до извода, че има престъпление. Затова актът се
изпраща в прокуратурата за образуване на предварително производство.
2. Възможно е още в хода на одита да се установи извършено престъпление. Веднага
одиторът сезира прокуратурата и одитът и следствието вървят успоредно.
3. Първо започва следствие, в което става ясно, че е причинена имуществена вреда и се
започва извънреден одит. Следователят изчаква приключването на одита.
Няма значение по кой път се върви. Във всички случаи се създава акт за начет,
извършва се следствие. То приключва с обвинителен акт на прокурора. След като изготви
обвинителният акт той го внася в съда. Обвинителният акт определя предметните и
личностните предели на процеса. Актът за начет е само доказателство.
От гледна точка на вредите съществуват също три варианта:
1. Съвпадение - доказват се вреди в размера, посочен в акта за начет;
2. Обвинителният акт доказва по-малка сума от акта за начет. За остатъка актът за
начет се изпраща в гражданския съд служебно.
3. Обвинителният акт сочи по-голяма сума. Наказателният съд се произнася за нея.
Съдът може да осъди лицето да плати сума, по-голяма от посочената в акта за начет.
Наказателният съд се произнася само за вредите, резултат от престъплението.
Присъдата е с два диспозитива:
- наказателен (осъдителен);
- граждански;
 Всяка от страните може да обжалва. Тук се върви по НПК. Инстанциите са три,
втората може да се произнася по същество, но не е длъжна. Тя може да върне делото за
ново разглеждане от етап, от който тя прецени. Възможно е в хода на следствието или по-
късно по отношение на обвинението, делото да бъде прекратено. Но ако актът за начет
носи вреди той служебно се изпраща в гражданския съд.
Ако има оправдателна присъда от наказателния съд, не се носи нито наказателна,

нито гражданска отговорност. Оправдателната присъда е задължителна за всички

публични организации, включително и за гражданския съд. Затова увреденото юридическо

лице не може да търси имуществена отговорност по реда на ГПК.