You are on page 1of 9

Курсов проект

по „Одит на финансовите отчети”

Проблеми в анализа на
присъщият риск

Изготвил :

Пловдив

1
2016г.

Съдържание:

I. Увод 3 стр.
II. Цел 4 стр.
III. Задача 4 стр.
IV. Теза 4 стр.
V. Изложение 4 стр.
VI. Проблеми в анализа на присъщият риск 6 стр.
VII. Заключение 7 стр.

2
I.Увод:

В превод от английски, одит означава проверка, финансова


ревизия. По настоящем от одит се разбира самостоятелна
проверка, на изложените в един финансов отчет твърдения за
вярност от страна на ръководството на предприятието и
представяне на резултатите от нея в одиторски доклад, чрез
изразяване на одиторско мнение от лице с подходяща
професионална квалификация и официално признато като такова
от законодателството.

Всяко предприятие представя публично информация за своето


имуществено и финансово състояние в търговския регистър,
вземането на различни икономически решения за следващия
отчетен период може да стане на базата на достоверна счетоводна
информация. По такъв начин основната група потребители
разчита на ФО, тъй като няма възможност да получат от друго
място допълнителна информация за самото предприятие и за
различни страни от неговата дейност. В някои случаи за
предприятието е изгодно да предостави информацията по такъв
начин , че то да насочи вниманието на нейните потребители в
желаната от него насока и те на тази база да вземат икономическо
решение. За да се намали рискът потребителите на информация,
се нуждаят от лице, което да даде становище до колко ФО
правилно отразява неговото финансово състояние.
Функцията на независимост не може да бъде изпълнена от
съставителя на ФО тъй като той получава своето възнаграждение
от предприятието. Не могат да изпълнят тази функция и

3
данъчните органи тъй като техните проверки имат едностранен
характер и защитават интересите на държавата, а не на всички
потребители на информацията. Следователно потребителите се
нуждаят от услугите на независимите одитори които с дейността
си се явяват особен вид посредници между предприятието и
заинтересованите потребители.

II.Цел :

Целта е да се изясни одита и формата на риска, или по­специално


присъщият риск.

III.Задача :
Основната задача е да се анализират обстоятелствата и
зависимостите на изясняване на присъщият риск на одитната
дейност в независимия финансов одит.

IV.Теза :
В тази курсова работа ще изясним, че при реализация на одитната
дейност съществува висока степен на специфичен риск – присъщ
риск, който се оценява на 2 нива.

V.Изложение :

Одит е проверка с оценка на лице, организация, система, процес,


предприятие, проект или продукт.

Терминът популярно най­често се отнася до финансовия одит, но


подобни концепции има също в държавното управление,

4
проектовия мениджмънт, управлението на качеството,
енергийната ефективност и други.

В българското законодателство легална дефиниция на понятието


и термина "одит" се съдържа в Закона за Сметната палата, а
именно, това "е проверката, която включва действията по
събиране и анализиране на финансова и нефинансова информация
за оценка на управлението на бюджетните и другите публични
средства и дейности и на отчетността в одитирания обект с цел
подобряването им".

Независимо от вида одит и при финансовия контрол се


осъществява проверка на цялата информация (и нефинансова) по
отношение на предмета на одита.

В зависимост от предмета на проверката се разграничава


финансов одит, одит на съответствие, одит на изпълнението,
отделни видове и отраслови специфични одити и т.н.

Институционално финансовия одит в България е закрепен чрез :


1) „Закон за независимия финансов одит" в сила от 01.01.2002 г.
2) „Закона за Сметната палата" в сила от 22.04.2014 г.
3) „Закона за вътрешния одит в публичния сектор" в сила от 31
март 2006 г.

Планирането е свързано със създаване на оценка на бизнес риска


със събиране на факти и доказателства, за да се сведе до минимум
одиторският риск. Това е рискът от това дипломираният експерт­
счетоводител да изрази неподходящо мнение за счетоводен отчет,
в който има съществени грешки или неправилни изложения.

5
Трите елемента на риска са: присъщ /грешки и невери изложения
в резултат от самата дейност на предприятието/, контролен /в
резултат на слабости или неефективност в самата счетоводна
система/ и риск на разкриване /независимо от предприетите
одиторски процедури няма да бъдат открити съществени грешки/:
ОР=ПК х КР х РР.

VI.Проблеми в анализа на присъщият риск

Присъщият риск се оценява от одитора по време на планирането


на одита на ФО. Обикновено се оценяват нивата на присъщ риск:
1) Общо ниво (бизнес риск);
2) Риск, свързан с отделните раздели на ФО.
Присъщият риск предполага вероятността от допускане на
грешки, нарушения или измами, съществуващи в отрасъла,
фирмата или отделните сметки. В съответствие с етапа
„Планиране” одиторът трябва да разчете ФО на отделни части и
системи.

Частите са :
1. задължения
2. капитал
3. приходи
4. разходи

Системите са:

6
1. система за придобиване и разходи
2. система за разчетно­платежна ведомост
3. система за производство и обръщение
4. система за финансиране и инвестиране

Счетоводната система представлява съвкупност от действия във


връзка с текущо записване на сделките и изготвяне на счетоводни
отчети.

Вътрешен контрол е всяка система в предприятието, свързана с


предотвратяване, разкриване и изправянето на грешки и неверни
изложения допуснати в резултат на действията на счетоводната
система.

В началото на ангажимента дипломираният експерт­счетоводител


се запознава със счетоводните и контролни системи. Добрата
счетоводна и контролна системи влияят пряко върху качеството
на счетоводния отчет. Одиторът трябва да може да определи:
основните видове сделки, процедура по приключвае на сметки и
изготвяне на отчети, значението на вътрешния контрол по
правилното изготвяне на счетоводния отчет.

ДЕС трябва да оцени и документира състоянието на счетоводни и


контролни системи. Следва да постигне: определяне на
потециални грешки, формулиране на фактори влияещи върхуу
риска, избор на подходящ подход.

Присъщият риск е трудно разкриваем. Основните фактори са:


професионална квалификация на ръководството, наличие на
значителни или необясними промени в състава на ръководството,

7
необичайни обстоятелства, организация на вътрешната
управленска структура, стил на ръководство, разпределение на
функциите, макроикономическа среда и пазарна конкуренция,
сложност и вид на сделките със свързани лица, наличие на скъпи
активи, възможност за манипулиране на счетоводните и контролни
системи.

VII.Заключение:

При изучаване на присъщия риск одиторът трябва да има предвид,


че счетоводните и контролни системи не могат да дадат пълна
увереност, че целта им е постигната, поради съществуващите
присъщи ограничения. Такива са: стремеж на ръководството да не
допуска големи разходи, склонност към извършване на рутинни
контролни процедури, възможност от грешки поради
некомпетентност, възможност от непочтенни действия или
злоупотреби.

8
Използвана литература:
1. Закон за сметната палата ДВ бр.35 от 22.04.2014г.
2. Закон за счетоводството ДВ бр.95 от 08.12.2015г.
3. МОС 200 Цели и принципи на одит на финансовите отчети
след 15.12.2005г.
4. Няколко въпроса по одитинг – проф.д­р Евгений Стоянов
Бургас, 2015
5. МОС 240 Отговорност на одитора относно измами при одит
на ФО след 15.12.2005г.

You might also like