ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА И СЪЩНОСТ НА УПРАВЛЕНИЕТО

I. Определение – управлението е понятие, с което се сблъскваме ежедневно. Управлението

е изработване на въздействия, които имат за цел да се извърши дадена дейност,
задоволяваща потребностите на хората. Управлението е целенасочена човешка дейност.
Сходни на него са мениджмънт, ръководство и администрация.

Съществуват технологически, биологически и социални системи:

- Социалните системи са изкуствени системи, създадени от хората. Те са
изключително сложни системи и се определят като най-висши.
- Определен клас от социалните системи са стопанските системи. Те имат за задача
да усвоят веществото и да го превърнат в стоки. Управлението на стопанските системи се
определя с понятието мениджмънт. Управлението в политическите системи се нарича
ръководство, то се осъществява чрез администриране. От тук следва, че има редица
понятия, сходни по съдържание, но иначе различни.
Управление = Мениджмънт (от англ. – дресура на див кон)

Управлението съществува от зараждането на човешкото същество. Дълго време особени

познания за управлението не са били необходими. Науката за управлението се явява
сравнително късно за човечеството – 17-18 век.

II. Основни категории в управлението – управлението като система от знания борави с

основните категории: обекти и субекти в управлението, функции, видове, методи и
принципи на управление.
1. Обект на управление – това, което се управлява – 1.вещи; 2.хора – основни съставни
елементи на всяка организация, те са главната производителна сила (работници,
мениджъри, управляващи); 3.взаимоотношенията възникващи между хората в
организацията (икономически, социални, педагогически, етически, морални,
психологически взаимоотношения)
- Организация - съвкупност от хора, обединили усилията си за постигане на обща цел;
- Видове организации - биват стопански и нестопански.
- Целта за създаване на стопанска организация е създаване на стоки и услуги,
задоволяващи едни или други потребности на човека;
- Организациите с нестопанска цел са организации с идеална цел. Те се създават за
да задоволят психически и социални потребности на човека.
1.1. Характеристика на обектите на управление се извършва в 3 направления:
- първо направление – на функционалната дейност на обекта;
- второ направление – равнището на обекта (раб. място, цех …);
- трето направление – по вида на обекта; отделен вид дейност, проект или система,
състояща се от взаимно свързани обекти;
2. Субект на управление – това може да бъде отделно лице или група от лица, чиято
функция е да взема решения и да ги реализира; решенията се отнасят до съгласуването на
взаимодействията между хората в организацията.
Субекта е свързан с целенасочване на организацията. Той администрира всички онези
процеси свързани с подготовката на управленските въздействия. Целта на управлението е да
се осъществи перфектна организация.
3. Функции на управлението – това са видове човешка дейност, свързани с
осъществяването на управленския процес, като за целта трябва да се осъществят поредица
управленски функции: 1.планиране, 2.организиране, 3.ръководство и 4.контрол. Някои от

1
тях се разчленяват за да се стигне до определена задача, изпълнявана от един човек.
Мениджърът е този, който ръководи всички останали чрез поставяне на задачи.
4. Видове управление – бива политическо, икономическо, социално, техническо, фирмено,
корпоративно, отраслово и регионално управление.
5. Методи на управление – 3 групи основни методи и 1 интегрирана:
5.1. Административни методи – администрирането е управленска дейност, свързана
с регулиране използването на наличните ресурси. Това е технически процес на
разпореждане, издаване на задачи, за оказване влияние за съответно протичане на процесите
с наличните ресурси. Администрирането е една опираща се върху властта управленска
дейност, за това че използва санкции (поощрения или наказания), които имат за задача да
накарат хората да се държат така, както изисква мениджмънта. По този начин
администрирането използва най-простата система; то е един вид дресиране.
5.2. Икономически методи – главното е използването на икономически средства,
които са по-действени на практика, защото се оставя правото на избор на лицата.
5.3. Социално-психологически методи – въздействат върху хората чрез социално-
психологически средства.
5.4. Интегративни методи – синтезират в себе си първите три основни групи.
6. Подходи за управление
6.1. Системен подход – да се разглежда всяка една организация като система. Този
подход разкрива един от важните закони на организацията – ефекта на съединяване на
силите.
6.2. Ситуационен подход – при анализа на която и да е система трябва да се отчита
влиянието на външните фактори. Според този подход не може да има един и същи начин на
действие в различни ситуации.
7. Принципи на управление – те са проява на закономерност; т.нар. закони на
управлението, които са формулирани като принципи и се явяват като ограничения в
мениджърската работа. Те не са абсолютно задължителни за всеки един случай, но ако
трайно се нарушават се стига до негативни резултати.

Управлението е информационен процес:

ИНФОРМАЦИЯ

ПРОЦЕС НА ПРЕОБРАЗУ-
РЕСУРСИ ВАНЕ, РЕЗУЛТАТИ ИНФОРМАЦИЯ
ТРАНСФОРМИРАНЕ

ОРГАНИЗИРАНЕ РЕШЕНИЯ МОДЕЛИРАНЕ

НА
ИЗПЪЛНЕНИЕ

Процеса протича във времето и пространството. Тук са определени обектите, които се

управляват, показано е какво прави субектът на управление. Целият процес се извършва с
помощта на информация, затова се нарича информационен процес. Управлението се
осъществява при спазването на определени принципи. Това са общи закономерности и
изисквания, необходими за ефективното развитие на организацията.

7.1. Най-важни принципи за ефективно управление

2
 1. Цялостност – т.е. организацията да се разглежда като цялостна икономическа
система, тъй като тя не е сбор от части. Ако се отдели една част се нарушава цялоста и
организацията не може да функционира.
2. Йерархична подреденост – в рамките на цялостната система всеки елемент има
различно значение – едни са по-важни от други, т.е. съществува йерархия. Всяка
организация е построена на основите на сътрудничеството на много хора, като всеки един
от тях има своята отделна функция. Всяко едно управление на организацията е йерархично
изградено и нивата на управление са най-малко три: низово, средно и висше.
- низово равнище – осъществява се от хората, които се намират непосредствено до
изпълнителите (т.н. супервайзори); осъществява контрол – фирмено управление;
- средно равнище – осъществява се от специалисти – мезоуправление;
- висше равнище – осъществява се от мениджърите – макроуправление;
Тази йерархична подреденост е свързана с вертикалното разделение на труда.
3. Целева насоченост, целеустременост – всяка организация е създадена за
постигането на някаква цел.
4. Научна обоснованост и оптимизация – принципа за рационалност във всяко
човешко действие.
5. Съчетание на централизацията и децентрализацията на управлението- когато
системата работи синхронно се постига максимален ефект; когато има множество центрове
за вземане на решения – децентрализация на управлението. Съвременното управление се
развива от централизация към децентрализация.
6. Демокрация в управлението – заличаване на границата между управляващите и
управляваните. То се осъществява посредством различни форми - прозрачност в
управлението. (Демокрацията е власт на мнозинството над малцинството)
7. Съчетаване на управлението със самоуправлението. Управлението е налагане
волята на даден индивид или група над друг индивид или група от индивиди. При
самоуправлението няма външен натиск и външни разпореждания.
7.2. Принципите видени от Питърс и Уолтърмен:
1. ориентация към успех – трайно развитие;
2. винаги с лице към потребителя – за реални потребности;
3. самостоятелност и предприемчивост;
4. производителност – максимално използване на ресурсите;
5. връзки с живота – в крак с живота на хората;
6. вярност към делото – постоянство, последователност;
7. простота, елементарност – за структурите на организацията;
8. свобода и твърдост.

Еволюция на управлението и неговите съвременни концепции

Като наука управлението възниква в края на 19 – началото на 20 век. Тогава се правят

първите опити да се систематизират всички знания в областта на управлението. Баща на
научното управление е Фредерик Тейлър (инженер). Той се спира на принципа на Адам
Смит за разпределение на труда. Слага се началото на масовото производство.

3
 ОРГАНИЗАЦИЯТА КАТО ОБЕКТ НА УПРАВЛЕНИЕТО

Организацията може да бъда дефинирана от две позиции – на социологията и на

кибернетиката (сист. анализ):
1. Социологията дефинира организацията като: съвкупност от хора, човешка общност, група
или колектив, в която се изпълнява съвместна дейност за постигането на обща цел. Има
съвкупност от хора  има съвместна дейност  дейността не е хаотична, а има конкретна
цел.
Обществената система представлява организации свързани по между си, в които се създават
предмети или услуги, чрез които се задоволяват човешки потребности. В организациите
конкретните предмети служат за определени цели.
2. Кибернетичната единица на организацията е съвкупност от елементи и части,
взаимосвързани по между си, образуващи една цялостна система с качества на цялостната
система различни от качествата на нейните елементи.

В терминологията на кибернетиката:

ВХОД ПРОЦЕС ИЗХОД

ИНФОРМАЦИЯ

РЕСУРСИ ПРОЦЕСИ РЕЗУЛТАТИ ИНФОРМАЦИЯ

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ РЕШЕНИЯ МОДЕЛ

ВЪТРЕШНА СРЕДА

ВЪНШНА СРЕДА

Прескриптивна и Дескриптивна връзка

Предписание Описание

Управляемата система се нарича производствено техническа система, там се произвеждат

стоките.
В управляемата подсистема се обработва информация, която преди това е била събрана.
Всяка една организация е изкуствена система и трябва да се различава от естествената
система.
Социалната система е изкуствена.
Има организации, които обхващат цял технологически цикъл, и такива, които обхващат
само част.

Ресурсите биват две основни групи:

1. Собсенционални ресурси – материални ресурси (суровини, материали, горива енергия);
човешки ресурси (хората в организацията, различаващи се по пол, възраст, квалификация);

4
парични, финансови ресурси (могат да бъдат собствени и привлечени, може да има и
смесена система; тези ресурси са едни от най-дефицитните); информационни ресурси; Това
са основните групи ресурси, които се превръщат в обекти на управление.
2. Интеграционни ресурси – организация (вид човешка дейност, свързана с
разпределянето на ресурсите); корпоративен дух (предприемачески дух).

Процесите, които протичат в една организация се осъществяват на базата на някаква

технология. Използват се различни технологии:
- ръчна – движеща сила е човешката енергия;
- автоматични системи за производство – изцяло извършване на производството от
машини;
- автоматизирано производство – по-голямата тежест пада върху машините;
съчетание от първите две.
Резултатите се появяват като стоки или услуги.

Организация от открит тип – взаимодейства с външната среда, непрекъснато се извършва

обмен.

Основните фактори на външната среда са две групи:

1. Фактори с пряко въздействие – клиентите, потребителите;

Принципи за самосъхранение на системата: доставчиците на ресурси; законовата система,

правно нормативните регулатори използвани от държавата за въздействие върху развитието
на бизнеса. (Фактори с пряко въздействие ??? ).
2. Фактори с косвено въздействие
- желания и потребности на клиентите, индивидуални потребности, колективни
потребности, крайни потребности;
- състоянието на икономиката;
- социалните фактори – особено значение между тях има демографската ситуация,
културата и културните архетипове, социалните и професионалните структури,
ценностните системи;
- политическия фактор – характера на политиката, дали тя допринася за бизнеса
или пречи;
- научно-техническия процес;
- международни събития.
За всяка организация имат значение различни фактори.

(Разлика между крайно и производствено потребление: производственото потребление е

потребление на стоки или услуги от страна на друга организация. Силна динамика изпитва
индивидуалното потребление.)

Организация от закрит тип – могат да функционират без сериозно да взаимодействат с

външната си среда. Става въпрос за относителна затвореност на процесите вътре в
организацията. Пазарът диктува какво да става в организацията.
Основни фактори на вътрешната среда:
- определени цели трансформирани в набор от задачи, които трябва да бъдат изпълнявани
от хората.
Структура
Задачи Цели Хора
Начини

5
При характеристиката на организациите се сблъскваме с две величини:
- структурни променливи – формализиране; специализация – резултат от разделението на
труда; йерархията на властта – тя не е равномерно разпределена между хората в
организацията, респективно между подразделенията в организацията; централизацията в
протичането на управленската дейност. Изцяло централизираното управление е най-често
деспотично.; професионализъм – в основата му стоят знанията и уменията; съотношенията в
персонала.

Променливи:
1. Размер на организацията;
2. Използваните технологии (ръчни, машинно-ръчни, автоматизирани) – дава отражение
върху работата и характера на организацията;
3. Околната среда – т.н. микроклимат (осветеност, подреденост, влажност на въздуха);
4. Целите на стратегията;
5. Културата.

04.11.02 г.

Мениджмънта е съвкупност от хора, осъществяващи влияние. Функциите при управлението

се осъществяват чрез организационни процеси, които характеризират начините и
средствата, с които се осъществява изпълнението на функциите, с оглед осъществяване
регулирането за постигане на целите. Функциите на управлението се разработват за първи
път от Анри Файол. Той разглежда субекта на управлението, като разделя управленският
процес и го поверява на отделни лица – специалисти. Те трябва да осъществят
координацията за да има по-добър резултат. Самият управленски процес започва с
поставяне на цели и завършва с контрол по осъществяване на тези цели. Основна задача на
организацията е да постави цели – изходен момент във всяко едно управление.

Целеуказване контрол на резултатите

|-----------------------------|

Различните етапи определят различни функции на управлението. Анри Файол пръв се

занимава с функциите на управлението. Той предлага целият процес да се раздели и да се
формират основни функции на управлението. Според него те са пет:
1. Планиране – включва и целеуказване;
2. Организиране – завършва с план;
3. Ръководство – подбужда хората да работят по желан начин (постигане на синхрон);
4. Координация – трябва да има непрекъсната координация;
5. Контрол (надзор) – контролира се крайният резултат.
След Файол, Гълин и Ъруин, занимавайки се с функциите на управлението, смятат че те
трябва да бъдат допълнени с още две:
6. Управление на персонал – човешкият ресурс е равностоен на останалите ресурси, но
без човешкият фактор един предприемач не може да функционира нормално. Затова
мениджмънта дава приоритет на човешкият ресурс;
7. Бюджетиране – целта е с минимални разходи да се постигат максимални резултати.
- разделяне по определен начин на съществуващите ресурси на дадена организация, за да се
постигнат с минимални усилия максимални резултати.

6
 ФУНКЦИИ НА УПРАВЛЕНИЕТО

Общи, технологически, социално-психологически функции:

Общи функции

планиране организация мотивиране контрол

Технологически функции

решения комуникации Свързващо звено между общите и

социално-психологическите функции

Социални-психологически функции

делегиране мотивация

Основните функции на управлението се разпределят неравномерно. Трябва да се постигне

координация между отделните равнища. Чрез комуникация ръководителят може да ги
мотивира за изпълнение на дадени задачи. Функциите са взаимно обратими. В управлението
са много важни интуитивните възможности, да се ориентира в трудни ситуации.

7
11.11.02 г. ???

В големите организации има няколко ръководителя (помощници), които се подчиняват само

на един. Те образуват апарата на управление на съответния ................. ръководител.
Формирането на такъв апарат води до повишаване нивото на управление.

Видове апарати (3 вида):

1. личен апарат – верни и предани на ръководителя хора (антураж) – хора без отговорност,
но с голяма власт;
2. обслужващ, технически апарат – съставен от хора, осъществяващи техническото и
битово обслужване на ръководителя – секретари, куриери, шофьори. Техническият
персонал създава благоприятни условия за работа на своя ръководител.
3. консултантски апарат – високо квалифицирани специалисти, даващи съвети за особено
важни за организацията проблеми. Той може да бъде съставен от вътрешни и външни за
организацията хора. Консултантите не носят отговорност за своите предложения, тъй като
не вземат решения, решенията се вземат от ръководителя.

Пълномощията на апарат могат да бъдат:

- Паралелно пълномощие – ръководителя може да възлага на двама служители разработката
на предложения за решение, дава им паралелни пълномощия. Чрез тези пълномощия се
стреми към по-високо качество на решенията и взаимен контрол. (напр.: пълномощия на
ХЕИ, противопожарна служба).
- Пълномощия за взаимно (задължително) съгласуване – те имат значение за подготовка на
определени проекти, свързани или с изграждането или с функционирането на
организационната система. Изразяват се в правото на различни подразделения; преди да се
извърши нещо то се съгласува; разпределя се власт; гарантира се законосъобразност.
- Функционални пълномощия – свързани с функция, възложена на лицето, пълномощник на
отделна част.

- Линейни пълномощия – когато началникът на даден отдел определя и отговаря за всички.

Всеки работник трябва да има длъжностна характеристика. Трябва да има и вътрешен ред.

Централно управление е събиране всички нишки на управлението на едно място;

съсредоточава се властта в едни ръце.
Децентрално е разпределение на властта по йерархия. В този случай нишките на
управлението се съсредоточават на няколко места, като центъра запазва ролята си.

8
18.11.02 г.

СТРАТЕГИИ И СТРАТЕГИЧЕСКО УПРАВЛЕНИЕ КАТО НАЙ-ВАЖНА ЧАСТ ЗА

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ФУНКЦИЯТА ПЛАНИРАНЕ

До началото на миналия век функцията планиране е била поставяне на задачи на съответни

работници за вземане на решения, в обстановка на пълна яснота, протичаща в
организацията.
Плановите задачи са формирани в основите на вътрешните променливи в организационната
система. Това планиране е било напълно успешно до II-та Световна война. След нея
настъпват промени в икономическата ситуация, които водят до необходимост от промяна на
технологиите. Новите технологии създават нови възможности за нарастване на
производството, съответно и до подобряване състоянието на хората. Нарастването на
паричните възможности на хората води до промяна в поведението има на пазара, т.е.
настъпват промени във вкусовете и предпочитанията – средата става динамична, силно
променяща се. Възниква дългосрочното планиране. То се опира на устойчивото състояние
на организациите. ДП предвижда вписване на организацията в икономическата променлива
среда. ДП не решава проблема. През 60-те – 70-те години ДП се заменя със
стратегическото планиране – промяна в средата, промяна в самата организация.
При стратегическото управление центъра на тежестта се пренася върху непрекъснатите
промени. Стратегическото управление е творчество на събитията.

25.11.02 г.

Без разработване на стратегия днес е невъзможно да се развива едно предприятие.

Стратегията става “компас” в мениджмънта и помага да не се допускат грешки.
Първо трябва да се формулира мисия на организацията. Мисията е основна цел по
предназначение; тя обикновено се формира словесно, с няколко думи. Чрез мисията се
ориентират клиентите, доставчиците; става ясно към какво се стреми организацията.
Мисията е онова, което обединява усилията на работници.
В различните области на организацията могат да се формулират различни задачи. От
мисията могат да бъдат извлечени система от цели. За да се разработят тези задачи е
необходим вътрешен и външен анализ на организацията.
Външната среда може да бъде характеризирана с преки и косвени фактори на влияние върху
организацията – конкуренти, купувачи, доставчици, синдикати, законовата уредба.
- фактори на косвено влияние – общо състояние на икономиката, социално-демографската
ситуация, научно-техническите постижения, актуални международни събития; променливи.
- фактори на вътрешната среда на организацията - подвластни на влиянието на
мениджмънта – хората, работещи в организацията; технологиите; структурите в
организацията; организационната култура.

Анализа на външната и вътрешната среда изисква професионални умения (квалифициран

човешки труд). Той дава възможност по-нататък мисията и общите цели да се преобразуват
в генерални стратегически цели, които да покажат как, с помощта на какви ресурси ще се
постигат общите цели на организацията. При този анализ се използва SWOT анализ, който
се състои в определяне на силните и слабите органи на организацията – прави се
самооценка, какви проблеми има за разрешаване. По-нататък организацията трябва да
засилва силните си страни и да подобрява слабите; силните и слабите страни да бъдат

9
съпоставяни с възможностите, които се откриват пред организацията, идващи от външната
среда и рисковете. Определя се мястото на организацията сред другите организации. Това е
много важно за правилното формулиране на стратегическите цели.
След изясняване на стратегическите цели се формулират стратегически алтернативи –
показват ни стратегически пътища, по които можем да стигнем до стратегически цели.
Налага се всяка една алтернатива да се оценява по множество критерии, които трябва да
бъдат подредени. При неправилно подреждане може да стигне до лоши резултати. Затова е
много важен въпроса за приоритетите. Развиват се онези организации, чиито критерии са
подредени правилно. От много пътища до една цел се избира само един, а този
стратегически избор е дело на висшия мениджмънт, а изпълнението - на оперативния отдел.

В цикъла на стратегическото управление има три вида управление:

1. Нормативно управление – дейности по формиране на мисълта и генерални цели;
разработка на философията и политиката на организацията;
2. Стратегическо управление – анализ на двете среди и формулиране на вътрешни цели;
3. оперативно управление – организиране на избраните цели и оценка.

Нормативен Определяне Стратегически

мениджмънт на мисията мениджмънт

Разработване на генералните,
Анализ на общи цели, философия и Анализ на
външна среда политика на организацията външна среда

Възможни Силните и
Определяне на
рискове слабите страни
стратегически цели

Формулиране на
стратегически
алтернативи

Оперативен Оперативни мерки – Организация и

мениджмънт програми, проекти, планове изпълнение на
стратегията

Реализация и контрол

10
Осъществяването на дейността планиране в една организационна система означава
преминаване през различни видове мениджмънт и разработване на отделни планове.
Планирането е самостоятелно конкретизиране на общата цел – мисията, която има
организацията.
Каскада от планове
Колкото повече се отдалечава хоризонта на планиране, толкова по малко вероятно е да
правим точни прогнози  трябва непрекъснато планиране, уточняване на целите.
При поставяне на целите се използват методи, които позволяват да се създаде система,
методика.

“Дърво на целите” – разклонен график

I Всяка по-долна цел спомага

за осъществяване на по
горните - субординация
II

III

1. Не трябва да се повтарят целите на първо ниво

2. Трябва да се обявят взаимовръзките между целите, за да се стигне до убеждението,
че всяка цел е отделена.
3. Извършва се координация

Проблем: разработването на плана отнема много време и хора.

Организациите не са в статично положение – разработването на дърво на целите е за

определен момент от време. Така ние сме принудени да управляваме, изхождайки от даден
минал забравен момент. За да се избегне този дефект трябва непрекъснато да се прави дърво
от цели – непрекъснато планиране. То е свързано с постигане следене на развитието на
системата, за да могат решенията да са в положителна насока.

Стратегии в организацията (три вида):

- общи стратегии – за цялата организация
- бизнес стратегии - за основни подразделения в организацията;
- функционални стратегии - за осъществяване на определена функционална
дейност (напр. финансова стратегия).

11
02.12.02 г.

ТИПОВЕ АЛТЕРНАТИВИ И АЛТЕРНАТИВИ НА СТРАТЕГИИТЕ

Съществуват три основни разновидности на стратегиите:

- обща стратегия – корпоративна;

- бизнес стратегия;
- функционална стратегия.

Общата стратегия се отнася до цялата функционална система, тя дава само най-обща насока
за бъдещото развитие на организацията.
В управленската дейност са формирани различни функционални дейности.

12