Втора глава

ПРЕДМЕТ НА СЧЕТОВОДСТВОТО

УЧЕБНИ ЦЕЛИ

След като усвоите учебния материал от тази глава, вие ще можете да отговорите на
следните въпроси:

 кой е предметът на счетоводството?

 какви принципи и критерии стоят в основата на класификацията на обектите на
счетоводството?
 кои са характерните особености на активите на предприятието; какво е тяхното
съдържание?
 какви са характерните особености на пасивите (задълженията) на предприятието като
източник за финансиране на неговата дейност?
 какво е съдържанието на собствения капитал на предприятието като елемент на
източниците за финансиране на неговата дейност?
 кое обуславя динамичния характер на имуществото на предприятието? Кои критерии се
използват за групиране на стопанските операции и процеси?
 защо чуждите активи, условните вземания и условните задължения са обект на
счетоводството? Каква е тяхната характеристика?

За всяка наука и научна дисциплина определянето на предмета е от основно значение, тъй като трябва да
се очертае кръгът от проблеми, които тя ще изследва и изучава, за да може задълбочено да се
характеризират онези факти, явления и процеси от икономиката и взаимните връзки между тях, за които ще
се систематизира съответното знание. Правилното и точно определяне на предмета ще оказва съществено
влияние върху избора на рационална организация, подходяща технология, точни и надеждни методи и
подходи за изграждане на системата.
В специалната литература по теория на счетоводството различните автори1 по различен начин
формулират предмета на счетоводството. Според проф. Ив. Душанов предмет на счетоводството е
фиксиране и контролиране състоянието и движението на капиталите на предприемача (собствени и
привлечени) в тяхното материално-веществено и парично въплъщение, с присъщите на тази информационна
и контролна система исторически обусловени и детерминирани методика, оборудване и персонал. Към
определенията за предмета на счетоводството, свързани с капитала и неговия кръгооборот, се придържат и
други автори (Караиванова, К., Счетоводна отчетност и анализ на баланса на селскостопанските
предприятия, С., Земиздат, 1989. Начева, Р., Обща теория на счетоводството, С., Тракия-М, 2001).
Проф. К. Пергелов и проф. Трифонов изясняват предмета на счетоводството от гледна точка на
класическата трудова теория за стойността и го свързват с двойственото проявление и с интерпретирането
на стойността на отчетните обекти като единство на потребителна и разменна стойност (качествено
разнородни потребителни стойности и качествено еднородни разменни стойности).
За проф. М. Динев предмет на счетоводството е двойственото проявление на стопанските средства като
активи и пасиви, стопанските операции с тях в различните фази на възпроизводствения процес,

1
Бахчеванов, П. Ч., Обща теория на социалистическата счетоводна отчетност, С., 1958; Бойчев, Б., Т. Тотев, Д. Спасов, Обща
теория на социалистическата счетоводна отчетност, Варна, 1964; Караиванова, К., Счетоводна информация и нейното място в единната
информационна система за стопанско управление, Международен симпозиум, Свищов, 1972 г., специализирано издание; Караиванова,
К., Счетоводната отчетност като отделна научна област. Предмет и характеристика на счетоводната наука, Трудове на ВИИ "К. Маркс",
С., книга 2, 1975 г.; Тотев, Т., Обща теория на счетоводната отчетност, Варна, 1987; Трифонов, Т., Теория на счетоводството, Тракия-М,
С., 1997; Душанов, Ив., Обща теория на счетоводството, Ромина, С., 1998; Динев, М., Обща теория на счетоводството, Тракия-М, С.,
2000; Начева, Р., Обща теория на счетоводството, Тракия-М, С., 2001; Димитров, М., М. Павлова, Теория на счетоводството, Ромина,
С., 2005.
стойностните им величини към даден момент, техните изменения във времето и в пространството и
получените от това резултати.
В литературата съществуват и други определения за предмета на счетоводството, но за целите на нашия
учебник не е необходимо те да бъдат посочвани. От направения преглед може да се направи извод, че е
трудно да се наложи една-единствена (безспорна) дисциплина. За да достигнем до "нашето" определение за
предмета на счетоводството, ние ще постъпим по-рационално и ще търсим отговори на въпроса: за какво (за
кои обекти) ще се създава счетоводна информация? За тази цел ще очертаем приложното поле на
счетоводството като информационна система - това е стопанската дейност на отделното предприятие
като съвкупност на взаимно свързани стопански операции и процеси.
Но дейността на отделните предприятия е различна и по характер, и по размери - това са различни
промишлени, търговски, транспортни, селскостопански и други предприятия; банки, застрахователни,
пенсионноосигурителни и инвестиционни дружества, различни бюджетни предприятия (учебни и здравни
заведения, научни и културни институти и др.). Независимо от различията от гледна точка на съдържанието
и обема в дейността на всички тези предприятия има нещо общо - всички те разполагат с определени
стопански средства (активи), а тези стопански средства (активи) имат определен конкретен състав и
изпълняват определена функционална роля в дейността на предприятието. Общото е и в това, че
стопанските средства (активите) имат конкретен произход (източник за финансиране) и предназначение.
Една част (при някои предприятия - основната) те получават от собствениците; друга част са отпуснати
кредити от банки; трети са задължения към други предприятия и лица; реализираната печалба от дейността
на предприятието е другият източник.
И така всеки източник обуславя съществуването на определени стопански средства с конкретно
функционално предназначение и всеки конкретен актив има съответен източник на придобиване и
образуване. Съвкупността от всички стопански средства, с които осъществява дейността си дадено
предприятие, и техните източници за финансиране формират неговото имуществено състояние.
В резултат на осъществяваната дейност в предприятието стопанските средства (активите) се променят
както по количество, състав и функционална роля, така и по източници на образуване и произход. В
основата на тази промяна стоят извършваните стопански операции и процеси, които придават динамичен
израз на имущественото състояние на предприятието.
Следователно предмет на счетоводството е имущественото състояние на предприятието в
двуаспектното му проявление, изразено като динамична величина2. Или счетоводството ще изучава не
само състоянието на активите и техния произход, но и измененията, които ще настъпват в тях в резултат на
протичащите в предприятието стопански операции и процеси. На тази основа ще формираме няколко
основни групи обекти, свързани с предмета на счетоводството:
 стопански средства (активи);
 източници на стопански средства;
 стопански операции и процеси;
 чужди средства и условни вземания и задължения.

1. СТОПАНСКИТЕ СРЕДСТВА (АКТИВИТЕ) КАТО ОБЕКТ

НА СЧЕТОВОДСТВОТО - СЪЩНОСТ И КЛАСИФИКАЦИЯ

Стопанските средства като част от имуществото на предприятието в счетоводството се наричат активи

на предприятието. Това понятие е предпочетено, тъй като средствата се намират постоянно в движение, в
активно състояние, в резултат на което се осъществява дейност в предприятието и се добавя стойност
(създава се богатство). Според общите разпоредби на Международните счетоводни стандарти (МСС)
активът е придобит и контролиран от предприятието ресурс в резултат на минали събития, от които
предприятието очаква да извлече бъдеща икономическа изгода. Няколко са характерните особености на това
определение:
1. Активът е придобит и контролиран от предприятието ресурс, т.е. той е негова собственост, и поради
това предприятието има право да контролира ресурса, като черпи икономическа изгода от него.
Икономическата изгода от актива може да се реализира по различен начин:

2
Вж. Тотев, Т., Д. Спасов и кол., Обща теория на счетоводството, В., ИК "Галактика", 1991.
 а) използване самостоятелно или в съчетание с други активи за производство на стоки и услуги, които
предприятието ще продаде;
б) замяна с други активи;
в) използване за погасяване на задължения;
г) инвестиране в други предприятия;
д) разпределяне между собствениците в предприятието.
2. Активът е действителен, а не предполагаем, тъй като е резултат от минали сделки или минали
събития - придобит е в резултат на покупка или е произведен в предприятието, или е получен от дарение.
3. Ресурсът притежава качествата на актив, когато съдържа икономическа изгода за предприятието.
Бъдещата икономическа изгода, която се съдържа в даден актив, е потенциалът му да осигури пряко или
косвено приток на пари или парични еквиваленти за предприятието. Този потенциал може да е
производствен - като част от оперативната дейност на предприятието; може да е под формата на пари или
парични еквиваленти; или способност за намаляване на разходите като алтернативен производствен процес;
предприятието може да вложи част от средствата си в друго предприятие под формата на дял в капитала му
или да ги предостави назаем, за което ще получи доход под формата на дивидент или лихва.
Икономическата изгода се изразява във:
 увеличаване на активите или намаляване на задълженията;
 увеличаване на приходите или намаляване на разходите.
Активите, с които предприятията осъществяват своята дейност, са изключително разнообразни.
Независимо от различията обаче, в състава и икономическото им съдържание има много общи неща, които
позволяват те да бъдат групирани и систематизирани въз основа на определени критерии и
класификационни признаци, за да могат по-лесно да бъдат изучени. Като такива критерии могат да се
използват: икономическото им съдържание, формата на въплъщение (съществуване); функционалната им
роля в дейността на предприятието, конкретният им състав, степента на обръщаемост (продължителност на
употребата им), степента на ликвидност и др.
Ние отново ще постъпим рационално и ще изберем онези критерии, които имат съществено значение за
организацията на счетоводството. Водещият критерий ще бъде продължителността на употребата им, а
вътре в отделните групи ще държим сметка за икономическата им същност (конкретен състав и форма на
въплъщение) и функционалната им роля в дейността на предприятието.
Според продължителността на употребата им активите се групират на дълготрайни (дългосрочни)
и краткотрайни (краткосрочни). В основата на този критерий стои времето, за което инвестираните в
различни форми ресурси се възстановяват в изходната си парична форма. А това определя и начина, по
който се черпи икономическата изгода от тях. Това разграничение има важно значение за финансовото
планиране и осигуряване на предприятието с необходимите финансови ресурси за непрекъснато протичане
на дейността му.
Дълготрайните активи са тази част от активите на предприятието, които продължително участват в
дейността му и икономическата изгода за тях се черпи за срок, по-голям от 12 месеца (1 година). Според
формата на въплъщение и функционалната роля в дейността на предприятието дълготрайните активи (ДА)
биват материални, нематериални и финансови.
Дълготрайните материални активи (ДМА) участват продължително в текущата дейност на
предприятието и поради това пренасят постепенно (на части) своята стойност в разходите за
производството на продукция или извършването на услуги. Те имат натурално-веществена форма, използват
се за производство и продажба на активи и услуги, за отдаване под наем, за административни или други
специални цели (опазване на околната среда).
По конкретен състав ДМА включват: земи (в т.ч. подобрения върху земите), дълготрайни биологични
активи (гори, трайни насаждения, продуктивни и работни животни), сгради, машини, съоръжения,
оборудване, транспортни средства, офис обзавеждане, библиотечни фондове, ДМА в процес на
придобиване.
земи и терени

биологични (живи) активи

сгради

Дълготрайни машини и съоръжения

(дългосрочни)
материални
активи оборудване

транспортни средства

офис обзавеждане

други ДМА
 Схема 2.1

Нематериалните дълготрайни активи също продължително време участват в текущата дейност на

предприятието и пренасят постепенно своята стойност в разходите. По своята природа това са продукти на
интелектуалния труд на човека. В МСС 38 нематериалните активи са определени като непаричен актив,
придобит и контролиран от предприятието, със следните особености:
 нямат материално-веществена форма на въплъщение (физическа субстанция), въпреки че могат да се
съдържат във физическа субстанция или носителят им може да има физическа субстанция (напр.
програмен продукт, чийто носител е дискета);
 употребата им е значима за дейността на предприятието;
 очакваната икономическа изгода е за повече от един отчетен период
(12 месеца).
В групата на дълготрайните нематериални активи (ДНМА) се включват: продукти от развойна дейност;
програмни продукти; права върху индустриална собственост (търсене и проучване на подземни богатства,
концесии за добив на подземни богатства, концесии за ползване на: крайбрежни ивици, минерални и
енергийни ресурси; републикански пътища, пристанища и летища, води); права върху интелектуална
собственост (авторски права, патенти, лицензии, търговски марки, ноу-хау); ограничени вещни права; права
на ползване и строеж.

продукти от развойна дейност

програмни продукти

Дълготрайни
(дългосрочни) права върху индустриална
нематериални собственост
активи
права върху интелектуална
собственост

ограничени вещни права

права за ползване на строеж

Схема 2.2

Третият вид дългосрочни активи са финансовите дългосрочни активи (ФДА). Тяхната форма на
въплъщение е финансова. Финансовите дългосрочни активи не участват в текущата дейност на
предприятието. Това са средства, които то е предоставило за продължително използване на други
предприятия под формата на различни финансови инструменти с цел увеличаване на собствения му капитал
чрез участие в разпределението на създадения от тях доход под формата на дивиденти, наеми, ренти, лихви
и други възнаграждения.
Според функционалното им предназначение ФДА могат да бъдат разделени на дългосрочни инвестиции
и дългосрочни вземания. Дългосрочните инвестиции са съучастия, ценни книжа и инвестиции в имоти.
Дългосрочни инвестиции в съучастия са дяловете и съучастията, които предприятието придобива в
капитала на т.нар. капиталови дружества - дружества с ограничена отговорност (ООД), акционерни
дружества (АД) и командитни дружества с акции (КДА). Срещу това участие предприятието получава
дялове (в ООД) или акции (в АД и КДА). Според това, колко голям е размерът на инвестицията,
предприятието придобива контролно, значително или малцинствено участие в дейността на инвестираното
предприятие. Икономическата изгода от направената дълготрайна инвестиция в съучастие е получаването на
финансов приход под формата на дивидент.
Контролно е участието, при което предприятието инвеститор придобива пряко или косвено повече от 50
% от капитала (от акциите или дяловете), от гласовете или от членовете на органите за управление на
предприятието, в което е инвестирано, и така получава възможност да ръководи (контролира) неговата
финансова и оперативна дейност и да получава съответните изгоди от това. Двете предприятия се намират
във взаимоотношения на предприятие майка и дъщерно предприятие.
Значителното участие се характеризира с притежание от инвеститора на повече от 20 % от капитала
или от гласовете в предприятието, в което е инвестирано. Това му дава правото да участва при вземане на
решения, свързани с финансовата и оперативната дейност, но не и контрол върху тази дейност.
Малцинствено е участието, когато:
 инвеститорът придобива по-малко от 20 % от капитала и от гласовете в органите за управление на
предприятието, в което се инвестира;
 дъщерно предприятие е инвестирало онази част от нетния резултат от дейността си и от нетните
активи, която не е притежание пряко или косвено на предприятието майка.
Дългосрочна инвестиция в съучастие е и тази, при която предприятието придобива дялове или акции в
смесено предприятие. Придобиването се осъществява чрез договорно взаимоотношение, като две или
повече страни се заемат със стопанска дейност, която подлежи на съвместен контрол. Предприятието
инвеститор може да бъде съдружник в смесеното предприятие, когато споделя съвместния контрол, или
инвеститор, когато е само участник в смесеното предприятие, но не участва в съвместния контрол.
В групата на дългосрочните инвестиции в ценни книжа се включват инвестициите, "държани до
падеж", и инвестициите "за продажба".
Необходимо условие за класификацията на финансовите активи като "държани до падеж" са намерението
и възможностите на предприятието да задържи актива до падежа му.
От гледна точка на конкретния им състав в тази група дългосрочни инвестиции участват:
 дългови ценни книжа на местни и чуждестранни емитенти:
- български държавни ценни книжа (ДЦК) - държавни облигации, гаранционни ДЦК, съкровищни
бонове;
- ценни книжа на други държави и международни институции;
- общински облигации;
- корпоративни облигации - на местни и чуждестранни компании;
- други дългови ценни книжа - менителници, записи на заповед, банкови акцепти, съкровищни
полици;
 капиталови ценни книжа на местни и чуждестранни емитенти;
 други финансови инструменти:
- хибридни инструменти - привилегировани акции, конвертируеми ценни книжа и др.;
- компенсаторни инструменти - емитирани от Министерството на икономиката, Софийска община и
др.
Продължителният срок, за който се придобиват дългосрочните ценни книжа, ги определя като ценни
книжа в инвестиционен портфейл.
Към дългосрочните инвестиции се отнасят и инвестиционните имоти. Това са земи или сгради, или
части от тях, които предприятието не използва в текущата си дейност, а продажбата им не е изгодна за него.
Ето защо то ги предоставя с инвестиционен договор за ползване от друго предприятие, като икономическата
изгода е получаваният наем.
Дългосрочните вземания са другата част от финансовите дългосрочни активи. Те са тази част от
финансовите активи, неангажирани в текущата дейност на предприятието, които то е предоставило за
продължителен период (повече от 12 месеца) на други предприятия срещу заплащане на лихва. Това са
вземанията от свързани предприятия (между предприятието майка и дъщерното предприятие), вземанията
по дългосрочни търговски заеми, по договори за финансов лизинг, по предоставени дългосрочни аванси.

дялове и участия

дългосрочни ценни книжа

Дългосрочни
финансови
активи инвестиционни имоти

дългосрочни вземания

от свързани предприятия

по дългосрочни търговски
заеми
по договори за финансов
лизинг
по предоставени дългосрочни
аванси
 Схема 2.3

Законът за счетоводството определя репутацията като вид дълготраен актив. Репутацията възниква при
бизнес комбинации (МСС 22 Бизнес комбинации), когато се обединяват две отделни предприятия в едно
ново предприятие, или се придобива контрол върху нетните активи и дейности в друго предприятие.
Положителна репутация се получава, когато направените инвестиционни разходи за придобиване на
разграничими активи и пасиви са по-големи от справедливата им стойност. Това се случва, когато
придобитото предприятие (актив) има добър търговски имидж, известна търговска марка, голяма клиентела,
ноу-хау и т.н. Обратно, когато справедливата стойност на придобитите активи и пасиви е по-голяма от
направените инвестиционни разходи по придобиването, репутацията е отрицателна и се представя в актива
на счетоводния баланс с отрицателен знак (вж. четвърта глава).
И още един елемент на дълготрайните (дългосрочните) активи - разходите за бъдещи периоди с
дългосрочен характер (отсрочени за повече от един отчетен период). Наричат се още неразпределени
(отложени) разходи3 от гледна точка на формата на въплъщение.
Разходите за бъдещи периоди се извършват през текущия период, но имат значение за следващия или за
няколко следващи периода. Какво е основанието този разход да се приема за актив на предприятието? - той
ще донесе икономическа изгода (приход) в друг отчетен период. Когато настъпи този период, извършеният
предварително разход ще се включи в себестойността на продуктите и услугите и ще бъде съпоставен с
реализираната икономическа изгода от неговото извършване. Примери за такива разходи с отложено
реализиране на икономическата изгода са:
 разходите за основен ремонт (извършеният основен ремонт ще осигури използването на
ремонтирания актив в бъдеще и ще носи приходи, които ще представляват икономическа изгода от
ремонта);
 разходите за учредяване и разширяване - това са разходите при създаване на предприятието (съдебна
регистрация, правни, маркетингови и други проучвания и консултации, емисия на акции, реклами) и
при последващо разширяване на предмета на дейност;
 финансови разходи за бъдещи периоди (лихви по банкови заеми за целия период на ползване на
заема);
 разходи за наеми и абонаменти с дългосрочен характер.
Краткотрайните (краткосрочните) активи са другата голяма група активи в предприятието. За разлика
от дълготрайните активи те участват еднократно в дейността на предприятието, пренасят изцяло своята
стойност в разходите и очакваната икономическа изгода за тях се черпи в рамките на 12 месеца (един
отчетен период). По аналогия на дълготрайните активи те също могат да се разделят на материални,
нематериални и финансови, но за целите на по-лесното им изучаване ще обособим пет основни групи:
материални запаси, краткосрочни вземания, краткосрочни финансови активи (инвестиции), парични
средства и разходи за бъдещи периоди с краткосрочен характер.
Към групата на материалните запаси се включват тези краткосрочни активи (КА), които имат
материално-веществен характер и е логично да се очаква, че икономическата изгода ще е за не повече от
един отчетен период. Според функционалната им роля за дейността на предприятието към тази група се
отнасят:
 материали, незавършено производство,
 полуфабрикати,
 продукция,
 стоки,
 млади животни,
 животни за угояване.
Краткосрочните вземания нямат натурално-веществена форма и икономическата им изгода е също в
рамките на един отчетен период. Краткосрочните вземания възникват по различни причини: най-често,
когато предприятието продава продукция, стоки и услуги или излишни активи, без да получи парите в
момента на продажбата. Така се появява правото на предприятието да получи парите в определения срок и
на това основание възниква актив под формата на вземане.
По-съществените случаи на възникване на вземания могат да се обобщят по следния начин:
 вземания от свързани предприятия за предоставени заеми;

3
Начева, Р., Обща теория на счетоводството, С., Тракия-М, 2004.
  вземания от клиенти и доставчици за продажба или предоставени аванси;
 вземания по предоставени търговски заеми за продадени стоки и услуги на кредит с договорена
лихва;
 вземания от съучастия за начислени дивиденти;
 вземания по липси и начети от материалноотговорно лице (МОЛ);
 вземания по съдебни спорове с други предприятия и лица;
 вземания по записани дялови вноски - от съдружници и акционери за невнесената част от записания
капитал;
 вземания от държавата за данъци за възстановяване;
 вземания по застраховане - за застрахователни обезщетения при настъпил застрахователен риск.
Общият размер и структурата на вземанията са изключително важни за финансовото състояние на
предприятието. Нарастването на обема на трудносъбираемите и несъбираемите вземания може да доведе до
финансови проблеми в предприятието и да затрудни разплащанията му с другите предприятия и
контрагенти.
По своята същност краткосрочните финансови активи са ликвидни активи и представляват
алтернативна форма на вложение на свободните средства на предприятието (по отношение на вложенията в
банките) с цел по-ефективното им използване и реализиране на доходи в кратък срок. Тук се включват
всички:
 търгуеми ценни книжа - акции, облигации, ДЦК (облигации и съкровищни бонове, емитирани от
държавата или други държави и международни институции с инвестиционен рейтинг), които са
придобити от предприятието с цел получаване на печалба, произтичаща от краткосрочни колебания в
цените или в дилърския марж;
 изкупени собствени дългови ценни книжа (облигации);
 изкупени собствени акции за поддържане на борсовия им курс и за търгуване;
 благородни метали и скъпоценни камъни за търгуване.
Паричните средства са обособени в отделна група на краткосрочните активи. Това е най-ликвидната
част от активите на предприятието - с тях могат да се извършват всички разплащания на предприятието.
Според конкретния им състав паричните средства могат да се подредят по следния начин:
 парични наличности в касата и по разплащателни сметки;
 безсрочни депозити;
 срочни депозити;
 акредитиви;
 парични еквиваленти - лесно обратими в парични наличности при незначителен риск от промяна на
стойността - чекове, менителници, записи на заповед;
 блокирани парични средства
Разходите за бъдещи периоди ще се включат към краткотрайните активи на предприятието с тази си
част, която има краткосрочен характер - предплатени наеми, абонаментни услуги, застраховка на
имущество.

Активи
на предприятието

Дълготрайни Краткотрайни
(дългосрочни) (краткосрочни) активи
активи
материални материални запаси

нематериални краткосрочни вземания

финансови финансови

Схема 2.4
търговска репутация парични средства

Разходи за бъдещи периоди

 Активите на предприятието могат да се класифицират и по критерия степен на ликвидност.
Ликвидността на активите е способността им по-бързо или по-бавно да бъдат превърнати в пари или в
парични еквиваленти, за да участват в текущите разплащания. Според този критерий активите се разделят на
ликвидни и неликвидни.
Ликвидни са краткотрайните активи, които поради своя икономически характер многократно в рамките
на отчетната година се възобновяват в парична форма и се авансират отново в дейността на предприятието -
материални запаси, които са употребени, произведени и реализирани в рамките на нормалния оперативен
цикъл на предприятието; търговските вземания; търгуемите ценни книжа; наличните пари и парични
еквиваленти, върху които няма запор. Тези активи се наричат още и оборотни или текущи активи.
Неликвидни са дълготрайните активи поради продължителното им участие в дейността на
предприятието и бавното възстановяване на тяхната стойност, откъдето идва и наименованието им -
нетекущи или постоянни.

2. ИЗТОЧНИЦИТЕ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА АКТИВИТЕ

КАТО ОБЕКТ НА СЧЕТОВОДСТВОТО -
СЪЩНОСТ И КЛАСИФИКАЦИЯ

Двуаспектното проявление на имуществото на предприятието предполага изучаване и на източниците за

придобиване (финансиране) на активите. Ако използваме критерия начин на придобиване и предназначение,
ще обособим две групи източници на активи - собствени и привлечени (чужди). Можем да използваме и
понятията собствен и привлечен капитал. В случая под капитал ще разбираме стойността на вложените в
предприятието активи от неговите собственици и от други инвеститори.
Собственият капитал на предприятието е стойностен израз на собствените активи независимо от
техния конкретен състав и функционално предназначение. Той изразява финансовата мощ на предприятието
и е свързан със средствата, предоставени от неговите собственици.
Според МСС собствен капитал (нетната стойност на активите) е остатъчната стойност на активите на
предприятието след приспадане на неговите задължения (пасиви). Това определение ще стане по-ясно, след
като формулираме и обясним понятието пасиви.
Собственият капитал на предприятието се формира от няколко основни елемента:
 Основен капитал. Основен капитал формират капиталовите дружества и според юридическата
форма на предприятието той се проявява като акционерен (за АД и КДА - парична сума от
номиналната стойност на акциите) и дружествен (за ООД и КД - командитно дружество - парична
сума от дяловете на съдружниците). За тези дружества основният капитал е носител на
отговорността на неговите притежатели и е гаранция за задълженията към кредиторите и различните
инвеститори. Особеното в случая е това, че всеки акционер или съдружник отговаря за загубите на
предприятието и задълженията към кредиторите до размера на дела си в основния капитал (това е
т.нар. ограничена отговорност). Ето защо Търговският закон регламентира и минимален размер на
основния капитал - 5000 лв. за дружества с ограничена отговорност (ООД), 50 000 лв. за АД (за
търговските банки този минимален капитал е 10 млн. лв.) и задължава търговските дружества той да
бъде вписан в търговския регистър при съответния съд и публично оповестен. Всяко негово
последващо изменение (увеличение или намаление) се извършва при строго определен ред и се
оповестява.
 Резерви (резервен капитал). Създават се основно чрез отчисления от печалбата на предприятието
преди нейното разпределение за дивиденти на собствениците и са предназначени за покриване на
рискове и загуби, на някои неотложни задължения, свързани с дейността на предприятието. Това са
т.нар. целеви резерви. Като елемент на собствения капитал резервите могат да бъдат още премийни -
разликата между номиналната и емисионната стойност на емитираните от предприятието акции и
облигации, и преоценъчни - свързани с последваща оценка на активи и задължения, когато
справедливата им стойност е по-висока от отчетната им стойност (това ще бъде разгледано по-
подробно в пета глава).
 Финансовият резултат е третият елемент на собствения капитал на предприятието. Той се проявява
като печалба или загуба. Печалба формира това предприятие, при което общият размер на приходите
за периода е по-голям от общия размер на разходите. Ето защо тя се използва като мярка за
ефективността на предприятието и е източник за формиране на активи, създаден в резултат на
 текущата му дейност. Характеризирането на печалбата винаги е свързано с дефиниране на понятията
за приход и разход.
Приходите могат да се представят като нарастване на икономическата изгода в предприятието за
отчетния период, изразена в придобиване на активи или намаляване на задължения, което има за резултат
нарастване на соб-
ствения капитал (различно от това, което е свързано с вноските на собствениците - акционери и
съдружници).
Разходите представляват намаление на икономическата изгода за пред-
приятието през отчетния период, изразена чрез изтичане или намаление на активите или увеличение на
задълженията, което води до намаление на собствения капитал (отделно от това, което се дължи за
разпределение между собствениците на капитала).
Когато сумата на разходите превишава сумата на приходите в предприятието за периода, финансовият
резултат е загуба. Като мярка за неефективност тя показва колко средства е загубило предприятието от
собствения си капитал и затова се записва с отрицателен знак във финансовите отчети на предприятието.
Вторият основен източник за финансиране дейността на предприятието е привлеченият капитал
(пасивите). Това са средствата, които предприятието привлича от други предприятия и лица за по-дълъг или
по-кратък период (в някои случаи срещу заплащане на лихва) за осъществяване на своята дейност. Ако
използваме за критерий изискуемостта на тези задължения, ще формираме два основни елемента на
привлечения капитал - дългосрочни и краткосрочни пасиви. И така стигнахме до понятието пасив:
съществуващо задължение на предприятието, което произтича от минали събития и чието уреждане ще
доведе до изтичане на активи, носители на икономическа изгода. Няколко са характеристиките на това
определение за пасив:
 това са съществуващи задължения, произтекли от минали събития, т.е. те са резултат на вече
осъществени сделки, а не предполагаеми сделки;
 при уреждане на едно съществуващо задължение предприятието обикновено се отказва от ресурси,
носители на икономическа изгода за него. Уреждането на задълженията може да стане по няколко
начина:
- плащане в брой;
- предоставяне на услуги;
- прехвърляне на други активи - стоки или продукция;
- замяна с ново задължение - нов заем;
- превръщане на задължението в собствен капитал (капитализиране на дълга) при строго определена
процедура;
- опростяване на задължението (няма изтичане на икономическа изгода).
Дългосрочните пасиви са задължения на предприятието към различни кредитори и срокът за тяхното
погасяване е повече от една година. От съдържателна гледна точка в тази група източници за финансиране
се включват дългосрочните задължения, приходите за бъдещи периоди и финансиранията.
Дългосрочните задължения от своя страна включват:
 дългосрочни банкови заеми - със срок за ползване (падеж) над една година и собствен лихвен
процент;
 дългосрочни облигационни заеми - привлечени средства от продажбата на облигации на физически и
юридически лица;
 задължения към свързани производства - дъщерни, асоциирани и с малцинствено участие за взети от
тях дългосрочни парични и търговски заеми;
 дългосрочни търговски заеми - заплащането на доставката или услугата е отсрочено за повече от
една година в специален договор срещу заплащане на лихва;
 отсрочени (за период повече от година) данъци, задължения по получени дългосрочни аванси,
задължения по финансов лизинг и др.
Собственият капитал и дългосрочните заеми формират т.нар. постоянен капитал на предприятието -
капитала, който финансира за по-дълъг период дейността на предприятието.
Към групата на дългосрочните пасиви се включват и т.нар. приходи за бъдещи периоди с дългосрочен
характер. Основанието ни да бъдат включени в тази група е тяхната същност - те са постъпили в
предприятието през текущия отчетен период, но ще финансират разходи през следващи отчетни периоди;
няма да участват във формирането на приходите и финансовия резултат за текущия период; пораждат
задължение за предприятието да предостави в бъдеще стока или услуга на "вносителя" им. Тук се включват
приходите от наеми, от такси за обучение и други с подобен характер.
 В състава на дългосрочните източници за финансиране могат да се включат с известна условност и
дългосрочните финансирания - това са безвъзмездно получени в предприятието средства от държавата,
общините, различни ведомства, други предприятия или лица под формата на дарения и правителствена
помощ (субсидии или дотации). Във всички случаи тези средства имат строго целево предназначение - с тях
се придобиват най-вече дълготрайни активи и пораждат задължения към предприятието да ги използва по
определения от дарителя начин.
Краткосрочните пасиви за разлика от дългосрочните са привлечени от предприятието средства от
други предприятия и лица, които се дължат в рамките на отчетния период (една година). Голяма част от тези
задължения възникват в резултат на обичайната дейност на предприятието и начина на разплащане с други
предприятия, лица и държавата. В състава на краткосрочните пасиви се включват три елемента:
краткосрочни задължения, приходи за бъдещи периоди и финансирания с краткосрочен характер.
Краткосрочните задължения обикновено са с най-голям относителен дял в краткосрочните пасиви.
Това са временно привлечени средства (до 1 година) под формата на:
 задължения към доставчици - за доставени материали, суровини, стоки и услуги;
 задължения към персонала - за заработените и все още неизплатени заплати и други допълнителни
възнаграждения;
 задължения към бюджета (републикански и общински) - за начислените, но все още невнесени
данъци (корпоративен данък върху печалбата, данък върху добавената стойност (ДДС), данък върху
доходите на физическите лица - служители);
 задължения към осигурителни организации (социални, пенсионни, здравни) - за начислените в
себестойността на продукцията и услугите и реализирани, но все още невнесени осигуровки;
 задължения към клиенти - за получените от тях аванси срещу бъдещи доставки на продукция и
услуги;
 задължения към банки - за получените краткосрочни банкови кредити;
 задължения за съучастия - за полагащите се на акционери и съдружници дивиденти, но все още
неплатени;
 задължения към свързани лица - дъщерни и асоциирани, за получените от тях краткосрочни заеми;
 задължения за получени краткосрочни търговски кредити от други предприятия и лица.
Краткосрочните приходи за бъдещи периоди са следващият елемент на краткосрочните пасиви. Така,
както вече ги характеризирахме, в техния състав се включват получените приходи за наеми, предварително
събрани абонаменти, такси и др.
Финансиранията са тази част от краткосрочните пасиви, които имат конкретно целево предназначение -
да финансират текущата дейност на предприятието по придобиване на краткотрайни активи и извършване
на текущи разходи. Както и тези с дългосрочен характер, краткосрочните финансирания са безвъзмездно
получени субсидии и дарения. Краткосрочните пасиви и една част от собствения капитал формират
оборотния капитал на предприятието (схема 2.5).

Източници
на финансиране на предприятието

Собствен капитал Задължения (пасиви)

основен капитал
Дългосрочни Краткосрочни
пасиви пасиви
резерви

дългосрочни
финансов резултат задължения

краткосрочни
задължения

финансирания

приходи за
бъдещи периоди
 Схема 2.5

3. СТОПАНСКИТЕ ОПЕРАЦИИ И ПРОЦЕСИ

КАТО ОБЕКТ НА СЧЕТОВОДСТВОТО

Както вече беше характеризиран предметът на счетоводството, стопанските операции и процеси

представляват динамичен израз на имущественото състояние на предприятието. В своята логическа връзка
и единство те изразяват съдържанието на дейността на предприятието.
Стопанската операция е всяко конкретно изменение в активите и източниците на тяхното възникване,
докато стопанските процеси са съвкупност от взаимно свързани и последователно осъществявани
стопански операции.
Във всяко действащо предприятие се извършват разнообразни и много на брой стопански операции. Ето
защо възниква необходимост за тяхното групиране и систематизиране въз основа на различни признаци.
Ако за класификационен критерий използваме фазите на кръгооборота на капитала в предприятието, ще
обособим четири групи стопански операции и процеси, които съответстват на четирите фази на
възпроизводствения процес:
 стопански операции и процеси във фазата на инвестиране (снабдяване) с различни активи (ресурси)
за дейността на предприятието - например "доставка" на материални и нематериални активи;
 стопански операции и процеси във фазата на производство - извършване на разходи на активи
(влагане на материали, използване на дълготрайни материални активи, начисляване на работна
заплата, изплащане на парични разходи и др.), за да се създаде готовият продукт или услуга;
 стопански операции и процеси във фазата на размяна - продажба (реализация) на готовия продукт
или услуга, при което стоковата форма се заменя с парична и се получават приходи;
 стопански операции и процеси във фазата на разпределение, при което финансовият резултат от
дейността на предприятието се разпределя в различни направления, като една част отново се
инвестира.
Съществено значение за организацията на счетоводството има групирането на стопанските операции в
зависимост от измененията, които пораждат в основните обекти на отчитане - активите и източниците на
активи. Според този признак разнообразието на стопанските операции се ограничава до четири типа:
а) Стопански операции от първи тип, които предизвикват изменения само в активите - един актив се
увеличава за сметка на равностойно намаление на друг актив. При тези стопански операции общият
стойностен размер на активите на предприятията не се променя. Например: със средства от разплащателната
сметка на предприятието са закупени материали на стойност
50 хил. лв. При тези стопански операции настъпват следните изменения:
 увеличение на материалите (+);
 намаление на паричните средства в разплащателната сметка (-):

(+) А . (-) А.

б) Стопански операции от втори тип, които ангажират само източниците на активи, като един източник
се трансформира в друг източник - единият се увеличава срещу еквивалентно намаление на другия. При тези
стопански операции общият стойностен размер на източниците за финансиране на активи не се променя.
Пример за такъв тип стопанска операция: с банков заем се изплащат задължения към доставчици. В
резултат на тази стопански операция има:
 увеличение на задълженията към банките (+);
 намаляване на задълженията към доставчиците (-):

+ П - П.

в) Стопански операции от трети тип, при които се увеличават стойностните размери на активите и на
източниците на активи.
Със стойностния размер на операцията се увеличава размерът на имуществото на предприятието.
 Пример
Доставено е оборудване за 100 000 лв. и не е платено на доставчика според условията на договора.
При тази стопанска операция измененията са следните:
- увеличение на МДА (оборудване) (+);
- увеличение на задълженията към доставчика (+)

+ А + П.

г) Стопански операции от четвърти тип, за които е характерно, че предизвикват едновременно

намаление в активите и в източниците за тяхното формиране.
Пример за такава стопанска операция е изплащане на задълженията към доставчиците за 100 хил. лв. (по
предишната стопанска операция) със средства от разплащателна сметка на предприятието. Измененията в
имущественото състояние на предприятието са следните:
- намаление на средствата по разплащателната сметка (-);
- намаление на задълженията към доставчиците (-);

- А - П.

При този тип стопански операции се намалява общият размер на имуществото на предприятието със
стойността на извършената стопанска операция.

4. ЧУЖДИТЕ СРЕДСТВА, УСЛОВНИТЕ ВЗЕМАНИЯ

И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО -
ОБЕКТ НА СЧЕТОВОДСТВОТО

В процеса на осъществяваната от тях дейност предприятията влизат в най-различни по характер и

съдържание взаимоотношения. В едни случаи тези взаимоотношения предизвикват конкретни изменения в
активите и в източниците на тяхното финансиране, а в други придобиват условен характер, без да променят
стойностния размер на имущественото състояние на предприятието.
Една от формите на проявление на тези взаимоотношения е свързана с временно използване на чужди
материални и нематериални активи под наем; приемане на материални и нематериални активи като
обезпечение срещу предоставени заеми (например ипотеки, учредени като обезпечение или движимо
имущество, прието като обезпечение); материални активи, приети в предприятието за съхранение, за
обработка или консигнационна продажба (при условията на специален консигнационен договор). Общото
при всички тези сделки е, че активите, които предприятието получава, съхранява или използва, не стават
негова собственост (не са част от имущественото му състояние) и след настъпване на определено събитие
или изтичане на предварително определен срок се връщат отново в предприятието собственик.
Информацията за тях обаче е важна при характеризиране на имущественото и финансовото състояние на
предприятието.
Друга форма на проявление на тези специални взаимоотношения на предприятието са условните
задължения, които могат да се характеризират като:
 възможни задължения, които са резултат от минали събития и ще бъдат потвърдени само при
настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които
предприятието не може изцяло да контролира, или4
 настоящо задължение, резултат от минали събития, за погасяването на което не е вероятно да бъде
необходим паричен поток от ресурси (намаление на икономическата изгода) или размерът му не
може да бъде определен с достатъчна степен на надеждност.

4
МСС 37.
 Условните задължения могат да се развият по неочакван начин. Поради това те се оценяват постоянно, за
да се определи дали се е появила вероятна необходимост от изходящ паричен поток, свързан с
икономически изгоди.
Условните задължения се проявяват под формата на поети гаранции, поръчителства, задължения по
дериватни сделки (форуърди, фючърси, опции, суапи) към други предприятия и лица. При настъпване на
определени условия тези задължения от условни могат да се превърнат в реални и да окажат съществено
влияние върху финансовото състояние на предприятието. Ето защо създаването на информация чрез
счетоводството има важно значение.
Условните вземания могат да се определят като възможен актив, който е резултат от минали събития
и чието съществуване ще бъде потвърдено само от настъпването или ненастъпването на едно или повече
несигурни бъдещи събития, които предприятието не може изцяло да контролира. Условните вземания
възникват в резултат на непланирани събития, които пораждат възможност в предприятието да постъпи
поток от икономически ползи - например предприятието води дело и изходът от него е несигурен, но
съществува вероятност от икономическа изгода. Условните вземания също се оценяват постоянно, за да се
отрази правилно тяхното представяне във финансовите отчети на предприятието.
В рамките на така очертаните четири групи обекти се проявява динамичният характер на имущественото
състояние на предприятието - това, което ние с вас определяме като предмет на счетоводството.

Задача за самостоятелна подготовка

"Виктория" АД, гр. Карлово, разполага със следните активи и източници за финансиране към
31.12.200... г. (в хил. лв.)

1. Сгради 8600 13. Стоки 1400

2. Получени 14. Продукция 2100
дългосрочни заеми 1100
3. Транспортни 15. Задължения към
средства 3800 бюджета 200
4. Патенти 600 16. Програмни продукти 500
5. Основен капитал 14 900 17. Вземания от клиенти 400
6. Материали 2200 18. Парични средства
в каса 50
7. Задължения към 19. Задължения към
доставчици 600 социалното осигуряване 300
8. Съучастия 900 20. Приходи за бъдещи
периоди 100
9. Офис обзавеждане 1200 21. Парични средства по
разплащателна
сметка 1550
10. Резерви 3500 22. Печалба 1200
11. Предоставени 23. Задължения по
дългосрочни заеми 700 застраховане 800
12. Задължения към 1300
персонала

Иска се:
1. Да се балансират активите с източниците за тяхното финансиране (отговор: 24 000 хил. лв.).
2. Активите да се групират според продължителността на тяхната употреба, а източниците -
според техния произход.
3. Да се определят общият стойностен размер на дълготрайните активи и стойностният размер по
групи - материални, нематериални, финансови.
4. Да се определят общият стойностен размер на краткотрайните активи и стойностният размер по
групи - материални запаси, вземания, финансови краткосрочни активи, парични средства.
5. Да се определи стойностният размер на собствения и привлечения капитал.
 Ключови термини

Предмет на счетоводството - имущественото състояние на предприятието в двуаспектното му

проявление, изразено като динамична величина.

Актив - придобит и контролиран от предприятието ресурс в резултат на минали събития, от които

предприятието очаква да извлече бъдеща икономическа изгода.
Дълготрайни (дългосрочни) активи - материални, нематериални, финансови, търговска репутация,
разходи за бъдещи периоди.

Краткотрайни (краткосрочни) активи - материални запаси, краткосрочни вземания, краткосрочни

финансови активи, парични средства, разходи за бъдещи периоди.

Пасив - съществуващо задължение на предприятието, което произтича от минали събития и чието

уреждане ще доведе до изтичане на активи, носители на икономическа изгода. Пасивите на предприятието
са дългосрочни и краткосрочни.

Собствен капитал (нетна стойност на активите) - остатъчната стойност на активите на предприятието

след приспадане на неговите задължения (пасиви). Собственият капитал включва: основен капитал,
резерви и финансов резултат.

Приходи - нарастване на икономическата изгода в предприятието за отчетния период, изразена в

придобиване на активи или намаляване на задължения, което има за резултат нарастване на собствения
капитал.

Разходи - намаляване на икономическата изгода за предприятието през отчетния период, изразена чрез
намаление на активи или увеличение на задължения, което води до намаляване на собствения капитал.

Литература

1. Душанов, Ив., Обща теория на счетоводството, изд. "Ромина", С., 2003.

2. Динев, М., Обща теория на счетоводството, изд. Тракия-М, С., 2000.
3. Начева, Р., Обща теория на счетоводството, 2 изд., изд. Тракия-М, С., 2004.
4. Димитров, М., М. Павлова, Теория на счетоводството, изд. "Ромина", С., 2005.
5. Трифонов, Т., Теория на счетоводството, изд. Тракия-М, С., 1999.
6. Международни счетоводни стандарти (МСС), Форком, С., 2001.
 Втора глава

ПРЕДМЕТ НА СЧЕТОВОДСТВОТО

УЧЕБНИ ЦЕЛИ

След като усвоите учебния материал от тази глава, вие ще можете да

отговорите на следните въпроси:

 кой е предметът на счетоводството?

 какви принципи и критерии стоят в основата на класификацията на
обектите на счетоводството?
 кои са характерните особености на активите на предприятието; какво е
тяхното съдържание?
 какви са характерните особености на пасивите (задълженията) на
предприятието като източник за финансиране на неговата дейност?
 какво е съдържанието на собствения капитал на предприятието като
елемент на източниците за финансиране на неговата дейност?
 кое обуславя динамичния характер на имуществото на предприятието?
Кои критерии се използват за групиране на стопанските операции и процеси?
 защо чуждите активи, условните вземания и условните задължения са
обект на счетоводството? Каква е тяхната характеристика?

За всяка наука и научна дисциплина определянето на предмета е от основно значение,

тъй като трябва да се очертае кръгът от проблеми, които тя ще изследва и изучава, за да
може задълбочено да се характеризират онези факти, явления и процеси от икономиката и
взаимните връзки между тях, за които ще се систематизира съответното знание. Правилното
и точно определяне на предмета ще оказва съществено влияние върху избора на рационална
организация, подходяща технология, точни и надеждни методи и подходи за изграждане на
системата.
В специалната литература по теория на счетоводството различните автори1 по различен
начин формулират предмета на счетоводството. Според проф. Ив. Душанов предмет на
счетоводството е фиксиране и контролиране състоянието и движението на капиталите на
предприемача (собствени и привлечени) в тяхното материално-веществено и парично
въплъщение, с присъщите на тази информационна и контролна система исторически
обусловени и детерминирани методика, оборудване и персонал. Към определенията за пред-

1
Бахчеванов, П. Ч., Обща теория на социалистическата счетоводна отчетност, С., 1958; Бойчев, Б., Т. Тотев, Д.
Спасов, Обща теория на социалистическата счетоводна отчетност, Варна, 1964; Караиванова, К., Счетоводна
информация и нейното място в единната информационна система за стопанско управление, Международен
симпозиум, Свищов, 1972 г., специализирано издание; Караиванова, К., Счетоводната отчетност като отделна
научна област. Предмет и характеристика на счетоводната наука, Трудове на ВИИ "К. Маркс", С., книга 2, 1975 г.;
Тотев, Т., Обща теория на счетоводната отчетност, Варна, 1987; Трифонов, Т., Теория на счетоводството, Тракия-
М, С., 1997; Душанов, Ив., Обща теория на счетоводството, Ромина, С., 1998; Динев, М., Обща теория на
счетоводството, Тракия-М, С., 2000; Начева, Р., Обща теория на счетоводството, Тракия-М, С., 2001; Димитров,
М., М. Павлова, Теория на счетоводството, Ромина, С., 2005.
мета на счетоводството, свързани с капитала и неговия кръгооборот, се придържат и други
автори (Караиванова, К., Счетоводна отчетност и анализ на баланса на селскостопанските
предприятия, С., Земиздат, 1989. Начева, Р., Обща теория на счетоводството, С., Тракия-М,
2001).
Проф. К. Пергелов и проф. Трифонов изясняват предмета на счетоводството от гледна
точка на класическата трудова теория за стойността и го свързват с двойственото
проявление и с интерпретирането на стойността на отчетните обекти като единство на
потребителна и разменна стойност (качествено разнородни потребителни стойности и
качествено еднородни разменни стойности).
За проф. М. Динев предмет на счетоводството е двойственото проявление на
стопанските средства като активи и пасиви, стопанските операции с тях в различните фази
на възпроизводствения процес, стойностните им величини към даден момент, техните
изменения във времето и в пространството и получените от това резултати.
В литературата съществуват и други определения за предмета на счетоводството, но за
целите на нашия учебник не е необходимо те да бъдат посочвани. От направения преглед
може да се направи извод, че е трудно да се наложи една-единствена (безспорна)
дисциплина. За да достигнем до "нашето" определение за предмета на счетоводството, ние
ще постъпим по-рационално и ще търсим отговори на въпроса: за какво (за кои обекти) ще
се създава счетоводна информация? За тази цел ще очертаем приложното поле на
счетоводството като информационна система - това е стопанската дейност на
отделното предприятие като съвкупност на взаимно свързани стопански операции и
процеси.
Но дейността на отделните предприятия е различна и по характер, и по размери - това са
различни промишлени, търговски, транспортни, селскостопански и други предприятия;
банки, застрахователни, пенсионноосигурителни и инвестиционни дружества, различни
бюджетни предприятия (учебни и здравни заведения, научни и културни институти и др.).
Независимо от различията от гледна точка на съдържанието и обема в дейността на всички
тези предприятия има нещо общо - всички те разполагат с определени стопански средства
(активи), а тези стопански средства (активи) имат определен конкретен състав и
изпълняват определена функционална роля в дейността на предприятието. Общото е и в
това, че стопанските средства (активите) имат конкретен произход (източник за
финансиране) и предназначение. Една част (при някои предприятия - основната) те
получават от собствениците; друга част са отпуснати кредити от банки; трети са
задължения към други предприятия и лица; реализираната печалба от дейността на
предприятието е другият източник.
И така всеки източник обуславя съществуването на определени стопански средства с
конкретно функционално предназначение и всеки конкретен актив има съответен източник
на придобиване и образуване. Съвкупността от всички стопански средства, с които
осъществява дейността си дадено предприятие, и техните източници за финансиране
формират неговото имуществено състояние.
В резултат на осъществяваната дейност в предприятието стопанските средства
(активите) се променят както по количество, състав и функционална роля, така и по
източници на образуване и произход. В основата на тази промяна стоят извършваните
стопански операции и процеси, които придават динамичен израз на имущественото
състояние на предприятието.
Следователно предмет на счетоводството е имущественото състояние на
предприятието в двуаспектното му проявление, изразено като динамична величина2.

2
Вж. Тотев, Т., Д. Спасов и кол., Обща теория на счетоводството, В., ИК "Галактика", 1991.
Или счетоводството ще изучава не само състоянието на активите и техния произход, но и
измененията, които ще настъпват в тях в резултат на протичащите в предприятието
стопански операции и процеси. На тази основа ще формираме няколко основни групи
обекти, свързани с предмета на счетоводството:
 стопански средства (активи);
 източници на стопански средства;
 стопански операции и процеси;
 чужди средства и условни вземания и задължения.

1. СТОПАНСКИТЕ СРЕДСТВА (АКТИВИТЕ) КАТО ОБЕКТ

НА СЧЕТОВОДСТВОТО - СЪЩНОСТ И КЛАСИФИКАЦИЯ

Стопанските средства като част от имуществото на предприятието в счетоводството се

наричат активи на предприятието. Това понятие е предпочетено, тъй като средствата се
намират постоянно в движение, в активно състояние, в резултат на което се осъществява
дейност в предприятието и се добавя стойност (създава се богатство). Според общите
разпоредби на Международните счетоводни стандарти (МСС) активът е придобит и
контролиран от предприятието ресурс в резултат на минали събития, от които
предприятието очаква да извлече бъдеща икономическа изгода. Няколко са характерните
особености на това определение:
1. Активът е придобит и контролиран от предприятието ресурс, т.е. той е негова
собственост, и поради това предприятието има право да контролира ресурса, като черпи
икономическа изгода от него. Икономическата изгода от актива може да се реализира по
различен начин:
а) използване самостоятелно или в съчетание с други активи за производство на стоки и
услуги, които предприятието ще продаде;
б) замяна с други активи;
в) използване за погасяване на задължения;
г) инвестиране в други предприятия;
д) разпределяне между собствениците в предприятието.
2. Активът е действителен, а не предполагаем, тъй като е резултат от минали сделки или
минали събития - придобит е в резултат на покупка или е произведен в предприятието,
или е получен от дарение.
3. Ресурсът притежава качествата на актив, когато съдържа икономическа изгода за
предприятието. Бъдещата икономическа изгода, която се съдържа в даден актив, е
потенциалът му да осигури пряко или косвено приток на пари или парични еквиваленти за
предприятието. Този потенциал може да е производствен - като част от оперативната
дейност на предприятието; може да е под формата на пари или парични еквиваленти; или
способност за намаляване на разходите като алтернативен производствен процес;
предприятието може да вложи част от средствата си в друго предприятие под формата на
дял в капитала му или да ги предостави назаем, за което ще получи доход под формата на
дивидент или лихва.
Икономическата изгода се изразява във:
 увеличаване на активите или намаляване на задълженията;
 увеличаване на приходите или намаляване на разходите.
Активите, с които предприятията осъществяват своята дейност, са изключително
разнообразни. Независимо от различията обаче, в състава и икономическото им съдържание
има много общи неща, които позволяват те да бъдат групирани и систематизирани въз
основа на определени критерии и класификационни признаци, за да могат по-лесно да бъдат
изучени. Като такива критерии могат да се използват: икономическото им съдържание,
формата на въплъщение (съществуване); функционалната им роля в дейността на
предприятието, конкретният им състав, степента на обръщаемост (продължителност на
употребата им), степента на ликвидност и др.
Ние отново ще постъпим рационално и ще изберем онези критерии, които имат
съществено значение за организацията на счетоводството. Водещият критерий ще бъде
продължителността на употребата им, а вътре в отделните групи ще държим сметка за
икономическата им същност (конкретен състав и форма на въплъщение) и функционалната
им роля в дейността на предприятието.
Според продължителността на употребата им активите се групират на
дълготрайни (дългосрочни) и краткотрайни (краткосрочни). В основата на този
критерий стои времето, за което инвестираните в различни форми ресурси се възстановяват
в изходната си парична форма. А това определя и начина, по който се черпи
икономическата изгода от тях. Това разграничение има важно значение за финансовото
планиране и осигуряване на предприятието с необходимите финансови ресурси за
непрекъснато протичане на дейността му.
Дълготрайните активи са тази част от активите на предприятието, които
продължително участват в дейността му и икономическата изгода за тях се черпи за срок,
по-голям от 12 месеца (1 година). Според формата на въплъщение и функционалната роля в
дейността на предприятието дълготрайните активи (ДА) биват материални, нематериални и
финансови.
Дълготрайните материални активи (ДМА) участват продължително в текущата
дейност на предприятието и поради това пренасят постепенно (на части) своята стойност в
разходите за производството на продукция или извършването на услуги. Те имат натурално-
веществена форма, използват се за производство и продажба на активи и услуги, за
отдаване под наем, за административни или други специални цели (опазване на околната
среда).
По конкретен състав ДМА включват: земи (в т.ч. подобрения върху земите),
дълготрайни биологични активи (гори, трайни насаждения, продуктивни и работни
животни), сгради, машини, съоръжения, оборудване, транспортни средства, офис
обзавеждане, библиотечни фондове, ДМА в процес на придобиване.

земи и терени

биологични (живи) активи

сгради

Дълготрайни
(дългосрочни) машини и съоръжения
материални
активи
оборудване

транспортни средства

офис обзавеждане

други ДМА
 Схема 2.1

Нематериалните дълготрайни активи също продължително време участват в

текущата дейност на предприятието и пренасят постепенно своята стойност в разходите.
По своята природа това са продукти на интелектуалния труд на човека. В МСС 38
нематериалните активи са определени като непаричен актив, придобит и контролиран от
предприятието, със следните особености:
 нямат материално-веществена форма на въплъщение (физическа субстанция),
въпреки че могат да се съдържат във физическа субстанция или носителят им може
да има физическа субстанция (напр. програмен продукт, чийто носител е дискета);
 употребата им е значима за дейността на предприятието;
 очакваната икономическа изгода е за повече от един отчетен период
(12 месеца).
В групата на дълготрайните нематериални активи (ДНМА) се включват: продукти от
развойна дейност; програмни продукти; права върху индустриална собственост (търсене и
проучване на подземни богатства, концесии за добив на подземни богатства, концесии за
ползване на: крайбрежни ивици, минерални и енергийни ресурси; републикански пътища,
пристанища и летища, води); права върху интелектуална собственост (авторски права,
патенти, лицензии, търговски марки, ноу-хау); ограничени вещни права; права на ползване
и строеж.

продукти от развойна дейност

програмни продукти

Дълготрайни
(дългосрочни) права върху индустриална
нематериални собственост
активи
права върху интелектуална
собственост

ограничени вещни права

права за ползване на строеж

Схема 2.2
 Третият вид дългосрочни активи са финансовите дългосрочни активи (ФДА). Тяхната
форма на въплъщение е финансова. Финансовите дългосрочни активи не участват в
текущата дейност на предприятието. Това са средства, които то е предоставило за
продължително използване на други предприятия под формата на различни финансови
инструменти с цел увеличаване на собствения му капитал чрез участие в разпределението
на създадения от тях доход под формата на дивиденти, наеми, ренти, лихви и други
възнаграждения.
Според функционалното им предназначение ФДА могат да бъдат разделени на
дългосрочни инвестиции и дългосрочни вземания. Дългосрочните инвестиции са
съучастия, ценни книжа и инвестиции в имоти.
Дългосрочни инвестиции в съучастия са дяловете и съучастията, които предприятието
придобива в капитала на т.нар. капиталови дружества - дружества с ограничена отговорност
(ООД), акционерни дружества (АД) и командитни дружества с акции (КДА). Срещу това
участие предприятието получава дялове (в ООД) или акции (в АД и КДА). Според това,
колко голям е размерът на инвестицията, предприятието придобива контролно, значително
или малцинствено участие в дейността на инвестираното предприятие. Икономическата
изгода от направената дълготрайна инвестиция в съучастие е получаването на финансов
приход под формата на дивидент.
Контролно е участието, при което предприятието инвеститор придобива пряко или
косвено повече от 50 % от капитала (от акциите или дяловете), от гласовете или от
членовете на органите за управление на предприятието, в което е инвестирано, и така
получава възможност да ръководи (контролира) неговата финансова и оперативна дейност
и да получава съответните изгоди от това. Двете предприятия се намират във
взаимоотношения на предприятие майка и дъщерно предприятие.
Значителното участие се характеризира с притежание от инвеститора на повече от 20
% от капитала или от гласовете в предприятието, в което е инвестирано. Това му дава
правото да участва при вземане на решения, свързани с финансовата и оперативната дейност, но
не и контрол върху тази дейност.
Малцинствено е участието, когато:
 инвеститорът придобива по-малко от 20 % от капитала и от гласовете в органите за
управление на предприятието, в което се инвестира;
 дъщерно предприятие е инвестирало онази част от нетния резултат от дейността си и
от нетните активи, която не е притежание пряко или косвено на предприятието
майка.
Дългосрочна инвестиция в съучастие е и тази, при която предприятието придобива
дялове или акции в смесено предприятие. Придобиването се осъществява чрез договорно
взаимоотношение, като две или повече страни се заемат със стопанска дейност, която
подлежи на съвместен контрол. Предприятието инвеститор може да бъде съдружник в
смесеното предприятие, когато споделя съвместния контрол, или инвеститор, когато е
само участник в смесеното предприятие, но не участва в съвместния контрол.
В групата на дългосрочните инвестиции в ценни книжа се включват инвестициите,
"държани до падеж", и инвестициите "за продажба".
Необходимо условие за класификацията на финансовите активи като "държани до
падеж" са намерението и възможностите на предприятието да задържи актива до падежа му.
От гледна точка на конкретния им състав в тази група дългосрочни инвестиции
участват:
 дългови ценни книжа на местни и чуждестранни емитенти:
- български държавни ценни книжа (ДЦК) - държавни облигации, гаранционни ДЦК,
съкровищни бонове;
 - ценни книжа на други държави и международни институции;
- общински облигации;
- корпоративни облигации - на местни и чуждестранни компании;
- други дългови ценни книжа - менителници, записи на заповед, банкови акцепти,
съкровищни полици;
 капиталови ценни книжа на местни и чуждестранни емитенти;
 други финансови инструменти:
- хибридни инструменти - привилегировани акции, конвертируеми ценни книжа и
др.;
- компенсаторни инструменти - емитирани от Министерството на икономиката,
Софийска община и др.
Продължителният срок, за който се придобиват дългосрочните ценни книжа, ги
определя като ценни книжа в инвестиционен портфейл.
Към дългосрочните инвестиции се отнасят и инвестиционните имоти. Това са земи
или сгради, или части от тях, които предприятието не използва в текущата си дейност, а
продажбата им не е изгодна за него. Ето защо то ги предоставя с инвестиционен договор за
ползване от друго предприятие, като икономическата изгода е получаваният наем.
Дългосрочните вземания са другата част от финансовите дългосрочни активи. Те са
тази част от финансовите активи, неангажирани в текущата дейност на предприятието,
които то е предоставило за продължителен период (повече от 12 месеца) на други
предприятия срещу заплащане на лихва. Това са вземанията от свързани предприятия
(между предприятието майка и дъщерното предприятие), вземанията по дългосрочни
търговски заеми, по договори за финансов лизинг, по предоставени дългосрочни аванси.

дялове и участия

дългосрочни ценни книжа

Дългосрочни
финансови
активи
инвестиционни имоти

дългосрочни вземания

от свързани предприятия

по дългосрочни търговски заеми

по договори за финансов лизинг

по предоставени дългосрочни
Схема 2.3 аванси
 Законът за счетоводството определя репутацията като вид дълготраен актив.
Репутацията възниква при бизнес комбинации (МСС 22 Бизнес комбинации), когато се
обединяват две отделни предприятия в едно ново предприятие, или се придобива контрол
върху нетните активи и дейности в друго предприятие.
Положителна репутация се получава, когато направените инвестиционни разходи за
придобиване на разграничими активи и пасиви са по-големи от справедливата им стойност.
Това се случва, когато придобитото предприятие (актив) има добър търговски имидж,
известна търговска марка, голяма клиентела, ноу-хау и т.н. Обратно, когато справедливата
стойност на придобитите активи и пасиви е по-голяма от направените инвестиционни
разходи по придобиването, репутацията е отрицателна и се представя в актива на
счетоводния баланс с отрицателен знак (вж. четвърта глава).
И още един елемент на дълготрайните (дългосрочните) активи - разходите за бъдещи
периоди с дългосрочен характер (отсрочени за повече от един отчетен период). Наричат се
още неразпределени (отложени) разходи3 от гледна точка на формата на въплъщение.
Разходите за бъдещи периоди се извършват през текущия период, но имат значение за
следващия или за няколко следващи периода. Какво е основанието този разход да се приема
за актив на предприятието? - той ще донесе икономическа изгода (приход) в друг отчетен
период. Когато настъпи този период, извършеният предварително разход ще се включи в
себестойността на продуктите и услугите и ще бъде съпоставен с реализираната
икономическа изгода от неговото извършване. Примери за такива разходи с отложено
реализиране на икономическата изгода са:
 разходите за основен ремонт (извършеният основен ремонт ще осигури
използването на ремонтирания актив в бъдеще и ще носи приходи, които ще
представляват икономическа изгода от ремонта);
 разходите за учредяване и разширяване - това са разходите при създаване на
предприятието (съдебна регистрация, правни, маркетингови и други проучвания и
консултации, емисия на акции, реклами) и при последващо разширяване на предмета
на дейност;
 финансови разходи за бъдещи периоди (лихви по банкови заеми за целия период на
ползване на заема);
 разходи за наеми и абонаменти с дългосрочен характер.
Краткотрайните (краткосрочните) активи са другата голяма група активи в
предприятието. За разлика от дълготрайните активи те участват еднократно в дейността на
предприятието, пренасят изцяло своята стойност в разходите и очакваната икономическа
изгода за тях се черпи в рамките на 12 месеца (един отчетен период). По аналогия на
дълготрайните активи те също могат да се разделят на материални, нематериални и
финансови, но за целите на по-лесното им изучаване ще обособим пет основни групи:
материални запаси, краткосрочни вземания, краткосрочни финансови активи (инвестиции),
парични средства и разходи за бъдещи периоди с краткосрочен характер.
Към групата на материалните запаси се включват тези краткосрочни активи (КА),
които имат материално-веществен характер и е логично да се очаква, че икономическата
изгода ще е за не повече от един отчетен период. Според функционалната им роля за
дейността на предприятието към тази група се отнасят:
 материали, незавършено производство,
 полуфабрикати,
 продукция,

3
Начева, Р., Обща теория на счетоводството, С., Тракия-М, 2004.
  стоки,
 млади животни,
 животни за угояване.
Краткосрочните вземания нямат натурално-веществена форма и икономическата им
изгода е също в рамките на един отчетен период. Краткосрочните вземания възникват по
различни причини: най-често, когато предприятието продава продукция, стоки и услуги или
излишни активи, без да получи парите в момента на продажбата. Така се появява правото на
предприятието да получи парите в определения срок и на това основание възниква актив
под формата на вземане.
По-съществените случаи на възникване на вземания могат да се обобщят по следния
начин:
 вземания от свързани предприятия за предоставени заеми;
 вземания от клиенти и доставчици за продажба или предоставени аванси;
 вземания по предоставени търговски заеми за продадени стоки и услуги на кредит с
договорена лихва;
 вземания от съучастия за начислени дивиденти;
 вземания по липси и начети от материалноотговорно лице (МОЛ);
 вземания по съдебни спорове с други предприятия и лица;
 вземания по записани дялови вноски - от съдружници и акционери за невнесената
част от записания капитал;
 вземания от държавата за данъци за възстановяване;
 вземания по застраховане - за застрахователни обезщетения при настъпил
застрахователен риск.
Общият размер и структурата на вземанията са изключително важни за финансовото
състояние на предприятието. Нарастването на обема на трудносъбираемите и
несъбираемите вземания може да доведе до финансови проблеми в предприятието и да
затрудни разплащанията му с другите предприятия и контрагенти.
По своята същност краткосрочните финансови активи са ликвидни активи и
представляват алтернативна форма на вложение на свободните средства на предприятието
(по отношение на вложенията в банките) с цел по-ефективното им използване и
реализиране на доходи в кратък срок. Тук се включват всички:
 търгуеми ценни книжа - акции, облигации, ДЦК (облигации и съкровищни бонове,
емитирани от държавата или други държави и международни институции с
инвестиционен рейтинг), които са придобити от предприятието с цел получаване на
печалба, произтичаща от краткосрочни колебания в цените или в дилърския марж;
 изкупени собствени дългови ценни книжа (облигации);
 изкупени собствени акции за поддържане на борсовия им курс и за търгуване;
 благородни метали и скъпоценни камъни за търгуване.
Паричните средства са обособени в отделна група на краткосрочните активи. Това е
най-ликвидната част от активите на предприятието - с тях могат да се извършват всички
разплащания на предприятието. Според конкретния им състав паричните средства могат да
се подредят по следния начин:
 парични наличности в касата и по разплащателни сметки;
 безсрочни депозити;
 срочни депозити;
 акредитиви;
  парични еквиваленти - лесно обратими в парични наличности при незначителен риск
от промяна на стойността - чекове, менителници, записи на заповед;
 блокирани парични средства
Разходите за бъдещи периоди ще се включат към краткотрайните активи на
предприятието с тази си част, която има краткосрочен характер - предплатени наеми,
абонаментни услуги, застраховка на имущество.

Активи
на предприятието

Дълготрайни (дългосрочни) Краткотрайни (краткосрочни)

активи активи

материални материални запаси

нематериални краткосрочни вземания

финансови финансови

търговска репутация парични средства

Разходи за бъдещи периоди

Схема 2.4

Активите на предприятието могат да се класифицират и по критерия степен на

ликвидност. Ликвидността на активите е способността им по-бързо или по-бавно да бъдат
превърнати в пари или в парични еквиваленти, за да участват в текущите разплащания.
Според този критерий активите се разделят на ликвидни и неликвидни.
Ликвидни са краткотрайните активи, които поради своя икономически характер
многократно в рамките на отчетната година се възобновяват в парична форма и се
авансират отново в дейността на предприятието - материални запаси, които са употребени,
произведени и реализирани в рамките на нормалния оперативен цикъл на предприятието;
търговските вземания; търгуемите ценни книжа; наличните пари и парични еквиваленти,
върху които няма запор. Тези активи се наричат още и оборотни или текущи активи.
Неликвидни са дълготрайните активи поради продължителното им участие в дейността
на предприятието и бавното възстановяване на тяхната стойност, откъдето идва и
наименованието им - нетекущи или постоянни.
 2. ИЗТОЧНИЦИТЕ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА АКТИВИТЕ
КАТО ОБЕКТ НА СЧЕТОВОДСТВОТО -
СЪЩНОСТ И КЛАСИФИКАЦИЯ

Двуаспектното проявление на имуществото на предприятието предполага изучаване и на

източниците за придобиване (финансиране) на активите. Ако използваме критерия начин на
придобиване и предназначение, ще обособим две групи източници на активи - собствени и
привлечени (чужди). Можем да използваме и понятията собствен и привлечен капитал. В
случая под капитал ще разбираме стойността на вложените в предприятието активи от
неговите собственици и от други инвеститори.
Собственият капитал на предприятието е стойностен израз на собствените активи
независимо от техния конкретен състав и функционално предназначение. Той изразява
финансовата мощ на предприятието и е свързан със средствата, предоставени от неговите
собственици.
Според МСС собствен капитал (нетната стойност на активите) е остатъчната стойност на
активите на предприятието след приспадане на неговите задължения (пасиви). Това
определение ще стане по-ясно, след като формулираме и обясним понятието пасиви.
Собственият капитал на предприятието се формира от няколко основни елемента:
 Основен капитал. Основен капитал формират капиталовите дружества и според
юридическата форма на предприятието той се проявява като акционерен (за АД и
КДА - парична сума от номиналната стойност на акциите) и дружествен (за ООД и
КД - командитно дружество - парична сума от дяловете на съдружниците). За тези
дружества основният капитал е носител на отговорността на неговите притежатели и
е гаранция за задълженията към кредиторите и различните инвеститори. Особеното в
случая е това, че всеки акционер или съдружник отговаря за загубите на
предприятието и задълженията към кредиторите до размера на дела си в основния
капитал (това е т.нар. ограничена отговорност). Ето защо Търговският закон
регламентира и минимален размер на основния капитал - 5000 лв. за дружества с
ограничена отговорност (ООД), 50 000 лв. за АД (за търговските банки този
минимален капитал е 10 млн. лв.) и задължава търговските дружества той да бъде
вписан в търговския регистър при съответния съд и публично оповестен. Всяко
негово последващо изменение (увеличение или намаление) се извършва при строго
определен ред и се оповестява.
 Резерви (резервен капитал). Създават се основно чрез отчисления от печалбата на
предприятието преди нейното разпределение за дивиденти на собствениците и са
предназначени за покриване на рискове и загуби, на някои неотложни задължения,
свързани с дейността на предприятието. Това са т.нар. целеви резерви. Като елемент
на собствения капитал резервите могат да бъдат още премийни - разликата между
номиналната и емисионната стойност на емитираните от предприятието акции и
облигации, и преоценъчни - свързани с последваща оценка на активи и задължения,
когато справедливата им стойност е по-висока от отчетната им стойност (това ще
бъде разгледано по-подробно в пета глава).
 Финансовият резултат е третият елемент на собствения капитал на предприятието.
Той се проявява като печалба или загуба. Печалба формира това предприятие, при
което общият размер на приходите за периода е по-голям от общия размер на
разходите. Ето защо тя се използва като мярка за ефективността на предприятието
и е източник за формиране на активи, създаден в резултат на текущата му дейност.
 Характеризирането на печалбата винаги е свързано с дефиниране на понятията за
приход и разход.
Приходите могат да се представят като нарастване на икономическата изгода в
предприятието за отчетния период, изразена в придобиване на активи или намаляване на
задължения, което има за резултат нарастване на соб-
ствения капитал (различно от това, което е свързано с вноските на собствениците -
акционери и съдружници).
Разходите представляват намаление на икономическата изгода за пред-
приятието през отчетния период, изразена чрез изтичане или намаление на активите или
увеличение на задълженията, което води до намаление на собствения капитал (отделно от
това, което се дължи за разпределение между собствениците на капитала).
Когато сумата на разходите превишава сумата на приходите в предприятието за периода,
финансовият резултат е загуба. Като мярка за неефективност тя показва колко средства е
загубило предприятието от собствения си капитал и затова се записва с отрицателен знак
във финансовите отчети на предприятието.
Вторият основен източник за финансиране дейността на предприятието е привлеченият
капитал (пасивите). Това са средствата, които предприятието привлича от други
предприятия и лица за по-дълъг или по-кратък период (в някои случаи срещу заплащане на
лихва) за осъществяване на своята дейност. Ако използваме за критерий изискуемостта на
тези задължения, ще формираме два основни елемента на привлечения капитал -
дългосрочни и краткосрочни пасиви. И така стигнахме до понятието пасив:
съществуващо задължение на предприятието, което произтича от минали събития и чието
уреждане ще доведе до изтичане на активи, носители на икономическа изгода. Няколко са
характеристиките на това определение за пасив:
 това са съществуващи задължения, произтекли от минали събития, т.е. те са резултат
на вече осъществени сделки, а не предполагаеми сделки;
 при уреждане на едно съществуващо задължение предприятието обикновено се
отказва от ресурси, носители на икономическа изгода за него. Уреждането на
задълженията може да стане по няколко начина:
- плащане в брой;
- предоставяне на услуги;
- прехвърляне на други активи - стоки или продукция;
- замяна с ново задължение - нов заем;
- превръщане на задължението в собствен капитал (капитализиране на дълга) при
строго определена процедура;
- опростяване на задължението (няма изтичане на икономическа изгода).
Дългосрочните пасиви са задължения на предприятието към различни кредитори и
срокът за тяхното погасяване е повече от една година. От съдържателна гледна точка в
тази група източници за финансиране се включват дългосрочните задължения, приходите за
бъдещи периоди и финансиранията.
Дългосрочните задължения от своя страна включват:
 дългосрочни банкови заеми - със срок за ползване (падеж) над една година и
собствен лихвен процент;
 дългосрочни облигационни заеми - привлечени средства от продажбата на облигации
на физически и юридически лица;
 задължения към свързани производства - дъщерни, асоциирани и с малцинствено
участие за взети от тях дългосрочни парични и търговски заеми;
  дългосрочни търговски заеми - заплащането на доставката или услугата е отсрочено
за повече от една година в специален договор срещу заплащане на лихва;
 отсрочени (за период повече от година) данъци, задължения по получени
дългосрочни аванси, задължения по финансов лизинг и др.
Собственият капитал и дългосрочните заеми формират т.нар. постоянен капитал на
предприятието - капитала, който финансира за по-дълъг период дейността на
предприятието.
Към групата на дългосрочните пасиви се включват и т.нар. приходи за бъдещи периоди
с дългосрочен характер. Основанието ни да бъдат включени в тази група е тяхната същност
- те са постъпили в предприятието през текущия отчетен период, но ще финансират разходи
през следващи отчетни периоди; няма да участват във формирането на приходите и
финансовия резултат за текущия период; пораждат задължение за предприятието да
предостави в бъдеще стока или услуга на "вносителя" им. Тук се включват приходите от
наеми, от такси за обучение и други с подобен характер.
В състава на дългосрочните източници за финансиране могат да се включат с известна
условност и дългосрочните финансирания - това са безвъзмездно получени в
предприятието средства от държавата, общините, различни ведомства, други предприятия
или лица под формата на дарения и правителствена помощ (субсидии или дотации). Във
всички случаи тези средства имат строго целево предназначение - с тях се придобиват най-
вече дълготрайни активи и пораждат задължения към предприятието да ги използва по
определения от дарителя начин.
Краткосрочните пасиви за разлика от дългосрочните са привлечени от предприятието
средства от други предприятия и лица, които се дължат в рамките на отчетния период (една
година). Голяма част от тези задължения възникват в резултат на обичайната дейност на
предприятието и начина на разплащане с други предприятия, лица и държавата. В състава
на краткосрочните пасиви се включват три елемента: краткосрочни задължения, приходи за
бъдещи периоди и финансирания с краткосрочен характер.
Краткосрочните задължения обикновено са с най-голям относителен дял в
краткосрочните пасиви. Това са временно привлечени средства (до 1 година) под формата
на:
 задължения към доставчици - за доставени материали, суровини, стоки и услуги;
 задължения към персонала - за заработените и все още неизплатени заплати и други
допълнителни възнаграждения;
 задължения към бюджета (републикански и общински) - за начислените, но все още
невнесени данъци (корпоративен данък върху печалбата, данък върху добавената
стойност (ДДС), данък върху доходите на физическите лица - служители);
 задължения към осигурителни организации (социални, пенсионни, здравни) - за
начислените в себестойността на продукцията и услугите и реализирани, но все още
невнесени осигуровки;
 задължения към клиенти - за получените от тях аванси срещу бъдещи доставки на
продукция и услуги;
 задължения към банки - за получените краткосрочни банкови кредити;
 задължения за съучастия - за полагащите се на акционери и съдружници дивиденти,
но все още неплатени;
 задължения към свързани лица - дъщерни и асоциирани, за получените от тях
краткосрочни заеми;
 задължения за получени краткосрочни търговски кредити от други предприятия и
лица.
 Краткосрочните приходи за бъдещи периоди са следващият елемент на краткосрочните
пасиви. Така, както вече ги характеризирахме, в техния състав се включват получените
приходи за наеми, предварително събрани абонаменти, такси и др.
Финансиранията са тази част от краткосрочните пасиви, които имат конкретно целево
предназначение - да финансират текущата дейност на предприятието по придобиване на
краткотрайни активи и извършване на текущи разходи. Както и тези с дългосрочен
характер, краткосрочните финансирания са безвъзмездно получени субсидии и дарения.
Краткосрочните пасиви и една част от собствения капитал формират оборотния капитал
на предприятието (схема 2.5).

Източници
на финансиране на предприятието

Собствен капитал Задължения (пасиви)

основен капитал
Дългосрочни Краткосрочни
пасиви пасиви
резерви

дългосрочни
финансов резултат задължения

краткосрочни
задължения

финансирания

приходи за
бъдещи периоди

Схема 2.5

3. СТОПАНСКИТЕ ОПЕРАЦИИ И ПРОЦЕСИ

КАТО ОБЕКТ НА СЧЕТОВОДСТВОТО

Както вече беше характеризиран предметът на счетоводството, стопанските операции и

процеси представляват динамичен израз на имущественото състояние на предприятието. В
своята логическа връзка и единство те изразяват съдържанието на дейността на
предприятието.
Стопанската операция е всяко конкретно изменение в активите и източниците на
тяхното възникване, докато стопанските процеси са съвкупност от взаимно свързани и
последователно осъществявани стопански операции.
 Във всяко действащо предприятие се извършват разнообразни и много на брой
стопански операции. Ето защо възниква необходимост за тяхното групиране и
систематизиране въз основа на различни признаци.
Ако за класификационен критерий използваме фазите на кръгооборота на капитала в
предприятието, ще обособим четири групи стопански операции и процеси, които
съответстват на четирите фази на възпроизводствения процес:
 стопански операции и процеси във фазата на инвестиране (снабдяване) с различни
активи (ресурси) за дейността на предприятието - например "доставка" на
материални и нематериални активи;
 стопански операции и процеси във фазата на производство - извършване на разходи
на активи (влагане на материали, използване на дълготрайни материални активи,
начисляване на работна заплата, изплащане на парични разходи и др.), за да се
създаде готовият продукт или услуга;
 стопански операции и процеси във фазата на размяна - продажба (реализация) на
готовия продукт или услуга, при което стоковата форма се заменя с парична и се
получават приходи;
 стопански операции и процеси във фазата на разпределение, при което финансовият
резултат от дейността на предприятието се разпределя в различни направления, като
една част отново се инвестира.
Съществено значение за организацията на счетоводството има групирането на
стопанските операции в зависимост от измененията, които пораждат в основните обекти на
отчитане - активите и източниците на активи. Според този признак разнообразието на
стопанските операции се ограничава до четири типа:
а) Стопански операции от първи тип, които предизвикват изменения само в активите -
един актив се увеличава за сметка на равностойно намаление на друг актив. При тези
стопански операции общият стойностен размер на активите на предприятията не се
променя. Например: със средства от разплащателната сметка на предприятието са закупени
материали на стойност
50 хил. лв. При тези стопански операции настъпват следните изменения:
 увеличение на материалите (+);
 намаление на паричните средства в разплащателната сметка (-):

(+) А . (-) А.

б) Стопански операции от втори тип, които ангажират само източниците на активи,

като един източник се трансформира в друг източник - единият се увеличава срещу
еквивалентно намаление на другия. При тези стопански операции общият стойностен
размер на източниците за финансиране на активи не се променя.
Пример за такъв тип стопанска операция: с банков заем се изплащат задължения към
доставчици. В резултат на тази стопански операция има:
 увеличение на задълженията към банките (+);
 намаляване на задълженията към доставчиците (-):

+ П - П.

в) Стопански операции от трети тип, при които се увеличават стойностните размери на

активите и на източниците на активи.
 Със стойностния размер на операцията се увеличава размерът на имуществото на
предприятието.

Пример
Доставено е оборудване за 100 000 лв. и не е платено на доставчика според
условията на договора. При тази стопанска операция измененията са следните:
- увеличение на МДА (оборудване) (+);
- увеличение на задълженията към доставчика (+)

+ А + П.

г) Стопански операции от четвърти тип, за които е характерно, че предизвикват

едновременно намаление в активите и в източниците за тяхното формиране.
Пример за такава стопанска операция е изплащане на задълженията към доставчиците за
100 хил. лв. (по предишната стопанска операция) със средства от разплащателна сметка на
предприятието. Измененията в имущественото състояние на предприятието са следните:
- намаление на средствата по разплащателната сметка (-);
- намаление на задълженията към доставчиците (-);

- А - П.

При този тип стопански операции се намалява общият размер на имуществото на

предприятието със стойността на извършената стопанска операция.

4. ЧУЖДИТЕ СРЕДСТВА, УСЛОВНИТЕ ВЗЕМАНИЯ

И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО -
ОБЕКТ НА СЧЕТОВОДСТВОТО

В процеса на осъществяваната от тях дейност предприятията влизат в най-различни по

характер и съдържание взаимоотношения. В едни случаи тези взаимоотношения
предизвикват конкретни изменения в активите и в източниците на тяхното финансиране, а
в други придобиват условен характер, без да променят стойностния размер на
имущественото състояние на предприятието.
Една от формите на проявление на тези взаимоотношения е свързана с временно
използване на чужди материални и нематериални активи под наем; приемане на
материални и нематериални активи като обезпечение срещу предоставени заеми (например
ипотеки, учредени като обезпечение или движимо имущество, прието като обезпечение);
материални активи, приети в предприятието за съхранение, за обработка или
консигнационна продажба (при условията на специален консигнационен договор).
Общото при всички тези сделки е, че активите, които предприятието получава, съхранява
или използва, не стават негова собственост (не са част от имущественото му състояние) и
след настъпване на определено събитие или изтичане на предварително определен срок се
връщат отново в предприятието собственик.
Информацията за тях обаче е важна при характеризиране на имущественото и
финансовото състояние на предприятието.
Друга форма на проявление на тези специални взаимоотношения на предприятието са
условните задължения, които могат да се характеризират като:
 възможни задължения, които са резултат от минали събития и ще бъдат потвърдени
само при настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи
събития, които предприятието не може изцяло да контролира, или4
 настоящо задължение, резултат от минали събития, за погасяването на което не е
вероятно да бъде необходим паричен поток от ресурси (намаление на
икономическата изгода) или размерът му не може да бъде определен с достатъчна
степен на надеждност.
Условните задължения могат да се развият по неочакван начин. Поради това те се
оценяват постоянно, за да се определи дали се е появила вероятна необходимост от изходящ
паричен поток, свързан с икономически изгоди.
Условните задължения се проявяват под формата на поети гаранции, поръчителства,
задължения по дериватни сделки (форуърди, фючърси, опции, суапи) към други
предприятия и лица. При настъпване на определени условия тези задължения от условни
могат да се превърнат в реални и да окажат съществено влияние върху финансовото
състояние на предприятието. Ето защо създаването на информация чрез счетоводството има
важно значение.
Условните вземания могат да се определят като възможен актив, който е резултат от
минали събития и чието съществуване ще бъде потвърдено само от настъпването или
ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които предприятието не
може изцяло да контролира. Условните вземания възникват в резултат на непланирани
събития, които пораждат възможност в предприятието да постъпи поток от икономически
ползи - например предприятието води дело и изходът от него е несигурен, но съществува
вероятност от икономическа изгода. Условните вземания също се оценяват постоянно, за да
се отрази правилно тяхното представяне във финансовите отчети на предприятието.
В рамките на така очертаните четири групи обекти се проявява динамичният характер на
имущественото състояние на предприятието - това, което ние с вас определяме като
предмет на счетоводството.

Задача за самостоятелна подготовка

"Виктория" АД, гр. Карлово, разполага със следните активи и източници за
финансиране към 31.12.200... г. (в хил. лв.)

1. Сгради 8600 13. Стоки 1400

4
МСС 37.
 2. Получени 14. Продукция 2100
дългосрочни заеми 1100
3. Транспортни 15. Задължения към
средства 3800 бюджета 200
4. Патенти 600 16. Програмни продукти 500
5. Основен капитал 14 900 17. Вземания от клиенти 400
6. Материали 2200 18. Парични средства
в каса 50
7. Задължения към 19. Задължения към
доставчици 600 социалното осигуряване 300
8. Съучастия 900 20. Приходи за бъдещи
периоди 100
9. Офис обзавеждане 1200 21. Парични средства по
разплащателна
сметка 1550
10. Резерви 3500 22. Печалба 1200
11. Предоставени 23. Задължения по
дългосрочни заеми 700 застраховане 800
12. Задължения към 1300
персонала

Иска се:
1. Да се балансират активите с източниците за тяхното финансиране (отговор:
24 000 хил. лв.).
2. Активите да се групират според продължителността на тяхната употреба, а
източниците - според техния произход.
3. Да се определят общият стойностен размер на дълготрайните активи и
стойностният размер по групи - материални, нематериални, финансови.
4. Да се определят общият стойностен размер на краткотрайните активи и
стойностният размер по групи - материални запаси, вземания, финансови
краткосрочни активи, парични средства.
5. Да се определи стойностният размер на собствения и привлечения капитал.

Ключови термини

Предмет на счетоводството - имущественото състояние на предприятието в

двуаспектното му проявление, изразено като динамична величина.

Актив - придобит и контролиран от предприятието ресурс в резултат на минали

събития, от които предприятието очаква да извлече бъдеща икономическа изгода.
Дълготрайни (дългосрочни) активи - материални, нематериални, финансови,
търговска репутация, разходи за бъдещи периоди.

Краткотрайни (краткосрочни) активи - материални запаси, краткосрочни вземания,

краткосрочни финансови активи, парични средства, разходи за бъдещи периоди.

Пасив - съществуващо задължение на предприятието, което произтича от минали

събития и чието уреждане ще доведе до изтичане на активи, носители на икономическа
изгода. Пасивите на предприятието са дългосрочни и краткосрочни.
 Собствен капитал (нетна стойност на активите) - остатъчната стойност на активите
на предприятието след приспадане на неговите задължения (пасиви). Собственият капитал
включва: основен капитал, резерви и финансов резултат.

Приходи - нарастване на икономическата изгода в предприятието за отчетния период,

изразена в придобиване на активи или намаляване на задължения, което има за резултат
нарастване на собствения капитал.

Разходи - намаляване на икономическата изгода за предприятието през отчетния период,

изразена чрез намаление на активи или увеличение на задължения, което води до
намаляване на собствения капитал.

Литература

1. Душанов, Ив., Обща теория на счетоводството, изд. "Ромина", С., 2003.

2. Динев, М., Обща теория на счетоводството, изд. Тракия-М, С., 2000.
3. Начева, Р., Обща теория на счетоводството, 2 изд., изд. Тракия-М, С., 2004.
4. Димитров, М., М. Павлова, Теория на счетоводството, изд. "Ромина", С., 2005.
5. Трифонов, Т., Теория на счетоводството, изд. Тракия-М, С., 1999.
6. Международни счетоводни стандарти (МСС), Форком, С., 2001.
 Трета глава

ОРГАНИЗАЦИЯ НА СЧЕТОВОДСТВОТО

УЧЕБНИ ЦЕЛИ

След усвояването на материала в тази глава вие ще можете:

 Втора глава

ПРЕДМЕТ НА СЧЕТОВОДСТВОТО

УЧЕБНИ ЦЕЛИ

След като усвоите учебния материал от тази глава, вие ще можете да

отговорите на следните въпроси:

 кой е предметът на счетоводството?

 какви принципи и критерии стоят в основата на класификацията на
обектите на счетоводството?
 кои са характерните особености на активите на предприятието; какво е
тяхното съдържание?
 какви са характерните особености на пасивите (задълженията) на
предприятието като източник за финансиране на неговата дейност?
 какво е съдържанието на собствения капитал на предприятието като
елемент на източниците за финансиране на неговата дейност?
 кое обуславя динамичния характер на имуществото на предприятието?
Кои критерии се използват за групиране на стопанските операции и процеси?
 защо чуждите активи, условните вземания и условните задължения са
обект на счетоводството? Каква е тяхната характеристика?

За всяка наука и научна дисциплина определянето на предмета е от основно значение,

тъй като трябва да се очертае кръгът от проблеми, които тя ще изследва и изучава, за да
може задълбочено да се характеризират онези факти, явления и процеси от икономиката и
взаимните връзки между тях, за които ще се систематизира съответното знание. Правилното
и точно определяне на предмета ще оказва съществено влияние върху избора на рационална
организация, подходяща технология, точни и надеждни методи и подходи за изграждане на
системата.
В специалната литература по теория на счетоводството различните автори1 по различен
начин формулират предмета на счетоводството. Според проф. Ив. Душанов предмет на
счетоводството е фиксиране и контролиране състоянието и движението на капиталите на
предприемача (собствени и привлечени) в тяхното материално-веществено и парично
въплъщение, с присъщите на тази информационна и контролна система исторически
обусловени и детерминирани методика, оборудване и персонал. Към определенията за пред-

1
Бахчеванов, П. Ч., Обща теория на социалистическата счетоводна отчетност, С., 1958; Бойчев, Б., Т. Тотев, Д.
Спасов, Обща теория на социалистическата счетоводна отчетност, Варна, 1964; Караиванова, К., Счетоводна
информация и нейното място в единната информационна система за стопанско управление, Международен
симпозиум, Свищов, 1972 г., специализирано издание; Караиванова, К., Счетоводната отчетност като отделна
научна област. Предмет и характеристика на счетоводната наука, Трудове на ВИИ "К. Маркс", С., книга 2, 1975 г.;
Тотев, Т., Обща теория на счетоводната отчетност, Варна, 1987; Трифонов, Т., Теория на счетоводството, Тракия-
М, С., 1997; Душанов, Ив., Обща теория на счетоводството, Ромина, С., 1998; Динев, М., Обща теория на
счетоводството, Тракия-М, С., 2000; Начева, Р., Обща теория на счетоводството, Тракия-М, С., 2001; Димитров,
М., М. Павлова, Теория на счетоводството, Ромина, С., 2005.
мета на счетоводството, свързани с капитала и неговия кръгооборот, се придържат и други
автори (Караиванова, К., Счетоводна отчетност и анализ на баланса на селскостопанските
предприятия, С., Земиздат, 1989. Начева, Р., Обща теория на счетоводството, С., Тракия-М,
2001).
Проф. К. Пергелов и проф. Трифонов изясняват предмета на счетоводството от гледна
точка на класическата трудова теория за стойността и го свързват с двойственото
проявление и с интерпретирането на стойността на отчетните обекти като единство на
потребителна и разменна стойност (качествено разнородни потребителни стойности и
качествено еднородни разменни стойности).
За проф. М. Динев предмет на счетоводството е двойственото проявление на
стопанските средства като активи и пасиви, стопанските операции с тях в различните фази
на възпроизводствения процес, стойностните им величини към даден момент, техните
изменения във времето и в пространството и получените от това резултати.
В литературата съществуват и други определения за предмета на счетоводството, но за
целите на нашия учебник не е необходимо те да бъдат посочвани. От направения преглед
може да се направи извод, че е трудно да се наложи една-единствена (безспорна)
дисциплина. За да достигнем до "нашето" определение за предмета на счетоводството, ние
ще постъпим по-рационално и ще търсим отговори на въпроса: за какво (за кои обекти) ще
се създава счетоводна информация? За тази цел ще очертаем приложното поле на
счетоводството като информационна система - това е стопанската дейност на
отделното предприятие като съвкупност на взаимно свързани стопански операции и
процеси.
Но дейността на отделните предприятия е различна и по характер, и по размери - това са
различни промишлени, търговски, транспортни, селскостопански и други предприятия;
банки, застрахователни, пенсионноосигурителни и инвестиционни дружества, различни
бюджетни предприятия (учебни и здравни заведения, научни и културни институти и др.).
Независимо от различията от гледна точка на съдържанието и обема в дейността на всички
тези предприятия има нещо общо - всички те разполагат с определени стопански средства
(активи), а тези стопански средства (активи) имат определен конкретен състав и
изпълняват определена функционална роля в дейността на предприятието. Общото е и в
това, че стопанските средства (активите) имат конкретен произход (източник за
финансиране) и предназначение. Една част (при някои предприятия - основната) те
получават от собствениците; друга част са отпуснати кредити от банки; трети са
задължения към други предприятия и лица; реализираната печалба от дейността на
предприятието е другият източник.
И така всеки източник обуславя съществуването на определени стопански средства с
конкретно функционално предназначение и всеки конкретен актив има съответен източник
на придобиване и образуване. Съвкупността от всички стопански средства, с които
осъществява дейността си дадено предприятие, и техните източници за финансиране
формират неговото имуществено състояние.
В резултат на осъществяваната дейност в предприятието стопанските средства
(активите) се променят както по количество, състав и функционална роля, така и по
източници на образуване и произход. В основата на тази промяна стоят извършваните
стопански операции и процеси, които придават динамичен израз на имущественото
състояние на предприятието.
Следователно предмет на счетоводството е имущественото състояние на
предприятието в двуаспектното му проявление, изразено като динамична величина2.

2
Вж. Тотев, Т., Д. Спасов и кол., Обща теория на счетоводството, В., ИК "Галактика", 1991.
Или счетоводството ще изучава не само състоянието на активите и техния произход, но и
измененията, които ще настъпват в тях в резултат на протичащите в предприятието
стопански операции и процеси. На тази основа ще формираме няколко основни групи
обекти, свързани с предмета на счетоводството:
 стопански средства (активи);
 източници на стопански средства;
 стопански операции и процеси;
 чужди средства и условни вземания и задължения.

1. СТОПАНСКИТЕ СРЕДСТВА (АКТИВИТЕ) КАТО ОБЕКТ

НА СЧЕТОВОДСТВОТО - СЪЩНОСТ И КЛАСИФИКАЦИЯ

Стопанските средства като част от имуществото на предприятието в счетоводството се

наричат активи на предприятието. Това понятие е предпочетено, тъй като средствата се
намират постоянно в движение, в активно състояние, в резултат на което се осъществява
дейност в предприятието и се добавя стойност (създава се богатство). Според общите
разпоредби на Международните счетоводни стандарти (МСС) активът е придобит и
контролиран от предприятието ресурс в резултат на минали събития, от които
предприятието очаква да извлече бъдеща икономическа изгода. Няколко са характерните
особености на това определение:
1. Активът е придобит и контролиран от предприятието ресурс, т.е. той е негова
собственост, и поради това предприятието има право да контролира ресурса, като черпи
икономическа изгода от него. Икономическата изгода от актива може да се реализира по
различен начин:
а) използване самостоятелно или в съчетание с други активи за производство на стоки и
услуги, които предприятието ще продаде;
б) замяна с други активи;
в) използване за погасяване на задължения;
г) инвестиране в други предприятия;
д) разпределяне между собствениците в предприятието.
2. Активът е действителен, а не предполагаем, тъй като е резултат от минали сделки или
минали събития - придобит е в резултат на покупка или е произведен в предприятието,
или е получен от дарение.
3. Ресурсът притежава качествата на актив, когато съдържа икономическа изгода за
предприятието. Бъдещата икономическа изгода, която се съдържа в даден актив, е
потенциалът му да осигури пряко или косвено приток на пари или парични еквиваленти за
предприятието. Този потенциал може да е производствен - като част от оперативната
дейност на предприятието; може да е под формата на пари или парични еквиваленти; или
способност за намаляване на разходите като алтернативен производствен процес;
предприятието може да вложи част от средствата си в друго предприятие под формата на
дял в капитала му или да ги предостави назаем, за което ще получи доход под формата на
дивидент или лихва.
Икономическата изгода се изразява във:
 увеличаване на активите или намаляване на задълженията;
 увеличаване на приходите или намаляване на разходите.
Активите, с които предприятията осъществяват своята дейност, са изключително
разнообразни. Независимо от различията обаче, в състава и икономическото им съдържание
има много общи неща, които позволяват те да бъдат групирани и систематизирани въз
основа на определени критерии и класификационни признаци, за да могат по-лесно да бъдат
изучени. Като такива критерии могат да се използват: икономическото им съдържание,
формата на въплъщение (съществуване); функционалната им роля в дейността на
предприятието, конкретният им състав, степента на обръщаемост (продължителност на
употребата им), степента на ликвидност и др.
Ние отново ще постъпим рационално и ще изберем онези критерии, които имат
съществено значение за организацията на счетоводството. Водещият критерий ще бъде
продължителността на употребата им, а вътре в отделните групи ще държим сметка за
икономическата им същност (конкретен състав и форма на въплъщение) и функционалната
им роля в дейността на предприятието.
Според продължителността на употребата им активите се групират на
дълготрайни (дългосрочни) и краткотрайни (краткосрочни). В основата на този
критерий стои времето, за което инвестираните в различни форми ресурси се възстановяват
в изходната си парична форма. А това определя и начина, по който се черпи
икономическата изгода от тях. Това разграничение има важно значение за финансовото
планиране и осигуряване на предприятието с необходимите финансови ресурси за
непрекъснато протичане на дейността му.
Дълготрайните активи са тази част от активите на предприятието, които
продължително участват в дейността му и икономическата изгода за тях се черпи за срок,
по-голям от 12 месеца (1 година). Според формата на въплъщение и функционалната роля в
дейността на предприятието дълготрайните активи (ДА) биват материални, нематериални и
финансови.
Дълготрайните материални активи (ДМА) участват продължително в текущата
дейност на предприятието и поради това пренасят постепенно (на части) своята стойност в
разходите за производството на продукция или извършването на услуги. Те имат натурално-
веществена форма, използват се за производство и продажба на активи и услуги, за
отдаване под наем, за административни или други специални цели (опазване на околната
среда).
По конкретен състав ДМА включват: земи (в т.ч. подобрения върху земите),
дълготрайни биологични активи (гори, трайни насаждения, продуктивни и работни
животни), сгради, машини, съоръжения, оборудване, транспортни средства, офис
обзавеждане, библиотечни фондове, ДМА в процес на придобиване.

земи и терени

биологични (живи) активи

сгради

Дълготрайни
(дългосрочни) машини и съоръжения
материални
активи
оборудване

транспортни средства

офис обзавеждане

други ДМА
 Схема 2.1

Нематериалните дълготрайни активи също продължително време участват в

текущата дейност на предприятието и пренасят постепенно своята стойност в разходите.
По своята природа това са продукти на интелектуалния труд на човека. В МСС 38
нематериалните активи са определени като непаричен актив, придобит и контролиран от
предприятието, със следните особености:
 нямат материално-веществена форма на въплъщение (физическа субстанция),
въпреки че могат да се съдържат във физическа субстанция или носителят им може
да има физическа субстанция (напр. програмен продукт, чийто носител е дискета);
 употребата им е значима за дейността на предприятието;
 очакваната икономическа изгода е за повече от един отчетен период
(12 месеца).
В групата на дълготрайните нематериални активи (ДНМА) се включват: продукти от
развойна дейност; програмни продукти; права върху индустриална собственост (търсене и
проучване на подземни богатства, концесии за добив на подземни богатства, концесии за
ползване на: крайбрежни ивици, минерални и енергийни ресурси; републикански пътища,
пристанища и летища, води); права върху интелектуална собственост (авторски права,
патенти, лицензии, търговски марки, ноу-хау); ограничени вещни права; права на ползване
и строеж.

продукти от развойна дейност

програмни продукти

Дълготрайни
(дългосрочни) права върху индустриална
нематериални собственост
активи
права върху интелектуална
собственост

ограничени вещни права

права за ползване на строеж

Схема 2.2
 Третият вид дългосрочни активи са финансовите дългосрочни активи (ФДА). Тяхната
форма на въплъщение е финансова. Финансовите дългосрочни активи не участват в
текущата дейност на предприятието. Това са средства, които то е предоставило за
продължително използване на други предприятия под формата на различни финансови
инструменти с цел увеличаване на собствения му капитал чрез участие в разпределението
на създадения от тях доход под формата на дивиденти, наеми, ренти, лихви и други
възнаграждения.
Според функционалното им предназначение ФДА могат да бъдат разделени на
дългосрочни инвестиции и дългосрочни вземания. Дългосрочните инвестиции са
съучастия, ценни книжа и инвестиции в имоти.
Дългосрочни инвестиции в съучастия са дяловете и съучастията, които предприятието
придобива в капитала на т.нар. капиталови дружества - дружества с ограничена отговорност
(ООД), акционерни дружества (АД) и командитни дружества с акции (КДА). Срещу това
участие предприятието получава дялове (в ООД) или акции (в АД и КДА). Според това,
колко голям е размерът на инвестицията, предприятието придобива контролно, значително
или малцинствено участие в дейността на инвестираното предприятие. Икономическата
изгода от направената дълготрайна инвестиция в съучастие е получаването на финансов
приход под формата на дивидент.
Контролно е участието, при което предприятието инвеститор придобива пряко или
косвено повече от 50 % от капитала (от акциите или дяловете), от гласовете или от
членовете на органите за управление на предприятието, в което е инвестирано, и така
получава възможност да ръководи (контролира) неговата финансова и оперативна дейност
и да получава съответните изгоди от това. Двете предприятия се намират във
взаимоотношения на предприятие майка и дъщерно предприятие.
Значителното участие се характеризира с притежание от инвеститора на повече от 20
% от капитала или от гласовете в предприятието, в което е инвестирано. Това му дава
правото да участва при вземане на решения, свързани с финансовата и оперативната дейност, но
не и контрол върху тази дейност.
Малцинствено е участието, когато:
 инвеститорът придобива по-малко от 20 % от капитала и от гласовете в органите за
управление на предприятието, в което се инвестира;
 дъщерно предприятие е инвестирало онази част от нетния резултат от дейността си и
от нетните активи, която не е притежание пряко или косвено на предприятието
майка.
Дългосрочна инвестиция в съучастие е и тази, при която предприятието придобива
дялове или акции в смесено предприятие. Придобиването се осъществява чрез договорно
взаимоотношение, като две или повече страни се заемат със стопанска дейност, която
подлежи на съвместен контрол. Предприятието инвеститор може да бъде съдружник в
смесеното предприятие, когато споделя съвместния контрол, или инвеститор, когато е
само участник в смесеното предприятие, но не участва в съвместния контрол.
В групата на дългосрочните инвестиции в ценни книжа се включват инвестициите,
"държани до падеж", и инвестициите "за продажба".
Необходимо условие за класификацията на финансовите активи като "държани до
падеж" са намерението и възможностите на предприятието да задържи актива до падежа му.
От гледна точка на конкретния им състав в тази група дългосрочни инвестиции
участват:
 дългови ценни книжа на местни и чуждестранни емитенти:
- български държавни ценни книжа (ДЦК) - държавни облигации, гаранционни ДЦК,
съкровищни бонове;
 - ценни книжа на други държави и международни институции;
- общински облигации;
- корпоративни облигации - на местни и чуждестранни компании;
- други дългови ценни книжа - менителници, записи на заповед, банкови акцепти,
съкровищни полици;
 капиталови ценни книжа на местни и чуждестранни емитенти;
 други финансови инструменти:
- хибридни инструменти - привилегировани акции, конвертируеми ценни книжа и
др.;
- компенсаторни инструменти - емитирани от Министерството на икономиката,
Софийска община и др.
Продължителният срок, за който се придобиват дългосрочните ценни книжа, ги
определя като ценни книжа в инвестиционен портфейл.
Към дългосрочните инвестиции се отнасят и инвестиционните имоти. Това са земи
или сгради, или части от тях, които предприятието не използва в текущата си дейност, а
продажбата им не е изгодна за него. Ето защо то ги предоставя с инвестиционен договор за
ползване от друго предприятие, като икономическата изгода е получаваният наем.
Дългосрочните вземания са другата част от финансовите дългосрочни активи. Те са
тази част от финансовите активи, неангажирани в текущата дейност на предприятието,
които то е предоставило за продължителен период (повече от 12 месеца) на други
предприятия срещу заплащане на лихва. Това са вземанията от свързани предприятия
(между предприятието майка и дъщерното предприятие), вземанията по дългосрочни
търговски заеми, по договори за финансов лизинг, по предоставени дългосрочни аванси.

дялове и участия

дългосрочни ценни книжа

Дългосрочни
финансови
активи
инвестиционни имоти

дългосрочни вземания

от свързани предприятия

по дългосрочни търговски заеми

по договори за финансов лизинг

по предоставени дългосрочни
Схема 2.3 аванси
 Законът за счетоводството определя репутацията като вид дълготраен актив.
Репутацията възниква при бизнес комбинации (МСС 22 Бизнес комбинации), когато се
обединяват две отделни предприятия в едно ново предприятие, или се придобива контрол
върху нетните активи и дейности в друго предприятие.
Положителна репутация се получава, когато направените инвестиционни разходи за
придобиване на разграничими активи и пасиви са по-големи от справедливата им стойност.
Това се случва, когато придобитото предприятие (актив) има добър търговски имидж,
известна търговска марка, голяма клиентела, ноу-хау и т.н. Обратно, когато справедливата
стойност на придобитите активи и пасиви е по-голяма от направените инвестиционни
разходи по придобиването, репутацията е отрицателна и се представя в актива на
счетоводния баланс с отрицателен знак (вж. четвърта глава).
И още един елемент на дълготрайните (дългосрочните) активи - разходите за бъдещи
периоди с дългосрочен характер (отсрочени за повече от един отчетен период). Наричат се
още неразпределени (отложени) разходи3 от гледна точка на формата на въплъщение.
Разходите за бъдещи периоди се извършват през текущия период, но имат значение за
следващия или за няколко следващи периода. Какво е основанието този разход да се приема
за актив на предприятието? - той ще донесе икономическа изгода (приход) в друг отчетен
период. Когато настъпи този период, извършеният предварително разход ще се включи в
себестойността на продуктите и услугите и ще бъде съпоставен с реализираната
икономическа изгода от неговото извършване. Примери за такива разходи с отложено
реализиране на икономическата изгода са:
 разходите за основен ремонт (извършеният основен ремонт ще осигури
използването на ремонтирания актив в бъдеще и ще носи приходи, които ще
представляват икономическа изгода от ремонта);
 разходите за учредяване и разширяване - това са разходите при създаване на
предприятието (съдебна регистрация, правни, маркетингови и други проучвания и
консултации, емисия на акции, реклами) и при последващо разширяване на предмета
на дейност;
 финансови разходи за бъдещи периоди (лихви по банкови заеми за целия период на
ползване на заема);
 разходи за наеми и абонаменти с дългосрочен характер.
Краткотрайните (краткосрочните) активи са другата голяма група активи в
предприятието. За разлика от дълготрайните активи те участват еднократно в дейността на
предприятието, пренасят изцяло своята стойност в разходите и очакваната икономическа
изгода за тях се черпи в рамките на 12 месеца (един отчетен период). По аналогия на
дълготрайните активи те също могат да се разделят на материални, нематериални и
финансови, но за целите на по-лесното им изучаване ще обособим пет основни групи:
материални запаси, краткосрочни вземания, краткосрочни финансови активи (инвестиции),
парични средства и разходи за бъдещи периоди с краткосрочен характер.
Към групата на материалните запаси се включват тези краткосрочни активи (КА),
които имат материално-веществен характер и е логично да се очаква, че икономическата
изгода ще е за не повече от един отчетен период. Според функционалната им роля за
дейността на предприятието към тази група се отнасят:
 материали, незавършено производство,
 полуфабрикати,
 продукция,

3
Начева, Р., Обща теория на счетоводството, С., Тракия-М, 2004.
  стоки,
 млади животни,
 животни за угояване.
Краткосрочните вземания нямат натурално-веществена форма и икономическата им
изгода е също в рамките на един отчетен период. Краткосрочните вземания възникват по
различни причини: най-често, когато предприятието продава продукция, стоки и услуги или
излишни активи, без да получи парите в момента на продажбата. Така се появява правото на
предприятието да получи парите в определения срок и на това основание възниква актив
под формата на вземане.
По-съществените случаи на възникване на вземания могат да се обобщят по следния
начин:
 вземания от свързани предприятия за предоставени заеми;
 вземания от клиенти и доставчици за продажба или предоставени аванси;
 вземания по предоставени търговски заеми за продадени стоки и услуги на кредит с
договорена лихва;
 вземания от съучастия за начислени дивиденти;
 вземания по липси и начети от материалноотговорно лице (МОЛ);
 вземания по съдебни спорове с други предприятия и лица;
 вземания по записани дялови вноски - от съдружници и акционери за невнесената
част от записания капитал;
 вземания от държавата за данъци за възстановяване;
 вземания по застраховане - за застрахователни обезщетения при настъпил
застрахователен риск.
Общият размер и структурата на вземанията са изключително важни за финансовото
състояние на предприятието. Нарастването на обема на трудносъбираемите и
несъбираемите вземания може да доведе до финансови проблеми в предприятието и да
затрудни разплащанията му с другите предприятия и контрагенти.
По своята същност краткосрочните финансови активи са ликвидни активи и
представляват алтернативна форма на вложение на свободните средства на предприятието
(по отношение на вложенията в банките) с цел по-ефективното им използване и
реализиране на доходи в кратък срок. Тук се включват всички:
 търгуеми ценни книжа - акции, облигации, ДЦК (облигации и съкровищни бонове,
емитирани от държавата или други държави и международни институции с
инвестиционен рейтинг), които са придобити от предприятието с цел получаване на
печалба, произтичаща от краткосрочни колебания в цените или в дилърския марж;
 изкупени собствени дългови ценни книжа (облигации);
 изкупени собствени акции за поддържане на борсовия им курс и за търгуване;
 благородни метали и скъпоценни камъни за търгуване.
Паричните средства са обособени в отделна група на краткосрочните активи. Това е
най-ликвидната част от активите на предприятието - с тях могат да се извършват всички
разплащания на предприятието. Според конкретния им състав паричните средства могат да
се подредят по следния начин:
 парични наличности в касата и по разплащателни сметки;
 безсрочни депозити;
 срочни депозити;
 акредитиви;
  парични еквиваленти - лесно обратими в парични наличности при незначителен риск
от промяна на стойността - чекове, менителници, записи на заповед;
 блокирани парични средства
Разходите за бъдещи периоди ще се включат към краткотрайните активи на
предприятието с тази си част, която има краткосрочен характер - предплатени наеми,
абонаментни услуги, застраховка на имущество.

Активи
на предприятието

Дълготрайни (дългосрочни) Краткотрайни (краткосрочни)

активи активи

материални материални запаси

нематериални краткосрочни вземания

финансови финансови

търговска репутация парични средства

Разходи за бъдещи периоди

Схема 2.4

Активите на предприятието могат да се класифицират и по критерия степен на

ликвидност. Ликвидността на активите е способността им по-бързо или по-бавно да бъдат
превърнати в пари или в парични еквиваленти, за да участват в текущите разплащания.
Според този критерий активите се разделят на ликвидни и неликвидни.
Ликвидни са краткотрайните активи, които поради своя икономически характер
многократно в рамките на отчетната година се възобновяват в парична форма и се
авансират отново в дейността на предприятието - материални запаси, които са употребени,
произведени и реализирани в рамките на нормалния оперативен цикъл на предприятието;
търговските вземания; търгуемите ценни книжа; наличните пари и парични еквиваленти,
върху които няма запор. Тези активи се наричат още и оборотни или текущи активи.
Неликвидни са дълготрайните активи поради продължителното им участие в дейността
на предприятието и бавното възстановяване на тяхната стойност, откъдето идва и
наименованието им - нетекущи или постоянни.
 2. ИЗТОЧНИЦИТЕ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА АКТИВИТЕ
КАТО ОБЕКТ НА СЧЕТОВОДСТВОТО -
СЪЩНОСТ И КЛАСИФИКАЦИЯ

Двуаспектното проявление на имуществото на предприятието предполага изучаване и на

източниците за придобиване (финансиране) на активите. Ако използваме критерия начин на
придобиване и предназначение, ще обособим две групи източници на активи - собствени и
привлечени (чужди). Можем да използваме и понятията собствен и привлечен капитал. В
случая под капитал ще разбираме стойността на вложените в предприятието активи от
неговите собственици и от други инвеститори.
Собственият капитал на предприятието е стойностен израз на собствените активи
независимо от техния конкретен състав и функционално предназначение. Той изразява
финансовата мощ на предприятието и е свързан със средствата, предоставени от неговите
собственици.
Според МСС собствен капитал (нетната стойност на активите) е остатъчната стойност на
активите на предприятието след приспадане на неговите задължения (пасиви). Това
определение ще стане по-ясно, след като формулираме и обясним понятието пасиви.
Собственият капитал на предприятието се формира от няколко основни елемента:
 Основен капитал. Основен капитал формират капиталовите дружества и според
юридическата форма на предприятието той се проявява като акционерен (за АД и
КДА - парична сума от номиналната стойност на акциите) и дружествен (за ООД и
КД - командитно дружество - парична сума от дяловете на съдружниците). За тези
дружества основният капитал е носител на отговорността на неговите притежатели и
е гаранция за задълженията към кредиторите и различните инвеститори. Особеното в
случая е това, че всеки акционер или съдружник отговаря за загубите на
предприятието и задълженията към кредиторите до размера на дела си в основния
капитал (това е т.нар. ограничена отговорност). Ето защо Търговският закон
регламентира и минимален размер на основния капитал - 5000 лв. за дружества с
ограничена отговорност (ООД), 50 000 лв. за АД (за търговските банки този
минимален капитал е 10 млн. лв.) и задължава търговските дружества той да бъде
вписан в търговския регистър при съответния съд и публично оповестен. Всяко
негово последващо изменение (увеличение или намаление) се извършва при строго
определен ред и се оповестява.
 Резерви (резервен капитал). Създават се основно чрез отчисления от печалбата на
предприятието преди нейното разпределение за дивиденти на собствениците и са
предназначени за покриване на рискове и загуби, на някои неотложни задължения,
свързани с дейността на предприятието. Това са т.нар. целеви резерви. Като елемент
на собствения капитал резервите могат да бъдат още премийни - разликата между
номиналната и емисионната стойност на емитираните от предприятието акции и
облигации, и преоценъчни - свързани с последваща оценка на активи и задължения,
когато справедливата им стойност е по-висока от отчетната им стойност (това ще
бъде разгледано по-подробно в пета глава).
 Финансовият резултат е третият елемент на собствения капитал на предприятието.
Той се проявява като печалба или загуба. Печалба формира това предприятие, при
което общият размер на приходите за периода е по-голям от общия размер на
разходите. Ето защо тя се използва като мярка за ефективността на предприятието
и е източник за формиране на активи, създаден в резултат на текущата му дейност.
 Характеризирането на печалбата винаги е свързано с дефиниране на понятията за
приход и разход.
Приходите могат да се представят като нарастване на икономическата изгода в
предприятието за отчетния период, изразена в придобиване на активи или намаляване на
задължения, което има за резултат нарастване на соб-
ствения капитал (различно от това, което е свързано с вноските на собствениците -
акционери и съдружници).
Разходите представляват намаление на икономическата изгода за пред-
приятието през отчетния период, изразена чрез изтичане или намаление на активите или
увеличение на задълженията, което води до намаление на собствения капитал (отделно от
това, което се дължи за разпределение между собствениците на капитала).
Когато сумата на разходите превишава сумата на приходите в предприятието за периода,
финансовият резултат е загуба. Като мярка за неефективност тя показва колко средства е
загубило предприятието от собствения си капитал и затова се записва с отрицателен знак
във финансовите отчети на предприятието.
Вторият основен източник за финансиране дейността на предприятието е привлеченият
капитал (пасивите). Това са средствата, които предприятието привлича от други
предприятия и лица за по-дълъг или по-кратък период (в някои случаи срещу заплащане на
лихва) за осъществяване на своята дейност. Ако използваме за критерий изискуемостта на
тези задължения, ще формираме два основни елемента на привлечения капитал -
дългосрочни и краткосрочни пасиви. И така стигнахме до понятието пасив:
съществуващо задължение на предприятието, което произтича от минали събития и чието
уреждане ще доведе до изтичане на активи, носители на икономическа изгода. Няколко са
характеристиките на това определение за пасив:
 това са съществуващи задължения, произтекли от минали събития, т.е. те са резултат
на вече осъществени сделки, а не предполагаеми сделки;
 при уреждане на едно съществуващо задължение предприятието обикновено се
отказва от ресурси, носители на икономическа изгода за него. Уреждането на
задълженията може да стане по няколко начина:
- плащане в брой;
- предоставяне на услуги;
- прехвърляне на други активи - стоки или продукция;
- замяна с ново задължение - нов заем;
- превръщане на задължението в собствен капитал (капитализиране на дълга) при
строго определена процедура;
- опростяване на задължението (няма изтичане на икономическа изгода).
Дългосрочните пасиви са задължения на предприятието към различни кредитори и
срокът за тяхното погасяване е повече от една година. От съдържателна гледна точка в
тази група източници за финансиране се включват дългосрочните задължения, приходите за
бъдещи периоди и финансиранията.
Дългосрочните задължения от своя страна включват:
 дългосрочни банкови заеми - със срок за ползване (падеж) над една година и
собствен лихвен процент;
 дългосрочни облигационни заеми - привлечени средства от продажбата на облигации
на физически и юридически лица;
 задължения към свързани производства - дъщерни, асоциирани и с малцинствено
участие за взети от тях дългосрочни парични и търговски заеми;
  дългосрочни търговски заеми - заплащането на доставката или услугата е отсрочено
за повече от една година в специален договор срещу заплащане на лихва;
 отсрочени (за период повече от година) данъци, задължения по получени
дългосрочни аванси, задължения по финансов лизинг и др.
Собственият капитал и дългосрочните заеми формират т.нар. постоянен капитал на
предприятието - капитала, който финансира за по-дълъг период дейността на
предприятието.
Към групата на дългосрочните пасиви се включват и т.нар. приходи за бъдещи периоди
с дългосрочен характер. Основанието ни да бъдат включени в тази група е тяхната същност
- те са постъпили в предприятието през текущия отчетен период, но ще финансират разходи
през следващи отчетни периоди; няма да участват във формирането на приходите и
финансовия резултат за текущия период; пораждат задължение за предприятието да
предостави в бъдеще стока или услуга на "вносителя" им. Тук се включват приходите от
наеми, от такси за обучение и други с подобен характер.
В състава на дългосрочните източници за финансиране могат да се включат с известна
условност и дългосрочните финансирания - това са безвъзмездно получени в
предприятието средства от държавата, общините, различни ведомства, други предприятия
или лица под формата на дарения и правителствена помощ (субсидии или дотации). Във
всички случаи тези средства имат строго целево предназначение - с тях се придобиват най-
вече дълготрайни активи и пораждат задължения към предприятието да ги използва по
определения от дарителя начин.
Краткосрочните пасиви за разлика от дългосрочните са привлечени от предприятието
средства от други предприятия и лица, които се дължат в рамките на отчетния период (една
година). Голяма част от тези задължения възникват в резултат на обичайната дейност на
предприятието и начина на разплащане с други предприятия, лица и държавата. В състава
на краткосрочните пасиви се включват три елемента: краткосрочни задължения, приходи за
бъдещи периоди и финансирания с краткосрочен характер.
Краткосрочните задължения обикновено са с най-голям относителен дял в
краткосрочните пасиви. Това са временно привлечени средства (до 1 година) под формата
на:
 задължения към доставчици - за доставени материали, суровини, стоки и услуги;
 задължения към персонала - за заработените и все още неизплатени заплати и други
допълнителни възнаграждения;
 задължения към бюджета (републикански и общински) - за начислените, но все още
невнесени данъци (корпоративен данък върху печалбата, данък върху добавената
стойност (ДДС), данък върху доходите на физическите лица - служители);
 задължения към осигурителни организации (социални, пенсионни, здравни) - за
начислените в себестойността на продукцията и услугите и реализирани, но все още
невнесени осигуровки;
 задължения към клиенти - за получените от тях аванси срещу бъдещи доставки на
продукция и услуги;
 задължения към банки - за получените краткосрочни банкови кредити;
 задължения за съучастия - за полагащите се на акционери и съдружници дивиденти,
но все още неплатени;
 задължения към свързани лица - дъщерни и асоциирани, за получените от тях
краткосрочни заеми;
 задължения за получени краткосрочни търговски кредити от други предприятия и
лица.
 Краткосрочните приходи за бъдещи периоди са следващият елемент на краткосрочните
пасиви. Така, както вече ги характеризирахме, в техния състав се включват получените
приходи за наеми, предварително събрани абонаменти, такси и др.
Финансиранията са тази част от краткосрочните пасиви, които имат конкретно целево
предназначение - да финансират текущата дейност на предприятието по придобиване на
краткотрайни активи и извършване на текущи разходи. Както и тези с дългосрочен
характер, краткосрочните финансирания са безвъзмездно получени субсидии и дарения.
Краткосрочните пасиви и една част от собствения капитал формират оборотния капитал
на предприятието (схема 2.5).

Източници
на финансиране на предприятието

Собствен капитал Задължения (пасиви)

основен капитал
Дългосрочни Краткосрочни
пасиви пасиви
резерви

дългосрочни
финансов резултат задължения

краткосрочни
задължения

финансирания

приходи за
бъдещи периоди

Схема 2.5

3. СТОПАНСКИТЕ ОПЕРАЦИИ И ПРОЦЕСИ

КАТО ОБЕКТ НА СЧЕТОВОДСТВОТО

Както вече беше характеризиран предметът на счетоводството, стопанските операции и

процеси представляват динамичен израз на имущественото състояние на предприятието. В
своята логическа връзка и единство те изразяват съдържанието на дейността на
предприятието.
Стопанската операция е всяко конкретно изменение в активите и източниците на
тяхното възникване, докато стопанските процеси са съвкупност от взаимно свързани и
последователно осъществявани стопански операции.
 Във всяко действащо предприятие се извършват разнообразни и много на брой
стопански операции. Ето защо възниква необходимост за тяхното групиране и
систематизиране въз основа на различни признаци.
Ако за класификационен критерий използваме фазите на кръгооборота на капитала в
предприятието, ще обособим четири групи стопански операции и процеси, които
съответстват на четирите фази на възпроизводствения процес:
 стопански операции и процеси във фазата на инвестиране (снабдяване) с различни
активи (ресурси) за дейността на предприятието - например "доставка" на
материални и нематериални активи;
 стопански операции и процеси във фазата на производство - извършване на разходи
на активи (влагане на материали, използване на дълготрайни материални активи,
начисляване на работна заплата, изплащане на парични разходи и др.), за да се
създаде готовият продукт или услуга;
 стопански операции и процеси във фазата на размяна - продажба (реализация) на
готовия продукт или услуга, при което стоковата форма се заменя с парична и се
получават приходи;
 стопански операции и процеси във фазата на разпределение, при което финансовият
резултат от дейността на предприятието се разпределя в различни направления, като
една част отново се инвестира.
Съществено значение за организацията на счетоводството има групирането на
стопанските операции в зависимост от измененията, които пораждат в основните обекти на
отчитане - активите и източниците на активи. Според този признак разнообразието на
стопанските операции се ограничава до четири типа:
а) Стопански операции от първи тип, които предизвикват изменения само в активите -
един актив се увеличава за сметка на равностойно намаление на друг актив. При тези
стопански операции общият стойностен размер на активите на предприятията не се
променя. Например: със средства от разплащателната сметка на предприятието са закупени
материали на стойност
50 хил. лв. При тези стопански операции настъпват следните изменения:
 увеличение на материалите (+);
 намаление на паричните средства в разплащателната сметка (-):

(+) А . (-) А.

б) Стопански операции от втори тип, които ангажират само източниците на активи,

като един източник се трансформира в друг източник - единият се увеличава срещу
еквивалентно намаление на другия. При тези стопански операции общият стойностен
размер на източниците за финансиране на активи не се променя.
Пример за такъв тип стопанска операция: с банков заем се изплащат задължения към
доставчици. В резултат на тази стопански операция има:
 увеличение на задълженията към банките (+);
 намаляване на задълженията към доставчиците (-):

+ П - П.

в) Стопански операции от трети тип, при които се увеличават стойностните размери на

активите и на източниците на активи.
 Със стойностния размер на операцията се увеличава размерът на имуществото на
предприятието.

Пример
Доставено е оборудване за 100 000 лв. и не е платено на доставчика според
условията на договора. При тази стопанска операция измененията са следните:
- увеличение на МДА (оборудване) (+);
- увеличение на задълженията към доставчика (+)

+ А + П.

г) Стопански операции от четвърти тип, за които е характерно, че предизвикват

едновременно намаление в активите и в източниците за тяхното формиране.
Пример за такава стопанска операция е изплащане на задълженията към доставчиците за
100 хил. лв. (по предишната стопанска операция) със средства от разплащателна сметка на
предприятието. Измененията в имущественото състояние на предприятието са следните:
- намаление на средствата по разплащателната сметка (-);
- намаление на задълженията към доставчиците (-);

- А - П.

При този тип стопански операции се намалява общият размер на имуществото на

предприятието със стойността на извършената стопанска операция.

4. ЧУЖДИТЕ СРЕДСТВА, УСЛОВНИТЕ ВЗЕМАНИЯ

И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО -
ОБЕКТ НА СЧЕТОВОДСТВОТО

В процеса на осъществяваната от тях дейност предприятията влизат в най-различни по

характер и съдържание взаимоотношения. В едни случаи тези взаимоотношения
предизвикват конкретни изменения в активите и в източниците на тяхното финансиране, а
в други придобиват условен характер, без да променят стойностния размер на
имущественото състояние на предприятието.
Една от формите на проявление на тези взаимоотношения е свързана с временно
използване на чужди материални и нематериални активи под наем; приемане на
материални и нематериални активи като обезпечение срещу предоставени заеми (например
ипотеки, учредени като обезпечение или движимо имущество, прието като обезпечение);
материални активи, приети в предприятието за съхранение, за обработка или
консигнационна продажба (при условията на специален консигнационен договор).
Общото при всички тези сделки е, че активите, които предприятието получава, съхранява
или използва, не стават негова собственост (не са част от имущественото му състояние) и
след настъпване на определено събитие или изтичане на предварително определен срок се
връщат отново в предприятието собственик.
Информацията за тях обаче е важна при характеризиране на имущественото и
финансовото състояние на предприятието.
Друга форма на проявление на тези специални взаимоотношения на предприятието са
условните задължения, които могат да се характеризират като:
 възможни задължения, които са резултат от минали събития и ще бъдат потвърдени
само при настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи
събития, които предприятието не може изцяло да контролира, или4
 настоящо задължение, резултат от минали събития, за погасяването на което не е
вероятно да бъде необходим паричен поток от ресурси (намаление на
икономическата изгода) или размерът му не може да бъде определен с достатъчна
степен на надеждност.
Условните задължения могат да се развият по неочакван начин. Поради това те се
оценяват постоянно, за да се определи дали се е появила вероятна необходимост от изходящ
паричен поток, свързан с икономически изгоди.
Условните задължения се проявяват под формата на поети гаранции, поръчителства,
задължения по дериватни сделки (форуърди, фючърси, опции, суапи) към други
предприятия и лица. При настъпване на определени условия тези задължения от условни
могат да се превърнат в реални и да окажат съществено влияние върху финансовото
състояние на предприятието. Ето защо създаването на информация чрез счетоводството има
важно значение.
Условните вземания могат да се определят като възможен актив, който е резултат от
минали събития и чието съществуване ще бъде потвърдено само от настъпването или
ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които предприятието не
може изцяло да контролира. Условните вземания възникват в резултат на непланирани
събития, които пораждат възможност в предприятието да постъпи поток от икономически
ползи - например предприятието води дело и изходът от него е несигурен, но съществува
вероятност от икономическа изгода. Условните вземания също се оценяват постоянно, за да
се отрази правилно тяхното представяне във финансовите отчети на предприятието.
В рамките на така очертаните четири групи обекти се проявява динамичният характер на
имущественото състояние на предприятието - това, което ние с вас определяме като
предмет на счетоводството.

Задача за самостоятелна подготовка

"Виктория" АД, гр. Карлово, разполага със следните активи и източници за
финансиране към 31.12.200... г. (в хил. лв.)

1. Сгради 8600 13. Стоки 1400

4
МСС 37.
 2. Получени 14. Продукция 2100
дългосрочни заеми 1100
3. Транспортни 15. Задължения към
средства 3800 бюджета 200
4. Патенти 600 16. Програмни продукти 500
5. Основен капитал 14 900 17. Вземания от клиенти 400
6. Материали 2200 18. Парични средства
в каса 50
7. Задължения към 19. Задължения към
доставчици 600 социалното осигуряване 300
8. Съучастия 900 20. Приходи за бъдещи
периоди 100
9. Офис обзавеждане 1200 21. Парични средства по
разплащателна
сметка 1550
10. Резерви 3500 22. Печалба 1200
11. Предоставени 23. Задължения по
дългосрочни заеми 700 застраховане 800
12. Задължения към 1300
персонала

Иска се:
1. Да се балансират активите с източниците за тяхното финансиране (отговор:
24 000 хил. лв.).
2. Активите да се групират според продължителността на тяхната употреба, а
източниците - според техния произход.
3. Да се определят общият стойностен размер на дълготрайните активи и
стойностният размер по групи - материални, нематериални, финансови.
4. Да се определят общият стойностен размер на краткотрайните активи и
стойностният размер по групи - материални запаси, вземания, финансови
краткосрочни активи, парични средства.
5. Да се определи стойностният размер на собствения и привлечения капитал.

Ключови термини

Предмет на счетоводството - имущественото състояние на предприятието в

двуаспектното му проявление, изразено като динамична величина.

Актив - придобит и контролиран от предприятието ресурс в резултат на минали

събития, от които предприятието очаква да извлече бъдеща икономическа изгода.
Дълготрайни (дългосрочни) активи - материални, нематериални, финансови,
търговска репутация, разходи за бъдещи периоди.

Краткотрайни (краткосрочни) активи - материални запаси, краткосрочни вземания,

краткосрочни финансови активи, парични средства, разходи за бъдещи периоди.

Пасив - съществуващо задължение на предприятието, което произтича от минали

събития и чието уреждане ще доведе до изтичане на активи, носители на икономическа
изгода. Пасивите на предприятието са дългосрочни и краткосрочни.
 Собствен капитал (нетна стойност на активите) - остатъчната стойност на активите
на предприятието след приспадане на неговите задължения (пасиви). Собственият капитал
включва: основен капитал, резерви и финансов резултат.

Приходи - нарастване на икономическата изгода в предприятието за отчетния период,

изразена в придобиване на активи или намаляване на задължения, което има за резултат
нарастване на собствения капитал.

Разходи - намаляване на икономическата изгода за предприятието през отчетния период,

изразена чрез намаление на активи или увеличение на задължения, което води до
намаляване на собствения капитал.

Литература

1. Душанов, Ив., Обща теория на счетоводството, изд. "Ромина", С., 2003.

2. Динев, М., Обща теория на счетоводството, изд. Тракия-М, С., 2000.
3. Начева, Р., Обща теория на счетоводството, 2 изд., изд. Тракия-М, С., 2004.
4. Димитров, М., М. Павлова, Теория на счетоводството, изд. "Ромина", С., 2005.
5. Трифонов, Т., Теория на счетоводството, изд. Тракия-М, С., 1999.
6. Международни счетоводни стандарти (МСС), Форком, С., 2001.
 Трета глава

ОРГАНИЗАЦИЯ НА СЧЕТОВОДСТВОТО

УЧЕБНИ ЦЕЛИ

След усвояването на материала в тази глава вие ще можете: