НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ

Виктор Христов

ИКОНОМИКА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

2008 г.
 2

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод ........................................................................................................................3

ЧАСТ I. РЕСУРСНА БАЗА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

Раздел първи: Имущество и капитал на предприятието
Тема първа. Имущество на предприятието........................................................4.
Тема втора. Състав на имуществото на предприятието ....................................9.
Тема трета. Капитал на предприятието..............................................................19
Раздел втори: Политики при управление на предприятието
Тема четвърта. Инвестиционна политика на предприятието...........................43
Тема пета. Политика на разходи на предприятието..........................................67
Тема шеста. Политика по определяне на финансовите
потребности на предприятието...........................................................................90
Тема седма. Политика, свързана с персонал на предприятието.......................95
Тема осма. Политика по икономическо стимулиране в предприятието........106

ЧАСТ II. ИКОНОМИЧЕСКИ АНАЛИЗ НА ДЕЙНОСТТА НА

ПРЕДПРИЯТИЕТО
Тема първа. Същност и съдържание на икономическия
анализ в предприятието. Методи на икономическия анализ..........................110
Тема втора. Анализ на капитала на предприятието.........................................115
Тема трета. Анализ на капиталовата структура на предприятието................121
Тема четвърта. Анализ на дълготрайните активи на предприятието..............128
Тема пета. Анализ на възвръщаемостта на инвестиции на предприятието
в лихвоносен капитал .......................................................................................135
Тема шеста. Анализ на риска и възвръщаемостта от дългосрочни
инвестиции............................................................................................................151
Тема седма. Анализ на печалбата………………………………………………163
Тема осма. Анализ на динамиката на обемите в предприятието…………….170

Заключение………………………………………………………………………174
Приложения……………………………………………………………………...175
 3

УВОД
Целта на курса “Икономика на предприятието” е да запознае студентите и
други интересуващи се с проблематиката за създаването и развитието на
стопанската дейност в предприятията. Тя е разработена с помощта на специфичен
подход, включващ поотделното разглеждане на създаването и на управлението на
инвестирания в предприятието капитал. Този подход има за задача по подходящ
начин да предложи на читателите знания по всеки, включен в разглежданата
проблематика въпрос. Общата задача на курса предопределя и конкретните му
задачи, изразяващи се в:
първо, да дефинира лесно за възприемане разбиране за същността на
имуществото на предприятието;
второ, да разкрие специфичната роля на имуществото за възникване и развитие
на предприятието;
трето, да конкретизира, разграничи и обясни начините за възникване на
имуществото на предприятието и отношенията, които пораждат те;
четвърто, да формулира критериите за разграничение между различните
елементи в състава на имуществото на предприятието и за обособяването им в
групи;
пето, да предложи безспорно разбиране за капитала на предприятието;
шесто, да посочи правната форма за отделянето на имуществото на
предприятието от вложения в него капитал;
седмо, да разграничи видовете капитал, инвестиран в предприятието и
начините на тяхното възникване;
осмо, да формулира основните политики в дейността на предприятието и
изграждащите ги правила за провеждане;
девето, да даде методическата основа на икономическия анализ в
предприятието и да конкретизира инструментариума за неговото провеждане по
отношение на конкретните му обекти.
Книгата съдържа две тематично обособени части. Първата обхваща темите,
свързани с ресурсната база на предприятието. В нея са разработени въпросите за
капитала и имуществото на предприятието, в т.ч. за видовете капитал, инвестиран
в него, за образуване на имуществото му и източниците на това имущество, за
същността, състава и структурата на активите и за характера на инвестициите в
тях. Разгледани са специфичните въпроси за видовете политики на предприятието
по използване на неговите ресурси. Във втората част на книгата се интерпретират
методики за икономически анализ на дейността на предприятието.
Учебникът не би могъл да обхване всички въпроси , свързани със стопанската
дейност на предприето. Значителна част от тях са предмет на изучаване в други
учебни курсове, което носи опасност от ненужно повторение. За това в
съдържанието му са включени въпроси от традиционнта проблематика на
икономиката на предприятието, но третирани съобразно съвременната структура
на икономиката и актуалната бизнес среда.
Ползващите книгата биха увеличили за себе си ефектите от придобитите
знания, ако проявят и допълнителна активност по отношение на решаване на
дадените към темите задачи за упражнение, въпроси и казуси.
Учебникът е предназначен за студентите от дистанционната форма на
обучение на програма “Икономика” в Нов български университет. Авторът му
доц. д-р Виктор Христов е хоноруван преподавател в НБУ.
 4

ЧАСТ I

РЕСУРСНА БАЗА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

Раздел първи: Имущество и капитал на предприятието

Тема първа. Имущество на предприятието

Анотация
В темата имуществото на предприятието се третира като основа на неговата
стопанска дейност. Мащабите на дейността на предприятието и пазарните ефекти
от нея се характеризират като зависими от стойността и състава на това
имущество. Неговото образуване и изменение се подчинява на определени
правила, закрепени в действащото търговско и данъчно право.

Цели
След усвояване на учебния материал по темата читателят ще получи знания за:
- правно-организационните форми на съществуване на предприятията;
- имуществото като част от правната сфера на предприятието;
- начините на образуване на имуществото на предприятието;
- видовете вноски в капитала на предприятието, образуващи имуществото му и
правният им режим;
- факторите за променливостта на имуществото на предприятието.

Въведение
Съвременната икономическа наука се придържа към тезата, че капиталът на
предприятието обективно се състои от оръдия на труда, суровини и всички други
производствени съоръжения, с които могат да се произвеждат стоки и услуги.
Тази материализация на капитала на предприятието е неговото имущество.
Пазарната стойност на имуществото на предприятието е пазарна оценка на
вложения в него капитал.

1.1. Единен режим на предприятията

Според Търговския закон предприятието като като съвкупност от права,
задължения и фактически отношения е ограничено във формите си на съществуване
до пет класически типа търговски дружества:
- събирателни;
- командитни;
- с ограничена отговорност;
- акционерни;
- командитни с акции.
Предприятията, осъществяващи дейността си във всяка една от тези форми, са
юридически лица.

1.2. Същност на имуществото на предприятието

Всяка юридическа личност има пълна правоспособност. Пълната
правоспособност на юридическата личност означава, че тя има своя правна сфера,
 5

т.е. съвкупност от права, задължения и фактически отношения, различна от тази

на участващите в нея физически или юридически лица.
Имуществото на предприятието е онази част от правната му сфера, която има
пазарна стойност1. Имуществото на предприятието, следователно е различно от
имуществото на лицата - негови собственици. В тази разделеност на имуществото
е основният юридически белег на всяка юридическа личност и в частност на
търговското дружество, като основна правно-организационна форма на
предприятието. Разграничаването на имуществото на търговското дружество от
това на неговите членове разграничава имуществата, от които могат да се
удовлетворяват неговите кредитори и кредиторите на участващите в него лица.

1.3. Образуване на имуществото на предприятието

Предприятието, независимо от формата, в която осъществява дейността си,
образува имуществото си по три класически начина:
- чрез вноски на учредилите го лица в капитала на предприятието;
- чрез вноски на същите, или други лица при последващи увеличения на
капитала;
- в резултат на текущата дейност на предприятието.
От тези три източника се финансира придобиването на имуществото от
предприятието. Следователно имуществото на предприятието са инвестираните
средства на неговите собственици при неговото създаване и развитие.

1.4. Видове вноски в капитала на предприятието

Предмет на вноски в капитала на предприятието могат да бъдат всички видове
притежавани от вносителите имуществени права. Законът различава и различно
урежда паричните и непаричните вноски.
1.4.1.Парични вноски
Това са паричните плащания на собствениците на предприятието, извършени
при неговото учредяване или при последващото увеличение на капитала. Парите
като всеобщ еквивалент на всички стоки са универсална форма на имуществото на
предприятието. Това обстоятелство поражда и основна роля на паричните вноски
при формиране на имуществото му. Размерът на паричната вноска на всеки от
собствениците на предприятието в капитала му зависи от уговорения му размер,
който не може да е по-малък от предвидения в закона минимум и от дела на всеки
собственик в капитала.
1.4.2. Непарични вноски
Внасянето на всички други имуществени права, освен парични средства, е
непарична вноска. Към предмета на непаричната вноска има две изисквания:
- да не бъдат публична собственост;
- да имат пазарна стойност.
Първото изискване е свързано с обстоятелството, че предприятията,
функциониращи като търговски дружества са субекти на пазарното стопанство, в
което публичните имоти не са в обращение.
Второто изискване е свързано с отразяване на вноските в стойността на
капитала на предприятието. В него те трябва да бъдат включени според пазарната
им оценка, за да може капиталът да бъде реален, т.е. да изразява минималната
пазарна стойност на имуществото, в което е инвестиран.
1
В.ж. Лучников Светослав, Преобразуване и обединяване на търговски
дружества, с.45, СЮБ, 1992 г .
 6

1.4.3. Видове непарични вноски

1.4.3.1. Прехвърляне на вещни права
Правото на собственост се прехвърля по начина, по който се прехвърля
собствеността на вещта, която е негов предмет. За вещи, за чието прехвърляне се
предвижда нотариална форма или друга особена форма или ред, дружественият
договор, или устава на дружеството е достатъчен за прехвърляне на
собствеността. Изискването е към съответния договор или устав да има писмено
съгласие на вносителя с описание на непаричната вноска, основанието на правата
на вносителя и нотариална заверка на подписа му.
Ограничени вещни права, като право на ползване или суперфиция се
прехвърлят или учредяват по същия начин. Внасянето на такива ограничени
вещни права вместо прехвърлянето на собственост има голямо практическо
значение. При внасянето например на вещно право на ползване с прекратяване на
дружеството се прекратява и правото на ползване и вносителят придобива отново
пълно право на собственост. По същия начин може да се ограничи и правото на
суперфиция. И в двата случая описването на правото, на вносителя и неговото
основание да го притежава, съответно да го учредява, е достатъчно.
1.4.3.2. Прехвърляне на други абсолютни права
Правата върху нематериални блага – разходи за учредяване и разширяване,
продукти на научноизследователска и развойна дейност, програмни продукти,
патенти, лицензии, концесии, ноу-хау, запазени марки и др. се прехвърлят също
чрез подробното им описание в дружествения договор или в устава и
обосноваване на правата на вносителя им върху тях.
1.4.3.3. Прехвърляне на права върху вземания
Правата върху вземания се прехвърлят също чрез дружествения договор или
устава, но след като вносителят е представил доказателство, че е уведомил
длъжника за прехвърлянето.
1.4.3.4. Прехвърляне на ценни книжа
Акции и облигации и други права, свързани с тях се прехвърлят с джиро.
1.4.4. Оценка на непаричните вноски
За да се осигури реалност на капитала на предприятието непаричната вноска
трябва да се оцени предварително и да се определи нейната пазарна стойност в
момента на оценката. Това е законова процедура, която се извършва от три вещи
лица. Оценката на непаричната вноска преди нейното включване в стойността на
капитала на предприятието се налага от обстоятелството, че се допуска при
несъгласие с оценката, вносителят да участва с парична вноска или да откаже да
участва в предприятието.
Направената и приета от вносителя оценка служи за определяне на
стойността, с която внесената вещ, вещно право или права върху нематериални
блага ще бъдат вписани в актива на баланса на предприятието, като със същата
стойност в пасива на баланса ще се увеличи стойността на капитала. Обикновено
непаричните вноски се оценяват по предполагаемата цена на продажбата или по
справедливата им пазарна стойност. Тази оценка е гаранция за кредиторите на
дружеството каква част от вземанията си биха удовлетворили с продажбата на
тези вещи и права.
1.4.5. Прехвърляне на правата върху обекта на непаричната вноска
Правото върху обекта на непаричната вноска, според правната уредба, се
придобива в момента на възникване на предприятието. Това означава, че
 7

предприятието до вписването на обстоятелствата, свързани с непаричната вноска,

е титуляр на другите права върху нея, например правото на ползване.
1.4.6. Невъзможен предмет на непарична вноска
1.4.6.1. Вноска под форма на бъдещ труд или услуга.
Вноската не може да има за предмет бъдещ труд или услуга. Така разпорежда
нормативната уредба2, имайки предвид, че вноската под формата на труд или
услуги нито е достатъчно идентифицирана и индивидуализирана, нито може да се
оцени, нито може да служи за обезпечение на кредиторите.
1.4.6.2. Вноска под формата на обикновено ползване на една вещ
Обикновеното ползване е право, което се отстъпва чрез договор за заем за
послужване, наем, или по друг начин. За разлика от вещното право на ползване,
това право е облигационно. Тази характеристика поставя въпроса може ли това
право да се предостави чрез договор за дружество или устав на дружество.
Отговорът на този въпрос е във възможността това право на обикновено ползване
да бъде оценено, да бъде включено в активите на предприятието и да служи за
имуществено покритие на част от капитала му. Възможно е това право да се оцени
чрез уговорения наем, но това не решава въпроса. За да стане част от имуществото
на предприятието, това право на ползване трябва да се впише в актива на баланса,
а това е невъзможно без пряката оценка на самото право.

1.5. Променливост на имуществото на предприятията

Имуществото на предприятието се намира в положение на постоянно
движение. Във всеки определен момент то има определено съдържание, отразено
в актива на баланса на предприятието. Реалността на имуществото на
предприятието зависи от неговата реална оценка. Според Закона за
счетоводството всички налични материални ценности, ценни книжа и валутни
средства се показват по баланса в края на годината задължително по текущи
пазарни цени, ако те са по-ниски от тези, по които съответните вещи и права са
били отчетени до тогава. Отразяването на поскъпването на активите, а и на
пасивите в сравнение със стойностите, по които дотогова са се водили в баланса
на предприятието се допуска само по ред, установен от Министерския съвет.

Резюме
Предприятието като като съвкупност от права, задължения и фактически
отношения е ограничено във формите си на съществуване до пет класически типа
търговски дружества. Предприятията, осъществяващи дейността си във всяка една
от тези форми, са юридически лица. Имуществото на предприятието е онази част
от правната му сфера, която има пазарна стойност. Разграничаването на
имуществото на търговското дружество от това на неговите членове разграничава
имуществата, от които могат да се удовлетворяват неговите кредитори и
кредиторите на участващите в него лица.
Предприятието образува имуществото си по три класически начина:
- чрез вноски на учредилите го лица в капитала на предприятието;
- чрез вноски на същите, или други лица при последващи увеличения на
капитала;
- в резултат на текущата дейност на предприятието.
Предмет на вноските при образуване на имуществото на предприятието могат да
бъдат пари, вещи, вещни права и други права. Според спецификата на предмета си
2
Търговски закон, чл. 72 (5).
 8

вноските са парични и непарични. Непаричните вноски са ограничени в

предмета си. Невъзможен предмет на непарична вноска е бъдещ труд или услуга,
поради липса на възможност за пазарна оценка на ефектите от тях, както и вноска
под формата на обикновено ползване на една вещ. Последното е право, което се
отстъпва чрез договор за заем за послужване, наем, или по друг начин. За разлика
от вещното право на ползване, това право е облигационно. За да стане част от
имуществото на предприятието, правото на обикновено ползване на една вещ
трябва да се впише в актива на баланса, а това е невъзможно поради
невъзможност за пряка оценка на това право.

Допълнителни въпроси за самоподготовка

1. Кои са петте класически типа търговски дружества, в рамките на които са
ограничени формите на съществуване на предприятието?
2. Коя е общата характеристика на всички търговски дружества?
3. Кои са трите класически начина, по които предприятието образува
имуществото си?
4. Колко и какви са видовете вноски в капитала на предприятието?
5. Кои права, притежавани от вносителите са предмет на непарични вноски в
капитала на предприятието?
6. Кои права не могат да бъдат предмет на непарична вноска?
7. От кой фактор зависи реалната оценка на имуществото на
предприятието?

Терминологичен речник
Предприятие – вид организационно-структурно подразделение в икономиката
на страната, в което се извършва определена завършена стопанска дейност.
Търговско дружество – обединяване на две или повече лица за извършване на
търговски сделки с общи средства. В предвидени от закон случаи може да се
учреди дружество и от едно лице.
Имуществото на предприятието - съвкупността от средства на
предприятието, която има пазарна стойност и се отразява в парично изражение в
актива на баланса му.
Парична вноска - паричните плащания на собствениците на предприятието,
извършени при неговото учредяване или при последващото увеличение на
капитала.
Непарична вноска - внасяне на други имуществени права, освен парични
средства, извършени при неговото учредяване или при последващото увеличение
на капитала.

Помощна литература и източници на информация по темата

1. Търговски закон, обн. ДВ, бр. 48 от 18 юни 1991 г.
2. Лучников Светослав, Преобразуване и обединяване на търговски дружества,
СЮБ, 1992 г .
3. Душанов Иван, Терминологичен речник по счетоводна отчетност, Г.
Бакалов, Варна, 1979.
4. Закон за собствеността, Паралакс, София, 1996.
 9

Тема втора. Състав на имуществото на предприятието

Анотация
Основа за изясняване на състава на имуществото на предприятието, което е
цел на темата, е фактът, че съвкупността от средствата на предприятието,
образуваща неговото имущество, намира парично отражение в лявата страна на
счетоводния баланс на предприятието под наименованието Актив3. Това
обстоятелство дава основание да се приеме, че посочената съвкупност се състои
от: дълготрайни активи - сгради, машини, съоръжения, стопански инвентар,
транспортни средства и др. и краткотрайните активи - материални запаси,
парични средства, вземания, разходи за бъдещи периоди.

Цели
След усвояване на учебния материал по темата читателят ще получи знания за:
- същността и ролята на дълготрайните активи за осъществяване на
стопанската дейност в предприятието;
- за същността и ролята на краткотрайните активи за поддържане на дейността
на предприятието;

Въведение
След изясняване на същността и начините на създаване на имуществото на
предприятието логически следва въпросът за неговия състав. Различните видове
средства на труда, предмети на труда и другите производствени фактори,
обединени в предприятието с цел производство на стоки и услуги, имат своя
специфична роля при осъществяване на дейността му. Тази специфика на ролята
им ги разграничава по между им.

2.1. Дълготрайни активи

2.1.1. Определение
Това са големи еднократни парични разходи на предприятията,
представляващи дългосрочна инвестиция в обекти на тяхната собственост,
необходими за осъществяване на дейността им, от които те очакват бъдещи
доходи.
Става ясно, че когато се говори за дългосрочни инвестиции в предприятието се
има предвид влагане на пари в придобиване на дълготрайни активи. Този паричен
разход на предприятията е еднократен и се характеризира като първоначален
отлив на капитал. Този разход се възстановява в резултат на бъдещото използване
на придобитите активи, чрез създавания от тях доход.
2.1.2.Характеристика на дълготрайните активи
а. Веществената част на дълготрайните активи (ДА) запазва натуралната си
форма в продължение на много производствени цикли.
б. През периода на тяхното използване ДА пренасят на части стойността си в
разходите за дейността на предприятието, чрез амортизационните отчисления,
чиито данъчен статут е на присъщи разходи на фирмата за възстановяване на
излизащите от употреба ДА. Поради характера им на действително неизвършени
разходи (некасови разходи), амортизационните отчисления едновременно
3
Душанов Иван, Терминологичен речник по счетоводна отчетност, с. 19,
Г. Бакалов, Варна, 1979.
 10

намаляват облагаемия доход на предприятието и увеличават нетните му парични

приходи.в. Доходът, от който се възстановяват извършените разходи за
придобиване на ДА в предприятията, съдържа печалбата след данъци, създадена в
резултат на производственото използване на тези активи и амортизационните
отчисления за същите активи.
г. Дълготрайните активи включват и такива инвестиции на предприятията,
които носят доход под форма на дивиденти, лихви и други форми на
разпределение на доход чрез тях. Тези активи са неамортизируеми и доходът от
тях, възстановяващ извършената инвестиция не включва амортизационните
отчисления и има друг състав.
2.1.3. Класификация на дълготрайните активи
Три са групите на дълготрайните активи:
а. материални – земи, гори, сгради, машини, съоръжения, оборудване,
транспортни средства и стопански инвентар;
б. нематериални ДА – разходи за учредяване и разширяване на предприятието,
продукти от научна и развойна дейност, патенти, лицензии, концесии, ноу-хау,
фирмени марки.
в. финансови ДА – участия в други предприятия, ценни книжа – акции,
облигации и други, свързани с тях, дългосрочни финансови инвестиции –
дългосрочни заеми.
2.1.4. Дълготрайни материални активи (ДМА)
а. Състав, структура и оценка на ДМА
• състав
- производствени ДМА – сгради, машини, съоръжения, оборудване,
транспортни средства и стопански инвентар;
- непроизводствени – битови и жилищни ДМА
• структура
- производствена – изразява относителния дял на всеки от
елементите(сгради, машини, съоръжения, оборудване, транспортни средства и
стопански инвентар) в състава на ДМА;
- технологична – изразява дела на различните технологични разновидности
на ДМА в рамките на отделния елемент;
- възрастова – изразява дела на ДМА по възраст;
- икономическа – изразява съотношението между активната (машини,
съоръжения, оборудване, транспортни средства) и пасивната част (сгради,
стопански инвентар) на ДМА.
• оценка
Оценката на ДМА е необходима, за да се отчита правилно изменението в
ДМА.
- натурална оценка – предназначението й е да се установи наличността на
ДМА в съответния натурален измерител. Тази оценка се извършва чрез
инвентаризацията на ДМА;
- стойностна (парична) оценка – предназначението й е да се установи обема
на ДМА, изхабяването, възстановяването и използването им. Тази оценка за един
и същи ДМА може да има различна стойност, според признака, по който се
извършва тя:
- ако е съобразена с момента на придобиването, или с момента на заменяне на
актива с нов, стойностната оценка на ДМА е по първоначална стойност ,
проявяваща се в три разновидности - цена на придобиване, себестойност и
 11

продажна цена - и по възстановителна стойност, която е равна на цената на

ДМА в момента на възпроизводството му;
- ако е съобразена със състоянието на ДМА към момента на оценката,
стойностната оценка на ДМА е по пълна първоначална стойности по остатъчна
стойност.
б. Изхабяване и амортизация на ДМА
· Изхабяване
Това е процес на постепенната загуба на стойност и потребителски свойства от
ДМА, съответстваща на физическото и морално им изхабяване. Икономическата
същност на изхабяването на ДМА се изразява в постепенна загуба на стойността
им в съответствие с пренесената стойност в стойността на произведената с тях
стоки и услуги.
- Физическо изхабяване на ДМА е свързано с постепенната загуба на
потребителски свойства от ДМА в резултат от тяхното използване, вследствие на
физическото им износване. Има и фактори, които водят до физическо износване
на ДМА, без да са използвани. Това са факторите на средата, в която се намират
ДМА.
- Моралното изхабяване на ДМА се установява чрез съпоставяне на
възстановителната стойност на остарялото и на заместващото го ново
оборудване, с което се изработва продукция със същото предназначение. По-
точното определяне на степента на морално изхабяване на ДМА се извършва
чрез съпоставяне на производителността на остарялото с производителността
на новото оборудване.
Пример:
Производителността на една машина е 8 изделия на час. Новата машина, с
която би могло да се замени използваната, е 15 изделия на час. Каква е степента на
морално изхабяване на използваната машина?
Решение:
Кс
МИ = —————
Кн

8
МИ = ———— = 53 %
15

МИ – морално изхабявяне в %
КС - производителност на съществуващата машина;
Кн - производителност на новата машина.

· Амортизация на ДМА
Това е процесът на пренасяне на стойността на ДМА върху стойността на
произведените с тях стоки и услуги в съответствие с физическото и моралното им
изхабяване.
- Формиране на амортизациите
Амортизационните отчисления (АО) се формират според избрания метод за
начисляване на част от стойността на дълготрайните активи през годините на
експлоатацията им, в разходите на произведените стоки.
 12

Амортизационните отчисления са паричен израз на онази част от стойността на

ДМА, която се включва в цената на произвежданите с тях стоки и услуги за всяка от
годините на тяхната експлоатация.
Целта на амортизацията е постепенно да се набере парична сума която да
служи за финансиране на подмяната на излизащите от употреба ДМА. АО не са
действителен паричен разход за фирмата. Те остават като нейни свободни
парични средства. От финансова гледна точка АО са разход за дейността на
фирмата, свързан с възстановяване на излизащите от употреба ДМА. Поради
тази особеност АО не се облагат с данък.
Тези особености в данъчния статут на АО поставя въпроса за
разпределението на годишните суми на АО (ГСАО) по години от срока на
експлоатация на ДМА.
Това разпределение е в зависимост от прилаганите методи на амортизация на
ДМА.
2.1.5. Методи за амортизация на ДМА
* Линейни методи - когато сумата на АО е една и съща за всички години от
срока на експлоатация на ДМА.
* Нелинейни методи - когато сумата на АО е различна за всички години от
срока на експлоатация на ДМА.
Годишната сума на амортизационните отчисления (ГСАО) се изчислява
посредством годишни норми на амортизация (ГНА), изразени в процент.
ГСАО се получава като първоначалната стойност на ДМА се умножи по
ГНА за съответната година на експлоатация на ДМА и се раздели на 100, т.е.

ПСДМА х ГНА
ГСАО = ––––––––––––––––
100

Линеен (равномерен) метод на амортизация

При този метод ГНА се определя, като първоначалната стойност на ДМА

(ПСДМА), изразена като 100 %, се раздели на срока на експлоатация на ДМА
в години .

ПСДМА (100%)
ГНАл = ––––––––––––––––––––––––––––––––––––
срок на експлоатация на ДМА в години

където:
ГНАл - линейна годишна амортизационна норма

или
100
ГНАл = ––––––
t
където:
ГНАл - линейна годишна амортизационна норма;
100 - стойността на ДМА, изразена като 100 %;
t - брой на годините в срока на амортизация.
 13

При този метод ГСАО може да се изчисли и непосредствено, т.е.:

ПСДМА
ГСАОл = ––––––––
t
където:
ПСДМА - първоначална стойност на ДМА;
ГСАОл - годишна сума на АО при линейна (равномерна) амортизация.
Пример:
Да се изчисли ГНАл и ГСАО на една машина с първоначална стойност 500
х.лв. и срок на експлоатация 5 години, като се приложи линейния метод на
амортизация.
Решение:

100
ГНАл = –––––– = 20 %
5
500 000 х 20
ГСАОл = –––––––––––––––– = 100 000 лв.
100
или
500 000
ГСАОл = –––––––– = 100 000 лв.
5

Недостатъци на линейната амортизация:

* Линейната амортизация не отразява достоверно процеса на физическото
изхабяване на ДМА, което в началото на срока на експлоатация е по-слабо а към
края на този срок се ускорява.
* Еднаквите годишни суми на АО не съответстват на размера на годишните
парични постъпления през различните периоди от експлоатацията на ДМА.
* Линейната амортизация ограничава възможностите на фирмите да
управляват финансовите си резултати в свой интерес.
За да се нагоди по-добре процесът на амортизация към процеса на
физическото износване на ДМА тя може да бъде съзнателно ускорявана или
забавяна.

Нелинейни методи на амортизация

Методи на дегресивна нелинейна амортизация

*Метод на сумата на числата (кумулативен метод)
При този метод ГНАн се изчислява като отношение между броя на годините,
оставащи до края на срока на амортизация на ДМА, и сумата от числата,
означаващи поредните номера на годините.
Пример:
Да се изчислят годишните норми на амортизация и годишните суми на АО на
ДМА с първоначална стойност 1 000 000 лева и срок на експлоатация 5 години,
като се приложи методът на сумата на числата.
 14

Решение:
№ на Години до ГНАн ГСАОн Набрани АО
годи края на срока ––––––––––––
ната на експлоатация % х.лв. х.лв.

1 5 5/15 33.33 % 333 333

2 4 4/15 26.7 % 267 600

3 3 3/15 20.0 % 200 800

4 2 2/15 13.3 % 133 933

5 1 1/15 6.7 % 67 1000

15 15/15 100.0 % 1000

* Метод на намаляващия остатък (метод на постоянния процент)

При него, също както и при линейния метод, ГНА е една и съща за всички
години на амортизация на ДМА. Особеното на този метод е това, че ГСАОн се
изчисляват от остатъчната стойност на ДМА.
В резултат на прилагането на този метод ГСАОн са най-големи през първите
години от срока на амортизация на ДМА и с течение на времето намаляват.
При прилагането на този метод накрая винаги остава неамортизирана стойност. За да
няма такъв остатък, за последните две години от срока на експлоатация на ДМА
трябва да се начисляват еднакви ГСАОн като неамортизираният остатък от стойността
на актива в началото на предпоследната година се раздели на две.
Колкото по-ниска ГНА се прилага при този метод, толкова по-голям е
неамортизираният остатък от стойността на ДМА в края на срока на експлоатация. За
това линейната ГНАл се умножава по коефициент (КК) по-голям от 1 и след това се
прилага за изчисляване на ГСАОн по метода на намаляващия остатък. Максималният
размер на този коефициент се определя с данъчните закони.
Пример:
Да се изчислят ГСАОн и набраните амортизации по години на срока на
експлоатация на ДМА с първоначална стойност 1 000 000 лева и срок на експлоатация
5 години като се прилага метода на намаляващия остатък, при КК =2.
Решение:

№ Остатъчна с/ст ГНАн ГСАОн Набрани АО

на на ДМА в нач.
годи на годината %
ната х.лв. х.лв. х.лв.

1 1000 40 400 400

2 600 40 240 640
3 360 40 144 784
4 216 40 86.4 870
5 129.6 40 51.84 922.24
 15

Неамортизирана част от ПСДМА: 77.76

За да се избегне наличието на неамортизирана част от първоначалната стойност на

ДМА остатъчната стойност в началото на 4-тата година 216 х.лв. трябва да се раздели
на две равни части, които да се внесат като ГСАОн за 4-тата и 5 -тата година.
Практическото приложение на нелинейната амортизация предполага законова
свобода при избора на метода на амортизация и на ГНА. Само така фирмата законно
може да влияе върху финансовия си резултат, намиращ обобщен израз в облагаемата
печалба.
2.1.6. Дълготрайни нематериални активи
а. Състав
В групата на дълготрайните нематериални активи, както вече се посочи, се
включват:
- разходите за учредяване и разширяване;
.- продуктите от научна и развойна дейност;
патентите, лицензиите, концесиите, ноу-хау, фирмените марки и търговските
права;
- програмните продукти;
- други интелектуални права.
б. Амортизация на ДНА
Законовата регламентация и принципите за амортизацията на ДНА не се
различава от тази за ДМА. По отношение ная амортизацията на тези активи има
само една специфична особеност, че срокът им на амортизация не може да е по-
дълъг от 5 години.
2.1.7. Дълготрайни финансови активи
а. Същност
Дълготрайните финансови активи са вид дълготрайни активи и се отличават от
останалите по това, че са дългосрочни инвестиции, направени с цел да се получат
финансови ефекти за предприятието от права. За разлика от другите дълготрайни
активи върху тях не се начисляват амортизации.
б. Състав
Характер на дълготрайни финансови активи имат:
- съучастията и дяловете;
- ценните книжа;
- предоставените заеми
в. Доход
• от съучастия и дялове
Съучастията и дяловете са основание за получаване на дивиденти от страна на
вносителя на дяловата вноска.
• от ценни книжа
Годишният доход от капиталовите ценни книжа съдържа два елемента:
- годишна лихва или годишен дивидент от нея;
- разликата в цената на ценната книга в края и началото на годината, т.е.:
ΔK(W)t = Lt + Pt – Pt-1,
където:
ΔK(W)t - годишен доход за година t от държането на ценната книга;
 16

Lt - лихва или дивидент за година t от държането на ценната книга;

Pt – цената на ценната книга в края на текущата година;
Pt-1 – цената на ценната книга в края на предходната година;
Pt – Pt-1 – капиталова печалба – положителна, отрицателна или равна на нула.

2.2. Краткотрайни активи

Краткотрайните активи (КА) са инвестираните средства на фирмата, които
участват в текущата й дейност за по-кратък период от време. Те пренасят изцяло
своята стойност върху стойността на произведените продукти и услуги и
извършват кръгооборот в рамките на една година. Създаването на тези активи е
краткосрочна инвестиция, която се възвръща еднократно и наведнъж. Типичен
пример за такава инвестиция е влагането на парични средства от фирмата в
материални запаси.
а.Състав
Средствата на фирмата се инвестират в следните краткотрайни активи:
· материални запаси;
· вземания;
· парични средства;
· разходи за бъдещи периоди.
От гледна точка на участието и значението на краткотрайните активи за
дейността на предприятието те могат да се разглеждат като съставени от
имуществени ценности и имуществени права. В разгледания състав на
краткотрайните активи имуществени права са вземанията , а другите елементи са
имуществени ценности.
В зависимост от мястото, което заемат във възпроизводствения процес,
краткотрайните активи могат да се представят по следния начин:
· краткотрайни активи в сферата на производството, в т.ч.:
- производствени запаси;
- незавършено производство;
- разходи за бъдещи периоди.
· краткотрайни активи в сферата на обращението, в т.ч.:
- готова продукция;
- финансови средства;
- вземания.
Производствените запаси съдържат основно суровините и основните
материали, които образуват субстанцията, основното съдържание на
произвежданите продукти.
В сферата на производството освен производствените запаси значителна част
от краткотрайните активи са под формата на незавършено производство. Това са
незавършените изделия, които се намират на работните места и имат различна
степен на незавършеност.
Краткотрайните активи съществуват и под формата на разходи за бъдещи
периоди. Тези разходи се извършват главно за усвояване на нови видове изделия и
за подготовката им за удвояване. Характерно за тези разходи е, че се извършват за
продукти или услуги, които ще се произвеждат в бъдеще и се възстановяват в по-
късен период чрез постепенно начисляване в себестойността на продукцията.
Важен елемент на краткотрайните активи са финансовите средства, състоящи
се от парични средства в левове и валута и движими ценности. Оценката на
валутните средства се прави в лева по цената им на придобиване. В края на
 17

годината наличните средства в чуждестранна валута се оценяват по пазарния курс

на БНБ. Ако тази стойност е по-ниска от стойността им до момента, разликата се
отчита като финансов разход на предприятието. Движимите ценности се
представляват главно от ценните книжа с голяма ликвидност, т.е. които са обект
на покупко-продажба на финансовия пазар. Към движимите ценности се
причисляват и благородните метали, скъпоценните камъни и други подобни,
собственост на предприятието.
Вземанията са специфична форма на краткотрайни активи, изразяващи права
на предприятието да получи парични средства в левова и валута.
б. структура
Структурата на краткотрайните активи се изразява в относителния дял на
всеки елемент от техния състав към общия им размер. Тя зависи главно от
характера на дейността на предприятието и от принадлежността му към съответна
сфера или отрасъл. Запасите от суровини и материали на склад и готова
продукция са най-големи в хранително-вкусовата промишленост за разлика от
машиностроенето, където незавършеното производство е по-голямо , отколкото в
другите отрасли.

Резюме
Съвкупността от средствата на предприятието, образуваща неговото
имущество, намира парично отражение в лявата страна на счетоводния баланс на
предприятието под наименованието Актив. Това обстоятелство дава основание да
се приеме, че посочената съвкупност се състои от: дълготрайни активи и
краткотрайните активи.
Придобиването на дълготрайни активи е еднократен паричен разход на
предприятието, от който то очаква някакъв бъдещ доход. Следователно този
разход на капитал се възстановява в резултат на бъдещото използване на
придобитите активи, чрез създавания от тях доход. Различните видове
дълготрайни активи създават различен по своя състав доход. Доходът, създаван от
дълготрайните материални и дълготрайните нематериални активи се състои от
печалбата след данъци за съответната година и годишната сума на
амортизационните отчисления. Доходът от дълготрайните финансови активи
съдържа два елемента лихва и капиталова печалба.
Краткотрайните активи са инвестираните средства на фирмата, които участват
в текущата й дейност за по-кратък период от време. Тези разходи не създават
пряко доход за предприятието, а служат за поддържане на непрекъснатост на
дейността му. Следователно инвестираните средства в тези активи трябва да бъдат
възможно най-ниски. Управлението на тази оптимизация се осъществява чрез
параметрите на показателите за обращаемост на краткотрайните активи.

Допълнителни въпроси за самоподготовка

1. Кое обстоятелство дава основание да се приеме, че имуществото на
предприятието се състои от: дълготрайни активи и краткотрайни активи?
2. Кои белези разграничават дълготрайните от краткотрайните активи на
предприятието?
3. Каква е класификацията на дълготрайните активи?
4. Кои са методите на амортизация на ДМА?
5. Какви са предимствата и недостатъците нта различните методи на
амортизация?
6. Кои дълготрайни активи са неамортизируеми и защо?
 18

6. Коя е спецификата при амортизацията на ДНА?

7. Кой вид дълготрайни активи са неамортизируеми и защо?
8. Какъв вид инвестиция е придобиването на дълготрайни финансови активи
от предприятието?
9. Каква е целта на инвестициите на предприятието в краткотрайни активи?

Задачи за самоподготовка
1. ДМА има срок на експроатация 15 г. Фактическият срок на работа на актива
е 8 г. Каква е степента на физическо изхабяване на актива?
Отговор: 53 %

2. Какви са годишните норми на амортизация и годишните суми на

амортизационните отчисления на дълготраен материален актив с първоначална
стойност 2 500 000 лева и срок на експлоатация 5 години, определени по метода
на амортизация “сумата на числата”?
Отговор.
ГНА ГСАО
1 г. 33.3 832500
2 г. 26.7 667500
3 г. 20.0 500000
4г 13.3 332500
5 г. 6.7 167500

Терминологичен речник
Дълготрайни активи - големи еднократни парични разходи на предприятието -
дългосрочна инвестиция в обекти на неговата собственост, необходими за
осъществяване на дейността му, от които то очаква бъдещи доходи.
Изхабяване - процес на постепенната загуба на стойност и потребителски
свойства от ДМА и ДНА, съответстваща на физическото и морално им износване.
Амортизация - процес на пренасяне на стойността на ДМА и ДНА върху
стойността на произведените с тях стоки и услуги в съответствие с физическото и
моралното им износване.
Метод на амортизация – подход на пренасяне на стойността на ДМА и ДНА
върху стойността на произведените с тях стоки и услуги в съответствие с
физическото и моралното им износване.
Дълготрайни финансови активи - вид дълготрайни активи, отличаващи се от
останалите по това, че са дългосрочни инвестиции, направени с цел да се получат
финансови ефекти за предприятието от права.
Краткотрайни активи - инвестираните средства на фирмата, които участват в
текущата й дейност за по-кратък период от време. Те пренасят изцяло своята
стойност върху стойността на произведените продукти и услуги и извършват
кръгооборот в рамките на една година.

Помощна литература и източници на информация по темата

1. Търговски закон, обн. ДВ, бр. 48 от 18 юни 1991 г.
2. Лучников Светослав, Преобразуване и обединяване на търговски дружества,
СЮБ, 1992 г .
3. Закон за корпоративното подоходно облагане, ВИА, София, 2000.
4. Динев Димитър, Ненков Димитър, Финанси на съвременната фирма, DDC,
София, 1992.
 19

5. Георгиев Иван, Основи на инвестирането, София, 1995.

Тема трета. Капитал на предприятието

Анотация
Имуществото и капиталът на предприятието са взаимно свързани. Капиталът е
само покупателна възможност, която чрез инвестирането й в активите на
предприятието се е превърнала в материални и нематериални блага и по този
начин участва в стопанската му дейност. Следователно капиталът на
предприятието е съвкупността от парични средства и вещи на собствениците на
предприятието, създаващи активите му. С понятието “капитал” се изразява
източника на съвкупност от пари , ценности и вещи на предприятието, изразяваща
финансовата му мощ.
След обособяването му като самостоятелен правен субект предприятието е
собственик на вещите и притежател на всички други имуществени права,
съставляващи неговото имущество и записани в актива на баланса му. Срещу
вещите и правата в актива, в пасива стои капиталът, притежаван от вносителя му.
От гледна точка на произхода му капиталът на предприятието е собствен и
привлечен. Собственият капитал е с произход вътре в предприятието от негови
вътрешни източници. Привлеченият капитал е създаден от източници външни за
предприятието. Нарича се още заемен, което означава, че неговото привличане
поражда кредитни отношения между предприятието и собственика на този
капитал, изразяващи се във възникване на задължения към последния.

Цели
След усвояване на учебния материал по темата читателят ще получи знания за:
- същността на капитала на предприятието;
- видове капитал, инвестиран в търговските дружества;
- начините на осигуряване на капитала на предприятието и отношенията, които
пораждат те;

Въведение
След изясняване на същността, начините на създаване на имуществото и
неговия състав следва въпросът за неговите източници. Става дума за капитала на
предприятието, изразяващ източника на съвкупността от пари , ценности и вещи
на предприятието, образуващи неговите активи, с които то произвежда стоките и
услугите.

3.1. Същност на капитала на предприятието

Както всички понятия, станали отдавна шаблонни изрази, научното значение
на понятието “капитал” досега не е нито еднозначно, нито общоприето. Основно и
безспорно разбиране за капитала на предприятието е, че той “не е нито цялото
имущество, нито част от него, нито изобщо имуществото в неговата предметна
реалност. Капиталът е само пазарната стойност на имуществото.” 4 Капиталът е
само покупателна възможност, която чрез инвестирането й се е превърнала в
материални и нематериални блага и по този начин участва в стопанската дейност.
Капиталът като понятие се е появило и съществува във връзка с пазарното
стопанство и стоково-парични отношения и обратно, пазарното стопанство е
невъзможно без паричен еквивалент на всички материални и нематериални
 20

4
В.ж. Лучников Светослав, Преобразуване и обединяване на търговски
дружества, с. 66, СЮБ, 1992 г.
ценности, които участват в него. Следователно пазарното стопанство и пазарните
субекти в него – предприятията, не могат да съществуват без капитал.
3.1.1. Капиталът на предприятието като източник на активите му.
Капиталът на предприятието е съвкупността от парични средства и вещи на
собствениците на предприятието, създаващи активите му. Следователно с
понятието “капитал” се изразява източника на съвкупност от пари , ценности
и вещи на предприятието.
Капиталът не може да бъде разбран извън техниката на двойното
счетоводство. Този подход към разбирането на капитала на предприятието е
дефиниран още в началото на 19-ти век от Лео Гомбер 5 , който твърди: “Не трябва
да се смесва предприятието с неговия притежател капиталист. Те се разграничават
чрез счетоводството, което третира притежателят на предприятието като трето
лице, като кредитор на капитала, който е вложил в него”.
В това твърдение се съдържа вещо мнение за същността на понятието капитал.
За да се направи разбираемо това мнение е необходимо то да се интерпретира,
чрез съвсем елементарно отразяване в системата на счетоводните сметки на
процеса на започването на един бизнес.
За да се започне някаква търговска дейност, човек трябва да създаде своя
фирма, като внесе в нея някаква сума пари. По правилата на двойното
счетоводство с внесената сума трябва да се дебитира сметка Каса в актива на
баланса на фирмата и да се кредитира сметка Капитал в пасива. По най-
елементарен начин това ще изглежда така:
активи пасиви
Д-т (Да дава ) Каса – 10 000 К-т (Да взема) Каса – 10 000

От момента на внасянето му капиталът се отделя от неговия притежател, който

чрез него става кредитор на самия себе си и длъжник на капитала си. Така
капиталът ще контролира дейността на притежателя си и ще я насочва към
запазването и увеличаването си. Все едно, че е взел пари на заем от друго лице.
Обособяването на предприятието като юридическо лице е правна форма
за отделянето на имуществото му от вложения в него капитал.
След обособяването му като самостоятелен правен субект предприятието е
собственик на вещите и притежател на всички други имуществени права,
съставляващи неговото имущество и записани в актива на баланса му.
Срещу вещите и правата в актива, в пасива стои капиталът, притежаван от
вносителя му. Неговите права не са в никакъв случай права върху отделни реални
или идеални части от имуществото на предприятието, а права да се иска паричния
еквивалент на нетна стойност на това имущество след прекратяване на
предприятието и удовлетворяване на вземанията на другите му кредитори.
Според Търговския закон предприятията съществуват и осъществяват своята
дейност под формата на търговски дружества. Единствено изключение от това
правило са държавните предприятия, създадени съобразно чл. 62, ал. 3 от
Търговския закон, които не са търговски дружества. Това е един доста тесен кръг
от предприятия, създадени за всеки отделен случай със закон. Всички останали
частни, държавни и общински предприятия, възникнали чрез внесен капитал и
обособени като юридически лица могат да бъдат само търговски дружества и
обединения на търговски дружества.
 21

5
Leo Gomberg, La science de la comptabilite et son systeme scientifique, с. 66,
1901 г.
Търговският закон ограничава видовете търговски дружества до пет
класически типа:
- събирателни;
- командитни;
- с ограничена отговорност;
- акционерни;
- командитни с акции.
Обединенията на търговските дружества могат да се извършват според същия
закон под формата на консорциум и на холдинг.
Обособяването на търговските дружества като юридически лица опростява и
рационализира иначе сложните отношения, от една страна, между съдружниците
и, от друга страна, между тях и третите лица.
В търговските дружества капиталът им е разпределен на дялове или акции
според вида на дружеството, притежавани от отделни лица. Правата на тези лица,
притежатели на капитал, се свежда до правото им на членство в дружеството и се
изчерпват с правомощията, които това членство им предоставя съобразно
дружествения договор, устава и закона и вида на дружеството. Тези права , както
и в случая, когато капиталът на предприятието не е разпределен на акции или
дялове, не са права на собственост върху конкретни части от имуществото на
търговското дружество. Правото да се получи дял при прекратяване на участието
в търговско дружество на определено лице, не е право да се получи част от
имуществото му, а само право да се иска съответстващата на дела парична
стойност от това имущество в края на месеца, през който е прекратено членството.

3.2. Видове капитал, инвестиран в търговски дружества

От гледна точка на произхода му капиталът на предприятието е собствен и
привлечен. Собственият капитал е с произход вътре в предприятието от негови
вътрешни източници. Той може да бъде основен, допълнителен, резервен и
печалба. Привлеченият капитал е създаден от източници външни за
предприятието. Нарича се още заемен, което означава, че неговото привличане
поражда кредитни отношения между предприятието и собственика на този
капитал. Съществуването му е под формата на: заеми – дългосрочни и
краткосрочни; задължения – също дългосрочни и краткосрочни и финансирания.
Проблемът за съотношението между собствения и привлечения капитал в
предприятието е важен за ефективността и бързината на възстановяването на
собствения капитал на предприятието. Основен критерии при избора на това
съотношение е получаването на най-голям чист доход в предприятието или най-
голям чист доход на единица собствен капитал (на една акция).
3.2.1. Собствен капитал на предприятието
3.2.1.1. Основен капитал
Капиталът, който съдружниците, съответно акционерите, внасят в дружеството
в качеството си на членове, е неговият основен или регистриран капитал. Той се
дели на акции или дялове, които определят членските права на съдружниците,
съответно на акционерите. Най-важната характеристика на основният капитал е,
че той съществува през цялото време на функциониране на предприятието.
Създава се и се регистрира едновременно с него и съществува дотогава, докато
съществува самото предприятие. Величината му е относително постоянна.
 22

Промяната в него се извършва със специално решение на управителния орган на

предприятието и се регистрира в съответния съд.

3.2.1.2. Допълнителен капитал

Този капитал се нарича още запасен. Набирането на допълнителен капитал от
търговските дружества е форма на кредитиране от техните членове със средства,
които не се включват в техните дялове, но при определени условия могат да се
включат. Допълнителният капитал може да се набере и чрез използване на част от
печалбата, която не е разпределена под формата на дивиденти между
съдружниците или акционерите. Той служи основно за покриване на временни
финансови нужди на предприятието, но може да служи и за увеличение на
основния му капитал, чрез превръщането му в допълнителни дялове или акции.
3.2.1.3. Резерви
Този капитал изпълнява функциите на собствения капитал на предприятието,
но в относителна независимост от финансовите му резултати. Набира се чрез
отчисления от печалбата и се използва за финансиране на дейности на
предприятието в относителна независимост от общото му икономическо
състояние. Това означава, че резервите са строго целеви. Наличието на резервен
капитал в предприятието, гарантира осъществяването на такива действия, които са
свързани с:
- осъществяване на рискови инвестиционни проекти;
- стимулиране на иновациите и повишаване на качеството на продуктите и
услугите;
- покриване на загуби;
- спонсориране;
- социално подпомагане;
- доначисляване на дивиденти и лихви и др.;
- допълване на основния капитал и допълнителния капитал на
предприятието.
3.2.1.4. Неразпределена печалба на предприятието
Тя е частта от печалбата след плащане на данъците, която остава след
изплащане на дивидентите на собствениците на капитала. Ако печалбата остане
неразпределена повече от една година, тя се отчита през следващите години в
баланса на предприятието като неразпределена печалба от минали тодини. Както
неразпределената печалба от текущата година, така и тази от минали години,
може да се използва за увеличение на основния капитал, допълнителния капитал
или резервите.
3.2.2. Привлечен капитал на предприятието
Привличането на чужди капитали става под формата на различни форми на
кредитиране на предприятието: обикновеното банково кредитиране; взаимно
кредитиране между предприятията, чрез т. нар. търговски кредити; кредитиране
на предприятието от публиката чрез емитиране от него на облигации и
кредитиране чрез наемане на имущество от други предприятия на лизинг. Тези
възможности показват разнообразието на формите за привличане на чужд
капитал.
В състава на привлечения капитал влизат три основни групи средства:
- заеми;
- задължения;
- финансирания.
Всички те са форми на т.нар. кредитно финансиране на предприятието.
 23

3.2.2.1. Особености на кредитното финансиране във фирмата

а. Кредит
Той е явление, свързано с размяната на стоките с пари. Размяната се
осъществява при условията на обещано по-късно плащане на цената.
Отлагането на плащането е същност на кредитната сделка.
б. Кредитна сделка
Това отделяне поражда риск за предаващия стоката да не получи очакваното
плащане или да не го получи в очаквания размер. Отделяне на момента на
предаването на стоката или услугата от момента на плащането на цената, свързано
с доверието на продавача към купувача, е основна характеристика на кредитната
сделка.
Отлагането на плащането е най-важната характеристика на кредита и е
свързано е с определен риск за кредитора.
в. Предпазване от риск при кредитната сделка
Кредиторът се предпазва от риска чрез гарантиране на вземането си чрез залог
на вещи или ипотека на недвижими имоти на длъжника.
г. Възникване на кредита
Кредитът възниква с появата на парите и е проявление на тяхната функция на
платежна средство, т.е. средство за погасяване на вземания и задължения.
Кредитът е възможност, доверие за получаване на заем в пари.
д. Характеристики на кредита
۰ периоди на кредитното отношение
Те са:
- даването на кредит;
- последващо изпълнение на задължението за плащане.
۰ страни в кредитната сделка:
Те са:
- кредитор – лице, даващо кредита;
- длъжник /дебитор/ - лицето, получаващо стока или пари, без да плати
незабавно.
۰ възникване на дълг
При установяване на кредитното отношение възниква дълг за длъжника, т.е.
задължение за плащане на цената на предадената му ценност или за връщане на
дадените в заем пари.
۰ дълг
Изразява се в иск на кредитора към кредитополучателя за изплащане на
дадените в заем пари, вещи и капитали и др. материални ценности. Дългът е
осъществено кредитно отношение, породило задължението за плащане на
даденото.
е. Кредит и пари
Кредитът е възможност за получаване на пари, както от кредитора, така и от
длъжника. Тази възможност възниква във връзка с функцията на парите като
платежно средство.
ж. Кредит и лихва
Кредитът прехвърля временно едно благосъстояние от кредитора към
длъжника. Първият се лишава от него временно, но възмездно, срещу получаване
на лихва. Така са възникнали банките.
и. Кредит и полици
 24

Задължението за плащане, породено от кредитното отношение, поражда

начина за оформяте на дълга – чрез издаване на полица, която е иск на кредитора
към длъжника за определена сума пари.

3.2.2.2. Видове кредит

а. Търговски кредит
Обект на кредитната сделка са стоки. Кредитът се предоставя в стокова форма.
Длъжникът получава кредит в размер на цената на стоките, срещу който подписва
търговска полица.
Предимства:
-кредитната сделка е бърза;
-спестяват се разходи по обслужването на кредитната сделка;
-подпомага се реализацията на стоките;
-получателят получава капитал, без предварително да има финансов ресурс.
Слаби страни:
-води до затруднения при кредитора, защото получаването на цената на
стоките се отлага за някакъв период от време;
-кредитът е ограничен стойностно до цената на стоките;
-кредитът е ограничен в рамките на определен набор и количества точно
определени стоки;
-това отношение носи висок риск от неплащане на цената на падежа поради
необезпеченост на кредита;
- по-скъп е от банковия кредит, защото освен лихва длъжникът трябва да плати
на кредитора и за риска, който той поема от евентуалното поскъпване на стоките,
дадени на кредит.
Търговски полици
Тъговската полица е удостоверение за кредитно задължение на издателя към
държателя на това удостоверение. Търговските полици имат номинална и
ефективна стойност в зависимост от момента на оценката на кредитното
задължение. Номинална стойност на полицата е сумата, с която ще се погаси
дълга на падежа и съдържа освен размера на дълга при неговото възникване още и
лихва върху него за времето до падежа, т.е.:
N = E + Е.р.Т, или N = E (1 +р.Т),
където:
р – годишен лихвен процент, с който се олихвява дълга по полицата;
Т – срок на полицата, изразен в кратни части от годината;
Е – ефективна (настояща) стойност на полицата (размер на дълга при неговото
възникване);
N – номинална (бъдеща) стойност на полицата към момента на падежа.
Изчисляване на номиналната стойност на полицата е свързано с олихвяване на
ефективната й стойност, към момента на възникването на дълга, за целия период
до падежа. Олихвяването е просто, както се вижда от рационализираният вид на
формула по-горе.
Пример: Да се изчисли паричната сума, с която длъжникът трябва да погаси
дълга си на падежа на полица със срок 3 месеца, ако сумата на дълга при неговото
възникване е 3000 лева, а договореният по полицата годишен лихвен процент е 12
%. Дните в месеца се приемат за 30, а дните в годината за 360.
Решение:
N = E (1 +р.Т)
90
 25

N = 3000 (1 +0.12. ————)

360

N = 3000(1 + 0.12.0.25) = 3000.1.03 = 3090 лв.

Резултатът показва, че на падежа на полицата дългът ще бъде погасен със
сумата 3090 лв.
Ефективна стойност на полицата е сумата, с която ще се погаси дълга във
всеки момент предхождащ падежа. Тя би могла да се изчисли като от номиналната
стойност на полицата се приспадне (сконтира) лихвата за периода от момента на
погасяването на дълга до падежа, т.е.:
Е = N – Sk (сконто, лихва),
където:
Е – ефективна стойност на полицата, с чието плащане се погасява дълга във
всеки момент преди падежа;
Sk - лихва върху дълга на падежа, която се приспада от номиналната стойност
на полицата, когато дългът се заплаща предсрочно, т.е.:
Sk = N.р.Т, следователно:
Е = N – N.р.Т, или Е = N(1 – р.Т), т.е. от номиналната стойност на полицата се
приспада простата лихва върху нея, изчислена за периода от погасяването на
дълга до падежа. Така изчислената лихва се приспада от номиналната стойност,
защото не се дължи от дебитора от момента на предсрочното погасяване на дълга.
Пример:
С каква сума ще се погаси номиналната стойност на полица в размер на 20 000
лева три месеца преди падежа й, ако се прилага сконтов процент в размер на 6.48
% годишно. Дните в месеца се приемат за 30, а дните в годината за 360.
Решение:
Е = N(1 – р.Т),
90
Е = 20 000(1 – 0.0648————) = 20 000.(1 – 0.0648.0.25)
360

Е = 20 000(1 – 0.0162) = 20 000 . 0.9838 = 19676 лв.

Резултатът показва, че три месеца преди падежа полицата ще бъде погасена
със сумата 19676 лв. Сконтото (отбивът от лихвата) е 324 лв.

б. Паричен кредит
Обект на кредитната сделка са парите. Длъжникът получава пари на заем
срещу, който подписва полица, придружена с договор за заем.
۰ Банков кредит
Той е в парична форма. Предмет на тази сделка са парите. Те са стоката, която
се предоставя срещу задължението на получателя да върне парите с цената на
кредита – лихвата. Правната регламентация на банковия кредит защитава
интересите не на лихварите /банките/, а на икономическите субекти, за да
развиват своята дейност с помощта на кредита. Това всяка централната банка
постига с помощта на паричната си политика, насочена както към банките, така и
към икономическите субекти.
Видове банкови кредити
Банковите кредити са различни видове според избрани признаци на
класификация, като: срок на ползване и издължаване; обезпеченост;
предназначение; условия за отпускане; начин на погасяване и др.
 26

Според признака срок на ползване и издължаване, банковите кредити са:

- краткосрочни – до 1 г.;
- средносрочни – до 3 г.;
- дългосрочни – над 3 г.
Според признака обезпеченост, банковите кредити са::
- обезпечени;
- частично обезпечени;
- необезпечени – “кредит на доверие”
Според признака предназначение, банковите кредити са::
- потребителски;
- кредити с производствено предназначение.
Според признака условия на отпускане, банковите кредити са::
- преки;
- непреки /косвени/ - чрез предоставяне на гаранция /акцептен кредит/
Според признака начин на ползване и погасяване, банковите кредити са::
- цялостни;
- траншови
Според признака счетоводно оформяне, банковите кредити са::
- счетоводни /текуща сметка, контокорентни, овърдрафтни/;
- полични.
Контокорентен кредит
Този кредит се нарича още “текуща сметка”, “овърдрафт” или “счетоводен
кредит”.Отпуска се за увеличение на оборотния капитал на длъжника до
получаване на очаквания от него паричен поток. Според договора за кредит,
всички предявени суми по сметката на клиента се плащат от банката, ако той няма
пари по нея, като периодично погасява натрупания дълг, според кредитните
обороти на сметката, извършени от банката.
Ломбарден кредит
Тази кредитна сделка е между купувач на стоки /кредитор/ и продавача им
/длъжник/. Паричният кредит от купувача на продавача се погасява със стоки.
Полични кредити
Те са:
- сконтови
При сконтиране на търговски полици от банка, стоковият кредит се превръща
в банков кредит за длъжника, тъй като дължимата сума по полицата трябва да я
изплати на падежа на сконтиращата банка.
- акцептни
Кредитната сделка между клиента и банката не е в пари, а като гаранция.
Банката акцептира всички полици на длъжник, с който има такъв договор. До
падежа на полиците длъжникът трябва да внесе в банката поличните суми
(номиналните стойности на полиците).
- менителнични
Чрез договор между 3 лица – длъжник /трасант/, неговата банка /трасат/ и
кредитора /поемател/ , длъжникът задължава банката си да плати дълга му на
кредитора. Менителницата (полицата) след акцептиране от банката се превръща в
менителничен кредит.
- авалови
Те са стокови кредити, оформени с полица, гарант на която е банка. При
невъзможност длъжникът да изплати поличната сума, това става задължение на
банката. Такива “авалирани” полици се предпочитат от кредиторите.
 27

Технология на банковото кредитиране

Принципи на банковото кредитиране:
- рентабилност
Този принцип означава, че кредитът се отпуска при доказана доходоносност
на дейността, в която ще се влагат парите;
- ликвидност
Наличието през всеки погасителен период на достатъчно пари в длъжника за
обслужване и погасяване на кредита е негово задължение;
- сигурност
Вземанията на кридитора задължително се гарантират чрез начините за
презпазване от всички възможни рискове.
Процедури на банковото кредитиране:
- приемане на искането за кредит;
- предварително проучване на клиента;
- анализ на кредитосопособността на клиента, включващ установяване от
банката на вида и обема на изпълняваната дейност от клиента и на бюджета на
паричния поток на бизнеса му, достатъчен да обслужва заема /анализ на
платежоспособността на клиента/;
- решение по искането за кредит – искането се отхвърля или се дава ход на
процедурата по отпускане на кредит;
- мнение на кредитния инспектор по отпускането на кредита , включващо
начина на ползването му, срока на ползване, обезпечението /поръчителство,
залози, ипотеки и др./, гаранциите и др.;
- решение за отпускане на кредит;
- договор за кредит;
- предоставяне на средствата по разрешения заем;
- контрол и периодичен анализ на състоянието на кредита от съответен
кредитен инспектор;
- събиране на вземанията при просрочие на плащанията от длъжника на
кредитора.
.в Облигационни заеми
Причини за емитиране на облигации
● Диверсификация на източниците на парични средства и снижаване на
средната цена на капитала.
През последното десетилетие, вследствие на либерализацията във финансовата
сфера на страната, се получи отлив на парични средства от банковата сфера и
пренасочването им към други участници на финансовия пазар. До средата на 90-те
години на миналия век финансовият пазар на страната бе представляван само от
търговските банки.
Дерегулацията на финансовата сфера снижи пазарния дял на банките както в
привличането на депозити, така и в предоставянето на заеми. Появиха се нови
участници на финансовия пазар, създадени със Закона за публично предлагане на
ценни книжа.
Източник на кредит, при новите обстоятелства, вече не са само банките, но и
инвеститорите, купуващи от емитентите или от инвестиционните посредници
дългови ценни книжа и предимно облигации.
Облигациите никога не са единствен източник на кредит за своя емитент.
Всички частни и публични организации, които емитират облигации и пристъпват
към тяхната продажба, получават и заеми от банки, кредитирани са от клиенти,
доставчици и специализирани финансови институции.
 28

Облигациите се отнасят към ценните книжа с фиксиран доход. Общата

характеристика за тях е, че те са дългови ценни книжа с ниска степен на риск.
Чрез тях се реализира стремежа на консервативните инвеститори за защита на
капитала си.
Общовалидната и неизменна обща характеристика на облигациите е
интерпретирана в българския Закон за публично предлагане на ценни книжа,
където е посочено, че те “изразяват прехвърлими вземания за предварително
определен или определяем доход, срещу емитента на ценните книжа, възникнали
вследствие на предоставени му в заем парични средства или други имуществени
средства”6.
От този законов текст става ясно, че инвеститорът, т.е. лицето, което купува
облигациите, предоставя парични средства на издателя им, които чрез издаването
и предаването им на инвеститора , поема обещание, оформено като
договор, да заплати лихва и да погаси главницата при определени условия.
Емитирането на облигации подпомага финансовите стратегии на
предприятиятя по отношение на постигането на следните цели:
 Снижаване на цената на финансиране на капитала
Предоставеният капитал, в зависимост от източника си, има своя цена,
изразена чрез очакваната от инвеститора норма на възвръщаемост от този капитал.
Цената на предоставения капитал, т.е. очакваната от инвеститорите норма на
доходност от този капитал, се образува според формата на предоставения капитал,
срокът, за който се предоставя капитала и рискът, свързан с инвестицията.
Като правило, предприятията предпочитат облигациите пред другите
форми на външно финансиране, например банковите заеми, защото цената е
по-ниска, а дългът се погасява за по-дълъг срок.
Емисията на облигации може да намали цената на капитала, привлечен от
външни източници, ако се използва за заместване на други форми на привличане
на такива средства. По-ниският риск за инвеститорите, купуващи облигации,
гарантиран от изплащането на главницата на падежа и договореният купон, е
основен фактор за снижаване на цената на капитала от този източник;
 Обвързване на приходите и разходите, свързани с инвестицията
Привличането на дългосрочни източници на капитал от предприятията е свързано
с извършването на големи инвестиционни разходи, в резултат на които се
придобиват в собственост на различни материални и нематериални ценности,
носещи постоянен доход. Заемът, чрез емитиране на облигации , обвързва
погасителните вноски по него, изплащани като главница и лихви, с очакваните
приходи от придобитите ценности;
 Управление на риска при използване на облигационния заем
В резултат на осъществяване на финансовата стратегия на предприятията за
обвързване на приходите и разходите от инвестицията, задължението за
изплащане на облигациите може да бъде обвързано с осъществяване на определен
проект, финансиран чрез заема.
 Диверсификация на финансовия риск на емитента на облигациите
Предприятията, като емитенти на облигации, могат да използват пазара на
облигации, за да снижат риска при финансиране на дейността им. Емитирането на
облигации ще им позволи при недостиг на парични средства да избегнат
болезнени мерки, като съкращения на персонал и на средства за работна заплата.

6
Закон за публично предлагане на ценни книжа. Обн., ДВ, бр.114 от 30.12.1999 г.,
чл. 2, ал. 2.
 29

Атрибути на облигациите
Всички емитирани и използвани от предприятията видове облигации имат
няколко общи и постоянни признаци, без които те не могат да съществуват.
Матуритет
Това е срокът на емисията. Строго определено, с понятието “матуритет”се
означава датата, на която емитентът ще изплати главницата или пазарната
стойност на облигацията и ще я изтегли от обръщение.
Купон
Той изразява обявения годишен лихвен процент, като процент от цената в
момента на емитирането на облигациите. Купонът на облигациите никога не се
променя. Ако годишният лихвен процент към емисионната стойност (цената при
емитирането) на облигацията е 10 %, това означава, че нейният купон е 10 %.
Облигация с такъв купон и емисионна стойност 1000 лева носи 100 лева лихва
всяка година.
Текуща доходност.
Тя е ефективният лихвен процент по една облигация, изчислен като отношение
на годишната лихва по купона към нейната текуща пазарна цена. Текущата
доходност се изчислява чрез съотношението:

Годишна лихва по купона в лева

Текуща цена по облигацията

Ако след издаването на облигацията с емисионна стойност 1000 лева и купон

10 % , цената й се е понижила на 800 лева, текущата й доходност ще бъде по-
висока от тази по купона, т.е. 100/800 = 12.5 %.
Обратно, ако цената се е повишила, доходността ще бъде по-ниска от тази по
купона.
Доходност до матуритета
За разлика от текущата доходност, доходността до матуритета съдържа и
капиталовата печалба или загуба, която притежателят на облигацията ще
реализира при изплащането й на матуритета.
Продължителност на живота на облигацията
Този атрибут на облигацията показва в рамките на какъв срок инвеститорът ще
получи половината от дължимите към него плащания за срока на емисията. Ако
две облигации имат един и същи срок на емисията, тази от двете, която има по-
висока доходност , ще има по-малка продължителност на живота, защото
собственикът й получава повече пари за по-кратък срок.
За инвеститорите продължителността на живота на облигациите е основен
показател за риска, свързан с тях. Колкото е по-дълъг животът на облигациите,
толкова е по-вероятно цената им да се промени до настъпването на падежа. По-
големите вариации в цената са носители на висок риск за инвеститорите и те
компенсират този риск с предлагане на по-ниска цена за облигациите.
Видове облигации
Облигациите, емитирани от предприятията за публичните пазари на ценни
книжа попадат в различни групи в зависимост от липсата или наличието на
прикрепени към тях опции (различни видове допълнителни условия). Най-
разпространените измежду тях са:
Облигации с нулев купон
 30

При тези облигации не се плаща текущо лихва. Те се продават по емисионна

стойност, която е по-ниска от номинала им, по който се изкупуват на падежа от
издателя. Разликата между номиналната и емисионната стойност замества
дължимата лихва. Предимството на тези облигации е, че доходът от тях не се
обвързва с конкретна величина на лихвения процент, а само с момента на
покупката им и срока до настъпване на матуритета;
Дългови разписки
Този вид облигации са основен вид, използван от предприятията за
привличане на капитал. Държателят им получава годишна лихва с предварително
фиксиран размер, най-често определен чрез т.нар. “купонен лихвен процент” по
формулата:
Л = К х НСО,
където:
Л – лихва;
К – купон (лихвеният процент на облигацията);
НСО – номинална стойност на облигацията
На определена дата, при настъпване на матуритета, емитентът е длъжен да
изкупи облигацията от собственика й по текущата й цена;
Облигации с право на обратно изкупуване по номинална стойност
Към този вид облигации има опция държателят им на определена дата да ги
продаде на издателя по цена, равна на номиналната им стойност. Тази опция дава
възможност на инвеститора да се възползва от увеличените лихвени равнища по
облигационните заеми и да реинвестира получената номинална стойност при по
висока лихва.
Опцията за обратно изкупуване облагодетелства инвеститора, поради което
облигациите, към които е прикрепена тя, имат по-висока емисионна стойност от
тези, които не дават такова право и носят високи постъпления за предприятията-
емитенти.
Облигации с право на предсрочно погашение
Емитентът на тези облигации прикрепя към тях опция за правото му
предсрочно да погаси главницата. Това право той регламентира чрез посочване на
датата на изтегляне на облигациите и цената на обратно изкупуване, която
обикновино превишава текущата пазарна цена. Разликата между цената за
обратно изкупуване и емисионната стойност на облигацията е премията за
инвеститора, изразяваща полагащата се лихва за срока на държане на
облигацията.
Облигациите с право на предсрочно изкупуване имат по-ниска емисионна
стойност от идентичните им облигации без такова право, поради липсата на
възможност за получаване на лихвата в пълен размер;
Безсрочни (вечни) облигации
Характерното при тях е, че облигациите са невъзмездими, т.е. номиналната им
стойност не се връща на инвеститорите, които получават безсрочно само лихвите
върху вложения капитал. Към тях може да има опция за обратно изкупуване от
емитента.
Облигации без право на рефинансиране
Тези облигации могат да бъдат обратно изкупени от емитента, само ако
паричните средства за това той придобие от продажби на облигации с по-висок
лихвен процент от изтеглените. Издателят няма право да продаде нова емисия
облигации при по-нисък лихвен процент и да използва приходите от продажбите
за изплащане на обратно изкупените облигации с по-висок лихвен процент;
 31

Конвертируеми облигации
Конвертируеми облигации са такива дългови ценни книжа, които дават право
на притаежателят им да ги замени в избран от него момент за точно определен
брой обикновени акции на емитента, по предварително фиксирана цена на тези
акции. В проспекта при публичното предлагане на конвертируемите облигации се
определя разменното съотношение, т.е. броят акции, срещу които може да се
размени всяка облигация. Това съотношение е прието да се нарича “конверсионен
коефициент”, който се пресмята по формулата:

НСКО
КК = ————
КЦ

където:
КК – конверсионен коефициент;
НСКО – номинална стойност на конвертируемата облигация;
КЦ – конверсионна цена на една акция.

Конверсионната цена в разменното съотношение е предварително

определената в проспекта за публично предлагане цена на една акция при
замяната на облигациите с акции.
Конвертируемата облигация се продава по т.нар. конверсионна цена. Тя зависи
от следните фактори:
- пазарната цена на една обикновена акция на емитента;
- приетият в проспекта конверсионен коефициент.
Следователно:
Цк = КК.Цп,

където:
Цк – конверсионна цена на облигацията;
КК – конверсионният коефициент;
Цп – пазарната цена на една обикновена акция на емитента.

Купувачите на конвертируеми облигации обикновено заплащат премия върху

конверсионната им цена. С плащането на премията се отчита обстоятелството, че
по облигациите се плаща лихва до момента, в който те ще бъдат заменени с акции
на емитента;
Облигации с променливи параметри
Има много видове облигации с променливи условия, в зависимост от
прикрепените към тях опции, даващи възможност за промяна на параметрите им.
Такива облигации могат да бъдат със следните характеристики:
- облигации с плаващ лихвен процент
Лихвеният процент по тези облигации може да се променя често в зависимост
от краткосрочните лихвени равнища, или да се променя само веднъж годишно,
свързано с движението на дългосрочните лихвени проценти;
- облигации с опция за увеличение на лихвения процент
Лихвеният процент по тези облигации може да се повиши само веднъж
годишно по формула, дадена с проспекта за публично предлагане на облигациите;
 32

- облигации с инфлационен индекс

Лихвеният процент по тези облигации се индексира с коефициента на
фактическата инфлация през годината. Тази опция предлага на инвеститорите
защита срещу основния риск при инвестициите в облигации – намаляване на
реалния размер на получаваната лихва вследствие на инфлацията;
- облигации с капиталов индекс
Инфлацията се отчита както при индексиране на лихвените плащания, така и
при индексиране на стойността на главницата;
- индексирани облигации с нулев купон
При тези облигации размерът на главницата се коригира с коефициента на
инфлацията, измерен в момента на погасяването й.
Емитиране на облигации
Емитирането и публичното предлагане на облигации от предприятията е
уредено с националното законодателство. Емисия на облигации се допуска само,
ако предприятието-емитент, или инвестиционният посредник, обслужващ
емитента, публикува проспект. Продажбата или записването на облигации без
потвръждаване на проспекта от оторизиран държавен орган е забранено.
В проспекта трябва да се съдържа информация за емитента и за предложените
за продажба облигации. Въз основа на тази информация потенциалните
инвеститори правят оценка на икономическото и финансовото състояние на
предприятието-емитент и на правата, свързани с предлаганите облигации.
Особено важни са предлаганите погасителни планове за изплащане на лихвите и
номиналната стойност на облигациите, както и предлаганите гаранции и защита
на облигационерите при неизпълнение на договорните отношения от емитента.
Проучването на специфичните за всяка емисия конкретни условия, които
предлагат емитентите, е от особено важно значение, тъй като те определят
степента на вероятност за своевременното плащане на лихвите и на номиналната
стойност на матуритета. Вземанията на облигационерите могат да бъдат
обезпечени със залог, ипотека или по друг начин. Първичното публично
предлагане на емисии облигации, за които е предвидено обезпечение, трябва да се
допуска след учредяването му.
Лихвен процент по облигациите
Има няколко възможни начина за определяне на лихвения процент по
емисиите на облигациите. Често използван начин е този, при който емитентът
определя процента в зависимост от пазарните лихвени проценти в деня на
емисията.
Другият метод за определяне на лихвения процент по емисиите на
облигациите са аукционите. Те са с явно наддаване и със запечатени предложения.
Аукционите с наддаване дават възможност на инвеститорите, или на дилърите,
да предлагат цени на облигациите в зависимост от лихвения процент по книжата.
Те имат възможност да предлагат и лихвен процент по облигации, предлагани по
номинал.
Всички предлагани облигации се продават по най-високата цена, по която има
предложения за продажба на цялата емисия.
Представеният подход се прилага и при продажбата на облигации чрез
аукциони със запечатени предложения.
Цени на облигациите
Цената на облигацията обикновено се изразява с процент от емисионната й
стойност, по която тя е продадена при публичното й предлагане. Емисионната
стойност на облигацията се приема за 100. Цените на облигациите се обявяват до
 33

втората цифра след десетичния знак. Цена 97.45 означава, че облигация,

продадена при емитирането й за 10000 ева, струва в момента на обявяването на
цената 9745 лева. Когато цената превиши 100 единици, това означава, че в този
момент тя струва повече, отколкото в момента на издаването й.
Лихвени проценти и цени на облигациите
Цените на облигациите имат динамика обратнопропорционална на движението
на лихвените проценти. Тази зависимост е подчинена на необходимостта да бъде
осигурен твърдият доход по облигацията, т.е. лихвата по купона й при всяка нейна
цена.
Промяната в лихвените равнища е единственият най-важен фактор за
определяне на цените на облигациите. Инвеститорите реализират печалби от
разликите в лихвените проценти, като продават тези с по-нисък процент и купуват
други с по-висок. Това води до уеднаквяване на цените на облигациите от един и
същи вид.
Отражението, което промяната в лихвените проценти може да даде върху
цената на облигациите, може да се изчисли по формулата:

изменение на цената = продължителност на живота на облигацията х

стойността х промяна на доходността

Практическата интерпретация на този подход означава, че ако в момента за 10

облигации инвеститорът е заплатил 1000 лева по цена за една облигация 100 лева,
с 6-процентен купон по нея, при срок до падежа 10 години и 7.66 години живот
на тези облигации, то при понижение на лихвения процент по десетгодишните
заеми, веднага след емисията на 5.9 %, изменението на цената ще се изчисли така:

7.66 х 1000 х (0.060 - 0.059) = 7.66 лева

Новата стойност на облигациите ще бъде 1007.66 лева, а на една облигация

съответно 100.76 лева.
Обратно, ако лихвените проценти по десетгодишните заеми се повишат,
стойността на облигациите ще се намали, докато текущата доходност от тях се
изравни с пазара.
Пазар на облигациите
Първичен пазар
Първичният пазар на облигации е свързан с тяхното публично предлагане.
Инвеститорите купуват облигациите в момента на тяхното издаване. Някои от тях
държат закупените облигации до матуритета.
Вторичен пазар
Основанието за съществуването на вторичния пазар на облигации е интересът
на инвеститорите, чрез активна търговия с тях, да постигнат печалба от разликата
в цените на облигациите, вместо да ги задържат до матуритета.
Възникването на вторичният пазар на облигации е последица от две
обстоятелства:
първо, компютърните информационни системи дават възможност за бърз
достъп до данни за текущите цени на облигациите;
второ, промяната на счетоводната методология наложи облигациите , като
активи на предприятията, да бъдат оценявани по тяхната текуща пазарна цена.
Техните държатели отразяват всички промени в пазарната им оценка, независимо
 34

от това дали са продадени или не. При тези обстоятелства, в определени моменти,
тяхната продажба е за предпочитане пред задържането им.
Типична форма на вторичен пазар на облигации е фондовата борса. Някои
корпоративни облигации се търгуват на нея. Несравнимо по-голям обем
облигации се търгуват на неофициалния пазар, извън борсата.
Сделките на неофициалния пазар с облигации се осъществяват направо между
инвестиционния посредник или дилъра и инвеститора.
Възвръщаемост на облигациите
Възвръщаемостта на облигациите се изразява от ефективният им лихвен
процент. За да се изчисли тя е необходимо да се установи текущата пазарна цена
на облигацията и какъв процент към нея е лихвата по купона й.
Инфлация и възвръщаемост на облигациите
Купона на облигацията може да се разглежда като съставен от два компонента.
Първият е за компенсиране на инфлацията, която се очаква по време на срока на
заема. Вторият е сумата, която инвеститорът изисква за вложениите от него
парични средства в закупуване на облигацията. Сборът от тези компоненти
образува номиналния лихвен процент или купона на облигацията.
Коригираният с разликата между прогнозирания и реалния размер на
инфлацията номинален лихвен процент, е реалният лихвен процент по
облигацията.
Ако очакваният процент на инфлацията се повиши, доходността на
облигациите трябва да се повиши, така че инвеститорът да получи същата
възвръщаемост от тях, както при закупуването им. Това означава, че цената на
облигацията трябва да се понижи.
Цените на облигациите са силно чувствителни към състоянието и динамиката
на макроикономическите параметри и особено към инфлацията, паричната
политика на Централната банка, състоянието на безработицата и т.н.
Намаляване на риска при облигациите
Стремежът на емитентите е системно да намаляват риска, който носят
облигациите за инвеститорите. Този стремеж е свързан с интереса на емитентите
да продадат емисиите при по-нисък лихвен процент и да плащат по-нисък текущ
доход на инвеститорите като снижат по този начин цената на финансирането от
този източник.
Съществуват и са известни няколко начина за намаляване на риска при
облигациите:
Първият е вземанията на облигационерите да бъдат обезпечени със залог,
ипотека или по друг начин. Обезпеченията в полза на облигационерите могат да
бъдат създавани само чрез учредяване на първи по ред ипотеки и залози;
Другият начин е емисиите на облигации да бъдат скрепени с договор–
задължение. Той е юридическо обвързващо обещание на емитента, което се поема
в момента на емисията. С посоченият договор може да се постави изискване за
непрекъснато поддържане на средства в брой от длъжника (емитента), за да се
предпазят държателите на облигации не само от неплащане на лихви, но също и от
обезценка на облигациите от страна на рейтингови агенции в резултат на
ликвидни проблеми на длъжника;
Третият начин е застраховане на облигациите. Емитентът заплаща премия на
застрахователната компания, която гарантира пред държателите на облигациите,
че ще бъдат обслужвани съгласно договорените условия с емитента.
 35

При наличието на такава гаранция, емитентът може да продаде облигациите

при по-нисък лихвен процент и да плаща по-нисък текущ доход на инвеститорите
и да снижи цената на финансиране от този източник.
Четвъртият начин за снижаване на риска при облигациите е чрез формиране
на погасителни фондове. Емитентите гарантират плащанията си на матуритета,
като създават текущо през срока на емисията погасителни фондове, от които ще
плащат на облигационерите както лихвите, така и номиналната стойност на
облигациите на матуритета им.

г. Лизингово кредитиране на фирмите

Лизингът (leasing) е процес на финансиране на активите на фирмата чрез
определен вид наемен договор.
Лизингът възниква посредством договор за наем между две страни -
собственикът на актива, наречен наемодател или още лизингодател и бъдещия
ползвател на актива, наречен наемател или още лизингополучател (лизингар),
който се задължава да плаща наем на лизингодателя за срока на ползване на
актива.
Ползването на активи под формата на лизинг създава права, близки до правата
на техния собственик, тъй като всички ефекти от ползването остават за наемателя.
От тази гледна точка лизингът се счита за една от формите за придобиване на
активи на кредит. Това обстоятелство се потвръждава от регламентите в
счетоводния стандарт за отразяване на лизинга на дълготрайни активи в
счетоводните отчети на наемодателя и наемателя:
- финансов лизинг
В баланса на наемателя стойността на наетия актив през периода на наемане се
отразява и като актив, и като пасив, защото наетото оборудване се използва
постоянно от наемателя.
В баланса на наемодателя отдаденият под финансов лизинг актив се отчита не
като имущество, а като дебиторско вземане на стойност, равна на посочената в
наемния договор.
- оперативен лизинг
В счетоводния отчет на наемателя лизинговите плащания се отразяват като
текущ разход.
В баланса на наемодателя отдаденият под наем актив се отчита в състава на
дълготрайните активи, а изхабяването му се отчита в съответствие с правилата за
отчитане на амортизационните отчисления.
Предметът на договора за лизинг е наемане на дълготрайни материални активи
и дълготрайни нематериални активи.
Видове лизинг
Използват се два вида лизинг - оперативен, наречен още експлоатационен и
финансов, наречен още капиталов.
Оперативен (експлоатационен) лизинг
При оперативния лизинг срокът за наемането на актива е по-кратък от
икономическия срок на изхабяването (срок на годност) на актива. Наемодателят
поддържа, застрахова и ремонтира отдаденият под наем актив. Амортизациите се
начисляват и отчитат при наемодателя и той ползва данъчните изгоди от тях.
Договорът за наем може да бъде прекъснат преди изтичане на уговорения срок
при положение, че икономическите условия правят дисконтираната стойност на
 36

бъдещите лизингови плащания по-големи от стойността на актива в момента на

наемането му. След изтичане на договора или при неговото предсрочно
прекратяване, наетият актив се връща на собственика.
Финансов (капиталов) лизинг
Срокът за наемане на актива при този вид лизинг е дълъг и съвпада с пълното
изхабяване на наетия актив. Съществува възможност, уреждана с наемния
договор, с изтичане на неговия срок наемателят да стане собственик на актива,
като заплати остатъчната му стойност. Поддръжката и ремонтът на актива през
времето на наемането му са за сметка на ползувателя. Наемателят отчита наетия
актив в счетоводния си баланс и като актив (съответен вид имущество), и като
пасив (задължение). Начисляването на амортизациите за наетия актив се извършва
при наемателя и той ползва данъчните изгоди от тях.
Финансова целесъобразност на лизинга
Наемането на актив чрез договор за лизинг, пред възможността да се купи този
актив, създава следните предимства за фирмата:
а) при лизинга не се изисква голяма първоначална инвестиция, тъй като
лизинговите плащания се извършват периодично под формата на анюитети и
финансовата тежест за ползувателя е много по-малка, отколкото ако той би купил
актива;
б) наемането на актив е по-изгодно, отколкото покупката му, тъй като
наемателят прехвърля риска за моралното изхабяване на актива върху
собственика, а при лизинга собственик на вещта е наемодателят;
в) лизинговите вноски намаляват облагаемия доход на наемателя;
г) при финасовия лизинг наемателят начислява амортизациите и ползва
данъчната изгода от намаляването на облагаемия доход;
д) при дългосрочното наемане на актив се създават права у наемателя,
близки до тези на собственика;
ж) при покупка на актива инвестицията може да се обезцени чрез
намаляването на пазарната цена на купеното имущество, при поява на пазара на
нови и по-ефективни машини и оборудване;
з) чисто финансов аспект на предимствата е, че лизинговите плащания
могат да се окажат значително по-ниски, отколкото разходите за придобиването
на актива.
Основни недостатъци на лизинга
Оперативният лизинг създава следните неудобства за наемателя:
- наемателят на актива не начислява амортизации и губи данъчната изгода
от намаляването с тях на облагаемия доход;
- оборудването трябва да се върне след определения в договора срок;
- губи се остатъчната стойност на актива, която отива в паричния поток на
собственика.
Финансовият лизинг има следните недостатъци:
- сборът от сегашните стойности на лизинговите вноски на наемателя,
получени чрез дисконтирането им с изискуемата от собственика норма на доход,
може да е значително по-висока от сегашната стойност на разходите за покупка на
актива;
- остатъчната стойност на актива се губи за наемателя и отива в паричния
поток на собственика.
 37

Разходи при лизинга

Разходи при оперативния лизинг
Разходите при оперативния лизинг (РОЛ) включват лизинговата вноска,
намалена с данъчната изгода от отчитането й като присъщ разход на фирмата-
наемател и увеличена с данъчната изгода, която се пропуска поради
неначисляване на амортизационните отчисления.
РОЛ = Лвн х (1 - Дп) + Ди,
където:
Лвн - лизинговата вноска;
Дп - размерът на данъка върху печалбата;
Ди - данъчна изгода, която се пропуска поради неначисляване на
амортизационни отчисления.
Ди се определя по следната формула:
Ди = АО х Дп,
където:
АО - годишната сума на амортизационните отчисления;
Дп - размерът на данъка върху печалбата.

Пример: Да се определи РОЛ при договор за лизинг за срок от 3 години и

първоначална стойност на актива 210 000 лв. при следните условия:
Лвн = 60 075 лв.;
Дп = 30%;
АО = 70 000 лв. годишно.
Решение:
РОЛ = 60075 х (1- 0.30) + 70 000 х 0.30 = 63 052 лв.
За периода на договора РОЛ е 3 х 63 052 = 189 157 лв.
В този случай наемането на актива е по-изгодно от придобиването му, защото
РОЛ са по-ниски от разходите за придобиване.
Разходи при финансово обвързания лизинг
При този вид лизинг фирмите-наемателки на активи ползват данъчните изгоди
от амортизационните отчисления за наетите активи. Тези данъчни изгоди са
главният мотив за лизинг на активи. При фирми с голям облагаем доход, който се
намалява от начисляването на амортизациите за наетите активи, финансово
обвързаният лизинг е особено изгоден.
Изчисляване на размера на лизинговите вноски
Изчисляване на размера на лизинговите вноски при оперативния лизинг
Вноските при оперативния лизинг се установяват по следния начин:
а) определят се разходите за придобиване на давания под лизинг актив;
б) изчислява се настоящата стойност на данъчните изгоди за собственика на
актива от начисляване през периода на договора за лизинг на АО, според срока му
на изхабяване и при дисконтова норма, равна на изискуемия доход от актива;
в) изчислява се нетният разход на собственика на актива (т. а - т. б);
г) изчисляват се лизинговите плащания преди облагане с данък върху
печалбата;
 38

д) изчислява се изискуемата норма на доход за собственика преди облагане

с данък;
е) изчислява се годишната лизингова вноска по формулата:
Нетния разход на собственика
Годишна лизингова вноска = ————————————————,
∑ PVIFi x (1 + r)
където:
i = 1 ……. n
∑ PVIFi е сборът от дисконтовите коефициенти за годините на договора за
лизинг при норма на дисконтиране, равна на изискуемата норма на доход за
собственика преди облагане с данък;
r - изискуемата норма на доход за собственика преди облагане с данък.
Пример: Да се изчисли размерът на годишната лизингова вноска на наемател
по тригодишен договор за оперативен лизинг на дълготраен актив със стойност на
придобиване 210 000 лв. и срок на амортизация - 10 години. Изискуемият доход от
наемодателя за актива е 10% годишно след плащане на данъци, а размерът на
данъка върху печалбата е 30%.
Решение:
АО = ПСДМА : Т, т.е. 210 000 : 10 = 21 000 лева.
Настоящата стойност на данъчните изгоди за собственика на актива от
начисляване на амортизационни отчисления е:

година аморти- данъчни дискон- Настояща

зации изгоди от тов ст-т на
аморти- коефи- данъчните
зации циент изгоди
лв. лв. к лв.

1 година 21 000 лв. 6 300 0.909 5727

2 година 21 000 лв. 6 300 0.826 5204
3 година 21 000 лв. 6 300 0.751 4731

ОБЩО: 15 662
Нетният разход на собственика на актива е:
210 000 – 15 662= 194 338 лева.
Изискуемата норма на доход за собственика преди облагане с данък е 15%,
изчислена на база на изискуемия доход след облагане с данък 10 %, т.е.
15 % х (1 - 0.30) = 10 %.

194 338 194 338

ГЛВ = —————————————— = ———— = 73 988 лв.
(0.870 + 0.756 + 0.658) х 1.15 2.6266

Изчисляване на размера на лизинговите вноски при финансов лизинг

Изчислява се по формулата:
 39

Разход на собственика
за придобиване на актива
Годишна лизингова вноска = ——————————————,
∑ PVIFi x (1 + r)

където:
i = 1 ……. n
∑ PVIFi е сборът от дисконтовите коефициенти за годините на договора за
лизинг при норма на дисконтиране, равна на изискуемата норма на доход за
собственика преди облагане с данък;
r - изискуемата норма на доход за собственика преди облагане с данък.
Тъй като собственикът на актива не ползва данъчните изгоди от начисляване
на амортизационните отчисления за актива, в числителя на формулата се отразява
разходът му за придобиването на актива.
Пример: Да се изчисли размерът на лизинговата вноска при финансово
обвързан лизинг на актива от предишния пример.
Решение:
210 000 210 000
ГЛВ = —————————————— = ———— = 79 951 лв.
(0.870 + 0.756 + 0.658) х 1.15 2.6266
Правила при вземане на решение за наемане на актив чрез
лизинг или за придобиването му чрез покупка
При вземане на решение за лизинг или покупка на актив е необходимо да се
сравнят настоящите стойности на разходите за лизинг с настоящата стойност на
разходите за придобиване на актива. По-ниската настояща стойност на разходите
е индикатор за финансова целесъобразност на избора.
Правила за определяне на настоящата стойност на разходите за лизинг:
1. Определят се стойностите на годишните лизингови вноски.
2. Изчислява се стойността на годишните данъчни изгоди от лизинговото;
3. Изчислява се годишният разход за лизинга;
4. Дисконтират се съответните годишни разходи за лизинга с дисконтов
коефициент за всяка от годините, съответстващ на дисконтова норма, равна на
изискуемата доходност от актива след плащане на данъци;
5. Сумират се настоящите стойности на годишните разходи за лизинг.
Правила за определяне на настоящата стойност на разходите за покупка
на актив:
1. Определят се годишните амортизационни отчисления за актива;
2. Изчислява се годишната данъчна изгода от начисляването на
амортизациите;
3. Дисконтират се годишните данъчни изгоди и се сумират настоящите им
стойности;
4. Изважда се настоящата стойност на данъчните изгоди от разходите за
придобиване на актива. Полученият резултат се сравнява със сумата на
настоящите стойности на годишните разходи за лизинг.
 40

Резюме
Основно и безспорно разбиране за капитала на предприятието е, че той е само
покупателна възможност, която чрез инвестирането й се е превърнала в
материални и нематериални блага и по този начин участва в стопанската дейност.
С понятието “капитал” се изразява източника на съвкупност от пари , ценности и
вещи на предприятието.
След обособяването му като самостоятелен правен субект предприятието е
собственик на вещите и притежател на всички други имуществени права,
съставляващи неговото имущество и записани в актива на баланса му. Срещу
вещите и правата в актива, в пасива стои капиталът, притежаван от вносителя му.
Следователно обособяването на предприятието като юридическо лице е правна
форма за отделянето на имуществото му от вложения в него капитал.
В зависимост от своя произход капиталът на предприятието е собствен,
възникнал в резултат на функциониране на активите му и привлечен, получен от
вън, от чужди източници. Проблемът за съотношението между собствения и
привлечения капитал в предприятието е важен за бързината на възстановяването
на собствения капитал на предприятието. Основен критерии при избора на това
съотношение е получаването на най-голям чист доход в предприятието или най-
голям чист доход на единица собствен капитал (на една акция).
Образуването на печалбата в предприятието и начисляване на амортизациите
за използваните дълготрайни активи е подходът за образуване на собствените
източници за финансиране на активите на предприятието. Външните източници на
капитал се привличат чрез възникване на различен вид задължения на
предприятието. Такива източници са търговските кредити, банковите заеми,
облигационните заеми и лизинговите споразумения.

Допълнителни въпроси за самоподготовка

1. Какво се изразява с понятието “капитал на предприятието” ?
2. Коя е правната форма за отделянето на имуществото на предприятието от
вложения в него капитал?
3. Кои са видовете капитал, инвестиран в предприятието и кои са критериите
за разграничаването им?
4. Кои са начините за привличане на капитал в предприятието и какви
отношения пораждат те?
5. Какви са мотивите за ползване на търговски кредити от предприятието?
6. Какви са мотивите за емитиране на облигации от предприятията?
7. Кои са предимствата и недостатъците на лизинга?

Задачи за самоподготовка
1. Да се изчисли ефективната стойност на търговска полица с номинална
стойност 100 000 лева, погасена три месеца преди падежа й, ако се прилага
сконтов процент 14.4 % годишно, при търговско сконтиране на полицата. Броят на
дните в годината е 360, а в месеца – 30.
Отговор: 96 400 лева

2. . Как ще се измени цената на облигация, закупена при емитирането й за 850

лева при купон 8 % и матуритет 15 години и продължителност на живота 11.5
години, ако веднага след емитирането лихвеният процент по дългосрочните заеми
се е повишил на 9.5 %?
отговор. – 146. 63 лева
 41

3. Какъв е размерът на годишната лизингова вноска, която трябва да плаща

наемател на дълготраен материален актив с първоначална стойност 140 000 лева
по финансов лизинг за срок 10 години? Изискуемият доход на собственика на
актива след плащане на данъци е 10 % годишно. Нормата на данъка върху
печалбата е 10 %.
отговор: 21439 лева

4. Да се определят разходите, които поема наемателя на актив с първоначална

стойност 140 х.лв. по договор за оперативен лизинг със срок 7 години, сключен
при следните условия:
- размер на годишната лизингова вноска 25465 лева;
- норма на данъка върху печалбата 10 %;
- срок на амортизация на актива 10 години.
отговор. 170229 лева

5. Да се определят разходите, които поема наемателя на актив с първоначална

стойност 140 х.лв. по договор за финансов лизинг със срок 10 години, сключен
при следните условия:
- размер на годишната лизингова вноска 21439 лева;
- норма на данъка върху печалбата 10 %;
- срок на амортизация на актива 10 години.
отговор. 178951 лева

6. Какъв е размерът на годишната лизингова вноска, която трябва да плаща

наемател на дълготраен материален актив с първоначална стойност 140 000 лева
по оперативен лизинг за срок 7 години. Срокът на амортизация на актива е 10
години. Изискуемият доход на собственика на актива след плащане на данъци е 10
% годишно. Нормата на данъка върху печалбата е 10 %.
отговор. 25465 лева

Терминологичен речник
Капитал - източник на съвкупност от пари , ценности и вещи на
предприятието.
Кредит - явление, свързано с размяната на стоките с пари при условията на
обещано по-късно плащане на цената.
Търговски полици - удостоверение за кредитно задължение на издателя към
държателя му.
Номинална стойност на полица - сумата, с която ще се погаси дълга на
падежа.
Ефективна стойност на полица - сумата, с която ще се погаси дълга във всеки
момент предхождащ падежа.
Облигации – вид лихвоносни дългови ценни книжа, емитирани от
правителството, местните органи на властта, банки, други финансови институции
или фирми.
Матуритет - датата, на която емитентът ще изплати главницата на
облигацията и ще я изтегли от обръщение.
Купон - обявеният годишен лихвен процент, като процент от цената в момента
на емитирането на облигациите
Текуща доходност - ефективният лихвен процент по една облигация, изчислен
като отношение на годишната лихва по купона към нейната текуща пазарна цена.
 42

Доходност до матуритета – текущата доходност по една облигация,

коригирана с капиталовата печалба или загуба, която притежателят на
облигацията ще реализира при изплащането й на матуритета.
Продължителност на живота на облигацията – срокът, в който
инвеститорът ще получи половината от дължимите към него плащания за срока на
емисията.
Лизинг – съглашение със собственика на имущество да предостави на другата
страна ползуването му за определен срок на определена цена.

Помощна литература и източници на информация

1. Търговски закон, обн. ДВ, бр. 48 от 18 юни 1991 г.
2. Лучников Светослав, Преобразуване и обединяване на търговски дружества,
СЮБ, 1992 г .
3. Христов Виктор, Обща и корпоративна финансова теория, ИМН, Пловдив,
2005 г.
4. Христов, Виктор, Корпоративен икономически анализ, ИМН, Пловдив,
2007.
5. Ангов Константин, Речник на банкови термини, Пеликан-алфа, София, 1994.
6. Лизингът. Финансов и правен аспект, София, 1996.
 43

Раздел втори: Политики при управление на предприятието

Тема четвърта . Инвестиционна политика на предприятието

Анотация
Финансовите въпроси, които трябва да реши ръководството на всяка фирма
при осъществяване на стопанската й дейност могат да се обособят в две основни
групи:
Първата група въпроси са свързани с решаването на проблема колко пари и в
какви активи да се инвестират, така че ефектът от инвестицията да бъде най-
голям;
Втората група въпроси е свързан с проблема от какви източници да се набавят
необходимите парични средства.
Отговорите на първата група въпроси са инвестиционните решения във
фирмата, подчинени на водената във фирмата инвестиционна политика. Тя е
съвкупност от ръководни правила и принципи при инвестирането на паричните
средства на фирмата в активи. Целите на инвестиционна политика на
предприятието се изразяват в увеличението на стойността на предоставения от
различни източници капитал, свързано с увеличаване на пазарната цена на
активите, в които е инвестиран капиталът.
Двете групи въпроси се разглеждат както независимо едни от други, така и във
взаимна връзка. Предмет на разглеждане в настоящата тема е първата група
въпроси, т.е. водената във фирмата инвестиционна политика.
Фирмата инвестира паричните си средства в едни или други материални и
нематериални активи с цел увеличаване на стойността на предоставените от
различните инвеститори източници на капитал. Преценката в какви активи да
инвестира паричните си средства тя постига чрез оценка на ефекта от
инвестирането в съответните активи, прилагайки съответни методи. Методите,
прилагани при оценка на възвръщаемостта на средствата, инвестирани в
дълготрайни активи се различават от тези, използвани за оценка на ефекта от
инвестираните средства в краткотрайните активи на фирмата. Разликата в
използваните методи е съобразена с различната роля на двата вида активи при
осъществяване на стопанската дейност във фирмата. Дълготрайните активи са
фактор за увеличение на стойността на инвестирания капитал, а краткотрайните –
гарантират непрекъснатостта на стопанската дейност.

Цели
След усвояване на учебния материал по темата читателят ще получи знания за:
- . целите на инвестиционна политика на предприятието;
- същността на процеса на инвестиране в дълготрайни материални активи на
предприятието;
- капиталовото бюджетиране като процес на оценка на възвръщаемостта на
изразходените средства за придобиване на дълготрайни материални активи от
предприятието;
- методите на капиталово бюджетиране;
- влиянието на прилаганите методи на амортизация върху възвръщаемостта на
инвестицията в ДМА;
- прилагането на методите на капиталово бюджетиране при оценка на
конкретен инвестиционен проект.
 44

Въведение
Инвестирането на капитала на собствениците на предприятието и на другите
инвеститори в подходящи активи е процес, от който те очакват някакви бъдещи
доходи. Оценката на доходността от вложения капитал е в основата на вземането
на решение от тях за придобиването на съотгветните активи. Инвестиционната
политика в предприятието се формира в резултат на тази оценка. Капиталовото
бюджетиране като процес на оценка на възвръщаемостта на капитала, инвестиран
в дълготрайни активи, е аналитична основа за формиране на инвестиционната
политика в предприятието

4.1. Цели на инвестиционна политика на предприятието

Инвестирането на пари в активи се извършва, за да се постигнат следните
ефекти за предприятието:
а) увеличаване на стойността на предоставения от различни източници
капитал;
б) увеличаване на пазарната цена на активите му.
Влагането на пари от предприятието за придобиване на дълготрайни
материални активи и на краткотрайни материални активи е процес на
инвестиране в реални активи.

4.2. Инвестиране в дълготрайни материални активи

Инвестирането в дълготрайни материални активи (ДМА) е влагането на
големи еднократни разходи на предприятието от които тя очаква някакви бъдещи
доходи. Тези разходи се наричат капиталови, първоначални или
инвестиционни, включват се на части в стойността на произвежданите стоки и
услуги и се възвръщат постепенно с постъпленията от продажбите на стоките и
услугите.
Получаването на доходи от ДМА е свързано и с извършването на разходи по
използването на тези активи. Тези разходи се наричат текущи
(експлоатационни). Те се начисляват изцяло в разходите на предприятието през
годината, през която са направени.
4.2.1. Класификация на инвестициите в ДМА
В зависимост от целта им, инвестициите в ДМА се подразделят на групи, всяка
от които се характеризира с различна степен на риск за инвеститорите и
свързаната с този риск различна изискуема възвращаемост. Тези групи са:
а) принудителни инвестиции - за повишаване на техническата безопасност
на труда и за опазване на околната среда. Инвестициите са задължителни и са без
особени изисквания за възвръщаемост;
б) инвестиции за придобиване на ДМА - за осъществяване на
производство на стоки и услуги при определени експлоатационни разходи.
Изискуемата от тях възвръщаемост трябва да не е по-ниска от доходността при
някаква алтернативна инвестиция със същата степен на риск;
в) инвестиции за запазване и разширяване на пазарни позиции и
запазване на репутацията на предприятието- за обновяване на ДМА с цел
повишаване на продажбите, икономии на текущи разходи и ползване на данъчни
изгоди от преждевременното изваждане на остарели ДМА;
г) инвестиции за проникване в нови сфери на бизнеса - за
диверсификация на дейността и редуциране (намаляване) на риска;
 45

д) рискови инвестиции - за проникване в недостатъчно разработени

области на бизнеса, в които конкуренцията и насищането с капитали са ниски.
Изискуемата доходност е висока, но може да бъде отложена в бъдещето.
4.2.2. Капиталово бюджетиране
За да се вземе правилно решение за инвестиране на средствата на
предприятието в ДМА, се извършва сравняване, оценка и избор на инвестиционни
варианти. Този процес най-общо се изразява с понятието капиталово
бюджетиране.
Капиталовото бюджетиране е процес на анализ, сравняване, оценка и
избор на инвестиционни варианти (проекти за инвестиране в ДМА) с цел
получаване на максимална възвръщаемост на изразходените средства и
максимална пазарна оценка на предприятието, изразена чрез стойността на
капитала му.
При капиталовото бюджетиране се изготвя план, с който се детайлизира
процесът на приходи и разходи от инвестициите в ДМА за определен период от
време.
Етапи на капиталовото бюджетиране:
- определят се инвестиционните (капиталовите) разходи, т.е. разходите по
доставката или изграждането на ДМА;
- изчисляват се текущите разходи, свързани с експлоатация на ДМА за
определен период от време след въвеждането им в действие;
- изчислява се цената, която фирмата трябва да заплати, за да си набави
необходимия паричен капитал;
- изчисляват се бъдещите парични приходи от инвестициите в ДМА;
- определя се величината на бъдещите нетни парични приходи от
експлоатацията на ДМА чрез приспадане от бъдещите парични приходи на
текущите разходи, цената на капитала и дължимите данъци. Нетните парични
приходи съдържат годишната сума на амортизациите и годишната нетна печалба
на фирмата (печалбата след плащане на данъци);
- определя се величината на нормата на дисконтиране за осъвременяване на
бъдещите нетни парични приходи. Нормата на дисконтиране по принцип съвпада
с възвръщаемостта на алтернативната инвестиция със същата степен на риск;
- изследва се “чувствителността” на нетните парични приходи при промяна
в размера на бъдещите парични приходи, текущите разходи и нормата на
дисконтиране;
- намира се сегашната стойност на бъдещите нетни парични приходи и се
съпоставя с размера на инвестиционните разходи.
Фази на капиталовото бюджетиране:
Първа фаза - установяване на разходите по придобиването на ДМА.
Втора фаза - изчисляване на паричните приходи от инвестицията.
Трета фаза - сравняване и анализ на инвестиционните разходи и паричните
приходи от инвестицията.
Четвърта фаза - избор на вариант за инвестиране на капитал в ДМА.
През първата фаза има отлив на капитал от инвеститора.
През втората фаза има приток на капитал към инвеститора.
През третата фаза отливът на капитал се сравнява с притока на капитал.
 46

През четвъртата фаза се избира инвестиционен вариант в зависимост от

оценката на степента на превишаването на притока на капитал над отлива, чрез
изследване на чувствителността на нетните парични приходи на всеки вариант.
4.2.2.1. Методи на капиталово бюджетиране
В зависимост от подхода при анализа, сравняването и оценката на
инвестициите се използват различни методи на капиталово бюджетиране,
включително и на комбинации от тях. Към тези методи се отнасят:
- метод “чиста настояща стойност”;
- метод “вътрешна норма на рентабилност (възвращаемост)”;
- метод “срок на откупуване”;
- метод “индекс на рентабилността”;
- метод “анюитети”.
Метод “чиста настояща стойност”
При този метод първоначалният отлив на капитал при инвестирането на
средствата в ДМА най-напред се съпоставя с хронологичен ред от бъдещи нетни
годишни парични приходи от инвестицията. Те включват част от стойността на
ДМА, под формата на амортизации и прираст на капитала под форма на печалба,
оставаща в предприятието след плащане на данъците, т.е.:
- Ко + НПП1 + НПП2 + ... + НППn,
където:
НППi = ГАОi + НПi, (i =1...n);
НППi (i=1...n) - нетните парични приходи за съответната година;
ГСАОi (i=1...n) - амортизационните отчисления за съответната година;
НПi (i=1...n) - нетната печалба за съответната година (печалбата след плащане
на данъци).
След това се изчислява настоящата стойност на нетните парични приходи за
съответните години чрез дисконтирането им, т.е.:

НПП1 НПП2 НППn

НС = ————— + ————+...+————,
1+r (1+r)2 (1+r)n

където:
НС - сумата на нетните парични приходи за съответните години от периода на
експлоатация на ДМА, дисконтирани към момента на въвеждането му в действие.
Съкратеният вид на горната формула е:
НППt
НС = ————,
(1+r)t
където:
НППt (t=1..n) - очакваните нетни парични приходи в края на година t от
експлоатацията на ДМА;
r - годишната норма на дисконтиране (годишна възвръщаемост на
алтернативната инвестиция).
 47

Накрая се изчислява нетната настояща стойност на инвестицията, т.е.

абсолютният размер на изгодата от влагането на капитал в точно определени
ДМА, а не в алтернативна инвестиция със същата степен на риск, т.е.:

НПП1 НПП2 НППn

ННС = - Ко + ———— + ——— +... + ————
1+r (1+r)2 (1+r)n

Отрицателният паричен поток на първоначалните разходи се сумира с

очакваните нетни парични приходи, дисконтирани към момента на извършването
на инвестицията.
Съкратеният израз на горната формула има вида:

∑ НППt
ННС = - Ко + ————, t = 1 ..........n
∑ (1+r)t

Резултатите от прилагането на метода могат да се интерпретират така:

а) когато ННС е положителна величина, оценяваната инвестиция е по-
доходоносна от алтернативната и се приема;
б) когато ННС е отрицателна величина, оценяваната инвестиция е с по-
ниска възвръщаемост от алтернативната, поради което се отхвърля;
в) когато ННС е равна на 0, оценяваната инвестиция е с еднаква
възвръщаемост с алтернативната, което означава, че няма основание да бъде
предпочетена пред нея. Изключение при такъв резултат от анализа се прави само
за така наречените принудителни инвестиции.
Инвестицията е приемлива само когато нейната ННС е положителна
величина.
Пример.
Инвестират се 10 млн. лв. в ДМА със срок на физическа годност 4 години, от
който се очакват следните нетни парични приходи:
I година - 3500 х.лв.;
II година - 4000 х.лв.;
III година - 3700 х.лв.;
IV година - 3600 х.лв.
Да се изчисли ННС на инвестицията и да се вземе решение за приемането или
отхвърлянето й, ако се знае, че възвръщаемостта на алтернативната инвестиция
със същата степен на риск е 20% годишно.
Решение:
3500 4000 3700 3600
ННС = - 10 000 + ——— + ——— + ——— + ——— =
1.2 1.44 1.73 2.1

= - 10 000 + 2916 + 2777 + 2141 + 1736 =

= - 10 000 + 9570 = - 430
 48

ННС е отрицателна величина и инвестицията трябва да бъде отхвърлена.

Решението е такова, защото инвестицията осигурява по-висока доходност от
алтернативната инвестиция само през първата и втората година.
По-високата доходност на инвестицията през първата и втората година, в
сравнение с алтернативната, не може да компенсира изоставането в доходността й
през третата и четвъртата година.
Това може да се илюстрира в следващата таблица, чрез сравняване на нетните
парични приходи от инвестицията през тези години с бъдещата стойност на ГСАО
на ДМА в края на първата, втората, третата и четвъртата година, изчислена по
правилото на сложната лихва при норма на възвръщаемост 20% годишно.
Алтернативна инвестиция е влагането на съответните ГСАО в бизнес с
годишна доходност 20%.
I-ва година
нетни парични приходи 3 500 хил. лв.
бъдеща стойност на ГСАО (2500 хил.лв. х 1.2) 3 000 хил. лв.
II-ра година
нетни парични приходи 4 000 хил. лв.
бъдеща стойност на ГСАО (2500 хил.лв. х 1.44) 3 600 хил. лв.
+ 400 хил. лв.
III-та година
нетни парични приходи 3 700 хил. лв.
бъдеща стойност на ГСАО (2500 хил.лв. х 1.73) 4 325 хил. лв.
- 625 хил. лв.
IV-та година
нетни парични приходи 3 600 хил. лв.
бъдеща стойност на ГСАО (2500 хил.лв. х 2.1) 5 250 хил. лв.
- 1 650 хил. лв.
ДМА, които са природни ресурси, например земята, или гората и не са продукт
на човешкия труд, не подлежат на амортизация. При тях ННС на инвестицията се
изчислява по по-специфичен начин:
Кt
ННС = - Ко + ————,
(1+r)t
където:
Кt - бъдещата стойност на капитала, инвестиран в този ДМА, т.е продажната
цена на актива през година t на държането му от инвеститора.
Метод “вътрешна норма на възвръщаемост (рентабилност)”
Вътрешната норма на възвръщаемост е тази норма на доходност, която,
приложена като дисконтова норма при капиталовото бюджетиране, дава нулева
нетна настояща стойност на инвестицията. Тя изразява с колко процента
доходността на конкретната инвестиция е по-добра от тази на алтернативната
инвестиция.
Вътрешната норма на възвръщаемост се определя по формулата:
 49

ННСr1
rв = r1 + (r2 - r1) х ————————,
ННСr1 - ННСr2

където:
r1 - дисконтовата норма, при която ННС е положителна величина;
r2 - дисконтовата норма, при която ННС е отрицателна величина;
ННСr1 - нетната настояща стойност на инвестицията при дисконтова норма r1;
ННСr2 - нетната настояща стойност на инвестицията при дисконтова норма r2.;
rв - вътрешната норма на възвръщаемост на инвестицията.
Метод “срок на откупуване”
Срокът на откупуване е периодът от време, необходим за възвръщане на
инвестирания в ДМА паричен капитал.
Този метод на капиталово бюджетиране е известен още и като “метод на
ликвидността” и е приложим при оценка на краткосрочни инвестиционни
фирмени стратегии на малки предприятия с ограничени финансови възможности.
Тези фирми се интересуват преди всичко от най-близкостоящите до момента на
инвестицията нетни парични приходи и пренебрегват по-отдалечените във
времето.
При този метод предварително се определя максимално допустимият срок на
откупуване на инвестицията. Приемат се само инвестиционните решения, при
които срокът на откупуване е по-малък или равен на максимално допустимия.
Пример:
Размерът на инвестирания капитал е 100 000 лв.
Максимално допустимият срок на откупуване е 3 г.
Очакваните нетни парични приходи са:
I година - 40 000 лв.
II година - 45 000 лв.
III година - 60 000 лв.
——————-
145 000 лв.
Какъв е срокът на откупуване на инвестицията и приемлив ли е той?
Отговор: 2 години и три месеца - приема се този срок.
Решение:
145 000 лв. - 100 000 лв. = 45 000 лв.
60 000 лв. : 12 месеца = 5 000 лв. - се възвръщат месечно от инвестирания
капитал през третата година. Срокът на откупуване на инвестицията е 2 години и
3 месеца, т.е. 40 000 лв. + 45 000 лв. + 15 000 лв. = 100 000 лв.
Този срок е по-малък от максимално допустимия и инвестицията е приемлива.
Недостатъците на този метод са следните:
а) пренебрегват се нетните парични приходи от използването на ДМА след
максимално допустимия срок на откупуване;
б) не се имат предвид настоящите стойности на нетните парични приходи,
получавани през различни периоди от време, което е недопустимо от гледна точка
на спецификата на капитала като нарастваща във времето стойност.
 50

Метод “индекс на рентабилността”

При този метод за оценка на инвестицията се използва отношението между
сумата от дисконтираните стойности на нетните парични приходи от
инвестицията в ДМА и размерът на първоначалните разходи, т.е:
В зависимост от резултата, инвестицията се оценява по различен начин, т.е.:
- ако Ir > 1, оценяваната инвестиция е по-доходоносна от алтернативната и се
приема;
- ако Ir < 1, оценяваната инвестиция е по-ниско доходна от алтернативната и се
отхвърля;
- ако Ir = 1, инвестицията има доходоносност, равна на алтернативната и не би
трябвало да се предпочете.
Приемат се само инвестициите с Ir > 1.
Стойността на Ir показва колко ще получи инвеститорът срещу всеки вложен
от него лев, т.е. ако Ir = 1.2, това означава, че срещу всеки вложен лев
инвеститорът ще получи обратно 0.20 лв. повече, отколкото при алтернативната
инвестиция.
Метод “анюитети”
При този метод се съпоставят очакваните нетни парични приходи от
оценяваната инвестиция с годишните плащания по един анюитет.
Оценяваната инвестиция се сравнява по доходност с някакъв финансов актив,
носещ еднакъв по размер доход в течение на определен брой години, и ако
инвестицията превишава по доходност финансовия актив, то тя се приема.
Методът се прилага, когато разходите по придобиването на ДМА се
финансират чрез дългосрочен анюитетен заем или чрез лизинг. Предпочита се
инвестицията, която дава по-големи нетни парични приходи в бъдеще в сравнение
с анюитетните плащания на инвеститора по заема или лизинга.

4.3. . Възвръщаемост на инвестицията в ДМА в зависимост от

прилаганите методи на амортизация
4.3.1. При прилагане на метода "Срок на откупуване на инвестицията"
Срокът на откупуване е периодът от време, необходим за възвръщане на
инвестирания в ДМА паричен капитал.
Пример:
Фирмата е инвестирала 210 000 лева в придобиване на ДМА със срок на
изхбяване 10 години. Максимално допустимият срок на откупуване е 7 години.
Продажбите през първите три години от използването на ДМА са съответно 100 000,
125 000 и 150 000 лева. Продажбите, разходите и стойността на паричните потоци
през следващите години на използване на ДМА се запазват в размера от третата
година. Да се изчисли срокът на откупуване на инвестицията и да се даде оценка на
възвръщаемостта на инвестицията според определения максимално допустим срок на
откупуване.

Решение:
При определяне на амортизациите по линейния метод:
* изчисляване на паричния поток от инвестицията в х.лв.
 51

I г. II г. III г.
Продажби 100 125 150
Разходи 95 105 120
Доход преди лихви и данъци 5 20 30
Изплащани лихви 15 15 15
Доход преди плащане на д/ци -10 5 15
Плащани данъци 0 1 2
Доход след плащане на данъци 0 4 13
Амортизационни отчисления 21 21 21
ПАРИЧЕН ПОТОК 21 25 34

Забележка: В таблицата данъкът върху печалбата е 15 %.

* изчисляване срока на откупуване на инвестицията

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
година паричен поток
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
1 21
2 25
3 34
4 34
5 34
6 34
7 34
––––
216
След шест години фирмата ще е възстановила 181 х.лв. от общо 210 х.лв.
инвестиция. Останалите 29 х.лв. от стойността на първоначалната инвестиция ще се
възстановят за 10 месеца от годишен паричен поток със стойност 34 х.лв., т.е.:
34 : 12 = 2.8 х.лв. месечен паричен поток
29 : 2.8 = 10.3 месеца
Следователно срокът на откупуване на инвестицията е 6 г. 10 месеца и 9 дни (30
дни х 0.3), т.е. фактическият срок на откупуване на инвестицията е по кратък от
максимално допустимия срок.

Решение:
При определяне на амортизациите по метода на сумата на числата:

* изчисляване на амортизациите
 52

№ на Години до ГНАн ГСАОн Набрани

годи края на срока АО
ната на амортизация х.лв. х.лв.
1 10 10/55 18 % 38 38

2 9 9/55 16 % 34 72

3 8 8/55 15 % 32 104

4 7 7/55 13 % 27 131

5 6 6/55 11 % 23 154

6 5 5/55 9% 19 173

7 4 4/55 7% 15 188

8 3 3/55 5% 10 198

9 2 2/55 4% 8 206

10 1 1/55 2 % 4 210
55 55/55 100 % 210

* изчисляване на паричните потоци

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
№ Продажби Разходи Доход Лихви Доход Данъци Нетен Амортизации Паричен
на преди доход
г. д/ци поток
1 100 95 5 15 -10 0 0 38 38
2 125 105 20 15 5 1 4 34 38
3 150 120 30 15 15 2 13 32 45
4 150 120 30 15 15 2 13 27 40
5 150 120 30 15 15 2 13 23 36
6 150 120 30 15 15 2 13 19 32
7 150 120 30 15 15 2 13 15 28
8 150 120 30 15 15 2 13 10 23
9 150 120 30 15 15 2 13 8 21
10 150 120 30 15 15 2 13 4 17
108 210 318

* изчисляване срока на откупуване на инвестицията

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
година паричен поток
 53

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
1 38
2 38
3 45
4 40
5 36
6 32
––––
229

След петата година фирмата ще е възстановила 197 х.лв. от общо 210 х.лв.
инвестиция. Останалите 13 х.лв. от стойността на първоначалната инвестиция ще се
възстановят за 4.8 месеца от годишен паричен поток със стойност 32 х.лв. през шестата
година, т.е.:
32 : 12 = 2.7 х.лв. месечен паричен поток
13 : 2.7 = 4.8 месеца
Следователно срокът на откупуване на инвестицията е 5 г. 4 месеца и 24 дни
(30 дни х 0.8), т.е. фактическият срок на откупуване на инвестицията е по кратък от
максимално допустимия срок.

Следователно при използване на нелинейния метод на амортизация "Сумата

на числата" възвръщаемостта на инвестицията се ускорява от 6 г. 10 месеца и 9
дни при използване на линейния метод на 5 г. 4 месеца и 24 дни при този метод.

4.3.2. При прилагане на метода "Индекс на рентабилността”

Индексът на рентабилността представлява отношение между сумата от
дисконтираните стойности на парични потоци от направената инвестиция и
нейния размер.

НПП
t
∑––––––––
t
(1+r)
Ir = ––––––––––
Ко
Пример:
Фирмата е инвестирала 210 000 лева в придобиване на ДМА със срок на
изхбяване 10 години. Продажбите през първите три години от използването на
ДМА са съответно 100 000, 125 000 и 150 000 лева. Продажбите, разходите и
стойността на паричните потоци през следващите години на използване на ДМА се
запазват в размера от третата година. Използвайки метода "индекс на
рентабилността" и дисконтова норма от 15 %, да се измери възвръщаемостта на
инвестицията при прилагане на линейния метод за амортизация и прилагане на
неелинейния метод "сумата от числата".

Решение:
* Изчисляване на настоящата стойност на паричните потоци от
инвeстицията:
 54

Данните за паричните потоци се вземат от изчисленията към примера, решен

при разглеждане на метода "срок на откупуване"
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
година пар. поток пар поток (PVIF) настояща стойност. на
лин.АО нелин.АО диск. паричен поток при
х.лв х.лв коеф. лин. АО нелин.АО
1 21 38 0.870 18 33
2 25 38 0.756 19 29
3 34 45 0.658 22 30
4 34 40 0.572 19 23
5 34 36 0.497 17 18
6 34 32 0.432 15 14
7 34 28 0.376 13 11
8 34 23 0.327 11 8
9 34 21 0.284 10 6
10 34 17 0.247 8 4
Настояща стойност: 152 176
Настоящата стойност на паричните потоци от инвестицията при прилагане на
линейния метод на амортизация е 152 х.лв., а при прилагане на нелинейния метод -
176 х.лв. Разделянето на тези стойности на направената инвестиция от 210 х.лв. ще
даде Ir = 0.7238 при прилагане на линейния метод на амортизация и Ir = 0.8381 при
прилагане на нелинейния метод на амортизация. Тъй като индексът на
рентабилността е по-малък от 1, би трябвало проектът да бъде отхвърлен.
Независимо от този извод, при прилагане на нелинейния метод на амортизация
инвестицията има Ir по-голям от Ir при прилагане на линейния метод.
От направените изчисления в двата примера може да се направи извода,
че прилагане на нелинейни методи на амортизации с прогресивна
амортизация води до повишаване на възвръщаемостта на инвестициите.

4.4. Прилагане на методите на капиталово бюджетиране при оценка на

конкретен инвестиционен проект

1.Определяне на инвестиционните разходи

Инвестиционните разходи са 200 000 х. лева и са извършени за закупуване на
земя и сгради, доставка на оборудване и на транспортни средства, според данните
в таблица 1.
Таблица 1

№ Видове разходи Стойност в х. лева

1. Земя 20 000
2. Сгради 80 000
3. Оборудване 50 000
4. Транспортни средства 50 000
Общо инвестиции за проекта 200 000

2. Определяне на годишната сума на амортизационните отчисления

 55

Според приетата амортизационна политика във фирмата, годишната сума на

амортизационните отчисления за придобитите активи е изчислена и дадена в
таблица 2.

Таблица 2

№ Видове разходи ПСДА ГНА ГСАО

в х. лева в% в х.лв.

1. Сгради 80 000 2 1 600

2. Оборудване 50 000 8.8 4 400
3. Транспортни средства 50 000 10 5 000
ОБЩО: 11 000

3. Определяне на приходите от продажби

Приходите от продажби за съответната година се определят според степента
на използване на пазарния капацитет на инвестицията, който е 95 000 х. лв,
изразен в производството на стоки и услуги в рамките на годината, съответстващо
на технологическия капацитет на оборудването и са представени в таблица 3.

Таблица 3
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Период Използване на Общо приходи
пазарния капацитет х. лв.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
I година 50 % 47500
II година 80 % 76000
III година 100 % 95000
IV година 100 % 95000
V година 100 % 95000
VI година 100 % 95000
VII година 100 % 95000
VIII година 100 % 95000
IX година 100 % 95000
X година 100 % 95000

4. Определяне на експлоатационните разходи

Експлоатационните разходи са определени според капацитета, пазарните цени
на съответните ресурси и вътрешните норми за разхода им, разграничени са на
постоянни и променливи, според зависимостта им от продажбите и са дадени в
таблицата 4.

Таблица 4
 56

№ Видове Стойност % към

експлоатационни F/V в х. лева капацитета
разходи %

1. Разходи за заплати 100 10000 10.5

а) Фиксирани (F) 40 4000
б) Променливи (V) 60 6000
2. Амортизации 100 11000 11.5
а) Фиксирани (F) 100 11000
б) Променливи (V)
3. Външни услуги 100 15000 15.8
а) Фиксирани (F) 40 6000
б) Променливи (V) 60 9000
4. Разходи за информа-
ция и реклама 100 4000 4.2
а) Фиксирани (F) 100 4000
б) Променливи (V)
5. Разходи за поддръжка 100 10000 10.5
а) Фиксирани (F) 100 10000
б) Променливи (V)
Общо разходи 50000 52.6
в т.ч.:
Фиксирани (F) 35000 36.8
Променливи (V) 15000 15.8

5. Печалба след облагане с данъци

Таблица 5
Период Общо Общо Печалба Данъци Нетна
приходи разходи преди данъци 30 % печалба
х.лв. х.лв. х.лв. х.лв.

1 г. 47500 42000 5500 1650 3850

2 г. 76000 47000 29000 9000 20000
3 г. 95000 50000 45000 13500 31500
4 г. 95000 50000 45000 13500 31500
5 г. 95000 50000 45000 13500 31500
6 г. 95000 50000 45000 13500 31500
7 г. 95000 50000 45000 13500 31500
8 г. 95000 50000 45000 13500 31500
9 г. 95000 50000 45000 13500 31500
10 г. 95000 50000 45000 13500 31500

6. Паричен поток на проекта

 57

Таблица 6
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Период Нетна Амортизации Нетен паричен
печалба х.лв. поток
х.лв. . х.лв.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

1 г. 3850 11000 14850

2 г. 20000 11000 31000
3 г. 31500 11000 42500
4 г. 31500 11000 42500
5 г. 31500 11000 42500
6 г. 31500 11000 42500
7 г. 31500 11000 42500
8г. 31500 11000 42500
9г. 31500 11000 42500
10 г. 31500 11000 42500

7. Дисконтиран паричен поток при r = 10 %

Таблица 7

Период Нетен паричен Норма на PVIF Дисконтиран

поток дисконтиране нетен паричен
r = 10 % поток

1 г. 14850 10 % 0.909 13498

2 г. 31000 " 0.826 25606
3 г. 42500 " 0.751 31975
4 г. 42500 " 0.683 29275
5 г. 42500 " 0.621 26395
6 г. 42500 " 0.564 23900
7 г. 42500 " 0.510 21000
8 г. 42500 " 0.467 19847
9 г. 42500 " 0.424 18020
10 г. 42500 " 0.386 16405

Дисконтиран паричен поток (1 - 10 г. в х. лв.) 225921

8. Оценка на инвестицията чрез метода "Нетна настояща стойност(NPV)"

 58

Таблица 8
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
1. Инвестиционни разходи - 200000
2. Дисконтиран паричен поток 225921
3. Нетна сегашна стойност (NPV 1 - 10 г.) + 25921
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Полученото значение на NPV е необходимо условие за ефективност на
проекта. Стойността й е положителна и показва, че в рамките на срока на
оценка на инвестицията се реализира свръх паричен поток, извън
необходимия за покриване на инвестицията, в размер на 25921 х. лева.

9. Оценка на инвестицията чрез метода "Вътрешна норма на

възвръщаемост на инвестицията (IRR)”

Таблица 9

Период Нетен Норма на РVIF Дисконтиран

паричен дисконтиране нетен паричен
поток поток
10% 13% при при при при
х.лв. 10% 13% 10% 13%

1 г. 14850 " " 0.909 0.885 13498 13142

2 г. 31000 " " 0.826 0.783 25606 24273
3 г. 42500 " " 0.751 0.693 31975 29452
4 г. 42500 " " 0.683 0.613 29275 26052
5 г. 42500 " " 0.621 0.543 26395 23077
6 г. 42500 " " 0.564 0.480 23900 20400
7 г. 42500 " " 0.510 0.425 21000 18062
8 г. 42500 " " 0.467 0.376 19847 15980
9 г. 42500 " " 0.424 0.333 18020 14152
10 г. 42500 " " 0.386 0.295 16405 12537
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Дисконтиран паричен поток (1 - 10 г.) 225921 197127
Размер на инвестицията 200000 200000
Нетна настояща стойност (х. лв.) 25921 -2 873

10. Вътрешна норма на възвръщаемост на инвестицията (IRR)

 59

Таблица 10
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Норма на възвръщаемост Нетна сегашна стойност
NPV
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
10 % + 25921
13 % - 2873

Изчисления на IRR

NPVr1
IRR = r1 + (r2-r1)–––––––––––––––– =
NPVr1 - NPVr2

25921 25921
0.10+(0.13-0.10) х –––––––––––––––– = 0.10 + 0.03 х –––––––––– =0.10 +0.03 х
25921 - (-2873) 28794

0.9= 0.10 + 0.027 = 0.127 т.е. IRR = 12.7 %, т.е. при норма на дисконтиране,
равна на IRR (12.7 %), NPV на инвестицията е равна на нула.
Тази стойност на IRR е вече достатъчното условие да се счита, че
проектът е ефективен. В случая IRR показва, че конкретният инвестиционен
проект има с 2.7 % по-добра възвръщаемост, отколкото алтернативната
инвестиция, чиято норма на възвръщаемост 10 % е приета за норма на
дисконтиране при оценка на ефективността му.

11. Оценка на инвестицията чрез метода "Индекс на рентабилността

225921
Ir = –––––––– = 1.1296
200000

Ir = 1.1296 показва, че всеки вложен лев в конкретната инвестиция носи

допълнителен доход в размер на 0.1296 лева повече, отколкото ако е вложен в
алтернативната инвестиция.

4.5. Инвестиране в краткотрайни активи

Инвестициите в краткотрайни активи могат да се характеризират по
следния начин:
а) инвестираните средства извършват кръгооборот в рамките на една
година;
б) инвестираните средства се възвръщат еднократно, наведнъж;
в) инвестирането на средства в краткотрайни активи на фирмата не носи
пряко доход, а осигурява непрекъснатост на дейността й.
г) Влагането на средства в КА осуетява осъществяването на други
инвестиции, които носят доход.
Последната характеристика би могла да се интерпретира със следния

Пример:
 60

Ако фирмата снижи средногодишната наличност на материални запаси с

10 000 лв. в резултат на подобрената им обращаемост и съществува възможност за
инвестиране на тези средства в активи, носещи годишен доход 15 %, то
намалението на запасите би донесло на фирмата допълнителен годишен доход от
1 500 лв.
Обикновено въпросите за инвестирането на средствата на фирмата в активи се
разглеждат относително откъснато от въпросите за източниците на тези средства.
По отношение на влагането на средства на фирмата в краткотрайни активи, това
не е така. Инвестициите в тези активи се разглеждат силно обвързано с
източниците на влаганите средства, т.е. с краткосрочното финансиране във
фирмата.
4.5.1. Краткосрочно финансиране
Краткосрочното финансиране в предприятието се изразява във
финансиране на придобиване на краткотрайните му активи.
Краткотрайните активи на предприятието се финансират основно от два
източника на средства. Те са:
а) дългосрочните източници на капитал - собственият капитал (СК) на
предприятието и дългосрочните заеми (ДЗ);
б) краткосрочните задължения (КЗ) на предприятието в т.ч.:
- краткосрочните банкови и други заеми;
- задълженията към доставчици;
- задълженията към персонала;
- задълженията към бюджета;
- задълженията към социалното и здравното осигуряване;
- другите краткосрочни задължения.
4.5.1.1. Нетен оборотен капитал
Инвестираният в краткотрайните активи на фирмата капитал, чийто източници
са собственият й капитал и дългосрочните заеми, е нейният нетен оборотен
капитал (НОК), т.е.:
НОК = КА – КЗ,
НОК влияе върху размера на инвестирания във фирмата капитал и върху
нормата на неговата възвръщаемост.
Относителният дял на НОК във финансирането на краткотрайните активи
влияе върху ликвидността на фирмата. Колкото този относителен дял е по-
голям, толкова по-висока е ликвидността на фирмата и обратно.
4.5.1.2. Брутен оборотен капитал
Инвестираният капитал на фирмата в краткотрайни активи е нейният брутен
оборотен капитал (БОК) или още наречен оборотен капитал, т.е.:
БОК = НОК + КЗ
БОК е равен по стойност на краткотрайните активи, но не може да се
отъждествява с тях. Той изразява стойността на капитала, който е вложен
(инвестиран) в краткотрайните активи.
В теорията и практиката, когато се говори и пише за оборотен капитал, се има
предвид БОК.
 61

4.5.1.3. Обръщаемост на оборотния капитал

Средствата на предприятието, инвестирани в КА, не създават доход, а са
условие за непрекъснатост на неговата дейност. С колкото по-малко КА фирмата
осъществява дейността си, толкова по-малък е обездвиженият й капитал. Не е
задължително намаляването на КА да е абсолютно. Важното е резултатите от
използването на КА да нарастват. Изпреварващото нарастване на паричните
постъпления от продажби на фирмата, над нарастването на стойността на КА, с
които са постигнати тези продажби, гарантира такива резултати.
Обръщаемостта на оборотния капитал определя резултатите от
използването на КА по следния начин:
а) ускоряването на обръщаемостта на ОК намалява и двете му части - НОК и
КЗ и снижава капитала, замразен в активи, които пряко не носят доход;
б) ускорената обръщаемост на НОК води до абсолютното му намаление,
като един и същи обем продажби се реализира с по-малко количество ОК;
в) ускорената обръщаемост на ОК води до относителното му намаление,
като с едно и също количество ОК се реализира по-голям обем продажби.
Мотивите за ускоряване на обръщаемостта на ОК са свързани с това, че КА
не носят пряко доход и средствата, вложени в тях, могат да се приемат като
временно обездвижени. Колкото по-малка е наличността на КА, толкова по-малък
е размерът на замразения в тях капитал. При намаление на НОК намалява и
общата потребност на капитал във фирмата. Намаляват краткосрочните
задължения на фирмата и се увеличава ликвидността й.
4.5.1.4. Измерване на ефективността на инвестирания в КА капитал
За измерване на степента на обездвижване на част от капитала на фирмата в
недоходоносни активи (КА) и за изразяване на промените в нея, се използват
показателите за обръщаемост на ОК. Те са:
- коефициент на обръщаемост;
- коефициент на натоварване;
- дни на обръщаемост.
Коефициент на обръщаемост (Кобр)
Кобр показва какъв обем продажби се извършват с единица ОК, или броя на
оборотите на ОК за определен период от време, т.е.:

Себестойност на продажбите
Кобр. = —————————————————,
КА
където:
Кобр - коефициентът на обръщаемост;
КА - стойността (средна наличност) на КА за периода;
Себестойност на продажбите - разходите за производство на продадените
стоки и услуги.
Коефициент на натоварване (Кн)
Кн показва колко ОК е ангажиран в една парична единица продажби, т.е.
 62

КА
Кн = ————————————————,
Себестойност на продажбите

където:
Кн - коефициентът на натоварване;
КА - стойността (средна наличност) на КА за периода;
Себестойност на продажбите - разходите за производство на продадените
стоки и услуги.
Дни на обръщаемост (Добр)
Добр показва продължителността на един кръгооборот на ОК в дни, т.е.
показва времето за възстановяване на инвестираните средства в КА
впървоначалния им вид.
КА х 360
Добр. = ————————————————,
Себестойност на продажбите
където:
Добр - дните на обръщаемост;
КА - стойността (средна наличност) на КА за периода;
Себестойност на продажбите - разходите за производство на продадените
стоки и услуги;
360 – брой на дните в годината.
Чрез сравняване на показателите за обръщаемост на ОК през различни
периоди, може да се определи промяната в ефективността на неговото използване.
При ускоряване на обръщаемостта се освобождава оборотен капитал.
Размерът на освободения ОК в резултат на ускорената обръщаемост, или
на допълнително ангажирания ОК в резултат на забавената обръщаемост
Изчислява по следния начин:
Себестойност на продажбите х (Добр2 - Добр1)
Е = ——————————————————————————,
Продължителност на периода в дни

където:
Е - размерът на освободения или допълнително ангажирания ОК;
Себестойност на продажбите - обемът на разходите (себестойността) за
производство на продадените стоки и услуги през периода;
Добр2 - продължителността на един оборот в дни на ОК през текущия период;
Добр1 - продължителността на един оборот в дни на ОК през предходния
период.
Резултатът със знак “-” означава освобождаване на ОК, вследствие на
намаляване на продължителността на един кръгооборот в дни. Ако резултатът е
със знак “+”, това означава, че има допълнителна необходимост от ОК.
 63

4.5.2. Финансиране на оборотния капитал

Основният въпрос, който възниква при финансиране на оборотния
капитал, е: Какво да бъде максималното и минималното количество на ОК
през годината?
Минималното количество на ОК се инвестира в постоянната част на КА, а
максималното - в най-голямото количество КА. Разликата между минималното и
максималното количество е, т.н. временна част на ОК.
4.5.2.1. Финансиране на минималното количество ОК
Постоянната част от КА остава неизменна през дълъг период от време.
Финансирането й става по същия начин, както и на дълготрайните активи - от СК
и от ДЗ.
4.5.2.2. Финансиране на временната част на ОК
Временната част на ОК поражда временна потребност от финансови средства
и се финансира от КЗ.
Другият въпрос , който възниква при финансиране на оборотния капитал,
е: как да се съчетаят дългосрочното и краткосрочното финансиране на ОК и какви
варианти на краткосрочно финансиране да се изберат?
Източниците за финансиране на ОК, както е известно, са дългосрочни,
изразени от СК и ДЗ на предприятието, и краткосрочни - КЗ.
Мотивите при вземане на решение за избор на източниците за финансиране на
ОК са свързани с намаляване на разходите за капитал и степента на риска, който
поемапредприятието.
Дългосрочните източници на финансиране са по-скъпи, защото за
инвеститорите и кредиторите дългосрочните инвестиции и заеми са по-рискови от
краткосрочните. Тези съображения правят дългосрочното финансиране по-скъпо
от краткосрочното.
Вариантите за съчетаване между дългосрочното и краткосрочното
финансиране на ОК са различни, но се свеждат до три основни подхода:
- консервативен;
- умерен;
- агресивен.
Консервативен подход
При консервативния подход цената на финансирането е висока, защото по-
голяма част от ОК, т.е. цялото минимално количество и част от временната
потребност на ОК, се финансира от СК и ДЗ и рискът от недостиг на финансови
средства е минимален, но цената на финансирането е висока.
Умерен подход
При този подход само минималното количество на ОК се финансира от СК и
ДЗ, а временната потребност от ОК се финансира от КЗ.
Агресивен подход
При агресивния подход само малка част от минималното количество ОК се
финансира от СК и ДЗ, а по-голямата част от ОК се финансира от КЗ. Цената на
финансирането при този подход е минимална, но рискът от изпадане на
предприятието в неплатежоспособност е висок.
 64

Резюме
Политиките, прилагани при управлението на стопанската дейност в
предприятието се изразяват в съвкупността от ръководни принципи и правила, на
които се подчинява тя. С инвестирането на капитала в съответни активи се дава
началото на стопанската дейност в предприятието. Нейното продължение и
развитие е свързано с инвестирането на допълнителни средства и увеличение на
активите на предприятието. В основата на стопанската дейност на предприятието
са инвестициите. Инвестиционната политика в предприятието е базисна. Върху
нейните принципи се изграждат и другите политики, свързани с организацията и
провеждането на стопанската дейност в предприятието.
Оценката на възвръщаемостта на инвестираните средства в дълготрайните
материални активи е основа на инвестиционната политика в предприятието. Тя се
изгражда чрез прилагане на съответни методи за оценка. В основата на тези
методи е сравнението между инвестираните средства и паричните потоци,
възникващи в резултат на бъдещото използване на активите. При инвестициите в
краткотрайни активи на предприятието база за оценка на ефекта от тях не е
доходът, защото в резултата на използването им не се създава доход, а приносът
на тези активи за увеличение на приходите от продажби.

Допълнителни въпроси за самоподготовка

1. Кои са целите на инвестиционна политика на предприятието?
2. Кои са основните характеристики на инвестициите в ДМА?
3. На какви групи и по какъв признак се класифицират инвестициите в ДМА?
4. Какво изразява понятието “капиталово бюджетиране”?
5. Кои са етапите и фазите на капиталовото бюджетиране и какво е тяхното
съдържание?
6. Кое е общото и различното при методите на капиталово бюджетиране?
7. Влияят ли върху възвръщаемост на инвестицията в ДМА прилаганите
методи на амортизация?
8. Кой е белегът, по който финансирането на активи в предприятието се
квалифицира като краткосрочно?
9. Резултатите от използването на кои активи изразява обръщаемостта на
оборотния капитал в предприятието?
10. Как се измерва ефективността на инвестирания в КА капитал?

Допълнителни задачи за самоподготовка

1. Да се оцени чрез метода “Чиста настояща стойност” възвръщаемостта на
инвестиция в ДМА за 5 млн. лева, от която през петте години, следващи
момента на придобиването на активите, годишната печалба след данъци е 1
млн. лева, а срокът на амортизация на активите е 10 години. Нормата на
възвръщаемост на алтернативната инвестиция е 10 % годишно.
отговор: 691000 лева

2. Да се оцени чрез метода “Индекс на рентабилността” инвестиция в ДМА за

5 млн. лева, от която през петте години, следващи момента на придобиването,
годишната печалба след данъци е 1 млн. лева, а срокът на амортизация на
активите е 10 години. Нормата на възвръщаемост на алтернативната
инвестиция е 10 % годишно. отговор: 1.14.
 65

3. Да се оцени чрез метода “Срок на откупуване” инвестиция в ДМА за 5 млн.

лева, от която през петте години, следващи момента на придобиването,
годишната печалба след данъци е 1 млн. лева, а срокът на амортизация на
активите е 10 години. Обяснете резултата.
отговор. 3 г., 4 м.

4. Стойността на краткотрайните активи (средната годишна наличност) на

предприятието е 10000 х. лв., а текущите (краткотрайните) задължения са 2500
х.лв. Колко е стойността на брутния оборотен капитал на предприятието?
отговор: 10000 х. лв.

5. Стойността на краткотрайните активи (средната годишна наличност) на

предприятието е 10000 х. лв., а текущите (краткотрайните) задължения са 2500
х.лв. Колко е стойността на нетния оборотен капитал на предприятието?
отговор: 7500 х. лв.

6. Обемът на продажбите на предприятието за една година са 5000 х. лв.

Стойността на краткотрайните активи (средната годишна наличност) на
предприятието е 10000 х. лв . Колко е коефициентът на обръщаемост на
оборотния капитал – Ко?
отговор: 0.5

7. Обемът на продажбите на предприятието за една година са 5000 х. лв.

Стойността на краткотрайните активи (средната годишна наличност) на
предприятието е 10000 х. лв . Колко е коефициентът на натовареност на
оборотния капитал - Кн;
отговор:. 2.

8. Обемът на продажбите на предприятието за една година са 5000 х. лв.

Стойността на краткотрайните активи (средната годишна наличност) на
предприятието е 10000 х.лв. Колко са дните на един кръгооборот на оборотния
капитал - Днобр.
отговор: 720 дни.

9. Какъв е ефектът от промяната на обръщаемостта на оборотния капитал в

размер на 10000 х.лева, ако през текущата година продължителността на един
кръгооборот на този капитал е 72 дни, а през предходната е бил 90 дни.
Обемът на продажбите е един и същ през двете сравнявани години.
отговор: 2500 х. лв. икономия на ОК.

Терминологичен речник
Инвестиционна политика - съвкупност от ръководни правила и принципи при
инвестирането на паричните средства на фирмата в активи.
Капиталовото бюджетиране - процес на анализ, сравняване, оценка и избор
на проекти за инвестиране в ДМА с цел получаване на максимална
възвръщаемост на изразходените средства.
 66

Метод на капиталово бюджетиране – начин за извършване на анализ,

сравняване и оценка на инвестиции в ДМА.

Помощна литература и източници на информация

1. Христов Виктор, Обща и корпоративна финансова теория, ИМН, Пловдив,
2005 г.
2. Христов, Виктор, Корпоративен икономически анализ, ИМН, Пловдив,
2007.
3. Динев Димитър, Ненков Димитър, Финанси на съвременната фирма, DDC,
София, 1992.
4. Георгиев Иван, Основи на инвестирането, София, 1995.
 67

Тема пета . Политика на разходи на предприятието

Анотация
Част от финансовите въпроси, които трябва да реши ръководството на всяка
фирма при осъществяване на стопанската й дейност са свързани с формиране и
спазване на правила за изразходване на парични средства на предприятието за
привличане на капитал, за придобиване на активи, необходими за осъществяване
на стопанската дейност, за експлоатацията на активите и за погасяване на
дългосрочните задължения на предприятието. Тези правила в съвкупносдт
формират неговата политика на разходи.
Разходите, които предприятието прави, свързани с привличане на капитал се
изразяват с дохода, който претендира да получи собственика на този капитал.
Претенциите му са свързани с обстоятелството, че предоставяйки капиталът, се е
лишил от неговата покупателна сила, за което трябва да бъде компенсиран.
Предприятието инвестира в едни или други материални и нематериални
активи с цел да увеличи стойността на предоставените му от различните
инвеститори средства. Това изисква внимателен подход при подбора на тези
активи, за да не се заплати цена по-висока от пазарната им оценка, което означава
че в основата на политиката на разходи, свързани с тях, е оценката на пазарната
им стойност. Всеки актив трябва да осигури някаква минимално допустима норма
на доходност, кото означава, че за този актив при неговата покупка не трябва да
се плати повече от определена максимално възможна цена. Основа на тази цена е
доходността на актива.
Получаването на доходи от активите е свързано с извършване на разходи по
тяхното използване. Тези разходи се начисляват изцяло в разходите на
предприятието през годината, през която са извършени. Техният размер влияе
пряко върху печалбата и дохода от дейността му.
Разходите за погасяване на дългосрочните задължения на предприятието са
елемент на кредитните му отношения. Правилното формиране на финансовите
тежести на предприятието при погасяване на дългосрочните му задължения е
важен елемент от политиката на разходи в предприятието.

Цели
След усвояване на учебния материал по темата читателят ще получи знания за:
- факторите за формиране на цената на предоставения капитал;
- начините на формиране на цената на капитала от различни източници;
- методите за оценка на дълготрайни активи и формиране на пазарната им
стойност;
- видовете експлоатационни разходи и факторите за тяхната динамика;
- начините на погасяване на дългосрочни заеми от предприятието;

Въведение
Капиталът, инвестиран в предприятието има определена цена, която то трябва
да плати на собствениците на този капитал. Основа на тази цена е доходността на
капитала, инвестиран в аналогични предприятия.
Капиталът на собствениците на предприятието трябва да бъде инвестиран по
такъв начин, че неговата пазарна оценка да нарасне. Този ефект би могъл да се
получи, ако бъде вложен в подходящи активи. Подходящи са тези активи, които
осигуряват минимална норма на възвръщаемост на вложения капитал, не по-ниска
от тази на аналогични инвестиции със същата степен на риск.
 68

Активите на предприятието, за да бъдат използвани за създаване на доход е

необходимо да бъдат въведени в експлоатация. Това е свързано с извършване на
разходи, наречени текущи или експлоатационни.
Недостигът на собствен капитал или интересът да бъде привлечен капитал от
лица, извън предприятието налага то да стане страна в кредитни отношения.
Кредитът носи определени финансови тежести, свързани с погасяване на
възникналите във връзка с него задължения.

5.1. Разходи за привличане на капитал

Капиталът, инвестиран в предприятието има определена цена, която то плаща.
Тя е доходът, който претендира да получи собственика на капитала, ако бъде
инвестиран в активите на конкретно предприятие. От друга страна тази цена би
могла да се определи и според дохода, който конкретното предприятие може да
плати на собственика на капитала, което пък зависи от ефектите от влагането на
този капитал в предприятието. Следователно, най-общо, цената на предоставения
капитал е зависима от доходността на конкретното предприятие, в което се влага
той и от доходността при другите възможности за влагането му от инвеститора.
5.1.1. Фактори за формиране на цената на предоставения капитал
Цената на предоставения капитал се формира според:
а) Формата на предоставяне на капитала
Ако предоставеният капитал е от вътрешен източник, например от
неразпределената печалба, цената му е по-ниска, отколкото на този от външен
източник. По-ниската цена е следствие от това, че няма комисионни и други
разходи по емисията.
При различните видове ценни книжа цената на финансирането е различна.
б) Срокът, за който е предоставен капиталът
При кратки срокове нормата на искания от инвеститора доход, съответно
разходите на предприятието за капитал, е по-ниска отколкото при дългосрочното
предоставяне на капитал, поради по-ниския риск за инвеститорите.
в) Рискът, свързан с инвестицията
При нисък риск на инвестицията в конкретното предприятие цената на
капитала е по-ниска, отколкото при предприятия с по-висок риск. Рискът
обикновено се измерва с вероятността да не се получи очакваният доход от
вложения капитал.
5.1.2. Цена на капитала от различни източници
5.1.2.1.Цена на капитала от неразпределената печалба на
предприятието
Неразпределената печалба е останалата част от нетния доход на
предприятието, след изплащането на дивиденти, която се реинвестира в
собствения капитал на предприятието..
Макар и да не се получава пряко от собствениците (акционерите), тази част от
дохода също е тяхна собственост. Тя е част от собствения капитал на фирмата и
при нейното инвестиране са валидни същите изисквания за възвръщаемост, както
при инвестиции в закупуване на акции от същото предприятие, които са част от
същия капитал.По тази причина цената на капитала от неразпределената
печалба на предприятието е еднаква с цената на капитала, получен чрез емисия на
обикновени акции, като не се имат предвид разходите по емисията на акции, т.е.:
 69

Д1 До х (1+g)
Цнп = ———— + g = ——————— + g,
Цо Цо
където:
Цнп - цена на капитала от неразпределената печалба;
До - полученият в края на последната финансова година дивидент на една
акция на предприятието;
g - годишният темп на увеличение на дивидентите в бъдеще;
Д1 - прогнозираният дивидент след една година;
Цо - пазарната цена на една акция на предприятието в момента.

Пример: Каква е цената на капитала от неразпределената печалба на

предприятието, при следните данни за една негова акция:
- пазарна цена на една акция в момента - 200 лв.;
- размер на последния изплатен дивидент на една акция - 25 лв.;
- темп на нарастване на дивидентите - 2% годишно.
Решение:
25 х (1+0.02)
Цнп = ———————— + 0.02 = 0.13 + 0.02 = 0.15 или 15%
200
Цената на капитала от неразпределената печалба на предприятието е доходът,
който трябва да получи неговия собственик при инвестирането й в активи на
предприятието.
5.1.2.2. Цена на капитала от емисия на обикновени акции
При емисията на обикновени акции капиталът се инвестира в предприятието
чрез продажбата им.
Обикновените акции изразяват право на собственост върху съответна част от
имуществото на предприятието, равна на номиналната им стойност. Те дават
право на притежателя им на дивидент, чийто размер зависи от нетния размер на
печалбата на предприятието и право на ликвидационен дял при прекратяването
му. Техният притежател има право да участва в управлението на предприятието
на принципа “една акция - един глас”. Обикновените акции определят размера на
отговорността на притежателя им.
Цената на капитала, получен чрез емисия на обикновени акции се
пресмята по следната формула:

До х (1+g)
Цоа = ———————————————————— + g,
ЦО х (1- Разходи по емисията)

където:
Цоа - цената на капитала, получен чрез емисия на обикновени акции;
ЦО - офертната цена (емисионната стойност), по която се продават акциите от
емисията;
До - полученият в края на последната финансова година дивидент;
 70

ЦО х (1 - Разходи по емисията) - нетните постъпления от продажбата на една

акция.
Разходи по емисията – относителният дял на разходите по издаване и
пласиране на емисията акции към постъпленията от продажба на една акция.
От гледна точка на факторите за формиране на цената на предоставения
капитал, цената на капитала, получен чрез емисия на обикновени акции следва да
е най-висока, в сравнение с цената на капитала от други източници.
Всички фактори, водещи до покачване цената на една акция, намаляват цената
на капитала от този източник, тъй като относителната тежест на дивидента
намалява (виж формулата).
Пример:
Каква е цената на финансиране на предпрятието чрез емисия на обикновени
акции при следните параметри на емисията:
- офертна цена на една акция - 20 лв.
- годишен темп на увеличение на дивидента на една акция - 2 %
- относителен дял на разходите по емисията към
постъпленията от емисията - 10 %
- размер на последния получен дивидент за една акция - 2 лв.
Решение:
2 х (1+0.02)
Цоа = ———————— + 0.02 = 0.13
20 х (1- 0.10)
Този резултат показва, че собствениците на капитала, инвестиран в акции на
предприятието имат основание да искат 13 % доходност върху този капитал.
5.1.2.3. Цена на капитала, получен чрез емисия на привилегировани
акции
Чрез емисия на привилегировани акции се формира част от собствения
капитал на фирмата. Тези акции предлагат фиксиран доход под формата на
постоянен дивидент.
Притежателите на привилегировани акции не са фактически собственици на
предприятието, тъй като не могат да участват при вземането на решения, свързани
с неговото управление. Привилегированите акции носят по-нисък риск за
притежателите им, тъй като им носят постоянен, несвързан с резултатите от
дейността на предприятието доход и съответстващият им ликвидационен дял от
имуществото на предприятието им е гарантиран и се получава преди този на
обикновените акционери.
Цената на капитала, получен чрез емисия на привилегировани акции се
пресмята по формулата:

Д
Цпа = ———————————————————,
ЦО х (1- Разходи по емисията)

където:
Цпа - цената на капитала, получен чрез емисия на привилегировани акции;
 71

ЦО - офертна цена (емисионна стойност) на една привилегирована акция;

Д - годишният дивидент, който носи една привилегирована акция;
ЦО х (1 - Разходи по емисията) - нетните постъпления от продажба на една
акция.
Пример:
Каква е цената на финансиране на предприятието чрез емисия на
привилегировани акции при следните параметри на емисията:
- офертна цена на една привилегирована акция - 25 лв.
- годишен дивидент на една привилегирована акция - 2 лв
- относителен дял на разходите по емисията към
постъпленията от продажба на привилегировани акции -.10 %
Решение:
2
Цпа = ——————— = 0.088.
25 х (1- 0.1)

5.1.2.4. Цена на капитала, получен чрез емисия на облигации

Емисията на облигации е форма за дългосрочно финансиране на
предприятието чрез облигационни заеми. Емитираните облигации
носят на техните собственици годишна лихва, изчислявана на
основата на номиналната им стойност и купонен процент.
Облигациите имат срок на съществуване и с настъпването на падежа
им подлежат на погасяване чрез изплащане на номиналната им
стойност на техните притежатели.
Рискът за инвеститорите, закупили облигации, да не си получат вложените
пари, е много по-нисък, отколкото при останалите инвеститори, закупили акции.
Цената на капитала, получен чрез емисия на облигации е най-ниска и
прави този начин на финансиране най-евтин.
Цената на финансиране на предприятието с облигации се образува в зависимост
от равнището на пазарния лихвен процент по дългосрочните банкови кредити.
Цената на финансирането с облигации е в правопропорционална зависимост от
равнището на пазарния лихвен процент по тези кредити. Цената на финансирането
с облигации е зависима и от срока на емисията им. Когато срокът се удължава,
цената расте, поради растежа на разходите по емисията
Цената на капитала, получен чрез емисия на облигации се пресмята по
формулата:
Л
Цобл = ————————————————————,
Цо х (1 - Разходи по емисията)

където:
Цобл - цената на финансирането с облигации;
Л - годишната лихва, която носи една облигация;
Цо х (1 - Разходи по емисията) - нетните постъпления от една облигация;
Цо - цената, по която се продава една облигация.
 72

Реалната цена на финансирането с облигации е по-ниска от Цобл и се

пресмята по следната формула:
Цробл. = Цобл. х (1 - Т),
където:
Цробл. - реалната цена на финансирането с облигации;
Т - размерът на данъка върху печалбата.

Реалната цена на капитала, получен чрез емисия на облигации е по-ниска от

цената на капитала, получен чрез банков кредит. Това произтича от правилото, че
лихвите по кредитите се признават за разход на фирмата и следователно
намаляват данъчните отчисления от дохода й. Доходът на една акция расте, расте
и изискуемият от инвеститорите доход, расте и цената на капитала, получен чрез
емисия на акции.
Пример:
Каква е цената на финансиране на активите чрез емисия на облигации при
следните параметри на емисията:

- офертна цена, по която се продава една облигация - 50 лв.

- годишна лихва, която носи една облигация - 5 лв
- относителен дял на разходите по емисията към
постъпленията от продажба на облигациите - 15 %
Решение:
5
Цобл = ———————— = 0.12.
50 х (1 - 0.15)
5.1.2.5. Среднопретеглена цена на капитала
Различните източници на капитал имат различна цена. Среднопретеглената им
величина се означава със СПЦК и се пресмята по формулата:

ОА ПА
СПЦК = Цоа х ———————— + Цпа х ————————— +
ОА + ПА + Обл ОА + ПА + Обл

Обл
+ Цобл (1-Т) х —————————,
ОА + ПА + Обл

където:
ОА - общата номинална стойност на емитираните обикновени акции;
ПА - общата номинална стойност на емитираните привилегированите акции;
Обл - общата номинална стойност на емитираните облигации.
В тази формула, ако номиналните стойности на ценните книжа се заменят
с пазарните им цени, се получава по-точна оценка на СПЦК.
 73

Средната цена на капитала във фирмата е зависима от промените в

относителните тегла на различните източници на капитал и от цената на капитала
от тези източници.
Пример:
Каква е среднопретеглената цена на капитала в размер на 200 000 лв., осигурен
от следните източници:

- емисия на обикновени акции - 70 000 лв.;

- емисия на привилегировани акции - 30 000 лв.;
- емисия на облигации - 100 000 лв.,
ако условията на получаването на капитала от съответните източници са:
- цена на финансиране от съответния източник:
обикновени акции – 13 %;
привилегировани акции – 9 %;
облигации - 12 %.
- размер на данъка върху печалбата - 20%.
Решение:
70 000 30 000
СПЦК=0.13 х ————— + 0.09 х ———— +
200 000 200 000

100 000
+ 0.12 х (1-0.2) х —————— = 0.10.
200 000

5.2. Разходи за придобиване на дълготрайни активи на предприятието

Разходите, които предприятията правят за придобиване на дълготрайни активи
са свързани със заплащане на тяхната цена.
Основно правило при инвестиционната политика на предприятията е да се
закупуват активи, които да им носят висок доход в бъдеще.
Носеният от активите доход е в основата на подхода за определяне на цените на
дълготрайните активи. Цената на дълготрайните активи изразява пазарната
стойност на вложения в тях капитал и ефекта от неговото влагане.

5.2.1. Методи за оценка на дълготрайни активи

5.2.1.1. Метод на материалната оценка
Този метод се базира на разходите, необходими за създаването на съответния
актив към даден момент, т.е. цената на един актив е равна на разходите за
неговото създаване.
Инвеститорът би платил за една машина толкова, колкото би му струвало
нейното създаване.
5.2.1.2. Метод на настоящата стойност на бъдещите доходи от актива
С този метод активите се оценяват въз основа на доходите, които носят на
предприятието в бъдеще, дисконтирани с нормата на възвръщаемост на
 74

алтернативната инвестиция. Очевидно е, че в неговата основа е настоящата

стойност на бъдещите парични приходи..
Според този метод всеки актив трябва да осигури минимално допустима
норма на възвръщаемост на вложените при неговото придобиване пари,
което означава, че за този актив не трябва да се плати повече от определена
максимално възможна цена.
Цената на един актив, оценен чрез метода на настоящата стойности на
бъдещи доходи, е сборът от сегашните стойности на тези доходи.
Методът отразява основното предназначение на активите да носят доход и да
участват в нарастването на вложения от инвеститорите капитал.
Основанието за инвестиране в един актив е не колко ще струва той на
инвеститора, а какви доходи ще му носи в бъдеще и разбира се, колко си
заслужава да се плати за този актив според тези очаквани доходи.
Тези характеристики на разглеждания метод налагат следните правила на
неговото прилагане:
а) определят се бъдещите парични приходи от използването на актива;
б) определя се подходящата норма на дисконтиране (норма на доходност на
алтернативна инвестиция);
в) дисконтират се бъдещите парични приходи от актива с избраната норма
на дисконтиране;
г) сумират се сегашните стойности на бъдещите парични приходи.
Получената сума е оценка за пазарната стойност на актива и е негова цена.

5.2.2. Класификация на дълготрайните активи в зависимост от

характера на носения от тях доход
В зависимост от носения от тях доход дълготрайните активи могат да се
класифицират в следните групи:
5.2.2.1. Активи, носещи доход в ограничен период от време
Това са:
- дълготрайните материални и нематериални активи (без земята);
- облигациите;
- съкровищните бонове;
- анюитетите.
5.2.2.2. Активи, носещи доход за неопределено дълъг период от
време
Това са:
- акциите;
- пожизнените ренти.
5.2.2.3. Активи, носещи постоянен (неизменен) доход
Това са:
- облигациите;
- привилегированите акции;
- анюитетите.
5.2.2.4. Активи, носещи нееднакъв доход всяка година
Това са:
- обикновените акции;
 75

- дълготрайните материални и нематериални активи.

5.2.3.Определяне на цената на дълготрайни активи в зависимост от

носения от тях доход
5.2.3.1. Определяне на цената на дълготрайни активи, носещи доход
в ограничен период от време
Цена на дълготрайни материални и нематериални активи
Активите от тази група са с ограничен срок на съществуване, защото имат
ограничена физическа трайност. Тези обстоятелства определят срока на
получаването, състава и характера на паричните приходи от тях.
По метода на настоящата стойност на бъдещите доходи, цената на
активите от тази група се образува по следния начин:

С1 С2 Сn
Цда = ———— + ———— +...+ ————,
(1+r) (1+r)2 (1+r)n
където:
Цда - цената на актива;
С1, С2, .., Сn - паричните приходи от актива за съответната година;
r - нормата на възвръщаемост на алтернативната инвестиция, използвана като
дисконтова норма.
Пример:
Един дълготраен материален актив носи доход в продължение на 4 години,
както следва:
I година - 10 000 лв.
II година - 15 000 лв.
III година - 20 000 лв.
IV година - 30 000 лв.
Възвръщаемостта на алтернативната инвестиция е 15%. Каква е цената на този
актив?
Решение:
10 000 15 000 20 000 30 000
Цда = ———— + ————— + ————— + ————— =
(1+0.15) (1+0.15)2 (1+0.15)3 (1+0.15)4
= 8 696 + 11 340 + 13 160 + 17 160 = 50 356 лв.
Цена на анюитети
Анюитетът е актив, който носи фиксиран годишен доход в продължение на
ограничен брой години, т.е. доходът от анюитета е поредица от неизменни
годишни парични приходи.
Настоящата стойност на тези бъдещи парични приходи е цена на анюитета,
т.е.:

С С С
Ца = ———— + ———— +...+ ————,
 76

(1+r) (1+r)2 (1+r)n

където:
Ца - цената на анюитета;
С - годишният анюитетен доход.
Поради неизменността на анюитетния доход, формулата придобива следния
вид:

1 1
Ца = С х ( —— - ——————)
r r х (1+r)n

Пример:
Определете цената на един анюитет, ако носи годишен доход 10 000 лв. за 10
години, при r = 8 %.
Решение:
1 1
Ца = 10 000 х ( —— - ——————————) =
0.08 0.08 х (1+0.08)10

= 10 000 х 6.71 = 67 100 лв.

За получаване на годишен доход от 10 000 лв. за десет години напред,

цената на този анюитет в момента е 67 100 лв.
Цена на облигации
Облигациите са дълготрайни активи с определен срок на съществуване и с
определен брой периоди на получаване на доход от тях. Всяка облигация се
емитира за определен срок, наречен матуритет на облигацията. След изтичането
на матуритета й, облигацията подлежи на погасяване. Притежателят на
облигацията получава обратно заплатената при придобиването й номинална
стойност и тя прекратява съществуването си.
Облигациите носят годишен доход под форма на лихва, изчислявана чрез
купонен процент.
Изчисляването на цената на една тригодишна облигация се извършва по
формулата:
Л1 Л2 Л3+НСО
Цo = ———— + ———— + ——————,
(1+r) (1+r)2 (1+r)3
където:
Цo - цената на облигацията;
Л1, Л2, Л3 - годишната лихва от облигацията за съответната година;
НСО - номиналната стойност на облигацията;
r - нормата на възвръщаемост на алтернативната инвестиция, използвана като
дисконтова норма.
 77

Пример:
Купонният процент на една тригодишна облигация е 8 %, а номиналната й
стойност е 100 лв.. Възвръщаемостта на алтернативната инвестиция е 7 %. Да се
определи цената на облигацията.
Решение:
Л = 100 х 0.08 = 8 лв.
8 8 8 + 100
Цo = ———— + ———— + ———— = 7.48+6.98+88.12=102.58 лв.
(1+0.07) (1+0.07)2 (1+0.07)3

5.2.3.2. Определяне на цената на дълготрайните активи, носещи

доход в продължение на неопределено дълъг период от време
Цена на обикновени акции
Обикновените акции не подлежат на погасяване, както облигациите и
прекратяват своето съществуване само при ликвидация на фирмата или при
обратното им изкупуване. Продажбата е единственият начин техният притежател
да си възстанови парите, вложени при закупуването им.
Цената на обикновените акции се изчислява по следната формула:

Д1
Цоба = ————,
r-g

където:
Цоба - цената на обикновените акции;
Д1 - дивидентът, който носи акцията в края на първата година;
g - годишният темп на увеличение на дивидентите;
r - годишната норма на дохода от алтернативната инвестиция.
Пример:
Очакваният дивидент в края на годината на една акция е 12 лв. Нормата на
възвръщаемост на алтернативната инвестиция е 15 %, а темпът на нарастване на
дивидента е 5 % годишно. Каква е цената на една акция?
Решение:
12
Цоба = ————— = 120 лв.
0.15 - 0.05
Цената на обикновената акция е равна на сумата от настоящите стойности на
дивидентите, които носи в бъдеще.
Цена на привилегировани акции
Привилегированите акции носят постоянен доход в течение на целия период
на съществуването си.
Цената им се образува по формулата:
Д
Цпа = ——,
 78

r
където:
Цпа - цената на привилегировани акции;
Д - годишният дивидент, който носи една акция;
r - нормата на възвръщаемост на алтернативната инвестиция.
Цена на пожизнени ренти
Пожизнените ренти (перпетуитетите) осигуряват на притежателя им вечен
доход. Цената им се образува по следната формула:

Р
Цр = ——,
r
където:
Цр - цената на рента;
Р - годишният доход, който се осигурява от рентата;
r - лихвеният процент на пожизнената рента.
Пример:
Каква е цената на една пожизнена рента при положение, че носи годишен
доход от 4 000 лв., ако лихвеният процент на пожизнената рента е 20 % годишно.
Решение:
4000
Цр = ——— = 20 000 лв.
0.20
Цена на пожизнени ренти, носещи нарастващ доход
Темпът на нарастване на дохода (g) от тези ренти е обикновено постоянен и
покрива инфлацията.
Цената на ренти, носещи нарастващ доход се образува по формулата:
Р1
Цр = ————,
r-g
където:
Цр - цената на ренти;
Р1 - доходът, който носи рентата през първата година;
r - нормата на възвръщаемост от алтернативната инвестиция;
g - годишният темп (в проценти) на нарастване на дохода от рентата.

Пример:
Каква е цената на една пожизнена рента, ако носи в края на първата година
доход от 4 000 лв. и всяка следваща година този доход нараства с 5 %, при норма
на възвръщаемост от алтернативна инвестиция 20 % годишно.
Решение:
4 000
Цр = —————— = 26 666 лв.
 79

0.20 - 0.05

5.3. Експлоатационните разходи

5.3.1. Характеристика
Разходите, извършени за придобиване на ДМА изискват друг вид разходи,
свързани с използването на тези активи. Тези разходи се наричат
експлоатационни или текущи и се начисляват изцяло в разходите на фирмите по
производство на стоките и услугите, през годината през която са били направени.
5.3.2. Видове експлоатационни разходи
Според икономическата еднородност на материалния им носител
експлоатационните разходи се групират така:
▪ разходи за външни услуги;
▪ разходи за амортизации;
▪ разходи за заплати по трудови отношения;
▪ разходи за социални осигуровки и надбавки;
▪ други разходи
Тези разходи се наричат още разходи за дейността.
Според това как се включват в себестойността на произведените стоки и
услуги експлоатационните разходи се групират така:
▪ преки – включват се пряко в себестойността на отделната стока или услуга;
▪ непреки - включват се на някаква база в себестойността на отделната стока
или услуга.
Според връзката им с размера на продажбите експлоатационните разходи
се групират така:
▪ постоянни – не зависи размерът им от количеството на продажбите;
променливи - зависи размерът им от количеството на продажбите;
5.3.3. Разходи и себестойност
Разликата между разходите и себестойността на стоките и услугите е в
степента на обобщение на паричните разходи в предприятието. Когато се говори
за себестойност се има предвид всички парични разходи на предприятието за
производството и продажбата на стоките и услугите. Паричните разходи са
разпределени по видове според разпределението на експлоатационните разходи.
Себестойността е главно съдържание на стойността на произведените
стоки и услуги. Разликата между тях е количествена и качествена:
▪ количествена –стойността обхваща целия необходим труд за производството
на стоките и услугите, включително и този за възстановяване на инвестирания
капитал – печалбата;
▪ качествена – себестойността включва и разходи, които не се включват в
стойността и не са обществено необходими, като непроизводствените разходи ,
свързани с глоби, неустойки, липси на материални ценности и др. загуби на
обществен труд.

5.3.4. Видове себестойност

▪ индивидуална – включва всички парични разходи на конкретно предприятие
за производството и продажбата на отделни стоки и услуги;
▪ производствена – включва всички парични разходи на конкретно
предприятие за производството на стоките и услугите му;
▪ пълна – включва всички парични разходи на конкретно предприятие за
производството и продажбата на стоките и услугите му;
 80

▪ нормативна – това са осреднените за отрасъла парични разходи за

производството и продажбата на стоки и услуги, дадени като норматив на 1-ца
продукт или услуга , или на 100 лева стойност;
▪ фактическа – нарича се още отчетна – включва реално извършените
разходи за производството и продажбата на стоки и услуги през определен
период.
5.3.5. Себестойност и цени
Един от методите за образуване на цените на стоките и услугите е на база на
себестойността им – нормативна или фактическа, към която се добавя печалба на
база на норматив към разходите.

5.4. Разходи за погасяване на дългосрочни заеми в предприятието

Погасяването на дългосрочни заеми от предприятията се извършва не
наведнъж, а разсрочено във времето. Размерът на заема в момента на неговото
получаване се нарича главница. В края на всеки период на погасяване - година,
месец, тримесечие, шестмесечие, или година, се изплаща част от главницата на
заема, която се нарича погашение. Освен главницата длъжникът дължи на
кредитора си и лихва за съответния погасителен период. В зависимост от подхода
при изчисляване на главницата и лихвата по заема за съответния погасителен
период има различни начини за погасяване на дългосрочните заеми от
предприятията. Плащането на тези задължения на предприятията са техни
разходи.

5.4.1. Начини за погасяване на дългосрочни заеми

Сумата на погашението и лихвата при издължаването на заема се нарича
погасителна вноска.
Сумата от дисконтираните с лихвения процент по заема стойности на
погасителните вноски е равна на размера на главницата в момента на отпускането
на кредита.
Погасителните вноски, плащани в края на всеки погасителен период, се
наричат още анюитети.
5.4.1.1. Погасяване на заеми с фиксиран лихвен процент
а. Погасяване на заеми с различни погашения
Характерното за погасяването на заеми с различни погашения е, че длъжникът
плаща в продължение на определен брой периоди, в края на всеки период,
различни части от главницата по заема заедно с лихвата за изтеклото време върху
остатъка от главницата. Обикновено, ако в края на даден период длъжникът не е в
състояние да погаси някаква част от главницата, той трябва да заплати поне
лихвата върху остатъка от нея за изтеклия период.

Пример:
Заем от 100 000 лв. със срок на издължаване 4 години при 25% сложна лихва,
платим с различни погашения, е погасяван както следва:
- в края на първата година - 30 000 лв. погашение;
- в края на втората година - няма погашение;
- в края на третата година - 50 000 лв. погашение;
 81

- в края на четвъртата година - останалите 20 000 лв.

Какъв е размерът на погасителните вноски, платени от длъжника?
Решение:
Размерът на погасителните вноски е:

I година:
погашение 30 000 лв.
лихви върху 100 000 лв. 25 000 лв.
погасителна вноска 75 000 лв.
II година
погашение няма
лихви върху 70 000 лв. 17 500 лв.
погасителна вноска 17 500 лв.
III година
погашение 50 000 лв.
лихви върху 70 000 лв. 17 500 лв.
погасителна вноска 67 500 лв.
IV година
погашение 20 000 лв.
лихви върху 20 000 лв. 5 000 лв.
погасителна вноска 25 000 лв.
За целия период на ползване на кредита длъжникът ще изплати общо 165 000
лв. погашения и лихви.
б. Погасяване на заеми с еднакви погашения и дегресивна лихва
При този начин на погасяване на заем главницата се разделя на броя на
погасителните периоди, за да се получи размерът на погашението.
В края на всеки период длъжникът плаща различни по размер погасителни
вноски, съдържащи еднакво погашение и лихва за изтеклия погасителен период
върху остатъка от заема.
Първата погасителна вноска е най-голяма, а всяка следваща - все по-малка по
размер.
Финансовата тежест за длъжника е най-голяма през първия период и най-
малка през последния. Този процес е представен графично по следния начин:

Пример:
Какви погасителни вноски трябва да плаща в края на всяка година длъжник,
който ползва заем в размер на 100 000 лв. за срок 4 години, платим с еднакви
годишни вноски и лихва върху остатъка от дълга в размер на 25% годишно.
Решение:
Размерът на погашението е:

100000
 82

———— = 25 000 лв. годишно

4

Размерът на погасителните вноски е:

I година:
погашение 25 000 лв.
лихви върху 100 000 лв. 25 000 лв.
погасителна вноска 50 000 лв.
II година
погашение 25 000 лв.
лихви върху 75 000 лв. 18 750 лв.
погасителна вноска 43 750 лв.
III година
погашение 25 000 лв.
лихви върху 50 000 лв. 12 500 лв.
погасителна вноска 37 500 лв.
IV година
погашение 25 000 лв.
лихви върху 25 000 лв. 6 250 лв.
погасителна вноска 31 250 лв.
Всяка следваща погасителна вноска е по-малка от предходната със сума от
6 250 лв., която е едногодишната лихва върху погашението. Ако знаем
предходната вноска, всяка следваща е по-малка от нея с лихвата за 1 година върху
погашението, т.е.
Ко
П = ——,
t
ПВ1 = П + Ко х р,
ПВ2 = П + (Ко - П) х р или
ПВ2 = П + Ко х р - П х р = ПВ1 - П х р
или
ПВt = ПВt-1 - П х р,
където:
П - сумата на постоянното погашение;
ПВ - погасителната вноска;
Ко - главницата на заема;
t - броят на погасителните периоди;
р - лихвеният процент като десетична дроб, начисляван върху остатъка от
главницата за всеки погасителен период.
При погасяване на заем с еднакви погашения и лихва, начислявана върху
остатъка от главницата ( ако е известен размерът на първата погасителна вноска)
може да се намери размерът на всяка следваща вноска - като разлика между
предходната вноска и лихвата за един погасителен период върху погашението.
 83

С данните от горния пример това правило би могло да се илюстрира така:

ПВ1 = 25 000 + 100 000 х 0.25 = 25 000 + 25 000 = 50 000 лв.
ПВ2 = 50 000 - 25 000 х 0.25 = 50 000 - 6 250 = 43 750 лв.
ПВ3 = 43 750 - 25 000 х 0.25 = 43 750 - 6 250 = 37 500 лв.
ПВ4 = 37 500 - 25 000 х 0.25 = 37 500 - 6 250 = 31 250 лв.
в. Погасяване с анюитети
Всеки анюитет е съставен от погашение (част от главницата) и лихва върху
действащия през даден погасителен период дълг.
Съставните части на анюитета през отделните погасителни периоди не са
еднакви.
В първия анюитет лихвата е най-голяма, защото тя се начислява върху
остатъка от главницата, а погашението e най-малко.
Във всеки следващ анюитет лихвата става все по-малка, а се увеличава
размерът на погашението.
Разгледаните дотук два начина за разсрочено погасяване на дълг се прилагат
само по изключение във финансовата практика. Дългосрочните заеми обикновено
се погасяват с определен брой еднакви по размер погасителни вноски, платими
през еднакви интервали от време, наричани анюитети.
В последния анюитет лихвата е най-малка по размер, а погашението - най-
голямо.
Затова кредитите, издължавани с анюитети, сенаричат кредити с прогресивни
погашения и дегресивна лихва.
С плащането на последния анюитет дебиторът погасява напълно дълга си, като
връща заетия капитал заедно с лихвите. Погасяването може да се изрази графично
така:
Сумата от дисконтираните с лихвения процент стойности на всички анюитети
е равна на главницата в момента на предоставянето на заема, т.е.:
А1 А2 А3 Аn
Ко = ——— + ———— + ——— + … + ———-
(1+р) (1+р)2 (1+р)3 (1+р)n
където:
А1, A2, …, An са константи.
Ако се извади пред скоби еднаквият елемент А, формулата придобива вида:
1 1 1 1
Ко = А х (——— + ——— + ——— + ————),
(1+р) (1+р)2 (1+р)3 (1+р)n,

където:
Ко - настоящата стойност на капитала, еквивалентна на първоначалната
стойност на капитала (главницита на заема), който дебиторът връща на кредитора;
А - анюитет (константа).
При погасяването на един дълг с анюитети, изплащани t-периоди, в края на
всеки период, настоящата (първоначалната) стойност на капитала (главницата на
заема) е равна на произведението от анюитета и сумата от настоящите стойности
 84

на 1 лев, дисконтиран с лихвения процент за t-периода, наричана анюитетен

фактор – Ap,t, т.е. Ко = А х Ap,t
г. Погасяване на заеми с еднакви погашения и прогресивна лихва
Тази схема на разсрочено погасяване на дълг се изразява в следното:
- главницата на заема се разделя на уговорения брой погасителни периоди,
за да се получи размерът на погашението;
- всяко погашение се олихвява за времето, през което е било дължимо;
- всяка погасителна вноска съдържа еднакво погашение и лихва върху него
за изтеклото време от получаването на заема и възникването на дълга;
- лихвата за първия погасителен период ще бъде най-малка, защото се
начислява за един период;
- първата погасителна вноска е най-малка, а всяка следваща - все по-голяма
по размер;
- лихвата е прогресивна;
- погасителните вноски образуват възходяща геометрична прогресия.
Пример:
Какви погасителни вноски трябва да плаща в края на всяка година дебиторът
по заем от 100 000 лв., платим за четири години чрез еднакви погашения и 25%
годишна сложна лихва, начислявана върху погашенията за изтеклото време?
Решение:
Размерът на погашението е:
100000
П = ———— = 25 000 лв.
4
Погасителните вноски са:
ПВ1 = 25 000(1+0.25) = 31 200 лв.
ПВ2 = 25 000(1+0.25)2 = 39 062 лв.
ПВ3 = 25 000(1+0.25)3 = 48 828 лв.
ПВ4 = 25 000(1+0.25)4 = 61 035 лв.
За целия срок на погашението длъжникът ще заплати 180 175 лв. погашения и
лихви
5.4.1.2. Погасяване на заеми с плаващ лихвен процент
В разгледаните досега схеми на погасяване на дългосрочни заеми лихвеният
процент е фиксиран и постоянен за всички погасителни периоди.
Възможно е за отделните погасителни периоди да се прилага нееднакъв по
размер, т.е. плаващ лихвен процент. В този случай има две принципно различни
схеми на погасяване.
При първата схема длъжникът плаща в продължение на определен брой
периоди, в края на всеки период, различни или еднакви части от главницата
(погашения) заедно с лихвата за изтеклия период върху остатъка от главницата.
При втората схема, размерът на съответното годишно погашение се олихвява
за времето, през което е било дължимо.
Пример:
Какви погасителни вноски, според първата схема, трябва да плаща в края на
всяка година дебиторът по заем от 1 000 000 лв. със срок четири години, погасяван
 85

с различни погашения и лихва, начислявана ежегодно върху остатъка от

главницата, както следва:
година главница погашение лихвен лихва погасит.
процент вноска
I година 1 000 000 200 000 15%
II година 800 000 20%
III година 800 000 450 000 25%
IV година 350 000 350 000 27%
1 000 000 1 000 000
Решение:
година главница погашение лихвен лихва погасит.
процент вноска
I година 1 000 000 200 000 15% 150 000 350 000
II година 800 000 20% 160 000 160 000
III година 800 000 450 000 25% 200 000 650 000
IV година 350 000 350 000 27% 94 500 444 500
1 000 000 1 000 000 604 500 1 604 500

С плащането на последната погасителна вноска дебиторът е върнал заетия

капитал, заедно с дължимата от него лихва за срока на ползването му.
Пример:
Какви погасителни вноски трябва да плаща дебиторът, съобразно втората
схема на погашение, в края на всяка година, по заем от 1 000 000 лв., платим за
срок от четири години чрез еднакви погашения и сложна лихва, начислявана
върху погашенията за изтеклото време, както следва:
I година - 15 %;
II година - 20 %;
III година - 25 %;
IV година - 27 %?
Рeшение:
Размерът на годишното погашение на заема е:

1000000
————— = 250 000 лв.
4

Размерът на погасителните вноски(ПВt) е:

ПВ1 = 250 000 (1+0.15) = 287 500 лв.
ПВ2 = 250 000 (1 + 0.15)(1+0.20)= 345 000 лв.
ПВ3 = 250 000 (1+0.15)(1+0.20)(1+0.25)= 431250 лв.
ПВ4 = 250 000(1 + 0.15)(1+0.20)(1+0.25)(1+0.25)= 547 687 лв.
ОБЩО: 1 611 437 лв.
 86

Разгледаната схема на погашение на заема не се променя по същество, ако

погасителните вноски в края на всеки от периодите съдържа различно по размер
погашение и начислена върху него лихва за времето, изтекло от момента на
получаването на заема.

Резюме
Разходите, извършвани от предприятието са свързани с осигуряване на
капитал, придобиване на активи, поддържане на текущата дейност и погасяване на
дългосрочните му задължения. Извършването на тези разходи се подчинява на
определени правила, които всяко предприятие си изгражда. Те са съдържание на
политиката му на разходи.
Разнообразието на източиниците на капитал създава проблем, свързан с избора
на най-подходящите за съответното предприятие. Правилата за осигуряване на
капитал в предприятието са свързани с подбор на подходящи за него източници.
Критерий при този подбор е осигуряване на максимален нетен доход на единица
собствен капитал. Този кретерий не би могъл да се удовлетвори без прилагане на
подходящи методи за определяне на цената на капитала от съответните
източници. В основата на методите за оценка е изискуемият от собствениците на
капитала доход, ако този капитал бъде инвестиран в активите на конкретно
предприятие.
Интересът на собствениците на капитала, инвестиран в предприятието е
пазарната му оценка да расте. Растежът на вложения капитал е свързан с
доходността на активите, в които е инвестиран. Високодоходните активи са скъпи,
тъй като в основата на пазарната им оценка е носеният от тях доход. Следователно
очакванията за висок темп на нарастване на пазарната стойност на вложения в
предприятието капитал са свързани с високи разходи за придобиване на
подходящи активи.
Създаването на доход в предприятието е свързано с функционирането на
дълготрайните му активи. Оситуряването на непрекъснатостта на този процес
изисква предприятието да извършва разходи. Тези разходи се наричат текущи, или
експлоатационни. Тяхното минимизиране е фактор за увеличение на
възвръщаемостта на инвестирания в предприятието капитал.
Предприятието в хода на своята стопанска дейност влиза в разнообразни по
своя характер отношения с други лица – физически и юридически. Част от тези
отношения са кредитни, или по-точно такива, в които предприятието е длъжник.
Погасяването на дългосрочните задължения на предприятието е важна част от
политиката му на разходи. Различните схеми за погасяване носят различни по своя
характер финансови тежести на предприятията. Необходимо е да се приложат тези
от тях, които в най-пълна степен съответстват на спецификата на стопанската
дейност на предприятието и на обема на създаваните в него парични потоци.

Допълнителни въпроси за самоподготовка

1. Кои са факторите за формиране на цената на предоставения капитал?
2. Какъв е подходът за формиране на цената на капитала от различни
източници;
3. Кои са методите за оценка на дълготрайни активи?
4. Кой е основният фактор за формиране на цената на дълготрайните активи?
5. Кои са видовете експлоатационни разходи в предприятието?
 87

6. Кои са критериите за класификация на експлоатационните разходи?

7. Кои са факторите за динамиката на експлоатационните разходи?
8. Каква е спецификата на различните начини за погасяване на дългосрочни
заеми от предприятието?

Допълнителни задачи за самоподготовка

1. Каква е цената на финансиране на предприятието от неразпределената му
печалба при следните данни:
- пазарна цена на една акция в момента – 120 лв.;
- размер на последния изплатен дивидент на една акция – 20 лв.
- темп на нарастване на дивидента – 3 % годишно.
отговор. 20 %;

2. Купонният лихвен процент по тригодишна облигация е 6 %. Номиналната

стойност на облигацията е 200 лева. Каква е цената на финансиране на
фирмата с облигации, ако относителен дял на разходите по емисията е 15 %, а
пазарната цена на една облигация в момента е 120 лева?
отговор. 12 %;

3. Купонният лихвен процент по тригодишна облигация е 6 %. Номиналната

стойност на облигацията е 200 лева. Нормата на възвръщаемост на алтернативната
инвестиция е 7 %. Колко е цената на тази облигация?
отговор. 195 лева.

4. Каква е цената на финансиране на активите на фирмата с обикновени акции

при следните данни за емисията:
- пазарна цена на една акция – 8 лв.;
- годишен темп на увеличение на дивидента – 3 %;
- относителен дял на разходите по емисията – 15 %;
- размер на последния получен дивидент – 2 лв.
отговор. 33 %;

5. Каква е цената на финансиране на активите на фирмата с привилегировани

акции при следните данни за емисията:
- пазарна цена на една акция – 8 лв.;
- относителен дял на разходите по емисията – 15 %;
- размер на последния получен дивидент – 2 лв.
отговор. а. 29 %;

6. Колко е средно претеглената цена на капитал от 2000000 лева, осигурен от

следните източници:
- емисия на облигации 700000 лева;
- емисия на привилегировани акции 300000 лева;
- емисия на обикновени акции 1000000 лева.
Условията във фирмата са следните:
- цена на финансиране с обикновени акции 13 %;
 88

- цена на финансиране с привилегировани акции 12 %;

- цена на финансиране с облигации 9 %;
- норма на данъка върху печалбата 10 %.
отговор. 11.1 %;

7. Заем от 100 000 лв. е със срок на издължаване 4 години с еднакви погашения
и 25 % годишна лихва, плащана върху остатъка от дълга през съответната година.
Да се изчислят годишните погасителни вноски за срока на заема.
отговор. 50000 лева, 43750 лева; 37500 лева; 31250 лева;

8. Заем от 100 000 лв. е със срок на издължаване 4 години с еднакви погашения
и 20 % годишна лихва, плащана върху погашението, дължимо през съответната
година. Да се изчислят годишните погасителни вноски за срока на заема.
отговор. 30000 лева; 36000 лева; 43200 лева; 51850 лева.

Терминологичен речник
Неразпределена печалба - останалата част от нетния доход на предприятието,
след изплащането на дивиденти, която се реинвестира в собствения капитал на
предприятието.
Обикновените акции - изразяват право на собственост върху съответна част от
имуществото на предприятието, равна на номиналната им стойност.
Привилегировани акции - изразяват право на собственост върху съответна част
от имуществото на предприятието, равна на номиналната им стойност и предлагат
фиксиран доход под формата на постоянен дивидент.
Анюитет – финансов актив, който носи фиксиран годишен доход в
продължение на ограничен брой години.
Перпетуитет - финансов актив, осигуряващ на притежателя му вечен доход.
Главница - размерът на заема в момента на неговото получаване се
Погашение - част от главницата на заема, която се изплаща през съответния
погасителен.
Лихва – доходът, получаван от паричния капитал, даден в заем или вложен в
банка.

Помощна литература и източници на информация

1. Христов Виктор, Финанси на фирмата, НБУ-ЦДО, София, 2001.
2. Динев Димитър, Ненков Димитър, Финанси на съвременната фирма, DDC,
София, 1992.
3. Георгиев Иван, Основи на инвестирането, София, 1995.
4. Христов, Виктор, Корпоративен икономически анализ, ИМН, Пловдив, 2007
5. Ангов Константин, Речник на банкови термини, Пеликан-алфа, София, 1994.
 89

Тема шеста . Политика по определяне на финансовите

потребности на предприятието

Анотация
Определянето на финансовите потребности на предприятието в бъдеще е
съдържание на финансовото планиране в него. Финансовите потребности на
предприятието се изчисляват чрез отчитане на различните му задължения, като
лихви по заеми, задължения към доставчиците на стоки и услуги, задължения към
бюджета и др. финансови ангажименти. Този процес се осъществява чрез
 90

прилагане на методите на финансовото планиране. Приложението на конкретните

методи определя формата на финансовото планиране.

Цели
След усвояване на учебния материал по темата читателят ще получи знания за:
- целите на финансовото планиране в предприятието;
- съдържанието на финансовото планиране;
- видовете финансова планиране;
- формите на финансово планиране;
- методите на финансовото планиране;
- резултатите от приложението на методите на финансовото планиране;
- мотивите за избор на конкретен метод на финансово планиране.

Въведение
Политиката на определяне на финансовите потребности на фирмата в бъдеще е
важен елемент в стратегията при управление на предприятието. Тя го предпазва от
обстоятелства, свързани с евентуалната му бъдеща неплатежоспособност, което е
важен фактор за съхраняване на пазарната му жизнеспособност. Заедно с това
финансовото планиране дава основани на финансовия мениджмънт в
предприятието за своевременно намиране на подходящи източници на капитал на
приемлива цена. Последното снижава средната цена на капитала и подобрява
възвръщаемостта му.

6.1. Видове финансово планиране

В зависимост от периода, за който се определят финансовите потребности на
фирмата, финансовото й планиране е дългосрочно (стратегическо) планиране и
краткосрочно - тактическо планиране.
Дългосрочното финансово планиране е свързано с решения за инвестиране и
съответното им финансиране, отнасящи се за по-продължителен период от време,
обикновено по-дълъг от една година. Тези решения засягат инвестиционната
политика на фирмата (капиталовото бюджетиране), капиталовата й структура и
дивидентната й политика.
Краткосрочното финансово планиране се отнася за текущите активи и
пасиви, т.е. какви парични средства за текущата дейност са необходими, какви
запаси от стоки и услуги и от какви източници ще се финансират тези активи.

6.2.Форма на финансово планиране

Финансовите потребности на фирмата се планират чрез изготвяне на финансов
план.
Финансовият план на фирмата предлага необходимата информация и
методите, чрез които финансовите цели на фирмата ще бъдат постигнати.
Финансовият план съдържа следната информация:
- прогноза за продажбите на стоките и услугите;
- прогнозни счетоводни баланси;
- прогнозни отчети за приходите и разходите;
- план на бюджета на паричния поток (баланс на предстоящите разходи и
източниците на финансирането им);
- план на капиталовите разходи, т.е използването на нетния оборотен
капитал и бъдещите постъпления на активи;
 91

- финансовите условия, при които фирмата функционира - условията на

дивидентната политика и условията за привличане на капитал - чрез възникване
на дълг или чрез разширяване на акционерния капитал, в т.ч. видовете емисии
дългови ценни книжа и акции и начинът на емитирането им;
- икономическите условия, при които функционира фирмата - лихвените
проценти, ръстът на инфлацията, данъчните облекчения или утежнения и др.;
- разполагането на различните видове финансирания във времето, т.е. кога
ще възникне съответният дълг и в кой момент ще се привлича акционерен
капитал.

6.3. Методи за финансово планиране

Има няколко метода за планиране на финансовите потребности на фирмата, а
именно:
- метод “процент от продажбите”;
- метод “паричен бюджет”;
- метод “паричен оборот”.
6.3.1. Метод “процент от продажбите”
Този метод приема, че промените в продажбите влияят върху размера на
активите, които фирмата трябва да притежава. От очакваните продажби зависи
какво финансиране се изисква за фирмата.
Пример:
През следващата година фирмата очаква обемът на реализираната продукция да
се увеличи с 20 %.
Отчетът за приходите и разходите за текущата година на фирмата е:
Приходи от продажби 100 000 лв.
Разходи 80 000 лв.
Нетен доход 20 000 лв.
Дивиденти 10 000 лв.

Счетоводният баланс на фирмата за текущата година е:

Дълготрайни активи 360 000 лв. Основен капитал 228 000 лв.
Краткотрайни активи 80 000 лв. Дългосрочни заеми 152 000 лв.
Краткоср. задължения 60 000 лв.
ОБЩО: 440 000 лв. ОБЩО: 440 000 лв.

Да се планират финансовите потребности на фирмата през следващата година

чрез метода “процент от продажбите”, при следните условия:
- разходите остават 80 на сто от обема на продажбите;
- частта за дивидентите остава 50 на сто от нетния доход;
- няма да се вземат повече дългосрочни заеми;
- дълготрайните и краткотрайните активи и краткосрочните задължения са
пропорционални на приходите от продажби, т.е. те са съответно 360%, 80%, 60%
от тях.
Решение:
Финансов план на фирмата за следващата година
План за приходите и разходите
 92

Приходи от продажби 120 000 лв.

Разходи 96 000 лв.
Нетен доход 24 000 лв.
Дивиденти 12 000 лв
Реинвестирана част от печалбата 12 000 лв.
Счетоводен баланс
Дълготрайни активи 432 000 лв. Основен капитал 240 000 лв.
Краткотрайни активи 96 000 лв. Дългосрочни заеми 152 000 лв.
Краткоср. задължения 72 000 лв.
Необходим доп.
паричен ресурс 64 000 лв.
ОБЩО: 528 000 лв. ОБЩО: 528 000 лв.

От счетоводния баланс за следващата година се вижда, че фирмата се нуждае

от допълнителни финансови средства в размер на 64 000 лв. Тази допълнителна
потребност е в резултат на нарасналата стойност на активите. Тъй като не се
планира да се вземе заем, допълнителните финансови средства ще се осигурят от
емисия на нови акции. Ако това не е възможно, би трябвало да се съкрати
размерът на дивидента или отново да се обмисли увеличение на продажбите.
6.3.2. Метод “паричен бюджет”
Чрез този метод финансовите потребности на фирмата се планират като се
изготвя дългосрочен или краткосрочен план на паричните средства,
необходими за нормалното функциониране на фирмата. Целта е фирмата да не
остане без пари за посрещане на платежните си задължения. Този план обхваща
всички излизащи и влизащи във фирмата парични потоци и посочва дефицита или
излишъка на парични средства. Дефицитът се покрива с банков заем или
допълнителна емисия на дългови книжа или акции.
Главен инструмент на този метод е паричният бюджет, наречен още бюджет
на паричните приходи и разходи.
Паричният бюджет съдържа:
- паричните постъпления и паричните плащания за периода;
- нетния паричен поток в края на периода (разликата между паричните
постъпления и паричните плащания);
- паричната сума в края на периода, която се намира, като към нетния
паричен поток се прибави паричната сума, която е била в наличност в началото на
периода;
- минималният паричен резерв, който фирмата поддържа;
- излишъкът или дефицитът на парични средства, които се намират като
към паричната сума в края на периода се прибави резервът.
6.3.3. Метод “паричен оборот”
При този метод чрез изготвяне на прогнозен отчет за приходите и разходите на
фирмата, се установява нетният доход (печалбата след данъци). Прогнозираният
нетен доход се коригира (увеличава се) с всички некасови (непарични) разходи -
амортизационни отчисления и неплатени данъци. От тази сума се изваждат
предвидените парични средства за изплащане на дивиденти и полученият остатък
може да бъде използван за финансиране на инвестициите в предприятието.
 93

Недостигът на парични средства, установен с прогнозата за паричния оборот, се

покрива с допълнително финансиране.

Резюме
Финансовото планиране, чието съдържание е определяне на финансовите
потребности на предприятието в бъдеще, го предпазва от обстоятелства, свързани
с евентуалната му бъдеща неплатежоспособност, което е важен фактор за
съхраняване на пазарната му жизнеспособност. Тази дейност в предприятието се
осъществява чрез прилагане на съответни методи, чиято цел е да бъдат
определени както финансовите потребности на предприятието във връзка с
текущата му дейност през годината, така и собствените източници на капитал за
финансиране на инвестициите му в бъдеще.

Допълнителни въпроси за самоподготовка

1.. Какви видове финансово планиране използва предприятието?
2. Кои са критериите за разграничаване на видовете финансово планиране?
3. Кой вид финансово планиране определя финансовите потребности на
предприятието, свързани с решенията за инвестиране?
4. Кой вид финансово планиране определя финансовите потребности на
предприятието, свързани с финансиране на текущата му дейност.
5. Кои са методите за финансово планиране в предприятието и какви са
специфичните резултати от тяхното използване?

Допълнителни задачи за самоподготовка

1. Да се определят финансовите потребности на фирмата през следващата
година, прилагайки метода “процент от продажбите”, ако очакваните продажби
ще се увеличат с 20 %. Приходите от продажби на фирмата през текущата година
са 100 000 лв., а счетоводният й баланс е:
Дълготрайни активи 360 000 лв. Основен капитал 228 000 лв.
Краткотрайни активи 80 000 лв. Дългосрочни заеми 152 000 лв.
Краткоср. задължения 60 000 лв.
ОБЩО: 440 000 лв. ОБЩО: 440 000 лв.
отговор: 88 000 лв.- необходимо допълнително финансиране.

2. Колко е размерът на необходимите допълнителни финансови средства на

фирмата за следващата година (паричния дефицит) или размера на паричния
излишък, установен чрез метода за финансово планиране “паричен бюджет”, при
следните данни за бъдещата дейност на фирмата през същата година:
- парични постъпления - 500 000 лв.;
- парични плащания - 350 000 лв.;
- налични парични средства в началото на годината - 150 000 лв.;
- паричен резерв - 250 000 лв.;
отговор: 550 000 лв. паричен излишък.
 94

Терминологичен речник
Финансово планиране – дейност в предприятието по определяне на
финансовите му потребности в бъдеще.
Финансов план – форма за определяне на финансовите потребности на
предприятието в бъдеще.

Помощна литература и източници на информация

1. Христов Виктор, Финанси на фирмата, НБУ-ЦДО, София, 2001.
2. Динев Димитър, Ненков Димитър, Финанси на съвременната фирма, DDC,
София, 1992.
3. Христов, Виктор, Корпоративен икономически анализ, ИМН, Пловдив, 2007

Тема седма. Политика, свързана с персонал на предприятието

Анотация
Персоналът на предприятието включва всички лица, които ръководят,
осъществяват или обслужват стопанската му дейност. Разделението на труда в
предприятието определя структурата на персонала, а обема на неговата стопанска
дейност – неговата численост. За управление на трудовите отношения държавата
регламентира формирането на персонала в предприятията, чрез приета от нея
единна класификация на този персонал. Независимо от този единен регламент,
предприятията определят лицата, ангажирани с дейността им съобразно
 95

проявлението на специфични за тях фактори по отношение на: вида и сложността

на производството; техническата въоръженост на труда; специализацията и
кооперирането на производството, прилаганата организация на труда и др.
Нормирането на труда се използва в предприятията като важно средство за
ефективно използване на персонала. Начините на нормиране на труда в
предприятието зависи от специфичните условия на производството, от неговата
организация, от характера на труда на различните категории персонал и от много
други фактори.

Цели
След усвояване на учебния материал по темата читателят ще получи знания за:
- същността на персонал;
- състава на персонала и критериите за неговото формиране;
- структурата на персонала;
- оптималната структура на персонала;
- определяне на числеността на различните категории персонал;
- оценката на използването на работната сила;
- нормирането на труда като средство за ефективно използване на персонала.

Въведение
Политиката, провеждана в предприятието по отношение на персонала е важен
фактор за ефективността на стопанската му дейност. Тогава, когато
квалификационната структура на персонала е в съответствие с технологичните
изисквания, с характера на производството и неговата техническа въоръженост,
предприятието постига своите пазарни цели и осъществява мисията си.

7.1. Същност на персонала

Дейността си предприятието осъществява чрез ангажиране на различен брой и
състав физически лица. Всички те съставляват неговия персонал. Следователно,
ангажираните физически лица, осъществяващи дейността на предприятието,
обслужването и управлението й, са неговия персонал.

7.2. Състав на персонала

Съставът се определя според разделението на труда в предприятието. Става
дума за индивидуалното разделение на труда, при което персоналът се
специализира и структурира според изпълнението на отделни функции по
организационното, икономическото и административното ръководство на
предприятието. Обикновено принадлежността на съответният работник или
служител към персонала на предприятието се оформя и урежда с трудов договор,
сключен между него и ръководителя на предприятието. Освен този начин на
включване на съответните лица към персонала има и друг, при който в
предприятието се привличат лица, временно или постоянно, въз основа на друг
тип договори, познати под популярното название граждански договори. По този
признак, свързан с правната форма на включване на лицата в персонала на
предприятието, персоналът би могъл да се раздели на собствен и външен. Това
разделение има значение за оценката на динамиката и използването му, както и за
изчисляване на показатели, изразяващи приноса на отделните му категории.

7.3. Структура на персонала

 96

За управление персонала, в т.ч. и на труда и трудовите отношения в

предприятието, е приета единна класификация на персонала. Тя се изгражда
според няколко критерия: вида на изпълняваните трудови функции; професиите
на заетите; специалностите на заетите и квалификацията им.
7.3.1. Структура на персонала според вида на изпълняваните функции.
По този критерий персоналът се структурира така:

функции вид персонал

изпълнителски – работници;
разработващи – специалисти и експерти;
ръководни – ръководители
обслужващи – обслужващ персонал

Работниците изпълняват изпълнителски функции и са заети с производството

на стоките и услугите. Към работниците се отнасят и лицата, които обслужват
производствените процеси, без да са пряко ангажирани с тях. Въз основа на
това разделение на труда, категорията работници съдържа две основни групи:
- основни – непосредствено са заети с производството на стоки и услуги;
- спомагателни – подпомагат дейността на основните работници като
осигуряват условията за производството – технически и инфраструктурни.
Специалистите са лицата, които изпълняват разработващи функции. Те са
ангажирани непосредствено с организацията и управлението на
производството, с икономическото, юридическото и административното
осигуряване на дейността на предприятието. Съставът на специалистите във
всяко конкретно предприятие е твърде различен и произтича от конкретните
му потребности.
Ръководителите изпълняват ръководни функции и това ги различава от
другите категории персонал. Те осъществяват общото оперативно управление
на предприятието. В зависимост от това какъв е мащабът на дейността им, т. е
дали управляват цялото предприятие или негови звена, те вземат управленски
решения и носят отговорност за резултатите от дейността на цялото
предприятие или на съответните звена. Към тази категория персонал се
причисляват ръководителят на предприятието и неговите
заместници,ръководителите на отдели и ръководителите на отделни
производствени подразделения на предприятието.
Обслужващият персонал, наречен още помощен обхваща заетите с общото
обслужване, както на производството, така и на управлението. Това са
куриерите, операторите на организационната техника, терефонистите,
секретарите, техническите сътрудници, чистачите и др.

7.3.2. Структура на персонала според професиите на заетите

Професията се дефинира като съвкупност от придобити знания, умения и
опит, които се прилагат в определен вид трудова дейност. Степента на
квалификация, придобита чрез професионално обучение, определя
способността на работещия да упражнава дадена професия. Възприета е
Национална класификация на професиите7 с цел да се въведе единен подход
при класификация на персонала в предприятията. Тя дефинира основните
професии и професионални групировки. Елементарната структурна единица на
Националната квалификация на професиите е единичната група професии,
 97

която е съвкупност от длъжности, при които се изпълняват сходни задачи и

задължения. Под професия в този случай се разбира единичната група
професии, към която се отнасят съответни длъжности.
7.3.3. Структура на персонала според специалността на заетите
Специалността е вид трудова дейност в рамките на професията. Тя е резултат
от по-нататъшното разделение на труда в рамките на професията и носи
нейните характерни белези. При придобиването на отделна специалност важен
фактор са трудовите навици. Така в резултат на натрупване на трудови навици
се е отделила например специалността на финансиста вътре в професията на
икономиста.
7.3.4. Структура на персонала според квалификацията на заетите
Квалификацията характеризира качеството и сложността на труда. Тя е
съвкупност от знания , умения и практически навици, необходими за
изпълнение на определен вид работа. Тя се придобива или чрез обучение или в
резултат на продължителност на трудовия стаж.
7.3.5. Фактори, влияещи върху структурата на персонал.
Структурата на персонала се влияе от много фактори и е резултат от
действието им. Обобщеният им състав, може да се изрази така:
- вид и сложност на производството;
- техническа въоръженост на труда;
- специализацията и кооперирането на производството;
- прилаганата организация на труда и др.
7.3.5. Оптимална структура на персонала
За оптимална може да се приеме тази структура на персонала, която гарантира
нормално протичане на основната дейност на предприятието, растеж на
производството при минимални за неговия обем разходи.

7.4. Численост на персонала

Определянето на числеността на персонала е важен приоритет на всеки
мениджър. Това той постига въз основа на анализа и определяне на числеността
на персонала по отделни категории, професии, специалности и квалификация.
7.4.1. Определяне на числеността на персонала.
Числеността на персонала, необходима за предприятието се определя според
следните фактори:
- обема на дейността – в трудови и натурални измерители;
- нормите на време и времето за изпълнение на една трудова операция или
за изработка на определен продукт;
7
Ивайло Кусев. Национална класификация на професиите. Апис-Ромил Колев.
София 2000.
- нормите на изработка – броят трудови операции или продукти, които
трябва да бъдат извършени или произведени за единица време;
- нормите на обслужване – брой на членовете на персонала, обслужващи
едно работно място;
- годишният фонд работно време на един работник
7.4.2. Модели за изчисляване на числеността на персонала:
а/ изчисляване на числеността на целия персонал:

ЧПЛ0 . КПР
ЧПЛ = ———— - Икпл
 98

100

ЧПЛ0 – численост на персонала през базисния период;

КПР – темп на нарастване на производството в %;

Икпл – икономия на персонал от растеж на производителността на

труда.
Освен изчисляване на броя на целия персонал, тази сметка трябва да се
направи и по структурата му, т. е необходимо е да се възприеме подход за
изчисляване на числеността на основните работници, на обслужващите
работниции и на специалистите.

б/ изчисляване на числеността на основните работници

∑ Пр. х Нвр.
Чосн. = ———————— ,
ГЕФРВ
където:
∑ Пр. х Нвр – трудоемкост на произвежданата продукция в ч.ч.
ГЕФРВ – годишен ефективен фонд работно време на един работник в
часове.

Числеността на основните работници се определя чрез разделяне на

трудоемкостта на произвежданите стоки и услуги през годината на ефективния
годишен фонд работно време на един работник.
Трудоемкостта на произвежданите стоки и услуги се изчислява като
количеството на стоките и услугите от всеки вид се умножават по нормата на
време за изработване на единица от съответния вид.
Годишният ефективен фонд работно време на един работник се изчислява като
разлика между календарния фонд време за годината и всички нормални
прекъсвания на това време.

в/ изчисляване на числеността на обслужващите работници

Чобсл. – числеността на обслужващите работници се определя на база на

работните места и броя на работниците, обслужващи едно работно място.
г/ изчисляване на числеността на специалистите
Чспец. – численост на специалистите се определя според организационно-
управленската структура на предприятието.

7.5. Оценка на използването на работната сила.

Една от специфичните особеностите на на хората, които съставляват
персонала на предприятието е, че те са носители на конкретна работна сила.
Работната сила изразява способността на човека да се труди. Тя е комплекс
от неговите физически и духовни способности и сили, които се използват за
производство на стоки и услуги.
Трудът е работната сила в действие. С него човекът съзнателно и
целенасочено въздейства върху природата и я приспособява за задоволяване на
своите материални и духовни потребности. Тя се сздава във всеки индивид в
зависимост от притежаваните от него физически и умствени способности.
 99

Работната сила се формира посредством обучение и формиране на практически

умения и опит. От икономическа гледна точка работната сила не е
простоспособността на човека да се труди, а има конкретно съдържателно
значение, има своя стойност. Тази стойност е различна за отделните хора, като се
променя за всеки от тях под влиянието на различни фактори. Паричният израз на
стойността на работната сила е нейната цена. Следователно под цена на
работната сила следва да се разбира паричният еквивалент, който се дава за
нейното потребление през определено време или за изпълнение на определена
работа. Равнището на цената на работната силазависи от творческите способности
на индивида, от образователното и квалификационното му ниво, от
професионалната мунасоченост, от неговата сръчност, възраст, пол, трудов стаж и
т.н. Наред с тях цената се влияе и от търсенето и предлагането на работната сила,
ккто и от цените на жизнените средства, необходими за поддържане на
нормалната трудова дейност на работника, издръжката на неговото семейство, а
също и разходите за квалификация, образование и за задоволяване на културните
потребности.
Предприемачът по отношение на персонала има да реши два съществени
въпроса:
- какво да бъде качеството на персонала?
- достатъчно ефективно ли се използва наличната работна сила?
7.5.1. Оценка на качеството на персонала по отделни групи, категории,
професии, специалности
Тази оценка може да се извърши с помощта на следните основни
показатели:
● Образователна структура на персонала.
Тя изразява относителните дялове на хората с висше, средно специално,
средно,основно и без образование. Тази сруктура трябва да съответства на на
характера на работата, изпълнявана от персонала на предприятието. Ако
образователната структура на персонала не отговаря на сложността на
изпълняваната работа се влошават резултатите от нея. В единият случай, когато
образователното равнище на персонала е по-ниско от това, което изисква
изпълняваната работа, резултатите от дейността са лоши. В обратния случай –
заплащането на труда е по-ниско, отколкото средното за съответното
образователно равнище, което намалява мотивацията към ефективен труд и
резултатите се влошават.

● Квалификационна структура на персонала.

Тя показва съотношението между различните квалификационни групи на
заетите общо и по отделни категории и професии. Дава възможност за сравнение
между квалификационната структура на персонала с квалификационните
изисквания на изпълняваните работи. В зависимост от съотношенията между
квалификационната структура на персонала и квалификационните изисквания на
изпълняваните работи могат да се направят изводи, аналогични с тези при
образователната структура.
● Възрастова структура на персонола.
Изразява относителните дяловена персонала по възраст. За някои предприятия
от определени сектори на икономиката , е закономерна потребността от по-млада
работна сила, за други обратното.
● Полова структура.
 100

Тя зависи от характера на производството. За някои професии и специалности

е характерна женската работна сила и обратното – има работни места, които по
закон не могат да се заемат от жени (в металургията, подземният добив и др.)
7.5.2. Оценка на степента на използване на персонала
Тя се извършва с помощта на следните по-важни показатели:
● Относително изменение на числеността на персонала.
Чрез този показател използването на персонала се оценява пряко, защото се
използват данните за обема на продажбите и числеността на персонала, зает с тях.
Разликата между броя на фактически участвалия в производството персонал и
този, изчислен за обема на фактическото производство, е относителната икономия
или относителният преразход на персонал, т.е.:

Δ Брп = Бфпл -. Бфпл . К0

Δ Брп – относително изменение на числеността на персонала;
Бфпл – фактическата численост на персонала;
Бр0– обща численост на персонала по отчет.
К0 – коефициент на изпълнение на плана за продажбите.
При отрицателен знак на резултата има икономия на персонал от повишаване
на производителността на персонала.

● Коефициент на използване на работното време.

Този показател се изчислява чрез съставяне на баланс на работното време. Той
има важно значение при определяне на числеността на персонала в
предприятието. Данните в него се интерпретират за съответната календарна
година.

Баланс на работното време

№ Показатели в човекодни в % към общото

1. Отработено от работниците
2. Целодневни престои
3. Неизползвано работно време
- всичко
в т.ч.
а. редовни и допълнителни отпуски
б. отпуск по бременност и майчинство
в. отпуск по болест
г. изпълнение на държавни задължения
д. разрешени отсъствия от ръководството
е. безпричинни отсъствия
4. Почивни и празнични дни
5. Календарен фонд работно време

Колкото по-голям е делът на отработеното време към календарни фонд

работно време, толкова по-добре се използва персонала. Това снижава
потребността от персонал и повишава производителността на всеки зает
● Коефициент на текучество на персонала
брой напуснали работници
Кт = ————————————
Срспбр
 101

Кт – коефициент (относителен дял);

- брой напуснали работници – брой на работниците прекратилите трудовите си
отношения с предприятието през годината;
- Срспбр – средно списъчен брой на работниците в предприятието през годината.

Всички показатели за качеството и използването на персонала на

предприятието спомагат за оценка на работната сила, ангажирана в него. Чрез тях
се разкриват факторите и резервите, свързани с нея.

7.6. Нормирането на труда като средство за ефективно използване на

персонала
7.6.1. Нормирането на труда като част от организацията на производството в
предприятието
Чрез нормирането на труда в предприятието се решават проблемите с
използване на работната сила и с нейното заплащане.Ефективността на работната
сила зависи от условията на нейното прилагане - технически и организационни.
Част от организационните условия е нормирането на труда. Добре определените
трудови норми влияят благоприятно върху икономическите резултати на
предприятието. Стимулират растежа на производителността на труда, обема на
произведената продукция и услуги, растежа на продажбите и повишават
възвръщаемостта на инвестирания в предприятието капитал.
При създаването на трудовите норми в предприятието, работещите по този
въпрос специалисти трябва да се съобразяват с определени изисквания, които
обобщено биха могли да се сведат до следните:
- трудовите норми зависят от технологичните нормативи, характерни за всяко
производство и те са тяхна основа;
- формата на организацията на производството определя продължителността
на производствения цикъл;
- квалификационната структура на персонала и съответствието й на
квалификационните изисквания, заложени в технологичната основа на
производството влияе върху ефективността на труда;
- режимът на труд и почивка на персонала да бъде създаден на основата на
психофизиологически анализ.
Тези изисквания са особено важни за малките и средни предприятия, където
нормативната база на производството, включително и нормирането на труда са
подценени и управлението им е интуитивно.
7.6.2. Нормирането на труда като процес
Разходът на труд при производството на стоки и услуги се нормира чрез
разработване на норми на време, норми на изработка, норми на обслужване и
норми на численост.
7.6.2.1. Норма на време
Нормата на време е количеството работно време, необходимо за извършване
на определена работа. Тя се определя според най-добрите за конкретното
предприятие организационни, технически и икономически условия при
съобразяване с натрупания производствен опит на работника. Нормата на време
се определя в мерките за време – часове, минути, секунди. Тя е основата на
нормите на изработка, обслужване и численост. Съставът й може да бъде
представен по следния начин:
Нв = Тпз + Топ + Тобс + Т от.л.
 102

където:
Тпз – подготвително-заключително време;
Топ – оперативно време
Тобс – време за обслужване
Тот.л. – време за почивка и лични потребности
Оперативното време Топ съдържа: основно време Тос и спомагателно време Тсп.
Формулата за определяне на нормата на време изисква да се установят за
изпълнение на единица работа видовете разходи на работно време и техните
величини.
7.6.2.2. Норма на изработка
Нормата на изработка се определя в количество работа, измерена в
натурални единици, която трябва да се извърши за единица време – час, смяна,
месец. Нормата на изработка се определя по формулата:
Тсм
Ни = ————
Нв
където:
Тсм - продължителността в часове на една смяна
Формулата показва, че нормата на изработка се определя въз основа на
нормата на време и продължителността в часове на една смяна.
Връзката между нормата на време и нормата на изработка се използва при
коригирането на трудовите норми в предприятията. Запазване на равнището на
работната заплата е основно изискване при коригиране на тези норми. Това се
осъществява благодарение на различната степен на изменение на свързаните по
между си норма на изработка и норма на време.
Процентното изменение на нормата на изработка и свързаното с нея
изменение на нормата на време, запазвщо равнището на работната заплата, се
определя по формулата:

100 . Y
р = ———
100 – Y

където:
р – процент на изменение на нормата на изработка;
Y – процент на изменение на нормата на време.
7.6.2.3. Норма на обслужване
Високо механизираното и автоматизираното производство налага изменение
във функциите на основните работници в тези предприятия. Определянето на
норми на време и норми на изработка при такива производства е трудно. Затова
тези норми се заменят с норми на обслужване и норми за численост.
Нормата на обслужване отчита количеството на производствените машини,
работни места и производствени площи, обслужвани от един работник за
определено време – ден, смяна, месец. За определяне на нормата на обслужване е
необходимо да се определи нормата на време за обслужване на една машина, едно
работно място или единица производствена площ.
След определяне на нормата на време на обслужване може да се определи и
нормата на обслужване (Но) по формулата:
 103

Тсм Тсм
Но = ——— или Но = ————
Нво Нво . К

където:
Нво – норма на време на обслужване;
К – коефициент, отчитащ изпълнението на допълнителни работи, невключени
в Нво
7.6.2.4. Норма за численост
Нормата на численост изразява численост на персонала за изпълнение на
определена работа. Тя се определя по формулата:

Бм Бм . Нво
Нч = ——— или Нч = ————
Но Тсм
където:
Бм - брой на обслужваните машини, работни места, производствени площи и
др.
Определянето на нормата за численост се съобразява с режима на работа на
предприятието. При многосменен режим на работа тази норма се умножава по
броя на смените.
Начините на нормиране на труда в предприятието показва, че изборът на
определен вид норма зависи от специфичните условия на производството, от
неговата организация, от характера на труда на различните категории персонал
и от много други фактори.

Резюме
Дейността си предприятието осъществява чрез ангажиране на различен брои и
състав физически лица. Всички те съставляват неговия персонал.
По признака, свързан с правната форма на включване на лицата в персонала
на предприятието, персоналът би могъл да се раздели на собствен и външен.
Независимо от структурата и състава на персонала, подходът към неговото
използване в съответствие с пазарните цели на предприятието включва
оптимизация на числеността му, посредством нормирането на труда и оценка на
използването на работната сила, включваща: оценка на качеството на персонала
по отделни групи, категории, професии, специалности и оценка на степента на
използване на персонала.

Допълнителни въпроси за самоподготовка

1. В какво се изразява същността на персонала на предприятието?
2. Как се определя състава на персонала?
3. Кои са кретериите за определяне на състава на персонала?
4. Коя е основата за определяне на структурата на персонала?
5. Какво е оптимална структура на персонала?
6. Как се определя числеността на различните категории персонал?
7. По кои критерии се извършва оценката на използването на работната сила?
8. Как нормирането на труда се използва като средство за ефективно
използване на персонала в предприятието?

Терминологичен речник
 104

Персонал - ангажираните физически лица, осъществяващи дейността на

предприятието, обслужването и управлението му.
Работник – част от персонала на предприятието изпълняващ изпълнителски
функции, зает с производството на стоки и услуги, или с обслужване на
производството.
Специалист - лице от персонала на предприятието, ангажирано
непосредствено с организацията и управлението на производството, с
икономическото, юридическото и административното осигуряване на дейността
на предприятието.
Ръководител - лице от персонала на предприятието, осъществяващо общото
оперативно управление на предприятието и на неговите звена.
Професия - съвкупност от придобити знания, умения и опит, които се
прилагат в определен вид трудова дейност.
Специалност - вид трудова дейност в рамките на професията.
Квалификация - съвкупност от знания , умения и практически навици,
необходими за изпълнение на определен вид работа.
Работна сила - способността на човека да се труди, комплекс от неговите
физически и духовни способности и сили, които се използват за производство на
стоки и услуги.
Труд - съзнателно и целенасочено въздействие на човека върху природата за
задоволяване на неговите материални и духовни потребности.
Норма на време - количеството работно време, необходимо за извършване на
определена работа.
Норма на изработка - количество работа, измерена в натурални единици,
която трябва да се извърши за единица време – час, смяна, месец.
Норма на обслужване - количеството на производствените машини, работни
места и производствени площи, обслужвани от един работник за определено
време – ден, смяна, месец.
Норма за численост - числеността на персонала за изпълнение на определена
работа.

Помощна литература и източници на информация

1. Ивайло Кусев, Национална класификация на професиите. Апис-Ромил
Колев. София, 2000.
2. Иванов Венелин, Икономика на малко и средно предприятие, НБУ, ФДО,
София, 1994.
3. Христов Виктор, Корпоративен икономически анализ, ИМН, Пловдив, 2007
 105

Тема осма. Политика по икономическо стимулиране в предприятието

Анотация
В сферата на стоково-паричните отношения съществува и функционира един
от най-специфичните пазари – пазарът на труда. Той е сфера на стокова размяна, в
която се извършва продажба на работната сила. Чрез тази размяна пазарът на
труда се превръща в средство, чрез което работната сила получава своята оценка
чрез работната заплата, която е нейна цена. В ежедневната практика цената на
работната сила е заместена от нейната превърната форма – работната заплата. В
основата на цената, като пазарен феномен, е стойността на стоката. Стойността на
работна сила се определя от стойността на стоките, необходимо за нейното
непрекъснато възстановяване и поддържане в процеса на труда. Тя, както и при
всяка друга стока, се отклонява от цената. Това обстоятелство намира израз в
понятията номинална и реална работна заплата. Както всяка стойностна
категория, така и работната заплата има номинален и реален размер. Последният
се изчислява като номиналният се раздели на индекса на цените за избран период
 106

от време, обикновено за една година. Номиналният размер на работната заплата се

изразява в количеството парични единици, получени от работника за извършената
работа през определен период от време. В основата на икономическото
стимулиране на труда е не номиналната, а реалната работна заплата. Последната
изразява стойността на действителните потребности (количеството стоки и
услуги), които могат да се задоволят с номиналната работна заплата.

Цели
След усвояване на учебния материал по темата читателят ще получи знания за:
- спецификата на пазара на труда и неговата роля за оценка на работната сила
на човека;
- функциите на работната заплата;
- същността на номиналната и реалната работна заплата;
- ролята на номиналната и реалната работна заплата при стимулирането на
труда в предприятието;
- факторите, определящи равнището и изменението на работната заплата;
- начините на определяне на средствата за работна заплата в предприятието;
- факторите, от които зависи размерът на средствата за работна заплата в
предприятието;
- формите и системите на работна заплата и ролята им при икономическото
стимулиране на труда в предприятието.

Въведение
В предходната тема беше направена характеристика на работната сила. Към
нея е необходимо да се добави, че стойността на работната сила се свежда до
стойността на определено количество стоки и услуги, необходими за
непрекъснатото й възобновяване. Това налага в цената на работната сила да се
включат и средствата за живот, за образование и възпитание на децата. В цената
на работната сила се включват и разходите по нейната квалификация и обучение.
На тази основа размерът на работната заплата като цена на работната сила се
диференцира в зависимост от качеството й.

8.1. Пазар на труда

При стоково-паричните отношения съществува най-специфичния пазар – този
на труда. По своята същност той е част от стоковата размяна. На него се извършва
продажбата на работната сила от нейния притежател – човекът на притежателите
на капитала. Така пазарът на труда се превръща в средство за признаване на
способността на нейния притежател да се труди. Оценката на тази способност е
работната заплата. Следователно тя е проява на цената на работната сила. В
теорията и практиката цената на работната сила е заместена от нейната
превърната форма – работната заплата.

8.2. Работна заплата

Работната заплата е цена на работната сила, т.е. стойността на стоката работна
сила се проявява като работна заплата.
Тя изпълнява три функции:
· разпределителна – чрез нея притежателите на работната сила участват в
разпределението на националния доход;
 107

· социално-икономическа – тя е основен източник на средства за издръжка на

живота на притежателя на работната сила;
· стимулираща – стимулира персонала на предприятията за развитие и
усъвършенстване на производството.

8.3. Номинална и реална работна заплата

Работната заплата е стойностна категория и поради това притежава номинална
и реална стойност. Поради това се различават два вида работна заплата –
номинална и реална.
· Номиналната работна заплата е количеството парични единици, получени
от работника за извършената работа през определен период от време.
· Реалната работна заплата показва стойността на действителните
потребности (количеството стоки и услуги), които могат да се задоволят с
номиналната работна заплата. Тя зависи от номиналната работна заплата и от
индекса на цените на потребителските стоки към определен момент.
Следователно реалната работна заплата към определен момент може да се изчисли
като нейният номинален размер към същия момент се раздели на индекса на
цените, изчислен към някакъв предходен момент, приет за базисен.

8.4. Равнище и изменение на работната заплата

Пазарът на труда оказва влияние върху равнището и изменението на работната
заплата посредством специфични пазарни средства:
· търсенето и предлагането – работната заплата като цена на работната сила се
променя в зависимост от търсенето и предлагането, т.е. нараства при нарастване
на търсенето и намалява при спад на търсенето.
· сблъсъкът на интересите на пазара на труда – между интересите на
работодателите, диктуващи условията на наемане на работната сила и интересите
на наемните работници да получават по-висока номинална заплата и да имат
дългосрочни гаранции за заетост.
· условията на труда – при свободно формиране на цената на работната сила
работните места, осигуряващи по-добри условия на труд са по-примамливи за
висококвалифицираните работници, които изискват и съответно по-високо
заплащане.
· доходността на предприятието – тя е резултат от повишената
производителност на работната сила, създаваща за единица време повече
продукти и услуги и свързаното с това намаление на дела на работната заплата в
приходите от продажбата им. Създаденият по-голям доход за работодателя му
дава основание част от него да предостави като възнаграждение на работниците,
за да ги мотивира чрез заплатата за подобряване на постигнатите резултати.

8.5. Определяне на средствата за работна заплата в предприятието

Размерът на средствата за работна заплата зависи от:
· количеството на произведените стоки и услуги;
· разходите за работна заплата на единица стока или услуга, определени
според прилаганите норми на време, на изработка и на обслужване.

8.6. Определяне на индивидуалната работна заплата на персонала на

предприятието
Тя се образува в рамките и до размера на средствата за работна заплата на
предприятието. Следователно работната заплата на персонала се образува чрез
 108

разпределение на образуваните средства за работна заплата. Това разпределение

става чрез прилагане на съответните форми и системи на работна заплата.

8.7. Форми на работна заплата

Те се определят от това как се измерва количеството на вложения труд.
Теорията и практиката познава две форми на работна заплата – повременна и
сделна.
· При повременната форма работната заплата се образува според отработеното
време.
· При сделната форма работната заплата се определя от количеството на
произведените стоки и услуги. И при едната и при другата форма образуваните
заплати се определят окончателно в рамките и до образуваните средства за
работна заплата.

Резюме
При стоково-паричните отношения съществува най-специфичния пазар – този
на труда. Пазарът на труда се превръща в средство за признаване на способността
на притежателя на работната сила да се труди. Оценката на тази способност е
работната заплата, което означава, че тя е цена на работната сила, т.е. стойността
на стоката работна сила се проявява като работна заплата.
При икономическото стимулиране на труда трябва да се отчита факта, че
работната заплата е стойностна категория и поради това притежава номинална и
реална стойност. На тази основа се различават два вида работна заплата –
номинална и реална. Те са във взаимна връзка и зависимост, но определяща за
мотивите към труд на притежателя на работната сила е реалната работна заплата.
Формите и системите на работна заплата, прилагани в предприятията, са важен
елемент на системата на стимулиране на труда в тях.

Допълнителни въпроси за самоподготовка

1. В какво се състои спецификата на пазара на труда?
2. Каква е ролята на пазара на труда за оценка на работната сила на човека?
3. Кои са функциите на работната заплата?
4. Какво изразяват номиналната и реалната работна заплата?
5. Каква е ролята на номиналната и реалната работна заплата при
стимулирането на труда в предприятието?
6. Кои са факторите, определящи равнището и изменението на работната
заплата?
7. Какви са начините на определяне на средствата за работна заплата в
предприятието?
8. От кои фактори зависи размера на средствата за работна заплата в
предприятието?
9. Кои са формите и системите на работна заплата, прилагани в предприятието
и каква е ролята им при икономическото стимулиране на труда?

Терминологичен речник
Работна заплата - цена на работната сила.
Номинална работна заплата - количеството парични единици, получени от
работника за извършената работа през определен период от време.
 109

Реална работна заплата - стойността на действителните потребности

(количеството стоки и услуги), които могат да се задоволят с номиналната
работна заплата.

Помощна литература и източници на информация

1. Иванов Венелин, Икономика на малко и средно предприятие, НБУ, ФДО,
София, 1994.
2. Трудови отношения, ИК “Труд и право”, София 1998.

ЧАСТ I I
ИКОНОМИЧЕСКИ АНАЛИЗ НА ДЕЙНОСТТА НА
ПРЕДПРИЯТИЕТО

Тема първа. Същност и съдържание на икономическия анализ в

предприятието. Методи на икономическия анализ.
Анотация
Икономическият анализ е неразделна част от мениджмънта на предприятието.
При управлението на предприятието винаги съществува аналитичната функция.
Взаимоотношението между икономическия анализ и мениджмънта на
предприятието е както част към цялото. Анализът се изявява като самостоятелна
функция, но носи и белезите на характера на мениджмънта в предприятието.
Неговата относителна независимост се състои в:
 110

 икономическият анализ има свой предмет, свои обекти, своя цел, свои
функции, свои задачи, свои методи.
 икономическият анализ се придържа към своя аналитична технология и
прилага свои средства. В основата на аналитичната технология и на
методите е правилото, че посредством икономическият анализ се
обхващат тенденциите в изучавания обект в икономиката чрез
поведението на съставните му части. Влиянието на отделните
компоненти върху тенденциите на изучавания обект е основа за
запазване, промяна или преодоляването им.
 аналитичната функция при управлението на икономическите обекти е
много специфична. От една страна, тя е разработваща функция и
подготвя основата за осъществяване на другите функции –
формулиране на цели, стратегии, решения, показатели и параметри. От
друга страна, аналитичната функция е обслужваща другите функции
на управлението на икономическите обекти. Чрез нея се прави
аналитична оценка на постигнатите цели, реализираните решения,
осъществените стратегии и проекти.

Цели
След усвояване на учебния материал по темата читателят ще получи знания за:
- същността на икономическия анализ;
-школите на икономическия анализ и тяхната концептуална специфика;
- предметът на икономическия анализ;
- обектите на икономическия анализ;
- главна цел на икономическия анализ;
- целите на икономическия анализ;
- функциите на икономическия анализ;
- задачите на икономическия анализ.

Въведение
Правилното използване на ресурсите на предприятието и постигането на
максимален пазарен ефект от инвестирания капитал в него е резултат от
формулираните и осъществявани политики при управлението му. Те са и
основният продукт на фирмения мениджмън. В основата на успешната дейност на
предприятието е възможността формулираните при неговото управление цели,
стратегии, решения, показатели и параметри да се основават на съдържателен
икономически анализ.

1.1. Същност на икономическия анализ

Икономическият анализ е система от методи и средства за разработване
на цели, стратегии, решения при осъществяване на стопанската дейност в
предприятията, за оценка на постигнатите резултати, за разкриване на
факторите при тяхното постигане и за количествено измерване на влиянието
на тези фактори.
Икономическите анализи в световната практика се основават и развиват върху
концепциите на две школи. Според базирането им върху едната или другата
школа е и разбирането за същността на тези анализи.
Позитивна школа – според нея задачата на икономическия анализ е да
снабдява икономическите субекти с информация за пазара – за търсенето и
предлагането на продукти и услуги, търсенето и предлагането на капитали.
 111

Според тази школа анализите са изключително разработващи. Ударението е

върху разработване на модели за инвестиции, финансови модели, пазарни модели
и др., които са съобразени с изискванията на пазара. “Невидимата ръка на пазара”
се утвърждава от тази школа. Школата е господстваща в САЩ и Англия.
Нормативната школа – според нея информация за пазара има, но
икономическият анализ е зависим не само от наличната информация, но и от
държавната политика към бизнеса, провеждана чрез законите и институциите на
държавата. Ролята на автономното действие на пазара при тази школа е
сравнително подценена и е утвърден подхода на държавната намеса в
икономиката. Такъв е подходът, прилаган при управлението на икономиките в
страните от Западна, Средна и Източна Европа.

1.2. Съдържание на икономическия анализ

В съдържанието на икономическия анализ се включва неговия предмет,
обектите му, целта му, функции му и неговите задачи.
 Предмет на икономическия анализ са съдържащите се в стопанската
дейност процеси – формиране на капитала, придобиване и експлоатацията на
дълготрайните активи, формиране на оборотния капитал, придобиването на
краткотрайните активи, производството на продукти и услуги, използването на
персонала, формиране на разходите, формиране на приходите.
 Обекти на икономическия анализ са дейностите, които се
осъществяват и резултатите от тях, изразени с параметрите на съответстващите на
дейността показатели. Дейностите са производство, търговия и осъществяване на
инвестициите, а показателите за отразяване на моментното равнище и динамиката
им са: количествените, изразяващи количествените изменения в обектите на
анализа; стойностните, изразяващи обектите на анализа в стойностни величини,
подчинени на цените, качествените, обобщаващи резултатите от стопанската
дейност; абсолютните, изразяващи номиналния размер на обекта на анализа,
свързани с количествените показатели; относителни, изразяващи темповете на
изменение в обектите на анализа.
 Главна цел на икономическия анализ е повишаване на резултатите
от дейността на стопанските субекти.
 Цели на икономическия анализ са: оценката на използването на
ресурсите – материални, финансови, трудови; разкриването на тенденциите и
закономерностите в стопанската дейност на икономическите субекти и
формиране на целите и стратегиите в бъдеще; разкриването на факторите,
влияещи върху резултатите от стопанската дейност и количественото им
измерване; оценка на степента на постигане на целите; разкриване на
потенциалните и неизползвани резерви.
 Функциите на икономическия анализ са израз на неговата същност.
Те включват: изучаване на икономическите процеси и явления в тяхната връзка и
взаимна зависимост, разкриващо факторите и закономерностите на тяхното
развитие; сравняване на резултатите в хронология и с аналози за разкриването на
потенциалните и неизползваните резерви; създаване на информация за
осъществяване на вътрешно фирменото планиране и формулирането на целите и
стратегиите за тяхното постигане.
 Задачите на икономическия анализ са свързани с икономическата
оценка на развитието на стопанската дейност и на постигнатите резултати от нея;
определянето на факторите за постигнатите резултати и разкриването на
възможностите за ускоряване на развитието. Факторите за постигнатите
 112

резултати, в зависимост от спецификата на своето проявление и действие са:

външни – от бизнес средата; вътрешни – вътрешните възможности на
икономическия субект; общи – въздействащи върху цялостната дейност на
субекта; специфични – въздействащи върху определени показатели; обективни –
въздействащи върху стопанската дейност независимо от желанието на тези, които
я осъществяват и управляват; субективни – свързани с взетите управленски
решения; основни – предизвикващи основните промени в стопанската дейност;
второстепенни – имат слабо влияние и не предизвикват трайни промени в
стопанската дейност; интензивни – повишаващи производителността на живия
труд; екстензивни – предизвикващи по-голямо потребление на ресурси при
ускоряване на стопанската дейност.

1.3. Методи на икономическия анализ

Методологията на икономическия анализ обхваща съвкупността от
методи за анализ на процесите в стопанската дейност, осъществявана от
предприятията.
 Видове методи:
- икономически – те фиксират /отразяват/ общите промени в обектите на
икономическия анализ /дейностите/;
- статистически – те фиксират количествените промени в обектите на
икономическия анализ /дейностите/;
- математически – те фиксират влиянието на отделните фактори върху
обектите на икономическия анализ /дейностите/;
1.3.1. Икономически методи:
- сравнителен – показателите се сравняват с избрана база, обикновено това
са параметрите на тези показатели през определен предходен период,
приет за базисен;
- индексен – изразява общите промени в обектите на икономическия
анализ. Индексите се изчисляват като параметрите на показателите от
текущата година се разделят параметрите им от базисната или от
предходната година. Общоприетият израз на индекса е: I = 1 + Jt/0,
където:
I – стойността на индекса, който е число или по-голямо, или по-малко
от единица;
1 – числото 1;
Jt/0 – нормата на изменение на параметрите по показателя.
1.3.2. Статистически методи
Групират данните за анализа по определен признак /по фактори/, например
рентабилността на дейностите според техния обем, или групиране на персонала по
трудов стаж и съответстващата й производителност на труда.
1.3.3. Математически методи
Отразяват влиянието на отделните фактори върху обектите на икономическия
анализ. Т е са:
- метод на разликите – динамиката в определени обекти на икономическия
анализ се изразява като разлика между фактическите и базисните данни по
определен показател.
- верижно заместване – показва динамиката при развитието на определена
дейност и количественото влияние на всеки фактор. При анализа на динамиката на
собствения капитал на предприятието приложението на този метод би могло да се
представи така:
 113

1 0.65 0.05 0.05 0.25

СК .= ОК + ДК + Р + НП – структурните части се представят с техните

относителни тегла в рамките на единицата.
- графичен – метод за нагледна илюстрация на промените, предизвикани от
действието на определен фактор, например зависимостта на доходността на
капитала от риска при инвестирането му може да се представи графично;

Резюме
Икономическият анализ е система от методи и средства за разработване на
цели, стратегии, решения при осъществяване на стопанската дейност в
предприятията и за оценка на постигнатите резултати. Главната му цел е
повишаване на резултатите от дейността на предприятията. Тя се постига чрез
оценка на използването на ресурсите в предприятието, разкриване на
тенденциите и закономерностите в стопанската му дейност, идентификация на
факторите, влияещи върху резултатите от стопанската дейност и количественото
им измерване, оценка на степента на постигане на целите и разкриване на
потенциалните и неизползвани резерви. Обобщен израз на използвания
инструментариум при осъществяване на икономическия анализ са неговите
методи.

Допълнителни въпроси за самоподготовка

1. Каква е същността на икономическия анализ?
2. Кои са школите на икономическия анализ и каква е тяхната концептуална
специфика;
3. Какво включва предметът на икономическия анализ?
4. Кои са обектите на икономическия анализ?
5. С какво се характеризира главната цел на икономическия анализ?
6. Кои са целите на икономическия анализ?
7. Кои са функциите на икономическия анализ и какво е тяхното съдържание?
8. Кои са задачите на икономическия анализ?

Терминологичен речник
Методологията на икономическия анализ - съвкупността от методи за анализ
на процесите в стопанската дейност, осъществявана от предприятията.
Метод на икономическия анализ – начин, подход за практическо
осъществяване на анализа на процесите в стопанската дейност.

Помощна литература и източници на информация

1. Данаилов Данаил, Маркетингов и финансов анализ на фирмената дейност,
НБУ-ЦДО, София, 2003.
2. Христов Виктор, Корпоративен икономически анализ, ИМН, Пловдив, 2007.
 114

Тема втора. Анализ на капитала на предприятието

Анотация
Постигането на максимален пазарен ефект от инвестирания капитал в
предприятието е главна цел на неговия мениджмънт. Икономическият анализ, в
контекста на главната си цел, разкрита в предходната тема, има за задача да
измери този ефект и да го съпостави с инвестирания под различни форми
капитал. Чрез анализа на подходящи за това показатели се дава оценка на
ефективността както на собствения за предприятието, така и на привлечения от
вън капитал.

Цели
След усвояване на учебния материал по темата читателят ще получи знания за:
 115

- показателите за анализ на ефектите от инвестирането на основния капитал на

предприятието;
- подходът при изчисляване на нетния доход на една акция /на единица
основен капитал/;
- методите, които могат да се приложат при анализа на показателите, свързани
с ефектите от инвестирането на основния капитал;
- показателите за анализ на ефектите от инвестирането на привлечения
капитал в предприятието.

Въведение
Ефектът от инвестирания капитал в предприятието се установява чрез
използване на подходящи за това показатели. Те са различни при установяване на
ефектите от инвестирането на собствения и на привлечения капитал. Основата на
това различие е различния тип отношения, които единият и другият вид капитал
пораждат за предприятието. В единият случай, когато става дума за ефектите от
използване на собствения капитал, те се измерват със степента на възвръщаемост
на инвестирания от собствениците на предприятието капитал. В другият случай,
ефектите от инвестирания привлечен капитал се установяват чрез измерване на
бързината, с която се погасяват задълженията на предприятието, свързани с
привличането на този капитал.

2.1. Същност
Капиталът на предприятието изразява източниците на наличното му
имущество и на паричните му средства8.

2.2. Състав и структура на капитала

Капиталът на предприятието съдържа:
- собствен капитал, в т.ч.: основен капитал; допълнителен капитал; резерви и
печалба.
- привлечен капитал, в т.ч.: заеми; задължения и финансирания.

8
Въпросите за същността, състава и структурата на капитала на предприятието
беше подробно ръзгледан в тема трета на раздел първи в настоящия учебник.

2.3. Анализ на основния капитал

Използваният в теорията и практика показател за установяване на степента на
доходност на капитала на собствениците на предприятието, внесен от тях при
неговото учредяване, е нетният доход на една акция - НДА.
Този показател изразява доходоносността на единица основен капитал,
изразена чрез припадащата се част от печалбата след данъци на предприятието,
отчетена за съответната година, на една акция в капитала му.
Пример:
Общо инвестираният капитал в предприятието е 150 млн.лв. Собственият
капитал е 50 млн. лв., а привлеченият под форма на заем капитал е 100 млн.лв.,
броят на акциите е 5 000 000. Приходите от продажби за годината са 100 млн.лв.,
а разходите , без лихвите по заемите, са 65 млн. лв. Нормата на лихвата по заемите
е 12 %. Данъкът върху печалбата е 10 %. Колко е нетният доход на една акция?
 116

Решение:
100 млн. лв. х 12 % = 12 млн.лв. – лихви
65 млн.лв. + 12 млн. лв. = 77 млн.лв. – разходи
100 млн.лв. – 77 млн.лв. = 23 млн.лв. – печалба преди данъци
23 млн.лв. х 10 % = 2.3 млн.лв. - данък върху печалбата
23 млн.лв. – 2.3 млн.лв. = 20.7 млн.лв. - нетен доход (печалба след
данъци)
20.7 млн.лв. : 5 000 000 бр.ОА = 4.06 лв.- нетен доход на една акция
20.7 млн.лв. : 50 млн.лв. = 0.41 х 100 = 41 % - НДА
Тези данни могат да се анализират посредством:
- Сравнителен метод – показателите се сравняват с избрана база;
- Индексен – чрез изчисляване на индекса на НДА се изразява общите
промени в НДА, т.е. I НДА = 1 + R НДА,
където:
I НДА – индекс на нетния доход на една акция;
R НДА – нормата на изменение на НДА в сравнение с годината, приета за
базисна;
R НДА = НДАТ : НДАБ
Където:
НДАТ – нетен доход на една акция от текущия период;
НДАБ - нетен доход на една акция от базисния (предходния) период

2.4. Анализ на привлечения капитал

Показателите, използвани за анализ на привлечения капитал са свързани с
оценката на ефективността на погасяване на задълженията за предприятието,
възникнали с привличането на този капитал.
2.4.1. Показатели:
а. Среден срок на плащания по задълженията:
Този показател изразява времето, през което със среднодневните приходи от
продажби на предприятието ще се погясят възникналите задължения, свързани с
привличането на капитал отвън.
Изчисляването му става с формулата:

Задължения
————————
Ср. Дн. Приходи

б. Коефициент на задлъжнялост
Чрез този показател, който има няколко варианта за изчисляване, се изразява
степента на покриване на задълженията на предприятието, възникнали в резултат
на привличане на капитала, от имуществото на предприятието и капитала на
собствениците му.
Формулите, чрез които се изчисляват вариантите на коефициента на
задлъльжнялост са:

Задължения
Кзадл. = ————————
Активи
където:
 117

Задължения - размерът на задълженията на предприятието към

кредиторите му;
Активи – стойността на имуществото на предприятието по текуща оценка.

Задължения
Кзадл. = ————————
СК
където:
Задължения - размерът на задълженията на предприятието към
кредиторите му;
СК – стойността на капитала на собствениците на предприятието към
момента.

Д.Задължения
Кзадл. = ————————
СК
където:
Д.Задължения - размерът на задълженията на предприятието към
кредиторите му, които нямат падеж през текущата година;
СК – стойността на капитала на собствениците на предприятието към
момента.

Д.Задължения
Кзадл. = ————————
Активи
където:
Д.Задължения - размерът на задълженията на предприятието към
кредиторите му, които нямат падеж през текущата година;
Активи – стойността на имуществото на предприятието по текуща оценка.

Неразпределена печалба
Кзадл. = ————————————
Л
където:
Неразпределена печалба – печалбата след данъци на предприятието през
текущата година.
Л – размерът на лихвите, които предприятието трябва да плати на кредиторите
си през текущата година.
Пример:
Общо инвестираният капитал в ДМА е 100 млн.лв. Собственият капитал е 50
млн. лв.. Привлеченият под форма на заеми капитал е 50 млн.лв., от които 10 млн.
лева са краткосрочни. Приходите от продажби са 100 млн.лв., а разходите , без
лихвите по заемите, са 65 млн. лв. Нормата на лихвата по заемите е 12 %. Данъкът
върху печалбата е 10 %. Да се изчислят коефициентите на задлъжнялост на
предприятието.
Решение:
Задължения 50 000 000
Кзадл. = ———————— = ———————— = 0.5
Активи 100 000 000
където:
 118

Задължения - размерът на задълженията на предприятието към

кредиторите му;
Активи – стойността на имуществото на предприятието, което по стойност
е равно на инвестирания капитал.
Резултатът показва, че с половината от имуществото на предприятието биха
могли да се погасят задълженията му.

Задължения 50 000 000

Кзадл. = ———————— = ————— = 1
СК 50 000 000
където:
Задължения - размерът на задълженията на предприятието към
кредиторите му;
СК – стойността на капитала на собствениците на предприятието към
момента.
Резултатът показва, че с с капитала на собствениците на предприятието биха
могли да се погасят задълженията му.

Д.Задължения 40 000 0000

Кзадл. = ———————— = —————— = 0.8
СК 50 000 000
където:
Д.Задължения - размерът на задълженията на предприятието към
кредиторите му, които нямат падеж през текущата година;
СК – стойността на капитала на собствениците на предприятието към
момента.
Резултатът показва, че дългосрочните задължения на предприятието са 80 % от
собствения му капитал.

Д.Задължения 40 000 000

Кзадл. = ———————— = ————————
Активи 100 000 000
където:
Д.Задължения - размерът на задълженията на предприятието към
кредиторите му, които нямат падеж през текущата година;
Активи – стойността на имуществото на предприятието по текуща оценка.
Резултатът показва, че с 40 % от стойността на активите на предприятието
биха могли да се погасят дългосрочните му задълженията.

Неразпределена печалба 26 100 000

Кзадл. = ———————————— = —————— = 5.22
Л 5 000 000
където:
Неразпределена печалба – печалбата след данъци на предприятието през
текущата година.
Л – размерът на лихвите, които предприятието трябва да плати на
кредиторите си през текущата година.
Резултатът показва, че ползването на привлечен капитали и плащането на
лихвите по него не е непосилна тежест за предприятието и не намалява
 119

съществено възвръщаемостта на капитала на собствениците, чиито източник е

неразпределената печалба (печалбата след данъци).

Резюме
Анализът на капитала на предприятието има за цел да се измери от една страна
степента на възвръщаемост на инвестирания от собствениците на предприятието
капитал и от друга, да се оцени как се погасяват задълженията на предприятието,
свързани с привличането на капитал от вън. И по отношение на единия вид
капитал и по отношение на другия се използват подходящи за целта показатели. В
единият случай това е нетния доход на една акция, а в другия – различните
варианти на коефициента на задлъжнялост.

Допълнителни въпроси за самоподготовка

След усвояване на учебния материал по темата читателят ще получи знания за:
1. Кои са показателите за анализ на ефектите от инвестирането на основния
капитал на предприятието и как се изчисляват те?
2. Какъв подход се прилага при при изчисляване на нетния доход на една
акция /на единица основен капитал/?
3. Какви методи за анализ са подходящи за прилагане при анализа на
показателите, свързани с ефектите от инвестирането на основния капитал;
4. Кои са показателите, използвани при анализа на ефектите от инвестирането
на привлечения капитал в предприятието.

Допълнителни задачи за самоподготовка:

Общо инвестираният капитал в ДМА е 100 млн.лв. Собственият капитал е 50
млн. лв.. Акциите в капитала на предприятието са 2 млн. броя. Привлеченият под
форма на заем капитал е 50 млн.лв. Приходите от продажби са 100 млн.лв., а
разходите , без лихвите по заемите, са 65 млн. лв. Нормата на лихвата по заемите е
12 %. Данъкът върху печалбата е 10 %. Колко е нетният доход на една акция?
отговор: 13.05 лева.

Терминологичен речник
основен капитал – собствен източник на част от имуществото на
предприятието, с който е вписано предприятието в регистрите на службата по
вписванията.
привлечен капитал - източник на част от имуществото на предприятието,
чиито собственици са външни лица за предприятието.
нетен доход на една акция – частта от печалбата след данъци, разпределена на
една акция в капитала на предприятието.
задължения – размерът на иска на кредитора към кредитополучателя за
изплащане на дадени в заем пари, вещи и капитали.

Помощна литература и източници на информация

1. Христов Виктор, Корпоративен икономически анализ, ИМН, Пловдив, 2007.
2.Душанов Иван, Терминологичен речник по счетоводна отчетност, Г.
Бакалов, Варна, 1979.
3. Лучников Светослав, Имущество и капитал на търговски дружества, СЮБ,
София,1992 г .
 120

Тема трета. Анализ на капиталовата структура на предприятието

Анотация
Проблемът за капиталовата структура на предприятието е свързан с определяне
на оптималното съотношение между различните източници (начини) за
финансиране на активите му. Обект на внимание при разглеждането на този
въпрос са проблемите на тяхното съчетаване по начин, който е най-изгоден за
предприятието. Целта е да се изяснят възможностите за оценка на състоянието на
финансирането на активите му и за търсене на такова съотношение между тях,
което в най-пълна степен ще задоволи интересите на собствениците на
предприятието.
 121

Цели:
След усвояване на учебния материал по темата читателят ще получи знания за:
- финансоватата структура на предприятието и нейната специфика;
- капиталовата структура на предприятието и разграничението й от
финансовата структура;
- подходът при измерване на капиталовата структура на предприятието;
- методите за оптимизация на капиталовата структура на предприятието.

Въведение
Проблемът, свързан с капиталовата структура на предприятието се отнася до
определяне на такова съотношение между различните по своя произход
източници за финансиране на активите му, което да осигури възможно най-висок
темп на възвръщаемост на капитала на собствениците. За постигане на тази цел се
прилагат съответни методи, чието общо предназначение е да измерват
капиталовата структура на предприятието.

3.1. Финансова структура на предприятието

Съвкупността от всички източници за финансиране на активите на
предприятието, представени с техните относителни тегла, е финансовата му
структура. Тя включва както вътрешните и външните източници на капитал, така
и дългосрочното финансиране, краткосрочните заеми и текущите задължения.

3.2. Капиталова структура на предприятието

Капиталовата му структура включва само източниците за дългосрочно
финансиране на неговете активи. Тя е съвкупност от източниците за дългосрочно
финансиране на активите му, представени с техните относителни тегла.
Обикновените акции, заедно с другите източници на собствен капитал -
допълнителният капитал, резервите и неразпределената печалба, както и
дългосрочните заеми, са елементи на капиталовата структура на фирмата.
Капиталовата структура на фирмата се представя опростено чрез
съотношението собствен капитал/дългосрочен дълг.
Понятията собствен капитал и обикновени акции се използват равнозначно.
Обикновените акции се представят чрез пазарната им стойност, в която са
отразени натрупаните във фирмата допълнителен капитал, резерви и
реинвестирана печалба.
Понятието дългосрочен дълг се свързва с емитирането на облигации,
представени чрез пазарната им стойност.

3.3. Измерване на капиталовата структура на предприятието

Капиталовата му структура се измерва чрез коефициент, изразяващ
относителния дял на дългосрочния дълг в цялото дългосрочно финансиране на
фирмата:
Д
Д/К = ———,
К
където:
Д - стойността на дългосрочните задължения на предприятието;
 122

К = ОА + Д, в т.ч.:
ОА - стойността на собствения капитал, изразен чрез пазарната стойност на
акциите.
Пример:
Каква е капиталовата структура на фирмата с коефициент Д/К - 45 %?
отговор: 45% дългосрочен дълг и 55% собствен капитал.
Решение:
Д
0.45 = ———
К

Д = 0.45 х 1 = 0.45.

Капиталовата структура на фирмата се измерва и чрез финансовия ливъридж.

Финансовият ливъридж изразява зависимостта (нарастването или
намаляването) на нетния доход на една акция от нарастването или намаляването
на печалбата напредприятието преди плащане на лихви и данъци. Тази зависимост
се определя от участието на дългосрочният дълг (дългосрочнитезадължения) във
финансирането на фирмата.
Пример:
а) Инвестираният капитал на фирмата е 10 млн. лв., от които 6 млн. лв.
собствен капитал и 4 млн. лв. дългосрочен дълг. Брутната печалба преди плащане
на лихви по кредитите е 2 млн. лв. Нормата на възвръщаемост на активите, в
които е инвестиран капиталът, е 20% на база на брутната печалба.
Какво е равнището на финансовия ливъридж на фирмата при лихвен процент
по дълга 15% и равнище на данъка върху печалбата 20 % ?
Решение:
- лихвите по дълга са:
4 млн.лв. х 15 % = 0.6 млн. лв.;
- данъкът върху печалбата е:
2 млн.лв. - 0.6 млн.лв = 1.4 млн. лв. х 20 % = 0.3 млн. лв.;
- размерът на нетната печалба е:
(2 млн лв.- 0.6 млн. лв.- 0.3 млн. лв.) = 1.1 млн. лв.;
- нормата на възвръщаемост на собствения капитал на база на печалбата
след данъци, т.е. нетният доход на една акция е:
1.1 млн.лв.
—————— = 18 %;
6 млн.лв.

- норма на възвръщаемост на целия капитал на база на печалбата преди

плащане на лихви и данъци е:

2 млн. лв.
—————— = 20 %;
10 млн.лв.
 123

18 %
- финансовият ливъридж е ——— = 0.9.
20 %
Финансовият ливъридж в този пример показва, че 1% увеличение на
брутната печалба преди плащане на лихви по дълга ще донесе 0.9%
увеличение на нетния доход на една акция (НДА).
б) Инвестираният капитал на фирмата е 10 млн. лв., от които 4 млн. лв.
собствен капитал и 6 млн. лв. дългосрочен дълг. Брутната печалба преди плащане
на лихви по кредитите е 2 млн. лв.. Нормата на възвръщаемост на активите, в
които е инвестиран капиталът, е 20% на база на брутната печалба.
Какво е равнището на финансовия ливъридж на фирмата при лихвен процент
по дълга 15% и равнище на данъка върху печалбата 20% ?
Решение:
- размерът на лихвите по дълга е:
6 млн.лв. х 15% = 0.9 млн.лв.;
- - данъкът върху печалбата е:
2 млн.лв.- 0.9 млн.лв = 1.1 млн. лв. х 20% = 0.2 млн. лв.;
- нетната печалба е:
2 млн. лв.- 0.9 млн. лв.- 0.2 млн. лв. = 0.9 млн. лв.;
- нормата на възвръщаемост на собствения капитал е:
0.9 млн.лв.
——————— = 22 %;
4 млн.лв.

- нормата на възвръщаемост на целия капитална база на печалба преди лихви

и данъци е 20 %

22
- размерът на финансовия ливъридж е ———— = 1.1
20
В този пример финансовият ливъридж показва, че 1% увеличение на брутната
печалба преди плащане на лихви по дълга ще донесе 1.1% увеличение на НДА.
Изводът е, че преобладаването на дългосрочния дълг в капиталовата структура
на предприятието ускорява темпа на възвръщаемост на капитала на собствениците
му. Този ефект се нарича “ефект на финансовия лост” по името на коефициента
финансов ливъридж, който иначе се нарича “финансов лост”. Тази зависимос не
бива да се възприемао като абсолютна, тъй като прекомерното увеличаване на
дълга в предприятието увеличава неговата завсимост от кредиторите му, което
може да е опасно за пазарната му жизнеспособност.

3.4. Оптимизиране на капиталовата структура предприятието

Капиталовата структура на фирмата има следните алтернативи:
I алтернатива
Делът на кредита в капиталовата структура на фирмата е голям, финансовият
ливъридж е висок, но има повишена опасност от фалит, инвеститорите са
несигурни и предявяват повишени изисквания за възвръщаемост на предоставения
 124

от тях капитал. Това предизвиква спад в цените на акциите и на пазарната

стойност на фирмата. Среднопретеглената цена на капитала (СПЦК) е висока;
II алтернатива
Делът на финансирането със собствени средства в капиталовата структура е
висок, което лишава фирмата от предимствата на финансовия ливъридж.
Среднопретеглената цена на капитала е висока.
III алтернатива
Относителното тегло на дълга в капиталовата структура не увеличава риска за
фирмата и не притеснява инвеститорите. Пазарната стойност на фирмата е
максимално висока, а среднопретеглената цена на капитала е максимално ниска.
3.4.1. Оптимизиране на капиталовата структура чрез използване на
взаимната връзка между БПЛ(брутната печалба преди плащане на лихви) и
НДА
Стъпките при оптимизирането на капиталовата структура на фирмата според
този подход са:
I стъпка - намиране на критичната точка на зависимостта между НДА и БПЛ.
Критичната точка е това равнище на БПЛ и НДА, при което всеки един
избран източник за допълнително финансиране на фирмата не променя НДА, т.е.
НДАоа = НДАобл,
където:
НДАоа - нетният доход на една акция при допълнително финансиране с нови
акции;
НДАобл - нетният доход на една акция при допълнително финансиране с нови
облигации или банков заем.
Критичната точка на НДА (КТ-НДА) е това равнище на НДА, което не се
изменя от съответния избран начин на допълнително финансиране, т.е.:
КТ-НДА = НДАоа = НДАобл
НДА е равен на разликата между БПЛ и лихвите, плюс данъка върху печалбата,
разделена на броя на обикновените акции в капитала на фирмата, т.е.:
(БПЛ - Л) х (1 - Т)
НДА= ———————————,
Брой на акциите

където:
Т - размерът на данъка върху печалбата;
Л - лихвите по кредитите.
Следователно:

(БПЛ - Л) х (1 - Т) (БПЛ - Л) х (1 - Т)
КТ-НДА = ——————————— = ——————————,
БА при фин. с ОА БА при фин. с Обл.

където:
БА - броят на акциите в собствения капитал на фирмата;
ОА - обикновени акции;
 125

Обл. - облигации.
Критичната точка на БПЛ (КТ-БПЛ) е това равнище на БПЛ, което
удовлетворява равенството:
НДАоа = НДАобл,
т.е. това ниво на БПЛ, при което и двата начина на финансиране ще доведат до
едно и също равнище на НДА - до (КТ- НДА).
II стъпка - проверява се как би се отразил върху НДА всеки от начините на
финансиране при размер на БПЛ под и над критичната точка. Проверката се
извършва с помощта на графика, интерпретираща критичната точка, като на
ординатата са нанесени различни стойности на БПЛ, включително (КТ-БПЛ), в
т.ч. и сумата на лихвите при финансиране с нови акции и сумата на лихвите при
финансиране с нов дълг, а на ординатата са нанесени различни стойности на НДА,
вкл. (КТ-НДА). По-високото значение на НДА при съответния вариант на
финансиране и при определено равнище на БПЛ е основание за избор на тази
капиталова структура.
Пример за изчисляване на (КТ-БПЛ) и (КТ-НДА)

Съществ. Кап. стр. Кап. стр.

кап. при емисия при
структура на нови увеличаване
акции на дълга

1. Собствен капитал 1600 2000 1600

2. Дълг 1000 1000 1400
3. Общо 2600 3000 3000
4. Брой на акциите 1600 2000 1600
5. Платени лихви 100 100 140
6. Размер на данъка 20% 20% 20%

Изчисляване на КТ-БПЛ
Решение:

(БПЛ - 100) х (1 - 0.2) (БПЛ - 140) х (1 - 0.2)

КТ-БПЛ = ———————————— = ——————————— = 300
2000 1600
КТ-БПЛ = 300 - показва, че при това равнище на БПЛ, НДА няма да се
промени, независимо от начина на финансиране на допълнителната потребност от
капитал.

Резюме
Съчетаването на различни източници на капитал – собствени за предприятието
и външни не се подчинява на случайността, а е съзнателно управляван процес.
Основата на вниманието към този проблем се корени в това, че различната
комбинация между тях носи различни ефекти за собствениците на предприятието.
 126

Инструментариумът за измерване на влиянието на капиталовата структура върху

темпа на възстановяване на инвестирания от собствениците на предприятието
капитал е същевременно и за измерване на самата структура. Методът на
“финансовия ливъридж” е подход за такова измерване.
Решаването на въпроса за оптимизацията на капиталовата структура на
предприятието създава свобода на мениджмънта да избира най-достъпните
източници за финансиране на активите.

Допълнителни въпроси за самоподготовка

1. Какво включва финансоватата структура на предприятието и каква е
нейната специфика?
2. Какво изразява капиталовата структура на предприятието?
3. Кой е белегът за разграничение между капиталовата и финансовата
структура на предприятието?
4. Кои са методите за измерване на капиталовата структура на предприятието
и каква е тяхната специфика?
5. Коя капиталова структура е оптимална?

Допълнителни задачи за самоподготовка

1. Инвестираният капитал на фирмата е 100 млн. лева. Собственият капитал е
40 млн. лева, а дългосрочният дълг е 60 млн. лева. Печалбата на фирмата преди
плащане на лихви и данъци е 20 млн. лева. Какво е равнището на финансовия
ливъридж във фирмата при 15 % норма на лихвата по дългосрочния дълг и норма
на данъка върху печалбата 20 %?
отговор. 1.1.
2. Каква е капиталовата структура на фирмата с коефициент Д/К = 0.6?
отговор: 60 % дългосрочен дълг и 40 % собствен капитал.

Терминологичен речник
финансова структура на предприятието - съвкупността от всички източници
за финансиране на активите му, представени с техните относителни тегла.
капиталова структура на предприятието - съвкупност от източниците за
дългосрочно финансиране на активите му, представени с техните относителни
тегла.
финансовия ливъридж – коефициент, изразяващ темпа на изменение на нетния
доход на единица собствен капитал в зависимост от темпа на изменение на
печалбата преди лихви и данъци.
оптимална капиталова структура – такова съотношение между
дългосрочните източници на капитал, при което всеки един избран източник за
допълнително финансиране не променя НДА.
критична точка - това равнище на БПЛ и НДА, при което всеки един избран
източник за допълнително финансиране на фирмата не променя НДА.
 127

Помощна литература и източници на информация

1. Христов Виктор, Финанси на фирмата, НБУ-ЦДО, София, 2001.
2. Динев Димитър, Ненков Димитър, Финанси на съвременната фирма, DDC,
София, 1992.
3. Христов, Виктор, Корпоративен икономически анализ, ИМН, Пловдив, 2007

Тема четвърта. Анализ на дълготрайните активи на предприятието

Анотация
Използването на дълготрайните активи е най-важният фактор за
възвръщаемостта на капитала. Дълготрайните активи създават паричните потоци,
от които се възстановява инвестирания в предприятието капитал. Анализът на
показателите за степента на използване на дълготрайните активи има за цел да
покаже приноса им към този процес.

Цели
След усвояване на учебния материал по темата читателят ще получи знания за:
- същността на дълготрайните активи на
предприятието;
- ролята на дълготрайните активи в процеса на възстановяване на инвестирания в
предприятието капитал;
 128

- подходът при измерване на степента на използване на дълготрайните активи;

- показателите за измерване на използването на дълготрайните активи;
- подходът при анализа на доходността и възвръщаемостта от инвестиции в
дълготрайните финансови активи (ДФА).

Въведение
Анализът на дълготрайните активи има за цел да покаже ефектът от
дългосрочните инвестиции в предприятието. Подходът при този анализ
разграничава тези инвестициите според обектите, в които са извършени. Според
това разграничение, дълготрайните активи се обособяват в група на активи, които
създават доход и в такава, чиито активи участват в разпределението на доход.
Независимо от това дали създават или участват в разпределението на доход,
дълготрайните активи чрез него възстановяват инвестирания в тях капитал.

4.1. Същност
Дълготрайни активи на предприятието са обектите, в които предприятието е
направило дългосрочна инвестиция с цел получаване на доходи в бъдеще. Тяхното
по-добро използване съкращава времето на възвръщане на инвестираните в тях
парични средства.

4.2. Анализ на използването на ДМА

Материалните дълготрайни активи са главен фактор за развитието на всяко
предприятие. Те създават преобладаващата част от паричните му потоци и са
основен обект на инвестиционната активност на предприемачите. Интересът към
нарастването на тези активи трябва да се съпровожда с увеличение на ефектите от
тях, чрез по-доброто им използване.
4.2.1. Показатели за определяне степента на използване на ДМА
- Фондоотдаване
Този показател е познат още и като коефициент на натоварване. Чрез него
оценката за използване на ДМА се прави чрез обема на приходите от продажби,
които се падат на един лев от стойността на тези активи. Фондоотдаването се
определя по формулата:

Приходи от продажби
——————————
ПСДМА

където:
ПСДМА – средногодишна стойност на дълготрайните активи в
предприятието през годината.
Пример:
Приходите от продажби през годината са 200 000 000 лв.
ПСДМА на използваните активи през гоздината - 100 000 000 лв.
Какъв е размерът на коефициента фондоотдаване?

200 000 000
ФО = ———————— = 2
100 000 000
 129

Резултатът показва, че един лев инвестиран в ДМА на предприятието създава

2 лева приходи от продажби.

- Коефициент на използване на ДМА

Този показател се определя по формулата:

Мд
Ки = ————
Мн
където:
Мд – стойност на действащите ДМА
Мн – стойност на наличните ДМА
Този показател изразява степента на използване на наличните ДМА.

- Коефициент на откупуване на ДМА

Този показател се определя по формулата:
НП
К ОТК.= ————————
ПСДМА

където:
НП – неразпределената печалба на предприятието за годината;
ПСДМА – стойността на притежаваните от предприятието ДМА по
първоначална стойност.
Този показател измерва годишният темп на възстановяване на стойността
на наличните ДМА от печалбата на предприятието.
Пример:
НП – 18 млн.лв.
ПСДМА – 100 млн.лв.
Колко е К ОТК.?
Решение:
НП
К ОТК.= ————————
ПСДМА

18
К ОТК.= ————————
100

К ОТК = 0.18 = 18 %
Този резултат показва, че 18 % от стойността на наличните ДМА се
възстановява годишно от печалба на предприятието.

- Срок на откупуване
Този показател се изчислява по формулата:

100
Тотк = ——
К ОТК
 130

където:
100 – стойността на ДМА, налични в предприятието, изразена като 100 %.
Този показател изразява времето на възвръщане на инвестирания в ДМА
капитал от печалбата на предприятието.
Пример:
НП – 18 млн.лв.
ПСДМА – 100 млн.лв.
Какъв е срокът на откупуване на ДМА?
Решение:
100
Тотк = ——
К ОТК

100
Тотк = —— = 5.5
18
Този резултат показва, че инвестираните в ДМА парични средства ще се
възстановят от печалбата на предприятието за 5.5 години.

- Коефициенто на възвръщаемост
Този показател се изчислява по формулата:

ГСАО + НП
Кв = ————————
ПСДМА
където:
ГСАО – годишната сума на амортизационните отчисления за наличните
ДМА
НП – неразпределената печалба на предприятието за годината;
ПСДМА – стойността на притежаваните от предприятието ДМА по
първоначална стойност през годината.
Този коефициент отчита и обстоятелството, че възстановяването на
инвестираните парични средства в ДМА става не само от печалбата на
предприятието, но и от начислените амортизации за наличните ДМА.

Пример:
НП – 18 млн.лв.
ПСДМА – 100 млн.лв.
Срок на експлоатация на ДМА – 10 години.
Какъв е срокът на откупуване на ДМА?
Решение:
ПСДМА
ГСАО = ————————
t

100 млн.лв.
ГСАО = ———————— = 10 млн. лв.
10

ГСАО + НП
 131

Кв = ————————
ПСДМА

10 млн.лв.+ 18 млн.лв. 28
Кв = —————————— = ——— = 0.28 = 28 %.
100 млн.лв. 100
Този показател изразява темпа на възстановяване на инвестирания в ДМА
капитал от създадените от същите активи парични потоци.

- Срок на възвръщаемост
Този показател се изчислява по формулата:

100
Твъзвр = ——
Кв
където:
100 – стойността на ДМА, налични в предприятието, изразена като 100 %.
Този показател изразява срока на възстановяване на инвестирания в ДМА
капитал от създадените от същите активи парични потоци
Пример:
НП – 18 млн.лв.
ПСДМА – 100 млн.лв.
Срок на експлоатация на ДМА – 10 години.
Какъв е срокът на възвръщаемост на ДМА?
Решение:
100
Твъвр = ——
Кв

100
Тотк = —— = 3.57
28
Резултатът показва , че срокът на възвръщаемост е 3 г., 6 м. и 25 дни.

4.3. Анализ на дохода и възвръщаемостта на ДФА

4.3.1. Видове ДФА:
- акции;
- облигации;
- хибридни ценни книжа;
- анюитети;
- перпетуитети;
- ренти и др.
4.3.2. Доход от ДФА
ΔK/W/t = Lt + Pt – P t-1
където:
ΔK/W/t - годишен доход от държане на ценната книга през година t.
Lt - лихва или дивидент през година t
Pt - цената на ценната книга в края на текущата годината;
P t-1 – цената на ценната книга в края на предходната година;
 132

Pt – P t-1 – капиталова печалба

Доходът от ДФА се състои от текущ доход под формата на лихва и

капиталовата печалба от нарастване на цената на тези активи през текущата
година в сравнение с цената им в края на предходната година.
4.3.3. Норма на възвръщаемост на ДФА
Тя се изчислява по следната формула:
ΔK/W/t
Rt =————
P t-1
където:

Rt – годишна възвръщаемост на ДФА през година t.

Чрез изчисляване на тази норма доходността на инвестициите в ДФА става

сравнима с тази от инвестиции в друг род активи.
Пример:
Закупена е облигация с номинална стойност1000 лева по цена 800 лева и
купонна лихва, изчислена на базата на годишен купон 15 %. Облигацията е
едногодишна. Какъв е годишният доход на инвеститора и каква е нормата му на
доходност.
Решение:
ΔK/W/t = Lt + Pt – P t-1
L t = 1000 . 0.15 = 150 лв.

Pt – P t- 1 = 1000 – 800 = 200 лв.

ΔK/W/ t = 150 + 200 = 350 лв.

Годишният доход от облигацията е 350 лева, от които 150 лева е текущ доход
под формата на лихва и 200 лева е капиталовата печалба от държането на ценната
книга през годината като разлика между цената на ценната книга в края на
текущата година – 1000 лева и цената, по която е била закупена в началото на
същата година.
Резюме
Дълготрайни активи са инвестиция на предприятието с цел получаване на
доходи в бъдеще. Материалните дълготрайни активи са главен фактор за
развитието на всяко предприятие. Те създават преобладаващата част от паричните
му потоци и са основен обект на инвестиционната активност на предприемачите.
По-доброто им използване съкращава срока на възстановяване на инвестирания в
тях капитал. Всички показатели за измерване на използването на ДМА имат за цел
да илюстрират това.
Дълготрайните финансови активи имат специфична роля в предприятието,
включвайки го в разпределението на доход, създаден от други лица. Резултатите
от дейността на предприятието, притежаващи такива активи не влия върху дохода
от тях.

Допълнителни въпроси за самоподготовка

1. Каква е същността на дълготрайните активи на предприятието?
 133

2. Каква е ролята на дълготрайните активи в процеса на възстановяване на

инвестирания в предприятието капитал?
3. Какъв подход се прилага при измерване на степента на използване на
дълготрайните активи?
4. Кои са показателите за измерване на използването на дълготрайните активи?
5. Какво включва подходът при анализа на доходността и възвръщаемостта от
инвестиции в дълготрайните финансови активи (ДФА).

Допълнителни задачи за самоподготовка

1. Общо инвестираният капитал в ДМА е 100 млн.лв. Приходите от продажби
са 200 млн.лв., а разходите , без лихвите по заемите, са 65 млн. лв. Нормата на
лихвата по заемите е 12 %. Данъкът върху печалбата е 10 %. Колко е величината
на показателя фондоотдаване?
отговор: 2.

4. Общо инвестираният капитал в ДМА е 100 млн.лв. Собственият капитал е

50 млн. лв., а привлеченият под форма на заем капитал е 100 млн.лв. Приходите от
продажби са 100 млн.лв., а разходите , без лихвите по заемите, са 65 млн. лв.
Нормата на лихвата по заемите е 12 %. Данъкът върху печалбата е 10 %. Колко е
коефициентът на откупуване на ДМА?
отговор: 0.21.

5. Общо инвестираният капитал в ДМА е 100 млн.лв. Собственият капитал е

50 млн. лв., а привлеченият под форма на заем капитал е 100 млн.лв. Приходите от
продажби са 100 млн.лв., а разходите , без лихвите по заемите, са 65 млн. лв.
Нормата на лихвата по заемите е 12 %. Данъкът върху печалбата е 10 %. Колко е
срокът на откупуване на ДМА?
отговор: 4.76.

6. Общо инвестираният капитал в ДМА е 100 млн.лв. Собственият капитал е

50 млн. лв., а привлеченият под форма на заем капитал е 100 млн.лв. Приходите от
продажби са 100 млн.лв., а разходите , без лихвите по заемите, са 65 млн. лв.
Нормата на лихвата по заемите е 12 %. Данъкът върху печалбата е 10 %. Срокът
на амортизация на ДМА е 10 години. Колко е коефициентът на възвръщаемост
на ДМА?
отговор: 0.31.

7. Общо инвестираният капитал в ДМА е 100 млн.лв. Собственият капитал е

50 млн. лв., а привлеченият под форма на заем капитал е 100 млн.лв. Приходите от
продажби са 100 млн.лв., а разходите , без лихвите по заемите, са 65 млн. лв.
Нормата на лихвата по заемите е 12 %. Данъкът върху печалбата е 10 %. Срокът
на амортизация на ДМА е 10 години. Колко е срокът на възвръщаемост на ДМА?
отговор: 3 г. 2 м. и 19 дни

8. Закупена е едногодишна облигация с номинална стойност 1000 лева на цена

800 лева. Купонният лихвен процент е 10 %. Какъв е доходът от ценната книга и
колко е нормата му.
отговор: 300 лева, 37.5 %;
 134

Терминологичен речник
Фондоотдаване – обемът на приходите от продажби, които се падат на един
лев от стойността на активите.
Капиталова печалба - нарастване на цената на ценната книга през текущата
година в сравнение с цената й в края на предходната година.

Помощна литература и източници на информация

1. Христов Виктор, Финанси на фирмата, НБУ-ЦДО, София, 2001.
2. Динев Димитър, Ненков Димитър, Финанси на съвременната фирма, DDC,
София, 1992.
3. Христов, Виктор, Корпоративен икономически анализ, ИМН, Пловдив, 2007
4. Иванов Венелин, Икономика на малко и средно предприятие, НБУ, ФДО,
София, 1994.

Тема пета. Анализ на възвръщаемостта на инвестиции на предприятието

в лихвоносен капитал

Анотация
Традиционният възглед за парите е, че те са олицетворение на богатството. От
гледна точка на стопанската дейност на предприятието парите са финансов актив,
т.е. една от формите на съществуване на капитала и средство за натрупване, за
увеличение на капитала. Те са същевременно и най-простата форма на капитала,
защото без да се превръща в друга форма, благодарение на всеобщата
разменяемост на парите, носят пряко доход на техния притежател.

Цели
След усвояване на учебния материал по темата читателят ще получи знания за:
- същността на лихвоносния капитал;
- моделите за олихвяване на капитала;
- същността на лихвата и нормата на лихвата (лихвеният процент);
- начините за олихвяване на капитала;
- правилата за изчисляване на лихвата.
 135

Въведение
Парите, използвани в предприятието като актив имат същата функция, както
всеки друг актив. Те носят доход на притежателят им и нормата му позволява
доходността на капитала в тази форма да бъде сравнявана с доходността на
капитала във всяка друга негова форма. Спецификата на парите като капитал се
изразява най-вече в обстоятелството, че в зависимост от използваните подходи за
изчисляване на цената му, тя е различна. Това е следствие от наличие на
разнообразие от модели(формули) за нейното изчисляване.

5.1. Същност на лихвоносния капитал

Лихвоносният капитал е заемен капитал в парична форма. Той се предоставя
от предприятието под форма на заем на други лица - преотстъпва се за ползване за
определен срок срещу заплащане на лихва.
Заемният капитал извършва движението си под специфична форма, наречена
кредит.
За тази форма на движение на капитала е характерно следното:
* първо, капиталът се преотстъпва временно за ползване, без да сменя
собственика си;
* второ, капиталът извършва възвръщаемо движение - от заемодателя
(кредитора) към заемополучателя (длъжника) и обратно към заемодателя;
* трето, за ползването на заема длъжникът плаща на кредитора специфична
цена, наречена лихва.
За кредиторът дадената под форма на заем парична сума е капитал,
инвестиран с цел получаване на доход - лихва.
Това е най-простата форма на инвестиране на капитала, защото след изтичане на
договорения срок кредиторът получава капитала си обратно в първоначалната му
парична форма, увеличен с лихвата.
Според начина на използване на взетите под форма на заем пари, заемът
се определя като:
а) заем на пари - при използване на взетите на заем пари като средство за
разплащане;
б) заем на капитал - при инвестиране на получените на заем пари, за да се
получи доход от тях.
Лихвата, която заплаща длъжникът на кредитора е:
а) цената, която длъжникът плаща за временното ползване на взетите на заем
пари от кредитора;
б) възнаграждение, което получава кредитора, за това че се е лишил временно
от капитала си, като го преотстъпва другиму за ползване.

5.2. Анализ на моделите за олихвяване на капитала

5.2.1. Определяне на понятието
Лихвата е функция на размера на преотстъпения под форма на заем капитал и
на лихвоносното време.
Съвременната финансова теория разглежда лихвата двояко:
първо, лихвата е цена на парите като капитал;
второ, лихвата е цена на времето.
Конкретен израз на второто схващане е тезата за различната стойност на
капитала във времето, която изразява същността на капитала като нарастваща във
 136

времето стойност. Съгласно тази теза, всяка бъдеща стойност на капитала се

третира като настояща стойност, която е нараснала с цената на времето, т.е. с
лихвата, независимо дали е начислявана лихва или не.
По тази причина теорията за лихвата има ключово значение в
съвременните финанси като наука за управление на капитала, чиито
формулен апарат е изграден от моделите (коефициентите) на различните
видове лихви.
5.2.2. Лихва и норма на лихвата (лихвен процент)
Бъдещата стойност на капитала винаги съдържа в себе си настоящата му
стойност и цената на времето - лихвата.
Връзката между настоящата и бъдещата стойност на капитала може да се
изрази така:
Кt = Ko + ΔK(L) (t = 1 ... n),
където:
Ko - настояща стойност на капитала;
Кt - бъдеща стойност на капитала;
ΔK(L) - лихва - абсолютен прираст на капитала във времето;
ΔK(L) > 0
Ако решим уравнението по отношение на ΔK(L) се получава следното:
ΔK(L) = Кt - Ko (t = 1 ... n),
Следователно лихвата е разлика между бъдещата и сегашната стойност на
капитала - абсолютната сума, с която капиталът нараства във времето.
Ако решим уравнението по отношение на Ko се получава най-общия вид на
теоретичния модел на настоящата стойност на капитала, т.е.:
Ko = Кt - ΔK(L) (t = 1 ... n).
Настоящата стойност на капитала може да се намери, като от бъдещата
му стойност се приспадне цената на времето - лихвата.
Отношението между абсолютната сума, с която нараства капиталът във
времето - лихвата, и вложения капитал дава нормата на лихвата, степента на
възвръщаемост на лихвоносния капитал, т.е.:

ΔK(L)
р = –––––––
Ko
където:
р - норма на лихвата, или степен на възвръщаемост на вложения паричен
капитал за дадено лихвоносно време, изразена като десетична дроб (р > 0).
Следователно нормата на лихвата е относителна величина, която показва
колко лихва се пада на 1, респ. на 100 или на 1000 парични единици от капитала.
Така възвръщаемостта на лихвоносния капитал става съпоставима с
възвръщаемостта на алтернативни капиталовложения.
Взаимоотношенията между нормата на лихвата и лихвата се изразва така:

ΔK(L) = Ko.р

Следователно лихвата е пропорционална на капитала, нормата на

лихвата и лихвоносното време.
5.2.3. Олихвяване на капитала
Съществуват различни начини за олихвяване на капитала и затова има
различни видове лихва.
 137

а) В зависимост от начина на изчисляване на лихвата олихвяването е

п р о с т о и с л о ж н о, а начислената и платената лихва е проста и съответно -
сложна.
- п р о с т о - когато при изчисляването на лихвата капиталът остава постоянна
величина;
- с л о ж н о - когато начислената за даден период лихва се прибавя към
капитала, за да се олихвява заедно с него.
В този слчай самата лихва започва да носи лихва на кредитора, което
означава, че лихвата се превръща в капитал, или се капитализира.
За разлика от простата лихва тази лихва се нарича сложна, или
капитализирана.
Сложното олихвяване се прилага най-широко, защото отразява точно
същността на капитала като нарастваща във времето стойност.
б) В зависимост от момента, в който лихвата се заплаща или се прибавя към
капитала (капитализира се), олихвяването е д е к у р з и в н о и а н т и ц и п а т и
в н о.
д е к у р з и в н о - лихвата се начислява и заплаща, или се капитализира в края
на периода на олихвяване;
а н т и ц и п а т и в н о - лихвата се начислява и заплаща, или се капитализира
в началото на периода на олихвяване.
Антиципативната лихва се удържа от уговорения размер на заема, или се
капитализира в началото на периода на олихвяване
5.2.4. Модели за олихвяване на капитала
В зависимост от различните комбинации при олихвяването се получават
четири начина (модела) на олихвяване и съответно четири вида лихва:
- проста декурзивна;
- сложна декурзивна;
- проста антиципативна;
- сложна антиципативна.
При описание на четирите модела се използват следните обозначения:
Ko - настояща стойност на капитала.
При декурзивното олихвяване това е главницата - сумата, която
заемоискателят получава от кредитора в момента на предоставянето на заема.
Главницата при този начин на олихвяване съвпада с договорения размер на заема
и Ko е основна капиталова сума.
При антиципативното олихвяване действителният (ефективният) размер на
заема е по-малък от договорения му размер, т.е. главница е умалената с лихвата
капиталова сума.
Kt - бъдеща стойност на капитала.
Това е сумата, която длъжникът заплаща на падежа. Тя се състои от две части -
главница и лихва за времето от получаването на заема до погасяването на дълга
(лихвоносното време). Kt е увеличена с лихвата капиталова сума, от която лихвата
се изчислява по правилото "с проценти над сто".
ΔK(L) - лихва.
Това е абсолютният прираст на лихвоносния капитал във времето (за
лихвоносното време). Това е цената на времето.
t - число на сроковете или периодите на олихвяване, в началото или в края
на които се начислява, заплаща или капитализира лихвата. Лихвоносното време
може да обхващае един или повече периоди на олихвяване.
 138

p - норма на лихвата, която е позната и като лихвен процент. При

олихвяването p изразява лихвата, падаща се на 1, 100 или 1000 парични единици
от вложения капитал (от главницата на заема), за единица време (за срока на
олихвяване). Когато единицата време е година говорим за годишен лихвен
процент. Когато лихвеният процент е даден за единица време, различно от
периода на олихвяване, се изчислява относителен (релативен) лихвен процент за
този период.
5.2.4.1. Модел на простата декурзивна лихва
При простото декурзивно олихвяване лихвата за всеки период се начислява
върху една и съща парична сума - върху договорения размер на заема който
съвпада с размера на главницата.
При неизменен лихвен процент простата декурзивна лихва за отделните
периоди на олихвяване е една и съща, неизменна величина.
Когато размерът на лихвения процент е променлив, простата декурзивна лихва
за отделните периоди на олихвяване е различна.
Процесът на простото декурзивно олихвяване на една капиталова сума Кo
при фиксиран лихвен процент може да бъде описан по следния начин:
К1 = Кo + ΔK(L)1
Размерът на капитала след един период на олихвяване е равен на сбора от
главницата и начислената върху нея "с процент от сто" лихва за един период - за
първия, която изразяваме с dK(L)1.
Като заместим в уравнение (I) dK(L)1 с неговото равно от формулата
ΔK(L) = Ko.р, равенството добива вида:
К1 = Кo + Ko.р, откъдето
К1 = Кo(1 + р),
където:
К1 - размер на капитала в края на първия период при простото декурзивно
олихвяване.
След два периода на олихвяване, т.е. в края на втория период, размерът на
капитала ще бъде:
К2 = Кo + ΔK(L)1 + ΔK(L)2
или
К2 = Кo + Ko.р + Ko.р, откъдето
К2 = Кo(1 + р)2
Следователно количествената зависимост между настоящата и бъдещата
стойност на капитала при простото декурзивно олихвяване може да се изрази така:
Кt = Кo + Σ ΔK(L)t
t=1 ......... n
Всяка бъдеща стойност на капитала при простото декурзивно олихвяване
е равна на сбора от неговата настояща стойност (главницата) и начислената
върху нея лихва за съответното лихвоносно време.
Горното може да бъде записано и така:
Кt = Кo + Ko.р.t , (t = 1 ... n)
или
Кt = Кo(1+ р.t) , (t = 1 ... n)
Изразът (1+ р.t) се нарича коефициент на простата декурзивна лихва.
Този израз показва на колко нараства във времето една парична единица от
настоящата стойност на капитала (главницата по заема), ако се олихвява просто
декурзивно t броя периоди с еднакъв лихвен процент, т.е. p е константа.
 139

Когато лихвеният процент за отделните периоди на олихвяване е

различен, моделът на простата декурзивна лихва добива вида:
Кn = Кo(1 + р1t1 + р2t2 + ... рntn),

което може да бъде записно и така:

Кt = Кo(1 + Σ рttt), t =1.................. n
където:
t - числото на лихвения период, за който се прилага лихвен процент рt;
n
Σ рttt - лихвеният процент за лихвоносното време.
t=1
Пример за просто декурзивно олихвяване:
Отпуснат е заем в размер на 10 000 лева със срок 3 месеца, при условията на
просто декурзивно олихвяване. Да се изчисли сумата, с която длъжникът ще
погаси дълга си на падежа, ако:
а) лихвеният процент е 5 % месечно;
б) лихвеният процент за първия месец е 5%, а за втория и третия месец е 8 %.
Решение:
а) използваме модела Кt = Кo(1+ р.t)
К3 = 10 000(1+ 0.05.3) = 10 000(1+ 0.15.) = 10 000.1,15 =11 500 лева.
б) използваме модела
Кn = Кo(1 + р1t1 + р2t2 + ... рntn)

К3 = 10 000(1+0.05+0.08.2)=10 000(1 + 0.21)= 10 000.1.21 = 12 100 лева.

5.2.4.2. Модел на сложната декурзивна лихва (модел на паричната оценка на

времето)
При сложното декурзивно олихвяване през първия период няма капитализация
на лихвата. През този период олихвяването се извършва по модела на простата
декурзивна лихва. Лихвата се начислява върху главницата и се добавя към нея.
Получената в края на първия период на олихвяване капиталова стойност К1 е
базисен размер на капитала в началото на втория период на олихвяване и служи за
изходна величина за начисляване на лихвата за този период. При всеки следващ
период на олихвяване се постъпва по същия начин.
Формално процесът на сложното декурзивно олихвяване при фиксиран
лихвен процент може да бъде представен така:

К1 = Кo + Кo.р откъдето
К1 = Кo(1 + р),
където:
1 + р - коефициент на простата декурзивна лихва за един период на олихване (
 140

К2 = К1 + К1.р, откъдето
К2 = К1(1 + р), но К1 = Кo(1 + р),
следователно:
К2 = Кo(1 + р)(1 + р) = Кo(1 + р) 2 , т.е
връзката между първоначалната стойност на капитала (главницата на заема) и
бъдещата му стойност - сумата, с която ще се погаси дългът на падежа при сложно
декурзивно олихвяване, може да се изрази така:
Кt = Кo(1 + р)t , (t = 1 ... n) и р е константа.
Бъдещата стойност на капитала при сложно декурзивно олихвяване е
произведение от първоначалната (настоящата) му стойност и коефициента на
сложната декурзивна лихва (1 + р)t. Това е коефициентът на простата декурзивна
лихва за един период на олихвяване, повдигнат на степен, равна на броя на
лихвените периоди.
Този коефициент във финансовата теория се нарича сложнолихвен фактор.
Той показва колко е бъдещата стойност на една парична единица от
първоначалната стойност на капитала, олихвяван сложно декурзивно t периода с
еднакъв лихвен процент р.
При различни норми на лихвата за отделните периоди на олихвяване моделът
на връзката между бъдещата и настоящата стойност на капитала при сложното
декурзивно олихвяване е:
Кn = Кo(1 + р1)(1 + р2) .... (1 + рn).
Пример:
Направен е едномесечен депозит в банка в размер на 10 000 лева.
Олихвяването е сложна декурзивно. Каква сума ще изплати банката след изтичане
на 3 месеца, ако се знае, че:
а) лихвеният процент по тези депозити е 5 % месечно;
б) лихвеният процент през първия месец е 5 %, през втория и третия - по 8%.
Решение:
а) К3 = 10 000(1 + 0.05)3 = 10 000.1.157625 = 11576,25 лв.
б) К3 = 10 000(1 + 0.05)2(1 + 0.08) = 10 000 . 1.225472 = 12247,20 лв.
Моделът на сложната декурзивна лихва се възприема като модел на
паричната оценка на времето, т.е. всяка бъдеща капиталова стойност се
разглежда като нараснала във времето настояща стойност по модела на
сложната декурзивна лихва.
Това е основен принцип в съвременната финансова теория, който е в основата
на нейните теоретични модели, използвани при управление на инвестирания в
предприятията капитал
5.2.4.3. Модел на простата антиципативна лихва
Особености на простото антиципативно олихвяване:
а) При простото антиципативно олихвяване лихвата за лихвоносното време се
начислява върху договорения размер на заема и се плаща в момента на неговото
предоставяне. Лихвата се плаща предварително, откъдето идва и нейното
наименование - антиципативна лихва.
б) В момента на предоставянето на заема кредиторът дава за ползване, а
заемоискателят получава една сума, която е по-малка от размера на договорения
заем с начислената върху него лихва.
в) Главницата на заема е умалена с лихвата капиталова сума, която се бележи с
yKo.
Технология на простото антиципативно олихвяване:
 141

а) Кредиторът си удържа, приспада лихвата от договорения размер на заема в

момента на неговото отпускане.
б) При изтичането на срока на заема, т.е. на падежа , длъжникът погасява дълга
си, като плаща на кредитора сума, еквивалентна по размер на договорения заем.
в) Лихвата за срока на заема при t лихвени периоди и постоянен размер на
лихвения процент за един период се изчислява от бъдещата стойност на капитала,
т.е. от дължимата на падежа сума, по правилото за начисляване на лихва "процент
от сто".
Последното може да бъде изразено формално по следния начин:
yKo = Kt - Σ ΔK(L)t, t =1 .......... n
или
yKo = Kt - Kt.p.t, откъдето
yKo = Kt(1 - p.t), (t= 1 ... n)
Главницата на заем, олихвен антиципативно за един период, е:
yKo = K1(1 - p),
което означава че стойността на капитала в края на периода, т.е на падежа, е:
yKo
K1 = ––––
1-р
където:
K1 - сума, еквивалентна на договорения размер на заема.
Ако заемът се дължи два периода, главницата му е:
yKo = K2(1 - p.2),
а стойността на капитала в края ня втория период , т.е. на падежа , е:
yKo
K2 = ––––––––
1 - р.2
където:
K2 - сума, еквивалентна на договорения размер на заема и т.н.
Коефициентите в горните формули са със стойност под единица, което се
обяснява с присъствието в тях на умалени с лихвата капиталови стойности.
Тъй като и простата декурзивна и простата антиципативна лихва се начисляват
по правилото "с проценти от сто" върху договорения размер на заема, като
основна (базисна) капиталова стойност, простото антиципативно олихвяване може
да се представи и така:
yKo = Ko - Ko.p.t, откъдето
yKo = Ko(1 - p.t),
където р е константа
Или Ко от модела на простата декурзивна лихва е равнозначно на Kt от модела
на простата антиципативна лихва.
Затова уравнението yKo = K1(1 - p), условно може да бъде записано и така:
yKo = Ko(1 - p), откъдето

yKo
Ko = ––––––––
1-р
Съответно на това уравнението yKo = K2(1 - p.2), условно може да бъде
записано и така:
yKo = Ko(1 - p.2), откъдето
 142

yKo
Ko = ––––––––
1 - р.2

Следователно при еднакви значения на р и t простата антиципативна лихва по

един заем съвпада по размер с простата декурзивна лихва, начислена върху същия
заем.

Разлика между двата типа олихвяване:

а) При простото декурзивно олихвяване известната величина е главницата на
заема, към която се добавя начислената върху нея лихва по правилото "с проценти
от сто", за да се получи дължимата на падежа сума.
б) При простото антиципативно олихвяване е обратното: известната величина
е дължимата на падежа сума - договореният размер на заема, а се търси
главницата. Тя се намира, като начислената по правилото "с проценти от сто"
лихва се приспада от договорения размер на заема в момента на неговото
предоставяне.
Главницата на един заем , олихвен просто антиципативно, е разликата
между договорения размер на този заем и лихвата, начислена върху него по
правилото "с процент от сто".
От това следва:
а) При простото антиципативно олихвяване дългът на падежа е основна
(базисна) капиталова сума, а главницата на заема - умалена с лихвата капиталова
сума;
б) При простото декурзивно олихвяване основна (базисна) капиталова сума е
главницата на заема, а дългът на падежа е увеличена с лихвата капиталова
стойност;
в) Коефициентът на простата декурзивна лихва (1 + р.t) представлява
стойността на една парична единица от главницата, т.е. от договорения размер на
заема, на падежа;
г) Коефициентът на простата антиципативна лихва (1 - р.t) показва колко е
главницата в една парична единица от дължимата на падежа парична сума, която
при този начин на олихвяване е договореният размер на заема.
Изразът (1 - р.t) в уравнението yKo = Kt(1 - p.t) показва как намалява една
парична единица от бъдещата стойност на капитала, ако от нея се извади простата
лихва за t периода при р лихвен процент за един период.
Пример за просто антиципативно олихвяване:
Сключен е договор за заем в размер на 10 000 лева със срок 3 месеца при
условията на просто антиципативно олихвяване. Да се изчисли главницата на
заема, ако:
а) лихвеният процент р = 5 % месечно;
б) лихвеният процент за първия месец е р = 5 %, а за втория и третия месец -
по 8 %.
Решение:
а)
yKo = Kt(1 - p.t)
yKo = 10 000(1 - 0.05 . 3) = 10 000 . 0.85 = 8 500 лв.

б)
yKo = Kt(1 -( p1.t1 + p2.t2 + .. pt.tt )
 143

yKo = 10 000(1 - (0.05 + 0.08 . 2) = 10 000(1 - 0.21) =

= 10 000 . 0.79 = 7 900 лв.
Особености на простото антиципативно олихвяване:
Първо, при него главницата на заема е умалена с лихвата настояща стойност на
капитала yKo, а бъдещата стойност на капитала Kt е сумата, която длъжникът
плаща на падежа, т.е. договореният размер на заема. Следователно при простото
антиципативно олихвяване срещу един договорен лев, заемоискателят получава
(1 - p.t) лева днес, а срещу (1 - p.t) лева, получени днес, дължи да плати на падежа 1
лев.
Второ, както при всяка бъдеща капиталова стойност, така и при простото
антиципативно олихвяване Kt съдържа в себе си лихва (цената на времето).
Следователно и при този начин на олихвяване бъдещата стойност на капитала е
равна на сбора от неговата настояща стойност и начислената за срока на заема
лихва. Това изглежда така:
Kt = yKo + Σ ΔK(L)t
t=1 ............. n
За да се изчисли лихвата от главницата на антиципативно олихвен заем, трябва
де се приложи правилото "с процент от сто". Формулата за изчисляване е:

yKo.р.t
ΔK(L) от yKo = –––––––––– , (t = 1 ... n)
1 - р.t
Пример:
Главницата на един антиципативно олихвен заем е 8 500 лева, срокът на заема
е 3 месеца, а лихвеният процент е 5 % месечно. Колко лихва се плаща за този заем
Решение:
8 500 . 0.05 . 3 8 500 . 0.15 1275
ΔK(L) от yKo = ––––––––––––––––– = –––––––––––– = ––––– = 1 500 лв.
1 - 0.05 . 3 1 - 0.15 0.85

Бъдещата стойност, т.е. дължимата сума на падежа на заема е Kt = 8 500 +

1 500 = 10 000 лв.
Трето, при простото антиципативно олихвяване лихвата се начислява върху
бъдещата стойност на капитала и се приспада от нея, за да се намери настоящата
му стойност, т.е. действителният, или ефективният размер на заема. Следователно
в този случай има действие противоположно на олихвяването, което във
финансовата теория е прието да се нарича "дисконтиране".
Четвърто, при простото антиципативно олихвяване лихвата се начислява върху
договорения размер на заема, който е по-голям от неговия действителен размер -
от главницата, с размера на начислената лихва. Следователно при антиципативно
олихвяване се начислява лихва и върху лихвата, съдържаща се в бъдещата
стойност на капитала. Това скрито оскъпява заема.
Пето, от гледна точка на длъжника при простото антиципативно олихвяване
лихвата не се предплаща, а се плаща фактически на падежа. Кредиторът получава
лихвата предварително, защото еквивалентната парична сума остава при него и
той може да я инвестира веднага след предоставянето на антиципативно
олихвения заем.
Всички тези особености ограничават много приложението на простото
антиципативно олихвяване във финансовата практиката. То не се използва при
олихвяване на банкови депозити.
 144

При дългосрочни финансови операции приложението на простото

антиципативно олихвяване е безсмислено, например:
При олихвяване с 10 % за десет лихвени периода ефективният размер на заема
(главницата) е равна на нула, т.е.
yKo = Kt(1 - p.t) = 10 000(1 - 0.10 . 10) = 10 000(1 - 1) = 10 000 . 0 = 0
Това стеснява приложимостта на този начин на олихвяване до някои
видове краткосрочни финансови операции при покупко-продажбата от
предприятията на ценни книжа.
5.2.4.4. Модел на сложната антиципативна лихва
Сложното антиципативно олихвяване е многократно възпроизвеждане на
модела на простата антиципативна липва, прилаган за всеки лихвен период по
отделно.
Стоящата в края на всеки период на олихвяване капиталова стойност Kt се
приема за основна или базисна. Лихвата за периода се начислява върху нея по
правилото "процент от сто”.
Капиталовата стойност, стояща в началото на всеки лихвен период, е умалена
с лихвата, защото се получава като разлика между стойността, намираща се в края
на съответния лихвен период и лихвата, начислена върху нея с проценти от сто.
От гледна точка на кредитора лихвата се капитализира - започва да носи доход в
началото на всеки лихвен период.
За да се спази принципът на антиципативното олихвяване, кредиторът трябва
да получи лихвата за първия период предварително. Лихвата се начислява върху
договорения размер на заема и се приспада от него в момента на отпускането му.
Лихвата от първия лихвен период остава в кредитора, а главницата е умалена с
лихвата за първия период настояща капиталова стойност (y1Ko). Размерът на
дълга в края на първия лихвен период е равен на договорения размер на заема.
Това може да бъде изразено така:
y1Ko = K1(1 - p), откъдето

y1Ko
K1 = –––––––
1-p

където:
K1 - капиталова стойност (сума), дължима в края ня първия период на
олихвяване, равна на договорения размер на заема;
y1Ko - главница на заема, олихвяван сложно антиципативно.
При сложното антиципативно олихвяване капиталовата стойност в края
на първия лихвен период (размерът на дълга) се получава като главницата
на заема (умалената с лихвата за първия период капиталова стойност) се
раздели на коефициента на простата антиципативна лихва за един период.
Размерът на дълга в края на първия период е настояща стойност (първоначален
размер) на капитала за втория период на олихвяване, а неговата бъдеща стойност е
размерът на дълга в края на този период - К2.
Антиципативната лихва за втория период се начислява върху бъдещата
стойност на капитала за този период - върху К 2. Така стойностт ана капитала в
началото на втория период - К1, е по-малка от неговата стойност в края на
периода - от К2, с размера на начислената лихва, т.е.:
K1 = K2(1 - p), откъдето
 145

K1
K2 = ––––
1-p
като заместим K1 с:
y1Ko
K1 = –––––––
1-p
формула придобива вида:
y1Ko
K2 = ––––––
(1 - p)2

Следователна моделът на сложната антиципативна лихва може да бъде

записан така:
y1Ko
Kt = –––––– , (t = 1 ... n),
(1 - p)t

където р е константа.

При сложното антиципативно олихвяване капиталовата стойност

(размерът на дълга) в края на период t се получава, като главницата на заема
(умалената с лихвата за първия период капиталова стойност) се раздели на
коефициента на простата антиципативна лихва за един период, повдигната
на степен, равна на броя на периодите на олихвяване (сроковете на
антиципативна капитализация на лихвата).

Уравнението:
y1Ko
Kt = –––––– , (t = 1 ... n),
(1 - p)t

може да бъде записано и така:

1
Kt = y1Ko –––––– , (t = 1 ... n),
(1 - p)t
1
където изразът ––––––––– е коефициентът на сложната антиципативна лихва
(1-p)t
при един и същи лихвен процент за всички периоди на олихвяване, т.е. когато
р е константа.

Следователна при сложното антиципативно олихвяване капиталовата

стойност (размерът на дълга) в края на период t може да се получи като
главницата на заема (умалената с лихвата за първия период капиталова
стойност) се умножи по коефициента на сложната антиципативна лихва за t
лихвени периода.
Когато лихвеният процент за отделните лихвени периоди на сложното
антиципативно олихвяване е различен, коефициентът на сложната антиципативна
лихва има следния вид:
 146

1
––––––––––––––––––––––––––––––,
(1 - p1)(1 - p2) ... (1 - pn)

следователно:
1
Kn = y1Ko . ––––––––––––––––––––––––––––––, или
(1 - p1).(1 - p2) ... (1 - pn)

y1Ko
Kn = ––––––––––––––––––––––––––––––
(1 - p1).(1 - p2) ... (1 - pn)

Коефициентът на сложната антиципативна лихва показва как нараства 1

парична единица от първоначалният размер (настоящата стойност) на
капитала, ако той се олихвява сложно антиципативно t периода с р процента
лихва за един период.
Следователно, бъдещата стойност на капитала при сложното антиципативно
олихвяване може да се изчисли по два начина:
първи начин, като настоящата стойност на капитала, главницата на заема или
още т.нар. ефективна стойност на заема, се умножи по коефициента на сложната
антиципативна лихва;
втори начин, като настоящата стойност на капитала, главницата на заема или
още т.нар. ефективна стойност на заема, се раздели на коефициент, реципрочен на
коефициента на сложната антиципативна лихва. Този коефициент показва как
намалява една парична единица от бъдещата стойност на капитала, ако от нея се
изважда сложната антиципативна лихва.
Бъдещата стойност (размерът на дълга) при сложното антиципативно
олихвяване може да се изчисли и направо от договорения размер на заема
(капиталовата стойност К1, дължима в края на първия период на олихвяване), т.е.:
а) при едни и същи размери на лихвения процент за всеки период на
олихвяване:

K1(1-р)
Kt = ––––––– (t = 1 ... n),
(1 - p)t

откъдето:
K1
Kt = ––––––––– (t = 1 ... n),
(1 - p) t-1

б) при различни размери на лихвения процент за всеки период на олихвяване:

K1(1-p1)
Kn = ––––––––––––––––––––, откъдето
(1-p1)(1-p2) . (1-pn)
 147

K1
Kn = ––––––––––––––––––––––,
(1-p2)(1-p3) ... (1-pn)
където:
K1- капиталова стойност (сума), дължима в края на първия период на
олихвяване, еквивалентна на договорения размер на заема.
Това е един втори модел на бъдеща стойност на капитала при сложно
антиципативно олихвяване. Нарастването тук започва от капиталова стойност К 1,
отстояща на един период на олихвяване от момента на предоставяне на заема и
продължава t-1 периода, т.е. от началото на втория период на олихвване до
падежа.
Когато дължимата на падежа сума - бъдещата капиталова стойност се
изчислява по формулата:
K1
Kt = ––––––––– , (t = 1 ... n),
(1 - p) t-1
ефективният размер на заема (настоящата капиталова стойност) остава
неизвестна величина. Тя се намира като договореният размер на заема се олихви
антиципативно за един период по формулата y1Ko = K1(1 - p)
Пример за сложно антиципативно олихвяване:
Договорен е заем от 10 000 лева със срок 3 месеца при условията на сложно
антиципативно олихвяване. С каква сума длъжникът ще погаси дълга си на
падежа, ако:
а) лихвеният процент е 5% месечно;
б) лихвеният процент за първия месец е 5 %, а за втория и третия месец - 8 %.
Лихвата се капитализира ежемесечно.
Решение:
а)
Първо се изчислва размерът на главницата по формулата:
y1Ko = K1(1 - p) = 10 000(1-0.05) = 10 000.0.95 = 9500 лв.
Тази стойност е първоначалната (настоящата) стойност на капитала, която ще
нараства три лихвени периода по модела на сложната антиципативна лихва, за да
се получи бъдещата стойност - сумата, с която длъжникът ще погаси дълга си на
падежа.
Второ, прилагаме формулата на модела на сложната антиципативна лихва:
y1Ko
Kt = –––––– (t = 1 ... n),
t
(1 - p)
т.е.
9500 9500
K3 = –––––––––– = ––––––––––= 11080.33 лв.
(1 - 0.05)3 0.857375

Длъжникът при тези условия ще погаси заема си със сумата 11080.33 лева.

б)
y1Ko = K1(1 - p) = 10 000(1-0.05) = 10 000л0.95 = 9500 лв.

y1Ko 9500
K3 = –––––––––––––––––––– = –––––––––––––––––––– =
 148

(1-p1)(1-p2).(1-pn) (1-0.05)(1-0.08)(1-0.08)

9500
= ––––––– = 11 814.75 лв.
0.8040

5.2.5. Правила за изчисляване на лихвата "процент от сто"; "процент под сто" и

"процент над сто"
1. Изчисляване на лихвата по правилото "с процент от сто":
Лихвата по това правило се начислява от основната (базисната) капиталова
сума. Формулата за изчисляване на лихвата по това правило е:
ΔK(L) от Ko = Ko.р.t,
където:
Ko - основна капиталова сума (главница);
р - лихвен процент;
t - число на периодите на олихвяване.
Задача:
Да се изчисли лихвата от главница 10 000 лева на просто декурзивно олихвен
заем със срок 3 месеца при лихвен процент 5 % месечно.
Решение:
ΔK(L) от Ko = 10 000.0.05.3 = 10 000.0.15 = 1500 лева.
Лихвата, изчислена по правилото "с процент от сто" е 1500лв.
2. Изчисляване на лихвата по правилото "с процент под сто"
Лихвата по това правило се начислява от умалена с лихвата основна
(базисната) капиталова сума - yKo.
Формулата за изчисляване на лихвата по това правило е:
yKo.р.t
ΔK(L) от yKo = ––––––––––
1 - р.t
където:
уKo - умалена с лихвата основна капиталова сума (главница);
р - лихвен процент;
t - число на периодите на олихвяване.
Задача:
Да се изчисли лихвата от главница 8 500 лева на просто антиципативно
олихвен заем, със срок 3 месеца при лихвен процент 5 % месечно. Да се изчисли
размерът на основната капиталова стойност (договореният размер на заема).
Решение:
8 500 . 0.05 . 3 8 500 . 0.15 1275
ΔK(L) от yKo = ––––––––––––––––– = –––––––––––– = ––––– = 1 500 лв
1 - 0.05 . 3 1 - 0.15 0.85

Основната капиталова сума е К1 = yKo + ΔK(L)1 = 8 500 + 1 500 = 10 000 лева.

3. Изчисляване на лихвата по правилото "с процент над сто"
Лихвата по това правило се начислява от увеличена с лихвата основна
(базисната) капиталова сума - Kt.
Формулата за изчисляване на лихвата по това правило е:
Kt.р.t
ΔK(L) от Kt = ––––––––––
 149

1 + р.t
където:
Kt - увеличена с лихвата основна капиталова сума (главница);
р - лихвен процент;
t - число на периодите на олихвяване.
Задача:
Да се изчисли лихвата от просто декурзивно олихвен заем, със срок 3 месеца
при лихвен процент 5 % месечно, погасен на падежа със сумата 11 500 лева.
Решение:

11 500 . 0.05 . 3 11 500 . 0.15 1725

ΔK(L) от Kt = ––––––––––––––––– = –––––––––––– = ––––– = 1 500 лв
1 + 0.05 . 3 1 + 0.15 1.15

Резюме
Лихвоносният капитал е заемен капитал в парична форма. Той извършва
движението си под специфична форма, наречена кредит.
Лихвата е цена на парите като капитал и същевременно е цена на времето.
Според второто схващане всяка бъдеща стойност на капитала се третира като
настояща стойност, която е нараснала с цената на времето, т.е. с лихвата,
независимо дали е начислявана лихва или не.
Съществуват различни начини и модели за олихвяване на капитала и затова
има различни видове лихва. Те се прилагат според уговорените условия на
предоставяне на лихвоносния капитал и разнообразяват отношенията, свързани с
него.
Правила за изчисляване на лихвата "процент от сто"; "процент под сто" и
"процент над сто" са в основата на моделите за изчисляване на бъдещата и
сегашната стойност на капитала. По тази причина теорията за лихвата има
ключово значение в съвременните финанси, чиито формулен апарат е изграден
върху моделите на различните видове лихви.

Допълнителни въпроси за самоподготовка

1. Каква е същността на лихвоносния капитал?
2. Кои са моделите за олихвяване на капитала и каква е тяхната специфика?
3. Каква е същността на лихвата и нормата на лихвата (лихвеният процент)?
4. Кои са начините за олихвяване на капитала?
5. Кои са правилата за изчисляване на лихвата и какви са моделите им?

Допълнителни задачи за самоподготовка

1. Колко ще бъде стойността на сега вложения капитал от 100 000 лв. след
четири години при годишна лихва 5 % и веднъж в годината сложно
декурзивно олихвяване на вложената сума. отговор: 121 550 лв.
2. Да се изчисли лихвата от главница 25 000 лева на просто декурзивно
олихвен заем със срок 3 години при годишен лихвен процент 5 %.
отговор: 3 750 лв.
3. Да се изчисли лихвата от главница 125 000 лева на просто антиципативно
олихвен заем със срок 5 години и годишен лихвен 8 %. Колко е довореният размер
на заема?
 150

отговор: лихва 83 333 лева; договорен размер на заема 208 333 лева.

4. Да се изчисли лихвата от просто декурзивно олихвен заем, със срок 5
години, при годишен лихвен процент 8 % , погасен на падежа със сумата 110 500
лева.
отговор 31 572 лева.

Терминологичен речник
Лихвоносен капитал - заемен капитал в парична форма.
Модел за олихвяване на капитала – математически израз(формула) за
изчисляване на дохода от паричния капитал, даден в заем.
Декурзивно олихвяване- начин на изчисляване на лихвата, при който тя се
начислява и заплаща, или се капитализира в края на периода на олихвяване;
Антиципативно олихвяване - начин на изчисляване на лихвата, при който тя се
начислява и заплаща, или се капитализира в началото на периода на
олихвяване.

Помощна литература и източници на информация

1. Христов Виктор, Финанси на фирмата, НБУ-ЦДО, София, 2001.
2. Динев Димитър, Ненков Димитър, Финанси на съвременната фирма, DDC,
София, 1992.
3. Николова Надежда, Въведение във финансите, Сиела, София, 1999.
 151

Тема шеста . Анализ на риска и възвръщаемостта от дългосрочни

инвестиции

Анотация
Получаването на доходи от извършена инвестиция в предприятието е свързано
с очакваните постъпления на парични средства от продадените стоки и услуги.
Несигурността или непостоянството в размера на тези постъпления от продажби
поражда риска за инвеститорите. Различните проекти за инвестиране в активите
на предприятието водят до получаване на различни по своя размер доходи. В
основата на разликата в доходите е степента на тяхната несигурност, т.е. степента
на риска те да не бъдат получени в очаквания размер или изобщо да не бъдат
получени. В основата на интереса към определена инвестиция е очакваният от нея
доход, но инвеститорът трябва да получи гаранция, че този доход ще бъде
съразмерен на поетия от него риск. Следователно рискът, свързан с инвестицията
трябва да бъде измерен.

Цели
След усвояване на учебния материал по темата читателят ще получи знания за:
- същността на риска;
- факторите за риска;
- измерването на риска;

Въведение
При дългосрочните инвестиции основен рисков фактор е времето, т.е. времето
на възвръщане на инвестицията. Колкото е по-дълъг срокът на възвръщане на
инвестирания капитал, толкова е по-голяма вероятността релната стойност на
очакваните доходи от него да намалее. Това обстоятелство мотивира
инвеститорите да изискват високи доходи в бъдеще от вложените си пари, но тези
доходи трябва да са съобразени с оценката на риска от конкретнта им инвестиция.

6.1. Същност на риска

Рискът при дългосрочните инвестиции, изразява вероятността да не се получат
очакваните доходи от тях или да не се получат в очаквания размер.
Доходите от дългосрочните инвестиции са възнаграждение за инвеститорите
затова, че доброволно и с осъзнат от тях риск са вложили парите си в дълготрайни
активи.
Получаването на доходите е свързано с очакваните постъпления от продажби
на стоките и услугите, а несигурността и непостоянството при тях поражда риска.
Дори и при много прецизен анализ на всички условия за инвестицията, тя носи
риск. Причината е изменчивостта и несигурността при търсенето, конкурентното
предлагане и равнището на цените на стоките, които ще се създават с активите, в
които са инвестирани средствата на предприятието.

6.2. Фактори за риска

Факторите, влияещи силно върху риска от дългосрочните инвестиции са:
- несигурността на бъдещите приходи;
- степента на изменчивост на очакваните приходи;
- времето на възвръщане на инвестицията, чрез очакваните доходи от нея.
 152

Другите фактори за риска при дългосрочните инвестиции са:

- пазарните възможности за натоварване на машините, съоръженията и
оборудването;
- пазарният капацитет на фирмата, изразен чрез максималното й
количество стоки и услуги, които могат да се продадат;
- възвръщаемостта на алтернативната инвестиция.
Инвестициите с по-висок риск водят до получаването на по-високи
доходи, а по-високите доходи, очаквани от инвестициите, са по-несигурни и с
по-голяма вероятност за непостоянство на получаването им.
Различните инвестиции имат различна възвръщаемост поради различните по
размер рискове, които носят за инвеститорите. На инвеститорите трябва да им е
гарантирано, че получаваните от тях доходи са съразмерни на поетия риск.
Отношението между риска и възвръщаемостта от инвестицията показва
следните зависимости между тях:
а) при липса на риск инвестицията носи някакъв минимален доход, наречен
“доход от безрисковата инвестиция”;
б) колкото по-голям е рискът, толкова по-висок е доходът от инвестицията;
в) колкото по-несигурно е получаването на дохода от инвестицията, толкова
по-голям е рискът.
Рискът при дългосрочните инвестиции е свързан с несигурността при
получаването на бъдещите доходи от тях.
6.2.1. Несигурност на бъдещите приходи
Несигурността на бъдещите приходите е свързана със следните видове риск:
а) бизнесриск, представляващ несигурността на бъдещите приходи,
произтичаща от характера на дейността на фирмата;
б) финансов риск, представляващ несигурността, породена от използвания
метод на финансиране на инвестицията;
в) валутен риск, представляващ несигурността на получаването на бъдещите
приходи, възникваща с промените във валутните курсове.
6.2.2. Степен на изменчивост на очакваните приходи
Степента на изменчивост на очакваните приходи като фактор, влияещ
върху риска от инвестицията, се измерва с колебанията им около една тяхна
средна стойност.
Например, на серията от приходи със стойности 3 000, 5 000 и 7 000 средната
стойност е 5 000, а на серията 5 000, 7 000 и 9 000 - е 7 000. Втората серия от
приходи е по-изменчива от първата.
Колкото по-висока е вариацията на измененията на приходите, толкова
по-висока е степента на поетия риск при инвестицията.
6.2.3. Време на възвръщане на инвестицията
Другият фактор, влияещ върху риска от инвестицията, е времето.
Бъдещите приходи от инвестицията имат по-малка ценност за инвеститорите,
отколкото парите, вложени от тях в сегашния момент. За да поемат този риск,
инвеститорите са склонни на компенсация под формата на доход от вложените
пари.
Нарастването на риска за инвеститорите от отлагането във времето на
получаването от тях на вложените пари чрез бъдещите доходи от инвестицията, се
съпътства с нарастване на размера на изискуемия доход от тези пари.
 153

6.3. Измерване на риска

Ако за една инвестиция е сигурно, че носи доход и е извършена за кратък
период от време, тя се нарича нерискова. Ако е направена за по-дълъг период от
време, трябва да се изплати допълнителен доход на инвеститорите за носения от
тях риск, свързан с времето. Това означава, че стойността на риска се дели на две
съставка - нерискова норма на доход и премия за носения риск.
Нерисковата норма е процентната норма на доход от активи, придобити
от фирмата чрез направената инвестиция и осигуряващи сигурна
възвръщаемост. Това са държавните краткосрочни облигации, които се емитират
за определен срок и държавата е гарантирала изплащането им на падежа.
Премията за носения риск е нормата на доходност от активите над нерисковата
норма.
Нерисковата норма е известна величина. Тя се изразява с нормата на доход от
безрисковите инвестиции.
Премията за носения риск може да се изчисли като разлика между общия риск,
поеман при инвестирането в различни активи и нерисковата норма.
Пример за такова изчисление е илюстриран в таблицата по-долу.

Вид на инвес- Срок на Безрискова Премия за Общ

тицията инвестицията норма(%) риска(%) риск(%)

Държавни 1 г. 5 0 5
облигации
Инвестиции 3 г. 5 7 12
във фирмени
облигации
Инвестиции
в ДМА 10 г. 5 10 15
на фирмата

От примера става ясно, че общият риск, свързан с придобиване на фирмени

облигации е по-голям, отколкото този при краткосрочните държавни облигации.
Причината за разликата в поемания от инвеститорите риск е, че цените на
фирмените облигации са по-променливи от тези на краткосрочните държавни
облигации. Следователно, възможността за получаването на дохода при по-
рисковите облигации е с по-малка вероятност, отколкото при по-нерисковите.
Същият принцип е валиден и при измерване на риска при инвестициите в
ДМА на предприятието. Това става с измерване на изменчивостта на бъдещите
приходи от актива и сравнението й при други активи.
Изменчивостта на приходите при ДМА, разглеждана в примера, е по-висока,
отколкото при фирмените облигации и затова специфичната премия за риск е по-
висока.
Следователно, измерването на риска от инвестициите в ДМА е свързано с
измерване на променливостта на очакваните от тях парични потоци.
За измерване на променливостта на паричните потоци от инвестициите се
използват статистическите величини дисперсия (σ2) и стандартно отклонение (σ).
 154

Дисперсията в този случай е сумата от квадратите на отклоненията на

очакваните нетни парични потоци от средния очакван нетен паричен поток, през
всеки от периодите на бъдещото използване на актива, претеглени с вероятността
за получаването на тези парични потоци.
Или:
σ2 .= ∑(нппi – нпп)2 х Zi
където:
НППi - очакваният нетен паричен поток през i-тата година;
НПП - средният очакван годишен нетен паричен поток, претеглен с
вероятността за неговото получаване;
Zi - вероятността за получаването на нетния паричен поток през i-тата година,
изразена като десетична дроб;
i= 1 … n - броят на годините.
Стандартното отклонение е квадратният корен на дисперсията.
Резултатите от изчисляването на дисперсията и стандартното отклонение дават
количествена оценка на риска от всяка инвестиция.
Предпочита се инвестиция, чиято дисперсия и стандартно отклонение са най-
малки. Те изразяват най-малкия интервал на колебания на очакваните нетни
парични потоци от инвестицията около средния очакван годишен нетен паричен
поток.
Пример:
Да се оцени рискът на две сравнявани инвестиции, според данните, дадени в
следващата таблица, чрез дисперсията и стандартното отклонение.

инвестиция А инвестиция Б

пери очакван вероят- претег- очакван вероят- претег-

оди НПП ност лен НПП НПП ност лен НПП

(лева) (лева) (лева) (лева)

1 200 0.20 40 160 0.25 40

2 666 0.60 400 600 0.50 300
3 1500 0.20 300 1600 0.25 400
ОБЩО 1.00 740 1.00 740

Решение:
На основата на субективното решение на оценяващия може да се приеме, че
вероятностите нетните парични потоци от инвестиция А през отделните периоди
да бъдат със стойности 200, 666, 1 500, са съответно 0.20, 0.60 и 0.20, а
вероятностите нетните парични потоци от инвестиция Б през същите периоди да
бъдат съответно 160, 600 и 1 600, са съответно 0.25, 0.50 и 0.25.
Стойностите на очакваните нетни парични потоци се претеглят чрез
умножаване с вероятностите за тяхното получаване и произведенията се сумират.
 155

Сумата от претеглените с вероятностите нетни парични потоци се нарича

очаквана средна стойност, отбелязвана с Еr.
Изчисленията в примера показват, че очакваната средна стойност на нетните
парични потоци от двете инвестиции съвпада по размер. Това не означава обаче,
че двете инвестиции са носители на еднакъв риск за инвеститорите, тъй като
диапазонът на колебанията на очакваните от тях нетни парични потоци около
очакваната средна стойност Еr, не е еднакъв.
При инвестиция А дисперсията е:

Периоди (ппi – нпп) (нппi – нпп)2 вероятност (Zi) (нппi – нпп)2 х Zi

1 - 540 291 600 0.20 58 320

2 - 74 5 476 0.60 3 286

3 760 577 600 0.20 115 520

ОБЩО: 177 126

При инвестиция Б дисперсията е:

Периоди (ппi – нпп) (нппi – нпп)2 вероятност (Zi) (нппi – нпп)2 х Zi

1 - 580 336 400 0.25 84 100

2 - 140 19 600 0.50 9 800

3 860 739 600 0.25 184 900

ОБЩО: 278 800

Стандартното отклонение при инвестиция А е: σА =√177 126 = 421

Стандартното отклонение при инвестиция Б е: σБ =√278 800 = 528

При тези резултати рискът, свързан с инвестиция А и инвестиция Б, може да се

сравнява. Двете инвестиции притежават еднакви очаквани средни стойности.
Инвестицията А има по-малко разсейване около очакваната средна стойност,
стандартното й отклонение е по-малко от това на инвестиция Б и следователно
рискът, свързан с нея, е по-малък от този на инвестиция Б.
 156

Затова от гледна точка на носения риск, инвеститорите би трябвало да

предпочетат инвестиция А. Този избор би бил правилен, ако и двете инвестиции
имат еднаква вътрешна норма на възвръщаемост.
Анализът на риска и възвръщаемостта на единични инвестиции може да се
използва, за да се максимизира възвръщаемостта и да се сведе до минимум рискът
на някакво общо количество активи (портфейл) на фирмата. Следователно, при
този подход се вземат предвид отношението риск/очаквани приходи на
отделните активи в портфейла, за да се измери рискът и очакваните приходи от
общото количество активи на фирмата.
Измерването на риска и очакваните приходи на портфейла се извършва чрез
изчисляване на стандартните отклонения и очакваните приходи от всеки актив в
портфейла. Приходите от отделните активи в портфейла имат различни
отклонения от очакваната средна стойност и създават възможност за съкращаване
на общия риск от инвестициите в активите на фирмата. Този ефект се постига по
два различни начина.
При първия начин портфейлът се допълва с нови активи.
При другия начин портфейлът се допълва с активи, чиито бъдещи приходи
имат по-различно разсейване около очакваната средна стойност отколкото
активите, намиращи се вече в портфейла.
Намаляването на риска за фирмата, чрез разнообразяване на комбинацията от
активи, повишава стойността й, намалява необходимостта от заеми и повишава
рентабилността на активите и капитала й.

6.4. Анализ на риска, свързан с вероятността да намалеят

очакваните бъдещи парични потоци от дългосрочните
инвестиции

6.4.1. Фактори за риска да намалеят очакваните бъдещи парични потоци от

дългосрочните инвестиции
Много са факторите за риска паричните потоци от инвестицията да намалеят в
бъдеще. Основните от тях са:
- загубата на пазарни позиции от фирмата;
- повишаването на разходите по производството и продажбите;
- повишаването на цената на кредита;
- повишаването на цената на капитала;
- новите закони за опазване на околната среда и свързаните с тях нови
разходи на фирмите и др.
Рискът при дългосрочните инвестиции може да възникне и от вероятността
настоящата стойност на очакваните парични потоци да намалее, поради
нарастването на общия индекс на инфлацията.
При дългосрочните инвестиции инфлацията се възприема като рисков фактор,
защото създава допълнителна несигурност в очаквания размер на бъдещите
парични потоци от тях. Тази несигурност е причина за завишаване на нормата на
дисконтиране при осъвременяване на бъдещите парични потоци от инвестицията с
прогнозираната степен на общата инфлация. Завишаването на нормата на
дисконтиране намалява настоящата стойност на очакваните парични потоци.
Важността на проблема за измерване на риска при дългосрочните инвестициие
следва от ролята на риска при вземането на инвестиционните решения. Правилно
 157

оцененият риск води до реалистична и точна оценка на ефективността на

инвестицията.
6.4.2. Методи за измерване на риска, свързан с вероятността да намалеят
очакваните бъдещи парични потоци от дългосрочните инвестиции
а) метод “анализ на чувствителността”;
б) метод “анализ на критичните съотношения”;
в) метод “коригиране на влиянието на инфлацията”.
6.4.2.1. Метод “анализ на чувствителността”
С този метод рискът се оценява чрез измерване на промените в нетната
настояща стойност на инвестицията, при промяна на приходите и разходите,
свързани с придобития дълготраен актив.
При оценката на риска се установява също и как се променя нетната настояща
стойност на инвестицията, ако се измени нормата на дисконтиране.
Прилагането на метода се състои в сравняване на две инвестиции А и Б и
задаване на въпроса: “Чия ННС, на инвестиция А или на инвестиция Б ще спадне
най-бързо, ако се променят еднакво приходите и разходите от тях, или пък се
промени дисконтовата норма?”.
Колкото по-голямо е намалението в ННС на съответната инвестиция при
еднакво изменение на разходи, приходи и дисконтова норма, толкова по-рискова е
тя.
Рискът се измерва чрез определяне на дисперсията. Колкото по-голяма е
дисперсията при съответната инвестиция, толкова по-рискована е тя.
Прилагането на метода може да се представи със следните примери:
Пример 1.
Да се измери чрез метода “анализ на чувствителността” рискът при инвестиция
А и инвестиция Б, ако паричните потоци от тях намалеят през втората година с по
5 000 лв. и нормата на дисконтиране е 15%.
Инвестиция А Инвестиция Б
периоди I-ва г. II-ра г. I-ва г. II -ра г.
Стойност на
пар. потоци лв. 15 000 25 000 18 000 25 000
Първоначални
разходи лв. 22 000 22 000

или след промяната:

Инвестиция А Инвестиция Б
периоди I-ва г. II-ра г. I-ва г. II-ра г.
Стойност на
пар. потоци 15 000 20 000 18 000 20 000
лв.
Първоначални
разходи лв. 22 000 22 000
 158

Решение:
Намира се ННС на всяка от инвестициите при 15% дисконтова норма, т.е. - 9
950 лв. и 12 560 лв.
Намира се ННС на всяка от инвестициите при намаление на паричните потоци
през втората година от 25 000 на 20 000 лв. при норма на дисконтиране 15%, т.е. -
6 170 лв. и 8 780 лв.
Изчислява се при коя от инвестициите ННС се променя в по-голяма степен,
чрез намиране на процента на промяната на ННС при всяка от инвестициите, при
посоченото изменение на паричните потоци. ННС на инвестиция А намалява с
38%, а на инвестиция Б - с 30%.
Инвестицията с по-голямо намаление на ННС е по-рискова и това е
инвестиция А.
Пример 2.
Кой от проектите, дадени в предходния пример е по-рискован, ако
първоначалните разходи се променят от 22 000 на 25 000 лв. и дисконтовата норма
се запази 15%?
Решение:
Намира се ННС на всяка от инвестициите при размер на първоначалните
разходи 22 000 лв., т.е. - 9 950 лв. и 12 560 лв.
Намира се ННС на всяка от инвестициите при промяна на първоначалните
разходи от 22 000 лв. на 25 000 лв., т.е. - 6 950 лв. и 9 650 лв.
Намира се процентът на намаление на ННС при всяка от инвестициите. ННС
на инвестиция А намалява с 30%, а на инвестиция Б - с 23%.
Инвестицията с по-голямо намаление на ННС е А и тя е по-рискова.
Пример 3.
Коя от инвестициите, дадени в Пример 1 е по-рискована, ако дисконтовата
норма се промени от 15% на 17%?
Решение:
Намира се ННС на всяка от инвестициите при 15% дисконтова норма, т.е. - 9
950 лв. и 12 560 лв.
Намира се ННС на всяка от инвестициите при 17% дисконтова норма, т.е. - 9
100 лв. и 11 665 лв.
Намира се процентът на намаление на ННС при промяна на дисконтовата
норма за всяка от инвестициите от 15% на 17%.
Инвестицията с по-голямо процентно намаление на ННС при промяна на
дисконтовата норма е по-рискова и това е инвестиция А - с намаление 9%, а
инвестиция Б е с намаление 7%.
6.4.2.2. Метод “анализ на критичните съотношения”
С този метод рискът от инвестицията се оценява чрез намиране на критичното
съотношение между продажбите на новите стоки, резултат от инвестицията и
желаната печалба. Критично е това съотношение между продажбите и печалбата,
при което приходите от продажби са равни на текущите разходи по
производството на продадените стоки.
 159

Пример:
Продажбите на фирмата на новия вид стоки, произведени в резултат на
инвестицията, са 5 000 бр. годишно при цена за един брой 500 лв. Променливите
разходи за един брой са 350 лв. Постоянните разходи са 40 000 лв.
Първоначалната инвестиция е 3 000 000 лв. Годишните амортизационни
отчисления от инвестицията са 300 000 лв. Изискуемата норма на доходност от
инвестицията е 12%. Да се намери количеството на продадените стоки, създаващо
критичното съотношение с печалбата.
Решение:
Критичното съотношение между продажбите и печалбата се намира като
приемем, че печалбата е равна на 0 и търсим съответстващия й размер на
приходите от продажби чрез равенството:
печалба = (приходи от продажби- променливи разходи) -
(постоянни разходи + АО) = 0,
т.е.:
(500 - 350) х Кпр.стоки - ( 40 000 + 300 000) = 0,
където:
Кпр.стоки - количеството на продадените стоки.
Търсим количеството на продадените стоки, което създава критичното
съотношение, т.е. критичното съотношение възниква, когато количеството на
продадените стоки е 340 000/150 или 2 267 броя.
Продажбата на това количество стоки създава годишен паричен поток от 300
000 лв., състоящ се от стойността на амортизационните отчисления.
Количеството на продадените стоки 2 267 бр. създава така нареченото
счетоводно критично съотношение, при което печалбата е равна на нула и
приходите от продажбите са равни на разходите.
Финансовата интерпретация на критичното съотношение е този годишен
очакван паричен поток от инвестицията, при който нетната й настояща
стойност е равна на нула.
Пример:
При условията на предходния пример да се намери финансовото критично
съотношение за фирмата.
Решение:
При първоначална инвестиция 3 000 000 лв. и норма на дисконтиране, равна на
изискуемата норма на доходност от инвестицията 12%, номиналната стойност на
очаквания среден годишен паричен поток за 10 години, чиято настояща стойност е
равна на 3 000 000 лв., е финансовото критично съотношение на фирмата, т.е.

НПП1 НПП2 НПП3 НПП4 НПП5

3 000 000 = ——— + ——— + ——— + ——— + ——— +
1.12 1.25 1.40 1.57 1.76

НПП6 НПП7 НПП8 НПП9 НПП10

+ ——— + ——— + ——— + ——— + ———— .
1.97 2.21 2.47 2.77 3.10
 160

3 000 000 = НПП х (0.893+0.797+0.712+0.636+0.567+0.507+

+0.507+0.452+0.404+ 0.361)

3 000 000
НПП = ————— = 530 973 лв.
5.65
От тези два примера се вижда, че счетоводното критично съотношение,
изразено от паричен поток 300 000 лв., е с по-ниска стойност от финансовото
критично съотношение, изразено от паричен поток 530 973 лв.
Независимо от счетоводното или финансовото интерпретиране на
критичното съотношение, по-рискова е тази инвестиция, при която то е с по-
висока стойност.
6.4.2.3. Метод “корекции при инфлация”
При този метод рискът да намалеят пъричните потоци от дългосрочните
инвестиции се измерва като се вземe предвид и риска от инфлацията.
Рискът от инфлацията се измерва с вероятността реалната стойност на
очакваните парични потоци от инвестицията да намалее.
Ако не се вземе предвид риска от инфлацията, ННС и ВНВ (вътрешната норма
на възвръщаемост) на оценяваните инвeстиции могат да бъдат нереално високи.
Следователно, при този метод изчисляването на риска от инвестициите става, като
очакваните парични потоци се представят с реалните им стойности, т.е. коригират
се с инфлацията.
Примерът по-долу показва как се отразява инфлацията върху реалната
стойност на очакваните парични потоци.
Пример:
Очакваните парични потоци от инвестиция на стойност 10 000 лв. през
следващите три години са съответно 5 000 лв., 6 000 лв. и 7 000 лв. Изискуемият
доход от инвестицията е 15%. Годишната инфлация е 4%. Да се изчисли реалната
стойност на очакваните парични потоци и коригираната с инфлацията ННС на
инвестицията.
Решение:
Отразяването на инфлацията върху реалната стойност на очакваните парични
потоци може да бъде представено по следния начин:
5000 6000 7000
—————; ——————; ——————,
(1+0.04) (1+0.04)2 (1+0.04)3
или реалната стойност на очакваните парични потоци е съответно 4 808 лв.,
5 555 лв., 6 250 лв.
Изчисляването на коригираната с инфлацията ННС на инвестицията се
извършва като, първо, реалната стойност на очакваните парични потоци се
дисконтира с норма, равна на изискуемия доход от инвестицията. След това
сборът от дисконтираните стойности на паричните потоци се сравнява с размера
на инвестицията, т.е.:
4 808 5 555 6 250
-Ко + ——— +——— + ——— = -10 000+4 180+4 208+4 111 =2 499 лв.
1.15 1.32 1.52
 161

Резюме
Рискът при дългосрочните инвестиции, изразява вероятността да не се получат
очакваните доходи от тях или да не се получат в очаквания размер. За да се
гарантира на инвеститорите, че доходите от направените инвестиции съответстват
на поетия риск, последният трябва да бъде измерен. Факторите за риска при
дългосрочните инвестиции са свързани с несигурността на бъдещите приходи,
степента на изменчивост на очакваните приходи и времето на възвръщане на
инвестицията чрез очакваните доходи от нея. Всеки един от тези фактори трябва
да бъде измерен, за да се получи оценка на риска от инвестицията и претенциите
за доходност на инвеститорите да бъдат съобразени с нея. За измерване на риска
се използват съответни методи, чиито инструментариум е съобразен с характера
на измервания фактор.

Допълнителни въпроси за самоподготовка

1. Каква е същността на риска?
2. Кои са факторите за риска при дългосрочните инвестиции в предприятието?
3. Кои са методите за измерването на риска при дългосрочните инвестиции?

Допълнителни задачи за самоподготовка

1. Да се оцени рискът на две инвестиции, породен от степента на изменчивост
на годишните им нетни парични потоци, измерен чрез дисперсията и
стандартното им отклонение при следните данни за инвестициите:
инвестиция А инвестиция Б

1 г. 2 г. 3 г. 1 г. 2 г. 3 г.

НПП 1000 1500 2000 1600 2600 3600

Zi 0.20 0.60 0.20 0.25 0.50 0.25

отговор: σ2а = 100 000; σа = 316 σ2б = 500 000; σб = 707;

2. Чрез метода “Анализ на критичните съотношения” да се изчисли

количеството продадени стоки, компенсиращи текущите разходи по
производството им, ако цената на един брой стока е 100 лева, променливите
разходи за един брой са 70 лева, постоянните разходи за цялото производство през
годината са 8000 лева, стойността на инвестицията е 600 000 лева, а срокът на
амортизацията на придобитите в резултат на инвестицията активи е 10 години.
отговор. 2267 броя;

Терминологичен речник
Риск при дългосрочните инвестиции – неопределеността(несигурността),
свързана с очакваната възвръщаемост от направените инвестиции.
Нерисковата норма на доходност - нормата на доход от активи, придобити от
фирмата чрез направената инвестиция и осигуряващи сигурна възвръщаемост.
Премията за носения риск - нормата на доходност от активите над нерисковата
норма.
 162

Помощна литература и източници на информация

1. Христов Виктор, Финанси на фирмата, НБУ-ЦДО, София, 2001.
2. Динев Димитър, Ненков Димитър, Финанси на съвременната фирма, DDC,
София, 1992.
 163

Тема седма. Анализ на печалбата

Анотация
Анализът на печалбата се свързва с оценката на способността на фирмата да я
създава. Това качество на фирмата се изразява с понятието рентабилност.
Рентабилността на фирмата може да се разглежда от три различни гледни
точки:
- от търговска гледна точка
В случая рентабилността на предприятието се изразява като дял на печалбата в
един лев продажби, т.е. колко печалба се реализира с един лев продажби.
- от икономическа гледна точка
Рентабилността се изразява с печалбата на един лев активи, т.е. колко бързо
инвестираният в активите капитал се възстановява чрез печалбата;
- от финансова гледна точка
Рентабилността се изразява с печалбата на един лев собствен капитал на
фирмата, т.е. показва колко е печалбата на собствениците на фирмата на единица
инвестиран от тях капитал.
Съответстващи на трите гледни точки са и показателите за измерване и анализ
на рентабилността. Това са съотношения, измерващи връзката между размера на
печалбата на фирмата и факторите за нейното образуване.

Цели
След усвояване на учебния материал по темата читателят ще получи знания за:
- същността на рентабилността на предприятието;
- различните подходи за изразяване и измерване на рентабилността;
- същността на търговската, икономическата и финансовата рентабилност на
предприятието;
- различните сценарии на подходите към измерване на икономическата и
финансовата рентабилност на предприятието.

Въведение
Рентабилността (доходността) е способността на предприятието да носи
икономическа изгода на неговите собственици от инвестирания от тях капитал. Тя
се изразява в качеството на инвестирания в предприятието капитал да носи
положителен финансов резултат под формата на печалба. Най-общо
рентабилността се изразява чрез отношението на положителния финансов
резултат към използваните ресурси за неговото създаване. Показателите за
рентабилност се изчисляват като коефициенти, но се превръщат и в проценти за
по-голямо удобство при анализа им.

7.1. Търговска рентабилност

Тя изразява способността на предприятието чрез приходите от продажби да
реализира чист доход. Нарича се още възвръщаемост на продажбите (return on
sales – RS). Изчислява се чрез съотношението на нетната печалба (net profit –
NP), разбираема като печалба след данъци, към нетните продажби (net sales –
NS), т.е.:
 164

NP
RS = —————— х 100
NS

Това съотношение се определя обикновено като се елиминират външни за

фирмата фактори - размерът на данъците и нормата на лихвата. За целите на
икономическия анализ на фирмата се предпочита търговската рентабилност да се
определя, отчитайки самостоятелните усилия на мениджмънта й за контрол върху
оперативните разходи (разходи, в които не са включени лихви и данъци) и въз
основа на водената от него пазарна политика. Следователно при измерването на
търговската рентабилност е целесъобразно да се използва оперативната печалба
(оperating profit – OP), позната още като печалба преди лихви и данъци, вместо
нетната, т.е.:
OP
RS = ———— х 100
NS
където:
RS – търговска рентабилност (норма);
OP – оперативна печалба;
NS – нетни продажби (общите продажби намалени със стойността на
рекламираните, върнатите и унищожените от форсмажорни причини стоки на
път).
Този показател измерва темпа, с който фирмата реализира чист доход чрез
продажбите.

7.2. Икономическа рентабилност

Тя се нарича още възвръщаемост на активите (return on assets – RA)
Този показател се изчислява чрез съотношението между оперативната
печалба – ОР и стойността на общите активи(assets – А), т.е.:
OP
RA = —— х 100
А

В този показател е елиминирано влиянието на данъчното облагане и на

финансовата стратегия на фирмата за финансиране на активите й. Служи за
сравняване на резултатите от дейността на фирми от един бранш.
При изчисляване на активите не се има предвид от какъв източник са
финансирани те и следователно – каква е чистата им стойност?
Този подход при изчисляване на рентабилността е приложим при извършване
на сравнение между фирми, които имат различни стратегии при осигуряване на
източници за финансиране на активите им. Различните им финансови стратегии
оказват влияние върху чистата стойност на активите (общите активи,
намалени с размера на задълженията, възникнали при финансирането им).
Въвеждането на чистата стойност на активите при изчисляване на
икономическата рентабилност създава големи разлики в параметрите на този
 165

показател в сравняваните фирми, поради влиянието на провежданите от тях

различни финансови стратегии.
Ако при изчисляване на икономическата рентабилност се отчете влиянието на
данъчната система, то предишната формула би трябвало да се промени така:

(OP – Л)(1- T)
RA = —————— х 100,
A
където:
T – норма на данъка върху печалбата.
Влиянието на данъчната система върху икономическата рентабилност на
фирмата може да се илюстрира със следния
Пример:

- общи активи на фирмата - 2 000 000 лева.

- банков заем за финансиране на активите - 1 000 000 лева
- приходи от продажби - 3 000 000 лева
- оперативни разходи (преди лихви и данъци) - 2 500 000 лева
- оперативна печалба - 500 000 лева
- лихви по заема (15 %) - 150 000 лева
- печалба преди данъци - 350 000 лева
- данъци (10 %) - 35 000 лева
- нетна печалба - 315 000 лева
Какво е влиянието на финансирането на активите на фирмата само от
собствени източници върху икономическата й рентабилност?
Решение:
Съществуващо положение:
а. икономическа рентабилност преди лихви и данъци

OP
RA = —— х 100
A

500 000
RA = ———— х 100 = 25 %
2 000 000

б. икономическа рентабилност след лихви и данъци

(OP-Л )(1- T)
RA = —————— х 100,
A

350 000(1- 0.10)

RA = ——————— х 100 = 15.75 %
2 000 000

След промяната във финансовата стратегия на фирмата

 166

общи активи на фирмата - 2 000 000 лева.

- приходи от продажби - 3 000 000 лева
- оперативни разходи (преди лихви и данъци) - 2 500 000 лева
- оперативна печалба - 500 000 лева
- печалба преди данъци - 500 000 лева
- данъци (10 %) - 50 000 лева
- нетна печалба - 450 000 лева

а. икономическа рентабилност преди лихви и данъци

OP
RA = —— х 100
A

500 000
RA = ———— х 100 = 25 %
2 000 000

б. икономическа рентабилност след лихви и данъци

(OP-Л )(1- T)
RA = —————— х 100,
A

500 000(1- 0.10)

RA = ——————— х 100 = 22.5 %
2 000 000
При настъпилата промяна във финансовата стратегия на фирмата се увеличава
рентабилността на активите й на база на нетната печалба от 15.75 % на 22.5 %.
Това означава, че скоростта на възстановяване от този източник на инвестираните
средства се е увеличила със 6.75 % годишно.

7.3 Финансова рентабилност

Тя показва каква част от създадената във фирмата печалба остава за нейните
собственици (акционерите). Тя се нарича още възвръщаемост на нетните
активи(return on net assets - RNA) на фирмата и се изчислява като нетната
печалба за съответната година се раздели на нетната стойност на активите, т.е:
NP
RNA = —— х 100
NA
нъдето:
RNA – нетна печалба на единица собствен капитал;
NP – нетна печалба на фирмата;
NA – нетна стойност на активите.
 167

Докато икономическата рентабилност е оценка за ефективността на активите

на фирмата, финансовата рентабилност е оценка за ефективността на използване
на капитала на собствениците (акционерите) на фирмата, чрез измерване на
нетната печалба, разпределена на единица собствен капитал (нетен доход на една
акция).

Пример:
Две фирми, имащи едни и същи размери на общите им активи, годишни
приходи от продажби и оперативни разходи, прилагат различна финансова
стратегия при финансиране на активите си. Първата фирма А финансира 50 % от
активите си с банков заем, а останалите 50 % - от собствен източник, втората Б
изцяло финансира активите си от собствени източници. Какво е влиянието на
финансовите стратегии на фирмите върху финансовата им рентабилност?

Фирма А

- общи активи на фирмата - 2 000 000 лева.

- банков заем за финансиране на активите - 1 000 000 лева
- приходи от продажби - 3 000 000 лева
- оперативни разходи (преди лихви и данъци) - 2 500 000 лева
оперативна печалба - 500 000 лева
- лихви по заема (15 %) - 150 000 лева
- печалба преди данъци - 350 000 лева
- данъци (10 %) - 35 000 лева
- нетна печалба - 315 000 лева

фирма Б

- общи активи на фирмата - 2 000 000 лева.

- приходи от продажби - 3 000 000 лева
- оперативни разходи (преди лихви и данъци) - 2 500 000 лева
- оперативна печалба - 500 000 лева
- печалба преди данъци - 500 000 лева
- данъци (10 %) - 50 000 лева
- нетна печалба - 450 000 лева

Решение:

Фирма А

NP
RNAА = —— х 100
NA

NP = 315 000
NA = 2 000 000 – 1 000 000 = 1 000 000
 168

315 000
RNAА = —————— х 100 = 31.5 %
1 000 000

Фирма Б

NP
RNAБ = —— х 100
NA

NP = 450 000
NA = 2 000 000

450 000
RNAБ = —————— х 100 = 22.5 %
2 000 000

Разликата в рентабилността на двете фирми е съществена. Възръщаемостта на

капитала на собствениците на фирма А е с 9 % по-голяма от тази на
собствениците на фирма Б. Разликата в полза на фирма А се дължи на ефекта на
финансовия лост, или още наречен финансови ливъридж. Използването на
външни източници за финансиране на активите увеличава рентабилността на
нетните активи

Резюме
Анализът на печалбата се свързва с оценката на способността на фирмата да я
създава, позната като рентабилност.
При анализа на печалбата се използват различни нейни съотношения с
ресурсите за създаването й. Затова в практиката са известни три вида показатели
за измерване на способността на предприятието да създава печалба – търговска,
икономическа и финансова рентабилност. Те в различна степен оценяват
автономните възможности на предприятието да формира положителен финансов
резултат и създават предпоставки за приемане на решения от мениджмънта на
предприятието за подобряване на рентабилността.

Допълнителни въпроси за самоподготовка

1. Защо анализът на печалбата на предприятието се свързва с оценка на
рентабилността му?
2. В какво се изразява същността на рентабилността на предприятието?
3. Каква е характеристиката на различните подходи за изразяване и измерване на
рентабилността?
4. Каква е същността на търговската, икономическата и финансовата рентабилност
на предприятието?
5. В резултат на какви промени във факторите на стопанската дейност се пораждат
различните сценарии за измерване на икономическата и финансовата
рентабилност на предприятието?

Терминологичен речник
 169

Рентабилността - способността на предприятието да носи икономическа

изгода на неговите собственици.
Търговска рентабилност - способност на предприятието чрез приходите от
продажби да реализира чист доход
Икономическа рентабилност - способност на предприятието чрез използване
на активите си да реализира чист доход.
Финансова рентабилност – способността на собствения капитал да се
възпроизвежда от печалбата след данъци.
Оперативна печалба – печалбата на предприятието преди плащане на лихви по
заемите и дънъка върху печалбата.

Помощна литература и източници на инфрмация

1. Христов, Виктор, Корпоративен икономически анализ, ИМН, Пловдив, 2007
2. Георгиев Георги, Финансово-счетоводен анализ на търговското
дружество.ФорКом, София,2004.
 170

Тема осма. Анализ на динамиката на обемите в предприятието

Анотация
Анализът на изменението в обемите на дейността на предприятието се прави
на основата на два вида измервания на тези обеми - чрез измерване на общите им
изменения и чрез измерване на динамиката на тези изменения.

Цели
След усвояване на учебния материал по темата читателят ще получи знания за:
- анализа на общите изменения в обемите на дейността на предприятието;
- анализа на динамиката в обемите на дейността на предприятието.

Въведение
Анализът на динамиката в обемите на дейността на предприятието се прави с
цел да се разкрият тенденциите в стопанската му дейност. Другата цел на анализа
е да се оцени пазарното положение на предприятието и конкурентните му
предимства.

8.1. Анализ на общите изменения в обемите

Анализът на общите изменения в обема на дейността на предприятието се
прави чрез измерване и съпоставка на този обем с обема на дейността на фирмата
през някакъв предходен период, приет за базисен. Измерването се прави в
абсолютни и в относителни величини.

8.1.1 Измерване в абсолютни величини:

Целта на това измерване е да се установи абсолютното изменение в обемите.
То се изразява с формулата:
Δ Vt/0 = Vt – V0
където:
Vt – обемът на дейността през текущия период;
V0 - обемът на дейността през базисния период;
Δ Vt/0 - абсолютното изменение на обема
Пример:
Ако обемът на продажбите през текущия период е 5 млн. лева., а през
предходен период, приет за базисен е 3.5 млн. лева, колко е абсолютното
изменение на този обем?
Δ Vt/0 = Vt – V0
Δ Vt/0 = 5 млн. лева – 3.5 млн. лева = 1.5 млн. лева.

8.1.2. Измерване в относителни величини

Целта на това измерване е да се установи динамиката в изменение на обемите
на дейността на предприятието.
То се изразява с формулата:

Δ Vt/0
HVt/0 = ——— х 100
 171

V0
където:
HVt/0 – относително изменение на обема (коефициент)

Пример.
Ако обемът на продажбите през текущия период е 5 млн. лева., а през
предходен период, приет за базисен е 3.5 млн. лева, колко е относителното
изменение на този обем?
Решение:
Δ Vt/0 = Vt – V0
Δ Vt/0 = 5 млн. лева – 3.5 млн. лева = 1.5 млн. лева.

Δ Vt/0
HVt/0 = ———
V0

1 500 000
HVt/0 = ————— х 100 = 43 %
3 500 000

8.2. Анализ на динамиката в обемите

Динамиката на всички количествени и стойностни показатели в предприятието
се измерва с два вида индекси:
а/ базисни индекси
Базисните индекси се изчисляват като обемът от всеки период се съпоставя с
този от първия период. Разликата между индексите на два сравнявани периода
дава темпа на изменението на обемите между двата периода. Този темп се
изразява в десетична дроб, която превърната в проценти изразява най-добре
динамиката по съответния показател. Базисните индекси в случая могат да се
представят така:
Ако обемите по съответните показатели за съответните периоди са:
V1 ,V2, V3, V4, V5, V6

Базисните индекси са:

V2 х 100 ; V3 х 100 ; V4 х 100 ; V5 х 100 ; V6 х 100
V1, V1, V1 V1 V1

Пример:
Обемите на продажбите през последните 5 години на фирмата са:
1-ва - 3000
2-ра 4000
3-та - 5000
4-та - 6000
5-та - 7000
Да се оцени динамиката на обемите на продажбите с помощта на базисни
индекси.
Решение.
V2 х 100 ; V3 х 100 ; V4 х 100 ; V5 х 100
V1, V1, V1 V1
 172

4000 х 100 ; 5000 х 100 ; 6000 х 100 ; 7000 х 100 =

3000 3000 3000 3000

= 133 %; 167 %; 200 %; 233 %

б/ чрез верижни индекси

Верижните индекси се изчисляват като обемът от всеки период се съпоставя с
този от предходния период, т.е.:

V2 х 100 ; V3 х 100 ; V4 х 100 ; V5 х 100

V1, V2, V3 V4
В този случай темпът на изменението на обемите между два сравнявани
периода се изчислява като се съберат нормите, съдържащи се в индексите.
Пример:
Обемите на продажбите през последните 5 години на фирмата са:
1-ва - 3000
2-ра 4000
3-та - 5000
4-та - 6000
5-та - 7000
Да се оцени динамиката на обемите на продажбите с помощта на верижни
индекси.
Решение:
V2 х 100 ; V3 х 100 ; V4 х 100 ; V5 х 100
V1, V2, V3 V4
4000 х 100 ; 5000 х 100 ; 6000 х 100 ; 7000 х 100 =
3000 4000 5000 6000
= 133 %; 125 %; 120 %; 116 %
Чрез верижните индекси динамиката на обемите се показва по-ясно.

Резюме
Анализът на изменението на обемите на стопанската дейност на
предприятията се прави върху основата на два вида измервания. От една страна
върху измерване на общите изменения на тези обеми и от друга - чрез измерване
на динамиката им. Измерванията са база на анализа. Изводите от него са
различни. Когато се борави с данни за общите изменения предприятието сравнява
своята дейност от текущия период с дейността си от предходния, или този, приет
за базисен. Когато се анализират данните, получени от измерванията на
динамиката в обемите на дейността на предприятието, има възможност тези данни
да се сравняват с данните на аналогични предприятия, средните данни за отрасъла
или бранша.

Допълнителни въпроси за самоподготовка

1. Как се осъществява анализа на общите изменения в обемите на дейността
на предприятието?
2. Каква е ролята на абсолютните и на относителните величини при анализа на
общите изменения в обемите на дейността на предприятието?
3. Как се осъществява анализа на динамиката в обемите на дейността на
предприятието.
 173

Допълнителни задачи за самоподготовка

1. Коя от двете величини ΔV и Hvt/0 е абсолютна?
а. ΔV = V1 – V0; б. Hvt/0 = Δ V : V0
отговор: а

2. Коя от двете величини ΔV и Hvt/0 е относителна?

а. ΔV = V1 – V0;
б. Hvt/0 = Δ V : V0
отговор: б

3. Обемите на продажбите през последните 5 години на предприятието са:

1-ва – 3000; 2-ра – 4000; 3-та – 5000; 4-та – 6000; 5-та – 7000.
Да се оцени динамиката на обемите на продажбите с помощта на базисни
индекси.
отговор. 133 %; 167 %; 200 %; 233 %.

4. Обемите на продажбите през последните 5 години на фирмата са:

1-ва – 3000; 2-ра – 4000; 3-та – 5000; 4-та – 6000; 5-та – 7000.
Да се оцени динамиката на обемите на продажбите с помощта на верижни
индекси.
отговор. 133 %; 125 %; 120 %; 116 %.

Терминологичен речник
Абсолютна величина – параметър, който се установява при измерване на
някакво явление;
Относителна величина – отношение между най-малко две абсолютни
величини.
Индекс – коефициент.

Помощна литература и източници на информация

1. Христов, Виктор, Корпоративен икономически анализ, ИМН, Пловдив, 2007
 174

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Проблематиката, свързана с икономиката на предприятието не е окончателно
уточнена сфера в икономическата наука и стопанската практика. Причините за
това се коренят в непрекъснатата промяна в икономическите системи на
държавите, световното стопанство, в развитието на техниката и технологиите,
развитието на човешките потребности и разделението на труда. Въпреки липсата
на категорични и най-вече трайни теоретични конструкции, отнасящи се за
икономиката на предприятието, традиционните нейни елементи са уточнени. Те
са свързани с ролята на предприятието като участник в пазарното стопанство и с
предпоставките за равенство на възможностите на всички участници в него. От
тази гледна точка теорията за икономиката на предприятието включва
разглеждането на определен кръг въпроси. Първо, това са въпросите за
създаването на самото предприятие чрез набиране на неговия капитал и
придобиване на имуществото му. Второ, това са въпросите за формулиране на
необходимата съвкупност от ръководни начала за управление на стопанската
дейността на предприятието. Трето, това са въпросите свързани с икономическата
оценка на развитието на стопанската дейност и на постигнатите резултати от нея;
определянето на факторите за развитието и разкриването на възможностите за
ускоряването му.
 175

ПРИЛОЖЕНИЯ
Приложение 1.

КАЗУС
ПО ИКОНОМИКА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО
ЗА СТУДЕНТИТЕ ОТ ДИСТАНЦИОННАТА ФОРМА НА ОБУЧЕНИЕ В
НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ
(ПРАВИЛА ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА КАЗУСА)

ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

1. Студентът избира за казус една от темите, включени в учебната

програма на курса (общо 13 теми), или отделен проблем, разглеждан в
темите.
2. Структурира подхода си към разработката на казуса и озаглавява
неговите части, примерно глави, раздели, точки и подточки. Структурата
на разработката се представя след заглавната страница под
наименование Съдържание с посочване на страницата, от която започва
съответната част.
3. Заглавната страница да съдържа следните реквизити, разположени по
показания начин:

НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ

ЦЕНТЪР по ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ – СОФИЯ

КАЗУС
по

Икономика на предприятието

тема:
Име, презиме, фамилия

Факултетен номер:
 176

............ г.
4. Обемът на разработката да е не по-голям от 10 (десет) страници, без
заглавната страница, съдържанието и използваната литература.
5. Всички автори, чието мнение, становище или публикация е цитирана в
разработката се посочват под линия на страницата, на която е цитата.

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СТРУКТУРАТА И СЪДЪРЖАНИЕТО НА

РАЗРАБОТКАТА

1. Представя се теоретичната основа на проблема. Изясняват се основните

понятия, свързани с разглеждания проблем и се прави теоретично
обобщение за същността му. Желателно е да се представят мненията на
различни автори по въпроса.
2. Прави се практическа интерпретация на темата, като се разглежда тя
свързано с конкретно или хипотетично предприятие.
3. Извършват се обобщения и изводи относно резултатите от приложението
на теоретичните схеми и модели при интерпретация на проблема.

ПРИМЕРНИ ТЕМИ
1. Капиталът на предприятието.
2. Форми на финансиране на капитала на предприятието.
3. Кредитно финансиране на капитала на предприятието.
4. Финансиране на капитала на предприятието чрез лизинг.
5. Имущество на предприятието
6. Изхабяване и амортизация на дълготрайните активи на предприятието.
7. Краткотрайни активи на предприятието.
8. Краткосрочно финансиране в предприятието.
9. Инвестиционна политика на предприятието.
10. Методи за оценка на възвръщаемостта на инвестициите в дълготрайни
активи на предприятието.
11. Оценка на ефективността на инвестициите в краткотрайни активи (КА) на
предприятието.
12. Измерване на ефективността на инвестирания в КА капитал.
13. Цена на капитала от различни източници.
14. Разходи за привличане на капитал в предприятието.
15. Разходи за придобиване на дълготрайни активи на предприятието.
16. Методи за оценка на дълготрайни активи в предприятието.
17. Експлоатационните разходи в предприятието.
18. Разходи за погасяване на дългосрочни заеми в предприятието.
19. Начини за погасяване на дългосрочни заеми в предприятието.
20. Определяне на финансовите потребности на предприятието.
21. Разходи, свързани с персонала на предприятието.
22. Методи на икономическия анализ в предприятието.
23. Анализ на капитала на предприятието.
24. Анализ на капиталовата структура на предприятието.
 177

25. Измерване на капиталовата структура на предприятието.

26. Оптимизиране на капиталовата структура предприятието.
27. Анализ на използването на дълготрайните материални активи на
предприятието.
28. Анализ на дохода и възвръщаемостта на дълготрайните финансови активи на
предприятието.
29. Анализ на риска и възвръщаемостта от инвестиции в реални активи
на предприятието.
30. Измерване на риска при инвестициите в предприятието.
31. Методи за анализ на измененията в обема на стопанската дейност
на предприятието
 178

Приложение 2

ПРИМЕРЕН ИЗПИТЕН ТЕСТ

по учебната дисциплина “Икономика на предприятието”

1. С понятието “капитал” се изразява:

а. паричните средства на предприятието по сметки и в касата.
б. материалните активи на предприятието, оценени по текуща пазарна цена.
в. източниците на съвкупността от пари, ценности и вещи на предприятието.

2. Привлеченият капитал на предприятието се нарича още заемен,

защото:
а. има временен характер и предприятието не може да го използва извън
условията на неговото привличане;
б. връщането му е дължимо в определен срок и предприятието не може да го
използва извън условията на неговото привличане;
в. неговото привличане поражда кредитни отношения между предприятието
и собственика на този капитал.

3. Според произхода му капиталът на предприятието е:

а. собствен и привлечен;
в. акционерен и заемен.

4. Същност на кредитната сделка е:

а. възникването на дълг;
б. отлагането на плащането;
в. възникването на риск за кредитора.

5. Основният критерий при избор на съотношението между собствени и

външни източници при формиране на капитала на предприятието е:
а. най-малък дял на външните източници.
б. преобладаване на собствените източници.
в. най-голям нетен доход на единица собствен капитал (на една акция).

6. Какво съдържа допълнителния капитал на предприятието?

а. Реинвестираната неразпределена печалба.
б. Увеличението на капитала чрез привличане на нови акционери.
в. Допълнителните вноски на собствениците.

7. Каква е целта на паричната оценка на дълготрайните материални

активи на предприятието /ДМА/?
а. Да се установи стойността на капитала на предприятието.
б. Да се установи и отчете изменението в ДМА.
в. Да се установи обема, изхабяването, възстановяването и използването на
ДМА.
г. Посоченото в т.”б” и т.”в”.
 179

8. Оценката по първоначална стойност на ДМА е според:

а. моментът към който се извършва оценката.
б. състоянието на ДМА в момента на оценката.

9. Каква е икономическата същност на изхабяването на ДМА?

а. Постепенна загуба на физическа годност от ДМА да бъдат използвани
според предназначението им.
б. процес на постепенната загуба на стойност и потребителски свойства от
ДМА , съответстваща на физическото и морално им износване
в. Постепенна загуба на стойност от ДМА в съответствие с пренесената
стойност върху произведените с тях стоки и услуги.

10. Каква е икономическата същност на амортизацията на ДМА?

а. Пълна загуба на физическа годност.
б. Постепенна загуба на физическа годност.
в. Постепенна загуба на стойност.
г. Пренасяне на стойността на ДМА върху стойността на произведените
с тях стоки и услуги в съответствие с физическото и моралното им износване.

11. Кое от посочените определения е характерно за капиталовото

бюджетиране?
а. Метод за оценка на възвръщаемостта на инвестициите.
б. Подход при съпоставяне на текущите приходи и разходи на
предприятието.
в. Начин за отчитане на източниците на паричните средства в предприятието.

12. Капиталовата структура на предприятието се измерва с:

а. относителният дял на дълга във финансирането на активите на
предприятието;
б. относителният дял на дълга в дългосрочното финансиране на активите на
предприятието;
в. отношението между дългосрочния дълг и собствения капитал на
предприятието.

13. Брутният оборотен капитал на предприятието изразява:

а. паричните средства на предприятието, инвестирани в активите му;
б. паричните средства на предприятието, инвестирани в дълготрайните му
активи;
в. паричните средства на предприятието, инвестирани в краткотрайните му
активи.

14. Дисконтиращият фактор е:

а. стойностна величина;
б. десетична дроб;
в. коефициент;
г. процент.
 180

15. Скоростта на обращението на оборотния капитал изразява:

а. количеството продажби, извършвани с единица оборотен капитал;
б. количеството оборотен капитал, съдържаш се в единица продажби;
в. продължителността на един кръгооборот на оборотния капитал в дни.

16. Нетната настояща стойност на инвестицията изразява:

а. срока на възвръщаемост на инвестицията;
б. нормата на възвръщаемост на инвестицията;
в. абсолютния ефект от инвестицията.

17. Каква е цената на финансиране на предприятието от

неразпределената му печалба при следните данни:
- пазарна цена на една акция в момента – 120 лв.;
- размер на последния изплатен дивидент на една акция – 20 лв.
- темп на нарастване на дивидента – 3 % годишно.
а. 20 %;
б. 17 %;
в. 19.6 %;
г. 123.6 лева.

18. Каква е цената на финансиране на предприятието с емисия на

тригодишни облигации, ако:
- купонният лихвен процент по облигациите е 6 %;
- номиналната стойност на облигациите е 200 лева;
- относителен дял на разходите по емисията е 15 %;
- пазарната цена на една облигация в момента е 120 лева.
а. 30 лева;
б. 12 %.
в. 18 лева.

19. . Да се оцени чрез метода “Индекс на рентабилността” инвестиция в

ДМА при следните условия:
- размер на инвестицията - 5 млн. лева;
- годишната печалба след данъци - 1 млн. лева;
- срок на експлоатация на активите- 12 години;
- норма на възвръщаемост на алтернативната инвестиция - 10 % годишно;
- период на оценката – 5 години.
а. 1.22;
б. 1.08;
в. 0.92

20. Какви са финансовите потребности на предприятието, определени с

метода на финансово планиране “паричен бюджет”, ако:
- паричните постъпления от продажбите през годината са 5 млн. лева;
- паричните плащания през същия период са 6 млн. лева;
- наличните парични средства в началото на годината са 800 х.лева.
а. 1 млн. лв. излишък на парични средства;
 181

б. допълнителна нужда от парични средства 200 х. лв.;

в. допълнителна нужда от парични средства 1 800 х.лв.

21. Какво е количеството на продадени стоки, компенсиращи текущите

разходи по производството им, ако:
- цената на един брой от стоките е 100 лева;
- променливите разходи за един брой са 70 лева;
- постоянните разходи за цялото производство през годината са 8000 лева;
- стойността на инвестицията е 600 000 лева;
- срокът на амортизацията на придобитите в резултат на инвестицията активи е
10 години.
а. 6080 бр.
б. 2267 бр.

22. Колко е стойността на брутния и на нетния оборотен капитал на

предприятието, ако стойността на краткотрайните му активи е 700 х.
лева, а краткосрочните му задължения са 150 х. лева?
а. БОК: 700 000 лева; НОК:550 000 лева;
б. БОК: 850 000 лева; НОК:700 000 лева;
В. БОК: 850 000 лева; НОК:55 0 000 лева.

23. Номиналната работна заплата в предприятието зависи от:

а. времето на работа.
б. извършената работа.
в. квалификацията
г. стойността на стоката работна сила.
д. посоченото в т.т. “а”, “б”, “в”, “г”.
е. посоченото в т.т. “а”, “б”, “в”.

24. Реалната работна заплата в предприятието изразява:

а. изплатеното трудово възнаграждение за действително отработеното
време, или за действително извършената работа;
б. количеството стоки и услуги, които могат да се закупят с номиналната
работна заплата в момента на нейното получаване;
в. стойността на стоката работна сила.

25. По кой признак разходите за производството на стоките и услугите се

класифицират като преки и косвени?
а. По начина на тяхното извършване.
б. По начина на тяхното отчитане.
в. По начина на тяхното отчитане в разходите на конкретната стока и услуга.

26. Цената на стоките и услугите се образува според:

а. търсенето и предлагането;
б. полезността на стоките и услугите;
в. пазарната конкуренция;
г. международните им цени;
д. субективната оценка за полезността им от страна на купувача;
е. посоченото в т.т. “а”, “б”, “в”, “г”;
ж.посоченото в т.т. “а”, “б”, “в”, “г” и “д”.
 182

27. Каква е разликата между ефективната и номиналната стойност на

полицата в момента на възникване на кредитното отношение?
а. Лихвата.
б. Размера на дълга.
в. Няма разлика.

28. Рискът при инвестициите е свързан с:

а. променливостта на доходите от тях;
б. нарастването на бюджетния дефицит в държавния бюджет;
в. използваният метод на амортизация.

29. Кой от изброените показатели не е свързан с анализа на

финансовото състояние на предприятието?
а. Рентабилност на продажбите;
б. Рентабилност на активите;
в. Рентабилност на собствения капитал;
г. Норма на възвръщаемост на собствения капитал;
д. Норма на амортизация.

30. Лизинговото финансиране на предприятието е:

а. кредитно финансиране;
б. собствено финансиране.

Забележка: Въпросите в теста имат само по един верен отговор.

Верни отговори на въпросите от теста:

1. С понятието “капитал” се изразява:
в. източниците на съвкупността от пари, ценности и вещи на предприятието.

2. Привлеченият капитал на предприятието се нарича още заемен,

защото:
в. неговото привличане поражда кредитни отношения между предприятието
и собственика на този капитал.

3. Според произхода му капиталът на предприятието е:

а. собствен и привлечен;

4. Същност на кредитната сделка е:

б. отлагането на плащането;

5. Основният критерий при избор на съотношението между собствени и

външни източници при формиране на капитала на предприятието е:
в. най-голям нетен доход на единица собствен капитал (на една акция).

6. Какво съдържа допълнителния капитал на предприятието?

в. Допълнителните вноски на собствениците.
 183

7. Каква е целта на паричната оценка на дълготрайните материални

активи на предприятието /ДМА/?
г. Посоченото в т.”б” и т.”в”.

8. Оценката по първоначална стойност на ДМА е според:

а. моментът към който се извършва оценката.

9. Каква е икономическата същност на изхабяването на ДМА?

б. процес на постепенната загуба на стойност и потребителски свойства от
ДМА , съответстваща на физическото и морално им износване

10. Каква е икономическата същност на амортизацията на ДМА?

г. Пренасяне на стойността на ДМА върху стойността на произведените
с тях стоки и услуги в съответствие с физическото и моралното им износване.

11. Кое от посочените определения е характерно за капиталовото

бюджетиране?
а. Метод за оценка на възвръщаемостта на инвестициите.

12. Капиталовата структура на предприятието се измерва с:

б. относителният дял на дълга в дългосрочното финансиране на активите на
предприятието;

13. Брутният оборотен капитал на предприятието изразява:

в. паричните средства на предприятието, инвестирани в краткотрайните му
активи.

14. Дисконтиращият фактор е:

в. коефициент;

15. Скоростта на обращението на оборотния капитал изразява:

а. количеството продажби, извършвани с единица оборотен капитал;

16. Нетната настояща стойност на инвестицията изразява:

в. абсолютния ефект от инвестицията.

17. Каква е цената на финансиране на предприятието от

неразпределената му печалба при следните данни:
- пазарна цена на една акция в момента – 120 лв.;
- размер на последния изплатен дивидент на една акция – 20 лв.
- темп на нарастване на дивидента – 3 % годишно.
а. 20 %;

18. Каква е цената на финансиране на предприятието с емисия на

тригодишни облигации, ако:
- купонният лихвен процент по облигациите е 6 %;
- номиналната стойност на облигациите е 200 лева;
- относителен дял на разходите по емисията е 15 %;
 184

- пазарната цена на една облигация в момента е 120 лева.

б. 12 %.

19. . Да се оцени чрез метода “Индекс на рентабилността” инвестиция в

ДМА при следните условия:
- размер на инвестицията - 5 млн. лева;
- годишната печалба след данъци - 1 млн. лева;
- срок на експлоатация на активите- 12 години;
- норма на възвръщаемост на алтернативната инвестиция - 10 % годишно;
- период на оценката – 5 години.
б. 1.08;

20. Какви са финансовите потребности на предприятието, определени с

метода на финансово планиране “паричен бюджет”, ако:
- паричните постъпления от продажбите през годината са 5 млн. лева;
- паричните плащания през същия период са 6 млн. лева;
- наличните парични средства в началото на годината са 800 х.лева.
б. допълнителна нужда от парични средства от 200 х. лв.;

21. Какво е количеството на продадени стоки, компенсиращи текущите

разходи по производството им, ако:
- цената на един брой от стоките е 100 лева;
- променливите разходи за един брой са 70 лева;
- постоянните разходи за цялото производство през годината са 8000 лева;
- стойността на инвестицията е 600 000 лева;
- срокът на амортизацията на придобитите в резултат на инвестицията активи е
10 години.
б. 2267 бр.

22. Колко е стойността на брутния и на нетния оборотен капитал на

предприятието, ако стойността на краткотрайните му активи е 700 х.
лева, а краткосрочните му задължения са 150 х. лева?
а. БОК: 700 000 лева; НОК:550 000 лева;

23. Номиналната работна заплата в предприятието зависи от:

е. посоченото в т.т. “а”, “б”, “в”.

24. Реалната работна заплата в предприятието изразява:

б. количеството стоки и услуги, които могат да се закупят с номиналната
работна заплата в момента на нейното получаване;

25. По кой признак разходите за производството на стоките и услугите се

класифицират като преки и косвени?
в. По начина на тяхното отчитане в разходите на конкретната стока и услуга.

26. Цената на стоките и услугите се образува според:

е. посоченото в т.т. “а”, “б”, “в”, “г”;
 185

27. Каква е разликата между ефективната и номиналната стойност на

полицата в момента на възникване на кредитното отношение?
а. Лихвата.

28. Рискът при инвестициите е свързан с:

а. променливостта на доходите от тях;

29. Кой от изброените показатели не е свързан с анализа на

финансовото състояние на предприятието?
д. Норма на амортизация.

30. Лизинговото финансиране на предприятието е:

а. кредитно финансиране;
 186

Приложение 3

Конспект
на изпитните въпроси по учебната дисциплина “Икономика на предприятието”

1. Имущество на предприятието. Видове вноски в имуществото на

предприятието.
2. Дълготрайни активи на предприятието. Обща характеристика. Видове.
3. Дълготрайни материални активи на предприятието. Икономическа роля при
възстановяване на инвестирания капитал.
4. Изхабяване и амортизация на дълготрайните материални активи на
предприятието. Методи на амортизация.
5. Дълготрайни нематериални активи на предприятието. Изхабяване и
амортизация на ДНА.
6. Дълготрайни финансови активи на предприятието. Същност. Доход.
7. Краткотрайни активи на предприятието. Същност, състав, икономическа
роля.
8. Същност на капитала на предприятието.
9. Видове капитал, инвестиран в предприятието.
10. Собствено финансиране на капитала.
11. Кредитно финансиране на капитала. Форми на кредитиране.
12. Търговски кредит. Същност. Търговски полици.
13. Паричен кредит. Процедури и правила за банково кредитиране. Видове
парични кредити.
14. Облигационен кредит. Видове облигации. Атрибути на облигациите.
15. Лизингово кредитиране. Същност. Правила при лизинговото кредитиране.
16. Разходи при лизинга.
17. Образуване на лизинговите вноски.
18. Инвестиционна политика на предприятието. Капиталово бюджетиране.
19. Методи на капиталовото бюджетиране.
20. Влияние на методита на амортизация на дълготрайните материални активи
върху възвръщаемостта на капитала, инвестиран в предприятието.
21. Инвестиции в краткотрайни активи на предприятието. Краткосрочно
финансиране в предприятието.
22. Нетен и брутен оборотен капитал в предприятието.
23. Обръщаемост на оборотния капитал на предприятието. Ефекти от
обръщаемостта.
24. Политики при финансиране на оборотния капитал на предприятието.
25. Разходи за привличане на капитал в предприятието. Образуване на цената на
капитала от различни източници.
26. Разходи за придобиване на активите на предприятието. Образуване на
цената на различните видове активи.
27. Експлоатационни разходи на предприятието. Класификация.
28. Разходи за погасяване на дългосрочни заеми на предприятието. Схеми за
погасяване.
29. Определяне на финансовите потребности на предприятието. Видове
финансово планиране в предприятието. Форми на финансово планиране в
предприятието.
 187

30. Методи на финансово планиране в предприятието. Приложение на методите.

31. Персонал на предприятието. Структура на персонала. Критерии за
структуриране на персонала.
32. Численост на персонала. Изчисляване на броя на персонала по категории.
33. Оценка на качеството на персонала.
34. Нормиране на труда на персонала.
35. Икономическо стимулиране на труда на персонала.
36. Пазар на труда. Стойност на работната сила. Същност на работната заплата.
37. Номинална и реална работна заплата.
38. Образуване на средствата за работна заплата в предприятието. Форми и
системи на работна заплата.
39. Същност и съдържание на икономическия анализ на предприятието.
40. Методи на икономически анализ, прилагани в предприятието.
41. Анализ на капитала в предприятието. Същност на процеса.
42. Анализ на собствения капитал. Подход на анализа.
43. Анализ на привлечения капитал. Подход при анализа. Показатели.
44. Измерване на капиталовата структура на предприятието.
45. Оптимизация на капиталовата структура на предприятието.
46. Анализ на използването на ДМА.
47. Анализ на дохода и възвръщаемостта на дълготрайните финансови активи.
48. Същност на лихвоносния капитал.
49. Анализ на моделите за олихвяване на капитала.
50. Правила за олихвяване на капитала.
51. Същност на риска при дългосрочните инвестиции. Фактори за риска.
52. Измерване на риска при дъргосрочните инвестиции.
53. Методи за измерване на риска при дългосрочните инвестиции, съобразно
факторите за риска.
54. Анализ на печалбата на предпрятието. Видове рентабилност. Подход при
анализа на рентабилността.
55. Анализ на общите изменения в обемите на стопанската дейност на
предприятието. Абсолютно изменение на обемите. Норма на абсолютно изминение
в обемите.
56. Анализ на динамиката на изменение в обемите на стопанската дейност на
предприятието. Индекси. Изчисляване на индексите.
188