Макроикономика и Микроикономика х

от проф. Дейвид Коландър съчетават полезното с

приятното. Остроумно написано четиво, което, ако ^
И ~ ■
изучите внимателно, ще постави солидни основи 2
£
на знанията ви по икономика. о
- Българското издание отделя специално място 0
сц
на икономическите процеси в страните от Централ- ^
на и Източна Европа. Ето защо наред с мно- ^
ж
гобройните примери от световната и американска- 0
та икономика ще намерите данни и коментар за и
— . - у
ш
икономиките в преход към пазарно стопанство и в
частност за България. а.
i

WÁ
r --v:..;..., H

■D
w L ~r ■ l
- ___
 ДЕЙВИД КОЛАНДЪР

ОСНОВИ НА ИКОНОМИКАТА
Том 1. МАКРОИКОНОМИКА
 ДЕЙВИД КОЛАНДЪР

ОСНОВИ НА ИКОНОМИКАТА
Том 1. МАКРОИКОНОМИКА

Адаптация АНДРЮ КЕНИНГЪМ

УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО
„СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“
СОФИЯ • 1999
 David C. Colander
MACROECONOMICS
© 1993 Richard D. Irwin, Inc.

Дейвид Коландър
ОСНОВИ HA ИКОНОМИКАТА
Том 1. МАКРОИКОНОМИКА
Американска
Първо издание

© 1999 Андрю Кенингъм - адаптация

© 1999 Ангел А. Димитров, Мариета И. Димитрова, Янислава Ив. Мантаркова,
Мария В. Върбанова - превод
© 1999 Маргарита Чакалска - речник на термините
ISBN 954-07-1195-9

Редактори Маргарита Чакалска, Василка Шишкова

Коректор Маргарита Петрова
Техн. редактор Снежана Соколова
Худ. редактор Борис Драголов

Формат 60/84/8 Печ. к. 55,50 Изд. к. 51,78

Предпечатна подготовка ЕТ „Лира“
Университетско издателство „Св. Климент Охридски'
 Съдържание

Предговор към българското издание...................................................................................8

ЧАСТ 1. Въксденпс
Г л а в а 1. Икономическата наука и икономическото мислене. С какво се
занимава икономическата наука.................................................................................... 9
Ръководство за икономическо мислене.......................................................................12
Икономическа терминология....................................................................................... 23
Икономически прозрения............................................................................................. 23
Икономически институции...........................................................................................24
Икономическа политика............................................................................................... 25
Заключение.....................................................................................................................27
Г л а в а 2. Търсене и предлагане......................................................................................28
Търсене........................................................................................................................... 28
Предлагане..................................................................................................................... 36
Съчетанието иа търсене и предлагане.........................................................................42
Заключение.................................................................................................................... 51
Г л а в а 3. Икономическо устройство на обществото................................................... 53
Икономически системи: капитализъм и социализъм................................................ 53
История иа икономическите системи..........................................................................58
От капитализъм към социално ориентиран капитализъм......................................... 65
От социализъм - накъде................................................................................................ 68
Икономически системи на бъдещето.......................................................................... 69
Г л а в а 4. Общ поглед върху икономиката на САЩ.....................................................70
Общ поглед върху американската икономика............................................................ 70
Предприятия...................................................................................................................72
Домакинства...................................................................................................................83
Правителство................................................................................................................. 88
Г л а в а 5. Общ поглед върху българската икономика.................................................. 92
Наследството на комунизма: българската икономика след 1944 г...........................92
Българската икономика през 90-те години................................................................. 99
Производство................................................................................................................ 101
Домакинства.................................................................................................................. 106
Правителство.................................................................................................................ПО
Създаване иа пазарна икономика................................................................................ 115
Г л а в а 6. Въведение в световната икономика.............................................................117
Международна икономическа статистика: преглед.................................................. 118
Икономическа география............................................................................................ 119
Европейската общност................................................................................................ 131
Япония........................................................................................................................... 134
Г л а в а 7. Икономически растеж, икономически цикли, безработица
и инфлация................................................................................................................... 140
Икономически растеж и икономически цикли.......................................................... 140
Безработица............................................................................................................ >.. . 146
Инфлация...................................................................................................................... 154
Взаимозависимост между икономически растеж, инфлация и безработица.........160
Г л а в а 8. Системата на националните сметки............................................................. 161
Два подхода за изчисляване на БВП........................................................................... 165
Използване на данните за БВП....................................................................................175
Някои ограничения на системата па националните сметки..................................... 177

ЧАСТ 2. Основи на макроикономическата теория

Г л а в а 9. Класическата школа и макроикономическият спор.................................. 180
Появата на класическата школа................................................................................. 180
 Количествена теория па парите.................................................................................. 183
Съвкупно предлагане и търсене................................................................................. 186
Класическата теория, представена чрез съвкупното предлагане и търсене.......... 187
Преодоляването на неравновесието според класиците........................................... 190
Законът за съвкупното търсене и класическото обяснение за преодоляване то
на съвкупното неравповесие...................................................................................... 191
Политическите дебати................................................................................................. 193
Зараждането на кейпсиаиската икономическа теория............................................. 193
Г л а в а 1 0. Кейнсианският модел на съвкупната икономика.................................... 195
Кейпсианският модел.................................................................................................. 196
Определяне равнището па съвкупния доход............................................................. 205
Изместване на автономните разходи......................................................................... 209
Други примери на кейнсианския модел..................................................................... 213
Кейнсианският модел, представен с графиката на съвкупното предлагане
и съвкупното търсене.................................................................................................. 213
Различия между кейнсиапските и класическите възгледи...................................... 217
Г л а в а 11. Пълният кейнсиапски модел на мултипликатора и фискалната
политика........................................................................................................................219
Фискална политика...................................................................................................... 219
Развитие на кейпсиаиската фискална политика....................................................... 221
Нетен износ и пълният кейнсиапски модел на мултипликатора............................ 228
Проблеми, свързани с фискалната политика............................................................ 233
Приложение 10А.......................................................................................................... 240

ЧАСТ 3. Монетарни и финансови институции

Г л а в а 12. Финансови институции............................................................................... 241
Финансови активи и пасиви........................................................................................ 241
Финансови институции............................................................................................... 242
Финансови пазари........................................................................................................ 245
Видове финансови активи.......................................................................................... 246
Стойност ма финансовия актив.................................................................................. 253
Защо финансовите институции са важни за макроикономиката............................ 255
Г л а в а 13. Пари и банково дело.................................................................................... 259
Дефиниция и функции на парите............................................................................... 259
Банки те и създаването на пари.................................................................................. 266
Контрол върху банките и финансовия сектор.......................................................... 274
Г л а в а 14. Централната банка и монетарната политика............................................. 280
История и структура па системата на федералния резерв....................................... 280
Монетарна политика................................................................................................... 283
Заключение................................................................................................................... 298
Приложение 14А.......................................................................................................... 299

ЧАСТ 4. Развитие на макроикономическото мислене

Г л а в а 15. Еволюция на макроикономическото мислене............................................ 301
Монетаристите и отговорът на неокейнсианците.................................................... 303
Новата класическа икономика и отговорът на новите ксйнсианци........................ 308
Спорът за икономическата политика между ксйнсианци и класици...................... 311
Приложение 15А.......................................................................................................... 315
Г л а в а 16. Инфлация и кривата на Филипс................................................................. 322
Инфлация...................................................................................................................... 322
Теории за инфлацията и обратната зависимост на кривата на Филипс.................. 327
Политиката, препоръчвана от кейнсианци и класици за борба със стагфлацията.. 333
Заключение................................................................................................................... 336
Приложение 16А......................................................................................................... 337

ЧАСТ 5. Спорове относно макроикономическата политика

Г л а в а 17. Международни измерения на монетарната и фискалната
политика........................................................................................................................339
Неопределените международни цели на икономическата политика..................... 339
Валутният курс като цел па икономическата политика........................................... 339
Влияние на монетарната и фискалната политика върху международните цели . . . 342
 Международни явления и вьгрешпп цели.........
................351
Заключение....................................................... ^
Г л а в а 1 л. дефици 1 и дьл! .................................
..........352
Американският дефицит и дъл!. поглед в минало!и.....
................... 355
Икономистите за дефицитите и дълга........................
..........365
Приложение .........................................................
............372
Г п а в а 19. Международна гър1 .. ..............................................
............372
Модели па търговия...............................................
..............374
Защо търгуват народи 1 е.........................................
............381
Търговски ограничения......................................................................
Заключение.................................................................................................................
397
Г л а в а 20. Международни финанси....................................................................
397
Платежен баланс................................................................................................
401
Валутни курсове.................................................................................................
Променлив, частично променлив и фиксиран валутен курс.................... 410
Г л а в а 21. Социалистическите икономики в прехода към пазарна
420
икономика...............................................................................................
420
Условията па прехода.......................................................................................
422
Проблемът за последователността.........................................................................
Структурната реформа и приватизацията...........................................................
437
Речник на основни икономически термини.......................................
 ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ

Учебникът, който ви предлагаме, съчетава полезното с приятно­

то. Той е остроумно написано четиво, което, ако изучите внима­
телно, ще постави солидни основи на знанията ви по икономика.
Авторът на учебника, Дейвид Коландър, е професор по икономика
в Университета Делауеър в САЩ. Нееднократно посещава България
и изнася лекции в СУ „Св. Климент Охридски“.
Българското издание на учебника отделя място па специфични­
те процеси в страните от Централна и Източна Европа. Затова
наред с многото примери от световната и американската икономи­
ка ще намерите данни и коментар за икономиките в преход към па­
зарното стопанство и в частност за България.
Екипът, подготвил българското издание, се постара учебникът
да не изгуби пито едно от достойнствата си при превода. Отсъст­
вието на истинско пазарно стопанство и официално възприетата
единствена икономическа теория през изминалите десетилетия
създадоха огромна трудност при превода на ключови икономически
понятия. В това отношение направихме сериозен опит да предло­
жим добре обмислен и систематизиран вариант на съответстваща
икономическа терминология на български език. Стремежът пи беше
да използваме думи и изрази с утвърдено значение в науката иконо­
мика, колкото е възможно да избягваме чуждиците и да превежда­
ме по смисъл, а не буквално понятията.
Редакцията на изданието беше едно предизвикателство. Ако
критичният читател стигне до по-добри предложения за превод на
понятията, ще бъдем благодарни за всякакви бъдещи забележки и
мнения за превода.
От редакторите
 Въведение
Част 1
Глава1
ИКОНОМИЧЕСКАТА НАУКА
И ИКОНОМИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ
През ваканциите посетих най-бедните квартали в няколко гра­
да, обиколих улиците една след друга, вглеждайки се в лицата
на най-бедните. След това взех решение възможно най-подробно
да изуча политическата икономия.
Алфред Маршал

Когато художникът се вглежда в света, той вижда цветове, музикан­

тът чува музика, а икономистът вижда симфония от разходи и печал­
би. Светът на икономиста може би не е толкова колоритен или мело­
дичен, колкото другите светове, но е по-практичен. Ако искате да раз­
берете какво става в обкръжаващия ни реален свят, вие се нуждаете
от познания по икономика.
Едва ли има нужда да ви убеждавам в това, ако следите новините:
безработицата расте, инфлацията намалява, лихвените проценти рас­
тат, пред банкрут са предприятията... Примерите са безброй. И така,
нека приемем, че сте съгласни с мен, че икономиката е важна. Но това
все още не означава, че си заслужава да я изучавате. Спомням си кур­
сове по важни предмети, от които не научих нищо, и курсове по други,
не толкова важни предмети, от които научих много. Това, което нау­
чавате от един курс, зависи и от преподавателя, и от учебника. По
отношение и на двете имате късмет. След като вашият преподавател
*
е избрал този учебник за курса, той е изключителен преподавател .

За да разберете икономиката, трябва да научите: С КАКВО СЕ ЗАНИМАВА

1) малко икономическа терминология; ИКОНОМИЧЕСКАТА
НАУКА
2) някои прозрения, до които са стигнали икономистите, разсъж­
давайки върху икономическите проблеми;
3) но нещо за икономическите институции;
4) по нещо за вариантите на икономическата политика, с които
разполага днешното общество.
Неслучайно този учебник разглежда икономическата терминоло­
гия, икономическите прозрения, икономическите институции и вари­
антите на икономическата политика. Освен това учебникът ви въвеж­
да в икономическото мислене.
Нека да разгледаме подред всяко от тия неща.
*}
Тази книга е писана от човек, нс от машина. Това означава, че аз имам своите
странности, собствено чувство за хумор и пристрастия. Имат ги всички автори. Но
повечето от учебниците са редактирани, така че да си приличат - професионални, по
скучни. Предпочетох моят учебник да прилича па мен; понякога професионален, по­
някога игрив и понякога труден за смилане. По мое мнение това го прави по-човешки
и по-малко скучен. Така че простете моите странности, не ме вземайте прекалено на
сериозно и аз ще сс опитам да ви държа будни, когато четете учебника ми в 3 часа
сутринта в деня на изпита. Ако смятате, че е убийствено да прочетете дебел учебник,
как ли бихте сс чувствали, ако трябва да напишете такъв.

9
Икономическа Първо, съществува икономическа терминология, която все по-често
терминология се използва от широката публика. Брутен вътрешен продукт, акиио
нерно дружество, парично предлагане - това са само някои от терми­
ните, чието значение всеки образован човек днес трябва или би граб­
вало да знае. Ако отидете па купон и не знаете тези термини, а искате
да изглеждате интелигентен, ще се наложи да кимате с разбиране
Много по-добре е наистина да знаете за какво става дума, когато ки­
мате с разбиране.
Двете понятия, които ще представим най-напред, са науката нко-
*
номика и икономиката като стопанство .
Икономиката като стопанство представлява институционална ;т
структура, чрез която индивидите в обществото съгласуват своизс
многообразни потребности или желания. Икономическата наука
изучава как хората в обществото съгласуват своите потребности п
желания.
Един от най-значителните проблеми в обществото с, че хората пе­
кат повече, отколкото е резултатът от техния труд. Остротата на този
проблем може да бъде намалена, ако хората биват стимулирани да
работят повече и да потребяват по-малко. Съгласуването често
включва принуда: ограничаване на човешките потребности и уведц
чаване на количеството работа, която хората биха извършили, п да
удовлетворят тези потребности.
Много от проблемите на съгласуването са свързани с оскъдиос п а
Поради това икономиката понякога се определя като наука за разпре­
деление на оскъдните ресурси за задоволяване па потребностите или
желанията на хората. В тази дефиниция се набляга по-скоро на съгла­
суването, отколкото на оскъдността, за да се подчертае, че количест­
вото налични стоки и услуги зависи от човешката дейност: от въоб­
ражението, новаторството и готовността да се направи тона, от което
има нужда.
Ма практика много хора се правят, че помагат да бъдат решени
проблемите на обществото. Така че основният икономически проб­
лем е да бъдат подтикнати хората да вършат това, което другите же ­
лаят те да вършат, и да не вършат това, което самите те желаят. Сле-
дователно икономиката е наука за това как да накараме хората да вър­
шат неща, които те съвсем не умират от желание да вършат (напри­
мер да учат), и да не вършат неща, за които умират от желание
(например да изядат всичките омари, които им харесват), за да има
съответствие между онова, което едни искат да вършат, и това. киетч
останалите искат да правят.
Икономически Второ, ще научите за някои най-общи прозрения, до конто икономи
прозрения тите са стигнали - как функционира стопанството, как се развива пди
напредва без какъвто и да е всеобхватен план или координираща го
институция. Стопанското движение се направлява сякаш от невидима
ръка. Тези прозрения се наричат икономическа теория. Тя свързва
терминологията и познанията за икономическите институции.
*
В английския език съществуват две отделни думи - economics (икономиката като
наука) и economy (икономиката като стопанство). В българския език думата ..иконо­
мика“ е полисемантичиа и се използва за означаване п на двете понятия (ôc.i. п/>,■<:. )
Във френския език също така една дума (économie) обозначава както икономическа
теория, така и стопански живот (бел. ред.).

10
 Толкова сме свикнали с функционирането на стопанството, че мо­
же и да не осъзнаем колко удивително е, че то работи добре. Пред­
ставете си за момент, че сте пришълец от Марс. Виждате американ­
ската икономика, която функционира относително добре. Естествено
е да си зададете въпроса: „Кой е натоварен с организирането и коор­
динирането на икономическата дейност на 250 милиона души в
САЩ?“ Поразителният отговор, който получавате, е: „Никой, неви­
димата ръка на пазара върши всичко това.“ Икономическата теория
ни помага да обясним едно такова озадачаващо явление.
Трето, ще научите за икономическите институции: как работят и защо Икономически
понякога нс работят. Под икономическа институция се разбира ма­ институции
териална или духовна структура, която значително влияе върху ико­
номическите решения. Корпорациите, правителствата и културните
норми са икономически институции. Много икономически институ­
ции имат социални, политически и религиозни измерения. Също така
много социални институции, като например семейството, вземат ико­
номическите решения и са в числото на икономическите институции,
защото за да разберете как функционира икономиката, трябва да раз­
берете същността на тази институция.
Тъй като културните норми може да са непознато за вас понятие,
пека разгледаме как тези норми въздействат върху икономиката. Кул­
турна норма е критерият, според който хората определят дали дадена
дейност или поведение е приемливо. Например до началото на 60-те
години религиозните правила повеляваха на католиците да не ядат
месо в петък. Така петък стана ден, в който се яде риба. Забраната
престана да действа през 60-те, но тенденцията да се яде риба в петък
вечер остана. В днешно време в САЩ в петък се консумира много
повече риба, отколкото през който и да е друг ден от седмицата. Този
факт може да бъде разбран само чрез културната норма, лежаща в
основата му. Също така в САЩ шунка се купува най-много през ап­
рил, а пуйки - през ноември и декември, в Швеция се консумира по­
вече свинско на глава от населението, отколкото в Израел. Можете ли
да обясните защо?
Познаването на икономическите институции не само помага за раз­
биране на икономиката, по е и от пряка полза за вас. Как фирмите
решават кого да наемат на работа? Как работят банките? Как действа
застраховката срещу безработица? От какво се определя цената, на
която можете да си купите японска кола? Какви удръжки прави дър­
жавата от това, което ви плаща вашият шеф? Отговорите на тези жи­
тейски въпроси ще направят живота ви по-лесен.

Четвърто, ще научите за вариантите на икономическа политика. Под Варианти ма

икономическа политика се разбира действие (или бездействие), икономическа
политика
осъществявано обикновено от правителството, за да се повлияе върху
хода на икономиката. Как правителството ще се справи със следваща­
та рецесия? Какво ще направи то във връзка с бюджетния дефицит?
Спадането на лихвения процент ще стимулира ли икономиката? Да
разреши ли правителството на две големи компании да се слеят? Това
са все въпроси па икономическата политика, точен отговор на които
няма да получите, а просто ще научите кои са някои от възможните
варианти, какви са техните предимства и недостатъци.
Икономически на ч и и И накрая - вашата премия: усвояване на икономически начин па
па мислене мислене, т.е. как да мислите като икономисти. Хората, обучени по
икономика, мислят по определен начин. Те критично анализират всич­
ко, сравняват разходите и ползите и вземат решения въз основа на
тези разходи и ползи. Например нека приемем, че се колебаете дали
защитата на бебетата тюлени е добра или лоша политика. Икономис­
тите са научени да оставят настрана емоциите си и да си задават въп­
роса: какви са разходите по защитата на бебетата тюлени и какви са
ползите от това? Така те държат сметка за обстоятелството, че е въз­
можно ползите от разрешаване на лова на малки тюлени да надхвър­
лят разходите. Да мислите като икономист, означава към всеки проб­
лем да се обръщате с подхода на разходите и ползите.
Веднъж усвоен, икономическият начин на мислене е заразителен.
Той може да промени целия ви живот, ако му се поддадете. Този начин
на мислене дава обяснение на всичко, включително и на проблеми,
които по принцип лежат извън областта на икономиката. Например
ще използвате икономическо мислене, за да определите вероятността
да си определите среща за събота вечер и това кой най-вероятно ще
плати вечерята. Ще го използвате, за да решите дали да прочетете
този учебник, дали да ходите па лекции, за кого да се ожените п какво
да работите, след като завършите. Ще бъдете в състояние да дадето
икономическо обяснение на абсолютно всичко.

РЪКОВОДСТВО ЗА Нека разгледаме по-подробио икономическия начин на мислене, за да

И КОНОМИЧЕСКО може, като четете този учебник, да почнете да го прилагате. При ико­
МИСЛЕНЕ
номическия начин на мислене па всеки вариант съответстват разходи
и ползи, а решенията се вземат въз основа на сравнението им. Прави­
лото е просто:
Ако ползите от извършването на дадено нещо надхвърлят разхо­
дите - направете го.
Ако разходите по извършването на дадено nenio надхвърлят п о л ­
зите — не го правете.
Пределни разходи Икономистите са установили, че когато правите избор между множе­
и пределни ползи ство варианти, често не е необходимо да държите сметка за целокуп­
ните разходи и ползи. Това, на което трябва да обърнете внимание, са
пределните ползи и пределните разходи. Това са ключови понятия г.
икономиката и си струва да бъдат изучени още отначало.
„Пределен“ в икономическата теория означава допълнителен, на­
растващ. Пределният разход е допълнителният разход, пад и извън
размера па вече направените от вас разходи. Да вземем за пример
посещението па учебен курс. Вие вече сте платили учебната см такса,
така че тя не представлява пределен (т. е. допълнителен) разход по
посещението на курса.
Същото се отнася и за пределната полза. Пределната полза от
прочитането на тази глава е допълнителното знание, което придоби­
вате. Ако преди да попаднете на учебника, знаехте всичко, което е
написано в тази глава, пределната полза от прочитането й сега е пула
с изключение на това, че вече сте сигурен, че сте подготвени за клас,
докато преди само сте могли да предполагате това.

12
 Сравнението на пределните (допълнителни) разходи с пределните
(допълнителни) ползи често ще ви подсказва как да степенувате зани­
манията си така, че да постигнете възможно най-голямо благосъсто­
яние.
/
Като пример нека разгледаме възможен разговор с моя студентка.
Тя ми казва, че е твърде заета, за да посещава моите лекции. Аз й
отговарям: „Помислете за учебната такса, която сте платили за този
курс - около 30 долара за лекция.“ Тя казва, че учебникът, който чете,
е написан от мен толкова ясно, че тя разбира всичко. И продължава:
Вече съм платила учебната такса и независимо дали посещавам или ме курса, ме
мога да си я върна обратно. Така че учебната такса не се включва в пределните
разходи, които имат значение за моето решение. Пределният разход за мен пе е
учебната такса, а това, което бих могла да правя по времето па лекциите. Оценя­
вам своето време на 75 долара па час [хората, които разбират всичко, оценяват
своето време високо]. И макар че съм чувала, чс вашите лекции са много добри,
преценявам, чс пределната полза от тях е само 50 долара па лекция. Пределният
разход (75 долара) надхвърля пределната полза (50 долара), затова не посещавам
лекциите.
Бих я поздравил за нейната тактичност и икономическа логика, но
бих й казал, че правя тест всяка седмица. Тези, които отсъстват от
теста, се провалят на него. Тези, които са се провалили на тестовете,
не изкарват курса. Тези, които не изкарат курса, не завършват уни­
верситета. Накратко, тя не е дооценила пределните ползи от посеще­
нието на моя курс. Точната преценка е, че пределните ползи от посе­
щението му надхвърлят пределните разходи, произтичащи от отсъст­
вието.
Има още много какво да се каже за икономическия начин на мис­
лене, но това ще стане по-нататък. Засега запомнете, че при него вся­
ко нещо е свързано сразходи и ползи. Решенията се вземат въз основа
на икономическото нравило: Ако ползите надхвърлят разходите -
направете го. Ако разходите надхвърлят ползите - не се залавяйте.
------------------------------------- ИКОНОМИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ В ЕДНО ИЗРЕЧЕНИЕ: БОН
Имало едно време един крал БОН*. Той бил владетел цял том и им заповядал под страх от смъртно наказание
па света. Първата му работа била да повика икономи­ (кралят вече бил станал тиран) да изразят всичко в едно
ческите си съветници и да им нареди да опишат цялото изречение.
икономическо познание ма обществото. След като рабо­ Треперещи, икономистите се завърнали при свои те \
тили години, те представили своя монументален труд, писалища и започнали да обмислят невъзможната си за­
състоящ сс от 25 тома, всеки от по 400 страници. Но дача. Мислейки за това, което ги чака, ако не успея т да
междувременно крал БОН бил вече много зает с управ­ се справят, те решили да си поръчат последно угоще­
лението па всички и всичко. Като погледнал обемистите ние. За нещастие, когато трябвало да платят, открили,
томове, той наредил на своите съветници да обобщят че са без пукната пара. Възмутеният прислужник вър­
констатациите си в една книга. Унили, икономистите сс нал последното поръчано ястие на готвача, а икономис­
завърнали па своите писалища, чудейки се как биха мог­ тите поели към мястото за обезглавяване. По пътя по­
следните дум,и па прислужника кънтели в ушите им.
ли да обобщят това, което така старателно са писали
Спогледали сс едип друг и изведнъж осъзнали истина та.
буква по буква. След още много години работа и пре­
„Спасени сме!“ - извикали те. „Това е зо! Икономичес­
писване икономистите най-сетне били удовлетворени
кото познание, синтезирано в едно изречение!''. Напи- !
от своя труд, син тезиран в един том, и се опитали да се
сади изречението и го показали на краля, който изцяло ¡
срещнат с краля. За нещастие кралят бил толкова зает
проумял всички икономически въпроси (освен това топ
с работите па кралството, че не можел да отдели време добре ги иагостил). Изречението било:
за среща с тях. В замяна на това той изпратил по един
съветник известие, че пе може да си прави труда да чете Безплатен Обяд Няма. БОН
Игра иа думи - името па краля БОН (ма английски TANSTAAFL) е съкращение от първите букви па изречението
.Безплатен обяд няма" (There Ain’t No Such Thing As A Free Lunch (бея, ред.).____________________
 Икономика и чувства Да признаем, че всяко нещо има своята цена, е разумно, по точно тази
рационалност много хора не одобряват. Тя лишава живота от чувства
и води до разглеждане на въпроси като тези например:
• Спасяването на живота на няколко души чрез присаждане ма че­
рен дроб може би не си струва. Парите за това биха могли да
бъдат усвоени по-добре в програми за изхранване на гладуващи­
те, което ще спаси десет живота срещу всеки един, спасен чцез
присаждане на черен дроб.
• Може би не трябва да се опитваме да премахнем пзцячо замър­
сяването на околната среда, защото цената за това би била пре­
кадено висока. Да премахнем замърсяването изцяло, бп означа
вало да се откажем от някои полезни дейности.
• Автомобилната индустрия би могла да спести по 12 долара ма ав­
томобил, като не инсталира някое обезопасяващо устройство, въп­
реки че липсата му ще стане причина някои хора да запит.
Нали схванахте идеята? Този начин на мислене често бива крити­
куван заради своята безсърдечност. Не е чудно, че икономистите мис­
лят като икономисти. Социалните и моралните измерения па техните
заключения са отделен въпрос.
Не всички ценят икономическата рационалност. Преди няколко го­
дини тогавашната ми приятелка ми каза, че ме напуска. Попитах а
„Защо?“ Тя отговори: „Защототи си толкова, толкова ... рационален.
Не мога повече да търпя.“ Трябваше да минат години, за да разбера
това, което тя вече знаеше: има различни видове рационалност и не
за всички рационалността на икономиста е добродетел.
Алтернативна цена Не е лесно да бъдат приложени на практика икономическите правила
за разходите и ползите. За да направим това, трябва да може да изби­
раме и преценяваме точно разходите и ползите. За да пи улеснят, ико­
номистите са създали понятието алтернативна цена. Алтернативна­
та цена на една дейност, с която се залавяте, е ползата, която пропус­
кате, като се заемате с нея. Пропуснатата полза е ползата, кояти шил
те да получите от избора на най-добрата друга алтернатива. За да с
сдобиете с ползата от едно нещо, трябва да се откажете от нещо дру­
го - а именно от най-добрата от другите алтернативи. Всички дейпос
ти, които имат най-добра друга алтернатива, имат алтернативна цена.
Нека да разгледаме няколко примера. Алтернативната цена на едно
излизане с Ангелина (или Ангел), най-красивата жена (най-привлека­
телния мъж) в света, може да е загубата па твоята постоянна прия­
телка (приятел) Веселина (Веселин). Алтернативната цена па почлеп­
ването на околната среда може да е намаляване на наличните пари за
помощи на хората с ниски доходи. Алтернативната цена па това да
имате дете може да се равнява на две яхти, три автомобила ¡ 1 двуссд
мичен годишен отпуск в продължение на пет години.
Примерите нямат край, по нека разгледаме два, които са особено
подходящи - избора ви на курсове и вашето решение колко време да
отделите за учене. Нека приемем, че сте редовен студент и в началото
на семестъра трябва да изберете четири-пет курса, които ще посеща ­
вате. Изборът на един изключва избора на друг и алтернативната асма
на избора в полза на курс по икономика може да е отказът ви от теат­
рален курс. Това се отнася и за самото учене: вие имате ограничено
време за изучаване на икономика, за изучаване па други предмети, за
сън или за забавления. Колкото повече време отделяте за една ден-

14
ност, толкова по-малко време имате за друга дейност. Това е алтер­
нативната цена.
Понятието алтернативна цена не се отнася само до решенията па
отделния човек, а и до правителствените решения, които засягат всич­
ки членове на обществото. Един прост пример е спорът „производ­
ство на пушки или на масло“. Ресурсите на обществото са ограниче­
ни. Следователно решението да се използват тези ресурси за произ­
водство на повече пушки (т. е. на повече оръжие) означава, че общес­
твото непременно ще разполага с по-малко масло (т.е. с по-малко
стоки за потребление). Когато обществото реши да изразходва един
трилион долара за отбранителната програма „Звездни войни“, алтер­
нативната цена на това решение е един трилион долара, които не са
използвани за борба с наркотиците, в помощ на бездомните или за
изплащане на част от националния дълг.
Понятието алтернативна цена има безкрайно много превъплъще­
ния. То дори може да бъде приложено спрямо самото себе си: напри­
мер за обмисляне на различни алтернативи е необходимо време, кое­
то означава, че и рационалността има своята цена. Следователно раз­
умно е да не бъдете чак толкова разумни. Ако проумяхте последното,
значи вече сте заразени с „икономическия вирус“. Ако ли не, не се
тревожете. Засега запомнете понятието алтернативна цена, а ще бъ­
дете заразени е икономическо мислене в останалата част от учебника.
Отново да се спрем на понятието алтернативна цена, като го предста- Таблица на
вим числено и графично. Алтернативната цена може да бъде предста- производствени'! с
вена числено чрез таблица на производствените възможности, в вьзмолтч in
която се посочва алтернативната цена на всеки избор, чрез обобщение
за алтернативните продукти, които можете да получите с ваши налич­
ни ресурси. Под продукт се разбира резултатът от дадена дейност -
вашият успех по даден учебен предмет например е продукт. Ресурсът
е това, което влагате, за да постигнете този продукт. Времето за учене
е ресурс.
Нека представим числено времето за учене и съответния постигнат
успех. За да направим това, трябва да бъдем по-точни. Да предполо­
жим, че имате точно 20 часа седмично, за да се занимавате с два пред­
мета - икономика и история (може би съм твърде голям оптимист).
Успехът е изразен с оценки и вие знаете, че съществува следната за­
висимост - ако учите 20 часа по икономика, ще получите оценка 100;
*
при 1 8 часа успехът ви е 94 и т. н.
Освен това знаете, че в курса по история най-доброто, което може­
те да постигнете е 20 часа занимания на седмица, е оценка 98, 19 часа
учене по история ви гарантират успех 96 и т. н. Таблицата на произ­
водствените възможности (фиг. 1. \а) показва най-високите комбина­
ции от оценки, които може да получите при различно разпределение
на 20-те часа, с които разполагате за изучаване на двете дисциплини.
Една от възможностите е да получите оценка 100 по икономика и 58
по история. Друга възможност е да имате 70 по икономика й 78 по
история.
Обърнете внимание, че алтернативната цена на подготовката по
едната дисциплина за сметка на другата се съдържа в таблицата на *
*
За да разберете понятията в учебника, щс даваме числени примери. Стойностите,
които избираме, често са случайни. Те са подбрани, за да послужат просто като при­
мер. За упражнение можете да си измислите други стойности, отнасящи се до пас
самите, и да разсъждавате па базата па тях.

15
 производствените възможности. Информацията в таблицата почива
на опита. Нека приемем, че сте установили, че ако прехвърлите един
час за подготовка по икономика към часовете за подготовка по исто­
рия, ще загубите 3 точки от вашия успех по икономика и ще получите
с 2 точки по-висока оценка по история. Така алтернативната цена на
повишаването на успеха ви по история с 2 точки намалява успеха вп
по икономика с 2 точки.

Крива па Информацията, която се съдържа в таблицата на производствените

производствените възможности, може да бъде представена и графично чрез диаграма.
възможности Това графично представяне на понятието алтернативна цена се нарича
крива на производствените възможности. Тя показва максимална­
та комбинация от продукти, които могат да бъдат получени от дадени
ресурси.
Кривата на производствените възможности се получава от табли­
цата на производствените възможности чрез нанасяне на информаци­
ята от таблицата върху двумерна графика. Информацията от табли­
цата (фиг. 1.1 я) е нанесена на фиг. 1.16. Успехът по история е нанесен
по абсцисната ос, а успехът по икономика - по ординатната ос.

Подготовка по Успех по Подготовка по Успех по

история (h) история икономика (h) икономика 100 А (икономика 20 h,
история 0h)
20 98 0 40
19 96 1 43
18 94 2 46 В
49
= 88 - ~ Л-
17 92 3
16 90 4 52
15 5 55 1
88
14 86 6 58
13 84 7 61 хCJ
12 82 8 64 ОЕ
1

1
1

>, 70
1

11 80 9 67
-------- ±

10 78 10 70
9 76 11 73
8 74 12 76
1 1
7 72 13 79
1 1
6 70 14 82 1 1
5 68 15 85 1 1
4 66 16 88 46 - (история 20 h,
~1 1
3 64 17 91 F икономика 0 h)
2 62 18 94 40 _____1________1______ ------ 1—4-2---------------------
1 60 19 97 '58 66 78 94 98
0 58 20 100 успех по история

(и) (и)

Фигура 1.1 (и, и ) : Таблица и крана на производствените възможности за успеха по икономика п история
Таблицата на производствените възможности (а) показва високите комбинации от оценки, които можете да постигнете,
ако имате па разположение само 20 часа за подготовка по икономика и история. Например ако отделите 14 часа за
подготовка по история, ще получите оценка 86. Но в такъв случай ще ви останат само 6 часа за подготовка по иконо­
мика, които биха ви донесли оценка 58 по икономика. Обърнете внимание, че в таблицата на производствените въз­
можности се съдържа алтернативната цена на подготовката по един, вместо по друг предмет.
Информацията в таблицата на производствените възможности («) може да бъде представена па графика, както е в
( 6 ) . Успехът по икономика с нанесен по вертикалната ос, а успехът по история - по хоризонталната. Точка А па гра­
фиката съответства па най-долния ред на таблицата («): ако всичките 20 часа се посветят па икономика, оценката по
икономика е 100, а по история - 58. Ако за всеки един от предметите се отделят по 10 часа, успехът по икономика ще
бъде 70, а успехът по история - 78 (точка С ) . Съединявайки точките, съответстващи на тези възможности, сс получава
кривата на производствените възможности, коя то изобразява понятието алтернативна цена. Така например за да пови­
шите успеха си по история ог 94 па 98, шс трябва да се откажете от 6 точки от успеха си по икономика ( точките от П до /•.’)

16
 Както се вижда от последния ред в таблицата, ако учите икономика
през всичките 20 часа и не отделяте време за история, ще получите
100 по икономика и 58 по история. Точка А показва тази възможност.
Ако учите история през всичките 20 часа и не отделяте време за ико­
номика, ще имате 98 по история и 40 по икономика. Точка Е изобра­
зява тази възможност. Точките В, С и О представляват три други въз­
можности, намиращи се между двата крайни случая.
Забележете, че кривата на производствените възможности се спус­
ка надолу отляво надясно. Това означава, че е налице обратна зависи­
мост между успеха по икономика и успеха по история. Колкото по-
висок е успехът по икономика, толкова по-нисък е успехът по история
и обратно. Спускащият се наклон изобразява понятието алтернативна
цена - ползите от едно са за сметка на пропуснати ползи от друго.
Кривата на производствените възможности не само отразява поня­
тието алтернативна цена. Тя също така измерва алтернативната цена.
Да предположим, че искате да повишите успеха си по история от 94
на 98 (да се придвижите от точка /) до точка Е на фиг. 1.16). Алтер­
нативната цена на това ще бъде спадането на успеха ви по икономика
с 6 точки, от 46 на 40.
Следователно кривата на производствените възможности показва:
1. Съществуване на граница на това, което можете да постигнете при
наличието на определени ресурси, институции и технология.
2. Всеки избор, който правите, има алтернативна цена. Можете да
получите от едно нещо повече, само ако се откажете от друго.
Давайки примера с времето, което отделяте за учене, и успеха, който Нарастваща пределна
постигате, избрахме едно постоянно съотношение, защото то прави алтернативна цена
по-лесно първоначалното представяне на кривата на производствени­
те възможности. Тъй като приехме, че можете винаги да размените 2
точки от успеха по икономика за 3 точки от успеха по история, кривата
на производствените възможности е права линия. Но така ли стоят не­
щата в действителност? По всяка вероятност, не. Кривата на производст­
вените възможности обикновено е огъната навън крива, както е показано
на фиг. 1.2 б.
Защо? За да дадем конкретен отговор, нека се спрем на избора,
който обществото трябва да направи - дали да изразходва средства
за отбрана (производство на пушки) или за потребителски нужди
(производство на масло). Информацията на фиг. 1.2 б е извлечена от
таблицата (фиг. 1.2 а).
Какво означава на езика на числата формата на кривата? Да започ­
нем с общество, което произвежда само масло (точка А). Отказвайки
се от малко количество масло (един фунт), първоначално получаваме
доста пушки (четири) и се придвижваме до точка В. Следващият фунт
масло, от който се отказваме, ни носи по-малко пушки (точка С). Ако
продължим да разменяме масло за пушки, ще установим, че в точка
с отказа от един фунт масло почти не получаваме пушки. Алтер­
нативната цена на избора в полза на пушките расте с увеличаването
на тяхното производство.
Причината, поради която алтернативната цена на пушките расте с
увеличаване на потреблението им, е, че някои ресурси са по-подходя­
щи за производство на пушки, а други - за производство на масло.
Когато произвеждаме малки количества от дадена стока, ние използ­
ваме най-подходящите за това производство ресурси. От малък обем
ресурси получаваме голямо количество продукция. Когато произвеж­
даме все по-големи количества от една стока, се налага да използваме

17
 Ресурси за Брой Масло Ред
производство пушки (фунтове)
на пушки (%)
0 0 15 А
20 4 14 В
40 7 12 с
60 9 9 D
80 11 5 Е
100 12 0 F

Фигура 1.2 ( а , б ) : Таблица и графика на кривата на производствените възможности

Таблицата ( а ) съдържа информация относно обратната зависимост между производството на пушки и на масло. Тази
информация е представена на графика ( б ) . Обърнете внимание, че при придвижването по протежение на кривата на
производствените възможности от точка А към точка С, отказвайки се от масло за сметка на пушки, пие получаваме
все по-малко пушки срещу всеки следващ фунт масло, от който се отказваме. Алтернативната цена на избора па пуш­
ките за сметка на маслото нараства с увеличаване на производството на пушки. Това се нарича принцип на нараства­
щата пределна алтернативна цена. Обяснява се с обстоятелството, че някои ресурси са по-подходящи за производст­
вото на масло, отколкото за производството на пушки, а първоначално се използват най-подходящите ресурси.

ресурси, които са все по-малко подходящи за това производство (и

все по-подходящи за производството на нещо друго; в нашия случай -
по-подходящи за производство на масло, отколкото за производство
на пушки). С други думи, алтернативната цена на производството на
пушки става по-висока. Накрая алтернативната цена е много висока,
защото се използват ресурси, които са малко подходящи за производ­
ство на пушки.
Примерите за такива промени в алтернативната цена са обикнове­
но явление в икономиката. Те са толкова често срещани, че имат и
име: принцип на нарастващата пределна алтернативна цена. Този
принцип гласи:
За да получите още и още от дадено нещо, се налага да се отказвате
от все по-голлмо количество от друго нещо.
Ефективност Бихме искали, ако е възможно, да получаваме колкото се може повече
продукция с колкото се може по-малко ресурси. Така се дефинира
икономическата ефективност - извличане на колкото е възможно
по-голяма полза от възможно най-малко ресурси.
Кривата на производствените възможности ни помага да разберем
какво означава икономическа ефективност. Вижте точка А на фиг. 1.3 а,
която се намира от вътрешната страна на границата на производ­
ствените възможности. Ако произвеждаме в точка А, използваме
всичките си ресурси, за да произведем 4 пушки и 6 фунта масло. Точка
А изразява неефективност, тъй като със същите ресурси бихме могли
да произведем или 4 пушки и 8 фунта масло (точка В), или 6 фунта
масло и 6 пушки (точка С).
Понеже предпочитаме повече пред по-малко, точките В и С изра­
зяват ефективност. Винаги се стремим да придвижим производството
 недостижима точка
ю |- при дадена технология,
ресурси и работна сила
8
ефективна \ £ \ ¡)
6
точка с ” Ч
"--.ф \
4 А-'"-■^в
неефективна точка
А \
2

0
4 6 10 А
(а) масло (а) масло

Фигура 1.3 (а, б, е): Ефективност и неефективност

Кривата на производствените възможности ни помага да схванем какво се разбира под ефективност. В точка А на [а]
всички ресурси се използват за производство на 6 фунта масло и 4 пушки. Това не е ефективно, тъй като е възможно
да се получи повече от единия продукт, без това да е за сметка на другия - възможно е да се произведат 6 фунта масло
и 6 пушки (точка С) или 4 пушки и 8 фунта масло (точка В). Всички точки, разположени от вътрешната страна па
кривата на производствени те възможности, са неефективни. Всички точки от кривата на производствените възможнос­
ти са ефективни. При дадени ресурси и технология не може да надхвърлим кривата на производствените възможнос ти.
Например точка О е недостижима.
Технологичната промяна, която усъвършенства производствените методи, отмества кривата на производствените
възможности навън, както е показано на (б) и (е). Как точно кривата ще се отмести навън, зависи от промяната в
технологията. Например ако постигнем по-голяма ефективност при производството и на пушки, и на масло, кривата
ще се отмести, както е показано па (е).

към точка, която лежи върху кривата на производствените възмож­

ности.
Защо да не придвижим производството по-нататък, например в
точка Г)? Ако можеше, бихме го направили, но но дефиниция кривата
на производствените възможности изобразява възможно най-големия
обем продукция, който може да получим при дадена комбинация от
ресурси. Затова точка О е недостижима при дадените ресурси и тех­
нология.
Когато технологията се усъвършенства, когато бъдат открити по­
вече ресурси или икономическите институции успеят по-добре да за­
доволяват нашите потребности, тогава може да получим повече про­
дукция със същите ресурси. Това означава, че когато технологията
или икономическите институции се усъвършенстват, цялата крива на
производствените възможности се премества навън от АВ към СИ
(фиг. 1.36). Накъде се отмества кривата на производствените възмож­
ности зависи от това, как се усъвършенства технологията. Ако на­
пример производството на пушки стане по-ефективно от производст­
вото на масло, кривата на производствените възможности ще се из­
мести навън към АС (фиг. 1.3в).
Икономическата политика, която отмества кривата на производст­
вените възможности навън, без това да струва нещо, е най-желана,
защото не изисква от нас да намалим потреблението на една стока, за
да получим повече от друга. У ви, такава политика се среща нац-рядко.
Усъвършенстването на технологиите и институциите, както и откри­
ването на повече ресурси, има своята цена. По принцип то има алтер­
нативна цена, за която трябва да държим сметка.
При разглеждане на кривата на производствените възможности не за­ Разпределение
сегнахме въпросите на разпределението: кой какво получава? Но в и ефективност
реалния живот тези въпроси не могат да бъдат пренебрегвани. Ако
методът на производство е свързан с определено разпределение и из­
борът на един метод облагодетелства едни, но засяга други хора, не

19
 РЕСУРСИ, ПРОИЗВОДСТВЕНИ РЕСУРСИ, ТЕХНОЛОГИЯ И ПРОДУКЦИЯ

Под производство разбираме превръщането на произ­
водствените ресурси в продукция. Например семената,
почвата и трудът (производствените ресурси) се обеди­
няват, за да се произведе житото (продукцията). В много
учебници по икономика производствените ресурси биват
наричани „ресурси“ и разделяни на три вида: земя, труд
и капитал. Икономистите на XIX век, наричани често
класици, разглеждат производството като начин за пре­
образуване на земята, труда и капитала в продукция.
Причината, поради която класиците разделят всички ре­
сурси на тези три категории, се корени във въпроса, кой­
то ги е вълнувал: как се разпределя доходът между зе­
мевладелците, работниците и капиталистите? Подразде­
лянето на три вида им помага да осветлят този въпрос -
доходът на земевладелците е рентата, доходът па работ­
ниците - заплатата, а на капиталистите - печалбата.
Съвременният анализ па производството не се при­
държа към това тризвенно деление. В замяна па това
съвременният анализ е по-абстрактен и разкрива как
производствените ресурси изобщо се превръщат в про­
дукция, разбирана в най-общ смисъл. Съвременната
икономическа теория се е отдалечила от традиционното
подразделяне, защото въпросът за разпределението на
дохода между споменатите три групи днес не е най-важ­
ният за икономистите - нещо, за което ще станс дума в
една от следващите глави. Но въпросът, кое подразде­
ляне на ресурсите е най-смислено, остава нерешен.
Днешният отговор е, че това зависи от въпроса, който
поставяте. Така при примера с бележките и времето, ко­
ето отделяте за подготовка, ресурс е времето, докато
при примера с пушките и маслото ресурси са машините,
трудът и природните ресурси. Според най-абстрактната
класификация основните ресурси са пространството
(представено от земята), времето (представено от тру­
да) и материята (представена от капитала). Погледнато
по определен начин, традиционното разделяне всс още
не е изгубило смисъл. Но погледнато иначе, е. То от­
влича вниманието ни от някои важни ресурси. Едип ре­
сурс, върху който икономистите в наши дни съсредото­
чават вниманието си, е предприемачеството - способ­
ността да организираш нещо и да го доведеш до успе­
шен край. Предприемачеството е важен ресурс,
различен от труда. Затова днес, когато се изброяват ос­
новните видове ресурси, почти винаги предприемачест­
вото се включва като отделен вид.
Има още нещо, което е важно да се запомни във
връзка с ресурсите. Терминът „ресурс“ често се упо­
требява заедно е определението „природен“, какао е в
израза „природни ресурси“. Въглищата, петролът и же­
лязото се наричат природни ресурси. Внимавайте с оп­
ределението „природен“. Дали едно нещо е, или не е
природен ресурс, зависи от технологията, с която раз­
полагаме. Например някога едно черно лепкаво вещес­
тво не било смятано за ресурс - то правело земята не­
използваема. Когато открили, че може да се използва за
гориво, петролът се превърнал в ресурс. От технологи­
ята зависи кос да разглеждаме като ресурс. Ако слънче­
вите технологии се усъвършенстват, нищо чудно петро­
лът отново да стане за нас черно лепкаво вещество.

може да кажем, че избраният метод на производство е ефективен, а

друг - неефективен, дори ако при единия се произвежда повече съв­
купна продукция, отколкото при другия. Ефективност означава по­
стигането на една цел на възможно най-ниска цена и има смисъл един­
ствено с оглед на определена цел. Да допуснем, че живеем в общество
на аскети, които вярват, че потреблението е неморално. За такова об­
щество да се произвежда повече не би било ефективно, тъй като по­
треблението не е негова цел.
В нашето общество обаче хората предпочитат повече пред по-мал­
ко. Голяма част от провежданата икономическа политика има относи­
телно слаби последици за разпределението. Въз основа на допускане­
то, че повече е по-добре от по-малко, икономистите говорят за ефек­
тивността като за нещо, което е тъждествено с увеличаване на съв­
купното производство. Важно е да се запомни допускането, че
разпределителните ефекти, придружаващи икономическата политика,
не са нежелани и ние като общество предпочитаме повече продукция.
Рационалност, криви Кривата на производствените възможности дава представа за трудния
на производствените избор, който обществото трябва да направи. Не всеки признава това.
възможности и Например политиците често говорят така, сякаш кривата на производ­
трудния избор
ствените възможности не съществува. Те обещават на избирателите
целия свят, като им казват: „От всичко можете да имате по повече.“
По този начин те замъгляват въпроса за трудния избор и увеличават
вероятността да бъдат избрани.
Икономистите вършат тъкмо обратното. Те не обещават почти ни­
що, освен че животът е труден, и непрекъснато напомнят, че безплат-

20
ни обеди няма. Такъв рационален начин на мислене не върви при по­
литиците, както бе и с моята предишна приятелка.
Понятието алтернативна цена е приложимо към всички страни на жи­ Икономиката и
вота. То олицетворява икономическите сили. Икономическите сили невидимите сили
са силите на оскъдността - когато стоките не стигат за всички, те
трябва да се разпределят. Разпределението е структурен механизъм
за определяне на това, кой какво получава. Например местата в една
обща спалня често се разпределят чрез жребий, а записването в попу­
лярни учебни курсове става по правилото: който превари, той се за­
писва. По същия начин се решава и въпросът с храната: ако храната
не се разпределя, няма да стигне за всички. Разпределението й става
чрез определяне на съответна цена. Всички права и стоки, които са
оскъдни, се разпределят по някакъв начин.
Разпределението отразява оскъдността и действието на икономи­
ческите сили. Един от основните въпроси, който стои пред общество­
то, е дали да разреши на тези сили да действат свободно и открито,
или да се опита да ги обуздае. Когато обществото даде относителна
свобода на икономическите сили, те стават пазарни сили. Икономи­
ческа сила, която действа чрез пазара, се нарича пазарна сила.
Пазарните сили разпределят, като променят цените. Когато е на­
лице недостиг, цените растат, а при наличие на излишък - спадат. Го­
ляма част от този учебник анализира как пазарът действа като неви­
дима ръка, направляваща икономическите сили да съгласуват дей­
ствията на отделните хора и да разпределят оскъдните ресурси. Не­
видимата ръка е ценовият механизъм - покачването и спадането на
цените, което направлява поведението ни на пазара.
Обществото не е в състояние да избира дали да позволи или не на
икономическите сили да действат. Икономическите сили действат ви­
наги. Все пак то може да реши дали да допусне господство на иконо­
мическите сили. При решаване на въпроса за действието на пазарните
сили важна роля имат и други фактори. Нека наречем тези фактори
невидимо ръкостискане, което включва социални и исторически си­
ли, и невидима стъпка, която включва политически и правни сили.
Икономическата действителност се определя от борбата между тези
три невидими сили.
Да разгледаме един пример, при който невидимото ръкостискане
не позволява на една икономическа сила да се превърне в пазарна. Ако
в едно училище (или общество) индивидите от единия пол преоблада­
ват (да речем, че мъжете са повече от жените), налице е свръхпред-
лагане на мъже. Някои мъже няма да могат да си уредят среща за
събота вечер и ще трябва да измислят нещо друго, с което да се за­
нимават тогава, например да учат или да отидат сами на кино. Един
човек, който е в „свръхпредлагане“, може да разреши този „проблем“,
плащайки на някой друг да дойде с него или с нея. Но това верюятно
ще промени характера на срещата в неприемлива посока. То би било
възмутително и за оня, който го предлага, и за този, комуто е пред­
ложено. Тази неприемливост е пример за невидимото ръкостискане в
действие - съвкупността от социални и културни норми, която нап­
равлява и ограничава нашата дейност. Хората не се опитват да си ку­
пят такива срещи, защото невидимото ръкостискане ги предпазва от
това. Невидимото ръкостискане прави пазарното решение за урежда­
не на среща неподходящо.

21
 НЕВИДИМИТЕ СИЛИ

Идеите се представят с метафори. Метафората па Адам
Смит за невидимата ръка заема централно място в ико­
номическата наука от 1 776 г. насам. Това е точна мета­
фора, по понякога създава впечатление, че икономичес­
ките сили са единствените, които направляват общест­
вото. А това не е така.
През 70-те и 80-те години на нашия век редица съв­
ременни икономисти се опитаха да разширят измерени­
ята па икономическия анализ. За да обяснят това, което
правят, те въведоха метафори за две други невидими си­
ли. Терминът невидимо ръкостискане е създаден от Ар-
тър Окуп, бивш председател на Съвета на икономичес­
ките съветници на президента. Той доказва, че социал-
ните и историческите сили (невидимото ръкостискане)
често предотвратяват действието на невидимата ръка.
Терминът невидима стъпка е създаден от Стинъп |
Маги, декан па Финансовия факултет в Тексаекия упи- !
верситег. Маги обобщава становището на мнозина ико- !
номисти, че хората често използват политиката, за да |
получат това, което искат. Затова той въвежда метафо­
рата невидима стъпка. Действията на правителството г,
полза на определени групи, упражняващи натиск, са
проява на невидима стъпка. В края на 80-те години тези
два допълнителни термина се използват най-вече от
икономистите, които се борят за интегриране па иконо­
мическите с политическите н социалните прозрения

Сега да разгледаме друг пример, при който невидимата стъпка (по­

литическите и правните фактори) препятства превръщането на иконо­
мическите сили в пазарни. Да допуснем, че сте рошили да спечелите
малко пари, разнасяйки пощата във вашия квартал. Вие се опитвате
да започнете малък бизнес, но изведнъж изпитвате на свой гръб дей­
ствието на невидимата стъпка. Пощенската служба на страната има
правен монопол върху тази дейност и вие нямате право да разнасяте
редовната поща, конкурирайки пощенските клонове. Икономическите
сили (невидимата ръка, т.е. желанието да спечелите пари) ви мотиви­
рат да се заловите с този бизнес, но в този случай невидимата стъпка
смазва невидимата ръка.
Често невидимата стъпка и невидимото ръкостискане работят за­
едно срещу невидимата ръка. В САЩ например новородените не счи­
тат за всички двойки, които искат да имат деца. Тези, които не могат,
но искат да имат деца, се опитват да си осиновят. Осиновителит е
агенции разпределят дадените за осиновяване деца. Кой ще получи
определено бебе, зависи от познанствата му в осиновител мата аген­
ция и от желанието на родната майка, която често има възможност да
определи социално-икономическата среда (и много други характерис­
тики) на семейството, в което тя би искала да израсне нейното дете.
Такова е действието на икономическата сила - при недостатъчно
предлагане на дадено нещо тя дава повече власт на доставчика.
Ако обществото допусне хората да продават и купуват бебета, тази
икономическа сила ще се превърне в пазарна. Невидимата ръка ще се
погрижи количествата на предлаганите и търсените бебета да се из­
равнят при някаква цена. Пазарът, а не осиновителките агенции, ще
извършва разпределението .
Много хора смятат за отблъскваща възможността да се продавач
бебета. Защо? Заради силата на невидимото ръкостискане, подкрепе­
на и допълнена от невидимата стъпка.
Какво е разрешено и какво е забранено, зависи от отделните обще­
ства. В бившия СССР например доскоро частните предприятия бяха
противозаконни. Малко хора започваха свой собствен бизнес. В САЩ
до 70-те години притежаването на злато (с изключение на бижута)
*
Макар и да с незаконно, „продажба“ па бебета се извършва па полулегалния или
„сивия“ пазар. През 1990 г. „пазарната цена“ на здраво бебе с около 30 000 долара.
Ако продажбата на бебета беше законна (и ако за хората не беше морално неприем­
ливо да раждат деца с цел да ги продават), цената би била много по-ниска, тъй като
количеството предлагани бебета би било по-голямо.

22
беше незаконно и повечето хора се въздържаха от притежаването му.
В крайна сметка законите и социалните норми на една държава опре­
делят дали на невидимата ръка ще бъде позволено да действа.
Невидимата стъпка и невидимото ръкостискане присъстват във
всички сфери на живота. Те засягат възгледите на обществото относ­
но продажбата на части от човешкото тяло и на вещества, към които
човек се пристрастява (в САЩ е противозаконно да продадете единия
от бъбреците си, но не и да продавате алкохол); принуждаването на
децата да работят, за да се прехранват (смята се, че родителите трябва
да изхранват своите деца); продажбата на автографи от популярни
личности (някои хора намират тези продажби за противни); намаля­
ването на надницата ви (не сте стачкоизменник). Примерите са много.
Не можете да разберете икономиката, без да сте разбрали ограниче­
нията, които социалните фактори налагат на икономическата дейност.
Накратко това, което става в обществото, може да се разглежда
като действие и взаимодействие на тези три сили: невидимата ръка
(икономическите сили), невидимата стъпка (политическите и правните
сили) и невидимото ръкостискане (социалните и историческите сили).

За икономическата терминология не са необходими много разисква­ ИКОНОМИЧЕСКА

ния, тя просто трябва да се научи. В настоящия учебник се опитваме ТЕРМИНОЛОГИЯ
да покажем как икономическата наука намира приложение в реалния
свят. Затова нека се запознаем с термините, които се срещат в сто­
панската дейност и икономическите дискусии.

Икономистите са разсъждавали върху проблемите на икономиката ИКОНОМИЧЕСКИ

дълги години и не е чудно, че са стигнали до определени прозрения ПРОЗРЕНИЯ
за това, как тя работи. Проблемът на преподавателите по икономика
е в това, че тези прозрения са толкова много, че е невъзможно да бъде
разгледана дори и малка част от тях. Алтернативната цена на едно
такова разглеждане е прекалено висока. Необходимо е следователно
да изнамерим методи за съкратено представяне на голям обем мате­
риал. Затова ние синтезираме информацията в принципи, теории и мо­
дели; всички те са начини за съкратено представяне на прозренията и
всички те са абстрактни. Веднъж усвоени, те намират приложение
спрямо широка гама примери. Икономическите прозрения често се
въплътяват в икономически модел, който е едно опростено предста­
вяне на действителността.
Често икономическите прозрения се представят само като абстрактни Икономическа теория
модели - нещо, което запаметявате за изпита и след това забравяте. и примери
Това не е икономика, нито учене. Ако се вгледаме в историята на ико­
номическата мисъл, ще забележим, че икономическата теория и мо­
делите, чрез които тя се представя, са се развили като един вид сте­
нографска форма на разказаното изложение. Разказите са важни, за-
щото изпълват теорията с живот и изразяват ония прозрения, в които
се крие мощта й. В този учебник са представени множество теории и
модели, но те са придружени с примери, представящи контекста, за
който те се отнасят.
Понякога поради многото нова терминология разглеждането на
моделите и теориите отнема доста време и действа тягостно. Както
казва Алберт Айнщайн: „Теориите трябва да бъдат колкото е възмож­
но по-прости, но не повече.“ Когато една теория или един модел ви
 станат тягостни, спрете за малко и помислете за историята, която ле­
7
жи в основата им и която те трябва да изразят. Тази история трябва
да е смислена и конкретна. Ако не можете да изразите теорията с при- I
мер, значи не разбирате самата теория.
Микроикономика Икономическата теория е разделена на две части: микроикономическа I
и макроикономика и макроикономическа теория. Макроикономическата теория разглеж- I
да икономическото мислене от гледна точка на отделните хора и фир­
мите и на тази основа изгражда анализ на цялата икономика. Иска ]
дефинираме микроикономиката като наука за индивидуалния извор
и как този избор е повлиян от икономическите сили.
Микроикономиката изучава неща като ценовата политика на фир­
мите, решенията, които отделните домакинства вземат относно това 1
какво да купят, както и за начина, по който пазарите разпределят ре­
сурсите между алтернативни цели. Нашето обсъждане ма алтерпатии- |
ната цена и кривата на производствените възможности беше основано
на микроикономическата теория. От микроикономиката произхожда
и теорията за невидимата ръка.
Когато микроикономическият анализ се доизгради до анализ на ця­
лото общество, нещата стават доста сложни. Много икономисти се
опитват да ги опростят, като използват друг макроикономически под­
ход. Те разглеждат най-напред съвкупното или цялото и след това го
разчленяват на съставните му части. Казано просто: микроикономи­
ката анализира нещата от частното към общото, а макроикономнка-
та - от общото към частното.
Двата подхода зависят един от друг. В последно време при анализа
на макроикономически въпроси (инфлация, безработица, икономи­
чески цикли и икономически растеж) все повече като допълнителен се
използва микроикономическият подход. В наши дни много икономис­
ти дефинират макроикономиката като наука за инфлацията, безрабо­
тицата, икономическите цикли и икономическия растеж. Тук ще на­
правим компромис и ще дефинираме макроикономиката като пиука
за инфлацията, безработицата, икономическите цикли и икономи­
ческия растеж, разгледани предимно от общото към частното
съсредоточавайки се върху съвкупните зависимости между явлени­
ята и допълвайки този анализ с макроикономически прозрения.

ИКОНОМИЧЕСКИ За да разберем дали може да приложим икономическата теория па

ИНСТИТУЦИИ практика, трябва да познаваме икономическите институции. Иконо­
мическите институции са сложна комбинация от исторически обс то­
ятелства и икономическа, културна, социална и политическа принуда.
Икономическите институции са около нас и влияят на нашето еже­
дневие. Да разгледаме три икономически институции: училището,
корпорациите и културните норми. Училището, което посещавате,
определя вида на работата, която ще получите, корпорациите - какви
продукти ще намерите на пазара, а културните норми - какво разби­
рате под законна стопанска дейност. За да разберем същността на
икономическите институции, е необходима мъдростта на житейския
опит, съчетана със здрав разум, и всичко това комбинирано с желание
да вникнем в нещата, а не просто да ги приемем каквито са.
Понякога икономическите институции като че ли функционират по
начин, доста по-различен от този, който ни сочи икономическата те­
ория. Например според икономическата теория цените се определят

24
от търсенето и предлагането. Но познанията ни за икономическите
институции сочат, че цените се определят от т. нар. разходи плюс
надбавки (изчислявате производствените си разходи, умножавате по
1,4 или 1,5 и полученият резултат е цената, която определяте). Според
икономическата теория това, кого ще наемат на работа, зависи от тър­
сенето и предлагането, а според това, което знаем за икономическите
институции, решаваща роля имат връзките и познанствата, а не ико­
номическите сили.
Тези очевидни противоречия имат своите допълващи се обяснения.
Първо, икономическата теория се абстрахира от много неща, които
биха могли да обяснят различията. Второ, няма противоречие в това,
че икономическите принципи често скрито влияят върху вземаните
решения. Така например натискът на търсенето и предлагането опре­
деля колко да бъде надбавката в цената над производствените разхо­
ди. В този случай невидимото ръкостискане се направлява от невиди­
мата ръка. Във всички случаи, за да приложим икономическата теория
на практика (да усетим цялата стойност на икономическите прозре­
ния), е нужен усет към икономическите институции.

Крайната цел на настоящия курс е да представи вариантите на иконо­ ИКОНОМИЧЕСКА

мическа политика, които стоят пред съвременното общество. Напри­ ПОЛИТИКА
мер да ограничи ли правителството сливането между фирмите? Да
провежда ли политика на бюджетен дефицит? Да предприеме ли нещо
във връзка с търговския дефицит? Да намали ли данъците?
Не се спряхме па това досега, защото няма смисъл да се говори за
варианти на икономическа политика, ако не се познават до известна
степен икономическата терминология, икономическата теория и ико­
номическите институции.
Като придобиете известни познания за тях, ще сте в състояние да
обсъждате възможните варианти за разрешаване на икономическите
проблеми на съвременното общество.
Размишлявайки за икономическата политика, трябва да държим смет­ Обективен анализ на
ка за няколко неща. Най-важното е анализът на икономическата по­ икономи леската
литика да бъде обективен. Обективният анализ не казва: „Нещата би политика
трябвало да стоят ето така“, отразявайки по този начин целта, поста­
вена от автора на анализа. Това би било субективен анализ. Обектив­
ният анализ казва: „Стопанството функционира така и ако общество­
то (или отделната личност или фирмата, за която извършвате анализа)
иска да постигне определена цел, може да го направи, като постъпи по
този начин.“ Обективният анализ остава настрана от субективната
гледна точка или оценъчните съждения.
За да стане ясна разликата между субективния и обективния ана­
лиз, икономистите разделят науката икономика на три категории: по­
зитивна икономика, нормативна икономика и стопанско изкуство. По­
зитивната икономика е наука за това, какво представлява стопан­
ството и как то функционира. Тя отговаря на въпроси като: как работи
пазарът за свински шкембета, как ограниченията на цените влияят
върху пазарните сили? Тези въпроси попадат в сферата на икономи­
ческата теория. В нормативната икономика икономистите се опит­
ват да разберат какво обективно би било по-добро за обществото.
Нормативната икономика дава отговор на въпроси като: какво трябва
да бъде разпределението на дохода, каква трябва да бъде целта на
данъчната политика?

7^
 Стопанското изкуство свързва позитивната с нормативната ико­
номика. То е приложение на придобитите знания по позитивна иконо­
мика за постигане на целите, поставени от нормативната икономика,
и разглежда въпроси като: как да се постъпи, за да се постигне опре­
делено разпределение на дохода, като се има предвид начинът, по кой­
то функционира стопанството . Повечето дискусии върху икономи­
ческата политика спадат към стопанското изкуство.
Във всеки един от тези клонове на икономическата наука иконо­
мистите отделят собствените си оценъчни съждения от обективния
анализ, доколкото това е възможно.
Най-лесно е да се придържаме към обективността в позитивната
икономика, където просто се опитваме да разберем как функционира
стопанството. В позитивната икономика се работи с абстрактни мо­
дели. По-трудно е да бъдем обективни в нормативната икономика,
защото твърде лесно е да повярваме, че обществото е съгласно със
схващанията ни за това как то да бъде устроено.
Най-трудно е да бъде съхранена обективността в стопанското из­
куство, защото то въплъщава проблемите и на позитивната, и на нор­
мативната икономика, тъй като се отнася до това как да бъдат постиг­
нати определени нормативни цели при даден начин на функциониране
на стопанството. То прибавя обаче и други проблеми. Съществуват
неикономически сили, които влияят върху икономическата политика.
Следователно за да се прилага ма практика стопанското изкуство,
трябва да се прецени как действат тези сили. Преценките вероятно ще
изразяват собствените ни оценъчни съждения. Ето защо трябва осо­
бено да внимаваме да бъдем колкото е възможно по-обективни при
прилагането на стопанското изкуство.
Икономическа Разсъждавайки върху вариантите на икономическа политика, от които
политика и невидими обществото може да избира, бързо ще открием, че изборът зависи ле
сили само от икономическата теория. Трябва да се държи сметка за исто­
рическите прецеденти, за социалните и културните, както и за поли­
тическите сили.
В икономиката съсредоточаваме анализа върху невидимата ръка.
Голяма част от икономическата теория е посветена на въпроса, как би
функционирала икономиката, ако невидимата ръка беше единствена­
та, оказваща въздействие сила. Когато прилагаме теорията в практи­
ката и икономическата политика, трябва да държим сметка и за дру­
гите невидими сили.
Много икономисти например ще се съгласят, че намаляването или
премахването на митата (данъците върху вноса) и на квотите (коли­
чествените ограничения върху вноса) е разумно от икономическа
гледна точка. Те горещо съветват правителствата да следват полити­
ка на свободна търговия. Следват ли правителствата такава полити­
ка? Почти без изключение, не. Невидимата стъпка - политиката, води
обществото в друга посока. Ако давате съвет на човек, който изработ­
ва политиката, е необходимо да изтъкнете, че тези други сили трябва
да бъдат отчетени и да посочите как те трябва (ако трябва) и може
(ако може) да бъдат съчетани с препоръките ви. *
*
Разграничението между тези три части е направено през 1896 г. от Джон Нснил
Кейнс и е въведено в съвременната икономическа наука от Милтъп Фрийдман и Ро­
бърт Липси през 50-те години на нашия век. Последните обаче принизяват значени­
ето на стопанското изкуство, което Кейнс разглежда като определящо за разбиране
па ролята на икономистите при определяне па икономическата политика.

26
Още хиляди леща могат да бъдат казани като въведение в икономи­ ЗАКЛЮЧЕН MI
ката, но едно въведение трябва да си остане въведение. Настоящата
глава би трябвало:
1) Да ви е запознала с икономическия начин на мислене.
2) Да е направила преглед на съдържанието на учебника.
3) Да ви е дала представа за подхода и стила на писане на автора.
ОБОБЩЕНИЕ

• Да се учи икономика, означава да се изучат икономи­
ческата терминология, икономическите прозрения,
икономическите институции, вариантите на икономи­
ческа политика, икономическият начин ма мислене.
• Икономическият начин на мислене разглежда всички
въпроси в една рамка - тази па разходите и ползите.
Ако ползите от извършването па дадено нещо над­
хвърлят разходите, заемете се с него; ако разходите
надхвърлят ползите, не се заемайте.
• БОН олицетворява понятието алтернативна цена.
• Често икономическите решения могат да се вземат въз
основа на сравнение между пределните разходи и пре­
делните ползи.
Кривата на производствените възможности о пикч
ворява понятието алтернативна цена.
Икономическата реалност се управлява и насочва ог
три невидими сили: невидимата ръка. невидима та
стъпка и невидимото ръкостискане.
Икономическата наука се разделя на позитивна ико­
номика, нормативна икономика и с топанско изкуси гю. Í
Икономическата наука се подразделя па микроико-
момика и макроикономика.

Глава2
ТЪРСЕНЕ И ПРЕДЛАГАНЕ
Научете един папагал да качва търсене и
предлагаме и имате готов икономист.
Томас Карлайл
Търсене и предлагане. Търсене и предлагане. Търсене и предлагане.
Премислете внимателно този израз, вкусете го като хубаво вино. Тър­
сене и предлагане са най-често използваните думи в икономическата
наука. При това с основание. Те са отговор на всеки икономически
въпрос. Опитайте:
• Защо беконът и портокалите са толкова скъпи тази година?
Поради търсенето и предлагането.
• Защо падат лихвените проценти?
Поради търсенето и предлагането.
• Защо вече не мога да си намеря свестни вълнени чорапи?
Поради търсенето и предлагането.
Важността на взаимодействието между търсенето и предлагането
естествено предполага, че всеки курс по икономика трябва да започне
с изучаването им. Ето защо тази глава ще ви въведе в търсенето и
предлагането. Ако я прочетете внимателно, вие ще се превърнете от
студент в начинаещ икономист.
ТЪРСЕНЕ
Поетите и авторите на текстове на песни си позволяват литературни
волности. Припомнете си например класическото парче на „Ролинг
Стоунс“ „Ме можеш винаги да получиш това, което искаш“. Дали е
така, или не, зависи от това, какво се разбира под искам. Ако искам
означава „желая нещо достатъчно силно, за да направя необходимото
да го купя“, тогава на един пазар със свободни цени можете винаги
да купите онова, което искате. Причината: това, какво искате, зависи
от това, каква е цената. Ако обаче мислите, че искам означава просто
„желая нещо“, тогава на света има много неизпълнени желания, нап­
ример моето да имам скъпа кола. Искам да притежавам едно скъпо
ферари, мазерати или ламборджини, но трябва да призная, че пе съм
готов да направя необходимото, за да го притежавам. Ако наистина
толкова много исках да го имам, щях да заложа цялото си имущество,
щях да увелича дохода си, като работя двойно повече време, щях да
не купувам нищо друго и да се сдобия с колата. Не правя пито едно
от тези неща, да не говорим за всичките накуп, тъй че въпросът е дали
наистина толкова много желая колата. Разбира се, щях да я искам, ако
струваше 10 000 долара, но от действията ми става ясно, че за 190 000
долара аз всъщност не я искам. Ако искам означава „желая тъй силно
28
■
нещо, че съм готов да направя необходимото, за да го купя“, вие ви­
наги можете да получите каквото искате. Готовността ви да платите
цената му е единственият начин да се разбере дали наистина го иска­
те. Това, което искате при ниска цена, се различава от онова, което
желаете при висока цена.
Цените са инструмент, с който невидимата ръка - пазарът, съгла­
сува желанията па хората и определя колко от тях са готови да купят
- до каква степен те наистина го желаят. Когато стоките са недоста­
тъчно, пазарът намалява апетита на хората към тези недостатъчно на
брой стоки; с покачването па цените на тези стоки все по-малко от тях
се купуват. Когато са в изобилие, цената им спада и хората започват
да искат повече от тях. Невидимата ръка се грижи това, което хората
искат (и са готови да направят необходимото, за да го имат), да отго­
варя на онова, което им е на разположение. По този начин невидимата
ръка съгласува потребностите им. И докато невинаги можеш да по­
лучиш каквото искаш на ниска цена, на определена цена - може би
твърде висока - винаги можеш. Не е изненадващо, че „Роулинг
Стоунс“ са избрали другата дефиниция на искам; едва ли парчето им
щеше да се превърне в хит, ако бяха поставили и необходимата уго­
ворка. Не върви да се танцува на „Не можеш винаги да получаваш
това, което искаш, па цената, на която искаш.“
Това, което прави уговорката необходима, е законът за търсенето: Закон за търсенето
Търсенето па една стока е толкова по-голлмо, колкото по-ниска
е нейната цена при непроменени други условия.
Или:
Търсенето на една стока е толкова по-малко, колкото по-висока
е нейната цена при непроменени други условия.
Този закон определя способността на невидимата ръка да съгласу­
ва желанията на хората: с промяната на цените хората променят ко­
личеството, което са готови да купят от дадена стока.
За да бъде ясен смисълът на закона за търсенето, икономистите
правят разлика между понятията търсене и търсено количество.
Търсенето се отнася до схемата, показваща различните количест­
ва от дадена стока, които ще бъдат закупени при различни цени.
Търсено количество означава конкретно количество, което ще се
търси при конкретна цена.
Графично търсенето се изразява с цялата крива на търсенето, ко­
ято показва колко от дадена стока ще бъде купено при различни цени.
Търсеното количество е точка от кривата на търсенето. Ето защо ко­
гато икономистите говорят за движение по кривата на търсенето, те
всъщност имат предвид промените в търсеното количество.
Фиг. 2.1 показва една крива на търсенето. Графично изразен, зако­
нът на търсенето гласи, че между търсеното количество от дадена
стока и нейната цена съществува обратна зависимост при непроме­
нени други условия. С покачването на цената търсеното количество
намалява. Както виждате на фиг. 2.1, между цената и количеството
има обратна зависимост и затова кривата на търсенето се спуска на­
долу отляво надясно.
29
 7

Фигура 2.1: Примерна крика на търсенето

Законът за търсенето гласи, че между търсеното количес­
тво от дадена стока и нейната цена съществува обратна
зависимост. С покачването па цената на стоката търсено­
то количество спада.
цена

D
0
търсено количество (за единица време)

По-късно ще кажем много повече за психологическата основа, вър­

ху която почива законът за търсенето. Засега само ще се опитаме да
докажем верността му с едно самонаблюдение. Представете си нещо,
което наистина искате, но което не е по вашия джоб. Ако цената падне
наполовина, вие, както и други потребители, ще можете да си купите
повече от него. Търсеното количество се увеличава със спадането на
цената.

При непроменени други условия. Забележете, че във формулиров­

ката па закона за търсенето е поставена уговорката „при непромене­
ни други условия“ . Тези допълнителни думи са особено важни. Но
какво означава „непроменени други условия“? Нека в един период от
две години цената на колите се покачва, както се покачва и броят на
продадените коли. На пръв поглед това, изглежда, нарушава закона
за търсенето, понеже броят па продадените коли би трябвало да на­
малее в отговор на покачването на цената. Ако разгледаме по-внима­
телно данните, ще видим, че се е променил един трети фактор: дохо­
дите на хората са нараснали като цяло. С покачването на дохода хо­
рата купуват повече леки коли и така увеличават търсенето им.
Повишаването на цената действа според закона за търсенето - на­
малява броят па купените коли. Но в този случай доходът не остава
същият. Доходът расте. Това увеличава търсенето на коли. Това уве­
личаване на търсенето превишава намаляването в търсеното количе­
ство - пряк резултат от покачването на цената, и в крайна сметка се
продават повече коли. Ако искаме да изследваме само ефекта от про­
мяната на цената - т.е. това, за което се отнася законът за търсенето,
- трябва да смятаме дохода за непроменен, докато правим изследва­
нето. Ето защо уговорката „при непроменени други условия“ е важна
част от закона за търсенето.
Количеството от една стока, което някой иска да купи, зависи от
много други фактори освен от цената. Такива са индивидуалният вкус,
цените на другите стоки и дори времето. Ако трябва теоретично да
проучим как повишаването на цената на дадена стока се отразява вър­
ху търсеното количество от тази стока, тези много други фактори
трябва да останат непроменени. На практика не е възможно да запа­
зим всички останали фактори непроменени. Затова бъдете предпазли­
ви, когато казвате, че с покачването на цената търсеното количество
намалява. Вероятно то може да намалее, но винаги може и нещо друго
освен цената да се е променило.
*
При непроменени други условия е превод на латинската фраза ceteris paribus.

30
 Икономистите признават, че на търсенето оказват влияние и много
други неща освен цената. Те наричат тези други неща изместващи
фактори на търсенето. Изместващ фактор е този, който наред с це­
ната на стоката влияе върху търсеното количество. Ето някои важни
изместващи фактори:
1. Доходът на обществото.
2. Цените на другите стоки.
3. Вкусовете на хората.
Макар че не оспорват значението на тези изместващи фактори, ико­
номистите смятат, че пито един от тях не оказва толкова постоянно
влияние върху търсеното количество, както цената на конкретната
стока. Поради тази причина, когато се опитват да разберат света око­
ло пас, те съсредоточават вниманието си преди всичко върху цената
и в центъра на своя анализ поставят закона за търсенето.
Относителна цена. Втората уговорка при закона за търсенето е, че
той се отнася за относителна цена. Относителната цена на една стока
е цената на тази стока, сравнена с цената на друга стока или група
стоки. Например ако цената па един компактдиск е 11 долара, а цената
ма една ябълка е 50 цента, относителната цена на компактдисковете
в сравнение с цената на ябълките е 11 долара/50 цента = 22. С други
думи, можете да си купите 22 ябълки за един компактдиск или един
компактдиск за 22 ябълки.
Всъщност цената, която плащаме за стоките, които купуваме, се
нарича парична цена. Не казваме, че един компактдиск струва 22
ябълки, а I 1 долара. Но не се подвеждайте. Тези 11 долара може да
не изглеждат като относителна цена, но всъщност са. Те представля­
ват цената на компактдиска, сравнена с една средна цена за всички
останали стоки. Тази средна цена за всички останали стоки е цената
на парите. Какво представлява цената на парите? Цената па парите е
това, което плащате за парите, а повечето хора за един долар ще пла­
тят един долар, т.е. цената на един долар е един долар. Паричната цена
11 долара означава, че можете да размените един компактдиск срещу
11 банкноти от един долар.
Парите са желани не заради самите тях. Искате да имате банкноти
само защото срещу тях можете да получите нещо друго. Освен това
подсъзнателно имате добра представа за това, какво друго бихте мог­
ли да направите с тези 1 1 долара - каква е алтернативната цена на
това да ги похарчите за един компактдиск. За 11 долара можете да си
купите например 3 големи хамбургера, двойна порция пържени кар­
тофи и ваиилов шейк. Алтернативната цена па покупката на компакт­
диска е този голям поднос с храна. Затова паричната цена на една
стока представлява цената на тази стока, съотнесена към цените на
всички други стоки.
За кратки периоди от време алтернативната цена на 1 долар не се
променя. За един по-дълъг период от време обаче поради инфлацията
паричните цени не се покриват с относителните цени. Да приемем, че
паричните цени (включително и вашата заплата) са се увеличили
средно с 10% (в такъв случай икономистите казват, че равнището на
цените се е покачило с 10%). Да приемем, че паричната цена на един
компактдиск се покачва с 2%. Покачила ли се е или е спаднала отно­
сителната цена на компактдисковете? След като средната парична
цена се е повишила с 10%, а паричната цена на компактдиска с 2%,
относителната цена на компактдисковете е паднала с 8%. Съгласно
 закона за търсенето търсеното количество компактдискове ще се уве­
личи, тъй като относителната им цена е паднала въпреки покачването
в паричната цена.
Използването на парични цени улеснява живота на обществото, но
утежнява живота на студентите по икономика, които трябва да запом­
нят, че макар цената на една стока да е абсолютно число, в действи­
телност тя е относителна.
Подчертаваме факта, че законът за търсенето се отнася до относи­
телната цена, именно защото действията му се обясняват с възмож­
ността потребителите да заместват една стока с друга. Ако относи­
телната цена на една стока се повиши, някои хора я заместват с друга,
чиято относителна цена е намаляла. Например ако паричната цена на
компактдисковете се покачи, а паричната цена на магнетофонната
лента не, хората ще заместят компактдисковете с магнетофонни ленти.
Таблица на търсенето Както подчертахме в глава 1 , въведението в икономиката до голяма
степен е графичен анализ - изразяване на идеите посредством графи­
ки и обяснението им с думи. Ето защо нека продължим с графичното
представяне на кривата на търсенето. Разгледайте таблицата на тър­
сенето, която описва търсенето на Алис на видеокасети под наем
(табл. 2 .1 ).
В този пример става дума за търсене на видеокасети за временно
ползване. При цена 2 долара Алис би вземала по 6 касети на седмица.
Трябва да отбележим няколко важни неща относно зависимостта
между броя на касетите, които Алис взема, и наема за тяхното полз­
ване. На първо място, тази зависимост следва закона на търсенето: с
повишаване цената на наема търсеното количество намалява. На вто­
ро място, търсеното количество е конкретно зададено във времето: в
този случай броят на наетите касети се отнася за период от една сед­
мица, а не за един ден, час или година. Без времевата определеност
таблицата не би ни носила никаква полезна информация. Да наемеш
9 касети за една година, е съвсем различно от това, да ги наемеш за
една седмица. На трето място, касетите, които Алис наема, са взаи­
мозаменяеми - т.е. деветата касета не се различава съществено от
първата или третата или от която и да е от другите касети.

Ред Цена Количество взети под

6,00 -
(долари) наем касети (на седмица)
5,00. А 0,50 9
В 1,00 8
цена(долари)

4.00- - - д
3,50 ■ С 2,00 6
3.00 п О 3,00 4
Е 4,00 2
2.00 с
Таблица 2.1: Таблица на търсенето
1.00- '■ 'V търсене
0,50 • -\ж" на касети
0- _1_ I 'м
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13
количество взети под наем касети
(на седмица)

Фигура 2.2: От таблица на търсенето към крива на търсенето

Всеки ред в табл. 2.1 отговаря на точка от кривата. Например точка А от кривата представлява ред А в таблицата: Алис
търси да наеме 9 видеокасети при цена 50 цента. Кривата на търсенето се построява, като се нанесат всички точки ог
таблицата на търсенето и след това се съединят, за да се получи непрекъсната линия.

32
 Понятието взаимозаменяеми стоки създава на икономистите зна­
чителни проблеми по отношение на схемите на търсенето в реалния
живот, тъй като в действителност качеството на стоките често е раз­
лично. Едип розов фолксваген е съвсем различен от един сив астън
мартин, въпреки че и двете стоки представляват леки автомобили. За
щастие в учебниците взаимозаменяемите стоки създават малко проб­
леми, тъй като авторите могат да си изберат примерите. Те просто
избягват примери, които могат да повдигнат сериозни проблеми във
връзка с качеството. В реалния живот икономистите отделят много
време, за да съобразят анализите си с различията в качеството па сто­
ките.
Още две неща, които вече са ви познати. На четвърто място, цена­
та, която имаме предвид в таблицата, е относителна цена, независимо
че е изразена като парична. Пето, приема се, че всички останали ус­
ловия са непроменени.
На фиг. 2.2 са преобразувани данните от табл. 2. 1 във вид на графика. От таблица на
Най-напред е нанесена точка А (количество 9, цена 0,50 долара) с ко­ търсенето към крива
ординати (9, 0,50). След това но същия начин намираме точки в, С, О на търсенето
и Е и ги свързваме с непрекъсната линия. Получаваме кривата на тър­
сенето, която графично изразява същата информация, както таблица­
та на търсенето. Забележете, че кривата на търсенето се спуска надо­
лу (отляво надясно) и показва, че в нашия пример е в сила законът на
търсенето. Когато една крива се спуска надолу отляво надясно, каз­
ваме, че съществува обратна зависимост между цената и търсеното
количество.
Кривата на търсенето показва максималната цена, която човек ще
плати за различните количества от дадена стока; той с удоволствие
би платил по-малко. Например ако някой предложи на Алис да наеме
6 касети при цена 1 долара за всяка (точка Т7), ще приеме ли тя? Раз­
бира се, Алис ще плати всяка цена, която попада в защрихованата
област отляво па кривата на търсенето. Но ако някой й предложи да
наеме тези 6 касети за 3,50 долара всяка (точка О), тя няма да приеме
предложението. При наем от 3,50 долара тя ще вземе под наем три
касети.
Обикновено икономистите говорят за криви на пазарното търсене, а Криви на
нс за криви па индивидуалното търсене. Кривата на пазарното тър­ и нди в иду ално то
сене е сбор от всички криви на индивидуалното търсене. Повечето и пазарното търсене
фирми се интересуват именно от кривите на пазарното търсене, не от
това, дали лицето А или Б купува тяхната стока, а от това, дали някой
купува стоката им.
Полезно графично упражнение е да съберем индивидуалните криви
на търсенето и така да получим кривата на пазарното търсене. Това е
показано на фиг. 2.3. Приемаме, че пазарът се състои от трима купу­
вачи: Алис, Брус и Кати, чнито таблици на търсенето са дадени (табл.
2.1). Таблиците на търсенето па Алис и Брус са подобни на тези, ко­
ито разгледахме по-горе. При цена 3 долара Алис ще наеме 4 касети,
а при цена 2 долара - 6 касети. Кати е човек на принципа „всичко или
нищо“. Тя наема една касета, стига цената да е равна или по-ниска от
1 долар; в противен случай не наема никакви касети. Ако начертаете
кривата на търсенето на Кати, тя ще бъде вертикална линия. Незави­
симо от това законът на търсенето е в сила: с увеличаването на цената
търсеното количество намалява.

33
 търсено количество касети под наем
(ма седмица)
(и) (б)

Фигура 2.3 (а, б): От индмпидуалното търсене към кривата на пазарното търсене
Таблица (а) показна схемите ма търсенето на Алис, Брус и Кати. Заедно те съставляват пазарът за видеокасети под
наем. Тяхното съвкупно търсено количество (пазарното търсене) видеокасети под наем при всяка цена е дадено в пос­
ледната колона. Кривите на търсенето па Алис, Брус и Кати могат да се съберат, за да се получи кривата па цялото
търсене на пазара (б). Например при цена 2 долара Кати търси 0, Брус - 3, а Алис - 6. т.е. пазарното търсене е 9 (точка

Количеството, търсено от всеки потребител, е изброено във втора­

та, третата и четвъртата колона на фиг. 2.3 а. В последната колона е
дадено общото търсене на пазара; всяко перо е сбор от перата в съ­
ответните колони. Например при цена 3 долара (ред А) Алис търси да
наеме 4 касети, Брус - една, а Кати - пито една, т.е. общото търсене
на пазара е 5 касети.
На фиг. 2.3 6 са начертани трите криви на търсенето: на Алис, Брус
и Кати. Пазарната или общата крива на търсенето е сбор по хоризон­
тала на индивидуалните криви. За да се убедите, че това е така, забе­
лежете, че ако съберем търсеното количество при цена 1 долар от
Алис - 8 , от Брус - 5, и от Кати - I (ред В), ще получим 14, което
представлява точка В от кривата на пазарното търсене. Може да на­
правим същото за всяка цена. Или може просто да съберем индиви­
дуалните търсени количества, преди да начертаем графиката (вж. по­
следната колона на таблицата), и след това да представим графично
общите стойности на общото търсене на пазара.
На практика, разбира се, фирмите не измерват кривите на индиви­
дуалното търсене и не ги събират по този начин. Вместо това те пра­
вят оценки на общото търсене. И все пак събирането на криви на ин­
дивидуалното търсене е полезно упражнение, тъй като то показва кри­
вата на пазарното търсене като сбор (сбор по хоризонтала на графи­
чен език) на кривите на индивидуалното търсене и дава ясна
представа, откъде се получават кривите на пазарното търсене. Тя по­
казва също така, че дори отделните хора да не откликват на малки
промени в цената, кривата на пазарното търсене пак може да бъде
34
гладка и спускаща се надолу. Причината е, че когато става въпрос за
пазара, законът за търсенето се основава на две явления:
1. При по-ниски цени потребителите купуват повече.
2. При по-ниски цени на пазара се появяват нови потребители (ня­
кои като Кати на принципа „всичко или нищо“).
Тези две явления са същността на закона за търсенето и поради тях
кривата на пазарното търсене се спуска надолу.
Както беше подчертано по-горе, кривите на търсенето се основават Изместваме на
на допускането, че останалите фактори остават непроменени, т.е. при­ търсенето и движение
емаме, че кривата на търсенето се спуска надолу заради цената на по дадена крива на
търсенето
стоката, а не заради изместващите фактори. Необходима ни е малко
терминология, за да разграничим действието на цената от действието
на изместващите фактори.
Ако търсеното количество е повлияно само от цената, говорим за
промяна в търсеното количество. Понеже кривата на търсенето ни по­
казва колко се търси при различни цени, всяка промяна в търсеното
количество се представя графично чрез движение по кривата иа
търсенето. Ако търсеното количество е повлияно от някакъв измест­
ващ фактор, казваме, че има изместване на търсенето. Тъй като
една промяна в изместващ фактор променя количеството, което ще
бъде купено при всяка от различните цепи, промяната в търсенето
означава, че цялата крива на търсенето се измества или надясно, или
наляво. Следователно промяната в изместващия фактор води до из­
местване на търсенето; промяната в цената води до движение по кри­
вата на търсенето. Разграничаването между изместването на търсе­
нето и движението по кривата на търсенето е важно, но трудно; ето
защо полезно е да различим графично двата типа, както е показано на
фиг. 2.4.
Фиг. 2.4 а показва ефекта от промяната в цената на касетите от 3,50
на 2,0 долара. Точка А (търсено количество 3, цена 3,50 долара) е
началната точка. Когато цената падне на 2 долара и търсеното коли­
чество скочи от 3 на 9, ние се придвижваме по кривата на търсенето
до точка В. Обърнете внимание, че кривата на търсенето £>о е предва­
рително начертана, за да илюстрира въздействието на цената върху
търсеното количество.
Сега да приемем, че цената остава 3,50 долара, но нараства дохо­
дът и с нарастването му търсеното количество скача на 5 касети. Така
при цена 3,50 долара ще бъдат наети вече 5, а не 3 касети. Това е
представено от точка С на фиг. 2.4 б. Щом доходът води до покачване
в търсеното количество при цена 3,50 долара, той най-вероятно ще
доведе до покачване па търсеното количество при всички останали
цени. Кривата на търсенето няма да остане там, където беше, а ще се
измести до 0\, която се намира по-надясно от £>о. Поради промяната
в дохода се е изместила цялата крива на търсенето. Следователно про­
мяната на изместващ фактор довежда до изместване на търсенето.
За да видим дали сте разбрали това, да допуснем, че кварталното
кино реши да дава безплатни прожекции. Какво ще се случи с търсе­
нето на касети? Ако отговорът ви е, че ще има изместване на търсе­
нето - че цялата крива на търсенето ще се измести навътре, значи сте
го разбрали. За да сме сигурни, нека да опитаме с един последен при­
мер. Да кажем, че вкусовете са се променили: „креватните истории“
вече не се харесват за сметка на сериозните филми. Какво ще стане с

35
 количество взети под наем касети търсено количество касети под наем
(на седмица) (на седмица)
(а) (С>)

Фигура 2.4 ( а , б ) : Изместване в търсенето спрямо движението по кривата на търсенето

Промяната в цената предизвиква движение по кривата на търсенето. Например ако цената па видеокасетите под наем
е 3,50 долара, те се търсят 3 касети (точка А). Ако цената падне па 2 долара, търсеното количество касети ще бъде 9
(точка В). Следователно падането на цената води до движение по кривата на търсенето от точка А до точка В.
Изместване на търсенето (6): Промяната в някой изместващ фактор води до изместване на търсенето. Например
при цена 3,50 долара ще се търсят 3 касети (точка А). Но ако доходите се покачат, а цената остане същата, хората ще
искат да наемат 5 касети за 3,50 долара, вместо 3. Увеличението в дохода кара цялата крива на търсенето да се измес ти
навън от /)() до 0\.

търсенето на касети? Цялата крива на търсенето ще се измести още

по-навътре.
Разликата между изместване в търсенето и движение по кривата на
търсенето е много важна и заслужава специално внимание:
• Промяната в някой изместващ фактор води до изместване на тър­
сенето, т.е. до изместване на цялата крива на търсенето.
• Промяната в цената па дадена стока води до промяна в търсеното
количество, т.е. до движение но съществуващата крива на търсенето.

ПРЕДЛАГАНЕ В известен смисъл предлагането е огледален образ на търсенето. Хо­

рата владеят ресурсите, необходими за производството на стоки. Тези
суровини често се наричат фактори на производството. Предлага­
нето ма тези фактори па пазара от едни хора отразява огледално тър­
сенето на тези фактори от други хора. Например искате да си почива­
те, вместо да плевите градината си. Наемате някой да я оплеви: тър­
сите труд. Някой друг решава, че 6 1 1 предпочел по-висок доход, вместо
почивка: и ви предлага труда си. Вие заменяте пари срещу труд, а той

ШЕСТ НЕЩА, КОИТО ТРЯБВА ДА ПОМНИМ, КОГАТО РАЗГЛЕЖДАМЕ КРИВАТА НА ТЪРСЕНЕТО

• Кривата па търсенето следва закона за търсенето: когато
цената се качва, търсеното количество пада, и обратно.
• Количество то по хоризонталната ос с зададено във времето.
• Количествата са с едно и също качество.
• Цената по вертикалната ос с относителна цена.
• Приемаме, че всички останали условия са непроменени.
• Ефектът от промените в цената се представя с движение
по кривата на търсенето; ефектът върху търсенето па
другите фактори извън цената се представя с измества­
не па цялата крива па търсенето.

36
 предлагане па
производс твени стоки
►пазар на стоки

търсене па непроизводствени стоки предлагане па

търсене па производствени стоки непроизводствени
стоки
:,д
домакинства *
... (потребленнс-У .
•*$>*•.•&<1Ц—'■

предлагане па фактори на гьрсснс па фактори па

производство от домакинствата пазарни фактори на производството производство от фирмите

Фигура 2.5: Преобразуване на факторите на производство в потребителски стоки

Предлагането означава количествата, които ще бъдат купени при различни цени. Когато имаме проста размяна на
стоки, и предлагането, и търсенето идват от домакинствата. Едно домакинство предлага стоката, друго домакинство
търси стоката.
При производствените стоки процесът на предлагане е по-сложсп. Домакинствата предлагат фактори на производ­
ството; фирмите търсят тези фактори и ги използват за производството на стоки, които след това се предлагат па
домакинствата.

- труд срещу пари. В този случай предлагането е огледалният образ

на търсенето.
За голям брой стоки обаче процесът на предлагане е по-сложен от
търсенето. Както показва фиг. 2.5, при голям брой стоки има едно
междинно стъпало в предлагането. Индивидите предлагат на фирмите
фактори на производство. Фирмите са организации на хора, образу­
вани с цел да превръщат факторите па производство в потребителски
стоки. Тези фирми превръщат факторите в производствени стоки и ги
предлагат. Предлагането на произведените стоки зависи не само от
решението на хората да предлагат фактори ма производство, но също
така и от способността на фирмите да произвеждат, т.е. да превръщат
тези фактори на производство в потребителски стоки. Ето защо ана­
лизът на предлагането на производствени стоки се състои от две час­
ти; анализ на предлагането на фактори на производство на фирмите
и анализ на това, защо фирмите преобразуват тези фактори на произ­
водство в стоки за потребление.
При предлагането е налице същото разграничение, което срещнахме Закон за предлагането
и при търсенето. Предлагането се отнася до различните количества,
които се предлагат за продажба при различни цени. Предлагано ко­
личество означава конкретно количество, което се предлага за про­
дажба при конкретна цена.
Законът за предлагането, който съответства на закона за търсене­
то, гласи, че предлаганото количество отдадена стока е растяща функ­
ция на цената на тази стока при непроменени други условия. •
Закон за предлагането: колкото по-висока е цената па една сто­
ка, толкова повече от пея се предлага на пазара при непроменени
други условия.
Или;
Колкото по-ниска е цената на една стока, толкова по-малко от
нея се предлага на пазара при непроменени други условия.

37
 5 Фигура 2.6: Крива на предлагането
Кривата на предлагането изобразява графично закона
за предлагането, който гласи, че между предлаганото
цена

количество от дадена стока и нейната цена е налице

права зависимост при непроменени други условия.
Кривата на предлагането е с наклон нагоре.

Цената регулира предлаганото количество, точно както регулира

и търсеното количество. Подобно на закона за търсенето, и законът
за предлагането е основен принцип, който дава възможност на неви­
димата ръка (на пазара) да съгласува действията на хората.
За термините предлагане и предлагано количество важи същото
графично разграничение, както за търсене и търсено количество.
При графичното представяме предлагане означава цялата крива на
предлагането, тъй като кривата на предлагането ни показва колко от
дадена стока ще бъде предложено за продажба при различни цени.
Предлагано количество означава точка от кривата на предлагането.
Ако говорим за движение по кривата на предлагането, всъщност става
дума за промени в предлаганото количество. Фиг. 2.6 показва една
крива на предлагането. Забележете, че тя има наклон нагоре, поглед­
нато отляво надясно.
Защо законът за предлагането има този вид? Когато цената на една
стока се покачи, хората и фирмите могат така да организират дейност­
та си, че да предложат на пазара повече от тази стока, като я произ­
веждат в по-големи количества за сметка на други стоки. Същата пси­
хологическа нагласа на хората, която лежи в основата на закона на
търсенето - да искат повече срещу по-малко, - лежи и в основата ira
закона за предлагането. Хората и фирмите искат да получат възможно
най-висока цена за възможно най-малко количество, което предлагат.
При фирмите има и второ обяснение на закона за предлагането.
Ако приемем, че разходите на фирмите са фиксирани, една по-висока
цена означава по-голяма печалба- разликата между приходите и раз­
ходите на една фирма. В стремеж към по-висока печалба фирмите
увеличават производството, когато се покачва цената, а тъкмо това и
гласи законът за предлагането.
При непроменени други условия. Както и при закона за търсенето,
първата уговорка на закона за предлагането е, че останалите условия
са непроменени. Т.е. ако цената на пшеницата се покачи, а предлага­
ното количество спадне, вие иде се запитате какво друго се е проме­
нило - може би продължителната суша е довела до спадане в предла­
ганото количество. Разсъжденията ви ще следват този ход: ако няма­
ше суша, предлаганото количество щеше да нарасне в отговор на по­
качването на цената, но понеже е имало суша, предлагането е
спаднало и това предизвиква покачването на цените.
Както законът за търсенето, така и законът за предлагането дават
отговор на въпроса на икономистите: какво става с предлаганото ко­
личество, ако се покачи цената? Ако на пръв поглед изглежда, че за­
конът е нарушен, икономистите търсят някаква друга променлива ве­
личина, която е оказала влияние. Както беше и при търсенето, тези
други променливи се наричат изместващи фактори.

38
 ПРЕДЛАГАНЕ, ПРОИЗВОДСТВО И ПЕЧАЛБА

Много стоки трябва да бъдат произвеждани - т.с. трябва
да бъдат преобразувани физически, преди да добият же­
лания вид. Производството е сложно нещо и изисква от­
делно разглеждане, преди да бъде включено в нашия ана­
лиз. В т. нар. валрасианска икономика, наречена така по
името ма известния швейцарски икономист Леон Валрас,
проблемът за производството съзнателно е оставен на­
страни, а анализът е посветен на икономиката на търго­
вията. Това е важно да се знае, тъй като именно валра-
сианската икономика дава основата за анализ на търсе­
нето и предлагането. Хората имат някакви стоки, с които
търгуват; при едни цени продават, при други (по-ниски)
купуват. Тъкмо в този смисъл предлагането е огледален
образ па търсенето.
Лесно може да видим, че предлагането е огледален
образ на търсенето, ако си представим предлагането ка­
то работно време. Когато говорим за з руд, казваме, че
предлагаме работни часове срещу 6 долара/час. Но съ­
щото това предлагане на труд може да се разглежда и
като търсене па свободно време. Ако при 6 долара/час
решите да работите 8 часа на ден, това означава веднага,
че запазвате 16 часа за себе си (24 часа в денонощието
без 8 часа труд). Ако говорим от гледна точка на свобод­
ното време - става дума за търсене па свободно време;
ако говорим за труд - става дума за предлагането му.
Едното е просто огледален образ на другото.
Едип друг подход към икономиката се нарича Мар-
шалова икономика, но името на известния английски
икономист Алфред Маршал. Маршаловата икономика
включва анализ на производството, който свързва разхо­
дите по производството с това, което фирмите искат да
продадат. Причината, поради която производството
трудно може да бъде включено в един анализ на предла­
гането, е в това, че при много производствени процеси
разходите за единица продукция намаляват с увеличава­
нето па производството. Например през 20-те години па
XX век Хенри Форд произвел повече коли от модел Т,
отколкото той или неговите конкуренти били произвели
общо до този момент. Като произвеждал повече, разхо­
дите за единица продукция падали и цената на колите съ­
що. Дори днес в много предприятия ще ви кажат, че ако
могат да увеличат търсенето на своята стока, разходите
за единица продукция и цената ще спаднат. Такива при­
мери не противоречат на закона за предлагането. Разхо­
дите за единица продукция падат поради характера на
производството. При промяна в характера на производ­
ството изкачващата се нагоре крива на предлагането ще
се измести.
Понякога учебниците оставят у студентите впечатле­
нието, че фирмите просто излизат на пазара, намират
кривите на търсенето и започват да предлагат. Това не е
реалистична картина на икономиката. Кривите па търсе­
нето не стоят, чакайки да бъдат забелязани от студенти­
те и фирмите. Производството на стоки и тяхното пред­
лагане неизбежно са свързани с риск и несигурност. Една
компания като „Джеперъл мотърс“ може да похарчи
един милиард долара за конструиране на нов вид авто­
мобил и чак тогава да разбере, че потребители те не го
харесват. Друга компания например е произвела автомо­
бил, който се харесва повече. В такъв случай „Джеперъл
мотърс“ претърпява огромна загуба.
Освен че могат да загубят, фирмите имат и потенци­
алната възможност да печелят от стоките, които прода­
ват. Когато цената на една стока остава висока в сравне­
ние със стойността на ресурсите, използвани за произ­
водството й, очакваната печалба е висока и повече про­
изводители са готови да поемат риска. Когато цената на
една стока е ниска в сравнение с производствени те раз­
ходи, по-малко на брой фирми поемат риска, тъй като
очакваната печалба е ниска. Така печалбата мотивира
предлагането в пазарната икономика.

Относителна цена. Втората уговорка е, че законът за предлагането

се отнася за относителната цена. Както законът за търсенето, така
и законът за предлагането се основават на възможността на хората и
фирмите да заместват производството на една стока с друга. Ако це­
ната на царевицата се покачи спрямо цената на пшеницата, фермерите
ще отглеждат по-малко пшеница и повече царевица. Ако и двете цени
скочат еднакво, относителната цена няма да се промени и няма да има
смисъл да заменяме едната стока с другата.

В началото на тази глава е дадена таблицата на търсенето на касети Таблица на

под наем (фиг. 2.2 а). Във фиг. 2.7 а, следвайки същия начин на раз- предлагането
съждение, съставяме таблица на предлагането за трима въображаеми
доставчици на касети Чарли, Бари и Ана. За всеки един от доставчи­
ците е валиден законът за предлагането: при покачване на цената -
предлага повече или поне толкова, колкото е предлагал при по-ниска­
та цена.
На фиг. 2.1 6 използваме данните от таблицата на предлагането (фиг. От таблица на
2.7 а) и построяваме кривата на предлагането на Ана. Например точка предлагането към
Са от тази крива отговаря на данните за Ана, ред С. Точка Са е с крива на предлагането
координати: цена 1 долар и количество 2. Забележете, че кривата на

39
 Ред Цена Предла­ Предла­ Предла­ Пазарно
(долари) гане па гаме па гаме па предлагаме
Ана Бари Чарли
А 0,00 0 0 0 0
В 0,50 1 0 0 1
С 1,00 2 1 0 3
D 1,50 3 2 0 5
Е 2,00 4 3 0 7
F 2,50 5 4 0 9
G 3,00 6 5 0 11
Н 3,50 7 5 2 14
1 4,00 8 5 2 15

количество предлагани касети

(па седмица)
(Г>)

Фигура 2.7 ( а , б ): От таблица па предлагането към крика на предлагането

Аналогично на пазарното търсене, пазарното предлагане се определя, като се съберат всички отделни доставчици при
дадена цена. Трима доставчици - Ана, Бари и Марли - образуват пазара на видеокасети (а). Общото предлагане на
пазара е сбор от индивидуалното предлагане па всеки от тримата.
Кривите па индивидуалното предлагане и кривата на пазарното предлагане са нанесени на графиката (6). Обърнете
внимание, че кривата па пазарното предлагане представлява сбор по хоризонтала па кривите па индивидуалното пред­
лагане.

предлагането на Ана е с наклон нагоре, което означава, че цената рас­

те с нарастване на количеството. Кривите на предлагането на Чарли
и Бари се получават по същия начин.
Кривата па предлагането изобразява минималните цени, които
един отделен продавач би приел за различни количества от дадена
стока. Доставчикът с удоволствие би приел и повече, като често търси
начин как да получи повече. Невидимата ръка па пазара пречи на до­
ставчиците да искат повече от пазарната цена. Ако доставчиците мо­
жеха да избегнат невидимата ръка на пазара и да поискат по-висока
цена, те с удоволствие биха го сторили. За тяхно съжаление и за щас­
тие на потребителите една по-висока цена поощрява други доставчи­
ци също да започнат да продават касети. Навлизането на тези пони
конкуренти на пазара поставя ограничения върху цената, която всеки
доставчик може да поиска.
Криви па Кривата на пазарното предлагане се извежда от кривите на индивнду-
индивидуалното и на алпото предлагане по съвсем същия начин, както кривата на търсене-
па зарноз о предлаг апе ТО за да подчертаем симетричността в логиката, да разгледаме трима
доставчици, подобни на тримата потребители. Ана ще достави 2 броя
на цена 1 долар; ако цената скочи на 2 долара, тя ще увеличи своето
предлагане па 4. Бари започва да предлага от цена 1 долар и при цена
3 долара предлага 5 броя - най-многото, което ще предложи, незави­
симо колко ще се покачи цената. Чарли предлага само 2 броя. При
цена 3,50 долара той ще предложи това количество; но по-високите
цени няма да го накарат да предложи повече.

40
 Събираме хоризонтално кривите на индивидуалното предлагане,
за да получим кривата на пазарното предлагане. На фиг. 2.7 а (по­
следна колона) събираме предлагането на Ана, Барп и Чарли и получа­
ваме кривата па пазарното предлагане, която е начертана на фиг. 2.7 б.
Забележете, че всяка точка на кривата отговаря на данните за всеки
конкретен ред. Например точка Н отговаря на цена 3,50 долара и ко­
личество 14.
Наклонът на кривата на пазарното предлагане се определя от два
различни фактора: от съществуващите доставчици, които предлагат
повече, и от нови доставчици, които излизат на пазара. Понякога съ­
ществуващите доставчици не са склонни да увеличават предлаганите
от тях количества в отговор на увеличаване на цените, но покачването
па цените често довежда па пазара съвсем нови доставчици. Например
повишаването на учителските заплати ще се отрази слабо върху ко­
личеството материал, което учителите преподават, но ще увеличи
броя на хората, които решават да станат учители.

Също както кривата на търсенето, кривата на предлагането може да Изместване на

се премести в резултат на изместващи фактори. Някои от най-важните предлагането и
изместващи фактори на предлагането са: изместване в
предлаганото
1. Промени в цените на ресурсите, използвани за производството количество
на дадена стока.
2. Промени в технологията..
3. Промени в очакванията на доставчиците.
4. Промени в данъците и субсидиите.
Всеки от тези фактори, взет поотделно, ще измести самата крива
на предлагане, докато промяната в цената само ще ни придвижи по
кривата на предлагането.
Както при търсенето, полезно упражнение е да построим графично
един пример за изместване на предлагането и да видим по какво то се
отличава от движението по кривата на предлагането. Ще направим
това на фиг. 2.8.
Фиг. 2.8 а показва ефекта от промяната в цената на касетите от 1,50
на 2,50 долара . Точка А (5; 1,50) е началната точка. По някаква при­
чина цената се покачва па 2,50 долара, а предлаганото количество до­
стига 9, което е показано с точка В. Поради увеличаването па цената
наблюдаваме придвижване по кривата на предлагането. Нека обаче
допуснем, че има подобрение в технологията. Усъвършенстван е ня­
какъв нов тип касета, който е по-евтин за производство в сравнение
със съществуващите касети. Такъв напредък в технологията ще из­
мести кривата на предлагането надясно. Защо? Защото намалява раз­
ходите за единица продукция и дава възможност на доставчиците да
предложат повече за продажба при всяка от различните цени. Подоб­
рението в технологията е показано във фиг. 2.8 6. Забележете, че ця­
лата крива се премества от 5о до У|, за да покаже, че за всяка цена
предлаганото количество е вече по-голямо. Например при цена 1,50
долара бяха предложени 5 касети; но след технологичното подобре­
ние при цена 1,50 вече ще се предлагат 7 касети. Същият принцип
важи за всяка цена.
Наблюдаваме ли често такива премествания на кривата на предла-
гаието? Да! Един добър пример са компютрите. През последните 30
години технологичните промени непрекъснато изместват кривата на
предлагането навън.

41
цена(долари)

количество предлагани касети количество предлагани касети

(па седмица) (на седмица)
(и) (б)

Фигура 2.8 (я, б ) \ Наместване на предлагането, сравнено с движението но кривата на предлагането

Движение по кривата па предлагането (а): промяната в цената па стоката води до движение по кривата па предлагане то.
Ако цената па касетите под наем е 1,50 долара, ще бъдат предложени 5 касети (точка А). Но ако цената на касети те под
наем се увеличи по някаква причина и стане 2,50 долара, доставчиците ще увеличат предлагането па У (точка В). Про­
мяната в цената води до движение по кривата на предлагането от точка А до точка В.
Изместване на предлагането (6): някой изместващ фактор води до преместване на кривата на предлагането. При
цена 1,50 долара ще бъдат предложени 5 касети (точка А). Ако се въведе някаква нова технология, която снижава
разходите по производството ма касетите, тогава доставчиците ще предлагат 7 касети при цена 1,50 долара (точка С).
Подобрената технология води до преместване па кривата па предлагането от So до Si.

Бихме могли до безкрайност да продължаваме с примерите, но

всичко дотук би трябвало да е изградило представа за факторите, ко­
ито изместват предлагането, и да е изяснило разликата между промя­
на в предлагането и промяна в количеството. Ето още веднъж накратко:
Изместване на предлагането: промяната на някой фактор, разли­
чен от цената - изместване на цялата крива на предлагането.
Движение но кривата на предлагането: промяната в предлагано­
то количество поради промяна в цената - преместване по кривата па
предлагането.

СЪЧЕТАНИЕТО НА Томас Карлайл, английският историк, който е нарекъл икономиката

ТЪРСЕНЕ И ПРЕДЛАГАНЕ „мрачната наука“, е и авторът на мотото на тази глава „Научете един
папагал да казва търсене и предлагане и имате готов икономист.“ В
глава 1 вероятно сте се убедили, че икономиката не е мрачна наука.

— ШЕСТ НЕЩА, КОИТО ТРЯБВА ДА ПОМНИМ, КОГАТО РАЗГЛЕЖДАМЕ КРИВАТА НА ПРЕДЛАГАНЕТО —

* Кривата на предлагането следва закона за предлагане­
то: когато цената се качва, предлаганото количество
нараства, и обратно.
* Количеството по хоризонталната ос е зададено във вре­
мето.
* Няма разлика в качеството па продуктите.
• Цената по вертикалната ос е относителна цена.
• Приемаме, че всичко останало не се променя.
• Ефектът от промените в цената се представя с движе­
ние по кривата на предлагането; ефектът иа дру! и фак­
тори върху предлагането се представя с изместване па
цялата крива па предлагането.

42
Фигура 2.9: Динамични закони на търсенето и предлагането
Динамичните закони на търсенето и предлагането показват какви
сили ще започнат да действат, когато предлаганото количество не е
равно на търсеното количество.

В останалата част от тази глава ще разберете, че търсенето и предла­

гането са наистина важни понятия в икономическата наука, но от па­
пагалите не стават добри икономисти. Ако студентите си мислят, че
като научат термините търсене и предлагане, са вече икономисти,
грешат. Тези термини са просто наименования на идеите, които се
крият зад търсенето и предлагането, а именно тези идеи са важните.
Важното в търсенето и предлагането не са самите наименования, а по
какъв начин си взаимодействат. Например какво става, ако предлага­
ното количество не е равно па търсенето? Икономиката става инте­
ресна и полезна наука едва когато започне да изяснява взаимодейст­
вието между търсене и предлагане.

Да вземем за пример един пазар, на който пито доставчиците, нито Първи динамичен закон
потребителите могат да се организират помежду си и на който цените за търсенето
се определят свободно. Икономистите имат отговор на въпроса: какво и предлагането
става, ако предлаганото количество не отговаря па търсеното коли­
чество? Ако предлаганото количество е по-голямо от търсеното (т.е.
има свръхпрсдлагане), някои доставчици няма да могат да продадат
цялата си стока. Всеки доставчик ще си мисли: „Боже, ако предложа
стока на малко по-ниска цена, аз ще бъда щастливецът, който ще си
продаде стоката; всеки друг ще закъса, понеже няма да я продаде.“
Но тъй като всички доставчици със стоки в излишък ще мислят по
този начин, цената на пазара ще спадне.
Обратното също е вярно. Нека вместо свръхпредлагане има свръх-
търсенс: търсеното количество е по-голямо от количеството, което
се предлага. Има повече потребители, които търсят стоката, отколко-
то доставчици, които продават. Какво е най-вероятно да дойде наум
на потребителите? Може би ще потърсят отдавна забравени приятели
и ще им кажат, че искат да си поприказват и между другото ще попи­
тат: „Не искате ли да продадете това...?“ Доставчиците ще бъдат до­
волни, че толкова стари приятели са се сетили за тях, но най-вероятно
също така ще открият връзката между свръхтърсенето и доброжела­
телството на своите „приятели“. За да се отърват от непрекъснато
звънящите телефони, те най-вероятно ще покачат цените. Обратното
се получава, когато има свръхпредлагане. Невероятно е колко любез­
ни стават доставчиците към потенциалните купувачи, когато има
свръхпредлагане.

43
 Тази тенденция на цените да се покачват, когато търсенето преви­
шава предлагането, и да падат, когато предлагането превишава тър­
сенето, е явление, което икономистите наричат първи динамичен за­
кон за търсенето и предлагането:
Когато търсеното количество е по-голямо от предлаганото, тен­
денцията е цените да се покачват; когато предлаганото количе­
ство е по-голлмо от търсеното, тенденцията е цените да падат.
Фиг. 2.9 илюстрира първия динамичен закон за търсенето и пред­
лагането със стрелките А. При свръхпредлагане те дърпат цената на­
долу; при свръхтърсснс тс избутват цената нагоре. Законът се нарича
динамичен, защого обяснява промени: обяснява как се променят це­
ните, а не какви ще бъдат.
В тори динамичен закон Колко силен щс бъде натискът върху цените в едната или в другата
за търсенето посока? Това вероятно също ще зависи от разликата между предлага­
и предлагането ното количество и търсеното количество. Колкото по-голяма е разли­
ката, толкова по-голям е натискът върху отделните хора да увеличат
или намалят цените. Ако сте продавач (доставчик) и всичките ви стари
приятели започнат да ви звънят (има голямо свръхтърсене), просто
ще оставите на телефонния си секретар следното съобщение: „Цената
се покачи с 200 или 300%. Ако все още искате да си поговорим за
добрите стари времена, не затваряйте. Ако не, всичко хубаво.“ Ако
обаче ви потърсят само двама-трима стари приятели (има само леко
свръхтърсене), вие вероятно само леко ще покачите цената. Или, ако
сте купувач (потребител) и има голямо свръхпредлагане, ще оставите
следното съобщение: „Ако се опитваш да ми продадеш нещо, знай, че
съм без пукната пара и не мога да ти платя това, което искаш.“
Вторият динамичен закон за търсенето и предлагането гласи:
Колкото е по-голяма разликата между предлаганото и търсено­
то количество, толкова по-силен е натискът върху цените да се
покачват (в случай на свръхтърсене) и да падат (в случай на
свръхпредлагане).
Вторият динамичен закон за търсенето и предлагането е показан с
по-малките стрелки В на фиг. 2.9. Тъй като разликата между предла­
ганото и търсеното количество е по-малка от преди, натискът не е
толкова силен.
Трети динамичен закон Тенденцията хората да променят цените ще съществува дотогава, до-
за търсенето като има разлика между предлаганото и търсеното количество. Про­
и предлагането мяната в цената обаче задейства законите за търсенето и предлагане­
то. С падането на цената се понижава предлаганото количество, тъй
като някои от доставчиците излизат от бизнеса (закон за предлагане­
то); а тъй като някои хора, които първоначално не са били заинтере­
совани от покупката на стоката, сега започват да си мислят: „При тази

Д И Н А М И Ч Н И ЗАКОНИ НА ТЪРСЕНЕТО И ПРЕДЛАГАНЕТО

1. Когато търсеното количество е по-голямо от предла­
ганото, тенденцията с цените да се покачват; когато
предлаганото количество е по-голямо от търсеното,
тенденцията е цените да падат.
2. Колкото е по-голяма разликата между предлаганото и
търсеното количество, толкова по-бързо цените ще се
покачват (ако има свръхтърсене) или падат (ако има
свръхпредлагане).
3. Когато предлаганото количество е равно па търсено то
количество, цените остават постоянни.

44
ниска цена, защо пък да не я купя“, търсеното количество се увеличава
(закон за търсенето). По същия начин, когато цената се повиши, пред­
лаганото количество ще се увеличи (закон за предлагането), а търсе­
ното количество ще се намали (закон за търсенето).
Винаги, когато предлаганото и търсеното количество не са равни,
тенденцията е към промяна на цените. Ако обаче предлаганото и тър­
сеното количество са равни, цената ще остане същата, защото никой
няма да има стимул да я променя. Това наблюдение ни отвежда до
третия динамичен закон за търсенето и предлагането:
Когато предлаганото количество е равно на търсеното, тенден­
цията е цените да се запазят.
Третият динамичен закон за търсенето и предлагането е предста­
вен с точка С на фиг. 2.9. В точка С няма натиск върху цената в пито
една от двете посоки.
На фиг. 2.10 са съчетани кривата на търсенето и кривата на предлага­ Г рафично съчетаване
нето на видеокасети и е показано действието на динамичните закони на търсенето
за търсенето и предлагането. Нека да видим какво ще се случи с це­ и предлагането
ната на касетите в следните четири случая:
а) когато цената е 3 долара;
б) когато цената е 2,50 долара;
в) когато цената е 1,50 долара;
г) когато цената е 2,25 долара.
а) Когато цената е 3 долара, предлаганото количество е 11, а търсеното
количество е само 5. Свръхпредлагането е 6. При цена 3 долара от­
делните потребители могат да купят всичко, което искат, но пове-
чето доставчици не могат да продадат всичко, което желаят; те ще
се задръстят с касетите, които биха искали да продадат. Доставчи­
ците ще са склонни да ги предложат на по-ниска цена, а потребите­
лите, като виждат, че има много доставчици на пазара, ще се пазарят
здраво за още по-ниска цена. Тези две сили ще оказват натиск върху
цената, както е показано със стрелките А на фиг. 2.10.

Фигура 2.10: Съчетаване на предлагане и търсене

Съчетаването на търсенето и предлагането ни разкрива
динамичните закони на търсенето и предлагането. Тези
закони показват какъв е натискът върху цената, когато
съществува свръхтърсеие (натискът върху цената е в
посока нагоре) или свръхпредлагапе (натискът е в посо­
ка надолу).
За да знаем как да прилагаме познанията си по ико­ 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 I 1 12 13 14 15 16
номика към действителността, е много важно да разбе­ количество предлагани и търсени касети
рем тези два вида натиск върху цената. (на седмица)

45
 б) Когато цената падне от 3 на 2,50 долара, натискът върху нея е
от същия вид, като в случай а); разликата е в това, че този натиск
е по-слаб, тъй като свръхпредлагането е по-малко. Незадоволе­
ните доставчици, които търсят начини да си продадат касетите,
не са толкова много. Г1о принцип скоростта, с която падат цени­
те, зависи от големината на разликата между предлаганото и
търсеното количество. Този малък натиск е показан със стрел­
ките В на фиг. 2.10.
в) Когато цената е 1,50 долара, ситуацията е обратната. Предлагано­
то количество е 5, а търсеното количество 1 1. Свръхтърсенето
е 6. Сега потребителите са тези, които не могат да получат онова,
което искат, и доставчиците могат да се пазарят. Натискът върху
цената ще бъде към увеличаване в посоката, означена със стрел­
ките С на фиг. 2.10.
г) При цена 2,25 долара има равновесие: предлаганото и търсеното
количество са равни. Доставчиците предлагат да продадат 8, а
потребителите искат да купят 8. Предлагането е равно на тър­
сенето и няма никакъв натиск върху цената нито да се покачва,
пито да пада. Тенденцията е цената да се запази същата. Това е
посочено като точка Е на фиг. 2.10.
Равновесие Понятието равновесие ще бъде използвано често по-нататък. Важно
е да се разбере какво е равновесие и какво не е. Самият термин идва
от физиката, от класическата механика. Когато казваме, че нещо е в
равновесие, това означава, че силите, които му въздействат взаимно,
се неутрализират. Например една книга върху масата е в равновесие,
защото силата, насочена нагоре, която упражнява масата върху кни­
гата, е равна на натиска надолу, който книгата упражнява с тежестта
си. При търсенето и предлагането равновесието означава, че натискът
за покачване на цената се уравновесява абсолютно от натиска в об­
ратната посока. Равновесна цена е цената, към която невидимата ръ­
ка насочва пазара. В истинския живот невидимата ръка, невидимата
стъпка и невидимото ръкостискане често действат в различни посоки
и с различна сила. Например:
• На селскостопанските пазари фермерите използват политически
натиск, за да получат по-високи цени, отколкото предполага рав­
новесното състояние. Обикновено те успяват и цените па сел­
скостопанските продукти се покачват над цената на равновесното
търсене/предлагане. И все пак законите на търсенето и предлага­
нето приемат, че няма политически натиск върху цените.
• На трудовата борса социалният натиск често неутрализира ико­
номическия натиск и не позволява на безработни хора да приемат
работа срещу по-писко заплащане в сравнение с това, което по­
лучават работещите в момента. По същия начин, когато има
стачка, социалният натиск не позволява на хората, които нямат
работа, да заемат местата на стачкуващите. Хората, които въп­
реки това заемат тези места, са наричани с най-различни обидни
думи като „стачкоизмеиници“, „негодници“, което никак не е
приятно. Един абстрактен модел на търсенето и предлагането
приема, че всеки, който иска да работи, ще стане стачкоизмениик.
• На стоковите пазари доставчиците се споразумяват да ограничат
достъпа на други доставчици. В САЩ те се стремят да накарат

46
 Конгреса да въведе мита и други ограничения. Също така те съз­
дават ценови стратегии, които да прогонят другите доставчици,
което би им позволило да поддържат цените си по-високи от рав­
новесното търсене/предлагане. Един „чист“ модел на търсенето
и предлагането не предполага наговаряне между доставчиците.
• На пазара на жилищата под наем потребителите често се орга­
низират политически и постигат контрол върху наемите - таван
на наемите за апартаменти, който се осъществява от правителс­
твото. Ето пример за това, как правителството може да оказва
натиск за понижаване на цената.
Ако социалните и политическите сили бяха включени в анализа, те
щяха да са източник на противодействие срещу динамичните сили на
търсенето и предлагането. Резултатът щеше да бъде едно изкуствено
равновесие с продължително свръхтърсене или свръхпредлагане. На
невидимата ръка, действаща по посока на равновесието между търсе­
нето и предлагането, ще попречат други невидими сили, действащи в
обратната посока.
Един формален политико-социално-икономически модел, включ­
ващ едновременно всички тези сили, би бил много сложен и иконо­
мистите все още работят по усъвършенстването му. Междувременно
в своите формални анализи те се съсредоточават върху един чист мо­
дел на търсенето и предлагането, в който действа само невидимата
ръка. Този модел позволява да се видят ясно икономическите сили в
действие. Когато обаче прилагат този чист модел на търсенето и
предлагането в живота, икономистите отчитат и ефекта на другите
сили.
По-долу ще се запознаем и с формалния модел (в който действат
само пазарните сили), и с неформалния модел (в който действат всич­
ки сили).
За да сме сигурни, чс разбирате добре графиките па търсенето и пред- Промени в търсенето и
лагането и сте в състояние да ги прилагате, нека да видим примерите предлагането

Фигура 2.11: Пример за изместил не на търсенето

Когато има нарастване па търсенето, върху цената се уп­
ражнява натиск в посока нагоре (кривата па търсенето се
измества нагоре). Ако има увеличение на търсенето от Dq
до 0|, количеството касети под наем, което се търси при
цена 2,25 долара - 8, се увеличава па 10, но предлаганото
количество остава 8. Това свръхтърсене кара цената да се
покачва. Накрая се достига до ново равновесие при цена количество предлагани и търсени касети
2,50 долара, където предлаганото количество е 9. (иа седмица)

47
 Фигура 2.12: Пример та изместване на предлагането
Ако предлагането на касети намалее, тогава цялата крива
па предлагането се измества в посока навътре и наляво от
Л-о до 5]. При цена 2,25 долара предлаганото количество е
спаднало до 6 касети, но търсеното количество с останало
същото - 8 касети. Свръхтърсснсто измества цената нагоре.
В крайна сметка се достига равновесие при цена от 2,50 до­
лара и количество 7 (точка С).
цена(долари)

количество предлагани и търсени касети

(на седмица)

от фиг. 2.11, където се разглежда нарастването на търсенето, и от фиг.

2.12, където имаме намаляването па предлагането.
Нека разгледаме още веднъж търсенето и предлагането на касети
под наем. На фиг. 2.11 предлагането е 5о, а първоначалното търсене
е А). Те се пресичат при равновесна цена от 2,25 долара и търсено
количество 8. Това равновесие е показано с точка А (8; 2,25). Сега да
предположим, че търсенето на касети под наем се увеличи от Оо на
0\. При цена 2,25 долара количеството на предлаганите касети под
наем ще бъде 8, а търсеното количество - 10, т.е. съществува свръх-
търсепе в размер на два броя.
Както повелява първият динамичен закон за търсенето и предлага­
нето, свръхтърсенето избутва цената нагоре но посока па малките
стрелки, намалявайки търсеното количество. Това води до движение
по кривата на предлагането и кривата на търсенето. Първият динами­
чен закон за търсенето и предлагането показва, че цената ще се уве­
личи.
Натискът за покачване на цената намалява разликата между търсе­
ното и предлаганото количество. Когато разликата намалее, натискът
върху цената също намалява, както гласи вторият динамичен закон.
Но докато съществува несъответствие, цената ще бъде тласкана на­
горе, докато бъде достигната новата равновесна цена от 2,50 долара
и новото количество от 9 броя. Това е показано с точка В, в която се
проявява третият динамичен закон за търсенето и предлагането: пред­
лаганото количество се изравнява с търсеното. Пазарът е в равнове­
сие. Забележете, че уравновесяването, което настъпва, има две стра­
ни: по-високата цена води до равновесие, първо, като увеличава пред­
лаганото количество от 8 на 9, и второ, като намалява търсеното ко­
личество от 10 на 9.
Във фиг. 2.12 започваме от същото положение, както във фиг. 2.1 1 -
еднакви първоначални равновесни цени и количество (8; 2,25, точка
А). В този пример обаче вместо увеличаване на търсенето, да допус-

48
нем, че има намаление на предлагането, защото например някои до­
ставчици са изоставили този бизнес. Това означава, че цялата крива
на предлагането се измества навътре и наляво (от 5о до 51). При пър­
воначалната равновесна цена от 2,25 долара търсеното количество е
по-голямо от предлаганото. Търсят се две касети повече в сравнение
с предлаганите (свръхтърсене 2).
Както изискват динамичните закони за търсенето и предлагането,
това свръхтърсене избутва цената нагоре по посока на малките стрел­
ки. С покачването на цената натискът върху цената нагоре намалява
(съгласно втория динамичен закон за търсенето и предлагането), но
ще продължи да действа, докато бъдат достигнати нова равновесна
цена от 2,50 долара и ново количество 7. При цена 2,50 долара пред­
лаганото количество се изравнява с търсеното. Уравновесяването
включва кривата на търсенето и новата крива на предлагането. Като
се покачва цената, предлаганото количество се нагажда в посока на­
горе, а търсеното количество - в посока надолу, докато предлаганото
количество се изравни с търсеното там, където новата крива на пред­
лагането пресича кривата на търсенето в точка С или в едно равно­
весно положение с координати (7; 2,50).

Сега, когато разгледахме основния анализ и неговите ограничения, Търсене и предлагане в

вече сме в състояние да приложим нашия модел на търсене и предла­ действие: колебанията
гане към действителността. в цената на петрола
Фиг. 2.13 а показва промените в цената на петрола в периода от
1973 до 1988 г. Фиг. 2.13 б илюстрира силите на търсенето и предла­
гането, свързани с тези промени в периода 1973-1981, когато цената
на петрола се покачи значително. Преди 70-те години цената на пет­
рола беше относително стабилна. В началото на 70-те години започна
поредица от срещи на страните членки на ОПЕК (Организация на
страните износителки на петрол), на които някои делегати, учили ико­
номика, посочваха как членовете на тази организация могат да полу­
чат повече срещу по-малко. Те твърдяха, че ако могат по някакъв начин
да се съюзят и да ограничат добива на петрол - да намалят предлагането,
- тогава дори всеки от тях да произвежда по-малко, в действителност
ще печели повече пари. Причината за това се вижда на фиг. 2.13 б.
Първоначално предлаганото количество е 2 млрд. барела, а цената
за един барел - 6 долара, следователно общият приход на ОПЕК е 12
млрд. долара (6 долара х 2 млрд.). Сега да си представим, че ОПЕК
измества предлагането обратно от 5о към 51. Количеството предлаган
петрол пада на 1,5 млрд. барела и цената на петрола се покачва на 16
долара за барел. При това положение приходите на членовете на
ОПЕК стават 24 млрд. (16 долара х 1,5 млрд.). Съкращавайки произ­
водството с 25%, те удвояват приходите си! Макар всеки производи­
тел да продава по-малко петрол, той получава повече доход. И;тъкмо
това направи ОПЕК. Страните членки ограничиха предлагането и це­
ната на петрола започна драстично да се покачва по целия свят.
Високата цена на петрола повлия на много страни, които изнасят
петрол, но не членуват в ОПЕК (и на много членки на ОПЕК, които
можеха да крият продажбите си на петрол от другите страни). Те уве­
личиха значително количеството петрол, което предлагаха, като по
този начин предизвикаха движение нагоре по първоначалната крива
на предлагането. Същевременно разработката на петролни находища

49
 ТЪРСЕНЕ И ПРЕДЛАГАНЕ НА ДЕЦА

В глава 1 разграничихме икономическа от пазарна сила.
Икономическите сили действат във всички сфери на на­
шия живот; пазарните сили са такива икономически си­
ли, които се проявяват само на пазара. Примерите в тази
глава са примери за пазарните сили - за стоки, които сс
продават на пазара, - но търсенето и предлагането могат
да се използват за анализ ма ситуации, в които действат
икономически, а не пазарни сили. Икономистът, особено
вещ в тази област, е Гари Бекср от Чикагския универси­
тет. Той е прилагал анализа на търсенето и предлагането
в много насоки, вкл. и спрямо търсенето и предлагането
на деца.
Бекер не твърди, че децата трябва да се купуват и
продават, но чс в решенията на хората колко деца да
имат голяма роля играят икономически съображения. В
земеделските райони децата се трудят още от ранна въз­
раст: на 6- или 7-годишна възраст те могат вече да рабо­
тят в стопанството. В развитите индустриални общности
децата са източник на удоволствие, но обикновено не
допринасят за нарастването ма дохода на семейството.
Всъщност трудно с дори да ги накараш да ти помогнат
в домакинската работа.
Бекер твърди, че след като цената да имаш деца е
по-ниска за земеделските страни, отколкото в едно ин­
дустриално общество, то първите имат повече деца
средно на семейство. Количеството търсени деца с ло-
голямо. Тъкмо това наблюдаваме в развиващите се стра­
ни, където разчитат най-вече иа земеделието и често
имат три, четири или повече деца па семейство. Инду­
стриалните общества имат средно по-малко от две деца
на семейство.

лямо от предлаганото. Съществуват мрачни предвиждания, че хората

Фигура 2.13 (л-г):Предлагане, търсене и промени в цените на петрола
Повече пари за по-малко петрол: (а) показва цената на петрола през 70-те и 80-те години. В (6), (е) и (г) виждаме какво сс
случва от гледна точка на търсенето и предлагането. В началото на 70-те години страиитечленки на ОПЕК решиха да ограничат
предлагането па петрол до 1,5 млрд. барела, което е представено с кривата 5|. Първоначално, предлагайки 2 млрд. барела
петрол за 6 долара на барел, те получаваха приход от 12 млрд. долара, но при ограниченото предлагане цената на петрола за
барел се покачи на 16 долара, което носеше на страните от ОПЕК приход 24 млрд. долара (1,5 млрд. барела х 16 долара).
претърпя бум и измести кривата на предлагането в обратна посока
навън до 5*2 (фиг. 2.13 е). Тези събития - новите петролни кладенци -
изместиха кривата на съвкупното предлагане навън, макар страните
от ОПЕК да задържаха петрола си. Както предлагането реагираше на
високите цени и недостига, така бе и с търсенето. С покачването на
цената количеството търсен петрол спадна. Автомобилите станаха
по-икономични, отоплението беше установено на по-нисък градус и
това доведе до движение по кривата на търсенето. Действаше невиди­
мата ръка. Към края на 80-те години невидимата ръка беше фактичес­
ки унищожила ограниченията на ОПЕК върху предлагането и цената
падна на 12 до 15 долара за барел (фиг. 2.13 в), приблизително там,
където щеше да си бъде (след отчитане на инфлацията), дори ако
ОПЕК не беше организирала ограничение върху предлагането.
Преди да настъпи това урегулиране, внезапният скок в цената иа
петрола предизвика политическа активност в САЩ. Невидимата стъп­
ка упражнява натиск надолу върху цената на петрола в САЩ. Този
политически натиск не позволи на цената на петрола да се покачи до­
край и да достигне новото равновесие на търсенето и предлагането.
Получава се петролен дефицит. Количеството търсен петрол е по-го-
ще умрат от студ или няма да им бъде разрешено да използват уреди,
изразходващи много енергия.
На фиг. 2.13 г виждаме как един такъв таван на цените - наложена
от правителството горна граница, до която може да достигне една це­
на - предизвиква такъв недостиг. Таванът на цените е 10 долара, ма­
кар равновесната цена иа търсенето и предлагането да е 16 долара.
Предлаганото количество е 1 млрд. барела, докато търсеното коли­
чество е 1,8 млрд. Разликата между предлаганото и търсеното коли­
чество отразява броя на хората, които живеят, без да използват пет­
рол. Когато невидимата стъпка или невидимото ръкостискане пречат
на цената да се покачи до равновесната цена, невидимата ръка не из­
чезва от сцената. Тя оказва натиск върху цената нагоре, докато неви­
димата стъпка оказва натиск върху цената надолу. В този случай не­
видимата ръка печели и ценовите тавани са премахнати, което позво­
лява на цената на петрола да се покачи значително. Покачването на
цената слага край на дефицита.
Но не само таванът на цените има предсказуем ефект. Същото се
отнася и за пода на цените - наложена от правителството долна гра­
ница на цените. Ценовият под (като минималната работна заплата или
наложената от правителството задължителна цена на млякото) създа­
ва положение на свръхпредлагане. Предлаганото количество преви­
шава търсеното и се налага да се намери някакъв начин за разпреде­
ляне обема на търсеното количество между доставчиците.
По- късно ще се занимаем с тези проблеми много по-подробно.
Обсъждането и примерите в тази глава трябваше да ви запознаят с ЗАКЛЮЧЕНИЕ
достатъчно икономическа терминология и с икономически начин на
мислене, за да може да продължим с по-сложни примери. Освен това
обсъждането трябва вече да ви е накарало да започнете да съпоставя­
те събитията около вас в модела на търсенето и предлагането. Ако
постъпите така, това ще ви даде възможност да прибавите нови про­
зрения към разбирането ви за събитията, които определят нашия жи­
вот. И накрая тази глава трябва да ви е научила да бъдете предпазливи
и да не прилагате анализа на търсенето и предлагането към истинския
живот без оглед на другите невидими сили, които се борят с невиди­
мата ръка.

50 51

ОБОБЩЕНИЕ
• Закон за търсенето (предлагането): Една стока сс търси
(предлага) толкова повече (по-малко), колкото по-нис­
ка е цената й при непроменени други условия.
• Кривата па пазарното търсене (предлагане) представ­
лява сборът от всички криви па индивидуалното търсе­
не (предлагане).
• Изместването в търсеното (предлаганото) количество
представлява движение по кривата па търсенето (пред­
лагането). Изместване па търсенето (предлагането)
представлява изместване па цялата крива на търсенето
(предлагането).
52
Г
• Законите за търсенето и предлагането сс отнася т до
относителните цепи; те са валидни, зашото хората мо­
гат да заместват една стока с друга.
• Когато търсеното количество е по-голямо от предлага­
ното, тенденцията е цените да сс покачват; кога го пред­
лаганото количество е по-голямо от 'търсено то, тенден­
цията е цените да падат.
• Когато предлаганото количество е равно па търсеното
Глава 3
количество, цените не сс променя т. ИКОНОМИЧЕСКО УСТРОЙСТВО НА ОБЩЕСТВОТО
• Когато търсенето сс измести навън, равновесната цена
се покачва; когато предлагането се измести навън, рав­ При капитализма човек експлоатира човека,
новесната цена пада. при социализма е точно обратното.
Аба Лернер
Мястото на действието е Народният съд в Букурещ, датата е 25 де­
кември 1989 г. Току-що сваленият диктатор па Румъния Николае Ча-
ушеску и неговата съпруга Елена са изправени пред съда за престъп­
ления срещу държавата.
Съдията: Какво сте направили за обществото?
Николае Чаушеску: Аз построих болници.
Съдията: Какво ще кажете за недостига на храна?
Николае Чаушеску: Хората имат 440 фунта жито годишно.
Съдията: Вие съсипахте румънския народ и разрушихте икономиката.
Елена Чаушеску: Аз отдадох целия си живот за нашия народ.
Съдията: Осъждаме и двама ви на смърт.
Същия ден Елена и Николае Чаушеску бяха екзекутирани чрез раз­
стрел за икономически престъпления срещу румънския народ.
Събитията в Румъния са само един пример за политическите и ико­
номическите вълнения в социалистическите страни, които с основа­
ние се превърнаха в събитие № 1 на 90-те години. Тези вълнения до­
ведоха след себе си едни от най-важните промени в характера на ико­
номическите системи, които светът е наблюдавал от 30-те години на
нашия век досега, промени толкова дълбоки, че някои социолози на­
рекоха тези събития „края на историята“. Това обобщение е твърде
силно, по събитията са наистина много важни. Освен това те ни дават
възможност да ги използваме като средство, за да се запознаем с ня­
кои по-общи постановки, свързани с икономическите системи и меха­
низми на пазара.
В глава 1 се запознахте с трите невидими сили; невидимата ръка (ико­ ИКОНОМИ ЧЕСКИ
номическите сили), невидимата стъпка (политическите сили) и неви­ СИСТЕМИ:
КАПИТАЛИЗЪМ
димото ръкостискане (социалните сили). Показахме как една иконо­ И СОЦИАЛИЗЪМ
мическа система (съвкупността от икономически институции,, конто
°иределят най-важните икономически решения на дадена държава)
Функционира посредством взаимодействието между тези три невиди­
ми сили. Капитализмът и социализмът представляват икономически
системи.
Преди да разгледаме как действат невидимите сили, трябва да ви­
дим какво могат хората с основание да очакват от една икономическа
система, т.е. да произвежда стоките, от които се нуждаят, по един
сравнително ефективен начин и да разпределя тези стоки сравнително
53
 г

справедливо. С други думи, логично е хората да очакват, че икономи­

ческата система ще реши:
1. Какво да произвеждаме.
2. Как да го произвеждаме.
3. За кого да го произвеждаме.
Тези три решения, които икономическата система трябва да вземе,
са неизбежно неопределени, защото това, което хората очакват, съшо
не е точно определено; но когато хората почувстват, че икономичес­
ката система не им е дала онова, което искат, резултатът иевинаги е
толкова неопределен, както стана ясно за Елена и Пиколае Чаушеску.

Планиране, политика, При вземането па тези три решения обществото се изправя пред един
пазари проблем. Хората обикновено обичат да потребяват много повече, от-
колкото да произвеждат, така че пред обществото стои проблемът за
оскъдността. Обществото трябва да създаде стимули за хората да
произвеждат повече и да потребяват по-малко. Сигурен признак, че
една икономическа система не функционира добре, е ситуацията, ко­
гато трябва да се свършат много важни неща, а много хора седят със
скръстени ръце и не правят нищо, защото системата не им предлага
стимули да се захванат с тази работа.
Трудно ли е да се вземат трите решения, които вече изброихме?
Представете си за момент проблемите на живота в едно семейство.
Помислете си за битките, споровете и въпросите, които възникват.
„Защо трябва точно аз да мия чиниите?“, „Защо не мога да ходя па
уроци по пиано?“, „Боби има нов пуловер, а аз не“, „Мама обича по­
вече теб.“ Сега умножете размера на семейството по един милион
пъти. Същите битки, същите спорове, същите въпроси - само че в
мащабите на обществото проблемите са милиони пъти по-сложни в
сравнение с проблемите на едно семейство.
Как да разрешим тези сложни проблеми на съгласуването? Дали
да създадем организация, която да казва на хората какво да правят и
кога да го правят? Или да оставим хората да правят каквото искат,
подчинявайки се на определени правила? Двете основни икономичес­
ки системи в света - капитализмът и социализмът - дават различни
отговори на тези въпроси.

Капитализъм Капитализмът е икономическа система, основана на частната собст­

веност и пазара, в която решенията, как, какво и за кого да се произ­
вежда, се вземат по принцип от хората. При капитализма хората биват
поощрявани да следват своите собствени интереси, а за съгласуване­
то на икономическата дейност се разчита на пазарните сили на пред­
лагането и търсенето. Разпределението па блага между индивидите
се извършва според способностите, труда и наследеното богатство.
Да се разчита на пазарните сили, не означава, че политическите,
социалните и историческите сили не играят никаква роля при съгла­
суването на икономическите решения, тъй като те влияят па начина,
по който функционира пазарът. За да съществува пазар, трябва да бъ­
дат разпределени и защитавани от правителството правата на част­
на собственост (които дават на частните лица или фирмите пълна
власт върху даден актив или право). Идеята за частната собственост
трябва да съществува и да бъде приемана от хората в обществото.
Когато кажеш „тази кола е моя“, това означава, че е незаконно някой

54
друг да я вземе. Ако някой друг я вземе без твое съгласие, той под­
лежи на наказание чрез правната система.
Пазарите функционират посредством системата от възнагражде­
ния и плащания. Ако свършиш нещо, ще ти бъде платено за това; ако
купиш нещо, ти плащаш за него. Колко получаваш, се определя от
това, колко даваш. Това взаимоотношение изглежда справедливо за
повечето хора. Но има случаи, когато то не изглежда така. Например
някой е нетрудоспособен. Трябва ли този човек да не получава нищо?
Ами Джо на нашата улица, който получи 10 млн. долара от родители­
те си? Честно ли е това, че той получава много и скъпи подаръци и
ходи на ски в Колорадо, при това не се налага да работи, а ние оста­
налите трябва да работим по 40 часа седмично, а освен това и да хо­
дим вечер на училище.
На този етап няма да разглеждаме въпросите за справедливостта.
(Това ще стане по-късно.) Но нека обсъдим основното разбиране за
справедливост, залегнало в капитализма: „Тези, които работят - по­
лучават; които ие работят - гладуват.“ При капитализма хората биват
поощрявани да следват собствените си интереси. При капиталисти­
ческото стопанство те са свободни да правят каквото пожелаят (стига
да е законно), а от пазара се очаква да се погрижи за това, което хората
искат да получат и искат да направят, да отговори на това, което дей­
ствително го има. Ако нещо пе стига за всички (ако има свръхтърсе-
ие), неговата цена се качва; ако още и още от нещо трябва да се свър­
ши, заплащането, което се дава на хората, желаещи да го направят, се
покачва. Ако нещо не е търсено или няма нужда да се прави (ако има
свръхпредлагаие), неговата цена пада. При капитализма колебанията
и цените съгласуват потребностите на хората.
Глава 1 и 2 представиха начина, по който функционира пазарът. Ка­
питализмът е една изключително успешна икономическа система и го­
ляма част от този учебник е посветена на обяснението как и защо ка­
питалистическите икономики се оказаха толкова успешни. А сега да
се насочим към онази икономическа система, която изпълваше нови­
ните в САЩ и Западна Европа в края на 80-те години: социализмът.

Социализмът е икономическа система, основана върху държавната Социализъм

собственост. При социализма хората биват насърчавани да действат
за благото на обществото; за съгласуването на икономическата дей­
ност се разчита па държавното планиране, а не на пазара. Разпреде­
лението се определя от потребностите.
Тъй като социализмът и по-точно бившите страни на социализма
се намират в преходно състояние (фиг. 3.1), на този етап нека спрем
вниманието си върху т.нар. традиционен социализъм - социализма
така, както се определяше през последните три-четири десетилетия
преди 1989 г. Традиционният социализъм използва административен
контрол или централизирано планиране, за да отговори на въпросите
какво, как и за кого да произвеждаме. В една традиционна социа­
листическа система държавните органи за планиране определят цели­
те на обществото и след това дават директиви на хората как да ги
постигнат. Последните реформи от преди края на 90-те години в стра­
ните със социалистически икономики като Китай, Съветския съюз и
по-голямата част от източноевропейските страни намалиха ролята на
 1

Фигура 3.1: Социалистически страни в преход

На картата са показани най-важните бивши социалистически страни, чиито икономики са в преходно състояние. Китай и
бившият Съветски съюз са най-големите, останалите са в Източна Европа, Африка и Азия.
държавата и увеличиха ролята на пазара, но държавното планиране
все още играеше важна роля при решенията какво, как и за кого.
Най-добре можете да схванете основната идея на социализма, ако
си представите как се вземат решенията в едно семейство. В повечето
семейства решенията кой какво да получи се определят от обикновено
доброжелателните родители. Когато Сабин получи ново палто, а сес­
тра му Сали не, това означава, че Сабин има нужда от палто, докато
Сали вече има две, които й стават и са в добро състояние. Виктор
може да е много муден - толкова муден и непохватен, че едва ли може
да си представим. Независимо от това обаче той получава толкова, кол-
кото неговият свръхспособен брат Джери. Всъщност Виктор може да
получава повече от Джери, защото се нуждае от допълнителна помощ.
В повечето семейства пазарът играе малка роля. В моето семей­
ство, когато храната се постави на масата, ние не наддаваме за това,
което искаме, та този, който предлага най-високата цена, да получи
храната. Всеки в моето семейство може да яде колкото иска, въпреки
че ако някое от децата яде повече, отколкото изглежда честно, налага
му се да изслуша дълга лекция от мен за това, колко е важно да дели
всичко с останалите и преди да вземе или дори да поиска второ парче,
да е сигурно, че всички останали вече са си взели по едно. „Бъдете
внимателни и грижовни; мислете първо за другите“ - това е урокът,
на който много семейства се опитват да научат децата си.
Социализмът е икономическа система, която се опитва да органи­
зира обществото по същия начин като тези семейства. Социализмът

56
иска да направи така, че хората да получат това, от което имат нужда.
Социализмът се опитва да накара хората да се съобразяват с потреб­
ностите па другите хора и да нагодят своите собствени потребности
към това, което има обществото. Капиталистическата икономика
очаква егоизъм от хората; тя разчита пазарите и конкуренцията да
насочат този егоизъм в посоката на общото благо. При социалисти­
ческите икономики хората са подтиквани да мислят за човека до себе
си и ако вродената им доброта не ги кара да мислят за общото благо,
*
държавата ще ги накара да се замислят .
В края на учебника ще разгледаме прехода на социалистическите
страни от планова към пазарна икономика. Тук ще видим как една
социалистическа страна може да вземе различни решения по въпро­
сите какво, как и за кого. Да разгледаме две стоки: оригинални джинси
и хляб. За разлика от социалистическите страни, оригиналните джин­
си в повечето капиталистически страни са относително евтини, докато
хлябът е относително скъп. Защо? Една от причините е в това, че цен­
трално планиращите органи решават, че оригиналните джинси са лук­
созен каприз и ги произвеждат в малки количества с висока цена или
изобщо не ги произвеждат. По същия начин те решават, че хлябът е
добър за хората и го произвеждат в големи количества на изключител­
но ниска цена. Плановиците, а не търсенето и предлагането са тези, ко­
ито определят какво, как и за кого да се произвежда.
Да се постигнат целите на плановиците - да бъдат накарани хората
да правят това, което според плановиците е най-доброто, - изисква
силен държавен контрол. За да осъществи този контрол, държавата
обикновено притежава средствата за производство, като фабриките и
техниката, и казва па хората къде да работят и колко ще получават.
При традиционния социализъм изборът на индивида е ограничен и
отговорите на най-съществените икономически въпроси се определят
от избора на плановиците, а не на индивидите.
В традиционно социалистическите страни, разбира се, съществу­
ват пазари: точно както в капиталистическите икономики хората ку­
пуват стоките от магазини. Разликата между магазините при двата
вида икономики е тази, че в социалистическата икономика държавата
казва на продавача какви стоки ще бъдат предлагани, на какви цени и
колко стока щс бъде доставена в магазина. В една капиталистическа
икономика всеки собственик на магазин може да поръча толкова от
дадена стока, колкото иска, и може да й определи такава цена, каквато
пожелае - толкова, колкото би понесъл пазарът.
Разликата между социалистическите и капиталистическите икономи­ Различия между
ки не се състои в това, че социалистическите са планови, а капиталис­ капитализма
тическите не са. И двата вида икономики включват планиране. Пла­ и социализма
нирането означава просто да решим - преди да започне производст­
вото - какво ще се произвежда, как ще се произвежда и за кого щс се
произвежда. Различията са в това, кой извършва планирането, какво
се цели с него и как се съгласуват плановете. *
*
Както вероятно се досещате, това разграничение е твърде крайно. Дори в капита­
листическите общества от хората се очаква да бъдат себеотрицатслни, по не прека-
лепо. Капиталистическите общества възпитават децата да бъдат себеотрицатслни
попе в отношенията си с приятелите и семейството. Затруднението, пред което са
изправени родителите и обществото, с как да намерят златната среда между двете
положения: самоотверженост, но не прекалепа; егоизъм, но не прекаден.

57
 Основен икономически Отговор на капитализма Отговор на социализма
въпрос
Какво да се произвежда? Това. което според фирми- Това, което според органи­
те искат хората и което ще те за централно планиране
донесе на фирмите печалба, е за благото на обществото.
Как да се произвежда? П р е д п р и е м ач и те р е ш ават
Решават централно планира­
как да произвеждат ефек­ щите органи, водени от сво­
тивно, водени от стремежа ите възгледи за това, какво е
към печалба. добро за страната.
За кого да се произвежда? Разпределение според ра­ Разпределение според ин­
ботата и наследеното бо­ дивидуалните потребности
гатство. (определени от централно
планиращите органи).
Таблица 3.1: Отговори па социализма и капитализма на трите основни иконо­
мически въпроса

В капиталистическите държави хората, които се занимават с биз­

нес, са тези, които извършват планирането. Те решават, че могат да
продават оригинални джинси, електронни игри или учебници по ико­
номика. Те се прицелват към най-вероятните си клиенти и решават
колко да произвеждат и каква цена да поставят. В социалистическите
държави планирането се извършва от държавата. Държавните плани­
ращи органи решават от какво се нуждаят хората и какво трябва да
получат. В едно идеално капиталистическо общество различните
предприятия съставят плановете си с оглед па извличането на въз­
можно най-голяма печалба, а от пазара сс очаква да се погрижи инди­
видуалният интерес да не противоречи на обществения. В идеалното
социалистическо общество държавата съставя своите планове, насо­
чени към подобряване на положението на обществото. В капиталис­
тическата икономика съгласуването на плановете с оставено на меха­
низмите на пазара. В социалистическата икономика съгласуването се
извършва от държавните планиращи органи. Табл. 3.1 обобщава как
капитализмът и социализмът отговарят на трите най-важни въпроса
- как, какво и за кого.
Капитализмът и социализмът не са съществували вечно. Капита­
лизмът се появява в средата на XVIII век; социализмът в традицион­
ната си форма възниква в началото на XX век.
За историците новите промени в икономическите системи не са из­
ненада. Икономическите системи винаги са били в състояние па ево­
люция. За да разберем последните промени в бившите социалисти­
чески страни и за да видим пазарните институции в перспектива, в
следващия раздел накратко ще разгледаме историята и характера на
икономическите системи.

ИСТОРИЯ НА Спомнете си разликата между пазарни и икономически сили: иконо­

ИКОНОМИЧЕСКИТЕ мическите сили винаги са съществували - те действат във всички сфе­
СИСТЕМИ ри на нашия живот; но пазарните сили не винаги са съществували.
Пазарите са дело на обществото, което ги използва за съгласуване
действията на индивидите. Пазарите са се развивали понякога спонтан­
но, понякога по предварителен план, защото са улеснявали живота поне
за някои хора, а обикновено и за повечето от тях в едно общество.

58
 ВАЖНИ СЪБИТИЯ 6700 г. пр. и. с. първите известим монети (Иран)
В ИКОНОМИЧЕСКОТО 3600 г. пр. м. с. първата данъчна система (Месопотамия)
РАЗВИТИЕ 2100 г. пр. и. с. първата система за социално обезпечаваме (Египет)
2000 г. пр. н. е. монетите са въведени в масова употреба
разцвет на международната търговия
2000 г. пр. н. е. - 500 г
301 г. пр. п. е. за първи път контрол върху заплатите и цените (император
Диоклетиан - Рим)
100 г. пр. н. с. първото акционерно дружество (Рим)
105 г. китайците изобретяват хартията (евтин материал, който замества
пергамента)
700-1400 г. развитие па феодални имения
1275 г. поява па мита в Англия
1400-1800 г. край на феодалните имения и поява ма частна собственост и наемни
работници
1600-1800 г. меркантилизъм и държавен контрол върху икономическата дейност
1700-те г. (XVIII пек) поява на книжни пари (Франция)
1750-1900 г. индустриална ре вол 1 о ци я
1760-1800 г. движение за ограждане па общинските земи в Англия, утвърждаващо
частната собственост и пазарната икономика
1776 г. излиза „Богатството ма народите“ па Адам Смит
1867 г. излиза „Капиталът“ на Карл Маркс
1860-1960 г. развитие на общественото осигуряваме и застраховката срещу
безработица(Германия)
1935-1970 г. интегриране па социалистически инс титуции в капи тализма
1988-до паши дни промени в социалистическите икономики - възприемане на пазара и на
капиталистически институции.

За да разберем защо са се развивали пазарите, би било полезно да

погледнем към историята на икономическите системи, от които е про­
излязла нашата собствена система.
Нека сега да се върнем назад в 1000 година. Преди десет века в големи Феода л н о общество:
райони па Европа пе е имало това, което днес наричаме национални господство на
държави. Нямало централизирана власт, уеднаквена правна система, невидимото
ръкостискане
пито национална отбрана, национален патриотизъм, въпреки че съ­
ществувала силна религиозна институция, наречена църква, която из­
пълнявала някои от тези роли. Тъй като имало малко градове, оцелели
от римски времена, по-голяма част от хората живеели в оградени ма-
нори или „имения“. Тези манори „принадлежели“ на господаря на
имението, но не „били собственост“, защото повечето от империите
или съюзите, които съществували по онова време, не представлявали
национални държави, които биха могли да организират, да разпореж­
дат и да уреждат въпросите на собствеността. Нямало никакъв доку­
мент или нотариален акт, който дава правото на един човек да прите­
жава земята. Вместо това имало традиция и в мирно време никой не
оспорвал правото на господаря върху земята: земята „принадлежала“
па господаря, защото му „принадлежала“ - така стоели нещата.
Тъй като нямало централизирана национална държава, манбрът из­
пълнявал много от функциите, които би изпълнявала националната
държава, ако съществуваше. Господарят осигурявал защита в терито­
рията около господарската къща или замък, често оградени със стена;
той (или тя) давали разпореждания и решавали споровете. Той реша­
вал какво ще се прави, как ще се направи и кой какво ще получи, но
тези решения имали някакви граници. По същия начин, по който зе­
мята принадлежала на господаря, защото винаги е било така, какво да
правят хората и как да го правят, се определяло от това какво са пра-

били винаги. Майорът бил управляван по-скоро от традицията, откол-
кото от господаря.
Животът на крепостния селянин. Хората, които живеели в майора,
се наричали крепостни селяни. Крепостните селяни вършели това,
което били вършили бащите им. Ако бащата бил земеделец, и синът
ставал земеделец. Жената следвала мъжа си и му помагала в това,
което той вършел. Така били поставени нещата от край време и така
продължавали - отново традицията.
Повечето крепостни селяни били земеделци и около майора имало
ниви по около половин акър всяка (1 акър = 4046 кв.м). Те били об­
вързани с определените им парчета земя чрез традицията, според ко­
ято те не можели да напуснат тази земя и трябвало всяка година да
дават част от своята реколта на господаря. Тази част била различна в
различните манори, но било възможно тя да достигне дори половина­
та от реколтата. В замяна на това господарят осигурявал зашита и
организирал живота в майора, колкото и еднообразен да бил топ. Така
между крепостника и господаря съществувало нещо като търговия,
но нямало никакво договаряне, нито пазар.
Проблеми на обществото, изградено на основата на традицията.
Тази система, известна като феодализъм, се развила около VII] и IX
век и продължила приблизително до XV век, въпреки че в някои стра­
ни като Русия продължила чак до XIX век, а във всички страни на
Европа нейното влияние продължило стотици години (в някои части
на Германия допреди 140 години). Всяка система, продължила толко­
ва дълго, трябва да е имала и някои хубави страни и феодализмът
имал такива: той отговарял по един приемлив начин па въпросите как­
во, как и за кого.
Pío едно общество, основано на традицията, има своите проблеми.
В традиционното общество само защото бащата е хлебар, синът тряб­
ва също да е хлебар, а жената да се грижи за дома и не й е позволено
да върши нищо друго. Но какво става, ако Джо Ковача-младши, син
на Джо Ковача-старши, не е добър ковач и мечтае да меси тесто, до-
като Джо Хлебаря-младши би бил един суперковач, но мрази да прави
сладки? Трудно, нали? Традицията диктувала кой какво да прави. В
действителност традицията вероятно подредила нещата така, че ние
никога няма да узнаем дали от Джо Ковача-младши щеше да излезе
голям хлебар.
Дотогава, докато едно общество не се промени решително, тради­
цията действа сравнително добре, макар и не особено ефективно, за
обединяването на обществото. Когато обаче едно общество трябва да
претърпи промяна, традицията не помага. Промяната означава, че не­
щата, които са се правели досега, не трябва да се правят вече, а на
тяхно място трябва да се правят нови неща. Но ако някой до този
момент традиционно не е правил тези нови неща, тогава те и сега няма
да бъдат направени. Ако промяната е важна, но обществото и е може
да измисли начин, по който да се направят новите неща, обществото
се разпада. Точно това се случило с феодализма. Той не се променил
тогава, когато промяната била необходима.
Някои хора във феодалното общество просто не можели да понесат
живота в майора и го напускали. Тъй като нямало организирана поли­
ция, било малко вероятно да бъдат хванати и върнати обратно в манори-
60
ТРАДИЦИЯТА И ДНЕШНАТА ИКОНОМИКА
В едно общество, основано на традицията, невидимото ръ­ ти на обществото тя все още побеждава невидимата ръ­
костискане (социалните и културните сили, вплетени в ис­ ка. Обърнете внимание на следните факти:
торията) е източник на инерция в обществото - тенденция • Упоритият възглед, че жените би трябвало да са дома­
на съпротивление срещу промяната. Тази инерция господ­ кини, а не участници па пазара; потребители, а не про­
ства над икономическите и политическите сили. изводители.
„Защо постъпи по този начин?“ • Веждите, повдигнати в учудване, когато ни представят
„Защото винаги съм постъпвал така.“ един мъж, който е медицинска сестра, секретар, дома­
Обществата, основани на традицията, имали пазари, кин в къщи или изпълняващ някаква друга професия,
но те били нещо второстепенно, а не основна част от ико­
традиционно схващана като „женска работа“.
номическия живот. Във времето на феодализма какво да
се произвежда, как да сс произвежда и за кого да се про­ • Нежеланието на обществото да разреши търговията с
извежда, се решавало от традицията. хора или човешки органи.
В развитите пазарни икономики днес пазарът играе • Желанието на родителите да се грижат за децата си без
най-важната роля в икономическите решения. Но това не финансово обезщетение за това.
означава, че традицията е мъртва. Традицията все още Всяка една от тези тенденции показва влиянието на
играе важна роля в днешното общество и в много аспек­ традицията в обществото.
Глад или смърт, или и двете очаквали избягалите крепостници. Едно
от местата, гсъдето можели безопасно да избягат, били градовете. Жи­
телите на градовете трябвало да проявяват находчивост и изобретател­
ност; появили се търговци, които живеели най-вече чрез размяната. Те
били посредници; купували от едни и продавали на други.
Размяната, извършвана в градовете, застрашавала традиционния
феодален ред, тъй като позволявала на хората да имат доходи незави­
симо от традиционната обществена структура. Пазарите разбили тра­
дицията. Първоначално търговците търгували, използвайки бартер,
т.е. размяна на един вид стока за друг: коприна и подправки от Изтока
срещу пшеница, брашно и занаятчийски изделия от Европа. Но скоро
се появил всеобщ еквивалент с покупателна сила - парите, които ста­
нали средство за размяна. Парите чувствително увеличили възмож­
ностите за търговия, тъй като вече не било нужно стоките да се раз­
менят. Те се продавали срещу пари, с които след това можели да се
купят други стоки.
В началото земята не била сред стоките, с които можело да се тър­
гува, но скоро феодалът, който искал да има копринен халат, а нямал
пари, си казвал: „Защо не? Ще ти продам малко парче земя и ще мога
да си купя цял кораб коприна.“ След като започнала търговията със
земя, традиционната база на феодалното общество била подкопана.
Традиция, която може да се купи или продаде, вече не е традиция, а
просто поредната стока.
Към края на средните векове от странично занимание (панаир, който От феодализъм
разнообразява живота на хората) пазарът се превърнал в главно съ- към капитализъм
битие. С времето някои търговци започнали да трупат богатства, пред
които тези на феодалите бледнеели. Появили се богати търговци; съ­
ществуващите градове се разширили и били създадени нови градове.
С нарастването на градовете и изместването на богатствата от фео­
далите към търговците в градовете се преместила и властта. А това
преместване довело до промяна в политическата и икономическата
структура на обществото.
Като станали по-силни политически и икономически, търговците
подкрепили краля - най-силния феодал, с надеждата, че той ще раз-
шири техните възможности да търгуват. С тази си подкрепа те напра-
вили краля още по-силен. Накрая кралят станал толкова силен, че не-
61
 говата воля взела надмощие над волята на другите феодали и дори
пад волята на църквата. Когато кралят укрепил властта си, възникна­
ли, както ги наричаме днес, националните държави. Невидимата
стъпка - държавата, станала важен фактор при вземане на иконо­
мически решения.
С разрастването на пазарите феодализмът се развил и преминал в
мсркантплизъм: икономическа система, при която държавата опре­
деля отговора на въпросите какво, как и за кого, като раздава правата
за извършване на икономическа дейност. Силите, конто започнали да
управляват основните икономически решения, били по-скоро полити­
чески, отколкото социални. Еволюцията па феодалната система към
меркантилизъм се извършила горе-долу по следния начин: с нараст­
ване на размера и силата па градовете и техните пазари в сравнение
с феодалните мапори и традиционното стопанство възникнали и се
развили разнообразни възможности за икономическа дейност. Съв­
сем естествено било хората да започнат да очакват от краля да създа­
де една нова традиция, която да определи кой какво ще прави. Хората
от определени професии се организирали в групи, наречени гилдии,
които приличали па днешните силни профсъюзи.
Тези гилдии, много от които вече били финансирали и подкрепили
краля, сега очаквали от него и неговата държава да защитава техните
интереси. С развитието на пови икономически дейности, като търгов­
ски компании например, хората, работещи в тях, зависели от краля по
отношение на правото си да търгуват и по отношение па помощ във
финансирането и организирането на своята дейност. Така например
през 1492 г., когато на Христофор Колумб му дошла невероятната
идея, че плавайки на запад, може да стигне до Индия и да търгува с
тамошните богатства, той се обърнал за финансова подкрепа към кра­
лица Изабела и крал Фердинанд от Кастилия.

ЗНАЧЕНИЕТО НА ПАЗАРИТЕ 13 ПЕРСПЕКТИВА

В средните векове пазарите възникнали спонтанно. „Ти
имаш нещо, което ми трябва; аз пък имам нещо, което
ти искаш - хайде да гн разменим“ - това основно взаи­
моотношение между хората откриваме във всички аспек­
ти па живота около пас. Дори децата отраио свикват с
размяната - шоколадов сладолед срещу сметанов, ко­
личка срещу едно кръгче с велосипеда. Пазарите инсти-
туционалнзират тази размяна - осигуряват място, къдс-
то хора та знаят, че могат да търгуват. Непрекъснато из­
никват пови пазари: например днес има пазари за бейз-
болни програми, свинско шкембе, пликове е току-що
издадени марки, редки монети и т. и.
Историята е пълна с примери как някои общества са
се опитвали да забранят на пазарите да действат, защото
мислели, че нарушават някои нравствени норми или но­
сят нежелателни странични ефекти.
Обществата могат да забранят пазарите, като ги обя­
вят за незаконни. В Съединените щати някои от незакон­
ните пазари са пазарът па наркотици, на деца и секс. В
социалис тическите страни пазарите за много повече сто­
ки (като дрехи, коли и безалкохолни напитки) и дейности
(като частен бизнес с цел индивидуална печалба) бяха не­
законни.
Но дори ако едно общество забрани действието па
един пазар, то не може да избяга от динамичните закони
за търсенето и предлагането.
Ако има свръхпредлаганс, ще има и натиск върху
цените надолу; ако има свръхтърсене, ще има натиск
върху цените в обратната посока. За да се поддържа рав­
новесие, при което предлаганото количество да не е рав­
но ма търсеното, обществото има нужда от сила, която
да спира действието па невидимата ръка. През средни­
те векове тази здрава сила била религията. Църквата
учела хората, че ако отидат твърде далече в пазарния си
начин па мислене - да следват л и ч н и я си интерес, ще
отидат в ада.
Доскоро в социалистическите страни държавата оси­
гуряваше предпазната сила и в образователната си сис­
тема социалистическите страни отделяха особено вни­
мание па колективните ценности. Те учеха учениците, че
един член на социалистическото общество не трябва да
се опитва да се облагодетелства за сметка па другите
хора, а да живее с философията „от всеки според способ­
ностите, на всеки според потребностите“. По някаква
причина - някои казват, че истинският социализъм всъщ­
ност никога не е съществувал; други твърдят, че л и ч н и я I
интерес е твърде силно залегнал у хората - подходът „от
всеки според способностите, на всеки според потребнос­
тите“ не успя в социалистическите държави. Те започна­
ха да разчитат повече па пазара (някои казват, че се „под­
дадоха“ на пазара, че отстъпиха пред него).

62
 След като много от търговците били изградили и все още играели
важна роля във финансирането, издигането и подкрепата на краля,
обикновено той нямал нищо против да защитава техните интереси.
Държавата раздавала правата да се започне икономическа дейност. До
края на XV век Западна Европа преминала от феодално към меркан-
тилио стопанство.
Периодът на меркантилизъм се характеризирал с нарасналата роля
па държавата, която се изразявала по два начина: от една страна, тя
поощрявала икономическото развитие, а от друга страна, го ограни­
чавала. Държавата узаконила и финансирала много дейности, като по
този начин поощрявала растежа. Но същевременно ограничавала ико­
номическата дейност с цел да запази монопола на тези, които покро­
вителства, и по този начин ограничавала растежа. И така мерканти-
лизмът позволил на пазара да функционира, като в същото време оба­
че го държал под свой контрол. На пазара не било позволено да от­
кликва на законите за търсенето и предлагането.
Меркаптилизмът довел до голям икономически растеж в Западна Ев- От меркантилизъм
pona, по едновременно с това разпалил нов вид напрежение в общест- към капитализъм
вото. Както феодализмът, така и меркаптилизмът ограничавал достъ­
па до икономическа дейност, но използвал друга форма за огранича­
ване - невидимата стъпка (политиката), а не невидимото ръкостиска­
не (социална и културна традиция). Но хората, иа които не бил
разрешен такъв достъп, се почувствали несправедливо пренебрегнати.
Най-значителният източник на напрежение била различната роля,
която играели гилдиите и собствениците па нови предприятия, наре­
чени капиталисти или индустриалци. Членовете на гилдиите били
майстори в собствените си занаяти - грънчарство, обущарство и дру­
ги подобни. Собствениците на нови предприятия разрушили занаят­
чийството, като въвели машини, които заменили ръчния труд. Маши­
ните произвеждали стоки по-евтино и по-бързо, отколкото занаятчи­
ите. Резултатът бил увеличаване на предлагането и натиск за спадане
на цената, определена от държавата. Занаятчиите не искали да бъдат
заменени с машини. Те оспорвали качеството на стоките, произведени
с машини, и твърдели, че ръчно произведените стоки са по-качестве­
ни, а новите машини ще разрушат икономическия и социалния живот
в обществото.
Индустриалците били „аутсайдери“, заинтересовани от промяната
на съществуващата система. Те искали свобода, за да ръководят биз­
неса, както те намерят за добре. Поради огромното предимство по
отношение на разходите по производството на манифактурните стоки
пред занаятчийските продукти, някои индустриалци преодолели про­
тиводействието на държавата и преуспели в рамките на меркантилна-
та система. Те спечелили своите богатства и станали независима по­
литическа сила.
Още веднъж базата на икономическата власт се изместила >и сега
имало две групи, борещи се помежду си за властта - този път гилди­
ите и индустриалците. Държавата трябвало да реши дали ще подкрепи
индустриалците, които искали тя да разхлаби контрола си върху ико­
номическите дела па страната, или да подкрепи занаятчиите и гилди­
ите, конто настоявали за силни държавни ограничения и за запазване
на традиционните стойности на майсторството. Тази борба бушувала
през XVIII и XIX век. Същевременно самите държави се променяли.
Това била епохата на революциите и правомощията на краля непре-

63
 къснато били ограничавани от демократични реформаторски движе­
ния - революции, подкрепяни и финансирани до голяма степен от ин­
дустриалците.
Необходимостта от съгласуване в икономиката. Един от доводите
на занаятчиите бил фактът, че в икономиката е необходимо съгласу­
ване - че държавата трябва да участва в него. Кой, ако не държавата,
ще съгласува икономическата дейност? В отговор на този въпрос бри­
танският философ Адам Смит в своята книга „Богатството на наро­
дите“ ( 1 776) развива схващането за невидимата ръка, с което обясня­
ва как пазарите могат да съгласуват стопанската дейност без актив­
ното участие на държавата. Адам Смит казва:
Човек почти непрекъснато е поетапен в положение, когато има нужда от помощта
на своите събратя, по напразно е да очаква тази помощ само поради тяхната бла­
госклонност. Ще успее да ги убеди да му помогнат, ако може да насочи техния
егоизъм в своя полза и да им покаже, че ако направят за него това, което иска. го
ще бъде в тяхна полза. Вески, който предлага на някого някаква сделка, предлага
точно това. Дай ми това, което искам, и ще получиш това, кое то ти искаш - това
е смисълът на всяко такова положение; и точно по този начин ние получаваме
един от друг преобладаващата част от добрите услуги, от които се нуждаем. Ние
не очакваме пашата вечеря да дойде от доброто желание па месаря или хлебаря,
а разчитаме иа загрижеността им за собствените им ин тереси. Ние се обръщаме
не към тяхната човечност, а към тяхното себелюбие, и никога не говорим пред
тях за нашите нужди, а само за тяхната изгода.
Смит поддържал мнението, че невидимата ръка на пазара ще ръко­
води действията на доставчиците в посока към общото благо. Нямало
нужда от никакво съгласуване от страна на държавата.
С помощта па икономисти като Адам Смит възгледите на индуст­
риалците победили. Държавата се отдръпнала от ролята си иа ръко­
водител па икономиката и възприела политика на laissez-faire Дюна-
меса), оставяйки съгласуването на стопанството на невидимата ръка.
Индустриалната революция. Невидимата ръка действала, капита­
лизмът процъфтявал. Г1о време на индустриалната революция, ко­
ято започнала около 1750 г. и продължила до края па XIX век, изклю­
чително много се увеличило машинното производство. Икономиката
се развивала по-бързо от когато и да било преди това. Обществото
било променено завинаги. Новите изобретения променили всички
страни на живота: парната машина на Джеймс Уат (1769) улеснила
производството и транспорта. Памукочистачната машина на Илай
Уитпи (1793) променила начина на обработка па памука. Хвърчащата
совалка на Джеймс Кей (1733), предачната машина на Джеймс Харг-
рийве ( 1 765) и тъкачният стан на Ричард Аркрайт ( 1 769) заедно с пар­
ната машина променили начина на обработка на платовете, а заедно
с това и дрехите, които хората носели.
Необходимостта да се добиват големи количества въглиша, за да
се осигури енергия за машините, променила икономически и физичес­
ки пейзажа. Гилдиите били заменени с модерни икономически инсти­
туции. Борсите, застрахователните компании и акционерните друже­
ства започнали да играят много съществена роля. Търговията вече не
се финансирала от държавата, а от частни лица (въпреки че в тази
търговия участвала и държавната политика, като например колониал­
ната политика, която давала на някои компании монополни права да
търгуват с колониите). Индустриалната революция, демокрацията и
капитализмът възникнали в средата и края на XVIII век. До края на
XIX век те вече били част от институционалната система на западното
общество.

64
Капитализмът на XIX век се характеризирал със значително иконо­ ОТ КАПИТАЛИЗЪМ КЪМ
мическо развитие в западния свят. Но също така и с неправди за много СОЦИАЛНО ОРИЕНТИРАН
КАПИТАЛИЗЪМ
хора: 18-часов работен ден, ниски надници, петгодишни деца, заробе­
ни дълги часове в мръсни и опасни фабрики и мини - и всичко това,
подчинено на целта да се произведе огромно богатство за малоброй­
ния елит. Тези условия и несправедливост довели до критиката на ка­
питализма или на пазарната икономическа система.
Анализът на Маркс. Най-известният критик на тази система бил
Карл Маркс, немски философ, икономист и социолог, живял и писал
през XIX век, направил анализ на динамиката на промените на иконо­
мическите системи. Маркс твърдял, че икономическите системи са в
състояние на постоянна промяна и капитализмът няма да издържи
вечно. Работниците ще се разбунтуват и капитализмът ще бъде заме­
нен с комунизъм. Това щяло да започне, предсказвал той, с установя­
ването на социалистическа икономическа система. Маркс смятал, че
икономиката е белязана от противоречията между икономическите
класи. Той разглеждал капитализма като икономическа система, уп­
равлявана от капиталистическата класа (бизнесмените). Според него­
вия класов анализ капиталистическото общество е разделено на класа
на капиталистите и работническа класа и непрекъснатите противоре­
чия между тези две класи водят до промени в икономическата систе­
ма. Капиталистическата класа получавала големи печалби, като екс­
плоатирала пролетариата (работническата класа); капиталистите
правели това, като извличали т.нар. принадена стойност от работни­
ците, които според трудовата теория за стойността на Маркс произ­
веждали цялата стойност, съдържаща се в стоката. Принадената стой­
ност представлявала печалбата, която според възгледите на Маркс
капиталистите прибавяли към цената на стоката. Това, което иконо­
мическият анализ разглежда като отплата за познаване и задоволява­
не на потребностите на обществото, Маркс нарича експлоатация.
Маркс твърдял, че тази експлоатация ще се увеличава с нараства­
нето на производствените мощности и с намаляването на конкурен­
цията между капиталистите. Той смятал, че в даден момент експлоа­
тацията ще доведе до бунт от страна на пролетариата, който ще от­
хвърли капиталистическите експлоататори.
До края на XIX век някои от нещата, които Маркс предвидил, се
случили, макар и не точно по начина, по който той предвиждал. Про­
изводството преминало от малки към големи фабрики. Развивали се
акционерните дружества и класите станали по-ясно очертани една от
друга. Работниците значително се отличавали от собствениците. Мал­
ките фирми се сливали и организирали монополи и тръстове - големи
съдружия на фирми. Тръстовете измисляли начини да предотвратяват
конкуренцията помежду си и начини да ограничават достъпа до пазара
на пови конкуренти. Маркс бил прав в предвижданията си за това раз­
витие, но сгрешил в предвиждането си как ще откликне обществото
на това.
Революцията, която не се случи. Западното общество не откликна­
ло на проблемите па капитализма с бунт па работниците. Докато
Маркс твърдял, че капитализмът ще рухне заради експлоатацията на
работниците от страна на собствениците на предприятия или капита­
листите, в действителност се случило нещо друго - пазарната иконо­
мика била модифицирана от политическите сили. Намесило се прави-
 телството, за да сложи край на най-тежките неправди па капитализма.
Острите ръбове на капитализма били изгладени.
Съдбата на капитализма била еволюцията, а не революцията. Де­
мократичната държава не функционирала просто като представител
па капиталистическата класа, както предвиждал Маркс. Появили се
конкуриращи се обществени групи, упражняващи натиск в посока па
своите интереси; работниците извоювали политическа власт, която
уравновесявала икономическата власт на предприятията.
През 30-те и 40-те години на XX век работниците били на дневен
ред в политиката. През този период капиталистическите икономики
развили мрежа за икономическо осигуряване, която включвала про­
грами, финансирани от държавата, като социални грижи и застрахов­
ки срещу безработица, и създали широк кръг от наредби, засягащи
всички аспекти на икономиката. Днес икономическите депресии се
посрещат с директна правителствена политика. Средствата, с които
били изгладени острите ръбове на капитализма, включвали аитимо-
ногтолно законодателство, агенции за контрол и социални програми
па правителството. Били приети закони, които забранявали детския
труд, постановявали минимално заплащане и ограничавали работно­
то време. Капитализмът се превърнал в това, което понякога се нари­
ча социално ориентиран капитализъм - икономическа система, ко­
ято позволява па пазара да действа, по при която държавата играе
ключова роля при определяне на разпределението и вземане ма реше­
нията какво, как и за кого.
Като резултат от този развой ма нещата в Съединените щати днес
държавните разходи представляват повече от една трета от всички
разходи, а в някои западноевропейски страни - повече от половината
от всички разходи. Ако някой икономист от края па XIX век можеше
сега да надникне в нашето време, вероятно би заявил, че тона. което
съществува днес в западните общества, е социализъм, а не капитализъм.
Повечето съвременни икономисти не биха отишли толкова далеч, но
биха се съгласили, че за днешната икономика на САЩ и Западна Европа
по-добро определение е терминът социално ориентиран капитализъм,
отколкото капиталистическа или дори пазарна икономика.
Поради всички тези промени стопанствата, които наблюдаваме в
САЩ и западноевропейските страни, са далечно ехо ма „капиталисти­
ческото“ стопанство на конкуренцията, критикувано от Карл Маркс.
Пазарите функционират, но тяхното действие се ограничава от дей­
ствието на другите невидими сили.
Понятието капитализъм възникна, за да обозначи една пазарна
система, управлявана от една група от обществото - капиталистите.
Ако погледнем към западните общества днес, ще видим, че западните
икономики вече не се характеризират с господството на една група
хора. Въпреки че на теория капиталистите контролират акционерните
дружества чрез притежаването на акции, на практика акционерните
дружества се контролират до голяма степен от мениджърите. Наис­
тина остава една елитна група, която контролира бизнеса, но „капи­
талисти“ пе е подходящият термин за тях. Мениджърите, а не капи­
талистите упражняват най-съществения контрол върху бизнеса, но
дори техният контрол е ограничен от законите или от страха от зако­
ните, прокарвани от правителствата.
Тези правителства от своя страна се контролират от различни об­
ществени групи, отстояващи своите интереси. Понякога контролът е
в ръцете на една група, друг път в ръцете па друга. Политиката на
правителствата се мени но същия начин. Понякога тя е проработни-
ческа, понякога в защита ма индустриалците, понякога проправител-
ствена, понякога в защита на обществото.
Може би ви е направило впечатление, че в заглавието на последния От феодализъм към
раздел вместо „От капитализъм към социализъм“ сме предпочели социализъм
„От капитализъм към социално ориентиран капитализъм“. Това се
дължи на факта, че капитализмът не еволюира през социализъм към
чистия комунизъм, както беше предсказал Маркс. Но социалистичес­
ките идеи па Маркс намериха почва в Русия - страна, която индуст­
риалната революция до голяма степен беше подминала. Появявайки
се на място и във време, различни от тези, които беше предсказал
Маркс, не бива да се изненадвате, че социализмът дойде и по начин,
различен от предсказанията на Маркс. Нямаше революция па проле­
тариата, която да установи социализъм. Вместо това имаше Първа
световна война, която руснаците губеха, феодална икономика и пра­
вителство, обременени от войната. Една малка група социалисти сва­
лиха царя и завзеха властта през J917 г. Те бързо изтеглиха Русия от
войната и след това се захванаха да организират социалистическо об­
щество и икономика.
Руските социалисти се опитваха да се придържат към идеите на
Маркс, по скоро разбраха, че Маркс е посветил труда си на това, как
действа капиталистическата икономика, а не на това, как да се управ­
лява една социалистическа икономика. Така руските социалисти бяха
изправени пред една изключително трудна задача. Най-иеотложният
проблем, който трябваше да решат, беше как да увеличат производ­
ството така, че икономиката да излезе от феодализма и да навлезе в
модерния индустриален свят. Според анализа на Маркс капитализмът
бил необходим етап в еволюцията към идеалната държава: капиталис­
тите експлоатирали работници, по експлоатирайки ги, те извличали
необходимия принаден продукт - количество продукция в излишък
пад това, което се потребява. Този принаден продукт трябвало да се
извлича, за да се осигурят фабриките и машините, върху които да се
изгради социалистическата система. Тъй като в Русия липсваше ис­
тински капитализъм, не можеше да се изгради веднага социалистичес­
ка държава. Вместо това социалистите създадоха икономическа сис­
тема, която нарекоха държавен социализъм. Държавата трябваше
да се грижи хората да работят за общото благо, докато стане време,
когато па тях може да се разчита сами да правят това.
Социалистите разглеждаха държавния социализъм като преходен
етап към чистия социализъм. В този преходен етап работниците все
още бяха експлоатирани; когато през 20-те години властта в Русия
взе Сталин, той отне земята на селяните и дребните земевладелци и
я трансформира в колективни стопанства. Правителството', тогава
плащаше на земеделците ниски цени за тяхната продукция, а когато
те негодуваха срещу ниските цени, милиони от тях бяха убити.
В същото време бяха създадени органи за централизирано плани-.
райе, които диктуваха на хората какво да произвеждат, как да го про­
извеждат и за кого да го произвеждат. Именно в този период социа­
лизмът стана синоним на централизираното планиране.
През този период също така бяха консолидирани териториите на
бившата царска Русия и бе създаден Съюзът на съветските социалис-

67
 тически републики (СССР). По-късно Съветският съюз установи кон­
тролирани от него правителства в много източноевропейски страни,
а през 1949 г. по-голямата част от Китай при управлението на Мао
Цзедун възприе съветския тип социалистически принципи.

ОТ СОЦИАЛИЗЪМ - Комунистите винаги са признавали, че политиката на планиране, ко­

НАКЪДЕ ято те провеждаха, и силният икономически контрол, който комунис­
тическата партия упражняваше, не отговаряха напълно на социалис­
тическите идеали, но доскоро те ги оправдаваха като временни. Рано
или късно, твърдяха те, държавният социализъм или това, което пре­
сата наричаше комунизъм, ще се превърне в чист комунизъм и дър­
жавата ще отмре.
През 80-те години обаче Михаил Горбачов и Дън Сяопин признаха,
че е малко вероятно чистият комунизъм въобще да бъде постигнат и
едно ограничено използване на пазара предлага по-добър начин на
устройство на обществото.
За да постигне своите цели, Дън Сяопин проведе съществена ико­
номическа реформа в Китай, създавайки пазари и въвеждайки частна
собственост в редица отрасли на икономиката. По подобен начин Гор-
бачов въведе една нова откритост в продължаващата дискусия за со­
циализма и призна някои от неговите неуспехи. Той призна, че съвет­
ските социалистически икономически институции лишават работни­
ците от стимули за работа; производството е неефективно; потреби­
телските стоки са или недостатъчни, или с лошо качество; висши
съветски служители експлоатират постовете си, запазвайки най-доб­
рата работа за себе си и придвижвайки се напред в списъците за по­
требителски стоки.
С приближаването си към пазарното стопанство социалистически­
те икономики се изправиха лице в лице с проблеми, които са пови за
тях, като безработица, инфлация и откритото приемане на значителна
неравномерност при разпределението на дохода. В повечето социа­
листически държави печалба - доход, спечелен над разходите - беше
мръсна дума, но след реформите реализирането на печалба стана не­
що приемливо. В края на 80-те години социалистическите общества
се намираха в състояние на промяна. Бушуваше силна политическа
нестабилност, която затрудняваше пазарните сили. Много потенци­
ални предприемачи например мислеха, че възгледите на държавата
относно печалбата могат да се променят и хората, които реализират
големи печалби, може отново да бъдат погледнати като врагове на
държавата, която отново да им отнеме всичко. Потенциалните пред­
приемачи се страхуваха, че вместо да станат герои, могат да бъдат
обявени за злодеи и да бъдат заклеймени за „капиталистическата“ си
дейност.
Несигурността по отношение на това, какво икономическо поведе­
ние ще бъде приемливо и какво не, препъна социалистическите ико­
номики в началото на 90-те години и доведе до тежка криза на прехода
в много бивши социалистически страни. Посоката в много от тях бе­
ше все още неясна; но както и да се развиват събитията, сега е стра­
хотно време за икономистите. Сега икономистът има възможност да
наблюдава историческите промени от първия ред на историческата
сцена.

68
 ■

След 30 години нашата икономическа система вероятно ще бъде раз­ ИКОНОМИ ЧЕСКИ
лична. Ако спорът между капитализъм и социализъм изчезне, на не­ СИСТЕМИ НА
гово място ще изникне друг спор. Нова тема може да бъде: кой трябва БЪДЕЩЕТО
да взема решенията в една пазарна икономика? В американската ико­
номика от края на 80-те години шепа финансисти станаха знаменитос­
ти, като пожънаха милиарди долари печалба за себе си. Реакцията на
много хора в САЩ беше съмнението дали една икономическа систе­
ма, която величае така алчността, е наистина толкова желана. Такива
широко разпространени реакции могат да доведат до по-нататъшна
еволюция на капиталистическата система.
През 90-те години иа Япония се гледа като на икономическа звезда.
Както ще видим в глава 6, икономиката на Япония има много общи
черти с меркаитилизма. В Япония правителството и индустриалците
работят съвместно и държавата играе ключова роля в икономиката.
Като се има предвид успехът па японската икономика, насочването на
Съединените щати към някакъв тип меркантилизъм, подобен па япон­
ския, може да се окаже доста вероятно. Едно е сигурно: 90-те години
ще станат свидетел на по-нататъшна еволюция на икономическите
системи. Изглежда, че урокът на историята се състои в това, че промя­
ната е единствената постоянна величина в икономическите системи.

ОБОБЩЕНИЕ
• Всяка икономическа система трябва да отговаря иа три­ • Политическите, социалните и икономически те сили са
те основни въпроса: активни и при социализма, и при капитализма.
Какво да се произвежда? • Икономическите системи са в състояние на постоянно
Как да сс произвежда? развитие.
За кого да се произвежда? • При феодализма управлява традицията; при мерканти-
• При капитализма решенията какво, как и за кого сс взе­ лизма - държавата; при капитализма - пазарът.
мат от пазара. • При социално ориентирания капитализъм пазарът, дър­
• При държавния социализъм решенията какво, как и за жавата и традицията управляват отделни компоненти
кого сс вземат от държавните планови органи. иа икономиката.

69
 Глава 4
ОБЩ ПОГЛЕД ВЪРХУ ИКОНОМИКАТА НА САЩ
Работата на правителството е да стои настрана от бизнеса
освен ако той не се нуждае от помощта па правителството.
У ил Роджърс

Търсенето и предлагането са движещите сили, които стоят зад неви­

димата ръка (глава 2). Но невидимата ръка не действа в невидим свят;
тя действа в един много реален свят - свят на институции, които по­
някога приемат, понякога укрепват, а понякога се борят срещу неви­
димата ръка. Ето защо, за да разберем как действа на практика
невидимата ръка, трябва да имаме някаква представа за икономичес­
ките институции и данни за икономиката на САЩ. Нека първо да раз­
гледаме някои данни.

повечето други страни) на почти всички свои жители. 1я също така

създава икономическа сигурност за своите граждани. Гладът е далеч
от мисълта на повечето хора. Табл. 4.1 ви дава представа какво стон
в основата на силата на американската икономика. Например на фи­
гурата можете да видите, че САЩ е голяма държава, с умерен климат
и голямо разнообразие от природни ресурси. Страната притежава от­
лични транспортни съоръжения и относително хомогенно население,
по-голямата част от което говори на един и същ език - английски.
Положителните характеристики на американската икономика не
означават, че Съединените щати нямат никакви проблеми. Критиците
твърдят, че престъпността и наркотиците са широко разпространени,
икономическите ресурси, такива като петрол и минерали, се изчерп­
ват, а околната среда все повече се влошава, разпределението на до­
хода е изместено несиметрично към богатите и огромно количество
икономически усилия се изразходват за финансова „гимнастика“ -
сделки с недвижими имоти, сделки на фондовата борса, сделки за
сделките - което, изглежда, просто размества съществуващото богат­
ство, без да създава ново богатство. На международната сцена ико­
номическата позиция на САЩ се е влошила значително в сравнение с
онова, което беше през 50-те и 60-те години. В очите на много хора
Япония е изместила Съединените щати като икономически първенец
на света. Вместо да заема пари на други държави, както правеше през
50-те и 60-те години, през 80-те години САЩ взе заеми о г други стра­
ни в огромни размери. През 90-те години САЩ е страната най-голям
длъжник в света. Накратко казано, американската икономика е стра­
хотна, но съвсем не е съвършена.

70
 Таблица 4.1: Информационно проучване на ЦРУ за САЩ

ГЕОГРАФИЯ ИКОНОМИКА
22
Обща територия: 9 372 610 км ; площ 9 166 600 км ; Общ преглед: Съединените щати имат иай-голямата и
включва само 50-тс щата и окръг Колумбия пай-многостранно развитата икономика в света. През
Сравнителна площ: около четири десети от територията 1988 г. тя се нареди сред първите 10 страни с брутен
на бившия СССР; около една трета от територията на национален продукт па глава от населението почти 20
Африка; около половината от територията па Южна хил. долара и икономиката навлезе в ссдмата си успеш­
Америка (или малко по-голяма от Бразилия); малко по- на година на растеж, най-дългия дотогава период в мир­
малка от Китай; приблизително два пъти и половина но време. Растежът се отличава с умереност в увелича­
колкото Западна Европа
ването на заплатите и потребителските цени. ръст па
Граници по суша: 12 248 км общо; Канада 8893 км (вклю­
чително 2477 км с Аляска), Мексико 3326 км, Куба (Аме­безработица от 5,5% (най-ниския от 9 голини) и процен т
риканска военноморска база в Гуантанамо) 29 км па инфлация 4,1%. Търговският дефицит, който расте
Брегова ивица: 19 924 км всяка година от 1980 г. насам, започна да се стеснява в
-Климат: предимно умерен, по варира от тропически края на 1987 г., когато отслабващият долар стимулира
(Хаваите) до арктически (Аляска); сух до полусух, с пе­ износа и намали нарастването на вноса. През 1987 г.
риодичен топъл, сух вятър обаче за първи път в новата история държавата стана
-Релеф: огромна централна равнина, планини па запад, длъжник.
хълмове и ниски планини па изток; скалисти планини иБрутен национален продукт: 5475 млрд. долара, па ( ла­
широки речни долини в Аляска; пресечена, вулканична ва от населението 21 800 долара
топография па Хаваите
-Процент на реален растеж: 1,0% (1990)
-Природни богатства: въглища, мед. олово, молибден,
фосфати, уран, боксит, злато, желязо, живак, никел, по--Процент на инфлация (потребителски цени): 5,4%
таш, сребро, волфрам, цинк, суров нефт, природен газ, (1990)
дървесина -Процент на безработица: 5,5% (1990)
-Разпределение на земята: 20% обработваема земя; -Бюджет: приходи 1106 млрд. долара; разходи 1272 млрд.
26% ливади и пасища; 29% гори и залесени площи; 25% долара
други ; вкл. 2% снабдена с канали за изкуствено напоя­-Износ: 393,9 млрд. долара (Ф.О.Б., 1990); стоки', сред­
ване ства за производство, автомобили, промишлени достав­
-Природна среда: мерки за контрол върху замърсяване­ ки и суровини, потребителски стоки, селскостопански
то за подобряване на водата и въздуха; замърсяване с продукти; партньори: Западна Европа 27,3%, Канада
киселинен дъжд, селскостопански торове и пестициди; 22,1%, Япония 12,1% (1989) •
грижливо отношение към редките естествени водоиз­ -Внос: 516,2 млрд. долара ( С.И.Ф., 1990); стоки: суров
точници ма запад; разрастване па пустинята; цунами, и частично рафиниран нефт, машини, автомобили, по­
вулкани и земетръсна дейност в басейна на Тихия требителски стоки, промишлени суровини, хранителни
океан; целогодишните ледове в Северна Аляска са ос­ стоки и напитки; партньори: Япония !9,7%, Канада
новна пречка в развитието. (САЩ са четвъртата по го­ 1 8,8% (1989), Западна Европа 21,5%
лемина страна в света след бившия СССР, Канада и Ки­-Външен дълг: 581 млрд. долара (декември 1989 г.)
тай.) Промишлено производство: икономически растеж
1,0% (1990)
НАРОД
Население: 252 502 000 (юли 1991 г.) Пр омишленост: водеща промишлена сила в света; висо­
ко и многостранно развита; петрол, стомана, моторни
Прираст: 0,8% (1 99 1)
Раждаемост: 15 новородени на 1000 души население (1991)превозни средства, въздухоплаване и космонавтика, те­
Смъртност: 9 умират на 1000 души население (1991) лекомуникации, химикали, електроника, хранително-
вкусова промишленост, потребителски стоки, риболов,
Миграция: 2 души на 1000 души население (1991)
дърводобив, минно дело
Детска смъртност: 1 0 смъртни случая па всеки 1000 жи­
вородени (1991) Селско стопанство: зърнени храни (втори в света по
Средна продължителност на живота: 72 години за мъ­ производство на жито и негов най-голям износител),
жете и 79 години за жените (1991) фуражни култури, маслодайни кул тури, говедовъдс тво,
Среден коефициент на раждаемост: 1,8 родени деца на млечни произведения; незаконен производител на ха­
шиш
жена(1991)
Етнически състав: 85% бели, 12% черни, 3% други (1985) Икономическа помощ: дарител - парични задължения
Религия: протестанти 61%, католици 25%, евреи 22%, 115,7 млрд. долара
други 5%; 60% от населението принадлежат към някакваПарична едицица: американски долар; 1 американски
църква (1984) долар (US $)= 100 цента.
Език: предимно английски; доста голямо испаиоговоря-
що малцинство
Грамотност: 97%

71
 БАЛАНС И ОТЧЕТ НА ДОХОДА

Воденето па счетоводство ма приходите и разходите е Двете страни на уравнението са равни по дефиници

важна част от едно предприятие и през годините са се В баланса и активите, и пасивите са подразделени па
развили сложни и обстойни методи за това. На табл. 4.2 различни категории, по на този стан трябва да запомн
е показан балансът на една фирма. Балансът представля­ само общата структура на баланса.
ва официален отчет за нетната балансова стойност на ед­ На табл. 4.3 е показан отчет па дохода на една фир
на фирма в определен момент. Балансът е разделен па Докато един счетоводен баланс измерва статичното по
активи, от лявата страна, н пасиви и собствен капитал ложение на една фирма в даден момент от време, отче
( наричан също петна балансова стойност), от дясната за приходите и разходите измерва количеството прихо
страна. Актив е всичко, което има стойност. Активът не и разходи, които са преминали, изтекли през фирмата
е непременно физически обект. Том може да бъде право­ определен период от време. Най-горе е даден общият
то да се направи и.пи използва нещо. Например правата приход или продажбите па фирмата. След това себест
за приземяване са важен актив па авиокомпаниите. Па­ ността па продадените стоки се изважда от общия при
сивите са задължения, дългове. Когато една фирма взе­ ход. Числото, което се получава, се нарича брутна пе­
ме пари на заем, тя поема задължение, тъй като има от­ чалба, въпреки че много отчети па дохода не отбелязва
говорността да върне парите па кредитора. Общите стой­ брутните печалби. След това сс изваждат разходите по
ности от двете страни трябва да са равни, тъй като соб­ продажбата, административните разходи и плащаният
ственият капитал или нетната балансова стойност се по лихви и получаваме постъпленията, преди да се об
определя като разликата между активи и пасиви: жат с данъци. Най-накрая сс изваждат данъците върху
актив = пасив + собствен капитал дохода, което дава чистия доход на фирмата.

някакви пари, които да сложат в сметката на предприятието си. Из­

ползвали част от спестяванията си, но се нуждаели от още пари. Това
означавало да поискат заем от банката. Банката изискала от тях да
представят официален план за своето предприятие.
За да започнат своя бизнес, им били нужни две години и повече от
200 000 долара. При това в този случай ставало въпрос за малко пред­
приятие. Хора, които нямат подготовка и опит с данъци, формуляри
и бюрократични изисквания, обикновено не успяват в бизнеса. За та­
кива хора достъпът до частния бизнес не е свободен, а е дори невъз­
можен.

Върховна власт В Съединените щати предприятията решават какво да произвеждат.

на потребителите
и частен бизнес
Това не означава, че в САЩ не господства потребителският сувере­
нитет, т.е. върховната власт на потребителите - техните желания.
Предприятията решават какво да произвеждат на базата на своите
предвиждания какво ще могат да продадат. Основният въпрос, който
трябва да си зададе някой, който иска да започне някакъв собствен
бизнес в САЩ, е: „Мога ли да имам печалба от това?“ Печалба е това,
което остава, след като от общите приходи се извадят всички разходи.
Предприятията, които отгатват правилно какво иска потребителят,
реализират печалба. Предприятията, които не отгатнат правилно,
претърпяват загуба.
Хората са свободни да започнат свой бизнес независимо от целите,
които са си поставили. Никой не им задава въпроса: „Каква социална
стойност има проектът ви за предприятие за кожени облекла или за
издаване на учебници, или проектът, заложен във вашата курсова ра­
бота?“ Наистина икономическата система е измислена така, че да ка­
нализира индивидуалните желания за печалба и да ги насочва по по­
сока иа общото благо на обществото. Докато предприятието не нару­
шава закона и се съобразява с правилата, хората са свободни да от­
крият каквото предприятие искат, стига да имат откъде да вземат
пари, за да го финансират. Това е ключова разлика между пазарната
икономика и традиционната социалистическа икономика, в която хо­
рата не са свободни да започнат свой бизнес, дори ако имат пари, за
да финансират едно такова начинание.

74
 Млн. долари
1989 г. 1988 г.
Актив
Текущи активи 1 1 798 10 238
Имоти, заводи и оборудване 18 301 17 221
Други активи 4122 3260
Общо 34 221 30 719
Пасни н собствен капитал
Текущи задължения 10 003 6696
Дългосрочни заеми 3172 3158
Други задължения 5343 5285
Собствен капитал 1 5 703 15 580
Общо 34 221 30 719

Таблица 4.2: Счетоводен баланс

Балансът измерва финансовото състояние па фирмата в определен момент. Той е
разделен на актив от едната страна и пасив и нетна балансова стойност от другата
страна. Активът е всичко, което има стойност, а пасивът е задължение. Общата сума
от страната на актива трябва да бъде същата като общата сума от страната на пасива.

Млн долари (ос ieii при акциите)

1989 г. 1988 г.

Продажби 8710 7876

Себестойност па продадените стоки 5980 5613
Брутна печалба 2730 2263
Разходи по продажбата, общи административни
1509 1304
и други разходи
Плащания по лихви 165 0,7
Чиста печалба 1 056 813
Постъпления преди данъчно облагане 1 056 813
Данъци върху дохода 509 352
Чист доход 547 461
Постъпления за всяка акция от общия капитал 2,36 1,91
Дивиденти за всяка акция от общия капитал 1,05 0,95
Таблица 4.3: Отчет на дохода
О тчетът на дохода измерва чистия доход (или загуба) на фирмата в един период от
време. Той винаги има измерения във времето.

Предприятията в Съединените щати са организирани на най-различни Равнища па бизнес

равнища. Съществуват производствени фирми, пласментни фирми,
които продават на едро, и фирми, които продават на дребно. За пове-
чето продукти фирмата производител не е същата фирма, която про­
дава продукта на вас. Често продуктите се продават пет или шест пъ­
ти, преди да достигнат потребителя. По този начин повечето фирми
предлагат услуга - предоставят ви стоката, когато имате нужда от
нея, — а не я произвеждат (фиг. 4.2).
Нарастващото значение на сектора на услугите за икономиката нака­
ра някои наблюдатели да заявят, че ние се намираме в едно постинду-
стриално общество. Според тях американската икономика днес е пре­
димно икономика на услугите, а не икономика на производството. Така
че класифицирането на икономиката може да е полезно, а може и да не
е, но вие трябва да обърнете внимание върху това, колко важни за на­
шата икономика са услугите и разпределението на стоките.

75
 ЧСМСДСЛИС, горско земеделие, горско
стопанство, риболов, — строителство (5%) стопанство, риболов, строителство
търговия минно дело (4% търговия
минно дело (2%) па едро
промишлено--- на едро и дребно промишлено
производство и дребно
(10%)
п (20%)
(27%)
(25%) услуги
(10%)
кай
финансови услуги,
застрахователно
дело и недвижими
имо ти (8%) транспорт,
комуникации, услуги
транспорт, комуникации, финансови услуги, (30%)
комунална
комунална дейнос т (40%) застрахователно дело
дейност (6%)
и недвижими имоти (7%) (Г>)

Фигура 4.2 (</, б ) : Значение и размер на различните видове предприятия

Различни отрасли американски предприятия са представени чрез относителния дял на приходите си (общия доход,
влиза във фирмите) («) и чрез броя па заетите в тях (б). Количеството на общите постъпления пс е непременно най
добрият показател за значението на различните типове предприятия за икономиката. Фиг. 4.2 б дава приблизителна
заетост па работна ръка във всяка една от категориите предприятия.
Източник: Monthly Lahor Review and Survey of Current Business.

От производителя към вас. За да получите представа за пътя на една

стока от производителя до крайния купувач, нека да разгледаме при­
мера с един прозорец, който си купих скоро от „Марвин Уиндоу Кор-
порейшън“. „Марвин“ са купили стъклото, дървото и машините,
необходими за направата на прозореца от други компании, вероятно
изразходвайки всичко 20 долара. Тези покупки попадат в това, което
се класифицира като търговия на едро. След това „Марвин Уиндоус“
са сглобили компонентите (разходи по сглобяването: всичко около 60
долара); следователно общите разходи за прозореца на „Марвин“ са
80 долара.
Имах нужда от един прозорец за къщата си и отидох в магазина
„Емилио“, който е местният магазин за строителни материали. Този
магазин продава и материали на едро на своите партньори, с които
има сключени договори, и на дребно на обикновени клиенти, които
влизат в магазина им. Клиентите, които купуват на едро, получават
отстъпка от 20% от цената на дребно, която се приспада в края на
месеца от общата сметка, която са направили. Тези клиенти на едро
обаче искат от своите клиенти пълната цена на дребно. Аз съм един
обикновен, случаен клиент, затова когато си поръчах прозореца, в ма­
газина „Емилио“ ми казаха, че цената е 200 долара. В момента обаче
нямаха размера, който ми трябваше.
В магазина поставиха моята поръчка при поръчките от други кли­
енти и се обадиха на своя пласьор „Марвин“ (който има права от
„Марвин Уиндоус“ на територията, където живея), за да направят ед­
на голяма поръчка за много прозорци, включително и моя. Пласьорът
„Марвин“ поиска от магазина „Емилио“ по 140 долара. Пласьорът
държи на склад един куп прозорци, който той непрекъснато попълва
с нови прозорци от всяка доставка, която пристига веднъж месечно от
завода „Марвин“. За моя прозорец той плаща 100 долара плюс тран­
спортните разходи.
И така: на „Марвин“ им струва 80 долара да направят моя прозо­
рец; „Марвин“ го продават на пласьора за 100 долара плюс транспорт­
ните разходи. Пласьорът трябва да си покрие разходите за складира-

76
не, поддържане, инвентаризация, пускане на обяви и т.н., и разбира
се, трябва да има печалба за себе си, затова той продава прозорците
на магазина „Емилио“ за 140 долара. Собственикът на „Емилио“
трябва да покрие разходите си и той да реализира печалба, така че ми
продава прозореца за 200 долара (160 долара - отстъпка от 20%, ако
бях клиент на едро). Аз нямам на кого да продам прозореца, поставих
си го сам и сега си гледам през него, докато пиша тази глава, размиш­
лявайки дали мога да го г иоча като разходи по написването на учеб­
ника. Уви, след като говорих с моя данъчен консултант, реших, че не
мога.
По някакъв начин това, което ви разказах, се отнася за повечето
стоки, които си купувате. Произвеждането па стоката е само един ма­
лък компонент от разходите по нея. Пласирането - доставянето на
стоката там, където е необходима, когато е необходима - образува
приблизително около 70% от общите разходи на прозореца в този
пример. Този голям процент съвсем не е необичаен.

Друг начин, по който могат да се класифицират предприятията, е по Големина на

тяхната големина. Както можете да видите на фиг. 4.3, повечето хора предприятията
в САЩ работят за малки фирми - фирми с по-малко от 100 души щат.
Повечето отрасли са съставени от малки фирми, най-вече търгови­
ята на дребно и строителството. Забележимо изключение е промиш­
леното производство, в което съществуват група големи производи­
тели, като производителите на автомобили например.
През последните 20 години това преобладаване на малки работо­
датели се увеличи, както става ясно, ако сравним данните от 1975 и
1990 г. Процентът на работниците, наети от големи фирми (опреде­
лени като компании с 1000 или повече от 1000 души щат), е спаднал;
процентът на работниците, наети от компании със среден размер, се
е увеличил, както и процентът на наетите от малки фирми.

60 ооо

РР* 1975 г.
50 000 А
Ш 1980 г.
1085 г.
40 000
1990 г.

30 000
2
-е- 20 000

10 000

0
малки: < 100 средни: 100-1000 големи: над 1000

Фигура 4.3: Класификация на фирмите според броя на заетите

Предприятията могат да се класифицират според броя на наетите от тях служители. Забележете, че малките фирми
сЩат от по-малко от 100 души представляват най-голямата категория и непрекъснато се увеличават.

77
 ственост,която контролира) за почти 96 млрд. долара. Сравнете тези
Десетте най-големи промишлени корпорации П родажби Активи цифри със съвкупното производство на една страна като Непал - 2,7
(МЛП. долари) млрд. долара - и ще получите представа за мащаба на някои от пред­
приятията в САЩ.
General Motors 126 017 180 236 Относителният размер на отрасъла не отговаря непременно на не­
Exxon 105 885 87 707 говото значение за икономиката. Да вземем например селското сто­
Ford Motor 98 274 173 662 панство. Неговият мащаб е малък по отношение на заеми и приходи,
lnt’1 Business Machines 69 018 87 568 по ако трябваше да престане да върши своята работа, а именно да
Mobil 58 770 41 665
General Electric
осигурява прехраната на всеки, неговото значение щеше бързо да ста­
58 414 153 884
Philip Morris 44 323
не очевидно. По подобен начин стоят нещата и с финансовите услуги.
46 569
Texaco 41 235 25 975
Финансовият сектор е относително малък, но съвременната индуст­
E.I. du Pont de Nemours 39 839 38 128 рия не би могла да функционира без един високо развит финансов
Chevron 39 262 35 089 сектор. Точно както едно липсващо болтче може да накара една кола
Десетте най-големи компании за продажби па дребноПродажби
да спре внезапно, така и проблемите в един отрасъл на икономиката
Активи
могат да доведат до внезапен застой в дейността на много по-голяма
Scars Roebuck 55 971 96 252 част от икономиката.
Wal-Mart Stores 32 601 1 1 388
Kmart 32 080 13 899 Друг начин за класифициране на предприятията е според техните це- Цели на бизнеса
American Stores 22 155 7 244 ли. Предприятията могат да бъдат или стопански фирми (фирми със
Kroger 20 261 4 118 стопанска цел, работещи за печалба), или нестопански фирми (орга­
J. C. Penney 17 410 12 325 низации с идеална нестопанска цел). Стопанските фирми задържат
Safeway 14 873 4 739
Dayton Hudson приходите си, след като заплатят разходите (ако има какво да задър­
14 739 8 524
Great Atlantic & Pacific Tea Co. Il 164 2 83 1
жат); целта па нестопанските фирми е само да покрият разходите с
May Department Stores 1 1 027
приходите си. Ако една организация с идеална цел приключи с печал­
8 295
ба, тези пари отиват в „резервите“, за да послужат в случай на бъдещи
Десетте най-големи финансови компании Активи Приходи
загуби.
American Express 137 682 24 332 Целта на нестопанската фирма е да служи на обществото или на
Federal Nat‘1 Mortgage Ass’n 133 1 13 12 612 част от него. Нестопанските фирми включват всички организации, ръ­
Salomon 109 877 8 946 ководени от държавата, някои болници, пенсионни фондове, фонда­
Aetna Life & Casualty 89 300 19 428 ции, много организации, набиращи фондове подобно па Американс­
Merrill Lynch 68 129 11 213
CIGNA
кото дружество за борба против рака, повечето университети и коле­
63 69 1 18 344
American International 58 143
жи и много музеи. Да работите за една нестопанска организация, не
15 702
Travelers Corp. 55 356 12 150 означава да работите без пари. Заплатите представляват разход за
Morgan Stanley Group 53 526 5 869 всяка фирма и се изплащат както от стопанските, така и от нестопан­
ITT 49 043 20 604 ските фирми. Всъщност заплатите, получавани от хората, които уп­
Десетте най-големи търговски банки
равляват нестопанските организации, могат да бъдат по-високи от
Активи Депошти
заплатите в стопански фирми и т.нар. представителни надбавки, свър­
Citicorp 2 1 6 986 142 452 зани със заемания пост, могат да бъдат доста големи . Но всички тези
BankAmcrica Corp. 1 10 728 92 321 представителни надбавки се класифицират като „разходи“ и не се
Chase Manhattan Corp. 98 064 70 7 I 3
J. P. Morgan & Co.
включват в „печалбите“.
93 103 37 557
Security Pacific Corp. Защо се спираме на целите на бизнеса? Защото целите на фирмите
84 73 1 58 191
Chemical Banking Corp. 73 019 48 951
стоят в основата на икономическата теория и прозренията на иконо­
NCNB Corp. 65 284 50 222 мистите за това, как действат икономиките. В една чисто капиталис­
Bankers Trust New York Corp. 63 596 28 588 тическа страна всички предприятия са стопански, създадени с цел пе­
Manufacturers Hanover Corp. 61 530 40 196 чалба. В една чисто социалистическа държава всички фирми имат не­
Wells Fargo & Co. 56 198 42 685 стопанска цел, не работят за печалба. Съединените щати далеч не са
Таблица 4.4: Haií-големите предприятия чисто капиталистическа държава и нестопанските организации играят
Източник: Fortune. June 3, 1991. значителна роля в американската икономика.
На тях се пада не само значителна част от производството в обра­
На табл. 4.4 съчетаваме размера и дейността на фирмите, разглеж­ зованието и медицината, но те често контролират огромни активи в
дайки големите предприятия в най-различни видове дейности. Обър­ области, където няма никакво производство. Например пенсионните
нете внимание на огромния мащаб на някои от предприятията, особе­
но в промишлената категория. Така например „Дженеръл мотъре“ ре­ Представителни надбавки могат да бъдат: предоставена от предприятието лиму­
ализира продажби за над 120 млрд. долара; „Сиърс“ има продажби за зина и шофьор в Ню Йорк или Вашингтон, сметка за неограничени разходи, пътува­
почти 56 млрд. долара и активи (физическата и финансовата соб- лия до Европа и Далечния Изток, къща в Хонолулу.

78

L

Форми на бизнес
(а) според техния брои
Фигура 4.4 (я, б ) : Форми па предприятия според вида собственост
фондове, на които поверяват фондовете си работниците, контролират
повече от 25% от акциите на Нюйоркската фондова борса. Тези нес­
топански пенсионни фондове вземат решения къде да инвестират пари
и печелят много големи суми. По този начин косвено работниците, на
които са тези пенсионни фондове, притежават голям дял от предпри­
ятието. С други думи, много от печалбите на предприятията с цел
печалба не отиват в капиталистите, а в работниците.
Трите основни вида фирми са едноличните предприемачи, сдружени­
ята и акционерните дружества. От 18-те милиона предприятия в САЩ
приблизително 74% са еднолични фирми, 9% са съдружия и 1 7% са
акционерни дружества (вж. фиг. 4.4).
От гледна точка на общите постъпления обаче получаваме съвсем
друга картина - акционерните дружества далеч превишават всички ос­
танали форми на бизнес (фиг. 4.4в). В действителност на 500-те най-
големи акционерни дружества се пада повече от 90% от общите по­
стъпления на всички американски предприятия.
Всяка една от формите на предприятия има определени предимства
и недостатъци. За да добиете представа за характера па тези три ос­
новни форми на бизнес, нека да ги разгледаме поотделно, с повече
подробности.
Еднолични фирми и съдружия. Ако създавате ваше предприятие,
най-вероятно ще започнете като едноличен търговец. Едноличните
фирми лесно се образуват, изискват минимални бюрократични не­
приятности и се контролират от вас - техния собственик. Предприя­
тието - това сте вие. Вие вършите това, което искате, и го вършите,
когато поискате.
Ако решите да се разширявате, най-вероятно ще наемете няколко ду­
ши, които ще работят за вас. Дори тогава вие ще продължите да бъдете
едноличен търговец; едноличният търговец може да има наети служи­
тели, въпреки че по дефиниция може да има само един собственик.
Да си представим, че вие преуспявате и решавате още да се разши­
рявате - да купите компания, която произвежда 4000 молива на ден,
и да я разширите така, че да произвежда 10 000 молива дневно и 2000
писалки. Това разнообразява асортимента на вашата производствена
линия, както и увеличава производството на настоящия продукт. На
този етап вероятно ще откриете един от сериозните недостатъци на
едноличните предприятия: трудността да се набират средства или ка­
питал, необходими за разширение. Недостигът на фондове е един от
най-големите проблеми, който се изправя пред повечето малки пред-
акционерни дружества
(90%)
(9%)
(6) според дохода
приятия. Когато решите да се разраствате, има голяма вероятност да
направите промяна и предприятието ви да стане от един от другите
два вида. Така например един от начините да си набавите средства е
като си намерите партньор и промените формата на предприятие от
еднолична собственост в съдружие.
Съдружието е предприятие, което има двама или повече собствени­
ци. Подобно на едноличната фирма съдружието може да няма никакви
работници, освен самите собственици. Заплащането на дял от печал­
бите на всеки съдружник във фирмата зависи от условията на устав­
ния договор.
Преимуществото на съдружието над едноличното предприятие е
това, че съдружниците могат да си поделят работата и рисковете на
бизнеса. Например един съдружник може да осигури средствата, а
другият може да осигури специалистите. Проблем при съдружието е
това, че всеки съдружник може да се държи отговорен за деловите
постъпки на всеки един от останалите съдружници, независимо дали
той или тя е упълномощен за тези постъпки. Да си представим, че
вашият съдружник сключи договор за покупка на климатични инста­
лации, които иска да продава в Аляска. Колкото и абсурден да е този
проект, вие и вашият съдружник сте юридически обвързани чрез до­
говор. Проблемът е още по-страшен поради факта, че съдружията са
с неограничена отговорност. В резултат па грешките на вашия съд­
ружник вие можете да загубите не само това, което сте инвестирали
в предприятието, но също така и вашето лично имущество. Ето защо,
когато влизате в съдружие, трябва очите ви да са широко отворени*.
Акционерно дружество. Поради проблемите, които създават съдру­
жията и едноличните предприятия, повечето големи компании и го­
лям брой малки компании в Съединените щати са акционерни друже­
ства. Акционерното дружество е предприятие, което юридически е
собственост на своите акционери, които се представляват от управи­
телен съвет. Акционерните дружества се третират от закона като юри­
дически лица. Всяко нещо, което според закона има право да извърши
едно лице, може да извърши и едно акционерно дружество. За разлика
от съдружията и едноличните фирми акционерните дружества не
престават да съществуват със смъртта или оттеглянето на един от
съдружниците или на едноличния собственик. Дружествата същест­
вуват независимо от хората, които ги притежават или управляват. Ко­
гато се образува едно акционерно дружество, се издават акции -
удостоверения за собственост в компания, - които се продават или
предоставят на хората. Сумите, получени от продажбата на акциите,
образуват уставния капитал на дружеството. Притежаването на ак­
ции дава на собственика им правото да гласува при избора на управи­
телен съвет па дружеството. Членовете на управителния съвет или
директорите вземат решения за политиката на компанията; те назна­
чават президент на компанията и главен изпълнителен секретар, кой­
то от своя страна назначава подчинените си служители. Главният сек­
ретар докладва на директорите от управителния съвет, които от своя
страна отговарят пред акционерите. На фиг. 4.5 е показана схемата
на типична структура на акционерно дружество.

*
Обяснението за съдружието тук е съзнателно доста опростено. Законът и САЩ
позволява някои видове съдружия, които нямат тези атрибути - съдружия с ограни­
чена отговорност и др.
 Фигура 4.5: Типична схема на ор
ганшацин па акционерно дру
Г равнението, който упражняват собствениците, е ограничен. В дей­
жество
Акционерните дружества бяха създадени като институции, в които
собствениците на компанията да бъдат отделени от ръководството на
компанията. Дружеството предвижда ограничена отговорност за
собствениците. Докато при другите видове фирми собствениците мо­
гат да изгубят всичко, което притежават, дори ако са инвестирали са­
мо малка сума в предприятието, в едно акционерно дружество собст­
вениците могат да загубят само онова, което са инвестирали в това
дружество. Ако сте инвестирали 100 долара, можете да загубите само
тези 100 долара. В другите видове предприятия, дори ако сте инвес­
тирали само 100 долара, възможно е да загубите всичко; загубите ма
предприятието трябва да бъдат покрити от отделните собственици.
Например фирма „Радост“ е съдружие и вие сте инвестирали 20
долара, което ви е направило един от 20 000-те съдружници. За съжа­
ление фирмата не донася никаква радост, а само тъга, и е дадена под
съд за 1 млрд. долара. Ако другите съдружници са бедни, а вие сте
милиардер, вие можете да понесете отговорността за цялата загуба
от 1 млрд. Ето защо ограничената отговорност е важно преимущест­
во, което предлага акционерното дружество.
Акциите на едно дружество могат да се разпределят между малко
хора (например трима) или между милиони акционери. Акциите мо­
гат да се купуват и продават или посредством независима сделка меж­
ду двама души (т.нар. търговия на щанда), или чрез брокер и съот­
ветната фондова борса.
Друго важно нещо, което не трябва да забравяте, когато разсъжда­
вате като икономист за действителността, е фактът, че по-голямата
част от производството се извършва именно в акционерни дружества.
В една чисто капиталистическа икономика целта на бизнеса е да се
реализират максимални печалби. Тази теория приляга достатъчно
добре на едноличните предприятия и съдружията, но не така добре на
дружествата. В акционерните дружества съществува разделение на
собствеността и управлението. Повечето акционери имат малък при­
нос в решенията, които взема дружеството.
На практика редица акционерни дружества се управляват от дирек­
торите на дружеството, които често ги ръководят според своите соб­
ствени интереси, а не в полза на собствениците. Контролът върху уп-
82
I
ствителност голям процент от капитала на повечето акционерни дру­
жества се контролира от финансови институции, като взаимни фондо-
Бе - финансови институции, които инвестират парите на хората вмес­
то тях, и пенсионни фондове - финансови институции, които пазят
парите на хората, докато дойде време да се пенсионират и да започнат
та им се плащат пенсии. По този начин притежаването на акционерни
дружества е още една крачка встрани от хората. Финансовите дирек­
тори контролират капитала вместо тях. Проучванията са показали, че
80% от първите 200 най-големи акционерни дружества в САЩ се кон­
тролират в значителна степен от директорите и нямат ефективен кон­
трол от страна на акционерите.
Защо е важен въпросът, кой контролира една фирма? Защото ико­
номическата теория приема, че целта на собствениците на предприя­
тия е да реализират максимални печалби, което щеше да е вярно за
акционерните дружества, ако акционерите вземаха решенията. Дирек­
торите нямат същите стимули да реализират максимални печалби,
както собствениците. Върху директорите се упражнява натиск да уве­
личават максимално печалбите, но често този натиск е слаб и недо-
статъчеп.
Втората класификация, на която ще се спрем в този преглед па аме­ ДОМАКИНСТВА
риканските икономически институции, са домакинствата. Домакин­
ствата (групи хора, които живеят заедно и вземат заедно решения)
представляват най-мощната икономическа институция. Те в крайна
сметка контролират правителството и предприятията, другите две
икономически институции. Гласовете на домакинствата на полити­
ческата арена определят правителствената политика; техните реше­
ния за предлагането Fia труд и капитал определят с какво ще разпола­
гат предприятията, за да могат да работят; техните решения за израз­
ходване на парите им или за разходите им — „бюлетините“, които те
пускат с доларите си - определят какво ще могат да продават предп­
риятията.
Докато крайната власт се намира по принцип у хората и домакин­
ствата, ние, хората, сме приписали много от тази власт на представи­
телите. Акционерните дружества откликват само отчасти на собстве­
ниците на своя капитал и до голяма степен тази собственост е отде­
лена от индивидите. Притежаването на 1000 акции в една компания,
която има общо 2 млн. акции, няма да ви донесе никакво влияние вър­
ху дейностите на акционерното дружество. Като акционер вие просто
ще приемате това, което прави дружеството.
Основно решение, което акционерните дружества вземат независи­
мо от своите акционери, е решението какво да се произвежда. В края
на краищата ние, хората, решаваме дали ще купуваме онова, което
произвеждат предприятията, но бизнесът изразходва много средства,
за да ни обяснява от какви услуги имаме нужда, какви стоки желаем,
какви книги искаме да четем и други подобни неща. Повечето иконо­
мисти вярват, че господства върховната власт или суверенитетът на
потребителя - че ние не сме излъгани или манипулирани от реклама­
та. За много икономисти обаче остава открит въпросът, дали хората
контролират бизнеса, или избраните от тях представители контроли­
рат хората.
83
40 000 - 40 000 - 40 000 - А
35 000 - 35 000 - 35 000

30 000 - 30 000 30 000 -

25 000 - 25 000 25 000 -

20 000 20 000

15 000

0 000 10 000
•1уV
5 000 - 5 000
'.v ■
____
семейство семейство семейство испано- черни Запад Среден Северо­
беч без съпружеска говорящи запад изток
69 съпруг съпруга двойка 0)
Фигура 4.6 («, б , в ) : Среден доход на домакинствата по райони, раси и видове домакинства

В политическата сфера съществува подобен дебат. Американските

народни представители и сенатори се чувстват само частично отго­
ворни пред гласоподавателите (те започват да се чувстват малко по-
отговорни по време на избори). Поради това прехвърляне на власт на
други институции в много сфери на икономиката домакинствата не са
активни производители па продукция, а само пасивни получатели на
доход. Ето защо голяма част от обсъждането на сектора на домакин­
ствата се съсредоточава върху разпределението на дохода на дома­
кинствата. Поради тази причина това разглеждане на домакинствата
ще бъде кратко и ще се спрем на техния доход и роля като доставчици
на труд.
Типове домакинства Американското население от около 250 млн. е съставено от около 90
и доходи млн. домакинства. Фиг. 4.6 разглежда дохода на домакинствата, които
са разделени според три критерия. Забележете относително ниския
доход на семейства, в които отсъства съпругът, и относително ниския
доход на негърските семейства. Тъй като доходът определя колко сто­
ки и услуги ще купи един човек, тези две групи са представени много
скромно в групата за кого купуват.
Един от големите политически въпроси, свързани с дохода, е: „Раз­
пределен ли е доходът честно (справедливо, а не поравно) и имат ли
всички домакинства достатъчен доход?“ Това е труден въпрос. Нека
само отбележим, че равнището на бедността за четиричленно семей­
ство в САЩ се определя от Министерството на търговията за доход
под 12 700 долара годишно (данните са за 1990 г.) По това определе­
ние 10,3% от всички домакинства в САЩ се оказаха под равнището
на бедността в 1990 г. Този процент се разпределя неравномерно меж­
ду бели и черни, с 28 % от всички негърски домакинства под равни­
щето на бедността и 8% от домакинствата на белите.

Домакинствата като Най-големият източник на доход за домакинствата са надниците и

източник па труд заплатите - доходът, който домакинствата получават за своя труд.
Домакинствата предлагат труда, с който предприятията произвеждат,
а правителството управлява. Общата работна сила в САЩ възлиза на
120 млн., около 7% (8 млн.) от които за 1992 г. са безработни. Сред­
ната работна седмица в САЩ е 41,6 часа за мъжете и 35 часа за жените.

84
 Вид професия Брой п а работниците Медиана па годишната
(млн.) заработка(долари)

жени мъже жени мъже

Мениджъри и специалисти 15 17,2 22 000 36 000

Технически, административен
27,1 14,2 13 500 23 000
и търговски персонал
Услуги 1 1,6 7,3 5 500 10 600
Инженерство 1,3 13,7 14 100 22 200
Машинни оператори 3,7 5,1 10 800 1 9 200
Земеделие, риболов,
горско стопанство 0,7 3,5 4 000 7 700

(а)

Професии с най-бързо нарастващ брой Професии с най-бързо намаляващ

па хора, които ги упражняват брой на хора, които ги упражняват

Медицинско обслужване по домовете работници в електронната промишленост

Компютърно инженерство производители па облекло
Обслужващ медицински персонал заети с грижи за децата

(б)
Таблица 4.5 (</, б ) : Типове професии

Табл. 4.5 а представя заетата работна ръка в САЩ, разделена по

типове професии и прогнози за темповете па растеж за различните
професионални категории. Забележете, че много от работните места
са на обслужващ персонал, което отговаря на факта, че американската
икономика е станала до голяма степен икономика на услугите. Табл.
4.5 6 показва, че акцентът върху услугите продължава да е в сила.
Много от най-бързо нарастващите професионални категории са в об­
служващите отрасли, а много от най-бързо залязващите професио­
нални категории са в промишленото производство и селското стопан­
ство.
Други подразделения на професиите показват още по-големи раз­
личия. Например лекарите обикновено печелят по 150 000 долара го­
дишно; адвокатите по 100 000 долара, а главните изпълнителни сек­
ретари на големите акционерни дружества често правят по 1 000 000
долара и повече годишно. Начинаещ служител в „Макдоналдс“ печели
по-малко от 10 000 долара.
Една от най-големите промени на трудовите пазари през 80-те го­
дини беше намаляването на значението на синдикатите. Синдикатите
са икономическа институция, тясно свързана с домакинствата. Пър­
воначално те бяха създадени да уравновесяват силата на бизнеса. Ор­
ганизирайки се в професионални съюзи, работниците се превърнаха
в икономическа институция и спечелиха правото па по-голям глас в
процеса па производство. Синдикатите повдигнаха американските
заплати в съответствие със заплатите в други страни и установиха в
САЩ най-добрите условия на труд в целия свят. Но синдикатите има­
ха и отрицателен ефект; част от предприятията отговориха на висо­
ките американски заплати, като преместиха производствените си
мощности в други страни, където работниците получават по-ниско
заплащане. Това е една от причините, поради които секторът на про­
мишлеността в САЩ претърпя спад в сравнение със сектора на услу-

гите и членството в професионални съюзи и влиянието им значително
спаднаха. Работниците в сферата на услугите имат много по-малко
синдикати, а техните работни места могат много по-трудно да бъдат
преместени в чужбина.
Силата на хората
Важен начин, по който домакинствата влияят на правителството и
бизнеса, е чрез своите културни и идеологически убеждения. Тези
убеждения определят какво е допустимо и какво не е. Когато те се
различават от съществуващото положение, силата на хората прите­
жава потенциала да измени съществено съществуващите институции.
В Източна Европа към края на 80-те години убежденията на хората
бяха започнали да се разминават със съществуващите институции до
такава степен, че хората поискаха и предизвикаха дълбоки икономи­
чески и политически реформи. Реформите бяха първоначално поиска­
ни от хората, въпреки че нямаше никакъв официален механизъм, като
свободни избори, с които да упражнят волята си. Силата на хората е
нещо повече от властта, която хората упражняват с избори. Хората и
икономиката притежават културна чувствителност или мироглед,
който действа така, че ограничава действията и на правителството, и
на бизнеса.
Домакинствата могат да упражняват своята власт, за да направля­
ват правителството и бизнеса в съответствие със своите интереси.
Приемат ли хората съществуващото положение или чувстват, че биз­
несът или правителството греши? За да държат силата на хората на
своя страна, американските предприятия изразходват много пари за
обществени услуги и реклами, които обясняват, че бизнесмените са
добри хора. Те може да са такива, може и да не са, но харчат много
пари, за да кажат на хората това.
Тъй като тези културни и социологически ограничения върху биз­
неса, т.нар. невидимо ръкостискане, са много важни, нека си предста­
вим по какъв начин то ще окаже натиск. Да се обобщи чувствител­
ността на народа на една страна е невъзможно, но е необходимо да се
направи опит, защото именно чрез тази чувствителност - но неофи­
циални, невидими канали - домакинствата упражняват голяма част от
своята власт върху икономиката.
Социална, културна Независимо че икономиката на САЩ най-добре се описва с определе­
и идеологическа
нието капитализъм па благоденствието или смесена икономика, тъй
чувствителност на
американския народ като има редица правителствени програми, създадени, за да притъпят
острите ръбове на пазарните сили, идеологическите пристрастни на
населението са, поне на думи, ако не на дела, в посока на максимата
„оставете всичко да се реши от пазара“. Подобно на сладкиша с ябъл­
ки и майчинството, конкуренцията и свободата да се предприемат
икономически дейности се възприемат като нещо свято. Особено се
ценят малките предприятия и предприемаческите фирми (през 1 990 г.
имаше пад 11 млн. малки предприятия).
Ябълковият сладкиш и майчинството са се променили с времето,
така е и с конкуренцията. По време па Голямата депресия от 30-те
години необузданата вяра на американското население в пазара беше
поставена на изпитание. За облекчаване на суровостта на пазара то­
гава бяха приети голям брой правителствени програми в рамките на
програмата на президента Рузвелт, наречена „Новият курс“. Бяха
приети редица закони, определящи минимални цени, на конто могат
да се продават стоките. На работниците беше дадено правото да се
86
I
организират, за да постигат своите цели; беше въведена програма в
селското стопанство, която ограничаваше колебанията в цените на зе­
меделските стоки; беше създадена и система за социално обезпечава­
не, включваща програми за обществено осигуряване и осигуровки
срещу безработица. На тези закони и програми се гледаше по принцип
като на нещо хубаво.
С настъпването на Втората световна война (1941-1945) разходите
по отбраната рязко нараснаха и изразходваните от правителството
средства като процент от всички разходи па САЩ се покачиха от по-
малко от 10% от общия доход на САЩ в началото на 30-те години до
повече от 50 % от общия американски доход през 1944 г. След войната
правителствените програми за регулиране на пазара продължаваха да
бъдат в ход. В десетилетието след войната ролята на държавния сек­
тор порасна още повече и икономиката бързо растеше. През 1946 г. пра­
вителството ггое отговорността да поддържа висока степен на заетост
па работната сила и през 60-те и 70-те години мрежата за сигурност
- пакет програми, гарантиращи на хората поне минимален жизнен
стандарт - беше разширена.
В следвоенния период се разви онова, което понякога се нарича
военнопромишлен комплекс. Военнопромишленият комплекс е
обединение на фирми от военната промишленост и американските въ­
оръжени сили, които имат запазен интерес непрекъснато да се правят
разходи по отбраната, независимо дали тези разходи са оправдани за
обществото. През 1990 г. разходите по отбраната бяха около 300
млрд. долара (25% от бюджета на федералното правителство) и тъй
като външните заплахи за САЩ намаляха, военнопромишленият ком­
плекс беше притиснат и разходите по отбраната като процент от фе­
дералния бюджет паднаха.
Военнопромишленият комплекс е най-известният от запазените
интереси, които са опитват да се защитават, но не е единствен. Съ­
ществуват други групи запазени интереси, които могат да се опреде­
лят като комплекси. Например съществува общественообразователен
комплекс, който защитава образователните интереси, и комплекс на
здравеопазването и социалната обезпеченост, който защитава меди­
цинската помощ. Всеки от тези комплекси се конкурира за държавни­
те разходи и често успява.
Споменаваме тези тенденции, защото може да изглежда, че те вър­
вят срещу културната и идеологическата подкрепа, която американ­
ската общественост дава па пазара. Подкрепата на пазара и търпи­
мостта към запазените интереси изглеждат несъвместими, но идео­
логическите възгледи на един народ не трябва непременно да бъдат
последователни и често не са. Новата и по-голяма роля на правител­
ството на пазара се приема от повечето хора. Те вярват, че тези про­
грами са правилни, а правителствените програми, които ограничават
пазара (например системата за обществено осигуряване), се разглеж­
дат като американски в основата си, както и самият пазар.
Друга важна страна па чувствителността на един народ е възгледът
за нравственост. В сравнение с други страни Съединените щати имат
относително строг стандарт за икономически морал — дейности като
даване и вземане на подкупи са незаконни. (В някои страни тези дей­
ности не са незаконни, а в редица други страни са незаконни, но въп­
реки това открито се толерират.) Държавната бюрокрация на САЩ,
въпреки че според някои не работи както трябва, по принцип се смята
87
 за честна и неподкупна; нещо повече, по международните станл^к
тя всъщност действа изключително ефективно. По перифериятай Я
щоприетата нравственост въпреки всичко намират място явления
то оказване на влияние, дискретни подкупи и злоупотреби, но споД
международните стандарти това са дреболии.
Могат да се кажат много повече неща за културните пристр;1ст 2
па американския народ. Тези от вас, които не са запознати с аме 1
канските културни и социални норми, могат най-добре да се заД
маят с тях, ако следят пресата и говорят с приятели. Нашата цеД
представянето па този материал не е да се каже всичко за социална
и културната чувствителност на американския народ - това самоЗ
себе си би отнело отделна книга, а само да ви напомним колко тя 3
важна: как действа една икономика, какви типове икономическа поли
тика могат да се въвеждат и как хората възприемат икономическия
проблеми, се определя от социалната, културната и идеологическата
чувствителност на един народ. Невидимото ръкостискане е важен оп1
ределящ фактор на икономическите събития.
ПРАВИТЕЛСТВО Третата основна икономическа институция на САЩ е правителството'
което играе две съществени роли в икономиката: то е едновременно
и съдия - определя правилата, които определят отношенията между
предприятията и домакинствата, и действащо лице - събира пари от
данъци и изразходва тези пари за собствени проекти, като отбрана и
образование. Пека първо да разгледаме правителството в неговата ро­
ля на действащо лице.
Правителство то като Съединените щати имат система на федерално правителство, което
действащо лице означава, че имат различни равнища на управление - федерално, щат­
ско и местно, всяко със своите правомощия. Всички равнища на пра­
вителството, взети заедно, потребяват около 35 % от съвкупната про­
дукция на държавата (10% от щатските и местните управи и 25% от
федералното правителство) и дават работа на около 17 млн. души.
Различните равнища на държавната власт също имат редица програ­
ми, които преразпределят дохода чрез данъци или разнообразни програ­
ми за социално осигуряване и подпомагане, създадени в помощ на опре­
делени групи.
Щатските и местните управи наемат на работа над 14 000 000 слу­
жители и изразходват почти 1 трилион долара годишно. Както се виж­
да на фиг. 4.7 а, щатските и местните управи получават по-голяма
част от своя доход от данъците - данъци върху собствеността, върху
продажбите и данък общ доход. Те изразходват данъчните си приходи
за образование (средното образование е безплатно в американските
държавни училища) (вж. фиг. 4.7 6). Ще разгледаме щатските упраВ
и тяхната роля по-нататък.
Вероятно най-добрият начин да получите първоначална предегл .
за федералното правителство и неговия мащаб е да погледнем
говите данъчни приходи и разходи и техните различни пера (ФиГ| ^
На фиг. 4.8а обърнете внимание, че данък общ доход съставля
около 46% от приходите на федералното правителство, а данъци
обществено осигуряване - 36%. Това прави 82% от приходите и Ч
дералното правителство, по-голямата част от които са УДР'Ь5КК
разплащателните сметки на американците. На фиг. 4.86 обърнел
мание, че двете най-големи пера на изразходване на средства отПЯ
88
администрация, други (8%)
образо-
вътрешни (13%)
заплати (36%) вание (30%)
данъци върху
собствеността
(15%)
данък общ доход магистрали (7%) социални
па физическите лица
тастракователни данъци върху здравеопазване (8%) грижи (11%)
и предприятията (13%)
, ръстове (12%) продажбите (18%)
(С>)
.,4 7 (и, б ): Приходи и разходи па щатските и местните управи
Източник: Statistical Abstract of the United States, 1991.
телството са отбраната и поддържането на доходите, а веднага след
тях идват разходите по лихвените плащания.
Лихвените плащания са важни, тъй като американското правител­
ство има голям дълг. Дългът е сума пари, които някой дължи на дру­
гите. Той представлява едно статично понятие, което отговаря на
страната на пасива в счетоводния баланс на една компания. Правител­
ството на САЩ е натрупало голям дълг, който през 1990 г. възлиза
па около 2,6 трилиона долара, или по около 11 000 долара на човек. Вър­
ху този дълг трябва да се плащат лихви, което обяснява защо лихве­
ният компонент в бюджета е толкова висок. Националният дълг се е
натрупал, защото федералното правителство има почти непрекъснати
бюджетни дефицити от 40-те години насам. Дефицитът е динамично
понятие, което отговаря на частта за чистия доход в отчета за прихо-
лгге и разходите на една компания. Бюджетен дефицит на правител-
ството се появява, когато държавните разходи превишават държавни­
| те приходи -т.е. когато данъчните приходи изостанат от бюджетните
разходи и правителството вземе заем, за да компенсира разликата.
Хората харесват правителствените програми, които им помагат, и
оказват натиск върху политиците да осигурят тези програми. Хората
обаче не обичат данъците, които трябва да платят за тези програми,
и оказват натиск върху политиците за намаляването на тези данъци.
| Тези два натиска са довели до значителните дефицити, които прави­
телството има от 40-те години насам. Дефицитът и дългът ще бъдат
:,0-'фобно разгледани в отделна глава.
Д°ри ако изразходваните от правителството средства съставляваха Правителството
10 Малка част от общите разходи, правителството пак щеше да стои като съдия
9$Нтъра на науката икономика. Причината е в това, че в пазарната
Р|0мика правителството контролира взаимодействието между
ИЖятията и домакинствата. Правителството определя правилата
римодействие и действа като рефер, променяйки правилата, ко-
амери за необходимо. Правителството решава дали невидимата
бъде оставена да действа свободно.
ителството участва във всяко взаимодействие между дома-
... та и бизнеса под формата на закони, уреждащи това взаимо-
|Яр. ■ папример в Съединените щати днес:
Юфиятията не са свободни да наемат и уволняват когото си
'Кат> трябва да се съобразяват със законите за равните въз-
89
 други —плащания по лихва (15%)
(11%)
националп
отбрана
(25%)

акцизи п tamiiiili—I V > ^ v ' "

други данъци | __ корпоративен данък
общ доход (10%) на дохода (42%)
(а) приходи (в) разходи

Фиг)ра 4.8 ( а , о ): Приходи и разходи на федералнот

hoto правителство
Източник: Statistical Abstract of the United States, 1991.

можности и трудовото законодателство. Дори закриването на един

завод изисква предизвестие от 60 дни и това се отнася за много
видове фирми.
2. Много от условията на труд са предмет на правителствен контрол
- мерките за безопасност на труда, правилата за формиране на ра­
ботната заплата, правилата за полагане на извънреден труд, пра­
вилата за работните часове и други подобни.
3. Предприятията не могат да се срещат с други предприятия, за да се
договарят за цените, които ще диктуват.
4. Работниците в един синдикат нямат право да искат всички работ­
ници в една фирма да се присъединят към синдиката, преди да бъ­
дат наети на работа. В много щати те изобщо нямат право да изис­
кват присъединяването па работниците към синдиката.
Повечето от тези закони възникнаха с времето. До 30-те години
членовете на домакинствата в ролите си на работници и потребители
имаха много малко права. Предприятията имаха право да наемат п
уволняват по собствено желание и ако решат, да мамят и да се въз­
ползват от потребителите.
С времето законите са се променили; приети са нови закони, които
обуздават злоупотребите на предприятията, и са създадени правител­
ствени органи, които да прилагат тези закони. Сега много хора мис­
лят, че махалото се е изместило твърде много в обратната посока. Те
са убедени, че предприятията са обременени с товара па твърде много
наредби и правилници.
Един от големите въпроси, който ще задаваме непрекъснато в този
учебник, е: каква реферска роля трябва да играе правителството в ико­
номиката? В рамките на този въпрос съществуват безкрайно много
други въпроси: трябва ли правителството да преразпределя дохода от
богатите към бедните чрез данъци? Трябва ли да позволява сливането
на две компании? Трябва ли да регулира въздушния трафик? Трябва
ли да регулира цените?
Тъй като разглеждането на ролята на правителството е основен
елемент в останалата част от учебника, няма да се спираме тук повече
на тези проблеми.

90
 ОБОБЩЕНИЕ

• Трите основни вида фирми са акционерните дружества,

• Невидимата ръка не действа в невидим свят; познаването
на икономиката изисква познаване на действителността. едноличните предприемачи и съдружията.
• Възгледите за правилната роля па правителството са • Доходът е неравномерно разпределен между домакин­
се променяли с времето. ствата. Дали това е лошо и дали трябва да се направи
• В Съединените щати предприятията вземат решенията нещо по този въпрос, е спорно.
какво, колко и за кого. • Правителствата играят две основни роли в икономика­
• Предприятията, домакинствата и правителството мо­ та - икономическа и политическа.
гат да бъдат подразделени по най-различни начини.

91
 Глава 5
ОБЩ ПОГЛЕД ВЪРХУ БЪЛГАРСКАТА
ИКОНОМИКА
Дори Бог не може да промени мииа.юпш.
Агатом

Невидимата ръка не е действаща сила единствено в Съединените ща­

ти. Това твърдение се отнася в много по-голяма степен за България.
По разбираеми причини през периода 1950-1989 г., поне в официал­
ната икономика, свободен пазар липсваше. Това историческо наслед­
ство се отразява върху икономиката на България през следващите го­
дини. Ето защо важно е да имате представа за институционната среда,
в която невидимата ръка трябва да действа, и за начина, по който не­
видимото ръкостискане и другите невидими сили се борят срещу нея.
Настоящата глава очертава контурите на институционната структура
на българската икономика. Като начало накратко ще се спрем па ис­
торията на българската икономика след Втората световна война.

НАСЛЕДСТВОТО През 1944 г., когато комунистите идват на власт, България е предим­
НА КОМУНИЗМА: но земеделска страна. Статистиката показва, че през 1948 г. повече
БЪЛГАРСКАТА
ИКОНОМИКА СЛЕД 1944 г
от 80% от населението е ангажирано в селското стопанство. Голямата
част от селяните притежават малки парцели земя и произведените от
тях селскостопански продукти се използват за прехрана. Като цяло
разпределението на земята в България е по-равномерно в сравнение
с другите източноевропейски страни. Изследванията показват, че не­
посредствено преди войната само една двадесета част от производ­
ството е индустриално .
Създаване на планова През 1944 1. започва период на безпрецедентни в историята структур­
икономика ни промени в икономиката. Те са резултат на комунистическата ико­
номическа политика, много близка до провежданата в Съветския съюз
през 30-те години. Първата задача, която си поставя правителството,
е национализация на промишлеността. В края на войната в Бълга­
рия съществува малък държавен сектор, концентриран във въгледо­
бива и производството на електроенергия. Комунистическото прави­
телство започва да разширява държавната собственост през 1945
1946 г. чрез конфискация на фабрики, дружества и друга собственост
на хора, обвинени в „сътрудничество с монархо-фашистката власт и
германците“. Правителството национализира и германски, и други
чужди фирми. През 1947 г. една четвърт от промишленото производ­
ство вече се реализира от държавния сектор, но тези темпове на на­
ционализация не задоволяват правителството. На срещата на ръково­
дителите на източноевропейските страни във Варшава през 1947 г. с
решено да се ускори национализацията, в резултат на което на 23 де- *
*
Статистически годишник, 1971, с. 38; 1982. с. 106.

92
кември държавата национализира останалите около 6000 частни пред­
приятия и фирми. В повечето случаи още на следващия ден комунис­
тите назначават нов директор. Въпреки че собствениците трябва да
получат финансова компенсация, в 90% от случаите те не получават
нищо, защото са обвинени във „фашистки“ и „съглашателски“ въз­
гледи .
Колективизацията на селското стопанство, при която малките
земевладения се превръщат в големи държавни ферми, се оказва мно­
го трудна за осъществяване. Първоначално правителството се надява
да убеди селяните доброволно да влязат със земята си в новите колек­
тиви, наречени трудово-кооперативни земеделски стопанства
(ТКЗС). Въпреки икономическите стимули много малка част от обра­
ботваемата земя е внесена доброволно в ТКЗС. Повечето частни сто­
пани се изхранват от земята си и нямат желание да влязат в коопера­
тивите. През 1948-1949 г. натискът па правителството върху селяни­
те се увеличава. Много от тях са принудени да „продадат“ селскосто­
пански машини и продукция на правителството на много ниски цени.
В отговор на това следват бурни протести от страна на селяните. Те
намират израз в статии в пресата (чиято свобода по онова време още
не е напълно отнета), в отказа да продават продукция на правителст­
вените търговски организации и в незасяване на земята. Накрая влас­
тите губят търпение. През 50-те години колективизацията е постиг­
ната насила въпреки приетия закон, който гласи, че членството в
ТКЗС е доброволно. Произволните арести, физическото насилие, за­
коновите и финансовите стимули водят до значително увеличаване на
земята в ТКЗС. Колективизацията достига своя апогей през 1956 г. и
приключва до 1958 г., когато почти цялата земя става де факто дър­
жавна. (По същество земята става държавна, но формално и съгласно
закона земята в България никога не е била одържавена, а само коопе­
рирана.) Извън колективите остава малка част, наричана „земя за лич­
но ползване“, но тя фактически не е собственост на хората, които я
обработват, дотолкова, доколкото не може да бъде предмет на покуп­
ко-продажба.
Установяването на контрол върху собствеността е само първата
крачка. След приключването на процеса правителството трябва да из­
гради нова икономическа система, при която всички важни решения
се вземат от държавата. По административен път се определят цените
и заплатите, броят на работните места и какво да се произвежда. Дър­
жавата решава трите ключови икономически проблема: какво, колко
и за кого да се произвежда. Всяко държавно предприятие има предва­
рително определен план относно производството, заетостта и използ­
ването на ресурсите, който съответства на националния план, съста­
вен от Държавния комитет по планиране. Инвестициите също се кон­
тролират от държавата. За тази цел системата от частни банки се за­
меня с монолитна банкова структура, оглавена от БНБ. Накратко в
България икономиката с централно планиране се налага твърде бър­
зо. Плановиците от държавната бюрокрация дават отговор на трите ико­
номически въпроса: какво, как и за кого.
Решенията па плановиците довеждат до драстични промени в ико­
номическата структура. Най-важните са следните:
Lampe, J.R. The Bulgarian Economy in the Twentieth Century. London, 1936; Camp-
ton, R. A History of Modern Bulgaria. CUP. 1987.
 1. Реорганизация на множество малки предприятия в малко на брой
големи национални предприятия. Официалните данни сочат, че
шестте хиляди предприятия, национализирани през 1947 г., към
1960 г. вече са преобразувани в 1650. Средният брой на заетите в
едно предприятие нараства от 25 на 300. Процесът на окрупняване
на предприятията продължава. До 1963 г. са създадени 160 държав­
ни стопански обединения (ДСО).
2. По същия начин множество малки участъци земя са превърнати в
огромни колективни стопанства, ТКЗС. През 1956 г. средният раз­
мер на едно ТКЗС нараства до 1000 хектара, докато средният раз­
мер на притежаваните участъци земя преди 1947 г. е по-малък от
10 хектара. През времето на третия петилетен план (1958-1960)
средният размер на ТКЗС се увеличава до 24 000 хектара.
3. Преориентирането от селско стопанство към индустрия поражда
масова миграция от селата към градовете.
4. Направени са големи държавни инвестиции в тежката индустрия.
Машиностроенето, химическата промишленост, електрониката,
производството на цимент, металургията и енергетиката са особе­
но облагодетелствани.
5. Промяна в търговските отношения. България започва да търгува
предимно със страните членки на СИВ и по-специално със СССР.
(Преди началото на Втората световна война 60% от българската
търговия е с Германия и Австрия. Към 1960 г. почти половината
от търговията се осъществява със Съветския съюз.)
Процесът на преобразуване на икономиката по същество е завър­
шен до 60-те години. Оттогава са правени много опити да се повиши
ефективността й, като на директорите и работниците е давана по-го-
ляма автономия, създавани са стимули за увеличаване на производ­
ството, но основните характеристики на плановата икономика не се
променят.
Влиянието на съветския Както и в останалата част на Източна Европа, тези промени следват
модел съветския опит. В редица случаи стремежът за следване на съветските
планове е пресилен. Един чехословашки икономист, работил в пла­
нов институт в Прага в началото на 50-те години, споделя, че първите
варианти на плана за Чехословакия, предложени от съветски експер­
ти, включвали парадоксални раздели като „Пастири на северни елени“
и „Морски риболов“. Според него тези абсурди лесно можели да бъ­
дат отстранени, което било и направено по-късно, но както той доба­
вя, „основните характеристики на съветската система се запазиха
дълго време“. А това важи с особена сила за България, където подра­
жаването на съветския модел е много по-сляпо, отколкото в Чехосло­
вакия .
Плановата икономика: От гледна точка на 90-те години неуспехът на плановите икономики
години на успех? е безспорен. Повечето от хората, живели при тези условия, вече от­
ричат плановата икономика. През 1993 г. в света са останали само три
страни, които все още се придържат към нея. Две от тях - Куба и
Северна Корея, са изправени пред страшни икономически проблеми,
а другата - Китай, през 80-те години реализира напредък именно за-
щото допусна пазарната икономика да се развива в рамките на плано­
вата система. Би могло да се каже, че плановите икономики днес пред­
ставляват само исторически интерес.
*
Рупник, Дж .Другата Европа, с. 178.

94

г
 Консумация па храни 1965 г. 1970 г. 1983 г.
Месо (кг) 27 41 70
Мляко (л) 81 117 183
Яйца(брой) 69 122 225
Зеленчуци (кг) 74 89 109
Хляб (кг) 257 239 209
Потребителски стоки 1965 г. 1970 г. 1983 г.
(брой на 100 домакинства)
Радио 59 62 92
Телевизори 8 42 87
Частни автомобили 2 6 34

Таблица 5.1: Потреблението в България на глава от населението

През 50-те и 60-те години обаче крахът на този експеримент все

още не е очевиден. През този период икономиките на източноевро­
пейските страни постигат значителен напредък. Количеството на
потребяваните стоки и услуги нараства значително в България (вж.
табл. 5.1). Също така налице е и рязко увеличаване на количеството
на консумираните храни и потреблението на стоки. Например през
1967 г. на 100 домакинства се падат 8 телефона, а през 1987 г. те са
вече 87. Броят на автомобилите за същия период нараства от 2 на 100.
За по-голямата част от населението се подобряват жилищните усло­
вия. Парното отопление придобива широко разпространение, а об­
щественият транспорт става достъпен за по-голямата част от населе­
нието.
Абсолютната достоверност на тези, както и на всички останали
статистики е съмнителна поради трудностите и известната некомпе­
тентност при събирането на данни. Не на последно място е налице и
опасността от умишлена манипулация, дала живот на думата „стък-
мистика“. Въпреки това общата тенденция не е предмет на спор.
Всички икономисти приемат, че в следвоенния период темповете на
икономическия растеж в източноевропейските страни са високи и ус­
ловията на живот, изразени в чисто материални критерии, се подоб­
ряват.
Как плановата икономика постига това повишаване на жизнения
стандарт? Отчасти благодарение на екстензивното развитие, харак­
терно за този период. Екстензивно развитие означава икономически
растеж, основан предимно на преориснтирането на работна ръка от
относително нископронзводителна работа в селата към по-произво­
дителна работа в градовете. Към това се прибавя използването на
вносни съвременни технологии и местно производство по чужд обра­
зец. Големите участъци земя на ТКЗС се обработват от трактори и
други селскостопански машини, което дава възможност да се запази
равнището на селскостопанското производство и същевременно да се
освободи работна ръка за промишления сектор. Данните на табл. 5.2
илюстрират екстензивния икономически растеж в България .
Тази статистика показва значителното иреориентиране на ресурси
от селското стопанство към индустрията, с което често се обяснява

*
B/K. Smith, A. The Planned Economies of Eastern Europe. London, 1983.
 1948 г. 1 960 г. 1980 i .

Работна сила (мли.) няма данни 1,77 4,00

Процент на заетите:
промишленост 8 22 35
селско стопанство 82 56 24

Процент на производство в:
промишленост 23 48 57
селско стопанство 59 27 11
Таблица 5.2: Екстензивно развитие в Българин

големият икономически растеж, постигнат от комунистическите ико­

номики в първите десетилетия след Втората световна война. Рязкото
нарастване па броя на работещите жени, което е характерно за този
период, обяснява значителното увеличаване на работната сила.
Възможно е в ранния етап на индустриализация плановите икономи­
ки да са имали известни предимства пред пазарните. Плановата иконо­
мика е в състояние да накара хората да се преместят от селото в града,
да си сменят работата и да живеят при нисък жизнен стандарт с цел
освобождаване на ресурси за инвестиции. При пазарната икономика не­
желанието на хората да потребяват по-малко в името на „светлото бъ­
деще“ или да си сменят работата (да заменят своето парче земя за работа
във фабрика) може да забави икономическото развитие.
Тези проблеми ще бъдат разгледани по-нататък в учебника.
Кризата на комунизма Видимият следвоенен икономически растеж в България не запазва
своя ръст. Нещо повече, официалната статистика сочи подчертано
изоставане в ръста на икономическо развитие във всичките страни от
Източна Европа от 70-те години насам. В някои от тях (по-специално
Полша и Унгария) спадането на производството в началото на 80-те
години е официално признато. Но дори когато официалните статисти­
ки все още показват непрестанен успех на плановата система, както
в България, политиците и населението много добре осъзнават нейни­
те недостатъци. Например речите на Тодор Живков от 60-те години по­
казват, че и сред най-високите равнища на БКП те не са никаква тайна.
Недостатъците на плановата система най-ясно се открояват при
проблема за качеството на стоките. Западните икономики произвеж-

СТАТИСТИКА ПРИ ПЛАНОВИТЕ ИКОНОМИКИ

Официалната статистика за икономическото развитие в кини - те излагат на показ много, но и скриват много, в
България показва бърз растеж през 50-те и 60-те години, противен случай би избухнал скандал“.
последван от забавяне през 70-те и 80-те години. Само Да вземем един пример. Според оценките на един
за 1989 г. данните сочат спадане на производството. Но американски икономист, който измерва икономическия
достоверността па тези данни е съмнителна. Тяхното растеж на България, използвайки методиката па пазар­
тълкуване е спорно, защото по времето на плановите ната икономика и се позовава на официалните данни,
икономики статистиците са измервали четен материа­ през 1980 г. българското индустриално производство е
лен продукт (НМП), който твърде много се различава от
нараснало само с 0,4%, докато съставените официални
брутен вътрешен продукт (БВП),т.е. мярката за произ­
статистики въз основа на същите тези официални данни
водство, използвана в пазарните икономики. Към това се
сочат индустриален растеж в размер па 4% .
прибавят и проблеми, свързани с докладването на неточ­
ни статистически данни от страна на предприятията и Във всички страни от Източна Европа днес се полагат
официалното непризиаване на съществуващата инфла­ усилия да се състави по-точна статистика относно БВП
ция. Много е вероятно да е била извършвана и умишлена през тоталитарния период. Предвид проблемите с пър­
манипулация. Както отбелязва един чехословашки ико­ воначалните данни по всяка вероятност па нея няма да
номист, статистиката в плановите икономики е „като би­ може да се разчита напълно.

96
дат все по-примамливи потребителски стоки. В сравнение с тях едно­
образните и безцветни стоки, произвеждани в Източна Европа, опре­
делено са второ качество. Мзточноевропейците гледат с все по-голям
интерес западните стоки за потребление, каквито „планът“ не пред­
лага. Твърде често западни стоки, дори с не толкова високо качество,
се продават на черния пазар (джинси, чорапогащници, обувки, найло­
нови ризи, грамофонни плочи и др.).
Кои са причините за стагнацията? Съществуват редица фактори,
които обаче дават само частичен отговор на въпроса. Някои от тях са
изброени по-долу. Те показват, че плановите икономики се оказват
способни да реализират растеж само във връзка с лесно постижимите
цели на екстензивното развитие и са непригодни да осъществят ин­
тензивен икономически растеж, който се свързва с постоянно уве­
личаване на ефективността при производството и внедряването на но­
ви изобретения.

1. Възможностите на екстензивното развитие се изчерпват. Не Седем причини

може безкрайно да се поддържа икономически растеж чрез преори­ за краха на плановата
ентирано на хората от селското стопанство към промишлеността, икономика
защото неизбежно настъпва момент, в който предлагането на сел­
скостопански работници се изчерпва и селата опустяват. Също та­
ка през 60-те години броят на работещите жени достига изключи­
телно високо равнище, оставяйки по този начин много малко въз­
можности за бъдещо увеличаване на работната сила.
2. С развитието на икономиката процесът на планиране става все
по-труден. Както пише един виден съветски икономист през 1983 г.,
„Сложността на икономическата структура далеч е надминала възмож­
ния предел за упражняване на ефективен контрол от един център.“ Фак­
тите показват, че това е в сила и за икономики, много по-малки от съвет­
ската.
3. Независимо от огромните разходи за научни изследвания и разра­
ботки Източна Европа изостава значително от големите тех­
нологични изобретения на Запада и света. Предприятията в об­
ластта на електрониката разчитат на „обратно инженерство“ (копи­
ране или имитация на западни продукти). В условията на плановата
икономика предприятията нямат стимул да правят нововъведения.
Изобретателската дейност страда от липса на конкуренция, която
е основен стимул при пазарната икономика.
4. Не съществува механизъм за закриване на неефективните
предприятия. При пазарна икономика наличието на такъв механи­
зъм се обуславя от строгите бюджетни ограничения и конкуренци­
ята. Понятието строги бюджетни ограничения означава, че щом
фирмата не реализира печалба, тя вероятно ще фалира. В услови­
ята ма пазарната икономика една губеща фирма може да оцелее в
краткосрочен план, заемайки средства от банки или други финан­
сови институции. Но в момента, в който тези институции се убедят,
че фирмата няма шансове да успее, те ще преустановят кредитира­
нето. При плановата икономика бюджетните ограничения не са
толкова строги, поради което правителството продължава да под- *
*
Цитатът е на д-р Заславская, един от икономистите, които работят в групата на
Агамбсгяп (икономически съветник на Горбачов). Вж. Walter, М. The Waking Giant.
London, 1986.
 крепя финансово предприятията, дори когато те вече не са печелив­
ши. Това може да се направи или чрез отпускане на средства от
бюджета (дотации), или чрез формиране на цените по такъв начин,
че предприятието да стане „печелившо“.
5. Производството не е съобразено с потребителското търсене. В
пазарната икономика предприятията произвеждат само стоки, които
се търсят от потребителите: именно това е смисълът на потребител­
ския суверенитет. При плановата икономика плановиците са тези, ко­
ито решават от кои стоки се нуждаят хората и само тези стоки се
произвеждат. В България е имало изобилие на стоки от първа необ­
ходимост (млечни произведения, консерви, облекло и обувки...), до-
като твърде ограничени са били стоките и услугите, които не са от
първа необходимост (коли, по-луксозни дрехи и обувки, хотели и рес­
торанти...).
6. Планът принуждава предприятията да държат на количество­
то за сметка на качеството. Това е резултат на една система,
която плаща на предприятието да произведе за определен срок оп­
ределено количество продукция (например 40 000 крушки за десет
дни), без да държи особено на качеството. Единственият стимул за
изпълнение на плана при липсата на конкуренция са премиите.
7. Не съществуват стимули за намаляване на разходите при про­
изводството. Липсата на строги бюджетни ограничения позволява
на ръководството на предприятието да запази работните си места,
да не уволнява работници, даже когато те не работят. По същата
причина ръководството не се притеснява от това, колко енергия
консумира предприятието. В резултат на това България е консу­
мирала толкова енергия на глава от населението, колкото и най-бо­
гатите държави в света (според оценки на Световната банка), въп­
реки че е произвеждала само малка част от тяхната продукция.
Тези седем фактора съвсем не изчерпват всичко. Начинът, по който
функционира плановата икономика, е много сложен, а причините за
първоначалния й „успех“ и последвалия крах са неясни. Със сигур­
ност може да се каже само, че първоначалният успех на икономиката

ЖИВКОВАТА КРИТИКА НА ПЛАНОВАТА ИКОНОМИКА

Следващите цитати са извадени от речите ма Тодор Жив­• Създадена е такава система, при която предприятията
ков от 60-те години. Те са характерни за това време, ко­ не се съобразяват достатъчно с действителните общес­
гато БКП се опитва да въвежда нова икономическа сис­ твени потребности.
тема. Забележете колко добре самокритиката на БКП съ­ 8 октомври 1963 г.
ответства на критиката па съвременните икономисти • Прекомерният централизъм в планирането сковава до
към плановата система: голяма степен инициативата, самостоятелността и
• Производството на нетърсена, скъпа, некачествена, с творчеството на отделните производствени колективи.
ниски технико-икономически показатели продукция 9 октомври 1963 г.
постоянно расте... Не са малко случаите, когато пора­ • Ще държим отговорни онези ръководители на обедине­
ди нереално нормиране и планиране или поради вло­ ния, на предприятия..., които държат повече работни­
шаване па качеството трудовите норми и плановите ци..., ще се организират курсове за преквалификацията
показатели се преизпълняват и се получава по-висока им... и тогава няма да има никакво основание да се за­
заплата въпреки очевидната неизгода от това за народ­ държа излишна работна ръка под какъвто и да е пре­
ното стопанство. Такъв е например случаят с обувния текст.
завод „Девети септември“ в София, значителна част от 9 януари 1967 г.
продукцията на който е лошокачествена и няма реали­ • Търговията все още не упражнява икономически натиск
зация, залежава, а производственият колектив често върху производството, ис реагира бързо, за да застави
получава премии за произведената нетърсена продук­ производството да се съобразява с търсенето и изиск­
ция. ванията на вътрешния и външния пазар.
8 октомври I 963 г. 21 октомври 1967 г.

98
 ПАРТИЯ И РАБОТА

Следващият анекдот от „Задочните репортажи“ ма Геор­ - Защо?

ги Марков илюстрира влиянието на политизацията па на­ - Па ти не знаеш ли...от вчера я станах партиец! -
цията след 1944 г. върху ефективността на българската
Той се усмихна като човек, който вече е открил къде зи-
икономика.
муват раците.
Една сутрин в моята стая влезе Д., около 35-годишеи - Та какво от това! - недоумявах аз.
шоп с голямо добродушно лице и тромави движения, Д. се надвеси над бюрото ми и с наставнически глас
едни от най-добрите ни електромонтьори. ми каза:
- Що че работим днеска? - запита мс той със странна - Я не съм станал партиец, за да работим. Че ми на­
тържественост. мериш служба. И я сакам като Киро да въртим сииджир-
Погледнах го учуден, защото работата бе разпреде­ чето и да се разхождам из районо. Щом си у партия та,
лена още в началото па седмицата и той трябваше да знаезначи си па власт. Щом си па власт, значи мома да сс
какво му е възложено. мъчиш! Другите да се мъчат!
- Щс работиш това, което си работил вчера! - казах Тази декларация па нашия електромон тьор се запеча­
му аз малко сопиато. та в главата ми. Тя може би беше примитивен, но абсо­
- Аааа, не! - възрази той меко, но категорично. - Тре- лютно искрен израз па истинското отношение всред
бе да ми намериш нещо друго. обикновените хора спрямо партийното членство. -•

довежда до създаването на една структура или система, която не може

да поддържа продължителен икономически растеж.
Връзката между икономика и политика е другият проблем. В пери­
ода 1947-1989 г. комунистическата партия има монопол върху поли­
тическата власт. В резултат на това партийните кадри назначават на
постове, свързани с икономиката, не хора, които са подходящи за съ­
ответната работа, а които имат необходимата политическа принад­
лежност.

Статистическата информация за САЩ в глава 4, предоставена от БЪЛГАРСКАТА

ЦРУ, е много полезна, но за съжаление получаването на данни от ЦРУ ИКОНОМИКА ПРЕЗ
за България се оказа много трудно. На табл. 5.3 е показано това, което 1)()‘11 1 (МИ 11N
ЦРУ би могло да представи за българската икономика. Данните са
събрани от различни източници. Те дават добра представа за мащаба
и структурата на българската икономика.
Брутният вътрешен продукт на България се оценява на около 8,5
млрд. долара. Това съответства на среден доход на глава от населе­
нието от около 1000 долара за 1992 г., което е само 5% от съответните
данни за Съединените щати. С други думи, измерено в долари, сред­
ният американец през 1991 г. е разполагал с двадесет пъти повече
средства, отколкото средният българин.
Но преди да изпаднете в депресия, че не сте родени в Америка,
припомнете си няколко факта. Първо, не забравяйте, че ако България
е бедна в сравнение със САЩ, изключението е САЩ, а не България.
Съществуват много държави, по-бедни от България, и само няколко,
по-богати от Съединените щати. Второ, брутният вътрешен продукт
на глава от населението невинаги е точна мярка за действителния жиз­
нен стандарт. Официалната статистика измерва производството в
официалната икономика. Данните обаче сочат, че много домакинства
в Източна Европа разчитат значително на продукция, която не е про­
изведена в официалния сектор. От голямо значение е доходът ог соб­
ствена селскостопанска продукция. (Според едно проучване, направе­
но от „Галъп интернешънъл“, половината от храната, консумирана от
40% от българските домакинства, е произведена от самите тях.) Тре­
то, според официалните данни, изразен в долари, жизненият стандарт
в България изглежда занижен, защото в случая не се отчита обстоя­
телството, че доскоро в България стоките бяха по-евтини, отколкото
в Съединените щати.

99
Таблица 5.3: Информационно проучване за България в стила на ЦРУ за 1992 г.

ГЕОГРАФИЯ рата планова система. Според официалните оценки де­

Територия: 1 1 1 000 кв. км лът на частния сектор в БВП е около 16%. Както и п
Сравнителни географски данни: два пъти по-голяма те­ останалите страни от Източна Европа реформите в сел­
ритория от тази на Литва или Латвия, размери близки до ското стопанство и промишлеността се оказват много
тези на Чехословакия и Унгария, една втора от територи­ по-трудни от очакваното.
ята на Румъния и 0,6% от територията на Русия. Брутен вътрешен продукт: 198 млрд. лева (1992)
Граници: Република Сърбия и Македония от бившата Брутен вътрешен продукт на глава от населението:
СФРЮ, Румъния, Гърция, Турция и Черно море 23 000 лева ( 1991 ) с парична равностойност приблизи
Терен: планински с плодородни равнини телно 1000 долара по пазарен валутен курс.
Природни богатства: малки количества въглища (лиг­ Темп на инфлация (цени на стоки за потребление):
нитни), известни количества цинк и олово, малки зале­ 79,5% годишна инфлация към декември 1992 г.
жи на желязо и нищожни на петрол Брой на заетите: 2 730 000 (февруари 1992 г., без част­
Разпределение на земята: използвани селскостопански ния сектор).
земи 56%, от които едногодишни култури 34%, пасища Брой на безработните: 577 000 (януари 1992 г.), който
14%, многогодишни култури (плодове) 3% и ливади 3% се покачва.
Околна среда: минимални инвестиции за упражняване Бюджет: приходи в размер на 55,9 млрд. лева, разходи
на контрол върху замърсяването на въздуха и водите; - 60,9 млрд. лева (цифрите не включват дължимите
остаряло оборудване, което изпуска серен диоксид; ви­ плащания във връзка с обслужване на външния дълг,
сока норма на изхвърляния във въздуха пушек от ТЕЦ който на практика не се изплаща поради наложен мо­
и циментовите заводи; висока степен на замърсяване с раториум). Дефицит 3,6% от БВП
тежки метали; енергоемкостпата интензивност па произ­ Търговия**: доскоро доминирана от СИВ (търговията
водството изостря още повече екологичните проблеми. със СИВ възлизаше на 70%) и по-специално със Съвет­
ския съюз (50% от цялата търговия). Търговията със
НАСЕЛЕНИЕ западните държави се намира в непрекъснат дефицит,
Население: 8,5 млн. (1992) което през 1990 г. довежда до мораториум върху вън­
Прираст: 0,1% (1980-1989), остър спад през 1989-1992 г. шния дълг. Остър спад в търговията през периода
в резултат па емиграцията 1990-1991 г. породи краха на СССР и СИВ. Това е една
Раждаемост: 10,7 /1000 (199 I) от основните причини за икономическата криза.
Смъртност: 12,2 /1000 (1991) Износ: 8300 млн. долара - машини и съоръжения (49%);
Нетна миграция: 476 000 емигрирали за периода 1989- горива, минерали и метали ( 1 5%); хранителни продук
1 992 г. ти (11%); промишлени потребителски стоки (10%)
Детска смъртност: 16,7/1000 живородени (1991) (1989)
Продължителност на живота към момента на ражда­ Внос: 9000 млн. долара - машини и съоръжения (37%);
не (1988): 68 г. (мъже), 75 г. (жени) горива, минерали и метали (34%); химикали, торове,
Етнически състав*: 81% етнически българи, 7,9% етни­ каучук (7%); индустриални потребителски стоки (6%);
чески турци, 6,5% цигани, 3,3% помаци, 0,6% власи. суровини за хранително-вкусовата промишленост
Религия: източноправославни християни, мюсюлмани и (6%) (1989)
др.; малък процент от двете основни групи са активни. Външен дълг: 12,4 млрд. долара (1992 г. БНБ); морато­
Език: български, още турски и цигански. риум върху изплащането на главницата и лихвите съ­
ответно след април и юни 1 990 г.
ИКОНОМИКА Пр омншленост: около 60% от общото производство
Преглед: България след Втората свезювна война е пре­ през 80-те години. Основни сектори - машиностроене
димно земеделска страна. При комунистическото уп­ (машини и електроника), химикали, лека промишле­
равление (1950-1970) тя претърпява бърза индустриа­ ност и хранително-вкусова промишленост
лизация. Първоначално в условията на плановата сис­ Селско стопанство: 13% от цялостното производство,
тема е реализиран висок икономически растеж, вследс­ 18% от заетостта; структура: месии и животински
твие па което България изпада в голяма зависимост от продукти (50%), зеленчуци (13%), плодове, тютюн и
Съветския съюз. Стагнацията на СИВ през 80-те години др. (37%)
намира своята кулминация в икономическата криза от Помощи: България получава помощи от ЕО (програма
1989-1991 г. и довежда до края на тоталитарния режим. „ФАР“) и заеми от МВФ, Световната банка и групата
Отхвърлянето на плановата система и разпадането на на 24-те.
търговската система на СИВ довеждат до остър спад в
производството (12% за 1990 г., над 20% за 1991 г.). * Изчисленията са па експерти от канцеларията па пре­
Появява се безработица, а освобождаването на цените зидентството.
през 1991 I’. отприщва инфлацията. В икономиката, до ** Изчисленията относно търговията, направени от Све­
началото на 90-те години, продължава да доминира ста­ товната банка, включват износа за СИВ.
 Ако всички тези обстоятелства се вземат предвид, разликата меж­
ду дохода на средния българин и на средния американец би била зна­
чително по-малка. Съществуват няколко оценки, които се опитват да
избегнат тези проблеми. Например една оценка на БВП на глава от
населението за края на 80-те години показва 2320 долара, докато спо­
ред оценката на Световната банка за същия период България попада
в групата на държавите с БВП на глава от населението над 5000 до­
лара. Тези оценки не са много точни, но все пак показват, че наистина
разликата между жизнения стандарт на България и САЩ не е чак тол­
кова голяма, колкото изглежда па пръв поглед.
За да се разберат действителните проблеми на дадена икономика, Значението на
трябва да сме в състояние да отговорим на редица географски въпро­ географската
си: къде се произвеждат определени стоки; какви са природните бо­ ииформа ци я
гатства па дадена страна; кои са основните търговски маршрути и т.н.
По-долу са посочени няколко ключови факта от географията на
България, които имат изключително значение за икономиката: 1) Бъл­
гария се характеризира с един от най-високите проценти па плодородна
земя на глава от населението в Европа; 2) разполага с много малко
местни енергийни ресурси и на практика няма петролни залежи; 3) има
красиви планини и привлекателно за почивка морско крайбрежие;
4) богата е на някои минерални ресурси, включително на цветни ме­
тали; 5) разположена е на търговски път, който свързва Западна Ев­
ропа с Близкия Изток; 6) има черноморски пристанища, осигуряващи
лесен достъп до Русия, Украйна, Близкия Изток и практически с цял
свят. Ето защо пе трябва да се подценява значението на географията
и влиянието й върху икономическото развитие на страната.

Следвайки схемата па глава 4, ще се спрем последователно на произ­ ПРОИЗВОДСТВО

водството, домакинствата и правителството. Все пак не трябва да се
забравя, че през 90-те години за България е много по-трудно да се
направи точно разграничение между тези три сектора, отколкото за
САЩ. В резултат на плановата система поведението на големите
предприятия продължава до голяма степен да се определя от прави­
телството или по-скоро от решения на предишни правителства. Това
прави ситуацията в България по-сложна в сравнение със САЩ, но по-
интереспа.
Табл. 5.4 дава в процент обема на производството, реализирано в про­ Какво се произвежда
мишлеността, селското стопанство и услугите през 1989 г. за Бълга­
рия и за още три страни. Обърнете внимание на високия процент на
производство, определяно като индустриално в България (59%). От
разгледаните страни в България относителният дял на промишле­
ността е най-висок. Дори в Япония, най-развитата индустриална стра­
на в света, услугите съставляват по-голяма част от БВП в сравнение
с промишлеността.

Страна Промишленост Услуги Селско стопанство

(%) (%) (%) ■
България 59 29 12
Гърция 29 55 16
Япоиия 41 56 3
Уганда 7 26 67
Таблица 5.4: Структура на произведения продукт (%) за 1989 г.
 ЗНАЧЕНИЕТО НА УСЛУГИТЕ

Производството на материални стоки е само една от хората често гледат на услугите с подозрение. По ико­
дейностите в икономиката. Другата задача е производ­ номистите измерват значението па даден сектор па ико­
ството на услуги. Услуги са всички стоки, които не пред­номиката по топа колко пари харчат хората за нег о, не­
ставляват веществен продукт: фризьорство, ресторанти, зависимо от продукта. Да предположим, че хората биха
транспорт, спортни клубове и банково дело. Дори когато дали 200 лева за една хубава пържола в изискан ресто­
купувате материална стока, голяма част от нейната цена рант с приятна музика и обстановка и с бързи, уч тиви и
е цената на услугата. Даден продукт трябва да бъде тран­красиви сервитьори, но не биха дали повече от 20 лева
спортиран до мястото, от което го купувате. Магазинът за суровото месо. Това означава, че стойността па рес­
трябва да покрие разходите за склад, заплати и доставка. торантските услуги (готвене, сервиране, помещение,
Когато някоя фирма прави голяма покупка, преди да взе­ музика) е 180 лева. Ако погледнем па нещата от този
ме решение, обикновено ползва услугите на консултант. ъгъл, не би трябвало да се тревожим от факта, че отно­
Както па Запад, така и в бившите планови икономики сителното значение па услугите ще расте.

Разбира се, причината за големия промишлен сектор в България е

в съзнателните действия на комунистическите правителства, които
насочват повече ресурси за производство на промишлени стоки, от-
колкото за селското стопанство и услугите. Голяма част от инвести­
циите отиват в промишлеността поради убеждението, че развитието
на индустриалния сектор ще направи икономиката силна. Това има
смисъл през 1944 г., тъй като бързата индустриализация е характерна
черта на всички развити икономики по онова време. Но след войната
делът на индустрията в производството па западните държави прес­
тава да нараства, а след това рязко спада. В България индустриалният
дял в производството не намалява значително до 1990 г.
Един по-близък поглед върху промишления сектор показва, че
България се специализира в химическата промишленост (включи тел­
но производство на торове, химикали за индустрията, гуми и пласт­
маси), в машиностроенето и електрониката. Почти половината от
промишленото производство през 80-те години се пада на тези три
отрасъла. Тази специализация е по линията на СИВ, която разпределя
работата между своите членове. В резултат на решенията на СИВ до­
бивът на въглища, желязо и стомана в България няма такова голямо
значение, колкото в другите източноевропейски страни.
Процентите, дадени в табл. 5.4, предполагат, че когато невидимата
ръка започне да действа в България, значението на промишлеността
значително ше намалее, а значението на услугите ще нарасне. Дей­
ствително този процес е започнал в началото на 90-години - данните
за 1992 г. показват, че промишленият сектор представлява вече 47%
от БВП, а делът на услугите е 43%.
Селското стопанство, както и сферата ма услугите са на заден план
при плановата икономика. То съставлява само 12% от БВП, но този
процент е доста по-висок, отколкото в повечето европейски страни.
Високият процент плодородна земя на глава от населението в Бълга­
рия означава, че селското стопанство би могло да бъде още ио-рента-
билно (износът на тютюн и вино има голямо значение). За съжаление
обаче световният селскостопански пазар е сложен и България трудно
ще намери достъп до него.
Размер на Друга полезна статистика е разпределението на работната сила според
предприятията размера на предприятията. Спомнете си, че повечето от хората в Съе­
динените щати работят във фирми с персонал под 100 души (глава 4).
Малките фирми са живецът на развитите пазарни икономики, въпреки
че не са толкова известни, колкото големите компании от рода па
„Боинг“, „Фолксваген“ и „Нисан“.

102
 Брой служители % от работната сила Таблица 5.5: Заетостта в
България според размера на
До 500 души 28
предприятието за 1989 г.
500-1 000 души 22 Източник: Статист и чески
годишник, 1990.
Над 1000 души 50

В България през 1989 г. е точно обратното (вж. табл. 5.4) - мно­

зинството от хората (над 70 %) работят в предприятия с над 500 души
персонал.
Защо са били създавани толкова големи предприятия? Една от при­
чините е в убедеността на управляващите, че по-големите предприя­
тия са по-ефективни. Големите предприятия възникват и поради обс­
тоятелството, че би било изключително трудно за централизираната
бюрокрация да планира дейността на малки фирми. Представете си
какво би означавало централната служба на Държавния комитет по
планиране да контролира хиляди еднолични фирми.
Ресторантският бизнес е пример за това, как планът осуетява раз­
витието на малки предприятия, които са преобладаващи в пазарната
икономика. Относителната липса на ресторанти е изненадваща в по-
вечето български курорти. Чуждестранните туристи обикновено ид­
ват именно за да похарчат парите си, а ресторантите са най-подходя­
щото за тази цел място. Това обстоятелство след 1993 г. вече е доста
променено.
Преди 1989 г. практически всички български предприятия бяха собст­ Правната основа
веност на държавата. Конституцията гласеше, че „икономическата на фирмите
система на Народна република България е социалистическа. Тя се ос­
новава на обществената собственост върху средствата за производс­
тво.“ Единствените реални изключения бяха селскостопанските коо­
перации (ТКЗС), които формално никога не са били национализирани,
ио бяха фактически под държавен контрол, както и малките парчета
земя „за лично ползване“, чиято продукция можеше да се продава час­
тно, въпреки че самата земя не можеше да се продава.
Това положение бе изменено с Указ 56, приет в началото на 1989 г.,
с който бяха въведени всички основни форми на дружества, същест­
вуващи в развитите пазарни икономики - по-специално акционерни
дружества, дружества с ограничена отговорност и събирателни дру­
жества. През 1991 г. Търговският закон даде нова регламентация на
дружествата, които могат да съществуват. Той определи петте вида
фирми:
• Акционерни дружества (АД)
• Дружества с ограничена отговорност (ООД)
• Събирателни дружества (СД)
• Командитни дружества \
• Командитни дружества с акции
В България в момента съществуват сравнително малко акционерни АД и ЕАД
дружества, които са частна собственост. Причината за това е, че тъй
като не е възможно да се набере голям капитал чрез емисия на акции
поради отсъствието на развити капиталови пазари, основното пре­
димство на акционерното дружество не важи за България.
 Но повечето големи държавни предприятия (големите химически
дружества, Нефтохим, Кремиковци и др.) са преобразувани в едно­
лични акционерни дружества (ЕАД), в които единствен акционер е
държавата. Тази стъпка по същество е правна стъпка, предприета с
цел подготовка за приватизация. Тя всъщност не променя правоотно­
шението с държавата.
Министрите и председателите на комитети упражняват правата на
едноличния собственик на капитала па държавните предприятия - ед­
нолични търговски дружества, съобразно отрасловата им компетент­
ност. Тези права се упражняват от правителството като цяло, ако дру­
жествата имат предмет на дейност производство и търговия с военна
и специална продукция.
Членовете на съвета на директорите на тези дружества се избират
и освобождават от държавата като собственик на целия капитал.
Решението за това, кой да бъде член на съвет на директорите и коп
да получи договор за управление на държавно предприятие, е от жиз­
нено значение как тези предприятия се управляват и какви ще са це­
лите им. Тези въпроси са разгледани по-нататък.
Повечето частни фирми, създадени след 1989 г., са дружества с огра­
ничена отговорност (ООД). Тези фирми варират от малки таксимет­
рови компании или магазини до дружества, занимаващи се с търговия.
За собственика или собствениците това е привлекателна форма на
дружество, тъй като ограничава отговорността за задълженията, ко­
ито дружествата може да натрупат.
Разпоредбата за ограничена отговорност повдига въпроса, дали съ­
ществуват механизми срещу натрупване на огромни дългове. Тъй ка­
то ако загубата при обявяване на несъстоятелност е само няколко ле­
ва, тогава защо да не предприемете огромни рискове, които биха дали
дори минимален шанс да спечелите големи суми? Тази структура ма
стимули би могла да доведе до множество фалити и неплатени дъл­
гове.
Ограничената отговорност също дава възможности за измама. Да
си представим как би могло да стане това. Представете си, че собст­
веникът на дружество с ограничена отговорност натрупва дългове
към всички свои доставчици само от това, че не си плаща сметките.
В същото време той продава изделията си на сестра си на много ниски
цени. След това сестрата продава изделията с голяма печалба. Когато
собственикът фалира, той не отговаря за дълговете си, но ще може да
раздели печалбите със сестра си.
С цел да бъдат превъзмогнати тези проблеми, българското законо­
дателство предвижда минимален размер на капитала, който трябва да
бъде инвестиран във фирмата от нейния собственик. Ако фирмата фа­
лира, собственикът загубва тези пари, което би трябвало да го насър­
чи да направи фирмата печеливша. Сумата е фиксирана на 75 млн.
лева. Поради силните инфлационни процеси, настъпили в страната,
минимално изискваният уставен капитал за дружества с ограничена
отговорност е вдигнат през 1997 г. на 5 млн. лева . *

*
В СА1Ц ис съществуват разпоредби за минимален капитал, макар тона да е обич
на практика за Западна Европа. Отсъствието на такива разпоредби не е сериозен
проблем, тъй като има широко достъпна информация за финансовото Състояние па
фирмите, което прави по-трудно натрупването на големи дългове.

104
От трите вида съдружия най-популярният е събирателното дружество Съдружия
(СД). Типичен пример на фирма, за която тази форма е подходяща, е
група представители на свободни професии, например лекари. Мал­
ките дружества (като таксиметровите фирми или магазините) също
могат за изберат този вариант. Недостатъкът на СД е, че то води до
неограничена отговорност. При една от алтернативните форми на съ­
бирателното дружество (командитното дружество) част от съдружни­
ците имат неограничена отговорност, докато останалите са с ограни­
чена, а при другата (командитното дружество с акции) има и акцио­
нери.

Да си припомним, че целите на предприятията в Съединените щати Цели на

не са толкова прости, колкото изглеждат. Някои предприятия просто предприятията
се опитват да максимизират печалбите си, както приемат повечето
икономически теории. Съществуват обаче и много организации с иде­
ална цел, като например пенсионни фондове, училища и взаимноспо-
магателни каси. Дори фирмите „със стопанска цел“ не целят единст­
вено печалба поради различните интереси ма собствениците (акцио­
нери), от една страна, и ръководството, от друга.
Не е за учудване, че ситуацията в България е дори по-сложна. Цел­
та и задължението на държавното предприятие в плановата икономи­
ка, както вече казахме, е да изпълни дадения му производствен план.
За разлика от фирмите при пазарната икономика, които сами решават
всичко, тук решенията се вземат не от самите предприятия, а отгоре.
В края на 80-те години с Указ 56 системата на управление на дър­
жавните предприятия беше променена, за да увеличи ролята на тру­
дещите се в управлението на предприятието. На теория в управител­
ните съвети трябва да участват назначени от държавата хора и такива,
избрани от трудовия колектив.
Управителните съвети на държавните предприятия обикновено са
съставени от различни лица, назначени от държавата (съответното
министерство или Министерския съвет), и тези, които са назначени
или препоръчани от служителите, което на практика обикновено пред­
ставлява синдиката („Подкрепа“ или КНСБ). Целите на тези управи­
телни съвети са разнообразни. Предприятията вече нямат държавни
планове за изпълнение и на теория би следвало да се стремят към
увеличаване на печалбите на предприятията чрез преструктуриране,
съкращаване на излишната работна сила и чрез промени в дейностите
па фирмата. Несъмнено съществуват редица управителни съвети, ко­
ито действително се стремят да постигнат тези промени.
При все това директорите могат да имат различни цели. Логично
е да се очаква директорите, които са задължени па синдикатите за
длъжността, която заемат, да проявяват особена грижа в защита на
интересите па служителите. Най-малко в краткосрочен план тези ин­
тереси често противоречат на целта за увеличаване на ефективността.
Очевидно съкращенията не са в интерес на служителите. Следовател­
но тези директори са склонни да се противопоставят на въвеждането
на организационни промени с цел икономия на работна сила.
Г1о време па преходния период контролът, упражняван върху ди­
ректорите на държавните предприятия, е в повечето случаи слаб. Това
дава възможност на директорите да се стремят предимно към лична
изгода, а не към печалба за предприятието. В единия край на спектъра
съществува „скрита приватизация“, при която директорите на едно

105
 предприятие подготвят част от процеса на приватизацията извън кА
трола на правителството. (Този факт е разгледан в известни подрЛ
пости в последната глава ма учебника.) В противоположния крайЖ
спектъра директорите могат да прилагат дребни форми на корупция
като например предприемат ненужни пътувания в чужбина (често пъ­
ти със съпругите си) или като уреждат спомоществователство от
страна на фирмата за изпращане на син или дъщеря да следват в чуж- |
бина. Това означава, че целите на предприятието често пъти не съв­
падат с интересите на икономиката като цяло или на бъдещето на I
предприятието.
Един от ключовите елементи на процеса на реформата в България,
приватизацията, има за цел да промени целите на държавните пред­
приятия. Съществува надеждата, че собствениците на приватизирани
фирми ще създадат условия фирмата да се стреми към максимално
нарастване па печалбите. Това предполага, че правителството трябва
да прояви внимание към това, как в действителност се приватизират
предприятията. В предишната глава разгледахме факта, че когато съ­
ществуват редица различни собственици, контролът върху управле­
нието може да се окаже слаб. Когато собственици са и служителите,
това може по-скоро да доведе фирмата до стремеж да пази интересите
на работната сила и пр., отколкото да постигне нарастване иа ефек­
тивността. Накратко, необходимо е процесът на приватизация да бъде
подготвен внимателно с оглед осигуряване на задоволителен контрол
от страна на собствениците и постигане на условия, при които инте­
ресите на собствениците съвпадат с интересите на обществото като
цяло.

ДОМАКИНСТВА Разглеждането на домакинствата в Съединените щати започна с раз­

глеждане на потребителския суверенитет. Потребителите (домакинс­
твата), решавайки какво да купят, определят какво се произвежда. Ако
една фирма произвежда нещо, от което потребителите не се нуждаят,
тя ще фалира. За разлика от пазарната икономика плановата иконо­
мика може да се определи като „система на производствения сувере­
нитет“, защото при плановата икономика няма механизъм, посредст­
вом който желанията на потребителите да влияят на производствени­
те решения на предприятията.
От август 1989 г. потребителите в България имат по-голяма въз­
можност да влияят на производството и па търговските решения. На
фона на общия спад на потреблението през периода 1 990-1993 г. кон­
сумацията иа определени потребителски стоки рязко нараства. Има
бум в продажбата на вестници и на някои западни стоки, конто липс­
ваха на пазара преди 1989 г.
В резултат на получената икономическа свобода след 1 989 г. бързо
се разраства частният сектор в съответствие с потребителското тър­
сене. Бързо нараства броят на малките ресторанти, преводаческите
фирми, фирмите за ремонт на компютри и дори консултантските фир­
ми. До септември 1992 г. са регистрирани 220 000 частни фирми, от
които се смята, че приблизително 80 000 са реално действащи. Засега
потребителското търсене влияе предимно на търговията и сферата на
услугите, а не на производството па стоки, защото развитието на нови
производствени предприятия е доста по-дълъг процес. Може обаче да
се очаква, че този процес с течение на времето ще се развие напълно.
*
Това явление е валидно за цяла Източна Европа. След обединяването ма Герман
се разказваше, че по улиците на Берлин източно германецът се различава от ¡апа.ц
ногермапеца по това, че яде банани и носи порнографско списание.

106
 Разпределение Индекс спрямо Разпределение Индекс спрямо
по райони средния доход = 1 00 по занятие средния доход = 100

121 финанси 157

Бургас

София град 118 строителство 108

Варна 1 15 промишленост 107

Пловдив 99 комунални услуги 100

Разград 89 търговия 94
Шумен 89 управление 94
Ловеч 84 образование 78
Ямбол 82 изкуство/култура 73
Търговище 77 горско стопанство 69

Таблица 5-6: Разпределение иа средини доход на глава от населението

1а1992—1993 г.
II помпих: Национален статистически институт, януари-март 1993 г. (райони);
декември 1992 г. (сектори).

Па табл. 5.6 са представени два начина за оценяване на средния доход Видове домакинства
на домакинствата в България през 1992-1993 г. - разпределение по и доход
райони и по сфера на заетост. Обърнете внимание, че както и в СЛ1Д,
съществуват съществени различия в доходите по райони, като градът
с най-високата средна заплата е Бургас, а този с най-ниската - Тър­
говище. Тези различия са съвсем нови; дори през 1991 г. различията
между градовете са незначителни.
Разпределението на средния доход по занятия разкрива по-голямо
разнообразие. Работещите във финансовия сектор получават 57 % по­
вече в сравнение със средната заплата и два пъти повече от работе­
щите в горската промишленост. Забележете, че в тези данни са вклю­
чени само заплатите па държавните служители. Разнообразието си­
гурно би било по-голямо, ако частният сектор беше включен.
За съжаление засега няма данни за приходите иа глава от населе­
нието на различните етнически групи в България. Все пак няколко
изследвания ни дават добра картина на цялостната икономическа си­
туация на българските етнически малцинства. Най-подробното из­
следване е извършено през лятото на 1992 г. на около 800 души от
всяка етническа група и изводът от него е следният: „Колективно за­
еманият от циганското малцинство полюс на бедността, неговата ли-
шеност от каквито и да било индивидуални ресурси (финансов капи­
тал, културен капитал, земя и значими недвижими имущества) рязко
го открояват от другите етнокултурни групи.“ Този извод се подкрепя
от данните, според които в сравнение с останалото население по-ви­
сок процент от циганите са безработни, по-висок процент от тях каз­
ват, че разчитат на социални издръжки и по-висок процент определя сво­
ето икономическо положение като „много тежко“ (вж. табл. 5.7). Разби­
ра се, съществуват изключения - циганите съвсем не са хомогенна
група, но без съмнение общата картина е вярна.
Кои са причините за тези икономически различия между етничес­
ките групи? Както в САЩ, така и другаде причините са комплексни.
Според един президентски доклад „до голяма степен това се дължи на
социално и културно обусловени различия в образованието, произ-

107
 Средства за живеене Българи (%) Турци (%)
Цигани (%)
Заплата 92 82 61
Социални помощи 5 12 31
Спестявания 15 24 7
Акорд/арспда 10 14 25
Лично стопанство 32 46 13
Собственост 5 3 5 но се гледа с подозрение и омраза“.
Таблица 5.7: Разпределение на средствата за живеене па различни групи
в Българин
Източник: Етнокултурната ситуация в България, София, 1992.
водствената квалификация, трудовия етос и други фактори“. Същият
доклад показва, че не само циганите, но и етническите турци, и етни­
ческите българи смятат, че съществува дискриминация на трудовия
пазар и в случай на наложителни съкращения първо се уволняват ци­
ганите. Тази дискриминация в България е незаконна, но както и в
САЩ, това не пречи тя да бъде извършвана.
През 1989 г. българското население е около девет милиона. Два
милиона от тях са на възраст под 16 години, а 2,3 млн. са пенсионери.
От останалите 4,7 млн. около 4,4 млн. са работещи. С други думи,
много голяма част от хората, които могат да работят, работят. Това
се нарича висок процент на участие, който през 1989 г. е резултат
от липсата на безработица и висок процент на работещите жени.
След 1989 г. положението се променя значително. Общият брой на
населението намалява много поради емиграцията (изчисленията со­
чат, че повече от половин млн. души са емигрирали). Повечето от тези
емигранти са млади, работоспособни хора, които търсят работа на
Запад. Освен това много турци са напуснали страната по време на т.
нар. възродителен процес. Безработицата се покачва, като в 1993 г.
достига 600 000 души според официалните статистики. В резултат на
тези тенденции общият брой заети в държавния сектор е спаднал до
около 2,5 млн. души към януари 1993 г., т.е. намаление с 40 %. Има
увеличаване на броя на заетите в частния сектор, много от които са
официално регистрирани като безработни, но по този въпрос няма
официални данни.
Психологическа Социалната, културната и идеологическата характеристика на един
нагласа на българина народ имат важно значение за структурата и развитието на неговата
към икономическите икономика.
промени
С оглед на това един от важните въпроси за българската икономика
през 90-те години е колко лесно българите ще се приспособят към
факта, че ключовите икономически променливи величини (като пени.
заплати, безработица и разпределение на дохода) се определят пре­
димно от пазара. Според проучванията хората имат положително от­
ношение към създаването па „пазарна икономика“ и виждат в нея
единствения изход от икономическите трудности. Но не е ясно дали
хората напълно осъзнават последиците от пазарната икономика.
Със сигурност някои аспекти от пазара не биха им харесали. На­
пример на българите не им е лесно да приемат голямото неравенство
в доходите. В едно изследване на общественото мнение на „Галъп
интерпешънъл“ 59% от анкетираните заявяват: „Доходите на най-бо­
108
гатите хора у нас не трябва да надвишават повече от три пъти дохо­
дите на най-бедните.“ Повече от 30% са съгласни с твърдението: „Не­
допустимо е в България да има частна собственост върху заводите и
фабриките.“ Тези две твърдения противоречат на желанието да се съз­
даде пазарна икономика, поне в смисъла, в който тя съществува в За­
падна Европа и САЩ. Професор от Икономическия институт на БАН
твърди, че „в българското общество е широко разпространена и дъл­
боко вкоренена егалитарната философия; на богатите хора обикнове­
Друг неприятен за българите аспект на пазарната икономика е без­
работицата. Особено впечатляващ е начинът, по който хората разго­
варят за високия процент на безработица ( около 10% през 1992 г.),
по той всъщност не е особено висок според европейските стандарти.
Например в Испания безработицата в средата на 80-те години бе над
20% в продължение на няколко години. Безработицата в Ирландия е
пад 15%.
Разбира се, и в пазарните икономики голяма част от хората раз­
глеждат безработицата като отрицателно явление и смятат, че същест­
вуващото неравенство е несправедливо. Въпросът е дали тези тенден­
ции са по-силни в България в сравнение с тези в западните страни и
дали ще упражнят по-голямо въздействие върху управляващите. Нап­
ример възможно е да се окаже натиск върху правителството за осъ­
ществяване на социални програми, намаляващи неравенството на до­
хода до равнище, което би затруднило действието на пазарната ико­
номика, или би довело до висока инфлация. Задържането на равнище­
то на безработицата е възможно само като се запазят неефективните
производства. Възможно е тези мерки да намалят социалната цена на
прехода, по по всяка вероятност ще забавят реформата.
Комунистическото управление е оказало влияние и върху отноше­
нието на хората към използването на държавна принуда. Полицията
и армията се свързват с тоталитарната система, поради което прави­
телствата днес съзнателно избягват използването на силови методи.
Това може да стане причина те да потърсят компромисен вариант,
вместо да се придържат към непопулярни, но полезни икономически
мерки. Например вероятността стачките в промишлеността да пости­
гат целите си е по-голяма, когато правителството е склонно да избяг­
ва конфликтите.
Имам личен опит от подобна ситуация в Будапеща. През 1990 г. шофьорите на
камиони и таксита стачкуваха срещу високите цепи на бензина, в резултат па
което животът в града замря, а превозните средства бяха използвани за барика­
дираме па пътищата. Полетът ми от Лондон беше отклонен и трябваше да прека­
рам нощта в Цюрих. Когато пристигнах в Будапеща, пътищата още бяха блоки­
рани и хората се тревожеха от евентуална намеса па полицията. Унгарците, с
които разговарях, с изключение па един ексцентричен професор по философия,
споделиха, че не очакват намеса на полицията, защото това ще бъде неподходяща
употреба па сила. Аз обаче бях учуден, че правителството не употреби.сила, за
да разчисти барикадите по улиците. Във Великобритания или САЩ не биха се
поколебали да използват държавна принуда. И двете държави преживяват сери­
озни конфликти между полицията и стачкуващите работници през последните де­
сетилетия.
Често наблюдатели и бизнесмени, работили с източноевропейски
предприятия, поддържат тезата, че на мениджърите от тези страни им
липсва инициативност и готовност да поемат отговорност. Това може
да се разглежда като последица от плановата икономика. Например
109
 типично е мнението на един инвеститор в голям източноевропейски
завод, който сподели пред Радио „Свободна Европа*, че промяната на
„корпоративната култура“ на предприятието е най-сериозният проб­
лем: „Промяната на съзнанието е най-голямата грижа ... Новите идеи
бяха обезсърчавани, не съществуваше инициатива и чувство за собс­
твеност.“
Българите са образована нация, което ще благоприятства привли­
чането на инвестиции и усвояването на пови технологии. Но образо­
вателните програми до 1990 г. ие са съобразени със структурите па
пазарната икономика. Години наред на инженерството се е обръщало
голямо внимание за сметка па финансовата страна на предприятията
(счетоводството и мениджмънта), която е от голямо значение за па­
зарната икономика. Високото равнище на образование в другите сфе­
ри предполага, че българите имат големи потенциални възможности
за придобиване на знания в областта на управлението на фирмите.
Разбира се, това изисква време.
Може още много да се каже за психологическата нагласа на бъл­
гарина към икономическите промени. Естествено е всички вие да има­
те мнение по въпроса, по не забравяйте колко важен е човешкият фак­
тор в икономиката.
ПРАВИТЕЛСТВО Двата аспекта на държавна намеса в икономиката са следните: (1) да
действа като арбитър и (2) да действа активно на икономическата сцена.
До 1990 г. българските власти действат предимно по втория начин. На
практика държавата беше въплъщение на икономиката през изминалите
четири десетилетия. Все пак днес тя се опитва да ограничи своята роля
в икономиката по подобие на западните икономики.
Вие може би си спомняте, че американското правителство израз­
ходва около 35% от БВП па САЩ. Тези данни бяха използвани в глава
4 като приблизителна мярка за значението на американското прави­
телство в икономиката като цяло. В България изразходваният про­
цент от БВП бе намален от почти 60% в края на 80-те години на 44% през
1991 г., като тенденцията е към по-нататъшно ограничаване (табл. 5.8).
По този показател България се изравни с множество страни от Евро­
пейския съюз, където тези разходи нормално представляват 35-50%
от БВП.

Бюджет 1990 г. (% от БВП) 1991 г. (% от БВП) !

Приходи 52,4 40,4
Преки данъци 22,9 20,0
Косвени данъци 10,0 8,1
Вноски за обществено осигуряване 9,6 9,0
Неданьчни приходи 9,9 3.3
Разходи 59,4 44.0
Заплати 5,3 6,3
Стоки/услуги 18,5 12.7
Трансфери 27,2 16.8
Дотации 14,9 4,0
Обществено осигуряваме 12,3 ! 2,9
Лихви 5,3 6,3
вътрешни 4,6 0,4
външни 0,7 5.9
Капитални разходи 3,1 1,9
Дефицит 7,0 3,6
Таблица 5.8: Бюджет на България за 1990 и 1991 г. (% от БВП)
Източник: Българска национална банка. Годишен отчет.
Забележка: Дефицитът за 1991 I'. ис включва плащанията към бившите партньори
от СИВ. Ако се отчетат тези плащания, дефицитът би нараснал до 7.1% от БВП.

110
 Наред със съкращаването на държавните разходи в икономиката
правителството промени и своите приоритети (табл. 5.8). Обърнете
внимание, че в периода 1990-1991 г. значението на дотациите за про­
мишлеността рязко спада, което е израз на стремежа предприятията
да се поставят в условията на строги бюджетни ограничения. Забеле­
жете, че за България плащанията по лихви от дългове са значителни
и възлизат на 5,3% (1990) и 6,3% (1991) от общите разходи. През 90-
та година това бяха главно плащания по лихви на външния дълг, а
през 1991 г. - плащания по лихви на вътрешния дълг.
Външният дълг е резултат на правителствени решения от 80-те
години да се внася повече, отколкото се изнася. Този внос бе финан­
сиран чрез заемане на средства от западни частни банки. Към края на
80-те години е натрупан външен дълг над 10 млрд. долара и през 1990 г.
правителството преустановява изплащането на лихвите по дълга, а
след това и на главницата. Това се разглежда по-подробно в глава 18.
Проблемът за външния дълг е типично явление в източноевропей­
ските икономики през 70-те и 80-те години: Унгария, Полша и Румъния
също преживяват криза на външния дълг. Освен това до този момент
България вече два пъти е имала сериозни проблеми с външния дълг,
но и в двата случая е била подпомогната от допълнителни запаси нефт
от Съветския съюз, които е могла да продаде срещу твърда валута.
Вътрешният дълг е относително нов проблем за България, поро­
ден от дефицита на държавния бюджет след 1989 г. Представлява ли
българският вътрешен дълг национален проблем? От една страна,
вътрешният дълг нарасна значително,защото пред 1993 г. правител­
ството чрез закопа за уреждане на необслужваните кредити, догово­
рени до 31 декември 1990 г. (станал известен като ЗУНК), пое дълго­
вете на държавните предприятия. Но от друга страна, високата ин­
флация най-вече през 1997 г. намали реалната стойност на дълга, като
понижи реалната стойност на лихвата върху него. Затова е трудно да
се определи мащабът на този проблем, но за момента изглежда, че не
е толкова сериозен, колкото е в САЩ.
Данните относно разходите не дават точна представа за значението
на държавата като участник в икономическия живот, понеже българ­
ското правителство не просто събира и харчи средства, но също така
контролира голяма част от дейността на предприятията. Тъй като
предприятията все още се контролират от държавата, те продължават да
произвеждат предимно в съответствие с планираното преди 1989 г.
Текущите реформи имат за цел да се ограничи ролята на държавата
в икономиката, както е в „нормалните“ икономики. Но каква част от
икономиката е нормално да се контролира от държавата? Ако обър­
нем поглед към другите страни, ще видим, че този проблем е решем
по различен начин. Болниците и другите медицински служби са глав­
но държавна собственост във Великобритания, а в САЩ - частна соб­
ственост. (Частната собственост върху здравните заведения не.винаги
освобождава правителството от задължението му да организира
здравното осигуряване. То често или плаща на частните заведения да
обслужват хората, или дотира здравното осигуряване.) В много стра­
ни държавата е собственик на транспортната инфраструктура (пъти­
ща, железопътни линии) и често притежава железопътни компании
(Великобритания и Франция), а понякога и авиокомпании. В някои па­
зарни икономики отрасли на тежката промишленост са собственост
 на държавата (Гърция). Налице е голямо разнообразие па модели, от
които България може да вземе пример.
За да разгледат въпроса за ролята на държавата в икономиката,
икономистите са създали множество различни критерии за държавно
участие. Принципно съществуват пет икономически и две политичес­
ки причини, поради които държавата се ангажира в икономиката:
• Осигуряване на стабилна институционпа структура
• Стимулиране на конкуренцията
• Неутрализиране на страничните ефекти
• Осигуряване на обществени стоки
• Осигуряване на икономическа стабилност
• Преразпределение на дохода
• Насърчавани и ненасърчавани стоки
Осигуряване Държавата е отговорна за създаването и прилагането на правилата,
на стабилна регламентиращи поведението на физическите лица и фирмите. В това
институционпа
структура си качество тя се явява арбитър на пазара. На първо място, необхо­
димо е да се създадат и приложат правила, регламентиращи правото
на собственост. Почти всички икономисти са съгласни, че държавата
също така трябва да контролира паричното обращение. Като допъл­
нение в повечето страни държавните органи приемат голям брой нор­
мативни актове, регламентиращи сключването на договори, получа­
ването на наследство, банкрутирането, патентното дело, осигурява­
нето на безопасността на труда и т.н. Във финансовия сектор се оп­
ределят строги правила за размера на заемите, които банките могат
да отпускат. По този начин се цели предотвратяване на банкови кризи.
Между икономистите има известни разногласия относно правилата,
които трябва да се приемат, и сферите на икономиката, които трябва
да се регулират, но всички са съгласни, че подобна правна основа
трябва да бъде създадена.
Икономистите са единодушни, че институционната структура
трябва да бъде стабилна. Ако правилата се променят често (например
тези относно данъчните тарифи или репатрирането на печалбата), не
може да се говори за сигурност. Това би довело до намаляване на
инвестициите и спестяванията и до ограничаване на цялата икономи­
ческа дейност. Понякога се оказва по-добре да се запази едно несъ­
вършено правило, отколкото да се замени с по-добро поради вредите,
които самата промяна причинява. Много трудно се постига стабил­
ност в процес на изграждане на съвършено нова система от правила
(каквото е положението в Източна Европа). Изменението и допълне­
нието на законите са неизбежни. Все пак икономистите биха посъвет­
вали политиците да движат тези промени във възможно най-тесни
граници.
Стимулиране на Конкуренцията е основна движеща сила на пазарната икономика.
конкуренцията Именно конкуренцията стои зад усъвършенстването на технологиите
и положителния прираст на производството в съвременните западни
икономики. И все пак съществуват множество сили, които се стремят
да ограничат конкуренцията. Ако една фирма стане монополист на
определен пазар, тя ще може да реализира по-големи печалби. Ако
група фирми се споразумеят, те могат да осуетят достъпа на пови
конкуренти в бранша. Поради тези причини държавата в повечето

112
страни съдейства за стимулиране на конкуренцията и се нагърбва със
защитата й. В определени случаи властите трябва да приемат същест­
вуването на даден монополист, като само се опитват да контролират
неговата дейност. В други случаи се прибягва до раздробяване на мо­
нопола на отделни конкуриращи се единици. Класически пример за
това е решението, взето в САЩ през 1911 г. по повод делото „Стан­
дарт ойл“, което раздели монопола на няколко фирми. Същото явле­
ние се наблюдава днес в Източна Европа, където преди да бъде при­
ватизирано едно дружество, то се раздробява на множество отделни
малки фирми. Тези проблеми са разгледани по-подробно в частта на
учебника, посветена на микроикономиката.

В повечето случаи търговската дейност между две страни засяга само Неутрализиране
тях. Например ако ви продам компютър за 30 хил. лева, това не би на страничните
ефекти
имало никакви „странични“ ефекти. Все пак съществуват сделки, ко­
ито засягат и трети страни. Ако една компания за производство на
стомана закупи електроенергия от ТЕЦ, работеща с въглища, това би
довело до увеличаване на изпусканите в атмосферата количества се­
рен диоксид и въглероден оксид. Това е един пример за отрицателни
странични ефекти. Нито една от страните по договора не плаща за
замърсяването на околната среда. Това просто е страничен ефект на
конкретното търговско решение. Съществуват и положителни стра­
нични ефекти, като образованието например. Ако IBM обучава 1000
студенти годишно на компютърна грамотност, това ще бъде от полза
ие само за IBM. Много от обучените инженери по-късно ще работят
за други компании или ще обучават хора, работещи в други фирми.
Повечето икономисти твърдят, че правителството понякога би
трябвало да реагира на страничните ефекти. То би могло например да
обложи с данъци електроцентрали или да определи такси, дължими
при определена норма на изхвърляне на вредни вещества, като по този
начин противодейства на замърсяването на околната среда. А що се
отнася до примера с образованието, то би могло да субсидира обуче­
нието или да заплати на държавни училища за провеждането на опре­
делени курсове. Но трябва да се обмисли добре как точно държавата
да се намеси, за да няма нейната активност отрицателен ефект.
Частна стока е стоката, която веднъж потребена от един човек, не Осигуряване па
може да бъде потребена от никой друг. Ябълката е пример за частна обществени стоки
стока: ако аз съм я изял, никой друг не би могъл да я изяде. Дрехите
са също частни стоки - когато вие ги носите, невъзможно е друг да
ги носи по същото време. Но съществуват и стоки, които няколко ду­
ши или дори всички могат да потребяват едновременно, без потреб­
лението на един да ограничава потреблението на някой друг. Тези сто­
ки и услуги се наричат обществени. Чистият въздух е обществена
стока: вие можете да го дишате, без да влияете върху дишането на
другите. Армията също е обществена стока: тя съществува, за да пази
всички - ако защитава вас, това не пречи другите също да бъдат за­
щитавани. Друг пример е оградата между вашата къща и съседите ви.
И двете семейства я използват едновременно.
Неслучайно обществените стоки рядко се намират на частния па­
зар. Проблемът е, че никой няма стимул да плаща за тях. Естествено
е да очаквате вашият съсед да плати вместо вас, а вие спокойно да се

113
 наслаждавате на стоката, без да плащате. Например ако един фермер
има обща ограда със съседа си, оградата е обществена стока за два­
мата. Ако оградата трябва да бъде поправена, много вероятно е всеки
от двамата да чака другият да я поправи. Естествено е всеки да запита
„Защо трябва точно аз да плащам?“ Аналогично се предполага, че вие
с неохота ще плащате доброволно разходите за армията. Ако армията
е създадена да пази цялата страна, защо да не почакате вашите съна­
родници да платят. В такива случаи има нужда правителството или
друга организация да се намеси и да задължи всеки да внася своя дял
от цената на обществените стоки. В противен случай стоката никога
няма да бъде произведена.

Осигуряване ма Необходимостта от осигуряване на стабилен макроикономически

икономическа климат е още едно основание за намеса на правителството в иконо­
стабилност миката. Това означава, че правителството се стреми да ограничи ко­
лебанията на равнището на икономическата активност и да съдейства
за ограничаване на рецесиите. Неутрализирането на макроиконо­
мическите странични ефекти е един от аспектите на държавната на­
меса. От теоретична гледна точка такива ефекти могат да се проявят,
ако всички хора решат да спестяват парите си, вместо да ги харчат. В
този случай фирмите няма да могат да продават продукцията сп и ще
банкрутират, ще намалят заплатите на работниците или ще ги увол­
нят и икономиката ще изпадне в рецесия. Това се нарича макроиконо­
мически страничен ефект, защото когато хората решават дали да хар­
чат или да спестяват, те не държат сметка за влиянието па своето
решение върху останалите индивиди в икономиката. Някои икономис­
ти твърдят, че в такъв случай държавата би трябвало да се намеси,
отпускайки средства за излизане на икономиката от рецесия. В частта
от учебника, която се спира на макроикопомиката, тази възможност
е разгледана като основен проблем.
Следващите две основания за държавна намеса в икономиката са
политически.
Преразпределение Много хора вярват, че разпределението на дохода без намеса на пра­
на дохода вителството при пазарната икономика би било несправедливо. Следо­
вателно те биха гласували за правителства, които, образно казано,
вземат пари от богатите и ги дават на бедните. Дори след облагането
с данъци разликите в дохода остават, но в много страни те биха били
по-големи без данъчното облагане. Вероятно това е най-противоре­
чивата роля на държавата в икономиката.
Едип от въпросите, които възникват в тази връзка, е относно ес­
теството на данъците и по-специално дали те трябва да са прогресив­
ни, постоянни или регресивни. Прогресивен данък е този данък, чи-
ято ставка нараства с увеличаване на облагаемата основа. Постоянен
данък е този данък, чийто процент се запазва независимо от дохода
(Обърнете внимание, че и при постоянните данъци богатите все пак
плащат по-голям абсолютен данък, отколкото бедните, въпреки че се
ползват от едни и същи обществени услуги.) Регресивен данък е то­
зи данък, чиято тарифа намалява с увеличаването на облагаемата ос­
нова. Един прост пример за регресивен данък са плащанията, дължи­
ми на правителството, които не зависят от дохода.
 Дали е справедливо хората да наследяват големи суми пари от сво­
ите родители? Дали хората би трябвало да имат равен старт в живота
или няма нищо ненормално в това някои хора да се раждат богати?
Това са въпроси, които имат отношение към проблема. В повечето
страни се налага данък върху наследството, като по този наЧин се
намалява размерът на сумата, която родителите могат да прехвърлят
па децата си. Но новородените деца на богати родители са значително
по-богати от новородените деца на бедни родители.
Дали би трябвало правителството да се опитва да стимулира хората Насърчавани и
да харчат парите си за определени неща, наречени насърчавани сто­ неиасърчавани
ки, вместо за други, наречени неиасърчавани стоки. Този въпрос се стоки
основава на идеята, че правителството по-добре знае за какво хората
да харчат парите си. Операта и другите изкуства са субсидирани от
правителствата на много страни, а даренията с благотворителна цел
обикновено се облагат с по-ниски данъци. Цигарите и алкохолът в мно­
го страни са пример за неиасърчавани стоки, за които правителството
смята, че са вредни за здравето на хората, въпреки че са търсени.

В началото па настоящата глава е описан начинът, по който Българ­ СЪЗДАВАМЕ МА

ската комунистическа партия създаде през 40-те и 50-те години пла­ ПАЗАРНА ИКОНОМИКА
новата икономика. Това е постигнато чрез конфискация на частните
предприятия и земеделските стопанства, чрез установяване на конт­
рол върху цените, заетостта и заплатите. Реформите, които се про­
веждат сега, са свързани с един противоположен процес. Те целят да
намалят ролята на държавата в икономиката. Някои аспекти от рефор­
мата вече са осъществени. Например цените са освободени и се опре­
делят предимно от търсенето и предлагането. Разрешено е на пред­
приятията да уволняват хора по причини, свързани с ефективността.
Монополното положение на външнотърговските организации е пре­
махнато, някои от големите монополи са раздробени на малки едини­
ци, които на теория могат да се конкурират едни други. Законодател­
ството, което забранява съществуването па частния сектор, е отмене­
но и са приети редица закони, представляващи нормативна основа за
съществуването па пазарната система.
Предстои осъществяването на повечето от най-трудните неща. За
създаването на частен сектор държавните предприятия ще бъдат при­
ватизирани. Всички тези мерки създават огромни политически, прав­
ни и икономически проблеми, за чието решаване са необходими годи­
ни. Още повече че сам по себе си процесът на реформите създава
проблеми. Например либерализацията па цените довежда до висока
инфлация, която правителството се опитва да овладее. Увеличаването
па безработицата и спадът в производството оказват натиск върху
системата за социално осигуряване (която бе проектирана за много
по-различпа икономика и която в момента подлежи на реформиране)
и върху държавния бюджет. Всички тези проблеми са изключително
важни от икономическа гледна точка. Доброто познаване на пазарната
икономика (като наука и като стопанство) може да предложи решения
или поне да изясни възможностите и критериите, по които да се пре­
ценява.
В следващите глави, където бе възможно, са добавени кратки до­
пълнения за България. Последната глава на учебника е посветена на
прехода към пазарна икономика. Но в много други случаи това, което
ще научите за икономическата теория, може да ви помогне, когато
разглеждате българската икономика.
 ОБОБЩЕНИЕ
• Годините на комунистическото управление свеждат до •
минимум ролята ма пазара и невидимата ръка в бъл­
гарската икономика.
• В първите 20-30 години след 1044 г. плановата систе­
ма икономически расте, като стимулира движението на
трудови ресурси от дребните земеделски стопанства
към големите промишлени предприятия.
• Това довежда до преобладаването на големи държавни
предприятия в икономиката и за разлика от повечето
пазарни икономики до по-голям промишлен сектор за •
сметка на по-малък сектор па услугите.
• Темпът па икономическия растеж се забавя през 70-те
и 80-те години и деформациите в икономиката стават •
все по-очевидпи.
Българските правителства през 90-те години се опит­
ват да се оттеглят от икономиката.
• До 1993 г. е прието законодателство, което разрешава
извършването па повечето видове частна дейност, ц 0
по-голямата част от икономиката все още остава в ръ­
цете ма държавата.
• Историческото развитие обяснява липсата па необхо­
димите в пазарната икономика умения и знания. Това
може да бъде отчасти поправено и с помощта па на­
стоящия учебник.
Съществуват пет икономически и две политически ос­
нования за правителствена намеса в пазарната иконо­
мика.
Когато учите икономика, трябва да мислите и за Бъл­
гария, не само за Америка.
 Глава 6
ВЪВЕДЕНИЕ В СВЕТОВНАТА ИКОНОМИКА
Що се касае до чуждата валута, нещата са почти толкова ро­
мантични, колкото при любовта, но са много по-устойчиви.
X. Л. Менкен

Имаше време, когато обсъждайки икономиката на дадена страна, бе­

ше възможно да пренесете дискусията върху двата основни клона на
икономическата теория - микроикономика и макроикономика, без да
разглеждате световното стопанство. Това вече не е така дори за Съе­
динените щати. Световното стопанство има голямо значение и това
значение расте. Все по-голяма част от продукцията в САЩ се внася
или изнася. Все по-често американски компании разпростират дей­
ността си в други страни, а влиянието на международните икономи­
чески институти върху местната икономика нараства.
За по-малки държави като България международните измерения са
от жизнено важно значение, най-малкото що се отнася до търговията.
Общото правило е, че колкото по-малка е една страна, толкова по-
силна е нейната зависимост от външната търговия. Очевидно само
големи държави могат да произвеждат всичко, от което се нуждаят.
Ако поискат, Съединените щати биха могли сами да задоволяват из­
цяло нуждите на страната - те могат да произвеждат достатъчно хра­
на, разполагат с огромни залежи на петрол, съществуват няколко ав­
томобилни фирми гиганти и т. н.
За по-малките страни като България, Белгия (дори Тайланд или
Италия) би било катастрофално сами да се опитват да задоволят сво­
ите нужди. Никоя от тези държави не може сама да си набави необхо­
димата й енергия. Те много скоро ще открият, че е трудно да се про­
извеждат автомобили за такъв малък пазар и ще трябва да ограничат
своя избор. Храната им ще се изчерпва със зеленчуци и плодове, ко­
ито виреят при климатичните условия на съответната страна, и т. н.
Отвореното стопанство разкрива огромни потенциални възможности
пред една малка държава.
Освен търговията съществуват и други важни връзки между отдел­
ните икономики. От 60-те години насам голямо разпространение по­
лучиха многонационалните компании - компании, които извърш­
ват значителна дейност в сферата на продажбите и производството на
територията на повече от една страна. В Източна Европа многонаци­
оналните компании постепенно налагат своето присъствие. Някои от
тях вече произвеждат - „Фолксваген“ в Чехия, „Сименс“ в Унгария,
„Макдоналдс“ в Будапеща и Москва. За индустриалните западни дър­
жави и някои от развиващите се страни многонационалните корпора­
ции представляват обичайно явление в икономическия живот. Напри­
мер много японски и германски компании имат клонове в САЩ и
Франция, както и обратно. В действителност марката на съответния
117

продукт често говори твърде малко за страната, в която е произведен.
Японски автомобили „Нисан“ се произвеждат в Североизточна Анг­
лия, а американски компютри IBM се сглобяват в Далечния Изток. R
наши дни повечето производствени решения се вземат не с оглед на
вътрешния пазар на страната, където компанията е създадена, а с ог­
лед на международния пазар.
МЕЖДУНАРОДНА Разпределението на световното производство е крайно неравномерно.
ИКОНОМИЧЕСКА Степента на индустриализация на отделната държава и равнището на
СТАТИСТИКА:ПРЕГЛЕД
дохода на глава от населението са критериите, въз основа на които
страните се разделят по категории (фиг. 6.1). Индустриални държави
с висок доход са страни, притежаващи огромна индустриална база за
производство - САЩ, Германия, Великобритания. Доходът па друга
група държави като Кувейт, Саудитска Арабия е толкова висок, кол-
кото и доходът на индустриалните държави, но те не разполагат с
индустриална база. Тези държави са известни като страни производи­
телки на петрол с висок доход. Третата група страни, включително
Израел, Сингапур и Южна Корея, се намират на началните етапи на
индустриализация. Те се наричат новоиндустриализирани държави
със среден доход. Доходът им възлиза на 1/5 от дохода на индустри­
Фигура 6.1: Световна карта на населението и
производството
Характерно средство за разделение на страните в
света са икономическите характеристики, предимно
брутният вътрешен продукт на глава от населението,
118
алните държави и е 5 пъти по-висок от дохода на развиващи се дър­
жави с нисък доход.
Тези критерии за класификация не са единствените. Друг алтерна­
тивен начин за категоризация на държавите е разделянето им по ре­
гиони: латиноамерикански, африкански, държави от Близкия Изток,
азиатски, западноевропейски, северноамерикански и източноевропей­
ски страни. Тъй като държавите, групирани по географски признак, в
повечето случаи имат и общо културно-историческо наследство, те
често са изправени пред сходни проблеми.
Това важи особено за страните от Източна Европа, които сега ре­
формират своите икономики. Икономическите проблеми на тези дър­
жави са уникални за региона. (Едно просто сравнение с проблемите
на много от развиващите се страни показва, че те не са уникални по
своята трудност.)
ИКОНОМИЧЕСКА
Повечето икономически класификации на страните се основават вър­
ГЕОГРАФИЯ
ху съвкупния обем на производството или на общата продукция на
съответната държава. Производствената статистика невинаги отразя­
ва значението на нацията или стратегическата роля, която тя има в
световната икономика. Например общият обем на продукцията на Са-
<0
г.
бивши социалистически страни 1500 долара
£•;■*. страни със среден доход 2000 долара
индустриално развити страни 19 600 долара
- — 1 социалистически страни 350 долара
Е-с трани износителки на петрол 7000 долара
1_] страни с нисък доход 300 долара
1 19
 -ТЕСТ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ГЕОГРАФИЯ
7 и свинско месо. Тези разлики се дължат отчасти на различните отно­
Ловенето икономически курсове пс се спират иа иконо­ тъй като просто няма да има какво да съотнасяте п ин­ сителни цени на стоките в отделните държави. Съединените щати и
мическата география, защото тя изисква заучаванс на ог­ терпретирате. В предложения тес т са представени някои Аржентина произвеждат големи количества говеждо месо, поради ко­
ромно количество факти, а университетските курсове не данни за световното стопанство. От дясната страна са ето цената му там е по-ниска, а потреблението - голямо. Германия е
са място, подходящо за зубрене. Те имат за задача да ви отбелязани характеристиките па страните или региони­ известен производител на свинско месо, съответно цената му там е
научат да тълкувате фактите и да откривате връзките те, а от лявата са написани двадесет държави или регио­
между гях. Но за съжаление, ако не знаете фактите, на­ ни. Посочете кои данни за коя държава се отнасят.
ниска и германците консумират повече свинско. Подобни различия
ученото в университета няма да ви бъде от голяма полза, имат своите икономически обяснения.
Други различия в потреблението (и производството) се обясняват
a. Австралия 1) бивша колония на Британската империя, малка независима островна държава,
с историята на дадена страна, със съществуващите обичаи и тради­
известнас производството на ром
ции. .Японците традиционно ядат ориз с отделните блюда, а американ­
b. Аржентина 2) голяма държава в пустинята, на чиято територия са разположени пай-големите
залежи на петрол
ците - хляб и картофи. Консумацията на алкохол в Русия е отколешна
c. Барбадос 3) държава с много голяма територия и малобройно население, произвеждаща 25% от
почитана традиция, а ислямските държави забраняват употребата на
вълната в света алкохолни напитки.
с1. Канада 4) страна с умерен климат, идеални условия за отглеждане па жито, соя, плодове,
Международната и вътрешната търговия се различават една от друга. Разлика между
зеленчуци и за производство иа вино и месо вътрешна и
Международната търговия предполага потенциални бариери пред
с. Китай 5) малка тропическа държава, известна с производството па големи количества кафе и международна
движението иа производствените ресурси и на продукцията. За да мо­
банани търговия
Е Коста Рика 6) държавата с най-многобройпо население, притежаваща иай-големия водноеиергиеп
же една стока, произведена в друга държава, да се продава на българ­
потенциал в света
ския пазар, тя трябва първо да мине през българската митница. На
g. Египет 7) втора по големина държава в Европа, известна със своите вина и романтика митницата стоката се инспектира от български длъжностни лица и
1т Индия 8) бивша белгийска колония, притежаваща големи медни мини обикновено се облага с такса, известна като мито. Един завод във
\. Саудитска Арабия 9) древна европейска държава, която изнася луксозно облекло, обувки и автомобили Варна например може да произвежда стоки за българския пазар, без
ф Италия 10) голяма страна, изчерпала значителна част от собствените си ресурси, по да се тревожи, че неговото право да ги продава в страната ще бъде
притежаваща въглища за стотици години напред
k. Южна Африка 1 1) дълъг и тесен остров, най-гъсто населената страна в света, изнася голяма част от Фигура 6.3: Консумация на различни стоки на глава говеждо и телешко
световните продукти па електрониката от населението за 1990 г. 160 -
l. Заир 12) държава, която наскоро се обедини политически, известна предимно с Представена е консумацията на месо и домашни птици
па глава от населението в различните страни. Забележе­ 140 -
производството иа стомана
те, че САЩ консумира по-малко говеждо и телешко месо
из. Португалия 13) втората по големина страна в света, добър съсед па САЩ, водеща в износа па хартия от Аржентина и консумацията на свинско месо е малка 120
п. Швеция 14) европейска държава, векове репресирана политически, започва да сс индустриализира в сравнение с всички останали страни 100
в паши дни, изнася предимно химикали
0. Испания 15) 96% от нейното население живее па 4% от територията й. Произвежда голяма част Е 80
от най-финия памук в света
р. Франция 16) африкански народе политически и расови проблеми: най-големи залежи на злато в 60
света 40 1.Ш *
■V
q. САЩ 17) голяма, гъсто населена страна, консумира по-голямата част от това, което Щт
произвежда, основен износител на чай 20 ■' '■■'
> .... |
г. Германия 1 8) голяма страна в Европа, продажбата на злато и диаманти й осигурява постъпленията ¿да
0
от чужда валута, от които много се нуждае Аржентина САЩ Канада Панама Германия
и. Япония 19) гъстота на населението само 50 души па квадратна миля, изключително богата па (а)
гори, основен износител иа дървен материал
1. Русия 20) тясна държава, разположена па Европейското атлантическо крайбрежие, най-
домашни птици
големият износител на корк в света. 160
Отговори: 1с; 2\\ За; 4Ь; 5Г; бе; 7р; 81; 9р 10д; 1 1б; 12г; 13с1; 14о; 15«:; 16к; 17И; 181; 19п; 20т.
140
Обърнете внимание, че сравнителното предимство зависи от ал­ 120
тернативната цена, а не от съвкупните разходи. И дори ако една страна
може да произвежда всички стоки по-евтино, отколкото друга страна, 100

търговията между тези страни е възможна. Единственото условие за I 80

осъществяването иа търговия между две страни е различната алтер­ >т
нативна цена на стоките в съответните страни. 60
Отделните страни се различават не само по произвежданите, но и 40 щ >*■
по потребяваните стоки. На фиг. 6.3 е показано потреблението на гла­
20
ва от населението па редица стоки в дадени държави. Обърнете вни­ I
мание на някои от разликите. По консумация на жито, говеждо месо 0
САЩ Израел Канада Унгария Франция
и домашни птици на глава от населението САЩ се нареждат на едно
(в)
от първите места и заемат едно от последните по консумация на ориз

122 123
ограничено. Но един чуждестранен производител не се намира в съ­
щото положение. По всяко време неговото право да продава стоки в
България може да бъде ограничено чрез наложените от правителст­
вото мита (данъци върху вноса), квоти (ограничения върху количест­
вото от дадена стока, което може да се внесе в страната) и други пе-
тарпфни (немитнически) бариери (косвени ограничения, предназна­
чени да регулират вноса и износа).
Понятието нетарифни бариери може би ви е непознато, затова нека
да разгледаме един пример. Изискванията на държавния стандарт от­
носно шперплата, използван в строителството, са различни в САЩ (1
Канада. По този начин се издигат нетарифни бариери, затрудняващи
търговията със строителни материали между двете държави.
Втората разлика между международната и вътрешната търговия е,
че отделните страни имат различни парични единици. Когатб хората
купуват стока, произведена в друга държава, те първо трябва да купят
съответната чужда валута. За тази цел са организирани валутните
пазари.
Каква цена в лева трябва да плати българинът за определена сума
чужда валута? Това зависи от търсенето и предлагането на съответ­
ната валута и от търсенето и предлагането на лева. Тази цена се про­
меня всеки ден. Съответният курс на валутите за деня може да наме­
рите в таблиците, публикувани във вестниците. Подобен пример е по­
казан на табл. 6.1.
Да предположим, че искате да купите италиански лири. 11а 5 януари
1993 г. бихте могли да получите 1000 лири срещу около 16,6 лева (е
други думи, към тази дата един лев се е равнявал па 60 лири). Да
предположим, че желаете да купите нов „Фиат“, който струва 10 млн.
лири. Па базата па посочения в таблицата валутен курс това ще ви
струва 166 000 лева. На практика повечето продажби от този вид са
подготвени от фирмата вносител, така че единственото, което трябва
да направите, е да платите цената в лева.
От таблицата на валутните курсове може да научите каква е цената
на лева, изразена в други валути. Например на 5 януари 1993 г. курсът
на лева спрямо един американски долар е 24,453 лева. По ако се бяхте
обърнали към някоя банка, нямаше да получите точно тази сума, за-
щото това е курсът на Българската национална банка. Другите банки
са свободни да определят различни валутни курсове, но те пе се отда­
лечават много от тази цифра.

Валута Код За Лева

Щатски долар 1ЩС> 1 24,4530

Германска марка ПЕМ 1 15,1510
Швейцарски франк СНЕ ! 16,8120
Френски франк ГКБ 1 444.4300
Британска лира ОВР I 37,1440
Австрийски шилинг АТ 5 1 2.1 563
Италианска лира 1ТБ 1000 16.6010
Гръцка драхма ОШ 100 1 1.3950
Турска лира ТДЕ 1 000 3.0520
Югославски динар уио 100 3.2604

Таблица 6.1: Валутен курс за 5.1.1993 г.

 ТЪРСЕНЕ И ПРЕДЛАГАНЕ НА ЧЕРНИЯ ПАЗАР

Валутните пазари са добър пример за търсене и предла­ ха единствено с покупка и продажба на различна валута
гане и действие. Когато е налице свръхпредлагане или па черния пазар. Това сс превърна в печеливш и относи­
свръхтьрсеие па нещо, доставчиците и купувачите имат телно добре организиран бизнес. Имаше дори организа­
интерес да се съюзят и да премахнат излишъка. Често ция па дилърите па черния пазар при „Магурата", едно
пъти те са готови да направят това по незаконен път, от централните места в София.
чрез т. нар. черен или неофициален пазар. От февруари 1991 г. официалният курс на лева спря­
Подобна беше ситуацията на българския валутен па­ мо долара започна да сс определя от търсенето п пред­
зар през 80-те години. Това явление особено остро се лагането и през останалата част от годината варираше
между 15 и 25 лева за долар. 15 резултат па това пече
прояви през 1990 и I 99 1 г. При официален курс през яну­
ари 1991 г. около 6-7 лева за долар беше налице свръх- нямаше такова свръхтьрсеие на долари (курсът па чер­
търссне па долари. Хората, които бяха готови да поемат пня пазар беше почти като на официалния) и черният па­
риска да бъдат арестувани, купуваха долари по законен зар западна. През зимата на 1991-1992 г. в един от со­
или незаконен начин и после ги продаваха на по-високи фийските бизпесвестници се появи статия със заглавие
цепи (около 20 лева за долар), гравитиращи към равно­ „Магурата в криза“.
весната пазарна цена. Имаше и хора, които сс занимава­

Един от начините за избягване на трудностите, предизвикани от коле- Многонационални

бапията на валутните курсове и от търговските бариери, е превръща- корпорации
пето на компаниите в многонационални корпорации. Многонацио­
налните корпорации носят огромни ползи за съответните държави.
Те създават работни места, носят нови идеи и технологии в страната,
конкурират местните компании, като по този начин ги държат нащрек.
Освен това многонационалните корпорации са източник на инвести­
ции и валута, която поддържа платежния баланс на съответната стра­
на. Такива корпорации също така имат достъп до пазари за износ на
произведените стоки. За много по-малки страни вече не е възможно
да произвеждат сами промишлени продукти или да добиват нефт по­
ради факта, че единствено големи фирми могат да достигнат мини­
малния мащаб, необходим за ефективното производство.
Наред с това многонационалните корпорации поставят пред прави­
телствата и редица проблеми. Пример за това са последиците по от­
ношение на вътрешната и международната политика. Местната ком­
пания съществува в рамките на държавата и дейността й може да се
контролира на територията на тази държава с помощта на различни
средства. Многонационалната компания функционира на територията
на няколко държави и не съществува многонационално правителство,
което да регулира дейността й или да я контролира. Ако компанията
не хареса условията в дадена страна, тъй като данъците са прекалено
високи или наредбите, регулиращи дейността й, са твърде огранича­
ващи, тя може да премести дейността си на територията на други дър­
жави.
Често отделните държави се конкурират, за да привлекат многона­
ционалните корпорации. Например дадена страна може да има специ­
ално законодателство, свързано с тайната на влога, което спомага за
привличането на международното банково дело (какъвто е случаят с
Швейцария), или законодателството й да предвижда по-нисък данък
върху печалбата за чуждестранни компании (както е в някои от стра­
ните в Източна Европа и китайските зони за свободна търговия). Съ­
що така обичайно е да се предлагат за продан места за строеж със
стопанска цел срещу субсидия или да се отпускат средства на компа­
нии, които се установяват в изостанали райони на страната. На мо­
менти нещата изглеждат така, сякаш многонационалните корпорации
сами по себе си са правителства и в сравнение с повечето по-беднп
 -

страни това наистина е така. Разгледайте списъка на най-големите Обърнете внимание, че някои многонационални корпорации реали­
многонационални корпорации и техните продажби и направете срав­ зират по-голям обем продажби от икономиките на страни от средна
нение между техния производствен обем и икономиките от средна ве­ величина. Това сравнение не е съвсем точно, тъй като продажбите не
личина (фиг. 6.4). отразяват непременно икономическата мощ. Но когато решенията на
дадена компания могат значително да повлияят върху хода на иконо­
мическите събития в една малка страна, това означава, че компанията
притежава значителна икономическа власт.
Мицубиши (Япония) Друг проблем, който многонационалните компании поставят пред
Ексън (САЩ) правителствата, е юрисдикцията. Многонационалните корпорации
Джсперал мотърс (САЩ) могат да се разграничат от съмнителни икономически дейности чрез
Шсл (Нидерландия) създаване на фиктивни корпорации. Фиктивната корпорация същест­
Форд (САЩ) вува само на книга и на практика се контролира от друга корпорация
със седалище в друга страна. Понякога, когато корпорацията иска да
Ай-Би-Ем (САЩ)
се разграничи от последиците от определени действия, тя създава
Мобил (САЩ)
фиктивна на фиктивната корпорация или фиктивна на фиктивната на
Даймлер-Бенц (Германия) фиктивната корпорация, при което една корпорация, която съществу­
Мацушита слсктрик (Япония) ва на книга, контролира друга корпорация, съществуваща на книга,
Сименс (Германия) която от своя страна също контролира друга такава корпорация. Вся­
60 80 100 120 140 160 320 340
ка корпорация е регистрирана в различна държава, така че е трудно
(а) продажби за 1990 г. (млрд. долари) да се проследи кой какво върши в действителност. Ако една фиктивна
корпорация се замеси в незаконна дейност, възниква въпросът, под
Бразилия чия юрисдикция е подсъдна тази дейност - под юрисдикцията на дър­
Турция
жавата, където фиктивната корпорация е регистрирана, или под юрис­
дикцията на държавата, където е регистрирана корпорацията майка?
Нова Зеландия
Но не бързайте да осъждате многонационалните корпорации. При­
Колумбия
помнете си, че и на тях не им е лесно. Обичаите и законите са различни
Ирландия
в отделните държави. Често се оказва невъзможно едновременно да
Нигерия се отговори на изискванията на съответното законодателство и на раз­
Еквадор бирането на обществото за това, кое е приемливо и кое не. Например
Судан в много страни рушветът се приема като естествена част от бизнеса.
Т анзания Ако искате да получите разрешително за продажбата на дадена стока в
Г амбия Египет, трябва да платите на съответните служители бакшиш, и т. н. В
__ 1____ 1____ 1____ ___ 1____ 1_ 1 Германия подобни плащания се наричат подкупи и са незаконни. При
20 40 60 80 100 120 140 160 180 320 340
(0) обем производство за 1990 г (млрд. долари)
наличието на различни законодателни решения единственият начин
една германска компания да развива дейност в чужди държави е на­
рушаването на германското законодателство.
(в) (г) Многонационалните компании често допринасят за поддържане на
Десетте и ай - го л е мДоход,
и реализиран в Съвкупен доход Страни със среден Производствен обем
тесни връзки между отделните държави и за намаляване на междуна­
щатски чужбина (млрд. (млрд. долари) доход за 1986 г. родното напрежение. Когато част от вашата компания се намира в
многонационални долари) (млрд. долари) Източна Европа, а друга част в Съединените щати, то вие искате тези
корпорации
две държави да поддържат приятелски отношения. Ето защо когато
Ексън 59 87 Бразилия 208
Мобил
оценявате многонационалните корпорации като добро или зло, имай­
33 57 Югославия 62
Тсксако 22 46 Нигерия 49
те предвид, че те са и едното, и другото едновременно.
Ай-Би-Ем 22 50 Израел 29
Дженерал мотърс Периодът 1990-1997 г. за България се характеризира с рязко спадане Международни
16 96 Малайзия 28
на производството и жизнения стандарт, растяща безработица и инф­ икономически
Форд 16 53 Ботсуана 1 отношения на
Саломон 15 28 Либерия 1 лация. Тази криза произтича до голяма степен от измененията в меж­ България
Шеврои 13 42 дународната среда. Всеки аспект на международните икономически
Ситикорп 11 23 отношения е в процес на преобразуване. Три от тези изменящи се сфе­
Яй Дюпон де Немур 11 29 ри са от особено значение:
• Търговските отношения: както по отношение на страните, тър­
Фигура 6.4 (ft-г): Многонационални корпорации
говски партньори на България, така и по отношение на стоките,
Източник: Information Please Almanac, 1992; CIA World Fad Book; Forbes, July 28, 1 986; The Work! Bank. World
Development Report. 226-227.
предмет на търговия;

126 127
 Кризата на външния дълг: през март 1990 г. България преус­
танови обслужването на външния си дълг; през 1996 г. плащани-
ята по дълга бяха подновени.
т I О шпп И »нос
(млрд.
долари)
Внос Търговски баланс
(млрд. долари) (млрд. долари)
Външен дълг
(млрд.долари)

• Международните икономически институции: след 1989 г. | чхо 3.35 2.53 0.81 4.87
България се присъедини към най-важните от тях, след като ста­ |4S 1 5.36 3.07 0.27 4,08
рите организации от съветския блок се оказаха ненужни. Тя стана 1482 3.10 2.63 0.47 3.50
член на МВФ и Световната банка през есента на 1 990 г. и на ГАТТ 1 483 2.72 2.65 0.07 3,07
|484 3.23 3,01 0.29 2.92
през 1995 г.
I 485 3.31 3,64 0.39 4,12
Да разгледаме последователно всеки от тези три проблема: 1 48Ь 2.66 3.44 -0,83 5.51
Българският След установяването на комунистическите режими в Източна Европа I 48 7 3.28 4.23 0.96 7.40
модел на I 488 5,5 4 4.51 -0.97 9.13
под егидата на Съветския съюз бе създадена организация за търговия,
търговия 1484 3.14 4.34 -1.20 10.66
като за всяка страна се определяше какви стоки ще произвежда и па

го
| <>Ч0 3.37 -0.76

кого ще ги продава. Системата, наречена Съвет за икономическа вза­
имопомощ (СИВ), приличаше на едно колело, което има за център
Съветския съюз. Съществуваше дисбаланс в търговските отношения
на страните, като значителна част от търговията се извършваше меж­
ду СССР и страните от Източна Европа и сравнително малка част
между самите източноевропейски страни. Това с особена сила важи
за България. През 1987 г. например приблизително 70% от нейния
износ и внос бяха от социалистически държави, като по-голяма част
се падаше на СССР .
България в по-голяма степен от останалите държави-членки беше
зависима от СИВ и Съветския съюз. Много български предприятия
работеха със суровини, внесени от СССР, а продукцията па други се
изнасяше там. И когато през 1989 г. СИВ и по-точно съветската ико­
номика рухнаха, те бяха последвани от икономиките па повечето из­
точноевропейски държави. Настъпилият спад в производството през
1990-1991 г. може да се обясни най-вече с това обстоятелство.
Разпадането на СИВ доведе до голяма промяна в българския модел
на търговия. През 1992 г. само 42% от българския износ беше за бив­
шите членки на СИВ (Организацията на независимите държави (011Д)
плюс страните на Централна и Източна Европа). През същата година
износът за Европейската общност нарасна до 31%. Подобно е поло­
жението с вноса.
Този процес па преориентация на търговията все още продължава.
Трудно е да се предскаже кои ще бъдат търговските партньори па
България през 2000 година. Това ше зависи от множество фактори,
включително и от сравнителното предимство, което не може да се
предвиди.
Кризата на българския За да разберете кризата на българския външен дълг, е необходимо да
външен дълг овладеете известна терминология. Дългът е резултатът от търгов­
ския дефицит, който беше характерен за България през втората поло­
вина на 80-те години. Търговски дефицит е налице тогава, когато
вносът на една държава (закупеното от чужбина) надвишава износа
(продаденото в чужбина). Ако съответната държава не разполага с
големи резерви, това е възможно само при положение че отнякъде се
заемат пари. Този заем представлява външният дълг .
* погасява дълга. С други думи, България трябва да постигне активен
По данни па БНБ не е изрично посочено кои страни се приемат за социалистичес­
ки. Много трудно е да се направят изчисления, защото данните за социалистическите гпрговекп баланс, т. е. за определен период страната трябва да пот­
страни са в преводни рубли, които не са пряко сравними с конвертируемите валути
**
Всъщност проблемът е малко по-сложен, тъй като износът не е единственият из­
точник па валута. Една страна би могла да поддържа търговски дефицит, ако има
големи приходи от туризъм например, без да е нужно да заема пари. Вж. глава 20.
и
1 1.05
1 44 | 3.77
3.74 -0.03 1 1,40
1442 5.04 4.6 1 0.48 12,95
Таблина 6.2: Българският външен дълг (млрд. долари)
Промяна I а ма в минния I влг не с во гве : стна точно на търговския баланс, защото съ-
шеств>ин 1 п други фак тори, оказващи влияние върху изменението па дълга. Все пак
ви що е. че българският външен дълг по принцип следва модела па търговския ба­
йте Кш а го I 1.р| овекия т баланс беше активен до I 484 г.. външният дълг намалява­
ше С лед това дефпшпъ 1 доведе до рязко нарастване па външния дълг. През този
период България живееше по-нашироко, отколкото можеше да си позволи, натруп­
вайки по този начин външен дълг. който по всяка вероятност нс би могла да обслужва.
Плочите БНБ. Данните включват само търговията в конвертируема валута.
П навестен смисъл поддържането на търговски дефицит е чудесно.
Това означава, че се потребява повече, отколкото се произвежда.
Проблемът е, че тези пари в крайна сметка трябва да се върнат, и то
е лихви. Търговският баланс и външният дълг на България са дадени
па габл. 6.2. Показано е постепенното увеличаване на обема па вноса
н разрастването па дефицита. Последната колона отразява натрупа­
ния вследствие този дефицит външен дълг, който през 1989 г. достиг­
на приблизително 1 1 млд. долара. В края на 80-те години плащанията
па лихвите по дълга станаха толкова големи, че България не беше в
състояние да ги изплаща. Правителството преустанови плащанията,
а това ее нарича просрочване на дълга.
Е.мю незабавно следствие от просрочката ма външния дълг беше това. Последици от кризата
на българския външен
че чуждестранните банки преустановиха отпускането па кредити за
дълг
Ов п ария (това е естествено, тъй като смятаха, че няма да си гп гю-
1>чаг обратно). Следователно България трябваше да ограничи още
повече своя внос от Запада и затова през 1991 п 1992 г. нямаше тър­
говски дефицит.
Частта от десет процента от българския вършен дълг. съставлява­
ни! шдв.Г/кенпята към чужди правителства, бе опростена през 1990 г.
Останалата част трябва да се изплаша предимно в щатски долари.
Дои че марки или други валути. Необходимо е България да има износ,
надхвърлящ като абсолютна стойност вноса, за да може разликата да
ребява по-малко, отколкото произвежда. Това е действителната цена
на тема.

128 129
 Друга възможност за България е да убеди чуждестранните банки
(или чуждестранни кредитори) да закупят българска собственост. По
този начин тя ще получи доларите, от които се нуждае, без да е необ­
ходимо да осъществява активен търговски баланс. Това може да се
извърши или просто чрез продажба на собственост (компании, земя
и др.), или чрез продажба на различни видове ценни книжа, като пра­
вителствени облигации или акции на компании. Ако банките креди-
торки се съгласят да получат правото на собственост върху някои от
изброените обекти в частична замяна на дълга, това се нарича cyan па
дълга срещу собственост или cyan на дълга срещу акции.
Предимството на такъв cyan се състои в отпадането на необходи­
мостта длъжникът да поддържа толкова активен търговски баланс.
Реалната цена на това е преминаване на съответната собственост и
доходите, които тя носи, от български в чужди ръце. Независимо по
какъв начин ще се реши проблемът, натрупаният през 80-те години
външен дълг налага на българите относително по-нисък жизнен стан­
дарт за известен период от време.
Членство в Третият въпрос, на който ще се спрем, е членството на България в
международни различни международни организации, имащи за задача координация­
икономически
организации та па икономическите отношения между отделните държави. Най-
важните от тях са МВФ, Световната банка и ГАТТ.
Какво поражда нуждата от съществуването на такива организации?
Основната причина се корени в обстоятелството, че световното сто­
панство е придобило толкова голямо значение за отделните държави,
че те не могат да си позволят да допуснат промяна на международните
отношения. Този възглед се потвърждава и от действителността. През
30-те години липсата на сътрудничество в международните отноше­
ния доведе до ограничаване на търговията, което от своя страна бе
една от причините за Голямата депресия. Не е случайно, че всички
тези институции бяха създадени след края на Втората световна война,
когато за правителствата беше от първостепенно значение да се из­
бегне повторението на грешките, довели до Голямата депресия.

МЕЖДУНАРОДНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ИНСТИТУЦИИ

Световната банка е многонационална, международна важният е осуетяването спадането па цената па петрола.
финансова институция, основана през 1944 1'. Една от ос­ Основана е през I 960 г.
новните й цели е да обедини финансирането на развива­ Организацията за икономическо сътрудничество и
щите се страни, които трудно биха могли сами да вземат развитие (ОИСД) е основана през 1961 г., за да способ­
пари директно от капиталовия пазар. Към 1987 г. стра­ ства за икономическото сътрудничество между отделни­
ните членки на Световната банка наброяват 151. те държави. Тя е най-добрият източник на сравнителни
Международният валутен фонд (МВФ) също пред­ статистически данни за тези икономики. Състои се от 24
страни членки, включващи основните промишлено раз­
ставлява международна финансова институция, основа­
вити държави. Към тях през 1 996 г. се присъединиха Ун­
на през 1944 г. Заема средства на страните, конто имат
гария, Чехия и Полша.
сериозни затруднения (дефицит) в платежния си баланс,
Генерално споразумение за митата и търговията
под формата на помощи, за кое то е необходимо съответ­
(ГАТТ). Организацията е създадена през 1948 г. с цел
ната страна да предприеме определени мерки, които да насърчаване на международната търговия по пътя на на­
доведат до равновесие в платежния баланс. маляването на митата и нетарифните ограничения между
Организацията на страните износителки на пет­ страните. Организатор е на кръгове от преговори относ­
рол (ОПЕК) се състои от 13 държави от Близкия и Да­ но търговската политика, които могат да продължават
лечния Изток, Африка и Южна Америка, основни изно­ по няколко години. Последният от тях е известен като
сителки на петрол. Организацията спомага за отстоява­ Уругвайски кръг.
нето па общите интереси на страните членки, като най-

130
 Международният валутен фонд представлява може би най-мощ­
ната институция. Той се занимава с международните финанси и по-
специално със страните, които са затруднени да изплатят външните
си дългове или имат временни затруднения с платежните си баланси.
Такива държави могат да получат краткосрочни заеми от МВФ и да
ги използват за поддържане на платежния баланс. За целта средствата
се набират от всички страни членки на МВФ. Но тези заеми не се от­
пускат без условия. Страната, получаваща заема, трябва да промени
следваната икономическа политика с цел да постави стопанството си
върху здрава икономическа основа, така че по-нататъшното й разви­
тие да не води до нова задлъжнялост. Страната членка, получила за­
ема, и чиновници на МВФ (които са отговорни пред правителствата
на държавите членки) постигат съгласие относно тези мерки. Същес­
твува граница, в рамките на която страната получател на заема може
да оспори условията. Ако тя не спазва поставените условия, средст­
вата, отпуснати от МВФ (които обикновено идват на части, наречени
траншове), могат да бъдат прекратени.
Световната банка също се занимава с международни финанси.
Състои се от 4 институции, от които най-важната е Международната
банка за реконструкция и развитие. Нейната роля намира израз в от­
пускането на по-дългосрочни заеми при благоприятни лихвени про­
центи, насочени към най-бедните държави. За разлика на МВФ сред­
ствата па Световната банка не се събират от приноси на членки, а от
продажба на облигации на международния пазар. Освен това Светов­
ната банка често дава заеми за определени проекти, като например
подобряване на телефонната мрежа или енергия. Понякога обаче
програмите на МВФ и на Световната банка не се отличават същест­
вено. През 1991 г. България успоредно с включването си в програма­
та на МВФ се присъедини и към програмата на Световната банка, и
то при условия, много близки до тези, поставени от МВФ.
ГАТТ се занимава с международна търговия. Организацията има
за цел да съдейства за намаляване на търговските бариери между от­
делните държави. Тя действа като брокер между правителствата и се
опитва да сключва сделки, от които всички да са доволни. Тези пре­
говори продължават по няколко години и се наричат по името на стра­
ната, в която започват. Последните са известни като Уругвайски кръг,
тъй като това бе мястото, където започнаха през 1986 г. Този кръг на
преговорите е в застой от няколко години поради споровете, отнася­
щи се до търговията със селскостопански продукти между Съедине­
ните щати и Европейския съюз. България стана член на ГАТТ през
1995 г.

През 1957 г. шест западноевропейски държави (Германия, Франция, ЕВРОПЕЙСКАТА

Италия, Холандия, Белгия и Люксембург) създадоха организация, ОБЩНОСТ
имаща за цел да съдейства за създаването на свободен пазар и иконо­
мическо сътрудничество в Европа. Тя стана известна като Европей­
ската общност (ЕО) или Общия пазар. Страните членки бяха водени
отчасти от стремеж да предотвратят нова война в Европа (през по­
следните сто години до 1957 г. в Европа са се водили три големи вой­
ни) и от желание да се облагодетелстват посредством търговия. След
1957 г. в ЕО бяха приети 6 нови страни членки плюс бившата ГДР (с
обединението на Германия). Към 1993 г. (фиг. 6.5) общността има

131
 население близо 350 млн. и брутен вътрешен продукт малко по-голям
от този на САЩ. В началото на 90-те години редица държави изразиха
желание да се присъединят към Европейската общност, включително
скандинавските и източноевропейските страни. След 1993 г. Евро­
пейската общност прерасна в Европейски съюз и през 1995 г. към него
се присъединиха Швеция, Финландия и Австрия. Възможно е в нача­
лото на XXI век в ЕО да членуват 20 страни. Тези обстоятелства и
фактът, че Европейската общност е най-голямата икономическа гру­
пировка в съседство с източноевропейските страни, превръщат орга­
низацията в жизненоважен фактор за развитието на бившите централ­
но планирани икономики.
Кратка история на При създаване на общността селското стопанство беше областта, в
Европейската общност която можеше да се постигне съгласие за провеждане на обща поли­
тика. Разработена беше обща селскостопанска политика, гарантира­
ща на фермерите производители минимални цени на продукти като
царевица, говеждо, свинско, агнешко месо, мляко, т. е. на всички ос­
новни селскостопански продукти. Тези високи цени стимулираха сел­
скостопанското производство и много скоро в рамките на общността
бяха налице големи излишъци от тези стоки, известни като „планини
от масло“ и „винени езера“, които трябваше да се пласират или про­
дават на други държави на по-ниски цени. През 70-те години три чет­
върти от разходите на общността бяха свързани с общата селскосто­
панска политика, факт, който я лиши от значение за повечето хора,
живеещи на територията й.
През 80-те години настъпиха промени. Ролята на общата селско­
стопанска политика спадна, въпреки че все още поглъщаше полови­
ната от бюджета на ЕО. В бюджета бяха включени допълнителни пе­
ра, по-специално във връзка с приемането в общността на Испания,
Португалия, Ирландия и Гърция. Потребно беше да се отделят сред­
ства за по-бедните страни членки за социална политика и инфраструк-
турпи проекти. Но най-големи промени настъпиха с появата на два
нови икономически курса.
Единен европейски Преди 80-те години беше направено много за отстраняване на митата
пазар и единна върху стоките, предмет на внос или на износ между развитите инду­
европейска валута стриални държави. Към 1985 г. останаха съвсем малко такива мита
(екю)
между страните членки на ЕО. Но други пречки пред търговията, из­
вестни като нетарифни бариери, останаха. През 1985 г. общността,
разтревожена, че губи в икономическата надпревара с Япония и САЩ,
постигна съгласие за формирането на реален общ пазар, който да пре­
махне всички бариери. Надеждата беше, че големият и свободен пазар
ще стимулира конкуренцията и ще доведе до бърз растеж на произ­
водството и потреблението. Този проект стана известен като Единен
европейски пазар. В началото на 1993 г. той вече беше изграден.
Сред най-важните от нетарифните бариери, които Единният европей­
ски пазар имаше за цел да премахне, бяха:
• разлики в стандартите за безопасност на отделните държави, ко­
ито се превръщат в пречка за вноса и износа;
• разлики в нормативните актове, регулиращи банковото дело, ко­
ито затрудняват конкуренцията;
• правила за държавните доставки, които задължават правителст­
вата да закупуват само стоки, произведени в собствените им дър­
жави;

132
 • граничните контролно-пропускателни пунктове, които забавят
транспортирането на стоки през границата и оскъпяват търгови­
ята;
• непризнаване на професионалната квалификация в отделните
държави;
• правила, забраняващи камиони, пътуващи от една страна членка
на ЕО, да взема товари, минавайки през територията на друга
страна членка.
Общността се стремеше към премахване па тези бариери чрез ус­
тановяване на общи правила за 12-те нации, влизащи в нея, или чрез
постигане на съгласие за взаимно признаване на правилата, действа­
щи в отделните държави. Целта беше търговията между страните
членки на ЕО да не бъде по-сложна от търговията, извършвана на те­
риторията на една отделна държава. Смяташе се, че по този начин ще
се стимулират конкуренцията и повишаването на жизнения стандарт
в рамките на ЕО.
Като финал на този процес Европейският съюз планира създаване­
то на единна европейска валута, наречена екю (европейска валутна
единица). Екюто ще замести единадесетте различни валути, които се
използват в общността. Според сегашните планове тази единна валу­
та трябва да се създаде към края на века.
В действителност обаче редица страни членки се двоумят относно
присъединяването си към системата на единна валута, така че бъде­
щето на гази политика изглежда неясно. Най-вероятният изход от
гледна точка на сегашния момент е създаването на единна валута към
края на века, но само в една група от страните членки.

Фигура 6.5: Карта на Европейската общност

През 1992 г. членовете на ЕО са Ирландия, Великобритания, Дания, Холандия, Белгия, Люксембург, 1 ермания. Фран­
ция, Италия, Гърция, Испания и Португалия.

133
 ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ЕО И ИЗТОЧНА ЕВРОПА

През есента на 1991 г. Европейската общност подписа селскостопанските продукти и стоманата. Това пред­
споразумения за асоцииране на Чехия, Унгария и Полша, ставлява сериозен проблем за България, тъй като посо­
заместващи търговските споразумения, подписани през чените отрасли са от голямо значение за българската
1990 г. По силата па условията, предвидени в споразуме­ икономика (въпреки че през 1992 г. България не можа да
нията, тези централноевропейски страни имат възмож­ попълни квотите си за износ на земеделски продукти).
ност да продават промишлени стоки на общността, без Освен това общността често прилага нетарифпи барие­
да плащат мита, или да са изправени пред други бариери, ри, например антидъмпинг, и той може да се окаже сери­
ограничаващи търговията. В замяна на това асоциирани­ озен проблем за българските производители па стомана
те членки трябва да премахнат в рамките на един по-дъ­ и химически продукти например през идващите години.
лъг период от време съществуващите у тях бариери пред В дългосрочен план големият въпрос пред Източна
продукти па ЕО и да създадат условия за възприемане от Европа не е асоцииране, а истинско членство. Ще се при­
страна на тези държави па законодателни решения, близ­
съедини ли Източна Европа към съюза, или настоящите
ки до тези на общността (например в областта на поли­
членки па ЕС ще я запазят като „Клуб на богатите“? В
тиката за стимулиране на конкуренцията и трудовото за­
началото па 90-те години това се превърна в главен спор
конодателство).
в рамките на ЕО. Едни държави одобряваха бързото ин­
Селското стопанство е областта, в която ЕО направи
тегриране на Източна Европа, а други предпочитаха уси­
пай-малко за подпомагане па страните от Източна Евро­
па. Общата селскостопанска политика налага големи ми­ лията да се съсредоточат върху задълбочаване на връз­
та, за да защити фермерите от общността. В споразуме­ ките между вече приетите в общността страни.
нията за асоциирането на източноевропейските страни Споразуменията с източноевропейските държави по­
тези бариери бяха ограничени до известна степен само казват, че дългосрочната амбиция на асоциираните стра­
за някои селскостопански стоки. Също така запазени бя­ ни е приемането им за пълноправни членки па ЕС. Но
ха и подобни ограничения относно възловите продукти съюзът не се ангажира с подобни обещания. Много са
от стомана и текстил. Проведените през 1992 г. прегово­ асоциираните държави, например Турция и страните от
ри, които завършиха с подписването на споразумение Северна Африка. Някои от тях не могат да се надяват да
между България и Европейската общност, показаха, че станат пълноправни членки, тъй като дори не са евро­
страната изпитва такива затруднения по отношение на пейски държави.

Икономическата цел на въвеждането на екюто е още повече да на­

мали разходите при търговския обмен между страните членки на ЕС.
След създаването на екюто не следва да има разходи и загубено време
за обмяна на валута. Отстраняването на несигурността, свързана с
валутните курсове, ще улесни търговията и инвестирането през наци­
оналните граници. Единният пазар и екюто са не само икономически
стъпки; те представляват и стъпки към политическа интеграция. Ще
трябва да се създаде силна Европейска банка за контрол върху валу­
тата и все по-силна администрация ще бъде нужна в Брюксел, за да
упражнява контрол върху единния пазар. Независимо от всичко тях­
ното икономическо значение за страните членки на ЕС и за съседните
страни е огромно.
Бъдещето на Европейския съюз е в известна степен несигурно. Все
пак събитията от 80-те години направиха близкия съюз между стра­
ните членки все по-вероятен. Изглежда, съдбата на ЕС е да придобива
все по-голямо значение като икономически и политически фактор в
световната икономика.

ЯПОНИЯ Япония е малка, гъсто населена държава. Населението й е около 125 млн.
души, малко повече от населението на Русия. Те живеят на територия
от 372 000 кв. км, което представлява около 2% от територията на
Русия. Почти две трети от територията на Япония е покрита с гори, а
по-голямата част от останалата земя е неплодородна. Тя почти не раз­
полага със собствени залежи от петрол, въглищата й са нискокало­
рични. Япония е принудена да внася изцяло необходимите й петрол,
желязна руда (за производство на стомана) и боксит (за производство
на алуминий). В страната съществуват известни залежи от мед и дру­
ги метали като цинк, но те са недостатъчни. Въпреки голямото зале­
сяване Япония не може да задоволи вътрешните си нужди от дървен
материал и трябва да прави значителни разходи за внос.

134
 ЯПОНИЯ: СТАТИСТИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД

Местоположение: Североизточна Азия. Верига от ост­ Икономическа активност Работна сила (1985)
рови, разположени срещу Североизточното крайбрежие
брой %
на Азия. Японско море ги разделя от Русия. Япония се
намира на изток от Китай, Северна и Южна Корея и Ти­ Селско стопанство 5 090 000 9,0
хия океан. Главният остров е Хопшу, Хокайдо е на север.Минно дело 90 000 0.2
Шикоку и Киушу са на изток. Сахалинските острови (Ру­Промишленост 14 530 000 24,0
сия) са разположени на север от Хокайдо. Електричество, газ и вода 330 000 1,0
Площ: 372 313 кв. км; за селско стопанство 14%, от Строителство 5 300 000 9,0
които земя за оран 1 1%, земя за посев 2%, пасища 2%; Пласмент и хотелиерство 13 180 000 22,0
гори 68% (1984) Транспорт и комуникации 3 430 000 6,0
Климат: умерен
Финанси и недвижима собственост3 920 000 7,0
Времето в Токио: август 22-30 °С, януари -2-8 °С
Други 12 200 000 20,0
Средномесечни палежи: най-сух месец-януари (48
Безработни 1 560 000 3,0
мм), най-влажен - септември (234 мм)
Часова зона: 9 часа преди Гринуич
Общо 59 630 000 1 00.0
Парична единица: йена = 100 сен
Валутен курс: свободноконвертируема, 238,5 йени
= 1 USD; 309,2 = 1 GBP (1995) Вестници (1984): брой 125, тираж 67 380 000, 562 на
Политика: парламентарна монархия. С промяна в хиляда души
конституцията през 1947 г. са ограничени правомощията Телефони (1984): 63 976 000; 533 на хиляда души
па императора. Окинава е върната па Япония от САЩ на
15 май 1972 г. Член на ООН, Организацията за икономи­
Структура на брутния Млрд. йени %
ческо сътрудничество и развитие и на плана „Коломбо“
вътрешен продукт (1984)
Икономика: индустриално развита страна с висок
реален растеж около 4% през 70-те и първата половина Селско стопанство 9 655 3*
на 80-те. Това е постигнато благодарение на съсредото­ Минно дело 1 195 0,4
чаване в точно определени промишлени отрасли, най-ве­ Промишленост 88 700 30
че моторни превозни средства, телекомуникационно Електричество, газ и вода 9 528 3
оборудване и корабостроене. Сравнително ограничен Строителство 22 219 7
обхват изделия са завладели експортните пазари на го­ Пласмент 42 685 14
лям брой страни Транспорт и комуникации 18 756 6
Научни работници и инженери (1982): 7 046 000 Други услуги 105 347 35
Лекари (1982): 161 260, един па всеки 735 души
Национален доход на глава от населението (1984): Общо 298 084 100
2 254 330 йени = 9452 USD = 7291 GBP

Освен че е малка, пренаселена и бедна откъм природни богатства,

Япония е и островна държава с труден за научаване език. Тези обсто­
ятелства са причина за продължилата до Втората световна война изо­
лация на Япония от останалия свят. Япония загуби тази война, а ико­
номиката й беше срината.
При тези дадености е нормално да очаквате, че Япония е бедна не­
развита страна. Но това не е така. Нейната икономика е една от най-
развитите в света. Икономическата мощ на Япония е пословична.
През 80-те години тя определяше световните стандарти за конкурен-
тоспособност. Защо?
Японската култура като причина за нейния успех. Част от причи­
ните за японския възход се коренят в нейната култура. В Японця съ­
ществува социален и културен ангажимент към усилена работа. Дру­
га характерна черта, която способства за успеха на японската иконо­
мика, е силната спестовна традиция. Тези национални особености са
затвърдени от социални и икономически институции. Японската об­
разователна система е много взискателна. Тя възпитава у децата дис­
циплина и навик за усилена работа, които ги съпътстват през целия

135
им живот. За повечето японци работата е дейност, която им доставя
удоволствие. Тяхната работа е и тяхно хоби.
T жени стават постоянни служители, някои служители се местят в други
Правителството поощрява традиционната японска пестеливост
чрез високи цени на стоките за потребление, относително високи лих­
ви по кредити за стоки за потребление и оскъден пенсионен фонд.
Японците спестяват голяма част от своя доход, защото се тревожат
за старините си.
Япония като неомеркантнлна държава. Японското икономическо
развитие не е пример за мощта на невидимата ръка. То е резултат от
обединеното действие иа трите невидими сили, тласкащи икономика­
та към растеж. Според повечето икономически схващания японската
икономическа система се намира толкова близо до меркантилизма,
колкото и до капитализма. Някои я наричат неомеркантнлна иконо­
мическа система.
Възможностите на японския неомеркантилеи подход са поразител­
ни. Опустошени от Втората световна война, разполагащи с оскъдни
количества ресурси и суровини, японските фирми през 40-те години,
следвайки правителствената насока, взеха заеми, за да финансират
покупките на суровини от други държави. Японското правителство
нареди фирмите да отделят голяма част от производството за износ.
Те започнаха с дребни продукти, плащаха на работниците ниски за­
плати, спестяваха печалбата си и изучаваха международните пазари.
Спестяванията фирмите вложиха в повече суровини, по-голямо про­
изводство и по-голям износ. Този процес продължи, като всеки път се
произвеждаха много по-сложни продукти от преди.
За сметка на жилищното строителство, транспорта, магистралите,
културните институции и здравеопазването Япония насочи усилията
си в преустройство и разработване на технологии. Правителствената
политика поощряваше и защитаваше бизнеса.
Японското правителство разработи агресивна търговска политика
под контрола на японското Министерство иа международната търго­
вия и индустрията. То стимулира предприятията да си сътрудничат,
вместо да се конкурират, за да се постигне по-голяма ефективност.
Правителството установи строги мита, които са все още в сила. Те
изцяло забраняват вноса на някои изделия, които могат да конкурират
японските производители. Казано накратко, Япония и във вътрешен,
и в международен аспект не води политика на laissez-faire (ненамеса)
и има успех.
Японският кооперативен дух. Политиката на правителствена под­
крепа па предприятията се подпомага от поведението на профсъюзи­
те. В Япония пазарът на работната сила значително се различава от
този в Европейския съюз и САЩ, които са нейни главни конкуренти.
Големите компании иматт. нар. постоянни служители. По традиция
след като един човек вече е нает в дадена компания, той остава в нея
през целия период на своята трудова кариера. Жените обикновено не
се третират като постоянни служители и се очаква, че ще напуснат,
когато се омъжат. Връзката между компания и работник е тясна -
работникът е член на едно общо семейство и целият му обществен
живот се върти около компанията. През 90-те години същността па
японския пазар на работната сила започва да се променя. Все по-често
компании, но традиционната система все още е преобладаваща.
Професионалните съюзи в Япония са организирани по месторабо­
та, а не въз основа на квалификацията, както е в повечето държави по
света. По този начин работниците имат възможност да мислят по-ско-
ро за нуждите на индустрията като цяло, отколкото за нуждите на от­
делна група работници в рамките на една индустрия, за разлика от
САЩ и Великобритания, където доскоро беше нормално профсъюзи
да се организират по признака умения и квалификация на работници­
те. Служителите в тези страни отказваха да работят не по специал­
ността си, дори когато беше належащо временно някой да върши
проста, неквалифицирана работа.
Също така японските профсъюзи са по-малко склонни към кон­
фронтация. Това може да се обясни освен с културните фактори и с
обстоятелството, че размерът на получаваните доходи е тясно свър­
зан с благосъстоянието па компанията. Ако то е добро, се изплащат
премии, раздават се подаръци и други поощрения, така че интересите
на работната сила и па управляващите са тясно свързани.
Разликите между японската икономическа система и икономичес­
ките системи на САЩ и страните от Западна Европа са значителни,
но не бива да се преувеличават. Независимо от съществуването на
Министерство на международната търговия и индустрията в Япония
и на профсъюзи, по-склонни към сътрудничество, печалбата е движе­
щата сила на икономиката. Икономиката е почти изцяло в ръцете на
частния сектор. За да оцелеят, фирмите трябва да се конкурират, те не
се поддържат за вечни времена от правителството. Разликите между
японската и германската икономика изглеждат незначителни в сравне­
ние с разликите между тях и централно планираните икономики.
Нещо повече - тези разлики намаляват. Многонационалните ком­
пании хвърлиха мост между различните бизнескултури. Като резул­
тат от това редица от ключовите японски идеи (като премии и спора­
зумения за нестачкуване) бяха възприети и на Запад. В същото време
международното сътрудничество във връзка с търговската политика
следва да доведе до намаляване на разликите в тази област. Незави­
симо от това добре е да запомните, че този учебник се основава до
голяма степен на американския и западноевропейския опит. Същест­
вуват и други пътища, които са не по-малко успешни.
Неефективни японски традиции. Не всички японски институции съ­
действат за ефективността. Някои дори препятстват икономическия
прогрес. Пример за това е японската селскостопанска система. Преди
войната малък брой хора притежаваха голяма част от селскостопан­
ските земи, които не са държавна собственост, и даваха заеми срещу
рента. След войната едрото земевладение бе раздробено от правител­
ството. Земята беше продадена Fia предишните наематели на. ниски
цени. Резултатът беше стотици малки ферми (средният размер е ня­
къде около акър) и малко на брой ферми с размери над три акра. Тези
малки стопанства са изключително неефективни, по са подкрепяни от
правителството чрез големи правителствени дотации и налагане на
мита върху вносните селскостопански продукти. Поради структурата
ма японските политически институции тези дотации са непоклатими,
независимо от оплакванията на другите държави във връзка с ограни­
ченията на търговията.
 ИКОНОМИКИ, КОИТО НЕ ВЪРВЯТ ТАКА ДОБРЕ

Не трябва да забравяме, че па всяка добро функционира­ ната от Пакистан се обяви за независима държава Бан­
ща икономика се падат по пет, които са далеч от жела­ гладеш.
ните цели. Разглеждането па една от тях ще ни бъде от Икономиката на Пакистан е предимно селскостопан­
полза. Да се спрем па Пакистан, бедна държава с населе­ ска, въпреки че е налице известно производство на тек­
ние от около 120 мли. души. Средният доход па глава от стил и химикали. Един на всеки 80 човека пма телевизор,
населението е около 400 долара годишно. Политическа­ а един па всеки 1000 има автомобил. По-голяма час топ
та структура е демократична па теория, по на практика населението живее изключително бедно и едва си осигу­
до голяма степен армията определя кои ще управлява рява прехраната. Разпределението па дохода е силно не­
страната. Държавните преврати и загадъчната смърт па равномерно.
поли тически лидери са често срещано явление. Произти­ Голяма част от индустриалните предприятия са до­
чащата от това политическа нестабилност отблъсква минирани от правителството и изключително неефек­
чуждите инвестиции. тивни. Без високите митнически бариери те не са конку­
Пакистан е ислямска република, водила значителни рентноспособни. Подобна зависимост от правителс тве­
битки с Индия от възникването на двете държави след на защита от конкуренция води до голяма корупция и го­
разпадането па Британската империя. През 1947 г., след ляма част от пакистанците са убедени, че висшите
В тората световна война, „Индия“ като част от Британ­ държавни чиновници са изключително корумпирани.
ската империя е разделена па Индия п Пакистан. През Почти никой не вярва, че последни те работя т за задово­
1971 г. в резултат ма вътрешни междуособици полови­ ляване на обществените нужди.

Съединените щати САЩ остават най-голямата икономика в света. Населението им (270

спрямо Япомия млн. души) далеч надхвърля това на Япония. Техният брутен вътре­
шен продукт е значително по-висок. Дори Европейският съюз да стане
една държава, новосъздадените Съединени европейски щати ще са
незначително по-големи от САЩ. Особено след краха на Съветския
съюз Съединените щати станаха неоспоримия световен икономиче­
ски и политически лидер. Всички значими икономически събития, би­
ло то среща на седемте, програми за подпомагане па републиките от
бившия Съветски съюз или преговори в рамките на ГАТТ, зависят от
отношението на САЩ.
Мо един поглед към американската телевизия или преса ще създаде
съвършено различно впечатление. Твърде често се появяват статии,
поставящи въпроса, дали САЩ са изгубили „посоката“ и дали тяхното
превъзходство не е вече история. Причини за това има. Въпреки че са
най-голямата, САЩ вече не са най-конкурентноспособната и най-
ефективната икономика. През 80-те години палмата на първенството
взе Япония.
През 50-те и 60-те години САЩ бяха изключително конкурентно­
способни. Те произвеждаха най-евтините и най-качествените стоки,
въпреки че плащаха най-високите заплати в света. Навсякъде се тър­
сеха стоки, произведени в САЩ, и непрекъснато съществуваше „не­
достиг на долари“. Поради тази конкурентоспособност Щатите по­
стигнаха активен търговски баланс. С други думи, те продаваха в чуж­
бина повече стоки (износ), отколкото купуваха оттам (внос). По това
време японските стоки бяха евтини, но марката „произведено в Япо­
ния“ беше признак на ниско качество.
През същия този период японската икономика бурно се развиваше.
Японците повишиха качеството на произвежданите от тях стоки и ги
направиха по-евтини. Много показатели сочат, че през 80-те години
Япония отне па Щатите званието най-ефективен производител в света.
Производителността на нейните фабрики, измерена като обем про­
дукция на човек, беше по-висока, отколкото в САЩ, и качеството по
принцип се смяташе за по-добро.

138
 Тази промяна намери израз в обстоятелството, че американският
внос от Япония в момента надскочи японския внос от Америка. Има
много причини, поради които една страна може да реализира активен
търговски баланс или дефицит. Мо независимо от причината търгов­
ският дефицит на САЩ се превърна за много американци в символ на
изгубеното икономическо превъзходство. Въпросът за дефицита до­
минира по икономическите страници в пресата.

------------------------------------------------------------------- ОБОБЩЕНИЕ --------------------------

Karo общо правило колкото по-малка е страната, тол­ • Европейският съюз представлява асоциация па 1а ю-
кова по-важна с роля та па международните фактори за падноевропейски държави, които сс стремя ) да си сът­
икономиката й. рудничат в икономическата сфера, като създаваа еди­
В момента България сс намира в процес па рязка про­ нен европейски пазар и водят преговори за създаване
мяна във външните си икономически отношения. Най- на единна европейска валута (екю). Бъдещето па ЕС
важните три момента при този процес са: съдържа и немалко несигурност.
- смяната на търг овските партньори; • Япония, една от най-силни те индустриални държави, до
голяма степен представлява парадокс за икономистите
- преговорите за просрочване па външния дълг;
като пример за икономика, която не води политика па
- членството в международни те финансови институции.кшясг-Гап-с.

139
 Глава 7
ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ, ИКОНОМИЧЕСКИ ЦИКЛИ,
БЕЗРАБОТИЦА И ИНФЛАЦИЯ
Запомнете, че в човешкия живот нищо не е постоянно. Така че
не се възгордявайте в благополучието и не се отчайвайте в бе­
дата.
Сократ

Макроикономиката е наука за цялостното състояние на икономиката,

като специално внимание се отделя на проблемите, свързани с него:
безработица, инфлация, икономически цикли и икономически растеж.
Това са четирите централни въпроса на макроикономиката. Глави 9-
14 имат за задача да обяснят как взаимодействието между търсене и
предлагане, разглеждано в рамките на съвкупната икономика, пораж­
да тези проблеми. Противоречията на макроикономическата полити­
ка, които ще разгледаме в глави 15-20, също спадат към тези четири
проблема. Уместно е първоначално да се спрем на самите проблеми,
на причините, които ги пораждат, на техните последици и споровете
за разрешаването им. Именно това е предмет на настоящата глава.
Голямата депресия през 30-те години (един жесток икономически
цикъл) доведе до обособяването на макроикономиката като учебен
курс, различен от микроикономиката. Ето защо ще започнем най-на­
пред с икономическия растеж и икономическите цикли.
ИКОНОМИЧЕСКИ Обикновено пазарните икономики представляват икономики, които се
РАСТЕЖ И развиват и разрастват във времето. Икономическата дейност - произ­
ИКОНОМИЧЕСКИ водството на стоки и услуги (обемът произведена продукция) - нара­
ЦИКЛИ
ства. Когато хората произвеждат и продават произведените от тях
стоки, те реализират доход, а когато икономиката е в растеж, съвкуп­
ният продукт и съвкупният доход едновременно се увеличават. В го­
дини на икономически растеж голяма част от хората получават повече
в сравнение с предишната година.
Министерството на търговията на САЩ, след като проследи ико­
номическия растеж от 1890 г. насам, установи, че средният годишен
прираст на произведените стоки и услуги е около 3,5%. Този темп на
прираста е израз на т. нар. дълготрайна тенденция. Темпът, с който
действителният обем производство нараства, във всяка конкретна го­
дина се колебае, но средногодишно американската икономика нараст­
ва в съответствие с посочената дълготрайна тенденция.
Причини за Една от причините, поради които пазарните икономики са толкова ус­
икономическия пешни, е обстоятелството, че те последователно канализират усили­
растеж ята на частни лица по отношение на производството и растежа. Като
съдействат на развитието, хората изпитват чувство на удовлетворе­
ние и ако са налице достатъчно икономически стимули и ресурси, тях­
ната дейност би могла да доведе до непрекъснат икономически растеж.

140
'

Но наличието на достатъчно ресурси и икономически стимули не

може да се приема като даденост. Икономическият растеж зависи съ­
що така от хората, които спестяват и инвестират доходите си. Днеш­
ните инвестиции спомагат за създаването на машини, чието използ­
ване в бъдеще може да доведе до производството на повече продукция
с по-малко усилия. Икономическият растеж също така зависи и от
технологичния прогрес - изнамирането на нов, по-добър начин за из­
вършване на дадена дейност. Комбинацията между инвестиции в ма­
шини и технологична промяна играе централна роля за развитието на
всяка икономика.
Икономическият растеж зависи и от човешкия фактор. По-голям брой
хора произвеждат по-голямо количество продукция. Но съществуват след­
ните две условия: (1) не трябва броят на хората да е толкова голям, че те
взаимно да си пречат, и (2) те трябва да работят. Ако хората нямат стимул
за работа, те няма да произвеждат повече, независимо колко са на брой.
Разбира се, съществуват и други причини, пораждащи растеж. Въз­
можно е и по-задълбочено обсъждане на гореизброените фактори.
Краткото въведение дава информация за някои от проблемите на раз­
витието. Не ги забравяйте при разглеждането на други теми, защото
дадени мерки, които на пръв поглед помагат за разрешаване на проб­
леми като безработица или инфлация, могат да имат отрицателен
ефект върху икономическия растеж.
Наред с увеличаването на съвкупния продукт на САЩ с 3,5% като Причини за
дълготрайна тенденция се наблюдават и множество отклонения от икономическите цикли
нея. В сравнение с тази стойност съвкупният продукт понякога е по­
вече, друг път - по-малко. Краткосрочните колебания около дълго­
срочния тренд се наричат икономически цикли. Следователно ико­
номическият цикъл представлява колебанието на икономическата
дейност нагоре или надолу спрямо тенденцията на икономическото
развитие. На фиг. 7.1 графически са изобразени колебанията в амери­
канската икономика, проявили се след 1860 г.
До края па 30-те години икономистите в САЩ и Европа разглеж­
даха икономическите цикли като факти от живота. Те не разполагаха
с убедителна теория, обясняваща причините за появата на икономи-

Втора

години

Фигура 7.1: Икономическите цикли » САЩ

Икономическите цикли винаги са присъствали на американската икономическа сцена.
Източник: Ameritrust Co, Cleveland, Ohio.

141
ческите цикли, нито можеха да предложат някакви мерки за тяхното
регулиране. В действителност икономистите чувстваха, че всеки опит
за изглаждане на колебанията чрез намеса на правителството ще вло­
ши още повече икономическата ситуация.
След началото на 40-те години този подход към икономическите
цикли се промени. Икономистите живо обсъждат същността и причи­
ните за икономическите цикли и за лежащия в основата им икономи­
чески растеж. Икономистите класици са склонни да твърдят, че тези
колебания са присъщи на пазарната икономика. Икономическите цик­
ли трябва да се възприемат така, както годишните времена. Ако не
разполагате с начин да овладеете едно явление, просто трябва да го
приемете. Кейнсианците твърдят, че колебанията могат и трябва да
бъдат управлявани. Според тях експанзиите и спадовете са симптоми
на пораждащите ги икономически проблеми, които трябва да се раз­
решат. Кое от двете схващания е правилно, все още е предмет па спор.
Ако продължителният спад па икономиката (рецесията) може да се
оприличи на настинка, Голямата депресия от 30-те години представ­
лява двойна пневмония. Голямата депресия доведе до промени в
структурата на повечето от пазарните икономики. Новите структури
отреждаха по-голяма роля на правителството при ограничаване на
неблагоприятния ефект от цикличните колебания. Ако сравните пери­
одите преди и след Втората световна война, показани на фиг. 7.1, ще
забележите, че след 1945 г. падовете в САЩ са по-малко остри.
Тази промяна в икономическите цикли може да се види по-добре
на табл. 7.1, където е обобщена официалната информация за иконо­
мическите цикли на Националното бюро за икономически изследва­
ния. Обърнете внимание, че след 1945 г. продължителността на един
икономически цикъл се е увеличила. Средната продължителност на
периодите на експанзия е нараснала, докато средната продължител­
ност на периодите на свиване на икономиката е намаляла. Подобна
информация е налице и за Западна Европа.
Както често става с икономическите данни, тази статистика е пред­
мет на различни тълкувания. Някои икономисти твърдят, чс ограни­
чаването на остротата на икономическите цикли е илюзия.

Предвоенна Следвоенна
Цикли
(1845 - 1945) (1945 - 1990)
Брой цикли 22 9
Средна продължителност 50 56
Продължителност на най-дългия цикъл 99(1870-1879) 1
1 18 ( 961-1970)
Продължителност па най-късия цикъл 28 (1919-1921) 28 (1980-1982)

Средна продължителност па експанзиите 29 48

Продължителност на най-късата експанзия 10 (1919-1920) 12 (1980-1981)
Продължителност на най-дългата експанзия80(1938-1945) 1 06 (1 961-1969)

Средна продължителност на рсцссинтс 21 11

Продължителност па най-късата рецесия 7(1918-1919) 6(1980)
Продължителност на най-дългата рецесия 65(1873-1879) 17 (1 981-1982)

Таблица 7.1: Продължителност на икономическите цикли преди Втората све-

топна война и след нея (в месеци)

Като резултат от Голямата депресия бяха направени промени в ин-

ституциониата структура на повечето западни икономики. Именно по-
 ИНТЕРПРЕТИРАНЕ НА ЕМПИРИЧНИТЕ ДАННИ

Когато постъпих в колежа, смятах, че съществуват фак­ кането па повече грешки). Накрая тези данни трябва да
ти и теории, а достоверността на теориите се проверява се интерпретират.
чрез тяхното съпоставяне е фактите. Уви, моите препо­ Голяма част от споровете в икономиката сс водят от
даватели изпитваха удоволствие да оборват строгите окопите на статистиката: вглеждане в информацията и
класификации, които правех, и моите строги разграниче­ опит от нея да сс извлекат „фактите". Заглаждането па
върховете и падовете на икономическите цикли след
ния между факти и теория се оказваха лишени от смисъл.
Втората световна война се смяташе за установен „факт" до
Трудността произтича от обстоятелството, че факти­ момента, в който Кристина Ромер, икономистка от Прин-
те представляват прости емпирични наблюдения. Те за­ стън, анализира отново информацията и достигна до раз­
висят от човека, извършващ наблюдението. Икономи­ личен извод. Тя установи, че следвоенни промени в иконо­
ческите факти (данните) често се набират чрез по-слож­ мическите цикли не са налице. Много икономисти не са
ни от простото наблюдение методи. Първо се събира съгласни с пея, но дали тя е права или ме, не е важно. Важ­
цифровата информация (възможни са грешки). След то­ ното е, че след представянето на нейното ново тълкуване
ва цифрите се комбинират, често трябва да се избере това обстоятелство се превърна в предмет ма спор и пре­
подмножество от тях (създава сс възможност за допус­ стана да бъде факт. Поуката е: пазете се от „фактите".

ради тази причина повечето икономисти все още смятат, че остротата

на икономическите цикли е смекчена. Променени бяха финансовата
структура, структурата на държавните разходи и данъчното облагане.
Тези промени отредиха на правителството по-важна роля за стабили­
зирането на икономиката. Разглеждането на тази по-значима роля на
правителството е ключов момент в макроикономиката.
Според направените изследвания икономическите цикли се разделят Фази на икономическия
на фази, означени с точно определена терминология. Националното цикъл
бюро за икономически изследвания в САЩ обявява официалната пра­
вителствена информация за периодите на експанзия и спад. В следво­
енния период (от средата на 1945 г. насам) средната продължителност
на една експанзия е 33 месеца. Най-дългата експанзия в САЩ беше
през 80-те и началото на 90-те години. Тя започна през 1983 г. и про­
дължи до края на 90-та година, когато икономиката влезе в рецесия.
Икономическите цикли имат различна продължителност и интен­
зитет. Икономистите са разработили терминология, която може да се
използва за описание на всеки икономически цикъл и за всеки отделен
момент от него. Тъй като тази терминология се използва твърде чес­
то, разглеждането й ще бъде от полза. Фиг. 7.2 дава нагледна пред­
става за икономическия цикъл.
Най-високата част па цикъла се нарича връх. Изключително висок
връх, отразяващ голям скок на брутния национален продукт, се нари­
ча бум. Обикновено експанзията достига някакъв връх (или поне до-

Фигура 7.2: Фази на икономическия

цикъл
Икономистите боравят с много
термини, описващи състоянието
ма икономиката в икономическия
цикъл. Някои от тях са показани на
фигурата. тримесечие

143
 РЕЦЕСИЯ.ДЕПРЕСИЯ ИЛИ КРИЗА?

В началото на 90-те години страните от Източна Европа индустриални икономики от 30-те години насам. Спада­
понасят много тежък спад в производството, следова­ нето на българския брутен вътрешен продукт с около
телно и в дохода. За България съвкупното производство 27,5% се доближава до опита на някои развиващи се
(брутен вътрешен продукт) е спаднало с 9,1% през 1990 г.,страни, които в голяма степен са зависими от селскосто­
с 10,7% през 1991 г. и със 7,7% през 1992 г. Следовател­ панското производство на една култура. Големината на
но общият спад на БВП през 1990-1992 г.с 27,5%. този спад се доближава и до тази на спадането на БВП
Как тези проблеми се вписват в дискусията за иконо­ па САЩ за 1 929-1 933 I'. Думата „рецесия“ е твърде сла­
мическите цикли? Отговорът, който не е изненадващ, е, ба, за да обозначи такава криза. Обикновено тя се свър­
че те просто нямат връзка с нея. Спадът па производст­ зва с общ спад в БВП, не по-голям от 2-3%. Следовател­
вото през 1989-1992 г. не е цикличен икономически но в периода 1990-1992 г. българската икономика се на­
спад. Той се дължи главно на разпадането на системата мира най-малкото в „депресия“. Но за да се подчертае
па планиране в целия регион. разликата в същността на проблема от икономическите
Освен това спадът на производството през 1990- цикли, може би е по-добре да говорим за „криза“ - поня­
1992 г. далеч надхвърля този, наблюдаван в развитите тие, което българите употребяват.

сега винаги имаше такъв). Процесът на спадане след върха се нарича

икономически спад. Ако неговата продължителност е по-голяма от
две последователни тримесечия, говорим за рецесия .
Продължителната рецесия се нарича депресия. Няма точно опре­
делена граница между рецесия и депресия. По принцип депресията е
по-дълга и по-унищожителна от рецесията. Липсата на точен разгра­
ничителен критерий дава възможност на някои икономисти да се ше­
гуват по следния начин: „Когато съседът ви е безработен, налице е
рецесия, а когато вие сте безработен, това вече е депресия.“
Най-ниската точка на една рецесия или депресия се нарича падина.
Когато икономиката излезе от падината, икономистите казват, че тя
се намира в подем. Ако този период продължи известно време, гово­
рим за експанзия, която отново извежда икономиката до върха. И
така нататък.
Защо тази терминология е толкова важна? Защото предприятията
са изключително заинтересовани от състоянието на икономиката. Ед­
но правилно предвиждане дали предстои експанзия или спад, е от из­
ключително значение за предприятието. Предвиждането определя да­
ли то ще бъде печелившо, или не. Затова голяма част ог дейността на
икономистите е посветена на опити да се прогнозира бъдещото раз­
витие на икономиката.
Изпреварващи и Равнището на безработица (процентно изразената част от работна-
съвпадащи показатели та сила, която не може да си намери работа) и нормата на използва­
не на производствените мощности (нормата на действителна екс­
плоатация на фабриките и машините, сравнена с максимално възмож­
ната норма на тяхното използване) са два от критериите, прилагани
от икономистите при определяне на фазата от икономическия цикъл,
в която се намира икономиката. През последните години икономисти­
те смятат, че 3-10 % безработица в зависимост от страната, опреде­
ляна като целеви процент на безработица, и 80-85 % използване на
производствените мощности са оптималното, което може да очакваме
от икономиката. Да изискваме повече, е все едно да караме кола със
скорост над 150 км/ч. Наистина скоростомерът може да е оразмерен
до 200 км/ч., но все пак 150 км/ч. е по-реалистична максимална ско­
рост. При скорост над 180 км/ч. автомобилът ще се пръсне (освен ако
не карате мазерати). *

*
Тази строга дефиниция за рецесия е приета официално в Съединените щати. 13
Европа това понятие сс употребява в по-свободеп смисъл.

144
 От целевия процент на безработица и целевата норма на използва­
не на мощностите икономистите извеждат равнището на производст­
вото, с което тези две величини са свързани. Равнището на производ­
ството при целевия процент на безработица и целевата норма на из­
ползване на капацитета се нарича потенциално производство (или
потенциален доход, защото производството създава доход). Послед­
ното нараства с темпа, изразяващ дълготрайната тенденция. Когато
икономиката се намира в спад или в рецесия, действителното произ­
водство е под равнището на потенциалното. Когато има бум в иконо­
миката, действителното производство надвишава потенциалното.
Икономистите са разработили редица изпреварващи и съвпадащи
показатели. Те, както подсказват наименованията им, прогнозират
възможното настъпване на рецесия и сочат дали икономиката се на­
мира в такава. Както барометърът предсказва времето утре, така из­
преварващите показатели предвиждат бъдещите събития 12 или 15
месеца напред. Подобно на термометъра, с който измерваме темпе­
ратурата си, съвпадащите показатели показват фазата на икономичес­
кия цикъл, в която икономиката се намира в момента. Изпреварващи­
те и съвпадащите показатели са следните:

И з п рев а р в а щ п н о каза тел и

1. Средна работна седмица на работниците в промишленото про­
изводство.
2. Процент на уволненията сред работниците в промишленото
производството.
3. Пови поръчки на стоки за потребление и материали.
4. Активност на продавача, измерена като процент на компании­
те, регистрирали забавяне на доставките от доставчиците.
5. Нови предприятия.
6. Договори и поръчки за инсталации и оборудване.
7. Брой на новите разрешения за частно жилищно строителство.
8. Нетно изменение в запасите - налични и в стадий на поръчка.
9. Промяна в чувствителните цени - цените, които много бързо
реагират на натиска на търсенето и предлагането.
10. Изменение на съвкупните ликвидни активи.
1 1. Промени в паричното предлагане.

Съвпадащи показатели
1. Брой на работциците по ведомостите на неселскостопанските
предприятия.
2. Личен доход, от който са приспаднати трансферните плащания
(социално осигуряване, социални грижи и други подобни пла­
щания).
3. Промишлено производство.
4. Обем на промишлените и търговските продажби.

Икономистите използват изпреварващите показатели за прогнози­

ране на икономиката. Изпреварващите показатели се наричат „инди­
катори“, а не „предсказващи показатели“, защото те са само едно гру­
бо приближение до това, което евентуално ще се случи в бъдеше. На­
пример в повечето страни, за да построите къща, се нуждаете от раз­
решително за строеж. Обикновено то се издава шест или девет месеца
преди началото на фактическата строителната дейност. Като разгле-
 дате броя на издадените разрешителни за строеж, можете да предска­
жете броя на къщите, чийто строеж ще започне през следващите шест
месеца. Но предвиждането може да се окаже грешно, тъй като изда­
ването на разрешително за строеж не означава непременно, че лицето,
което го е получило, действително ще започне да строи. Икономисти­
те задълбочено изследват тези показатели, опитвайки се да отделят
действителната от привидната информация, която носят. Те се шегу­
ват, че изпреварващите показатели са предсказали шест от последни­
те две рецесии.

БЕЗРАБОТИЦА В пазарното стопанство безработицата е тясно свързана с икономи­

ческите цикли и икономическия растеж. Когато икономиката се раз­
вива и е в експанзия, безработицата обикновено спада. Когато иконо­
миката е в спад, безработицата се повишава. Поради тази причина
равнището на безработица се използва като показател за икономичес­
кия цикъл.
Взаимозависимостта между икономически цикъл и безработица е
очевидна за повечето хора. Но твърде често зад очевидното се крият
важни прозрения. Защо икономическите цикли са свързани с безрабо­
тицата? Наистина в период па рецесия доходът спада, но от логическа
гледна точка това не би трябвало да доведе до безработица, защото е
възможно просто да спадне личният доход на всеки. Разглеждайки
проблема от исторически аспект, откриваме, че безработицата певи-
наги е била свързана с икономическите цикли.
Безработицата възниква като проблем по времето на индустриал­
ната революция. В прединдустриалните аграрни общества работа е
имало достатъчно и въпросът за безработицата не е съществувал.
Обяснението на този факт се корени в обстоятелството, че в предин­
дустриалните общества селскостопанските работници не са получа­
вали заплата, а чист годишен доход (доход след приспадане па всички
разходи). Следователно чистата средна сума, получавана на час (ко­
ето би било еквивалент на днешната заплата), е била променлива. В
добри години работниците са получавали висок почасов доход, а в
лоши години - нисък.
Променливият чист почасов доход означава, че когато са налице
колебания в икономическата дейност, доходът спада, но хората про­
дължават да работят, т.е. заетостта не се променя. Ниският доход е
създавал проблеми, но тъй като хората не са оставали без работа,
цикличната безработица (безработица, възникваща в резултат на
колебания в икономическата дейност) не е съществувала.
Ако цикличната безработица не е била позната на прединдустри­
алните общества, то структурната безработица (безработица, поро­
дена от промените в самата икономика) е съществувала. Да приемем,
че в резултат на технологична промяна спадне търсенето на даден
продукт. По всяка вероятност ще се появи безработица. Тази безра­
ботица е структурна. Структурната безработица обаче не представля­
ва голям проблем за правителството или поне хората не го разглеж­
дат като въпрос, който правителството трябва да разрешава. Причи­
ната е, че проблемът за безработицата се е решавал вътрешно, в рам­
ките на съответното семейство. Ако някой от семейството има
доходи, той ще ги сподели с безработните членове на семейството.
Индустриалната революция промени естеството на работата и съз­
даде безработицата като обществен проблем. Тя беше придружена от
въвеждането на наемния труд и разделяне на отговорностите. Една

146
част от хората - капиталистите - придобиха собствеността върху
средствата за производство и наеха други хора да работят за тях, като
им плащаха почасово възнаграждение. Тази промяна в същността на
производството доведе до значителна промяна в естеството на проб­
лема за безработицата.
Първо, създаде се възможност за появата на циклична безработи­
ца. При установено равнище на заплатите, когато икономическата
дейност спадне, почасовият доход на работника не намалява. Вместо
това в периоди па застой фабриките уволняват известен брой работ­
ници. При аграрното стопанство не беше така. В периоди на застой
почасовият доход на всички работници спадаше, но много малко от
тях биваха уволнявани.
Второ, индустриалната революция бе придружена с промяна на на­
чина, по който семействата се справят с безработицата. Докато в пред-
ипдустриалното аграрно стопанство хората или семействата поемаха
отговорност за своите периоди на неблагополучие, в капиталистичес­
кото индустриално общество никой не поема отговорност за работ­
ниците си в периоди на стагнация.
Без заплата работниците се оказваха в плачевно състояние. Те не
можеха да плащат наемите си, нямаха средства за храна и облекло.
Така семейният проблем се превърна в социален. Не е учудващо, че
в края на XVIII век икономистите започнаха да обръщат много по-го-
лямо внимание на безработицата.
Първоначално икономистите и обществото не разглеждаха безра­
ботицата като социален проблем. Смяташе се, че това е проблем на
отделен човек. Ако хората са безработни, грешката е тяхна. Гладът
или най-малкото страхът от глад ще ги накара относително бързо да
си намерят друга работа. Безработицата не стоеше като проблем пред
ранния капитализъм. Той разполагаше със съответно решение - стра­
ха от глад.
С' еволюцията на капитализма предимно в социален аспект разре­
шаването на въпроса ио този начин престана да е актуално. Капита­
листическите общества не гледаха повече на страха от глад като на
приемлив отговор за безработицата. За разрешаване на проблема бя­
ха разработени програми за социални грижи, включващи социално
осигуряване на безработните и отпускане на помощи за бедните и ин­
валидите.
След Втората световна война правителствата на повечето западни
страни открито поеха отговорността за безработните и си поставиха
за цел създаването на такъв икономически климат, в който всеки же­
лаещ да работи да може да получи работа. Това състояние икономис­
тите наричат пълна заетост. Премахването на цикличните колеба­
ния, предотвратяването на цикличната безработица и овладяването на
структурната безработица беше задължение на правителството.
През 50-те години правителствата смятаха 2-3-процентната безра­
ботица като състояние на пълна заетост. Това бе целевото равнище
на безработица. То се формираше от фрикционната безработица
(хората, които са без работа за кратък период от време, необходим
им, за да потърсят и намерят нова работа) и от шепата „безработни“,
които никога няма да могат да се задържат на работа, като алкохолици
и душевно болни, заедно с известна структурна безработица, предиз­
викана от промяната на структурата на икономиката. Всяка безрабо­
тица, по-висока от 2%, се разглеждаше или като ненужна структурна,
 или като циклична безработица и вече беше грижа на правителството.
Фрикционната и неизбежната структурна безработица оставаха проб­
лем на частния човек.
Макроикономиката се обособи като самостоятелна научна област
и съсредоточи вниманието си върху борбата с цикличната безработи­
ца. Както ще видите в следващите глави, правителствата, имайки
предвид, че съществува достатъчно съвкупно търсене, смятаха, че би­
ха могли да компенсират цикличната безработица и да постигнат пъл­
на заетост.
От 60-те години правителствата изоставиха схващането си, че пъл­
ната заетост означава 2-3% безработица. Те вдигнаха целевото рав­
нище на безработицата на 4%, а след това на 5 и повече процента. С
нарастване на безработицата се увеличаваха и разликите в процента
на безработицата в отделните страни. Като цяло целевото равнище па
безработица в САЩ е по-ниско, отколкото в Западна Европа. А в >1 по­
пия то е още по-ниско. САЩ са типичен пример с 5 % целево равнище
на безработицата през 1991 г.
Какво причини тези промени в схващането за пълната заетост? Ед­
на от причините беше, че през 70-те и началото на 80-те години съче­
таването на нисък темп на инфлация, който също беше правителстве­
на грижа, с нисък процент на безработица изглеждаше невъзможно.
Ще разгледаме това несъответствие по-късно при обсъждане на стаг-
флацията. Втората причина бе демографска. За различните възрасто­
ви групи е характерен различен процент на безработица и с промяната
на възрастовата структура на населението се изменя и целевият про­
цент на безработица.
Третата причина беше променящата се социална и институционал­
на структура на икономиката. Тези социални и институционални из­
менения засегнаха естеството на проблема за безработицата. Напри­
мер в следвоенния период благосъстоянието на отделногго семейство
значително се подобри. Заемането на средства се улесни в сравнение
с преди. По този начин много безработни разполагаха с по-голяма
отсрочка, преди отново да бъдат принудени да си търсят работа.
Признак на подобреното благосъстояние на семейството беше фак­
тът, че току-що дипломираните гимназисти и висшисти, които не ус­
пяваха да си намерят желаната от тях работа, можеха да си позволят
за една-две години да живеят на издръжката на своите родители.
Нарастващата роля на жените в икономиката е друг пример за вли­
янието на институционалните промени върху проблема за безработи­
цата. През 50-те години традиционното схващане, че „мястото па же­
ната е в къщи“, все още преобладаваше. Обикновено само единият
член от семейството (мъжът) работеше. Ако той загубеше работата
си, парите свършваха. От 70-те години все повече жени се причислиха
към работната сила и в наши дни в над 60% от всички семейства в
САЩ и двамата съпрузи работят. Цифрите за други западни страни
са подобни; например във Великобритания 25% от женените жени ра­
ботиха през 50-те години, а над 60% през 80-те. Ако единият загуби
работата си, семейството не е непосредствено заплашено от глад.
Средствата за издръжка ще се осигурят от дохода па другия съпруг.
Правителствените институции също се промениха. Създадени бя­
ха програми за социално осигуряване на безработните и за социални
грижи. Те намалиха неблагоприятните последици от безработицата.
Но програмите измениха също така и начина, по който хората реаги-
148
рат на безработицата. Хората през 90-те години станаха по-придир-
чиви към работата, която вършат, отколкото бяха през 20-те- и 30-те
години на века. Те желаят не просто някаква работа, а работа, която
им носи удовлетворение. След като хората започнаха да избират ра­
ботата си, възникна спор относно степента на правителствената отго­
ворност за безработицата.
Различните схващания относно отговорността на отделния човек и Кой носи отговорност
отговорността па обществото доведоха до различни становища за то­ за безработицата
ва, кой действително е безработен и кой не. Осмислянето на този
проблем ще изясни теоретичните разлики, разгледани п глави 9-11.
В тях е направено сравнение между възгледите на класиците и кейн-
сианците. Класиците като цяло са по-склонни да застъпват станови­
щето, че по принцип желаещият да работи би трябвало да носи отго­
ворност за намирането на работа. Те наблягат на обстоятелството, че
човек винаги може да намери някаква работа с някаква заплата, дори
и само да продава ябълки на улицата. Според този възглед за отго­
ворността на индивида излиза, че безработицата е нещо невъзможно.
Дали един човек работи или не, е изцяло въпрос на негов избор. Сле­
дователно за класиците цялата безработица е в действителност фрик­
ционна безработица.
Кейнсианците са по-склонни да заемат позицията, че обществото
има задължение към всеки човек да му осигури работа в съответствие
с неговата квалификация или професионален опит. Работното място
не трябва да се намира прекалено далече от дома му, така че да изиск­
ва преселване. Според това схващане фрикционната безработица
представлява само малка част от общата безработица. Структурната
и цикличната безработица са наблюдавани много по-често.
Кое от тези две схващания се споделя от обществото, зависи от
общото състояние на икономиката. Колкото повече са безработните,
толкова по-примамливо е безработицата да се разглежда като струк­
турен или цикличен проблем. По този начин вината се вменява на об­
ществото, а не на безработния човек. По времето на Голямата депре­
сия през 30-те години при 25% безработица възгледите за безработи­
цата се промениха, все повече хората започнаха да я разглеждат като
проблем на обществото, а не на отделния човек.
Кейнсианската икономика се роди по време на Голямата депресия.
Пред 50-те и 60-те години на века тя се разрасна, за да обхване мно­
зинството макроикономисти. Кейнсианското схващане за безработи­
цата също така стана преобладаващо и сред населението.
Но през 70-те и 80-те години това становище започна да се проме­
ня. Маргарет Тачър, бивш министър-председател на Великобритания,
заяви, че безработицата не е обществен проблем, а проблем на инди­
вида. Пещо повече, тя дори каза: „Няма такова нещо като общество.
Има само индивиди и семейства.“ Подобни възгледи бяха изразени в
САЩ и дори в страни с привидно леви правителства (Франция; Испа­
ния и Австралия), където на безработицата бе позволено да нараства.
В началото на 90-те години махалото се върна назад, така че днес все
повече хора споделят възгледите на класиците и разглеждат безрабо­
тицата като отговорност на отделния човек.
След като е спорна самата същност на безработицата, не е учудващо, Как се измерва
че са спорни и методите за нейното измерване. Нека сега да се спрем безработицата
на този проблем. Когато говорят за безработицата, икономистите

149
 ВИДОВЕ БЕЗРАБОТИЦА

За да получите представа за различните видове безрабо­ съкращенията в бюджета. Тя има необходимия трудов
тица и съответните социални възгледи, нека разгледаме стаж, за да получава помощи за безработни, но се коле­
три примера за безработни в САЩ. Четейки текста, за­ бае, защото получаването на подаяния с против нейните
дайте си въпроса, в коя категория попада всеки от тези принципи. От друга страна, по време на работата си тя е
хора. виждала много хора, включително и нейни приятели, по­
Пример 1: Джо с регистриран като безработен и по­ даващи молби за помощи за безработни. И Фло решава
лучава помощи за безработни. Той е работил на различ­ да не се отказва от тях. Докато ги получава, открива, че
ни места в миналото и е бил уволнен от последната си семейните финанси пе са се влошили особено. Въпреки
месторабота. Няколко седмици той прекарва в къщи, в че получава по-малко пари, брутният семеен доход ме
очакване да бъде повикан от последния си работодател. страда от това, защото гя не е изтеглила социалната си
Но това не става. Възпитан да се справя сам, той живее осигуровка, а освен това си спестява разходите за тран­
от помощите за безработни (докато ги получава, не по­ спорт и облекло, свързани с ежедневната работа.
вече от шест месеца), спестявания и случайни доходи, Пример 3: Том има добра работа в производствено
получени от работа па черно по строителни обекти. Бю­ предприятие и неговата заплата достига до 450 долара
рото за безработни изисква от него попе да направи опит седмично. Няколко пъти е уволняван, но не за дълго. След
да си намери работа и той прехвърля няколко справоч­
известно време отново го наемат. През 1980 г. предприя­
ника. Но едни от предложенията за работа са свързани с
тието е закупено от чуждестранна компания, която увол­
тежък физически труд, а други изискват от него да се
нява почти половината от работната сила и автоматизи­
премести да живее в далечен град, така че той не приема
ра производството. Том, стар работник с висока заплата,
постоянна работа. Джо знае, че плащанията за безработ­
ни няма да продължават вечно. Когато свършат, той пла­ е един от първите уволнени. Той има жена, три деца,
нира да работи повече на черно и чак когато сметне, че заем за закупуване на автомобил и на жилище. Потърсва
е настъпил подходящ момент, наистина да си потърси си работа, по не успява да си намери такава при прибли­
работа. зително същото заплащане. Том изхарчва спестяванията
си, осигуровката за безработни и продава къщата си.
Пример 2: Фло е жена на средна възраст и живее в
малък град. Тя е работила, преди да се омъжи, но когато Впоследствие разбира, че в Масачусетс, на 800 мили,
създава семейство, напуска работа и се посвещава на има много свободни работни места. Там той си намира
съпруга и децата си. След като и най-малкото й дете на­ работа и всяка седмица изпраща пари в къщи. Но възник­
пуска семейното огнище, тя решава да довърши образо­ ват проблеми в икономиката па щата и Том отново с
ванието си. Когато се дипломира, Фло си потърсва рабо­ уволнен, а осигуровката за безработни - похарчена. То­
та, по открива, че като жена па средна възраст без почти гава Том, разчитайки на застраховката живот за I 00 000
никакъв опит има много малки шансове. Докато прели­ долара, решава, че е по-ценен за семейството си мъртъв,
ства справочниците в бюрото за наемане на работна ръ­ отколкото жив, и се самоубива.
ка, й с направено предложение за временна работа в са­ Тези три примера показват, че безработицата има
мото бюро и тя незабавно приема. И тъй като това е много измерения и пе е учудващо, че възгледите па хо­
„временна“ работа, Фло с първата, която уволняват при рата, как да се справят с пея, се различават.

обикновено се позовават на „процента на безработица“, публикуван

от съответната правителствена статистическа служба.
Равнището на безработица в САЩ се изчислява, като броят на без­
работните се раздели на работната сила от гражданския сектор. Ра­
ботната сила, ангажирана в гражданския сектор на икономиката, се
определя, като от общия брой на населението се изважда броят на
нетрудоспособните хора (настанените в приюти и лицата под 16-го-
дишна възраст), както и хората, които не се включват в работната
сила (студенти, домакини, пенсионери, неработещи по собствено же­
лание и инвалиди). В резултат на това се получава, че потенциалната
работна сила в САЩ е около 50% от общия брой на населението. Как
се получава този резултат, може да разберете от фиг. 7.3. За да полу­
чите броя на цивилната работна сила, трябва да извадите броя на хо­
рата, които са в армията. Подобни изчисления се правят и в други
страни, въпреки че па места лицата на служба във въоръжените сили
не се изваждат от броя на работещото население.
Статистическите служби в САЩ определят броя на безработните,
като от работната сила, заета в гражданския сектор, изваждат броя на
хората, които имат работа за дадена седмица. Това включва всеки,
който има платена работа за повече от 15 часа седмично, както и хо­
рата, които временно отсъстват от своята работа през тази седмица
поради болест, лошо време, отпуск, договаряне между работниците

150
т
30 -

ю
о. 20 h
Лл
целево равнище

IЮ А А
/\
i w\
L/A / 4 i ла
/-средна безработица

0
1900 1910 1920 1930 1940 1950 1960 1970 1980 1990
години

Фигура 7.3: Процент на безработица в САЩ след 1900 г.

Процентът на безработица в САЩ винаги варира, като средните му стойности са около 5-6%. След началото на XX век
колебанията намаляват, но целевото равнище слабо се повишава.
Източник: U.S. Bureau of Labor Statistics.

ИЗМЕРВАНЕ HA БЕЗРАБОТИЦАТА В БЪЛГАРИЯ

Равнището на безработицата в България се измерва по не се регистрират, ако смятат, че могат да намеря т ра­
различен начин в сравнение със САЩ. Вместо да изваж­ бота, без да използват държавния списък на свободни ра­
да броя па нетрудоспособните хора от общия брой па ботни места. (Възможно е много работни места да не са
населението. Националният статистически институт из­ обхванати от тази институция.) В същото време лицата,
числява общия брой на работещите и общия брой на без­ които започват работа през текущия месец, не отпада т
работните. Равнището на безработица се определя по веднага от регистрите на безработните. Те отпадат, след
следния начин: като потвърдят, че активно не търсят работа. Това за­
общ брой регистрирани като бсчработни държа в регистрите за безработни хора, които на прак­
Процент на безработица =---------------------------------------- тика работят.
общ брой на заетите т безработните
Проблемите с изчисляването на броя ва работещите
На теория тази методика би трябвало да доведе до (знаменателя) са по-сериозни. Дори броят на работещи­
същия процент, както методиката, която се използва в те в държавния сектор може да не е много точен. През
САЩ. На практика обаче проблемите в измерването на 1992 и 1993 г. много предприятия бяха длъжни да въвеж­
безработицата се различават в двете системи. Освен то­ дат принудителен неплатен отпуск, докато изчакат пред­
ва има трудности, които са резултат от условията на пре­приятието да „потръгне“; тези хора не се отчитат от ста­
ход от плановата система. тистиката като безработни.
Числителят се изчислява чрез събиране на броя на В частния сектор измерването на работещите е по-
безработните, регистрирани в 122-те бюра на Национал­ трудно. Данните се събират от фирмите, а не лично от
ната трудова борса. Много ог тези хора имат стимул да хората. Фирмите имат стимул да се регистрират, за да
се регистрират, за да получат обезщетение за безрабо­ получат код, който се изисква па митницата, за да се от­
тица (обезщетения се получават за 6-12 месеца в зави­ крие сметка в банката и за да се регистрира кола па фир­
симост от трудовия стаж и възрастта) или за да получат мата в полицията. (През септември 1992 г. имаше 220 хил.
регистрирани фирми, от които само 30-40% реално ра­
социални помощи след този период. На теория остана­
ботеха.) На теория регистрираните фирми трябва да да­
лите безработни, които не получават никакви помощи,
ват па държавата информация за това, колко души рабо­
имат интерес да се регистрират, за да си осигурят достъп
тят във фирмата. В действителност обаче малките фир­
до държавния списък на свободни работни места. ми, които обикновено са семейни, често крият факта, че
Данните за работещите в държавния сектор на ико­ съпругата или съпругът работи, за да не плащат социал­
номиката, който през 1991-1993 г. съставя по-голямата ни осигуровки. Освен това съществуват доста хора, ко­
част от съществуващите работни места, се докладват ито работят самостоятелно, без да се регистрират като
ежемесечно от държавните предприятия. Данни за част­ фирми. Много е вероятно тези два фактора да водят до
ния сектор се събират по-трудно. Както в САЩ, така и в намаляване на-регистрирания брой и следователно до
България броят на хората във въоръжените сили не се увеличаване па процента на безработицата. Изобщо,
отчита от статистиката (т.с. процентът на безработица внимавайте със статистиката за безработни. За да се бо­
се отнася само до гражданския сектор). рави с нея, са нужни умения.
Разбира се, тези данни не са стопроцентово верни. Всъщност съществуват две различни оценки на без­
Броят на безработните (числителят) може да не е точен, работицата в България. Другата, неофициална оценка се
ако има хора, които не работят и нямат стимул да се ре­ изчислява както в САЩ, т.е. процентът на безработица­
гистрират. Например хора. които нямат право да полу­ та = броя на хората без работа спрямо активното насе­
чат мито обезщетения, мито социални помощи, може да ление.

51
 НУЛЕВА БЕЗРАБОТИЦА ИЛИ СКРИТА БЕЗРАБОТИЦА
Едно от постиженията, с което защитниците па планово­
то стопанство много се гордееха, бе, че за разлика от
пазарните икономики те гарантират работа на всеки. То­
ва важеше както за България, така и за останалите стра­
ни от Източна Европа. До известна степен тази гордост
с разбираема, защото безработицата остава най-значи­
мият неразрешен проблем на пазарните икономики.
Но пълната заетост имаше своята цена. Липсата на
безработица бс възможна единствено защото хората не
биваха уволнявани, когато нямаше достатъчно работа за
тях. Това се нарича скрита безработица или прикрита
безработица.
Колко беше размерът на скритата безработица? В
България ис съществуват данни по този въпрос. Изслед­
ванията в Полша показват, че скритата безработица мо­
же би е била около 20-30% от работната сила през 80-те
години. А това означава, че с наличната техника същият
обем продукция би могъл да се произвежда с 20-30% по-
малко работници. През 70-те години в някои части на
Съветския съюз правителството се опита да намали
скритата безработица, като създаде индивидуални сти­
мули за работниците и за управата в предприятията за
съкращаване па излишната работна ръка. Беше фикси­
ран фонд „Работна заплата“ за всяко предприятие, който
свободно можеше да се разпределя между работници те.
Следователно средната работна заплата можеше да се
увеличи чрез намаляване на броя на работниците. Този
експеримент имаше противоречиви резултати, но в най-
успешните си приложения доведе до 30% съкращение на
работната сила и увеличаване на производството.
Основната причина за това явление в плановите ико­
номики с политическа - ангажиментът всеки да е осигу­
рен с работа. Плановиците нямаха нищо против известна
част от хората да ходят па работа, без да имат какво да
вършат, защото това осуетяваше официалното им реги­
стриране като безработни. От друга страна, предприяти­
ята нямаха нищо против да държат повече работници,
защото бяха защитени от фалит и конкуренция, конто
биха ги стимулирали да уволнят част от работниците, за
да намалят разходите. Вместо това те можеха да се въз­
ползват от излишните работници в периоди па усилена
работа. Последното се нарича презапасяване с работна
сила и в известна стспсп съществува и при пазарните
икономики, където някои фирми предпочи та т да задър­
жат излишните работници по време па рецесия, при по­
ложение че очакват скорошно възстановяване на иконо­
миката.

и управата на предприятията или по лични причини. Чрез изваждане

на общия брой работещи от съвкупната работна сила от гражданския
сектор се получава броят на безработните.
През 1989 г. безработните в САЩ наброяваха 6 500 000. Като раз­
делите този брой на гражданската работна сила (120 000 000), ще по­
лучите равнище на безработица 5,4%. През 1991 г. безработните в
САЩ бяха 8 500 000. Като разделите този брой на общия брой рабо­
тещи в гражданския сектор (127 млн.), ще получите равнище па без­
работица 6,7% (фиг. 7.4 и 7.5).
Доколко е точно официално обявеното равнище на безработица?
Начинът, използван от статистиците за измерване на безработицата,
почива на редица предположения, които винаги са предмет на спор.
Например възможно е известен брой хора да си стоят в къщи и да пе
търсят работа, защото смятат, че нямат шанс да си намерят работа.
Ако статистиците ги определят като неработещи по собствено жела­
ние, те не се включват в данните за безработицата, въпреки че някои
икономисти твърдят обратното. Също така е спорно, дали всички ра­
ботещи на непълен работен ден трябва да се смятат за заети.
Дали официално обявеният процент на безработицата е завишен
или занижен? Дефиницията за безработица включва оценъчни съжде­
ния. Аргументите и на класиците, и на кейнсианците са оправдани. И
двете страни са единодушни, че измерването на безработицата е не­
съвършено, че се пропускат много хора, които трябва да бъдат вклю­
чени, и се включват хора, които не би трябвало да се броят. Това оз­
начава, че официално изнесените данни за безработицата трябва да се
тълкуват внимателно и да се модифицират в контекста на друга ин­
формация (брой на заетите, частична заетост, собствена гледна точка
по проблема). Казано накратко, измерването и тълкуването на про­
цента на безработицата (подобно на измерването и тълкуването па
повечето икономически статистики) не е наука, а изкуство.
Пълна заетост и целево След Втората световна война икономистите обсъждаха постигането
равнище на безработица на пълна заетост - работа за всеки, който иска да работи. Но след

152
 ■

работещи 118,5 млн.' безработни 8,5 млн.

Фигура 7.4: Данни за безработицата и заетостта (септември 1991 г.)

Диаграмата показва как се изчислява равнището на безработицата.
Забележете, че работната сила ие е цялото население.

време те промениха своите схващания за равнището на безработица

при пълна заетост. Понятието пълна заетост вече не беше подходя­
що за описание на най-ниското постижимо равнище на безработица.
Затова икономистите го изоставиха и го замениха с друго понятие,
по-подходящо за икономическата реалност. В настоящия учебник се
използва понятието целево равнище на безработицата. То се дефи­
нира като най-ниския процент на безработица, който икономистите
смятат, че е постижим при съществуващите условия.
Целевото равнище на безработица се променя с времето. В нача­
лото на 90-те години повечето икономисти в САЩ смятат, че разум­
ният целеви процент на безработица е 5%. Ако безработицата е по-
ниска, това би повишило инфлацията (по-голямо търсене спрямо на­
личното предлагане), а ако безработицата е по-висока, би настъпил
спад или рецесия в икономиката (много по-голямо предлагане в срав­
нение с наличното търсене). Поради тази причина в началото на 1991 г.,
когато безработицата в Съединените щати беше 7%, икономистите смя­
таха, че икономиката е в рецесия. Очакваната безработица при нормално
състояние на икономиката би била около 5% и това е желаният процент
на безработица.
общо равнище на безработица

равнище па безработица по пол

равнище на безработица по раса

черви
1,9 мли. (12%)
предължителност на безработица

5-14 седмици
2,8 млн.
причини за безработица
напуснали
работа
0,9 млн.

Фигура 7.5: Безработицата по микроикономически категории (1991)

153
ИНФЛАЦИЯ Инфлацията представлява продължително покачване на равнището
на цените. Равнището на цените е индекс на всички цени в икономи­
ката. Дори когато инфлацията не чука на вратата и когато тя сама по
себе си не е проблем, страхът от нея ръководи макроикономическата
политика. Страхът от инфлация възпира правителствата от провеж­
дането на мерки, предизвикващи икономическа експанзия и огранича­
ване на безработицата. Пак този страх предпазва правителствата от
използването на макроикономически средства за намаляване на лих­
вените проценти. Той сваля и издига на власт политически партии.
Еднократно покачване на равнището на цените не е инфлация. За
съжаление често е много трудно да се определи дали покачването на
цените ще е еднократно. В практиката разграничението се размива.
Но е важно да разберете това разграничение. Ако равнището на цени­
те за един месец се повиши с десет процента, но след з ова се запази
постоянно, икономиката не е изправена пред инфлационен проблем.
Инфлацията е нескончаемо покачване на равнището на цените.
От Втората световна война насам равнището на цените непрекъс­
нато се повишава в почти всички развити страни (фиг.7.6). Това озна­
чава, че процентът на инфлация (измерените изменения в цените за
определен период от време) е положителен. Темпът на покачване на
равнището на цените се колебае, но все пак движението е последова­
телно нагоре.
Измерване на Тъй като инфлацията представлява трайно проявяващо се покачване
инфлацията на общото равнище на цените, необходимо е най-напред да се опре­
дели това общо равнище на цените към определен момент в миналото
и после да се прецени колко то се е променило. Тъй като това може
да се извърши по различни начини, съществуват различни показатели
за равнището на цените. Най-често използваните са индексът иа про­
изводствените цени, дефлаторът на брутния вътрешен продукт и ин­
дексът на потребителските цени. Всеки от тези показатели за равни­
щето на цените има своите предимства и недостатъци.
Индексът на производствените цени е индексът или съотноше­
нието на агрегираната цена на редица важни суровини и материали,
като например стомана, съотнесена към агрегираната цена на тези
суровини през базисната година. Той не измерва вярно действителна­
та инфлация, но е индикатор за бъдещото й развитие, тъй като много
от цените, които го съставляват, са цени на стоки, използвани като
ресурси за производството на други стоки.
Дефлаторът на БВП е индексът на равнището Fia цените на съв­
купното производство или средната цена на компонентите на съвкуп-

Фнгура 7.6 («, б): Равните на цените и инфлация

До 1940 г. покачваинята на равнището па цените са последвани от спадове, като равнището иа цените се запазва о
сително постоянно (а). След 1940 г. инфлацията е почти винаги положителна (б), което означава, че равнището иа
цените непрекъснато се повишава.

154
ното производство или на БВП по отношение па базисната година.
Това е предпочитаният от икономистите инфлационен индекс, защото
обхваща най-широк набор от стоки. За съжаление изчисленията се
правят трудно, поради което той се публикува най-често на тримесе­
чие с едно значително изоставане (периодът, за който се отнасят дан­
ните, вече е отминал, когато те стават известни).
Индексът на потребителските цени се публикува месечно и е
най-често използваният в икономическите новини индекс на инфлаци­
ята. Вместо да измерва цените на всички стоки, този индекс измерва
цените на определена „кошница“ от потребителски стоки. Всяка със­
тавна част на кошницата има тегло, съответстващо на нейния дял в
средните потребителски разходи. Процентните дялове са представени
на фиг. 7.7.
Измерването на изменението на цените за даден период от време
е трудна работа. Един от най-спорните проблеми на ценовите индекси
е как в тях да бъдат отразени качествените изменения. Да предполо­
жим, че автомобилите модел 1993 са с нов дизайн и за разлика от
моделите 1992 въздушната възглавница е тяхна стандартна характе­
ристика. Цената им е с 5% по-висока. Увеличила ли се е в действител­
ност цената на автомобилите с 5%, или тези проценти просто са це­
ната на съответното подобрение на дизайна и оборудването на кола­
та? Съществуват начини да се намери отговор на тези въпроси, но
никой от тях не е напълно задоволителен. При значителните промени
в качеството на стоките, които се появяват всяка година, повечето
икономисти не се тревожат при малки размери на инфлацията (1 или
2%), защото не е съвсем ясно дали тези малки изменения представля­
ват изобщо инфлация.
Отделянето на настъпилите изменения в реалния произведен продукт Реални и номинални
от промените в номиналния произведен продукт е един от важните категории
начини за използване на индексите на инфлацията. Реалният про­
дукт представлява общото количество произведени стоки и услуги,
изчистено от влиянието на измененията в равнището на цените. Това
е онзи обем производство, който ще бъде налице, ако равнището на
цените остане неизменно. Н оминалниит продукт е продукцията, из­
мерена в текущи цени.

ИЗМЕРВАНЕ НА ИНФЛАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ

В България през 1993 г. съществуват два важни измери­ жавни предприятия. Следва да се отбележи, че през
теля на инфлацията. Месечният индекс па потребител­ 1990-1992 г. индексът на производствените цепи се по­
ските цени е цифрата, която най-често се коментира в вишаваше далеч по-бавно от индекса на потребителските
информационните средства. Тя се измерва по начин, кой­цени.
то е много сходен с описания за САЩ. Националният ста­ Все още липсва редовно измерване па дефлагора на
тистически институт използва „кошница“ от 1400 стоки, БВП в България. Това е така, защото няма измерител на
тежестта на конто се основава на резултатите от проуч­ цените на някои компоненти па БВП. по-специално ин­
ване на потреблението па домакинствата. За всяка стока вестициите и държавните разходи. Тъй като няма дефла-
се съобщават шест различни цени, всяка от различен сек­тор на БВП, НСИ извършва изчисления па принципа „об­
тор на икономиката (от държавен магазин, частен мага­ ратната страна на плика“ за това, какъв трябва да бъде
зин, на открит пазар и пр.), и се взема средната величина.дефлаторът, за да се прецени какво става с реалния БВП.
Както и в САЩ не се отчита промяната в качеството на Това означава, че дори ако номиналните цифри за БВП,
стоките, а сьщо и промените в съотношението на стоки­ публикувани от статистическата служба, са точни, пие
те. продавани в различните сектори на икономиката. можем само да бъдем скептично настроени по отноше­
НСИ публикува също и месечен индекс па производ­ ние па цифрите за реален БВП. публикувани в края па
ствените цепи. Той се основава на цените на 1000 стоки, годината. Разбира се. НСИ работи върху подобряването
тежестта на всяка от които отразява стойността на про­ на счетоводните и статистическите методи и с напълно
дадените стоки. За 1993 г. индексът на цепите на произ­ възможно, когато четете това обяснение, положението
водителите включва само стоките, произвеждани отдър- да се с променило.

155
 храна и напитки (20%) — Фигура 7.7: Съставни части на индекса иа по­
требителските цени
7
жилища облекло (6%)
(39%)

транспорт
(20%)

медицинско
обслужване
(5%)
други (6%) развлечения
(4%)

Защо възниква Инфлацията се появява, когато сред производителите като цяло съ-
инфлацията ществува тенденция да повишават цените на произвежданите от тях
стоки и услуги, вместо да ги намаляват. Следователно, за да отгово­
рим на въпроса „Защо се появява инфлацията“, пие трябва да дадем
отговор на въпроса „Защо хората повишават цените?“ Логичният от­
говор е, че те повишават цените, защото смятат, че по този начин
могат да получат по-голям дял от съвкупния продукт за себе си.
Спомнете си глава 2 и разгледаните в нея динамични закони за тър­
сенето и предлагането. Ако е налице несъответствие между търсено
и предлагано количество, се появява натиск върху цените в посока
тяхното повишаване. Този случай е показан на фиг. 7.8 а. Ако цената
първоначално е Ро и търсенето се увеличи от Оо на О |, ще е налице
натиск върху цената на стоката в посока към повишаване. Когато на
по-голямата част от пазарите в рамките иа съответната икономика сс
наблюдава такова повишаване на търсенето, казваме, че е налице на­
тиск на търсенето. Предизвиканата от това инфлация се нарича инф­
лация, породена от търсенето.
Когато търсенето е голямо, покачването на цените увеличава дела
на всеки. Инфлацията, породена от повишеното търсене, по принцип
се характеризира с недостиг на стоки и на работна сила. Поради съ­
ществуващото свръхтърсене фирмите са сигурни, че техните стоки

ПРИМЕР ЗА РЕАЛНИ И НОМИНАЛНИ ПРОМЕНЛИВИ

Лека разгледаме един пример, за да затвърдите разлика­ Индекс на цените за първо тримесечие ма 1992 г. -
та между реални и номинални променливи. Представете 253 (т.е. 2,53).
си, че сс интересувате да узнаете какво се е случило в С други думи, цените са се увеличили почти ковкото
българската икономика през 1991 г. Искате да знаете с номиналните заплати. За да установим с колко „реално -1
колко е нараснала средномесечната работна заплата в се е увеличила средномесечната заплата през 1992 г..
сравнение с предишната година. Националният статис­ трябва да разделим номиналните цифри па ценовия ин­
тически институт дава следната информация:
декс. Реалната средномесечна заплата за първото триме­
Средномесечна заплата- първо тримесечие 1991 г. = 513лв. сечие па 1992 г., разделена на индекса на изменение па
Средномесечна заплата- първо тримесечие 1992 г. = 1554 цепите
лв. за периода 1 992-1991 г., е 1 554 лв./2,53 = 614 лв.
Следователно увеличението на реалната заплата е било
Това предполага огромно нарастване на заплата само (614/513) = 19,7%, т.е. една пета, а не три пъти.
(1554/513)% = 303%. При разглеждане на индексите па цените е важно да
Т.е. средната заплата през 1991 г. е нараснала повече от не изпаднете в положение да не виждате гората заради
три пъти. Но това е номинална заплата: изчислява сс уве­ дърветата. Необходимо е да държите сметка за основно­
личението па заплатите, измерено по текущите цепи. На­ то разграничение между реален и номинален БВП. По­
растването на цените е скрито в тези цифри. Това, което нятията „реален“ и „номинален“ и процесът иа превръ­
наистина ви интересува, е нарастването па реалната щане иа номинален в реален чрез разделяне иа номинал­
средна заплата, т.е. реалните стоки и услуги, които може ното количество ма ценовия индекс ще сс появява т отно­
да се купят със средната заплата. Също така е необходи­ во и отново. Когато видите думата „реален“, спомнете
мо да знаете индекса иа цените: си: Реалното количество е номиналното количество,
Индекс па цените за първо тримесечие на 1991 г. - разделено на индекса на цените. То е номиналното ко­
1 00 (т.е. единица) личество, изчистено от инфлацията._________________

156
Фигура 7.8 (а, ())\ Инфлация, породена от търсенето и от разходите

ще продължат да се продават и на по-високи цени, а работниците

знаят, че ще продължат да ги наемат и при по-високи заплати.
На фиг. 7.8 6 е показано второ възможно обяснение защо хората
могат да повишат цените. Да приемем, че една група хора (ОА) из­
мислят начин да ограничат предлаганото количество на Ол. За тази
цел те трябва чрез някакъв законен или обществен натиск да не до­
пускат до пазара тези, които осъществяват предлаганото количество
АВ. Ако успеят в своето начинание, цената от Ро се покачва H a . P i , тъй
като предлагането се измества назад. Когато на значителна част от
пазарите (или на един много важен пазар като пазара на работната
сила или петролния пазар) съществуват ограничения върху предлага­
нето, казваме, че е налице натиск, обусловен от производствените
разходи, а предизвиканата инфлация се нарича себестойностна инф­
лации (инфлации, породена от разходите).
При себестойностната инфлация, тъй като няма свръхтърсене (по-
възможно е в действителност да има свръхпредлагане), фирмите не
са сигурни, че търсенето ще е достатъчно, за да продадат стоките си,
и не всички работници вярват, че след повишаването на заплатите им
отново ще бъдат наети. Тези, които извършват „напомпването“, обаче
са сигурни, че ще успеят да продадат стоките си или няма да бъдат
уволнени. Класически пример за това бе повишаването на цената на
петрола от ОПЕК през 70-те години. Това покачване на цените пред­
извика себестойностна инфлация в целия западен свят.
Разграничението между инфлация, породена от търсенето, и себе­
стойностна инфлация е полезно, ако не забравяте, че трябва да се из­
ползва внимателно. Равнището на цените винаги се определя от ед­
новременния натиск на търсенето и на производствените разходи.
При всеки вид инфлация има и натиск на търсенето, и натиск-на раз­
ходите. Както казва Алфред Маршал (английски икономист от XIX век,
поставил началото на анализа на търсенето и предлагането), невъзмож­
но е да се разграничи ролята на търсенето и предлагането за определя­
нето на цената, така както не може да се определи кое от двете остриета
на ножицата отрязва парчето хартия.
Като илюстрация на казаното нека разгледаме примера за покач­
ване на цените на петрола от ОПЕК. Какво би станало, ако всички
цени се бяха повишили, без да се увеличи търсеното количество. Ре-
157
 зултатът би бил безработица, спад в производството и намаляване
търсенето на петрол. Цените като цяло не биха продължили да се п 1
качват при намаленото търсене. Цените обаче продължиха да се По 1 В^или не го правят, към хората, които могат и повишават цените
вишават, защото съвкупното търсене не остана неизменно (то нарД
на значително по причини, които ще разгледаме в следващите глави)!
Някои икономисти заявиха по повод на тази инфлация: „Не, това не *!
себестойностна инфлация, това е инфлация, породена от търсенето5!
Тъй като инфлацията е нескончаемо покачване на цените и търсенеД
и предлагането играят роля при всяко такова продължаващо покачва!
не, разграничението между инфлацията, породена от търсенето, ц Се^
бестойностната инфлация трябва да се използва внимателно.
Очаквана и Второ полезно разграничение е между очаквана и неочаквана инфЛа_
неочаквана ция. Очаквана инфлация е инфлацията, която хората очакват. Нео­
инфлация
чаквана инфлация е инфлацията, която изненадва хората.
За да осъзнаете защо това разделение на очаквана и неочаквана
инфлация е важно, спомнете си, че когато един човек поставя цена (н!
стоки или на работна сила), той фактически определя относителна це­
на (относителна спрямо някакво очаквано равнище на цените). Дина­
мичните закони на търсенето и предлагането оказват влияние върху
относителните цени, а не върху номиналните. Нека предположим, че
всички очакват повишаване на равнището на цените с 10% и продава­
чите желаят 1/2% увеличение на относителната цена на стоките, които
продават. Те не са алчни. Те искат съвсем малко повече от това, което
получават в момента. Инфлационните очаквания са важни, защото на­
растването на относителните цени, към което хората се стремят,
трябва да се прибави към очакваната от тях инфлация. Когато хората
очакват 10% инфлация, за да повишат относителната цена на стоките,
които продават, с половин процент, те трябва да увеличат цената в пари
с 10 ’/д % (10%, за да не спадне относителната им цена, и 1/2 %, за да се
постигне относителното увеличение). Десетте процента инфлация са
причинени от инфлационните очаквания, а 1/2 % - от натиска на тър­
сенето. Разграничението на инфлацията, породена от разходите, и по­
родената от търсенето цели да покаже причината за натиска от поло­
вин процент. Разграничението на очаквана и неочаквана търси причи­
ната за другите 10% инфлация. Следователно очакванията за инфла­
цията съществено променят поведението на отделния човек. Ако
хората очакват инфлация, те ще увеличат своите цени, за да запазят
или повишат относителните цени. Реакцията им при неочаквана инф­
лация няма да бъде такава, защото те, разбира се, не я очакват.
Тъй като цените и заплатите често се определят за период от Д'5а
месеца до три години напред, инфлационните очаквания са от същест­
вено значение за инфлационния процес. Инфлационните очаквания
могат да превърнат един незначителен инфлационен натиск в ускоря­
ваща се инфлация. Хората увеличават цените, защото очакват инфла'
ция, а инфлацията расте, защото хората увеличават цените. Товз|
причината, поради която инфлационните очаквания стоят в център5'
на вниманието на специалистите по икономическа политика.
Какво ни струва Инфлацията има своята цена, но тя е различна от това, с което по& 1 1
инфлацията чето неикономисти често я свързват. По-специално инфлацията н
прави нацията по-бедна. Наистина, когато цените се покачват, няь'0'
хора (които плащат по-високите цени) са по-зле, но хората, на ко,гГ
се плащат тези цени, са по-добре. Двете се компенсират. Така че
158
I ята обществото като цяло не обеднява. Инфлацията все пак
Ие аз преде ля доход от хората, които не могат да повишат своите
^Това често създава чувство за несправедливост на икономическата
Ьстема Следователно инфлацията може да има съществен разпре­
делителен ефект.
I друГо последствие от инфлацията е нейният ефект върху инфор-
Ьциопното съдържание на цените. Да разгледаме един човек, който
Едоволства от цената на жилищата, която според него се е повишила
' Ти в сравнение с цената преди десет години. Но ако инфлацията
Без последните десет години е била средно 7 % годишно, би трябвало
да се очаква удвояване на цената на жилищата. Действително при 7 %
Шнфлация всички цени се удвояват за 10 години. Това означава, че
заплатите най-вероятно също са се удвоили и материалното благосъс­
тояние на отделния човек не се е променило за този период. Цената
Ш жилищата спрямо цените на другите стоки (относителната цена,
която има значение за вземането на решения) не се е променила. При
наличието на инфлация хората трудно могат да определят кое е отно­
сителна цена и кое не е. Те не са компютри. Така инфлацията намалява
количеството информация, което цените носят, и принуждава хората
да правят избор, който не отразява относителността на цените.
Въпреки тези минуси обикновено инфлацията е приемлива за пра­
вителствата, докато е достатъчно ниска. Това, което плаши правител­
ствата, е инфлационният натиск, надхвърлящ инфлационните очаква­
н и я (например ако паричното предлагане се увеличава много бързо).
В този случай очакванията за висока инфлация могат да станат при­
чина за възпроизводство на инфлацията. Трипроцентната инфлация
става 6%, а тя от своя страна се превръща в 12% инфлация. Когато
инфлацията надвиши 5-6 %, тя вече не е за пренебрегване. А 10 %
инфлация е значителна. Когато инфлацията стане трицифрено число
(100 % и повече), говорим за хиперннфлация.
Съединените щати не са преживявали хиперннфлация от времето
на Гражданската война (1861-1865) насам, а Великобритания и Фран­
ция не познават това явление. Други страни като Бразилия, Израел и
Аржентина не са имали такъв късмет (или не са следвали достатъчно
мъдра политика). В тези държави често има хиперннфлация. Но дори и
е инфлация от такъв мащаб икономиките на страните продължават да
функционират и в много случаи продължават да се развиват успешно.
При хиперннфлация хората се стремят бързо да похарчат парите
си, но всс пак си служат с тях. Да предположим, че равнището на
цените се покачва с 1% дневно. Това означава 4000% годишна инфла­
ция поради натрупването. Очаквано еднопроцентно дневно обезценя­
ване на парите ще ви накара ли да престанете да използвате съответ­
ната валута? Най-вероятно не, освен ако имате добра алтернатива. Ще
юоягвате да държите парите си в спестовни влогове, освен ако това
■ Ви компенсира някак срещу очакваната инфлация (срещу очаква­
на0 обезценяване), и ще гледате заплатата ви да е съобразена с ин-
ИвДията. При хиперинфлацията икономическите институции имат
И^Рани инфлационни очаквания. Например правителствата в слу-
В на хиперннфлация често издават индексирани облигации, чиято
И1Ност се покачва в крак с инфлацията.
^Вро са предприети подобни мерки, тази значителна инфлация няма
РРУши икономиката, но със сигурност не е за нейно добро, защо-
РУШи доверието в паричната система, икономиката и правител-
159
ВЗ А И МОЗ АВ ИС И МОСТ В настоящата глава се спряхме на икономическия растеж, инфлацията
МЕЖДУ ИКОНОМИЧЕСКИ и безработицата. А сега да разгледаме тяхната взаимовръзка. Ако
РАСТЕЖ, ИНФЛАЦИЯ правителството можеше да се бори с инфлацията, без да се безпокои
И БЕЗРАБОТИЦА
за безработицата и икономическия растеж, проблемът за инфлацията
вече щеше да бъде разрешен. За съжаление борбата с инфлацията чес­
то увеличава безработицата и забавя икономическото развитие. Кога-
то правителството се опитва да спре инфлацията, то обикновено при­
чинява рецесия. Аналогично намаляването на безработицата чрез сти­
мулиране на икономическия растеж увеличава инфлацията. Дотолко­
ва, доколкото инфлацията и безработицата са двете страни па една
монета, алтернативната цена за намаляване на безработицата с инф­
лацията. Правителството трябва да балансира между ниска безрабо­
тица и бавен растеж, от една страна, и инфлация - от друга. Необхо­
димо е да се разгледа алтернативната цена както от гледна точка на
макроикономиката, така и от гледна точка на микроикономиката.

ОБОБЩЕНИЕ
Макроикономиката изучава икономиката като цяло,
съсредоточавайки вниманието си върху проблемите
па безработицата, инфлацията, икономическите цикли
¡1 икономическия растеж.
Колебанията около трайната тенденция па икономи­
чески растеж се наричат икономически цикли.
Съществуват различни схващания за икономическите
цикли, както и относно възможността икономически­
те цикли да бъдат премахнати посредством икономи­
ческата политика.
Възгледите за безработицата са еволюирали с времето,
тъй като се е променила същността на безработицата и
проблемите, които тя поставя. Някои икономисти смя­
тат, че тя е проблем на обществото. Други вярват, че •
безработицата е проблем на отделния човек.
Целевото равнище па безработица е най-ниският трай­
но възможен процент па безработица при наличните •
институции. То е свързано с потенциалния доход на
икономиката. Колкото по-ниско е целевото равнище
на безработицата, толкова по-голям е потенциалният
доход па икономиката.
• Микроикономическият подход към безработицата я
разделя ма видове и ги разглежда поотделно.
• Инфлацията представлява продължително увеличава­
не на цените. При всяка инфлация са от значение как­
то натискът на търсенето, така и натискът на произ-
во дст вените р аз ход и.
• Инфлационните очаквания могат да окажат инфлаци­
онен натиск дори тогава, когато не съществуват други
причини за инфлация.
За да се превърне инфлацията в продължителна, тя
трябва да е придружена от увеличаваме па паричното
предлагане.
Инфлацията се измерва, като се наблюдават измене­
нията в индекса на цените.

160

i
 Глава 8
СИСТЕМАТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ СМЕТКИ
Правителството се. увлича по статистиката... То събира дан­
ните, повдига ги па п-та степен, извлича корен квадратен от
тях и подготвя чудесни диаграми. Но не трябва да забравяте,
че всяка от цифрите е попълнена на първата инстанция, от дър­
жавен служител в някое село, който пише какаото му падне.

Сър Джосая Стемп (началник на британския отдел

„Приходи“ и края на XIX пек)

През 30-те години не беше възможно макроикономичееката теория да

съществува в днешната си форма. Повечето от съвкупните й понятия,
които сега приемаме за даденост, не бяха формулирани. Тази липса
на съвкупна терминология беше в резултат на типичната за 30-те го­
дини липса на интерес у икономистите към макроподхода. Те предпо­
читаха да съсредоточат вниманието си върху микроикономическата
теория.
В средата на 30-те години, с настъплението на макроикономиче­
ската теория на Кейнс, разработването на терминология, описваща
макроикономическите агрегати, придоби особено голямо значение. А
точността предполага необходимост от измерване. Група кейнсианци
се заеха да дефинират агрегатите и да измерят стойностите на дефи­
нираните от тях понятия. Техният труд се нарича система на нацио­
налните сметки. Системата на националните сметки представлява
набор от правила и дефиниции, които се използват при измерване на
съвкупната стопанска дейност (т. е. на икономиката като цяло).
Системата на националните сметки ни дава възможност да изме­
рим общото или съвкупното производство. Също така то подразделя
съвкупното производство на агрегати като потребление, инвестиции,
личен доход и дефинира взаимовръзката между тях. Накратко, систе­
мата на националните сметки ни дава възможност да измерваме и ана­
лизираме колко произвежда и потребява нацията. Знанията за систе­
мата на националните сметки са необходими. Така, както преди да
свирите Шопен, е необходимо да се научите да свирите гамата, така
и преди да започнете да се занимавате с макроикономическата теория,
е необходимо да познавате системата на националните сметки.

За да определи колко добре функционира икономиката, системата на Измерване на общата

националните сметки използва понятието съвкупен обем производ­ продукция от стоки
ство, известно като брутен вътрешен продукт (БВГГ). Брутният вът­ и услуги
решен продукт представлява общата пазарна стойност на всички
стоки и услуги, произведени в икономиката на дадена страна за една
година. По всяка вероятност това е най-използваният икономически
показател. Когато някой (икономист, журналист и т. н.) анализира
икономиката, той/тя постоянно говори за БВП - с колко е нараснал
или спаднал и какви са прогнозите за БВП.

161
Изчисляване на БВП Съвкупният обем производство или БВП се състои от милиони раз­
лични стоки и услуги - ябълки, портокали, компютри, фризьорски ус­
луги, финансови съвети ... За да получим общото производство, тряб­
ва да съберем всички заедно в един показател. Да предположим, че
сме произвели седем портокала, шест ябълки и дванадесет компютъ­
ра. В този случай ние не сме произвели двадесет и пет портокябълтри.
Ако искаме да съберем неща, които не си приличат, първо трябва да
ги превърнем в сходни неща, а това става, като умножим всяка стока
по нейната цена..Икономистите го наричат претегляне важността на
всяка стока чрез цената й. Например ако притежавате четири прасета
и четири коня и цената на всяко от прасетата е 200 долара, а ма всеки
от конете - 400 долара, конете се претеглят като два пъти по-важни
от прасетата.
След като всички стоки са изразени по такъв начин, вече е възмож­
но да ги съберем. Да се върнем на примера със седемте портокала и
шестте ябълки (за опростяване нека да забравим компютрите). Ако
цената на всеки от портокалите е 50 цента, тяхната обща стойност е
три долара и петдесет цента. Ако цената на всяка от ябълките е 25
цента, то тяхната обща стойност е долар и петдесет цента. В резултат
на събирането получаваме не 13 портокябълки, а 5 долара - стой­
ността на ябълките и портокалите.
Ако приложим тази процедура по отношение на всички стоки и ус­
луги, произведени в икономиката за цялата година (умножавайки про­
изведените количества по цената им), ние ще получим стойностния
израз на цялостното производство. Ако съберем всички стойностни
единици, ще получим годишния брутен вътрешен продукт.
Две неща трябва да се запомнят за БВП. Първо, БВП представлява
понятие от типа „поток“ (определено количество за година), т.е. ди­
намично, а не кумулативно статично понятие (сток) - застинало ко­
личество към определен момент от време. Второ, БВП се отнася до
пазарната стойност на крайната продукция. Нека ги разгледаме по­
отделно.
БВП - понятие от типа поток. Разграничаването на кумулативните
понятия (сток) и понятията, които представляват поток, е важно в ико­
номиката. Да предположим, че ваш приятел си е намерил нова работа
в някой испански футболен отбор и изкарва 10 000 долара. Възможно
е да си помислите „не е кой знае какъв удар“ (ако смятате, че става
въпрос за годишен доход) и „това е чудесно“ (ако го разглеждате като
месечен доход). Ако впоследствие разберете, че тази сума се плаща
на мач, много бързо ще промените мнението си (10 000 долара на мач,
а при 40 мача на сезон...).
Объркването произтича от факта, че сумата, която печелите, е поня­
тие от типа поток. Тя може да е дневна, седмична, месечна и г. н. И гуДп
смисъл, ако не е обвързана с определен период от време. За разлика от
това кумулативното понятие е количество към определен момент от
времето. То не е свързано с интервал от време. Вашето тегло например
представлява сток. Вие тежите 55 кг, а не 55 кг на месец.
БВП измерва крайната продукция. Когато бях студент, ми зададо­
ха въпроса, как се изчислява БВП. Отговорих, че БВП се получава,
като се сумират стойностите на стоките и услугите, произведени от
всички компании в страната. Отговорът беше грешен (и поради тази
причина все още го помня). Голяма част от стоките, произведени от

162
една фирма, се продават на други фирми, които от своя страна ги из­
ползват за производството на нещо друго. БВП не измерва общия
обем па сделките, извъртени в икономиката, той измерва крайната
продукция. Когато една фирма продава определени продукти на друга
фирма, които последната използва за производство на друга стока,
продуктите на първата фирма не се смятат за крайни. Те се наричат
междинни. Един междинен продукт се използва като ресурс за про­
изводството на други стоки. Да включваме и междинните стоки, и
крайните продукти като част от БВП, би означавало да ги включим
повторно.
Ако включвате междинните продукти в БВП, една промяна в орга­
низацията на производството ще изглежда като промяна в обема на
производството. Да допуснем, че една фирма, производителка на сто­
мана, се слее с фирма, производителка на автомобили. Двете заедно
произвеждат точно толкова, колкото са произвеждали и преди поот­
делно. Нито крайното, мито междинното производство се е промени­
ло. Единствената разлика е в това, че сега междинното производство
на стомана се явява вътрешно за фирмата. Включването само на про-:
дажбите на стоки на крайните потребители при измерването на БВП
не дава възможност промяната в организацията на производството дaJ
се отрази върху измерването на обема на производството.
Начини за елиминиране на междинните продукти. Два са начини­
те за елиминиране на междинните продукти при измерване на БВП.
Единият е да изчислите само крайния продукт - стоките, продадени
на потребителите. За да направите това, фирмите би трябвало да от­
делят стоките, които продават на потребители, от междинните стоки,
които се използват за производството на други стоки. Например може
да се изиска от всяка фирма да даде информация за частта от продук­
цията си, която е продадена на потребители, и за частта, продадена на
други фирми за производството на други стоки през настоящата го­
дина. Елиминирайки междинната продукция, вие избягвате повторно­
то броене.
Вторият начин за избягване на повторното броене е използването
на метода на добавената стойност. Добавената стойност представ­
лява увеличението на стойността на определен продукт или услуга,
за което е допринесла всяка конкретна фирма. Добавената стойност
се изчислява, като от стойността на продажбите се изважда стойност­
та па материалите, които фирмата използва за производство на сто­
ката или услугата. Например ако една фирма закупи конци за 100 песос
и плат за 10 000 песос и ги използва за производството на хиляда чифта
джинси, които продаде за 20 000 песос, добавената стойност е 9900 пе­
сос, а не 20 000 песос (20 000 песос приходи от продажбите минус 10 100
песос разходи за междинна продукция, закупена от фирмата).

У частници Цена па Продажна Добавена

суровините цена стойност
(долари) (долари) (долари)
Фермер 0 100 100
Фабрика за кофички и производител
100 250 150
ма сладолед
Посредник (последна продажба) 250 400 150
Продавач 400 500 _ 100
Общо 1250 500
Таблица 8.1: Методът на добавената стойност избягва повторното броене
 На табл. 8.1 е показан друг пример. Нека определим приноса към
БВП на уличен продавач па сладолед, който продава 200 кофички сла­
долед, всяка по 2,50 долара, при обща стойност па продажбите 500
долара. Този продавач закупува кофичките и сладоледа от посредник
за 400 долара, посредникът от своя страна плаща на производителите
на кофички и сладолед общата сума от 250 долара. Фермерът, който
продава сметаната на фабриката за производство на сладолед, полу­
чава 100 долара. Ако сумираме всички тези сделки, ще получим 1250
долара, но това включва и междинните продукти. Приносът към БВП
на уличния продавач (500 долара) може да намерим, като елиминира­
ме междинните продажби по един от двата начина: като вземем само
стойността на последната продажба - 500 долара, или чрез сумиране
само на добавената стойност на всеки етап от производството.
Добавената стойност се изчислява, като от общата стойност на
продажбите се изваждат разходите за материали и остава само доба­
вената стойност на всяка фаза от производството. Съвкупната доба­
вена стойност на всяка фаза от производството по дефиниция е равна
на стойността на крайните продажби, тъй като са изключени всички
междинни продукти. На табл. 8.1 равенството между двата подхода
(на добавената стойност и на крайните продажби) може да се види
чрез сравнение между крайната продажба па продавача на сладолед
(500 долара) и добавената стойност от 500 долара.
Изчисляване на БВП. Няколко примера. За да разберете добре как­
во представлява добавената стойност и от какво се състои БВП, по­
лезно е да разгледаме като пример някои транзакции, да определим
добавената стойност и да решим дали трябва да се включи в БВП.
Нека първо да разгледаме продажбите на втора ръка. Когато прода­
вате автомобил на две години, колко е добавената стойност? Няма
такава. Това не е продажба на произведена продукция, така че не е
налице добавена стойност. Ако обаче продадете използвана кола на
дилър, който продава стари коли, за 2000 дойче марки, а той я пре­
продаде за 2500 марки, добавената стойност възлиза па 500 марки (в
резултат на усилията на дилъра колата преминава от човек, който не
желае да я притежава, у човек, който се нуждае от нея). Посочваме
това, за да ви напомним, че БВП измерва не само производството на
стоки, а производството на стоки и услуги.

ИЗМЕРВАНЕ ОБЕМА НА ПРОИЗВОДСТВОТО В ИКОНОМИКИТЕ С ЦЕНТРАЛНО ПЛАНИРАНЕ

Методът на националното счетоводство, използван от Друга действително голяма разлика между НМП и
страните с планови икономики, е съвършено различен. БВП представляваше различната тежест на отделните
Вместо да измерва т БВП, те измерват т. нар. национален продукти в сравнение с пазарната икономика. Спомнете
доход, който представлява нетен материален продукт си за проблема със събирането на една ябълка н един пор­
(ИМГ1). Основната разлика не се съдържа в думата нетен
токал. В пазарната икономика той се разрешава, като
(което просто означава, че се приспадат амортизацион­
ните отчисления). Разликата е в думата материален. стоките се претеглят в съответствие с цената им. В пла­
Причината, поради която се говори за материален новите икономики цените не бяха така полезни, зашото
продук т, е обстоятелството, че плановиците се интересу­ се определяха произволно. Те не о тразяваха предпочи та­
ваха от материалното производство, а не от създаването нията на потребителя.
па нематериални стоки, koitto наричаме услуги. В резул­ Резултатът от всичко това е една статистическа каша.
тат па това повечето услуги не се включваха в НМП. която Националният статистически институт в България
Така например ако отидете ма почивка, ползваните се опитва по някакъв начин да оправи. При изготвянето
хотелски услуги не се включват в НМП (тъй като туриз­ на статистическа информация от началото па 90-те годи­
мът е отрасъл на непроизводствената сфера), докато об­ ни статистиците се мъчат да адаптират данните за стария
служването в ресторантите се включва (съгласно отнася­ НМП, за да получат данни за минали периоди, сравними
нето на ресторантите в отрасъл обществено хранене па с данните за други страни. Това с много трудна задача,
м атериал 11 ата с ф е р а). зашото без наличието на пазарни цени в миналото и па
Фризьорски те услуги, спортните мачове, банковото де­данни за изключените от НМП отрасли (услугите) не е
ло и туризмът не се включваха в източноевропейския НМП. възможно да се възпроизведат точни измервания.___

164
 Сега нека разгледаме някои финансови сделки. Да приемем, че про­
давате облигация с номинална стойност 1000 долара, която сте купи­
ли миналата година. Продавате я на цена 1200 долара и плащате 100
долара комисионна на дилъра, посредством който сте извършили про­
дажбата. Каква стойност е добавена към крайния продукт? Може би
ще се изкушите да кажете 200 долара, тъй като цената на облигацията
се е повишила с 200 долара. Но БВП се отнася само до стойността,
добавена в резултат на производството на стоки и предлагането на
услуги, но не и до изменението в стойността на финансовите активи.
Следователно цената, на която купувате или продавате облигацията,
няма връзка с разглеждания въпрос. Единствената стойност, която се
добавя чрез продажбата, е прехвърлянето на облигацията от човек,
който не я желае, на човек, който иска да я притежава. Следователно
единствената добавена стойност в резултат на икономическа дейност
се оказва комисионната на дилъра в размер на 100 долара.
Да разгледаме друг тип финансови сделки. Правителството изпла­
ща на един човек социална осигуровка. Каква е добавената стойност?
Производство липсва, но са прехвърлени пари. Както и в случая с об­
лигацията, само разходите по прехвърлянето им (а не сумата, която
се прехвърля) се включват в БВП. Това се постига, като в БВП се
включват само държавните разходи за стоки и услуги, но не и стой­
ността на държавните трансфери. Така плащанията по социалното
осигуряване и социалните помощи не са част от БВП.
Накрая да разгледаме труда на домакинята. Каква стойност се до­
бавя в резултат на нейната икономическа дейност за една година?
Най-вероятно голяма. Грижата за дома и децата не е лесна работа.
Годишната стойност на тази дейност в САЩ се оценява между 35 000
и 45 000 долара (а според някои и повече). Въпреки това е прието, че
домакинският труд няма принос към БВП. БВП измерва само пазар­
ната дейност. След като трудът на домакинята не се заплаща, добаве­
ната от нея стойност не се включва в БВП. Това води до проблеми в
измерването. Например представете си, че една жена се разведе със
своя съпруг, който до този момент се е грижил за къщата, и го наеме
да продължи да чисти дома й за 20 000 долара годишно. В този случай
добавената стойност ще бъде 20 000 долара. Тъй като става въпрос
за пазарна операция, тя се включва в БВП.
Примерът показва, че измерването на БВП е свързано с определе­
ни трудности. Съществуват и други области, създаващи подобни
проблеми. Но тъй като учебникът е по икономика, а не по счетовод­
ство, няма да се впускаме в повече подробности. За да получите при­
емлив резултат от измерването, се налага да вземете многобройни
решения как да постъпите при различните видове сделки. Възможно
е решенията да имат и други алтернативи, но като цяло терминологи­
ята на системата на националните сметки е последователна. Тя се със­
редоточава върху измерването на крайния пазарен продукт за цялата
икономика.

Два са начините за изчисляване на БВП - по метода на разходите и ДВА ПОДХОДА ЗА

по метода на доходите. ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА БВП

Системата на националните сметки представлява форма на счетовод­ Счетоводно тъждество

ство (вж. глава 4). Счетоводството е начин за проследяване на нещата. на националния доход
То почива върху определени тъждества. Приходите на фирмата се
равняват на сумата от нейните разходи и печалбата й (разходите плюс

165
 печалбата са тъждествени на приходите). Системата на националните
сметки не е нещо по-различно. Тя също се основава върху тъждество.
По дефиниция винаги, когато се произведе стока или услуга, някой
получава доход от произвеждането й. Връзката между произведения
продукт и дохода, известна като счетоводно тъждество на нацио­
налния доход, може да се види на фиг. 8.1, която илюстрира кръго­
вото движение на дохода в икономиката.
От фиг. 8.1 се вижда, че фирмите, произвеждайки стоки, създават
доход под формата на заплати, ренти, лихви и печалби (горният по­
ток). Потребителите или харчат, или спестяват доходите си. Доходите
им се връщат обратно във фирмите под формата на потребление или
под формата на инвестиции, ако потребителите спестяват дохода си
(фирмите вземат назаем спестяванията, за да закупят продукцията на
други фирми). Това е така, при положение че финансовите пазари мо­
гат да преобразуват спестяванията в инвестиции.
Стойността на заплатите, рентите, лихвите и печалбите (горният
поток на фиг.8.1) е равна на стойността на закупените стоки (долният
поток на фиг. 8.1). Защо тези две стойности са равни? Това е тайната
на двойното счетоводно записване - продуктът винаги трябва да се
равнява на дохода.
Печалбата представлява остатъкът, получен след изплащането на
всички доходи - заплати, ренти и лихви. Да предположим, че една
японска фирма има общо производство на стойност 800 йени и изпла­
ща 400 йени заплати, 200 йени ренти и 100 йени лихви. Печалбата па
фирмата се определя, като от стойността на общото производство се
извади изплатеният доход. Печалбата е равна на 800 йени - 700 йени
= 100 йени. Тази печалба представлява доходът на собствениците на
фирмата. Общият доход, получен в резултат на сумиране на печалба­
та, заплатите, рентите и лихвите, е равен на 800 йени. Не е учудващо,
че общият доход и стойността на производството са равни.
Счетоводното тъждество е налице и когато фирмата търпи загуби.
Да приемем, че фирмата изплати за заплати 700, вместо 400 йени,

Фигура 8.1: Кръгово движение на дохода

Едно от най-важните прозрения за съвкупната икономика е, ме тя представлява кръгово движение, при което изходн
продукти и входните ресурси са взаимно свързани. Разходите на домакинствата (потребление и спестявания) предст
ляват доход за фирмите. Разходите на фирмите (заплати, ренти и др.) са доход за домакинствата.
 СИСТЕМАТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ СМЕТКИ И ДВОЙНОТО ЗАПИСВАНЕ

Ключът към всяко счетоводство, включително и към Нетната балансова стойност в счетоводната книга се
системата ма националните сметки, е двойното записва­ нанася от страната на пасивите. Когато сумираме паси­
не. То представлява система за водене на финансова до­ вите и нетната балансова стойност, се получава:
кументация, измислена в Италия. Приписва се па Луи- активи = пасиви + нетна балансова стойност.
джи Пачиоли (1494). Двойното записване се основава на
Като заместим нетната балансова стойност, получаваме:
досадното повторение. То изисква счетоводните терми­
ни да се дефинират по такъв начин, че разходната страна активи = пасиви + (активи - пасиви)
в счетоводната книга точно да се равнява па приходната. или
Тъй като двете са абсолютно равни, на теория е доста­ активи = активи.
тъчно да изчислите едната от двете страни. Но па прак­ Тъй като чрез заместване получихме един и същ из­
тика се изчисляват и двете, за да може счетоводителят раз от двете страни на уравнението, твърдението
да провери своята работа. Ако сумирането по двете стра­
ни доведе до един и същ резултат, по всяка вероятност активи = пасиви + нетна балансова стойност
не е допусната грешка. е вярно по дефиниция.
При системата на националните сметки двете страни В система та на националните сметки печалбата играе
па счетоводната книга са разходите и приходите. Всяко балансираща роля. Печалбата е остатъкът, получен след
вписване от едната страна се съпровожда от уравповеся- отчитане на всички други форми на дохода. Печалбата
ващо вписване от другата страна. Винаги когато в раз­ се дефинира като разлика между общата продукция п
ходната страна се отразява производство (увеличение на другите форми на дохода и също се смята за доход:
продукцията), едновременно с това в приходната страна продукция = други доходи + печалби
се вписва увеличение па дохода. печалби = продукция - други доходи.
При счетоводния баланс, който измерва активите и Заместваме печалбата и получаваме:
пасивите па дадено физическо лице, фирма или държава,
активите са равни на пасивите плюс петната балансова продукция = други доходи + (продукция - други доходи)
стойност*. Нетната балансова стойност в счетоводния Следователно
баланс играе същата балансираща роля, каквато има пе­ продукция = продукция.
чалбата при счетоводството на дохода. Нетната банан-
сова стойност е разликата между пасиви и активи: * Net worth - няма конкретен еквивалент в българското
нетна балансова стойност = активи - пасиви. счетоводство.

наред с другите плащания от 200 йени наеми и 100 йени лихва. Стой­
ността на общата продукция все още е 800 йени, но общият доход,
като изключим печалбата, сега е 1000 йени. Печалбата се определя,
като от общата продукция се извади доходът, изплатен като заплати,
ренти и лихви. Печалбата в този пример е отрицателно число: 800
йени - 1000 йени = (-200 йени). Налице е загуба в размер на 200 йени.
Прибавянето на тази загуба към другите доходи (1000 йени + (-200
йени)) ни дава общият доход (800 йени), който е тъждествен с общата
продукция на фирмата.
Счетоводното тъждество на националния доход (обща продукция
= общ доход) ни дава възможност да изчислим БВП или чрез суми­
ране на стойностите на крайните продукти (разходен подход), или
чрез сумиране на всички доходи (подоходен подход). Който и от двата
метода да използваме, получаваме един и същ резултат (ако изчисле­
нията са направени вярно). Нека ги разгледаме.

На табл. 8.3 са показани категориите разходи, които обикновено се Разходен подход

употребяват при разходния подход за изчисляване на БВП: разходи
за лично потребление, държавни разходи, брутни разходи за частни
инвестиции и нетен износ. Конкретните разходи попадат в някоя ог
изброените четири категории. Като сумирате тези четири вида разхо­
ди, получавате съвкупните разходи за произведени в страната стоки
и услуги. По дефиниция в системата на националните сметки разхо­
дите за местни стоки и услуги са равни на общото количество продук­
ция на стоки и услуги, т.е. на БВП.

167
 БВП (1990) Долари (млрд.) БВП (%)

Разходи за лично потребление (С) 3742 68

Потребителски стоки за дълготрайна
466
употреба
Потребителски стоки за краткотрайна
1217
употреба
Услуги 2059
Брутни частни ипнестиции (/) 803 14
Инвестиции в дълготрайни активи 803
Изменение в стопанските запаси 0
Нетен износ на стоки и услуги (А' - М) -74 -1
Износ 550
Внос 624
Държавни разходи за стоки и услуги (С) 1043 19
Федерални 425
Щатски и местни 618
Общо 5514 100

Таблица 8.2: БВП, измерван чрез разходния подход

Източник: Survey of Current Business, ноември 1991.

Брутният вътрешен продукт е равен на сумата от тези четири ка­

тегории разходи:
БВП = С + I + в + ( Х - М ) ,
където С е потреблението, I - инвестициите, С - разходите за държав­
но управление, а ( X - М ) - нетният износ.
На фиг. 8.2 са показани американският БВП и неговите съставля­
ващи за периода от 1950 г. насам. Относителната важност на отдел­
ните съставни части се колебае, като най-големи са колебанията в
инвестициите, а най-малки - в личните разходи за потребление. По
принцип дори когато има колебания в отделните агрегати, общият
БВП нараства всяка година. Нека разгледаме тези съставни части.
Разходи за лично потребление С . Всички стоки и услуги, закупени
от домакинствата, се означават с общото наименование „потребле­
ние“. Това е широка категория, включваща услуги като посещение
при зъболекаря, разходи за частни езикови курсове и за закупуване па
автомобил. Потреблението е най-обширната категория, включена в
БВП; тя съставлява 68% от американския БВП. Поради това нормал­
но е тя да се разчлени на няколко групи: потребителски стоки за дъл­
готрайна употреба, потребителски стоки за краткотрайна употреба и
услуги. Стоките за дълготрайна употреба са стоки за потребелние,
които имат трайност повече от три години. (Защо три години? Защото
това е един разумен срок). Като такива се разглеждат автомобилите
и уредите за бита. Стоки за краткотрайна употреба са тези, които
имат трайност, по-малка от три години. Храната и билетите за кино
попадат в тази категория. Услугите са дейност, която се извършва за
друг човек. Подстригването и преподаването са пример за услуги. Те
представляват форма на икономическа дейност, но не включват про­
изводство или продажба на стоки. На табл. 8.3 е показано как тези
групи потребителски разходи се разделят на подгрупи.
'
Фигура 8.2: Изменение и БВП
па САЩ след 1950 г.
Брутните частни инвестиции се ко­
лебаят най-много и е налице тенден­
ция като цяло БВП да нараства всяка
година. Данните сс отнасят за БМГ1
(брутен национален продукт), ио стой­
ностите на БНП и БВП са достатъчно
близки.

Брутни и нетни частни инвестиции /. Инвестициите представляват

разходи, направени от фирмите или домакинствата за стоки, които се
използват многократно за производството па продукти или услуги
(например трактори, сгради, мелници и бъчви за вино). Тези стоки
често се наричат стоки за производствено потребление. (Когато ико­
номистите говорят за инвестиции, те нямат предвид закупуването на
акции или облигации - за тях това представлява спестяване, а не ин­
вестиция.) Брутните частни инвестиции са третият голям компонент
ма БВП; те съставляват 14% от американския БВП. На табл. 8.3 е
показано разделянето на американските брутни частни инвестиции на
две групи: инвестиции в дълготрайни активи и изменение в стопан­
ските запаси. Инвестициите в дълготрайни активи представляват по-
голямата част и включват капиталовложенията в жилища, други сгра­
ди и оборудване за дълготрайна употреба.

Разходи за лично потребление Долари (млрд.) Разход (%)

Потребителски стоки за дълготрай- 12
466
па употреба
Моторни превозим средства 204
и резервни части
Мебели и домакинско обзавеж- 173
даис
Други 89
Потребителски стоки за краткотрай- 33
Р17
на употреба
Храна 596
Облекло 209
Бензин и масло 118
Други 294
Услуги 2059 55
Жилища 547
Домакински услуги 213
Трайепорт 148
Медицинско обслужване 523
Други 628
Общо 3742 100
Таблица 8.3: Преглед на разходите за лично потребление (1990)
Източник: Survey of Current Business, ноември 1991.

169
 Брутни частни инвестиции Долари (млрд.) Инвестиции (%)

Инвестиции п дълготрайни активи 803

От чуждестранни граждани: 587 73
Строителство 199
Оборудване за дълготрайна употреба 388
От местни граждани: 216 27
Едносемейии жилища 107
Многосемейни жилища 20
Други 89
Изменение в стопанските запаси 0 0
Сума на брутните инвестиции 803 1 00
Амортизация 550
Нетни инвестиции 253

Таблица 8.4: Брутни частни инвестиции (1990)

Източник: Survey of Current Business, ноември 1991.

Изменението в стопанските запаси или инвестициите в запаси са

друга форма на инвестиране. Тя представлява увеличаване или нама­
ляване стойността па наличните запаси на предприятията. Да пред­
положим, че една дилърска фирма за автомобили разполага е парк от
50 коли. Следователно нейните запаси са равни на 50 коли. През 1993 г.
тази фирма увеличава автомобилния си парк на 55 коли. Инвестици­
ята в запаси на фирмата за 1993 г. е пет коли, умножено по тяхната
цена. Ако запасите останат непроменени за една година, нямаме ин­
вестиции в запаси. Ако запасите намалеят, инвестициите в запаси са
отрицателни.
Инвестициите в запаси са изключително променливи. Трудно е да
се правят изводи от едно тяхно увеличение, защото промяната им мо­
же да означава две различни неща. Когато фирмите очакват да имат
големи продажби, те обикновено произвеждат значителни количества
стоки, които натрупат като запас. Следователно едно увеличение на
запасите може да бъде сигнал за очаквани големи продажби. Но също
така запасите могат да се увеличат и защото стоките, произвеждани
от фирмата, не се продават. В този случай увеличението па запасите
се явява сигнал за слаби продажби. Затова икономистите следят от­
близо инвестициите в запаси, като държат сметка и за причините, по­
родили промените в тях.
Рано или късно дълготрайните активи като заводи и оборудване се
износват. Този процес на износване се нарича амортизации и се оп­
ределя като намаляване на стойността на дълготрайните активи.
Амортизацията е част от разходите по производство на дадена стока.
Тя е величината, с която заводите и оборудването намаляват стой­
ността си в процеса на своето стареене. Голяма част от частните ин­
вестиции всяка година включва разходи за възстановяване на активи­
те, които са изхабени, известни като капиталовложения за основен
ремонт. Например когато карате автомобила си, той се износва. Една
кола на 80 000 км струва по-малко от същата марка автомобил, който
е само на 1000 км. Разликата в стойността се дължи на амортизацията.
За да разграничат съвкупните (наречени още брутни) инвестиции
от инвестициите в нови дълготрайни активи (онези, които са отвъд
размера на инвестициите за основен ремонт), икономистите изпол­
зват термина нетни частни инвестиции, който е равен на брутните

170
инвестиции минус амортизацията. Те обръщат голямо внимание на
нетните частни инвестиции, защото те са показателни за нарастването
иа производствените мощности на дадена страна.
Разходи за държавно управление С. Правителството използва па­
рите, събрани от данъци, за построяване на мостове, отпечатване на
формуляри, за заплата на президента и за посрещане па безброй други
разходи. За повечето от тези държавни стоки или услуги се заплаща
от общите данъчни приходи, като самите услуги са безплатни за пот­
ребителите. В резултат ма това те нямат цена. Прието е те да бъдат
оценявани въз основа на разходите, направени за тях. Ако правител­
ството изразходва 300 млрд. долара за отбраната, държавните разхо­
ди за отбраната се оценяват на 300 млрд. долара.
В Съединените щати държавните разходи представляват втората
по големина съставна част на БВП, която възлиза на около 19% от
БВП. В много други страни (например в страните от Европейската
общност и Япония) делът на тези разходи е значително по-голям, от-
колкото в САЩ, докато в развиващите се страни той обикновено е
по-малък.
Нетен износ (X - М). Някои от стоките и услугите, произведени в
САЩ, като жито, платове или туристически екскурзии се заплащат от
чужденци. На свой ред страната закупува определени стоки и услуги
от други държави. Например японски компютри или таксиметрови ус­
луги в Лондон. Ако вносът е равен на износа, американският БВП
остава непроменен. Ако стойността на износа е по-голяма от стой­
ността на вноса, следователно САЩ произвежда повече, отколкото
разходва. В такъв случай нетният износ (износ - внос) е положителен,
а тъй като разликата между износ и внос представлява нетни разходи
на чужди държави (граждани) за стоки, произведени в САЩ, тя се при­
бавя към БВП.
Ако САЩ купува от други държави повече, отколкото продава,
вносът превишава износа и нетният износ е отрицателен. При това
положение САЩ разходва повече, отколкото произвежда. Тъй като
БВП измерва производството, а не разходите, превесът на вноса над
износа трябва да се извади от БВП на САЩ. До известна степен вно­
сът и износът се компенсират. Но както ще видим в следващите глави,
те могат да се различават значително, което води до търговски дефи­
цит или до активен търговски баланс.
Брутен вътрешен продукт и нетен вътрешен продукт. Потребле­
нието, държавните разходи, брутните частни инвестиции и нетният
износ са четирите съставни части па разходите. Когато се сумират,
получаваме брутния вътрешен продукт.
БВП = С + /+ в + ( Х - М ) .
При разглеждане на инвестициите беше направена разлика между
брутни инвестиции и нетни инвестиции. Когато от брутните инвести­
ции се приспадне амортизацията, се получават нетните инвестиции.
Икономистите са създали друг термин за означаване на изчистването
на инвестициите от амортизацията, а именно нетен вътрешен про­
дукт (НВГ1). Той представлява сумата от разходите за потребление,
държавните разходи, нетните разходи на други държави и нетните ин­
вестиции (брутни инвестиции минус амортизация):
БВП = С + /+ С + ( X - М )
НВП = С + (нетни /) + 6 + ( Х - М ) .
 НВП взема предвид амортизацията. Тя се явява разход при произ­
водството на стоки. Като израз на обема на националното производ­
ство на една страна НВП е за предпочитане пред БВП. Все пак трудно
е да се измери действителната амортизация (реалното намаляване па
стойността на даден актив), защото стойността на активите се коле­
бае. Това е толкова трудно, че на практика счетоводителите въобще
не се опитват да установят действителната амортизация. Вместо това
те използват няколко прости общоприети правила, за да получат при­
емливи цифри. Поради трудностите при измерване на амортизацията
БВП се предпочита пред НВП.
Подоходен подход Подоходният подход представлява алтернативен начин за изчислява­
не на БВП. На табл. 8.5 са показани компонентите на националния
доход. Той има четири съставни части - трудови възнаграждения,
ренти, лихви и печалби.
Общият доход е равен на НВП, а не на БВП. Защо? Причина за това
е амортизацията, която представлява разход, а не доход. Общият до­
ход в икономиката обикновено се нарича вътрешен доход, за да се
разграничи от други понятия за дохода, с които ще се запознаете по-
късно. Вътрешният доход съответства на нетния вътрешен продукт.
Трудови възнаграждения. Трудовите възнаграждения представля­
ват най-голямата част от вътрешния доход. Тук се включват заплати­
те и годишните възнаграждения, които се изплащат, а също така н
различни социални помощи и отчисленията за социално осигуряване
на безработните. Както се вижда от табл. 8.5, трудовите възнаграж­
дения представляват около 3/4 от нетния вътрешен доход на Съеди­
нените щати.
Ренти. Рентите са доходи, получавани от домакинствата, чийто из­
точник е някаква собственост. Рентите, получавани от фирми, не се
включват тук, защото представляват просто друг източник па доход
за фирмите и следователно се разглеждат като печалба. През 1990 г.
рентите съставляваха по-малко от 1% от нетния вътрешен доход на
САЩ, така че не се нуждаят от по-подробно разглеждане.
Лихви. Лихвите са доходи, плащани от частните предприятия на дома­
кинствата, които са заели на фирмите парични средства обикновено чрез
закупуване на облигации, издадени от предприятията. (Лихвите, полу­
чавани от фирми, не попадат в тази категория поради същата причина,
както и рентите.) Лихвите, плащани от държавата и домакинствата, не
се включват във вътрешния доход, тъй като се приема, че те не произ­
тичат от производството па стоки и услуги. През 1990 г. лихвите със­
тавляваха около 11% от нетния вътрешен доход на САЩ.

Съставни части Долари (млрд.) Национален

доход (%)
Трудови възнаграждения 3290 74
Ренти - 12 0
Лихви 490 11
Печалби 692 15
Доходи на собственика 373 (8%)
Печалба на корпорация та 319 (7%)
Национален доход 4460 100
Таблица 8.5: Компоненти на националния доход (1990)
Източник: Survey of Current Business, ноември 1991.

172
 БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ И НЕТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ: КРАТЪК ПРЕГЛЕД

БВП представлява общият обем продукция на общество­ Вътрешен доход (ВД) = трудови възнаграждения +
то. Той може да се изчисли по два начина: па базата на рента + лихва + печалба.
разходите и па базата па доходите. За да получите НВП, обикновено към ВД се прибавя !
При използване на първия подход и косвените данъци, които предприятията плащат ш
БВП = С + I + в + (X- М). сметка па домакинствата.
НВП = ВД + косвени данъци.
Голяма част от инвестициите са капиталовложения за
Когато прибавим към НВП и амортизацията, получа­
основен ремонт. Те се правят, за да се отстрани изхабя­
ваме БВП, т.е.
ването (амортизацията), и представляват разход по про­
БВП = НВП + амортизация.
изводството. Когато извадите амортизацията от БВП,
получавате НВП: Най-накрая изваждаме нетния доход на чуждестран­
ните фактори на производството, за да получим брутния
НВП = БВП - амортизация. вътрешен продукт:
За да изчислите БВП въз основата па дохода, необ­
ходимо е да сумирате трудовите възнаграждения, ренти­ БВП = БНР - нетен доход на чуждестранните фактори
те, лихвите и печалбите. па производството.

Печалби. Печалба е сумата, която остава след изплащането на тру­

довите възнаграждения, рентите и лихвите . Обикновено печалбите
се разделят на два вида: печалби на неинкорпорирани предприятия и
печалби на инкорпорирани предприятия, т.е. на акционерни дружест­
ва. И двете се нуждаят от известно пояснение. В повечето неинкорпо­
рирани предприятия собственикът работи за предприятието. Сумата,
която остава след изплащането на лихви, ренти и трудови възнаграж­
дения, се явява едновременно възнаграждение на собственика (чиято
алтернативна цена е доходът от възможна друга заетост) и неговата
печалба. Ако един магазин за подаръци изкарва 30 000 долара на го­
дина след изплащането на заплати, лихви и ренти, а собственикът би
могъл да спечели 20 000 долара, работейки на друго място, в такъв
случай възнаграждението е 20 000 долара, а печалбата му е 10 000
долара. Г рупирането на данните относно вътрешния доход не отразя­
ва това разграничение. В конкретния случай цялата сума (30 000 до­
лара) се включва като печалба.
Както бе изтъкнато в глава 4, акционерните дружества представ­
ляват правна фикция. За целите на изчисляването на вътрешния доход
се смята, че те не реализират доход. Целият доход при счетоводството
на националния доход е на домакинствата.
Печалбите на акционерните дружества или се изплащат на акцио­
нерите като дивиденти (плащания, получавани от собствениците на
акции), в който случай се разглеждат като доход на отделното дома­
кинство, или, вместо да се разпределят между акционерите, остават
във фирмата като задържани доходи. За целите на системата на наци­
оналните сметки тези доходи се смятат за неразпределени печалби,
които трябва да се отнесат към домакинствата. И точно това се прави.
В системата на националните сметки всички неразпределени печалби
се водят на домакинствата. През 1990 г. печалбите възлизаха на 3 19
млрд., което прави 7% от вътрешния доход на САЩ.
Необходимо е сумата от трудовите възнаграждения, рентите, лихвите Вътрешен доход и
и печалбите да е равна на вътрешния доход (ВД). Ако сумирате чети­ нетен вътрешен
рите компонента, ще откриете, че вътрешният доход не е точно равен продукт:отразяване на
на нетния вътрешен продукт. За да ги изравним, е нужно към вътреш­ косвеното данъчно
облагане на
ния доход да се прибавят косвените данъци на предприятията. Вът­ предприятията
решният доход плюс косвените данъци, плащани от предприятията, се
равнява на НВП.

Както е посочено в глава 4, системата на националните сметки борави е понятието

счетоводна печалба, която трябва да се различава от икономическата печалба, изчис­
лявана на базата па алтернативна цена.

173
 Данъците върху продажбите (общ данък върху продажбите), акци­
зите (данък върху продажбата па определена стока или група стоки),
данъците върху имуществото на предприятията, митата и таксите за
издаване на лицензи представляват косвени данъци. В крайна сметка
те се плащат от домакинствата, тъй като според системата на нацио­
налните сметки домакинствата получават целия доход. Как става пла­
щането им? Фирмата или повишава цените, за да включи в тях съот­
ветните данъци, или нейните приходи намаляват с размера на данъ­
ците. И в двата случая данъците се плащат от домакинствата. Когато
фирмите прибавят размера на данъка към цената, домакинствата пла­
щат по-висока цена. Когато фирмите изваждат данъчните разходи, от­
ново плащат домакинствата, защото получават от фирмите по-ниски
заплати или по-ниски дивиденти (или и двете). Фирмите, а не дома­
кинствата извършват фактическото изплащане на данъчните суми. За
да получите нетния вътрешен продукт, необходимо е към вътрешния
доход или дохода на домакинствата (получен в резултат от сумиране­
то на съответните компоненти) да прибавите косвените данъци:
ПВП = ВД + косвени данъци, плащани от предприятията.
Съществуват две други понятия, които заслужават внимание: ли­
чен доход и разполагаем доход.

Личен доход. Вътрешният доход измерва дохода, получаван от хора­

та за извършен производителен труд. Хората имат и друг доход, който
пряко не са изработили. Например плащания от социалното осигуря­
ване, плащания от социалните грижи, помощи за ветерани. Тези пла­
щания от държавата на хората не са част от вътрешния доход, но се
използват за харчене.
По същия начин в системата на националните сметки на хората се
води доход, който те на практика не получават. Той включва нераз-
пределените корпоративни печалби (задържани доходи), плащанията,
правени от работодателите за системата на социалното осигуряване
и данъка общ доход на корпорациите.
Ако към вътрешния доход прибавим тези видове плащания, полу­
чавани от домакинствата, и извадим от него сумите, водещи се па
домакинствата, но които те на практика не получават, ще получим
личния доход (ЛД).

ЛД = ВД + трансферни плащания от страна на държавата

- задържани корпоративни доходи
- данък общ доход на корпорациите
- отчисления за системата на социалното
осигуряване.
Личен разполагаем Дотук взехме предвид повечето данъци, по все пак не всички. Съще­
доход ствува още и данък общ доход за физическите лица по ведомост, което
се плаща директно от хората, които сами са си работодатели. На прак­
тика работещите не получават парите, които плащат като данък общ
доход. Получава ги държавата. Когато от личния доход се извадят
тези данъци върху общия доход, се получава разполагаемият личен
доход.
ЛД - данъци върху личния доход = разполагаем личен доход.

174
 Шшш$А
яишг амортизация
■■ 'брутни
частни J
■инвестиции
[ |
c
' vä*V>| данъци
държавни върху
разходи пвп ЛД

лични раз- ’
ходи за по-. разполагаем
треблснис ЛД

-*------- > разрез на

разрез на дохода
разходите

Фигура 8.3: От брутния вътрешен продукт до разполагаемия личен доход

Разполагаемият личен доход е от значение за икономистите, защото

гой представлява действителната сума за харчене, с която хората раз­
полагат. Икономистите внимателно следят разполагаемия личен доход.
На фиг. 8.3 са показани етапите, през които трябва да преминете,
за да получите от БВП разполагаемия личен доход.
Тези етапи ще ви дадат представа за връзката между понятията,
които току-що разгледахме.

Данните за БВП имат иай-голямо приложение при сравняване произ- ИЗПОЛЗВАНИ НА

водството на две страни и при сравняване на производството в раз- ДАННИ ГЕ ЗА БВП
лични години.
Повечето страни използват сходни методи при изчисляването на БВП. Сравняване на БВП
Това прави възможно сравняването на равнището на БВП на различните по страни

страни и дава представа за размерите на тяхната икономика и нейната

мощ. На табл. 8.6 е показан БВП на 14 страни за 1988 г. БВП измерва
относителната величина на отделните икономики и тяхната мощ.

Страна БВП БВП па глапа от

(млрд. долари) населението
(млрд. долари)
Бангладеш 18 170
Бразилия 329 2 300
ФРГ 1 131 1 8 500
Гърция 48 4 800
Ирландия 27 7 500
Испания 302 7 700
Кения 8 340
Китай 356 330
Мексико 152 1 800
11игерия 32 290
Полша 70 1 800
САЩ 4864 1 9 800
Саудитска Арабия 87 6 200
Турция 69 1 300
Таблица 8.6: БВП на различни страни (1988)
Източник: The World Economy, 1991.

175
 БВП на глава от населението е друга често използвана мярка за
сравняване на дохода в икономиките и благосъстоянието на хората в
различните държави. На таблицата е направено сравнение между БВП
на глава от населението, което дава представа за жизнения стандарт
в различните страни.
Някои от сравненията може да ви учудят. Докато БВП на глава от
населението например в Бангладеш, най-бедната страна в света, е под
200 долара на година, в САЩ БВП на глава от населението е около
20 000 долара на година. Как живеят хората в бедните страни? Когато
отговаряме на този въпрос, трябва да държим сметка за обстоятел­
ството, че БВП измерва пазарните операции. В бедните страни хората
често сами произвеждат храната си, сами си построяват подслон и
сами шият дрехите си. Мито една от тези дейности не се извършва
чрез пазара. И когато понякога те се оценяват и включват в БВП,
обикновено оценките не са точни. Естествено те не се оценяват на
стойността, която биха имали в САЩ. Запомнете също така, че БВП
е съвкупна величина, измерваща дейностите по пазарните цени в съ­
ответната държава. Относителните цени на стоките и услугите значи­
телно се различават в отделните държави. В Ню Йорк срещу 900 до­
лара на месец можете да получите само малък апартамент-ателие. В
Хаити срещу 900 долара на месец можете да получите цял замък с
четирима слуги. Следователно често БВП се оказва недотам добра
мярка за относителния жизнен стандарт в различните страни.
За да избегнат проблема при сравняването на БВП на глава от на­
селението, икономистите често изчисляват друго понятие - паритет
на покупателната способност, което е съобразено с различните от­
носителни цени в отделните държави.
Икономическото На второ място, понятието БВП се използва за сравняване на обема
благосъстояние на производството по години. В глава 7, където бяха разгледани проб­
във времето лемите за икономическия растеж, в действителност се има предвид
растежът на общия обем производство, т.е. БВП. Използването на
данните за БВП за сравняване на общото състояние на икономиката
през определен период от време е много по-удачно, отколкото да раз­
читаме на нашите възприятия. Повечето от нас са чували фразата доб­
рото старо време. По принцип ние сме я чували от нашите родители,
от бабите и от дядовците, когато оплакват положението па нацията
или на страната. Сравнявайки днес с вчера, те обикновено са склонни
да оцветяват миналото в розови краски, да го свързват с по-лесен жи­
вот и по-щастливи времена. В сравнение с доброто старо време на­
стоящето винаги изглежда по-черно.
По-добре е да разчитате на данните, които не се влияят от емоции.
Наблюдаването на БВП във времето дава възможност да използвате съ­
ответната информация за сравняване на различните периоди. Да пред­
положим, че сравняваме американския БВП през 1932 г. (58 млрд. до­
лара) с този за 1990 г. (5514 млрд. долара). Правилно ли ще е заключе­
нието, че икономическият прираст е 95 пъти? Не. Данните за БВП не
се влияят от емоциите, а от инфлацията. За да се правят сравнения
във времето, не е достатъчно просто да се види как се изменя БВП.
В глава 2 беше отделено доста голямо внимание на разграничени­
ето между покачване на равнището на цените и промяна в относител­
ните цени. Когато икономистите сравняват равнището на производ­
ството през различни периоди от време, те правят друго подобно раз-

176
граничение. Да допуснем, че цените на всички стоки, а следователно
и равнището на цепите (включително и заплатите) нараснат с 25% за
една година при непроменен обем на производство. БВП ще нарасне
с 25%, но благосъстоянието на обществото ще бъде ли по-добро? Не.
За да сравните БВП през различните периоди от време, трябва да раз­
граничите увеличението на БВП, породено от инфлацията, от увели­
чението на БВП, което представлява реално нарастване на производ­
ството и дохода.

Както беше показано в глава 7, икономистите отделят увеличението Реален и номинален

на БВП, породено от инфлацията, от увеличението на БВП, което БВП
представлява реално нарастване на производството и дохода. Те раз­
личават номинален БВП (БВП, изчислен на базата на съществува­
щите цени) и реален БВП (номиналният БВП, изчистен от инфлаци­
ята). Това разграничение е изключително важно. За да изчистим но­
миналното производство от влиянието на инфлацията, формираме ин­
декс на цените (измерващ с колко се е покачило равнището на цените
за една година) и разделяме БВП на този ценови индекс .
Нека разгледаме следния пример - Сомалия през 1987 и 1988 г.
През тези години номиналният й БВП нараства от 159 млрд. на 268
млрд. (измерено в местната валута), докато дефлаторът на БВП на­
раства от 100 на 173,5%. Като разделите номиналния БВП за 1988 г.
на дефлатора на БВП, ще получите, че реалният БВП е спаднал с
повече от 2%. Сомалийската икономика не само че не е реализирала
прираст, но е претърпяла спад.

Цитатът в началото на главата сочи, че статистиката може да ви под­ НЯКОИ ОГРАНИЧЕНИЯ

веде. Това е така. Преди да работите със статистически данни, трябва НА СИСТЕМАТА НА
да знаете как се събират и какви са проблемите, свързани с това. В НАЦИОНАЛНИТЕ
СМЕТКИ
противен случай резултатите могат да са катастрофални.
Ако някога работите като икономист, статистиката ще ви бъде жиз­
нено необходима. По-голяма част от дейността па икономистите се
основава на значението, тълкуването и правенето на заключения въз
основа на статистически данни. Към статистиката трябва да се отна­
сяте внимателно. Тя невинаги измерва това, което на пръв поглед из­
глежда, че измерва. Това се отнася дори и за САЩ, чиито статисти­
чески служби имат славата на едни от най-акуратните в света.

Първото и най-важно ограничение, което трябва да запомните, е, че БВП измерва

БВП не измерва пито щастието, пито икономическото благосъстоя­ пазарната дейпост,
ние. БВП измерва пазарната дейност. Възможно е реалният БВП да а не благосъстоянието
се повиши, а икономическото благосъстояние да спадне. Да си пред­
ставим, че на Земята дойдат марсианци, пуснат в САЩ няколко ми­
лиона марсиански крадци и се забавляват. По всяка вероятност БВП
ще нарасне, тъй като хората ще купуват пушки, нови ключалки, ще
харчат милиони долари за защита на своята собственост и ще купуват
нови вещи на мястото на откраднатите. Но благоденствието на хората
ще намалее.
Благосъстоянието е сложно понятие. Целта на икономиката не би
трябвало да бъде увеличаване на производството като самоцел, а по-

Ссга вече знаете защо дефлаторът на обшия обем производство се нарича дефла-
топ па БВП. Той представлява индекс на покачването па цепите на стоките и услу­
гите, съставляващи БВП.

177
 вишаване на благосъстоянието на хората или поне тяхното ошастли-
вяване. Но в наши дни не съществува мерило за чистото щастие. Ико­
номистите са си блъскали главата с понятието благосъстояние и са
решили, че най-доброто, което могат да направят, е да наблегнат в
своя анализ на икономическата дейност, оставяйки другите да раз­
глеждат връзките между икономическата дейност и щастието.
Грешки в измерването БВП би трябвало да измерва цялостната икономическа дейност, но
това не е така. Незаконната търговия с наркотици, продажбата на сто­
ки под тезгяха и платените в брой услуги, за да се избегнат съответ­
ните данъци, са пазарни дейности, но никоя от тях не е включена в
данните за БВП. Оценките за важността на икономиката в сянка ва­
рират от 3-20% от БВП в САЩ. Това означава, че при измерен БВП
на САЩ 4,5 трилиона долара включването на тази икономическа дей­
ност би го увеличило някъде между 4,6 и 5,4 трилиона долара. Ако
можехме да възпрем икономиката в сянка и да насочим икономичес­
ките усилия към легалната икономическа дейност, БВП би се пови­
шил значително.
Друг тип грешка на измерването възниква при адаптиране на дан­
ните за БВП с оглед на инфлацията. Измерването па инфлацията съ­
държа множество произволни решения относно промяна на качество­
то на стоките. Ако цената на един автомобил марка „Тойота“ нарасне
с 5% (от 20 000 долара през 1993 г. на 21 000 долара през 1994 г.),
това наистина е 5% увеличение на цената. Но ако модел 1 994 има „нов
подобрен“ шестнадесетцилиндров двигател, може да кажем, че цена­
та й се е повишила с 5% или трябва да отчетем подобреното качество?
И как да го направим конкретно? Хората, които следят индексите па
цените, ще ви кажат, че не съществува отговор. Отговорите на този
и на милиони други подобни въпроси, свързани с измерване на инф­
лацията, могат да доведат до значителни разлики в оценките за инф­
лацията и следователно в оценките за прираста на реалния БВП. Гдно
скорошно изследване в Канада показа, че инфлацията би могла да бъ­
де 5,4 или 15% в зависимост от това, как е отразено подобреното ка-

ИКОНОМИКАТА В СЯНКА
Основният проблем при измерването на БВП с същест­ комунизма доведе до стабилизиране ма икономиката в
вуването на икономика в сянка във всяка страна. Тя има сянка, създавайки нови проблеми на статистиците.
две страни: незаконна икономическа дейност и укриване Един от начините за ограничаване на черния пазар е
на данни за извършване на дейност, която сама по себе узаконяване на неговата дейност. Например в Холандия
си е законна, но се скрива от държавата. проституцията беше узаконена през последните години.
Първият проблем включва дейности като проститу­ Холандски те статистици сигурно са доволни - дори тези.
ция, контрабанда и търговия с наркотици. В някои юж­ които нс ползват тези услуги - просто защото за тази
ноамерикански и цситралноамерикански страни (напри­ дейност сега ще има данни.
мер Боливия) изчисленията показват, че наркотиците Вторият проблем (укриването на данни за осъщест­
представляват една втора от икономическата дейност. вявана законна дейност) също е от значение. Обикновено
Други видове незаконна дейност включват търговия със това се прави, за да се избегне данъчното облагане. Го е
защитени животински видове (например слонова кост). често срещано например при водопроводни услуги и ми­
Банките, които перат пари (правят нещата да изглеждат ене па прозорци. Ако ви помолят да плати те в брой, а не
така, сякаш парите са спечелени по законен начин), са с чек. вероятно човекът не декларира този доход. $а да
свързани с цялата тази дейност. избегне данъчното облагане.
В Из точна Европа черният пазар съществува от десе­ Поради същността на икономиката в сянка много е
тилетия. Основно той се е занимавал с незаконна търго­ трудно тя да бъде измерена. Смята се, че размери те и са
вия със западни изделия и валута и с търговия между големи почти във всички страни. За Съединените щати
страните, бивши членки на СИВ, за да се спечели от раз­ тя се оценявя между 3 и 20% от БВП, за Италия до 30%,
ликите в цепите на обикновените стоки. След краха па за България ... кой знае. Според някои оценки незакон­
комунис тическите режими се установи, че много висши ната търговия между България и Турция за 1991 г. над­
правителствени служители са били свързани с дейността хвърля общата стойност па цялата българска търговия,
на черния пазар. Заедно е това обаче премахването на отчетена за съответната година.
чество на стоките. От това, на коя цифра за инфлацията се спрете, в
голяма степен зависи каква оценка ще дадете за развитието на иконо­
миката.
Третото ограничение на системата на националните сметки е свърза- Погрешно тълкуване на
но с възможни погрешни тълкувания на компонентите на БВП. При категориите
отчитането на БВП се налага да се вземат множество произволни ре­
шения - какво да се включи в „инвестиции“? Какво да се включи в
„потребление“? Как да разглеждаме държавните разходи? Решенията,
които се вземат в повечето случаи, са уместни, но те не са единствено
възможните. Все пак, веднъж взети, те оказват влияние върху интер­
претирането на събитията. Когато установим, че инвестициите се уве­
личават, нормално е да си помислим, че ще нараснат производстве­
ните мощности. Но спомнете си, че в инвестициите се включват и
инвестиции за жилищно строителство, което не увеличава производ­
ствените мощности. Някои видове потребление ще увеличат произ­
водствените мощности много повече, отколкото някои видове инвес­
тиции (например закупуването на персонални компютри от хора, ко­
ито ще придобият компютърна грамотност и ще използват своите зна­
ния, за да постигнат по-висока производителност).
Икономистите не смятат статистиката, основана върху системата на Въпреки
националните сметки, за ненужна. Нещо повече - измерванията са не­ съществуващите
обходими, а измерванията на БВП и категориите направиха възможно ограничения, да се
използва БВП си
да се мисли и говори за икономиката като цяло. Ако не смятахме систе­ заслужава
мата на националните сметки за важно нещо, не бихме посветили на това
една цяла глава от настоящия учебник. Просто показваме, че понятията
от системата на националните сметки трябва да се използват внимател­
но, със съзнанието за техните плюсове и минуси.

ОБОБЩЕНИЕ
• Системата па националните сметки е терминологията,
която се използва при разглеждането на икономиката
като цяло, т. е. съвкупната икономика.
• БВП измерва съвкупния краен продукт па икономика­
та. Той е мярка от типа поток за пазарна дейност.
• Два са начините за елиминиране па междинните про­
дукти:
1. Чрез измерване само па крайните продажби.
2. Чрез измерване само на добавената стойност.
• Доходът е тясно свързан с обема па произведения про­
дукт. Когато има произведен продукт, има и доход.
• БВП се разделя па четири вида разходи:
• БВП = С + / + (7 + (А'- М ) .
• НВП = БВП - амортизация.
• НВП = ВД + косвени данъци.
• За да сравните дохода по време, трябва да се съобра­
зите с промените в равнището на цените. След ка то
номиналните величини се изчистят от инфлацията, те
се превръщат в „реални“ величини. Реалното количес­
тво е номиналното количество, разделено на индекса
на цените.
• Системата на националните сметки има ограничения,
които е важно да знаете. Но независимо от тях поня­
тията от системата на националните сметки са мощни
средства за разбиране на макроикономиката.

179
Част 2 Основи на макроикономическата теория

Глава 9
КЛАСИЧЕСКАТА ШКОЛА
И МАКРОИКОНОМИЧЕСКИЯТ СПОР
Това, което икономистите наричат „лае ", може
да се превърне в катастрофа за политиците.
Джордж Шулц

Голямата депресия от тридесетте години на нашия век постави нача­

лото на значителна промяна в идеологията и икономическите инсти­
туции в САЩ и Западна Европа. Тогава ма улицата безработни се ока­
заха не само безделниците, но и обикновените усърдни работници
трудовият гръбнак на всяка страна. Те искаха да работят и ако пазарът
не им предлагаше работа, вината бе на пазарната система.
По време на депресията съществени промени претърпя и общо­
приетото схващане за ролята на държавата в икономиката. Преди това
преобладаващата идеология беше тази на laissez-faire - държавата
настрана от икономиката. След депресията повечето хора се убедиха,
че държавата трябва да участва в регулирането на стопанството.
Икономистите, които са по принцип против намесата на държава­
та, се определят най-общо с названието класици. Тези, които са за
държавна намеса в съвкупната икономика, се наричат кейнсианци. В
тази глава ще ви представим възгледите на икономистите от класи­
ческата школа относно проблемите на макроикономиката. Ще напра­
вим кратък преглед на критиката, която кейнсианците отправят към
възгледите на класиците.

ПОЯВАТА НА Класическата икономическа школа започва да се развива в края на

КЛАСИЧЕСКАТА ШКОЛА XVIII и началото на XIX век с разработването на идеите на Адам
Смит в неговия знаменит труд „Изследване върху естеството и при­
чините за богатството на народите“. Същността на подхода на класи­
ците към проблемите е laissez-faire: пазарът, оставен сам на себе си,
се саморегулира. Заплатите и цените се изменят така, че да премахнат
безработицата. Класиците признават, че в краткосрочен план биха
възникнали някои временни затруднения, но техният анализ се отнася
за дългосрочната перспектива.
Когато икономиката беше сполетяна от Голямата депресия и без­
работицата се превърна в проблем, повечето класици избягваха този
въпрос (както правят икономистите, а и повечето хора, когато нямат
приемлив отговор). Когато притиснати от любопитните студенти, те
трябваше да обяснят как така тази толкова чудесна невидима ръка на
пазара можа да допусне депресията и равнището на безработица от
25%, класиците чертаеха криви на търсенето и предлагането па труд,
подобни на тези от фиг. 9.1.
Обяснението е следното: безработицата се получава, когато работ­
ниците поддържат прекалено високо - над равновесното ниво раз-

180
 СТАРОТО И НОВОТО

Въпроси от рода „До каква степен държавата трябва да та нео се замени с нови. (Това беше по-приемливо реше­
се намесва в пазара“ и „Под каква форма да бъде наме­ ние, отколкото нови-нови или нео-нови.) Защо беше не­
сата“ са били предмет па дискусии от страна на иконо­ обходима тази подмяна? Защото идеите еволюираха и
мистите в продължение па стотици години. Те все още беше потребен някакъв начин за разграничение между
са спорни в наши дни. Така че разглеждането на спора гях. Но като цяло някои от основните идеи се запазиха:
между класиците и ксйнсианците ис с продиктувано от класиците са по принцип против намесата на държавата,
чисто исторически интерес; този спор е от непосредст­ ксйнсианците по принцип я поддържат.
вен интерес през 90-те години. И двете школи все още
Не е необходимо да се запомнят тези представки, пи­
съществуват, макар и с представката „нови“. През 90-те
то формалните особености на спора между различни те
години основният спор в макроикопомиката е този меж­
ду новите класици и новите кейнсиапци. групи класици и кейнсиапци, освен ако човек пе се инте­
Представката нови не е единствената. През 60-те и ресува от история на икономическата мисъл. Това. кое то
70-те години към тогавашни те кейнсиапци и класици се е важно да се знае, е, че основният, неизменен спор меж­
прибавяше представката нео и основният макроиконо­ ду класиците и ксйнсианците продължава: до каква сте­
мически спор беше между нсокласици и нсоксйпсиаицп. пен държавата трябва да се намесва в макроикономнка-
По-късно през 80-те години нсокейнсиаиските и иеокла- та? Ксйнсианците като цяло са за тази намеса, докато
снческитс идеи загубиха популярността си и представка­ класиците са против пея.

мера на своите заплатите (т.е. те не биха приели, ако им се предложи

по-ниско заплащане). Други сили - политиката на правителството и
икономическите институции като например профсъюзите, могат да
попречат на невидимата ръка да извърши своето чудо. Например на
фиг. 9.1 равновесната заплата е Жс. Ако обаче по някакви причини
заплатата е IV|, количеството предлаган труд ще бъде Зз, а на търсе­
ния труд - й\. Разликата между двете (3| - И\) представлява безра­
ботицата.
Рецептата на икономистите класици следва като резултат от тех­
ния анализ: решението на проблема за безработицата се състои в пре­
махването на профсъюзите и отказ от държавната политика, която
поддържа заплатите прекалено високи. Ако това стане, равнището на
заплатите ще спадне и безработицата ще бъде преодоляна.
На обикновените хора не се харесва този аргумент. (Запомнете, че
икономистите не се стараят да представят приятни аргументи - те
вярват единствено във верните аргументи.) Неспециалистите не мо­
гат да посочат нищо погрешно в този аргумент. Той е смислен, но не
ги задоволява. Хората си мислят: „Я гледай, чичо Джо, който е без­
работен, ще трябва да постъпи на работа с два пъти по-ниска заплата
от обичайната. Само чс нс може да си намери, просто няма достатъч­
но работни места за каквато и да е заплата.“
Повечето неспециалисти дават твърде различно тълкувание на де­
пресията. Популярното обяснение е следното: има свръхпредлагане
на стоки, които са пренаситили пазара. Всичко, което е необходимо.

Фигура 9.1: Безработицата според класическия модел

Ако някакви социални или политически сили задържат запла­
тите пад равновесното пиво ( I V / вместо IVе), резултатът ще
бъде безработица в размер па (5| - О( ). За да се премахне тази
безработица, заплатите трябва да спаднат.

181
 за да се премахне безработицата, се състои в това, правителството да
даде работа на известна част от безработните, та дори и ако тези хора
трябва да копаят канали и после да ги зариват. След като получат
работа, те ще похарчат спечелените пари и по този начин дори ще
създадат нови работни места. Много скоро икономиката ще преодо­
лее депресията.
Закон на Сей Икономистите класици оспорват това разбиране на лаиците относно
депресията. Те твърдят, че за да се наемат тези хора на работа, тряб­
ват пари, а тези пари трябва да дойдат от някъде, т.е. да се вземат
назаем. Подобен заем би отклонил парите, които иначе биха финан­
сирали частния сектор и нови работни места в него, и по този начин
ще се ограничи частната инициатива. В крайна сметка като цяло об­
щият брой на работните места няма да се увеличи. Така класиците
твърдят, че е невъзможно да съществува свръхпредлагане на стоки.
За първи път този довод е направен от Жан Батист Сей, френски пред­
приемач, въпреки че този, който го популяризира, е британският бор­
сов агент Дейвид Рикардо. Според Сей хората се трудят и предлагат
стоки на пазара просто защото те самите имат нужда от други стоки.
Самият факт, че тези хора предлагат стоки, означава, че те имат до­
ходи, с които да закупят стоки на същата стойност. Това схващане
обикновено се формулира по следния начин:

Закон на Сей: предлагането създава ответно на себе си търсене.

Законът на Сей е основополагащ във възгледа на класиците за сто­

панството. Съгласно закона пазарът никога не може да бъде като цяло
пренаситен от стоки: съвкупното търсене винаги ще е достатъчно го­
лямо, за да изкупи това, което се предлага.
Първоначално не всички класици приемат закона на Сей. Най-раз-
палената критика на закона бе направена от свещеника Томас Мал-
тус . Той твърди, че когато хората спестяват част от доходите си, тази
част се губи за икономиката и по този начин съвкупното търсене ще
е винаги по-малко от съвкупното предлагане. Според Малтус законът
на Сей невинаги е в сила.
Сей и Рикардо отхвърлят довода на Малтус. Те смятат, че спестя­
ванията на хората не са изгубени за икономиката. Когато хората спес­
тяват, те всъщност предоставят парите си под формата на заем на
други хора, които от своя страна ще ги изразходват за някакъв вид
инвестиции. Класиците твърдят, че лихвеният процент ще варира, за
да изравни размера на спестяванията с обема на капиталовложенията.
Ако хората желаят да спестяват повече, лихвеният процент ще спадне
и обемът на инвестициите ще нарасне. По такъв начин спестяванията,
привидно изгубени за системата, всъщност се превръщат в инвести­
ции, изравнявайки съвкупното търсене (съвкупната покупателна спо­
собност в икономиката) и съвкупното предлагане (съвкупното произ­
водство), пряко (чрез потреблението) или косвено (чрез инвестициите
като резултат от спестяванията). Съвкупното търсене (инвестиции
плюс потребление) винаги ще се равнява на съвкупното предлагане.
Прекият и косвеният начин за изравняване на съвкупното търсене
и съвкупното предлагане са показани на фиг. 9.2, която представлява
същата кръгова диаграма като тази в глава 8. Според закона па Сей *
*
Томас Малтус с най-известен със своето учение - малтусианството, — според което
населението расте по-бързо от производството на храни, тъй че бъдещето па чове­
чеството е гладът. Именно това учение извоюва па икономиката името „мрачната
наука“.

182
Фигура 9.2: Раненстиото на производството (съвкупното предлагане) и разходите (съвкупното търсене)
Съгласно закона па Сей съвкупното производство винаги се намира па равнището на пълната заетост. Всички средства,
които напускат кръговото движение и попадат във финансовия сектор (спестяванията), се връщат обратно в кръговото
движение от финансовия сектор под формата на инвестиции. Приема се, че финансовият сектор винаги поддържа спес­
тяванията равни на инвестициите.

съвкупните разходи (потребление плюс инвестиции), представяни с

потоците 6 и в, са точно равни на производството или на дохода, пред­
ставен е потока (а). Финансовият сектор ще превръща всички спестя­
вания в инвестиции, за да се поддържа постоянно равновесие между
търсенето и предлагането.
Законът на Сей се превърна в основополагащ принцип на класичес­
ката икономическа школа. Той не твърди, че безработица не може да
съществува - може да има на много места тук и там малка безрабо­
тица в различните отрасли, в случай че заплатите пе се променят, за
да се постигне равновесие. Всяка безработица е проблем на микроико-
номиката, свързан със съотношението работна заплата - цени, и ако це­
ните и заплатите са свободни да се променят, безработицата ще изчезне
от само себе си.
По отношение на безработицата класиците са съгласни, че може
да съществува фрикционна и структурна безработица, но не прие­
мат твърдението, че недостигът на съвкупно търсене би могъл да при­
чини циклична безработица.
В това се състоеше спорът през 30-те години, когато един известен
икономист на име Джон Мейнард Кейнс се появи на сцената и заяви,
че класиците изцяло грешат. Според него снижаването на заплатите
пе води задължително към решаване на проблема за безработицата и
предлагането невинаги поражда съответно на себе си търсене. Твър­
денията на Кейнс съвпадат с популярните разбирания и довеждат до
възприемане на активен вид политика. Кейнс е на мнение, че laissez-
faire не е правилна политика. Държавата трябва да се намесва в ико­
номиката. Но да спрем дотук! Да говорим за Кейнс сега, означава да
избързаме с разказа. Споменахме всичко това за него, просто за да
покажем условията, в които се развиват възгледите на класиците.

Класиците подкрепят своя анализ на съвкупната икономика, основан КОЛИЧЕСТВЕНА

на закона на Сей, с количествената теория на парите. Ще се спрем на ТЕОРИЯ НА ПАРИТЕ
парите по-подробно в следващите глави. Засега достатъчно е само да
имате обща представа за това, какво представляват парите. Парите

183
 ПОГЛЕД ВЪРХУ ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ХАЗНАТА, ЛОЙД ДЖОРДЖ И КЕЙНС

Преди да избухне в САЩ, Голямата депресия сполетя мообладание. В крайна сметка или английските заплати
Англия през 20-те години и много от разискванията от­ и цени ще паднат, или заплатите и цените в други те ст
носно изхода от това положение бяха проведени първо в ни ще се покачат.“
Англия. Уинстън Чърчил, британският министър-пред­ Независимо от икономическите достойнства па този
седател (представител па Консервативната партия), аргумент, предимствата му в политически аспект бяха
следваше съветите на Държавната хазна, в която рабо­ доста съмнителни. Либералната партия, водена от Лойд
теха икономисти, привърженици па класическата школа. Джордж и чийто главен съветник бе Кейнс, първоначал
Тяхното мнение беше, че Англия трябва да се върне към но беше па страната на Консервативната партия, о тс т
златния стандарт - парична система, при която стой­ яваща класическите възгледи. Но по-късно се откъсна
ността на паричната единица е установена в съотноше­ пея и започна да пропагандира една повсеместна прави
ние към златото и към други валути. Страните, които телствена програма за осигуряване на работни места, е
използват златото при определяне стойността па своите помощта на коя то да се премахне безработицата. Кейн
парични единици, имат твърди валутни курсове. Напри­ който преди това беше класик, измени отчасти иконом
мер ако една британска лира е равна па една унция злато,ческия си анализ е цел да оправдае тази смяна ма пози
а един щатски долар е равен па половин унция злато, то цията. Това бе началото на кейнсианския подход в мак
една британска лира е равна на два щатски долара. роикономиката.
Чърчил последва съвета па класиците и върна лирата Несъмнено много от класиците не останаха възхите
към златния стандарт, от който по време ма Първата све­ ни от този ход на Кейнс и смятаха неговия икономичес
товна война се бяха отказали не само Англия, но и всич­ анализ за опортюнизъм. Тази негова смяна на позиции
ки други страни. Той установи една доста висока стой­ породи един от най-популярните анекдоти за икономис
ност па лирата спрямо другите валути. 13 резултат на то­ тите: „Ако зададеш един и същ въпрос па пет икономи
ва заплатите и цепите в Англия бяха високи спрямо тези ще получиш пет различни отговора; а ако един ог тези
I! останалите страни. Вносните стоки бяха евтини и това икономисти е Кейнс, ще получиш шест различни отгов
не беше никак зле, докато износът от страна на Англия Обаче запазването на самообладание не можа да от
беше доста скъп и пеконкурситиоспособсн навън, което политиците много далеч и много скоро след това Конс
пък ме беше много хубаво. А най-лошото за Англия през вативната партия започна да пропагандира програми за
този период беше безработицата. Препоръката на бри­ криване па нови работни места, целящи да се сложи кр
танската Държавна хазна за премахване па безработица­ на депресията. Ето как политиката често играе ключов
та се свеждаше единствено до следното: „Да запазим са­ ля по отношение насоката па икономическото мислене

са средство за размяна (като например доларовата банкнота), което

хората използват за закупуване на стоки. Количеството пари пред­
ставлява количеството от това средство за размяна в стопанството. В
най-простия си вид количествената теория на парите гласи: равни­
щето на цените се изменя в съответствие с промените в количеството
пари, т.е. промените на равнището на цените са обусловени от парич­
ното предлагане. Ако паричното предлагане се увеличи с 20%, цените
също се качват с 20%.
Сърцевината на класическата количествена теория на парите пред­
ставлява уравнението на размяната
МУ = Р£>,
където М е количеството пари; V - скоростта на паричното обраще-
ние; Р - равнището на цените; О - количеството продадени стоки в
реално изражение. О представлява произведеният в икономиката про­
дукт в реално изражение (реалният БВП), а Ре равнището на цените.
Следователно Р{1 е номиналният продукт (номиналният БВП) в ико­
номиката - количеството стоки, измерено чрез съществуващите за
момента цени. Запомнете: реалният БВП е равен на номиналния БВП,
разделен на равнището на цените, а номиналният БВП (номиналният
произведен продукт) е равен на номиналния доход.
V - скоростта на паричното обращение, показва средно колко
пъти в годината паричната единица, например една доларова банкно­
та, се завърта, създавайки доход на стойност, равна на стойността на
тази парична единица, т. е. на един долар. Казано по друг начин, ско­
ростта на паричното обращение представлява количеството доходи за
една година, създадено от една парична единица. МП също се равнява

184
на номиналния продукт. Ако имаме сто долара под формата на пари
в икономиката и скоростта на паричното обращение е 20, то БВП е
2000 долара. Винаги може да изчислим V, като разделим номиналния
БВП на паричното предлагане. През 1990 г. БВП на САЩ беше при­
близително 5,5 билиона долара, М— приблизително 825 млрд. долара;
следователно скоростта иа паричното обращение е била БВП/А/ =
6,67, т.е. всеки долар в икономиката е направил толкова обороти, че
е опосредствал приблизително 6,67 долара от съвкупния доход.
Уравнението на размяната е всъщност тъждество, което означа­
ва, че то е вярно по дефиниция. Това, което го превръща от обикно­
вено тъждество в теория, са някои допускания, които класиците на­
правиха по отношение на променливите.
Първо, класиците приемат, че скоростта на паричното обращение
не се променя. Парите се изразходват с едно-единствено темпо, което
се определя от институционалната структура на икономиката, напри­
мер от това, колко близо до магазините живеят хората, как се извърш­
ва заплащането им (седмично, на две седмици или месечно) и какви
източници на кредит съществуват (може ли човек да отиде в магазина
и да купи дадена стока на кредит). Според класиците тази институци­
онална структура се изменя достатъчно бавно, тъй че не може да се
очакват чести колебания в скоростта на паричното обращение. След­
ващата година скоростта ще е приблизително същата, както през тази
година.
При условие че скоростта па паричното обращение не се изменя,
количествената теория може да бъде използвана, за да се предвиди
нарастването на номиналния БВП, при положение че е известно с кол­
ко нараства паричното предлагане. Например ако паричното предлага­
ме нарасне с 6%, с помощта на количествената теория всеки един класик
би могъл да предвиди, че номиналният БВП ще нарасне също с 6%.
Второто допускане на класиците е, че произведеният продукт в ре­
ално изражение О не зависи от паричното предлагане и е автономен.
Това означава, че произведеният реален продукт се определя от други
фактори, които са извън количествената теория на парите.
Това допускане на класиците понякога се нарича допускане за
илюзията на парите. То гласи, че реалният обем произведена про­
дукция не зависи от измененията в паричното предлагане. За да се
вникне в това, което става в реалната икономика, е необходимо според
тях да се повдигне „булото“ на парите.
Схващането за илюзията на парите опрости икономическия анализ.
Много по-трудно щеше да е, ако финансовият и реалният сектор на
икономиката се разглеждаха като взаимно свързани, така че реалната
икономическа дейност да се влияе от промените във финансовата сфе­
ра. Това допускане позволи на класиците да отделят една от друга
загадката за механизма на реалната икономика и тази за механизма
на цените и финансовия сектор. Вместо да се чудим как да намерим
едновременно отговор и на двете заедно, може да решим всяка от тях
поотделно. Класиците бяха в състояние да анализират реалната ико­
номика - производството на реални стоки и услуги, независимо от
паричното предлагане и равнището на цените. Те признават, че съ­
ществува взаимовръзка между реалния и финансовия сектор, по смя­
тат, че тази взаимовръзка е от значение само в краткосрочен план,
докато техните интереси са насочени главно към дългосрочната пер­
спектива.
 КЛАСИЧЕСКАТА ИКОНОМИЧЕСКА ШКОЛА И ИЛЮЗИЯТА НА ПАРИТЕ

Схващането за илюзията на парите се развива сравни­ не се измерва с количеството злато или пари, които при­
телно рано в класическата икономическа школа. Пред­ тежава една страна; то зависи от реалното производство
шественици па класиците са меркантилистите, според на икономиката на страната. Увеличаването па парите, т. е.
които богатството па народите зависи от техните дър­ на златото, без да се увеличава производството па стоки,
жавни запаси от злато, което по това време се използва би довело само до инфлация. (Този извод представлява
като пари. (Спомнете си, че по това време международ­ само една проста аритметика, основана на количествена­
ната финансова система се основава на златния стан­ та теория па парите.) Смит смята, че дадена държава не
дарт.) трябва да се тревожи за дефицита в платежния си баланс
Държавите с дефицит в платежния баланс плащат то­и загубата на злато. Този дефицит би намалил паричното
зи дефицит със злато, с което всъщност намаляват тях­ предлагаме, а следователно и равнището на цепите. Из­
ното парично предлагане. Страните с положително салдоносът на тази държава би бил по-евтин, което ще спомог­
в платежния си баланс получават злато, с което се уве­ не за премахването на дефицита в платежния баланс.
личава паричното им предлагане. Меркантилистите на­ Смит и неговите последователи класиците смятат, че
сърчават страните да защитават своите златни запаси парите и равнището па цепите просто забулват реалната
посредством мита, така че златните им запаси или тех­ икономика и илюзията, която се създава, трябва да бъде
ните пари да не могат да отидат в чужди ръце. отстранена с цел да се осъзнаят процесите в реалната
Книгата па Адам Смит се нарича „Богатството па на­икономика. Количествената теория па парите е един
родите“, тъй като според него богатството на народите прост начин ма представяне па това прозрение.

В дългосрочен план разделянето на реалната и номиналната ико­

номика е напълно обяснимо. Ако един ден отидете на работа и запла­
тата ви е увеличена два пъти, но цените също са се увеличили два
пъти, какво значение ще имат тези промени за вас? След като няма
изменение в относителните цени, те наистина не ви засягат. Точно
това разбират класиците под илюзия на парите.
Когато V (скоростта) и (¡) (количеството или обемът на произвеж­
даната продукция) ле се влияят от измененията в М (паричното пред­
лагане), единственото, което може да се промени, е Р (равнището на
цените). Според класиците М и Р ще се изменят с един и същ процент.
Последното допускане на класическата количествена теория се отна­
сяше до посоката на причинно-следствената връзка. Класиците твър­
дяха, че промените в паричното предлагане са причината за промените
в равнището на цените: в уравнението на количествената теория иа па­
рите посоката на парично-следствената връзка е отляво надясно:
МУ => РО,
а не обратно. Тъй че ако един икономист от класическата школа тряб­
ва да предвиди какво ще стане с инфлацията, той ще се заинтересува
от темпа на растежа на паричното предлагане. Ако паричното пред­
лагане нараства непрекъснато с 8%, класиците биха прогнозирали 8%
инфлация.
Сега нека накратко обобщим как от уравнението на размяната стиг­
нахме до количествената теория. Ще започнем с уравнението на размя­
ната МУ - РО. Към него прибавяме три допускания:
1. Скоростта на паричното обращение е постоянна.
2. Реалното производство не зависи от паричното предлагане.
3. Причинно-следствената връзка е в посока от парично предлагане
към цени.
Така стигаме до количествената теория на парите.

СЪВКУПНО ПРЕДЛАГАНЕ Един от начините да се вникне в твърдението на класиците е графич-

И ТЪРСЕНЕ ният с помощта на кривите на съвкупното предлагане и търсене. Кри­
вата на съвкупното предлагане представя графично връзката меж­
ду равнището на цените и общото количество продукция в реално из­
ражение, която се предлага в икономиката. Кривата на съвкупното
търсене изобразява зависимостта между равнището на цените и об­
щото количество търсена продукция в икономиката.
Фигура 9.3: Дългосрочният класически модел
В класическия модел кривата на съвкупното предлагане е вертикална права. Тя определя равнището па съвкупното
търсене (закон на Сей) и обема на произвежданата продукция ( а ) . Забележете, че в класическия модел ролята на съв­
купното търсене е пасивна. Приема се. че то винаги е равно на съвкупното предлагане (в този пример при реален доход,
равен па 100 единици).
Количеството пари определя единствено и само равнището на цените. Скоростта па паричното обращение е пред­
ставена чрез наклона на правата на тази скорост (б). Ако скоростта е 12, а не 6, съвкупният номинален доход, примерно
от 1200 единици, ще бъде опосредствен от 100, а не от 200 единици парично предлагане.

При анализа на съвкупното предлагане и търсене равнището на цени­ КЛАСИЧЕСКАТА

те се нанася по ординатната ос, а БВП или реалният обем продукция ТЕОРИЯ, ПРЕДСТАВЕНА
• ЧРЕЗ СЪВКУПНОТО
- по абсцисната ос, както е показано на фиг. 9.3 а. Твърденията на ПРЕДЛАГАНЕ И ТЪРСЕНЕ
класиците са отразени чрез формата на двете криви.
Нека първо разгледаме кривата на съвкупното предлагане. Каква
ще бъде нейната форма ? Допускането за илюзията на парите гласи,
че реалният обем продукция не зависи от равнището на цените: ако
равнището на цените се промени, реалният обем продукция не се из­
меня. Ако първоначално равнището на цените е Р\, а реалната про-
И*
дукция е О , това отговаря на точка А от графиката. Сега да приемем,
че равнището на цените е достигнало до Р2. Тъй като то пе влияе вър­
ху реалната продукция, с повишаването му от Р\ до Р2 реалният обем
продукция не се променя. И така точка В е също точка от кривата на
съвкупното предлагане. Като разсъждаваме по същия начин, може да
заключим, че кривата на съвкупното предлагане ще представлява вер­
тикална права. Това означава, че реалният обем произведена продук­
ция не зависи от равнището на цените. Вертикалната крива на съвкуп­
ното предлагане е показана на фиг. 9.3 а.
След като знаем вече формата на кривата на съвкупното предлага­
не, може да си зададем въпроса: на какво равнище на реалния обем
продукция ще бъде съвкупното предлагане? Отговорът зависи от то­
ва, какво хората искат да предлагат на пазара. Класиците твърдят, че
докато хората сами избират какво количество труд и други ресурси
да предлагат на пазара и докато относителните заплати и цени сво­
бодно се изменят, всяко равнище, което хората изберат да предлагат,
ще представлява равнището на пъпната заетост. Спомнете си, че
равнището на пълната заетост е потенциалното равнище на дохода в
икономиката.
187
 А ще бъде ли достатъчно съвкупното търсене, за да изкупи съвкуп­
ното предлагане? Отговорът на този въпрос се съдържа в закона на
Сей. Предлагането създава съответно на себе си търсене, следовател­
но за всяка една точка от кривата на съвкупното предлагане количе­
ството съвкупно търсене ще е равно на количеството съвкупно пред­
лагане! Следователно съгласно закона не трябва да се безпокоим за
търсенето. То ще бъде на равнището, на което е предлагането. Така
класиците не правят отделен анализ на съвкупното търсене. То просто
се приема за равно на съвкупното предлагане съгласно закона на Сей.
Ако равнището на цените на продукцията нарасне, номиналният до­
ход на хората - заплатите, рентите и печалбата - нараства точно тол­
кова, колкото да може да изкупи тази продукция.
Ако предлагането създава съответно на себе си търсене независи­
мо от това, какво е равнището на цените, съвкупното предлагане и
съвкупното търсене не играят роля при неговото определяне: съвкуп­
ното предлагане е равно на съвкупното търсене за всяко равнище на
цените. Точно в това се състои твърдението на класиците, т.е. не ре­
алните, а паричните сили определят равнището на цените. А съгласно
класическата количествена теория на парите равнището на цените се
определя от паричното предлагане.
Фиг. 9.3 в показва графично зависимостта между паричното пред­
лагане и равнището на цените, зададена от количествената теория на
парите. Ако паричното предлагане е 200 долара, а скоростта на парич­
ното обращение е 6, общият номинален доход РО *е '1200
* долара. След
като на фиг. 9.3 а приехме, че реалният обем продукция О е 100 до­
лара, равнището на цените трябва да е 12. Ако парцчното предлагане
падне до 100 долара, скоростта на паричното обращение се запазва, а
номиналният доход пада на 600 долара. Реалният обем продукция ос­
тава непроменена (1 00), докато равнището на цените спада на 6. Спо­
ред класическия модел количеството пари определя единствено и са­
мо равнището на цените.
Проблемът за Забележете, че според чистия класически модел безработицата не мо­
безработицата според же да бъде резултат от недостиг на съвкупното търсене. Но тя е въз­
класическия модел можна, в случай че структурни особености на икономиката поддържат
равнището на заплатите над равновесното ниво. Такъв случай е пока­
зан на фиг. 9.1, където заплатите са много по-високи в сравнение с
цените. Класиците обясняват безработицата най-вече по този начин.
Безработицата според чистия класически модел е резултат от съ­
отношението между заплати и цени, но не и от равнището на цените.
Ето защо безработицата не се разглежда в анализа на съвкупното
предлагане и съвкупното търсене, който приема, че всички относител­
ни цени, включително и заплатите, се изменят така, че да поддържат
в равновесие отделните пазари. В случай че равнището на заплатите
се запази твърде високо, икономистите класици признават, че би мог­
ло да съществува структурна безработица, която просто би отместила
наляво кривата на съвкупното предлагане. Но след като предлагането
създава съответно на себе си търсене, тя също така би отместила на­
ляво и кривата на съвкупното търсене и съвкупната икономика ще
остане в равновесие. Структурната безработица не е причинена от не­
достиг на съвкупното търсене. Причината е твърде високото равнище
на заплатите.
Разрешението на проблема с безработицата, което класиците пред­
лагат, произтича от техния анализ. След като причина за безработи­

188
цата са прекалено високите заплати, изходът от нея е те да бъдат на­
малени. Класиците знаеха, че тази мярка за разрешаване на проблема
е твърде неприемлива от политическа гледна точка, а и в най-добрия
случай разрешението се постига в дългосрочен план. Но техният ана­
лиз предполага такава политика. „Имайте вяра, казваха те, най-накрая
заплатите ще се понижат и икономиката ще излезе от кризата.“
Докато икономиката функционираше без никакви затруднения, класи­ Незадоволителиостта
ческият анализ не срещна никакви сериозни опоненти. Дълго продъл­ на класическия модел
жилата депресия от 30-те години промени вижданията на хората от­
носно основните положения в икономическата наука. Никой повече не
приемаше класическите мерки и тяхното „имайте вяра...“. При рав­
нище на безработицата от 25% всеки вече се интересуваше от близ­
кото бъдеще, а не от дългосрочната перспектива. Джон Мейнард
Кейнс най-изразителио формулира проблема: „В дългосрочен план
всички пие ще бъдем мъртви.“
Кейнс изигра първостепенна роля за развитието на макроикономи-
ката през 30-те години. По същество той каза: „Да забравим дълго­
срочния план и да се съсредоточим върху краткосрочния.“ Той прес­
тана да задава въпроса, дали ще се измъкне най-накрая икономиката
сама от депресията. Запита се кои са краткосрочните сили, обуславя­
щи депресията и какво да се направи, за да се избегне депресията. С
възприемането на този подход Кейнс създаде раздела на макроиконо-
миката в икономическата наука и заедно с това наложи големи про­
мени в класическата школа.
В отговор на предизвикателството на Кейнс икономистите класици
прибавят към своя анализ на дългосрочната перспектива анализа на
краткосрочния план. Те нагаждат своя дългосрочен класически мо­
дел, показан на фиг. 9.3, така че да се превърне в един по-реалистичен
краткосрочен класически модел на съвкупното предлагане и съвкуп­
ното търсене, който накратко ще наричаме класически модел, както
често е прието. Въпреки че отсега нататък ще обсъждаме най-вече
краткосрочния модел, много е важно да се запомни дългосрочният
(фиг. 9.3), както и обстоятелството, че това, което сега наричаме кла­
сически модел, беше развито от „чистия“ дългосрочен модел в отго­
вор на критиката на Кейнс.
Най-лесният начин да се разбере краткосрочният класически модел
на съвкупното предлагане и съвкупното търсене е накратко да се раз­
гледа критиката на Кейнс относно този модел. Въпреки че нападките
срещу класическите идеи са в различни аспекти, същността им може
да се изрази просто: Класическият модел работи прекалено безупреч­
но! Всичко винаги се намира в равновесие. Кейнс запита какво ще
стане, ако поради някаква причина се наруши това равновесие, ако се
получи съвкупно неравновесие? Какво ще се получи, ако количество­
то съвкупно предлагане надвиши количеството съвкупно търсене,
както е показано на фиг. 9.4?
Кейнс изтъкна, че при това положение, ако допускането за илюзи­
ята на парите е състоятелно и ако наистина съществува дихотомия
между реалния и монетарния сектор, тогава и двете криви - на съв­
купното предлагане и на съвкупното търсене - щяха да бъдат верти­
кални прави, тъй като измененията в равнището на заплатите и на
цените не биха засегнали реалната икономика. В такъв случай спадът
в равнището на заплатите и цените нямаше да може да доведе до рав­
новесие между търсене и предлагане. Съгласно приетото допускане

189
 Фигура 9.4: Предизвикателство на Кейнс към класическо­
то разбиране
Кейнс твърди, чс ако равнището на цените е само „илюзия“ и
не влияе върху реалната икономика, не би имало начин, по кой­
то спадът в равнището на цените да доведе до съвкупно равно­
весие. Двете криви, Л Ъ и А О , ще представляват вертикални
прави и никога няма да се пресекат.

измененията в равнището на цените (което включва спадане на рав­

нището и на заплатите) не биха засегнали нито търсеното, пито пред­
лаганото количество, тъй като относителните цени няма да се проме­
нят. По този въпрос Кейнс писа:
Ако винаги конкуренцията между безработните води до значително намаляване
на паричната заплата, това ще причини рязка нестабилност в равнището на цени­
те. Нещо повече, може изобщо да не съществува състояние на устойчиво равно­
весие освен в условията на пълна заетост, тъй като може да се наложи заплатата
за единица време да спадне неограничено.
Накратко, Кейнс смята, че ако допускането за илюзията на парите е
наистина състоятелно и парите не влияят върху реалната икономика,
промени в равнището на цените биха били възможни единствено ако се
измени паричното предлагане, а това не би довело до равновесие.
Забележете, че Кейнс измества анализа от дългосрочен в кратко­
срочен план. Според него не може просто да се приеме, че ще се до­
стигне до дългосрочната перспектива, без да се обясни как механиз­
мите на краткосрочния план ще доведат икономиката до равновесие
в дългосрочен план. Трябва да съществува някакво обяснение от рода
на преодоляване на неравновесието в краткосрочен план, което да
изясни как се стига до дългосрочната перспектива. Такова обяснение
липсва в класическия модел, който е винаги в равновесие. В това се
състои и същността на критиката на Кейнс.
Едно задоволително обяснение на преодоляването на неравновеси­
ето (обяснение за това, как икономиката преминава от неравновесие
в равновесие) изисква от икономистите класици да отговарят на след­
ните въпроси: как може една икономика да излезе от състояние на
равновесие и как може да се върне обратно в състояние на равнове­
сие? Формалното разискване на техните отговори е твърде аналитич­
но, но за щастие не е необходимо да разбираме от математически
анализ, за да разберем аргументите им. Нека се задоволим с едно ин­
туитивно обяснение.

ПРЕОДОЛЯВАНЕТО В отговор на твърденията на Кейнс класиците се съгласиха, че допус­

НА НЕРАВНОВЕСИЕТО кането за илюзията на парите е вярно само в дългосрочен план. Спо­
СПОРЕД КЛАСИЦИТЕ ред тях в краткосрочен план промени в равнището на цените биха
могли да възникнат, без да са предизвикани от изменения в паричното
предлагане, и тези промени в равнището на цените биха повлияли вър­
ху съвкупното количество търсене. Например спадането на равнище­
то на цените ще направи по-богати хората, които имат пари. (Ако чо­
век има 100 долара и цените се намалят наполовина, той ще може да
си купи двойно повече неща с тях.) Освен това падането на равнището
на цените ще понижи цените на износните стоки на дадена страна и

190
ще увеличи цените на вносните. Тези последствия означават, че спа­
дането на равнището на цените ви увеличило съвкупното количе­
ство търсене. Следователно кривата на краткосрочното съвкупно
търсене има наклон надолу и съществува закон за съвкупното тър­
сене, който съответства на закона за търсенето при пазарите на от­
делните стоки, представен в глава 2.
Втората част от обяснението на класиците на неравновесието е, че
съвкупното предлагане остава постоянно независимо от промени­
те в търсенето и не се влияе от измененията в равнището на цени­
те. Това означава, че за класиците не съществува закон за съвкупното
предлагане. Тяхната крива на съвкупното предлагане представлява
отвесна права.
Класиците икономисти твърдят, че за доставчиците цените са за­
дадени от пазара-те биха произвеждали такъв обем продукция, който
отговаря на равнището на пълната заетост, и биха я предлагали за
продан на пазара на цената, която пазарът ще формира при този обем
продукция. Съвкупното предлагане ще остане на равнището на пъл­
ната заетост, дори и ако е налице свръхпредлагаие. Според класичес­
кия модел при неравиовесие доставчиците просто ще повишат или на­
малят цените на стоките си и заплатите на работниците, които наемат,
като ще запазят неизменен обема на произвежданата продукция. Точ­
но това означава непроменящата се вертикална крива на съвкупното
предлагане: промените в равнището на цените са без значение за ко­
личеството предлагане. При класическия анализ на съвкупната иконо­
мика уравновесяването се извършва изцяло посредством движение по
кривата на съвкупното търсене.
Твърдението, че съвкупното предлагане представлява вертикална
права, която не се измества, е от значение за класическата теория на
неравновесието в краткосрочен план. Чрез него класиците отхвърлят
нуждата да се изследва каквато и да било взаимовръзка между съв­
купното количество търсене и съвкупното количество предлагане.
Кейнс оспорва именно тази класическа версия за процеса на урав­
новесяване. Той твърди, че фирмите ще намалят производството си в
момента, в който разберат, че има свръхпредлагаие. С това кривата
на съвкупното предлагане ще се измести наляво, което ще доведе до
изместване наляво и на кривата на съвкупното търсене. В следващата
глава ще разглеждаме разбирането на Кейнс за процеса на преодоля­
ване на неравновесието. Засега трябва да запомните, че съвкупното
предлагане при класиците не се променя; то остава фиксирано на рав­
нището на пълната заетост, независимо от това, дали има свръхпред-
лагане или свръхтърсене.

За да получите по-ясна представа за класическата теория на съвкуп­ ЗАКОНЪТ ЗА

ното неравиовесие, нека разгледаме примера от фиг. 9.5. Нека равни­ СЪВКУП НОТО ТЪРСЕНЕ
щето на цените Р\ е прекалено високо, за да може съвкупното търсене И КЛАСИЧЕСКОТО
и съвкупното предлагане да бъдат в равновесие. В резултат на това ОБЯСНЕНИЕ ЗА
ПРЕОДОЛЯВАНЕТО
равнището па цените пада, което прави хората, имащи пари, по-бога­ НА СЪВКУПНОТО
ти, което увеличава съвкупното количество търсене. Падането на рав­ НЕРАВИОВЕСИЕ
нището на цепите понижава също така относителната цена на износа
и увеличава относителната цена на вноса, като по този начин още по­
вече увеличава съвкупното количество търсене. В отговор на спада­
нето на равнището на цените съвкупното количество търсене се уве­
личава в посока на стрелката А дотогава, докато съвкупната икономи­
ка отново постигне равновесие, този ггьт при равнище на цените Ро
(закон за съвкупното търсене).
 равнище па цените
Фигура 9.5: Класическият модел на съвкупното предлагане
и съвкупното търсене

съвкупен обем продукция

При равнище на цените Р\ количеството съвкупно предлагане Os

надвишава количеството съвкупно търсене 0D, тъй че равнището на
цените започва да спада. Този спад в равнището на цените ще стане
причина да се увеличи количеството съвкупно търсене посредством
влиянието му върху хората, които притежават пари и върху цените на
износа и вноса. С настъпването на тези последствия най-накрая се
достига равновесие при равнище на цените Ро и съвкупен обем про­
дукция Qs.
Становището През 30-те години класиците икономисти осъзнават, че в действител­
на класиците за ност равнището на заплатите и на цените няма да паднат близко до
I олямата депресия това, необходимо за постигане на равновесие. Те приемат, че на прак­
тика техният модел не предлага никакво работещо решение как да се
избегне депресията. Но моделът посочва виновника за това: твърдите
цени и заплати пречат на класическия механизъм на уравновесяване
чрез цените да може да задейства.
Според класиците депресията от 30-те години продължава толкова
дълго, тъй като политическите и социалните сили пречат на закона за
съвкупното търсене - на системата за уравновесяване чрез равнището
на цените - да действа. Ето защо изход от депресията те виждат един­
ствено в политиката на laissez-faire: да се спрат законодателните мер­
ки, с които се задържа равнището на заплатите и на цените; да се
разтурят профсъюзите и да се позволи на равнището на заплатите и
на цените да паднат.

РАВНИЩЕТО НА ЦЕНИТЕ И ПРОМЕНИТЕ В СЪОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ ЦЕНИ И ЗАПЛАТИ

Класическите аргументи относно въздействието па про­ води до увеличаване па дохода, получен в замяна па уси­
мените в равнището на цените върху количеството съв­ лието на предприемачите, което ги кара да разширят
купно търсене представят един начин, по който съвкуп­ бизнеса, което на свой ред увеличава заетостта.
ната икономика щс достигне равновесие, при условие че
В този учебник анализът па съвкупното търсене и
равнището па заплатите и равнището па цените се изменят
с еднакви проценти, и то едновременно, така че да няма предлагане оставя настрана подобни въпроси, свързани
промени в относителните цени на вътрешния пазар. със съотношението заплати - цени. Ще приемем, че за­
Ако равнището на заплатите (средната работна за­ платите и цените се изменят едновременно. С това на­
плата, която хората получават) се изменя с темп, разли­ сочваме анализа най-вече към връзката между съвкуп­
чен от този на изменението на равнището на цепите, щс ното предлагане и съвкупното търсене и начина, по кой­
имаме друг механизъм на преодоляване па равновесието то биват отстранявани исравповесията между тях. Съ­
- механизъм па уравновесяване чрез съотношението ществуват и други механизми ма уравновесяване,
между цени и заплати. Например нека при безработица основани на изменение в относителни те цени. При таки­
равнището на работната заплата спада, по не и равнище­ ва случаи анализът се модифицира, без да бъде променен
то па цените. Това спадане па равнището па заплатите в основата си.

192
В края на 30-те години много класици икономисти се отказват от сво­ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ
ите съвети по отношение на икономическата политика. Политиците ДЕБАТИ
не се вслушват в тях и класиците чувстват, че не е време да прокарват
идеите си. Например в Англия докъм края на 30-те години и трите
политически партии - либералната, лейбъристката и консервативна­
та, изоставят политиката на laissez-faire. Всяка една от партиите пред­
лага конкурентна правителствена програма за борба с безработицата.
Много студенти също не се интересуваха от съветите на класици­
те: тях ги интересуваха пътищата за излизане от депресията и не ис­
каха да чуят нищо относно дългосрочния план. Например един канад­
ски студент на разменни начала, Боб Брайс, сс завърна в Харвард след
обучението си в университета в Кеймбридж, където преподаваше Кейнс.
Състудентите на Брайс го помолиха да организира семинари, в които да
разгледат идеите на Кейнс. Именно чрез Брайс идеите на Кейнс достиг­
наха в САЩ. Знаете, че когато студентите си организират собствени
семинари, те наистина се интересуват от техния предмет.
Друга причина класиците да се откажат от съветите си по отноше­
ние на политиката е това, че икономистите също са хора. Въпреки
професията си те често са много чувствителни, техните чувства по
същество са същите като на обикновените хора и те си мислят: „Ще
дойде и по-добро време.“ Ето защо в този период някои класици про­
пагандират най-различни
* видове политика, които нямат нищо общо с
теорията им .
ЗАРАЖДАНЕТО НА
Направеният дотук кратък преглед на състоянието на икономическата КЕЙНСИАНСКА1 А
наука се отнася до момента, в който Джон Мейнард Кейнс откликва на ИКОНОМИЧЕСКА
обществената нужда от алтернативна политика, различна от laissez- ТЕОРИЯ
faire. В книгата си „Обща теория на заетостта, лихвата и парите“
Кейнс предлага както алтернативно обяснение на депресията, така и
предложение какво да се направи, което да не се основава на намаля­
ване на заплатите.
Въпреки че идеите на Кейнс имат много измерения, същността на
неговия подход се състои в отхвърлянето на закона на Сей, според
който предлагането създава съответно на себе си търсене. Кейнс
твърди, че Томас Малтус е прав, т.е. че съществува възможност за
пренасищане на пазара и през 30-те години пазарът наистина беше
такъв.
Самият Кейнс беше опитен инвеститор, изключително активен във
финансовия сектор. Според него този сектор не действа по начина, по
който предвижда законът на Сей. Спестяванията не се превръщат в
инвестиции толкова бързо, че да предпазят пазара от всеобщо прена­
сищане с продукция. Според Кейнс равнището на спестяванията не
определя равнището на инвестициите. Вместо това равнището на ин­
вестициите води до промяна в равнището на дохода, като по този на­
чин изменя равнището на спестяванията. Нека разгледаме следния
пример: нека голяма част от населението на САЩ реши внезапно да
спестява повече и да потребява по-малко. В такъв случай потребител­
ското търсене ще намалее и ще се увеличат спестяванията. Но ако
тези спестявания не бъдат незабавно превърнати в инвестиции (както
приемаха класиците), тогава инвестиционното търсене няма да нарас- *
*
Например през 30-те години английският икономист А. Пигу подкрепи правител­
ствените програми за премахване на безработицата. Същото направи и Хенри Сай-
мъис, американски икономист от университета в Чикаго. Но и двамата бяха привър­
женици на класическата теория.
193
 не достатъчно, за да компенсира спадането на потребителското тър­
сене. В резултат на това ще намалее съвкупното търсене. Ще се по­
лучи свръхпредлагане. Изправени пред свръхпредлагане, фирмите ще
съкратят производството си, което ще намали дохода. Ще започнат
уволнения. Със спадането на дохода ще намалее желанието на хората
да потребяват и да спестяват. (Когато човек е безработен, той не спес­
тява.) Най-накрая доходът ще спадне толкова много, че отново спес­
тяванията и инвестициите да бъдат в равновесие. Но това равновесие
би могло да бъде на по-ниско равнище на дохода, в точка, която се
намира под състоянието на пълна заетост. Накратко, Кейнс смята, че
икономиката може да затъне в един коловоз.
Веднъж затънала в пренасищане, икономиката вече няма изход. Пра­
вителството трябва да направи нещо, за да я изведе от това положение.
Кейнс и последователите му представят съвкупност от модели и аргу­
менти, с които да обяснят вижданията си. Тези модели са модели на
съвкупната икономика и стават известни под името макроикономмка.
Кейнсианските идеи се разпространяват бързо сред по-младите ико­
номисти. В края на 50-те години икономическата теория на Кейнс е при­
ета от по-голямата част от специалистите в тази област - тя се преподава
навсякъде в САЩ и Западна Европа. Разви се нова терминология - сче­
товодството на националния доход, която е тясно свързана с кейнсиан­
ските понятия. С повсеместното възприемане на тази терминология
кейнсианската икономическа теория става толкова дълбоко вкоренена и
толкова малко оспорвана, както по-раио законът на Сей. Това е една от
главните причини кейнсианската теория да не бъде последна и през 70-те
години да бъде заменена от тази на новите класици.
През 50-те и 60-те години кейнсианската теория печели всеобща
подкрепа. С нея се свързват монетарната и фискалната политика. Мо­
нетарната политика означава изменяне на паричното предлагане с ог­
лед да се повлияе върху равнището на разходите в икономиката. Фис­
калната политика представлява изменяне на бюджетния дефицит или
на положителното салдо в държавния бюджет (чрез промяна на дър­
жавните разходи и на данъците), с цел да се регулира равнището на
разходите. Двете заедно трябва да осигурят кормилото, с което ико­
номистите да управляват икономиката, запазвайки я от икономичес­
ките цикли.

ОБОБЩЕНИЕ
• В началото на двадесети век класиците икономисти
наблягат върху микроикономиката на частичното
равновесие. Безработицата се обяснява с понятията
па микроикономиката: тя е причинена от прекадено
високото равнище на заплатите.
• Чистият класически икономически анализ се основава
на две твърдения: закопа на Сей и количествената те­
ория на парите.
• Количествената теория па парите определя равнище­
то на цените, а законът на Сей съблюдава съвкупната
икономика да е винаги в равновесие с равнището на
пълната заетост.
• Съвкупното предлагане представлява зависимостта
между равнището на цепите и общото количество
предлагана продукция.
• Съвкупното търсене представлява зависимостта меж­
ду равнището па цените и общото количество търсена
продукция.
• Обяснението за достигането на частично равновесие
пе използва понятията съвкупно предлагане и съвкуп­
но търсене, тъй като то се отнася само до о тносител­
ните цени.
• Дългосрочният класически модел не разглежда съв­
купното търсене. Просто се приема, че то е на равни­
щето на съвкупното предлагане.
• При краткосрочния класически модел крива та па съв­
купното предлагане е вертикална права, докато кри­
вата па съвкупното търсене е е наклон надолу, което
се дължи на закона за съвкупното търсене.
• Законът за съвкупното търсене се обяснява с влияни­
ето на промените в равнището па цепите върху хора­
та, притежаващи пари, и върху цепите на вноса и из­
носа.
• Към края на 30-те години много икономисти се о тказ­
ват от класическите идеи и стават кейисианцн. като
се противопоставят па политиката па 1а 1.ххе 2- 1'апс.

194
 Глава 10
КЕЙНСИАНСКИЯТ МОДЕЛ НА СЪВКУПНАТА
ИКОНОМИКА
Кейнс раздвижи застоялите води
на икономическото блато.
Готфрид Хаберлср

Въпреки че Кейнс разви част от анализа на въпроса, как нивото на

цените се нагажда, за да се постигне съвкупно равновесие, уравнове­
сяването посредством цените не беше за него основен аргумент и не
стоеше в центъра на неговото внимание. Вместо това той се съсредо­
точи върху механизма на съвкупното уравновесяване, което няма­
ше мишо общо с ценовото равнище. Кейнс се насочи към механизма
на уравновесяване посредством дохода. Последният е алтернативен
механизъм, с помощта на който може да бъде постигнато съвкупно
равновесие. Това е механизъм, при който съвкупната икономика до­
стига до равновесие посредством изменение в обема на производст­
вото, дохода и спестяванията (изменение на съвкупното предлагане и
търсене), вместо промяна в равнището на цените (движение по кри­
вата на съвкупното търсене). По този начин в основата на механизма
на уравновесяване посредством дохода стои връзката между съвкуп­
ното предлагане и търсене, а не движението по техните криви.
Кейнс се спря на механизма на уравновесяване чрез дохода по две
причин и:
1. Той разбира, че ценовият механизъм на уравновесяване при кла­
сическия анализ на съвкупното търсене и предлагане действа
твърде бавно, ако въобще действа, за да може да задоволи по­
литическите и обществените сили. Освен това механизмът на
уравновесяване чрез цената в най-добрия случай има само тео­
ретичен смисъл. В отговор на класическия аргумент, че меха­
низмът се проявява в дългосрочен план на развитие, Кейнс сар­
кастично възкликна: „Дотогава всички ще бъдем мъртви.“
Наистина при ценовия механизъм на уравновесяване се повдигат
някои теоретични въпроси, но според Кейнс те не са от особено зна­
чение през периода на Голямата депресия. Общественият натиск - не­
видимото ръкостискане - не би позволил цените и заплатите да спад­
нат толкова бързо, че да се задейства класическият ценови механизъм
на уравновесяването. А дори и този социален натиск да бъде преодо­
лян, политическият натиск - невидимата стъпка - би прекратил евен­
туално започналия спад на цените. Например, когато през 30-те годи­
ни в САЩ цените и заплатите започнаха да спадат, засегнатото насе­
ление упражни много силен политически натиск, в резултат на което
правителството прокара законите за минималната работна заплата и
за „справедливите цени“. Тези закони не позволиха на повечето фир-
195
 „В ДЪЛГОСРОЧЕН ПЛАН ВСИЧКИ ЩЕ БЪДЕМ МЪРТВИ“

Когато Кейис казва „В дългосрочен план всички ще бъ­
дем мъртви“, той има предвид, че може да пренебрегнем
далечното бъдеще. Тези думи означават, че ако дълго­
срочният план е толкова дълъг, чс краткосрочните фак­
тори да попречат па неговото проявление, на практика
дългосрочен план няма. В такъв случай трябва да се ак­
центира върху краткосрочните проблеми.
Относно политическите и обществените сили по това
време Кейис е убеден, че избирателите няма да се при­
мирят и да чакат пазарните сили да осигурят пълна зае­
тост па населението. Ако в краткосрочен план не бъде
направено нещо за облекчаване па безработицата, гласо­
подавателите ще изберат или фашизма, както направиха
германците, или комунизма, както стана в Русия. За
Кейис и двата варианта са неприемливи. Това, което ще
ше да се случи в дългосрочен план, представлява единс­
твено академичен интерес. От друга страна, класиците
смятат, че краткосрочните проблеми пе са толкова теж­
ки, както ги вижда Кейис, и следователно пе би трябвал
да се акцентира върху тях за сметка на проблемите в
дългосрочен план. Според съвременните класици сега
живеем в дългосрочния план на Кейис. Това означава, ч
неговите дългосрочни проблеми са нашите краткосроч­
ни такива.

ми да намаляват цените и заплатите. Очевидно проблемът как се урав-

новесява икономиката при гъвкави цени и заплати бе актуален само
за академичните дебати.
2. Кейнс осъзнава, че като цяло промените в работната заплата и
цените не са в състояние да поддържат съвкупната икономика в
равновесие в точката на пълната заетост. Да се каже, че съще­
ствува някаква уравновесяваща сила, е едно; съвсем друго е да
се приеме, че тя е достатъчно силна, за да доведе съвкупната
икономика до равновесие. Кейнс твърди, че още преди ценовият
механизъм на уравновесяване да достигне равновесие, механча­
мът на дохода вече ще го е достигнал. Ето защо според него от
теоретична гледна точка класическите икономисти се заблуждават.

В своята книга „Обща теория на заетостта, лихвите и парите4’

Кейнс разви кейнсианския модел и остави на заден план този втори
академичен довод. Първият аргумент - реално съществуващият - е
достатъчен, за да се остави настрана гъвкавостта на заплатите и це­
ните. При простия кейнсиански модел (вж. в следващите две глави),
равнището на заплатите и цените се приема за фиксирано, което поз­
волява моделът да се съсредоточи върху това, което Кейнс смята за
най-важната динамична уравновесяваща сила: тази на дохода.
След време това допускане отново се появява и нс дава покой на
икономистите кейнсианци. Процесът на падане на заплатите и цените
е бавен, за разлика от обратния процес на тяхното покачване. През
70-те години равнището на заплатите и цените постоянно растеше и
инфлацията се превърна в най-сериозния проблем на икономиката.
Много икономисти класици обвиняват за това кейисианците и тяхната
политика, която се базира на модел, при който равнището на заплати­
те и цените е фиксирано. Това доведе до възраждането на класическия
анализ. Проблемите на инфлацията и възраждането на класическия
анализ подробно са разгледани в глави 14 и 15.

КЕЙНСИАНСКИЯТ За да се разбере кейнсианският модел, е нужно той да бъде разгледан

МОДЕЛ в по-широк план. Кейнс е възпитаник на класическата икономическа
школа. В края на 20-те години написва двутомната книга „Трактат
върху парите“, замислена като продължение на класическия модел.
Още със завършването на книгата си Кейнс стига до заключението,
че този модел е напълно погрешен. През следващите няколко години
той се опитва да излезе извън ограниченията на класическия модел.
Най-накрая той успява, но това се дължи единствено на отказа от
класическата постановка затова, че икономиката винаги ще се намира
в състояние на пълна заетост, следователно и в състояние на дохода

196
на равнището на пълната заетост. Кейнс смята, че съвкупното равни­
ще на дохода и заетостта се определят от протичащите процеси в ико­
номиката. Доходът и заетостта не са явления, които да се вземат за
дадени. Моделът на Кейнс акцентира върху начина, по който се стига
до равновесно ниво на дохода и заетостта. Нека разгледаме едно фор­
мално представяне на кейнсианския модел.
Според класическия модел предлагането (производството) създава
търсенето (разходите), което означава, че винаги ще има търсене, ко­
ето да изкупи всичко, което е произведено (закон на Сей). Следова­
телно икономиката винаги ще се намира на равнището на дохода при
пълна заетост, т. е. на потенциалното равнище на дохода. Кейнс изос­
тавя този модел, като разглежда поотделно решенията, свързани с
производството и разходите. Той изследва два отделни въпроса: как
се вземат решенията относно производството и как се вземат реше­
нията относно разходите. След като разглежда тези два въпроса по­
отделно, Кейнс търси връзката между тях.
Подобно на Кейнс, нека започнем с разглеждането на производст­
вото и разходите поотделно.
Съвкупното производство представлява цялото количество произ­ Съвкупното
ведени стоки и услуги във всеки отрасъл на икономиката. То е в цен­ производство при
търа на кейнсианския модел. Производството създава равно на себе кейнсианския модел
си количество доход, тъй че доходът и производството са винаги рав­
ни. От своя страна доходът влияе върху съвкупните разходи или вър­
ху съвкупното търсене. Съвкупното производство създава равно на
себе си количество доход, но не и непременно същото ниво на коли­
чество съвкупно търсене. За разлика от класиците, които приемат за­
кона на Сей и че равновесието винаги се установява в точката на пъл­
ната заетост, Кейнс вярва във възможността за неравновесие. Той
смята, че заплануваните от хората разходи не са задължително равни
на обема на производството. Разликата между тях задейства процеса
на уравновесяване, който довежда до съвкупно равновесие, но не не­
пременно при пълна заетост. Предназначението на неговия модел е
да определи какво би се случило, ако планираните разходи не са равни
на обема на производството.
Графично представено, съвкупното производство е права с наклон
45°, където реалният доход в долари е нанесен върху абсцисата, а
производството, също в долари, върху ординатата (фиг. 10.1). По де-

Фигура 10.1: Крива на съвкупното производство

Тъй като по дефиниция произведеният продукт се рав­
нява ма дохода във всяка точка от кривата па съвкуп­
ното производство, доходът трябва да се равнява па
обема на производството. Това равенство е изпълнено доход
само за точките от правата с наклон 45°. реален доход (долари)

197
 финиция производството създава количество доход, равно на количе­
ството продукция или на производствения обем. Следователно тази
крива на съвкупното производство може да се нарече и крива на съв­
купния доход. Във всяка една точка от кривата на съвкупното произ­
водство доходът е равен на обема на продукция. Ето защо тази права
има наклон 45° - единствено тогава доходът е равен на обема на про­
изводството. Например на фиг. 10.1 в точка А доходът, измерен по
абсцисата, е 4000 долара, както и обемът на производството, измерен
по ординатата. Според Кейнс производството може да се разширява
докато достигне ограничението, поставено от потенциалния доход
(права В).

Съвкупните разходи при Съвкупните разходи се състоят от потреблението (разходите на по­

кейнсианския модел требителите), инвестициите (разходите на предприятията), държав­
ните разходи и търговския баланс (разликата между износа и вноса).
Тези четири компонента бяха представени в глава 8 при разглеждане­
то на националната отчетност на дохода, тъй като счетоводството на
националния доход е съобразено с модела на Кейнс. Сега ше разгле­
даме всеки един от тези компоненти поотделно.

Потребление. Най-значителният компонент на разходите е потреб­

лението. Много фактори влияят върху равнището на разходите, но
най-важният от тях е разполагаемият доход. Разполагаемият доход
е онази част от дохода, която остава след изплащането на данъците,
които в простия кейнсиански модел се приемат за постоянна величи­
на. Логична е връзката между потреблението и разполагаемия доход:
повечето от нас преглеждат своя разполагаем доход и след това оп­
ределят колко от него да похарчат. Ето защо при модела ма Кейнс
основната зависимост е тази между потребителските разходи и раз­
полагаемия доход.
Нека разгледаме следния пример: ако човек изкарва годишно 12 000
и плаща 2000 долара данъци, като разполагаем доход му остават 10 000
долара. Да приемем, че 9000 долара отиват за потребление, а 1000
долара се превръщат в спестявания. Ако през следващата година не­
говият разполагаем доход нарасне на 12 000 долара, очаква се по­
треблението също да се увеличи, да кажем на 10 600 долара. Ако раз­
полагаемият доход спадне на 8000 долара, потреблението също ще
спадне на 7400 долара. В табл. 10.1 е представена примерна зависи­
мост между разполагаемия доход и потреблението.
Забележете, че дори когато разполагаемият доход е нула, пак се
приема, че съществува потребление. Защо се получава така? Чрез за­
еми или ползване на предишни спестявания? Потреблението, което
съществува при нулев разполагаем доход, се нарича автономно по­
требление. Това е потребление, което не се влияе от промените в раз­
полагаемия доход. То включва онези разходи, които човек би напра­
вил, дори ако е безработен.
С нарастване на разполагаемия доход се увеличава и потреблени­
ето, но не със същото количество. В табл. 10.1 е показана връзката
между измененията в разполагаемия доход ДТа и измененията в пот­
реблението АС. Тези цифри могат да се изведат от данните за Уд и С.
Всяко едно число от втората колонка представлява разликата между
съответното число от първата колонка и предхождащото го от същата

198
колонка. Аналогично се изчислява и АС. Например ако разполагае­
мият доход се увеличи от 10 000 на 11 000 долара, разликата е 1000
долара. Аналогично ако потреблението нарасне от 9000 на 9800 дола­
ра, разликата е 800 долара.
При анализа на Кейнс акцентът пада върху промените в обема на
разходите, които са следствие от промените в обема на дохода. Сле­
дователно много е важно да се разграничи онази част от потреблени­
ето, която се променя в отговор на промяната в дохода, от частта,
която не се влияе от това. Частта от потреблението, която не се про­
меня в зависимост от дохода, е автономното потребление. Потребле­
нието, което зависи от разполагаемия доход, се нарича ендогенно
потребление.
Зависимостта между потреблението и разполагаемия доход, пред­
ставена в табл. 10.1, може да се представи и като функция на по­
треблението:
С = Со + Ь ( У - Т ) = Со + ЬУл,
където С са разходите за потребление, Со - автономното потребле­
ние, Ь - пределната склонност към потребление, У - брутният доход,
Т- държавните данъци, Уд - разполагаемият доход, ЬУ<\ - ендогенно­
то потребление.
Функцията на потреблението, която съответства на примера от
табл. 10.1, е следната:
С = 1000 + 0,8 7С|.
Ако заместите стойностите от кой да е ред от табл. 10.1, двете
страни на функцията ще са равни. Например в ред С на таблицата се
вижда, че потреблението С е равно на 2600 долара. Тъй като разпола­
гаемият доход 7С| е 2000 долара, може да пресметнем дясната страна
на уравнението. Резултатът е: 1000 + 0,8(2000) = 2600 долара.
Пределна склонност към потребление. Частта от функцията на по­
треблението, обозначена с буквата Ь или числото 0,8 от примера, е
пределната склонност към потребление. Тъй като тя е изключително

Разполагаем Изменение на Потребление Изменение на Ред

ДОХОД К<| разполагаемия с потреблението
ДОХОД ДУ<.1 ДС
0 - 1000 - А
1000 1000 1800 800 В
2000 1000 2600 800 С
3000 1000 3400 800 D
4000 1000 4200 800 Е
5000 1000 5000 800 F
6000 1000 5800 800 G
7000 1000 6600 800 И
8000 1000 7400 800 ,/

9000 1 000 8200 800 J

1 0000 1000 9000 800 К
1 1000 1000 9800 800 L
12000 1 000 1 0600 800 М
1 3000 1000 1 1400 800 N
14000 1000 12200 800 О
15000 1000 1 3000 800 Р

Таблица 10.1: Потреблението в зависимост от разполагаемия доход

 важна, нека я разгледаме по-подробно. Кейнс изследва промяната на
разходите за потребление при изменение на разполагаемия доход.
Според него, когато разполагаемият доход спадне например с 1000
долара, спадът на потреблението е малко по-малък от тази сума. В
нашия пример той е 800 долара. Кейнс дефинира пределната склон­
ност към потребление (ПСП) като зависимост между изменението в
потреблението АС и изменението в разполагаемия доход ДУ<д
промяна в потреблението ДС
Ь = ПСП = -------- ----------------- ----------------- --- -------
промяна в разполагаемия доход ДУ(
Като се използват данните от табл. 10.1, може да определим рав­
нището на Ь (ПСП), като разделим изменението в потреблението на
съответната промяна в разполагаемия доход, която го е причинила.

ДС _ 800 =
ДУа ~ 1000

На основата на данни за Великобритания Кейнс оценява ПСГ1 меж­

ду 0,8 и 0,9. Тази конкретна оценка на ПСП не е от особено значение,
доколкото тя е в границите между 0 и 1.
Построяване графиката на (функцията на потреблението. След ка­
то се запознахме с компонентите и понятията, използвани при функ­
цията на потреблението, нека видим нейната графика. На фиг. 10.2 е
представена графично точно определена функция на потреблението в
долари:
С = 1000 + 0,8 Уф
Забележете, че при разполагаем доход, равен на нула, потреблени­
ето е 1000 долара. Това е автономната част (употреблението. Накло­
нът на функцията показва как се изменя потреблението в зависимост
от изменението на разполагаемия доход. Следователно наклонът на
потребление С

Фигура 10.2: Графика на функция­

та на потреблението
Функцията па потреблението е наведе­
на на база на данните от табл. 10.2. Гра­
фиката има наклон 0,8, който представ­
лява ПСП, а отрезът й по вертикалната
ос е с размер 1000, т.е. равнището на
автономното потребление. Защрихова­
ната област представлява спестявания­
та (разликата между дохода и потреб­
лението).

200
функцията Ь представя графично пределната склонност към потреб­
ление за дадена функция на потреблението.
Средна склонност към потребление и пределна склонност към по­
требление. Освен понятието пределна склонност към потребление
съществува и средна склонност към потребление (ССП):

^_ потребление _ С
разполагаем доход Уа

Например ако разполагаемият доход е 400, а потреблението - 370,

ССП = 370/400 = 0,925.
Забележете, че ССП се променя с промените в дохода. Причината
за това са константата Со и ПСП във функцията на потреблението.
Зависимостта между ССП и ПСП се изразява по следния начин:

Сп
ССП = —-г-+ ПСП.

Когато автономното потребление Со е положително, ССП е по-го-

ляма от ПСП. Само при Со = 0 те са равни.
Изключително важно е да се запомни разликата между ССП и
ПСП; ССП е потреблението, разделено на разполагаемия доход.

ССП = —•
Ус1

ПСП е промяната в потреблението, разделена на промяната в раз­

полагаемия доход:

Функция па съвкупното потребление. Дотук разгледахме функцията

на потреблението за отделния човек като подготовка за разглеждане
на съвкупното потребление. Функцията на съвкупното потребление е
сумата от функциите на потребление на всички хора в обществото. В
такъв случай вместо с хиляди долари, ще работим с милиарди долари.
Взети в съвкупност, много от индивидуалните колебания в потребле­
нието взаимно се компенсират. Например семейство Смит може да
има неотложни нужди, които да увеличат тяхното потребление над
равнището на обичайните разходи, но в същото време семейство Род-
ригес установяват, че могат да спестят по-голяма сума от предвиде­
ното. Постоянно съществува такъв вид компенсиране, което прави
функцията на съвкупното потребление много по-стабилна в сравне­
ние с функцията на потребление на отделния човек.
Разполагаем доход, доход и данъци. Потреблението е функция на раз­
полагаемия доход (дохода след приспадане на данъците). Кривата на
съвкупното производство свързва общия доход и общия обем продук­
 1

ция. За да има съответствие между двете криви, трябва да мо­

дифицираме функцията на потреблението, за да включим данъците То.
С=Со + Ь(У-То).
Като умножим У и То по Ь и извършим разместване, се получава
С = ( С о - Ь Т о ) + ЬУ.
Автономното потребление Со е намалено с То. Това не е изненада.
Данъците намаляват средствата, които може да изразходваме.
Обичайно е да се приеме за по-просто, че данъците са равни на пула.
Това означава, че разполагаемият доход и общият доход са идентични.
Следователно потреблението е функция на дохода. След като
С = Со + ЬУб, където Та = У (при То = 0),
С=Со + ЬУ.
В следващата глава, когато разгледаме по-подробно данъците и
държавните разходи, ще се освободим от това допускане.

Потребление и спестявания. Това, което хората не изразходва! за

потребление, те спестяват. След като кривата на съвкупното произ­
водство показва дохода на хората, а функцията на потреблението -
средствата, които те изразходват, разликата между тях представлява
спестяванията. На фиг. 10.2 те са представени със защриховано про­
странство. Не съществуват спестявания при равнище на дохода 5000
долара, където разходите са равни на дохода — точката, в която се
пресичат функцията на потреблението и функцията на разходите. При
по-ниско равнище на дохода имаме отрицателни спестявания; при по-
високо равнище те са положителни.
Спестявания, ПСП и ССИ. От кръговата диаграма знаете, че когато
всички хора изразходват всичките си доходи (чийто източник е про­
изводството), съвкупната икономика е в равновесие. Това, кое то се
вкарва, се равнява на това, което се изтегля от нея. При простия мо­
дел на Кейнс спестяванията представляват изтеглените средства; ав­
тономните разходи представляват вкараните средства.
Кръговата диаграма изразява тъждеството на националния доход:
съвкупният доход е равен на съвкупния продукт. Въпросите на Кейнс
бяха следните: първо, дали съвкупните разходи са винаги равни на
съвкупното производство, и второ, ако не е така, каква сила в иконо­
миката ще ги доведе до равновесие. Щом хората спестяват част от
дохода си, разходите и доходът не са непременно равни. Въпросът е
дали спестяванията отново се обръщат в разходи. Ако не е така, сред­
ствата, вкарани в обращение, няма да са равни на изтеглените и ще се
наложи доходът да се измени. Следователно и при предполагаемата
зависимост, и в реалната икономика спестяванията играят много важ­
на роля.
Както при потреблението, може да използваме таблица на спестя­
ванията и функцията на спестяванията, за да покажем зависимостта
между тях и дохода. На фиг. 10.3 са представени таблицата и графи­
ката на функцията на спестяванията. Те съответстват на зависимос­
тите относно потреблението, показани на фиг. 10.2.
Количеството спестявания нараства заедно с увеличаване па дохода
- колкото по-високо е равнището на дохода, толкова по-високо е равнмще-

202
Разпо­ Измене­ Спес­ Измене­ Ред
лагаем ние ц раз­ тява­ ние в спес­
ДОХОД полагае­ ния тяванията
Kd мия доход 5 AS
А Yd
0 - 1000 А
1000 1000 - 800 200 В
2000 1 000 - 600 200 С
3000 1 000 - 400 200 D
4000 1000 - 200 200 Е
5000 1000 0 200 F
6000 1000 200 200 G
7000 1000 400 200 H
8000 1000 600 200 1
9000 1000 800 200 J
10000 1000 1 000 200 'K
1 1000 1000 1 200 200 L
1 2000 1000 1400 200 M
13000 1 000 1600 200 N
14000 1000 1800 200 O
15000 1000 2000 200 P

(а) (в) разполагаем доход (долари)

Фигура 10.3 (а, б, «): Таблица на спестяванията, функция на спестяванията и функция на потреблението
Данните от таблицата (а) са представени графично, както и зависимостта между кривата па спестявания та (б) и разликата
между функцията па потреблението и кривата иа съвкупното производство (о).

то на спестяванията. Например ако доходът нарасне от 10 000 на 11 000

долара (редовете К и L, първа колонка), спестяванията се увеличават
от 1000 на 1200 долара (К и L, трета колонка).
Във втората колонка е представено изменението в разполагаемия
доход, а в четвъртата - промяната в спестяванията, която се получава
с нарастването на дохода от един ред на друг. В примера изменението
на разполагаемия доход е 1000 долара, а в спестяванията - двеста
долара.
Както при функцията на потребление дадохме определение на ПСП
и ССП, по същия начин може да дефинираме и пределната склонност
към спестяване (Г1СС) н средната склонност към спестяване (ССС).
ПСС е процентът на спестеното от всеки един допълнителен долар
доход.

AS
ПСС =

ССС - това са спестяванията, разделени на дохода:

ССС =

203
 ССС се изменя в зависимост от разполагаемия доход. Ако разпо­
лагаемият доход е 10 000 долара,
ССС = 1000/10 000 = 0,1.
Ако разполагаемият доход е 15 000 долара, а спестяванията 2000
долара,
ССС = 2000/15 000 = 0,1333.
Графиката на функцията на спестяванията е показана на фиг. 10.3Ь.
Забележете, че функцията е наклонена нагоре права и наклонът й е
равен на Г1СС, а отрезът й е отрицателен. В дадения случай той е
-1000 долара.
Функцииите на потреблението и на спестяванията са свързани.
На фиг. Ю.Зв отново е представена функцията на потреблението.
Като се свържат нивата на дохода на двете графики, може да се види,
че разстоянието между функцията на потреблението и кривата на про­
изводството е равно на разстоянието между абсцисата и функцията
на спестяванията. И двете графики ни дават една и съща информация,
защото спестяванията са огледален образ на потреблението, средст­
вата, които не се изразходват, се спестяват.
Когато съберем пределната склонност към потребление с предел­
ната склонност към спестяване, получаваме единица:
ПСП + ПСС = 1.
Това важи и за нашия пример, в който ПСП е равно на 0,8, а ПСС
- на 0,2. Същото е вярно и за ССП, и за ССС. Техният сбор също ще
дава единица:
ССП + ССС = 1.
ИII вестиции. Вторият компонент на съвкупните разходи са инвести­
циите -това са разходи за изграждане на предприятия и тяхното обо­
рудване. За да опрости своя модел, Кейнс приема, че инвестициите
зависят от „животинските инстинкти“ на инвеститорите. С други ду­
ми, инвестициите са автономии', те не зависят от равнището па раз­
полагаемия доход, а се определят от фактори, съществуващи извън
модела. Инвестициите се представят по следния начин:
/=/о.
В нашия пример нека приемем, че инвестициите са 1000. Графично
тази функция се изобразява с хоризонтална права (фиг. 10.4).
Както автономното потребление, така и автономните инвестиции
могат да се изменят. Кейнс смята, че инвестициите могат да варират,
също както функцията на потреблението. Именно тези бързи и нео­
чаквани промени в разходите за инвестиции според Кейнс са причи­
ната както за икономическия бум, така и за икономическия спад. Спо­
ред него инвестициите зависят от други променливи, като например
лихвения процент. Но ние няма ,п,а включваме тези променливи фак­
тори в простия модел.

Държавни разходи. За да запазим това първо разглеждане на модела

на Кейнс в опростен вид, нека приемем, че държавните разходи са авто­
номни. Това означава, че те не се променят в зависимост от дохода.
Следователно общото уравнение на държавните разходи е следното:
Фигура 10.4: Крипа иа инвестициите
Количеството на инвестициите ме се променя с изменс
нието на дохода. То е автономно. Следователно накло
път на кривата на инвестициите е нула.

В
г-
CJ
О
CQ автономни
инвестиции
наклон = 0 = 1000 долара
1000

3000 5000
доход (долари)

С — Сто,
което се представя графично като хоризонтална линия.
На фиг. 10. 4 приемаме, че държавните разходи са константа, равна
на 1000 долара.
Нетен износ. Когато населението на Съединените щати изразходва
своите доходи за вносни стоки, М, тези разходи са изгубени за аме­
риканската икономика. Обаче когато чужденците изразходват своите
доходи за американски стоки, X, тези разходи се прибавят към разхо­
дите на Съединените щати. Общоприето е вносът да се изважда от
износа и да се говори за нетен износ Х - М . Когато износът надвишава
вноса, нетният износ е положителен.
Отново с цел да запазим прост модела на Кейнс, приемаме нетния
износ за автономен - независещ от дохода. Уравнението е следното:
X - М = Хо - М о .
Тъй като нетният износ е автономен, неговата графика е същата
като графиката на инвестициите и държавните разходи - хоризонтал­
на права. Нека приемем, че нетният износ е константа, също така рав­
на на 1000 долара.

Съвкупни разходи. Те представляват сумата от четирите компонента.

Съвкупни разходи А Е = C + I + G + ( X - М ) .
На фиг. 10.5« е представена таблица, подобна на предишните, къ-
дето са нанесени стойностите на всички разходи в зависимост от рав­
нището на дохода или на производството. Сумата от всички разходи,
т.е. съвкупните разходи А Е , е показана в петата колонка. Забележете,
че съгласно допускането в нашия пример единствените ендогенни
разходи, които се изменят съобразно дохода, са тези за потребление.
Както се вижда от фиг. 10.56, кривата на съвкупните разходи е гра­
фичната сума на всичките четири криви. Тя има същия наклон, както
и функцията на потреблението, ПСП = 0,8. Кривата на съвкупните
разходи пресича ординатата в точката, която представлява сумата от
всичките четири вида автономни разходи:
Со + /о + Go + ( Х о - М о ) = 4000 долара.

След като разгледахме кривите на съвкупното производство и съвкуп­ ОПРЕДЕЛЯНЕ

ните разходи, може да ги съчетаем и да видим как се определя равни­ РАВНИЩЕТО НА
СЪВКУПНИЯ ДОХОД
щето на съвкупния доход според модела на Кейнс. Първо, ще пред-

205
 фигура 10.7: Графично определяне на равнове­
с / с Х-М АЕ V ЛАЕ Д У Ред
сието
1000 1000 1000 1 000 4000 0 А Кривата на съвкупните разходи обединява потреб­
1800 1000 1000 1000 4800 1000 800 1 000в А Е = С н- / + С + ( Х - М ) = 4<)()<> + О.ХУ
лението, държавните разходи, инвестициите и нет­
2600 1000 1000 1000 5600 2000 800 1 000с С = КЮО Н ОМ ния износ. Равновесие настъпва там, където крива­
1000 1000 6400 3000 800 1000 П
16 000 та на съвкупните разходи пресича кривата на съв­
3400 1000
4200 1000 1000 1000 7200 4000 800 1000 Е к У У купното производство (точка С).
3 12 000
5000 1000 1 000 1000 8000 5000 800 1000 г
5800 1 000 1000 1000 8800 6000 800 1000 с
1000 8000 -
6600 1000 1000 9600 7000 800 1000 н
7400 1000 1000 1 000 10400 8000 800 1000 /
8200 1000 1 000 1000 1 1 200 9000 800 1000 4000
9000 1 000 1000 1 000 12000 I 0000 800 1000 к
9800 1000 1000 1 000 128001 1 000 800 1000 А 1000
0
1 0600 1 000 1000 1000 13600 1 2000 800 1000 М 5000 10 000 15 000 20 000
1 1400 1 000 1 000 1000 14400 13000 800 1000 N разполагаем доход (долари)
12200 1000 1 000 1 000 15200 14000 800 1000 О /-/,, + + (Кг ми) - 31)00
1 3000 1 000 1000 1 000 16000 1 5000 800 1000 Р 2 - /0 + С„ = 2Ш;
(С>)
5-/„= Ш0
(а)

Фигура 10. 5 («, б ) : Съвкупни разходи А Е

Съвкупните разходи представляват сбор от всички компоненти па разходите. Събирането може да се извърши таблично
(а) или графично ( б ) . Обърнете внимание па съответствието между таблицата и графиката. Например в ред К от таб­
лицата съвкупните разходи са 12 000 долара, точно толкова, колкото са в точка К от графиката, която показва обема
на разходите при доход в размер на 10 000 долара.
ставим на една и съща графика кривата на съвкупните разходи (С + /
+ С + (Х-М)) и кривата на съвкупното производство (фиг. 10.6).
Правата, която има наклон 45°, представлява съвкупното произ­
водство. Тя ни показва както равнището на съвкупното производство,
така и равнището на съвкупния доход, тъй като по дефиниция доходът
е равен на обема на производството. Кривата на съвкупните разходи
представя разходите, които не са непременно равни на произведения
продукт или на дохода. Нека сега по-подробно разгледаме връзката
между кривите на производството и на разходите.
Да приемем, че доходът е 12 000 долара. Както се вижда на фиг.
10.6, при доход 12 000 долара разходите са 11 400 долара. Съвкупният
доход надвишава съвкупните разходи. Това важи за всяко едно равни­
ще на дохода над 10 000 долара. Аналогично при всяко равнище на
дохода под 10 000 долара съвкупното производство е по-малко в срав­
нение със съвкупните разходи. Например при равнище на производс­
твото 8000 долара съвкупните разходи са 8600 долара.
доход (долари) и съвкупното производство
Само при равнище на дохода 10 000 долара съвкупното производ­
ство е равно на съвкупните разходи. След като знаем, че при равно­
весие в икономиката съвкупните разходи трябва да са равни на съв-
купното производство, равновесното равнище на дохода трябва да е
10 000 долара. Това е равнището, при което нито производителите,
пито потребителите могат да имат някаква причина да променят по­
ведението си. При всяко друго равнище на дохода ще има или изли­
шък, или недостиг на стоки, което ще породи промяна в поведението.
Следователно като използвате кривите на съвкупното производство
и на съвкупните разходи, сте в състояние да определите равнището
на дохода, при което икономиката ще се намира в равновесие.
Друг начин, по който може да се определи равнището на дохода при Определяне равнището
на съвкупния доход
кейнсианския модел, е кейнсианското уравнение:
чрез кейнсианското
уравнение
[Со + /о + во + (Хо - Мо)].
I- (1 - /;)^
Кейнсианското уравнение показва зависимостта между автоном­
ните разходи и равновесното равнище на дохода. То не се появява
изневиделица. Получава се чрез използване на набора от уравнения,
залегнали в графичното представяне на кейнсианския модел.
С какви числа заместваме? Числата в скобите отдясно са просто
сума от всички автономни разходи. Сборът им дава целия размер па
съвкупните автономни разходи в икономиката.
Сега нека разгледаме скобите вляво. Съвкупните автономни раз­
ходи са умножени с члена [1/(1 -/;)], който се нарича мултипликатор.
След като знаем стойността на Ь (пределната склонност към потреб­
ление), може да изчислим стойността в първите скоби, като опростим
1/(1 - Ь) и го превърнем в обикновено число. Например ако Ь = 0,8,
мултипликаторът е [1/(1 - 0,8)] = 1/0,2 = 5. Мултипликаторът изразя­
ва връзката между автономните разходи и дохода. Например ако ав-

207
206
 АЛГЕБРИЧНО ИЗВЕЖДАНЕ НА РАВНОВЕСНИЯ ДОХОД
Този начин може би с по-лесен за определяне па равно- Като заместим с първите четири уравнения, получаваме
лесния доход в ксйпсиаиския модел. За да се стигне до У — Со + Ь У + /о + Са + *о - Ма.
уравнението за дохода, събираме уравненията и като Изваждаме ЬУ и от двете страни па уравнението:
препишем зависимостите, описващи разходите, получа­
У - Ь У = С о + /о + Со + .Го - М а .
ваме:
С = а + ЬУ За да получим ксйнсиапското уравнение, изваждаме
У пред скоби:
I =/о
С = С0 У { 1 — Ь ) — С а + /о + Со + (.Го — М а ).
(Х-М) = (Х() - Ма) Намираме У, като разделим и двете страни на I - Ь:
По дефиниция съвкупното производство е равно на К = [1/(1 - Ь ) ] [Со + /о + Со + (.Го - М а ) ] .
съвкупния доход У . А при равновесие съвкупният доход Това е кейнсианското уравнение. То включва в себе си
трябва да бъде равен на сумата от четирите компонента всички уравнения от кейнсианския модел. Когато све­
от съвкупните разходи. Нека започнем с тъждеството от дем едно множество от свързани помежду си уравнения
системата на националните сметки в едно-единствсио уравнение, полученото уравнение се
У = С+ / + С + (X - М). нарича редуцирано уравнение.

тономните разходи са 4000 долара, а мултипликаторът е 5, равновес­

ният доход в икономиката ще бъде 20 000 долара.
Кейнсианското уравнение ни улеснява при определяне на равновес­
ния доход. Първо определяте мултипликатора [1/(1 - Ь)] и го умно­
жавате по сумата от всички автономни разходи.
Нека разгледаме още един пример за мултипликатора. Да прие­
мем, че ПСП е 0,8, но автономните разходи вместо 4000 долара са
4500. Какво е равнището на дохода? Като умножим сумата от авто­
номните разходи 4500 по 5, получаваме, че доходът е 22 500 долара.
При мултипликатор 5 доходът нараства с 2500 долара, тъй като авто­
номните разходи са се увеличили с 500 долара.

По-внимателно По-горе бе разгледан един чисто механичен път за определяне на рав­

разглеждане на новесния доход в кейнсианския модел, но той не пи дава представа
механизма на достигане какво е значението на този модел от икономическа гледна точка и как­
на равновесие
посредством дохода ви са силите, чието действие прави равновесно равнището па дохода,
което ние определихме. Те са онези, които тласкат икономиката към
състояние на равновесие винаги, когато тя се намира извън него. Да
поставим въпроса: какво става, когато макроикономиката е в нерав-
новесие, когато съвкупното производство не е равно на съвкупните
разходи? Отговорът може да се види на фиг. 10.7.
Нека разгледаме икономиката на равнище па дохода в точка /I, къ-
дето съвкупното производство е 15 000 долара, а съвкупните разходи
са 14 000 долара. Тъй като производството надвишава разходите при
ниво на дохода А, фирмите откриват, че не могат да продадат всичко,
което са произвели; натрупват се запаси. В отговор фирмите се при­
способяват, като намаляват съвкупното производство, а следовател­
но и дохода. Когато предприятията забавят процеса на производство,
икономиката се придвижва навътре по кривата на съвкупното произ­
водство, както е показано със стрелката А\. Доходът пада и с това
„ножицата“ между кривите на производството и на разходите нама­
лява. Например ако предприятията намалят продукцията си на 14 000
долара, съвкупният доход също спада на 14 000. Това от своя страна
е причина съвкупните разходи да спаднат на 13 200, както е показано
със стрелката А2- Все още съществува „ножица“, но тя е намалена с
200 долара, от 1000 на 800.

208
 Докато съществува „ножица“, доходът продължава да спада. Доб­
ре е да се проследят още две стъпки. С всяка от тях икономиката се
приближава все повече към равновесие.
Сега нека разгледаме икономиката на равнище на дохода в точка
в (5000 долара). В този случай производството е по-малко от разхо­
дите. Фирмите установяват, че запасите им намаляват - капиталовло­
женията под формата на запаси са далеч под планираните количества.
Тогава те увеличават съвкупното производство, а следователно и до­
хода. Икономиката започва да се разраства, съвкупното производство
се придвижва по посока на стрелката В2, а съвкупните разходи - по
посока на стрелката в\. С увеличаване на дохода на отделните хора
се увеличават и техните разходи, но в по-малък размер в сравнение с
увеличението в дохода. Следователно „ножицата“ между съвкупното
производство и съвкупните разходи започва да се затваря. Но докато
разходите и доходът надвишават производството, самото производ­
ство, а оттук и доходът продължават да нарастват.
Накрая {[ека разгледаме икономиката при равнище на дохода в точ­
ка С. Доходът е 10 000 долара и разходите са 10 000 долара. Фирмите
продават всичко, което произвеждат, тъй че няма причина, поради ко­
ято да променят обема на производството си. Съвкупната икономика
е в равновесие.
Равновесното равнище на дохода е това, което определихме, като
умножихме автономните разходи по мултипликатора. Настоящото
разглеждане имаше за цел да се разбере какво се крие зад аритмети­
ката на предишните модели.

Важна първа стъпка, за да се разбере анализът на Кейнс, е определя­ ИЗМЕСТВАНИ НА

нето на равновесното ниво на дохода с помощта на мултипликатора. АВТОНОМНИ Т1
Следващата стъпка е да се модифицира този анализ с цел да се намери РАЗХОДИ
отговор на въпроса, който много интересуваше Кейнс: с колко точно
промяната в автономните разходи ще измени равновесното равнище
па дохода? Причината тази втора стъпка да е изключително важна е
твърдението на Кейнс, че именно внезапните изменения в автономни­
те разходи пораждат съвкупното неравновесие. Това е проблем, който
според Кейнс класическият модел не може да разреши.
Именно заради становището на Кейнс, че автономните разходи са
подложени на внезапни промени, отбелязахме, че автономни означа­
ва „определени извън модела и независещи от дохода“. Автономните
разходи могат да се изменят по ред причини. В такива случаи се за­
действат процесите на уравновесяване. Нека разгледаме някои от при­
чините за измененията при автономните разходи.
Най-важната причина за промяната в автономното потребление са Изместване на
очакванията на хората относно бъдещето. Когато потребителите са автономното
сигурни в бъдещето, функцията на потреблението се измества нагоре. потребление
Когато съществува несигурност относно бъдещето, тя се измества
надолу. Кривата на съвкупните разходи се измества съответно нагоре
или надолу в зависимост от функцията на потреблението.
Другите разходи, за които Кейнс твърди, че постоянно се изменят, са Изместваме на
инвестициите. Някои от причините за изместването на функцията на функцията на
инвестициите са следните: инвестициите
1. Промени в лихвените проценти.
2. Промени в очакванията.
3. Развитие на технологиите.

209
Пр омсни в лихвените проценти. Докато класиците смятат, че лих­
веният процент се определя в зависимост от инвестиционното пред­
лагане и търсене, Кейпс твърди, че определящи фактори са търсенето
и предлагането на пари. Въпреки това той смята, че лихвеният про­
цент играе роля при определянето на количеството инвестиции, а сле­
дователно и върху съвкупните разходи. Кейнс е съгласен с твърдени­
ето на класиците, че при спадане на лихвените проценти инвестициите
се увеличават. Тъй като лихвеният процент представлява цената на
заема, при по-евтин заем човек инвестира повече.
Според класиците промените в лихвения процент са достатъчни, за
да се регулира равнището на инвестициите, така че съвкупните раз­
ходи да са винаги равни на съвкупното производство. Това тяхно
убеждение се базира на закона на Сей. Когато хората спестяват, фи­
нансовите пазари обръщат тези спестявания в инвестиции, като по
този начин икономиката остава в състояние на пълна заетост. Кейнс,
от друга страна, твърди, че ако поради една или друга причина търсе­
нето и предлагането на пари довежда до спадане на лихвения процент,
по-ниският лихвен процент би стимулирал инвестициите. Това на
свой ред би изместило в посока нагоре функцията на инвестициите,
функцията на съвкупните разходи и равновесния доход. Тази зависи­
мост е в основата на ефекта на Кейнс (глава 9).
Обърнете внимание на разликата между възгледите на Кейнс и те­
зи на класиците. Според Кейнс паричният и реалният сектор са вза­
имно свързани: лихвеният процент се определя в паричния сектор,
след което влияе върху реалния сектор. При класическия модел лих­
веният процент се определя в реалния сектор. Той е отражение па ре­
алните сили, а не на монетарните.

Промени в очакванията. Кейнс разглежда очакванията относно бъ­

дещите продажби и печалби като най-важния фактор, определят ин­
вестиционното търсене. Когато производителите предвиждат добри
продажби, те инвестират повече; когато предвиждат слаби продажби,
инвестициите се съкращават. Кейнс смята, че тези очаквания могат
да бъдат твърде несигурни, защото се основават на слухове, надежди
относно бъдещата данъчна политика и на събития от световен мащаб.
За да подскаже непредсказуемостта на очакванията, Кейнс ги нарича
животински инстинкти. За Кейнс непредсказуемостта в никакъв
случай не означава нерационалност. Той просто смята, че в живота
някои неща са непредсказуеми. Това, как ще се търси вашият продукт
в бъдеще, е едно от тези неща. Следователно най-доброто, което чо­
век може да направи, е да се осланя на слухове и догадки, но това не
означава, че взетите решения са лишени от разум.
Развитие на технологиите. Третата важна причина за изместване на
функцията на инвестициите е развитието на технологиите. Всяка нова
технология прави старата неизползваема. Фирми, конто използват
стара технология, разбират, че са неконкурентиоспособни и за да не
изостават, трябва да инвестират в нова технология. Някои икономис­
ти определят периодите в икономическата история според развитието
на технологиите и капиталовложенията в резултат от новите техно­
логии. Например за САЩ 80-те години на XVIII век са периодът на
железниците.
 %

Последният голям технологичен скок е компютърната революция,

която започна през 60-те години на нашия век. През 90-те години тя
е изместена от революцията в областта на биотехнологиите, която на
свой ред може да обезличи резултатите от компютърната революция.
Този технологичен напредък отваря нови възможности и поражда но­
ви големи капиталовложения. С увеличаването на инвестициите на­
растват съвкупните разходи и съвкупният доход.

Както могат да се изменят разходите на хората, така могат да се из­ Изместване на

менят и държавните разходи. По време на война държавните разходи държавните разходи
често нарастват значително. Както ще видим в глава 1 1, където по-
подробно се разглеждат държавните разходи, стремежът на правител­
ството да влияе върху равнището на дохода е друга причина, поради
която могат да се променят държавните разходи.

Дори когато разходите вътре в страната са стабилни, вън от нея те Изместване на

често не са. Войните или промените в политическите съюзи могат автономния внос
изцяло да променят потока на вноса и износа. Първата и Втората све­ и износ
товна война спряха търговията на САЩ с Германия, но значително
увеличиха износа на американски стоки за други страни. Американ­
ската икономика процъфтя. Депресията в САЩ през 30-те години сък­
рати износа от Европа. През 1990 г. събитията в бившия Съветски
съюз създадоха потенциална възможност съществено да повлияят
върху износа на Европа и САЩ. А от историята знаем, че валутните
курсове и митническата политика могат да окажат сериозно влияние
и върху износа. Всички тези промени се проявяват като измествания
на кривата на автономните разходи.

Кейис смята измененията в автономните разходи за много важни. Те Изместване па

са тези, които водят до съвкупното неравновесие. Но не по това се а втономните раз х оди
различават Кейис и класиците. Онова, което ги отличава, е ответната и мултипликатора
реакция срещу тези изменения. Класиците твърдят, че уравновесява­
нето посредством равнището на цените ще върне икономиката в рав­
новесие. Но ако равнището на цените е фиксирано, какъвто е случаят
според Кейнс, измененията няма да предизвикат промяна според кла­
сиците и икономиката ще си остане в неравновесие.
Кейнс смята (това е същността на кейнанската революция), че кла­
сиците грешат изцяло, като мислят, че икономиката ще остане в пос­
тоянно неравновесие, ако равнището на цените е фиксирано. Спо­
ред Кейнс едно неравновесие ще задвижи процеса на мултипликатора,
при който и производството, и доходът ще спаднат. При това положе­
ние икономиката би стигнала до равновесие, което е на равнище под
пълната заетост.
По-нататък Кейнс смята, че проблемът не е във фиксираното рав­
нище на цените. Според него процесът на уравновесяване чрез дохода
действа много бързо и има мощно въздействие, докато процесът на
уравновесяване чрез равнището на цените е бавен и без някакви осо­
бени резултати. Той е съгласен, че ценовият механизъм на уравно­
весяване би могъл да е ефективен в случай, че неравновесието про­
дължи да съществува в дългосрочен план. Но то никога няма да има
тази възможност, тъй като уравновесяващият процес посредством до­
хода вече ще е премахнал неравновесието. За Кейнс допускането за
Фигура 10.8 («, 6 ) : Изместване на кривата на съвкупните разходи
Фиг. 10.8 а представя ефекта от изместването на кривата па съвкупните разходи. Кога го износъ т спадне с 20 долара,
кривата па съвкупните разходи сс измества надолу от АЕо до АЕ\. В отговор на това доходът спада с кратен брой пъти
размера па изместването, в този случай със 100 долара.
Фиг. 10.8 Ь представя процеса на мултипликатора, видян под микроскоп. Процесът ма уравновесяването е разчленен
па отделни стъпки. Когато доходъ т спадне с 20 долара (стъпка В), доходите спадат с 16 долара (стъпка С). В отговор п
това спадане па разходите производителите намаляват производството с 16 долара, което от своя страна намалява
дохода с 16 долара (стъпка О). По-ниският доход отново води до понижаване на разходите (стъпка Е) и процесът се
повтаря, докато се достигне до равновесие.

фиксираните цени е прието единствено с цел опростяване. Това не е

необходимост, дотолкова доколкото равнището на цените не може да
се нагажда почти моментално.

Уравновесяване посредством дохода. Уравновесяването посредст­

вом дохода е пряко свързано с мултипликатора. Причината е, че всеки
начален шок, т.е. промяна в автономните съвкупни разходи, бива ум­
ножен в процеса на уравновесяване. Нека разгледаме как това се про­
явява при примера, показан на фиг. 10.8. Нека търговските преговори
между САЩ и други страни да са пропаднали и американският износ
намалява с 20 долара. Това е показано като изместване ма кривата А Е
надолу от положение АЕо в АЕ\.
Доколко трябва да спадне доходът, за да бъде постигнато равнове­
сие? За да отговорим на този въпрос, нужно е да познаваме първона­
чалния шок, АХ = - 20, и стойността на мултипликатора [1/(1-/?)]. В
този пример ПСП = 0,8, а мултипликаторът е 5. Това означава, че
окончателният спад на дохода, който води до равновесие, е 1 00 долара
- 5 пъти по-голям от първоначалния шок от 20 долара.
Фиг. 10.86 представлява разгърната графика на оградения участък
от фиг. 10.8а. Показани са стъпките, изграждащи процеса на уравно­
весяване, за да може да се види по-добре начинът, по който той дей­
ства. Първоначално автономните разходи спадат с 20 долара (стъпка А).
Това кара фирмите да намалят производството си с 20 долара (стъпка В).
Но намаляването на дохода води до спадане на разходите с още 1 6

212
 Фигура 10.9: Кейнсианското обяснение
на Голямата депресия
Според Ксйнс финансовият крах в начало­
то на 30-те години породи крита на очак­
ванията, която измести кривата па съвкуп­
ните разходи от АЕо до А Е |, което доведе
до спадаме па дохода с кратно число пъти
па това отместване.

ДОХОД

долара (0,8 х 20 долара) (стъпка С). Отново фирмите реагират, като

съкращават производството си, този път с 16 долара (стъпка £>). До­
ходът отново спада (стъпка Е). Процесът продължава, докато равно­
весният доход спадне със 100 долара, което представлява пет пъти
повече от размера иа началния шок.

Като един последен пример нека видим как Кейнс използва своя модел, ДРУГИ ПРИМИРИ НА
за да обясни Голямата депресия през 30-те години (фиг. 10. 9). Тойтвър- КЕИНСИАНС КИЯ МОДЕЛ
деше, че но това време финансовите пазари бяха напълно объркани. Пот­
ребителите се страхуваха и намалиха автономното потребление, като
увеличиха спестяванията. Това доведе до внезапно и значително измес­
тване на кривата па съвкупните разходи в посока надолу.
Производителите реагираха, като намалиха своето производство.
Това от своя страна намали дохода и причини спираловидно движение
надолу по стрелките А \ и А2, което засили страховете на производи­
телите. Съкратеното производство намали още повече дохода и раз­
ходите. Този процес продължи, докато най-накрая икономиката се ус­
танови в равновесие при едно ниско равнище на дохода, далеч под
потенциалното или под равнището на пълна заетост.
Процесът, за който Кейнс е убеден, че играе важна роля за появата
иа депресията, понякога се нарича парадокс на спестовността. Хо­
рата, в стремежа си да спестят повече, причиняват спадане па дохода
и в крайна сметка спестяват по-малко.

Обяснението на Кейнс за Голямата депресия и за начина, по който КЕЙИСПАНСКИЯТ

съвкупната икономика достигна равновесие, е твърде различно от то­ МОДЕЛ, ПРЕДСТАВЕН С
ГРАФИКАТА ИА
ва на класиците. За да се откроят разликите, нека видим как ще из­ СЪВКУПНОТО
глежда кейнсианският модел, представен посредством кривите на ПРЕДЛАГАНЕ И
съвкупното предлагане и съвкупното търсене. СЪВ КУПНОТО ТЪРСЕ ИЕ
Фиг. 10.10 представя виждането на Кейнс за икономиката с помощ­
та на графиката па съвкупното търсене и съвкупното предлагане. Не­
ка приемем, че поради някаква причина се намираме при съвкупно
неравновесие с равнище на цените в точка Р\, така че производството

213
 Фигура 10.10: Кейнсманският модел,
представен чрез кривите на съвкупното
предлагане и съвкупното търсене
Когато фирмите не могат да продадат сто­
ките си на дадени цени, те намаляват обема
па производството. Това довежда до из­
местване на кривата /15 наляво по хоризон­
тала. Тъй като и Ай са взаимозависими,
изместването на кривата АЗ води до измес­
тване наляво на кривата АО. Тези взаимос­
вързани измествания продължават, докато
се достигне ново равновесие. Това ще ста­
не, защото ПСГ1 е по-малка от единица, ко­
ето означава, че при всяко едно изместване
двете криви ще се приближават една към
друга.

съвкупно производство = доход

е повече от разходите. Изразено чрез съвкупното търсене и предлага­

не, количеството съвкупно предлагане е по-голямо от количеството
съвкупно търсене. При кейнсианския модел равнището на цените не
може да реагира, тъй като в краткосрочен план то е фиксирано. Сле­
дователно може да начертаем една фиксирана права линия, отговаря­
ща на равнището на цените Р\. Тази линия не е кривата па съвкупно­
то предлагане АЗ. Кривата на съвкупното предлагане представлява
количеството, което доставчиците искат да предложат на пазара при
дадено равнище на цените.
Според класическия модел, ако равнището на цените не може да се
нагоди, икономиката ще остане в постоянно неравновесие. Производ­
ството ще остане на потенциално равнище, но хората няма да купуват
стоките. Кейнс смята, че нещата не стоят точно така. Според него
когато фирмите не могат да продадат стоките си на съществуващите
цени, те намаляват производството си, премествайки кривата на съв­
купното предлагане обратно от положение АЗо в А31 с цел да се пре­
махне свръхпредлагането при съществуващото равнище на цените.
Но според него това изменение няма да доведе до равновесие. Ко­
гато съвкупното предлагане се измести наляво, доходът на работни­
ците ще спадне. Следователно изместването на съвкупното предлага­
не ще накара кривата на съвкупното търсене да се измести наляво от
положение АОо в АО 1. Това, което Кейнс нарича действително търсе­
не, ще спадне. Действително търсене е търсенето, което съществу­
ва, след като производителите са съкратили производството в отговор
на превеса на съвкупното предлагане над съвкупното търсене.
Сравнявайки двете измествания на кривите на фиг. 10.10, виждаме,
че при равнище на цените Р\ първоначалната разлика (до - (~)\ между
и АОо е по-голяма от разликата (д\ - £>2 между А3\ и АО|. Кривата
АО се измества назад по-малко, отколкото кривата АЗ. Защо? Това се
дължи на уговорката, която направи Кейнс. Той прие, че пределната
склонност към потребление - спадането на изразходването на сред­
ства, съпътстващо спадането на дохода - е по-малка от единица. При
намаляване на дохода хората се опитват да поддържат предишното си
равнище на потребление, като изразходват част от спестяванията си.
Следователно изразходването на средства намалява с по-малко коли-
214
чество, отколкото производството, което по дефиниция е равно на до­
хода. Със спадането на дохода и двете криви се придвижват, по дви­
жението на предлагането е по-голлмо от движението на търсене­
то, така че със спадането на дохода двете се приближават една до
друга. Спадането на производството до £>1 не приключва нещата. Как-
то се вижда от фиг.10.10, след като и двете криви са се изместили,
предлагането все още надвишава търсенето с (д\ - (дг.
Уравновесяващите процеси ще продължат, тъй като все още съ­
ществува неравновесие. И двете криви, /15 и Ай, ще се изместват все
по-наляво. В това време съвкупното търсене и съвкупното предлагане
ще се приближават едно към друго и при дадено равнище на дохода
отново ще бъдат в равновесие (АЗ = Ай) при равнище на цените Р\.
По този начин кейнсианският модел води до равновесие на съвкупно­
то предлагане и съвкупното търсене при равнище на дохода, което се
намира под потенциалното равновесие или под равновесието при пъл­
на заетост.
Кейнс нарече това постепенно изместване на кривите /15 и Ай ме­
ханизъм на уравновесяване чрез дохода, който действа според него
много по-бързо, отколкото механизмът на уравновесяване чрез цени­
те. Тъй като уравновесяването чрез дохода работи твърде бързо, като
първи подход за обясняване на една рецесия, един модел, който ак­
центира върху промените в равнището на дохода, е много по-полезен.
Ето защо Кейнс разви този нов модел.
Забележете различията във вижданията за съвкупното предлагане
при кейнсианците и класиците. Кейнс смята, че кривата на съвкупното
предлагане ще се измества в зависимост от очакванията на произво­
дителите относно търсенето. Съвкупното равновесие ще бъде постиг­
нато с изместването на кривите на съвкупното търсене и на съвкуп­
ното предлагане, като равнището на цените остава непроменено. Как-
то видяхте в глава 9, класическите икономисти приемат, че кривата
на съвкупното предлагане е стабилно установена на равнището на до­
хода при пълна заетост. Равновесието се постига с промени в равни­
щето на цените - като се движим по кривите на съвкупното предла­
гане и съвкупното търсене. Това е основната разлика между класици­
те и кейнсианците относно идеите им за постигане на съвкупното рав­
новесие.
Двата модела (АЕ/АР и АБ/АП) са пряко свързани. Изместването на Връзка между модела
кривата на съвкупното предлагане може да се представи като движе­ на съвкупното
предлагане/съвкупното
ние по кривата на съвкупното производство (45-градусовата права). търсене и модела на
Според кейнсианския модел на (АЕ/АР) може да пренебрегнем съв­ съвкупните
купното предлагане, тъй като то пасивно следва съвкупното търсене. разходи/съвкупното
Причината за това е, че Кейнс се интересува от догонването между производство
съвкупното предлагане и търсене. Той акцентира върху съвкупното
търсене, тъй като класиците не го разглеждат в своя анализ. >
Пасивното отношение към съвкупното предлагане от страна на
Кейнс доведе до известно объркване сред макроикономистите, и ня­
кои от тях твърде погрешно определят неговия модел като основаващ
се на търсенето. Това не е така: кейнсианският модел е модел на
съвкупното търсене и на съвкупното предлагане в краткосрочен план.
За да не се объркват кейнсианското разбиране за съвкупното пред­
лагане (което е просто общото производство и не е свързано с нивата

215
 Фигура 10.11 ( а , б ): Връзка между модела
на съвкупното предлагане н съвкупното
търсене и модела на съвкупните разходи
и съвкупното производство
На фигурата можете да видите еквивалент­
ността между динамиката на съвкупното
предлагане и съвкупното търсене и тази па
съвкупното производство и съвкупните раз­
ходи. Обърнете внимание, че па движението
по кривата А Е отговаря изместване ма кри­
вата АО, а движението на кривата АР отго­
варя на изместване на кривата ДУ. Когато
кривите АЕ и АР се пресекат (при 4012 до­
лара), изместването на кривите АБ и АО ще
престане.

(a) i доход (долари) i

i i i i i
i i i i i
i i i i i

( 0) доход (долари)

на цените) с класическото понятие за съвкупното предлагане, иконо­

мистите наричат кейнсианското понятие съвкупно производство
вместо съвкупно предлагане. Аналогично кейнсианското понятие за
съвкупното търсене се нарича съвкупни разходи вместо съвкупно тър­
сене. Кейнсианският модел разглежда зависимостта между съвкупно­
то производство и съвкупните разходи.
Когато се говори за промени в съвкупното производство и съвкуп­
ните разходи, всъщност се имат предвид изместванията на кривите на
съвкупното предлагане и съвкупното търсене, а не движенията по те­
зи криви. Фиг.10.11 а показва тази връзка при спад от 20 долара в
износа, когато мултипликаторът е 2. Както се вижда, този спад от 20
долара в износа ще доведе до спадане на дохода с 40 долара, от 4052
на 4012 долара.
Фиг. 10.1 1 б показва същото посредством кривите па съвкупното
предлагане и търсене. Забележете, че тук равнището на цените остава
фиксирано и кривите АЗ и Ай се изместват наляво. Всяко такова пре­
местване на кривата АЗ на фиг. 10.11 бе еквивалентно на движение
по кривата на съвкупното производство на фиг. 10.11 а. Аналогич­

216
но изместването наляво на кривата АО е еквивалентно на движение
по кривата на съвкупните разходи. Когато кривите на съвкупните раз­
ходи и съвкупното производство се пресекат, пресичат се и кривите
на съвкупното търсене и предлагане.

Досега разгледахме основния кейнсиански модел. При него същест­ РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ
вуват твърде много понятия и криви, които не бихме искали да замъг­ КЕЙНСИАНСКИТЕ И
лят идеите. Класическите икономисти твърдяха, че в една икономика КЛАСИЧЕСКИТЕ
ВЪЗГЛЕДИ
със съвършено конкурентен пазар и гъвкави заплати и цени безрабо­
тица не може да съществува. По тази логика съществуването на без­
работица беше доказателство, че икономиката не е конкурентна.
Кейнсианците са съгласни, че при съвършено конкурентна пазарна
икономика не може да съществува безработица, но те смятат, че такъв
вид икономика е невъзможно да бъде постигната. При липсата на гъв­
кави заплати и цени според тях безработицата е причинена от недо­
стиг в съвкупното търсене, който задейства процеса на мултиплика­
тора и превръща първоначалното изместване в доста по-голямо. Впо­
следствие икономиката ще достигне до равновесие, което се намира
под равновесното положение при пълна заетост.
Кейнс смята, че намаляването на заплатите - класическата идея за
излизане от депресията - няма да бъде от голяма полза, тъй като в
резултат на намалените заплати фирмите просто ще понижат цените.
Намаляването на цените ще задвижи ценовия механизъм на уравно­
весяване, който незначително ще стимулира съвкупното търсене, но
никога дотолкова, че да разреши проблема. Дълго преди равновесие­
то да бъде постигнато от механизъм, основаващ се на измененията в
равнището на цените, механизмът на уравновесяване чрез дохода ще
измени съвкупното предлагане и съвкупното търсене и ще доведе до
равновесие под равнището на пълната заетост.
Тъй като съществува свободна работна ръка, при това равновесие
ще се усеща известен натиск за намаляване на цените. Най-накрая
този натиск би могъл да преодолее обществените и политическите
сили, които поддържат постоянно равнището на цените. Това ще
придвижи икономиката към класическото дългосрочно равновесие
при равнище на пълна заетост. Но истината е, че този натиск беше
твърде слаб. Преди да се задейства този натиск, много е вероятно
някакъв друг шок да засегне икономиката и да я доведе до ново крат­
косрочно равновесие. Според Кейнс икономиката скача от едно крат­
косрочно равновесие в друго. Тези скокове представляват икономи­
ческите цикли, разгледани в глава 7.
Надяваме се да сте стигнали до момента, в който всичко относно
модела на Кейнс ви е ясно. Но внимавайте! В глава 24, където пред­
ставяме идеите на новите класици, ще видите, че очевидното престава
да бъде така очевидно.

217
 ОБОБЩЕНИЕ

• Кейнс акцентира върху механизма на уравновесяване весие планираното съвкупно производство трябва да е
чрез дохода, вместо чрез цените, тъй като според него е равно на планираните съвкупни разходи.
първият е много по-мощен. Той смята, че класичес­ • Съвкупните разходи са съставени от потреблението, ин­
кият механизъм на уравновесяване чрез цените е твър­ вестициите, държавните разходи и нетния износ.
де слаб, за да доведе до съвкупно равновесие. Съвкупни разходи = С+ /+ С + (А Г - М).
• Кейнс смята, че рецесията се причинява от шок, който • Кейнсианского уравнение е следното:
създава малко нсравновссие, и от мултипликатора,
който разширява този първоначален шок до много по- У= [С 0 + ! о + с, о + ( х о “ М 0 )].
голямо по размер намаляване или увеличаване на про­
1 -Ь
изводството и дохода. Мултипликаторът представля­ • Мултипликаторът показва с колко изменението в авто­
ва уравновесяващият механизъм на дохода. номните разходи ще промени дохода.
• Според кейнсианцитесъвкупното равновесие настъпва • Спестяванията са огледален образ па потреблението.
при изместването па съвкупното предлагане и съвкуп­ Когато планираното съвкупно производство е равно
на планираните съвкупни разходи, планираните спес­
ното търсене. Според класиците съвкупното равнове­
тявания са равни на планираните инвестиции.
сие може да бъде постигнато чрез движение по криви­
• Инвестициите не зависят от равнището на дохода. Из­
те па съвкупното предлагане и търсене. менения в инвестициите или в автономното потребле­
• Ксйпсианският модел е съставен от кривите на съвкуп­ ние могат да представлява т началният шок, който дава
ното производство и съвкупните разходи. При равно­ началото на процеса на мултипликатора.

218
 1

Глава 11
ПЪЛНИЯТ КЕЙНСИАНСКИ МОДЕЛ НА МУЛТИПЛИКАТОРА
И ФИСКАЛНАТА ПОЛИТИКА
Кейнс каза неща, които бяха нови, и неща, които бяха верни. За
жалост тези, които бяха нови, не бяха верни, а тези, които бяха
верни, не бяха нови.
Франк Найт

В глава 9 беше обърнато внимание на: (1) обяснението на Кейнс за

това, как се определя съвкупният доход; (2) обяснението за това, как
малките изменения в съвкупните разходи биха могли да се увеличат
и да се превърнат в по-големи колебания на съвкупното производство
и съвкупния доход. Взети заедно, тези две обяснения представляват
кейнсианското виждане за съществуването на равновесно равнище на
дохода, което е под равнището на пълната заетост, и за причините,
поради които варира доходът в икономиката.
Кейнсианският модел не беше създаден само за да се изяснят при­
чините за колебанията в икономиката (разцветът и рухването), но и
за да предложи насоки, които да помогнат за излизането от Голямата
депресия, да изведат икономиката от равновесието, установило се под
равнището на пълната заетост. Кейнс предложи една друга възмож­
ност вместо класическата политика на laissez-faire.
Първоначалните предложения на Кейнс относно политиката бяха
за финансираните от държавата дейности (правителството да израз­
ходва повече средства, но без да увеличава данъците, с които заплаща
тези разходи: с други думи - да натрупа бюджетен дефицит, като из­
разходва повече средства). Не след дълго кейнсианците разгърнаха
тази политика, включвайки: (1) още един начин за стимулиране на
икономиката чрез намаляване па данъците; (2) забавяне на икономи­
ческия растеж, когато е необходимо, като се намалят държавните раз­
ходи или се увеличат данъците; и (3) политика на намаляване на па­
ричното предлагане като начин да се контролира икономиката.
Докато в глава 13 се разглежда влиянието на кейнсианската поли­
тика върху парите, нека тук проследим правителствената политика на
изменение на равнището на данъците и държавните разходи като на­
чин за влияние върху процесите в икономиката.

Политиката, насочена към изменение на държавните разходи или на ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА

данъците с цел стимулиране или забавяне на икономическия растеж,
е известна под името фискална политика. Тя представлява използ­
ването на държавния бюджетен дефицит или положителното салдо на
бюджета, за да се въздейства върху равнището на съвкупния доход
(или върху БВГ1) в икономиката. Ако съвкупният доход е твърде ни­
сък (действителният доход е под равнището на този, който се приема
като цел), най-подходящата политика е експаизионистичната (т.е.

219
 оказваща разширяващ ефект) (фискална политика - увеличаваме ма
дефицита или намаляване на положителното салдо, което означава,
че правителството изразходва повече от това, което събира чрез да­
нъците. Ако съвкупният доход е твърде висок (действителният доход
надвишава онзи, който се разглежда като цел), подходящата политика
е ограничителната (рестриктивна) (фискална политика намалява­
не на дефицита или увеличаване на положителното салдо, което озна­
чава, че правителството събира повече под формата на данъци, откол-
кото изразходва.
Кейнсианците разглеждат фискалната политика като кормилото, с
което се управлява съвкупната икономика. Те са на мнение, че класи­
ческите икономисти със своята политика на laissez-faire се опитват да
управляват икономиката без кормило. Ако е така, няма нищо чудно в
неуспехите на икономиката.
През 30-те години всички бяха на мнение, че доходът е твърде ни­
сък, и ако можеше да се приложи фискална политика, най-подходяща­
та беше експапзионистичната. Кейнсианците бяха за натрупваме па
бюджетен дефицит. Това превърна кейнсианската икономическа тео-
КОРМИЛОТОНА ИКОНОМИКАТА
Често машата икономическа система бива осмивана, ка­ отстрани на пътя, за да напомнят на хората, чс смъртта
то я представяме пред някой измислен пришълец от дру­ е неизбежна.“
га планета. Време с да обърнем нещата. Представете си, Вие се оглеждате да видите купищата останки и iis-
че вие сте па мястото па Бък Роджърс и сте на между- горсни автомобили, а човекът от кола та продължава ча
плаистно пътешествие. Стоите на някакво шосе в Града обяснява:
па бъдещето. Платното е широко и право, а краищата му „Внушително, пали? Но нещата ще сс оправя г. Виж­
отстрани са обърнати нагоре, така че е почти невъзмож­ дате ли онези хора, които маркират и фотографират сле­
но автомобилът да излезе извън пътя. Колата, коя то се дите от пътя на колата, която мина преди нас? Ге ще
движи бързо, просто се обръща на една страна и когато фотографират и нашите следи и ще отнеса т снимките в
наближи повдигнатия бордюр, предните колела се обръ­ лабораториите си, за да анализират циклични те харак те­
щат, така че колата се връща на пътя и под ъгъл се от­ ристики па кривите, степента им па повторяемос т, сред­
правя към другия край, к'ьдето колелата отново се обръ­ ното разстояние между обръщанията, амплитудата па
щат. Това се повтаря много пъти и колата се движи зиг­ отклоненията и т.н. Когато тези хора стигна т до някакво
загообразно, по не излиза от пътя. И така, докато се из­ заключение, тогава ще разберем дали може да се напра­
губи от погледа. Появява се още една кола, която се ви нещо. Засега те спорят дали този вид циклично дви­
движи по същия начин, и вие стоите и сс чудите кога ли жение се дължи на пътната настилка или на формата на
ще катастрофира. Тя се приближава до вас и рязко спи­ пътя, па дължината па колата или па материала, о т кон­
ра. Една от вратите сс отваря и човекът отвътре ви пита то са направени гумите, или па атмосферните условия.
дали искате да ви откара. Поглеждате в колата и преди Някои от специалистите смятат, че е невъзможно да се
избегнат циклите, освен ако пе се върнем към конете и
да можете да се овладеете, изкрещявате: „Но как! Та тя
файтоните, по пие пе може да направим такова нещо,
няма кормило!“
защото вярваме в прогреса. Е, да ви откарам ли?“
„Естествено, че караме без кормило“, казва един от
Дилемата, дали да си спасите кожата, или да отстъ­
пътниците доста сърдито. „Само си помислете колко би
пите пред тези обезумели хора, се решава от само себе
стеснило предната седалка, а е и опасно. Да предполо­
си, когато сс събудите от кошмара си и се почувствате
жим. че имате кормило и някой се държи за него точно
доволен, че жителите на вашата планета са малко по-ра­
когато достигнем бордюра. Това би попречило па авто­
зумни същества. Но дали те постъпват така разумно и
матичното обръщане на колелата и автомобилът със си­ за останалите неща, както за начина, по който управля­
гурност ще сс обърне. А освен това ние всички вярваме ват автомобилите си? Дали когато се с тигне до управле­
в демокрацията и ис може да предоставим па кой то и да нието па икономическата система, държанието им пе е
е изключителното право върху живота на всички пътни­ абсолютно същото, както па хорат а от кошмара? Дали
ци в колата. Това би означавало диктатура.“ те не позволяват на своя автомобил на икономиката да
„Долу диктатурата!“, пригласят останалите пътници. подскача от състояние па депресия до състояние па ин­
„Ако ви притеснява начинът, по който се движи ко­ флация, като дъгите па подскоците са неконтролируеми
лата. просто го забравете. Имаме чудесни спирачки, тъй и твърде широки? Дали с неспособността си да премах­
че катастрофите са една па десет. На по-добрите ни пъ­ нат безработицата и нерентабилните таводи те пс са съ­
тища бордюрите са толкова сполучливи, че човек може що толкова виновни за несигурното положение па об­
да пътува стотици мили, без да излезе пито един път из­ ществото и щетите, които му сс нанасят, както полуде­
вън шосето. Имаме много ефикасна система за откарва­ лите шофьори па Марс?
но па оцелелите от злополуката до близките болници и Zerner, Abbe. The Economic Steering Wheel. The
за бързото почистване на останките, като ги поставяме University Review, 70 (4), 1941,257-265.

220
рия в център на политическите дебати по това време. В САЩ кейнси-
анците бяха обвинени, че са комунисти, тъй като търсели начин да
опропастят икономиката с идеята си за натрупването на дефицити. В
края на 40-те и началото на 50-те години учебниците, които включва­
ха кейнсианския модел, бяха подложени на яростни атаки; ректорите
на университетите и членовете на управителните съвети бяха прину­
дени да уволняват всеки преподавател, който използва какъвто и да е
кейпсиански текст. Другите страни много по-бързо приеха кейнсиан-
ците, а самият Кейнс бе главен съветник на военното правителство на
Чърчил. До 60-те и 70-те години фискалната политика бе сигурно
средство за повечето правителства, включително и за американското,
а кейнсианската икономическа теория стана водеща.

Нека започнем разглеждането на фискалната политика, когато дадена РАЗВИТИЕ НА

икономика е в състояние на депресия. Какво е причинило депресията? КЕЙНСИАНСКАТА
ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА
Както видяхме в глава 10, когато хората са уплашени и съкращават
разходите си, мултипликаторът подхваща малкия отрицателен шок и
го превръща в истинска депресия. При такова състояние съвкупното
производство и съвкупните разходи са равни, но на равнище на дохода
и продукцията, което е далеч под потенциалното равнище на дохода
- под пълната заетост на всички производствени ресурси.
Виждайки това ниско равнище на дохода и разбирайки кейнсиан­
ския модел, би трябвало да стигнете до следното прозрение: ако по
някакъв начин успеете да породите контрашок (шок, който в обратна
посока да измени автономните разходи, довели до депресията), тогава
ще можете да накарате мултипликатора да заработи в обратна посока,
като разшири икономиката по същия начин, както преди това я е свил.
Нужен ви е контрашок, за да подтикнете хората да харчат повече и по
този начин ще се подобри материалното положение па обществото.
Но как ще накарате едновременно всички хора или по-голямата част
от тях да харчат повече, отколкото те самите биха желали? През 30-те
години правителствата разбраха, че това не е толкова лесно. В САЩ
президентът Франклин Рузвелт говори по радиото с цел да успокои
хората („Няма от какво друго да се страхуваме освен от самия
страх.“) и да ги насърчи да изразходват повече, с което ще се увеличат
работните места.
Според кейнсианския модел тези съвети щяха да имат ефект, при
условие че предизвикваха достатъчно голямо разходване на средства
като начало; това би породило постепенното нарастване на изразход­
ваните средства. Но съветите нямаха никакъв ефект. Като алтернати­
ва кейнсианският модел предложи експанзионистична фискална поли­
тика.
С помощта на фискалната политика правителството би осигурило
необходимото увеличаване на изразходваните средства, като се нама­
лят данъците или се увеличат държавните разходи, или посредством
и двете заедно. Фискалната политика би осигурила първоначалната
експанзия на разходите, с което ще нараснат доходите на отделните
хора и те ще харчат повече. Тогава ще се задвижи процесът на мул­
типликатора, който ще разгърне ефекта от първоначалното изразход­
ване на средства.
Кейнсианците смятат, че липсващото кормило на икономиката е
именно фискалната политика - политиката, с която правителството
променя държавните разходи и данъчното облагане, за да повлияе
върху равнището на производството и доходите в икономиката.

221
 По този начин намаляването на данъците и увеличаването на дър­
жавните разходи представляват експанзионистична фискална полити­
ка. Правителството осигурява първоначалния шок на експанзията,
след което започва да действа мултипликаторът, който разширява
обема на съвкупното производство.
Нищо особено няма в това правителството да стимулира икономи­
ката с допълнително изразходване на средства. Ако група хора имат
желание за това - както и достатъчно голяма потребителна способ­
ност, за да постигнат нещо, - те могат да го направят, но липсва сти­
мул за това. Средствата, които те биха изразходвали, биха имали пол­
за предимно за други хора и незначителен резултат от тях самите; ако
не са алтруисти, те не биха се интересували от ефекта, който имат
техните средства върху съвкупната насока за изразходването на сред­
ства и следователно върху съвкупния доход.
Фискалната политика Сега, след като добихте представа за фискална политика, нека раз­
при кеинсианския гледаме начина, по който тя действа в кейнсианското уравнение, пред-
м°Дел ставено в глава 10.
Кейнското уравнение е следното:
АУ = [1/(1- Ъ)][АСо + А1о + Аво - ЬАТо + А(Х0 - М0)].
Това равенство показва колко ще се измени доходът (АУ) в резул­
тат на измененията в който и да е компонент от автономните разходи.
Фискалната политика действа, като изменя държавните разходи
(АСо) или данъците (ЬАТо), които впоследствие биват увеличени с по­
мощта на мултипликатора [1/(1-/?)].
Например нека пределната склонност към потребление е 0,75, сле­
дователно мултипликаторът е 4. Да приемем, че правителството уве­
личи държавните разходи със 100 долара. Доходът ще нарасне с 400
долара (4 х 100).
Фиг. 11.1 а представи графично начина, по който действа фискал­
ната политика. Увеличаването на държавните разходи (или иамалява-
Фигура 11.1 (я, б): Фискална политика
Правителството може да използва фискалната политика като средство да отмести кривата АЕ. Увеличаването в дър­
жавните разходи или намаляването на данъците (а) премества кривата АЕ нагоре с /Юо или с (-ЬАТо). Намаляването
ма държавните разходи или увеличаването на данъците (б) премества кривата АЕ{ надолу с (-ДСо) или с (6Д7’о). До­
ходът се променя, като промените в държавните разходи или в данъците се умножат по мултипликатора.
222
■
пето па данъците) измества кривата на съвкупните разходи в посока на­
горе; намаляването на държавните разходи (или увеличаването на данъ­
ците) измества съвкупните разходи надолу (фиг. 11.1 б). Забележете, че
и в двата случая доходът нараства кратно число пъти на увеличаването
на държавните разходи. Това е мултипликаторът в действие.
регулиране равнището на дохода посредством фискална политика.
След като видяхме как увеличаването на държавните разходи може да
измести кривата на съвкупните разходи, сега нека разгледаме как с
помощта на фискалната политика правителството може да регулира
равнището па съвкупния доход в икономиката.
Борба с рецесията: експанзионистична фискална политика. Нека
първо разгледаме случая, когато икономиката е в рецесия. Такъв слу­
чай е показан на фиг. 11.2. Първоначално икономиката се намира в
равновесие при равнище на дохода 1000 долара, което е под потенци­
алното равнище (1180 долара). Когато равновесният доход е под по­
тенциалния, тази разлика се нарича рецесионна пролука. Ако всичко
върви съгласно кейнсианската идея, се получава следното: Правител­
ството забелязва съществуването на тази рецесионна пролука, напри­
мер в размер на 180 долара, и като реакция на това увеличава държав­
ните разходи с 60 долара. Това измества кривата на съвкупните раз­
ходи от положение АЕо в посока нагоре в положение АЕ], като по този
начин съвкупният доход нараства до потенциалното равнище. Подоб­
ни правителствени действия се наричат експанзионистична фискална
политика.
Предприятията, които получават държавни поръчки, наемат работ­
ниците, загубили работните си места в другите фирми, и откриват
нови заводи; доходът нараства с 60 долара. Но процесът не спира до­
тук. Па този етап се задвижва процесът на мултипликатора. Щом като
новоназначените работници харчат повече средства, за другите пред­
приятия е ясно, че се е увеличило тяхното търсене. Те наемат още
работници, които допълнително харчат още 40 долара (тъй като тях­
ната пределна склонност да потребяват е 0,67). Доходът отново на­
раства. Този процес многократно се повтаря. И докато той бъде за­
вършен, доходът вече се е увеличил със 180 долара и отново се нами­
ра на потенциалното равнище при 1180 долара.
Фигура 11.2: Борба с рецесията
Ако икономиката се намира пол нивото на своя потенци­
ален доход, държавните разходи могат да бъдат увели­
чени, за да бъде стимулирана икономиката. Задейства
процесът на мултипликатора, който разширява първона­
чалния шок от допълнителните разходи дотогава, докато
съвкупен доход Y
фактическият доход сс изравни с потенциалния.
223
 г
Борба с инфлацията: ограничителната фискална политика.
Кейнс създаде и разви своя модел в условията па депресия. Обаче по
принцип не съществува никаква причина, поради която финансовата
политика да не може да действа в обратна посока - да се намалят
твърде високите разходи. Как е възможно разходите да бъдат прежа­
лено високи, ще се запитате, та при по-високи доходи всеки живее
по-добре! Но невинаги е така. Разходите са „прекадено високи“, ко-
гато вместо да доведат до нарастване на реалния доход, те причиняват
инфлационен натиск. При инфлационния натиск хората като цяло искат
да увеличат своите цени, което става причина или за дефицит, ако зап­
латите и цените са фиксирани (т.е. не могат да бъдат повишавани), или
за инфлация, ако заплатите и цените не са фиксирани. При това положе­
ние кривата на съвкупното предлагане не може да бъде измествана по-
нататък и следователно е налице свръхтърсене и инфлация, породена
от търсенето, както е показано на фиг. 11.3.
Спомнете си от глава 10, че кейнсианският модел е модел на фик­
сираните цени, който разглежда догонването между съвкупното пред­
лагане и съвкупното търсене. За да стане това догонваме, съвкупното
предлагане трябва да бъде под потенциалния обем на производство.
Щом веднъж количеството съвкупно търсене се измести в посока на­
горе над потенциалното производство, предпоставката за фиксирани­
те цени не е вече от практическо значение и настъпва инфлацията.
Винаги, когато равновесните доходи надвишават потенциалния, се
казва, че е налице инфлационна пролука, при която разходите са
изключително високи. За да се спре инфлацията, кейнсианците смя­
тат, че когато разходите са прекалено високи, правителството трябва
да използва ограничителна фискална политика, т.е. да се съкратят
държавните разходи или да се увеличат данъците.
Фиг. 1 1.4 представя един числен пример на действаща ограничи­
телна фискална политика. Потенциалният доход е 4000 долара, пре­
делната склонност към потребление - 0,8, а равновесното ниво на до­
хода - 5000 долара. По този начин се получава инфлационна ножица
от 1000 долара. Налице е натиск за повишаване на заплатите и цепите,
без да има допълнително производство.
Л Б = потенциален доход
XV
N.
X ху анализа.
съществуващо
равнище—► р
ЛБп I \.ДА, Фигура 11.3: Свръхтърсене и инфлация,
------------Тч. породена от търсенето
па цените
Щом като кривата АБ се измести и дос тигне
потенциалния доход, тя не може да се изме­
ства повече. Ако количеството съвкупно
Ай
търсене /Ш надвишава количеството съв­
свръхтърсене купно предлагане АБ при това установено
равнище на цените, ще се получи свръхтър­
(М С, сене в размер на - 0.5 и инфлация, по­
количество
родена от търсенето.
224
Фигура 11.4: Борба с инфлацията
Когато равновесният доход надвишава потенциал­
ния доход, в икономиката има инфлационна пролу­
ка. 1Цс се наблюдава или дефицит, или инфлация,
или и двете. В този случай е необходима рестрик-
тивна фискална политика, която да отмести кривата
АЕ в посока надолу.
§
Xо
е
X
са
г>
0
"■------ у-------- '
1000
съвкупен доход У
В този случай ограничителната фискална политика е наложителна.
Правителството увеличава данъците с 250 долара, измествайки кри­
вата на съвкупните разходи от положение АЕо в положение АЕ\. Това
намалява равновесното ниво на доходите с 1000 долара и го връща
към потенциалното равнище от 4000 долара. Правителството е спря­
ло шока посредством ограничителната политика.
В разгледаните примери направихме няколко опростяващи пред­
положения, с цел да ви представят по-лесно основните положения на
фискалната политика. Едно от предположенията беше, че размерът на
дефицита не зависи от дохода. В реалния свят не е така. Голяма част
от държавните данъчни приходи зависят от дохода. Моделът, който
използваме, приема, че данъците са автономни, докато всъщност с
нарастване на дохода се увеличават и данъчните приходи, а при спа­
дането му те също намаляват. По-точно, вместо да са автономни, го­
ляма част от данъците са ендогенни - определяни вътре в самия мо­
дел. Ендогенните данъци представляват онази част от данъците, която
е зависима от равнището на дохода в икономиката. Една по-реалис­
тична функция на данъците, която включва в себе си ендогенни данъ­
ци, е следната:
Т = То + /7,
където То са автономните данъци, / - данъчната ставка (в процент
върху единица доход), 7- доходът.
Сега нека разгледаме начина, по който тази връзка ще повлияе вър­
Фиг. 1 1,5а представлява таблица на държавните разходи и данъци­
те при различни равнища на дохода. От нея получаваме данъците, ко­
ито са необходими, за да изчислим функцията на данъците. Виждаме,
че всеки път доходът се изменя с 20 долара, данъците - с 5 долара,
или 0,25 7. Следователно данъчната ставка I е 0,25.
Автономните данъци се определят, като се пресметне какви биха
били данъчните приходи, ако доходът е нула. За тази цел продължа­
ваме таблицата, за да стигнем до равнище на доходите до нула, и оп­
ределяме, че ако доходът беше нула, данъчните приходи щяха да бъ-
225
 У в Т Дефицит(-)или Ред
положително салдо (+■
$250 $ 100 $80 $-20 А
270 100 85 -15 В
290 100 90 -10 С
310 100 95 -5 й
330 100 100 0 Е
350 100 105 +5 Е
370 100 1 10 + 10 <7

330
доход У

(а) (б)
Фигура 11.5 (а, б): Държавни разходи и данъци
Характерно за повечето икономики с, чс с изменението на дохода данъчните приходи се изменят в същата посока. В
примера, даден в (а), когато доходът се увеличи с 20 долара, да кажем от 310 ма 330 долара, данъчните постъпления
сс увеличават с 5 долара - от 95 па 100 долара. Това понижава дефицита на държавния бюджет.
Зависимостта от (а) с представена графично в (б). Кривата на държавните разходи не се влияе от измененията в
дохода. Следователно наклонът й е нулев. Кривата на държавните данъци е с наклон нагоре, така чс с нарастването на
дохода данъчните постъпления се увеличават. Защрихованите области представляват съответно дефицит и положител­
но салдо на държавния бюджет.

дат 17,50 долара. Следователно функцията на данъците, съответства­

ща на тази таблица, е следната:
Т = 17,50 долара + 0,257.
Всички останали данъчни приходи, различни от 17,50 долара, са
ендогенни.
Както виждате, данъчните приходи на държавата нарастват заедно с
увеличаването на дохода. Това означава, че бюджетният дефицит на
държавата (разликата между държавните разходи и държавните данъчни
приходи) намалява заедно с нарастването на съвкупния доход. Напри­
мер ако съвкупният доход нарасне с 20 долара, държавните приходи на­
растват с 5 долара, докато държавните разходи не се изменят. Следова­
телно бюджетният дефицит спада, когато доходът се увеличава.
Фиг. 11.5 6 графично представя данните от таблицата. Това с гра­
фика на държавните разходи и държавните данъци в зависимост от
дохода. Държавните разходи не се изменят в зависимост от съвкупния
доход; ето защо С има нулев наклон и пресича ординатата при С =
100 долара. Независимо какъв е доходът, държавните разходи са 100
долара, те са автономни . Функцията на данъците обаче е с наклон
нагоре, което е израз на факта, че данъчните приходи се увеличават
заедно със съвкупния доход. Тъй като основният източник на приходи
за държавата са данъците, свързани с доходите, когато доходът на­
расне, се увеличава количеството, което се облага с данък, и държав-
*
В действителност държавните разходи също не са напълно автономни. Някои от
тях, по-специално плащанията, свързани с държавните трансфери (които не се поя­
вяват във функцията на държавните разходи), зависят от дохода, но тази зависимост
е сравнително слаба и засега може да бъде пренебрегната.

226
ните данъчни приходи също нарастват. Със спадането на дохода да­
нъчните приходи спадат.
Разликата между държавните приходи и държавните разходи (за­
щрихованото пространство) представлява съответно бюджетният де­
фицит или положителното салдо на бюджета. Както се вижда, при нис­
ко равнище на дохода имаме дефицит. При високо равнище на дохода
дефицитът намалява и ако разходите не се изменят, той може да се
превърне в положително салдо.
Фискалната политика измества или кривата на данъците, или кри­
вата на държавните разходи. Експанзионистичната фискална полити­
ка измества в посока надолу кривата на данъците или в посока нагоре
кривата на държавните разходи, като по този начин дефицитът се уве­
личава. Ограничителната фискална политика измества нагоре кривата
на данъците или надолу кривата на държавните разходи, с което се
намалява дефицитът.
Въвеждането на ендогенната променлива на държавните данъци
модифицира кейнсианското уравнение. (Приложението към тази гла­
ва представя пълния модел, който включва и ендогенните данъци.)
По-конкретно, намалява се размерът на мултипликатора в резултат
на въздействието на ендогенните данъци. Вместо [1/(1-/;)] коефици­
ентът става [ 1/( 1 -Ъ + Ь()]. Например нека предлаганата склонност към
потребление (/;) е 0,75, а данъчната ставка - 0,25. При нулева данъчна
ставка мултипликаторът ще бъде 1/1-0,75 =4. Когато данъчната став­
ка е равна на 0,25, мултипликаторът е 2,3:
1 /[1 - 0,75 + (0,25 . 0,75)] - 1/(1 - 0,75 + 0,188) = 1/ 0,438 = 2,28.
Мултипликаторът намалява от 4 на 2,3.
С какво най-общо се обяснява това намаляване на мултипликато­
ра? Когато е налице данък върху дохода, при всеки цикъл на мулти­
пликатора има допълнително изтегляне от обращение на част от до­
хода. Изтеглянията намаляват мултипликатора и са причина кривата
на съвкупните разходи да е по-полегата.
Много е трудно да се говори недвусмислено за фискалната политика Структурен и пасивен
поради факта, че размерът на бюджетния дефицит зависи от равнище­ дефицит
то на дохода, но едновременно с това самият дефицит влияе върху
равнището на дохода. Дали правителството натрупва дефицит с цел
да стимулира икономиката? Или дефицитът е просто резултат от спа­
дане равнището на съвкупния доход в икономиката?
За да разграничат тези два случая, икономистите използват едно
относително равнище на дохода, по което да преценяват фискалната
политика. Това относително равнище е тяхната оценка на потенциал­
ното равнище на дохода в икономиката. Следващият въпрос на ико­
номистите е: щеше ли да съществува дефицит, ако икономиката се
намираше на потенциалното равнище на дохода? Онази част от дефи­
цита, която съществува, дори когато икономиката се намира на по­
тенциалното равнище на дохода, се нарича структурен дефицит. Ако
икономиката функционира под потенциалното равнище, действител­
ният дефицит ще е по-голям от структурния. Онази част от дефицита,
която съществува, когато икономиката функционира под потенциал­
ното равнище на производството, се нарича пасивен дефицит . Ико­
номистите смятат, че икономиката може да премахне пасивния дефи-

Това явление се нарича още цикличен дефицит, тъй като се появява само когато
икономиката е в падината па цикъла (вж. глава 7) {бел. ред.).

227
 цит чрез нарастване на дохода. Но това не може да се получи при
структурния дефицит. След като икономиката не може да излезе от
структурните дефицити, те са от по-голямо значение за авторите на
правителствени програми, отколкото пасивните дефицити.
В действителност изключително много се спори относно потенци­
алното равнище на дохода в икономиката. Съществуват редица раз­
ногласия за това, какъв процент от дефицита е структурен и какъв е
пасивен. Въпреки това разграничаването между двата вида дефицит
се използва често и е важно да бъде запомнено.

Пр имер. Нека разгледаме следния пример със съответните данни за

икономиката:

Действителен доход = 3000 долара

Потенциален доход = 3400 долара
псп = 0,6
Данъчна ставка = 0,15
Текущ бюджетен дефицит = 100 долара.

Правителството иска да изберете политика, с която съвкупният до­

ход да достигне до потенциалното си равнище. Какво ще предвидите?
За да дадете отговор на този въпрос, вие се връщате назад, опре­
деляйки, че 3400 долара - 3000 долара = 400 долара. Тези 400 долара
представляват рецесионната пролука. По-нататък изчислявате мул­
типликатора, както следва:

1/(1 -Ь + М) = 1/[1 - 0,6 + (0,6 х 0,15)] = 1/(1 -0,6 + 0,09) = 1/0,49 = 2.

Като се раздели рецесионната пролука в размер на 400 долара на

мултипликатора 2, се получава 200 долара. Следователно вашето
предвиждане трябва да се изрази в увеличаването на държавните раз­
ходи с 200 долара, което на свой ред ще увеличи дефицита от 100 на
300 долара.
И все пак трябва да отбележите, че щом нарасне доходът, дей­
ствителният дефицит няма да се увеличи с 200 долара. Тъй като до­
ходът нараства с 400 долара и данъчната ставка е 15%, данъчните
приходи ще се вдигнат с 60 долара и следователно крайният дефицит
няма да бъде 300 долара, а 300 долара - 60 долара = 240 долара.
Според по-горе представените дефицити от стоте долара първона­
чален дефицит 60 долара представляват пасивен дефицит, а 40 долара
- структурен дефицит. Крайният дефицит от 240 долара е изцяло
структурен (дефицит, който не може да бъде премахнат чрез нараст­
ване на дохода), тъй като икономиката се намира на потенциалното
равнище на производството.
НЕТЕН ИЗНОС И Някога развитието на кейнсианския модел се изчерпваше с добавяне­
ПЪЛНИЯТ КЕЙНСИАНСКИ
то на ендогенните държавни данъци. Не беше нужно да се разглеждат
МОДЕЛ НА въпросите на международните икономически отношения, тъй като
МУЛТИПЛИКАТОРА
тяхната роля бе незначителна. Това време отмина. Търговският ба­
ланс (нетният износ) придобиваше все по-голямо значение и следова­
телно се превърна във важен момент от икономическата политика на
всички развити икономики. Ето защо всяко описание на кейнсианския
модел трябва да включва анализа на нетния износ и ефекта от фиская-

228
ната политика върху търговския дефицит. А сега нека разгледаме вто­
рото опростяващо допускане.
В глава 10 представянето на нетния износ в кейнсианския модел бе
направено с едно допускане, което не отговаряше на действителност­
та. Там приехме, че и вносът, и износът са автономни. Това предпо­
ложение е до известна степен вярно за износа, но не важи за вноса.
И така, уравнението за износа в глава 10 е приемливо: X = Хо, но
вносът се представя по-реалистично като:
М = Мо + тУ,
където Мо е автономният внос, а т - пределната склонност към внос.
Следователно нетният износ (X - М) е равен на
(X-М)=Хо-Мо-тУ
Информацията, която ни дава това уравнение, е че равнището на
вноса зависи от равнището на дохода. Това означава, че нетният износ
е ендогенен: когато доходът се променя, ще се промени и вносът,
следователно и нетният износ (X - М) също ще се измени. Когато
доходът в САЩ се покачи, увеличава се количеството вносни продук­
ти, които се купуват от хората, и следователно се увеличава вносът.
Когато доходът спадне, спада количеството вносни стоки; внася се
по-малко. Пределната склонност към внос ни дава представа за това
как ще се измени вносът, ако съществуват изменения в дохода.
Подобно на бюджетния дефицит на държавата нетният износ също
е свързан с дохода по два начина. Първо, нетният износ влияе върху
чистия доход - положителното търговско салдо може да стимулира
икономиката, а търговският дефицит да я забави. Второ, нетният из­
нос - търговският баланс - на свой ред бива повлиян от дохода. Ко­
гато доходът нарасне, търговският баланс клони към дефицит, вносът
се увеличава, а износът се запазва.
Зависимостта между дохода и нетния износ води до допълнително
изтегляне на средства от обращение при всеки цикъл на процеса на
мултипликатора. Стойността на мултипликатора е вече по-малка. По­
точно, вместо да бъде [1/(1 - Ъ + Ь()], мултипликаторът става [1/(1 -
Ь + Ь( + т)). Използвайки предишния пример, ако Ь = 0,75 и / = 0,25,
без да е налице внос, който да зависи от дохода (т = 0), мултиплика­
торът ще бъде 2,3, както го изчислихме преди. С ендогенен внос и
пределна склонност към внос 0,1 мултипликаторът в кейнсианското
уравнение се изменя още веднъж. По-точно той става:

111
-------------------------- =------------------------------- =--------- = 1,86.
1 -1,75 + 0,25 х 0,75 + 0,1 (1 - 0,75 + 0,188 + 0,1) 0,538

Стойността на мултипликатора намалява от 2,3 на 1,86. Намалява

ефектът от измененията в ендогенните разходи, тъй като част от тези
изменения се поглъщат от международната икономика.
Фактът, че доходът влияе върху търговския дефицит, представлява
още един ефект, който трябва да се взема предвид от съставителите
на правителствени програми. Те трябва да внимават какво ще стане с
вноса и търговския баланс, когато се провежда фискална политика с
вътрешноикономически цели.
Пълният кейнсиански Сега, след като се запознахме с всеки от компонентите, може да ги
модел на приложим всичките заедно в пълното кейнсианско уравнение:
мултипликатора

У =------- !------------ (Со + /о + во - ЬТо + Хи - Мо).

(1 — Ь + /Д + т)

Забележете, че и данъчната ставка, и пределната склонност към

внос са с положителен знак и затова те намаляват стойността на мул­
типликатора; те представляват изтичания от потока на дохода, подоб­
но на пределната склонност към спестяване.
Повечето от взаимовръзките, които представляват интерес за ико­
номистите, се отнасят до въздействието на измененията в ендогенни­
те разходи върху измененията в дохода. Ето защо много често кейп-
сианското уравнение се представя чрез измененията в автономните
разходи и в доходите:-

ДУ =-------- !----------- [ДСо + А/о + Ави - ЬАТ+А(Хи - Ми)].

(1 — Ь + М + т)
Това уравнение може да бъде използвано при определянето на
ефекта от икономическата политика върху дохода. Например ако пра­
вителството води успешна експортна кампания и ако екзогенният износ
се увеличи с 20, какво ще се получи? Доходът ще нарасне с [ I /(1 — Ь +
1)1 + т)]20. При дадени Ь, 1 и т можете да изчислите с колко ще нарасне
доходът и как ще се отрази това върху търговския дефицит и върху
бюджетния дефицит на държавата.

Числен пример. Нека разгледаме следния пример, за да видите как

се прилага този модел. Нека доходът е 3000 долара, а потенциалният
доход - 3500 долара. Правителството иска да знае каква политика
трябва да следва, за да увеличи доходът от 3000 на 3500 долара, което
е определено като равнище на потенциалния доход. Първо, икономис­
тът ще оцени стойността на Ь, т и / с помощта на статистическия
анализ, за да може да определи мултипликатора. Да приемем, че оцен­
ките му са: Ъ = 0,9, т = 0,2 и / = 0,22. Замествайки тези числа във
формулата за мултипликатора

_______1
(1 - Ъ + Ь( + т)
икономистът ще получи следната оценка за мултипликатора:
1/(1 - 0,9 + 0,9 х 0,22 + 0,2) = 1/0,5 = 2.
След като се определи, че мултипликаторът е 2 и потенциалният
доход надвишава текущия с 500 долара, икономистът разделя 500 до­
лара на 2, за да получи количеството, с което трябва да се увеличат
екзогенните разходи: 250 долара.
Следващото нещо, което би направил икономистът, е да оцени как­
во най-вероятно ще стане с онези автономни разходи, които не са под
контрола на правителството, като например: автономния внос и износ
и инвестициите. Правителството приема, че тези автономни фактори
ще нараснат с 200 долара. Като извадим 200 долара от необходимото
покачване на автономните разходи, получаваме:
250 долара - 200 долара = 50 долара.
230
 Нужни са допълнително още 50 долара автономни разходи. Това
увеличение може да бъде постигнато с помощта на експанзионистич-
ната фискална политика: или като се увеличат държавните разходи с
50 долара, или като се намалят данъците с 55,56 долара . Всяка една
от тези две насоки би увеличила дохода със 100 долара, което заедно
с ефекта от 200 долара изменения при другите екзогенни разходи (ко­
ито увеличиха дохода с 400 долара) прави 500-те долара нарастване
на равновесния доход. Той е необходим, за да може икономиката да
достигне потенциалното си равнище на дохода.
На икономиста също така трябва да бъде зададен въпросът, какъв ще
е ефектът от тази политика върху търговския дефицит. За да отговори
на този въпрос, той трябва да разгледа пределната склонност към внос,
която е 0,2. Експанзионистичната фискална политика би увеличила до­
хода със 100, а оттук и търговския дефицит с (0,2 х 100) = 20.
За да се види дали можете да работите с този модел, кажете каква
политика бихте предложили, за да се премахне търговски дефицит от
* * **
10 долара .
Антнцикличиа политика и фина настройка на икономиката.
Същността на фискалната политика се състои в изменянето от страна
на правителството на държавните разходи и данъците, с цел да се ком­
пенсира всяко отклонение, което би могло да настъпи в другите авто­
номни разходи. По този начин икономиката остава на потенциалното
равнище на дохода.
Ако правителството успее да действа експедитивно и да измени
данъците и разходите в антициклична посока, депресиите могат да
бъдат предотвратени. Фискалната политика, с която правителството
компенсира всеки един шок, който би създал икономически цикъл, се
нарича антициклична политика. Такава политика, формирана, за да
поддържа икономиката постоянно на потенциалното равнище на до­
хода, се нарича фина настройка.
Пример от реалния свят. За да имате представа как действа фискал­
ната политика в реалния свят, нека разгледаме какво се случи в САЩ
по време на Втората световна война.
Голямата депресия в САЩ продължи през 30-те години, обаче в
началото на 40-те години тя не беше вече в центъра на американската
икономическа политика. Войната в Европа (която беше започнала през
1939 г.) и в Пасифика се превръщаше в основен проблем. На 7 декември
1941 г. тя окончателно стана централен проблем в политиката на
САЩ. На тази дата Япония атакува САЩ, като бомбардира базата
Пърл Харбър в Хавай. САЩ влезе във война срещу Япония, а скоро
след това и във война срещу Германия.
Воденето на война струва пари и вниманието на икономистите се със­
редоточи върху това, откъде да дойдат те. Данъците се покачиха изклю-
*'
Спомнете си, че първоначалният ефект от данъците се умножава по ПСП. Намаля­
ването на данъците трябва да бъде достатъчно голямо, за да компенсира това. За да
се прецени с колко да се съкратят данъците, трябва да се разделят необходимите
допълнителни държавни разходи на ПСП. В този случай получаваме 50/0,9 = 55,56.
**
Правилният отговор е да се предприеме ограничителна фискална политика, която
да намали държавните разходи с 25 долара. Това би намалило дохода с 50, а вноса с
10 долара. Този пример показва, че международните цели могат да бъдат, а и често
са в противоречие с вътрешпоикономическите цели. За да постигне желания търгов­
ски баланс посредством фискалната политика, правителството ще трябва да се отка­
же от постигането на потенциалния доход.
 Г одина БНП Дефицит Безработица
1937 90 -2,8 14,3
1938 84 -1,0 19,0
1939 90 -2,9 17,2
1 940 99 -2',7 14,6
1941 124 -4,8 9,9
1942 157 -19,4 4,7
1 943 191 -53,8 1,9
1944 210 -46,1 1,2
1945 21 1 -45,0 1,9
1 946 208 -18,2 3,9

Фигура 11.6 («, б ) : Финансирането на война - експанзионистична фискална политика

По време на война дефицитът на държавния бюджет нараства извънредно много. Заедно с това безработицата пада и
БВП нараства извънредно. Можете да видите последиците в таблицата (а), която представя бюджетния дефицит и
безработицата в САЩ по време на Втората световна война. Графиката (б) показва, чс именно това би предсказал
кейнсианският модел.

чително много, ала държавните разходи нараснаха далеч повече. Ре­

зултатът може да се види на фиг. 11.6 а, където в табличен вид са
представени данните за брутния национален продукт, дефицита и без­
работицата през периода 1937-1946 г.
Както виждате, дефицитът значително се е увеличил, а доходът е
нараснал повече от дефицита. Фиг. 11.66 показва кейнсианския модел
на мултипликатора, който описва тези резултати. Икономиката на
САЩ се разрасна изключително много в резултат на експанзионистич-
ната фискална политика, която съпътстваше войната. (Това разрастване
по военно време бе съпътствано от регулиране на заплатите и цените,
както и от увеличаване на паричното предлагане, и затова човек трябва да
е много внимателен, когато прави някакво крайно заключение.)
От примера за Втората световна война, когато икономиката на
САЩ изведнъж се разрасна, би могло на пръв поглед да изглежда, че
войните са благоприятни за икономиката. Разбира се, те наистина во­
дят до експанзионистична икономическа политика, до нарастване на
брутния национален продукт и намаляване на безработицата. Но за­
помнете: БНП не означава благополучие, а намаляването на безрабо­
тицата невинаги е за добро. По време на Втората световна война хо­
рата не задоволяваха основните си потребности; увеличи се производ­
ството на оръжие и бомби, но се намали производството на масло.
Много хора бяха убити или останаха инвалиди за цял живот. Това
намали безработицата, ала едва ли би могло да се нарече някакъв нор­
мален начин за разрастване на икономиката и намаляване на безрабо­
тицата.
Можехме да подберем и друг пример вместо този за състоянието
на САЩ през 40-те години. А именно, примера за Германия през 30-те
години. Хитлер увеличи разходите за „отбрана“, за инфраструктурата
и т.н. Това доведе до значителен бюджетен дефицит и изведе Герма-
232
ния от депресията, като постави икономиката й на първо място сред
останалите страни от Запада. Наистина, въпреки че Хитлер едва ли е
знаел какво става (и със сигурност не е чувал въобще за мултиплика­
тора или за пределната склонност към потребление), той, би могло да
се каже, е свързан с най-успешното прилагане на кейнсианския модел
за разрастване на икономиката в мирно време. Но крайните резултати
върху благосъстоянието на населението съвсем не биха могли да се
нарекат благотворни.

Фискалната политика изглежда толкова лесна за прилагане. Ако е на­ ПРОБЛЕМИ, СВЪРЗАНИ
лице спад в икономиката, правителството прилага експанзионистична С ФИСКАЛНАТА
фискална политика; ако съществува инфлация, правителството при­ ПОЛИТИКА
лага ограничителна фискална политика, като запазва икономиката на
желаното равнище на дохода.
В действителност това не е така. Възникват редица важни пробле­
ми, които правят трудно действителното прилагане на фискалната по­
литика. Съществуването на такива проблеми не означава, че моделът
не е правилен, а просто, че за да действа дадена фискална политика,
изводите, които се правят на базата на модела, трябва да бъдат изме­
няни в зависимост от проблемите в реалния свят. Нека видим как ре­
алността невинаги съответства на модела. Моделът предполага:
1. Правителството познава състоянието на икономиката (напри­
мер размера на пределната склонност към потребление, раз­
мера на пределната склонност към внос, както и останалите
екзогенни променливи). В действителност правителството
трябва да направи оценки на тези стойности.
2. Правителството знае потенциалното равнище на дохода в ико­
номиката - най-високото равнище на дохода, което не причи­
нява инфлация. В действителност правителството може и да
не знае какво е това равнище.
3. Правителството притежава нужната гъвкавост, за да изменя
разходите и данъците. В действителност правителството не
може да изменя разходите и данъците толкова бързо.
4. Финансирането на дефицита няма никакви противодействащи ре­
зултати. В действителност то често поражда такъв вид ефекти.
5. Размерът на държавния дълг не е от значение. В действител­
ност той често е от значение.
6. Фискалната политика не влияе отрицателно върху другите цели
на правителството. В действителност тя често има такова вли­
яние.
Нека разгледаме малкб по-подробно всеки един от тези моменти.
Във всичките наши примери се използваха произволно избрани числа. Вникване в
В действителност числата, използвани в модела, трябва да бъдат по­ състоянието на
лучени по пътя на оценката. Данните, въз основа на които могат да икономиката
бъдат направени оценките, невинаги са налице. Повечето даннц за за­
падните икономики се публикуват всяко тримесечие и обикновено са
нужни от шест до девет месеца, за да се покаже с някаква степен на
сигурност, какво е състоянието на икономиката и курсът, който тя
следва. Следователно ние може да сме наполовина в рецесия, преди
дори да сме разбрали какво става (данните са остарели вече с 3 месе­
ца, когато бъдат публикувани; освен това се нуждаем от данните за
две или три тримесечия, за да бъде събрана цялостната полезна ин­
формация, с която да се работи).

233
 В стремежа си да се справи с този проблем правителството разчита
на големи макроикономически модели и изпреварващи показатели, за
да предвиди каква ще бъде икономиката след шест месеца или след
година. Като част от входящата информация към тези сложни модели
правителството трябва да предвиди икономически фактори като пре­
делната склонност към потребление и пределната склонност към
внос. Тези предвиждания са неточни и следователно прогнозите също
са неточни. Икономическото прогнозиране като цяло все още е вид
изкуство, а не наука.
Проблемът на икономистите, свързан с данните, ограничава изпол­
зването на фискалната политика за фина настройка на икономиката.
Почти безсмислено е да се препоръчва експанзионистична или огра­
ничителна политика, докато не се разбере от каква политика точно
има нужда.
Определяне равнището Този проблем е свързан с въпроса, който току-що разгледахме. Вече
па потенциалния доход видяхте от общото представяне на безработицата и инфлацията в гла­
ва 7, че целевото равнище на безработица и потенциалното равнище
на дохода не са понятия, които могат лесно да бъдат определени. През
50-те и 60-те години западноевропейските и американските иконо­
мисти смятаха, че пълната заетост представлява около 3%. Обаче
през 70-те и 80-те години те преразглеждаха оценките си и заговориха
за пълна заетост при процент на безработица поне 6%. (Всъщност по
това време стана доста неудобно да се говори за „пълна заетост“, тъй
като очевидно имаше много безработни. Ето защо вместо това бе
приет терминът потенциален доход.)
При кейнсианската политика подобна промяна в оцененото равни­
ще на потенциалния доход много лесно може да измени насоката на
препоръките. Да предположим, че безработицата и инфлацията са 5%.
Ако смятате, че потенциалното равнище на дохода е съвместимо само
с 1% безработица и инфлацията няма да нарасне при това равнище на
дохода, може да препоръчате експанзионистична фискална политика.
Ако обаче смятате, че потенциалният доход означава поне 8% безра­
ботица, може да препоръчате ограничителна фискална политика. И
така твърде е възможно двама икономисти, които използват кейнси-
анския анализ, да направят различни заключения относно това, каква
фискална политика е най-подходяща да се приеме - просто зашото те
различно оценяват потенциалния доход.
Щом икономиката достигне до някакво крайно състояние, става яс­
но каква точно политика да се препоръча. Например ако съществува
хиперинфлация и пълна трудова заетост, икономистите единодушно
биха препоръчали ограничителна фискална политика. Или ако е нали­
це рецесия, при която цените падат, а безработицата е 25%, те ще
препоръчат експанзионистична политика.
Гъвкавостта на Като аргумент нека приемем, че икономистите са единодушни относ­
правителството при но необходимостта от ограничителна фискална политика и именно та­
изменяне на разходите кава политика, която те препоръчват на правителството. Дали прави­
и данъците телството ще я приложи? И ако го направи, дали това ще стане в под­
ходящия момент? Отговорът и на двата въпроса е: „Вероятно не.“
Съществуват също и проблеми, свързани с прилагането на експанзи-
онистичната фискална политика, предписана от икономистите. Дори
когато те са единодушни, че е наложителна точно този вид фискална
политика, само повдигането на въпроса за необходимостта от нея
изисква време, а и ще има сериозни проблеми при нейното прилагане.

234
 Редица политически и институционални фактори правят доста
трудна задачата, свързана с прилагането на фискалната политика.
Държавните разходи и данъците не могат моментално да бъдат изме­
нени. Трябва да бъдат издадени закони за новите разходи и данъци.
На правителствата е необходимо време, за да приемат даден законо­
проект. Политиците са изправени пред силен политически натиск и
имат други цели, които могат да противоречат на целите на фискал­
ната политика. Например кой член на парламента, който се надява да
бъде преизбран, ще гласува за увеличаване на данъците точно в годи­
ната на изборите? Кой ще гласува за съкращаване на разходите за
отбрана, когато в неговата област основният източник на работни
места са военните предприемачи? Кавгите между политиците, дори и
когато те са от една и съща партия, могат да забавят с месеци, дори
с години прилагането на съответната фискална политика. Докато тази
политика бъде приложена, тя вече може да е престанала да бъде „пра­
вилната“ и да бъде изместена като такава от някоя друга политика.
Представете си какво би станало, ако се опитвате да управлявате
кола с 60 мили/час и колелата й се задвижват 5 сек, след като сте
завъртели кормилото. Като си представите тази ситуация, ще разбе­
рете как действа фискалната политика в реалния свят.
Като имат предвид предположенията, върху които се основава кейн- Финансирането на
сианският модел, класическите икономисти биха казали, че моделът дефицита не води до
е логически правилен. Но веднага след това биха добавили, че предпо­ никакви компенсиращи
резултати
ложенията са погрешни.
Класиците смятат, че с финансирането на дефицита правителство­
то ще компенсира разширяващия ефект на дефицита. Според тях
кейнсианският модел приема, че спестяванията и инвестициите не са
равни и правителството може да увеличи своите разходи, без да до­
веде до намаляване на разходите на частните лица. Класиците се про­
тивопоставят на това предположение. Те смятат, че лихвеният про­
цент уравновесява спестяванията и инвестициите. Те твърдят, че ко­
гато правителството продава облигации, за да финансира дефицита,
избутва частните инвестиции. Ето как се получава това: когато пра­
вителството натрупа дефицит, то трябва да продаде облигации, за да
финансира този дефицит. За да накара хората да купят и да задържат
облигациите, трябва да ги направи примамливи. Това означава, че
лихвеният процент, който тези облигации изплащат, ще трябва да бъ­
де по-висок, отколкото би бил в други случаи. Следователно когато
правителството натрупва дефицит, то трябва да го финансира, като
продава облигации, с което се появява тенденция за покачване на лих­
вения процент. Този повишен лихвен процент оскъпява вземането на
заеми от страна на частните предприятия и те съкращават както зае­
мите си, така и инвестициите си. Експанзионистичната фискална по­
литика избутва частните инвестиции.
Същият ефект на избухване действа в обратна насока и при огра­
ничителната фискална политика. Нека например правителството на­
трупва положително салдо в бюджета, което свива икономиката по­
средством ефекта на мултипликатора. Това означава, че държавната
хазна може да откупи обратно от издадените вече от нея облигации,
с което ще се появи тенденция за покачване цените на облигациите и
намаляване на лихвените проценти. По-ниските лихвени проценти ще
стимулират инвестициите, което от своя страна ще има компенсиращ
разширяващ ефект върху икономиката. Следователно когато включ­
ваме финансирането на дефицита при разглеждането на фискалната
политика, чистият ефект на мултипликатора се намалява.

235
 Това, какъв ще бъде размерът на компенсиращия ефект при финан­
сирането, е въпрос на спор. Според класиците той е сравнително го­
лям, като в много случаи почти изцяло анулира ефекта на експанзио-
нистичната фискална политика. Според кейнсианците, докато иконо­
миката се намира в състояние на рецесия или функционира под потен­
циалното равнище на дохода, размерът на този ефект е сравнително
малък.
Емпиричните доказателства са противоречиви и не разрешават
спора. И двете страни виждат като резултат от финансирането на дъл­
га чрез разпродажбата на облигации известен ефект на избутване.
Колкото по-близко е икономиката до потенциалното равнище па до­
хода, толкова по-вероятно е този ефект да се задейства.
Размерът на държавния Не съществува вътрешна причина, поради която да се смята, че с при­
дълг не е от значение емането на кейнсианската политика правителството ще е принудено
година след година да натрупва дефицити и следователно да влиза в
постоянно растящи дългове. Кейнсианската политика е свързана с
натрупването на дефицити през някои години и на положително салдо
през други. На практика въвеждането на кейнсианската политика е
било съпътствано от много дефицити и от съвсем малко случаи на
положително салдо, както и от голямо нарастване на държавния дълг.
Ако това нарастване на държавния дълг засегне икономиката, тогава
може да се противопоставим на кейнсианската политика, дори и да
смятаме, че тази политика в други случаи би била от полза.
Съществуват две причини, поради които кейнсианската политика
доведе до увеличаване на държавния дълг в много западни икономики.
Първата причина е, че първите последователи на Кейнс насърчаваха
значителното увеличаване на държавните разходи, както и използва­
нето на фискалната политика от страна на правителството. Те използ­
ваха кейнсианския икономически модел като обосновка за увеличава­
нето на разходите, без да се увеличават данъците. Втората причина е
политическа. От политическа гледна точка много по-лесно е за пра­
вителството да увеличи разходите и да намали данъците, отколкото
обратното - да намали разходите и да увеличи данъците. Политиче­
ският натиск е причината експанзионистичната фискална политика да
доминира над ограничителната.
Много важен и, разбира се, много сложен е въпросът, дали дългът
е от значение, или не (вж. глава 18). Засега това, което трябва да за­
помните, е, че ако човек смята, че дългът е от вреда, тогава би тряб­
вало да съществува причина, поради която да не се провежда експан-
зионистична фискална политика, дори когато тя е необходима според
модела.
Фискалната политика Икономиката има различни цели: висок обем на производство и висо­
не влияе отрицателно ка трудова заетост, ниска инфлация, нисък вътрешен и външен дълг
върху другите цели и т.н. Често тези цели са противоречиви. Подобно противоречие, ко­
на правителството
ето възниква при кейнсианската политика, е между стремежа към ви­
соко производство и стремежа към намаляване па търговския дефи­
цит. Правителството може да иска да увеличи фискалния дефицит с
цел да стимулира производството. Но в същото време увеличаването
на производството ще доведе до нарастване на вноса, а ако износът
се запази неизменен, до нарастване на търговския дефицит. Много
страни не могат да си позволят нарастване на търговския дефицит
поради наличието на голям външен дълг. Следователно това би по-

236
пречило на използването на фискална политика, с която да се преодо­
лее рецесията. Ето защо може да се наложи производството да остане
под потенциалното равнище.
Л докога тези проблеми съпътстват фискалната политика? Фискална­ Фискалната политика в
та политика представлява тежък ковашки чук, а не инструмент за фи­ практиката: обобщение
на настройка. Когато икономиката навлиза в депресия, не съществу­ на проблемите
ват никакви съмнения относно правилната фискална политика. Ана­
логично е положението и когато е налице хиперинфлация. Но при слу­
чаите, които не са толкова крайни, възниква спор за това, коя е
правилната фискална политика - спор, който не може да бъде разре­
шен от икономическата теория.
Икономистите бързо забелязаха политическите проблеми при инсти- Вграждане ма
туционализирането на директната антициклична фискална политика. кейнсианската
С цел да се избегнат тези проблеми те предложиха политика, която политика и
институциите
вгражда фискалните мерки в държавните институции, така че те се
задействат, без да са необходими политически решения. Те нарекоха
вградената фискална политика автоматичен стабилизатор. Такава
е всяка правителствена програма или политика, която ще противо­
действа на икономическия цикъл, без правителството да предприема
нови действия. Автоматичните стабилизатори включват социалните
помощи, застраховките срещу безработица и системата на данъка
общ доход.
За да видите как действат автоматичните стабилизатори, разгле­
дайте системата за социално осигуряване на безработните. Когато
икономиката забавя развитието си или е в състояние на рецесия, про­
центът на безработицата ще се покачи. След като загубят работните
си места, хората ще намалят потреблението си, задвижвайки процеса
на мултипликатора, който намалява дохода. Социалното осигуряване
на безработните незабавно ще спомогне за компенсирането на нама­
лението в доходите на хората, тъй като правителството изплаща по­
мощи на безработните. По този начин се увеличава бюджетният де­
фицит и е предотвратено спадането на една част от дохода, без какви-
то и да е явно изразени действия от страна на правителството.
Един друг автоматичен стабилизатор представлява системата на
данъка общ доход. Тъй като данъчните приходи варират в зависимост
от колебанията в дохода, това прави трудно предвиждането на дефи­
цита. Когато икономиката неочаквано се разрасне, бюджетният дефи­
цит е по-нисък, отколкото се е очаквало първоначално; когато иконо­
миката непредвидено се свие, бюджетният дефицит е по-висок в срав­
нение с първоначалните очаквания. Нека видим по логически път за­
що е така. Когато икономиката бързо расте, хората притежават
по-голям доход и следователно плащат по-високи данъци. В същото
време безработицата е по-ниска и се съкращават социалните помощи.
По този начин в периода на разгръщане (експанзия) на икономиката
се увеличават доходите и се намаляват разходите в сравнениес това,
което те са при други условия. Този процес прави умерен растежа на
икономиката. Когато икономиката е в състояние на рецесия, настъпва
обратният процес.
На пръв поглед автоматичните стабилизатори могат да изглеждат
като решение на икономическите неволи, които вече разгледахме, но
тези стабилизатори също имат своите недостатъци. Единият проблем
е, че когато икономиката започне да излиза от депресията, автоматич-

237
 Фигура 11.7: Намаляване на ко­
лебанията в икономиката
Един от аргументите за кейнсианска-
та икономическа политика е, че от-
кактотя се прилага в САЩ. колебани­
ята в икономиката са намалели.

предкейнсиански период кейпсиански период

ните стабилизатори ще забавят процеса, вместо да бъдат от полза. Те

забавят процеса на свиване. С нарастването на дохода автоматичните
стабилизатори увеличават държавните данъци и намаляват държавни­
те разходи и по този начин намаляват експанзионистичните ефекти на
избраната политика.
Въпреки съществуването на тези проблеми повечето кейнсианци
смятат, че автоматичните стабилизатори са изиграли съществена ро­
ля за намаляването на колебанията в икономиката на САЩ. Те изтък­
ват данни, подобни на тези от фиг. 11.7, които показват значително
намаляване на колебанията в икономиката. (Данните за другите стра­
ни са подобни на тези за САЩ.)
Съществуват и други икономисти, които не са съвсем убедени в
това. Те смятат, че привидното намаляване на колебанията представ­
лява оптическа измама. Както обикновено, икономическите данни са
достатъчно двусмислени, за да бъдат приети като силни аргументи и
от двете страни, и все още не е намерено окончателното решение.
Фискалната политика Вече трябва да сте в състояние да разсъждавате от гледна точка на
в перспектива кейнсианския модел и да осъзнавате начина, по който посредством
регулирането на съвкупния доход може да бъде преодоляно неравно-
весието между съвкупното производство и съвкупните разходи. Но
бъдете предпазливи. Кейнсианският модел е просто един модел. Той
представлява средство, опора, за да ви помогне да разберете опреде­
лени зависимости. В същото време този модел пренебрегва други вза­
имоотношения, като регулирането на лихвения процент, регулирането
на равнището на цените и ефектите от стимулирането на предлагането.
Когато се стигна до разглеждането на тези аспекти, те доведоха до
съществени изменения в макроикономическото мислене през години­
те. Класическите икономисти, подобно на птицата феникс, се надиг­
наха от пепелта и повторно станаха популярни със своя монетаризъм,
а след това и с новата класическа икономическа теория (вж. глава 15).
Тези съвременни класически икономисти оспориха начина, по който
кейнсианците разглеждаха експанзионистичните ефекти на фискална­
та политика, и спечелиха много привърженици. Въпреки това много
икономисти все още разглеждат съвкупната икономика съобразно
кейнсианския модел. Ето защо е полезно да сте запознати с този мо­
дел, като имате предвид, че той е само първата стъпка към анализи­
рането на процесите в икономиката.

238
 ОБОБЩЕНИЕ

• Фискалната политика представлява използването на • Ограничителната фискална политика графично сс пред­

държавния бюджетен дефицит или положителното бю­ ставя като изместване на кривата на съвкупните раз­
джетно салдо, с цел да се повлияе върху равнището на ходи в посока надолу.
дохода в икономиката. • Фискалната политика се влияе от редица проблеми,
• Размерът на дефицита или положителното салдо влияе между които:
върху равнището на дохода в икономиката. В същото 1. Липсата на познание относно това, коя политика е не­
време самото равнище на дохода влияе върху размера
обходима.
на дефицита или положителното салдо.
2. Невъзможността на правителството да реагира доста­
• Размерът па търговския баланс (нетният износ) влияе
тъчно бързо.
върху равнището на дохода в икономиката, но и само­
то равнище на дохода влияе върху търговския баланс. 3. Проблемът за държавния дълг.
• Фискалната политика действа, като създава съзнателен • Кейнсианската фискална политика сега е вградена в
контрашок, който да компенсира неочакваните шокове икономическите институции на САЩ посредством ав-
в икономиката. то м ати ч н ите стабил и зато р и.
• Експанзионистичната фискална политика графично се • Нетният износ влияе върху равнището на дохода в иконо­
представя като изместване на кривата на съвкупните миката и обратно - равнището на икономиката‘влияе
разходи в посока нагоре. върху нетния износ.

239
 ПРИЛОЖЕНИЕ 10А

АЛГЕБРИЧНИЯТ КЕЙНСИАНСКИ МОДЕЛ

В учебника математическите изчисления са ог­ но-единствено, наречено уравнение в редуци­

раничени до минимум, но много от идеите и рана форма, което прегледно ще покаже ефек­
проблемите могат прегледно да бъдат видени та от различните изменения върху равновесно­
по математически начин. то равнище на дохода. За тази цел първо замест­
Основният кейнсиански модел се състои от ваме уравнение (2) в уравнение (1) и получаваме:
следните уравнения: 1а) С = Со + Ь (У - Т).
1) С = Со + Ь У(1 След това заместваме (\а) и 3-7 в уравнение
2) Ус1 = У - Т (8)и получаваме:
3) / = !() Со + Ь (У- То - (У) + ¡0 + Со + (Хо - Мо) - пгУ = У.
4) С = Со Отваряме скобите:
5) Т= То + / У
Со + ЬУ-ЬТо- Ь 1У + ¡0 + Со + (Хо - МО) - тУ = У.
6) X = Хо
Преместваме всички членове, съдържащи У,
7) М = М() + тУ
отдясно:
8) С + I + в + ( X - М ) = У .
Уравнение (1) представлява функцията на С() - ЬТо + ¡0 + Со + (Хо - Мо) = У - ЬУ + Ь/У + /и У.
потреблението. Со са автономните разходи; ЬУ& Изнасяме У пред скоби:
е пределната склонност към потребление, умно­ Со - ЬТо + /0 + Со + (Хо - Мо) = у (I - Ь + Ь( + т).
жена по разполагаемия доход. Делим на (I - Ь + 1и + т) и получаваме:
Уравнение (2) определя разполагаемия до­ [Со - ЬТо + ¡0 + Со + (Хо - Мо)] [1/(1 - Ь + ЬI + т)] = У.
ход като функция на реалния доход минус данъ­ 1/(1 - Ь + Ь( + т) представлява мултипликато­
ците. рът при простия кейнсиански модел с ендогенни
Уравнение (3) представлява функцията на данъци и ендогенен внос.
инвестициите, /о са автономните инвестиции. И така общата структура на уравнението в
Уравнение (4) е функцията на държавните редуцирана форма е:
разходи. Со са автономните разходи. У = (мултипликатор) (автономни разходи).
Уравнение (5) е функцията на данъците. Да­
Когато разглеждаме измененията при авто­
нъците се състоят от две части. Автономният
номните разходи, общият вид е:
компонент (Го) не зависи от равнището на дохо­
да. Ендогенната част от данъците представлява ДУ = (мултипликатор) (Д автономни разходи).
/У. Данъчната ставка е представена с /. За да се види дали преобразуванията са ви
Уравнение (6) е функцията на екзогенния из­ ясни, нека опитаме с един числов пример. Да ка­
нос. жем, че искате да увеличите дохода У със 100.
Уравнение (7) е функцията на вноса. Вносът Приемате, че Ь = 0,8, 1 = 0,2, а т = 0,04. Като
се състои от две части. Мо е автономната част, заместим с тези числа, нека определим стой­
а ендогенната част - тУ. Пределната склонност ността на мултипликатора:
към внос е представена с т. 1/(1 - 0,8 + 0,8 (0,2) + 0,04) = 2,5.
Уравнение (8) представлява счетоводното Сега вече може да определим с колко трябва
тъждество на националния доход. Съвкупните да изменим автономните разходи, за да повли­
разходи = дохода. яем на дохода. Например за да увеличим дохода
За да използваме този модел по смислен на­ със 100, трябва да увеличим автономните раз­
чин, нужно е да сведем всичките уравнения в ед­ ходи с 40 (100/2,5).

240
 Монетарни и финансови институции
Част 3
Глава 12
ФИНАНСОВИ ИНСТИТУЦИИ
Финансите, са средство за осигуряване потока на капитала. В
миналото финансите са представлявали също и средство за
направляване на този поток. В първия случай те са механизъм в
помощ на производствената система. Във втория те са силата,
която я контролира.
Адолф А. Берл, мл.

В представите си за икономика хората често имат предвид само реал­

ната икономика - производството на реални, материални стоки, като
например коли, стомана и учебници; или услугите, като ресторанти,
забави или туризма. Това е напълно изопачено виждане за икономи­
ката. Финансовият сектор играе централна роля при организацията на
пазарната икономика. Също както колата не може да се движи без
бензин, така и една пазарна икономика ме би могла да се развива без
финансовия сектор.
При пазарната икономика, въпреки че се ръководят от собствения
си стремеж за натрупване на печалби, финансовите институции много
ефективно решават къде да се направи дадено капиталовложение. Те
вземат назаем пари от едни частни лица или компании и ги заемат на
други, които според тях ще направят пари. По този начин самите фи­
нансови институции правят пари, и то многообещаващо, като в също­
то време осигуряват фондове за инвестиране на най-продуктивните и
печеливши сектори в икономиката. Банките са просто друг пример на
невидимата ръка в действие.

За да разберете финансовия сектор, първо трябва да се запознаете с ФИНАНСОВИ АКТИВИ

част от терминологията, т.е. с дефинициите на финансовите активи и И ПАСИВИ
пасиви, а след това с разглеждането на различните видове финансови
институции, които съществуват.
Активът е нещото, което осигурява на собственика очакваните бъ­
дещи печалби. Съществуват два вида активи - реални и финансови.
Реални активи са например сградите или машините, които осигуряват
непосредствени печалби за собственика в настоящия момент или в
бъдеще. Къщата представлява реален актив: можете да живеете в нея.
Вдна машина също е реален актив: можете да произвеждате стоки.
Финансови активи са тези активи (например акциите или облигаци­
ите), чиято печалба за собственика им зависи от възможността на из­
дателя на актива да посрещне известни парични задължения. Тези за­
дължения се наричат финансови пасиви. Всеки финансов актив има
съответен финансов пасив. Именно финансовият пасив определя
стойността на актива. Например при облигациите споразумението с
компанията тя да изплати лихвите и главницата определя стойността
на облигациите. Ако компанията фалира и не изпълни задълженията
си по пасивите да изплати лихвите и главницата, активите губят стой­
ността си. Съответният пасив определя стойността на финансовия актив.

241
 Реалните активи се създават от дейността на реалната икономика.
Например трябва да се построи къща или да се произведе машина.
Финансови активи се създават винаги, когато някой поеме даден фи­
нансов пасив. Например ви обещая за в бъдеще да ви платя 1 000 000
долара. В такъв случай вие притежавате финансов актив, а аз - финан­
сов пасив. По принцип, за да се разбере начинът, по който действа
финансовият сектор, много важно е да се запомни, че финансовите
активи могат да бъдат създадени чрез един прост договор или спора­
зумение между двама души.

ФИНАНСОВИ Финансовата институция е предприятие, чиято основна дейнос

ИНСТИТУЦИИ състои в купуване, продаване или притежаване на финансови
Например някои финансови институции, като депозитни институции
и инвестиционни посредници, продават обещания за бъдещи плаща­
ния. Тези обещания могат да са техни собствени обещания или на
някой друг. Когато откривате спестовен влог в банката, тя ви продава
своето собствено обещание, че вие ще можете да изтеглите парите си
с лихвите в неопределен бъдещ момент. Такива финансови институ­
ции се наричат депозитни. Когато купувате държавна облигация или
ценни книжа от някоя фирма, по същия начин ви продават обещание,
че в бъдеще ще ви платят за тях. В този случай това е обещанието на
една трета страна.
Като продават финансови активи, финансовите институции насоч­
ват спестяванията от спестителите към частни лица. Затова иконо­
мистите използват термина спестявам, за да означат закупуване на
финансови активи. Инвестиране в икономическата терминология оз­
начава да се купуват реални, а не финансови активи, които вие се на­
дявате, че в бъдеще ще ви донесат печалба. По какъв начин се сдоби­
вате с пари, за да инвестирате, в случай че нямате собствени средст­
ва? Вземате ги назаем. Това означава, че създавате финансов актив,
който продавате на друг човек, който спестява.
Съществуват различни видове финансови институции. На табл.
12.1 под четири основни наименования са изброени най-важните от
тези институции, като заедно с това е посочен и делът, който те при­
тежават от съвкупните финансови активи на САЩ. Дадени са и основ­
ните активи и пасиви на всяка една от институциите.

ЗАБОГАТЯВА ЛИ ОБЩЕСТВОТО ОТ ФИНАНСОВИТЕ АКТИВИ?

За да разберете дали една държава е богата или бедна, пито обеднява, когато цените на акциите се покачат ил
трябва да погледнете реалните активи. Ако финансови­ спаднат.
те активи увеличават ефективността на икономиката и по Но има начини, при които измененията в стойностт
този начин се увеличи количеството реални активи, това на финансовите активи биха могли да бъдат показател
означава, чс обществото е забогатяло от финансовите ак­ материалното благосъстояние на обществото. Наприме
тиви. Това е виждането на повечето икономисти относно измененията в стойността на финансовите активи биха
финансовите активи. Според някои икономисти обаче могли да отразяват (а не да причиняват) реалните из­
финансовите активи влошават материалното положение менения. Ако изведнъж дадена компания открие средст
на обществото, тъй като производителните усилия се на­ во срещу рака, цената на нейните акции ще се покачи и
сочват главно към финансовите игри. обществото ще забогатее. Но покачването па цената па
Съществува точно съотношение между финансовия акциите не е причината за това. Покачената цена отраз
актив и пасива, когато стойността на актива бъде изме­ ва откритието, в следствие на което обществото е забо
нена. Нека индексът „Дау Джонс“*спадне средно с 400 гатяло. Материалното положение на обществото би се
пункта. Обедняло ли е обществото? Очевидно хората, подобрило в резултат на направеното откритие, дори а
които притежават акциите, са обеднели, но тези, които цените на акциите не се покачат.
биха искали в бъдеще да закупят акции, са забогатели,
тъй като цената на активите е паднала. Следователно в * Индекс на цените на ценните книжа, котирани на
чисто счетоводен смисъл обществото нито забогатява, Нюйоркската фондова борса (бел. ред.).

242
г Финансови институции Дял от
общите
Основни активи
(източници за придобиване
Основни пасиви
(за какво се употребяват
1

финансови на средства) средствата)

активи (%)
I. Депозитни институции 56
1. Търговски банки 33 разплащателни и спестовни производствени и потребител-
влогове ски заеми, ипотеки, държавни
ценни книжа, издавани от мест­
ните власти, облигации
2. Спестовни и заемни асоциации 17 спестовни ипотеки
(спестовни и кредитни каси) (и разплащателни влогове)
3. Взаимни спестовни банки 3 спестовни ипотеки
(и разплащателни влогове)
4. Взаимоспомагателни каси 3 спестовни потребителски заеми
(кредитни обединения) (и разплащателни влогове)
11. Договорни посредници 33
1. Животозастрахователни компании 12 премии от полици облигации на компании, ипотеки
2. Пенсионни фондове 17 вноски от работодателите облигации и акции па компании
и работещите
3. Застрахователни компании, осигуря- 4 премии от застрахователни облигации, издавани от местните
ващи застраховка срещу нещастни полици власти, облигации и акции на ком-
случаи и пожари паиии, държавни цепни книжа
III. Инвестиционни посредници 11
1. Взаимни фондове 2 дялови акции акции и облигации
2. Взаимни фондове на паричния пазар 4 дялови акции инструменти на паричния пазар
3. Финансови компании 5 търговски полици, акции потребителски и производствени
и облигации заеми
IV. Финансови посредници 0
I. Инвестиционни банки 0 никакви никакви
2. Броксрски къщи 0 никакви никакви
Таблица 12.1: Важни финансови институции

Нека разгледаме всяка една от групите поотделно.

Депозитните институции представляват най-голямата категория. То- Депозитни
ва са финансови институции, чийто основен пасив са влогове под фор- институции
мата на текущи сметки. Те притежават приблизително 47% от всички
финансови активи в САЩ. В много други страни този процент е по-
голям. Сумата, която вие имате в банковата си сметка, за вас пред­
ставлява финансов актив, а за банката, която се разпорежда с вашия
влог, това е финансов пасив. Банките печелят, като предоставят ва­
шите влогове под формата главно на производствени или търговски
заеми и определят по-висока лихва за длъжника от тази, която плащат
на вложителя. Тези заеми представляват финансови активи за банката
и финансови пасиви за длъжника.
Освен че притежават сравнително най-голямата част от финансо­
вите активи, банките са и основните институции, които финансират
инвестициите на компаниите. (Вторият важен източник е реинвести-
рането на печалбите. Издаването на акции и облигации, за които хо­
рата слушат все повече в последно време, всъщност съставлява само
малка част от инвестициите на компаниите.)
В редица развити страни съществуваше законово разделение меж­
ду различните видове депозитни институции в зависимост от техните
функции. Например спестовните и заемните асоциации в САЩ или
строителните дружества в Обединеното кралство се занимаваха само
с отпускане на заеми за жилища (ипотеки). Тези дружества нямаха
право да откриват обикновени текущи сметки, от които хората могат

243
 да изтеглят парите си, когато пожелаят. От друга страна, банките ня­
маха право да се занимават с ипотеки. През 80-те години обаче тези
различия бяха премахнати. Сега всички депозитни институции имат
правото да действат в широката сфера на финансовите активи. Инс­
титуции с подобни доста странни наименования може все още да се
ограничават само с ипотекиране, но по собствено желание. Следова­
телно разграничаването според закона или според икономическата те­
ория вече почти не съществува.

Договорни посредници Най-важните договорни посредници са застрахователните дружества

и пенсионните фондове. Те обещават срещу дадена вноска в бъдеще
да изплатят на частното лице определена сума в случай на някаква
злополука (пожар или смърт) или както е при пенсионните фондове,
когато лицето достигне определена възраст. Застрахователните поли­
ци и пенсиите са вид лични спестявания. Договорните посредници бо­
равят с тези спестявания и печелят по същия начин, както банките:
вземат пари назаем, предимно от частни лица, и ги предоставят под
формата на заем на други лица. Разликата е, че вместо да изплащат
лихвата редовно, те плащат само при определени случаи. Както при
банките, договорните посредници много внимателно изчисляват пла­
щанията си по активите и пасивите, за да са сигурни, че имат някаква
печалба.
Инвестиционни Инвестиционните посредници осигуряват механизма, чрез който
посредници дребните спестители се обединяват в общи фондове, за да могат да
инвестират в най-различни финансови активи, а не просто в един или
два. Като пример за това, как функционират общите фондове, може
да бъде разгледан един взаимен фонд, който представлява един от
видовете инвестиционни посредници. Взаимният фонд дава възмож­
ност на дребния спестител да раздели спестяванията си (срещу опре­
делена такса, разбира се), така че ако стане нещо с даден финансов
актив, дребните спестители да не загубят всичките си спестявания.
Спестителите закупуват акции от този фонд, който от своя страна при­
тежава акции или облигации на най-различни компании. Когато един
фонд притежава дялове или облигации в много компании, рискът се раз­
пределя, така че спестителят не би загубил всичко, ако дадена компания
фалира. Такова разпределяне на риска чрез притежаването на много и
различни видове финансови активи се нарича диверсифнкации.
Финансовата компания е друг вид инвестиционен посредник. Тези
компании, както банките, предоставят заеми на частни лица и пред­
приятия, но вместо да притежават влогове като банките, финансовите
компании вземат назаем парите, които предоставят, като продават об­
лигации и търговски полици на частни лица. Облигациите представ­
ляват полици, обещаващи изплащането в бъдеще на определена сума
пари плюс лихва. Търговската полица представлява краткосрочна
полица за изплащане при поискване на определена сума пари плюс
лихва.
Финансови посредници Фирмите, които се занимават с ценни книжа, биват два основни типа:
инвестиционни банки и брокерски къщи.
Инвестиционните банки помагат на компаниите, като участват при
продажбата на финансови активи, като например акции и облигации.
Банките предоставят съвети и експертни оценки и осигуряват продаж­
бата на тези книжа. Занимават се с неща като сливане и поглъщане на

244
г компании. Сливане се нарича обединяването на две или повече ком­
пании с цел образуване на една нова компания. Поглъщане на компа­
нии има, когато една компания изкупува друга. Инвестиционните бан­
ки не притежават влогове на частни лица и не предоставят заеми на
потребителите. Ето защо на табл. 12.1 активите им са равни на нула,
а следователно и пасивите им са нула. И въпреки това те представля­
ват финансови институции, тъй като подпомагат другите при закупу­
ването и продажбата на финансовите активи.
Брокерските къщи помагат на частни лица при продажбата на вече
пуснати в обращение финансови активи. Те създават вторичен пазар
на финансови активи. Това е пазарът, на който могат да бъдат заку­
пени и продадени вече издадени финансови активи.

Финансов пазар е пазарът, на който се купуват и продават финансови ФИНАНСОВИ ПАЗАРИ

активи и пасиви. Пазарът на акции (фондовата борса), пазарът на об­
лигации и дейността на банката са примери на финансови пазари.
Финансовите институции купуват и продават финансови активи на
финансовите пазари. Понякога пазарите са конкретни места, като на­
пример Нюйоркската фондова борса, но обикновено пазарът същест­
вува просто под формата на специални каталози, компютърни мрежи,
телефонни линии, както и списъци с имената на хора, които понякога
искат да купуват и продават. Когато хората искат да продават, те се
обръщат към потенциалните купувачи; когато искат да купуват, те се
обръщат към потенциалните продавачи. Пазарът е институция, която
събира купувачите и продавачйте; финансовият пазар е институция,
която събира купувачите и продавачите на финансови активи.
Съществуват различни видове финансови пазари. Първичен финан­ Първични и вторични
сов пазар е пазарът, на който се продават новоиздадени финансови ф и и а н с о в и п а з а р и
активи. Тези пазари насочват спестяванията към тези, които вземат
назаем, за да инвестират. Продавачите на този вид пазари са посред­
ническите фирми за рисков капитал, които продават дялова собстве­
ност в пови компании, и инвестиционните банки, които продават нови
акции и облигации на съществуващи компании. Докато инвестицион­
ните банки само помагат на фирмите при продажбата на техните ак­
ции, посредническите фирми за рисков капитал често се състоят от
съдружници, които инвестират собствените си пари в замяна на дяло­
ва собственост в някоя нова фирма.
Много новосъздадени предприятия в САЩ или ЕС трябва да използ­
ват за финансирането посредническите фирми за рисков капитал, тъй
като само утвърдените фирми могат да продават акции чрез инвести­
ционните банки. Рисковете, които поемат посредническите фирми за
рисков, капитал, са огромни, тъй като повечето новосъздадени пред­
приятия фалират. Но в същото време огромни са и потенциалните
печалби. Една фирма с утвърдено име най-вероятно ще използва ин­
вестиционна банка, за да се сдобие с допълнителни средства. ^Инвес­
тиционните банки знаят кои хора купуват акции и при нови оферти за
продажба на акции те използват тези контакти. Обикновено новите
оферти са твърде големи, за да могат да бъдат продадени само от една
инвестиционна банка. Ето защо тя се договаря с други инвестиционни
банки и брокерски къщи да продадат части от новата емисия от акции
или облигации. Съществуват най-различни купувачи на новоиздадени
финансови активи. Това са богати частни лица и финансови институ-

245
 (

ции, като например животозастрахователните компании, пенсионни­ Инструменти 1970 г. 1980 г. 1990 г.
те фондове и взаимните фондове. Акции на компании (пазарна цена) 906 1634 4165
Вторичният финансов пазар прехвърля съществуващи финансови Ипотеки върху жилища 353 1098 2924
активи от един спестител на друг. Прехвърлянето, осъществено чрез Държавни ценни книжа (с дългосрочен падеж) 160 407 1653
вторичния пазар, не представя никакво ново спестяване; то е спестяване Облигации на компании 167 366 987
за един, а за друг е точно обратното - разход. Нюйоркската фондова Ипотеки върху ферми и търговски сгради 1 15 351 846
борса е пример вероятно за най-известния вторичен финансов пазар. Банкови търговски заеми 314 331 815
Чрез нея се прехвърлят акции от един акционер на друг. Потребителски заеми 143 374 809
И все пак вторичният пазар играе важна роля за новите спестява­ Облигации на правителството и на местни управи 144 288 640
ния. Съществуването на такъв вид пазар гарантира на всеки отделен Ценни книжа па американски правителствени агенции 51 193 412
купувач на финансови активи, че може да ги препродава, превръщайки Таблица 12.3: Основни инструменти на капиталовия пазар (количество на еми­
ги обратно в пари на цена, определена от вторичния пазар. Възмож­ сиите в милиарди долари към края на годината)
ността финансовите активи да бъдат обръщани бързо в пари, се нари­ Активи на паричния
Активите, предназначени за паричния пазар, представляват финансо­
ча ликвидност. Вторичните пазари осигуряват тази ликвидност за пазар
ви активи, чийто падеж е по-малък от една година. Обикновено те
притежателите на финансови активи и по този начин ги насърчават да
изплащат по-ниски лихвени проценти в сравнение с дългосрочните
притежават такива активи. Ако не съществуваше вторичен пазар, чо­
капиталови активи, тъй като предлагат на купувача по-голяма ликвид­
вечето хора не биха се решили да купят някоя акция или 30-годишна
ност. Основното правило е: колкото по-ликвиден е даден актив, тол­
облигация. Ами ако парите им потрябват, да кажем, след десет годи­ кова по-малка е възвръщаемостта му. Сделките на паричния и капи­
ни? Или след десет седмици? таловия пазар се извършват по телефона, като се използват компют­
Парични пазари и Финансовите пазари могат също да бъдат разделени на две категории: ри. Новоиздадените активи на паричния пазар се продават чрез инвес­
капиталови пазари парични пазари, на които се купуват и продават финансови активи с тиционните банки или чрез дилърите на ценни книжа.
падеж, по-малък от една година; и капиталови пазари, па които се По-долу са разгледани някои от най-важните активи, продавани на
купуват и продават финансови активи с падеж, по-голям от една го­ паричния пазар.
дина. (Падежът се отнася към датата, на която издателят трябва да Прехвърлим»! депозитни сертификати. Депозитният сертификат
изплати взетите назаем пари плюс остатъка от лихвата, както е дого­ най-общо представлява голяма сума спестявания, която сте задължен
ворено при пускането на актива в обращение.) Например правител­ да държите по сметка в банката за точно определен период от време.
ството на Германия пуска в обращение разписка за дълг, известна ка­ Но ако имате нужда от парите, преди да е изтекъл срокът? Тук се
то съкровищен бон, чиято падежна дата изтича след три месеца. Той намесва думата „прехвърлим“. (Не всички депозитни сертификати са
ще бъде продаден на паричния пазар, тъй като падежът му е по-малък прехвърлими.) Можете да продадете прехвърлимия депозитен серти­
от година. Да вземем друг пример - правителството или дадено акци­ фикат на вторичния пазар и в замяна да получите парите, които ви
онерно дружество пуска в обращение разписка за дълг, чиято падежна трябват. Новият собственик на този сертификат може или отново да
дата е след 20 години. Тази разписка за дълг, наречена облигация, ще го продаде на вторичния пазар, или да изтегли парите плюс лихвата
бъде продадена на капиталовия пазар. от банката, която го е пуснала в обращение, в момента, в който изтече
определеният период от време, когато настъпи падежът на депозит­
ВИДОВЕ ФИНАНСОВИ След като се запознахте с финансовите институции и пазари, нека раз­ ния сертификат.
АКТИВИ гледаме някои типични финансови активи. Финансовите активи обик­
новено се делят на активи на паричния пазар и активи на капиталовия Съкровищни бонове. Това са държавни разписки за дълг, чийто па­
пазар. Някои от тези активи в САЩ са изброени на табл. 12.2 и е посо­ деж е по-малък от една година. Тъй като няма вероятност държавата
чено количеството пари, инвестирани в тях през последните 30 години. да фалира, съкровищните бонове обикновено са много сигурни ценни
книжа и следователно в повечето случаи трябва да изплащат сравни­
Инструменти
телно нисък лихвен процент.
1970 г. 1980 г. 1990 г.1
Откъде се появяват тези държавни разписки за дълг? Спомнете си
Прехвърлими депозитни сертификати за стойности,
надвишаващи 100 000 долара 25 259 543 фискалната политика, при която правителство изразходва повече, от-
Търговски полици ÁJ 124 557 колкото взема като приходи. Този дефицит трябва да бъде финанси­
Съкровищни бонове 81 216 527 ран чрез заем. Продаването на съкровищни бонове е един от начините,
Peno сделки (споразумения за обратно изкупуване) .3 59 144 по които правителството взема пари назаем.
Евродрлари 2 55 92 Тъй като съкровищните бонове се използват за финансиране на де­
Фондове на федералния резерв 20 55 61 фицити, нека ги разгледаме малко по-подробно. При развитите пазар­
Банкови менителници 7 55 52 ни икономики съществуват редица фирми, които представляват пър­
вични дилъри. Приблизително всеки месец правителството преценява
Габлица 12.2: Основни инструменти на паричния пазар (количество на емиси­
ите в милиарди долари към края на годината) каква сума ще трябва да вземе назаем и в каква форма ще бъде този

246 247

■
 ИНДЕКСЪТ „ДАУ ДЖОНС“
От всички финансови институции, които съществуват в лучаваме представителна мярка за това, какво е станало
днешно време, навярно най-известната е Уол Стрийт. на средната цена. Статистиците се намесиха успешно с
Уол Стрийт е наистина улица, която се намира в Ню известни корекции и сега, въпреки че броят на акциите,
Йорк, но терминът Уол Стрийт често се използва, за да включени в „Дау Джоне“, е нараснал от 12 на 30, дели­
се назове целият финансов сектор. Навярно най-значима­ телят, който сс използва, е по-малък от 2. И така, за да
та институция на Уол Стрийт е Нюйоркската фондова изчислите „Дау Джоне индустриален“, просто съберете
борса, където се продават права на собственост върху цените на акциите на следните 30 големи и добре извес­
корпорациите. Тези права на собственост сс наричат ак­ тни компании и сумата разделете на число, което е мал­
ции. Въпреки че хората сс интересуват предимно от це­ ко по-малко от 2.
ната на акциите, които самите те притежават, те също
биха искали да знаят какво е движението на цените на Алайд Сигнъл Интър Пейиър
пазара като цяло.
Алюминиъм Ко. Макдоналдс
Мярката, която ни служи за такъв индикатор, е индек­
сът „Дау Джоне индустриален“, наричан просто „Дау Америкън Къп Мерк
Джоне“. „Дау Джоне индустриален“ е създаден през 1884 Америкъц Експрес Минесота М & М
г., когато журналистът Чарлз Дау (основател на Уол АТ & Т Навистър Иитър
стрийт джьрнъл) подбира една група акции, които той
смята за представителни, и започва да съобщава техните Бетлеъм Стийл Оуенс-Илимоис
цепи като показателни за общите движения на пазара. Шеврои Филип Морис
Първоначално Дау сс спира на 12 акции, чиито цени съ­ Дюпон Проктър & Гсмбъл
бира, след което разделя получената сума на 12 и стига Истмън Кодак Сиърс Роубък
до средната цена за една акция.
Ексон Тексако
По за голямо съжаление на статистиците финансови­
те лица, които управляват фирмите, представени от ак­ Дженъръл Електрик Юииън Карбайд
циите, правят странни неща с тези акции. Например раз­ Джеперъл Могърс Юнайтед Тскнолъджис
дробяват ги или пък пускат в обращенис акции-дивиден­ Г удиър Ю Ес Стийл
ти. Раздробяване на акции имаме, когато компанията ре­
Инко Усстингхаус Ел
ши да даде допълнителни акции на всеки собственик, да
кажем по две за всяка една, която собственикът вече при­ Ай Би Ем Улуърт
тежава. Акцията-дивидент означава, че вместо да ви из­ Акциите на „Дау Джоне Индустриален“
плати дохода от вашата акция в пари, компанията ви дава
една или повече допълнителни акции. Раздробяването на Съществуват и други мерки за движенията на фондо­
акциите и акциите-дивиденти увеличават броя на акции­ вата борса в Ню Йорк, които не са толкова добре изве­
те на пазара, смъкват цената на всички акции на компа­ стни. Разбира се, съществуват също подобни мерки за
нията, но собствениците не обедняват, тъй като хората другите значими фондови борси като например: индек­
притежават повече акции. сът „Никей“ на Токийската фондова борса, индексът
Раздробяването на акции и издаването па акции-диви­ „Файненшъл Таймс“, отнасящ се за Лондонската фондо­
денти води до това, че като разделим на 12, вече не по­ ва борса.

заем. Трябва да се има предвид и изплащането на предишни заеми,

чийто срок изтича, и необходимите нови заеми за финансирането на
дефицита. Правителството съобщава сумата, от която има нужда, и
иска от първичните дилъри да представят запечатани оферти относно
този заем, след което отваря офертите и подбира тези с най-нисък
лихвен процент.
След това спечелилите фирми продават държавните бонове на свои
клиенти. А какво е положението при губещите фирми? Те не са извън
играта, също продават и купуват държавни бонове, само че на вторич­
ния пазар. Ако се появят клиенти, които искат да купят съкровищни
бонове, фирмите просто им продават част от тези бонове, които са за­
купили на вторичния пазар. Тогава откъде идва печалбата им? От раз­
ликата между цената, която те плащат, и цената, на която продават.
Търговски полици. Защо да вземате заем от банката, ако можете да
го вземете направо от хората? Отстранете посредника. Големите кор­
порации правят точно това. Заемите се наричат търговски полици.
Търговските полици представляват краткосрочни разписки за дълг на
големите корпорации. Те изплащат по-висок лихвен процент, откол-
кото съкровищните бонове, но в същото време той е по-нисък от про-

248
Фигура 12.1 ¡Сертификат та притежа­
ване на акция
Сертификатите за притежаване на ак­
ции обикновено изглеждат внушително,
за да накарат техните притежатели да
си мислят, че притежават нещо ценно.
Напоследък е в ход кампания за заменя­
нето на сертификатите с компютърно
вписване, но компютърното вписване
пс дава па човек истинското чувство за
стойност па акцията. Много хора се ин­
тересуват от такива неща, докато голе­
мите компании, които притежават по-
голямата част от акциите на борсата,
въобще песе интересуват. Те предпочи­
тат компютърното вписване.

цента, който банките биха искали от корпорацията. Търговската по­

лица обикновено изплаща по-висок лихвен процент от депозитния
сертификат и именно това е причината хората да са склонни да дават
заем директно на фирмата. След като банката се явява като посредник
между заемодателя и длъжника, процесът, при който заемът се пред­
оставя директно, а не чрез финансов посредник, се нарича премахва­
не на посредничеството.
Активите на паричния пазар се различават съвсем малко помежду
си. Например съкровищните бонове са по-сигурни от търговските по­
лици и изплащат малко по-нисък лихвен процент. По-голямата част
от този вид активи обаче са взаимозаменяеми и лихвените им процен­
ти следват общата тенденция на увеличаване или намаляване.
Падежът на активите за капиталовия пазар (вж. табл. 12.3) е по-голям Активи на капиталовия
от една година. Най-важните от този вид активи са акциите, облига- пазар
циите и ипотеките. Тъй като ипотеките се разглеждат по-нататък в
тази глава, сега ще се спрем само на акциите и облигациите.
Акции. Акцията означава права на собственост върху част от дадена
компания. Акционерът има право да гласува политиката на компани­
ята, въпреки че обикновено за по-дребните акционери това право няма
особена сила. Акционерът обаче може да посещава събранията на
фирмата и да задава въпроси на служителите в нея.
На фиг. 12.il е показан един сертификат за притежание на акция,
удостоверяващ, че акционерът, чието име е написано върху лицевата
страна на сертификата, притежава определен брой акции в една фирма
-в случая 120 акции на „Сайпръс Минералс“. Това е ценен документ,
напечатан върху специална хартия, която се запазва за неопределено
време, без да пожълтее или да се разпадне. Ако сертификатът бъде
откраднат или загубен, инвестициите на притежателя все още ще са
запазени и сигурни, тъй като никой няма право да продава такъв сер­
тификат, освен ако собственикът не го е джиросал. Ако даден серти­
фикат за притежание на акция се загуби или бъде унищожен, собстве­
никът може да получи друг такъв от компанията, тъй като там се пази
списък с имената и адресите на акционерите.
Акционерът може да продаде акцията винаги, когато поиска, при
условие че има кой да я купи. Той или тя ще получи цената, която
върви в момента на продажбата, минус комисионната за брокера. Но

249
 КАПИТАЛОВ ПРИРАСТ И ЗАГУБА
Капиталовият прираст и капиталовата загуба не са свър­
зани само с акциите^ Те сс отнасят до всеки един актив
- финансов или реален. Капиталовият прираст или загу­
ба представляват просто промяната в стойността на да­
ден актив. Хората, които не са икономисти, наричат ка-
питаловия прираст и загуба книжен прираст и загуба,
тъй като при тях няма прехвърляне на пари от ръка на
ръка, т. е. книжната загуба не е реална загуба.
Икономистите не използват термина книжна. Те наб­
лягат на понятието алтернативна цена. В случай на капи-
талон прираст вие имате възможността да го реализира­
те, като продадете актива по повишената цена. Алтерна­
тивната цена на задържането на актива представлява це­
ната му, включваща капиталовия прираст. Ако цената на
една акция от „Сайпръс Минералс“ нарасне от 21 на 30
долара и ако продадете вашата акция, ще получите 9 до­
лара (минус разходите по сделката) в джоба си. Ако не
я продадете, алтернативната цена на задържането ще бъ­
де 30 долара. А ако не бяхте продали акцията при цена
21 долара, алтернативната цена щеше да бъде само 21
долара. Полози начин използването па понятието алтер­
нативна цена прави капиталовия прираст или загуба ре­
ални, какго всеки друг прираст или загуба.

акционерът може и да задържи акцията, надявайки се, че цената й ще

се покачи и тя ще струва повече. Ако компанията изплаща дивиденти
(периодични плащания), на всеки три месеца акционерът получава чек
за тези дивиденти. Не е нужно да прави абсолютно нищо, за да получи
чековете - компанията автоматично ги изпраща по пощата.
Акциите нямат падежна дата. Парите, които сте дали за тях, никога
няма да ви бъдат изплатени обратно. При акциите не съществува изиск­
ване, според което да получавате периодични плащания всяка година.
И така, възможно е да си купите акция и да не получите нищо за нея.
Тогава защо човек да си купува акция? Защото тя дава право на соб­
ственост. Целият доход на компанията след приспадане на производ­
ствените разходи принадлежи на акционерите. Например да приемем,
че притежавате една акция от всичките 1 млн. акции, които са пуснати
в обращение от „Сайпръс Минералс“. След като плати всичките си
разходи и данъци, компанията има 6 млн. долара чиста печалба. Ва­
шият процент от тези 6 млн. долара е 6 долара, които могат да бъдат
изплатени на акционерите под формата на дивиденти, или да бъдат
задържани от компанията - това са т. нар. неразпределеии доходи.
Във втория случай много вероятно е стойността на акцията да се по­
качи, тъй като фирмата може да инвестира задържаните доходи и да
получи по-голяма печалба. (Нарастването на стойността на дадена ак­
ция се нарича капиталов прираст.) Управителният съвет на компа­
нията решава кой от тези два варианта да приеме.
Забележете, че една акция ви дава право върху печалбите на ком­
панията през тази година и през всички следващи години. Именно за­
това цената на акцията зависи от това, как инвеститорите виждат бъ­
дещето. Компания, която има отлични перспективи, продава на висо­
ки цени; компания с неясни перспективи продава на ниски цени.
Нормално е една компания да продава акциите си на цена някъде
около 10 пъти дохода си. (Това средно съотношение между цената и
дохода с времето малко се изменя.) Компания с отлични перспективи
за бъдещето би могла да продава по цена 20 или 30 пъти по-голяма
от дохода си. Компания без особени изгледи за успех би могла да
продава едва за два или три пъти дохода си. Съотношението цена/до-
ход за отделните компании се изнася в съответни таблици във вест­
ниците.
Облигации. Облигацията представлява обещание от страна на изда­
теля й да изплаща лихва в определен размер и на определени интер­
вали от време (обикновено годишно) на притежателя на облигацията,
както и да изплати номиналната стойност на тази облигация, когато
настъпи падежът й. Облигациите се различават от акциите. Те обик-

250
 Фигура 12.2: Облигация
Облигациите, също както и акциите, са
обикновено внушителни листове хартия.

новено притежават падежна дата, на която длъжниците изплащат за­

етата сума пари.
На фиг. 12.2 е показана една американска облигация. Към повечето
облигации има прикрепена поредица от купони. На всеки от тях има
по една дата и обикновено датите са през интервал от шест месеца.
Когато тази дата дойде, да кажем 1 февруари, собственикът на обли­
гацията - или този, който в момента я притежава - „клъцва купона“.
Няма никаква тайна в това „клъцване“. Просто вземате ножицата, от­
рязвате купона и го изпращате на представителя на компанията, който
ще ви изпрати чек за стойността на този купон.
Стойността на един купон зависи от номиналната стойност на об­
лигацията и от купонния процент - лихвения процент, отбелязан вър­
ху облигацията. Номиналната стойност на облигацията от фиг. 12.2
е 5000 долара, а купонният процент е 10,4% за година. Това означава,
че осребрявайки купоните на определените дати, притежателят на об­
лигацията получава по 520 долара всяка година - под формата на две
плащания по 260 долара. Когато настъпи падежът на облигацията и
тя бъде предадена на издателя, притежателят й получава 5000 долара.
На всяка облигация е отбелязана нейната падежна дата. В случая
тя е 1 октомври 2002 г. Няма никакъв смисъл да се задържа облига­
цията след тази дата, тъй като цялата лихва е вече изплатена. Много
лесно можете да кажете кога ще стане това, дори ако забравите точ­
ната дата, тъй като през октомври 2002 г. вие вече ще сте отрязали и
последния купон.
Когато при настъпване на падежната дата осребрявате облигация
от този вид, просто я изпращате по пощата на разплащателния по­
средник-банка, чието име и адрес са изписани с дребен шрифт някъде
върху облигацията. Изпращате и писмо, с което съобщавате, че тази
облигация е ваше притежание и бихте искали да я осребрите.
Ако се нуждаете от тези пари, преди да е настъпила падежната дата
на облигацията, ще влезете на вторичния пазар за облигации. Ще се
обадите на вашия брокер и ще го попитате за колко би се продала
вашата облигация. Той ще ви каже цената (тя може да бъде под или
над 5000 долара в зависимост от предлагането и търсенето на тази
 облигация) и ако вие приемете, ще му изпратите облигацията си, а
брокерът ще ви изпрати съответната сума.
Обикновено когато се пускат в обращение облигации, техният ку­
понен процент е много близък до пазарния лихвен процент, преобла­
даващ в икономиката за облигации с подобен риск. Тези облигации се
продават по номиналната си стойност. Ако пазарните лихвени про­
центи са покачат, бъдещият поток от доходи струва вече по-малко и
облигацията се продава с отстъпка, известна като сконто, па цена,
по-ниска от номиналната стойност. Ако пазарният лихвен процент
падне, бъдещият поток от доходи струва повече и облигацията се про­
дава с премия - на цена, по-висока от номиналната стойност.
Табл. 12.4 представя различни облигации, както и съответната ин­
формация за тях. Тя ни дава информация относно облигациите, про­
давани на вторичния пазар. Облигациите Alpine, които са първи в спи­
съка, изплащат купонния процент от 13 '/2% годишна лихва и падежът
им изтича през 1996 г. В момента те се продават по 66 дол. за всеки
100 дол. от номиналната си стойност - стойността, посочена върху
облигацията. Това означава, че тяхната доходност - чистият лихвен
процент, който получавате, ако закупите облигацията по цената при
затварянето на борсата - е 20,5%.
В момента, в който тази таблица е била публикувана, 20,5% по-ви­
сок е бил нетният лихвен процент на облигация Alpine от лихвения
процент на повечето облигации в САЩ. Това ни подсказва, че е имало
опасения, че Alpine може да просрочат платежите по облигациите.
Забележете, че някои от другите облигации в таблицата се продават
с премия. Пуснати са в обращение с номинална стойност 100 долара,
но текущата им цена е над 100 долара. Ако продадете една облигация
на BrnhP за 109 долара, при положение че сте я купили само за 100
долара, печалбата ви е 9 долара. Но доходността за новия собственик
на облигацията или чистата годишна лихва за долар е по-ниска от
8,5%, обявени върху тези облигации. Това е така, защото 8,50 долара
като процент от 109 долара прави само 7,8%, които представляват
доходността на облигацията.

Таблица 12.4: Облигации на Облигации Текуща Обем Цена при затваряне 1 lerna
Американската фондова борса
доходност на борсата промяна
1
Облигация - име и купонен номер Alpine 13 /296 20,5 4 66 - 37/s
Текуща доходност - нетният Angles 12 '/295 15,2 6 82 + ’/2
лихвен процент, който човек би Arrow 12s98 13,6 2 88 '/ 2 -f
'/2
получил от облигацията, ако пла-
ти цената й при затварянето па Arrow 9s03 к 7 65 + 1 /2

борсата Arrow 133/4<)4 14,6 84 94 '/ 2 + '/2

Обем - общият брой па облига-
циите, продадени през този ден Audiot 1 0 /4 О2 к 5 21 - 4
Цена при затваряне на борсата
BSN 73/401 K 5 72 + 1
-диапазон па цените, регистрирани Balfor 131 /298 15,9 32 85'/8 - I 3 /8
на борсата при нейното закриване
BcrgBr 7 /s 1 0 K 23 123 '/ 2 + ¡2
Нетна промяна - промяната ма 1

цената при затварянето ма бор- BcrgBr 6 ? /8 11 9,2 15 75 - 1

сата спрямо тази при затваряне­ BrnhP 8 1 /212 K 5 109 - 1
то й предходния ден
к - облигацията е конвертируема Cabdg 7s 11 K 10 63
в акция, следователно стойност­ ChtMd 1 5, 8 5 s 0 8 f 8 109
та й зависи от цената на акцията.
ChckFul 8s06 8,6 271 92’/2 + 1 '/2
както и от лихвения процент

252
За да разберете същността на финансовите активи, трябва да разбе­ СТОЙНОСТ НА
рете начина, по който се определят техните цени. Защо една средна ФИНАНСОВИЯ АКТИВ
акция се продава за десет пъти дохода? Как става така, че цените на
облигациите падат, когато се покачат пазарните лихвени проценти, а
се увеличават при спадането на пазарните лихвени проценти? Когато
отговаряме на подобни въпроси, най-напред трябва да отбележим, че
1 долар днес не е равен на 1 долар през следващата година. Защо? Ако
днес имате 1 долар, вие може да го инвестирате и да спечелите лихва
(например 10% на година) и през следващата година вие ще имате
1,10 долара, а не 1 долар. Следователно ако годишният лихвен про­
цент е 10%, то 1,10 долара през следващата година струва толкова,
колкото 1 долар сега. Казано по друг начин, 1 долар през следващата
година е равен на 91 цента през тази. Един долар след две години
струва още по-малко днес, а доларите след трийсет години съвсем
малко.
Сегашната стойност е стойността на бъдещи доходи в сегашния мо­ Сегашна стой носа
и лихвен процепа
мент. Колко по-малко един долар в бъдеще струва днес? Ако лихве­
ният процент е 0%, получаването на един долар след една година е
равносилно на получаването на един долар днес. Ако обаче лихвеният
процент е 100%, един долар след една година е равен на 50 цента днес.
А ако лихвеният процент е 50%?...
На фиг. 12.3 графично е представено колко струва сега определено
количество пари в бъдеще за различни периоди от време при три раз­
лични годишни лихвени процента. Обърнете внимание, че колкото по-
висок е лихвеният процент, толкова по-малко струва днес дадено ко­
личество пари в бъдеще. При лихва 15% 100 долара след 30 години
струват сега 1,51 долара.
Същите разсъждения, свързани със сегашната стойност, могат да
бъдат приложени и в обратна посока. Можете да определите бъдещата
стойност на определено количество пари днес. Нека сега имате 100
долара. Ако от тях печелите по 8% годишна лихва, за 10 години това
прави 215,89 долара, а за 20 години -466,10 долара.
Съществуват таблици на облигациите, където можете да провери­
те сегашната стойност на бъдещите парични суми. Една такава таб-

5% годишен лихвен процент 10% годишен лихвен процент 15% годишен лихвен процент

'61 /3.0.Л.5 0,09

И) 15 20 25 30 50 0 5 10 15 20 25 30 50 20 25 30 50
години години години
(б) («)

Фигура 12.3 (а, б, и): Сегашна стойност на очакнаните бъдещи приходи

Сегашната стойност на очакваните бъдещи приходи намалява с нарастването на лихвения процент. Забележете, чс
след като лихвеният процент достигне 10% или повече (б, в), парите, които ще получите след 50 години, имат нищожна
стойност в настоящия момент.
 Г Тази глава няма за цел да покрие цялата сложност на процеса опреде­
лица е изключително полезна при определяне на цената, на която би
трябвало да бъде продадена една облигация. Това е така, защото една
облигация представлява поредица от плащания в продължение на оп­
ределен брой години заедно с изплащането на номиналната й стой­
ност. Плащането на лихвата всяка година и крайното изплащане на
номиналната стойност трябва да се изчисляват поотделно, след което
резултатите се събират.
Всички финансови активи могат да бъдат разложени на обещания
за изплащане на определени суми в дадени моменти от бъдещето. Ако
финансовият актив представлява акция, това не е обещание, а очаква­
не за получаване на подобни плащания. Следователно всички финан­
сови активи - акции или облигации - могат да бъдат оценени. Просто
изчислявате сегашната стойност на всички очаквани бъдещи плаща­
ния. Например нека приемем, че една акция носи доход от 1 долар и
се очаква да бъде така в продължение на дълго време. Ако лихвеният
процент е 10%, сегашната стойност на този бъдещ поток от очаквани
доходи е 10 долара. След като знаем всичко това, нека се върнем към
нашия въпрос в началото: защо обикновено акциите се продават за
десет пъти дохода? Сега вече имаме отговора. Това е приблизително
толкова, колкото показва формулата за сегашната стойност.
И все пак трябва да направим една уговорка, свързана с този начин
на разсъждаване. Когато обещанията за плащанията не са надеждни,
вие не включвате в изчисленията си сумата, която са ви обещали, а
тази, която очаквате. Ето защо когато има вероятност дадена компа­
ния или държавата да просрочи заема или да спре да изплаща диви­
денти, стойността на нейните акции и облигации значително ще падне.
Например в края на 80-те години много хора смятаха, че Бразилия ще
просрочи платежите по облигациите си. Тези очаквания са причината
цената на бразилските облигации да спадне до около 30 цента за долар.
А през 1990-1991 г. стойността на дълга на България на вторичните
пазари беше още по-ниска: на моменти дори под 20 цента за долар.
ЗА КОЛКО ЩЕ СЕ ПРОДАДЕ ЕДНА ОБЛИГАЦИЯ
За колко ще се продаде една облигация? За да отговорите мост от облигацията за един долар от цената, на която е
иа този въпрос, трябва да си спомните, че облигацията закупена) се увеличава. Например имаме едногодишна
представлява поток от плащания за определен период от облигация с 5% купон и номинална стойност 100 долара
време. Продажната й цена зависи от това, колко струват и тази облигация се продава за 50 долара. За 50 долара
тези плащания. Ако съществува вероятност те да не бъ­ вие получавате плащане в размер па 5 долара (5% от 100
дат продължени (например ако компанията, която ги пус­
долара). Това прави 10% доходност.
ка в обращепие, е пред фалит), облигацията няма голяма
Ако лихвеният процент е по-нисък от купонния про­
стойност. Рискът играе важна роля при определяне цена­
цент, облигациите ще се продават на по-висока цена, от­
та па една облигация.
колкото е номиналната им стойност. Защо? Защото об­
Вторият фактор при определяне цената на една обли­
лигацията, която се продава по номинална стойност, е за
гация е текущият лихвен процент в икономиката. Ако в
момента лихвеният процент в икономиката (за облига­ предпочитане пред новоиздадените облигации. Пазарна­
ции, които носят почти същия риск) е по-висок от купон­ та стойност на облигацията ще нараства, докато доход­
ния процент на облигацията (който обикновено пред­ ността й се изравни с лихвения процент на подобни но­
ставлява лихвеният процент при първоначалното пуска­ воиздадени облигации. Само тогава купувачът няма да
не на облигацията в обращснис), на вторичния пазар об­ има предпочитания към новите или старите облигации.
лигациите ще се продават на по-ниска цена, отколкото е Именно в резултат на тази зависимост между лихве­
номиналната им стойност. Защо? Защото, ако бъдат про­ ните проценти и цените на облигациите, когато пазарни­
давани на номиналната им стойност, по-разумно би било те лихвени проценти се покачват, спадат цепи те на обли­
за хората да купуват новоиздадени облигации, които из­ гациите, а когато пазарните лихвени проценти спадат,
плащат по-високи лихвени проценти. Когато една обли­ цените на облигациите се покачват. По този начин лих­
гация се продава за по-малко, отколкото е номиналната веният процент в икономиката играе важна роля при оп­
й стойност, нейната доходност (годишната възвръщае­
ределяне цената иа една облигация.
254
Цените на активите,
ляне на стойността във времето. С това се занимава курсът по финан­ лихвените проценти и
икономиката
си. Тук имаме за цел да ви помогнем да разберете връзката между
лихвените проценти и цените на активите. Покачването на лихвените
проценти води до спадане на цените на финансовите активи, тъй като
бъдещите потоци доход, които ще идват от тези активи, струват по-
малко сега поради нарастването на лихвения процент. Спадането на
лихвените проценти води до покачване на цените на финансовите ак­
тиви, тъй като бъдещите доходи от тях сега имат по-висока стойност
в резултат на намалените лихвени проценти.
Тъй като едно малко изменение на лихвените проценти може да
доведе до значителна промяна в цените на активите, много хора се
опитват да предвиждат какво ще стане с лихвените проценти и пре­
хвърлят инвестициите си от един вид финансов актив в друг. По този
начин те могат да причиняват потенциални проблеми за макроиконо-
миката. Важно е да се разбере начинът, по който се оценяват финан­
совите активи, за да може да се разбере и спорът, който съществува
в макроикономиката.
Сега, след като получихте представа относно финансовия сектор, не­ ЗАЩО ФИНАНСОВИТЕ
ка накратко разгледаме какво е мястото му в макроикономическите ИНСТИТУЦИИ С А
ВАЖНИ ЗА
модели и спорове, представени в глави 8-10. Спорът беше между кла­ МАКРОИКОНОМИКАТА
сиците, които смятат, че правителството трябва да следва политиката
на laissez-faire, и кейнсианците, които твърдят, че правителството
трябва да изпълнява активна роля при контролиране на икономиката
като цяло с помощта на политика, подобна на фискалната.
Класическите икономисти смятат, че финансовият сектор функциони­ Виждането на
ра сравнително гладко. Той е огледалото, в което се отразява реал­ класиците относно
финансовия сектор
ният сектор, и докато правителството не пречи на това огледало, фи­
нансовият сектор няма да представлява никакъв проблем. Ето защо
класическите икономисти твърдят, че спестяванията ще бъдат пре­
връщани в инвестиции без особени пречки, както и че не би възникнал
проблем, свързан с недостатъчното търсене, каквото е мнението на
кейнсианците. Законът на Сей се базира върху гладко функциониращ
финансов сектор.
Виждането на класиците относно финансовия пазар е представено
графично на фиг. 12.4. Предлагането на спестявания е с наклон наго­
ре, а търсенето на инвестиции — с наклон надолу. Лихвеният процент
се изменя така, че спестяванията винаги да бъдат равни на инвести­
циите иа равнището на дохода при пълната заетост.
Фигура 12.4: Виждането на класиците
относно финансокия пазар
255
 Тъй като според класиците финансовият сектор функционира без
никакви пречки, те обикновено се противопоставят на всякакъв вид
намеса във финансовата система от страна на държавата - например
заемите, които се дават като последна възможност на компании, кои­
то са на път да излязат от бизнеса, регулирането на кредитите, огра­
ничаването на лихвените проценти.
Виждането на Кейнсианците виждат финансовия сектор по различен начин. Според
кейнсианците относно тях той наподобява езеро с вълни. Тези вълни във финансовия сектор
финансовия сектор могат да имат сериозно отражение върху реалния сектор. По-точно
кейнсианците са на мнение, че финансовият пазар иевинаги ефективно
превръща спестяванията в инвестиции . Тъй като финансовият сектор
не функционира правилно, понякога са налице твърде много спестя­
вания, а в други случаи те са недостатъчни. Когато финансовият сек­
тор не съумее да превърне спестяванията в инвестиции, количеството
съвкупно предлагане се различава от количеството съвкупно търсене.
При това положение се задейства процесът на мултипликатора, който
води до нежелани икономически цикли. Кейнсианците смятат, че фи­
нансовият сектор може да бъде объркан и по този начин той ще доведе
до объркване в реалната икономика.
Мнението на кейнсианците относно финансовите пазари е илюст­
рирано графично на фиг. 12.5. Кривата на предлагането на спестява­
ния е относително вертикална - лихвеният процент няма особено вли­
яние върху нея. Същото се отнася и за търсенето на инвестиции.
Кейнс твърди, че инвестирането не е някакво просто решение, което
се базира на лихвения процент; то е трудно решение, основано върху
инстинкта и очакванията относно бъдещето. Защо формата на тези
криви е от значение? Тъй като формата им показва с колко да се из­
мени лихвеният процент, за да се върне финансовия пазар в състояние
на равновесие. Ако кривите са относително отвесни (а според Кейнс
това е така) и търсенето на инвестиции се измести от /о в /, лихвеният
процент трябва да се измени изключително много (от /о до /|), за да
върне икономиката обратно в състояние на равновесие. Подобни го­
леми колебания на лихвените проценти биха причинили сериозни
проблеми във финансовия сектор. Дори е възможно изобщо да няма
положителен лихвен процент, който да е в състояние да доведе фи­
нансовия пазар до състояние на равновесие.

Фигура 12.5: Виждането на кейнсианците относно

спестява! 1 ия, инвестиции финансовия сектор

256
 ФИНАНСОВИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ
Ролята и структурата на финансовите институции при цент­ БАНКИТЕ В ПЕРИОДА 1990-1993 г.
рално планирана икономика нямат почти нищо общо с роля­ В началото на 90-те години основните дейности на банките
та им при пазарната икономика. Ето защо цяла Източна Ев­ бяха да предоставят заеми на държавните предприятия и тър­
ропа сс опитва да изгради финансовите си пазари, като тръг­ говски кредити на предприятия. Търговските кредити всъщ­
ва от самото начало. Този раздел ще ви даде обща представа ност не представляват заеми в смисъла, в който са описани в
за състоянието на нещата в България в началото на 90-те тази глава. По-скоро те са начин за улесняване на плащанията
години. Надяваме се, че това ще ви помогне да проследите между търговските партньори. Кредити се отпускат за твърде
някои от многобройните промени, които се очаква да настъ­ кратьк период ог време и не се използват за инвестиционни
пят през следващите няколко години. цели. Западните банки също отпускат търговски кредити, но за
Преди 1990 г. в България не са съществували депозитни тях това е второстепенна функция без особено значение.
институции, каквито са банките, описани в този учебник. С цел да създаде западен тип банкова система, правител­
Запомнете: целта на една банка в условията па пазарната ството през 1992 г. реши да редуцира тези 77 банки до някол­
икономика е да печели, като предоставя заем и на частни ко по-големи, след което да ги разпродаде, за да може те да
лица и предприятия на по-висок лихвен процент в сравне­ станат частни и да се ръководят от мотива за печалбата. Про­
ние с този, при който самата тя взема назаем. По този на­ цесът на консолидация започна със създаването през 1992 г.
чин банката насочва частните спестявания към онези пред­ на Обединена българска банка-търговска банка, образувана
приятия, коиго според нея имат най-голям шанс за натруп­ от 22 по-малки банки. Банковата консолидациопиа компания
ване па печалби. На теория зова би трябвало да означава,
беше създадена да ръководи този процес.
че икономиката като цяло отправя кредитните средства към
Основната причина за намаляване броя па банките е, че
най-активните сектори.
като правило малките банки не са ефективни, защото те не мо­
КАПКИТЕ ПРЕДИ 1989 г. гат да спечелят от икономии на мащаба. В повечего западни
Преди 1989 г. централната банка беше безспорно най-важ­ държави съществуват само 4 или 5 банки, които управляват
ната, ако ие и единствената, както при всички планови ико­ пазара. (Изключение прави САЩ поради ограничителните за­
номики. Основната й задача беше да направлява финансови­ кони на правителствата на отделните щати.)
те кредити от правителствения бюджет към държавните Преди банките да бъдат разпродадени, правителството
предприятия в зависимост от решенията на плановиците. Тя трябваше да елиминира голяма част от несъбираемите или
ие определяше накъде да бъдат насочени финансовите кредити. лошите дългове, които бяха в балансите на банките. Те пред­
В България заедно с Българска народна банка (БНБ) същест­ ставляваха заеми, предоставени в миналото (т.е. преди 1991 г.)
вуваше и Външнотърговска банка (предшественик на днешна­ от страна па банките, когато планът е диктувал посоката на
та Булбанк), коя то отговаряше за финансовите аспекти па меж­ тези заеми, по през 1993 г. вече не съществуваше никаква
дународната търговия. Като финансов посредник във вътреш­ вероятност те да бъдат изплатени, тъй като фирми те, конто
ната търговия тя не е играеше абсолютно никаква роля. бяха ги получили, бяха на загуба/Със закон от 1993 г. несъ­
Всички лични банкови сметки в България се намираха в бираемите кредити бяха заменени с държавни дългосрочни
Държавна спестовна каса (ДСК), коя то е създадена през 195 I г. облигации.
ДСК изпълняваше някои от функциите, характерни за запад­ Банковото дело беше един от неуспехите на реформата в
ните банки. Например освен че притежаваше влоговите спес­ България през изтеклите години на преход. През 1996 г. бяха
тявания, тя предоставяше и заеми па хора за жилища. Но поставени под особен надзор, а по-късно обявени в несъс то­
ДСК не предоставяше заеми на търговска основа. Финансо­ ятелност редица банки, сред които двете иай-големи държав­
вите средства са били насочвани или към подбрани държавни ни банки Минералбанк и Стопанска банка. През 1997 г. дей­
предприятия (определени от плановиците), или направо към стват 6 големи държавни банки с различни перспективи за
държавния бюджет. Заемите не са били раздавани на хората по-близка или по-далечна приватизация.
и предприятията, които са били готови да платят най-висо­
ДРУГИ ВИДОВЕ ФИНАНСОВИ ИНСТИТУЦИИ
ките лихвени проценти, и в същото време не са криели голе­
ми рискове. ДСК, подобно на БНБ, не изпълняваше никаква В условията на планираната икономика всички функции
активна роля при насочване на инвестициите към печеливши­ на договорните посредници бяха пости от държавата: пенси­
те сектори и предприятия в икономиката. ите се изплащаха направо от правителствения бюджет, съ­
През 1987 г. в България са създадени редица „търговски ществуваше една-единствена застрахователна институция
банки“, които представляват откъснати клонове от Централ­ (ДЗИ), която се финансираше от държавата. В началото на
ната банка. Тези банки продължаваха да бъдат собственост 90-те години броят на застрахователните фирми изключи­
на държавата и бяха част от единната структура па държав­ телно много се увеличи и продължава да сс увеличава, въп­
ното банково дело. Те бяха просто клонове, специализирани реки че само малка част от тях разполагат със значителен
в различни области на икономиката. Ето защо този вид банки капитал. Към настоящия момент вече съществуват няколко
имат имена като банка Електроника, банка Биохим и т. и. Про­ частни пенсионни фонда.
цесът на разпокъсване на банковата структура се засили след През 1993 г. съществуваха няколко фондови борси, като
1989 г. и в началото на 1992 г. в България вече съществуваха 77 най-големите от гях бяха Първа българска фондова борса
банки. Въпреки че някои от собствениците им са частни лица, в (ПБФБ) и Софийска фондова борса (СФБ). Отначало имаше
основата си банките изцяло наподобяваха тези, създадени през доста ограничей брой фирми, с акциите на които се търгува­
1987 г. ше. През 1997 г, горепосочените борси сс сляха в една.

Кейнс твърди, че и предлагането на спестявания, и търсенето на

инвестиции твърде много се изменят, а лихвеният процент не връща
финансовия пазар обратно в състояние на равновесие. Тъй като спес­
тяванията много често не са равни на инвестициите, резултатът от
това са колебанията в реалната икономика. Равновесието между спес-

257
 тяванията и инвестициите се постига чрез увеличаване или падане на
спестяванията, предизвикано от изменение в дохода.
Ако лихвеният процент при кейнсианския модел не се определя па
пазара за инвестиции и спестявания, тогава къде се определя? Кейн-
сианците смятат, че той се определя на паричния пазар от търсенето
на хората на високоликвидни активи и от тяхното предлагане, по-точ­
но на пари. Това означава, че изменението на паричното предлагане
може да повлияе върху лихвените проценти и да играе роля при урав­
новесяването на спестяванията и инвестициите.

ОБОБЩЕНИЕ
• Финансовите институции купуват, продават или прите­
жават финансови активи.
• Първичните финансови пазари продават новоиздадени
финансови активи. Вторичните финансови пазари
прехвърлят съществуващи финансови активи от едно
лице па друго.
• Финансови активи с падеж, по-малък от една година,
каквито са прехвърлимите депозитни сертификати и
търговските полици, се продават па паричните пазари.
Финансовите активи, чийто падеж е повече от една го­
дина, каквито са облигациите и ипотеките, се продават
на капиталовите пазари. Те обикновено имат по-висока
възвръщаемост в сравнение с активи те па паричния па­
зар, тъй като са по-малко ликвидни.
• Облигациите изплащат всяка година определена лихва
до настъпване па падежа, когато се изплаша първона­
чално вложената сума.
• Акциите не притежават падежна дата, не изплащат лих­
ви, пито първоначално вложената сума. Ио те дават
права на собственост върху дадена компания, а следо­
вателно и право върху печалбите й.
• Сегашната стойност представлява текущата стойност па
дадена сума пари в бъдеще. При покачване па лихвения
процент пада сегашната стойност па бъдеща та сума пари.

258
г '

Глава 13
ПАРИ И БАНКОВО ДЕЛО
Банките създават пари по толкава прост начин, че човешкият
ум отказва да го приеме.
Джон Кенет Голбрайт

Финансовите институции и активи, разгледани в предишната глава, са

многобройни и сложни. Всяка една или един от тях има своите особе­
ности и взаимовръзки със стопанския живот. Вероятно общият пре­
глед върху тях е достатъчен и ако сега се опитаме да представим спо­
ра между кейнсианците и класиците относно финансовия сектор, ще
се получи нещо твърде сложно. Вместо да опростяваме нещата, нека
последваме обичайната практика и да съсредоточим анализа си върху
групата на най-важните финансови активи, които, взети заедно са из­
вестни като пари, и върху една-единствена финансова институция -
банката, която пряко влияе върху парите.

Ако сте като моите студенти, навярно ще кажете: „Давай нататък, ДЕФИНИЦИЯ И
знаем какво са парите - това са банкнотите и монетите.“ Ако реакци- ФУНКЦИИ НА НАРИ ГЕ
ята ви е такава, в известен смисъл сте прави. Но от друга страна, гре­
шите. Парите представляват нещо много повече от банкнотите и мо­
нетите. Всъщност и редица краткосрочни финансови активи се прие­
мат за пари. За да разберем защо това е така, нека разгледаме дефи­
ницията на парите и случаите на тяхната употреба, а след това да
видим кои финансови активи отговарят на тази дефиниция.
Парите представляват високоликвиден финансов актив, който е
всеобщоприето средство за размяна срещу други стоки и се използва
като еталон за измерване на стойността на другите стоки. Във връзка
с тази дефиниция ще разгледаме различни финансови активи, но пър­
во ще си изясним малко по-внимателно самата дефиниция.
От предишната глава знаем какво е ликвиден финансов актив - това
е актив, който бързо може да бъде разменен за друга стока. Дефини­
цията на парите изисква тези финансови активи да бъдат общоприети
като средство за размяна срещу други стоки, както и да могат да се
използват като мярка за измерване стойността на други стоки. Сле­
дователно по дефиниция парите изпълняват три функции:
1. Служат като средство за размяна.
2. Служат като мярка на стойността.
3. Служат като средство за натрупване на съкровище.
За да разберем по-добре какво представляват парите, нека разгле­
даме всяка от техните функции поотделно.
Парите като средство за размяна. Най-лесният начин да разберем
използването на парите като средство за размяна е да си представим
как би изглеждало стопанството на една страна без тях. Например
искате да хапнете нещо в ресторант. Ако не съществуваха парите,
щеше да се наложи да се пазарите със собственика на ресторанта за

259

^&
това, какво бихте могли да му дадете в замяна (под формата па бар-
тер) за вашето ястие. Бартерът или разменната търговия представ­
лява непосредствена размяна на стоки и/или услуги. И така вие бихте
могли да му предложите един от вашите доклади или може би ризата
от сака си, която сте принуден да носите, за да я разменит;е*срещу
нещата, които искате. Тъй като едва ли ще ви се нрави да обикаляте
насам-натам с големи сакове, вероятно ще решите да си приготвяте
сам яденето и ще избягвате да се храните навън. Оказва се, ме размен­
ната търговия е просто много трудна.
Употребата на парите като средство за размяна прави възможна
търговията с реални стоки и услуги без помощта па разменната тър­
говия. Парите улесняват размяната, като намаляват разходите при
търгуването. Вместо да обикаляте с торба, пълна със стоки, нужен ви
е само портфейл с пари. Отивате в ресторанта и плащате ястието си
с пари; собственикът на ресторанта може да похарчи (да размени)
тези пари, за каквото той самият би искал.
Не е задължително парите да имат някаква собствена, присъща на
тях самите стойност, за да функционират като средство за размяна.
Необходимо е само всеки да бъде сигурен, че другите ще приемат
парите му в замяна на техните стоки. Става дума за добре изработен
обществен договор, който прави стопанството па една страна по-
ефективно.
Този обществен договор зависи от това, дали има прекалено много
или прекалено малко пари. Ако има прекалено много пари в сравнение
със стоките и услугите, предлагани на съществуващите цени, тези
стоки и услуги ще се разпродадат и с парите няма да може да се купи
нищо. Ако има прекалено малко пари в сравнение със стоките и услу­
гите, предлагани на съществуващите цени, ще има недостиг на пари
и хората ще трябва да прибягват до разменната търговия или цените
ще паднат.
За да се поддържат полезните качества на парите и за да бъдат
предотвратени големите колебания в равнището на цените, централ­
ната банка не трябва да пуска в обращение нито твърде малко, пито
твърде много пари. Хората приемат парите като средство за заплаща­
не и са съгласни да държат в себе си пари (вместо някаква друга цен­
ност), защото вярват, че централната банка няма да пусне в обраще­
ние нито твърде малко, нито твърде много пари. Това обяснява защо
централната банка не пуска лесно в обращение големи суми пари.
Пускането в обращение на пари без всякакво ограничение би могло
да наруши обществения договор, който дава на парите стойност.
Парите като мярка на стойността. Втората функция на парите е да
служат като мерна единица за стойност. Паричните цени в действи­
телност са относителни цени. Номиналната цена, например двадесет
и пет цента за един молив, носи информация за някаква относителна
цена: един молив е равен на 1/4 от един долар или на една трета от
един хамбургер, защото парите са едновременно и мярка на стойност­
та, и средство за размяна. Когато си представяте двадесет и пет цента,
вие мислите за тях като за една четвърт от един долар и за това, какво
може да се купи с него. Двадесет и петте цента, които един молив
струва, означават нещо само във връзка с информацията, която имате
за това, какво би могло да се купи с тях. Ако хамбургерът струва
седемдесет и пет цента, вие може да сравните хамбургера и моливите
 ОТЛИЧИТЕЛНИ ЧЕРТИ НА ИДЕАЛНИТЕ ПАРИ
Отличителни черти на идеалните пари са: тяхното пред­
лагане да бъде относително постоянно и ограничено (от
пясъка няма да станат идеални пари); да не могат да се
подправят лесно; да бъдат делими (опитвали ли стс ня­
кога да продадете половин кои?); да бъдат трайни (от
малини трудно ще излязат идеални пари) и да бъдат от­
носително малки и леки в сравнение със стойността си
(от дини също трудно ще излязат идеални пари). Всички
тези характеристики са в достатъчна степен (но не и иде­
ално) въплътени в златото. Много други стоки са служели
като мярка на стойността - мидени черупки, мъниста от
раковини, камъчета, добитък, коне, сребро, по златото по
исторически път се е превърнало в най-важния вид пари и
през XVII и XVIII век то е било синоним па парите.
Но златните пари имат недостатъци. Те са относител­
но тежки, лесно се фалшифицират с монети, които само
отчасти съдържат злато, и освен това при откриването
на пови златни находища се наблюдават колебания в
предлагането на този цепен метал. Тези недостатъци са
довели до подмяна на златото с книжни пари. кои то са
обезпечени единствено от увереността, че държавата ще
спази обещанието си да ограничи предлагането им.
Хартиените пари могат да бъдат идеални, ако по ня­
какви причини хората могат да вярват, чс държаната е в
състояние да ограничи тяхното предлагане и да гаранти­
ра, че тяхното предлагане ще бъде ограничавано и в бъ­
деще. Книжните пари притежават всички характеристи­
ки па идеалните пари дотогава, до като хората са убеде­
ни, че ще бъде ограничавано тяхното предлагане.

(един молив = една трета хамбургер), без да правите в явен вид из­
числения на относителната цена.
При наличие на мярка на стойността животът става по-лесен. Ако
нямаше мярка на стойността например, щеше да се наложи да помни­
те относителните цени на всички стоки. Ще трябва да помните, че
един самолетен билет до Маями струва шест вечери с омари в Бостън
или четири чифта маратонки, което прави един чифт маратонки за ве­
черя и половин порция омари в Бостън и това само в случая с три
стоки.
Да се помпят дори само няколко подобни съотношения, е доста
трудно и затова няма нищо чудно в това, че обществото е започнало
да използва едпа-единствена мярка на стойността. За да знаете отно­
сителните цени на всички възможни комбинации от двадесет вида сто­
ки, ще трябва да запомните над един милион относителни цени. Ако
имате едпа-единствена мярка на стойността, ще трябва да знаете само
двадесет относителни цени. Единствената мярка на стойността щади
ограничената пи памет и по този начин ни дава възможност да взема­
ме по-добри решения, основавайки се на относителните цени.
Парите са полезна мярка на стойността само докато тяхната стой­
ност, съотнесена към другите цени, не се променя прекалено бързо.
Това е така, защото те се използват като мярка па стойността не само
към определени моменти от време. Парите са мярка на стойността във
времето. Те са мерило на отсрочените плащания. Стойността на пла­
щанията, които ще бъдат направени в бъдеще (например изплащането
на заеми, които сме взели в настоящия момент), се определя от бъде­
щата стойност на парите. Хиперинфлацията значително ще намали
стойността на това, което ще трябва да изплащате. Тази хиперинфла-
ция ще ви помогне, прав ли съм? Вероятно не, защото хиперинфла­
цията също така бързо ще разруши полезността на парите като мярка
на стойността и по този начин ще разруши цялата икономика;
При хиперинфлацията всички цени скачат и по този начин ние гу­
бим мярката си за оценка на стоките и услугите. Дали двадесет и пет
цента за един молив ще са много или малко? Ако равнището в САЩ
се промени с 33%, както беше през 1988 г. в Никарагуа, или с повече
от 100%, както беше през 1989 г. в Аржентина, двадесет и пет цента
за един молив определено ще са ниска цена, но дали сто долара също
ще са ниска цена? Без да направим редица изчисления, мие не може
да отговорим на този въпрос. Една относително стабилна мярка на
стойността прави лесен отговора на такъв вид въпроси.
261
 ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ПАРИТЕ ПРИ ХИПЕРИНФЛАЦИЯ
Бразилската ценова спирала, която се доближава до
хиперипфлацим, може да съсипе икономиката • Ин­
дексацията защитава много хора, но бедните стра­
даш жестоко • Гласоподавателите може би ще се
обърнат към левицата • Купуване на храната за месе­
ца наведнъж:
РИО ДЕ ЖАПЕЙРО (Роджър Коен, специален ре­
портер ма „Уол Стрийт Джърнал“) „Вземете си банан“,
казва Итало Гаспарипи, директор на валутния отдел към
Бразилската централна банка. „Колко струва? Сто крузей-
ро? Това евтино ли е или скъпо? Аз не зная. Вие знаете ли?“
Никой не знае. Инфлацията е толкова висока, че обър­
ква всички. Един телевизор, който в началото на тази го­
дина е струвал двадесет хиляди крузейро, сега струва сто
и деветдесет хиляди (около триста и двадесет долара).
Наемите са се вдигнали с повече от <300% през годината.
Банкнота от десет крузейро, която е струвала близо до­
лар преди две години, сега представлява само боклук.
Обезценяването ма банкнотите безпокои силно г-н Гас-
парини. Скоро той е бил на церемония по случай пуска­
нето па банкнота от 10 000 крузейро. Когато са я плани­
рали преди осем месеца, той се е надявал, че тя ще струва
около петдесе т долара. Тъй като церемонията е позакъс-
пяла, хората се шегували, че е трябвало да се пусне в
обращеиие банкнота от двадесет хиляди крузейро за ме­
сец март и от сто хиляди за май. Липсват всякакви илю­
зии. „Невъзможно е да се удържи положението“, казва той.
МА РЪБА НА КАТАСТРОФАТА
След години на висока инфлация Бразилия е изправе­
на пред неконтролируема спирала, която може да хвърли
осмата по големина западна икономика и пай-големият
длъжник от развиващия се свят в хаос. Инфлацията тази
година ще достигне до 900% в сравнение с 385% през
1987 г. И най-лошото е, че тази инфлация продължавала
набира скорост.
Как непредсказуемият президент Сарни ще се оправя
през последната година от своя мандат, не може да от­
гатне никой. Най-доброто, на което оптимистите се на­
дяват, е, че с постепенното влошаване на нещата може
да се стигне до някакъв изход. Най-лошото, което може
да се случи - всички виждат, че такава опасност набли­
жава, — е илюстрирано от г-п Гаспаринн, висшия чинов­
ник от централната банка. Той се обръща към плакат па
стената, кой то показва еволюцията на парите: от размя­
ната на риба и зърно, през модните предмети до ценните
метали, монетите и накрая до банкнотите. „Тази еволю­
ция може да бъде извървяна по обратния път до тук“,
казва той.
До този момент въпреки всичко бразилците карат ня­
как си с една смесица от покорство и адаптивност. Те
могат да се оправят и в продължение на още една година,
вярват оптимистите, даже и ако инфлацияталсе запази
около месечната стойност за ноември 26,9% - това озна­
чава годишна стойност от около 2000%. Едно крехко
споразумение между правителството, бизнесмените и
профсъюзите се опитва да задържи инфлацията на това
високо равнище.
ШИРОКО ПРИЛАГАНА ИНДЕКСАЦИЯ
Справянето на хората с положението се подпомага от
цялостното индексиране на икономиката. Заплатите се
качват нагоре заедно с цепите, въпреки че в обществения
сектор ге са изостанали най-малко с 30% тази година и са
предизвикали стачки. Компаниите разчитат на „едноднев­
ките“ - т. е. на двадесет и четири часови депози ти в съкро­
вищни облигации, които могат да сс намерят във всички
банки и които носят доход, съобразен с инфлацията.
Въпреки инфлацията някои хора продължават да пе­
челят пари. Един от тях е Едисън Диц, полковник от за­
паса, който преди една година е отворил малък магазин
за компютри в столицата Бразилия. Той държи на склад
минимални количества, не повече от шест компютъра
наведнъж. Когато има някакви средства, той ги влага в
„еднодневки“. Купил е нужните му помещения, зашото
наемите сс вдигат много рязко. Тъй като лихвените про­
центи са възпиращи (много високи), той избягва да взема
пари па заем. Държи паричните си средства ие в крузей­
ро, а в ОТН, широко разпространена облигация, чиято
стойност нараства месечно горе-долу толкова, колкого
нараства и инфлацията.
ХИПЕРИИФЛАЦИЯТА 13 БРАЗИЛИЯ
ПРОМЕНИ ВЪВ ВЕРИЖНИТЕ ИНДЕКСИ НА ПОТРЕБИТЕЛСКИТЕ ЦЕНИ

Ползата от парите като мярка на стойността изисква също цените

да не се променят прекадено бързо. Ако държавата напечата пари, за
да плати всички свои разходи, относителната цена на парите ще падне
бързо (увеличаването на предлагането смъква цената), което с други
думи означава, че равнището на цените ще „експлодира“ и функцията
на парите като мярка на стойността ще бъде сериозно подкопана. За­
пазването на полезността на парите като мярка на стойността е вто­
рата причина, поради която държавата не трябва да плаща всички свои
разходи, като печата пари.
Като се имат предвид предимствата от това обществото да има
мярка на стойността, не е изненадващо, че парична мярка на стойност-
262
та се развива даже в общества и общности, където липсва държава.
Например в един военнопленнически лагер по време на Втората све­
товна война затворниците нямали пари и затова започнали да изпол­
зват цигарите като мярка на стойността. Всичко, с което се търгувало,
получавало цена в цигари. Например следните обменни съотношения
били определени през декември 1944 г.:
1 калъп сапун - 2 цигари
1 пакет бонбони - 4 цигари
1 самобръсначка - 6 цигари
1 консервена кутия с плодове - 8 цигари
1 кутия сладкиши - 20 цигари.
Всички цени са в цигари. Ако цената на пакетче бонбони се покачи
на 6 цигари, след като първоначалната е била четири, вие ще знаете,
че тази цена е висока.
Парите като средство за натрупване на съкровище. При разглеж­
дането на финансовите активи в глава 12 вие видяхте, че те служат
като средство за натрупване на съкровище. Когато спестявате, вие се
отказвате от потреблението сега в полза на потреблението в бъдеще.
За да свържете настоящия и бъдещия момент, вие трябва да придоби­
ете финансов актив. Това е вярно, даже и ако криете пари под дюшека.
В този случай финансовият актив, който придобивате, са самите бан­
кноти. Парите са финансов актив (просто облигация, която не носи
лихва). Така че третият начин за употреба на парите е като средство за
натрупване на съкровище. Докато парите служат като средство за раз­
мяна, те автоматично служат и като средство за натрупване на съкрови­
ще. Собственикът на ресторанта може да задържи парите, получени от
вас, до момента, в който той поиска да ги изхарчи. Ако сте му платили с
риба, той ще бъде достатъчно умен да я държи не повече от няколко часа.
Полезността на парите като средство за натрупване на съкровище
също зависи и от това, доколко те запазват стойността си. Ако цените
се качват със 100% на година, стойността на определена сума пари
ще намалее много бързо. Хората ще искат да похарчат парите си кол-
кото се може по-бързо, преди цените да са се качили още. Следова­
телно полезността на парите като обществен договор зависи от това,
дали правителството не пуска в обращение прекалено много пари.
Може да ви се стори чудно, даже и ако цените не растат, защо хо­
рата държат пари, които не носят лихва, вместо да си вземат държав­
ни облигации, които носят лихва. Причината е в това, че парите по-
лесно се превръщат в други стоки, отколкото облигациите. Тъй като
парите представляват също така и средство за размяна, те могат да
бъдат похарчени моментално (стига наблизо да има отворен мага­
зин). Заради възможността с парите да купуваме стоки, си струва да
ги държим, дори и те да не носят лихва.
Според дефиницията за пари определящ фактор, дали един финансов Алтернативни
актив представлява пари, е това, което хората смятат за пари.' Какво дефиниции на парите
са парите, зависи от това, какво хората приемат за пари. Следовател­
но трудно е парите да бъдат дефинирани еднозначно. Редица финан­
сови активи изпълняват някои от функциите на парите и по този начин
могат да претендират да се наричат пари. За да преодолеят тази неед­
нозначност, икономистите дефинират различни понятия за парите -
М |, Мг и Ь. Всяко от тях представлява приемливо понятие за парите.
Нека да разгледаме всяко едно от тях и да видим какво включва.

263
БАНКИТЕ И Банките са финансови институции, които заемат пари от хората (под
СЪЗДАВАНЕТО НА ПАРИ формата на влогове) и използват парите, които заемат, за да дават
заем на други хора. Банките печелят от по-високата лихва, която взе­
мат, когато дават пари назаем, в сравнение с по-ниската лихва, която
изплащат в случаите, когато те вземат пари назаем от хората.
Банковото дело се изучава най-вече от гледна точка на управле­
нието на активите (как банката оперира с парите, които дава назаем,
и с другите си активи) и на пасивите (как банката привлича депозити
и какво плаща за тях). Когато банките предлагат на хората „безплат­
но“ обслужване с чекове и специални сметки на паричния пазар, но­
сещи 6,8% лихва, те го правят след като внимателно са анализирали
какво им струват тези пасиви. Може би изглежда малко необичайно
да си мислим за банките като за кредитори и длъжници, но това, което
те правят, е да вземат пари назаем. Когато вие сте сложили парите си
в спестовна или чекова сметка, банката заема пари от вас, без да ви
плаща нищо или ви плаща някаква ниска лихва, и дава същите тези
пари назаем на други хора при по-висока лихва. Голяма част от взе­
тите назаем пари от банката са краткосрочни заеми, което означава,
че банките трябва да изплатят парите обратно па кредитора или при
поискване, както е в случая с чековите или със спестовните сметки,
или след определен период от време, както е в случая с депозитните
сертификати.
Банките работят в регулирана среда. Съществуват ограничения за
това, какви видове заеми могат да бъдат давани и какви видове заеми
могат да бъдат вземани от една банка. Основният регулатор на парич­
ното предлагане е централната банка, на която ще се спрем с подроб­
ности в следващата глава.
Как банката създава Както подчертахме с епиграмата на Джон Кенет Голбрайт, използва­
пари на за мото на тази глава, процесът на създаване на пари от банките е
толкова прост, че изглежда почти мистичен за много хора.
Ключът за разбиране на това, как банките създават пари, е да пом­
ним същността на финансовите активи: финансовите активи могат да
бъдат създадени от нищо, щом като едновременно с тях се създават
равни по стойност финансови пасиви. След като пари представлява
всеки финансов актив, който изпълнява функцията на парите, те могат
да бъдат създадени достатъчно лесно. Най-лесният начин да започнем
да изучаваме този процес е да видим как се създават банкнотите. Бан­
кнотите са разписки за дълг на централната банка, които изпълняват
трите функции на парите. Винаги когато централната банка пуска в
обращение разписка за дълг, тя създава пари . По подобен начин дру­
гите банки създават пари, като създават финансови активи, които из­
пълняват функциите на парите. Банковите чекови сметки изпълняват
тези функции, така че те са пари, така както са пари банкнотите и
монетите.
Първа стъпка при създаването на пари. Нека разгледаме какво се
случва, ако ви дадат столевова банкнота, която е била току-що отпе­
чатана от централната банка (БНБ). Столевовата банкнота е столевов
финансов актив за вас и столевов пасив за БНБ, която я е отпечатала.
Ако процесът на създаване на пари спираше дотук, нямаше да има
нищо тайнствено. Но той не спира дотук. Нека да се спрем на това,
което става по-нататък, когато използвате тези пари.
*
Както щс видим в следващата глава, банкнотите ме са единствените разписки >а
дълг, издавани от централната банка.

266
Втора стъпка при създаването иа пари. Например решите да вло­
жите столевовата банкнота в чековата си сметка в местната банка. За
да улесним анализа, ще предположим, че тази банка е клон на един­
ствената търговска банка в страната, наречена Голямата банка. Всич­
ки пари, депозирани в клоновете, отиват в Голямата банка. След като
сте направили влога си, Голямата банка държи сто ваши лева в брой,
а вие имате сто лева повече в чековата си сметка. Вие можете да ги
изхарчите, когато си искате, просто като напишете чек. Така Голяма­
та банка ви прави услуга - държи парите ви и следи разходите ви - и
ви предоставя тази услуга безплатно. Много хубаво, а? Тази Голяма
банка сигурно е ръководена от наистина мили хора.
Но почакайте. Знаем, че банкерите са симпатични, но чак пък тол­
коз! Няма такова нещо като безплатен обяд, така че нека вникнем по-
дълбоко и се опитаме да видим защо банката е толкова мила.
Банково дело и златарство . За да видим защо банките са толкова
„добри“, нека се върнем назад в историята, във времето, когато те са
възникнали. По това време златото е било използвано като пари и
хората са носели злато, за да плащат е него. Но златото е много тежко,
така че ако някой е трябвало да направи покупка, му е било трудно да
заплати за нея. Още повече че носенето на много злато е правело хо­
рата уязвими от кражба от такива личности като Робии Худ и други
подобни. Най-общо казано, необходимо ви е било сигурно място, къ-
дето да приберете златото си, докато ви потрябва.
От злато до разписки за злато. Естественото място за складиране
на златото били златарските магазини, които вече имали изградени
хранилища. Срещу малка такса златарският магазин можел да държи
и съхранява златото ви, давайки ви разписка за него. Винаги, когато
ви потрябва злато, отивате до златаря и разменяте разписката срещу
ценния метал.
Много скоро повечето хора вече пазели своето злато при златарите
и започнали да се питат: „Защо да си правя труда да вземам златото
си, за да си купя нещо, след като всъщност продавачът ще вземе зла­
тото, с което съм платил, и ще го сложи отново в хранилището на
златаря? Това са две излишни действия.“ В резултат на това хората
започват да използват разписките, които златарите им давали, за да
удостоверят, че са депозирали злато в хранилището. От този момент
златото не било вече единственият вид пари - пари били и разписките
за злато. Тъй като общото количество от разписки непосредствено
означавало цялата съвкупност от злато, можело спокойно да се каже,
че след като разписките са обезпечени стопроцентово със злато, това
злато представлявало паричното предлагане.
Когато процесът на използване на разписки вместо злато станал
общоприет, златарят открил, че има значително количество злато в
своето хранилище. Цялото това злато просто стояло там! В обикно­
вен ден само 1% от златото било изисквано от „вложителите“ и тряб­
вало да им бъде дадено. Обикновено същия ден в хранилището по­
стъпвало количество злато, най-малко равно на този 1% от други вло­
жители. Какво прахосничество! Цялото това злато да лежи безполез­
но! Така че когато влязъл един добър приятел и поискал заем, *
*
Банковата история, представена тук, според историците е апокрифна (по-скоро
мит, отколкото реалност). Но тя толкова добре улавя същността иа въпроса, че въп­
реки всичко ще я повторим.

267
 златарят казал: „Дадено, аз ще ти дам назаем няколко разписки за
злато, ако ми платиш лихва.“ Когато златарят дал този заем, той
всъщност създал повече разписки за злато, отколкото тези, имащи
златно покритие в хранилището му. Той създал пари.
Много скоро златарят разбрал, че може да печели много повече от
лихвите, получавани от заемите, които дава, отколкото от занаята си.
Той спрял да практикува златарството и се заел изцяло с даването
назаем на разписки за злато. В онзи момент броят на издадените вече
разписки за злато значително надвишавал количеството злато в хра­
нилището на златаря. Но нямало място за безпокойство: тъй като все­
ки приемал разписките за злато вместо самото злато, златарят имал
достатъчно злато за малкото хора, които искали истинско злато.
Но вече не било правилно да се казва, че златото представлявало
парите или паричната единица на страната. Разписките за злато били
парите. Те отговаряли на дефиницията за пари. Тези разписки за злато
били обезпечени отчасти със злато и отчасти с хорското доверие, че
златарят ще изплати техните влогове при поискване. Златарските ма­
газини се превърнали в банки.
Банковото дело е печелившо. Банковата дейност била много печелив­
ша за златарите. Скоро други хора започнали да ги конкурират, пред­
лагайки да държат златото, без да вземат някаква такса за това. Та
нали ако биха имали възможност да складират злато, те биха могли
да печелят от заемите, които дават на други хора (с парите на първи­
те). Някои даже предложили да плащат на хората за това, че съхраня­
ват тяхното злато.
Историята за златарите има пряка връзка с банките. Хората „скла­
дират“ своите налични пари в банката и тя издава разписки чекови
сметки - които се превръщат във втората форма на парите. Когато
хората поставят своите пари в брой в банките и използват разписките,
които получават от банките като пари, тогава тези разписки също ста­
ват пари, защото отговарят на дефиницията за парите: те служат като
средство за размяна, като мярка на стойността и като средство за на­
трупване на съкровища. Парите включват както парите в брой (банк­
нотите и монетите), които хората държат, така и депозитите, които
хората имат в банката.
Това ни връща на въпроса, защо банките държат нашите пари без­
платно. Те го правят не защото са мили, а защото, когато вложите
пари (в брой) в банката, вашият влог позволява на тази банка да дава
заеми и да печели, което иначе не би могла да прави.
Паричният множител След малко история нека се върнем на въпроса за вашите сто лева,
които банката държи вместо вас. Вие имате чекова сметка от сто лева,
а банката има сто лева в брой. Докато другите хора са съгласни да
приемат вашия чек като средство за заплащане на стоки, които стру­
ват сто лева, този чек е толкова ценен, колкото и парите. Фактически
той представлява пари, така както и разписките за злато бяха пари.
Но когато сложите на влог сто лева, това още не означава, че са съз­
дадени пари. Просто формата на парите се е променила: от пари в
брой в чекова сметка или безсрочен влог.
Сега нека да предположим, че Голямата банка дава назаем 90% от
парите в брой, които вие сте вложили там, запазвайки само 10% като
резерви в наличност-т.е. достатъчно пари, за да обслужи нормалните
потоци от пари в брой, които влизат или излизат от банката. Тези 10%

268
представляват коефициентът на резерва: съотношението на парите в
брой към депозитите, които банката пази като резерв в случай на из­
тегляния на пари в брой. Подобно на златаря, Голямата банка дава на­
заем деветдесет лева на някой, който се нуждае от тях. Този, който е
получил заема от банката, сега притежава деветдесет лева в брой, а
вие имате сто лева на безсрочен влог, тъй че сега има общо сто и
деветдесет , а не сто лева. Десетте лева в брой, които банката държи
като резерв, не се броят за пари, защото банката трябва да ги пази
като резерви и не е препоръчително да ги използва, докато те служат
за обезпечаване на заеми. Само парите в брой у населението се смятат
за пари. И така, давайки заем, банката създаде пари на стойност де­
ветдесет лева.
Разбира се, никой не взема назаем пари, за да ги държи. Длъжникът
изхарчва парите, примерно за да си купи нов пуловер, а собственикът
на магазина за пуловери сега има деветдесет лева в брой. Този собст­
веник също не иска да държи парите. Той ги слага на влог на свой ред
в банката и тъй като има само една банка, Голямата банка открива, че
деветдесетте лева, които тя е дала назаем, са отново в касата. Парите
се движат като бумеранг: Голямата банка дава назаем 90 лева и полу­
чава 90 лева обратно.
Същият процес протича отново. Банката не печели нищо, държей­
ки тези 90 лева, така че тя дава назаем, да кажем осемдесет и един
лева, запазвайки девет (10% от 90) лева като резерв. И историята се
повтаря и повтаря, и повтаря, всеки път с по-малка сума, постъпваща
в банката. На всяка стъпка в процеса се създават пари (под формата
на влогове в чекови сметки).
Определяне на броя на безсрочните влогове, които ще бъдат съз­
дадени. Какво е общото количество депозити, които най-накрая ще
бъдат създадени от вашите 100 лева? За да отговорим на този въпрос,
трябва да продължим с процеса отново: 100 + 90 + 81 + 72,9 + 65,6 +
59 + 53,1 + 47,8 + 43,0 + 38,7 + 34,9. Сборът е равен на 686 лева и като
прибавим 686 към числата от следващите двадесет стъпки, получава­
ме 96 1, 08 лева.
Както можете да видите, трябва да се събира много, а математи­
ката е скучна. За щастие има по-лесен начин. Математиците са дока­
зали, че можете да определите количеството пари, което в крайна
сметка ще бъде създадено вследствие на такъв процес, като умножите
първоначалната налична сума пари от сто лева, която е депозирана,
по Мг, където г е коефициентът на резерва (процентът, който банката
задържа извън процеса при всяка стъпка). В разгледания случай стой­
ността му е 10%. Разделяме
Мг = 1/0,10 = 10,
а размерът на безсрочните влогове, които ще бъдат създадени в по­
следна сметка чрез този процес, ще е равен на
10 х 100 лева = 1000 лева.
Хилядата лева са под формата на чекови сметки или на безсрочни
влогове. Всичките сто лева в брой, от които започнахме, сега са в
банката под формата на резерви.
Изчисляване на паричния множител. Отношението Мг се нарича
прост паричен множител. То показва колко пари в крайна сметка ще
бъдат създадени от банковата система от една първоначална сума па-
 ри. В нашия пример то е 1/0,10 = 10. Ако банката беше задържала като
резерви по 20% всеки път, множителят щеше да е-равен на 1/0,20 = 5.
Ако коефициентът на резерва беше 5%, паричният множител щеше да
е 1/0,05 = 20. Колкото по-голям е коефициентът на резерва, толкова
по-малък е паричният множител и толкова по-малко пари ще бъдат
създадени.
Запитайте се какво би се случило, ако всеки от хората задържи част
от своите пари в брой на всяка стъпка от процеса. Ако отговорите, че
това ще намали цялата сума пари, която ще бъде създадена, вие сте
познали. Ако това не е вашият отговор, трябва да прегледате още вед­
нъж материала.
Как узнахме, че ако хората задържат част от парите, ще се намали
стойността на паричния множител? Забелязахме, че парите, държани
в брой, намаляват сумата, която банката може да дава назаем, по съ­
щия начин, както по-високото изискване за резерви. Така че парич­
ният множител трябва да бъде по-малък. За да видим това, нека се
върнем отново на стоте лева, които имахте, само че този път да при­
емем, че на всяка стъпка хората задържат по 20% от това, което по­
лучават, депозирайки само останалите 80% в банката. Вместо да вло­
жи сто лева, човек ще депозира само осемдесет. Банката запазва 10%
от тях, т. е. 8 лева, и дава назаем седемдесет и два. Осемдесет про­
цента от 72 лева са 57,60 лева, които длъжникът депозира обратно в
банката. Тогава банката задържа 10% от тях, т. е. 5,76 лева, и дава
назаем 51,84 лева; хората задържат 20% от тях под формата па пари
в брой, или 10,36 лева, и влагат 41,48 лева в банката. От тези 41,48
вложени лева банката дава назаем 37,33 (90% от 41,48). Всяка сума,
която банката дава назаем, увеличава паричното предлагане.
Следвайки същата логика, установяваме, че общата сума пари,
създадена след десет стъпки, е равна на:
72 + 5 1,84 + 37,33 + 26,80 + 19,34 + 13,93 + 10,03 + 7,22 + 5,22 + 3,37,
което е равно на 247 лева. Към тази сума ние трябва да прибавим
парите в брой, които хората държат и които като цяло ще бъдат равни
на 67 лева, като в същото време банката държи 33 лева, така че 314
лева е приблизителната сума пари, които ще бъдат създадени, когато
банката задържа 10% като резерви, а хората държат пари в брой на
стойност 20% от това, което получават:
247 лева + 67 лева = 314 лева.
Отново има много сметки, но математиците са намерили проста
формула, която може да се използва за определяне на паричния мно­
жител, когато хората държат пари в брой. Тя е (1 + с)/(г + с), където
с е съотношението на парите в брой, които хората държат, към пари­
те, които държат под формата на безсрочни влогове. Тази формула е
известна като сложен паричен множител.
Преди да заместим във формулата стойностите, които имаме, нека
насочим вниманието върху дефиницията на с. Това е съотношението
на парите, които хората държат в брой, към парите, които държат в
безсрочни влогове. Това не са онези 20%, които използвахме по-горе
- това беше съотношението на парите, които те запазваха от цялата
получена от тях сума. Все пак двете съотношения са свързани. Ако
хората влагат в банката 80% от парите, които получават, те пазят 25%
от парите, които депозират. Ако те получат 100 лева и запазят 20 лева,
те влагат 80 лева.
Съотношението на парите в брой към парите, които те получават, е:
270
 20/100 = 20%.
Съотношението на парите в брой към парите, които се депозират, е:
с = 20/80 = 25%.
Следователно в нашия пример г = 0,1, а с = 0,25.
Със сложния паричен множител може да изчисляваме точно какъв
ще е паричният множител, когато хората си оставят пари в брой. На­
пример банката си заделя 10% от парите, които дава назаем, като ре­
зерви (г = 0,1%) и хората държат под формата на пари в брой 20% от
сумите, които влагат (с = 0,25). Заместването на числата във форму­
лата води до следния резултат:
(1 + 0,25 )/(0,1 + 0,25) = 3,57.
Когато хората държат 20% от парите си в брой и банките задържат
10% от своите депозити като резерви, сложният паричен множител е
3,57. Така в нашия пример от първоначалните сто лева са създадени
пари на стойност 357 лева. Забележете, че с десет поредни събирания
ние сме се доближили много до това число. Бяхме получили 314 лева.
Създаването на пари и паричният множител могат лесно да бъдат раз­ Доверието като
брани, ако си спомним, че парите - създаденият финансов актив - се обезпечение па
уравновесяват от същото количество пасиви на банката. Банката дъл­ пари ч и от о пр е дл а г а н е
жи на своите вложители количеството, което е отразено в техните че­
кови сметки. Нейните финансови задължения към вложителите (паси­
ви) от своя страна са осигурени от заеми (финансовите активи на бан­
ката) и от финансовите задължения (пасиви) на хората, на които са
били отпуснати заемите. Обещанията за плащане лежат в основата на
всяка съвременна финансова система.
Като говорихме за златарите, видяхме, че първоначално златото е
изпълнявало ролята на пари. Скоро обаче станало ясно, че е далеч
по-разумно като пари да се използват удостоверения за притежаване
па злато. По такъв начин тези удостоверения за притежаване на злато,
обезпечени със злато, бързо заменили самото злато като парично
предлагане. По-нататък златарите започнали да дават повече заеми,
отколкото злато имали, и така тези удостоверения за злато престана­
ли да бъдат обезпечени със злато. Те били обезпечени с обещанието,
че човек ще получи злато при поискване в замяна на удостоверение
за злато. Най-накрая процентът злато, който трябвало да обезпечава
парите, така намалял, че на всеки било ясно, че обещанията, а не зла­
тото стояли в основата на паричното предлагане.
Същото е вярно и за банките. Първоначално парите в брой - раз­
писките за дълг на централната банка - са били обезпечени със злато,
а безсрочните депозити в банките от своя страна са били обезпечени
с разписките за дълг на централната банка. Но към 30-те години на
нашия век процентът злато, който обезпечавал парите, така намалял,
че дори и илюзията, че парите са обезпечени с нещо друго освЬн обе­
щания, изчезнала. Това, което обезпечава съвременното парично
предлагане, са обещанията на банката да плати.
В глава 4 се запознахте с основите на финансовото счетоводство: Т- Създаване па пари
образната сметка и балансовите отчети. Балансовият отчет включва с помощта
на Т-образни сметки
активите, от една страна, а от друга, пасивите и нетната балансова
стойност.

271
 За да запомните по-добре процеса на създаване на пари, ще бъде
от полза да разгледаме как банките създават пари, като използват Г-
образните сметки. На табл. 13.3 е показан първоначалният балансов
отчет на една въображаема банка - банката на Текстлапдия, за която
ще предположим, че е единствената банка в страната.
Както виждате, банката на Текстлапдия има 500 000 долара активи
- 30 000 долара в брой, 300 000 долара в заеми и 170 000 долара в
собственост. На страната на пасивите тя има 1 50 000 долара под фор­
мата на безсрочни влогове и 350 000 долара нетна балансова стой­
ност. Двете страни на Т-образната сметка са равни.
Първото нещо, което трябва да отбележим относно този балансов
отчет, е, че ако всички притежатели на чекови сметки (или на безс­
рочни влогове) поискат своите пари, банката няма да може да им ги
даде. Парите в брой, които тя има, са само 20% от всички депозити:
30 000 долара/150 000 долара = 0,20.
Банките разчитат на средните статистически величини и допускат,
че не всички хора ще поискат парите си по едно и също време. Да
предположим, че банката на Текстлапдия е решила, че 20% е разумен
коефициент на резерва.
Да допуснем, че Иван Късметски намира 1 0 000 долара в брой. Той
задържа част от тях у себе си и влага останалото в банката на Текст-
ландия. Да предположим, че в повечето случаи съотношението, което
хората спазват между парите в брой и парите, които влагат в банката.
е 30%. Това означава, че отношението на парите в брой към всичките
*
получени пари е 23% .
И така, Иван задържа 23% от всеки намерен долар и влага 77% в
банката. По такъв начин Иван Късметски влага 7700 долара в банката
и оставя у себе си 2300 долара. Какво става с паричното предлагане
след това негово действие? Първата стъпка може да се види на табл.
13.4, която показва какъв ефект има влогът на Иван Късметски върху
балансовия отчет на банката.
Банката придобива 7700 долара в брой, но нейните пасиви също се
увеличават със 7700 долара, така че двете страни на балансовия отчет
са все още равни. В този момент все още не са създадени допълни­
телни пари: 7700 долара под формата на налични нари просто са се
превърнали в 7700 долара под формата на депозити.

Активи(долари) Пасиви(долари)
Пари в брой 30 000 Безсрочни влогове 150 000
Заеми 300 000 Нетна балансова стойност 350 000
Собственост 1 70 000
Общо 500 000 Общо 500 000

Таблица 13.3: Балансов отчет I на банката на Текстлапдия

*
Ако с е съотношението на парите в брой към депозитите (с = пари в брон/депози-
ти), съотношението на парите в брой към цялото количество получени пари е: пари
в брой/(депозити + пари в брой). Ако разделим чиелгггеля и знаменателя с парите и
брой, получаваме:
(пари в брой/пари в брой)/[(депозити/лари в брой) +
(пари в брой/пари в брой)] =1/[(1/с) + I].
Като заместим с = 30%, получаваме:
1 /[(1/0,3) + 1] = 1/(3,33 + 1) = 1/4,33 = 0,23 или 23%.
 Активи(долари) Пасиви (долари)
Пари в брой (начало на баланса) 30 000 Безсрочни влогове (начало па баланса) 150 000
Пари в брой, получени от Иван 7 700 Влог на Иван 7 700
Пари в брой общо 37 700 Влогове общо 157 700
Заеми 300 000 Нетна балансова стойност 350 000
Собственост 1 70 000
507 700
Общо Общо 507 700

Таблица 13.4: Балансов отчет II на банката на Текстландня

Да предположим, че банката прилага коефициент на резерва 20%,

което означава, че тя дава назаем 80% от това, което привлича като
депозити. Следователно тя дава назаем 80% от 7700 долара = 6160
долара на Сашо Хлебаров, задържайки 20% от 7700 долара = 1540
долара в резерв. Промяната на балансовия отчет на банката може да
се види на табл. 13.5. С тази стъпка се създават пари на стойност 6160
долара. Защо? Защото Иван Късметски все още има 7700 долара в
своята чекова сметка и 2300 долара в брой, докато Сашо Хлебаров
има 6160 долара в брой. Като ги съберем, може да се каже, че у насе­
лението има пари на стойност 16 160 долара. Както виждате, заемите
са се увеличили с 6160 долара, а парите в брой на банката на Текст-
ландия са намалели с 6160 долара.
Сашо Хлебаров не е взел заем, за да го държи себе си. Той израз­
ходва по-голяма част от него за нова фурна, която купува от Мария
Зидарска. Сашо и Мария държат част от парите си в брой. Тъй като
приехме, че хората държат 23% от своите пари в брой, от тези 6160
долара 4743 долара (77% от 6160 долара = 4743 долара) ще се върнат
обратно като банкови депозити. В нашия пример, след като й бъде
платено, Мария Зидарска ще вложи 4743 долара в банката на Текст-
ландия, която е и единствената банка съгласно нашето допускане. Ба­
лансовият отчет на банката на Текстландия е показан на табл. 13.6.
У населението има 3717 долара в брой (2300 долара у Иван Къс­
метски и 1417 долара у Сашо Хлебаров); Мария Зидарска има без­
срочен влог от 4743 долара, а Иван Късметски има влог от 7700 до­
лара. Така парите в системата все още са 16 160 долара. В същото
време банката па Текстландия има резерви в повече на стойност 3794
долара, тъй като трябва да пази само 949 долара от 4743-те долара от
влога на Мария като резерви.

Активи(долари) Пасиви (долари)

Пари в брой (след отчет II) 37 700 Безсрочни влогове (след отчет И) 157 700
Пари в брой, дадени на Сашо - 6 160 Нетна балансова стойност 350 000
Пари в брой, общо 31 540
Заеми 300 000
Заем на Сашо 6 160
Заеми, общо 306 160
Собственост 170 000
Общо 507 700 Общо 507 700

1аблмца 13.5: Балансов отчет III на банката на Текстландия

273
 Активи (долари) Пасиви (долари)
Пари в брой (слсд отчет II) 31 540 Безсрочни влогове 157 700
Пари в брой, взети от Мария 4 743 Влог на Мария 4 743
Пари в брой общо 36 283 Влогове общо 162 443
Заеми 306 160 Нетна балансова стойност 350 ооо
Собственост* 1 70 000
Общо 51 2 443 Общо 512 443

Таблица 13.6: Балансов отчет IV на банката на Тскстландия

80% от 4743 долара = 3794 долара.

Ето защо банката се стреми да дава заеми.
Процесът се повтаря отново. На табл. 13.7 е показан резултатът от
процеса след 10 такива кръга, като се започва от начални 10 000 долара.
Всеки път, когато се дадат пари назаем, 77% от тях се връщат като
бумеранг и служат като резерви за нови заеми. Както е показано на
табл. 13.7, след десет кръга ще достигнем до момент, в които населе­
нието има 5961 долара в брой и общата стойност на депозитите до­
стига сумата от 19 949 долара. Като ги съберем, получаваме съвкуп­
ното парично предлагане на стойност 25 910 долара. Това е близко до
сумата от 26 000 долара, която щяхме да получим, ако бяхме използ­
вали сложния паричен множител:
[(1 + с)1(г + с)] (10 000 долара) = [(1 + 0,3)/(0,2 + 0,3)] (10 000) =
2,6 (10 000 долара) = 26 000 долара.
Ако бяхме продължили по същия начин още няколко кръга, ние
наистина щяхме да получим резултата, предсказан от формулата.
Забележете, че 10 000 долара в банкноти представлява общото ко­
личество, държано в населението и банката. След десет кръга банката
притежава 3979 долара в брой, а населението притежава 5961 долара
в брой. Така общата сума от 9940 долара (близка до 10 000 долара) е
под формата на пари в брой. В същото време паричното предлагане,
което включва парите в брой и депозитите в чековите сметки, се е
увеличило с почти 26 000 долара. Допълнителните пари са под фор­
мата на депозити в чековите сметки. В заключение може да се каже,
че процесът на създаване на пари не е труден за разбиране, стига да
не забравяте, че парите са просто финансов пасив на банката, прите­
жаван от населението. Винаги, когато банките създават финансов пасив
по отношение на самите себе си, те създават финансови активи за хората
и тези финансови активи са парите.

КОНТРОЛ ВЪРХУ Видяхте колко лесно се създават пари. Банковата система и парите
БАНКИТЕ И създават условия икономиката да работи по-ефективно, но така също
ФИНАНСОВИЯ СЕКТОР и за възникване на проблеми. Да предположим, че по някаква причина
изведнъж се наблюдава увеличаване на парите, т.е. на обещанията за
плащане без никакво съответстващо увеличаване на реалните стоки и
услуги. С увеличаване на паричното предлагане, без да се увеличават
реалните стоки, които да бъдат купувани с тези пари, повече пари са
предназначени за същото количество стоки. Съвкупното търсене над­
вишава съвкупното предлагане. Резултатът ще бъде обезценяване на
парите - инфлация, което означава, че реалната търговия ще се ус­
ложни. От друга страна, ако количеството реални стоки се увеличи
без съответното увеличаване на количеството пари, ще има паричен

274
 Банката Банката задържа Банката дава заем Човек депозира Чонск задържа
получава (20% от полученото) (80%), взет от човек (77% от полученото) (23% от полученото)

7700 2300

г
7700 1540 6160
___|

4743 1417
_1
V
4743 949 3794 2921 873

г
2921 584 2337 1799
1
583

V~1799 360 1439 1108 331

Г
1108 222 886 682 204
1
Г~
682 136 546 126
4?0

+ 420 84 336 259 77

* 259 52 207 159 48

1
i
159 32 127 98 29

f98 20 78
1

60 18
3979 19 949 5961

Обща сума създадени пари (след 10 кръга) = 25 910

Таблица 13,7: Процесът на създаване на пари

дефицит, който ще спъва икономиката. Резултатът ще бъде или спа­

дане на равнището на цените - дефлация, или икономиката ще изпадне
в рецесия.
Човешкото общество нееднократно се е сблъсквало с тези пробле­
ми и финансовата история на света е пълна с примери за финансови
катаклизми и парични проблеми. Има безброй примери за частни фи­
нансови фирми, които са давали гръмки обещания, но техните обеща­
ния са се оказвали само въздух под налягане. През първото десетиле­
тие на XIX век на банките в САЩ било позволено да издават свои
банкноти - техни собствени обещания за плащане, което те и напра­
вили. Тези банкноти били част от паричното предлагане на САЩ. Хит­
ри финансисти скоро се включили в процеса, като създали банки, на­
ричани банки за диви котки, защото банките били разположени на
такива места, където само дивите котки биха могли да ги посетят.

275
 Тези банки издавали банкноти, въпреки че нямали никакви депозити,
с надеждата, че никой няма да поиска пари в брой срещу банкнотите.
Много такива банки просрочили обещаните плащания, като оставили
в ръцете на притежателите на тези банкноти хартийки без никаква
стойност. Търговците бързо разбрали за това и скоро започнали да
проверяват в т. нар. книга за банкноти, която показвала дали банкно­
тите, които купувачът предлагал, били „вероятно“ сигурни, или не.
Анатомия на Друг един проблем, който може да възникне в банковата система, е
финансовата паника финансовата паника. Банковите и финансовите системи се основават
върху обещанията и доверието. Хората влагат своите пари в брой в
други финансови активи, като например безсрочни влогове, и вярват,
че тези влогове са така добри, както и парите в брой. И наистина в
нормални времена безсрочните влогове са толкова добри, колкото и
парите в брой. Когато времената се влошат, хората започват да се
тревожат за способността на финансовите фирми да спазят обещани­
ята си и изискват фирмите да изпълнят обещанията си. Но банките
притежават само своите резерви - малък процент от всички депозити.
Останалите вложения са дадени назаем и не могат да бъдат върнати
бързо, въпреки че банките са обещали на вложителите, че техните
влогове ще им бъдат изплатени при поискване. С други думи, банките
вземат назаем за краткосрочен период и дават назаем за дългосрочен.
Когато мнозина от вложителите загубят вяра в банката и всички
едновременно изискат от банката да спази обещанията си, тя не е в
състояние да го стори. В резултат на това банката фалира, когато вло­
жителите загубят вяра, въпреки че банката може да е финансово ста­
билна в дългосрочен план. Страхът стои в основата па финансовата
паника и може да подкопае финансовите институции.
Политика на държавата За да предотврати такава паника, държавата обикновено решава да
за предотвратяване на гарантира задълженията на различните финансови институции. Тези
паниката гаранции работят по следния начин: финансовата институция плаща
застрахователна премия за всеки долар (или за съответната парична
единица на страната) от депозитите на учредено от държавата застра­
хователно дружество. То от своя страна влага вноска във фонд, който
се използва за подпомагане на банките, при които има изтичане па
депозити. Такива гаранции имат две последствия:
1. Те предотвратяват неоснователния страх, който причинява фи­
нансовите кризи. Вложителите знаят, че държавата ще се пог­
рижи те да могат да получат парите си обратно в брой, дори и
ако банката фалира. Като знаят това, те не се поддават на слу­
хове и не се опитват да изтеглят парите си при подозрение на
финансовите институции, преди някой друг да го е направил.
2. Те предотвратяват основателни страхове. Защо хората трябва да
се тревожат дали финансовата институция прави разумни заеми
на основата на техните влогове, или не, щом като държавата
гарантира обещанията за плащане на финансовите институции,
без значение какви заеми отпускат институциите?
Ползите и проблемите Гаранциите предотвратяват неоснователни слухове. Илюзията, от ко­
от гаранциите ято банките зависят - че хората могат в близък план да получат па­
рите си, въпреки че те могат да получат всичките си пари само в дъл­
госрочен план, - се осъществява с помощта на краткосрочни заеми от
страна на държавата. Гаранциите могат да попречат неоправданите

276
страхове да се превърнат във финансова паника. Гаранцията превръ­
ща въображаемото в реалност. Ако хората наистина могат да получат
парите си в дългосрочен план, поддържането на тази илюзия като ре­
алност не струва много на държавата. Докато банката притежава до­
статъчно дългосрочни активи, с които да покрие депозитите си, на
държавата ще бъдат изплащани обратно краткосрочните заеми.
За нещастие премахването на неоснователните страхове може съ­
що да означава и предотвратяването на основателните страхове, кои­
то възпитават или въвеждат дисциплина в политиката на банката по
отношение на отпускането на заеми. Ако влоговете са гарантирани,
защо е необходимо вложителите да се тревожат дали банките имат
необходимите заеми, за да покрият своите влогове в дългосрочен
план? По такъв начин, когато съществува по-голяма илюзия от илю­
зията „краткосрочен - дългосрочен план“ и вложителите не могат да
получат парите си в дългосрочен план (което значи, че страховете им
са били основателни), гарантирането на влоговете може да струва
скъпо. Правителството на САЩ откри това в края на 80-те години във
връзка с дадените преди това гаранции за депозитите във федералните
спестовни и заемни институции.
Фиаското на спестовните и заемните институции в края на 80-те
н началото на 90-те години в САЩ. САЩ гарантира депозитите на
множество финансови институции, включително и на спестовните и
заемните институции. Спестовните и заемните институции (СиЗ) се
бяха развили като институции, за да държат спестявания и да ги ин­
вестират обратно в икономиката. Чак до края на 70-те години СиЗ
бяха строго контролирани от държавата и не им беше разрешено да
инвестират в нищо друго освен в частни жилищни ипотеки, които по
принцип се смятат за сравнително сигурна инвестиция. Единственият
законен източник на фондове за СиЗ бяха спестовните влогове на тех­
ните вложители. В периода, когато СиЗ бяха силно контролирани,
правителството на САЩ започна да гарантира техните влогове.
През 1982 г. контролът върху финансовите институции беше пре­
махнат и на СиЗ се разреши да инвестират, където желаят, и да се
състезават с търговските банки при набиране на фондове, като изда­
ват чекови сметки, носещи лихва (наричани NOW сметки) , и пре-
хвърлими депозитни сертификати. Беше им разрешено и те го праве­
ха. Те плащаха висока лихва по влоговете си и за да оправдаят тази
висока лихва, инвестираха във финансови активи, носещи висока лих­
ва, като облигации с висок риск и търговски недвижими имоти. За
нещастие СиЗ не притежаваха управленската способност да оценяват
риска и отпуснаха милиарди долари лоши заеми - заеми, които никога
нямаше да бъдат изплатени. През 80-те години икономиката на САЩ
също се промени. Банковата политика, която беше адекватна в края
на 70-те години и началото на 80-те, нямаше същото значение в сре­
дата на 80-те години. Като резултат се получи фиаското на спестов­
ните и заемните институции в края на 80-те и началото на 90-те годи­
ни. Много от спестовните и заемните институции фалираха и нямаха
достатъчно пари да изплатят депозитите на вложителите. Правителст­
вото на САЩ, което беше гарантирало тези депозити, трябваше да под­
помогне тези институции, като плати на вложителите.
—
Това са сметки, които едновременно носят лихва и от които може да се тегли сума
във всеки момент. По такъв начин те съчетават характеристиките па чековите сметки
и на срочните влогове. Въведени са в САЩ в началото на 70-те години {бел. прев.).
 Цената, която правителството ще трябва да заплати за подпомага­
нето на тези институции и която се изисква от тези гаранции, се оце­
нява на стотици милиарди долари. Всъщност поради сложността и
огромния брой сделки, сключени от множеството СиЗ, по всяка веро­
ятност ще минат години, преди правителството да узнае колко реално
ще струва подпомагането им и да успее да удовлетвори вложителите.
Как би могло да се получи фиаско на спестовните заемни инсти­
туции? Как, ще попитате, банките могат да направят толкова много
лоши заеми, че да нямат достатъчно пари да платят на вложителите?
Едно от обясненията е измамата - банките отпускат заеми на прияте­
ли, които са всъщност по-скоро подаръци, отколкото заеми. Друго
обяснение е, че не са необходими чак толкова много лоши заеми, за
да банкрутира една банка. Спомнете си, че банките привличат депо­
зити и ги дават назаем, като се надяват да изкарат печалба от разли­
ката между разходите си и лихвата, която изплащат, от една страна,
и лихвата, която получават, минус стойността на лошите заеми, от
друга. Ако средно повече заеми от очакваното излязат лоши и разхо­
дите на банката са по-големи от очакваните, печалбата им може да се
изпари, превръщайки се в загуба. Тъй като, когато подобно нещо се
случи, депозитите трябва да бъдат покрити от нетната балансова
стойност на банките, която е твърде малка - около 1% от всички де­
позити, то няма много място за лоши заеми.
Друго обяснение е, че не е трудно да се отпусне лош заем. Отпус­
кането на заем неизбежно носи риск. Появява се човек с великата идея
да се построи алея с магазини. Това, което му е необходимо, е заем
от 10 000 000 долара. Алеята е необходима на обществото и след като
бъде построена, ще струва 30 000 000 долара. Той има на разположе­
ние хора, готови да инвестират 2 000 000 долара свои собствени пари.
Освен това е готов да плаща 12% лихва по заема и предлага самата
алея като допълнителна гаранция пред банката. Досега винаги е успя­
вал при строежа на алеи. При тези условия банката отпуска заема.
Строителството започва и в този момент работниците откриват, че
под терена има каменна тераса. Необходимо е разбиване с динамит -
разходите се качват с 12%. Избухва стачка на строителите и строител­
ните работи се забавят - разходите се качват с други 4%. Когато рабо­
тата вече може да продължи след прекратяването на стачката, започва
да вали всеки ден, което отново забавя строителството - разходите се
качват с още 8%. Икономиката навлиза в рецесия и един от магазините,
който трябвало да наеме място в алеята, се отказва. Да предположим,
че магазинът, който се е бил оттеглил, е трябвало да играе ролята на
„примамка“, т.е. да привлича множество купувачи, които след това биха
посетили и по-малките магазини из алеята. В този момент основната
индустрия в града, в който се строи алеята, спира.
Стойността на готовата алея пада с 40%. Можете вече да си пред­
ставите картината. Отпускането на заеми изисква поемане на рискове
и понякога е свързано със загуби. СиЗ заложиха на това, че няма да
има рецесия. Когато рецесията започна, те, така да се каже, изгубиха
облога и значителна част от техните заеми се оказаха лоши.
Последната част от обяснението се съдържа в държавните гаран­
ции. Ако държавата не беше гарантирала депозитите в СиЗ, вложите­
лите щяха да понесат загубите. Те щяха да бъдат разтревожени от
появилите се проблеми пред СиЗ по-рано и щяха да изтеглят парите

278
си - дълго преди нещата да станат наистина сериозни. Вложителите
не следяха внимателно и нямаха причини за тревога, защото знаеха,
че държавата е гарантирала техните влогове (поне тези в размер до
100 000 долара.)
Трябва ли държавата да гарантира банковите депозити? Ако ня­
маше държавни гаранции върху депозитите и другите финансови ин­
ституции, щеше да съществува рискът вложителите неоснователно да
желаят да изтеглят своите депозити. Това именно се случи през 30-те
години на нашия век, когато много основни банки бяха доведени до
фалит: хората загубиха спестяванията си, а затварянето на банките
ускори процеса на навлизане на света в рецесия. Именно по тази при­
чина държавата по един или друг начин обикновено гарантира спес­
тяванията. И все пак фиаското на спестовните и заемните институции
посочва опасностите от такива гаранции: ако работите тръгнат на зле,
държавата ще трябва да плаща.
Повечето държави смятат, че е разумно да съществуват някакви
гаранции, но нещата са различни във всяка страна. Например в някои
случаи само част от депозита е гарантирана (например първите 150
или 500 долара). Това означава, че всички, освен най-дребните вло­
жители, ще трябва все пак да внимават къде влагат парите си, докато
най-бедните ще бъдат обезпечени. Друг вариант е да се увеличи раз­
мерът на вноската, която финансовите институции правят в застрахо­
вателните дружества. По такъв начин държавата ще може да избегне
евентуалните големи разходи. Като обобщение може да се каже, че
кейнсианците предпочитат по-контролиран финансов сектор, докато
класиците са готови да спорят, че прекаденият контрол (гаранциите)
може да предизвика проблеми като фиаското на спестовните и заем­
ните институции. Както обикновено, и двете страни притежават ра­
зумни доводи.
-------------------------------------------------------------------- ОБОБЩЕНИЕ ---------------------------

• Парите са много полезен финансов инструмент.
• Парите служат като мярка на стойността, средство за
размяна и средство за натрупване на съкровище.
• Тъй като парите са това, което хората вярват, че са па­
ри, да се правят пари от нищо не е трудно. Създаване
на пари от нищо се обяснява със съществуването па
банковата система, която държи резерви в определено
съотношение.
• Простият паричен множител е Мг.
• Сложният паричен множител е (1 + с)/(г + с).
• Финансовата паника се основава на страха. Тя може да
бъде предотвратена от държавата, но само на опреде­
лена цена.

279
 Г л а в а 14
ЦЕНТРАЛНАТА БАНКА И МОНЕТАРНАТА ПОЛИТИКА
...Човечеството е измислило три големи изобретения: огъня,
колелото и централната банка...
Уил Роджърс

Предишната глава завършва с обсъждане на финансовата паника, ко­

ято настъпва, когато хората загубят вяра в някой финансов актив и
искат да го заменят с друг. Финансовата паника не е непозната на
банковото дело. През XIX век в САЩ приблизително на всеки 20 го­
дини настъпва финансова паника. Първоначално няколко души вне­
запно се уплашват, че няма да могат да си получат парите от банката.
Те хукват към банката, за да си изтеглят парите. И другите следват
примера им и също се отправят към банката. Това се нарича „наплив
към банката“. Резултатът е затварянето й. Ако се закрие една банка,
хората започват да се притесняват, че това може да се случи и на дру­
ги банки и всички хукват към своите банки. Този процес може да се
разпространи неконтролируемо; банките се закриват и настъпва все­
обща финансова паника. Тя довежда до значителни спорове за това
какво трябва да направи правителството, за да регулира и контролира
банковата система.
Първоначално голяма част от спора за банковия отрасъл в САЩ
засяга въпроса, дали трябва да има централна банка - банка, която да
отпуска заеми на другите банки в моменти на криза и да ограничава
нарастването на заемите на тези банки в други моменти. Поддръжни­
ците на идеята за централна банка твърдят, че една централна банка
създава финансова стабилност. Опонентите изтъкват, че централната
банка може да предизвика рецесии и да облагодетелства промишле­
ността пред селското стопанство.

ИСТОРИЯ И СТРУКТУРА Първоначално преобладават поддръжниците на идеята за централна

НА СИСТЕМАТА НА банка и не след дълго е създадена Банката на Съединените американ­
ФЕДЕРАЛНИЯ РЕЗЕРВ ски щати, първата централна банка в САЩ, учредена от американско­
то правителство. Споровете за банката са изпълнени с враждебност и
през 1811 г. разрешителното й не е подновено. Тя престава да същест­
вува. През 1816 г. е създадена втора американска банка, но нейната
съдба е същата и от 1832 г. нататък САЩ нямат централна банка.
Това е нещо необичайно, като се има предвид, че всички големи
държави в Европа имат своите централни банки, като се започне с
Бенк ъв Ингланд, основана през 1694 г. Отчасти именно защото нямат
централна банка, през XIX век Съединените щати страдат често от
финансови кризи и рецесии - на всеки десет или двадесет години. Тези
кризи предлагат аргументи в полза на идеята за необходимостта от
централна банка, която да предпазва страната от бъдещи кризи, но
веднага щом кризата свършва, аргументите отмират. През 1907 г.
обаче настъпва огромна финансова паника и в отговор на нея през

280
1913 г. правителството създава Банката на Федералния резерв, която
съществува и до днес и представлява централната банка на САЩ.
Централната банка е един вид банка за банките. Ако банките имат Какво представлява
нужда от заеми, те отиват в централната банка, точно както ако вие централната банка
имате нужда от пари, изтичвате до близката банка. В случай на фи­
нансова паника, когато всички хукнат към банките, ролята на цент­
ралната банка е да даде заеми на банките, докато отшуми паниката.
Тъй като нейните разписки за дълг са еквивалентни на парите в брой,
тя може да създава пари просто като издава разписки за дълг. Задъл­
женията на централната банка включват и оказване на помощ на пра­
вителството в неговите финансови дела. Централната банка работи
като финансов съветник на правителството. Както често се случва с
финансовите съветници, понякога правителството не харесва предло­
жението на съветника и не е длъжно да го спазва.
Освен в качествата си на банка за банките и финансов съветник,
централната банка провежда и монетарната политика па правителст­
вото. Монетарна (парична) политика е политиката на въздействие
върху икономиката чрез промени в паричното предлагане и налич­
ността на кредити в икономиката. Тя е единият от двата основни мак­
роикономически лоста (другият е фискалната политика), с които пра­
вителството се опитва да контролира икономиката като цяло. За раз­
лика от фискалната политика, която се провежда пряко от правител­
ството, монетарната политика се ръководи от централната банка.
Статутът на централната банка е различен в различните страни. В ня­ Исторически влия11ия
кои страни тя е част от правителството (подобно на Министерството в структурата на
на финансите или на търговията), докато в други страни тя е незави­ централните банки
сима институция или национализирана частна банка. Във Великобри­
тания например Банката на Англия е длъжна според закона да изпъл­
нява нарежданията на хазната - британското Министерство на финан­
сите. Въпреки че хазната е длъжна да се съветва с председателя па
банката, преди да вземе решения относно монетарната политика, тя
може и да не се съобрази с този съвет - т. е. централната банка във
Великобритания действа като орган на правителството. В Германия
обаче Бундесбанката е абсолютно независима от правителството.
Там положението е точно обратното: Бундесбанката трябва да се съ­
ветва с Министерството на финансите и от нея се очаква да се съоб­
разява с общата икономическа политика на правителството. Но в края
на краищата монетарната политика се определя от Бундесбанката, ко­
ято може да реши да не се съобрази с желанията на правителството.
Нека да разгледаме по-подробно американската централна банка.
Управителното тяло на Федералния резерв е създадено като полуав-
тономна институция. Тя е частно притежание на банките членки, ко­
ито обаче имат относително малко привилегии като собственици.
Например Управителният съвет на Федералния резерв се назначава
от президента на САЩ, а не от собствениците. Също така почти всич­
ки печалби на Федералния резерв отиват в правителството, а не в соб­
ствениците. Накратко Федералният резерв е притежание на банките
членки само формално; на практика Федералният резерв е агенция на
федералното правителство на САЩ.
Въпреки че е агенция на федералното правителство на САЩ, Фе­
дералният резерв притежава много голяма независимост в сравнение
с други институции. Веднъж след като са назначени, членовете на Уп-

281
 КРАТЪК ПРЕГЛЕД НА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА
Българската народна банка е основана през 1 879 г. с цел тър, които могат да бъдат освободени само след
да се насърчи неопитният местен банков сектор. Тъй ка­ изслушване пред парламента.
то по з ова време няма големи частни банки, първоначал­ 2. Четирима членове, избрани от банката.
но БНБ е колкото централна, толкова и търговска банка. 3. Четирима членове, избрани от Търговската палата
Тя отпускала заеми за частни или общински инвестиции, и други търговски организации.
за ипотеки и т. п. В действителност това е основната дей­ Този опит да се превърне БНБ в независима институ­
ност па банката до Балканската война (1912). По това ция е осуетен през 30-те години, когато се увеличава пра­
време вече са основани известен брой по-големи търгов­ вителственият контрол във всички области па икономи­
ски банки.
ческия живот. През 1934 г., след повече от 20 банкови
Според доклад ма Лигата на нациите БНБ първона­ фалита, правителството обединява и национализира ре­
чално е „изцяло под контрола на министъра на финанси­
дица частни банки, като основава банка „Български кре­
те, който назначавал управителя и административния съ­
дит“. По-късно през десетилетието са сключени дву­
вет и далеч надвишавал правата си в контролирането на
странни търговски споразумения с ключовите партньори
техните дейности“. Въпреки това правителството не уп­
ражнявало натиск в'ьрху БНБ за отпускане на заеми ос­ па България и те се ръководят от БНБ През Втората
вен през Първата световна война. Тогава, какао и в по- световна война правителството се сблъсква с познати
вечето страни, съществува голям натиск в - ьрху бюджета. бюджетни трудности и БНБ е принудена да му дава зае­
Единственият начин за неговото облекчаване с печатане- ми, което от своя страна води до пореден пристъп на бър­
го на пари, в резултат на което между 1912 и 1923 г. за инфлация.
цените се покачват приблизително 30 пъти. Развитието на банковата система при социализма от­
В средата па 20-те години е направено всеобщо уси­ разява развитието на икономиката като цяло. През де­
лие за превръщане на БНБ в истинска централна банка, кември 1947 г. е предприета ключова стъпка - национа­
по-малко податлива на политическо влияние. През 1928 г.лизация на търговските банки, и 32 от тях се сливат с
й е отнето правото да отпуска търговски заеми и са при­ БНБ. През 1951 г. още две банки са погълнати и оттогава
ети нови закони, ограничаващи прекия контрол на финан­всички банкови функции са отговорност на БНБ и ней­
совия министър върху политиката па БНБ. ната сродна банка, новооснованата Българска инвести­
Ръководството на БНБ е поставено в ръцете на упра­ ционна банка. Банките са превърнати в обикновени къщи
вителен съвет, състоящ се от: за разплащане и следователно не може да говорим за съ­
1. Управител и двама подуправители, назначени с ществуване на централна банка до начало то на реформи­
царски указ по препоръка на финансовия минис­ * * те през 1989 г.

равителния съвет на Федералния резерв не могат да бъдат отстранени

от този пост, нито могат да бъдат преназначавани: техните мандати
са 14-годишни. Тъй като не могат да бъдат отстранени и почти нямат
стимули да се опитват да бъдат преназначени, върху тях се оказва
много малък политически натиск. Ако президентът не е доволен от
това, което правят - жалко! Имал е лош късмет! Но докато изтече
техният мандат или някой от тях реши да се оттегли, да си подаде
оставката или да се пенсионира, нищо не може да се направи.
Федералният резерв има седем висши служители. Те се наричат
управители на Федералния резерв. На практика, тъй като заплащането
във Федералния резерв е много по-ниско, отколкото в частните банки
и консултанските фирми, много от назначените управители остават
*
на този пост по-малко от 14 години .
Фактът, че лесно могат да си намерят друга работа, означава, че
до голяма степен те могат да си позволят да следват политиката, ко­
ято според тях е най-добра, без да се страхуват от политически ре­
пресии, дори и мандатите им да не бяха толкова дълги. Президентът
назначава един от седемте членове за председател на Управителния
съвет за срок от четири години. Председателят има огромно влияние
и власт и често е наричан вторият най-влиятелен човек в САЩ. Това
е малко преувеличено, но изявленията и коментарите на председателя
на Управителния съвет се отразяват във финансовата преса по-широ­
ко от изявленията на който и да е друг правителствен висш служител.
*
Българската народна банка с длъжна по закон да плаща па своите служители попе
толкова, колкото биха получавали за същата работа в частния сектор. Така че за
българските студенти работата в Централната банка може да бъде но-привлекателна.
отколкото за бъдещите американски икономисти (бел. ред.).

282
 Причината да обърнем специално внимание на структурата на цен­
тралната банка и па степента на нейната независимост е фактът, че тя
се разглежда като решаващ фактор при определяне начина на дейст­
вие на банката. Повечето икономисти твърдят, че една по-независима
централна банка е в състояние по-добре да следва паричната полити­
ка, която е в полза на дългосрочните интереси на икономиката. И об­
ратно, такава политика е по-малко податлива на политическия натиск
за увеличаване предлаганата парична маса в полза на краткосрочни
политически облаги.

Защо отделихме толкова много време на описанието на централната МОНЕТАРНА ПОЛИТИКД

банка? Съществуват много икономически институции. Защо обаче
банката е толкова важна? Отговорът се крие в монетарната политика,
която е може би най-използваната политика в макроикономиката,
провеждана именно от централната банка.
Монетарната политика е начин на въздействие върху икономиката
като цяло чрез изменение на паричното предлагане и кредит в иконо­
миката. Монетарната и фискалната политика са двете основни оръдия
на макроикономиката.
В САЩ монетарната политика се провежда от Федералния резерв,
докато финансовата политика се провежда директно от правителство­
то. И двата вида политика са насочени към една и съща цел: въздей­
ствие върху равнището на съвкупната икономическа дейност с надеж­
дата, че това въздействие ще е благотворно.
Решенията за американската монетарна политика в действител­
ност се вземат от Федералния комитет на открития пазар (ФКОП),
главния орган, който провежда политиката в системата на Федерал­
ния резерв. ФКОП решава каква ще бъде монетарната политика на
САЩ. В комитета заседават всичките седем членове на Управителния
съвет заедно с президента на Нюйоркския федерален резерв и група
от четирима от президентите на другите регионални банки, които се
сменят периодично. Те решават каква да бъде монетарната политика,
а дискусиите им се следят отблизо от финансовата преса и бизнесме­
ните. Съществуват дори федерални наблюдатели, чиято единствена
работа е да следят какво прави Федералният резерв и да информират
хората какви ще бъдат най-вероятно следващите стъпки.
Трите инструмента на монетарната политика са: Инструменти на
1. Изменение на изискванията за резерв. мо нетар н а та п о л ит ик а
2. Изменение на сконтовия процент.
3. Операции на открития пазар.
Ще разгледаме всичките подред.

Изменение на изискванията за резерв. В глава 13 видяхме как об­

щото количество пари, създадени от дадено количество пари в брой,
зависи от процента от влоговете, които банката съхранява катб резер­
ви - коефициента на резерва на банката. Тези резерви представляват
разписки за дълг на Федералния резерв - пари в банковия трезор или
депозити във Федералния резерв. По закон Федералният резерв конт­
ролира процента върху депозитите, които банките съхраняват като
резерви, чрез изискването за резерви на всички американски банки.
Процентът, който системата на Федералния резерв определя като ми­
нимално количество резерви, които една банка трябва да има, се на­
рича изискване за резерви.

283
 Задължителни резерви и свръхрезерви. Количеството, което банките
съхраняват като резерв, зависи отчасти от изискванията за резерви на
централната банка и от това, какво банките намират за необходимо
количество, което да гарантира сигурност.Това количество трябва да
бъде достатъчно, за да изплащат на своите вложители суми от техни­
те влогове, когато те поискат това. За повечето банки в САЩ коли­
чеството, което им е необходимо за тази цел, е доста малко, много
по-малко от изискванията на Федералния резерв. В този случай изиск­
ването за резерви на Федералния резерв определя количеството, което
те съхраняват като резерви. Изискванията за резерв, които се налагат
от централната банка, се наричат задължителни резерви. Всички ре­
зерви над задължителните се наричат свръхрезерви.
Банките държат като резерв колкото е възможно по-малко коли­
чество пари. Защо? Защото резервите, които една банка държи в сво­
ите трезори (или където и да е другаде), не носят лихва за банката, а
всички знаем, че банките се занимават с тази дейност, за да печелят.
Колко е това минимално количество? То зависи от типа задължения,
които има банката. През юли 1989 г. задължителните резерви, изиск­
вани от големите банки за техните чекови сметки (които се наричат
също и безсрочни влогове), са около 12%. Задължителният резерв за
спестовните и срочните влогове, които изтичат след по-малко от го­
дина и половина, е 3%. Коефициентът на резерва за много от другите
задължения на банковите системи е дори по-нисък, поради което в
крайна сметка изискването за резерв спрямо общите пасиви на банки­
те възлиза на около 2%.
През 1989 г. в САЩ общите резерви са 58 млрд. долара, а задъл­
жителните резерви - повече от 57 млрд. долара. Това означава, че
свръхрезервите са по-малко от 1 млрд. долара. По този начин изиск­
ването за резерв играе централна роля по отношение на това, колко
пари имат банките за отпускане на заеми.
Изискването за резерв и паричното предлагане. Променяйки изиск­
ванията за резерв, централната банка може да увеличава или намалява
паричното предлагане. Ако увеличи изискването за резерв, паричното
предлагане се свива; банките трябва да държат повече резерви и сле­
дователно имат по-малко пари, които могат да дадат на заем; нама­
леният паричен множител (умноженият ефект на свиване на влогове­
те, който настъпва в отговор на промяната в резервите) още повече
свива паричното предлагане. Ако банката намали изискването за ре­
зерв, по този начин разширява паричното предлагане; банките имат
повече пари, които могат да дават на заем; паричният множител още
повече разширява паричното предлагане. Общият ефект на изменени­
ето на изискването за резерв върху паричното предлагане може да се
определи, ако се върнем отново към паричния множител, който (ако
хората нямат пари в брой), както видяхте в глава 13, трябва да се
равнява на 1/г, т. е. единица, разделена на процента от всеки депозит,
който банката държи като резерв. Когато хората не държат никакви
пари в брой, при изискване за резерв от 25% паричният множител ще
бъде 4, а 1 000 000 долара в брой ще поддържат парично предлагане
в размер на 4 000 000 долара. При изискване за резерв от 10% парич­
ният множител ще бъде 10, а при изискване за резерв 20% паричният
множител ще бъде 5.

284
 Когато хората държат пари в брой, съотношението между парите,
които държат в брой, и влоговете в банките също играе роля в опре­
делянето на паричния множител, който става:
[(1 +с)/(г + с)].
За САЩ това съотношение е около 0,25 (с = 0,25), а средното изиск­
ване за резерв за безсрочните влогове е около 0,1 (/* = 0,1). Следова­
телно реалният паричен мултипликатор за безсрочните влогове е:
[(1+0,25)/(0,1+0,25)] = 1,25/0,35 = 3,57.
Увеличаването на резервите от 100 долара ще доведе до увелича­
ване на влоговете със 357 долара. За другите влогове изискването за
резерв е много по-ниско и следователно за тях паричният множител
е много по-голям.
Какво ще направите, ако сте собственик на банка и имате недостиг
на резерви? Възможно решение на проблема са фондовете на Феде­
ралния резерв. Банката може да взема заеми от друга банка, която
има свръхрезерви. Но ако цялата банкова система търпи недостиг на
резерви, този вариант няма да помогне, тъй като няма да има от кого
да се вземат пари назаем. Друг вариант е да престанете да давате нови
заеми и да запазвате като резерви постъпленията от заемите, които
ви се изплащат. Трети вариант е да продадете някакви съкровищни
бонове, за да получите необходимия резерв. (Банките често съхраня­
ват част от своите активи в съкровищни бонове и когато им е необхо­
димо, те могат да получат допълнителни резерви сравнително лесно.)
Тези съкровищни бонове понякога се наричат вторични резерви. Те
не се броят като банкови резерви - само разписките за дълг на Феде­
ралния резерв се смятат за резерви. Но съкровищните бонове могат
лесно да се продадат и да се обърнат в налични пари, които се броят
за резерви. Банките използват всички тези варианти.

Изменение на сконтовия процент. Вторият инструмент на монетар­

ната политика засяга другата възможност, която имат банките в слу­
чай на недостиг на резерви. Една банка може винаги да отиде до сво­
ята банка - централната банка - и да изтегли заем. Банката на Феде­
ралния резерв дава заеми на банки, които се нуждаят от резерви.
Сконтовият процент представлява лихвеният процент, който
централната банка начислява върху тези заеми. Увеличаването на
сконтовия процент оскъпява вземането на заеми по този начин. Това
е още един начин, по който централната банка може да намали парич­
ното предлагане. Намаляването на сконтовия процент прави по-евти­
но за банките заемането на пари. Следователно сконтовият процент е
друг начин Федералният резерв да увеличи масата на предлаганите
пари. На пръв поглед ходът на мисли изглежда абсолютно логичен.
Намаляването на сконтовия процент снижава разходите на банката и
й позволява да заеме повече от централната банка. В системата има
повече резерви (разписки за дълг на централната банка) и йо този на­
чин се увеличава паричното предлагане, а лихвените проценти, които
банките начисляват на клиентите си, падат. Увеличаването на сконто­
вия процент действа в обратната посока.
На практика обаче начинът, по който действа сконтовият процент,
е по-сложен. Сконтовият процент, който налага централната банка,
 обикновено е много по-нисък от конкурентните лихвени проценти, ко­
ито биха платили банките, ако вземат парите назаем от друго място.
По съображения от чисто икономически характер банките би трябва­
ло да вземат назаем много пари от централната банка.
Но тук действа невидимото ръкостискане и централните банки не
насърчават банките да използват този вариант. Това прилича малко
на ситуацията, когато искате пари назаем от родителите си. Те ще ви
дадат пари, може би без никаква лихва, но най-вероятно ще се мръщят
и ще ви изнасят лекции, винаги когато вземате от тях. В резултат на
това вие се обръщате към тях само в краен случай. И точно това нра­
вят повечето банки. Те вземат от централната банка само в краен слу­
чай, защото тя е заемодател от последна инстанция. Банките по прин­
цип се съобразяват с желанията на централната банка. Те знаят, че тя
контролира финансовите ревизори на банките, и ако една банка взема
заеми твърде често, централната банка може да предложи специална
финансова ревизия, за да могат ревизорите да потърсят причината,
която кара банката толкова често да се нуждае от заеми. При такова
въздействие върху съвестта определящият фактор не е толкова дейс­
твителният сконтов процент, колкото упрекът на централната банка.
Независимо от това промените в сконтовия процент влияят върху па­
ричното предлагане по начина, по който може да очакваме. Причината
е, че централната банка използва сконтовия процент като сигнал към
банките: увеличаване на сконтовия процент означава желание за сви­
ване на паричната маса; намаляване на сконтовия процент - желание
за разширяване на паричното предлагане. Обикновено банките реаги­
рат в съответствие с този принцип.

Операции на открития пазар. Изменението на сконтовия процент и

промяната на изискването за резерв не се прилагат в ежедневните опе­
рации. Те се използват главно за големи промени. В ежедневните опе­
рации централните банки използват едно трето средство: операции
на открития пазар - продаването и купуването на държавни ценни
книжа (единствения тип активи, които повечето централни банки имат
законно право да притежават във всякакво количество). Тези опера­
ции на открития пазар са най-същественият инструмент на монетар­
ната политика.
Когато например Федералният резерв купи съкровищен бон или
облигация, той плаща за нея със своя разписка за дълг. Тази разписка
за дълг не е непременно изписан лист хартия. Може да бъде просто
записано в компютъра, че банката е кредитирала своята сметка на­
пример с 1 млрд. долара. Както видяхте в глава 13, разписката за дълг
на Федералния резерв представлява пари.
Тъй като разписката за дълг, която Федералният резерв използва,
за да купи правителствени ценни книжа, служи като резерв за банко­
вата система, само с простото действие на закупуване на съкровищен
бон и заплащането за нея със своя разписка за дълг Федералният ре­
зерв може да увеличи паричното предлагане (тъй като по този начин
се създават резерви за банката). За да увеличи паричното предлагане,
Федералният резерв отива на пазара на облигации, купува облигация
и заплаща за нея със своя разписка за дълг. Индивидът или фирмата,
която е продала облигацията, сега притежава разписка за дълг на Фе­
дералния резерв. Когато отделният човек или фирмата вложат разпис-

286
ката за дълг в банка, резервите на банковата система се увеличават.
Ако Федералният резерв купи облигации на стойност 1 000 000 дола­
ра, той увеличава резервите с 1 000 000 долара, а съвкупното предла­
гане на пари - с 1 000 000 долара, умножено по паричния множител.
Когато Федералният резерв продава съкровищни бонове, той си съ­
бира обратно някои от своите разписки за дълг, като по този начин
снижава резервите на банковата система и намалява паричното пред­
лагане. Следователно
за да разшири паричното предлагане, централната банка купува
облигации;
за да намали паричното предлагане, централната банка продава
облигации.
Операциите на открития пазар са най-използваният инструмент на
Федералния резерв за контролиране на паричното предлагане. Пери­
одично Комитетът на открития пазар разглежда сделките на финансо­
вите пазари и решава какви ще бъдат операциите му на открития пазар
и дали ще разширява или намалява предлаганата парична маса.

СТРУКТУРА И ОПЕРАЦИИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА

Като част от икономическите реформи, започнали след ката се тревожеше, че това ще допринесе за нарастване
есента на 1989 I-., българското правителство реши да на инфлацията, която па този етап току-що беше спадна­
проведе реформи и в банковата система. Целта беше да ла след първоначалния скок през пролетта па 1991 г. Ос­
се създаде банкова структура с две звена, в която основ­ вен това уставът на банката ограничаваше количеството,
ната работа на банките (вземане и даване на пари назаем)което тя можеше да заеме на правителството, до сума,
да се извършва от частни банки, докато централната бан­по-малка от тази, която искаше Министерството па фи­
ка контролира тези търговски банки и провежда моне­ нансите.
тарна политика. С други думи, банковият сектор трябва­ В този случай БНБ написа открито протестно писмо,
ше да се реорганизира според изискванията на пазарната но накрая се съгласи да осигури допълнителни заеми ка­
икономика. Новият статут па централната банка беше то изключителна мярка. Това стана въпреки мнението па
приет със Закона за Българската народна банка през юли банката, че този заем продължава дългосрочната прак­
1991 г. тика на автоматична връзка между бюджетния дефицит
Поучавайки се от западната практика през последни­ и издаването на банкноти, което създава значително ин­
те години, този закон беше създаден така, че да направи флационно напрежение. Дали банката ще може да огра­
централната банка независима от правителството. Член ничи това до едии-единствен случай и да са възвърне не­
47 и петгодишните договори на председателя и замест­ зависимостта, която й е отредена според закона за бан­
ниците се опитват да създадат условия като тези при ките, ще видим в бъдеще. По всичко личи обаче, че това
американския Федерален резерв и германската Бундес-
ще остане важен въпрос в отношенията между банката и
банк: Управителният съвет да не е отговорен пред пра­
правителството през следващите години.
вителството и да може да следва своя собствена моне­
Друг голям проблем за БНБ през 1991 г. беше фак­
тарна политика. Висшите служители не могат да бъдат
освободени от длъжност освен в случаи па тежко прес­ тът, че липсваше вторичен пазар за държавните облига­
тъпление (излиза, че ако председателят на банката извър­ ции. Вместо това БНБ регулираше лихвените проценти,
ши по-леко престъпление, ще може да си запази поста). На като продаваше на търг депозити па банките при даден
теория банката би трябвало да е независима и в състоя­ минимален процент. В допълнение към регулирането на
ние да следва монетарна политика, без да се тревожи за лихвения процент централната банка постави директни
краткосрочните интереси на управляващата партия или кредитни лимити върху сумите, които банките можеха
партии. Но какво всъщност става на практика? да заемат. В действителност през 1991 г. това беше глав­
Опитът от 1991 г. показа, че в България съществува ното средство па монетарната политика. Този непосред­
напрежение между централната банка и Министерството ствен контрол върху паричното предлагане се използва­
на финансите. През лятото па 1991 г. стана ясно, че Ми­ ше в икономиките с централизирано планиране. Пробле­
нистерството па финансите ще има по-голям дефицит, мът при него е, че правителството (чрез БНБ) поема
отколкото беше планирано. Беше изготвен осъвременен важна роля при решаването къде да отиват кредитите,
бюджет и за да финансира този дефицит, министърът на вместо да остави това да бъде рошено от невидимата ръ­
финансите (Костов) се обърна за заемите към БНБ. На­ ка. Неуспехът на икономическата реформа и галопира­
ционалната банка, която трябваше да провежда парична щата инфлация през 1996-1997 г. в България доведоха
политика независимо от правителството, не беше довол­ до въвеждане на системата на валутен борд, която по съ­
на от този факт, тъй като това означаваше увеличаване щество ограничи до крайност възможностите на БНБ да
па паричното предлагане повече от предвиденото. Бан­ провежда самостоятелна парична политика.

287
------------------------ РЕЗЮМЕ ПА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА ОТ 1991 г.
1. В изпълнението па своите функции банката е незави­
сима от указанията па Министерския съвет (член 47).
2. Председателят и тримата заместници се назначават
от Народното събрание и имат мандат по 5 години
(могат да работят максимум по два последователни
мандата). (Първият назначен председател беше Т.
Вълчев - бел. ред.) Президентът па България назна­
чава останалите петима членове на Управителния съ­
вет но препоръката па председателя. Те могат да бъ­
дат освободени от длъжност само ако отсъстват от
служебните си задължения повече от година или из­
вършат умишлено престъпление от общ характер.
3. Назначава се пленарна комисия, която се състои от
Управителния съвет и шестима експерти, назначени
от председателя.
4. Основната функция на банката е да контролира инф­
лацията. За тази цел тя може да определя задължител-
мия коефициент на резервите и лихвения процен т, при
който отпуска заеми на другите банки (т. е. сконтовия
процент). Освен това банката може да издава и тър­
гува с правителствени ценни книжа, като по този на­
чин извършва операции на открития пазар.
5. В една година БНБ не трябва да отпуска па правител­
ството повече от 5% от стойността на държавните
приходи. Тези заеми трябва да бъдат краткосрочни
(не повече от три месеца) и да бъдат изплатени до
края на календарната година.
6. Банката има право да определя централния валутен
курс на другите валути спрямо лева.
7. Банката има право да предприема всякакви действия,
които намери за необходими, за да намали риска па
търговските банки (това вероятно се отнася за конт­
рола върху баланса на банките).

Как действа Кейнсианците и класиците са на мнение, че монетарната политика е

монетарната политика нещо важно, но те се различават в мненията си относно начина, по
който тя въздейства върху икономиката, и в препоръките си към пра­
вителството за провеждането на монетарна политика. Тези разлики
ще станат много по-ясни, когато разгледаме макрополитиката в след­
ващите глави, но за да подготвим почвата за този предстояща диску­
сия, накратко да разгледаме тези различия.
Теоретичното им разглеждане е доста сложно. За щастие основни­
те разлики могат да бъдат относително лесно обяснени, без да навли­
заме в тези сложни теоретически разсъждения.
Монетарната политика в кейисианския модел. В кейнсианската
теория монетарната политика може да се разглежда като алтернати­
вен метод за изместване на кривата на съвкупните разходи нагоре или
надолу и по този начин за регулиране па равнището на дохода в ико­
номиката. Нека видим как става това.
На фиг. 14.1 а виждате, че когато централната банка намали парич­
ното предлагане (използва рестриктивна монетарна политика), тя уве­
личава лихвения процент. Ефектът на увеличения лихвен процент
върху инвестициите е показан на фиг. 14.1Й. Тъй като кривата на ин­ Фигура 14.1: Експанзионистична и ограничителна монетарна политика. Крива на съвкупните разходи
вестиционното търсене е наклонена надолу (вж. глава 12), покачване­ При намаляване на паричното предлагане лихвеният процент нараства от /о до ¡\{а). Вдигането на лихвения процент
води до намаляване на инвестициите от / 0 до 1\(б). Падането па инвестициите причинява изместване на правата на
то на лихвения процент намалява обема на инвестициите. Спадът в
съвкупните разходи от АЕо до АЕ\. Доходът намалява от Уо до У\ (е), което води до намаляване на спестяванията - в
инвестирането пуска в действие процеса на мултипликатора и нама­ такава степен, че да ги направи равни па инвестициите. Експанзионистичната монетарна политика действа по обратен
лява дохода кратно число пъти на сумата, с която намалява инвести­ начин (а). Тя премества правата на съвкупните разходи нагоре, ог АЕо до АЕ\. Доходът се повишава от Ко до У\.
рането. Ефектът на спадането на инвестициите върху дохода е илюс­
триран на фиг. 14.1 е. Както виждате, спадането на инвестициите води Това теоретично обяснение на механизма, по който действа моне­
до спадане на дохода. По този начин ограничителната монетарна по­ тарната политика, е полезно, но вероятно не е достатъчно интуитив­
литика намалява паричното предлагане, повишава лихвения процент. но- Пека проследим още веднъж разсъжденията, само че този път ще
намалява инвестициите, а след това дохода и производството, се опитаме да се съсредоточим върху създаването на интуитивно усе­
ограничителна монетарна политика щане за това, което става. Нека Федералният резерв извършва опера­
М 4 =>/ Т=4> / Ф => У ф ции на открития пазар, като вкарва или изкарва резерви от банковата
Експанзионистичната монетарна политика действа по обратния на­ система. Той влияе върху количеството пари, което банките могат да
чин (фиг. 14.1г). Експанзионистичната монетарна политика увели­
отпускат назаем, и върху лихвения процент, при който могат да от­
чава паричното предлагане, намалява лихвения процент, увеличава
пускат тези заеми. Количеството пари във финансовата система влияе
инвестициите, а впоследствие дохода и производството:
върху лихвения процент, който банките удържат за заемите си. Кога-
експанзионистична монетарна политика т° банките притежават повече резерви, отколкото е изискването, те
М Т =>/ Ф=> / Т => У Т
скат да ги дадат назаем (по този начин реализират печалбата си). За
 да привлекат повече хора да заемат пари от тях, банките намаляват
лихвения процент върху заемите. Следователно експанзионистичната
монетарна политика намалява лихвения процент, който банките нала­
гат на клиентите си; ограничителната политика увеличава лихвения
процент, който банките изискват от клиентите си.
Експанзионистичната монетарна политика увеличава количество­
то пари, което банките могат да заемат, което увеличава инвестици­
ите. Ограничителната монетарна политика намалява количеството
пари, което банките могат да дават назаем, което намалява инвести­
рането.
Кейнсианската монетарна политика в кръговото движение на па­
рите. Начинът, по който действа монетарната политика в кейнсиан-
ския модел, е илюстриран на познатата диаграма за кръговото движе­
ние на парите на фиг. 14.2, която би трябвало да ви припомня обясне­
нието, защо спестяванията се равняват на инвестициите в условията
на равновесие.
Според кейнсианците монетарната политика действа вътре във фи­
нансовия сектор, за да помогне за изравняването на притока на спес­
тяванията с инвестициите. Когато икономиката работи при твърде
ниско ниво на дохода и спестяванията надвишават инвестициите, при
отсъствието на монетарна политика доходът ще спадне. Експанзио­
нистичната монетарна политика се опитва да насочва повече спестя­
вания към инвестиране и по този начин спира спадането на дохода. Тя
постига това, като увеличава наличния кредит посредством намаля­
ване на лихвения процент и следователно увеличаване на инвестици­
ите, а оттук и на дохода.

заплати, наеми,лихви,печалби

Д ЬрЖаВНИ
I---
данъци разходи
правителствена., -~-
__ фнскална.полрфф. шшшш
държавни

спестявания

финансов сектор

монетарна политика

потребление

Фигура 14.2: Кейнсианската монетарна политика в кръговото движение на парите

Ако монетарната или фискалната политика са необходими, това е защото финансовият сектор по някакъв начин с
блокиран и не трансформира правилно спестяванията в инвестиции. Монетарната политика действа, за да отблокнра
финансовия сектор. Фискалната политика осигурява алтернативен път за спестяванията, заобикалящ финансовия сек­
тор. Държавният дефицит(дефицитът на държавния бюджет) поглъща свръхспестяванията и ги насочва отново към
разходния поток. Положителното салдо па бюджета, обратно, допълва недостига на спестявания и намалява притока
към разходния поток.

290
 Ограничителната монетарна политика е необходима, когато спес­
тяванията са по-малко от инвестициите и икономиката функционира
при твърде висок доход, причинявайки инфлационни напрежения. В
такъв случай паричната политика се опитва да ограничи притока на
спестявания в инвестирането. С цел да бъде контролирана икономи­
ката кейнсианците подкрепят монетарна политика на активни дей­
ствия, в която централната банка играе активна роля в регулирането
на лихвения процент.

Особеното място на лихвения процент в кейнсианската теория.

Тъй като кейнсианците разглеждат действието на монетарната поли­
тика чрез ефекта на лихвения процент върху инвестирането, при оце­
няването на монетарната политика те отреждат особено място на лих­
вения процент. Ако лихвеният процент се покачва, те разглеждат това
като затягане на монетарната политика. Ако лихвеният процент пада,
според тях това говори за разхлабване на монетарната политика. Ко­
гато централната банка налага монетарна политика, кейнсианците
смятат, че централната банка трябва да се стреми към целеви лихвени
проценти. Например ако лихвеният процент в момента е 9%, а цент­
ралната банка иска да разхлаби монетарната политика, тя трябва да
купува облигации докато лихвеният процент падне на 8 /4%. Ако иска
да затегне монетарната политика, трябва да продава облигации и по
този начин да покачи лихвения процент до например 9,5%.
През 50-те години на нашия век ранните кейнсианци поддържат
идеята за задържането на нисък лихвен процент. В по-ново време
кейнсианците защитават задържането на достатъчно нисък лихвен
процент, за да насърчава икономическия растеж, и достатъчно висок,
за да предотвратява инфлационните напрежения. Границата между
двете е много деликатна и каквато и политика да избере централната
банка, тя винаги намира своите критици.
Дискусиите за това дали лихвените проценти са твърде високи или
твърде ниски и за ефекта на монетарната политика върху лихвените
проценти изпълват страниците на финансовите рубрики в пресата. Те­
зи дискусии отразяват специалното внимание, което кейнсианците от­
делят на монетарната политика.
Монетарната политика в класическия модел. В класическия модел
монетарната политика най-добре се разглежда в количествената тео­
рия на парите, представена в глава 8. Експанзионистичната монетарна
политика увеличава М (паричното предлагане) и в дългосрочен план
просто увеличава Р (равнището на цените):
М У = Р 0.
В дългосрочен план монетарната политика няма никакво въздей­
ствие върху реалните икономически променливи като доход или без­
работица. Този възглед отговаря на класическите схващания за дихо-
томията между реалния и номиналния сектор. Позицията на класици­
те за паричната политика се проявява най-добре в тази теория.
<Г
Особеното място на паричното предлагане в класическата теория.
Основните теоретични положения на количествената теория за парите
и дългосрочната зависимост между пари и цени, която класиците под­
чертават, ги карат да обърнат специално внимание на паричното пред­
лагане като ключова променлива при оценяването на това, дали една
монетарна политика е стегната или разхлабена. Голямото увеличение
на паричното предлагане е признак за експанзионистична монетарна
политика, а голямото му намаление - за ограничителна монетарна
политика.

Политика на устойчив темп. Тъй като класиците се интересуват из­

ключително много от дългосрочен план, те се обявяват в полза ма
монетарната политика на устойчив темп, която да увеличава парич­
ното предлагане всяка година толкова, колкото е необходимо за нор­
малния реален икономически растеж. Това увеличение трябва да се
провежда независимо от състоянието на икономиката.
Класиците твърдят, че това правило ще осигури най-добре стабил­
ната финансова обстановка, необходима за действието на пазарната
икономика. По този начин класиците оспорват кейнсианската полити­
ка, застъпваща монетарна политика на активна намеса.
Причината за тяхното предложение за политика на устойчив темп
е, че в краткосрочен план класическите икономисти са много по-не­
сигурни в действието на монетарната политика. Те твърдят, че в крат­
косрочен план тя действа по много различни начини, които трудно
могат да се анализират, тъй като непрекъснато се изменят. Колко вре­
ме е нужно за действието на паричната политика; по какви начини
влияе върху реалната икономика; как в близко бъдеще ще въздейства
върху цените по отношение на реалния доход - всичко това не може
да се знае. Това, което се знае, е, че монетарната политика ще има
някакъв силен неизвестен ефект в краткосрочен план и ще покачи рав­
нището на цените в дългосрочен план.
Класиците не вярват, че монетарната политика може да отслаби
или разруши зависимостта между спестявания и инвестиране, тъй ка­
то вярват, че финансовите пазари вече координират притока от спес­
тявания към инвестиции възможно най-добре. Вярно е, че понякога
връзката между спестяванията и инвестициите може да се затегне, но
монетарната политика със своите несигурни последици би я затегнала
още повече.
Класиците вярват, че след като политиците се съсредоточават вър­
ху краткосрочните ефекти, политическият натиск ще бъде насочен
главно към увеличаване на паричното предлагане. В дългосрочна пер­
спектива тези увеличения в паричното предлагане ще доведат до по­
качване на равнището на цените, следователно кейнсианската активна
монетарна политика, която не следва предварително определено пра­
вило, ще има нежелан ефект върху инфлацията.
Реални и номинални лихвени проценти. В подкрепа па своя аргумент,
че паричното предлагане, а не лихвеният процент трябва да се раз­
глежда при оценяването дали една парична политика е затегната или
разхлабена, класиците посочват разликата между реални и номинални
лихвени проценти. Номинални лихвени проценти са процентите,
които в действителност виждате и плащате. Когато една банка изпла­
ща 7% лихва, тези 7% представляват номиналният лихвен процент.
Реалните лихвени проценти са процентите, които са изчистени от
ефекта на очакваната инфлация.
Например вие получавате 7% лихва от банката, но равнището на
цените се покачва със 7%. В края на годината вие имате 107 лева вмее-
 ИНСТРУМЕНТИ НА ПАРИЧНАТА ПОЛИТИКА В БЪЛГАРИЯ
В началото на 90-те години се появяват важни различия банки. Диаграмата, показваща потоците на кредит при
между инструментите на монетарната политика, използ­ една развита пазарна икономика, най-общо би изглежда­
вани от Българската централна банка, и тези, описани за ла така:
развитите пазарни икономики. Ключовата разлика е, че
в България няма вторичен пазар на финансови активи
(попе до 1993 г.) и следователно за БНБ не е възможно население ТБ предприятия
да изпълнява операции па открития пазар. Спомнете си,
че това е най-често използваният инструмент в САЩ. Тук централната банка няма непосредствено учае гие
Вмес то това паричната политика в България разчита на в нормалния поток на кредит в икономиката. Единстве­
инструментите, описани по-долу. ната й намеса в пазара па кредити е индиректна чрез ку­
пуване и продаване па съкровищни бонове, като по този
РЕФИНАНСИРАПЕ
начин тя оказва влияние върху лихвения процент. Също
През 1987 г. в България са основани редица търгов­ така тя може да отпусне назаем много ограничени суми
ски банки като „Електроника“, „Биохим“ и др. На тези директно па банките със сконтов процент.
банки пе е позволено да привличат средства от домакин­
КРЕДИТНИ ТАВАНИ
ства, тъй като тези средства са в Държавна спестовна
каса. Вместо това те получават своите ресурси директно Едип сроден инструмент е ограничението, което
от централната банка. БНБ държи монопол върху всички БНБ налага върху размера па фондовете, които банките
свободни депозити в ДСК (какго и в Държавния застра­ могат да отпускат па своите клиенти. Това ограничение
хователен институт и Българската външнотърговска се нарича кредитен таван. Първоначално той е бил фик­
банка) и препраща тези фондове към търговските банки сиран за всяка отделна банка па базата па заемите, кон то
в съответствие с изискванията на плана. зя има в активната страна па баланса си. Целта па тези
През 1991г. БНБ се отказва от монопола си върху тавани е да се постави пряко и всеобхватно ограничение
събирането и разпределянето па ресурсите па ДСК. Тър­ върху увеличението на паричното предлагане. Такъв
говските банки обаче не бяха в състояние веднага да за­ контрол па количеството (а не па цепите) е по-директен
почнат да привличат спестяванията на домакинствата начин за контролиране па пазара. Количественият конт­
отделно от ДСК и БНБ запази водещата си роля в раз- рол се използва често в случаите, когато е трудно да се
определят кривите на търсене и предлагане. Едно огра­
ничение върху количеството представлява интерес за
властите. (Например контролът върху количеството се
използва често при замърсяване па околната среда, въп­
реки че в този случай би могъл да се приложи също и
ценовият контрол).
Кредитният таван фиксира не само размера, до кой то
може да достигне кредита (което би трябвало да контро­
лира паричното предлагане), по също така разпределя­
Фнгура 14.3: Потоци на левовите кредити и депозити нето на ресурсите между банките. Това може да доведе
в България до резултати, които далеч не са оптимални. Например да
предположим, че банка „Биохим" има клиент с добър,
предсляпето па ресурси за търговските банки. Тя прави печеливш проект, в който той иска да инвестира, по се
това чрез отпускане на директни заеми на търговските нуждае от банков заем. Ако банка „Биохим“ вече е дос­
банки, познати като рефинансирапе. Механизмът основ­ тигнала кредитния си таван, проектът може да пе бъде
но е като при сконтовите заеми, описани за САЩ. БНБ финансиран. Възможно е обаче по същото време банка
може да променя лихвения процент, по който отпуска „Електроника“ да има излишни резерви, които са изгу­
тези средства, и по този начин да контролира процента бени напразно. Би могло да се очаква инвеститорът да
в икономиката като цяло. обиколи всички банки в страната (през 1992 г. те са по­
Разработени са различни типове рефинансирапе. Ня­ вече от 70) в търсене па свободни ресурси.
кои заеми се отпускат само за определен тип дейност, Този проблем е решеп с две подобрения в кредитните
например конверсия на предприятия в отбранителния тавани. Първо, на банките е разрешено да купуват кре­
сектор или осигуряваме срещу лоши заеми. Други заеми дитни тавани една от друга, така че да може да сс п р е х ­
се отпускат по лихвен процент, който се определя па върлят ресурси от банки със свободни средства към бан­
търг. Търговете се провеждат на две седмици и на тях ки с добри възможности за инвестиране. Второ, БНБ
банките наддават за фондове в зависимост от това каква позволява на търговските банки да нарушава т кредитни­
сума могат да платят, така че да получат печалба след те тавани, при условие че увеличат своите резерви в цен­
даването па тези средства като кредит па свои клиенти. тралната банка. Така е въведен един гъвкав процен т на
Друга група заеми, наречени ломбардни, се отпускат са­ резервите, който позволява на банките да дават повече
мо па банки, които могат да осигурят гаранция под фор­ заеми, при условие че имат адекватно покритие в БНБ.
мата на държавни облигации, които те купуват и депози­Това осигурява възможност ресурсите ла бъдат р а з п р е ­
рат в централната банка. Чрез промяна на цената на деляни съобразно пазарните възможности за и н в е с т и р а ­
всички тези форми на рефинансирапе БНБ контролира и не, а не съобразно случайни или исторически кредитни
паричното предлагане, и лихвения процент. ограничения върху банките.
Диаграмата, която е опростена поради изключване на
ПРОЦЕНТ МА МИНИМАЛНИЯ РЕЗЕРВ
бюджета (фиг 14.3), показва какво голямо влияние би
могла да има централната банка (БНБ) върху монетар­ С изключение на случая на позволено надвишаване
ната политика. Тя определя количеството и цената (т.е. па кредитния таван, описан по-горе, изисквания та за ми­
лихвения процент) на заемите, които отпуска на търгов­ нимален резерв се използват в България почти по съшия
ските банки (ТБ). В началото на прехода от централно начин, както и в САЩ. Те са фиксирани през 1991 и 1992 г.
планиране към пазарна икономика „рефииансирането“ на 7%. За разлика от САЩ в България търговските банки
от БНБ е основният източник на кредит за търговските получават лихва върху тези фондове.

293
 то 100 лева, но всъщност нищо не сте спечелили, защото равнището
на цените се е покачило. Всичко струва средно със 7% повече. Това,
за което миналата година сте плащали по 100 лева, сега струва 107
лева. (Това е определението за инфлация.) Ако равнището на цените
беше останало непроменено и ако бяхте получили лихва 0%, щяхте
да бъдете в същото положение, както когато получавате лихва 7% при
покачване на равнището на цените със 7%. Тези 0% са реалният лих­
вен процент. Той представлява лихвеният процент, който вие очаква­
те да получите, ако равнището на цените остане непроменено.
Реалният лихвен процент не може да се наблюдава, тъй като той
зависи от очакваната инфлация, която не се наблюдава непосредстве­
но. За да изчислите реалния лихвен процент, трябва да извадите очак­
вания според вас процент на инфлация от номиналния лихвен про­
цент.
Например ако номиналният лихвен процент е 7%, а очакваната ин­
флация - 4%, реалният лихвен процент е 3%.
Връзката между реалните и номиналните лихвени проценти е нещо
важно, което трябва да запомните, когато се занимавате с науката
икономика. Това трябва да разберете и използвате в личните си фи­
нансови дела:
номинален лихвен процент = реален лихвен процент + очакван
процент на инфлация.
Реални и номинални лихвени проценти и монетарна политика. Какво
значение има за монетарната политика това разграничение между но­
минални и реални лихвени проценти? То подкрепя аргумента на кла­
сиците срещу използването на монетарна политика за регулиране на
икономиката, тъй като то прибавя още повече несигурност към ефекта
на монетарната политика. Кейнсианците твърдят, че експанзионис-
тичиата монетарната политика понижава лихвения процент, а ограни­
чителната монетарна политика го покачва. Както и да стоят нещата,
ако експанзионистичната монетарна политика води до очаквания за
повишена инфлация, класиците изтъкват, че експанзионистичната мо­
нетарна политика може да увеличи номиналните лихвени проценти
(онези, които виждате). Защо? Поради очакванията за нарастване на
инфлацията.
Разграничаването между номинални и реални лихвени проценти
подсилва аргумента на класиците, че най-добрата монетарна полити­
ка е непроменливата политика. В близко бъдеще последиците от мо-

г НОМИНАЛЕН ЛИХВЕН ПРОЦЕНТ = РЕАЛЕН ЛИХВЕН ПРОЦЕНТ + ОЧАКВАН ПРОЦЕНТ НА ИНФЛАЦИЯ

Това уравнение всъщност е приближение, което е валид­ индекс на потребителските цени и индекс на производ­
но при сравнително нисък процент на инфлация като то­ ствените цепи. По-често и в повечето страни инфлацията,
зи в САЩ. То не е много точно за процент на инфлация измерена в тези два индекса, не се различава много. Но в
толкова висок, колкото е в България. Правилно'го изчис­
България с различна. След първоначалния скок в цените
ляване на реалния лихвен процент е:
през пролетта на 1991 г. инфлацията, измерена чрез индек­
са на потребителските цени, слезе ниско на около 5% за
100% + номинален лихвен % ___
Реален лихвен _ ----------------------------------------| месец (80% за година), докато инфлацията, измерена чрез
процент ( 100% + очакван % на инфлация) индекса на производствените цени, беше точно 55% на го­
Ако очакваната инфлация е 50% и номиналният лихвен дина. Ако допуснем, че очакванията са били в съответствие
процент е 80%, реалният лихвен процент е 20%, а не 30%.с наблюдавания лихвен процент, следва, че реалният лих­
Тази ситуация се усложнява още повече, защото вен процент е бил отрицателен, ако използваме индекса на
трябва да се запитаме кой процент на инфлация наблю­ потребителските цени, и положителен, ако използваме ин­
даваме. В България съществуват две мерки за инфлация: декса на производствените цени.

294
нетарната политика са много несигурни; в далечно бъдеще те просто
водят до промени в равнището на цените.
Поради несигурността на краткосрочния ефект и отрицателния
ефект в дългосрочен план монетарната политика не би трябвало да се
използва за въздействие върху икономиката. Вместо това според кла­
сическите икономисти икономиката трябва да се ръководи от специ­
фично правило, което да установи паричното предлагане на едно пред­
варително определено равнище и да го задържа там или да го покачва
с постоянен темп.
В глава 1 1, слсд като обсъдихме структурата и механизмите на фис­ Проблеми при
калната политика, представихме проблемите, произтичащи от изпол­ провеждането
на монетарната
зването на фискална политика. Сега, когато вече се запознахте със политика
структурата и механизмите на монетарната политика, нека да разгле­
даме проблемите, които произтичат от нейното използване.
Как да разберем каква политика да използваме? За да използваме
монетарната политика ефективно, трябва да може да кажем къде е
потенциалното равнище на дохода. Ако не знаем това, не знаем и дали
трябва да прилагаме експанзионистична или ограничителна монетар­
на политика.
Често това води до необходимостта да се направи точна преценка
дали икономиката излиза от или навлиза в период на рецесия и каква
е вероятността отново да започне нарастване на инфлация. Ще раз­
гледаме примери от реалната икономика в следващите глави, когато
говорим за монетарната политика в истинския живот.

Как да разберем каква политика използваме в момента? За

да
използваме монетарната политика ефективно, трябва да сме в състо­
яние да кажем дали монетарната политика, която използваме в момен­
та, е експанзионистична или ограничителна.
Може да си помислите, че това е много лесно, но не е. Когато разг­
леждахме лостовете на монетарната политика, видяхме, че централната
банка не контролира паричното предлагане директно, а индиректно, най-
вече чрез използването на операции на открития пазар. Тя контролира
това, което се нарича парична база, т. е. наличните пари, банковия
трезор и резервите, които банките имат във Федералния резерв. В та­
къв случай паричният множител определя количеството М\, Мг и дру­
гите парични състояния в икономиката.
Върху този паричен множител влияят количеството пари в брой,
което хората държат, както и процесът на отпускане на заеми от бан­
ката. И двете са твърде далеч от стабилните значения, които използ­
вахме при изчисляването на паричните множители. Те се променят
всеки ден и всяка седмица, така че дори ако контролираме паричната
база, никога не може да бъдем сигурни точно какво ще се случи с М\
и Мг в близко бъдеще.
Нещо повече, ефектът върху М\ понякога е различен от ефекта вър­
ху Мг, така че едната мярка ни показва, че всъщност разширяваме
паричното предлагане, докато другата, че го ограничаваме. Освен то­
ва, разбира се, съществуват промени в лихвения процент. Тези про­
мени са друг индикатор на монетарната политика, индикаторът, върху
който се съсредоточават кейнсианците. Ако лихвените проценти се
покачват, дали това се дължи на очакваната инфлация, която прибавя

295
към номиналния лихвен процент инфлационна добавка, или зашото
самият реален лихвен процент се покачва? Често се спори кое от двете
всъщност е истинската причина. Съчетани, тези два проблема на из­
мерването карат често централната банка да не е сигурна не само каква
политика да избере, но и каква политика всъщност следва в момента.
Лагове на монетарната политика. Монетарната политика, както и
фискалната, има нужда от време, за да си пробие път в икономичес­
ката система. Централната банка може да измени паричното предла­
гане или лихвените проценти, но дали хората ще започнат непременно
да вземат заеми? Възможно е увеличената маса на предлаганите пари
да доведе просто до свръхрезерви и да не окаже никакво въздействие
върху дохода. Този проблем може да се окаже особено труден по вре-
'ме на рецесия. Например през 30-те години Федералният резерв уве­
личи резервите на банките, но паричното предлагане спадна с около
25%. Това накара ранните кейнсианци да съсредоточат вниманието си
не върху монетарната, а върху фискалната политика като начин за
стимулиране на икономиката. Те оприличиха експанзионистичната
монетарна политика на натискане на струна. Същият проблем същест­
вува при използването на ограничителната монетарна политика. Банки­
те са доказали, че много добре измислят пътища за заобикаляне на
„орязването“ на паричното предлагане, като по този начин правят резул­
татите от ограничителната монетарца политика трудни за постигане.

Политически Американският федерален резерв е, от една

натиск.
страна, изолиран от политически натиск поради своята структура, но
не напълно. Президентите упражняват огромен натиск върху Феде­
ралния резерв да използва експанзионистична монетарна политика,
особено по време на изборна година, и обвиняват Федералния резерв
за всички рецесии. Когато лихвените проценти се покачват, Федерал­
ният резерв поема натиска и ако някои членове на Управителния съвет
са политически свързани с президента, на тях им е трудно да упора -
ват за ограничителна политика, когато икономиката е в рецесия. Този
натиск може да бъде по-силен или по-слаб в различните страни в за­
висимост от начина, по който централната банка си взаимодейства с
правителството.
Конфликтни международни цели. Монетарната политика не се про­
вежда във вакуум, а на международната арена и трябва да се съгласу­
ва с монетарната политика на други правителства. По подобен начин
монетарната политика влияе върху валутния курс и търговския ба­
ланс. Често желаната заради международните последици монетарна
политика е точно противоположна на желаната заради вътрешните ре­
зултати.
Изкуството на монетарната Бихме могли да продължим
политика.
с обсъждането на проблемите на използването на монетарна полити­
ка, но това, което вече е казано дотук, би трябвало да ви даде пред­
става за това, че провеждането на монетарна политика не е проста
работа. То изисква не само теоретични познания, но и усет за иконо­
миката. Накратко, провеждането на монетарна политика не е нещо,
което може да се научи. То не позволява на централната банка да ръ­
ководи икономиката накъдето си поиска. Монетарната политика дене-
 ПОЛИТИКАТА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЛИХВЕНИЯ ПРОЦЕНТ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1991-1992 I

Провеждането на монетарна политика е трудна работа ПОДДЪРЖАНЕ ПА ЛЕВА

даже и в най-добри времена. Дори в Съединените щати, Друг фактор при определяне на оптималния лихвен
където икономиката с сравнително добре изучена и от­ процент е неговото влияние върху валутния курс. При
носително стабилна, често възникват проблеми - особе­ непроменени други обстоятелства нарастването на лих­
но когато има конфликт между желанието да се намалят вените проценти води до по-стабилен валутен курс. 13 пе­
лихвените проценти с цел да се насърчи растежът и же­ риода 1991-1992 г. БНБ понякога определяше лихвения
ланието да се ограничи инфлацията. В началото на 90-те процент, имайки предвид тази цел.
години централната банка на България е изправена пред Факторите, които очертахме дотук, са в подкрепа на
същата дилема. Икономиката страда и от висока инфла­ положителния реален лихвен процен т и навеждат па ми­
ция, и от рязък спад в производството. Ситуацията е ус­ сълта, че БНБ е поддържала прекадено писък основен
ложнена от факта, че преходът от планова към пазарна лихвен процент през този период. Но има и други фак­
икономика не е изучаван досега. Да видим каква по-точ­ тори, поради които по-ниският лихвен процент с за пред­
но е дилемата, поставена пред политиката па БНБ. почитане в условията на преход от планова икономика.
Ма 7 февруари 1991 г., скоро след като националната ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПАРИЧНА ИЛЮЗИЯ
банка с постигнала контрол върху монетарната полити­
ка, тя увеличава основния годишен лихвен процент от 15 За щастие не всеки разсъждава като в учебник по ико­
номика и това означава, че е възможно населението да
на 45% (съвсем неотдавна той е бил увеличен от 4.5 па
страда от парична илюзия, т. е. объркване между номи­
15%). През следващите две години процентът варира
нални и реални променливи. Това е особено вероятно,
около 50% (най-високият е 54%, а най-ниският - 41%). ако хората не са привикнали към високата инфлация и
Защо банката определя точно такъв лихвен процент и номиналните лихвени проценти. Тази илюзия би могла
какво трябва да се има предвид при вземане па такова да доведе потенциалните заемоискатели до заключение­
решение? то, че лихвеният процент е прекадено висок, но на базата
КАКЪВ Е РЕАЛНИЯТ ЛИХВЕН ПРОЦЕНТ не па реални, а па номинални лихвени проценти. Следо­
вателно възможно е инвестициите да бъдат по-малко, от-
По принцип реалният, а не номиналният лихвен про­ колкото е нужно. Естествено хората често сс оплакват,
цент е важен за хората при вземането на икономически че частните инвестиции не могат да нарастват, защото
и бизнесрешения. Също така е трудно да се изчисли ре­ лихвените проценти са „прекадено високи" - независимо
алният лихвен процент, тъй като не е лесно да се оценят от факта, че в много вече установени пазарни икономики
инфлационните очаквания. Този проблем съществува (като Турция и голяма част от Южна Америка) еднакво
особено в страни като България, които страдат от висока високи номинални лихвени проценти се наблюдават и
инфлация. във времена на бърз икономически растеж и инвестиции.
Въпреки това ако за дълъг период инфлацията се ус­ ДРУГИ ФАКТОРИ, КОИТО ПРЕЧАТ НА ИНВЕСТИРАНЕ ГО
танови па някакво стабилно равнище, при отсъствие на
неочаквани промени хората започват да очакват същото Възможността от поява па парична илюзия може да
равнище на инфлация да се задържи и в бъдеще. В Бъл­ наведе на мисълта, че лихвените проценти трябва да бъ­
дат по-ниски, с цел да се стимулират инвестициите, осо­
гария през този период равнищетото на инфлация е неп­
бено в новия частен сектор. Това може да бъде погрешно
роменено - около 5% па месец, т.е. около 80% за година.
заключение, ако всъщност други фактори са истинската
Тъй като основният лихвен процент е задържан около пречка пред инвестициите. Например по това време мно­
50% за година, следва, че лихвеният процент е като цялого малко частни фирми са организирани и подго твени за
отрицателен. (На практика процентът, по който предп­ условията на една нова пазарна икономика. Също така
риятията са взели заеми, е малко по-висок от 50%. Сле­ банките имат много други искания за ресурси, като нап­
дователно лихвеният процент не е толкова отрицателен, ример нуждата да отпускат заеми па правителството и
колкото изглежда на пръв поглед.) държавни предприятия. Кредитните тавани, въведени оз-
ЗАЩО ТРЯБВА РЕАЛНИТЕ ЛИХВЕНИ ПРОЦЕНТИ ДА БЪДАТ БНБ, понякога също ограничават банките. На тре то мяс­
ПОЛОЖИТЕЛНИ
то, много малко са опитните банкови специалис ти, конто
могат да оценяват риска при отпускане па заеми извън
Сред икономистите е прието да се смята, че реалните държавния сектор.
лихвени проценти трябва да бъдат положителни. Защо?
ДЪЛГОВЕ НА ДЪРЖАВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ
Един важен аргумент е, че това е основно условие, за да
бъдат банките в състояние да изпълняват своята посред­ Последният фактор, който оказва влияние върху по­
ническа роля, превръщайки спестяванията в инвестиции.литиката на определяне на лихвения процент в Бълга­
Ако реалните лихвени проценти са отрицателни, хората рия, е съществуването на голям брой задлъжнели дър­
щс имат малък стимул да държат парите си в банка: при жавни предприятия. Възможно е това да е причина за об­
ратния ефект: по-високите лихвени проценти да водя т до
отрицателни реални лихвени проценти с по-изгохшо да
по-висока инфлация. Това може да сс случи, ако по-ви­
се запасявате с дълготрайни стоки и да ги продавате след
соките проценти карат предприятията да плащат повече
известно време. Без депозити в пасивната страна на ба­ лихва, за да обслужват дълговете си, и на свой ред да
лансите си банките няма да имат средства, които да да­ вземат повече заеми -така се увеличава паричното пред­
ват в заем. Без банкови заеми ще има ниско равнище на лагане. Това схващане се налага през лятото па 1992 г.,
инвестиране и растеж. когато БНБ намалява за пръв път лихвените проценти.
Друг важен аргумент в полза на положителните лих­
вени проценти е, чете имат антиинфлационен ефект. Ви­ Очевидно няма ясен и определен отговор па въпроса,
соки или ниски, отрицателните реални лихвени процентикакъв трябва да бъде лихвеният процент. Както често
водят до инфлационен натиск, тъй като позволяват да сс става в икономиката, вземането па решение е въпрос на
увеличи паричното предлагане. Това е така, защото ев­ балансиране на противоположни доводи. Какъвто и лих­
тините пари означават, че търговските банки могат по- вен процент да избере БНБ, той може както да бъде за­
лссио да вземат заеми от централната банка. щитен, така и подложен па критика.

297
 тва достатъчно добре, като позволява на централната банка да влияе
върху икономиката - по начин, много приличащ на този, по конто
един състезател по родео би яздил мустанг.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ Тази глава не е краят на нашето разглеждане на монетарната полити-

ка. Ще разберем повече за монетарната политика, когато обсъждаме
как да провеждаме макроикономическа политика в глави 15 и 16 ще
видите как действа на практика монетарната политика, централната
роля, която играе за разбирането на инфлацията, и как се съчетава е
фискалната политика. Преди да се занимаем с тези въпроси обаче,
полезно би било да разгледаме по-задълбочено някои от теоретични­
те спорове и споровете относно подходите във връзка с макроиконо­
мическата политика.

ОБОБЩЕНИЕ
Монетарната поли тика се определя и провежда от цен­
тралната банка.
Трите лоста па монетарната политика са:
1. Изменение па изискването за резерви.
2. Изменение на сконтовия процент.
3. Операции на открития пазар.
Изменението в резервите променя паричното предла­
гане с величината па изменението в резервите, умно­
жена по паричния мпожител.
• Операциите на открития пазар са най-важният инстру­
мент на централната банка:
За да разшири паричното предлагане, централната бан­
ка купува облигации.
За да ограничи паричното предлагане, централната
банка продава облигации.
• В кейпсианския модел ограничителната монетарна п
литика действа, както следва:
Експанзионистичната монетарна политика действа,
както следва:
м Т => /1 => / Т => у т.
• Като индикатор за монетарната политика кейнсианц
те съсредоточават вниманието си върху лихвените
проценти; класиците се съсредоточават върху парич
ното предлагане.
Икономистите класици намират краткосрочните резу
тати от монетарната политика за неопределени. Те п
държат идеята за дългосрочно монетарно правило.

298
 ПРИЛОЖЕНИЕ 14 А

КЕИНСИАНСКАТА И КЛАСИЧЕСКАТА ТЕОРИЯ ЗА ЛИХВАТА И ТЯХНОТО ОТРАЖЕНИЕ

ВЪРХУ МОНЕТАРНАТА ПОЛИТИКА

За да разберем теоретичните разлики между зерви и от паричния множител. За нашите цели

кейнеианската и класическата теория за моне­ нека приемем, че Федералният резерв може съ­
тарната политика, трябва да познаваме техните вършено да определя количеството предлагани
теории за лихвата. Кейнсианските икономисти пари в икономиката и това количество не се вли­
вярват, че лихвата е преди всичко монетарно яв­ яе от лихвения процент. Графично предлагане­
ление и следователно имат изградена монетар­ то на пари се представя със съвършено верти­
на теория за лихвения процент. Според тях лих­ кална права, както на фиг. 14.А1.
веният процент се определя от търсенето и Както видяхме в глава 1 3, хо­
Търсене на пари.
предлагането на нари. За класиците лихвеният рата искат да притежават пари, тъй като те са
процент е реално явление и затова имат реална им полезни - като средство за размяна и за на­
теория за лихвения процент. В това приложение трупване на съкровище. Притежаването на пари
накратко се разглеждат техните теории и отра­ обаче не е безплатно. Парите носят по-ниска
женията им върху провеждането на монетарна лихва в сравнение с другите финансови акти­
политика. ви. Следователно количеството пари, което хо­
ТЪРСЕНЕТО И ПРЕДЛАГАНЕТО В ПАРИЧНАТА рата искат да притежават, ще зависи от това ка­
ТЕОРИЯ ЗА ЛИХВЕНИЯ ПРОЦЕНТ НА
къв е лихвеният процент върху тези други фи­
КЕЙНСИАНЦИТЕ
нансови активи. Колкото е по-висок лихвеният
Както видяхме в последната глава, парите са фи­ процент върху другите финансови активи, тол­
нансов актив, който хората искат да притежават. кова по-висока е алтернативната цена на това да
Но колко искат да притежават? Не трябва да ви се държат пари и толкова по-ниско е количест­
изненадва отговорът на икономистите, че това за­ вото на търсените пари. Търсенето на пари като
виси от търсенето и предлагането на пари. функция на лихвения процент е показано с кри­
Предлагане на нари. Предлагането па пари се вата Дм на фиг. 14.А1.
определя от Федералния резерв, който устано­ Кейнеианската теория за лихвите идва от съ­
вява количеството резерви в системата. След четаването на предлагането на пари с търсенето
това общото количество пари в икономиката се на пари (фиг. 14.А1). Лихвеният процент се оп­
определя от изискването за задължителни ре­ ределя там, където количеството предлагани

количество нари « количество пари

(а) (б)

Фигура 14. А1 (а, б): Кейнеианската теория :га лихвения процент

Кривата О м представя търсенето па пари като функция на лихвения процент, а кривата М5- паричното предлагане като
функция на лихвения процент.
а: когато лихвеният процент сс покачва от /о до ц, количеството пари, което хората искат да държат, намалява от М{>
до М|. Тъй като ликвидността е по-скъпа, търсенето на пари спада.
б: ако предположим, че Федералният резерв може да изменя паричното предлагане както поиска, следва, че кривата
на паричното предлагане е идеално вертикална. Това показва, че промяната ма лихвения процент не влияе върху коли­
чеството пари. предложени от Федералния резерв.

299
пари е равно на количеството търсени пари (/е).
Ако предлагането на пари се увеличи, да кажем
от Мо на М 1(фиг. 14.А16), лихвеният процент
ще падне на п. Ако търсенето на пари се увели­
чи, лихвеният процент ще скочи. Кейнсианците
защитават твърдението, че в краткосрочен план
паричният пазар определя лихвения процент.
ТЕ ОР И ЯТА НА СП ЕСТЯВА Н ИЯТ А
И ИН ВЕСТ ИЦ И ИТ Е Н А КЛ АСИ Ц ИТ Е
ЗА ЛИ ХВ ЕНИ Я П Р ОЦ ЕН Т
Предлагането и търсенето на пари не е единст­
веният пазар, който играе роля за определянето
на лихвения процент. Равнището на спестявани­
ята и търсенето на инвестиции също определят
лихвения процент. Както обсъдихме в глава 12,
възгледът на класиците е, че лихвеният процент
се определя от предлагането на спестявания и
търсенето на такива за инвестиционни цели. Не­
ка набързо да разгледаме тази теория. Както ви­
дяхме в глава 10, равнището на инвестиране е
намаляваща функция на лихвения процент (кри­
ва / на фиг. 14.А2). Колкото по-нисък е лихве­
ният процент, толкова повече хора ще вземат
пари назаем, за да инвестират.
О ТР АЖ ЕН И Е НА КЕЙ Н СИА Н СКА ТА
И КЛА СИЧ Е СКАТ А Т ЕО РИ Я ВЪ Р ХУ
М ОН ЕТ АР Н АТ А П О ЛИ ТИ КА
В класическия модел колебанията в лихве­
ния процент поддържат спестяванията равни на
инвестирането при равнище на доход на пълна
заетост на работната сила. Промените в лихве­
ния процент не уравновесяват пазара на спестя­ Увеличенията в паричното предлагане се отра­
вания и инвестиции. Именно доходът, а не лих-
ипиестиции,спестявания
Фигура 14.А2: Класическата теория за лихвения
процент
Предлагането на спестявания е дадено с кривата У То пред­
ставлява нарастваща функция на лихвения процент. Колкото
по-нисък е лихвеният процент, толкова по-малко хора спес­
тяват. Лихвеният процент се определя ог пресичането па жа равновесие между спестявания и инвестиции
функциите па спестяванията (5) и инвестициите (/).
300
инвестиране, спестявания
Фигура 14.АЗ: Кейнсианският възглед за постигане
на равновесие в пазара на спестявания/инвестиране
Нека лихвеният процент е / 0 , така че спестяванията 5о
превишават инвестициите /«. Според класическите ико­
номисти вместо да падне лихвеният процент, пада по-
скоро доходът от 300 на 200 долара, като по този начин
причинява спадане па спестяванията от 5п на 5|. След ка­
то спестяванията се нагодят към по-ниското равнище па
доход, спестяванията и инвес тициите ще бъдат равни при
своето потенциално равнище на доход.
веният процент довежда пазара на спестява-
ния/инвестиции до равновесие. Доходът вари­
ра, което кара спестяванията също да варират.
Тези колебания в спестяванията водят пазара на
спестявания/инвестиции до равновесие. Така
реалната икономика се намира в равновесие.
зяват само върху спестяванията и инвестиране­
то по един сложен начин и само когато са нео­
чаквани. Очакваните промени проличават в
равнището на цепите, а не в реалната икономи­
ка. Следователно най-добрата монетарна поли­
тика е политиката, която осигурява стабилност
на равнището на цените. Това е дългосрочна
политика, която обръща специално внимание
на постоянен, предварително определен темп
на нарастване па паричното предлагане.
Кейнсианският възглед за определяне на
лихвения процент означава, че пазарът на спес­
тявания/инвестиции може да бъде в неравнове-
сие (фиг. 14. АЗ). Това пуска в действие процеса
на мултипликатора.
Смисълът на кейнсианската теория на лих­
вите за монетарната политика се състои в това,
че
е необходимо да се провежда свободна мо­
нетарна
политика на активни действия, която да
държи
такъв лихвен процент, който да поддър­
при целевото равнище на дохода.
 Развитие на макроикономическото мислене Част 4
Г л а в а 15
ЕВОЛЮЦИЯ НА МАКРОИКОНОМИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ
...Икономиката е наука на мисленето с помощта на модели и
изкуството да избираме тези модели според съвременната дей­
ствителност...
Дж. М. Кейнс

Науката макроикономика е все още в процес на развитие. Тя извървя

дълъг път на развитие, сравнена с простия кейнсиански модел и негови­
те производни. В глава 13 се запознахте с първата стъпка на тази ево­
люция - включването на монетарната политика в кейнсианския модел,
формално изразено с модела 18/БМ (инвестиции = спестявания/ликвид-
ност = пари). Моделът 18/ЬМ по формален начин обвързва кейнсианс-
ката теория за лихвения процент с кейнсианската теория на дохода.
Кейнсианците, които използват модела 18/БМ, се наричат неокейнсиан-
ци. Неоксйнсианците са кейнсианци, които по формален път са доба­
вили парите в кейнсианския модел посредством модела 18/БМ.
Важна причина, поради която кейнсианците включват парите в своя
модел, е фактът, че простият кейнсиански модел, невключващ парите,
беше яростно атакуван от група класици, които подчертават толкова
силно значението на парите, че често са наричани монетаристи. Мо-
нетаристите са класически икономисти, които поставят в центъра на
своя анализ парите заедно с един модифициран модел па количестве­
ната теория на парите. През 60-те години на нашия век макроиконо-
миката представлява преди всичко спор между неокейнсианците и мо-
нетаристите.
През 70-те години кейнсианският модел отново е променен и
включва не само влиянието на лихвените проценти, но също така и
въздействието на променящите се цени. Новият модел се нарича мо­
дел 13/ЬМ с променливи цени, който е доста далече от простия кейн­
сиански модел (вж. глава 10 и 11).
Както често се случва с една структура, която непрекъснато бива
поправяна (за да отговаря на променящите се потребности), така и
моделът 18/БМ с променливи цени излезе не само тромав, но и неза­
доволителен. Повечето икономисти знаят това, но моделът 18/БМ с
променлививи цени е най-доброто, с което те разполагат. Когато ня­
маш нещо по-добро, се примиряваш с това, което имаш.
По-късно, от средата до края на 70-те и началото на 80-те години,
макроикономиката преживя нещо, което някои икономисти наричат
революция. Неокейнсианският модел 18/БМ и монетаристичните мо­
дели на количествената теория са изоставени от група икономисти,
сред които Робърт Лукас (Чикагски университет), Робърт Баро (Хар-
вардски университет) и Томас Сарджънт (университет в Минесота),
и заменени с нов модел. Въпреки че този нов модел е много по-фор-
мализиран (съдържа много красиви уравнения) от стария класически
модел, той притежава достатъчно сходства с него, за да бъде наречен
301
 нов класически модел, а групата икономисти, които го прилагат - но­
ви класици.
Важен елемент от новия класически модел е фактът, че той е съз­
даден върху микроикономически основи - т .е. „изгражда се“ в по­
сока от решенията на индивидите към съвкупните макроикономичес­
ки резултати. Следователно новият класически икономист е ико­
номист, чиито възгледи са подобни на класиците или монетаристите,
но който използва много по-формализиран модел, изграден върху
микроикономическа постановка.
Предизвикателството на новите класици към неокейнсианския мо­
дел поражда най-различни отзиви от страна на неокейнсианците. Една
група от тях поддържа твърдението, че неокейнсианският модел про­
дължава да бъде най-добрият модел и аргументите на новите класици
са толкова изкуствени и измислени, че дори не заслужават отговор.
Робърт Солоу, неокейнсианец и носител на Нобелова награда, казва:
„Ако някой дойде при вас и ви каже, че е Наполеон, вие няма да за­
почнете да спорите с него за тактиката при Ватерло.“
Друга група кейнсианци, обикновено наричани нови кейнсиаици, са
съгласни с новите класици, че неокейнсианският модел наистина
трябва да бъде изоставен. Но от друга страна, те не смятат, че новият
класически модел отразява механизмите, по които действа икономи­
ката. Използвайки модел със същите принципни микрооснови, както и
новите класици, те развиват нов, изключително формализиран модел,
стигащ до кейнсиански заключения, които много напомнят на заключе­
нията от простия кейнсиански модел, представен в този учебник. Тех­
ният модел показва, че кейнсианските схващания и кейнсианската ико­
номическа политика имат теоретична основа дори в един модел с мик-
роикономически основи. Следователно новият кейнсиански иконо­
мист е икономист, чиито възгледи са подобни на кейнсианските и на
неокейнсианските, но който използва много по-формализиран модел,
изграден върху микроикономическа постановка. Фиг. 15.1 илюстрира
тази еволюция на възгледите.
Продължаващата еволюция на моделите и запазването на противо-
борстващите групи създават много трудности при писането ма един
учебник. През 90-те години съществуват поне шест съревноваващи
се модела: класическият, кейнсианският, неокейнсианският, монета-
ристичният, новият класически и новият кейнсиански модел. Всеки от
тях има своите нюанси и тънкости, но човек не може за кратко време
да научи различията между тях. Имената на тези групи икономисти и
техните модели се използват относително често и ето защо би било
полезно да знаете в общи линии какви са възгледите на различните
групи. Точно това се опитваме да покажем в тази глава. Ще ви запоз­
наем с любопитното и същественото в тази еволюция и съпътстващи­
те я спорове.
Като начало да започнем с монетаристичното мислене и важната
роля, която изиграха монетаристите, принуждавайки кейнсианците да

Фигура 15.1: Еволюции на ксннсианското

и класическото икономическо мислене
През годините наименованията па различните
групи, участващи в спора за макроикономиката.
се променят, по основният въпрос на спора остана
един и същ. Класиците, монетаристите и новите
класици поддържат политиката на laissez-faire.
Кейнсианците подкрепят активната политика на
държавата.

302
разширят своя макроикономически модел, като включат в него и па­
рите (като по този начин станат неокейнсианци). След това накратко
ще обобщим възгледите на новите класици и новите кейнсианци. На­
края ще завършим с принципно представяне на споровете между кейн-
сианската и класическата икономическа политика, които неизменно
стоят в основите на всички нео- и нови тенденции.

Класическите икономисти не изчезват с настъплението на кейнсиан- МОНЕТАРИСТИТГ И

ската икономическа теория. За известно време те остават почти неза­ ОТГОВОРЪТ НА
бележими, тъй като кейнсианската икономика и кейнсианският модел НЕОКЕЙНСИАРЩИТЕ
нахлуват навсякъде. Групата икономисти, които поддържат класичес­
кия възглед, се ръководи от Милтън Фрийдман. В своя анализ на съв­
купната икономика Фрийдман и неговите последователи обръщат спе­
циално внимание на количествената теория на парите, според която
(вж. глава 9) паричното предлагане влияе върху равнището на цените
и има малък, лесно предсказуем ефект върху заетостта, а следовател­
но и върху обема на производството.
Фрийдман твърди: (1) в дългосрочен план количеството пари и це­
ните се движат заедно в една посока; (2) съществува разграничение
между реалния и номиналния сектор на икономиката; (3) законът на
Сей - предлагането създава съответно на себе си търсене - по прин­
цип е валиден.
По този начин Фрийдман поддържа класическия възглед за иконо­
миката. Той и неговите привърженици убедително и правилно посоч­
ват факта, че парите имат голямо значение и макроикономиката тряб­
ва да съсредоточи вниманието си върху монетарната и фискалната
политика. Именно поради специалното място, което се отрежда на
монетарната политика, това възраждане на класическото мислене ста­
на известно като монетаризъм, а неговите поддръжници се наричат
монетаристи.
Кейнсианците бързо се съгласяват, че парите наистина играят мно­
го важна роля. Те препрочитат тези глави от трудовете на Кейнс, ко­
ито се отнасят до парите, и разбират, че кейнсианската позиция всъщ­
ност винаги е поддържала факта, че парите са от значение. Те при­
знават, че някои ранни кейнсианци, които обръщат внимание изклю­
чително на фискалната политика, всъщност не са прави: ранните
кейнсианци са интерпретирали погрешно Кейнс. Кейнсианците приба­
вят парите към кейнсиаиския модел по начина, показан в глава 14. Ко-
гато това стана, кейнсианският модел започна да се нарича неокейп-
сиански.
Точно по това време в учебниците си проправя път разграничени­
ето между кейнсианската теория за лихвения процент (който се опре­
деля на паричния пазар според търсенето и предлагането на пари) и
класическата теория за лихвения процент (който се определя на паза­
ра на спестяванията и инвестициите).
През 60-те години кейнсианците твърдят, че основната разлика
между тях и монетаристите се състои в това, че монетаристите вяр­
ват, че само парите имат значение, докато за кейнсианците парите са
от значение, така както и фискалната политика.
Тези дебати не могат да бъдат предмет на един учебник, който пред­ Ефект на избухване
ставлява въведение в икономиката, но един аспект от тях може да
хвърли важна светлина върху механизмите на монетарната и фискал­
ната политика и върху различията и сходствата във възгледите на ико­
номистите. Този аспект е избутването - анулирането на ефекта на

303
 фискалната политика като резултат от финансирането на дефицита
(вж. глава 10).
Монетаристите твърдят, че експанзионистичната фискална поли­
тика - увеличаването на дефицита - е ефективна само ако се придру­
жава и от експанзионистична монетарна политика - увеличаване на
паричното предлагане. Ако паричното предлагане не се увеличи, ще
последва покачване на лихвения процент, което би задушило частните
инвестиции. Намаляването на частните инвестиции ще противодей­
ства на разширяващия ефект от увеличаването на дефицита. За да раз­
берем защо това би могло да се случи, нека разгледаме по-отблизо
експанзионистичната фискална политика.
Какво означава експанзионистична фискална политика? Трябва
вече да можете да отговорите на този въпрос, т. е. че правителството
увеличава изразходването на средства или намалява данъците, за да
стимулира икономиката, следователно увеличава размера на бюджет­
ния дефицит.
Когато правителството поддържа дефицит, то изразходва повече
средства, отколкото събира от данъци, но не повече, отколкото има.
То плаща за всичко, което купува. Как? По същия начин, по конто и
вие щяхте да плащате, ако бяхте в дефицит. Взема пари назаем про­
дава държавни облигации на открития пазар. Следователно когато
правителството поддържа дефицит, то трябва да вземе назаем сумата,
на която се равнява дефицитът, т. е. трябва да продаде облигации.
За да се справи с тези финансови проблеми, американското Минис­
терство на финансите има цял отдел, който се занимава с управление
на дълга. Когато настъпи падежът на предишни облигации, министер­
ството трябва да рефинансира дълга; когато дефицитът се увеличава,
министерството трябва да продаде нови облигации. Ако се натрупа
положително бюджетно салдо, министерството може да изплати част
от предишния дълг, като си откупи обратно някои облигации.
Това, как Министерството на финансите продава облигации, тряб­
ва да ви е напомнило за провежданата от Федералния резерв монетар­
на политика и операциите на открития пазар. Именно чрез пазара на
облигации монетарната и фискалната политика са взаимно свързани
(вж. глава 14). Федералният резерв провежда монетарна политика, ка­
то продава и купува държавни облигации - това са операциите на от­
крития пазар.
Нека сега видим как действа връзката между монетарната и фис­
калната политика. Да кажем, че едно правителство провежда експан-
МИЛТЪН ФРИЙДМАН - ИКОНОМИСТЪТ, КОЙТО ОПАЗИ КЛАСИЧЕСКАТА ВЯРА
По мнението на много хора Милтън Фрийдмаи е бил Фрийдмаи твърди, че фискалната политика просто не
твърдоглав студент. Гой не приемал лесно истините, работи. Тя води до разрастване числеността па правител­
проповядвани от неговите преподаватели. Когато не бил ството. Освен това той се обявява и срещу активна мо­
съгласен, яростно защитавал своите възгледи. Бил умен, нетарна политика. Резултатите от една монетарна поли­
а идеите му били логични и убедителни. Необходимо би­ тика според него са толкова непостоянни и несигурни, че
ло да проявява едновременно упоритост и интелигент­
трудно биха могли да бъдат използвани като инструмен­
ност, за да поддържа и лансира идеите си въпреки голя­
ти за направляване на икономиката. Той се застъпва за
мата опозиция.
устойчив (т. е. с постоянен темп) растеж па паричното
През 50-те и 60-те години - годините на кейнсианци-
тс, Фрийдмаи защитава и отстоява класическата гледна предлагане и правителствена политика на к^.чег-Еше.
точка в икономиката. Той запазва класическата икономи­ Той оставя своя следа и в макроикономиката, и в мик-
ческа теория жива и поддържа толкова силно количест­ роикопомиката. През 70-те години неговите идеи стават
вената теория па парите, че по това време класическата популярни и помагат за създаването на новата класичес­
икономика е наречена монетаризъм. Фрийдмаи е лиде­ ка школа в икономиката. През 1976 г. получава Нобело­
рът па монетаристите. вата награда за икономика.

304
зионистична фискална политика. Знаем, че поддържането на дефицит
е експанзионистична мярка и тя ще пусне в ход процеса на мултипли­
циране на дохода. Във всеки случай, за да финансира дефицита, Ми­
нистерството на финансите трябва да продаде държавни облигации.
Какъв ще бъде резултатът от продажбата на тези облигации? За да
накара хората да купят тези облигации, правителството трябва да ги
направи привлекателни. Това означава, че лихвеният процент, който
ще изплащат облигациите, трябва да бъде по-висок, отколкото би бил
иначе. И така когато правителството поддържа дефицит, налага се
този дефицит да бъде финансиран посредством продажбата на обли­
гации, което довежда до покачване на лихвения процент. Това покач­
ване на лихвения процент намалява частните инвестиции, защото взе­
мането на пари назаем става по-скъпо. Намаляването на частните ин­
вестиции оказва свиващ ефект върху икономиката, който действа в
посока, обратна на експанзионистичната фискална политика. Оттук и
названието избутваме: увеличеното изразходване на средства от
страна на правителството избутва или изблъсква частното изразход­
ване на средства (фиг. 15.2).
Ако настъпи такъв ефект на избутване, фискалната политика може да Монетаризираме
даде резултат единствено ако централната банка (в САЩ - Федерал- на дефицита

ният резерв) увеличи паричното предлагане едновременно с експан­

зионистичната фискална политика. Нека видим как става това.
Да предположим, че правителството отново предлага експанзио­
нистична фискална политика, само че този път Федералният резерв
изкупува облигациите, необходими за финансирането на дефицита.
Това се нарича монетаризиране на дефицита, тъй като той се фи­
нансира с новоотпечатани пари. Например ако правителството увели­
чи дефицита с 10 млрд. долара, а в същото време Федералният резерв
изкупи чрез операциите на открития пазар облигации за 10 млрд. до­
лара, тогава няма да има никаква нужда да се покачва лихвеният про­
цент на облигациите, за да закупят хората допълнителни облигации,
тъй като Федералният резерв вече ще е направил това.

АР
у всл и че п и м улти п л 11 Vр
като
разходи

У непроменени
1йГ (ако има пълно
продаване избутване)
на облигации
за да финансират *
увеличените
разходи

(а)

Фигура 15.2 («, б ) : Схематично представяне на избутването

Увеличаването на държавните разходи ще увеличи дохода посредством мултипликатора, както е показано в горната
част на фиг. 1 5.2а. Същевременно обаче това ще увеличи лихвените проценти и следователно ще намали инвестициите,
което от своя страна ще намали дохода, което е показано в долната част на фиг. 15.2«. Това се нарича избутване.
Нетният ефект па фискалната политика зависи от степента на това избутване. Когато има пълно избутване (фиг. 15.2(5).
ефектът от фискалната политика ще бъде изцяло анулиран.

305
 След като избутващият ефект се дължи на покачването на лихве!
ните проценти, за да привлече хората да си купят повече облигации
(което се налага от дефицита), в този случай няма да има никакво
избутване. Или ефектът на избутване ще бъде възпрян от експанзии-
нистичната монетарна политика. Монетарната политика, която ком­
пенсира ефекта на избутването като страничен ефект на експанзии-
нистичната фискална политика, се нарича регулираща монетарна
политика: монетарна политика, при която Федералният резерв уве­
личава паричното предлагане, така че експанзионистичната фискална
политика да не води до ефект на избутване. Монетаристите казват, че
експанзионистичната фискална политика води до успех само ако бъде
съчетана с регулираща монетарна политика.
Ако си припомните описанието на експанзионистичната фискална
политика в кейнсианския модел, ще видите, че това описание отговаря
на горния пример. Експанзионистичната монетарна политика действа
чрез намаляване на лихвения процент (т. е. Федералният резерв, из-1
купувайки облигациите, намалява тяхното предлагане. Това означава
че не е необходимо лихвеният процент в икономиката да бъде толкова!
висок, за да стимулира хората да купят тези облигации.) Спадането
на лихвения процент увеличава инвестициите, което увеличава дохо­
да кратно число пъти на увеличаването на инвестициите. Когато Фе­
дералният резерв купи допълнителния държавен дълг, необходим за
финансирането на дефицита (което и прави, като моиетаризира дъл­
га), монетарната политика въздейства върху икономиката по същия
начин. Но вместо да падне, лихвеният процент просто не се покачва,
Следователно ако Федералният резерв моиетаризира дълга, ефектът |
на избутване бива елиминиран и настъпва пълният ефект на мулти­
пликатора, предсказан от кейнсианския модел.
Отговорът на Неокейнсианците скоро се убеждават, че ефект на избутване може да
неокейнсианцитеи
компромисният възглед настъпи, но анулиращото действие спрямо желаните резултати от
за избутващия ефект фискалната политика не е непременно 100%. След като според кейн-
сианците финансовите пазари често се намират в неравновесие, не­
рядко са налице свръхспестявания, които биха могли да бъдат въвле­
чени в оборот само с леко покачване на лихвените проценти. В такъв
случай избутващият ефект е слаб и експанзионистичната фискална
политика има голямо въздействие, дори без да бъде придружавана от
регулираща монетарна политика.
Накрая е постигнат следният компромис между неокейнсианците
и монетаристите: известен ефект на избутване настъпва винаги, кога- [
то се прилага фискална политика, без това да е цялостно избутване.
Компромисният възглед за ефекта на експанзионистичната фис­
кална политика е показан на фиг.15.3. Доходът в икономиката е пър­
воначално Уо и правителството решава да го разшири до Ур. За тази
цел увеличава изразходването на средства от Со на С\. При отсъст­
вието на какъвто и да е избутващ ефект тази политика успешно ше
измести кривата АЕо в положение АЕ\. Все пак финансирането на де­
фицита предизвиква спад в инвестирането от /о до 1\, което измества
кривата АЕ обратно назад от АЕ\ до АЕг. Тъй като изместването на­
долу в инвестициите не е достатъчно, за да анулира напълно експан­
зионистичната фискална политика, доходът се увеличава (до Уг), не
не толкова пъти, колкото предвижда ефектът на мултипликатора-
Според компромисния възглед избутващият ефект намалява размера
на експанзионистичния ефект на държавния дефицит, но не го униШР'
306
жава напълно. Спорният въпрос е до каква степен ефектът на избут­
ване възпира експанзионистичния ефект на фискалната политика: спо­
ред монетаристите избутващият ефект е по-голям, а според неокейн­
сианците - по-малък.
Този компромисен възглед за избутващия ефект и взаимовръзката
между монетарната и фискалната политика се възприема от повечето
икономисти днес. В този компромис всяка от страните е съгласна, че и
фискалната, и монетарната политика имат значение, но се различават по
това, доколко и по какъв начин се проявява това значение.
Спорът между
Различното мнение по въпроса за ефекта на избутване не е единстве­
ното различие между неокейнсианците и монетаристите. Друго раз­ политиката на активни
действия и политиката
личие между тях засяга въпроса за ефективността на фискалната и на laissez-faire
монетарната политика като средство за ръководене на икономиката.
По-конкретно неокейнсианците поддържат мнението, че монетарната
политика трябва да се прилага в комбинация с фискална политика, за
да се управлява икономиката; те се обявяват в полза на активна мо­
нетарна и фискална политика.
Монетаристите твърдят, че фискалната политика е слабо средство
и е неподходяща с оглед на политическите проблеми, съпътстващи
нейното прилагане. Освен това въпреки че монетарната политика е
силно средство, резултатите от нея са непредсказуеми в краткосрочен
план. Независимо че монетарната политика е мощно средство, тя не
може и не трябва да се прилага за контрол на равнището на производ­
ство в икономиката. Парадоксът е, че монетаристите одобряват мо­
нетарна политика от типа на laissez-faire.
Монетаристите вярват, че в дългосрочен план парите влияят един­
ствено върху равнището на цените. След като краткосрочният ефект
е непредсказуем, а в дългосрочен план бива засегнато само равнище­
то на цените, монетарната политика трябва да следва монетарното
нравило: една установена монетарна политика, която да бъде след­
вана без оглед на това, какво става в икономиката. Те твърдят, че:
1) паричното предлагане трябва да се увеличава с определен про­
цент, например с 3% годишно, за да съответства на промените
в производителността и реалния икономически растеж;
2) монетарната политика не трябва да се прилага в краткосрочен
план като опит да се направлява икономиката.
Фигура 15.3: Частично избутваме
Причастичното избутване увеличаване-
10 па държавните разходи ще има раз­
ширяващ ефект, но гой ще бъде по-ма-
лък от обикновено.
307
 Монетаристите вярват, че монетарната политика трябва да се пол­
зва само за постигането на дългосрочни цели, най-важна от които е
стабилността на цените.
Тези спорове бяха засегнати в глави 13 и 14. В глави 16 и 18 ще
разгледаме някои примери за това, как практически се изявяват тези
различия. Засега най-важните неща, които трябва да запомните, са:
монетаристите са превъплъщение на първоначалните класици през
60-те години, а монетаристите смятат, че правителството трябва да
следва установено монетарно правило.

НОВАТА КЛАСИЧЕСКА 70-те години на нашия век отбелязват примирието между монетарис­
ИКОНОМИКА И тите и неокейнсианците. Те се примиряват с несъгласията си. С поя­
ОТГОВОРЪТ НА НОВИТЕ вяването и развитието на новата класическа икономическа теория оба­
КЕЙНСИАНЦИ
че възниква нов спор. Новите класици твърдят, че кейпсиаиският мо­
дел не представя правилно икономиката, тъй като:
1. Макроикономиката трябва да има микрооснови, т. е. да се гради
върху микроикономически принципи. Например един макроико­
номически модел трябва да използва микроикономическа логи­
ка, за да покаже дали задържането на заплатите и цените съвпа­
да с интереса на отделните хора, а не просто да приема, че рав­
нището на заплатите или на цените е постоянно. Новите класици
твърдят, че е в интерес на фирмите и отделните хора да увели­
чават или намаляват своите заплати и цени в зависимост от ус­
ловията на търсенето и предлагането. Следователно тяхното до­
пускане за гъвкави заплати и цени е по-логично от кейнсианско-
то допускане за фиксирани заплати и цени.
2. Кейнсианските модели се разминават с допускането, че хората
имат различни очаквания. Рационални очаквания означават
очаквания за бъдещето, които се основават на най-добрата ин­
формация, с която разполагаме сега. Новите класици твърдят,
че предположението за рационалността на хората е от основно
значение в микроикономическия подход на икономистите за раз­
биране на икономическата реалност. Според тях кейнсианците
в своя модел приемат, че индивидите действат нерационално.
Спорът между новите Новата класическа теория стана популярна в края на 70-те и началото
класици и новите на 80-те години по много причини. На първо място, тя откликна на
кейнсианци икономическите събития от 70-те години и най-вече на високата инф­
лация, която настъпи тогава. Докато кейнсианците нямат какво тол­
кова да кажат за инфлацията, новите класици имат обяснение за при­
чините, породили инфлацията, и предложения как да се борим с нея.
На второ място, новата класическа икономическа теория отговаря на
промяната в политическия климат. Избирането на президента Рейгън
през 1980 г. отбеляза промяна в политическите настроения в САЩ-
отдалечаване от позицията на активна намеса от предишните десети­
летия и придвижване към позицията на laissez-faire. Новата класичес­
ка икономическа теория отразява тази промяна. В Европа същата про­
мяна е отбелязана с избирането на Маргарет Тачър за министър-пред­
седател на Великобритания през 1979 г.
Третата причина, поради която новата класическа икономическа
школа е широко възприета, е желанието на изследователите за някак­
ва промяна. Учените, както и всички останали хора, често проявяват
капризи и чудатости. (Новите класици искат да докажат, че кейнсиан-
ската икономическа школа е просто един каприз, а новата класическа

308
теория - връщане към традиционната класическа икономическа ми­
съл.) Да работиш върху нова теория е вълнуващо и предлага възмож­
ности за интересни дисертации и вестникарски статии, което е силен
стимул за младите икономисти да възприемат нови теории.
Каквито и да са причините, новите класически възгледи се разпро­
страняват като мълния сред икономистите и за известно време в нача­
лото на 80-те години изглежда, че цялата макроикономическа теория ще
се промени и ще се превърне в нова класическа икономическа теория.
Това обаче не се случи. Вместо това една група кейнсианци развива
поредица от модели, които въвеждат отново ксйнсианските идеи в но­
вите класически модели. Моделите, създадени от тези кейнсианци, са
съвсем различни от неокейнсианските модели, описани в предишния
раздел, и стават известни като нови кейнсиаиски модели. Икономис­
тите, които развиват и използват новите кейнсиаиски модели, стават
известни като нови кейнсианци.
Споровете между новите класици и новите кейнсианци са сложни и
затова няма да ги разглеждаме тук. Важно е обаче да се спрем на техните
идеи, тъй като тези идеи имат съществено влияние върху начина, по
който икономистите размишляват относно икономическата политика.
Същността на аргументацията на новата класическа политика се със­ Влиянието па идеите
тои в следното: да предположим, че правителството прилага активна на новите класици и
монетарна и фискална политика. Хората не са глупави; те скоро ще новите кейнсианци
върху
започнат да очакват прилагането именно на такава монетарна и фис­ макроикономическата
кална политика и съответно ще променят поведението си. Но ако те политика от реалния
променят поведението си, преценката на правителството за очаквания живот
ефект от политиката ще бъде погрешна, тъй като тази преценка се
основава на минал опит.
Нека да разгледаме следния пример. Да кажем, всички знаят, че
правителството ще приложи експанзионистична фискална политика,
ако икономиката преживява рецесия. При отсъствие на някаква очак­
вана реакция от страна на правителството, когато видят, че наближава
рецесия, хората биха намалили цените на стоките, които произвеждат.
Когато обаче очакват да бъде приложена експанзионистична прави­
телствена политика, те няма да понижат цените. Ето така една активна
политика създава свои собствени проблеми, които могат да бъдат из­
бегнати с установяването на кръг от правила, които да ограничават
правителствената политика.
Ключовият елемент в новите класически идеи за икономическата
политика е фактът, че трябва да се отчита въздействието на правител­
ствената политика върху поведението на хората и това въздействие
поставя ограничение върху типа икономическа политика, която може
да следва правителството. По-конкретно фактът, че икономиката из­
пада в рецесия, не е достатъчно основание за правителството да при­
ложи експанзионистична монетарна и фискална политика. Някои нови
класици отиват още по-далеч и изказват мнението, че ако всички хора
имат рационални очаквания и икономиката е конкурентна, няма ни­
какво място за каквато и да било активна монетарна политика.
Новите кейнсианци принципно не оспорват този аргумент на нови­
те класици относно очакванията, но твърдят, че той не може да бъде
основание за пълен отказ от активна монетарна и фискална политика.
Те са убедени, че много колебания в икономиката се дължат на колек­
тивна нерационалност, която може да бъде поправена от правителство­
то. Тези аргументи и моделите, които стоят в тяхната основа, са описани

309
по-подробно в приложението към тази глава. Тук ние се интересуваме
от влиянието на тези идеи върху икономическата политика.
Един от начините да добием представа за това, как новите класи­
чески и новите кейнсиански идеи са повлияли на макроикономическа­
та политика на Запад, е да видим как се разглежда макроикономичес­
ката политика в Икономическия доклад на президента от 1990 г. В
него се вижда, че на активната фискална политика и размера па мул­
типликатора е отделено много малко или никакво място. Вместо това
централна тема в описанието на фискалната политика е, че „Фискал­
ната политика трябва да се ориентира към убедителни, систематич­
ни форми на икономическа политика, които биха допринесли за силен,
неинфлационен икономически растеж“ (с. 77).
По подобен начин изглежда и обсъждането на монетарната поли­
тика в този доклад. Ключовият принцип на монетарната политика, из­
ложен в доклада, гласи:
Монетарната политика трябва да бъде убедителна, .киното убедителността по
га да бъдат постигнати целите па една икономическа политика в период на ди
мични икономически и финансови промени. Доверието на една политика се п
шава, когато системно се отбелязват постигнатите обявени нейни цели и посл
дователно се спазват обявените принципи.
Има много излишни неща в тези описания и вероятно това е умиш­
лено. Икономистите, които са писали доклада, са искали да подчер­
таят, че човек не може да мисли за макроикономическа политика, без
да се замисли какъв ефект ще имат очакванията за макроикономичес­
ката политика. Политиката трябва да буди доверие, да бъде система­
тична и последователна. Всички тези твърдения изтъкват, че не може
да обмисляме избора на политика в един период от време, без да се
съобразяваме с неговото отражение върху поведението на хората в
следващия период.
За да изясним този момент, ще направим аналогия с възпитанието
на едно дете. Представете си дете, което плаче в ресторанта. Какво
ще направите: ще му дадете бонбон, за да престане да плаче, или ще
се придържате към правилото „никакъв бонбон“? Ако разглеждате са­
мо тази единствена ситуация, може би има смисъл да му дадете бон­
бон, но от друга страна, ако постъпите по този начин, вие ще подко­
паете своята убедителност и ще нарушите последователността си.
Следователно вашата постъпка ще има и допълнителна цена. Това из­
тъкване на убедителността е най-същественото влияние, което оказаха
новите класици и новите кейнсианци върху макроикономическата поли­
тика. При провеждането на макроикономическа политика човек трябва
да преценява и да се съобразява с ефекта от очакванията за тази поли­
тика върху икономиката изобщо, а не само в отделни случаи.
И новите класици, и новите кейнсианци са на едно мнение за зна­
чението на доверието, което трябва да внушава политиката, но също
така и двете страни са съгласни, че на практика то много трудно може
да бъде постигнато. Икономическият доклад на президента от 1990 г
обобщава много добре проблема:
Убедителността ма една политика е очевидно нещо много хубаво, но трудно п
стижимо. Доверието на хората не се печели, ако просто обявиш, че настъпва н
каква промяна в политиката. Убедителността зависи отчасти от правдоподоб-
ността и последователността на обявената политика в контекста на цялостната
икономическа среда и другите видове политика. Убедителността може би запи
най-вече от проследяващото системно регистриране на придържането към обя
вените принципи на политика.
 Това е твърдение, с което почти всички икономисти могат да се
съгласят. Различията между новите кейнсианци и новите класици се
състоят в това, коя политика е правдоподобна и оттук коя политика е
убедителна.
Важно е да сте запознати със спора между новите класици и новите
кейнсианци, съсредоточен върху проблема за убедителността. Този
спор е част от по-широк дебат на тема политика между класици и
кейнсианци. Когато се стигне до преценката кои икономически под­
ходи в реалния живот могат да бъдат убедителни, всички тези пред­
ставки пео и нови престават да са от значение. По отношение на по­
литиката в реалната икономика всички кейнсианци, неокейнсианци и
нови кейнсианци са на една позиция, а всички класици, монетаристи
и нови класици застават на друга. Нека сега видим какви са те.

Споровете относно икономическата теория често прикриват спорове СПОРЪТ ЗА

относно икономическата политика. Икономистите използват теории­ ИКОНОМИЧЕСКАТА
те, за да поддържат своите разсъждения. По преди да е възможно да ПОЛИТИКА МЕЖДУ
КЕЙНСИАНЦИИ
превърнат резултатите от една теория в предписание за икономическа КЛАСИЦИ
политика, те не трябва да забравят институциите и миналото иконо­
мическо развитие и да нагодят своя модел така, че да отговаря на
действителността. Кейнсианците и класиците се различават не само
по теоретичните модели, които предпочитат, но също така (което ве­
роятно е по-важно) и по схващанията си за институциите и миналото
развитие.
В глава 9 видяхте, че класиците изпитват дълбоко недоверие към пра­ Класическият възглед
вителството и политическия процес. Те са склонни да мислят, че дори за правителствена
ако теоретически правителството е в състояние да помогне да се разре­ политика
ши проблема с рецесията, много сериозно възниква въпросът, дали при
съществуващите особености на политическия процес то изобщо ще е в
състояние да направи това. Ръководено от политически съображения,
правителството често прави нещо много различно от „увеличаване на
общото благо“. Според класическия възглед намесата на правителство­
то в реалния живот нанася по-скоро вреда, отколкото полза.
Класиците вярват, че демократичното правителство до голяма сте­
пен се контролира от групи с определени интереси. Докато на теория
правителството може да е изразител на волята на народа, на практика
това не е така. Ето защо правителството не е легитимен начин за от­
страняване на проблемите в икономиката. Вярно е, че понякога пра­
вителството върши и нещо добро, но това е изключение. Като цяло
цената на правителствените действия надхвърля ползата от тях.
Според класическата гледна точка политиците обикновено се ръ­
ководят от политиката, а не от това, което е най-доброто за общест­
вото. Следователно всяка икономическа политика, която увеличава
ролята на правителството, е много подозрителна и трябва да се из­
бягва. Новите класически модели отразяват този възглед и с§ съсре­
доточават върху един модел, който поставя в центъра на вниманието
политика на laissez-faire от страна на правителството.
Кей н с и а и ск и я т в ъ з г л е д
Кейнсианците са по-склонни да вярват на правителството и мислят,
че то не само е в състояние да открива проблемите в развитието, но за правителствена
и има желание да ги поправи. Ето защо при кейнсианците би трябвало политика
да говорим за един модел, който поставя в центъра активната роля на
правителството.
 Кейнсианците гледат на правителството като на израз па волята щ
народа. Следователно те го разглеждат като законен начин да разре­
шат проблемите па икономиката. Вярно е, че понякога правителство­
то може да бъде заблудено от групи с определени интереси, които го
насочват да работи в посока на своите цели, а не на общите, но това
е просто част от цената на правителството: според кейнсианците пол­
зата от едно правителство надхвърля неговата цена.
Кой е прав по въпроса Обърнете внимание, че тези различия между кейнсианци и класици се
за икономическата основават на мнения и преценки, които изискват познаването на ме­
политика ханизмите на пазара и обществените институции, изграждащи една
държава. Това са преценки, в кои то е логично хората да се различават,
и между двете крайности съществуват безброй нюанси на кейнсианци
и класици. Не съществува никакъв обективен начин, но който да ре­
шим коя група е права и коя греши.
Рязка смяна на [3 исторически план, както видяхме в предишните глави, класиците се
становищата на новите обявяват против бюджетните дефицити, докато кейнсианците ги под­
класици и кейнсианците държат. Всяко едно от двете становища представлява опростяване па
по отношение на
дефицита нещата, но това минава за разумно опростяване. Осемдесетте години
на нашия век променят това положение. Много нови класици предла­
гат едно схващане за дефицита, което е напълно извън класическата
традиция. Новите класици обявяват, че дефицитите са без значение.
Тази рязка промяна става в момента, когато много кейнсианци спо­
рят, че държавният бюджетен дефицит е твърде голям и трябва да се
намали. Така през 80-те години станахме свидетели как класиците и
кейнсианците внезапно и бързо разменят становищата си по отноше­
ние на бюджетния дефицит.
Защо се отметнаха новите класици? Една от причините за рязката
промяна в позициите на новите класици е преоткриването па един те­
оретичен аргумент за пренебрегване ефекта от дефицита. Този аргу­
мент се нарича теорема за Рикардовапю еквивалентност, на името
на Дейвид Рикардо (икономист, спадащ към ранните класици, който
първи разви тази теза). Теоремата за Рикардовата еквивалентност
гласи, че няма никакво значение дали средствата, които харчи прави­
телството, се финансират посредством данъците или посредством де­
фицита. Ефектът на едно увеличаване на държавните разходи е един
и същ и в двата случая: прехвърляне на средства от частния сектор
към държавата и никакъв нетен резултат в съвкупната икономика. До­
водите на тази теорема се основават върху рационалните очаквания.
Лко правителството има дефицит, в някой момент от бъдещето този
дефицит ще трябва да се изплати - което означава, че в някакъв бъдещ
момент данъците ще бъдат по-високи, отколкото биха били, ако ня­
маше дефицит. Рационалните хора ще имат предвид тези бъдещи да­
нъци, когато вземат решения, и ще харчат по-малко сега, както щяха
да правят, ако сега, в този момент бяха повишени данъците. Следо­
вателно хората с рационални очаквания ще останат неповлияни от
държавния дефицит.
Ранните класици не отделят много внимание на теоремата за Ри-
кардовата еквивалентност, защото за тях тя е най-вече един теорети­
чен аргумент с малко практическо приложение. Те се противопоста­
вят на дефицита поради безпокойството си, че правителството пилее

312
пари. Новите класици обръщат внимание на формалната теория и за­
това придават повече тежест на този аргумент.
Друга причини за рязката смяна на становището е промяната в по­
литическата реалност. Дори и тези нови класици, които не вярваха, че
намаляването на данъците ще стимулира икономиката, или не вярваха
в теоремата за Рикардовата еквивалентност, имаха голямо основание
да подкрепят идеята за намаляване на данъците. Намаляването на да­
нъците щеше да ограничи новите програми на правителството.
Някои нови класици подкрепят съкращаването на данъците поради
ограничението, което то налага върху правителствените социални
програми. И това ограничение наистина е постигнато. През 80-те го­
дини много социални програми са значително съкратени - съкраще­
ния, които много хора дотогава мислеха за невъзможни.
Това се случи не само в САЩ. Подобни съкращения са извършени
п в много страни на Европа, а по-късно и в страни като Австралия и
Нова Зеландия.
Защо се отметнаха кейнсианците? Аргументът, че не трябва да се
безпокоим от дефицита, стои в центъра на революцията в кейнсианс-
ката икономическа политика. Даже Алвин Хансен, икономист от Хар-
вард, който донесе в САЩ кейнсианството в края на 30-те години, е
наречен радикален комунист, защото този аргумент е създаден от не­
го. Повечсто класици от 30-те години се обявяват против кейнсианс­
твото именно защото то води до дефицит. Един балансиран бюджет
поставя ограничения върху правителството, което отговаря на разби­
рането на класиците относно ролята на правителството.
Поддръжката на дефицита във федералния бюджет от страна на
ранните кейнсианци се дължи отчасти на политическия възглед, че
допускането на бюджетни дефицити ще позволи разширяването на
правителствените програми. Към началото на 80-те години прави­
телствените програми стигат вече границите на политически възмож­
ното, така че този мотив за подкрепа на дефицитите отпадна.
Съществува и друго схващане, поддържано от много кейнсианци,
че големият дефицит принуждава правителството да задържа разви­
тието на икономиката с другото свое средство - монетарната полити­
ка. Голямото упование, че монетарната политика ще забави американ­
ската икономика през 80-те и 90-те години, докато правителството
има големи дефицити, е една от причините кейнсианците да настояват
за по-ограничителна фискална политика. Те смятат, че една по-огра-
ничителна фискална политика ще даде на Федералния резерв възмож­
ност да провежда по-експанзионистична монетарна политика, която
да намали лихвените проценти, да увеличи инвестициите и икономи­
ческия растеж. Накратко ефектът на избутваме да бъде ограничен.
Въпреки че кейнсианците подкрепят като цяло една по-експанзионис­
тична съвкупна политика в сравнение с класиците, те критикуват ком­
бинацията монетарен - фискален подход: те са за по-малко експанзи-
онистична фискална политика, но съчетана с много по-експанзионис-
тична монетарна политика. Вярват, че ако се намали дефицитът, из­
точник на по-силен стимул за икономиката може да бъде монетарната
политика, без това да предизвиква инфлация.
Не всички кейнсианци сменят така рязко становищата си, но много
от тях го направиха, затова вече е неприемливо опростяване на неща­
та да се твърди, че кейнсианците по принцип подкрепят дефицита и
експанзионистичната фискална политика. И така през 90-те години и
класиците, и кейнсианците са разделени по отношение на възгледите
си за дефицита (вж. глава 18).
 ОБОБЩЕНИЕ
• Макроикономическата теория се е развивала и продъл­ се разминава е предположението, че хората имат ра­
жава да се развива. ционални очаквания.
• Спорът монетаристи/нсокейнсианци засяга ефекта па • И новите класици, и новите кейпсиапци са па едно мн
избутвапето и политиката па активна намеса, противо­ ние: убедителността па една икономическа политика
поставена на политиката на ненамеса (laissez-faire). от основно значение за нейния успех.
• Когато централната банка купува достатъчно държавни • Спорът между кейпсиапци и класици на тема икономи
облигации, за да финансира дефицита, тя моиетаризи- ческа политика е преди всичко спор между политикат
ра дефицита. на активни действия и политиката на ненамеса.
• През 80-те години кейнсианците и класиците рязко ра
• Новите класици се противопоставят па кейнсиапската ико­
номика и я определя т като самоцелна икономика, която менят становищата си по от ношение на дефицит а.

314
 ПРИЛОЖЕНИЕ 15 A

НОВА КЛАСИЧЕСКА И НОВА КЕЙНСИАНСКА ИКОНОМИЧЕСКА ТЕОРИЯ

През 1990 г. една от сесиите на Американската

икономическа асоциация е озаглавена „Защо
макроикономиката е в такава неразбория?“. За
авторите на учебници една област на човешко­
то познание, която е в бъркотия, представлява
проблем. Учебниците трябва да бъдат точни и
ясни, но уви, съмнително е дали бъркотията
може да бъде ясна. Какво е разрешението то­
гава? Поставяме „ясната бъркотия“ в това
приложение, в което ще се опитаме да обоб­
щим основните идеи на новите класици и но­
вите кейнсианци. Части от приложението се
базират па предстоящата книга на автора
Keynes and Classics, an Alternative Interpre­
tation (Maxi Press).
НОВАТА КЛАСИЧЕСКА ИКОНОМИЧЕСКА ТЕОРИЯ продукция
Новият класически подход към макроиконо­ Фигура 15.А1: Рационални очаквания за цената
миката сс основава на две хипотези, а именно: Хипотезата за рационалните очаквания предполага, че хо­
1. Рационални очаквания. рата сс възползват от икономически модели, за да пред­
2. Пазарно равновесие. сказват рационално икономическите дейности. Рационал­
ните хора биха изследвали модела и биха предсказали це­
Рационални очаквания ново равнище Ре.
Според хипотезата за рационалните очаквания каква ще бъде цената, какво ще изберете? Ако
хората ще очакват да се сбъдне най-добрата сте избрали Ре, това означава, че сте демонст­
оценка на това, което прогнозира икономичес­ рирали рационални очаквания: избрали сте це­
кият модел. Най-добрата оценка не е мито най- ната, която предвижда моделът.
оптимистичната, нито правилната, а тази, по­
лучена основавайки се на задълбочено позна­ Пазарно равновесие
ване на модела. Например ако един ученик Тезата за пазарното равновесие предполага, че
непрекъснато получава петици, рационалното не съществува никаква възможност предлага­
очакване за следващата му оценка е тя да бъде ното количество да бъде по-голямо от търсе­
отново 5. Както някои нови класици обичат да ното количество или търсеното количество да
казват, твърдението за рационалните очаква­ бъде по-голямо от предлаганото. Пазарите се
ния означава просто да приемем, че хората не уравновесяват, в смисъл че предлаганото ко­
са глупаци. личество ще бъде винаги равно на търсеното
Нека диаграмата на фиг. 15.А1 описва моде­ количество. Новите класици смятат, че след
ла на един пазар. Ако трябва да предскажете като приемем това предложение в микроико-

ПОЯВАТА НА РАЦИОНАЛНИТЕ ОЧАКВАНИЯ

Рационалните очаквания се появяват през 50-те години, телни алгоритми за готови решения и методи, които чес­
когато икономистът Джон Мут формулира тази хипоте­ то водят до погрешни заключения.
за, като обяснява защо „предположението за рационал­ Анализът на нсмаксимализиращото поведение е ал­
ност в икономиката води до теории, несъвместими със тернатива на анализа на рационалните решения. Нсмак-
или педаващи обяснение за наблюдаваните явления, осо­симализиращо(о поведение е замислено като метод, кой­
бено па промените във времето“. Развивайки хипотезата то да даде по-подробно описание на механизмите, но ко­
си, Мут работи върху проект заедно с известния макро- ито хората вземат решения в живота.
икопомист Франко Модилиани и с известния микроико- Мут обърна този труд с главата надолу. За него ло­
венето икономически модели не включват достатъчно
помист Хърбърт Саймън. Проектът трябва да даде една
рационалност, а очакванията представляват всъщност
по-задълбочена представа за анализа на Саймън върху очакванията на съответната икономическа теория, тъй
нсмаксимализиращото поведение (поведението на задо­ като те са прогнози за бъдещи събития, основани върху
воляване) в условията па неопределеност (за който ана­ информация. Както писа Саймън, „той (Мут) би разрязал
лиз по-късно Саймън получи Нобелова награда). Според гордиевия възел. Вместо да уточни модела на вземане на
анализа на нсмаксимализиращото поведение на Саймън решения, той веднъж завинаги щеше да го обезсмисли,
хората често смятат на пръсти, т.е. използват приблизи­ ако хипотезата му беше вярна“ (1979, с.505).

315
 създава достатъчно силен натиск, който да ком­
пенсира политическия и социалния натиск,
действащ в обратна посока .
Новите класици приемат, че такъв натиск в
посока нагоре върху цената, упражняван от не­
видимото ръкостискане, не съществува и моде­
лът на пазарното равновесие описва всички па­
зари в икономиката. Новите класици се съгла­
сяват, че социалният натиск може да забави
движението на пазара към равновесие, но твър­
дят, че няма никакво основание да приемем, че
невидимото ръкостискане бута цената в една
или друга посока.
Новите класици пренасят своя аргумент за
продукция
пазарното равновесие върху съвкупната иконо­
Фигура 15.Л2: Модел на пазарно и непазарно равновесие мика. Както класиците преди тях, те твърдят, че
В модела на пазарното равновесие ма новите класици се количеството съвкупно предлагане е винаги
приема, че икономиката е в равновесие в (Р е , Ос), къде- равно на количеството съвкупно търсене: съв­
то предлагането с равно на търсенето. Изобщо не съ­
купната икономика трябва да бъде моделирана
ществува свръхпредлагане. Кейнсианският модел
включва обществените или политическите сили, които
така, като че ли е винаги в равновесие.
задържат цепите на равнище Р\ над равнището на пазар­ НОВИТЕ КЛАСИЦИ: ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕ
ното равновесие. Кейнсианцитс разглеждат икономика­ НА СТАРИТЕ КЛАСИЦИ
та като функционираща при равновесие на свръхпред-
Тезата на пазарното равновесие напомня класи­
лагапето, къдсто броят па хората, желаещи да работят
ческата икономическа теория от глава 9. Там се
при пазарния размер на заплата, надхвърля броя на ра­
ботните места. твърди, че класическият модел се основава на:
1. Количествената теория на парите.
номиката, може да го приемем и в макроико- 2. Закона на Сей.
номиката. Причината новите класици да се наричат но­
Разликата между пазарното и непазарното ви класици се крие в това, че те безрезервно
равновесие можете да видите на фиг. 15.А2. приемат тези твърдения (макар и с добавка на
В модела на пазарното равновесие цената ще доста математика). Техниката на моделиране е
бъде Рс, а количеството £>е. Няма нито свръх­ различна при новите и старите класици, но въз­
предлагане, нито свръхтърсене. Нещата не гледите им за начина, по който действат макро-
стоят така обаче с модела на непазарното рав­ икономиката и политиката, която трябва да се
новесие. Например Р{ би могло да бъде цената следва, са едни и същи. И старите, и новите кла­
в един модел на непазарно равновесие. Защо це­ сици разглеждат икономиката като конкурентна
ната не пада до Рс? Една от възможните причи­ и са на мнение, че политиката на laissez-faire е
ни е действието на невидимото ръкостискане, най-добрата политика.
което упражнява натиск в посока нагоре върху ОТРАЖЕНИЕ НА РАЦИОНАЛНИТЕ
цената на този пазар, възпирайки натиска надо­ ОЧАКВАНИЯ И ПАЗАРНОТО РАВНОВЕСИЕ
лу, упражняван от невидимата ръка. Предлага­ В КЕЙНСИАНСКИЯ МОДЕЛ
ното количество е 0$, а търсеното количество — Впоследствие рационалните очаквания и пазар­
£>,). Р{ ще бъде една равновесна цена, ако поли­ ното равновесие са вградени в по-новите кейн-
тическият и социалният натиск противодейст­ сиапски модели. Когато това стана, логиката на
ват на невидимата ръка. Р1 не е цена на равно­ тези кейнсиански модели беше подкопана. По
весието между предлагане и търсене, но може това време тя се основава върху допускането за
да бъде равновесна цена на един разширен со- постоянни заплати и цени. Рационалните очак­
циално-политически-икономически модел. То­ вания елиминират това допускане, а оттук и
ва е равновесие при свръхпредлагане, което не ★ кейнсианския модел.
★
Ако ви безпокои понятието равновесие на свръхпредлагането, върнете се към разглеждането па същността ма равн
весието в глава 1, където е показано как равновесието зависи ог модела.

316
 от фиг. 15.АЗ. Да допуснем, че поради някакви
АР външни причини кривата на съвкупните разхо­
ди се измества надолу от АЕ0 в АЕ\ (а). В кейн­
сианския модел това означава, че кривата на
съвкупното търсене също ще се измести обрат­
но от ИО0 в Ай| (б).
Според кейнсианците това изместване в тър­
сенето ще предизвика изместване на кривата
АЗ, която ще се измести от А5’о до А5'\, тъй като
производителите ще намалят производството
поради свръхпредлагането. Това предизвиква
още и измествания назад на кривите А Е) и АЗ,
докато накрая се постигне равновесие в У2-
Кейнсианците твърдят, че първоначалното из­
местване в съвкупните разходи води до много­
кратно намаление на реалния доход. Необходи­
ма е експанзионистична фискална политика, ко­
ято да тласне дохода обратно до потенциалното
равнище.
Какво би станало в същия случай, ако изпол­
зваме само допусканията на новите класици.
Рационалните очаквания ще предотвратят това
първоначално изместване от АЕ() до А Е ¡, освен
ако това не е изместване, причинено от желани­
ето на хората да потребяват по-малко. Но след
Фигура 15.АЗ (а, б): Възгледите на новите класици като хората действат рационално, те осъзнават, че
и кейнсианският модел да потребяват по-малко означава и да произвеждат
Кейнсианците вярват, че всяка промяна в търсенето се мул­
по-малко, следователно потенциалният доход и
типлицира. Ако намалее търсенето, доходът ще спадне от Го
кривата АЗ трябва също едновременно да паднат.
до К2. Новите класици твърдят, че всяка промяна в търсенето
сс съпътства от едновременна промяна в предлагането. Равновесният доход се променя, но тази промяна
е само отражение на желанията на хората.
За да видим как се отразява това върху ико­ Новите класици твърдят, че ако съществува
номическата политика, пека разгледаме фис­ спад в дохода, той е причинен от едновремен­
калната политика. Нека съвкупното производ­ ното изместване в предлагането и търсенето, а
ство надвишава съвкупните разходи и прави­ не от изместване в търсенето, което предизвик­
телството, следвайки кейнсианския модел, ре­ ва изместване в предлагането. Икономиката ос­
шава, че е нужна експанзионистична фискална тава винаги в равновесие, реалният доход се из­
политика. Новите класици твърдят, че при таки­ мества само толкова, колкото искат хората.
ва условия не е необходима експанзионистична Ако по някакъв начин търсенето се измества
фискална политика. Те защитават тезата, че ра­ независимо от предлагането (от /Ш, до АВ2) и
ционалните хора вече ще са разбрали, че съв­ задейства мултиплициращия ефект върху дохо­
купната продукция надвишава съвкупните раз­ да, за който говорят кейнсианците, според но­
ходи. Рационалните хора ще регулират цените вите класици равнището на цените ще се проме­
в посока надолу, така че съвкупната продукция ни, за да отстрани неравновесието. Ако спадне
вече няма да надхвърля съвкупните разходи. само търсенЬто (от Ай^ на /Ш2), равнището на
Пазарите се уравновесяват и възможността цените ще падне от Ро на Р\ (фиг. 15.АЗ б), а
фискалната политика да помогне на пазара е кривата А Е ще се измести нагоре от АЕ\ до АЕ2
елиминирана. (фиг. 15.АЗ а). Поради тезата за пазарното рав­
Схващането на новите класици за фискална­ новесие действителното равнище на реалния
та политика става ясно, ако разгледаме комби­ доход в икономиката е най-добрият показа­
нацията от кейнсианския модел на съвкупното тел, който предсказва желаното потенциално
производство и съвкупните разходи и модела на равнище на реалния доход в икономиката. Из­
съвкупното предлагане и съвкупното търсене мененията в равнището на цепите държат кри-
317
 и техния опит да разширят съвкупната иконо­
мика с монетарната и фискалната политика. Те
твърдяха, че без тази експанзионистична поли­
тика икономиката щеше да си бъде в равнове­
сие. В средствата за масова информация се по­
явиха съобщения за края на кейнсианската ико­
номическа теория.
ОТГОВОРЪТ НА НОВИТЕ КЕЙНСИАНЦИ,
АДРЕСИРАН КЪМ НОВИТЕ КЛАСИЦИ
Кейнсианците не посрещнаха своя край със
скръстени ръце. Неокейнсианците просто не
обърнаха внимание на аргументите на новите
класици, тъй като ги счетоха за абсурдни. Но
съвкупна продукция/доход други - новите кейнсианци - показаха, че фор­
Фигура 15.А4: Възгледите на новите класици относно мализирани модели, стъпващи върху микрои-
скспанчноннстнчната монетарна политика кономически принципи, могат да доведат до
Когато правителството се опитва да разшири икономикатакейнсиански заключения. Отговорът на новите
посредством скспаизионистична монетарна политика, кри­кейнсианци беше предизвикателство за версия­
вата па съвкупното търсене се премества нагоре от/Шо до
АО\. Това води до увеличаване на ценовото равнище, но
та на новите класици за рационалните очаква­
няма никаква промяна в реалния доход. ния и допускането за равновесие.
НОВАТА КЕЙНСИАНСКА ВЕРСИЯ
вата па съвкупните разходи точно там, където ЗА РАЦИОНАЛНИТЕ ОЧАКВАНИЯ
желаят хората - на желаното равнище на съв­
купното производство. Да разгледаме следния пример за рационални
Наистина появяват се икономически цикли и очаквания: вие играете покер и човекът срещу
реалният доход варира, но новите класици смя­ вас залага всичките си пари. Дали блъфнра? Да­
тат, че кейнсианците грешат, като приемат, че ли има кент флош или няма нищо? Вие разсъж­
тези колебания в реалния доход не са желани. давате: ако имаше голяма ръка, нямаше да за­
Новите класици твърдят, че колебанията в ре­ ложи всичко, защото знае, че това може да уп­
алния доход в икономиката отразяват жела­ лаши всички и да ги накара да напуснат играта.
нията на хората. Колебанията в дохода, които Значи сигурно няма нищо. Но, разбира се, ако с
настъпват, защото се променя желаното от хо­ достатъчно умен, той е предвидил, че вие ще
рата потребление, се наричат от новите класици разсъждавате по този начин, че ще си помисли­
реални икономически цикли. Те посочват, че те, че той няма нищо, и ще останете в играта.
„истинските лодки се клатушкат“, така е и с Следователно той трябва да има нещо. Но ако
икономиката. Ако е изправено пред икономи­ той е предвидил и този ваш ход на мислите...
чески цикъл, правителството не трябва да се на­ Новите кейнсианци смятат, чс когато хората
месва. разсъждават по този условен начин, съществу­
Подобен е и възгледът на новите класици за ват много възможни рационални очаквания. Ос­
експанзионистичната монетарна политика. Да вен това такава условна логика приляга на
приемем, че правителството се опитва да раз­ проблемите от истинския живот; не съществува
шири икономиката с експанзионистична моне­ едно-единствено рационално очакване и всеки
тарна политика, както е показано графично на аргумент на новите класици, основаващ се на
фиг. 15.А4. предположението за единствено рационално
Само кривата на съвкупното търсене ще се очакване, е погрешен. Новите кейнсианци твър­
измести нагоре. Тъй като изместването не от­ дят, че съществуват много възможни състояния
разява желаната реална промяна (изменение в на съвкупно равновесие. Към кое точно равно­
предлагането), резултатът ще бъде покачване весие се стреми съвкупната икономика зависи
на равнището на цените и никакъв ефект върху от това, какви рационални очаквания имат хо­
реалния обем на производството. рата. Всички кейнсианци са убедени, че бъде­
Краят на 70-те години в САЩ беше време на щият ход на събитията не може да бъде пред­
галопираща инфлация. Новите класици хвърля­ сказан, поради което не съществува едно един­
ха вината за тази инфлация върху кейнсианците ствено рационално очакване, а в макроиконо-
миката неравновесието е толкова вероятно,
колкото и равновесието.
Новите кейнсианци по-нататък изтъкват, че
рационалността на отделния човек често може
да се различава от колективната. Дори ако всич­
ки поотделно имат едно и също рационално
очакване, съвкупният резултат може да бъде
съвсем нерационален. Добър пример за това е
реакцията, когато някой извика „Пожар!“ Ра­
зумното нещо, което би трябвало да направи
всеки, е да се махне оттам колкото е възможно
по-бързо. Но ако всеки направи това, което е ра­
зумно за отделния човек в тази ситуация, най-
вероятно много хора ще бъдат премачкани или
задушени от тълпата.
Новите кейнсианци твърдят, че икономичес­
ките цикли са много сходни с подобни примери
на колективна нерационалност. Рецесиите на­
стъпват, защото хората ги очакват и откликват
на това очакване, като намаляват производство­
то. В случай че те вярват, че другите хора очак­
ват рецесия, това очакване само по себе си е ра­
ционално. Всеки прави това, което е рационал­
но от индивидуална гледна точка, но това, което
е индивидуално рационално, може да не бъде
рационално от колективна гледна точка.
Как се отразява това схващане за рационал­
ните очаквания върху новия класически модел
(модел, който предполага, че движението на
равнището на цените елиминира нуждата от мо­
нетарна и фискална политика)? На първо място,
то обяснява защо едно нежелано изменение в
съвкупното предлагане може да се появи като
отговор на изменение в търсенето. Фирмите и
отделните хора не знаят какво е потенциалното
равнище на съвкупния доход и когато видят, че
съществува свръхпредлагане на техни стоки, тс
не намаляват незабавно своите заплати и цени.
Често те съкращават производството, като по
този начин пускат в действие процеса на мул­
типликатора - гонитбата между съвкупното
предлагане и съвкупното търсене.
Според новите класици рационалният отго­
вор на всеки на съвкупното свръхпредлагане е
намаляването на цената. Когато всички намалят
цената, това води до снижаване равнището на
цените, което води икономиката до състояние
на равновесие на желаното от всички равнище
на дохода. Новите кейнсианци оспорват това; те
вярват, че рационалният индивидуален отговор
на свръхпредлагането е неясен. Ако доставчи­
ците допуснат, че другите доставчици ще нама­
лят своята продукция, техният рационален от­
говор ще бъде също да намалят продукцията си,
което и често правят. Това е рационално от ин­
дивидуална гледна точка, но нерационално от
колективна гледна точка.
АРГУМЕНТЪТ НА НОВИТЕ КЕЙНСИАНЦИ
СРЕЩУ ПАЗАРНОТО РАВНОВЕСИЕ
Според новите кейнсианци индивидуалният ра­
ционален отговор на свръхпредлагането е неси­
гурен. Ако всички вярваха, че всички останали
ще намалят цените си и ще поддържат произ­
водството постоянно в отговор на свръхтърсе-
нето, те също биха намалили цените си. Но но­
вите кейнсианци смятат, че това съвсем не е ве­
роятно. Явни и неявни споразумения често пра­
вят невъзможна промяната на цени и заплати,
защото тя би нарушила условията по сключени­
те договори. Дори когато не съществуват дого­
вори, разходите по самата промяна на цените
(понякога наричани разходи за менюто) често
правят равнището на много заплати или цени
негъвкаво в краткосрочен план. Често цените
трябва да се определят за месеци напред. Тези
цени се предлагат на потенциални потребители,
а в ресторантите се напечатват в менюто (оттук
и изразът „разходи за менюто“). Променянето
на тези цени може да струва много. В кратко­
срочен план цените не се променят често.
Новите кейнсианци не вярват, че пазарите се
уравновесяват в краткосрочен план. Според тях
пазарното равновесие е плод на въображението
на новите класици. Те казват: „Погледнете
действителността: фирмите рядко съкращават
надниците дори когато има голяма безработица
и когато на пръв поглед изглежда, че фирмата
би имала полза от това.“ Заключението на нови­
те кейнсианци е, че когато фирмите не съкраща­
ват надниците, значи нямат изгода да го правят.
Този аргумент обяснява защо е бавен цено­
вият път към равновесие. Новите кейнсианци ни
убеждават, че невидимото ръкостискане е при­
страстно. То ограничава много повече падането
на заплатите и цените, отколкото тяхното по­
качване. Според тях заплатите и цените се из­
менят много по-лесно в посока нагоре, отколко­
то надолу. >,
Според новите кейнсианци работниците чес­
то се обединяват, за да оказват натиск в посока
нагоре на заплатите, които получават, а собст­
вениците на предприятия винаги увеличават це­
ните на стоката, която продават - винаги когато
могат. Съчетани, тези сили упражняват натиск
нагоре върху равнището на цените и ако то
трябва да остане постоянно, този натиск нагоре
319
 трябва да бъде анулиран от натиск в обратна по­ мощта на ефекта на Кейнс, ефекта па Пнгу и
сока, т. е. надолу. В една пазарна икономика то­ международния ефект, описани в глава 9.
зи натиск надолу идва от свръкпредлагането и Според новите кейнсианци кривата на съв­
на работници, и на стоки - броят на работници­ купното предлагане се измества в отговор на
те, които търсят работа, е по-голям от броя на измененията в търсенето. Изменението в съв­
работните места при съществуващото равнище купното предлагане предизвиква по-нататъшно
на заплатите и количеството стоки, които фир­ изменение в съвкупното търсене, което от своя
мите биха искали да продадат, е по-голямо от страна предизвиква още по-голямо изменение в
търсенето на тези стоки при съществуващото съвкупното предлагане...и т. и. Започва проце­
равнище на цените. Поради необходимостта да сът на мултипликатора. В крайна сметка със за­
се предотврати инфлацията, не може да очаква­ вършването на процеса на мултипликатора се
ме пазарно равновесие на трудовия и стоковия достига равновесие при равнище на равновес­
пазар. И пазарът на работната сила, и стоковият ния доход, което е под нивото на потенциалния
пазар ще преживеят продължително свръхпред- доход. Хората откликват на свръхтърсенето по
лагане: ще има хора, които искат да работят при начин, рационален от индивидуална гледна точ­
съществуващата надница, но конто няма да мо­ ка. Това, което е рационално от индивидуална
гат да си намерят работа, и ще има фирми, които гледна точка, е нерационално от колективна
искат да продадат повече, отколкото продават гледна точка. То води до равновесие при непъл­
при съществуващата цена, но няма да могат. на заетост. В равновесието на новите кейнсианци
Аргументът на новите кейнсианци срещу па­ количеството на съвкупното предлагане се равня­
зарното равновесие допълва техния аргумент ва на съвкупното търсене, но не представлява же­
срещу версията за едно-единствсно рационално ланото равнище на съвкупно предлагаме.
очакване. В комбинация тези два аргумента Кейнсианският процес на мултипликатора е
обясняват защо протича процесът на мултипли­ породен от различието между индивидуалните
катора и защо монетарната и фискалната поли­ рационални очаквания и онова, което би било
тика имат потенциална роля в стабилизирането рационално от колективна гледна точка, ако мо­
на равнището на дохода в близост до потенци­ жеха всички хора да се обединят и да се спора­
алния доход. зумеят да поддържат равнището на производс­
РАЗЛИКАТА МЕЖДУ МОДЕЛИТЕ НА НОВИТЕтво по-високо, отколкото е, в полза па техните
КЛАСИЦИ И НОВИТЕ КЕЙНСИАНЦИ индивидуални интереси. Ако всеки знаеше със
Има една стара френска поговорка, която казва: сигурност, че всички останали ще намалят це­
„Колкото повече се променят нещата, толкова ните, той би намалил цената на своята стока.
повече си остават същите.“ Тази поговорка Новите кейнсианци твърдят, че е рационално от
много точно се отнася за спора между новите колективна гледна точка да се намалява цената,
класици и новите кейнсианци. С размяната на но не е рационално от индивидуална гледна точ­
последните аргументи едни срещу други тех­ ка. Тъй като хората следват индивидуалните си
ният спор затвори един пълен кръг. Днес, почти интереси, в отговор на свръхпредлагането те не
60 години след като Кейнс за първи път отправи намаляват цените. Вместо това намаляват про­
предизвикателство към класическото гледище, изводството, като по този начин стават причина
в центъра на тяхното съревнование наблюдава­ шоковете в системата да се мултиплицират.
ме същия дебат за съвкупното предлагане и Точно тази мултипликация целят да анулират
връзката му със съвкупното търсене. фискалната и монетарната политика.
Според новите класици съвкупното предла­ На този етап не е уместно да задаваме въп­
гане създава търсенето (закон на Сей). Ако съ­ роса: „Кой модел в края на краищата е прави­
ществува неравновесие между количеството лен?“. Спорът е пе толкова за това, кой модел е
съвкупно предлагане и количеството съвкупно правилният, а по-скоро кой модел е по-полезеи.
търсене, производителите няма да съкратят Емпирично нито един от двата модела не е до­
продукцията повече, отколкото те сами желаят. казал правотата си. Доказателствата са неясни
Вместо това те ще намалят заплатите и цените. и трудни за интерпретация. Единственото, кое­
Спадането на равнището на заплатите и цените то може да наблюдаваме, е доходът. Предлага­
ще върне икономиката обратно в състояние на нето, търсенето и равновесието са теоретични
равновесие при пълна заетост на работната си­ конструкции, които трудно могат да бъдат на­
ла - идеята за пазарното равновесие. Как? С по­ блюдавани непосредствено. И двата модела
320
представляват приемливи подходи за опознава­
не на една сложна реалност. Следователно по-
подходящият въпрос е: „Кой от моделите е по-
полезният?“ Това зависи какъв проблем трябва
да разрешите. Ако познавате и двата модела и
знаете какво предвижда всеки от тях, можете да
изберете по-подходящия за проблема, който в
момента разрешавате. Когато реалността е
сложна, не е изненадващо, че съществуват спо­
рове как най-добре да я опишем и как пай-добре
да разберем какво всъщност става.
Класиците обръщат специално внимание на
изменението на съвкупното предлагане и на ме­
ханизма на съвкупното уравновесяване чрез це­
ните. Те са убедени, че икономиката най-добре
се моделира, ако се приеме, че е съвършено кон­
курентна и се намира винаги в равновесие меж­
ду предлагане и търсене.
Кейсианците са склонни да разглеждат ико­
номиката по-скоро в състояние па равновесие
между търсене и предлагане, където механиз-
мът па уравновесяване чрез заплатите и цените
е твърде слаб или твърде бавен, за да поддържа
равновесието между търсене и предлагане. Тъй
като посредством равнището па цените не се
постига равновесие, икономиката трябва да раз­
чита поне отчасти на процеса на уравновесяване
чрез мултипликатора на дохода. Кейсианците
разглеждат съвкупната икономика в състояние
на продължително неравновесие. Това е същ­
ността на различията между кейеианските и
класическите модели.
321
 Глава 16
ИНФЛАЦИЯ И КРИВАТА НА ФИЛИПС
...Първите няколко месеца или дори година на инфлация прили­
чат на първите няколко питиета - всичко изглежда чудесно.
Всички имат повече пари за харчене и цените не се покачват още
така. както наличните пари. Когато цените започнат да ги
настигат, идва махмурлукът...
Милтън Фрийдмън

В глава 7 се запознахме накратко с проблемите на инфлацията и връз­

ката й е безработицата. Сега, след като преминахме през главите, по­
светени на макроикономиката и финансовите институции, сме готови
да се спрем на тези въпроси още веднъж и да обсъдим проблемите, с
които се е сблъсквало обществото в опитите си да се пребори с инф­
лацията.

ИНФЛАЦИЯ Инфлация се нарича продължителното покачване на равнището на

цените. Всички икономисти са единодушни, че (1) високите темпове
на инфлация неизбежно са съпътствани от приблизително еднакво
пропорционално увеличаване на паричното предлагане, а (2) високите
темпове на инфлация са свързани с очаквания за инфлация с прибли­
зително същата стойност. Когато инфлацията е наистина висока, на­
пример 40%, паричното предлагане обикновено се увеличава с около
40%, а хората ще очакват около 40% инфлация. Тези приблизителни
*
съотношения са приети от повечето икономисти . Защо са в сила тези
съотношения?
Паричното предлагане Да си представим, че паричното предлагане нараства с 40%. Какво
и инфлацията следва от това? От уравнението на размяната (МУ - РО) (вж. глава 9)
може да направим извода, че нещо друго трябва също да се промени.
Ако приемем, че пито скоростта V, нито реалният продукт 0 не се
променят значително, тези 40% увеличение на паричното предлагане
трябва да се придружават от покачване равнището на цените с около
40%. В противен случай ще има дефицит на стоки. Или да вземем
друга възможност - цените се покачват с 40%, без паричното предла­
гане да се изменя изобщо. Ако няма промяна в скоростта или в реал­
ния продукт, фирмите няма да бъдат в състояние да продадат стоките
си, защото количеството пари, което хората харчат, няма да може да
изкупи стоките, които предлагат фирмите. При този недостиг на съв­
купно търсене фирмите ще бъдат принудени да престанат да увели­
чават цените на стоките си.
Забележете, че до момента не сме казали нищо по въпроса, кое
причинява увеличение на какво, а очевидно това е нещо, което инте- *
*
Изключение от правилото, че високата инфлация е свързана с бързия растеж н
паричното предлагане, е случаят на либерализиране на цените след период на стр
контрол. Това именно се случи неотдавна в Източна Европа. Покачването на цепи
обаче не представляваше продължителен процес, а еднократен скок в равнището
цените. Вж. приложението към тази глава.

322
 ПРИМЕРИ ЗА СЕБЕСТОЙНОСТНА ИНФЛАЦИЯ И ЗА ИНФЛАЦИЯ, ПОРОДЕНА ОТ ТЪРСЕНЕТО

Има периоди, за които не е трудно да се разграничи сс- В началото па 70-те години тази натрупана покупа­
бсстойностната инфлация от инфлацията, породена от телна способност вече я нямаше. Западните икономики
търсенето. Например в периода след Втората световна претърпяха значителен шок в предлагането - цепите па
война имаше голямо „насъбрано“ търсене. Поради дефи­ петрола се покачиха съществено, като по този начин уп­
цита на стоки по време на войната се беше натрупала
ражниха натиск върху останалите цепи. Това беше се-
голяма покупателна способност. След войната повечето
икономисти очакваха силен инфлационен натиск, поро­ бестойностен натиск - натиск на нарасналите производ­
ден от силите на търсенето. И точно това стана. Всички ствени разходи. Ето защо повечето икономисти парична
бяха единодушни, че инфлацията от този период беше инфлацията от началото па 70-те години себестойностна
инфлация, породена от търсенето. инфлация.

ресува тези, които изработват икономическата политика. Установя­

ването на причината за инфлацията е важно за определянето на сред­
ствата за борба с нея.
За да разграничим случаите, в които увеличаването на цените при­
чинява увеличаване на паричното предлагане, от случаите, в които
увеличаването па паричното предлагане причинява увеличаване на це­
ните, инфлацията се разделя на два вида: себестойностна инфлация
(нарастването на цените предизвиква увеличаване на паричното пред­
лагане) и инфлация, породена от търсенето (увеличаването на па­
ричното предлагане поражда нарастване на цените) (вж. глава 7).
При една продължителна инфлация често е невъзможно да се оп­
редели дали става въпрос за себестойностна или за породена от тър­
сенето инфлация. Причината се крие в очакванията за инфлация. На­
пример очаква се да нарасне паричното предлагане. Хората ще очак­
ват търсенето на предлаганите от тях стоки да се увеличи и ще пока­
чат цените им, основавайки се на това очакване. Тогава, въпреки че
увеличенията на цените може да настъпят, преди да се увеличи парич­
ното предлагане, всъщност очакваното увеличаване в паричното
предлагане е факторът, който причинява покачването на цените.
Вторият вид зависимост, чието съществуване не се оспорва от пове­ Инфлационни
чето икономисти, е тази между инфлацията и очакванията за инфла­ очаквания и
ция. Зависимостта се основава на здравия разум. Ако инфлацията в инфлация
момента е 20% и допуснем, че не предстои никаква рязка промяна в
икономическата политика, съвсем логично е да очакваме, че в бъдеще
тя ще бъде 20%. Естествена склонност на хората е да основават очак­
ванията си за това, какво ще бъде, върху това, което е или което е
било доскоро. Очакванията за бъдещето, които се основават на това,
което е било в миналото, се наричат адаптивни очаквания.
Адаптивните очаквания не са единственият тип разумни очаквания.
Вероятно е хората да основават своите очаквания за предстояща ин­
флация върху разбирането си за икономиката и предвижданията на
икономистите за бъдеща инфлация. Ако паричното предлагане се уве­
личава значително, много икономисти ще предскажат, че това ще до­
веде до висока инфлация. В зависимост от това, до каква степен вяр­
ват на икономистите, хората ще очакват висока инфлация, въпреки че
тя все още не е висока. Следователно зависимостта между настояща­
та инфлация и очакванията за бъдеща инфлация не е строга.
Може би най-неприятната дилема, пред която са изправени онези, ко­ Инфлация и
ито определят икономическата политика, когато трябва да се справят безработица: обратна
с инфлацията, е изборът между инфлация и безработица. Всеки път, зависимост, изразена
чрез кривата на Филипс
когато се предприеме нещо срещу инфлацията, изглежда, че се уве­
личава безработицата. И всеки път, когато се предприеме нещо срещу
безработицата, като че ли нараства инфлацията. Тази дилема се изобра-

323
 зява с една крива, наречена краткосрочна крива на Филипс (фиг.
16.16). На нея безработицата се нанася по хоризонталната ос, а инфла­
цията - по вертикалната. Кривата на Филипс показва възможните ком­
бинации между инфлация и безработица. Когато безработицата е ниска
(4%), инфлацията обикновено е висока, например 4% (точка А от крат­
косрочната крива на Филипс). Ако искаме да намалим инфлацията до
1%, трябва да сме готови да приемем висок процент на безработица,
например 7% (точка В).
Първоначално кривата на Филипс онагледява данни за инфлацията
и безработицата в исторически план. Разглеждайки данните за безра­
ботицата и инфлацията през годините, икономистите забелязват, че
съществува обратна зависимост между инфлация и безработица. Ко­
гато безработицата е висока, винаги инфлацията е ниска; и обратно,
когато инфлацията е висока, безработицата е ниска. Тази емпирична
зависимост изглежда много стабилна през 50-те и 60-те години. Тя е
показана на фиг. 16.1 а за периода от 1954 до 1968 г. в САЩ, когато
тази идея стана неотменна част от възгледите на икономистите за ико­
номиката.
Тъй като изглеждаше, че кривата на Филипс изразява една относи­
телно стабилна зависимост, тя заема централно място при обсъжда­
нето на макроикономическата политика през 60-те години. Полити­
ческата десница (често съветвана от класиците) по принцип подкрепя
ограничителната монетарна и фискална политика, които запазват ви­
сока безработицата и ниска инфлацията (точка В от фиг. 16.16). По­
литиците с по-леви или либерални убеждения (често съветвани ог
кейнсианците) по принцип са за експанзионистична монетарна и фис­
кална политика, които водят до ниска безработица и висока инфлация
(точка А от фиг. 16.16).
Провалът на краткосрочната крива на Филипс. В началото на 70-
те години емпиричната зависимост на краткосрочната крива на Фи­
липс като че ли се проваля. Не се открива обратна зависимост между
безработица и инфлация. Вместо това през 70-те години безработи­
цата и инфлацията са високи. Емпиричната зависимост между инфла­
цията и безработицата в края на 60-те и през 70-те години е показана
на фиг. 16.2.

(а) (0)
Фигура 16. 1 (д, б ) : Обратна зависимост, изразена чрез кривата на Филипс
Анализирайки емпиричната зависимост между безработица и инфлация през периода 1954-1968 г. ( а ) , икономистит
стигат до убеждението, че съществува относително стабилна крива на Филипс, която при избора на икономическа
политика може да бъде представена чрез гладката крива па Филипс (6 ).

324
 Забележете, че относително стабилната зависимост, която същест­
вува до 1969 г., се нарушава през 70-те години. Очевидно нещо се е
променило тогава. Икономистите отделят много време и усилия, за
да обяснят теорията, лежаща в основата на кривата на Филипс, и да
открият какво се беше променило. Какво причинява инфлацията? Как­
во би било взаимодействието на инфлацията с безработицата, ако хо­
рата действаха въз основа на някакъв разумен принцип? Като разсъж­
дават по тези въпроси, икономистите развиват и усъвършенстват те­
ориите и моделите за инфлацията и безработицата.
Разграничение между краткосрочната и дългосрочната крива па
Филипс. Икономистите промениха възгледите си за кривата на Фи­
липс и започнаха да правят разлика между краткосрочна и дългосроч­
на крива на Филипс. Ключовият елемент в това разграничение се ос­
новава на инфлационните очаквания: покачването на равнището на
цените, което средният гражданин очаква. Във всяка точка от крат­
косрочната крива на Филипс инфлационните очаквания са неизмен­
ни. Във всяка точка от дългосрочната крива на Филипс инфлацион­
ните очаквания се равняват на равнището на действителна инфлация.
Това разграничение се използва, за да се обясни защо зависимостта,
представена от краткосрочната крива на Филипс, се разпада през 70-
те години.
Причината, поради която очакванията са толкова важни при крива­
та на Филипс, може да бъде разбрана, ако разгледаме как човек взема
решение каква заплата (получавана от него) или цена (на произвеж­
дана от него стока) да определи. Да кажем, че очаквате инфлация 0%,
а искате увеличение на заплата или цената с 2%. Ще си повишите за­
платата или цената с 2%. Да предположим, че очаквате инфлация от
20%. Пак искате увеличение на заплатата от 2%. За да го получите,
трябва да увеличите заплатата си с 22%. Ако всеки очаква инфлация
20%, тогава всеки ще увеличи заплатата си или цената с 20%, просто
за да я запази реално същата както преди.
Това означава, че инфлационните очаквания играят важна роля по
отношение на това, какво е равнището на инфлацията в икономиката.
Когато очакванията за инфлацията са по-високи, същото равнище на
безработица ще се свързва с по-висок темп на инфлация. За да изра­
зим тази зависимост, логично е да приемем, че краткосрочната крива
на Филипс се движи нагоре и надолу в зависимост от измененията в
очакванията за инфлация.
Форма на дългосрочната крива на Филипс. За да определят как би
изглеждала дългосрочната крива на Филипс, икономистите си задават
въпроса: „От значение ли са очакванията за инфлация за целевото рав­
нище на безработица?“ Отговорът е: „Не.“ Ако хората очакват 20%

Фигура 16.2: Разпадане на зависимостта на кривата на Филипс

»а периода 1961-1981 г.
През 70-те години зависимостта между инфлация и безработица,
изразена чрез кривата па Филипс, се разпадна, което накара много
икономисти да поставят под въпрос изобщо съществуването на ня­
каква зависимост в кривата на Филипс, позволяваща па онези, които
определят политиката, да избират между инфлация и безработица.

325
процент на инфлация дългосрочна Фигура 16.3: Дългосрочна крива на Филипс
крива на В дългосрочен план, когато инфлационните очаквания се сбъд
Филипс промените в очакванията не оказват никакво влияние върху р
щето на безработицата.

равнище на безработица

инфлация и покачват заплатите и цените средно с 20%, положението

е точно същото, както ако бяха очаквали инфлация 4% и бяха пови­
шили заплатите и цените средно с 4%. Хората не се оставят да бъдат
измамени от очакваната инфлация. По този начин икономистите сти­
гат до теоретичното твърдение, че дългосрочната крива на Филипс би
била вертикална права, както е показано на фиг. 16.3.
Както виждате, в дългосрочен план, когато инфлационните очаква­
ния са изцяло вградени в решенията на хората относно заплатите и
цените, не съществува никаква обратна зависимост между инфлация
и безработица.
Придвижване от краткосрочна към дългосрочна крива на Фи­
липс. Ако внимателно разгледаме фиг. 16.4, ще видим как икономи­
ката се придвижва от краткосрочна към дългосрочна крива на Филипс.
Да приемем, че икономиката първоначално се намира в точка А. Очак­
ваната инфлация е нула, безработицата е 5,5%, а съответната крат­
косрочна крива на Филипс е РС\, която има очаквана инфлация нула.
Ако правителството разшири съвкупното търсене чрез експанзионис-
тична монетарна политика, това кара безработицата да спадне до 4%,
а инфлацията да се покачи до 6% (точка В). Придвижваме се по про­
тежение на първоначалната краткосрочна крива на Филипс РС\.
Но точка В не е точката на дългосрочното равновесие, тъй като
инфлационните очаквания (които са нула) не се равняват на действи­
телната инфлация (6%). След като действителната инфлация надви­
шава очакваниата инфлация, инфлационните очаквания ще се пови­
шат. С покачването на тези очаквания РС\, която приема очаквана
инфлация нула, вече не отговаря на истината; истинската краткосроч­
на крива на Филипс ще се измести нагоре. Може да смятаме това за
общовалидно правило. Всеки път, когато действителната инфлация

Фигура 16.4: Дългосрочна и краткосро

на крива на Филипс
Когато икономиката се намира в точка В.
действителната инфлация (6%) превишава
очакваната инфлация (0%). Тъй като действ
телната стойност превишава очакваната,
очакванията за инфлация щс сс покачат, из
мествайки краткосрочната крива ма Филип
нагоре по посока на РС2- Тя ще продължи д
се измества нагоре, докато очакваната инф­
лация отново се изравнис действителната и
флация. Дългосрочната крива на Филипс с
кава, че във всички точки очакваната инфл
ция се равнява на действителната инфлаци

326
надвишава очакваната инфлация, може да предскажем, че очаквания­
та ще нараснат и краткосрочната крива на Филипс ще се измести на­
горе. Тя ще продължи да се измества нагоре, докато очакваната инф­
лация се изравни с действителната инфлация, което става при РСг,
която приема очаквана инфлация 6%. Върху РСг, когато инфлацията
е 6% (точка С), безработицата не е 4%, а 5,5%. След като в точки А и
С действителната инфлация се равнява на очакваната инфлация, точки
А и С са точки от дългосрочната крива на Филипс. Ако свържем точки
А, С и всички останали точки, в които очакваната инфлация е равна
на действителната инфлация, ще получим дългосрочната крива на Фи­
липс, която е вертикална права.
Следователно докато в краткосрочен план съществува обратна за­
висимост между инфлация и безработица, в дългосрочен план няма
такава зависимост: равнището на безработицата не може да бъде про­
менено с цената на по-висока инфлация.

Съществуването на краткосрочна крива на Филипс и приблизително­ ТЕОРИИ ЗА

то равенство между инфлационните очаквания, увеличението в парич­ ИНФЛАЦИЯТА И
ното предлагане и действителния процент на инфлация се приемат ОБРАТНАТА
ЗАВИСИМОСТ НА
принципно от повечето икономисти. В теорията обаче се налага да КРИВАТА НА ФИЛИПС
пропуснем редица страни от действителността, за да може да се със­
редоточим върху тези, които смятаме за най-важни. Точно това пра­
вят кейнсиаиците и класиците в своите теории за инфлацията.
Кейнсианците оставят настрана зависимостта между парите и ин­
флацията, за да съсредоточат вниманието си върху институционалния
процес на установяване на цените и върху себестойностния натиск
като основни причини за инфлационния процес. Според кейнсианците
паричното предлагане нараства заедно с инфлацията, но нарастването
на паричното предлагане не е причина за инфлацията; паричното
предлагане се увеличава, защото държавата се опитва да направи та­
ка, че инфлацията да не доведе до безработица. Когато държавата уве­
личи съвкупното търсене, тя утвърждава инфлацията. Според кейнси­
анците увеличаването на паричното предлагане е задължително, но не
и причинно-следствено звено в процеса на инфлация.
Класиците се абстрахират от процеса на установяване на цените и
себестойностния натиск, за да се съсредоточат върху натиска на тър­
сенето и зависимостта между увеличаването на паричното предлагане
и инфлацията. Зад инфлацията класиците виждат държавата, която
увеличава паричното предлагане.
И двете теории хвърлят светлина върху инфлацията и за да разбе­
рем инфлацията, е добре да познаваме и двете. Нека ги разгледаме
по-внимателно.
Класическата теория за инфлацията може да бъде обобщена в едно Класическата теория
изречение: инфлацията е винаги и навсякъде монетарно явление. за инфлацията
Ако не се покачи паричното предлагане, равнището на цените няма да
се покачи. Забравете всичко останало. То замъглява връзката между
парите и инфлацията .
Тази връзка между парите и инфлацията е относително проста и
може да се види в количествената теория: когато паричното предла­
гане нарасне, цените се покачват; ако паричното предлагане не про-

Именно това специално внимание, което класиците отделят па парите, е причина

преч 60-те и 70-те години да бъдат наречени монстаристи (вж. глава 15).

327
 дължи да се покачва, инфлацията също няма да продължи. Разгледай­
те количествената теория на парите:
MV = PY.
Класиците приемат, че скоростта V и реалният продукт Y са отно­
сително непроменливи, а равнището на цените Р е относително гъв­
каво. Всяка инфлация е предизвикана от натиска на търсенето, който
се създава от увеличаването на паричното предлагане. Следователно
Ш — Р.
Лорънс Дейвидсън, икономист в банката „Сент Луис“ на Федерал­
ния резерв, обобщава този възглед по следния начин:
Мопетаристите (друго название на класиците) също така смятат, чс има миого-
бройни източници па промяна в цените, но единствено промените в увеличаване­
то на парите в обращсиие могат трайно да променят процента на инфлация. Сле­
дователно може да очакваме, че извънмонетарните фактори понякога ще влияят
върху измерените темпове па инфлация в краткосрочен план. Ако тези извънмо-
иетарни източници на измерената инфлация изникват неочаквано във времето и
ако те само временно се отразяват върху процента на инфлация, тогава единст­
веният продължителен, предсказуем и контролируем източник па инфлация ще
бъде увеличаването на парите. (Inflation Misinformation and Monetary Policy. Si.
Louis Federal Reserve Bank Review, 1982, p. 21.)

Модификации на класиците на количествената теория. Количест­

вената теория на парите въплъщава основната идея на класическата
теория за инфлацията. Познати са много нейни модификации, които
обясняват защо зависимостта между парите и инфлацията в кратко­
срочен план не е съвършено строга. Важна модификация е това, че
според класиците хората често се заблуждават, като мислят, че едно
увеличаване на номиналното търсене, причинено от увеличаване на
паричното предлагане, е всъщност увеличаване на реалното търсене.
Тъй като производителите си мислят, че реалното търсене на техните
стоки се е увеличило, те увеличават производството им. В същото
време реалните заплати спадат за кратко време, защото на работни­
ците е необходимо известно време, за да постигнат увеличаване на
номиналните си заплати, тъй като и за тях скокът в цените е бил из­
ненада. Резултатът е краткосрочен експанзионистичен ефект върху
реалната икономика, такъв какъвто Милтън Фрийдмън описва в мо­
тото на тази глава.
Нека сега да разгледаме един пример от САЩ. През 1971 г. Феде­
ралният резерв значително увеличи паричното предлагане и в отговор
на това се покачи доходът, а безработицата намаля. Като следствие
от това през 1972 г. леко спадна инфлацията, както и безработицата.
През 1973 и 1974 г. обаче и инфлацията, и безработицата значително
се покачиха. Това е пример за експанзионистична монетарна полити­
ка, която в краткосрочен план увеличава реалния продукт, тъй като
цените бавно откликват на нарастването на съвкупното търсене. Но в
дългосрочен план тя предизвика инфлация. Класиците смятат също,
че хората могат да бъдат заблудени и в обратната посока - да помис­
лят, че намаляването на номиналното търсене е всъщност спад в ре­
алното търсене. Това затруднява спирането на продължаващата инф­
лация, тъй като първоначалният краткосрочен ефект е върху реалния
продукт. Ефектът върху инфлацията се появява в дългосрочен план.

328
 ПАРИ, ОЧАКВАНИЯ И ХИПЕРИНФЛАЦИЯ
Може би най-добрият начин да разберем връзката между
очакванията, увеличаването па паричното предлагане и инф­
лацията е да разгледаме хиперинфлацията. Най-известният
пример за хиперинфлация е тази в Германия след Първата
световна война.
Войната свърши в края на ноември 1918 г. След това
Германия, която загуби войната, беше обременена е из­
плащането на огромни репарации (обезщетения, които за­
губилите войната плащат на победителите за причинените
щети по време па войната). Тя посрещна тези репарации,
като прос то напечата пари. Вследствие на това цените започ­
наха да се покачват, достигайки астрономически цифри, как-
то можете да видите на фиг. 16.5.
Тясната връзка между увеличенията в паричното предла­
гане и инфлацията е очевидна. Забележете, че през по-голяма
част от периода цените се покачват по-бързо от паричното
предлагане. Топа предполага, че хората са включили в своите
решения за цените очакването за ускоряваща се инфлация.
Тъй като цените се покачват по-бързо от паричното предла­
гане, през по-голямата част от периода па хиперинфлация
има недостиг, а не излишък па пари! Фигура 16.5: Цени и парично предлагане но време
Само още един пример, за да покажем до каква степен на хиперинфлация в Германия
хиперинфлацията променя стойностите: ако някой беше Цените на паричното предлагане в Германия в годините
скрил под дюшека си германски марки на стойност един след Първата световна война са пример за хиперинфла­
милиард долара през 1922 г., през ноември 1923 г. те щяха ция, при която цените растат по-бързо от паричното
да струват едва 100 долара. предлагане.

Теориите на класиците за инфлацията в краткосрочен план пред­

виждат много възможни начини за противодействие срещу промените
в скоростта на паричното обращение, реалния продукт и очакванията.
Но сърцевината на тяхната теория е неотменно твърдението, че инфла­
цията е винаги и навсякъде монетарно явление. Тази основна връзка
между парите и инфлацията се харесва много на студентите, защото им
позволява да изложат възгледите на класиците много сбито.
Класическият възглед за стагфлацнята. Съчетанието от висока и
ускоряваща се инфлация и висока безработица е известно като стаг-
флация. Според класиците тя се предизвиква от погрешната намеса
па държавата в икономиката.
Фиг. 16.6 графично илюстрира класическото обяснение за появата
на стагфлацнята.
Нека икономиката започва от едно равновесно положение с дейст­
вителна инфлация 0%, очакване за инфлация 0% и безработица 5,5%,
което, да допуснем, представлява естественото равнище на безрабо­
тица. Идва правителството и разширява икономиката чрез експаизи-
онистична монетарна или фискална политика до точка А от кратко­
срочната крива на Филипс, така че стига до 3% инфлация и 4% безра­
ботица. Действителната инфлация от 3% надвишава очакваните,0%,
което ще измести нагоре очакванията за инфлация. Това увеличение
па очакванията кара краткосрочната крива на Филипс да се измести
нагоре от РС\ до РСг.
След като очакванията за инфлация напълно са се изместили наго­
ре, вместо да се постигне безработица 4% при инфлация 3%, ще е
необходима 6% инфлация, за да се запази безработицата на 4% рав­
нище (точка В). Мека правителството е склонно да приеме инфлация
6% и продължава да прилага експанзионистична монетарна или фис­
кална политика, за да се опита да поддържа безработицата на 4%, ко-

329
 Фигура 16.6: Обяснение на стагфлацнята <и
класиците
Когато държавата прилага експанзионистичиа
монетарна или фискална политика, опитвайки се
да намали безработицата и да я сведе под естес­
твеното й равнище, очакванията за инфлация
надвишават действителната инфлация и краткос­
рочната крива на Филипс се измества нагоре. Ин­
флацията непрекъснато се увеличава дотогава,
докато държавата не се откаже от опитите си да
постигне невъзможно то.

6%)

ето е с 1,5% по-ниско от естественото равнище. Очакванията за инф­

лация ще достигнат 6%, а краткосрочната крива на Филипс ще се из­
мести до кривата РСз. Сега правителството разбира, че поддържането
на 4% безработица в икономиката би изисквало една още по-експан-
зионистична политика и равнище на инфлацията 9% (точка С). И ма­
кар тези 9% да са само временни, докато равнището на безработицата
е по-ниско от естественото, действителната инфлация ще надвишава
очакваната, краткосрочната крива на Филипс ще се измества нагоре и
инфлацията ще се ускорява.
Според класиците точно това се случи в края на 70-те години в
САЩ и Западна Европа. Правителствата, следвайки съвета на кейнси-
анците, разшириха икономиката и сведоха безработицата под естест­
веното й ниво, като по този начин накараха инфлационните очаквания
да се покачат. Инфлацията престана да се покачва едва когато прави­
телствата приеха естественото равнище на безработица като неиз­
бежно. Според класическото схващане причината за стагфлацнята с
експанзионистичната политика на държавата.
Кейнсианската теория за Кейнсианците биха се съгласили с голяма част от това, което искат
инфлацията да кажат класиците, но според тях последните не отделят достатъчно
внимание на важните институционални и структурни аспекти на инф­
лацията. Кейнсианците твърдят, че когато определят цените, фирмите
и хората не вземат под внимание какъв ще бъде ефектът от техните
ценообразуващи решения върху равнището на цените. Тъй като обик­
новено фирмите, а не потребителите определят цените, тези цени бър­
зо се покачват, нагаждайки се към нарасналото търсене, но много по-
бавно се променят в посока надолу в отговор на намаляване на тър­
сенето.
Приходите, които получават фирмите, се подразделят на печалби,
разходи за работна заплата и рента. Кейнсианците твърдят, че при
дадената институционална структура на икономиката в САЩ и Запад­
на Европа често за фирмите е по-лесно да увеличат заплатите, печал­
бите и рентата, за да са в добри отношения със своите служители и
работници и със собствениците на фирмите, отколкото да се опитват
да ограничат тези разходи. Тогава фирмите плащат това увеличение
на производствените разходи, като покачват цените за потребителите
на своите стоки. Този механизъм работи дотогава, докогато в отговор

330
на покачващото се равнище на цените правителството увеличава па­
ричното предлагане, така че да съществува нужното търсене и стоки­
те да се купуват на по-високите цени.
Нека да разгледаме един пример. Една фирма, която произвежда
дадена стока, е доволна от мястото, което заема на пазара на тази
стока. Очаква инфлация 0%. Производителността (обемът произведе­
на продукция за единица ресурси) при производството на стоката се
увеличава с 2%, колкото е и увеличаването на производителността в
икономиката като цяло. Фирмата може да задържи номиналната цена
на своята стока непроменена, дори и ако увеличи заплатите с 2%. След
като не се очаква промяна в равнището на цените, поддържането на
непроменлива цена на стоката би трябвало да подсигурява дела на
фирмата от пазара на тази стока. Фирмата предлага на работниците
си увеличение 2%.
Фирмата се среща със своите работници, за да преговаря. На тази
среща става ясно, че работниците настояват за 4% увеличение в за­
плащането. Какво трябва да направи фирмата? На един силно конку­
рентен пазар, където силите на търсенето и предлагането единствено
определят заплатите и цените, въпросът, как би постъпила фирмата,
изобщо не се поставя; тя ще увеличи заплатите само с 2% и ще задър­
жи цената на стоката си непроменена. Фирмите обаче често се огъват
и се поддават на исканията на работниците, тъй като очакват, че дру­
гите фирми ще направят същото. Това се случва независимо дали съ­
ществуват профсъюзи или не. Целта е да се поддържа духът в пред­
приятието и да се предотврати текучеството на квалифицирани работ­
ници на ключови работни места. Така се получава натиск в посока
нагоре върху номиналните заплати и цени.
Този натиск върху заплатите и цените в посока нагоре съществува
само ако стоковият пазар и пазарът на труда не са идеално конкурен­
тни (т. е. ако тези пазари не съответстват на модела на съвършената
конкуренция). На един силно конкурентен пазар дори малък процент
безработица или малък обем свръхпредлагане биха довели до спадане
на заплатите и цените. Според кейнсианците повечето пазари в дей­
ствителност не са висококонкурентни. Те признават факта, че същес­
твува някаква конкуренция, но смятат, че в повечето отрасли на ико­
номиката конкуренцията действа бавно. Невидимото ръкостискане,
също както невидимата ръка, оказва влияние върху заплатите и цени­
те. В резултат на това дори когато съществува значителна безрабо­
тица и голямо свръхпредлагане на стоки, работниците могат въпреки
това да упражняват натиск върху номиналните заплати в посока на­
горе, а фирмите - натиск нагоре върху номиналните цени.
Инфлацията и моделът на инсайдери и аутсайдери. За да добиете
по-добра представа как работниците могат да оказват натиск за пови­
шаване на заплатите си дори когато съществува значителна безрабо­
тица, ще разгледаме един кейнсиански модел, който разделя иконо­
миката на инсайдери и аутсайдери (т. е. хора, които са вътре и вън от
системата). Инсайдерите са работниците, които имат добра работа с
отлични дългосрочни перспективи, както и настоящите собственици
на предприятия. И двата вида инсайдери получават печалби и рента,
по-големи от равновесните в условията на идеална конкуренция. Ако
светът беше конкурентен, техните заплати, печалби и ренти щяха да
бъдат смъкнати до равновесното равнище от модела на идеалната
конкуренция. Според кейнсианците инсайдерите създават социологи-
 чески и институционални бариери, които не позволяват на аутсайде­
рите да конкурират тези надравновесни заплати, печалби и ренти. По­
ради тези бариери аутсайдерите, които често са малцинство, трябва
да се съгласят на безперспективни, нископлатени работни места или
да направят опит да се заемат с някакъв периферен бизнес с ниска
рентабилност спрямо многото часове вложен труд. Дори когато аут­
сайдерите си намерят по-добра работа или възможности за бизнес, те
са първите, които ще бъдат уволнени, и техният бизнес е първият,
който ще пострада при евентуална рецесия.
Ето защо при аутсайдерите има много по-висок процент на безра­
ботица, отколкото при инсайдерите. Например в САЩ, Франция и Ве­
ликобритания аутсайдери обикновено са цветнокожите и безработи­
цата сред тях по принцип е два пъти по-висока в сравнение с бялото
население от същите възрастови групи.
Накратко кейнсианците виждат около себе си една икономическа
система, която е само частично конкурента. Според тях на невидима­
та ръка често пречат други невидими сили. Такива частично конку­
рентни икономики често се характеризират с монополизъм на инсай­
дерите. Несъвършената конкуренция позволява на работниците (и на
фирмите) да повишават номиналните заплати (и цени) дори когато
съществува безработица (и свръхпредлагане на стоки). Тогава, тъй
като и други инсайдери постъпват по същия начин, равнището на це­
ните се покачва, което намалява реалните заплати на работниците. В
отговор на това работниците увеличават още повече номиналните си
заплати, за да защитят реалните си заплати. Стига се до непрекъсната
надпревара, в която инсайдерите защитават реалните си заплати, а
аутсайдерите страдат.
Ролята на безработицата в кейнсианските теории за инфлацията.
Каква роля в инфлационния процес играе безработицата според кейн­
сианците? Те разглеждат страха от безработица като начин „да се дис­
циплинират“ работниците да приемат по-ниско заплащане. Фактът, че
навън чакат много безработни, готови да заемат местата на наетите
работници, искащи прекалено високо повишение на заплатите, възпи­
ра работещите да искат повишения. Така „резервната армия от безра­
ботни“ според кейнсианската теория помага в борбата с инфлацията
Но безработицата не възпира напълно инфлацията, тъй като много
фирми и работници успяват да се изолират от нея чрез явни или неяв­
ни договори, които им осигуряват работа и сигурен пазар независимо

РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ ЕФЕКТИ НА ИНФЛАЦИЯТА --------------------------------------------------

Ако инфлацията е борба за разпределение, кой тогава пе­
чели и кой губи? Отговорът е, че хората, които са в със­
тояние да повишават заплатите си или цепите на стоките
си и въпреки това запазват работата си и продават труда
си или стоките си, печелят; хората, които не успяват да
направят това, губят.
Съставът на тези групи се изменя с времето. Напри­
мер в миналото хората със социални осигуровки и пен­
сии губеха по време на инфлация, защото тогава соци­
алните помощи и пенсиите бяха по принцип твърдо фик­
сирани. Инфлацията намаляваше реалния доход на оне­
зи, които живееха от пенсиите си и от социални помощи.
Но днес сумите, които получават такива хора, са индек­
сирани, т .е. биват автоматично променяни, за да ком­
пенсират инфлацията. Следователно днес те вече не са
сред губещите. Техните реални доходи вече са независи­
ми от инфлацията.
Понякога се казва, че притежателите па облигации
страдат от инфлацията, тъй като стойността па парите,
с които се откупуват облигациите, пада, когато има ин­
флация. Това е така, но дали притежателите на облига­
ции ще загубят или не, зависи от това, как лихвения!
процент на облигациите се нагажда към очаквания темп
на инфлация. През последните години номиналният лих­
вен процент бързо се нагоди към инфлационните очаква­
ния. Когато това стане, не е ясно колко са изгубили при­
тежателите на облигации. Ако номиналните лихвени
проценти се нагаждат бързо към очакванията за инфла­
ция, реалният лихвен процент може да остане толкова
висок, колкото би бил и иначе. Ето защо трябва да вни­
маваме, когато правим обобщения за разпределителните
ефекти на инфлацията.

332
от равнището на безработицата. Това означава, че безработицата като
цена на борбата срещу инфлацията се заплаща най-вече от малцин­
ствата и от другите аутсайдери. Инсайдерите са защитени и няма за­
що да се страхуват от безработицата.
Прилики и разлики между ксйнсианските и класическите тео­
рии. Предходното разглеждане хвърля светлина върху разликите
между кейнсианските и класическите теории за инфлацията. Кейнси-
анците разглеждат инфлацията като институционално явление, а кла­
сиците - като монетарно явление.
Разграничението между кейнсианските и класическите теории за
инфлацията изпъкват най-ясно, ако се спрем на последствията от един
комбиниран шок в предлагането и цената, например внезапното по­
качване на цената на петрола. Кейнсианците разглеждат един такъв
шок в предлагането и цената като себестойностен натиск, който със
сигурност води до значително инфлационно напрежение, тъй като хо­
рата се опитват да запазят относителните си доходи на равнището, на
което са били преди това. Така например през 1990 г., когато Ирак
окупира Кувейт и ООН обяви ембарго върху иракския и кувейтския
петрол, тогава съществено се покачи цената на петрола. Кейнсианци­
те откриха значително инфлационно напрежение и очакваха сравни­
телно голям скок в темпа на инфлация. Те се застъпваха по принцип
за увеличаване на паричното предлагане, за да се попречи на евенту­
алното покачване на цените да причини рецесия.
За класиците този комбиниран шок в предлагането и цената пред­
ставляваше просто една промяна в относителните цени. Те бяха на
мнение, че ако правителството не увеличава паричното предлагане,
някои други относителни цени ще спаднат и инфлационното напреже­
ние вследствие на шока в предлагането и цените, ще бъде слабо. Сле­
дователно бяха за спазване на монетарното правило и държаха да не
се увеличава паричното предлагане в отговор на по-високите цени.
Тези различия между теориите не бива да прикриват сходствата
помежду им. След като веднъж икономиката достигне потенциалния
си обем производство, и кейнсианците, и класиците разглеждат инф­
лацията като явление на свръхтърсенето: твърде много пари, които
преследват твърде малко стоки. Разликите в становищата се появяват,
когато икономиката не произвежда на равнището на своя потенциален
продукт. Кейнсианците вярват, че въпреки това инфлацията е възмож­
на, а класиците смятат обратното.

Двете различни теории за инфлацията водят и до две различни систе­ П ОЛ ИТ ИКА ТА ,

ми от мерки за борба с инфлацията и за разрешаването на дилемата П РЕ ПО Р ЪЧ В АН А
безработица или инфлация. О Т КЕЙ И СПА Н ЦИ
И КЛА СИЦ И ЗА БО Р Б А
Класиците твърдят, че за да се спре инфлацията, трябва да се на­
СЪ С СТА ГФ ЛА Ц ИЯТ А
мали темпът на нарастване на паричното предлагане. Контролирайте
паричното предлагане и ще контролирате инфлацията.
Кейнсианците са съгласни, че контролът върху паричното предла­
гане в крайна сметка ще контролира инфлацията, но според тях това
ще стане по един неефективен и несправедлив начин. Те смятат, че
затягащата монетарна политика обикновено предизвиква безработи­
ца сред онези, които са най-малко в състояние да се справят с нея.
Кейнсианците задават въпроса: „Защо трябва тази група хора да пла­
ти цената на борбата с инфлацията?“ Техният аргумент е, че ако по­
ставим тухлена стена пред една кола, която се движи с голяма ско-

333
 рост, стената ще спре колата, но това не означава, че точно така тряб­
ва да я спрем. Вместо това кейнсианците са по-склонни да подкрепят
1
прилагането на допълнителни мерки, съчетани с ограничителна мо­
нетарна политика. И двете страни се съгласяват, че стагфлацията е
неприятна и политически непопулярна. Ето защо дискусиите окояо
макроикономическата политика често се съсредоточават върху въп­
роса, как да избегнем или да се измъкнем от стагфлацията.

Подходът на класиците Един от начините да се избегне стагфлацията се съдържа в класичес­

ка борба със кия анализ на естественото равнище на безработицата. Ако си създа-
стагфлацията дете проблем, защото сте се опитали да задържите безработицата под
естественото й равнище (по този начин действителната инфлация е
превишила очакваната), можете да се измъкнете от инфлацията, като
направите действителната инфлация по-ниска от очакваната. За да
направите това, трябва да поддържате равнището на безработицата
по-високо от естественото. По същество ще трябва да преживеете
планирана рецесия. Този метод за излизане от стагфлацията е пред­
ставен графично на фиг. 16.7.
Нека например първоначално икономиката е в равновесие при ин­
флация 6% и безработица 5,5%, а естественото равнище на безрабо­
тица е 5,5% (точка А). Да предположим, че правителството провежда
ограничителна съвкупна политика (т. е. политика, насочена към съв­
купното стопанство), така че безработицата се покачва на 9%, а инф­
лацията спада на 4% (точка В). Със спадането на очакванията за инф­
лация краткосрочната крива на Филипс се измества надолу от кривата
на Филипс РС1 (6% инфлационни очаквания) до кривата на Филипс
РСг (4% инфлационни очаквания).
Докато действителната безработица продължава да бъде по-висока
от естественото равнище на безработица, кривата на Филипс ще про­
дължи да пада, тъй като продължават да падат и инфлационните очак­
вания в отговор на по-ниската от очакваното инфлация. Ако провеж­
даната политика на държавата задържи безработицата над естестве­
ния процент, в края на краищата инфлационните очаквания ще спад­
нат до нула. В този момент правителството може да престане да
„изстисква“ инфлацията от икономиката и да й позволи да се върне
до естественото равнище на безработицата. Това е класическото раз­
решение на стагфлацията: рестриктивна монетарна и фискална поли­
тика, „изстискваща“ инфлационните очаквания от икономиката. На-

Фигура 16.7: Как да се измъкнем

от стагфлацията
Разрешението на стагфлацията от гледна
точка на класиците е по пътя на рецесията,
причинена от провеждането на рестриктив­
на политика от страна па държавата и из­
местване па кривата на Филипс надолу. То­
ва „изстисква“ инфлационните очаквания
равнище на безработица от икономиката.

334
истина този подход е несъмнено болезнен, но се налага икономиката
да изкупи експанзионистичните грехове на кейнсианците.
За класиците обаче, след като очакванията на хората са разумни и
темпът на нарастване на паричното предлагане определя процента на
инфлация, съществува по-лесно разрешение на инфлацията. Ако мо­
же да се възприеме строго монетарно правило и ако хората знаят, че
каквото и да се случи, правителството няма да превиши определения
съгласно правилото темп на паричния растеж, очакванията за инфла­
ция бързо ще паднат.
Предизвикването на рецесия, за да отървем икономиката от очаквана Подходът на
инфлация, не е приятна политика и не е чудно, че често е опитвана кейнсианците за борба
кейнсианската алтернатива. Тя предлага да се използва допълваща със стагфлацията
политика, която директно да задържи инфлацията. Такава допълваща
политика често се нарича политика на доходите - политика, която
упражнява директен натиск върху хората, за да задържат ниски своите
номинални заплати и цени. Тъй като задържа инфлацията, политиката
на доходите помага да се отстранят очакванията за инфлация, като по
този начин намалява цената, заплащана под формата на безработица,
необходима за борбата с инфлацията. Пример за политика на доходи­
те е една програма за временно регулиране на заплатите и цените. В
този случай се прокарва закон, който директно забранява инфлацията.
Кейнсианците смятат, че когато хората виждат, че инфлацията е по-
ниска, те ще очакват по-малко инфлация, кривата на Филипс ще се
измести надолу и законът ще бъде отменен. По пътя на регулирането
на заплатите и цените се отстраняват очакванията за инфлация, без да
се предизвиква рецесия.
Това изглежда много примамлива алтернатива и през 1971 г. в
САЩ президентът Никсън, който беше републиканец, въведе регули­
ране на заплатите и цените. Първоначалните резултати бяха окуражи­
телни: през 1972 г. инфлацията значително спадна. Но през 1973 г. с
отмяната на регулирането инфлационният процент скочи и до 1974 г.
безработицата се върна почти там, където беше през 1972 г., а инф­
лацията надвишаваше 8%. Подобна политика беше възприета и във
Великобритания между 1976 и 1979 г., но и там резултатите бяха ра­
зочароващи.
Къде беше грешката? Една от тях беше ненавременното прилагане
на мерките. Точно когато в САЩ беше отменено регулирането, нас­
тъпи петролният шок, който породи повече инфлация. Друг проблем
беше фактът, че спадането на инфлацията позволи да бъде прилагана
по-експанзионистична от обикновеното съвкупна политика. През
1972 и 1973 г. безработицата намаля. Това означаваше, че е провеж­
дана експанзионистична монетарна и фискална политика. Но регули­
рането на цените е в състояние само временно да удържи инфлацията.
Ако от регулирането на цените и заплатите очакваме дългосрочни ре­
зултати, то трябва да бъде дългосрочно, а никой не очакваше регули­
рането на цените и заплатите от 1971-1974 г. да бъде дългосрочно.
По този начин временното регулиране не променя нищо на практика.
Регулирането на цените и заплатите често изкушава правителството
да прилага твърде експанзионистична политика. Във Великобрита­
ния, където в началото също имаше някакъв успех, политиката на до­
ходите се провали, когато поредица от стачки в периода 1978-1979 г.
принудиха правителството да разхлаби своята политика на 5% нара­
стване на доходите. Тогава инфлацията скочи още повече и достигна
почти 25%.

335
 Поддръжниците на временното регулиране на заплатите и цените
твърдят, че то помага на една лоша ситуация да не стане още по-лоша.
Противниците на идеята за временно регулиране на цените като сред­
ство за намаляване на очакванията за инфлация твърдят, че такова
регулиране неизбежно ще бъде използвано като прикритие за експан-
зионистична политика и затова трябва да се избягва.

ЗА КЛЮ Ч ЕНИ Е През 90-те години противоречията, които винаги са били в центъра
на макроикономическия спор в миналото, отново са факт. Налице е
обаче сближаване между теориите на кейнсианци и класици. И двете
страни са съгласни, че за разбирането на инфлацията н стагфлацията са
важни очакванията. Съгласни са, че съвсем ниско равнище на безрабо­
тица не може да се постигне, като се използва само монетарна и фискал­
на политика, въпреки че са на различни мнения защо това е така.
От друга страна, съществуват и значителни различия. Гледищата
на класиците и кейнсианците за инфлацията и кривата на Филипс от­
разяват два последователни възгледа за света: кейнсианците виждат
около себе си един свят, в който социологическите и институционал­
ните фактори си взаимодействат с пазарните сили, като по този начин
държат икономиката в постоянно състояние на неравновесие, раз­
глеждано в икономически рамки. Класиците виждат около себе си
един свят, в който преобладават пазарните сили. Те смятат институ­
ционалните и социологическите фактори за незначителни и твърдят,
че икономиката е в постоянно равновесие. Тези два различни погледа
върху света се пренасят по-нататък и при анализа на въпроси на дър­
жавната политика, с които се сблъскват повечето правителства, коса­
то трябва да вземат решения относно своята монетарна и фискална
политика: обратната зависимост между инфлация и безработица.
Именно поради различията в тези два подхода към света същест­
вуват и главните несъгласия по въпросите за икономическата полити­
ка. Класиците вярват, че най-добрата политика е политиката на нена­
меса (laissez-faire), а кейнсианците - че е необходима активна дър­
жавна политика. Така дебатът продължава и най-вероятно ще продъл­
жи и в бъдеще.

ОБОБЩЕНИЕ
• Високата инфлация неизбежно се придружава от приб­
лизително същото увеличаване па паричното предла­
гане и на инфлационните очаквания.
• Кейпсианската теория за инфлацията оставя настрана
връзката между инфлацията и парите, а класическата
теория - институционалния процес на определяне на
цените.
• Класиците твърдят, че единственият начин да се спре
инфлацията е да се спре увеличаването па паричното
предлагане. Според кейнсианците необходима е до­
пълнителна икономическа политика (като политиката
на доходите например).
• Кейнсианската теория за безработицата е перавнонес-
на теория, която поставя ударение върху институцио­
налните и социалните фактори; класическата теория
за безработицата е равновесна теория, която набляга
върху пазарния процес.
• Според класическата теория за стагфлацията равнове­
сие може да има единствено върху дългосрочната кри­
ва на Филипс.
• Според кейнсианската теория за стагфлацията кратко­
срочната крива на Филипс може да се запази и в дъл­
госрочен план, ако инфлацията не превишава опрезе­
лени стойности.

336
 П РИ ЛО Ж ЕН И Е 16 А
ЗА ПЪРВИ ПЪТ ИНФЛАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ ОТ 45 ГОДИНИ НАСАМ
Ц ЕН ОВИ ЯТ ШО К П РЕ З 1991 г. В Б Ъ ЛГ АР И Я
Преди промените от 1989 г. официално не се
признаваше съществуването на инфлация в
България. Неофициално инфлация съществува­
ше под няколко форми. На първо място, имаше
периодични покачвания на цените, които се на­
ричаха „корекции“. На второ място, имаше ин­
флация на цените на стоките на черния пазар. И
най-сетне съществуваше свръхтърсене, което
не водеше до инфлация само поради контрола
върху цените. Тези различни форми на инфла­
ция станаха по-ясно изразени през 1990 г., като
през втората половина на същата година според
данни на Националния статистически институт
цените се покачиха с около 50%.
Тогава, през февруари 1991 г., правителст­
вото реши да либерализира цените, т. е. да ги
остави да бъдат определяни от пазара. Резулта­
тите бяха драматични. Индексът на потреби­
телските цени само през февруари скочи със
123% и с още 51% през март. Оттогава нататък
инфлацията беше по-ниска, но въпреки това
значително по-висока, отколкото би предпоче­
ло правителството и много по-висока в сравне­
ние с инфлацията в страните от Западна Европа.
Кое предизвика този скок в равнището на це­
ните? Преди всичко той беше обусловен от на­
тиска на търсенето, а не от себестойностен на­
тиск. Точно както по времето на Втората све­
товна война в САЩ или в Западна Европа цени­
те бяха фиксирани от държавата на равнище,
което беше твърде ниско в сравнение с цената
на пазарното равновесие, така че съществуваше
свръхтърсене. Това извънредно търсене нами­
раше израз в дълги опашки за много основни
стоки и висок процент на спестяванията. В Из­
точна Европа това явление стана известно като
парично препълваие, което означава, че имаше
прекалено много пари в икономиката в сравне­
ние с обема на предлаганите стоки с фиксирани
цени. Когато бяха премахнати ограниченията,
продавачите и производителите разбраха, че мо­
гат да увеличат цените и въпреки това да прода-
дат стоките си. И така през февруари 1991 г. це­
ните се покачиха двойно почти за една нощ, а
цените на много стоки от първа необходимост
се покачиха дори три или четири пъти.
Забележете, че не беше необходимо да се
увеличава предлагането на пари, за да се пока­
‘Увеличението на бюджетния дефицит води до инфлация най-вече ако дефицитът се финансира чрез увеличаване на
паричното пр ед ла гане . В Източна Европа, включително и в България, това представлява голям риск, тъй като продаж­
ната на дър ж ав ни облигации се оказа много трудна.
чат цените, тъй като имаше достатъчно пари
още преди това.
Р ИСКО ВЕТ Е О Т П О- ВИ СО КА И Н Ф ЛА ЦИ Я
В Б Ъ ЛГА Р ИЯ
Почти всички споделят мнението, че либерали­
зацията на цените беше необходима и същест­
вена част от успеха на прехода към пазарна ико­
номика (въпреки че съществуват различни въз­
гледи за периода, през който стоките „от първа
необходимост“ бяха под контрол, и за обхвата
на изключението). Във всеки случай това създа­
де нови сериозни проблеми за правителството.
Веднъж щом духът на инфлацията бъде пуснат
от бутилката, много трудно е да бъде прибран
отново.
За да видим защо това е така, да предполо­
жим, че един скок в цените кара хората да очак­
ват висока инфлация и в бъдеще (това е правдо­
подобно предположение). Производителите ще
покачат цените си отново, а тези, които работят
на заплата, ще поискат повишаване на заплаща­
нето, за да компенсират по-високите цени, кои­
то очакват. Следователно очакването на инфла­
ция може само по себе си да доведе до инфлация.
Още по-лошо става, ако си помислим за по­
следствията за правителството. По-високите
заплати водят до по-високи разходи на държа­
вата за заплащане на всички държавни служите­
ли. Това ще упражни голям натиск върху дър­
жавния бюджет, тъй като държавата плаща на
много хора. Очевидно в една страна, където
държавата притежава почти всички предприя­
тия, тези последствия ще бъдат особено силни .
В средата на 1993 г. процентът на инфлация
е около 5% месечно и 80% годишно, измерен
посредством индекса на потребителските цени,
или малко по-нисък - измерен посредством ин­
декса на производствените цени. Както очаква­
нията за бъдеща инфлация, така и бюджетният
дефицит се оказаха източници на инфлационен
натиск.
Б Ъ ЛГА Р ИЯ И У Р А ВНЕ НИ ЕТО Н А Р А ЗМ ЯНА ТА
Ако разгледаме' по-подробно уравнението на
размяната (МУ = РУ), може да научим повече за
механизмите, чрез които паричното преггьлва-
не в България се превърна в инфлационен про­
цес. През 1991 г. цените Р се покачиха до шест
пъти спрямо равнището от предходната година.
337
Ако с цел опростяване на изчисленията прие­
мем, че У (БВП) е постоянна величина, следва
че МУ трябва също да се е покачило шест пъти.
Данните на БНБ сочат, че паричното предлага­
не М приблизително се е удвоило през 1991 г.
Следователно за да е в сила уравнението (а то
трябва да е в сила, защото това се подразбира),
скоростта на паричното обращение V трябва да
се е увеличила около три пъти, за да доведе до
шссткратното увеличаване на цените.
Следователно най-вероятно покачването на
цените след либерализацията отчасти се дължи
на нарастването на паричното предлагане през
тази година и отчасти на по-бързото обращение
на вече съществуващото парично предлагане.
(Ако се вземе предвид и фактът, че БВП спадна
с около 1/5, това леко ще измени нашия резул­
тат и ще ни даде увеличение във V от около 2,4
пъти.) Това отговаря на мнението, че в плано­
вата икономика имало много пари, които не са
се използвали - т. е. чиято скорост е била ниска.
И най-накрая да отделим внимание на една
причина, поради която е възможно да се е пока­
чило количеството на предлаганите пари. През
1991 г. номиналният лихвен процент беше по­
вишен от почти нула до около 50%. Този лихвен
процент представлява алтернативната цена на
държането на пари в брой вместо депозирането
им в банка. Увеличаването на лихвения процент
следователно предизвика голямо увеличаване
на банковите влогове. А от уравнението за па­
ричния множител знаем, че едно спадане в ко­
личеството на парите, държани в брой в населе­
нието (или намаляване на С, вж. глава 13), води
до увеличаване на паричното предлагане.
ОПРЕДЕЛЯНЕ ПРОЦЕНТА НА ИНФЛАЦИЯ
Инфлацията е непрекъснат процес, а не просто
едно покачване на цените. Следователно скокът
в цените през февруари-март 1991 г. всъщност
не би трябвало да се нарича „инфлация“, тъй ка­
то това не беше непрекъснат процес: това беше
еднократно увеличаване на равнището на цени­
те. Ето защо би било заблуда да твърдим, че ин­
флацията през 1991 г. е била 500%, въпреки че
цените се покачиха с толкова. Инфлационният
процент през 1991 г. се отразява по-точно в ме­
сечното покачване на цените след тази дата. Но
инфлацията през 1992 г. и първата половина на
1993 г. се установи на една разумна цифра - 5%
месечно (80% за година).
БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА НА ДОХОДИТЕ
Много от по-богатите западни държави изоста­
виха политиката на регулиране на доходите,
след като изпитаха проблемите, до които тя до­
338
веде през 70-те години. Но такава политика бе­
ше приложена в много източноевропейски стра­
ни след 1989 г. Не е ясно дали тя трябва да се
нарича „кейнсианска“, след като често такава
политика се прилага съвместно с по-„монета-
ристични“ подходи в други области. Но тя пред­
полага увереност в кейнсиански стил, че други
сили, различни от невидимата ръка, може да
влияят върху трудовия пазар и намесата на дър­
жавата може да помогне не само чрез контрол
върху паричното предлагане.
През 1990 и 1991 г. България експерименти­
ра политика на доходите. Политиката беше про­
ведена чрез серия от тристранни споразумения
между синдикатите („Подкрепа“ и КНСБ), ор­
ганизациите на работодателите и правителство­
то. Най-важното сред тези споразумения беше
подписано непосредствено преди либерализи­
рането на цените и предвиждаше:
• индексация на заплатите
• индексация на минималната заплата
• никакви общи стачки.
Целта на правителството беше да си осигури
подкрепата на синдикатите по време на трудния
преходен период и да се опита да предотврати
твърде драстичното падане на жизнения стан­
дарт в този момент.
Оказа се обаче, че покачването на цените
през 1991 г. беше по-високо от очакваното и
прилаганият механизъм на компенсация ие
обезщетяваше напълно хората. В резултат ре­
алните заплати паднаха под лимита от 30%, за
който се бяха споразумели. Тогава, през лятото
на 1991 г., синдикатите нарушиха споразумени­
ето да не стачкуват. Най-накрая, през есента на
1991 г., правителството изостави тристранните
споразумения, претендирайки, че синдикатите
отправят нереални искания.
На пръв поглед изглежда, че този опит с поли­
тиката на доходите беше провал, тъй като нито
една от страните не спази своите задължения от
споразумението. Но в действителност е трудно
да се съди за икономическите ефекти на такава
политика, тъй като не знаем какви биха били ре­
зултатите - от гледна точка на стачки и инфлация.
- ако тази политика не беше приложена.
В периода от 1991 г. до средата на 1993 г. вза­
имоотношенията между правителството и проф­
съюзите се променяха многократно. Те могат да
се окажат критичната точка при определяне вато­
ва, доколко успешно се контролират инфлацията и
бюджетът по време на дългия преход към пазарна
икономика. Така че ви предлагаме да ги наблюда­
вате внимателно през следващите години.
Спорове относно макроикономическата политика
Част 5
Г л а в а 17
МЕЖДУНАРОДНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА МОНЕТАРНАТА
И ФИСКАЛНАТА ПОЛИТИКА
Действителният валутен курс до голяма степен се обуславя от
очакваните действия на паричните власти в страната.
Денис Робъртсъи

През 90-те години е невъзможно да се говори за макроикономическа

политика, без да се разглеждат международните аспекти. Точно това
ще направим в настоящата глава. Ще обсъдим влиянието на монетар­
ната и фискалната политика върху международните цели и влиянието
на някои международни явления върху вътрешните макроикономи­
чески цели (ниско равнище на инфлация и безработица и висок иконо­
мически растеж).
Материята в настоящата глава не е съвсем непозната за вас. В гла­
ва 6 се запознахте с някои понятия, свързани с международните проб­
леми. Нужно е да разгледаме съвместно тези теми по-подробно. На­
стоящото обсъждане ще ви даде необходимата база за разбиране на
макроикономическата политика, която се обсъжда в пресата.
Ще започнем със спора относно международните цели. След това
ще разгледаме влиянието на монетарната и фискалната политика вър­
ху тези цели. Накрая ще обсъдим по какъв начин международните яв­
ления засягат вътрешните цели на макроикономическата политика. В
глава 19 ще разгледаме по-задълбочено международната търговия, а
в глава 20 - международните финанси.

Разглеждайки международните измерения на макроикономическата НЕОПРЕДЕЛЕНИТЕ

политика, трябва да отбележим, че международните цели не са така МЕЖДУНАРОДНИ ЦЕЛИ
недвусмислено ясни, както вътрешните. По принцип няма спорове кои НА ИКОНОМИЧЕСКАТА
ПОЛИТИКА
са вътрешните цели на макроикономическата политика: ниско равни­
ще на инфлация и безработица и висок растеж. Но що се отнася до
международните цели на дадена страна, нещата не са толкова катего­
рични. Към какъв валутен курс се стремим - нисък или висок? Желаем
ли активен търговски баланс? Или би било по-добре да има търговски
дефицит? Нека най-напред да разгледаме валутния курс.

Валутният курс е цената, по която паричната единица на една страна ВАЛУТНИЯТ КУРС
се обменя за паричната единица на друга страна (глава 6). Високият КАТО ЦЕЛ НА
ИКОНОМИЧЕСКАТА
валутен курс на долара прави другите валути по-евтини, което нама­
ПОЛИТИКА
лява цената на вносните стоки в Съединените щати. Спадането на це­
ните на вносните стоки оказва конкурентен натиск върху американс­
ките фирми и спомага за възпирането на инфлацията. Всичко това е
благоприятно за жизнения стандарт на хората, живеещи в Съединени­
те щати.
Но високият курс на националната парична единица насърчава вно­
са и обезсърчава износа. Това може да предизвика търговски дефицит

Ф 339
 и свиване на икономиката поради намаленото съвкупно търсене на
американска продукция. Следователно високият валутен курс има и
неблагоприятни последици за американците.
Ниският валутен курс има противоположен ефект. Резултатът е ос­
къпяване на вноса и поевтиняване на износа, което може да причини
инфлационен натиск. Но стимулирането на износа и обезсърчаванеп
на вноса допринася за активен търговски баланс и може да има раз­
гръщащ ефект върху икономиката.
Фиксирани и променливи валутни курсове. Държавите имат фи
сиран, променлив или частично променлив курс. При фиксиран ка-
лутен курс валутните курсове са установени и правителствата се ан­
гажират да продават и купуват валути на определени цени. При про­
менлив валутен курс курсът на валутата се определя от пазарните
сили, от търсенето и предлагането на съответната валута. При час­
тично променлив валутен курс в едни случаи правителството прода
или купува валута, за да повлияе директно на курса, а в други случаи
просто го приема такъв, какъвто е - установен от търсенето и предла­
гането (вж. глава 20).
За да не усложняваме обсъждането в настоящата глава, мека пред­
положим, че валутният курс в разглежданата страна е променлив, т.с
определя се от търсенето и предлагането. Това допускане не изключи
непряко влияние на държавата върху валутния курс чрез съответнотч
въздействие на паричната и фискалната политика върху икономикаъ
и върху търсенето и предлагането на долари. В тази глава ще съсре­
доточим вниманието си върху косвените методи за влияние. В глави
20 ще разширим разглеждането и ще обсъдим възможностите за пря­
ко влияние на страната върху валутния курс.
Какъв трябва да бъде валутният курс? Висок или нисък? В зави
симост от състоянието на икономиката съществуват аргументи в по 1-
за и на двете и често мненията по въпроса се разминават. Това дава
основание на много икономисти да твърдят, че държавата не би тряб­
вало да провежда валутна политика, защото валутните курсове пред­
ставляват пазарно определени цели и е по-добре пазарът да ги регу­
лира сам. Тези икономисти дори си задават въпроса, дали изобщо с
необходимо правителството да се тревожи относно ефекта на моне­
тарната и фискалната политика върху валутните курсове. Според тях
правителството трябва просто да приеме съществуващите валутни
курсове такива, каквито са определени на пазара, и да не ги взема
предвид при провеждането на паричната и фискалната си политика.
Търговският баланс Наличието на дефицит в търговския баланс (разликата между вноса
като цел и износа) означава, че в държавата се потребява повече, отколкото с\
произвежда. Вносът надвишава износа, следователно се потребява
повече, отколкото би било възможно, ако нямаше дефицит. Наличие­
то на активен търговски баланс означава, че износът надвишава вно­
са, т.е. произвежда се повече, отколкото се потребява. Да се консуми­
ра повече е примамливо. Затова може би изглежда, че търговският
дефицит е предпочитан пред активния търговски баланс.
Но почакайте. И търговският дефицит има плюсове, както и актив­
ният търговски баланс има своите минуси. Например в САЩ плащат
за търговския си дефицит, продавайки свои активи на чужденци (про­
давайки американски компании, заводи, земи и недвижими имоти на

340
у
чужденци или продавайки финансови активи като например долари,
акции и облигации). Бъдещите лихви и печалби от тези активи ще са
за чужденците, а не за американските граждани. Това означава, че е
възможно в някакъв бъдещ момент да се наложи американците да про­
извеждат повече, отколкото потребяват, за да изплащат на някои чуж-
1И граждани печалбата и лихвите от тези активи. Следователно дока-
го в краткосрочен план търговският дефицит е едно примамливо ре­
шение. в дългосрочен план той е свързан с редица проблеми.
Една страна може да си позволи да има търговски дефицит, докато
е в състояние да заема или продава активи. Но ако това продължи с
години, ще настъпи дългосрочният ефект. Държавата вече няма да
разполага с активи за продаване, а другите страни няма да искат да й
заемат средства. Когато този момент настъпи, с пълна сила се поста­
вя въпросът за търговския дефицит.
В САЩ спорът, дали търговският дефицит трябва да се взема пред-
вид при определяне на икономическата политика опира до това, дали
тези дългосрочни неблагоприятни ефекти могат да бъдат предвидени.
Мненията са коренно противоположни. Някои казват: „Не се тре­
вожете.“ Ние трябва да приемем това, което става, и да не се интере­
суваме от търговския дефицит. Тези икономисти твърдят, че краят на
търговския дефицит ще настъпи тогава, когато американските граж­
дани престанат да желаят да заемат средства от чуждестранни креди­
тори, а чужденците престанат да се интересуват от покупката на аме­
рикански активи. Те смятат, че притокът на чуждестранен финансов
капитал (средствата, които влизат в САЩ за закупуване на активи)
води до нови инвестиции. Тези инвестиции ще стабилизират доста­
тъчно американската икономика, за да може в дългосрочен план без
особени сътресения положението коренно да се промени, т. е. да се
постигне активен търговски баланс. Следователно защо да се занима­
ваме сега с търговския дефицит, когато той сам ще се погрижи за себе
си в бъдеще?
Застъпниците на противоположното мнение са съгласни, че в край­
на сметка търговският дефицит ще се справи сам със себе си. Но те
смятат, че това ще бъде придружено от толкова големи икономически
проблеми, че е много по-добре да се направи опит за решаване на
проблема сега. По този начин може да се предотврати вземането на
болезнени решения в бъдеще.
Всяко от тези становища има основания, поради което в САЩ лип­
сва консенсус по отношение на целите на страната във връзка с тър­
говския баланс.
В действителност колкото по-оспорвана е една цел, толкова по-голя- Международни
мо е нейното значение. Тъй като е налице общо съгласие за вътреш­ и вътрешни цели
ните цели на страната, а именно ниско равнище на инфлация и безра­
ботица и висок икономически растеж, те доминират в политическия
живот на всяка страна. \
Дори международните цели на страната да бяха ясно определени,
по всяка вероятност и в този случай вътрешните цели биха били до­
миниращи, защото инфлацията, безработицата и икономическият рас­
теж засягат пряко гражданите на съответната държава. Търговският
дефицит и валутните курсове имат косвено влияние, а в политиката
непреките ефекти стоят на по-заден план.
Често една страна откликва на определена международна цел само
под въздействието на принуда от страна на международната общност.

1,
341
 Например когато развиващите се страни вече не можеха да заемат
средства от други държави, те, макар и неохотно, започнаха да раз4
глеждат търговския си дефицит като ключов проблем. Аналогично
когато другите страни заплашиха с поставянето на бариери пред вно­
са на японски стоки, Япония предприе стъпки за повишаване на курСа
на йената и за намаляване на активното си търговско салдо. Когато
страната е принудена да се сблъска с определени икономически реал­
ности, международните й цели могат да станат водещи. Със задълбо­
чаващата се икономическа интеграция този натиск отвън придобива
все по-голямо значение.
ВЛИЯНИЕ НА
Твърдението, че постигането на международните цели не е определя­
МОНЕТАРНАТА щият фактор за избор на макроикономическа политика, не означава
И ФИСКАЛНАТА
ПОЛИТИКА ВЪРХУ
че икономистите не държат сметка за влиянието на паричната и фис­
МЕЖДУНАРОДНИТЕ калната политика върху международните цели. Напротив, те го раз­
ЦЕЛИ глеждат внимателно най-вече защото международните икономически
променливи на свой ред влияят върху вътрешната икономика. Следо­
вателно за да разберете споровете около макроикономическата поли­
тика, трябва да сте запознати с начина, по който монетарната и фис­
калната политика въздействат върху валутния курс и търговския ба­
ланс. Тези ефекти често могат да окажат съществено влияние при из­
бора на съответна политика.
Да започнем с разглеждането на ефекта на монетарната политика.
Влияние на монетарната Монетарната политика въздейства върху валутния курс по три начи-
политика върху
на: (1) Чрез влиянието й върху лихвените проценти; (2) чрез влияни-
валутния курс ет0 ^ ВЪрХу дохода; (3) Чрез влиянието й върху равнището на цените
и инфлацията.
Влияние на монетарната политика върху валутния курс чрез
лихвените проценти. Експанзионистичната монетарна политика во­
ди до ниски лихвени проценти, което намалява притока на финансов
капитал в страната, понижава цената на националната валута и нама­
лява валутния курс посредством лихвените проценти. Ограничител­
ната монетарна политика има противоположно действие. Лихвеният
процент нараства, което води до увеличаване на притока на чуждест­
ранен финансов капитал, до нарастване на стойността на валутата и
покачване на валутния курс.
Как става това? Да разгледаме поведението на един японски граж­
данин в края на 90-те години, когато лихвеният процент в Япония бе
около 2-3%. Той разсъждаваше по следния начин: „Защо да получа­
вам само 2-3% възвръщаемост в Япония? Аз ще спестявам (ще закупя
финансови активи) в Щатите, където ще получа 8%.“ Ако лихвеният
процент в САЩ нарасне поради свиване на паричното предлагане при
равни други условия, предимството от притежаване на американски
финансови активи ще придобие още по-голямо значение и все повече
хора ще искат да спестяват в Съединените щати. Хората в Япония
разполагат с йени, а не с долари. За да спестяват в САЩ, те трябва да
закупят долари. Следователно повишаването на лихвения процент в
Щатите увеличава търсенето на долари и курсът на долара спрямо
йената се покачва.
Важно е да забележите, че именно сравнителните лихвени процен­
ти обуславят притока на финансов капитал. В началото на 90-те годи­
ни Япония ограничи паричното си предлагане, като по този начин уве-
342
ВАЛУТНИЯТ КУРС НА БЪЛГАРИЯ
ТНИЯ трежим и контролът върху валутния курс се на лева нс беше толкова силно. Когато разглеждахме
1,3 пичават в отделните страни, така че нс всичко, описа- Япония и САЩ, казахме, че покачването па лихвените
Р33 ц настоящата глава, е директно приложимо. Нсобхо- проценти в Щатите води до увеличаване на японските
"° , „ попълнителен коментар за България. При разглеж- спестявания в долари. Като следствие от това курсът па
ансто приехме, че валутният курс е променлив. Това е долара се покачва. Валутният режим в България предот­
А о и за българския лев през периода 1991-1997г., вратяваше топа въздействие или най-малко намаляваше
чийто курс остана променлив от началото на реформата неговия ефект. Ситуацията се промени значително е въ­
през февруари 1991 г.
веждането на системата на валутен борд от началото па
Най-важната разлика между двете системи за този юли 1997 г., когато курсът па лева беше фиксирам към
йод е в това, че българският лев не беше напълно германската марка. Спецификата се състои в гарантира­
конвертируем. Това означава, че невинаги и не за всекината от БНБ възможност за неограничен обмен на лево­
беше законно да обмени колкого валута пожелае в лева ве срещу резервната валута. Ще се върнем към тези въп­
и обратно. По-специално българите не можеха да обме­ роси по-късно, но засега имайте предвид, че при прила­
нят всичките свои левове за „твърда валута“, каквито са гане на общата икономическа теория за анализ на конк­
доларите, марките или франковете. Това означава, че ретната ситуация в дадена страна не всичко е така
влиянието на лихвените проценти върху обменния курс просто, както изглежда.
личи лихвения процент до 6%. Това относително покачване на лихве­
ния процент в Япония доведе до намаляване на търсенето на долари
и до съответно спадане на валутния курс на долара.
Влияние на монетарната политика върху валутния курс чрез до­
хода. Монетарната политика също така оказва влияние и върху дохо­
да в страната. С нарастването на паричното предлагане доходът се
увеличава; когато паричното предлагане намалее, доходът спада . То­
зи ефект върху дохода представлява друг начин, по които пазарното
предлагане въздейства върху валутния курс. Както видяхме в глава
11, когато доходът нараства, вносът се увеличава, а износът остава
непроменен. Например чужденците, за да се сдобият с френски про­
дукти, се нуждаят от френски франкове, които могат да купят със соб­
ствената си национална валута. Когато френският внос нараства,
предлагането на френски франкове на международния пазар се увели­
чава, тъй като френските граждани продават франкове, за да купят
чужда валута, необходима за заплащане на този внос. Това влияние
чрез дохода и вноса представлява друга възможност за въздействие
на монетарната политика върху валутния курс. Експанзионистичната
монетарна политика поражда увеличаване на дохода, спадане на вноса
и покачване на валутния курс в резултат на своето влияние чрез до­
хода. Рестриктивната монетарна политика поражда намаляване на до-
хода, спадане на вноса и покачване на валутния курс, отново благода­
рение на възможността за въздействие чрез дохода.
Влияние на монетарната политика върху валутния курс чрез це­
ните. Отражението на монетарната политика върху цените представ­
лява трети начин за оказване на влияние върху валутния курс. Експан-
зиопистичната монетарна политика води до повишаване на равнището
на цените. С покачването на нивото на цените в сравнение с между­
народните цени износът става по-скъп, а вносът — по-евтин. Като
следствие от това се повишава търсенето на чуждестранната валута
и намалява търсенето на националната валута. Така чрез въздействи­
ето си върху цените експанзионистичната монетарна политика пред-
При инфлация от значение е темпът на растежа на паричното предлагане, отнесен
Към темпа па инфлацията. Ако инфлацията е 10% и растежът на паричното предла-
Га|,е с Ю%, темпът на увеличаване на действителното парично предлагане е нула.
Ако Растежът на паричното предлагане спадне до 5%, това би имало свиващ ефект
по отношение на икономиката.
343
 извиква намаляване на цената на валутата. До същия резултат води и
нарастването на дохода, като причината е една и съща.
Нетен ефект на монетарната политика върху валутния курс.
Обърнете внимание, че всички тези въздействия са в една и съща по­
сока. Експанзионистичната монетарна политика предизвиква спадане
на курса на националната валута. Ограничителната монетарна поли­
тика води до покачване на курса на националната валута.
Влиянието на експанзионистичната и ограничителната монетарна
политика е показано на следната схема:
експапзионистичпа политика

ограничителна политика

Разбира се, съществуват множество уговорки за връзката между

монетарната политика и валутния курс. Например покачването на це­
ната на вноса предизвиква известен инфлационен натиск, а следова­
телно и натиск върху равнището на цените. Въздействието на моне­
тарната политика върху валутните курсове е неуловимо, но ако един
икономист трябва да даде бърз отговор за влиянието на монетарната
политика върху валутния курс, той би казал следното:

1. Експанзионистичната монетарна политика предизвиква спа­

дане на валутните курсове. Тя води до намаляване на относи­
телната стойност на националната парична единица;
2. Ограничителната монетарна политика предизвиква покачва­
не на валутните курсове. Тя води до увеличаване на относи­
телната стойност на националната парична единица.
Влиянието на Когато външнотърговският баланс на една държава е отрицателен (т. е.
монетарната политика налице е дефицит), вносът на тази страна надвишава износа. Когато
върху търговския баланс външнотърговският баланс е положителен, износът е по-голям от
вноса.
Монетарната политика оказва влияние върху търговския баланс по
три начина: чрез дохода, равнището на цените и валутния курс.
Влияние на монетарната политика върху търговския баланс чрез
дохода. Експанзионистичната монетарна политика предизвиква на­
растване на дохода. Когато доходът се увеличи, нараства и вносът, а
износът остава непроменен. С повишаването на вноса търговският
баланс (разликата между вноса и износа) отива към дефицит. Следо­
вателно в резултат на въздействието си чрез дохода експанзионистич­
ната монетарна политика изменя търговския баланс в посока към де­
фицит.
Ограничителната политика действа по обратен начин. Тя предиз­
виква намаляване на дохода. Когато доходът спадне, вносът също на­
малява, докато износът остава непроменен. Следователно търговс­
кият баланс се променя в посока към положително салдо.
Влияние на монетарната политика върху търговския баланс чрез
цените. Вторият начин за въздействие на монетарната политика по
отношение на търговския баланс е нейният ефект върху равнището на
цените. Експанзионистичната монетарна политика предизвиква по­
качването на равнището на цените. Това прави износа по-малко кон­
курентноспособен и увеличава конкурентоспособността на вноса. И
двете водят до нарастване на търговския дефицит. Следователно в
резултат на въздействието си върху цените експанзионистичната па­
рична политика увеличава търговския дефицит.
Ограничителната монетарна политика има обратно действие. Тя
предизвиква спадане на равнището на цените. Това прави износа по-
конкурентноспособен и намалява конкурентоспособността на вноса.
И двете водят до намаляване на търговския дефицит. Следователно в
резултат на въздействието си върху цените ограничителната моне­
тарна политика намалява търговския дефицит.
Въздействието на паричната политика върху равнището на цените
има краткосрочен, а не дългосрочен характер. Често на измененията
в паричното предлагане е нужна една година, за да повлияят върху
цените, и още една година или две, за да могат тези изменения да
окажат влияние върху вноса и износа. Следователно въздействието
на монетарната политика върху търговския баланс посредством це­
ните представлява дългосрочен ефект.
Влияние на монетарната политика върху търговския баланс чрез
валутните курсове. Валутният курс е третият начин, по който моне­
тарната политика влияе върху търговския баланс. Експанзионистич­
ната монетарна политика води до спадане на валутния курс, относи­
телно намалявайки цената на износа и относително увеличавайки це­
ната на вноса. И двете пораждат тенденция към намаляване на тър­
говския дефицит и следователно действат в противовес на влиянието,
което оказват върху търговския баланс промените в дохода и проме­
ните в равнището на цените. Както въздействието на монетарната по­
литика върху равнището на цените, така и нейният ефект върху валут­
ния курс са в дългосрочен план. Резултатите от този начин на влияние
не се отразяват значително на търговския баланс в краткосрочен план.
Ограничителната монетарна политика има обратно действие. Тя
води до покачване на валутния курс, като относително увеличава це­
ната на износа и относително намалява цената на вноса. И двете по­
раждат тенденция към нарастване на търговския баланс.
Нетен ефект на монетарната политика върху търговския баланс.
Тъй като различните начини на въздействие не са в една и съща посо­
ка, нетният ефект на монетарната политика върху търговския баланс
е доста неясен в сравнение с нетния ефект на монетарната политика
върху курса на националната валута. Но все пак само един от трите
начина на въздействие (чрез дохода) оказва влияние в краткосрочен
 план, което относително изяснява нетния ефект на монетарната поли­
тика върху търговския баланс от гледна точка на близкото бъдеще.
Експанзионистичната монетарна политика поражда тенденция към
нарастване на търговския дефицит. Ограничителната монетарна по­
литика поражда тенденция към намаляване на търговския дефицит.
Тъй като в дългосрочен план въздействията посредством цените и ва­
лутния курс взаимно се уравновесяват, краткосрочният им ефект се
пренася и в дългосрочен план.
Като обобщим тези три взаимозависимости за експанзионистична­
та монетарна политика, получаваме следната зависимост:
скспаизионистична политика

огран ич I «тел и а пол ип 1 ка

Макар че действителната картина на търговския баланс се харак­

теризира с по-голяма сложност, повечето икономисти биха обобщили
краткосрочния ефект на монетарната политика върху търговския ба­
ланс по следния начин:

1. Експанзионистичната монетарна политика разширява тър­

говския дефицит.
2. Ограничителната монетарна политика намалява търговския
дефицит.
Влияние на фискалната Сега да се спрем на влиянието на фискалната политика върху валут­
политика върху ния курс. Фискалната политика, подобно на монетарната, въздейства
валутния курс върху валутните курсове по три начина: чрез дохода, цените и лихве­
ните проценти.
Влияние на фискалната политика върху валутния курс чрез до­
хода. Експанзионистичната фискална политика води до нарастване на
дохода, а следователно и до увеличаване на вноса, пораждайки по този
начин по-голям търговски дефицит и спадане на валутния курс. Огра­
ничителната фискална политика води до съкращаване на дохода, като
намалява вноса и понижава валутния курс. Това въздействие на екс­
панзионистичната и ограничителната фискална политика върху ва­
лутния курс посредством дохода е подобно на влиянието, оказвано от
монетарната политика.

346
Влияние на фискалната политика върху валутния курс чрез це­
ните. Експанзионистичната фискална политика поражда тенденция към
увеличаване на съвкупното търсене и покачване на експортните цени на
съответната държава. Тази тенденция води до намаляване на търсенето
на износа на страната, което предизвиква спадане на валутния курс. Ог­
раничителната фискална политика има противоположно действие. Ней­
ното влияние е подобно на влиянието на паричната политика.
Влияние на фискалната политика върху валутния курс чрез лих­
вените проценти. Това въздействие се различава от влиянието на мо­
нетарната политика. Докато експанзионистичната монетарна полити­
ка води до намаляване на лихвените проценти, експанзионистичната
фискална политика предизвиква покачване на лихвените проценти,
тъй като правителството продава облигации, за да финансира дефи­
цита. Високият лихвен процент е причина за приток на чужди капита­
ли, което от своя страна води до покачване на валутния курс. Следо­
вателно въздействието на експанзионистичната фискална политика
върху валутния курс чрез лихвените проценти намира израз в покач­
ване на курса на националната парична единица.
Ограничителната фискална политика води до спадане на лихвените
проценти, тъй като броят на облигациите, които трябва да бъдат про­
дадени за финансиране на дефицита, намалява. Ниският лихвен про­
цент предизвиква изтичане на капитали, а това води до спадане на
курса на паричната единица на страната.
Нетен ефект на фискалната политика върху валутния курс. Два
от трите начина на въздействие на фискалната политика върху валут­
ния курс (посредством лихвения процент и дохода) действат в крат­
косрочен план, като всеки от тях има противоположен ефект. Следо­
вателно нетният ефект на фискалната политика върху валутния курс
е твърде неопределен.
Ако обобщим тези три начина за оказване на влияние, ще получим
следното:

Следователно ефектът на експанзионистичната фискална политика

или ограничителната фискална политика върху валутния курс е неясен.
Влияние на фискалната Фискалната политика оказва влияние върху търговския дефицит пре­
политика върху димно чрез въздействието си върху дохода и цените. (Тъй като ефек­
търговския дефицит тът върху валутния курс е твърде неясен, не е нужно да разглеждаме
влиянието върху търговския баланс чрез валутните курсове.)
Влияние чрез дохода. Както експанзионистичната монетарна поли­
тика, така и експанзионистичната фискална политика предизвиква на­
растване на дохода. Повишаването на дохода води до увеличаване на
вноса, а то от своя страна увеличава размера на търговския дефицит,
Ограничителната фискална политика поражда намаляване на дохо­
да и на вноса, следователно тя води до ограничаване на размера па
търговския дефицит.
Влияние чрез цените. Фискалната и монетарната политика въздей­
стват върху търговския дефицит по подобен начин. Експанзионистич­
ната фискална политика поражда тенденция към покачване на равни­
щето на цените, като увеличава цената на износа на съответната дър­
жава, което води до нарастване на търговския дефицит.
Ограничителната фискална политика предизвиква спадане на рав­
нището на цените, като намалява цената на износа на съответната
държава и следователно съкращава търговския дефицит. Както при
монетарната, така и при фискалната политика въздействието чрез це­
ните се проявява в дългосрочен план.
Нетен ефект на фискалната политика върху търговския дефицит.
Тъй като и двата начина на въздействие са в една и съща посока, нет­
ният ефект на фискалната политика върху търговския дефицит е точ­
но определен:
Ограничителната фискална политика намалява търговския
дефицит. Експанзионистичната фискална политика увеличава
търговския дефицит.
Ако обобщим тези два начина на въздействие, ще получим следна­
та схема:
348
търговски дефицит валутен курс Фигура 17.1: Влияние на експанзионистичната монетар­
на и фискална политика върху международните цели
В краткосрочен план експанзионистичната монетарна поли­
експанзионистична тика увеличава търговския дефицит и намалява валутния
монетарна политика курс. Експанзионистичната фискална политика увеличава
търговския дефицит, а влиянието й върху валутния курс е
неопределено.
експанзионистична
фискална политика
На фиг. 17.1 е показан първоначалният нетен краткосрочен ефект
на експанзионистичната монетарна и фискална политика върху меж­
дународните цели. Влиянието на ограничителната политика е в обрат­
на посока.
До момента се спряхме основно на влиянието на монетарната и фис- МЕЖДУНАРОДНИ
калната политика върху международните цели. Но твърде често ефек- ЯВЛЕНИЯ И ВЪ ГРЕШНИ
тът е и в другата посока: международните явления се променят и са ЦЕЛИ
от значение за вътрешната икономика и постигането на вътрешните
цели.
Да допуснем, че Япония провежда ограничителна парична полити­
ка. Това би довело до увеличаване на курса на японската валута и
намаляване на активното салдо на страната, което означава, че ще
спаднат курсът на американската валута и американският търговски
дефицит. И двата фактора биха оказали влияние върху американските
вътрешни цели. Следователно монетарната и фискалната политика на
други държави може да повлияят на американската икономика. Това
обстоятелство накара страните да координират своята икономическа
политика.
Повечето държави не допускат международните цели да бъдат воде- Международна
ти по отношение на тяхната макроикономическа политика. Но всяко монетарна и фискална
въздействие на монетарната и фискалната политика върху валутния политика
курс и търговския баланс на дадена страна поражда равно по големина
и противоположно по посока въздействие върху курса на национална­
та валута и търговския баланс на другите страни. Когато курсът на
националната валута на дадена държава се покачва, по дефиниция кур­
сът на националната валута на друга държава спада. Аналогично ко­
гато една страна има активен търговски баланс, друга държава има
търговски дефицит. С други думи, не е възможно Земята да има съв­
купен търговски дефицит по отношение на себе си (освен ако не за­
почнем да търгуваме с друга планета), въпреки че „проблеми по на­
бирането на статистически данни“ означава всъщност, че според офи­
циалните източници е налице точно това. Тази взаимна връзка’озна-
ава> че фискалната и монетарната политика на другите държави
влияе върху монетарната и фискалната политика на отделната страна,
както и обратното.
Поради тази взаимозависимост голяма част от икономистите твър-
^ЯТ’ че всички страни трябва да работят заедно, за да координират
воята монетарна и фискална политика. Ако Япония има активен тър-
|бих;СКИ баланс, а САЩ имат търговски дефицит, Съединените щати
Г могли да проведат рестриктивна монетарна политика или Япо-
349
 ния може да използва експанзионистична монетарна политика, за да
се помогне за увеличаване на американския износ за Япония и по този
начин да се намали американският търговски дефицит. Защо Япония
да прави подобно нещо? Защото, ако не постъпи по този начин, въз­
можно е САЩ да заплашат с ограничаване на вноса от Япония. Сле­
дователно Япония трябва да държи сметка за желанията на САЩ при
провеждането на своята монетарна и фискална политика.
Двупосочна Координацията, разбира се, е двупосочна. Както другите държави
координация трябва да държат сметка за нуждите на САЩ, така и те трябва да се
съобразяват с нуждите на другите страни при определяне на своите
цели. Да предположим, че американската икономика влиза в рецесия.
За разрешаването на този вътрешен проблем е необходимо провеж­
дането на експанзионистична монетарна политика, която ще увеличи
американския доход и американския внос и ще доведе до спадане на
курса на долара. Да предположим също така, че САЩ са поели меж­
дународен ангажимент да работят за премахване ма търговския дефи­
цит в близко бъдеще. Ще следват ли САЩ своите вътрешни цели или
ще изпълнят международното си задължение?
На този въпрос няма само един верен отговор. Зависи от полити­
ческата преценка (колко време има до следващите избори) и прецен­
ката за евентуалните действия на другите държави, ако САЩ не из­
пълнят международните си задължения. (Също и по преценка на дру­
ги държави по отношение на Щатите.) Резултатът е множество меж­
дународни икономически преговори (провеждани по принцип в
приятна атмосфера), които разглеждат тези въпроси. Публикуват се
комюникета, изпълнени с чудесни думи, но в действителност те каз­
ват, че всяка държава ще направи това, което е най-добро за светов­
ната икономика, в случай че то е най-добро и за самата нея.
Ефектът на избутване Нека отново се спрем на въпроса за избутващия ефект, разгледан в
и международната глава 15. Но този път ще вземем предвид въздействието на междуна­
среда родната среда. Да предположим, че дадено правителство провежда по­
литика на бюджетен дефицит и централната банка е взела решение,
че няма да се стреми да тушира този дефицит. Така се получи през
80-те години с Федералния резерв и американското правителство. Ка­
къв ще бъде резултатът? Основната идея на избутването се състои в
това, че бюджетният дефицит ще предизвика покачване на лихвения
процент. Но, почакайте. Съществува и друг начин да се избегне ефек­
та на избутване, възникнал от финансирането на дефицита - чужденци
биха могли да закупят дълга при съществуващия лихвен процент. То­
ва се нарича интернационализиране на дълга и именно това се случи
в американската икономика в края на 80-те години.
През 80-те години в Щатите бе налице масов приток на чуждестра­
нен финансов капитал. Това поддържаше нисък лихвения процент в
САЩ, въпреки че федералното правителство провеждаше политика на
значителен бюджетен дефицит. По този начин големият дефицит не
доведе до покачване на лихвения процент, защото чужденци изкупу­
ваха американския дълг.
Интернационализацията на американския дълг о баче не е безплат­
на. Тя помага в краткосрочен план, но води до възникване на пробле­
ми в дългосрочен план. Обстоятелството, че дългът на Щатите е соб­
ственост на чужденци, означава, че САЩ трябва да плаща на чужден­
ците годишни лихви по този дълг. Иначе казано, Съединените щати

350
трябва да изнасят повече, отколкото внасят. А това означава, че ще на­
стъпи момент, когато Щатите ще трябва да потребяват по-малко, откол­
кото произвеждат, за да плащат за настоящия търговски дефицит.
Както виждате, въпросите твърде бързо се усложняват.

Тази кратка глава не изчерпва напълно международните проблеми. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Съществуват много други мерки, които държавите могат да предпри­
емат, за да повлияят на международните цели. Надяваме се, че насто­
ящата глава ви е запознала с международните измерения и с начина,
по който монетарната и фискалната политика влияят на тези цели.

---------------------------------------------------------------- ОБОБЩЕНИЕ -------------------------------------------------------------------------

• Международните цели на една страна често са спорни. • Всяко въздействие на монетарната и фискалната поли­
• Експанзионистичната монетарна политика води до тика върху валутните курсове и търговския баланс па
спадане на курса на националната парична единица и една страна осъществява равно по големина и противо­
до увеличаване па търговския дефицит. положно по посока влияние върху съвкупността от-* ва­
• Офаничителната фискална поли тика има неопределен ефект лутни курсове и търговски баланси па другите страни.
върху курса на националната парична единица, но в повечето• Притокът на чужди капитали е в състояние да намали
случаи намалява търговския дефицит на страната. ефекта на избутване.

351
 *% <. * , Щ& ,;

Глава 18
ДЕФИЦИТ И ДЪЛГ
...Всяко правителство, подобно на едно семейство, може една го­
дина да изхарчи повече, отколкото е спечелило. Но и вие. и аз знаем,
че ако това се превърне в навик, то ще означава бедност...
Фраиклин Рузвелт

При разглеждането на макроикономическата политика и проблеми

непрекъснато срещаме две понятия: дефицит и дълг. Дали бюджет­
ният дефицит на САЩ е нещо, от което трябва да се безпокоят аме­
риканците? Дали държавният дълг на САЩ в размер 4 билиона долара
(4.1012 долари) ще бъде непоносимо бреме за техните внуци? Тези и
други подобни въпроси са достатъчно важни, за да им отделим цяла
глава, посветена на дефицита в държавния бюджет и на дълга.
Преди да започнем да изследваме тези проблеми, нека накратко да
се спрем на определенията. Дефицитът е недостиг на постъпленията
спрямо плащанията; той е потоково понятие. Ако вашият доход (при­
ходи) възлиза на 20 000 долара годишно, а разходите (плащанията)
ви са 30 000 долара годишно, вие изпитвате дефицит. Ако постъпле­
нията надвишават плащанията, имате излишък. Това означава, че де­
фицит в държавния бюджет се наблюдава, когато държавните раз­
ходи надвишават държавните приходи.
Дългът представлява натрупани дефицити минус натрупани изли­
шъци; той е кумулативно понятие. Ако сте харчили по 30 000 долара
годишно в продължение на 10 години, а сте имали годишен доход от
20 000 долара през тези десет години, следователно сте имали дефи­
цит от по 10 000 долара годишно. В края на тези 10 години ще сте
натрупали дълг от 100 000 долара. Ако харчите повече, отколкото е
вашият доход, ще се наложи да вземате назаем допълнително по 10 000
годишно, така че в следващите години голяма част от вашите разходи
ще отиват за погасяването на лихви по дълга ви отпреди.
АМЕРИКАНСКИЯТ Нека разгледаме като начало данните от миналото за дефицитите в
ДЕФИЦИТ И ДЪЛГ: САЩ. Фиг. 18.1 {а, 6) показва изменението на бюджетните дефицити
ПОГЛЕД В МИНАЛОТО в САЩ след 1945 г.
Както виждате, американският държавен бюджет е в състояние на
значителен дефицит и така е от много години. Но невинаги е било
така. Преди 40-те години на нашия век бюджетът имаше в едни случаи
положително салдо, в други дефицит. (Дефицитите бяха характерни
главно по време на война, а положителното салдо - в мирно време.)
След Втората световна война настъпи промяна и оттогава насам Съ­
единените щати изпитват постоянен дефицит (фиг. 18.1 б).
Тъй като дългът представлява натрупани дефицити, а САЩ имат пос­
тоянен дефицит всяка година, логично е да очаквате, че след Втората
световна война дългът на САЩ значително се е увеличил. Фиг. 18.1/1
показва, че това наистина е така.

352
 (а) бюджетен дефицит (в) държавен дълг

Фигура 18.1 (я, б): Американският бюджетен дефицит и дълг

От края на Втората световна война американските правителства последователно поддържат дефицит в държавния
бюджет (а). Тези дефицити се увеличиха значително през 80-те и началото на 90-те години. Това доведе до голямо
нарастване на вътрешния дълг на държавата (6).
Източник: Economic Report of the President.

Ha какво се дължи промяната, която настъпва след Втората световна Икономически режими,
война? Много икономисти изтъкват като една от причините промяна- дефици i и дьш
та в макроикономическия режим. Икономическият режим е общият
набор от правила, на които се подчиняват монетарната и фискалната
политика, следвана от една държава.
Голямото различие в режима на икономическата политика преди и
след Втората световна война беше навлизането на кейнсианската ико­
номическа теория и съответстващото на нея прилагане по преценка
на правителството на фискална политика. До Втората световна война
класическата икономическа школа повеляваше, че дефицитите в дър­
жавния бюджет са нещо лошо и, освен по време на война, трябва да
се избягват. И точно такава политика следваше американското прави­
телство. Това беше променено от кейнсианското икономическо уче­
ние, което препоръчваше дефицитите като средство за стимулиране
на икономиката и постигане на по-висок обем производство. Според
кейнсианците дефицитите не са непременно нещо лошо. Някои ико­
номисти са на мнение, че бюджетните дефицити са дело на кейнсиан­
ската икономическа политика. Други намират, че този възглед опрос­
тява прекалено нещата. Те посочват, че кейнсианците никога не са
казвали, че всички дефицити са добри, а само че дефицитите не са
задължително вредни. Когато икономиката е в рецесия, дефицитите
всъщност биха могли да бъдат от полза.
Аргументът, че кейнсианската икономическа теория е виновна за
дефицита, губи почва от факта, че през 80-те години, когато настъпи
втора промяна в икономическия режим - кейнсианските икономиче­
ски възгледи бяха изоставени и заменени с режим на класическа ико­
номическа политика, фокусирана върху страната на предлагането -
дефицитите не свършиха. В действителност дефицитът нарасна. Но­
вият класически икономически режим, фокусиран върху предлагане­
то, доведе до още по-големи дефицити, отколкото съществувала при
кейнсианския икономически режим.
Основното в новия класически режим, обърнат към предлагането,
е необходимостта от намаляване на данъците винаги, когато това е
възможно и осъществимо. Това наблягаме върху данъчните съкраще­
ния, схващани като ключ към икономическия просперитет, съпрово­
дено от слабия интерес към дефицита, е причината, поради която сега
е много вероятно да наблюдаваме смяна на ролите - кейнсианците
против дефицита и класиците, защитаващи дефицита (вж. глава 15)!
353
 ЗАКОНЪТ НА ГРАМ-РУДМAH-ХОЛИНГС
През декември 1985 г. Конгресът прие закон за баланси­
ран бюджет и контрол върху извънредния дефицит, кой­
то стана известен като закон на Грам-Рудман-Холингс.
Той изискваше от правителството да постигне баланси­
ране на бюджета до 1991 г. По-конкретно той постави
граници за размера на дефицита и предвиждаше, в слу­
чай че тези граници не се спазят, провеждане на задъл­
жителни повсеместни съкращения в повечето програми
(това не се отнасяше за изплащането па лихви, социал­
ните осигуровки и редица други социални програми). Те­
зи задължителни съкращения бяха насочени към пости­
гането на целите, поставени по отношение на дефицита.
Законът беше приет като опит да се накара американ­
ското правителство да се заеме с трудния избор, какви
програми да съкрати или кои данъци да увеличи. Пове-
чето политици се обявяваха за намаляване на дефицит*
но не бяха склонни да направят необходимите компро­
миси за действителното му съкращаване.
Законът упражни известен натиск върху политиците
за намаляване па дефицита и през 1990 г. беше проведе­
на среща на високо равнище между Конгреса и Прези­
дента, чиято цел беше да се противодейства на дефицит
и да се избегнат задължителните съкращения, предвиде­
ни със закона на Грам-Рудман-Холингс. И така. този за­
кон изпълни своето предназначение.
Като определи границите с оглед на дефицита, а не с
оглед на финансовото здраве на държавата, закони до­
веде до бюджетни номера и счетоводни трикове, които
намалиха дефицита, но не подобриха (всъщност дорг
влошиха) цялостното финансово здраве ма държаната

Политика и дефицит Променящите се възгледи за дефицитите сред различните групи ико­

номисти почти не са повлияли на мнението на обикновените хора з*
дефицитите и дълга. Те не обичат нито дефицитите, нито дълговете
В отговор на това политиците също заявяват, че не обичат нито де­
фицитите, нито дълга и са много загрижени за проблемите, свързани
с дефицита.
През 80-те години тази загриженост на политиците за дефицитите I
стана толкова голяма, че Конгресът прие закона на Грам-Рудман-
Холингс, който постановяваше задължителни целеви резултати т
отношение на дефицита до 1991 г. За някои политици този закон не
беше достатъчно силен. Те предложиха да се промени американска^
конституция с едно допълнение за балансиран бюджет, което да на­
прави неконституционно поддържането на дефицит от страна на пра­
вителството.
Дори икономистите, които поддържат тази поправка за балансира- I
ния бюджет, са съгласни, че причината да не се подкрепя поддържа­
нето на дефицит не се крие в непосредствените икономически после- I
дици на дефицита. Причината е политическа. Те мислят, че изисква- I
нето за балансиран бюджет ще действа подобно ма ключалка върху
хладилника и че политическата структура в САЩ е лишена от само­
контрол при изразходването на средства и следователно има нужда
от такава ключалка. Ако отключите хладилника, хората, които нс мо- |
гат да се контролират, ще напълнеят. По същия начин, без дисципли- I
ната на задължително балансирания бюджет, правителството без ме­
ханизъм за самоконтрол няма да бъде в състояние да направи трудния I
избор. Политиците отлагат трудните решения, които трябва да взе­
мат, като казват: „Можем да имаме и пушките, и маслото - ще платим 1
за тях чрез дефицита.“
Ако съдим по събитията от последните петдесет години, може да |
кажем, че има нещо вярно в политическия аргумент, че повечето де­
мокрации нямат механизъм за самоконтрол върху решенията за из­
разходването на средства и данъците. Повечето политически наблю- |
датели са на мнение, че за демокрацията е проблем тенденцията да се |
отлагат или отклоняват трудни решения. Хората искат много неща от
правителството, но никой не иска да плаща данъци за тези неща. Под- I
държането на дефицит - купуваш сега, плащаш после - позволява на I
демокрациите да отлагат плащането и оттук да отлагат трудните ре- I
щения .
*

Фактът, че демокрацията среща проблеми, не означава, че за предпочитане е ня­

каква друга форма на управление. Според Уинстън Чърчил демокрацията с пан-ю- 1
шата форма иа управление, с изключение ма всички останали.

354
Нл коя страна в спора за дефицита застават икономистите? На най- ИКОНОМИСТИТЕ ЗА
¡лични страни. Причината обаче за техните различия не е същата, ДЕФИЦИТИТЕ И ДЪЛГА
орали която лаиците и политиците мислят различно. Защо? Защото
шоблемът за дефицитите и дълга има много формални страни, които
Тинки икономисти разбират, а повечето лаици (и политици) не раз­
врат. Следователно за да разберете възгледите на икономистите за
лфицитите и дълга, трябва да разбирате тези формални аспекти, про-
шяващи се при прилагането на определенията. Сега ще разгледаме
'нормалните аспекти и ще видим как тяхното разбиране променя па­
лите представи относно проблемите, които дефицитите и дългът по­
ставят пред обществото.
Определенията за дефицит и дълг са прости, но в своята простота те Условност
крият важни страни, които ще ви помогнат да разберете настоящите при определянето
спорове относно дефицитите и дълга. Ето защо е необходимо да се на дефицитите
спрем внимателно на някои двусмислия в определенията.
Дефицитите представляват недостиг на приходите в сравнение с
разходите. Следователно дали имаме дефицит зависи от това, какво
включваме като приход и какво като разход.
Да разгледаме една фирма с приходи 8000 долара, която няма ни­
какви разходи освен машина за 10 000 долара, която се очаква да бъде
използвана през следващите пет години. Трябва ли фирмата да при­
бави тези 10 000 долара към разходите за тази година? Или трябва да
ги раздели поравно между петте години на ползване на машината?
Или може би трябва да използва някакъв друг подход? Какъв подход
ще избере фирмата е от голямо значение, тъй като от това зависи дали
текущият й бюджет ще има положително салдо или дефицит.
Този счетоводен въпрос е в основата на спора, дали трябва да сме
загрижени от дефицита в държавния бюджет или не. Да си предста­
вим, че правителството обещае да плати на всеки човек по 1000 лева
след десет години. Как трябва правителството да разглежда това обе­
щание? След като задължението е поето сега, трябва ли правител­
ството да брои като разход сега сума, която, ако бъде спестена, ще
му позволи да изплати тези 1000 лева после? Или правителството не
трябва да брои това за разход, докато действително не изплати парите?
Същата двусмисленост обгражда и приходите. Например притежава­
те държавни облигации на стойност 100 000 лева, които носят 10 000
лева лихва годишно, и вие харчите 10 000 лева годишно. Може да си
помислите, че вашият бюджет е балансиран. Но какво ще стане, ако
пазарната стойност на облигациите (парите, за които можете да ги
продадете) нарасне от 100 000 на 120 000 лева? Трябва ли да разглеж­
даме това покачване на стойността на облигациите от 20 000 лева като
приход? Ако използваме подхода на алтернативната цена, който при­
лагат икономистите, човек, който притежава облигации, трябва да
брои покачването на пазарната им стойност като приход. Това озна­
чава, че вашият доход за година е 30 000, а не 10 000 лева. По същия
начин правителството, което е издало облигациите, трябва Да брои
като разход покачването на пазарната им стойност и като доход спа­
дането на пазарната стойност на облигациите .

Тъй като цената на облигациите с фиксиран лихвен процент се изменя обратно на

лихвения процент в икономиката, повишаването на лихвения процент създава доход
за издателите и разход за притежателите на облигации. За вас би било полезно уп­
ражнение да си припомните причината за това, като използвате формулата за сегаш­
ната стойност.
 Има много такива въпроси, на които трябва да се отговори, преди
да се определи дали един бюджет е в дефицит или с положително сал­
до. За някои от тези въпроси не съществува правилен или грешен от­
говор. Други имат правилни или грешни отговори, които са различни
в зависимост от зададения въпрос. За трети правилният отговор спо­
ред икономистите е грешен отговор според счетоводителите. Накрат­
ко съществуват много начини за измерване на разходите и приходите
и оттук има много начини за изчисляване на дефицита.
Наличието на много начини за измерване на дефицита не означава,
че всичките са правилни. Да се правите, че имате доход, който всъщ­
ност нямате, е във всички случаи погрешно. По същия начин, ако сте
непоследователен, т. е. веднъж измервате дохода си по един начин,
друг път по друг - е също погрешно. Стандартната счетоводна прак­
тика изключва редица „градивни“, но неправилни подходи за измер­
ване на дефицита. Но дори без тях остават многобройни логични на­
чини за определяне на дефицитите и този факт е причината за голяма
част от споровете, свързани с дефицита.
Дефицитът като Идеята на горното разглеждане е, че дефицитът представлява просто
обобщаваща мярка една обобщаваща мярка на бюджета. Подобно на резюме дефицитът
свежда сложния набор от счетоводни зависимости до една цифра. За
да разберем наистина дали една обобщаваща мярка е нещо, от което
трябва да се тревожим или не, е необходимо да познаваме счетовод­
ните процедури, които се използват, за да се получи тя. Само тогава
ще може да направим компетентна преценка, дали дефицитът е нещо,
от което трябва да се притесняваме.
Необходимостта дългът Дългът представлява натрупани дефицити. Ако харчите 1000 долара
да се преценява в повече, отколкото печелите годишно в продължение на три години,
съотношение с активите вие ще приключите с дълг от 3000 долара. (За опростяване приемаме,
че харченето включва изплащането на лихвата по дълга.)
Дългът е също обобщаваща мярка за финансовото състояние на
една държава. Като обобщаваща мярка дългът е свързан с още повече
проблеми, отколкото дефицитът. За разлика от дефицита (който е раз­
ликата между средствата, които се вливат, и средствата, които изти­
чат, и следователно ни дава поне една пълна обобщаваща мярка) дъл­
гът сам по себе си е половината от истината. Другата половина са
активите. За една държава активите включват квалифицираната ра­
ботна сила, природните й богатства, промишлените й предприятия,
жилищните сгради и притежаваните от държавата чуждестранни ак­
тиви. За една страна активите включват сградите и земята, които при­
тежава, но от по-голямо значение е, че включват и част от активите
на хората в страната, тъй като държавата получава дял от това, което
печелят хората от всички активи, под формата на данъчни приходи.
За да разберете защо е необходимо да прибавим и активите, за да
получим пълната картина на дълга, нека да разгледаме две държави:
едната има дълг 3 билиона долара и активи на стойност 500 билиона;
другата има дълг 1 билион, но има активи от само 1 билион долара.
Коя държава е в по-добро състояние? Държавата с повече дълг, защо-
то нейните активи значително превишават нейния дълг.
Условност при Както доходът и приходите, така и активите и дългът са предмет на
определянето на дълга най-различни дефиниции. Да си представим, че един младеж на I 8 го­
дини трябва да наследи 1 млн. долара, когато стане на 21. Трябва ли
този очакван бъдещ актив да се брои като такъв сега? Или например

356
правителството купи самолет за 1 млрд. долара и открие, че той ие
лети. Каква стойност трябва да постави правителството на този само­
лет? Или една държава, която дължи 1 млрд. долара, които трябва да
бъдат изплатени в следващите 10 години, но инфлацията в момента е
100%. Инфлацията ще намали стойността на дълга толкова много, че
когато настъпи моментът на погасяването му, неговата текуща реал­
на стойност ще бъде 10 000 долара - приблизителната сегашна стой­
ност на 1 млрд. долара след 10 години при 100% инфлация. Това оз­
начава да платиш 10 000 долара днес. На каква стойност трябва дър­
жавата да води този дълг - като 1 млрд. или като 10 000 долара?
Както и в случая с дохода, така и при приходите и оттук дефицита,
няма единствен отговор на въпроса, как да оценяваме стойността на
активите и дълга.
Друго важно нещо по отношение на дълга е, че не всички дългове са Разлика между дълга на
еднакви. Това е особено вярно, когато сравняваме дълга на един човек отделния гражданин
с дълга на една държава. Държавният дълг се отличава от дълга на и държавния дълг
отделния човек по три причини.
На първо място, държавата е нещо, което съществува продължи­
телно. Липсва реална необходимост държавата да изплати дълга си
към даден момент. Човешкият живот е нещо ограничено във времето
и когато един човек умре, неизбежно следва равносметка на активите
и дълговете, която определя дали е останало нещо, което да отиде в
наследство на други хора. Преди да се прехвърли каквато и да било
част от имуществото на даден човек, трябва да се изплатят всички
дългове. На правителството обаче не се налага никога да прави такива
равносметки, което означава, че Рузвелт не е бил прав, когато е оп­
риличил правителството на едно семейство.
На второ място, държавата разполага с вариант за изплащането на
дълга, какъвто хората нямат. Тя може да изплати дълга, като създаде
пари. Докато хората приемат паричната единица на своята страна, стра­
ната винаги може да замени своя лихвоносен дълг срещу пари, т. е. сре­
щу безлихвен дълг. По този начин тя изплаща своя дълг.
На трето място, голяма част от държавния дълг представлява вът­
решен дълг. Вътрешен държавен дълг е дългът, който държавата
дължи на своите граждани. Плащането на лихви по дълга означава
преразпределение на дохода между гражданите на тази държава, но
ие води до нетно намаляване на дохода на средния гражданин. Напри­
мер една държава има дълг от 3 билиона долара и те всичките пред­
ставляват вътрешен дълг. Да приемем също, че държавата плаща 300
млрд. долара лихва върху дълга всяка година. Това означава, че пра­
вителството трябва да събере 300 млрд. долара от данъци, т. е. хората
обедняват с 300 млрд. долара, но то изплаща 300 млрд. долара лихва
и средно хората в страната не са станали нито по-бедни, нито по-бо­
гати вследствие на дефицита.
Външният държавен дълг - дълг, който държавата дъйжи на
граждани на чужди държави - е нещо различно. Той прилича повече
на дълга на отделния човек. Плащането на лихви по него означава
нетно намаляване на вътрешния доход. Данъкоплатците на САЩ ще
бъдат по-бедни, а чужденците, притежаващи американски облигации,
ще станат по-богати.

357
 Тези три разлики между държавния дълг и дълга на един отделен
човек трябва непрестанно да се имат предвид, когато разглеждаме
проблемите, свързани с дълговете на държавата.
Дефицити, дълг и Сега нека приложим някои от изводите, до които стигнахме. На фиг.
обслужване на дълга в 18.1 (а, б) видяхме, че американският дълг и дефицитите се увелича­
отношение към брутния ват от Втората световна война насам. Нека да разгледаме дефицита и
вътрешен продукт
дълга от малко по-различна гледна точка, която да вземе под внима­
ние възможността на държавата да се справи с дълга и дефицитите.
Тази гледна точка означава да се разгледат дефицитите и дългът в
съотношение към брутния вътрешен продукт. (БВП е тази част от
брутния национален продукт, която остава, след като се извади чис­
тият доход на страната, който идва от чужбина; той е мярка за общите
доходи на гражданите, получени като резултат само на производст­
вото вътре в страната.)
Фиг. 18.2 (а, б) показва американския дефицит и дълг, съотнесени
към брутния вътрешен продукт. Те ни предлагат една малко по-раз­
лична картина на държавния дефицит и дълг.
Отнесени към БВП, горните дефицити изглеждат много по-малки:
като процент от БВП дефицитите не показват тази тревожна тенден­
ция, която имаха, когато ги разглеждахме в абсолютни стойности,
без да ги съотнасяме към нещо друго. Същото е и с дълга. Съотнесен
към БВП, американският дълг не се е увеличавал непрекъснато.
Вместо това от Втората световна война до 70-те години и от 1988 до
1990 г. съотношението дълг/БВП в действителност е намаляло.
Защо да измерваме дефицитите и дълга по отношение на БВП‘)
Защото способността на една нация да изплаща своя дълг зависи от
нейните производствени възможности. Способността на държавата да
набира приходи зависи от БВП. Следователно БВП изпълнява за дър­
жавата същата функция, както доходът за отделния човек. Той служи
като мярка за това, с какъв дълг и с колко голям дефицит може да се
справи дадена страна.
Разглеждането на дефицитите и дълга, отнесени към БВП, би тряб­
вало леко да намали загрижеността на американците относно големия
дефицит и растящия дълг на САЩ. Въпреки че абсолютният размер
на дефицита е много по-голям днес, отколкото преди, тяхната отно­
сителна тежест по отношение на БВП не е по-голяма. Същото се от­
нася и за дълга. Макар дългът да се увеличава непрекъснато, това не
означава, че проблемът, който той представлява, се е разраснал не­
пременно.

години години
(а) (С>)

Фигура 18.2 (а, б): Американският дефицит и дълг спрямо БВП

Размерът на дефицита и размерът на дълга изглеждат различно, когато бъдат разгледани в съотношение към Б13Г1
Обърнете внимание на това, как дългът като процент от БВП намалява значително от 50-те до 80-те години и как се
увеличава през 80-те и 90-те години.

358
Фигура 18.3: Федерални плащания по лихвата
на дълга спрямо БВП
Плащанията по лихвите като процент от БВП се запаз­
ват относително постоянни в САЩ до началото на 80-те
години, когато нарастват значително в резултат на ви­
соките лихвени проценти и на голямото увеличаване на
дълга. В края на 80-те години те спадат, тъй като БВП
се увеличава, но е рецесията в началото на 90-те години
плащанията отново се повишават значително въпреки
спадането па лихвените проценти.

Разглеждането на дълга по отношение на БВП все още не е напъл­

но достатъчно. Друг аспект е лихвеният процент, изплащан върху
дълга. Това, какво бреме налага определен по размер дълг, зависи от
лихвения процент, който трябва да се плаща за него. Лихвеният про­
цент върху дълга, умножен по общия дълг, представлява обслужва­
нето на дълга - сумата, която държавата ще трябва да плаща всяка
година. Парите, които отиват за обслужването на дълга, не могат да
бъдат похарчени за купуването на нови стоки и услуги.
През последните петдесет години лихвеният процент в САЩ зна­
чително се покачи, тъй че се покачи и обслужването на дълга. Фиг.
18.3 показва федералните плащания на лихвения процент в съотноше­
ние към БВП.
Както виждате, това съотношение нарасна значително по време на
Втората световна война и след това отново през 70-те и началото на
80-те години. В края на 80-те години то леко спадна. Този вид измер­
ване на проблема за дълга подсказва, че той представлява по-голям
проблем, отколкото когато е измерен като съотношение на дълга към
БВП, но е по-малък проблем отколкото изглежда, когато просто пог­
леднем самия дълг.
Нека видим как нарастването на БВП намалява проблемите, про­
изтичащи от дефицитите и обслужването на дълга.
Брутният вътрешен продукт може да нарасне, когато има реален рас­ Два начина, по които
теж или когато има инфлация. И двата вида растеж играят важна нарастването на БВП
роля при оценката на икономистите относно дефицита. Ето защо е намалява проблемите,
произтичащи от
важно да видим как двата вида растеж на БВП влияят върху дефици­ дефицитите
тите и дълга.
Реален растеж и дефицит. Когато в икономиката има реален растеж,
обществото става по-богато, а когато е по-богато, то може да се спра­
ви с по-голям дълг. Реалният растеж в САЩ е средно около 2,5% го­
дишно, което означава, че американският дълг може да расте с темп
от 2,5%, без да се увеличава съотношението дълг/БВП. Но за да рас­
те дългът, правителството трябва да поддържа дефицит, така че в една
растяща икономика непроменливото съотношение между дълг ¡и БВП
е съпътствано от постоянен дефицит. За какъв размер на дефицита
става дума? Федералното правителство има дълг от около 3,6 билиона
долара, а брутният вътрешен продукт е около 6 билиона долара. Сле­
дователно съотношението държавен дълг/БВП е около 60%. Реален
икономически растеж от 2,5% означава, че реалният БВП расте с око­
ло 150 млрд. долара годишно. Това означава, че правителството може

359
да поддържа дефицит от 90 млрд. долара годишно, без да увеличава
съотношението дълг/БВП:
60% х 150 млрд. = 90 млрд. долара.
Разбира се, за тези, които мислят, че общият дълг на САЩ е вече
твърде голям в сравнение с БВП, аргументът, че съотношението
дълг/БВП остава непроменено, е незадоволителен. Те биха предпо­
чели това съотношение да спада.
Високо ли е сегашното съотношение дълг/БВП в САЩ? Това е тру­
ден въпрос. САЩ могат да си позволят настоящия си дълг в смисъл,
че могат да си позволят плащането на лихвата върху този дълг. В
действителност САЩ биха могли да си позволят едно много по-висо­
ко съотношение дълг/БВП, тъй като облигациите, издавани от амери­
канското правителство, продължават да бъдат смятани за едни от най-
сигурните активи в света. Никой не се опасява, че американското пра­
вителство може да просрочи плащанията. Следователно справянето е
текущия дълг е формално възможно и вероятно той може да бъде уве­
личаван с билиони долари, без да възникне някакво затруднение. Раз­
бира се, този дълг изисква изплащането на лихва по него и през 1992 г.
американското правителство изплати близо 200 млрд. долара лихва.
Един по-голям дълг би изисквал плащането на още по-високи лихви.
Двеста милиарда долара, платени като лихва, са приход на държавата,
който не може да бъде похарчен за отбрана или за благоденствие; те
представляват заплащане за минали разходи. В крайна сметка бреме­
то на дълга са лихвите върху него. Точно това имат предвид хората,
когато казват, че дефицитът обременява бъдещите поколения. Това
бреме са лихвите, които бъдещите
* поколения ще трябва да изплащат
на американските кредитори .
Следователно реалният икономически растеж дава възможност на
една страна да поддържа дефицит, без да увеличава съотношението
дълг/БВП. След като това съотношение е ключът за преценка на сте­
пента, в която са загрижени икономистите от дълга, реалният иконо­
мически растеж намалява тревогите относно дефицита.
Нека се върнем отново към инфлацията и нейното отражение върху
дефицита и дълга.
Инфлация, дълг и реален дефицит. Въздействието на инфлацията
върху дефицита и дълга е трудно доловимо и изисква внимателно раз­
глеждане. Инфлацията унищожава дълга. Да разгледаме един при­
мер. Една страна има дълг от 2 билиона долара и инфлацията е 4%
годишно. Това означава, че реалната стойност на всички активи, из­
разена в долари, спада с 4% всяка година. Ако имате 100 долара, а
годишната инфлация е 4%, в края на годината тези 100 долара ще
струват с 4% по-малко, т. е. ще бъдат еквивалентни на 96 долара при
условие, че няма никаква инфлация. По същата логика когато има ин­
флация, стойността на дълга спада с 4% всяка година. Четири процен­
та от 2 билиона долара са 80 млрд., следователно при неизплатен дълг
*
Това твърдение за бремето на дълга не противоречи па предишното твърдение, че
вътрешният държавен дълг не намалява директно дохода в страната. При вътрешния
дълг лихвата се изплаща на граждани па същата страна. По този начин бремето на
дълга не представлява загуба на доход за обществото. Бремето на дълга е по-раншно
парично задължение на държавата за изплащането на лихви върху държавни облига­
ции. Ако събирането на данъчните приходи, необходими за да бъдат изплатени за­
дълженията към притежателите на облигации, има отрицателен ефект и намалява
дохода, тогава дългът по косвен път намалява дохода в икономиката.
от 2 билиона четирите процента инфлация ще елиминират 80 млрд.
долара всяка година.
Колкото по-голям е дългът и по-голяма инфлацията, толкова по-
голям дълг ще бъде елиминиран от инфлацията. Например при 10%
инфлация и 2 билиона долара дълг всяка година инфлацията ще ели­
минира 200 млрд. от дълга. При 4% инфлация и 4 билиона долара дълг
ще бъдат елиминирани годишно по 160 млрд. долара от дълга.
Ако инфлацията унищожава дълга, а дефицитът се равнява на уве­
личенията в дълга от година на година, инфлацията трябва да се от­
разява и върху дефицита. Икономистите вземат това предвид, като
дефинират два вида дефицит: номинален дефицит и реален дефицит.
Номинален дефицит е дефицитът, определян като разлика между
разходи и приходи: той е това, за което си мислят повечето хора, ко-
гато чуят за бюджетен дефицит, и това е стойността, която обикнове­
но се съобщава.
Реален дефицит е номиналният дефицит, изчистен от влиянието
на инфлацията върху дълга. Той представлява номиналният дефицит
минус намалението в стойността на общия неизплатен държавен дълг,
което се дължи на инфлацията. За да изчислим реалния дефицит, тряб­
ва да знаем номиналния дефицит, темпа на инфлацията и общия дълг,
който остава да бъде изплатен.
Нека разгледаме няколко примера.
Пример \:
Номинален дефицит = 100 млрд. долара
Инфлация = 4%
Общ дълг = 2 билиона долара.
Реален дефицит = номинален дефицит - (инфлация х общ дълг)
След заместване с цифрите се получава:
Реален дефицит = 100 млрд. долара - (4% х 2 билиона долара)
= 100 млрд. - 80 млрд. долара
= 20 млрд. долара.
Номиналният дефицит е 100 млрд. долара, а реалният дефицит -
20 млрд. долара.

Пример 2:
Номинален дефицит = 100 млрд. долара
Инфлация = 10%
Общ дълг = 2 билиона долара.
Единствената промяна в сравнение с първия пример е процентът
па инфлация.
Реален дефицит = 100 млрд. долара - (10% х 2 билиона долара)
= 100 млрд. - 200 млрд. долара
= - 100 млрд. долара.

В този случай страната не изпитва реален дефицит; след отчитане

на влиянието на инфлацията номиналният дефицит от 100 млрд. до­
лара се превръща в дефицит от - 100 млрд., т. е. в 100 млрд. долара
реално положително салдо! Очевидно ако инфлационният процент е
достатъчно висок, възможно е реалният дефицит да е отрицателен.
Инфлация, дълг и дефицит. Това разграничаване между номинален
и реален дефицит не е илюзия. Инфлацията унищожава дълга и този
факт не трябва да се пренебрегва, когато оценяваме ефекта от дефи­
цита. Инфлацията е една от причините за намаляването на съотноше­
нието дълг/БВП в САЩ в периода след Втората световна война. Ко­
гато инфлацията се покачва, съотношението дълг/БВП може да нама­
лее дори при голям номинален дефицит.
Може би се колебаете да приемете този аргумент за инфлацията,
която елиминира дълга и е в състояние да превърне един номинален
дефицит в реално положително салдо. Инфлацията като начин за на­
маляване бремето на дълга звучи някак твърде хубаво, за да е вярно.
Ако все още се колебаете, вие не бъркате. Аргументът, че инфлацията
унищожава дълга, е правилен, но вашите опасения не са лишени от
основание. Инфлацията не е безплатно средство за елиминиране на
дълга.
За да видите, че това е така, нека внимателно разгледаме по какъв
начин инфлацията елиминира дълга. Да предположим, че сте купили
американски облигации, които носят 4% годишна лихва, очаквайки,
че равнището на цените ще остане непроменено. Това е една не лоша
възвръщаемост; всяка година ще очаквате по 4 долара за всеки 100
долара, които сте заели на държавата, и с настъпването на падежа на
облигациите очаквате да си възвърнете обратно стоте долара. Да при­
емем сега, че инфлацията стане 6% годишно. За всяка година от заема
доларите, с които ви се разплаща държавата, струват 6% по-малко в
сравнение с доларите, които вие заехте на държавата. Вместо да по­
лучите с 4% повече, вие губите 2% - лихвата от 4%, която получавате,
минус 6% инфлация.
За вас - притежателя на облигации - инфлацията не е безплатен
начин за елиминиране на дълга. Тя струва много на кредиторите, ко­
ито губят това, което печели държавата. От инфлацията държавата
печели точно това, което губи притежателят на облигации пак от съ­
щата инфлация. Ефектът на инфлацията върху дълга не е илюзия: тон
представлява просто прехвърляне на пари от притежателите на обли­
гации към държавата.
Номинални и реални лихвени проценти и дефицит. От това пре­
хвърляне на дохода притежателите на облигации (кредиторите) не са
особено щастливи. Да, наистина реалният дълг на държавата се нама­
лява чрез инфлацията, но се намалява посредством загубите на кре­
диторите. А кредиторите не са беззащитни хора. Какво могат да на­
правят те? По отношение на облигациите с твърди лихвени проценти
- нищо. Със самото купуване на облигациите те са сключили договор
с държавата. Но могат да направят нещо за бъдещите облигации
Следващия път, когато им бъде предложено да купят държавни обли­
гации, купувачите най-вероятно първо ще се уверят, че облигациите
вземат предвид всяка инфлация, която те биха могли да очакват
Вместо да купят облигации с 4% лихва, те ще купят облигации, които
им предлагат най-малко, да кажем, 10% лихва - 4% реална лихва и
6% компенсация за очакваните от тях 6% инфлация.
Но по какъв начин се отразява на държавата това увеличаване в
номиналните лихвени проценти, което компенсира очакваната инфла­
ция? За да разберем, трябва да разделим дефицита на държавата на
два компонента: покриване на текущи нужди и обслужване на дълга.
Нека държавата има дълг от 2 билиона долара, съвкупни разходи
на стойност 500 млрд. долара, а номиналният дефицит е 100 млрд
долара. Да допуснем, че първоначално няма никаква очаквана инфла­
ция. Поради това четирите процента номинален лихвен процент пред­
ставляват също така реалният лихвен процент. Това означава, че дър­
жавата изплаща 80 млрд. долара годишна лихва (2 билиона долара
дълг х 4% лихва). Компонентът на дефицита, който отива за обслуж­
ване на дълга, е 80 млрд. долара и остават 420 млрд. долара за финан­
сиране на текущите нужди.
Сега да допуснем, че инфлацията е 6%, но лихвеният процент ос­
тане 4%. Тези 6% инфлация намаляват реалния дълг с 120 млрд. до­
лара (6% х 2 билиона). Използвайки горната формула за реалния де­
фицит, можете да изчислите, че в действителност държавата има ре­
ално положително салдо от 20 млрд. долара.
Реален дефицит = 100 млрд. долара - (6% х 2 билиона долара)
= 100 млрд. долара - 120 млрд. долара
= - 20 млрд. долара.
Но какво става, ако 6-те процента инфлация бяха изцяло очаквани?
В такъв случай номиналният лихвен процент по дълга, ако приемем,
че е краткосрочен, ще се покачи от 4 на 10%, за да вземе предвид
очакваната инфлация. Обслужването на дълга ще бъде 200 млрд. до­
лара (10% х 2 билиона долара), със 120 млрд. долара повече, откол-
кото щеше да плати държавата, ако лихвеният процент не беше съоб­
разен с инфлацията. Това увеличение от 120 млрд. долара в разходите
за обслужване на дълга се равнява точно на тези 120 млрд. долара,
които инфлацията унищожава.
Тези 120 млрд. долара увеличение на компонента за обслужване на
дълга намаляват компонента за текущи разходи в бюджета от 420
млрд. на 300 млрд. долара. Следователно когато номиналните лихве­
ни проценти се покачат, просто за да се поддържа номиналният дефи­
цит на сегашното му равнище, правителството трябва или да намали
изразходването на средства за текущи нужди, или да увеличи данъци­
те и да събира повече приходи. То изплаща допълнителна лихва на
притежателите на облигации, за да компенсира техните загуби.
Това разграничение между номинално и реално е нужно, за да се
направи преценка относно даден номинален дефицит. В условията на
очаквана висока инфлация и голям дълг голяма част от номиналния
дефицит представлява компонентът обслужване на дълга, който про­
тиводейства абсолютно на намалението на дълга, предизвикано от ин­
флацията.
Този извод относно дълга е важен, защото той се отнася пряко за
положението в САЩ. През 1990 г. номиналният дефицит на САЩ бе­
ше около 220 млрд. долара, докато реалният дефицит беше 3 млрд.
долара. Но този нисък реален дефицит струва нещо на държавата. Ко­
гато очакванията за инфлация бяха много по-ниски, както през 50-те
години, държавата плащаше 3% или 4% върху своите облигации. Сега
тя плаща 8% или 9%, което е с 5% повече в сравнение с 50-те години.
Със своя дълг от 2,75 билиона долара САЩ сега изплащат 13.7 млрд.
долара повече лихва, отколкото щяха да плащат, ако не се очакваше
никаква инфлация и номиналният лихвен процент беше 3%, а не 8%.
Това намалява сумата, която може да бъде похарчена за текущи нуж­
ди със 137 млрд. долара.
137 млрд. долара - (5% х 2,75 билиона) = 3 млрд. долара.
И така голяма част от номиналния дълг на САЩ се дължи на уве­
личението в обслужването на дълга, необходимо, за да бъдат компен­
сирани притежателите на облигации за очакваната инфлация.
 ИНФЛАЦИЯ И ИНДЕКСИРАНИ ОБЛИГАЦИИ
Тук ще се запознаете с предложението, което според ня­
кои икономисти би могло значително да намали номи­
налния дефицит па САЩ. Понастоящем повечето обли­
гации са с фиксирана стойност. Те изплащат определен
брой долари в даден период от време. Например облига­
ция от 1000 долара изплаща лихва от 100 долара всяка
година в продължение па пет години и изплаща обратно
1000 долара след пет години.
Някои икономисти предлагат следното: тези 1000 до­
лара, които трябва да бъдат изплатени обратно, да бъдат
индексирани според инфлацията. По този начин, ако рав­
нището на цените се покачи с 40%, сумата, която ще бъде
изплатена, ще бъде 1400, а не 1000 долара. Облигации,
които изплащат обратно сума, съобразена с инфлацията,
се наричат индексирани облигации.
Сега да си зададсм въпроса: какво щс стане, ако САЩ
издадат индексирани облигации? След като притежате­
лите па облигации са компенсирани за инфлацията, лих­
вата върху облигациите щс спадне. Ако очакваната ин­
флация е 5%, а номиналният лихвен процент е 7%. реал­
ният лихвен процент ще бъде 2% - следователно лихве­
ният процент върху облигациите ще бъде 2% вместо 7%.
обслужването на американския дълг щс спадне от 160
млрд. долара на 54 млрд. долара, а измерваният амери­
кански дефицит ще намалее значително.
Повечето икономисти се обявяват против издаването
на индексирани облигации. Те са съгласни, че тона би
намалило измервания дефицит, по то пс би променило
общия размер на реалния дълг - т. е. реалният дълг на
САЩ ще остане непроменен. Същевременно индексира­
нето би създало нови трудности в държавните финанси,
като се вземе предвид инфлационният индекс и миогото
пари, за които става въпрос.
Независимо дали ви харесва това предложение или
не, то е превъзходно от академична гледна точка. То ни
помага да открием различието между реален и номина­
лен дефицит.

Досега разгледахме две причини, които правят дефицита на САЩ

по-малко обезпокоителен, отколкото изглежда на пръв поглед - пър­
во, той трябва да се изчислява като процент от БВП, и второ, трябва
да се прави разлика между реален и номинален дефицит. Въпреки това
обаче съществуват много други фактори, които правят дефицита по-
обезпокояващ, отколкото изглежда на пръв поглед.
Правителството на САЩ използва счетоводна система на парич­
ните потоци. В бюджета за дадена година се докладват само дей­
ствително направени разходи. В резултат на това правителството мо­
же да си позволи разходи за бъдещи периоди, без това да има непос­
редствен ефект върху бюджетния баланс. Такова нещо се случи с пра­
вителствените програми за социално осигуряване на пенсионерите,
със студентите, които не могат да върнат заемите си, и със застрахо­
ването на влоговете на гражданите от държавата. Тези програми при­
личат на бомба със закъснител - очаква се средствата за тях да бъдат
много по-големи за в бъдеще. Най-обезпокоителната от тях е пенси­
онното осигуряване, тъй като възрастовата структура на населението
на САЩ (подобно на тази на много страни) бързо застарява.
Друга причина, поради която състоянието на дефицита е по-лошо
отколкото изглежда е, че правителството използва много хитри три­
кове, за да скрие истинския размер на дефицита. Върху него се упраж­
нява силен натиск да контролира официално публикуваните данни за
дефицита - и поради закони като този на Грам-Рудман-Холингс, и
поради факта, че пресата и финансовите пазари обръщат най-голямо
внимание на официално публикуваните данни. За да намали официал­
ните цифри, правителството отчита някои от разходите си като „из­
вънбюджетни“. (Разходите, които бяха резултат от кризата на спес­
тяванията и заемите, са пример за такъв трик.) По този начин те ус­
пяват да постигнат една доста добра цифра за заглавие във вестник,
но тя е получена по напълно изкуствен начин.
Като цяло въпросът за бюджета е много сложен. Подобно на всич­
ки други икономически въпроси, разбирането на проблема за бюдже­
та изисква компетентност по отношение на статистическите данни и
на това как те се събират. Нещо повече - отново подобно на всички
други икономически въпроси - твърде възможно е различните хора
да имат различни възгледи за това, доколко сериозен е въпросът за
бюджета.
364
 ПРИЛОЖЕНИЕ 18А
ВЪНШНИЯТ ДЪЛГ НА БЪЛГАРИЯ
В тази глава не бе отделено място на външния
дълг, тъй като той е от сравнително малко зна­
чение за американския студент. За българския
студент обаче е много важно да разгледа въп­
роса, свързан с външния дълг по-подробно, тъй
като това е съществен елемент на затрудненото
икономическо положение на България и вероят­
но ще бъде проблем в продължение на много
години. Първо, ще разгледаме причините за
дълга, след това накратко ще се спрем на начи­
на, по който той се измерва, на това какво опре­
деля неговия размер и най-накрая какво може
да бъде направено в случай на криза на дълга.
В глава 5 отбелязахме нарастването на вън­
шния дълг на България през 80-те години. Това
бе следствие от поредица дефицити в текущия
баланс, които се наблюдаваха в годините след
1984 и които бяха съпътствани от притока на
капитали под формата на заеми, отпускани от
частни банки, отчетени в кагшталовата сметка.
Причината за съществуване на проблема е
свръхвносът, който надвишава износа (търгов­
ски дефицит) и който е ставал причината за по-
голямата част от дефицита в текущата сметка.
До 1989 г. външният дълг бе достигнал цифрата
10,4 млрд. долара. През следващата 1990 г. бан­
ките не можеха повече да бъдат убеждавани да
отпускат заеми за покриване на дефицита в те­
кущия баланс. От табл. 18А. 1 (данните от пла­
тежния баланс) може да се види, че през 1990 г.
е налице нетно изтичане на капитал на стойност
117 млн. долара, а дефицитите в търговския и
текущия баланс са намалели в сравнение с тези
през 1989 г. През 1991 г. тази тенденция про­
дължава: без приток на капитали България бе
принудена да постигне равновесие в текущия си
баланс като отново съкрати вноса.
ИЗМЕРВАНЕ НА ВЪНШНИЯ ДЪЛГ
Около 10,4 млрд. долара за 1989 г. е външният
дълг на България. Всъщност тази цифра за
брутния дълг сама по себе си не ни говори поч­
ти нищо. Тя не може да бъде сравнена с дълго­
вете от над 100 млрд. долара на Бразилия или
Мексико или с 20 млрд. долара на Унгария, тъй
като всяка от тези страни е съвсем различна.
Един от начините за представянето на тази циф­
ра в определен контекст е тя да бъде сравнена с
размера на населението и да се получи измер­
ване на дълга спрямо глава от населението.
Простата аритметика показва, че през 1990 г.
дългът на България е бил около 1000 долара на
глава от населението, т.е. за всеки български
гражданин държавата е дължала по около 1000
долара на чуждестранните банки и правителст­
ва. И все пак мярката спрямо глава от населе­
нието не е достатъчно показателна, тъй като ня­
кои длъжници са богати, а някои бедни. Дългът
от 1000 долара на глава от населението би бил
много по-обезпокояващ за Бангладеш, откол-
кото за Швейцария.
Затова широко разпространено е измерване­
то на външния дълг в съотношение към брутния
вътрешен продукт. (Спомнете си, че по същия
начин бе измерван и вътрешният дълг в глава
18.) За България съотношението дълг/брутен
вътрешен продукт достигна до над 100% за
1990 г. Измерването спрямо БВП ни дава по-
добра представа за платежоспособността на
страната, отколкото измерването спрямо глава
от населението. Но и при този вид измерване
съществуват проблеми. Един от тях е, че е мно­
го трудно измереният БВП да бъде превърнат
във валутата, в която е получен заемът. Този
проблем е особено остър за случаите, какъвто
е България, където е трудно да бъде оценена ре­
алната стойност на валутата спрямо конверти­
руемите валути. Другият проблем, свързан с
измерването дълг/БВП е, че БВП не е задължи­
телно мярката за измерване на платежоспособ­
ността.
Платежоспособността се измерва като пла­
щанията, чийто падеж настъпва през дадена го­
дина, се разделят на приходите през същата го­
дина. Частта от разходите, свързана с външния
дълг, която е от практическо значение, се нари­
ча плащания, обслужващи дълга. Плащанията,
обслужващи дълга, могат да бъдат разделени
на две части: лихви по дълга (например трябва
да изплащате по 10% по заем от 10 000 лева) и
главница, крято представлява изплащането на
глобалната сума, взета назаем (например 10
хил. лева трябва да бъдат изплатени през пос­
ледната година). Изплащането на главницата
може също да бъде наречено погасяване. На
практика страните обикновено имат много и
най-различни заеми, при които по различно вре­
ме трябва да бъдат изплатени различни главни­
ци. Ето защо плащанията, обслужващи заема,
могат да бъдат много променливи и несъраз-
365
366
 Страна Население (млн.) Брутен дълг Дълг/глана от
(млрд. долари) населението (хил. долари)
България 9,0 9,5 1,05
Чехословакия 15,5 6,9 0,44
Унгария 1,6 20,6 0,94
Полша 37,2 41,0 1,10
Румъния 22,7 1,0 0,04
Турция 50,1 25,6 0,51
Чили 12,1 13,6 1,12
Габон 1,3 2,0 1,53
Мексико 1,0
78,9 78,9

Таблица 18А.2: Външен дълг на страните от Източна Европа и някои от по-големите страни длъжници (1989)

мерни по години, въпреки че ако дългът бъде преките чужди инвестиции, влиянието на изме­
внимателно контролиран, това може да се из­ ненията във валутните курсове и разликите
бегне. между нетния и брутния дълг, което означава,
Това ни подсказва още един начин за измер­ че наблюдаваните действителни изменения
ване на външния дълг, който най-много се из­ малко се отклоняват от това правило. И все пак
ползва и е най-важният. Нарича се коефициент равенството е достатъчно близко до реалност­
на обслужване на дълга. Коефициентът на об­ та, за да бъде от полза и да ни помогне да се
служване па дълга представлява сумата от съсредоточим върху най-важните ефекти.
главницата и лихвата, която трябва да бъде из­ Първият важен фактор е лихвеният про­
платена през дадена година, разделена на изно­цент. При равни други условия покачването на
са на стоки и услуги през същата година. При­ лихвения процент води до по-голям коефициент
чината, поради която износът на стоки и услугина обслужването на дълга, по-висок дефицит в
се използва като знаменател, е, че той представ­
текущата сметка и покачване на стойността ма
лява обемът на чуждестранната валута, която е брутния дълг. Ако покачването на лихвения
спечелена, а именно чуждестранната валута е процент е голямо и постоянно, коефициентът
тази, която трябва да бъде използвана при об­ на обслужване на дълга и брутният дълг могат
служването на дълга. Ето защо брутният вътре­ бързо да се увеличат поради ефекта на снежната
шен продукт не е чак толкова добра мярка за топка, тъй като нарастването на дълга ще бъде
платежоспособността на дадена държава. Бив­ увеличено.
шият Съветски съюз например винаги е прите­
Вторият фактор, който директно влияе върху
жавал огромен БВП (което не е учудващо при
възможностите за обслужване на дълга, е обе­
280 млн. население), но изнасяше срещу кон­
мът па износа. Увеличеният износ предоставя
вертируема валута само една малка част от то­
на страната повече чуждестранна валута, с коя­
зи продукт. Ето защо за него обслужването на
то да бъде обслужен дългът. Това съкращава
дълга бе високо, съотнесено към обема на из­
дефицита в текущата сметка и намалява нараст­
носа на стоки и услуги.
ването на дълга. За разлика от него увеличава­
Табл. 18А.2 представя измерения по различ­
нето па вноса има обратния ефект - което е и
ните начини дълг на България и на други страни
третият фактор.
от Източна Европа, както и на някои от по-го-
Измененията в стойността на износа и вноса
лемите страни длъжници извън този район.
ни подсказва още една променлива, която влияе
ФАКТОРИ, КОИТО ВЛИЯЯТ ВЪРХУ РАСТЕЖА върху състоянието на дълга: условията па тър­
НА ВЪНШНИЯ ДЪЛГ говия. Условията на търговия представляват
Разгледайте следното равенство: износната цена, разделена на цената на вноса,
Нарастването на дълга = дефицита в текуща­ т.е. условията, при които страните обменят сто­
та сметка + плащанията по лихвите = (износа - ки. На практика тази стойност се измерва, като
вноса) + (лихвения процент х дълга), се изчисляват индекси на износните и вносните
където под износ и внос се разбира износът и цени (по същия начин, по който се изчислява ин­
вносът на стоки и услуги. дексът на потребителските цени), след което се
Това равенство е приблизително. Съществу­ взема съотношението между двата индекса.
ват редица други фактори, каквито са например Ако е налице покачване на международната це-

367
 Фактор
Лихвен процент (нарастване)
Обем на износа (нарастване)
Обем на вноса (нарастване)
Условия на търговия(подобрение)
Валутен курс
Влияние върху външния дълг
увеличава коефициента на обслужването на външния дълг, дефицита
в текущия баланс, а следователно и дълга
съкращава дефицита в текущия баланс, а следователно и дълга
увеличава дефицита в текущия баланс, а следователно и дълга
увеличават стойността на износа, сравнен с вноса; съкращават дефицита
в текущия баланс и дълга
спадането на стойността на валутата, в която е измерен износът, спрямо
стойността на валутата, в която е измерен дългът, води до нарастване на
коефициента на обслужване на дълга

Таблица 18А.З: Динамика на В7 > ншния дълг

на на стоките, които дадена страна изнася, това
ще доведе до увеличаване на стойността на ней­
ния износ, без да бъде увеличен обемът. Покач­
ването на цените на вноса има обратния ефект.
Измененията в условията на търговия често мо­
гат да бъдат от голямо значение за определяне­
то на способността на страната да обслужи дъл­
га си, тъй като много от страните длъжници за­
висят до голяма степен от един основен про­
дукт за получаване на приходи в чуждестранна
валута. А цените на много от износните суро­
вини са изключително мобилни.
Последният фактор, който влияе върху обс­
лужването на дълга, е обменният курс на валу­
тата, в която страната длъжник изнася, спрямо
курса на валутата, в която е взет заемът. На­
пример ако България е взела заем в долари, а
изнася повече от стоките си за Германия, покач­
ването на долара спрямо германската марка би
означавало, че България ще трябва да изнесе
повече стоки, за да посрещне бремето по об­
служването на дълга.
Забележете, че повечето от факторите, обоб­
щени в табл. 18А.З, са извън контрола на стра­
ната длъжник. Неочакваната промяна в услови­
ята на търговия или в лихвените проценти може
да доведе до сериозно изменение на коефициен­
та на обслужване на дълга, както и до измене­
ния в ръста на дълга, без да е налице каквато и
да е промяна във вътрешната икономика на
страната. Подобни промени бяха много харак­
терни за периода 1979-1982 г. и доведоха ди­
ректно до криза на дълга през 80-те години.
Много от условията на търговия на страните
длъжници бяха зле повлияни от увеличаването
на цените на петрола, който беше внос за пове­
чето от тези страни, и от спадането на цените
на много от основните продукти (износ). Много
държави от Латинска Америка и Африка не бя­
ха способни да обслужат дълга си в резултат на
тези външни условия.
ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ
НА КРИЗАТА В ДЪЛГА
Както виждате от табл. 18А.4, коефициентът на
обслужване на дълга на България от 1986 г. на­
сам е много висок, особено след като знаем, че
всяка цифра, надвишаваща 25%, се смята за
обезпокоителна. Коефициентът се изчислява
като процент от обема на износа на стоки и ус­
луги само в конвертируема валута. Тази обща тен­
денция предполага, че коефициентът за 1990 г. с
голяма вероятност е надхвърлил 100%.
Високият дълг беше резултат от дефицитите
в платежния баланс, които бяха натрупани през
90-те години, както и от факта, че през 1990 г.
страната трябваше да изплати непосилна за нея
сума по дълга. Тази сума се дължеше на голя­
мата лихва поради размера на дълга и на настъ­
пилия през 1990 г. падеж на значителна част от
главницата.
Стана ясно, че ще бъде много трудно за Бъл­
гария да продължава обслужването на дълга,

1985 г. 1986 г. 1987 г. 1988 г. 1989 г. 1990 г.

Общо обслужване на дълга 1652 2731 2605 2528 3010
Главница 1466 2467 2243 2086 2330 2909*
Лихви 186 264 362 442 680
Коефициент па обслужване на дълга (%) 41 83 64 58 74
Таблица 18А.4: Профил на обслужването на българския външен дълг за периода 1985-1990 г. (млн. долари)
*
През 1991 г. трябваше да се изплатят 2,9 млн. долара, но заради просрочката те не бяха изплатени. Интересно е, че
ог 1991 I'. насам погасяването на главницата значително намаля-до 1263 млн. долара през 1991 г., а след това достигна
и до 100 млн. долара.

368
без да бъдат предприети известни драстични
мерки. Почти сигурно бе, че трябва рязко да се
съкрати вносът, а следователно да бъде пони­
жен и жизненият стандарт. Нека да се спрем на
възможностите, които дадено правителство
трябва да избере, когато е изправено пред по­
добна ситуация.
Трите известни възможности са следните:
(1) да се обяви мораториум, известен като прос-
рочка, при което положение не се извършват ни­
какви плащания; (2) да бъде постигнато спора­
зумение с кредиторите да бъде отложено изпла­
щането на дълга. Това се нарича разсрочване на
дълга и би могло да включва опрощаване или
анулиране на част от дълга и известна замяна
на дълга срещу равно по стойност друг вид иму­
щество (това се нарича cyan); (3) държавата да
се обърне към международните финансови ин­
ституции като Международния валутен фонд и
Световната банка и да помоли за отпускане на
заем, който ще налага на страната определени
условия, но който ще позволи обслужването на
дълга да бъде продължено.
Основните плюсове и минуси на различните
подходи са следните:
1. Преимуществото на просрочването на
дълга (мораториума) е, че не се извършват ни­
какви плащания по дълга. Приходите от износа
могат да бъдат използвани за финасиране на
вноса и непосредственото спадане на жизнения
стандарт би могло да бъде възпряно. Редица от­
рицателни последствия трябва да бъдат отчете­
ни наред с това. Чуждестранните банки няма да
бъдат склонни да отпускат каквито и да е заеми
за покриване на вноса, дори и за много кратки
срокове. Това може да създаде сериозни труд­
ности, свързани с плащанията, за фирмите или
предприятията, които разчитат да могат да за­
купуват стоки на кредит. Вземете един прост
пример: Дадена фирма внася кисело мляко,
препакетира го, след което го реекспортира с
печалба. Ако тази фирма обикновено е внасяла
на кредит - с пари, взети на заем - то просроч-
ката на дълга би била фатална за нея. Няма да
съществуват повече краткосрочни кредити, тъй
че бизнесът, който преди това е бил напълно пе­
челивш, ще трябва да бъде преустановен. Това
представлява много сложен проблем, тъй като
засяга много фирми, чиято дейност е свързана
с внос.
Друг недостатък на просрочката е, че тя ще
повлияе върху оценката на кредитния риск на
дадената държава. Кредитният риск е мярката,
използвана от банките, за това, каква е вероят­
ността тази страна да просрочи плащанията си.
Тя е от значение, защото определя размера на
лихвения процент, при който страната може да
взема заем. Банките са предпазливи и предос­
тавят заеми при по-ниски лихви само на държа­
ви, които според техните преценки ще бъдат в
състояние да изплатят парите. Следователно
просрочката може за в бъдеще да доведе до по­
качване на лихвените проценти.
2. Разсрочването на дълга позволява на
страната длъжник да запази доброто си име
пред кредиторите. Кредитната й оценка може да
се влоши, но не толкова рязко, както в първия
случай. Не съществува вероятност за възниква­
не на проблема, свързан с получаването на
краткосрочни заеми за поддържане на обема на
търговията на страната. И накрая, пакетът от
условията по разсрочването може да включва
известно опрощаване на дълга (разгледано по-
долу), както и някакъв cyan, който ще позволи
на страната длъжник да замени някакво иму­
щество, като например ценните книжа на наци­
онализираните компании, срещу натрупания
дълг. Ако страната е изправена пред сериозен
проблем, свързан с краткосрочното обслужва­
не на дълга, подобна сделка може да се окаже
изгодна.
Недостатъкът на разсрочването е, че в крат­
косрочен план съществува вероятност изпла­
щаната сума да бъде по-голяма в сравнение със
случая при просрочката и по този начин много
по-осезателно да бъде намален жизненият стан­
дарт. Също така, освен ако не е налице значи­
телно анулиране на дълга, в края на краищата
цялата сума пари по дълга ше трябва да бъде
изплатена. Един друг проблем, който опитът
напоследък ни подсказва, е че държавите, които
веднъж получат съгласие за разсрочване на
дълга, често по-късно отново прибягват към не­
го. С други думи, тази възможност не е гаран­
ция за премахване на проблема, свързан с дъл­
госрочния дълг.
3. Програмата на МВФ и Световната бан­
ка е единствената възможност за получаване на
нови заеми от страната длъжник. Това би й поз­
волило да продължи обслужването на дълга без
да претърпява напълно съкращаване па вноса,
което би било наложително при отказ да й се
отпусне заем. Това предимство е малко илю­
зорно, тъй като в условията на МВФ винаги се
включва рязкото намаляване на вноса. Това е
част от пакета мерки, целящи връщането на
369
страната в положението, в което може да се
справи с външния си дълг.
Програмите на МВФ често биват оспорвани,
а самият МВФ и Световната банка понякога се
оказват доста непопулярни институции в стра­
ните, приели подобни програми. В някои случаи
правителствата на страните длъжници се стра­
хуват да не загубят контрол върху вътрешната
икономическа политика, която е наложена от
програмата на МВФ. От друга страна, понякога
може да е от полза да съществуват чуждестранни
институции, които правителството да използва
като оправдание за прилагане на непопулярни
икономически мерки. За съжаление програмите
на МВФ, подобно на споразуменията за разс­
рочване, не гарантират 100% успех за измъква­
не на държавите от дългосрочните им затрудне­
ния.
Какво става на практика? Напоследък мора­
ториумът се използва много рядко. Правител­
ствата на страните длъжници обикновено пре­
ценяват, че отрицателните последствия от про-
срочката надвишават положителните. Някои
правителства се стремят да избегнат дори слу­
ховете, че желаят да извършват разсрочване, за-
щото смятат, че самите слухове за това биха
могли да доведат до рязко повишаване на кре­
дитния риск. Пример за това е Унгария след
1 989 г. България е една от малкото страни обя­
вила мораториум. Далеч по-разпространена е
практиката правителството да уреди или раз­
срочване на дълга, или да сключи споразумение
с МВФ, или и двете заедно. Споразуменията за
разсрочване се прилагаха в много от страните
на Латинска Америка през 80-те години след на­
чалото на икономическата криза в Мексико пред
1982 г. Широко приложими станаха също и
програмите на МВФ и спонсорството му при
разсрочването на дълга.
Случаят с България е необичаен не само за-
щото бе обявен мораториум от страна на пра­
вителството, но също защото, въпреки просроч-
ката, то успя да постигне споразумение с МВФ
и Световната банка. Това бе възможно единст­
вено защото кредиторите приеха, че страната е
готова да поднови обслужването на дълга, след
като бе постигнато споразумението; т. е. тя не
отказва да плати напълно дълга и не заявява, че
никога няма да го изплати.
ОПРОЩАВАНЕ НА ДЪЛГА
Понякога кредиторите се съгласяват да анули­
рат, т.е. да опростят дълга. Това звучи странно,
тъй като тези кредитори са предимно частни
370
банки, чийто единствен интерес е натрупването
на печалба. Обяснението не е в това, че банките
биват щедри от време на време, а в това, че те
просто анулират парите, които смятат, че по ни­
какъв начин няма да им бъдат върнати и се на­
дяват, че така ще увеличат шансовете си да по­
лучат обратно останалата част от дълга.
Напоследък има случаи, когато МВФ , Све­
товната банка и правителствата на водещите
страни кредиторки упражняват натиск върху
банките да опрощават дълговете като част от
цялостния план за подпомагане възстановява­
нето на икономиката. На свой ред банките ре­
шават да вземат участие в подобно съкращава­
не на дългове само ако имат интерес от това. Те
се опитват да спасят известна сума от заема,
който, както се оказа, не е трябвало да дават.
Съкращаването на дълга с цел облекчаване па
страната длъжник обаче може да увеличи цена­
та на оставащата част от дълга па вторичния па­
зар, което е неблагоприятна последица за тази
страна.
Някои от чуждестранните заеми са отпусна­
ти от правителствата, а не от частните банки.
Навярно смятате, че правителствата могат по-
лесно да опростят тези дългове, отколкото част­
ните банки - правителствата не са институции,
създадени за натрупване на печалби. До известна
степен това е така и България бе облагодетелс­
твана, когато получи споразумението за съкра­
щаване на дълга от Парижкия клуб през 1990 г.
(Парижкият клуб е името на правителствата
кредитори, които се събират в Париж, за да из­
готвят споразумения за официално опрощаване
и разсрочване на дълга. Клубът има за цел на­
сърчаването на държавите кредиторки за равно
участие при разсрочването на дълга - в проти­
вен случай вероятно всяка би разчитала другите
да направят съкращенията.)
Тази щедрост обаче има своите граници. Ло­
венето правителства решават да опростят даден
дълг само ако смятат, че техният електорат е
склонен да плати за загубените лихви. Тези за­
губи ще трябва да бъдат покрити или чрез уве­
личаване на приходите и намаляване на разхо­
дите, или чрез увеличаване на държавния заем-
Обикновено политиците преценяват, че електо­
ратът не е много щедър; поддържането на нис­
ките разходи е една от главните цели на прави­
телството - най-вече на тези разходи, които и
облагодетелстват пряко електората. И така по-я
добно на частните банки правителствата с*
склонни да опрощават заеми само когато смя­
тат, че тези суми са безвъзвратно загубени.
Съществува една още по-важна причина, по­
ради която правителствата не са склонни да оп­
рощават заеми от големи суми. Аргументът е,
че ако на държавите, които са в затруднение,
често им биват опрощавани дълговете, по-голя-
ма е вероятността за в бъдеще да вземат назаем
прекалено големи суми. В резултат на това е
възможно финансовата система да започне да
се разпада. Това е същият проблем, който сре­
щат банките при отпускането на вътрешни зае­
ми. Щом като е позволена просрочка на един, то
и всички останали ще искат същото отношение.
Хората ще са склонни да вземат назаем нереал­
ни суми, които никога няма да бъдат изплатени.
При съществуването на огромни суми лоши
кредити в икономиката финансовата система
може да не е в състояние вече успешно да на­
сочва спестяванията към тези, които действи­
телно имат нужда от тях за инвестиране.
ОПРОЩАВАНЕТО НА ДЪЛГОВЕТЕ
И РАЗПАДАНЕТО НА КОМУНИЗМА
След 1989 г. в Източна Европа и бившия Съвет­
ския съюз се изказваха мнения, че дълговете не
са задължение на новите демократични прави­
телства, тъй като те са наследени от предишни­
те диктатури. Смяташе се, че тези държави
представляват особен случай и заслужават спе­
циално отношение поради уникалната възмож­
ност, предложена им от разпадането на кому­
низма. Някои дори предложиха всички дългове
да бъдат анулирани изцяло.
Този аргумент бе приет от кредиторите само
отчасти. Отговорът им съдържаше съображе­
нията, които разгледахме по-горе, а именно че
съществуват много други страни, които са пре­
минали от недемократичен към демократичен
начин на управление и които следователно биха
могли да имат същите претенции. Всъщност
съществуват много такива примери за страни
от Южна Америка и Африка (включително и
ЮАР), въпреки че несъмнено не може напълно
да се сравняват с политическите промени, които
започнаха в Източна Европа през 1989 г. На
последно място, кредиторите отбелязаха, че из­
точноевропейските страни длъжници дори и по
време на икономическата криза не са толкова
бедни, колкото много други страни длъжници.
Например много от'най-бедните африкански
страни под района на Сахара имат най-високия
в света процент на обслужване на дълга. Ето за­
що кредиторите направиха само скромни съкра­
щения по дълговете, предназначени за тези от
държавите, за които се смяташе, че е най-малка
вероятността да успеят да платят (Полша и
България).
Разбира се, вие можете да поддържате твър­
дението за по-големи съкращения от чисто по­
литически съображения. И все пак тъй като този
въпрос излиза извън сферата на икономиката,
няма да продължим с неговото разискване. На­
дяваме се, че с това обобщение сте получили
най-малко по-добра представа за контекста, в
който би трябвало да се разглежда проблемът,
свързан с външния дълг на България.
371
 Глава 19

МЕЖДУНАРОДНА ТЪРГОВИЯ
... Чиста заблуда е представата, че търговията служи на национал­
ния флаг. Търговията се носи по течението на най-ниската цена.
Ако един търговец от колониите иска да закупи британски нацио­
нални знамена, той би ги купил и от най-големия враг на Великобри­
тания, стига да може да ги купи само за няколко гроша...
Андрю Кариери

В ловенето икономики много от стоките, които се използват в ежед­

невния бит, се произвеждат в чужбина; те са вносни стоки. По същия
начин много от стоките, произведени в една страна, се потребяват в
чужбина: това са износни стоки. Тази глава е посветена на въпроса
защо търгуват държавите. Тя обяснява защо икономистите вярват, че
търговията повишава икономическото благоденствие и защо съветват
правителствата да не се поддават на изкушението да издигат търгов­
ски бариери с цел защита на местните фирми. Въпреки че свободната
търговия е много важна за световната икономика (и значението й не­
прекъснато расте), призивите за използване на защитни мерки са не­
рядко явление. Нещо повече, тези призиви често идват от самите пра­
вителства. Както ще видим, светът е далеч от състоянието на зона на
свободна търговия. Ето защо нека се опитаме да обясним защо пра­
вителствата толкова често предпочитат да не се съобразяват със съ­
вета на икономистите, като налагат и поддържат мита и други търгов­
ски ограничения.

МОДЕЛИ НА ТЪРГОВИЯ Преди да разгледаме тези проблеми, би било полезно да погледнем

някои цифри от международната търговия, за да получим представа
за нейния характер и измерения.
Нарастваща и варираща Един от начините за измерване важността на търговията е да я срав­
световна търговия ним с размера на най-голямото национално стопанство в света, това
на САЩ. През 1928 г. общата световна търговия възлизаше на около
245 млрд. долара (по цени от 1980 г.). Брутният национален продукт
на САЩ беше около 430 млрд. долара, следователно световната тър­
говия, изразена като процент от американския брутен национален
продукт, представляваше почти 60%. През 1935 г. това съотношение
беше паднало на по-малко от 30%, а през 1950 г. - 20%. След това за­
почна да се покачва и през 1990 г. се приближи още веднъж до 60%.
Както виждате, равнището на световната търговия варира значително.
Изразени в долари, колебанията в международната търговия през
годините са дори още по-големи. Измерена в постоянни цени от 1980 г..
световната търговия спадна от 245 млрд. долара през 1928 г. на 110
млрд. долара през 1935 г. След това се покачи отново на около 2 три­
лиона долара до 1990 г. Следователно международната търговия на­
раства, но в този растеж съществуват значителни колебания. В дадени

372
моменти международната търговия нараства бързо; в други - това
става бавно и дори има спадове.
Отчасти колебанията в световната търговия са резултат от колеба­
нията в световното производство. Когато производството расте, рас­
те и международната търговия; когато производството спада, спада и
международната търговия. Колебанията в международната търговия
отчасти се обясняват и с търговските ограничения, които страните от
време на време налагат. Например намалелият доход в световен ма­
щаб по време на Голямата депресия доведе до голямо намаляване на
търговията, но това намаление беше подсилено от увеличаването на
търговските ограничения по целия свят през 30-те години на века.
Важността на международната търговия за икономиките на различни­ Различия в значимостта
те страни много се различава. На табл. 19.1 е представена значимост­ на търговията
та на вноса и износа по отношение на брутния национален продукт за
различни държави. Както виждате, сред изброените страни Холандия
има най-голям износ, а Съединените щати - най-малък износ, сравне­
но с брутния национален продукт. Освен това Холандия има и най-го­
лям внос, съотнесено към брутния национален продукт, докато САЩ
са на предпоследно място. Зависимостта между вноса и износа на ед­
на страна не е случайно съвпадение. За повечето страни размерите на
вноса и на износа приблизително съвпадат, въпреки че за дадена стра­
на това съвпадение може да е доста приблизително.
Цифрите за обема на съвкупната търговия ни дават само част от
картината на международната търговия. Нека да разгледаме с какъв
тип стоки и с кого се търгува. Фиг. 19.1 представя външната търговия
на САЩ, разбита на различните й съставки.
Относителният дял на износа за всяка стокова група се запазва при­
близително еднакъв от 1970 г. насам. Структурата на вноса обаче се
променя. Вносът на машини значително се увеличава, докато вносът на
храна и живи животни намалява. Забележете, че Съединените щати вна­
сят значителни количества промишлени стоки и също така изнасят зна­
чителни количества промишлени стоки. Това не е необичайно.
Регионите, които търгуват със САЩ, можете да намерите на фиг. 19.2.
Износът за Канада и Западна Европа съставлява голям процент от
общия износ на САЩ през 1990 г. Регионите, от които САЩ внасят
най-големи количества, включват Канада, Западна Европа, Япония и
Югоизточна Азия. Забележете, че относителният дял на вноса от Япо­
ния в общия внос на САЩ се увеличава с времето, докато процентният
дял на американския износ за Япония остава един и същ.

Страна БНП Износ % БНП Внос % БНП

САЩ 4206 217 5 370 9
Канада 350 86 25 81 23
Холандия 108 80 48 78 46
Западна Германия 901 242 27 189 21
Великобритания 542 107 20 126 23
Италия 490 97 20 100 20
Франция 710 1 19 17 128 18
Япония 1994 210 11 127 6

Таблица 19.1: Съотношение на износа и вноса към брутния национален продукт

и различни страни за 1986 г. (млрд. долари)

373
машини промишлени стоки машини промишлени стоки
(26,7%) и материали (1 1,9%) (37,0%) и материали (8,0%))
химикали (9,0%) химикали (10,0%)
нефтопродукти (1,1 %) нефтопродукти
(3.0%,)
суровини (7,0%)
суровини (10,8%)

храна н живи храна и живи

животни (10,2%) животни (8,0%)
транспортно други (8,9%) транспортно други (2,0%)
оборудване — различни промишлени оборудване различни промишлени
(15,3%) стоки (6,0%) (15,0%) стоки (10,0%)
(а) износ 1970 (42,6 млрд. долари) 1990 (376 млрд. долари)

машини промишлени стоки машини промишлени стоки

(13,2%,) и материали (21,1 %,) (28,0%,) и материали (12,0%,)
химикали (3,6%,) химикали (4,0%,)
нефтопродукти (6,9%)
нефтопродукти
суровини (8,3%>) (13,0%,)
суровини (3,0%)
храна и живи храна и живи
животни (13,5%) животни (4,0%)
транспортно други (6,5%,) транспортно други (6,0%>)
оборудване различни промишлени оборудване — различни промишлени
(14,7%,) стоки (12,1%,) (14,0%,) стоки (16,0%,)

(в) внос 1970 (40 млрд. долари) 1990 (495 млрд. долари)

Фигура 19.1 (а, б): Вносът и износът на САЩ по стоки

Диаграмите по-горе показват относителните дялове на всяка стока в износа (а) и вноса (б). Забележете какъв голям дял
в търговията на САЩ имат промишлените стоки. Това не е необичайно, тъй като по принцип промишлените стоки
заемат най-голям дял в международната търговия.

ЗАЩО ТЪРГУВАТ Международната търговия съществува по същата причина, поради

НАРОДИТЕ която съществува търговията изобщо. Страната А има нещо, което
друга страна Б желае, а страната Б има нещо, което страната А иска:
и двете страни могат да спечелят от търговията.
Принцип на Търговията с различни видове стоки между страните може да се обяс­
абсолютното ни сравнително лесно. Например търговията със суровини и селско­
преимущество стопански продукти срещу промишлени стоки може лесно да се обяс­
ни с принципа на абсолютното преимущество:
Когато една страна може да произвежда дадена стока при по-
ниски производствени разходи, отколкото друга страна, тя има
абсолютно преимущество при производството на тази стока
Когато две страни имат абсолютно преимущество в производ­
ството на различни стоки, те могат да спечелят от търговията
Принципът на абсолютното преимущество обяснява например из­
носа на петрол от Саудитска Арабия срещу внос на хранителни стоки
от САЩ. Саудитска Арабия притежава милиони барели леснодостъ­
пен петрол, но производството на хранителни стоки при пустинния
климат и песъчлива почва е много скъпо. С умерения си климат и
плодородна почва САЩ могат да отглеждат хранителни продукти ев-

374
 други
Китай
Изт. Европа и Русия
Ю. И. Азия
Япония
Зап. Европа
Лат. Америка
Канада

Фигура 19.2 (а, б): Износът и вносът на САЩ по региони

Износът (а) и вносът (б) на САЩ се увеличава значително през годините. Главните региони, с които търгуват САЩ,
са Канада, Западна Европа, Япония и Югоизточна Азия.

тино, но им е много скъпо да добиват нефт. Тъй като може да произ­

вежда определено количество петрол с по-малък обем производстве­
ни ресурси, Саудитска Арабия има абсолютно преимущество над САЩ
в производството на петрол. Тъй като могат да произвеждат определено
количество хранителни продукти с по-малко ресурси, САЩ имат абсо­
лютно преимущество над Саудитска Арабия в производството на храни.
Когато всяка страна се специализира в стоките, в които има абсолютно
преимущество, и двете страни могат да спечелят от търговията. За прос­
тота приемаме непроменлива алтернативна цена.
На фиг. 19.3 разглеждаме един хипотетичен числен пример, който
илюстрира как принципът на абсолютно преимущество може да до­
веде до изгода от търговията.
Фиг. 19.3 (б и г) показва възможностите за САЩ, а фиг. 19.3 (а и в)
показва възможностите за Саудитска Арабия. САЩ и Саудитска Ара­
бия могат да произвеждат различни комбинации от храни и петрол,
като отделят различни проценти от своите ресурси за производството
на всяка от тези стоки. Ако сравните двете таблици, ще видите, че
Саудитска Арабия има абсолютно преимущество в производството
на петрол, а САЩ имат абсолютно преимущество в производството
на хранителни стоки.
Когато САЩ и Саудитска Арабия отделят еднакво количество ре­
сурси за производството на петрол, Саудитска Арабия може да про­
изведе десет пъти повече, отколкото САЩ. Например ако САЩ отде­
лят 60% от дадено количество ресурси за производството на петрол,
те ще получат 60 барела петрол; ако Саудитска Арабия отдели 60%
от същото количество ресурси за производството на петрол, тя ще
получи 600 барела петрол. Графиките (в и г) представляват кривите
на производствените възможности на двете страни, когато не се из­
вършва търговия. Всяка комбинация от числа в таблицата отговаря
на точка от кривата. Например точка В от двете криви отговаря на
данните от ред В на съответната таблица.
Мека допуснем, че в условията без външна търговия САЩ са из­
брали точка С (производство на 60 барела петрол и 400 тона храна),
а Саудитска Арабия е избрала точка О (производство на 400 барела
петрол и 60 тона храна).
Международният търговец (М.Т.), който разбира принципа на аб­
солютното преимущество, идва и предлага на Саудитска Арабия
следната сделка:

375
 Саудитска Арабия САЩ Международният търговец М. Т. се намесва, за да помогне и на
Ресурси за Произведен Произведена Ред Ресурси за Произведен Произведена двете страни да спечелят чрез търговията, съгласно принципа на аб­
производство петрол храна (тон) производство на петрол храна (тон) солютното преимущество. Ако всяка от страните произвежда стока­
па петрол (%) (барел) петрол (%) (барел) та която има абсолютно преимущество - САЩ храната, а Саудитска
100 1000 0 А 100 100 0 драбия петрола, - запазвайки половината за себе си и давайки другата
80 800 20 В 80 80 200 половина на М. Т. да търгува с нея, М. Т. осигурява на САЩ дадено
60 600 40 С 60 60 400 количество петрол, а на Саудитска Арабия дадено количество храни
40 400 60 И 40 40 600
20 20 в замяна. И двете страни печелят от това, защото имат повече стоки,
20 200 80 Е 800
0 0 1000
отколкото биха произвеждали сами, а М. Т. е спечелил от извършва­
0 0 100 Е
нето на сделките.
(а) (б) И двете страни приемат (би било глупаво да не приемат). Новото
състояние на потреблението на двете страни е показано на табл. 19.2.
,000, оА Саудитска Арабия 160 1 САЩ у]. Т. реализира хубава печалба от 380 тона храна и 420 барела пет­
V
4 В
140 - рол. Станал е богат, защото разбира принципа на абсолютното преи­
800 - \ мущество. За нещастие на М. Т. принципът на абсолютното преиму­
\ 120
щество е лесен за разбиране, което означава, че търговецът скоро ще се
600
100 1А натъкне на конкуренция. Ще се появят други международни търговци,
Н
80 предлагащи на страните дори по-изгодни сделки от тази на М. Т., като
400 - 60 по този начин те ще намалят неговия дял в търговията. В условията

40 й на конкуренция и липса на входни бариери в международната търго­

\Е
200 ♦
\
вия делът на М. Т. ще бъде свит до размера па неговите производст­
\ 20 вени разходи плюс една нормална печалба, възнаграждаваща усили­
N Е
0 ___1__1____ I____I--- ---- 1----1--- 1—
4 0 ята му.
40 60 80 100 120 140 160 200 400 600 800 1.000
Очевидно хипотетичният пример преувеличава значително печалба­
хранителни стоки хранителни стоки
00 (?) та на търговеца. Обикновено на един търговец, който урежда подобна
сделка, му се налага да се конкурира с други търговци и да предложи на
Фигура 19.3 (д-г): Абсолютно преимущество за САЩ и Саудитска Арабия
Ако Саудитска Арабия отделя всичките си ресурси за производство на петрол, тя може да произведе 1000 барела, но
двете страни по-добра сделка от тази, която беше представена тук. Но
ако отдели всичките си ресурси за храна, може да произведе само 100 единици ( а ) . За САЩ е обратното: ако отделят този, който пръв забележи възможността за търговия, често прави го­
всичките си ресурси за петрол, САЩ могат да произведат само 100 барела - 10 пъти по-малко от Саудитска Арабия, но лямо състояние. Вторият и третият, които открият тази възможност,
ако отделят всичките си ресурси за производство на храна, могат да произведат 1000 единици - 10 пъти повече от Саудитска правят по-малки пари. Веднъж след като възможността стане широко
Арабия ( б ) . Така Саудитска Арабия има абсолютно преимущество пред САЩ в производството на петрол, а САЩ - в произ­ известна, вече няма никакъв шанс да се спечелят пари от нея. Търговци­
водството на храна. те продължават да печелят нормално, а мигновеното натрупване на със­
Информацията от таблиците е представена графично ( в и г ) . Това са кривите на производствените възможности па
страните в случая, когато не търгуват помежду си. Всяка точка от правата за дадена страна отговаря па съответен ред в тояние не е възможно, ако липсват нови прозрения. В крайна сметка
таблицата за страната. ползата от търговията е за страните, а не за търговците.
Международният търговец (М. Т.) осъзнава това и изхарчва част
Ако произвеждате 1000 барела петрол и никаква храна (точка А ) и ми давате 500
от състоянието си, за да купи гръцки остров, на който се оттегля, за
барела петрол, а 500 запазвате за себе си, аз ви гарантирам 120 тона храна - два
пъти повече, отколкото имате сега. Ще ви поставя в точка С , която е над кривата Да размишлява по-задълбочено за същността на международната тър-
на вашите възможности. Ще имате повече петрол и повече хранителни стоки. I овия, така че да утрои това, което е останало от богатството му.
Това е предложение, на което не можете да откажете. Оженва се, ражда му се дъщеря, която също кръщава М. Т., и умира.
След това М.Т. отлита за САЩ, на които прави следното предложение: Но преди да умре, научава дъщеря си на международна търговия и на
Ако произвеждате 1000 тона храна и никакъв петрол (точка С) и ми давате . 500 °ва как новите прозрения могат да доведат до богатство. Неговите
тона храни, като запазвате останалите 500 за себе си, аз ви гарантирам 80 барел ЕрДсмъртни думи към дъщерята са: „Продължавай да търсиш това
н°но прозрение.“
петрол - два пъти повече, отколкото получавате сега. Ще ви поставя в точка
която е над кривата на вашите настоящи производствени възможности. Ще пол)
чавате повече петрол и ще имате повече храна. Това е предложение, на коею Щввват много години. Младата М. Т. пораства и един ден, разхож- Принцип на
можете да откажете. се по плажа, тя размишлява за възможностите за търговия с сравнителното
^ЩМобили и хранителни продукти между Германия и Алжир. Никои преимущество
Храна (тон) търговци не са обръщали внимание на възможностите за тър-
Съвкупно производство 1000 I 000 А между тези две страни, защото Германия е много по-произво-
80 На 0т Алжир по отношение на всички стоки. В момента не се
Потребление на САЩ 500 0
Потребление на Саудитска Арабия 120 500 ствява никаква търговия, тъй като Германия има абсолютно
Печалба за международния търговец М. Т. 380 ^420______ ■рщество и в производството на автомобили, и в производството
а храни (вж. табл. 19.3).
Саудитска Арабия и
Таблица 19.2: Разпределение на продукта между САЩ,
международния търговец

376 377
 Германия Алжир
Ресурси, Произведени Произведена Ред Ресурси, Произведени Произведена Ред
отделени за автомобили храна отделени за автомобили храна
автомобили (брой) (тон) автомобили (брой) (тон)
(%) (%)
100 100 0 А 100 20 0 Л
80 80 40 В 80 16 1 В
60 60 80 С 60 12 2 С
40 40 120 й 40 8 3 п
20 20 160 Е 20 4 4 Е
0 0 200 Е 0 0 5

Таблица 19.3 (а, Г>): Сравнителни преимущества в производството на автомобили и храна за Германия и Алжир
Германия произвежда по-добре от Алжир и двете стоки. Тя има абсолютно преимущество при производствата н па
двете, но трябва да се откаже ог два топа храна, за да произведе един автомобил. Алжир трябва да се откаже само от
1/4 тона храна, за да произведе 1 допълнителен автомобил. Алжир има относително преимущество в производството
на автомобили.

Но младата М. Т. е умна. Тя си спомня какво я е учил баща й за

алтернативна цена още в първия урок по икономика. Тя разсъждава
по следния начин: алтернативната цена на Германия за производство­
то на един автомобил е 2/1. Това означава, че Германия трябва да се
откаже от 2 тона храна, за да получи един допълнителен автомобил.
Например ако Германия първоначално произвежда 60 автомобила и
80 топа храна и ако съкрати производството си на коли с 20, по този
начин ще увеличи производството на храна с 40. За всяка изгубена
кола Германия печели 2 тона храна. Когато Алжир съкрати своето
производство на коли с 4, той печели 1 тон храна. Алтернативната
цена на Алжир за производството на още една кола е 1/4. Алжир тряб­
ва да се откаже от един тон храна, за да получи 4 допълнителни авто­
мобила.
Младата М. Т. продължава да разсъждава, че ако Алжир трябва да
се откаже само от 1/4 тона храна, за да произведе един допълнителен
автомобил, докато Германия трябва да се откаже от два тона храна,
за да произведе един автомобил, съществуват потенциални печалби,
които могат да се реализират и да се разделят между страните и са­
мата М.Т. Тогава, точно както баща си по-рано, тя би могла да на­
прави странните предложения, на които те не могат да откажат. Тя
продължава да се разхожда по плажа, обмисляйки следното: „За тър­
говията не е необходимо да има непременно абсолютно преимуще­
ство.“ На лицето й изгрява усмивка: най-сетне е разбрала. Прелитай­
ки щастлива над Средиземно море, тя формулира точно прозрението
си. Нарича го принцип на сравнителното преимущество:
Докато относителната алтернативна цена за производството
на стоки (от какво количество от една стока трябва да се
откажем, за да получим друга стока) се различава по страни,
съществува потенциална изгода от търговия, дори и ако една
страна има абсолютно преимущество във всичко.
Именно сравнителното, а не абсолютното преимущество създават
основа за търговията и ако една страна има сравнително преимуще­
ство по отношение на една стока, другата страна трябва по дефиниция
да има сравнително преимущество по отношение на другата стока.
378
 Автомобили(брой) Храни (тон)
Производство па Германия и Алжир 68 104
Потребление на Германия 61 82
Потребление па Алжир 5 5
Печалба па младата М.Т. 2 17

Таблица 19.4: Окончателно потребление за двете страни

Тъй като на Германия й струва отказ от повече автомобили, за да произвежда храна,
а па Алжир му струва отказ от повече хранителни стоки, за да произвежда коли, и
двете страни могат да бъдат облагодетелствани от търговията. Младата М.Т. се на­
месва, за да осъществи търговската сделка с двете страни, като им помага да спече­
лят и двете и реализира печалба за самата себе си.
След като формулира идеята си, младата М. Т. я прилага към Гер­
мания и Алжир. Неочаквано се оказва, че Германия има сравнително
преимущество в производството на храна, а Алжир има сравнително
преимущество в производството на автомобили. Твърдо решена, с та­
зи идея в главата си, тя напуска своя остров, заминава за Германия и
прави на германците следното предложение:
В момента вие произвеждате и погребяватс 60 автомобила и 80 тона храна (ред
С от табл. 19.3а). Ако произвеждате само 48 коли, но 104 тона храна и ми дадеге
22 тона храна, аз ще ви осигуря 13 автомобила в замяна. Ще имате повече коли
(61) и повече храна (82). Това е предложение, от което не можете да се откажете.
След това заминава за Алжир и предлага на алжирците следната
оферта:
В момента вие произвеждате 4 тона храна и 4 автомобила (ред Е па табл. 19.36).
Ако произвеждате само автомобили (ред А ) - 20 броя, 5 ще запазите за себе си,
а 15 ще предоставите на мен. Тогава аз ще ви осигуря 5 тона храна срещу тези
15 автомобила. Ще имате повече коли (5) и повече храна (5). Това е предложение,
на което не бихте отказали.
И нито Германия, нито Алжир могат да откажат. И двете страни при­
емат офертата на младата М. Т., а резултатите са показани на табл. 19.4.
След всичко това младата М. Т. продължава да обикаля различни
други страни и да им предлага подобни оферти.
Както беше и в случая с баща й, първоначалната й печалба е най-
голяма; след това, когато и други откриват принципа на сравнително­
то преимущество и предлагат на страните по-добри сделки от нейни­
те, нейният дял се свива, докато накрая печалбата й едва покрива ней­
ната алтернативна цена и разноските по транспортирането на стоките.
По тъй като принципът на сравнителното преимущество е по-труден
за разбиране, отколкото принципът на абсолютното преимущество,
търговците конкуренти се появяват много по-бавно. Нейните извън­
редни печалби продължават по-дълго време, отколкото тези на баща й,

КОЙ ФОРМУЛИРА ПРИНЦИПА НА СРАВНИТЕЛНОТО ПРЕИМУЩЕСТВО

В действителност младата М.Т. не беше тази, която фор­
мулира принципа па сравнителното преимущество. За
първи път той се появява в една книга със заглавие
„Принципи на икономиката“, написана от един изключи­
телно умен борсов агент Дейвид Рикардо през 1817 г.
Ето защо нерядко този принцип е известен като Рикар-
дов принцип на сравнителното преимущество.
Както с много други принципи в икономиката, истин­
ският произход на този принцип е спорен въпрос. Идеите
често витаят във въздуха дълго преди да бъдат напеча-
тании личността, на която ги приписва историята, обик­
новено не е човекът, който ги е формулирал. След едно
превъзходно детективско изследване през 1976 г. Уилям
Туийт открива, че не Дейвид Рикардо, а неговият добър
приятел Джеймс Мил е бил първият, който с писал за
сравнителното преимущество и следователно заслужава
да бъде наречен откривател па принципа па сравнит ел­
ното преимущество. Не всички историци са съгласни с
Туийт, но всички твърдят, че е бил едни от двамата, а пе
младата М.Т.

379
 но в края на краищата и те са пометени от конкуренцията. Когато
печалбите спадат до нормалното равнище, тя разпродава и се оттегля
от бизнеса.

Разпределяне на Принципът на сравнителното преимущество е много силен. Той оп­

изгодата от търговията ределя кога може да се спечели от търговия. Но той не определя как
ще бъде поделена тази изгода между страните, които участват, и тър­
говците като М.Т. Ето някои идеи как най-вероятно могат да се раз­
пределят тези печалби.
Колкото по-голяма конкуренция съществува в международната търговия, толко­
ва по-малко вероятно е търговецът да получи изгодата от търговията: по-голяма
част от изгодата от търговията ще е за гражданите па двете държави.
Тази идея не е останала незабелязана от търговските компании.
Съществуват многобройни компании за внос и износ, които се зани­
мават с откриването на нови възможности за международна търговия.
Представители на търговски фирми обикалят света, разнасяйки и
предлагайки на страните различни проекти и стоки. Например в края
на ирано-иракската война през 1989 г. един т. нар. контингент по
вноса и износа се насочи към Ирак с оферти за продажба на стоки и
услуги. Много от същите тези хора бяха преди това в Саудитска Ара­
бия, когато пред 70-те години се покачи цената на петрола, и в Далеч­
ния Изток, когато Китай отвори вратите си за международната тър­
говия през 80-те години. В началото на 90-те години същата тази гру­
па се насочи към бившия Съветски съюз.
За тези американски търговци често е много лесно да продават
американски стоки. Проблемът е в уреждането на финансирането.
Стоките трябва да бъдат заплатени във валутата на страната, която
извършва износа, а не във валутата на страна, която извършва вноса.
По този начин често фирмите, които извършват продажбите, трябва
също така да уреждат финансирането на търговията (вж. глава 20).
Втората идея е:
Веднъж щом конкуренцията вземе връх, по-малките държави обикновено полу­
чават по-голям дял от облагите от търговията, отколкото по-големи ге държави
Причината накратко е, че търговията открива повече възможности
за по-малките държави, отколкото за по-големите. САЩ започват да
търгуват с Мали, която е малка африканска държава. За Мали се от­
криват огромни нови възможности за потребление: цените на всички
видове стоки ще паднат. Преди да започне търговията със САЩ, ко­
лите в Мали са били невероятни скъпи, докато рибата е била евтина.
С международната търговия цената на колите в Мали значително спа­
да, следователно Мали е облагодетелствана. Тъй като американската
икономика е много по-голяма в сравнение с икономиката на Мали.
цената на рибата в САЩ не се променя. Рибата, внесена от Мали, е
само капка в морето. Съотношението между цената на колите към
цената на рибата не се променя особено за САЩ, така че СА1Д не
получават много от облагите на търговията. Мали получава почти
всички облаги.
Има една уловка в този аргумент за облагите от търговията. Твър­
дението се основава на условието „веднъж щом между търговците
вземе връх конкуренцията“. Това означава, че на гражданите на Мали
се продават коли на същите цени (плюс транспортните разходи), как-
то на американските граждани. Често международните търговци в
малките страни срещат малко конкуренция от други търговци и за­
пазват за себе си голяма част от изгодата от търговията. В горните

380
примери Алжир и Германия не получиха голям дял от облагите. По-
голямата част от тях отиде в младата М.Т. Тъй като търговците обик­
новено идват от по-голямата страна, по-малката страна не получава
изгодата от търговията: получават я международните търговци на по-
голямата страна.
Третата идея е:
Изгодата от търговията отива в тези страни, за чиито стоки е характерна иконо­
мия от мащаба на производството.
Търговията позволява увеличаване на производството и може да
намали производствените разходи на една стока. Това увеличение на
производството намалява средните производствени разходи и оттук
може да понижи цената на стоката в страната, която я произвежда.
Страна, която произвежда стоката с най-голяма икономия от мащаба
на производството, печели повече от търговския си партньор.

В горните примери младата М. Т. относително лесно убеди страните ТЪРГОВСКИ

да търгуват. Единственото, което тя направи, беше да им покаже, че ОГРАНИЧЕНИЯ
съществуват възможности да се спечели от търговията. Като всеки
добър търговец тя не подчерта потенциалните трудности, които пред­
извиква търговията. В действителност международната търговия съз­
дава значителни проблеми. Ето защо почти нито една страна в света
не разрешава свободна търговия, а точно обратното - налага най-раз­
нообразни търговски ограничения. Накратко ще разгледаме характе­
ра на търговската политика, ограничаваща търговията.

Страните могат да прилагат най-разнообразна политика за огранича­ Характер на

ване на търговията. Използват се мита, квоти, ембарго, доброволни търговските
споразумения за ограничаване, регулиращи търговски ограничения и ограничения
националистични възвания. Ще разгледаме всичките по ред.

Мита. Това са данъци, налагани от държавата върху вноса. Митата

са най-използваният и най-разпространеният вид търговско ограни­
чение. Те действат по същия начин като всеки данък: правят вносните
стоки относително по-скъпи, отколкото биха били иначе, и по този
начин стимулират потреблението на произведените в страната стоки.
Митата в САЩ, Европейската общност и Япония средно покачват це-
♦
ните на вносните стоки с окопо 5% .
НАСРЕЩНА ТЪРГОВИЯ
Много държави поставят ограничения върху вноса и раз­ тове в Италия, а италианска фирма за машинно оборуд­
решават на търговеца да продава вносни стоки в страна­ ване, която продава машини в Африка, може да продава
та, само ако е намерил някой, който да купи равно коли­ в Италия кафе.
чество от износните стоки на страната. Такива ограниче­ За да отговорят на тези потребности, са сс появили
ния сс наричат ограничения за насрещна търговия. По фирмите, които се занимават с насрещна търговия - те
този начин може да се окаже, че за да продадете стоките ще купят насрещните стоки (при отстъпка, разбира сс) и
си в чужбина, трябва да продавате стоките на чуждата щс ги продадау в Италия. Тъй като все повече и повече
държава във вашата. Например една италианска фирма, страни поставят ограничения върху вноса, пай-вероятио
която снабдява болници с оборудване и материали и из­ щс нараства и броят на фирмите, които сс занимават с
нася стоката си в Китай, може да продава китайски пла­ насрещна търговия.

Истинският ефект ма тези мита в действителност е по-сложен, отколкото показва

цифрата 5%, тъй като някои стоки се произвеждат с вносни суровини, върху които
също може да има наложени ми га.

381
 Промишленост САЩ (%) ЕИО (%) Япония (%)
Земеделие, лесовъдство и риболов 1,8 4.9 18.4
Хранително-вкусова промишленост
4,7 10,1 25,4
и тютюнопроизводство
Текстилна промишленост 9,2 7,2 3,3
Конфекция 22,7 13,4 13,8
Производство на кожи 4,2 2,0 3,0
Обувна промишленост 8,8 1 1,6 15.7
Изделия от дърво 1,7 2,5 0,3
Производство на мебели и арматура 4,1 5,6 5,1
Производство на хартия 0,2 5,4 2,1
Печатарска промишленост 0,7 2,1 0,1
Химическа промишленост 2,4 8,0 4,8
Производство на нефт и нефтопродукти 1,4 1,2 2,2
Производство на каучукови изделия 2,5 3,5 1.1
Производство на неорганични продукти 5,3 3,7 0,5
Производство на стъкло и изделия от стъкло 6,2 7,7 5.1
Производство на желязо и стомана 3,6 4,7 2,8
Производство на метали, несъдържащи желязо 0,7 2,1 1,1
Производство на цветни метали 4,8 5,5 5,2
Производство на нселектрически машини 3,3 4,4 4,4
Производство на електрически машини 4,4 7,9 4,3
Транспортно оборудване 2,5 8,0 1,5
Други промишлени стоки 4,2 4.7 4,6

Таблица 19.5: Митнически тарифи в САЩ, ЕИО и Япония

„Тарифни върхове“ са били достигнати за стоки, които изпитват натиска па силния
вътрешен протекционизъм, например в текстилната промишленост (с изключение
на Япония), конфекцията и обувната промишленост.

Табл. 19.5 представя някои от митническите тарифи за различни

стоки, наложени от САЩ, Европейската общност и Япония.
Може би с най-позорна слава в американската история е тарифата
на Смут-Холи от 1930 г., която покачи митата върху вносните стоки
с близо 60%. Тя беше въведена като опит да се спре Голямата депре­
сия в САЩ и да бъдат защитени американските работни места. Тя
обаче не успя. Другите страни отвърнаха с подобни мита. В резултат
на тези търговски войни международната търговия замря. Световната
търговия спадна от 60 млрд. долара през 1928 г. на 25 млрд. долара
през 1938 г., безработицата и международната депресия се задълбо­
чиха. Тези последици от митата убедиха много, а ако не и преоблада­
ващата част от икономистите, че свободната търговия е за предпочи­
тане пред търговските ограничения. Печалният провал на тарифата
на Смут-Холи беше основната причина за създаването на ГАТТ .
Квоти. Квотите представляват ограничения върху количеството на
внесените стоки. Техният ефект по отношение на ограничаването на
търговията е подобен на този на митата. Основната разлика се състои
обаче в това, за кого остават печалбите от търговията. При митата
държавата получава печалбите, при квотите печалбата е за произво­
дителите на защитаваната стока. Например ако Европейският съюз *
*
ГАТТ - Генерално споразумение за митата и търговията (General Agreement on
Tariffs and Trade - GATT).
постави квоти върху текстилните изделия, производителите на текс­
тил от Европейския съюз ще получат постъпленията от по-високата
цена, която е резултат от намаленото предлагане. Ако Европейският
съюз наложи мито върху вноса на текстил, цените пак ще се покачат,
но приходите ще получи „правителството“ на ЕС. В практиката това
различие може да бъде избегнато, като квотите се продадат на търг
на износителите. Тогава квотата се превръща в абсолютен еквивалент
на митото.
Друга основна разлика е, че при наличието на квоти всяко увели­
чение на вътрешното търсене ще бъде посрещнато от по-малко ефек­
тивния местен производител, тъй като квотата поставя строги коли­
чествени ограничения какво може да се внася. При наличието на мита
част от всяко едно нарастване на вътрешното търсене ще бъде по­
срещнато от по-ефективии чужди производители, тъй като митото
всъщност налага данък върху вноса, но не ограничава неговото коли­
чество. Едва ли е нужно да ви казваме, че местните производители
предпочитат квотите пред митата.
Доброволни споразумения за ограничаване. Налагането на нови
мита и квоти се изключва от ГАТТ, но правителствата на страните
износителки знаят, че ГАТТ е доброволно споразумение и ако мест­
ната индустрия окаже силен политически натиск върху правителство­
то, ГАТТ ще бъде абсолютно пренебрегнат. За да избегнат налагане­
то на нови мита върху изнасяните от тях стоки, държавите често доб­
роволно ограничават своя износ. Поради тази причина Япония по не­
официален път се съгласи да ограничи количеството автомобили,
които изнася за САЩ и Европейския съюз.
Ефектът на такива доброволни споразумения за ограничаване е съ­
щият както този на квотите: те непосредствено ограничават обема на
вноса, като по този начин водят до увеличаване цената на стоката и
на практика помагат на местните производители. Например когато
Съединените щати поощриха Япония да наложи „доброволни“ квоти
върху износа на своите коли в САЩ, от квотите извлече полза „Тойо­
та“, тъй като можеше да иска за ограниченото предлагане на своите
коли по-висока цена, отколкото би могла, ако изпращаше в САЩ го­
лямо количество автомобили. Печалбата на тази фирма за коли бе
висока. Тъй като бяха изправени пред по-малка конкуренция, амери­
канските автомобилни компании също спечелиха: те можеха също да
увеличат цените, тъй като същото бе направила и „Тойота“.
Ембарго. Ембаргото е ггьлио ограничение върху вноса и износа на
една стока. Обикновено се въвежда по международни политически съ­
ображения, а не толкова по чисто икономически причини. Пример за
ембарго е ембаргото на САЩ върху търговията с Куба. То беше въ­
ведено по политически причини, за да създаде трудности на Фидел
Кастро. Правителството на САЩ се надяваше, че ембаргото полкова
силно ще засегне икономиката на Куба, че Кастро ще загуби полити­
ческата власт.То наистина създаде проблеми на кубинците, но не до­
веде до падането на правителството на Кастро. Друг пример е ембар­
гото на ООН върху търговията с Ирак преди войната в Персийския
залив през 1991 г. Въпреки че това нанесе щети на Ирак, не се знае
дали ембаргото щеше да постигне желаната си политическа цел (из­
теглянето на Ирак от Кувейт) без военна намеса, тъй като не му беше
дадено достатъчно дълго време.

383
 ХОРМОНИ И ИКОНОМИЧЕСКА ТЕОРИЯ
Търговските ограничения са често пъти много по-слож­
ни, отколкото изглеждат в учебниците. Една страна мно­
го рядко казва: „Ние ограничаваме вноса, за да защитим
нашите местни производители.“ Вместо това страната
обяснява ограниченията по един политически по-прием-
лив начин. Да разгледаме борбата между ЕИО и САЩ
във връзка с износа па месо от САЩ. През 1988 г. ЕИО
в духа на вътрешните изисквания в рамките на общност­
та забрани всякакъв внос па месо от животни, които са
отглеждани с хормони, стимулиращи растежа. Произво­
дителите на месо в САЩ широко използват такива хор­
мони. Резултатът беше: ЕИО забрани месото, изнасяно
от Съединените щати.
ЕИО претендираше, че налага забраната само защо-
то е загрижена за здравето па своите граждани. Съеди-
пените щати твърдяха, че забраната е търговско ограни­
чение, защото техните собствени граждани ядат такова
месо спокойно, тъй като агенция на американското пра­
вителство е установила, че равнището па хормони в ме­
сото е далеч под равнището, което може да представлява
някаква опасност. Съединените щати отговориха със съ­
щото, започвайки митническа война: наложиха 100% ми­
то върху шунката от Дания и Западна Германия. домати­
те от Италия и някои други хранителни стоки, произвеж­
дани от страните членки на Европейската икономическа
общност. Общността заплаши, чс щс отвърне с поставяне­
то на 100% мито върху вноса от Америка на орехова дър­
весина и сушени плодове на стойност 100 млн. долара.
Кой беше виновен за тази търговска война? Отговорът
съвсем не е очевиден. Търговските ограничения в дсйстии-
телност са много по-сложни от тези в учебниците.__

Регулиращи търговски ограничения. Митата, квотите и ембаргото

са основните преки начини за ограничаване на международната тър­
говия. Съществуват освен това и непреки методи, които ограничават
търговията по не така очевиден път, и те се наричат регулиращи тър­
говски ограничения. Регулиращо търговско ограничение е това, при
което процедурни правилници, наложени от правителството, имат
ефект на ограничаване на вноса. Един вид регулиращо търговско ог­
раничение е това, свързано със защитата на здравето и безопасността
на жителите на една страна. Например една страна може да постави
ограничение върху вноса на зеленчуци, които са отгледани с опреде­
лен вид пестициди, знаейки много добре, че всички останали страни
използват тези пестициди. Резултатът от такава наредба ще бъде спи­
ране на вноса на зеленчуци.
Втори вид регулиращо ограничение е да се направят процедурите
по вноса и митническите формалности толкова сложни и отнемащи
толкова време, че вносителите просто да се откажат. Например Фран­
ция изисква определени вносни стоки да бъдат инспектирани единст­
вено в Тулуза. Тъй като Тулуза е един провинциален град, далеч от
пристанищата и встрани от нормалните маршрути на вносните стоки
след навлизането им във Франция, процесът на тази инспекция може
да продължи с месеци.
Някои регулиращи ограничения се налагат по основателни причи­
ни, други са измислени само за да затруднят вноса и по този начин да
защитят вътрешните производители от международната конкурен­
ция. Често е трудно да се открие разликата. Хубав пример за такава
трудност е случаят от 1988 г., когато ЕИО забрани всякакъв внос на
месо от животни, които са отглеждани с хормони за стимулиране на
растежа.
Националистични възвания. За ограничаването на международната
търговия могат да помогнат и националистичните призиви. Кампании
от типа „Купувайте само американски стоки“ и японската ксенофобия
в САЩ са примери за това. Много американци, ако трябва да избират
между две стоки, които еднакво им харесват, но едната е произведена
в САЩ, а другата в чужбина, ще купят американската. За да заобико­
лят тази тенденция, чуждите и американските фирми често извървя-
ват дълъг път, за да получат щемпела „Произведено в САЩ“ върху
стоките, които продават в САЩ. Например частите за много коли се
произвеждат в Япония, но се доставят в САЩ и сглобяват в Охайо или

384
Тенеси, за да могат готовите коли да бъдат наречени американски
продукт. Във Великобритания японските коли „Нисан“ се сглобяват
в един град на име Сандърланд. Патриотична рекламна кампания про­
възгласяваше, че това са „Писани“ с вкус на „Сандърланд“, което зву­
чеше, като че ли „вкусът на Сандърланд“ подобрява колата. В Япония
предпочитанието към японски стоки е дълбоко вкоренено. Изправено
пред исканията от чужбина Япония да редуцира положителното си
търговско салдо и пред заплахата от репресивни мерки, ако не се по­
стъпи така, японското правителство се опитва да промени традицион­
ните пристрастия на своя народ и да поощрява потреблението на чуж­
ди стоки.
Както разбрахте от дългия списък на търговските ограничения, съ­ Пр ичиниза
ществуват много начини за ограничаване на търговията. Но ако има търговските
смисъл да се търгува, както в нашия пример с М.Т., защо тогава стра­ ограничения
ните я ограничават?
Причините за ограничаването на търговията са следните:
1. Неравномерно вътрешно разпределение на изгодата от търговията.
2. Спорове между фирмите за изгодите от търговията.
3. Спорове между държавите за търговските ограничения.
4. Специализирано производство - научаване по пътя на практика­
та и икономия от мащаба на производството.
5. Макроикономически аспекти на търговията.
6. Национална сигурност.
7. Международна политика.
8. Увеличени приходи вследствие на въведените мита.
Ще разгледаме последователно всяка една от тези пречки за сво­
бодната търговия.

Неравномерно вътрешно разпределение на изгодите от търгови­

ята. В разгледания пример М.Т. убеди Саудитска Арабия да се спе­
циализира в производството на петрол, а не в хранителни стоки, а
САЩ да произвежда повече храни, отколкото петрол. Това означава,
че някои петролни работници ще трябва да станат фермери, а в Сау­
дитска Арабия някои фермери ще трябва да станат производители на
петрол. Обикновено хората не обичат да правят радикални промени в
работата, която вършат - те биха искали в бъдеще да продължават да
произвеждат онова, което произвеждат в момента. Когато тези хора
виждат, че в страната започват да се появяват същите стоки, които те
произвеждат, те се опитват да влияят на законодателите да попречат
на чуждата конкуренция. И често успяват.
Какво струва промяната. Ако М.Т. беше откровен за трудностите на
търговията, той щеше да предупреди страните, че промяната е труд­
на. Тя има своята цена - съвсем реална цена, която М.Т. не изтъкна,
когато направи офертите. Това, което струва промяната, е съвсем ре­
ално, но то е относително малко в сравнение с печалбите от търгови­
ята. Нещо повече, то е краткосрочно, временно, докато печалбите от
търговията са постоянна, дългосрочна изгода. Веднъж след като бъде
извършена промяната, разходите по нея ще останат в миналото, но
ползите ще останат.
За повечето стоки ползата за по-голямата част от населението да­
леч надхвърля ниската цена, която трябва да бъде платена от някои
хора. Съдейки единствено на основата на сравнението между разхо­
дите и ползите, международната търговия при всички случаи е сделка,
която не бива да се отказва.

385
 ▼

При ползи, които надхвърлят разходите толкова много, би трябва­

ло разходите на прехода да бъдат забравени. Но това не става.
Ползите от търговията обикновено са разпръснати между цялото
население. За разлика от тях обаче цената на свободната търговия
често трябва да се заплати от малка група хора. Тези малки групи
често вдигат много шум, изразявайки своето несъгласие с дадена сво­
бодна търговия, която нарушава техните интереси. Въпреки че пол­
зите от свободната търговия за държавата като цяло надхвърлят раз­
ходите за малка група хора, политическият натиск на малцината (ко­
ито са засегнати) за търговски ограничения е по-силен от политичес­
кия натиск на мнозината (които са облагодетелствани) за свободна
търговия. Резултатът е търговски ограничения.
Подходящ пример за използването на търговски ограничения са
ограниченията на Европейската общност върху вноса на хранителни
стоки. Табл. 19.6 показва цената на месото, маслото, сиренето и за­
харта в петте най-големи държави на Европейската общност и в Ав­
стралия. Както се вижда, храната в Австралия е много по-евтина. Ав­
стралия има огромни, високопроизводителни, механизирани стопан­
ства и е възможно най-ефективният производител на селскостопанска
продукция в света. Очевидно потребителите от общността биха из­
влекли полза, ако им беше позволено да внасят тези евтини хранител­
ни стоки: за британците например месото би било с 60% по-евтино.
Но правилниците на Европейската общност не разрешават на Австра­
лия да изнася много от селскостопанската си продукция за Европа.
Правителствата на държавите от общността са по-загрижени за инте­
ресите на своите (относително неефективни) производители, откол-
кото за това, какво ще получат потребителите.
Защо става така? Поне отчасти това се дължи на факта, че потре­
бителите не вдигат толкова много шум, колкото фермерите. Повечето
потребители не знаят, че се сключва сделка, неблагоприятна за тях, а
дори и да знаеха, едва ли биха се заинтересували особено, след като
това им струва само няколко долара повече седмично. За разлика от
тях неефективните фермери знаят много добре за търговските огра­
ничения и ожесточено се оплакват от всяко предложение за тяхното
намаляване. Това, разбира се, не е изненадващо, след като фермерите
са заплашени от загубата не просто на няколко долара, а на своята
работа. Следователно проблемът е в това, че разходите за защитата
на местните производители се разпределят върху големия брой пот­
ребители, докато ползите се съсредоточават върху малцината, много
гласовити производители.

Страна Месо Масло Сирене Захар

Германия 14 4,7 9,7 1,2
Франция 16 6,8 9,2 1,2
Великобритания 22 4,7 8,1 1.3
Италия 16 7,6 9,9 1,3
Австралия 9 3,3 5,7 0,9

Таблица 19.6: Цени ма хранителните стоки в Австралия и страните от Евро­

пейската общност (долар/кг, края на 1991 г.)

386
 Тези данни показват приблизително разхода, който понасят потре­
бителите от ЕО, вследствие на защитата на местните фермери. Вмес­
то да купуват най-евтината храна (на австралийски цени), често те
трябва да плащат с над 50% повече.
Подпомагане на преобразуванията в търговията. Съществуването
на търговски ограничение прави живота на международния търговец
по-труден, но разкрива и нови възможности. За да видим какви са тези
възможности, нека се върнем отново към примера с младата М.Т. Тя
вече е починала и нейният син М.Т.-внук е пропилял цялото семейно
богатство и сега може да разчита единствено на себе си. И той като
предците си притежава добър икономически усет и прави следния ана­
лиз на ситуацията.
Търговията щс подобри материалното състояние на по-голямата част от населе­
нието, но щс го влоши за конкретна подгрупа в обществото. Поради политичес­
ката динамика в страната тази подгрупа е в състояние да осуети свободната тър­
говия. Ако измисля програма, която да прехвърли част от облагите за обществото
към онези, които не са облагодетелствани от търговията, ще мога да отстраня
тяхната съпротива и следователно така ще подобря материалното състояние на
обществото.
Такива програми се наричат помощни програми за търговски
преобразувания. С помощта на този анализ внукът отива в страните
и им предлага следната сделка:
Като вземем предвид, че разходите по преобразуването на търговията са малки,
ето какво ще направя. Ще заплатя разходите по преобразуването, падащи се на
тези хора, които са засегнати от търговията - които според моите изчисления
представляват само 1/20 част от облагите. Така ще премахна съпротивата срещу
свободната търговия. За да направя това, за себе си искам само 1/10 от печалбите
от търговията, оставяйки 17/20 от тях за обществото. Съгласете се, че това е
сделка, която не може да се откаже?
За най-голямо съжаление на М.Т.-внук това е сделка, която много
страни могат да откажат. Ето защо:
Правителствата вече са се опитвали да прилагат подпомагане на
търговските преобразувания, за да улеснят свободната търговия, но
са разбрали, че е изключително трудно да се ограничи помощта само
върху онези, които в действителност понасят загуби от международ­
ната търговия. Веднага щом разберат, че съществува помощ за някои,
засегнати от търговията, хората правят всичко възможно да докажат,
че и те страдат по същите причини и заслужават помощ. Загубите от
свободната търговия стават преувеличени и раздути. Оказва се, че
вместо само 1/20 от печалбите от търговията, за подпомагане на пре­
образуванията в търговията са необходими много повече - често дори
повече от печалбата.
Да се обяснява на хората, които имат претенции, че в действител­
ност те не са основателни, не е добра политика. Ето защо предложе­
нието за подпомагане на търговските преобразувания като начин за
облекчаване на натиска за ограничаване на търговията, е сделка, ко­
ято много правителства могат да отхвърлят. На М.Т.-внук му се налага
да се прибере у дома, да разчита на общественото осигуряване й да раз­
мишлява по-нататък за същността на международната търговия.
Спорове между фирмите за изгодите от търговията. Естествено
много изгодни сделки не се довеждат докрай, защото всяка от стра­
ните претендира за малко по-голям дял от облагите от търговията,
отколкото другата страна е предвидила. Това е още един пример за
дилемата на затворника, на която ще се спрем във втория том на учеб­
ника.
 Петрол (барел) Храни(тон) 1
САЩ 20 100
Саудитска Арабия 100 60
М.Т. 420 380
Общо 500 580

Таблица 19.7: Изгоди от търговската сделка на М.Т.

За да видим как такива спорове между компаниите за изгодите от

търговията могат да действат като ограничение върху търговията, не­
ка разгледаме първоначалната сделка, която предложи М. Т. Изгодите
от тази сделка са представени в табл. 19.7.
М. Т. получава 380 тона хранителни стоки и 420 барела петрол.
Американската компания получава допълнителни 100 тона хранител­
ни стоки и 20 барела петрол. Компанията на Саудитска Арабия полу­
чава допълнителни 100 барела петрол и 60 тона храни. Да си пред­
ставим, че компанията на Саудитска Арабия беше казала: „Защо тряб­
ва да получим само 100 барела петрол и 60 тона хранителни стоки,
когато М.Т. получава 420 барела петрол и 380 тона храни? Искаме
още 300 тона храни и още 300 барела петрол и няма да сключим сдел­
ката, ако не ги получим.“ По същия начин американската компания
можеше да каже: „Искаме допълнително 300 тона хранителни стоки
и допълнително 300 барела петрол, в противен случай няма да се спо­
разумеем.“ Ако американската компания или компанията на Саудит­
ска Арабия, или и двете заемат такава позиция, М.Т. просто ще трябва
да си отиде без никаква сделка. Възможността за търговска изгода е
реална, тя съществува, но упоритите позиции на участниците в сдел­
ката могат да ги направят непостижими.
Такива проблеми при воденето на преговори възникват често.
Страната, която затруднява преговорите с най-много претенции, по­
лучава и най-голямата печалба от сделката, но също така и рискува
да провали сделката. Такова стратегическо спазаряване се извършва
постоянно. Стратегическо спазаряване означава настояване за по-
голям дял от изгодите от търговията, отколкото може разумно да се
очаква . Ако успеете, получавате лъвския пай; ако не успеете, сдел­
ката се проваля и всички губят.
Спорове между държавите за търговските ограничения. Друг вид
търговско договаряне, което ограничава търговията, е договарянето
между страните. Търговските ограничения и заплахата да бъдат на­
ложени такива играят важна роля в този вид договаряне. Понякога
държавите трябва да изпълнят някои търговски ограничения, които
иначе не биха искали да налагат, само за да направят своите заплахи
правдоподобни.
Щом веднъж една страна наложи търговски ограничения, другите
страни се опитват да я накарат да намали тези ограничения, заплаш­
вайки, че ще увеличат собствените си ограничения. По същия начин,
за да направят заплахата убедителна, понякога страните трябва да на- *

*
Ето един пример. Искате да си купите къща. Готови сте да дадете 80 000 000 лев
но бихте предпочели да платите по-малко. Продавачът иска 85 000 000 ли., но вие
смятате, че той би приел и значително по-ниска цсиа. И така, каква ще бъде вашата
оферта? Не съществува единствено правилна стратегия. Ако предложите 75 000 0(10
лв. и не повече от това, вие използвате стратегическо спазаряване.
лагат или да увеличават търговските ограничения само за да покажат,
че са в състояние да го направят.
Най-сетне стратегическото договаряне зависи от уменията на пре­
говарящите и от потенциалните облаги от търговията, които би из-
влякла една държава. Една държава, която би получила само малък
дял изгоди от търговията, е в много по-силна позиция в преговорите,
отколкото една страна, която би извлякла значителни изгоди. За пър­
вата е много по-лесно да се откаже от преговорите.
Специализирано производство: научаване по пътя на практика­
та и икономия от мащаба на производството. Когато обсъждахме
абсолютното и сравнителното преимущество, за даденост се прие
фактът, че една страна е по-производителна от друга в производство­
то на дадена стока. Но ако човек погледне моделите на търговия, ще
види, че много често изобщо не е ясно защо определени страни имат
преимущество в производството на дадени стоки. Например не съ­
ществува никаква вътрешноприсъща причина Швейцария да се специ­
ализира в износа на часовници или Корея - в износа на леки коли.
Голяма част от търговията не може да бъде обяснена с присъщите за
всяка страна ресурсни дадености.
Ако нямат свойствени само за тях преимущества, защо толкова
често държавите и районите са толкова добри в производството на
стоките, в които са се специализирали? Две важни обяснения на това
са, че те се научават чрез практикуването на дадено производство
(натрупват производствен опит) и че съществува икономия от маща­
ба на производството.
Научаване по пътя на практиката. Научаването означава, че колко-
то повече правиш нещо, толкова по-добър ставаш в него. Вземете ча­
совниците на Швейцария. Първоначално производството на часовни­
ци в Швейцария може да е било просто съвпадение: случайно се ока­
зало, че човекът, който е започнал часовникарския бизнес, живеел в
Швейцария. Започвайки производството, хората в околността придо­
били опит в производството на часовници. Техният опит привлякъл
други компании производители на часовници в областта. С идването
на още компании все по-голяма и по-голяма част от работната сила
се квалифицирала в производството на часовници и така тръгнала сла­
вата, че швейцарските часовници са най-добрите в света. Тази слава
привлякла още повече производители и скоро Швейцария станала све­
товната столица на часовникарския бизнес. Ако първоначално произ­
водството беше започнало в Австрия, не Швейцария, а Австрия мо­
жеше да бъде часовникарската столица на света.
Когато е налице научаване по пътя на практиката, е много по-труд­
но да се припише сравнително преимущество на дадена страна. Човек
трябва винаги да си задава въпроса: дали страната А наистина има
сравнително преимущество или просто има повече опит? Ако страна­
та Б придобие този опит, ще изчезне ли сравнителното преимущество
на страната А? Ако то ще изчезне, тогава страната Б има сериозна
причина да ограничи търговията със страната А, за да даде на своите
работници време да наваксат, като се учат от практиката.
Икономия от мащаба на производството. Второто усложнение при
определянето на това, дали вътрешноприсъщо сравнително предим­
ство съществува, произтича от икономията от мащаба на произ­
водството. Икономия от мащаба е налице, когато разходите за еди-
ница продукция спадат с увеличаването на обема на производство. За
много промишлени отрасли - като например стоманодобива и авто­
мобилостроенето - е характерна икономия от мащаба на производс­
твото. Наличието на съществени икономии от мащаба означава, че
има смисъл (т. е. разходите са най-ниски) една страна да се специа­
лизира в производството на една стока, а друга страна - в друга стока.
Но кой в какво да се специализира не е ясно. Производителите в една
страна могат да твърдят и обикновено го правят, че ако правителст­
вото постави бариери върху вноса, те ще успеят да намалят разходите
за единица продукция и ще продават дори на по-ниски цени от чуж­
дестранните производители. •
Редица страни използват търговски стратегии, за да могат да се
възползват от икономията в мащаба. Например през 70-те и 80-те го­
дини правителството на Япония съзнателно насочи инвестициите в
автомобилостроенето и битовата електроника и съществено стиму­
лира износа на тези стоки именно с тази цел.
Повечето страни осъзнават значението на научаването по пътя на
практиката и на икономията от мащаба на производството. Голям
брой най-разнообразни търговски ограничения се основават на съ­
ществуването на тези две явления. Най-широко разпространеният из­
раз на прозренията относно научаването по пътя на практиката и ико­
номията от мащаба е аргументът за малолетната индустрия, който
страните използват, за да оправдаят много от търговските си ограни­
чения. Те излагат съображенията си по следния начин: „Сега вие мо­
жете да имате сравнително преимущество, но то се дължи единствено
на факта, че сте по-отдавна в този бизнес или защото реализирате
значителна икономия от мащаба на производството. Ние трябва да
имаме търговски ограничения в тази наша промишленост, за да й да-
дем възможност да навакса. Щом малолетната индустрия порасне, то­
гава вече може да говорим за премахване на ограниченията.“
Макроикономически аспекти на търговията. Сравнителното пре­
имущество като аргумент в полза на свободната търговия предполага
пълна заетост на работната сила. Когато страните нямат пълна зае­
тост, вносът може да намали съвкупното вътрешно търсене и да уве­
личи безработицата. По същия начин вносът може да намали вътреш­
ната икономическа активност. Когато една икономика е в рецесия, съ­
ществува много силна макроикономическа причина да бъде ограни­
чен вноса и да бъде стимулиран износа. Тези макроикономически
последствия от свободната търговия силно влияят върху обществе­
ното мнение за вноса и износа. Когато една страна е в рецесия, натис­
кът за налагане на търговски ограничения чувствително се покачва.
Национална сигурност. Държавите често оправдават търговските
ограничения с твърденията, че такива ограничения са в интерес па
националната сигурност. Тези ограничения имат две форми:
1. Ограничения върху износа на стратегически материали и стоки,
свързани с отбраната.
2. Ограничения върху вноса на стоки, свързани с отбраната. На­
пример много страни не желаят по време на война да бъдат за­
висими от чужбина по отношение на петрола.
За редица стоки съображенията за национална сигурност са смис­
лени. Например повечето държави ограничават продажбата на военни
продукти на страни, които са вероятни техни противници в някаква
бъдеща война. Проблемът е къде минава границата на стоките, които
са от значение за националната сигурност. Трябва ли държавите да
защитават своето селско стопанство? Или всички високотехнологич­
ни продукти, тъй като те биха могли да се превърнат в ефикасни оръ­
жия? Всички химикали? А стоманата? Съображенията за национална­
та сигурност са покрили широк кръг от стоки, чието значение за на­
ционалната сигурност е по-скоро косвено, отколкото директно. Кога-
то една страна използва аргумента за националната сигурност във
връзка с търговията, трябва внимателно да помислим дали зад този
аргумент не се крие вътрешнополитически мотив.
Международна политика. Международната политика често е причи­
ната за въвеждането на търговски ограничения. Съединените щати
забраниха търговията с Куба, за да накажат тази страна за нейните
опити да пренесе своите марксистки политически и икономически
подходи и в други страни от Латинска Америка. Европейската общ­
ност ограничи износа за и вноса от ЮАР, защото не беше съгласна с
расистката политика на апартейд в Южна Африка. Износът на зърно
от САЩ за Съветския съюз беше спрян през 1979 г. в знак на протест
срещу нахлуването на СССР в Афганистан. Списъкът може да бъде
продължен, но вие вече сте схванали какъв е принципът: търговията
по принцип ви е полезна и ние ще ви санкционираме, като преустано­
вим търговските отношения, докато започнете да правите това, което
искаме. И какво ако това вреди и на нас? На вас ще навреди повече,
отколкото на нас.
Увеличени приходи вследствие на митата. Един последен аргу­
мент в полза на този особен вид търговско ограничение - митото - е,
че митата носят приходи. През XIX век митата са били основен из­
точник на приходи за държавата. За много от най-богатите страни в
света те са загубили част от своето значение като приход, тъй като
тези развити страни са въвели други форми на данъци. Във всеки слу­
чай митата продължават да бъдат съществен източник на приходи в
развиващите се страни. Те се събират сравнително лесно и се плащат
от хора, достатъчно богати, за да могат да си позволят да правят внос.
Тези държави оправдават много от митата си с факта, че се нуждаят
от приходите, които те носят.
Всеки един от гореизложените аргументи в полза на търговските ог­ Защо икономистите се
раничения е валиден до известна степен, но повечето икономисти ги противопоставят
оставят настрана и поддържат идеята за свободната търговия. Причи­ на търговските
ната е, че според техните обмислени преценки вредата, нанасяна от ограничения по
принцип
търговските ограничения, далеч надхвърля ползите.
Първият аргумент на икономистите в полза на свободната търго­
вия е, че погледнато от глобална гледна точка, свободната търговия
увеличава общия обем производство. От национална гледна точка
икономистите се съгласяват, че конкретни случаи на търговски огра­
ничения могат в действителност да помогнат на една нация дори ко-
гато интересите на повечето от останалите нации са засегнати. Но те
са на мнение, че в повечето случаи търговските ограничения вредят
Дори и на страната, която ги е наложила. Освен това те посочват, че
страната, която налага ограниченията, може да извлече полза един­
ствено ако другата страна не отвърне на свой ред с търговски огра-

391
 ничения. Това е митническа война, която е по-скоро правило, откол-
кото изключение, а когато тя започне, губят и двете страни.
Втората причина, поради която икономистите поддържат свобод­
ната търговия, е фактът, че търговските ограничения намаляват меж­
дународната конкуренция. Международната конкуренция е желател­
на, защото тя принуждава местните фирми да бъдат непрекъснато
дейни и жизнени. Когато се наложат търговски ограничения върху
вноса, местните фирми не работят толкова усилено и стават по-малко
производителни. Така например през 50-те и 60-те години САЩ нало­
жиха ограничения върху вноса на стомана. Американските стомано­
добивни предприятия откликнаха на тази защита, като увеличиха це­
ните си и насочиха печалбите си от тази промишленост в други сто­
пански дейности. В началото на 70-те години стоманената промишле­
ност в САЩ беше същинска бъркотия, неконкурентноспособпа на
международния пазар и използваща остаряло оборудване за произ­
водството на свръхскъпа стомана. Вместо да направят стоманодобив­
ната промишленост по-мощна, ограниченията я направиха слаба и не-
конкурентноспособна.
Икономистите отхвърлят аргумента за малолетната индустрия, ка­
то се позовават на историческите факти. Много малко от малолетните
индустрии, защитавани с търговски ограничения, изобщо някога са
пораствали. Вместо това те по-скоро стават зависими от търговските
ограничения и използват политически натиск, за да си осигурят заши­
та. В резултат на това те често остават недоразвити и неконкурентно-
способни на международния пазар завинаги. Повечето икономисти
биха подкрепили аргумента за малолетната индустрия само ако фор­
мулировката на търговските ограничения съдържаше в себе си и точ­
но определени условия, при които те ще бъдат прекратени.
Повечето икономисти са съгласни с аргумента за националната си­
гурност, за ограничения върху износа на стоки, които имат непосред­
ствено военен характер. Да продаваш бомби на страна, с която си вън
война, е лишено от смисъл (въпреки че САЩ направиха това през 80-
те години по времето, когато подкрепиха Ирак във войната с Иран).
Икономистите изтъкват, че този аргумент често се пренася върху сто­
ки, които са далеч от националната сигурност. През 80-те години на­
пример Съединените щати ограничиха износа на захаросани зърнени
храни за Съветския съюз поради съображения за националната сигур­
ност. Захаросаните зърнени закуски може да са нещо страхотно, но
те едва ли щяха да помогнат на Съветския съюз да започне война.
Друг довод, който икономистите изтъкват срещу аргумента за наци­
оналната сигурност, е, че търговските ограничения върху военните
продажби често могат да бъдат заобиколени. Страните просто купУ'
ват стоката опосредствено чрез друга страна. Такива продажби чрез
трета страна се наричат реекспорт и са обичайна практика в между­
народната търговия, което ограничава ефективността на която и да е
абсолютна забрана по съображения за национална сигурност.
Последният довод на икономистите срещу търговските ограниче­
ния е: да, наистина някои ограничения могат да облагодетелстват ед­
на страна, но почти никоя страна не е в състояние да сведе ограниче­
нията си единствено до тези, от които наистина би имала полза. Гьр-
говските ограничения са като наркотиците: колкото повече ги изпод -
ваш, толкова по-трудно е да се откажеш от тях. Така мнозинството о
392
ТЪРГОВСКАТА ПОЛИТИКА И ПРЕХОДЪТ КЪМ ПАЗАРНА ИКОНОМИКА В ИЗТОЧНА ЕВРОПА __
Една от многото особености на командните икономики в маше да е възможно да се продават трабанти в Лайпциг,
Източна Европа е, че те бяха абсолютно защитени от докато на 50 мили хората караха фолксвагени - колкото
чуждата конкуренция чрез търговски ограничения. Един­ и ниска да беше цената па трабантите. Сигурни сме в з о­
ствените стоки, които се внасяха извън СИВ, бяха тези, ва, защото след обединението през 1990 г. свободната
които страните членки на СИВ не можеха да произвеж­ търговия принуди „Трабант“ да остане само в историчес­
дат достатъчно за себе си. Не е чудно тогава, че това до­
ките анали. Поради тази причина икономистите твърдя­
принесе за неефективността на предприятията в Източна
ха, че икономиките на Източна Европа трябва да премах­
Европа: не съществуваше никакъв натиск отвън, който
да повиши качеството или да намали цените, така че по­ нат търговските си бариери, ако искат да се превърнат в
добно на стоманодобивната промишленост в САЩ, не е пазарни икономики. И точно това се случи в действител­
изненадващо, че неефективните предприятия оцеляваха. ност. Насърчавани от Международния валутен фонд и
Да разгледаме един пример. Да предположим, че бе­ Световната банка, до 1992 г. митата бяха рязко свалени
ше разрешена свободната търговия между Западна и Из­ във всички източноевропейски държави. В България ге
точна Германия след войната. Със сигурност тогава ня­ бяха намалени и достигнаха средно около 10%.
икономистите заемат становището, че най-добрият отговор на такава
политика е да кажем твърдо „Не!“
Докато ползите от свободната търговия в дългосрочен план са ясни, Аргумент в полза па
в краткосрочен план доводите може да не са толкова прости. Източ- митническата защита в
ноевропейските икономики в период на преход не са същите като ико- гочна Европа
номиките на САЩ и Европейския съюз и по отношение на тях може
да са подходящи други методи и политика. Възможно е да се защити
вариантът на краткосрочни митнически бариери.
Па първо място може да се издигне аргументът за стратегическа
търговия. България води преговори и стигна до подписване на спора­
зумения за асоцииране към Европейския съюз. Една възможна стра­
тегия в такива случаи би била следната. Ако преди да започнат пре­
говорите вече сте дали онова, което бихте могли да предложите нас­
реща при едно споразумяване, едва ли ще имате голяма полза от тях.
Поради тази причина може би щеше да е по-добре България да запази
някои от търговските бариери, за да може да се спазари с правител­
ствата на Европейския съюз. До известна степен Вишеградската трой­
ка направи тази грешка, когато преговаряше за споразумения за асо­
цииране през 1990-1991 г. Тъй като тези страни вече имаха много
либерална политика по отношение на вноса и след като преговорите
касаеха процента, с който митническата защита трябва да се намали,
Полша например не можеше да заплаши ЕС, че ще поддържа високи
митнически тарифи.
Вторият аргумент в полза на временната митническа защита е фак-
тът, че мащабът на необходимото пренасочване е толкова голям, че
че може да се очаква то да бъде постигнато бързо. Например стома­
нодобивната и въгледобивната промишленост осигуряват работа за
Десетки хиляди семейства в една област. Ако бяха изложени н£ истин­
ска конкуренция например от Далечния Изток, те би трябвало да фа­
лират масово (дори при положение че другите реформи са на мястото
си - като закон за банкрута, субсидиите са прекратени ит.н.). Същото
сс отнася и за селското стопанство и много други сектори. През 1993 г.
Всички тези отрасли можеха да се скрият зад държавни субсидии и
н°го нисък обменен курс на лева. Но тези две форми на защита не
°жеха да продължат вечно.
Струва си да разгледаме още два аргумента. Преди всичко митни­
ческите тарифи са лесен и ефективен начин за събиране на приходи.
Е ° е т РУДно да се осигури приход по други начини, както в много от
Развиващите се страни, това може да бъде аргумент в полза на тари-
393
 фите. На второ място тарифите оказват влияние върху валутния курс:
намалява търсенето на чужда валута и по този начин се покачва цена­
та на националната валута (вж. глава 20).
т дъмпинг
Забележете, че всички тези аргументи предполагат, че търговските
бариери могат да имат смисъл само ако са краткосрочни. Аргументът
в полза на свободната търговия в дългосрочен план остава непроме­
нен. Освен това тези доводи сами по себе си не са необорими: срещу
тях могат да се изброят редица други аргументи (например много
трудно е на практика да се направи така, че временните мерки да са
наистина временни). Този вариант не е опит да ви убедим, че Бълга­
рия наистина трябва да въведе митнически тарифи: това би било поч­
ти ерес в учебник за начинаещи икономисти. Истинският живот е мно­
го по-сложен и може би не би било разумно за източноевропейските
страни да копират буквално икономическата политика, изработена за
икономики, които се намират в съвсем други обстоятелства (напри­
мер икономиките на САЩ и Европейския съюз). Всяка икономическа
политика трябва да се разглежда внимателно в контекста на страната,
в която ще се прилага.
Повечето политици усещат силен натиск от страна на избирателите
Асоциации за свободна
търговия за налагането на търговски бариери. Дори политиците, които по прин­
цип приемат свободната търговия, на практика подкрепягг ограниче­
нията. Те са разбрали, че е възможно да подкрепят ограничен тип сво­
бодна търговия, при която няколко страни се споразумяват да извър­
шват свободна търговия помежду си. Група държави, които позволя­
ват свободна търговия помежду си, но като група поставят общи
бариери срещу стоките на всички останали държави, се нарича асо­
циация за свободна търговия (или митнически съюз).
Общи пазари. Европейският съюз е най-известното от тези сдруже­
ния за свободна търговия. Между петнадесетте членки на съюза няма
никакви митнически бариери за търговията, а много от нетарифните
(т. е. немитническите) бариери бяха премахнати до края на 1992 г.,
когато беше обявен Единният пазар. През 90-те години Австрия, Шве­
ция и Финландия се присъединиха към Европейския съюз. Вероятно и
някои източноевропейски страни ще се присъединят към ЕС. През 1988
г. САЩ и Канада се споразумяха да влязат в подобен съюз за свободна
търговия, а заедно с Мексико те се придвижват към свободна търговия
през 90-те години. Редица усилия са направени за отстраняването на
търговските бариери между страните от Латинска Америка.
Икономистите изпитват смесени чувства към сдруженията за сво­
бодна търговия. За тях свободната търговия е полезна, но те са за­
грижели от възможността тези митнически съюзи да налагат същес­
твени търговски ограничения върху страните, които не членуват в
тях. Те се надяват също така, че двустранните преговори между стра­
ните-членки ще изместят многостранните между страните-членки Щ
дадена асоциация и нечленуващите в нея държави. Дали истинският
резултат от тези двустранни преговори е положителен или отрицате­
лен, ще покаже бъдещето.
ГАТТ. През 30-те години вилнееха унищожителни търговски войни.
В резултат на тях международната търговия спадна с над 75%. Този
спад допринесе за Голямата депресия по целия свят. След опита о
това преживяване страните се организираха, за да се опитат да сг
мулират свободната търговия помежду си. Най-очевидният резулт
394
ГАТТ разрешава на страните да налагат търговски огра­ ната. По този начин дъмпингът може да се окаже вид хищ-
ничения върху вноса, ако могат да докажат, че се прави иическо ценообразуване.
дъмпинг. Дъмпингът е продаване на стока в чужда стра­ Вторият аргумент срещу дъмпинга засяга кратко­
на на по-ниска цена, отколкото в страната, където с тока­срочния макроикономически и политически ефект, който
та се произвежда. На пръв поглед кой може да се оплакватой може да има върху страната-вносител. Дори и някой
от това, че някой иска да му продаде нещо евтино? Защо да вярва, че дъмпингът пе е прелюдия към хшцническо
просто ис се възползва от изгодната цена? Изниква ар­ ценообразуване, той може да доведе до освобождаване
гументът за научаването по пътя на практиката. За да на работниците в страната-вносител и по този начин да
остане конкурентноспособна една държава, трябва да предизвика политически натиск върху прави телството за
установяването на търговски ограничения. Ако иконо­
продължи да произвежда. Дъмпингът от друга държава
миката на тази страна е в рецесия, последвалата безра­
може да принуди вътрешните производители да напус­ ботица ще има значителен макроикономически отзвук н
нат бизнеса. След като с отстранил конкуренцията, чуж­ натискът за постановяването на търговски ограничения
дият производител има целия пазар и може да покачи це­ ще бъде увеличен.
от това беше Общото споразумение за митата и търговията, създаде­
но през 1947 г. с основна цел премахването на митата.
Г’А11 създаде механизъм за около стоте страни, които го подпи­
саха, за постановяване на многостранни наредби и правила за отстра­
няването на търговските бариери. Страните членки се срещат веднъж
на всеки пет години, за да работят в посока на премахването на митата
и на другите търговски бариери. Първоначално ГАТТ съсредоточи
вниманието си към митата върху промишлените стоки, но все повече
обръща внимание и на търговията с услуги и селскостопански про­
дукти, тъй като тези дейности са се разширили.
Една от целите на ЕАТТ беше да направи еднакви търговските ба­
риери на една страна, така че тя да не дискриминира конкретна друга
страна. Терминът иай-облагодетелствана нация се отнася за стра­
на, която плаща за своя износ толкова ниски мита, колкото всяка дру­
га страна. Така например ако САЩ намалят митата върху вносните
стоки от Япония, която има статут на най-облагодетелствана нация
спрямо тях, САЩ ще трябва да намалят митата върху същия тип сто­
ки, изнасяни за САЩ от всички други страни, които се ползват със
статут на най-облагодетелствани нации.
Търговските преговори в ГАТТ винаги са били трудни, тъй като се
опитват да накарат страните да следват политика, която в действител­
ност те не биха желали да провеждат; в противен случай нямаше да
има нужда от преговори. Това води до този тип стратегическо спора­
зумяване, за което стана въпрос по-горе, а то често води до дълги
закъснения и периоди, в които преговорите се прекъсват. Така напри­
мер Уругвайският кръг на ГАТТ, започнал през 1988 г., вече продъл­
жава няколко години повече, отколкото беше предвидено. Този застой
се дължи на настояването на САЩ Европейският съюз да направи по-
солеми съкращения в селскостопанските си субсидии, отколкото по­
вечето правителства от съюза са готови да направят. Спорът означава,
че споразуменията, които вече са постигнати в други области, като фи­
нансово обслужване и права върху интелектуална собственост (т. е. па-
тенти, авторски права и т. н.), не могат още да влязат в сила. Много
икономисти са на мнение, че ако тези преговори се прекратят напъл­
но, това може да доведе световната търговия до депресия, подобна на
тази от 30-те години, а тя ще бъде придружена с рязко спадане на
Доходите. При такъв голям залог обаче правителствата, които участ-
31 в преговорите, вероятно ще направят всичко възможно прегово­
рите в ГATT да не замрат.
395
ЗАКЛЮЧЕНИЕ Значението на международната търговия за целия свят непрекъснато
нараства и тя стана особено важен фактор през последните 40 или 50
години. Икономистите откриват в това една хубава тенденция. Стра­
ните печелят от търговията, като сключват добри сделки с други стра­
ни. Международната търговия принуждава компаниите да бъдат в
крак с най-добрите международни стандарти, така че тя се превръща
в допълнителен източник на конкуренция и динамика за националните
икономики. С нарастването на значението на търговията обаче групи­
те, които правят опити да защитят своите собствени фирми или фер­
ми, надават повече вой и стават по-добре организирани. Икономисти­
те принципно се обявяват против търговските ограничения, защото
те представляват заплаха за изгодите и ползите, изброени по-горе.
Както толкова често се случва, икономистите съветват политиците да
следват курс, който може да бъде политически непопулярен - да въз­
приемат твърд курс на действие.

ОБОБЩЕНИЕ
• Обемът на международната търговия варира поради 2. Ако конкуренцията вземе връх, малките страни пече­
колебанията в брутния национален продукт и търгов­ лят повече от условията на търговия, отколкото голе­
ските ограничения. мите страни.
• Принципът па абсолютното преимущество гласи: 3. Изгодите от търговия та са за тези страни, за чнито стоки
Една страна, която е в състояние да произвежда дадена е характерна икономия от мащаба па производството.
стока по-евтино от друга страна, има абсолютно пре­ • Търговските ограничения включват мита, квоти, ем­
имущество в производството па тази стока. Когато две барго, доброволни споразумения за ограничаване, ре­
страни имат абсолютно преимущество в различни сто­ гулиращи търговски ограничения, националистични
ки, съществуват потенциални възможности за изгода възвания.
от търговията.
• Причините, поради които държавите налагат търговски
• Принципът на сравнителното преимущество гласи:
ограничения, включват: неравномерно вътрешно раз­
Докато съществуват различия между страните в отно­
сителната алтернативна цена за производството на да­ пределение на изгодите от търговията; спорове между
дени стоки (от какво количество от една стока трябва компаниите за изгодите от търговията; спорове между
да се откажем, за да получим единица от друга стока), страните за търговските ограничения; научаване по
съществуват потенциални изгоди от търговията дори пътя на практиката и икономия от мащаба па произ­
ако едната от страните има абсолютно преимущество водството; макроикономически аспекти па търговия­
по отношение на всички стоки. та; национална сигурност; международна политика;
• Три икономически прозрения за условията па търговия: увеличени приходи в резултат на митата.
1. Колкото повече конкуренция съществува в между­ • Икономистите по принцип се обявяват против търгов­
народната търговия, толкова по-малки са изгодите ските ограничения, тъй като добре познават историята
за търговеца и по-големи за търгуващите страни. и осъзнават преимуществата па световната търговия.

396
 :

Глава 20
МЕЖДУНАРОДНИ ФИНАНСИ
Офисът на валутния дилър по време на напрегнати часове е най-
приличащото на лудница място, на което съм се натъквал.
Харолд Уинкот
Както често се подчертава в този учебник, през 90-те години на XX
век икономическите проблеми трябва да бъдат разглеждани в между­
народен аспект. В началните глави бяхте въведени в международните
финанси с помощта на валутните курсове и платежния баланс. В тази
глава ще разширим разглеждането, представяйки главните въпроси
от международните финанси в отделна глава.

Най-подходящият преход към задълбочена дискусия на международ- ПЛАТЕЖЕН БАЛАНС

ните финансови въпроси е разглеждането на платежния баланс.
Предполага се, че платежният баланс отчита всички сделки, които
се осъществяват между жителите на една страна и жителите на всички
останали страни . Тези сделки включват покупко-продажба на стоки
и услуги (внос и износ), плащания по лихви и изплащане на печалби
от предишни инвестиции, както и на чужденци.

1987 г. 1990 г
Текуща сметка
Стоки
Износ на стоки +251 +389
Внос на стоки -410 -498
Търговски баланс -159 -109
Услуги
Износ на услуги +70 + 131
Внос на услуги -72 -107
Баланс на стоки и услуги -161 -84
Нетен доход от инвестиции + 14 +8
Нетни трансфери -14 -21
Баланс на текущата сметка -161 -97
Капнталона сметка
Приток на капитал + 180 +88
Изтичане на капитал -74 -61
Баланс на капиталовата сметка + 106 +27
Баланс па текущата и капиталовата сметка -55 -70
Сметка на официалните разпращания +55 * +70
Общо 0 0
Таблица 20.1: Платежен баланс на САЩ за 1987 и 1990 г. (млрд. долари)

Уговорката е важна, защото голям брой сделки остават неотчетени и се налага

г оляма част от данните да бъдат получавани по пътя на статистическата оценка. Тази
оценка винаги е свързана с възможността за допускане на големи грешки.

397
 В платежния баланс притокът на плащания или платежните потоци
към САЩ се отбелязват с положителен знак. Те представляват търсе­
не на щатски долари. Платежните потоци от САЩ (т. е. плащанията,
извършвани от САЩ) имат отрицателен знак. Те представляват пред­
лагане на щатски долари. Стоките, които САЩ изнасят, трябва да бъ­
дат заплатени в долари, т. е. те имат положителен знак; те предпола­
гат приток на плащания към САЩ. Аналогично американският внос
трябва да бъде заплатен в чужда валута, той означава изтичане на
долари извън САЩ и затова се отбелязва с отрицателен знак. Забеле­
жете, че последният ред на платежния баланс е нулев. По дефиниция
платежният баланс на една страна, който като такъв отчита всяко
предлагане и търсене на валута, включително и от страна на държа­
вата (правителството), трябва да дава резултат нула.
Както виждате на табл. 20.1, платежният баланс се подразделя на
текуща сметка, капиталова сметка и сметка на официалните раз-
плащания. Текущата сметка е онази част от платежния баланс, в ко­
ято се отбелязват краткосрочни платежни потоци. Тя съдържа вноса
и износа - това, което обикновено се има предвид, когато говорим за
търговски баланс. Капиталовата сметка е онази част от платежния
баланс, в която се отчитат всички дългосрочни платежни потоци. Ако
американец си купи германска акция или японска компания купи аме­
риканска компания, сделката се отразява в капиталовата сметка.
Държавата може да влияе върху валутния курс, като купува и про­
дава валути или като купува и продава други международни резерви,
например злато. Подобни покупки и продажби се отчитат в сметката
на официалните разплащания.
За да добиете по-добра представа за това, какво се включва в трите
сметки, нека разгледаме внимателно всяка от тях.
Текуща сметка Най-горната част на табл. 20.1 представлява текущата сметка. Тя е
съставена от стокова сметка, сметка на услугите, сметка на нетния
доход от инвестиции и сметка на нетните трансфери.
Да започнем със стоковата сметка. Забележете, че през 1987 г.
САЩ са внесли стоки на стойност 410 млрд. долара и са изнесли стоки
на стойност 251 млрд. долара. Разликата между двете се нарича тър­
говски баланс. Забележете, че САЩ са имали отрицателно търговско
салдо на стойност 159 млрд. долара през 1987 г. и 109 млрд. долара
през 1990 г.
Търговският баланс често се разглежда в пресата като обобщение
за това, как САЩ се справят на международните пазари. Той обаче не
е достатъчно добро обобщение. Търговията с услуги е също толкова
важна, колкото и търговията със стоки. Икономистите обръщат не­
голямо внимание на баланса на стоките и услугите. Забележете, че
по-голямата част от търговския дефицит на САЩ е в резултат на дис-
баланс в стоковата сметка. Сметката на услугите не е от голямо зна­
чение, защото американският износ на услуги е до голяма степен ра­
вен на вноса на услуги. Подобни услуги включват туристически раз­
ходи и застрахователни плащания от чужденци на американски фир­
ми. Например когато пътувате в Япония, вие харчите йени, които
трябва да купите с долари. Това е платежен поток от страната навъь,
т. е. той има отрицателен принос към сметката на услугите.
Не е логично да очакваме стоките и услугите, внесени в една сгра
на, да се равняват на стоките и услугите, изнесени извън нея за дадена
година, дори ако текущата сметка е в равновесие. Това е така, защо |
398
текущата сметка включва и плащания от минали инвестиции, както и
нетни трансфери. Когато инвестирате, вие очаквате печалба от това.
Плащанията на чужденци, притежатели на американски капиталови
активи, имат отрицателен принос за платежния баланс на САЩ. Пла­
щанията, получавани от американци, притежатели на чуждестранни
капиталови активи, имат положителен принос за платежния баланс на
САЩ. Тези плащания на доход от инвестиции са един вид остатъци от
минали дисбаланси на стоки и услуги.
Последният компонент на текущата сметка са нетните трансфери,
които включват чуждестранни помощи, дарения и други плащания
към частни лица, за които няма насрещно движение на услуги. Ако
изпратите 100 долара на леля си в Мексико, тези пари ще се отчетат
с отрицателен знак в тази сметка.
Като съберем положителните и отрицателните числа на текущата
сметка, получаваме баланса на текущата сметка. Забележете, че през
1987 г. САЩ са имали 161 млрд. долара дефицит по текущата сметка.
Това означава, че в текущата сметка предлагането на долари надви­
шава значително търсенето на долари. Ако текущата сметка пред­
ставляваше съвкупното предлагане и търсене на долари, стойността
на долара щеше да падне. Но тя не падна. Да не забравяме, че имаме
още и капиталова сметка, и сметка на официалните разплащания.
Капиталовата сметка отчита потоците от плащания между страните Капиталова сметка
за закупуване на активи като акции, облигации и недвижими имоти.
Както можете да видите на табл. 20.1, през 1987 г. имаше значителен
приток на капитал към САЩ, който надвишаваше изтичането на капи­
тал от САЩ. Притокът на капитал към страната (плащания от чуж­
денци за американски реални и финансови активи) беше със 106 млрд.
долара повече от капиталовите потоци от страната навън (плащания
от американски граждани за чуждестранни активи). За да купят тези
американски активи, чужденците са се нуждаели от долари, така че
този нетен приток на капитал към страната отразява търсенето на до­
лари. Това търсене на долари за покупка на средства за производство
измина дълъг път към балансирането на свръхпредлагането на долари
в текущата сметка. Но не целия път. Недостигнаха 55 млрд. долара и
ако не беше държавната политика, щеше да се получи натиск надолу
върху стойността на долара.
Но невинаги е така. Понякога нетният приток на капитал към САЩ
надвишава дефицита по текущата сметка и в отсъствието на държавна
интервенция би се появил натиск за увеличаване стойността на дола­
ра. Ето защо е важно да не забравяте както търсенето на долари за
закупуване на стоки и услуги, така и търсенето на долари за купуване
на активи, когато разсъждавате какво би се случило със стойността
на паричната единица. Например в края на 80-те години, дори след
кат° САЩ поддържаше големи търговски дефицити, стойността на
Долара на моменти беше висока. Причината? Чужденците усещ’аха, че
ШАЩ е сигурно място за инвестиране в активи. За да купят тези аме­
рикански активи, те трябваше да имат долари. Търсенето на долари
|беше високо, въпреки че САЩ имаха голям дефицит по текущата
сметка.
| Има разлика, разбира се, между търсенето на долари за покупка на
• Р икновени стоки и услуги и търсенето на долари за покупка на акти-
ДГ' Активите носят печалба или лихва, така че когато чужденците ку-
РУват американски активи, те получават доход от тях само защото ги
399
 притежават. Нетният доход от инвестиции от предишни покупки ца
активи от чужденци се отразява в баланса на текущата сметка. Това
е разликата между дохода, който американските граждани получават
от чуждестранните си активи, и дохода, който чужденците получават
от американските си активи. По принцип когато чужденците притежа­
ват повече американски капиталови активи, отколкото американските
граждани чужди капиталови активи, нетният доход от инвестиции ще
бъде отрицателен. Когато американците притежават повече чужди ка­
питалови активи, отколкото чужденците американски капиталови ак­
тиви, нетният доход от инвестиции е положителен. Защо е така? За-
щото нетният доход от инвестиции представлява разликата между пе­
чалбата от активите на американски граждани навън и активите на
чуждите граждани в САЩ.
През 80-те години притокът на капитал към САЩ надвишаваше
съществено изтичането на капитал от САЩ и тази тенденция продъл­
жи през началото на 90-те години. Между 1987 и 1990 г. американ­
ското положително салдо по нетния доход от инвестиции падна от 14
на 8 млрд. долара. Активите, които чужденците притежават в САЩ,
сега надвишават количеството активи, които американците притежа­
ват навън, с над 500 млрд. долара. Ето защо нетният доход от инвес­
тиции в платежния баланс на САЩ сега е отрицателен.
Сметка на официалните Текущата сметка и капиталовата сметка отразяват частното предла­
разплащания гане и търсене на долари. Нетната сума на тези две сметки се нарича
положително салдо на платежния баланс (търсенето на национал­
ната парична единица надвишава предлагането) или дефицит на пла­
тежния баланс (предлагането на националната парична единица над­
вишава търсенето). През 1987 г. частното предлагане на долари над­
виши частното търсене и САЩ имаха дефицит в платежния баланс.
Дефицитът в платежния баланс оказва натиск надолу върху стой­
ността на паричната единица на дадена страна. Ако страната иска да
предотврати това, тя може да изкупува собствената си парична еди­
ница. Третият компонент на платежния баланс, сметката на официал­
ните разплащания, отчита количеството долари, които САЩ са купи­
ли. Както можете да видите на табл. 20.1, през 1987 г. правителството
излиза на валутния пазар и купува щатски долари на стойност 55
млрд. долара, като използва част от наличните чуждестранни резерви
на стойност 55 млрд. долара. Когато една държава купува собствена­
та си парична единица, за да задържи цената й на валутния пазар, кач­
ваме, че държавата е подкрепила паричната си единица. Това е под­
държане на по-висок валутен курс, отколкото той би бил иначе. Ако
държавата продава паричната си единица, тя се опитва да намали
стойността й.
Нека се върнем сега на въпроса, който беше поставен в началото
на главата: дотогава, докато паричната единица се разменя свободно
за друга валута, трите сметки - текущата, капиталовата и сметката
на официалните разплащания - трябва да дават нулев сбор. Защо това
е така? Защото точно това означава валутата да бъде свободно рач-
меняема. Когато и да поиска, човек може да вземе от собствената си
парична единица и да я обмени за друга. Предлагането трябва да е,
равно на търсенето.
Понятията платежен баланс, положително салдо или дефицим с
отнасят до платежния баланс, без да се вземат предвид официални
разплащания от чуждестранните резерви. Така ако паричната единщИ
400
ПЛАТЕЖЕН БАЛАНС НА БЪЛГАРИЯ
Нека разгледаме платежния баланс на България за годи­ хвърляха 0,7 млрд. долара. Този положи телен приток па
ните от 1980 до 1990. Данните са взети от годишния от­ заеми може да изглежда малко необясним, като се има
чет ма БНБ за 1990 г. Забележете, че тази статистика не предвид, че в този момент само една година делеше Бъл­
съдържа сделките със социалистическите страни, в кои­ гария от просрочката на външния й дълг. Тъй като много
то се използват неконвертируеми валути. от тези заеми не бяха изплатени, изглежда, западните
Нека приемем 1990 г. за една типична година, за да търговски банки не бяха преценили добре риска от дава­
илюстрираме българската статистика. През тази година нето на заеми за България. Именно такива приходи па
имаше дефицит в търговския баланс па стойност 1,2 капитал допринесоха за бързото натрупване па дълг от
млрд. долара, защото вносът съставляваше 4,3 млрд. до­ българското правителство след 1984 г., което на свой
лара, а износът - 3,1 млрд. долара. Това беше частично ред доведе до високи плащания по лихвите в текущата
компенсирано от положителното салдо в баланса па ус­
сметка, за които стана дума по-горе.
лугите в размер на 0,4 млрд. долара, почти половината
Обединението на текущата и капиталовата сметка да­
от което представляваха приходи от туризма. Други еле­
менти от текущата сметка бяха дефицитът по лихвените ва сумарен дефицит в платежния баланс 1,3 - 0,6 = 0,7
млрд. долара. Това е довело до намаляване на официал­
плащания на стойност 0,6 млрд. долара (плащания по
лихвите на външния дълг) и положителните нетни тран­ ните резерви на централната банка с 0,4 млрд. долара.
сфери па стойност 0,1 млрд. долара. Последните са по­ Остатъкът е отчетен като „грешки и пропуски“ на стой­
лучени вероятно в резултат на превеждани суми от бъл­ ност почти 0,3 млрд. долара, което означава, че на прак­
гари, работещи в чужбина. Когато се сумират тези стой­ тика трябва да е имало съчетание от неотчетен износ,
ности, получаваме общия баланс по текущата сметка на неотчетен приток на капитал към страната или завишен
стойност -1,306 млрд. долара, т. е. малко по-голям де­ внос, които формират тази стойност. Тази грешка може
да изглежда голяма, но тя не е по-голяма от тези, отче­
фицит от този в търговския баланс.
тени в много други страни. Много е трудно да бъдат ре­
Капиталовият баланс до някаква степен покри този
дефицит в текущата сметка. Като цяло капиталовата гистрирани немалка част от сделките през граница, из­
сметка показа положителен баланс на стойност 0,6 млрд. вършвани между частни лица. (В този учебник данните,
долара, т.е. беше налице 600 млп. долара нетен приход които би трябвало да се намират в „грешки и пропуски“,
па капитали към страната. Това най-вече се дължи на са скрити в официалните разплащания на платежния ба­
продължителни пови заеми ог чужди банки, които над­ ланс на САЩ.)
на една страна е свободно разменяема, всеки дефицит в платежния
баланс трябва да бъде компенсиран от равностойно положително сал­
до по сметката на официалните разплащания и всяко положително
салдо трябва да бъде уравновесено от равностоен на него дефицит.
Това означава, че предлагането и търсенето на свободно разменяема-
та валута трябва по дефиниция да се уравновесяват напълно.
Платежният баланс има две страни: поток на стоки или активи и поток ВАЛУТНИ КУРСОВЕ.
на пари, с които се плащат тези стоки и активи. Международните фи­
нанси са по-сложни от вътрешните финанси, защото те винаги включ­
ват две финансови сделки: размяна на реална стока или актив срещу
пари и размяна на парите на една държава срещу парите на друга дър­
жава. За да се осъществи международната търговия, трябва да е въз­
можен обменът на валути.
Предлагането и търсенето са двете главни икономически сили и не би Предлагане, търсене и
трябвало да се учудваме, че първоначалното разглеждане на опреде­ фундаментален анализ
лянето на валутните курсове се основава на кривите на предлагане и на валутните курсове
търсене.
На пръв поглед анализът на валутните курсове изглежда лесен:
имате крива на предлагането с наклон нагоре и крива на търсенето с
наклон надолу. Но какво нанасяме по координатните оси? Очевидно
йена и количество - но каква цена? И какво количество? Тъй като го-
°Рим за относителните цени на паричните единици - това всъщност
представляват валутните курсове - ще трябва да уточните кои валути
използвате.
401
 цена на фраиковете(долари)
Фигура 20.1: Предлагане и търсене на франкове

количество франкове

На фиг. 20.1 са представени предлагането и търсенето на франкове,

измерени в долари. Забележете, че количеството франкове се отчита
по хоризонталната ос, а цената им в долари - по вертикалната.
Първото нещо, което трябва да разберете, е, че когато сравнявате
валутите само на две страни, предлагането на едната валута е равно
на търсенето на другата валута. За да търсите една валута, трябва да
предлагате друга. На фиг. 20.1 приемаме, че съществуват само две
страни - САЩ и Франция. Това означава, че предлагането на франкове
е еквивалентно на търсенето на долари. Търсенето на долари идва от
французи, които искат да купят американски стоки или активи. За да
направят това, те предлагат франкове, за да купят долари. Нека раз­
гледаме следния пример. Французойка иска да купи компютър „Ай Би
Ем“, направен в САЩ. Тя има франкове, но „Ай Би Ем“ искат долари.
С цел да купи компютъра или тя, или „Ай Би Ем“ трябва по някакъв
начин да разменят франкове за долари. Тя предлага франкове и търси
долари.
Кривата на предлагането на франкове е с наклон нагоре, защото
колкото повече долари получават французите за фраиковете си, тол­
кова по-евтини са американските стоки и активи за тях. Например ис­
ка цената на фраиковете в долари се покачи от 15 цента па 20. Това
означава, че цената на долара за французина е спаднала от 6,67 франка
на 5 франка. За французина стока, която е струвала 100 долара преди,
намалява цената си от 667 на 500 франка. Американските стоки са
по-евтини и затова французите купуват повече стоки и повече долари,
което означава, че те предлагат повече франкове.
Търсенето на франкове идва от американците, които искат да купят
френски стоки и активи. Кривата на търсенето е с наклон надолу, за­
щото колкото е по-ниска цената на франка в долари, толкова повече
франкове американците искат да купят поради причините, които бяха
изложени по-горе.
Равновесие се достига там, където предлаганото количество е ран­
но на търсенето. В този пример равновесие се достига при цена на
един франк 20 цента. При тази цена предлаганото количество фран­
кове е равно на търсеното. Ако цената на франка е над или под 20
цента, предлаганото количество няма да бъде равно на търсеното. То­
ва ще окаже натиск върху валутните курсове, които ще се придвижат
към равновесие. Ако цената е 30 цента, тогава предлаганото количес­
тво франкове е по-голямо от търсеното. Хората, които искат да про-
дадат фраиковете си, няма да могат да направят това. За да намерят
402
купувачи, те ще предлагат фраиковете си за по-малко. Тогава цената
на франка ще падне.
Схемата предлагане-търсене се отнася пряко към платежния ба­
ланс. Когато предложеното количество е равно на търсеното, платеж­
ният баланс е в равновесие. Ако валутният курс е прекалено висок,
ще имаме дефицит в платежния баланс; ако валутният курс е твърде
нисък, ще имаме положително салдо по платежния баланс. При цена
на франка 30 цента предлагането на франкове надвишава търсенето и
Франция поддържа дефицит в платежния си баланс (фиг. 20.1). Когато
цената на един франк е 15 цента, търсенето на франкове надвишава пред­
лагането и Франция има положително салдо на платежния си баланс.
Предлагане-търсене, търговци и валутни курсове. От фиг. 20.1 из­
глежда, че определянето на валутните курсове е сравнително лесен
процес. Всичко, което човек трябва да направи, е да определи кривите
на предлагане и търсене и да реши къде се достига равновесие. От
една страна, това е относително лесно, но, от друга, не е. Ако беше
толкова лесно да се определят кривите на предлагане и търсене и рав­
новесното положение, цитатът в началото на главата за лудницата в
офиса на валутния дилър би бил неподходящ, а правителствата няма­
ше да се мъчат така над валутните курсове. Има още нещо в историята
на валутните курсове извън тези две криви.
Причината е, че кривите на фиг. 20.1 отразяват съображения от
дългосрочен характер. Те отразяват действието на нормалните пазар­
ни сили върху предлагането и търсенето на валута. Ние използвахме
именно нормалните пазарни сили, за да обосновем формата на криви­
те. Анализът на криви, основан върху нормалните пазарни сили, по­
добен на този в разглеждания на фиг. 20.1, често се нарича фундамен­
тален анализ. Това е така, защото силите, описани там, са силите, с
които човек се сблъсква, когато прилага нормален или фундамента­
лен икономически анализ към валутните курсове. Нормалните пазар­
ни сили са тези, които определят валутните курсове в далечен план -
например две, три или четири години.
Повечето изменения във валутните курсове, които се разискват във
вестниците, са повлияни от тези нормални пазарни сили, но не са за­
движени от тях. Ето защо анализът на валутните курсове в краткос­
рочен план (какво ще се случи с тях през следващата седмица, месец
или година) не се основава непосредствено на фундаменталния ана­
лиз, а на множество от ефекти, влияещи върху решенията на търгов­
ците дали да купуват, продават или държат една валута. Тези решения
зависят много повече от множество сили, като причиняват измества­
ния на кривите на предлагането и търсенето на паричната единица на
една страна, отколкото от силите, управляващи формата на кривите.
В реалния свят изместванията в предлагането и търсенето на валу­
та са изключително важни и колебанията на валутните курсове, които
са необходими, за да поддържат платежния баланс в равновесие, са
големи. Както ще видим по-нататък, подобни големи промени във ва­
лутните курсове причиняват проблеми и водят до опити да се намалят
колебанията на валутните курсове. Но преди да обсъдим това, нека
разгледаме кое обуславя силите, които карат предлагането и търсе­
нето на валута да се изместват.
 Основни Долар Брит. Шв. Г улден Йена Лира Герм. Фр. Кан.
валути лира франк марка франк долар
Канада 1,1450 1,943 0,77078 0,58320 0,00828 0,09099 0,6591 0,19377
Франция 5,9090 10,028 3,9778 3,0097 0,04273 0,00157 3,3901 5,1607
Г ермания 1,7430 2,9579 1,1733 0,88779 0,01260 0,001335 0,29497 1,5223
Италия 1293,0 2 1 94,2 870,41 658,59 9,349 741,82 218,82 1 129,3
Япония 138,30 234,70 93,100 70,443 0,10996 79,346 23,405 120,79
Холандия 1,9633 3,3317 1,3216 0,01420 0,00152 1,1264 0,33226 1,7147
Швейцария 1,4855 2,5209 0,75663 0,01074 0,001 15 0,85227 0,25140 1.2974
Обединено
0,58928 0,39988 0,30015 0,00426 0,0025 0,33808 0,09973 0.51405
кралство
САЩ 1,6970 0,67317 0,50935 0,00723 0,03014 0,57372 0,16923 0,87335
Таблица 20.2: Кръстосани валутни курсове, Late New York Trading, 31 май 1991 r.

Спредът е 1 пфениг за всеки обменен франк и 10 сантима за всяка

обменена германска марка. Колкото е по-голям спредът, толкова по-
голяма е печалбата от една сделка, но толкова по-малък е и броят на
сделките, които вероятно ще сключи този търговец. Търговците мо­
гат да бъдат агресивни или неагресивни. Агресивните търговци обме­
нят с най-малък спред. Те купуват скъпо и продават евтино, като раз­
читат на обема на сделките по отношение на печалбите си. Пример за
определяне на кръстосани валутни курсове може да видите на табл. 20.2.
Как валутният търговец избира какви курсове да определи? Той
трябва да избере курс, който да му донесе количество от всяка валута
близо до това, което хората искат да купят, т.е. той трябва да избере
курс, при който предлаганото количество е приблизително равно на
търсеното. След като търговецът определи курсовете си, той ще види
колко франка или германски марки по предложените курсове се про­
дават и колко се купуват. Ако по-малко марки постъпват в обменното
бюро, отколкото се продават, той ще вдигне цената на марките, изра-
АРБИТРАЖ
Валутните търговци често се занимават с множество ва­ които валутният търговец може да определи в различни­
лути и те непрекъснато трябва да внимават за несъответ­ те пазари и все пак да има печалба. По-точно обиколните
ствия между валутните курсове на различните страни. валутни курсове трябва да бъдат равни на преките валут­
Например търговец отваря офис с няколко каси и изнася ни курсове. Осъзнавайки това, той променя валутния
следните валутни курсове: курс между воните и франковсте, така че 1 вон = 0,006
Каса 1: 1 щ.д. = 4,5 франка или 1 франк = 22,5 цента франка и никакви печалби от арбитраж не могат да бъдат
Каса 2: I щ.д. = 707,9 вони или 1 вон = 0,14 цента направени. Според нашата малка историйка и пример ар­
Каса 3: 1 вон = 0,005 франка или 1 франк = 200 вони. битражът изглежда лесен. Но не забравяйте, че има сто­
[Влиза г-н Арбитраж, който както винаги следи валут­тици валути, а дори и ако имаше само петдесетина, щяха
ните търговци. Той отива до каса 1 и казва: „Ще купя да съществуват хиляди възможни обиколни валутни кур­
френски франка на стойност 1000 долара“ Той получава сове. Арбитрите в реалния свят постоянно следят валут­
4500 франка. Тогава отива до каса 3 и казва: „Бих искал ните курсове. Ако открият разлика, те купуват и прода­
да купя корейски вони за тези 4500 фр. франка, моля.“ ват бързо, като карат хората, които определят валутните
Като дава 4500 франка, той получава 900 000 вони. Тогавакурсове, да бъдат нащрек, за да определят курсовете та­
той отива на каса 2 и казва: „Бих искал да сменя тези 900 ка, че арбитрите да не могат да спечелят пари като из­
хил. вони за долари, моля.“ След това той дава 900 000 вършват арбитраж на пазарите. Валутните пазари са
вони, за които получава 1260 долара. Занася тези 1260 обиграни и спредът е малък. Компютри, програмирани
долара отново на прозореца на каса 1 и казва: „Бих искал да забелязват всяка възможност за арбитраж, следят ва­
да купя френски франковс, моля.“ В този момент валут­ лутните курсове и държат курсовете между валутите в
ният търговец трябва да е разбрал, че е сбъркал - когато съответствие, така че обиколната търговия не носи дъл­
е определял валутните курсове, е забравил принципа на госрочни печалби за арбитрите. Те, както и други в кон­
арбитража. Арбитраж е купуването на една стока на курентния пазар, покриват разходите си (като включва!
един пазар па ниска цена и продаването й на друг пазар нормални печалби), но нямат толкова големи печалби,
па по-висока цена. Той ограничава валутните курсове, че да привлекат други в бизнеса.

406
зена във френски франкове. Вместо 3,4 франка за една марка, той ще
обмени 3,5 франка за една марка. Марките са по-скъпи, изразени във
франкове; франковете са по-евтини, изразени в марки. Валутните тър­
говци се надяват, че ако всичко върви добре, тази промяна ще доведе
двете валути до равновесие. Валутните курсове се определят от тър­
говците при цени, които изравняват предлагането и търсенето на оп­
ределена валута.
Определяне на валутните курсове в краткосрочен план. Повечето
валутни търговци са завършили начални икономически курсове, така
че те имат предвид факторите, които причиняват измествания в пред­
лагането и търсенето, както и общата насока на валутните курсове в
дългосрочен план. Те наричат анализа на тези определящи фактори
на валутните курсове в дългосрочен план фундаментален анализ.
Търговците обаче знаят, че в много близък план количеството пред­
лагана и търсена валута не се влияе значително от валутните курсове,
а до голяма степен от очакванията. Те очакват, че предлагането и тър­
сенето на валута ще се измести значително, което означава, че равно­
весната цена ще варира силно. Търговците се съсредоточават върху
много близък времеви хоризонт (минути, часове или дни). Ето защо
рядко ще чуете валутните търговци да говорят за фундаменталните
сили, определящи курсовете.
Валутните търговци действат на пазара на повечето от основните
валути. Спредът е извънредно малък. Търговците постоянно купуват
или продават, като се вслушват в търговските данни, уличните слу­
хове и промените в политиката на лихвените проценти, извършвани
от правителството. Те не се ограничават да купуват и продават само
за клиентите. Те могат да купуват за собствените си сметки, като га­
даят дали валутата ще се вдигне или падне. Често търговецът може
да участва с милиони долари, разчитайки на това, че валутата ще се
вдигне или падне дори само с един процент.
Търговците виждат само малка част от предлагането и търсенето
на валута - онази част, която преминава през бюрата им, когато те
купуват и продават. Като имат предвид само ограничените си наблю­
дения, те трябва да отгатват какво става. Те правят преценки не относ­
но изместванията в търсенето, а относно какво те смятат, че другите
търговци смятат... Слуховете могат да влудяват валутните пазари.
Да предвидите какво количество чуждестранна валута хората в ед­
на страна ще търсят в краткосрочен план, е сложна задача. Ако валут­
ният търговец сгреши в прогнозите си, той се затрупва с валута, която
никой не търси. Когато спредът е голям, той може да си позволи из­
вестни загуби. Но когато разликата в цените, предложени от продава­
ча и купувача, е малка, търговецът трябва да предвижда много вни­
мателно и трябва да е сигурен, че избира курс, при който предлагане­
то и търсенето на различни валути в неговото бюро са равни.
Забележете, че досега в разглеждането на валутните курсове не е об­ Роля на правителството
съждана ролята на правителството при определянето им. Какво е мяс­ при определяне на
тото на правителствената политика? В глава 17 бяха посочени целите валутните курсове
на една страна по отношение на валутните курсове и търговския ба­
ланс и отражението на монетарната и фискалната политика върху тях.
Чрез тези видове политика правителството може да влияе върху до­
хода, а оттук и върху текущата сметка, лихвените проценти и капита-
ловата сметка. Това означава, че посредством монетарна и фискална

407
политика правителството може непряко да окаже влияние върху пла­
тежния баланс на страната, а оттук и върху валутните курсове.
Освен това страните могат да използват и друга икономическа по­
литика, за да повлияят върху валутните курсове. Правителството мо­
же просто да прокара закон, който точно да определи какъв ще бъде
валутният курс. От друга страна, то може пряко да повлияе на валут­
ния курс чрез политиката на валутен режим и чрез политиката на ва­
лутния курс. Друга възможност е да се използва търговска политика
(например квоти) за оказване влияние върху търговския баланс. Раз­
гледахме търговската политика в глава 19. В тази глава обръщаме
внимание на неконвертируемите валути, политиката на валутния курс
и валутния режим.
Валутни курсове, определени със закон. Неконвертируеми валу­
ти и валутен режим. Правителството може да прокара закон, който
да обяви извън закона работата на валутните търговци и да забрани
купуването и продаването на чужда валута, освен по курс, определен
от държавата.
Много от развиващите се страни определят валутните си курсове
по този начин. Когато правителствата правят това, те затрудняват
международната търговия, защото валутите не могат свободно да се
разменят за други валути, т. е. техните валути са неконвертируеми.
Няма да видите валутните курсове на неконвертируемите валути
да се появяват във валутните таблици. Често единственият законен
начин да оперирате с тази валута е да я купите от или продадетс на
държавата. Незаконно е да се обменя на частно неконвертируема ва­
лута, както и да бъдат изнасяни големи количества от нея извън стра­
ната. Такива забрани срещу свободното движение на валутата към и
от страната са известни като валутен режим. Ако паричната единица
на една страна не може да бъде разменена за паричната единица на
друга страна по курс, отразяващ пазарните цени, покупката на чужди
стоки е много трудна. Ако неконвертируемите валути правят търго­
вията трудна, защо тогава страните ги използват? За да се избегнат
икономическите трансформации, които международните фактори
иначе биха наложили. Да предположим, че една страна поддържа го­
лям дефицит в платежния баланс и стойността на валутата пада. Този
спад вдига цените на вносните стоки, като причинява инфлация и пра­
ви активите на страната по-евтини за чужденците. Чужденците могат
да дойдат и да изкупят активите на страната на ниски цени. Това е
политически проблем, който страната може да избегне, като прокара
закон, фиксиращ валутните курсове на определено равнище. Това
действие непряко ограничава вноса, тъй като повечето чужди фирми
не ще продават стоките си по официалния валутен курс. Те не желаят
валутата на тази страна по официалния валутен курс. Това също така
ограничава износа, тъй като цената на износните стоки се поддържа
висока. Правителството може и често дава специални привилегии за
внос и износ на облагодетелствани фирми. По този начин неконвер-
тируемата валута дава на правителството възможност да контролира
какво може и какво не може да бъде внасяно и изнасяно. По принцип
когато валутата е неконвертируема, съществува силен стимул хората
да обменят валута нелегално да черния пазар.
Политика на валутния курс. Интервенция на правителството на
валутния пазар. Дори ако правителството не въведе неконвертируе­
ма парична единица, то все още може пряко да влияе върху валутните
курсове. То може да купува и продава националната парична единица
точно както отделният търговец. Ако правителството купува или про­
дава достатъчно, то може да повлияе върху относителната цена на
паричната единица - нейния валутен курс. Политиката на валутния
курс е политика, при която правителството купува и продава валута
с цел да повлияе върху цената й.
Да предположим, че Федералният резерв иска да вдигне стойността
на долара. Ако той купува голямо количество долари (като ги плаща
в други валути), той ще повиши търсенето на долари, което ще вдигне
цената на долара. Ако Федералният резерв иска да намали цената на
долара (измерена в чужда валута), той може да продава долари и да
купува чужди валути.
Помислете си отново за платежния баланс на САЩ, така както е даден
на табл. 20.1. Когато САЩ купиха 55 млрд. долара през 1987 г., като
платиха за тях от чуждестранните си резерви, те използваха полити­
ката на валутния курс, за да поддържат стойността на долара. Тъй
като САЩ могат да създават произволно количество долари, за тях е
по-лесно да понижават стойността на паричната си единица, като про­
дават долари, отколкото да я повишават. Обратно, за други страни е
по-лесно (например Япония) да вдигат цената на долара, снижавайки
цената на йената. Ето защо ако две страни могат да решат по какъв
начин да изменят валутните си курсове, те имат стимул да се коопе­
рират. Разбира се, кооперирането изисква споразумение относно це­
лите. Една от ролите на големия брой международни икономически
организации (вж. глава 6) е осигуряването на форум за постигане на
съглашение относно целите на валутните курсове и средства, чрез ко­
ито да се осъществи кооперирането.
Влиянието на валутните курсове върху баланса на стоки и услуги
и платежния баланс. Правителствените цели относно валутните кур­
сове могат да бъдат самостоятелни или начин за постигане на други
цели. Намаляването на валутния курс на една страна, т. е. спадане
стойността на валутата в сравнение с валутата на друга страна, пови­
шава цената на вноса и намалява цената на износа. По този начин то
води до намаляване на количеството вносни стоки, идващи в страна­
та, и до увеличаване количеството на износа. То също прави активи­
те на страната по-евтини за чужденците. Тези промени в количеството
в крайна сметка подобряват търговския баланс, а оттук и платежния
баланс.
Наблягането на думите в крайна сметка и количество цели да под­
чертае един парадокс, който често настъпва при промяна на валутния
курс. Обикновено спадът във валутния курс първоначално не намаля­
ва дефицитите в търговския и платежния баланс, а ги увеличава. Този
феномен се наблюдава толкова често, че е получил названието «1-об-
разна крива. Защо дефицитите се увеличават първоначално, когато
валутният курс на една страна падне? За да отговорите на този въп­
рос, си припомнете, че вносът и износът на една страна се определят
от две променливи: цената, умножена по количеството. Когато валут­
ният курс на една страна падне, количеството внос клони към нама­
ляване и количеството износ - към нарастване, докато цената на
вноса клони към нарастване, а цената на износа - към намаляване. В
краткосрочен план ценовите ефекти преобладават над количествени­
те, така че дефицитите в платежния и търговския баланс се увелича­
ват. В крайна сметка обаче количествените ефекти вземат връх над
ценовите, така че дефицитите в търговския и платежния баланс нама­
ляват.
 Фигура 20.3: Л-образна крива

Ако изобразявате графично какво се случва с платежния и търгов­

ския баланс след падане на валутния курс, графиката би изглеждала
подобно на тази на фиг. 20.3. Падането на валутните курсове настъпва
в момент ТО и първоначално търговският баланс, а оттук и платеж­
ният баланс се влошават. Това продължава до момента Т1, откъдето
започва подобрение. В момента Т2 балансът е отново в изходното
положение и след това значително се подобрява. Кривата прилича па
буквата 3, откъдето идва и името J-образна крива.
Опитът показва, че в крайна сметка количественият ефект е по-си­
лен от ценовия, а оттук и търговският баланс може да се подобри
значително в резултат на обезценяване на валутата. Но това в крайна
сметка може да продължи от 5 до 7 години. Тази възможност поставя
пред изработващите икономическата политика сериозната дилема
между краткосрочния и дългосрочния план в използването на полити­
ката на валутния курс за постигане на цели във връзка с търговския и
платежния баланс на държавата. Избягването на тази дилема е една
от причините, поради които развиващите се страни често използват
неконвертируеми валути. По политически причини те не могат да си
позволят да увеличат дефицита в платежния си баланс в краткосрочен
план, за да постигнат подобрение в дългосрочен план. Този потенци­
ално „изкривен“ резултат от движението на валутния курс е важен, за
да разберете защо повечето правителства не оставят определянето па
валутните курсове на пазара, а вместо това играят различна роля в
определянето им. Сега ще разгледаме три алтернативни режима на
валутен курс и начина, по който те влияят върху определянето на ва­
лутните курсове в краткосрочен план.

ПРОМЕНЛИВ, ЧАСТИЧНО Когато правителството изобщо не се появява на валутните пазари, а ос­

ПРОМЕНЛИВ И тавя определянето на валутните курсове изцяло на валутните търговци,
ФИКСИРАН ВАЛУТЕН
казваме, че има променлив валутен курс. Цената на валутата може да
КУРС
се вдигне или падне под диктовката на пазарните сили. Ако в някои слу­
чаи правителството купува или продава валута, за да повлияе върху ва­
лутните курсове, а в други - остава частните пазарни сили да действат
сами, страната има частично променлив валутен курс. Понякога той
се нарича ограничено плаващ, защото не се определя изцяло нито само
от пазарните сили, нито само от правителството.
Ако правителството избере определен валутен курс и предложи да
купува и продава валути на тази цена, то налага фиксиран валутен
курс. Да предположим, че американското правителство обяви, че ще
купува един френски франк за 20 цента и ще продава един долар за 5
франка. В този случай казваме, че страната има фиксиран валутен

410
курс - 5 франка за един долар. Забележете, че по принцип всеки тър­
говец може да установи твърд валутен курс, като гарантира купува­
нето и продаването на валута по определен курс. Всяко фиксиране
обаче има стойност само доколкото зад него има гаранция. За да фик­
сира валутния курс, на търговеца му трябват много повече средства,
отколкото има. Единствено правителствата имат достатъчно средст­
ва, за да фиксират валутния курс, но често дори и те изчерпват сред­
ствата си. За да поддържат фиксиран валутен курс, правителствата
трябва да вземат назаем чуждестранна валута, за да предотвратят па­
дането на стойността на националната парична единица.
Подходящ начин, който ще ви даде представа за това, как работят История на валутните
различните системи, е краткият преглед на международните валутни системи
системи.
Златният стандарт: система на фиксирани валутни курсове. Пра­
вителствата играеха първостепенна роля в определянето на валутни­
те курсове до 1930 г. Като се започне с Парижката конференция от
1867 г. и се продължи до 1933 г. (с изключение на периода около Пър­
вата световна война), повечето от стопанствата в света имаха система
на относително твърди валутни курсове в условията на златен стан­
дарт. При него количеството пари, което страната емитира, трябваше
да бъде обезпечено със злато - от една страна, защото златните мо­
нети служеха като парична единица на страната, както беше в САЩ
преди 1914 г.; от друга страна, защото от тях по закон се изискваше
да имат определен процент златно покритие на паричните си единици.
Всяка страна, участваща в златния стандарт, се съгласи да фиксира
цената на паричната си единица по отношение на златото. Това озна­
чаваше, че страната би се съгласила да плати определено количество
злато на всеки, който иска да обмени валутата на тази страна за злато.
За да е в състояние да изпълни това, всяка страна трябваше да под­
държа златни запаси. Когато една страна фиксира цената на нацио­
налната си валута по отношение на златото, тя я фиксира и в съответ­
ствие с другите валути като резултат от процеса на арбитраж.
При златния стандарт една страна покриваше разликата между
предлаганото и търсеното количество от своята парична единица, ка­
то купуваше или продаваше злато с цел да задържи нейната цена фик­
сирана спрямо златото. Количеството, което страната трябваше да
купи или продаде, зависеше от положителното или отрицателното
салдо по платежния баланс. Ако страна имаше положително салдо, тя
трябваше да продава валутата си, т. е. да купува злато - за да предот­
врати покачването на стойността на валутата си. Ако страната под­
държаше дефицит, беше необходимо да купува валутата си, т. е. да
продава злато, за да спре падането на стойността на валутата.
Златният стандарт даваше възможност на правителствата да пред­
отвратяват нестабилността на валутния курс в краткосрочен план.
Ако имаше спекулативно отдръпване от отделна валута, правителст­
вото я купуваше със злато, като по този начин предотвратяваше па­
дането й. Ето как златният стандарт решаваше проблемите с неста­
билността на валутните курсове в краткосрочен план.
За да функционира златният стандарт, трябваше да съществува ме­
тод на уравновесяване в дългосрочен план. В противен случай стра­

411
 ните щяха да изчерпят запасите си от злато и нямаше да могат да
изпълняват задълженията си, наложени от златния стандарт.
Ето как той работеше. Тъй като златото служеше като резерв за
паричната единица на една страна, дефицитът по платежния баланс
(а оттук и натискът надолу върху валутния курс) водеше до намаля­
ване на паричното предлагане в страната. Последното свиваше ико­
номиката, намалявайки вноса, понижавайки равнището на цените и
повишавайки лихвените проценти - фактори, които работят за от­
страняване на дефицита в платежния баланс. Аналогично към страна­
та, която имаше положително салдо по платежния си баланс, поти­
чаше поток от злато. Той увеличаваше паричното предлагане на стра­
ната, като увеличаваше дохода (оттук и вноса), вдигаше равнището
на цените (като правеше вноса по-евтин, а износа по-скъп) и понижа­
ваше лихвените проценти (увеличавайки изтичането на капитал извън
страната). Това спомагаше за отстраняването на положителното сал­
до в платежния баланс.
Ето как златният стандарт определяше монетарната политика на
страната и я принуждаваше да балансира всяко неравновесие в меж­
дународния платежен баланс. Преодоляването на дефицита беше чес­
то политически непопулярно. То водеше до рецесии, които правител­
ството не се опитваше да компенсира с експанзионистична монетарна
политика, тъй като паричното предлагане беше пряко свързано със
златото.
Златният стандарт беше успешен механизъм за поддържане на
фиксиран валутен курс до Първата световна война. По време на вой­
ната обаче в повечето страни имаше висока инфлация и курсовете
между отделните страни се различаваха силно. Като резултат на това
курсовете по златния стандарт не можеха да бъдат поддържани, за-
щото предлагането и търсенето на валути не беше в съответствие със
старите цени. По тази причина системата не се прилагаше през воен­
ните години. След войната се направи опит за връщане към златния
стандарт и много страни се опитаха да направят това, като върнат
старите курсове, въпреки че различните равнища на инфлация праве­
ха опита много труден. Съответно това продължи само кратък пе­
риод, приблизително между 1925 г. и началото на 30-те. След това
валутните курсове на много страни станаха променливи.
Системата „Бретън Удс“: система па фиксирани валутни курсо­
ве. Когато Втората световна война отиваше към своя край, съюзни­
ците (печелившите западни сили) се срещнаха, за да установят нов
международен ред. След множество спорове те се спряха на Бретън-
удската система, по името на курорта в Ню Хемпшир, където се про­
веде срещата.
Бретънудската система създаде Международния валутен фонд
(МВФ), за да наблюдава международния икономически ред. МВФ бе
упълномощен да урежда краткосрочни заеми между страните. Конфе­
ренцията в Бретън Удс също така основа Световната банка, упълно­
мощена да отпуска дългосрочни заеми на развиващите се страни.
През 90-те години Световната банка и МВФ продължават да играят
решаваща роля в международните финансови въпроси.
Бретънудската система се базираше на взаимно съгласие относно
това, какво трябва да правят страните, когато имат положителни или
отрицателни салда по платежните си баланси. По същество това беше
система на фиксирани валутни курсове. При тази система курсът на

412
долара към британската лира беше определен на малко повече от 4,00
долара за лира.
Бретънудската система не се базираше на златния стандарт. Кога-
то страните имаха положително салдо или дефицит в платежния си
баланс, те не купуваха и не продаваха непременно злато, за да стаби­
лизират цената на паричната си единица. Вместо това те купуваха и
продаваха паричните си единици. За да осигурят достатъчни резерви
за страните-членки, те установиха фонд за стабилизиране, от който
всяка страна можеше да получава краткосрочен заем. Страните се на­
дяваха, че този фонд за стабилизиране ще бъде достатъчен, за да се
справя с отстраняването на неравновесията в краткосрочен план, ко­
ито не отразяват фундаментални дисбаланси.
В тези случаи, в които неподходящото определяне на валутните
курсове се смяташе за фундаментално, страните-членки се съглася­
ваха да пренагласят валутните си курсове. МВФ бе упълномощен да
наблюдава системното пренагласяне. Той можеше да даде на една
страна право на еднократно пренагласяне в размер до 10%, без да по­
лучава формално одобрение от Управителния съвет на МВФ. След
като страната веднъж беше използвала тази възможност, бе необхо­
димо формално одобрение за всяка промяна, по-голяма от 1%.
Бретънудската система отразяваше основните политически и ико­
номически особености на периода след Втората световна война. Ев­
ропейските икономики бяха разрушени, американската икономика бе­
ше силна. За да се изправи на крака, Европа трябваше да внася аме­
риканско оборудване и да вземе големи заеми от САЩ. Съществува­
ше сериозно опасение, за това колко високо щеше да се вдигне
стойността на долара и колко ниско щяха да паднат европейските ва­
лути на свободния пазар.
Фиксирането на валутните курсове постави граница пред относи­
телните движения на валутите. Валутните курсове, които бяха избра­
ни, помогнаха за възстановяването на Европа.
Освен това Бретънудското споразумение осигури механизми за
дългосрочни заеми от САЩ за Европа, които можеха да помогнат за
задържането на фиксираните курсове. Заемите елиминираха и въз­
можността за конкурентно обезценяване на валутите, защото всяка
страна се опитваше да стимулира износа си чрез намаляване на отно­
сителната стойност на валутата си.
Една от трудностите при тази система беше недостигът на резерви
и международни ликвидни средства. За да компенсира този недостиг,
МВФ бе упълномощен да създаде вид международни пари, наречени
специални права на тираж (СПТ). Но тези пари никога не се пре­
върнаха в международна валута и скоро американският долар започна
да служи като резервна валута за частни лица и страни. Тъй като
даваха долари на чужденците, САЩ поддържаха дефицит в текущата
си сметка. Страните можеха да обменят долари за злато при фикси­
рана цена; използването на долара като резервна валута означаваше,
че чрез Бретънудската система светът завинаги отхвърли златния
стандарт.
Обемът долари, държан от чужденци, нарасна неимоверно през 60-
те години на XX век и в началото на 70-те години тези долари далеч
надвишаваха по стойност количеството злато, което САЩ имаха. По-
413
\
 вечето страни приеха това положение и въпреки че можеха законно
да изискват злато за доларите си, те не го направиха.
Тази фикция обаче не можеше да се поддържа вечно. Когато през
1971 г. френското правителство изиска резервите му в долари да бъ­
дат превърнати в злато, САЩ трябваше да изоставят политиката си.

Настоящата система: система на частично променливи валутни

курсове. Международните монетарни въпроси бяха широко обсъжда­
ни в пресата в началото на 70-те години, тъй като страните се опит­
ваха да намерят нова система на променливи валутни курсове. Сис­
темата, върху която в крайна сметка се спряха, беше една импрови­
зирана система на частично променливи валутни курсове. Курсовете
в повечето западни страни могат да варират, въпреки че от време на
време правителствата купуват или продават националната парична
единица, за да влияят върху валутния пазар.
При настоящата система на частично променливи валутни курсове
страните трябва постоянно да решават кога положителното или отри­
цателното салдо по платежния им баланс е временно явление и кога
е сигнал за фундаментален дисбаланс. Ако сметнат, че положението
е временно, те излизат на валутния пазар, за да задържат своя валутен
курс на равнището, което смятат за подходящо. Ако обаче мислят, че
дисбалансът е фундаментален, те оставят валутния курс да се качва
или слиза.
Докато валутните курсове на повечето западни страни са частично
променливи, отделни страни са приели фиксирани курсове на своите •
валути спрямо курсовете на група други валути. Повечето страни от
ЕС поддържат почти твърди курсове между валутите си, въпреки че
валутите им могат да варират спрямо други валути (страните позво­
ляват стойността на валутите им да се променя, но само в тесен диа­
пазон).
Да се реши какво е и какво не е фундаментален дисбаланс е сложна
задача. Подобни проблеми се обсъждат на множество международни
конференции, които се провеждат под ръководството на МВФ или
правителствата. Организации като Г'-5 (Групата на 5-те) и Г-7 (Гру­
пата на 7-те) фокусират вниманието си върху този въпрос. Често раз­
личните страни се срещат и се съгласяват формално или неформално
относно приемливите диапазони на вариране на валутните курсове.
По този начин, доколкото настоящата система е система на частично
променливи валутни курсове, диапазонът на промяна е ограничен.
Предимства и Сега, след като се запознахме с историята на валутните системи, да
недостатъци на разгледаме предимствата и недостатъците на всяка от трите системи
различните системи на валутен курс.
на валутен курс
Фиксирани валутни курсове. Предимствата на системата на фикси­
рания валутен курс са:
1. Фиксираните валутни курсове осигуряват международна моне­
тарна стабилност.
2. Фиксираните валутни курсове принуждават правителствата да
правят промени, за да посрещнат международните си проблеми
(това е както недостатък, така и предимство).

414
 Недостатъците на системата на фиксирани валутни курсове са:
1. Фиксираните валутни курсове могат да престанат да бъдат таки­
ва; когато се очаква това, се поражда монетарна нестабилност.
2. Фиксираните валутни курсове принуждават правителствата да
правят промени, за да посрещнат международните си проблеми.
Фиксирани валутни курсове и монетарна стабилност. За да поддър­
жат фиксиран курс, правителствата трябва да изберат един курс и да
имат значителни резерви, за да го подкрепят. Ако курсът, който избе­
рат, е прекалено висок, техният износ изостава и те непрестанно из­
черпват резервите си. Ако курсът, който изберат, е прекалено нисък,
те плащат повече за вноса си, отколкото е нужно и натрупват резерви,
което означава, че някоя друга страна губи резерви. Страна, която
непрестанно губи или натрупва резерви, трябва в крайна сметка да
промени фиксирания си валутен курс.
Трудността се състои в това, че щом страната се приближи до ли­
мита на резервите си, валутните търговци започват да очакват падане
на стойността на валутата. Те се опитват да се освободят от нея, за-
щото всеки, който държи тази валута, ще загуби, когато тя падне.
Неоснователните слухове за очаквано обезценяване или за намалява­
не на фиксирания курс на паричната единица на една страна могат да
се превърнат в действителност, когато причинят оттегляне от валута­
та, т. е. положение, при което всички търговци ще я продават. Поня­
кога фиксираните валутни курсове могат да станат нестабилни, защо-
то очакванията за промяна във валутните курсове стават причина за
появата на промяната.
Фиксирани валутни курсове и независимост на икономическата по­
литика. Поддържането на фиксирани валутни курсове поставя огра­
ничения върху действията на централната банка. В страна с фиксиран
валутен курс централната банка трябва да бъде сигурна, че междуна­
родното предлагане и търсене на валутата й са равни при съществу­
ващия валутен курс. Да предположим, че САЩ и Бахамските острови
имат фиксиран валутен курс: 1 б. д. = 1 щ. д. Бахамската централна
банка решава да провежда експанзионистична монетарна политика,
като понижава лихвените си проценти и стимулира бахамската ико­
номика. По-ниските лихвени проценти ще причинят изтичане на фи­
нансов капитал от страната; по-високият доход ще увеличи вноса.
Търсенето на бахамски долари ще падне. Бахамците ще трябва да ку­
пуват собствената си валута, за да задържат бахамския долар и да
поддържат фиксирания курс. Те могат да правят това, докато имат
достатъчно чуждестранни резерви.
Страните с фиксиран валутен курс имат ограничена възможност за
провеждане на експанзионистична монетарна и фискална политика,
тъй като чуждестранните им резерви са ограничени. Те губят свобо­
дата си да стимулират икономиката си при рецесия. Ето защо когато
настъпи сериозна рецесия, много страни са принудени да прекратят
използването на фиксиран валутен курс. Те изразходват чуждестран­
ните си резерви и предпочитат експанзионистична монетарна полити­
ка за постигане на вътрешните си цели пред ограничителната моне­
тарна политика за постигане на международните си цели.
 ПРОМЕНЛИВ ЛЕВ: КОНВЕРТИРУЕМОСТ НА БЪЛГАРСКАТА ВАЛУТА
Една от първите главни реформи на посткомунистичес­ експортното търсене да се промени. С други думи, ва
кия период беше решението на българското правителст­ лутният курс ще падне, защото хората очакват това д
во, взето през февруари 1990 г., да позволи валутният стане.
курс да се променя. Това „решение“ беше всъщност на­ Авторът изброява причините за по-високите инфл
ложено върху правителството от реалностите на иконо­ ционни очаквания. Една от тях. е отрицателният реал
мическата ситуация. Рухването на плановата икономика лихвен процент (номиналните лихвени проценти надв
беше довело до силно раздвижване на черния пазар, при шаваха 50%). Вторият фактор, споменат от БНБ, с
което левът беше оценяван много по-ниско от официал­ свръхликвидностга на лева. Става дума за свръхпредл
ния курс. Поради големия спред между официалните и гането на пари, което по това време беше резултат на
неофициалните курсове беше невъзможно да бъде под­ вероятно от отпускането (или рефинансирането) на пр
държан за дълго време официалният курс. Това не беше кадено големи кредити от страна на БНБ за търговски
единствената причина, разбира се, поради която прави­ банки. Трети инфлационен фактор е високият ръст па
телството възприе променлив валутен курс. Освобожда­ заплатите, който е в състояние да стимулира инфлаци
ването па валутния курс с цел улесняване на външната та, като кара фирмите да прехвърлят увеличените си п
търговия беше една от множеството реформи, насочени изводствени разходи върху потребителите и допринас
към въвеждане на пазарна икономика. Подобна политика за спиралата заплати-цени.
беше възприета във всички бивши централно планирани Забележете, че всички тези фактори се отнасят до
икономики. очакванията за инфлация в дългосрочен план. Авторъ
Теоретично правителството можеше да наложи нов определено смята, че макар и да е възможно спекулац
фиксиран курс, вместо да оставя лева плаващ. Полското ите да са допринесли за обезценяването на лева, те са
правителство например избра да направи именно това. В били най-вече вторичен фактор. В Япония, САЩ и ЕО
България обаче това не бе практично решение, защото това съвсем не е така. Спекулацията там е главният ф
бе невъзможно да се определи реалистичен валутен курс тор, определящ движенията на валутните курсове в кр
към този момент, т. е. такъв, който да доведе предлага­ косрочен план, а спекулативните валутни потоци дале
нето и търсенето до равновесие. Това беше особено надвишават по стойност търговските потоци.
трудно да се прецени, тъй като се очакваше либерализа­ Забележете също, че БНБ изразява известна враж­
цията па цени те да доведе до голямо, но непреодолимо дебност па спекулациите на валутни те пазари. Ето ощ
нарастване на цените. Освен това БНБ нямаше достатъч­ една отлика от валутните пазари в Ню Йорк, Токио ил
но средства, за да подкрепя лева, като купува левове в Лондон, къдсто спекулацията се приема като естестве
замяна па чужда валута. Ето защо нямаше друг избор част от валутния пазар.
освен плаващ курс, най-малкото в началото на периода
Скромната роля на спекулативните валутни потоци
на реформата.
България се дължи частично па факта, че левът не е аб
През 1991-1993 г. обаче БНБ прилагаше варианта на
солютно конвертируем. През 1991 г. българското прав
ограничено плаващ валутен курс. От време на време се при­
телство наложи ограничения върху целите, с които се
лагаха интервенции с цел да се поддържа лева срещу дола­
меня валута, върху количествата, конто могат да бъда
ра в целевия диапазон. Първоначално целевият диапазон
обменени,
беше 10-14 лева за долар, но с течение на времето той беше и върху цената или спреда, който дилърите
могат
променен, тъй като левът се обезцени повече от очакваното да установят. Тези ограничения са известни кат
и БНБ откри, че опитите й да поддържа лева бяха неуспеш­ валутен режим. Например през 1992 г. в България бях
ни. Банката описа този проблем в своя двуседмичен Ин­ въведени следните ограничения:
формационен бюлетин, като например този о г 1-9 ноемв­ 1. Българите не можеха да купуват и продават чужда
ри, 1991 г., откъс от който е представен на с. 417. лута заради чисто спекулативни причини; причини
Този откъс е подходящ пример за принципите на оп­ всяка сделка трябваше да бъдат докладвани на БНБ
ределяне па валутния курс, така че нека го разгледаме 2. Те можеха да обменят не повече от 10 000 лева за
по-внимателно. В него авторът се спира па факторите, ризъм в чужбина.
които според него имат най-голямо значение за опреде­ Тези ограничения бяха поддържани с цел да се огр
ляне на валутния курс. На първо място той разкрива тър­ ничат „излитанията“ на валутния курс и по-специално
сенето и предлагането па левове и долари като непосред­ се предотврати рязкото падане на стойността на лева.
ствена причина за движението па валутния курс. След то­ От 1991 г. бяха постигнати няколко неофициални,
ва той си задава въпроса кое е причинило изместване в т.нар. джентълменски споразумения между БНБ и ос­
търсенето или предлагането на двете валути. новните търговски банки, две-три от които доминирах
Авторът е па мнение, че през втората половина на на валутния пазар. Те имаха за цел ограничаване на ре
разглеждания период голямото търсене на долари е до­ ките, неочаквани движения във валутния курс. Основ­
вело до рязко обезценяване на лева. По-нататък той по­ ният принцип на действие при тях беше съглашението
сочва, че това е било резултат от високите инфлационни между страните да не се купуват големи количества ва
очаквания в България. Какао стана ясно по-горе, от ви­
лута наведнъж. Частичният успех на тези съглашения
соката инфлация може да се очаква обезценяване па на­
според някои е вследствие недостатъчния брой „джен­
ционалната валута. Това е така, зашото с покачването на
цените местните стоки стават по-неконкурентноспособ- тълмени“ в банковите среди. Но по-важната причина «
ни и експортното търсене спада. Като последица от това това е влиянието па други икономически фактори, най
търсенето па националната парична единица спада, както важен от които е нарастването на паричното предлаган
и цената па лева. Също така ако валутните търговци Ето защо режимът на валутния курс на лева. въведе
знаят, че този „търговски ефект“ ще промени валутния началото на 1992 г., може да бъде описан като управля
курс, той (валутният курс) може да спадне дори преди плаващ курс.

416
Променливи валутни курсове. Предимствата и недостатъците на
променливите валутни курсове са противоположни на тези на фикси­
раните валутни курсове.
Предимства: ч
1. Променливите валутни курсове обезпечават гладки промени в
курсовете, вместо големи, внезапни скокове.
2. Променливите валутни курсове позволяват на правителството
да бъде гъвкаво в провеждането на вътрешната монетарна и
фискална политика.
Недостатъци:
1. Променливите валутни курсове позволяват спекулацията да при­
чинява големи скокове във валутните курсове, които не отразя­
ват пазарни фундаментални сили.
2. Променливите валутни курсове позволяват на правителството
да бъде гъвкаво в провеждането на вътрешната си монетарна и
фискална политика. (Това също е както недостатък, така и пре­
димство.)

Променливите валутни курсове и монетарна стабилност. Привър­

жениците на променливите валутни курсове се аргументират по
следния начин. Защо да не разглеждаме валутните пазари като всички
останали пазари и да не оставим частните пазарни сили да определят
стойността на валутата? Няма фиксирана цена за телевизорите, защо
трябва да има такава за валутите? Отговорът, който опонентите да­
ват, се базира на централната роля, която международните финансови
фактори играят в икономиката и на странните форми и големите из­
мествания при кривите на предлагането и търсенето на валута в крат­
косрочен план.
Както видяхте при разглеждането на .¡-образната крива, промените
на валутните курсове в краткосрочен план не подобряват задължител­
но платежния баланс. Това предполага, че предлагането и търсенето
на валута в краткосрочен план може да бъде малко странно. За разли­
ка от спретнатите, наклонени нагоре и надолу нормални криви на
предлагане и търсене, кривите на предлагането и търсенето на валута

ВАЛУТНИ ОПЕРАЦИИ
През втората половина па октомври курсът па лева
към основните конвертируеми валути продължи да па­
да. В края на месеца след кратко колебание централният
курс на лева към щатския долар проби непреминавапата
от март насам граница от 20 лева за долар. През първа­
та половина на периода, при все че следваше тенденция
па падане, той се движеше в рамките ¡9-20 лева за един
долар. През втората половина на периода левът взе
стремителен курс към обезценяване.
Външният пазар на стоки и услуги продължи да оказ­
ва натиск върху търсенето на валута и съответно върху
курса на лева. Що се отнася до вътрешния пазар, въпреки
че индексът на цените на дребно на наблюдаваните от
правителството стоки и услуги показва относителна
стабилност, въздействие върху курса оказваха инфлаци­
онните очаквания в резултат на ръста на работните
заплати, минусовия лихвен процент, левовата свръхлик-
видност, спекулативните операции.
Развитието на валутния пазар през разглеждания
период показва натиск върху курса на лева от страна на
търговските банки, при които изкупуването на валута
изпревари продаването. За междубанковия пазар през
първата половина на периода бе характерно превишава­
нето на обема на продажбите на валута от банките над
обема на покупките. Настъпилото през втората поло­
вина па периода превишаване на обема на покупките на
валута от банките над обема на продажбите е показа­
тел за акумулиране на валута с цел изгодна продажба
при предстоящо засилено търсене на валута от вноси­
тели. \
Поради засиленото търсене на валута се покачи и
курсът на чуждестранните банкноти в обменните бюра
и на черния пазар.
С цел поддържане курса на лева БНБ иитервенира на
междубанковия пазар в началото и края на периода, ка­
то по-значителни продажби на валута бяха извършени
на 17 октомври (около 1,5 млн. долара) и на 29 октомври
(около 1 млн. долара). Въпреки това курсът на лева про­
дължи да пада.

417
в краткосрочен план често имат наклон, който кара невидимата ръка
да се задвижи в погрешна посока. Нищо чудно няма, ако кривите на
предлагане и търсене изглеждат така:

Когато кривите на предлагане и търсене имат неправилен наклон

и се местят непрекъснато, няма гаранция, че падането на валутните
курсове ще способства за достигане на равновесие. Ако равновесието
бъде постигнато, то е защото спекулантите излизат на пазара и купу­
ват оценената по най-ниска стойност валута с очакването да се вдигне
в бъдеще. Ето защо един от аргументите срещу променливите валутни
курсове е, че те не спомагат непременно за постигане на равновесие в
краткосрочен план. Освен това позволяват прекалено много колебания
във валутните курсове, като по този начин затрудняват търговията.
Променливи валутни курсове и независимост на икономическата по­
литика. Аргументите за и против променливите валутни курсове, що
се отнася до независимостта на икономическата политика, са проти­
воположни на тези, представени за фиксираните валутни курсове. Те­
зи, които вярват, че правителствата не трябва да са гъвкави в провеж­
дането на монетарната политика, смятат, че променливите валутни
курсове не налагат дисциплината, която фиксираните валутни курсо­
ве налагат на политиката. Да кажем например, че стоките на една
страна са неконкурентноспособни. При системата на фиксирани ва­
лутни курсове страната ще трябва да намали паричното предлагане и
да се справи с неконкурентоспобността на стоките си. При система на
променлив валутен курс страната може да поддържа експанзионис-
тична монетарна политика, създавайки условия за инфлация, просто
като остави стойността на валутата да падне.
Привържениците на променливите валутни курсове твърдят, че е
глупаво една страна да претърпява рецесия, когато не е нужно. Про­
менливите валутни курсове позволяват на страните по-голяма гъвка­
вост в решаването на техните проблеми. Вярно е, че и политиката на
променливите курсове може да доведе до инфлация, но инфлацията е
за предпочитане пред рецесията.
Частично променливи валутни курсове. Изправени пред дилемата
да избират между тези два неприятни вида политика, много страни
избират нещо средно между двете - частично променливи валутни
курсове. С подобна политика те се опитват да получат предимствата
на фиксираните и променливите валутни курсове.
 Когато авторите на икономическата политика смятат, че валутният
курс в дадена страна е съвсем неподходящ, те оставят частните сили
да го определят, т. е. те оставят валутния курс променлив. Когато
сметнат, че стойността на валутата пада поради спекулация или про­
тича прекалено голямо пренагаждане на валутата и то няма да пос­
тигне техните цели относно платежния баланс, те се намесват и фик­
сират валутния курс, подкрепяйки нарастването или намаляването на
стойността на националната валута.
Ако авторите на икономическата политика са прави, системата на
частично променливите валутни курсове ще работи гладко и ще има
предимствата и на фиксираните, и на променливите валутни курсове.
Ако те обаче грешат, системата на частично променливите валутни
курсове ще има недостатъците и на двете системи. Кое гледище е
правилно, все още е предмет на обсъждане. Повечето валутни търгов­
ци казват, че възможността от правителствена интервенция увеличава
обема на частните спекулации в системата. Според частните инвести­
тори собствените им преценки за това какви трябва да бъдат валут­
ните курсове са по-добри от преценките на тези, които изработват
икономическата политика.
Много икономисти, които работят за Федералния резерв, не са убе­
дени в аргументите на частните инвеститори. Те поддържат станови­
щето, че понякога правителствената интервенция помага за стабилизи­
рането на валутните пазари. Не може да се каже коя група има право.
 Щ ¡уг $ х» > .*”« < * » »*< >*~! >* - х ' - п ,

Ш ш 4} ШI л Х^уЛЛ'^Г Ш1&■'>

Глава 21
СОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ ИКОНОМИКИ В ПРЕХОДА
КЪМ ПАЗАРНА ИКОНОМИКА
Проклет бъди в интересно време да живееш.
Древно китайско проклятие

Досега в учебника неколкократно се обсъждаше икономическото по­

ложение в България, която в момента извършва преход от планова
към пазарна икономика. В тази глава ще разгледаме накратко опита
на източноевропейските държави при прехода от планирано към па­
зарно стопанство.

УСЛОВИЯТА НА ПРЕХОДА През 90-те години страните от бившия съветски блок са изправени не
само пред икономически затруднения. Коренно се променя цялата по­
литическа и социална структура на обществото и това усложнява про­
цеса на икономическа реформа. В много страни падането на комунис­
тическия режим бе съпроводено с раждане или възраждане на етни­
чески конфликти, някои от които до 1993 г. прераснаха във военни
(Югославия, Молдова, Азърбайджан). Други страни успяват да запа­
зят мира си, но независимо от това етническите сблъсъци усложняват
процеса на реформата (бивша Чехословакия, Русия). Дори в държави,
в които етническите конфликти не са сериозни, възникват остри по­
литически сблъсъци между съпернически групировки, които отвличат
вниманието от процеса на икономическата реформа. Необходимостта
от създаването на демократична многопартийна система, съчетана с
наследения от комунизма страх от партийна дисциплина, довеждат до
появата на много партии, които имат своето представителство в пар­
ламента: през 1992 г. в Полша има 9 влиятелни партии (всяка с над
5% представители в парламента), в бившата Чехословакия и Унгария
тези партии са 6, а в Румъния - 5. България, в която основните гру­
пировки доскоро бяха само три, е изключение. В такава ситуация, ко-
гато има много партии в парламента, коалиционните правителства
могат лесно да загубят парламентарното си мнозинство, а това за­
труднява провеждането на икономическата реформа, както и налага­
нето на по-непопулярни закони.
Друг проблем на преходните икономики е липсата на исторически
опит за преход от планова към пазарна система. Констатацията, че
Източна Европа попада в исторически уникална ситуация, е вече кли­
ше. Тъй като преди 1989 г. никой не би повярвал, че падането на ко­
мунизма ще стане толкова скоро, липсваха икономически и юриди­
чески разработки относно това кой би бил най-добрият начин за за­
почване на прехода. И понеже историята не чака учените да изработя!
своето решение, тези, които вземат решения, ще трябва да се основа­
ват на получаваните съвети, принципа на опитите и грешките, и на
собствения си инстинкт.

420
 Основният икономически проблем на всички планови икономики в
началото на 90-те години беше рухването на изградения от СИВ тър­
говски режим. Това доведе до рязък спад в производството на всички
тези страни. По правило страните от Източна Европа внасяха сурови­
ни и техника от СССР и изнасяха готова продукция за другите членки
на СИВ. Когато СИВ беше разрушен (той престава да съществува от
1991 г.), много предприятия откриха, че техните източници на суро­
вини и/или техните пазари за износ са изчезнали. Най-важният фактор
в този срив на търговските отношения беше изчезването на съветския
пазар, както и решението на руснаците да изнасят непреработени су­
ровини (особено нефт) само на цените на световния пазар, а не на
предишните изкуствено занижени цени. В рамките на една година
(1991) вносът от Източна Европа за бившия Съветски съюз спадна с
60% спрямо 1990 г., а ефективното покачване на цените на вносите­
лите на гориво варираше между 200 и 300%. Търговията между из­
точноевропейските страни също рязко спадна, въпреки че в отделните
региони се наблюдаваха съществени различия. Търговията между
бивша Чехословакия, Унгария и Полша спадна незначително, за раз­
лика от търговията между тези страни, от една страна, и Румъния и
България, от друга страна, която в рамките на същата тази година
намаля с над 70%.
С преустановяването на политическия контрол върху търговията
предприятията бързо откриха, че нямат стимул да изнасят за бившите
си търговски партньори, които не плащат в твърда валута. Веднъж
започнал, този процес бързо се разпростря и върху предприятията,
които не бяха засегнати от първоначалния външен търговски шок, за-
щото всяко предприятие зависи от други предприятия за доставката
на суровини или продажбата на готовата си продукция.
Фирмите, които се опитваха да решат този проблем, като се обръ­
щат към западните пазари, често се оказваха неконкурентноспособни.
А тези предприятия, които бяха конкурентноспособни, се нуждаеха от
много време, за да се реорганизират и да си намерят нови партньори.
Тези проблеми доведоха до рязък спад в промишленото производ­
ство, брутния вътрешен продукт и износа (табл. 21.1). Средният жиз­
нен стандарт също спадна значително, въпреки че не е ясно до каква
степен. Нарасна диференциацията в доходите. Във всички тези страни
се водеха тежки политически спорове дали правителствената полити­
ка е изострила или дори предизвикала кризата. Макар и отделните
правителствени политики да бяха от някакво значение, почти еднак­
вият опит на всички икономики от региона доказва, че по-голямата
част от тези трудности бяха резултат от външни фактори, като сло-

[страна 1989 г. 1990 г. 1991 г.

България -0,4 -11,8 -17,0
Чехословакия 0,7 -1,1 -16,0
Унгария 0,4 -3,3 -10,0
Полша 0,0 -11,6 -9,0
Румъния 5,8* -7,4 -14,0

Нетсн материален продукт.

Таблица 21.1: Спад в производството на Източна Европа (%БВП)
 БОЛЕЗНЕН ЛИ Е СПАДЪТ В ЖИЗНЕНИЯ СТАНДАРТ
Официалните статистики за всички източноевропейски • Възможността за избор на стоки не се отчита в тези
държави показват рязък спад в жизнения стандарт непо­ данни - тази възможност силно нарасна след 1990 г.
средствено след краха на комунизма, и особено след въ­ Двама американски икономисти (Джефри Сакс и Ан-
веждането на макроикономическите реформи. Данните, дрю Берг) се опитват да измерят промяната в потребле­
които в най-голяма степен разкриват това, са тези за ре­ нието по различен начин. Вмес то да преценяват реални­
алните заплати, т. е. номиналната заплата, разделена на те заплати, те изследват данните от проучванията на до­
индекса на цените. Никъде след либерализацията на це­ макинствата, показващи какво хората са казали, че са
ните номиналните заплати не скочиха толкова много, консумирали. Те откриват, че през 1990 г. цялостното
колкото цените: резултатът в много случаи е впечатля­
потребление е спаднало с 5% - далеч по-малко от пред­
ващ спад на средната реална заплата. Но има няколко
полагаемата според реалните заплати една трета.
фактора, които пи дават основание да смятаме, че тези
цифри преувеличават реалния спад на жизнения стан­ При това положение как може да си обясним факта,
дарт. Като пример за това нека разгледаме по-внимател­ че хората се оплакват толкова от икономическата криза?
но данните за Полша. Първо, спад от 5% не е незначителен. Като се вземе
Според официалните данни Полша преживя един от предвид нарастващото неравенство в доходите, става яс­
най-силните икономически трусове. През 1990 г. цените но, че за голяма част от хората този процент е по-висок
се покачиха с 250%, а заплатите със 140%. Следователно -особено за тези пенсионери и безработни, които разчи­
реалната заплата спадна с 31%. Затова па пръв поглед тат изцяло на държавата. Дори реалното потребление да
изглежда, че след първата година от реформата поляци­ не е спаднало много, промяната към пазарна система по­
те обедняха средно с една трета. Но преди да избързаме ражда значителен икономически стрес, например стра­
с извода, ние трябва да вземем предвид и следните об­ хът от принудителна безработица, който създава чувст­
стоятелства: во за материална нестабилност. Трябва да отчетем и се­
• Високите номинални заплати през 1989 г. в Полша риозния факт, че спестяванията па населението бяха
не означаваха висока покупателна способност по­ „стопени“ от инфлацията. Най-накрая, не можем да раз­
ради наличието на сериозен стоков дефицит. читаме напълно на цифрите па Сакс и Берг. Техните циф­
• Данните за размера на заплатата вероятно изключ­ ри, както и официалните данни за реалната работна за­
ват значителни приходи от частния сектор, които плата се основават на тълкувания, които по същество не
през 1990 г. са по-високи от тези през 1989 г. могат да бъдат стопроцентно обективни.

жилите се обстоятелства във външната търговия - общи за всички

източноевропейски държави проблеми.

ПРОБЛЕМЪТ ЗА Търговският шок и премахването на идеологическата самоизолация,

ПОС ЛЕДОВАТЕЛНОСТТА в рамките на която бяха принудени да действат правителствата, дадо­
ха възможност на Източна Европа да мисли за радикална реформа.
Очевидно е неудовлетворението, с което от дълго време се приемаха
много аспекти на плановата икономика. Въпреки че известно време
се говореше за намирането на „трети път“, който да запази някои от
евентуалните предимства на социалистическата система, в последна
сметка източноевропейските правителства пожелаха да създадат па­
зарна система по модела на пазарните системи в Западна Европа и
САЩ.
Някои от реформите са очевидно определящи за прехода от плано­
ва система към пазарна икономика. Това са преминаване от държавна
към частна собственост, либерализация на цените и заплатите, разру­
шаване на монополите, либерализация на търговията, създаване на
система за социална помощ, насочена към новите социално слаби,
създаване на подходящо за пазарна икономика законодателство.
Всички източноевропейски държави са съгласни, че тези задачи тряб­
ва да бъдат изпълнени, но не е ясно в каква последователност. Затова
икономистите спорят относно правилната последователност или под­
реждането на процеса на реформата. Нека разгледаме накратко някои
от техните аргументи.
Кое трябва да е първо: Според някои икономисти това, което трябва да бъде направено пър­
приватизацията или во, е прехвърляне собствеността на предприятията в ръцете на частни
ценовата реформа собственици, т. е. приватизацията и реституцията трябва да предше­
стват всяка друга по-съществена реформа. Западният опит показва,

422
че частните фирми реагират по-добре на мотива за печалба и проме­
ните в пазарните цени, отколкото държавните фирми.
Други икономисти обаче твърдят, че ако преди всяка друга реформа
предприятията бъдат приватизирани, това няма да ги направи по-ефек­
тивни. Ако цените са все още контролирани, мотивацията на частните
производители няма да отчита оскъдността на производствените ре­
сурси. Фирмите ще действат по грешен подтик и ще бъдат насърча­
вани да произвеждат не тези стоки, които трябва. (Например ако се
поддържат изкуствено ниски наемите при наличието на жилищна кри­
за, частните фирми нямат мотивация да строят, нито хората да дават
под наем.) Затова тези икономисти предлагат първият етап от рефор­
мата да е либерализация на цените. Едва тогава могат да бъдат при­
ватизирани предприятията.
Но това също крие опасности. Например докато предприятията
имат монопол върху определени производства, либерализацията на
цените би могла просто да доведе до ограничаване на производството
и високи монополни цени. Понякога фактът, че монополите все още
съществуват, е обяснението, което се дава за възникването на стаг-
флацията в Полша през 1990 г., където най-рано беше проведена пъл­
на либерализация на цените. Затова някои икономисти твърдят, че де­
монополизацията трябва да е първата стъпка от реформата.
Този спор може да продължава дълго. Въпросът е в това, че при па­ Произходна Големия
зарната икономика всяко нещо зависи от всичко останало. Ако дори взрив
само един от елементите на пазарната икономика липсва, икономи­
ческата система може да пропадне или най-малкото да функционира
неефективно. Следователно много икономисти стигат до извода, че е
най-добре да се опита да се направи всичко наведнъж. Този подход
стана известен под името Големия взрив. Както началото на Вселена­
та, така и пазарната икономика трябва да бъде създадена за част от
секундата. Тогава се очаква тя да се разрасне безкрайно.
Този възглед силно повлия при определянето на темпа и реда на
реформата в Източна Европа. Реформаторите Балцерович и Клаус,
финансови министри съответно на Полша и Чехословакия, бяха убе­
дени в необходимостта от такъв рязък преход към пазарна икономика
и техните решения оказаха силно влияние върху останалите източно­
европейски лидери. Повечето държави последваха техния пример,
опитвайки се да реформират колкото се може повече и колкото е въз­
можно по-бързо. Изключение направи Унгария, която до 1989 г. има­
ше зад гърба си две десетилетия на умерена, но постоянна реформа и
по тази причина беше в малко по-друга, но не и коренно различна
ситуация.
Въпреки твърдото решение на политиците да проведат Големия
взрив, на практика много от реформите не можеха да бъдат извърше­
ни бързо. Например през 1989-1990 г. полското правителство имаше
амбициозните планове да приватизира по-голямата част от икономи­
ката в срок от две-три години. Но на практика до 1993 г. много малко
от големите индустриални предприятия бяха продадени. Приватиза­
цията не е процес, който може да бъде извършен изведнъж.
По тази причина проблемът за последователността беше решен по- Изкуството на
скоро прагматично, отколкото с помощта на икономически разсъжде­ възможното
ния. Политиците в Източна Европа насочиха своите усилия първо към
това, което беше възможно, а не към това, което на теория биха ис-

423
кали да направят най-напред. Последователността, която се оказа
приемлива, беше най-общо следната. Първо, либерализация на це­
ните, заплатите, валутния курс и законите, забраняващи частния биз­
нес. Повечето от тези неща можеха да бъдат въведени буквално ш
една нощ. След това възникна нов проблем - инфлацията, към която
можеше да се подходи чрез традиционна стабилизационна полити­
ка. Тъй като инфлацията се оказа дълготраен проблем, тя застъпи
третия процес, структурната реформа, която включва всички мак­
роикономически реформи, необходими за установяването на пазарна
икономика. Структурната реформа се оказа най-трудният и дълъг про­
цес. Нека разгледаме последователно всяка една от тези три стъпки.
Либерализация. Навсякъде най-забележителният момент в процеса
на реформата беше либерализацията на цените. Тя беше извършена
само за един ден в повечето страни и отбеляза повратна историческа
точка - след този момент системата на плановите икономики несъмнено
започна да се разпада. В Полша това се случи през януари 1990 г., в
Чехословакия на 1 януари 1990 г., в България през февруари 1991 г., а в
Русия една година по-късно. Премахването на контрола върху пове­
чето цени за много кратък период от време доведе до промяна на от­
носителните цени по посока на пазарните им стойности.
Тази промяна е илюстрирана на табл. 21. 2 и фиг. 21.1. Разликата
между цените на различните стоки при пазарна икономика (САЩ) и
планова икономика (СССР) през 1989 г. е показана на табл. 21.2. За
да сравняваме лесно, цените са измерени не в рубли и долари, а в
работни часове. Както виждате, при плановата икономика цените на
много стоки и услуги от първа необходимост бяха доста ниски: меди­
цинското обслужване, комуналните услуги като електроснабдяване,
водоснабдяване, газоснабдяване и наемите в Съветския съюз бяха на
много по-ниски цени, отколкото в Съединените щати. За сметка на
това луксозните стоки като колите, електрониката или дънките са дос­
та по-скъни в Съветския съюз. (Ще оставим настрана въпроса, дали в
Русия водката е стока от първа необходимост или луксозна стока.)
На фиг. 21.1 е показан резултатът от либерализацията на относи­
телните цени в България. Както би могло да се очаква, либерализа­
цията доведе до спад в цените на луксозните стоки и покачване на
цените на много от стоките от първа необходимост. Например цената
на електроуредите спадна относително спрямо средните цени, докато
конкретно цената на електроенергията се покачи (плановата икономи­
ка отпускаше големи субсидии за електричество, въглища и нефт).
Може би е изненадващо, че относителната цена на храната и облек­
лото спадна.
Тези цифри ясно показват, че относителните цени са се доближили
до тези, които преобладават при пазарната икономика. Въпреки това
съществуването на монополи в много отрасли означава, че е възмож-
Стоки/услуги Съединени щати Съветски съюз
Наеми 149 28
Комунални услуги 12 3
Зъболекарски услуги 5 безплатно
Дънки 3 33
Цветен телевизор 106 813
Нова кола 928 7428
Водка(литър) 1 8
Таблица 21.2: Цени при планова и пазарна икономика, измерени в работни ч
сове, за 1989 г.
 % %
Фигура 21.1: Промяна на от­
250
носителните цени между яну­
ари 1991 г. и януари 1992 г.
/ - въглища; 2 - електроенер­ 200
гия; 3 - битова химия; 4 - паф­
та; 5 - дървесина; 6 - хартия; 7
- стъклени изделия; «V - строи­ 150
телни материали; 9 - храни­
телни продукти; 1 0 - печат; 1 1
- машиностроене; 1 2 - цветни 100
метали; 1 3 - облекла; 1 4 -
електрически уреди; 1 5 текс­
тил; 1 6 - кожени изделия; 1 7 - 50
черни метали

-50
но в тях да преобладават по-скоро монополни цени, отколкото цените
при съвършена конкуренция. Също така в продължение на няколко
години след либерализацията правителствата в повечето страни про­
дължиха да контролират цените на някои основни стоки - обикновено
хранителни продукти и комунални услуги - de facto контролираха це­
ните и на други стоки например бензин.
Либерализацията беше извършена бързо и в една друга област -
валутния курс. При плановите икономики хората не можеха просто да
отидат в банката и да обърнат годишните си приходи в долари или
германски марки. Именно това се нарича иеконвертируема валута.
Вследствие на това частните лица или фирми не могат да търгуват
свободно със страните с твърда валута (освен, разбира се, нелегално).
Затова, превръщайки валутата си в конвертируема, правителствата в
Източна Европа успяха да стимулират търговията със западните ико-
*
номики .
Либерализацията на валутния курс означаваше, че за пръв път от де­
сетилетия официалният обменен курс се определяше, поне частично, от
търсенето и предлагането. Това изправи правителствата пред нов проб­
лем: как да контролират валутния курс (т. е. трябва ли той да бъде пла­
ващ или фиксиран?). Това от своя страна оказа влияние върху стабили­
зационната политика.
Някои от резултатите от либерализацията можеха да се видят не­
посредствено след реформата. Свободните цени означаваха изчезване
на опашките за основните продукти: продуктите вече не се разпреде­
ляха според това колко време човек е готов (или има възможност) да
прекара на опашка, а по това колко пари е готов (или има възможност)
да даде за тях. Изчезването на опашките е особено забележително,
защото в периода непосредствено преди реформата имаше много ос­
тър дефицит на стоки, тъй като фирмите очакваха повишаването на
цените и не пускаха своите запаси на пазара.
Също така черният пазар на западни валути и стоки се превърна в
част от системата па официалната икономика. Нарасна броят на дреб-
*
Една валута сс определя като напълно конвертируема, когато не съществуват за­
конови ограничения пито върху размера на търгуваните количества от нея, нито във
връзка с целите на покупко-продажбата й. Всъщност има различни степени на кон­
вертируемост в зависимост от вида на ограниченията, които налага централната бан­
ка. В България слсд февруари 1991 г. съществуват известни ограничения върху тър­
говията с валута, по те са достатъчно малко, така че българският лев може да бъде
смятан за конвертируем.

425
ните търговци и улични продавачи, предлагащи стоки, закупени от
съседни страни. Така либерализацията, която по необходимост беше
въведена в самото начало на реформата, доведе до някакви положи­
телни резултати независимо от това, дали в един идеален ред тя е
трябвало да бъде въведена първа.
Стабилизация. Означава отстраняване на съвкупното свръхтърсене
в икономиката. Свръхтърсенето води или до инфлация, или до дефи­
цит в текущия баланс, а често и до двете.
Съвкупното свръхтърсене не е непременно неизбежна характери­
стика на плановата икономика, но на практика то беше характерно за
всички предишни планови икономики от Източна Европа. В Чехосло­
вакия и Унгария то беше доста умерено, но в другите страни се оказа
много сериозно. Свръхтърсенето произтичаше главно от това, че це­
ните бяха фиксирани и не можеха да се покачват, в случай че прави­
телството отпечата повече пари. Вместо това парите оставаха в ръ­
цете на населението като принудителни спестявания (наричани също
парично препълване).
Особено в края на 80-те години много от комунистическите прави­
телства провеждаха инфлационна политика, като увеличаваха обема
на паричното препълване, но поддържаха цените ниски. Затова не е
изненадващо, че когато цените бяха либерализирани, те скочиха рязко
нагоре. На табл. 21.3 е показан един пример за Полша. През месеца
на либерализацията - януари 1990 г. - цените се покачиха с почти
80%; през следващия месец те се покачиха с повече от 20%, след което
се установи един по-умерен темп. Подобни цифри са налице за всяка
друга страна от този регион, с изключение на Унгария.
Повечето политици искаха да контролират тази инфлация, т. е. да
стабилизират икономиката, защото според тях високата инфлация би
влошила перспективите за успешно извършване на реформата. Това
обаче беше трудно заради спада на данъчните постъпления, защото
старите данъчни структури не бяха подходящи за бързо променящата
се икономика. Основният проблем беше в това, че предишните пра­
вителства разчитаха най-вече на данъка върху печалбата на държав­
ните предприятия, а след 1989 г. тези печалби рязко спаднаха. В съ­
щото време нямаше установена данъчна система за събиране на по­
стъпления от частния сектор и много от новите фирми не бяха обла­
гани с данъци. Събирането на данъци от частния сектор предполага
създаване на мрежа от изпълнителни и неподкупни данъчни инспек­
тори, каквато липсваше в Източна Европа. Затова преходните иконо-

Г одина Месец Месечно покачване на цените (%)

1989 декември 17,7
1990 януари 79,6
февруари 23,8
март 4,3
април 7,5
май 4,6
юни 3,4
юли 3,6
август 1,8
септември 4,6
октомври 5,7
ноември 4,9 Таблица 21.3: Либе­
рализация на цените
декември 5,9 в Полша през 1990г.
мики бяха склонни да поддържат големи бюджетни дефицити дори
когато правителствата имаха известен успех при контролирането на
разходите. (Например дефицитите за Полша и Унгария бяха съответ­
но 5 и 7% от БВП през 1992 г.) От своя страна тези дефицити изост­
ряха проблема със съвкупното свръхтърсене.
Как да се стабилизира икономиката? В главите, посветени на мик-
роикономиката, контролът върху инфлацията беше подробно обяс­
нен. Разликите между стабилизацията при пазарната икономика и при
преходната икономика не са много големи, тъй като действащите ме­
ханизми са почти еднакви. Основното при стабилизацията е, че тя
изисква контрол върху бюджетния дефицит и паричното предлагане.
При бившите планови икономики връзката между високите бюджетни
дефицити и растежа на паричното предлагане е особено силна, защото
спестяванията са относително малки и финансовите пазари неразви­
ти. В такива ситуации може да се наложи централната банка да при­
бегне до печатане на пари, за да бъде покрит дефицитът. Затова из­
точноевропейските правителства се опитаха да предприемат твърда
фискална и монетарна политика - политика, която беше поддържана
от МВФ и Световната банка. Често тази ограничителна политика бе­
ше съпровождана от политика за удържане растежа на номиналните
заплати с цел да се предотвратят високите инфлационни очаквания на
населението (да се избегне спиралата заплати-цени) и да се подпомог­
не правителственият контрол върху разходите за заплати.
В най-добрия случай стабилизационната политика е трудна за про­
веждане, защото тя би могла да причини временен спад в производ-

СБЪРКАХА ЛИ ИЗТОЧНОЕВРОПЕЙСКИТЕ РЕФОРМАТОРИ

Едно от иай-интересните изследвания за реформите в били склонни да отпускат пари па задлъжнели предпри­
Източна Европа е направено от Роналд Маккинън. Него­ ятия, което води до увеличаване на кредита, покачване
вата книга „Редът па икономическата либерализация“ на инфлацията и удължаване па нетвърдите бюджетни
(1991) разглежда проблема за последователността. На­ ограничения. „През 80-те години правителствата па Ки­
правен е подробен анализ на много развиващи се страни, тай, Югославия, Полша и Унгария предприеха преждев­
включително на Япония и Тайван в първите години след ременна децентрализация на банковите си системи, кое­
Втората световна война, както и на източноевропейския то доведе до подем в инфлацията и осуети техните уси­
опит след 1980 г. Маккинън стига до извода, че редът па лия да освободят контрола върху цените и да либерали­
либерализацията е изключително важен. Успелите ико­ зират стоковите пазари.“
номики от Далечния изток са били склонни да следват Маккинън твърди, че либерализацията трябва да
една последователност, докато икономиките от Латинс­
следва фискалната реформа. Тогава лихвени те процен ти
ка Америка (с изключение на Чили), които претърпяват
могат да бъдат освободени и реалните лихвени проценти
относителен неуспех, са следвали друга. Опитите за Го­
лям взрив са неефикасни: „Правителствата не могат, а да се поддържат положителни, за да стимулират спестя­
вероятно и не трябва да провеждат всички стъпки към ванията и да осигуряват движението па ресурсите към
либерализация наведнъж.“ най-доходните отрасли. Валутният курс може да бъде
Една от основните идеи в книгата е, че първият етап освобождаван на етапи, като първо се освободи обмяна­
от реформата трябва да бъде стабилизацията, която та па пари с цел търговия (и до известна степен за тури­
трябва да предшества пълната либерализация на цените. зъм), т. е. конвертируемостта на текущата сметка на
Маккинън твърди, че затова е нужно източноевропей­ платежния баланс би могла да предшества конвертируе­
ските правителства да изработят нови данъчни системи, мостта на капиталовата сметка.
които да осигуряват приходи, преди да се предприеме Пълното мотивиране на това твърдение е сложно. Да­
рискът с Големия взрив. Иначе те не биха могли да из­ ли ще го приемете, или не, зависи много от вашата ин­
бегнат огромния бюджетен дефицит и много високата терпретация ца фактите. Също така дори самото твърде­
инфлация. Неговият статистически анализ показва, че ние да е по принцип убедително, съществуват, както
страни с хиперипфлация не са могли да постигнат и под­ Маккинън признава, съществени различия между стра­
държат висок темп на растеж. Повечето източноевро­ ните. Определени политически обстоятелства биха мог­
пейски правителства не успяха да разберат значението ли да направят предлаганата от него последователност
на бюджетната реформа, което специално в Русия имаше неприложима към конкретните ситуации. С това само
катастрофални последствия. насочваме вниманието ви към съществуващата критика
Според Маккинън централният контрол върху банко­ на източноевропейските реформи. Най-общо Маккинън
вата система трябва да бъде намален, но при всички слу­ твърди, че широко приетата практика на Големия взрив
чаи това трябва да стане постепенно. Иначе банките бихаза провеждане на реформата беше погрешна.

427
 ството. Но когато икономиката е в тежка производствена и потреби­
телска криза и когато правителствата не са сигурни в своето парла­
ментарно мнозинство, контролът върху бюджетния дефицит става
още по-труден. Правителство, което провежда ограничителна поли­
тика, се излага на риска да загуби своята популярност. То е обвиня­
вано за икономическите трудности от повечето избиратели, независи­
мо кой е реално отговорен за тази ситуация. Това неизбежно го по­
ставя пред изкушението да отпуска повече средства с цел да придобие
популярност.
Затова не е изненада, че за по-голяма част от разглеждания регион
контролирането на бюджетния дефицит се оказа извор на противоре­
чия. Това е също и една от основните спорни точки между междуна­
родните финансови институции (особено МВФ) и правителствата.
МВФ предписва неприятни лекарства (малък дефицит) и правителст­
вото има задача да накара своя електорат да ги преглътне. Например
през 1992 г. МВФ оттегли своята подкрепа от правителството на Пол­
ша за отслабване на неговата непоколебимост по отношение на бю­
джетния дефицит. Подобен спор през пролетта на 1993 г. съществу­
ваше между МВФ и българското правителство.
Тези, които се застъпват за увеличен бюджетен дефицит, обикно­
вено твърдят, че икономиките в преход са различни и трябва да бъде
направено нещо, за да се намали социалната цена на реформата. Ико­
номистите не са съгласни и по този въпрос са необичайно единодуш­
ни. Те твърдят, че увеличаването на дефицита не би довело до никакво
увеличаване на наличните за населението реални ресурси и затова не
би могло да се намали цялостната социална цена на прехода. С други
думи, кейнсианската фискална експанзия не би могла да доведе до
по-голям обем производство, защото и двете криви (на краткосрочно­
то и на дългосрочното съвкупно предлагане) са вертикални. Високият
темп на инфлация, характерен за всички страни от този регион, не
позволява да се твърди, че е налице недостиг на търсене. В такава
ситуация единственият резултат от нарасналия дефицит би бил по-ви­
сока инфлация. Затова икономистите са склонни да наблягат върху
необходимостта от балансиране на бюджета чрез разумно съчетание
на ограничаване разходите за заплати, въвеждане на нови данъци и
(не по-малко важно) ефективно събиране на данъци от тези, които са
длъжни да ги плащат.
Около стабилизацията има и други спорни въпроси. Например
много се дискутира ролята на валутния курс (трябва ли да бъде той
плаващ или фиксиран); ролята на синдикатите и политиката на конт­
рол върху растежа на заплатите са различни в отделните държави;
оптималната комбинация между лихвения процент и другите видове
монетарна политика като кредитни тавани например също подлежи на
обсъждане. Част от тези проблеми вече разгледахме в предишните
глави.

СТРУКТУРНАТА РЕФОРМА Понятието структурна реформа включва всички микроикопомичес-

И ПРИВАТИЗАЦИЯТА ки реформи, необходими за превръщането на плановата икономика в
пазарна. Списъкът на нещата, които трябва да бъдат извършени,
включва: приемане на нови закони в следните области - данъци, сче­
товодство, банково дело, конкуренция, фалит, трудови взаимоотно­
шения, авторско право, интелектуална собственост и т. н. Реституци­
ята, демонополизацията, приватизацията, банковата реформа и изчист­
ването на несъбираемите дългове на предприятията са също част от
структурната реформа. Нека се спрем само на един въпрос - прехвър-

428
лянето на собствеността от държавата в ръцете на частниците. Спо­
ред повечето хора това е ключът към процеса на реформата.
Защо източноевропейците искат да приватизират държавните си пред­ Цели на приватизацията
приятия? Най-вече защото те вярват, че само икономики, в които пре­
обладава частната собственост, са в състояние непрекъснато да по­
добряват производителността, като усвояват методите на фирмената
организация и новите технологии. Дори на теория и други форми на
организация да водят до положителни резултати, малко хора в този
регион са склонни на нови експерименти. Частната собственост и па­
зарът имат доказани резултати и затова политиците и избирателите
бързо се отказаха от идеите за създаване на „трети път“, нещо средно
между преживения социализъм и западния капитализъм.
Освен увеличаването на икономическата ефективност има и други
причини, поради които правителствата искат приватизация. Когато
собствеността е частна, властта е много по-разпръсната, отколкото
при една икономика, в която държавата притежава всички средства за
производство. Приема се, че прехвърлянето на собствеността в ръце­
те на частниците ще отнеме възможността на един малък елит да при­
тежава огромна власт и евентуално да злоупотребява с нея. Също та­
ка със създаването на групировка от частни собственици, на средна
класа или буржоазия реформаторите се надяват да създадат групиров­
ка, заинтересована да поддържа новото социалноикономическо рав­
новесие и така да гарантира политическата реформа. И най-накрая
определени хора искат една по-конкретна приватизация, реституция,
за да видят, че „справедливостта е възтържествувала“ - правото на
собственост е върнато на тези, на които според тях то принадлежи по
наследство. Така че целите на приватизацията са по-сложни, отколко­
то изглеждат на пръв поглед - те са точно толкова политически, кол-
кото икономически.
В опита си да приватизират своите икономики източноевропейските Проблеми па
политици срещнаха няколко основни трудности. Първо, в тези страни приватизацията
почти нямаше частен сектор и нямаше развита фондова борса, където
отделни лица или финансови посредници, като например пенсионните
фондове, да могат да купуват акции. Затова приватизацията не може­
ше да бъде извършена по същия начин както във Великобритания или
Франция през 80-те и началото на 90-те години, където акциите на
компаниите бяха просто продадени (дори в Англия бяха необходими
повече от десет години на правителството на М. Тачър, за да прива­
тизира едва 5% от икономиката).
Второ, количеството на спестяванията в Източна Европа беше
много малко. Според едно изчисление на икономистите Липтън и
Сакс общата стойност на спестяванията в Полша през 1990 г. е била
около 11 млрд. долара, а изчисленият годишен приход на 500-те най-
големи държавни предприятия е бил около 4,6 млрд. долара. Обикно­
вено предприятията се оценяват въз основа на годишните им доходи,
умножени по десет, така че според тези цифри общите спестявания в
Полша не биха били достатъчни за купуването на една четвърт от
големите фирми (вж. глава 12).
Трето, доколкото имаше хора, които притежаваха пари, съществу­
ваха политически спорове за това, дали на тях да им бъде позволено
да купуват предприятия. С малки изключения двете единствени групи
потенциални купувачи, които имаха достатъчно пари да закупят тези
предприятия, бяха: чужденците и хората, натрупали пари по незако­
нен начин, включително и чрез използването на бившата си привиле-

429
гирована позиция в комунистическата партия. Срещу двете групи се
повдигаха възражения. Източноевропейците се безпокояха от разпро­
даването на твърде голям брой от техните най-добри фирми на чужди
компании, тъй като по този начин те биха загубили всякаква бъдеща
печалба за сметка на чуждите акционери. По същия начин се смяташе
за несправедливо хора, спечелили незаконно парите си, да притежават
огромно богатство.
Нито едно от тези възражения не е строго икономическо; от ико­
номическа гледна точка няма значение дали бившите номенклатурчи­
ци или шефове от тайните служби ще придобият право на собственост
и ще живеят като порядъчни еснафи-капиталисти, при положение че
те ще имат пазарния стимул да подобрят производителността на фир­
мите си. Но тези политически проблеми ограничиха сферата на възмож­
ната за правителствата икономическа политика. Сега нека разгледаме
различните начини, по които би могла да бъде извършена приватизаци­
ята, и да видим резултатите, които са установени до 1993 г.
Преки чужди инвестиции. Предимствата на преките чужди инвести­
ции за Източна Европа са много. По правило чуждите инвестиции вна­
сят и чуждестранен модел на управление, а именно управлението и
организацията са най-слабите места на плановата икономика. Непо­
средствен резултат на по-доброто управление е увеличената произво­
дителност на продадените предприятия, а впоследствие и пренасянето
на управленските умения у местния персонал. (За една многонацио­
нална корпорация е много скъпо да поддържа свой екип в източноевро­
пейска държава. Затова тя би предпочела да обучи местните граждани.)
Освен управленски умения западните фирми внасят и очаквани ка­
питали за инвестиции. Когато чужда фирма купува предприятия за
правителствата, на които постъпленията често не достигат, остават
приходите от продажбата при търга. Очаква се тази фирма да инвес­
тира пари при преоборудването или разширението на предприятието.
Всичките тези инвестиции имат положително влияние върху платеж­
ния баланс на страната. В Унгария това непосредствено доведе до
намаляване на външния дълг чрез замяна иа дълга срещу акции.
Основното възражение срещу преките чужди инвестиции като ме­
тод на приватизация е, че най-добрите предприятия ще бъдат „обра­
ни“ от чужденците. Проблемът е в това, че чуждите фирми биха могли
да купят предприятията на много изгодни цени поради ниските спес­
тявания в Източна Европа. В някои случаи тази опасения имат своите
основания: познат е случай, при който австрийска компания купува
унгарска фирма и веднага след това я продава на три пъти по-висока
цена. Това означава, че продажбите трябва да бъдат внимателно ор­
ганизирани и добре рекламирани. (В гореспоменатия случай унгар­
ските власти е трябвало да привлекат първо вниманието на компани­
ята „Дженеръл Електрик“, която е преоткупила фирмата им на по-ви­
сока цена.)
Що се отнася до критиката на чуждите инвестиции, икономическа­
та теория съветва да се разграничават различните отрасли на иконо­
миката. Оптималният размер на едно предприятие е различен при раз­
личните отрасли. В някои отрасли, където икономията от мащаба на
производството изисква то да е с по-голям размер от този на вътреш­
ния пазар, минималният ефективен мащаб на производството е по-го­
лям, отколкото би могъл да бъде поддържан от една национална фир­
ма в малка държава. Дори Испания е твърде малък пазар, за да под­
държа собствена автомобилна индустрия или авиокомпания. Спорно
е дали много по-големите пазари на Великобритания. Франция и Ита-
лия могат да поддържат независими автомобилни индустрии и по тази
причина нараства сътрудничеството между тях самите, както и с
японски и американски фирми, с цел увеличаване на икономията от
мащаба. Същият проблем се отнася и до електронния и фармацевтич­
ния пазар. Затова продажбата на източноевропейските предприятия
от тези отрасли на големите многонационални корпорации изглежда
неизбежна и не търпи възражение. Този анализ предполага, че ако
страните искат да ограничат степента на чуждите инвестиции, те
трябва да се ориентират към други пазари, като тези в сферата на
туризма или хранителната промишленост, за които са по-малко ха­
рактерни олигополите и където икономията от мащаба е по-малка.
Като цяло основанията за безпокойство, че Източна Европа раз­
продава твърде много от своята собственост, са малки. Размерът на
чуждестранните инвестиции през 1991-1992 г. беше значителен само
в една страна, Унгария, където той възлезе на около 4 млрд. долара.
В Чехословакия той беше по-малък от 2 млрд. долара, а още по-малък
- в Полша. Общо това прави по-малко от 5% от сумарния БВП на
трите централноевропейски държави. В останалата част от Източна
Европа преките чужди инвестиции до 1993 г. са незначителни.
Продажба на търг. Традиционният метод на приватизация - непо­
средствената продажба на лицето, което предлага най-висока цена,
трябва да бъде разгледан поотделно за случая на малките и големите
предприятия. За малките предприятия продажбата на търг не е свър­
зана с много проблеми. Скоростта на малката приватизация в Полша
например беше впечатляваща: според отчетите през 1990 г. полското
правителство е продавало по 1500 малки фирми на месец, като се за­
почне от магазини и ресторанти и се стигне до партиди камиони и
машини за опаковане на месо.
За големите предприятия проблемите, които очертахме по-горе,
стават особено сериозни. Освен това определянето на минималната
цена за търга е също много трудно, поради голямата несигурност от­
носно бъдещото търсене, цената, на която продуктът може да бъде
продаден, и цената на суровините. Без тази информация е трудно да
се направи приемливо изчисление на бъдещата печалба на фирмата.
Също така голямата приватизация се натъква на споменатия проблем,
че основните потенциални купувачи са новозабогателите и чужденците.
Поради всичко това тази форма на приватизация напредва много
по-бавно, отколкото се очакваше. Правителството на „Солидарност“
планираше да приватизира много от големите предприятия през 1989
и 1990 г., но през първата година и половина от управлението си успя
да продаде само пет. Пред подобни проблеми беше изправено и ун­
гарското правителство, а България не продаде нито едно голямо пред­
приятие до началото на 1993 г. В резултат на това правителствата на
Унгария и Полша решиха да пристъпят към едно по-радикално разре­
шение, подобно на това, което за пръв път беше направено в Чехо­
словакия. Става въпрос за ваучерната система.
Масовата приватизация и ваучерната система. Разработването на
система за масова приватизация беше нов метод на приватизация, въве­
ден специално за източноевропейските преходни икономики. Неговата
цел беше да се справи с липсата на фондова борса, малкото количество
спестявания и т. н. Моделът на ваучерната система е много прост: всеки
пълнолетен гражданин получава или купува на ниска цена един ваучер (в
Чехия ваучерите имаха номинална стойност 1000 крони, но бяха продавани
 за много по-малко) и тези ваучери се използваха за купуване на акции
на държавните предприятия, които се продаваха на търг.
Кои са предимствата на този метод? Първото предимство е, че на
теория той избягва горепосочените проблеми. Изпълнението на про­
екта създава условия за „прохождане“ на фондова борса, тъй като ва­
учерите, които могат да бъдат купувани и продавани, са еквивалент
на акциите. При тази система недостигът на спестявания е избегнат
като проблем, защото ваучерите се дават почти безплатно. Най-на­
края би трябвало да бъде избегнат и рискът чужденците и новозабо-
гателите да купят най-добрите предприятия, тъй като на всеки е даден
равен старт. Друго предимство па този проект (предимство, което го
направи особено привлекателен за няколко източноевропейски прави­
телства, отхвърлили първоначално масовата приватизация) е, че това
е един бърз начин за промяна на формата на собственост.
На практика ваучерната система беше малко по-сложна, отколкото
току-що я описахме. Вместо да купуват направо акции на предприя­
тията, хората предпочитаха да купуват акции на специални финансови
посредници, известни като холдингови компании. Тези холдингови
компании купуваха ваучерите от хората и ги използваха за закупуване
на дялове от предприятията. До голяма степен те действаха като фи­
нансовите посредници на Запад, които инвестираха спестяванията на
хората вместо самите тях.
Въпреки че тези холдингови компании не присъстваха в първона­
чалния план за масова приватизация в Чехия, веднъж появили се, те
бяха официално стимулирани и станаха съставна част от подобни про­
екти в други страни. На холдинговите компании както в Полша, така
и в Чехия им беше дадено правото да купуват голямо количество дя­
лове от предприятията. Замисълът беше, че при това положение една
холдингова компания ще може да контролира цяло предприятие (или
няколко предприятия) и ще го принуди да се преструктурира . Това
избягва проблема, наблюдаван в западните икономики, а именно от­
късването на собствеността от контрола, което може да доведе до
липса на контрол върху управлението на дадена фирма. Докато такава
липса на контрол би могла да бъде проблем за една фирма, действаща
при пазарни условия, тя би била бедствие, в случай че става въпрос
за държавно предприятие, работещо в условията на преходна иконо­
мика и за което са необходими основни реконструкции. Също така
финансовите посредници са удобни за отделните граждани. Отдел­
ният гражданин може да ограничи избора си до по-малък брой хол­
дингови компании, а тези компании поемат сложната задача да пре­
ценят състоянието на държавните предприятия и да решат кои от тях
да закупят. (Американските и японските пенсионни фондове, банки и
взаимоспомагателни фондове извършват същата услуга.)
Както всяко нещо на този свят, а особено в икономиката, ваучер­
ната система има своята цена. Една от неприятните възможни после­
дици е, че тя би могла да доведе до голяма финансова нестабилност.
Макар че все още е твърде рано да бъдем сигурни, това изглежда осо­
бено вероятно в случая на чешката ваучерна система, защото в опита си
да привлекат фондове, чешките холдингови компании необмислено обе­
щаваха на инвеститорите много големи дивиденти (стигащи до 1000%)
върху техните дялове след първата година на участие. Възможно е
холдинговите компании да не могат да платят този дивидент и в такъв
* В Чехия на тези холдингови компании не беше позволено да притежават повече от
50% от акциите в една фирма. На практика обаче ограничението нямаше голямо ша-
чение и беше сравнително лесно за една фирма да установи контрол върху управле­
нието на приватизираните фирми.
случай би могло да се стигне до загуба на доверие в младата фондова
борса и в самата приватизация. (Този проблем например би могъл да
бъде избегнат, ако на фирмите им беше забранено да обещават сигур­
ни дивиденти.)
Друг недостатък на ваучерната система е, че тя носи малко прихо­
ди на правителството в сравнение с приходите, които теоретично би
осигурила продажбата на търг. Понякога към ваучерната система се
отправя критиката, че по своята природа тя е социалистическа. В из­
вестен смисъл да се даде на всеки равна възможност да стане капита­
лист чрез раздаване на безплатни ваучери, е социалистически начин
на създаване на капитализъм. Изглежда, този твърде извъртян аргу­
мент е имал влияние в България в началото на 90-те години и до го­
ляма степен обяснява защо тук този модел беше възприет едва някол­
ко години по-късно. Надали обаче на практика ваучерната система ще
се окаже толкова „равна“, колкото изглежда на пръв поглед, защото
хората, които са събрали много пари - по какъвто и да е начин - имат
правото да купуват ваучери или акции на холдингови компании и
предприятия на вторичния пазар.
Реституция. Друга форма на превръщане на държавната собственост
в частна е реституцията. Това става или чрез връщането на земята и
сградите в техните реални размери, или чрез компенсация в еквива­
лентната парична стойност. До 1993 г. в цяла Източна Европа това се
оказа един доста ефективен начин за прехвърляне на собственост.
Проблемите на реституцията са от техническо естество (за това как
точно да се реституира земята) и въпросите, които се повдигат, са
по-скоро морални, отколкото икономически, ето защо няма да ги об­
съждаме подробно. По своята природа реституцията не може да бъде
нещо повече от частично разрешаване на проблемите на собственост­
та. Тя не може да прехвърли собствеността на огромния брой държав­
ни предприятия, които бяха построени през комунистическия период
и никога не са имали предишен собственик.
Спонтанна приватизация. Това е приватизация, която се извършва
или без одобрението на правителството, или с правителствено учас­
тие по скрит, незаконен начин.
Спонтанната приватизация е често на ръба между законната и не­
законната дейност. Макар че тя по никакъв начин не е била планирана
от правителството и би могла да повдигне сериозни морални въпроси,
на практика тя беше може би най-ефективният метод на приватизация
в някои източноевропейски страни. В каква степен правителството
трябва да я възпрепятства или насърчава, зависи от неговата собст­
вена преценка за верния баланс между ефективност и справедливост.
Това би могло също да зависи и от степента, в която правителството
е повлияно от групировките, контролиращи новоприватизираните
предприятия.
Целта на приватизацията е рязко да се измени съотношението между, Разрастване на дребния
държавното и частното производство в полза на второто. Но прива­ бизнес
тизирането на държавните предприятия не е единственият път.за пос­
тигането на тази цел: това може да бъде резултат и от растежа на нови
малки фирми. Опитът показва, че този втори начин се оказва по-ус­
пешен, отколкото се очакваше. Както в Унгария, така и в Полша през
1992 г. изчисленият производствен дял на частния сектор е бил около
40 % и около 15% в Чехия, Словакия и България, независимо от това,
че приватизацията се извършваше много бавно. Броят на новите мал­
ки фирми нарасна много бързо - до 1992 г. в Унгария те бяха 66 000,
а в Полша повече, дори ако не се броят едноличните дружества.

433
 От това не следва, разбира се, че насърчаването на малките частш
фирми е лесно. Това изисква да бъдат налице много други неща, под­
помагащи частния сектор: действаща, платежоспособна банкова сис­
тема, законова база и административна система, които да защитават
конкуренцията. Но в рамките на една глава не е възможно да се разг­
ледат подробно всички тези въпроси.
Предстои ли Приватизирането на едно предприятие не води автоматично до успех
най-тежкото и предполага един труден период на преустройство. Много са предп­
риятията в Източна Европа, които въобще няма да могат да се спра­
вят, и ще трябва да бъдат оставени да фалират, защото произвеждат
стоки, които не се търсят достатъчно, или защото нямат перспективи
да повишат производителността си до международните стандарти.
Освен това, дори ако една компания стане печеливша, това ще е с
цената на много усилия. По правило преобразуваните компании на
бившата ГДР са извършили 75% съкращения на работната сила; за
няколко години заетите в текстилната индустрия на ГДР са намалели
от 300 000 на 30 000. В този смисъл приватизацията не е безболезнено
лекарство. По-скоро тя се приема като знак за това, че най-болезне-
ният процес от реформата е започнал. Някои от тези трудности са
описани в изложените статии.
------------------ СПОНТАННАТА ПРИВАТИЗАЦИЯ И РИСКОВЕТЕ ПО БЪЛГАРСКИТЕ МАГИСТРАЛИ --------------
Всеки, който е живял в България в периода на икономи­ Скрита приватизация
ческата й трансформация, се е сблъсквал с необичайното
поведение на шофьорите fia мерцедеси, които изненадва­ А плаща на Б част от 3-те долара/кг,
що се появиха по улиците на София и магистралата за които е договорила за износа па тебешир.
Пловдив малко след 1990 г. Това са големи коли и обик­ Б става главният кредитор на А, защото
новено се карат с висока скорост и включени фарове, които А не плаща всичките 3 долара/кг, които дължи.
пресвяткват, за да подканят простосмъртните от вартбур-
зите и пежата да им направят път. Това повдига въпроса:
защо тези хора се държат така идиотски? Откъде те имат
толкова пари?
Вероятно една част от парите за тези коли са дошли
от чисто криминална дейност (например търговия с нар­
котици или оръжие), която процъфтяваше и непосредст­
вено след падането на авторитарния режим можа да се
разгърне свободно. Но забогатяването беше също така и
резултат на спонтанната приватизация.
Спонтанна приватизация означава приватизиране
на държавна собственост извън контрола на правителст­
вото. Част от нея би могла да се осъществи просто като
едромащабна кражба от държавата. Друга част обаче би наем и др.
могла да бъде облечена в законна или полузаконна фор­ разходи > приходи
ма. Например директорите па държавните предприятия
можеха да използват ликвидационните разпоредби, за да
единствено да плати на Б част от договорената сума и в
отстранят непечелившите звена от своите фирми и оста­
вят една малка рентабилна част. крайна сметка Б става един от основните кредитори на
Един по-сложен алтернативен метод за извършване А. Накрая, когато А бъде ликвидирано, на Б се предлага
на скрита приватизация е изложен в следната схема. най-рентабилната част от А в замяна на неплатените дъл
Директорите на предприятие А създават нова малка фир­ гове. Така най-рентабилната част от А се приватизира и
ма Б. Предприятието А произвежда тебешир и го изнася. генералният директор получава работа в просперираща-
При плановата система А е трябвало да използва държав­ та фирма за тебешир на брат си.
но предприятие за превоз при износа па тебешир, но сега Ето коментар от доклада на българската Агенция за
директорите са свободни да се обърнат към която и да е икономическо програмиране и развитие: „Много капита­
фирма. Именно затова те създават Б, която по случай­ листи изникнаха от ничията земя между разпадащата се
ност се управлява от брата на генералния директор на А. централизирана икономика и възникващата пазарна икон
Оттук нататък А се съгласява да плаща на Б по 3 долара мика... Значителна част от икономиката действа в зоната
ма килограм за износа па тебешир, а крайният купувач на здрача между държавния и частните сектори, зона, ръ
плаща за тебешира директно на А. След време предпри­ водена от неясни правила.“ Разбира се, този проблем не
ятието А, което е загубило големия съветски пазар, тър­ среща само в България. Затова е препоръчително в цяла
пи сериозни загуби и се изправя пред фалит. То успява Източна Европа да се кара внимателно кола.

434
 ГЕРМАНИЯ: ПОЛЕЗНИ УРОЦИ
/{. Паркс
Financial Times, 17 юли 1992 г.
Трудностите започват, както отбелязва финансовото • печеливши предприятия, които могат да бъдат про­
министерство, с решенията какво трябва да се преструк­ дадени;
турира, как да стане това и кой ще поеме отговорността • непечеливши, които обаче могат да бъдат спасени;
за старите дългове. • безнадеждни случаи.
Икономиката на Източна Германия, някога разглеж­
Да вземем за пример текстилната промишленост па
дана като най-силната икономика в комунистическия
Източна Германия. Когато беше създадена, Агенцията
блок, разкри полезни и отрезвяващи истини за трудно­
по приватизация имаше 330 000 текстилни работници. 13
стите, пред които са изправени източноевропейските
страни в опитите си да създадат пазарна икономика. края па тази година те ще бъдат около 30 000. Преди
„Тройханд“ - Агенцията по приватизация в Герма­ време бившата Западна Германия намери нови работни
ния, наричана в източните провинции (бившата ГДР) места за повечето от собствените си 400 000 съкратени
„хищник по отношение на работните места“, не е подхо­ текстилни работници. По същия начин сега тя се притече
дящ модел за други страни, твърди Бригит Бройел, пре­ на помощ на пострадалите от икономическата разруха
зидент па агенцията. Нито е възможно да се пренесе гер­ на изток, следствие от обединението и от почти цялост­
манският опит механично в други страни. ната загуба на пазарите в бившия Съветски съюз:’Чрез
Установената социална икономика на Западна Гер­ програма за преквалификация, ранно пенсиониране, схе­
мания предложи на новите пет области проверен в прак­ ми за създаване на работни места и помощи за безработ­
тиката проект за тяхната реформа. Освен това Западна ните Западна Германия направи така, че икономически те
Германия осигури средства на такова равнище и с такавасътресения, понасяни от отделния гражданин, да бъдат
скорост, които са немислими за останалите бивши соци­ сведени до минимум.
алистически страни, и пренесе своето стабилно и опитно Все пак съществуват някои предприятия, като напри­
правителство и изпитана правна система. На присъеди­ мер предачницитс „Брапка“ в Бранденбург, за които все
нените провинции бяха предложени наготово управленски
още има някакъв шанс. В началото предприятието беше
умения и лесен достъп до западни капитали и ноу-хау.
отделено от останалите като подходящо за преструкту­
„Тези преимущества не съществуват в другите бив­
ши комунистически страни. Всяка от тях трябва по соб­ риране. Производственият капацитет е намален па поло­
ствен път да изгради нова икономическа система“ - каза вина, а работната сила е спаднала от 75(1 души па 145.
наскоро финансовият министър г-н Тсо Вайгсл на кон­ Лекарят, зъболекарят и физиотерапевтът на завода ра­
ференцията „Изток-Запад“ в Берлин. „Но тези страни ботят на хонорар. Детските ясли и детската градина са
имат и много сходни проблеми и нашият опит може да затворени. Изчезнаха и партийните агенти и призраци те
им помогне.“ от тайната полиция Щази, които в миналото управляваха
Общите проблеми включват разпадащата се инфра­ цялата предачна индустрия на Източна Германия под
структура и компаниите, състоящи се от стотици корен­ формата на един комбинат. Но дори и сега отпосителпи-
но различни производствени звена. Една такава органи­ те недостатъци на „Бранка“ изглеждат непреодолими.
зация в бившата ГДР можеше да произвежда едновре­ Фабриката няма финансов опит, няма печалби и има
менно бойлери, столове, кухненски прибори, бутилки за малко клиенти. Преимущество за нея е извършеното
мляко и машинни части под общия чадър па едно пред­ преустройство, непрекъснатите съвети по управлението
приятие. Други проблеми, общи за всички бивши соци­ и инвестирането в ръцете па агенцията „Тройханд“, ко­
алистически държави, включват определянето па собст­ ето е за сметка на западногерманския данъкоплатец. Те­
веността върху земята, сградите и друга собственост,
зи предимства могат да я спасят. Подобно на другите
корупцията, почти пълното невежество по отношение на
5500 предприятия и 25 000 други видове собственост,
смисленото счетоводство и раздутите щатове на почти
всички нива. записани в документите на агенцията, единственото, ко­
Германският опит показва, че първата стъпка па пра­ ето й трябва,е купувач.
вителството трябва да бъде обявяване ясно и категорич­ Преструктурирането в Източна Германия в повечето
но от самото начало па основните елементи в политика­ случаи е довело до съкращаване па работна сила, стига­
та па реформата. Бон направи точно това броени седми­ що до 75%. Изминалите 18 месеца показаха, че според
ци след обединението. Агенцията „Тройханд“, осъщест­ потенциалните инвеститори но-голямата част от мръс­
вяваща ефективен контрол върху цялата икономика на ната работа е проблем на правителството или агенциите,
Източна Германия, беше създадена и работеше с персо­ спонсорирани от правителството - такива като Агенци­
нал от едва 50 души още преди да има собствени работнията за приватизация „Тройханд“. Г-жа Бройел и нейният
помещения. Тя успя само за 9 месеца да продаде 15 000 екип възнамеряват да завършат своята дейност до края
малки предприятия: закусвални, будки, сервизи, ресто­ па 1994 г., водени от убеждението, че колкото по-бързо
ранти и магазини. Колкото до големите структури като се извърши приватизацията, толкова по-добре.
източногерманските комбинати те трябваше първо да След това идва ред на частната инициатива, която
бъдат разделени или разбити па по-малки самостоятел­ трябва да поеме юздите.
ни предприятия, които да образуват основата на една „Опитът учи, че приватизацията е най-добрата фор­
конфигурация, подобна на „Мителщанд“ във Федерална­ ма на преструктуриране. Частният инвеститор поема
та република - масата от малки и средни частни компа­ всички рискове и възможности, когато купува компани­
нии, върху които се основава успехът на западногерман- ята. Той е този, който ще се опита чрез инвестиране, мо­
ската икономика. дернизиране и реализиране на пазарните възможности,

I
Агенцията по приватизация класира предприятията в да увеличи печалбите на предприятието, а с тях и сигур­
три групи: ността па своите работници“ - казва г-н Вайгсл.

435
 7
ПОЛША: МНОГО ИЗГУБЕНО ВРЕМЕ ТРЯБВА ДА СЕ НАВАКСВА
К. Бобински
Financial Times, 17 юли 1992 r.
Лъвовете и другите животни, които играят на арените па скоростта, с която бяха приватизирани вътрешната и
полските циркове, ще станат частна собственост това външната търговия.
лято - за първи път от повече от 40 години насам. Около 80% от търговските обекти за пласмент па
На пръв поглед не изглежда голяма работа да полу­ стоки на дребно са в частни ръце. Повечето от тях са
чиш дресиран тюлен от държавата, но не трябва да се семейни фирми, които сс помещават в сгради, наети от
забравя, че държавният цирк в Полша заемаше особено местните общини. Приватизирани са н някои сектори от
място сред оръжията па комунистическата пропаганда търговията на едро. Например 80% от вътрешната тър­
като символ па успехите па социализма и затова промя­ говия па стоманени изделия и 40% от целия реализирам
ната на неговия статут с повратен момент по криволи­ внос се извършват от частни търговци. Основните труд­
чещия път па Полша към пазарна икономика. ности засягат продажбите па индустриална собственост,
През изминалите месеци такива моменти бяха редки най-вече големите фабрики.
и малко на брой, тъй като предишното правителство, ръ­ Първоначално сс смяташе, че могат да бъдат постиг­
ководено от г-н Ян Олжсвски, беше доста колебливо и нати скоростни продажби на предприятия чрез предла­
позволи забавянето па процеса. гането па акции на вътрешните инвеститори и чрез про­
Новото правителство щс трябва да назначи силна по­ дажби на чужди компании. Но интересът на инвестито­
литическа личност, която да оглави Министерството на рите спадна успоредно с непрекъснатото спадане па це­
приватизацията и да даде пълен приоритет па неговата ните па акциите на фондовата борса във Варшава и
програма, ако иска да навакса изгубеното време. невъзможнос тта па повечето от предложените 1 3 компа­
Г-н Ян Ледоховски от „СГ Варбург“, търговската нии да изплатят дивиденти тази година.
банка със седалище Лондон, която е главният съветник Оттук идва и необходимостта от амбициозния план
на полското правителство по въпросите на приватизаци­ за масова приватизация, който цели да постави около
ята, каза, че законите за масовата приватизация и създа­ 400 предприятия, които представляват 25% от промиш­
ването на инвестиционни фондове, които да се занима­ лените продажби, под западно управление чрез структу­
ват с новоприватизирапите акции и ценни книжа, са го­ ра от инвестиционни фондове.
тови и очакват решението на правителството.
Фондовете спокойно могат да бъдат създадени през
Основният проблем се състои в това, че съставянето есента според г-н Йержи Тием от Министерството на
па правителство би могло да се окаже един дълъг про­ приватизацията, който е съставил плана с помощта па
цес, а дори и след одобрението на правителството е въз­ „СГ Варбург“.
можно законите да трябва да изминат дълъг и мъчителен
Г-н Тием твърди, че интерес у западните мениджъри
път през парламента.
все още съществува и първоначалното финансиране е
Най-успешната част от кампанията на приватизаци­
обещано от Световната банка и Европейската банка ш
ята сс извършва чрез ликвидация. По този начин беше
реконструкция и развитие.
приватизиран например циркът „ZPR“ миналата есен.
От 1990 г. насам около 540 предприятия от държавния Този план на действие обаче би могъл да стане обект
сектор, осигуряващи работа па 180 000 души, поеха по па преоценка от страна на новото правителство, както и
този път. Процесът съчетава изкупуване на предприяти­ да бъде забавен поради най-неочаквани обстоятелства.
ето чрез кредитиране па купувачите плюс дялово учас­ Президентът Лех Валенса, горещ привърженик па
тие па работниците в имуществото, което остава след приватизацията, има свой собствен план, който включва
ликвидацията, и понякога инвестиране от страна на безлихвен 10-годишен заем на стойност 10 000 долара
дребния частен бизнес. за всеки гражданин под формата па купони, които щс
Неочаквано препятствие за правителството сс оказва трябва да се изплатят след 20 години в брой.
фактът, че повечето от приватизираните 540 предприя­ Президентът очевидно не осъзнава факта, че същес­
тия по схемата па ликвидацията представляват малки твува недостиг па средства за покриването па такъв заем и
единици, като бюра за промишлен дизайн, където не е наскоро предложи сумата да бъде увеличена петкратно.
нужно много оборудване и чиято стойност се крие най- Неговата цел е да издигне програмата за приватиза­
вече в компетентността на персонала. ция, както и да укрепи поддръжката си в с трана. Но, ако
Това илюстрира общото правило, че приватизацията продължава в същия дух, най-вероятният резултат ще
сс извършва най-бързо там, където капиталосмкостта е бъде задържането на програмата за масова приватиза­
ниска и където могат лесно да сс разгърнат квалифика- ция, за която бяха изразходвани толкова много време и
ция и умения, развити в миналото. Така се обяснява и изобретателност.___________________________________

436
 РЕЧНИК НА ОСНОВНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ТЕРМИНИ

А
Above-equilibrium wage - надравновесна заплата
Above-normal returns - извънредни печалби
Absolute advantage - абсолютно преимущество
Accomodating monetary policy - регулираща монетарна политика
Accounting identify - счетоводно тъждество
Activist policy - политика на активни действия
Adjustment mechanism - механизъм на уравновесяване
After-tax profit - ч и с т а печалба (печалба след приспадане на
данъците)
Aggregate demand/supply - съвкупно търсепе/предлагане
Aggregate disequilibrium - съвкупно неравновесие (неравновесие на съвкуп­
ната икономика)
Aggregate expenditure - съвкупни разходи
Aggregate output - съвкупен обем продукция
Aggregate production - съвкупно производство
Antitrust law - аитимонополно законодателство
Appreciation (of currency) - покачване на стойността на валута
Asset - актив
Autonomous - автономно потребление/автономни инвестиции
consumption/in vestment

B
Bad loan - лош заем
Balance of payments - платежен баланс
Balance sheet - счетоводен баланс
Bank account - банкова сметка
Barriers to trade - търговски бариери
Barter - бартер, разменна търговия
Base interest rate - основен лихвен процент
Benefits and costs - ползи и разходи
Bill of exchange - менителница
Bond-holder - притежател на облигации
Bond-issuer - издател на облигации
Broad money - широки пари (съвкупността от всички парични
агрегати)
Brokerage house - броксрска къща
Business cycle - икономически цикъл \
Business inventories - оборотни средства на предприятията

C
Capacity utilization rate - норма на използване на производствените
мощности
Capital consumption - изхабяване на капитала
Capital controls - валутен режим
Capital gain/loss - капиталов прираст/капиталова загуба
Capital market - капиталов пазар
Capital market asset - актив от капиталовия пазар
Cash - банкноти и монети,пари в брой,пари в наличност,
налични пари
Cash-flow accounting system - счетоводна система па паричните потоци
Central bank - централна банка
Certificate of deposit - депозитен сертификат
Checking account - чекова сметка (текуща сметка)
Checking account deposits - депозити по чековите сметки
Classical economists - класическа икономическа школа, икономисти
класици
Collateral - обезпечение (по заем)
Commercial loan - търговски заем
Commercial paper - търговска полица
Comparative advantage - сравнително преимущество
Compensation to employees - трудови възнаграждения
Consumer - потребител(потребяващ дадена стока или услуга)
Consumer/consumption goods - стоки за потребление
Consumption - потребление
Consumption function - функция на потреблението
Contractionary policy - ограничителиа/рестриктивна политика
Contractual intermediary - договорен посредник
Cost of production - производствени разходи (себестойност)
Cost-plus-mark up rule - правило „разходи плюс надбавка“ (при образува­
не цената на с тока или услуга)
Cost-push inflation - себестойността инфлация (инфлация, породена от
производствените разходи)
Cost-push pressure - себестойиостси натиск (натиск на нарасналите
производствени разходи)
Counter trade - насрещна търговия
Countercyclical policy - антициклична политика
Coupon bond - купонова облигация
Coupon rate - купонов процент
Credible policy - убедителна политика, политика, ползваща се е
доверие
Credit controls - регулиране на кредитите/кредитеи режим
Crowding out effect - ефект на избутваме, избутващ ефект
Currency - парична единица, валута
Current account - текуща сметка
Cyclical unemployment - циклична безработица

D
Debt holder - кредитор
Debt rescheduling - разсрочване на дълг
Debt service - обслужване па дълга
Dcbt-for-property swap - замяна па дълг срещу собственост
Default - просрочка (на дълг)
Deficit monetizing - монетаризиране на дефицита
Demand - търсене
law of demand - закон за търсенето
Demand curve - крива на търсенето
market / individual demand - крива па пазарното/ипдивидуалното търсене
curve
Demand deposit - безсрочен влог (в САЩ = чекова сметка)
Demand-pull inflation - инфлация, породена от търсенето
Demand-pull pressure - натиск на търсенето
Demander - потребител (на пазара на дадена стока или услуга)
Deposit account - влогова сметка
Depository institution - депозитна институция
Depreciation - амортизация, изхабяване
Depreciation (of currency)
Depreciation provisions
Direct exchange
“Dirty float”
Discount
Discount rate
Discretionary policy
Disintermediation
Disposable income
Dissavings
Domestic demand
Domestic goods
Domestic price
Domestic producer
Double entry bookkeeping
Dow Jones Industrial Average
Durable consumer goods =
durables
E
Earnings
Economic growth
Endogenous variable
Equation of exchange
Excess demand/supply
Exchange rate policy
Exogenous variable
Expansionary effect
Expansionary policy
Expectations of inflation
Extra profits
F
Face value (of a bond)
Factor market
Factors of production
Final product/output
Financial asset
Financial broker
Financial company
Fine tuning (of the economy)
Fiscal policy
Fixed assets
Fixed (currency) exchange rate
Fixed investment
Flexible exchange rate
Floating exchange rate
Flow
F'low variable
Flows of payments
Free entry
Frictional unemployment
- обезценяване на валута, обезцеика
- амортизационни отчисления
- непосредствена размяна
- ограничено плаващ валутен курс (плаващ валутен
курс, който бива регулиран с цел да не излезе из­
вън определени граници)
- сконто (отстъпка)
- сконтов процент
- политика на свободно вземане на решение, поли­
тика, прилагана по преценка/по усмотрение
- премахване на посредничеството
- разполагаем доход
- отрицателни спестявания
- търсене на вътрешния пазар
- местни стоки
- цена на вътрешния пазар
- местен производител
- двойно счетоводно записване
- индекс „Дау Джоне индустриален“ (отнасящ се до
Нюйоркската фондова борса)
- потребителски стоки за дълготрайна употреба
- доход, доходи
- икономически растеж
- ендогенна (вътрешна) променлива
- уравнение на размяната
- свръхтърссне/свръхпредлагане
- политика на валутния курс
- екзогенна (външна) променлива
- ефект па разширяване (на производството)
- експанзионистична политика
- инфлационни очаквания
- свръхпечалби
- номинална стойност (на облигация)
- пазар на факторите на производството
- фактори на производството
- краен продукт/крайна продукция
- финансов актив
- финансов посредник
- финансова компания
- фина настройка (на икономиката)
- фискална политика
- дълготрайни материални активи
- твърд валутен курс
- ипвестиции/капиталовложсния в дълготрайни
активи 1
- променлив валутен курс
- плаващ валутен курс
- поток
- потокова променлива
- платежни потоци
- свободен достъп (на нови фирми в даден
производствен отрасъл), липса на входни
бариери
- фрикционна безработица
43с)
 Full employment level of output - обем продукция при пълна заетост
Future value
G
Gains from trade
General equilibrium
Gold Standard
Goods market
Government bond
Government budget deficit
Government budget surplus
Government expenditure/
spending
Gross domestic income
Gross domestic product (GDP)
I
1.0. U.
Income adjustment
Income statement
Income tax
personal income tax
corporate income tax
Income
Incomes policy
Infant industry argument
Inflation rate
Inflationary gap
Inflationary pressure
Inflow (outflow) of capital
Input
Insurance policy
Interest payments
Interest rate
Intermediate products/goods
International liquidity
Inventories
Investment bank
Investment demand
Investment schedule
IS/LM model
J
J-curve
K
Keynesian equation
Keynesian economics
Keynesian multiplier
L
Labour market
Liabilities
Liquidity ratio
Long-run classical model
- бъдеща стойност
- изгода от търговията
- общо равновесие
- Златен стандарт
- стоков пазар
- държавна облигация
- дефицит на държавния бюджет
- положително салдо па държавния бюджет
- държавни разходи (или правителствени разходи)
- брутен вътрешен доход
- брутен вътрешен продукт (БВП)
- разписка за дълг
- уравновесяване посредством дохода
-отчет за приходите и разходите
-данък общ доход
-данък общ доход за физически лица
- данък общ доход за предприятия, корпоративен
данък общ данък
- доход
- политика на доходите
- аргумент за малолетната индустрия
- темп/процент/ръст на инфлация
- инфлационна пролука
- инфлационно напрежение
- приток (изтичане) на капитал
- производствен ресурс
- застрахователна полица
- плащания по лихви
- лихвен процент
- междинни продукти
- международни ликвидни средства
- оборотни средства (понятие, обединяващо налич­
ностите от суровини и материали, незавършено
производство и готова продукция па склад)
- инвестиционна банка
- инвестиционно търсене
- схема на инвестиране
- моделът 18/БМ
- J-образна крива
- кейнсианско уравнение
- кейнсианска икономическа теория
- мултипликатор на Кейнс
- пазар на труда
- пасиви
- коефициент на ликвидност
- дългосрочен класически модел
м
“Managed float”
Macroeconomic aggregates
Marginal propensity to
consume (save)
Market transaction
Maturity
Maturity date
Measure of value = unit of
account
Medium of exchange
Menu costs
Minority shareholdings
Monetary base
Monetary growth
Monetary overhang
Monetary policy
Monetary rule
Monetary sector
Money demand
Money market asset
Money multuplier
Money supply
Multiplier process
Mutual fund
N
National income accounting
Natural rate of unemployment - естествено равнище на безработица
Negotiable certificate of deposit- прехвърлим депозитен сертификат
Net exports
Net investment income
Net transfers
Net worth
Neutrality of money
Nominal wage = money wage - номинална(парична)заплата
Nonconvertible currency
Nondurable consumer goods
Nonmonetary factors
Nontariff barriers
O
Off-budget expenditures
Official reserve transactions
Official transactions account
Open market operations
Opportunity cost
increasing marginal
opportunity cost
Output
Outstanding shares
Ovcnight repurchase agree­
ments (of treasury bonds)
Overnight Eurodollars
Ownership right
- управляван валутен курс
- макроикономически агрегати
- пределна склонност към потребление
(спестяване)
- пазарна операция
- падеж
- падежна дата
- мярка на стойността
- средство за размяна
- разходи за менюто
- миноритарни дялово (в акционерната
собственост)
- парична (монетарна) основа
- паричен растеж
- парично препълваме (натрупана свръхпарична маса)
- паричиа/монстарна политика
- монетарно правило
- паричен сектор 1
- парично търсене
- актив от паричния пазар
- паричен множител
- парично предлагане
- процес на мултипликатора
- взаимен фонд
- счетоводство на националните сметки
- нетен износ
- нетен доход от инвестиции
- нетни трансфери
- нетна балансова стойност
- неутралност на парите
- неконвертирусма валута
- потребителски стоки за краткотрайна употреба
- извъпмопетарни фактори
- немитнически (иетарифпи) бариери
- извънбюджетни разходи
- официални разплащания от чуждестранните резерви
- сметка на официалните разплащания
- операции на открития пазар
- алтернативна цена
- нарастваща пределна алтернативна цена,
- произведен продукт/продукция, обем произведе­
на продукция, обем на производството
- издадени акции
- еднодневни споразумения за обратно изкупуване
(на съкровищни облигации), peno сделки
- „еднодневни“ евродолари
- право на собственост
441
 p
Paper currency
Par value = par-face value
Paradox of thrift
Partial equilibrium
Partnership
Pegged exchange rate
Personal consumption
expenditures
Policy credibility
Potential income level
Present value
Price ceiling / floor
Price level
Price-level adjustment
Price-taker
Primary dealer
Primary liability
Principal
Producer goods
Production possibility
curvc/frontier
Productive capacity
Productivity
Promissory note
Public choice economists
Public procurement
Public spending
Public works programs
Purchasing power (buying
power)
Purchasing power parity
Q
Quantity demanded/supplied
Quantity of demand/supply
Quantity theory of money
Quota
Rational expectations
Real money supply
Real output
Recardian equivalence
Receipts
Recession
Recessionary gap
Relative price/wage changes
Rent-seeking economists
Replacement investment
Required reserve ratio
Required reserves
Resource endowments
442
- книжни пари
- номинална стойност (на облигация)
- парадокс на спестовността
- частично равновесие
- съдружие
- закотвен валутен курс
- разходи за лично потребление
- убедителност на политиката
- равнище на потенциалния доход
- сегашна стойност
- ценови таван / под
- равнище па цените
- уравновесяване посредством (равнището ма) цените
- икономически агент, за когото цената е зададена
от пазара
- първичен дилър (дилър па държавни ценни
книжа)
- основен пасив
- главница (основна сума на дълга)
- стоки за производствено потребление
- крива/граница на производс твените възможности
- производствени мощности
- производителност
- полица
- икономическа школа на обществения избор
- държавни доставки
- обществени разходи
- програми за откриване на нови работни места
от държавата
- покупателна способност
- паритет на покупателната способност
- търсено/предлагано количество
- количество търсепс/предлагане
- количествена теория на парите
- квота
- рационални очаквания
- реално парично предлагане
- произведен продукт (продукция) в реално изражение,
реален обем продукция, произведен реален продукт
- Рикардова еквивалентност
- постъпления(приходи)
- рецесия, икономически спад
- рецесионпа пролука
- промени в съотношението цени-заплати
- икономическа школа „преследване на рентата“
- ипвестиции/капиталовложения за основен ремонт
- задължителен коефициент на резерва
- задължителни резерви
- ресурсни дадености
Retained earnings/profits - неразпределени доходи/неразпределепи печалби
(неразпределени между акционерите печалби)
Revenue - приход

S
Satisficing behaviour - нсмаксимилизиращо поведение (поведение
на „задоволяване“)
Savings and loans institutions - спестовни и заемни институции
Savings deposits - спестовни влогове
Savings function - функция па спестяванията
Say’s law - закон на Сей
Securities dealer - дилър па ценни книжа
Securities firms - фирми, занимаващи се с ценни книжа
Selling price - продажна цена
Shift factors - изместващи фактори
Shortage of goods - стоков дефицит, дефицит на стоки
Shortage of money - паричен дефицит
Shortage of supply/demand - недостиг на предлагане/търсене
Spread - спред (разлика между костуема и пазарна цена)
Stable equilibrium - устойчиво равновесие
Standard of living - жизнен стандарт
Steady growth - устойчив растеж (растеж с постоянен темп)
Stock = share - акция
Stock dividents - дивиденти-акции (дивиденти под формата
на акции)
Stock exchange - фондова борса
Stock market - пазар на акции
Stock split - раздробяване на акции
Stock variable - кумулативна променлива
Stockbroker - борсов агент
Store of value = store of wealth - средство за натрупване на съкровище
Strategic bargaining - стратегическо спазаряваис
Structural adjustment - структурно преустройство
Structural unemployment - структурна безработица
Sunk costs - невъзвращаеми разходи
Supplier - доставчик
Supply shock - шок в предлагането
Supply-price shock - комбиниран шок в предлагането и цепите
Supply-side economics - икономика на предлагането
Surplus of money - паричен излишък
Swap - cyan

Т
T-account - Т-сметка
Target rate of unemployment - целево равнище на безработица
Tariff - мито
Tariff barriers - митнически бариери
Tariff rates - митническа тарифа
Tax rate - данъчна ставка
Tight monetary policy - затягаща парична политика
Time deposit - срочен влог
Total output - обща продукция
Trade balance - търговски баланс
Trade deficit - търговски дефицит
T rade pattern - модел на търговия
Trade restrictions - търговски ограничения
Trade surplus - положително търговско салдо
Transaction cost - разходи по осъществяване на сделката
 Traveler’s check - пътнически чек
Treasury = Treasury department - хазна (Министерство на финансите)
Treasury bill - съкровищен бон
Treasury bond - съкровищна облигация

Underground economy - икономика в сянка

Unemployment rate - равнище (процент) на безработица
Unit of value - единица стойност

V
Value measure - величина на стойността
Veil of money - илюзия на парите
Velocity of money - скорост на паричното обращение
Venture capital - рисков капитал
Voluntary restraint agreement - споразумение за доброволно ограничаване на
износа

Wage and price controls - регулиране на заплатите и цените

Wage and price rigidities - твърди заплати и цени
Wage labour - наемен труд
Wage rate - равнище на работната заплата
Work force - работна сила

Yield to maturity - доходност по падежа

Yield - доходност; доход

444