ТЕМА 3.

ПРЕДМЕТ И МЕТОД НА СЧЕТОВОДСТВОТО

Въведение

В темата се разглежда същността на предмета на счетоводството.

Разграничават се общия и частния метод. В края на темата студентите
ще могат да разграничават видовете общ методически
интсрументариум.

Счетоводството би трябвало винаги да се разглежда двуаспектно – като

практическа дейност и като теоретично знание. Точно по тази причина
предметът на счетоводството като определение трябва да се свързва с тази
двуаспектност. В литературата има различни авторови становища относно
предмета на отчетността.

Според Иван Душанов, предметът е „фиксиране и контролиране

състоянието и движението на капиталите на предприемача (собствени и
привлечени) в тяхното материално-веществено и парично въплъщение, с
присъщите на тази информационна и контролна система исторически
обусловени и детерминирани методика, оборудване и персонал“. 1

Марин Димитров определя предмета, като „имуществото на предприятието

в паричен вид с неговото двойствено проявление като активи и пасиви,
стопанските процеси и операции, които са резултат от измененията на
имуществото при използването в дейността на предприятието“. 2 И в двете
определения общите моменти са следните:

1
ДУШАНОВ, И. Обща теория на счетоводството- София, 2003, с.29
2
ДИМИТРОВ, М., Р. Симеонова.Теория на счетоводството- Свищов, 2012, с.58
  В предмета на счетоводството задължително се включват
изследваните обекти, а те са активите, капиталите, стопанските
операции и процеси3;

 Обектите се разглеждат в тяхното движение, което се

поражда вследствие извършваната в предприятието стопанска дейност;

 Обектите задължително са представени в универсалният

стойностен измерител.

В такъв случай може да се направи опит да се определи предметът на

счетоводството като съвкупност от обекти- активи, капитал, стопански
операции в стойностен израз, разглеждани в тяхната непрекъсна динамика
и изследвани чрез специфичен методически апарат.

Методът, от своя страна, се разглежда като съвкупност от способи4,

съдействащи за отразяване на всички страни от дейността на
компаниите.Чрез метода се получава отразяване на обкръжаващата ни
действителност, разкриват се взаимовръзките между субект и обект за да
бъдат получени нови знания. Целият методически инструментариум
представлява продукт на човешкия ум и рационална мисъл, с цел решаване
на логически задачи при сблъсъка на човешкия субект с факти и явления,
които трябва да се изобразят и контролират, като се включат в една стройна
система.

В научната литература методът на счетоводството се разделя на общ и

частен (или общи и частни методи) 5. Към общия метод се включват:

 Диалектическият метод, който представлява научен подход към

3
Д. Спасов включва в предмета и правните отношения от стопански характер, по подробно Вж. СПАСОВ, Д. и др.
Счетоводната отчетност в системата на икономическата информация -Варна, 1974, с.102
4
В литературата терминът способ се употребява, като идентичен на термина метод
5
Методът е цитиран по ТРИФОНОВ, Трифон. Теория на счетоводството- София, Тракия-М, 1999, с.93, фиг.4-1, Методи
при съвременните пазарни условия
явленията, прилага се за опознаване на действителността. Конкретно
проявление, законите на диалектиката намират израз в отчетността чрез:
1/представянето на всички факти, явления и процеси в тяхната взаимовръзка
и единство, като зараждане, развитие и реализиране на стойности и
потребителни стойности 2/ съпоставяне на противоположности – срещу
положителната величина актив се съпоставя отрицателната величина пасив;
3/съпоставянето на приходите и разходите с цел установяване на финансовия
резултат. Това съпоставяне има за своя основа Закона за отрицание на
отрицанието.

 Метод на системния анализ или най-общо казано анализ на

системата. При него за да се изследва явлението: ”... ще подходим от гледна
точка на общата теория на системите, имайки на разположение апарата на
тази наука и закономерностите, които тя разкрива”. 6 Разглеждайки
счетоводството като система, необходимо е да бъде уточнено, че тя
представлява изкуствена система, създадена с гносеологическа цел. В
структурата на управлението на институциите тя играе ролята на
управлявана система, т.е. като обект на управление и представлява
съвкупност от три основни компонента – средства на труда, необходими за
протичането на производствения процес, предмет на труда – извършените
стопански операции и жив човешки труд. В този случай обект на въздействие
ще бъдат и трите компонента поради факта, че те са взаимосвързани,
организационно обособени и почиват на определени закономерности.
Въздействието се осъществява от субекта, а това е мениджърския екип.
Връзката обект-субект се осъществява непрекъснато чрез движението на
информационни потоци. За целите на мениджмънта тя се дефинира като
права, когато посоката й е от управленския блок към счетоводната система
(под формата на различни указания и команди) и обратна – в
противоположна посока .

6
КРУМОВ, Крум. Човешката дейност. Системен анализ -София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1992, с.26
 Обратната връзка предполага подаване на данни за това как се
спазват управленските решения и команди чрез информация за цялостната
стопанска дейност, структурирана по подходящ начин.

 Икономико-математическото моделиране. Моделирането се

използва отдавна основно в техническите науки. Чрез модела се разкрива
състоянието на обекта, изследват се взаимовръзките с външния свят и се
отразяват неговите изменения вследствие от това. В счетоводството модел е
счетоводната сметка, балансът, сметкопланът.

На следващо място, към частния метод се включват 7:

1. Инвентаризацията.

2. Двойствено отразяване по сметките.

3. Оценки и калкулация.

4. Счетоводен баланс и обобщаване.

Тази двуаспектност на счетоводния метод – общ метод, използван от

счетоводната теория, и частен метод, използван от счетоводната практика, се
подкрепя и от други автори. Марин Димитров8 използва термините „методи
с теоретично значение за счетоводството” и „методи на счетоводната
практика”. Изказва се становището, че счетоводната наука като клон на
икономическата наука може да използва общи методи, които се използват и
от статистиката, планирането, финансите и др. или от всички икономически
науки. Така към първия тип методи се включват т.нар. общологически :

1. Анализ – при него счетоводните обекти се раздробяват на съставни

части като целта е да се изучи всяка част и да се разгледат всички промени
настъпили в резултат на действието на определени събития.

2. Синтез – обратно на анализа, обектът се разглежда в своето единство

7
ТРИФОНОВ, Трифон. Цит.труд, с.93.Частните методи ще бъдат обстойно разгледани по-нататък в настоящата част
8
ДИМИТРОВ, М., М. Павлова. Теория на счетоводството- София, Ромина, 2005, с.75-80
от съставни елементи, т.е. разглежда се в неговата цялост, а не разделен на
части, като се проследяват неговите връзки с определени събития.

3. Моделиране – в основата му стои модел за реално съществуващи

предмети. Чрез модела се изразяват определени връзки и зависимости между
обектите.

4. Исторически подход – включва 2 компонента: приемственост и

преходност. Приемствеността се свързва чрез базиране на теоретичните
знания на такива от предходен период. Преходността най-вече може да се
илюстрира при преминаването от един тип икономика към друг тип. Тогава
отпадат счетоводните знания свързани с обекти, които вече не се отчитат.

5. Логически метод – чрез него се разкрива същността на отчитания

обект и закономерностите при неговото развитие.

6. Сравнителен метод – българските счетоводни знания не се развиват

изолирано. Счетоведите непрекъснато следят достиженията в тази област на
други държави. Този метод е изключително актуален в наши дни, тъй като
целта е пълно хармонизиране на нашето текущо и периодично отчитане с
европейското.

7. Абстракция – общологически метод: при него се изолират

несъществени страни от разглежданата проблематика и се набляга на
основната част. По този начин се отделя същественото от несъщественото.

8. Индукция е метод, свързан с дедукцията. При него се изследва

единичното, частното и въз основа на това се извършват заключения за
общото;

9. Дедукция9 – тук е обратното: от общото се правят заключения за

единичното начало.

9
Михаил Динев включва към общите (универсални методи) : методи на моделирането, статистически методи,
математически методи, системен подход, счетоводен анализ, програмно целево организиране на счетоводната
информация; По-подробно ДИНЕВ, Михаил. Обща теория на счетоводството- София, Тракия М, 2000, с.72-77
 Към методите на счетоводната практика (емпирическите) се включват:
документиране, инвентаризиране, оценка, калкулиране, система на
счетоводните сметки и двойното записване, балансово обобщаване, сводка на
отчетните данни.

Гореизброените методи представляват една открита система,

възприемчива към промени и усъвършенстване. Методическият
инструментариум пряко и непрекъснато зависи от теоретичното знание.