УПРАВЛЕНСКИ ФУНКЦИИ

1. Същностна характеристика на управленските функции.

Управлението е сложен и динамичен процес. Като такъв той може да се
разглежда от различни гледни точки и позиции, а при неговото характеризиране
следва да се използват различни подходи. Когато управлението се характеризира
откъм неговата съдържателната страна и се използва функционалният подход, то се
свързва с осъществяването на т. нар. управленски функции.
Понятието „функция” има латински произход – functio. В Български
тълковен речник за него се посочва, че означава: 1. Дейност, работа, служба,
предназначение. 2. Величина, чиято промяна зависи от промяната на друга
величина. 3. Последица от определена причина.1
Подобно е тълкуването и в Речник на чуждите думи в българския език. Там
се дават следния определения за това понятие: 1. Дейност, работа, служба. 2.
Последица от определена причина. 3. Променлива величина, наричаща се аргумент,
която се мени в зависимост от друга величина. 4. Съответствие между променливи
величини. 5. Работа, дейност на организъм или орган. 6. Значение, роля.2
Разгледани в исторически аспект първите управленски функции се появяват
с първоначалното разделение на труда по време на първобитнообщинния строй,
когато хората осъзнават че дейността им ще бъде по-ефективна, ако се обединят с
други хора. Историческото развитие на управленските функции е свързано с
периодите на управление:
А. Донаучен период, който се състои от -
а) праисторически период – IХ-III хилядолетие пр.н.е.;
б) период на древните цивилизации - III хилядолетие пр.н.е. – I в.;
в) антично-средновековен период – I - ХVIII в.
Б. Научен период в управлението.3

1
. Български тълковен речник. С., 1963, с. 962.
2
. Речник на чуждите думи в българския език. С., 1978, с. 805.
3
. За повече подробности вж. Управление на системите.
 Проблемът за управленските функции за пръв път цялостно и научно се
поставя от представителите на Административната (Класическата) школа в
управлението. Анри Файол прави и тяхната първа класификация. Според него, това
са производствено-технически, финансови и контролни функции.
Във връзка с характеризирането на категорията „Управленска функция”
следва да се изяснят четирите взаимосвързани и надграждащи се аспекти, които
изясняват категорията от различни позиции:
А. Философски.
Този аспект изследва външното проявление на свойствата на някой обект в
дадена система на отношения. Има се предвид външното проявление на свойствата
(характерните особености) на управленските функции в системата на управление.
Б. Субстанционален.
Той отразява субстанционалната природа и същност, формите на движение
и развитие. Тук функциите са икономически, управленски, биологически,
химически и т.н.
В. Фракталния.
Фракталът е структура, за която се установява нетравиално самоподобие със
собствените й части.4
В основата на разглеждането на функциите от този аспект стоят природните
закономерности и сходството на различните организационни нива. Йерархичният
аспект е от изключително значение за осъществяване на ефективен управленски
процес.
Г) Процесен (управленски).5
Този аспект се свързва с единия от двата подхода - функционалния6 въз
основа на които се разкриват същността и съдържанието на управленския процес.
В своята предметна характеристика като дейност той представлява съвкупност на
управленски функции.
От тук идва и многообразието на мнения относно същността, броя и
съдържанието на функциите на управление.

4
. https://bg.wikipedia.org.
5
. Безспорно е, че в настоящия материал акцентът ще поставим на този аспект.
6
. Другият е кибернетичния.
 Според С. Христов функциите на управление са форма на проявление на
целенасоченото въздействие върху обекта на управлението и на една от общите
сфери на приложение на дейността в различните системи на управление, които се
наричат основни (общи).7
М. Андреева посочва, че от гледна точка на нейните компоненти, функцията
представлява съвкупност от управленски дейности, групирани по някакъв признак.8
Функцията като категория на управлението се характеризира с вида на
управленската дейност или необходимия вид отношения между хората (като област
на проявление на същността на управлението).9
Според Р. Нейкова управленската функция е комплексна и принадлежи на
ръководителя, респективно на мениджъра на организацията и на неговия екип, или
на колективните ръководни органи, които осъществяват общото управление в
организацията. Тя има изразен йерархичен характер и с свързана с властта и
субординацията. От позициите на системния подход управленската функция
принадлежи на субекта на управление. Тя обединява множество роли и дейности,
чрез които се въздейства върху обекта на управление.10
По отношение на същността на това понятие вижданията на повечето автори
се обединяват около разбирането, че те са следствие от разделението на труда и
представляват обективно необходими форми на проявление на субекта на
управление.
Според някои управленци чрез тях се разкрива съдържанието на процеса на
взаимодействие между управляващата и управляваната подсистема в системата за
управление.
Второто разбиране за същността на управленските функции има по-голяма
широта от гледна точка на изключително многобройните и разнообразни
взаимодействия, които се осъществяват между управляващата и управляваната
подсистеми във всяка система на управление. В този смисъл това разбиране е
много по-отворено за включване на нови взаимодействия, произтичащи от

7
. Христов, С. Основи на управлението. Варна, 1997, с. 17.
8
. Андреева, М. Основи на управлението. Варна, 2003, с. 87.
9
. Харизанов, М., М. Мирчев, Н. Миронова. Мениджмънт. С., 2006, с. 115.
10
. Нейкова, Р. Основи на управлението. С., 2008, с. 48.
обективната действителност. Ето защо от съдържателна гледна точка
управленската функция може да бъде определена като поле в рамките, на което се
осъществяват различни управленски дейности, които са групирани по определен
признак. Всяка една управленска дейност се състои от управленски задачи, а те от
своя страна съдържат различни операции.
Трета група автори почти изцяло отъждествяват управленските функции с
процесите на изработване на управленските решения.
Четвърта група разглеждат управленските функции като видове
управленски труд.
Независимо от съществуващите различия при изясняване на същността и
съдържанието на управленските функции общото, което обединява различните
автори се изразява в следното:
а) управленските функции да резултат на историческото разделение на
човешкия труд;
б) чрез тях се разкрива съдържанието на процеса на взаимодействие между
управляващия субект и управлявания обект, т.е. разкриват съдържанието на
управлението .
Управленската функция представлява съвкупност от взаимосвързани,
целенасочени, направлявани и координирани управленски дейности, с помощта на
които се осъществява практическата реализация на управленския процес. С
управленските функции са изграждат отношения между хората във връзка с
осъществяване на управленския процес. Без тяхното реализиране не е възможно да
протича процесът, тъй като на практика структурната единица остава без
управление.
Чрез управленските функции се проявяват възможностите на отделните
структурни звена да управляват и да бъдат управлявани. Те имат конкретен
характер, който се определя в зависимост от системата на управление, за която се
отнасят. Динамични са и отразяват в себе си промените на средата, като се стремят
да отстранят неблагоприятните въздействия на средата (вътрешна и/или външна).
Променят се както според управленската йерархия, а така също и в зависимост от
конкретната целева и предметна насоченост на системата на управление.
 Управленските функции са свързани и с други управленски категории като
управленски подходи, принципи и методи, организационна структура,
организационно-управленска структура, организационна структура на управление,
стил на ръководство, процес на изработване на управленско решение, технология
на управление и т.н. При характеризирането на посочените релации, от страна на
управляващите, не бива да се допуска да се акцентира на някоя от тях, а други да се
подценяват, тъй като всяка една има своето специфично място и роля в системата
на управление. Всички те са обединени и имат значение за постигане на
набелязаните цели.
За да се изясни по-добре същността и да разкрие по-пълно съдържанието на
управленските функции е необходимо да се посочат техните характерни черти.
Някои по-важни от тях са:
а) резултат са от разделението и специализацията на човешкия труд
(единичната форма);11
б) чрез тях се осъществява практическата реализация на управленския
процес;
в) обективно необходими са, тъй като без тях структурната единица остава
без управление;
г) имат определящо значение във връзка с постигане на набелязаните цели;
д) изградени са от управленски дейности, т.е. понятието „управленска
функция” е по-широко и по-богато по съдържание от понятието „управленска
дейност”;
е) съществува взаимна връзка и логическа последователност между
управленските функции;
ж) формата им на проявление е субект и обект на управление, между
елементите на средата (вътрешна и/или външна) и т.н.;

11
. Формите на разделение и специализация на човешкия труд са:
а) общо – осъществява се на макро равнище, като в резултат на нея се обособяват такива
клонове на националното стопанство като земеделие, търговия, транспорт и т.н.;
б) частно – също се реализира на макро равнище – отрасловата диференциация е в резултат
на тази форма;
в) единично – осъществява се на микро равнище, в конкретната организация. В следствие
на тази форма човешкия труд са разделя на изпълнителски и управленски.
 з) имат непрекъснат характер – след завършването на една управленска
функция започва друга;
и) ограничени са по място и време, т.е. реализират се в предварително
зададени граници;
к) осъществяват се на всички йерархически равнища;
л) проявяват се във всички структурни звена на организацията;
м) реализират се под различни видове в зависимост от мястото и нивото на
проявление;
н) водят до промяна в системата на управление (отделни нейни елементи),
т.е. съдействат за постигане на „нови” резултати;
о) функциите са източник на действия;
п) имат цикличен характер, тъй като има периодично повторение на
управленските функции в дадени времеви и пространствени граници;
р) могат да променят своето съдържание, но запазват своята същностна
характеристика и тяхното изпълнение е задължително;
с) притежават обединяваща роля;
т) имат адаптивност (приспособяемост) към измененията на средата
(вътрешна и/или външна);
у) функциите задължително трябва да бъдат обвързани с ресурсите;
ф) имат изразен йерархичен характер и са свързани с властта и
субординацията и т.н.
Освен характерните черти на управленските функции следва да се изяснят и
други категории, които са пряко свързани с тях, като: процес, цикъл, стадий, фаза,
дейност, задача и операция. В така подреден хронологически ред категорията
„функция” е между понятията „фаза” и „дейност”.
Категорията „процес” има латински произход и означава: 1. Съвкупност от
закономерно следващи стадии, които представят една единна линия на развой; ход,
развой, развитие. 2. Ред на разглеждане на съдебно дело. 3. Съдебно дело.12
Най-широко по обхват и богато по съдържание е понятието „управленски
процес” (вж. Фиг. 5.1.) Отчитайки неговата предметна характеристика, той

12
. Български тълковен речник. С., 1963, 739.
представлява съвкупност от взаимосвързани, логически и последователни
управленски функции, които са форма на проявление на целенасочен въздействие
на субекта на управление върху управлявания обект. Това въздействие е възможно
да се осъществи по следните начини, като А е управляващата подсистема, Б –
управляваната подсистема, А1, А2, А3 – части на управлявана подсистема и В1, В2,
В3 – части от управляващата подсистема:
а) цялата управляваща подсистема въздейства върху цялата управлявана
подсистема (вж. Фиг. 5.2.);
б) цялата управляваща подсистема въздейства върху част от управляваната
подсистема (вж. Фиг. 5.3.);
в) част от управляващата подсистема въздейства върху цялата управлявана
подсистема (вж. Фиг. 5.4.);
г) част от управляващата подсистема въздейства върху част от
управляваната подсистема (вж. Фиг. 5.5.).
Управленският процес има задължителен характер, а неговото значения е
изключително важно за достигане на набелязаните цели.
В редица публикации някои автори отъждествяват управленския процес с
управленския цикъл, което според нас не е правилно.
Категорията „цикъл” има гръцки произход и означава: Кръг, завършена
редица от сродни по нещо песни, сказки, книги, небесни явления, исторически
събития и др.13
Една от характерните черти на управлението е, че то е конкретен и
непрекъснат процес, който е ограничен в пространството и времето.
Пространствените граници на управлението са системите на управление, докато
времевите граници са управленските цикли. Отчитайки фактора „време”
управленският процес представлява съвкупност от управленски цикли, които при
своята реализация отчитат динамиката на средата (вътрешна и външна), реагират
своевременно на неблагоприятните изменения и са насочени към постигане на
набелязаните цели.

13
. Пак там, с. 985.
 Управленският процес се състои от цикли (вж. Фиг. 5.1.). Управленският
цикъл представлява завършена поредица от взаимосвързани и последователно
изпълнявани управленски стадии, които са изпълнени с функционално съдържание.
Той има определени времеви граници. След завършването на един управленски
цикъл започва друг и така до края на управленския процес. С други думи
управленският цикъл представлява последователно изпълнявани видове работа във
връзка с реализиране на поставените цели. Неговото значение се определя най-вече
от една от характерните черти на управлението, а именно неговия непрекъснат
характер.
Управленските цикли притежават някои по-важни характерни черти:
а) непрекъснатост;
б) цикличност;
в) насоченост;
г) извършват се в предварително определени граници;
д) своевременно реагиране на предизвикателствата на средата;
е) съзнателна намеса от страна на субекта на управление върху
управлявания обект, като субектът се стреми да промени обекта съгласно своите
виждания, съгласно своите разбирания;
ж) логическа последователност;
з) еднозначно са ориентирани към бъдещето и т.н.
Управленският цикъл е възможно да се изследва от две страни:
а) съдържанието на осъществяваната в рамките на даден стадий
организационна дейност;
б) структурата или формата (пространствено-времевите граници), вътре в
рамките на които протича управленският процес и определящата последователност
на осъществяващите го действия и дейности (управленски операции и функции на
управление).14
Категорията „стадий” е гръцка дума и означава: Период, степен в развитието
на нещо.15

14
. За повече подробности вж. Христов, С. Цит. съч., с. 18-19.
15
.Български тълковен речник. С., 1963, с. 866.
 Управленските функции и стадии са свързани с управленския цикъл.
Понятието „функция на управлението” отразява съдържателната страна, а
понятието „стадий” отразява пространствено-времевите граници и зависимости на
отделните части на управленския процес. Стадият на управленският цикъл е част
от неговата временна структура. Той се представя в качеството на пространствено-
времева форма, запълнена с определено функционално съдържание – управленски
дейности и действия. Ако функциите са елемент на съдържанието, то стадиите са
елемент на структурата на управленския процес.16
Управленските стадии са изпълнени с функционално съдържание и поради
това носят същото наименование, което е в основата на неправилното
отъждествяване между управленски функции и стадии.
Категорията „фаза” има гръцки произход и означава период в развитието на
нещо; преходен вид или състояние при развой.17
В някои литературни източници управленските функции се отъждествяват с
фазите на управлението. Например К. Каменов пише, че функциите, формиращи
състава на управленския цикъл, се наричат още фази на управлението.18
Според нас тези категории са различни и във връзка с изясняването на
управленската фаза ще се направим разграничение между нея и управленската
функция. Фазата е резултат на хронологията на управлението, докато функцията –
на съдържателната страна. Счита се, че управленската функция е по-тясно
понятие, макар че на практика не може да се прави количествена съпоставка между
тях. За да се реализира дадена фаза на управление, както и целия управленски
цикъл е необходимо да се осъществят множество управленски функции. Освен
това, управленските функции са по-подвижни от фазите на управление, т.е. една и
съща функция може да се срещне в различни фази на цикъла. Тя може да се
повтаря многократно и при осъществяването на една и съща фаза.19
Управленската фаза се осъществява чрез изпълнението на няколко
взаимосвързани, следвайки логическата последователност, управленски функции.

16
.Христов, С. Цит. съч., с. 19.
17
. Български тълковен речник. С., 1963, с. 951.
18
. Каменов, К. Основи на управлението. Част 1. Велико Търново, 2004, . 17.
19
. Андреева, М. Основи на управлението. Варна, 2003, с. 87.
Тя интегрира в себе си не само управленските функции, но и специфичните връзки
между тях.
Дейността е това, което човек върши в някоя област на живота; работа,
занятие.20
Дейностите са изградени от множество управленски задачи.
Категорията „задача” има руски произход и означава: 1. Математически
въпрос, на който се търси отговор. 2. Определена работа или цел, която предстои да
се изпълни.21
Всяка управленска задача се състои от определени операции, които водят до
определен относително завършен (междинен) резултат. Управленските задачи
непосредствено произтичат от съответната управленска функция. Много важно е да
се уточни дали задачите се отнасят за обекта или за субекта на управление.
Например докато при обекта на управление те имат преди всичко изпълнителски
характер. Съвсем друг характер имат тези, които оказват управленско въздействие.
Във връзка с осъществяването на ефективен управленски процес е важно да има
съгласуваност, балансираност и координираност между управленските задачи на
управляващата и управляваната подсистеми.
Операцията има латински произход и означава: 1. Разрязване или
пробождане на болни места или изрязване на болни места в тялото на човек или на
животно. 2. Действие – маневра, поход или бой – на по-голяма войскова единица
във връзка с определена цел. 3. Покупко-продажба на стоки, ценни книжа и др. 4.
Отражение на търговска или парична сделка в счетоводните книги на
предприятието.22
Операцията е най-малката градивна управленска единица.
За сега обаче липсват ясно и точно определени критерии и граници, въз
основа на които да се обособяват управленските дейности, задачи и операции. Ето
защо тяхното определяне е условно.
Особеностите на съвременните организации и средата, в която те
функционират, поставят пред мениджърите все повече предизвикателства по

20
. Български тълковен речник. С., 1963, с. 131.
21
. Пак там, с. 202.
22
. Пак там, с. 525.
отношение цялостното осъществяване на управленските функции – декомпозиране
на отделни дейности, последователност на изпълнение, изграждане на структурни
звена, които са ангажирани с тях, обвръзката им с управленските подходи,
принципи и методи, стил на ръководство, организационно-управленски структури
и т.н. С други думи това е една от най-сложните и отговорни работи на
мениджърите от всички йерархически равнища, които изискват необходимите
знания, умения и компетентности. С право може да се посочи, че това е много
важна творческа дейност, от която зависи цялостното управление на
организацията.

2. Видове управленски функции.

Още Фр. Тейлър в края на ХIХ век, диференцира властта на йерархична и
функционална. Той обособява специализирани звена в рамките, на които се
осъществяват една или няколко сродни функции. Оценявайки необходимостта от
осъществяване на управленски функции той работи по тях, но не стига обаче до
тяхното цялостно формулиране и изясняване.
Анри Файол в своята монографията „Общо и промишлено управление”
(1916), разглежда управлението като универсален процес. Според него да се
управлява означава да се планира, организира, ръководи, координира и контролира.
Така А. Файол за първи път се разработва проблема за основните управленски
функции и извършва обособяването им.
Въз основа на направената класификация на А. Файол и собствените си
виждания редица автори представят собствени класификация, като поставят
акцентът главно върху основните управленски функции.
Честър Бърнард разработва концепция за формалната и неформалната
организация, като на нейна основа изяснява и проблема за авторитета и властта.
Той формулира и главната функция на мениджърите, а именно създаването на
система от връзки. Извежда и изяснява следните управленски функции: определяне
на целите, създаване на система от комуникации и система от стимули за
привличане и задържане на служители.
 Например А. Глюк приема като основни управленските функции:
планиране, организиране, ръководене, съгласуване, отчетност и информация,
финансиране и контрол.
А. Ангелов има различен поглед върху функциите на управление и ги
разглежда като съдържателна страна на управленския процес, която включва:
стратегическо планиране, планиране на реализацията на стратегията, организиране,
взаимодействия и пълномощия, мотивация и контрол.
Герхард Фрон от съвсем други позиции разглежда управленските функции,
като неговите виждания предизвикват съществена дискусия. Според него
основните управленски функции са: развитие на съзнанието на обществото,
планиране, организация и контрол върху колективната творческа работа. Развитие
на съзнанието на обществото е функция, която предизвиква особен интерес не само
поради своята различност, но и като всеобхватност от дейности. Нашето мнение е,
че обособяването на тези дейности по определен признак може да предизвика
разделянето на тази функция най-малко на три: ръководене, мотивиране, връзки с
обществеността.
В. Савов разширява обхвата на разгледаните до тук основни управленски
функции планиране, организиране, координиране, мотивиране и контрол и добавя
функциите комуникиране и информация.
Различени виждания по отношение на разгледаните до тук мнения за
основните управленски функции внася и руският изследовател Байков Той
предлага нова управленска функция „активиране”. Според него чрез нея се
осъществяват дейности, които водят до повишаване активността на хората при
осъществяване на всеки конкретен вид труд.
Според М. Армстронг управленските функции са: целеполагане, планиране,
организиране, координиране, ръководене, мотивиране и контрол.
П. Дракър посочва следните управленски функции: определяне на цели,
организиране, мотивиране, общуване, измерване и оценяване и развитие на хората.
 Според Донъли, Гибсън и Иванчевич управленските функции са:
планиране, организация и контрол23
К. Каменов извежда като основни управленски функции: целеполагане,
ръководене, планиране, организиране, контролиране и регулиране.
Днес пред управленската наука и практика непрекъснато възникват нови
предизвикателства, които произтичат както от глобални, а така също и от локални
промени. В отговор на това се появява необходимостта от изпълнението на нови
управленски функции. Ето защо на практика не е възможно да бъде определен
точно техният брой. Именно поради тази причина в литературата най-често се
говори за основни (базови) и частни (конкретни, специфични) управленски
функции. Тази класификация отразява практическата реализация на управленските
функции и търсенето на възможности за тяхното оптимизиране като обхват и
съдържание.
Управлението е активен процес. Субектът на управление е този, който
проявява тази активност. Осъществяването на управленските функции е една от
формите, чрез които се проявява активността на управлението.
При разделянето на управленските функции на основни и спомагателни е
необходимо да се определят изисквания, на които трябва да отговаря една функция,
за да бъде определена като основна. Според нас такива са:
а) да е характерна за всички фази на управленския цикъл;
б) да е валидна за всяка организация и да може да се реализира на всички
управленски равнища;
в) да е в състояние да се прилага по отношение на управляващата и
управляваната подсистема;
г) да съдържа комплекс от целенасочени и взаимосвързани управленски
дейности и задачи;
д) да се осъществява от специализирани органи на управление и/или от
лицата, които стоят начело на тях или от такива, на които са делегирани
съответните права, задължения и отговорности;

За повече подробности вж. Донъли Д., Д. Гибсън и Д. Иванчевич. Основи на мениджмънта.

23

София, 1997, с. 81.

 е) да се отнася за всички елементи на вътрешната среда на организацията;
ж) да съдействат за промяна на състоянието на системата.
Основните управленски функции са тези, без чиято съвкупност от дейности
е невъзможно съществуването във времето и пространството както на
управляваната, а така също и на управляващата подсистема. Те са обективно
необходими за осъществяването на управленския процес, чрез които се постигат
целите на организацията. Макар да имат различно съдържание и обхват са
характерни за всички йерархически равнища.
При определянето на основните управленски функции между различните
автори не съществува единомислие. Преобладаващата част от тях обаче смятат, че
такива са ръководене, планиране, организиране, контрол и регулиране. Други, към
така посочените функции, прибавят и целеполагането. Ние също смятаме, че това е
основна управленска функция, тъй като отговаря на посочените по-горе
изисквания.
Според нас основните управленски функции на съвременния етап са24:
а) целеполагане;
б) ръководене;
в) планиране;
г) организиране;
д) контрол;
е) регулиране.
Частните управленски функции съдействат да се реализират основните. Те
имат конкретно значение по отношение на управленския процес и могат да се
определят като подфункции на основните (базовите) функции, т.е. те изпълняват
конкретизираща роля за осъществяването на всяка основна функция.25
Приемайки изискванията, на които трябва да отговарят управленските
функции, за да бъдат определени като основни, частните могат да се разглеждат
като допълващи, разширяващи или конкретизиращи основните. Благодарение на
тях се постига детайлизиране на дейностите, задачите и операциите в рамките на

24
. Те ще бъдат разгледани в самостоятелни глави в настоящия труд.
25
. За повече подробности вж. Нейкова, Р. Основи на управлението. С., 2008, с. 49.
функционалната област, чието последователно изпълнение води до реализирането
и на основната функция.
В управленската практика съществува голям брой частни управленски
функции, което е продиктувано от спецификата на организацията, средата
(вътрешна и външна), управляващата и управляваната подсистема. Например,
осъществяването на управленската функция целеполагане предполага следните
частни управленски функции: определяне на мисията, изграждане на визия,
формулиране на целта, изграждане на дърво на целите, разработване на програма,
координиране, информиране и др. Бихме могли да посочим и редица частни
управленски функции, свързани с ръководенето: изработване на управленски
решения, оказване на влияние, конструиране на управленски органи, информиране,
мотивиране, координиране, енергезиране и т.н.
Към посочените частни управленски функции бихме могли да посочим и
редица други: прогнозиране, разработване на политики, програмиране, ревизиране,
отчетност и др.
Освен на основни и спомагателни управленските функции могат да се
класифицират и според редица други критерии, като:
А. Според времевия хоризонт, за който се отнасят -
а) краткосрочни (текущи);
б) средносрочни;
в) дългосрочни (стратегически).
Краткосрочните функции обединяват дейности, които се извършват в
рамките на кратък период от време – ден, седмица, месец.
Средносрочните функции се отнасят до изпълнението на дейности, задачи и
операции за периоди до три, а понякога и повече години, примерно пет.
Стратегическите функции са насочени към бъдещото развитие на
организацията. Периодът, за който се отнасят е повече от три години. Възможно е
времевия хоризонт да бъде по-дълъг – пет, десет и повече години.
Осъществяването на тези управленски функции изисква притежаването от
страна на субекта на управление на т. нар. концептуални знания и умения.
Благодарение на тях е възможно да се предвиди развитието на явленията,
процесите, събитията и обектите в бъдеще.
Парадигмата на успешните организации показва, че една от причините за
техният успех е именно времевият хоризонт, който обхващат управленските
функции. Например, стратегическото управление при „Майкрософт”, включва 20-
25 годишен времеви хоризонт. Програмата „Зелена карта” в САЩ и „Синя карта” в
Европейския съюз също е резултат от стратегическото управление. Това по-
конкретно е свързано с развитието на човешките ресурси. Европейският съюз
разработи и реализира стратегия „Европа 2020”, която също обединява различни
управленски функции, които ще бъдат осъществявани от европейските институции
и страните-членки на Европейския съюз до 2020 година.
Б. В зависимост от равнището, на което се осъществяват -
а) управленски функции, които се осъществяват на оперативно
йерархическо равнище;
б) управленски функции, които се осъществяват на средно йерархическо
равнище;
в) управленски функции, които се осъществяват на висше йерархическо
равнище.
Реализирането на управленските функции на оперативно равнище се
реализира посредством оперативното управление. Те се осъществяват от
управленски звена, които пряко взаимодействат с изпълнителите. Успешното
изпълнение на управленските дейности и задачи, до голяма степен, зависи от
притежаваните от тях съдържателни и хуманитарни знания и умения.
На средно управленско равнище се изпълняват управленски функции, които
се разпростират в рамките на полето на дейност на средните мениджъри –
ръководители на направления, директори на дирекции, началник на отдели. На това
управленско равнище могат да се осъществяват голям брой управленски функции,
както основни, а така също и частни, с оглед осъществяване на ефективни
взаимодействия по хоризонтала и по вертикала на организационно-управленската
структура.
 Висшето равнище на управление включва изпълнението на управленски
функции, които са по-малобройни в сравнение с тези, които се изпълняват на
оперативно и средно равнище. В същото време резултатите от тяхното изпълнение
се разпространяват и засягат изпълнението на управленските функции от по-
ниските равнища. Ето защо управленските органи следва да са изключително
компетентни. Те трябва да са в състояние да създават благоприятни условия и
оптимална вътрешно организационна среда за функционирането на системата за
управление. От друга страна, изпълнението на управленските функции на това
равнище се отнася и засяга и елементите на външната среда.
В. В зависимост от очаквания резултат -
Резултатът от реализирането на управленските функции рефлектира върху
изпълнението на предварително, определени критерии и показатели. Те могат да са
свързани със:
а) сферата на дейност;
б) други управленски функции;
в) ефективността или успешността.
Управленските функции се осъществяват в различни сфери на дейност:
икономика, образование, здравеопазване, социална сфера и т.н. В рамките на
организацията те могат да са насочени към маркетинга, производството,
логистиката, човешките ресурси и т. н.
Всяка една управленска функция е възможно да се осъществява в рамките на
друга такава. Целеполагането е управленска функция, за която има условия да се
реализира в рамките на контрола. Докато контролът от своя страна се осъществява
при целеполагането, ръководенето, планирането и организирането и т. н.
Резултатът от управленските функции рефлектира върху постигането на
предварително определени критерии и показатели. Например:
а) ако формулираните цели и разработените планове са устойчиви във
времето, съдействат за развитието на организацията и не се налага тяхното
ревизиране и промяна, а това означава, че тези управленски функции са ефективни.
И обратно – при негативни резултати се налага промяна на целите и плановете, а
това означава че двете функции са неефективни;
 б) ако в резултат на функцията „Регулиране” е възстановено определено
системно равновесие – тя е била успешна, докато в случаите, когото равновесието
липсва, тази функция не е постигнала своята цел;
в) ако при осъществяването на функцията „Контрол” се окаже, че
съществуват различия между желаното и действителното състояние на обекта на
управление и не се предприемат последващи действия, определяме контрола като
безцелен, безсмислен и обратно, при полагането на усилия, които да доведат до
възстановяване на равновесието – той е ефективен.
Г. Според обекта на управление чрез управленските функции може да се
въздейства върху различни социални системи и техните елементи -
а) държави;
б) институции;
в) организации;
г) групи;
д) екипи;
е) индивиди и др.
Д. Според субекта на управление -
а) осъществявани от колективен управленски орган;
б) осъществявани от едноличен управленски орган.
Осъществяването на управленските функции може да се разглежда и от
позициите на изпълнението на определени професионални роли от страна на
мениджърите. Според Т. Христова, ролята е поведение, което показва как трябва да
се държи служителят, за да се справи с конкретните очаквания за резултати, които
следва да бъдат изпълнени. Мениджърските роли могат да бъдат определени като
съвкупност от правила на поведение, към които се придържа мениджъра при
изпълнението на различните управленски функции (дейности, задачи, операции),
произтичащи от конкретната длъжност и специфичните особености на
организацията26.
Мениджърските роли предполагат изпълнението на различни основни
управленски функции. Например, ролята на лидер изисква изпълнението на

26
. За повече подробности вж. Мениджърът – централна фигура в процеса на управление.
основните управленски функции и свързаните с тях управленски дейности и
задачи. Такива могат да бъдат: създаване на условия за реализация на
потенциалните възможности, приобщаване и постигане на съпричастност,
подобряване на между персоналните взаимоотношения, откриване и използване на
силните страни на хората.
Изследването на управленските функции е проблем, който има значение и
съдейства за оптимизиране на организационно-управленската структура,
конкретизиране на изпълняваните мениджърски роли, определяне на длъжностите
и съставяне на длъжностните характеристики, оптимизиране на разходите и
повишаване на ефективността на управлението.
Управленските функции, чрез които на практика се осъществява
управлението, се характеризират с изключителна динамика по отношение на
техния брой и съдържание. Това е логичен резултат от високата степен на
неопределеност на средата, протичащите иновативни процеси, непрекъснатия
стремеж към оптимизиране на постигнатото, адаптиране и внедряване на най-
добрия управленски опит (управленски бенчмаркинг).
Така разгледани управленските функции не затварят проблема, а точно
обратното - непрекъснато се появяват потребности от извършването на
управленски дейности, които могат да бъдат обединени в нови управленски
функции.