Курсова Работа

На тема:

Условия на труд

Изготвил : Светлин Личев

Фак. Номер : 19111409

Специалност “Бизнес икономика”

Един от основните акценти в модерната социална политика е безопасността и здравето
при работа. Осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд създава
необходимите предпоставки за предотвратяването на професионални заболявания и
злополуки при работа и цели осигуряването на пълно психическо и социално
благополучие на работещите лица.

Правото на всеки човек да работи при справедливи и благоприятни условия на труд е

обявено още през 1948 от Организацията на обединените нации и до днес се защитава от
Международната организация на труда. Създадена на 11 април 1919г. организацията цели
развиване на социално-икономическия прогрес, повишаване на стандарта на живот и
подобряване условията на труд, защита на социалните и икономически права на човека.
От своето създаване досега МОТ е посветила на този въпрос множество конвенции и
препоръки. Универсално значение сред актовете на Международната организация на
труда, защитаващи осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, има
Конвенция № 155 от 1981г., касаеща безопасността и хигиената на труда и
производствената среда и Препоръка №164 за нейното приложение. Тази конвенция
изисква всяка страна да разработи, да осъществява и периодически да актуализира
националната политика в областта на безопасността на труда, хигиената на труда и
производствената среда, която да съответства на националните условия и практики и да
бъде съгласувана с представителните организациите на работниците и служителите и на
работодателите. Основната задача на тази политика е предпазването от нещастни случаи и
увреждане на здравето, възникващи в резултат на работата, по време на работата или
свързани с нея, като се намалят до минимум, доколкото това е обосновано и практически
осъществимо, причините за опасностите, присъщи на производствената среда.

България е член на МОТ от 1920г. и правото на здравословен и безопасен труд е вписано в

конституцията на републиката. То определя, че всеки работодател е длъжен да осигури
такива условия на труд, че опасностите за живота и здравето на работника или служителя
да бъдат отстранени, ограничени или намалени.

Голяма част от “трудещите се” в България не са добре запознати с правата си и същността

на здравословните и безопасни условия на труд. Въпреки регламентираните закони и
упоменатите в тях административни мерки за неспазване и нарушаване на правилата,
мерките и правилата за безопасен труд са силно пренебрегвани от частните работодатели,
най-често с цел спестяване на разходи.

I. Здравословни и безопасни условия на труд

1.Същност

Дефиницията за "здравословни и безопасни условия на труд", цяла и завършена може да

бъде извлечена от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Това са
материални условия, които отстраняват или ограничават неблагоприятното въздействие на
трудовия процес върху работната сила. Здравословни и безопасни условия на труд са
такива условия, които не водят до професионални заболявания и злополуки при работа и
създават предпоставка за пълно физическо, психическо и социално благополучие на
работещите лица.

Условията на труд са съвкупност от елементи на производствената среда, които оказват

влияние върху здравето и работоспособността на човека в процеса на труда. Те се
категоризират като здравословни, ако позволяват нормално функциониране на човека по-
време на работа.

Здравословните условия на труд или “хигиена на труда” са условия на труд, които

позволяват нормалното функциониране на човешкия организъм. Те се изразяват в
изисквания към съпътстващи трудовия процес условия, като основната цел е
предотвратяването на неблагоприятните последици от работната среда.

Паралелно с тях безопасните условия на труд (безопасност на труда), гарантират

техническа безопасност в предприятието. Те целят предотвратяването на външно
неблагоприятно влияние върху човешкия организъм и опазването на физическата и
психическата му цялост . Здравословните условия, поставят изисквания за боравене с
оръдията на труда, като например обезопасяване на машини, предоставяне се лични
предпазни средства и т.н.

Създаването на оптимална безопасност и добри условия на труд трябва да бъдат една от

първостепенните грижи на управата, тъй като безопасността и здравето на работника са
основен аспект от техните отговорности.
Политиката на предприятието по безопасност и здраве при работа е философия за
управление на една дейност и включва ангажиментите на ръководството относно:

- интегриране на дейността по осигуряване на безопасност и здраве във всички дейности

на фирмата;

- поставяне, обявяване и постигане на високи цели за безопасност и здраве при работа в

съответствие с изискванията на нормативните актове и принципа за превенция, съчетани с
процес на по-нататъшно подобрение, отчитайки ефикасността на разходите;

- осигуряване на адекватни ресурси за осъществяване на целите на политиката;

- поставяне управлението на безопасността и здравето при работа като първостепенна

отговорност на всички ръководители отгоре до долу;

- осигуряване необходимо и достатъчно популяризиране на политиката, за да бъде

разбрана, прилагана и поддържана на всички нива, чрез нагледни материали, обучение на
персонала, личен пример;

- изграждане на ефективна, съответстваща на спецификата и големината на предприятието

Система за управление на дейността по безопасност и здраве при работа като инструмент
за осъществяване на политиката;

- осигуряване активното участие на работещите;

- периодичен мениджърски преглед на политиката и системата за управление на

безопасността и здраве при работа с оглед по-нататъшно подобряване.

2. Разработване на Правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в

предприятието.

Определянето на правилата за безопасни и здравословни условия следва конкретни

условия, за да бъде правилникът ефективен и ефикасен. Разработване на правилник
изисква изпълнението на следните правила:
- Правилата на предприятието не могат да противоречат на нормативните изисквания за
условията на труд, които са определени от Международните стандарти и са възприети от
законодателството на нашата страна; закони и подзаконови нормативни актове;
националните, отрасловите и ведомствените стратегии; колективните трудови договори и
споразумения.

- Процесът на разработването на правилата за всяко едно предприятие е процес на

конкретизиране и детайлизиране, на възприемане или определяне на по-благоприятни от
определените с нормативни актове и национални стандарти норми, нормативи и
параметри за определените елементи, характеризиращи условията на труд. Всяко
предприятие има своите специфични и харектерни изисквания с които трябва да се
съобрази правилника за безопасни и здравословни условия на труд, въпреки, установените
нормативи.

- За основа за разработването на правилата за осигуряване на безопасни и здравословни

условия на труд в предприятието е извършената оценка на риска на отделните работни
места, препоръките програмите и мерките за неговото отстраняване, ограничаване или
намаляване.

- Създадените правила да обхващат както веществените елементи, така и носителите на

живия труд в трудовия процес. Правилата трябва да обвържат в едно цяло основните
изисквания, посочени в отделните инструкции за безопасност при работа, да посочат
организационно-техническите действия за недопускане на аварии, злополуки и
професионални заболявания, да информират работниците и служителите за опасностите
при работа, да очертаят задълженията на длъжностните лица и на работниците и
служителите в системата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в
предприятието.

- Здравословни и безопасни условия на труд в предприятието трябва да се актуализират.

Ако има изменени в условията на труд, от какъвто и да е характер, в резултат от
подобряване на техниката,, технологията, организацията и други промени, то трябва тези
изменения трябва да водят до положителни гранични стойности на съответните
параметри, които характеризират условията на труда.

- Работническите организациии и синдикатите да бъдат поканени от работодателя, да

вземат участие в подготовката и обсъждането на правилата за здравословни и безопасни
условия на труд.

- Изготвените правила са валидни и задължителни не само за всеки работник и служител в

предприятието, но и за всяко лице, което се намира на територията на предприятието и
осъществява някаква дейност, която изисква спазването на тези правила.

3. Форма и съдържание на правилата за здравословни и безопасни условия на труд

Формата на съдържанието на правилата за осигуряване на здравословни и безопасни

условия на труд, не е точно установена и законово регламентирани. Една от причините за
това е, че всяко предприятие има свои специфични нужди и изисквания при съставянето
на правилата. Те зависят от големината и характера на производствената дейност и
услугите, извършени от всяко конкретно предприятие; от суровините, материалите,
енергията и горивата, които се употребяват; от машините, апаратите, агрегатите и
инструментите, с които се работи; от организацията на производството и труда и т.н.. В
зависимост от средата и естеството на работа правилата за безопасни и здравословни
условия на труда в две различни предпириятия могат да бъдат коренно различни.

3.1. Правилник за здравословни и безопасни условия на труд

Правилникът за здравословни и безопасни условия на труд в едно предпиятие е

нормативен документ на организация, който конкретизира общата законова уредба в
областта на здравословните и безопасни условия на труд, която се приспособява към
спецификата на производствения процес. Чрез него се утвърждават правилата за
здравословни и безопасни условия на труд в конткретната работна среда.

II. Фактори на условията на труд

В зависимост от типа на работана среда и естеството на полагания труд, служителите

могат да бъдат изложени на неблагоприятни въздействия от различно естество като
високи нива на шум, нездравословна температура, електромагнитни полета и др.
Основния нормативен документ, даващ информация за изискванията и възможностите за
ограничаване на вредните фактори е Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване. Освен тази наредба, съществуват и допълнително
наредби, определящи допустимите и здравословни норми за работа в различните
специфични среди.

Работодателят е длъжен да ги идентифицира, оцени, измери(ако е възможно) и

предприеме мерки за намаляване на техното вредно въздействие върху човешкият
организъм.

Най-честите измервания, които трябва да бъдат извършени са свързани с нивата на

осветеност, микроклимат, шум и вибрации. Измерванията в работната среда се извършват
от конкретни звена или специалисти , упълномощени от Изпълнителна агенция
„Българска служба по акредитация“.

1. Видове фактори на труда

Факторите труда условно могат да бъдат разделени на няколко групи: физични фактори,
фактори на микроклимата, химични фактори, биологични фактори, физиологични
фактори, психични фактори.
1.1 Механични фактори – предизвикват наранявания вследствие на механично действие на
машини, съоръжения, инструменти и транспортни средства. Вредните въздействия, които
могат да предизвикат са премазване, захващане, удар, омотаване, увличане, охлузване,
убождане, порязване, затрупване, отрязване, подхлъзване. Превантивните мерки, които
могат да се предприемат са оценка на тези фактори и предприемане на действия за
ограничаването на рисковете, които пораждат чрез: изготвяне на инструкции за
безопасност, поставяне на предпазни устройства и предупредителни знаци (колективни
средства за защита), лични предпазни средства.

1.2 Акустични фактори – източниците на шум обикновено са машини, транспорт или

места със струпване на множество хора. Вредните въздействия, до които могат да доведат
са увреждане на слуха и/или вестибуларния апарат. Част от превантивните мерки са
използването на лични предпазни средства, проектирането на шумозаглушителни зони,
както и използването на шумопоглъщащи и щумоизолиращи строителни материали още
на етапа на проектиране на помещенията, както и периодични проверки за установяване
дали законодателно определените норми са спазени. Минималните изисквания за
осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с
експозиция на шум се определят с Наредба № 6 от 15.08.2005 г. Информация за
периодичност на измерванията е дадена в Наредба № 7/1999 г.

1.3 Електрически фактори – тук спадат пораженията от електрически ток при директен
допир или при експлоатация. Въздействието се причинява поради допиране или опасно
приближаване до части, които са под напрежение, или до части, които нормално не се
намират под напрежение, но поради повреда на изолацията или по други причини попадат
под напрежение. Вредното въздействие може да причини увреждане (изгаряне) или смърт
от електрически удар. Като превантивни мерки отново можем да разгледаме наличието на
инструкции за безопасна работа с електрически машини или оборудване, наличието на
подходящо обучение за служителите (квалификационна група по ел.безопасност),
използване само на изправни ел.уреди и съоръжения, водене на дневник за проверка на
преносимите ел. уреди, заземяване, зануляване и периодичен контрол на тези мерки, както
и използването на лични предпазни средства. Периодичните проверки, свързани с
електробезопасността касаят измерванията на: импеданс на защитния контур “фаза –
защитен проводник”, заземителна уредба и мълниезащитна уредба.

1.4 Оптически фактори - недоброто осветление води до зрителна, нервна и обща умора,
както и до увреждане на зрението. В работните помещения се осигурява приоритетно
естествено осветление. За осигуряване на достатъчно изкуствено осветление в работните
помещения се изпълнява комбинирано осветление. Локалното осветление се прилага на
работните машини. Аварийно осветление се прилага на работните места, на който при
авария в осветителната система работещите са изложени на риск от злополуки. По
отношение на осветлението все още е действаща Наредба № 49 за изкуствено осветление
на сградите от 1976 г. Тя определя нормите за проектиране на изкуствено осветление,
докато периодичността на измерванията се определя от чл. 381 от Наредба № 16-116 от 8
февруари 2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането

1.5 Лъчеви фактори- това са поражения от инфрачервено (ИЧ), ултравиолетово (УВ) или
лазерно лъчение(ЛЛ) върху здравето и безопасността на работещите. Инфрачервената
радиация има термично действие и предизвиква остри и хронични увреждания, свързани
главно с нарушение на терморегулацията. Ултравиолетовата радиация предизвиква
изгаряне на ретината и увреждане на зрението, както и изгаряния и увреждания на кожата.
Лазерното лъчение предизвиква увреждане на зрението, кожата и сърдечно - съдовата
система. За ограничаване на вредното въздействие на ел. магнитните полета и лъчения на
работните места се използват лични и колективни предпазни средства, както и
медицинско наблюдение на работещите в такава среда. Нормативен документ по
отношение на този фактор е Наредба № 5 от 11 юни 2010 г. за минималните изисквания за
осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с
експозиция на изкуствени оптични лъчения.

1.6 Йонизиращи фактори – естествена и изкуствена радиация. Води до рак, мутации в

поколенията и смърт. Защитата от йонизиращи лъчения включва: устройства за
дистанционно управление, херметизиращи и ограждащи устройства, вентилация, защитни
покрития, знаци за безопасност и сигнализация, лични предпазни средства. Здравните
норми и изисквания при работа в среда на йонизиращи лъчения са посочени в Наредба №
29 от 2005г.
1.7 Нейонизиращи фактори - това са електрически, магнитни или електромагнитни
лъчения с неблагоприятно въздействие върху здравето. Те предизвикват болести на
органите на кръвообращението (хипертония), увреждане на очите и на централната и
вегетативна нервна система. Защитата от нейонизиращи лъчения се осъществява чрез
заземяване и електростатични полета.

1.8 Вибрационни фактори - вибрациите предизвикват сериозни поражения върху здравето

и безопасността на работещите. Застрашени са багеристи, кранисти, шофьори на товарни
автомобили и др. като вибрациите предизвикват увреждане на опорно-двигателния апарат.
Предпазните мерки включват основно технически решения за ограничаване нивото на
вибрациите: монтиране на оборудването върху специален фундамент, виброгасящи
ръкохватки, и др. конструктивни решения, които осигуряват спазването на нормите,
свързани с експозиция на вибрации. Действащ нормативен документ по отношение на
този фактор е Наредба № 3 от 5 май 2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на
здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на вибрации.

1.9 Относителна влажност на въздуха– и високата и ниската влажност водят до

дискомфорт и влошават терморегулацията на човешкия организъм. Сухия студ се понася
по-добре от човешкия организъм. Нормите за допустимите стойности на относителна
влажност на въздуха са посочени в стандартите.

1.10 Температура на въздуха - при прегряващи условия на работа (металургия, рудодобив,

апретурно производство, стъкларска промишленост, производство на захар и др.) може да
се стигне до различни смущения и изменения в организма като промяна в: температурата
на кожата и тялото; водно - солевия баланс на организма; сърдечно - съдовата;
храносмилателната, отделителната; и централната нервни системи. При крайно
неблагоприятни условия може да се получи топлинен удар. При ниски температури и в
охлаждащи условия работят в горското и селско стопанство, строителството, транспорт,
консервна промишленост и др. Неприятното студово натоварване довежда до смущения в
кръвообращението, измръзване на крайниците, трайни нарушения и увреждане на
вътрешните органи, забавяне на реакцията и координацията на движенията. Част от
защитните мерки, които могат да се предприемат са: изграждане на кабини, топли
въздушни душове, осигуряване на специални работни облекла и др. При работа в
помещения, в които технологично се поддържат отрицателни температури се осигурява
специално работно облекло за работещите и се въвежда специален режим на работа. При
работа на открито, през студения период, се осигуряват отоплени помещения или фургони
за затопляне на работещите, а при работа на открито при температура по голяма от 28
градуса се вземат технически и организационни решения според случая.

1.11 Скорост на движение на въздуха също е свързана с температурата. Тя обуславя

придвижването на въздушните слоеве както в макроклиматични, така и в
микроклиматични условия. Оптималните норми за скорост на движение на въздуха са
според сезона на годината и категорията на работата. Действаща наредба по отношение на
този фактор е Наредба № РД-07-3 от 18 юли 2014 г. за минималните изисквания за
микроклимата на работните места.

1.12 Нетоксични химични фактори - тук спадат наличието на такива вещества като прах,
азбест и алергизиращи вещества (антибиотици, дрожди, плесени), които могат да
причинят различни белодробни заболявания – бронхит, астма, рак.

1.13 Токсични /отрови/ - това са химични вещества, които при производствени условия
могат да въздействат върху организма на човека, да предизвикат промяна на
физиологичното му равновесие и да причинят болестно състояние. Най-често токсичните
вещества се отлагат в костите, черния дроб, бъбреците, мозъкът и др. Съгласно
изискванията на нормативните актове, всяка машина, която отделя прах, трябва да бъде
снабдена със смукател за местно изсмукване на праха. Според степента на вредност на
веществата се осъществява непрекъснат или периодичен контрол за съдържанието им във
въздуха. При непрекъснат контрол се осигурява сигнализация за наличие на концентрация
на веществата над допустимата. За такива помещения се осигурява принудителна
вентилация - обща и локална.

1.14 Биологични фактори -"Биологични агенти" са микроорганизми, включително онези,

които са генетично модифицирани, клетъчни култури и човешки ендопаразити, които
могат да провокират инфекция, алергия или токсичност. Застрашени са работещите в
предприятия за производство на храни, селско стопанство, работа с животни и/или
продукти от животински произход, здравни и лечебни заведения, ветеринарномедицински
и диагностични лаборатории, третиране на отпадъци, пречиствателни станции за отпадни
води. Част от защитните мерки са организационни и технически, за да се избегне или
сведе до минимум контаминирането на работното място с биологични агенти, както и
осигуряване на колективни средства за защита и/или лични предпазни средства;

1.15 Физиологични фактори - свързват се главно с физическото претоварване на човешкия

организъм или на отделни негови части, най-вече на опорно-двигателния му апарат. Част
от защитните мерки са използването на механизирани средства за товаро - разтоварни
дейности: колички, транспалетни колички, телфери, електро - и мотокари, кранове, както
и спазването на нормите за ръчната работа с тежести, определени в Наредба № 16 от 31
май 1999г.

1.16 Психологични фактори - Психологичните вредни фактори са такива фактори, които

въздействат на психиката на работещия и предизвикват у него траен психологичен
дискомфорт, който от своя страна поради спецификата на човешкия организъм
предизвиква и различни заболявания. Психологичните вредни фактори могат да
въздействат върху психиката на работника не само на работното му място, но и извън
него.

III. Физиологичен режим на труд и почивка

Въвеждането на физиологичен режим на труд и почивка е неразделна част от цялостната

фирмена политика за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на
труд и почивка по време на работа са определени от Наредба №15 на Министерството на
здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика (обн. ДВ, бр. 54 от
15.06.1999г.).

1.Работодателят е задължен да състави Физиологичен режим на труд и почивка, когато е

изпълнено някое от следните условия:

- работният процес е постоянен и равномерен и се осъществява в съответствие с

технологичните изисквания, организацията на работа и нормирането на труда

- продължителността на работния ден (работната смяна) превишава 6 часа

- има разработен режим за труд и почивка за съответния вид труд

- с определен нормативен акт се въвежда изискването за въвеждането

Физиологични режими на труд и почивка се разработват за конкретен вид труд в

зависимост от вида на работата, напрежението и тежестта на труда, промените в
работоспособността на работещите, състоянието на факторите на работната среда и
трудовия процес и резултатите от оценката на риска за здравето на работещите.То се
включват в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието и се довеждат до
знанието на работещите.

Съгласно Наредба № 15 от 31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване

и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа,
работодателят следва да възложи на служба по трудова медицина или на специалисти, да
разработят подходящи режими на труд и почивка за съответния вид труд.

Определянето на общото време за регламентирани почивки през работния ден (работната

смяна), техният брой, продължителност и ред на ползване се извършва спрямо
изисквания за разработване на физиологични режими на труд и почивка по време на
работа, включени в приложение към наредбата.

2. Физиологичният режим на труд и почивка включва почивки, които се използват за

отдих и възстановяване. Времето за почивките се включва в рамките на работния ден
(работната смяна). Регламентираните почивки следва да се провеждат извън работното
място в специално обзаведени помещения или зони за почивка, които работодателят
осигурява.

Видовете почивки в зависимост от начина на използването им могат да бъдат активни,

полупасивни и пасивни, като видът следва да се съобрази и определи от преобладаващия
вид натоварване и конкретните фактори на работната среда.

• Активни почивки – включват двигателна дейност, спортни и физически

упражнения. Те се прилагат при работа с намалена двигателна активност, леко и
умерено физическо натоварване и/или нервно-психично напрежение, монотонна и
еднообразна работа, принудителна работна поза.
 • Полупасивни – включват разходки, спортни игри, леки физически упражнения.
Този вид почивки се прилагат при работа с умерен темп, средно по степен
физическо натоварване и/или нервно-психично напрежение, седяща работна поза,
повишено зрително натоварване.

• Пасивни – провеждат се в седяща или друга свободна поза и включват четене,

музика, психично разтоварване. Пасивната почивка се прилага при заети с тежък и
много тежък физически труд, голямо нервно-психично напрежение, висок темп на
работа, принудителна работна поза, постоянни преходи на значителни разстояния,
стояща работна поза.

Работещите имат право сами да избират начина по който да използват почивка си, но
работодателя е длъжен да ги информира за най-подходящият вид регламентирана почивка
във връзка с изпълняваната от тях работа.

3.Оценка на въведения физиологичен режим на труд и почивка:

Оценката на ефективността се съставя от специалисти, работещи в областта на трудовата

медицина, на основата на физиологични и здравни критерии. една година след
въвеждането му.

Източници:

https://egov.bg;

www.ctc-bg.com;

https://zbut.bg/;
-Учебник “Здравословни и безопасни условия на труда”, Професионална гимназия
“Проф. Д-р Асен Златаров” – изд. 2013г.;

- Кодекс на труда;

- https://www.mh.government.bg/;

- https://bg.wikipedia.org/wiki/Международна_организация_на_труда;

https://online.adamsmith.bg/mod/book/view.php?id=1053;