ВОЕННА АКАДЕМИЯ „Г. С.

РАКОВСКИ”
ФАКУЛТЕТ „НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ И OТБРАНА”

Трудови норми и нормиране на труда  

(РЕФЕРАТ)

Изготвил: Владимир Йорданов Минчев

Факултетен №: 131802з

Ръководител: гл. ас. д-р. Н. Ботева

СЪДЪЖАНИЕ

2
УВОД .................................................................................................................. 3

1. За какво служат трудовите норми в предприярието ? ........................ 4

2. Кои са видовете трудови норми ? ............................................................. 5

3. Кои са правно – нормативните основания на нормирането на труда

и на трудовите норми ? ................................................................................... 8

4. Какво трябва да знаем за методите на нормиране на труда ? ............ 9

4.1. Какво преставляват аналитичните методи на нормиране

на труда ? ........................................................................................................... 9

5. Как се разработват и как се внедряват трудовите норми ? .............. 11

5.1. Как се анализират трудовите процеси и дейности, които подлежат

на нормиране ? ............................................................................................... 11

5.2. Как се проектират рационална структура и организация на

трудовия процес ? ......................................................................................... 13

5.3. Как се определят трудовите норми ? .................................................. 14

5.4. Как се експериментират и внедряват трудовите норми ? ............. 18

5.5. Как се анализират и как се изменят трудовите норми ? ................ 22

УВОД

3
 Каква е същността и за какво се използват трудовите
норми ?

Трудовите норми са част от трудовите стандарти, които са

необходими за ефективното управление на човешките ресурси в
предприятието.
Трудовата норма е обективно необходимият разход на труд за
извършването на определена работа, операция или функция, за
производството на единица продукция или услуга, или на част от нея, при
определени организационни, технически, технологически и
производствени условия, нормална интензивност на труда и определена
квалификация на изпълнителите.
Нормирането на труда е дейността по определянето на трудовите
норми. Неговата основна задача е количественото изучаване на разходите
на работно време на конкретния труд при определени условия и
определянето на обективно необходимия разход на труд, т.е. на трудовата
норма.
Нормирането на труда е част от управленската дейност, която
произтича от разпределението и кооперирането на съвместния труд.
Поради това тя е вътрешно присъща и необходима дейност за всяка
организация, вв която са заети много човешки и материални ресурси за
реализирането на една обща цел – производството на определена
продукция или извършването на определени услуги.
Липсата на трудови норми в една организация означава
невъзможност за сравняване, предвиждане и ефективно управление на
резултатите от труда.
1. За какво служат трудовите норми в предприятието ?

4
 Трудовите норми имат широко приложение за ефективното
управление на организациите. Те се използват при:

 организирането на трудовия процес, разчленяването и съчетаването

на неговите елементи по време и място на тяхното извършване;
 анализирането на действащата организация на труда и търсенето на
възможности за увеличаване на нейната ефективност при същите или
при изменени условия и трудови норми;
 определянето на потребностите от персонал по професии,
специалности и квалификация и неговото разпределение по работни
места, поделения и звена;
 определянето на формите на организацията на труда и
комплектоването на различните групи (екипи, смени, звена);
 извършването на икономически развети за производствените
възможности на предприятието и отделни негови поделения;
 маркетинговите проучвания на пазара и възможности за за-
доволяване на неговите потребности;
 разработването на бизнес плана на предприятието и по конкретно за
определянето на производителността на труда, средствата за работна
заплата, минималната и средна работна заплата, себестойността на
продукцията и др.;
 организирането на различните системи на заплащане на труда;
 оценяването на трудовото представяне;
 определянето на нормалната интензивност на труда и др.

2. Кои са видовете трудови норми ?

Трудовите норми се класифицират по различни признаци.

5
 Признак Видове трудови норми

Начин на, изразяване на  Норма за време

обективно необходимия  Норма за изработка
разход; на труд
1  Норма за обслужване
 Норма за численост
 Норма за управляемост
Форма на организация на  Индивидуални норми
труда  Групови (бригадни) норми
2
Степен на разделение на  Пооперационни норми
трудовата дейност  Групови (бригадни) норми
3

Обсег на приложение  Единни норми

 Отраслови норми
4  Ведомствени норми
 Местни норми
Срок на действие  Еднократни норми

5  Временни норми
 Постоянни норми
Сила на приложение  Препоръчителни норми
 Задължителни норми
6

Нормата за време е обективно необходимият разход на работно

време за изпълнението на дадена работа, операция или функция, за

6
изработването на дадено изделие или част ош него при определени
условия, нормална интензивност на труда и определена квалификация на
изпълнителя.
Тя има най-широко прилозкение и се използва за определяне на
останалите видове трудови норми.
Нормата за изработка е количеството на продукцията, която трябва
да бъде произведена, или обемът от работата, който трябва да бъде
изпълнен за единица време ( час, смяна ) при определени условия,
нормална интензивност на труда и определена квалификация на
изпълнителя.
Тя е обратно пропорционална величина на нормата на време и също има
широко приложение при извършването на различни икономически
разчети.
Нормата за обслужване е обектиено необходимият брой на
обектите /машини, апарати, съоръжения, работни места, кв.м. площ и
други/, които трябва да обслужват един или група изпълнители при
отделни условия, нормална интензивност на труда и определена
квалификация з изпълнителите. Тя се използва главно птри основни
работници, обслужващи големи или няколко агенти и апарати,
спомагателни работници, в услугите и др.
Нормата за численост е обективно необходимият брой на
изпълнителите за извършването на даден обем работа през съответен
период при определени условия, нормална интензивност на труда и
определена квалификация на изпълнителите. Тя се използва при груповата
форма бна организация на труда, при служителите и др.
Нормата за управляемост е обективно необходимият брой на
изпълнителите или ръководители от по ниско равнище, които трябва да
ръководи непосредствено един ръководител при определени условия и
технически средства за комуникация, нормална интензивност на труда и

7
определена квлаификация.
Индивидуална е всяка трудова норма, която се определя за един
изпълнител, а групова /екипна/ - за група изпълнители.
Пооперационна е трудовата норма, опредлена за извършване на
отделни операции от работата или функцията, а комплексна – за
извършване на комплекс от операции, частични или цели трудови
проьцеси и функции.
Единни са нормите, които се прилагат във всички предприятия в
страната, отраслови – за предприятия от един отрасъл и ведомствени – за
предприятие от едно ведомство, министерство, агенции, холдинги и др. Те
имат характер на национални или отраслови /ведомствени/ стандарти и са
препоръчителни за прилагане.
Еднократни трудови норми се определят за работи които не се
повтарят /уникални, случайни/. Те действат само за определена работа,
която не се повтаря.
Временни трудови норми се утвърждават, обикновенно за периода
на тяхното експериментиране /до 6 месеца/.
Постоянни трудови норми се установяват при относително стабилни
/постоянни/ организационни, техннически, технологически и
производствени условия.
Те могат да имат определен период на действие, не по-малък от една
година (срочни) или да бъдат безсрочни (да важат до тяхната отмяна).

3. Кои са правно – нормативните основания на нормирането на

труда и на трудовите норми ?

8
 Кодексът на труда с чл. 250 е определил основната цел и
изискванията при определянето и изменението на трудовите норми - да се
установи нормална интензивност на труда.
За нормална се счита тази интензивност (напрегнатост, темп на
работа), при която се постига устойчива работоспособност, а при
настъпване на умора и частично намаляване (загуба) на
работоспособността позволява бързото възстановяване в рамките на
вътрешносменните или между дневни (мезкду сменни) почивки.
Трудовите норми се определят и изменят от работодателя, след като
се вземе мнението на заинтересованите работници или служители (чл. 250,
ал. 2). Това означава, че за да се прилагат задължително в предприятието,
те щрябва да бъдат утвърдени от работодателя (ръководителя) на
предприятието като местни норми, след вземането на мнението на
заинтересованите работници или слузкители (или техни упълномощени
представители), независимо в каква степен е удовлетворено тяхното
мнение.
Тъй като трудовата норма е трудов стандарт (еталон) за разход на
труд, то характерът, принципите и редът на разработване и използване на
голяма част от различните видове трудови норми (единни, отраслови,
ведомствени) следва да се съобразява с разпоредбите на Закона за
националната стандартизация който се основава на принципите на
доброволност, публичност и равнопоставеност и общо съгласие на всички
заинтересовани при разработването на българските стандарти.

4. Какво трябва да знаем за методите на нормиране на труда ?

9
 Качеството на трудовата норма в значителна степен зависи от
прилагания метод на нормиране на труда.
Известни са две групи методи на нормиране на труда: сумарни и
аналитични.

4.1 Какво представляват аналитичните методи на нормиране на

труда?

Аналитичните методи на нормиране на труда са:

 трудовият процес, който подлежи на нормиране на труда, се
разчленява на по-малки (обективно обусловени от неговия характер)
части (частични процесц, опера.ции, манипулации, двшкения);
 изучават се разходите на работно време за изВършВане-то на
отделните части на разчленения процес и се анализира и оценява
степента на съвършенство на действащата организация на труда;
 проектира се по-съвършена организация на трудовия процес и метод
за работа;
 разработват се мерки (организационни, технически, технологически,
производствени) за реализиране на новата организация на труда;
 трудовите норми се определят съобразно новите условия и
усъвършенстваната организация на труда;
 трудовите норми се прилагат след внедряването на новите условия и
организация на труда.
Две са разновидностите на аналитичните методи за нормиране на труда:
аналитично-изследователски и аналитично-изчислителен.
При аналитично-изследователския метод на нормиране на труда
трудовата норма се определя на базата на изследване, анализ и
усъвършенстване на съществуващата организация на нормируемия трудов
процес. Този метод се отличава с висока степен на точност, реалност и

10
обоснованост, но в замяна на това, той е доста бавен и скъп.
Аналитично-изследователският метод на нормиране на труда се
препоръчва при масовия и едросериен тип производства или когато на
нормиране подлежат ограничен брой операции, работи или функции.
При аналитично-изчислителния метод трудовата норм се изчислява
чрез сумирането на разходите на труд за отделните елементи (трудови
нормативи) на нормируемата работа при проектирана рационална
организация и структура на трудовия процес.
Този метод е по-бърз и по-евтин от аналитично-изследователския и
може да се прилага за нормирането на всички видове работи, за които са
разработени трудови нормативи. Точността, реалността и обосноваността
на разработените по него рудови норми обаче зависи от:
 качеството на използваните трудови нормативи;
 съответствието на конкретните условия (технически технологически,
организационни и производствени) с тези, за които са разработени
нормативите:
 умението на специалистите, които разработват трудовите норми по
този метод, да използват правилно нормативните сборници.

5. Как се разработват и как се внедряват трудовите норми ?

11
Работата по нормирането на труда преминава през следните основни
етапи:
 Изследване и анализ на подлежащите на нормиране трудови процеси
и дейности;
 Проектиране и рационална структура и организация на
трудовата дейност (процес);
 Определяне на трудовите норми;
 Експериментиране и внедряване на трудовите норми;
 Анализ и изменение на трудовите норми

5.1 Как се анализират трудовите процеси и дейности, които

подлежат на нормиране?

Обект на нормирането на труда е трудовият процес или отделните му

съответни части (частични процеси, операции, манипулации, действия,
двшкения и др.). Всеки трудов процес протича в конкретни технически,
технологически, организационни и производствени условия. Трудовата
дейност се извъдщва от работ и специалисти с различна квалификация
(професии, специалисти, опит, умения, лични качества, мотивация и др.).
Величината на обективно необходимия разход на труд (трува норма)
зависи както от обема на работата, така и от условията, в които тя се
извършва.
Изследването и анализът на трудовите процеси, крито подлежат на
нормиране, се извършват преди определянето на трудовите норми,
независимо от това дали тези процеси са действащи или ново изграждани,
и от това кой метод за нормиране на труда се използва.
Разбира се, при различните случаи ще бъде различен и характерът,
обемът, източниците на информация на изследването и анализа.
Целта на изследването и анализа е да се оцени степента на

12
съвършенство на трудовия процес и условията, в които протича и в
зависимост от това да се очертаят насоките за тяхното подобряване.
Основните задачи на изследването и анализа са свързани с
изучаването на:
 в типа на производството или услугата (масов, едросериен,
средносериен, дребносериен, единичен);
 структурата и степента на разчленяване на трудовия процес
(частични процеси, операции, манипулации, действия, движения);
 начина на съчетаване на отделните части на трудовия
процес (последователно, паралелно, паралелно-последователно);
 формата на организация на труда (индивидуална, групова);
 методите на работа;
 в организацията на работните места (планировка, обзавеждане,
обслужване);
 режима на труд и почивка;
 в параметрите на работната среда;
 производствения риск, травматизма, заболеваемостта;
 в състоянието на машинния парк (вид, мощност, степен на
износване);
 суровините, материалите, полуфабрикатите (вид, количество, начин
на доставяне на работните места);
 състояние на технологическата документация;
 мотивацията на заетите лица;
 структурата и степента на използВане на работното време;
 производителността на труда и др.
За нуждите на изследването и анализа могат да се ползващ различни
източници на информация :
 статистическа, счетоводна и оперативна отчетност;

13
  измерване на разходите на работно време (чрез хронометраж,
фотохронометраж, снимка на работното време, самоснимка,
киноснимка, случайни моментни наблюдения и др.);
 проучване на техническата и технологическата документация;
 социологически проучвания (анкети, интервюта и др.);
 изучаване опита на други предприятия със същата или подобна
трудова дейност и др.
Когато изследването и анализът се извършват в новоизграждащи се
предприятия или нормите се определят по аналитично-изчислителния
метод, задачите и източниците на информация са , по-ограничени.
Разнообразни са и методите за извършване на анализа по различните
направления - математически, икономически, сравнителен, експертни
оценки и др.

5.2 Как се проектират рационална структура и организация

на трудовия процес ?

На основата на изводите и оценките от анализа и предложените

насоки за рационализиране на трудовия процес и условията на неговото
протичане следва да се проектира неговата по-рационална структура и
организация.
Преди това обаче ръководството на предприятието (управителя или
колективният орган за управление) с помощта на съответните
производствени и функционални ръководители и специалисти трябва да
обсъдят резултатите от изследването и анализа и да вземат решение за:
 Техническите, финансови и други възможности яа предприятието за
реализирането на предложените насоки за рационализиране на
трудовия процес и условията за неговото протичане.
 Предприемането на необходимите действия за реализирането им

14
 /планиране, проектиране, ресурсно и финансово осигуряване/.
Самото проектиране на рационална структура на трудовия процес се
свежда до:
 Преценяване на целесъобразността на самостоятелното
съществуване на отделни части /компоненти/ на трудпвия
процес;
 Определяне на възможното препокриване на времето за
изпълнение на отделните компоненти на трудовия процес;
 Прокрепване на изпълнението на отделните компоненти на
трудовия процес към един или група изпълнители;
 Определяне на методите /начините/ за изпълнение на работата
и необходимата квалификация на изпълнителите;
 Отразяване в технологическата документация на
произтичащите изменения.

5.3 Как се определят трудовите норми ?

Подходът при определянето на различните видове трудови норми и при

прилагането на различните методи за нормиране на труда е различен.
Причината за това е че при аналитично – изследователския метод на
нормиране на труда величината на различните разходи на работно време,
които се включват в трудовата норма се получават в резултат на преките
измервания, а при аналитично – изчислителния метод за тазич цел се
използват трудовите нормативи.
Нормата на време /НВ/ се определя в часове, минути или секунди.
За това е необходимо да се знае кои видове разходи на работно време се
включват в нея и да се определят техните величини за изпълнението на
конкретната работа при конкретните условия, нормална интензивност на
труда и определена квалификация на изпълнителите.

15
 Съставът за нормата на време им аследния вид:

където:
НВ – норма време;

режимни /технически, технологически, организационни/

прекъсвания на работата.
Подготвително-заключително време (Тпз) е работно време през което
се извършва необходимата подготовка за започване на работата
(разчитане на чертежи, технологични карти и задания за работата,
подготовка на работните инструменти, настройка на апаратите и машините
и др.) и за приключването на работата (отчитане, окачествяване,
предаване на продукцията и др.) Обикновено това време се появява в
началото и в края на работната смяна или на партидата изделия.
Основно време (Тос) е това работно време, през което изпълнителят
въздейства върху предмета на труда (суровина, материал, полуфабрикат) с
или без помощта на определени оръдия на труда (машини, инструменти,
приспособления), с цел да се промени техният състав, форма или
структура (съгласно технологията), за да ги превърне в готова продукция
(услуга).
Спомагателно време (Тсп) е това работно време, през което
изпълнителят извършва дейности, без които не може да се осьществи

16
основната дейност (Тос), като пренастройка на машината, смяна на
инструментите, суровините, материалите и др.
Времето за обслужване (Тобс) на работното място е това работно
време, което изпълнителят използва за поддържане на необходимия ред на
работното място (смазване на машината, почистване, подреждане и
др.).Ако тази дейност или част от нея се извършва от изпълнителя, когато
машината раоботи, то е припокриващо се време с основното и не се
включва в трудовата норма. Това се отнася и за случаите когато тази
дейност се извършва от спомагателни работници.
Времето за почивка и естествени нужди (Т пе) се състои от две части -
време за почивка (отдих) и време за лични и естествени нужди. Времето за
почивка е това сумарно време, което е определено от вътрешносменния
режим на труд и почивка (при непрекъснатите режими на многосменна
работа в това време се вклкчва и времето за хранене). Времето за
удовлетворяване на естествени нужди се включва в трудовата норма само
когато то не е регламентирано като почивки или когато такива не се
предвиждат във вътрешносменния режим на труд и почивка.
Времето зарежимни прекъсвания (Трп) е такова прекъсване на
работата, което е наложено от използваната техника, технология и
организация и е невъзможно да се избегне и препокрие с друго време.
Една от основните задачи на рационализирането на трудовия процес
е да намали размера на всички нормируеми времена и да увеличи
относителния дял на основното време (Тос) през работния ден (смяна).
Нормата на изработка (НР) се определя като частно от
установената продължителност на сменното работно време (Т см) и нормата
за време (НВ).

17
 Това е дневната (сменна) норма за изработка (НР), която се изразява
чрез натурални измерители (бройки, метри, кг, тонове и др.). От нея може
да се получи часовата норма на изработка (НРЧ), като се раздели нормата
на изработка за смяната (НР) на броя на работните часове в смяната (Ч см)
или месечната норма за изработка (НРм), съответно нормата за изработка за
по-дълъг период (тримесечен, шестмесечен, годишен), като се умножи
дневната (сменна) норма на изработка (НР) на броя на работните дни в
месеца (РДм), съответно на работните дни за тримесечието, годината по
формулите:

Нормата за обслужване (Но) се определя като частно от

сменното време ( Тсм) и нормата на време за обслужване на едини
ца оборудване, производствена площ и др. (НВо) по формулата:

където:
НВ – норма за време за извършването на единица обем обслужваща
работа, дейност и др.;
п – броя /повторяемостта/ на единиците обслужваща работа в течение на
работната смяна;
к- коефициент, отчитащ разхода на работно време за допълнителни
дейности в течение на работната смяна, невключени в нормата на време за
извършване на единица обем обслужваща работа /инструктаж, отчитане,
време за почивка и естествени нужди и др./.
Нормата за численост е обратно пропорционална на нормата на

18
обслужване и се опеделя по формулата:

където:
- норма за чилсеност /брой на изпълнителите за извършването на
единица обем работа или функция/’
Q – общото количество на обслужваните единици оборудване, работни
места, кв.метри площ и др.;
- норма за обслужване.

5.4 Как се експериментират и внедряват трудовите норми ?

Разработените трудови норми следва да бъдат експериментирани

(апробирани), оформени и утвърдени по съответния реа и след това да
бъдат внедрени в предприятието.
Експериментирането, изпробването на трудовите норми е
необходимо, за да се провери как те действат в реални условия, какъв е
ефектът им за предприятието и за работещите по тях, да се запълнят някои
пропуски, да се отстранят някои недостатъци при определянето им и др.
За да проведете резултатно експеримента, вие трябва да вземете
решения за:
 мястото, където ще се проведе експериментът – в цялото
предприятие или в отделни негови поделения, всички или част от
работниците и служителите ще участват в него;
 времето, през което той ще се проведе и за неговата
продължителност (за препоръчване е срок от 3 до 6 месеца);

19
  запознаване на работниците и служителшпе, включени в
експеримента с неговите цели и задачи;
 екипа, който ще провежда експеримента;
 целта и задачата на експеримента и за дейностите и методите за
тяхното извършване;
 формата, в която ще се представят резултатите от експеримента
(доклад, отчет и др.), и за срока на тяхното представяне;
 срокът за отразяване на необходимите корекции в
експериментираните трудови норми и др.
Добре ще бъде всичко това да се оформи в заповед на ръководителя
или в решение на колективния орган за управление на предприятието.
Експериментиранеите трудови норми не бива да се използват за
определяне на трудово възнаграждение на работниците и лсужителите,
участващи в него /то може да бъде отрпеделено само когато е разчетна
величина/.
Основните задачи на експериментирането на трудовите норми е да се
установи:
 в пълнотата на обхващане на нормируемия процес и неговите
елементи с разработените трудови норми;
 рационалността на проектираната структура на трудовия процес и
методите на работа ;
 изборът на най-подходящия вид и измерители на трудовата норма;
 степента на използването на работното време и производителността
на труда при работа по новите норми;
 равнището на изпълнение на трудовите норми;
 мотивацията на персонала за работа по разработените трудови норми
и др.
За провеждане на експеримента екипът може да използва:

20
  Експертна оценка на разработените трудови норми и адекватността
на реалните с предвидените в тях условия (технически,
технологически, организационни, производствени).
 Преизчисляване на извършения обем работа през минал период
(месец, тримесечие) по новите норми и сравняване с фактическите
постшкения по време на експеримента.
 Провеждането на наблюдения (с познатите за това методи) за
разходите на работно време и степента на неговото използване.
 Провеждането на обсъждания, дискусии, интервюта, анкети и др. С
работниците и служителите по повод на разработените и
експериментирани трудови норми и условията, при които те се
прилагат, и др.
Оформянето и утвърждаването на трудовите норми се извършва след
приклкючването на експеримента и отразяването на съответните пропуски
и непълноти в тях.
Оформянето (представянето в удобна форма) на трудовите норми е
от голямо значение за тяхното усвояване и ползване. Когато в
предприятието се прилагат малко на брой трудо ви норми, те се описват
(представят) с документа, с който се утвърждават (заповед на
ръководителя или решение на колективния орган за управление).
Когато в предприятието има голям брой трудови норми, трябва да се
намери най-подходящият начин за тяхното подреждане (представяне) с
оглед на тяхното бързо и удобно усвояване, използване и съхраняване. В
тези случаи те се подреждат по изделия (видове услуги) или по
производства (дейности) или поделения на предприятието, в което се
прилагат и утвърждават като приложение към документа за
утвърждаването им.
Утвърждаването на всички трудови норми, които се прилагат в
предприятието или негови поделения, се извършва от работодателя

21
(ръководителя или колективния орган за управление) на предприятието,
съответно със заповед или с решение.
Утвърждаването на трудовите норми трябва да се извърши след
вземането на мнението на заинтересованите работници или служители
(или техни упълномощени представители). Добре е то да бъде изразено в
писмен вид.
В заповедта (решението) за утвърждаване на трудовите норми следва
да намерят място:
 основанията за издаване на заповедта по Кодекса на труда и други
вътрешни актове;
 нормите, които се утвърждават (в самата заповед или в приложение
към нея);
 поделенията, звената, работниците и служителите, за които се
отнасят утвърдените норми;
 датата, от която влизат в сила, и срокът за тяхното прилагане;
 предназначението на трудовите норми;
 редът за изменение на трудовите норми;
 мерките които трябва да бъдат проведени във връзкас внедряването
им /отговорници и срокове/;
 отговорните за изпълнението на заповедта /решението/;
Внедряването на трудовите норми включва всичко което трябва да се
извърши за ефективното прилагане на трудовите норми в предприятието.
То включва:
 разсяняването на трудовите норми, на целите и задачите за тяхното
внедряване;
 разработването на организационно технически мероприятия за
осъществяване на проектираната опрганизация на трудовия процес;
 въвеждането на организационно техническите мероприятия съгласно

22
 утвърден план – график за това;
 обучаването на изпълнителите за работа в условията на новите
норми, ако това се налага и др.

5.5 Как се анализират и как се изменят трудовите норми ?

През периода на приложение на трудовите норми настъпват непрекъснато

промени в техниката, технологията, суровините и материалите,
организацията, параметрите на работната среда, методите на работа,
квалификацията на изпълнителите и др., които променят протичането на
трудовия процес и условията при които той се осъществява. Това се
отразява върху разхода на труд за извършването на отделните видове
работа, трудовите норми постепенно престават да бъдат мярка за
обективно необходимия разход на труд, т.е. стават нереални. Намалява и
ефектът от тяхното използване. Оттук произтича необходимостта
периодично /поне веднъж в годината, а при по – чувствителни изменения и
по често/ дас е прави анализ на трудовите норми и да се променят
/актуализират/ те в зависимост от настъпилите промени.
Анализът на трусовите норми прилагани в предприятието има за цел
да констатира има ли промени в условията, при които са разработени
действащите трудови норми, и налага ли се промяна в тях. Неговите
основни задачи са:
 Да се установи какви изменения са настъпили към даден момент в
техническите, технологическите, организационните и
производствените условия, при които са разработени действащите
трудови норми.
 Да се определи на кои трудови норми и в каква степен са повлияли
тези изменения, поради което те не могат повече да служат като
мярка за обективно необходимия разход на труд.

23
  Да предложи трудовите норми, които се нуждаят от промяна, и
степента на тази промяна, както и трудовите норми, които трябва да
бъдат отменени.
Анализът на трудовите норми може да бъде качествен и количествен.
Качественият анализ в основни линии има за цел да изпълни първата
от основните задачи, посочени по-горе, а количественият-втората и
третата.
За провеждането на анализа се използват разнообразни методи:
 математически;
 статистически;
 методът на експертните оценки;
 социологически (интервюта, анкети);
 преки измервания (хронометраж, снимка на работното време,
самоснимка, киноснимка, случайни моментни наблюдения и др.).
За тази цел можете да използвате такива показатели като:
 относителен дял на трудовите норми, разработени по аналитични
методи към общия брой на трудовите норми, прилагани в
предприятието;
 процент на изпълнение на трудовата норма за определен период от
време;
 среден процент на изпълнение на трудовите норми за
предприятието или за отделни негови поделения за определен
период от време;
 разпределение на изпълнителите според степента на изпълнение на
трудовите норми в няколко групи и др.
Изменението на трудовите норми се извършва в съответствие с
констатациите и препоръките, направени от анализа, като се спазва редът и
начинът за утвърждаването и внедряването на трудовите норми.

24
 Иползвана литература

1.Книги

проф.д-р.ик.н. Шопов Д. и колектив, Наръчник по управление на

човешките ресурси, Труд и право, София, 2002, 624 с.

проф.д-р.ик.н. Шопов Д. и колектив, Организация на труда, Наука и

изкувство, София, 1978, 324 с.

проф.д-р.ик.н. Шопов Д. и Г. Евгениев, Нормиране на труда, Наука и

изкуство, София, 1978, 304 с.

25