Uchebnik - BA - 2017 PDF

доц. д-р инж.
Кирил Радев
БИЗНЕС АНАЛИЗ
Business Analysis
ЛЕКЦИОНЕН КУРС
София 2017 г.
Бизнес анализ – лекционен курс
© Автор доц. д-р инж. Кирил Радев

Нов Български Университет - София
Всички права запазени. Никоя част от този книга не може да бъде копирана или
разпространявана под никаква форма – електронно или механично, включително
фотокопирана, записвана под каквато и да е форма или чрез какъвто и да било носител
на информация без писменото разрешение на автора.
© Всички права запазени 2

Съдържание
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
УВОД
Лекция - 1
СЪЩНОСТ НА БИЗНЕС АНАЛИЗА
1.1 Определение за анализ
1.2 Същност и съдържание на бизнес анализа
1.3 Функции на бизнес анализа
1.4 Предмет на бизнес анализа
1.5 Обекти на бизнес анализа
1.6 Видове бизнес анализ в зависимост от неговите цели
1.7 Методи на бизнес анализа
Лекция - 2
РЕД И ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА ПРОВЕЖДАНЕТО НА БИЗНЕС
АНАЛИЗА
2.1 Подготвителен етап на провеждането на бизнес анализа
2.2 Етап на извеждане и представяне на общите изменения на
изследваните обекти
2.3 Етап на пофакторен (детайлен) бизнес анализ
2.4 Етап на дефиниране на изводи, предвид резултатите от извършения
бизнес анализ и формулиране на препоръки за тяхното оптимизиране
Лекция - 3
ИНВЕСТИЦИОНЕН АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА ФИНАНСОВАТА
ЕФЕКТИВНОСТ НА БИЗНЕС ИНВЕСТИЦИОННИТЕ РЕШЕНИЯ
3.1. Методи за оценка на финансовата ефективност на инвестиционните
алтернативи
3.2. Технологични особености при прилагането и изпълнението на
методите за оценка на инвестиционните алтернативи в бизнес
организациите
3.2.1. Технологични особености при прилагането и изпълнението
на статичните методи за оценка на инвестиционните
алтернативи в бизнес организациите
3.2.1.1 Метод на срока на откупуване
3.2.1.2 Метод на средногодишната норма на възвращаемост
3.2.1.3 Метод на броя на инвестирания капитал
3.2.1.4 Метод на относителната печалба
3.2.1.5 Метод на минималната себестойност
3.2.1.6. Метод на сравняването на аналитичната печалба
3.2.2 Технологични особености при прилагането и изпълнението
на динамичните методи за оценка на инвестиционните
алтернативи в бизнес организациите
3.2.2.1 Метод на нетната настояща стойност
3.2.2.2 Метод на нетната бъдеща настояща стойност

Лекция - 4
АНАЛИЗ НА ОБЕМА И РИТМИЧНОСТТА НА ПРОИЗВОДСТВОТО
4.1 Анализ на обема на производството и приходите от продажби
4.2. Анализ на ритмичността на производството
Лекция - 5
АНАЛИЗ НА КАЧЕСТВОТО И АСОРТИМЕНТНИТЕ ОСОБЕНОСТИ
НА ПРОДУКТИТЕ И УСЛУГИТЕ
5.1. Анализ на асортиментаната структура
5.1.1 Анализ на асортиментната структура по класическия метод
5.1.2 Анализ на асортиментната структура чрез коефициентния метод
5.1.3 Анализ на асортиментната структура по комбинирания способ
5.1.4 Анализ на влиянието на промените в асортиментната структура
върху обема на продукцията в стойностното изражение
5.2. Анализ на качеството на продукцията
5.3. Анализ на ефекта от промените в качествената структура на
произвежданата продукция
5.4. Анализ на конкурентноспособността на продукцията
Лекция - 6
АНАЛИЗ НА МАТЕРИАЛНИТЕ ДЪЛГОТРАЙНИ АКТИВИ
6.1. Анализ на осигуреността на предприятието с МДА
6.1.1 Основни цели на анализа на материалните дълготрайни активи
6.1.2 Метод за анализ на сигурността на предприятието с МДА
6.1.2.1 Определяне размера на МДА чрез средно хронологична
величина
6.1.2.2 Определяне структурата на МДА
6.1.2.3 Определяне на осигуреността с МДА чрез аналитични
показатели
6.2. Анализ на използването на МДА – при този анализ се използват три
основни задачи
6.2.1 Анализ на екстензивно използване на МДА
6.2.1.1 Анализ на количеството на оборудването
6.2.1.2 Анализ на отработеното време от машините
6.2.2 Анализ на интензивното използване на МДА
6.2.3 Анализ на интегрално използване на МДА
6.3. Анализ на влиянието на осигуреността с МДА и тяхното използване
върху резултатите от дейността
6.4. Анализ на ефективността от използването на МДА върху
изпълнението на производствената програма
Лекция - 7
АНАЛИЗ НА КРАТКОТРАЙНИТЕ МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ
(МАТЕРИАЛНИ РЕСУРСИ)
7.1. Анализ на доставките и осигуреността с материални ресурси (МР)
7.2. Анализ на използването на материалните ресурси
7.2.1. Определяне на икономията (преразхода), когато един вид
материал се използва за направата на един вид изделие
7.2.2 Определяне на икономията (преразхода) на материали, когато

един вид материал се използва за направата на няколко изделия
7.2.3 Определяне на икономията (преразхода), когато за
производството на един вид изделие се използват няколко вида
материали
Лекция - 8
АНАЛИЗ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ
8.1 Анализ на осигуреността на предприятието с персонал
8.2 Анализ на използването на работното време.
8.3 Анализ на производителността на труда и влиянието на трудовите
фактори върху изпълнението на производствената програма
Лекция - 9
АНАЛИЗ НА РАЗХОДИТЕ
9.1 Обща оценка на разходите
9.2 Методика за анализ на разходите
Лекция - 10
АНАЛИЗ НА ФИНАНСОВОТО СЪСТОЯНИЕ НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
ПО ДАННИ ОТ ТЕХНИТЕ ПЕРИОДИЧНИ СЧЕТОВОДНИ ОТЧЕТИ
10.1. Анализ на финансовия резултат на предприятието.
10.1.1. Анализ на счетоводната печалба (загуба) и финансовия
резултат от продажби
10.1.2 Етапи на анализа на брутната печалба (загуба)
10.1.3 Анализ на печалбата от продажби
10.2 Анализ на финансовия резултат чрез изследване на зависимостта
разходи – обем на производство (продажби) – печалба
Лекция - 11
АНАЛИЗ НА ДИНАМИКАТА, ВЕЛИЧИНАТА И СТРУКТУРАТА НА
АКТИВИТЕ
11.1. Анализ на невнесения капитал.
11.2. Анализ на дълготрайните активи.
11.3. Анализ на краткотрайните активи.
11.4. Анализ на съотношението м/у активите.
11.5. Анализ на обращаемостта на активите.
Лекция - 12
АНАЛИЗ НА ВЕЛИЧИНАТА, СТРУКТУРАТА И ДИНАМИКАТА НА
КАПИТАЛА
12.1 Анализ на собствения капитал
12.2 Анализ на привлечения капитал
12.3 Анализ на финансовите съотношения между елементите на
капитала
12.4 Анализ на основните капиталови съотношения
12.5. Анализ на финансовата независимост
12.6. Анализ на оборота на капитала. Методика за анализ
12.7. Динамичен анализ на капитала

Лекция - 13
АНАЛИЗ НА ФИНАНСОВАТА СТАБИЛНОСТ
13.1 Основни показатели за анализ на финансовата стабилност
13.2 Модел за факторен анализ на общата ликвидност
13.3 Методика за анализ на коефициентите за бърза и незабавна
ликвидност

УВОД
В книгата са поместени основни теми от лекционните курсове, преподавани от

автора на студентите от Университета за национално и световно стопанство и Нов
Български Университет. Тематичните насочености и съдържателните характеристики са
съобразени с утвърдените учебни програми по дисциплината “Бизнес анализ”.
Засегнатите проблематики са предназначени за студентите от специалностите
“Икономика и бизнес администрация”, “Производствен мениджмънт”, “Индустриален
мениджмънт”, “Предприемачество”, “Мениджмънт и бизнес администрация” и др., за
учениците от високите класове на специализираните средни училища по мениджмънт,
както и за специалисти от практиката.
С издаването на настоящата книга, авторът цели да подпомогне подготовката на
бъдещите предприемачи и мениджъри в областта на анализа на основните елементи от
управленската система на всяка една стопанска организация, независимо от нейната
големина и предмет на дейност. Поради това в подходящ теоретико-практически стил са
представени същностните характеристики на аналитичните методи и възможностите за
тяхното приложение.
Подходът, използван за структурирането и представянето на материята е
съобразен с изведената от автора парадигма, че “бизнес анализът е главния инструмент
чрез който се осигурява ефективната работа на навигационната система на всяка една
стопанска структура”. По-обстоятелствено същностните особености на това твърдение
ще бъдат анализирани и аргументирани в неговата монографична книга “Управленски
бизнес анализ”, в която взаимовръзките и зависимостите между научната теория и
практиката са представени по нов, иновативен начин, съобразен и отговарящ на
съвременните изисквания за устойчиво развитие на бизнес организациите, в условията
на динамична и агресивна среда.
Авторът изказва изключителни благодарности на колегите от научната област и
на тези от бизнес средите за споделените идеи и за конструктивната критика относно
формата и изложението на учебника. Специални благодарности изказва и на студентите,
които с поведението и отношението си към дисциплината аргументираха неговата
неподготовка и публикуване.
От автора

Тема 1
СЪЩНОСТ НА БИЗНЕС АНАЛИЗА


Анализът представлява процес на диференциране на общото (цялото) на
съставните му части и изучаване на техните особености, взаимовръзки и структура

Бизнес анализът е специализирана наука за разработване на методи и модели за
анализ на финансово-икономическото, техническото, пазарното, производственото,
инвестиционното и конкурентно състояние на стопанските организации.
Резултатите от бизнес анализа дефинират конкретно състоянието на
анализираните обекти и в тази връзка подпомагат и насочват мениджмънта в процесите
на взимане на решения относно алтернативите за тяхното подобряване.
Предвид посоченото от една страна бизнес анализът трябва да се разглежда като
функция на управлението, а от друга като управленска подсистема, главните
изграждащи елементи на която са методиките за анализ, информационната база за
осъществяване на анализите, човешкият ресурс ипотенциал, участващи в реализацията
на аналитичните процеси, средствата за обработване (автоматизация) на
информационната база и др.
В практиката най-голямо приложение е намерила системата за комплексен
бизнес анализ, която се състои от следните компоненти:
 Инвестиционен анализ и анализ на стратегиите, тактиките и плановете за
тяхното постигане;
 Анализ на организационно-техническата осигуреност на производството;
 Анализ на използването на ресурсите (финансови, човешки,
информационни, материални и нематериални, в т.ч. дълготрайни и
краткотрайни);
 Анализ на номенклатурата и асортимента на продукцията и услугите;
 Анализ на качеството на продукцията;
 Анализ на разходите и себестойността на производството по продукти и
услуги;
 Анализ на обращението на активите;
 Анализ на печалбата (загубата) и рентабилността;
 Анализ на финансовото състояние;
 Анализ на конкурентноспособността.
Всеки един от посочените системни елементи може да съществува и да бъде

анализиран като относително самостоятелна подсистема. При това задължително

трябва да бъдат взети предвид нейните взаимовръзки и зависимости с останалите
системни елементи на комплексния бизнес анализ. Тези особености определят
разглеждания анализ като много сложна материя.

Функциите на бизнес анализа осигуряват практическата приложимост на
методите за анализ и трансформиране на специфичната аналитична информация във
вид, позволяващ на ръководителите на стопанските организации да взимат правилни
решения за тяхното продуктово, производствено, технологично и стратегическо
развитие.
Главните функции на бизнес анализа са:
 Информационно-аргументираща, с основни задачи:
i. Аргументиране на разработените и приети от организациите
бизнес стратегии и проверка за степента на тяхната оптималност;
ii. Контрол върху изпълнението на решенията.
 Приложно-познавателна, към основните задачи на която се отнасят:
i. Оценка на изпълнението на бизнес плановете;
ii. Извеждане на алтернативи за развитие на организацията;
iii. Определяне на ефективността от използването на ресурсите;
iv. Дефиниране на възможности и алтернативи за допълнителна
мобилизация на ресурсите и постигане на по-висока ефективност
при тяхното използване.
 Социално-психологическа, основните задачи на която са:
i. Анализ на резултатите от направените инвестиции;
ii. Анализ на резултатите от усилията за постигане на
конкурентноспособност;
iii. Проучване и изучаване на поведението и намеренията на
организациите-конкуренти;
iv. Изграждане на вътрешноорганизационен климат, формиращ по-
висока отговорност и креативност от страна на персонала.

Предметът на бизнес анализа е съвкупност от икономически, технико- и
социално-икономически явления и процеси, в т.ч. и от обуславящите ги фактори, които
намират проявление във фазите и етапите на стратегическата, инвестиционната,
производствената, търговската и финансово-икономическата дейност на стопанските
организации.
Предвид посоченото следва, че предметът на бизнес анализа е свързан главно с
изучаване на процесите, протичащи в бизнес организациите във връзка с изпълнението
на техните дейности.

Обектите на бизнес анализа са всяко едно явление или процес, които участват в
осъществяването на отделна или цялостната дейност на стопанската организация. На
практика те се изразяват с определени показатели, които за да изпълнят своите роли
задължително трябва да отговарят на следните условия:
 Да притежават строго определени съдържателни характеристики;
 Да са в методологическо единство с общоприетите в практиката
категории и показатели;

 Да се формират и отчитат с еднакви мерни единици, независимо от
равнището на управление – фирмено или национално.
Според признаците и особеностите си показателите се класифицират на:
 Количествени и качествени
Количествените показатели отразяват обем, стокооборот, произведена
продукция и др.
Качествените показатели отразяват производителност, обращаемост,
равнище на приходите и разходите, рентабилност и др.
 Стойностни и натурални
С помощта на стойностните показатели се разкриват общите
изменения, взаимовръзки и тенденции в и между отделните фактори на
стопанските организации
Натуралните показатели са израз както на използваните и внедрените
в организациите технологии, така също и на постигнатата ефективност на
използването на ресурсите.
 Абсолютни и относителни
Абсолютните показатели се изразяват стойностно. Те не могат да се
използват за изводи и сравнения, защото са несравняеми по отношение на
икономическите оценки.
Относителните показатели отразяват съотношението между
показателите. Изразяват се в проценти или във вид на коефициенти,
индекси и др.
Независимо от изведените специфики между разгледаните показатели

съществуват множество зависимости и взаимовръзки, поради което те формират единна
система от показатели.

Във връзка с целите и задачите на бизнес анализа той се квалифицира на:
 Предварителен бизнес анализ – при него се извършва прогнозна
(вероятностна) оценка на развитието на бизнес организацията;
 Текущ бизнес анализ – с извършването му се цели разкриването на
слабостите в управлението на бизнес организациите;
 Последващ бизнес анализ – с негова помощ детайлно и аргументирано
се извеждат факторите и причините, обуславящи постигнатите през
съответния отчетен период резултати от бизнес организацията. Този
вид анализ е най-разпространен в практиката, защото за разлика от
останалите видове бизнес анализ използва информация, която е от
вече изминал период, поради което тя е достоверна и в нея липсва
прогностичния характер. Предвид посоченото резултатите от този вид
анализ служат за взимането на адекватни на ситуацията управленски
решения.

По своята същност методите, с помощта на които се осъществява бизнес анализа
представляват системи, елементите на които са способите, чрез които се извършва
изучаването на процесите и явленията, произтичащи от дейностите на бизнес
организациите и обуславящи постигнатите резултати.
Предвид максимата, че всяка една бизнес организация е отворена система, то
следва, че и всяка една от нейните подсистеми трябва да се разглеждат в систематична
взаимовръзка със системите от външната среда.
В зависимост от конкретните цели на бизнес анализа могат да се използват
методи, с помощта на които да бъдат извеждани и дефинирани значенията на общите
изменения в дейността на стопанските структури, влиянията на групи от фактори или
на отделни фактори. Предвид посоченото методите за бизнес анализа са класифицирани
в групи според:
 Същността на методите;
 Възможностите на методите;
 Начина на представяне (отразяване) на общите изменения.
Според своята същност, методите за бизнес анализ биват:

 Статистически;
 Икономически;
 Математически;
 Математико-статистически.
Според възможностите си методите за бизнес анализ се класифицират на:

 Методи за извеждане и представяне на общите изменения на
изследваните обекти;
 Методи за количествено извеждане и представяне на значенията и
влиянията на отделни или на групи от фактори.
В зависимост от начините на представяне на общите изменения на изследваните
обекти, към методите за бизнес анализ се включват:
 Метод за сравнителен анализ;
 Метод на аналитичните групировки на данните;
 Графичен метод;
 Индексен метод;
 Метод на верижното заместване;
 Метод на разликите и др.

Тема 2
РЕД И ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА ПРОВЕЖДАНЕТО

НА БИЗНЕС АНАЛИЗА

2.2 Етап на извеждане и представяне на общите изменения на изследваните
обекти
2.4 Етап на дефиниране на изводи, предвид резултатите от извършения бизнес
анализ и формулиране на препоръки за тяхното оптимизиране

В рамките на подготвителния етап от провеждането на бизнес анализа се
извършва извеждане и изучаване на общите изменения в състоянието на анализираните
обекти. Информационната база за осъществяването му включва:
 Счетоводен отчет;
 Отчет за оперативната дейност на стопанската организация;
 Статистическа отчетност.
Счетоводния отчет включва:

 Счетоводен баланс;
 Отчет за приходите и разходите;
 Отчет за паричния поток;
 Отчет за собствения капитал;
 Приложения
Към по-важните счетоводни сметки, в контекста на информационната
осигуреност на подготвителния етап на бизнес анализа се отнасят:
 С-ка 611 – Разходи за основна дейност;
 С-ка 701 – Приходи от продажби на продукция;
 С-ка 123 – печалби и загуби от текущата година,
както и счетоводните сметки с помощта на които се отчитат извършените ремонтни
дейности, динамиката на ресурсите, амортизацията на материалните дълготрайни
активи и др.
При анализа на отчета за оперативната дейност на организацията трябва да се

вземат предвид данните от:
 Вътрешно-фирмения отчет за произведената продукция (реализирана
и на склад);
 Вътрешно-фирмения отчет за разходите, приходите от реализираните
продажби и себестойността на произведената продукция;

 Ветрешно-фирмения отчет за финансовото състояние (резултати) на
организацията, детайлизиран по асртимент на продукцията и
дейности.
Посочената информационна база осигурява осъществяването на оперативния
анализ на динамиката на текущата дейност на организациите. На основата на
получените аналитични резултати мениджмънта разработва прогнози за бъдещите
резултатите от производствената, маркетингово-търговската и финансово-
икономическата дейност.
За да се постигнат оптимални резултати от анализа на оперативната информация
трябва:
 Да се използва достоверна (проверена и заверена от съответните
длъжностни лица) информация;
 Данните да бъдат приведени в съпоставими величини (в изпълнение
на посочените в лекция 1 условия към показателите)
Посочените условия имат отношение към верността и обхвата на
статистическата информация, която трябва да позволява използването на в система и
поотделно на методите на бизнес анализа.
2.2 Етап на извеждане и представяне на общите изменения на изследваните

обекти
За постигането на целите на този етап от бизнес анализа аналитичната дейност
се организира в следните подетапи:
 Извеждане на общите изменения на анализираните обекти (в
абсолютни и относителни величини) и сравняването им с
предварително приети бази (еталони);
 Оценка на динамиката на анализираните обекти, с цел извеждане на
тенденциите на тяхното развитие в краткосрочен, средносрочен или
стратегически период;
 Представяне на общите изменения на анализираните обекти чрез
методите за целта, използвани от бизнес анализа (вж. т. 1.7, лекция 1);
 Определяне на средния темп на изменение на анализираните обекти (в
рамките на месец, тримесечие, полугодие или най-често за
едногодишен период);
 Извеждане на влиянията и значенията на общите изменения на
анализираните обекти, в контекста на дейността на организацията.

В рамките на този етап се определят количествено значенията и влиянията на
единичните фактори, обуславящи стойностите на общите изменения на анализираните
обекти, изчислени в предходния етап на бизнес анализа. Конкретните им стойности, по
подобие на стойностите на общите изменения трябва да бъдат сравнявани с еталонните
им, които се посочват в съответните нормативи, планове и др. Отклоненията се
използват за взимането на конкретни управленски решения, които трябва да отчитат и
причините, обуславящи съответните маржове.
2.4 Етап на дефиниране на изводи, предвид резултатите от извършения бизнес

анализ и формулиране на препоръки за тяхното оптимизиране
На този етап се извършва обобщаване на резултатите от всеки един от етапите на
бизнес анализа, формулират се изводи и на тяхна основа се правят препоръки за

оптимизиране на анализираните обекти. Препоръките трябва да позволяват взимането
на конкретни управленски решения, в т.ч. и такива отнасящи се до разработването на
нови или усъвършенстване на съществуващи стратегически, планови и програмни
документи.
Тема 3
ИНВЕСТИЦИОНЕН АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА ФИНАНСОВАТА

ЕФЕКТИВНОСТ НА ИНВЕСТИЦИОННИТЕ АЛТЕРНАТИВИ

3.2. Технологични особености при прилагането и изпълнението на методите
за оценка на инвестиционните алтернативи в бизнес организациите
3.2.1. Технологични особености при прилагането и изпълнението на
статичните методи за оценка на инвестиционните алтернативи в
бизнес организациите
3.2.2 Технологични особености при прилагането и изпълнението на
динамичните методи за оценка на инвестиционните алтернативи в

За оценяване на финансовата ефективност от инвестиционната дейност в бизнес
организациите се използват т.нар. статистични и динамични методи.
Към намерилите по-широко приложение в практиката статистични методи се
отнасят:
 Метод на срока на откупуване – позволява да се определи времето, за
което инвеститорът ще си възвърне номиналът на инвестирания
капитал (като се вземат предвид и резултатите от експлоатацията на
обекта на инвестицията). Използва се в случаите, когато е необходимо
да се извърши оценка на инвестиционни алтернативи с близки по
размер инвестиционни разходи и срокове за реализиране и да се
избере един от тях, който да отговаря оптимално на желанието на
инвеститора.
Предимствата на този метод са:
o Позволява оценка на ликвидността на инвестиционната
алтернатива;

o Дава възможност да се извършва взимане на решения с
помощта на сравнителния метод, в случаите когато трябва да се
направи избор между инвестиционни алтернативи,
характеризиращи се с еднакви по размер периоди за
изпълнение и крайни ефекти от тяхната реализация.
Към по-съществените му недостатъци се отнасят:
o Не позволява взимането предвид на разположението на нетните
парични потоци във времето (периодите) на възвращаемост на
инвестирания капитал;
o Не позволява оценката на нетните парични потоци след
момента на пълната възвращаемост на инвестирания ресурс.
 Метод на средногодишната норма на възвращаемост – използва се за

определяне на размера на онази част от инвестирания капитал, която
средногодишно ще бъде възстановявана (средногодишна норма на
възвращаемост) в рамките на срока на откупуване на инвестицията. За
финансово изгодни се приемат тези инвестиционни алтернативи,
които осигуряват постигането на висока норма на възвращаемост на
инвестирания капитал.
 Метод на броя на оборотите на инвестирания капитал – позволява

да се вземе решение за инвестиционна алтернатива на основата на
взаимовръзката какъв размер паричен поток ще бъде получен за всеки
лев инвестиран капитал. Естествено, при повече от една алтернатива
трябва да се избере тази, при която размерът на паричния поток е най-
голям.
Основното предимство на този метод е, че позволява ефекта от
направената инвестиция да се оценява не средногодишно, а за целия
период на възвращаемост на инвестиционния проект. Същественият
му недостатък се състои в това, че като не е целесъобразно да се
използва, в случаите когато трябва да се прави избор между
инвестиционни алтернативи с големи разлики в сроковете на
експлоатация
 Метод на относителната печалба – неговата основна цел е чрез

съпоставянето на счетоводните резултати от приходите и разходите да
се изберат инвестиционни алтернативи, които се характеризират с
максимална стойност на приходите на всеки лев от инвестирания
капитал.
 Метод на минималната стойност – използва се когато за избор на
инвестиционна алтернатива се използва размерът на средногодишната
себестойност на предмета (продукцията, която ще се произвежда в
резултат на реализацията на инвестицията) на инвестицията.
 Метод на сравняването на аналитичната печалба – състои се в

определяне на средногодишната печалба от експлоатацията на
реализираната инвестиционна алтернатива, която се получава като
разлика между средногодишния размер на приходите от
реализираните продажби на произведената продукция и

средногодишната стойност на разходите за нейното производство
(взимат се предвид и разходите за амортизации и лихви по кредити,
като елементи на условно постоянните разходи)
За да бъдат използвани резултатите от статичните методи за взимането на

правилни и аргументирани управленски решения относно конкретни инвестиционни
алтернативи е необходимо:
 Темпове на инфлацията да бъдат регулирани в ниски граници;
 Периодът на инвестиционния проект да бъде в рамките на 2-3 години.
Посочените условия произтичат от необходимостта да бъде редуциран ефекта на

грешката, която е възможно да бъде допусната предвид невъзможността чрез
статистичните методи да се отчита стойността на паричните потоци във времето,
обстоятелство което в голяма степен е в състояние да компрометира коректността на
инвестиционния избор.
За разлика от статистичните методи, динамичните методи за анализ на

инвестиционните решения взимат предвид разположението на паричните потоци във
времето. Един от съществените им признаци е това, че те са многопериодни, при което
изборът на инвестиционната алтернатива се извършва на основата на критерии, които
осигуряват дългосрочен ефект от реализирането на инвестицията. Резултатите от това
се изразяват в:
 Оптималност по отношение нарастването на капитала;
 Реализиране на максимална възвращаемост на вложения инвестирания
капитал;
 Осигуряване на оптимални текущи приходи.
Видовете динамични методи, използвани за оценка на инвестиционните

алтернативи са посочени в таблица 1.
Таблица 1
Динамични методи за оценка на инвестиционните алтернативи
№ Наименование Цел
Постигане на оптималност
по отношение нарастването
на капитала, чрез
1 Метод на нетната настояща стойност определяне на финансовия
ефект на инвестиционната
алтернатива към нейния
начален момент.
Реализиране на максимална
възвращаемост на
инвестирания капитал, чрез
2 Метод на вътрешната норма на възвращаемост определяне на финансовия
ефект на инвестиционната
алтернатива към нейния
краен момент.
3 Метод на модифицираната вътрешна норма на Реализиране на максимална

възвращаемост на
възвращаемост
инвестирания капитал
4 Метод на коефициента “приходи/разходи” възвращаемост на
5 Метод на индекса на рентабилността възвращаемост на
Оптимизиране на текущите
6 Анюитетен метод
приходи
Оптимизиране на срока на
7 Метод на срока на сконтираното откупуване възвращаемост на
Постигане на оптималност
8 Метод на нетната бъдеща стойност по отношение нарастването
на капитала
3.2. Технологични особености при прилагането и изпълнението на методите

за оценка на инвестиционните алтернативи в бизнес организациите
3.2.1. Технологични особености при прилагането и изпълнението на

статичните методи за оценка на инвестиционните алтернативи в

В технологичен порядък дейностите, присъщи на този метод се
изпълняват в следната последователност:
 Определяне на общия размер на разходите по инвестиционната
алтернатива (проект);
 Определяне на размера на годишните нетни парични потоци от
експлоатацията на обекта на инвестиционното решение (в рамките на
предвидения срок в проекта);
 Определяне на момента, в който сумата получена чрез натрупване на
нетните парични потоци ще се изравни с размера на инвестиционните
разходи.
Пример:
Да се определи срокът за откупуване на инвестиционната алтернатива в общ размер на
30 000 лв., като се има предвид, че очакваните ефекти (по години) от нейната
реализация за пет годишен период са както следва:
 Първа година – 7 000 лв.;
 Втора година – 12 000 лв.;
 Трета година – 14 000 лв.;
 Четвърта година – 15 000 лв.;
 Пета година – 18 000 лв.

Решение:
Таблица 2
Размер на нетните
Размер на общия Размер на нетните
парични потоци по
Начало на периода инвестиционен парични потоци по
години с
разход, лв. години, лв.
натрупване, лв.
Първа година 7 000 7 000
Втора година 12 000 19 000
Трета година 30 000 14 000 33 000
Четвърта година 15 000 48 000
Пета година 18 000 66 000
От данните се вижда, че изравняването на общия размер на инвестиционния

разход с размера на натрупаните нетни парични потоци ще се осъществи през третата
година. В случая до края на втората година ще бъдат възвърнати 19 000 лв. от общия
размер на инвестицията. Срокът за възвръщането на останалите 11 000 лв. до нейното
пълно възстановяване се определя както следва:
11 000 лв. : 14 000 лв. = 0.7857
Получената стойност е онази част от третата година, през която остатъкът от

11 000 лв. от общата инвестиция в размер на 30 000 лв. ще бъде възвърнат.
0.7857 х 12 месеца = 9.4286 месеца
0.4286 х 30 дни/месец = 12. 86 дни ≈ 13 дни
Следователно срокът за откупуване на инвестиционната алтернатива е 3 г., 9 м. и

13 дни

Подходът за прилагането на този метод включва следните дейности, изпълнени в
посочената последователност:
 Определяне на средногодишния размер на нетния паричен поток;
 Определяне на съотношението между размерът на средногодишния
размер на нетния паричен поток и общия инвестиционен разход по
инвестиционната алтернатива;
 Сравняване на изчислената средна годишна норма на възвращаемост с
предварително определената за еталон средна годишна норма на
възвращаемост;

 Избор на инвестиционна алтернатива на основата на най-малкото
отклонение между изчислената норма на възвращаемост и еталонната
такава.
Аналитично определяне на показателите:
1) Определянето на средногодишния нетен паричен поток:
 NMF
n 1
n
NMF 
N
където:
NMF – нетен паричен поток, лв.

N – пореден номер на годината, в рамките на която ще бъде реализиран ефекта от
инвестиционната алтернатива
n – индекс, показващ годината, за която се отнася получения паричен поток
2) Определяне на средногодишната норма на възвращаемост:
NMF
NYR 
IE
където:
NYR - средногодишна норма на възвращаемост
IE – размер на общия инвестиционен разход, лв.
Пример:
Таблица 3
Размер на нетните
Размер на общия Размер на нетните
парични потоци по
Начало на периода инвестиционен парични потоци по
години с
разход, лв. години, лв.
натрупване, лв.
Първа година 7 000 7 000
Втора година 12 000 19 000
Трета година 30 000 14 000 33 000
Четвърта година 15 000 48 000
Пета година 18 000 66 000

Като използваме данните от таблицата следва, че размерът на средногодишния паричен
поток ще бъде:
7000  12000  14000 15000  18000

NMF  13200
5
13200
NYR  0.44 x100 44%
30000
Броят на оборотите на инвестирания капитал се определя като отношение между
общия размер на нетния паричен поток за целия срок на експлоатация на обекта на
инвестиционната алтернатива и максималната стойност на инвестицията. Аналитично
тази зависимост се представя както следва:
 NMF
n 1
n
NTIK 
IE
Пример:
Да се извърши избор на инвестиционна алтернатива, като се вземат предвид посочените
в таблицата данни за всяка една от тях.
Таблица 4
Вариант 1 Вариант 2
IE = 80 000 IE = 80 000
NMF1 = 30 000 NMF1 = 30 000
NMF2 = 50 000 NMF2 = 30 000
NMF3 = 50 000 NMF3 = 30 000
NMF4 = 50 000 NMF4 = 30 000
NMF5 = 30 000
NMF6 = 30 000
30000  50000  50000  50000

NTIK1  2.25
80000
30000 x6
NTIK 2  2.25
80000
В случая на пръв поглед са налице равностойни проекти, но въпреки това трябва
да бъде избран Вариант 1, защото ефекта от неговото изпълнение се проявява в рамките
на четири години, а на Вариант 2 след шест години.

Разглеждания метод е възможно да бъде приложен по два начина (варианта):

Вариант 1 – при него решението се взима на основата на стойността на
получената печалба от един лев инвестиран капитал, изчислена по формулата:
P n
P1lv  n 1
IE
където:
Pn –печалба от екссплоатацията на обекта на инвестицията за n-тата година

Вариант 2 – решението се взема на основата на резултата от
съотношението между средногодишната нетна печалба от експлоатацията
на обекта на инвестицията и общия инвестиционен разход по
инвестиционната алтернатива, а именно:
P
P1lv. 
IE
където:
P - средногодишна нетна печалба от експлоатацията на обекта на инвестицията

Последователността на действия при този метод е както следва:
 Определяне инвестиционните разходи, приведени към годишна
основа;
 Определяне на средногодишния размер на текущите производствени
разходи;
 Определяне на средногодишния размер на общите производствени
разходи;
 Определяне на отношението между размера на общите
производствени разходи и средногодишния обем на производството по
проекта;
 Извеждане на варианта, при който срещу вложените инвестиционни
разходи ще бъде реализирано производство с оптимално ниски
разходи за единица продукция.
Пример:
Да се извърши аргументиран избор на една от посочените инвестиционни
алтернативи:
1) Извършване на модернизация на действащото технологично оборудване, с
помощта на инвестиционен разход в размер на 150 000 лв.
2) Закупуване на ново технологично оборудване, с помощта на инвестиционен
разход в размер на 1 800 000 лв.
Данните, които са необходими за решаването на поставената задача са посочени в

таблица 5.

Таблица 5
Вариант 1 –
Вариант 2 –
модернизация на
закупуване на ново
№ Показател действащото
технологично
технологично
оборудване
оборудване
1 Размер на инвестиционния разход, лв. 160 000 1 800 000
2 Срок на експлоатация, години 4 4
3 Обем на производството, брой 100 000 100 000
Текущи производствени разходи (лв.)
4
по години:
 Първа година 190 000 130 000
 Втора година 180 000 110 000
 Трета година 150 000 100 000
 Четвърта година 160 000 90 000
Решение:
Вариант 1
1. Определяне инвестиционните разходи, приведени към годишна основа
IE 160000
BR   40000lv
N 4
2. Определяне на средногодишния размер на текущите производствени разходи
190000  180000  150000  160000

TPC  170000lv
4
3. Определяне на средногодишния размер на общите производствени разходи
GPC 40000  170000 210000lv

4. Определяне на отношението между размера на общите производствени разходи
и средногодишния обем на производството по проекта
210000
GPC  5.25lv
40000
Вариант 2:
1. Определяне инвестиционните разходи, приведени към годишна основа
IE 1800000
BR   450000lv
N 4

2. Определяне на средногодишния размер на текущите производствени разходи
130000  110000  100000  90000

TPC  107500lv
4
3. Определяне на средногодишния размер на общите производствени разходи
GPC 4500000  107500 557500lv
4. Определяне на отношението между размера на общите производствени разходи

и средногодишния обем на производството по проекта
557500
GPC  1.24lv
450000
Предвид получените резултати следва да се избере вариант 2, тъй като разходите
на единица продукция са много по-ниски от тези при вариант 1. Тук трябва да се вземе
предвид и възможността действащото технологично оборудване да бъде предоставено
под определена форма за ползване от друго предприятие или продадено, с приходите от
които е възможно да бъде редуциран размерът от 1 800 000 лв.

Технологията за прилагането на този метод ще бъде пояснена с помощта на
следния пример:
Пример:
Предвид благоприятните възможности на маркетинговата среда, а именно
наличие на възможности за:
 увеличаване на пазарния дял с 15 %;
 увеличаване продажната цена с 10 %
да се разработят инвестиционни алтернативи, оптимизиращи очакваните положителни
резултати.
Данните за инвестиционните алтернативи са представени в таблица № 6

Таблица 6
№ Показател Вариант 1 Вариант 2
Размер на инвестиционните разходи,
1 150 000 1 500 000
лв.
2 Експлоатационен срок, години 2 10
Годишен обем на производството,
3 300 000 4 000 000
брой
Променливи разходи на единица
4 50 90
продукция, лв./брой
Общ размер на променливите
5 15 000 000 360 000 000
разходи, лв.
Условно постоянни разходи на
6 20 000 30 000
единица продукция, лв.
7 Разходи за амортизации, лв. 30 000 150 000

Разходи за погасяване на лихви по
8 10 000 4 0 000
кредити, лв.
9 Приходи от продажби, лв. 30 000 000 570 500 000
10 Печалба (р9-р5-р6-р7-р8) 14 940 000 210 430 000
Предвид получените резултати следва, че трябва да се предпочете вариант 2 пред

вариант 1
3.2.2 Технологични особености при прилагането и изпълнението на

динамичните методи за оценка на инвестиционните алтернативи в

Изпълнението на този метод се извършва в следната последователност от
действия:
 разпределяне на инвестиционните разходи по години, като началния
момент се приема за “0”;
 изчисляване на настоящите стойности на инвестиционни разходи
(привеждането им към началния момент – “0”);
 определяне на сумата на настоящите инвестиционни разходи;
 определяне на годишните стойности на нетните парични потоци, като
годишни ефекти от реализацията на инвестиционната алтернатива.
При това трябва да се спазва условието, че годините се определят в
зависимост от началния момент – “0” на инвестицията, поради което
не съвпадат с календарните;
 определяне на на настоящите стойности на нетните парични потоци
(привеждат се към началния момент на инвестицията – “0”);
 определяне на сумата на настоящите стойности на нетните парични
потоци;
 определяне на нетната настояща стойност на инвестиционната
алтернатива (като разлика между сумата на настоящите стойности на
нетните парични потоци и сумата на настоящите стойности на
инвестиционните разходи);
 оценка на финансовата изгода от инвестицията (при положителна
нетна настояща стойност се счита за изгодна, при нулева стойност, се
приема, че инвестиционната алтернатива е на границата на нейната
ефективност, а когато нетната настояща стойност е отрицателна,
инвестиционният проект се приема за финансово неизгоден)
Аналитично нетната настояща стойност се определя както следва:
N N
1 1
NNV  NMFn  n
  IE n  n
n 1  1r  n 0  1r 
където:

NMFn – очакван нетен паричен поток в рамките на n-тата година, лв.
N – брой на годините на инвестиционния проект
IEn – очаквани инвестиционни разходи в рамките на n-тата година, лв.
r– норма на сконтиране, оказваща минималната граница на нормата на възвращаемост
на инвестирания капитал, при която инвестиционната алтернатива се счита за
финансово изгодна. Тя си определя от инвеститора.

За успешното прилагане на метода се изпълняват следните действия в указана
последователност:
 определяне на бъдещите стойности на нетните парични потоци към
края на инвестиционния период с прилагане на норма за сложно
олихвяване, съвпадаща по размер с приетата от инвеститора норма за
възвращаемост на инвестирания капитал (r);
 определяне на сумата на бъдещите стойности на нетните парични
потоци към края на инвестиционния период;
 определяне на бъдещите стойности на инвестиционните разходи към
края на инвестиционния период с прилагане на норма за сложно
олихвяване, съвпадаща по размер с приетата от инвеститора норма за
възвращаемост на инвестирания капитал (r);
 определяне на сумата на бъдещите стойности на инвестиционните
разходи към края на инвестиционния период;
 определяне на финансовия ефект от инвестицията (като разлика между
сумата на бъдещите стойности на нетните парични потоци и сумата на
инвестиционните разходи);
 оценка на финансовата ефективност (изгода) от инвестиционната
алтернатива. За целта изчислената нетна бъдеща стойност се сравнява
с нула. Ако нетната настояща стойност е по-голяма от нула
инвестиционния проект се приема за финансово изгоден, ако е равна
на нула се счита, че финансовата му ефективност е на минимално
допустимата граница, а когато стойността й е по-малка от нула следва,
че проектът е финансово неизгоден и не следва да се приема като
инвестиционна алтернатива (решение).
Аналитичното изчисляване на нетната бъдеща настояща стойност се извършва

както следва:
N N
N n N n
NFV  NMFn  1  r    IE  1  r 
n
n 1 n 0

Тема 4
АНАЛИЗ НА ОБЕМА И РИТМИЧНОСТТА
НА ПРОИЗВОДСТВОТО И ПРОДАЖБИТЕ

4.2. Анализ на ритмичността на производството
Посредством количествените методи за анализ се определя влиянието на

основните фактори, аргументиращи постигнатите производствено-икономически
резултати от дейността на стопанските организации. С умелото им прилагане се
постига принципът за системност на бизнес анализа, с помощта на който се определят
взаимовръзките между финансовите, пазарните, технологичните и техническите
фактори, обуславящи конкурентноспособността и финансовата стабилност на
предприятията.
Анализът на обема на производството и приходите от продажби се реализира с

помощта на следните по-важни абсолютни и относителни показатели:
а) Абсолютно преизпълнение (неизпълнение) на бизнес програмата за

производство и продажби
Q Q1  Q0
б) Процент на изпълнение на бизнес програмата за производство и

продажби
Q1
Q x100, %
Q0
в) Абсолютен прираст (намаление) на производството и продажбите
спрямо предходната година

Aпр Q1 – Qп.г.
г) Темп на ръст на производството спрямо предходната година
Q1
Tp  x100, %
Qп.г .
д) Темп на прираст на продукцията (продажбите) спрямо предходната

година
Aпр
Tпр  x100 Tp  100, %
Qп . г .
е) Среден темп на ръст на продукцията (продажбите) за определен период

от време
Tp n  1 Q p : Q pn x100%
където:
n – брой години в периода

Q (рn) – обем на продукцията (продажбите) в началото на периода
Q (р) – обем на продукцията (продажбите) в края на периода
ж) Среден темп на прираст на продукцията (продажбите)
T пр T p  100, %
Пример: 1.
Да се извърши анализ на обема на производството и продажбите на

предприятието съгласно данните, посочени в таблицата.
Таблица 1
Показатели 2006 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г. 2010 г. план 2010 г. отчет
Произведена и
продадена 20 500 21 100 22 000 23 500 24 000 24 500
продукция, бр.
а) абсолютнo преизпълнение
Q 2010 = Q 1 – Q 0 = 24 500 – 24 000 = + 500 бр.

б) процент на изпълнение на бизнес програмата
Q1 24 500
Q 2010 = --------- х 100 = ------------- х 100 = 102.8 %
Q0 24 000
в) абсолютен прираст на продукцията
А пр = Q 1 – Q п.г. = 24 500 – 23 500 = + 1000 бр.
г) темп на ръст на продукцията (2009 г. – 2010 г.)
Q1 24 500
Т р = ------------ х 100 % = ---------------- х 100 = 104.25 %
Q п.г. 23 500
д) темп на прираст на продукцията

–– ––
Т пр = Т р – 100 % = 104.25 – 100 = + 4.25 %
е) среден темп на ръст на продукцията (2005 г. – 2010 г.)

5-1
Тр =  24 500 : 20 500 х 100 = 104.55 %
ж) среден темп на прираст на продукцията (2005 г. – 2010 г.)
Т пр = Т р – 100 = 104.55 – 100 = + 4.55 %
Пример: 2.
Да се извърши анализ на обема на продукцията пофакторно чрез използване на

разликовия метод.
Таблица 2
Предходен период, Отчетен период,
Показатели Отклонение
[Q 0] [Q 1]
1. Физически обем
на продукцията, 20 000 22 150 + 2150
Q, бр.
2. Цена на единица
продукция, P, лв. 800 [P 0] 840 [P 1] + 40
3. Стойност на
продукцията, 16 000 18 606 + 2606
х. лв.

а) Прираст на продукцията в стойностно изражение
 Q =  q 1 х p 1 -  q 0 х p 0 = 22 150 х 840 – 20 000 х 800 = 2606 х. лв.
Факторен анализ:
1) Влияние на промените във физическия обем на продукцията (V q)
V q = ( Q 1 – Q 0 ) х p 0 = ( 22 150 – 20 000 ) х 800 = + 1750 хил. лв.
2) Влияние на промените в цената на единица продукция (V p)
V p = Q 1 х ( p 1 – p 0 ) = 22 150 х ( 840 – 800 ) = + 866 хил. лв.
3) Комплексно влияние на факторите (V k)
V k = V q + V p = 1750 + 866 = 2606 хил. лв.
Анализът на динамиката на обема на производството налага да се вземат

предвид:
- инфлационният фактор;
- влиянието на промените в асортиментната структура на продукцията.
Това изисква да се изчислят два спомагателни индекса:
- индекс на дефлатора;
- индекс на нормовремето на 100 лв. продукция.
а) индекс на дефлатора
D1хP1
I df = ----------------- , където
 D0 х P 0
D 0 и D 1 – планов и относителен дял на продукцията по видове

P 0 и P 1 – планова и фактическа единична цена на продукцията по видове
б) индекс на нормовремето на 100 лв. продукция
 NCh 1
I n = ---------------- , където
 NCh 0
NCh 0 и NCh 1 – планови и фактически нормочасове на 100 лв. приходи от продажби на

продукция
Пример: 3.
Таблица 3

Нормочас
Единична Общо Общо приходи от
По план По отчет за единица
Вид цена, лв. нормочасове продажби, лв.
продукция
изделие
D0, D1,
q0 q1 n0 n1 p0 p1 NCH0 NCH1 PRD0 PRD1
% %
А 200 20 300 27 2.0 2.0 100 100 400 600 20000 30000
Б 100 10 200 18 3.0 3,5 80 90 300 700 80000 18000
В 300 30 100 9 2.0 2.0 90 100 600 200 27000 10000
Г 400 40 500 46 1.0 1.0 50 70 400 500 20000 35000
Общо 1000 100 1100 100 1700 2000 75000 93000
a) oпределяне индекса на дефлатора
 ( D 1 х p 1 ) (27 х 100) + (18 х 90) + (9 х 100) + (46 х 70)

I df = ---------------- = --------------------------------------------------- = 1.125 х 100 = 112.5 %
∑ (D o х p o ) (20 х 100) + (10 х 80) + (30 х 90) + (40 х 50)
б) определяне индекса на продажбите
∑ ( q 1 х p 1) ∑ PRD 1 93 000
I prd = ----------------- = -------------- = ----------- = 1.24 х 100 = 124 %
∑ ( q o х p o) ∑ PRD o 75 000
Коригираме I prd с I df и така се преодолява темпа на инфлация
124
P bi = ---------- х 100 = 110 % , където
112.5
Pbi – динамика на обема на продажбите без влиянието на инфлацията
в) определяне динамиката на физическия обем на продукцията
∑Q1
Q = ---------- х 100, %
∑Qo
1100
Q = ---------- х 100 = 110 %
1000
Q ≡ P bi – това е техническата проверка на резултатите от анализа !!!

г) определяне на нормочасовете на 100 лв. и приходите от продукцията
(Iп)
Този индекс се използва за преодоляване на влиянието на промените в

асортиментната структура върху динамиката на обема на продукцията:

∑ NCh o
NCh 0 = -------------- х 100
∑ PRD o
1800
NCh o = ------------- х 100 = 2.27 н.ч.
75 000
∑ NCh 1 2000
NCh 1 = --------------- х 100 = ------------ х 100 = 2.15 н.ч.
∑ PRD 1 93 000
NCh 1 2.15
Iп = ------------- = ------------ = 0.947
NCh o 2.40
I prd х 100 х I п = 124 х 100 х 0.947 = 117.42 % или реалният процент на

динамиката на обема на приходите, освободен от влиянието на промените в
асортиментната структура на продукцията е 117.42 %.
!!! Тази стойност съвпада със стойността на днамиката на физическия обем на

продъкцията. Това показва, че извършените аналитични разчети са точни.
4.2 Анализ на ритмичността на производството
Този анализ предполага определена периодизация на производството и

продажбите.
Пирмер:1.
Таблица 4
Бизнес план Отчет Отклонения Признато Неизпълнено
Периоди
q o d o% q
1 d %
1 q d % Q пр. Q не
I 100 11 80 8 - 20 -3 80 20
II 100 11 90 9 - 10 -2 90 10
III 150 17 110 11 - 40 -6 110 40
IV 150 17 190 19 + 40 +2 150 -
V 200 22 220 22 + 20 - 200 -
VI 200 22 310 31 + 110 +9 200 -
∑ 900 100 1000 100 + 120 830 70
Да се определят коефициентите на ритмичност и неритмичност, както и

честотата на изпълнение на бизнес-план.
Първи начин : ∑ Q пр

К р = -------------; К нр = 1 - К р
∑Q пл
Втори начин : ∑ Q ни ∑ Q ни
Кр = 1 - ---------------; К нр = -------------, където
∑Q пл ∑Q пл
К р и К нр – коефициенти на ритмичност и неритмичност на производството
Q пр, Q ни, Q пл – призната, неизпълнена и продукция по бизнес план
При ритмично производство: К р = 1, а К нр = 0
К р + К нр = 1, или К р = 1- К нр
Ползвайки данните от примера, следва:
Първи начин: К р = 830 : 900 = 0.92

К нр = 1 – 0.92 = 0.08
Втори начин: К р = 1 – (70 : 900) = 0.92

К нр = 70 : 900 = 0.08
Честотата на изпълнението на бизнес плана се определя, както следва:
ti
C h = ------- , където
t
t i – брой на периодите, за които бизнес планът е изпълнен

t – общ брой на периодите в анализирания времеви период
C h = 3 :6 = 0.5
Данните показват средна честота на изпълнение на месечния график.
ЗАДАНИЕ:
На база предоставената информация за фирма “Х”, да се извърши:
1. Анализ на общият обем на производството и продажбите на фирмата

2. Факторен анализ на произведената продукция за периода 2001 – 2002 г., чрез
използване на разликовия метод
3. Анализ на ритмичността на производството за 2002 г.
4. Изчисление на процента на динамиката на продажбите и реалния процент на

динамика на обема на приходите за 2002 г.
Данни:
Таблица 5
2002 г.
Показатели 1997 г. 1998 г. 1999 г. 2000 г. 2001 г.
план отчет
Общ обем
продукция 180 200 210 230 240 250 260
(брой)
Цена на
единица
135.4 140 140
продукция
(лева)
Приходи от
произведена и
32 496 35 000 36 400
реализирана
продукция

Тема 5
АНАЛИЗ НА КАЧЕСТВОТО И АСОРТИМЕНТНИТЕ
ОСОБЕНОСТИ НА ПРОДУКТИТЕ И УСЛУГИТЕ

5.1.4 Анализ на влиянието на промените в асортиментната структура върху
обема на продукцията в стойностното изражение
Анализът на асортимента на продукцията се извършва по:

 Класически метод;
 Коефициентен метод;
 Комбиниран способ.
За постигането на по-голяма яснота относно практическата приложимост на

посочените методи ще бъдат използвани данните от таблица 1.
Таблица 1
План Отчет Признат Признат брой на
Коригиран
Изделие Брой Относите- Относите- брой коригирания
Брой план
(PlB) лен дял, % лен дял, % (PrB) план
A 2 000 10 1 800 7.76 1 700 1 900 1 700
B 1 000 5 1 400 6.03 1 100 1 300 1 300
C 5 000 25 4 000 17.24 4 000 4 800 4 000
D 12 000 60 16 000 68.97 14 000 15 000 15 000
∑PlB = 20 000 ∑PrB = ∑KP = 23 000 ∑PrBKP =22 000
∑ 100 23 200 100
20 800

Този метод е известен още като “метод на минималния процент”. Аналитично
стойността му се определя както следва:
Qo
K min  100, %
Qp
1800
A  K min  100 90%
2000
1400
B  K min  100 140%
1000
4000
C  K min  100 80%  K min 80%
5000
16000
D  K min  100 133%
12000
K asort 
 Pr B
100, %
 PlB
20800
K asort  100 104%
20000
където:
Kasort – коефициент на асортимента структура
∑PrB – сума признат брой
∑PlB – сума планов брой
K asort 
 Pr BKP
100, %
 KP
22000
K asort  100 95.65%
23000
където:
∑PrBKP – сума признат брой в рамките на коригирания план
∑KP – сума според коригирания план
5.1.4 Анализ на влиянието на промените в асортиментната структура върху

обема на продукцията в стойностното изражение

Таблица 2.1
Брой За едно изделие
Изделие
План Отчет Откл. +/- Цена, лв. Нормовреме, h
A 2 000 1 800 - 200 500 5
B 1 000 1 400 + 400 700 8
C 5 000 4 000 - 1 000 300 4
D 12 000 16 000 + 4 000 200 2
∑ 20 000 23 200 + 3 200 - -
Таблица 2.2
За всички изделия
Изделие Стойност, лв. Нормовреме, h
План Отчет Откл. +/- План Отчет Откл. +/-
A 1 000 000 900 000 - 100 000 10 000 9 000 - 1 000
B 700 000 980 000 + 280 000 8 000 11 200 + 3 200
C 1 500 000 1 200 000 - 300 000 20 000 16 000 -4 000
D 2 400 000 3 200 000 + 800 000 24 000 32 000 + 8 000
∑ 5 600 000 6 280 000 + 680 000 62 000 68 200 +6 2000
Таблица 2.3
Показатели План Отчет Откл. +/-
Произведена 5 600 000 6 280 000 112.14
продукция, лв.
Нормовреме, h 62 000 68 200 110.00
Произведена продукция
за един нормочас, лв. 90.32 92.08 101.95
(1:2)
Факторен анализ
За този вид анализ се използват данните от таблица 2.3

А) Промени в нормовремето, h
Vh = 6200 х 90.32 = 559.984 лв.

Б) промени в произведената продукция за един нормочас
VQ/h = 68 200 х 1.76 = 120 016 лв.

В) комплексно влияние на промените
Vk = Vh + VQ/h = 680 000 лв.
Изводи:
1. Тогава, когато Vh намалява следва, че асортиментната продукция се
трансформира в посока на по-малко трудоуемка;
2. Тогава, когато Vh нараства следва, че асортиментната продукция се
трансформира в посока на по-трудоемка.

Оценката за качеството на продукцията се изразява с коефициента на средно
качество на продукцията. Аналитичното му определяне може да се извърши по един от
следните начини:
 Q N i
K  i 1 n
Q i 1
i
където:
Qi – количество на изделия от N-тата категория качество

N – категория качество (I, II или III)
n – брой на категориите качество
 Q K
i 1
i pr
K n
Q
i 1
i
където:
Kpr – коефициент на привеждане на продукцията към първо качество
PII ( III )
K pr 
PI
където:
PII(III) – цена на изделията от II (III) категория качество, лв.
PI – цена на изделията от I категория качество, лв.
 D N i
K
100
където:
Di – относителен дял на продукцията от N-тата категория качество, %
 D K i pr
K
100
За целите на анализа енеобходимо определянето на индекса на средно качество
на продукцията (Ik)
K1
Ik 
K0

където:
––
К1 - коефициент на средно качество на продукцията по отчет
––
К0 – коефициент на средно качество на продукцията по план
__
!!! Когато Ik >1 → влошаване на качеството
__
!!! Когато Ik = 1 → запазване на качеството
__
!!! Когато Ik < 1 → подобряване на качеството
Пример:
Таблица 3
План Отчет Коефициент
на
Цена на привеждане
Категория Брой
Относителен Брой изделия Относителен единица на
качество изделия
дял, % Qi/Q0 дял, % изделие, лв. продукцията
Qi/Q0
към първо
качество
I 6 000 60 7 200 45 1 000 1
II 2 000 20 3 040 19 800 0.8
III 2 000 20 5 760 36 600 0.6
∑ 10 000 100 16 000 100 - -

а) анализ посредством средните цени на продукцията
Пример:
Таблица 4
Количество Стойност на продукцията
Фактически
Планов обем
обем и
Категория Цена, и планова
фактическа
качество План, Q0 Отчет, Q1 Р, лв. структура на
структура на
качеството
качеството
(Q0 х Р)
(Q1 х Р)
I 6 000 7 200 1 000 6 000 000 7 200 000
II 2 000 3 040 800 1 600 000 2 432 000
III 2 000 5 760 600 1 200 000 3 456 000
∑ 10 000 16 000 - 8 800 000 13 088 000
Определяне на средните цени:

n
 Q P
i 1
i0 i0
P0 
Q 0
където:
––
Р0 – Средна цена на продукцията, според структурата на качеството по план
Qi0 – количество по план на i-тата категория качество
Pi0 – цена на i-тата категория качество
∑Q0 – общо количество продукция по план
n – брой на категориите качество
n
 Q P
i 1
i1 i1
P1
Q 1
––
P 1 – средна цена на продукцията според структурата на качеството по отчет
Q i1 – количество продукция по отчет от i-тата категория на качество
P i1 – цена на i-тата категория продукция
Q 1 – общо количество по отчет
( P 1 – P 0 ) * ∑ Q 1 = ± PRD, където
PRD – влияние на промените в качеството върху приходите
P 0 = 8 800 000 : 10 000 = 880 лв./ед. продукция
P 1 = 13 088 000 : 16 000 = 818 лв./ед. продукция
± PRD = ( 818 – 880 ) * 16 000 = ( - 62 ) * 16 000 = - 992 000 лв.
± PCH = ( - 992 000 ) * 18 % = - 178 560 лв., където
± PCH – финансов резултат ( печалба, загуба )
18 % - нормативна рентабилност ( в зависимост от риска и вида на предприятието,

методите на амортизация и т.н. )
б) Анализ посредством процента на изпълнение на бизнесплана на

фактическия обем на продукцията

Счита се, че ако е спазена плановата качествена структура, процента на
динамика на физическия обем на продукцията съвпада с процента на динамика на
стойността на продукцията (приходите). Това дава основание за коригиране на
плановата стойност на продукцията с процента на изпълнение на бизнесплана и
фактическия обем на продукцията.
8 800 000 х 16 % = 14 080 000 лв.
Разликата между коригираната планова стойност и фактическата стойност на

продукцията представлява влиянието на промените в качествената структура върху
динамиката на приходите на предприятието.
± PRD = 13 088 000 – 14 080 000 = - 992 000 лв.
Полученият резултат се коригира с нормативната рентабилност, за да се получи

вличнието на промените на качеството върху печалбата на предприятието.
± PCH = - 992 000 х 18 % = - 178 560 лв.
Пример: 1.
Да се анализира конкурентноспособността на ел. двигател тип 2BP160-4

производство на завод „ Елпром” – Троян и основните му конкуренти на
международния пазар.
Таблица 5
Продукция
Коефициент
Показатели Еталон
на значимост България Япония Швеция Германия
Износоустойчивост,
хил. првкл.
а) механична 0.8 460 520 500 1000 1000

б) електрическа 1.00 160 200 320 150 320
Работа до отказ, 0.90 65 60 60 70 70

хил. првкл.
Термоустойчивост 0.60 10 14 9 7 14
Динамична 0.60 25 39 20 11 39
устойчивост
а) Анализ на конкурентноспособността по метода на разстоянията

а 1 ) Анализ на разстоянието от изделието еталон,
характеризиращо се с най-добрите показатели
Това разстояние (Ret) е количествен измерител и база за анализ на

конкурентноспособността на изделието. Условното математическо разстояние до
еталонното изделие може да се определи като се ползва следния модел:
2
 Pij 
Ret   K i  1 
 P 
 ij ( et ) 
където
i = 1,2,…………….,n – наблюдавани показатели
j = 1,2,….................,m – страни-производителки
К j = коефициент на значимост на j-ия показател
P ij = значение на i-тия показател в j-тата страна
P ij (et) = значение на i-тия показател в еталонното изделие
Таблица 6
Показатели Конкуриращи се производители от:
Комплексна България Япония Швеция Германия
оценка за
разстоянието 1.31 0.84 1.13 1.48
от изделието -
еталон
а 2) Индивидуален коефициент на конкурентноспособност ( K i)
1
K i = -------------- , където
1 + R et
R et – разстоянието до еталона
Таблица 7
Показатели Конкуриращи се производители:
Ki България Япония Швеция Германия
0.43 0.54 0.89 0.40
Всяко отклонение под единица е показател за намаляване на индивидуалната

конкурентноспособност на изделието.

Тема 6
АНАЛИЗ НА МАТЕРИАЛНИТЕ ДЪЛГОТРАЙНИ АКТИВИ
6.1. Анализ на осигуреността на предприятието с МДА

6.1.2.1 Определяне размера на МДА чрез средно хронологична
величина
6.1.2.2 Определяне структурата на МДА
6.1.2.3 Определяне на осигуреността с МДА чрез аналитични
6.2. Анализ на използването на МДА – при този анализ се използват три основни
задачи
6.2.1.1 Анализ на количеството на оборудването
6.2.1.2 Анализ на отработеното време от машините
6.2.3 Анализ на интегрално използване на МДА
6.3. Анализ на влиянието на осигуреността с МДА и тяхното използване върху
резултатите от дейността
6.4. Анализ на ефективността от използването на МДА върху изпълнението на
производствената програма
Анализът на МДА включва:

I. Анализ на осигуреността на предприятието с МДА
II. Анализ на използването на МДА
III.Анализ на ефективността на МДА
6.1 Анализ на осигуреността на предприятието с МДА

Основните цели на анализа на осигуреността на предприятието с МДА са:
- установяване на стойностния размер на МДА;

- изясняване производствената и технологична структура нa МДА;
- определяне динамиката на МДА;
- установяване на възрастовия състав на МДА;
- определяне качественото равнище на МДА;
- анализ на процесите на изхабяване и годност на МДА;
- определяне на процесите на обновяване на МДА.
6.1.2.1. Определяне размера на МДА чрез средно хронологична

величина
МДА п х Т п МДА и х Т и
МДА = МДА н + ------------------- - -------------------- , където
12 12
МДА – среден остатък от МДА

МДА н – стойностен размер на МДА в началото на годината
МДА п - стойностен размер на МДА, новопостъпили в предприятието
МДА и - стойностен размер на МДА излезли от употреба през годината
Т п – брой на месеците до края на годината, през която новопостъпилите МДА ще се
използват
Т и - брой на месеците до края на годината, през която излезлите от употреба МДА няма
да се използват
Средният остатък на МДА дава възможност сравнително бързо да се обхванат

измененията в наличността на МДА, като се съобразява с неравномерния характер на
постъпване или излизане от употреба във времето.
6.1.2.2. Определяне структурата на МДА
Структурата на МДА бива два основни вида:
а) производствена структура
Cd i
Ppr i = ------------ , където
C∑
Ppr i - коефициент на производствената структура на определен вид МДА

Cd i – стойността на МДА от i-тия вид съгласно относителния му дял, в лева
C - обща стойност на МДА, в лева
∑
n Cd i
Ppr = ∑ ----------
i=1 C∑
б) технологична структура
n C oс
P t = ∑ ----------, където
i=1 C сп
P t – коефициент на технологична структура

C oс – стойност на основните средства, влизащи в основния производствен процес
C сп - стойност на основните средства, влизащи в спомагателния производствен процес
6.1.2.3. Определяне на осигуреността с МДА чрез аналитични

1) показател за осигуреност с МДА – фондова въоръженост
МДА
Кф = ----------------, (лв/бр.), където
Sсм max
МДА – среден остатък на МДА
Sсм max – средносписъчен брой на работниците от най-голямата смяна
2) показател на техническа въоръженост
МДА а
К тв = ---------------- , (лв/бр.), където
Sсм max
МДА а – активна част на основните средства

3) коефициент на обслужване
Nм
К обсл. = ------------- , където
N раб.
N м – брой на машините
N раб. – брой на работниците, които ги обслужват
4) показател на потенциална енерговъоръженост
∑Рн
К ен. = ------------- , ( kw/бр.), където
Sсм max
∑ Р н – сумарна мощност на оборудването, KW
5) коефициент на обновяване
Ск
К обн. = --------- , където
Сн
С к – стойност на нововъведените в действие МДА, лева

С н – стойност на МДА в началото на периода, лева
6) коефициент на изхабяване
С ам
К см = --------- , където
Со
С ам – начислено изхабяване, лева

С о – първоначална стойност на МДА, лева (отчетна стойност)
7) коефициент на годност
С ост
К г = --------- , където
Со
С ост – остатъчна стойност на МДА
8) коефициент на механизация (автоматизация) на работите

Qм
Км = ---------- , където
∑Q
Q м – обем на работа извършван по механизиран начин

∑ Q – общ обем на работи
6.2 Анализ на използването на МДА – при този анализ се

използват три основни задачи
- анализ на екстензивно използване на МДА

- анализ на интензивното използване на МДА
- анализ на интегралното използване на МДА
Анализът на екстензивно използване на МДА се реализира в следните два

аспекта:
- анализ на количеството на оборудването, намиращо се в експлоатация
(налично, монтирано, действащо);
- анализ на отработеното машиновреме.
6.2.1.1. Анализ на количеството на оборудването

а) коефициент на използване на наличното оборудване
С монт
К и но = ------------ , където
∑ С об
С монт – стойност на монтираното оборудване, лева
С об – обща стойност на оборудването, лева
б) коефициент на използване на монтираното оборудване
С раб
К и монт = -------------- , където
С монт
С раб – стойност на работещото оборудване, лева
6.2.1.2. Анализ на отработеното време от машините
а) коефициент на използване на календарния фонд работно време
Н факт
К и кф = ------------ , където

Н кф
Н факт – фактически фонд работно време, маш/h

Н кф – календарен фонд работно време, маш/h
б) коефициент на използване на плановия фонд работно време
Н факт
К екст ≡ Ки пф = -------------
Н пл
К екст - коефициент на екстензивно използване на МДА
Н пл – планов фонд работно време, маш/h
- коефициент на интензивно използване на МДА
Q факт
К инт = -------------- , където
Q пл
Q факт – фактически произведена продукция за 1 маш/h

Q пл – фактически планувана продукция за 1маш/h
6.2.3. Анализ на интегрално използване на МДА

- коефициент на интегрално използване
К интегр. = К екст x К инт
6.3 Анализ на влиянието на осигуреността с МДА и тяхното

използване върху резултатите от дейността
Пример 1
Показатели План Отчет Отклонения

Продукция, хил.лв 160 000 188 750 + 28 750
Среден остатък на МДА, хил.лв 80 000 75 500 - 4 500
Коефициент на фондоотдаване 2 2.5 + 0.5
1. Определяне изпълнението на плана
Q = Q 1 – Q o = 188 750 – 160 000 = + 28 750 хил.лв.

а) анализ на влиянието в МДА
- 4 500 х 2 = - 9 000 хил.лв.
б) влияние на промените в коефициента на ефективност
75 500 х (+ 0.5) = 37 750 хил.лв.
в) комплексно влияние
37 750 – 9 000 = 28 750 хил.лв.
Пример 2
Показатели План Отчет

Продукция, хил.лв 24 000 28 080
Отработени маш/h от оборудването 40 000 39 000
Произведена продукция за 1маш/h, лв. 0.6 0.72
1) Определяне изпълнението на плана
Q1 28 080
Q = ------ = ------------- * 100 = 117 %
Q2 24 000
2) Определяне коефициента на екстензивно използване на машините
Н факт 39 000
К екст ≡ Кипф = ----------- = ---------- = 0.975
Н пл 40 000
4) Определяне коефициента на интензивното изпълнение
Q факт 0.72
К инт = ----------- = ------- = 1.2
Q пл 0.6
5) Определяне коефициента на интегрално използване на машините
К интег. = К екст x К инт = 0.975 x 1.2 = 1.17
6.4 Анализ на ефективността от използването на МДА върху


Този анализ се извършва се на база:
- работещи машини;
- отработени машиночасове от една машина;
- произведена продукция за 1 маш/h.
Пример:
Показатели План Отчет Отклонения

Брой работещи машини 100 110 + 10
Отработени маш./h от 1 машина 2050 2000 - 50
Произведена продукция за 1 маш./h 1000 1100 + 100
Продукция, хил. лв. 205 000 242 000 + 37 000
1) Определяне изпълнението на плана
Q = Q 1 – Q 0 = 242 000 – 205 000 = 37 000 хил.лв.
а) промени в броя на работещите машини
(+ 10) х 2050 х 1000 = + 20 500 хил.лв.
б) промени в отработените маш/h от 1 машина
110 х (- 50) х 1000 = - 5500 хил.лв.
в) промени в произведената продукция за 1 маш./h
110 х 2000 х (+ 100) = + 22 000 хил.лв.
г) комплексни промени
20 500 + 22 000 – 5500 = 37 000 хил.лв.
Задача:
Към 01.01.2000 г. фирма „Х” притежава МДА в размер на 150 хил.лв. През месец
май 2000 г. са закупени МДА в размер на 40 хил.лв., а през месец август 2000 г. са
извадени от употреба МДА на стойност 15 хил.лв. Стойността на основните средства,
участващи в основния производствен процес е 110 хил.лв., а в спомагателния 28 хил.лв.

Във фирмата работят общо 250 човека, като средно списъчният брой на работниците от
най-голямата смяна е 80 човека. Общият брой на машините е 55 броя. Стойността на
металообработващите машини е 60 хил.лв. Машинният парк се обслужва от 4 човека.
Сумарната инсталирана мощност на монтираното оборудване е 450 кW. За 2000 г. са
начислени амортизационни отчисления в размер на 8 хил.лв. Общият размер на
производствената продукция за 2000 г. е 32 000 бр.,като 30 000 бр. са произведени по
механизиран начин. Общата стойност на оборудването е 148 хил.лв. Стойността на
монтираното оборудване е 145 хил.лв., а на работещото 138 хил.лв. Плановият фонд
работно време за 2000 г. е в размер на 1400 маш/часа, при разполагаем календарен фонд
от 1600 маш. часа. Фактическият фонд работно време е в размер на 1450 маш. часа.
Задание:
1. Да се извърши анализ на осигуреността на предприятието с МДА

2. Да се извърши анализ на използването на МДА
Решение:
I. Анализ на осигуреността на предприятието с МДА
1. Определяне на размера на МДА чрез средно хронологична

величина
МДА п х Т п МДА и х Т и
МДА = МДА н + ------------------- - -------------------- , където
12 12
МДА н = 150 хил.лв
МДА п = 40 хил.лв. месец май Тп = 12 – 5 =7
МДА и = 15 хил.лв. месец август Ти = 12 – 8 = 4

40 х 7 15 х 4
МДА – 150 + ------------- - ---------- = 168.3 хил.лв.
12 12
2. Определяне структурата на МДА
Съгласно наличната информация е възможно да се определи производствената

структура на металорежещите машини
- производствена структура
C м.м. 60

P pri = ----------- = --------- = 0.34
C∑ 175
C ∑ = 175 хил.лв.
- технологична структура
n C oс 110
P t = ∑ ---------- = --------- = 3.93
i=1 C сп 28
3. Определяне осигуреността с МДА чрез аналитични показатели
а) показател на осигуреността с МДА – фондовъоръженост
МДА а 168.3
К ср = ---------- = -------- = 2.1 лв./човек
Sсм max 80
б) показател на техническа въоръженост
МДА а 138
К тв = ---------- = -------- = 1.73 лв./човек
Sсм max 80
Приемаме, че МДА а ≡ С раб = 138 хил.лв.
в) коефициент на обслужване
Nм 55
К обсл. = --------- = ----- = 13.75
N раб. 4
г) показател за потенциална енерговъоръженост
∑Рн 450
К ен. = --------- = ------- = 56.25 kw/човек
Sсм max 80
д) коефициент на обновяване
Ск 40
К обн. = --------- = ------- = 0.26
Сн 150
Приемаме, че С к = МДА п и С н ≡ МДА н

е) коефициент на изхабяване
С ам 8
К см = --------- = ------ = 0.05
Со 150
Приемаме, че С о ≡ С п
ж) коефициент на годност
С ост 167
К г = --------- = -------- = 1.11
Со 150
С ост = 175 – 8 = 167 хил.лв.
з) коефициент на механизация
Qм 30 000
К м = ------- = --------- = 0.94
∑Q 32 000
II. Анализ на използването на МДА
1. Анализ на количеството на оборудването
а) коефициент на използване на наличното оборудване
С монт 145
Ки но = ------------ = ------- = 0.98
∑ С об 148
б) коефициент на използване на монтираното оборудване
С раб 138
Ки монт = ------------ = -------- = 0.95
С монт 145
2. Анализ на отработеното време от машините
а) коефициент на използване на календарния фонд работно време
Н факт 1450
Ки кф = ------------ = --------- = 0.9
Н кф 1600

б) коефициент на използване на плановия фонд работно време
Н факт 1450
К екст ≡ Ки пф = --------- = ---------- = 1.04
Н пл 1400
в) коефициент на интензивно използване на ДМА
Q факт 32 000
К инт = ----------- = ---------- = 1.03
Q пл 31 000
г) коефициент на интегрално използване на МДА
К интег. = К екст х К инт = 1.04 х 1.03 = 1.07

Лекция - 7
АНАЛИЗ НА ОСИГУРЕНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО С
МАТЕРИАЛНИ РЕСУРСИ

7.2.1. Определяне на икономията (преразхода), когато един вид
материал се използва за направата на един вид изделие
7.2.2 Определяне на икономията (преразхода) на материали, когато
един вид материал се използва за направата на няколко изделия
7.2.3 Определяне на икономията (преразхода), когато за
производството на един вид изделие се използват няколко вида
материали
Анализът на материалните ресурси (МР) и ефективността от тяхното използване

се извършва в следната последователност:
 Анализ на доставките и осигуреността с материали

 Анализ на използваните материали
 Анализ на влиянието на осигуреността с материали и тяхното използване върху
резултатите от дейността на предприятието.
Този анализ цели да даде оценка на величината, структурата и ритмичността на

доставките.
Информационната база за анализа включва:
- план за материално-техническо снабдяване;
- счетоводни документи, свързани с доставките;
- вътрешнофирмен отчет за доставените материали, продукция и стоки.
а) Определяне степента на изпълнение на плана за доставките, величината

и структурата на доставките.
Пример
Таблица 1

Материал Доставки, х. лв. Признати Неизпълнение,
план отчет отклонение, изпълнения х. лв.
% , х. лв.
А 18 000 16 500 16 500 - 1500
Б 32 000 33 400 32 000 -
С 58 000 56 000 56 000 - 2000
Д 108 000 105 900 - 1.94 % 104 500 - 3500
1) Анализ на изпълнението на плана за доставки
105 900 – 108 000 = - 2100 х. лв.
2) Коефициент на асортиментност на доставките
104 500
К ас.д. = ------------- = 0.97
108 000
3) Изпълнение на плана на доставките, %
К ас.д. х 100 = 0.97 х 100 = 97 %
4) Коефициент на изпълнение на плана на номенклатурата на

доставките
N изп.
К ном. = --------------, където
n=3
N
i=1
N изп. – брой на изпълнените позиции от заявката

 N – общ брой на видовете материали
1
К ном. = ------- = 0.33 х 100 = 33 %
3
5) Коефициент на ритмичност на доставките
 N откл.
К ритм. = -----------------, където
 N пл.
 N откл. – неизпълнение на доставките (бр., лв.)

 N пл. – общо планувани доставки (бр., лв.)
-3500

К ритм. = --------------- = - 0.032
108 000
б) Анализ на доставките във връзка с обращаемостта на материалните запаси.
Счетоводните данни за МР и приходите от продажби могат да се анализират чрез

показателят време на обръщение на материалните запаси = Т
М н + М д - Мк
Т = -------------------------- х 90 дни, където
PR н + PR - PR к
М н – материални запаси в началото на тримесечието на склад

М д – доставени материали през тримесечието
М к – материални запаси на склад в края на тримесечието
PR н – остатъци от продукция в началото на тримесечието
PR – произведена продукция през тримесечието
PR к – остатъци от продукция на склад в края на тримесечието
От съществено значение за финансовото управление на предприятието е
определянето на оптималното количество на доставките
bхn 2хbхn
------------- : --------------
q c х q2
2хbхn
2
q = -------------- => q = [ (2 х b х n) : c ] ½
c
q – оптимално количество на една доставка

b – разходи по една доставка, лв.
n – годишна потребност от съответния материал в натурално изражение
c – разходи по съхранение на единица запас (годишно), лв.
Анализът на използването на МР се осъществява чрез използването на редица

показатели. Най-общ от тях е показателят за полезно използване на материалите –
“ коефициент на използване на материалите К изп м ”
G гот
К изп м = ------------, където
RD м
G гот – тегло на готовото изделие, kg (лв.).

RD м – разход на материали за изработване на изделието, kg (лв.)

Основните показатели, които се използват за характеризиране на степента на
използване на материалите са:
- абсолютна икономия на материали;
- относителна икономия на материали;
Във връзка със съществуващото разнообразие в използването на материалите, а

именно:
- един вид материал се използва за направата на едно изделие;
- един вид материал се използва за направата на няколко изделия;
- няколко вида материали се използват за направата на едно изделие;
- няколко вида материали се използват за направата на няколко вида изделия,
за всеки един от посочените случаи икономията и преразхода се определят по строго
определен начин
7.2.1. Определяне на икономията (преразхода), когато един вид материал се

използва за направата на един вид изделие
а 1) абсолютна икономия (преразход)

A i (n) = M 1 – M 0
A i (n) – величина на абсолютната икономия (преразход) на материал

M 0 – планово количество постъпил и изразходван материал
M 1 – фактическо количество постъпил и изразходван материал
a 2) относителна икономия (преразход)
M1
O i (p) = -------------------, където
Q1
M 0 х ----------
Q0
O i (p) - относителна икономия на материал
Q 0 – планов обем продукция (материално изражение)
Q 1 - фактически обем продукция (материално изражение)
 !!! Когато O i (p) < 1 => реализирана относителна икономия на материали

O i (p) > 1 => реализиран е относителен преразход на материали
Пример.
Таблица 2
Показатели План Отчет Отклонение
Доставен меден проводник, kg. 108 000 109 440 + 1440
Пренавити ел. двигатели, бр. 3000 3200 + 200
Разход на меден проводник на един
36 34.20 - 1.8
пренавит ел. двигател, kg.
а) определяне на абсолютна икономия (преразход)

A i (n) = 109 440 – 108 000 = + 1440 кг. - преразход
б) определяне на относителната икономия (преразход)
109440 109 440

O i (p) = --------------------------- = --------------- = 0.95 < 1
3200 115 200
(108 000 х -----------)
3000
O i = 1 – 0.95 = 0.05 х 100 = 5 % >1 реализирана е относителна икономия
в) относителна икономия в абсолютно изражение
О i = 109 440 – 115 200 = - 5760 kg.
7.2.2 Определяне на икономията (преразхода) на материали, когато един вид

материал се използва за направата на няколко изделия
В случая се използва “агрегатния индекс”

n
 Q 1i х m 1i
i=1
I a = -------------------------, където
n
 Q 1i х m 0i
i=1
Q 1 i - фактическо количество на произведените изделия от дадения тип

m 0 i - планов разход на материал за производство на единица изделие от дадения тип
m 1 i - фактически разход на материал за производство на единица изделие от дадения
тип
7.2.3 Определяне на икономията (преразхода), когато за производството на

един вид изделие се използват няколко вида материали
За целта се използва индексът за стойността на материалите
n
 Q 1i х m 1i х p 1i
i=1
Y a = ----------------------------------, където
n
 Q 1i х m 0i х p 0i
i=1

p 0 i - цена на единица материал по план
p 1 i - цена на единица материал по отчет
 когато Y a < 1 - икономия

Y a > 1 – преразход
Пример:
В предприятие “ Х “ се произвеждат четири вида изделия ( A, B, C, D).

Към 01.01.2000 г. стойността на материалните запаси е в размер на 95 хил. лв., а
на нереализираната готова продукция на склад – 22 хил. лв.
Стойността на материалните запаси на склад към 31.03.2000 г. е 93 хил. лв.
Нереализираната и съхранена в складовото пространство продукция към
31.03.2000 г. е в размер на 28 хил. лв.
Всички останали данни за доставките, необходими за производството на
изделията, са посочени в табл. 1.
Задание:
Да се извърши анализ на осигуреността на предприятието с материални ресурси.
Решение:
1) Анализ на доставките и осигуреността с материални ресурси
А) Определяне степента на изпълнение на плана на доставките, величината и

структурата им.
а) анализ на изпълнението на плана на доставките
Q д = Q 1д - Q 0д = 72 – 75 = - 3 хил.лв.
б) коефициент на асортимента на доставките
Q пр. д. 71
К ас. д. = --------------- = ---------- = 0.95
Q од 75
в) изпълнение план на доставките, %
К ас.д. х 100 = 0.95 * 100 = 95 %
г) коефициент на изпълнение на плана на номенклатурата на доставките

 N изп. 2
К ном. = --------------- = --------- = 0.5 * 100 = 50 %
N 4
д) коефициент на ритмичност на доставките
 N откл. -3
К ритм. = ----------------- = ------------ = - 0.04
 N пл. 75
Б) Анализ на доставките във връзка с обращаемостта на материалните запаси
а) определяне времето за обращение на материалните запаси
М н + М д - Мк 95 + 71 - 93
Т = -------------------------- х 90 дни = ---------------------- х 90 = 187.77 дни
PR н + PR - PR к 22 + 46.3 – 33.3
М н = 95 хил. лв.
М д = 71 хил. лв.
М к = 93 хил. лв.
PR н = 22 хил. лв.
PR = 46.3 хил. лв.
PR к = 33.33 хил. лв.
б) определяне оптималното количество на доставките
2хbхn
2
q = -------------- => q = [ (2 х b х n) : c ] ½
c
qA = [ (2 * 1 * 2.8) : 0.15 ] ½ = 6.1 т.

qB = [ (2 * 1 * 2.1) : 0.15 ] ½ = 5.3 т.
qC = [ (2 * 1 * 2.6) : 0.15 ] ½ = 5.9 т.
qD = [ (2 * 1 * 3.1) : 0.15 ] ½ = 6.4 т.
2) Анализ на използването на материалите
а) коефициент на използване на материалите
G гот i
К изп м i = ------------
RD м i
120
К изп м А = ------------ = 0.975
123

10
К изп м B = ------------ = 0.992
10.5
8
К изп м C = ------------ = 0.941
8.5
28
К изп м D = ----------- = 0.965
29
б) определяне икономията (преразхода) когато един вид материал се

използва за направа на един вид изделие ( случаи А и C )
- определяне на абсолютната икономия (преразход)
A i () = M 1 i – M 0 i
A А = 123.1 – 123.2 = - 0.1 кг.

А A = 2.7 – 2.8 = - 0.1 т.
А C = 8.6 – 8.7 = - 0.1 кг.
А C = 2.3 – 2.6 = - 0.3 т.
n
M 1i -  m 1i
i=1
n
M 0i -  m 0i
i=1
- определяне на относителната икономия (преразход)
M 1i
Q i = -------------------
Q1i
M 0 i х ----------
Q 0i
2.7
QА = --------------------- = 1.01
31
2.8 х ------------
22
 Q A > 1 => реализиран относителен преразход

2.3
Q C = --------------------- = 0.95
280
2.6 х ------------
300
 Q C < 1 => реализирана относителна икономия
- относителна икономия в абсолютно изражение
 Q 10
Qi = M 1i - ( M oi х ----------- )
 Q 08
Q A = 2.7 – 2.55 = + 0.15 т.
Q C = 2.3 – 2.43 = - 0.13 т.
в) определяне на икономията (преразхода) когато един и същи материал се

използва за направата на няколко изделия ( случаи B и D)
n
 Q 1i х m 1i
i=1
Ia = -------------------------
n
 Q 1i х m 0i
i=1
Q 1B х m 1B + Q 1D х m 1D 193 х 10.6 + 95 х 29.1

I a B,D = ----------------------------------- = ----------------------------------- = 0.998
Q 1B х m 0 B + Q 1 D х m 0 D 193 х 10.6 + 95 х 29.2
0.998 < 1 => реализирана е относителна икономия

Лекция - 8
АНАЛИЗ НА ОСИГУРЕНОСТТА С ПЕРСОНАЛ
И НЕГОВОТО ИЗПОЛЗВАНЕ

Анализът на персонала се извършва в следната последователност:
1. Анализ на осигуреността на предприятието с персонал

2. Анализ на използването на работното време от персонала
3. Анализ на производителността на труда и влиянието на персонала върху
а) Анализ на величината и структурата на персонала
- абсолютна икономия (преразход) на персонал
А и (п) = SSB 1 – SSB 0
- относителна икономия (преразход) на персонал
О и (п) = ( SSB 1 – SSB 0 ) х % PRD
- коефициент на основните работници
SSB oc
K oc = --------------
SSB 0 (1)

- коефициент на спомагателните работници
SSB сп
К сп = -----------------, където
SSB 0 (1)
SSB – средносписъчен основен и спомагателен персонал, зает в основната дейност

SSB 0 - базисен (планов) средносписъчен брой на персонала
SSB 1 – фактически средносписъчен брой на персонала
SSB oc - средносписъчен брой на персонала в основната дейност
SSB сп - средносписъчен брой на персонала в спомагателната дейност
% PRD – процент на динамиката на продукцията
б) Анализ на квалификационната структура

Персоналът в предприятията се категоризира според квалификацията си в
квалификационни степени. На всяка квалификационна степен съответства определен
тарифен коефициент.
Динамиката на равнището на квалификация се анализира чрез:

- величина на среднопретеглена квалификационна степен
n n
SPKS = (  R i х K i ) : (  R i )
i=1 i=1
- величината – среднопретеглен тарифен коефициент

n n
SPTK = (  R i х T k i ) : (  R i ), където
i=1 i=1
n
 R i – общ брой работници
i=1
R i - брой работници от съответната квалификационна степен
K i - пореден номер на съответната квалификационна степен
T k i - тарифен коефициент за съответната квалификационна степен
SPKS > 1
SPTK > 1 => повишаване на средното равнище на квалификация на
персонала
SPKS < 1
SPTK < 1 => понижаване на средното равнище на квалификация на
персонала
в) Анализ на оборота и текучеството на персонала

- коефициент на оборота на напусналите работници
N нап.
нап.
К об = ---------------

N0
- коефициент на текучество на работна сила

N нап.
К тек. = ----------------
N ср. сп.
- коефициент на оборота на приетите работници
N пр.
пр.
К об. = ------------, където
N0
N нап. – брой работници, напуснали предприятието
N 0 - наличност на работниците в началото на годината
N ср. сп. – средносписъчен брой на работниците
N пр. – приети работници в предприятието

Основните задачи на този анализ са:
а) определяне размерът на целодневните загуби на работно време, в т.ч.
извеждане и на причините
F h цел = ( N 1 ч.д. – N 0 ч.д. ) х N 1 раб , където
N 1 ч.д. – фактически брой човекодни, отработени от един работник

N 0 ч.д. – планов брой човекодни, отработени от един работник
N 1 раб – фактически брой работници, работещи в предприятието
б) определяне размерът на вътрешносменните загуби на работно време,

като се установят причините за тяхното допускане
F h в.см. = ( H 0 – H 1 ) х  N 1 ч.д. , където
H 0 – планова средна продължителност на работния ден в предприятието

H 1 – фактическа средна продължителност на работния ден в предприятието
 N 1 ч.д. – брой фактически отработени човекодни от всички работници
в) определяне на количеството продукция, която би могла да се произведе,

ако не бе допусната загуба на работно време, както и потенциално пропуснатата
печалба
Q h непр. = F h цел х Q час, където
Q час - продукция, произвеждана за един човекочас по план

Пример.
Таблица 1
1. Средносписъчен състав на работниците в 188 186 -2
основната дейност
2. Отработени човекодни средно от един работник 229 220 -9
3. Средна продължителност на работния ден, h 8.5 8.0 - 0.5
1) определяне целодневните загуби на работно време
- 9 х 186 = - 1674 човекодни

2) определяне на вътрешносменните загуби на работно време
- 0.5 х 220 х 186 = - 20 460 човекочаса
3) определяне на непроизведената продукция вследствие на допуснатите загуби

на работно време
34 689 човекочаса ( - 14 229 – 20 460)
- 34 689 х 1000 = - 34 689 000 лв.
Размерът на целодневните и вътрешносменните загуби на работно време оказва

пряко влияние върху величината на отработените човекочасове и върху сменността на
използване на работната сила.
Анализът на сменността може да се извърши по два метода чрез коефициента на
сменност:
I начин: определя се съотношението между общия брой на

отработените човекочасове и човекочасовете, отработени през най-голямата смяна
II начин: определя се отношението между средносписъчния брой на
работниците и броя на работниците от най-голямата смяна
Пример.
Таблица 2
1. Средносписъчен брой на работниците 1866 186..
2. Средносписъчен брой на работниците от най- 943 95....
голямата смяна
3. Отработени човекочасове, общо 3671.. 32.....
4. Отработени човекочасове през най-голямата 1835549.5 167......
смяна
5. Коефициент на сменност
I – ви вариант п.3 : п. 4 2.00 1.9...


* Равнището на производителност на персонала се оценява с количеството
продукция, произведена за единица работно време.
Равнището на производителност може да се изрази чрез:

- натурален метод;
- стойностен метод;
- условно-натурален метод.
В най-голяма степен се използва стойностния метод.
При анализа се използва размерът на произведената продукция и продажби.
Пример:
Таблица 3
Показатели План Отчет Отклонение %
1. Персонал общо в т.ч. 2 363 2 333 98.73
а) работници в основната дейност 1 886 1 868 99.04
б) специалисти 477 465 97.48
2. Произведена продукция (хил. лв.) 35 600 35 940 100.96
3. Отработени ч.д. от работниците 428 756 407 640 95.07
4. Отработени ч.ч. от работниците 3 558 675 3 444 558 96.79
5. Произведена продукция на 1 лице от
15 066 15 405 102.25
персонала, лв. – (п. 2 : п. 1)
6. Произведена продукция на 1 лице от
18 876 19 240 101.92
персонала – работник - (п. 2 : п. 1а), лв.
7. Произведена продукция от 1 работник, хил.
83.03 88.17 106.19
лв., за един работен ден - (п. 2 : п. 3), лв.
8. Произведена продукция от 1 работник за 1
10.00 10.43 104.30
ч.ч. (п. 2 : п. 4), лв.
а) влияние на промените в числеността на персонала
(2 333 – 2 363) х 15 066 = - 451 980 лв.
б) влияние на промените в произведената продукция, падаща се на едно лице от

персонала
(- 15 405 – 15 066) х 2 333 = + 790 887 лв.
в) комплексно влияние на двата фактора
(- 451 900 + 790 887) = + 338 987 лв.
г) влияние на промените в броя на работниците
(1 868 – 1 886) * 18 876 = - 339 768 лв.

д) влияние на промените в производителността на един работник
(19 240 – 18 876) х 1 868 = + 679 952 лв.
Комплексното влияние на факторите води до преизпълнение на програмата за

продукцията от + 340 184 хил. лв. ( - 339 768 + 679 952 = + 340 184 хил. лв.)
Анализът на зависимостта на производителността на труда от трудовите фактори
се извършва чрез следните зависимости:
PRD = SSB х PT
PT = D х T х P ч 1 ч.ч.
----------------------------------
PRD = SSB х D х T х P ч 1 ч.ч., където
SSB – средносписъчен брой на персонала
PT – индивидуална производителност на труда
D – отработени дни от едно лице, заето в основната дейност
T – средна продължителност на един работен ден
P ч 1 ч.ч. – продукция за 1 човекочас
P CH = SSB х D х T х P ч 1 ч.ч х R T prd, където
P CH – оперативна печалба от продажби

R T prd – индивидуална рентабилност на база приходите
Пример:
Таблица 4
1. Произведена продукция за годината от един
18 876 19 240 + 364
работник, хил. лв.
2. Отработени човекодни средно от 1 работник за
227.34 218.22 - 9.12
годината
3. Средна продължителност на работния ден, (ч) 8.30 8.45 + 0.15
4. Произведена продукция от 1 работник за 1 ч.ч.,
10.00 10.43 + 0.43
хил. лв.
а) определяне на промените в броя на отработените дни средно от 1 работник
( - 9.12 ) х 8.30 х 10.00 = - 757 хил. лв.
б) определяне влиянието на промените в средната продължителност на работния

ден
218.22 х ( + 0.15 ) х 10.00 = + 327 хил. лв.

в) определяне влиянието на промените в произведената продукция за 1 час
218.22 х 8.45 х (+0.43) = + 794 хил. лв.

г) комплексно влияние на промените
794 000 + 327 000 – 757 000 = + 364 хил. лв.
Лекция - 9
АНАЛИЗ НА РАЗХОДИТЕ

а) класификация на разходите
 според значението на производствения процес са:

- основни (свързани с технологията)
- допълнителни (свързани с управлението)
 според фазата на възпроизводствения процес са:
- производствени
- извънпроизводствени
 според отношението към производствения процес са:
- преки
- непреки (косвени)
 в зависимост от връзката им с обема на продукцията и динамиката
на дейността са:
- променливи
- условно – постоянни
 съвкупни разходи
TC = FC + VC
 средни съвкупни разходи
TC
AC = -----------
Q
Q - физически обем продукция

AC = AVC + AFC
VC FC
AVC = --------- ; AFC = -------
Q Q
 пределни разходи (необходими разходи за производство на всяка

следваща допълнителна продукция)
TC 1 – TC 0 VC 1 – VC 0
MC = ----------------- = -------------------
Q1 -Q0 Q1 -Q0
б) групи разходи, според своята еднородност
 разходи за дейността
- разходи за основна и спомагателна дейност
- разходи за бъдещи отчетни периоди
- разходи за организация, управление и продажби
 финансови разходи
- разходи за лихви
- отрицателни разлики от продажба на ценни книжа и
промяна на валутни курсове
- комисионни от левови и валутни операции
 извънредни разходи
- разходи имащи случаен характер
Източник на данни за анализа на величината, структурата и динамиката на

разходите с разходната част, ОПР на предприятието.
Съществува обективна зависимост между разходите, приходите и финансовия
резултат на предприятието. Отношението на разходите към приходите е мярка за
ефективност.
Разходи
ЕПР = --------------
Приходи
В методиката на ФСА се използва показателя – Разходи на 100 лв. приходи.
RD + FR + IR
RD 100 = -------------------------- х 100 , където
PRD + FPR + IPR
RD, FR, IR – разходи за дейността, финансови, извънредни

PRD, FPR, IPR – приходи за дейността, финансови, извънредни
Факторният анализ на динамиката на разходите на лв. приходи се извършва

посредством метода на верижните замествания в комбинация с метода на
детайлизирания и дяловото участие.
I – во ниво
1. Разходи на 100 лв. приходи от предходната година

3
∑ RD вр
rd = 1
RD 100 = ------------------------ х 100, където
3
∑ PRD вр
rd = 1
RD вр. - разходи, в т.ч. за дейността, финансови и извънредни от предходната година
PRD вр. – приходи в т.ч. за дейността, финансови и извънредни от предходната година.
2. Разходи на 100 лв. приходи условни
3
∑ RD tp
rd = 1
RD 100 = ------------------------ х 100, където
3
∑ PRD вр
rd = 1
RD tp – разходи, в т.ч. за дейността, финансови и извънредни от текущата година
3. Разходи на 100 лв., приходи от текущата година
3
∑ RD tp
rd = 1
RD 100 tp = ------------------------ х 100, където
3
∑ PRD tp
rd = 1

PRD tp – приходи, в т.ч. от дейността, финансови и извънредни от текущата година
4. Отклонения на фактическите от базисните разходи на 100 лв. приходи
± ΔRD 100 = RD 100 tp – RD 100

5. Влияние на промените в размера на разходите
VΔRD = RD 100’ – RD 100 вр.

6. Влияние на промените в размер на приходите
VΔ PRD = PRD 100 tp – PRD 100 ‘
7. Комплексно влияние на факторите
VΔ RD - VΔPRD 100 tp = X
II – ро ниво
 Детайлизация на факторния анализ по линията на видове разходи и приходи
1. Влияние на промените в разходите за дейността
± Δ RD ά х VΔ RD
VΔRDά = ----------------------
± Δ RD
2. Влияние на промените във финансовите разходи
± ΔRD ά х VΔRD
VΔFR = ------------------------
± ΔRD
3. Влияние на промените в извънредните разходи
±IR х VΔ RD
VΔIR = ----------------------
IΔ RD
4. Влияние на промените в приходите за дейността
± Δ PRD tr х VΔ PRD
VΔPRD ά = ----------------------------
±Δ PRD

5. Влияние на промените във финансовите приходи
± Δ FPR х VΔ PRD
VΔ FPR = ----------------------------
±Δ PRD
6. Влияние на промените в извънредните приходи
± Δ IPR х VΔ PRD
VΔ IPR = ----------------------------
±Δ PRD
7. Влияние на промените в общата сума на разходите
VΔ PR = VΔ RD ά ± VΔ FR ± VΔ IR
8. Влияние на промените в общата сума на приходите
VΔ PRD = VΔPRD ά ± VΔ FPR ± VΔ IPR
 Анализ на динамиката на себестойността на 100 лв. продукция
Показателят „себестойност на 100 лв.продукция”, представлява отношение

на пълната себестойност на продукцията (основни и допълнителни разходи) към
стойността на продукцията по продажна цена без ДДС
S
S 100 = --------- х 100
PRD
n
∑Q i х S i
i=1
S 100 = -------------------- х 100, където
n
∑Q i х P i
i=1
S 100 – себестойност на 100 лв.продукция

S – пълна себестойност на продукцията
PRD – стойност на продукцията по цена без ДДС
Q – физически обем и асортиментна структура на продукцията
S i – пълна себестойност на единица изделие от съответния вид
P i – средна продажна цена на единица изделие без ДДС

Себестойността на 100 лв. продукция е основен обект на анализ поради връзката
на този показател с рентабилността на продукцията (R t).
P Pеп
S 100 + R t = ---------- х 100 + -------- х 100 = 100 %
PRD PRD
R t = 100 – P 100
 Методика за факторен анализ на себестойността на 100 лв. продукция

1. Стойност на 100 лв. продукция по план
n
∑ (Q 0 х S 0)
i=1
S 100 = ---------------------- х 100, лева
n
∑ (Q 0 х P 0)
i=1
2. Себестойност на 100 лв., планова продукция при физически обем и структура

на продукцията
n
∑ (Q 1 х S 0)
i=1
S 100 (Q i)= --------------------- х 100
n
∑ (Q 1 х P 0)
i=1
3. Себестойност на 100 лева, продукция фактическа продукция при планови

цени
n
∑ (Q 1 х S 1)
i=1
S 100 (P)= -------------------- х 100
n
∑ (Q 1 х P 0)
i=1
4. Себестойност на 100 лв., фактически произведена продукция

n
∑ (Q 1 х S 1)
i=1
S 100 = ----------------- х 100, лв.

n
∑ (Q 1 х P 1)
i=1
5. Отклонение на фактическата от плановата себестойност на 100 лв.
продукция
± S 100 = (S 100 1 - S100 0)
6. Влияние на факторите
- промени в обема и асортиментната структура на продукцията
V(stc) = S 100 0 (01) – S 100 0

- промени в себестойността на единица изделие
V (s 1) = S 1001 (P o) – S 100 (Q 1)
- промени в средната цена на продукцията
V (P 1) = S 1001 – S 1001 (p o)
Задача:
Да се извърши анализ на разходите на предприятие „Гама”, съгласно данните
посочени в Таблица 1.
От спомагателната таблица към отчетите на предприятието за продажбите е
установено, че разликата в приходите за периода 1999 – 2000, са за сметка на:
- промени във физическия обем – 800 лв.;
- промени в асортиментната структура – 400 лв.;
- промени в цените – 1 800 лв.
Таблица 1
Показатели 2009 г. 2010 г. Отклонение
1. Разходи за дейността, лв. в това число: 24 000 24 500 + 500
а) променливи 18 000 18 400 + 400
б) условно постоянни 6 000 6 100 + 100
2. Финансови разходи, лв. 10 000 9 500 - 500
3. извънредни разходи 3 000 2 000 - 1000
Всичко разходи, лв. 37 000 36 000 -1 000
1. Приходи от дейността 55 000 58 000 + 3000

2. Финансови приходи 14 000 13 800 - 200
3. Извънредни приходи 2 000 2 200 + 200
Всичко приходи, лв. 71 000 74 000 + 3 000

1. Приходи – разходоемкост (Re) 0.5211 0.4865 + 0.0346
2. (1- R e) 0.4789 0.5135 - 0.0546
3. Печалба, лв. 34 000 38 000 + 4 000
Решение:
Първо ниво: Оценка на влиянието на преките фактори – разходи и приходи

1. Разходи на 100 лв. приходи за 1999 г.
3
∑ RD вр.(2009)
RD + FR +IR i=1 37 000
RD100вр.(2009) = ------------------------- х 100 = --------------------- х 100 = ------------- х 100= 52.11 лв.
PRD + FRR + IPR 3 71 000
∑PRD вр(2009)
. i=1
2. Разходи на 100 лв. приходи – условно
3
∑ RD tp.(2010)
i=1 36 000
RD 100’ = = --------------------- х 100 = ------------- х 100 = 50.70 лв.
3 71 000
∑PRD вр(2009)
i=1
3. Разходи на 100 лв. приходи за 2000 г.
3
∑ RDtp.(2010)
i=1 36 000
RD100 tp(2000) = = --------------------- х 100 = ------------- х 100 = 48.65 лв.
3 74 000
∑ PRDtp(2010)
i=1
8. Отклонение на разходите за периода 2009 – 2010 г.
±ΔRD100 = RD100tp(2010) – RD100вр.(2009) = 48.65 – 52.11 = - 3.46 лв.
9. Влияние на промените в размера на разходите
VΔRD = RD100’ – RD100вр.(2009) = 50.70 – 52.11 = - 1.21 лв.
10. Влияние на промените в размера на приходите
VΔ PRD = RD 100tp.(2010) - RD 100’ = 48.65 – 50.70 = - 2.05 лв.

VΔ RD + VΔ PRD = - 141 + (-2.05) = - 6.46 лв.
Второ ниво: детайлизация с цел определяне на влиянието на отделните видове разходи

и приходи
1. Влияние на промените в разходите за дейността
± RDd х RD (- 300) х (- ……)

VΔ RDd = ------------------ = ----------------------- = + ………….
± Δ RD (- 1000)
в това число:
- влияние на променливите разходи
± ΔVc х VΔRD (+ 400) х (- 1.41)

Vvc = ----------------------- = ---------------------- = + 0.564 лв.
±ΔRD (- 1000)
- влияние на условно постоянните разходи
± ΔFC х VΔRD (+ 100) х (- 1.41)

Vfc = ----------------------- = ---------------------- = + 0.141 лв.
±ΔRD (- 1000)
2. Влияние на промените във финансовите разходи
± ΔPR х VΔRD (- 300) х (- 1.41)

VΔFR = ----------------------- = ---------------------- = - 0.705 лв.
±ΔRD (- 1000)
3. Влияние на промените в извънредните разходи
± ΔIR х VΔRD (- 1000) х (- 1.41)

VΔIR = ----------------------- = ---------------------- = - 1.41 лв.
±ΔRD (- 1000)
4. Влияние на промените в приходите от дейността
± ΔPRDd х VΔPRD (+ 3000) х (- 2.05)

VΔPRDd = ----------------------------- = ---------------------- = - 2.05 лв.
±ΔPRD (+ 3000)
5. Влияние на промените във финансовите приходи
± ΔFPR х VΔPRD (- 200) х (- 2.05)

Δ FPR = ----------------------------- = ---------------------- = + 0.137 лв.

±ΔPRD (+ 3000)
6. Влияние на промените в извънредните приходи
± Δ IPR х VΔPRD(+ 200) х (- 2.05)

VΔTPR = ----------------------------- = ---------------------- = - 0.137 лв.
±ΔPRD (+ 3000)
VΔ RD + VΔ PRD = + 0.705 – 0.705 – 1.41 – 2.05 + 0.137 – 0.137 = - 3.46 лв.
Анализ на зависимостта „приходи – разходи – финансови резултати”
1. Печалба
а) печалба за 2009 г.
Pch 2009 = PRD 2009 х (1-Re)2009 = 71 000 х 0.4789 = 34 000 лв.
б) условна печалба
Pch’ = PRD 2010 х (1-Re) 2009 = 74 000 х 0.4789 = 35 440 лв.
в) печалба от текущата (2000 г.) година
Pch 2010 = PRD 2010 х (1-Re) 2010 = 74 000 х 0.5135 = 38 000 лв.
2. Отклонение в размера на печалбата за периода 2009 – 2010 г.
Δ Pch = Pch 2010 - Pch 2009 = 38 000 – 34 000 = + 4 000 лв.
a) влияние на приходите
Δ PRD = Pch’ - Pch 2009 = 35 440 – 34 000 = + 1 440 лв.
б) влияние на разходоемкостта на приходите
Δ Re = Pch 2010 – Pch’ = 38 000 – 35 440 = + 2 560 лв.
в) комплексно влияние на факторите
Vk = Δ PRD + Δ Re = 1 440 + 2 560 = 4 000 лв.
Анализ на динамиката на себестойността на 100 лв. продукция
1. Пълна себестойност на 100 лв. продукцията за 2009 г.

n

∑ (Q 2009 х S 2009)
i=1 37 000
S 100 1999 = --------------------------- х 100 = ------------- х 100 = 52.11 лв.
n 71 000
∑(Q 2009 х P 2009)
i=1
2. Пълна себестойност на 100 лв. условна продукция

n
∑ (Q 2010 х S 2010)
i=1 36 000
S 100’ = --------------------------- х 100 = ------------- х 100 = 50.70 лв.
n 71 000
∑(Q 2009 х P 2009)
i=1
3. Пълна себестойност на 100 лв. продукция за 2010 г.

n
∑ (Q 2010 х S 2010)
i=1 36 000
S 100 2000 = --------------------------- х 100 = ------------- х 100 = 48.65 лв.
n 74 000
∑(Q 2010х P 2010)
i=1
a. Пряк факторен анализ
1. Отклонение на пълната себестойност за периода 1999 – 2000 г.
± S 100 = (S 100 2010 – S 100 2009) = 48.65 – 52.11 = - 3.46 лв.
2. Влияние на преките фактори
а) влияние в разходите за дейността – пълна себестойност
± VS = S 100’ – S 100 2009 = 50.70 – 52.11 = - 1.41 лв.
б) промени в приходите
± V prd = S 1002010 – S 100’ = 48.65 – 50.70 = - 2.05 лв.
в) комплексно влияние на преките разходи
V к = VS + V prd = - 1.41 + (- 2.05) = - 3.06 лв.
b. Детайлизация на влиянието на факторите

1. Влияние на динамиката на променливите разходи
Δ VC х ( IVS ) (+ 400) * (- 1.41)

V vc = --------------------------- = ---------------------- = -+ 0.564 лв.

± Δ RD (- 1000)
2. Влияние на динамиката на условно постоянните разходи
ΔV f 0 х ( ±VS ) (+ 100) х (- 1.41)

Vfc = ----------------------- = ---------------------- = + 0.141 лв.
± Δ RD (- 1000)
Лекция - 10
АНАЛИЗ НА ФИНАНСОВОТО СЪСТОЯНИЕ ПО ДАННИ ОТ

ПЕРИОДИЧНИТЕ СЧЕТОВОДНИ ОТЧЕТИ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

10.1.1. Анализ на счетоводната печалба (загуба) и финансовия
резултат от продажби
10.1.2 Етапи на анализа на брутната печалба (загуба)
Финансовото състояние на предприятието е моментна характеристика на

активите и пасивите на същото. То се разглежда в непосредствена връзка с резултатите
от инвестиционната, производствената, търговската и финансовата дейност на
предприятието за даден отчетен период.
Методическата последователност за анализ на финансовото състояние на
предприятието по данни от периодичните счетоводни отчети на предприятието е
следната:
а) анализ на финансовите резултати по данни от Отчета за приходите и

разходите и вътрешно фирмената отчетност;
б) анализ на активите и пасивите по данни от счетоводния баланс и

приложенията към него;
в) анализ на финансовите съотношения от Отчета за приходите и

разходите и счетоводния баланс;
г) анализ на динамиката на активите и пасивите – оценка на паричния

поток и обращаемостта на активите и капитала
д) анализ на рентабилността на разходите, приходите и общата

възвращаемост на капитала

Финансовият резултат характеризира ефективността от финансово-стопанската
дейност на предприятието. Той е печалба или загуба в зависимост от съотношението
между разходите и приходите.
Анализът на финансовия резултат може да се извърши по данни от отчета за
приходите и разходите и от вътрешно фирмения отчет за продажбите.
Основните етапи на анализа на финансовия резултат са:
- анализ на брутния финансов резултат

- анализ на финансовия резултат от продажби на продукция
- анализ на финансовия резултат по видове изделия и дейности
10.1.1. Анализ на счетоводната печалба (загуба) и финансовия резултат от

продажби
Анализът на брутната печалба (загуба) се основава на функционалната

зависимост, в съответствие с която е конструиран отчета за приходите и разходите.
3 3
P ch =  PR -  RD, където
i=1 i=1
P ch – печалба (загуба), лв.
3
 PR – сума на приходите, лв.
i=1
3
 RD – сума на разходите, лв.
i=1
Общият функционален модел на финансовия резултат може да се развие във

вида:
P ch = PRD + FPR + IPR - RD - FR - IR - D, където
PRD – приходи от дейността, лв.

FPR – приходи от финансови операции, лв.
IPR – приходи – извънредни, лв.
RD – разходи за дейността, лв.
FR – финансови разходи, лв.
IR – извънредни разходи, лв.
D – разходи за данъци, лв.
10.1.2 Етапи на анализа на брутната печалба (загуба).
При анализа е необходимо да се вземат предвид разпоредбите на ЗКПО свързани

с определянето на печалбата (загубата), както следва:
O pch = ( PDP - NM + UV ), където
O pch – облагаема печалба, лв.

PDP – печалба за данъчно преобразуване, лв.
NM – намаления съгл. ЗКПО, лв.
UV – увеличения съгл. ЗКПО, лв.
Първо ниво – то е свързано а пряко съпоставяне на приходите от

продажби с разходите по производство и продажби на продукция
Печалбата е в размер на
P ch (pr) = ( PRP - RPR ), където
P ch (pr) – печалба от продажби на продукция

PRP – приходи от продажби на продукция
RPR - разходи от продажби на продукция
Второ ниво – то е свързано с количествено измерване на влиянието на
единичните фактори по линия на разходите и приходите. При факторния анализ се
използва движението по сметка 701 (Постъпления от продажби)
По дебитната страна на тази сметка се записват разходите, които влияят върху
формирането на печалбата от продажби. Това са разходите за основна и спомагателна
дейност, разходи по организация и управление и разходи по продажби на продукцията.
Печалбата от продажби е равна на разликата между приходите от продажби по
продажни цени без ДДС и разходите, съответстващи за продадената продукция.
анализа се използват следните показатели:

S sk – съкратена себестойност – включва основните производствени разходи
S tg – търговска себестойност – включва S sk + разходите по продажби на продукцията
S pl – пълна себестойност – включва Stg + разходите за организация и управление
S vc – променлива себестойност – включва променливите разходи, които зависят от
промените във физическия обем на продукцията
FC – включва условно постоянните разходи, които не зависят от промените във
физическия обем на продукцията
P ch (pr) = Q х STR х (P i – V ci) - FC
Разходите по продажби на продукцията не се включват в себестойността, както и

разходите по организация и управление на предприятието. В себестойността на
продукцията съгласно Закона за счетоводството се включват само разходите за основна
дейност и спомагателните разходи
По кредитната страна на сметка 701 постъпва информация за приходите от
продажби на продукция.
Факторите, които определят динамиката на печалбата от продажби са:
 P ch (prd) = V (Q) + V (ROD) + V (PRP) + V (ROU) + V (P) + V (STR)

където:
V (Q) – влияние на промените във физическия обем на продажбите
(% Q х PCH 0)
V (Q) = ---------------------, където
100
% Q – изменение +- на физическия обем на продажбите

PCH 0 – предвидена печалба по план
V (ROD) – влияние на промените в разходите за основна дейност
V (ROD) = ( ROD 1 - ROD 0 ), където
ROD 1, ROD 0 – фактически и планови разходи за основна дейност
V (PRP) – влияние на промените в разходите по продажби на продукция
V (PRP) = ( RPR 1 - RPR 0 ), където
RPR 1, RPR 0 – фактически и планови разходи по продажби
V (ROU) – влияние на промените в разходите по организация и управление
V (ROU) = ( ROU 1 – ROU 0 ), където
ROU 1, ROU 0 – фактически и планови разходи по организация и управление
V (P) - влияние на промените в средните продажни цени на изделията без ДДС
V (P) = ( Q 1 - P 1 ) - ( Q 1 х P0)
V (STR) – влияние на промените в асортиментната структура
V (STR) = P ch ( Q 1 х STR 0 ) – P ch ( Q 1 х STR 1)
Задача:
Да се извърши анализ на финансовия резултат на фирма “Сигма” по

представените данни в таблица 1.

Таблица 1
1. Планови разходи за основна дейност, лв. 80 000 86 000
2. Отклонение м/у фактическите и плановите разходи за
основна дейност, лв.
а) икономия (-) - 2 100
б) преразход (+)
3. Разходи по продажби, лв. 5 100 6 400
4. Разходи по организация и управление, лв. 3 200 2 800
5. Всичко разходи, лв. (1+2+3+4) 86 200 93 100
6. Приходи от продажби без ДДС, лв. 96 300 107 000
7. Финансов резултат от продажби (6-5), лв. 10 100 13 900
8. Фактически обем продажби ри средни планови цени, лв. 106 100
9. Променлива част:
а) на плановите разходи по продажби 2 500
б) на плановите разходи по организация и
управление
Решение:
I. Отклонение на фактическата от плановата печалба
 P ch (pr) = PCH 1 – PCH 0 = 13 900 – 10 100 = + 3 800 лв.
II. Факторен анализ:
1. Влияние на промените в обема на продажбите
(% Q х PCH 0)
V (Q) = --------------------- = (106 100:96 300) х 100 = 110.20 %
100
Влияние на фактора върху печалбата
10.2 х 10 100
V (Q) = --------------------- = 1030.2 лв.
100
2. Влияние на промените в разходите за основна дейност
а) отклонение на фактическите от плановите разходи за основна дейност -

икономия от 2 100 лв.
б) влияние на фактора върху печалбата (+ 2 100 лв.)
3. Влияние на промените в разходите по продажби
а) променливи разходи по продажби (планови) – 2 500 лв.

б) коригирани планови променливи разходи по продажби
2 500 х 110.2 %
---------------------- = 2 755 лв.
100
в) постоянна част в плановите разходи по продажби
(5 100 – 2 500) = 2 600 лв.
г) коригиран планов размер на разходите по продажби
(2 600 + 2 755) = 5 355 лв.
д) отклонение на фактическите от коригираните планови разходи по

продажби – преразход
(6 400 – 5 355) = 1 045 лв.
е) влияние на фактора върху печалбата -1 045 лв.
4. Влияние на промените в разходите по организация и управление
а) отклонение на фактическите от плановите разходи по организация и

управление
(2 800 – 3 200) = - 400 лв.
б) влияние на фактора върху печалбата - + 400 лв.
5. Влияние на промените в средните цени на продукцията
а) фактически обем продажби по средни планови цени 106 100 лв.

б) фактически обем продажби по фактически средни цени 107 000 лв.
в) отклонение между плановите и фактическите средни цени
(107 000 – 106 100) = 900 лв.
г) влияние на фактора върху печалбата + 900 лв.

Анализът на финансовия резултат може да се извърши и чрез изследване на

зависимостта между разходи – обем на производство (продажби) – печалба. С този
анализ се цели да се определи влиянието на величините на разходите и приходите върху

крайния финансов резултат на база на която да се вземат решения за оптималния обем и
структура на производството и продажбите.
Последователност на анализа:
1) Определяне на финансовия резултат

FR = Q х (P i х VC i) -  FC, където
FR – финансов резултат – печалба (загуба), лв.

Q – физически обем на производството (продажбите), бр.
VC i – променливи разходи на единица изделие, лв.
P i – цена на единица изделие, лв.
 FC – условно постоянни разходи, лв.
2) Критичен обем на производство (продажби)

Q kp =  FC : ( P i – VC i)
3) Критични приходи
PRD kp = Q kp х P i
4) Скорост на настъпване на критичната точка
V kp = PRD kp : PT дн
PT дн – дневна производителност на труда
5) Критична производителност
РТ кр = PRD кр : SSB, където
SSB – среден списъчен брой на персонала
6) Критично материалоотдаване
МО кр = PRD кр : MRD, където
MRD – материални разходи
7) Критичен коефициент на ефективност (фондоотдаване)
К ef кр = PRD кр : MDA, където
MDA – дълготрайни материални активи
Задача:

Да се извърши анализ на финансовия резултат на фирма “Делта”, съгласно
данните, посочени в таблица 2. Да се приложи метода на критичните показатели.
Таблица 2
Показатели Означение Стойност
1. За единица изделие
а) цена, х. лв. Pi 10
б) променливи разходи, х. лв. VC i 5
в) условно постоянни разходи, х. лв.  FC 80 000
2. Дневна производителност, х. лв. РТ дн 2 000
3. Среден остатък на ДМА, х. лв. MDA 60 000
4. Средносписъчен брой на персонала SSB 150
5. Материални разходи, х. лв. MRD 15 000
Решение:
1. Критичен обем.
 FC 80 000
Q кр = --------------- = ----------------- = 16 000 бр.
P i - VC i 10 – 5
2. Критичен приход
PRD кр = Q кр х P i = 16 000 х 10 = 160 000 лв.
3. Критични параметри
а) критична производителност
PRD кр 160 000

РТ кр = --------------- = ------------------ == 1066.67 х. лв./човек
SSB 150
б) критичен коефициент на ефективност на ДМА
PRD кр 160 000

K ef. кр = ----------------- = ---------------- = 2.67
MDA 60 000
в) критично материалоотдаване
PRD кр 160 000

МО кр = --------------- = -------------------- = 10.67
MRD 15 000
г) скорост (време) на настъпване на критичната точка
PRD кр 160 000

V кр = ------------- = --------------- = 80 дни

РТ дн 2 000
д) надкритичен обем – един месец след началото на производството при

25 работни дни
Q кр = PRD кр - (..... х РТ дн) = 160 000 – (25 х 2 000) = 110 000 х. лв.
Лекция - 11
АНАЛИЗ НА ВЕЛИЧИНАТА, СТРУКТУРАТА

И ДИНАМИКАТА НА АКТИВИТЕ
11.1. Анализ на невнесения капитал.

11.2. Анализ на дълготрайните активи.
11.4. Анализ на съотношението м/у активите.
11.5. Анализ на обращаемостта на активите.
Анализът на активите на предприятието се извършва по данни от счетоводния

баланс. В счетоводния баланс активите и пасивите на предприятието се представят по
тяхната действителна стойност. В актива на счетоводния баланс се посочва информация
за видовете активи в следната последователност:
Таблица 1
Наименование Означение
A. Невнесен капитал NVK
Б. Дълготрайни активи DA
I. Материални MDA
II. Нематериални NDA
III. Дългосрочни инвестиции DIN
IV. Дългосрочни вземания DVZ
V. Положителна репутация PRP
В. Краткотрайни активи KA
VI. Краткотрайни материални активи KMA
VII. Краткосрочни вземания KVZ
VIII. Краткосрочни инвестиции KIN
IX. Парични средства PS
X. Разходи за бъдещи периоди PR
Анализът на активите на предприятието включва:

1.Анализ на невнесения капитал.
2.Анализ на дълготрайните активи.
3.Анализ на краткотрайните активи.
4.Анализ на съотношението м/у активите.
5.Анализ на обращаемостта на активите.
Последователността на анализа на активите ще бъде представена при

решаването на следната задача:
Задача:
Съгласно данните, посочени в примерния счетоводен баланс на фирма “Гама” да

се извърши анализ на величината, структурата и динамиката на активите.
Решение:
11.1. Анализ на невнесения капитал
В предприятие “Гама” няма невнесен капитал

11.2. Анализ на дълготрайните активи
Таблица 2
х. лв. % х. лв. % хил. лв. %
1. Материални активи 210 578 99.37 166 541 99.2 -44 037 - 0.17
2. Нематериални активи 51 0.02 68 0.04 17 + 0.02
3. Дългосрочни инвестиции 1294 0.61 1274 0.76 -20
4. Дългосрочни вземания -
5. Положителна репутация -
Всичко 211 923 100 167 883 100 -44 040
От данните се вижда, че размерът на ДА е намалял значително (- 44 040 х.лв.). За

да се отговори на въпроса за причините за тази динамика трябва да се вземат предвид
редица други обстоятелства от програмата за развитие на предприятието като:
инвестиционна политика, стратегия за развитие, производствена програма и др.

Таблица 3
х. лв. % х. лв. % х. лв. %
1.Краткотрайни материални
34 399 36.82 30 033 30.76 - 4 366 - 6.06
активи
2.Краткосрочни вземания 55 346 59.24 55 163 56.47 - 183 - 2.77
3.Краткосрочни инвестиции - -
4. Парични средства 3 085 3.3 5 368 5.5 + 2 283 + 2.2
5.Разходи за бъдещи периоди 595 0.64 7 118 7.27 + 6 523 + 6.63
Всичко 93 425 100 97 682 100 + 4 257

Данните показват увеличение на КА с 4257 х. лв. Този резултат се дължи главно
на увеличените парични средства и разходите за бъдещи периоди.
11.4. Анализ на активните финансови съотношения
а) Активни съотношения от І група
мат. дълг. aктиви MDA 166 541

------------------------------ = --------------- = ------------------ = 0.992
дълготр. aктиви DA 167 883
NDA 68
------------- = --------------- = 4х10 -4
DA 167 883
DIN 1 274
--------------- = ---------------- = 7.6х10 -3
DA 167 883
DVZ 0
------------ = ----------
DA
PRP 0
---------------- = ------------
DA
б) Активни съотношения от ІІ група
КМА 30 033
---------------- = ------------ = 0.307
КА 97 682
KVZ 55 163
--------------- = --------------- = 0.565
KA 97 682
KIN 0
------------- = --------
KA
PS 5 368
-------------- = ----------------- = 0.055
KA 47 682
материали + фин средства 34 259

----------------------------------------- = ----------------- = 0.99
вземания + PS + RP 58 758 *
материали 28 891
------------------------ = ----------------- = 0.74
вземания 46 272 *
* - приема се за дадено
в) Активни съотношения от трета група
DA KA + DA KA
------------ --------------- ---------------
NVK NVK NVK
г) Активни съотношения от четвърта група
DA 167 883
----------- = ------------ = 1.72
KA 97 682
11.5. Анализ на обращаемостта на активите
А) Съотношения за обращаемост на активите
а) съотношения, характеризиращи времето на обращаемост на

активите
DA х KA х T DA х T
----------------------- -----------------
PRD PRD
KA х T MZ х T
-------------------- ------------------
PRD PRD
б) съотношения характеризиращи скоростта на обръщение на

активите
PRD PRD
------------------ ------------------
------ ------ -----
DA + KA DA
PRD PRD

-------------- ---------------
------ ------
KA MZ
в) съотношения, характеризиращи активите, падащи се средно на 1

лв. приходи
---- ---- ----- ------ ------

DA + KA DA KA MZ
--------------- --------------- --------------- ----------------
PRD PRD PRD PRD
Детайлизация:
PRD Q x i х ( STR х VC i) + MD + FPR + IPR

--------------- =
-------------------------------------------------------------------------------------------------
---- ---- ------
DA + KA MDA + NDA + DIN + DVZ + PRP + KMA + KVZ + KIN + PSR +
RBP
където:
MD - сумата на постоянните разходи и печалбата (маржинален доход)

RBP – разходи за бъдещи периоди
Основните показатели, характеризиращи обращаемостта на КМА са:
1) времетраене на един оборот
KMA х 360
T = ---------------------
PRD
2) коефициент на обращаемост (брой на оборотите)
PRD
KO = -----------------
KMA
3) коефициент на ангажираност на КМА
KMA
A = --------------
PRD

За разглеждания пример следва:
34 399 х 360
Т 2009 = -------------------- = 42.48 дни
291 493 *
30 033 х 360
Т 2010 = ------------------- = 37.95 дни
4284 923 *
 Т = Т 2010 – Т 2009 = - 4.5 дни
291 492 *
КО 2009 = --------------- = 8.47
34 399
284 823 *
КО 2010 = ---------------- = 9.45
30 033
 KO = KO 2010 – KO 2009 = 0.98
34 399
A 2009 = -------------- = 0.12
291 492 *
30 033
A 2010 = --------------- = 0.105
284 923 *
 A = A 2010 – A 2009 = - 0.015
Извод. След като КО 2010 > КО 2009 и А 2010 > А 2009 следва обращаемостта на КА в
предприятието се ускорява.
В) Анализ на динамиката на паричния поток
1) Паричен поток в края на периода (РРТ кр)
РРТ кр = РРТ нач + РРТ оп + РРТ инв + РРТ фин, където
РРТ нач – паричен поток в началото на периода (8 5909 х. лв.)

РРТ оп – оперативен паричен поток (256 474 х. лв.)
РРТ инв – инвестиционен паричен поток (- 10 384 х.лв.)
РРТ фин – финансов паричен поток (- 1 862 х.лв.)
РРТ кр 2010 = 8 509 + 256 474 – 10 384 – 1 862 = 244 228 хил.лв.

2) Динамика на паричния поток
PS =  PPT = PPT кр – PPT нач = 244 228 – 8 509 = 235 719 х. лв.
а) ликвидност на оперативния паричен поток
PS + PPT оп
L оп = --------------------------, където
КР
КР – краткосрочни пасиви, х.лв.
235 719 + 256 474

L оп 2010 = -------------------------- = 14.2
34 582
б) рентабилност на паричния поток от оперативна дейност (RT оп)
РРТ оп 25 474
RT оп = --------------- = ---------------------- = 0.9
PRD пр 284 423

Лекция - 12
АНАЛИЗ НА ВЕЛИЧИНАТА, СТРУКТУРАТА

И ДИНАМИКАТА НА КАПИТАЛА

12.3 Анализ на финансовите съотношения между елементите на капитала
12.5. Анализ на финансовата независимост
Анализът на капитала се извършва на база данни от пасива на счетоводния

баланс на предприятието.
В пасива на счетоводния баланс се съдържа групирана информация за отделните

пасиви, както следва:
Таблица 1
Наименование Означение
А. Собсвен капитал SK
I. Капитал – основен и допълнителен K os , K dp
II. Премии от емисии PRE
III. Преоценъчен резерв PRZ
IV. Резерви законови и допълнителни RZ
V. Резултат от предходни периоди FRP
VI. Резултат от текущия период
FRT
Б. Дългосрочни пасиви DPS
I. Дългосрочни задължения DZ
II. Приходи за бъдещи периоди PRB
В. Краткосрочни пасиви KPS
I. Краткосрочни задължения KZ
II. Приходи за бъдещи периоди PRB

Г. Финансирания FI
 Приемат се за дадени
Като изходна база за анализ на капитала на предприятието могат да бъдат

използвани следните аналитични модели:
1. За целия капитал на предприятието
K = SK + DPS + KPS, където
DPS – дългосрочни пасиви, лв.

KPS – краткосрочни пасиви, лв.
2. За собствения капитал
SK = KOD + PRE + PRZ + RZ + FRP + FRT, където

KOD – капитал – основен и допълнителен
PRE – преоценен резерв
FRP – резултат от предходни години
FRT – резултат от текущи години
3. За привлечения капитал
PK = DPS + KPS + FI
4. За постоянния капитал
PSK = SK + DPS + FI
5. За променливия капитал
PRK = FRP + FRT + KPS
Задача:
Съгласно данните посочени в примерния счетоводен баланс на фирма “Гама”, да

се извърши анализ на величината, структурата и динамиката на пасивите.
Решeние:
Таблица 2
Показатели 2009 г./хил.лв. 2010 г./хил.лв. Отклонение / хил.лв.
1. Основен капитал 15 341 14 643 - 698
2. Допълнителен капитал 0 0 0
3. Премии от емисии 0 0 0
4. Преоценъчен резерв 38 410 34 807 - 3603

5. Резерви 141 414 113 583 - 27 831
6. Резултат от предходни периоди 22 691 25 916 3225
7. Резултат от текущия период 4412 16 913 12 491
ВСИЧКО 222 278 205 802 - 16 416
Собственият капитал на предприятието е намалял ( - 16 416 хил.лв.). Съществена

роля за това играе размерът на резервите, който намалява значително (- 27 831 хил.лв.),
което се компенсира донякъде с увеличаването на печалбата с 12 491 хил.лв.
Относителният дял на собствения капитал в пасивите на предприятието е 75.7 % , като
основно за това допринася размерът на резервите с относителен дял в общия пасив
41.7% и в размерът на собствения капитал – 55.17 %
а) Анализ на работещия капитал
Този анализ показва каква част от собсвения капитал се влага в активи, които
осигуряват основната/производствената дейност. Той може да се извърши при
използването на следната зависимост:
WSK = MZ + VZ – ZD, където
WSK – собствен работещ капитал

MZ – материални запаси
VZ - вземания
ZD – краткосрочни задължения
За разглеждания пример данните са както следва:
Таблица 3
Показатели 2009 г./хил.лв. 2010 г./хил.лв. Отклонение / хил.лв.
1. Материали, продукция, стоки 34 399 30 033 - 4366
2. Краткосрочни вземания 55 346 55 163 - 183
3. Краткосрочни пасиви 93 425 97 682 + 4257
4. Собсвен работещ капитал - 3680 - 12 486 - 8287
(n1 + n2 – n3) = WSK
Данните показват, че собствения работещ капитал на предприятието намалява (-

8287), което до голяма степен се дължи на размера на КМА.
Данните от примерния счетоводен баланс за фирма “Гама” показва:
- Краткосрочните пасиви са намалели с 11 446 хил.лв.

- Задълженията към бюджета намаляват с 13 006 хил.лв.
- Задълженията към персонала намаляват с 1 522 хил.лв.
- Увеличени са задълженията към доставчици с 2 014 хил.лв.

От това следва, че предприятието води добра платежна политика, имайки
предвид, че задълженията към доставчиците са по-малко, отколкото паричните средства
в банкови сметки (5283 хил.лв.)
Факторният анализ се извършва на база задълженията
ZD = DZD + KZD , където
ZD – обща сума на задълженията на пасивите

DZD - дългосрочни задължения
KZD – краткосрочни задължения
ZD = 3750 + 34 582 = 38 332 хил.лв.
Факторният анализ на целия привлечен капитал се извършва на основата на

слведната зависимост
PK = DPS + KPS + FI
PK = 3751 + 34 582 + 27 870 = 66 203 хил.лв.
12.3 Анализ на финансовите съотношения между елементите на

капитала (виж Таблица 2.)
Този анализ дава възможност за по-пълна оценка на структурата и

динамиката на капитала (собствен – привлечен). На тази база предприятието може да
формира определени финансови стратегии с оглед поддържането на даден финансов
стабилитет.
а) Пасивни съотношения от I група (работим с данни от 2010 г.)
OK 14643 OK 14643
1.  0.07 5.  0.22
SK 205862 DK  PK 0  66203
DK 0 PK 66203
2. SK   6.  
DK 0
PK 66203 PK 66203
3.  0.32 7.  4.52
SK 205862 OK 14643
Pch 16913 WSK  12486

4.  0.08 8.   0.06
SK 205862 SK 205862
б) Пасивни съотношения от II група
DZD 3750 DZD 3750

1.  0.06 4.  0.11
PK 66203 KZD 34582

KZD 34582 KZD 34582
2.  0.52 5.  0.47
PK 66203 KZD  ZD 72914
ZD 38332 ZD 38332
3.  0.58 6.  0.53
PK 66203 KZD  ZD 72914
в) Пасивни съотношения от III група
SK 205862 WSK  12486

1.  3.11 2.   0.33
PK 66203 ZD 38332
а) Коефициент на собствения капитал
SK 205862
K sk = K

272065
0.76
б) Коефициент на привлечения капитал – коефициент на капиталовия

механизъм
PK 66203
К мех = K

272065
0.24
в) Коефициент на покритие на дълга
SK 205862
К pd = PK

66203
3.11
г) Финансов leverage
PK 66203
Le= 
SK  PK 27065
0.24
К pd показва, че 3.11 единици SK покриват една единица PK.

L e показва, че относителният дял на привлечения капитал (дълга) заема около
24 % от стойността на целия капитал на предприятието. Тази стойност показва, че
привлечения капитал в предприятието е недостатъчен за постигане на по-добра
рентабилност на собствения капитал. За да се говори за по-добра ребтабилност трябва
L e = 30 – 50 %
д) Рентабилност на собствения капитал
Pch 16913
Rt sk  х100  х100 8%
SK 205862
е) Ефект на финансовия лост

Pch 16913
Rt sk  х100  х100 4.7%
Кх(1  Le ) 272065х (1  0.24)
Показва, че при една и съща стойност на целия капитал, увеличението на

относителния дял на дълга (leverage), води до увеличаване на рентабилността на SK
12.5. Анализ на финансовата независимост – извършва се чрез показателите

за финансова автономност
а) Коефициент на финансова автономност
SK
КФА 
DPS  KPS
б) Условен коефициент на финансовата автономност
SK тек.година
КФА усл 
DPS предходбагодина  KPS предходнагодина
в) Влияние на промените във величината на собствения капитал върху

абсолютното изменение на коефициента на финансова автономност
ВЛСК = КФА усл – КФА предходна година
г) Влияние на промените във величината на масивите върху абсолютното

изменение на коефициента на автономност
ВЛСК = КФА текуща година – КФА условно
д) Комплексно влияние на факторите върху абсолютното измемение на

коефициента на финансова автономност
КВЛ = ± ВЛСК ± ВЛПС

SK пред.год. 222278
КФА предходна година =  4.33
DPS пред.год.  KPS пред.год. 5299  46028
ВЛСК = 4.01 – 4.33 = - 0.32
SK тек.год. 205862
ВЛПС   КФА условно   4.01 1.36
DPS тек.год.  KPS тек .год. 3751  34582
КВЛ = - 0.32 + 1.36 = 1.04

Коефициентът на финансова автономност се е изменил с 1.04, което е резултат
от намаляването на пасивите
е) Коефициент на задлъжнялост
1
К зад 
КФА
1
К зад.предгодна година = 4.33
0.23
1
К зад.текуща година = 5.37
0.19
1
К зад.условно. = 4.01
0.2
Абсолютно изменение на коефициента на задлъжнялост
ВЛСК = КФАзад.усл – К предходна година = 0.25 – 0.23 = 0.02
ВЛПС = ВЛСК – Кзад.текуща година = 0.02 – 0.19 = - 0.17
КВЛ = 0.02 – 0.17 = - 0.15
Този резултат се обуславя от факта, че стойността на пасивите намаляват с по-

голяма скорост от стойността на SK.
ж) Определяне на показателя – “период на погасяване на задълженията

към доставчиците”
ZD
PTD  х360 , където
DST
PTD – скорост на погасяване

ZD – стойност на задълженията
DST – стойност на доставките
38332
PZD2000  х360 169.5дни
81429
51327
PZD1999  х360 185.4дни
99664
Δ PZD = PZD 2010 - PTD 2009 = 169.5 – 185.4 = - 15.9 дни
От тук следва, че периода за погасяване на задълженията намалява с 15.9 дни,

което показава подобряване на платежната дисциплина

а) Показатели за времето за обръщаемост на капитала
SK  PK 205862  66203
х360  х360 371.15дни
PRD 263889
SKх360 205862 х360

 280.31дни
PRD 263889
б) Показатели за скоростта на обращение на капитала
PRD 263889 PRD 263889

 0.97  1.28
SK  PK 272069 SK 205962
PRD 263889
 3......
PK 66203
в) Показатели за капиталоемкост на приходите
SK  PK 272065 SK 205862 PK 66203

 1.03  0.78  0.7
PRD 263889 PRD 263889 PRD 263889
Този анализ се извършва на базата на коефициентите на динамика
а) Коефициент на динамика на SK
SK тек .год . 205862

KD sk =  0.93
SK предх .год . 222278
б) Коефициент на динамика на OK и DK
OK тек . год. 14643

KD ok,dk =  0.95
OK предх . год . 15341
в) Коефициент на динамика на преоценъчния резерв
PRZ тек .год. 34807

KD PRZ =  0.9
PRZ предх .год. 38410
г)Коефициент на динамика на резервите

RZ тек . год. 113593
KD RZ =  0.8
RZ предх . год. 141414
д) Коефициент на динамика на печалбата
KDP ch =
P ch. тек.год. 16913
 3.8
Pch. предх.год.
4422
е) Коефициент на динамика на KPS
KPS тек .год. 97682

KD KPS =  1.045
KPS предх .год. 93425
ж) Коефициент на динамика на FI
FI тек. год. 27870

KD FI =  0.88
FI предх .год. 31741
з) Коефициент на динамика на пасивите
PS тек. год. 272065

KD PS =  0.89
PS предх. год. 305346

Лекция - 13
АНАЛИЗ НА ФИНАНСОВАТА СТАБИЛНОСТ
13.1 Основни показатели за анализ на финансовата стабилност

13.3 Методика за анализ на коефициентите за бърза и незабавна ликвидност
Използват се данните от баланса на фирма “Гама”
13.1. Основни показатели за анализ на финансовата стабилност
a) Коефициент на финансова независимост
SK
КФН = K
222278 205862
КФН 2009 = 305346
0.73 КФН 2010 = 272065
0.76
b) Коефициент на финансова маневреност
КАс
КФМ =
SK
58431 60531
КФМ 2009 = 222278
0.26 КФМ 2010 = 205862
0.29
c) Коефициент на мобилизация на капитала в ДА
DA
КМА = K

211923 167883
КМА 2009 = 305346
0.69 КМА 2010 = 272065
0.62
d) Коефициент на амортизация на ДА
АМ
КАМ = DA
205781
КAM 2009 =  КМА 2010 = 167883
1.2
e) Коефициент на динамичност на КА
PS
КДКА = KA
3085 5368
КДКА 2009 = 93425
0.03 КДКА 2010 = 97682
0.055
f) Коефициент на покритие на KPS
KA
KPKP = KZ
93425 97682
KPKP 2009 = 1424
21.1 KPKP 2010 = 9915
9.85
g) Коефициент на бърза ликвидност
PS
KBL = KZ
3085 5368
KBL 2009 = 4424
0.7 KBL 2010 = 9915
0.54
a) Коефициент на обща ликвидност от предходната и текущата година
КА
КОЛ = KPS
93425 97682
КОЛ 2009 = 46028
2 КОЛ 2010 = 34582
2.8

b) Условен коефициент на обща ликвидност
КАтек , год . 97682

КОЛ усл. =  2.1
KPS предх .год. 46028
c) Абсолютно изменение на коефициента на обща ликвидност през

текущата година спрямо предходната година
КОЛ  КОЛ тек . год.  КОЛ предх . год. 2.8  2 0.8
d) Влияние на промените във величината на КА върху абсолютното

изменение на КОЛ
ВЛКА  КОЛ условно  КОЛ предх .год. 2.1  2 0.1
e) Влияние на промените във величината на KPS върху абсолютното

изменение на КОЛ
ВЛКП  КОЛ тек .год.  КОЛ условно 2.8  2.1 0.7
f) Комплексно влияние на факторите върху абсолютното изменение на

КОЛ
КВЛ ВЛКА ВЛКП 0.1  0.7 0.8
13.3. Методика за анализ на коефициентите за бърза и незабавна

ликвидност
a) Коефициент на бърза ликвидност
KVZ  KIN  PS
КБЛ 
KZ
55346  0  3085 55163  0  5368

КБЛ 2009  1.27 КБЛ 2010  1.75
46028 34582
b) Коефициент на незабавна ликвидност
KVZ  PS
КНЛ 
KZ
55346  3085 55163  5368

КНЛ 2009  1.27 КНЛ 2010  1.75
46028 34582
c) Условен коефициент на незабавна ликвидност I

KVZ 2009  PS 2010 55346  5368
КНЛ условно =  1.32
KZ 2009 46028
d) Условен коефициент на незабавна ликвидност II
KVZ 2010  PS 2010 55163  5368

КНЛ условно =  1.315
KZ 2009 46028
e) Абсолютно изменение на коефициента на незабавна ликвидност
КНЛ  КНЛ 2010  КНЛ 2009 1.75  1.27 0.48
f) Влияние на промените във величината на PS върху абсолютното

изменение на КНЛ
ВЛПС  КНЛ условно I  КНЛ 2009 1.32  1.27 0.05
g) Влияние на промените във величината на KVZ върху абсолютното

изменение на КНЛ
ВЛКЗ  КНЛ 2010  КНЛ условноII 1.75  1.315 0.435
h) Комплексно влияние на факторите върху абсолютното изменение на

КНЛ
КВЛ ВЛПС ВЛКВВ ВЛКЗ 0.05  0.005  0.435 0.48

Uchebnik - BA - 2017 PDF

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Uchebnik - BA - 2017 PDF

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

доц. д-р инж.

© Автор доц. д-р инж. Кирил Радев

© Всички права запазени 2

© Всички права запазени 3

© Всички права запазени 4

© Всички права запазени 5

© Всички права запазени 6

В книгата са поместени основни теми от лекционните курсове, преподавани от

© Всички права запазени 7

СЪЩНОСТ НА БИЗНЕС АНАЛИЗА

1.8 Определение за анализ

1.1 Определение за анализ

1.2 Същност и съдържание на бизнес анализа

Всеки един от посочените системни елементи може да съществува и да бъде

© Всички права запазени 8

1.3 Функции на бизнес анализа

1.4 Предмет на бизнес анализа

1.5 Обекти на бизнес анализа

© Всички права запазени 9

Независимо от изведените специфики между разгледаните показатели

1.6 Видове бизнес анализ в зависимост от неговите цели

1.7 Методи на бизнес анализа

© Всички права запазени 10

Според своята същност, методите за бизнес анализ биват:

Според възможностите си методите за бизнес анализ се класифицират на:

© Всички права запазени 11

РЕД И ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА ПРОВЕЖДАНЕТО

2.1 Подготвителен етап на провеждането на бизнес анализа

2.1 Подготвителен етап на провеждането на бизнес анализа

Счетоводния отчет включва:

При анализа на отчета за оперативната дейност на организацията трябва да се

© Всички права запазени 12

2.2 Етап на извеждане и представяне на общите изменения на изследваните

2.3 Етап на пофакторен (детайлен) бизнес анализ

2.4 Етап на дефиниране на изводи, предвид резултатите от извършения бизнес

© Всички права запазени 13

ИНВЕСТИЦИОНЕН АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА ФИНАНСОВАТА

3.1. Методи за оценка на финансовата ефективност на инвестиционните

3.1. Методи за оценка на финансовата ефективност на инвестиционните

© Всички права запазени 14

 Метод на средногодишната норма на възвращаемост – използва се за

 Метод на броя на оборотите на инвестирания капитал – позволява

 Метод на относителната печалба – неговата основна цел е чрез

 Метод на сравняването на аналитичната печалба – състои се в

© Всички права запазени 15

За да бъдат използвани резултатите от статичните методи за взимането на

Посочените условия произтичат от необходимостта да бъде редуциран ефекта на

За разлика от статистичните методи, динамичните методи за анализ на

Видовете динамични методи, използвани за оценка на инвестиционните

© Всички права запазени 16

3.2. Технологични особености при прилагането и изпълнението на методите

3.2.1. Технологични особености при прилагането и изпълнението на

3.2.1.1 Метод на срока на откупуване

© Всички права запазени 17

От данните се вижда, че изравняването на общия размер на инвестиционния

11 000 лв. : 14 000 лв. = 0.7857

Получената стойност е онази част от третата година, през която остатъкът от

0.7857 х 12 месеца = 9.4286 месеца

0.4286 х 30 дни/месец = 12. 86 дни ≈ 13 дни

Следователно срокът за откупуване на инвестиционната алтернатива е 3 г., 9 м. и

3.2.1.2 Метод на средногодишната норма на възвращаемост

© Всички права запазени 18

Аналитично определяне на показателите: