НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ

MBAM040D Самостоятелна работа: Финансов одит

ТЕМА
Методики, подходи и процедури
при одит на предприятие

Изготвил: Димитър Георгиев Ръководител: Доц. Красимир Йорданов

F57572

MSNMBA29 Счетоводство и одитинг

1
 Съдържание

Увод……………………………………………………………………2

I. Разбиране на предприятието и неговата контролна среда………2

II. Разбиране за контролна среда…………………………………….3
III. Одиторски риск…………………………………………………...4
IV. Оценяване на рисковете от съществени отклонения…………..5
V. Одиторски доказателства…………………………………………7
VI. Одиторски подход………………………………………………..8

Заключение………………………………………………………….10

Използвана литература……………………………………………..11

2
 Увод

Одитът на финансовите отчети или финансов одит представлява преглед на

финансовите отчети на дружеството. Крайното становище дава независима
информация дали тези отчети са били правилно изготвени, добре представени и пълни.
Финансовият одит съблюдава принципите на отчетността, достоверността на
годишния финансов отчет, ефективността на вътрешния контрол, съответствията
между годишния финансов отчет и доклада за дейността на ръководните органи,
методологична обоснованост на отчитането.
Вътрешният одит се извършва от специално обучени специалисти. Обхватът на
вътрешният одит е доста широк – проследяване на спазването на законовите
разпоредби и процедури, надеждност на отчетността, ефикасност на извършваните
операции, защита на активите. Специалистът по вътрешен одит може да обучава, да
дава съвети и мнения, с цел подобряването на управлението на фирмата.

I. Разбиране на предприятието и неговата контролна среда

Целта на одитора е да идентифицира и оцени рисковете от съществени

отклонения, независимо дали дължащи се на измама или грешка, на ниво твърдение за
вярност, чрез разбиране на предприятието и неговата среда, включително вътрешния
контрол на предприятието, осигурявайки по този начин база за разработване и
прилагане на процедури в отговор на оценените рискове от съществени отклонения.
Одиторат трябва на получи разбиране за бизнеса, за да идентифицира рисковете.
Одиторът трябва да получи разбиране за следното:

• Отрасъл, регулатори и други външни фактори, включително

приложимата обща рамка за финансово отчитане;
- пазар и конкуренция
- продуктова технология
- счетоводни принципи
- данъчно облагане/законодателство
- лихвени проценти/инфлация

Естество на предприятието
- източници на приходи
- продукти или услуги
- местоположения
- ключови клиенти/доставчици
- финансиране

3
 - инвестиции

Целите и стратегиите и свързаните с тях бизнес рискове

- нови продукти/услуги
- разширяване
- използване на ИТ

Оценка и преглед на финансовите резултати на

предприятието
- тенденции
- съотношения, ключови показатели за ефективност(КПЕ)
- бюджети и прогнози

• Избор и прилагане на счетоводна политика

- промени в счетоводната политика
- ново законодателство

Вътрешен контрол

II. Разбиране на контролната среда

МОС 315 определя вътрешния контрол като процес, проектиран, въведен

и поддържан от лицата, натоварени с общо управление, ръководството и
останалия персонал с цел предоставяне на разумна степен на сигурност относно
постигането на целите на предприятието по отношение на надеждността на
финансовото отчитане, ефективността и ефикасността на операциите и
дейността и спазването на приложимото законодателство и нормативни
разпоредби.

Контролна среда • Функциите на общо управление и

ръководството
• Нагласи, информатираност и
действия на ръководството
• „Задаване на тона” чрез изграждане
на култура на честност и етично
поведение
• Осигуряване на подходящ
фундамент за останалите
компоненти на вътрешния контрол
Процесът на предприятието за оценка • Как ръководството
на риска идентифицира рисковете и взема
решения за действия по тяхното
управление
Информационната система • Състои се от инфраструктура,
софтуер, хора, процедури и данни

4
 • Съответната счетоводна
документация, подкрепящата
информация и специфичните
разчетни сметки във финансовия
отчет, използвани за
документиране, обработка и
отчитане на сделките и операциите
Контролни дейности • Политиката и процедурите,
които спомагат за гарантиране, че
указанията на ръководството се
изпълняват.
Категориите, които са най-съществени
за одита са:
• Прегледи на резултатите от
дейността
• Обработка на информацията
• Физически контрол
• Разделяне на задълженията
Текущо наблюдение на контролите • Оценка на проектиране и
функционирането на контролите в
течение на времето
• Постоянното текущо наблюдение е
част от обичайната дейност на
ръководството
• Отделно наблюдение може да бъде
осъществявано от звеното за
вътрешен одит

МОС 315 посочва, че „одиторът получава разбиране за вътрешния контрол,

който в съществен за одита”. Това се използва с цел:
- идентифициране на видовете потенциални отклонения
- вземане под внимание на факторите, оказващи влияние върху рисковете от
съществени отклонения
- планиране характера, времето на изпълнение и обхвата на допълнителните
одиторски процедури.

III. Одиторски риск

Одиторът прилага МОС 315, за да се идентифицира тези въпроси, които ще

доведат до несигурност (или риск) във финансовите отчети. Стандартът обяснява как
одиторът идентифицира и оценява тези рискове, независимо дали дължащи се на
измама или грешка, както и ниво твърдение за вярност, така и ниво финансов отчет.
Необходимото разбиране включва:
- Предприятието и неговата среда, което включва:
- Вътрешни контроли на предприятието.

5
 Същественият риск (който би могъл да е, например, нещо сложно, измамно,
необичайно или субективно) трябва да бъде формулирано установен и документиран
като такъв от одиторът.
МОС 315 изисква прилагането на аналитични процедури на етапа на риска. Те
могат да посочат аспекти на предприятието, за които одиторът не е знаел и ще
подпомогнат оценяването на рисковете от съществени отклонения, за да се определи
характерът, времето на изпълнение и обхватът на допълнителните одиторски
процедури.

На този етап одиторът трябва да получи достатъчни и уместни одиторски

доказателства за оценените рискове от съществени отклонения чрез планирането и
изпълнението на подходящи процедури в отговор на тези рискове, за да формира
мнение. Тук започва да се появява и останалата част от одиторското тестване.
МОС 330 изисква одиторът да се определи дали е подходящо тестване на
контролите. Одиторът винаги извършва известно тестване по същество, както и
известно тестване на контролите.
МОС 200 изисква одиторът да планира и изпълни одита, за да намали
одиторския риск до приемливо ниско ниво.
Одиторският риск е рискът одиторът да изрази неподходящо мнение, когато
финансовият отчет съдържа съществени отклонения. Той от своя страна се състой от
три компонента – вътрешноприсъщ риск, риск на контрола и риск на разкритията.
Вътрешноприсъщият риск е податливостта на дадено твърдение за вярност към
отклонението, което би могло да е съществено, индивидуално или в съвкупност с други
отклонения, допускайки че не съществуват каквито и да е свързани с него вътрешни
контроли.
Риск на контрола е рискът, че дадено твърдение за вярност би могло да
съществува отклонение, което може да е съществено, индивидуално или в съвкупност с
други отклонения, което няма да бъде предотвратено, или открито и коригирано,
своевременно от вътрешния контрол на предприятието.
Риска на разкритията е този риск при който одиторът да не разкрие отклонение,
съществуващо в дадено твърдение за вярност, което би могло да е съществено,
индивидуално или в съвкупност с други отклонения.

IV. Оценяване на рисковете от съществени отклонения

1. Риск на ниво финансов отчет.

МОС 315 изисква одиторът да оцени риска на ниво финансови отчети. Това ниво
се отнася до всеобхватните рискове, които засягат финансовия отчет като цяло
се оказват потенциално влияние върху множество твърдения за вярност. Това
ниво на оценяване може да е особено уместно, когато одиторът разглежда риска
от измама. Рисковете на ниво финансов отчет могат да се произтичат от:

• Контролна среда, съдържаща недостатъци

• Липса на компетентност у ръководството
• Опасения във връзка с почтеността на ръководството
• Опасения относно състоянието/надеждността на документацията на
предприятието.

6
 2. Риск на ниво твърдение за вярност

МОС 315 изисква от одиторът да оцени също така риска на ниво твърдение за
вярност. Стандартът посочва, че одиторът трябва да използва твърдения за вярност
относно класове сделки и операции, салда по сметки и представяния и оповестявания в
достатъчна степен на детайлност, за да формират базата за оценка на рисковете от
съществени отклонения и проектирането и изпълнението на допълнителните одиторски
процедури.

Твърдения за Възникване: сделките, операциите и събитията, които са отразени са

вярност възникнали и се отнасят до предприятието.
относно Пълнота: всички сделки, операции и събития, които би трябвало да
класове бъдат отразени, са отразени.
сделки и Отграничаване: сделките, операции и събития са отразени в правилния
събития за счетоводен период.
одитирания Класификация: сделките, операциите и събитията са отразени в
период правилните сметки.
Точност: сумите и други данни, отнасящи се до отразените сделки,
операции и събития са отразени по подходящ начин.
Твърдения за Пълнота: всички активи, пасиви и участия в собствения капитал, които
вярност е трябвало да бъдат отразени, са отразени.
относно салда Права и задължения: предприятието притежава или контролира
по сметки в правата върху активите, а пасивите са задължения на предприятието
края на Оценка и разпределение: активите, пасивите и участията в собствения
периода капитал са включени във финансовия отчет с подходящи суми и
всички възникващи корекции на оценки или разпределения са
отразени по подходящ начин.
Съществуване: активите, пасивите и участията в собствения капитал
съществуват.
Твърдения за Възникване, права и задължения: оповестените събития, сделки и
вярност операции и други въпроси са възникнали и се отнасят до
относно предприятието.
представяне и Пълнота: всички оповестявания, които е трябвало да бъдат включени
оповестяване във финансовия отчет, са включени в него.
Класификация и разбираемост: финансовата информация е подходящо
представена и описана, а оповестяванията са явно изразени.
Точност и оценка: финансовата и друга информация е оповестена
достоверно и с подходящите суми.

7
 V. Одиторски доказателства

Целта на одитора е да разработи и изпълни одиторските процедури по начин,

който да му даде възможност да получи достатъчни и уместни одиторски
доказателства, за да е в състояние да направи разумни заключения, въз основа на които
да базира одиторското мнение.

Ако одиторър не е в състояние да получи достатъчни и уместни одиторски

доказателства, то тогава той трябва да обмисли последствията за одиторския доклад.
МОС 500 разглежда използването на доказателствата, изготвени като се
използва експерт на ръководството. Стандартът посочва, че одиторът трябва да оцени
компетентността, способностите и обективността на експерта, да получи разбиране за
извършената работа и да оцени уместността на работата на този експерт като одиторско
доказателство.
Експерт на ръководството е физическо лице или организация, притежаващи
експертни умения в област, различна от счетоводството или одита, чиято работа в тази
област се използва от предприятието в помощ на предприятието за изготвянето на
финансовия отчет.

Източници на доказателства

Видове процедури
• Процедури за оценка на риска - процедури за получаване разбиране за
предприятието и неговата среда, включително вътрешния му контрол, с

8
 цел оценяване на рисковете от съществени отклонения на ниво финансов
отчет и на ниво твърдение за вярност.
• Тестове на контролите – процедури за тестване на оперативната
ефективност на контролите да предотвратяват, или да разкриват и
коригират, съществени отклонения на ниво твърдения за вярност.
• Процедури по същество – процедури с цел разкриване на съществени
отклонения на ниво твърдения за вярност, като включват тестове на
детайлите на сделки и операции, салда по сметки или оповестявания и
аналитични процедури по същество.

Процедури за получаване на доказателства

Проверка Проверка на записвания, документи и материални

активи.
Наблюдение Наблюдение как даден процес или процедура се
изпълнява от други лица.
Външно потвърждение Одиторски доказателства, получени от одитора като
директен писмен отговор до одитора от трета страна.
Преизчисление Проверка на аритметичната точност на документи или
записвания. Преизчислението може да бъде направени
ръчно или електронно.
Повторно изпълнение Независимо изпълнение от страна на одитора на
процедури или контроли.
Аналитични процедури Оценяване на финансова информация посредством
сравняване с финансови и нефинансови данни и
разследване на идентифицираните колебания и
взаимовръзки, които не съответстват на останалата
информация.
Проучващо запитване Търсене на информация от информирани лица или извън
предприятието.

Подходящото комбиниране на одиторски процедури е въпрос на преценка от

одитора. Следва обаче да се отбележи, че съчетанието на процедури обикновено се
определя от оценката на риска на контрола.

VI. Одиторски подход

Оценката от страна на одитора на идентифицираните рискове на ниво твърдение

за вярност осигурява базата за обмисляне на подходящия одиторски подход, Одиторът
може да определи, че:
• Ефективен отговор на риска може да бъде постигнат единствено чрез
изпълнение на тестове на контролите
• Изпълнението на процедури по същество е подходящо за конкретно
твърдение за вярност
• Е подходящ комбиниран подход

9
 Процесът на взема на решение дали да бъде възприет подход на базата на
контролите или подход на процедури по същество може да бъде обобщен както следва:

10
Заключение

Целта на одита на финансовите отчети е да даде възможност на одитора

да изрази мнение относно това дали финансовите отчети са изготвени, във
всички съществени аспекти, в съответствие с установената обща рамка за
финансова отчетност.
Одиторът следва да планира и изпълни одита така, че да сведе одиторския
риск до приемливо ниско ниво, което е последователно спрямо целта на одита.
Одиторът намалява одиторския риск чрез разработване и изпълнение на
одиторските процедури за събиране на достатъчни одиторски доказателства,
които да му дадат възможност да достигне до разумни заключения, на които да
базира одиторското мнение. Разумна степен на сигурност се получава, когато
одиторът е свел одиторския риск до приемливо ниско ниво.

11
Използвана литература:

1. Вътрешни контроли при одита. Прецентация на Валдемар Майек, FCCA CIA

2. Становища за одит и етика. Ръководство, Международна федерация на
счетоводителите. 2006г.
3. Финансов одит. Красимир Йорданов, 2009г.

12