Тема №1

Счетоводна политика
на предприятието -
общи положения
 1. Същност на счетоводната политика на
предприятието
Счетоводната политика е задължителен компонент
на годишния финансов отчет (ГФО) на предприятието,
независимо дали то прилага Международните
счетоводни стандарти (МСС) или Националните
счетоводни стандарти (НСС) за изготвяне на
финансовите отчети.
Същността на счетоводната политика на
предприятието трябва да се изясни в два аспекта:
1) за предприятията, които прилагат МСС и
2) за предприятията, които прилагат НСС.
 1.1. Същност на счетоводната
политика по МСС
Съгласно т.5 на МСС 8 „Счетоводна
политика, промени в счетоводните
приблизителни оценки и грешки” счетоводната
политика се определя като
„конкретни принципи, изходни
положения, конвенции, правила и
практики, прилагани от предприятието при
изготвянето и представяне на финансовите
отчети”.
 Като слаби страни на това определение могат да
се посочат:
1) Не се посочва връзката на счетоводната
политика със системата за управление на
предприятието. Отчитането е специализирана функция
на управление, а счетоводството е практически израз на
тази функция.
2) Не се посочва връзката с действащото
счетоводно законодателство в страната.
3) Не се посочва връзката с външната среда, в
която функционира предприятието. Във външната
среда функционират много на брой и разнообразни
фактори, които оказват влияние на дейността на всяко
предприятие под формата на възможности и заплахи за
неговия бизнес.
 При липса на МСФО, които да са конкретно приложими
към дадена стопанска операция, друго събитие или условие,
ръководството на предприятието прилага собствените си
преценки за разработване и прилагане на счетоводна политика,
с цел финансовите отчети да дават информация, която е:
а) необходима на ползвателите за вземане на стопански
решения;
б) надеждна, което означава, че:
- представя достоверно финансовото състояние,
финансовите резултати и паричните потоци на предприятието;
- отразява стопанската същност на операциите, другите
събития и условия, а не само тяхната правна форма;
- е неутрална - безпристрастна;
- е предпазлива;
- е пълна във всички съществени аспекти.
 За целите на тези преценки ръководството взема
предвид и оценява приложимостта на следните
източници в низходящ ред:
а) изискванията на МСФО, уреждащи подобни или
свързани въпроси;
б) определенията, критериите за признаване и
концепциите за оценяване на активите, пасивите,
приходите и разходите, изложени в Концептуалната
рамка за финансовото отчитане;
в) последните решения на други органи,
определящи стандартите, които използват сходна
концептуална рамка за разработване на счетоводните
стандарти, друга счетоводна литература и приетите
секторни практики в степента, до която те не са в
противоречие с източниците, посочени по-горе.
1.2. Същност на счетоводната политика по
НСС
В точка 25.1. на счетоводен стандарт 1
„Представяне на финансови отчети“ е
посочено, че:
“Счетоводната политика представлява
съвкупност от принципи, изходни
предположения, концепции, правила, бази и
процедури, възприети от предприятието за
отчитане на неговата дейност и за
представяне на информацията във
финансовите отчети”.
 Управляващият орган определя
счетоводната политика на предприятието
до началото на отчетния период в съответствие със:
а) принципите и изискванията, определени в
Закона за счетоводството (ЗС) и Националните
счетоводни стандарти (СС);
б) изискванията, определени в Международните
счетоводни стандарти (МСС), по въпроси, за чието
решаване няма изрични разпоредби в НСС, доколкото
тези изисквания не са в противоречие с нормативните
актове на Европейския съюз в областта на
счетоводството;
в) вътрешните актове на предприятието,
отразяващи спецификата на неговата дейност.
 Правило - ако при прилагането на
счетоводната политика е дадено предимство на
един счетоводен принцип пред друг, то това се
оповестява в приложението заедно с причините
за това.
Правило - според СС 1 в изключителни
случаи се допуска отклонение от счетоводните
принципи и възприетата счетоводна политика.
Ако има подобно отклонение, то се оповестява
в приложението заедно с причините, които са
довели до това отклонение.
 Основната разлика между двете
определения за счетоводна политика (по МСС и
по НСС) се състои във включването на
въпросите за отчитане на дейността на
предприятието (става дума за текущото
счетоводно отчитане) в определението, дадено в
НСС.
Според определението за счетоводна
политика в МСС текущото счетоводно отчитане
не е предмет на третиране в счетоводните
стандарти, т.е. за него не се формират
общоприети принципи и правила, които
предприятието трябва да приеме и да прилага
при осъществяване на дейността си.
 Същност - определение
Счетоводната политика е възприет от
предприятието счетоводен модел за отчитане на
неговата дейност през отчетния период и
представлява съвкупност от принципи, изходни
положения, концепции, правила, бази и
процедури, възприети за отчитане на неговата
дейност и за представяне на информацията във
финансовите му отчети.
 Счетоводната политика е съвкупност от
организационни, методологични и методически
принципи за регистриране, оценка, обработка,
съхраняване и ползване на счетоводната информация,
възприети за определен отчетен период.
Счетоводната политика служи като модел за
счетоводното отчитане на осъществяваната от
предприятието дейност за отчетния период и е основен
ориентир за потребителите на счетоводната информация.
Възприетата от предприятието счетоводна
политика се оповестява като приложение към годишния
финансов отчет, а всяка промяна спрямо предходния
отчетен период, се оповестява, като задължително следва
да се посочат причините, които са наложили тази
промяна.
 2. Основни характеристики на счетоводната
политика
 Не се установява на национално ниво чрез съответни
регулатори (Закона за счетоводството и Счетоводните
стандарти), а се разработва от счетоводната система
на предприятието и се приема от неговото
ръководство.
 Приема се до началото на отчетния период.
 Счетоводната политика е компонент на годишния
финансов отчет на предприятието.
 Чрез нея се постига конкретизация по отделни
въпроси, за които съществуват различни варианти на
решения в счетоводните стандарти, като се вземат под
внимание поставените стратегически и оперативни
цели пред предприятието.
Основни характеристики на счетоводната
политика
 Промяна в счетоводната политика се допуска само в
случаите, когато промяната в:
- счетоводен принцип ще доведе до по-подходящо
представяне на операциите или сделките във
финансовите отчети на предприятието;
- счетоводен принцип се налага от органа, който
определя счетоводните стандарти;
- счетоводен принцип се налага от закон.
 3. Цел на счетоводната политика
Целта е чрез разработената и прилагана
счетоводна политика годишните финансови
отчети на предприятието да дават сигурност, че
информацията, съдържаща се в тях е необходима
и надеждна.
Необходимостта на информацията се
определя от нейния обхват и полезност за
потребителите на информация във финансовите
отчети за вземане на управленски решения за
успешно функциониране на предприятието и
продължаване на неговия бизнес в обозримо
бъдеще.
 Надеждността на информацията във финансовите
отчети означава, че тя:
а) представя достоверно финансовото състояние,
финансовите резултати и паричните потоци на
предприятието;
б) отразява икономическата същност на
операциите, другите събития и условия, които
предприятието осъществява, а не само тяхната правна
форма;
в) е неутрална, т. е. безпристрастна;
г) е предпазлива;
д) е пълна във всички съществени аспекти.
Тук може да се добави и изискването за
достоверност на информацията, съдържаща се в
годишните финансови отчети на предприятието.
 4. Елементи на счетоводната политика
 Счетоводни документи и документооборот.
 Оценка на активи, пасиви и капитал.
 Амортизационна политика.
 Инвестиционна политика - мотивиране на
инвестиционната дейност на предприятието.
 Начин на оформяне и отчитане на договорните
отношения.
 Консолидационна политика.
 Финансово планиране на дейността на предприятието.
 Анализ и текущ контрол на дейността на
предприятието.
 Задачи при определянето на елементите на
счетоводната политика
 Практико-приложно изграждане на счетоводната политика на
предприятието.
 Постигането на ефективността от моделирането на счетоводната
политика.
 Формулиране на качествените характеристики на системата от
елементи, дефиниращи счетоводната политика на предприятието.
 Определяне на задачите, свързани с оформяне на всеки отделен
елемент на счетоводната политика.
 Систематизиране на факторите, които оказват влияние върху
елементите на счетоводната политика.
 Моделиране на икономическото поведение на предприятието.
 Моделиране на взаимодействията на предприятието с другите
контрагенти.
 Моделиране на социалния статус на персонала на предприятието.
 5. Предприятия, които изготвят счетоводна
политика
1. Счетоводна база – Национални счетоводни стандарти (НСС):
а) предприятия, които могат да избират да прилагат НСС:
- от 01.01.2016 г. – микро-, малки и средни предприятия (без
тези, които са от обществен интерес), независимо дали преди
това са прилагали, или не са прилагали МСФО/МСС (пар. 8
от доп.разп. на ЗС, във връзка с чл.34, ал.1 на ЗС)
- от 01.01.2017 г. – големите предприятия без тези, които са от
обществен интерес – (пар. 11 от доп.разп. на ЗС, във връзка с
чл.34, ал.11 на ЗС)
НСС се приемат от Министерския съвет и са в
съответствие с актовете на Европейския съюз и националните
особености.
НСС се обнародват в „Държавен вестник“.
б) предприятия, които прилагат НСС от 01.01.2016 г.:
- предприятията съставят финансовите си отчети на базата на
Националните счетоводни стандарти (чл.34/ал.1 от ЗС);
- предприятията – юридически лица с нестопанска цел (чл.35,
ал.2 от ЗС);
- предприятията в производство по ликвидация или
несъстоятелност (чл.35, ал.1 от ЗС)
2. Счетоводна база МСФО/МСС:
а) нова - ДВ, бр. 37 от 2019 г., в сила от 07.05.2019 г.
Финансовите си отчети на базата на Международните
счетоводни стандарти съставят предприятията, посочени в
чл.34/ал.2 от Закона за счетоводството
б) консолидираните финансови отчети на предприятията,
чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати за търговия на
регулирания пазар в държава - членка на ЕС, се съставят на
базата на Международните счетоводни стандарти.
3. Възможности за промени в счетоводната база по време
на действието на Закона за счетоводството.
а) предприятие, което не е променяло счетоводната си база,
може еднократно да премине към прилагането на
МСФО/МСС (чл.34, ал.3 от ЗС)
б) предприятие, което през един отчетен период е
съставило и предоставило годишния си финансов отчет
(ГФО) на базата на МСФО/МСС, не може да прилага НСС
(чл.34, ал.4 от ЗС)
в) ГФО на големите предприятия се съставят на базата на
НСС (чл.34, ал.2 от ЗС). Тази разпоредба се прилага от 1
януари 2017 г.
 В раздел III от ЗС “Годишни финансови
отчети” се регламентират формата, структурата
и съдържанието на финансовите отчети на
предприятията (ДВ бр.95/12 декември 2015 г.,
в сила от 01.01.2016 г.).
Годишният финансов отчет за всички
предприятия се състои най-малко от счетоводен
баланс, отчет за приходите и разходите и
приложение. (чл.29, ал.1 от ЗС).
 За целите на ЗС предприятията са:
 Търговците по смисъла на Търговския закон.
 Местните юридическите лица, които нe са търговци.
 Бюджетните предприятия.
 Неперсонифицираните дружества.
 Осигурителните каси по чл.8 от Кодекса за соц. осиг.
 Търговските преставителства.
 Чуждестранните юридически лица, осъществяващи
стопанска дейност в Р.България чрез място на стопанската
дейност, с изключение на случаите, когато тя се осъществява
от чуждестранно лице от държава - членка на ЕС, или от друга
държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, единствено при условията на
свободно предоставяне на услуги.
Това са предприятията, изготвящи счетоводна политика.
6. Фактори, влияещи при определяне на
счетоводната политика

Факторите, които оказват влияние

при определяне на счетоводната
политика на предприятието, могат да
бъдат систематизирани в две групи:
външни и вътрешни фактори.
 Външни фактори
 Международните счетоводни стандарти (МСС),
доколкото те дефинират общите правила за
идентифициране и оценка на активите и пасивите,
концепциите за капитала, счетоводните принципи.
МСС са елемент на стандартите и разясненията,
разработени от Съвета по Международни счетоводни
стандарти (СМСС), които обхващат:
а) Международни стандарти за финансово
отчитане;
б) Международните счетоводни стандарти;
в) разяснения на Комитета за разяснения на
международните стандарти за финансово отчитане
(КРМСФО).
 Процес на одобряване на МСС

СМСС Европейска 2 Съвет

комисия

1
ЕКГФО Европейски
Счетоводен
парламент
Регулаторен
комитет

Групи по интереси Предприятия

Консултации 1 Нормален сценарий

Вземане на решения 2 Допълнително вземане на решения
 Външни фактори
МСФО излагат счетоводни политики, изготвени
от Съвета по МСС, в резултат на които финансовите
отчети на предприятията съдържат точна и надеждна
информация за операциите и другите събития и
условия, за които се отнасят.
Тези политики не се прилагат, когато ефектът от
тяхното прилагане е несъществен. Въпреки това не е
уместно да се допускат или да не се коригират
несъществени разминавания с МСФО.
Целта е да се постигне определено представяне на
финансовото състояние на предприятието, финансовите
резултати и ефективността на неговата дейност, както
и паричните потоци и тяхната динамика.
 Външни фактори

При липса на стандарт или разяснение,

които да са конкретно приложими към дадена
операция, друго събитие или условие,
ръководството на предприятието използва
собствените си преценки за разработване и
прилагане на счетоводна политика, с цел
финансовите отчети да дават информация на
потребителите (външни и вътрешни), която е
необходима и надеждна.
 Външни фактори
Директивите на Европейския съюз (ЕС):
- Четвърта директива 78/660/ЕИО от 25.07.1978 г. на
Съвета на Европа относно годишните счетоводни отчети –
не е актуална.
- Седма директива 83/349/ЕИО от 13.06.1983 г. на
Съвета на Европа относно консолидираните счет. отчети.
- Директива 2006/43/ЕО от 17.05.2006 г.
- Директива 2006/46/ЕО от 14.06.2006 г.
- Директива 2009/49/ЕО от 18 юни 2009 г. на
Европейския парламент и на Съвета на Европа за изменение
на директиви на Съвета 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО относно
определени изисквания за оповестяване за средни по размер
дружества и задължението за изготвяне на консолидирани
счетоводни отчети.
 Външни фактори
- Директива 2012/6/ЕС от 14 март 2012 г. на ЕП и на Съвета
за изменение на Директива 78/660/ЕИО на Съвета относно год. счет.
отчети на някои видове дружества във връзка с микросубектите.
- Директива 2013/34/ЕС от 26 юни 2013 г. на ЕП и на Съвета
относно ГФО, консолидираните ФО и свързаните доклади на някои
видове предприятия, за изменение на Директива 2006/43/ЕО на ЕП
и на Съвета, и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на
Съвета на Европа.
Тази директива се прилага най-рано от 1 януари 2016 г.
Постановките й са въведени в счетоводнота законодателство на
страната – ЗС и НСС. Директива 2013/34/ЕС за индивидуалните и
консолидираните ФО замества досегашните Четвърта и Седма
счетоводни директиви.
- Директива 2014/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 22октомври
2014 г. за изменение на Директива 2013/34/ЕС относно
оповестяването на нефинансова информация и на информация за
многообразието от страна на някои големи предприятия и групи
(OB, L 330/1 от 15 ноември 2014 г.)
 Външни фактори
 Регламентите на ЕС. Тук следва да се посочат:
- Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския
парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането
на МСС.
- Регламент (ЕО) № 1126/2008 на Комисията от 3
ноември 2008 г. за приемане на някои МСС в
съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002.
- Регламент (ЕО) № 1274/2008 на Комисията от
17.12.2008 г. за изменение на Регламент (ЕО) №
1126/2008 за приемане на някои МСС в съответствие с
Регламент (ЕО) № 1606/2002 във връзка с МСС 1.
 - Регламент (ЕО) № 70/2009 на Комисията от
23.01.2009 г. за изменение на Регламент (ЕО) №
1126/2008 относно приемането на някои МСС в
съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 във връзка с
подобренията на МСФО.
- Регламент (ЕС) № 475/2012 на Комисията от 5
юни 2012 г. за изменение на Регламент (ЕО) №
1126/2008 за приемане на някои МСС в съответствие с
Регламент (ЕО) № 1606/2002 по отношение на МСС 1 и
МСС 19.
- Регламент (ЕС) № 1254/2012 на Комисията от 11
декември 2012 година за изменение на Регламент (ЕО)
№ 1126/2008 за приемане на някои МСС в съответствие
с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския
парламент и на Съвета по отношение на МСФО 10,
МСФО 11, МСФО 12, МСС 27 (2011 г.) и МСС 28 (2011
г.).
 - Регламент (ЕС) № 1255/2012 на Комисията от 11
декември 2012 година за изменение на Регламент (ЕО)
№ 1126/2008 за приемане на някои МСС в съответствие
с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския
парламент и на Съвета във връзка с МСС 12, МСФО 1 и
МСФО 13, както и Разяснение 20 на Комитета за
разяснения на МСФО.
- Регламент (ЕС) № 1256/2012 на Комисията от 13
декември 2012 година за изменение на Регламент (ЕО)
№ 1126/2008 за приемане на някои МСС в съответствие
с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския
парламент и на Съвета във връзка с МСФО 7 и МСС 32.
 Други външни фактори
 Договорите, свързани с присъединителните
фондове на Р. България към ЕС, договорът за
присъединяване на Р. България към ЕС и
постановките за финансова отчетност на
страната, заложени в тях.
 Ратифицираните международни спогодби.
 Европейското и друго международно
законодателство.
 Международната икономика с нейното
развитие, процеси, конюнктура, фази, цикли и др.
 Вътрешни фактори
 структура на националната икономика;
 социално-икономическо състояние на страната;
 действащото законодателство в страната;
 правната форма на предприятието
 финансово-икономическото състояние на предприятието;
 предметът на дейност на предприятието;
 видът на собствеността на предприятието;
 притежаваните и управляваните от предприятието
ресурси;
 организационната структура на предприятието;
 квалификацията на персонала и конкретно на персонала
на счетоводната система на предприятието;
 изградената информационна база в предприятието;
 дигитализация на управлението и дейността на
предприятието.
 7. Видове счетоводна политика
Могат да се обособят самостоятелни видове
счетоводна политика.
За целта се прилагат съответни критерии.
а) Според връзката на счетоводната
политика на предприятието със
законодателството в страната (търговско,
трудово, счетоводно и данъчно):
- счетоводна политика, която е обвързана
със законодателството в страната;
- счетоводна политика, която частично е
обвързана със законодателството в страната.
 Видове счетоводна политика
б) Според степента на обобщаване на счетоводната
информация:
- счетоводна политика в отделното предприятие;
- счетоводна политика в икономически групи
(холдинги и др.), която се ръководи и определя от
предприятието-майка и има характер на
консолидационна политика.
в) Според степента на устойчивост:
- условно-постоянна счетоводна политика;
- условно-променлива счетоводна политика.