Условия за отчитане на разходите за дейността и калкулиране на себестойността

на продукцията и услугите

1. Класификация на отчитане на разходите за стопанската дейност.

Осъществяването на стопанската дейност е свързано с определени разходи –
намаляване на активи и увеличаване на пасиви. По отношение на разходите
счетоводството няма за предмет изучаването техниката, организацията и други аспекти
от счетоводството, а само осигуряване на количествена и качествена характеристика на
отчитане на разходите, свързани с дейността. На тази основа по – нататък се определя
себестойността. Отчитането на разходите за дейността е един от най – важните
елементи на счетоводството – от пълната информация за разходите се обуславят
показателите за ефективност на стопанската дейност на предприятието. В състава на
разходите за дейността се включват всички онези разходи, които формират
себестойността на продукта на труда. За детайлното обхващане и счетоводно
отразяване е необходимо, те да бъдат групирани на база на определени признаци.

* в зависимост от икономическата им същност всички разходи биват –

материални и трудови. Материалните разходи са – разходи за суровини, материали,
амортизации, а трудовите – трудови възнаграждения и начисленията за сметка на
работодателя – социални и здравни осигуровки.

* в зависимост от състава им разходите се делят на едноелементни и

комплексни. Едноелементни са тези, които не могат да бъдат диференцирани –
амортизации, а комплексни са административните разходи.

* в зависимост от ролята и предназначението им биват основни и

допълнителни. Основните разходи са пряко свързани с технологията на съответната
дейност – технологични разходи. Допълнителните са разходи за организация,
управление и обслужване на дейността.

* в зависимост от начина на включване на разходите в себестойността биват

преки и непреки. Преките могат да се отнасят направо себестойността на продукта въз
основа на първичните документи. Косвените разходите са общи разходи и те се отнасят
едновременно за няколко изделия и производства.

* в зависимост от обема на дейността биват основни постоянни и променливи.

Основните постоянни разходи са тези, които не се влияят от обема на дейността. При
увеличаване обема на дейността тези разходи намаляват заради обема продукция,
върху която се подразделят, но са постоянна величина – амортизации, начислявани по
линейния метод. При променливите разходи с увеличаване на дейността се увеличават
и размера на разходите – ток, вода, административни разходи.

* в зависимост от календарните периоди – текущи, предварителни и

предстоящи. Текущите разходи се извършват и се включват в себестойността на
продукцията в един и същ отчетен период. Предварителните разходи са извършени
през конкретен отчетен период, но се отнасят в себестойността за бъдещ период.

1
Предстоящите се извършват през бъдещи отчетни периоди, но размера им е
предварително известен. Те се резервират и се извършват за сметка на създадения
резерв.

* в зависимост от икономическото съдържание – всички разходи се групират по

икономически елементи

* за нуждите на калкулирането се групират по еднородни групи – статии на

калкулация. Изхожда се не от икономическа еднородност, а от мястото на
извършването на съответните разходи. Групирането е различно за различните
предприятия.

2. Организация на отчитане на разходите по икономически елементи и

функционално предназначение

Отчитането на разходите по икономически елементи има за цел да осигури

информация за структурата, която е необходима за управлението, а така също и за
външните потребители. На основание на разходите по икономически елементи могат да
се правят изводи за определена дейност, да се изчислят показатели за трудоемкост,
металоемкост и други, както за предприятието, така и за страната. За всеки един
елемент се осигурява самостоятелна синтетична сметка. Сметките от група 60 са
активни, транзитни и не фигурират в баланса. Характерна особеност в методиката на
използване на сметките от група 60 е обстоятелството, че те трябва да се водят с чисти
обороти. Всеки разход независимо от предназначението си трябва да се отчете само
един път чрез тези сметки. Всички корекции на разходите - вътрешните обороти следва
да се извършват с червени сторнировъчни записвания. Воденето, ползването с чисти
обороти се налага поради:

* дублирането на обороти би изопачило информацията за съответния вид разход

* принципа на построяването на класическия отчет за приходи и разходи

Могат да се приключват текущо – след всяка счетоводна статия и в края на

отчетния период.

Текущото приключването е много точно, защото отчетеният разход се отнася

към съответното направление и не се налага да се организира аналитично отчитане.
Приключването в края на отчетния период се прилага когато не е необходима
информация за калкулиране на себестойността на продукцията. Тези разходи се
отразяват като разход за съответната дейност. За да се сведат разходите до минимум се
организира аналитично отчитане за определена база. Препоръчва се използване на
групи за специфични разходи, за да не се смесват разходите с различно икономическо
съдържание.

2
 Съдържание на сметките за разходи:

601 – разходи за основни материали, спомагателни материали, разходи за

резервни части, гориво, вода, канцеларски материали, лекарства, медикаменти,
безплатна храна, работно облекло. Когато е налице вътрешно потребление не се
използва тази сметка. В някои случаи е възможно да се отчете излишен оборот. Тогава
се прави корекция на разхода в отчета.

602 – разход за бъдещи услуги – наем, ремонт, имуществени данъци и такси

604 – разходи по граждански договори, но на практика се включват към

разходите за външни услуги заради статистическата отчетност.

609 – такси, стипендии, разходи за командировки, разходи за брак, липси, фири,

провизии, преоценка на активи, начисления данък продажби във връзка с брака,
липсите, фирите и други.

Според функционалното им предназначение – зависи от броя и осъществяваните

дейности – промишлена, транспортна селскостопанска и други.

По сметка 611 се отчитат само основните технологични разходи за

осъществяване на основната дейност. Една част от основните разходи имат характер на
общи и самостоятелно се разпределят между продуктите и дейностите –
амортизациите. Друга част с характер на общопроизводствени се отнасят за цялото
производство – ремонт.тези разходи първоначално се отчитат общо по отделна
аналитична сметка към сметка 611. те се разпределят пропорционално на някаква база,
възприета от предприятието. Разпределението на общопроизводствените разходи се
съобразява с капацитета. Това налага де се отделят от общопроизводствените онази
част, която не е свързана с общопроизводствените постоянни разходи. Освен по
дейности сметка 611 се организира в няколко направления – съобразно функции, по
производства, по продукти на труда – изделия, по статии на калкулация.

612 - разходи за дейности, услужи, които обслужват основната дейност.

Аналитичното отчитане се групира по отделни спомагателни производства.

613 – калкулационна сметка. Аналитичното отчитане е отделно за всяко ДМА.

При необходимост тези разходи се отчитат по видове.

614 – за административни разходи на дейността. Като цяло към нея се

организират аналитични сметки по основни групи разходи. Те нямат отношения към
производствената себестойност. Приключват се чрез сметките за приходи.

616 – може да се използва като операционно – резултатна, по дебита се

натрупват всички разходи, а по кредите – приходите.

3
 3. Себестойност и пера на нейното формиране.

Себестойността е основна икономическа категория, която изразява

ефективността на производствената дейност.

* Според обхвата на разходите бива съкратена, пълна производствена

себестойност и търговска себестойност. В съответствие с приложимите счетоводни
стандарти се прилага съкратена себестойност. Изчислява се по данни от сметка 611.
Включват се само основните технологични разходи и общопроизводствените разходи.
За нуждите на управлението се изчислява пълна себестойност, която включва и
административните разходи и търговската себестойност, която пък включва разходите
за продажби. Изчисляването на пълната и търговската себестойност е на база
информацията от сметки 703 701. за ценообразуването се използва пълната
себестойност.

* Според периода за отчитане на себестойността различаваме предварителна и

фактическа. Плановата – в началото на отчетния период на база производствената
програма – по счетоводни данни. Нормативна – правят се корекции, свързани с
промяната на нормите.

Калкулирането на себестойността е завършващ етап за установяване на

стойността на изделията. Като способ това е обхващане, пресмятане и разграничаване
на разходите, извършени при установяването на дейността с цел да се установи
стойността на произведените стоки и услуги. Техническото средство се нарича
калкулация. Тя е механично свързана с текущото счетоводно отчитане, с разходите за
дейността. Организацията на аналитичното отчитане на разходите за дейността се
осъществява въз основа на нуждите за калкулирането. Има два етапа:

 групировка на разходите – сумата на разходите за цялото

производство
 установяване на себестойността

Калкулациите биват съкратени, пълни, предварителни, планови, отчетни.

4. Основни понятия, свързани с калкулирането на себестойността

Калкулационен обект – вид произведена продукция или услуга. Обекта на

калкулиране съвпада с обекта на аналитично отчитане, на разходите за
производство. Несъвпадението е налице при комплексни производства, където
се получават няколко продукта.

4
 Себестойността на продукцията и услугите се калкулира не само общо, но и за
единица. Себестойността на една калкулационна единица зависи от
калкулационната сума, а тя представлява сбора от всички разходи, извършени за
производството на съответния обект или обекти на калкулиране. Получава се в
края на всеки калкулационен период въз основа на обобщена информация от
аналитични сметки за извършените разходи.

Калкулационният период е времето, за което се изчислява.

Калкулирането на себестойността се извършва не само общо, но и по отделни

видове разходи, по калкулационни статии. Калкулирането на себестойността не
се извършва по един и същ начин за всяко производство и дейност. Подходът
зависи от типа, организацията на аналитичното отчитане. В зависимост от това
се използват различни методи за калкулиране. Предвид възприетите обекти за
калкулиране могат да се извършат различни методи за отчитане на разходите.

Метод за отчитане на разходи и методи за калкулиране

Организацията на отчитането на разходи за дейността се намира в тясна връзка

с методиката за калкулиране на себестойността на продукцията и услугите. В
зависимост от нуждите на калкулирането се осъществява конкретна организация на
аналитично отчитане на цената. Тази калкулация се обуславя и от други фактори. Тя
зависи от организацията и технологията на производството, от структурата на
предприятието, от броя на произвежданите изделия, от типа на производството.

В зависимост от съчетаването на посочените фактори се прилагат различни

методи за отчитане на разходите и за калкулиране на себестойността на стоките и
услугите. Трудно може да се разграничи кой е само метод за калулиране и кой е само
метод за отчитане. Методът за отчитане на разходите характеризира определена
система и определана организация на аналитичното отчитане на разходите на отделни
обекти. Методът за калкулиране на себестойността характеризира прилагането на
определени способи за изчисляване на общата себестойност и отделно на единица
продукция или услуги.

В зависимост от условията в предприятието се прилагат следните методи на

отчитане на разходите за дейността:

1. Метод за отчитане по изделия – при него аналитично отчитане се

организира отделно за всяко изделие, за всеки вид работа, откриват се отделни
аналитични сметки за разходите по изделия. Така се формира себестойността на цялото
количество продукция и обема услуги.

5
 2. Поръчков метод – за всяко изделие, което има характер на индивидуално или
за серия от еднородни изделия се прави обща аналитична сметка. В този случай
аналитичните сметки се наричат поръчки. Прилага се например в корабостроенето, или
за ремонт. В първичните документи се посочва и номерът на поръчката.
Себестойността на поръчката се изчислява след като завърши нейното изпълнение като
обща сума на разходите.

3. Групов метод – прилага се когато се произвеждат различни, но много сходни

продукти. В този случай се открива обща аналитична сметка за всички сходни изделия,
за цялата група. С този метод се съкращават разходите за отчитане.

4. Метод на отчитане по производство – прилага се когато аналитичното

отчитане на разходите не може да се организира съобразно нуждите на калкулирането.
Този метод е характерен за крупните производства.

5. Офазен метод (преработков) – прилага се когато даден продукт се

произвежда посредством последователната обработка на едни и същи изходни
материали и когато тази преработка преминава през няколко фази на единен
производствен процес. При него се откриват отделни аналитични сметки за всяка фаза
и ако е необходимо се откриват аналитични сметки по изделия. Прилага се в два
варианта – полуфабрикатен и безполуфабрикатен. Характерно за втория е
обстоятелството, че разходите извършени в отделните фази се прехвърлят
последователно към следващите чрез групиране. При полуфабрикатния вариант се
калкулира себестойност на продукцията във всяка фаза, от която се продават
полуфабрикатите. Разходите в следващата фаза се прехвърлят с обща сума.

6. Нормативен метод (стандартен) – прилагането му предполага наличието на

разработени норми за отделните видове разходи. Разходите по този метод се отчитат в
две групи – по норми и по отклонения от нормите. При калкулирането обаче се вземат
предвид и отклоненията от тези норми (икономии или преразходи). Този метод няма
абсолютно самостоятелно приложение. Прилага се с посочените до тук методи.

Методи на калкулиране:

1. Пряк (директен) метод – прилага се при индивидуалните производства

когато аналитичното отчитане на разходите се извършва по поръчки. Обекта на
отчитането съвпада с обекта на калкулирането. Себестойността се получава като сбор
от всички разходи отчетени по съответните калкулационни статии за съответната
поръчка. Когато отчитането се организира по серии или по отделни изделия в дадена
поръчка, общата сума на разходите се разделя на количеството изделия.

2. Сумарен метод – прилага се при производството на сложна продукция,

когато тя се получава посредством монтирането на предварително произведените части
и когато аналитичното отчитане на разходите се организира по отделно за всеки детайл.
Себестойността на крайното изделие се получава чрез сумирането на разходите, тоест
себестойността на отделните части на изделието.необходимо е първо да се калкулира

6
себестойността на отделните части чрез прилагане на някои от останалите методи за
калкулиране.. Този метод се прилага винаги в съчетание с някой друг метод. Прилага се
най-вече в промишлеността.

3. Пропорционален метод – прилага се когато от едно и също производство

като резултат от обработката и обикновено едни и същи изходни материали се
получават по няколко продукта. Или пък се прилага групово отчитане на разходите, а
себестойност се изчислява по отделни изделия. В този случай разходите се откриват
общо за производството. Прилага се метод за отчитане на разходите по производство.
Себестойността на отделните продукти както общо така и по статии на калкулацията,
се определя чрез разпределяне на общата сума на фактически отчетените разходи
между отделните продукти или изделия, пропорционално на някаква база. В качеството
на бази за разпределение могат да се използват продажните стойности на изделията,
общата им планова или нормативна себестойност, общото тегло, общата заета площ и
др. базите за разпределение на разходите не се регламентират никъде. Предприятията
сами решават как да се разпределят разходите.

Методиката за разпределяне на разходите между отделните продукти е следната:

1. количеството продукти от всеки вид, но поотделно се умножават по

съответния натурален или стойностен показател въз основа, на който се формира
базата. В резултат на това се получават така наречените базисни показатели за всеки
отделен продукт.

2. получените базисни показатели за отделните продукти се сборуват и се

получава общата база за разпределение на разходите.

3. общата сума на фактически отчетените разходи за всички продукти се разделя

на общата база за разпределения. Получава се коефициент за разпределение, който
изразява полагащите се разходи на единица от общата база.

4. базисните показатели за всеки продукт по отделно се умножават по

коефициента за разпределение и се получава сумата на полагащите се разходи за всеки
конкретен продукт, получава се общата себестойност за всеки отделен продукт.

5. полученото се разделя на количесвото произведени продукти.

Пример: в производство Х са извършени разходи на обща сума 5200 лв.

Произведени са 400 бр продукт А, 500 бр продукт Б и 600 бр продукт В.
Продажните стойности са 1 лв за А, за Б 5 лв, за В 6 лв.

400 бр А х 1 лв = 400

500 бр Б х 5 лв = 2 500

600 бр В х 6 лв = 3 600

7
Получените стойности се сборуват, което е общата база за разпределение - общо –
6500.

5 200/3 600 = 0,8 – на 1 лев продажна стойност се полагат 80 стотинки разходи

Базисните показатели са реализационните стойности.

За А – 400 х 0,8 = 320

За Б – 2 500 х 0,8 = 2 000

За В – 3 600 х 0,8 = 2 880

Като се сборуват тези суми се получават разходи равни на 5 200.

За А 320/400 = 0,80

2 000/400 = 4,00

2 280/400 = 4,80

4. Метод по коефициент – прилага се в комплексните производства. При него

общата сума на разходите се разпределя между продуктите на базата на предварително
определени разработени коефициенти. Те изразяват съотношението на разходите за
отделните продукти. Те се определят на база на различни признаци, характеризиращи
особености на производство и съотношението на разходи за различни продукти – тегло,
трудоемкост. Методиката за определяне на себестойността се определя като:

1. количеството продукти от всеки вид се умножава с установените

коефициенти, като резултат от това се получава количеството условни продукти от
всеки вид.

2. сумират се всички условни продукти и така получаваме обемът на цялото

количество продукция в условни единици.

3. общата сума на фактическите разходи за всички продукти се разделя на

цялото количество продукция в условни единици. Като резултат от това се получава
себестойността на една условна единица.

4. изчислената себестойност за една условна единица се умножава по условните

единици продукция,но от всеки един вид поотделно. По този начин се получава общата
себестойност на цялото количество продукция по видове.

5. общата себестойност на всеки вид изделие поотделно се разделя на

количеството изразени в натурални единици, като се установява себестойността на
всеки продукт.

Пример: условие като горното

коефициент за А – 0,08, за Б – 0,42, за В – 0,5

8
 А 400х 0,08=32

Б 500х 0,42=210

В 600х 0,5=300

1.За А - 400 * 0,08 = 32 условни единици

За Б – 500 * 0,42 = 210

За В – 600 * 0,5 = 300

2. 542

3. Себестойността на една условна единица

5 200/542 = 9,6

4. Умножаваме по условните единици за всеки продукт поотделно

За А – 32 * 9,6 = 307

За Б - 210 * 9,6 = 2 015

За В – 300 * 9,6 = 2 880

Общо 5 200

За А - 307/400 = 0,80

За Б – 2 015/500 = 4

За В - 2 880/600 = 4,80

5. Метод на изключване на разходите (остатъчен или остатъчно-стойностен)

– прилага се когато в резултат на единно производство се придобиват няколко
продукта, но най - малко един от тях се счита за основен, а останалите за
допълнителни. Калкулира се себестойност само на основната продукция, а стойността
на допълнителната се оценява предварително и се изключва от сумата на разходите.
Оценката на допълнителната продукция се извършва по справедлива пазарна стойност.
Когато от дадено производство се получава само един основен продукт неговата
себестойност се определя директно, по прекия метод. Когато се добиват повече
продукти себестойността се изчислява по пропорционалния или коефициентния метод.

9
 6. Стандартен метод (нормативен) – прилага се за калкулиране на
себестойността когато е въведено нормативно отчитане на разходите за съответното
производство. За да се установи себестойността е необходимо при текущото
счетоводно отчитане разходите да се отчитат по норми като се създава информация за
измененията и отклоненията на нормите. В резултат на информацията за отклоненията
и евентуално за измененията в края на периода нормативната себестойност се изменя
до фактическата. Или фактическата се определя като алгебричен сбор на нормативната,
на отклоненията и възприетите изменения.

ФС= НС+- ОН+-ИН

Общата стойност на калкулацията се установява чрез съставяне на нормативни

калкулации, възоснова на нормите за разходи действащи към началото на месеца. Те се
съставят в началото на годината , а в последствие се коригират всеки месец. За
установяването на отклоненията от нормите се организира оперативна отчетност, при
която отклоненията се систематизират по отчетни обекти, по статии на калкулацията,
по причини и по виновници. При определяне на фактическата себестойност
отрицателните отклонения се прибавят, а положителните се приспадат от нормативната
стойност. Измененията на нормите в началото на месеца се вземат предвид при
коригиране на нормативната себестойност. Тази промяна касае и незавършеното
производство от предходния период. Едновременно с коригирането на нормативната
себестойност в началото на месеца, се прави преоценка на незавършеното
производство. Възможно е нормите да се променят и през месеца (текущия период). В
тези случаи измененията на нормите се вземат предвид само за продукцията
произведена след промяната на нормите. В края на месеца във връзка с калкулирането
на фактическата себестойност, сумата на намалението на нормативната себестойност на
незавършеното производство в началото на месеца и сумата от увеличението на
нормите за продукцията, произведена след промяната на нормите се прибавят към
нормативната себестойност на готовата продукция. И обратното е възможно.

Отчитане на разходите за промишлените дейности и калкулиране на

себестойността на готовата продукция

1. Отчитане на основните разходи за основната дейност

Основните разходи за основната дейност са основните разходи, без които не

може да се произведе даден продукт, произтичат от технологията на производство или
от нормативните актове. В по – голямата си част са преки разходи. Включват се въз
основа на първичните счетоводни документи. Една част от преките разходи са
едноелеметни, а други са комплексни. Това се обуславя от съдържанието на
калкулационните статии за съответното производство. Обособяването на основните
статии за отчитане на основните разходи се обуславя от относителния дял на основните
разходи, предназначение и други. В повечето предприятия се обособяват следните
калкулациони статии:

10
 0. суровини и материали
1. заплати
2. социални и здравни осигуровки
3. амортизация
4. загуби от брак

В статията суровини и материали се отнасят всички разходи на основни,

спомагателни материали, суровини, на купените полуфабрикати, производствен
амбалаж. Общата сума на разходите се установява на база на групирането на първични
документи за месеца. За тези разходи се дебитира сметка 611. Счетоводно отразените
по този начин разходи за суровини и материали все още не са вложени в употреба. Част
от изписаните суровини и материали могат да бъдат върнати обратно в складовете, а
друга част да останат като неупотребени за слеващия отчетен период. За да се установи
действителният размер на разходите е необходимо да се отпише стойността на
върнатите материали с червено или черно сторно, само за да се установи
калкулационната сума.

Във връзка с използването на материалите в производствените звена могат да се

получат и използваеми отпадъци. Те се оценяват по пазарна стойност и се отписват от
статията суровини и материали.

302 – отпадъци/611

Трябва да се прави разлика между допълнителна продукция и отпадъци от

производство. Отпадъците се получават още в процеса на производство, а
допълнителната продукция съпътства готовата продукция.

За да се формира окончателния размер на разходите по тази статия се приспадат по

съответния ред разходите на суровини и материали, вложени в бракувана, некачествена
продукция. Трябва да се вземе предвид и стойността на суровините и материалите
вложени в незавършеното производство.

Към статията гориво и енергия се отнасят разходите за вложеното гориво, газ,

въглища, енергия. За тези разходи с изключение на закупената енергия се дебитира
сметка 611 и се кредитират сметка 601 за употребеното гориво и сметка 612 за
произведената пара, сгъстен въздух. Закупената енергия се отнася веднага като разход
по 601. По нея не се отнасят разходите за гориво и енергия свързани с
общопроизводствени нужди. При формирането на окончателния размер на разходите се
вземат предвид неупотребените горива, а за енеригята се взема предвид енергията за
бракуваните изделия и незавършеното производство.

Към статията заплати се отнасят основната и допълнителната заплата на така

наречените основнопрозиводствени работници. Разходите за заплати обикновено се
установяват на база на документи (работни карти). Допълнителните възнаграждения се
разпределят между изделията на база на основната работна залата. Разходите се

11
коригират с частта от разходите отнасящи се за бракувана продукция и незавършено
производство.

Към сметката за осигуровки се отнасят осигуровките за сметка на работодателя. Те

се отнасят към изделията пропорционално на работната заплата.

Към статията за амортизации се отчитат разходите за амортизация на дълготрайните

активи в производствените звена, тези, с които се произвежда. В някои случаи
амортизациите не могат да се отнесат по изделия. Те могат да бъдат пряк разход само
ако произвеждаме едно и също нещо. Прави се корекция.

Някои предприятия имат статия Ремонт на дълготрайните активи на база на

амортизациите.

По статията загуби от брак се отнася чистата загуба от производствения брак. Това

е една комплексна статия, по която се отнасят предварително отчетените разходи за
бракуваната продукция. По тази статия не се правят корекции.

По статията други се отчитат разходи, за които няма калкулационни статии.

Например при ремонт, ако нямаме статия за ремонт.

Отчитане на разходите, продукцията и услугите на спомагателните производства

Във всички по-големи предприятия в съвемстност с основната им дейност се

осъществяват и различни спомагателни дейности. Тези дейности се организират като
отделни производства. Такива са ремонтно-механичните цехове например. Тези
спомагателни производства са органически свързани с основната дейност и имат за
задача да обслужват основното производство със съответните услуги или продукция.
Когато тези производства имат по-голям капацитет те могат да извършват услуги или
да предоставят продукция и на други предприятия. В зависимост от характера на
произвежданата продукция или извършваните услуги в отчетно отношение
спомагателните производства се групират в две групи:

- спомагателни производства, които произвеждат еднородна продукция

- спомагателни производства, които произвеждат разнородна продукция или
услуги.
Организацията на отчитането на разходите в спомагателните производства се
осъществява чрез сметка 612, към която се обособяват аналитични сметки за всяко едно
спомагателно производство и там се извършва аналитичното отчитане на разходите.
При всички случаи във всяко спомагателно производство разходите се отчитат и по
статии на калкулация. Калкулационната схема за спомагателните производства зависи
от отрасловата принадлежност на съответното производство. При автотранспорта ще
има статии за гориво, заплати, текущ ремонт и т.н.

В спомагателните производства, които произвеждат еднородна продукция се открива

само 1 сметка – синтетичната сметка, по която разходите се отчитат по калкулационни

12
статии. При спомагателното производство, в което се произвежда разнородна
продукция се организира аналитично отчитане по видове изделия. Обикновено тези
спомагателни производства работят по поръчков метод. При тях аналитичното
отчитане е по-разнообразно:

Дт тек.ремонт в цех 1 Кт Дт пр-во на резервни части Кт Дт общопро-вени

разходи Кт

- -
- -
- -

Дт Тек.ремонт в цех 1 Кт Дт основен ремонт на Кт

По отношение на отчитането на разходите всички разходи се отчитат

първоначално като разходи по икономически елементи и след това се прехвърлят като
разходи за спомагателното производство. Дебитира се сметка 612 и се кредитират
сметките от гр. 60. След като поръчките бъдат завършени разходите на спомагателните
производства се отчитат по направления.

* С продукцията

611 / 612

* За услугите, които са извършени за други звена на предприятието

614 / 612

615 / 612

13
 * По същия начин ще се отчетат разходите за продажби, придобиването на
дълготрайни активи или ликвидация и т.н.

613 / 612

616 / 612

* За произведените резервни части

302 / 612

* Ако се извършват услуги на други предприятия

703 / 612

Между спомагателните производства се извършват и взаимни услуги. За да се

определи себестойността на което и да е спомагателно производство, трябва да знаем
стойността на другите спомагателни производства.

Отчитане на загубите от брак в производството

В повечето промишлени производства паралелно със стандартните изделия в

много случаи се произвеждат и такива, които по някаква причина не могат да се
използват по прякото им предназначение. Тези изделия се третират като производствен
брак. Като брак в производството се считат изделията, които не съответстват на
съответните стандарти. Те не съответстват на договорените условия и не могат да се
използват, освен ако не се отстрани дефекта.

Производствения брак може да се раздели на два основни вида:

* Технологичният брак е заложен още в самата технология. Определен е

още при проектирането. Този брак счетоводно не се следи. Произтичащите загуби от
този брак се включват в стойността на годните изделия. Той е неизбежен.

* Надтехнологичният брак подлежи на счетоводно отчитане от гледна

точка на материалната отговорност и съставяне на информация за загубите.

В зависимост от степента на годност на изделията и от възможност за

отстраняване на допуснатите дефекти, този брак се подразделя на два вида:

* Поправимият брак е този, при който отстраняването на дефектите е

технически възможно и икономически целесъобразно.

14
 * Непоправимият брак (пълен брак) е този, при който отстраняването на
дефектите е технически невъзможно или е възможно, но е икономически
нецелесъобразно (разходите за отстраняването ще са повече от стойността на
продукта).

Според причините за допускането на брака, той се подразделя на брак по вина

на работниците (поради небрежност), брак по вина на ръководството (поради
неправилни чертежи, неправилно пусната технология), брак по вина на доставчиците.
Независимо от тези причини производствения брак е винаги отрицателен и води до
увеличаване на себестойността на годната продукция. Контролът за качеството на
изделията се осъществява от специализирани органи за контрола (ОТК). Тези органи
следят качеството на изделята на всеки етап от тяхното производство. За
некачествените изделия ОТК издават актове за брак. В тях посочват място на
откриването, бройките на изделията, характерът на дефектите, евентуално причините и
виновниците. На основата на тези актове се осъществява счетоводното отчитане на
загубите от брака.

При установяване на загубите от брак се вземат предвид стойността на

бракуваните изделия и разходите за поправимия брак. Във връзка с определяне на
чистата загуба от брака се вземат предвид удържаните суми от виновниците за брака,
обезщетенията за некачествени стоки и получените полезни отпадъци. Така
определената чиста загуба се включва в себестойността на годната продукция чрез
статията загуби от брак от проиводството. За счетоводното отчитане на брака се
обособява отделна сметка към сметка 611.

Аналитичното отчитане е по видове изделия и по статии на калкулацията.

* На основание на актовете за брак със себестойността на изделията се 611 –

аналитична сметка брак в производството / 611 – аналитична сметка за съответното
производство. Това записване се прави само за окончателно бракуваните изделия.

За изделията, които подлежат на поправка, като разходи за брак се отчитат само

извършените разходи за отстраняване на дефектите. По този начин по аналитичните
сметки за брак за всяко изделие се установяват брутните загуби за брака. В зависимост
от причините и виновниците тези разходи могат да се намалят

* като се удържи сума от заплатите на работниците например

421 / 611

* от получени отпадъци

302 / 611

* при получено обезщетение от доставчиците

503 / 611

15
 * предявени искания

444 / 611

Разликата между дебита и кредита е чиста загуба от брака и се отнася в

себестойността на продукцията.

Възможно е брак да се открие и в складовете за готова продукция, а дори и в

клиентите. В тези случаи бракът не е производствен и не е елемент от стойността на
годната продукция. Ако е в склада ще се отчете като разход по 609, а ако е открит при
клиентите се сторнира продажбата и се връща продукцията в склада.

Отчитане на разходите за организация, управление на предприятието и

структурните му звена (административни и общопроизводствени разходи)

В производствените звена, цеховете, на промишлените предприятия освен

преките разходи се извършват и някои допълнителни разходи, свързани с
организацията на производството и неговото обслужване. Към общопроизводствените
разходи се отнасят и технологични разходи, които не могат да се отнесат пряко към
съответните изделия. Производствените разходи са самостоятелен обект на
счетоводното отчитане. Общата сума на отчетените общопроизводствени разходи в
края на отчетно-калкулационния период се разпределя между изделията,
пропорционално на определена база. най-често за база за разпределение на
общопроизводствените разходи се използват преките разходи и се прилага
пропорционалния метод. Според изискванията на стандарт 2 за материалните запаси
разпределението на общопроизводствените разходи се обвързва с производствения
капацитет. Когато производственото звено използва нормалния си капацитет всички
общопроизводствени разходи се разпределят между произведените изделия. Когато
обаче има значително отклонение в използвания производствен капацитет, тогава в
себестйността на изделията се включват всички променливи разходи и само част от
постянните общопроизводствени разходи. Това отклонение се регламентира в
счетоводната политика. В тези случаи разходите трябва да се анализират и групират в
две групи – променливи и постоянни.

Счетоводното отчитане на производствените разходи се извършва чрез

сметката за общопроизводствени разходи към сметка 611. Организира се аналитично
отчитане По производствени подразделения и видове разходи. Отчетните групи
общопроизводстени разходи се наричат само статии. При отчитане на тези разходи
първо се отразяват по сметки от група 60. На основание на извършеното разпределение
на разходите се дебитира 611 и аналитичните сметки за съответните изделия.

В състава на административните разходи се отнасят всички разходи

произтичащи от общата организация и администрацията на предприятието. Тези
разходи се отчитат също по видове (статии), като те могат да бъдат за заплати,
осигуровки, командировъчни, издръжка на лекия транспорт, канцеларски, амортизация.

16
Отчитането на административните разходи се осъществява чрез сметка 614
диференцирано по статии. След като през отчетния период се формира окончателният
размер на тези разходи, този размер се отнася в търговската себестойност на
продадената продукция.

От самото наименование се подразбира, че разходите за продажби са онези

разходи, за реализирането на продадената продукция. Към тях се отнасят всички
разходи за продажба на продукцията до напускането на склада. Във връзка с
продажбата на промишлената продукция една част от разходите могат да бъдат за
сметка на предприятието продавач, а друга част за сметка на клиентите. Тези въпроси
се уточняват в договорите (офертите, ценоразписите). Тези разходи са основно
транспортните разходи, но могат да бъдат и разходи по монтажа. Обикновено в
договорите за продажба разпределянето на разходите между доставчика и клиента се
регламентира чрез термина „франко”. В някои случаи е възможно транспортни разходи,
които по договора са за сметка на клиента, да са извършени от продавача. В този
случай продавачът фактурира заедно с продукцията и транспортните разходи.

Към разходите за продажби се отнасят и разходи за реклама, разходи за участие в

изложби, панаири, разходи за ползване на разпределителни складове за продажба.
Разходите се отчитат по групи и това отчитане е общо за всички продажби. В някои
случаи би могло транспортните разходи да се отчитат по видове продукция. Разходите
за продажби в края на всеки месец се разпределят между продадените изделия и се
включват в себестойността на изделието.

701 / 615

Установяване и оценка на незавършеното производство

В повечето промишлени производства процесът на обработката на вложените

суровини и материали е продължителен и към всеки даден момент част от суровините и
материалите се намират в различна степен на завършеност. Те се наричат незавършено
производство.

Под незавършено производство се разбира продукцията, която не е преминала

през всички фази на производствения процес и предстои да бъде обработвана.
Установяването и оценката се извършва в края на всеки отчетен калкулационен период.
Това е така, защото количеството и стойностният размер на незавършеното
производство са необходимо условие за установяване на себестойността на готовата
продукция. В края на отчетно-калкулационните пероди незавършено производство
остава във всички производствени предприятия, но не винаги то е необходимо условие
за установяване на себестойността на готовата продукция.

Незавършеното производство се взема превид най-вече в предприятията с

продължителен производствен цикъл (10-15 дни например). Необходимостта от
установяването на незавършеното производство се обуславя от обстоятелството, че

17
извършените разходи за предходния период са общи за всички изделия (завършените и
незавършенит). За да се установи себестойността на завършените предварително трябва
да се определи частта от разходите за незавършеното производство.

Незавършеното производство се установява по два начина – текущо и

периодично. Текущото отчитане на незавършеното производство е преди всичко
оперативно. То се осъществява чрез подходящи първични документи, чрез които се
следи движението на детайлите, на полуфабрикатите и т.н. в процеса на
производството. Отчита се количеството на детайлите, които са започнати и тези, които
са завършени. На практика това става чрез маршрутни карти. Това оперативно отчитане
може да се осъществи в два варианта, а именно: по детайлно и по операционно.

* При подетайлното отчитане обекта на оперативната отчетност са количеството

материали и полуфабрикати, предадени за обработка в първата фаза на
производствения процес и количеството детайли при последната производствена фаза.
Разликата представлява количеството на незавършените изделия. Трябва да се вземат
предвид и бракуваните изделия и липси.

* При пооперационното отчитане освен общо, количеството на детайлите се

следи и по отделните операции. Преди всяка операция в маршуртната карта се записват
бройките предадени изделия, а след операцията се записват бройките, които се
прадават за следващата операция. Независимо от текущото документиране на
количеството детайли и на тяхното движение, информацията от оперативното отчитане
не винаги е достатъчно точна и надеждна.

Заради това се извършва и периодично установяване на количествата изделия и

детайли по видове и по степен на готовност. Това се извършва чрез инвентаризация.
Инвентаризацията се извършва на общо основание и се описва в инвентаризационни
описи. Освен видовете изделия се записва и степента на завършеност. В
инвентаризационните описи не се записват онези суровини и материали, които не са
подложени изобщо на обработка, а също и отпадъците. Не се включват в
незавършеното производство дефектните изделия – брака. След завършване на
инвентаризацията се пристъпва към установяване на стойността на незавършеното
производство. Ако е извършено преди това оперативно отчитане се прави съпоставка.
Стойностният размер на незавършеното производство освен по видове се осъещствява
и по статии на калкулацията. Самото остойностяване на незавършеното производство
може да се извърши по фактическа себестойност и по възприета постоянна оценка. За
да се установи фактическата себестойност следва да се извърши разделяне на разходите
от всеки отделен вид между завършените и незавършените изделия. Това се прави
пропорционално на количествата. Тези изчисления трябва да се правят през всеки
отчетен период и за всеки вид разход. Незавършеното производство не подлежи на
счетоводно отчитане самостоятелно. То остава като салдо по сметка 611. На счетоводно
отразяване подлежат липсите на незавършеното производство. Ако те са за сметка на
виновни лица, тогава се отчитат като липси по вина на МОЛ.

18
 Обобщаване на разходите и формиране на себестойността на продукцията и
услугите

За да се определи фактическата себестойност на произведената продукция следва

всички разходи, които имат отношение към тази себестойност да се натрупат по
съответните аналитични сметки. Към обобщаване се пристъпва след като е постигнато
пълно отчитане и установяване на разходите по съответните сметки и статии.
Обобщаването на разходите се извършва в следната последователност:

1. Отнасяне в състава на текущите разходи на частта от отчетените разходи за

бъдещи периоди.

611 / 651

2. Отразяване на взаимните услуги от спомагателните производства и

калкулиране на тяхната себестойност.

3. Отнасяне на разходите за спомагателните производства по направление.

611, 614, 615, 703 / 612

4. Отразяване на разходите за брак в себестойността на продукцията.

611 / 611 – брак в производството

5. По отделни производствени звена се разпределят общопроизводствените

разходи.

611 / 611 – общо производствени разходи

6. След това по аналитичните сметки за изделията са отразени вече всички

разходи, които формират тяхната себестойност.

303 / 611

7. Ако те са продадени

701 / 611

Счетоводно отчитане на промишлената продукция и на приходите от нейната

продажба

1. Същност, оценка и документиране на продукцията и продажбите.

Готовата продукция е крайният веществен резултат от производството на

стопанската дейност на всяко промишлено предприятие. Отнасят се изделията, които са
преминали през всички фази на производствения процес и не изискват по нататъшна
преработка. Това са изделията, които са напълно комплектовани, отговарят на
изисквания за качество и на договорни условия. Паралелно с производството на
продукция промишления капацитет се изпълняват различни услуги – шивашки и др.
Условията са също краен резултат от завършен производствен процес, но за разлика от

19
готовата продукция те нямат веществено изражение, а са включени в други материални
обекти – ремонт. Тези услуги не могат да се складират, те се реализират в момента на
тяхното извършване. Услугите не се отчитат като готова продукция. Като правило
готовата продукция и услугите са предназначени за .... извън предприятието. Във
връзка с това те се предоставят на съответните потребители посредством тяхната
реализация и продажба. Осъществяването на процеса на продажби се извършва
обикновено от специално обособено звено, което осъществява цялостната дейност по
съхраняването на продукцията, за сключване на договори, провеждане на всички
въпроси свързани с продажбите. Съществен въпрос свързан с продажбата на готовата
продукция е този за момента, в който трябва да се отрази самата продажба. В
съответствие с нормативните актове на ръководството – стандарт 18 – за момент на
продажба се счита фактурирането и изпращането на готовата продукция. В случаите
когато производителя поема ангажименти, свързани с монтажа, пробна експлоатация,
тогава момента на отчитане на продажбата може да се отложи. Организацията на
отчитане на готовата продукция в значителна степен се обуславя от нейната оценка.
Произведената и заприходената в складовете продукция се оценява по фактическа
себестойност, формирана от основните производствени разходи. Допуска се при
текущото счетоводно отчитане, произведената готова продукция да се заприходява и по
други оценки – планова, продажна, нормативна. В края на отчетния период във връзка с
приключването тази оценка се коригира до фактическата себестойност. Освен това в
края на финансовата година наличната в складовете готова продукция, може да се
преоцени в съответствие с пазарните стойности валидни към края на годината. Тази
преоценка се прави само в случаите когато отчетната стойност на наличната продукция
е по – висока от нейната справедлива стойност - принцип на предпазливост. За да се
направи тази преоценка следва да се събере информация за пазарните стойности по
отделни видове изделия. Ако няма активни пазари за съответните изделия, качеството
на справедливи стойности се вземат продажните цени на същата тази продукция –
последни продажби. Извършва се преоценка на онези изделия, на които отчетната
стойност е по – голяма от справедливата стойност. Възможно е за преоценена
продукция в края на следващ отчетен период да се извърши дооценка, ако пазарната
стойност се е увеличила. В този случай увеличеното е до размера на справедливата
стойност, но не повече от предходното намаление. Поради обстоятелството, че готовата
продукция от един и същи вид, произведен през различни периоди на годината има
различна фактическа себестойност при изписването на продадената готова продукция
тя се оценява по реда за оценка на материалните запаси регламентиран в стандарт 2.
Според стандарт 2 се дава вариантност. Препоръчителният подход за оценката на
готовата продукция е тя да се изписва по конкретно определена цена – по партиди.
Такъв подход може да се приложи за изделия, които имат индивидуален характер.
Когато не може да се приложи този подход, се прилага алтернативния подход – при
него продадената 303 може да се изпише или по средно претеглена цена или при
последователно изчерпване на количествата – първа входяща – първа изходяща,
последна входяща – първа изходяща. Предприятията, които прилагат МСС не могат да
прилагат метода последна входяща – първа изходяща. Продажните цени на готовата
продукция се определят чрез договаряне. Анализира се себестойността, разходите за

20
продажби, лихви. По извън счетоводен път предприятието следва да направи
калкулация на цената. Ще се прибави минимален процент печалба и ще се определи
минимална цена, която подлежи на договаряне. Документирането на готовата
продукция се извършва чрез следните първични документи – за предадената в
складовете продукция – складова разписка. Тя се съставя от МОЛ на склада най –
малко в 1 екземпляр. В случаите когато складовете за готова продукция са отдалечени
от производствените звена се използва пътна разписка или приемателно – предавателна
разписка. Този документ се съставя от ръководителя на производственото звено и се
подписва от приемащия – човека, който транспортира, с което приема отговорността за
предавана в склада. Когато 303 е предадена в склада МОЛ издава складова разписка.
Когато в складовете се транспортира многократно продукцията, съпроводена от
множество разписки се съставя една обща складова разписка, където се посочват
номерата на другите складови разписки. Всички складови разписки трябва да бъдат
описани и от органите за технически и качествен контрол. Те трябва да бъдат заверени.
Складовите разписки на определени интервали от време се представят в счетоводството
- най малко един път в месеца. Те се описват в съпроводителен опис, който се подписва
от приемащия счетоводител. В счетоводството складовите разписки се групират по
видове изделия и по МОЛ. На основание на групираните данни в счетоводството се
съставят и счетоводните записвания за заприхождаването на готовата продукция.
Отпускането на готовата продукция за продажба се извършва в съответствие със
сключените договори или ако няма такива с направените заявки от купувача. За всеки
конкретен случай за отпускане на готовата продукция за продажба отдел пласмент
издава нареждане за експедиране на стоки. То представлява заповед за отпускане.
Нареждането се издава в 4 екземпляра. Единия остава в пласмента, а другите се дават
на МОЛ на склад. След като началник склада изпълни нареждането и отпусне
количеството продукция единия екземпляр се предава в счетоводството, в отдел
пласмент и последния за МОЛ. В нареждането са описани видовете изделия и тяхното
количество, които трябва да бъдат отпуснати на клиентите. След изпълнението в склада
в него се описват фактически отпуснатите количества. След като се изпълни
нареждането екземпляра от отдел пласмент се сравнява с разрешеното количество и се
следи за изпълнението на заявката. Този в счетоводството се остойностява по
съответни цени и този екземпляр е основание за издаване на фактурата. Когато
продукцията се изпраща на клиента чрез транспортно средство в нареждането се
изписва и транспортния документ, където се подписва и шофьора. В по малки
предприятия тези функции се използват от счетоводството. Изнасянето на продукция
от територията на предприятието се документира с пропуск. Отдел пласмент издава
разрешение за изнасяне. Може да не се издава а да се издаде екземпляр от нареждането.
Възможно е ако фактурите се издават в момента на напускане, тя служи.... Фактурата е
този документ, чрез който се оформя продажбата и се определя дължимата от
клиентите сума. Описва се вида и количеството на изделията, тяхната продажна
стойност, транспорт, амбалаж. Ако се прави отстъпка във фактурата отстъпката се
посочва след описването на конкретните изделия и тя се приспада от продажната
стойност. Върху общата стойност във фактурата се изчислява и ДДС. Фактурите
обикновено се издават в 3 екземпляра. Ако се издават от кочани, оригинала е за

21
клиентите, единия се откъсва и се прикрепя към дневникът за продажби, и третия
остава в кочана. Те могат да бъдат и компютърни, трябва да пише оригинал. Във
връзка с продажба на продукция на клиенти да се правят отстъпки за изпълнени
договорни условия – за закупено по – голямо количество продукция. Отстъпките се
правят в края на конкретен отчетен период. В този случай се издава кредитно известие
за разликата в цената като се посочва номерата на фактурите за продажба, по които се
прави отстъпка и съответно се коригира общата стойност. Постъпилите в
счетоводството фактури по нататък се използват за счетоводното отразяване на
продажбите, вземанията от клиенти и приходите от продажбите. На основание на
складовите разписки и изпълнените нареждания за експедиране на стоки МОЛ в
складовете осъществяват оперативна отчетност. Тази оперативна отчетност може да се
осъществява ръчно и чрез компютър. При нея за всяко изделие се обособява отделна
аналитична сметка, при ръчното това са картони. В тези аналитични сметки по видове
изделия МОЛ записват прихода на продукция на основание на складовите разписки и
разхода на продукция на основание на изпълнените нареждания за експедиране на
продукция. В края на всеки отчетен период МОЛ прави извлечение от картоните, което
има в съдържание количествена оборотна ведомост и го предава в счетоводството.
Счетоводството в края на всеки отчетен период създава оборотни ведомости, в това
число и на аналитичните сметки, с цел сравнение на дебитни и кредитни обороти,
крайни салда. Данните за количества в оборотната ведомост се сравняват с
извлеченията на МОЛ. Установяват се различията. Оперативното отчитане в складовете
се дублира с това в счетоводството. В някои случаи е възможно в счетоводството да не
се води аналитично отчитане нито количествено, нито стойностно. Складовото
отчитане в този случай се осъществява от счетоводител. Преди това обаче се подготвя
информация за стойността на постъпилите и отпуснатите изделия. Възможни са и други
варианти, които обаче са приложими когато продукцията се отчита по една неизменна
оценка – нормативна себестойност. В складовете няма проблем да се записват от МОЛ
и стойностните величини, тогава в счетоводството се осъществява само стойностно
отчитане и се изчисляват само крайните салда – оперативно – счетоводен метод. МОЛ
прави извлечения за количество и стойност.

Организация на синтетичното отчитане

То се осъществява се чрез синтетична сметка 303. Към нея се обособяват сметки

в зависимост от местонахождението и предназначението. Може да има само една
сметка. Ако има повече тя се шифрира. Сметка 303 2 – Продукция на отговорно пазене
се използва за отчитане на продукцията, която е на отговорно пазене в клиентите.
Изпратили сме му продукция, но по една или друга причина не е продадена. Продали
сме му я, фактурирали сме, но има грешка, издаваме кредитно известие, правим сторно,
но продукцията е в клиента. Така стоят нещата и при ремонт. Организира се
аналитично отчитане по изделия и по местонахождения.

303 3 – Продукция на консигнация – тази сметка се използва когато

предоставяме на наши клиенти продукция, която те купуват и ние фактурираме след
като бъде продадена. Такъв подход на дистанционни продажби се прилагат когато

22
продукцията е по – трудно продаваема, клиентите не купуват защото се страхуват че
няма да могат да я продадат и при отложено плащане. От 01.10 тази година от ЗДДС
това се счита за доставка и доставчикът дължи ДДС за доставената продукция на
консигнация. Сключват се договори, предават се въз основа на складови разписки:

1. За тази продукция – 303 3/303 1 - при продажбата изписването ще бъде

в тази сметка.

За продаденото количество се съставя протокол за инвентаризиране на

продукция, издава се данъчна фактура, която не служи за отразяване на продажба
а за ДДС. Аналитичното отчитане е по видове изделия и по консигнанти –
предприятия, които са получили стока на консигнация. Изпълнени, но не предадени
работи – сметка, която се използва от предприятия, които извършват услуги.

Сметка продукция - 303 – по дебита – отчетната цена на произведената

продукция – фактическа, планова, корекциите на тази стойност, излишъците, върнатата
от клиентите продукция, дооценка съобразно справедливата стойност. По кредита се
отразява отчетната стойност, обезценки, липси и брак на продукцията. Трябва да имаме
в предвид че при добра организация на отчитане съществува възможно за еднократни
записвания по сметката в края на отчетния период. По аналитичните сметки се правят
всички записвания за постъпленията в склада, за изписване от склада и в края на месеца
по сметка 303 се записва само разликата между прихода и разхода на продукцията.
Продадената през месеца продукция се изписва директно от сметка 611, произведената
продукция се записва по сметка 303. Ако се окаже, че сме продали повече продукция от
колкото сме произвели разликата се отразява по сметка 303. И обратно – ако се окаже,
че сме продали по – малко количество продукция отколкото сме произвели, разликата
се отразява по сметка 611.
2. За произведената продукция - 303/611
3. За продадената продукция - 701/303
4. Приемаме, че няма да са прави текущо записване през месеца по сметка 303.
Остава само 701/611 за продадени 70 единици. Това означава в края на месеца да се
заприходи само разликата – тоест ако сме произвели 100, заприхождаваме само тези 30
единици:

303/611 – 30 единици. В другия случай , 611/303

Аналитичното отчитане се организира по видове изделия, по складово, по МОЛ.

Процесът на продажбите на продукция се отчита чрез сметка 701 – постъпления от
продажба на продукция. Тя има характер на операционно – резултатна. Осигурява
информация за приходите и резултатите от продажбата. По кредита се отразява всяка
продажба с продажбена стойност, а по дебита се отразява отчетната стойност,
разходите за организация и управление, разходите за продажби. Ако дебитния оборот е
по – малък от кредитния оборот – печалба и обратно. Печалбата се записва по дебита на
сметка 701, а загубата по кредита, но за предпочитане е червено сторно. Аналитичното
отчитане към тази сметка се изгражда по видове изделия, обикновено стойностно.
Когато се продава продукция с ангажимент за гаранционно обслужване прихода се
отчита изцяло а за стойността на гаранцията се създават провизии, които се отчитат

23
чрез сметка 497 – провизии, признати като пасиви. Пасивна сметка, която показва
бъдещо задължение. Организира се аналитично отчитане по клиенти, по видове
изделия и по гаранционни срокове. Тя се кредитира при продажба, а се дебитира при
извършване на разходи по гаранционно обслужване.

Отчитане на постъпленията и продажби на продукцията

1. Постъпилата в складовете готова продукция се заприходява по

обобщени данни от складовите разписки, след като сме определили
себестойността
303/611 - с фактическата себестойност.
2. Възможно е предприятията, които нямат незавършено производство да не
използват сметка 611.
303/група 60
3. Когато предприятието отчита продукцията си по неизменна оценка това
записване се съставя чрез нея. Ако продукцията е заприходена по ориентировъчна
оценка следа като се калкулира фактическата себестойност се съставят счетоводни
записвания за коригиране на тази оценка до фактическата – 303/611 черно записване,
ако фактическата себестойност е по голяма от отчетната и обратно - 611/303 чрез
сторно. Заприходената продукция се изписва и се продава.
4.За продадената продукция въз основа на фактурите – се дебитира 411 с общата
стойност и се кредитира 701 с продажната стойност, 4532 – ДДС.
5. Ако продажбата е за износ няма да има ДДС – 411/701 – но това записване ще
бъде по стойност на валутата, която се продава по централен курс.
6. За отразяване на постъпленията от продажбите група 50/411.
7. Ако плащането е от продажби в чужбина се дебитира 504 по курса към датата
на плащането, и се кредитира 411 със сумата, на издаване на фактурата. За курсовите
разлики се дебитира сметка 624 когато курса е намалял или ще се кредитира 724 курсът
е нараснал.
8. Продадената продукция въз основа на фактури се отписва обикновено от
сметка 303, с което се освобождава от отговорност МОЛ. За целта – 701/303 или 611,
ако текущо не се води 303.
9. В практиката много често се осъществява натурална размяна между
контрагентите. Тези натурални размени в практиката са известни като бартерни сделки.
В тези случаи обаче се издават нормални фактури с ДДС – основание за доставка,
плащане не се извършва. За продажбата ще се дебитира 414 клиенти за продажби при
определени условия с общата сума по фактурата и ще се кредитира701, 4532. За
получената фактура 302, 4531/414.
Ако първо отчитаме продажба ползваме 414, същата ползваме за доставката и обратно.
Ако отчитаме първо доставка 404.
10. За изписване на продукцията 701/303,611. После се отчитат
административните разходи и разходите за продажби, които се разпределят
пропорционално на продажните стойности.
След всички тези записвани в сметка 701 се установява резултата – 701/123 за
печалба и обратно за загуба.
11. За продажбите които се извършват с гаранционен срок и обслужване се
създават провизии. Определя се процент върху продажбите. За създаване на провизията
609/497.

24
 Сметка 609 се отнася директно към 123 и по правилно е първо към 615 и после
123/615. Не е необходимо разходите да се отчитат като разходи за дейността.
Отразяват се за сметка на провизиите – 497/503.
12. След като изтече гаранционния срок и провизиите не са усвоени тогава
кредитните салда по 497 се отразяват като приход по 709 – 497/709.
С отчетените приходи се намалява облагаемата печалба. Тези записвания са
класическите записвания.
13. На практика във фактурите за продажба се включва амбалаж, транспортни
разходи когато по договора транспортните разходи са за сметка на 411, но са
извършени от нас.
- За амбалажа и за транспортните разходи 411/709 за амбалажа, 703 за
транспорта и за ДДС 4532.
- За да изпишем амбалажа 709/302 – обикновено амбалажа се фактурира
по неговата отчетна стойност, защото клиента го връща.
- За изписването на транспортните разходи, когато са платени на
транспортно предприятие 703/498 или 401.
- Когато сме получили фактура за този транспорт 498 с
услугата,4531/503.
- Когато транспорта е извършен със собствени транспортни средства
тогава изписването е от сметка 612 или 703/612. В този случай записването е по
себестойност и ще има резултат от услугата.

14. Когато при текущото счетоводно отчитане продукцията е била отчитана по

планова или нормативна се извършват корекции до фактическата себестойност. 303/611
ако фактическата е по висока от ориентировъчната. При продажба сме изписали
продукцията по ориентировъчна стойност. За да се установи реалния финансов
резултат и за коригиране на оценката на продадената продукция 701/611 – черно
записване за фактическата себестойност, а червеното - ориентировъчната. Освен пряко
коригиране на разликата е възможен и друг начин на отчитане – косвено коригиране. В
този случай за отчитане на разликата между ориентировъчната и фактическата оценка
се обособява отделна сметка, която се наименува и се отчита разликата. Тя има
характер на регулираща. В едни случаи е допълваща когато фактическата е по - висока
от ориентировъчната, и контрарна – фактическата себестойност е по - ниска. Когато се
работи по ориентировъчна оценка след калкулиране на фактическата себестойност на
продукцията с разликата, в случай че фактическата е по - висока 303 5/611, и обратно
когато фактическата е по - ниска от ориентировъчната 611/3035. В този случай не се
правят корекции по сметка 303, защото те са в отделна сметка. Тази разлика не се
отчита за отделни изделия, а общо или за всички групирани по отделни групи. За да се
формира реалния финансов резултат и нейното изписване се прави корекция по сметка
701. Тъй като разликата е отчетена обща за да определим сумата на корекцията трябва
първо да определим един процент, който отразява съотношението между всички
продадени изделия и ориентировъчната им оценка. Вземаме салдото по сметка 303 5,
разделяме на ориентировъчната оценка и се намира съотношението. Тогава, за да се
направи корекция ориентировъчната оценка на продадената продукция се умножава с
този процент, общо, не по изделия 701/303 5 – черна статия, когато сметка 303 5 е с
дебитно салдо, ако фактическата е по - висока, и червена – при по – ниска фактическа
себестойност или 303 5 е с кредитно салдо.

25
 Отчитане на резултати от инвентаризацията и преоценката на готовата
продукция

Инвентаризация се извършва най-малко веднъж в годината във връзка с годишното

приключване. Инвентаризация може да се извършва и по други поводи, например с
контролно значение, при смяна на МОЛ, установени кражби, стихийни бедствия и др.
Резултатите от инвентаризацията се документират с инвентаризационни описи
комбинирани със сравнителна ведомост. В описите се записват данните от
инвентаризацията, които по – късно се сравняват с тези от счетоводния отдел. Във
връзка с резултатите от инвентаризацията се съставят следните протоколи:

- за липса за сметка на предприятието

- за липса за сметка на МОЛ
- за брак
- за компенсиране на липси с излишъци
- за утвърдени естествени фири
Всички протоколи се утвърждават от ръководителя на предприятието. Нормите за
естествените фири при съхраняването на готовата продукция се прилагат само в
случаите когато са налице фактически липси от съответните изделия.

* Компенсиране на липси с излишъци се извършва само при наличието на

причинно-следствена връзка между тях. То се извършва натурално и стойностно.
Разликата от компенсирането се третира или като липса или като излишък. При
наличие на липси първо се извършва компенсиране с излишъците и след това се
прилагат нормите за естествените фири. За извършеното компенсиране се дебитира
сметка 303, аналитичната сметка, по която е установен излишък и се кредитира пак 303
с аналитичната сметка, по която е установена липса.

* По отношение на излишъците се дебитира сметка 303 и съответната

аналитична сметка, а се кредитира сметка 709.

* За признатите фири се дебитира сметка 601 или 609 и се кредитира сметка 303,
като за продукти, които се отчитат като полуфабрикат се ползва сметка 601, защото
същите отиват пак в производството.

* За липси без вина на МОЛ и за брака се дебитира сметка 609 със

себестойността и ДДС-то и се кредитират 303 и 4532.

* Когато брака и липсите са от застрахована продукция и са в резултат на

застрахователно събитие най-правилно е с отчетната стойност да се дебитира сметка
494 и да се кредитира сметка 303.

* След като застрахователят определи размера на обезщетението с непокритата

част от липсата или брака ще се дебитира сметка 609 и ще се кредитира сметка 494.

26
 * Възможно е брака да се отчете като разход по сметка 609 и после
обезщетението да се отчете като приход по сметка 709. Но ако се отчете като разход се
начислява и ДДС, и на по – късен етап ние няма да имаме право на данъчен кредит,
след като застрахователят определи щетата.

Липси по вина на МОЛ - както при всички липси МОЛ се начитат по пазарната
стойност и полагащото се ДДС.

442 / 303, 443 и 4532.

 за получените суми – 501 / 442

 ако сумата е удържана от работната заплата - 501 / 421
 за всяка вноска пропорционално се отчита и ценовата разлика
443 / 709

Всички разходи от липсите и брака се отнасят в състава на административните разходи.

Дебитира се сметка 614 и се кредитира сметка 609.

В края на финансовата година при положение, че отчетната стойност на

продукцията е по-висока от пазарната се извършва преоценка.

* За разликата от по-високата отчетна стойност и пазарната

608, 609/ 303

Този разход от преоценка не е данъчно признат разход и води до увеличаване на

данъчната печалба. В следващи периоди, когато пазарната стойност се увеличи по
отношение преоценената продукция се извършва дооценка, но не повече от
предишното намаление. Това увеличаване се отчита като приход по сметка 709 – 303 /
709

Особености на счетоводното отчитане на разходите, продукцията и приходите от

селскостопанските дейности

1. Основи на организацията на отчитането на разходите в селското

стопанство

Селското стопанство се характеризира с много особености, които оказват

съществено влияние както върху неговата организация, така и върху организацията на
счетоводното отчитане на разходите в обособените дейности и производства.
Производственият и технологичния процес в селското стопанство се отличава с голяма
продължителност. За много от производствата, растениевъдството и животновъдството
достига до 1 или дори до няколко години. Независимо от това обстоятелство в селското
стопанство е възприет годишен калкулационен период (календарна година). Това обаче
не означава, че във всички случаи извършените през съответната година разходи се
включват само в себестойността на произведената продукция през същата година.

27
Разходите извършени за производствата от растениевъдството, които обхващат
периоди от 2 и повече календарни години се систематизират по години на реколтиране
(придобиване на реколтата). По този начин се създават условия за сравнително
прецизно калкуларине на себестойността на растениевъдната продукция. В отрасъла
животновъдство всички разходи се включват в себестойността на произведената
продукция за годината, през която са извършени.

Селскостопанското производство се осъществява със значителен вътрешно

производствен оборот. Това означава, че за голяма част от произведената
селскостопанска продукция е необходимо и изходно условие за осъществяването на
същото или друго производство. (Една част от продукцията се продава, а друга се
оставя за семе. Този процес не е безкраен, периодично се купуват семена, които са
няколкократно по – скъпи. Продукцията от растениевъдството се използва за храна на
животновъдството).Наличието на вътрешно производствен оборот поставя въпроса за
оценката на употребената за собствени нужди готова продукция, а начина на оценката
оказва влияние върху себестойността на готовата селскостопанска продукция.
Предриятията, които спазват стандарт 41 оценяват продукцията по пазарна стойност.
При това положение употребената за собствени нужди продукция не оказва влияние
върху продукцията от новото производство. Предприятията, които работят по
фактическа себестойност включват употребената продукция по фактическа
себестойност. Това води до деформиране на себестойността, а съответно и на
резултатите през отделните отчетни периоди.

Повечето селскостопански производства се характеризират с голяма

комплексност. При тях в резултат на единния производствено технологичен процес се
добиват по няколко основни продукта, а в някои случаи и допълнителна продукция. В
селското стопанство обект на калкулация е само основната продукция, която е и цел на
производството. Допълнителната продукция се оценява по пазарна стойност (или нетна
реализируема стойност) и се изключва от общата сума на фактически извършените
производствени разходи. Като се има предвид комплексността на повечето
производства и технологията на осъществяването им, съществена част от основните
разходи не могат да се отчитат текущо като преки за съответните продукти. Тези
разходи първоначално се отчитат като общи, а в последствие се разпределят по обекти
на калкулацията (по продукти). Наличието на тези общи разходи обуславя
организирането на сложна система за аналитично отчитане на разходите с различна
степен на детайлизация – по отделни производства, култури, животни. Във всички
случаи разходите по сметките за производствата се отчитат и по статии на
калкулацията.

Калкулационната схема в селското стопанство обхваща следните групи разходи:

1. Разходи за семена и посадъчен материал. Чрез нея се отчитат количествено и

стойностно употребените за отделните растениевъдни производства семена и
посадъчен материал. Ако са от собствено производство се оценяват в съответствие с
възприетата счетоводна политика – нетна реализируема или фактическа стойност.

28
 2. Разходи за торове - могат да се разделят на минерални и органични.

3. Разходи за фуражи - отразяват се количествено и стойностно използваните

фуражи за изхранване на животните по пазарна стойност.

4. Разходи за медикаменти и препарати за борба с болести и вредители – разходи

за придобиване на отделни препарати за отделни култури.

5. Разходи за външни услуги - отчитат се извършените на предприятието

механизирани услуги (трактори, комбайни, самолети за пръскане).

6. Разходи за амортизация - отнася се амортизацията на дълготрайни активи,

които са свързани пряко с отглеждането на животните или културите. За някои от
културите няма амортизация. Например на земята не се начислява амортизация, а
амортизацията на механизацията е разход за спомагателните производства.

7. Разходи за заплати - отразяват се начислените заплати на работниците във

ферми, полета, в това число и заплатите на механизаторите. Отчитат се пряко по
култури, а не общо.

8. Разходи за осигуровки - отнасят се социалните и здравни осигуровки за

заплатите включени в предходната статия на калкулация.

9. Разходи от спомагателна дейност - отнася се себестойността на извършените

услуги от спомагателните производства - механизираните дейности, транспорт.
Отнасят се услугите по планова себестойност и в края на годината тази планова
себестойност се коригира до фактическата. Тази статия може да се диференцира по
отделни спомагателни производства.

10. Разходи за напояване и мелиорации - отчитат се всички разходи за напояване

на съответните култури. Когато разходите за напояване не се отчитат пряко по култури,
общият разход за напояване се разпределя по култури пропорционално на декарите
напоена площ.

11. Други разходи.

Независимо от посочените до тук общи постановки и единната калкулационна

схема, налице са и някои особености в организацията на отчитането на разходите.

Отчитане на разходите и калкулиране на себестойността на растениевъдната

продукция

Организацията на отчитане на разходите в растениевъдсвото и калкулирането на

себестойността на готовата продукция се обуславят от много фактори и условия.
Такива са организацията и технологията, продължителността на производствения
процес и комплексността на производствата. Съвместното влияние на посочените

29
фактори предполага паралелно с аналитичните сметки за съответните култури –
царевица, пшеница, да се обособяват и аналитични сметки за отчитането на общи
разходи, които се извършват едновременно за няколко култури или за няколко
продукта, а също и за едни и същи култури, но отглеждани през различни
калкулационни периоди. Във връзка с това се обособяват следните групи аналитични
сметки за отчитане на общи разходи. Аналитични сметки за отчитане на общи разходи
по отношение на няколко култури:

1. Аналитични сметки за отчитане на общи разходи по отношение на култури -

тези общи разходи се разделят на общи разходи върху незасети площи и общи разходи
върху засети площи. Към общите разходи върху незасети площи можем да отнесем
всички разходи от подготвянето на почвата до засяването на съответната култура.
Общите разходи върху засети площи са например разходите за вредители.

2. Общи разходи по отношение на калкулационните периоди – наторяване с

естествени торове, многогодишни култури, разходи по засяване

3. Разходи, които са общи по отношение на отделните продукти. В резултат на

отглеждането на съответна култура се получават няколко продукта.

Наличието на посочените общи разходи предполага използването на подходящи бази за

тяхното разпределение съответно между калкулационни периоди, продукти или
култури.. Разпределението на общи разходи извършвани за няколко култури се
осъществяват пропорционално на физическите декари засята площ от съответните
култури. Разходите отнасящи се за няколко калкулационни периода се разпределят или
в зависимост от полезния ефект в определено съотношение или пропорционално на
годините на рекултиране на съответната култура.

Сравнително по-труден е въпросът за разпределение на разходите извършени

общо за няколко свързани продукта. При повечето растениевъдни продукти се
получават по няколко продукта, а паралелно с това и допълнителни продукти.
Останалата част от разходите следва да се разпределят между продуктите. Тези разходи
се разпределят на практика или пропорционално на продажните стойности или чрез
приравняване на свързаните продукти към един от тях.

Във връзка с формирането на себестойността на селскостопанската продукция

съществено значение има и обхвата на разходите, които се включват в тази
себестойност. За зърнените култури в себестойността се включват всички разходи до
заприходяване на продукцията в складовете. По отношение на фуражите,
себестойността им включва разходите за транспорта и складирането по съответния ред.
По отношение на зелената маса в себестойността се включват разходите до доставката
във фермите. По отношение на плодове, зеленчуци в себестойността се включват
всички разходи до тяхната продажба.

Методиката за счетоводното отразяване на разходите по синтетичните сметки не

се различава от методиката при другите производства. Известни особености

30
произтичащи от особеностите на производството са налице при аналитичното отчитане.
Схемата е следната:

1. По отношение на разходите за подготовката на почвата. Дебитира се сметка

611 с всички разходи, към която се обособяват аналитични сметки за различните
мероприятия – дълбока оран, брануване, наторяване и се кредитират сметка 601, 604,
605, 612 (с плановата себестойност на услугите).

2. След засяването на отделните участъци от общата площ със съответните

култури за отразяване на частта от общите разходи се дебитира сметка 611 и
аналитичната сметка за съответната култура и се кредитира сметка 611.

3. За счетоводното отразяване на текущите разходи по засяване и отглеждане на

съответната култура пак се дебитира сметка 611, но се кредитира с преките разходи –
601 по отношение на закупени семена, посадъчен материал, торове препарати, 303 –
семената, посадъчния материал от собствено производство и съответни сметки от група
60.

Тези записвания се правят за всички култури. Много често растениевъдните

култури цялостно или частично могат да бъдат унищожени от различни природни
бедствия. Когато в резултат на природно бедствие се унищожи цялата площ от
културата в зависимост от периода, в който е станало това налице са три възможности:

1. може върху тези площи да се засее същата култура;

2. може да се засее друга култура или
3. нищо да не се засее.
Когато върху площ от унищожена култура се засява друга или същата култура
като загуба се третират само разходите по засяването и отглеждането на тази култура.
А разходите по подготовката на почвата ще се прехвърлят за новата култура.
Разходите, които няма да се повтарят се прехвърлят за новата култура.

611 1 / 611 1

- ан.с/ка нова култура / ан.с/ка – стара култура

Останалата част се отчита като извънреден разход – 691 / 611 1 – ан.с/ка

унищожена култура. Природното бедствие може частично да е унищожило културата,
като загуба ще се отнесе пропорционално на база на процента на унищожаване – 691 /
611 1

Освен посочените до тук принципни положения, които се отнасят за всички

култури, при отчитане на разходите за някои култури ще разгледаме организацията на
отчитането на различните групи култури според тяхното аналитично отчитане.

Най-елементарно е отчитането при културите, от които се добива само един

основен продукт – зърнени култури, овес, царевица. За тези култури се открива по една
аналитична сметка. По тази аналитична сметка последователно се отразяват частта от
раходите за подготовка на почвата. Когато от съответната култура се добива и

31
допълнителна продукция себестойността се определя по метода на изключването на
разходите и по директния метод. В някои случаи – царевицата – е възможно да се
получат два основни продукта – силаж и зърно.

Едногодишни култури, от които се добиват по няколко основни продукта.

В тази група можем да отнесем подреждането на овошки, цветя и др. За всяка от тези
култури се открива по една обща аналитична сметка за отчитане на разходите по
засяването и отглеждането и по една аналитична сметка за отчитане на разходите по
прибиране на отделните продукти. В края на периода на отглежданетно общата сума на
разходите по засяването и отглеждането на съответните култури се разпределя между
продуктите на база на продажната им стойност.

Производства в оранжериите и парниците

При тези производства върху едни и същи площи през годината могат да се отглеждат
по няколко култури и разходите за отглеждането на тези култури обикновено са
различни през различните сезони от годината. За нуждите на калкулирането в тези
производства се откриват по 3 групи аналитични сметки:

- за отчитане на общите разходи за оранжериите през годината. Те нямат

отношение към отделните култури. Това са разходите за ремонта, за
амортизацията на оранжерията и т.н.
- за отчитане на сезонните разходи. В тези аналитични сметки се отчитат
характерните за сезона разходи. Например през зимата се отчитат разходи за
отопление.
- За преките разходи за отделните култури. Това са разходите за семена,
препарати и др.

Общите разходи и сезонните разходи подлежат на разпределение за отделните

продукти. За оранжерийните производства разпределението на разходите се извършва
пропорционално на квадратните метри и дните на отглеждането. По отношение на
парниковите производства базата за разпределение на разходите са рамкодните.

Друга група култури са многогодишните култури с неколкократно рекултирани

през отделната година и добивани по няколко продукта. При отчитането на разходите
за тези култури се откриват по 3 аналитични сметки: една аналитична сметка за
засяването на съответната култура, по една аналитична сметка за съответната година на
отглеждането и по една аналитична сметка за всеки продукт. Разходите по засяването
на съответната култура до годината на плододаването се разпределят пропорционално
на годините, през които ще се получава продукцията (това са обикновено 3 години).
При ягодовите насаждения обикновено се получава един продукт. В този случай
разходите във връзка с прибирането на реколтата могат да се отчитат по аналитичната
сметка за отглеждането през съответната година. Ако обаче се получат два продукта се
откриват аналитични сметки (например ягоди-плодове и ягоди-за разсад). По-различен
е случаят с тревните култури, при които през всяка една година на отглеждането се

32
получават по няколко култури (например люцерна). При тези случаи се откриват
аналитични сметки за всяка година на отглеждането и през всяка една година се
откриват аналитични сметки за всеки получаван продукт. Предвид обстоятелството, че
продуктите са няколко, като се има предвид, че през годината от различните площи се
получават различни продукти, то самото разпределение на разходите не може да се
извърши на база на физическите декари. Може да се подходи по два начина: чрез
приравняването на отделните продукти към един от основните или пропорционално на
условните декари рекултирана площ. Тези условни декари се получават като сбор от
физическите декари окосени за съответния продукт при всички рекултирания.

4.3. Отчитане на разходите и калкулиране на себестойността на продукцията от

животновъдството

Животновъдството се изразява в отглеждането на различни по вид, състав и

предназначение животни. Тези животни са групирани в няколко групи – млади
животни, животни за угояване, дребни и едри продуктивни животни.

Отчитане на краткотрайните биологични активи

Краткотрайните биологични активи са специфичен обект на счетоводството в

подотрасъла животновъдство. В този подотрасъл те формират основната част от
краткотрайните активи на предприятието. Предвид техните биологични качества и
функционалното им предназначение при осъществяването на стопанската дейност
краткотрайните биологични активи се обособяват в следните групи:

- млади животни. Към тази група се отнасят родените от основните стада, както и
закупените от други предприятия млади животни до навършване на определена
възраст. Обикновено младите животни са предназначени за попълване състава
на основните стада. В някои случаи част от отгледаните млади животни се
продават на други предприятия. Прехвърлянето на младите животни в
продуктивните стада се извършва след навършване на определена възраст и
придобиване на определени продуктивни качества. В организационно
отношение младите животни се обособяват в стада, диференцирани по
възрастови групи. Например телетата се обособяват в две възрастови групи –
телета до 6 месеца и телета над 6 месеца. Прасетата са в 3 групи – до 2 месеца, 2-
4 месеца и над 4 месеца. След като животните от съответната възрастова група
навършат пределната възраст за тази група те се прехвърлят в следваща група за
отглеждане. При всяко прехвърляне се установява прираста (нарастване на
теглото на животното). След навършване на определена възраст животните се
прехвърлят в състава на продуктивните животни. Друга част от отгледаните
животни се прехвърлят в групите за угояване.
- Животни за угояване. Тези животни имат различен възрастов състав и към тях се
отнасят всички животни от съответните видове, които са подложени на спеиален
режим на отглеждане, с цел да станат годни за продажба. Тези животни се
отчитат в групи по видове.
- Дребни продуктивни животни. Към тях се отнасят продуктивните овце, пчелни
семейства, зайци. Възможно е някои от тези животни да се отчитат като
дълготрайни активи. Целта от тези животни е да се получи съответата
животновъдна продукция. Предвид тяхната биологична същност и

33
 предназначение, на тази група не се определя прираст. Теглото на дребните
продуктивни животни (без пчелите) се установява само когато се прехвълят в
групата за угояване.
Всички животни при текущото им счетоводно отчитане се оценяват по справедлива
стойност. Тази справедлива стойност за младите животни и за животните за угояване се
определя за килограм тегло. За дребните продуктивни животни справедливата цена се
определя за едно животно от съответния вид според притежаваните качества. В края на
отчетната година краткотрайните биологични активи се преоценяват в съответствие с
действащите пазарни цени. Трябва да се има предвид, че оценката се извършва само
при наличието на активен пазар. Когато за някои възрастови групи животни липсва
активен пазар те се оценяват по себестойност. Особеният характер на краткотрайните
биологични активи предопределя и използването на специфични първични документи
за отразяване на операциите във връзка с придобиването, движението на теглото. Тези
документи са:

- акт за приплод – с него се документират родените приплоди от продуктивните

стада. Този акт се съставя ежедневно като за приплодите от дребните
продуктивни животни новородените се записват общо с данни за бройките и
теглото. Издават се или индивидуални актове за всяко новородено или на
отделни редове в акта. В тези актове се записват и други данни като родителите.
Актовете за приплод се съставят най-малко в 2 екземпляра от съответния
ръководител на фермата, като единия от актовете се предава в счетоводството.
- Акт за прехвърляне на животни. Съставя се при всяко прехвърляне на животни
от една възрастова група в друга. Описването на животните в акта се извършва
по отделно или общо. Този акт се съставя в 3 екземпляра.
- Приходна разписка за закупени животни. С тази разписка закупените животни
от други предприятия се зачисляват на МОЛ. Издава се от МОЛ, което е
получило животните в 2 екземпляра, един за него и един за счетоводстовто. В
нея се описват загубените животни индивидуално или общо с данни за броя,
теглото и пола.
- Акт за претегляне и прираста на животните. Той се съставя обикновено
ежемесечно при определянето на прираста на младите животни или на
животните за угояване. Този акт се съставя и във всички други случаи, в които
се определя прираст и при смяна на МОЛ. В този акт на основата на първичните
документи за движението на животните последователно се записват бройките и
теглото на наличните животни от предходното претегляне, бройките и теглото
на постъпили от други групи или закупени животни, бройките и теглото на
напусналите групата животни, бройките и теглото на наличнинте животни при
претеглянето им в края на периода. На оновата на тези данни в акта се определя
създадения в групата прираст. За целта от сбора на теглата на наличните в края
на периода и напусналите групата животни се приспада сборът на теглата на
наличните животни при предходното претегляне и постъпилите от вън или
други групи животни.
Килограми прираст = теглото на животните в края + теглото на излезлите от групата
животни – теглото на животните в началото + теглото на постъпилите от вън

Този акт също се съставя в 2 екземпляра – за МОЛ и за счетоводството

34
 - протокол за приемане и зачиляване на животните в основните стада – с него се
документира прехвърлянето на млади животни от последната възрастова група в
състава на продуктивните. В този акт по отношение на едрите продуктивни
животни описваненто е индивидуално или общо. Протоколът се съставя в 3
екзепляра – по един за двамата МОЛ и един за счетоводството.
- акт или протокол за смъртност и клане – с него се документират умрелите и
заклани животни. Съставя се в 2 екземпляра, но се подписва от ветеринарния
лекар и бригадира на фермата. В случай, че животните са били застраховани се
съставя 1 екземпляр повече.
Информацията от всички първични документи се обособява в отчети на животните по
видове и възрастови групи.

Отчитането на тези животни се осъществява чрез сметките от гр. 31. Там са предвидени
5 сметки – 311 дребни продуктивни животни (птици, основни стада, пчелни семейства)
314 млади животни 315 животни за угояване, 316 животни за ексепериментални цели и
319 други краткотрайни биологични активи.

Аналитичното отчитане се организира по видове, по местонахождение и по МОЛ

количествено по бройки и кг и стойностно. Само за младите животни аналитичното
отчитане е и по възрастови групи.

Придобиването се осъществява по няколко начина – новородени, закупуване,

прехвърляне от една възрастова група в друга.

Приходи възоснова на актовете за приплод се

Дебитира се сметка млади животни 314 и се кредитира сметка 611 животновъдство.

Разликата в края на годината се отнася като друга разход или друг приход.

Когато се закупуват животни от вън се дебитира сметка 311, 314 или 315, сметка 4531 и
се кредитира сметка 401.

Ако получим безвъзмездно животни дебитираме 311 и кредитираме сметка 709.

Когато прехвърляме млади животни от една в друга възрастова група се дебитира

сметка 314, ан. Сметка на новата група и се кредитира пак 314 но с ан. Сметка
предходната група. Когато справедливите стойности в двете възрастови групи са
различни всяка от тези сметки се дебитират или кредитират със същите килограми, но
по различна цена. Разликата се отразява или по дебита на сметка 609 или пък по
кредита на сметка 709.

След навършване на определена възраст младите животни се прехвърлят в състава на

продуктивните животни, дебитира се 274 животни в основните стада или сметка 311
със справедливите стойности на съответните животни и се кредитира сметка млади
животни, аналитичната сметка на последната възрастова група. За разликата се
кредитира сметка 709 други приходи от дейността.

35
Когато се прехвърлят животни в групите за угояване ще се дебитира сметка 315
животни за угояване със справедливата стойност за кг живо тегло и се кредитира 314,
311 или 274 със справедливите им стойности. Разликата се отразява по сметка 609.

Резултатът от отглеждането на младите животни и животните за угояване се изразява

създадения прираст. С установеното количество прираст по основание акт за
претегляне прираста на животните се дебитират сметка 314 или 315 с количеството на
прираста по справедлива стойност и се кредитира сметка….

Разликата между себестойността и справедливата стойност на прираста се отразява по

609 или 709.

При животновъдството повечето от основните разходи се обхващат като преки разходи

за съответния вид и групи животни. За разлика от растениевъдството при
животновъдсвото не се обособяват общи разходи, защото всички животни са отделно
при отделни МОЛ. В животновъдството няма незавършено производство, не се отчита
такова. Калкулационият период съвпада с календарната година.

Документирането на разходите в животновъдството се осъществява с познатите ни

документи. В специализирани ферми могат да се използват лимитни карти за фураж,
фактури за услуги и други документи.

За счетоводното отчитане към сметка 611 животновъдство се обособяват аналитични

сметки по видове животни, по предназначение, а също така по възрастови групи за
младите животни, и по статии на калкулация. Всички извършени през месеца разходи
на основание на съответните първични документи се отразяват по дебита на
аналитичните сметки на 611 и се кредитират различни сметки – 303 за стойността на
фуражите, 611 растениевъдство за стойността на зелените фуражи, 601 за стойността на
закупени фуражи, медикаменти, 602, 603, 604, 605.

Аналитично отчитането на разходите се осъществява посредством отчет за

производството. Този отчет се обособява за всяка отчетна група животни и се състои от
2 части – едната е за разходите, а другата за продукцията. Самият отчет изпълнява
ролята на аналитична сметка.

При отглеждането на животните в зависимост от биологическите им качества могат да

се получат 1 или няколко продукта. Независимо от броя на получаваните продукти и от
възможността за отчитане на някои разходи като преки, за всяка група животни се
отчита само по 1 аналитична сметка за продукти. Когато се получават по няколко
продукта разпределянето на разходите между продуктите се извършва по
пропорционалния метод, като базата за разпределение е продажната стойност. Обект на
калкулиране при отглеждането на младите животн и животните за угояване е прираста
и живото тегло на животните. Калкулира се на килограм и на бройка.

За приходите при приплодите от едрите продуктивни животни е приплодът, а при

приплодите от дребните продуктивни животни обект на калкулиране е приплод и
прираст взети заедно.

36
Готовата селскостопанска продукция е предназначена за продажба и за
вътрешнопроизводствено потребление. Към продукцията се отнасят напълно
преработените и предадени в складовете продукти, а също и продуктите, които
подлежат на по-нататъшна обработка. Прираста не се отчита към продукцията.

Съответно изискванията на стандарт 41 селскостопанската продукция се оценява по

справедлива пазарна стойност. И за селскостопанската продукция е валидно
изискването, в края на отчетния период да се направи преоценка, ако стойността е по-
висока от действата в момента пазарна стойност.

В селското стопанство се прилага и друг начин на оценка на готовата продукция, при

който продукцията текущо се оценява по планова себестойност и в края на годината
тази себестойност се коригира във фактическата. И в този случай се прави преоценка.

Готовата селскостопанска продукция се документира със следните документи:

- кантарна величина – това е документът, чрез който се измерва прибраната от

полето готова продукция. Тя е неразделна част от складовата разписка, с която
се заприходява продукцията в складовете.
- Акт за резултатите за сушенето, сортирането, почистването и преработката на
селлскостопанската продукия. Съставя се от комия за установяване на
действителното количество продукия след нейната преработка.
- Акт за приемане на грубия и сочния фураж.
- Отчетен лист за получената животновъдна продукция – използва се за
продукцията, за която няма специфичен документ. Чрез него се отчитат най-вече
млякото, яйцата, тоест продукцията, която се получава ежедневно.
- Акт за остриганата вълна
При повечето от продажбите в селското стопанство не се издава фактура, а се работи с
предавателно-приемателна разписка. Фактура се издава след като купувача получи и
определи качеството на продукцията.

По отношение на отчитането на готовата продукция само при зърнените култури

продукцията първоначално се заприхождава по бункерно тегло. Издавасе складова
разписка и се заприхождава от МОЛ, дебитира се сметка 303 и се кредитира сметка 611
с аналитична сметка пшеница. След като се извърши преработката възоснова на акта се
сторнира първото записване за продукцията и съответно за действителните килограми
се дебитира сметка 303 и се кредитира сметка 611.

В много от случаите в селското стопанство продукцията продадена направо от фермите

не се отчита по сметка 303, а направо се продава.

За отписване на продукцията 701/611 или 303.

По общо изяснения ред се отчита финансовия резултат.

37
Тема 5 - Особености на счетоводното отчитане на разходите и приходите в
строителството

5.1. Основи на огранизацията на строителното производство.

Производствения процес в стоителството се изразява в извършването на различни

видове строително монтажни работи във връзка със строителство. Отчитането на
разходите и калкулирането на себестойността се извършва по отделни обекти или етапи
от строителството. Възможно е разходите да се отчитат и по натурални видове
строително монтажни работи.

Под строителет обект трябва да разбираме всеки отделен строеж с определено

наименование и определено местоположение. Обектът е крайния продукт от
строителното производство. Етапът(?) е съставна част от обекта, която има
самостоятелно значение и може да бъде въведена в действие преди завършването на
целия обект. Подобекта е също съставна част на обекта със самостоятелно
функционално предназначение.

Натуралнинте видове строително монтажни работи представляват количества

изпълнени работи от даден технологичен вид след завършването на които се създават
условия за извършването на други видове строително монтажни работи.

Осъществяването на строителните производства се извършва възоснова на

предварително разработени проекти и сметни документации за всеки отделен обект,
подобект, етап. На основата на разчетите от изпълнението на проектите се формира
цената на строителния обект. В практиката се употребява терминът сметна стойност.
Цената на строителния обект включва плановата себестойност и плановата печалба. На
основата на тази цена се сключват договорите между строителя и инвеститора. В
съответствие с националния стандарт 11 могат да се сключват два вида договори за
строителство – договор на база на твърда цена или договор „разходи плюс”. При
договора твърда цена страните договарят твърдата цена на обекта предварително.
Такива договори се сключват по-рядко, предимно в жилищното строителство. При
договорите разходи плюс страните договарят основно печалбата на строителя, която
следва да се начисли върху фактически извършените разходи за строителството.

В договорите за строителство се предвиждат авансови плащания. Те могат да бъдат в

процент, в абсолютна сумя, да се заплатят преди започването на строителството или на
етапи.

В договорите за строителство могат да се предвидят временни здравни помещения.

Могат да се предвидят също доплащания за строителство при зимни условия, проценти
за непредвидени разходи.

Строителните обекти имат характер на индивидуално производство, няма серийно

производство. Освен това строителното производство се осъществява на различни
площадки. Като се вземат предвид тези неща разходите за строителството могат да се
групират в следните групи:

38
 - във връзка с експлоатация на машини
- разходи за основно производство
- за спомагателни производства
- за изграждане на временни обекти
Отчитане на разходите за основното строително монтажно производство

Счетоводното им отчитане се извършва чрез сметка 611 СМР (строително монтажни

работи). Към нея се откриват аналитични сметки по отделни обекти и по статии на
калкулацията. Разходите за отделните обекти се групират в следните основни статии на
калкулация – материали, основна работна заплата, социални осигуровки, разходи за
въшни услуги, разходи по експлоатация на строителни машини. В статията материали
освен вложените строителни материали се отнасят още разходите за готовия дървен
фураж, металните скелета, многократно употребявания дървен материал за стягане на
колоните. Металните скелета и металните платна, както и готовия дървен фураж се
използват многократно в производството. Това предполага тяхната стойност да се
включва в разходите за производство на части, обикновено според фактическото им
използване. Във връзка с това в счетоводната политика на строителното предприятие се
утвърждават проценти на изхабяване при една употреба. При първоначалното влагане
на скелетата възоснова на съответните първични документи те се отразяват като
разходи за бъдещи периоди, дебитира се сметка 651 и се кредитира сметка 302. След
като тези обекти се демонтират от съответния строителен обект на основата на броя на
използваните на този обект и нормите за изхабяване се отразява текущ разход.
Намиращите се в употреба платна, скелети и фуражи се отчитта оперативно.
Предаването на тези обекти от един обект на друг обект се извършва чрез приемателно
предавателна разписка. Когато се износят напълно се бракуват. Във всички случаи при
бракуването се получават отпадъци, дебитира се 302 и се кредитира 709.

Дъските и подпорите се използват за скелета. След изпълнение на съответната

операция те се демонтират и при демонтажа те намаляват (режат се, разкрояват се,
чупят се). След всяка една употреба намалява не само тяхното качество, а и
количеството им. За равномерното включване на вложените в производството дървени
материали в счетоводната политика трябва да се регламентира кратност на употреба
(колко пъти могат да се използват). Предвид това след като бъде изпълнена работата на
обекта тези дървени материали се инвентаризират за да се определи фактическото им
количество. При тази инвентаризация според кратността на употреба и броя на
употребите те се оценяват. При предаването на новите дъски на обектите тяхната
стойност се отчита като разход за бъдещи периоди.

Основна работна заплата – по тази статия се отразяват трудовите възнаграждения на

основните строителни работници работили по съответните обекти и подобекти. Тези
заплати се начисляват възоснова на обобщени данни от нарядите. По тази статия се
включват и допълнителни възнаграждения на основните работници, които
първоначално са отчетени по сметката за общопроизводстени разходи. Тези
допълнителни възнаграждения се разпределят между обектите пропорционално на

39
начислените заплати за работниците за отделните обекти. За разпределението -
611/611.

По статията социални и здравни осигуровки се начисляват осигуровките на

работниците работили по обектите.

По статията разходи за външни услуги се отнасят услугите от други предприятия

изпълнени на конкретните обекти.

По статията експлоатация на строителни машини се отнася себестойността на

изпълнените по отделни обекти механизирани работи. Те се измерват с машиносмени.
За тези разходи се използва 611/612 (аналитична сметка експлоатация на строителни
машини).

По статията други разходи се отнасят разходите за превоза на строителните материали

по съответните обекти. Отнася се също и извозването на изкопните земни маси и
допълнителните или общопроизводствени разходи без заплатите.

Общата сума на разходите отразени по аналитичните сметки на обектите формира

тяхната себестойност.

Ако строителната продукция е неподвижна и трайно прикрепена към земята

строителното оборудване постоянно се премества и монтира на нови строителни
площадки. Във връзка с това строителните предприятия извършват разходи освен във
връзка с пряката експлоатация на строителните машини, така и за монтаж на
строителните машини и оборудването. Във връзка с това се налага разходите за
строителните машини да формират и отчитат по 2 групи – еднократни и текущи
разходи. Еднократните разходи са свързани с натоварването и транспортирането на
строителните машини до съответните строителни площадки, монтаж, демонтаж,
изграждането на навеси за машините. Еднократните разходи имат отношение към
цялото време на използването на машините на съответната строителна площадка. Те се
разпределят между отделните отчетни периоди, а в някои случаи и между отделните
обекти или подобекти. Разпределението на еднократните разходи се извършва на база
на отработените машинни смени. Текущите разходи обхващат разходи за гориво,
електрическа енергия, смазочни материали, вода и др. Тези разходи се ……… с дневни
или месечни отчети. Аналитичното отчитане се извършва поотделно за всяка машина, а
в някои случаи може и по групи еднородни и еднотипни машини. Отчитането на
еднократните разходи се осъществява чрез сметка 651. Тази сметка ще се дебитира с
всички направени разходи. Ако има превоз, който е извършен със собствен транспорт –
651/612. Тези разходи следва да се отчитат по видове с оглед на правилното им
последващо отразяване по икономически елементи. Текущите разходи се отчитат по
общоизвестния ред, с всички разходи се дебитира сметка 612 и се кредитира сметка
601, 603 и т.н.

В края на отчетния период е възприето частта от еднократните разходи съответстваща

на периода или на обекта да се прехвърля при текущите разходи. За тази цел първо се

40
дебитират сметките за разходите по икономически елементи – 601, 602 и т.н и се
кредитира сметка 651. От тези сметки по-нататък разходите се прехвърлят по сметка
612. В края на отчетния период разходите се прехвърлят по аналитичните сметки за
обектите. Дебитира се сметка 611 (аналитични сметки на съответните обекти) и се
кредитира 612 (разходи по експлоатацията).

Друга група разходите в помощните производства. В строителството се обособяват

помощни производства, които по своя характер са спомагателни производства и
тяхната дейност е свързана с добив и преработка (на чакъл, пясък), производтво на
разтвори (варови и др), конструкции и др. Продукцията на тези производства е
предназначена за основното строително производство. Отчитането на разходите в
производствата се осъществява чрез сметка 612, като в тази сметка се организира
аналитично отчитане по отделни производства, а в някои случаи и по видове
продукция. Отчитането на разходите е по общия ред, за всички разходи се дебитира
сметка 612 (аналитичната сметка на съответното помощно производство) и се
кредитират сметките от гр. 60. Продукцията от помощните производства, които се
влагат в съответните строителни обекти не подлежат на самостоятелно отчитане като
готова продукция (нетрайни са). Затова изписването на себестойността на тази
продукция е направо по сметка 612. За продукцията, която не се влага в производстовот
се отчита обикновено като полуфабрикати. След влагането в производството – 612/302
или 303. Дебитират се сметките от гр. 70 и се кредитират гр. 30.

Отчитане на временните сгради и съоръжения

За да се осъществи строително производство на строителна площадка се налага да се

изисква предварително да се създадат подходящи условия за осъществяването на това
производство. Тези подходящи условия включват изграждането на временни складове,
водопроводна мрежа, електричество. Създаването на посочени условия, които са
известни с наименованието „временно строителство”. Счетоводното отчитане на
временните сгради и съоръжения се обуславя от факта дали тези сгради ще се ползват и
за друго строителство или пък се създават само за конкретния строителен обект. Когато
инфраструктурата ще се използва и в бъдеще те се отчитат като ДМА. Финансирането
на временните сгради и съоръжения се извършва от инвеститора по договора. За
получените средства по общия ред ще се дебитира сметка 503, ще се кредитира сметка
753 и 4532. Самото изграждане се отчита по общия ред за отчитане на разходите за
създаване на ДМА по сметка 613. Нкрая заприхождаваме 203/613. След това се
начисляват амортизации на тези сгради и се разпределят по строителните обекти и
подобекти. В съответствие с начислената амортизация тези ДМА се отразяват като
приход от финансрине – 753/704.

Когато съоръженията се ликвидират след завършване на основното строителство за

получените средства 612/432затчитането на разходите по изграждане на съоръженията
се прави отделна аналитична сметка по 612. след като бъдат завършени сградите и
съоръженията те се отписват за сметка на инвеститора. След завършването на обекта
тези временни сгради се ликвидират.

41
Отчитане на административните и допълнителните разходи в стоителството.

Те са свързани с общата организация, управлението и т.н. Тези разходи се формират и

отчитат по следните групи:

- основна и допълнителна заплата да персонала

- начислени осигуровки
- разходи за пътуване и преместване на административния персонал,
командировки
- пощенски, канцеларски разходи
- други
отчитането на тези разходи се осъществява чрез сметка 614. Тя се дебитира по общия
ред с извършените разходи и в края на всяка година тези разходи се разпределят в
себестойността на предадените обекти. Другите разходи включват по принцип
непреките основни разходи свързани с общото обслужване на строителните работници
и на строителното производство. Тези разходи се отчитат чрез сметка 611. Към нея се
организира аналитично отчитане по производства и освен по строителни площадки и
по видове разходи. Групите разходи са следните – допълнителна заплата на основните
строителни работници, начисления за социално и здравно осигуряване, разходи по
преместването на строителните работници от един на друг обект, разходи за издръжка
на малки производствени машини и механизми (тук се включва стойността на тези
машини и разходите по тяхната поддръжка), разходи за охраната на труда. Общата
сума на тези разходи се включва в себестойността на обектите по реда на
разпределението. Самото разпределение между обектите се извършва най-често на база
на преките разходи по пропорционалния метод. На основание на разпределението –
611/611. По този начин по аналитичните сметки за обектите са отнесени всички
разходи, които формират тяхната себестойност.

Отчитане на реализацията на строителната продукция

Строителната продукция се изразява в предаването на завършените строителни обекти

или подобекти на инвеститорите. В този смисъл завършените строителни обекти не
подлежат на самостоятелно отчитане. Те не се отчитат като готова продукция, защото
се предават веднага при завършването им. Възможно е да има и изключения, като
например при изграждане на жилищни сгради ако една част от апартаментите се
изграждат със средства на производителя, които той после ще продава. Тези
апартаменти могат да се отчитат като готова продукция. Процесът на завършването и
предаването на строителните обекти на инвеститорите се извършва с протокол на
комисият за строителен надзор. Това е комисия от специалисти по строителството,
арихетектура, ВиК и т.н. изградена към общините, която проверява изпълнението на
обектите и издава акт образец 16. Комисията предлага на строителния надзор на издаде
разрешение за ползване на обекта или с акта да откаже приемането на обекта до
отстраняване на допуснатите недостатъци. При по-малките обекти не се свиква тази

42
комисия, а спецалисти, които дават разрешение за ползване. В много от случаите в
процеса на строителството се извършва проверка и приемане на извършените
строително-монтажни работи. Подписва се акт за установяване на изпълнените СМР. И
на основата на този протокол строителят издава фактура. Строителят може да
предостави изпълнението на някои от СМР на друг строител – подизпълнител.

След сключване на договора инвеститорът предоставя аванс на строителя. На

основание на издадената данъчна фактура ще се дебитира сметка 503 и ще се кредитира
412 и 4532. Към сметка 412 се организира аналитично отчитане в 2 направления – по
инвеститори и по обекти. Издава се дебитно ивестие за разликата на аванса и
стойността на строителството. На основание на фактурата или дебитното известие се
дебитира сметка 412, ще се кредитира 701 и 4532. Когато за конкретния обект е бил
получен аванс, тогава авансът ще се трансформира в приход. Себестойността на обекта
се изписва 701/611. Към търговската себестойност се отнасят и част от
административните разходи.

Особености на отчитането на търговските дейности

Отчитане на разходите за търговска дейност

Предмет на дейността на търговията е покупко-продажбата на стоки. Като дейности

търговските дейности също се различават – търговия на едро и търговия на дребно.
Друг вид търговска дейност е експлоатация на заведения за хранене, увеселителни
заведения и т.н. В повечето случаи тези дейности са смесени. Разходите за търговската
дейност са свързани основно с доставката и продажбата на стоки. Разходите по
доставката на стоките включват – разходи за превоз, за товарене и разтоварване,
разходи за мита, разходи за сортировка и опаковка. От гледна точка на нашето
национално счетоводно законодателство всички разходи следва да бъдат включени в
цената на придобиване. В много случаи предприятията, които търгуват с голямо
разнообразие от стоки е почти невъзможно разходите по доставката да се включат в
цената по придобиване на стоката. В този случай всички разходи по доставката се
отчитат в състава на разходите за дейността. Формирането на действителния финансов
резултат при периодичното счетоводно приключване една част от разходите по
доставката съответстващи на наличните стоки се изключват от резултата защото
стоките не са реализирани.

Към разходите за продажбите на стоките се отнасят разходите за съхранение, разходите

за транспорт, разходи свързани с фири, разходи за брак, разходи за издръжка на
складове, магазини и т.н. Отделно са и разходите за управление. Счетоводното
отчитане на разходите за търговската дейност се осъществява по 2 начина – чрез
използването на сметка 611 или без използването на сметка 611. Малките предприятия,
които имат например само един магазин често не използват сметка 611. Разходите се

43
отразяват направо по дебита на сметка 702. По-големите предприятия обаче, които
обикновено осъществяват по няколко търговски дейности използват сметка 611. В
рамките на тези сметки по дейности се откриват аналитични сметки за обектите –
например търговия на едро по складове, търговия на дребно по магазини.

Документиране на доставката ............... отчитането на стоките

Документирането на доставката на стоките в търговията се извършва с фактура на

доставчика и стокова разписка за приемане на стоките. В тази дейност могат да се
използват и другите документи за материалните запаси.

При търговските дейности на едро стоките се оценяват по цена на придобиване. За

стоките, които имат индивидуален характер изписването е по конкретно определена
цена. В търговията на дребно документите са същите. В много случаи стоките се
получават със складова разписка, няма фактура (тя се издава след приемането на
стоките). Друг документ за отчитане на стоките в търговията на дребно е отчетът за
дневните продажби. Има разлика с дневния отчет, който е от касовия апарат. Описват
се стоковите разписки и дневните отчети от касовия апарат, накрая се извежда салдото.
В много обекти стоките се отчитат по продажна цена. За да бъдат отчитани стоките по
цена на придобиване в магазина трябва да има количествено натурално отчитане, което
не винаги е въможно. Там където има количествено и стойностно отчитане стоките
счетоводно се отчитат по цена на придобиване. А при продажбата се документират по
продажна цена. В по-малките търговски обекти не е ефективно да се организира
количествено отчитане, там стоките се отчитат по продажни цени. Когато отчитането е
по продажни цени, тогава се отчита и разликата между покупната цена (общо за всички
стоки) и продажната цена. Тази разлика е надценката и ДДС-то.

Отчитането на стоките се извършва чрез сметка 304. 3041-стоки на склад. Към нея
могат да се обособят аналитични сметки по складове и по конкретни видове и отделни
стоки. 3042 – стоки в магазините, за всеки магазин се отчита поотделно. Може да се
обособи и сметка за хранителни продукти за заведенията, в които се произвежда нещо.
Според местонахождението могат да се обособяват отделни сметки към 304. Могат да
се обособят стоки на консигнация, стоки на отговорно пазене. За предприятията, които
отчитат стоките по продажни цени се обособява една сметка към 304 – колектив за
надценки и ДДС. Към тази сметка отчитаме ДДС-то и надценката, като се добавят те
правят продажната цена за населението. В някои предприятия тези сметки може да са 2
– една за надценката и една за ДДС-то. Продажните цени се определят от ръководителя
на предприятието без да се съобразява с някакъв нормативен акт. В момента у нас няма
наблюдаеми стоки и цени.

Отчитане на доставката на продажбата на стоки

Отчитането на доставката на стоките в търговията на едро не се различава

съществено........ На основание на фактурите за доставката 3041 и 4531/401. Възможно е

44
за доставката да се използва и сметка 301. В този случай с фактурата за доставката ще
се дебитира сметка 301. В случаите когато има различия между данните във фактурите
и фактически доставените стоки възоснова на акт за различия с различията се дебитира
сметка 441 с фактическото количество на стоките се дебитира сметка 304, сметка 4531
и се кредитира сметка 401. ДДС-то се отчита на база на фактурата, а не на база на
фактически получените стоки.

По отношение продажбата на стоките на основание на фактурите за продажба 411/702 и

4532. Изписваненто на продадените стоки оценени по съответния метод се извършва
като се дебитира сметка 702 и се кредитира 3041. Общата сума от това записване за
годината представлява един колектив, който се посочва в отчета за приходите и
разходите в часта за разходите.

За отразяване на извършените разходи се дебитира сметка 702 и се кредитира или

сметка 611 (614) или сметките от гр. 60. Резултатът от продажбата се установява по
общия ред.

Когато търговското предприятие на едро притежава собствени магазини за продажба за

прехвърлените стоки от складовете в магазините ще се дебитира сметка 3042 (стоки в
магазините) и се кредитира 3041 с отчетната стойност на стоките. Това записване се
прави когато в магазините се осъществява количествено отчитане. Ако в магазините
отчитането е стойностно тогава за прехвърлените стоки ще се дебитира сметка 3042 с
продажната цена. За разликата (надценката и данъка) се дебитира сметка 3048.

Отчитане на продажбата и доставката при търговията на дребно

Придобиването на стоките в търговията на дребно (в магазините) може да се осъществи

от собствени складове, доставки от други предприятия или от собствено производство.
За закупените стоки и предадени в магазините доставката се отразява по дебита на
3042, 4531, а се кредитира сметка 401 когато в магазините е въведено количествено
отчитане. Ако стоките се отчитат по продажни цени, тогава с продажната цена на
стоките се дебитира сметка 3042 с покупната цена, ще се кредитира сметка 401 и за
разликата между покупната и продажната ще се кредитира 3048. Отделно за ДДС-то
включено във фактурата се дебитира сметка 4531 и се кредитира 401.

Много от търговските предприятия могат да имат и собствено производство. За

прехвърлените в магазините стоки от собствено производство по принцип се дебитира
сметка 3042 и се кредитира 303 или 611. В случай, че отчитането е само стойностно
стоките се отчитат по продажни цени и 3042/303 или 611 и за разликата 3048. От
казаното се подразбира, че резултатът от производството не се отчита отделно.

Продажбите на стоките се отчитат на основание отчета за дневни продажби. За

отписването на продадените стоки се дебитира сметка 702 и се кредитира 3042. Ако в

45
магазина няма количествено отчитане това записване е с продажната стойност на
стоките. Налага се да се направи корекция на стойността на изписаните стоки и по
дебита на сметка 702 да се посочи цената на придобиване на стоките. За тази цел ще се
дебитира сметка 702 и ще се кредитира сметка 3048 с коректива от надценки и ДДС
съответсващ на продадените стоки. Това записване се прави с червено. Този коректив
обаче се определя като средна величина за всички продадени стоки, изчислява се един
процент, който изразява съотношението между коректива и продажната цена на
стоките. Процентът се изчислява като съотношение, кредитното салдо по сметка 3048 +
кредитния оборот се разделя на дебитното салдо + дебитниря оборот на 3042 и се
умножава по 100. Това се прави веднъж месечно. След като се изчисли процентът
умножаваме стокооборота (продажната стойност) и така намираме каква част от
коректива ще трябва да се изпише. По-нататък отразяваме по дебита на сметка 702
извършените разходи, за което 702/гр. 60 или 611 или 614 и по общия ред определяме
резултата.

Ако бракуваме стоки когато те се отчитат по цена на придобиване в брака 609

4531/3041 или 3042. Ако обаче отчитането е стойностно по продажни цени, тогава
дебитираме сметка 609 с цената на придобиването на стоките, дебитираме сметката за
коректива 3048 и кредитираме 3042 с продажната стойност. По същия начин се отчитат
и фирите, само че в този случай не се начислява ДДС. За липсите, които са за сметка на
предприятието записването е същото както при брака. Ако липсите на стоки са за
сметка на МОЛ дебитираме сметка 442 кредитираме 3042 с отчетната цена, а за
ценовата разлика 443 и 4532. Ако обаче стоките се отчитат по продажна цена, тогава
дебитираме сметка 442 и кредитираме сметка 3042 с продажната цена. За разликата
между продажната цена и цената на придобиване дебитираме сметка 3048 (сумата се
определя с процент) и кредитираме 443 с надценката и 4532 с ДДС-то.

Ако се установи излишък при инвентаризацията при цена на придобиване се начислява

по общия ред. Ако обаче стоките се отчитат по продажни цени дебитираме сметка 3042
с продажната стойност и кредитираме сметка 709 с продажната стойност, но без ДДС-
то и за ДДС-то 3048.

Ако извършваме преоценка на стоки 609/304. Ако обаче правим обезценка и

намаляваме стойността (по продажна цена) със стойността на намалението дебитираме
сметка 609, 3048 (процентно на намалението) и кредитираме сметка 3042 с тяхната
продажна цена.

Особености на отчитането на консигнационните продажби на стоки

Консигнационните продажби са такъв вид продажби, при които продавачът на стоките

(наричан консигнант) предоставя стоките на купувача (консигнатор) за продажба през
определен период. Фактурирането и отчитането на продажбите от страна на

46
консигнанта се извършва след продажбата им от консигнатора. Такива продажби се
извършват в случаите когато определени видове стоки са трудно продаваеми или
когато клиентите нямат възмжност да заплатят закупените стоки. Предоставянето на
стоки на консигнатора се извършва на основа на сключен договор. В договора се
определят сроковете, в които консигнаторът ще отчита фактически продадените стоки
и крайния срок за продажбите, редът за връщане на непродадените стоки, начинът на
документирането. При тези договори не се договаря възнаграждение на консигнатора, а
то зависи от продажната цена, която той е определил. Има разлика между
консигнационен и комисионен договор. Разликата е че при комисионния договор
продавачът възлага на комисионера да продаде определени стоки, но от името и за
сметка на собственика (доверителя) срещу определена комисионна.

От 01.01.07 законът за ДДС предвиди облагане на предоставените стоки за

консигнационна продажба.

При консигнатора:

На основание на договора за предадените стоки консигнанта ще дебитира сметка 3043

(стоки на консигнация) и ще кредитира сметка 304 (стоки на склад) с отчетната
стойност на стоките. За полагащото се ДДС се дебитира сметка 411 и се кредитира
4532.

На база на продадените от консигнатора стоки, консигнанта отчита продажба – 501/702.

Ако консигнанта не е издал данъчна фактура при предаването на стоките, ще издаде
фактура сега за фактически продадените стоки. По-нататък той отписва продадените
стоки и по общия ред по сметка 702 се установява финансовия резултат.

При консигнатора:

За получените стоки консигнатора ги заприхождава задбалансово – 913 (чужди

материални активи) /991. За начисленото ДДС 4531/401. За продадените стоки 501/4532
и се изписват от задбалансовите сметки.

След това се отчита и покупка – 304/401. Ако се върнат стоките се изписват от

задбалансовите сметки и се сторнира ДДС-то с червено сторно.

На практика предприятията не отчитат получените стоки на консигнация задбалансово,

а ги отчитат заедно със собствените стоки.

Отчитане на комисионните продажби

Комисионните продажби са продажби от доверен пълномощник срещу определено

възнаграждение. Доверителят определя продажната цена. Довереника си начислява
комисионна като процент от продадените стоки. В този случай може да има два
варианта:

- пълномощника или довереника да продава стоките от свое име за своя сметка. Тогава
се получава смесица от комисионен договор и договор за консигнация. В този случай

47
продажната цена е определена и се възстановява на собственика на стоките, а
пълномощника си начислява комисионна.

- Традиционният комисионен договор е договор, при който пълномощника продава

стоките от свое име, но за сметка на доверителя.

Когато доверителят предава стоките за предадените стоки дебитира сметка 414 и ще

кредитира сметка 304 с тяхната отчетна стойност. Ако самия договор попада в клаузите
на закона за ДДС може и да се начисли – 414/4532. След като пълномощника отчете
извършените продажби доверителят дебитира сметка 414 с продажната цена и ДДС-то,
кредитира 702 и 4532. Пълномощника носи парите от постъпленията – 501/414. 414-та
сметка се приключва. За да се изпишат продадените стоки се дебитира 702 и се
кредитира 414.

При пълномощника при получаване на чужди стоки за продажба се дебитира сметка

913 и се кредитира гр99 с отчетната стойност на стоките. По-нататък той започва да
продава стоките. Касовият апарат трябва да бъде на името на собственика. Продава
стоки с продажната стойност – 501/491. Върху продажбите се начислява комисионна
(процент върху продажбите). Издава се фактура за комисионната – 491/703 с
комисионната и 4532 за ДДС. Плаща продажната стойност на доверителя 491/501 и си
удържа комисионната.

Особености при отчитането на стоките в заведенията за хранене

Характерно е, че те продават два вида стоки – готови (например напитки) и кухненска

продукция (резултат от производствена дейност). Производството на кухненска
продукция не се отчита по правилата за отчитане на готовата продукция (не се
калкулира себестойностно по общия ред). Би могло да се организира отчитане на
производство в крупно предприятие за хранене, но у нас такива няма. Всяко заведение
само си произвежда кухненската продукция. Отчитането на стоките и кухненската
продукция се извършва отделно към сметка 304 – готови стоки и кухненска продукция.

Възможно е хранителните продукти да се отчитат по общия ред на отчитане на

материалите по сметка 302. А когато се предоставят в кухните за производство на ястия
се изписват по сметка 302 и се прехвърлят по сметка 304.

Има готови стоки, които се предлагат без някаква технологична подготовка, но те пак
се считат за кухненска продукция (например нарязано сирене).

В заведенията за хранене стоките се отчитат в повечето случаи по продажни цени – 304

кухненска продукция / 302 и 3048 за коректива.

При продажбата на готовите стоки и кухненската продукция независимо как се

оценяват по дебита на 702 се отчита цената на придобиване. Всички разходи във връзка
с приготвянето на ястията се отчитат отделно като разходи за дейността.

48
В столовете нещата не се различават от другите заведения за хранене. В някои случаи
столовете са на ресторантски начала по общия ред. Когато става въпрос за класически
столове трябва да имаме предвид, че продажната цена на ястията се формира само от
стойността на хранителните продукти. Режийните разходи са за сметка на
предприятието. В много от случаите столуващите заявяват ястия и се продават купони
– 501/491. Ежедневно възоснова на предоставените ястия – 491/709. Разходите са за
сметка на предприятието. Повечето заведения не използват данъчен кредит и не
начисляват ДДС. В много от предприятията чрез столовете се предоставят по така
наречената наредба 8 различни напитки. Те са необлагаеми по ДДС и се изписват в
разход по сметка 601.

На персонала в кухните се начислява безплатна храна като заплата.

Особености на счетоводното отчитане на разходите и приходите от транспортните

дейности

Отчитане на разходите и приходите в железопътния трансорт

Особености на ЖП транспорта, отчитане на разходите и калкулиране на себестойността

на превозите.

В транспорта се обособяват 4 групи сметки за отчитане на разходите за дейността –

611, 612, 614, 651. Тези сметки се обособяват на различни нива.

Железопътният транспорт осъществява своята дейност чрез националната компания –

Железопътна инфраструктура, която експлоатира железниците. Самата дейност се
осъществява от едноличното АД – БДЖ. Самата експлоатационна дейност като дейност
се осъществява от така наречените производствено стопански единици на
железопътния транспорт – поделения на БДЖ (гари, влакове и др), които териториално
са разположени по цялата железопътна мрежа на страната. В организационно
отношение тези звена са обединени в 3 предприятия наречени железопътни
управления. Цялостната организация, координацията и ръководството на ЖП
транспорта се осъществява от БДЖ. Това е така защото осъществяването на превозите
се извършва с участието на много предприятия и то от различни железопътни
управления. На практика е невъзможно точно да се обхванат и отразят извършените
разходите от поделенията, а съответно и приходите. От тази гледна точка всяко
поделение отчита извършените разходи, но цялостното обобщаване на разходите и
калкулирането на себестойността на превозите може да се извърши единствено на
равнище БДЖ София. Освен това не всички участници в единния транспортен процес в
системата на БДЖ получават приходи. Основните приходи се получават в гарите. Ето
защо тези приходи се централизирита в София и в последствие се разпределят и чрез
тях на основата на обема на фактически извършените разходи се разпределят по
поделения. Разпределението на приходите се усложнява и от друга гледна точка. При

49
осъществяването на международните превози участват и чужди железопътни
администрации. Тези взаимоотношения се уреждат централно от БДЖ.

Самите поделения са най-разнообразни и са специализирани в съответните дейности.

Това са – железопътните райони с гарите, локомотивни депа, вагонни депа,
енергосекции и др. Основните поделения са районите с гарите. Към тях са прикрепени
по няколко гари. В някои от гарите се осъществява и ремонтна дейност.

Дейността на железопътния транспорт се извършва по така наречените стопанства.

Обемът на извършената от гарите работа се измерва с 3 измерителя – количество на
товаране, брой изпратени пътници и престой на вагоните.

Локомотивните депа осигуряват необходимите локомотиви. Тези депа извършват две

дейности – експлоатационна и ремонтна. Експлоатационната дейност намира израз в
теглене на влаковете. Тя се измерва с показателите брутни тонкилометри (тежината на
влака по определено разстояние). Другият показател е локомотивочасове в работа.
Ремотната дейност се измерва по видове ремонти. Локомотивните депа нямат приходи.
Всички локомотивни депа формират така нареченото локомотивно стопанство на
железопътния транспорт.

Друго звено са вагонните депа. Те осигуряват вагоните и техния ремонт. Основната

дейност се измерва във вагонокилометри (брой вагони по изминатите километри), а
ремонтната дейност в брой ремонти. Вагонните депа също нямат приходи.
Съвкупността от всички депа формира вагонното стопанство.

Железопътните секции имат задачата да поддържат жп линиите. По същество те

изпълняват ремонтни и строително монтажни работи.

Енерго- и електросекции. Енегросекциите осигуряват енергията, както и поддържат и

ремонтират всички тягови станции. Тяхната дейност се измерва с количеството
преработена или усвоена електроенергия и с брутните тонкилометри извършени с
електрическа тяга. Електросекциите осигуряват функцонираненто на сигнализацията и
средствата за връзка. И двете секции не получават приходи. Всички секции взети
заедно формират енергетичното стопанство на жп транспорта.

Отчитане на разходите и калкулиране на себестойността в железопътния транспорт

Разходите за експлоатацията в железопътния транспорт се групират в две направления:

по статии на калкулацията и по видове съобразно. Това групиране се извършва в
поделенията на ЖП транспорта. В стопанството по движението извършванинте разходи
се отнасят за издръжката на гарите, гаровия персонал, маневрения персонал и
превозните бригади. В локомитвното стопанство разходите за експлоатацията са
свързани с текущия ремонт на локомотивите, издръжката на локомотивните бригади и

50
във връзка с горивните и смазочните материали. Във вагонното стопанство разходите
са свързани с удръжката и ремонта на вагоните, смазочните материали, отопление и т.н.
В ......... стопанство разходите са свързани с поддържането на земните депа, горното
строене на пътя, поддръжката на прелезите и съответните съоръжения. В
електротехническото стопанство разходите се отнасят за ремонта на съоръженията за
сигнализация и т.н.

........ разходи са предвидени номенклатурни номера по видове работи и видове

операции. Тези номенклатурни номера са систематизирани по отделни стопанства.
Конкретните видове разходи са много – около 800. Всяка номенклатура си е отделна
аналитична сметка. В номенклатурата са включени допълнителните и
административните разходи. Така наречените допълнителни разходите се извършват
както в поделенията така и в железопътните управления и в БДЖ. Експлоатационните
разходи освен по номенклатурни номера се отчитат и по статии на калкулацията. Това
групиране на разходите по статии на калкулацията е вторично, то се осъществява чрез
прегрупиране на номенклатурните номера. Статиите на калкулация са следните:

- материали
- гориво за превозните и механични средства
- смазочни материали
- енергия за експлоатационни нужди
- експлоатационен ремонт на превозни средства, съоръжения
- амортизации
- заплати на прекия експлоатационен персонал
- социални и здравни осигуровки
- други експлоатационни разходи
- общо експлоатационни разходи
Счетоводното отчитане на разходите се осъществява основно чрез сметка 611. Тази
сметка има конкретно наименование във всяко поделение. За товарните гари сметката
ще се нарича „разходи за товаро-разтоварна дейност”. Предвид обстоятелството, че
дейността на всяко едно от поделенията на железопътния транспорт е много
разнообразна в повечето случаи тази дейност се отчита с обобщаващи обемни
показатели. В локомотивните депа общият обемен показател за дейността са брутните
тонкилометри. В гарите обемния показател за дейността са ...... тонове. В
разпределителните гари обемня показател е вагонооборота.

В тези поделения се изчислява себестойност на единица извършена транспортна

работа. Общата сума на извършените разходи отчетени първоначално по
номенклатурни номера се систематизират в отчет за разходите за експлоатационната
дейност. В този отчет експлоатационните разходи се посочват в три групи:

- основни експлоатационни разходи

- основни разходи за разпределение

- административни разходи

51
Тези отчети се представят в съответното желеопътно управление, а там те се обобщават
общо и към тях се прибавят и разходите по издръжката (по управлението на самото
железопътно управление). Обобщените отчети се изпращат в БДЖ и там се изготват
обобщени отчети за цялата железопътна мрежа. По този начин в БДЖ се формира
калкулационната сума. Себестойността на товарните и на пътническите превози се
калкулира чрез утвърдената форма наречена калукация на себестойността на
железопътните превози (форма 14). В тази форма всички експлоатационни разходи се
посочват по стопанства и по конкретни видове.

За да се калкулира себестойността разходите от всеки конкретен вид или пък група от

разходи се обвързват със съответния измерител, който се използва в качеството на база
за разпределяне на разходите. Информацията за количествените измерители се
осигурява от статистическите служби на железопътния транспорт. Тези служби
представят отчет за основните измерители в превозната дейност.

Експлоатационните разходи се отчитат по видове движние. Пряко към товарните

превози се отнасят разходите за превозните бригади, които са обслужвали ......., разходи
за издръжка на товарните гари. За пътническите превози се отнасят съответните
разходи – издръжка на пътническите (гари или бригади), пътническите служби към
гарите, разходи за ремонт, амортизация.

По-голямата част от експлоатационните разходи се отчитат общо за товарното и

пътническото движние. Разпределението на тези косвени разходи се извършва на база
на различни количествени измерители (в някои случаи може и стойностни). Във връзка
с разпределението на косвените разходи се използват ............. измерители – брутните
тонкилометри общо и по видове тяги, локомотивокилометрите. Като база за
разпределение на косвените разходи може да се използва и общата сума на основните
разходи в ........ единици.

На база на брутните тонкилометри общо и по видове тяги се разпределят разходите за

поддържане на железния път и амортизациите на пътното стопанство. Друга част от
експлоатационните разходи се разпределят на база на локомотивокилометрите –
разходи за ремонт на локомотивите, горивото или ел.енергията, амортизацията. На база
на влаккилометрите се разпределят следните разходи – за поддържането и ремонта на
осигурителните инсталации, бариери, за заплати и осигуровки на персонала на гарите и
спирките, амортизацията. На база на маневрените (?) локомотивочасове се разпределят
разходите за издръжката на маневрените локомотиви и разходи за маневрения
персонал. На основа на вагонооскилометрите се разпределят разходите за издръжката
на дълготрайните активи във вагонното стопанство. На база на основните разходи се
разпределят общо експлоатационните разходи. На същата база, но общо за цялата
система на железопътния транспорт се разпределят разходите на железопътните
управления и на БДЖ. На база на извършеното разпределение на разходите се
изчислява себестойност на тонкилометър......................................
пътниккилометри...........

52
На основание разпределените разходи освен себестойност на ......... се изчислява и
себестойност на превозена поща, колетни пратки, пътниккилометри по категории
влакове и класата. Превоза на колетните пратки и пощата се извършва с пътническите
влакове и затова тези разходи се отчитат като разходи за пътническите превози. На
практика за превоза на пощата и багажите няма преки разходи. Заради това
себестойността се определя по отношение на багажите на тонкилометри, а за пощата на
вогонооскилометри. Посочените обекти на калкулацията се извършват при изчисляване
на себестойност по видове тяги.

При съставянето на калкулациите по видове тяга експлоатационните разходи се

разпределят на преки и косвени. Преките разходи, които се отнасят към електрическата
тяга са ремонта на електрическите локомотиви, издръжката на локомивните,
ел.енергията консумирана от електрическите локомотиви, амортизацията. Преки
разходи за дизеловата тяга – ремонт и амортизация на дизеловите локомотиви, заплати
и осигуровки. Отделно като тяга се отчитат и мотрисите.

Всички останали разходи са косвени. Тези косвени разходи се разпределят на различни

бази:

- на база на влаккилометрите се разпределят разходите за заплати и осигуровки на

персонала в спирките и гарите, разходите за осветление, охраната на пътя,
поддържането на прелезите, всички разходи на електротехническото стопанство.
- На база на влакчасовете се разпределят разходите за превозните бригади
(заплатите и осигуровките им), осветление на влаковете.
- На база на вагонооскилометрите се разпределят разходите за издръжка на ..... по
гарите, издръжка на товарните гари, ремонт и амортизаця на маневрените
локомотиви, поддържането на гаровите коловози
- На база на вагоноосчасовете се разпределят разходите за годишните ремонти на
товарните вагони, за пътуващия технически персонал, амортизация на вагоните.
Разпределените по този начин косвени разходи между видовете тяга формират
калкулационната сума. Калкулационния обект на превозите по видове тяга са брутните
тонкилометри се изчислява себестойност на един брутен тонкилометър.

Отчитане на приходите за железопътния транспорт

Характерна особеност на транспорта е, че приходите се получават само в някои от

поделенията на БДЖ и поради тази причина приходите се централизират. На практика
приходи постъпват в железопътните райони и гарите. За да се покрият извършените
разходи в останалите поделения на жезезопътния транспорт те се финансират от БДЖ
чрез съответните железопътни управления. Във връзка със спецификата на
получаването и разпределянето на приходите те се отчитат на няколко равнища: в
поделенията на железопътния транспорт, в железопътните управления, в БДЖ ЕАД и в
отдел Контрол на приходите.

В железопътните райони се получават приходи от експлоатационната (превозната)

дейност и от товаро-разтоварна дейност. Приходите от превозната дейност се отчитат в
6 групи:

53
- приходи от превоз на товари – включва се цената на превоза, таксите за безполезни
товари

- приходи от превоз на пътници – формират се от цената на билетите, от абонаментните

карти, добавките за по-висока категория и различни глоби и санкции във влака

- приходи от багажи и колети – включват се всички такси събрани от така наречената

багажна магазия

- приходи от поща – таксата, която се плаща за превоза на пощенския вагон

- приходи от превоз на леки автомобили – те са към пътническите превози, но се

заплащат отделно

- други приходи

Приходите от превозната дейност се формират от постъпленията в гарите и бюрата за

продажба на билети. Към тези приходи не се включват така наречените военно-
кредитни превози, които се отчитат като приход централно то БДЖ. Постъпилите
приходи като пари в гарите и бюрата се внасят ежедневно от съответните отчетници в
банките по набирателни сметки на БДЖ. Всеки отчетник на гара води касова книга,
която хронологически записва всички постъпления през периода.

На основата на данните от касовата книга се съставя отчет известен като главна сметка
(612). В този отчет се посочват приходите по видове като бруто, разходите (внесените
пари) и баланс (разликата между приходите и разходите). За получените приходи
железопътните райони съставят съответните счетоводни записвания. За постъпилите
приходи от превоз на товари възоснова на съответните фактури по общия ред ще се
дебитира сметка 411 с общата стойност на фактурите и ще се кредитира сметка 703
приходи от товаро-разтоварна дейност и 4532. За паричните постъпления 503/411. По
отношение на приходите от превоз на пътници, багажи, колети се дебитира сметка 509
и ще се кредитира сметка 439 други вътрешни разчети. След като се внесат сумите по
набирателната сметка задължението отпада 439/509.

Възможен е и друг вариант за отчитането на приходите в железопътните райони.

Всички приходи се отчитат като приходи от дейността 411/703. В тези случаи след като
по общия ред се определи частта от приходите, които ще останат в железопътния район
разликата над тази сума се отписва от приходите 703/439. 439/503 като се внесат.

Събраните от гарите приходи се включват в отчета главна сметка. Тази главна сметка
се изпраща в София един екземпляр, във финансово-счетоводния отдел на БДЖ, а
други екземпляр в отчел Контрол на приходите. Получените главни сметки в отдел
Контрол на приходите се систематизират в сборни отчети по железопътни райони и
обобщено по ЖП управления. На база на данните от главните сметки цялостната
информация за разходите и за приходите се обобщава в 2 направления: за брутната
сума на събраните приходи и за сумата на извършените разходи. На тази основа се
извършват и съответните счетоводни записвания в отдел Контрол на приходите:

54
 - възоснова на обобщените данни от отчетите на гарите с общата сума на
брутните приходи се дебитира сметка 703 аналитична сметка приходи за
разпределение и се кредитира 703 аналатична сметка разпределени или
реализирани приходи.
- Възоснова но отчетите на гарите от раздела за разходите се съставя обратна на
предната статия – дебитира се сметка 703 аналитична сметка разпределени
приходи и се кредитира сметка 703 аналитична сметка приходи за
разпределение.
От брутната сума на получените приходи следва да се отпише и дължимата сума
начужди железопътни администрации. Тази сума се определя от отдел Международни
разчети. За дължимите суми на чуждите администрации дебитира сметка 703
аналитична сметка реализирани приходи и кредитираме сметка 703 аналатични сметка
приходи за разпределение.

Когато на БДЖ се дължат приходи от международни разчети: 411/703 аналитична

сметка реализирани приходи.

Централизирани приходи – приходи за извършени превози срещу кредитни билети,

комбинирани превози. Дебитира се сметка 411/703 аналитична сметка реализирани
приходи.

Други приходи, които следва да се включат са събраните от железопътните управления

наеми, д..... 439/703 аналитична сметка реализирани приходи.

Комисионни за извършени услуги на чужди железопътни администрации. Например

ние продаваме билети, а превоза се извършва напълно от чужди превозвачи и
получаваме комисионна срещу това– 703приходи за реализиране/703реализирани
приходи.

Фактически полагащите се приходи на БДЖ са намерили отражение по кредита на

сметка 703 аналитична сметка реализирани приходи. Тя се приключва като се дебитира
срещу кредитирането на сметка 703 приходи за разпределение.

В БДЖ за събраните от отчетниците брутни приходи се дебитира сметка 439 и се

кредитира сметка 703 приходи за разпределение. В отчета на гарите са посочени
разходите, с тези разходи се намаляват приходите за разпределение – 703приходи за
разпределение/439. След тези записвания дебитната разлика по аналитична сметка
приходи за разпределение показва, че събраните приходи са по-малко от полагащите се.
В този случай разликата се получава от отдел Контрол на приходите. За получените
пари 503/703 приходи за разпределение. В обратния случай, ако разликата по сметка
703 приходи за разпределение е кредитно, което означава, че сме събрали повече
приходи отколкото се полагат на БДЖ. В този случай БДЖ извършва превод чрез отдел
Контрол на приходите, за което ще се дебитира сметка 703 приходи за разпределение и
ще се кредитира сметка 503 или сметка за разчети. По този начин по сметка 703
реализирани приходи се формира сумата на реалните приходи за БДЖ. За да се
установи резултатът по дебита на сметка 703 реализирани приходи се отразява и
общата сума на извършените разходи като цяло в системата на БДЖ – 703/611. По

55
общия ред 703 за печалбака/123. Всички останали поделения на железопътния
транспорт, които не получават директно приходи покриват извършените разходи чрез
получено финансиране от БДЖ. В началото на всеки месец фирмата превежда авансоно
на поделенията 50% от планираните за месеца разходи. Разликата се превежда в
началото на следващия месец след като бъде одобрен отчета за извършените разходи.
Превеждането на аванса и окончателните суми се извършва чрез железопътните
управления. За получените авансово средства в поделенията ще се дебитира сметка 503
и ще се кредитира сметка 439. В железопътното управление записването ще бъде
обратното – 439/503. След като се одобри отчетът поделенията чрез железопътните
управления се уведомяват за полагащите им се приходи. На основание на
уведомлението (авизо) поделението ще дебитира сметка 439 с общата сума на
полагащите му се суми и ще кредитира сметка 703. За постъпилите пари в поделенията
503/439. В ЖП поделенията е обратно 439/530. От тук нататък поделенията със своите
фактически отчетени разходи – 703/611. От 703 по общия ред се получават приходите.

56