ИВЕСТИРАНЕ В ПРЕДПРИЯТИЕТО

1. Същност
Инвестирането е процес на влагане на парични средства за закупуване на сгради,
машини, изграждане на инфраструктура и др., с което паричният капитал се
преобразува в производствен капитал.
Инвестирането е процес на допълнителни вложения на капиталови блага в
производството. За да повишат своята конкурентоспособност, фирмите непрекъснато
инвестират в нови производствени мощности.
Инвестициите се влияят от :
- очакваните продажби- ако продажбите на фирмата са по-ниски от техния капацитет,
няма стимул и основание за инвестиции;
- равнището на лихвения процент влияе върху разходите за инвестиции;
- технологичните промени водят до поява на по-качествени или нови продукти, които
повишават конкурентоспособността на фирмите;
- размер на риска – той се съпоставя с очакваната печалба и влияе върху решението за
или против.
Чрез инвестициите се увеличават възможностите да се произвеждат повече блага в бъдеще и
да се постигнат стратегическите цели на фирмата.
Инвестициите се класифицират в две групи:
 реални инвестиции – закупуване на земя, сгради, машини, съоръжения,
оборудване;
 финансови инвестиции – закупуване на ценни книжа, като акции, облигации,
държавни ценни книжа, от които се очаква бъдещ доход.
Всеки участник в стопанската дейност трябва да вземе решение как и в какво
да инвестира своя капитал.

2. Оценявяне на инвестициите.
Разходите при реализация на инвестиционния проект се формират от първоначални
разходи за закупуване на дълготрайни активи и от текущи разходи за производство, за
персонал, за издръжка и данъци.
Приходите се реализират от продажба на продукти и услуги, от дивиденти и др.
Икономическата ефективност на инвестициите се оценява чрез различни методи.
Най-често се използва методът на нетна настояща стойност и методът на
възвръщаемост на капитала.
Методът на нетна настояща стойност се изразява в оценка на чистите парични потоци
(приходи минус разходи) и превръщането им в настояща стойност. Ако нетната настояща
стойност е положителна величина, инвестиционният проект е приемлив. Например, ако
инвестиционен проект предвижда покупка на сграда за 100 000 лв и нейната продажна цена
след една година е 150 000 лв, разликата е 50 000лв, проектът е приемлив.
Методът на процента на възвръщаемост на капитала – изчислява се като
отношение между чистата печалба и сумата на инвестицията, изразено в процент.
Например закупен офис за 50 000 лв, за отдаване под наем. Чистата печалба за годината
е 6000 лв.Процентът на възвръщаемост за 1 година е (6000:50 000)х100= 12%.

3. Капитално строителство.
Начинът по който се материализира капиталът и се превръща във физически капитал за
производство се нарича капитално строителство.
То включва дейности, като построяване на сграда, монтаж на машини и др. Капиталното
строителство се извършва по два начина:
- чрез възлагане на външни специализирани организации.
- по стопански начин, от работниците в предприятието.
И двата начина на капитално строителство изискват инвестиционен проект, който име цели,
етапи, срокове. Процесът се нарича инвестиционен и продължава понякога с години.
4. Инвестиционен риск
При всяка инвестиция съществува риск. Това е така, защото инвестиционните
решения са насочени към бъдещето и са с висока степен на неопределеност. Когато се
оценява рискът, трябва да се вземе предвид влиянието на инфлацията в бъдеще, както
и измененията в пазарната среда. При избора на варианти за инвестиране, се избира
проекта с по-малък риск.
За намаляване на инвестиционния риск фирмите използват различни средства,
като избиране на проекти с по-малък срок на откупуване, инвестиране в няколко
проекти с различна степен на риск и др. Анализът на риска е важна част от всеки
инвестиционен проект и бизнес план за новосъздадено предприятие.