ФИНАНСИРАНЕ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ В ПРЕДПРИЯТИЕТО

1.Същност на финансирането
Финансите по своята същност са система от парични отношения които обслужват
производствено стопанската дейност на предприятието и се проявяват в различни форми на
постъпление,и изразходване на паричните средства.
Финансирането е съвкупност от дейности по осигуряването на капитали необходими за
стартирането, функционирането и развитието на предприятието, за увеличаване на неговите
производствено-икономически резултати.
Паричните взаимоотношения които възникват между предприятието и различните стопански
субекти са:
 плащания към банкови организации,при ползване на различни и между фирмите
разплащания
 уреждания на взаимоотношения с органите на държавния бюджет и бюджета на
общините чрез плащане на различни видове данъци,такси и други.
 изплащане на работни заплати,социални осигуровки,дивиденти и резерви.

2.Източници на финансиране

Основни източници на финансиране са собствени (вътрешни) и външни

а) собствено финансиране - това са средства на собствениците, вноски на дялов
капитал и акционерен капитал. Собствено финансиране на действащо предприятие може да
бъде :
 неразпределена печалба;
 амортизационни отчисления ;
 парични резерви.
Неразпределената печалба е част от чистата печалба която не се разпределя между
акционерите и съдружниците, а се реинвестира в дейността на фирмата.
б) финансиране с привлечен капитал - източници на този вид финанси са средства от
чужда фирма,банки и други инвестиции.Те се използват временно и подлежат на връщане в
определен срок. Привличат се за определена цел при определена лихва в зависимост от срока
на ползване.
Финансирането бива: краткосрочно и дългосрочно.
 Краткосрочното финансиране се осигурява от краткосрочни кредити. Те се отпускат за
срок от 1-2 години.Тези кредити могат да са търговски, текущи и други.
Търговския кредит е между две фирми които са в дялови търговски отношения. Всички
плащания се осъществяват от една обща текуща сметка.
Търговския кредит е и авансът,който производителя получава от купувача за производството
на стока.
Текущи задължения на фирмата към персонала, държавата и предприятието са също форма на
краткосрочно финансиране с привлечени средства.
 Дългосрочното финансиране осигурява средства на фирмата за ново строителство или
реконструкция. Най-често това са банкови кредити.Те се отпускат в парична форма за повече
от 2 години за определена цел и срокове при определена лихва.
Облигационният кредит е друга форма на дългосрочно финансиране. Оформя се като
продажба на облигации.
 Лизингът - е договор за наем на дълготрайни реални активи, за определен срок,
свързан с редовни фиксирани плащания. Сумата на тези плащания включва средствата за
възстановяване на амортизираната част на актива, а също и лихвата за разсрочено плащане.
 Факторингът е форма на финансиране на продажбите и пласмента, която улеснява
достовчиците, при пълно изключване на кредитния риск. Факторингът има характер на
аванс за доставчиците.

Независимо от формата на външно финансиране, на фирмите им се налага да

предоставят гаранции пред финансиращите институции за успех на направените
капиталови разходи.
Гаранциите за възвръщаемост на инвестирания капитал в нови производства или
разширяване на производствените мощности са пряко свързани с мястото на
фирмата в отрасъла и нейните цели.