ГЛАВА 3 –БАНКОВОТО ПРЕДПРИЯТИЕ

1.БАНКИТЕ КАТО ФИНАНСОВИ И ИНФОРМАЦИОННИ ПОСРЕДНИЦИ

1.1Директно срещу индректно кредитиране :
Прякото кредитиране зависят от 2 фактора.От една страна това е взаиомно доверие-
един задължителен компонент за установяване на постоянни и взаимоизгодни
бизнесотношения.Едва на тази основа би могъл да се постигне консенсус м/у
становищата на контрагентитеотносно размера,срока,олихяването и дугите параметри
на сделката.Пеякото кредитиране м/у частни стопански ангажименти са функция на
тяхното относително свободно волеизявление,упрабняването на някакъв кредиторски
надзор и контрол в/у платежоспособността на длъжника и в/у цялостната му стопанско
поведение.
Сравнението м/у прякото и индректното кредитиране може да се илюстрира по
следния начин :
Следователно необходимостта от банково посредничвество е оправдана най-малко
порадидоказаните по-ниски транзакционни разходи.
Като опосредстватвръзката м/у паричното предлагане и търсенето на париза
собствена сметка,банките поемат ценралната посредническа роля в икономиката.
Първо-трансформация на ликвидността(количествена страна на банковото
посредничество).
Второ-поотношение на сроковет,за които се търсят и предлагат в сиответните
срдеества.
Срочните Трансформации на заемите и влоговете са възможни поради разрива в
падежната структура на банковите активи и пасиви и формираната на тази основа.
Съвсем логично,тарнсформация на роковете произвежда рисков потециал,формира
следствие промяната на лихвените проценти и поради нарушената
платежоспособност.От макроикономическата гледна точка рисковата трансформация е
важна народнастопанска функци,защото съдейства за повишаване ефективността на
ресурсната алокация.
*** В модерния банов мениджмънт рисковете не се разглеждат единствено:
Down-Side risk - Загуба
Up-Side risk - Дивигател на шансове за успех.

1.2. Финансовият пазар и банковото посредничество :

Като специализирани борсови посредници банковите институции изпълняват редица
клиентски поръчки и едно временно с това предлагат широка палитра от дппълнителни
услуги.Например дават гаранции за изпълнение на пазарните транзакции по
предварително дооговорени с клиентите условия.Второ ,посредством сделки за своя
сметка банките съдействат за форсиране на търгуваните обемии за повишаване на
пазарната ликвидност.В търговията с определени финансови инструменти(обикновено
деривативи) банките стимулират подходяща пазарна среда,а оттук-в определена степен
и поведението на самия пазар.
Market maker- се опредля фирма която е готова да купи и продаде отделни акции по
обичайни правила,в непрекъснат ребим и по публично котирана цена.Най-често за
маркет мейкери се говори в контекста на търговията на NASDAQ или други извън
борсови пазари.
Тъй като борсовите цени се променят бъро,на паричният достъп за много
корпорации,институции и частни инвеститори се затурднява изключително
много,включително заради богатството на спъстващите го рискове.Водещите банки са

1
признатимаркет-мейкъри,те могат гарантират на своите клиенти подходящите условия
за реализацията на техните предприемачвски цели.
Underwriting- който юлистрира ролята на банките като гаранти за успеха на пазарните
играчи е така наречено underwriting при емисията на акции или облигации.
Понятието на underwriting има и други значения:
А)застраховане
Б)поемане на риск
В)застрахователен риск
Банките Маркет-Мейкери имат постоянна готовност да осъществяват финансови
транзакции.По принцип банките маркет-мейкери определят 2 вида цени :
Един по-висок курс продава (аск) и един по-нисък курс купува (bid).
Финансовите пазари постоянно обраборват специфи1на информация,чиято най-
агрерирана форма са борсовите курсове и спредове,дейността на всеки финансов
посредник предполага обективно и информационно посредничество.Всички големи
банки разполагат със специални изследователски служби за проучване на финансовите
пазари,прогнозиране на инвеститорските потребности и на поведението на пазарните
играчи.Финансовият и инвестиционният консултинг за корпоративни,частни и
институционални клиенти се превръща всъществена сделка с изключително
богатаинформационна наситеност.При това банките предлагат не толкова готови
продукти,колкото варианти на финансови и инвестиционни решения,които са
комбинациим/у класически и нетрадиционни инструменти.

2.СТОПАНСКА ПРИРОДА НА БАНКИТЕ

2.1.Акценти от изследването на опростения модел:
Опоростения модел на банковото предприятие типизира на 3 основни произвидствени
задачи :
Вход (необходими ресурси) -Същинско производство-Изход(реалиация)
*Ресурсите на банковия вход са ограничени и поради това скъпи.Производствената им
употреба предизвика разходи,които се различават по
причинителни,характер,носители,размер,динамика и т.н.
*Производствените банкови продукти(услуги) се предлагат на специализирани
пазари(парични,кредитни и капиталови) срещу обезпечение,което приема различни
форми-лихви,комисиони,курсове и курсови разлики,такси,надбавки и др.
*На входа ,в производствения процес и на банковия изход възнкват и се проявяват
различни рискове,които рефлектират нееднозначно в/у цената на ресурсите и
финансовите резултати на кредитните институции.
Позволяват най-малко 3 извода относно стопанската природа набанковото
предприятие :
1-Банките осъществяват централните функции в паричната и кредитната система на
една страна.Генетичната им връзка с циркулацията на парите и тяхната способност да
създадат кредитни ресурси оптимизират пазарната конюнктура и балансират
народнастопанската ликвидност.
2-Финансови и информационни посредници банките осигуряват пазарен достъп на
своите клиенти и са мост м/у обособените финансови пазари в страната и чужбина.
3-Банките се утвърждават като търговци от особен род,които функционират според
правилата на предприемачеството и произвеждат особен вид услуги.

2
2.2.Необходимост от модификация на банковия модел
Тъй като рисковете в банкирането немогат да се елиминират,тяхното третиране се
превръща в хеделима задача от процесите по създаването и реализация на банковите
услуги.С други думи,всяка банка трябва да живее с тях и въпреки тях.
Ресурсите,производството и резултатите в банковото дело трябва не само да се
осигуряват,но и адекватно да се упрвляват при строго съобразяване с феномена риск
респ. С заплахите и шансовете,които той генерира и провокира.От тази гледна точка
кредитирането е стимулиращ бизнес за всички,които желаят да финансират
високорисков инвестиционни проекти.Само актъори с висок риск са готови да
заплащат високи лихви по заемите.Добрите рискове ( с очакван хисък приход) не
желаят да заплащат високи лихви и затова са твърдесдръжани.Високите лихвени
проценти изместват по-нискитерискове от пазара иповишават квотата на фалита.

3.УПРАВЛЕНКИЯТ ПРОФИЛ НА БАНКОВОТО ПРЕДПРИЯТИЕ

3.1.Банката като коалиция :
Когато акционерите сключват с агентите си договори за управление на своето
предприятие,те се превръщат в принципали.
При изнасянето на коалиционната природа на корпорациите ключовите понятия
собственик и агент се представят твърде синтензирано и за целите на всеки по-
прецизен анализ-добри абстрактно.Съвременните собственици и мениджъри на банките
са реални лица,институции и колективни управленски инстанции( общо
събрание,надзоренсъвет,борд на директорите,ревизионна служба и др.)
Мениджмънтът кординира връзките м/у собсвениците на
капитала,кредиторите,служителте,клиентите,доставчиците и дурги в качеството си на
агент-посредник.
Принципал-агент теорията се основава навярно на допускането,че извън договора за
съответната дейност м/у двете страни не възникват никакви други лични
съотношения.По принцип връзката м/у тях е изключително ананимна.Тя се
концентрира например в/у настоящата в основата на договора транзакция.
Най-важните предимства на акционерната форма в банковото дело ,чиято логическа
систематизация изглежда :
*собствеността се консолидира и управлява на по-широка публична основа,
*обобществена капиталова база позволява дасе финансират големи инвестиционни
проекти и да се поемат нагажменти за предварително финансиране чрез публични
емисии на ценни книжа,
*по-принцип отварянето на капитала демократизира модела на банково
ръководство(bank corporate-governance) и подобрява адаптивността на институцията
спрямо предизвикателствата на вътрешната и външната околна среда,
*нарастващо доверие към банката рефлектира позитивно в/у борсовите котировки и
нейния имидж,
*новите емисии на акции стимулират компании по покупки и придобивания.
3.2.Обща представа за банковото управление :
Съдържанието на Управленските компетенции са позиционирани на стратегическо
и оперативно равнище в банковата организационна структура.
* Топ-Мениджмътът ( Управителният съвет,респ. Бордът на директорите) да се
фокусира в/у стратегическите позиции на успеха,гарантиращи дългосрочното развитие
и растежа на банката.
Бордът на директорите,който упражнява главната ръководна и контролна
функция,разполага със свободата да създава и реорганизира различни
инстанции,позиционирани в непосредствена близост до него.Това са например

3
кредитен комитет,инвестиционна комисия,ревизионна комисия,комисия по
формирането и разпределението на заплати и възнаграждения,комитет за предложения
относно предложения на мерки за усъвършенстване дейността на стратегическото и
оперативното ръководство и т.н.
Shareholde-Value-Maximizing :
Максимизиране цената на банковото предприятие,респ. Цената на собствения банков
капитал и ползите за банковите акционери.
Corporate Gavernance : има цел да осигури баланса м/у ръководството на
корпорацията,контрола и прозрачността.Така Corporate Gavernance представя правните
и фактическите рамки за управлението и надзора на предприятието.
Различията м/у дефинициите на корпоративното управления(ръководство) са в
основата на широка дискусия относно процеса на формиране на добавената стойност
във фирмата.
Модерната теория за стейкхолдерите възниква преди всичко като критика и отговор
на привържениците на подхода за едностранно фокусиране в/у интересите на
акционерите в рамките на Shareholder Value-концепцията.Ключовите стейкхолдери са
отделно лице,група лица или различна по големина и правен статут прганизации,които
оказват решаващо влияние в/у дефинирането на продуктовия асортимент или техните
интереси са особено важни за състоянието(ефективността) на организационната
структура и процесната организация на корпорациите.В банковия сектор това са
акционерите(вътрешни стейкхолдери),клиентите,служителите и обществото (външни
стейкхолдери).

ГЛАВА 4 - БАНКОВИ ФУНКЦИИ

1.КЪМ ПОСТАНОВКАТА ЗА БИЗНЕСНИТЕ ФУНКЦИИ НА БАНКОВОТО
ПТРДПРИЯТИЕ
1.1.Общи Положения :
Клиентските депозите се използват за кредитиране на терти лица (инвестирани
деозити ) или за съхранение в чист вид с/у заплащане на комисионна.Те предизвикат
разплащания,които с въвеждането на паричните сурогати ( полици,чекове,безналични
преводи) започват да се извършват в безналична форма.Но кредитните сделки също
снемат своя паричен мундир което пък ограничава силно и почти елиминира
наличните трансфери.
Големината на една банка се определя според кредита ,на който тя се
наслаждава.Всяко намаляване ма кредита означава заплаха за съществуването.
С развитието на безналичните разплащания се дава начало на собственото парично
производство на банките-вместо да привличат влогове,матереализирани във и
посредством централнитебанкови пари,те могат да създаватповече кредитни ресурси
под формата на записвания по сметки,т.е. пари на книга.

1.2.Основни функционални комнинации

Поради ключовата си народностопанска позиция обаче банките могат да
неутрализират техните проявления в качествен,посредствен и времеви аспект и тази
възможност представя най-общо тяхната глобална и общостопанска функция
„ балансиране на ликвидността.”
Балансиране на ликвидността се осъществява чрез различни комбинации м/у други
производни функции :
Депозитна,Разменна (обменна),Траспортна,Финансираща.

4
 Депозитна Функция- се изследва двустранно.Първо,като съхранване на ликвидност
във времето (депозирани чужди парични срдества).На Второ място,ликвидност „ на
книга “,разглеждана като абцтрактна форма на всички счетоводно отразани по
съответните сметки вземания към банката.С изключение на депозираните материални
ценност,калсифицирането на средствата според тяхната ликвидност зависи преди
всичко от платежоспособността на длъжника.
Обменни Операции – се разглеждат всички съвременни търговски сделки на
банките- с национални и чужди валути, с ценни книги,благородни материали и др.
Транспортна Функция – циркулацията на ликвидните средства,които една банка
стопанисва,в различно дефинирани системи(национален междубанков пазар,европазар
и пр.) дава основание за формулиране на нейната траспортна функция.
Финансираща Функция – се пирема всяко предоставяне на ликвидни средства „от
банките навън”.Това става предимно по безналичен път и формално представлява
движение на ликвидни средства по банковите сметки,например: кредитиране на
стопанскките агенти за краткосрочни или дългосрочни нужди;инвестиране на банков
капитал в съучастия и съвместни предприятия;предоставяне на заеми с/у сконтиране на
полици и т..н.
Базисните банкови функци се формулират на 3 вида :
*Предлагане и осъществяване на услуги по финансиране,
*Предлагане и осъщетвяване на инвестиционни услуги,
*Предлагане и осъществяване на услуги,свързани с разплащания.

2.НАКРАТКО ЗА БАНКОВИТЕ ТРАНСФОРМАЦИОННИ ФУНКЦИИ

2.1. Някои по-известни становища
“Централната обслужваща функция на кредитните институти се състои в
паричното посредничество,”те са “свързващ болт м/у кредиторите и заимополучателите
(посредническа функция)”,която се представлява (реализира) чрез:
-акумулиране на пари (пиремане на влогове),
-разпределение на пари (предоставяне на заеми),
-съхраняване и управление (депозиране на ценни книжа и други ценности при
кредитните институти.
Банковото посредничество предизвиква значителни трансформации на национално
и международно равнище,което налага поливариантен подход в изследването на
банковите функции.От една страна, те се определят като
общостопански,представлявани от финансовото посредничество,процеса по създаване
на пари и разплащанията.
От функционална гледна точка банките са :
1-финансов посредник,
2-Център на плащанията и транзакциите,
3-Сфера и срдеда за реализация на паричната и валутната политика : паричните
системи на развитите страни са предимно от смесен тип и в тях циркулират паралелно
2 основни типа пари :
Центарлните банкови пари (банкноти от централната банка,срочните депозити в
централната банка) и
Джиро-парите (налични средства по сметки в останалите банкови институции на
страната).Централните банки притежават монополното право да създавар
пари,количеството и оборотът на джиро-парите зависят преди всичко от ликвидните
резервина търговските банки.

5
 Емисионните и депозитните банки ( наричани традиционни банки) – те
осъществяват различни,но също така взаимосвързани функции : една парична и една
банкова функция.При това”при това банковата функция допълва паричната”.
Стратегическата цел на централна банка е да постигне съгласуваност (баланс) м/у
нарастването на брутния вътрешен продукт и количеството на централните банкови
пари, което тя реално може да поддържа ценовата стабилност в една страна.

2.2.Капиталовият пазар и банковите функции

Ланцира се идеята,че почти “безналичния свят” свободата пред т.нар. перфектни
(свършени) пазари трябва да се рзширява,което обаче обезмисля банковото
регулиране.Свършеният пазар е типична иделна форма на капиталовия пазар.Той
осигурява теоретично оптималната алокация на финансовите ресурси.В този
случай,т.е. при наличието на свършен капиталов пазар инвестиционните решения на
стопанските субекти не влияят в/у финансовата (капиталовата) структура и поради
това последната не е съществено значение,т.е тя е ирелевантна.
Ливъридж-когато се инвестира в съкровищни бонове,де факто се предоставя заем,а
инвестирането на активи в портфейла е равносилно на парично заемане.Така се
въвежда понятието ливъридж.
За свършения капиталов пазар и противници на регулирането на банковия сектор
считат,че кредитните институции имат две основни функции.Това са управлението на
портфейли и трансферът на капитали.
Управлението на портфейл : Всички активи,включително и банковите заеми,се
систематизират управляван от банката портфейл от ценни книжа.
Капталов трансфер : включва разплащанията и балансирането на различните
капиталови претенции,представлявани от банковите вложители ( инвеститори).За
нейната характеристика се изхожда от представата,че всяка транзакция м/у банковите
вложители в свързана непременно с покупко-продажба на съответни ценни книги.С
други думи,когато банката получава нареждане за плащане,от портфейла на
наредителя се продават ефекти,които трябва да се купят от получателя по същата
номинална стойност.Това обстоятество налага секюритизиране на всички банкови
активи и на пласмента им на ликвидния вторичен пазар.
Перфектната система от банкови сметки изключва наличието на държавно имитирани
пари,а целоцъобразността от тях се оправдава само само по отношение на относително
малките транзакции.Всъщност парите придобиват своя икономически смисъл само
тогава,когато разходите по банковите разплащания са по-големи,отколкото
пропуснатите доходи от лихви по паричните депозити.Според Фама парите,които
управляват банките,притежават 2 основни предимства.От една страна,те служат като
сметна единица за деноминиране на цените и депозитите.От друга страна,равнището
на цените се определя от съотношениети м/у паричното търсене и предлагане.
Капиталовият трансфер е от незначителен интерес за банковото регулиране.Въпреки
че неговата роля за повишаване на народнастопанската ефективност все пак се
признава,той не оказва съществено влияние в/у реалните макроикономически
параметри.

6
 3.СИСТЕМЕН ПОДХОД КЪМ БАНКОВИТЕ ФУНКЦИИ
3.1.Изходни методологически позиции
Досегашното изложение показва,че в повечето разработки банковите функции се
анализират едностранно и фрахментарно,поради което представата за деловата
активност на техните носители остава сравнително ограничена.Нейните основни
елементи са хората,капиталът и материалните активи,а връзките м/у тях се
създават,развиват и усъвършенстват посредством организирането.
Системата „банка” функционира в конкретно дефинирана динамична,коплексна и
несигурна среда.Нейните промени не се отразяват еднозначно в/у дейността и
резултатите на банките.От една страна те предизвикват заплахи пред банкирането,а от
друга-му оферират шансове за успех.

3.2.Стопанските банкови функции

Стопанските функции представляват “видимата” трансформация на парични
(ликвидни) средства към и от банките и характеризират икономическото съдржание на
паричната търговия в широк смисъл.
Основни стопански функции :
- Акумулиране на чужди пари,
- Мултиплициране на паричната маса в оборота,
- Кредитно осигуряване на икономиката,
- Инвестиции във финансови и други активи,
- Пряко или косвено посредничество в сделките на националните и международните
пазари.

3.3.Аргументация на банковите управленски функции

Теорията се занимива активно с изследване на банковите управленски функции,но
въпреки това тяхното съдържание не винаги се тълкува с необходимата прецизност.
Контролната функция : се заключва в проверка степента на съответствие м/у
поставените на „входа” (стратегическо планиране) параметри и тяхното фактическо
изпълнение на „изхода” ( например обем и структурата на банковите
услуги,постигнати финансови резултати и др.)
Иновацията и Ориентацията на банковия мениджмънт „напред” са двете типични
характеристики на контролинг-управлението.
Управленските инстанции в една модерна банка функционират на 2 равнища :
Стратегически и оперативен банков мениджмънт.
На Стратегическо ниво : се позиционират надзорен съвет,съвет (борд) на
директорите,стратегически щабове и служби,контролинг и ревизионни
офиси,корпоративни центрове,ръководни инстанции на дивизионални формирования
(“банки в банката”) и т.н.
Оперативният управленски блок се представлява от директорат,генерални дирекции
и управления,регионални мениджъри,ръководители на дъщерни банки,задгранияни и
местни клонове и филиали,линейни мениджъри (ръководители на отделни
служби,звена,екипи и др.) и т.н.
Подходящата визия (бизнеспредстава) и мисия (бизнесидеал) подпомага на
корпоративното ръководство да преодолява сериозни проблеми и да постига своите
цели.Целите и стратегията на банката се дефинират от стратегически планови
инстанции,а се одобряват и огласяват от висшето ръководство (топ-мениджмънта).Те
могат да се реализират успешно,ако системата “банка” има надеждна “носеща”
конструкция (организационна структура) и оптимална процесна организация.

7
 Управленски процес (планиране,организиране,контролиране регулиране) се
позиционира и осъществява на две равнища,например: стратегическо/оперативно
планиране ;организация на ключовите процеси по вземане на решения/организация на
дистрибуционна политика на равнище “банков субсидиар или
филиал” ;стратегически/оперативен контрол и т.н.Тези управленски функции
представляват хоризонталната дименсия на всяка упрвленска концепция.В другото й
измерение се позиционират 3 групи управленски аспекти :
институционални,функционални,инструментални.
Управленските функции на банките са ориентирани по различни вектори,чиито
“обектни” приоритети представят ядрото на съвременния банков мениджмънт :
- повишаване цената на банката и на ползите за ключовите стейкхолдери,
- иновации на съществуващия бизнес модел,
- усъвършенстване на контролинга и риск-мениджмънта,
- оптимизиране на маркетинговата стратегия и политика,
- постоянно обучение и квалификация на банковите склужители,
- подобряване имиджа на кредитната институция.

ГЛАВА 5
ОБЩА ПРЕДСТАВА ЗА РЕГУЛИРАНЕТО И НАДЗОРА В БАНКОВАТА СФЕРА

1.ОБЩЕСТВЕНИТЕ ИНТЕРЕСИ И ЦЕЛИТЕ НА БАНКОВОТО РЕГУЛИРАНЕ

1.1.Потребност от законово регулиране и надзор на банковото дело
Дефицитът на закови регулации в разширяващия се банков бизнес затруднява и дори
възпрепятства възможностите за ефективно третиране на пазарните фрикции.
Потребността от законово регулиране на банково дело е функция на обществения
интерес към тази общественополезна дейност.Продуктът на тази осъзната потребност
са съответни банкови закони,директиви за осъществяване на банков надзор,правила за
вътрешнобанков контрол,правни уредби на процедурите по годишното приключване и
др.
Директното (пряко) регулиране- се осъществява чрез норми,които имат
непосредствено отношение към структурната и процесната организация на една банка и
нейния мениджмънт,индректното регулиране преследва преди всичко защитни цели.
Защитната мисия на банковото законодателство се осветлява от
различнипозиции.Според някои автори,от една страна,тя се фокусира в/у сигурността
на банките и на цялата банкова система,а от друга трябва да осигури ефективен
контрол в/у общото ценово равнище.
Защита на клиентите – защитните намерения в контекста на изискването за
осигуряване на необходимия баланс на банкерството ( ликвидността,сигурността и
рентабилността) и ги адресират към кредиторите,народностопанските интереси и
самата банка.Защитата на клиентите-кредитори се обосновава и от позициите на вече
известния Agency-проблем.В условията на информационна асиметрия банките
демострират опортюнистично поведение,поради което решенията на техните
ръководства се конфронтират с интересите на кредиторите.
Чрез Морален хазарт банките монополизират шансовете за печалба.

8
1.2. Модели и цели на надзора и регулирането
1-Институциналният подход : то е от компетенциите специоално създадена
институция,която опрделя правила на играта за различни финансови посредници
(банки,брокерски фирми,застрахователни компании и др.)Това обстоятелство
предизвиква разходи както за целите на секотрния надзор така и за координиране
дейността на съответните регулаторни институции от страна на централния надзорник.
2- Функционалният подход : има за приоритет специфичния бизнеспрофил на
финансовите институти.С други думи,всяка подсистема на финансовата индустрия
(банкиране,застраховане,сделки с ценни книжа) може да има свой собствен
регулатор,който носи непосредствена отговорност за нейната сигурност и
стабилност.Устойчивността на модела зависи от продължителността и качеството на
кординацията м/у секторните регулаторни институции.
3- Интегрираният подход : при него един унивесален регулатор осъществява
комплексен надзор спрямо отделни институции и в/у всички сектори във финансовата
сфера.Този модел може да бъде ефективен в по-малкистрани и финансови
пазари,където надзорът в/у широк спектър финансови услуги може да се упражнява
успешно от един регулатор.Харектерна за интегрирания подход висока регулаторна
хармонизация минимизира и дори изключва типичните за първите два варианта
смущения и конфликти,предизвикани от преминаването на отделни
юрисдикции,статуиращи регулирането в съответната финансова сфера.
4-Двуинстанционният подход : се аргументира с принципа за регулиране според
конкретно дефинирана цел и се прилага чрез разделяне на надзорните функции м/у 2
регулаторни институции.Едната извършва дейностти по осигуряване и стабилизиране
на обектите,представящи т.нар. регулиране “на едро’’.Другата пък се ангажира с
регулирането “на дербно” ,т.е. натехните сделки,които обаче остават и в надзорния
фокус на водещия бизнес-регулатор.
Специализираният надзор в/у кредитните институции трябва да защитава кредиторите
от корупционни и други лоши бизнеспрактики,а банките от загуби вследствие каскадни
фалити.
Следователно,ако цели повишаване сигурността и надежността на трезорите и на
банковата система като цяло,надзорът е пряк (директен),а когато се стремида защити
средствата и интересите на банковите кредитори,той се определя като косвен (непряк).

1.3.Първи ангажименти за международно регулиране и надзор на банковото дело

Основна цел на комитета по банков бнадзор е да използва постигнатите споразумения
за провеждане на ефективен надзор в/у международните банкови сделки и операции.
Значимостта на банковия надзор се оценява по отношение на 3 различни,но
същевременно припокриващи се аспекта : ликвидността,платежоспособността и
валутните операции с формираните от тях позиции.
Формално дейността на Базелския комитет е организирана в 4 основни колегии :
1-Група за приложение на споразумението за собствения к-л,
2-Група за развитие на политиката,
3-Работна група по счетоводство,
4-Група за международни връзки.

9
 2.ЕВОЛЮЦИЯ НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОНВЕРГЕНЦИЯ НА БАНКОВОТО
РЕГУЛИРАНЕ И НАДЗОР
2.1. За международните стандарти във финансовата сфера
Всеки стандарт е съвкупност от универсални принципи,методи и правила за
приложение в определена област.Прието е стандартите за регулиране на финансовите
(банкови) ситеми да се разграничават според няколко критерия : сфера на
приложение,географско разпространение,степен на съдържателното им детайлизиране
и др.
Икономически аспект : с тяхната помощ се повишава ефективността на капиталовата
алокация,намалява се информационната асиметрия м/у участниците на финансовите
пазари и се улеснява управлението на рисковете от страна на инвеститорите.
В Правен аспект : стандартите предпазват институциите от волунтаристични прояви
и прибързани решения.
В Политически смисъл : стандартите стимулират международното коопериране на
институциите,ангажирани в сферата на финансовото регукиране.То се постига
благодарение на ясно дефинираната държвна воля за своевременно приемане и
реализиране на мерки за частни или по-пълно хармонизиране на националните
законодателства в съответната област.
Комплексен ефект на Момерандуми за споразумение : улеснява се приложението на
стандартите в съответната страна;индректно се стимулира надзорната практика в
другите страни и др.Те нямат задължителен характер ,но благогарение на високата си
степен на детайлизираност опростяват и допълват съществуващите надзорни
правила,предавайки им по-прагматичен смисъл.
Тези момерандуми могат да бъдат двустранни(билатерални,т.е. м/у надзорни
институции на две страни) и многостранни(мултилатерални).
Докато след приемането на стандартите международните институции решават
предимно въпроси от техническо естество,национални надзорни институции се
занимават с по-фундементални проблеми-валидността на подходите за приложение на
стандартите в съотвтната област,процедурите за ревизия на процесите по прилагане и
др.
2.2. Създаване на стандарти за собствения банков капитал
Една от основните регулативни мерки с превантивно значение е определянето на
минимално равнище на собствения к-л спрямо рисковите (рисковопретеглените) активи
на банките.Това отношение има за цел да индикира и възпрепятства проявлението на
моралния хазарт (риск) в банкирането.
Документ на регулаторната конвергенция има за свое ядро 2 фундементални цели :
1-новата рамка трябва да предложи възможности за засилване кредитоспособността и
стабилността на международната банкова система,
2- в своето предложение концепцията трябва да е балансирана и възможно съгласувана
м/у банките в различни страни,за да редуцира съществуващите източници на
противоречия в конкуренцията м/у международните банки.
Поради необходимостта за единно измерване на кредитните рискове се договаря
концепция за ретеглените рискови активи.Тя разграничава в капиталови равнища
основен и допълонителен капитал.Същевременно Базел 1 се преработва и допълва с
постановки относно пазарните рискове и тяхната мярка,които влизат в действие от
началото на следващата година.Става дума по-конкретно за определяне цената на
пазарните рискове,респ. на стойността,изложена на риск (Value at Rısk,VaR).Пзарните
учстници измерват едноименните (пазарните)рискове все по-често с размера на
потенциалната печалба или загуба от една позиция,един портфейл или на един
институт,която се причинява вследствие промяна в цените,насъпила с определена

10
вероятност и в рамките на определен времеви хоризонт.(Value at rısk).Изчисляването на
Value at rısk в практиката става по различни начина,но най-често с помощтта на 4
метода : Delta Normal,Monte Carlo Simulation,History imukation и сценариите на
песимистичните очаквания.

2.3. Последваща ревизия на капиталовите стандарти

Споразумението Базел 2 –капиталовата адекватност.Нейната носеща конструкция са
3 взаимноподкрепящи се стълба,които използват банките и надзорните органи за
оценка на различните банкови рискове:
1-изискванията за задължителен минимален капитал,
2-редът на надзорния преглед,
3-пазарната дисциплина.
Операционален (Оперативен) риск- той се определя като опастност от директна или
непряка загуба вследствие неадекватност или непригодност на вътрешнобанкови
процеси,действия на човешкия фактор,системи или външни въздействия.Операвивните
рискове са известни още като производствени.Първият(легалният) риск включва,но не
лимитира експозиции,свързани с реализирани умения,санкции или,както и пропуснати
ползи.
Според Базел 2 регулативният к-л трябва да се адаптира към икономическия собствен
к-л,което налага замяна на практиката по глобално третиране на рисковете с
диференциран подход към отделните банкови кредитни ангажименти.Целта на Акорда
е да обвърже капитала с риска и да въведе авангардни подходи за рисково
управление,които се хоноруват с една минимална капиталова потребност.Баните
разполагат с 2 метода за идентификация и оценка на рисковете : стандартен и
вътрешнобанков рейтингов подход.
В условията на глобална финансова криза и в съответствие с препоръките на форума
за финансова стабилност Базелският комитет предприема специална “флангова
защита”.Препорълите в него се систематизират в 5 направления :
А- укрепване на надзора в/у капитала(капиталовата адектватност),ликвидността и
риск-мениджмънта,
Б- разширяване на прозрачността и на подходите за оценяване,
В- прецизиране на практиките по използване на кредитни рейтинги,
Г- разширяване на пълнопомощия (компетенциите) при третирането на рисковете.
Капиталовото развитие за нарастващ риск ( IRC )
Под IRC се разбира вероятността за непалтежоспособност и миграционният риск за
несекюритизираните кредитни продукти.Кредитните рискове се трансформират в
миграционни,които нетрябва да се асоцират задължително с рисковете на
дефицита.Същевременно методиката за определяне цената на кредитния риск допуска
загубите при евентуална неплатежоспособност и фалит на фирмата-длъжник да се
компенсират,с кото кредитоспособността й се повишава изкуствено.
Кредитният миграционен риск симулира поведение на пазарен риск,което генерира
нарастващи загуби за банковите институти.
Промените във “втория стълб” предполагат комплекс отдългосрочни мерки за
оптимизиране на риск-мениджмънта.Това са например; периодични оценки на
рисковото управкление,планиране на надзорните процеси и правила за определяне на
адекватни капиталови буфери над регулаторния минимум.Тези мерки се прилагат в 3
насоки –комплексно ръководство и управление;разделно тертиране на рисковете
експозиции в извън балансовите сделки;секюритизиране на сделките и поощряване на
дългосрочното управление на риска и възвръщаемостта.

11
12