15. Гражданско правоотношение. Понятие, елементи, видове. ЮФ поражда правоотношението, то се явява негова последица.

Това са две
отделни и самостоятелни явления в правния мир, които задължително се появяват в определена последователност. ЮФ са първи. Те са
действеният фактор и заедно с пасивния фактор – правната норма, пораждат правоотношението. Може би най-правилно е виждането, че
правоотношението е регулирано от правните норми обществено отношение. Но правоотношение е само онова обществено отношение, което
обективното право е счело за необходимо да регламентира. Само онези обществени отношения, които правната норма регулира, добиват
качеството на правоотношение. Отношенията между отделните лица и отношенията на правните субекти към вещите се наричат правоотношения.
Гражданските правотношения, както и останалите правоотношения, са конкретни дадености. Те се пораждат между конкретни правни субекти и са
изпълнени с конкретно съдържание. Правните институти са винаги правоотношения, но не с конкретен характер, а в абстрактен вид, свързани с
един абстрактно определен ЮФ. Правния институт е едно обобщено научно разглеждане и групиране на пораждащите се в живота
правоотношения, обсъждани като определена категория правоотношения, свързани по някакъв показател, съчетани с тяхното правно нормиране.
От горенаписаното следва, че правоотношението е създадена от правната норма юридическа връзка между правни субекти или правен субект и
обект като последица от пораждането на определен, предвиден от нормата ЮФ. Гражданското правоотношение съдържа в себе си два елемента.
От една страна имаме едно субективно право, на което отговаря едно правно задължение. Под субективно право разбираме дадената на правния
субект възможност или власт от обективното частно право. То е най-важната част от правоотношението. Наред със субективното право
правоотношението се характеризира и с правното задължение. То задължава едно лице към определено действие или бездействие. Има обаче и
правни задължения, срещу които не стои субективно право. Видове граждански правоотношения: Според броя на субективните права и правните
задължения: Прости – когато едно правоотношение се състои само от едно субективно право, на което съответства само едно правно задължение
– договор за заем; Сложни – когато едно правоотношение се състои от няколко субективни права, с които са свързани няколко правни задължения.
Възможно е субективните права да бъдат само на едната страна, а на другата да има само едно или повече правни задължения. В този случай
имаме едностранно гражданско правоотношение. Възможно е субективните права да бъдат разпределени между двете страни. В този случай
сложното гражданско правоотношение е двустранно. Комплексни – когато се състоят от няколко правоотношения, имащи отделен предмет. Те
могат да бъдат съставени от няколко прости или от няколко сложни правоотношения. Но и в тези случаи те са единно правотношение, защото са
възникнали от общ правопораждащ факт. Според правния резултат на самото правоотношение: Правопораждащи са правоотношенията, които
създават нови права и задължения, неустановени до този момент; Правопроменящи са правоотношенията, които имат за последица промяната в
правоотношение, което е вече породено. То е винаги вторично. Правосъхраняващи са правоотношенията, които имат за последица
съхраняването на създаденото отпреди правоотношение. То също е вторично. Правопогасяващи са правоотношенията, които имат за последица
погасяването на съществуващото правоотношение. С оглед на непосредствения правен резултат: Основни /самостоятелни/ са правоотношенията,
които установяват самостоятелни правни резултати и не са функция или взависимост от други правоотношения. Зависими /несамостоятелни/ са
тези, които установяват производни правни резултати, които предполагат заварени, съществуващи правоотношения, върху които те влияят,
променят ги, запазват ги или ги погасяват. Съобразно предметното им съдържание: Положителни са тези, които имат за свое съдържание
извършването на определено действие; Отрицателни са правоотношенията, които имат за свое съдържание въздържането да се извърши
определено действие.