21. Придобиване на права, правоприемство.

Видове, правно значение, изменение и загубване на

права. Придобиване на право означава свързване на едно субективно право с определено лице. Едно
право може да се породи самостоятелно в лицето на придобиващия го, без да произтича от правото на
друго лице. Но то може да се придобие и получи от друго лице – изправени сме пред правоприемство.
Двата придобивни способа са били различавани още в римското право. Когато собствеността се
придобива чрез извеждане от едно съществуващо към момента право на собственост имаме
производно придобиване / напр: наследяване, завет/. Има случаи, когато едно лице не извежда своето
право от друго съществуващо право върху вещ – това е първично придобиване / напр: завладяване на
вещ, улов/. Голяма част от субективните права не са абсолютно свързани с личността на техния
носител. Те съществуват в правния мир и променят носителя си, без да прекратяват своето
съществуване. Но промяната на носителя на тези субективни права, които са създадени с оглед на
личността му, не може да стане. В тези случаи имаме непрехвърляемост на субективното право. Тук се
включват задълженията, поети лично, правото на име и т.н. Видове прехвърляне на права: Общо
/универсално/ правоприемство имаме тогава, когато едно лице прехвърля на друго всичките си
права, цялото си имущество или идеална негова част. В придобиването се включва цялото или част от
имуществото като съвкупност, като комплекс. Частно /сингуларно/ правоприемство – при него имаме
придобиване на конкретно, единично право, на конкретна вещ. Първично /оригинерно/
правоприемство имаме, когато се създава или придобива едно субективно право самостоятелно, без
то да произтича от правото на друг правен субект. С придобиването се създава едно ново субективно
право, което не произтича от правото на друго лице. Обемът на придобитото не зависи от
възможностите на лицето, придобило правата, от неговите действия или бездействия. Тук няма
зависимост между новосъздаденото и онова правно положение, което е съществувало преди.
Производно /деривативно/ придобиване – то произтича от правото на друго лице. Едно
съществуващо право се прехвърля. То е резултат на породено правоотношение между праводател и
правоприемник. Това правоприемство в повечето случаи е свързано със съответното необходимо
волеизявление на прехвърлителя и насрещното, съвпадащо волеизявление на правоприемника.
Волеизявленията са задължителен елемент от ФС. Изключения наблюдаваме при: наследяване,
съдебното решение или присъда, административния акт, решение на Общинския съвет, решение по
чл.15 ЗЖСК, решение на МС за създаване на ЕАД или ЕООД с държавно имущество. Деривативното
придобиване може да се раздели на два вида: Транслативна сукцесия /прехвърлително
правоприемство/ - при него у праводателя е налице и съществува конкретно субективно право и то е
обект на придобиване. Цялото субективно право, съществуващо у прехвърлителя, се транслира на
трето лице. Конституивна сукцесия /правоучредително правоприемство/ - тук в рамките на едно
субективно право се прехвърля част от него. На базата на субективното право се прехвърля едно
право с по-тясно съдържание от притежаваното, което е годно да създаде самостоятелно субективно
право. Когато се говори за правоприемство винаги следва да изхождаме от правилото, че правата и
задълженията са свързани. Могат да се прехвърлят както само права и само задължения, така и права
и задължения. Под изменение на права и задължения трябва да се разбира запазване на създаденото
субективно право, но с променено съдържание или носител. Това означава, че същността, предметът
на субективното право се запазват, но в резултат на настъпил нов ЮФ се изменя съдържанието му. За
да има промяна в едно субективно право, то такова трябва да съществува. Правопроменящите ЮФ са
винаги вторични. Изгубването на субективното право е резултат от настъпване на правопогасяващи
ЮФ. Тези факти също са вторични.Когато прекратяването на субективното право е резултат на
волеизявление на неговия носител, то съставлява разпореждане с правото. След като с това
волеизявление настъпва такава важна правна последица, трябва да бъде създадена гаранция за
засегнатите от това волеизявление трети лица, а също така и за правния субект, направил
волеизявлението. Лицето, направило това волеизявление трябва да е дееспособно. Ако се прави от
пълномощник, той трябва да бъде надлежно овластен. Волеизявлението трябва да бъде дадено в
предвидената от закона форма – писменна, с нотариална заверка, нотариална. Познати са два вида
волеизявления: едните трябва да се приемат от трети лица, а за другите това не е необходимо.