9.

Конфликти на гражданскоправните норми по време, място и спрямо

лицата Действието на гражданскоправните норми е ограничено в три
направления: във времето, в пространството и спрямо лицата. Действие на
гражданскоправните норми по време - Действието на гражданския закон се
проявява от момента на влизането му в сила. Сигурността и установимостта на
разгласяването на новата правна норма могат да се постигнат чрез официално
обнародване. То става у нас чрез Държавен вестник. Съобщаването в пресата,
по радиото и телевизията, издаването в отделна книжка не се смята за
обнародване. Задължителната сила на гражданския закон се проявява
независимо от това дали гражданскоправните субекти са се възползвали от
разгласяването му и са узнали съдържанието на гражданскоправните норми или
не. Правният ред съдържа една неписана презумпция – незнанието на закона не
е уважителна причина. Чл.5 от Конституцията определя като принцип, че НА
влиза в сила в 3-дневен срок от обнародването му. Периодът от обнародването
на нормата до деня на влизането й в сила се нарича освобождаване на закона и
в този период съответния закон не е в действие. Конституцията предвижда две
изключения. Едното е, че НА може да влезе в сила от деня на обнародването му,
а другото е, че може да влезе в сила след определен срок или в определен ден.
Ако НА няма изричен текст за това, кога влиза в сила, се прилага
конституционното правило за три дни. Една правна норма или НА са в сила,
докато не бъдат отменени. Отмяната означава, че те вече не са в сила. Отмяната
е формален акт и е налице само тогава, когато законно предвидените
предпоставки и процедури са налице. Тя настъпва по два начина: Когато
основанието за отмяна се съдържа в самия НА. Тук са възможни два варианта:
Възможно е в самия закон да има срок за действие. Това е временен НА с
конкретен срок и когато този срок изтече се отменя НА. Вторият вариант се
прилага при закони и подзаконови НА, които се издават с оглед постигането на
конкретна цел. С осъществяването на целта НА се счита за отменен. Когато
основанието за отмяна пряко се изрази в друг закон. Това е по-често срещаната
отмяна. Основанието за отмяна се съдържа в друг, последващ закон. Отмяната
може да обхване цял НА, част от него или отделна негова разпоредба. Най-
добрата и ясна отмяна е изричната. В този случай новия закон изрично я
постановява. Правото обаче познава и мълчалива отмяна. Това е случаят, когато
последваща норма урежда по нов начин същия предмет, ако и старият и новият
акт имат едно и също приложно поле. Но за да е приложимо това правило,
трябва да има пълно покритие на предмета на регулиране. Изключенията от това
правило са няколко: Отмяна на по-стария от по-новия закон настъпва, ако и двата
са от една и съща степен. НА от по-ниска степен не може да създада уредба,
противоречаща или различна от тази, създадена с акт от по-висока степен. Има
случаи, когато единият закон е общ, а другият специален. В този случай и двата
закона се прилагат. Трябва да се различава отмяната на един гражданскоправен
НА от спирането на неговото действие. Последното се нарича още суспендиране.
Отмяната означава окончателно отпадане на една правна норма, а спирането
означава временно преустановяване действието на една гражданскоправна
норма. Спирането на действието на правните норми може да важи за цялата
страна или за определен регион. Срокът на спирането може да бъде определен
или неопределен. В този срок важат временни правила. Суспендирането са
налага при природни бедствия, война, преврат и т.н. Правилото относно
действието на новия граждански закон по време е, че той урежда ЮФ, които са се
проявили след влизането му в сила, както и заварените висящи граждански
правоотношения за в бъдеще. Действието на гражданския закон от влизането му
в сила за в бъдеще се означава с латинския термин ex nunc. Под обратно
действие на един закон се означава това, че под неговите норми трябва да се
подведат и факти, извършени или настъпили преди влизането му в сила, за да
добият от него своята нова правна преоценка, която тия факти са добили от
закона, при чието формално действие те са възникнали. Обратно действие
имаме и в друг случай – когато новата норма или новия граждански закон
преурежда заварените от него правоотношения за в бъдеще. Следователно той
обхваща не само онова, което ще се породи през неговото времедействие, а и
онова, което се е появило преди него и за което страните не са могли да знаят.
Това именно се нарича обратно действие, а то по принцип е изключение и се
прилага много рядко – само когато са налице съображения за справедливост или
целесъобразност. Единствено тълкувателните норми имат обратно действие по
правило. Действие на гражданскоправните норми по място - действието на
гражданският закон е ограничено и по място. Територията, върху която той може
да действа, когато не са предвидени изрично в него ограничения, е тази върху
която се разпростира суверенитета на РБ. Това е територията на нашата
държава по суша и по вода, както и корабите и самолетите, които се движат под
български флаг, а също и българските дипломатически и консулски
представителства в чужбина. По силата на правилата на МЧП българският закон
може да се приложи и спрямо български граждани в чужбина или спрямо чужди
граждани у нас и в чужбина, когато изрична норма повелява това.
Гражданскоправната норма може да се прилага и върху част от територията на
страната. Местните органи издават правни норми, които имат действие само в
рамките на ръководената от тях територия. Кметът на едно населено място
издава актове, валидни само на територията на общината. Действие на
гражданскоправните норми спрямо лицата - гражданскоправната норма може
да има действие спрямо всички правни субекти, пребиваващи на територията на
страната. Има обаче и закони, действащи само по отношение на чужди граждани,
пребиваващи в нашата държава. Някои закони могат да се прилагат само спрямо
ФЛ или само спрямо ЮЛ.