25. Актове за гражданско състояние – понятие и правна уредба.

Актовете за гражданско състояние

са официални писменни документи, които се съставят от определен държавен орган по предвидения за
това ред. В тях се отразяват посочените в закона събития и факти, свързани с гражданското състояние
на едно ФЛ. Те се характеризират с 3 черти: формализъм, доказателствена сила и публичност.
Формализъм - определената от закона форма е задължителна с оглед на тяхното съществуване.
Само длъжностното лице по гражданското състояние може да ги състави. Задължително е и участието
на посочените ФЛ, както и определените от закона съдържание и форма. Неспазването на
изискванията за форма, съдържание или съставител води да нищожност на акта. Доказателствена
сила - актовете за гражданско състояние са автентични документи. Те имат пълна доказателствена
сила за отразеното в тях. Публичността е третата му черта. Длъжностните лица по гражданското
състояние не могат да откажат да дадат извлечение или удостоверение от регистрите. Видове актове
за гражданско състояние: Акт за раждане – той се съставя при раждането на всяко дете, дори и да е
мъртвородено. За да бъде съставен такъв акт, трябва да има обявител, който да е пълнолетен и
дееспособен. Длъжностното лице не може да бъде обявител. След проверка на фактите длъжностното
лице съставя акт за раждане, чието обявяване трябва да се направи до 5 дни. Акт за сключване на
граждански брак – съставя се в присъствието на страните и на свидетелите, които изслушват
прочитането на акта и го подписват. Акт за смърт – той се съставя въз основа на обявяване,
направено от пълнолетно лице, с представяне на медицинско свидетелство, издадено от здравно
заведение, удостоверяващо причината за смъртта. Актовете са вписват в отделни листи в регистрите
за гражданското състояние. Те са специални книги, които са номерирани и заведени. За всеки от трите
вида актове се води отделен регистър. Актовете по гражданско състояние се записват в съответния
регистър по реда на тяхното извършване. Те се водят по календарни години. Поправките на грешки в
актовете за гражданско състояние са 2 вида. Грешката може да се констатира веднага след
съставянето на акта и вписването му в регистъра. Тя се поправя чрез допълнително коригиращо
вписване в акта от длъжностното лице и с подписи на лицата, подписали грешните факти. Чл.127 от
ЗЛС говори за “явните грешки” в актовете, които се поправят по решение на съда. Явната грешка не
дава възможност за оспорване на вписан ЮФ. Явната грешка е погрешно вписване на дата, час, име.
Явната грешка е налице, когато имаме несъвпадащо с действителността вписване. Основание за
поправка е решението на РС, в чийто район попада общината, която е съставила акта. Промени в
актовете се извършват само въз основа на съдебно решение. Промяната е нещо различно от
поправката. При промяната наличен акт се поставя в съответствие с ново правно състояние, което е
резултат от нови факти, настъпили след съставяне на акта: осиновяване, развод. А при поправките
имаме отстраняване на грешки, на невярност. Когато не е съставен акт за гражданско състояние или
съставения акт е изгубен или унищожен, РС може да постанови да се състави такъв акт. Молбата за
съставянето на акта се разглежда от РС в открито заседание с призоваване на всички заинтересовани
лица и прокурора. Решението няма доказателствена сила по отношение на тези заинтересовани лица,
които не са били призовани. Компетентен е РС, в чийто район се намира общината, която трябва да
състави съответния акт. В случаите, когато не съществува възможност да се съставят или възстановят
актове за раждане или смърт, поради това, че те са настъпили в чужбина, компетентен е съда по
местожителството на молителя. Условията за съставяне на акт за гражданско състояние въз основа на
съдебно решение са три: Да не е съставен акт за раждане или смърт. Тук не може да се включи акт за
граждански брак; Съставения акт да е загубен в общината; Акта да е унищожен в общината.
Отбелязвания в актове за гражданско състояние – тук става дума за отбелязване на ЮФ, изменящи
моменти на гражданското състояние, установени в съставените актове. Това всъщност е изменение на
акта или нов допълнителен акт, съставен и нанесен върху първоначално съставения акт.