29. Юридическо лице – понятие, историческо развитие, теория, видове.

ЮЛ представлява едно
групиране на ФЛ или на имущества, на което е дадено качеството на правен субект, имащ правото да
бъде насител на права и задължения. За да имаме ЮЛ, то трябва да бъде признато от правния ред.
Всяко ЮЛ е правен субект. То е носител на права и задължения и е равностоен партньор на ФЛ. То е
нещо отделно от ФЛ, които го образуват или създават и функционира самостоятелно. ЮЛ има правна
конструкция, която е създадена и призната от правото. Налице е едно персонифициране на права и
задължения. Търси се постигането на определена цел. Погледнато в исторически аспект първата
обществена групировка е държавата. Възникването й е резултат на сложен, продължителен и
многостранен исторически процес. Но веднъж появила се, тя създава благоприятни условия и
предпоставки за възникване в нейните рамки, територия и население на много други обществени
групировки. Те се характеризират освен с по-малкия си обем във всяко едно отношение, но и със
специфичните си цели, съответстващи на причините на създаването им. След възникване на
държавата се появяват обществени групировки от частноправен характер – сдруженията и от
публичноправен характер – учрежденията. В древния Рим сдруженията с частноправен характер са
доста разпространени. Обикновените дружества /societates/, създадени с дружествен договор, са
познати на римските юристи. Познати са и занаятчийските сдружения. Обективното право определя
като публичноправни групировки държавата и общините. Основните начала на днешните сдружения
намираме в средновековното право. Засиленият стопански обмен, влиянието на католическата църква,
икономическото и политическото развитие и още много други фактори създават условия за възникване
на земеделски, горски и други сдружения, търговски дружества и други. Под влияние на католическата
църква възникват и фондации за постигане на благотворителни цели. Следващият период е свързан с
откриването на Америка, със стопанския разцвет на Западна Европа, със засиленото промишлено и
занаятчийско производство, с увеличения търговски обмен и с новите социално-икономически и
политически условия в Европа. Теории за същността на ЮЛ: Фикционна теория – според нея ЮЛ не
са реално съществуващи правни субекти. Те са един мислено персонифициран правен субект, на който
по силата на една фикция е дадена една обособеност. Само човешката личност може да бъде истински
правен субект, защото тя притежава способността за мислене и волеизявление. ЮЛ нямат качествата
на човешкото същество. Те са творение на мисълта. Законодателят ги създава, той ги установява и ги
въздига в правоспособни лица, като им дава качеството на правни субекти. От мислени построения,
законодателят ги превръща в правни конструкции. Органична теория – тя приема ЮЛ като обективно
дадени и реално съществуващи свръхиндивидуални колективни организми, образувани от единство на
множество човешки личности. Налице е нещо подобно на биологичен организъм. Правото констатира
наличието на ЮЛ и тяхното реално съществуване. ЮЛ са организми, които съществуват реално,
функционират, както функционира човека. Те имат своята колективна воля, която не е сбор от
единичните воли на съставящите ги лица, а самостоятелна воля на един самостоятелен организъм.
ЮЛ има възможност да проявява своя правнорелевантна воля и да бъде носител на права и
задължения. Имуществото на ЮЛ е нещо самостоятелно и цялостно, макар че е образувано от
престациите на отделните членове-учредители. Безсубектна теория – според нея ЮЛ са целеви,
безсубектни имущества и система от безсубектни права и правни задължения, поставени в пряка
служба на обществени цели и функции и обединени в едно цяло поради единството на тези цели. ЮЛ
се нуждаят от признанието на обективното право. Правния ред е този, който със своите правни норми
дава или отнема това правно качество. Законът също така регулира неговото образуване,
функциониране и организация. Според безсубектната теория ЮЛ не са никакви юридически личности.
Отрицателни теории – те не желаят да дадат обяснение за ЮЛ. Според тях разкриването на тяхната
същност е задача на философията. Според отрицателната теория е достатъчно да се приеме
съществуването на ЮЛ въз основа на закона и не се налага юриста да разкрива неговата същност.
Видове ЮЛ: Според това дали принадлежат към публичното право или към частното право биват ЮЛ
на публичното право и ЮЛ на частното право. ЮЛ на публичното право се създават въз основа на
властнически актове. ЮЛ с публичноправен характер изпълняват държавни задачи и това е целта на
създаването им. Към тях спадат държавата, общините, учрежденията, училищата и други.
Учредяването на частноправните ЮЛ става чрез правен акт – договор. Те са създадени за постигането
на недържавни или извън държавни цели. Към тях спадат сдруженията, фондациите, кооперациите,
ЖСК, търговските дружества и други. Частноправните ЮЛ могат да бъдат подразделени на групи от
хора и на целево имущество. В първия случай основата на ЮЛ са хората /членовете му/, а във втория е
наличието на обособено имущество с определена цел, без да има членски състав. Според това дали
ЮЛ има или няма членове имаме корпоративни лица и учреждения. Корпорациите са ЮЛ, при които
има членски състав и възникването им се определя с волевия акт на неговите членове. ЮЛ, които
нямат членски състав и възникването им се дължи на акт извън тях, се наричат учреждения. ЮЛ биват
още първични и вторични – първични са тези, които се образуват направо от ФЛ или от държавен
орган. Вторични са онези, които се образуват от други ЮЛ – пр: кооперативните съюзи, които се
образуват от кооперации.