Властта. Теории за властта.

Легитимност и разделение на държавната власт

1. Властта като социално отношение
Властта е понятие с многобройни значения и това позволява често тя да бъде
замествана с други сродни на нея понятия. Най-често властта се асоциира със силата, с
надмощието, с господството, но тя също може да бъде разбирана като влияние, като
авторитет, признат от другите, като манипулация, измама и редица други асоцииращи се с
нея понятия.
Това богатство от асоциации на понятието „власт“ може да се обобщи в следните
три основни подхода за нейното разбиране:
 Субстанциалистки – той опредметява властта (т.е. тя може да се притежава,
печели, губи или предава);
 Институционалистки – при него властта се разбира и съдържа единствено в
държавата и нейните институции;
 Интеракционистки – той се стреми да обясни многобройните властови феномени
по принцип, поради което разглежда властта като отношение. В най-сбита форма
неговата същност разглежда властта като отношение между две страни (два
индивида, две групи, две държави...) като мобилизацията на ресурсите на едната
страна позволяват да се постигне определено, желано поведение от другата
страна, която тя (втората страна) не би се решила да направи без такова
отношение на въздействие от първата страна (от първия субект).
Властта е субектно отношение на асиметрична зависимост, опосредствено от
някаква ценност. Тази ценност се нарича властен ресурс. В качеството на властен ресурс
може да бъде всяка ценност, поради което са възможни различни класификации /
комбинации от властни ресурси.
Властните ресурси най-общо могат да бъдат класифицирани в две големи групи:
субективни и обективни.
 Субективните от своя страна произтичат от личността и могат да бъдат
индивидуални или колективни. Индивидуалните могат да бъдат интелект,
чар, знания, способности, характер и т.н. Колективните са различните
човешки организации и обединения в обществото.
 Обективните са на първо място материални предмети, различните социални
отношения (длъжност, позиция и т.н.) и социокултурни ориентации (религия,
морал, обичаи, традиции).
Политическата власт е власт на ресурс, който опосредства от една страна държавата,
а от друга – обществото или гражданите. Тя е отношение на асиметрична зависимост
между държавата и обществото (управляващите и управляваните), в което
опосредстващата ценност е самата власт. При политическата власт опосредстващата
ценност не може да бъде друга освен самата власт, защото чрез нея се контролират и
разпределят другите ресурси и ценности в обществото, което прави възможно
поддържането на целостта и мирното съжителство на хората в държавата. Характерно за
политическата власт е, че тя използва и има право да използва и влиянието, и силата, и
другите средства за поддържане на целостта и съжителството на хората в обществото.
Поради посоченото дотук функциите на политическата власт са:
  Тя гарантира правото на онзи, който я притежава, да управлява (т.е. да провежда
курс на управление и такъв, какъвто прецени с оглед това поддържане на мирен и
съвместен живот).
 Тя гарантира съхранението и евентуалния напредък на благосъстоянието на
обществото.
 Тя гарантира възможността да осигурява минимално общо съгласие между
гражданите за съвместен общностен живот.
Икономическата власт е опосредствена от икономически ресурси в асиметрично
отношение, при което се осъществяват разпределението на стопанските ценности и ресурси
в обществото (собствеността, паричната маса...).

2. Тероии за властта и нейните измерения

 Конфликтни теории за властта – това е една от най-влиятелните теории за властта.
При нея властта се извежда от принудата и силата на база противоречивите
интереси на едни или други индивиди и социални групи в държавата, т.е. тук
властта е способността да накараш другата страна да направи нещо против волята ѝ.
[дефиниция на Макс Вебер за властта]
 Консенсусни теории за властта – при тях властта произтича и се опира на
съгласието между хората за създаване на държава/държавна общност, която им
гарантира естествените права (живот, здраве, свобода, собственост), в замяна на
което те в името на това доброволно ѝ се подчиняват. Обществен договор -
обществото доброволно чрез съгласие отдава част от своите свободи и потенциални
искания върху държавата, образувайки държава или политическа власт, в замяна на
което държавата трябва да гарантира естествените права и благосъстоянието му.
Когато държавата и нейната власт не изпълняват добре онова, за което са създадени,
хората имат право да анулират договора и да конституират нов. [Голямата тройка –
Томас Хобс, Джон Лок, Жан Жак Русо]
 Теория за инструментите и източниците на властта – автор Джон Кенед Гълбрайт с
произведение „Анатомия на властта“.
 Принуждаваща власт – нейният източник е личността, инструментът е
силата/принудата.
 Компесаторна власт – източникът е собствеността, инструментът е
възнаграждение.
 Условна власт – източникът е организацията, инструментът е влиянието.

3. Легитимност и разделение на властта в държавата

Държавната власт е асиметрично отношение между нейните институции и
гражданите, чрез която се реализират общите обществени интереси. Съзнателното отдаване
на част от свободите и волята на хората да бъдат управлявани, т.е. да изпитват
въздействието на държавната власт, се определя с понятието „легитимност на властта“.
Легитимност означава държавната власт да бъде законна, одобрявана и оправдавана
от хората. Те да са съгласни с нея и да се подчиняват и изпитват доброволно
властническата наложителност, упражнявана от държавата и нейните институции.
Легитимността утвърждава, валидира политическите решения, оправдава
политическите действия, бива одобрявана от по-голямата част от населението.
 Първоначално легитимността в съвременната държава и демокрация произтича от
изборните резултати, които определят кой да упражнява властта. В нормални условия тя
бива препотвърждавана след всеки управленски мандат. Същевремнно обаче
легитимността трябва да бъде поддържана чрез адекватни действия в управлението, тъй
като във входа на управленския мандат тя намалява (доверието, одобрението).
Когато настъпят конфликти/проблеми и други катаклизми легитимността изпада в
кризнисни ситуации. Значимите протести, гражданското неподчинение и другите форми на
неодобрение към властта са прояви на криза на легитимността.
Има разлика между понятията „легитимност“ и „легалност“. Докато легалността е
юридическо съответствие на политически действия и изобщо на човешка дейност със
закона, то легитимността е по-широка категория и включва не само законови основания, но
и политически морал, рейтингите и динамиката в общественото мнение спрямо
политиката, политическата куртура и др.
Макс Вебер систематизира три вида основания за легитимност на властта във входа
на историческата еволюция на политическото управление:
 Традиционен тип легитимност – наследство, обичай, предсказание.
 Харизматичен тип легитимност – естествено притежание на високи качества,
които се харесват от хората.
 Рационално-легален тип легитимност – легитимност по силата на записани
правни норми и правила; власт, упражнявана по силата на законови правила.
Основните материални измерения са конституцията и изборните закони.
Въпросът за разделението на властта в държавата е изключително важен, модерен
по характер принцип, който е издигнат в ранг на конституционен. По същество
разделението на властите произтича от теорията на Шарл дьо Монтестьо, който първи,
макар и в недостътачно зряла съвременна форма, обосновава идеята, че за да не бъде
съсредоточена в едно лице/една група, което лесно може да я изроди в произвол,
безконтролност и деспотизъм, тя трябва да бъде разделена. Две са основните
предпоставки, оправдаващи това разделение:
 Да има взаимен баланс, контрол и възпиране между властите в държавата;
 Тя да бъде разпределена между различни институции / „управленски тела“,
така че те да бъдат относително независими една спрямо друга и
същевремнно с механизми за контрол, когато една от тях наруши своите
правомощия.
По този начин е обоснована идеята за трите клона на държавната власт, позната и днес като
законодателна, изпълнителна и съдебна власт.
Законодателната власт следва да отразява общата воля на народа. Т.е. да бъде
максимално точно малко копие на обществото с неговите интереси, потребности и
дейности.
Изпълнителната власт се дефинира като властта, изпълняваща общата воля чрез
силата, приложена към законите и тяхното спазване.
Съдебната власт има за цел да разрешава спорове, възникнали между другите две
власти, включително държавния глава, включително спорове в частния живот на хората и
между хората и държавата. Тя следва да бъде безпристрастен арбитър, поради което следва
да се осигури нейната независимост от другите две власти. Основната нейна функция е да
правораздава, да отсъжда на база зачитане или нарушение на законите на правото.