Политическата власт: основни концепции и теории

Коренът на наименованието ‘’власт” може да се търси от латинската дума potestas, което

означава способност, в състояние съм. Властта е свободата на разпореждане и доминиране
над останалите. Властта може да бъде определена като способност да се разпореждаш чрез
волята си над някой друг. Позицията на Аристотел за властта /властта, в качеството си на
гражданска структура е използвана от управляващите в полза на общественото благо/ търпи
съществена промяна в епохата на европейската модерност. Хобс разглежда властта като
проява на господство. Таква е и представата за властта по време на Просвещението. Позицията
на М. Вебер - средство за насилие чрез налагане волята на един субект върху друг, и т.н., и т.н.

Марксистката концепция за властта

Основни идеи. Политическата власт е вид социална власт. Властта има класова природа /едни
или други класи установяват монопол над политическата власт/. Общата форма на проява на
политическата власт се реализира в отношенията на господство и подчинение.
Господството е налагане волята на една класа над останалата част на обществото чрез
използване на институционална принуда. Господството характеризира политическата власт в
структурно-функционален аспект. Принудата е необходим и основен способ за класово
господство. При това властващата класа използва всички видове принуда /физическа,
психологическа, идеологическа/, взети в тяхното единство.
Политическата власт в западната политология има няколко основни теоретични направления в
нея: елитаризма, плурализма и бихевиоризма.
Според елитарната интерпретация на властта всяко общество поражда определено количество
власт, която е в ръцете на различни групи и индивиди. Два извода могат да бъдат направени:
1.властта предполага и изразява неравенството между хората; 2. господството и подчинението
са немислими едно без друго.
Основни тези на елитистката концепция:
1. Социалната власт се основава на социалното неравенство между групите от хора.
2. Цялата власт в дадена общност е концентрирана в едно малцинство – властващото
малцинство или политически властващият елит.
3. Ключът към политиката на едно общество ще бъде открит, ако се идентифицират
членовете на този елит. Това е първото неотложно нещо, което следва да се направи за
да се опознае и разбере политическото поведение на различните политически субекти
и социални групи.

4.

1
Плуралистични теории за властта
В основата на тази теория е идеята за политическия плурализъм. Основната идея е, че в
осъществяването на властта участват различни групи, които ако преуспеят в това
взаимодействие обявяват своята воля за общозначима, следователно, и задължителна за
всички. В е разпределена така, че да е налице определен „баланс на силите“
Бихейвиористки /поведенчески/ теории за властта
Основното съдържание на бихейвиористките представа за властта е, че тя е отношение, при
което „един деятел С прави опит да накара друг деятел Р да направи това, което С
възнамерява, но не би го направил при други обстоятелства” Тя дава поведенческо
психологическо обяснение на феномена власт. Стремежът към власт се разглежда като
централен мотив на всяко властно поведение, а самата власт като средство за подобряване
политическото състояние, и въобще средство за постигане на нещо по-добро за човека във
всички исторически времена.
Най-важните твърдения на бихейвиоризма за властта могат да бъдат представени по следния
начин.
 Властта се разглежда и обяснява чрез категорията „воля” към властта.
 Източниците на властта се търсят в неизменните егоистични мотиви на човека.
 Стремежът към власт се обявява за доминиращата черта на човешката психика и
съзнание. Този стремеж е централен мотив на всяко властно поведение, той определя и
формата на политическата активност на човека.
Конфликтни теории.
Болшинството теориите се свързват с името на М. Вебер, който предлага алтернативна на
марксисткото учение за политическата власт. Вебер и последователите му изхождат от
разбирането за политиката като сфера на борба за власт и съответно, конфликтът е в основата
на представата им за властта. Съответно властта се дефинира като възможност за прокарване
на нечия воля, независимо от оказваната съпротива на другите участници в социалното
взаимодействие, като способност да се влияе, като отношение на насилие и принуда.
Същността на властта, основана на насилие, най-кратко е представена от Вебер. Той въвежда
понятието „господство”и разглежда властта като командно отношение, като принуждение към
подчинение, с което подчертава асиметричния характер на властното отношение.
Консенсусни теории.
Този тип концепции изхождат от разбирането за политиката не като сфера на насилие, а като
сфера на човешката комуникация. Затова властта се разглежда като способност към съгласие.