Professional Documents
Culture Documents
BG Institucii 1879-1986
BG Institucii 1879-1986
1879–1986
Енциклопедичен справочник
Раздел: «Книги»
съдба.
неконтролирана мощ.
етапното създаване на новата държава, която става такава едва след изменения в
държави в Европа и това е още по-значимо, тъй като в продължение на пет века
българите.
Предговор
книжнина.
тъй като именно чрез тях управляващата класа най-пряко поддържа своето
други автономни държавни институции, тъй като тяхната дейност има пряко
устройство.
България през 1908 г., Обявяването на България за народна република през 1946
за целия период от над 100 години, всяка от тях е разгледана в отделна статия.
периода до 31. XII. 1986 г. Приложен е и Указ № 2656 от 19. VIII. 1987 г. за
Съставителите
/Указ № 30 от 15. VI. 1934 г./. ББК е акционерно дружество със смесен
Държавата може да запише 50 млн. лв., от които 25 млн. лв. се внасят веднага
открива текущи сметки срещу подвижен залог на стоки. ББК има право да
влагат своите капитали 13 нови частни банки от страната. С това ББК успява да
подписан Б. д.
Първите 12 члена на Б. д. се отнасят за Княжество България. Определя
на българската държава.
компенсация на Румъния.
Одринско.
членове.
Заедно с учредяването на дружеството започва и издаването на неговия
дружеството.
институция.
който е приет през януари 1947 г. На 27 и 28. II. 1947 г. се обсъжда и приема и
Министерството на земеделието.
1968 г./ насочва нашата наука към нов етап на развитие и й определя нова роля в
г. в София.
Пътищата за осъществяването на нов подем на българската наука са
1969 г.
симпозиуми.
80–те години в БАН са заети над 8000 души /около 2500 научни работници/.
Българската земска войска от 25. IV. 1878 г. и със заповед № 1 от 15. VII. 1878 г.
6 пеши, една планинска и една конна батарея /2601 души/, една и половина
БА включва 8 пехотни полка /4 пехотни бригади/, два конни полка /една конна
7 катера, два миноносеца, два шлепа и 15 лодки/. В Източна Румелия като част
опит БА за две седмици след победни сражения при Сливница, Пирот, Видин и
др. разбива сръбските войски и постига бляскав военен успех. Тази победа
служба 10 години — 2–3 години редовна и 7–8 години в запас. Резервна армия
Всяка дивизия включва две бригади, всяка бригада — два полка, а всеки полк —
самолети.
В навечерието на Балканската война 1912 г. мирновременният числен
режим на Фердинанд. Военни части смазват селските бунтове през 1900 г. През
същата година е утвърден и специален Правилник за съдействието, давано от
599 879 души, а към 1. III. 1913 г. достига 639 567 души. Формирана е още една
управление.
армии нараства на 5.
Солунското примирие /29. IX. 1918 г./ и Ньойския мирен договop /27. XI. 1919
състав нараства от 57 262 души през 1934 г. на над 72 000 през 1939 г. През 1939
организационно-техническо развитие.
мобилизационна дейност общият числен състав през август 1944 г. достига 506
283 души.
Указ № 3194 от 25. Х. 1983 г. /ДВ, бр. 84 от 1983 г./. БАТО е централно
ведомствена подчиненост.
граждани в чужбина.
Органи на управление на асоциацията са: Общо събрание, Управителен
вписване в книгата на акционерите. Всяка акция дава право на един глас, право
на дивидент и на съответствуваща част от имуществото на банката в случай на
ликвидация.
XII. 1903 г. /ДВ, бр. 288 от 1903 г./ като кредитно учреждение с централно
основана през есента на 1862 г., а започва своята дейност на 1. II. 1864 г. в
земеделски каси /1879/. Със закони от 23. ХII. 1894 г. и 27. I. 1897 г. става
кооперативна банка.
налага БНБ.
правата и задълженията й.
банките, Указ № 20 от 26. XII. 1947 г. БИБ е автономен банков институт със
финансите.
управление.
БНА печели значителни победи над хитлеристките сили при Страцин, Стражин,
Крива паланка, Ниш, Косово поле и др. и успешно завършва Първия период от
задължителната военна служба /ДВ, бр. 224 от 1949 г./ и Закон за военните лица
/ДВ, бр. 225 от 1949 г./, които регламентират попълването на БНА с личен
войски.
Закон за всеобщата военна служба в НРБ /ИПНС, бр. 13 от 1958 г./ и неговите
конвенционалните оръжия.
25. I. 1879 г. е одобрен първият устав на БНБ, а на 25. V. 1879 влиза в сила и
На 11. II. 1883 г. с Указ № 100 е утвърден нов устав на БНБ. Според него
БНБ е акционерно дружество с основен капитал 12 млн. златни лева, като 1/3 от
акциите се закупуват от държавата. БНБ става и емисионна банка — получава
се увеличава — през 1911 г. е 20 млн. лв., 1922 г. — 200 млн. лв., 1924 г. — 500
чужди държавни ценни книжа, да издава заложни облигации до 1 млн. лв. Той
др.
извършване на услуги.
системи за управление.
В края на 70–те години БНБ разгръща широка мрежа от банкови
страната.
Работна заплата.
каквито е имала право да налага БНБ. Размерът на лихвите, които БНБ събира и
Първият директор на агенцията е Оскар Искендер /ДВ, бр. 41 от 1898 г./. Под
влияние на руските традиции, в чийто дух се изгражда цялата тогавашна
«Преглед на печата».
други страни.
През 1913 г. дирекцията има следния състав: директор, началник,
издава «Явен преглед на чуждия печат» всеки ден освен неделя. След 9. VI.
световни и 13 национални.
Радиослужба.
През 1965 г. БТА започва да издава 4 илюстровани седмични списания
Начело на БТА стои главен директор. Той има трима заместници, които
МС.
агенции.
Справочник НРБ.
Българска централна кооперативна банка /1910–1934/ — учредена със
специален закон от 11. XII. 1910 г., който се изменя и допълва през 1912 г.
София. БЦКБ има два вида членове: основатели и редовни. Членове основатели
пред Народното събрание, и лично пред монарха. Освен това има правото да
политически сили.
на военните сили както в мирно, така и във военно време. Това е една от
син, който се възцарява под името Борис III. Той управлява страната до своята
смърт на 26. VIII. 1943 г. За пръв път Борис III се намесва пряко във
Министерски съвет /чл. 140/. Монархът има право да свиква ВНС по въпроси за
ВНС се свиква, за да избере нов княз след абдикацията на Ал. Бетенберг. На 29.
регентите. След отказа на Валдемар на 1. XI. 1886 г. ВНС избира нов състав на
Фердинанд за български княз. На 25. VI. 1887 г. ВНС го избира. На 3. VIII. 1887
на 9. VII. 1911 г.
което да изработи нова конституция. На 26. VII. XXVI ОНС приема Закон за
607 307 избиратели гласуват 92,6 на сто и са избрани 465 депутати. За БРП /к/
подават гласовете си 53,14 на сто от избирателите и са избрани 277 депутати.
99. По такъв начин БРП /к/ добива ръководна позиция във ВНС и окончателно
само.
законодателни решения, от които 147 нови закона. Сред тях се открояват със
научни степени и звания. Създадена с ПМС № 4 от 8. III. 1949 г. като звено към
и висше образование.
генерал-майор П. Д. Паренсов.
сили на Княжество България от 15. ХII. 1891 г. /ДВ, бр. 36 от 1892 г./ ВМ е най-
устройството на войската.
1903 г. /ДВ, бр. 18 от 1904 г./ и издадения за целта Указ № 82 от 30. ХII. 1903 г.
войната.
Временно председателство на Народната Република /1946–1947/ —
1946 г./. ВПНР се създава като временен колегиален орган, който упражнява
положение на страната.
до май 1879 г./ Създадено от княз Вл. Черкаски, пред когото още преди
кадри, които да заместят русите в най-кратък срок. По тази причина към Съвета
бъдещи държавници.
организация.
подета още през 1907 г. ВАС е създаден с правото да разглежда като първа и
последна инстанция жалбите за отмяна на незаконни административни актове и
при ВАС и Върховния касационен съд отнасят служебно въпроса в Особен съд
правосъдието.
за административни спорове.
ВАС разглежда първостепенно и окончателно делата, заведени от
частни лица срещу решения на директорите, и делата във връзка със спорове
заместват съветниците.
стопанската дейност.
За изпълнение на задачите, възложени му със Закона, ВДА решава
11. VIII. 1977 г.; ДВ, бр. 74 от 1977 г./ се регламентира, че държавният арбитраж
общински управления.
ВКС функционира до края на 1947 г., след което е учреден Върховен съд на
НРБ.
култура и спорта.
област.
и МС.
Върховна сметна палата — създадена с Указ № 17. XII. 1880 г. /ДВ, бр.
създаване на стопанските камари на 29. III. 1943 г. /ДВ, бр. 69 от 1943 г./. В този
полагат клетва.
правосъдното дело.
приложение на законите.
съдилищата /1976/.
надзор.
Кръстевич.
Главна дирекция за настаняване на бежанците /1926–1931/ —
от 14. ХII. 1926 г. /ДВ, бр. 213 от 1926 г./. Съсредоточава цялата дейност по
просъществувала до 1. I. 1933 г.
Главна дирекция на държавните и гарантираните от държавата
икономическите проучвания.
просвещението.
годишник на България».
просвещението и войната.
представителни проучвания.
Със закон от 29. III. 1921 г. при ГДС са създадени 3 отдела —
подчинение към Министерския съвет. През 1946 г. въз основа на този закон за
регламентирани със специален правилник /ИПНС, бр. 102 от 1960 г./, обхващат
съюз и др. ГУГ съществува до края на 1962 г., когато с Указ № 562 от 8. ХII.
организация «Пътпроект».
Структурата на ГУП включва следните отдели; Кабинет на началника,
благоустройството.
туристи и т. н.
международен туризъм.
място.
С Указ № 920 от 15. ХII. 1966 г. /ДВ, бр. 100 от 1966 г./ ГУТ е
насрочва изборите за 18. XI. 1945 г. Въпреки бойкота на опозицията 85,6 на сто
от имащите избирателни права участвуват в изборите, а 88,18 на сто от тях
както свикването и откриването му на 15. XII. 1945 г., така и неговата дейност
министерствата, а през 1938 г. е свикано и XXIV ОНС. Всичко това става обаче,
без по същество да се променя изграденият от Д. р. механизъм на държавно
управление.
12 от 1. V. 1940 г.; ДВ, бр. 100 от 1940 г./ на мястото на съществуващия от 1939
г.; ДВ, бр. 288 от 1941 г./ ДГМ преминава на пряко подчинение на
назначаван с указ. Като съвещателен орган към нея функционира Висш съвет по
110 000 души. След 9. IX. 1944 г. в условията на Отечествената война ДГМ
стопански съвет.
Дирекция за закупуване и износ на зърнени храни — Храноизнос /1930–
1947/ — създадена с Указ № 639 от 20. XII. 1930 г. /ДВ, бр. 218 от 1930 г./ на
Закона за търговията със зърнени храни /ДВ, бр. 77 от 1932 г./ продължава
Указ № 9 от 11. VI. 1947 г. /ДВ, бр. 135 от 1947 г./ се преустройва в Главна
дирекция на храноснабдяването.
от 29. IV. 1928 г./. Нейна основна цел е да оказва помощ на населението и да
кредит от 100 млн. лв. Постъпват дарения от частни лица, банки, предприятия,
1931 г., след като представя пред МС доклад за извършеното от нея през
предават на ДСГОП.
пощите и телеграфите.
ДЗТОС има два отдела — Земеделие и търговия и Общи сгради.
живот на страната. За тази цел ДНП трябва да установи единство и обща насока
министър.
Дирекцията се състои от директор, съвет и отдели за печата и надзора;
монархофашизма.
обществената обнова.
Наредбата-закон за обществената обнова /Указ № 219 от 28. VI. 1935 г./ ДОО
престава да съществува. Функциите й се поемат от Министерския съвет — по
май 1879 г., а на временните съдебни органи през юни с. г. От 13. VI. 1879 г. се
г./
Дирекция на финансите в Източна Румелия /1879–1885/ — създадена на
служби.
Всички важни въпроси, стоящи за разрешаване пред ДФ, като проекти за закони
за областта.
страната.
Държавен комитет за битови услуги при МС /1968–1971/ — създаден с
Указ № 1156 от 27. ХII. 1968 г. /ДВ, бр. 1 от 1969 г/. ДКБУ е без ранг на
Административен.
налага утвърждаването на нова структура, която влиза в сила от 1. VII. 1970 г.:
функции.
създаден с Указ № 528 от 27. IХ. 1962 г. ДПНС, бр. 96 от 1962 г./ като приемник
и пропаганда в страната.
С РНС от 16. ХII. 1971 г. /ДВ, бр. 101 от 1971 г./ ДКНТПВО е
техническо сътрудничество.
техника».
от 27. IX. 1962 г. /ИПНС, бр. 96 от 1962 г./. ДКП е с ранг на министерство, а
Указ № 1156 от 30. ХII. 1968 г. /ДВ, бр. 1 от 1969 г./ във връзка с извършената
основните му цели и задачи (вж. там по-подробно). Към ДКС през 1976 г. се
поделения.
съвет.
ведомствата и организациите.
технически изисквания.
Указ № 203 от 16. III. 1959 г. /ИПНС, бр. 22 от 1959 г./, като преминава в
Комитет по строителство и архитектура.
актове.
комитета е създаден Технически съвет. С Указ № 528 от 27. ХI. 1962 г. /ИПНС,
* * *
Създаден отново с Указ № 396 от 25. V. 1963 г. /ДВ, бр. 41 от 1963 г./.
12. III. 1966 г. /ДВ, бр. 21 от 1966 г./ ДКСА е преобразуван в Министерство на
архитектурата и благоустройството.
НРБ от 1971 г.
приемането на Конституцията от 1971 г., тъй като предстоят избори за НС. Ето
през периода между сесиите на НС, правомощия, които той може да упражнява
ДС.
правомощия на ДС. От една страна, като пряк орган на парламента той насрочва
избори за НС; свикване на сесии на НС не по-малко от 3 пъти годишно;
страната.
министрите от 10. XII. 1880 г. всеки народен представител има право да внесе в
промяна се извършва с Указ № 19 от 8. II. 1923 г., когато се обнародва нов Закон
8. ХII. 1919 г. /ДВ, бр. 203 от 1919 г./. На 12. I. 1920 г. НС подвежда под
Народен съд. Тъй като извън действието на този закон остават кабинетите на
съд.
* * *
Създадена отново с Указ № 221 от 28. I. 1986 г. /ДВ, бр. 9 от 1986 г./
дейност на ДСК.
край на дейността на К.
служби.
* * *
Създадена отново с Указ № 203 от 16. III. 1959 г. /ИПНС, бр. 22 от 1959
Във връзка с решенията на VIII конгрес на БКП с Указ № 528 от 27. ХI.
държавен контрол.
създаден с Указ № 1639 от 31. VII. 1974 г. /ДВ, бр. 60 от 1974 г./. КВВ е
19. ХII. 1966 г. На IX конгрес на БКП /ноември 1966 г./ се отделя голямо
стопанство.
държавното управление.
контрол.
Комитет за държавен и народен контрол /1976–/ — създаден с Указ №
назначават от ДС.
Указ № 504 от 12. VII.1965 г. /ДВ, бр. 59 от 1965 г./ по решение на Политбюро
контрол на ЦК на БКП. Като орган за борба против класовия враг КДС насочва
възпитание на трудещите се. С Указ № 1156 от 27. ХII. 1968 г. /ДВ, бр. 1 от 1969
култура и изкуство.
държавната киномрежа.
ПМС от 28. VII. 1977 г., което е изменено и допълнено през 1983 г. на IV
обществените организации.
телевизия, Българско радио /до 1982 г.; след това вж. Комитет за телевизия и
МС.
държавния архивен фонд; отделите Култура и изкуство при ОНС. През 1967 г.
отдели.
управление.
културните процеси.
Комитет за младежта и спорта /1968–1976/ — създаден с Указ № 78
от 8. II. 1968 г. /ДВ, бр. 12 от 1968 г./ като обществено-държавен орган с ранг на
дейност. КМС прекратява своята дейност с Указ № 873 от 19. VI. 1976 г.
Комитет за наука, изкуство и култура /1947–1954/ — създаден на
творческите съюзи.
председатели на КНИК.
Приложения/.
среда.
С РМС от 19. VII. 1976 г. се определят задачите и се утвърждава
Указ № 528 от 27. XI. 1962 г. /ИПНС, бр. 96 от 1962 г./ въз основа на
партиен и държавен контрол от 10. VI. 1964 г. Въз основа на него контролът се
упражнява от името на ЦК на БКП и МС с широкото участие на трудещите се.
координационен.
1156 от 27. XII. 1968 г. КСК има за цел да осъществява цялостната текуща и
Указ № 919 от 10. VI. 1971 г. /ДВ, бр. 48 от 1971 г./, като Главната дирекция на
българското радио и телевизия при Комитата за изкуство и култура се
* * *
тази област.
функционира Технически съвет. Под това си име КСА съществува до 1962 г.,
когато с Указ № 124 от 17. III. (ИПНС, бр. 23 от 1962 г.) е преименуван в
* * *
Създаден отново с Указ № 562 от 8. XII. 1962 г. (ИПНС, бр. 100 от 1962
297 от 25. V. 1963 г. (ДВ, бр. 41 от 1963 г.) е закрит и основните му задачи
архитектура.
* * *
Създаден отново с Указ № 720 от 12. V.1977 г. /ДВ, бр. 39 от 1977 г./
преустановява дейността си през 1981 г., когато по силата на Указ № 1226 от 18.
и архитектурата.
преобразува в КГГП без ранг на министерство /ИПНС, бр. 100 от 1962 г./.
Основните задачи на КГГП са да ръководи, организира и контролира
12. ХII. 1962 г. /ИПНС, бр. 102 от 1962 г./. В него са залегнали основните
нормативни документи.
С Указ № 538 от 30. VI. 1966 г. /ДВ, бр. 51 от 1966 г./ КГГП е
системинженерни услуги».
с Указ № 562 от 8. ХII. 1962 г. /ИПНС, бр. 100 от 1962 г./. КЕГ е централно
задачи на КЕГ, регламентирани със специален правилник /ДВ, бр. 12 от 1964 г./,
КЕГ съществува до 1966 г., когато с Указ № 538 от 30. VI. 1966 г. на основание
стандартизация /РМС от 6. I. 1975 г., Указ № 10 от 1975 г./. С РМС от 16. VII.
прогрес.
с Указ № 562 от 8. ХI. 1962 г. /ИПНС, бр. 100 от 1962 г./ при реорганизацията на
хранителната промишленост
структурни звена.
1963 г./.
машиностроителни предприятия.
заводи в страната.
неговите задачи.
орган на Министерския съвет. С Указ № 873 от 19. VI. 1976 г. /ДВ, бр. 50 от
функционални отдели.
С Указ № 528 от 8. ХII. 1962 г. КП е закрит /ИПНС, бр. 100 от 1962 г./,
металургия.
създаден с Указ № 203 от 16. III. 1959 г. /ИПНС, бр. 22 от 1959 г./на основата на
Личен състав.
С Указ № 573 от 25. ХII. 1959 г. /ИПНС, бр. 104 от 1959 г./ е публикуван
правителството.
№ 573 от 25. XII. 1959 г./ИПНС, бр. 104 от 1959 г./КСА се преименува в
създаден с Указ № 562 от 8. ХII. 1962 г. /ИПНС, бр. 100 от 1962 г./. КТРЗ е
практиканти.
1032 от 30. III. 1983 г. /ДВ, бр. 26 от 1983 г./. КТСД е обществено-държавен
колективи.
МС
Комитет по туризма при МС /1966–1983/ — създаден с Указ № 920 от
15. ХII. 1966 г. /ДВ, бр. 100 от 1966 г./ на основата на Главно управление по
структура.
институти.
химията и металургията.
ранг на министерство.
С Указ № 538 от 30. VI. 1966 г. /ДВ, бр. 21 от 1966 г./ се преименува в
1156 от 27. XII. 1968 г. без ранг на министерство /ДВ, бр. 1 от 1969 г./. КЦ се
на утвърдените цени.
С Указ № 861 от 22. VI. 1976 г. /ДВ, бр. 50 от 1976 г./ КЦ е закрит и
* * *
Създаден отново с Указ № 626 от 21. II. 1986 г. /ДВ, бр. 16 от 1986 г/
Консорциум — автономно държавно монополно предприятие за
Информационна служба.
1920 г. Дейността му обаче продължава и след това. През 1921 г. под натиска на
подписва мирния договор на 10. II. 1947 г. в Париж, след което е официално
на социализма.
образование и др.
което отчита цялата своя дейност, а между сесията — пред Президиума на НС.
страната.
време. На основата на тези решения III Народно събрание през март 1959 г.
изменения на К. от 1947 г.
/вж. Народно събрание/. VIII конгрес на БКП, проведен през 1962 г., отчитайки
настъпилите дълбоки промени в недрата на нашето общество, достига до
причини.
на БКП през март 1971 г., който одобрява основните положения и излиза с
държавните органи.
власт, който се формира, отчита и действува под прекия контрол на НС. При
колегиален орган, който се избира и отчита за своята дейност пред НС, а между
име и под неговия върховен надзор. Ето защо Българският монарх назначава и
МС. Основен момент е чл. 47, с който се допуска при отсъствие на свикано НС
право да свиква ВНС в споменатите два случая. При тези извънредни случаи
над законодателната.
от него министър.
нужди.
мобилизация и др.
него.
на гражданите в НРБ.
промяна е извършена през януари 1986 г., когато са създадени принципно нови
1971–1973/ — създадено с Указ № 236 от 12. III. 1966 г./ДВ, бр. 21 от 1966 г./.
Технически съвет.
МАБ е закрито с Указ № 1156 от 27. XII. 1968 г. /ДВ, бр. 1 от 1969 г./,
строителството и архитектурата.
* * *
МАБ е закрито с Указ № 106 от 24. VIII. 973 г. /ДВ, бр. 59 от 1973 г./,
България тежкия и несправедлив Ньойски мирен договор /27. ХI. 1919 г./.
съюз са в основата на преврата от 19. V. 1934 г., след който в страната се налага
войсковите части по време на т. нар. Петрички инцидент през 1925 г., когато
част.
Свързочна инспекция.
отбрана.
търговията и продоволствието.
и чужбина.
Износ и Внос.
съвет, засягащи МВТ, и др. Тази реорганизация се извършва във връзка със
СИВ.
в Министерство на търговията.
* * *
звена.
Министерство на търговията.
правителството — министър.
външните отношения.
държави /1985/.
др.
събрание през 1879 г. относно МВРИ, е дали духовните въпроси да бъдат към
независимостта.
Виена /1896/, Атина /1896/, Цетина /1897/. В този период се оформя и новата
службите на МВРИ за периода 1879–1947 г. /ДВ, бр. 278 от 1907 г./. С този
третостепенни.
възстановен отново през 1943 г. След Първата световна война към МВРИ се
и тайна архива.
външните работи.
създадено със закон /ДВ, бр. 279 от 1948 г./. Всички служби на бившето
Контролен.
при МВТ, създадено през 1950 г., ръководи, инструктира и контролира местните
С Указ № 686 от 30. ХII. 1950 г. /ИПНС, бр. 1 от 1951 г./ се обнародва
хлебопроизводството.
* * *
МВТ се създава отново с Указ № 573 от 25. ХII. 1959 г. /ИПНС, бр. 104
технологически.
създадено с Указ № 8 от 16. VII. 1971 г. /ДВ, бр. 55 от 1971 г./ МВТУ е пряк
населението. Ето защо още през 60–те години голяма част от тази дейност е
тази дейност.
потребителски стоки.
Министерство на вътрешните дела — наименование на
Освобождението.
полицията, утвърден с Указ № 571 от 27. XI. 1889 г. Той е първият Закон за
изменения: първото е утвърдено с Указ № 342 от 20. XI. 1902 г., второто — с
Указ № 83 от 8. III. 1902 г. и третото — с Указ № 55 от 30. XI. 1904 г. През 1890
/МВРНЗ/.
* * *
народнодемократичната държава.
фашистки офицери.
С Указ № 504 от 12. VII. 1965 г. /ДВ, бр. 59 от 1965 г./ от МВР се отделя
държавната сигурност. С Указ № 322 от 5. IV. 1969 г. /ДВ, бр. 28 от 1969 г./ е
компетенции на министерството.
съществуват 5 отдела.
лица, които имат завършено юридическо или друго висше образование. През
Обществена безопасност.
от 1924 г./. Измененията му са обнародвани в ДВ, бр. 278 от 1925 г., бр. 21 от
вътрешна служба.
отдел.
др. без политически подбуди. Към нея през различните години съществуват
сигурност.
Дружества.
/ДВ, бр. 39 от 1944 г./ се формира Държавната жандармерия. На 11. II. 1944 г. е
29. XII. 1948 г. /ДВ, бр. 307 от 1948 г./ МГ се образува, като се отделя от
Закрива се с Указ № 480 от 20. IX. 1951 г. /ИПНС бр. 76 от 1951 г /, като
1986/ — създадено с Указ № 538 от 30. VII. 1966 г. /ДВ бр. 51 от 1966 г / на
МС се преименува в МГГП.
* * *
видовия им състав.
МГГП е закрито с Указ № 943 от 24. III. 1986 г., когато се създава
преустановява своята дейност с Указ № 861 от 17. VI. 1976 г. на основание РНС,
873 от 19. VI. 1976 г. /ДВ, бр. 50 от 1976 г./ се образува Комитет за опазване на
от 11. XII. 1953 г. /ДВ, бр. 100 от 1953 г./. МД е приемник на дейността на
Министерството на доставките и държавния резерв. То е централно
Указ № 502 от 30. ХII. 1956 г. /ИПНС, бр. 1 от 1957 г./ МД се обединява с част
суровини и продукти. С Указ № 485 от 11. XII. 1953 г./ИПНС, бр. 100 от 1953
1953/ — създадено с Указ № 868 от 30. XII. 1950 г./ИПНС, бр. 1 от 1951 г./на
интереси.
хранителната промишленост.
заводско училище.
От 1952 г се създава сектор Производство, който заменя сектора за
промени на отдели.
това с Указ № 58 от 9. II. 1951 г. /ИПНС, бр. 12 от 1951 г./ МЕМ се преименува в
Министерство на електрификацията.
създадено с Указ № 1514 от 13. VIII. 1973 г. /ДВ, бр. 56 от 1973 г./. МЕЕ
МЕЕ е закрито с Указ № 1126 от 18. VI. 1981 г. /ДВ, бр. 49 от 1981 г./,
машиностроенето и електрониката.
Указ № 2335 от 23. Х. 1973 г. /ДВ, бр. 85 от 1973 г./. МЕ е централно стопанско
електрическа енергия.
на 1984 г., когато с Указ № 7 от 4. I. 1984 г. /ДВ, бр. 4 от 1984 г./ се слива с
Министерството на металургията и минералните ресурси и се образува
* * *
Създадено отново с Указ № 1600 от 18. V. 1985 г. /ДВ, бр. 41 от 1985 г./
структури и ресори на предишното МЕ. С Указ № 943 от 24. III. 1986 г. /ДВ, бр.
Указ № 538 от 30. VI. 1966 г. /ДВ, бр. 51 от 1966 г./ Комитетът по
промишленост.
енергетиката.
и Бюджетоконтролното отделение.
водните съобщения.
създадено с Указ № 1800 от 29. ХII.1948 г. /ДВ, бр. 307 от 1948 г./. Основната
агролесомелиорациите и др.
МЗ е създадено със следната структура: Централно управление —
Селскостопанска пропаганда.
* * *
С Указ № 158 от 29. IV. 1960 г. /ИПНС, бр. 36 от 1960 г./ се отделя
с Указ № 528 от 30. ХI. 1962 г. /ИПНС, бр. 96 от 1962 г./, като е преобразувано в
МЗ се създава отново с Указ № 236 от 12. III. 1966 г. /ДВ, бр. 21 от 1966
инспекция.
През 1966 г. към управление Растениевъдство се обособява нов отдел —
главна инспекция Борба с ерозията. Закрива се с Указ № 1156 от 27. ХII. 1968
промишленост.
материал.
МЗГ е закрито с Указ № 1800 от 29. ХII. 1948 г. /ДВ, бр. 307 от 1948 г./,
като се създава Министерство на горите. Всички служби и предприятия на
Министерство на земеделието.
* * *
С Указ № 158 от 29. II. 1960 г. /ИПНС, бр. 36 от 1960 г./МЗГ е закрито,
Министерство на земеделието.
* * *
Създадено отново с Указ № 943 от 24. III. 1986 г. /ДВ, бр. 25 от 1986 г./.
своето съществуване.
винарство, градинарство.
агрометеорология.
специалисти е публикуван с Указ № 7 от 14. III. 1923 г. /ДВ, бр. 28 от 1923 г./.
Към училището са открити и временни практически курсове за запознаване с
морския риболов. С Указ № 72 от 24. IX. 1923 г. /ДВ, бр. 208 от 1923 г./ е
стража за охрана на държавните гори /Указ № 33 от 6. VII. 1927 г., ДВ, бр. 75 от
1927 г./ През 1924–1925 г. влизат в сила Законът за горите /ДВ, бр. 104 от 1925
на НРБ от 1947 г.
1979/ — създадено с Указ № 1156 от 27 XII. 1968 г. /ДВ, бр. 1 от 1969 г./ чрез
хранителната промишленост.
управление Животновъдство.
През 1971 г. управление Координация и контрол на промишленото и
и Подготовка на кадри.
аграрно-промишлен съюз с Указ № 652 от 29. IV. 1979 г. /ДВ, бр. 35 от 1979 г./
С Указ № 85 от 17. II. 1950 г. /ИПНС, бр. 42 от 1950 г./ МИЗ се слива с
Министерството на мините и подземните богатства и се преименува в
Министерство на промишлеността.
създадено с указ № 205 от 10. IX 1945 г. /ДВ, бр. 219 от 1945 г./. То продължава
прехвърлени с Указ № 287 от 30. XI. 1945 г. /ДВ, бр. 290 от 1945 г./ службите
др.
благоустройството.
подчинение.
културната сфера и т. н.
културата.
1984/ — създадено с Указ № 480 от 20. IX. 1951 г /ИПНС, бр. 76 от 1951 г./ от
С Указ № 485 от 11. XII. 1953 г. /ИПНС, бр. 85 от 1953 г./ МЛП и
Министерство на доставките.
* * *
С Указ № 502 от 30. XII. 1956 г. /ИПНС, бр. 1 от 1957 г./ управленията
Административно обслужване.
С Указ № 538 от 30. VI. 1966 г. /ДВ, бр. 51 от 1966 г./ Комитетът по
«Младост» в София.
— създадено с Указ № 485 от 11. ХII. 1953 г. /ИПНС, бр. 85 от 1953 г./ от
Министерство на доставките.
С Указ № 502 от 30. ХII. 1956 г. /ИПНС, бр. 1 от 1957 г./ управленията и
Финансово-счетоводен.
Указ № 1514 от 13. VII. 1973 г. /ДВ, бр. 56 от 1973 г./ то се разделя на
електрониката и електротехниката.
* * *
отчетност.
С Указ № 1226 от 17. VI. 1981 г. /ДВ, бр. 49 от 1981 г./ ММ се слива с
машиностроенето и електрониката.
* * *
структура и подведомствени звена. С Указ № 943 от 24. III. 1986 г. /ДВ, бр. 25
създадено с Указ № 1226 от 17. VI. 1981 г. /ДВ, бр. 49 от 1981 г./ от сливането
произвеждани стоки.
Министерство на машиностроенето.
създадено с Указ № 1514 от 13. VII. 1973 г. /ДВ, бр. 56 от 1973 г./ от разделянето
С Указ № 1845 от 15. XI. 1977 г. /ДВ, бр. 91 от 1977 г./ МММ се
създадено с Указ № 1845 от 15. XI. 1977 г. /ДВ, бр. 91 от 1977 г./.
енергийно-суровинните ресурси.
Указ № 583 от 19. III. 1974 г. /ДВ, бр. 24 от 1974 г./. Основната дейност на ММР
С Указ № 1845 от 15. ХI. 1977 г. /ДВ, бр. 91 от 1977 г./ ММР е
от 1947 г.
дейност.
1971 г.
армия /ГлПУНА/.
с Указ № 23 от 17. VII. 1879 г. /ДВ, бр. 2 от 1879 г./ на основата на чл. 161 от
инспектори.
гражданско възпитание.
функции.
Сформират се отдел Задочно обучение /през 1950 г. той се слива с отдел Средно
* * *
страната.
към ОНС.
здравеопазна химия.
отдели от структурата на една дирекция минават към друга. През същата година
С Указ № 687 от 29. XII. 1950 г. /ИПНС, бр. 1 от 1951 г./ МНЗ е закрито.
* * *
грижи.
Организационно-инспекционен.
грижи. Социалните грижи отново преминават към МНЗ /ДВ., бр. 50 от 1976 г./.
/1882–1885/ — създадено с Указ № 463 от 23. VI. 1882 г. /ДВ, бр. 67 от 1882 г./.
Идеята за създаване на МОСЗТ е прокарана още в дебатите на Учредителното
МОСЗТ.
учреждения.
финансите.
благоустройството.
съставящите го министерства.
С Указ № 141 от 28. IV. 1938 г. /ДВ, бр. 105 от 1938 г./ е създадена
НРБ от 1947 г.
сгради и Дирекция на пощите. С Указ № 135 от 15. ХII. 1893 г. е утвърден Закон
на обществените сгради.
през 1911 г.
съобщения.
Търново, Плевен, Пловдив, Русе, София, Стара Загора, Шумен и Хасково. Към
статистика.
17. VIII. 1893 г., а по-късно според Закона за работата на затворите от 27. II.
1922 г.
министъра.
висши органи Върховният съд /чл. 61/ и Главният прокурор /чл. 64/. Тази
Административен.
обслужване на населението.
Административно-стопански.
националнодемократична култура.
МП. С Указ № 20 от 14. VI. 1945 г. /ДВ, бр. 142 от 1945 г./ се прехвърлят под
радиоапарати и др.
С Указ № 205 от 10. IX. 1945 г. /ДВ, бр. 219 от 1945 г./ МП се
учреждения с 6 отдела.
създадено с Указ № 528 от 30. XI. 1962 г. /ИПНС, бр. 96 от 1962 г./ от
финансиране на ДЗС.
С Указ № 236 от 12. III. 1966 г. /ДВ, бр. 21 от 1966 г./ МСП се
Министерство на търговията.
създадено с Указ № 1156 от 27. XII. 1968 г. /ДВ, бр. 1 от 1969 г.). То поема
проектиране.
снабдителни организации.
С Указ № 1126 от 17. VI. 1981 г. /ДВ, бр. 49 от 1981 г./ министерството
Указ № 14 от 9. IX. 1944 г. /ДВ, бр. 197 от 1944 г./. МПС е учредено, за да
Указ № 46 от 11. II. 1953 г. /ИПНС, бр. 14 от 1953 г./ като централно ведомство,
което провежда държавната политика в областта на строителството. Ръководи
дейността си през 1957 г., когато с Указ № 59 от 1. II. 1957 г. /ИПНС, бр. 11 от
материали.
* * *
когато с Указ № 1156 от 27. XII. 1968 г. на основание РНС за някои промени в
обществени организации.
материали /МССМ/.
* * *
Създадено отново на 1. VIII. 1973 г. с Указ № 1607 от 23. VII. 1973 г. със
мостове и др. При своето създаване МСП има следната структура: Кабинет на
министъра, Експертен съвет, Административно отделение, Институт за
материално снабдяване. МСП е закрито с Указ № 46 от 11. II. 1953 г. /ИПНС, бр.
14 от 1953 г./.
1. IV. 1959 г. с Указ № 203 от 16. III. 1959 г. /ИПНС, бр. 22 от 1959 г./.
мебели и др.
материали.
създадено с Указ № 1226 от 18. VI. 1981 г. /ДВ, бр. 41 от 1981 г./. МСА
осъществява методично-нормативни, планово-разпоредителни и контролно-
строителното проектиране.
самостоятелни звена.
съвети. МССУ се закрива с Указ № 221 от 28. I. 1986 г. /ДВ, бр. 9 от 1986 г./.
С Указ № 1607 от 24. VII. 1973 г. /ДВ, бр. 53 от 1973 г./ МССМ се слива
* * *
запазва кръга на своята дейност. С Указ № 1226 от 18. VI. 1981 г. /ДВ, бр. 41 от
министерства са възстановени.
телевизията.
* * *
Създадено отново с Указ № 861 от 17. VI. 1976 г. /ДВ, бр. 50 от 1976 г./
Закрито с Указ № 943 от 29. III. 1986 г. /ДВ, бр. 25 от 1986 г./.
структура:
стопанското ръководство, приет на 12. III. 1959 г. /ИПНС, бр. 22 от 1959 г./,
* * *
газификация.
1949 г. Политуправление.
транспорта и съобщенията.
* * *
Създадено отново с Указ № 236 от 12. III. 1966 г., като Министерството
производителността на труда.
авиация».
През 1970 г. са създадени нови държавни стопански обединения и се
съобщения.
на общественото осигуряване.
закрито.
* * *
Създадено отново с Указ № 1156 от 27. XII. 1968 г. /ДВ, бр. 1 от 1969 г./,
за да отговори на новите социални условия в страната. То наследява работата на
труда.
Към МТСГ от 1. III. 1969 г. преминава управление Пенсии от
ведомства от 16. VI. 1976 г. /ДВ, бр. 50 от 1976 г./ се закрива МТСГ с Указ №
Икономическо сътрудничество.
* * *
Създадено с Указ № 221 от 28. I. 1986 г. /ДВ, бр. 9 от 1986 г./ на мястото
на финансите.
Счетно-домакинско отделение.
продоволствието.
МТП ръководи и контролира вътрешната и външната търговия,
снабдяването.
създадено с Наредба-закон от 27. X. 1944 г./ДВ, бр. 232 от 1944 г./ като
ревизира училищата/.
внезапни ревизии.
XII. 1880 г. На 17. XII. 1880 г. се създава Върховната сметна палата, която е
Счетното отделение. Освен това данъците вече се събират в пари. През 1883 г.
съобщенията.
икономически живот.
страната.
доход.
държавни предприятия.
производството.
държавния контрол.
* * *
Създадено отново с Указ № 203 от 16. III. 1959 г. /ИПНС, бр. 22 от 1959
сътрудничество.
структурно отношение.
на правителството.
производствените задачи.
Димитровград, Девня, Свищов и др. МХП се закрива с Указ № 943 от 24. III.
1973 г./.
металургия.
промишленост.
промишленост в страната.
* * *
Създадено отново с Указ № 538 от 30. VI. 1966 г. /ДВ, бр. 51 от 1966 г./,
С Указ № 1156 от 27. XII. 1968 г. /ДВ, бр. 1 от 1969 г./ МХП и
/княз от 1879 до 1908 г.; цар от 1908 до 1946 г./, Регентство, Наместничество
монархическата власт.
на основния закон.
органи.
изпълнение.
през 1961 г. се извършва промяна в основния закон, като един депутат се избира
парламента.
парламента.
народен представител трябва да бъде член поне на една комисия. Като помощни
на законодателна инициатива.
от 29. IV. 1979 г./ДВ, бр. 35 от 1979 г./ на основата на решение на учредителния
С Указ № 943 от 24. III. 1986 г. /ДВ, бр. 25 от 1986 г./ се прекратяват
на министерство.
Обикновено народно събрание /1879–1946/ — висша законодателна
приетите закони, да свиква и открива ОНС. Той има право да отлага с два
Деветнадесетомайски режим/.
различни.
българската държава.
става лично от него или от негов пълномощник. Главният управител има право
да отложи един път сесията, като срокът на отлагането не може да бъде повече
то се подновява изцяло.
извънредни комисии.
както следва:
тъй като пред страната стоят други по-важни непосредствени задачи — войната
действия на ръководения от БРП /к/ Отечествен фронт. Ето защо още със
важно събитие в живота на страната. Тъй като на 26. VII. 1946 г. предстои да се
нова конституция.
на сто.
наложен от Берлинския договор от 1879 г. Об. на н. става на 22. IX. 1908 г., с
в цялата империя.
България.
през 1911 г.
управление на областта.
законодателния орган.
Високата порта.
административни съдилища.
акт за незаконен, а ВАС признае същия за законен, главният прокурор при ВКС
или главният прокурор при ВАС отнасят служебно въпроса в ОСП. Решенията
съвещателно-контролни компетенции.
правилник.
Освен това той има право по особено важни въпроси за областта да обръща
членовете.
IХ. 1885 г.
НС. ПНС е орган зависим, подчинен и подотчетен на НС. Ето защо, макар и
1947 г. гарантира върховенството на НС, като ПНС отговаря пред него за цялата
парламента да сменя целия състав на ПНС или отделни негови членове по всяко
време.
1962 г., допълнен и изменен през 1966 г. Според тези нормативни документи
бъде първи.
княжеския въпрос.
извън границите на България. Тъй като тази група не намира подкрепа сред по-
председател на Народното събрание. На 12. VIII. 1886 г. той създава особен вид
Муткуров.
Р. е колегиална институция. На 1. XI. 1886 г. III ВНС избира ново Р. в състав Ст.
оставката на П. Каравелов.
В този си състав Р. управлява страната до избирането на нов княз на 2.
VIII. 1887 г.
на България, Р. се саморазпуска.
* * *
Създава се за втори път във връзка със смъртта на цар Борис III през
с Ив. Багрянов през лятото на 1944 г., което с по-гъвкава политика се опитва да
* * *
свой член в състава на Р. По този начин БРП /к/ си осигурява важно предимство
спрямо другите партии от ОФ, тъй като решенията на този орган трябва да
политически анахронизъм.
устройство отпреди Р. п.
През 1948 г. със Закона за висшето образование /ДВ, бр. 224 от 1948
практика.
на заместник-деканите.
Геолого-географски факултет.
нови филологии.
на областта.
власт той дели с НС, а съдебната действува от името на княза /царя/. Той е и
текст.
създадено с Указ № 591 от 11. XI. 1950 г. /ИПНС, бр. 271 от 1950 г./ Ръководи се
и ДСП «Петрол».
— създадено с Указ № 480 от 20. IX. 1951 г. /ИПНС, бр. 76 от 1951 г./ като
и дивечовъдството в страната.
строителство.
държавата дългове.
майорати.
Жандармерията, която изпълнява полицейските задължения, има
Българската армия.
— по един на 10 000 жители. Техният брой е около 100. В края на януари 1879 г.
др.
монарх.
създаден с Указ № 103 от 7. III. 1915 г. /ДВ, бр. 54 от 1915 г./. Неговата основна
БЗБ, председателя на окръжния съд или мировия съдия, кмета, главния учител и
стопанската дейност.
наредба за службата с оборотни средства и кредити — ДВ, бр. 216 от 1916 г.,
— ДВ, бр. 236 от 1916 г./. Важен нормативен акт на ЦКСГОП са издадените
наредби за хляба /ДВ, бр. 211 от 1916 г./. Те осигуряват на местните мелничари,
страната.
ЦКСГОП е закрит през 1917 г., като на негово място на 6 април с. г.
предвидливост.
по статистика.
Пряк приемник на ЦСУ е Държавното управление за информация,
* * *
1971–1. XI. 1974/, Петър Танчев /1. XI. 1974–15. VI. 1976/
Джагаров, Иван Попов /1. XI. 1974–15. VII. 1976/, Митко Григоров /1. XI. 1974–
Българанов, Владимир Виденов /9. VII. 1971–1. XI. 1974/, Гриша Филипов,
Евгени Матеев /1. XI. 1974–15. VI. 1976/, Елена Лагадинова, Иван Михайлов,
Иванка Дикова, Костадин Гяуров /9. VII. 1971–4. VII. 1974/, Митко Григоров /9.
VII. 1971–1. XI. 1974/, Мишо Мишев /1. XI. 1974–15. VI. 1976/, Надя
Аспарухова, Николай Георгиев /9. VII. 1971–28. IV. 1972/, Пандо Ванчев, Пенчо
Кубадински /2. VII. 1975–15. VI. 1976/, Ради Кузманов, Стоян Тончев, Тодор
Велчев, Гриша Филипов, Дража Вълчева /16. VI. 1976–21 XII.1977/, Евгени
Зарев /20. ХII. 1979–16. VI. 1981 г./, Пенчо Кубадински, Стоян Тончев, Тодор
Аспарухова, Начо Папазов /4. I. 1984–18. VI. 1986/, Николай Жишев, Огнян
Дойнов /17. VI. 1981–4. I. 1984/, Пантелей Зарев, Пенчо Кубадински, Петър
Живков, Иван Панев, Йордан Йотов, Костадин Джатев, Милко Балев, Николай
Аврамова, Живко Живков, Иван Ников Гутов, Иван Пашов, Йордан П. Иванов,
Кръстю Стойчев, Никола Иванов /9. II. 1948–20. I. 1950/, Пеко Таков, Петър
Попиванов /9. ХII.1947–9. II. 1948/, Рачо Ангелов, Тодор Павлов, Христо
Лилков
1957–15. I. 1958/, Димитър Памуков, Жечка Д. Жечева, Иван Пашов /2. ХI.
Пенчо Костурков, Раденко Видински /10. I. 1954–6. XI. 1956/, Тодор Живков /4.
VII. 1956–15. I. 1958/, Тодор Прахов, Тодор Я. Тодоров, Христо Калайджиев /2.
Председатели: Димитър Ганев /17. III. 1962–20. IV. 1964 (3)/, Георги
Членове: Алексей Рафаилов, Боян Българанов /28. XI. 1962–12. III. 1966/,
Георгиев, Кирил Лазаров /13. VI. 1964–12. III. 1966/, Пенчо Костурков /17. III.
1962–28. ХI. 1962/, Рада Балевска, Рада Тодорова, Ради Найденов, Тачо
Даскалов, Тодор Живков /17. III. 1962–20. XI. 1962/, Тодор Павлов, Тодор
Прахов, Тодор Я. Тодоров, Христо Калайджиев /17. III. 1962–26. IV. 1964(4)/
26. III. 1880–28. XI. 1880/, Никола Сукнаров /29. XI. 1880–18. XII. 1880/
III ОНС — митр. Симеон /11. XII. 1882–8. IX. 1883/, Димитър Греков /9.
Стамболов /30. VI. 1884–26. VIII. 1886/, Георги Живков /1. IX. 1886–6. IX. 1886/
III ВНС — Георги Живков /19. X. 1886–1. XI. 1886/, Димитър Тончев
Стоянов /13. XII. 1888–6. IX. 1889/, Панайот Славков /22. Х. 1889–15. X. 1890/
XIII ОНС — Петър Стайков /2. ХI. 1903–30. I. 1904/, Тодор Гатев /20. Х.
1904–18. XII. 1905/, Петър Гудев /17. X. 1905–2. III. 1907/, Добри Петков /5. III.
XIV ОНС — Христо Славейков /15. VI. 1908–15. IX. 1910/, Петър
XIX ОНС — Александър Ботев /15. IV. 1920–24. VI. 1921/, Недялко
XXI ОНС — Тодор Кулев /9. XII. 1923–4. I. 1926/, Александър Цанков /5.
II ОНС — I р. c. 23. III. 1880–4. VI. 1880, II р. с. 15. Х. 1880–18. XII. 1880
III ОНС — 1 р. с. 10. XII. 1882–13. II. 1883, II. р. c. 4. IX. 1883–25. XII.
1883
IV ОНС — I изв. с.(9) 27. VI. 1884–9. VII. 1884, I р. с. 15. X. 1884–1. II.
1885, II изв. с. 28. V. 1885–5. VI. 1885, III изв. с. 11. IX. 1885–14. IX. 1885, IV
1896
XI ОНС — I изв. с. 22. II. 1901–26. VIII. 1901, I. p. с. 15. X. 1901–23. XII.
1901
XII ОНС — I изв. с. 22. IV. 1902–30. VII. 1902, I р. с. 15. X. 1902–31. III.
1903
III р. с. 15. X. 1905–25. I. 1906, IV р. с. 15. X. 1906–31. I. 1907, I изв. с. 16. II.
XIV ОНС — I изв. с. 15. VI. 1908–12. VII. 1908, I р. с. 15. X. 1908–31. I.
1909, II р. с. 15. X. 1909–28. II. 1910, III р. с. 15. X. 1910–15. II. 1911
1912, II р. с. 1. XII. 1912–30. IV. 1913, II изв. с. 25. VI. 1913–23. VII. 1913
XVII ОНС — I изв. с. 20. III. 1914–29. VII. 1914, I р. с. 15. Х. 1914–15. III.
1915, II р. с. 14. XII. 1915–15. III. 1916, II изв. с. 28. VI. 1916–18. VIII. 1916, III р.
с. 28. X. 1916–5. IV. 1917, III изв. с. 15. X. 1917–27. X. 1917, IV р. с. 28. X. 1917–
1920
XIX ОНС — I изв. с. 15. IV. 1920–27. X. 1920, I р. с. 28. X. 1920–26. IV.
1921, II изв. с. 1. VI. 1921–27. X. 1921, II. р. с. 28. X. 1921–12. IV. 1922, III изв. с.
1. VI. 1922–31. VII. 1922, IV изв. с. 2. Х. 1922–14. Х. 1922, III р. с. 15. X. 1922–
1925, III р. с. 28. X. 1925–30. IX. 1926, IV р. с. 28. X. 1926–15. IV. 1927
XXII ОНС — I изв. с. 19. VI. 1927–5 VIII. 1927, II изв. с. 15. X. 1927–27.
VI. 1932, II р. c. 28. X. 1932–28. VI. 1933, III р. с. 28. X. 1933–19. V. 1934
XXIV ОНС — I изв. с. 22. V. 1938–22. VII. 1938, II изв. с. 23. X. 1938–27.
XXV ОНС — I р. с. 24. II. 1940–5. VI. 1940, I изв. с. 20. IX. 1940–23. IX.
1940, II р. c. 28. X. 1940–28. V. 1941, II изв. с. 9. VI. 1941–16. VI. 1941, III изв. с.
3. IX. 1941–6. IX. 1941, III р. с. 28. X. 1941–28. III. 1942, IV изв. с. 22. VI. 1942–2.
VII. 1942, IV р. с. 28. X. 1942–28. III. 1943, V изв. с. 20. VII. 1943–23. VII. 1943,
изв. с. 25. V. 1950–27. V. 1950, II р. с. 1. XI. 1950–9. XI. 1950, III изв. с. 25. XII.
1950–28. XII. 1950, III р. с. 1. II. 1951–2. II. 1951, IV р. с. 1. XI. 1951–9. XI. 1951,
IV изв. с. 19. XII. 1951–21. XII. 1951, V р. с. 1. II. 1952–2. II. 1952, VI р. с. 1. ХI.
изв. с. 8. IV. 1954–9. IV. 1954, II. р. с. 1. XI. 1954, III р. с. 1. II. 1955–3. II. 1955,
III изв. с. 28. V. 1955, IV р. с. 1. XI 1955–2. XI. 1955, IV изв. с. 12. XII. 1955–14.
XII. 1955, V р. с. 1. II. 1956–3. II. 1956, V изв. с. 16. IV. 1956–17. IV. 1956, VI изв.
с. 30. VI. 1956–2 VII. 1956, VII изв. с. 18. VIII. 1956, VI р. с. 1. ХI. 1956–2. ХI.
1956, VIII изв. с. 27. XII. 1956–5. I. 1957, VII р. c. 1. II. 1957–14. III. 1957, VIII р.
с. 1. XI. 1957–5. XI. 1957, IX изв. с. 10. XII. 1957–11. XII. 1957
c. 1. XI. 1958–4. XI. 1958, II изв. с. 30. XI. 1958, III р. с. 1. II. 1959–11. III. 1959,
III изв. с. 3. VII. 1959, IV р. с. 2. ХI. 1959–3. XI. 1959, IV изв. с. 21. ХII. 1959–25.
XII. 1959, V р. с. 1. II. 1960–2. II. 1960, V изв. с. 7. III. 1960–9. III. 1960, VI р. с. 1.
XI. 1960–3. XI. 1960, VI. изв. с. 16. ХII. 1960–20. ХII. 1960, VII р. c. 1. II. 1961–2.
II. 1961, VII изв. с. 20. VI. 1961–21. VI. 1961, VIII р. с. 1. XI. 1961–4. XI. 1961
IV НС — I с.(10) 15. III. 1962–16. III. 1962, II с. 19. XI. 1962–29. XI. 1962,
III с. 24. ХII. 1962–25. XII. 1962, IV с. 22. Х. 1963–23. X. 1963, V с. 10. ХII. 1963–
12. XII. 1963, VI с. 23. IV. 1964, VII с. 10. VI. 1964–11. VI. 1964, VIII с.
(юбилейна) 7. IX. 1964–8. IX. 1964, IX с. 25. ХII. 1964–28. XII. 1964, X с. 22. VI.
V НС — I с. 11. III. 1966–12. III. 1966, II с. 28. VI. 1966–29. VI. 1966, III с.
15. XII. 1966–17. XII. 1966, IV с. 12. VI. 1967–14. VI. 1967, V с. 29. ХI. 1967–1.
XII. 1967, VI с. 12. III. 1968–15. III. 1968, VII с. 7. Х. 1968–8. X. 1968, VIII с. 27.
XII. 1968, IX с. 3. IV. 1969–4. IV. 1969, X с. 3. VII. 1969–4. VII. 1969, XI с. 18. ХI.
1969–20. ХI. 1969, XII с. 23. Х. 1970–25. X. 1970, XIII с. 20. X. 1970, XIV с. 15.
ХII. 1970–16. XII. 1970, XV с. 16. II. 1971, XVI с. 7. V. 1971–8. V. 1971, 18. V.
VI НС — I с. 7. VII. 1971–8. VII. 1971, II с. 14. XII. 1971–16. XII. 1971, III
с. 26. IV. 1972–27. IV. 1972, IV с. 21. XI. 1972–23. ХI. 1972, V с. 18. XII. 1972–19.
XII. 1972, VI с. 27. III. 1973–29. III. 1973, VII с. 27. VI. 1973–29. VI. 1973, VIII с.
30. Х. 1973–31. X. 1973, IX с. 12. XII. 1973–13. XII. 1973, X с. 23. IV. 1974–24.
IV. 1974, XI с. 2. VII. 1974–3. VII. 1974, XII с. 29. Х. 1974–31. X. 1974, XIII с. 25.
III. 1975–26. III. 1975, XIV с. 1. VII. 1975–2. VII. 1975, XV с. 3. XII. 1975–5. XII.
VII НС — I с. 15. VI. 1976–16. VI. 1976, II с. 27. Х. 1976–29. X. 1976, III
с. 12. IV. 1977–13. IV. 1977, IV с. 12. V. 1977, V с. 9. VI. 1977, VI с. 20. XII.
1977–22. XII. 1977, VII с. 21. III. 1978–22. III. 1978, VIII с. 4. VII. 1978–5. VII.
1978, IX с. 29. ХI. 1978–1. XII. 1978, X с. 26. IV. 1979–27. IV. 1979, XI с. 30. Х.
1979–31. X. 1979, XII с. 18. XII. 1979–19. XII. 1979, XIII с. 24. VI. 1980–25. VI.
1980, XIV с. 28. Х. 1980–29. X. 1980, XV с. 16. XII. 1980–18. XII. 1980, XVI с. 7.
IV. 1981
VIII НС — I с. 16. VI. 1981–17. VI. 1981, II с. 7. VII. 1981, III с. 20. X.
1981 (тържествено заседание), IV с. 10. XII. 1981–11 XII. 1981, V с. 30. III. 1982–
31. III. 1982, VI с. 18. VI. 1982 (тържествено заседание), VII с. 9. ХI. 1982–10. XI.
1982, VIII с. 15. ХII. 1982–16. XII. 1982, IX с. 29. III. 1983–30. III. 1983, X с. 29.
IX. 1983–30. IX. 1983, XI с. 20. XII. 1983–21. XII. 1983, XII с. 3. I. 1984, XIII с.
29. V. 1984–30. V. 1984, XIV с. 8. IX. 1984, XV с. 26. XI. 1984–27. XI. 1984, XVI
с. 16. V. 1985–17. V. 1985, XVII с. 3. Х. 1985–4. X. 1985, XVIII с. 12. XII. 1985–
13. XII. 1985, XIX с. 27. I. 1986–28. I. 1986, XX с. 20. III. 1986–21. III. 1986
IX НС — I с. 17. VI. 1986–18. VI. 1986, II с. 30. Х. 1986, III с. 24. XII.
МФ — Григор Начович
МП — Димитър Греков
ВМ — Пьотр Паренсов
МВР — Димитър Греков /вр. упр./ 24. ХI. 1879–29. XI. 1879/, Владимир
Роге /вр. упр./ 29. ХI. 1879–19. I. 1880/, Тодор Икономов /19. I. 1880–24. III.
1880/
МП — Димитър Греков
ВМ — Пьотр Паренсов /24. ХI. 1879–22. III. 1880/, Тимлер /вр. упр./ 22.
МФ — Петко Каравелов
МП — Христо Стоянов
ВМ — Тимлер /вр. упр./ 24. III. 1880–4. IV. 1880/, Казимир Ернрот /4. IV.
МВР — Драган Цанков /28. XI. 1880–17. ХII. 1880/, Петко Славейков
МФ — Петко Каравелов
ВМ — Казимир Ернрот
5. Правителство с министър-председател Казимир
Ернрот /27. IV. 1881–1. VII. 1881/
МФ — Георги Желязкович
МП — Порфирий Стаматов
ВМ — Казимир Ернрот
МФ — Георги Желязкович
МП — Георги Теохаров
ВМ — Владимир Крилов /1. VII. 1881–15. IV. 1882/, Лесовой /упр./ 15.
IV. 1882–21. VI. 1882/, Александър Каулбарс /21. VI. 1882–23. VI. 1882/
Стоилов /14. I. 1883–3. III. 1883/, Киряк Цанков /упр./ 3. III. 1883–7. IX. 1883/
МВР — Леонид Соболев /23. VI.1882–4. IV. 1883/, Нестор Марков /упр./
МНП — Георги Теохаров /23. VI. 1882–3. III. 1883/, Димитър Агура /3.
МФ — Григор Начович /23. VI. 1882–3. III. 1883/, Леонид Соболев /упр./
3. III. 1883–6. III. 1883/, Тодор Бурмов /6. III. 1883–7. IX. 1883/
МП — Димитър Греков /23. VI. 1882–3. III. 1883/, Георги Теохаров /упр./
3. III. 1883–23. VII. 1883/, Христо Стоянов /23. VII. 1883–7. IX. 1883/
ВМ — Александър Каулбарс
МОСЗТ — Георги Вълкович /упр./ 23. VI. 1882–17. IХ. 1882/, Леонид
Соболев /упр./ 17. IХ. 1882–14. I. 1883/, Григор Начович /упр./ 14. I. 1883–3. III.
/31. I. 1885–21. III. 1885/, Петко Каравелов /упр./ 21. III. 1885–9. VIII. 1886/
МФ — Петко Каравелов
I. 1885–10. IV. 1885/, Михаил Кантакузин /10. IV. 1885–10. IХ. 1885/,
МФ — Тодор Бурмов
МП — Васил Радославов
ВМ — Константин Никифоров
11. Правителство с министър-председател Петко
Каравелов ( 1 4 ) /12. III. 1886–16. VIII. 1886/
МФ — Иван Гешов
МП — Гаврил Орошаков
ВМ — Олимпи Панов
МНП — Георги Живков /16. VIII. 1886–26. VIII. 1886/, Тодор Иванчов
Гешов /26. VIII. 1886–18. XI. 1886/, Васил Радославов /упр./ 18. XI. 1886–28. VI.
1887/
ВМ — Данаил Николаев
МП — Константин Стоилов
ВМ — Рачо Петров
Стамболов — /упр./ 4. VI. 1890–2. XI. 1890/, Димитър Греков /2. XI. 1890–19. V.
1894/
МНП — Георги Живков /20. VIII. 1887–19. XI. 1893/, Стефан Стамболов
Белчев /2. XI. 1890–15. III. 1891/ (15), Григор Начович /19. III. 1891–18. XI. 1892/,
Иван Салабашев /упр./ 18. XI. 1892–12. XII. 1892/, Иван Салабашев /12. XII.
1892–19. V. 1894/
Тончев /12. XII. 1888–20. IX. 1891/, Димитър Греков /упр./ 20. IX. 1891–13. II.
1892/, Иван Салабашев /13. II. 1892–12. XII. 1892/, Панайот Славков /12. XII.
ВМ — Сава Муткуров /20. VIII. 1887–4. II. 1891/, Михаил Савов /4. II.
МФ — Иван Гешов
ВМ — Рачо Петров
Стоилов /упр./ 10. 11. 1896–1. XI. 1896/, Константин Стоилов /1. XI. 1896–18. I.
1899/
МВР — Константин Стоилов /9. XII. 1894–1. XI. 1896/, Найден Бенев /1.
МФ — Иван Гешов /9. XII. 1894–26. VIII. 1897/, Теодор Теодоров /26.
Стоилов /упр./ 13. XI. 1895–10. II. 1896/, Теодор Теодоров /10. II. 1896–26. VIII.
ВМ — Рачо Петров /9. XII. 1894–17. XI. 1896/, Никола Иванов /упр./ 17.
XI. 1896–29. XI. 1896/, Никола Иванов /29. XI. 1896–18. I. 1899/
МТЗ — Иван Гешов /9. XII. 1894–10. II. 1896/, Григор Начович /10. II.
1896–31. VII. 1896/, Иван Гешов /упр./ 31. VII. 1896–26. VIII. 1897/, Константин
Величков /26. VIII. 1897–23. XI. 1898/, Найден Бенев /23. XI. 1898–18. I. 1899/
МФ — Михаил Тенев
МП — Петър Пешев
ВМ — Стефан Паприков
МФ — Михаил Тенев
МП — Петър Пешев
ВМ — Стефан Паприков
МТЗ — Григор Начович /1. Х. 1899–8. IX. 1900/, Йов Титоров /8. IX.
МФ — Тодор Иванчов
МП — Петър Данчев
ВМ — Стефан Паприков
МП — Петър Данчев
ВМ — Стефан Паприков
МФ — Петко Каравелов
МП — Александър Радев
ВМ — Стефан Паприков
МНП — Васил Кънчев /22. XII. 1901–26. I. 1902/, Стоян Данев /упр./ 26.
I. 1902–9. III. 1902/, Христо Тодоров /9. III. 1902–3. ХI. 1902/, Александър
МП — Александър Радев /22. ХII. 1901–3. ХI. 1902/, Христо Тодоров /3.
ВМ — Стефан Паприков /22. XII. 1901–18. III. 1903/, Михаил Савов /18.
V. 1903/
ВМ — Михаил Савов
Генадиев /упр./ 24. VIII. 1903–30. I. 1904/, Никола Генадиев /30. I. 1904–23. X.
1906/
МОСПС — Димитър Попов /6. V. 1903–18. VIII. 1905/, Тодор Гатев /18.
VIII. 1905–23. XI. 1905/, Димитър Петков /упр./ 23. XI. 1905–23. X. 1906/
МФ — Лазар Паяков
МП — Константин Панайодов
ВМ — Михаил Савов
МФ — Лазар Паяков
МП — Константин Панайодов
ВМ — Михаил Савов
МФ — Лазар Паяков
МП — Константин Панайодов
ВМ — Михаил Савов /3. III. 1907–22. V. 1907/, Данаил Николаев /22. V.
1907–16. I. 1908/
МФ — Иван Салабашев
МП — Тодор Кръстев
ВМ — Данаил Николаев
МФ — Андрей Ляпчев
МП — Христо Славейков
ВМ — Данаил Николаев
МТЗ — Тодор Кръстев
МНП — Стефан Бобчев /16. III. 1911–1. Х. 1912/, Иван Пеев /1. Х. 1912–
1. VII. 913/
МФ — Теодор Теодоров
МП — Петър Абрашев
МФ — Теодор Теодоров
МП — Петър Абрашев
МВ — Стилиян Ковачев /1. VI. 1913–28. VI. 1913/, Георги Вазов /28. VI.
МНП — Петър Пешев /упр./ 4. VII. 1913–23. IХ. 1913/, Петър Пeшев /23.
МФ — Димитър Тончев
МП — Петър Пешев /4. II. 1913–23. IX. 1913/, Христо Попов /23. IХ.
МВ — Георги Вазов /4. VII. 1913–22. VIII. 1913/, Климент Бояджиев /22.
МЗДИ — Никола Генадиев /4. VII. 1913–23. IX. 1913/, Петър Динчев /23.
МОСПБ — Петър Динчев /4. VII. 1913–23. IХ. 1913/, Добри Петков /23.
МВРИ — Васил Радославов /упр./ 23. ХII. 1913–21. IX. 1915/, Васил
Попов /21. IX. 1915–7. IX. 1916/, Васил Радославов /упр./ 7. IX. 1916–21. VI.
1918/
МФ — Димитър Тончев
МП — Христо Попов
МВ — Климент Бояджиев /23. XII. 1913–1. IX. 1914/, Иван Фичев /1. IX.
1914–6. VIII. 1915/, Никола Жеков /6. VIII. 1915–21. IX. 1915/, Калин
МФ — Андрей Ляпчев
МП — Йосиф Фаденхехт
МВ — Сава Савов
МФ — Андрей Ляпчев
МП — Александър Малинов
МВ — Сава Савов
МФ — Стоян Данев
МП — Петър Джидров
МВ — Андрей Ляпчев
МФ — Стоян Данев
МП — Венелин Ганев
МВ — Михаил Маджаров
Стамболийски /упр./ 16. IV. 1920–24. VI. 1921/, Александър Стамболийски /24.
Томов /24. VI. 1921–9. XI. 1921/, Александър Радолов /9. ХI. 1921–5. I. 1922/,
Райко Даскалов /5. I. 1922–9. II. 1923/, Александър Оббов /9. II. 1923–12. III.
МФ — Стоян Данев /7. X. 1919–16. IV. 1920/, Райко Даскалов /упр./ 16.
IV. 1920–22. V. 1920/, Марко Турлаков /22. V. 1920–9. II. 1923/, Петър Янев
/упр./ 9. II. 1923–14. III. 1923/, Петър Янев /14. III. 1923–9. VI. 1923/
Радолов /21. II. 1920–9. XI. 1921/, Петър Янев /9. XI. 1921–14. III. 1923/, Спас
Стамболийски /упр./ 22. V. 1920–24. VI. 1921/, Александър Димитров /24. VI.
Константин Томов /9. XI. 1921–9. II. 1923/, Александър Стамболийски /упр./ 9.
II. 1923–12. III. 1923/, Константин Муравиев /12. III. 1923–9. VI. 1923/
/упр./ 16. IV. 1920–22. V. 1920/, Райко Даскалов /22. V. 1920–5. I. 1922/,
14. III. 1923–8. V. 1923/, Димитър Зографов /8. V. 1923–9. VI. 1923/
Недялко Атанасов /21. II. 1920–22. V. 1920/, Цанко Бакалов /22. V. 1920–16. III.
/22. V. 1920–24. VI. 1921/, Александър Ботев /24. VI. 1921–9. IX. 1921/,
22. X. 1921–9. XI. 1921/, Христо Манолов /9. ХI. 1921–9. II. 1923/, Цанко
Бакалов /упр./ 9. II. 1923–14. III. 1923/, Недялко Атанасов /14. III. 1923–9. VI.
1923/
38. Правителство с министър-председател Александър
Цанков /9. VI. 1923–22. IX. 1923/
МФ — Петър Тодоров
МП — Боян Смилов
МВ — Александър Цанков /9. VI. 1923–10. VI. 192/, Иван Вълков /10. VI.
МФ — Петър Тодоров
Маджаров /29. I. 1924–3. ХI. 1924/, Цвятко Бобошевски /3. XI. 1924–4. I. 1926/
МВ — Иван Вълков
МТПТ — Цвятко Бобошевски /22. IX. 1923–3. ХI.1924/, Димитър
МЖПТ — Димо Казасов /22. IX. 1923–20. II. 1924/, Янаки Моллов /упр./
20. II. 1924–3. ХI. 1924/, Рашко Маджаров /3. XI. 1924–4. I. 1926/
МФ — Владимир Моллов
МП — Тодор Кулев
МВ — Иван Вълков
МФ — Владимир Моллов
МП — Тодор Кулев
1929–15. V. 1930/
МФ — Владимир Моллов
МП — Кънчо Миланов
МФ — Александър Гиргинов
МП — Димитър Върбенов
МВ — Александър Кисьов
МФ — Стефан Стефанов
МП — Димитър Върбенов
МВ — Александър Кисьов
МФ — Стефан Стефанов
МП — Димитър Върбенов
МВ — Александър Кисьов
МФ — Стефан Стефанов
1934–19. V. 1934/
V. 1934–22. I. 1935/
МФ — Петър Тодоров
I. 1935/
МТПТ(29) — Коста Бояджиев /19. V. 1934/
МВ — Пенчо Златев
МП — Ангел Карагьозов
МВ — Стефан Цанев
МФ — Кирил Гунев
МП — Димитър Пешев
МВ — Христо Луков
Николаев /23. Х. 1936–24. I. 1938 /, Георги Манев /24. I. 1938–14. ХI. 1938/
МФ — Кирил Гунев
МТПТ Димитър Вълев /4. VII. 1936–21. V. 1937/, Димитър Бъров /21. V.
МЗДИ — Ради Василев /4. VII. 1936–21. V. 1937/, Банко Банков /21. V.
МФ — Добри Божилов
МП — Никола Йотов
МВ — Теодоси Даскалов
МОСПБ — Спас Ганев /14. XI. 1938–12. IV. 1939/, Владимир Аврамов
МФ — Добри Божилов
МП — Васил Митаков
МВ — Теодоси Даскалов
МП — Васил Митаков
МВ — Теодоси Даскалов
МЗДИ — Иван Багрянов /16. II. 1940–4. II. 1941/, Богдан Филов /упр./ 4.
II. 1941–15. II. 1941/, Димитър Кушев /15. II. 1941–11. IV. 1942/
МФ — Добри Божилов
МП — Константин Партов
МВ — Никола Михов(42)
МФ — Добри Божилов
МП — Константин Партов
МВ — Руси Русев
МВРИ — Иван Багрянов /1. VI. 1944–12. VI. 1944/, Първан Драганов /12.
МФ — Димитър Савов
МВ — Руси Русев
МЗДИ — Дончо Костов /1. VI. 1944–12. VI. 1944/, Руси Русев /упр./ 12.
Буров
МФ — Александър Гиргинов
МП — Борис Павлов
МВ — Иван Маринов
1944–31. VII. 1945/, Александър Оббов /17. VIII. 1945–31. III. 1946/
МНП — Станчо Чолаков /9. IX. 1944–29. IX. 1945/, Стоян Костурков /29.
IX. 1945–31. III. 1946/
МФ — Петко Стоянов /9. IX. 1944–17. VIII. 1945/, Станчо Чолаков /17.
МП — Минчо Нейчев
МВ — Дамян Велчев
МЗДИ — Асен Павлов /9. IX. 1944–17. VIII. 1945/, Александър Оббов /и.
д.(44)/ 17. VIII. 1945–29. IX. 1945/, Михаил Геновски /29. IX. 1945–31. III. 1946/
МОСПБ — Борис Бумбаров /9. IX. 1944–5. VII. 1945/, Георги Драгнев /5.
МСП — Григор Чешмеджиев, Георги Панов /9. IX. 1944–17. VIII. 1945/
МФ — Иван Стефанов
МП — Любен Коларов
МВ — Дамян Велчев /31. III. 1946–25. IХ. 1946/, Кимон Георгиев /25. IX.
Попов
МФ — Иван Стефанов
МП — Ради Найденов
МВ — Георги Дамянов
Васил Коларов /11. XII. 1947–20. VII. 1949/, Кимон Георгиев, Георги Трайков,
Георги Попов /11. XII. 1947–20. VIII. 1949/, Вълко Червенков /20. VII. 1949–20.
I. 1950/, Добри Терпешев /20. VII. 1949–20. I. 1950/, Антон Югов /20. VII. 1949–
20. I. 1950/
ДПК — Добри Терпешев /11. XII. 1947–6. VIII. 1949/, Кирил Лазаров /6.
VIII 1949–5. XII. 1949/, Карло Луканов /5. XII. 1949–20. I. 1950/
КДК — Георги Чанков /11. XII. 1947–9. II. 1949/, Димо Дичев /9. II.
1949–20. I. 1950/
Луканов /6. VIII. 1949–5. ХII. 1949/, Сава Гановски /5. XII. 1949–20. I. 1950/
МВР — Антон Югов /11. XII. 1947–6. VIII. 1949/, Руси Христозов /6.
МФ — Иван Стефанов /11. XII. 1947–6. VIII. 1949/, Петко Кунин /6. VIII.
1949–8. X. 1949/, Кирил Лазаров /вр. упр./ 8. X. 1949–5 XII. 1949/, Кирил
Лазаров /5. XII. 1949–20. I. 1950/
МП — Ради Найденов
МИЗ — Петко Кунин /11. XII. 1947–6. VIII. 1949/, Вълко Гочев /6. VIII.
1949–20. I. 1950/
МФ — Кирил Лазаров
МП — Ради Найденов
МЗ — Титко Черноколев
МГ — Георги Попов
МТ — Георги Чанков
Георги Трайков, Георги Чанков /13. ХI. 1950–16. I. 1954/, Иван Михайлов /4. I.
1951–16. I. 1964/, Антон Югов /20. VIII. 1952–16. I. 1954/, Карло Луканов /28. II.
1952–16. I. 1954/
ДПК — Карло Луканов /3. II. 1950–28. II. 1952/, Евгени Матеев /28. II.
МТ — Георги Чанков /3. II. 1950–13. ХI. 1950/, Данчо Димитров /13. XI.
1950–16. I. 1954/
МТПром. — Антон Югов /20. IX. 1951–20. VIII. 1952/, Тано Цолов —
ГУДС — Борис Тасков /13. XI. 1950–4. II. 1952/, Никола Траянов /4. II.
1952–16. I. 1954/
МВР — Руси Христозов /3. II. 1950–6. I. 1951/, Георги Цанков — /6. I.
1951–16. I. 1954/
МНП — Кирил Драмалиев /3. II. 1950–4. II. 1952/, Демир Янев /4. II.
1952–16. I. 1954/
МФ — Кирил Лазаров
МП — Ради Найденов
МНО — Георги Дамянов /3. II. 1950–28. V. 1950/, Петър Панчевски /28.
V. 1950–16. I. 1954/
МВнТ — Димитър Ганев /3. II. 1950–3. IX. 1952/, Живко Живков /3. IX.
1952–16. I. 1954/, Титко Черноколев /3. II. 1950–22. VI. 1951/, Никола Стоянов
/22. VI. 1951–3. IX. 1952/, Станко Тодоров /3. IX. 1952–16. I. 1954/
МСПът.(65) — Благой Иванов /3. II. 1950–21. XI. 1951/, Иван Винаров
/21. XI. 1951–8. XI. 1952/, Марин Грашнов /8. XI. 1952–16. I. 1954/
МКСБ — Петър Каменов /3. II. 1950–15. VI. 1952/, Стоян Тончев /15. VI.
1952–16. I. 1954/
Трайков /16. I. 1954–18. IV. 1956/, Георги Чанков /16. I. 1954–18. IV. 1956/, Иван
Михайлов /16. I. 1954–18. IV. 1956/, Райко Дамянов /16. I. 1954–18. IV. 1956/
Иван Михайлов /18. IV. 1956–15. I. 1958/, Вълко Червенков /18. IV. 1956–15. I.
МВнР — Минчо Нейчев /16. I. 1954–11. VIII. 1956/, Карло Луканов /20.
VIII. 1956–15. I. 1958/
МП — Ради Найденов
ДПК — Георги Чанков /16. I. 1954–30. XII. 1956/, Руси Христозов /30.
МТърг.(69) — Райко Дамянов /1. II. 1957–17. VII. 1957/, Борис Тасков /17.
МЗ(78) Станко Тодоров /16. I. 1954–17. VII. 1957/, Иван Пръмов /17. VII.
1957–15. I. 1958/
ДСКА(80) — Антон Югов /11. VII. 1955–18. IV. 1956/, Райко Дамянов /18.
Михайлов, Станко Тодоров /25. XII. 1959–17. III. 1962/, Живко Живков, Кимон
Георгиев
ДПК — Руси Христозов /15. I. 1958–25. XII. 1959/, Станко Тодоров /25.
МП — Ради Найденов
МНО — Петър Панчевски /15. I. 1958–9 VI. 1958/, Иван Михайлов /9.
МПК — Вълко Червенков /15. I. 1958–9. VI. 1958/, Живко Живков /9. VI.
1958–25. XII. 1958/, Начо Папазов /25. XII. 1958–17. III. 1962/
МТС — Иван Михайлов /15. I. 1958–9. VI. 1958/, Данчо Димитров /9. VI.
МТърг.(92) — Борис Тасков /15. I. 1958–16. III. 1959/, Райко Дамянов /16.
КС(105) — Стоян Гюров /25. XII. 1959–1 VI. 1961/, Марин Грашнов /1. VI.
КАС(106) — Марин Грашнов /25. XII. 1959–1. VI. 1961/, Димитър Котев
ДПК — Станко Тодоров /17. III. 1962–27. IX. 1962/, Живко Живков /27.
IX. 1962–27. XI. 1962/
МПК — Начо Папазов /17. III. 1962–27. IX. 1962/, Ганчо Ганев /27. IX.
МФ — Кирил Лазаров
МП — Петър Танчев
КП — Атанас Димитров
Пенчо Кубадински
Министри — Митко Григоров, Лъчезар Аврамов, Стоян Тончев, Евгени
КПДК — Борис Велчев /27. XI. 1962–22. VII. 196/, Нинко Стефанов /22.
МФ — Димитър Попов
МП — Петър Танчев
ДКП — Апостол Пашев /12. III. 1966–27. XII. 1968/, Тано Цолов /27. XII.
МВнТ — Иван Будинов /12. III. 1966–27. XII. 1968/, Лъчезар Аврамов
/27. XII. 1968–28. IV. 1971/, Иван Недев /28. IV. 1971–9. VII. 1971/
МНП — Ганчо Ганев /12. III. 1968–27. XII. 1968/, Стефан Василев /27.
МП — Светла Даскалова
XI. 1974/
Живко Живков, Иван Попов /9. VII. 1971–1. XI. 1974/, Сава Дълбоков /9. VII.
1971–19. I. 1973/, Мако Даков, Венелин Коцев /3. VII. 1972–4. VII 1974/, Иван
Илиев /19. I. 1973–15. VI. 1976/, Огнян Дойнов /1. XI. 1974–23. IV. 1976/, Кирил
ДКП — Сава Дълбоков /9. VII. 1971–19. I. 1973/, Иван Илиев /19. I.
1973–15. IV. 1975/, Кирил Зарев /15. IV. 1975–17 VI. 1976/
МФ — Димитър Попов
МВР — Ангел Цанев /9. VII. 1971–7. IV. 1973/, Димитър Стоянов /7. IV.
1973–17. VI. 1976/
МВнР — Иван Башев /9. VII. 1971–13. XII. 1971/, Петър Младенов /17.
МТСГ — Мишо Мишев /9. VII. 1971–8. VII. 1974/, Кирил Зарев /8. VII.
1974–15. IV. 1975/, Ангел Чаушев /15. IV. 1975–17. VI. 1976/
МЛП — Дора Белчева /9. VII. 1971–18. II. 1972/, Стоян Жулев /18. II.
МТ — Григор Стоичков /9. VII. 1971–24. VII. 1973/, Васил Цанов /24.
МНП — Стефан Василев /9. VII. 1971–19. I. 1973/, Ненчо Станев /19. I.
МП — Светла Даскалова
КИК — Павел Матев /9. VII. 1971–3. VII. 1975/, Людмила Живкова /3.
1976/
71. Правителство с министър-председател Станко
Тодоров /17. VI. 1976–18. I. 1981/
Тодор Божинов /27. IX. 1979–18. VI. 1981/, Сава Дълбоков /28. IX. 1976–
Стоичков /12. V. 1977–18. VI. 1981/, Мако Даков /17. VI. 1976–28. IV. 1978/,
Андрей Луканов, Тодор Божинов /29. IV. 1979–27. IX. 1979/, Георги
Йорданов /29. IV. 1979–18. VI. 1981/, Стамен Стаменов /26. II. 1980–18. VI.
1981/
МФ — Белчо Белчев
МНП(151) — Ненчо Станев /17. VI. 1976–15. XI. 1977/, Дража Вълчева /15.
XI. 1977–28. XII. 1979/, Александър Фол /28. XII. 1979–18. VI. 1981/
МСДР — Николай Жишев /17. VI. 1976–28. XI. 1976/, Сава Дълбоков
/28. XI. 1976–28. IV. 1978/, Йордан Младенов /28. IV. 1978–18. VI. 1981/
МЛП — Стоян Жулев /17. VI. 1976–7. V. 1980/, Румен Сербезов /7. V.
МТ — Васил Цанов
МВнТ — Иван Недев /17. VI. 1976–4. II. 1977/, Христо Христов /4. II.
МНЗ — Ангел Тодоров /17. VI. 1976–20. VII. 1977/, Радой Попиванов
МП — Светла Даскалова
Чудомир Александров /4. I. 1984–28. I. 1986/, Стоян Марков /28. I. 1986–19. VI.
1986–19. VI. 198/, Георги Караманев /19. VII. 1982–28. I. 1986, 21. II. 1986–19.
VI. 1986/, Григор Стоичков /18. VI. 1981–28. I. 1986/, Иван Илиев /18. X. 1985–
19. VI. 1986/, Кирил Зарев /18. VI. 1981–4. I. 1984/, Огнян Дойнов /21. II. 1986–
19. VI. 1986/, Стамен Стаменов /18. VI. 1981–26. VIII. 1981/, Станиш Бонев /18.
МФ — Белчо Белчев
МТ — Васил Цанов
МП — Светла Даскалова
МНП — Александър Фол /18. VI. 1981–24. III. 1986/, Илчо Димитров
КК(158) — Людмила Живкова /18. VI. 1981–21. VII. 1981 (159)/, Георги
МММР(163) — Стамен Стаменов /18. VI. 1981–26. VIII. 1981 (164)/, Тодор
МЕн.(165) — Никола Тодориев /18. VI. 1981–4. I. 1984, 18. V. 1985–24. III.
1986/
МЕСР(166) — Тодор Божинов /4. I. 1984–18. V. 1985/
ММЕ(176) — Тончо Чакъров /18. VI. 1981–4. I. 1984/, Огнян Дойнов /4. I.
Дойнов
Зам.-председател и председател на Социалния съвет — Георги
Караманев
Георги Йорданов
МФ — Белчо Белчев
МП — Светла Даскалова
Военно министерство
1. Пьотр Паренсов /5. VII. 1879–24. XI. 1879, 24. XI. 1879–22. III. 1880/
2. Тимлер /вр. упр./ 22. III. 1880–24. III. 1880, 24. III. 1880–4. IV. 1880/
3. Казимир Ернрот /4. IV. 1880–28. XI. 1880, 28. XI. 1880–27. IV. 1881,
6. Александър Каулбарс /21. VI. 1882–23. VI. 1882, 23. VI. 1882–7. IX.
1883/
9. Михаил Кантакузин /29. I. 1884–29. VI. 1884, 29. VI. 1884–23. I. 1885/
12. Константин Никифоров /10. IX. 1885–9. VIII. 1886, 9. VIII. 1886–12.
VIII. 1886/
18. Рачо Петров /15. IV. 1894–19. V. 1994, 19. V. 1894–9. XII. 1894, 9.
1899/
20. Стефан Паприков /18. I. 1899–1. X. 1899, 1. X. 1899–27. XI. 1900, 27.
XI. 1900–12. I. 1901, 12. I. 1901–20. II. 1901, 20. II. 1901–22. XII. 1901, 22. XII.
21. Михаил Савов /18. III. 1903–6. V. 1903, 6. V. 1903–23. X. 1906, 23. X.
1906–26. II. 1907, 27. II. 1907–3. III. 1907, 3. III. 1907–22. V. 1907/
22. Данаил Николаев /22. V. 1907–16. I. 1908, 16. I. 1908–5. IX. 1910, 5.
1. Добри Терпешев /31. III. 1946–28. XI. 1946, 28. XI. 1946–11. XII. 1947/
2. Иван Попов /27. XI. 1962–12. III. 1966, 12. III. 1966–9. VII. 1971/
* * *
3. Начо Папазов /15. XI. 1977–18. VI. 1981, 18. VI. 1981–4. I. 1984/
* * *
* * *
1. Апостол Пашев /27. XI. 1962–12. III. 1966, 12. III. 1966–27. XII. 1968/
5. Кирил Зарев /15. IV. 1975–17. VI. 1976, 17. VI. 1981–18. VI. 1981, 18.
3. Карло Луканов /5. XII. 1949–20. I. 1950, 20. I. 1950–3. II. 1950, 3. II.
5. Георги Чанков /26. XII. 1952–16. I. 1954, 16. I. 1954–30. XII. 1956/
6. Руси Христозов /30. XII. 1956–15. I. 1958, 15. I. 1958–25. XII. 1959/
7. Станко Тодоров /25. XII. 1959–17. III. 1962, 17. III. 1962–27. IX. 1962/
* * *
2. Димо Дичев /9. II. 1949–20. I. 1950, 20. I. 1950–3. II. 1950, 3. II. 1950–
* * *
3. Нинко Стефанов /16. III. 1959–17. III. 1962, 17. III. 1962–27. XI. 1962/
* * *
1. Павел Матев /13. VI. 1967–9. VII. 1971, 9. VII. 1971–3. VII. 1975/
2. Людмила Живкова /3. VII. 1975–17. VI. 1976, 17. VI. 1976–22. ХII.
1977/
Комитет за култура
1. Людмила Живкова /22. XII. 1977–18. VI. 1981, 18. VI. 1981–21. VII.
1981/
3. Сава Гановски /5. XII. 1949–20. I. 1950, 20. I. 1950–3. II. 1950, 3. II.
4. Румен Аврамов (Леви) /4. II. 1952–16. I. 1954, 16. I. 1954–6. II. 1954/
1. Начо Папазов /17. XII. 1971–17. VI. 1976, 17. VI. 1976–15. XI. 1977/
Комитет по машиностроене
1. Марий Иванов /27. IX. 1962–27. XI. 1962, ... 12. III. 1966–30. VI. 1966/
Комитет по промишлеността
1. Атанас Димитров /25. XII. 1959–17. III. 1962, 17. III. 1962–27. XI.
1962/
Комитет по строителство
1. Стоян Караджов /25. XII. 1959–17. III. 1962, 17. III. 1962–27. IX. 1962/
1. Стоян Тончев /16. III. 1959–17. III. 1962, 17. III. 1962–27. XI. 1962/
1. Георги Павлов /27. XI. 1962–12. III. 1966, 12. III. 1966–30. VI. 1966/
Министерство на архитектурата и
благоустройството
* * *
Министерство на войната
1. Никифор Никифоров /1. I. 1912–1. VI. 1913/
3. Георги Вазов /28. VI. 1913–4. VII. 1913, 4. VII. 1913–22. VIII. 1913/
4. Климент Бояджиев /22. VIII. 1913–23. XII. 1913, 23. XII. 1913–1. IX.
1914/
8. Сава Савов /21. VI. 1918–17. X. 1918, 17. X. 1918–28. XI. 1918/
18. Иван Вълков /10. VI. 923–22. IX. 1923, 22. IX. 1923–4. I. 1926, 4. I.
20. Александър Кисьов /31. I. 1931–29. VI. 1931, 29. VI. 1931–12. X.
1931, 12. X. 1931–7. IX. 1932, 7. IX. 1932–31. XII. 1932, 31. XII. 1932–9. V. 1934/
23. Пенчо Златев /19. V. 1934–22. I. 1935, 22. I. 1935–21. IV. 1935/
25. Христо Луков /23. XI. 1935–4. VII. 1936, 4. VII. 1936–24. I. 1938/
26. Теодоси Даскалов /24. I. 1938–14. XI. 1938, 14. XI. 1938–24. X. 1939,
28. Руси Русев /14. IX. 1943–1. VI. 1944, 1. VI. 1944–2. IX. 1944/
30. Дамян Велчев /9. IX. 1944–31. III. 1946, 31. III. 1946–25. IX. 1946/
1. Димитър Ганев /30. XI. 1948–20. I. 1950, 20. I. 1950–3. II. 1950, 3. II.
2. Живко Живков /3. IX. 1952–16. I. 1954, 16. I. 1954–1. II. 1957/
5. Иван Будинов /27. XI. 1962–12. III. 1966, 12. III. 1966–27. XII. 1968/
6. Лъчезар Аврамов /27. XII. 1968–28. IV. 1971/
10. Христо Христов /14. II. 1977–18. VI. 1981, 18. VI. 1981–28. I. 1986/
4. Карло Луканов /20. VIII. 1956–15. I. 1958, 15. I. 1958–17. III. 1962, 17.
5. Иван Башев /27. XI. 1962–12. III. 1966, 12. III. 1966–9. VII. 1971, 9. VII.
6. Петър Младенов /17. XII. 1971–17. VI. 1976, 17. VI. 1976–18. VI. 1981,
4. Никола Стойчев /28. XI. 1880–27. IV. 1881, 27. IV. 1881–1. VII. 1881/
13. Григор Начович /16. VIII. 1886–28. VI. 1887, 28. VI. 1887–20. VIII.
1887/
17. Григор Начович /19. V. 1894–9. ХII. 1894, 9. XII. 1894–10. II. 1896/
18. Константин Стоилов /упр./ 10. II. 1896–1. XI. 1896, 1. XI. 1896–18. I.
1899/
23. Стоян Данев /20. II. 1901–21. XII. 1901, 21. XII. 1901–6. V. 1903/
25. Димитър Станчов /23. X. 1906–26. II. 1907, 27. II. 1907–3. III. 1907, 3.
31. Васил Радославов /упр./ 17. XII. 1913–23. ХII. 1913, /упр./ 23. XII.
1913–21. IX. 1915, 21. IX. 1915–21. VI. 1918/
33 Теодор Теодоров /17. X. 1918–28. XI. 1918, 28. XI. 1918–7. V. 1919, 8.
V. 1919–6. X. 1919/
35. Александър Стамболийски /упр./ 16. IV. 1920–24. VI. 1921, 24. VI.
37. Христо Калфов /10. VI. 1923–22. IX. 1923, 22. IX. 1923–4. I. 1926/
38. Атанас Буров /4. I. 1926–12. IX. 1928, 12. IX. 1928–15. V. 1930, 15. V.
40. Никола Мушанов /12. X. 1931–7. IX. 1932, 7. IX. 1932–31. XII. 1932,
42. Коста Баталов /23. V. 1934–22. I. 1935, 22. I. 1935–21. IV. 1935/
43. Георги Кьосеиванов /21. IV. 1935–23. XI. 1935, 23. XI. 1935–4. VII.
1936, 4. VII. 1936–14. XI. 1938, 14. XI. 1938–23. X. 1939, 23. X. 1939–16. II. 1940/
4. Пеко Таков /17. III. 1962–27. XI. 1962, 27. XI. 1966–12. III. 1966, 12.
1. Георги Караманев /9. VII. 1971–17. VI. 1976, 17. VI. 1976–18. VI. 1981,
18. Васил Радославов /12. VIII. 1886–16. VIII. 1886, 16. VIII. 1886–28. VI.
1887/
21. Константин Стоилов /19. V. 1894–9. XII. 1894, 9. XII. 1894–1. ХI.
1896/
24. Рачо Петров /27. XI. 1900–12. I. 1901, 12. I. 1901–10. II. 1901/
25. Михаил Сарафов /10. II. 1901–21. XII. 1901, 21. XII. 1901–9. III. 1902/
27. Димитър Петков /6. V. 1903–23. X. 1906, 23. X. 1906–26. II. 1907/
* * *
33. Антон Югов /9. IX. 1944–31. III. 1946, 31. III. 1946–23. XI. 1946, 23.
XI. 1946–11. XII. 1947, 11. XII. 1947–6. VIII. 1949/
34. Руси Христозов /6. VIII. 1949–20. I. 1950, 20. I. 1950–3. II. 1950, 3. II.
1950–6. I. 1951/
35. Георги Цанков /6. I. 1951–16. I. 1954, 16. I. 1954–15. I. 1958, 15. I.
36. Дико Диков /17. III. 1962–27. XI. 1962, 27. XI. 1962–12. III. 1966, 12.
* * *
37. Ангел Солаков /5. IV. 1969–9. VII. 1971/
39. Димитър Стоянов /7. IV. 1973–17. VI. 1976, 17. VI. 1976–18. VI. 1981,
3. Васил Радославов /4. VII. 1913–23. XII. 1913, 23. XII. 1913–21. IX.
1915/
6. Михаил Такев /21. VI. 1918–17. X. 1918, 17. Х. 1918–28. XI. 1918/
15. Иван Русев /9. VI. 1923–22. XI. 1923, 22. XI. 1923–4. I. 1926/
16. Андрей Ляпчев /4. I. 1926–12. IX. 1928, 12. IX. 1928–15. V. 1930, 15.
18. Александър Гиргинов 12. X. 1931–7. IX. 1932, 7. IX. 1932–31. XII.
25. Никола Недев /14. XI. 1938–24. X. 1939, 24. X. 1939–16. II. 1940/
26. Петър Габровски /16. II. 1940–11. IV. 1942, 12. IV. 1942–14. IX. 1943/
Министерство на горите
1. Георги Попов /3. I. 1949–20. VII. 1949, 20. VII. 1949–20. I. 1950, 20. I.
1. Янко Марков /17. VI. 1976–18. VI. 1981, 18. VI. 1981–24. III. 1986/
Министерство на горите и опазване на природната
среда
Министерство на доставките
1. Руси Христозов /11. XII. 1953–16. I. 1954, 16. I. 1954–30. XII. 1956/
Министерство на електрификацията
1. Кимон Георгиев /9. II. 1951–16. I. 1954, 16. I. 1954–1. II. 1957/
1. Кимон Георгиев /11. XII. 1947–20. I. 1950, 20. I. 1950–3. II. 1950, 3. II.
1. Йордан Младенов /13. VII. 1973–17. VI. 1976, 17. VI. 1976–28. IV.
1978/
Министерство на енергетиката
2. Никола Тодориев /17. VI. 1976–18. VI. 1981, ... 18. VI. 1985–24. III.
1986/
4. Никола Апостолов /23. IX. 1913–23. XII. 1913, 23. XII. 1913–14. III.
1917/
17. Димо Казасов /9. VI. 1923–22. IX. 1923, 22. IX. 1923–20. II. 1924/
24. Стоян Костурков /29. VI. 1931–12. X. 1931, 12. X. 1931–7. IX. 1932, 7.
39. Стефан Тончев /17. VIII. 1945–31. III. 1946, 31. III. 1946–23. XI. 1946,
Министерство на земеделието
2. Титко Черноколев /20. I. 1950–3. II. 1950, 3. II. 1950–22. VI. 1951/
4. Станко Тодоров /3. IX. 1952–16. I. 1954, 16. I. 1954–1. II. 1957/
* * *
* * *
* * *
3. Иван Пръмов /17. VII. 1957–15. I. 1958, 15. I. 1958–17. III. 1962/
* * *
4. Алекси Иванов /24. III. 1986–19. VI. 1986, 19. VI. 1986–25. XII. 1986/
1919/
10. Янаки Моллов /9. VI. 1923–22. IX. 1923, 22. IX. 1923–4. I. 1926/
11. Димитър Христов /4. I. 1926–12. IX. 1928, 12. IX. 1928–15. V. 1930/
14. Димитър Гичев /29. VI. 1931–12. X. 1931, 12. X. 1931–7. IX. 1932, 7.
* * *
20 Иван Багрянов /14. XI. 1938–24. X. 1939, 24. X. 1939–16. II. 1940/
32. Георги Трайков /31. III. 1946–23. XI. 1946, 23. XI. 1946–11. XII. 1947/
1. Вълкан Шопов /27. XII. 1966–9. VII. 1971, 9. VII. 1971–23. X. 1973/
2. Ганчо Кръстев /23. X. 1973–17. VI. 1976, 17. VI. 1976–28. IV. 1978/
1. Христо Лилков /31. III. 1946–23. XI. 1946, 23. XI. 1946–11. XII. 1947/
1. Димо Казасов /11. IХ. 1945–31. III. 1946, 31. III. 1946–23. XI. 1946, 23.
1. Петър Каменов /11. XII. 1947–20. I. 1950, 20. I. 1950–3. II. 1950, 3. II.
2. Стоян Тончев /15. VI. 1952–16. I. 1954, 16. I. 1954–1. II. 1957/
1. Стоян Тончев /1. II. 1957–15. I. 1958, 15. I. 1958–16. III. 1959/
Министерство на културата
* * *
2. Станка Цекова /30. XII. 1956–15. I. 1958, 15. I. 1958–16. III. 1959/
* * *
3. Дора Белчева /30. VII. 1966–9. VII. 1971, 9. VII. 1971–18. II. 1972/
4. Стоян Жулев /18. II. 1972–17. VI. 1976, 17. VI. 1976–7. V. 1980/
5. Румен Сербезов /7. V. 1980–18. VI. 1981, 18. VI. 1981–4. I. 1984/
1. Атанас Димитров /11. XII. 1953–16. I. 1954, 16. I. 1954–30. XII. 1956/
Министерство на машиностроенето
1. Марий Иванов /30. VI. 1966–9. VII. 1971/
* * *
* * *
Министерство на металургията
1. Стамен Стаменов /15. XI. 1977–8. VI. 1981, 18. VI. 1981–26. VIII. 1981/
3. Антон Югов /вр. упр./ 20. I. 1950–3. II. 1950, /вр. упр./ 3. II. 1950–17.
II. 1950/
1. Георги Дамянов /11. XII. 1947–20. I. 1950, 20. I. 1950–3. II. 1950, 3. II.
1950–28. V. 1950/
III. 1966–9. VII. 1971, 9. VII. 1971–17. VI. 1976, 17. VI. 1976–18. VI. 1981, 18. VI.
6. Михаил Сарафов /17. XII. 1880–27. IV. 1881, 27. IV. 1881–29. IV. 1881/
7. Константин Иречек /29. IV. 1881–1. VII. 1881, 1. VII. 1881–23. VI.
1882/
19. Васил Радославов /упр./ 19. V. 1894–17. IX. 1894, 17. IX. 1894–9. XII.
1894/
24. Иван Пеев /27. XI. 1900–12. I. 1901, 12. I. 1901–20. II. 1901/
32. Лазар Паяков /упр./ 4. I. 1907–26. II. 1907, 26. II. 1907–3. III. 1907/
37. Иван Пеев /1. X. 1912–1. VI. 1913, 1. VI. 1913–4. VII. 1913/
38. Петър Пешев /упр./ 4. VII. 1913–23. IX. 1913, 23. IX. 1913–23. XII.
1913, 23. XII. 1913–21. VI. 1918/
39. Стоян Костурков /21. VI. 1918–17. X. 1918, 17. X. 1918–28. XI. 1918,
43. Александър Цанков /10. VI. 1923–22. IX. 1923, 22. IX. 1923–4. I.
1926/
44. Никола Найденов /4. I. 1926–12. IX. 1928, 12. IX. 1928–15. V. 1930/
50. Тодор Радев /22. I. 1935–21. IV. 1935, 21. IV. 1935–23. XI. 1935/
55. Богдан Филов /14. XI. 1938–24. X. 1939, 24. X. 1939–16. II. 1940, 16.
56. Борис Йоцов /12. IV. 1942–14. IX. 1943, 14. IX. 1943–1. VI. 1944/
60. Стоян Костурков /29. IX. 1945–31. III. 1946, 31. III. 1946–23. XI. 1946/
63. Демир Янев /4. II. 1952–16. I. 1954, 16. I. 1954–1. IV. 1957/
* * *
64. Ганчо Ганев /25. V. 1963–12. III. 1966, 12. III. 1966–27. XII. 1968/
65. Стефан Василев /27. XII. 1968–9. VII. 1971, 9. VII. 1971–19. I. 1973/
66. Ненчо Станев /19. I. 1973–17. VI. 1976, 17. VI. 1976–15. XI. 1977/
1986/
69. Илчо Димитров /24. III. 1986–19. VI. 1986, 19. VI. 1986–/
1. Рачо Ангелов /9. IX. 1944–31. III. 1946, 31. III. 1946–23. XI. 1946, 23.
* * *
5. Ангел Тодоров /13. III. 1971–9. VII. 1971, 9. VII. 1971–17. VI. 1976, 17.
6. Радой Попиванов /20. VII. 1977–18. VI. 1981, 18. VI. 1981–19. VI.
1986, 19. VI. 1986–/
1. Петър Коларов /29. ХII. 1950–16. I. 1954, 16. I. 1954–15. 1. 1958, 15. I.
2. Кирил Игнатов /27. XI. 1962–12. III. 1966, 12. III. 1966–27. XII. 1968/
Министерство на народното стопанство
2. Димитър Яблански /14. I. 1912–1. VI. 1913, 1. VI. 1913–4. VII. 1913/
4. Добри Петков /23. IX. 1913–23. XII. 1913, 23. XII. 1913–21. VI. 1918/
11. Янко Стоянчов /9. VI. 1923–22. IX. 1923, 22. IX. 1923–4. I. 1926/
12. Славейко Василев /4. I. 1926–12. IX. 1928, 12. IX. 1928–15. V. 1930/
14. Георги Йорданов /29. VI. 1931–12. X. 1931, 12. X. 1931–7. IX. 1932/
15. Вергил Димов /7. IX. 1932–31. XII. 1932, 31. XII. 1932–19. V. 1934/
18. Спас Ганев /23. XI. 1935–4. VII. 1936, 4. VII. 1936–14. XI. 1938, 14.
20. Димитър Василев /24. X. 1939–16. II. 1940, 16. II. 1940–11. IV. 1942,
11. IV. 1942–14. IX. 1943, 14. IX. 1943–1. VI. 1944/
21. Борис Колчев /упр./ 1. VI. 1944–12. VI. 1944/
25. Георги Драгнев /5. VII. 1945–31. III. 1946, 31. III. 1946–23. XI. 1946,
6. Стефан Паприков /упр./ 27. XI. 1900–12. I. 1901, /упр./ 12. I. 1901–20.
II. 1901/
10. Димитър Попов /3. XI. 1902–6. V. 1903, 6. V. 1903–18. VIII. 1905/
12. Димитър Петков /упр./ 23. ХI. 1905–23. X. 1906 /упр./ 23. Х. 1906–26.
II. 1907/
13. Димитър Станчов /упр./ 27. II. 1907–3. III. 1907 /упр./ 3. III. 1907–22.
V. 1907/
1. Цола Драгойчева /11. XII. 1947–20. I. 1950, 20. I. 1950–3. II. 1950, 3. II.
Министерство на правосъдието
1. Димитър Греков /5. VII. 1879–24. XI. 1879, 24. XI. 1879–24. III. 1880/
16. Константин Стоилов /26. VIII. 1886–28. VIII. 1887, 28. VI. 1887–20.
30. Александър Радев /20. II. 1901–21. XII. 1901, 21. XII. 1901–3. XI.
1902/
34. Константин Панайодов /18. VIII. 1905–23. X. 1906, 23. X. 1906–26. II.
37. Петър Абрашев /16. III. 1911–1. VI. 1913, 1. VI. 1913–4. VII. 1913/
39. Христо Попов /23. IX. 1913–23. XII. 1913, 23. ХII. 1913–21. VI. 1918/
52. Тодор Кулев /4. I. 1926–12. IX. 1928, 12. IX. 1928–15. V. 1930/
54. Димитър Върбенов /29. VI. 1931–12. X. 1931, 12. X. 1931–7. IX. 1932,
67. Васил Митаков /24. Х. 1939–16. II. 1940, 16. II. 1940–11. IV. 1942/
68. Константин Партов /12. IV. 1942–14. IX. 1943, 14. IX. 1943–1. VI.
1944/
74. Ради Найденов /23. XI. 1946–11. XII. 1947, 11. XII. 1947–20. I. 1950,
20. I. 1950–3. II. 1950, 31. I. 1950–16. I. 1954, 16. I. 1954–15. I. 1958, 15. I. 1958–
75. Петър Танчев /17. III. 1962–27. XI. 1962, 27. XI. 1962–12. III. 1966/
76. Светла Даскалова /12. III. 1966–9. VII. 1971, 9. VII. 1971–17. VI. 1976,
17. VI. 1976–18. VI. 1981, 18. VI. 1981–19. VI. 1986, 19. VI. 1986–/
Министерство на производството и търговията с
потребителски стоки
Министерство на промишлеността
Министерство на пропагандата
4. Начо Папазов /25. XII. 1958–17. III. 1962, 17. III. 1962–27. IX. 1962/
5. Ганчо Ганев /27. IX. 1962–27. XI. 1962, 27. XI. 1962–25. V. 1963/
2. Николай Жишев /9. VII. 1971–17. VI. 1976, 17. VI. 1976–28. XI. 1976/
2. Георги Панов /17. VIII. 1945–31. III. 1946, 31. III. 1946–22. XI. 1946/
* * *
2. Григор Стоичков /24. VII. 1973–17. VI. 1976, 17. VI. 1976–12. V. 1977/
Министерство на строежите и пътищата
2. Благой Иванов /13. VIII. 1949–20. I. 1950, 20. I. 1950–31. I. 1950, 31. I.
1. Раденко Видински /1. II. 1957–15. I. 1958, 15. I. 1958–16. III. 1959/
* * *
* * *
1. Марин Грашнов /11. II. 1953–16. I. 1954, 16. I. 1954–1. II. 1957, ... 17.
III. 1962–27. XI. 1962, 27. XI. 1962–12. III. 1966, 12. III. 1966–27. XII. 1968/
Министерство на съобщенията
* * *
* * *
4. Пандо Ванчев /17. VI. 1976–18. VI. 1981, 18. VI. 1981–24. III. 1986/
* * *
Министерство на транспорта
1. Георги Чанков /25. X. 1949–20. I. 1950, 20. I. 1950–3. II. 1950, 3. II.
* * *
4. Григор Стоичков /6. X. 1969–9. VII. 1971, 9. VII. 1971–24. VII. 1973/
5. Васил Цанов /24. VII. 1973–17. VI. 1976, 17. VI. 1976–18. VI. 1981, 18.
2. Данчо Димитров /9. VI. 1958–17. III. 1962, 17. III. 1962–27. XI. 1962/
2. Добри Терпешев /20. I. 1950–3. II. 1950, 3. II. 1950–29. XII. 1950/
* * *
3. Мишо Мишев /27. XII. 1968–9. VII. 1971, 9. VII. 1971–8. VII. 1974/
Министерство на търговията
2. Борис Тасков /17. VII. 1957–15. I. 1958, 15. I. 1958–16. III. 1959/
* * *
3. Иван Гешов /упр./ 2. X. 1894–9. XII. 1894, 9. XII. 1894–10. II. 1896/
9. Йов Титоров /8. IX. 1900–27. XI. 1900, 27. XI. 1900–12. I. 1901/
11. Александър Люцканов /20. II. 1901–22. XII. 1901, 22. XII. 1901–9. III.
1902/
14. Никола Генадиев /упр./ 24. VIII. 1903–30. I. 1904, 30. I. 1904–23. X.
1906, 23. X. 1906–26. II. 1907, 27. II. 1907–3. III. 1907, 3. III. 1907–16. I. 1908/
4. Жечо Бакалов /4. VII. 1913–23. XII. 1913, 23. XII. 1913–21. VI. 1918/
6. Янко Сакъзов /17. X. 1918–28. XI. 1918, 28. XI. 1918–7. V. 1919, 8. V.
1919–6. X. 1919/
13. Цвятко Бобошевски /9. VI. 1923–22. IX. 1923, 22. IX. 1923–3. XI.
1924/
15. Цвятко Бобошевски /4. I. 1926–12. IX. 1928, 12. IX. 1928–15. V. 1930/
18. Георги Петров /29. VI. 1931–12. X. 1931, 12. X. 1931–7. IX. 1932, 7.
21. Димитър Вълев /23. XI. 1935–4. VII. 1936, 4. VII. 1936–21. V. 1937/
25. Славчо Загоров /24. X. 1939–16. II. 1940, 16. II. 1940–11. IV. 1942/
Министерство на финансите
1. Григор Начович /вр. упр./ 5. VII. 1879–24. XI. 1879, 24. XI. 1879–24.
III. 1880/
2. Петко Каравелов /24. III. 1880–28. XI. 1880, 28. XI. 1880–27. IV. 1881/
3. Георги Желязкович /27. IV. 1881–1. VII. 1881, 1. VII. 1881–23. VI.
1882/
21. Иван Салабашев /упр./ 18. XI. 1892–12. XII. 1892, 12. XII. 1892–19. V.
1894/
22. Иван Гешов /19. V. 1894–9. XII. 1894, 9. XII. 1894–26. VIII. 1897/
28. Михаил Сарафов /упр./ 21. XII. 1901–9. III. 1902, 9. III. 1902–6. V.
1903/
29. Антон Манушев /6. V. 1903–23. VIII. 1903/
30. Лазар Паяков /23. VIII. 1903–23. X. 1906, 23. X. 1906–26. II. 1907, 27.
33. Теодор Теодоров /16. III. 1911–1. VI. 1913, 1. VI. 1913–4. VII. 1913/
34. Димитър Тончев /4. VII. 1913–23. XII. 1913, 23. XII. 1913–21. VI.
1918/
35. Андрей Ляпчев /21. VI. 1918–17. X. 1918, 17. X. 1918–28. XI. 1918/
39. Петър Янев /упр./ 9. II. 1923–14. III. 1923, 14. III. 1923–9. VI. 1923/
40. Петър Тодоров /9. VI. 1923–22. IX. 1923, 22. IX. 1923–4. I. 1926/
41. Владимир Моллов /4. I. 1926–12. IX. 1928, 12. IX. 1928–15. V. 1930,
43. Стефан Стефанов /12. X. 1931–7. IX. 1932, 7. IX. 1932–31. XII. 1932,
45. Михаил Календеров /упр./ 22. I. 1935–29. I. 1935, 29. I. 1935–21. IV.
1935/
48. Кирил Гунев /23. XI. 1935–4. VII. 1936, 4. VII. 1936–14. X. I. 1938/
49. Добри Божилов /14. XI. 1938–23. X. 1939, 23. X. 1939–16. II. 1940, 16.
II. 1940–11. IV. 1942, 11. IV. 1942–14. IX. 1943, 14. IX. 1943–1. VI. 1944/
54. Иван Стефанов /31. III. 1946–23. XI. 1946, 23. XI. 1946–11. XII. 1947,
56. Кирил Лазаров /вр. упр./ 8. X. 1949–5. XII. 1949, 5. XII. 1946–20. I.
1950, 20. I. 1950–3. II. 1950, 3. II. 1950–16. I. 1954, 16. I. 1954–1. II. 1957, 16. III.
57. Димитър Попов /27. ХI. 1962–12. III. 1966, 12. III. 1966–9. VII. 1971,
58. Белчо Белчев /17. VI. 1971–18. VI. 1981, 18. VI. 1981–19. VI. 1986, 19.
VI. 1986–/
1. Кирил Лазаров /1. II. 1957–15. I. 1958, 15. I. 1958–16. III. 1959/
2. Георги Панков /4. VII. 1974–17. VI. 1976, 17. VI. 1976–18. VI. 1981, 18.
1. Атанас Димитров /30. XII. 1956–15. I. 1958, 15. I. 1958–16. III. 1959, ...
2. Александър Петков /27. V. 1981–18. VI. 1981, 18. VI. 1981–24. III.
1986/
Указ № 2656
ПОСТАНОВЯВА:
България: Т. Живков.
Н. Манолов.
РЕШИ:
1. Закрива:
Министерството на финансите
Министерството на търговията
Комитетът по цените
Комитетът за наука.
II
Създава:
Освобождава:
Министерския съвет
технологии
съвет
съвет
Иван Илиев от длъжността заместник-председател на Министерския
съвет
IV
Избира:
Бележки
8. Р. с. — редовна сесия.
г.
г.
новото правителство.
МЖПТ.
МЖПТ.
МЖПТ.
създава МВнТ.
създава МВнТ.
54. В. Коларов умира на 23. I. 1950 г. Правителството се ръководи
временно от В. Червенков.
обединяват в МССМ.
обединяват в МССМ.
обединяват в МССМ.
МХП.
МХП.
76. От 30. XII. 1956 г. от МД и МЛХП са образувани две нови — МЛП и
МХП.
МХП.
КДК.
МВнТ.
наименование.
127. От 13. VI. 1967 г. ККИ е преименуван на КИК и на 24. VI. 1967 г. за
непроменени наименования.
непроменени наименования.
130. От 30. VI. 1966 г. посочените комитети стават министерства с
непроменени наименования.
непроменени наименования.
непроменени наименования.
— МММ и МЕЕ.
ММ.
151. От 15. XI. 1977 г. МММ и ММР са закрити и са създадени МММР и
ММ.
закрито на 18. V. 1985 г. От същата дата е възстановено МЕн., закрито на 24. III.
1986 г.
закрито на 18. V. 1985 г. От същата дата е възстановено МЕн., закрито на 24. III.
1986 г.
163. На 4. I. 1984 г. от МММР и МЕн. е образувано МЕСР, което е
закрито на 18. V. 1985 г. От същата дата е възстановено МЕн., закрито на 24. III.
1986 г.
от състава на правителството.
от състава на правителството.
правителството.
168. От 28. I. 1986 г. МПТПС, МВнТ и МСн /създадено на 18. V. 1985 г./
образуват МТърг.
169. От 28. I. 1986 г. МПТПС, МВнТ и МСн /създадено на 18. V. 1985 г./
образуват МТърг.
170. От 28. I. 1986 г. МПТПС, МВнТ и МСн /създадено на 18. V. 1985 г./
образуват МТърг.
171. От 28. I. 1986 г. МПТПС, МВнТ и МСн /създадено на 18. V. 1985 г./
образуват МТърг.
закрито.
176. ММет. е създадено на 18. V. 1985 г., закрито на 24. III. 1986 г.
горско стопанство.
АД Акционерно дружество
ДВ Държавен вестник
ДС Държавен съвет
МС Министерски съвет
НК Национален комитет
НС Народно събрание
СО Стопанско обединение
ТК Туристически комплекс
ЦС Централен съвет
Списък на съкращенията в приложенията
ВМ Военно министерство
КК Комитет за култура
КМ Комитет по машиностроене
КП Комитет по промишлеността
КС Комитет по строителство
МВ Министерство на войната
МГ Министерство на горите
МД Министерство на доставките
МЕ Министерство на електрификацията
МЕн. Министерство на енергетиката
МЗ Министерство на земеделието
МК Министерство на културата
ММ Министерство на машиностроенето
МГ Министерство на горите
МД Министерство на доставките
МЕ Министерство на електрификацията
МЕн. Министерство на енергетиката
МЗ Министерство на земеделието
МК Министерство на културата
ММ Министерство на машиностроенето
МП Министерство на правосъдието
МТ Министерство на транспорта
МФ Министерство на финансите