Нрави- моралния характер на човека,неговата устоичива морална характеристика , които се проявяват в моралното поведение. Морал-сферата на положителните или отрицателните стоиности ,с които се оценяват човешките постъпки. Етика-теория на морала.Наука за моралния свят на човека и изучава основните и общите правила на морала. Доброто-основна категория на етиката , с която се характеризира моралното. Зло-противоположната категория на доброто , с която се характеризира неморалното. Ценност-те са критерии за оценка и служат като средство за избор. Те са „несъществуващото дължимо” Норми-въплащения на едни или други норми. Свобода-избор ,чрез който човек се освобождава от външни сили,социално потисничество,вътрешни зависимости и реализация на човека. Избор-възможността човек да реализира своите разбирания ,позиции и желания. Щастие-върховно благо и смисъл на човешкия живот. Добродетел-приложението а доброто на практика под формата на „добро деяние” и те са светлите прояви н а човешката душа. Порок-недобро деяние и проявление на злото у човека. Удоволствие-духовно или телесно наслаждение. Страдание-понасяне на болка и тъга. Състрадание-съпричастие към болката и страданията на другите и е алтруистично чувство и поведение. Аскетизъм-апатия към желания и страсти,стремеж къмизвисяване и пренебрегване на материалното. Евдемонизъм-живот в търсене на щастието и на тялото и на духа. Екзистенциализъм-философско направление свързано с човешкото съществуване. Ерос-бог на любовта в Древногръцката митология,спътник на Афродита. Еротично 1. в позицията на Платон идва от Ерес, които е принцип на света 2. в смисъл на сексуално удоволствие. 3. удовлетворяване на биологичните потребности на тялото Любов-порив,който трудно може да се овладее.Тя е магия,химия на душите. Омраза-враждебността ,която преминава в активно и отрицателно явлние,е омраза. Приятелство-спонтанно споделяне на общност,ирационално желание за близост с другите. Семеен морал-общност от две лица,пред които стоят пректически проблеми, а семеиното чувство е не просто любов,а грижа за другите и главната цел е продължението на рода. Съвест-вътрешната морална светлина,хашата вродена човечност,свидетел на постъпките,която говори с „мълчание”.Тя е вътрешния съд на човека. Чест-признатото от другите достоинство. Достоинство-оценка на собствените качества,обърнато навътре чувство към себе си.То изразява чувства за самодостатъчност.То е самотен рицар. Справедливост-тя е баланс, добре преценена пропорция между делата и достоинсвата. „Справедливостта не е част от добродетелта,а цялата добродетел”-Аристотел Етикеция-правила от норми на етикета с изисквания на норми на естетика в практиката и моралното поведение. Отговорност-свободата на волята,чрез която човек отстоява дадената дума или позиция. Дълг-онова ,което човек задължително трябва да извърши. Свързва се с думата”трябва” - да се отнесе към другите като нещо самоценно и да не се правръща ж средство за собствени цели. Хуманизъм- човеколюбие,да се отнася към друггите с любов и разбиране. Толерантност-внимание към другите;изтънчена и милосърдна откровеност. Платонизъм /и Сократ/ - Учение за висшето благо, което в "чист вид" съществува само в света на идеите, затова и чистите удоволствия се откриват само в душата, която изразява човека. Тялото не е самият човек, а нещо, което той притежава. Доброто е постижимо в любовта към красивото и затова неотделимо от него. Щастливият човек е добродетелен и справедлив. Аристотелизъм - Учение на Аристотел /384-322 пр.н.е/, основател на перипатетическата школа, според което щастието е пълното осъществяване на човека в действието според доброто, а етиката е съставна част на политиката. Най-важни трудове: "Никомахова етика", "Евдемова етика", "Голямата етика". Епикуреизъм - Учение на древногръцкия философ Епикур /341-270 г.пр.н.е./, привърженик на атомизма и основател на школа в Атина, известна с името "Градина". Неговият евдемонизъм - учение за щастието като висша цел, свързва това най-голямо благо с отсъствието на страдание и страх, с душевното равновесие и приятелското разположение на духа. Хедонизъм - Учение, което поставя в основата на морала удоволствието, телесните и духовните наслади, които определят какво е добро. Хедонизмът на Аристип и киренайската школа е свързан повече с телесните удоволствия. Стоицизъм - Учение, възникнало в античността, за ръководната сила на разума (логоса) в човека, който трябва да се освободи от страстите си и страха от смъртта, така че да бъде "невъзмутим", недосегаем за тревоги. Човек разполага единствено с нещата в негова власт и затова е безразличен към всичко външно. Стоицизмът е синоним не на примирение, а на душевна устойчивост. Известни стоици: Зенон, Сенека, Епиктет, Марк Аврелий. Рационализъм - Учение, според което идеите идват не от опита, а от самия разум /така рационализмът се противопоставя на емпиризма/. Доверието в разума е доверие в безкрайните възможности на човешкото познание и в принципите на истината, които разумът открива. Моралът, основан на разума, е нещо, което човек съзнателно обсъжда, а не просто прилага "по навик". Ригоризъм - Строг рационалистичен морал, основан на безусловен принцип. Такъв принцип за Имануел Кант /1724-1804/ е "категоричният императив", самозадължаването на човека, дългът да бъдем морални и да проявяваме респект независимо от всичко, най-вече независимо от чувства и склонности. "Трябва, следователно можеш" е девизът на Кантовия ригоризъм. Сенсуализъм - Учение, според което всяко познание произтича от усещанията. Свързан с хедонизма, когато придаваме морална стойност на това, което ни е доставило удоволствие. Противопоставен на рационализма. Скептицизъм - Учение, за което най-важно е съмнението, защото няма абсолютно знание и безусловни принципи на морала. Противоположен на догматизма, който налага една единствена истина със задължителни норми. Утилитаризъм - Учение, според което общият интерес и ползата са основен ценностен ориентир. Целта е постигането на най-голямо щастие за най-голям брой индивиди. Английски утилитаризъм на Бентам и Дж.Стюарт Мил. Прагматизъм - Учение, възникнало в САЩ през 19 век, според което критерий на истината е практическата ценност, успехът. Философията не е абстрактна теория, а метод за решаване на конкретни практически задачи. Основни имена: Ч. Пиърс, Улиам Джеймс, Джон Дюи. Интуитивизъм - Учение, според което истината за живота се схваща ясно и непосредствено без помощта на разума, като очевиден вътрешен усет. Солипсизъм /и егоизъм/ - Учение, според което няма нищо извън индивидуалната мисъл и затова няма никакво общуване между съзнанията. Аморализмът, който изобщо не се интересува от щастието на другите, е свързан с радикален солипсизъм, отричащ също всякакви общи чувства. Волунтаризъм - Учение, което разглежда волята като основна, всеобхватна и насочена жизнена енергия в човека, осъществяваща спонтанно неговия потенциал. Известен е волунтаризмът на Фридрих Ницше /1844-1900/, у когото централно е понятието "воля за власт" . Волунтаризмът е противоположен на детерминизма, според който всяко поведение е подчинено на природна и социална необходимост. Фройдизъм /психоанализа/ - В морален план фройдизмът свързва търсенето на щастие с устойчиви комплекси, формирани отрано в подсъзнанието и "изтласквани" към съзнанието /егоизъм на "Свръхаза"/. Хуманизъм - Учение, утвърждаващо висшата ценност на живото, ценността на човешката личност в нейното свободно развитие, както и съществуването на общочовешки ценности. Свързан с философската аксиология - учение за ценностите. Етика на хуманистите от епохата на Ренесанса. Еклектизъм - Позиция, която се опитва да съчетае най-доброто от различни течения и да намери пресечната им точка.
2 Право
Политика- система от идеи и възгреди за настоящето и бъдещето управление на държавата.
Право-система от съгласувани и външно гарантиращи човешката свобода норми. Власт-органи на държавно управление ,които реализират политически идеи. Закон-Основна правна норма,създадена от законодателния орган. Обичай-неписана норма, създадена от обществото в процеса на съвместния живот на база традиции,религия и тн. Норма-правило,което може да не е писано,но и писано ,прието от обществото. Човешки права-фундаменталните определения на човешката свобода в правовата държава. Гражданин-всеки човек в държавата,който е отдал й част от правата си ,но получаващ закрила от нея. Гражданско общество-сфера на междучовешките отношения, която е извън държавната власт и е сфера на свободен избор и създаване на общност. Собственост-вещно право,изразяващо обективизацията на свободата във вещите като свои. Договор-конкретна правна връзка между мица по тяхна инициатива. Държава-система от властни и правни отношения обхващащи населението на една страна като държавата използва принуда чрез публични институции.Тя е ограничена от индивидуалните права на гражданите и осъществява връзки с други страни. Конституция-основен и висш закон на една страна. Парламент- висш законодателен орган в дадена държава. Правителство-изпълнителната власт в демократичната държава. Съд-институция на държавнатра власт,ангажирана с правонапушенията и е висш арбитър на правните норми. Престъпление-съзнателно престъпванена правните норми ,при което се нанася ущреб на някоя свобода. Наказание-правните секции за харушаване на правни норми. Демокрация-форма на държавата ,при което народа е суеверен и всичко произтича от него(демос- народ,кратос-управление) с основен принцип-господство на мнозинството. Авторитаризъм-форма на управление от едни лице (авторитет)и е близка до диктатурата. Суверинитет-правна събектът на държавата независимост. Война-въоръжен комфликт между държавите. Мир-липса на въоражени комфликти. 3. Понятия по философия
Опит-взаимодеиствие на човека с околната среда.
Човек - най-висшето животно, притежаващо разум. Философия - 1.Питане и ориентиране за място на човека в битието и за смисъла на човешкото битие. 2.Любомъдрие според Питагор. Съзнание-част от човешката психика , която може да е сетивно или чисто интелектуално. Тяло -Жив ораганизъм , чрез който човек усеща и действа рационално Свобода -качество на човека , проявяващо се в това човек да не зависи от нищо друго и да създава реални или идеални неща Небитие -Нищо не съществува , а ако съществува е непознаваемо . Противоположно на битието. Битие - Онова , което „е” , онова което съществува или „битие” и „е” имат един и същ смисъл. Природа – Естественото , противоположното на изкуственото място за живот на човека. Време – Необратимост ,в която се различават 3 фази – минало , настояще и бъдеще . Самоизменение – Изменение на човека от самият него във физически , психически и интелектуален план. Самосъзнание – Насоченост на съзнанието към Аза. Рефлекция на съзнанието. Причинност – Връзка между явленията , като едното обуславя или поражда другото(causa – причинност) Бог – Свръхестествено същество , което е всемогъщ творец , законодател и съдия. Метафизика – След физичното , или онова , което е за духа и изследва съществуващото като съществуващо. Познание – Процес на отразяване и възпроизвеждане на действителността в човешкото мислене. Съмнемие – Не приемане на дадена истина , поради липса на достатъчно аргументи и търсене на такива. Истина – Съответствие на мисълта с онова , към което мисълта е насочена. Експеримент – Изследване,при което се използват нови условия , съответващи на целите на изследването Практика – Духовната и материалната преработка на действителността и обществото . Метод – Път,начин на действие . Език – Общоприети кодове за означаване на предмети и явленията , които изпълняват познавателна и комуникативна функция. Общност – Група от хора , които са във взаимовръзка и взаимоотнишения История – Наука изучаваща човешкото общество в неговото минало. Производство – Специфична човешка дейност на активно преобразуване на природата с цел създаване на материални блага. Култура – съвкупност от материални и духовни ценности създадени от човека црез интелектуална обработка на действителността. Духовност – отнася се до човешкото състояние на духа и се свързва с мисленето и интелекта. Просперитет – развитие на обществото или човека във възходящ ред , независимо дали е в материалната или в духовната сфера. Принцип – Основно положение ,от което се извеждат частни или конкретно положения. Смисъл – Обектът , такъв , какъвто е за себеси с определени характеристики , които го правят уникален. Разум – Функция на кората на мозака на човека свързана с интелектуалната дейност. Субект – Мислещ и действащ човек. Мъдрост – Не просто натрупано знание , а способността за логическо осмисляне. Творчество – Процес на съзнаване на нови обществено значими материални и духовни ценности