Понятия по Етика и право

1 Етика

Етос- нрав.Човек е онова ,което е неговият нрав

Нрави- моралния характер на човека,неговата устоичива морална характеристика , които се проявяват в
моралното поведение.
Морал-сферата на положителните или отрицателните стоиности ,с които се оценяват човешките
постъпки.
Етика-теория на морала.Наука за моралния свят на човека и изучава основните и общите правила на
морала.
Доброто-основна категория на етиката , с която се характеризира моралното.
Зло-противоположната категория на доброто , с която се характеризира неморалното.
Ценност-те са критерии за оценка и служат като средство за избор. Те са „несъществуващото дължимо”
Норми-въплащения на едни или други норми.
Свобода-избор ,чрез който човек се освобождава от външни сили,социално потисничество,вътрешни
зависимости и реализация на човека.
Избор-възможността човек да реализира своите разбирания ,позиции и желания.
Щастие-върховно благо и смисъл на човешкия живот.
Добродетел-приложението а доброто на практика под формата на „добро деяние” и те са светлите
прояви н а човешката душа.
Порок-недобро деяние и проявление на злото у човека.
Удоволствие-духовно или телесно наслаждение.
Страдание-понасяне на болка и тъга.
Състрадание-съпричастие към болката и страданията на другите и е алтруистично чувство и поведение.
Аскетизъм-апатия към желания и страсти,стремеж къмизвисяване и пренебрегване на материалното.
Евдемонизъм-живот в търсене на щастието и на тялото и на духа.
Екзистенциализъм-философско направление свързано с човешкото съществуване.
Ерос-бог на любовта в Древногръцката митология,спътник на Афродита.
Еротично
1. в позицията на Платон идва от Ерес, които е принцип на света
2. в смисъл на сексуално удоволствие.
3. удовлетворяване на биологичните потребности на тялото
Любов-порив,който трудно може да се овладее.Тя е магия,химия на душите.
Омраза-враждебността ,която преминава в активно и отрицателно явлние,е омраза.
Приятелство-спонтанно споделяне на общност,ирационално желание за близост с другите.
Семеен морал-общност от две лица,пред които стоят пректически проблеми, а семеиното чувство е не
просто любов,а грижа за другите и главната цел е продължението на рода.
Съвест-вътрешната морална светлина,хашата вродена човечност,свидетел на постъпките,която говори с
„мълчание”.Тя е вътрешния съд на човека.
Чест-признатото от другите достоинство.
Достоинство-оценка на собствените качества,обърнато навътре чувство към себе си.То изразява чувства
за самодостатъчност.То е самотен рицар.
Справедливост-тя е баланс, добре преценена пропорция между делата и достоинсвата.
„Справедливостта не е част от добродетелта,а цялата добродетел”-Аристотел
Етикеция-правила от норми на етикета с изисквания на норми на естетика в практиката и моралното
поведение.
Отговорност-свободата на волята,чрез която човек отстоява дадената дума или позиция.
Дълг-онова ,което човек задължително трябва да извърши. Свързва се с думата”трябва”
- да се отнесе към другите като нещо самоценно и да не се правръща ж средство за собствени цели.
Хуманизъм- човеколюбие,да се отнася към друггите с любов и разбиране.
Толерантност-внимание към другите;изтънчена и милосърдна откровеност.
Платонизъм /и Сократ/ - Учение за висшето благо, което в "чист вид" съществува само в света на
идеите, затова и чистите удоволствия се откриват само в душата, която изразява човека. Тялото не е
самият човек, а нещо, което той притежава. Доброто е постижимо в любовта към красивото и затова
неотделимо от него. Щастливият човек е добродетелен и справедлив.
Аристотелизъм - Учение на Аристотел /384-322 пр.н.е/, основател на перипатетическата школа, според
което щастието е пълното осъществяване на човека в действието според доброто, а етиката е съставна
част на политиката. Най-важни трудове: "Никомахова етика", "Евдемова етика", "Голямата етика".
Епикуреизъм - Учение на древногръцкия философ Епикур /341-270 г.пр.н.е./, привърженик на атомизма
и основател на школа в Атина, известна с името "Градина". Неговият евдемонизъм - учение за щастието
като висша цел, свързва това най-голямо благо с отсъствието на страдание и страх, с душевното
равновесие и приятелското разположение на духа.
Хедонизъм - Учение, което поставя в основата на морала удоволствието, телесните и духовните
наслади, които определят какво е добро. Хедонизмът на Аристип и киренайската школа е свързан
повече с телесните удоволствия.
Стоицизъм - Учение, възникнало в античността, за ръководната сила на разума (логоса) в човека, който
трябва да се освободи от страстите си и страха от смъртта, така че да бъде "невъзмутим", недосегаем за
тревоги. Човек разполага единствено с нещата в негова власт и затова е безразличен към всичко външно.
Стоицизмът е синоним не на примирение, а на душевна устойчивост. Известни стоици: Зенон, Сенека,
Епиктет, Марк Аврелий.
Рационализъм - Учение, според което идеите идват не от опита, а от самия разум /така рационализмът се
противопоставя на емпиризма/. Доверието в разума е доверие в безкрайните възможности на човешкото
познание и в принципите на истината, които разумът открива. Моралът, основан на разума, е нещо,
което човек съзнателно обсъжда, а не просто прилага "по навик".
Ригоризъм - Строг рационалистичен морал, основан на безусловен принцип. Такъв принцип за Имануел
Кант /1724-1804/ е "категоричният императив", самозадължаването на човека, дългът да бъдем морални
и да проявяваме респект независимо от всичко, най-вече независимо от чувства и склонности. "Трябва,
следователно можеш" е девизът на Кантовия ригоризъм.
Сенсуализъм - Учение, според което всяко познание произтича от усещанията. Свързан с хедонизма,
когато придаваме морална стойност на това, което ни е доставило удоволствие. Противопоставен на
рационализма.
Скептицизъм - Учение, за което най-важно е съмнението, защото няма абсолютно знание и безусловни
принципи на морала. Противоположен на догматизма, който налага една единствена истина със
задължителни норми.
Утилитаризъм - Учение, според което общият интерес и ползата са основен ценностен ориентир. Целта
е постигането на най-голямо щастие за най-голям брой индивиди. Английски утилитаризъм на Бентам и
Дж.Стюарт Мил.
Прагматизъм - Учение, възникнало в САЩ през 19 век, според което критерий на истината е
практическата ценност, успехът. Философията не е абстрактна теория, а метод за решаване на
конкретни практически задачи. Основни имена: Ч. Пиърс, Улиам Джеймс, Джон Дюи.
Интуитивизъм - Учение, според което истината за живота се схваща ясно и непосредствено без помощта
на разума, като очевиден вътрешен усет.
Солипсизъм /и егоизъм/ - Учение, според което няма нищо извън индивидуалната мисъл и затова няма
никакво общуване между съзнанията. Аморализмът, който изобщо не се интересува от щастието на
другите, е свързан с радикален солипсизъм, отричащ също всякакви общи чувства.
Волунтаризъм - Учение, което разглежда волята като основна, всеобхватна и насочена жизнена енергия
в човека, осъществяваща спонтанно неговия потенциал. Известен е волунтаризмът на Фридрих Ницше
/1844-1900/, у когото централно е понятието "воля за власт" . Волунтаризмът е противоположен на
детерминизма, според който всяко поведение е подчинено на природна и социална необходимост.
Фройдизъм /психоанализа/ - В морален план фройдизмът свързва търсенето на щастие с устойчиви
комплекси, формирани отрано в подсъзнанието и "изтласквани" към съзнанието /егоизъм на
"Свръхаза"/.
Хуманизъм - Учение, утвърждаващо висшата ценност на живото, ценността на човешката личност в
нейното свободно развитие, както и съществуването на общочовешки ценности. Свързан с
философската аксиология - учение за ценностите. Етика на хуманистите от епохата на Ренесанса.
Еклектизъм - Позиция, която се опитва да съчетае най-доброто от различни течения и да намери
пресечната им точка.

2 Право

Политика- система от идеи и възгреди за настоящето и бъдещето управление на държавата.

Право-система от съгласувани и външно гарантиращи човешката свобода норми.
Власт-органи на държавно управление ,които реализират политически идеи.
Закон-Основна правна норма,създадена от законодателния орган.
Обичай-неписана норма, създадена от обществото в процеса на съвместния живот на база
традиции,религия и тн.
Норма-правило,което може да не е писано,но и писано ,прието от обществото.
Човешки права-фундаменталните определения на човешката свобода в правовата държава.
Гражданин-всеки човек в държавата,който е отдал й част от правата си ,но получаващ закрила от нея.
Гражданско общество-сфера на междучовешките отношения, която е извън държавната власт и е сфера
на свободен избор и създаване на общност.
Собственост-вещно право,изразяващо обективизацията на свободата във вещите като свои.
Договор-конкретна правна връзка между мица по тяхна инициатива.
Държава-система от властни и правни отношения обхващащи населението на една страна като
държавата използва принуда чрез публични институции.Тя е ограничена от индивидуалните права на
гражданите и осъществява връзки с други страни.
Конституция-основен и висш закон на една страна.
Парламент- висш законодателен орган в дадена държава.
Правителство-изпълнителната власт в демократичната държава.
Съд-институция на държавнатра власт,ангажирана с правонапушенията и е висш арбитър на правните
норми.
Престъпление-съзнателно престъпванена правните норми ,при което се нанася ущреб на някоя свобода.
Наказание-правните секции за харушаване на правни норми.
Демокрация-форма на държавата ,при което народа е суеверен и всичко произтича от него(демос-
народ,кратос-управление) с основен принцип-господство на мнозинството.
Авторитаризъм-форма на управление от едни лице (авторитет)и е близка до диктатурата.
Суверинитет-правна събектът на държавата независимост.
Война-въоръжен комфликт между държавите.
Мир-липса на въоражени комфликти.
3. Понятия по философия

Опит-взаимодеиствие на човека с околната среда.

Човек - най-висшето животно, притежаващо разум.
Философия - 1.Питане и ориентиране за място на човека в битието и за смисъла на човешкото
битие.
2.Любомъдрие според Питагор.
Съзнание-част от човешката психика , която може да е сетивно или чисто интелектуално.
Тяло -Жив ораганизъм , чрез който човек усеща и действа рационално
Свобода -качество на човека , проявяващо се в това човек да не зависи от нищо друго и да създава
реални или идеални неща
Небитие -Нищо не съществува , а ако съществува е непознаваемо . Противоположно на битието.
Битие - Онова , което „е” , онова което съществува или „битие” и „е” имат един и същ смисъл.
Природа – Естественото , противоположното на изкуственото място за живот на човека.
Време – Необратимост ,в която се различават 3 фази – минало , настояще и бъдеще .
Самоизменение – Изменение на човека от самият него във физически , психически и интелектуален
план.
Самосъзнание – Насоченост на съзнанието към Аза. Рефлекция на съзнанието.
Причинност – Връзка между явленията , като едното обуславя или поражда другото(causa – причинност)
Бог – Свръхестествено същество , което е всемогъщ творец , законодател и съдия.
Метафизика – След физичното , или онова , което е за духа и изследва съществуващото като
съществуващо.
Познание – Процес на отразяване и възпроизвеждане на действителността в човешкото мислене.
Съмнемие – Не приемане на дадена истина , поради липса на достатъчно аргументи и търсене на такива.
Истина – Съответствие на мисълта с онова , към което мисълта е насочена.
Експеримент – Изследване,при което се използват нови условия , съответващи на целите на
изследването
Практика – Духовната и материалната преработка на действителността и обществото .
Метод – Път,начин на действие .
Език – Общоприети кодове за означаване на предмети и явленията , които изпълняват познавателна и
комуникативна функция.
Общност – Група от хора , които са във взаимовръзка и взаимоотнишения
История – Наука изучаваща човешкото общество в неговото минало.
Производство – Специфична човешка дейност на активно преобразуване на природата с цел създаване
на материални блага.
Култура – съвкупност от материални и духовни ценности създадени от човека црез интелектуална
обработка на действителността.
Духовност – отнася се до човешкото състояние на духа и се свързва с мисленето и интелекта.
Просперитет – развитие на обществото или човека във възходящ ред , независимо дали е в материалната
или в духовната сфера.
Принцип – Основно положение ,от което се извеждат частни или конкретно положения.
Смисъл – Обектът , такъв , какъвто е за себеси с определени характеристики , които го правят уникален.
Разум – Функция на кората на мозака на човека свързана с интелектуалната дейност.
Субект – Мислещ и действащ човек.
Мъдрост – Не просто натрупано знание , а способността за логическо осмисляне.
Творчество – Процес на съзнаване на нови обществено значими материални и духовни ценности