Знание- Способност да се схваща, отделя и борави с общото, същественото и

необходимото.

Философия- „Любов към мъдростта“, до която се достига чрез питане и

размишление за същността на света и смисъла на човешкия живот. Тя е
стремеж към цялостен поглед върху света и мястото на човек в него.

Мъдрост- Способност да се схваща, мисли и разбира единството на света.

Светоглед- Съвкупност от възгледи за света и жизнена позиция, които

придават на човешката дейност организиран, осмислен и целенасочен
характер.

Вяра- Съгласие с положения, изказвания, твърдения, които няма как да

постигнем и изведем от непосредствения си опит и доверие в източника на
тези положения.

Мит- Разказ за света (боговете и героите) в образи и символи, чрез които се

изразява и осмисля неговата цялост и които съзнанието на древния човек
приема като единствена реалност.

Логос- Слово, подредено мислене, което схваща целостта на света чрез

способността да анализира неговите проявления, а след това да обясни
онова, което е негова същина.

Удивление- Състояние, при което човек внезапно открива, че зад видимостта

си нещата имат друго измерение на своето съществуване, което може само
да се мисли.
Съмнение- Състояние на неудовлетвореност от наличното знание и стремеж
да бъде преодоляно.

Гранична ситуация- Такава жизнена ситуация, която изисква преориентиране

на мисленето, преосмисляне на живота ни.

Индивид- Конкретният човек в качеството си на биологичен вид с

определени природни свойства, както и в качеството си на единица от
обществото.

Личност- Единство от уникални и неповторими черти на даден индивид,

които по постоянен начин ръководят поведението му в различни ситуации.

Идентичност- Индивидуалното разбиране на човека за себе си като отделна

същност; онова, което остава едно и също във времето и прави даден човек
да е самият той през хода на целия му живот.

Тяло- Материалното измерение на човека, което е подвластно на природните

закони и притежава сетивност.

Душа- Същност, за която се приема, че съществува в някои живи организми.

Човешката душа (на гр. –„психе“) е съзнание, мислене, памет, емоции,
желания и действия- цялата ни духовна същност.

Антропология- Науката, изучаваща човека в различните му аспекти,

вариращи от биологичните характеристики и развитието на Homo Sapiens до
обществото и културата на човека, които го разграничават от всички други
животни.
Психика- Качество на животните и хората, които притежават нервна система,
чрез която могат да отразяват въздействията на дразнители от външната
среда и организма.

Съзнание- Най- високото равнище на психиката на човека, което се

характеризира с владеенето на езика, висши психически процеси- мислене,
въображение, воля и творчески прояви.

Самопознание- Изследване и познание на собствените физически,

психически, социални качества и поведение.

Аз- образ- Съвкупност от представите за себе си (за собствените физически,

психически, социални качества и поведение) и оценката, която им даваме.

Самооценка- Оценка за себе си като цяло, на отделни свои качества, на

дейността и взаимоотношенията си с другите.

Потребност- Всяка необходимост, която човек изпитва в определен момент

или етап от своя живот и която е необходимо условие за неговото нормално
съществуване.