Материал философия за 11 клас

z
Преглед на
философските
идеи и понятия
 Основни понятия във философията
z
логос древен гръцки слово, разум, познание
гносис знание
битие на гръцки "онтос" всичко, което е; съществуващото
образец, същност на нещата достъпна само за ума - идеите на
идея (ейдос) при Платон Платон са трансценденти
феномени на разума, който се опитва да прави крайни
идея (трансцедентална) при Кант
обобщения - идеите на Кант са ТРАНСЦЕДЕНТАЛНИ
отвъд сетивния свят, нещо което се намира извън сетивното -
трансцендентен
например Бог, идеите на Платон, Благото и др.
иманентен произведен от вътрешната природа (същност) на нещата в света
понятие свързано с битието - всяко нещо "е" и това присъствие
съществуване
в света е неговото съществуване
Това е онова, което нещата представляват - техните
същност (синоним на същност във философията е природа) отличителни характеристики, онова което ги прави това което
са
субстанцията е онази основа на явленията и феномените, която
субстанция
е непородена, самодостатъчна, първоосновата на битието
това са проявленията на субстанцията във феномените - нещо
акциденция непостоянно, временно, което може да изчезне
първопричината на всичко, която търсят древните, гръцки
архе натурфилософи (философи на природата)
трансцедентални са идеите при Имануел Кант. Това са идеи,
трансцедентален които се отнасят до нещата "сами по себе" си извън феномена
на възприятието
хилеморфизъм теорията на Аристотел за единство на материя и форма
душа носител на съзнанието и менталните явления
 Основни дялове във философията
z(също и теоретичните направления)

Идеализъм Философско направление, които счита, че идеалното е водещо и притежава

истинска същност (Платон, Августин, Тома, Хегел)
Материализъм Съществува само материя и всичко е следствие от нейното движение на базата на
физичните закони (Демокрит, стоици, Лок, Хобс, Бейкън)
Рационализъм Истината се постига чрез логически, рационален анализ и съществува вродена
способност за познание, която РАЗУМА притежава
Емпиризъм Истината се постига основана на ОПИТА, всичкото знание идва отвън – умът е Tabula
rasa (черна дъска)
Метафизика Дял от философията, който изследва онези причини на за съществуването и
природата на нещата, които са отвъд материалния свят – (отвъд физиката, причината
за физиката)

Онтология Теория, наука за битието (онтос на гр. Е битие) – интересува се какво съществува, как
съществува – дали е единно или съществува нищото. Онтологически категории са
време, пространство, съществуване и несъществуване, всичко, нищо. Битие – това е
всичко, което съществува.

Епистемология Буквално – теория на познанието

Гносеология Дял от философията, който се интересува от начините по което човек познава

природата „гносис“ – знание. Епистемологията и гносеологията са част от онова,
което сега във философията се нарича „ТЕОРИЯ на ПОЗНАНИЕТО“

Теология Философски дял, който изучава определена религиозна доктрина от ТЕОС – бог.
Намираме я в християнската философия
ТЕЛЕОЛОГИЯ Философското познание, което изучава целите

Солипсизъм Философска теория, която смята, че сетивния свят не същуствува. Съществува само
съзнанието и неговите собствени движения пораждат илюзията за съществуването на
външен свят
 z
Методи във философията
Диалектика Метод, в който се използват противоречия и противоположности за
постигане на знание – битие-небитие, нещо-нищо, възникване-
изчезване. Срещаме ги при Хераклит, Хегел
Дуализъм Основаване на метода на ДВЕ съществуващи субстанции (например Рене
Декарт – мислеща субстанция, материална субстанция)
Плурализъм Подход към света като основан на многообразието – Анаксимандър,
Спиноза, Лайбниц
Монизъм Светът се разглежда като основан на една субстанция - материализъм

Майевтика Метод на достигане до познанието чрез задаване на въпроси. Използван

от Сократ към неговите ученици. Произлиза от древногръцката дума за
акушерка – акуширане на истината.
Диалог Диалогът е много важен метод за постигане на истината във философията.
Първи започва да води живи диалози на Пазара Сократ. След него Платон
като негов ученик пише всичките си произведения като диалог, в който
главен герой е неговия учител Сократ.
Философски анализ Изследване на конкретен проблем или понятие

Философски синтез Създаване на изводи

Мисловен експеримент Създаване на мисловна симулация на вероятни условия и анализ на тази

ситуация
Съмнение (скепсис) Метод във философията, който се стреми да поставя под съмнение всички
източници на познание с оглед достигане до най-съществената и
подкрепена с достоверни доказателства истина. Декарт, скептици, Пирон
 Антични философи
Талес (Милетска школа – възниква в полиса
Милет)
z Първи философ. В основата на всичко като първопричина(Архе) е ОГЪНЯ. Натурфилософ – философ на природата

Анаксимандър Ранен философ, който поставя в основата на всичко АПЕЙРОН – многообразието, първото абстрактно понятие, което извлича способността на четирите елемента (стихии) да се смесват и да
пораждат многообразието от неща в света. Натурфилософ – философ на природата

Анаксимен В основата на всичко като първопричина (Архе) стои въздуха. Неговото сгъстяване или разреждане води до появата на реалните обекти във външния свят

Хераклит В основата на всичко като първопричина (Архе) стои огъня. Той създава непрекъснатото движение и пораждане на нещата. Според Хераклит най-важното в света е промяната- Той изследва света
посредством диалектика – взаимно пораждане на обектите от противоположностите. Негово е изказването Panta rei – всичко тече, всичко се променя

Парменид Представител на ЕЛЕЙСКАТА школа. Той създава теорията за единното битие. Според него битието е невъзникнало, неизчезващо, неизменно и постоянно. Нищо не изчезва и всички промени, които
наблюдаваме са локални и нямат значение за цялото. Щом нещо съществува, то то е всичко и следователно е невъзможно да съществува Небитие или нищото.

Демокрит Създател на философското учение АТОМИЗЪМ. Пръв дефинира понятието АТОМ, което означава НЕДЕЛИМ. Според него всички обекти и явления в света са съставени от атоми с различна форма,
между които има ПУСТОТА.

Протагор Представител на философската школа СОФИЗЪМ. Развива ораторското изсуство и идеята, че истината зависи от човека и неговите цели и потребности. Негова е мисълта „Човекът е мяра на всички
неща, на съществуващите че съществуват, на несъществуващите че не съществуват“. Изповядва философски, логически и етичен РЕЛАТИВИЗЪМ (относителност) на познанието, истината и
моралните ценности.

Сократ Първият КЛАСИЧЕСКИ античен философ. Няма писано творчество. УЧИТЕЛ НА ПЛАТОН. Създава учение за ценността на знанието и стойността на справедливосттта. Негови всеизвестни
изказвания са „Аз знам, че нищо не знам“ и „Познай себе си“. Използвал е методите ирония, сократически диалог (специална беседа с въпроси, които посредством метода майевтика карат хората
сами да достигат до същността на нещата и истината)

Платон Втория КЛАСИЧЕСКИ античен философ. Ученик на Сократ и УЧИТЕЛ на АРИСТОТЕЛ. Създава първата школа по философия наречена Академия в Атина. Пише съчиненията си под формата на
диалози. Негово учение е учението за светът на ЕЙДОСИТЕ (идеите – на гр ейдос е идея), които са реалните умозрими образци на на нещата. Използва алегорията с Митът за пещерата, за да
унагледи отношението на света на идеите и материалния свят. Поставя етико философското учение за Благото (Агатон) съвършената ИДЕЯ за абсолютно добро, красота, справедливост и щастие,
която е постижима само чрез вглеждане на вътре – умозрение и стремеж към доброто. Идеите на Платон са ТРАНСЦЕНДЕНТНИ.

Аристотел Третият КЛАСИЧЕСКИ философ. Наричат го често баща на логиката, баща на естествените науки, първи формулира понятието етика (от гр. Етос – нрав, обичай, характер). Пише съчиненията
Физика, Метафизика, Логика, Етика, Никомахова етика, Политика, За природата и много други. Обхваща във своята теория всички аспекти на човешкия живот и природата. Учението му по отношение
на метафизиката се нарича ХИЛЕМОРФИЗЪМ –според него светът е единство на материя и форма. Също така предлага учението за ЧЕТИРИТЕ ПРИЧИНИ – материална(материята),
формална(формата), целева и движеща. Според него има първа причина на причините, която е задвижила Космоса – нарича я Ум – първодвигател или Демиург. Тя дава начален тласък на
движението и то после следва физичните закони.

Зенон Зенон от полиса Китион е основател и представител на стоическата школа. Основен метод на стоиците към отношението им спрямо света е АПАТИЯТА. Стоиците считат, че трябва да се следва
естествения ход на нещата. Изповядват РАЦИОНАЛИЗЪМ

Пирон Прадставител на древногръцката школа на СКЕПТИЦИТЕ. Той освен това е проповядвал пълно въздържание от емоции и желания.Учел е своите последователи на самоконтрол и съмнение в
достоверността на всичко. Веднъж по време на страшна буря, когато всички се тревожели за живота си видяли, че едно прасе спи в трюма най-спокойно – Пирон го посочил и казал: „Ето това е
мъдрецът“
 Средновековна философия
Св. Августин Блажени Представител на средновековната патристика. Създава своето съчинение „Изповеди“. Взаимства някои от
идеите на Платон, когато говори за безсмъртната човешка душа. Негова сентеция е „С теб, душо моя, меря
времето“. Светът съществува като сътворен от Бог и в него има Два сили – Градът божи – на онези, които
живеят праведно и се интересуват от доброто и справедливостта и Града човешки – на онези, които се
интересуват от материални блага и търсят щастието за сметка на нещастието на другите, борят се за власт
и богатство и причиняват страдания. Разглежда учението за Троицата и анализира човешката душа

Св. Тома Аквински Представител на средновековната схоластика. Създава философски възглед върху светата троица,
съществуването на Бог и безсмъртната човешка душа, която след това в католическото богословие започва
да се нарича томизъм. Взаимства учението за четирите причини от Аристотел и ги трансформира в четири
доказателства за съществуването на Бог.

Патристика и схоластика Средновековната патристика – това са първите средновековни теолози и философи, които често се
определят и като неоплатоници, защото техните идеи са вдъхновени от философията на Аристотел.
Средновековна схоластика – течение в което всеки „учител“ философ или теолог създава своя школа от
последователи, които преписват, тълкуват и анализират неговите съчинения и библейски текстове.
 Философия на Новото време

Негова е сентецията „Мисля, следователно съществувам“. Твърди, че съществуват мислеща и материална субстанция и в природата на
мислещата субстанция е да има вродени идеи, които се явяват ясно и отчетливо на всеки, който притежава разум – идеите за
геометричните зависимости и математиката, идеите за съществуването на Бог и моралните принципи. С това философията на Декарт
Рационализъм
Рене Декарт може да се определи като рационализъм. Използва методът на СЪМНЕНИЕТО, за да достигне до своето Cogito ergo sum – мисля,
Дуализъм
следователно съществувам, като се усъмнява в достоверността на всичкото знание, котио притежава докато стигне до тавтологията „аз
се съмнявам, че се съмнявам, съмнението обаче е действие, което е мислене...следователно аз мисля – мисля, следователно
съществувам.“
Френсис Бейкън създава своето произведение „Нов органон“, в което анализира произведението на Аристотел Органон, в което
Аристотел прави анализ на дедукцията и силогизма като най-сигурния начин за постигане на научна истина. Бейкън обаче предлага
Френсис Бейкън Емпиризъм, материализъм
друг път – правилната научна индукция (от опита към общите теории) като счита, че само така ще се преодолеят идолите (идолите са
предръзсъдъците, в които вярват хората без да са ги проверили в опита) Има огромно значение за развитие на научния метод
Всичко съществуващо е комплекс от идеи, които сами по себе си са непроменливи, неактивни, единствено духът е този, който може да
борави с тях и да създава многообразието на видимите явления. Оттук видимата природа се схваща като дейност и проява на духа и
съзнанието и няма независимо битие извън тях – следователно материалното и външното не може да бъде познато извън опита, който
обаче е субективен. Самият комплекс от идеи, доколкото е познаваем и споделен, се крепи на възприятието на Световния Дух (в
Джордж Бъркли Идеализъм, емпиризъм
случая – синоним на Бога). Извън това възприятие съществуват отделни духове, които възприемат едно или друго материално или
нематериално явление.

„Deus sive Natura“ (Бог или Природа) се състои от безкрайно много свойства, сред които са мисъл и размножаване. Неговото
обяснение за същността на реалността, в такъв случай, изглежда разглежда физическия и душевния свят като едно и също.
Универсалната субстанция се състои и от двете – тяло и разум, като между тези аспекти няма разлика. Тази формулировка е
Барух Спиноза Монизъм, Рационализъм исторически важно решение на проблема „тяло-разум“, известен като неутрален монизъм. Системата на Спиноза също така представя
Бог, който не властва над Вселената посредством провидението, а Бог, който сам представлява детерминистичната система, от която е
част всичко в природата. Следователно според това схващане на системата на Спиноза, Бог би бил природният свят и не би имал
индивидуалност (би бил безличен).
Основни произведения „Критика на способността за съждение“; „Критика на практическия разум“; „Критика на Чистия разум“;
„Пролегомени към всяка бъдеща метафизика“
Светът сам по себе си е непознаваем. Нещата сами по себе си Кант нарича ноумени. Познаваме света само подреден в нашите сетива
Прави анализ на човешката познавателна способност. Частично помирява емпиризъм и по време и пространство (те са априорни – предопитни форми на сетивността – като феномени. След това на ниво разсъдък ние
Имануел Кант рационализъм. Създава „Коперниканският преврат“ във философията и анализа на подреждаме постъпилото в сетивата знание по качество, количество, протяжност и т.н. На ниво практически разум съществува
истината и познанието. оценъчната способност на човека и тл нар. Категоричен императив – способността за морално съдене на собствените действия на
разумния човек. На ниво чист разум знанието се синтезира в идеи, които се отнасят до света сам по себе си и метафизични проблеми –
за крайността и безкрайността на света, за вечността и времето, за Бог. Според Кант, когато се опита да дефинира и аргументира тези
висши идеи достига до вътрешни противоречия – антиномии – състояния, в които имаме еднакви аргументи за тезата и антитезата.
Хегел създава диалектически метод за анализ на превръщането на Абсолютния Дух в битие и неговата актуализация в историята и
Георг Вилхелм Фридрих Хегел Идеализъм
развитието на човека и цялото човечество. Разглежда как се пораждат категориите и прави анализ на цялата история на философията.
Философията на Ницше е уникална и е свързана с преоценка на европейската култура и морал. Според него християнският морал е
робски морал, морал на слабия, на лицемерното състрадание и създава една култура, в която властват слабите (и телом и духом( което
води до упадък. Според него „Човекът е мост между звярът и свръхчовека“. Основно понятие във философията на Ницше е ВОЛЯТА
Фридрих Ницше Нихилизъм. за ВЛАСТ, която е основен жизнен принцип в природата. Може да се срешне още като ВОЛЯ ЗА МОЩ, или НАДМОЩИЕ. Ницше
твърди, че Бог не просто не съществува, той „умря“ – вече не е нужен на човека, който е достатъчно силен и разумен, за да оцелее без
да се уповава на божествени сили. Според Ницше свръхчовека е бъдещето на човека – раса от свръххора, които изцяло изразяват
ВОЛЯТА ЗА ВЛАСТ.
 Съвременна философия (20 век

Мартин Хайдегер Екзистенциализъм Пише съчинението „Битие и време“. Прави анализ на отношението на човека към живота и смъртта. Според него има два типа битие „битие към
себе си“ и „битие към смъртта“ – това е човекът, който осъзнава своята крайност. Според него съвременността (края на 19 и 20 век) създава едно
общество, в което човек се обезличава и става един от многото Das Man – човек като другите, който губи своята идентичност и смисъла на живота
си

Албер Камю Екзистенциализъм Представя идеята за АБСУРДА в човешкия живот. Всички усилия, всеки успех и предизвикателство в крайна сметка са временни и последвани от
страдание и още усилия. Според него човек осъзнавайки абсурда на живота и неговот безсмислие подобно на Сизиф (Камю създава своето есе по
Мита за Сизиф) не се отказва и продължава напред, колкото и абсурдно да се оказва да се живее.

Жан Пол Сартр Екзистенциалист Негови сентеции са „Човекът е осъден да бъде свободен“, „Човекът е бъдещето на човека“ и „Съществуването е преди същността. Принципът
съществуването е преди същността е основен принцип в екзистенциализма. Според Сартр човек няма някаква унаследена природа, характер,
душа или съдба – той се ражда само като съществуване, нещо което той трябва да избере какво да стане и то отговорно и свободно. Така на
плещите на всеки е отговорността да избере да стане човек. Всеки създава свой „жизнен проект“ – някои хора осъзнават този проект, но някои не.

Ерих Фром Екзистенциалист и социален Създава произведението „Бягство от свободата“и много други. Според него съществуват два типа свобода – „свобода от“ и „свобода да“ – първата е
психолог свързана със стремежа на хората да се освободят от различни зависимости – от господари, от Бог и църквата, от зависимостта от природните
стихии, на индивидуално ниво от различни авторитети в живота, родители и ограничения. Но когато постигнат „свободата от“, според Фром, хората
често не знаят какво да правят със „свободата да“ и бягат от нея чрез различни механизми – различни форми на конформизъм, агресия, навлизане
във властови структури и поставяйки си сами ограничения

Лудвиг Витгенщайн Философия на науката. Философия Създава произведението Логико-философски трактат, където аргументира логическите и езикови пропуски в анализите на метафизиката. Твърди,
на езика че науката и цялото човешко познание е „семейство от езикови“ игри свързани с конкретни употреби на езика. Значението на думите е съставено от
функцията, която те изпълняват в дадена езикова игра.

Освалд Шпенглер Културолог, философ на културата Създава идеята, че цивилизацията като висше развитие на културата подобно на организъм преживява етапи на развитие – раждане, младост,
зрялост, старост и смърт. Краят на всяка цивилизация има своите белези и Освалд Шпенглер открива такива за Западната цивилизация. Създава
своето произведение „Залезът на Запада“