Въпрос 22 (без абсолютната целенасоченост и

философи) истина. упротреба на

оръдия на труда.
Има ли вечна Човека очовечава
истина? - да има. средата.
Обективната
истина не Човешката
означава истина. практика е
По-старите По степен двустранно
истини обикновено на взаимодействие
не се отричат, а приближаването между човек и
се включват в на субекта към човека. Ролята на
новите случаи. обекта. практиката е в
Абослютната познанието. Тя е
истина е пълно и основа,
изчерпващо знание определяща цел и
за света като истина критерии на
цяло. Всяко познанието.
отричане на Практиката стои
абсолютната [относителна] по-високо от
истина води до [абсолютна] теоретичното
отричане на [конкретна] познание,
света. Човешкото критерият на
при степен на практиката е
мислене е толкова
истината на относителен, не
суверенно, колкото
условия може да бъде
е несуверенно
плюс човешкото приближаване на абсолютен. Той е и
познаване. субекта неопределен.
Човешкото Освен практиката
познаване - и логиката може
способност е да е критерий на
Човешкото познанието.
толкова взаимодействие е
неограничена, Практиката и
човешката теорията се
колкото и действителност.
ограничена. намират в
Практиката е единство - два
Несуверенно плюс една от формите
ограничение - възможни
на всеобщото варианта.
конкретно взаимодействие в
проявление. света. Характерно 1. Практиката е
Относителната е съзнателната основна
истина е част от
определяща цел на - проблем,
познанието прогностичната - човешката
обезпечава личност,
2. Ролята на целеобразуването общество, за
теорията за смисъла на
практиката. човешкия живот,
Извод: в диалогът смъртта и
теория-пракиката безсмъртието.
Вярно е, че се изменя,
теорията има Човешката
коригира, култура,
своята специфика, обогатява, както
знания оказващи цивилизация,
теорията, така и обществото като
еврестичната практиката.
сила на хората, обект на
Творческата човешкото
изпреварващите и активност е
функции, всякога познание.
активност на
да се отчита мисълтта.
както ролята на
практиката за Заключение: "Нищо В исторически
познанието, така не е по-старо от план не всички
и ролята на истината" философски
познанието в (Декарт) системи са
практиката. успявали да
Докато (Хелепид) - "прихванат"
практиката е "Истината е познание и
основа и изходен върховния водител полезрение в
пункт, то във в работното поле твърде широката
функционален на философията и тема на
пункт познанието жизнената човешката
насовчва самата практика проблематика.
практика. Едни са обръщали
Значение за внимание на
практиката имат Въпрос 23 свободата на
две функции: човека,
Тема "човекът и
възвеличавали
- обществото" като
социалната
регулаторна - философски
природа на човека.
обезпечава проблем
Човека е носител
управлението на на уникалност -
Човекът като
самата практика способност да
философски
отразява както Човек се ражда, съзнателните и
етноса (външно живее, стреми се безсъзнателните
действие), така и към нещо ново. процеси (воля,
субективна През 20 век характер). Човек е
реалност (психика, Владимир разумно същество.
разум) и творчески Соладьов - човек е Неговото мислене
да ги преобразува. същество, се явява сложен
Според Видро призвано да събира опит от
човекът е висша и добро, и зло - емоционална и
ценност, характерни черти интелектуална
единствен - срам, сфера. Човек се
създател на състрадание, разглежда в три
високите благоводение. аспекта.
постижения на Закономерностит
земята, разумен Извод: Човека е е са ориентирани
център на разумно същество към
Вселената. Социалната саморегулирането
природа на човека на вещественото
В античната на човека, но човек
философия ч не отрича
неговата преди всичко е
овек се субект на
разглежда като биологична
природа, която обществените
част от Космоса, отношения. При
човек е също има
универсален разглеждане на
микрокосмос. личността на
характер.
В християнството Биологично човек се имат в
човек се разглежда измерение на предвид такива
като дух и тяло. човека се проявява свойства, които
Те са качествени в морфологичното могат да бъдат
противоречия, явление, както и в описани чрез соц.-
като възвишено и нервно-мозъчните психологически
низшо. процеси на термини.
човешкия Измерението на
Във философията организъм. човека от
на новото време Психологично библейска и
(от Декарт измерение се социална страна
досега) - вижда в разбира, като има във
човека неговата вътрешен духовен философията
духовна същност. свят на човека. отношение към
Това са човешката
личност. вечните проблеми съхранението на
Библейското е на човека. Човек е достойнството на
главно чрез тяло сред телата. човека пред
наследственостт Той се изменя. лицето на
а. Социалното Близостта към смъртта.
чрез смъртта
непросредствено повишава
издигане на човека. цеността на ИМАНУЕЛ КАНТ
Човека в културно- живота.
историческия 1724-1804
процес на социума. Платон - тялото е
Нито тъмница, Философска
библейската, нито смъртта е система на
социалната могат източник на Кант.Основоположн
да ни доближат радост и жажда ик на немската
към същинското в Епикур - живота и класическа
човека, но смъртта са философия.Основна
тяхното единство паралелни теза – липсата на
може да ни сближи плоскости - не се способност за
до човека. пресичат. съждение е точно
Извод: Човешкото това, което се
Индивудалната нарича
представлява смърт се
цялостно глупост.Кант е
компенсира от
единство на може би най-големия
безсмъртието на
библейските, рода. Човек е философ на
психоологически и безсмъртен със Запада.Известен с
други нива, в своите дела. Не това, че слага край
които се формира само е смъртен, но на метафизиката и
природното и и човечеството. създава теория на
социално-жизнено Ако е вярно че разума и неговите
придобитото. индивида се граници.Той
Гьоте - смъртта е съхранява в рода, повлиява дълбоко на
художествен начин то е вярно че рода най-новата
за умира в индивида. философия.Философ
възпроизвеждане Живота е ията на Кант се
на живота. уникален, дели на
единствена докритически и
Живота и нравствена критически
смъртта са добродетел е
период.През волята на наука.Диалектика-
докритическия разумните движение,изменение.
период се занимава с същества.Той може Законите на
въпроси от да създаде закон за диалектиката са
природознанието, с действията на закони за
гравитационното всички и това е развитието на
взаимодействие, категорическия света.Законът за
представя си императив: единството и
възникването на действай така,че борбата на
слънчевата човек да е винаги противоположност
система.През цел, а не само ите дава отговор на
критическия период средство.Според въпроса-защо, по
създава критическия Кант в областта на силата на какви
си идеализъм.Остро познанието има три причини се развива
критикува френския стъпала-сетивно,на светът;законът за
материализъм.Подл разсъдъка и на преминаване на
ага на анализ разума.Вторите две количествените
познавателните се извършват чрез изменения в
способности на мисленето.Априори- качествени-как, по
човека,на човешкия даденост на човека какъв начин, в каква
разум.Той дели преди форма се извършват
света на опита.Антиноми-по промените,а
материален-свят в един и същ начин законът за
себе си,ноумен – можеш да докажеш отрицание на
непознаваем и свят дадена теза или да я отрицанието-каква
на представите за отречеш. е посоката на
материален свят- развитието.Тези
свят в себе закони са еднакво
си,феномен ГЕОРГ ХЕГЕЛ валидни за
познаваем.В природата,
областта на 1770-1831 обществото и
етиката, според Роден в мисленето.Всяко
Кант човек е Щутгарт,умира от нещо при Хегел
свободен като холера.Той е преминава през три
разумно идеалист,диалектик стъпала.Приветств
същество.Свободат .Обосновава а падането на
а е свойство на диалектиката като Бастилията.Издава
“Феноменология на Съзнанието херменевтическия
духа”,”Науката съществува в кръг.
Логика”,”Философия непосредственост
с езика. Целта на Фактори,
на правото”.Остро обуславящи
критикува и философската
херменевтика е да възникването на
отхвърля теорията съзнанието са
на двата свята на се разкрие общото
за всяко разбиране езика, трудовата
Кант.Идеалист е дейност
и как е възможно
защото приема за
самото разбиране. Езика е най-
първооснова на Разбирането може
всичко сложния и най-
да носи в себе си многообразното
разумният,мислещ , универсално явление в света.
абсолютен дух. определение за
Абсолютния дух съществуването Съзнанието е
преминава през три на човека. осъзнато битие, а
степени на своето битието е
саморазвитие:абсол Херменевтика реалния процес на
(разбиране ) човешкия живот.
ютна идея –все още
е в духовното си Съзнанието е
състояние;преминав отношение.
а в материално Универсална Моето отношение
философия - има към моята среда е
състояние-възниква
за задача да моето съзнание.
природата;връща се
покаже, че се От една страна
в началното си решава съзнанието е
състояние.Тези си фундаменталния онтологически
възгледи разработва въпрос - битието факт (наука за
във “Философия на и живот. Езика се съзнанието).
духа”,”Наука за явява посредник Съзнанието е
логиката”,”Философ между битието и субективна
ия на знанието за него. реалност; и
природата”.Всичкит Битието и гносеологическа
е са в три части. знанието за него страна на
се намират в съзнанието.
корелативна Съзнанието е
взаимозаменяемос субективно
т, свързана с (присъщо,
20 т.нар. фигура на зависещо и има
значение за
субекта), то е този модел ще му Безсъзнателното
идеално (не може донесе постигане е присъщо и за
да се види, то е на цели. животните.
резултативна Моделирането е
дейност), то е и присъщо на човека
вторично (без - мисленето е Елементи на
мозъка няма моделиране. съзнанието са:
съзнание). усещане,
Съзнанието е и 21-Съзнанието -
най-висша форма възприятие,
самосъзнание. памет, хипотези и
на психическо
Интернационализа отражение. знанието.
ция - излизане от Психиката на Човешкия свят
собственото аз и човека е свързана с детерминира и
наблюдаване различните определя
отвън. възприятия. елементите на
Животните имат човешката
Човек сам прави психика, но нямат дейност.
своята жизнена съзнание.
дейност. Съзнанието
Човешката според Ханс
Съзнанието, психика включва:
неговата цел е да Гютемберг е
съзнателното; знание
разширява безсъзнателното.
познанието на философско,
човека, но не Съзнателното - което трябва да
задоволява усещане, бъде съединяващо
потребностите. възприятие, всички други
памет, мислене, видове знания.
Човек има вечни въображение.
цели и Съзнанието на
непрекъснато се Безсъзнателно - човека отразява
стреми към навици, обективния свят,
създаване на нов инстинкти, но го и създава.
трудов процес за привички Света не
достигане към задоволява човека,
нещо ново. Между и той решава да го
съзнателното и измени.
безсъзнателното Съзнанието
е емоцията. моделира и
Създава модел за създава нещо ново,
един трудов
процес, убеден че
което природата познание и е различен начин.
не го създава. натрапен. Този образ е
осмислен
Творчеството - "подвижен" -
съвкупна дейност гъвкав, предмета
на човека, Познавателния
образ е идеал и не се изменя
протичаща в
историч. може да Двустранен
определени форми съществува извън процес: 1 - сетивна
и представлява човека. степен, 2 -
единство от Идеалистическия рационална или
материална и образ логическа степен
духовна дейност. възпроизвежда на познание. Те
предмета без да имат форми:
Познанието като включва
предмет. физическите му 1 - усещане,
качества. Той е възприятие,
Субект на единство от представа
познанието е обективния образ
човека. и субективното 2 - понятие,
Субективно е съждение,
всичко, което Предмета, който умозаключение
зависи и е свързано човек възприема не
със субекта. влиза нито
частица в нас, но Усещането -
Субективистично - знанието за него
абсолютизиране психич. процес, при
остава в нас. който се отразява
на дадено мнение Всеки човек св. на предмети и
Обект на принася от себе си явления (форми на
познанието не е в този образ движение).
тъждествен с емоционален тон, Превръщане на
обективните опит, енергията на
реалности (всичко, въображение. външно дразнене
което ни Всеки има своя във факт на
заобикаля). индивидуалност. човешкото
Един и същи съзнание.
Обективистично - предмет,
даден обективен възприет от Теорията на
факт, различни хора познанието - най-
несъвместим със може да се първо ни се явява
субективното използва по усещанетом а чрез
него и самото
качество

Възприятие -
психич. образ за
обекта като цяло,
избира и осмисля
обекта.

Представа -
нагледно
познавателен
психич. образ от
минало
възприятие. Тя се
отличава с
бледост.

Сетивното
познание е най-
първо, но може да
ни подведе.
Йохан Мюлер -
всяко сетиво на
човека има
специфична
енергия (не е
вярно)
Биологическа
ограниченост на
човека, долна и
горна граница на
сетивата.