Professional Documents
Culture Documents
В Подножието На Висшата Мъдрост
В Подножието На Висшата Мъдрост
говори за нищото. Така че, чудеса няма и никога не е имало; смърт няма и
никога не е имало – има само смяна на формите, обличащи зърното на
съзнанието; и няма нищо, което да не е облечено от материя в една или
друга степен на плътност или разреденост. Телата на Планетните духове,
даже и Най-височайшите, също са облечени в материя от светлина. Трябва
да се каже на материалистите от миналите времена, че представата за
богатството и разнообразието на материята в тяхното бедно въображение е
дотолкова далеч от действителността, колкото Вечността превъзхожда
краткостта на настоящия момент.(3.504)
Четирите състояние на материята: твърдо, течно, газообразно и
лъчисто - се повтарят на всички планове на битието. Те, всъщност, са
общо седем, но трите най- висши са дотолкова отдалечени от нашето
разбиране, че за тях не се налага да се говори сега. Четирите стихии:
земя, вода, въздух и огън - са форми на изразяване на живота на материята.
Те се повтарят и на по - високите от земните планове, но видоизменени в
съответствие с особеностите на плана. Така например в Тънкия свят могат
да се видят и планини, и равнини, и морета, може да се усети и стихията на
въздуха, но всичко това е в преобразено състояние. На всеки план,
трансформирайки се и изтънявайки, материята преминава съответстващи
на плана изменения, придобивайки все по-голяма светимост и подвижност.
Разбира, се става дума за положителния полюс на битието, защото и
бездната, т.е. отрицателния полюс, също има свои закони. Но те не ни
интересуват. На земен план човек преобразява света с ръцете си и с
механична сила. На висшите планове машини няма. Ръчният труд не е
необходим. Но труд има и там. Също и творчество. Има и строителство, и
преобразяване на живота. Но там всичко се върши и движи от мисълта.
Чрез мисълта се създават формите и условията, в които човек живее. Тук
има градове, жилища и други материални условия, плюс психическото
състояние и вътрешния живот на човека. Същото е и там, т.е.външното
обкръжение на тънкото тяло, плюс неговият вътрешен живот. Разликата е в
това,че вътрешното състояние, по закона на магнетизма, обуславя и
външното обкръжение Законът за съзвучието и съответствието е в
постоянно действие. Той действа и тук, но без изразената подвижност на
Тънкия свят. Сънищата на пияницата и престъпника са различни от
сънищата на подвижника или героя. В сънищата се изразява и отразява
тънкото състояние на съзнанието. Сънищата на отворения за знанието са
пронизани от Светлина. Човекът е магнитен център, привличащ на всички
планове към себе си условия по съответствие. Дори кармата е съзвучна с
условията и стремежите на духа.(4.313)
Човек може да бъде много силен телом, но слаб духом. Може да бъде
силен духом, но слаб телом. Може да бъде силен и духом, и телом, или слаб
и с едното, и с другото. Слабостта или силата на тялото е временна, но
слабостта или силата на духа преминават, отслабвайки или усилвайки се, от
живот в живот. При овладяването им немощите на тялото се подчиняват на
волята и нямат възможност да господстват над живота на духа. Целта на
В подножието на Висшата мъдрост Материалност на Света
Сине Мой, всички живеят заслепени от Майя. Но само чрез Майя може
да се достигне до разбиране на действителността. Когато Указвам да се
приучвате сред преходното да намирате елементите на Вечността или на
непреходното, искам да ви втълпя как да можете през миражите на Майя да
различавате проблясъците на Действителността. Във висше разбиране
временното е разрез на вечното и на всяко явление може да се намери
неговото истинско място в общата схема на нещата. И тогава Майя ще
покаже своята друга страна, другия си аспект, който ще помогне да се
изясни същността на Действителността. Човекът, в неговото обичайно
възприемане от страна на другите хора, не представлява Действителност.
Но взет в своята седмична същност,с всичките му обвивки - видими и
невидими за окото, той вече представлява реалност. Същата мярка може да
се приложи и към всички явления от живота. Дори и полското цвете е
седмично. Обикновените житейски представи за нещата са непълни,
несъвършени и едностранчиви. Науката се опитва да навлезе по-дълбоко в
разбирането за същността на материята, но е още далеч от признанието на
нейното висше достижение – духът, който е светлина и огън. Но и природата
на огъня не се възприема в цялата му дълбочина и всеобхватност Най-
правилно ще бъде всички предмети от материалния свят да се разглеждат
като форми на кристализиран огън. Мисълта също е огън, а всичко
създадено от ръцете на човека е само веществено оформяне на мислите,
т.е. на огъня или на неговото въплъщение в плътни форми. Застиналата
лава може да послужи като много добра илюстрация на тази идея. По този
начин, съзирайки във всяко явление неговата първопричина – огъня, се
приближаваме към разбирането на Действителността. Най-малките частици
материя са светещи, което показва нагледно физическата връзка на света с
огъня. В началото е била Светлината, т.е. първичната светеща материя.
Материя Луцида и Материя Матрикс са само аспекти на единното вещество
във високите степени на формите на материята. Трудно е да си представи
човек и да разбере, че колкото и дълбоко да навлиза науката в строежа на
материята, тя никога няма да достигне до Първоизточника, до първичните
форми на светло-материята, защото най-високите й върхове са извън
пределите на човешкото разбиране. Тези форми на материята биха могли
да се нарекат светлина, но названието само по себе си нищо не дава.
Живеем в свят на дълбоки тайни и познаването на външните форми на
някои от тях не означава пълното им разкриване. Така например,
електричеството и магнетизмът са известни отдавна на науката, изучени са
някои закони на тяхната проява и е осъществено приложението на тези
закони в практиката, но същността им си остава все още неизвестна. Най-
дълбоката тайна, обаче, е човекът. Смята се, че анатомията на човешкото
тяло е изучена достатъчно добре. Но, за съжаление, това изучаване е
прекалено повърхностно и предназначението на някои жлези остава
загадка. Само в пълнотата на всичките седем принципа може да започне
действителното изучаване на човешкия микрокосмос, но и това при условие,
че ако в основата на изучаването е поставен огънят. Само Съкровеното
В подножието на Висшата мъдрост Материалност на Света
Учителя. Затова, именно, Владиката е казал : “Аз съм с вас винаги ”, защото
всичко останало е само временно.(6.417)
Много неща се прощават при непоколебима твърдост на крачката.
Промените в обвивките не могат да бъдат решаващи, тъй като винаги са
временни, но измененията в духа решават всичко. Трябва да бъдем
внимателни към последните и много предпазливи, когато вземаме решения
за духа. Например, не е от голямо значение какво ще пием и какво ще ядем
или с какво ще се обличаме. Но положението става фатално когато
възникне въпросът за това как да се отнасяме към Обединяването с
Йерархията, към устремеността на духа, към заздравяването на
Сребърната нишка или Основите на Съкровеното Знание. При неизбежните
промени на външните условия, въпросите от областта на духа остават
неизменни, защото Основите са непоколебими. По такъв начин може да се
разграничи преходното от непреходното и временното от вечното. Духът е
вечен и животът е вечен. Съществува живот на духа и в духа, който се
поставя на везните заедно с живота на тялото и в тялото, и всичко зависи от
това кой ще надтежи.(7.57)
За своя растеж съзнанието се нуждае от подхранване. Основите на
Съкровеното знание представляват почвата, на която незабелязано за
самия себе си, бавно, но неотклонно, се преобразява съзнанието,
разширява се и расте. Ако безсмъртието на духа и неизбежността на
земните въплъщения не бъдат приети като основа, утвърждаването на
качествата на духа и усъвършенстването на човека губят своето значение.
Какъв е смисълът на всичко това , ако човек умира и заедно със смъртта
изчезва неговият дух и всички придобивки. Да усъвършенстваш в себе си
нещо, подлежащо на унищожаване, е нелепо. Но ние твърдим , че нищо не
се унищожава и нищо не изчезва Умира дървото, умира формата, но
семето, в което е кристализирана неговата безсмъртна същност,
продължава да живее, за да даде импулс за развитието на нова форма. А
когато и Планетата умре , всичко, което е достигнала тя и населяващите я
форми на живот, ще бъде концентрирано в зърното на Духа на планетата,
за да бъде дадено на новия живот на Новата планета.(7.73)
Трябва да се учим непоколебимо и твърдо, като скала, да устояваме
срещу вихрите и бурите на плътния свят. Твърдостта произтича от здравото
усвояване на Основите, когато нищо повече не може да предизвика нито
съмнение, нито колебание в тях. Основите не трябва да се поставят в
зависимост от благоприятните или неблагоприятни външни условия, тъй
като те са временни, а Основите са вечни. Камъкът от Вечната Основа на
Живота, върху който се утвърждава духът, ще бъде сигурна опора във
всички светове. Ако плътният свят все още проявява някаква видима
устойчивост, то Тънкият свят, със своята пластичност, не показва и тази
видимост. Там, където всичко се движи от мисълта, не търсете устойчивост.
Затова там непоколебимостта на Основите е особено необходима на
осъзналият ги дух. Ние обогатяваме себе си с елементите на непреходното
не само за днес, не само и за утре, а за винаги. Да проявим прилежност и
В подножието на Висшата мъдрост Материалност на Света
означава безсмъртие, тъй като духом може да се умре и при живо тяло.
Живите мъртъвци са не само дяволско явление, но и твърде съвременно.
Хората мислят само за земното и постигат много неща на Земята, но
материалните достижения са нищо, ако заедно с тях не расте и духът.
Растежът на духа е растеж на огньовете. Огънят, спуснал се върху
Апостолите, е символ на огненото преображение на човека. Много са
степените на това преображение. Ако вземем за пример двама души,
единият от които имащ всичко, освен качествата на духа, а другият нямащ
нищо, но събрал огнени кристали в Чашата, този, който е имал всичко на
Земята, ще бъде най-беден в Тънкия свят, а другият, лишен на Земята от
всичко, но притежаващ огньовете, ще има всичко на оня свят, защото там
огънят е в основата на всички прояви на духа. Единият ще стои неподвижно
като пън, а другият ще лети, ще вижда, ще чува и ще се ползва от всичките
си огнени чувства. Различна ще бъде съдбата и на трудолюбивия и на
лентяя, защото трудът е събирач на огньовете. На всекиго се дава
възможност да преуспява при всякакви условия и ако това не му се удаде,
вината не е в живота, а в самия човек. По този начин всеки определя още на
земята условията на своето съществуване в Надземния свят, според
събраните през живота му огньове.(11.575)
(М.А.Й.).“И Слънцето, и Луната ще преминат, но нито една йота от
закона няма да премине, докато не се изпълни всичко” - така е казал
самият Владика. Законът изразява и представя Основите, които са
непоколебими във всички времена. Този, който залага фундамента на своя
мироглед върху Основите, изгражда своя свят върху Камъка на Вечната
Основа на Живота. И каквото и да става наоколо, каквито бури и урагани да
бушуват, Основите са непоколебими. Дори и когато се разрушават царства
или моретата заливат някога процъфтяващи страни, и се променя ликът на
Земята, Основите са непоколебими и здрави и върху тях може да се
строи.(11.715)
Истината е една, Основите са едни и същи, но формите на тяхното
изразяване съответстват на времето. Затова е безсмислено да се спори за
формите на изразяване, ако същността е достъпна за разбиране. Спорят
тези, които не разбират. Причина за споровете и разногласията е
невежеството. Говоря за Ученията на Светлината, а не на тъмнината.
Защото има и такива. Какво огромно количество книги се издава! И колко
много от тях са ненужни. Ценим високо постиженията на научната мисъл,
ако не са от тъмнината. Много лъжа има и в науката. Примерите на
заблуждения от миналото са поразяващи, както впрочем и от настоящето.
Разбирането на Основите ще даде здрав фундамент на науката. Всички
достижения на истинската наука ще станат някога всеобщо
достояние.(11.781)
тези, които са били преди нас. Духът усеща истината, но умът не иска да
приеме неизбежността на загубата на всичко заобикалящо го, както и идеята
за призрачната собственост върху предметите. Но ето че идва краят. С
какво ще тръгне човек натам, където нищо друго, освен знанията и опита,
придобити в живота, не може да вземе със себе си.(1.127)
Това, което остава в човека когато всичко друго му е отнето,
представлява неговото истинско достояние. При това могат да бъдат отнети
не само материалните вещи, но и духовните богатства, ако не са закрепени
с прилагането им на практика в живота. Всичко, което не е утвърдено чрез
приложение, отлита от човека като есенни листа при порива на вятъра.
Зданието, построено върху пясък, няма да устои срещу урагана, ако
основите му не са споени с цимента на приложението на знанията, но не на
думи, а на дело. Изпитанията са полезни с това, че отпада всичко
неутвърдено и остава само това, което принадлежи по право на човека и
което е невъзможно да му се отнеме. В резултат на това един може да стане
бедняк, а друг – богаташ. Често приемат надутата бъбривост за ученост, а
случайните и временни полети на съзнанието за истински достижения и
тогава разочарованието от измамените надежди е неминуемо.(1.166)
Реката на Живота се влива в Океана на Безпределното, съществуващ
вечно, който я приема в своето лоно. Така ние живеем в Безпределността на
вечното. Вечно съществуващият живот се проявява във временността на
формите, в които се изразява и така временното става израз на вечното. Да
се разбере проявата на вечното във временното ще бъде победа на духа
над преходното и постигане тайната на самия себе си, тъй като духът е
вечен. Процесът на осъзнаване на вечното ще бъде процес на натрупване
елементите на безсмъртието в микрокосмоса на човека. Тези елементи
на непреходното могат да се намерят във всяка проява на живота, тъй като
всичко съществуващо няма нито начало, нито край, но е свързано с околния
свят във веригата на непрекъснатата приемственост. Великите понятия за
време и пространство нямат нито начало, нито край, нито горе, нито долу.
Те са без предел, защото самата Безпределност се отразява в тях. Така
съзерцавайки безкрайния поток на живота в неговите временни форми,
вечни в постоянството на своите смени, може да се усети диханието на
вечността във всичко, което съществува в нея. Този живот на временното в
Безпределността се подчинява на Великите космически закони, които
представляват нерушимата основа на проявения свят. Изучаването на тези
закони е съприкосновение с вечността, постигането им ще бъде излизане на
съзнанието сред космичния простор, а приложението им в живота ще
представлява залагане елементите на безсмъртието в духа. Личното е
временно по самата своя същност и е обречено на ограничен кръг прояви.
Разширявайки обхвата на този кръг до границата на безпределното и
навлизайки в него, човек протяга нишките на живота зад пределите на
краткото земно въплъщение и с това утвърждава правото си на безсмъртие.
Каквото утвърди духът на Земята, с това ще пребъде и в Надземното. И
каквото е могъл да придобие в надземния си живот, това ще вземе със себе
В подножието на Висшата мъдрост Материалност на Света
нови постъпления вече няма, животът в тялото губи своя смисъл и формата
умира, а зърното преминава в нова форма, за да продължи нарастването на
наслоенията от жизнен опит. Природата няма жалост към умиращата
форма, както няма и към умиращия клас, дал своите зърна. Малко се
съобразява природата и с това по какъв път става нарастването на
наслоенията. Духо-монадата расте, обвивайки се с все нови и нови
наслоения на опита и в това е целта на еволюцията на жизнения принцип.
Всеки миг на Земята някой умира, отхвърляйки тази форма, в която е живял
- своето физическо тяло. Смъртта е освобождаване от обвивката, станала
негодна или изпълнила своето предназначение на Земята. Когато е събран
целия опит, който може да бъде извлечен от човека, намиращ се в дадено
тяло, по – нататъшното пребиваване в него губи своя смисъл и човекът го
отхвърля като износена дреха. Процесите в природата са много
целесъобразни, но човек често счита, че временното му пребиваване във
физическото тяло е самоцел и се хваща за земното съществуване като
удавник за сламка, предполагайки, че в него е всичко, заради което той
съществува. Разбирането на смисъла и значението на земното пребиваване
е необходимо за да се извлече от него това, което то може да даде, за да се
продължи по-нататък по пътя, умножавайки получените придобивки в новите
условия и в новите обвивки. По друг начин е невъзможно да се примири
човек с живота и да се намери смисъл в това, че рано или късно ще се
стигне до унищожение на физическата форма. Ако се живее само в нея и
само в нея се вижда възможност за проява на духа, то пред човека възниква
чудовищна логическа нелепост, изход от която няма. Дори и ако се живее
заради щастието на другите, при положение, че и те ще умрат, както ще
умрат и всички, както ще умре и цялата планета, на която те съществуват,
такова щастие, крайната цел на което е смъртта и унищожението, не може
да бъде оправдано логически. Науката потвърждава, че нищо в природата
не изчезва и не се ражда отново. Материята не изчезва и не се ражда
отново. Не се унищожава и не възниква и животът. Материята, енергията и
животът са вечни и цялата работа е в това, че човекът, в когото са
съсредоточени космически и материята, и енергията, и жизненият принцип,
е обвързал своята същност не с преходните форми на живота, а с това,
което е непреходно, което съществува винаги и живее извън умиращите и
раждащите се временни форми, в които се проявяват вечната материя,
вечната енергия и вечният живот.(2.438)
Бъдещето е мостът към Безпределността. Живеем във вечността, но
илюзията, т. е. Майя, пречи да се види Вечната основа на Живота и да се
застане върху нея. Временността на условията, водещи духа към
Безпределността, дава основание те да бъдат разбирани като вехи по пътя
към тази Безпределност. Временната природа на обкръжаващите човека
условия може да се възприеме също така и като част от стълбата на
Живота, водеща към постигането на вечността. Сегашното ниво на
съзнанието не позволява да се обхване космическото величие на
Безпределността Но духът е вечен и във времето постепенно се разкрива
В подножието на Висшата мъдрост Материалност на Света
Тук или там, далеко или близко, горе или долу, днес или утре,
напред или назад – всичко това са земните представи за нещата.
За духа всичко е тук и сега и там, където са духът и съзнанието,
там всичките тези понятия, сега разделени от ограниченото земно
мислене, понятия и представи, са слети в едно “Аз” на човека.
Където е съзнанието, там е всичко: там е и духът, и неговото “Аз”,
но не малкото земно “аз”, а висшето, нямащо нищо, но
притежаващо всичко, тъй като се е отказало от всичко. Там, където
е “Азът”, там е и домът – Домът на духа. Човекът, построил си Дом
за духа, не привързва съзнанието си към земния дом, а живее и
пребивава в Дома на духа. И тогава всички земни домове стават
временни и духът не е прикован към нито един, не е погълнат от
нито един, тъй като не смята никой от тях за свой, а като даден
само временно, за да има някъде едно ъгълче за тялото, което се
нуждае от покрив и от облекло. Но духът не се нуждае от тях.
Трябва да се разбере смисълът на тази свобода от вещи, дом и
облекло, за да не се обвързва човек с тях. Тази граница на
притежаване без чувство за собственост, тоест без обвързаност, е
много тънка. Освобождаването от вещите в духа е необходимо за
да бъде човек свободен както на Земята, така и особено в
Надземния свят, където прекъснатите магнитни токове, здраво
свързващи собственика с неговата собственост, запазват своята
сила и държат духа в плен на вещите, обкръжаващи съзнанието.
Астралните двойници на материалните вещи притежават ярка
видимост на астрален план и не освободилият се в съзнанието си
от земните вещи собственик продължава да ги “притежава”, тоест
да смята за свои техните двойници. И вместо красотите на Тънкия
свят, вместо безпределното пространство, вместо сиянието на
Далечните светове или прекрасните пейзажи на невидимите за
земното око планини и гори, снегове и морета, той ще вижда
останките на купчини ненужни земни вещи, несъвършени и дори
понякога безобразни, и ще се държи за тях, удържайки ги около
себе си. Не е ли това прекалено голяма цена за собственото
невежество? Учете се да гледате на всичко, което съдбата ви е
дала в ръцете, като на временно притежаване на вещи,
необходими само на Земята, собствеността върху които не може и
не трябва да продължава в съзнанието ви нито миг повече от
продължителността на земния живот. Ограничете в съзнанието си
магнитните нишки на връзка с всяка вещ в рамките на нейната
В подножието на Висшата мъдрост Материалност на Света
Тема 8. Аура
Тема 9. Астралът
и победата над себе си, тоест над това чудовище. Дори и сега, за
да се приближиш до Мен, колко енергия трябваше да се
употреби и време, за да се сломи неговото противодействие.
Убито, то няма да пречи и Общуването с Мен ще бъде леко и
свободно достъпно, а постоянството на Предстоенето -
осъществимо, а Моят Образ в третото око - постоянен. Само с
извършването на подвиг може да бъде победено то. В огнен
подвиг се побеждава това чудовище на мрака.
Подвижничеството е процес на преодоляване на себе си и
победа над чудовището на саможивостта или на личното начало
в себе си. Сила за противопоставяне на своеволието на
обвивките ще Дам. Ще ги обуздаваме заедно. Всичките са
непокорни, всичките са своенравни и всичките изискват контрол.
Домът, разделен в себе си, няма да устои: така и духът,
разделен в себе си от силите на притегляне на необузданите
обвивки и притеглянето към фокуса на Светлината. Или едното,
или другото трябва да победи. Но когато на авансцената излезе
волята и утвърди своята суверенна власт и първенството на духа
в микрокосмоса на човека,победата става възможна. Не може да
не победиш. Поражението е немислимо, тъй като аз съм зад
тебе. Но да се бориш трябва ти сам и сам да победиш. А Аз ще
помогна. Искаш ли да достигнеш? Ако искаш - ще достигнеш,
защото вървим заедно. (3.105)
Когато изисквам единение, имам в предвид това
обстоятелство, че мостът, обединяващ съзнанията, има устои на
двата бряга. Всеки укрепва устоите му на своя бряг. И само
двустранното укрепване на тези устои дава здравина на моста.
Какво е направено за това единението да се състои? Какво е
направено от всеки от вас? Схармонизирането на съзнанията
изисква време, но то няма да бъде достигнато, ако не бъдат
приложени усилия от двете страни. Никакви външни действия,
думи и обръщения няма да помогнат, ако в тях не взема активно
участие сърцето. Бездушните, тоест безсърдечните действия,
няма да дадат желаните плодове. Не мога да допусна Моята
помощ да се разтвори в бездушни действия. Вече съм казвам, че
спояващият действията на сърцето цимент ще бъде любовта.
Насила да се обича не можеш да заставиш. Но единението на
съзнанията в Моята Светлина може да утвърди това чувство.
Някой, все пак, трябва да отстъпи от своето, да отстъпи от
В подножието на Висшата мъдрост Материалност на Света
когато вие сте с Мен. Но колко често вие сте с нещо друго и с
цялото си съзнание се потопявате в Майя. Всичко наоколо е
Майя, колкото и крещяща да бъде тя. Но Моят Свят и Моята
Близост са извън Майя. Стига само да се разкъсат покривалата й
и Моята близост отново става явна. Елате при Мен, но свободни
от смътните призраци, от слузта на съмнението, от мътното
опиянение, от съблазните на времето, пространството и вещите.
Ще Ви посрещна свободни. Но как искате да видите Светлината,
плътно закрити зад мрежата на измислените тъмни
обвързаности. Разбийте веригите на робството, разкъсайте
оковите. Веригите на Майя са по-здрави и силни от железни
вериги. Свободни ще ви посрещна. И ви казвам как по-бързо и
по-близко да се дойдете до Мен. (3.257)
Устремеността към висшето е необходима, защото когато тя
се прекъсне и притокът на висшите енергии се прекратява.
Тогава висшето се заменя от низшето и съзнанието може да
бъде залято от вълните на злото. Природата не търпи празнота.
(3.280)
Божието милосърдие може да се разглежда като неотменимо
право на човека при всякакви условия да се устремява с мисълта
си нагоре. (3.282)
Приближаваме се, когато се установи съзвучие. Съзвучието е
възможно само тогава, когато, когато своето отстъпи на заден
план и Моето стане първо в съзнанието. Как би могло да се
намери за Моето място, ако своето заема цялото поле на
мисленето. Произволът на мисълта не допуска контрол. Ущърбът
от своеволното течение на мислите е толкова голям, че
действително си струва да се помисли за това те да бъдат
обуздани и насочени по руслото, определено от волята. В крайна
сметка мисълта се подчинява, стига само желанието да се
установи съзвучие е достатъчно силно. Процесът се облегчава
много, ако устремеността да се овладее мисълта е циментирана
с любов към Владиката. Любовта, както и всяко друго чувство,
може да бъде усилвана съзнателно. Тя може да се усили с
признателност и разбиране на това колко грижи, любов и
внимание са получени от страна на Великото сърце. Колко пъти
съзнанието е потъвало в суетата и бъркотията на външния свят,
колко пъти са затихвали огньовете на устремеността, колко пъти
събуждането на уж изживени наслоения от миналото е пречело
В подножието на Висшата мъдрост Материалност на Света