История на Философията

Лекция 1

Литература
`Философията в системата на културата`
`Антична философия` и `Средновековна философия` – проф. Ради Радев
`От Бейкън до Маркс` – Елена Панова
`Към философията на живота` - проф. Исак Паси

`Философия` – В. Куков ВСУ 2001 –лекциите са оскъдни, да се чете от тук основно

Що е Философия?

1. Пролемът за началото (възникването) на философията.

2. Характерни особености на философското знание.
3. Взаимоотнощение на философията с частните науки (психологията).
4. Функции на философията.

Въпрос 1

Философията като форма на човешкото съзнание и въпрос, който не касае година или
някаква дата, от която възниква, а е много сложен процес. През 20в Карл Ясперс
изследва този процес и стига до изводи. Човекът е философствал преди да възникне
философията, но на един етап от неговото съществуване, Ясперс открива осевото
време.
Осевото време обхваща 800г пр. Хр. до 200г пр. Хр. – тогава възниква философията. В
този период е господствал митът и наивното обяснение на всичко (божества и т.н). На 3
места в Света възниква много висока култура, следователно и философско мислене: в
Древният Изток – Китай, Индия и Древна Гърция (нова визия на човекът към Света и
себе си). Някъде към 8-7в пр. Хр, с появата на понятието `категорийно мислене`
започва развитието на философското мислене и философията. Категориите
олицетворяват всеобщи понятия на битието.
.Най-напред хората са били онтолози (изследвали са това, което ги заобикаля). Светът
има антропни (човешки) измерения. Ноетично мислене – мислене с интуиция.
Ориентировъчно Философията възниква околко средата на 7в пр. Хр, а около 4-5в е
възходът и класиката на философията.
Първите философски категории - `едно` и `много` (природа, космос, човек
(микрокосмос). Философията не възниква на определена дата, тя възниква във всеки
един момент в индивидуалното развитие на човека. Философията има отношение към
всеобщото и универсалното.
Въпрос2

Философското знание и философията като дисциплина (според съвременното виждане

философията не е наука, тя не се интересува от микросвета, тя е тип знание) е
мисленето на човека за Света и света в мисленето на човека, (да мисли в исторически
план, как да побере света в себе си и в своите мисли, отношение), Философското знание
е за всеобщото като всеобщо.Още с появата си търси за разкрие битието, космосът,
светът като цяло. Разкрива се нещо конкретно през призмата на цялото.Философията не
е имала сетивно равнище, тя се стреми да разглежда света през призмата на цялото.
Напр. Когато група хора рискуват за да спасят един, те не спасяват просто този някой,
те спасяват човека.
От гледна точка на хуманизма, никой няма право да отнеме живота на другия, по
никакъв повод, единствено човекът сам може да реши дали да се пожертва. Етичен
въпрос – Може ли за спасението на човечеството да се унищожи един човешки живот?
(Достоевски не дава отговор)?
Светът е бекраен, `вечно възпламеняващ и вечно угасващ огън` - Хераклит, 5в.пр.Хр.
Човек дорид обре да живие – умира. Остава съграденото от него.
Човекът е краен, той е смъртен, но е важно това, което оставя след себе си.
Философското знание и трансцендиращо (преминаване, прескачане на норми, закони,
бариери и т.н). Човешкото мислене е винаги в движение. Това трансцедиране е
харектерно и за научното знание. Философите са хора, които са презирани за своето
време, защото са били критици, хора на духа.
Философското знание е рефлексивно знание - обърнато назад към самото себе си
съзнание. Има за предмет човешкото мислене или знание. Затова навремето Сократ е
казал: `Човече, опознай себе си` - защото това е най-трудно. В края на 5в той изпива
чашата с отрова, но той обръща философията към самия себе си. Философската
рефлексия е най-възвишена, защото достига от всеобщото към всеобщото.
Философията е знание за знанието, мислене за мисленето.
Философското знание има специфичен изказ – изказва се с основни понятия, наречени
категории. Кант казва - `Две неща ме удивляват – звездното небе над мен и
нравствения закон в мен`.

Въпрос 3
Психологията като частна наука изучава конкретни неща, проблемът за писхиката, за
природата на психиката, смисълът кат осмисъл е философски проблем. `Стъпва` на
определени философски принципин. Всяка една частна наука, изследваща конкретното
се опира на философията. Психологията е емпирична до кр. На 19в. . Психологията е
една от частните науки, която е най-близка до философията. Теорийността на
психологията е възможна дотолкова, че тя има метафизически направления.
Представата не може да се пипне. Психологията има за предмет не само материалните
неща.
То – Аз – Свръх Аз
Взаимоотношението с частните науки трябва да се търси не само в предмета.
Философията се явява методология (да се вложи определена мисъл, теза, да се разкрие
формата и съдържанието на някаква мисъл) на частните науки, т.е всяка една от тях
стъпва на определени философски мисления .
Всяка наука се стреми да се издигне към общото и всеобщото.
Въпрос 4

Функциите на философията са:

1. Теоретико – познавателна функция:
Философията като рефлексивно знание е необходимо за нещо дефицитно, позволява да
се разшири познавателния хоризонт, да разгърне интелектуалните си възможности.
Философията като знание е необходима за индивидуалното развитие на човека.
Интересува се от знанието, независимо от това какво се крие зад него, от
нителектуалния потенциал на човека. Философията ни позволява да погледнем на себе
си и на Света околко нас по един друг, различен начин.
2. Критична функция:
Мисълта е трансцендираща, прескачаща нормите. Т.е тя разкрива и дървото, и клоните,
и листата, и планината. Философите, тъй като са били критични, никога не са били
обичани от своето време и са били преследвани. Критичната функция е в основата на
трансцендентността, т.е. на прескачането, на преминаването на по-високо ниво, на
усъвършенстването и развитието.
3. Методологическа функция:
Човешкото знание независимо какво е, е знание, което се стреми да се усъвършенства,
да се развива, да достигне до теорийно равнище на философското знание. Философията
се абстрахира от качествените признаци. Всичко онова, за което пишем, не трябва да
бъде сбор от случайности, а трябва да има смисъл, да има форма и съдържание.

Има и психологическа, логическа и др. функции.

Тема 2

Антична гръцка философия

1.. Натурфилософските схващания на Милетската школа – 7в.пр. Хр. в гр. Милет

(търговски град-пристанище, кръстопът между Европа и Азия)
2.. Атомистичните представи на Левкип и Демокрит.
3. Етичният рационалицъм на Сократ

Въпрос 1

Талес (624г.пр.Хр-547г.пр.Хр) е един от първите философи и мислители, както и

основател на Милетската философска школа. Талес посочва, че в основата или
субстанцията (археото) на всичко, стои водата като всеобщо, в трите й състояния-
течно, твърдо и газообразно.
Един от учениците му, Анаксимандър (610-546г.пр.Хр) търсейки археото стига до
нещо, което е безкрайно (апейрон) във всяко отношение, всяко направление. Това е
светът, материята, която е вечна и неунищожима. Апейронът е действително
абстрактно, в него се крие основата на всичко, диалектическите противоречия, във
вечния процес на движение на предметите. Анаксимандър е бил материалист.
Анаксимен (585-525г.пр.Хр) е вторият ученик на Талес. Той смята, че археото е
въздухът и че има сили (сгъстяване и разреждане на въздуха), които въздействат върху
материалното.

Тримата философи имат философски изказ (понятийно-категориално мислене).

Разработват понятията начало, същност, движение...

Въпрос 2

Левкип и Демокрит живеят околко 5ти в.пр.Хр. Работят на различни места, не се

познават, но и двамата са почувствали противоречине с философите от Милетската
школа. Имали за задача да съединят сетивното и рационалното и да търсят археото,
което да свърва материлното с духовното. Те виждат, че всичко в Света е създадено от
атоми (т.е археото е атомът), които са безкрайни по форма, нямат сетивни качества като
цвят и мирис..Никой не е видял атомът, но са го прозрели. Атомите са във вежчно
движение. Няма нищо по-гениално от тази идея на Левкип и Демокрит. Те считат, че
атомите изграждат битието, нао тяхното движение е в небитието, в празното
пространство.
Те са дуалисти, считат, че в основата на всичко стоят две неща – материалното и
духовното. Атомите нямат форма, връзката им със сетивата дават начало на някои
вторични качества – вкус, обоняние.
Едва в кр на 19в се открива, че електронът е най-малката частица.

Въпрос 3

Сократ – с неговите изказвания се възвеличава демокрацията.

Преди Сократ са търсени в обществото подем на изкуството, театъра, има жажда за
културни знания. Софистите преди него си продават знанията, за да преживяват, но по
един обиден за учениците начин, като ги унижават колко малко знаят. Сократ през
целият си живот се занимава с водене на диалози. Имал е демократично поведение към
хората. Той е бил сред народа, уважавал е своите слушатели. Развива една диалектика
на познанието. Гърците са разбирали, че Аз-ът е свързан с другото Аз, т.е аз и ти, като
изначално единство. Разделянето е нещо вторично, наказание...
Сократ не е излизал никога извън Атина и когато му разказват за красотата извън града
му, той казва, че това, което ще научи от хората е повече от това, което ще види в
природата. Той казва: `Аз знам, че нищо не знам`.
Сократ е участвал в 2 войни, като спасява свои другари от явна смърт, както и в
Олимпиада. Сократ използва примери, аналогии, обобщения, които обогатяват
съзнанието на слушателите и поставя въпросът `Защо?` се извършва дадено нещо, като
например един акт на храброст.
Ако науката изучава причинно-следствените връзки, то философията се интересува от
`защо`. За нравствените постъпки награди не се дават.
Някои думи като красота, засягат не красивата вещ, предмет или др, а красотата като
понятие, като категория във философията.(Алексей Леонтиев – руски психолог -
`Опознай себе си, докато свят съществува.`) Той създава майевтиката – метод, наречен
в чест на професията на неговата майка, акушерка.
Платон е бил ученик на Сократ.
Сократ е бил обвинен в 2 неща : че развращава атинската младеж и че не признава
официалните богове. (Апология – защитната реч на Сократ пред съда!)
 Лекция 2

Светът на идеите на Платон

Най-новата философия е цитиране на Платонови думи под линия.

`Кръговрат на духа` - Бояджиев, ЛИК `98
Платоновата диалектическа антология

Платон (427-347г.пр.Хр) е най-голямата фигура вэв философията. Той не е

интерпретиран правилно от марксизма. Идеите му са дълбоко философски, обявен е за
духовен обективен идеалист- приема духовното като нещо обективно, съществуващо
някъде си.
Каква е смисловата мотивация на Платон?
Всичко, което улавяме със сетивата си, наричаме сетивен космос и с него можем да
стигнем до обективното. Платоновите ейдоси са абстракции, те са едностранчиви.
Идеите му се постигат по ноетичен път, с разума, с рациото.
Платонови идеи – с помощта на човешката интуиция.
Според идеите на Платон, Светът е променлив и постоянен, краен и безкраен, т.е той е
фундаментален и ако го разделим ще видим, че става въпрос за ейдоси (идеи).
Сетивните неща около нас се променят, появяват се и изчезват, движи се от началото
към края, т.е сетивният космос е уродлив, безжизнен, а светът е умиротворена цялост,
единство, идеал. Платон казва, че на Земята, като че няма място за красотата, защото
сетивните неща не са в състояние да поемат върху себе си философските ценности.
Красотата се намира в идеите, в единния космос, в изваяното битие. Истината на
Платоновите схващания се гради върху идеите, върху битието, върху течащите и
изменящи се неща. Платоновия модел е насочен към универсалния хоризонт, в който
неразличимо са отъждествени идейния и сетивния космос.
Хилеморфизъм – разкрива смисълът на материята и формата
Субстрат
Форма
ентелехия
Телеологизъм

Хилеморфизма на Аристотел

Аристотел (384-322) е учител на Александър Македонски. Отхвърля много от

представите на натурфилософите. Той нарича материята първи субстрат, който е
иманентен (съществен). Материята е лишена от форма и свойства, тя не е обективна
действителност, тя е първия субстрат, от който възникват действителните неща. Но за
да възникват тези неща е нужно преминаване към формата, която определя природата,
единството на този свят. Извън формата материята е хаос, чрез нея се преминава от
идеята към действителността. Формата за Аристотел е ейдоса и археото, тя е общото и
същността, но всичко възниква не от нищото, а от материята, от първичния субстрат..
За да се осъществи, използва интелехията и телеологичния принцип, който е принцип
за целта , характерна единствено за човека. Аристотел разработва проблемът за
целесъобразността на природата.
В природата съществува някаква цел. Тя не създава нищо излишно. Телеологичен
принпиц – целеустременост – природата не мже да има цел, само човекът може да има
цел.
Всяко нещо възниква и съществува. Целта е обективна същност.

Философията на Новото време

1. Социално-исторически условия и предпоставки за развитието на философията в

Англия. - 15в в Италия е век на гениите в изкуството, философската експериментална
школа.

2. Френсис Бейкън (1561-1626) – Новото време

Бейкън е основател на индуктивният метод и на експерименталната наука. Той
написва изключителния труд `Нов органон` (1620). Според него от сетивата започва
всичко, т.е сетивният материал е началото.
В началото се бори срещу схоластиката, която според него е като монахиня, отдала се
на Бога. Тя не дава плодове, а само бодли. Смята за най-важно да се преодолеят
идолите. Неговата мисъл е : Знанието е сила и силата е знание`. Според Бейкън, хората
трябва да са господари на природата чрез знанието, те. Превръщането на човека в
господар на природата.
Бейкън е бил поддръжник на материализма, за опознаване и подчиняване на природата.
Като създател на индуктивния метод, той смята, че чрез сетивата се стига до
познанието, те. Сетивният метод е начинът ,по който се стига до знанието, до
изучаването на природата и до истината. Той говори за извеждане на аксиомите от
опита и от човешкия експеримент.

3. Рационализмът на Рене Декарт (1596-1650) и картезианството във Франция.

Основен труд - `Разсъждение за метода`, `Начало на Философията`, `Трактат за Света`

Рене Декарт е най-важната и видна фигура от философията. То е син на аристократ,
роден е в провинцията в Поатие. След завършване на университета става военен, за да
мигрира в Холандия, където прекарва 20г.
Основното, върху което се базира учението на Декарт е съмнението или скепсиса. Той
смята, че универсалното скептическо съчнение, трябва да бъде в основата на всяко
учение. Но неговото съмнение не е самоцел, той поставя под съмнение сетивните неща,
като поставя граници на съмнението.
Декарт казва `Cogito ergo sum` (Мисля, следователно съществувам). С това той достига
2 цели:
-отрицание на приетото на вяра – догматично приетите
-стрелите му са насочени към скептицизма, за да стъпи на твърда почва.
Той говори за мисленето като за предпоставка на битието, субстнацията, т.е господства
дедуктивният подход. Декарт признава човешкото мислене за основа на познанието.
Той изважда разума на по-високо стъпало. Рационализмът през 17в бил естествено
исторически прогресивен.
Декарт поставя задача – Философията да замени вярата, ирационалното с рационалното
и т.н, но оставя място и за религията, въпреки че провъзгласява науката. Разделя
философията на 2 части- физика (за природата) и метафизика(за духовното).
Декарт издига 2 успоредно съществуващи и докосващи се субстанции - материалното
и духовното – той е дуалист.
По отношение на физиката, Декарт е изцяло материалист. Вселената е материална и
безкрайна, както и безкрайно делима, на отделни частици. Той говори за единството на
материята и движението, което е безкрайно. В знанието издига дедукцията. Критериите
за истината са яснотата и точността.
Декарт издига хипотезата за Бога-Измамник, изказва съмнението, че при създаването
на човека, човекът се заблуждава. Създателят не може да бъде отговорен за всичко,
така както и родителят и лекарят. Той дава нова визия в културата на Новото време, по-
друг начин да се гледа на света. Когато говори за cogito-то, т.е Аз-ът, азът е агресивен
до края, но той е в състояние да достигне до универсалния хоризонт, т.е да погледнем
себе си от другаде е невъзможно.
Сравнение между парадигмите между елинизма и картезианството – елините са
разбирали като свързани себе си с другите като изначално, а със самия себе си като
вторично.
Cogito или аз съм е онази реалност, от която започва всичко. Cogito-то е първичното, а
комуникативността е вторичното, постигнатото от Аз-ът.

Природа, Бога протяжност, мислене всяко единичнонещо

Субстанция атрибути модуси

Материя, безкрайна (безкрайно много разсъдък)

`Кауза сюи` (причина за самата себе си) (движещи се)
Неподвижна
Достъпна за разума

4.Учението за субстанцията на Бенедикт Спиноза (1632-1677)

Спиноза е евреин, роден в Амстердам. Има много нещастно детство. Написал е една
книга, която му донася славата на философ, като използва рационализма на Декарт и
дедуктивните идеи. Разбрал порядъка като безкраен космос, проявява симпатии към
материализма. Труда, който написва е озаглавен `Етика`. „Порядъкът на мислите,
трябва да е такъв, какъвто е порядъкът в битието” – смята Спиноза. Представата за
единството на природата, разкрива със закономерностите на субстанцията (изразява
материалната основа или материята). Субстанцията е равна на природата, която е
безкрайна и се постига с разума. Атрибутите се постигат с разсъдъка, чиито свойства са
протяжност и мислене и са отрибути на субстанцията. За единичните неща говори като
за модуси, като смята, че субстанцията е неподвижна, а модусите са в непрекъснато
движение.
Хилозоизъм – одушевяване на мъртвата природа – това е характерно за Спиноза, з
акоето е обвинен. Законите на знанието се свеждат до законите на природата, което
марксистите обявяват за абсурдно.
Синергетика - потвърждава научно идеите на древните китайски народи.
 Търсения и постижения на немската философия

Имануел Кант (1724-1804). Роден в гр. Кьонигсберг. Гениален философ, издал много
книги и извършил революция във философията. Кант написва „Всеобща естесвена
история и теория на небето”. Разглежда се небето не като духомна субстанция, а като
материя, природа, което го приближава до материалистите. Той обаче в един момент
става идеалист, който смята, че материята не е изградена от атоми, а от някакви сили на
привличане и отблъскване, което е абсурдно. През критичния си период издава
„Критика на чистия разум”и „Критика на чистия ум”. Кант обаче не се отказва от
вярата. В една от критиките, той казва, че преди да започнем да опознаваме нещо,
трябва преди всичко да опознаем инструмента на знанието, т.е разума. Той е
привърженик на схоластиката.

Гносис – познание <-> агносис – незнание

ноумен явление
`нещото в себе си` `нещото за нас`
- тези неща са закрити за нас - нещата видими за нас

Кант твърди, че съзнанието познава това и само това, което то създава (т.е предметите),
а това което съществува извън съзнанието, не е обект на познанието. Той въвежда
априорно познание.
Априорни – като аксиомите, произтичащи от разума. Напр. Сборът от ъглите в
триъгълника е равен на 180 градуса.
Априоризмът на Кант е форма на познание, която той разработва. Счита се за
родоначалник на класическата немска философия, като извършва Коперниански
преврат. Априорно – разкриване на нещата преди те да ни бъдат дадени.
Кант създава златното правило в етиката : не прави на човека това, което не искаш на
теб да ти се случи.

Георг Вилхелм Хегел (1770-1831). Роден в Щутгарт. Неговата философия в Берлин се

приема като държавна идеология. Той казва: „Всичко разумно е действително”.
Основните му възгледи са:
1. Световният дух – той е първичният, а природата е вторично. Той разкрива
определени принципи и закони в диалектиката. Разработва теория за развитието
и създава диалектическия метод за движението, изменението, развитието, който
е валиден за всяка област. Хегел създава система, която се разглежда като
противоположна на диалектическия метод.
 Философия на живота

1.Обща характеристика на философията на живота.

Възниква във Франция и Германия, в кр. на 19в. По времето на немския романтизъм,
философите се обръщат към въпроса: Що е това живот?
Животът е изначалното. Хората на изкуството са по-близо до живота, докато учените
като рационалисти са по-ограничени. За Нецше, първичната органична природа
(реалност) е представена като воля за власт. Философията на живота е една антитеза на
науката, тя е антисистизъм. Общото между всички тях е мнението, че животът се
разглежда като цялостен процес на постоянно развитие. Тя разглежда как човекът
осмисля себе си в това развитие на живота. Животът тече безвъзвратно, той се намира в
постоянно движение. Той не е подвластен на това, което разсъдъкът дава на човека,
философията на природата е срещу науката. Разумът (рациумът) е откъснат от живота,
само с него човекът не може да оцелява. Прагматизмът (стесняването на хоризонта) на
човека.
Най-адекватното познаване на живота става чрез изкуството, в което се търсят
чувствата, емоциите, преживяванията. Важно е човекът да присъства в истината, а не тя
да минава покрай него. Философията на живота не може да се изразява с научни
знания, дори и с философски понятия, затова представителите й изтъкват на преден
план хуманитарното познание.

Фридрих Ницше (1844-1900)

Роден във Ваймар, син на пастор. Завършва теология, но след това се насочва към
класическата филология и философия.. Учи в Бон, Лайпциг. 11г преди смъртта си той
живее в умопомрачение, но дори през този период написва много ценни трудове,
актуални за нашето време. „Раждането на музиката”, „Отвъд доброто и злото”,
„Антихрист”. Има 3 периода, които са характерни за творчеството на Ницше:
1.Културата доминира в творбите му.
2.Преоценка на ценностите.
3.Стремежът към абсолютна нова философия – той предчувства ново време, на нови
порядки в обществото. Идеята му за власт, воля и идеята му за свръхчовека.
За познанието, той е считал, че е нямало никакви реални факти, а философията е
интерпретация на интерпретациите. Ницше смята, че субективната интерпретация е
интерпретация на символите и знаците. Единственото измерение на света, това е
животът, а същността на живота е движена от вътрешни сили, водени от волята за
`власт` (властта свързана със стремежа за духовно развитие).

Аполоново и Дионисиево начало.

1.Аполоново начало – създава илюзиите на абстракциите, т.е науката. Доведено до
крайност, то ражда рационализма. От Ницше нататък се развива Александрийската
култура.
2.Дионисиевото начало Ницше разглежда като трагичното в живота. По същност, то е
всеобхватно огледало на световната ...
То е отвъд доброто и злото, същността на самия живот, воден от стремежа, волята за
власт, води до самосъздаване и самоунищожение.
В Александрийската култура доминира рационалистическата култура. Ницше
критикува християнството. Пише, че к ъдето сдършва държавата, започва човекът
 Съвременни философски школи

1.Екзистенциализъм – намира почва най-много сред художествената интелигенция.

Появява се след 1-та световна война.
- Сьорен Киркегор (1813-1855) – датски философ, теолог и писател. Той издава
томове „Или-или”, „Страх и трепет”, „Болест към смъртта”. Полага основите на
екзистенциално.субективен, антполо-центричен план. Най-важното послание към
човека от Киркегор е: Всеки човек да бъде личност. За него, отчуждението е нещо
страшно. Човекът в своето развитие минава през 3 стадия:
- естетически – отношение към външната естетика, насладите, еротичносттта и др..
- етически – човек осъзнава възможността да избира между доброто и злото(-
религиозен – навлиза в истинската религиозна вяра.

2.Атеистичният екзистенциализъм на Жан-Пол Сартр (1905-1980).

Той се е стремял да свърже марксизма с екзистенциализма. Сартр се учи от Декарт,
Ницше. Основният му труд „Битие и нищо”...
Основни философски идеи:
- Съзнанието е отрицание на битието, което се осмисля отсъзнанието и самосъзнанието
на човека. „Човекът е обречен да бъде свободен” – казва Сартр, имайки предвид
свободен да избира себе си.
Съществуването предхожда същността – екзистенцията предхожда есенцията. Сартр е
атеист.
Човешкият живот сам за себе си няма никакъв смисъл, човекът не е сам по себе си,
всеки индивид се свързва с другия. Единственият изход е индивидът да желае, не само
собствената свобода, но и свободата на другите. Той създава конкретно-историческа
социална антропология.