СОФИЙСКИ УНИВЕСИТЕТ

„СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“

ФАКУЛТЕТ ПО ПЕДАГОГИКА

Портфолио по история на образованието и педагогическите учения

Изготвил: Лилия Григорова. Проверил:

фак. No :7ЕD1100169
Студент I курс Педагогика - задочно

Платон

( Античност)
(427 -347 Г.ПР.Н.Е)
Биография

Платон е древногръцки философ, математик, ученик на Сократ, автор на

философски диалози и основател на Атинската академия, която е първата
институция за висше образование в Западния свят. Наред със своя учител
Сократ и с ученика си Аристотел, Платон поставя основите на Западната
философия и наука. Счита се, че за разлика от от другите негови съвременници,
цялото творчество на Платон остава непокътнато в продължение на 2400
години. Освен че е основополагаща фигура на западната наука, философия и
математика, Платон често се цитира и като един от основателите на западната
религия и духовност. Фридрих Ницше нарича християнството “ платонизъм за
хората.
Точно време и място на раждане на Платон не е известно, но е сигурно, че той
принадлежи на аристократично и влиятелно семейство. Въз основа на древните
източници, повечето съвременни изследователи смятат, че той е роден в Атина
или на близкия остров Егина между 429 и 423 година п.н.е.

Според спорни сведения, цитирани от Диоген Лаерций, баща му Аристон е

далечен потомък на митичния атински цар Кодър. Майка на Платон е
Периктиона, чийто род претендира за връзка с известния атински законодател и
поет Солон.

Според Апулей Спевсип възхвалява ума и скромността на Платон като дете и “

първите плодове на неговата младост, пропити с тежък труд и любов към
ученето”. Платон вероятно е обучавам по граматика, музика и гимнастика от
най - изтъкнатите учители на своето време.
Дикеарх дори твърди, че Платон е участвал в състезанията по борба на
Истмийските игри. Още в ранна възраст Платон получава и обучение по
философия, като първите му стъпки в тази област се осъществяват под
влиянието на Кратил, известен философ и ученик на Хераклит, чрез когото се
запознава с възгледа за постоянно изменящия се свят.

Решаващ фактор за формирането на Платон като философ става учението на

Сократ.
Около 407 година пр. н. е. той започва да участва в кръга около прочутия
атински диалектик и остава негов слушател до самата му смърт през 399 година
пр. н. е.

През следващите години Платон изглежда пътува в Италия, Сицилия, Египет.

Пребивава известно време в Мегара, където по това време преподава Евклид.
Застоява се по - дълго време в Египет.
Следва пътуване в Южна Италия, където се запознава с питагорейското учение.
За известно време Платон взема дейно участие в политическия живот в големия
сицилиански град Сиракуза, където управлява тиранът Дионисий 1 Стари. От
това време е и познанството с Дион. Когато е на четиридесет години Платон е
изгонен от Сиракуза и попада в робство, като според някои източници това става
по заповед на Дионисий, а според други е заловен от пирати. Отведен в Кирена,
която по това време е във война с Атина, той едва не загива, но е откупен от свой
почитател и се връща в Атина.
Четиридесетгодишен, през 387 година п.н.е. или малко по - късно. Платон
купува парцел в местността Академова гора в северозападните покрайнини на
Атина, където създава Платоновата академия, едно от първите известни
организирани училища в европейската история. Вероятно идеята за това от
Платон получава от общността на питагорейците в Италия.
Академията представлява голямо оградено място, принадлежало на атинянин на
име Академ или наречено на митичен герой с това име.
Съществуват различни описания за смъртта на Платон. Според един от
вариантите, основаващ се на силно повреден ръкопис, Платон умира в леглото
си, докато младо Тракийско момиче му свири на флейта. Според друга версия,
базирана на Диоген Лаерций, който от своя страна се позовава на изгубен
източник от 3 век, Платон умира по време на сватбено тържество.
Според Тертулиан той просто умира в съня си.
Платон умира около 347 година пр.н.е. в Атина.
Той е погребан на парцела на Академията или наблизо.

Възгледите на Платон в ,, Държавата”

В диалога ,,Държавата” на Платон е описана идеята за просветлението първа и

след това как човек трябва да стигне до просветлението сам, защото друг не
може да го принуди.
Друго виждане е, че душата няма знания, но в нея има дадена сила, която ни
тласка към знания. Също така има виждания, че в самото начало душата не
притежава добродетели, а те се формират след това чрез тренировки. Тези
възгледи на Платон ни показват, че трябва да храним душата си, за да
получаваме знания и добродетели. Според автора методите на възпитание са
чрез игра за да се открие кой каква дарба има. Никаква насилствена наука не е
трайна за душата. Умората и сънят са враждебни за науката.

Възпитателните методи на Платон са редуване на дейностите: учене, почивка,

игра. Повторението, обучението, личния пример, мотивацията за учене,
физическото и умствено развитие, обучението без напрежение, насилие и
принуда. Трябва да има различно отношение към самия ученик.

,, Също така и учителят по лира се грижи за благоразумието на младежа и да не

върши нищо лошо. Той му преподава произведенията на добрите лирически
поети, внедрявайки в детската му душа ритмите и хармониите, за да бъде по –
питомно, да стане по – изискано и в думите, и в постъпките си: понеже целият
живот на човека се нуждае от ритъм и хармония“.

Платон, 4 в.пр. Хр., Протагор

,, По – нататък атиняните пращат детето си при учителя по гимнастика, за да

може да направи тялото си по – съвършено и така да го постави в услуга на своя
вече добър дух.“..

Платон, 4 в.пр. Хр., Протагор

Лична гледна точка:

Свободата в правото на избор е безценна.
В днешно време родителите в стремежа си да дадат най - доброто на децата си,
често допускат грешки, като не винаги предоставят свобода в избора. Налагат
мнението си, като мислят, че тяхната гледна точка е правилната.

Това, което ме докосна във възгледите на Платон е, идеята че никаква

насилствена наука не е трайна за душата.

През ученическите си годините полагах големи усилия да разбера математиката.

Слушах внимателно в час, водех си записки, пишех си домашните, ходех на
частни уроци, но резултатът не беше незадоволителен.
Изкарвах с големи усилия едва добър четири.

Тази точна наука за съжаление не отговаряше на моята същност, не докосваше

по никакъв начин струните на сърцето ми.

Ето защо съм на мнение, че трябва да се предостави свобода в решението, в

какво иска да се развива и с какво желае да се занимава детето.

Марк Фабий Квинтилиан

( Древен Рим)
Биография
Марк Фабий Квинтилиан ( 35/36 -100) е виден римски писател, учител по
риторика и оратор.
Роден е в град Калагурис, сега Калаора, в Испания получил е образование в Рим,
баща му е бил собственик на риторска школа, а самия той, след като се проявил
като блестящ адвокат, станал основател на първата държавна риторска школа,
открита по времето на император Веспасиан, а по времето на император
Домициан бил възпитател на неговите племенници и удостоен с консулски
отличия.
Тъй като преубразуването на риторската школа в държавно учреждение по
същество означава поставянето на риториката в служба на императора, може да
се счита, че Квинтилиан е първият официален императорски ритор и изразител
на императорските политически стратегии в сферата на красноречието,
встъпили, впрочем като нов литературен стил, специфичен за императорската
епоха.
В трактата ,, Върху причините за упадъка на красноречието “ е обосновал
тезата, че упадъкът на красноречието по неговото време съвсем не е свързан с
политически причини, а е обусловен от отказа на ораторите да следват
риторичния нормативен стил на Цицерон и от лошото обучение на ораторите в
частните риторски школи.
Автор е на два сборници “ Декламации”, в които подробно са разработени схеми
и модели на речи и са обосновани различни напътствия относно речевата
практика. Най - значителното му произведение е съдържащия 12 книги трактат ,,
Обучението на оратора”, публикуван през 95-96 г., което всъщност, е и най -
обширното антично ръководство по риторика, в което подробно са проследени
всички етапи в развитието на оратора от детството до зрялата му възраст, и
което съдържа изключително много информация, отнасяше се към сферата на
граматиката, правото, историята, естетика и етика. ,, Обучението на оратора” е
обширен, съдържателен и прецизно систематизиран труд по ораторско изкуство
и ораторско обучение, който според самия Квинтилиан, е бил провъзгласен за
единствено правилния трактат в тази област. Естетическите критерии, които са
определяли риторичните възгледи на Квинтилиан, са представени в този труд в
достатъчно ясен и недвусмислен вид като сведени преди всичко до изисквания
към съвършенството на формата и най - вече към безукорността на стила, без,
обаче, да се стига до пренебрегване или безразличие към съдържанието.
Квинтилиан е бил противник на “съблазнителните пороци на новия високопарен
стил” и е препоръчвал следването на “ идела за златна среда”. Своя идеал за
красноречие той изразил в гледището, че “ изобилието трябва да има своите
предели, блясъкът - мъжествена сдържаност, а изобретателността да бъде
разумна,” при което “ речта трябва да бъде достатъчно дълга, но не прекомерно,
достатъчно изискана, но не и превзета, достатъчно смела, но не и дръзка,
достатъчно сериозна, но не и унила, достатъчно дълбокомислена, но не и тежка
за възприемане, достатъчно весела и жизнерадостна, но не и лекомислена,
достатъчно шеговита, но не и разпусната, достатъчно величествена, но не и
многословна”.
Педагогически идеи на Квинтилиан
за обучението на оратора

Тракта е написан за обучение на децата.

Според автора децата трябва да се обучават в училищата.

Авторът предлага учене чрез игра, за да не намрази детето ученето още преди да
го е обикнало. То трябва да бъде поощрявано за своите знания с награди и
похвали. Да се прояви постоянство чрез повторението, а да не се разчита на
първоначалното запомняне.

Той препоръчва между игрите да се заучават стихове на известни поети, но да се

избягват трудните стихове, които биха затруднили детската мисъл. Автора
защитава позицията, че училището е по - добро от обучението вкъщи, но не се
отнася за всяко училище. Училищата трябва да се подбират и да се избере
такова, където на детето да се обръща достатъчно внимание. Квинтилиан се
обявява против боя на ученика, защото показва липса на възпитание.

Квинтилиан е описал в ,,Обучението на оратора” не само обучението и

възпитанието на тези, които искат да станат оратори, но и много от посочените в
произведението методи и начини на обучение се използват дори и днес в
масовото обучение в училищата. Той пише как се създават добри и умни хора,
разчитащи на собствените си знания и умения, които да се включат подобаващо
в обществото.

Лична гледна точка:

В света на детето едно от най - важните неща е играта, в нея то се чувства

свободно, щастливо, като птичка, която може да отлети, където си пожелае.

Съзнавайки това Квинтилиан предлага учене чрез игра, където смело мога да
кажа, че се съчетава полезното с приятното.

По този начин детското съзнание не се обременява и с лекота възприема новите

знания.

С огромно желание бих приложила тази стратегия в практиката си, като учител
един ден.

Разбира се има и още неща, които са от голямо значение, а именно: заучаването

на детски стихове, които да не са много сложни, поощряването за знанията с
награди и похвали( спомням си, че като дете това винаги ме мотивираше да се
представям все по-добре), правилния избор на училище, за важността да се
посещава училище, а не домашно обучение, постоянството чрез повторението
на учебния материал.

Франсоа Рабле

(1493- 1553)
Ренесанс

Биография

Франсоа Рабле е роден в семейството на адвокат, практикуващ в град Шинон,

който се намира около 5 км до родното му село Ла Дьовиниер. Учи медицина и
юридически науки, след което практикува лекарска професия. Отличавал се с
енциклопедични за времето си познания. Трънлив и неравен е жизненият и
творчески път на Рабле в родината му. Реакционните сили, особено богословите
от Сорбоната, са гледали на него като на враг, който разрушава вековната сграда
на католическата църква, не рядко е бил изправян пред опасността да бъде
изгорен на клада като други хуманисти. Спасявал се благодарение на своята
тактична предпазливост или поради застъпничеството на влиятелни
покровители. Голяма подкрепа срещу враговете му е оказал кардинал Жак дю
Беле, един църковник, който макар че е носил кардиналски сан, бил приятел на
хуманистите Рабле умира през 1553 година на 59 години в Париж. Последната,
пета книга от романа му ,,Гаргантюа и Пантагрюел” излиза единадесет години
след смъртта му (1564), в надписването на която, изглежда, е взел малко участие.
В сатиричния си роман ,,Гаргантюа и Пантагрюел” Рабле противопоставя
хуманистичните възгледи срещу тези на схоластиката, а именно механичното
усвояване на знания, запълването на деня с безсмислени занимания и игри,
формално учение за религията и др. В огромен Фокус Рабле изразява всички
противоречия, конфликти проблеми на своята съвременност. В изострената
социално - историческа и политическа, обстановка, като работи тактично и
разумно той успява да избегне съдбата на редица хуманисти, които загиват от
преследване на тъмните сили, и да го изкара докрай своето епохално
произведение.

Коренно различно учението на учителя хуманист. Занията се придобиват чрез

книги изпълнени с вековни мъдрости - изучава се астрономия, математика,
медицина, естествознание и др.
Като методи на обучение се използват наблюдението и беседата с цел ученикът
да бъде активен през цялото време. Освен това са прилага и методът на
занимателното обучение, като например геометрията, която се използва в игрите
и по този начин за придобиват умения за практическото и приложение.
Не е пренебрегнато физическото възпитание на човека. За неговото развитие се
използва храненето, създаването на хигиенни навици, спорт и др. Франсуа Рабле
обръща сериозно внимание на труда като метод на физическо развитие.

Хуманистическо образование според Романа на Фр. Рабле - ,, Гаргантюа и

Пантагрюел”;

Написва книгата, за да покаже колко е неефективен начина на учене.

Неговата позиция се изразява в промяната на Пантагрюел от невежество към
един истински гений, надминаваш очакванията на баща си.
Описвайки методът, по който са го обучавали - да учи наизуст, Рабле показва
колко напълно неправилен е той.
Програмата, която е наложена на Гаргантюа е изключително стрикна като той
не губи нито част от деня. Използва всяко време за учене и други полезни
занимания показвайки как с труд всичко се постига, авторът описва програмата
на Гаргантюа и това как той се занимава не само с умственото, но и физическото
си развитие.
Рабле се подиграва на тогавашното обучение, описвайки го като твърде дълго,
изтощително същевременно неефективно. Новият начин на обучение е посветен
на абсолютното запълване на времето, както и на ученето с разбиране и мисъл.

Лична гледна точка:

Възхищавам се на смелостта на Франсоа Рабле.

Живял е в доста неблагоприятна среда за един учител хуманист.

Въпреки трънливия и неравен път на Рабле, опасността да бъде изгорен на

клада, успява да изяви това, в което вярва.

Силата на неговите убеждения водят до написването на роман, който ясно

показва неговата позиция относно образованието, а именно, че то не е
ефективно.

Ученето наизуст е безкрайно неефективен начин за Рабле.

На мнение съм, че това твърдение важи с пълна сила и днес, така нареченото
“зубрене” не се е променило и не е загубило своята сила през годините.

В своето епохално произведение Рабле дръзва да се подиграе на тогавашното

обучение, описвайки го, като скучно, прекалено дълго и най - вече без никакъв
ефект и резултат.

За авторът не е достатъчно да изпълни ролята на обвинител, той иска да създаде

един модел на ефективно и даващо плод образование, а именно знанията да се
придобиват чрез книги, включване на ученика в беседите, да бъде активен през
цялото време.

Освен умственото развитие, Франсоа Рабле набляга и на физическото

благосъстояние, засяга хигиенните навици, спортуването и труда като средство
на физическо развитие.

Мартин Лутер

(1483- 1546)
(Протестантска педагогическа теория)
(Реформация)

Биография
Мартин Лутер е роден през 1483 г. в Айслебен в семейството на дребен
предприемач. Родителите и учителите му бързо осъзнават, че си имат работа със
свръхнадарено дете. През пролетта на 1501 година младият Лутер започва
следване в университета в Ерфурт. Четири години по-късно придобива научната
степен Магистър Артиум, след което продължава да следва правни науки.

Буря с последици за целия свят

И тогава се случва нещо, което променя не само неговия живот: на 5 юли 1505 г.
Мартин Лутер попада в страшна буря, мълния го поваля на земята. Младежът е
обладан от смъртния страх, че му предстои да се изправи неподготвен пред
Всевишния. В неволята си той се обръща към Света Ана със следната клетва:
"Ако ми помогнеш, ще стана монах!". И наистина: само 12 дни по-късно
Мартин Лутер постъпва в Ордена на августинците-еремити в Ерфурт, където
през 1507 година е ръкоположен за свещеник.

През 1510 година Лутер е изпратен в Рим, за да обсъди актуални дела на

августинците-еремити. По това време папската курия изпитва
сериозни финансови затруднения, които до голяма степен се дължат на големите
разходи по изграждането на базиликата "Свети Петър". За да пооблекчи
финансовите си проблеми, ръководството на църквата решава да въведе т.нар.
продажба на индулгенции: опрощаване на минали и бъдещи грехове срещу пари.
Тарифите са според доходите, а църквата дори твърди, че срещу съответно
заплащане могат да бъдат опростени даже греховете на хора, които отдавна вече
не са сред живите. Първоначално Мартин Лутер не вижда нищо лошо в тази
практика. По-късно обаче отношението му се променя радикално.

Година и половина след престоя в Рим, Мартин Лутер придобива докторска

титла по теология и става професор в университета във Витенберг. Още към
този момент бъдещият реформатор вече се ползва с уважението на своите
колеги и началници.

В тези години Лутер продължава да търси милостивия Бог. Напредва с

теологическите си изследвания и усилено изучава Библията, като се занимава
най-вече с писмата на апостол Павел в Новия завет. В своето търсене на
милостивия Господ, Лутер постепенно се концентрира върху две понятия:
Божията справедливост и оправданието на грешника пред милостивия Бог.

Именно в този процес на задълбочени прозрения се заражда онова, което по-

късно ще залегне в основата на реформаторската теология. Лутер е убеден, че
Господ е не само справедлив и строг съдия, но и баща, който обича децата си и
който им изпраща своя син, за да им помогне да победят греховете. Оттук той
прави извода, че който вярва в Бог и неговия син Исус, той вече е праведен. Така
Лутер намира отговор на въпроса, който го измъчва от години: как да издържи
изпита, когато бъде изправен пред Божия съд.

В хода на своите теологически изследвания Мартин Лутер формулира четирите

стълба на християнската вяра:

Първо: Светото писание. Важна е единствено Библията, а не решенията на

Папата или на църковните събори.

Второ: Божията милост. Спасението идва само от Бог, благодарение на неговата

милост, и не може да бъде повлияно от нашите действия. С това Лутер застава
твърдо срещу практикуваната от църквата търговия с индулгенции.

Трето: Божият син. Смъртта на прикования към кръста Исус, изкупила вината на
човеците, е мостът, който свързва хората с Бог.

И четвърто: Вярата в Бог. "Чрез вярата Христос става част от нас. Чрез вярата
Христовата справедливост се превръща в наша справедливост, а всичко, което е
негово, той самият дори, става наше", пише Мартин Лутер.

В тези свои прозрения Мартин Лутер променя радикално тогавашните

представи за връзката между хората и техния Бог: според тезите на Лутер,
човекът може да се обръща директно към своя създател и няма нужда от
никакви посредници. Тоест - за да общуват с Бог, хората не се нуждаят нито от
църквата, нито от свещениците, нито от светците. А това означава край на
опекунството от страна на църквата, край на йерархиите пред Бог, край на
папския авторитет, край на цялостния светоглед, определял живота на хората
векове наред.

През октомври 1517 година Мартин Лутер решава да организира теологичен

диспут по темата, която го вълнува особено силно: продажбата на индулгенции.
Но след като никой не се отзовава на поканата му, Лутер окачва своите 95 тези
на вратата на църквата във Витенберг. С това той не само предизвиква мощно
земетресение в католическата църква, но и отприщва истинска вълна на
обновление в целия обществен живот.

През април 1521 г. Мартин Лутер е извикан пред парламента във Вормс.
Защитата на Лутер е блестяща, той не се отказва от съчиненията си и не
признава съда на католическата църква. Поради неподчинението, императорът
Карл V издава едикт, с който осъжда Лутер. Лутер е поставен извън закона.
Получава убежище от курфюрстът (имперски княз) на Саксония Фридрих
Мъдри, който му спасява живота и му дава възможността да продължи да пише.
В замъка Вартбург, където бива скрит Мартин Лутер прави превода на Новия
завет, който в 1522 г. се появява в печатен вид, а през 1534 г. е допълнен и от
превода на Стария завет. Написаното от него и преводите на Библията които
прави съществено са допринесли за разпространението и налагането на всеобщ
немски литературен език.
Мартин Лутер е автор на книгите "Малкият катехизис" и "Големият катехизис”.
Те се превръщат в учебници по християнство за милиони хора по целия свят.

Неговата основана на Божието слово - Библията вяра е изложена в няколко

важни произведения: ”Аугсбургската изповед", "Защита на Аугсбургската
изповед" и "Шмалкалдските членове". Тези три документа, заедно с Лутеровите
Малък катехизис и Голям катехизис са издадени през 1580 г. в една книга
наречена ”Формулата на съгласието". Тя включва всички конфесионални
текствове на лутераните.

В края на живота си Лутер заема крайно антисемитски позиции, което го прави

за мнозина противоречива личност. Умира на 18 Февруари 1546 година.

Педагогически възгледи

1. За детето - “Децата са най - скъпото вечно богатство и тяхната поява се

възприема, като Божи дар, защото колкото повече са децата, толкова по -
голямо е щастието.”

Детството е период, в който детето има чисти помисли и радостни размишления

и живее без сблъсъци и препятствия на разума и вярата.

Основно занимание на децата е играта.

Те трябва да се учат, да бъдат смирени и да се молят.

2. За семейното възпитание - то е основа за бъдещето формиране на

младежта.

Най - важната задача на родителите е не само да ги възпитават в “ светски

маниери” но и “духовно дела”
Родителите трябва да възпитават “ със сериозна умереност и умерена
сериозност”

Родителите не трябва да възпитават децата в гняв и унижение.

Възпитателните средства са: добри думи, похвали поощрения.

Отношенията между родители и деца трябва да се градят на взаимна любов,

уважение и почит.

3.За училището -

Реформа на училището – паралелно

Училището трябва да има обществен характер, да е “ дело на князе и

управляващи”.

Всички, без оглед на пол и социална принадлежност трябва да посещават

училище - въвежда задължително начално образование в протестантските
общини.

Обучението трябва да се извършва на роден език - първо трябва да се знае

своя език, а след това и всички останали.

Учебно съдържание - музика, гимнастика, история, естествени науки.

4. За университета
Поредна значима университетска реформа, която е инспирирана от
конфесионалната диференция в Европа.
Самия Лутер отправя сериозна критика към университетското обучение, което
според него е твърде книжно и не е свързано с практиката - университетът в
Хале.

Това засяга в голяма степен университетите, които подготвят висшия клир.

Драстично намалява броят на студентите, а от там и до закриване на редица
университети.

Лична гледна точка:

Безпорно силната вяра в Бог е тази, която определя пътя и смелостта на Мартин
Лутер.
Страхопочитанието и търсенето на дълбоки духовни истини отварят очите на
младият реформатор, който преобръща целият Християнски свят.

Действията на Лутер не са ръководени само от смелост, или лични подбуди, за

мен те са Божие провидение с цел “отваряне очите на слепите” и разобличаване
на търговията за опрощаване на грехове, а именно продажбата на индулгенции.

За да общуват с Бог, хората не се нуждаят от посредник.

“Край на опекунството от страна на църквата, край на йерархиите пред Бог, край
на папския авторитет, край на цялостния светоглед, определял живота на хората
векове наред”.

В днешния забързан и напрегнат ритъм, често губим мир и въздържаност.

Преминаването от задача в задача, сроковете, които трябва да спасим, дългият
списък със задачи често изместват центъра - “ родителите не трябва да
възпитават децата в гняв и унижение”, един от основните възгледи на Лутер
насочен към семейството.

Ако го възприемем, като основно правило, ще отгледаме личности, които ще са

уверени в себе си, способни да предадат наученото на следващите поколения.

Това, което ме впечатли от възгледите на Мартин Лутер, относно училището е,

равенството и достъпа до образование, независимо пола и социалната
принадлежност.

Така осъществява достъп до образованието на абсолютно всяко човешко

създание, а именно това е и Божията воля, да има образовани хора, които да
могат да четат Светите писания на родния си език, с цел обогатяване на вярата,
израстване в добродетели, които са основополагащи в Християнската вяра.

Волфганг Ратке
 (1571- 1635)

( Новото време 17 Век)

Биография

Роден е в град Вилстер, близо до Хамбург, където завършва гимназията.

Завършва Литературния университет в Рощок, където изучава теология и
философия. Неговите интереси обаче скоро се съсредоточават върху изучаването
на чужди езици и подобряването на методите за тяхното преподаване.
Той се старае да направи ученето на чужди езици лесна и приятна за учениците.
От методите на преподаване на чужди езици Р. Ратке преминава към общите
въпроси на организацията на училищните дела и преминава към общите
въпроси на организацията на училищните дела и дидактиката, често
изразявайки съображения от политически характер
През 1612 година във Франкфурт на Майн, където живее, В. Ратке се обръща
към Конгреса на германските князе и представители на местния градски
магистрат с мемориала във Франкфурт, известен в различни германски
княжества, в който очертава реформаторските си планове относно училищната
материя и дори проблемите на религиозни и политически живот на всички
немски държави от онова време.

В своя Мемориал В. Ратке избира три групи въпроси:

1. Реформата в училището, в училищното образование,

2. Реформата на целия училищен бизнес
3. Реформата на политическия и религиозен живот в Германия като цяло.
Дидактическите идеи обикновено са материалистични.
Първо се използва терминът “дидактика”.
Той вярва, че умът на детето е чиста дъска, на която може да напишете какво
имате нужда. Процесът на познание, според него се състои от два етапа:
Възприемане на обекти и феномени на фъншния свят и психическо обработване
на тези явления. При преподаването трябва да разчитате на индукция и опит.
Подчертава се необходимостта от педагогически знания за всеки човек, като
условие за щастливо съществуване.
Той е бил шампион на здравия метод на преподаване на грамотността на
родния му език ,,Опитах се да разпространя училищата за хората”.
Той се бори за основното образование на родния си език.
Основата на преподаването е религия, но се противопоставя на монопола на
правото на църквата да открива училища.
Обръща голямо внимание на методическото и дидактическото обучение на
учители.
Учителите трябва да получат добро материално и социално положение.
Държавата и родителите са длъжни да се грижат за поддържането на авторитета
на учителите.
Радтке създава нова- наука методологията на образованието. Той установи
критериите, с които е необходимо да се изградят научни педагогически
изследвания и да се определи съдържанието на образованието.
Той разшири предмета на дидактиката като наука за личностното формиране.
Сендуализмът на епистемологичните възгледи определяше дидактически
принципи разработени от него:

1. Принципът на естественост - образованието следва да протича в

съответствие с хода на природата, без да го нарушава;

2. Обучението трябва да бъде последователно, не е възможно да се

изучават различни неща едновременно;

3. Повтарянето трябва да се използва постоянно;

4. Обучението трябва да се провежда без принуда.

5. Студентите трябва да научат само това, което разбират;

6. При преподаването трябва да отидете от конкретния до генералния.

Повечето от правилата за преподаване, формулирани от Ратке, са близки до
дидактичните принципи на преподаването на Я. А. Коменски, който той
предложил и оправдавал почти едновременно с Ратке.

Педагогическите идеи на В. Ратке за образованието - “Общи положения,

върху които се основават дидактиката или
изкуство на преподаването”

В своето произведение авторът предлага как съдържанието в образованието да

има акцент върху реалния свят на знанието и неговите методи на преподаване,
на новата организация на училището като цяло.
Той е поддръжник на принципа на природосъобразното образование, учителите
в тяхната работа трябва да се ръководят от природните фактори, естественото
развитие на детето.
Всички педагогически инструменти трябва да бъдат природосъобразни и в
съответствие с общите закони на природата.
Според него обучението трябва да бъде последователно, не може едноременно
да се учат две различни науки. В обучението винаги трябва да се използва
повторението.Обучението следва да се провежда без принуда.
Учениците трябва да запомнят само това, което те разбират.
Първоначалното обучение трябва задължително да се провежда на майчиния
език на учениците.
Според автора обучението трябва да върви от частното към общото и от
познатото към непознатото.
Педагогическите идеи на Ратке са високо желани в продължение на много
години след смъртта му.

Лична гледна точка:

,, Тъй като страхът Божий е началото на истинската мъдрост, то до края (на

обучението), не само всеки урок трябва да започва с молитва, а и цялото
обучение по четене и писане трябва да произтича от Словото Божие.”- четейки
Биографията на Ратке няма как да не отбележа дълбоката вяра, която
целенасочено бива отбелязвана, като основа върху, която гради своите възгледи
и убеждения.

В стремежа си да премахне всички грешки и пропуски, Ратке усърдно се бори за

подобряването на обучението и училищата, като цяло.
За пръв път предлага изискването за заплащане в училищата, поне през първите
години на обучение, в което не виждам нищо лошо.
Средствата вливани за обучение биха допринесли за развитието, както на
училището, като материална база, така и като стимул на учителя да се почуства
оценен.
Именно тук не мога да не спомена цялостната програмата на В. Ратке, която
създава за първи път - обучение на учители, с което издига техния статус в
обществото.
Друг съществен принос е идеята му за обучение по класове, което само може да
улесни учебния процес и възприемането на знания от ученика.
Изискването му обучението да е на роден език е най - основния фактор, който
позволява на ученика да се чувства свободен.
,, Всичко трябва да става без принуда и не против волята, като никой обучаван
не трябва да бъде бит и наказван от своя учител или от друг..”- зачитане
личността на детето и неговата свобода и право на избор.
Друго съществено е, че формулира дидактически правила валидни и днес.
 Йохан Хайнрих Песталоци

(1746 -1827)

(Просвещение)

Биография

Роден е на 12 януари 1746 г. в Цюрих, Швейцария. Песталоци учи в

университета в Цюрих. Изучава най – напред теология и езици,право и история,
а след това се посвещава на селското стопанство.
Той е хуманист, педагог, филантроп и реформист, създател на първата система за
начално образование. Повлиян е от идеите на Жан – Жак Русо. В Нойхоф,
където се установява през 1771 г., съпреживява физическата и духовна нищета
на децата, скитащи по улиците и решава да се заеме с тяхното възпитание.
Той е на 28 години, когато настанява при себе си 15, а след това близо 40 деца.

Песталоци смята, че нещастията на народа са вследствие на невежеството на

хората, поради което чрез подходящо образование на младото поколение може
да се достигне всеобщо благоденствие.

През 1799 г. в хода на Швейцарската революция в град Станс, в стар манастир

приема 80 сирачета на възраст 5 - 10 години.
Заради всеотдайната му обич към тези нещастни деца, те го наричат с най -
великата признателност: ,, татко”.

В началото на 19 - ти век създава нов педагогически институт в Бургдорф -

закрит с падането на Щвейцарската република през 1803 г. На 1 - ви януари 1805
г. открива с старинен замък в Ивердон, опитно учебно заведение: то бързо става
известно сред европейските интелектуалци и много от тях идват да се запознаят
с ,, метода Песталоци” и с Учителя.

Според него образованието трябва да разгърне способностите на главата,

сърцето и ръката, за съзидателен труд и близост на човека с природата.

Възпитателната му програма е описана първо във ,, Вечерните часове на един

самотник” и придобива завършен вид в ,, Ленцбурската реч”( 1809 г.)

През 1826 г. издава ,, Лебедова песен” - заглавие, станало нарицателно.

Умира на 17 февруари 1827 г., в Брут на 81- годишна възраст.

Педагогическите идеи на Й. Х. Песталоци:

Тракта е създаден за началното обучение на децата и идеите за свободното

обучение.

За основа на своето учение той полага познания придобити от опита.

Познавателен процес. Природата е поставила определени заложби у децата, а
възпитателя трябва да съдейства за развитието им. Сетивността и интуитивните
заложби в детето.

Възпитателя трябва да следва определена методика за обучението и развитието

на езика, говора. Да се обяснява повече и да се показват илюстрации.
Принципът нагледност - предметно обучение. По този начин се развива и езика
и областта на граматиката. Тук е заложен принципа природосъобразност -
природата на детето и ние да го ръководим, за да може то да се развива. Той
засяга и психологическото ръководство - от неясно възприемане на даден
предмет под ръководството на учител детето в съзнанието си добива формирани
понятия. И от тук идеята на Песталоци за начина на обучение съобразно
възрастта и способностите на детето, награждаването на знанията,
последователност и поетапност. Числото, формата и думата са началните точки
на обучението според автора.

Идеите на Песталоци са да образова бедните деца. Той посвещава целия си

живот на това да ги възпитава.
Много от неговите идеи са актуални и днес.

Лична гледна точка:

“За да промените хората, първо трябва да се научите да ги обичате”

Йохан Песталоци

В откъс от книгата си ,, Как Гертруда учи децата си”, Песталоци посочва, като
начало на обучението часът на раждането ,, От момента, в който сетивата му
започват да възприемат природата, от този миг нататък природата го обучава”.
Ценител на природата той умело си сътрудничи с нея, като силно вярва в това,
че всяко дете е уникално по природа и неговото достойнство трябва да бъде
зачитано.
Интересно е как определя потенциала на детето, описва го, като “ сили на
детето”.
Имайки предвид тези “сили”, той подчертава важността от това да разпредели
на съставни части обучението, подходящо за всяка отделна възраст, така че ,, да
не им се отнеме, от една страна, нещо, което са напълно способни да усвоят, а от
друга страна да не се товарят и объркат с онова, което не са напълно способни
да разберат”.
Друга основна част е придобиването на познания чрез опита, Песталоци
препоръчва детето да получи реални езикови познания преди да започне да
срича.

В книгата си,, Моите възпитателни опити”, Песталоци пише до свой приятел: “

Аз намирам, че цялото образование, каквото е в действителност, е един
безименен хаос, без основа и липса на психология”. Повлиян от тези мисли, той
засяга психологическото ръководство, като начин да се придобие разумен
възглед върху всички неща.
Тук на помощ идват илюстрациите, картинките и добре подбраните учебници.
Не мога да не спомена факта, че Песталоци посвещава целия си живот, на това
да възпитава бедните и отритнати от обществото деца.
Хуманна постъпка, която го превръща в баща на тези, на които света еобърнал
гръб.
Той вярва, че всички деца имат равни права да учат и да обогатяват своите
знания.

Йохан Фрифрих Хербарт

( 1800 - 1890)

(Формиране на модерния Свят 1800- 1890)

Биография

Роден на 4 май 1776 г., в Олденрург.

Немски философ и педагог, който е ръководил обновения интерес към реализма

от 19 - ти век, смятан е за основател на съвременната научна дейност
педагогика.

Баща му е бил държавен съветник за Олденбург. Младият Хербарт учи при

Фихте в университета в Йена от 1794 до 1797 г., където се сблъсква и с Фридрих
фон Шилер. Въпреки че Хербарт се дистанцира от философските възгледи на
своя учител, той остава верен на строгия стил на мислене, който е научил от
Фихте (Хилгенхегер 1993).

Първата му работа е като учител в Швейцария, където се запознава с Йохан

Песталоци и посещава училището му в Бургдорф. След това преподава
философия и педагогика в университета в Гьотинген до 1809 г.

През 1809 г. Хербарт приема катедрата по философия, по -рано държана от

Кант в Университета в Кьонигсберг. Там той създава и експериментален
педагогически институт. Жени се за Мери Дрейк, англичанка.

През 1833 г. Хербарт отново се завръща в Гьотинген и остава там като професор
по философия, като продължава да публикува до смъртта си.

Хербарт умира на 11 август 1841 г. в Гьотинген.

Образование:

Въпреки че Хербарт беше съвременник на Фрьобел и двамата бяха

ентусиазирани от работата на Песталоци и възможностите, които тя предлага в
развитието на образователната теория, те следваха много различни посоки в
работата си. Хербарт не само има значителен принос за реформата на
преподавателските практики, но и революционизира педагогическото мислене
(Хилгенхегер 1993). Неговият философски възглед, основан на реализма, че
всички психични явления са резултат от взаимодействието на елементарни идеи,
накара Хербарт да вярва, че науката за възпитанието е възможна. Работата на
Хербарт доведе до утвърждаването и приемането на педагогиката като
академична дисциплина.

Хербарт прави разлика между образованието, оформящо развитието на

характера с оглед подобряване на личността и преподаването, развивайки
съществуващите способности, предавайки полезни умения и предавайки нова
информация. За Хербарт тези две неща са свързани йерархично, като
преподаването е „централната дейност на образованието“ (Хилгенхегер 1993).

Той вярва, че образователните методи трябва да бъдат основани в психологията,

за да осигурят разбиране на ума и етиката, за да се определят целите на
образованието (Кларк 2000). Педагогиката на Хербарт подчертава връзката
между индивидуалното развитие и произтичащия от това принос на обществото.
В платоническата традиция Хербарт твърди, че само като станат продуктивни
граждани, хората могат да изпълнят истинската си цел:

Той вярва, че всяко дете се ражда с уникален потенциал, неговата

индивидуалност, но този потенциал остава неосъществен, докато не бъде
анализиран и трансформиран от образованието в съответствие с това, което той
смята за натрупаните ценности на цивилизацията (Blyth 1981: 70).

Според Хърбарт способностите не са вродени, но могат да бъдат внушени. Само

формализираното, строго образование, смята Хърбарт, може да осигури рамката
за морално и интелектуално развитие. За да се обърне към интересите на
учащите, Хърбарт се застъпва за използването на класическа литература и
исторически истории вместо на по -сухите читатели и предсказуеми,
моралистични приказки, популярни по онова време.

Той прави разлика между учебния процес и съдържанието на това, което трябва
да се преподава. В работата си Универсална педагогика (1906), Хербарт се
застъпва за пет официални стъпки в преподаването, които са преведени в
практическа методология на преподаване:

1. Подготовка - свързване на нов материал, който трябва да се научи,

със съответните съществуващи идеи (спомени) за стимулиране на
интереса на ученика (подгответе учениците да бъдат готови за новия
урок)

2. Презентация - представяне на нов материал под формата на

действително преживяване на конкретни обекти (представете новия урок)

3. Асоциация - сравнение на новата идея със съществуващите идеи, за

да се намерят прилики и разлики и по този начин да се внедри новата
идея в съзнанието на ученика (свързване на новия урок с идеи, изучени
по -рано)

4. Обобщение - процедури, предназначени да отведат ученето отвъд

възприятието и опита на конкретното в сферата на абстрактните понятия
(използвайте примери, за да илюстрирате основните точки на урока)

5. Приложение - използване на новопридобитите знания, така че да

стане неразделна част от живота на ученика (тествайте учениците, за да
се уверите, че са научили новия урок).

Хербарт вярва, че такава образователна парадигма ще осигури интелектуална

база, която ще доведе до съзнание за социална отговорност:

Използвайки тази структура, учител подготви тема, интересуваща децата,

представи тази тема и ги разпита индуктивно, така че те да достигнат до нови
знания въз основа на това, което вече са знаели, да погледнат назад и дедуктивно
да обобщят постиженията на урока, след което да разкажат те към морални
предписания за ежедневието (Милър 2003: 114).
Творчеството на Хербарт дори в образованието получи малко признание преди
смъртта му през 1841 г. Въпреки това неговата педагогика се радва на прилив на
популярност в средата на деветнадесети век. Докато Германия беше нейният
интелектуален център, тя „намери готов отзвук в тези страни като Обединеното
кралство, Франция и САЩ, в които развитието на Индивидуалността в Характер
изглеждаше особено добре съобразено с преобладаващите икономически,
политически и социални обстоятелства“ (Blyth 1981: 77). Тази комбинация от
индивидуален потенциал и гражданска отговорност сякаш отразява
демократичните идеали.

До двадесети век обаче стъпките са станали механични и основните идеи на

Хербарт за етика, психология и естетика са забравени. На тяхно място
придобиват популярност нови педагогически теории, като тези на Джон Дюи в
САЩ, които освобождават детето от това, което се е превърнало в контролирана
учебна среда.

Въпреки че през живота си той не беше видял реформи в образователната

система, на които се надяваше, в рамките на няколко години след смъртта му се
появи ново образователно движение, известно като ,,Хербартианство'',осовано
на неговите учения. В университетите в Лайпцик,Йена и Виена бяха създадени
центрове за преподаване на преподаване на хербатианци и бяха създадени
асоциации и списания , посветени на хербартиансаката педагогика.

Например Асоциацията за научна педагогика е създадена в Лайпциг през 1868

г. Преводите на неговото произведение се появяват на френски и английски език.

Лична гледна точка:

„Възпитателят се стреми към общуване, възпитаникът , обаче е отделен човек“.

Хербарт подчертава индивидуалността на младия човек и го разглежда, като

личност, която не бива да бъде обезличавана, а насочвана към правилни избори
и усъвършенства.

Яснота, асоциация, система, методичност: четири основни стълба върху, които

Йохан Хербарт гради своите педагогически възгледи.
За него те са правилния ред за създаване на система, чрез която следи за
последователността в начина на преподаване.

Мисля, че тези четири формални степени са приложими и днес, стига да не се

използват само те в начина на преподаване, защото биха довели до
шаблонизиране.

За Хербарт е важно да развие характера и потенциала на детето.

Той вярва,че за да обогати интелекта , трябва усърдно да работи в областта на

моралното поведение.

Обучението трябва да е възпитаващо, даващо свобода и желание на ученика да

се развива.

Мария Монтесори

(1870 - 1952)

( Реформаторска педагогика)

Биография

Мария Монтесори е родена на 31 август 1870 г. в град Киаравал, Италия. Баща ѝ

Алесандро е бил счетоводител, докато майка ѝ Ренилде Стопани е била добре
образована жена със страст към четенето. Мария израства като талантливо дете.
Тя обича точната наука и мечтае един ден да стане лекар или инженер. Разбира
се, младата дама е много амбициозна и намира своя път, въпреки трудностите.
Тя става експерт по детска медицина и е една от първите жени в Италия,
получили титлата доктор.

На 26 години, през 1896 г., Мария Монтесори става първата дипломирала се

жена лекар в Италия. През същата тази година (1896 г.) тя представя страната си
на феминисткия конгрес в Берлин. Няколко години по-късно, в Лондон, тя
защитава работата на жените. Тя подкрепя организираното от кралица Виктория
движение срещу използването на детски труд в мините на Сицилия.

През същите тези години, Монтесори се запознава с изследванията на Жан Итар

– френски лекар, специалист по глухотата и специализираното образование,
както и с работата на Едуард Сегуин – френски лекар и педагог, известен с
работата си с умствено изостанали деца. Мария Монтесори възприема част от
техните принципи и ги интегрира в методите си на работа с нормални деца.
През 1907 година създава първия Дом за Деца (Casa dei bambini) в квартал Сан
Лоренцо в Рим, което е нейна експериментална лаборатория, център за
проучвания, за създаване и усъвършенстване на методиката.

На 36 години Мария Монтесори е почти неизвестна. Само за две години след

това тя става световноизвестен лекар и педагог. Участва в конгреси,
конференции, създаване на училища по цял свят. През 1929 година тя основава
Международна Асоциация Монтесори, която съществува и днес.

През 1952 година тя се завръща в Европа – първо в Италия, където е

реабилитирана, но след това се премества отново в Холандия, където умира.

На 81 години през 1952 година Мария Монтесори почива в Холандия.

Педагогически възгледи:

Според известния метод Монтесори обучението и възпитанието на децата

трябва да започне преди 3-годишна възраст като най-общо този метод се случва
без манипулиране на поведението чрез наказания и награди. А главната цел на
метода Монтесори е свързана с общуването – между деца и възрастни, между
деца и деца.

То се разделя на няколко етапа:

от 0 до 3 години – време, в което се развива детската душевност, която се влияе

от тази на възрастните;

 от 3 до 6 години – детето се влияе най-често от онези възрастни, които са

най-близо до него чисто душевно;
  от 6 до 12 години – детето расте без промени;
 от 12 до 18 години – в този етап се случват промени, свързани с растежа
и те доста наподобяват онези промени от етап 1 (0-3г.)
Италианският лекар и световно признат педагог д-р Мария Монтесори
развива система от научни наблюдения, която се основава на възрастта на
децата. Нейните подходи могат да бъдат прилагани, както в детската градина, в
училище, така и у дома. Основното за метода Монтесори е, че се сформират
групи с деца на различна възраст с цел по-малките да се учат от по-големите.
Ролята на възрастния/учителя/родителя е да съблюдава процеса и да го води, но
да не се намесва активно в него. Този тип комуникация е изключително полезна
за всички страни. Децата се научават да общуват с хора на всякаква възраст,
което в бъдеще им носи само позитиви.
Най-важното за метода Монтесори е, че всяко дете е индивидуално и към него
трябва да се подхожда по този начин. Точно по тази причина няма единна
програма или метод, по който да възпитаваме всички деца. Затова и
материалите, които се ползват при метода Монтесори, са разнообразни:
практически и сензорни умения, език и математика и други като всичко е
свързано със заобикалящия свят.

За да бъде приложен в училищна среда, методът Монтесори изисква

предварителна подготовка. Разбира се, лесно е да се наложи като начин на
обучение и възпитание, защото дава резултати и помага на децата да стават по-
добри ученици и личности. Първо, учебната стая трябва да е светла и приятна.
Няма ограничения за децата – могат да се движат свободно из стаята. Често,
акцентът в обучението е насочен върху самообучението. Тоест, децата се учат
как да ползват материали. Учителите им показват и оттам нататък децата сами
работят по тях, изследвайки основно с допир, тъй като е доказано, че развитието
на мозъка е свързано с двигателните умения при децата.

Мария Монтесори извежда 19 принципа, които са водещи за успеха на метода

Монтесори.

Те са следните:

1. Децата се обучават с помощта на предмети от заобикалящия ги свят.

2. Дете, което е критикувано често, като порасне се превръща в съдник и критик
на всички останали.
3. Детето се учи да цени себе си и другите, ако често е хвалено.
4. Агресивните деца често са расли в такава среда.
5. Бъдете честни с детето си – то ще се превърне в добър и честен човек.
6. Срамежливо и плахо е дете, което често е било осмивано.
7. Ако осигурите чувство за сигурност на вашето дете, то то със сигурност ще
вярва в другите.
8. Ако често порицавате вашето дете, то ще изпитва чувство за вина.
9. За да разбере какво е самоуважение, детето трябва да среща одобрение.
10. За да се научи на търпение, трябва да сте снизходителни.
11. Детето ви ще изгради доверие към вас, ако често прекарвате приятно време
заедно.
12. За да открива любовта, нужно е детето да е заобиколено от приятелство и
добронамереност.
13. Без значение дали присъства, или отсъства, не говорете лошо за детето.
14. Ако се концентрирате върху развиването на положителни качества у детето,
то няма да остане място за негативни.
15. Винаги слушайте децата и им отговаряйте.
16. Уважавайте своето дете, дори когато греши. Всичко е поправимо, а и носи
ценни уроци.
17. Помагайте на деца, които са в търсене, но бъдете незабележими за онези,
които всичко са намерили.

18. От съвсем малко помагайте на детето да открие своите способности,

проявявайки търпение, разбирателство и обич.
19. когато възпитавате детето. Защото то винаги ще ви има за пример.

Възпитавайки децата си с любов, ние ги превръщаме в едни добри и успешни

личности.

Лична гледна точка:

Възпитанието на децата е трудна задача.

Напълно го осъзнах след като станах родител преди четири години.

Исках да съм подготвена за повечето неща, четях книги, статии.

Детето не се ражда с инструкции, не винаги се получават нещата, като по
учебник.

В стремежа детето да не изостане постоянно измервах постиженията си с тези

на другите деца.

Огромен пропуск.

Именно тук се появи така нарачения метод Монтесори, благодарение на който

разбрах, че всяко дете е индивидуално.

Децата не са еднакви, всяко е отделен свят, който се развива със своя ритъм.

Обикнах идеята за развитието на сетивата чрез заобикалящия ни свят.

Да помогна на дъщеря си в нейното развитие с неща буквално от кухнята ( боб,

копчета и т.н.), беше много смиряващо.

Ценно беше за мен да осъзная, че скъпите играчки, особено интерактивните са

напълно излишни.

Метода Монтесори напълно отговори на хилядите въпроси, които терзаеха

майчиното ми сърце.

Няма по – безценно от това да осъзнаеш, че малките, искрени неща, като това

да бъдеш честен с детето си, винаги да слушаш, да се стараеш да си тук и сега,
оформят бъдещата личност.

Едуард Клапаред
 (1873 -1940)

( Реформаторски конструкции на педагогическата наука)

Експериментална педагогика

Биография

Едуар Клапаред е швейцарски невролог и детски психолог. Той се приема за

основател на детската психология в Швейцария. В своята методологическа и
теоретична ориентация гравитира към функционализма. Интересите му към
детската психология се проявяват в книгата му ,, Експериментална педагогика и
психология на детето“.

От началото на своята кариера Клапаред подчертава биологичната, а не

метафизическата основа на психологията. Той определя експерименталната
педагогика като изучаването на обстоятелствата, които са благоприятни за
развитието на детето, и средствата за неговото правилно обучение и възпитание.
Общия подход на Клапаред е функционален ,като той изучава психологически
феномени в термините на тяхната полза за удовлетворяване на потребностите на
индивида. Според тази позиция умствените процеси на детето могат да се
задействат само когато присъства някаква потребност. Когато детето е
поставено в среда, която възбужда тези потребности, в резултата ще се появи
полезна умствена дейност. В същата линия на разсъждения Клапаред подчертава
адаптивната стойност на поведението, значението на физическия растеж за
умствените способности и ролята на наследствеността и средата, които участват
в процеса на обучението и възпитанието.
Клапаред има важни приноси за възприемането на психологията като наука .Той
е един от основателите на педагогическия институт ,, Жан- Жак Русо“през 1912
г. Също така в сътрудничество с Т. Флерн основава известното списание ,,
Психологически архив“. Формулира ,, закон за съзнателното развитие“,
същността на който се отнася до динамичното взаимодействие между човека и
промените в средата.

Педагогическа психология и нейните задачи

Според Клапаред практическата педагогика си поставя четири задачи, които от

своя страна съдържат няколко проблема:

1.Запазване здравето.

Въпросите за умората и преумората, за съставяне разписание на почивката и

умствената хигиена, за всички мерки, които трябва да се вземат, седят в
основата на проблема за запазване на здравето на децата - смята той.

2. Гимнастика.

Клапаред вярва на идеята, че преди да се учи, трябва да се научим , как да се

учи. Въпросите, които влизат в тази област , според него са свързани с
възпитанието на сетивата , развитието на двигателните функции, за
способността на наблюдение , внимание, съждение и умозаключение.

3. Обогатяване на паметта.

За да не превърне способността за мислене в просто трупане на знания, той

предлага да се знаят някои важни неща – като например – в каква възраст
паметта е най – възприемчива за усвояване на отделни знания, кое най - много
съдейства за запомнянето – интересът към предмета или честото му повтаряне.

Педагогически възгледи:

Клапаред смята, че за правилното практическо приложение на учебните методи

е необходимо изучаването на психологията на детето, също така предлага
преподаването да бъде приспособено към душевното и умственото му развитие.

Той разделя задачите на възпитанието на две части – изучаване предмета на

преподаването и изучаване на това, на кого ще се преподава предмета.

Клапаред отделя голямо внимание на проблема за запазване здравето на детето,

поставя въпроса за умората и преумората, за разписание на занятията , за
правилното разпределение на почивката и умствената хигиена. Според него
училището трябва да бъде място, където детето намира удоволствие. Той
потвърждава тезата, че обучението не трябва да бъде с усилие, а посредством
усилие. За тази цел той смята, че трябва, че трябва да се предизвика интереса на
детето към дадена работа, а това става чрез играта. Клапаред разделя интересите
на сетивни – интерес към външното очертание на предмета, езикови- интерес
към името на предмета и умствени – интерес към назначението на предмета.
Другият важен проблем, на който Клапаред отделя голямо внимание, това е
обогатяването на паметта. Той смята, че развитието на способността за мислене
не бива да се превръща в просто трупане на знания , а начин за усвояване на
повече знания. За тази цел според него трябва да се знае в каква възраст паметта
е най – възприемчива за усвояване на дадено знание, кое най – много съдейства
за запомнянето – интереса към предмета или честото му повтаряне, през кое
време на деня се запомня по – лесно урока.

Клапаред изследва един от най – главните проблеми на педагогиката – умората.

За правилното разрешаване на този проблем според него първо трябва да се

намери начин за измерване на умората. По време на своите опити той използва
различни методи, като смятане, преписване на букви, номерация на букви,
диктовка.

С помощта на тези методи той изучава и влиянието на различните фактори

върху появата на умората, като възраст, пол, умствени способности.

Всички тези изследвания Клапаред твърди, че извършва с цел да се съкратят по

възможност излишните опити, с които обезателно се съпровожда всяко
практическо начинание, да разшири умствения кръгозор на учителя, за да може
по време на разписанията и изпитите по – ясно да види детето, да проучва
неговите педагогически проблеми и да следи за неговото развитие. Той вярва, че
експерименталната педагогика ще помогне да се постави преподаването на
неговата естествена основа, а именно познаването на детето.

Лична гледна точка:

,,Умствените процеси могат да се задействат само, когато присъства някаква

потребност.“

Потребност, нуждата да внимава, силата на природата, играта – ключови

фактори, които според Клапаред са основна движеща сила в изкуството да
преподаваш.
,, Целта не е да се даде на детето всичкото знание, което то един ден ще има
нужда, а да му се даде да почуства, да изпита чрез личен опит цената на
работата и на знанието“.
За Клапаред е от съществено значение да развие паметта, ума и въображението.
За него те са инструменти на действие, които имат за задача да отговорят и
задоволят необходимостта.
Детето не просто ученик, на което трябва да се вливат определени знания.
То е личност, която Клапаред уважава, разглежда най – детайлно и се старае да
достигне до сърцевината на неговата природа ,, Нека подражаваме на природата,
която знае тъй умело да стори това“.
Зачитайки естествените интереси у детето той апелира за отстраняване на
излишните неща в образованието, с които се натоварва детето.
Решението, което предлага Клапаред е образованието да запали истинското
желание за разрешението на проблеми. Целта на Е. Клапаред е ученика да бъде
мотивиран да натрупа знания, не да бъде задължено да върши нещо за което не
изпитва нужда, иначе би се породило отвращение у детето.
Отвращението за автора е феномен, който бива пренебрегван от учителите.
Бих казала, че и в днешно време се наблюдава това явление. Сравнението, което
използва е, да предложиш храна на човек, който не е гладен. По – скоро
предаването на знания трябва да бъде балансирано и да се вземе предвид нивото
на детето. За да не утежнява учебния процес Клапаред дава решение за едно
леко преподаване, а именно чрез игра. Според него тя е средство на природата,
която дава тласък на детето към физическо и душевно развитие.
Всяко дете е индивидуално и към него трябва да се подхожда по същия начин.
Това твърдение засяга и Мария Монтесори в своите педагогически възгледи.
Според Клапаред не бива детето да се превръща в робот, който да следва само
заповеди, без да му се даде възможност да асимилира значението на задачите
свързани с образованието.
Трябва да се наблюдава и анализира поведението му, именно за това трябва, като
бъдещ учител да наблегна на психологията на детето. Разгадая ли света на
детето ще имам достъп до неговата душевност и природа, така ще успея да се
свържа с него и да предам нужните знания - ,, Учителю, учи се от детето!“
 Библиография:

1.Арнаудов, В.,Цветански, Ц. История на Стария свят. София ,1994

2.Атанасов, Ж.., Стоянов, Г., Стефанов, С., Пиронкова, М. История на

педагогиката и Българското образование.София, 2009

3.Ботев, Р.,Велинова – Тренчева, З., Костадинова, П.,Павлова, В.,Пантев, А.

История и Цивилизации. София, 2020

4..Гутев, Л. Платон и светът на идеите. София, 2021

5.Квинтилиан Обучението на Оратора. София 1982

6.Мирчев, Б. Велики оратори .София ,1984

7.Стефанов, С., Пиронкова, М. История на педагогиката и Българското

образование.. София, 2009

8.https://www.torbalanche.com/joan-pestaloci/

9.http://www.psixolozi.info/2014/04/claparede-edouard.html