Istoricheski Put 1 8

Влад Пашов
Историческият път
на Бялото Братство
през вековете
Книга първа
Западната езотерична традиция

ќ
Първият клон на Бялото Братство
Зороастър, Хермес, Орфей, Кришна,
Платон до неоплатониците
Шумен 2 0 0 5 г.
Христос е, Който е движил,
движи и ще движи
както историческия,
така и мистичния
и космичния живот
на човека и човечеството.
Затова без Христа няма история,
без Христа няма космос,
няма организиран свят,
без Христа няма мистичен живот.
Христос е вдъхновителят
на всички откровения
във всички времена и епохи.
Учителят
Историческият път на Бялото Братство през вековете 5
ПРЕДГОВОР
Повод за написването на следващите страници ми
даде мисълта на Учителя, че в развитието на Бялата
раса, Бялото Братство е изпратило три клона от своите
представители, които са работили в течение на развитието
на Бялата раса в различни части на света и в различни
времена и епохи. Те са създали всички култури и всички
ценности, които човечеството е придобило в течение на
развитието на Бялата раса, която в настоящата епоха
стои начело на човешкото развитие.
Центърът, откъдето са изхождали тези импулси
на Бялото Братство, е бил древният Египет, който е
бил седалище на Бялото Братство в течение на хиляди
години. От Египет представителите на Братството са
се пръскали във всички страни на света. От там те са
отивали в Индия, Персия, Халдея, Палестина, Гърция,
Рим и оттам последователно преминават в страните на
Западна Европа. А сега, казва Учителят, Белите братя
постепенно преминават в България и славянските страни,
където ще се развие Шестата културна епоха на Бялата
раса.
Учителят казва, че учението на Бялото Братство е
разпръснато във всички религии, във всички философски
и окултни школи. В различни страни учението е
6 Влад Пашов
предавано под различна форма. Учителят казва, че

в Индия Братството създаде повече философия, във
философска форма изложи учението, докато в Египет са
работили повече в полето на науката и в създаването на
една велика наука, която е имала широко приложение и
в практичния живот на древния Египет. Затова Учителят
казва, че в древния Египет е съществувала една истинска
правова държава, която може да послужи като образец
на истинската правова държава. А това, което се говори
официално за робството на Египет, това е от епохата на
хиксусите, които от Индия нахлуват в древна Азия, и
завземат и Египет. Но преди тях е съществувала една
истинска демократична държава с равни права за всички
граждани, с правилно разпределение на благата. Там
е съществувала също така една велика наука, хиляди
пъти опитана и проверена, която е служила за основа
на целия обществен, културен и стопански живот на
страната. Там е съществувала и една дълбока религия.
Затова древният Египет е бил образец и източник на
наука и знание в течение на целия древен свят. Оттам
са почерпили знанието си всички Посветени и философи
от древния свят. Там са учили и Мойсей, и Орфей, и
Питагор, и Платон и още гениални умове. Оттам са
почерпили знанията си и късните александрийци. Там,
казва Учителят, отиде даже и Исус, да влезе във връзка
с Източника на това велико знание.
Както казах, в различните страни и епохи, учението
на Братството е предавано под различна форма. В
Индия то е предадено под философска форма. В Халдея,
Персия и Египет, то се предава в една стройна научна
система, която няма равна на себе си в световната
история. Всичкото това знание е било събрано в
Александрийската библиотека, която е съдържала над

двеста хиляди ръкописа, в които е било съхранено
знанието, което човечеството е придобило в течение
на Третата и Четвъртата раса, също така и знанието
на предците от Първата и Втората раса. От това
величествено знание са останали откъслеци, които са
достояние на съвременното човечество, а е запазено в
своята цялост във вътрешната окултна школа. И, както
казва Учителят, в Шестата раса всичкото това знание ще
бъде изнесено от вътрешните хранилища на школата и
ще бъде достояние на цялото човечество, което ще се е
издигнало с една степен повисоко в своето развитие и
ще се е освободило от своя егоизъм. В Гърция учението
се предава повече под формата на философия, в която е
скрита дълбоката окултна Мъдрост. Орфей го предаде
в поетична и митологична форма, а Питагор го предаде
па езика на математиката. Платон и другите философи
го облякоха във философска форма.
В Палестина учението се изрази в християнството,
което се разпространи по целия свят и стана религия
па новообразуваните държави, на мястото на Римската
империя. Като премина в Западна Европа под формата
на християнство, учението на Братството развива широка
и разностранна дейност във всички области на живота.
В България то се изнесе и разпространи от богомилите и
след това, под формата на розенкройцерството, премина в
Западна Европа, където стимулира изкуството и науката
и въобще целокупния прогрес на Западния свят. Редом
с външната дейност в полето на науката и изкуството,
чрез различни окултни школи, то стимулира духовния
живот на западния човек. Преминавайки в славянството,
учението намира найпълен израз в учението на Учителя,
който се явява в зората на Шестата културна епоха и

има за задача да даде принципите, законите и методите,
върху които трябва да бъде изграден животът на Шестата
културна епоха и оттам на Шестата културна раса. В
Русия то се изяви в делото на Толстой, на Достоевски,
Гогол и други руски мистици, поети и философи, между
които видно място заема Владимир Соловьов. Също
така различните религиозни движения, които се родиха
и развиха в Русия, са плод на този импулс на Бялото
Братство, който постоянно преминава в славянството.
За тази огромна дейност на Бялото Братство в
течение на хилядолетията, се осмелих да напиша тези
бледи страници, които могат да дадат само една смътна
представа за онова величие, което представя дейността
на Братството в течението на вековете. Задачата ми е
да посоча единството, което съществува между всички
прояви на Братството в течение на развитието на Бялата
раса, изразено чрез различните школи, учители, апостоли
и отделни личности. Връзката и приемствеността между
отделните моменти от дейността на Братството, както
изтъкнах и в текста, не е външна, а вътрешна. Всички
представители на Братството в различните епохи
представляват лъчи на слънцето, което е Христос. И
тяхното обединение е в слънцето, в Христа, за Когото
Учителят казва, че е главният двигател както на
космичния, така и на историческия и на мистичния живот
на човека и човечеството. Той е вдъхновител на всички
откровения във всички времена и епохи. Той е говорил
чрез устата на всички, които са работили за прогреса и
развитието на човечеството.
Изложението на идеите и ученията от различните
епохи са направени само като скица и са непълни, и в
много случаи може да се явят неточни, но все пак дават

представа за единството на техния източник. Това са само
жалони, които да ни очертаят пътя, по който е вървяло
Братството и е водило развитието на човечеството.
Идеята, която искам да прокарам е, че през всички
времена и епохи Божественото учение под различни
форми, с поголяма или с п о м а л к а светлина, е
съпътствувало развитието на човечеството, и го е
ръководило и направлявало.
Както се вижда от изложението, във всички учения
е отразено на първо място учението за Върховното
Абсолютно Същество под различна форма, от Когото
произтича всичко и в Когото се движи всичко. На второ
място е подчертана идеята за Логоса, за творческото
Божествено Слово, което твори, създава и организира
света, и ръководи развитието на душите. На трето място
е учението за природата, за сетивния свят, в който слизат
душите да учат, да събират опитност и да се развиват. В
много случаи е отразен също така и мистичният път, през
който минават душите в пътя на своето издигане към
великото духовно Слънце, което осветява и оживотворява
цялото Битие.
Има едно Братство,
което пътува в света и носи
културата.
То е било в Египет, Индия,
Халдея, Персия, Вавилон,
Палестина, Гърция, Рим,
Англия Франция, Германия,
сега то постепенно се премества
у славяните и в България.
И там, където то действува,
всичко се движи, расте и развива.
Глава на това Братство е Христос.
Учителят
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ
ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
„Християнството в първоначалната си форма беше една

окултна школа."
„Когато Мъдреците от Изток дойдоха при Христа,
когато се роди на Земята, те се срещнаха не с малкото
дете, но при него те срещнаха Духа на Христа, с Когото
те водиха дълъг разговор. В този разговор Христос им
предаде окултната наука и те я занесоха в Индия, където
има ред братства, които съхраняват тази Мъдрост, но те
са неизвестни на съвременните хора."
„Звездата, която водеше Мъдреците от Изток, които
отиваха да се поклонят на Христа, беше съставена от
живи, разумни същества, които ги водеха да намерят
Христа и само те видяха тази звезда. Това бяха духовните
ръководители на човечеството от миналите културни епохи,
които го насочват в правия път на неговото развитие и го
отправят към Великия Учител на Любовта и Братството
— Христос. Мъдреците, макар и Посветени, се намираха
под ръководството на духовните същества и под тяхно
ръководство те намериха Христа, за Когото знаеха, че ще
дойде на Земята да внесе нов импулс и да обнови древната
Мъдрост, която беше предадена на човека още в рая.
Учителят
Като се говори за християнския езотеризъм, трябва

преди всичко да се изясни същността на езотеризма и
екзотеризма. Под езотеризъм се разбира вътрешната
страна на Словото, където нещата са дадени тъй
както ги е съзерцавал един велик Посветен, както са в
действителност. А под екзотеризъм се разбира външната

страна на Словото, предадена в образи и символи,
забулена с ред була. Затова езотеричното учение, т.е
учението за вътрешната страна на света и живота, са
дадени в екзотеричните писания, забулени в разкази
и случки от живота, като е подчертана моралната и
практична страна на учението, които са необходими да
дадат направление на живота на хората, за да могат
един ден да повдигнат булото, което е хвърлено върху
Реалността и да съзерцават Истината лице в лице.
Всички Свещени Писания повече или помалко предават
Истината в забулена форма, защото хората още не са
готови да съзерцават Истината лице в лице.
Досега човечеството се е намирало в детската фаза
на развитие и сега преминава в своето юношество, затова
досега, като на деца, Истината е предавана под формата
на разкази, притчи и приказки, за да могат да добият
известна представа за Реалността. Както съвременните
деца приемат Истината от нашия обективен свят най
добре във формата на приказки и разкази, така и
човечеството, което досега минаваше детската фаза на
своето развитие, можеше да приеме Истината найдобре
предадена във формата на приказки, разкази и притчи.
Затова и Христос казва на учениците си: На вас е дадено
да познаете тайната на Царството Божие, а на тях, т.е.
на народа, се говори с притчи. Под Царство Божие в
случая се разбира вътрешната страна на учението.
Но тези разкази не са случайно и произволно из
мислени, а са създадени от Мъдреци и Посветени, които
познават закона на съответствието и знаят за известни
реалности от духовния свят какви форми във физическия
свят съответствуват, и в такива форми обличат известни
духовни Истини, за да бъдат разбрани от хора с детско

съзнание. Когато в такива приказки и разкази се говори
за известни форми и отношенията между тях, когато
тези разкази се отнасят към духовния свят, това вече
пи говори за характера и отношението на силите, които
действуват в духовния свят. А когато тези образи се
отнесат към Божествения свят, това говори за характера
и отношението на известни идеи и принципи, които са
легнали в основата на формите.
Това е един малък ключ за разкриване на вътрешния
смисъл на екзотеричните текстове. Така когато в някои
екзотерични текстове разкази, приказки и пр. се говори
за мъже и жени, за моми и момци, и отношенията между
тях, то пренесено в Божествения свят разбираме, че
се говори за отношението между мъжкия и женския
принцип, между Духа и душата, а в духовния свят
за характера и отношението на положителните и
отрицателните сили. Защото всеки принцип се изявява
чрез специфични сили, а всеки род сили създава строго
определени форми с определени качества. И понеже
съществува съответствие между трите свята, то като се
говори за известни явления и събития във физическия
свят, те трябва да се преведат какво означават в духовния
и в Божествения свят. Всичко преходно, всичко физическо
е символ на духовните и Божествените реалности. За
пример: Когато се говори за златото в някои екзотерични
текстове, пренесено в духовния свят подразбираме
жизнената сила, а в Божествения свят се подразбира
Духа, същината на нещата, от когото произтича животът.
Планината е символ на духовния свят, на възвишеното,
на Божественото, а равнината, долината е символ на
физическия свят. Морето е символ на живота, а също
и на астралния свят; въздухът и птиците са символ на

умствения свят и живота на мисълта. Старият човек е
символ на Мъдростта, на Божественото знание.
Така че под езотерична страна на Словото разбираме
Словото, предадено в такава форма, в каквато се
представя пред погледа на Посветения. В този смисъл,
когато говорим за езотеризъм, разбираме учението,
което разкрива вътрешните закони на проявлението на
живота и света, което ни разкрива вътрешната страна
на живота и дълбоките разумни причини, които стоят
зад явленията в нашия феноменален свят. С една дума,
езотеризмът ни предава Реалността такава, каквато е
съзерцавана от един Посветен. Но понеже Посветените
са на различна степен на развитие, затова те различно
схващат творческите прояви на космичното Слово.
Едни от тях схващат тези творчески прояви в образи,
в картини и ни предават своите видения в картини и
образи. Други слушат творческата музика на Словото
и я предават или чрез думи от човешките езици, или в
ноти, а трети преживяват вътре в себе си творческите
прояви на Словото и им дават един или друг словесен
израз. Затова езотеричните Писания от различните епохи
се различават по форма, но онзи, който може да чете
символите, зад всички ще открие Единната Реалност
проявяващото се Слово.
В миналото светът и човекът минаваха своето ин
волюционно развитие, т.е. имаха едно движение от
центъра към периферията, слизаше се към гъстата
материя, а от времето на Христа започна еволюционният
процес, започна се едно движение от периферията
към центъра, към Бога, а това има своето отражение
и върху езотеричното учение и схващане на света и
живота. Защото погоре определихме, че същността

на езотеричното учение е да изясни вътрешните
разумни причини на световните явления и живота. При
инволюционния и еволюционния процеси има известно
различие докато при инволюцията човек слиза от
високите планински върхове, от света на свръхсъзнанието
и колкото понадолу слиза, неговото съзнание се стеснява
и ограничава; докато при еволюционния процес имаме
точно обратното започва се от найограниченото
съзнание, което постоянно се разширява, докато се дойде
до космичното съзнание. Значи, при единия процес има
постепенно стесняване и намаляване на Светлината, а
при другия постепенно разширяване на съзнанието и
увеличаване на Светлината. Това са два диаметрално
противоположни процеса и естествено е, че и законите,
и процесите на познанието при тях ще бъдат различни.
От тук идва известно различие между древното и
християнско езотерично учение.
Древните Посветени и пророци говореха, че Христос
иде към Земята да възстанови връзката на човешката
душа с Бога, да спре инволюционния процес и да даде
обратния импулс на възхода. Древните Посветени
говореха за Духа на Слънцето, който слиза към Земята да
спаси човечеството от греха и да го избави от робството
на тъмните сили. Значи древният езотеризъм говореше за
това, което имаше да стане. И това, което те казваха, стана
Христос, Слънчевият Дух, космичното Слово дойде на
Земята. И едно от езотеричните християнски Писания
Евангелието на Йоана започва така: „В началото бе
Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. Всичко
чрез Него стана и което е станало нищо без него не стана.
В Него бе животът и животът бе виделина на человеците.
И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.

И Словото стана плът и всели се между нас."
В тези няколко изречения е изразено по найгениален
начин християнският езотеризъм. И древното езотерично
учение учеше, че в началото на проявения свят е Словото,
което е проявеният Бог. Новото в християнския езо
теризъм е, че Словото стана плът и се всели между нас.
И видяхме Славата Му като Единороден от Отца, пълен
с благодат и Истина. Древните Посветени говореха за
Словото, за Слънчевия Дух, но още нямаха връзка с
него, докато християнският Посветен казва: „И Словото
стана плът и всели се между нас и видехме Славата Му
като на Единороден от Отца." Така че в християнското
езотерично учение има нещо, за което само се споменава
в древния езотеризъм, без да го познават какво е. А
християнският езотеризъм говори и ни свърза с това, за
което древните само загатваха като нещо, което предстои
да се изяви.
Централен мотив в християнския езотеризъм е
Христос Слънчевият Дух, Духът Божи, Проявеният
Бог, космичното Слово, което стана плът и се всели
между нас, и видяхме Неговата Слава. Това са все слова,
пълни с дълбоко съдържание. Словото, което стана плът,
подразбира Божествената Любов, която започва да се
проявява в човека и му посочва пътя към неговия Баща,
към Бога. Словото, което е изявената Божия Любов,
проектира тази Любов към човешките души като една
нежна, мека топлина, която има за задача да събуди
Любовта, Божественото Начало, вложено в човешките
души и да обърне движението на човешките души към
центъра на Битието, към Бога. Това значат думите: „И
Словото стана плът и всели се между нас." Защото тази
Историческият път на Бялото Братство през вековете 1 17
Любов работи вече в душите на хората и създава нови

отношения, както между самите човешки души, така и
към космоса, към Бога, към възвишените същества. „И
видяхме Славата Му като на Единороден от Отца"
подразбира Божествената Мъдрост, изявена чрез Христа.
За да се види нещо, трябва да има Светлина. Значи,
Любовта на Словото отвори духовните очи на хората и
те видяха Неговата Слава, Божествената Мъдрост, която
е Светлината на Божествената Любов и която разкрива
Славата на Любовта. „И Светлината свети в тъмнината
и тъмнината я не обзе."
Така че въплотеното Слово е централен мотив на
християнския езотеризъм, Словото, което стана плът,
т.е. Словото, което доби конкретен израз, стана видимо,
осветено за човешките души, проявено като Любов,
която работи в душите и сърцата, е централен мотив на
християнския езотеризъм. Това Слово, със Светлината,
топлината и силата, която носи в себе си, събужда
Божественото в човешките души и само се въплотява
в тях. Така то прави човешките души безсмъртни.
Раждането на Христа, на космичното Слово, е един от
мотивите на християнския езотеризъм. Това е изразено
още с легендата за раждането на Христа от Дева Мария.
Дева Мария, това е човешката душа, която като дойде в
контакт с Духа, ражда Христа, Божественото, висшето
Аз, което я прави безсмъртна.
Тази мистерия, разбира се, я има и в древния
езотеризъм, предадена под различни форми, но в
християнския езотеризъм е важно следното това, което
става в душата на човека, което става мистически, става
и в космоса, в природата, става и на историческата сцена,
става и в цялото човечество, а не само в отделни единици,
както беше в древността. Христос, който се ражда в

човешките души, действително се роди в Палестина.
Христос се роди в човешките души и под Неговата
благодатна Светлина и топлина постепенно започна да
се събужда Божественото в човешките души и тогава
хората започнаха да разбират, че СловотоХристос е
въплотено в цялата природа и тогава цялата природа
става една жива книга на проявеното Слово.
Така че обект на християнския езотеризъм е животът
на Христа от раждането до възкресението. И това, което
е описано като исторически събития действително е
станало и отговаря на известни мистични факти, станали
в човешката душа и на известни космични факти, които
стават в природата. Затова е казано: Това, което е долу
е подобно на това, което е горе.
Раждането на Христа, поклонението на Мъдреците,
гонението на Ирода, бягството в Египет, връщането
от Египет, кръщението в Йордан, проявяването на
Словото, т.е. посяването на Словото, разпъването на
Голгота и възкресението, и найпосле възнесението ето
елементите на християнския езотеризъм, които трябва
правилно да се разбират. Това са исторически събития
и същевременно мистични преживявания, и определени
космични процеси. Това е характерното за християнския
езотеризъм, че това, което става на историческата сцена,
става и в човешката душа и в човечеството, става и в
космоса.
Християнската езотерична традиция е жива и не
е престанала да съществува от времето на Христа до
наши дни. В Евангелието се казва, че Мъдреците от
Изток дошли в Палестина, когато се е родил Христос
и Му поднесли подаръци злато, смирна и ливан.
Историческият пьт на Бялото Братство през вековете 19
Учителят казва: Тези Мъдреци бяха Посветени от Изток,

които бяха видели звездата на Изток, която им показа,
че Христос се е родил, че е слязъл на Земята. И като
дошли при Христа, казва Учителят, Той им предаде
езотеричното знание и те го занесоха в Индия, където
и до днес го пазят в едно окултно Братство, което е
център на християнския езотеризъм. Тези Мъдреци са
били от централната ложа на Бялото Братство на Земята,
която ръководи развитието на човечеството, и която е
във връзка с ложата на Бялото Братство на Слънцето,
затова те изпратиха своите пратеници Мъдреците да
посрещнат и поднесат подаръци на Христа. Те имаха
там разговор с Духа на Христа, а не с малкото дете и
той им предаде езотеричното знание. В подкрепа на това
Учителят казва в един разговор: Има адепти в Индия,
които работят за преуспяването на делото на Бялото
Братство в България. Тези адепти от Азия са именно
този център, откъдето са дошли Мъдреците при Христа
от централната ложа на Бялото Братство на Земята.
За това Братство Учителят казва: „Има едно Братство,
което пътува в света и носи културата. То е в Египет,
Индия, Халдея, Персия, Вавилон, Палестина, Гърция,
Рим, Англия, Франция, Германия. Сега то постепенно
се премества у славяните и в България. И там, където
то действува, има култура и всичко се движи, расте и
развива. Глава на това Братство е Христос."
своите представители е давало импулси и методи за

развитие на културите и на човешките души. Защото
онези, които ръководят човечеството и дават културните
импулси, излизат от центъра на Бялото Братство, от
което са дошли и Мъдреците при раждането на Христа.
Те са били в непрекъсната връзка с Христа преди да

дойде той на Земята, защото Христос е глава на Бялото
Братство, а те са клон от това Братство, те са една
ложа в Бялото Братство на Земята, която ръководи
човечеството. Те бяха, които организираха развитието
на египетската, персийската и индуската културни
епохи. Под тяхно ръководство се изградиха пирамидите
и Сфинкса в Египет, под тяхно ръководство там
процъфтя една хилядолетна култура, за която Учителят
казва, че е образец на истинска култура, на образцова
правова държава, на дълбока религия и наука. Учителят
казва също, че в Египет са изнесени принципите на
Божественото учение, за които ще кажа няколко думи
покъсно.
Интересен е фактът, за който се говори в Евангелието,
че Исус като малко дете избягва с майка си и баща си
в Египет. Учителят пита: Защо Исус не избяга в Сирия
или Вавилон, или другаде, а избяга в Египет? Това не е
случайно явление. И Учителят продължава: Каквото и да
се говори за Христа, Той трябваше да отиде в Египет, за
да влезе в контакт с окултната школа на Бялото Братство
в Египет. Защото има един окултен закон, според който
всеки Посветен, колкото и велик да е той, при всяко ново
въплощение трябва да премине през известна дисциплина
и окултно обучение, за да подготви тялото си, за да може
да стане добър проводник на неговата пробудена душа.
За тази цел той трябва да влезе в контакт с един окултен
център, където така да се каже, да го събудят. Същото
стана и с Исус. Това е смисълът на бягството в Египет.
Той като дух имаше будно съзнание, но младото тяло
трябваше да се подготви, за да стане добър проводник на
този възвишен дух. А това става чрез влизане във връзка
с една подходяща среда. Затова Исус беше изпратен в

Египет, за да влезе там във връзка с окултната школа на
Бялото Братство, която да му помогне да подготви тялото
си, за да стане добър проводник на неговия мощен Дух.
Така обяснява Учителят отиването на Исус в Египет.
Така че от Египет води началото си западната
езотерична традиция, в основата на която стои
християнският езотеризъм. Или с други думи казано:
понятията западна езотерична традиция и християнски
езотеризъм са синоними. На някого може да се види
чудно, че идентифицирам тези понятия, като се знае,
че християнството се явява покъсно, а началото на
западната езотерична традиция е от поранна епоха. Ще
се изясня: Същността на западната окултна традиция е
учението за Въплотеното Слово, което станало плът, т.е.
проникнало цялата природа. И когато хората разбрали
това, природата станала за тях една жива книга, в която
се разкрива Мъдростта на Словото. От тогава води
началото си западният езотеризъм. Това е основата и
па християнския езотеризъм, както видяхме.
Западната езотерична традиция води началото си от
Египет, от учението на Хермес за Въплотеното Слово.
Неговата знаменита мисъл: „Това, което е долу е подобно
на това, което е горе и това, което е горе, е подобно
на това, което е долу" ни говори, че Словото, което е
проявената мисъл на Бога, е отразено в цялата природа
и е проявено във всички външни форми на природата и
живота. Затова това, което е долу, в природата и живота,
е подобно на това, което е първоначално в мисълта на
Бога. Затова за Хермес всичко видимо е символ, белег на
невидимо действуваща Реалност. Това, което е видимо,
което е долу, е подобно на това, което е невидимо, което
е горе. Това, което е горе, е Словото, което действува

в света. А това, което е долу, е Словото, въплотено в
обективни форми. Затова това, което е долу е подобно на
това, което е горе. Това Слово е проявено както в човека и
във всички органически форми, така и в цялата природа.
Затова формата става буква, символ на Словото. На този
принцип са изградени така наречените херметични или
окултни науки хиромантия, физиогномия, френология,
графология, астрология и пр.
Понеже Словото е проявено в цялата природа, която
е един жив организъм, тя има своя физиономия, по която
Посветените могат да четат живота и съдбата на света,
както обикновеният физиономист може да прочете по
промените и състоянието на лицето живота и съдбата на
човека. Това е основата на западната окултна наука. Тя
се роди в онзи момент, когато човек обърна погледа си
към външната природа и видя в нея отпечатано, проявено,
въплотено космичното Слово. Това стана в епохата на
древния Египет, във времето на Хермес. Затова западната
окултна школа води началото си от Египет. И Учителят
казва: Принципите на Божествената наука бяха изнесени
в Египет. Кои са тези принципи на Божествената наука?
Това са така наречените седем херметични принципа,
които са пътищата за проявлението на Словото. Учителят
ги нарича принципи на природата. Той казва, че тези
принципи стоят в основата на всички процеси и явления
от създаването на целия космос, до създаването на най
малката форма на Земята. Много пъти съм споменавал за
тях и пак ще кажа няколко думи, защото те са същината
на западната окултна наука. Те са основата, върху която
се гради всичко. Учителят много говори за тях в беседите
и лекциите, и върху тях гради и паневритмията като
проява на космичния ритъм, в който са проявени тези

седем принципа.
Първият принцип Учителят нарича принцип на ума,
според който умът стои в основата на света и живота.
Всичко в света е ум, умът и Духът са едно и също нещо.
Умът е външната страна на Духа, а външният обективен
свят, е външната, проявената страна на ума. Всички
форми, които съществуват в Битието, първоначално са
съществували в Божествения ум.
Вторият принцип е наречен принцип на аналогията,
или съответствието, и е формулиран по следния начин:
Това, което е долу е подобно на това, което е горе и
това, което е горе е подобно на това, което е долу. Това,
което съществува като идея в ума на Бога, се проявява
обективирано в една конкретна форма в проявеното
Битие. И тази форма е подобна на тази първична идея, на
този първичен образ, който съществува в ума на Бога.
Третият принцип е принципът на полярността.
Всички сили, които излизат от космичния ум, са
поляризирани на положителни и отрицателни, на активни
и пасивни. Принципът на полярността е принцип на
проява на творчество. При проявата на този принцип
космичните сили се привеждат в действие, от което се
ражда обективният свят сетивният свят, който ние
познаваме. При проявата на този принцип започва
стълкновението на силите в света, защото зад всяка
сила стои едно съзнание. Тук започва разделянето на
съществата едни поемат левия път, пътят на първия
принцип, а други поемат десния път пътят на втория
принцип. Едни стават положителни, други отрицателни
и почва голямата космическа борба, която е процес на
създаване и която е описана под различни форми и
различни религии и митологии.
Четвъртият принцип е принципът на вибрациите,

според който всички енергии, които излизат от космичния
ум, се предават чрез специфични вибрации и трептения,
чрез специфични дължини на вълните по цялата вселена.
Всичко в природата трепти, всичко е в движение.
Петият принцип е принцип на ритъма, според който
навсякъде в природата и живота има прилив и отлив,
втичане и изтичане. Тук спада учението за циклите, за
цикличното развитие на света и живота, учението за
прераждането, за трансмигрирането и странствуването
на душите.
Шестият принцип е принципът на причинността,
според който всичко в природата и живота си има
своята причина. Първата Причина в света, това е Бог.
Затова Учителят го нарича Първата Причина. Тук спада
учението за кармата.
Седмият принцип е принципът на двойствеността,
или принципът на рода, където космичните енергии
претърпяват втора поляризация и стават възходящи
и низходящи. Учителят го нарича още принцип на
единството.
Това са така наречените седем херметични принципа,
които Учителят нарича принципи на природата. Те
представляват част от устното предание на западната
окултна традиция и са предавани от уста на ухо в течение
на шест хиляди години, в средата на представители на
онзи жив езотеричен център, който се придвижва от Изток
към Запад, и където се установи, се ражда и развива
култура и цивилизация. В различните културни епохи те
частично или изцяло са били изнасяни в различни форми
и са били основа на обективното познание на епохата.
Те вдъхновяват също така и апостолите на западно
европейския ренесанс, който се извърши от учениците

на третия клон на Бялото братство богомилско
розенкройцерският. Християн Розенкройц Учителят и
водителят на този клон казва, че езотеричните учения на
западната традиция ще останат скрити, докато западната
официална наука докаже по експериментален път идеите
за единството на материята и развитието на видовете,
които са скрити в седемте принципа.
По такъв начин чрез тези принципи се положиха
основите на западноевропейското естественонаучно
познание, което повлияно от други фактори, се отклони
от първоначалния път и се изопачи, но все пак тези
принципи лежат в основата на западното естествено
научно познание. Когато изцяло бъдат признати от
западната наука, тя ще се одухотвори и пред нея ще се
открият широки възможности.
Казах, че тези принципи са част от устното предание
па западната езотерична традиция. Те са били предавани
от уста на ухо, от Учител на ученик в течение на повече
от шест хиляди години и като цяло са образували, заедно
с други принципи, които не са публикувани, една система
от принципи, носеща общото име Кибалион, което
приблизително значи свод или врата на Мъдростта.
Те са били публикувани за пръв път от трима Посветени
в началото на двадесети век в Америка, след което
Учителят ги изнася в своите окултни лекции. По такъв
начин устното предание се прекъсва и се прави достояние
па един поширок кръг от хора, което е в духа на новата
епоха, когато част от езотеричното знание трябва да се
предаде на поширок кръг от хора.
Други, вече писмено предадени източници на
западната езотерична традиция, представят части от
съчиненията на Хермес, найзабележително и тайнствено

от които е книгата на Тарот, което е истинска
езотерична Библия, от която са черпили Посветените в
течение на шест хиляди години. Тя, макар и публикувана,
е била запечатана със седем печата и е достъпна само за
Посветените. Тя представлява сборник от седемдесет и
осем фигури, гравирани първоначално на златни плочи
и е наречена още книга на арканите или книга на
тайните. Разделена на две части, от които първата част
представя така наречените големи аркани 22 на брой,
в които са изнесени принципите на окултното познание,
а във втората част, която се състои от 56 аркана и е
наречена книга на малките аркани, са дадени пътищата
и методите за приложение на принципите.
И евангелист Йоан, в своето Откровение ни представя
в друга форма това, което Хермес е изложил в Тарот,
в отдела на големите аркани, които са, както казах, 22.
Не случайно Откровението на Йоан има 22 глави, които
мисля, че отговарят на 22та големи аркана. Също така и
евангелието на Йоан, което е също един от документите
на западната окултна традиция, не случайно има 22
глави.
Други документи, останали от херметичната
традиция, са някои съчинения на Хермес, които не са
запазени изцяло, но повече или помалко откъслеци.
Такива са Поимандър, който е запазен почти изцяло;
Асклепиус или книга за Посвещението; Децата на
света и откъслеци от други книги. Към документите
на западната традиция трябва да отнесем и еврейската
Кабала, която води произхода си от Египет и Битието на
Мойсей, специално първите десет глави. За него Учителят
казва, че Мойсей имал известно откровение за това, което
е попълнил с това, което е научил в школите на Египет.

Найзабележителните съчинения на еврейската мисъл
са Зохар и СеферЙецира.
Също така като документи на западната традиция
са всичките Евангелия и целия Нов завет. Също така
съчиненията на Манес, съчиненията на гностиците,
неоплатониците, и въобще цялата александрийска школа.
Други документи на тази традиция са богомилските
легенди и разкази и след тях работата на средновековните
алхимици и розенкройцери.
Като главен обект във всички документи на запад
ната традиция е Въплотеното Слово. Словото, това е
проявената Реалност, проявеният Бог, Духът Божий,
Който ръководи целия световен развой и Който създава
всички форми, в които се изявява Реалността. Той е
Великият Учител и под Неговото ръководство всички
Посветени минават своите посвещения. Той е онзи
Бог, Който е свързан с човека и човечеството, и Който
има стремеж да проникне, да се роди и възкръсне в
човешките души, за да ги направи безсмъртни.
Така че западната езотерична наука проучава Духа,
въплотен във формата, проучва Духа, който одухо
творява и моделира формата и от степента на оду
хотвореността и организираността на формата съдим за
степента на проявата на Духа в нея.
Западната езотерична наука изучава света и живота
от гледището на еволюцията, на възхода, затова започва
от видимото и отива към невидимото, започва от малкото
и отива към голямото, към великото, изхожда от фактите
и отива към законите и принципите.
Западната езотерична наука изучава света и живота от
гледището на Любовта, която е принцип, който действува
от периферията към центъра и обединява Битието

като един жив организъм, душа на който е Словото, а
то в своето проявление се изразява чрез разумните и
възвишени същества на Космоса. Найпосле западната
езотерична наука проучава Мъдростта от гледището на
Любовта, т.е. от гледището на възхода, от гледището на
цялото. Затова Учителят казва: Сега духовната наука ще
се изучава от гледището на Любовта.
Така че основата на западната езотерична традиция
е учението за Словото, проявено в природата и в живота,
проявено във всички форми на природата и живота. А
това е същината и на християнския езотеризъм. Всички
знаем как започва евангелието на Йоан, един от най
дълбоките езотерични християнски документи. То
започва: „В началото бе Словото и Словото бе у Бога и
Словото бе Бог. То в началото бе у Бога. Всичко чрез
него стана и което е станало, нищо без него не стана. В
него бе животът и животът бе виделина на человеците.
И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не
обзе. И Словото стана плът и всели се между нас. И
видехме Славата Му като на Единороден от Отца, пълен
с благодат и Истина."
Понеже учението за Словото е същина на западната
езотерична традиция, която води началото си от Хермес,
от Египет, и понеже това учение е същина и на христи
янския езотеризъм, затова казвам, че християнският
езотеризъм стои в основата на западните езотерични
традиции. Това показва, че египетските Посветени,
начело с Хермес, са били във връзка с Христа, преди
да слезе на Земята и са знаели за Неговото слизане на
Земята. Това се вижда ясно от видението на Хермес,
където той има среща с Озирис, който е именно Словото,
което впоследствие се изявява на Земята като Христос.

Някои автори искат да кажат, че херметичните книги,
които говорят за Словото, са от следхристиянския период.
Други пък искат да кажат, че Йоан е взел това учение
от Египет. И едното и другото твърдение са неверни.
Вярното е това, че Словото е една велика Реалност, която
се проявява в света и че както Хермес, така и Йоан са
били във връзка с Него, и двамата са били апостоли на
това Слово на Земята.
Християнството беше една окултна школа, казва
Учителят, начело на която стоеше найвеликият между
Посветените Христос, който е глава на Бялото Братство.
И тази школа не е престанала да съществува и работи
оттогава до днешни времена. Защото, като говорим
за един езотеричен символ, ние не разбираме само
видимата, външната, физическата проява, но разбираме
онзи колектив от Посветени и възвишени същества, които
стоят зад един Посветен, явил се в плът на Земята. И
когато Христос слезе на земята, зад Него стоеше цялото
небе, всички възвишени същества, посветени на различна
степен. И те, заедно с Духа на Христа, образуват онзи
истински езотеричен център, който непрекъснато излъчва
и организира външното проявление в различни моменти
па историческото развитие. Учителят казва: В миналото
школата се явяваше пред света за кратко време, хвърляше
известна Светлина в живота на човечеството, даваше
известни импулси и се прибираше в своето вътрешно
прибежище. Но сега школата е решила, продължава
Учителят, да проведе всичките си идеи и принципи
в целокупния живот и да одухотвори живота. Та, от
този жив, езотеричен център периодически излизаха
пред света представители, които даваха видим израз на
езотеричния център.
Така след Голготската мистерия се продължи

непрекъснатото съществуване на езотеричния център,
което е показано в Евангелието с факти, където Христос
след възкресението се явява многократно на учениците
и ги ръководи. Йоан завършва своето Евангелие с
думите: Още много други дела извърши Исус, но ако се
напишат едно по едно, струва ми се, че целият свят не
щеше да събере написаните книги. Това също показва,
че езотеричния център е продължил своята дейност, като
се е изявявал по различни начини и е давал импулси в
различни времена.
Така през четвърти век, когато езотеричната традиция
постепенно се загуби външно и християнската община
се обособи като едно религиозно общество, се роди
движението на Манихеите, което се явява като външен
израз на третия клон на Бялото Братство и като носител
на езотеричната традиция. В същия дух работеха и
различните гностични школи като Ориген, Валентин,
неоплатониците и цялата александрийска школа.
Като една поголяма и силна проява на езотеричния
център, като реакция на изгубването на вътрешната
страна на учението от християнската църква, се явява
богомилството в България, което просъществува 45
века и се превърна в масово народно движение, като
винаги имаше за тил езотеричния център. Когато те бяха
разпръснати и изгонени из България, този езотеричен
център се премести на запад и от него се роди вътрешният
розенкройцерски орден, който пое ръководството на
западноевропейската култура. Розенкройцерският орден
остана скрит за света цели 23 века и чак през седем
надесети век се изнесоха някои от неговите учения на
поширок кръг от хора, но той незабелязано от никого
стимулираше мисълта на западния човек и под влиянието

па тези импулси се роди и разви цялата култура на
Западна Европа. В поново време, като израз на този
розенкройцерски дух, се явява външната школа на
розенкройцерите, ръководена от Макс Хайндел и преди
нея школата на Рудолф Щайнер, който изнесе много от
езотеричните християнски учения и им даде поширока
известност.
Като последен външен израз на християнския
езотеричен център се явява движението на Бялото
Братство в България, начело на което стои Учителят.
Той казва: Зад мене стои цялото небе. Словото, което ви
говоря, не е мое, то е на Бога, на разумните същества,
които стоят зад мене. Значи, зад него стои този езотеричен
център, съвкупност от разумните същества, които
подготвят явяването на Новата култура и като външен
израз на този езотеричен център се явява Учителят и
създаденото от него движение.
Ето какво казва Учителят за дейността на този
езотеричен център в течение на развитието на Бялата
раса: „В течение на развитието на Бялата раса, Бялото
Братство е изпратило три клона, които първоначално са
имали центъра си в Египет, после в Индия и оттам са
се разпространявали в другите страни.
Първият клон може да наречем египетски. От
Египет той отива в Индия, Персия и създава индуската
и персийската култура. В началото на персийската
култура стои Заратустра. След това този клон преминава
н Гьрция и под ръководството на Орфей създава гръцката
култура. Оттам преминава в Рим, откъдето впоследствие
преминава в новообразуваните европейски страни.
В Египет учениците на този клон се наричат
херметисти от Учителя на този клон Хермес. В Персия
се наричат маздаисти, от учението на Заратустра за

Ахура Мазда, Богът на Светлината, Богът на Слънцето.
В Гърция учениците се наричат орфеисти, по името на
Орфей. Първият клон, както казах, отива в Индия и
създава индийската култура. В Индия представителите
на Бялото Братство са оставили повече философски
учения, а в Египет повече наука.
Вторият клон можем да наречем палестински, защото
от Египет той отива в Палестина, още във времето на
Мойсей, с излизането на евреите от Египет. Евреите бяха
пратени в Египет, за да придобият окултната Мъдрост и
да се възпитат, за да могат да изпълнят мисията, която
им се възлагаше. През школите на този клон минаха
всички пророци. В Палестина учениците на Братството
се наричаха есеисти. Вторият клон имаше за задача
да подготви условията за идването на Христа и да
подготви хората, които да разпространят учението по
целия свят.
Третият клон може да се нарече богомилски. Той
от Египет отива в Индия и оттам в Персия, където
учениците на Братството се наричат манихеи, по името
на Манес, на водача на движението в тази област.
След това преминава в Арабия, Сирия, Мала Азия и
България. От България под формата на розенкройцерство
преминава в Западна Европа.
Учениците на Бялото Братство в днешната епоха
представляват сбор от учениците на трите клона. Сега
в България работят от трите клона.
Тези три клона идват от едно повисоко място, от
невидимия свят. Тези, които ръководят и трите клона,
са Посветени.
В първия клон, в Египет, са изнесени принципите на
Божествената наука и той е имал за задача да подготви
условията за християнството, да подготви съзнанието на

човечеството за християнството.
Вторият клон има за задача да внесе християнството
и света и да го разпространи.
Третият клон има за задача да реализира Божественото
учение, християнството и да даде методи за приложение
ма учението в живота. Розенкройцерите са разклонение
нa третия богомилски клон. И те имат за цел подготвянето
на Новата култура чрез приложение на християнството
в живота.
Първоначалното име на богомилството е било друго.
В България им е дадено името богомили. Найвидният
богомил в България е бил Боян Магът. Поп Богомил е
бил проповедник и разпространител на учението.
Чешките братя в Чехия, квакерите в Англия,
илюминатите в Германия, катарите и албигойците във
Франция и ред други ордени и течения са произлезли
все от богомилството.
Така че християнският езотеризъм води началото
си от онзи жив и разумен вътрешен център, който е
съвкупност от разумни възвишени същества, които
ръководят човешкото развитие под ръководството на
Христа. Този център е ръководил човечеството още
от неговото излизане от Бога и го е водил през целия
път на неговото слизане от висшите светове до гъстата
материя на физическия свят. Учителят казва, че когато
човек бил в рая, т.е. когато е бил в умствения свят,
Господ го е учил и му е предал Великото знание, предал
му е Божественото знание, Божествената наука, предал
му е окултната Мъдрост. Но след грехопадането човек
постепенно загубил тази Мъдрост и тя потънала дълбоко
в неговото подсъзнание. А този Господ, който учеше
човека в рая, това беше Христос, който стои в основата

на онзи езотеричен център, който ръководи човечеството
в целия път на неговото развитие. Затова Учителят казва
още: „Учението, което ви предавам, не е ново, защото
човек го е учил още в рая."
Ч о в е ш к о т о р а з в и т и е се и з в ъ р ш в а чрез ред
последователни импулси, които идват от Духа, който
ръководи целия световен процес на развитие и чрез тези
импулси се слагат в действие известни сили и енергии,
които от своя страна са носители на определено знание.
Тези импулси идват от Космичното Слово, което преди
две хиляди години, в четвъртата следатлантска културна
епоха, гръколатинската, се всели в човешка форма и
даде мощен импулс на човешкото развитие, даде импулс
на възхода, като внесе нови сили и енергии в земното
развитие, и същевременно донесе на земята онова
знание, което беше предал на хората още в рая, което те
забравиха след грехопадането. Това е учението, което в
популярна форма е изложено в Евангелието и въобще в
Новия завет. Понеже това учение е израз на Космичното
Слово, то носи в себе си мощни сили. Това учение
Христос предаде на Мъдреците от Изток, понеже те
бяха Посветени от трите предшествуващи следатлантски
културни епохи индуската, персийската и египетско
халдейската. На тях той го предаде като на Посветени,
но открито и те занесоха това учение в Индия, което и до
днес се пази в Светилища, недостъпни за обикновените
хора. Тези Светилища са в етерния свят, но имат свои
физически седалища на Земята, които рядко излизат на
открито.
Бялото Братство, глава на което е Христос, има
ред ордени и школи в етерния свят, които работят за
повдигането на човечеството, като всеки орден си има

своя специфична задача. Различните ордени според
задачата, която имат да изпълнят на Земята, пращат
свои ученици и Посветени между хората. Но всички те
са проводници на импулсите, които идват от космичното
Слово. Понеже всеки орден изпълнява една определена
функция в организма на космичното Слово, затова в
различните епохи импулсите на Словото се проявяват
чрез различни органи, т.е. чрез различните ордени на
Братството. Различните ордени са носители на различни
енергии и изпълняват различни задачи за благото и
повдигането на човечеството. Но задачите им се възлагат
от общия център космичното Слово, на което те се
явяват проводници.
Тримата Мъдреци от изток, които отидоха при Христа
като Посветени в окултните школи на миналото, носеха
със себе си окултното знание, което човечеството беше
придобило от миналото, след слизането си на Земята в
различните школи от различни Учители, още от Лемурия
и Атлантида и в течение на трите предшествуващи
следатлантски културни епохи. И те поднесоха това
знание като дар пред великия Учител Христос
което знание е символизирано в трите елемента,
които те поднесоха като дар злато, смирна и ливан.
Златото е емблема на знанието, придобито и свързано
с Божествения свят, смирната е емблема на знанието,
придобито и свързано с духовния свят, а ливан е емблема
па знанието, придобито и свързано с физическия свят.
Те владееха и работеха със силите на Божествения,
духовния и физическия светове и всичкото това знание те
предложиха в услуга на Христа, те сами се предоставиха
зa носители на идеите, които Христос носеше. С това те
изразиха готовността си, съзнанието и силите, с които

разполагат, да бъдат служители на Словото, което слиза
на Земята, изразиха готовността си да станат апостоли
на Словото. Тогава Христос им предаде Новото знание,
което дотогава не им е било предадено. Предаде им
учението на Любовта и те получиха ново посвещение,
посвещението на Любовта. Затова Учителят казва: Сега
Мъдростта ще се проучва от гледището на Любовта. Това
именно получиха Мъдреците от Изток. Тяхната Мъдрост
се осветява от Любовта на Христа и оживява, и тяхното
знание добива една нова, вътрешна сила, защото носи
живот със себе си.
Това именно знание, което те приеха от Христа, което
е изложено в Евангелието и въобще в Новия завет, стана
основа на християнсткото езотерично учение, което ще
бъде езотеричното учение на започващия се цикъл на
възхода. Езотеричното учение на инволюционния цикъл
е изиграло своята роля, дало е своите плодове и сега
то трябва да се обнови и това стана чрез срещата на
тримата Мъдреци с Христа. Те бяха представители на
древната Мъдрост, която доби човечеството през неговия
инволюционен път, импулс за която беше даден пак от
Христа още в космичния период на Луната. Задачата,
която беше възложена за това учение, беше изпълнена.
Сега Посветените получиха нов импулс, получиха нови
сили, ново посвещение от контакта с духовния Учител
Христос, и с това в древната Мъдрост се внесе нещо
ново, което те дотогава не познаваха.
Но между учениците на древната Мъдрост останаха
някои, които не приеха новия импулс и продължиха
да си живеят с древната Мъдрост. Това става под
влияние на закона на полярността, който сега няма
да обяснявам. Понеже развитието взе друга посока,
те с тяхното знание, което имаха, не приемайки новия

импулс, се самоизключват от новото течение и тяхното
развитие постепенно спира, и тяхната служба в развитие
и подигане на човечеството постепенно се намалява и
прекратява. Учителят казва: Има известни адепти от Азия,
които впоследствие изолираността си от общото течение
на развитието и скъсване на връзката с човечеството, са
се спънали в своето развитие. Те не разбраха, че когато
един импулс стигне до своя краен предел, когато се
зaвърши цикъла, който този импулс е проявил, тогава
идва друг импулс, който поражда нов цикъл и в новия
цикъл се внасят вече нови сили и енергии, поставят се
нови задачи, дават се нови методи за работа. И които
не могат да приемат това ново течение, постепенно
отпадат, като остават да живеят със своето минало, с
което прекъсват връзката с Реалността.
С новия импулс, който Христос даде на човешкия
възход, Той внесе Любовта, духовната Любов като нова
сила, която да работи за човешкото повдигане. Тази
нова сила влиза като един нов приток в живота и който
приеме този импулс на Любовта, тя ще подкрепи и
освежи живота му и ще го пресъздаде, ще му даде нов
подтик за живот и творчество, и ще го издигне постепенно
във висините на Духа, като го освободи от робството
на материята. Които не могат да приемат импулса на
Любовта, техният живот постепенно се пресушава и
материята все повече ги завладява, вследствие на което
тяхното развитие спира. Те вземат обратно движение
постепенно слизат все подълбоко в гъстата материя
и рискуват да изгубят човешкия си образ и да слязат в
бездната, да станат плячка на тъмните сили.
Понеже в процеса на развитието е в сила законът
на поляризацията, в света действуват два вида сили и
два вида същества, които са в непрестанна борба и под

влиянието на тези два вида сили се извършва развитието.
Тези два вида сили са двете ръце на Абсолютния Дух,
който държи в ръцете си световното развитие. Тези два
вида сили можем да ги наречем добро и зло. Силите на
злото работят в гъстата материя и те са, които сгъстяват
материята. Силите на доброто работят в рядката материя
и те са, които разреждат материята. В процеса на
инволюцията, на слизането, предимство имаха силите
на злото, понеже що се отнася до Земния период, те
постепенно сгъстяваха материята. Това беше необходимо,
за да могат човешките души да се индивидуализират,
да се почувствуват като отделни единици, като отделни
центрове във Великото Божествено Съзнание.
Понеже твърдата материя разделя нещата и ги
затваря във форми с определени граници, то когато
душите постепенно се озоваха във все погъсти и по
гъсти тела, те постепенно загубиха онова космично
съзнание, което имаха, което не беше тяхно лично, но
което беше съзнанието на Космичното Същество, в
лоното на Което те бяха потопени. В тези твърди форми в
човешките души се пробуди едно лично съзнание и човек
постепенно се почувствува като отделна индивидуалност,
като „Аз", отделен от другите. Тази беше задачата
на инволюционния процес, да се оформи човешката
личност, да се роди „Азът" в човешката душа, да може
човек да каже „Аз". Но заедно с раждането на „Аза" се
ражда егоизмът. Човек, почувствувал се веднъж като
отделност, започва да има свои лични интереси, които
противопоставя на интересите на другите и се започва
борба за блага, за интереси, за слава, въобще борба за
осигуряване изискванията на „Аза". От друга страна с
раждането на „Аза" човек добива възможност да мисли и
да се издигне над животинското царство и да се стреми

към Духа и да придобие свобода, в смисъл чувствува се
самостоятелно същество, с лична воля, но той може да
стане истински свободен, ако следва посоката на Духа.
Затова Гьоте казва във Фауст. В мене живеят две души
едната тегли нагоре, а другата надолу. Това са двете
страни на „Аза". И затова в християнския езотеризъм
„Азът" е символизиран като двуостър меч.
„Азът" е роден под влияние на два импулса. Първият
импулс идва от известни същества на космоса, които се
противопоставили на изпълнението на Божията Воля
и, тъй да се каже, премного са се индивидуализирали,
и са предали този импулс на човешкото същество. Под
тяхно влияние в човешките същества, които живеят в
колективното подсъзнание, се пробужда известно лично
чувство, известен стремеж към самостоятелност, към
свобода. Под тяхно влияние се ражда отрицателната
страна на „Аза", заедно с неговия егоизъм. Ражда се
това, което се нарича човешка личност. В астралното
тяло на човека се внасят енергиите на тези същества,
които стимулират човека към отделност и това повлича
човека към гъстата материя, където той става отделно
същество, но не и свободен, към което се стреми. Той е
свободен само в този смисъл, че може да прави избор
между доброто и злото, и е свободен да върви в която
посока пожелае. Това е онзи момент от развитието, който
е описан в Библията като ядене на забранения плод. И
им се отворили очите и започнали да познават доброто
и злото. Отварянето на очите в случая подразбира
пробуждане на личното съзнание, раждането на
„Аза". Вторият импулс за оформяне на „Аза" идва от
Божествената природа на човека, от Духа, който е скрит
в неговите дълбочини и отвън, от дейността на Христа,
на космичното Слово, Което стана плът. Стремежът на

Христа, казва Учителят, е да проникне в дълбините на
всяка душа, за да я направи безсмъртна. От това влияние
на Христа се раждат всички благородни импулси на
„Аза", които го издигат към висините на Духа и правят
душата безсмъртна. Ако не беше импулсът на Христа,
„Азът" би се развил само под влияние на първия импулс
и би завел човека неминуемо в бездната. Такова е
било състоянието на човешкото развитие по време на
слизането на Христа на Земята.
Учителят казва: В човешката душа при днешното
й развитие има два стремежа. Единият стремеж е към
центъра на Земята, това е стремежът на корените, а
другият стремеж е към центъра на Слънцето това е
стремежът на клоните. Задачата на човека е да разреши
това противоречие. Докато не е роден от вода и Дух, т.е.
докато не е роден от Любовта и Мъдростта, той остава
в корените и не може да влезе в света на клоните,
цветовете и плодовете. Ние вече не сме в корените,
излязохме от тях и влизаме в света на клоните. И нашето
Царство вече не е от света на корените. Всеки един ще
стане клон на Великото Дърво на живота и така ще
разреши задачите на живота си. Иначе не може да ги
разреши. Защото и Земята е приела всичкия живот от
Слънцето. Всичкото богатство, което Земята притежава,
е дошло от Слънцето, от невидимия свят. Всички
наши мисли и чувства са дошли от невидимия свят,
от възвишените същества на Космоса, които живеят в
клоните, в цветовете и плодовете на Великото Дърво на
живота. Та, когато човек почувствува Духа в себе си,
той може да придобие безсмъртието, да стане съзнателен
изпълнител на Божествената Воля, което е върховната
цел на развитието.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ
ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
(продължение)
„В първоначалния език, езикът на девствения Божествен

Дух, найвъзвишеният в йерархията на ангелите, Бог е дал
на човека друго име. Това е станало в Съвета на Боговете
под попечителството на Господа Исуса Христа, наречен
Спасител на човечеството. Този съвет се е занимавал със
създаването на човека и определяне на името му."
„Източните и западните школи се различават по
класификацията на човешките обвивки и по някои други
въпроси. Обаче тази класификация се отнася само до
външната страна на това учение. По същина и двете школи
нямат никакво вътрешно различие. Според вътрешния
смисъл на Христовото учение човек има три неизменни
тела и четири обвивки. В теософската литература се
говори за четирите обвивки на човешкото тяло, а за трите
неизменни тела само се загатва. Там наричат обвивките
тела, но поподходящото име за тях е обвивки, а не тела.
Други различия между източните и западните школи е
в схващането за Христа и за неговата роля в развитието
на човечеството. Има и други различия."
„Съвременните хора мислят, че християнството е ново
учение от преди две хиляди години. Не, не е ново това
учение. То е минало през три епохи. Първата епоха датира
от създаването на човека по образ и подобие на Бога.
Този човек и до днес още живее в рая. Втората епоха
е от времето на втория човек, направен от пръст и за
непослушание изгонен от рая. Третата епоха е епохата на
сегашното човечество, когато човек се роди вън от рая."
Учителят
От горните мисли на Учителя се вижда, че Христос е

онова същество, което е причина за явяването на човека
в света и е под Негово ръководство; той се е развивал
както в течение на слизането си, така и в течение на
своето възлизане. И че християнството е учението,
което е съпътствувало човека в целия път на неговото
развитие. С това учение Христос, Божественият Дух,
найвъзвишеният в йерархията на ангелите, е ръководил
и хранил човешките души в пътя на тяхното развитие.
Но до преди две хиляди години Христос е бил по особен
начин в контакт с човечеството. От преди две хиляди
години той слезе на Земята, той постепенно прониква в
душите на хората и пробужда „Аза" в човешките души.
И човек се осъзна като самостоятелно същество, което
може да калже „Аз". Затова според западното езотерично
учение Христос е централният двигател на човешкото
развитие.
Затова Учителят казва: Без Христа няма космос, т.е.
организиран и устроен свят, без Христа няма история,
без Христа няма мистичен живот. Христос е, който е
движил, движи и ще движи космичния, историческия и
мистичния живот на човека и човечеството. Следователно
и традицията, в резултат на Христовия импулс, е
която носи великото знание, което Христос е предал
на човечеството. Защото Учителят казва още: Христос
е Великият вдъхновител на всички откровения през
всички времена и епохи. Това значи, че всички Посветени
на миналото, които са имали откровения за тайните
на Битието, са били вдъхновявани и ръководени от
Христа, който е Върховният просветител в мистериите
на Битието. Това е ясно показано в Откровението на
Йоан, който в началото на своето Откровение казва:
„Откровението на Исуса Христа, което Му даде Бог,

за да покаже на служителите си онова, което има да
стане скоро. А Христос прати та го яви чрез ангела си
на своя слуга Йоан." От това се вижда, че Христос е
главният вдъхновител и фактор на човешкия прогрес,
на развитието на човека и човечеството. Следователно
Той заема централно място в духовното ръководство на
човека и човечеството. Той е онази ос, около която се
движи целият човешки прогрес. И едно учение, и една
традиция, в които няма място за Христа, сами по себе
си са осъдени на безплодие, защото Христос е, Който
оплодява човешката душа, за да може да се роди висшето
Аз, който води човека до висшето познание. Висшето
познание не се разкрива на обикновеното човешко аз,
което трябва да превъзмогне себе си, за да даде път на
Божественото, което е вложено в самия него.
Стремежът на Христа е да пробуди Божественото в
човешките души, да ги обърне към Бога, да ги свърже
отново с Бога, както са били свързани едно време. Така
че мисията на Христа е да освободи човешките души от
пленничеството на тъмните сили и да ги свърже с Бога,
за да ги направи безсмъртни. Затова той казва: Моето
Царство не е от този свят. Казва още: Иде князът на
този свят, който няма нищо общо с Мене. Князът на
този свят са именно тези сили, които са дали първият
импулс за пробуждане на човешката личност и са
внесли в човека егоизма и стремежа към материята. Но
след възкресението Христос казва: Дерзайте, аз победих
света, т.е. победих княза на този свят. А светът, казва
Учителят, това е черната ложа, която досега е владяла и
управлявала физическия свят и е заблудила човешките
души. Но след Голготската мистерия, след разпъването и
възкресението на Христос, Бялото Братство постепенно

побеждава черното братство и поема управлението на
света в своите ръце. Така че онзи, който воюва в света
за освобождението на човешките души от робството на
тъмните сили е Христос, който е изявеното Слово, проява
на Абсолютния Дух в нашата вселена. Затова Той казва:
Аз и Отец Ми едно сме.
Учителят казва: Има два стиха в Евангелието, в които
Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако
Отец Ми не го привлече." Това значи, никой не може
да дойде при Сина человечески, т.е. при Мъдростта,
ако не е привлечен чрез Любовта. После Христос казва:
„Никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му Го
изявя." Това показва, че Христос е вратата, през която
трябва да минем, за да видим Бога. Защо трябва да сме
привлечени от Христа? Аз обяснявам този стих много
естествено. Житното зърно, което не е посято в земята,
на което не е дадено Светлина, топлина и влага, може
ли да се прояви? Не може то само да влезе в земята,
ако няма кой да го посади. Трябва да се намери някое
разумно същество, което да го посади в земята, за
да му се дадат условия да види онова, към което се
стреми. Кое ще види? Слънцето. Следователно, за нас
Христос е почвата, в която като се посадим, виждаме
Бога, Светлината и топлината, т.е. Истината и Любовта.
Христос е почвата, необходимостта, без която разумният
живот не може да се прояви. Ако не сте привлечени от
Бога, т.е., ако Божията Любов не слезе отгоре и не дава
влага и топлина, вие не можете да растете.
Във връзка с този въпрос Учителят повдига въпроса
за кармата и казва: Някои ме питат какви методи има
за освобождаване от лошата карма? Да си платиш
дълга. Този въпрос евангелистите го разрешават като

казват: Повярвай в Господа Исуса Христа и ще бъдеш
спасен ти и домът ти. Аз казвам: Повярвай в Господа
Исуса Христа и твоята карма ще бъде ликвидирана. Но
този стих за повярването има отношение към спасението
само в този смисъл, че Христос само те връща от една
посока в друга, но не ти изплаща кармата. Паднал си
долу в ямата, Той те хваща и те избавя, изважда те от
потъване, но с това изваждане ти не си станал изведнъж
благороден, а си оставаш същия човек. За да станеш
благороден, трябва да работиш върху себе си. Само
чрез работа и страдание може да изплатиш кармата си.
Найдобрите и бързи методи за ликвидиране на кармата
са безкористието и самопожертвуването. Побързи от
тях няма. А тези качества човек може да придобие най
лесно, когато е свързан с Христа, Който е безкористие и
самопожертвуване. Когато човек бъде посаден в Христа
като почва, той ще поникне и израсте като човек на
безкористието и самопожертвуването.
Понеже Христос е главният фактор на духовния
живот на човека и човечеството, затова с право заема
централното място в християнския езотеризъм, който
от своя страна представя онзи жив канал, по който
непрекъснато се предава знанието и импулсите, които
идват от Христа към човечеството. В този смисъл,
като говорим за християнската езотерична традиция,
подразбираме едно живо тяло, през което протичат
животът и Любовта на Христа към човешките души.
Под християнска езотерична традиция разбираме всички
онези души, които са в съзнателна връзка с Христа и
са проводници на Неговото Слово, на Неговия живот,
па Неговата Любов и за благото и подигането на чове
чеството. В този смисъл християнската езотерична

традиция е един жив извор, който непрекъснато извира
и дава свежи и пресни живи води на изжаднелите
човешки души.
Щайнер, един от носителите на западната езотерична
християнска традиция, изразява тази идея по следния
начин: „В ръководството на развитието на човечеството, за
което ние говорим като за едно ръководство чрез Учители,
имаме сменяващи се един с друг Велики Посветени.
Ние трябва да схващаме тези Велики Посветени като
Велики Учители в развитието на човечеството, но не
бива да ги смесваме с това, което е Източник на това
учение, от който Източник Посветените черпят онова,
което имат да дадат на човечеството като редуващи се
учения. Ние трябва да си представим, така да се каже,
един колегиум от Посветени и сред този колегиум трябва
да си представим онзи Източник, онзи жив Източник
на ученията на Посветените. Този жив източник не е
никой друг, освен Онзи, който на найобикновен език
наричаме Христос. Така, щото всички Посветени приемат
от Христа онова, което трябва да дадат на човечеството
в течение на развитието на епохата."
Не без значение за християнския езотеризъм е и
фактът, че Христос още след раждането си отиде в Египет,
центъра на окултната Мъдрост от където излязоха много
импулси за човешкото развитие. И Учителят казва: В
древен Египет се изнесоха принципите на Божествената
наука. Както видяхме, тези принципи са изнесени от
Хермес, който беше във връзка с Христа и той му предаде
принципите на Божествената наука, понеже Египет щеше
да стане изходна точка за развитието на западноевро
пейската култура, в която именно се разпространи и
християнството.
Та, когато говорим за християнската езотерична

традиция, ние я разбираме в широк смисъл и тя се покрива
с понятието западна окултна традиция, която изхожда от
Египет, за разлика от източната традиция, която има друг
произход. Учителят казва, че няма съществена разлика
между ученията на източната и западната традиция.
Разликата е само в задачите, които има да изпълняват,
методите, които прилагат за изпълнение на тези задачи
и във формата, в която се излагат ученията, и в някои
допълнителни учения, които са зле разбрани в източната
традиция, поне в нейната популярна форма. Главната
разлика между източната и западната традиция е в
разбирането на Христовия импулс. Докато западната
традиция, която както казах, е жива и е във връзка
с Христа, поддържа, че Христос е главният фактор и
двигател на човешкия прогрес и развитие, източната
традиция, изразена понастоящем в теософското общество,
не му отдава никакво значение. Това изпъква особено в
трудовете на Блаватска, която съвсем го обезличава като
фактор в човешкото развитие. Тя говори за Христа като
принцип, но не го познава като въплотен човек в тялото
на Исуса. Тя казва приблизително следното: Исус може
да е някакъв адепт, когото ние не познаваме и затова не
го признаваме. В последствие Ани Безант и Ледбитер се
опитаха да коригират това схващане, понеже трябваше да
работят в християнския свят, който почита Христа като
Бог, какъвто е и всъщност. За целта Ани Безант написа
книга под заглавие Езотеричното християнство, а
Ледбитер написа книга, озаглавена Християнско верую.
Но те се помъчиха в тези книги да сведат християнството
като издънка на древната Мъдрост, без да разберат
Христовия импулс и новата християнска Мъдрост. Но,
както и да е. Учителят казва, че стремежът на Христа

е да обедини двете традиции, както и всички школи и
религии, които произхождат от тях.
Тук трябва да кажа, че Християнската езотерична
традиция, както и въобще езотеричната традиция не е
враг и не се бори срещу екзотеричната традиция, която
се представя от религията, представена от различните
църкви. Езотеричната традиция е душата, а екзо
теричната традиция е тялото, а душата е, която дава
живот на тялото, тя е, която постоянно обновява тялото
и коригира неговите грешки. Така езотеричната традиция
винаги е готова да помогне на екзотеричната традиция,
да внесе нови импулси в нея, да я обнови, да й даде
поголяма Светлина и поизобилен живот, защото тя е в
съзнателна връзка с живия извор на живота и Светлината
Христос. Но екзотеричната традиция непрекъснато
воюва с езотеричната традиция, като мисли, че тя иска
да я измести и да й вземе местото. Това е погрешно
схващане на екзотеричната традиция. Езотеричната,
както и екзотеричната традиция си имат свое място и
роля в развитието и възпитанието на човечеството. Докато
екзотеричната традиция, представена от различните
църкви е за малките деца, тя е забавачница и основно
училище, то езотеричната традиция, представена от
различните окултни школи, представя гимназията и
университета с различните им класове, където се изучава
Великата Божествена наука, върху която е изграден
животът в космоса. Ръководителите на екзотеричната
традиция, понеже нямат пряка и съзнателна връзка с
духовния свят, са слепи водачи на слепи и ако да не беше
езотеричната традиция да хвърля Светлина и да подкрепя
живота, екзотеричната традиция би завела живота в
Историческият път на Бялото Братство през вековете 1 49
пропастта. Идеята за отношението между екзотеричната

и езотеричната традиция е разгледано и изяснено много
добре в драмата на Морис Метерлинг Слепите. Така че
езотеричната традиция не отрича ролята на екзотеричната
при възпитанието на човечеството, защото знае, че всички
хора не са готови за ученици на окултната школа.
Погрешката на екзотеричната традиция е, че се придържа
фанатично към дадени установени форми, без да взима
в съображение факта, че човечеството расте и заедно
с това и тя трябва да измени формите си, за да може
да задоволи нуждите на хората. Затова Учителят казва:
Религията, т.е. екзотеричната традиция, е забавачница
и основно училище, в която хората изучават първите
елементарни правила на живота и когато свършат
забавачницата, влизат в първия отдел, първо отделение
на окултната школа, където им се преподава повисшето
знание, според степента на тяхното развитие. Затова
Учителят ни учи да не критикуваме и осъждаме никоя
религия, а още помалко християнските църкви, а колкото
може да им помагаме, защото те работят за провеждане
на великия Христов импулс. Но главният проводник на
Христовия импулс е езотеричната традиция, проявена в
ред школи в различни епохи.
Така, че съществуването на езотеричната и екзо
теричната традиция са обусловени от две причини:
Първата причина е нееднаквата степен на развитие на
хората. Защото има хора на пониска степен на развитие
и не са пригодени за учението на езотеричната традиция,
която е твърда храна и хората трябва да имат здрави
зъби, за да могат да дъвчат тази храна, т.е. трябва да
имат пробудена мисъл, за да могат да схванат, разберат и
приложат това, което учат. Втората причина е, че хората
като деца в духовно отношение се поддават на влиянието

на тъмните сили, които извратяват езотеричната тра
диция, като придават поголямо значение на буквата и
отхвърлят Духа, от което именно се ражда екзотеричната
традиция, която държи на формата на нещата, на буквата.
Но водителите на езотеричната традиция винаги бдят,
ръководят и коригират, без да критикуват и осъждат,
защото те знаят, че хората са като деца, не могат да не
се поддадат на известни чужди внушения и да допуснат
известни грешки.
Така върви световното развитие. Бялото Братство
дава известни духовни импулси, тъмните сили се
намесват и отбиват тези импулси или ги използват
за свои цели. По такъв начин се създават различните
култове и религии в съвременен смисъл на думата. Но
езотеричната традиция използва всичко за напредъка и
развитието на човечеството, използува всичко за добро.
Тя, която работи по законите на природата, превръща
всичко за доброто и повдигането на човечеството. И така
от взаимодействието на двете ложи Бялата и Черната
от борбата между тях се извършва развитието на
човечеството.
Всяко ново учение, което е външен израз на един
космически импулс, изхожда от един езотеричен център,
който е приемник на космичния импулс и го провежда
в живота на човека и човечеството. Но понеже всички
хора не са еднакво готови да приемат новия импулс и
освен това, както казах, намесват се тъмните сили, които
използуват неподготвеността на хората и отбиват до
известна степен течението на импулса, като го вкарват
в известни рамки, в известни форми и канализации и по
такъв начин създават външната, екзотерична традиция,
която се явява на историческата сцена като законен
представител на Новото учение, родено от езотеричния

център. Но с това дейността на езотеричния център не
се прекратява. Неговата дейност продължава в нова
посока. Той по естество е скрит и вътрешен, затова
започва да работи вътрешно, като влияе по вътрешни
пътища върху попробудените души и ги привлича към
себе си. По такъв начин се оформя известен езотеричен
център, който има във външния си израз една окултна
школа, в която се изнасят подълбоките Истини, които
този импулс има да внесе в света.
Когато Христос дойде на Земята, случи се това, което
описах погоре. Той донесе едно Ново учение и докато
то беше в един ограничен кръг, беше строго езотерично,
като същевременно имаше контакт с широките народни
маси, на които учението се предаваше, както и сам
Христос казва, в притчи. Но понеже това учение имаше
тенденция да проникне и обхване цялото човечество, да
проникне широките народни слоеве, то неизбежна беше
една външна форма, която да бъде достъпна за широките
народни маси. И понеже, както казах, всички хора не са
еднакво готови да приемат и разберат Истината в нейната
първична чистота, то учението постепенно се примеси
с изостанали и извратени древни традиции и първо
началната Истина се изопачи в нейната популярна проява
и Новото учение, което Христос донесе, се превърна в
религия, в една църква. Но това не изключи същес
твуването на школата редом с църквата. Така вървяха
работите до четвърти век, до което време последователите
на Христа се наричаха ученици на новото учение и
чак през 354 година на един вселенски събор приеха
името християни. Дотогава редом с външната църква
съществуваше и вътрешната школа за понапреднали.
Школата подкрепяше и ръководеше църквата. Но от

средата на църквата се явиха хора, които под влияние
на тъмните сили отрекоха езотеризма и трябваше да се
скъса връзката между църквата и школата, т.е. между
езотеричната и екзотеричната традиции. Църквата тръгна
по свой път, по пътя на външните форми и външните
ефекти, а школата се затвори в себе си и продължи
своята вътрешна работа.
Както казах в началото, развитието се извършва чрез
ред последователни импулси, които идват от Духа. Има
импулси, поголеми и помалки. Един голям импулс,
какъвто е Христовият, който обхваща цялата планетна
еволюция и цялото бъдеще на човечеството, се провежда
и проявява последователно, на етапи. То е като едно
мощно течение, на което като турят преграда в известно
направление, то се отбива в друга посока, но неотклонно
върви все напред и прониква в живота на човека и
човечеството, и на цялата Земя. Защото Христовият
импулс обхваща както човека и човечеството, така и
цялата Земя. Под този импулс Земята ще се преобрази
и одухотвори, и ще се превърне в края на този космичен
период в етерно небесно тяло и в един последващ период
в астрално небесно тяло, като материалната субстанция
постепенно се ефиризира. Това ефиризиране се извършва
чрез постепенно повдигане в повисшите сфери на
Битието, където налягането се намалява и материята
става поефирна. Защото твърдостта на материята
зависи от налягането и от посоката на действието на
силите, които работят в нея. До времето на Христа
Земята като цяло се движеше надолу, т.е силите, които
действуваха, имаха едно движение към центъра на
Земята и затова материята се сгъстяваше все повече и
повече. След Христовия импулс се внесоха нови сили в

земното развитие, с което на действуващите на Земята
сили се даде възходящо направление и Земята започна
да се издига нагоре, и земната материя започна да се
освобождава от онова голямо налягане, под което се
намираше и постепенно започна да се разрежда. Така
постепенно ще дойде ден, когато Земята ще се превърне
в етерно състояние, след това в астрално и в още по
далечно бъдеще в състояние, каквото съществува в
Божествения свят. Тогава постепенно етерният свят
найпърво, а след това астралният и умственият светове
ще слязат на Земята, т.е. ще добият поконкретен
и материален израз. Тогава ще имаме една етерна
материална Земя с много пофина материя, след това
астрална Земя от още пофина материя и т.н. Това ще
отбележи ред последователни епохи в развитието на
човека, човечеството и Земята.
Така че Христовият импулс е в началото на своето
проявление. Той в бъдеще ще се развие и ще мине през
ред фази и етапи, както и в миналото е минал през ред
фази и етапи. Когато на течението на импулса се сложи
известна преграда, той избива в друго направление, явява
се нова фаза в неговото проявление. Така се родиха ред
школи и братства в началото на Христовия импулс, едни
от които са, така да се каже, само отбиване на известни
вадички от голямото течение, а други се явяват като ново
направление на течението на главния импулс.
Екзотеричната традиция се оформи и създаде църк
вата с всичките поделения и тя прониква в широките
народни маси. Тази задача до голяма степен извърши
апостол Павел. Но тогава още езотеричното и екзо
теричното течение не бяха разделени и вървяха и
работеха заедно. Апостол Павел, редом със създаването

на църквите, където имаше условия, създаваше и школа
за понапреднали. Той сам казва в посланията: На вас
давам словесно мляко, а твърдата храна, каквато е
Мъдростта, предавана в школата, е за понапреднали.
Такива школи Павел е основавал на много места, като
има запазени следи от школата, която е била в Атина.
Там е работил един негов ученик, Дионисиус Аеропагит,
който е написал много книги, найзабележителната от
които е Книга за ангелските йерархии от езотерично
гледище. Ето какво казва за него един съвременен
автор: Свети Дионисий Аеропагит ни е представил
първоначалната църква като тайно общество, което има
своите посвещения и тайни. При смъртта на Христа той е
бил на 25 години. Найнапред той бил посветен в тайните
на Изида в Египет. Един ден в Елиополис той вижда
слънцето да се покрива с тъмнина. Тогава един негов
приятел му разкрива, че това е промяна в Божествените
неща и че непознатият Бог страда в плътта си. Поразен от
тези думи, след известно време той става християнин и се
запознава с апостол Павел. Той е написал 12 съчинения,
от които само пет са останали. Те са: Десет писма,
За небесните йерархии, За църковната йерархия,
Божествените имена, Мистично богословие.
Така църквата и школата вървяха ръка за ръка и
работиха заедно до средата на четвърти век, когато
християнството се провъзгласи за официална религия
и школата трябваше да се прибере в своите вътрешни
убежища. Това стана по причина на това, че в учението
влязоха хора, които нямаха пробудено съзнание и чрез
обективния си ум разбираха само външната страна на
учението. От езотеричния център се развиха ред школи
и Братства, които провеждаха Христовия импулс все

понашироко и надълбоко в живота. Още във втори век
се явиха неоплатониците и гностиците, които обновиха
древните мистерии с Христовия импулс и вляха нов
живот в тях. Те разбраха, че древните мистерии имаха
за задача само да подготвят почвата, да подготвят хората
да приемат Христовия импулс, който е найголямото
събитие в човешкото развитие и найголемият фактор
за развитието на човека и човечеството. Покъсно се
явиха така наречените манихеи, които вече се родиха
и развиха в началото на третия импулс на Бялото
Братство, който идваше да подсили втория импулс,
който, вследствие на разливането си нашироко, беше
загубил от своята мощност. Манихеите, както и всички
езотерични Братства, останаха неразбрани от своята
съвременност. Всичко, което остана писано за манихеите,
е от техните противници (защото тяхната литература
е била напълно унищожена) и не отговаря на техните
идеи, не отговаря на Истината. Те бяха едно езотерично
Християнско Братство, което имаше за задача да работи
за смекчаването на злото в света и превръщането му
в добро. Те и сега работят в това направление. Според
тях, злото съществува по силата на законите в Битието.
И то се явява като противодействие на доброто, за да
усили още повече силата на доброто. Когато доброто
прави усилие да преодолее злото, то развива още по
голяма сила. Силата на злото тогава минава в доброто,
защото те са полюси. Така мислеха и работеха манихеите,
но те не бяха разбрани и бяха жестоко преследвани и
унищожавани.
От манихеите има запазена една легенда, в която е
предадено найсъщественото от тяхното учение. Според
тази легенда в света съществуват две царства, царството

на светлите Елфи и царството на тъмните или нощните
Елфи. Тъмните Елфи нападат светлите Елфи, но са
победени и трябва да бъдат наказани. Но тъй като
светлите Елфи са напълно добри, докато тъмните са
напълно зли, светлите Елфи не могат да наложат зло
на неприятеля си, затова те трябва да бъдат наказани с
добро. Затова една част от светлите Елфи се съединява
с тъмните Елфи и след време злото бива победено.
Омразата не се побеждава с омраза, но тя отстъпва пред
Любовта.
Тук му е мястото да кажа, че апостолите бяха
Посветени от древните мистерии и посвещения, които
впоследствие се преродиха като пророци на древния
Израил и те владееха древната Мъдрост, която е вложена
в Евангелията и в посланията, но вече осветена от
Светлината на Христа и проникната от Неговата Любов.
Учителят казва, че апостолите са имали пробудено
свръхсъзнание в първата степен на неговото проявление.
След възкресението, на Петдесятница, когато слязоха
огнените езици над апостолите, според описанието на
самите апостоли, тези огнени езици, казва Учителят, бяха
външната страна, външната форма на Белите Братя,
които се вселиха в апостолите и тяхното свръхсъзнание
се пробуди, и се изпълниха с голям ентусиазъм и с
голяма сила, и почнаха да работят и проповядват Новото
учение. Духът Божий беше с тях и в тях. Те преминаха
през големи борби, но устояваха и всеки според силата
и възможностите си проповядваше Новото учение.
За Йоан се казва, че е бил любимият ученик на Христа.
Това показва, че той е имал найвисоко Посвещение и
найдълбоко е проникнал както в древните мистерии,
така и в импулса на учението, което Христос носеше.

Затова се казва, че той е ученикът, когото Исус обичаше
наймного. И той отрази найпълно и найдълбоко в
своето Евангелие и Откровението вътрешната страна
на учението. Те послужиха като основа на бъдещите
езотерични школи, които носеха и продължаваха да
развиват импулса, даден от Христа. Има едно поверие, в
което трябва да има Истина, че кръвта, която капела от
Христа на кръста, била събрана в една чаша от Йосиф
Ариматейски или от Йоан и съхранявана от учениците
на Йоан, и после предадена на бъдещите поколения.
По тази линия се явява Братството на Светия Граал, от
средата на което пък изхождат розенкройцерите, както
ще видим покъсно. Когато Христос каза на Петра за
Йоана: Тебе що ти е, ако той остане, докато Аз дойда
втори път. Това подразбира, че езотеричната традиция,
представител на която е Йоан, ще продължи същес
твуването си до второто идване на Христа и ще се
обновява постоянно от все нови и нови импулси, които
идват от Христа. Един от тези импулси се изрази чрез
манихейството, което, както казах, остана неразбрано.
След манихеите дойдоха богомилите в България, които
също се развиха под влиянието на третия импулс на
Бялото Братство, което идваше да подсили отслабналия
първоначален христов импулс. Основа на богомилското
учение бяха Евангелието на Йоана и Откровението. Но
и богомилите бяха жестоко преследвани от църквата,
която влезе в съюз с държавата.
Третият импулс на Бялото Братство имаше за задача
да работи за развиването на човешкия ум, защото само
когато умът е развит, може да се прояви Любовта като
една творческа, организираща сила. Манихеите дадоха
импулса за развиването на човешкия ум под влияние

на големия Христов импулс, богомилите продължиха
този импулс, а розенкройцерите го завършиха. Защото
розенкройцерите са продължители на богомилството на
Запад. Основател на богомилството в България беше
Боян Магът, наймалкият син на цар Симеон, а поп
Богомил беше негов пръв помощник и разпространител
на учението. За тях Учителят казва, че те са били двама
архангели, слезли на Земята, за да подемат Христовия
импулс, който беше отслабнал. Защото всеки един голям
импулс се провежда на етапи. Манихеите, богомилите и
розенкройцерите бяха плод на втория етап от развитието
на големия Христов импулс. Богомилите преминаха през
големи борби и в течение на няколко века последователно
преминаваха на Запад, като основаваха ред Братства
и школи, найтайна и дълбока от които е школата на
розенкройцерите.
Според фактите и според окултните изследвания
Християн Розенкройц е израснал в средата на съвършените
богомили, които заминали на Запад поради преследването
в България. Според християнската езотерична традиция
той е един от Великите Посветени, който е дошъл от
Християнския езотеричен център в Индия, където беше
отнесено езотеричното учение от тримата Мъдреци,
които дойдоха при раждането на Христа. Той беше
също от учениците на Христа. През тринадесети век
духовният мрак над човечеството е бил толкова голям, че
даже и найголемите Посветени прекъснали връзката с
духовния свят. Тогава по инициатива на Посветените от
езотеричния център, които са работили тайно, се прави
опит да се пробие този мрак и да се влезе във връзка
с духовния свят. Понеже тогава трябваше да се даде
импулс за развитието на западноевропейската култура,

в Европа бяха се превъплотили много от Посветените,
които бяха работили в миналите културни епохи като
Учители на човечеството. Външно те са принадлежали
към богомилството и други езотерични центрове, каквито
съществуваха тогава като Братството на Светия Граал,
Братството на Златния камък, Братята на Свети Йоана,
Рицарите на кръглата маса, Братята на Розата и кръста и
т.н. Между тези Посветени израсна Християн Розенкройц
през тринадесети век и той с помощта на всички успя да
се излъчи и съзнателно да се пренесе в духовния свят,
където се срещна с Христа, и прие от Него нови сили и
нова Светлина, с които той обнови традицията и даде нов
импулс на християнската езотерична традиция. Тогава
той е живял малко, след като направил връзката с Христа
и предал тази си опитност на другите Посветени, които
събрали ученици около себе си, на които предават тази
нова вест от Слънцето. Той се ражда втори път през
четиринадесети век и израства в средата на учениците
на неговите приятели Посветените от тринадесети
век. Тогава той прави една обиколка на всички окултни
центрове на Изток и като се връща в Европа, основава
Братството и школата на розенкройцерите, която се със
тои изключително от Посветени. Християн Розенкройц
получава Посвещение направо от Христа през тринадесети
век и получил новата Мъдрост от Него, той с тази нова
Светлина обнови древната Мъдрост и даде нов живот
на древната християнска езотерична традиция.
Найпосле, когато и розенкройцерството изпълни
своята мисия и импулсът привидно беше замрял, дойде
Учителят и даде нов тласък на езотеричното учение, като
стимулира нови сили и събра около себе си учениците,
които са работили и в другите клонове на езотеричната

традиция. Богомилството и розенкройцерството, както
казах, бяха плод на третия импулс на Бялото Братство
или казано с други думи, представяха от себе си втората
фаза на големия Христов импулс. Но когато импулсът,
който породи богомилството и розенкройцерството
намали силата си и се зазори новият импулс, начело
на който стоеше Учителят, под влияние на тези два
импулса се стимулира древната езотерична традиция от
преди християнската епоха, оформила се като източна
езотерична традиция и даде живот на теософското
общество, което изигра ролята на Йоан Кръстител по
отношение на големия импулс, който Учителят носи в
света.
Теософското общество беше основано от Елена
Блаватска и полковник Олкът през 1875 година в Ню
Йорк. Според Учителя Блаватска беше един окултен
ученик, който послужи като посредник на Християн
Розенкройц да изнесе част от окултните Истини пред
света. Затова Учителят казва: Теософското общество беше
пратено от Бялото Братство да обнови човешката мисъл,
за да може да се влеят в нея след това Новите идеи,
идеите на Бялото Братство, които Учителят донесе. Под
това влияние Блаватска написа „Разбулената Изида", в
която изложи някои от ученията на западната езотерична
традиция. Но впоследствие Блаватска се подаде на друго
влияние и се отклони от първоначалния си път и заедно
с това отклони и теософското общество, което по такъв
начин не можа да изпълни възложената му задача. Но
тази задача се поде от други окултни Братства, които
стояха на основата на западната, т.е. на християнската
езотерична традиция. Такива Братства са антропо
софското движение на Щайнер, розенкройцерското

общество на Макс Хайндел и други розенкройцерски
школи в Европа и Америка. Под този импулс се развиха и
обществото на Седир във Франция, а също и приятелите
на Сент Ив д'Алвейдър, Папюс и др.
Във всички езотерични християнски школи централно
място заема Христос като въплотено Слово, като Учител
на Бялото Братство, като Велик Учител и ръководител
на човечеството и на окултните школи, като Учител на
Любовта, който внесе Любовта като мощна сила, която
трябва да преобрази както Земята, така и човека и
Езотеричната традиция не се предава по външни
пътища, но по вътрешни пътища, защото носителите на
тази традиция са винаги във връзка с Христа и от Него
получават допълнителни импулси и енергии за работата,
която имат да извършат. Общността и връзката между
отделните етапи и фази се изразява в единството на
идеите и принципите, които лежат в тяхната основа.
Обединяващ център, който свързва и обединява всички,
имаме в лицето на онзи център, от който дойдоха
тримата Мъдреци при раждането на Христа, които по
духовен път поддържат всеки един външен импулс и
движение, които се пращат в света. Затова Учителят
казва: Има едно Братство, което пътува в света и носи
културата. То е било в Индия, Персия, Египет, Халдея,
Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция,
Германия. Сега то постепенно се премества у славяните
и в България. И там, където то действува, има култура,
всичко се движи, расте и развива. Глава на това Братство
е Христос.
Така че, християнският езотеризъм не е плод на едно
историческо явление, а е резултат на един космичен факт,
на един космичен импулс. От центъра на космоса едно

Същество слиза на Земята и носи в себе си мощните
творчески сили и енергии на Любовта, които поставя
в действие, за да преобрази Земята и да я превърне в
слънце, и също да даде обратно направление на силите,
които работят в човешкото развитие, за да излезе човек
от животинското състояние, в което е изпаднал при
грехопадането.
Както казах в началото, човешкото развитие се
извършва под влиянието на ред импулси, като всеки
импулс е носител на нови творчески сили, които се
включват в развитието и дават направление на човешкия
живот. Така, когато започна еволюционният процес, бе
даден един мощен импулс от Божествения Дух, който
имаше за задача да облече човека във все поплътни
облекла, за да може да се прояви в погъстата материя.
Но понеже в погъстите области на материята действуват
силите на злото, човек попадна под влиянието на тези
сили. А всяка сила има тенденцията да създава форма
в зависимост от средата, от която излиза. Така силите,
породени от Божествения Дух дадоха образ на човека,
който беше образ на Божия Дух и човек стана същество
по образ и подобие Божие. Но когато изпадна под влияние
на силите на злото, те имаха тенденция да създават други
образи, образи на животни. И понеже материята беше
още пластична, под влиянието на тези сили човек, който
вътрешно имаше образа на Божествения Дух, външно
доби животински образ. И със слизането си на Земята
Христос даде нов импулс на Божественото в човека да
се прояви и да разчупи черупката на животното, в което
е облечен, и да излезе от него човешкия образ, който е
роден от първоначалния Божествен импулс.
Тази идея от древните мистерии е символизирана от

сфинкса, който има човешка глава, тяло на бик, крака
и гърди на лъв и крила на орел. Това са животински
образи, присъщи на четирите вида групови души,
които човек приема под влиянието на импулсите
на злото. С Христовия импулс човек трябва да се
освободи от това животинско влияние и да придобие
първоначалния човешки образ. Тези четири животински
форми, респективно сили, които стоят зад тях, оформят
постепенно човешкото тяло с неговите четири главни
системи: мозъчната, белодробната, сърдечносъдовата
и храносмилателната. Така груповата душа в образа на
човек създава човешкия мозък. Груповата душа в образа
на орел създава човешките бели дробове. Груповата душа
в образа на лъв създава човешкото сърце и кръвоносната
система. Груповата душа в образа на бик създава
човешката храносмилателна система. Така се е оформило
постепенно човешкото тяло под влияние на тези четири
рода сили, които изхождат от груповата душа, през
които човек е минал в процеса на своето слизане от
Божествения свят към Земята. Груповата душа в образа
на човек включва в себе си енергии от умствения свят.
Груповата душа в образа на лъв включва силите на
астралния свят. Груповата душа в образа на орел включва
силите на етерния свят и груповата душа в образа на
бик включва силите на физическия свят. Защото тези
четири системи в човека са кристализация на тези четири
свята. Това е Земята, за която се казва в Писанието, че
е неустроена и пуста и Духът Божий се носил над нея.
Това са четирите нисши принципа в човека, в които е
вложен по един Божествен принцип като зародиш, а те
са като почва, в която тези Божествени зародиши ще
израстат. Така във физическия свят е вложен принципът

на Истината, в етерния свят принципът на Мъдростта,
в астралния свят принципът на Любовта, и в умствения
свят принципът на интелигентността. Това става по
закона на полярността, като отрицателният полюс става
почва, в която се посажда положителният полюс като
Божествен принцип.
Така че, Христовият импулс, който е носител на
Любовта, стана причина за появата на човека в Битието
и сега пак Христовият импулс ще освободи човека от
животинското естество, от животинските обвивки. Под
негово влияние „Азът" ще трансформира животинските
енергии и ще даде възможност на Божествените
принципи, вложени в тях, да се проявят. Този именно
Христов импулс, Христов принцип стои в основата
на християнския езотеризъм. За да стане това транс
формиране Любовта трябва да проникне в целокупния
живот на човека, в неговия органически и психически
живот, във всички функции и органи, във всички
клетки и да събуди Божественото в тях. Така ще стане
преобразяването и освобождаването на човека. Това
е задачата и мисията на християнския езотеризъм, да
работи за проникването на Любовта във всички прояви на
живота, за да освободи скритите енергии на живота, които
ще преобразят живота на човека физически и психически.
Без този Христов импулс, без влияние на Любовта в
живота на човека като организираща сила, под влияние
само на земните сили, човек постепенно би изгубил
човешкия си образ и би се превърнал на животно. Затова
усилията на Бялото Братство сега са да се пробудят
колкото се може повече човешки души, да се заквасят от
импулса на Любовта, за да имат сила да трансформират
нисшата си природа, да победят животинската природа в

себе си, да организират неорганизираните земни сили и
да дадат път на Божественото в себе си. Затова задачата
на християнския езотеризъм, изразен в ред школи и
Братства по цялата Земя, намиращи се под Върховното
ръководство на Христа Великият Учител на Бялото
Братство, е да проведат импулса на Любовта, който ще
преобрази света.
Последна проява на този велик импулс, както
вече казах, се явява учението на Учителя, което иде в
началото на епохата на Водолея, да подготви условията
за раждането на Шестата раса. Учителят сега посява
семената, които ще израстат в шестата културна епоха
и ще се развият и дадат плод в Шестата раса, която ще
бъде раса на Любовта и Братството. Затова Учителят сега
носи учението на Любовта и Братството и Братството
па човечеството, която ще обнови и трансформира
целокупния живот на човека и човечеството.
Християнският езотеризъм е изложен в ред документи
от миналото и настоящето. Документ от времето на
апостолите е целият Нов завет Евангелията, които
предават Словото на Христа и посланията на апостолите.
Найпосле идва Откровението което е найдълбокото
съчинение върху Християнския езотеризъм. Те ни
разкриват Великите тайни на Битието или човешкото
развитие, разкриват законите и принципите в живота и
Битието, разкриват ни мисията на Христа и тайната на
Голготската мистерия, тайната на Любовта, разкриват
ни найпосле тайната на човешкото съществуване.
Но всичко там е така предвидено, че човек трябва да
притежава ключ, за да го разбере и разчете. Това са
принципи, факти и събития, преживени от един Посветен
и той ни издава фактите, както ги е преживял, както ги

е видял и съзерцал. В тях е вложено Великото Знание,
но което е достъпно само за онези, които имат ключ да
разчетат символичния език, на който е предадено това
знание.
Учителят казва: Знанието се придобива по три пътя:
чрез прозрения и съзерцания, чрез вдъхновение и чрез
интуиция. Това са три метода, три начина за придобиване
на Висшето Знание. Йоан както в Евангелието, така
и в Апокалипсиса е използувал и трите метода, за да
придобие цялостно откровение за тайните на Битието
и живота. По този начин Посветеният влиза в контакт
със самата Реалност и понеже тя е жива и разумна,
му разкрива своите тайни според степента на неговото
развитие. Йоан е предал в образи и картини това, което
е видял и преживял, за да послужи като основа на
Християнския езотеризъм. С него той показва какви
Велики тайни са скрити в Битието и живота, и какви са
пътищата, по които човек може да се домогне до тези
тайни.
Към Християнското езотерично течение принадлежат
в наше време различни розенкройцерски групировки,
школата на Седир, д'Алвейдър, Папюс, Сен Мартен
и други. Също така антропософията на Щайнер и
движението на Толстой. Тук бих сложил и движението
на Осмото в Япония и движението на Бахаула. И
найпосле учението на Учителя, което е найпълно
изложение на Християнското езотерично учение и синтез
на всичко, изнесено от Християнската традиция досега.
Учителят като говори за четирите импулса на Бялото
Братство казва: Първият импулс се разви в Египет и под
негово влияние се развиха окултните школи в древния
свят. Там учиха Питагор, Орфей, Мойсей и всички

Посветени от древността. Там бяха изнесени принципите
на Божественото учение. Вторият импулс се породи
преди идването на Христа и имаше задача да подготви
идването на Христа и да разнесе Словото по света. Най
забележителна школа от тази епоха е школата на есеите
в Палестина, която имаше пряка задача да подготви
идването на Христа. Третият импулс роди манихейството,
богомилството и розенкройцерството. Четвъртият импулс,
израз на което е учението на Учителя, синтезира в себе
си всичко дадено в предишните импулси плюс новото,
което сега се внася в живота от Космоса.
В беседите и лекциите Учителят даде найпълно
изложение на езотеричното Християнско учение, като
изнесе дълбокото знание за Битието, живота и Любовта,
като постави в центъра на световното развитие Христос,
зa когото казва: Христос е Върховният вдъхновител
на всички откровения през всички времена и епохи.
Христос е, Който е движил, д в и ж и и ще д в и ж и
историческия, космичния и мистичния живот на човека
и човечеството.
Като говоря за Християнския езотеризъм и въобще
зa западния езотеризъм, трябва да кажа няколко думи
и за други различия на Запада и Изтока. Едно от тези
найглавни различия е методът на Посвещението. Друга
разлика е учението за класификацията на човешките
обвивки и на трето място, както вече изтъкнах,
отношението и познаването на Христа и Христовия
принцип.
Ще започна от последното, за Христа и Христовия
принцип, който е принцип на Любовта. Както казах
порано, източното течение, което води началото си
от индуското предание, е било дадено в процеса на
инволюцията, когато Духът е слизал от Висшите светове

към Земята и все повече е потъвал в материята и е
бил обърнат, така да се каже, с гръб към центъра на
Битието. От там представата на тези хора за Битието и
живота се различават от тези на хората на Запада, които
се движат от периферията към центъра. Движението
от периферията към центъра подразбира постепенно
зазоряване и увеличаване на Светлината, а движението
от центъра към периферията е обратно човек се движи
от Светлината към тъмнината на гъстата материя и
кръгозорът му все повече се стеснява. Затова и понятието
за световния развой и за първопричината на света у тях
е една, докато у западните хора е друга. Учителят казва,
че и в едното и в другото схващане има 50% Истина
и сега и двете гледища трябва да се преоценят от ново
гледище. Великите Учители на Индия от първоначалната
епоха бяха дали в ученията си сведения за Христа, Който
слизаше към Земята, като го наричаха Вишвакарман.
Но то не прониква в популярните учения на древна
Индия, а още помалко в настоящето проявление на
източното течение. Там това знание бе включено в
понятието за Брама, който е проявеният Бог. А ние
знаем, че проявеният Бог е космичното Слово, което се
въплоти в Исуса от Назарет преди две хиляди години.
Индусите от покъсните времена имаха метафизични и
смътни представи за това Същество и за Неговата роля
в живота на човека и човечеството. Така че източното
течение в неговата популярна форма няма конкретно
познание за Христа и за Неговата мисия върху Земята.
Това, както казах, се отнася за популярните носители
на тези традиции, докато Истинските Посветени както
на Запад, така и на Изток, имат еднакви схващания
по тези въпроси. Посветените от миналото знаеха това,
но не го предадоха на никакъв писмен документ да

остане за бъдещите поколения. Докато, както изтъкнах
в предишното изложение, западната традиция поставя
Христа в центъра на световното човешко развитие.
В заключение към гореказаното трябва да кажа,
че източното предание се основава на откровенията на
миналото, върху тях то гради своите учения и затова
апелира към древната Мъдрост. Затова можем да кажем,
че то има статичен характер, в него е спрян импулса
и ритъма на творческия процес. Докато западното
предание е динамично и върви с пулса и ритъма на
живота. То не се основава на откровение на миналото,
но се основава на тези откровения, които творческият
процес на живота сега дава на Посветените. Затова то е
динамично, творческо и има непосредствено отношение
към настоящия живот. То не апелира към никакви
дребни прозрения и документи, но апелира към това,
което животът сега ни разкрива чрез Посветените. То не
отхвърля древната традиция, но защото тя само подкрепя
това, което творческият процес сега ни дава. И докато
източното предание е обърнато назад към миналото и
към него апелира, западното предание е обърнато към
бъдещето и изнася идеите, принципите и методите, които
ще легнат в основата на живота на бъдещото човечество.
С това не искам да злепоставя източното предание, но
само изнасям найхарактерното за двете течения. Това
е първата разлика между Изтока и Запада.
Втората разлика е в методите на Посвещението, което
е в зависимост от степента на развитие в даден момент.
Главната задача на окултното обучение и развитие е
да се организира астралното тяло, което е носител на
страстите и инстинктите, и в което е вложен принципът
на Любовта като зародиш. В миналото, когато е дадено на
света източното предание, „Азът" се е проявявал главно

чрез астралното тяло или съзнанието на човека е било
в астралното тяло, което се изразява чрез симпатичната
нервна система във физическото тяло. Затова Учителят
казва, че едно време столицата на човешката душа е
била симпатичната нервна система, а сега е преместена
в главномозъчната система. И в онези времена, за да
може един Посветен да действува върху астралното
тяло на ученика, той го е поставял в магнетичен сън,
изваждал е астралното тяло вън от физическото и
тогава е действувал върху него с известни методи от
окултната наука, за да вложи в него известни импулси,
образи и сили, които да го преобразят. Това е ставало
в продължение на три и половина дни, в течение на
което време физическото тяло е било в транс. Тези три
и половина дни отговарят на трите и половина космични
периода, през които е минало световното развитие
досега. И когато ученикът се събуждал, той бил вече
нов човек притежавал е космичното знание и Мъдрост,
предадени му от неговия Учител на неговото астрално
тяло и той ставал ясновидец и Посветен. Това е в общи
черти пътят на Посвещението в древните мистерии. В
Християнските мистерии Посвещението е поставено
на съвсем друга основа. Тук ученикът трябва в будно
състояние на съзнанието да приеме известни импулси,
идеи, образи, които се предават на неговото астрално тяло
и през нощта, когато то е свободно от физическото тяло,
те работят помощно за организиране на астралното тяло
и за пробуждане на спящите в него сили и добродетели.
Така с течение на времето ученикът организира своето
астрално тяло и изработва своите духовни органи, с което
постепенно влиза във връзка с духовния свят. Но това е
един дълъг процес, за който се иска усилия и работа. Тук
Учителят не влага знанието в астралното тяло по време

на сън, но в будно съзнание му предава знанието и той
го приема при пълна свобода. И това знание, понеже иде
от космичното Слово, то само по себе си носи мощни
сили и стимулира скритите сили на човека, организира
неговото астрално тяло и изработва неговите органи. Тук
вече волята на ученика не е подчинена на волята на
Учителя, а е свободна. Това е втората важна особеност
на западното езотерично учение.
Третата разлика е в класификацията на принципите
на човешкото същество. Докато на Изток говорят за
седморното деление на човека, за седем тела, западната
традиция говори за троичното деление на човека. Според
западната традиция човек се състои от дух, душа и тяло,
като духът, душата и тялото са троични.
По въпроса за разликата межд у източната и
западната традиция, Едуард Шуре, авторът на Великите
Посветени казва следното:
„Християнският езотеризъм винаги е съществувал, при
все, че римската църква никога не го е признавала."
Ако искаме да стигнем до извора на Християнския
езотеризъм, трябва да видим неговия първи представител
в лицето на апостол Йоан, „ученика, когото Исус
обичаше", вдъхновител на найезотеричното и най
дълбокото от Евангелията. Но същинската езотерична
традиция е свързана направо и без прекъсване с прочутия
и мистериозен Манес, основател на манихейството, който
е живял през четвърти век на брега на Ефрат в Персия.
Първоначално той е бил ученик на персийските маги,
но впоследствие станал християнин чрез свои лични
размишления и вдъхновения и пряка връзка с Христа.
Учението, което той проповядвал, се различавало в три
точки от официалната доктрина на църквата. Те са

следните:
1) Исус бе за него, както и за църквата, център на
откровението, но Манес схващал иначе връзката на
Пророка от Назарет с Божеството, или казано подобре с
Христа, арканът на планетното Слово, на което Учителят
Исус бе само проводник и тълкувател.
2) Той вярва в превъплъщението и в многобройните
възходящи съществувания на човешката душа.
3) Найсетне това, което се нарича зло не било
в неговите очи нещо абсолютно, което трябва да се
унищожи, но една отклонена сила, която трябва да
се възвърне в своя път, едно необходимо състояние в
общата икономия на света, един стимулант на неговия
ход, един квас на световната еволюция.
Манес бил осъден от някакъв църковен събор и
умъртвен, не се знае от кого дали от църквата или от
персийския шах. Но той имал време да обучи ученици и
да ги разпрати в Палестина, в Гърция, в Италия, в Африка,
в Галилея и дори в Скития и на Дунава. Неговото учение
се предавало устно в течение на следващите векове,
защото църквата унищожила всичко, писано от него.
Под негово влияние възникнали ред Братства и ордени,
които се пръснали по света. Но онези, които запазили
и развили християнската традиция в нейната найчиста
форма, били братята на Свети Йоан от Ерусалим,
които се пръснали в цяла Европа. Тя се увековечила
у тях в найголяма тайна в сянката на манастирите,
чрез метода на медитацията и Посвещението, основани
от Евангелието на Йоана. Те имали като правило да
прибавят пламенността на религиозното чувство към
медитацията и за целта имали идването на Царството
Божие на Земята чрез приложението на Любовта.
Към петнадесети век християнският езотеризъм,

винаги вдъхновяван от същата традиция, взел светско
научен характер под влияние на Кабалата и алхимията,
които дошли да внесат нов квас в западното съзнание,
пресъхнало от заблудите на схоластиката. Тогава
именно, се явил Християн Розенкройц, който отишъл в
Египет и в Индия, за да намери някакъв синтез между
източното и западното Посвещение. Резултат от този
труд било основаването на розенкройцерския орден,
който трябвало да пази в найстрога и найдълбока
тайна духовната Истина на окултната наука до времето,
когато официалната наука ще открие чрез своя метод,
който е физическото наблюдение, материалното единство
на Вселената, органичната еволюция на съществата и
състояния на съзнанието повисоки от обикновеното
човешко съзнание. Такова било завещанието на Християн
Розенкройц, оставено на учениците му. Когато това
е било постигнато от науката, главните Истини на
окултната наука учението за планетната еволюция,
учението за превъплъщението и единството на религиите
бяха разгласени в света.
В очакване на това розенкройцерската мисъл, запазила
своята сдържаност, засия в света през шестнадесети век
чрез редица забележителни личности като кабалиста
Хенрих Кунрат, свещеникамистик Екхарт, обущаря
Яков Бьоме, лекаряалхимик Парацелзий, испанският
окултист Раймонд Лулий и други. Известен брой
розенкройцерски идеи са минали във франкмасонството
на осемнадесети век, но деформирани и изопачени. Те
обаче упражнили щастливо влияние над голяма група
издигнати умове. Всред тях трябва да посочим на първо
място найголемият поет на Германия Гьоте. Той получил
на младини розенкройцерско Посвещение. Научните му
дела са изпълнени с това Посвещение, а поезията му

прелива от него. Езотеричните идеи изобилстват и във
Фауст. Под тяхно влияние се развиват Шилер, Лесинг,
Лайбниц и други.
В качеството си на розенкройцер и др Рудолф
Щайнер е чувствувал дълбоката разлика м е ж д у
западната практика на Посвещение и тези на източното
Посвещение. Тази разлика не се състои в някакъв друг
възглед за вселената и нейната еволюция, но в друго
разбиране на света и живота, и в други методи на
окултно обучение. Щайнер определи сам отношението
на западния окултист към Реалността на живота, което
е диаметрално противоположно на това на източния
будизъм.
„Претендираха, казва той в една от найзабележи
телните си беседи, че теософията целяла да установи
някакви догми и че се домогвала до унищожаването
на тялото чрез аскетизъм. Разпространили идеята,
че физическата реалност е илюзия и че трябва да
бъде победена и унищожена. Това са неща, повече от
преувеличени, това са теоретически грешки, опровергани
от науката и практиката на истинския окултизъм. Много
поверен е гръцкият образ, който сравнява душата с една
пчела. Както пчелата излиза от кошера и събира сок от
цветята, за да го дестилира и да направи от него своя
мед, така и душата, произлязла от Бога, прониква във
физическата реалност и извлича от нея сока, за да го
отнесе в лоното на Духа. Окултната наука не е наука,
която иска унищожение на тялото, тя е наука, която
учи как да си служим с него за повисши цели. Онзи,
който гледа един магнит, без да разбира природата му,
може да каже, че това е един къс желязо под формата
на подкова. Не, но ще го разбере този, който казва, че
това е къс желязо, който крие в себе си сила да привлича

към себе си други частици желязо. Както магнитът, така
и физическата реалност, е проникната цялата от една
повисша реалност, която душата трябва да проникне,
зa да я овладее."
След гореказаното аз идвам до разликата между
източното Посвещение, което произлиза от Индия
и западното Посвещение, което произлиза от Исуса
Христа.
В храмовете на Индия ученикът е бил поставен от
неговия Учител в летаргичен сън в течение обикновено
па три и половина дни и нощи. В една такава летаргия
душата, т.е. съзнателното Аз се отделя временно от
физическото тяло, придружено от етерното и астралното
тяло. Впечатлителността на етерното тяло, отделено от
физическото тяло, е много поголяма, отколкото когато
е преплетено с физическото. Бидейки така извлякъл
отделно душата на ученика от неговото физическо тяло,
Посветителят е предавал със силата на Мъдростта и
мисълта си под формата на образи, които оставали в
него до края на живота му като неизгладим отпечатък на
Учителя. Когато ученикът се събуждал, той бил смятан
като новороден или два пъти роден. Той наистина е
придобил Мъдрост и съзнание за нови способности. Но
той остава до края на живота си в тясна зависимост от
своя Учител. Източното Посвещение, следователно, е
внушение до живот.
Принципът на западното Посвещение е поширок
и уважава индивидуалната оригиналност и свобода
на ученика. Неговата цел е същата, както и при
източното Посвещение, т.е. раждането на Божественото
и човешката душа, което е едно истинско възкресение.
По тук Посветителят се пази да не налага, той се
стреми да намери начин да постигне целта с личните

усилия на ученика, чийто водач е той, и когото той
само подготвя сам да намери пътя си. Учителят не е
вече внушител, а Будител. На ученика, който би му
поискал науката, включена в една формула или в едно
внезапно откровение, той би отговорил, както Учителят
Янус в Аксел Дьо Вилие от Лил Адем: „Аз не обучавам,
аз пробуждам."
Ето как Рудолф Щайнер се е изразил по този въпрос
в една от своите беседи:
„Разликата между източното и западното Посвещение
се състои в това, че първото става в състояние на сън,
а второто е в будно състояние. Избягва се следователно
винаги опасното отделяне на етерното тяло от физи
ческото. Избягва се също абсолютното подчинение на
ученика от Учителя. Западният Учител не иска нито
да владее, нито да внушава, а само разказва това,
което е видял и казва това, което той знае, понеже
го е изпитал сам. Обаче има три начина на слушане:
1) Слушане с подчиняване на думите на Учителя като
на един непогрешим авторитет. 2) Слушане с чисто
критично чувство, противопоставяйки се на всяка идея
като противник. 3) Слушане спокойно, без сервилна
вяра, както и без систематично противопоставяне,
оставяйки да действуват идеите на Учителя върху себе
си и наблюдавайки техния ефект. Такова трябва да
бъде поведението на ученика пред неговия Учител при
западното Посвещение. Колкото до Посветителя, неговото
първо правило е, че за да бъде Учител, той трябва да бъде
служител. За него е важно не да моделира ученика по
своя образ, но да разкрие в него загадката. Той не иска
да изфабрикува едно изкуствено цвете, но да направи
да се развие една жива пъпка. Колкото до догмата, тя
има стойност само като принцип за еволюцията. Всяка

Истина, която не е същевременно една жива сила, е
една безплодна истина и всяка мисъл, която не достига
до душата, защото не е пропита с чувството, е мъртва
мисъл."
„Към тези две различия между източното и западното
Посвещение, които имат голямо значение за възпитанието
и дейността в живота, се прибавя едно трето, не помалко
сериозно. Защото то засяга бъдещето на религията на
Запада християнството. Отнася се до капиталната
роля, отдавана от западната езотерична доктрина на
историческата личност на Исус и до ролята на Христа в
цялата човешка еволюция, роля напълно пренебрегната
от основателите на теософското общество и недостатъчно
осветена от техните приемници."
Като найново проявление на източната традиция
е учението на Агнийога. С цялото си съдържание
това учение потвърждава това, което казах порано за
източната традиция. За него Учителят казва, че това е
старо учение, което е имало своето място в миналото, но
засега то не може да помогне на човека и човечеството.
В една от книгите на това учение, които носят подписа
на Мория, самият Мория казва като говори, че той се
разхождал с Христа под ръка по Хималаите. А от друго
място в същата книга се разбира, че този Христос, за
когото говори той, е някакъв Посветен от нашата човешка
раса, който е минал през ред превъплощения и сега се
явява като Майтрея Буда, за когото Мория казва, че е
Христос. Това са неговите думи. А за западната традиция
Христос е Бог, въплотен в тялото на Исуса от Назарет,
който е ръководил, ръководи и ще ръководи целия
развой на човека и човечеството. Разликата между двете
схващания ясно изпъква без коментарии.
Също така като проява на източната традиция е една

книга, която на руски носи заглавието Чаша востока.
Тя се състои от писма на някакви си махатми до някой
европеец. Между другото в нея се казва: Ние сме
будисти, ние сме материалисти. Спиритуализмът е най
голямото зло и найголямото заблуждение в света. Вечен
Дух не съществува. Всичко е превръщане на материята.
Ние сме пребродили видимите и невидимите светове и не
сме намерили никакъв Бог. И ние, макар и относително
безсмъртни и да можем да живеем милиони години, в
края на краищата ще престанем да съществуваме, защото
всичко е материя, която се разпада на съставните си
елементи и няма Вечен Дух.
Това са премъдростите, които се поднасят на
западния свят от името на източната традиция. И това
ясно говори без коментарии.
Но трябва да забележа, че това е схващането само
на известен кръг от хора на източната традиция, които
вървят по линията на будизма, както и сами се наричат
будисти или необудисти. Но има Посветени на Изток,
които не мислят така и чиито схващания се покриват
със схващанията на западната традиция. За тях Учителят
казва: Има адепти в Индия, които работят за Бялото
Братство в България. Като пример на човек на Изтока,
който е в хармония със западната традиция, можем да
вземем Йог Рамачарака, който е написал много книги
и между другото книгата Философия на йогите, в
която излага източния окултизъм. Също е написал
и книга за живота на Христа, в която се говори за
историческия Христос, за въплощението на Христа на
Земята, за неговото детство и въобще за неговия живот
на Земята.
Като излагам горните различия между предста

вителите на източната и западната традиции, не
критикувам носителите на източната традиция, но само
излагам едната и другата традиция. Защото в Битието
съществува великият закон на свободата и причинността,
според който Бог е дал на всяко същество свобода да
мисли и да действува, както намери за добре, като
същевременно носи последствията на своите мисли и
дела. Затова ние не критикуваме, а само излагаме едното
и другото схващане и всеки е свободен да поддържа
едното или другото, като носи и отговорността си пред
Великия закон.
Според х р и с т и я н с к и я е з о т е р и з ъ м Христос е
Първообраза, по който е създаден човек. Затова казват,
че Той е Първородният Син, а ние всички сме братя
на Христа. Според християнския езотеризъм Христос е
проявеният Бог, Който ръководи целия световен развой и
се стреми да проникне в човешката душа, за да я направи
безсмъртна. Той е проява на Абсолютния Дух в нашия
проявен свят. Абсолютният Дух прониква цялото Битие
и неговото съзнание стои над всяко определение. То е
Свръхсъзнание в найвисша степен, но съзнание ясно
и будно. Между Христа като проява на Абсолютното
в нашата проявена вселена и самия Абсолютен Дух
има още ред йерархии над серафимите, към които
висши йерархии принадлежи и Христос и те са, които
приемат импулсите от Великия център, които се изявяват
в нашата изявена вселена чрез проявения Бог. Те
образуват Великото Всемирно Братство, което ръководи
съдбините на целия Космос и на което са подчинени
Бялото и Черното братства. Защото според Християнския
езотеризъм, злото не съществува като самостоятелен
принцип, но съществува за да изпъкне силата на доброто,

което е основа на Битието и живота.
Така че, стремежът на Христа е да проникне в
човешките души и да ги направи безсмъртни. Затова Той
казва: Аз и Отец Ми ще дойдем и направим жилище във
вас. Това жилище е духовното тяло, което човек трябва
да изгради и това духовно тяло се гради с помощта
на принципа на Христа и на Отца т.е. на Любовта и
Мъдростта, които действуват заедно. С това духовно
тяло човек е живял някога в Божествения свят и при
съгрешаването го е изгубил, и сега с помощта на Христа
трябва отново да го придобие, за да стане гражданин
на Божествения свят, откъдето е излязъл. Без Христа
човешката душа не може да намери пътя към Бога, не
може да придобие безсмъртието, не може да продължи
своето развитие и ще се върне към животинското царство,
през което е минавала през инволюционния период.
Затова, когато се казва в окултната наука, че
мисията на нашата Земя е да развие и прояви Любовта,
това подразбира, че на Земята ще слезе Христос,
Божественият Дух, Който е носител на Любовта. И под
влияние на Неговата Любов постепенно цялата Земя
ще се проникне от силите на Любовта и ще оживее.
Импулсът на Любовта е внесен още със слизането на
човека на Земята, още с разделянето на половете. Но
той минава през различни фази. Сега се дава импулс за
духовната Любов, която ще събуди Висшето Аз в човека
и ще съедини душата с Духа. Без христовия импулс човек
не би могъл да поеме възходящия път на своето развитие,
защото развитието не е механическо, а разумен процес.
Според християнския езотеризъм развитието се извършва
под влияние на два принципа, които периодически се
редуват. Единият принцип е този, от който произлиза
злото, а другият принцип е този, от който произлиза

доброто. Чрез първия принцип Бог създава нещата, а чрез
втория принцип ги организира и възраства. Бог работи
и с двата принципа, но пребъдва във втория принцип.
В края на краищата вторият принцип поглъща първия
в себе си. Вторият принцип се изявява чрез Христа, а
първият се изразява чрез това, което в първоначалния
Християнски езотеризъм е наречено Сатанаил. Зад тези
два принципа стои Великата Божествена Мъдрост, която
ги направлява в тяхното проявление. Затова творческата
линия на Битието е вълнообразна и се символизира със
змията в движение.
Така че, според Християнския езотеризъм, злото и
доброто са две еднакво необходими сили за прогреса
и развитието на космоса и живота, само че злото не е
вечно, докато доброто е вечно. Злото, това са корените
па живота, които извличат соковете от гъстата материя
и ги пращат на клоните, които представят доброто. В
този смисъл злото работи за доброто и колкото посилно
е едно зло, толкова посилно ще се прояви след това и
доброто. Затова апостол Павел казва че, с увеличаването
на греха, се увеличава и благодатта. Това не значи
поощрение на греха, но това показва факта, че и двата
принципа работят едновременно в живота както корените
и клоните. Колкото посилен е коренът, толкова помощно
ще расте дървото и ще даде подобри плодове. Значи,
злото е в корените, а доброто е в клоните, цветовете и
плодовете. И когато силите на злото искат да излязат
да работят в клоните, цветовете и плодовете, тогава
се явява аномалия и дисхармония в живота. Любовта
представлява цялото дърво. Затова Христос казва: Аз
съм лозата, вие сте пръчките, а Отец Ми е земеделецът.
Онези сили, които работят в корените и клоните, това
са силите на Отца, които са поляризирани и са причина

за растенето и развитието.
Затова в Християнския езотеризъм се казва, че
отричането на Бога е нещастие за човешката душа.
Отричането на Христа е болезнено състояние на
човешката душа.
Отричането на Светия Дух е болезнено състояние на
човешкия ум или поправо отсъствие на ум.
Казах, че Учителят е последна проява на християнския
езотеризъм и че той напълно и ясно е и з н е с ъ л
християнското езотерично учение. В своите неделни
беседи Учителят винаги говори върху известен стих от
Евангелието или въобще от Новия завет и изнася по
такъв начин разработено това, което само е загатнато в
Евангелието. Той казва на едно място: Като взема един
стих, не мислете, че всичко се съдържа в него. То е само
като прозорец, през който може да се види един широк
хоризонт. То е като малкото вълна, която като се изпреде
тънко и майсторски, ще даде много прежда. Така, че в
беседите на Учителя е изнесен християнския езотеризъм
в найпълна форма от досега съществуващите изложения.
Която и беседа на Учителя да вземете, ще видите с
каква голяма вещина той разкрива вътрешните закони
и методи на живота и излага вътрешното Християнско
разбиране за света и живота, за световния развой, за
развитието на човешката душа, за Бога, за Христа, за
Неговата мисия и пр.
Учителят разкрива на много места езотеричния
смисъл на много текстове както от Новия завет, така и
от Стария завет. Той казва: Всичко, каквото Христос е
говорил, е записано със златни букви във Великата Книга
на природата и оттам Посветените черпят сведения за
това, което Христос е говорил, за Неговото учение, за
вътрешната страна на учението. Външните документи

за тях са ценни, но не са меродавни. Те са само едно
бледо отражение на това, което е било.
Така, че истинският източник, откъдето Посветените
черпят сведения за христовото учение, това са акашовите
записки или както Учителят ги нарича Великата Книга
па природата.
Учителят също така разкрива много неща от
езотеризма на Стария завет. И той води началото си от
Египет, защото Мойсей беше един Посветен в Египет и
оттам научи той великите тайни на Битието, като и сам
е имал някои откровения. Така че, и той принадлежи
към западната езотерична традиция и школа. От него
води началото си вторият импулс и клон на Бялото
Братство, за които Учителят говори и за които споменах
порано.
ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ
(мисли от Учителя върху вътрешната страна
на християнството)
„Защо се подигнаха гонения против християнството?

Християнството беше една окултна школа и християните
като изгубиха правилата, дадени от Христа, вследствие на
това се набраха много отрицателни сили. Като не знаеха
какво да ги правят, как да ги трансформират, подигна
се гонение против тях, докато се намери изход на тези
енергии и сили. И ако вие изгубите или не приложите
методите, които ще ви дам, ще дойде същия закон.
Той не може да се промени. Християните казваха, че
езичниците били недоволни от тях, затова ги гонили. Не,
не е тази причината. Но онези набрани окултни сили,
които трябваше да впрегнат на работа не се ползуваха
и те предизвикаха гонението. Например дойде идеята за
комуна, но християните казаха: не е време сега за комуни.
И други благоприятни условия и сили дойдоха и останаха
все неизползувани. Вследствие на това дойдоха гоненията.
Всякога помнете това. Законът е същият и за вас. Ако
една благородна мисъл дойде, ако едно мероприятие се
дава вътре в живота като условие да го приложите и не го
използувате, ще дойде гонението, непременно ще дойдат
нещастията. Това е верно, както е верно, че две плюс две
е равно на четири."
Учителят
В беседите и лекциите Учителят много обширно и

задълбочено разглежда вътрешната страна на христи
янството. Неговото Слово е продължение на Словото
на Христа, то разширява и повдига малко булото, което

скрива Реалността от очите на обикновения човек. В
неделните си беседи Учителят винаги говори върху някой
евангелски текст или въобще върху някой текст от Новия
завет или изобщо от Библията. Този стих му дава само
повод да каже това, което Христос на времето не е казал,
понеже хората не са били готови или пък го е казал и не
е записано. Защото Учителят казва, че много малко от
това, което Христос е говорил, е записано в Евангелието.
Христос цели три години говори непрекъснато и всичко
това, казва Учителят, е записано със златни букви в
книгата на природата, и оттам Посветените и напред
налите ученици четат и научават вътрешната страна на
При разкриването и изяснението на християнските
тайни Учителят се спира преди всичко на мистичната
страна на въпроса, върху нея хвърля известна Светлина,
колкото е позволено да се каже на съвременните хора,
защото те ще се съблазнят и още защото окултното
знание е голяма сила, голяма Светлина, която може да
убие неподготвения човек. Така например, като говори
Учителят в един разговор за изкушението на Ева от
змията, като дава известни обяснение по този въпрос,
казва: Поясно по този въпрос не може да се говори,
защото който е слаб, ще се съблазни (понататък ще
предам целия разговор по този въпрос).
В следващото изложение ще дам ред мисли от
Учителя върху вътрешната страна на някои текстове
от Евангелието и въобще върху вътрешната страна на
Така например Учителят казва на едно място в
беседите:
„Хората говорят за ада и рая, без да имат ясна

представа за тях. Казано е в Писанието, че Христос
държи ключовете на ада, а апостол Петър ключовете
на рая. Учителят обяснява това по следния начин: Адът
това е пътят, през който всички човешки души трябва
да минат. Това е пътят на слизането в гъстата материя и
Христос е, Който ръководи този процес. А раят това е
пътят на възлизането на човешките души, който възход
се ръководи от Посветените от човешката раса под
ръководството на Христа, като символ за който е взет
апостол Петър."
Учителят дава и ред други тълкувания за ада и рая,
което показва, че известни екзотерични текстове имат
няколко езотерични значения.
Учителят казва: „Днес на хората се проповядва
Божественото учение. Това учение не е секта, както
някои го считат, нито някаква религия. То е христовото
учение. То е за онези, които имат дълбоко разбиране за
живота. То е за всички хора, за цялото човечество, за
всички положения, за всички времена и епохи. Който
се домогне до вътрешния смисъл на това учение, той
ще намери в него сила да продължи своя живот и да
разреши задачите си правилно. Затова в Евангелието са
дадени ред методи, които човек може да използува."
Такива методи представят между другото и деветте
блаженства, за които Учителят казва: „Ако бихте разбрали
петата глава от Матея за блаженствата, щяхте да бъдете
в състояние да възприемете Божествената Светлина,
която иде от невидимия свят. Деветте блаженства
са начини, методи, по които може да възприемем
Божествената мисъл, която ще повдигне човешкия ум,
сърце и душа."
Нищите духом превръщат всички материални неща

в духовни блага. Кротките ще наследят Земята. За да
бъде човек наследник на Земята, трябва да бъде кротък.
Кротък човек е този, който не влиза в стълкновение със
своите ближни и със своите приятели и с всички има
добра обхода, а не само да не прави зло. Не е въпрос
човек само да не прави зло, но е въпрос да прави добро.
Който не прави зло, но не прави и добро, не е кротък.
В блаженствата Христос е дал найелементарните
правила, които човек трябва да познава, за да влезе
във връзка с разумния свят. Хубаво е да размишлявате
върху блаженствата, за да се ползувате от тяхната
Светлина. Блажени нищите духом, защото е тяхно
Царството Небесно. Значи те имат условия да направят
всичко, каквото пожелаят. Блажени нажалените, защото
те ще се утешат. Утехата е Божествено качество.
Няма полошо от това да не бъдеш обичан. При това
положение ще изпиташ найголямо страдание. Като те
обичат хората, те ти дават найхубавото, което имат в
себе си. А като не те обичат, те ти дават найлошото.
Човек може да се утеши само когато го обичат.
Блажени милостивите, защото те помилвани ще
бъдат. За да бъде милостив, човек трябва да слезе
до степента на която се намират другите, защото
милосърдието е закон за слизане до найдолното
място, на което се намира известен човек, да слезеш
до него.
Изучавайте съзнателно блаженствата и чрез тях ще
изучите доброто, което е вън от вас и доброто, което е
във вас. Чрез тях ще изучите и злото, което е вън от
вас и злото, което е вътре във вас. С блаженствата ние
ще открием тайната да се пречистим.
Християнството иде да спаси човечеството от лошите и

изопачени мисли и желания, напластени в съзнанието на
хората от хиляди години. Ще кажете, че християнството
е ново учение от преди две хиляди години. Не, не е ново
това учение. Християнството е минало през три епохи.
Първата епоха датира от създаването на първия човек
по образ и подобие на Бога. Той и до днес живее в рая.
Втората епоха е от времето на втория човек, направен от
пръст и за непослушание изгонен от рая. Третата епоха
е времето на сегашното човечество, когато човек се роди
вън от рая. Той беше облечен в кожа. Това е днешният
човек, който изповядва християнството.
Отношението на някои религиозни хора към
християнството е такова, каквото е отношението на
неграмотния към някоя скъпа, добре подвързана книга.
Той изследва книгата външно, изследва подвързията й, от
каква кожа е направена, как се казва печатарят, който я
е печатал и т.н. Като направи всичките тези изследвания,
той разправя на своите познати, че е видял една хубава
книга със скъпа подвързия. И това е важно, но той трябва
преди всичко да се запознае със съдържанието на книгата
и да се ползва от нея. Християнството е една ценна книга,
хубаво подвързана, която ползува човека само когато я
отвори и почне да я чете и прилага написаното в нея.
Там всеки ще намери методите и законите, по които
може да живее правилно. Остане ли затворена тази
книга, тя няма никакъв смисъл. Такова е отношението
на съвременните хора към християнството.
За да започне човек да чете тази Велика Книга и да
разбира написаното в нея, той трябва да има пробудено
съзнание, което подразбира да е в контакт с Божествения
Дух, който ще му бъде като Светлина, на която ще може
да чете. Ако Духът, който беше в Христа, не ви предаде

своята мисъл, която е Светлина, вие никога не може
да разберете Свещената Книга. Духът се е проявявал
и чрез пророците, и чрез Христа, но продължава да се
проявява и днес. Защото сам Христос казва: Идете и
проповядвайте това Евангелие и Аз ще бъда с вас до
скончанието на века.
Христос внесе едно ново гледище в разбирането на
живота, но за да се схване, трябва да се проникне до
вътрешния смисъл на Евангелията, трябва да се разбират
символите, с които Христос си служи.
Всеки стих от Евангелието има отношение към
специален орган в човешкото тяло. Затова изучавайте
Писанието, за да се ползувате от силите, които са
вложени в него. Запример стиха: Бог е Любов, съдържа
творчески сили в себе си. Който познава тази Любов и
обича Бога, всеки момент расте и се развива.
Мощни сили се крият в книгите, написани под
диктовката на Духа. Такива книги са Евангелията и
всички Свещени Книги. Затова трябва да изучавате
Свещените Писания, защото в тях ще намерите методите
за разрешаване на всички противоречия, ще намерите
методите за лекуване на всички болести. Защото тези
Писания са свързани с Духа, който ги е продиктувал и
неговите сили действуват чрез тях. Те са свързани със
силите на космоса, които са също сили на Духа. Защото
и всяка дума, изказана от Духа, която действува в
космоса и когато ние я прочетем в Свещените Писания,
това ни свързва с тези космични сили, които почват
да работят в нас. Има доказателства за това, което
Христос е говорил. Има една архива, в която се пази
Свещената Книга с думите и притчите на Христа,
написани със златни букви. Всички Посветени ученици

на Божествената школа четат от това Велико Евангелие,
което Христос е проповядвал. Всички беседи на Христа
са напечатани в тази Велика Книга дума по дума и
могат да се възпроизведат, както днес се възпроизвежда
всяка дума, произнесена пред микрофона. Колко думи
и колко притчи са напечатани върху листата на тази
Свещена Книга! Съвременните хора не подозират нищо
за съществуването на тази Свещена Книга. В тази
Свещена Книга се крие истинското знание. В нея има
думи, при произнасянето на които се откриват нови
светове. Както Любовта отваря вратата към Божествения
свят, така и някои думи от Свещената Книга въвеждат
човека в красиви и възвишени светове.
Понеже Исус е централното лице в Новия завет,
затова ще предам няколко мисли на Учителя, в които
той определя значението на думата Исус. Той казва:
Думата Исус е символична и съдържа в себе си
великите основни принципи ьа битието и живота. Единият
принцип означава силата, която твори и преобразява
живота и му дава нова насока. Исус е човекът, който
не се занимава с обикновени работи. Той има предвид
Великата Божествена Истина, която поставя всички неща
в ред и порядък. Вторият принцип, който се съдържа
в думата Исус е живата енергия, която туря всичко в
изправност. Тя не набожда нещата на игла както правят
онези, които изучават буболечките и пеперудите. Тя не
умъртвява, но дава живот на всички същества. Тя е
силата, която организира и възраства нещата или както
я наричаме още закон на Любовта. Третият принцип е
законът на равновесието, който урежда всички спорове и
недоразумения в живота между хората. Така, че Исус е
човекът, който съдържа в себе си трите Велики Принципа

Любовта, Мъдростта и Истината.
Исус на еврейски значи Ешуа. Той означава
онзи принцип, който съдържа в себе си творческите
и позитивни сили, които създават нещата. Това са
силите на Мъдростта. Той съдържа в себе си и онази
формативна сила, която сглобява, която съгражда туй
Велико съзнание, което ражда хармонията и туря ред
и порядък във всичко. Това е силата на Любовта. Най
после Той съдържа в себе си онези сили, които дават
направление на живота, дават му простор и свобода да
се развива и проявява. Всички тези сили са подчинени
на този Висш принцип.
Така че, Ешуа, Исус, съдържа в себе си творчески
и позитивни сили, които творят и създават, формативни
сили, които организират нещата и козативни сили
и воятивни сили, които внасят хармония и дават
направление на живота да се прояви и да добие свобода и
простор. Така че, Ешуа е онзи Учител, Който е определен
от Бога за човечеството още от създаването на света.
Говорейки за тези сили, Учителят казва още следното:
Силата, която образува връзката между две същества,
която ги свързва и обединява, н а р и ч а м е Любов.
Условията, които поддържат и продължават този живот,
наричаме разумност. Пътят, по който този живот се
изявява, наричаме Истина.
Един от централните мотиви на християнството е
повораждането от вода и Дух. Христос казва: Ако не се
родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството
Божие. За онези, които не са запознати с дълбоката
мистична философия, водата не означава нищо особено.
По ако се погледне подълбоко, фактите показват, че
водата е носителка на живота. В чисто физически смисъл

тя носи живот, защото където няма вода, никакъв живот
не може да се прояви. А в духовен смисъл тя означава
онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо,
онова мистическо състояние, в което е вложен възвишения
живот, в което е вложено безсмъртието. Значи, водата
означава будическото състояние, будическото тяло на
човека, което е тялото на Любовта, а Духът е онова
разумно начало, което носи този живот. Следователно,
ако човек не се издигне до онова будическо състояние,
при което в него се пробужда космичното съзнание, не
може да има безсмъртния живот в себе си, не може да
влезе в Царството Божие. Значи, в родения от Дух и
вода се пробужда будическото, космичното съзнание и
той е роден от Бога, а роденият от Бога не умира. Той
е съградил безсмъртното тяло на Любовта в себе си, в
което са обединени Духът и душата да живеят заедно.
Така че, само роденият от Дух и вода, т.е. този, в
когото Духът и душата са обединени да живеят в едно
тяло, ражда Висшето съзнание в себе си и се издига да
живее в будическото поле, в будическото тяло, което е
тяло на Любовта. Будическото поле е поле на Любовта.
Следователно на мой език преведено Христос казва:
Всеки, който не е роден от Любовта и Мъдростта, не
може да влезе в Царството Божие. Този човек, който се
роди по този начин от вода и Дух, майка му няма да
живее вън от него. Неговата майка живее вътре в него
и неговият баща живее вътре в него. Следователно той
ще бъде самороден.
Роденият от Дух и вода може да е в тялото, може да
е извън тялото. Аз мога да бъда в тялото и извън тялото.
Аз съм в този салон, аз съм и извън този салон. Аз съм в
слънчевата система, аз съм и извън слънчевата система.

Аз съм в космоса, аз съм извън космоса. Извън Земята,
извън Слънчевата система, извън космоса подразбира,
че роденият от вода и Дух е гражданин на Божествения
свят, който е извън материалната вселена. Защото всички
видими светове съставляват царството на материалната
вселена, на материалния свят, който е училище за
упражнение на съществата. И когато в невидимия свят
на някой дух дотегне тамошния живот, у него се явява
желание за едно малко развлечение. Тогава го пращат
на Земята. Когато един Велик дух иска малко почивка,
обличат го в материална форма и после, като се върне
горе, казва, че е направил отлична разходка в едно от
земните царства.
От това дълбоко, мистично гледище реално е
само това, за което Христос говори, реално е само
онова Царство извън Земята, реално е само онова
Царство извън Слънчевата система, реално е само
онова Царство извън Космоса, т.е. извън материалните
светове, туй е царството на Любовта, Мъдростта и
Истината, за което Христос казва: Моето Царство не
е от този свят, т.е. не принадлежи на материалната
вселена, а е извън нея.
Онези от вас, които искат да разрешат великите
въпроси на живота, трябва да кажат в себе си: Нашето
Царство не е от този свят. Образът на този свят
прехожда. В света иде един друг свят, други хора идват,
друга култура иде. Сега като казвам, че идат други
хора, да не мислите, че те са като сегашните. Не, не са
като сегашните. Те са хора, родени от Дух и вода, и ще
дойдат от онова Царство, извън материалните светове,
от духовния свят.
И апостолите като се молиха дълго време, от

невидимия свят слязоха хиляди духове, хиляди родени от
Дух и вода, във вид на огнени езици и се вселиха в тях.
След това христовите ученици отидоха да проповядват.
Така и днес ще дойдат тези огнени езици и ще влязат в
онези хора, които са готови. Тогава в света ще настане
ред и порядък и хората ще се свестят, т.е. ще се пробудят
от това хипнотично състояние, в което са изпаднали след
грехопадението. Под влиянието на тези, родени от вода
и Дух, сегашните хора ще се изменят, ще се пробуди
тяхното висше съзнание, което им е дал Бог при тяхното
раждане в Божествения свят.
Всеки човек има едно Свещено име, което Бог му е
турил. И когато се родим от вода и Дух, ние ще знаем
това Свещено име, което Бог ни е дал и което сме носили
първоначално, когато сме живели в Божествения свят.
Тогава ще дойде това вътрешно просветление в човека и
той ще е готов да направи всичко, което Бог иска от него.
Той ще бъде силен, понеже цялото небе ще бъде с него.
Така че, единственото нещо, което трябва да разберем,
това е свещеното име, което Бог ни е дал, което ще
стане когато се родим от Дух и вода, когато се родим от
Любовта и Мъдростта, когато се изпълни това, за което
Христос казва: Аз и Отец Ми, т.е. Любовта и Мъдростта,
ще дойдем и ще направим жилище у вас.
В човешката душа при днешното й развитие има два
стремежа. Единият стремеж е към центъра на Земята,
това е стремежът на корените. Другият стремеж е към
центъра на Слънцето това е стремежът на клоните.
Задачата на човека е да разреши това противоречие.
Докато не е роден от вода и Дух, човек живее в корените
на живота, като се роди от вода и Дух, той излиза
от корените и влиза в света на клоните, цветовете и

плодовете. Ние вече не сме в корените, излязохме от
тях и влязохме в света на клоните. И нашето Царство
не е от този свят на корените. Всеки един ще стане
клон на Великото Дърво на живота и така ще разреши
задачите на живота си. Иначе не може да ги разреши.
Защото и Земята е приела всичкия живот от Слънцето.
Всички богатства, които Земята притежава, са дошли
от Слънцето, от невидимия свят. Всички наши мисли и
чувства са дошли от невидимия свят, от възвишените
разумни същества на Космоса, които живеят в клоните,
цветовете и плодовете на Великото Дърво на живота.
Дървото на живота представя целокупния космически
живот, на който всички същества от наймалките до
найголемите представят части. Понисшите същества
са в основата, в корените, а повисшите в стъблото
и клоните, а найвисшите в цветовете и плодовете.
Думата дърво произтича от един стар корен, не е
славянска дума. Дървото представя онзи първичен
Божествен живот. Коренът на думата дърво произтича
от думата дева. Тъй че дърво означава първоначално
Божествения живот.
Казано е в Писанието, че в рая имало много дървета,
от които беше позволено на Адама да яде, но беше му
забранено да яде от дървото за познаване на доброто
и злото и от дървото на живота. Дървото за познаване
на доброто и злото е Свещеното място в човека. Който
е запазил чистотата на своето Свещено място е добре.
Пазете това място. Не казвам, че не трябва да влизате в
живота. Елате в живота, но не бутайте Свещеното дърво
на своя живот. То е дървото за познаване на доброто
и злото. То е Свещеното дърво на рая, което не трябва
да се бута. Провидението иска да научи хората да не

бутат това дърво.
Казва се в Писанието, че раят, където бяха посадени
тези дървета, е ограден от четири реки. Съвременните
хора търсят рая някъде към четирите реки. Тигър и
Ефрат представят артериалната и венозна система
в човека, а останалите две реки са симпатичната и
главномозъчната система. Така, че четирите реки са
богатството на човека. Те ограждат неговия рай, в
който са насадени различни дървета, между които и
дървото на живота и дървото за познаване на доброто
и злото. В този рай беше поставен да живее първият
човек Адам.
Това дърво, от което беше забранено на Адам и Ева
да ядат, беше за боговете, за тези, които са достигнали
до онази безпределна Мъдрост. Те имаха право да ядат
от това дърво за познаване на доброто и злото. Когато
човек стане възрастен и на него ще дадат да яде от
него. Но той яде преждевременно от него и затова го
изгониха от рая.
Когато Господ казва на първите човеци да не ядат
от дървото за познаване на доброто и злото, това
подразбира следното: От всички дървета на рая ще
ядете, но от дървото, където се иска един отличен ум,
където се изисква Учител, да не ядете от това дърво.
Тогава дойде змията, която беше учител на черното
братство, който предаде първите уроци на Адам и Ева
и им каза: Аз съм учител, който може да ви научи как
да живеете. И те го послушаха и започнаха с неговото
учение, и образуваха първата лъжа в света.
Раят, това беше една Велика окултна школа. И
двамата първи човеци бяха ученици в тази окултна
школа. И единственото престъпление, за което ги

изгониха из школата, беше лъжата.
Тези дървета, за които се говори в Библейската
легенда, че били в рая, не са обикновени дървета, това са
живи същества, различни култури от разумни същества
на различна степен на развитие. Тези дървета, тези
същества не са такива, каквито вие ги мислите.
Раят, това беше една велика култура на миналото.
И когато ,Адам и Ева направиха първата погрешка и
нямаха смелостта да кажат Истината, излъгаха от страх.
И Господ, Великият Учител на школата, Който виждаше
всичко, разбра и ги изпъди от школата. И осем хиляди
години ние се учим да бъдем смели и решителни, и
още не сме се научили. Смелост и доблест се иска от
ученика, че като направи една погрешка, да се изповяда,
че я е направил, а не да казва, че други са виновни за
неговата погрешка.
Така че, Адам и Ева бяха ученици на първата
окултна школа, но те бяха лениви и не учеха. И всички
наши нещастия сега се дължат на онази леност, която
хората са проявили, когато са минавали през школата
на сърцето и не са учили. Когато хората са минавали
през школата на сърцето, са се учили през куп за грош.
И сега хората трябва да слушат със сърцето си, за да
проверят какво не са научили, за да го изправят.
Първият Адам, който беше създаден по образ и
подобие на Бога, беше добър и праведен. Той и до днес
живее в Божествения свят. Обаче вторият Адам, направен
от пръст, носеше греха в себе си и затова съгреши. И
Ева, направена от пръст, носеше греха в себе си и затова
съгреши. И Ева, направена от реброто на Адама, също
съгреши. Вторият Адам не беше направен от кал, но
беше от найхубавата пръст. Частиците на тази пръст

бяха издържливи и трайни. Когато човек съгреши, те
изгубиха своята чистота и трайност. Така се създадоха
различните болести, от които днес хората страдат.
Адам значи син на Земята, значи роден от Земята.
Някои го тълкуват, че Адам е направен от червена
пръст.
Погрешката на Адам и Ева седеше в това, че не
знаеха какво нещо е Любовта. Те дойдоха за първи път
на Земята и не знаеха какво нещо е Любовта. Те се
оплетоха в Любовта. Когато змията влезе в рая и излъга
Ева, в душата на Адам се роди ревност.
Ева беше кръстена на името на Бога Йехова Еве
Ева. Това е онази Свещена идея, която всеки човек
има в душата си. Две идеи има в света едната е
Ева Йехова, която съдържа всичко в себе си. Адам
представя физическия свят. Той е носител на Духа, т.е.
това, което създава нещата. Значи Адам подразбира
разумната душа. Духът в нас, това е Адам, а душата в
нас това е Ева. Вашата душа е Ева, а вашият дух е
Адам. Друго положение: вие сте умът Адам, а вашата
възлюбена Ева това е вашето сърце.
Преди да се свърже с Ева, Адам е бил женен за Духа,
а щом се ожени втори път за плътта Ева, тя му донесе
всички страдания и нещастия на земята. Първоначално
по естество Адам е бил двуполов и мъжът и жената са
били в него. Той не се е нуждаел нито от мъж, нито от
жена. Един ден намислил да се раздели на два полюса
и да се ожени. Така той подписа нов договор и стана
еднополов. Оттук започва началото на човешката карма,
когато човек се е поляризирал и се е започнала борба за
надмощие и власт между двата полюса.
Ако Ева не беше излязла от Адам и ако Адам и Ева

не бяха излезли от рая, знаете ли какво щеше да бъде
положението на света? Вие предполагате, че ако не бяха
излезли от рая, положението им щеше да бъде подобро,
отколкото сега. Преди да беше ял от забранения плод
Адам не знаеше, че е гол. Като яде от забранения плод,
в него се пробуди съзнанието и той видя, че е гол.
Бог каза на Адама: Ако ядеш от това дърво, непре
менно ще умреш. След това дойде другият учител и
каза на Ева: вие криво сте разбрали Божията мисъл.
Ако ядете от това дърво, освен че няма да умрете, но
ще станете като Бога. От тези думи се раздвои тяхното
сърце в кого да вярват и в кого да не вярват. Така
се роди първото противоречие в живота на човека. Те
трябваше да опитат и започнаха с негативната страна.
Вие ще кажете, че нищо не става без Волята Божия.
Стана ли Божията Воля в рая? Вие знаете каква беше
Волята Божия да не ядат от това дърво. Бог им каза да
не ядат, а те ядоха. Може ли да ми дадете един отговор
защо стана така? Бог искаше да докаже на хората, че
Неговата Воля е станала и тогава, когато хората не я
изпълняват. В края на краищата Той ще направи така,
че те да изпълнят Неговата Воля.
Сега вие се намирате в тази епоха, когато Бог доказва
на света, че това, което Той е казал, ще стане. И първият
човек, който искаше да стане като Бога, умря. Тогава
Бог го взе при себе си и му каза: Ела да ти кажа как
ще станеш като Мене. Бог взе този човек при Себе Си
и го нарече Исус. След това Той го прати на Земята.
Като дойде до найголемите страдания, Исус се обърна
към Бога с думите: Отче, ако е възможно тази чаша да
ме отмине. Защо Бог не изпълни и не чу молитвата?
Защото и Адам, който беше Исус не изпълни Волята

Божия. Когато беше в рая, Бог му каза да не яде от
забраненото дърво. Той не послуша и яде. И като се
молеше Исус да се отмени тази чаша, Бог му отговори:
Понеже ти яде от забраненото дърво и не ме послуша,
сега ще видиш, че и твоята молитва няма да бъде чута. Аз
ти казах да не ядеш от забранения плод, ти не послуша,
а сега, понеже пиеш от горчивата чаша, каквато никой не
е пил и каза: „Господи, да бъде Твоята Воля" и понеже
сега изпълни Волята Божия, затова Бог го послуша,
възкреси го. Всички мъже бяха с Адам в рая и всички
жени бяха заедно с Ева в рая.
Окултистите поддържат, че четирите реки, които
ограждат рая, са в самия човек. Това са четирите системи
в човека: венозната, артериалната, симпатичната и
главномозъчната. Тези реки, които днес функционират в
човешкия организъм, представят рая на миналото. В една
от тези реки има злато, това е слънчевото течение, което
тече в нервната система, защото емблемата на Слънцето
е златото в света. Всички тези енергии, които слизат от
Слънцето във вид на река, минават през организма във
вид на течение, във вид на река. Земята във времето на
първите човеци е имала друг облик. След грехопадането
стана голям катаклизъм, който измени лицето на Земята.
И сега постепенно този рай пак ще дойде на Земята.
Според окултистите грехопадането е станало в
астралния свят. И оттам Адам и Ева, облечени в кожени
дрехи трябваше да слязат на Земята. Кожената дреха
представя плътта, в която астралният човек се облече,
за да стане жител на Земята.
Красив е бил първият човек, но след съгрешаването
му се изопачил. Адам съгреши, защото не беше се
определил. Той живееше в рая, но не се ползуваше от

условията, които му бяха дадени. Той съзнаваше, че не
е готов още да живее в рая, да живее с Бога и пожела
другарка, с която да се разговаря. В желанието му да
има около себе си същество, подобно на него, стана
причина да излезе от рая. И сегашните хора са вън от
рая. След излизането на Адам из рая, вратата на рая се
затвори за всички хора.
Кой стана причина за излизането на първите хора из
рая? Изкусителят. Той започна да им описва красотата
на външния свят, с което ги съблазни. Обаче те не
знаеха как да излязат. Той им даде съвет да направят
някаква погрешка, с което да проявят неподчинение на
Божията заповед. Погрешката на Адам се заключаваше
в неговото скрито желание да получи един плод направо
от ръката на Ева. Той сам си късаше плодове когато
пожелаеше, но не беше опитал какво значи да получиш
плод от ръката на Ева. Тя възприе мисълта на Адам и
при първия случай, който й се представи, му поднесе
един от плодовете на забраненото дърво. Не само това,
но даже му показа как се яде от този плод. Първо тя
хапна от плода, и после даде и на Адам. Щом ядоха
от забранения плод, царските мантии, с които бяха
облечени, паднаха от гърбовете им и те се намериха
голи пред отворената врата на рая. Първите хора бяха
облечени преди съгрешаването с дреха, направена от
Светлина и като съгрешиха, те изгубиха тази дреха,
изгубиха своята Светлина и оголяха. Първият грях се
дължи на непослушанието на първите човеци.
Ева съгреши със сърцето си, а Адам с ума си. По
този начин те внесоха чужди елементи в живота. Тези
елементи ще се изхвърлят навън чрез страданията.
В разговор някои приятели задават на Учителя

въпроса:
Откъде е влязла в рая змията, та измами Ева, щом
се знае, че раят е място на блаженство? Учителят
отговаря: Змията представя човешкият ум. Забележете,
че змията дойде в рая след създаването на Ева. Ще
попитате защо не дойде порано. Защото Адам имаше
ум, а Ева нямаше такъв и змията й каза: Аз ще се
наместя в тебе, защото в тебе има сърце, а в мене ум,
който ти търсиш и така заедно ще вършим работата в
живота. Ами как ще влезеш в мене попитала Ева.
Като ядеш от този плод. Пак задават въпрос: Нали
Ева беше създадена от реброто на Адама? Учителят
отговаря: Наистина Ева беше направена от реброто на
Адама и той й даде всичко, но не и своя ум. Той беше
благороден и разумен и знаеше каква сила е умът, но
не й го даваше, защото се опасяваше да не злоупотреби
с него. Като остана Ева без него, дойде змията и й
предложи ума си, който го искаше от Адама и й рече:
Аз съм този, когото търсиш.
Адам и Ева не представят нещо цяло. Отношенията
на Адам към Бога бяха такива, каквито бяха отношенията
на Ева към Адама. Адам не искаше повече да се
разговаря с Бога, дотегнаха му разговорите с Бога и той
се отказа от Него. Господ тогава му рече: ти се отказваш
от мене, но и тази, която искаш ще се откаже от тебе.
И наистина Ева се отказа от Адама. Затова в сегашните
времена всички жени се отказват от мъжете си. Когато
мъжете поправят отношенията си към Бога, тогава
жените ще поправят своите отношения към мъжете.
Щом Адам пожела да се индивидуализира, почувствува
се свободен, тогава и Ева поиска да бъде свободна. Тъй
стои въпросът. Поясно не може да се говори, защото

който е слаб, ще се съблазни.
Погрешката на Ева седи в това, че искаше да обича
и други освен Адам този, когото Бог й беше определил.
Тя искаше да обича и черния адепт, който влезе в рая и
тя завърза отношение с него. Той й каза: Вашият другар
не е съвсем учен. Занимава се само със зоология. Ела
при мен и аз ще ти предам поголеми знания. Така че,
Ева имаше двама мъже: от първия мъж черния адепт
тя роди Каин, а от Адам роди Авел. Значи жената
съгреши в рая с любовни работи. Вследствие на това ги
изпъдиха от рая.
И Адам, и Ева съгрешиха в рая, но причината за
погрешката не е една и съща. Ева се изкуси от змията,
тя повярва на думите й и яде от забраненото дърво.
Адам пък се изкуси от Ева, от жената. Какво трябва да
направят, за да се освободят от погрешката си? Жената
трябва да разбере характера на змията, с други думи
жената трябва да разбира естеството на животинското
начало в себе си. Щом го разбере, тя ще изправи живота
си. Ако мъжът иска да изправи погрешките си, трябва
да разбира естеството и характера на жената. Под
животински живот разбираме първичния живот, който
не е диференциран, не е организиран.
Мъжът живее на северния полюс, там е неговият
рай, а жената живее на южния полюс. Северният полюс
представлява още умствения свят, а южния полюс
астралния свят. Така че Адам живее на северния
полюс, умствения свят, а Ева живее на южния полюс,
астралния свят.
Когато Бог създаде първите човеци, Той имаше
предвид да им даде истинското знание, да придобият
безсмъртието. Те бяха облечени в Светлина и не

се виждаше тяхната голота. Но черният адепт ги
събуди преждевременно и те в този момент изгубиха
Светлината, с която бяха облечени и видяха, че са
голи и се засрамиха. На тях беше казано да не ядат от
дървото за познаване на доброто и злото. Това дърво
беше създадено заедно с Адам. Колкото порасна Адам,
толкова голямо стана и дървото.
За първия Адам е казано, че е създаден от Бога
по образ и подобие Божие. А работите на Бога са
величествени, а не като човешките. Затова първият
Адам беше нещо величествено и той и до днес живее в
Божествения свят. Вие сте деца на втория Адам, а не на
първия Адам, Сина Божий. Страданието влезе в света след
непослушанието на първите човеци. А непослушанието
беше резултат на безлюбието на първите човеци. Те не
обичаха Бога и затова не изпълниха Неговата заповед.
За да влезе човек отново в рая, трябва да обикне Бога
и да изпълнява Неговата Воля. Значи, на първо място
е Любовта към Бога. Как ще намериш Бога? Като се
новородиш. Ако човек не се новороди, или ако не се роди
от вода и Дух, не може да намери Бога. Само роденият
от Бога има Любов към Бога и изпълнява Неговата Воля.
Роденият от Бога расте и се развива правилно. Растенето
е непреривен процес, който има отношение към Любовта
към ближния. Ако Любовта на човека към ближния е
правилна, и растенето му ще бъде правилно.
Така че, чрез Любовта към Бога човек се ражда, а
чрез Любовта към ближния той расте и се развива. Това
са двата главни фактора за развитието на човешката
душа. Ако не се родиш и не растеш, не можеш да се
проявиш. Когато човек обикне Бога, той ще се роди,
когато обикне ближния си, той ще расте и ще се развива

и така неговото съзнание ще се пробуди и той ще
възкръсне от мъртвите.
Когато съвременните религиозни хора питат с
кое тяло ще възкръснат, те не разбират въпроса.
Възкресението е въпрос само на душата. То подразбира
събуждане на съзнанието. Не се ли пробуди съзнанието
у човека, няма възкресение. Тялото, в което сега живее
човек, е един гроб, в който душата е затворена. Ние ще
възкръснем с онези тела, за които се говори, че са храм
на Бога живаго. Това е тялото на Любовта, тялото на
Мъдростта и тялото на Истината, които като зародиши
съществуват в това смъртно тяло. Това тяло е само една
покривка, под която се изгражда безсмъртното тяло, с
което човек ще се облече при възкресението, което тяло
той е изгубил при грехопадането. Онзи, който е изградил
тялото на Любовта, Мъдростта и Истината, той е така
одухотворил и физическото си тяло, че след смъртта той
го дематериализира и превръща в духовно тяло. Защото
и физическото тяло по своята същина е духовно. То е
отражение на найвисшият принцип на човешкия дух.
Роденият от Дух и вода, роденият от Бога е така оду
хотворил тялото си, че може да го дематериализира,
когато пожелае и пак да го материализира. Така че, когато
се говори за възкресението, подразбира се пробуждане
на Висшето космическо съзнание и създаване на без
смъртното тяло, с което се облича човешкият дух.
Когато човек възкръсне, той идва до безсмъртието и
е напълно спасен. Той е свободен от греха и от смъртта.
А съвременните християни твърдят, че са спасени чрез
христовата кръв. Но това е външно разбиране. Всъщност,
погледнато вътрешно, езотерично, христовата кръв
подразбира идеята за Любовта, която човек трябва да

приложи в живота си и с нея да работи. Без тази кръв
човек не може да нарисува картината си, не може да се
спаси. Любовта е боята, с която хората рисуват своите
картини. От човека зависи как да употреби тази боя,
в какво количество и колко разредена. Когато Христос
казва на учениците си: Който не яде от плътта Ми и не
пие кръвта Ми, не може да бъде спасен, няма живот
вечен, от това някои се съблазниха. Те се съблазниха,
понеже не разбраха духа на Неговите думи, а ги разбраха
буквално. Както водата е необходима за растенията, така
и кръвта е необходима за живота на човека. Кръвта е
носителка на живота, а животът произтича от Любовта.
Затова Христос казва: Ако не ядете плътта Ми и не
пиете кръвтя Ми, т.е. ако не се храните с Любовта Ми,
нямате живот в себе си.
В Любовта няма никакво противоречие, но в живота,
който произлиза от Любовта, действува законът на
полярността и той има две страни. В живота има
радости и скърби, страдания и блаженство. Защо в
живота има две тенденции? Едната тенденция издига
живота към Слънцето, а другата го тегли към центъра
на Земята. Първият живот е възвишеният, духовният
живот, идейният живот, а вторият е плътският живот,
нисшият живот, изпълнен с различни нисши желания
и страсти.
Когато човек изпадне под влиянието на живота
на страстите, той прилича от една страна на блудния
син, който напусна баща си и разпилява в гуляи с
приятели всичкото си богатство. Той е подобен още на
Данаила, хвърлен в рова на лъвовете. Лъвовете, това са
човешките страсти. Няма погруби сили от страстите.
Няма пострашни лъвове от човешките страсти. Те са

разрушавали и царе, и владици, и учени, и философи.
Никой човек не може да устои на страстите. И вие сега
минавате през изпита на Данаила. Ще ви хвърлят в рова
на лъвовете между грубите сили и ако издържите този
изпит, т.е. ако се справите с грубите сили на вашата
нисша природа, ще излезете от рова на лъвовете и ще
влезете в Новата култура. Това означава да бъде човек
господар на положението си.
Блудният син пък представя човешката душа,
изпаднала под влиянието на различни страсти. Бащата,
за когото се говори в тази притча, представя Висшето
у човека, което гради и създава. Слугите, които бащата
изпратил да донесат нова дреха, когато блудния син се
връща, били пет. Това са петте добродетели Любовта,
Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто. Духът,
Великият Баща изпрати слугите си да донесат нова
премяна. Да се облече човек с нова премяна, значи
да се облече с ново тяло, изградено от петте Велики
добродетели.
Всеки човек, всеки народ трябва да се облече в
Новото, т.е. да приложи нови начини и методи за новия
живот. По отношение на човечеството новата дреха, която
слугите донесли, е христовото учение. Там в притчата
се казва, че бащата казал: Дайте пръстен на ръката му.
Пръстенът означава правилата и законите, с които човек
трябва да си служи. Пръстенът се туря на последната
става, защото тя представя законите на материалния или
физическия свят.
В Евангелието всяка дума и всяка притча е символ
на известни състояния и положения в живота, на
известни закони и принципи в човека и вселената.
Например в Евангелския символизъм думата нива

означава човешкото тяло. Петте чифта волове, това са
петте сетива, силите, които работят за изработването в
нивата, тялото.
Често в Евангелието се говори за нощта. Под нощ,
както и за всички други символи има наймалко три
значения. Казано е например някъде: работете, докато
е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи.
Нощта е времето, часовете на страданието, когато човек
е сам и когато освен Бог никой друг не може да му
помогне. Видите ли Свещта на Бога, чуете ли Гласа
Му, излизате от нощта на живота и за вас настава ясен,
светъл ден. Тогава човек разбира, че има кой да мисли
за него и да му помага. Днес Бог е запалил Свещта Си,
за да отидем при Него.
Нощта е време за почивка, за обновление. Нощта
също подразбира едно вътрешно мистично състояние,
когато външната светлина изчезва и под влияние на
вътрешната Светлина човек влиза във връзка с Висшето,
Божественото в себе си, с висшите разумни същества в
Космоса. Такъв е случаят с Никодим, който през нощта
отиде при Исуса.
Да вземем притчата за петте разумни деви. Всеки
от вас като чете или слуша притчата за десетте деви,
употребил ли е няколко деня в размишление, за да
проникне в нейния вътрешен смисъл? Достатъчно е да
пожелаете искрено да разберете нещо повече от това
което четете, за да ви се даде едно откровение. Само
така ще разберете, че вие сте една от петте разумни деви.
Вие сте първата дева тялото, в което влизат останалите
четири деви: умът, сърцето, душата и духът. Петте деви
се сливат с Христа в едно цяло. Докато не се качите на
Историческият път на Бялото Братство през вековете 1 0 9
висотата на своя ум и не влезете в областта на вашата

душа, вие не може да разберете Христа, не може да се
слеете с Него.
Казва се в Евангелието, че Христос влязъл в
Ерусалим, възседнал ослица. Христос не можеше да
влезе пеш в Ерусалим, защото Ерусалим представя
предела между физическия и духовния свят. И Христос,
като дойде до границата на физическия свят, трябваше
да намери отнякъде ослица и с нея да влезе в Ерусалим.
За да живее на физическия свят, човек трябва да има
здраво тяло, с което да си служи. Ослицата символизира
човешкото тяло, учениците на Христа символизират
човешката душа, а Христос символизира човешкият дух.
Духът казва на душата: Слез от мястото, на което седиш
и иди между хората да намериш едно осле, с което да
отидем в Ерусалим да свършим известна работа. Най
добрият проповедник на христовото учение е оселът,
т.е. човешкото тяло. Той е инструмент, чрез който се
проявяват душата и Духът.
Казва се някъде в Евангелието, че в онези дни
на страшния съд Слънцето и Луната ще потъмнеят и
звездите ще почнат да падат от небето. Слънцето, Луната
и звездите са символи на нещо. Слънцето запример
означава държавата, държавната власт. Когато един
народ, едно племе, една раса или цялото човечество се
организира в една външна сила и започне да се проявява,
това се нарича слънце. И когато се казва, че слънцето
ще потъмнее и ще загуби Светлината си, подразбира
се държава, която губи силата си, губи властта си.
Луната пък представя различните религиозни системи,
независимо от това дали са прави или криви. И когато
се казва, че Луната ще потъмнее, подразбира се, че
религиите ще изгубят своята сила, своя авторитет и никой

няма да ги зачита. Звездите пък представят Великите
хора на Земята. И когато се казва, че звездите ще паднат
от небето, това подразбира, че великите хора ще паднат от
своето величие. Значи, ще дойде ден, когато държавите,
религиозните системи и великите хора на Земята ще
изгубят своята сила и ще паднат от своето величие.
Писанието казва, че това ще бъде денят на страшния
съд, в деня на второто пришествие.
Учителят даде и следното значение на слънцето,
луната и звездите. Слънцето символизира Бога на
физическия свят, то представя великият принцип, който
дава живот. Слънцето означава Любовта на човека към
Бога, луната представя самия човек, а звездите Любовта
на човека към ближния. Следователно, слънцето е
емблема на Бога, луната на човека, а звездите на
неговите ближни. Затова за да познаете звездите, трябва
да мислите за луната; за да познаете луната, трябва да
мислите за слънцето. Наистина, Луната се открива на
хората само след като Слънцето я освети. Само Слънцето
е в състояние да ни открие Луната. Когато Слънцето
залезе, то хвърля Светлината си върху звездите и те
стават повидими за нас.
Значи, Слънцето трябва да се скрие, за да се види
Луната; Луната трябва да се скрие, за да се видят
звездите. Този закон съществува и в обществения живот.
Ако искате да познаете себе си, вашето слънце трябва
да бъде на противоположната страна на съзнанието
ви и да хвърля Светлината си върху него. Ако искате
да познаете ближните си, вие трябва да бъдете на
противоположната страна. Само при това положение
животът има смисъл.
Сега ще ви дам един пример от символизма на

Откровението. В Откровението се говори за борбата на
архангел Михаил със змея. Това е емблема на двете
сили в света, които наричаме добро и зло. Теософите
ги наричат висш и нисш манас. Тези две сили се борят
в света. Михаил е емблема на Бога, т.е. на Великото,
Разумното в света, което се бори с неразумното. В змея
има известна интелигентност, но няма разум, няма
разбиране на великите закони, по които върви развитието
на цялото битие и на цялото човечество. Там се казва, че
змеят паднал на Земята. Това подразбира, че условията
на Земята са се изменили след падането на змея. Казва
се също, че жената избягала в пустинята. Жената в
случая представя Бялата раса. Тя е носителка на онези
възвишени Божествени идеи, които олицетворяват
раждането на детето. Интересно е, че в случая майката
и детето са разделени. Детето трябва да се възпитава на
небето до времето, когато условията на Земята се изменят
и тя бъде готова за новия живот. Майката, която още
не е готова, отива да живее в пустинята. Тя останала да
живее там 1260 дена. Като се съберат цифрите на това
число едно, плюс две плюс шест равно на девет. Тези
дни могат да се вземат и като дни, и като периоди.
Новороденото дете представя новото човечество,
което се приготовлява в невидимия свят и ще дойде
на Земята. И тази война, която е предвидена там и се
изразява в борбата между архангел Михаил и змея,
представя до известна степен Европейската война от
1914 до 1918 година и след нея световната война от
1939 до 1944 година. Но тази борба още не е завършена.
В деветнадесета глава на Откровението се среща
повторение на събитията. Там символите се изменят.
Говори се за бял кон. Изхвърлянето на змея от небето

означава изхвърлянето му от умовете на хората, за да
слезе долу на физическия свят. Защото найголемите
изопачавания и заблуждения съществуват в умовете на
хората. Не може да поправите някого, докато умът му
е изопачен.
Следователно, първо човешките умове трябва да се
освободят от всички лъжливи идеи и противоречия. И
тъй, детето се възпитава на небето. На друго място в
Евангелието детето се характеризира с думите нов човек.
Жената в този случай представя Божественият живот,
а мъжкото дете, което се ражда, Божественият разум.
Значи във времето на Йоан, когато стават тези събития,
Бялата раса, т.е. Петата раса на човечеството, се е мъчила
да роди. Раждането на това дете подразбира брожение
между човешкия и Божествения живот. И на времето, и
сега змеят се мъчи да задуши детето, раждащото се ново.
Но целият свят да се опълчи против този акт, и целият
свят да въстане против него, и дяволът да се обърне с
главата надолу, детето ще се роди. С други думи казано:
светът да се обърне с главата надолу, Новото ще дойде
в света и главите на всички хора ще узреят, и Царството
Божие ще се въдвори на Земята.
Сега е съдбата на света. За нея се говори в двадесета
глава на Откровението. Като мине тази съдба, злото ще
бъде вързано и хвърлено в бездната и постепенно ще
дойде нов ред и порядък в света, който ще бъде изявление
на Царството Божие на Земята, където Любовта ще
царува и хората ще бъдат братя и сестри помежду си,
където Мъдростта ще управлява, Истината и Правдата
ще тържествуват, и Доброто ще се реализира в живота
В началото на Библията, в първата глава на книгата

Битие се описва създаването на света. Учителят казва,
че за да се разбере тази глава, трябва да се напише цяло
съчинение. И той отнася това създаване към живота
на ученика, когато ученикът започва да създава и
организира своя свят. В Битието е казано: „В началото
създаде Бог небето и земята. Земята беше неустроена
и пуста. И тъмнина бе върху бездната и Дух Божий се
носеше върху водата. И рече Бог: Да бъде виделина. И
стана виделина. И виде Бог, че виделината беше добро,
и нарече Бог виделината Ден и тъмнината нарече Нощ.
И стана вечер, и стана утро, Ден първи."
Учителят казва: „Когато се пробуди съзнанието на
ученика, той трябва да работи, както е описано това
в първа глава на Битието. Там се казва: В началото
създаде Бог Небето и Земята. А Земята беше неустроена
и пуста, и тъмнината беше върху бездната и Дух
Божий се носеше върху водата. И рече Бог: Да бъде
виделина и стана виделина. И нарече Бог виделината
Ден, а тъмнината Нощ. И стана вечер, стана утро, Ден
първи. Това е работата на ученика за първия ден, когато
той влиза в новия живот, когато се пробуди неговото
съзнание. В Писанието се казва още: Нищо няма да
остане от старото небе и старата земя. Това значи, че в
света на ученика, от неговия ум, от неговото съзнание
ще изчезне всичко и той ще остане като пустиня. От
него няма да остане нито слънце, нито месечина, нито
звезди и той ще увисне сам във въздуха. От неговата
земя няма да остане нито един човек, нито животни,
нито растение. Отникъде няма да чува глас. Той ще
остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустиня.
Като говори и себе си няма да познава. Ще се намери в
едно страшно противоречие в живота. Това противоречие

се нарича смърт. Това е тъмнината, за която се казва
в Битието: „И тъмнината беше върху бездната." Всичко
онова, което го е радвало и веселило, всичко онова, което
е знаел в живота, всичко онова, в което е вярвал и на
което е уповавал, всичко онова, с което е разрешавал
великите задачи на живота си изчезва, и той се намира
сам самичък, не знае какво да прави. В чудо се намира.
И гласа на Господа не чува. И Той се скрива за него.
За този час именно е казано в Писанието: „Ще хлопате
и няма да ви се отвори." Тогава ученикът ще се намери
в положението на Христа, когато беше на кръста и
като Него от дълбочината на душата ще извика: „Елои,
Елои, Лама Савахтани." Боже мой, Боже мой, защо
си ме оставил?" Всеки човек трябва да бъде изоставен
в този смисъл. Като говоря за изоставяне, подразбирам
пробуждане на съзнанието на ученика. Само по този
начин ученикът ще разбере Реалността на живота.
Така че, в живота на ученика, в първия ден на
неговия съзнателен живот, в първия ден на пробуждане
на неговото съзнание, ще дойде онзи страшен и велик
момент за ученика безмълвието. Никаква Светлина
няма да има около него и той от дълбочината на душата
си, от своята опитност ще призове онзи Невидимия,
Незнайния Бог на Вечността, Създателят на всичко в
света. Той ще го призове с всичката си душа, с всичкия
си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце. И ще
каже: Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създател
на всичко. Няма друг, освен Теб. Ако ученикът може
да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството
ще блесне малка микроскопическа Светлина, която ще
му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще
забрави всички скърби и страдания. Отдалеч някъде

той ще чуе гласа на Господа, гласа на своя Учител:
Нали искаш да Ме познаеш, нали искаш да Ме опиташ,
приготви се за работа. Настана първият ден на твоя живот.
Досега твоята земя бе неустроена и пуста и тъмнина бе
върху бездната. Бог, Който прониква навсякъде и във
всичко, Той е Незнайният Бог, Той е Страшният Бог,
Който твори формите, Който се носи над бездната, над
неустроената земя, която сега се строи. И рече Бог да
бъде виделина. И стана виделина. Ученикът ще каже:
тази виделина, която виждам там далече, да блесне в
мене. И ако той е от избраните ученици, като рече: Да
бъде виделина, ще стане виделина.
И видя Бог, че виделината беше добро и разлъчи
виделината от тъмнината. И нарече Бог виделината
Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, стана
утро, ден първи. Денят започва с доброто, а нощта със
злото. Този смесен живот на Светлината и тъмнината,
на доброто и злото ще се разлъчи. От една страна
ще се яви Светлината, която носи доброто, а от друга
страна ще се яви тъмнината, която носи злото в себе
си. Така и ученикът ще създаде първия ден в себе си.
Под виделина разбираме великия стремеж на ученика
да учи. Той трябва да разбира законите, та като каже:
Да бъде виделина, да стане виделина. Това е първият
ден на ученика. Като разпростре виделината в живота,
тя ще произведе и топлината и ще стане ден първи в
живота на ученика. Виделината и Светлината носят в
себе си и топлината.
„И разлъчи Бог вода от вода" подразбира, че Бог
отдели Божествения живот от земния живот. Твърдта
пък е границата между Божествения и човешкия живот.
Ученикът ще създаде тази граница в себе си и ще нарече

това, което е над твърдта небе, а това, което е под
твърдта земя. И в скръбен час той ще пие от водата,
която е горе.
След като ученикът определи своя живот, ще го
събере и ще създаде в себе си морето, за да се яви
сушата, върху която трябва да работи. Той сам ще
обработва тази суша. Той сам ще образува своите морета
и океани, творец ще бъде той. Ученикът ще твори. И като
види Бог, че е добро, ще се произнесе. И като организира
сушата и я обработи, ще мине от физическия свят на
духовния и оттам в Божествения. Когато обработи и там
своята земя, ще отиде във Великия живот да учи велики
и славни неща. Велик и славен е пътят на ученика!
В четвъртия ден са създадени Слънцето, Месечината
и звездите, за да определят човешкия живот. Тогава са
създадени и човешкият ум и човешкото сърце. Четвъртият
ден е страшен ден, страшно число.
Като говорим за ученика, ние разбираме живот на
творчество, а не живот на благодат, която му се дава.
Всеки, който стане ученик, шест дни, т.е. шест периода
трябва да твори, да създава в себе си, докато дойде до
пробуждане на своето съзнание.
Христос казва: „Ако не се отречете от себе си, от
своя живот, от майка си и баща си, от всичко в света
и не вдигнете кръста си, не можете да се наречете
мои ученици." Да туриш кръста на гърба си, това е
найстрашното нещо. Това значи да туриш на гърба си
доброто и злото и да ги носиш, и да последваш Христа,
т.е. Любовта. Ученикът няма да чака да свърши борбата
между доброто и злото, но ще ги вдигне на гърба си и
ще си гледа работата, защото тяхната борба ще продължи
дълго време. Като вдигнете кръста на гърба си, ще

разрешите противоречието, което се крие в него и ще
кажете: Не моята воля, но Волята на Отца ще изпълним.
Това е найстрашната, но същевременно найвеликата
задача, която трябва да разрешите. Ученикът трябва да
каже: В Твоите ръце предавам духа си. Ти ще ме водиш.
Това подразбира връщане към Бога, това подразбира
знание и приложение на законите. Този процес става
сега у всички ви.
Христос казва: „Ето, хлопам на вратата ви." Този
стих се отнася до учениците, до пробудените души.
Христос хлопа само на вратата на учениците, както и
на тези хора, у които съзнанието е пробудено. Христос
ще хлопа, ученикът ще му отвори и Той ще му предаде
първия урок.
Това са няколко мисли от беседите, в които Учителят
посочва вътрешната страна на Писанието Новия и
Стария завет. Дава известни ключове, повдига малко
завесата, без да я вдигне цялата, за да ни покаже
Реалността такава, каквато я съзерцава един Посветен.
Учителят никога не дава нещата наготово, но той само
посочва пътя, по който ученикът може да отиде до
Реалността. Той никога не дава сдъвкана храна, както
на малки деца, но ни оставя сами да си дъвчем нещата,
като ни дава Светлината и посоката, в която трябва да
работим.
ИСТОРИЧЕСКИЯТ ПЪТ НА
ЗАПАДНАТА ЕЗОТЕРИЧНА ТРАДИЦИЯ
„Има едно Братство, което пътува по света. И където се

явяват представителите на това Братство, там се ражда,
развива и цъфти култура. Това Братство е било в Египет,
Индия, Персия, Халдея, Асирия, Вавилон, Палестина,
Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия и сега постепенно
преминава между славяните и специално България. Глава
на това Братство е Христос."
„Христос е, Който е движил, движи и ще движи както
историческия, така и мистичния и космичния живот на
човека и човечеството. Затова без Христа няма история,
без Христа няма Космос, т.е. организиран свят, без Христа
няма мистичен живот."
„Христос е вдъхновител на всички откровения във
всички времена и епохи."
Учителят
В предишното изложение изтъкнах разликите между
източната и западната окултна традиция. Основната
разлика между тези две традиции е, че източната
традиция има инволюционен характер, а западната
традиция има еволюционен характер.
Източната традиция е дадена при слизането на Духа
в материята, при отдалечаването на човека от Бога. При
това слизане на Духа неговата Светлина постепенно
се намалява, докато се намери в пълна тъмнина в
материята. За източната традиция материята е мая,
илюзия, и човек трябва да я игнорира и да се стреми
към Духовното, което стои зад тази мая. Това става по
различните системи на йогите.
Западната традиция и нейните учения изхождат от

човека и отиват към Бога, от природата към Духа. За тази
традиция физическият свят не е илюзия, но е Въплотено
Слово, въплотена духовност. И всички процеси и явления
в този феноменален свят са азбука, език, чрез който
Духът ни се разкрива в природата.
Като златна нишка през всички учения на западната
традиция преминава мисълта, че Духът, Бог се намира
дълбоко в човека и в природата, и трябва да Му дадем
път да се прояви. И това ще стане, когато се свържем с
Духа на Слънцето, с духовното Слънце и възприемем
неговите сили, неговата Светлина и топлина, които се
изявяват като Любов и Мъдрост в нас, които ще пробудят
заспалия, или поправо омагьосания в материята, Син
Божи в човека, Който като се пробуди, ще издигне човека
в себе си.
Учителят казва, че в развитието на Бялата раса,
Бялото Братство е дало три велики импулса, които са
се изразили в трите клона на Бялото Братство. Сега се
дава четвъртият импулс, който се изразява в движението
на Бялото Братство в България.
Центърът на първия клон е бил в Египет и оттам е
разпрострял дейността си по целия древен свят. Тогава в
Египет са били изнесени принципите, където учениците
се наричат херметисти по името на Учителя на клона
Хермес. Там са учили всички Посветени на древния
свят: Орфей, Мойсей, Питагор, Платон и цялата плеяда
гръцки философи. От Египет този клон минава в Индия,
Персия, Халдея, Асирия, Вавилон, Гърция, и Рим. В
Гърция учениците се наричат орфеисти, по името на
Орфей. В Персия се наричат маздаисти и т.н. Този клон
имал за задача да подготви човешката мисъл за идването
на Христа.
Вторият клон излиза от Египет и преминава към

Палестина, за да подготви там условията за идването
на Христа. Него може да наречем палестински или
есейски. Есеите, това е школата на Бялото Братство,
която от Египет преминава в Палестина още във времето
на Мойсей. Този клон, както казах, е имал задача да
подготви условията за идването на Христа. През тази
школа са минали всички еврейски пророци. В тяхната
среда е израснал Исус, преди да започне своята дейност
и преди да се всели Духът Христов в него. От тази
среда излиза и Йоан Кръстител и апостолите, които са
били Посветени в различните мистерии на древния свят.
Този клон има за задача да приеме учението от Великия
Учител и да го разпространи в света.
Когато вълната, дадена от втория импулс е разляна
на широко и е проникнала в широките народни маси,
езотеричната страна на учението постепенно се загубва.
Тогава се дава третият импулс на Бялото Братство,
който се изразява в третия клон, който от Египет отива
в Арабия, оттам в Индия, Персия, Асирия, Вавилон и
през Мала Азия преминава в България, където се изявява
като богомилство.
Богомилството развива голяма дейност и става
едно масово народно движение, което предизвиква
гонение срещу себе си. След разгрома на богомилите
в България, те заминават на Запад и основават ред
Братства и ордени, от които найзнаменит и окултен
е орденът на розенкройцерите. Задачата на този клон
е да стимулира развитието на човешкия ум и да даде
методи за приложение на християнството Божественото
учение в живота. Проявен като розенкройцерство този
клон имаше за задача да ръководи и развие западно
европейската култура. И както ще видим от по

нататъшното изложение, от неговите среди се явяват ред
мислители, които стимулират мисълта на западния човек
и осъществяват западноевропейската култура.
Когато и третият клон е вече изпълнил своята мисия,
Бялото Братство дава четвърти импулс, който се изразява
в учението на Учителя и създаденото от него движение.
Учителят казва, че четвъртият клон синтезира в себе си
трите предшествуващи, респективно техните учения, като
внася в живота и Новото, което идва сега от Божествения
Дух. Сега в България са събрани учениците и на трите
предшествуващи клона.
В досегашното изложение на много места споменавах
за пътя на историческото развитие на идеите на Бялото
Братство в света и за носителите на тези идеи, но сега
ще се спра поконкретно, поцялостно.
Както казах и в предишното изложение, това Братство,
което е двигателят на световния прогрес и култура, е
невидимо, то е в етерния свят и периодически праща
свои представители между хората, които да дадат нови
импулси и да подтикнат човешката мисъл към работа и
дейност. Всички тези представители на това Братство не
са свързани външно помежду си, но са свързани с този
вътрешен център, с това невидимо Братство. Те всички
са като лъчи на едно слънце и връзката им е в самото
Слънце, а не помежду отделните лъчи. Общността на
отделните лъчи е, че всички носят Светлината, която иде
от Слънцето и стимулират човешката мисъл и живот.
Учителят казва, че човечеството е слязло на Земята
във физическото тяло от преди 1820 милиона години.
То е слязло във физическия свят, в гъстата материя, от
етерния свят, чрез постепенно уплътняване на духовното
тяло, с което е живял човек в етерния свят. Слязло

на физическия свят в гъстата материя, човечеството
преминава през ред раси и култури. Първата раса,
през която минава човечеството във физическия свят е
така наречената Лемурийска раса, в течение на която
човечеството изпада под влиянието на тъмните сили. През
тази раса постепенно се оформяло физическото човешко
тяло. Остатъците от тази раса са чернокожите. Тази раса
е просъществувала милиони години. След нея се явява
така наречената Атлантска раса, която се развива на
един континент на мястото на днешния Атлантически
океан. Тя е четвъртата по ред, докато лемурийската е
третата по ред раса. Първата раса се развива в етерния
свят, а втората на границата на етерния и физическия
свят, в огненовъздушна среда. В Четвъртата атлантска
раса, към средата й, тялото на човека придобива днешния
си вид. А чак към края на тази раса, в петата подраса,
се пробужда самосъзнанието, пробужда се и човешката
мисъл. Учителят казва, че това е станало приблизително
преди 300 хиляди години.
Преди потъването на Атлантида човечеството на тази
пета подраса се изселва, като поема две посоки едната
част под водителството на Посветени преминава през
северния бряг на Африка и се установява в Египет, който
е бил като колония на Атлантида. Те населяват целия
северен бряг на Африка и сегашната Сахара, която тогава
е била цветуща страна, пресечена от реката Нил, която
тогава се е вливала в Атлантическия океан. Впоследствие
египтяните отбиват реката на днешното й място и Сахара
се превръща в пустиня.
Другият клон на преселници пак под ръководството
на Посветени, поема пътя през днешна Англия и
Скандинавия и преминава в руските степи, като една

част остава в Европа, а друга се отправя на юг и на
изток от Каспийско море, по посока на пустинята Гоби,
където се е намирало едно затворено море, подобно на
Каспийското. Там тези преселници преживяват хиляди
години. Една част от тях, под водителството на Рама
преминава в Индия и след дълги войни с местното
население, което е било остатъци от древна Лемурия,
завладява Мидия и основава първата култура на Бялата
раса, древноиндуската. Друг клон се насочва към
Централна Азия, днешна Монголия и Китай, където води
един скитнически, пастирски живот. Още от Атлантида
те са били изпаднали под влияние на тъмните сили и
се занимавали с черна магия. Друг клон преминава на
запад и се настанява в днешна Персия и Афганистан,
като образува древноперсийската култура. Този народ,
който се заселва в Иран, е водил дълги войни, които
са продължили векове с останалите на север и изток
туранците. Организатор и Учител на персийската
култура е бил Великият Учител Зороастър. Той е могъл
да влиза във връзка с Духа на Слънцето, от когото е
получавал откровения за тайните на Битието. Светлината
на Слънцето той е считал като външна дреха на едно
Велико Космично Същество и я нарекъл Аура Мазда,
Великата Аура. Зад тази Аура, зад тази Светлина той е
виждал и съзерцавал Духа на Слънцето, с когото е бил
във връзка и който му е предал Великото Божествено
учение, което той предал на своите ученици. Те от своя
страна го предават както на персийския народ, така и в
следващото си въплъщение на други народи поназапад,
в долината на Тигър и Ефрат, на халдейците и чрез
Хермес на египтяните, а чрез Мойсей на евреите.
ПЪТЯТ НА ПЪРВИЯ КЛОН НА

БЯЛОТО БРАТСТВО
В древния Атлантис са съществували храмовешколи,

посветени на различни планети, респективно на Слънцето
и Луната. Ръководителите на тези храмовешколи са
били във връзка със съответните планетни духове, от
които те са получавали инструкции за ръководство и
възпитание на човечеството. Храмът на Слънцето е бил
централното Светилище, откъдето се е ръководела и
направлявала дейността на другите планетни храмове.
Ръководител на този храм на Слънцето е бил един
Велик Водач на човечеството, който е бил представител
на Духа на Слънцето на Земята, с когото той е бил във
връзка, от когото направо получавал инструкции за
ръководство и възпитание на човечеството. В окултната
история се загатва за този Велик Водач. За него се
загатва и в Библията, където е наречен Мелхиседек,
цар Салимски, който е благословил Авраама, който
става родоначалник на еврейския народ, в когото ще
слезе Духът на Слънцето. Салим е мистичното име на
Бялото Братство. А Мелхиседек е върховният Посветен,
Ръководител на Бялото Братство на Земята. Ето какво
се говори в Свещеното Писание за него:
МЕЛХИСЕДЕК ЦАР САЛИМСКИ

ЦАР НА ПРАВДА И МИР
1) „... и Мелхиседек, цар Салимски изнесе хляб и

вино; а той беше свещеник на Бога вишнаго. И благослови

Авраама и рече му: Благословен Авраам от Бога вишнаго,
Владетелят на небето и на земята, и благословен Бог
вишний, Който предаде враговете в ръцете ти. И Авраам
му даде десятък от всичко." (Битие 14:1820)
2) „...Закле се Господ, и не ще се разкае. Ти си
свещеник во век, според чина на Мелхиседека." (Псалом
110:4)
3) „...Ние, които сме прибегнали, да се хванем за
предлежащата надежда, която имаме като якор в душата,
безопасен и твърд, и който влиза в найвътрешното на
завесата, дето Исус влезе за нас предтеча, като стана
първосвещеник во веки по чин Мелхиседеков." (Евреем
6:19)
4) „Защото този Мелхиседек, цар Салимски, свещеник
на Бога вишнаго, който срещна Авраама, когато се
връщаше от покоряването на царете и го благослови,
комуто Авраам отдели и десятък от всичко, той, който
първо се тълкува цар на Правда, а после и цар Салимски,
сиреч цар на мир, без баща, без майка, без родословие,
и няма нито начало на дни, нито край на живот, но
подобен е на Сина Божий, пребъдва винаги свещеник.
А вижте колко велик бе той, комуто патриарх Авраам
даде десятък. И кой от левиевите синове, който приемат
свещенството, имат заповед по закон да вземат десятък
от народа, сиреч от братята си, ако и да са произлезли
от чреслата Аврамови. Но той, който не се водеше по
тяхния ред, взе десятък от Авраама и благослови този,
който имаше обещанието. А без всяко противоречие
помалкото се благославя от поголямото. Тук вземат
десятък човеци смъртни, а там взема той, за когото се
свидетелствува, че живее во веки. И така да река, самият
Левий, който взема десятък, даде и той десятък чрез

Авраама, защото беше още в чреслата на баща си, когато
го срещна Мелхиседек... А още повече яви се, защото
по подобие на Мелхиседека възрастна друг свещеник,
който не бе по закона на плътската заповед, но по силата
на безконечния живот. Защото свидетелствува и казва
Давид: Ти си свещеник във век, по чин Мелхиседеков."
(Евреем 7:116)
Още в древен Атлантис този Велик Свещеник на

Бога Вишнаго е имал за помощник един Посветен,
който впоследствие се преражда като Зороастър и става
Учител на персийския народ. Този Посветен, който се
преражда като Зороастър, още в Атлантис, в храма на
Слънцето е имал двама ученици, които още тогава са
били достигнали висока степен на Посвещение. На тях
той предава своето учение, като ги поставя и във връзка с
Духа на Слънцето, с когото той бил във връзка. Един от
тези ученици е бил Хермес, Великият Учител на Египет, а
другият е бил Мойсей, Водачът и Учителят на еврейския
народ. На Хермес Зороастър предава учението за тайната
на пространството, а оттам и езикът на звездите като
език на Космичното Слово, като външен израз на който
се явява хармонията на сферите. На Мойсей той предаде
учението за тайната на времето, развитие на космичните
процеси в течение на времето.
Хермес става водител на тези преселници от
Атлантида, които тръгват по северния бряг на Африка
и се установяват в Египет. Там той вдъхновява и орга
низира Египетската култура, която според Учителя е
образец на истинска култура, а Египет е била образцова
правова държава, управлявана по принципите на
синархията. Тази египетска култура става изходна точка,

изходна база за развитието както на европейската, така и
на гръколатинската и западноевропейската култури. В
Египет са посети семената, които се развиват в Западна
Европа.
Така че, Зороастър е онзи, който е бил във връзка с
Духа на Слънцето. Под негово ръководство са излезли
онези преселници от Атлантида, които са минали през
северните брегове на Европа. Той заедно със своя Велик
Учител, когото ние познаваме като Мелхиседек, ги за
вежда в Централна Азия и той става Учител и Ръко
водител на културите на Петата раса в Африка, Азия
и Европа. Неговият Велик Учител, Великият Слънчев
Посветен, се изтегля в потайни центрове във вътрешността
на Азия. Той е посветил седемте велики Риши на Индия.
Той посветил и Зороастър още в Атлантида по особен
начин. Той говори и посвети и Авраам по съвсем особен
начин. Той водеше едно вечно съществуване в своята
индивидуалност, за което за да се посочи вечният ха
рактер на тази индивидуалност е казано, че той нямаше
нито име, нито възраст, нито баща, нито майка. Срещата
на Авраам с този Велик Посветен, която ни е описана
в Стария завет като среща на Авраам с царя на Салим,
със Свещеника на Всевишния Бог, е една среща, която
има найголямо и универсално значение за Авраам. При
тази среща на Мелхиседек с Авраам, той му предаде
нещо много велико, което послужи като изходна база за
развитието на еврейския народ. Той му предаде импулса
на Слънчевия Дух, предаде му учението и Мъдростта на
Слънчевия Дух. Това е показано в Библията с това, че
той посрещна Авраам с хляб и вино. А хлябът и виното са
символ на Божественото учение. Същият символ имаме
употребен при Христа при тайната вечеря, когато даде

на учениците Си хляб и вино и им каза: Яжте, това е
Моята плът и Моята кръв, т.е. Моето учение и Моята
Любов.
Когато Великият Слънчев Дух трябваше да слезе на
Земята да спре инволюционния процес и да даде импулса
на възхода, Зороастър се преражда в Палестина като
Исус от Назарет, за да подготви тялото, което да послужи
като проводник на Великото Космично Слово, което
трябваше да слезе на Земята. Заедно с него се преражда
и неговият любим ученик от Атлантида, Учителят
на Египет, Хермес. След Голготската мистерия Исус
възглавява онзи езотеричен център, от който изхождат
всички импулси за развиване на петата културна епоха
на Бялата раса, която се развива в страните на Западна
Европа, а Хермес е неговият пръв помощник.
Така че, Зороастър заедно със своите ученици внася
всичката Мъдрост както в древния, така и в съвременния
свят. А тази Мъдрост е Мъдростта на Великия Дух на
Слънцето, на Космичното Слово, за което Йоан казва,
че станало плът и се вселило между нас. От него са
получавали Светлината си, импулсите и Мъдростта
всички, които са се явявали като външни представители
на онова велико Братство, за което Учителят казва, че
е носител на всяка култура.
И сега, когато западноевропейската култура е към
своя край и на изток се зазорява новата културна епоха,
шестата по реда си, която се заражда между славяните,
Зороастър е пак въплотен, за да послужи като посредник
на Космичното Слово, на Слънчевия Дух, да се изяви
и да даде импулс за развитието на новата култура, от
която ще се роди Шестата раса.
Така че, всички импулси в ръководството и развитието

на човечеството идват от Духа на Слънцето и се
предават главно по линията на Зороастър и неговите
ученици, които са във връзка с Духа на Слънцето още
от Атлантида и още от порано. Учителят казва някъде:
Има някои, които са завършили школата с тройка или
са изключени от школата, и те имат амбицията да бъдат
учители и ръководители на човечеството и да заместят
Христа. (Прибавям, респективно Исус, който е проводник
на Мъдростта на Слънчевия Дух.)
След този кратък преглед ще дам една бегла
характеристика на езотеричния път въобще, след което
ще започна историческото разглеждане на лицата и
техните учения, които са били проводници на Великия
Божи Дух в ръководството на човечеството през
различните епохи.
Ще започна това историческо изложение със
Зороастър, като, както казах найнапред, ще направя
едно бегло очертание на езотеричния път на развитие.
...Онзи, който тръгне в този път, от него преди всичко
се изисква чистота на сърцето и самообладание на ума.
Той трябва да има сила и смелост да се противопостави
на ужасите, които ще срещне на пътя си. И ако някой
неподготвен е успявал по някакъв начин да повдигне
булото на Изида, булото, което покрива тайните на света,
той скъпо е плащал за това. Ако не е плащал с живота
си, той е полудявал, разстройвал се е психически. Такъв
пример е даден в окултния роман Занони, който не е бил
подготвен и се срещнал с ужасните пазачи на прага. И
вероятно Седир, познавайки тази страна на мистериите, се
обявява против този път на посвещение. Но той забравя,
че в този път има три пътеки и всеки може да избере

една от тях, която е найподходяща за неговите сили.
Седир като се е разочаровал от този път на Мъдростта,
е избрал за себе си пътя на Любовта, който е полесен и
помалко опасен. И Плутарх, гръцки историк, разправя
за ужасите, прекарвани от Посветените преди последното
откриване на Истината и го сравнява с приготовление за
смъртта. Затова и Учителят казва, че пътят на Мъдростта
е съпроводен с големи страдания и изпитания, и минава
през скалисти върхове и пропасти.
Затова във всички школи на мистериите, във всички
окултни школи, както казах и погоре, ученикът е
трябвало найнапред да измени начина на живота си, за
да придобие чистота както на тялото, така и на сърцето
и да придобие морален гръбнак и да постигне контрол
на ума. Това има за цел да обуздае чувствената природа
на човека. Това се е постигало чрез пост, промяна на
начина на храненето и ново направление на неговия
живот, както и неговите чувства и мисли трябва да се
променят изцяло.
Това пречистване и тези изпитания са имали за цел
от една страна да калят нервната система и да внесат
мир в сърцето, защото Светлината на Мъдростта, която
се предлага на Посветения е с много силни вибрации и
той няма да издържи, ако не е готов, ще се стопи или ще
полудее под напора на нейните силни вибрации. Затова
той трябва да бъде чист по сърце и с калена нервна
система, за да може да издържи срещата с Духа. Защото
Посвещението има за цел да срещне ученика с Духа.
Той се приготовлява да влезе в един повъзвишен свят,
с други вибрации и сили, на които без упражнения и
изпитания той не може да издържи.
Преди човек да мине през Посвещение, преди да

влезе във връзка с Духа, той схваща света чрез сетивата
си и разсъждава върху впечатленията, които добива
чрез тази светлина и по такъв начин добива своите
познания за света, който той счита за действителен свят.
А светът на мисълта, на идеите за него е отражение
на този действителен свят. Но има друг един начин на
познание, друго едно отношение към света. Този друг
начин на познание се получава чрез други сетива, по
друг път. Затова, за да влезе във връзка с този възвишен
свят, човек трябва да организира духовното си тяло и да
развие съответните органи в него, за да може да получава
впечатления от този възвишен свят. И когато човек
прогледне с духовните си очи, той прилича на слепец,
на когото е направена операция и пред него се разкрива
един нов свят. След като се отворят духовните очи,
човек трябва да се научи да гледа чрез тях света, който
се разкрива пред него. Той е също реален свят, само че
го гледа през друго осветление. Порано той е считал
за реален света, който му разкриват петте му сетива, но
сега пред него светът се разкрива под друг образ. И тук е
една от големите опасности, които дебнат човека, когато
навлезе в духовния път. По този въпрос Щайнер казва:
„Страшна опасност дебне човека, навлязъл в окултния
път. Като му се отворят очите, може да се случи той да
изгуби смисъла на сетивната действителност, без да е
придобил и осъзнал новия свят. Тогава той плува като в
празно пространство. Той прилича на мъртвец. Старите
ценности са разбити, без да се появят нови. Светът и
човекът са изчезнали за неговите очи. Той е слязъл в
един понисш свят. Той извършва преминаване през ада.
Щастлив ще бъде, ако не потъне при това преминаване
и ако един нов свят се открие пред очите му. Той или
ще изчезне от видимия свят, или ще се появи в него като
преобразено същество. В последния случай пред него ще
има ново слънце и нова земя. В неговите очи вселената
е възродена от духовния огън."
Всички минаващи през изпитанията на мистериите
описвали, че минават през ужасите на ада. Минаването
през тези ужаси показва, че съзнанието преминава
от един свят на грубата материя в един поефирен
свят, където вибрациите са повисоки и напрежението
на силите поголямо, вследствие на което ученикът
преживява това много страшно, като преминаване през
ада. А освен това, както казах, на прага на Висшите
светове човек се среща със същества, зле настроени
срещу човека, които се изпречват и му преграждат пътя.
А те са ужасни на вид. Но след всичко това и от всичко
това се ражда един нов живот. Когато човек преодолее
тези препятствия, той излиза от нисшия свят и влиза в
един висш свят, съвършено различен от този, в който
е бил досега. Там той влиза в досег с Реалността и той
преживява тази Реалност в себе си. Един Посветен от
древността казва: „Аз вярвах, че се докосвам до Бога,
че чувствувам приближаването и присъствието Му."
Никой, който не е Посветен, не може да разбере това
преживяване. Този нов живот не е подчинен на законите
на нисшия свят. Възраждането и смъртта не го засягат.
И само този, който е имал това преживяване, може да
говори за безсмъртието. Като минава през мистериите,
ученикът има за цел да събуди Бога в себе си. Само
тогава той има право да говори за Бога. Само така може
да се разберат думите на Платон, който казва, че само
този влиза във вечния живот, който е преминал през
Посвещение. Същият смисъл имат и думите на Софокъл:

„Блажени Посветените, които влизат в царството на
сенките. Само те намират живот там. За другите там е
нищета и страдание."
Затова учениците в началото на пътя, изправени пред
изпитанията, упражненията и опитите, и работата над
себе си, често си задават въпроса: Не може ли без всички
тези неща? Не може ли да се избегнат тези ненужни
страдания? Това е въпрос, който би поставил ленивият
ученик: Не може ли без разрешаване на мъчните задачи
на математиката, да стане математик? Изпитанията, на
които се подлага ученикът, са като задачите, които се
дават на ученика, който иска да стане математик. Без
разрешаването на тези задачи не може. Без упражнения
и изпитания не може, защото човек влиза в нов свят
и чрез изпитанията и упражненията той се подготвя
за този нов свят. Той изработва своите сетива, калява
своята нервна система, за да може да издържи на
напрежението на енергиите, с които влиза в контакт.
Следователно трябва едно възпитание, едно развитие
на вътрешните сили на душата, че когато се срещне с
възвишените същества в духовния свят, да се запали
искрата на Божествения живот в душата на ученика. До
този момент духът на човека е в спящо състояние, но
след като духът се пробуди, човек става ново същество.
Той има вече друг поглед за света и живота. Онзи,
който е придобил този живот, е развил в себе си нови
органи. Той прилича на едно растение, което преди е
имало само зелени листа, а сега вече редом с листата
се явяват цветовете с блестящи краски. Силите, които са
направили да се явят цветовете, са съществували и преди
в растението, но така да се каже в спящо състояние. Те
стават действителни, дейни само при появяването на

цветовете. Така също Божествените и духовните сили
съществуват в спящо състояние във всеки човек и те
остават проявена действителност, когато човек мине през
Посвещението, когато с него става едно преобразяване,
каквото става с гъсеницата, която става пеперуда. Преди
да стане пеперуда, тя трябва да се завие в пашкул, където
един вид преминава през смъртта и възкръсва от пашкула
като пеперуда. Подобно е и състоянието на Посветения,
когато минава през изпитанията. Изпитанията, това е
завиване в пашкул, през което време трябва да стане
трансформация на силите и материята, за да възкръсне
за нов живот. Тогава се чувствува озарен от една нова
Светлина, която е създала всичко, включително и самия
него и той чувствува, че тази Божествена сила му дава
крила. Тази сила е у него, тя е била преди него, тя ще
бъде и след него. Той е създаден чрез нея. Сега той може
да я улови и да вземе участие в собственото си създаване.
Подчинил се на тази Висша сила и й дал свобода и път
да работи в него, Посветеният чувства присъствието на
Вечния, на Божественото в себе си. Той чувства вече,
че нейните дела, неговата дейност трябва да стане
една брънка от творческото дело на Божествения свят,
на Божественото, което работи в света. Той си казва:
Аз открих в себе си едно висше Аз, което надминава
пределите на моето лично съществуване. То е било преди
моето раждане, то ще бъде и след смъртта ми. Това Аз
през цялата вечност е създавало и цяла вечност то ще
създава. Моята физическа личност е създание на това
висше Аз. То ме въплоти в материята, то работи в мене.
Аз съм частица от него. Отсега нататък каквото създам,
то ще бъде повисше от това, което моята личност,
ограничена в чувствения свят създава. Моята личност е

едно средство за тази творческа сила, за Божественото,
което е в мене. Така Посветените описват преживяването
на раждането и пробуждането на Бога в себе си.
Събуждането на тази Божествена сила става в
окултните школи или храмове на Посвещение, където
ученикът се откъсва временно от ежедневния живот,
докато се развият, разцъфтят и укрепнат в него тези
нежни сили. Защото развитието на тези сили не може
да понася ежедневието на живота, то е пречка за тях.
Но щом като ученикът е развил тези сили в себе си и
са превърнати в творчески сили и духовни наклонности,
той става твърд като диамант и може да излезе от храма
и да премине невредим през всички бури и сътресения
на света. Само че той трябва да се пази да не съобщава
на непосветените какво е преживял.
Ето какво казва Учителят по този въпрос:
„За да дойде до състоянието да влезе в Божествения
свят, човек трябва да премине през една предварителна
дисциплина на ума и през едно пречистване на сърцето.
Вие още не сте минали през тази дисциплина и не
сте готови за Божествения свят. Ако преждевременно
влезете в този свят, ще заспите, ще се разстроите, не
можете да понасяте неговите високи вибрации. Който
е минал през тази дисциплина на ума, на сърцето и на
волята, като влезе в Божествения свят, той ще се върне
оттам бодър, освежен, с нова Светлина и с нови знания.
Но за да премине от този свят в онзи възвишен свят,
изисква се абсолютна тишина, без никакво смущение и
безпокойство. Пълна хармония се изисква за това. За да
се направи този опит за влизане в Божествения свят, след
като човек е преминал през съответната дисциплина на
ума, сърцето и волята, изисква се чиста аура наоколо,

абсолютна хармония и тишина. Тази обстановка трябва
да продължи наймалко единдва часа, нещо, което е
невъзможно в градовете. Това е възможно на някое
високо, уединено планинско място. Ако опитът трябва да
се направи в града, изисква се специална стая, заградена
със здрава, чиста, хармонична аура. В тази стая чужд,
външен крак не трябва да влиза. Изобщо никой не трябва
да подозира за съществуването на тази стая. Обаче,
засега това е невъзможно и няма готови хора. Който не
е подготвен за опита, няма да има желание да пристъпи
към тази стая. Ученикът обаче се стреми да влезе вътре,
както пчелата се стреми към ароматния цвят. Учениците
трябва да работят за създаването на хармонична аура в
тяхната стая, за да бъде опитът успешен."
Преди да е преживял Великата мистерия на живота,
преди да е Посветен, на ученика се казва, че преди да
познае Бога, Който прониква целия свят, цялата вселена,
той трябва да намери Бога в себе си, за да може да го
намери и вън от себе си.
Казано е, че Бог е Любов. Дълбокият смисъл на това
е, че Бог като Любов се е пожертвал за създаването на
света и всички същества, и по такъв начин Той се е
ограничил в природата, която прониква отвън и отвътре
във всички същества. Затова се казва още: Ние живеем,
движим се и съществуваме в Него и чрез Него. И този
незнаен Бог, скритият Бог, Абсолютният Дух, Бащата
на света, Който прониква цялото Битие, е разкъсан така
да се каже, на части, пленен и омагьосан в нещата и
съществата, съществува същевременно и вън от света
на сетивата, вън от съществата като една Абсолютна
Същност, непознаваема, недостъпна. Има Бог, Който е
скрит в природата, Който е скрит в съществата, който

може да се пробуди чрез същата тази Божествена сила,
която изтича от Вечния и Абсолютен Дух, и прониква
както цялото Битие, така и всяко същество. Това е
задачата и смисъла на Посвещението да даде методи
за събуждане на тази Божествена сила, която да събуди
и възкреси този омагьосан Бог. И тогава се ражда Бог
в човека, който е вече Син Божий, роден в човешката
душа и който е заченат от скрития Бог, който прониква
всичко. И когато човек роди Божия Син в себе си, той
може да влезе във връзка с Бащата на света. Затова
Учителят казва: Бог е едно Единство, което се проявява
като множество. Това е задачата на всеки, който тръгва
в пътя на ученика, да роди Бога в себе си, да стане
един Божи Син. И тогава ще се разбере мисълта, че
Христос е Първородният, найголемият брат, роден
преди всичките векове.
И всеки, който е пробудил Бога в себе си, идва в
света като Син Божий, като Учител, под ръководството
на Първородния, за да работи за повдигане на цялото
човечество, за с ъ б у ж д а н е т о на Бога във всички
души. Този именно е Първородният, Който работи за
събуждането на Бога в човешката душа. И самата тази
работа е една Велика мистерия.
Ще завърша този кратък очерк със следната мисъл
от Учителя:
„Всички древни школи са учили, че човек не може
да познае живота на другите хора, докато не познае
своя живот. Докато не познае Божественото в себе си,
човек не може да познае Божественото и в другите хора.
Докато не събуди Бога в себе си, човек не може да познае
Бога в другите хора. Този живот, който се проявява при
събуждането на Божественото в човешката душа, се

изявява като едно топло чувство, като едно универсално
чувство, което обгръща всичко в себе си. То е съзнанието
за Всеединството в живота. В съзнанието този живот
се проявява като една мека, нежна светлина, която
разкрива всички тайни на Битието. Когато човек има това
преживяване, когато има тази опитност, той е в контакт с
Реалността и стои на Вечната Канара. Тогава той може да
каже, че познава своя живот, че познава себе си и може
да познае и разбере и живота на другите. Без опитност
никакво познание не съществува. Едва сега хората
започват да изучават Великата мистерия на живота.
Това ние наричаме пробуждане или разцъфтяване на
човешката душа, когато човешката душа се разцъфтява
като пролетен цвят под въздействието на Светлината
и топлината на лъчите на Божественото слънце. Тази
опитност са имали почти всички мистици и Посветени
от всички времена и епохи. Това наричаме още връзка
на човешката душа с Божествения Дух. От този момент
за душата започва нов живот." Учителят казва още:
„Господа, за Когото ви говоря, живее в цялата природа,
действува във всички същества. Той говори вътре във
всяка душа, във всяко сърце. Аз ви говоря за Бога, с
Когото всякога съм в общение и познавам гласа Му,
държа учението Му и върша Волята Му, слушам Духа
Му и радостта ми е в Неговото живо Слово."
В допълнение на горната мисъл Учителят казва
още:
„Когато придобиете съвършенството, само тогава
ще разберете какво представя Любовта, Мъдростта и
Истината. Който не е съвършен, не може да разбере
какво представя Любовта, Мъдростта и Истината. Ако
искате да станете съвършени, вие трябва да се подчините

на Великия Божи закон."
След това бегло очертание на характера на езотеричния
път ще започна изложението на историческия път на
учението на Бялото Братство, както е вървяло през
вековете. Найнапред ще разгледаме движението на
първия клон на Бялото братство, който започва със
Заратустра от Персия и Хермес в Египет. Ще започна
найнапред със Заратустра.
Обръщайки се към учениците,
Учителят казва:
"Вие сте били с мен в Египет, в
Персия,
в Халдея, в Асирия и Вавилон,
в Палестина, в Гърция, Рим и т.н."
Това, преведено на друг език значи:
Аз съм този, който съм работил
в Египет, Персия, Халдея, Асирия и
Вавилон, Палестина, Гърция и т.н.
ЗОРОАСТЪР И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
Съвременното научно изследване знае за Зороастър

много малко. До осемнадесети век не са знаели нищо за
него. Не са знаели даже името му. Неговите съчинения
и ученията му стават известни на европейците към края
на осемнадесети век, когато през 1791 година един учен
пътешественик на име Анкетил Дюперон ги открил при
пътешествията си на Изток и ги публикувал. Той открива
голям сборник от религиозни книги на древна Персия,
известни под името ЗендАвеста, състояща се от шест
части, носещи следните имена: 1) Вендидат, 2) Изешне,
3) Висперет, 4) Иасана, 5) Сироц и 6) Вундаиш и други
второстепенни книги.
Гърците, както и целият древен свят, са знаели за
Зороастър и за неговото учение, което е било синоним
на Светлина и знание. Славата му се носила по целия
древен свят. Философите от александрийската школа
също са ценели и изучавали учението на Зороастър. Те
направили един сборник от мисли от различни негови
съчинения. Епохата на Възраждането възприела с
ентусиазъм този сборник и бил издаден през 1591 година
под заглавие Зороастър и предсказанията му.
Едуард Шуре казва: „Свещената книга на персийците
ЗендАвеста говори за един древен законодател под
името Ийма, и Зороастър, основавайки една нова религия,
се позовава на този предшественик като на първия човек,
с когото е говорил Ормузд, живият Бог. В индуската
епопея на Рамаяна той се явява под името Рама, като
Цар и Посветен; в египетските предания епохата на

Рама е означена с царуването на Озирис, Богът на
Светлината; в Гърция той носи името Дионисиус и пр.
Това е онзи тайнствен Водач на Бялата раса, който я
изведе от Атлантида, за когото споменах, че в Библията
е известен като Мелхиседек, цар салимски.
В ЗендАвеста Зороастър пита Ормузд, Великия
творец: Кой е първият човек, с когото си говорил? Ормузд
му отговорил: Той е хубавият Ийм, онзи, който беше
начело на смелите. Аз му казах да бди над световете,
които му принадлежат и му дадох златен меч, меч за
победа. И Ийм тръгна по пътя на Слънцето и събра
смели хора в прочутата АириянаВайл."
Според окултната наука Зороастър е живял и работил
в Персия преди п о в е ч е от 8 хиляди години:
Според Зороастър в проявения свят работят две начала
доброто и злото. Това са двата принципа, чрез които се
изявява Абсолютното Битие, което той нарекъл Цървана
Ахарана. Доброто начало той нарекъл АхураМазда или
Ормузд, доброто, пресветло същество, а злото нарекъл
Ариман. Доброто начало той свързва със Светлината
и вижда неговото проявление в Слънцето, а лошото
начало свързва с тъмнината. Според него слънчевата
Светлина е дреха на Духа на Слънцето, която дреха той
нарекъл Великата Аура, зад която стои Великият Дух
на Слънцето, Космичното Творческо Слово.
Иранците, древните перси, бяха дошли от север
под водителството на техния вожд Посветен, когото
легендите наричат Джемжит. Той говори на своя народ
за АхураМазда, Духа на Слънцето. Легендата казва,
че той получил от Ахура Мазда златен меч. Златният
меч представя Мъдростта, която отново развива и
издига дошлите до упадък душевни сили и ги прониква

с това, което човек може да добие като духовна сила,
като духовна способност на физическото поле. С тези
сили иранците се заеха под ръководството на Зороастър
да преобразят окръжаващата природа и да създадат
култура. Зороастър посочва на този народ, който беше
изгубил пътя към духовния свят, нов път към него, като
му посочи, че външната Светлина и външният свят са
тяло на едно Възвишено Същество, което той нарече
Ахура Мазда, Великата Аура. Той им посочи, че това
Същество един ден ще слезе на Земята. С това Заратустра
извърши нещо велико, нещо мощно. Той донесе на новото
следатлантско човечество, на откъсналото се от духовния
свят човечество, отново възможността да се издигне до
нещо духовно и надеждата, че хората могат да възлязат
до духовното заедно със силите, с които работят на
физическото поле. Древният индиец се издигаше до
духовния свят по определен начин чрез практикуване
на йога специален път на обучение. На човечеството
трябваше да се разкрие един нов път за възлизане в
духовния свят и този нов път го донесе Заратустра.
Това, което донесе Заратустра на човечеството беше
надеждата, че този заобикалящ ни свят, който е слязъл
от духовните висини, заедно със всички същества, който
така да се каже беше паднал, може да се издигне към
тези духовни висини, когато хората се свързват с Ахура
Мазда, с Духа на Слънцето и приемат неговите сили
в себе си. Така чувствуваха иранците своята задача в
света. Те искаха чрез свързване с Ахура Мазда и чрез
получаването на Неговите сили да повдигнат всичкия свят
към духовното, откъдето е слязъл. Те искаха да устроят
своя живот така, че и във външното законодателство
да бъде изразен стремежа нагоре. Това беше външното

последствие от учението на Заратустра, с което той
организира персийската държава.
Това течение, което изхожда от импулса на Заратустра,
се разлива впоследствие върху цялото човечество,
защото неговите идеи, неговите мисли, неговото учение
се предават чрез неговите ученици на всички народи
на запад от Иран. От това учение води началото си
западната окултна традиция, за която споменах по
рано, че произхожда от Хермес. Това е така, защото,
както видяхме, Хермес е ученик на Заратустра още от
Атлантида.
Според учението на З а р а т у с т р а злото, което
съществува в света, всичко, което в него е физически
образ, трябва да бъде наречено мрак, тъмнина, първо
начално не е било зло, тъмнина, лошо. Първоначално
злото е било добро. Злото се ражда от това, че нещо, че
някои същества, които порано, в своята първоначална
форма са били добри, но са запазили тази първоначална
форма за покъсни времена, когато еволюцията е отишла
напред, вместо да изменят тази форма, да прогресират
съобразно еволюцията, те запазили тази първоначална
форма, която е била подходяща за онези първоначални
времена. Така че, всичкото зло, всичката тъмнина иде
от това, че формата на едни същества, които в по
ранни времена са били нещо добро, остава неизменна
и в покъсни времена, вместо да се измени съответно с
еволюцията. И от сблъскването на една такава пренесена
от миналото форма в едно покъсно време с това, което
е напреднало, от това се ражда злото. Така че, според
Заратустра, борбата между доброто и злото не е нищо
друго, освен борба между това, което в настоящето има
своя правилна, прогресирала форма и това, което пренася

своята стара форма в настоящето.
По този въпрос Учителят казва следното:
„Злото е наймалкото проявено добро. Доброто е
найголямото проявено добро. С други думи казано:
злото е началото на доброто, а доброто е края на
доброто. Злото се явява при случаите, когато човек се
натъкне на някои свои идеи от преди хиляди години.
В миналото тези идеи са били добри, но при сегашното
развитие на човечеството те носят зло в себе си.
Следователно, злото в съвременния живот не е нищо
друго, освен идеите на миналото, които са отживели
времето си. Така че, злото представя отживели идеи,
несполучливи опити на миналото. Днес всичко това
трябва да се отбягва. Хората са опитвали тези идеи на
миналото, няма защо и днес да се повтарят. Доброто
представя нови, Божествени идеи, които дават нова
насока за реализиране на човешките желания. Чрез
доброто човек отправя своите сили към Божествения
свят. И когато ви запитат защо човек не трябва да бъде
лош, ще кажете: Човек не трябва да бъде лош, за да
не повтаря своето минало. Защо трябва да бъде добър?
За да постигне целта на своя живот, да влезе във
Великия свят на Битието. Значи, злото е изминатия
път, по който човек не трябва да се връща. Доброто
е пътя, по който човек вече върви, за да реализира
своите желания по нов, Божествен начин и да разбере
смисъла на живота.
Ще облека идеята си със следния пример: Представете
си, че сте живели известно време на северния полюс.
След това с движението на Земята се движите и вие и
дохождате до екватора. Времето, което сте употребили
докато стигнете до екватора, се равнява приблизително

на 25 хиляди години. Какво ще стане с вас, ако се
върнете отново на северния полюс? Вие непременно ще
умрете. Значи връщането в миналото не е нищо друго,
освен връщане към северния полюс. В този смисъл злото
представя ледена епоха, леден период, който носи смърт
за човечеството. Едно време там е имало условия за
живот, но днес тези условия не съществуват. Ако някой
попадне при тия условия днес, непременно го очаква
смърт. Това е връщане назад. Да се върнеш назад, това
е смърт; да вървиш напред, това е живот. Ето защо днес
никой не може и не трябва да се връща по пътя, по който
някога е вървял, защото там вече условията на живота
са се изменили."
Учителят казва още, че принципът, от който
произхожда злото, не е лош сам по себе си, но че злото
се ражда от това, както казва Христос, когато ново вино
се налива в стари мехове.
Във времето на вавилонското робство на евреите
Заратустра е бил прероден във Вавилон като Учител под
името Заратос и по този начин евреите влязоха в пряк
контакт с неговата Мъдрост, защото техните попърви
хора там бяха ученици на Заратос. От друга страна
Мойсей е бил още от Атлантида един от учениците на
Заратустра и по този начин той предаде по особен начин
учението на Заратустра.
Ще цитирам две мисли от ЗендАвеста и ще завърша
изложението за Заратустра.
В четвъртата книга Иасана е казано;
„Слушайте с ушите си онова, що е съвършено и
изследвайте го добре, с ясен ум, за да може всеки от
нас да знае що трябва да прави за тялото си, преди да
настъпи Великият ден. Защото ние ще получим награда

за поучението, което сме прилагали."
„Двата първоначални духа и самите те са добили
названието си според двете си естества: едното добро,
другото зло по мисъл, по думи и по дела. От тези два
духа Мъдрият дух е съумял да избере правдивостта,
което не е направил духа на заблудата."
„И двата духа са се срещнали в самото начало, за да
образуват първото създадено същество и да го надарят с
живот и със смърт. И така ще бъде със всички същества
до свършека на света: злото ще отиде при злия дух, а
чистата мисъл при справедливия дух."
„От два духа злият дух е предпочел престъпните дела.
Доброто е било предпочетено от твърде благодетелния
дух, който има за облекло Небесната Светлина и който
се нарича Ахура Мазда."
„Не променяй никога чуждестранните имена, с които
Бог е означил нещата и съществата. Защото съществуват
имена, които притежават неизразима двигателна сила,
вложена в Свещените неща."
Както при всички Велики Учители, така и при
Заратустра, учението имало две страни външна,
достъпна за широките народни маси, и вътрешна, която
е достояние само за малцина. И Христос казва на
учениците си: На вас е дадено да познаете тайните на
Царството Божие, а на народа се говори с притчи. Така
и Заратустра е имал вътрешна школа, в която само на
подготвените души е разкривал конкретно пътя за връзка
с Ахура Мазда и със светлите същества. Тези подготвени
души той поставил във връзка с Великия Слънчев Дух,
с когото и той е бил свързан. Това, което ученикът е
преживял във вътрешната школа, наречено мистерии,
е била тайна на самите мистерии и не е била правена

достояние на широките народни маси. Мистериите на
Заратустра са известни под името мистерии на Митра
или Мистериите на огъня. В тези мистерии учениците
са минавали през ред изпитания и Посвещения, докато
се пречистят и организират духовните си тела, за да
станат готови, за да могат да издържат на вибрациите на
Слънчевия Дух, с когото искат да влязат във връзка.
ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
Както казах в предишните страници, Хермес е

Посветен от храма на Слънцето в Атлантида, помощник
на Заратустра. Той става водач на преселниците от
Атлантида, които минават по северните брегове на Африка
и се установяват в Египет, докато Заратустра става водач
на преселниците, които минават през северните брегове
на Европа и се упътват към Централна Азия.
Едуард Шуре, автор на Великите Посветени,
говорейки за Хермес казва:
„Името на Хермес Тот, тази тайнствена личност,
която първа посвещава Египет в тайнствените доктрини,
без съмнение има връзка с първото миролюбиво
размесване на Бялата и черната раси в страните на
Етиопия и Горен Египет, много поотдавна от Арийската
епоха. Хермес е име нарицателно, както онова на Ману
и Буда. Той означава в едно и също време един човек,
една каста и един Бог. Човекът Хермес е първият Велик
човек, който е посветил Египет в тайните. Кастата,
свещеничеството, са пазители на преданията. Бог
планета Меркурий, уподобен в сферата си на една

категория духове, посветени в Божествените тайни. С една
дума, Хермес е представител на Свръхземната област на
Небесното Посвещение. В духовната икономия на света
всички тези неща са свързани с тайните сходства като
с невидими жици. Името Хермес е талисман, който ги
обхваща, вълшебен звук, който предизвиква появяването
му. Гърците, учениците на египтяните, са го нарекли
Хермес Трисмегистус или тримогъщ, защото той се счита
като крал, законодател и жрец. А някъде сам той казва:
Аз, наречен Хермес Трисмегистус, защото притежавам
тайните на трите свята. Той изобразява една епоха, в
която свещеничеството, кралската власт и магистратурата
са се намирали само в едно у п р а в л я в а щ о тяло.
Египетската хронология на Макетона нарича тази епоха
царство на боговете. Тогава не е имало нито папируси,
нито фонетическа писменост, но Свещената йероглифия
е съществувала вече. Науката на свещеничеството е
била написана с йероглифи върху колоните и стените
на гробниците. Когато значително нараснала, тя била
пренесена в библиотеките на храмовете."
Египтяните са приписвали на Хермес 42 книги,
които са се отнасяли до тайната наука. Гръцкият превод
на книгите на Хермес Трисмегистус навярно съдържа
останки, може би изменени, но крайно ценни, в които се
съдържа доктрината на Огненото Начало и на Словото
Светлина, съдържащи се във видението на Хермес, която
ще остане връх и център на египетското Посвещение.
Видението на Хермес се намира в началото на книгите на
Хермес Тримогъщ под названието Поимандър. Древното
египетско предание е достигнало до нас под една алек
сандрийска и малко изменена форма. Затова някои
считат, че тези книги, приписвани на Хермес, са били

писани от някой от александрийската епоха или съвре
менник на Евангелието на Йоана и Откровението му, и
го наричат Лъжехермес Тримогъщи. Това не отговаря
на Истината, защото всичко, каквото се приписва на
Хермес, е проникнато от идеята за СловотоСветлина,
което прониква цялата природа.
Към венеца от безсмъртни цветя, които украсяват
главата на Хермес трябва да прибавим и една тайнствена
книга, известна под името Кибалион, която е предавана
от уста на ухо в течение на хиляди години и която е
излязла от устата на Хермес и е предавана от Учител
на ученик до началото на двадесети век, когато е била
отчасти записана от трима Посветени в херметичната
Мъдрост.
Към този венец от безсмъртни цветя, които никога не
увяхват, трябва да причислим и книгата на Тарот, тази
тайнствена книга, която съдържа Мъдростта на целия
Египет, която съдържа основните принципи, законите и
методите на окултната наука. Преданието ни казва, че тя
е била гравирана на златни плочи от самия Хермес, за да
скрие тайната наука от профаните. Тя представлява една
символична книга, съдържаща 78 листа. В първите 22
листа се съдържат принципите на Божествената наука,
а в останалите 56 се съдържат всички закони и методи
за приложение на тези принципи.
Тук трябва да причислим и Смарагдовата
таблица, която в резюме съдържа доктрината на Хермес
за творческото Слово.
Найпосле не трябва да пропускаме да отбележим и
Книгата на мъртвите или Излаз от деня, която е
една от найдревните египетски книги.
В гръцкия превод, издаден с името на Хермес

Трисмегистус, се съдържат главно три книги, озаглавени:
Поимандър, Асклепиус или Речи за Посвещение и
Девицата на света. Освен тях там има и части от
други книги. Ще предам някои мисли от тези три книги
и найпосле някои книги от Книгата на мъртвите.
В Поимандър е дадено „видението на Хермес", в
което е изнесена доктрината и учението за Словото и
творческата еволюция. В това видение на Хермес се
разкриват всички тайни на Битието и живота. В него
той има среща с Озирис, Божествения Разум, който
му разкрива тайните на Битието. Един ден Хермес бил
потънал в дълбоко размишление върху произхода на
нещата, духът му се издига високо в пространството
и той чува, че някой го вика по име. Той пита: Кой си
ти? Гласът му отговаря: Аз съм Озирис, Върховният
Разум и всичко мога да ти разкрия. Какво желаеш ти,
Хермесе? — му казал гласът. Хермес отговорил: Желая
да съзерцавам Източника на съществата, о Божествени
Озирисе, и да позная Бога. Ще бъдеш задоволен, му
отговорил Озирис и започва видението.
Веднага Хермес се почувствал облян с приятна
Светлина. През нейните прозрачни вълни минавали
пленителните форми на всички същества. Но внезапно
страшна тъмнина със зловещи форми налетяла върху
него. Хермес бил потопен във влажен хаос, пълен с
дим и със зловещ рев. Тогава един глас се провикнал от
пропастта. Това бил викът на Светлината. Веднага тънки
огнени езици излезли от влажните глъбини и се издигнали
до ефирните висини. Хермес се издигнал заедно с тях и
отново се видял всред пространството. Хаосът се плъзгал
в пропастта. Звездните хорове екнали над главата му
и гласът на Светлината пълнел Безкрайността. Разбра

ли онова, що видя? попитал Озирис обхванатия от
мечти и унесен между небето и земята Хермес. Не,
казал Хермес. Е, добре, ти ще го узнаеш и разбереш.
Ти видя онова, що е цяла вечност. Светлината, която
найнапред видя, е Божественият Разум, който с
могъществото си създава всички неща заедно с образите
на всички същества. Тъмнината, в която беше потънал
след това, е вещественият свят, където живеят земните
хора. Но огънят, който видя да бликва из дълбочините,
е Божественото Слово. Бог е Бащата, Словото е Синът,
тяхното съединение е Животът.
Какво чудесно чувство се открива в мене! казва
Хермес. Аз не виждам вече с телесните си очи, но с онези
на духа си. Как стана това! Озирис му отговаря: Дете
на праха, това става, защото Словото е в тебе. Онова,
което в тебе чува, вижда и действува е самото Слово,
Свещеният Огън, творческата дума.
Понеже е така, казва Хермес, дай ми възможност
да видя живота на световете, пътя на душите, покажи
ми от где иде човек и накъде отива?
Нека бъде според желанието, каза Озирис. Подигни
очи и гледай.
Тогава Хермес видя една чудна гледка. Безкрайният
простор, звездното небе го обгръща със седемте си
сфери. Само с един поглед Хермес видя седемте Небеса
като натрупани над главата му, като седем прозрачни
и концентрични кълба, на които той заемаше звездния
център. Последното се опасваше от Млечния път. Във
всяко кълбо се движеше по една планета, придружена
от по един гений с различни форми, знакове и Светлини.
Когато сериозният Хермес съзерцаваше величавите им
движения, гласът му каза:
Гледай, слушай и виждай. Ти виждаш седемте

сфери на всеки живот и през тях падат и се качват
душите. Седемте гении са седемте лъча на Словото
Светлина. Всеки от тях господства над една от областите
на духа, над една от фазите на душите. Найблизкият
до тебе е геният на Луната, с безпокойната усмивка
и увенчан със сребърен сърп. Той господства над
ражданията и умиранията. Той освобождава душите от
телата и ги привлича в лъчите си. Над него бледният
Меркурий показва пътя на слизащите и изкачващите се
души със своя жезъл, който съдържа науката. Погоре
блестящата Венера държи огледалото на Любовта, гдето
душите ту се забравят, ту отново се познават. Над нея
геният на Слънцето издига тържествено лампадата на
вечната хубост. Още погоре Марс размахва меча на
правосъдието. Възкачен на престола си над лазурните
облаци Юпитер д ъ р ж и скиптъра на Върховното
Могъщество, което е Божественият Разум. На границата
на света под знаковете на зодиака Сатурн носи кълбото
на Всемирната Мъдрост.
(В гръцкия превод на Видението на Хермес са дадени
латинските имена на планетите, понеже западната
традиция е възприела тях. Естествено, че в Египет са си
служили с други имена, както и различните митологии
си служат с различни имена, но всички имат основата
си в древното езотерично предание.)
Озирис се обръща и пита Хермес какво вижда.
Хермес казва:
Виждам седемте области, който съдържат видимия
и невидимия свят, виждам седемте лъча на Словото
Светлина, на Единния Бог, който минава през тях и ги
управлява чрез самите тях. Но, о Учителю и Господи
мой, как се извършва пътешествието на хората през

тези светове?
Видиш ли, казва Озирис, един вид светливо семе
да пада от страните на Млечния път в седмото кълбо?
Това са зародишите на душите. Те живеят като леки
пари в областта на Сатурн, щастливи, без никакви
грижи, без да знаят своето щастие. Но попадайки от
сфера в сфера, те се обличат във все потежко облекло.
При всяко въплощение те се сдобиват с ново телесно
чувство, съобразено със средата, която населяват.
Жизнената им енергия се увеличава, но обличайки все
поплътни тела, те забравят небесното си произхождение.
Така се извършва падението на душите, които идват от
Божествения етер. Все повече и повече пленявани от
материята, все повече и повече упоявани от живота, те
се спускат като огнен дъжд, със сладострастни тръпки
минавайки през областта на скръбта, на Любовта и
смъртта, и пристигайки в земния си затвор, гдето и
ти самият въздишаш, задържан от огнения център на
Земята, и гдето Божествения живот ти се вижда празна
мечта.
Душите могат ли да умират? попита Хермес.
Да отговори гласът на Озирис. Много от тях
загиват при фаталното си слизане. Душата е дъщеря на
небето и нейното пътешествие е едно изпитание. Ако при
необузданото си и безразсъдно обикване на материята
тя забрави произхода си, Божествената искра, която се
намира в нея и която би могла да стане побляскава
от звезда, се завръща в етерните области като атом без
живот, а душата се обхваща от вихрушката на другите
елементи.
Учителят разглеждайки този въпрос за произхода,
развитието и падането на душите, казва следното:
„Допуснете, че от дадена точка излизат различни лъчи,

т.е. казваме, че този център, тази точка започва да
радиира. Всеки лъч представлява отделно същество.
Когато тези същества влязат във връзка с външната
среда, която е с различни гъстоти, с различни състояния,
тогава те видоизменят своя характер. Това видоизменение
в характера на тези същества е причина за различието,
което съществува между тях. Различие съществува
не само между хората, но и между духовете, между
ангелите, както и между найнапредналите същества.
Това се дължи на ред външни причини. Значи до
известна степен всеки лъч се влияе от средата. Така че,
Безграничното определя отношенията, както и формите
на граничното. И тъй, когато у вас се прояви някаква
особеност ще знаете, че тя се дължи на първичната
среда, в която сте попаднали. Един ден, когато се
върнете в дадена точка, вашето естество ще се измени.
Тогава вие ще завършите еволюцията си, както ви е
било определено първоначално. Тъй щото ще знаете, че
каквито и отклонения да правите в живота си, те ни най
малко няма да изменят вашия път. Но окултният ученик
трябва да знае, че по никой начин не може да измени
първоначалната посока на своя път, докато не постигне
целта си. Посоката на човешкия дух, както и на всеки
дух във вселената е точно определена и той трябва да
върви в тази посока, защото тук са дадени възможностите
и условията за развиване на неговата деятелност. Ако
някой се противи на този ред на нещата, той трябва да
се върне назад и да се погълне от общия център."
Видението на Хермес продължава. При думите на
Озирис, че душите могат да умират, Хермес настръхва.
В този момент ревяща буря го обвива в черен облак.
Седемте кълба изчезват под гъсти пари. Той вижда там

човешки сенки, изпущащи странни викове, отнасяни
и разкъсвани от призраци на чудовища и от животни,
всред нечувани охкания и проклятия.
Това е казва Озирис участта на безвъзвратно
останалите ниски и злобни души. Тяхната мъка се
свършва с разрушаването им, което е лишаването им
от всякакво съзнание. Но гледай, парите се разпръсват,
седемте кълба отново се появяват на небето. Гледай
ги сам. Виждаш ли този рояк души, които се опитват
отново и отново да се изкачат към лунната област. Едни
от тях наново падат на Земята, като орляци птици под
влиянието на беснуващата буря. Други със силно махане
на крилата достигат до найвисоката сфера, която ги
привлича при въртенето си. Щом стигнат там, те отново
добиват способност да съзерцават Божествените неща,
но този път те не се задоволяват с отражението всред
мечтите за безпомощно блаженство. Те се пропиват от
него с яснотата на съзнанието, просветено от скръбта, с
добитата в борбата енергия на волята. Те остават светливи,
или светещи, защото имат в себе си нещо Божествено,
което се отразява и върху делата им. Погледни как те
се роят и образуват Божествените хорове. Всяка една
от тях се нарежда под закрилата на предпочитания от
нея гений.
Найхубавите души живеят в областта на Слънцето,
наймощните се изкачват до Сатурн. Някои от тях отново
се изкачват до Отца, като вземат място между творците,
тъй като и самите те са творци. Защото там, гдето всичко
се свършва, всичко започва наново и това продължава
вечно. Седемте кълба, взети заедно, означават седемте
принципа: Мъдрост, Любов, Справедливост, Хубост,
Блясък, Наука, Безсмъртие."
Това видение на Хермес съдържа цялата доктрина на

мистериите и то е препрочитано на онези, които минават
през Посвещение. След прочитането му, йерофантът е
казвал на посвещавания: „Ето онова, което древният
Хермес е видял и онова, което са ни предали неговите
наследници. Думите на Мъдрия са като седемте ноти на
лирата, които съдържат в себе си цялата музика, заедно
с числата и законите на вселената. Видението на Хермес
прилича на звездното небе, неизмеримите дълбочини
на което са осеяни със съзвездията. За детето то не е
друго, освен един свод, осеян със златни гвоздеи, но за
Мъдреца то е безграничния простор, където се движат
световете с чудна точност. Това видение съдържа в себе
си вечните числа, призивните знакове и магическите
ключове. Колкото повече се научиш да ги съзерцават и да
ги схващаш, толкова повече ще виждаш да се увеличава
простора на границите му. Също така един и същи закон
управлява всички светове."
Седемте гении на видението на Хермес са седемте
деви на Индия, седемте Амшаспади на Персия, Великите
ангели на Халдея, седемте сефироти на Кабалата и
седемте архангели на християнското откровение и т.н.
Числото седем съдържа в себе си седемте принципа
на вселената, които се отразяват в седемте цвята на
дъгата, в седемте тона на гамата и се проявяват също
в строежа на човека, който по същество е троичен, но
седмократен по еволюция. Ето имената на седемте члена
на човека според египтяните: Шат физическо тяло, анш
жизнена сила (етерно тяло), ка астралното тяло, хати
животинската душа, беш или бе разумната душа,
шейди духовната душа, ку Божествения Дух.
Този седморен строеж на човека се среща във всички

езотерични традиции в Кабалата, при Орфей и Питагор,
в съвременната западна окултна наука и пр.
Учителят казва: „Числото седем е мистичният
диаметър на вселената."
Това, което изложихме от видението на Хермес е само
една част, но то е достатъчно за да ни изясни учението
на Хермес за творческото Слово. Ето още една мисъл
от Хермес в този дух:
„Вслушай се в себе си, вгледай се в безкрайността
на пространството и на времето. Там звучи песента на
звездите, гласът на числата, хармонията на сферите."
Всяко слънце е една мисъл на Бога и всяка планета
един образ на тази мисъл. За да изучите Божествените
мисли, и пътя на душите, вие трябва да слизате и да
се изкачвате по пътя на седемте планети и на техните
седем небеса.
Какво говорят звездите? Какво казват числата? Какво
движат със себе си сферите? О, изгубени или спасени
души, те казват, те пеят, те движат вашите съдби.
В книгата Асклепиус Хермес се разговаря със своя
ученик Асклепиус. В този разговор Хермес казва на
Асклепиус: „Никоя от нашите мисли не би могла да
схване Бога, нито някой език да Го определи. Онова,
което е безтелесно, невидимо, без форма, не може да
бъде схванато от нашите сетива. Онова, което е Вечно,
не може да бъде измерено с късата мярка на времето.
Защото Бог е Неизразим. Наистина, Бог може да надари
някои от избраниците си със способността да се издигат
над естествените неща, да видят известно сияние
от духовното Му Съвършенство, но тези избраници
не намират думи да предадат на обикновен език
невещественото видение, което ги е карало да потреперят.

Те могат да обяснят на човечеството второстепенните
причини на създанията, които минават пред очите им,
като картини на всемирния живот, но Първичната
Причина остава забулена и не бихме успели да я
разберем, освен като преминем през смъртта."
В книгата се говори за смъртта му като за зами
наването на някой Бог. Там се казва: „Хермес видя
цялостта на нещата и след като ги видя той разбра, и
след като разбра има силата да прояви и открие това.
Той написа онова, що бе мислил. Той скри поголяма
част от онова, що бе написал, като в едно и също време
мълчеше и говореше като Мъдрец с цел бъдещите
поколения да издирят тези неща. И той като заповяда
на своите братя боговете да му служат като свита,
се изкачи при звездите."
От тази мисъл се вижда, че Хермес говори за
Единния Бог, въпреки многото богове, които съществуват
в Египет и в целия древен свят. Научният изследовател
Масперо в своята книга Древната история на
източните народи казва: „Научната и езотеричната
теология е монотеистична още от времената на древната
империя. Твърдението за основната единственост на
Божието съществувание формално и с голяма енергия е
изложено в текстовете от тази епоха. Там е казано: „Бог
е един единствен, Онзи, Който по същност съществува,
единствено жив по вещественост, единствен Творец
на небето и земята, Който не е роден. В едно и също
време Баща, Майка и Син, Той ражда, дава живот и е
Вечен. И тези три лица, вместо да разделят Единството
на Божието естество, способствуват за безкрайното
Му Съвършенство. Неговите атрибути са Необятност,
Вечност, Независимост, Всемогъща Воля, Безгранична

Доброта. Той създава собствените си членове, които
са боговете, казват старите текстове. Всеки от тези
второстепенни богове, считани като идентични на
Единствения Бог, може да образува свой тип, от който
произлизат по същия начин други подолни типове."
В една мисъл от книгата на Хермес Девицата на
света се казва: „Онова, което се намира между земята
и небето е разпределено, сине мой Хорусе, с мярка и
хармония. Тези области са добили от нашите прадеди
разни названия: едни ги наричат обвивки, други зони,
трети небесна твърд. Там обитават два вида души:
онези, които са освободени от телата и тези, които не са
придобили още тела. Областта, която те заемат, отговаря
на тяхното достойнство. В найвисоката област се
намират Божествените и царствените души. Пониските
души се намират подолу и съвсем долу. Средните
души се намират в средната област. Така сине мой,
Хорусе, душите, назначени да заповядват, дохождат
от найвисоките зони. Душите, които се освободят или
изкачат на повисока степен, пак там се връщат, ако
обаче не са направили нещо противно на достойнството
на естеството си и на Божествения закон. В противен
случай Върховното Провидение ги сваля в подолните
области, според важността на погрешките и съгласно с
отпадането на могъществото и на достойнството им. Това
Провидение също така отвежда други души, помалки по
могъщество и достойнство, към повисшите обиталища
в зависимост от техните заслуги. Защото там горе се
намират двама копиеносци (дорифори) на Провидението
на вселената: единият е пазител на душите, другият е
техен ръководител. Последният е разпоредител за тяхното
обличане в тела. Единият ги пази, другият ги пуска,

според заповедта на Бога."
Сега ще дам една мисъл от Книгата на мъртвите
или Излаз от деня. Книгата на мъртвите е най
значителното литературно провидение на древния Египет,
казва ученият, който е открил и разчел тази книга. В нея
се намират всякакви поучения и молитви, които са слагали
в гроба на всеки покойник. Този требник трябвало да му
служи за водач, когато захвърли телесната си обвивка.
Найтайните възгледи на египтяните върху Вечното и
произхода на света, се намират в тази книга.
Озирис е бил всеобщо признат Бог в Египет. В него се
съсредоточават идеите за всички други богове. Книгата
на мъртвите ни показва, че пророческата Мъдрост
виждала в него едно Божество, което могло да се намери
преди всичко в човешката душа. Това се установява ясно
от всичко, което се казва в нея за смъртта и за умрелите.
Когато тялото бъде върнато на земята, тогава вечната
същност на човека се запътва към първоначално Вечното.
Тя се явява пред съда на Озирис, който е заобиколен
с 42ма съдии. Съдбата на тази Вечна част зависи от
това, какво ще намерят съдиите в нея. Когато душата
изповядва греховете си, ако бъде призната за примирена
с Вечната Справедливост, невидими сили се приближават
до нея и й казват: „Озирис Н. е бил пречистен в езерото
на юг от полето на Хотеб и на север от полето на
Скакалците там, където боговете на зеленината се мият
в четвъртия час на нощта и се пречистват в осмия час
на деня с образа на сърцето на боговете, минавайки
от нощта към деня." От тази мисъл се вижда, че към
Вечната част на човешкото същество се отнасят като че
това е Самият Озирис. Затова след името на Озирис се
поставя името на покойника. Така че този, който влиза в

духовната част на света, сам се означава като Озирис. И
затова се срещат изрази като следните: „Аз съм Озирис
Н." или „растящ под цъфтящата смоковница се намира
Озирис Н." Така човек става един Озирис. Оттук следва,
че съществото Озирис е найсъвършената степен на
съвършенството човек. По такъв начин идват до идеята
за космичния човек. И че човек е бог в процеса на своето
изявление. Друга една мисъл е следната: „О, сляпа душо,
въоръжи се със Светлината на тайните и в земните неща
ще откриеш светлия си двойник, небесната душа. Върви
след този този небесен водител и нека той бъде твоят
гений. Защото у него се намира ключът на мислите ти
и бъдещите ти съществувания."
Книгата на мъртвите е имала огромно значение
както за целия Египет, така и върху всички страни
и народи в древността. Едуард Шуре в своята книга
Великите Посветени казва: „Чужденците бяха чули
да говорят жреците в техните страни за Книгата на
мъртвите, за някакъв си тайнствен свитък, който туряли
под главите на мумиите като предсмъртно напътствие
и този Жрец беше им казвал под символическа форма
задгробното пътешествие на душата, според названието
на жреците на Амон Ра. Тези чужденци бяха проследили
с пламтящо любопитство и с известен вътрешен трепет,
смесен със съмнение, дългото пътешествие на душата
след напускането на тялото. Нейното изкупление в една
горяща страна, пречистването на обвивките й, срещата
й със злия кормчия, седнал в лодката с обърната назад
глава и с добрия кормчия, който гледа направо в лице;
появяването й пред 42та съдии, оправдаването й от
ТотХермес. Найсетне влизането й и преобразяването
й в Светлината на Озирис. От това можем да съдим

за влиянието на тази книга и за целия преврат, който
египетското Посвещение е извършило върху духовете
със следния пасаж от Книгата на мъртвите:
„Тази глава е била намерена в Хермополис, написана
със изумрудни букви върху алабастрова плоча пред
ръката на Бога ТотХермес, във времето на краля
Менкара от принц Хастатез, когато той пътувал за да
ревизира храмовете. В нея била записана песента на
химна, пред която той останал възхитен. Той отнесъл
намерения камък в кралския храм. О, велика тайна,
извикал той. След това той не виждал вече, не чувал
вече, а само непрестанно повтарял наизуст съдържанието
на тази чиста и свещена глава. От тогава вече той не се
приближавал до жена и вече не ядял нито месо, нито
риба."
В найтайнствената херметична книга Кибалион,
която както казах е предавана от уста на ухо от времето
на Хермес до началото на двадесети век, когато е бил
записан отчасти от трима Посветени в херметическата
Мъдрост. Това показва съществуването на жива връзка
в течение на хилядите години, през което време се е
предавала мисълта на книгата от Учител на ученик. В нея
е изложено найясно и найпълно учението на Хермес,
изразено в найблестяща научнофилософска форма,
която няма равна на себе си и в съвременната епоха.
Принципите, които са изложени в нея, могат да послужат
за основа на едно истинско научно познание за света
и живота. В различна форма, отчасти или изцяло, тези
принципи са легнали в основата на всички философски
и религиозни учения от древността до днес. От тях се
е вдъхновявал и Мойсей, и Санхониатон от Финикия,
който въз основа на тези принципи е написал книга

под заглавие Физиката на Хермес, също така Орфей,
халдейските Мъдреци, Питагор, Платон, Хераклит
и др. Тази Мъдрост е изучил и Аполоний Тиански,
александрийците, арабите и цялото Средновековие.
Ще изложа накратко тези принципи тъй както са
формулирани в Кибалиона:
1) Първият принцип е наречен принцип на мен
тализма или принцип на ума. Според този принцип умът
лежи в основата на света. Всичко в света е ум. Умът
и Духът са едно и също нещо, като умът е външната
страна на Духа.
2) Вторият принцип е наречен принцип на аналогията
или съответствията. Според него това, което е долу е
подобно на това, което е горе; и това, което е горе е
подобно на това, което е долу, за осъществяване на
единството на света.
3) Третият принцип е наречен принцип на виб
рациите. Според този принцип всичко в света трепти,
вибрира, всичко е в движение, нищо няма в покой. По
закона на вибрациите се предават всички енергии в
природата.
4) Четвъртият принцип е наречен принцип на
полярността. Според този принцип всички енергии,
които излизат от космичния ум в своето проявление, се
поляризират на положителни и отрицателни.
5) Петият принцип е наречен принцип на ритъма,
според който навсякъде в природата и живота има
прилив и отлив, които се редуват в точно определени
интервали.
6) Шестият принцип е наречен принцип на при
чинността. Според него всяка причина поражда следствие
и всяко следствие е резултат на една причина. Над всички

причини стои Първата Причина Великото Цяло.
7) Седмият принцип е наречен принцип на рода или
на пола. Тук космичните енергии претърпяват втора
поляризация и се явяват като възходящи и низходящи.
Учителят нарича тези седем принципа принципи на
природата и казва, че всеки процес, явление в природата
и живота минава през седем фази, в които се проявяват
седемте принципа на природата. В окултната наука те
са познати под името седемте херметични принципа,
понеже са били за първи път формулирани от Хермес.
За Хермес цялата природа и цялата видима вселена
е откровение, изявление на Божия Дух. Затова според
него всички процеси и явления, които стават в природата
и вселената, са израз на известни духовни процеси.
Затова той казва: Това, което е долу е подобно на това,
което е горе; и това, което е горе е подобно на това,
което е долу. За него явленията, процесите и фактите
от физическия свят са азбука, език на боговете, език на
Духа, чрез който той ни разкрива своята Воля. Затова
за него цялата природа е отворена книга, по която може
да се чете това, което Духът пише в нея.
Светлината, която Хермес запали в Египет, озари
целия древен свят. При него идваха да се учат от всички
краища на света. И след като преминаваха през курса на
учението, през изпитанията и Посвещението, те отнасяха
Вечната Светлина в своите страни, където основаваха
храмове на мистериите, в които събираха ученици и им
предаваха Мъдростта в светлината, която бяха получили
от Хермес. Там бяха учили Орфей, Питагор, Херодот,
Платон и много други гръцки философи. Тук са учили
и финикийските Посветени, найизвестен от които е
Санхониатон, който написа книга за физиката на Хермес.

Тук е учил и Мойсей; от тук получиха Мъдростта си и
александрийците, даже и халдейците, макар че в Халдея
или поправо във Вавилон беше прероден, както казах
Заратустра като Учителя Заратус.
От Египет Светлината премина в Гърция, оттам в
Рим, откъдето проникна в Западна Европа.
И където се занасяше тази Светлина, се зараждаше
култура и се развиваше наука, философия и изкуство,
защото всичко расте и се развива под влиянието на
Светлината.
Тази Светлина се носи от представителите на онова
Братство, за което Учителят казва, че пътува в света и
носи културата.
КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
Индия е страната, в която се развива първата

култура на Бялата раса. Бялата раса се развива, според
окултната наука, от петата подраса или култура на
Атланската раса. Тези предци на Бялата раса са били
изведени от Атлантида от един Велик Водач и са минали
през Северна Европа, като са се пръснали по цялото
протежение на Северна Европа, като централното ядро
достига в централна Азия, където е сега пустинята Гоби,
където се е намирало едно вътрешно море. Около това
море Бялата раса е била възпитавана и оформявана в
течение на хиляди години. След една катастрофа с тази
страна, която е засипана с пясъците на пустинята, за да
се заличат следите на това първо отечество на Бялата
раса, те се разселват из руските степи и в областта на

Кавказ и на юг от Каспийско море. Оттук едно ядро от
Бялата раса под водителството на Рама потегля на юг
и навлиза в днешна Персия и Афганистан и западните
предели на Индия. Тук остава едно от централните
ядра на расата, която под водителството на Заратустра
организира първата държава на Бялата раса. Друга част
от това ядро преминава постепенно на изток в Индия,
където е живяло население, останало от черната раса и в
дълги и тежки борби постепенно Бялата раса завладяла
Индия. Но тук тя постепенно се смесва с местното
население и само в известни области остават чистите
преселници арийците. Почисти се запазват останалите
в Иран арийци.
Като организатори и ръководители на расата в
Индия Великият Водач на Бялата раса Посвещава така
наречените седем Велики Риши, които организират
духовния живот на народа и редом с него и неговия
обществен живот. От тях водят началото си Ведите,
Свещените книги на индусите, които дълго време са
били предавани устно и чак покъсно се записват. Този
Велик Водач на Бялата раса, който в индуските Свещени
Писания е известен под името Ману, а както казах
порано, в Библията е наречен с името Мелхиседек,
е изложил пред своите ученици законите и методите,
по които трябва да се ръководи и организира животът
на хората от Бялата раса. Тези закони и правила са
предавани отначало устно, но впоследствие са записани
под общо заглавие: Законите на Ману.
В началото на този сборник е изложена в много сбита
форма идеята за създаването на света, пораждането на
Логоса (Брама) от Предвечното Същество. Преди да дам
самото описание на сътворението, ще дам началото на

самата книга, където Великите Мъдреци, Светите Риши,
се обръщат към Ману да им изясни законите, по които
да работят за организиране живота на народа.
1. „Великите Мъдреци пристъпили към Ману, който
седял вглъбен в себе си и като му се поклонили по
подходящ начин, се обърнали към него със следните
думи:
2. „Благоволи, Божествений, открий ни точно и в
съответен ред Свещените закони, по които да се ръководи
живота на четирите главни и на смесените касти."
3. „Защото ти, Владика, един си постигнал същността
на обредите и знанието за душата, изложени във Ведите
от Вечния, Непостижимия и Неизмеримия."
4. „Този, властта на когото е безконечна, бидейки така
запитан от тези Велики Мъдреци, отдавайки му нужното
почитание им отговорил, казвайки им: „Слушайте..." и
почва да им излага законите и методите на живота, като
започва с учението за сътворението на света."
5. „Този свят е бил тъмнина, невидим, неопределим,
недостъпен за разума, непознаваем, като че е съвършено
потънал в дълбок сън."
6. „Тогава Божественият Самосъществуващ, невидим,
но създаващ всичко това, великите елементи и всичко
видимо, изявил се с непреодолима творческа сила,
разсейвайки тъмнината."
7. „Този, разбиран само от ума, неуловим за сетивата,
невидим, вечен, включващ в себе си всички създания,
непостижим, просветнал по Своя Собствена Воля."
8. „Имайки намерение да произведе от Своето тяло
различни същества, той отначало създал Ведите и
поставил в тях Своето семе."
9. „Това семе станало златно яйце, по блясък равно

на Слънцето. От това яйце Той Сам се родил като Брама,
Прародител на целия свят."
10. „Водите се наричат Нара, защото водите дейст
вително се явяват производни на Нара. Тъй като те били
неговото първо местопребивание, той затова се нарича
Нараяна."
11. „Из тази Първопричина, невидима, Вечносъ
ществуваща и непостижима, е бил произведен този Дух
(Пуруша), който се слави в този свят под названието
Брама."
12. „Този Божествен Дух (Брама), прекарал в това
яйце цяла година, Сам само със силата на Своята мисъл
го разделил на две половини. (Една година на Брама се
равнява на следното число: 3'110'400'000'000).
13. „От тези две половини Той създал небето и земята,
и между тях средната сфера, осемте страни на света и
вечното хранилище на водите."
14. „От Самия Себе си също произвел вътрешното
чувство (манас), вечносъществуващо и непостижимо, а
от вътрешното чувство породил съзнанието, притежаващо
качеството самосъзнание и господстващо."
Понататък продължава да излага пътя, по който се
извършва световното творчество и законите, по които се
организира животът на народа.
Направих това встъпление, преди да изнеса накратко
учението на Кришна, отразено в Бхагават Гита, да се
види, че и в Индия още от началото на Първата раса
се преподава учението за Първичното, Непознаваемо
Същество и за творческия Логос, познат тук като Брама
Творец на видимия и невидимия светове. Брама, това е
проявеният Бог, Словото, Логосът, Който се проявява чрез
Кришна, приблизително три хиляди години преди Христа,

по времето, когато в Египет работи Хермес, славата
на когото се носи, по целия тогавашен свят. Учителят
казва някъде: Думите Сатанаил (което име ще срещаме
при богомилите) Кришна и Христос, са синоними, те
са имената, под които се е изявил проявеният Бог на
Земята.
Шри Кришна се явява като обновител на брах
манизма, както е даден във Ведите, Свещените книги
на индусите дадени от седемте Велики Риши, които
са били поставени от Великия Водач на Бялата раса.
Кришна, изявявайки Себе Си пред своя любим ученик,
е дал Словото на Ведите, което Ману предал на Светите
Риши. Кришна не тълкува Ведите, но дава ново учение,
което разкрива вътрешния смисъл на учението, дадено
във Ведите. В своето учение той дава пътя, по който
човек може да достигне съвършенство и да се слее с
Бога. И затова, който върви в пътя на съвършенството,
Ведите вече не са необходими за него. Затова във втория
разговор, 46 стих, Кришна казва: „Ведите са толкова
полезни за просветения брахман, колкото една щерна
посред място заляно с вода." Това не значи, че той отрича
Ведите, той не ги отрича, но дава ново учение, което
допълва Ведите.
В Бхагават Гита, което п р е в е д е н о з н а ч и
Божествена песен, Кришна в разговор със своя любим
ученик Аржуна, изнася своето учение за пътищата,
чрез които ученикът може да достигне съвършенство.
Между другото той се представя пред Аржуна като
въплотения Бог, като творческо Слово, като Логоса,
Който е Създател на цялата вселена с всички същества
в нея и Който ръководи развитието на всички същества
в пътя на тяхната еволюция. В разговорите той също

така изнася учението за Абсолютния, Непроявения Бог,
Когото нарича с името ТО. Също така разглежда въпроса
за Духа и материята в тяхното взаимно отношение в
проявения свят. Накратко ще предам някои мисли от
тази Свещена книга, за да се види какво е учил Кришна
преди повече от пет хиляди години.
Цялата книга се състои от 18 разговора. Във всеки
един от тези разговори той дава един път, по който може
да се постигне съвършенство. Ще изложа последователно
накратко различните пътеки от този Свещен Път, който
води към съвършенство.
Учението за Абсолютното Същество

„Дейността произтича от Брама, а Брама изхожда от
Нетленния. Така че, Вечният, що всичко прониква, вечно
пребъдва в жертва. Затова свободен от привързаност,
постоянно работи това, което ти е дълг, защото когато
човек върши дела без привързаност, наистина достига
Всевишния. Из начало, като породил човечеството чрез
жертва, Владиката на раждането казал: Чрез жертва се
размножавайте. Нека тя ви бъде подател на желанията.
С нея хранете Светещите и дано Светещите да хранят
вас. Тъй хранени едни други, вие ще постигнете
висшето добро.
При изникването на Деня из Непроявеното избликва
всичко проявено. При настъпването на Нощта, всичко
проявено се разтопява в Непроявеното, името на което
е ТО. Това множество от същества, що се проявява
много пъти, изчезват при идването на Нощта. По висше
повеление те отново се появяват при изгрева на Деня.
Наистина погоре от това Непроявено има друго

Непроявено, Вечно, което при изчезването на всички
същества не се разрушава. Това е Върховното Непроявено,
Неразрушимо, Нетленно, наречено ТО, е найвисшият
Път. Тези, които го достигнат, не се възвръщат. Това
е моето върховно жилище. Той, Вечният Дух може да
достигне само чрез непоколебима преданост към него...
В него обитават всички същества.
Аз ще укажа на това, което трябва да се знае, което
като се знае, се постига безсмъртие безначалната
Същност, Вечност, която не е нито битие, нито небитие.
Навред ТО има ръце, крака, навред ТО има очи, глава
и уста, всечуващо, то живее в света, обгръщайки всичко.
То свети с всички усетоспособности, без обаче да има
каквито и да е сетива, непроявеното ТО поддържа
всичко, свободно от качества, то се радва на качества.
Отвън и отвътре на всички същества неподвижно,
както и подвижно, поради своята тънкост неуловимо,
близко под ръка и много далече е ТО.
Неразделено между съществата и все пак разделено
обособено, ТО трябва да се знае като поддръжник на
съществата. То поглъща и То поражда.
ТО, Светлината на всички Светлини, казват било
отвън тъмата. Мъдрост, предмет на Мъдростта, що чрез
Мъдростта трябва да се постигне, що прониква в сърцето
на всички.
Върховният Бог е поселен еднакво във всички
същества, Нетленен в тленното който така вижда, той
вижда.
Знай, че това е неразрушимо. То прониква всичко.
Няма нищо в света, което може да унищожи Нетленното
Едно."
Учението на Кришна за Словото

„Няма нищо в трите свята, което Аз трябва да
извърша, нито нещо непостижимо, което да не осъществя.
При все това Аз съм във всяко дело. Защото ако Аз
не се бърках никога в делата, всички хора наоколо
биха последвали моя пример. Тогава световете биха се
превърнали в развалини, ако Аз не работех."
„Като предоставиш всяко действие на Мен, успокой
мисълта си във Висшето Себе, свободен от всяка надежда
и себелюбие, изцерен от треската на ума, започвай
борбата. Който пребъдва завинаги в това Мое учение,
пълен с вяра и свободен от ухищрение, той също не
е обвързан с дела. Който кори Моето учение, а не
действува по него, е заблуден във всяко знание, значи
този безумец тича към погибел."
„Тази неизчезваща йога Аз изложих на Вивасван,
Вивасван я предава на Ману, а Ману на Икшаваку.
Тази йога предавана по линия знаеха и Царетемъдреци.
Тази йога с време западна в света. Същата тази древна
йога Аз днес ти изложих, защото ти си ми предан и Мой
приятел. Тя е върховна тайна."
„Аржуна забеляза: Покъсно е Твоето раждане, по
рано се е родил Вивасван, как да разбера, че Ти пръв
си я предал? Благословеният отвърна: Много пъти съм
се прераждал в миналото, Аз и ти, о, Аржуна, Аз зная
всичките си въплощения, но ти не знаеш своите."
„Макар нероден неизчезващото Себе е Владика на
всички същества, осеняващ, сгряващ природата, която
е Моя Аз все пак се раждам чрез Своята Собствена
Сила. Когато правдата запада, а неправдата се въздига,
тогава се явявам Аз. За закрила на доброто, за пагуба
на злотворците, за да се утвърди изново правдата, аз се
раждам от век на век. (Тук думата век е употребена в

смисъл на определен цикъл.) Който тъй познава Моето
Божествено раждане и дейност, в тяхната същност,
когато напусна тялото, не идва вече в плът, но идва в
Мен. Освободени от страст, страх и гняв, преизпълнени
с Мен, търсещите приобщени в Мен, пречистени от
огъня на Мъдростта, мнозина са влезли в Моето битие.
Както людете се приближават към Мен, така и Аз ги
посрещам. Пътищата, които людете поемат от вси страни,
са все Мои."
„Който Ме познава като такъв, що се възрадва
на жертва и строго сподвижничество, който Ме знае
като Могъщ Владика на всички светове и като любящ
всички същества, той отива в нирвана. Който Ме вижда
навсякъде и вижда всичко в Мен, никога Аз не ще
го напусна, нито той ще Ме напусне. Който утвърден
в единство се покланя на Мен, обитаващ във всички
същества, този йога живее в Мен, какъвто и да е неговият
начин на живот."
„Между хилядите люде едва един се стреми към
съвършенство, а от преуспяващите хиляди едва ли един
познава Моята Същност."
„Земя, вода, огън, въздух, етер, ум и разум, също и
егоизъм е основното подразделение на Моята природа.
Такава е нисшата Моя природа. Познай сега другата Моя
природа, висшата, що съставя елемента на живота и която
държи вселената. Знай, тя е утроба на всички същества
Аз съм източник за възникване на цялата вселена и в
Мен тя изчезва. Няма нищо повисоко от Мен. Всичко
това е нанизано на Мен, като редица бисери на нишка.
Знай Ме като Вечно Семе на всички същества. Аз съм
разумът на надарените и разум и великолепие на всички
прекрасни неща."
„Знай, че хармоничното, деятелното и инертното

естество са от Мен, не Аз в тях, а те в Мен. (Тук става
въпрос за трите качества: сатва, раджас и тамас.) Целият
този свят заблуден от тази природа на трите качества,
не Ме познава Аз съм над тях, Нетленен. Мъчно се
прониква през тази Моя Божествена илюзия, причинена
от качествата, тези, които идват при Мен, преминават
през тройния покров на мая."
„Аз наистина изпълнявам желанието на всеки предан,
който с непоколебима вяра търси да богопочита кой да
е предмет. Той проникнат от вяра, търси да боготвори
такова божество и от него получава изпълнение на своите
желания, като всъщност Аз допущам това."
„Неразрушимото, Висшето това е Вечният. Неговата
съществена природа се нарича себепознание. Еманацията,
която е причина за пораждане на съществата, се нарича
дейност. Знанието за елементите засяга Моята временна
природа, знанието за Светещите Деви се отнася до
жизнената енергия, а знанието за жертвата говори за
Мен като облечен в тяло."
„Който при напущането на тялото си заминава с
мисъл за Мен в часа на кончината, той влиза в Моето
битие, няма съмнение в това. За каквото същество мисли
човек при напущането на тялото, при това същество той
отива, като съгласува с него своята природа. Ето защо
винаги мисли само за Мен и воювай с ум и разум,
пребиваващи в Мен, без съмнение ти ще дойдеш в Мен.
Преповтаряйки едносложния вечен Аум, мислейки за
Мен който така напуща тялото си, достига върховния
Път. Който просто размишлява върху Мен, без да
помисли за друго, той лесно Ме достига. С непроявеното
си естество Аз прониквам целия този свят. Всички
същества имат корена си в Мен, но Моят корен не е в

тях. Всички същества влизат в Моята нисша природа в
края на една мирова епоха. В началото на друга мирова
епоха Аз изново ги пораждам. Скрит в природата, която
е Моя собствена, Аз пораждам изново и изново всички
тези множества безпомощни същества чрез силите на
природата. По Мой промисъл природата отпраща всяко
движимо и недвижимо. Благодарение на това вселената
се върти. Безумците не Ме виждат, когато съм облечен
в човешка форма, непознаващи моята висша природа
великият Господ на съществата."
„Аз с ъ м Б а щ а т а на тази в с е л е н а , М а й к а т а ,
Вседържателят, Прародителят, Святият Един, Който
трябва да се познава, Словото на мощ. Аз давам
топлината, Аз задържам и изпращам дъждовете, Аз съм
безсмъртен и смърт, Аз съм битие и небитие."
„На тези, които се покланят само на Мен, без да
мислят за друго, на тези, които са винаги уравновесени,
Аз дарувам пълна сигурност. Дори преданите на другите
Светещи Деви, като се поклонят с пълна вяра, те също
Мен боготворят, макар това да е противно на древното
правило. Наистина Аз съм Този, Който се радва на
всички жертви, че Аз съм Господ Бог, но те не Ме
познават и затова грешат."
„Каквото и да правиш, каквото и да ядеш, каквото
и да пренасяш, каквото и да даряваш, какъвто подвиг
и да извършваш, прави това като приношение на Мен.
Така ще се освободиш от веригите на дейността, що
дава добри и лоши плодове. Сам, уравновесен чрез
йога на отричането, ти ще дойдеш в Мен, когато бъдеш
свободен. Аз съм Един и Същ към всички същества,
никой не Ми е омразен, нито скъп. Ала наистина тези,
които Ми се покланят благоговейно, те са в Мен и Аз

съм в тях. Знай за вярно, че Моите предани никога не
погиват. Потопи своя ум в Мен, бъди мой предан, на Мен
принасяй жертви, покланяй се пред Мен, така достигнал
хармония в себе си, ти ще влезеш в Мен, като имаш
Мен за висша цел."
„Множеството Светещи Деви, както и Великите Риши,
не знаят, Моето появяване. Защото Аз съм началото на
всички Светещи Деви и на Великите Риши. Който Ме
знае като Нероден, Безначален, Велик Господар на света,
той едничък между смъртните незаблуден, е свободен
от всякакъв грях."
„Седемте Риши, древните четири, както и Ману бяха
родени от Моята природа и ум. Те пък породиха тази
раса. Аз съм Родител на всичко: всичко произтича от Мен.
Разбирайки това Мъдрецът ме боготвори с възторжен
захлас. От чисто състрадание към тях, обитаващ в
тяхното себе, Аз разпръсвам родената от невежеството
тъмнина чрез светещата лампада на Мъдростта."
„Аз съм Себето, вселено и пребиваващо в сърцата на
всички същества началото, средата и края на всички
същества."
„След като изрежда всичко найвелико и славно,
което се е проявило в света, и че всичко това е Той,
Кришна казва: На творението началото и краят, а също
и средата, съм Аз. От науките Аз съм науката за Себето.
Аз съм речта на ораторите. От буквите Аз съм буквата
А. Аз съм също Вечното време, аз съм Вседържателят,
чието лице е обърнато навред. И това, което е семе на
всички същества, то съм Аз. Нито има някъде нещо,
подвижно или не, което може да съществува вън от
Мен. Нямат край Моите Божествени сили. Това, което
ти изказах само указва за Моята безконечна Слава.

Всичко що е славно, добро, хубаво, мощно, знай, че
изхожда от един отломък на Моето великолепие. Като
прониквам цялата вселена с една частица от Себе Си,
Аз пребивавам в нея."
„Само чрез преданост към Мен, човек може да Ме
съзерцава и да Ме познае, и да види Моята Същност
и да влезе в Мен. Който върши дела заради Мен,
чието висше благо съм Аз, предан на Мен, свободен от
привързаност, без омраза към което и да е същество,
той идва при Мен. Които с ум приковани в Мен, винаги
уравновесени, почитат Мен, проникнати с висша вяра,
по Мое мнение, са найдобри в йога. Които се кланят
на Неразрушимото, Неизговоримото, Непроявеното,
Неизменното, Непоколебимото, Вечното, като въздържат
и поддържат чувствата си и еднакво гледат на всичко,
радостни за добрия успех на всичко, тези също идват при
Мен. Но поголяма е мъчнотията за тези, чиито умове
са устремени в Непроявеното, понеже труден е пътят
на Непроявеното за въплотени. Положи ума си в Мен
и нека твоят разум влезе в Мен, тогава сигурно ти ще
живееш в Мен завинаги."
„Който Ми служи изключително чрез йога на
преданост, той като надмогва качествата е пригоден
да стане едно с Вечния. Понеже аз съм обиталището
на Вечния и на нетленния нектар на безсмъртието, на
Вечната правда, на Безконечното блаженство."
„Една част от Моето Собствено Себе, превърната
в света на живот, заключен в един безсмъртен дух,
привлича около себе си обвивката на материята, в която
се проявяват чувствата, от които умът е шестото. Този
блясък, що изхожда от Слънцето и озарява целия свят,
блясъкът на Луната и огъня, тази светозарност, знай,

изхожда от Мен. Проникнал почвата, Аз поддържам
съществата чрез Моята жизнена енергия и като ставам
сладка сома (мазга) Аз храня всички растения. Като
ставам огън на живота, Аз завладявам тялото на
въодушевените твари и съединен с жизнедиханията Аз
ставам четирите вида храна."
„Аз пребивавам в сърцето на всички, и от Мен е всяка
памет и Мъдрост, както и тяхното отсъствие. Аз съм
това, което трябва да се знае във всички Веди; Аз съм
наистина познавачът на Ведите и авторът на Ведите."
„Две са енергиите на този свят разрушима и
н е р а з р у ш и м а . Всички същества са разрушимата
енергия. Непроменената се нарича неразрушима.
Найвисшата енергия е наистина тази, която се зове
Върховно Себе което прониква всичко и поддържа
трите свята Неразрушимият Господар. Понеже Аз съм
над разрушимата и стоя повисоко и от неразрушимата
енергия в света, затова във Ведите Аз съм наречен
Върховният Дух. Който незаблуден така Ме познава,
като Върховен Дух и той всеведущ Ме боготвори с
цялото свое същество."
Ученията за природата, духа и материята

„Знай, че материята (пракрити) и Духът (Пуруша) и
двете са безначални. Знай също, че всички видоизменения
и качества са родени от материята. Знай, че трите
качества на материята хармония, движение и инерция
(сатва, раджас и тамас), са от Мен, защото Аз прониквам
материята, но не Аз съм в тях, но те в Мен. Целият този
свят, забулен от природата на трите качества, не Ме
познава. Аз съм над тях Нетленен. Мъчно се прониква
през тази Моя Божествена илюзия, през това Мое

Божествено покривало причинено от качествата. Тези,
които идват при Мен, преминават през тройния покров
на мая."
„Материята се определя като причина за пораждане
на причинни следствия. Духът се определя като причина
за радване от удоволствия и мъка. Духът поселен в
материята си служи с качествата, родени от материята.
Привързаност към качествата е причина за неговото
раждане в добри и лоши условия."
„Надзорник и всепроникващ поддръжник и ликуващ
е Великият Господ Бог, а също и Висшето Себе, така
именуват в това тяло Върховния Дух. Който тъй
различава Духа и материята с нейните качества, при
каквито условия и да се намери, той не ще бъде роден
пак. Който вижда, че материята върши всички дела и че
Себето е бездейно, той вижда."
„Хармония, движение, инерция, това са качествата
родени от материята. Те здраво връзват в плътта
неразрушимия обитател в тялото. От тях хармонията
поради своята безпорочност, светосияние и здраве, свързва
чрез привързаност към блаженство и към Мъдрост.
Движението, страстоприродата, знай е източник за
привързаност и жажда за живот, що свързва обитателя с
тялото чрез привързаността към дейност. Но инерцията,
знай, рожба на невежеството е заблудителят на всички
обитатели на телата, тя свързва чрез безгрижност,
разпуснатост и леност. Хармонията привързва към
блаженство, движението към дейност, а инерцията,
бягаща от Мъдрост привързва към безгрижност. Някъде
хармонията преодолява, надвива над движението и
инерцията, а другаде движението надвива хармонията
и инерцията, на трето място инерцията надвива над

хармонията и движението."
„Когато Мъдросттасветлина се струи из всички
двери на тялото, тогава можем да знаем, че хармонията
се увеличава. Лакомия, навън струяща се енергия,
предприемане дела, безпокойство, желание това
са плодовете на увеличеното движение. Тъмнината
вкаменелостта и безгрижността, а също и заблудата
тези се пораждат от увеличаване на инерцията. От
Хармонията се ражда Мъдрост, от движението лакомия;
безгрижие и заблуда се пораждат от инерцията, а също
и безсмислие. Издигат се тези, които пребивават в
хармония; деятелният обитава в средата, а инертният
отива надолу, обвит в найпротивни качества."
„Когато познавачът не вижда друг проводник
освен качествата и познава това, което е повисоко от
качествата, той влиза в Моята природа. Когато обитате
лят на тялото надмогне тия качества, от които всички тела
произхождат и се освободи от раждане, смърт, старост и
мъка, тогава той пие нектара на безсмъртието."
Път за въздигането на човешките души

Във всички разговори, осемнадесет на брой, от които
се състои Бхагават Гита, Кришна дава различни
методи, по които душите могат да стигнат съвършенство,
като влязат в общение с Логоса, с космичното Слово,
което е изявено в Кришна. Във всеки отделен разговор се
дава един специфичен метод, посочва се една пътека от
общия велик Път. В следващите редове ще посоча най
характерното за всяка една от тези пътеки на Пътя към
високия връх на съвършенството. Но преди да влезе в
Пътя на съвършенството, човек преживява една голяма
вътрешна борба, която е описана в първия разговор,

озаглавен Отчаянието на Аржуна.
Вторият разговор е озаглавен: Йога чрез санкия.
Това е една от шестте системи на индуската философия,
тя учи за еволюцията. Този път е изложен във втория
разговор. Кришна казва на Аржуна: Това учение, което ти
давам днес е съгласно със санкия. Чуй го сега съгласно
с йога. (Друга една от шестте системи от индуската
философия, която учи за медитацията). И проникнат
от него ти ще захвърлиш настрана веригите на делата.
(Всичко, което вършим на Земята ни привързва към него,
освен ако го вършим от дълг, от Любов).
В тази разговор отначало Кришна излага учението
за безсмъртието на човешкия дух, който е Вечен и не
може да бъде унищожен. Той казва: „Той не се ражда,
нито умира, нито като е, ще престане някога да бъде.
Нероден, Безкраен, Вечен, Издревен, той не може да
бъде убит. Гледайки еднакво на удоволствие, и мъка,
на печалба и загуба, на победа и поражение стегни се
за битка. Така ти няма да сториш грях." (В тази мисъл
се учи, че човек от всичко събира опитност, която е
необходима за неговото развитие и въздигане).
„Ведите говорят за трите качества или форми на
енергия. Те са: сатва ритъм, хармония, чистота; раджас
движение, дейност, страст; тамас инерция, тъмнина,
невежество. Издигни се над тези три качества, над
двойките противоположности, винаги укрепен в чистота,
равнодушен към притежание, изпълнен със Себето.
Ведите са толкова полезни за просветения, колкото щерна
с вода, посред място, цяло заляно с вода. Имай предвид
само делото, но не и неговия плод. Затова плодът от
делото нека не ти служи за подтик но не се привързвай
към бездействие. Върши всичко, като си оставаш слят

с Божественото и се отказваш от всяка привързаност,
винаги еднакъв в успехи и злополука."
„Мъдреците, сляти с Чистия Разум, се отказват от
плодовете на делата си и освободени от връзките на
раждането отиват в блажено обиталище. И този, чийто ум
е свободен от тревоги посред мъки, равнодушен посред
удоволствия, освободен от страсти, страх и гняв, той
се нарича Мъдрец с утвърден ум. Бурно възбудените
чувства мощно отвличат ума дори и на Мъдреца, макар
той да се владее. Завладял всички чувства, той трябва
да седи в хармония, и Аз да съм неговата висша цел.
Който владее чувствата си, неговото разбиране е върху
добра основа."
„Дисциплинираното Себе, което се движи между
чувствени предмети, с чувства свободни от всяко
привличане и отблъскване, овладяно от Аза, постига
Мир (нирвана). Посред този мир изгасват всички мъки,
понеже на този, чието сърце е омиротворено, разумът
скоро достига равновесие. За нехармоничния не може
да има чист разум, нито съсредоточение. Който няма
съсредоточение, не може да има мир, а който няма мир,
как може да изпита блаженство."
Трети разговор: Йога чрез дейност. Кришна казва:
В този свят има два пътя, както казах: пътя на йога
чрез знание на санкиите и пътя на йога чрез дейност на
йогите. Човек не може да достигне свобода от дейност
чрез въздържане от работа, нито пък може да се издигне
до съвършенство чрез отрицание. И едва ли може
някой да остане и за миг в бездействие, защото всеки
човек неудържимо се стреми към дейност, подтикнат
от качествата, които му са присъщи по природа. Който
е завладял своите органи на действие, но с ум се опира

върху предметите на чувствата, такъв заблуден човек
се нарича лицемер. Обаче, който контролира чувствата
с ума и чийто органи на действие са освободени от при
вързаност, такъв човек извършва йога чрез дейност, и
той е достоен.
Върши прави дела, понеже дейността стои погоре от
бездействието, а и не можеш да поддържаш тялото си без
работа. С жертва хранете Светещите, дано Светещите да
хранят вас. Тъй хранени едни други, вие ще постигнете
висшето добро. Защото хранени от жертвата Светещите
ще ви даруват радостите, които желаете. Крадец
наистина е този, който се радва на даденото от тях, без
да им възвърне нещо. Праведните, които се хранят от
останките на жертвата, са свободни от всякакви грехове.
Но нечестивите, които приготвят храна само за себе си,
те наистина ядат грях. Съществата се поддържат с храна,
храната произраства от дъжда, дъждът произхожда от
жертвата, а жертвата иде от дейността. Знай понататък,
че дейността произтича от Брама, а Брама произхожда
от Нетленния. Така че, Вечният, що всичко прониква,
Вечно пребивава в жертва."
Четвърти разговор: Йога чрез Мъдрост. Чиито дела
са свободни от желания, чиито дела изгарят в огъня на
Мъдростта, този Мъдрите наричат Мъдрец. Отхвърли
всяка привързаност към плода от дейността, винаги
доволен, не търсещ никъде опора, той не върши нищо,
макар и да действува. Който не се надява на нищо, с
ум и себе обуздани, захвърлил всякакви надежди, като
действува само с тялото, такъв не прави грях. Доволен от
всичко, който придобива без усилие, свободен от двойките
противоположности, без завист, уравновесен в успех и
загуба, макар и да действува, той не е свързан.
Чиято привързаност е умряла, хармонизирана с

мисли утвърдени в Мъдростта, и чиито дела са жертви,
на такива делата се разтапят изведнъж. Вечният
жертвува. Във Вечния наистина ще отиде този, който
в своите дела медитира върху Вечния. В следващите
стихове след като изброява различните видове жертви,
Кришна казва: Много и разнообразни са жертвите, така
принесени пред Вечния. Знай, че всички те са породени
от дейност и това като знаеш, ти ще бъдеш свободен.
Жертвата на Мъдростта е подобра от всяка друга
жертва на предмети. Всички дела в своята съвокупност
се завършват в Мъдростта. Научи това чрез ученичество,
чрез изследване и чрез служене. Мъдрите, които виждат
Светлината на нещата, те просветват в Мъдростта. Като
научиш това, ти вече няма да паднеш в тази заблуда.
Защото чрез това знание ти ще видиш всички същества
без изключение, в себе си, т.е. в Мен. Дори и найголемият
грешник да си измежду всички грешници, ти пак ще
преплуваш над греха върху лодката на Мъдростта. Който
е изпълнен с вяра постига Мъдростта, както и онзи, който
владее своите чувства и като достигне Мъдростта, той
мигновено влиза в превисшия Мир (нирвана).
Петият разговор е наречен Йога чрез отказване от
дейност. Отказването от дейност и йога чрез дейност
еднакво водят към найвисшето благо. От двете, йога
чрез дейност е сигурно подобра, отколкото отказването
от дела. Деца, а не Мъдреци, говорят за санкия и йога
като за различни, защото, който е напълно установен в
едното, постига плодовете и на двете. Който действува
като оставя всички дела на Вечния и захвърля всяка
привързаност, той е недосегаем за греха, както лотосовият
лист за водата.
Който Ме познава като такъв, що се възрадва на

жертва и строго сподвижничество, който Ме знае като
Могъщ Владика на всички светове и като Любящ всички
същества, той отива в Мир (нирвана).
Шестият разговор е наречен Йога чрез себе
подчинение. Нека онзи, който се подвизава, въздигне
себето чрез Себето, и да не остави себето да изпадне в
униние, защото наистина Себето е приятел на себето,
както и негов враг. Себето е приятел на себето у този, в
когото себето е победено от Себето. Но за неподчиненото
себе, Себето наистина става непримирим враг. Висшето
себе е с този, който е себеконтролиран, спокоен и еднакъв
в студ и жега, в удоволствие и мъка, както и в чест и
безчестие.
Наистина йога не е за този, който яде много или се
въздържа прекалено, нито за оногова, който много спи
или пък пракалено бодърствува. Йога унищожава всяко
страдание у този, който е умерен в ядене и резервиран,
умерен в работа, умерен в спане и бодърствуване.
Когато неговата подчинена мисъл е прикована в себето,
свободен от всяко въжделение, тогава се казва, че той е
хармонизиран. Наистина трудно е преодоляването на ума,
но той може да бъде подчинен с постоянни упражнения
и с безстрастие. Йога трудно се достига от онзи, който
не е завладял своето себе, но който се е подчинил на
своето себе, той може да достигне йога чрез правилно
насочване на енергиите. Измежду всички йоги, този,
който е изпълнен с вяра, с вътрешно себе преливащо в
Мен, него аз считам за найпълно хармонизиран.
Седмият разговор е наречен Йога чрез различаващо
знание. С ум концентриран в Мен, упражнявайки йога,
намерил прибежище в Мен, ти без никакво съмнение
ще ме познаеш напълно, това чуй сега от Мен. Аз ще

ти открия това знание и Мъдрост в тяхната пълнота.
Узнаеш ли го, друго не ти трябва вече да знаеш. Между
хилядите люде едва един се стреми към съвършенство,
а от успяващите търсещи, едва ли един познава Моята
Същност. Знай, че нищо няма повисоко от Мен. Знай Ме
като Вечно семе на всички същества. Аз съм разумът на
надарените с разум и великолепието на всички прекрасни
неща. Аз съм всичко добро, красиво, мощно и истинно.
Целият този свят, забулен от природата на трите качества,
не Ме познава. Аз съм над тях Нетленен. Мъчно се
прониква над тази Моя Божествена илюзия, причинена
от качествата, и тези, които идват при Мен, преминават
през тройния покров на мая. Нито могат всички да Ме
открият, обвит в Моето творениеизмама. Този заблуден
свят не Ме познава. Поради измамата от двойките
противоположности, що се пораждат от привличането
и отблъскването, всички същества бродят из вселената
в пълна заблуда. Но човеците на чистите дела, у които
няма вече грях, свободни от заблудителните двойки про
тивоположности, те Ме познават и Ме почитат, верни
на своите обекти. Тези, които са прибегнали в Мен и
се стремят към освобождаване от раждане и смърт, те
познават Вечния, цялото себезнание и всяка дейност.
Осмият разговор е озаглавен Йога чрез Н е р а з
рушимия, Върховен, Вечен. Неразрушимото, Висшето
това е Вечният. Неговата съществена природа се
нарича себепознание. Еманацията, която е причина за
пораждането на съществата, се нарича дейност. Който
при напущането на тялото си, заминава с мисъл за Meн,
в часа на кончината, той влиза в Моето битие. Няма
съмнение в това. За каквото същество мисли човек при
напущането на тялото, при това същество той отива,

като съгласува с него своята природа. Ето защо, винаги
мисли за Мен само. С ум и разум пребиваващ в Мен
без съмнение ти ще дойдеш при Мен. Който постоянно
размишлява върху Мен, без да помисли за друго, той
лесно Ме достига.
Той, Върховният Дух, може да се достигне само чрез
непоколебима преданост към Него. В Него обитават
всички същества, Той прониква всичко.
Деветият разговор е озаглавен Йога чрез царст
вената наука и царствената тайна. На тебе,
неосъждания, Аз откривам тази найдълбока тайна,
Мъдростта съединена със знание, която щом познаеш,
ти ще се освободиш от злото. Това е царствената наука,
царствената тайна, Върховният очистител. С прозрение,
според праведността, тя много лесно се изпълнява. Люде,
без вяра в това знание, като не Ме достигнат се връщат
в пътищата на този свят на смъртта. С Непроявеното си
естество Аз прониквам целия този свят. Всички същества
имат корена си в Мен, но Моят корен не е в тях. И
съществата, които се коренят в Мен ето Моето Царство
на йога. Поддръжка на съществата, макар невкоренен в
тях, Моето Себе е тяхната истинска причина.
На тези, които се покланят само на Мен, без да мислят
за друго, на тези, които са винаги уравновесени, Аз
дарувам пълна сигурност. Каквото и да правиш, каквото
и да ядеш, каквото и да принасяш в жертва, каквото
и да даряваш, какъвто подвиг и да извършваш, прави
това като приношение на Мен. Така ще се освободиш от
веригите на дейността, що дава добри и лоши плодове.
Сам уравновесен от йогата на отричането, ти ще дойдеш
в Мен, когато бъдеш свободен. Потопи своя ум в Мен,
бъди Ми предан, на Мен принасяй жертви, покланяй се

пред Мен, така постигнал хармония със себе си, ти ще
влезеш в Мен, като имаш Мен за Висша цел.
Десетият разговор е озаглавен Йога чрез царст
веност. Множеството Светещи Деви, както и Великите
Риши не знаят Моето появяване, защото Аз съм началото
на всички Светещи Деви и на Великите Риши. Който
Ме знае като Нероден, Безначален Велик Господар
на света, той едничък между смъртните, незаблуден е
свободен от всякакъв грях. Всички същества изхождат
от Мен. Седемте Велики Риши, Древните Четири
(четирите кумари или девствени юноши, найвисшите в
окултната йерархия на тази земя), както и Ману бяха
родени от Моята природа и ум, те пък породиха тази
раса. Който познава Същността на тази Моя Царствена
Йога, той е уравновесен чрез непоколебима вяра. В
това няма никакво съмнение. Аз съм Себето, вселено и
пребиваващо в сърцата на всички същества Начало,
среда и край на всички същества.
И това, което е семе на всички същества, то съм
Аз, нито има някъде нещо, подвижно или не, което да
може да съществува вън от Мен. Нямат край Моите
Божествени сили, което ти разказах само указва на
Моята Безконечна Слава. Всичко що е славно, добро,
хубаво, мощно, знай, че изхожда от един отломък на
Моето Величие. Като прониквам цялата вселена с една
частица от Себе Си, аз пребивавам в пея.
Единадесетият разговор е озаглавен Йога чрез
виждане на Всемирната форма. Аржуна казва:
О, Превисший Боже, аз бих желал да видя Твоята
Всемогъща форма. Ако мислиш, че мога да я видя, тогава,
о, Боже, Господи, покажи ми Твоето Нетленно Себе.
Благословеният рече: Ето виж една моя форма стократна,

хилядократна, разнообразна по вид, Божествена и
разнообразна по шарове и по изглед. Виж всички
ангелски чинове, съзерцавай много чудеса, невидени
досега от тебе, съзерцавай днес тук цялата вселена,
движима и недвижима, целокупна и единна в Моето
Тяло, заедно с всичко друго, което ти искаш да видиш.
Наистина ти казвам, ти не можеш да Ме съзерцаваш с
тези твои очи. Божествени очи ти давам, приеми Моята
царствена йога.
И с духовния си поглед Аржуна съзерцава цялата
вселена с всичките й същества, като тяло на Бога,
проявен в Кришна, и казва: Ако блясъкът на милиарди
слънца светеше изведнъж в небето, това би наподобило
Славата на този Велик Дух. Той видя цялата вселена,
подразделена на различни части, покояща се единна в
тялото на Бога на боговете, и казва: В облика Твой, Боже,
аз виждам боговете, всички същества по ред с техните
отличия и Брама, Господ върху своя лотострон и всички
Риши и Божествени Змии с множество уста, очи, ръце,
гърди, навред Те виждам Безконечно Същество, нито
източник, ни начало, ни среда, ни край не Ти намирам,
Боже Безконечний. Като Издревен Человек Те мисля Аз.
Първопричина, Брама не е тъй велик, безкраен Бог на
боговете, дума всемирна, нетленна, вечен Сат Асат,
пръв между боговете, издревен человек. Като се затварят
духовните очи на Аржуна по негова молба, след като е
съзерцавал Божествената форма, Благословеният рече:
„Аржуна ти видя по Моя Воля, найвисшата форма,
тъй разбулена чрез йога. Блестяща, Всепроникваща,
Безкрайна, Първа, която никой освен тебе не е видял.
Човек не може да постигне тази форма ни с Веди, ни
с жертва, нито с милостиня, нито с дела, нито с подвиг
строг, нито с наука. Много трудно може да се види

този Мой облик, що ти съзерцава. Наистина, Светещите
Деви винаги копнеят да видят тази Моя форма. И никой
не може да Ме види, както ти ме видя. Ни чрез Веди,
нито чрез въздържание, нито чрез милостиня, нито чрез
жертвоприношение. Само чрез преданост към Мен човек
може да Ме съзерцава и да Ме познае и да види Моята
Същност и да влезе в Мен. Който върши дела заради
Мен, чието висше благо съм Аз, предан на Мен, свободен
от привързаност, без омраза към което и да е същество,
той идва в Мен.
Дванадесетият разговор е озаглавен Йога чрез
преданост. Тези, които отдават всички свои дела на Мен
и уповават на Мен, и Ме почитат, като Ме съзерцават,
съединени чрез йога с пълно сърце. Тях бързо въздигам
от океана на смъртта, щом техните умове са приковани
в Мен. Положи ума си в Мен и нека твоят разум влезе
в Мен, тогава сигурно ти ще живееш в Мен завинаги.
Ако ли не си способен здраво да приковеш ума си в Мен,
тогава чрез упражнение в йога гледай да Ме постигнеш.
И ако не можеш да свикнеш с постоянни упражнения,
тогава се отдай на служба на Мен, като вършиш всичко
заради Мен, ти ще достигнеш съвършенство. Ако
дори и за това нямаш сила, тогава търси прибежище
в единение с Мен, отказвай се от плодовете на своите
дела и обуздавай своето себе. Наистина найхубава е
Мъдростта, не съжалявай за постоянните усилия. По
хубаво от Мъдростта е съзерцанието. Похубаво от
съзерцанието е отричането от плода на дейността. След
отричането следва мирът.
Тринадесетият разговор е озаглавен Йога чрез
различаване на полето и на познавача на полето.
Аржуна казва: Материя и Дух, полето и Познавача на
полето, Мъдростта и това, което трябва да се знае, тези

неща аз на драго сърце бих желал да науча. Благо
словеният отвърна: Това тяло се зове полето. Така учат
Мъдрите. Знай Ме като Познавач на полето, на всички
полета. Мъдростта е полето и Познавачът на полето,
това по Моето мнение е Мъдрост. Какво е това поле и от
какво естество, как се видоизменя, откъде е то и какви
са неговите сили, чуй сега накратко от Мен.
Великите елементи и индивидуалността, разумът,
както и непроявеното, десетте усети и едното и петте
пасбища на тези усети (петте органа на познанието или
сетивата, петте органа на дейност и умът и предметите
познаваеми от петте сетива). Желанието, отвращението,
удоволствието, мъката, тялото, разбирането, твърдостта,
всички тези накратко очертават образа на полето и
неговите видоизменения. Аз ще укажа на това, което
трябва да се знае, което като се знае, се внушава
безсмъртие Безначалната Превисша Вечност, която не
е нито битие, нито небитие. ТО, Великото Непроявено
живее в света, обгръща всичко, а той поддържа всичко,
свободен от качества, той се радва на качествата. ТО
трябва да се знае като поддръжник на съществата.
ТО поглъща, ТО поражда. ТО е Светлина на всички
светлини, казват, било отвъд тъмата, Мъдрост, предмет
на Мъдростта, що чрез Мъдростта трябва да се постигне,
ТО тронува в сърцата на всички.
Така накратко Аз ти казах за полето, Мъдростта,
предмета на Мъдростта. Преданият на Мен като узнае
това, влиза в Моето Същество. Всяко същество е родено
от полето и е Познавач на полето. Върховният Бог
е поселен еднакво във всички същества, Нетленен в
тленното. Който така вижда, той вижда. Който вижда
наистина, че същият Господар еднакво обитава нав

сякъде, той не разрушава Себето чрез себето и така ходи
по Върховния път. Когато човек схване разнообразното
съществуване на съществата, като вкоренено в Едното
и избликващо от Него, тогава той достига Вечния. Както
едното слънце огрява цялата земя, така Господарят на
полето огрява цялото поле. Който, с очите на Мъдреца,
схваща тази разлика между полето и Познавача на
полето и освобождението на съществата от материята,
той отива в Предвечния.
Четиринадесетият разговор е озаглавен Йога чрез
надмогване на трите качества. Хармония, движение,
инерция (сатва, раджас и тамас) това са качества родени
от материята. Те здраво свързват с плътта неразрушимия
обитател на тялото. От тях хармонията, поради своята
безпорочност, светосвятие и здраве, свързва чрез
привързаност към блаженство и към Мъдрост. Движението
страстоприродата знай, е източник за привързаност
и жажда за живот, което свързва обитателя на тялото
чрез привързаност към дейност. Но инерцията, знай,
рожба на невежеството, е заблудител за всички обитатели
на тялото. Тя свързва чрез безгрижност, разпуснатост
и леност. Някъде хармонията преобладава, някъде
движението и инерцията, другаде движението надвива
хармонията и инерцията, на трето място инерцията
надвива хармонията и движението. Когато Мъдростта
като Светлина се струи из всички двери на тялото,
тогава можем да знаем, че хармонията се увеличава.
Лакомия, струяща навън енергия, предприемане на
дела, безпокойство, желание тези са плодовете на
увеличеното движение. Тъмнината, вкаменелостта и
безгрижността, а също и заблудата, тези се пораждат
от увеличаване на инерцията. От хармонията се ражда

Мъдростта, от движението лакомията, а безгрижието
и заблудата, както и безсмислието, се пораждат от
инерцията. Издигат се тези, които пребивават в хармония,
деятелният обитава в средата, а инертният отива надолу,
обвит в найпротивни качества. Когато обитателят на
тялото надмогне тези три качества, от които всички тела
произхождат, се освобождава от раждане и смърт, от
старост и мъка, тогава той пие нектара на безсмъртието.
И който Ми служи изключително чрез йога на преданост,
той, като надмогне качествата, е пригоден да стане едно
с Вечния. Понеже Аз Съм обиталището на Вечния и на
нетленния нектар на безсмъртието, на Вечната правда,
на безконечното блаженство.
Петнадесетият разговор е озаглавен Йога чрез
достигане Върховния Дух. Този път на Върховния Дух
може да се търси отвъд. И в него като тръгнеш, връщане
няма. Който тръгне по него, отива наистина при този
Първичен Човек, от когото избликва древната сила. Без
гордост и заблуда, победител на порока, живей винаги
в Себето, с укротено желание, освободен от двойките
противоположности, познати като удоволствие и мъка.
Пътника следва незаблуден този неразрушим Път.
Две са енергиите на този свят разрушима и
неразрушима. Всички същества са разрушимата енергия.
Непроменимата се нарича неразрушима. Найвисшата
енергия е наистина тази, която се нарича Върховно
Себе, която прониква всичко и поддържа трите свята.
А понеже Аз съм над разрушимата енергия и стоя по
високо и от неразрушимата, затова във Ведите Аз съм
наречен Върховен Дух. Който незаблуден така Ме
познава като Върховен Дух той Ме боготвори с
цялото си същество. Така Аз ти разкрих това, което е

найтайното учение. Който знае това, става Посветен и
вече е извършил своето дело.
Шестнадесетият разговор е озаглавен Йога чрез
различаване между Божественото и демоничното.
Безстрашие, чистота на живота, постоянство на йога
чрез Мъдростта, благотворителност, себеобуздаване,
жертвоприношение, изучаване на Писанията, строго
въздържание и правдивост, безобидност, истинност,
отсъствие на гняв, себеотрицание, миролюбие, отсъствие
на извратеност, състрадание към живите същества,
нелюбостежание, кротост, скромност, неколебливост,
енергичност, твърдост, отсъствие на завист и надменност
това са качествата на родения с Божествени Свойства.
Лицемерие, надутост и самомнение, гняв, както и
грубост и безсмисленост са качества на тези, които са
родени с демонични свойства. Божествените свойства
са предназначени да освобождават, а демоничните да
обвързват. Двойно е творението в този свят Божествено
и демонично. Божественото е било подробно описано, чуй
от Мен сега за демоничното. Демоничните хора не знаят
нито правилна дейност, нито правилно въздържание,
нито целомъдрие, нито приличие, дори истина няма в
тях. Те казват: „Вселената е без Истина, без основа, без
Бог. Тя е създадена от взаимното случайно съединение
на елементите, породено от похот и нищо друго." Под
държайки тези възгледи, тези паднали души, с малко
прозрение и с жестоки дела, идват като врагове, за да
внесат разрушение в света. Отдали се на ненаситни
желания, обладани от суетност, самонадеяност и
надутост, поддържайки лоши идеи от заблуда, те действат
с нечисти намерения. Предадени на неизмерима мисъл,
чийто край е смъртта, като смятат удовлетворението

на желанията за висша цел, чувствайки навярно,
че това е всичко. Държани в робство чрез стотици
връзки на очакване, отдадени на похот и гняв, те се
блъскат да достигнат чрез незаконни средства големи
богатства за чувствени наслади. Подивени от множество
мисли, омотани в мрежата на заблудата, отдадени на
забавленията на желанията, те стремително падат в
грозен ад. Самовъзвеличаващи се, вироглави, изпълнени
с надменност, опиянени от богатството, те извършват
устни жертвоприношения за показ, против наредбите на
Писанието. Отдадени на егоизъм, властолюбие, наглост,
похот и гняв тези злобни хора Ме ненавиждат и в телата
на другите и в техните собствени. Тези ненавиждащи,
безмилостни, найлошите измежду людете в света,
Аз винаги хвърлям в демонически утроби. Хвърлени
в демонически утроби, заблуждавани раждане след
раждане, те не достигат до Мен и се провалят в бездънни
пропасти.
Тройна е портата на този ад, разрушителна за себето
похот, гняв и алчност. Нека човеците бягат от тях.
Който се освободи от тези три порти на тъмата, той
осъществява своето щастие, той постига найвисшата
цел. Който отхвърля предписания закон на Писанията
и следва подбудите на желанията, той не достига
съвършенство, нито щастие, нито найвисшата цел.
Затова нека Писанията бъдат за тебе авторитет, който
да ти показва какво трябва да се прави и какво не. Като
научиш какво се предписва от Писанията, ти трябва да
работиш в този свят.
Шестнадесетият разговор е озаглавен Йога чрез
подразделение на тройната вяра. Тройна е по
природа вродената вяра на въплотените чиста, страстна

и тъмна. Чуй за тях сега. Вярата на всекиго се образува
според неговата собствена природа. Човек се състои от
своята вяра. Той е това именно, в каквото вярва. Чистите
люде боготворят Светещите Деви; страстните гномите
и гигантите; тъмните хора служат на духовете и на
пълчищата природни духове. Тези, които се подвизават
в строго въздържание, не предписано от Писанията,
водени от суетност и себелюбие и подбуждани от силата
на своите желания и страсти, невежи, измъчвайки
съвкупността на елементите образуващи тялото и Мен
също (обитаващ във вътрешното тяло), знай тези хора
са демонични натури.
Храната приятна на всеки човек е също трояка, както
и жертвоприношението, въздържанието и милостинята.
Чуй и за тяхната разлика. Храната, която дава жизненост,
енергия, сила и здраве, радост и веселие, е вкусна и
сладка, хранителна и приятна, тази храна се предпочита
от чистите. Страстните се стремят към храна горчива,
кисела, солена, гореща, люта, суха и препържена,
която причинява болка, мъка и болест. Което е старо и
увяхнало, изгнило и развалено, вкиснато и нечисто, то
е храна за която се лакомят тъмните.
След това се разглежда жертвата от това тройно
гледище, както и въздържанието и милостинята. Като
чиста жертва, въздържание и милостиня са тези, които
се правят безкористно.
Аум, Тат, Сат това се счита като тройно означаване
на Вечния. Ето защо тези, които познават Вечния, винаги
започват с произнасянето на Аум всяко жертвопри
ношение, милостиня или въздържание, както е наредено
в Заповедите. Тези, които желая т освобождение,
произнасят Тат и без домогване за плодове извършват

разни деяния на жертва, въздържание и милостиня. Сат
се употребява в смисъл на действителност и доброта.
Също така думата Сат се употребява в смисъл на едно
добро дело. Постоянство в жертва, въздържание и
дарение също се нарича Сат. Едно дело за Възвишения
също се нарича Сат. Всичко, което се върши без вяра
жертвоприношение, дарение, въздържание се нарича
Асат, то е нищо и тук, и отвъд.
Осемнадесетият разговор е озаглавен Йога на
освобождаване чрез себеотрицание. Аржуна иска да
знае същността на себеотрицанието и себеотдаването и
Кришна отговаряйки му на този въпрос, очертава този
път, като казва: Мъдреците познават като себеотрицание
отричането от дела, вършени с желание; себеотдаването
те определят като отричане от плодовете на всички дела.
Чуй Моето мнение по този въпрос. Делата на жертва,
милостиня и въздържание не трябва да се отричат, а да
се извършват. Жертвата, милостинята и въздържанието
са очистителите на разумния. Но и тези дела трябва да се
извършват, като се остави настрана всяка привързаност
и плод. Това е моята истинска и найдобра вяра.
Себеотдаващият е проникнат от чистота и разумност,
освободен от съмнение, не мрази неприятни дела, нито
е привързан към приятни. Въплотените същества, в
действителност не могат съвсем да се откажат от дейност.
Но който се откаже от плодовете на делата, се нарича
себеотрицател.
След това се определят трите вида познания, трите
вида дела в зависимост от влиянието на трите качества.
След това се разглежда тройното разделение на разума
и твърдостта в зависимост от трите качества, след това
говори за трите вида удоволствия и казва: Няма нито едно

същество на Земята или на Небето между Светещите
Деви, което да е свободно от тези три качества родени
от материята. Между четирите касти длъжностите се
разпределят според качествата, породени от тяхната
собствена природа. След това се изброяват длъжностите
на различните касти в зависимост от проявените качества
и казва: Човек достига съвършенство, като изпълнява
добре своя собствен дълг. Слушай сега как достига
съвършенство този, който е предан на своя дълг. Този, от
Когото са излъчени съществата, Който прониква всичко,
когато човек Го богопочита, с това човек изпълнява своя
собствен дълг и достига съвършенство.
Когато човек по пътя на съвършенството добие
състояние на вътрешен мир, той достига върховна
преданост в Бога. Чрез преданост той познава Моята
Същност. Като Ме познае тъй по Същност, той вече влиза
в Предвечния. Като извършва непрекъснато всички дела,
пребивавайки в Мен, той чрез Моята благодат достига
Вечен, неразрушим обител. Мислейки за Мен, ти ще
преодолееш всички спънки чрез Моята благодат.
Господ живее в сърцата на всички същества.
Прибегни към Него за закрила, с цялото свое същество.
Чрез Неговата Милост ти ще достигнеш Вечен мир,
вековечно обиталище. Така Аз ти открих Мъдростта,
потайна от самата тайна. Като я обмислиш напълно,
действай според както чувстваш.
Чуй сега Моето Върховно Слово найтайно, най
съкровено от всички. Потопи своя ум в Мен, бъди Ми
предан, покланяй се пред Мен, тогава ти ще дойдеш при
Мен. Като оставиш всички длъжности, прибегни само
към Мен за закрила. Не тъгувай, аз ще те освободя от

всички грехове. Никога ти не трябва да казваш това на
такъв, който е невъздържан и без преданост, нито на
такъв, който не иска да слуша, който говори лошо за
Мен. Който провъзгласи тази Върховна тайна между
Моите верни, който покаже найвисока преданост към
Мен, той без съмнение ще дойде при Мен. Тези, които
ще изучават този наш таен разговор и то чрез жертвата
на Мъдростта, ще Ме богопочитат и ще достигнат
съвършенство. Също и тези, които са изпълнени с вяра.
Те ще достигнат светозарните мигове на праведните.
Всички тези методи, които Кришна излага в
разговорите си с Аржуна, могат да се сведат към пет
основни вида методи, които Учителят нарича методи на
Любовта, методи на Мъдростта, методи на Истината,
методи на Правдата и методи на Добродетелта.
САНХОНИАТОН
Според преданието той е един от първите Посветени

във Финикия и е живял единадесет века преди Христа.
Той е получил Посвещението си в Египет и е написал
книга под заглавие Физиката на Хермес, както и
други книги върху египетското богословие. Но от тези
негови книги са запазени само отделни откъслеци и
не ни дават пълна представа за начина, по който той е
изложил езотеричното учение. Но споменавам за него
за да се види, че и във Финикия е блестяла Светлината
на Хермес.
Попадна ми един космогоничен откъс, който

приписват на Санхониатон. Ще предам част от него.
Космогоничен откъс
В началото на вселената е имало само тъмнина и
ветровит въздух и хаос, приличен на Ереба (найтъмната
част от ада). Те били безкрайни и от безпределната
редица от векове не съществувало нищо друго. Този вятър
престанал благодарение на собствен почин и от това
произлязло известно съединение, което било наречено
Потос, желание. Такова е началото на пораждането на
нещата. Този дух не знаел какво е произвол и от това
съединение се родил Мот. Едни казват, че той бил кал и
тиня, а други твърдят, че бил гнилост от някаква водниста
смес. И от него произлязло семето на произведенията,
които посетне родили животни, надарени с разум,
наречени Зофасемни или съзерцатели на небето.
В това време Мот, който отначало имал вид на яйце,
започнал да блести като Слънцето, Луната, планетите
и звездите на небесната твърд. Въздухът като станал
светлив чрез възпламеняване на земята и водите, произвел
ветровете, облаците, значителни дъждовни валежи и
бури. Всички тези вещества, преди това усамотени, сетне
размесени и съединени от огньовете на Слънцето, чрез
размесването си били подложени на кипеж и образували
разни метеори, прилични на гръмотевици и светкавици.
При трясъка на гръмотевиците Зофасеминота от двата
пола се пробудили, изпълнени с ужас и започнали да
се движат. Такова било началото на пораждането на
животните.
От вятъра Колина и жена му Баон (нощта) се
родил Айон (животът) и Протоген (първородният), и
двамата смъртни. Айон открил изкуството да се храни
с растения. Онези, които те родили: Генус и Генея,

обитавали във Финикия. Тъй като те дължат живота
си на топлината, протягали ръцете си към небето, към
Слънцето, което считали за единствен Бог във вселената,
който нарекли Веелзамен, на финикийски което значи
Господар на Небето. От Генус се родили деца смъртни:
Фос (светлината), Пир (огънят) и Флокс (пламъкът).
Второто поколение от потомството на Генус било племето
на исполините, от които се родил Мемрумус и брат му
Хипсураниус и Удус. Удус издигнал стълб на огъня.
От този смътен откъслек се вижда, че авторът се
опитва да обясни произхода на живота на нашата планета
в началото което предшествува Лемурийската епоха,
като има за изходна точка принципа на полярността и
принципа на СлънцетоСветлина.
Друг, който учил в Египет и е пренесъл Светлината
на Хермес в родината си, е Орфей, от когото водят
началото си гръцките мистерии и гръцката митология.
ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО
Орфей, заедно със Заратустра, Хермес, Мойсей и

други Посветени е бил служител в храма на Слънцето
в древна Атлантида. И приблизително тринадесет века
преди Христа той се ражда в Тракия, за да даде духовен
импулс на жителите на Балканския полуостров и оттам
на цяла Европа впоследствие.
На Балканския полуостров от незапомнени времена
са съществували храмове на мистериите, които са имали
центъра си в РилоРодопския масив с център Мусала.

Учителят казва, че на Мусала, в неговата етерна област
се намира найстарата, найдревната окултна школа на
Земята, където са идвали да учат Посветените от Индия,
Персия, Египет и всички източни мистерии и школи.
Защото Мусала, казва Учителят, никога не е потъвал под
вода. И Орфей, раждайки се в Тракия, е бил заквасен
с тази Мъдрост, която излизала от скритите светилища,
разпръснати из РилоРодопския масив. И затова
преданието казва, че той е бил син на жрица от храма
на Аполон. Затова него още от малък го е привличала
Мъдростта, която е скрита в цялата природа, привличала
го е тайната, която е скрита зад видимите неща. Той
е бил поетична и музикална натура, която изливала в
музика и поезия мисълта си. Затова легендите говорят, че
и зверовете в планината се спирали да слушат неговата
вълшебна музика.
Под влияние на това тайнствено светилище в Рило
Родопските планини, на различни места в Тракия и
Гърция и по целия Балкански полуостров са били
издигнати храмове найвече по планините. Светилищата
са носили имената на различни богове, но всички тези
имена водят към Единния Бог, към слънчевото Слово,
което се изявява и чрез Зевс, и чрез Аполон, и чрез
Дионисий, и чрез Уранус и Кронус. Редом с тези храмове
са съществували и други храмове, посветени на богинята
Хеката (Луната), които са се били отклонили от правия
път и са се отдали на черната магия, и са водили борба
и война със слънчевите богове.
Редом с тези местни храмовесветилища по бреговете
на Гърция и целия полуостров са се били настанили
колонизатори от различните източни цивилизации
индуска, персийска, асировавилонска, египетска и

пр. Освен това много от жителите на тези страни са се
заселили и навътре в Гърция и Тракия. Всички те носили
със себе си и своите божества, своите религии, своите
култури и обичаи, които като дошли в контакт с местните
жители, постепенно им повлияли. С тези колонизатори
постепенно прониква на полуострова и Светлината на
мистериите на тези страни, найвече тези на Египет и
Финикия, които са били найблизко.
Местното население на полуострова е било от Бялата
раса, сродно с гетите, скитите и първобитните келти. Сент
Ив д'Алвейдър казва, че тази раса е принадлежала към
славянското семейство, към което са принадлежали и
тракийците, от които произхожда Орфей. И д'Алвейдър
казва, че творческият дух на древна Елада се дължи
на славянския елемент в нея. Впоследствие тази раса
се смесва, както казах, с различните преселници и
колонизатори, дошли от изток, от което се оформява
гръцкият народ с неговия специален език, смес от
първобитния келтски, зенския, санскритския и фини
кийския.
Над местните божества господствуваха мъжките
богове Зевс и Аполон богът на Слънцето. Според
тракийското преданйе, казва Фабр д'Оливие, поезията е
била изобретена от бог Олен. Това име на финикийски
език означава Всемирното Същество. Името Аполон
има същия корен. Аполен, Апвхолен, което означава
Всемирния Баща. И първоначално в Делфи са се
покланяли на Всемирното Същество от името Олен.
Обожаването на Аполон било въведено от един Жрец,
любител на нововъведенията, под влияние на учението
за слънчевото Слово, което идваше от Египет. Тази ре
формация уподобява Всемирния Отец с двойното Му

проявление: свръхфизическата Светлина и видимото
Слънце. Но тази реформа не излязла извън светилището.
Орфей обаче даде нова сила на учението за слънчевото
Слово, познато под името на Аполон, съживявайки го с
тайната на Дионисий. Едуард Шуре казва: Светлината
на мистериите беше проникнала в Гърция и Тракия
преди появяването на Орфей. Но Орфей беше геният на
духовна Гърция, будител на нейната Божествена душа.
Тайнственият импулс, който Орфей предаде на Гърция,
се предаде от нея на цяла Европа. Нашето време не
вярва вече в хубостите на живота. Ако въпреки всичко
то запазва за тази хубост дълбоко възпоменание, една
тайна и непреодолима надежда, това се дължи на този
възвишен и вдъхновен гений, велик Посветен в тайните,
прадядо на поезията и музиката, откривател на вечната
Истина.
Орфей е роден в Тракия от царски род и се отличавал
с чудесна, пленителна външност. Тогава той е носил
друго име, което преданието не ни предава. Мелодичният
му глас произвеждал странно обаяние. Той говорел
с поетичен език и изглеждал вдъхновен. Русата му
коса, гордост на дорийците, падала на златисти вълни
на рамената му. И музикалният му глас му придавал
нежни и тъжни очертания. Тъмносините му и дълбоки
очи сияели от сила, кротост и вълшебство. Свирепите
тракийци отбягвали погледа му. Но жените го обожавали
и лудували по него.
Внезапно той изчезва от Тракия, като отива в
Самотраки, оттам в Египет, воден от ж а ж д а т а за
придобиване на Мъдрост и знание. След като изучил
тайните на египетските мистерии, след 20 години той
се връща в Тракия с името на Посветен в тайните,

което си бе извоювал, като беше преминал през всички
изпитания и Посвещения и което име му беше дадено от
Учителите му като знак за мисията, която му предстоеше.
Сега той се наричаше Орфей или Арфа финикийска
дума, съставена от сричките аур светлина, и орофае
лекуване, което означава: онзи, който лекува със
Светлина.
Преди смъртта си той казва на своя любим ученик:
„От Любов аз се облякох в ленена дреха, обричайки се на
Великото Посвещение и на аскетически живот. От Любов
вникнах в тайните на магията и подирих Божествената
наука. От Любов преминах през пещерите на Самотраки,
през кладенците на пирамидите и гробниците на Египет.
Аз потърсих смъртта, за да намеря в нея живота и
отвъд живота видях и прозрачните сфери, видях етера
на боговете. Земята разтвори пред мен пропастта си,
небето блестящите си храмове. Аз изтръгнах скритата
под мумиите наука. Жреците на Изида и Озирис ми
разкриха тайните си. Те имаха само тези богове. Аз имах
за свой бог Ерос, Любовта. Вдъхновен от него аз говорих,
пях и победих. Благодарение на него аз усвоих Словото
на Хермес и Словото на Заратустра. В Негово Име аз
произнесох онова на Юпитер и Аполон."
Найстарото светилище на Юпитер се намира на
високата планина, която господствуваше над Тракия и
Гърция. Първоначално това светилище се ползувало с
влияние по цяла Тракия и Гърция. Но под влияние на
проповедниците на религията на Хеката, това влияние
постепенно отслабнало и храмът на върха на високата
планина бил почти напуснат. При връщането си
Орфей отишъл в това светилище. Жреците посрещнали
египетския Посветен в тайните като Спасител. С науката

и ентусиазма си Орфей повлякъл след себе си поголямата
част от тракийците, преобразил напълно религията на
Бакхус и обуздал вакханките, служителките на богинята
Хеката. Бързо неговото влияние проникнало във всички
светилища на Тракия. Той осветил царствеността на Зевс
в Тракия, онази на Аполон в Делфи, където сложил
основите на съдилището на анфитрионите, което станало
символ на социалното единство на Гърция. Найсетне със
създаването на мистериите той оформил религиозната
душа на отечеството си. Защото той слял религията на
Зевс с онази на Дионисиус в една всемирна мисъл.
Посвещаваните в тайните с неговите наставления се
сдобиваха с чистата Светлина на възвишените Истини.
И тази Светлина достигаше до народа поумерена, но не
помалко благотворна под булото на поезията и омайните
празненства.
По този начин Орфей станал Първосвещеник
на Тракия, Велик Ж р е ц на олимпийския Зевс и
за Посветените в тайните откривател на небесния
Дионисиус, слънчевото Слово, слънчевия Дух.
На върха на Свещената планина, в полите на която
извира реката Ебра (сегашната Марица), е съществувал
от хиляди години храм на Великото Същество, на
Великия Бог. Тук на тази Свещена планина са идвали да
се поклонят на Бога и пелезгите, и келтите, и скитите, и
гетите и др. Като Първосвещеник и Велик Жрец в този
храм е бил Орфей, който е имал един любим ученик,
когото взел със себе си от Делфи. В присъствието на
всички жреци той излага пред своя ученик своята тайна
доктрина. Той казва на ученика си:
„Събери грижливо всичките си мисли, за да се
издигнеш до началото на нещата, до Великата Троица,

която блести в чистия етер. Изгори тялото си с огъня на
мисълта си, отдели се от материята, както пламъкът се
отделя от дървото, което гори. Тогава духът ти ще полети
към чистия етер на Вечните Причини, както Орелът
се спуска от престола на Юпитер. Аз ще ти открия
тайната на световете, душата на природата, същността
на Бога. Слушай найнапред великата тайна: Само едно
Същество царува в Безкрайното Небе и в дълбините на
Земята Зевс гърмовержец, етерният Зевс. Той царува в
дълбините на Земята и във висините на звездното Небе.
Дъх на нещата, огън неугасим, мъж и жена, Един Цар,
Една Власт, Един Бог, Един Велик Учител.
Юпитер е Божествен съпруг и съпруга, мъж и жена,
баща и майка. От техния свещен брак, от тяхната вечна
сватба произлизат непрестанно огън и вода, земя и етер,
нощта и деня, гордите титани, неизменните богове и
плаващият зародиш на хората.
Любовта на небето и земята не е известна на
невежите. Тайната на съпруга и съпругата се откриват
само на просветените хора. Но аз ще ти съобщя онова,
което е Истина.
Сега погледни небесната твърд. Виж този блестящ
кръг от съзвездия, върху който е хвърлена тънката
и прозрачна плащеница на Млечния път, прах от
слънца и цветове. Виж как пламти Орион, как блестят
Близнаците и колко сияе Лирата. Това е тялото на
Божествената съпруга, която хармонично се движи към
песента на съпруга. Гледай с духовните си очи и ще
видиш опънатата й назад глава, протегнатите й ръце и
полека ще повдигнеш нейното осеяно със звезди було.
Юпитер е Божествен съпруг и Божествена съпруга.
Ето първата тайна.
Но сега, дете на Делфи, приготви се за второто

Посвещение в тайните. Трепери, плачи, наслаждавай се,
обожавай. Защото твоят дух ще се вмъкне в пламтящата
област, където Великият Творец размесва душата на света
в чашата на живота. Като пият от тази упоителна чаша,
всички същества забравят Божественото жилище и слизат
в печалната и мрачна пропаст на преражданията.
Зевс е Великият Творец. Дионисиус е Неговият Син,
Неговото проявено Слово. Дионисиус, дух лъчезарен,
жив разум, сияещ в жилището на Баща си, в двореца на
неизменния етер. Един прекрасен ден, когато надвесен
той съзерцава небесните простори през съзвездията,
видял отразена в сияйната глъбина собствения си образ,
който му протягал ръце. Влюбен в този хубав призрак,
влюбен в своя двойник, той се спуснал, за да го улови.
Но образът бягал, безспирно бягал и го привличал към
дъното на пропастта. Найсетне той се намерил в една
сенчеста и ароматна долина, наслаждавайки се на
лъхането на ветреца, който милвал тялото му. В една
пещера той съгледал Персефона, Мая, хубавата тъкачка,
която тъкала едно було, в което се виждали образите
на всички същества. Той застанал пред Божествената
девица, занемял от очарование. В този момент гордите
титани и свободните титанки го забелязали. Първите,
завиждайки на хубостта му, а вторите влюбени с лудешка
страст, се нахвърлили върху него като беснееща стихия,
и го разкъсали. Сетне, като си поделили членовете му,
те ги сварили и закопали сърцето му. Юпитер поразил
с гръмотевица титаните и Минерва отнесла в етера
сърцето на Дионисиус. То станало там пламтящо слънце.
А от дима на тялото на Дионисий произлезли душите
на хората, които отново се изкачват към небето. Когато
бледните сенки стигнат до пламтящото сърце на Бога,

те ще светнат и ще станат като пламъци и целият
Дионисиус ще възкръсне пожив от всеки друг път във
висините на седмото небе. Това е тайната за смъртта и
възкресението на Дионисиус.
Сега слушай тайната на неговото възкресение.
Хората са плът и кръв на Дионисиус. Нещастните човеци
са неговите пръснати членове, които се дирят, гърчейки
се всред престъпления и омраза, всред скръб и любов. Но
ние, Посветените в тайните, ние, които знаем какво има
горе и какво долу, ние сме спасителите на душите, херме
совците на хората. Като магнит ние ги привличаме към
себе си, когато пък самите ние се привличаме от боговете.
По този начин с небесните чарове ние възпроизвеждаме
живото тяло на Божеството. Ние, които караме небето да
плаче и Земята да се радва. И като скъпоценни накити
ние носим в сърцата си сълзите на всички същества, за
да ги преобърнем на усмивки. Бог умира в нас и той
отново се ражда в нас.
След това Орфей се обръща към ученика си със
следните думи:
„Нека неизразимият Зевс и трижди откриващият се
Дионисиус в ада, на Земята и на небето да бъдат
благосклонни към твоята младост и нека влеят в сърцето
ти науката на боговете."
Това е учението за въплотеното Слово, което
прониква цялата природа и всички същества, които са
членове и органи на Божественото Тяло. Това учение
под различни форми е предадено във всички мистерии
на древността. В Египет имаме същото учение, предадено
почти под същата форма разкъсване тялото на Озирис
на части от Тифон и възкресението му чрез събиране
на членовете му от сина му Хорус.
След това изложение на Свещената доктрина от

Орфей, ученикът му го пита за пътя, който води към
боговете. Орфей му отговаря: „Страшен и труден е пътят,
който води от тук, долу, към боговете. Пътят започва
с една цветиста пътека, след това идва един страшен
хълм и сетне скали, посещавани от гръмотевици и
заобиколени от безкрайни пропасти ето каква е участта
на ясновидеца и пророка на Земята. Затова, мило дете,
остани в цветистата пътека на полето и не дири какво
има зад нея.
След това Орфей завежда ученика си в един мистичен
храм за Посвещение, като предварително му казва, че
цяла година трябва да работи, за да се пречисти, защото
там ще му се отворят очите и ще се срещне с боговете
и със самия Дионисиус.
В този храм Орфей пак разкрива много тайни
на ученика си в присъствието на много Посветени и
посвещаващи се, и след този дълъг разговор той казва
да запеят песента „Евохе". Всички запяват тази Свещена
песен и целият храм, и цялата долина екват от нея.
Едуард Шуре казва: „Викът „Евохе", който всъщност
се произнасяше Хевохе, беше свещен вик на всички
Посветени в тайните в Египет, в Юдея, във Финикия,
в Мала Азия и в Гърция. Четирите свещени букви,
произнесени както следва: Йодхевохе, представя Бога
във Вечното му сливане с природата. Те обгръщат целостта
на Божественото съществувание, живота и вселената.
Йод (Озирис) означава самата Божественост, Разумът,
Съзидателят, Вечният мир, който се намира във всичко,
навсякъде и над всичко. Хевохе представя вечната жена,
Ева, Изида, природата, с всичката й видима и невидима
страна и всички форми, оплодотворявани от Бога.
Висшето Посвещение в тайните, онова на Божествените

науки и на четворните изкуства съответствува на
буквата Йод. Една друга редица от науки съответстваше
на всяка от буквите на думата Ииове, както Мойсей
я произнасяше. Орфей беше запазил науките, които
съответстваха на буквата Йод (Ииове, Зевс, Юпитер)
и идеята за единството на Бога, за първостепенните
Посветени в тайните, опитвайки се да заинтересува с
тази тайна народа чрез поезията, музиката, изкуствата
и живите символи. И затова викът Евохе открито се
провъзгласяваше в празненствата на Дионисиус, гдето
освен Посветените в тайните се допускаха и онези, които
просто се домогваха да бъдат Посветени в тези тайни.
В това се състои цялата разлика между делото на
Мойсей и онова на Орфей. И двамата са последователи
на египетското Посвещение в тайните и притежават
същата Истина, но я приспособяват в различни посоки.
Мойсей строго и усърдно прославя Бащата, мъжкия Бог.
Той доверяваше познанието на тайните на едно избрано
духовенство и подчинявайки народа на една безпощадна
дисциплина, без да му открие нещо от тайните. Орфей
беше влюбен в природата и прославяше името на Бога,
който се намира в нея, и Когото иска да накара да се
прояви в човечеството. Ето защо викът Евохе е станал
Свещен вик при всички тайни на Гърция."
През време на празненствата в този мистичен
храм Орфей говори пред Посветените и пред своя
любим ученик и казва: „Слушайте Истините, които не
трябва да се казват на множеството, които са силата на
светилищата:
Бог е един и винаги подобен Сам на Себе Си.
Той царува навсякъде и на Небето, и на Земята.
Но полубоговете са безбройни и различни. Защото

Божествеността е Вечна и Безкрайна. Найвелики са
душите на звездите. Слънцето, звездите, Земята и Луната,
всяко тяло има своя душа и всички са произлезли от
Свещения Огън на Зевс, от Първоначалната Светлина.
Тези велики души управляват великото творение с
правилните му движения.
Всяка движеща се планета повлича в етерната си
сфера цели отряди от полубогове или сияещи души,
които някога са били хора, и които след като са слезли
по стълбата на царствата със слава, и отново са се
изкачили през циклите на развитието, за да излязат
найсетне от кръга на земните поколения. Чрез тези
Божествени духове Бог диша, движи се, проявява се. Те
са дъхът на Неговата жива душа, лъчи на Вечния Разум.
Те командват армията подолни духове, които движат
стихиите. Те управляват световете. Отдалеко и отблизо
те ни заобикалят, и макар да са безсмъртни по същество,
те се обличат в постоянно изменяващи се форми според
народите, времената и страните. Нечестивият, който
се отрича, се бои от тях. Благочестивият човек им се
покланя, без да ги познава. Посветените в тайните ги
познават, привличат ги и ги виждат. Ако съм се борил,
за да ги намеря, ако съм презрял смъртта, ако, както
казват, съм слязъл в ада, направил съм го за да обуздая
демоните на пропастта, за да поставя закрилата на
боговете върху любимата си Тракия, за да се слее Земята
с Безкрайното Небе и за да може Земята, очарована
да чува Божествените гласове. Небесната хубост ще се
въплоти в телата на жените, огънят на Зевс ще тече в
кръвта на героите.
Душата е дъщеря на Небето. Когато душата слезе

в плътта, тя продължава, макар и слабо, да получава
вдъхновение отгоре.
Според Фабр д'Оливие думата Тракия произхожда
от финикийската дума ракхива, което значи етерно
пространство или небесна твърд. И за Посветените в
тайните името Тракия е имало символически смисъл
и означавало: страната на чистата наука и на произ
тичащата от нея Свещена поезия. Тъй щото, тази
дума имала за тях философски и исторически смисъл.
Философски е означавала една духовна страна, място
на учение и традиции, които доказват произхода на
света от Божествения Разум. Исторически това име е
припомняло за страната на расата, където дорийското
учение и поезия, тези силни издънки на древния арийски
дух, са найнапред изникнали, за да разцъфтят посетне в
Гърция, където е светилището на Аполон. В Делхи имало
една класа Жреци, наречени тракии. Те са били пазители
на висшето знание. Съдилището на Анфитрионите в
древността се е бранило от тракийска гвардия, т.е. от
войници, Посветени в тайните.
Според преданието Орфей е написал много книги,
в които изложил учението си, но които са изгубени.
Останали са само заглавията им и отделни части.
Орфическите писатели на Гърция приписват на Орфей
следните книги: Аргонавтики, в която се описва
Великото дело на Хермес. След това Деметриада
поема за майката на боговете, в която се излага
една космогония, както и Свещените песни на Бакхус
или Чистия дух, които се запълваха от една теогония.
След това следват другите му книги Булото или
мрежата на душите, Изкуството на тайните и на
обрядите, Книга за мутациите или превръщане на

елементите алхимия. Координатите или земните
тайни и земетресенията, Анемосконията науката
за атмосферата, Една естествена и магическа
ботаника и др.
С учението си, с цялото си дело и творчество на
Велик Посветен Орфей съумя да предаде на Гърция един
мощен тласък към духовно развитие, което се предаде
на цяла Европа. Душата на Орфей беше процепила
като Божествен метеор бурното небе на раждаща се
Гърция. С неговото изчезване тъмнината отново го обви.
Тираните на Тракия изгориха книгите му, разориха
храмовете му и изгониха учениците му. Гърците също
последваха примера им. Искаха да заличат паметта му и
да унищожат и последните му следи. И всичко това така
добре бе извършено, щото няколко века след смъртта на
Орфея гърците се съмняваха в неговото съществуване.
Но Посветените в тайните като Питагор, Платон и други
подеха учението му и разпръснаха отново мрака, в който
се беше обвила Гърция.
ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО
Учителят казва, че около седемосем века преди

Христа една духовна вълна преминава над света и
събужда човешката мисъл. Тя е почнала от бреговете на
Великия океан, от Китай, минава през Индия, Персия,
Гърция, Рим. В Китай по това време се явява Лао Дзъ,
като последовател на езотеризма на Фохи. Буда Сакия
Муни проповядва в Индия. В Гърция по това време се
явява Питагор, а в Рим се явява, Посветеният в тайните,

крал Нума Помпилий. В Юдея по това време се явяват
ред пророци, които възвестяват Волята на Йехова. По
това време е работил и пророк Данаил. Тази духовна
вълна е резултат на втория импулс на Бялото Братство,
който има за мисия да подготви света за идването на
Христа. Този импулс е даден като зародиш още във
времето на Авраам, минава през Мойсей и еврейските
пророци и стига до есеите.
Питагор по такъв начин се намира на границата
между първия импулс на Бялото Братство с център
Египет и втория импулс, който започва пак от Египет,
но преминава на изток и оттам се връща на запад. Този
импулс се изразява в различните страни в специфични
форми, но общото във всичките е, че се апелира към
човешката мисъл, която се пробужда като връзка с
възвишения свят.
Питагор е бил син на богат търговец от остров Самос.
Делфийската ясновидка казала на родителите му, че ще
им се роди един син, който ще бъде прочут и полезен на
всички хора и във всички времена. Още преди раждането
му майка му го посвещава на Аполон. Когато станал на
една година по съвета на Жреците от Делфи го занесли
в храма на Адонай, намиращ се в една долина на Ливан.
Там Първосвещеникът го благославя и казва на майка
му: Твоят син ще стане велик Мъдрец. Но помни, че
ако Гърция притежава науката за боговете, науката за
Бога обаче се намира само в Египет. Майка му му е
казала това, когато той пораснал и той го знаел. След
това родителите му се връщат в Самос.
Още от малко детето било хубаво, кротко, смирено
и справедливо. Още от малък той имал силен стремеж
към знанието и Мъдростта. В родния си град влиза във

връзка с учените, философите и Жреците. Осемнадесет
годишен взема уроци от прочут учен по физика в
Самос. На двадесет годишна възраст отива да учи в
град Сирос при Ферекит. Там е водил научни разговори
с Талес и Анаксимандър от Милет. Тези учители бяха
открили пред него нови хоризонти, но никой не беше го
задоволил. От ученията на различните учени и философи
той е в противоречие и търси път да излезе от него чрез
някаква синтеза. Всички философи бяха го насочили към
изучаване на природата, но те му казаха, че природата е
сляпа и неумолима. А Жреците от храма на Юнона му
бяха казали: Небето и боговете са съществували преди
Земята. Оттам е дошла и твоята душа. Моли боговете
да й дадат възможност да се изкачи пак там. Той
размишлявал в себе си за да примири тези противоречиви
възгледи и нещо в него му казвало, че той трябва да
придобие вътрешна свобода, за да намери разрешение на
проблема. Философите бяха му казали, че в природата
съществува фаталност; Жреците му бяха казали, че в
света има Провидение и той чувствувал в себе си, че
за да намери разрешение на това противоречие, трябва
да придобие свободата си. В тези си размишления той
дошъл до извода, че в синтеза на трите свята природата,
духовният свят и човека се намира тайната на космоса,
на вселената. Но кой ще му даде тази наука, която ще
го доведе до този синтез? се питал Питагор. Един ден,
когато размишлявал по този въпрос, седнал пред храма на
Юнона, след като се пробудил от мисълта си, той спрял
погледа си на дорийската фасада на храма. Сторило му се,
че вижда в храма идеалния образ на света и разрешение
на задачата, която търсел да разреши. Защото основата,
колоните, украшенията им и триъгълната форма веднага

му представили тройното естество на природата, човека и
вселената, на микрокосмоса и на макрокосмоса, увенчани
с Божественото Единство. Космосът в своята троичност,
господствуван от Бога, образува Свещената Четворка,
безкраен и чист символ, източник на природата и образец
на боговете.
Едуард Шуре казва, предавайки мисълта на Питагор:
„Да, там беше скрит в тези геометрически линии ключът
на вселената, науката на числата, тройният закон, който
управлява състава на съществата и онзи на седморността,
който направлява еволюцията им. И в едно величествено
видение Питагор видял световете да се движат съгласно
ритъма и хармонията на Свещените Числа. Той видял
равновесието на Небето и на Земята, махалото на което
се държи човешката свобода. Трите свята природният,
човешкият и Божественият, поддържащи се и оплодяващи
се взаимно и представляващи всемирната драма чрез
двояко движение низходящо и възходящо. Той схвана
областите на невидимия свят, които обгръщат видимия
свят и безспирно го оживотворяват. Той схвана най
сетне пречистването и освобождаването на човека още
на Земята чрез троякото Посвещение в тайните. Той видя
всичко това, и живота си и делото си в моментно и ясно
просветление, с непоколебима и несъкрушима увереност
на духа, който чувствувал, че се намира пред Истината.
Това беше цяла светкавица. Сега се касаеше да докаже с
разсъдъка си това, което чистият му разум беше схванал
от Абсолютното. Но затова се искаше наука, затова се
искаше работа. Къде ще намери тази наука? И като се
питаше и размишляваше в себе си, той си припомни
думите на Първосвещеника от храма на Адонай, че само
в Египет се намира науката за Бога. И тогава той реши

да отиде в Египет."
С препоръчително писмо от Поликрат, тиранина
на Самос, до египетския фараон, Питагор заминал за
Египет и се представил пред фараона Амазис, който го
представил на Жреците в Мемфис. Последните го приели
много студено и след много затруднения, защото те не
се доверявали на гърците, които считали за лекомислени
и непостоянни. Те направили всичко, за да обезсърчат
Питагор. Но той издържал всички изпити, на които го
подложили. Той прекарал в египетските храмове цели 22
години. Той преминал през всички фази на изпитанията и
Посвещенията, които давали възможност да се реализира
не като празна теория, но като нещо преживяно
доктрината на СловотоСветлина, или на Всемирното
Слово и онази на човешката еволюция през седемте
планетни цикли. При всяка крачка на посвещаването в
тайните изпитанията се удвоявали и ставали пострашни.
Той много пъти рискувал живота си, особено когато искал
да си служи с тайните сили на природата, с опасното
практикуване на магията. Но Питагор вярвал в звездата
си и нищо не могло да го отклони от намеренията му да
придобие Великото знание. Когато Жреците разбрали,
че той притежава необикновена душевна сила и
непреодолим стремеж към Мъдростта, те отворили пред
него съкровищата на своите опитности. При тях той имал
възможност да научи напълно Свещената математика,
науката на числата или на всемирните принципи, които
той направи център на своята философия. Науката на
числата и изкуството на силната воля са двата ключа
на магията, му казаха Жреците на Египет. Те отварят
всички врати на вселената.
Когато Питагор бил вече завършил обучението си в

Египет и бе минал през всички изпитания и Посвещения,
и бе придобил всичката Мъдрост на Египет, и мислил
да се върне в Гърция, за да обнови и продължи делото
на Орфей, Египет попаднал под ударите на персийците,
които били завладели цяла предна Азия. Те нахлули в
Египет, като разрушили и разграбили храмовете и онези
от Жреците, които останали живи, преселили във Вавилон
като пленници. Между тях попаднал и Питагор. Там
бил в плен на евреите. Така Питагор имал възможност
във Вавилон да се срещне с древните халдейски маги,
персийските маги и свещениците на поробените евреи. По
това време във Вавилон е бил и Данаил, който е първият
съветник на вавилонските деспоти, такъв остана и при
персийския завоевател Кир, който завладя Египет.
Във Вавилон Питагор имал възможност да се
запознае с учението на магите, наследници на Заратустра.
Те притежавали известно тайно изкуство, чрез което
използували природните сили, които те наричали
многообразен огън и звездна Светлина. Магите наричали
още небесен лъв този нематериален огън, пораждан от
електричеството, което те смеели да сгъстяват и разпръсват
според желанието си. Те събирали електрическите токове
от атмосферата и магнетическите от Земята, и можели
да ги насочват като стрели където искат. Те били
изучили още магическата сила на човешкото слово. Те
си служили при призоваването на духовете с формули,
заети от найдревните езици от Земята и казвали: „Нищо
не променявай от варварските имена при призоваването
на духовете, защото те са пантеистическите имена на
Бога и тяхната сила е необорима." Тези призовавания,
практикувани при молитвите е това, което се нарича
бяла магия. Там Питагор се запознал на практика с

принципите на магията, като преминал и през халдейските
Посвещения. Той прекарал във Вавилон цели 12 години.
За да напусне този град, трябвало заповед от деспота
на персийците. Един негов съотечественик, лекар при
деспота, ходатайствал за него и успял да го освободи.
Питагор се върнал в Самос след 34годишно отсъствие.
И неговото отечество беше поробено от персийците. Там
намерил майка си, която не се съмнявала в неговото
завръщане. Той с майка си напуснал Самос и отишъл
в Гърция. Той отишъл в Гърция за да продължи делото
на Орфей, да възвърне на храма на Аполон предишната
му сила и обаяние, и да основе някъде школа за науката
и за живота.
След като пристигнал в Гърция славата му се
разнесла по цялата страна и всички храмове го очаквали
като Учител и обновител. След като обиколил всички
поважни храмове, той се спрял в храма на Делфи,
където прекарал цяла година. Там пророческото изкуство
било в упадък и Питагор искал да го възвърне с
първоначалната дълбочина, сила и обаяние. Той искал
да просвети жреците и служителите на Аполон, да огрее
ентусиазма им, да събуди тяхната енергия. Той знаел,
че да действува върху тях, значи да действува върху
душата на Гърция и да подготви и нейното бъдеще.
В Д е л ф и той срещнал една млада девойка с
ясновидска дарба, която принадлежала към школата
на аполоновите Жреци. Тя произхождала от семейство,
в което длъжността на Жрец била наследствена. Тя се
наричала Теоклея. Още щом го видяла, тя почувствала,
че това е човекът, когото е търсила и чакала, това е
нейният Учител. А и Питагор имал нужда от една
подобна последователка на неговата мисъл в храма.

Още при първите разменени погледи, още при първата
казана дума, те се разбрали. Питагор тогава е бил в
силата на възрастта си. Той е носил бяла ленена дреха,
закопчана по египетски начин, пурпурна кордела
обвивала широкото чело. Когато говорел, сериозните му и
кротки очи се впивали в събеседника му и го обгръщали
с топла Светлина.
Един ден още преди изгрева на Слънцето Питагор
имал дълъг разговор със Жреците на храма върху плана
на работата, която искал да проведе в храма, да ги
запознае с тайната наука. Той поискал и младата Жрица
да бъде допусната при техния разговор.
Найнапред той с този си разговор им разказвал за
своя живот в Египет, за изпитанията, за Посвещенията.
После им разправял за халдейските маги и тяхната
дълбока наука. С този си разговор той искал да влее нов
дух в Жреците и оттам върху цяла Гърция. След това
той им разказал за нашествието на азиатския деспот
в Египет и неговото разрушаване и унищожение. Той
им казал, че и Гърция я заплашва тази страшна вълна
на унищожение, ако не се обединят около Мъдростта
и ръководството на Аполоновия храм. Ако Египет, им
казал той, който беше просъществувал повече от 6 хиляди
години в голямо благоденствие и слава под ръководството
на една велика наука, завещана му от Великия Хермес,
бил така лесно унищожен от тази варварска вълна, то
Гърция още поскоро ще бъде погълната и ще изчезне.
И той им казал, че ще дойде време, когато храмът в
Делфи ще бъде разорен под ударите на варварите, ако
народите на Гърция не се обединят под ръководството
на храма.
Но това са тайни, които трябва да се пазят в дъното

на храмовете. Посветените в тайните, според волята
си, привличат смъртта или я отблъсват. Образувайки
магическа верига с волите си ще продължите и живота
на народа. От вас зависи, обърнал се той към Жреците,
да отложите за подълго време настъпването на фаталния
час. От вас зависи да дадете възможност на Гърция да
блесне, от вас зависи да засияе в нея отново Светлината
на Аполон. Народите биват такива, каквито ги правят
техните богове. Но боговете се появяват само пред онези,
които ги призовават.
Какво нещо е Аполон? Словото на Единния Бог,
Който вечно се проявява в света. Истината е душата
на Бога, а Неговото тяло е Светлина. Само Мъдреците,
ясновидците, пророците виждат тази Светлина. Другите
хора виждат само сянката на Светлината. Прославените
духове, които ние наричаме герои и полубогове обитават
тази Светлина, образувайки легиони, заемайки не
изброими области. Ето това е същинското тяло на
Аполон, на слънцето на Посветените в тайните и без
неговите лъчи нищо велико не става на Земята. Както
магнитът привлича желязото, също така и ние привличаме
Божественото вдъхновение с мислите си, с молитвите си, с
делата си. От вас зависи да предадете на Гърция Словото
на Аполон и Гърция да блесне с Безсмъртна Светлина.
Така говорил Питагор пред Жреците от Делфи, за да
осъзнаят голямата си мисия и задача както за Гърция,
така и за целия свят. Питагор престоял в храма на Делфи
цяла година. И когато научил и просветил Жреците
във всичките тайни на своята наука, и като подготвил
Теоклея за службата й, напуснал храма и заминал за
велика Гърция южна Италия.
Ето какво казва германският философ Хегел в своята

история на философията за Питагор:
„За Питагор се разказва, че бил твърде красив
човек, с величествена външност, която веднага колкото
привличала, толкова и внушавала страхопочитание.
С това природно достойнство, с благородния си нрав
и разумното благоприличие на своето поведение, той
съединява и външни особености, благодарение на
които изглеждал като едно своеобразно и тайнствено
същество. Той носил бяла ленена дреха и се въздържал
от употреба на известни ястия и питиета. Към тази
външна страна на личността му се присъединява още
и голямото му красноречие и дълбоките му познания,
които той започнал да споделя не само с отделни свои
приятели. Напротив, Питагор се стремял да окаже
всеобщо въздействие върху културата на обществото и то
както по отношение на възгледите, така и по отношение
на целия начин на живот и на нравствеността. Той не
само обучавал своите приятели, но ги обединил за особен
живот, за да ги оформи като изтъкнати личности и да ги
приучи към изкусност в работата и към нравственост в
живота. Школата на Питагор се разраснала в съюз, който
обхващал целия живот на своите членове. Сам Питагор
бил едно завършено художествено произведение, една
достойна пластична натура.
Относно наредбите в неговото общество, притежа
ваме описанията от покъсни автори, особено от
неоплатониците, които се впущат в големи подробности
при описание на учението, живота и порядките в
обществото. Общо взето, неговото общество имало
характер на един свещенически или монашески орден
от понови времена. Онзи, който желаел да бъде приет
за член на обществото, бивал подлаган на изпитания

както по отношение на своята образованост, така и по
отношение на своето послушание. Събирали са сведения
и относно неговото поведение, неговите наклонности
и занятия. В съюза бил въведен живот, който се
подчинявал на съвсем строги правила така, че облеклото,
храната, заниманията, лягането и ставането и т.н. били
точно определени. За всеки час от денонощието е била
определена специална работа.
Членовете били подложени на особено изпитание.
При това правело се разлика между приетите. Те се
разделяли на екзотерици и езотерици. Последните
били Посветени в найвисшата наука и тъй като на
ордена не били чужди и политически планове, те се
занимавали също и с политическа дейност. Екзотериците
прекарвали послушничество, което траело пет години.
Всеки трябвало да предаде своето имущество на ордена,
но при излизане от него той си го получавал обратно.
През тези години при учение на членовете на ордена се
налагало задължението да мълчат, задължението да се
въздържат от бъбривост. Може изобщо да се каже, че
това задължение е едно съществено условие за всяко
образование. Трябва да започнем с това, да се научим
да схващаме мислите на другите. А това значи да се
откажем от нашите собствени представи и тъкмо това е
общото условие за учението и за изучаването.
Важно е да отбележим, че Питагор е бил първият
Учител в Гърция или първият въобще, който е въвел в
Гърция изучаването на науките. Той трябва да се смята
за първия общонароден Учител. Този съвместен начин
на живот, който водили учениците на Питагор, бил
насочен не само към обучението, но и към изграждането
на практическия човек. Това изграждане тук не се

проявява непосредствено като умелост, като упражнение
за придобиване на някаква ловкост. Напротив, тук се
проявява нравственото, дейното, човек да стане деен
нравствен индивид. Според сведенията, които ни дават
древните писатели, членовете на съюза се отличавали
с еднаквото си облекло те носели бяла ленена дреха,
каквато носел самият Питагор. Имали строго раз
пределение на деня. Сутрин, веднага след ставане от
сън, те били длъжни да извикат в паметта си историята
на предишния ден, тъй като това, което предстои да се
извърши през деня, било тясно свързано с извършеното
през вчерашния ден. Истинската образованост, според
Питагор, не се състояла в насочване на своето внимание
главно към себе си, в занимание със себе си като индивид
всичко това е суетност. Напротив, тя се състои в
забравянето на себе си, в задълбочаване в предмета, в
общото образоваността е самозабрава. Те изучавали
наизуст стихове от Омир и Хезиот. Сутрин, а често пъти
през целия ден, те се занимавали с музика, един от
главните предмети на гръцкото обучение и образование
изобщо. Като редовно занятие при тях били въведени
също така и гимнастическите упражнения. Те се
хранели заедно и също в това отношение се отличавали
с особености. Предава се, че хлябът и медът било тяхно
главно ядене, а водата главно, дори единствено питие.
По същия начин те напълно се въздържали от употребата
на месни ястия и избягвали да ядат дори и боб.
Главното положение в питагорейската философия
е, че числото е същността на всички неща и че орга
низацията на вселената изобщо в нейните определения
е една система от числа и техните отношения.
Забележително е, че питагорейците са схващали

душата като система, която е копие на системите на
небето. Питагорейците учили също така и за пресе
лението на душите, за прераждането, което Питагор
почерпил пак от египтяните. Според преданието, Питагор
сам помнел много от своите минали прераждания. Той
сам уверявал, че той знаел кой е бил порано и че
Хермес му е дал съзнанието за неговото състояние преди
раждането."
Порфирий, един от неоплатониците, казва следното
за философията на Питагор:
„Питагор излага философията по един начин, който
му позволява да изтръгне мисълта от нейните окови.
Без мисъл нищо не може да се познае и не може да
се знае нищо за Истината. Мисълта чува и вижда
всичко в самата себе си. Другото (сетивото) е сакато и
сляпо. За постигане на своята цел Питагор си служел с
математичното, тъй като то се намира между сетивното
и мисълта, като форма на предварително упражнение
за онова, което е в себе си и за себе си."
Порфирий цитира един пораншен автор Модерат,
който казва: „Понеже питагорейците не могли ясно да
изразят чрез мисълта Абсолютното и първите принципи,
те прибягнали до числата, до математическия начин
на изразяване, тъй като по такъв начин определенията
могат да се посочат полесно. Например, те изразяват
единството, равенството като единица, а неравенството
като двойка. Понеже този начин на преподаване чрез
числата бил първоначалната философия на питаго
рейците, тя в последствие била изоставена поради
загадката, която съдържала в себе си. Впоследствие
Платон, Впевзип, Аристотел и други откраднаха плодовете
на питагорейците чрез едно леко приспособяване, чрез

поставяне на мисловните определения вместо числото."
След като напуснал Гърция, Питагор отишъл в град
Кротона, южна Италия, на брега на Теренския залив.
Той избрал този град, който бил населен пак с гърци,
но бил много подемократичен от онези в Елада и
можел да направи опит да приложи своите принципи в
уреждането на обществения живот. Целта му не била
само да научи избраните си ученици на езотеричната
наука, която той владеел, но още и да приспособи
принципите й за възпитанието на младежта и за живота
на държавата. Той искал да основе един институт за
посвещаване в тайните, с крайна цел постепенно да се
преобразува политическата организация на градовете
по образец на тези философски и религиозни идеи. Той
намерил благоприятен прием на идеите си от сената на
Кротона.
Като пристигнал в този град, като се представил
на сената, той събрал младежите в храма на Аполон
и с красноречието си успял да ги убеди да последват
неговия път и да се откажат от стария начин на живот.
Той събрал жените в храма на Юнона и ги убедил да
се откажат от суетния и разкошен живот, и да занесат
златотканите си рокли и накити в храма като трофеи от
поражението на суетността и разкошния живот. Жените
го сравнявали с Юпитер, а младежите с Аполон. Той
пленявал, увличал множеството, които твърде много се
чудели като казвали, че той е влюбен в добродетелите
и Истината.
Сенатът се разтревожил от това огромно влияние и
повикал Питагор да обясни пред него поведението си,
както и да се оправдава по отношение на средствата, които
употребил, за да господствува над умовете. Това било
удобен случай за него да разкрие пред сената плановете

си за възпитанието на младежта и на цялото население,
и че това не заплашвало конституцията на Кротона, но
напротив, неговите идеи ще я подкрепят и утвърдят.
Като направил привърженици на плана си найбогатите
граждани и повечето от сенаторите, той им предложил
създаването на един институт от него и от учениците
му. Това Братство от Посветени в тайните трябвало да
води един общ живот, в една сграда построена за целта,
но без да се отделя от градския живот.
Този план бил възприет с ентусиазъм от сената на
града и след няколко години било издигнато в окол
ностите на града едно здание, заобиколено с хубави
градини. Жителите на града го нарекли храм на
музите. И действително, в центъра на тази постройка,
наблизо до скромното жилище на Учителя, имало един
храм посветен на музите.
Така се родил Питагоровия институт, който станал
в едно и също време школа за възпитание и академия
на науките, и един малък, образцов град, управляван
от един Велик П о с в е т е н в тайните. Теорията и
практиката вървели ръка за ръка и новопосвещаваните
постепенно овладявали тази наука на науките. В своята
школа Питагор правил опит за светско посвещение в
тайните. Посвещението излязло извън храмовете и се
преподавало в една школа, открита за всички, които
са готови да спазят известни принципи и правила. В
своята школа Питагор е полагал кандидатите на ред
изпитания, както при всички Посвещения и след всяко
изпитание е следвало разкриване на известни тайни на
Божествената наука.
Над входната врата на малкия град, заграден с ограда
от жив плет, се намирала една статуя на Хермес, на която
било написано: Назад осквернителите! Всички уважавали

тази заповед, това повеление на тайните.
Питагор много трудно е приемал новопостъпващите,
като е казвал, че всяко дърво не може да служи за
правене на свирка. Всички, които искали да станат
членове на ордена, били подлагани на ред изпитания.
Младежите найнапред постъпвали в така наречената
Питагорова гимназия, където се занимавали с игри,
подобаващи на възрастта им. През време на тези игри и
разговори, ръководителите им и учителите наблюдавали
новодошлите как се проявяват. По някой път и сам
Питагор ненадейно идвал и следял жестовете и думите
на учениците. Той обръщал особено внимание на
походката и на смеха на учениците. Смехът, казвал
той, показва по несъмнен начин характера на човека.
След като учениците прекарвали няколко месеца в
игри и наблюдавани, идвали сериозните изпити. Те
са били подобни на египетските, но много смекчени
и приспособени за гърците. Които не издържал и
на изпитите, били връщани на родителите им. На
кандидатите били давани сложни математически задачи
или геометрически такива и били оставяни сами да ги
решават. След това ги извеждали пред всички ученици,
които имали право да им се подиграват по всевъзможни
начини. Който издържал на тези подигравки, се приемал
за ученик. В този момент на подигравки Питагор отстрани
внимателно наблюдавал поведението и физиономията на
младежите. Това е било изпит за изпитване на само
обладанието. Които пропадали на изпита често ставали
найопасните врагове на школата, от които именно по
сетне и пострадал.
След това първо изпитание, които се приемали
за ученици на школата минавали последователно
през четири степени или фази, в течение на които

постепенно им се разкривали различните страни от
учението и се организирал техния вътрешен живот,
за да могат да станат добри проводници на мислите
и идеите както на Питагор, така и на напредналите
същества от духовния свят.
Първата степен е наречена подготовка. Втората
степен е наречена пречистване, третата степен е наречена
усъвършенстване и четвъртата е наречена проявяване
на вселената или съмосъзерцание пряко виждане на
Бога или Богоявление.
В п ъ р в а т а с т е п е н на п о д г о т о в к а т а , която е
продължавала от две до пет години, учениците са били
наречени слушатели. Те трябвало да слушат уроците,
които им се преподавали и да размишляват върху тях,
без да задават каквито и да било въпроси. В тази фаза
Питагор се стремял да развие в учениците способността
да съзерцават и да размишляват. Той се стремял да
развие тяхната морална природа, техните морални
чувства като ги учил да обичат и уважават найнапред
родителите си, и след това от родителите ги завеждал
към боговете и към Единния Бог като към Велик Баща,
и към природата като Велика Майка. Той им казвал
още: Родителите трябва да се почитат, но приятелите
трябва да се избират. Те били задължени да се групират
по двама според сходството си и така един друг да
се подбуждат към подобър живот, като помладият
трябвало да дири у повъзрастния добродетелите, които
и той сам трябва да развие. Приятелят е едно второ аз и
той трябва да се почита, ги учил Питагор. Той се стремял
да превърне послушанието в доброволно съгласие. Освен
морална подготовка се извършвала и една философска
подготовка, за да могат да минат учениците по законите
на аналогията от човека към космоса, и от видимото към

невидимото.
Сутрин и вечер учениците са били длъжни да четат
отделни пасажи от Златните стихове под звуците на
лирата, и след това да размишляват върху тях. Четейки
Златните стихове Учителят им ги коментирал и им
разкривал вътрешния смисъл, и им казвал, че в тях са
скрити тайните на Посвещението. Учителите им казвали,
че всички богове се сливат в един Бог. Това ставало за
тях като ключ към космоса. Те ги учили за силите на
музиката и числата. Учили ги, че числата съдържат
тайните на нещата и че Бог е Всемирната хармония.
Обяснявали им, че седемте Свещени тона отговарят
на седемте цвята на светлината, на седемте планети,
на седемте начина на съществуване. Чрез тези тонове,
съчетани в хармонична музика, душата постепенно се
пречиства и се слива с небесната хармония.
В школата на Питагор се е държало както за
пречистването на душата, така и за пречистване
и чистотата на тялото и дисциплина на нравите.
Побеждаването на собствените страсти е първата
длъжност на Посвещаването в тайните. Онзи, който не
е създал от собственото си същество една хармония, не
може да отразява Божествената хармония.
В Питагоровата школа денят започвал с посрещане
на изгрева на Слънцето с молитви, песни и свирене
на арфа, и след това гимнастика. След това имали
едно специално измиване и се отправяли към храма в
пълно мълчание съсредоточени, за да се подготвят за
сутрешния урок, който Питагор предавал на учениците
под сянката на дърветата в градината. На обед правили
молитва, призовавайки героите и благосклонните гении.
Езотеричната традиция учи, че добрите духове пред

почитат да се приближават до Земята при Светлината
на слънчевите лъчи, докато злите духове предпочитат
т ъ м н и н а т а и се р а з п р ъ с в ат из атмосферата при
настъпването на нощта. Скромният обяд се състоял
от хляб, мед и маслини, защото питагорейците били
вегетарианци. Следобедното време било посветено
на гимнастически упражнения, после на учене, на
размишляване и на умствена работа върху сутрешния
урок. След залязването на Слънцето се правело обща
молитва, изпявали се химни в чест на боговете, на
Провидението. Денят се завършвал с вечерното ядене,
след което наймладият ученик четял нещо, което се
коментирало от найвъзрастния.
Втората степен на ученичество е наречена пре
чистване. След като ученикът премине подготвителните
стадии и издържи ред изпитания, и се пречисти в
душевно и физическо отношение, Питагор го приемал
в жилището си между своите приближени ученици.
Там той прекарвал в п р о д ъ л ж и т е л е н разговор и
общение с Питагор. По такъв начин той прониквал във
вътрешния двор, в жилището на Питагор, предназначен
за избраните и верни ученици. Оттам произхожда и
названието езотерии (вътрешен), противоположен на
екзотерии външно. От този момент започва истинското
Посвещение в тайните. Питагор запознавал новите
ученици с основните принципи на своята тайна наука
за числата, които са основните принципи на битието в
живота, след което им разкривал пътя на еволюцията
на душите. Питагор изложил тази наука в една книга,
озаглавена Хиурослогос Свещената дума, която не
е запазена, но принципите й се съдържат в покъсните
питагорейски писатели.
Така учениците на Питагор започвали изучаването

на Свещената математика или науката за принципите.
Питагор не считал числата като абстрактни количества,
но като естествени и активни качества на Върховното
Едно, на Бога, източник на Всемирната хармония.
Науката за числата била една наука за живите сили на
природата, на Божествените способности, действували
в света и в човека, в макрокосмоса и микрокосмоса.
Вниквайки в тях и обяснявайки техните отношения
Питагор изяснявал пред учениците своята теогония.
В храма на музите Питагор предавал на своите ученици
вътрешната страна на учението. Той казвал, че музите са
земно изображение на небесните сили, чиято безплътна и
възвишена хубост учениците съзерцавали в себе си. Също
така той ги учил, че те трябва да проникнат до Централния
Огън на вселената, до Божествения Дух, за да проникнат
заедно с Него във видимите му проявления. Той ги учил,
че Бог, Несъздаденото Същество е Великата Единица,
Великото Едно, творческият Огън на вселената, Духът,
Който сам се движи, Великият Непроявен, творческата
мисъл на Когото създава световете. И само сливайки
се с Него, човек може да вникне в Неговата Същина.
Той прилича на невидим Огън, на невидима Светлина,
поставен в центъра на вселената, подвижния пламък на
който прониква всички светове. Но понеже Бог е вечна
хармония, човек може да се слее с Него само когато и
той се превърне в хармония, което ще стане, когато даде
възможност на Божествената искра в него да се разрасне
в буен огън. Тогава Бог слиза в човешкото съзнание и
човек ще участва в Божественото Могъщество.
Тъй щото, Бог има за свое число Единицата, което
съдържа Безкрайността. За свое име има онова на
Бащата, на Създателя или на Вечния мъж, за емблема

живият Огън, символ на Духа, същината на всичко. Това
е първият от принципите. Питагор учел, че Великата
Единица действува като творческа Двойка. Щом Бог
се прояви, Той става двоен същност неразделима и
вещественост разделима. Мъжки деятелен и въоду
шевяващ принцип и женски пасивен принцип или
пластическата и въодушевена материя. Тъй щото, двойката
представя съединението на Вечния мъж и на Вечната
жена в Бога, двете съществени Божествени качества
или способности. Вечната жена, това е природата. Но
под природа не се разбира само земната природа, но и
небесната природа, невидима за физическите очи. Това
е душата на света, първоначалната Светлина, наречена
у египтяните Изида; тя съдържа същината на всички
души, духовни типове на всички същества. Тя е Вечната
жена, проводник на Божествените мисли и идеи. И
пълният образ на Бога не е само мъж, но мъж и жена.
Вечната жена, душата на света ражда, съхранява и
възобновява.
Така че, Единицата представя същината на Бога,
Двойката производителната му способност. Последната
поражда света видимата проява на Бога във време и
пространство. Тъй щото, реалният свят е троен. Тъй както
човек се състои от дух, душа и тяло, обединени в едно,
тъй също и светът е троичен състои се от дух, душа и
тяло: Духът е Бог, душата е Вечната Светлина, а тялото
е външната природа. Троичността е устроителният закон
на нещата и същински ключ на живота. Законът на
троичността действува във всички стъпала на жизнената
стълба от клетката до вселената.
Душата е посредник между Духа и тялото. Един
Посветен казва: Навсякъде във вселената царува числото
три. Единицата е неговото начало. Но тази троичност както

в Бога, така и в човека се съсредоточава в единицата чрез
творческата воля. Троичността се изявява в човешкото
съзнание или аза и във волята, която събира всички
способности на тялото, душата и Духа в живо единство.
По такъв начин божествената и човешката троичност,
резюмирани в единицата съставят Свещената Четворка.
В четворката се намират не само принципите на науката,
законите, които движат съществата и еволюцията им, но
още и причината на различните религии и на висшето им
единство. Затова в един от златните стихове на Питагор
се казва: „Кълна се в Оногова, Който е начертал в сърцата
на Свещената Четворка неизмерим и чист символ,
източник на природата и образец на боговете."
Според Питагор съществените принципи се съдържат
в първите четири числа, защото събирайки и умножа
вайки ги намираме всички други числа. Питагор, заедно
със всички Посветени, отдавал голямо значение на
числата 7 и 10. Седем, бидейки сбор от 3 и 4 означава
съединение на Божественото и човешкото, а числото 10 е
образувано от сбора на първите четири числа, е напълно
завършено число, защото представя всички принципи на
Божеството и еволюцията на съществата.
Според Плутарх питагорейците имали за Свещени
числа 5 и 7. Пет е числото на планетите, известни
от дълбока древност. Числото на сетивата у човека
е също пет, също и основните сили, които образуват
мировата душа. Седем е Свещено число, олицетворяващо
съвършенството и чистотата.
Във връзка с учението за числата у питагорейците
Аристотел казва: „Питагорейците признават математи
ческите норми за начало на всичко съществуващо. В
числата има аналогия на всичко духовно и материално.

Числата имат отношение и към музиката, тъй като цялото
небе е хармония и число. Те са твърдели, че движението
във вселената и частично на небесните тела е устроено
и става с участието на музиката, тъй като всичко според
тях е наредено от боговете според изискванията на
хармонията."
Третата степен в питагоровите Посвещения е
наречена усъвършенстване. Тук вече ученикът се
запознавал с еволюцията на душата. Науката за числата,
която се изучава във втората степен, е предисловие към
Великото Посвещение, през което минава ученикът в
третата степен. В тази фаза ученикът се запознавал с
езотеричната космогония и психология, които засягат
найголемите тайни на живота. Тук също се изучавали
материалната и духовната еволюция на света и човека,
като и едното и другото са различни проявления на
Бога.
Питагор е знаел, че Земята се върти около оста си и
заедно с другите планети се върти около Слънцето. Това
беше известно на всички Посветени в древността. Но
когато в своите системи те поставиха Земята като център
на вселената, това беше по отношение на духовната
еволюция на Земята, където Земята се поставя като
център на развиващия се живот, затова тя е обкръжена
от духовните сфери на другите планети и под тяхно
влияние се развива както духовния, така и физическия
живот на Земята.
Видимата вселена, небето с всичките му звезди,
е една мимолетна форма на света, на творческото
Слово, което е изявление на Абсолютния Дух. Понеже
всяка планета е израз на мисълта на Бога, понеже
тя извършва специална функция в общия организъм

на системата, затова древните Посветени са нарекли
планетите с имената на великите богове, които представят
действуващите във вселената Божествени сили.
Питагор, както всички древни Посветени, е знаел за
съществуването на Атлантида и за нейната катастрофа,
и за преселението на народите от Атлантида в Азия,
Африка и Европа.
Космогонията на видимия свят, учил Питагор, ни
довежда до историята на Земята, а тази последната
към тайните на човешката душа, с нея ние достигаме
Светилището на Светлината, тайната на тайните. Щом
се пробуди съзнанието в душата, тя става и за самата
себе си найудивителната гледка. Но и това съзнание
не е друго, освен осветената повърхност на съществото
й, в което тя крие тъмни и неизмерими пропасти, в
които се разкриват цели светове и цели вечности, в
която се отразява цялата духовна вселена. Така Питагор
минавал от физическата към духовната космогония. След
еволюцията на Земята той разкривал на учениците си за
еволюцията на душата и преминаването й през световете,
за странствуването на душите, за прераждането на
душите и т.н. Душата е частица от голямата душа на
света, една искра от Божествения Дух, една Безсмъртна
Единица, Тази Божествена душа слиза постепенно от
висшите сфери на битието, преминавайки последователно
през все поплътни и поплътни сфери, докато стигне до
Земята. И от Земята душата трябва да премине обратния
път на възхода, носейки със себе си опитностите, които
е придобила в своите прераждания на Земята, които
опитности постепенно събудили нейните Божествени
сили, които са били приспани при слизането й в гъстата
материя. Така събудила Божествените си сили, душата

се издига до Духа, без да губи своята индивидуалност.
Тя си припомня всички минали съществувания, които й
се виждат като стъпала за достигането на онова стъпало,
от където тя обгръща с погледа си вселената. В такова
състояние човек вече не е човек, казва Питагор, но
полубог. Защото цялото му същество отразява Неизра
зимата Светлина, с която Бог пълни Безкрайността. За
него да знае, значи да може. Да обича, значи да създава;
да съществува, значи да отразява Истината, красотата
и доброто.
Така Посветеният достига до четвъртата степен на
своето развитие, където пред погледа му се разкрива
цялата вселена. Това разкриване на вселената Посве
тените го наричат още самосъзерцание, защото съзер
цавайки вселената, душата вижда себе си проявена,
обективирана. Защото вселената не е нищо друго,
освен външно проявление на Бога. А Бог сега живее в
душата, която е пробудена и цялата вселена е само едно
отражение на вътрешния свят на душата, която е самият
Бог. Така Посветените влизаха в контакт с възвишените
същества в духовните светове, в които те познаваха
проявите на Единния Бог. Така Посветените ученици
бяха влезли във връзка със самата Реалност, която
откриваха както в света, така и в самите себе си.
Така Посветеният, минал през всички метаморфози,
намира Бога в себе си и съзерцава Истината лице в
лице, трябва сега да приспособи тази Истина на дело
в практическия живот. За постигането на тази идея,
според Питагор, се изисквало съединението на трите
съвършенства: осъществяване на Истината в интели
гентността, на добродетелите в душата и на чистотата
в тялото. С други думи казано, тялото трябва да се

поддържа в чистотата чрез хигиеничен живот. Тази
чистота не е цел, но е средство. Защото всяка невъз
държаност на физическото тяло оставя своята следа в
звездното тяло и сетне в самия Дух. Тъй щото, за да
бъде душата чиста, трябва тялото да бъде чисто. После
душата трябва да бъде добродетелна, да се изработи
втора природа, която да замени първата. Това се постига
чрез осветяване на душата от разума, за да се сдобие със
смелост, със себеотрицание, с преданост и вяра. Найсетне
интелектът трябва да достигне до Мъдростта и по такъв
начин да умее да различава във всичко доброто и злото,
и да вижда Бога в наймалките от съществата, както и
в целостта на световете. Достигнал до тази фаза, човек
става Посветен в тайните на живота и се сдобива с нови
способности и сили. Вътрешните чувства на душата се
разтварят, волята става мощна творческа сила. Телесният
му магнетизъм, проникнат от душата, укрепва волята,
която става мощна и творческа. Такъв Посветен може
да лекува болни чрез възлагане на ръцете си върху тях
или само с присъствието си. Често прониква в мисълта
на хората като ги погледне само, или в будно състояние
вижда събития, които ще станат и пр. Посветеният се
чувствува винаги заобиколен и покровителствуван от
Светли възвишени същества, които му дават сила и му
помагат в изпълнение на мисията му.
Питагор се оженил за една от своите ученички,
от която имал двама сина и една дъщеря, които също
минали през процеса на обучението, изпитанията и Посве
щението и станали добри работници в разпространение
идеите на Питагор.
Както казах порано, Питагор приемал учениците,

като ги подлагал на ред изпитания. Който не можел да
издържи тези изпитания, не бил приеман за ученик.
Един такъв пропаднал ученик един ден разбунтувал
жителите на Кротона, като ги настроил, че Питагор
заедно с неговия съюз им отнел демократичните права
и ги превърнал в послушни роби. Така възбудената
тълпа се нахвърлила върху питагоровия град, подпалила
зданията и по такъв начин прекратила дейността на
школата. Преданието казва, че Питагор успял да избяга
заедно с жена си и децата си и умрял в дълбока старост.
А според друга версия, лично загинал в пламъците, като
семейството му се спасило.
Такова е учението на Питагор и неговото дело,
предадено ни от неговите ученици Архип и Лизис, и от
неопитагорейците и неоплатониците.
ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
Докато Орфей и Питагор говореха с езика на

мистериите, то Платон вече говори с езика на философията.
Той облича във философска форма идеите на Питагор,
идеите на мистериите. И Учителят казва, че след Платон
до наши дни философите не са казали нищо ново, а
само са преповтаряли това, което Платон е казал. За
онзи, който познава езотеричната доктрина, Платон
безсъмнено е езотерик и мистик, което найясно се вижда
от неговия Федон или За душата и от Тимей.
Платон е роден в Атина през 429 година преди
Христа и е бил от прочут държавнически род. Той
получил солидно образование от найпрочутите учители

на онова време. В семейството му го наричали Аристокъл
и покъсно получил името Платон от Учителя си. Той
имал красива осанка, с широко чело и богата реч. На
младини той се занимавал с поезия и пишел трагедии и
песни. На младини той не мислел за друга кариера, освен
да се посвети на държавните работи. Баща му, който бил
познат на Сократ, го завел при него. Платон се отличавал
със спокойно величие, като някой бог и се отличавал
с голяма естественост и любезност. Той общувал
осем години със Сократ, до смъртта на последния, но
Мъдростта на Сократ не могла да го задоволи. Още като
бил при Сократ, той изучавал подревните философи,
предимно Хераклит. Той изучавал също елеатите и
особено питагорейците, чието учение той възприел и
усвоил. Общувал и с найпрочутите софисти. След като
се задълбочил така във философията, той загубил интерес
към държавните работи, отказал се напълно от тях и се
посветил на науката и философията.
След смъртта на Сократ, с когото общувал осем
години от 20 до 28 годишна възраст, той, както много
други философи, избягали от Атина и отишли в Мегара,
при знаменития математик Евклид. От Мегара почнал да
пътува и отишъл найнапред в Кирена на африканския
бряг, където се заел с изучаването на математиката под
ръководството на прочутия математик Теодор, и самият
той станал добър математик. На него се приписва ре
шаването на делфийската задача, зададена от оракула,
която е подобна на питагоровата теорема, но се отнася
до куба. От Кирена Платон отишъл в Египет, където
се запознал с египетската Мъдрост и наука. Оттам се
завърнал във велика Гърция (южна Италия), където се
запознал с питагорейците на тогавашното време. Най

прочут от тях бил Архид Таренски, при когото Платон
изучавал питагоровата философия и закупил за крупна
сума съчиненията на старите питагорейци. Оттам той
отишъл в Сицилия, където се запознал с Дион, също
питагореец. Оттам се завърнал в Атина.
Като се завърнал в Атина, след като бил проучил както
египетската Мъдрост, така и питагоровата философия,
той събрал около себе си ученици, с които започнал да
беседва в Академията една хубава градина, посветена
на един Атлет. Там, в Академията, той започнал да
развива философията си пред своите ученици.
Платон няколко пъти прекъсвал пребиваването си и
заниманията си в Атина, поради трикратното пътуване до
Сицилия, при Дионисий младши, владетел на Сиракуза в
Сицилия. Чрез него той искал да приложи своето учение
за държавата, което той изложил в своето съчинение
За държавата. Дионисий много харесал Платон и се
проникнал от такова уважение към него, че искал и той
да бъде уважаван от Платон. Но това не продължило
дълго. Платон насочил вниманието на Дионисий към
науката и философията, но той бил повърхностен и не
обичал да го водят. Той искал Платон да принадлежи
само на него, но Платон не се съгласил и отпътувал
обратно в Атина. Те се разделили, но все пак чувствували
нужда един от друг. Дионисий се скарал с Диона, който
бил негов близък роднина и не можал да се примири с
това, че и Платон не се отказал от него. Под влияние на
други техни приятели те тримата се примирили, но това
не траяло дълго. Така те отново се приближавали и пак
се разделяли. При третото си пребиваване в Сицилия
отношенията толкова се обтегнали, че Дионисий искал да
задържи Платон насила, но се намесили питагорейците

от Тарент и Платон успял да се върне в Гърция.
Той, както казах, отишъл при Дионисий с цел да
може, като владетел, да приложи в управлението неговата
философия, да създаде една държава, основана върху
неговата философия, начело на която да стоят учените
и философите, но надеждите му се провалили. Покъсно
той отказал и на други държави, които се обърнали към
него да им стане законодател. Той не се съгласил с тези
предложения, понеже те не приели първото условие,
което той поставил премахването на всяка частна
собственост.
Платон умрял през 348 година преди Христа на
рождения си ден, на 81 годишна възраст.
Философията на Платон е изразена в неговите
многобройни съчинения, „един от найхубавите подаръци,
които съдбата ни е запазила от древността", казва Хегел.
Платон имал едно съчинение, озаглавено За филосо
фията или за идеите, което е изгубено. В него той
излагал ясно и конкретно своята философия за идеите
като първична реалност. До нас са достигнали неговите
диалози, в които той също излага своята философия в
разговорна форма.
Някои историци на философията приемат, че неговата
философия има две страни екзотерична и езотерична,
а други отричат това. Който е запознат с езотеричната
доктрина лесно ще види, че Платон именно нея излага
във формата на философия. Тепеман казва: „Платон се
възползвал от същото право, което има всеки мислител,
да съобщава от своите открития само толкова, колкото
намери за добре и то само на онези, които очаква, че
ще го приемат и разберат."
По този въпрос Щайнер казва следното: „Има само

едно средство да се разбере напълно Платон трябва да
го поставим в Светлината, която излъчват мистериите. По
късни ученици на Платон неоплатониците, му приписват
едно тайно учение, което той запазил за найдостойните и
то под печат на мълчанието. Значи учението на Платон
е имало тайни за профаните, каквито е имало и при
Мъдростта на мистериите. Някои оспорват истинността
на седмото писмо на Платон, в което се говори за
мистериите. Без значение е дали това писмо е от самия
Учител, или от някой от неговите ученици. Чувството,
което то изразява излиза от същината на платоновата
философия. Ето една извадка от това писмо:
„Мнозина са писали и може би ще пишат върху
крайната цел на моята философия, но не трябва никак
да се вярва на такива думи, било когато казват, че
творенията ми са уж мои или на трети лица, било когато
твърдят, че са ги измислили сами. По този предмет аз
не съм писал нищо, а и не би ми било позволено да
обнародвам нещо подобно. Такива работи не могат да
се изразят с думи, както другите учения. За тях трябва
продължителната близост с предмета на познанието и
едно прилежно усилие, за да проникнем докрай. Тогава
като че искра блесва и запалва в душата една Светлина,
която после сама се поддържа."
Щайнер заключава: „Тези думи биха означавали
личното безсилие на писача да изкаже мисълта си с
думи, ако в тях не намираме смисъла на мистериите.
Предметът, върху който Платон не е писал и не е желал
да пише, трябва да бъде предмет, по който всяко писане
би било напразно. То трябва да бъде едно чувство,
едно усещане, едно преживяване, което не може да се
придобие с непосредствено съобщение, но само с едно

продължително потапяне на душата и на волята в сърцето
на живота. Тук става въпрос за тайното обучение, което
Платон е знаел да дава на своите избраници. За тях
Огънят бликвал из неговите думи, а за другите от думите
му бликвали само идеи.
Не е безразлично по какъв начин се заемаме да
четем диалозите на Платон. Тяхното действие ще бъде
нищожно или голямо според духовното състояние, в
което се намираме. От Платон е минавала една висша
сила към неговите ученици в буквален смисъл на думата.
Там дето той е поучавал, е царувал Духът на мистериите.
Словото му е събуждало съзвучие във висшите области
на Всемирната душа, но тези съзвучия имали нужда от
атмосферата на мистериите, за да проникнат в душата
на неговите слушатели. Иначе трептението е отминало,
без да бъде схванато."
Платон, както вече казах, е проучил всички философи
преди него и найвече питагорейската философия. Той
също е бил запознат с египетската езотерична наука.
Тези две предшествуващи философии той ги взема за
основа и ги излага във формата на диалози. Даже някои
казват, че неговият Тимей е разширено и предадено в
диалогична форма едно питагорейско съчинение.
В Тимей Платон казва, че Бог е създал света
с помощта на даймоните възвишените духовни
същества.
За Платон философията е съзнанието или проуч
ването на свръхестественото. Платон определя фи
лософията като съзерцание на Истината, която е в
свръхсетивното. Затова той признава като същност
само идеята, доброто, което е свръхсетивно. Според
него идеите, които принадлежат на свръхсетивния

свят, са Първичната Реалност и по тях са образувани
формите във феноменалния свят. Идеите са реалния свят,
единствено те са битие, а явленията във феноменалния
свят са отражение, сянка на идеите, които единствено
са реални.
Платон е илюстрирал своята идея за идеите и тяхното
отношение към феноменалния свят с един разказ за
пещерата. Разказът е следният: Да си представим едно
подземно жилище, подобно на пещера, с дълъг вход,
който е открит към светлината и през който прониква
светлината. Обитателите на тази пещера са здраво
оковани, не могат да движат вратовете си, така че са в
състояние да виждат само дъното на пещерата. Далеч
зад гърбовете им отгоре гори факел. В това междинно
пространство горе се намира пътят и една ниска стена. А
зад тази стена, откъм светлината се намират други хора,
които сами не се издигат над стената, но издигат над
нея, подобно на куклите в марионетен театър различни
образи, статуи на хора и животни, издигат ги и ги карат
да се движат. И при това хората ту говорят помежду си,
ту мълчат, така че окованите могат да видят единствено
техните сенки, които падат върху противоположната
стена. Те биха взели тези сенки, които обръщаме насам
натам, да се показват по различни начини и да изглеждат
на истински същества. Но те не могат да видят тези
същества, а виждат само техните сенки. А онова, което
онези, които разиграват куклите си говорят помежду
си, те ще чуят чрез ехото и ще сметнат последното за
говора на тези сенки. И ако би се случило някои от
прикованите да се освободи и да може да си извърти
врата така че да види самите неща, той би помислил,
248 Влас] Пашов
че онова, което вижда сега, са илюзорни съновидения,

а сенките са истинската реалност. И дори ако някой би
ги измъкнал от тяхната тъмница на Светлина, те биха
били ослепени от Светлината, не биха виждали нищо и
биха намразили онзи, който ги е извадил на Светлината
като човек, който им е отнел Истината и в замяна на
това им е причинил болка и вреда.
За Платон човешкият разум, който ни разкрива
Истината за света, е близък и едно с Бога. Той е
Божественото в нас. Според Платон Божественото ние
го осъзнаваме чрез нашия дух. Духът съдържа в себе
си същественото. За да опознаем Божественото, ние
трябва да го осъзнаем в себе си. А Божественото носи
в себе си всичкото знание. Затова Платон казва, че
човек не научава нищо ново, а само си припомня онова,
което първоначално е вложено в него. По този начин
познанието е осъзнаване на онова, което човек носи в
духа си.
За Платон душата е само момент от проявите на
Духа и тя е безсмъртна. Тя ту престава да се проявява
без да умира, ту започва отново да се проявява, т.е.
преминава през процеса на раждането и смъртта, минава
през процеса на прераждането.
Според Платон Духът, който се движи от само себе
си, е безсмъртен, непреходен. А онова, което получава
движението си от нещо друго, е преходно. Онова, което се
движи само е принцип, защото има произхода, началото
си в самото себе си, а не го получава от друго нещо. Също
така Духът не може да престане да се движи, защото
престава да се движи онова, което е получило движението
си от нещо друго. По такъв начин истинският живот на
Духа в и за себе си е съзнанието за Абсолютността и
свободата на самото Аз. Безсмъртното не подлежи на

изменение. За Платон мисълта не е свойство на душата,
а нейна субстанция, нейна същина, така че душата е
самото мислене. А мисленето е дейност на общото, на
цялото, на Бога.
Според Платон душата е съществувала сама за себе
си преди да живее в тялото и след това се спуска в
материята, съединява се с нея, осквернява се от нея и
е предопределено отново да напусне материята, преми
навайки през процеса на прераждането.
Във Федон или За душата Платон казва:
„Както тялото, така и всичко, което се отнася до
него, е пречка за стремежа към Мъдростта, което
е единственото занимание на философа, тъй като
сетивата не показват нещата в техния чист вид, тъй
както те са сами по себе си и онова, което е истинно се
познава чрез отделянето на душата от тялото. Защото
справедливостта, красотата, доброто и други подобни на
тях са единственото, което е истинското съществуващо,
онова, на което е чужда всяка измяна и гибел. И те
се съзерцават не чрез тялото, а единствено в душата.
Платон приема, че душата след напущане на тялото
пребивава в една побляскава и попрекрасна земя. След
това отново се връща на нашата Земя.
В центъра на платоновите диалози се намира
личността на Сократ. Чрез него той изяснява своето
мнение върху нещата. Така, както е представен Сократ
в Платоновите диалози, особено във Федон, той е една
личност, посветила живота си на Истината и който се
пожертвувал за Истината чрез смъртта си. Но интересно
е неговото отношение към смъртта. Преди момента на
смъртта той не изпитва страх и ужас, но найспокойно
отива към смъртта, както отива един Посветен, за когото

смъртта е само един момент от живота. Той така се
държи в този момент, че даже неговите приятели, които
са при него, не могат да изпитат печално чувство, което
обикновено възниква при мисълта за смъртта. Самият
Федон казва: „Наистина от моя страна аз се намирах
в странно състояние. Аз нямах за Сократ тази милост,
която чувствуваме обикновено при смъртта на един скъп
приятел. Държанието му и думите му дишаха такова
голямо щастие, краят му така твърд и благороден, като че
ли той слизаше в ада с не помалка Божествена мисия,
отколкото тази, която го беше довела на Земята и като
че там щеше да се радва на посъвършено блаженство,
каквото друг не е изпитвал. Аз не чувствувах сърцето
си да се натъжи, както би трябвало при такава печална
случка. Аз имах също така тази яснота на ума, която
обикновено придружава философски разговор, аз се
намирах в едно чудно настроение, в една смесица от
радост и скръб като мислех, че този човек тъй скоро
умира." Интересно е тук, че умиращият Сократ поучава
учениците си за безсмъртието, което не може да бъде
направено от един обикновен човек, който не е минал
през Посвещението на мистериите и на когото очите не
са отворени за света, в който отива. Целият разговор в
този диалог за безсмъртието има за задача да заведе
приятелите до едно положение, където те навлизат в
контакт с Вечното. Тогава те няма да имат нужда от
доказателства за безсмъртието, защото те го виждат, те
го преживяват. И пак във Федон Сократ казва: „Защо
тези, които искат да се занимават с философия се стараят
да умират и да бъдат мъртви, без другите да забележат
това. Ако това е така, ще бъде странно, като сме се
занимавали само с това през целия си живот и когато

смъртта дойде, да се противопоставим на нея отдавна
желана и търсена."
След това Сократ пита един от своите приятели:
„Смяташ ли, че приляга на един философ да се безпокои
за чувствените удоволствия като вкусна храна или питие,
или за удоволствията на половото влечение? И вярваш
ли, че такъв човек се безпокои за другите телесни нужди
като хубави дрехи и обуща и други украшения? Вярваш
ли, че той им отдава важност поголяма, отколкото
изисква строгата необходимост на живота? Не смяташ ли,
че грижата на подобен човек трябва да бъде насочена не
към тялото, но всецяло към душата. Ето прочие първият
белег на философа: Повече от който и да е друг човек
да освободи душата си от общността на тялото."
След това Сократ казва, че общото между смъртта и
стремежът към Мъдрост е това, че този стремеж отбива
човека от телесните влечения и го насочва в живота на
Духа. И затова философ, който цял живот се стреми
да освободи душата си от влиянията на тялото, за да
може да познае Истината, когато дойде смъртта той не
се плаши от нея, защото той още приживе е освободил
душата си от влиянието на телесните желания. Когато
душата е сама в себе си, тогава тя може да намери
Вечните Истини. Душата е роднина на Вечното, а
не на кратковременното. Душата прилича наймного
на Божественото, на безсмъртното, на разумното, на
единственото, на нерушимото, но вечно равно на себе
си същество и прочие. Ако е така, душата по своя воля
отива към това, което й прилича, което е Божествено,
безсмъртно и разумно. Там тя достига щастие и
се освобождава от грешките, невежеството, страха,
необузданите страсти и от всички други човешки злини.

Там тя живее останалото време наистина с Бога, както
казват Посветените."
В целия разговор на Сократ с учениците, той иска да
ги наведе на мисълта, че те имат в себе си една душа,
която е вечна и безсмъртна и той така води разговора,
че те да почувствуват и преживеят това безсмъртие на
душата, а не да се убедят по логически път. И Платон не
случайно е избрал формата на диалога, чрез която излага
своите идеи. Това е една форма, която е съществувала
между ученика и Учителя във всички школи. Платон
му е дал една литературнофилософска форма, но тя
има същата задача както при мистериите, да събуди у
ученика чувството на безсмъртие, да го преживее и той.
В Тимей той още поясно показва, че чрез диалозите
той иска да води своите ученици по пътя на мистериите.
Там той казва следното:
„Даже и тези, които не са добре разположени, при
зовават боговете когато започват някое свое голямо
или малко предприятие. Какво пък остава за нас, които
се заемаме да поучаваме хората за Истината върху
сътворената вселена, ние трябва повече от другите, ако не
сме съвсем полудели, да призоваваме и молим боговете,
за да научим тези Истини от начало в техния дух, а
после и в съгласие със самите нас. Но тези, които вървят
по този път, след като са преминали през лабиринта
на безцелните скитания и след умората от напразните
изследвания, дохождат до един светозарен завършек под
защитата на Божеството."
В Тимей проличава, че Платон е бил Посветен в
мистериите, защото там още от началото става въпрос
за Посвещение. Там се казва, че Солон е Посветен от
египетските Мъдреци върху създаването на световете и

върху начина, по който трябва да се придобива Вечната
Истина. Там Жреците казват на Солон следното: „Ставало
е вече много пъти унищожаване на част от човечеството,
ще последват и други още, найзначителни от които ще
бъдат огън и вода, а други помаловажни от безброй
други причини."
У вас, казва Жрецът на Солон, се разказва, че някога
Фаетон, синът на Аполон се качил върху колесницата
на баща си. Тъй като той не е умеел да води бащините
си коне, колесницата на Слънцето се отбила от пътя
си. Тогава всичко изгоряло по Земята и самият Фаетон
паднал, ударен от мълния. Този разказ прилича на
басня, но той съдържа една Истина. Когато небесните
тела, които обикалят около Земята променят движението
си, огънят изгаря всичко, що се намира върху земята.
Това става в определени епохи, разпределени от дълги
периоди време."
В Тимей също така, като се говори за създаването
на световете, се казва следното: „Мъчно е да се намери
Създателят и Бащата на вселената. И когато той бъде
намерен, невъзможно е да го направим ясноразбираем
за всички." Това ясно показва, че Платон е бил Посветен
в мистериите и е водил и учениците си в този път. И
учениците му са знаели какво значи тази невъзможност.
Бог се проявява чрез природата и само онзи може да се
приближи до него, който може да събуди Божественото в
себе си. Затова не може да се направи изведнъж всички
да го разберат. Там се казва още, че даже и този, който
се приближи при Бога, той не се явява лично при Него.
Бащата е построил вселената с тяло и душа. Отказвайки
се от собствения си живот, той се е разпространил във
всички неща. Найпърво Той създава елементите и ги

смесва хармонично в съвършени размери. Така се ражда
тялото на света. А душата на света се разстила върху него
във формата на кръст. Тя е Божественото във вселената.
Тя е умряла върху кръста, за да може да съществува
света. И човек може да види природата под истинското
осветление само когато се помъчи да освободи душата
на света, разпъната в природата. Тази душа трябва да
възкръсне от смъртта. Тя трябва да бъде освободена, а
това може да стане само в Посветения. Възкресението,
освобождаването на Бога ето истинското познание.
В Тимей развитието на света върви от съвършеното
към несъвършеното. Въображението си представя този
развой като възходящ. Съществата се развиват. Бог се
развива в тях. Развитието е възкресението на Бога от
гроба, в който се намира. Накрая се явява човекът. С
явяването на човека на сцената излиза нещо ново. Вярно
е, че цялата вселена с всички същества е Божествена,
защото е проникната от Божествената душа. Но у другите
същества Бог съществува в скрито състояние, докато у
човека той се явява на бял свят. И Платон продължава
в Тимей: „И сега ние ще си позволим да твърдим, че
нашето изучаване на Великото Всичко е достигнало целта
си. Ние виждаме света да се снабдява и изпълва със
смъртни и безсмъртни същества и да се превръща сам в
едно същество от този род, което обгръща всички видими
неща, един образец на Създателя и на възприетия от
сетивата Бог. Така той става найвеликият, найдобрият,
найхубавият и найсъвършеният свят, произлязъл от
първоначалното единство на вселената."
Но този свят на единството, роден единствен, не би
бил никак съвършен, ако между множеството образи, що
съдържа, не се намираше и образа на самия Създател.

Но този образ може да бъде роден само от човешката
душа. Бог Отец Безкрайният Дух е недостъпен в
неизмеримата си дълбочина, обаче Синът, отблясък от
Бога, който живее в душата и който е подобен на Бащата,
ето Бога, когото човек може да роди.
Платоновата философия може да се раздели на три
дяла: Първо, спекулативна или логична философия, или
диалектика. Второ, философия на природата, изложена
найвече в Тимей. Трето, философията на Духа.
Философията на Платон е разпръсната във всичките
му диалози, но найцялостно е разгледана в книгата
За държавата, където излага своята философия за
Духа, след това в Тимей, Критин, Парменид, Федон
и други.
Диалектиката се стреми да намери единството на
противоположностите. Платон прилага диалектиката
към Абсолютната Същност, която е общото, основната
Реалност. Той е прозрял, че идеалното е единствената
реалност. А общото, Абсолютната Същност е идеалното.
Истината е общото, мисълта, определена в противопо
ложност на сетивното. Той нарича общото идеал, мисълта
това е реалното и неизменното, а сетивното не е нещо
истинно, тъй като то се променя, определя се от нещо
друго, а не от самото себе си, защото реалното е това,
което се определя от само себе си.
Хегел казва: „Истинското велико на Платон е онова,
с което той направи епоха в историята на философията,
а с това и в световната история изобщо, е точното опре
деление на идеята като основна реалност. Изследването
на Платон протича изцяло в чистата мисъл. Разг
леждането на чистата мисъл сама по себе си и за себе
си се нарича диалектика."
Платон схваща Абсолютното като Вечно същест

вуващо само по себе си битие. В своите идеи той отразява
числата на питагорейците. Той схваща Абсолютното
като единство на битие и небитие, на едното в многото.
По такъв начин според него Абсолютното обединява
противоположностите в едно единство. И затова той
казва: Истината, която е Абсолютното, е единството на
едното и многото, на битието и небитието.
Хегел казва още: „Това съчетаване на различните
неща, на битие и небитие, на едното и многото и т.н.,
при което се преминава от едното към другото това е
найвътрешното, истинското във философията на Платон.
Смята се, че това е езотеричното в неговата философия,
а другото е екзотеричното."
Според Платон Безкрайното е неопределимо, без
форма, абсолютно, съществуващо само по себе си. А
крайното, напротив, е гранично, определено, в него има
пропорция и мярка. Мъдростта е истинската причина,
от която възниква превъзходното тя е това, което
поставя мярката и целта, и е целта в себе си и за себе
си, то е целеопределящото. Това е общото, идеалното,
Абсолютното. От единството на безкрайното и крайното
възникват всички неща: топлината и студът, сухотата
и влагата, също така и музикалната хармония на
високите и ниските тонове, на побързото и побавното
движение, изобщо всичко красиво и съвършено възниква
чрез единството на такива противоположности. Онова,
което се ражда от единството на противоположностите
образува трето нещо, което произвежда четвъртото
причина на всички неща. Причината сама по себе си
е единството на различните неща, тя е могъществото и
насилието над противоположностите. То е онова, което
има силата да понася противоположностите в себе си.

Могъщото, силното е Духът, онова, което може да понася
противоречията в себе си. Духът може да понася най
високата степен на противоречие, а слабото, телесното
същество не може, то загива веднага, щом в него влезе
нещо друго. И тази причина, този Дух, който пренася
всички противоречия е Логосът, който възглавява света.
Красотата на света, която виждаме в цялата природа и
е във всички живи същества, съществува благодарение
на Него.
Неоплатоникът Прокъл и други неоплатоници смятат
изложението в Парменид за истинска теология, за
истинско разкриване на всички мистерии на Божест
вената Същност.
Платоновата философия на природата се съдържа
преди всичко в Тимей. В тази част на философията си,
както и в цялата си философия той въплотил идеите на
питагорейците и въобще на езотеричната доктрина.
За същността на природата или за създаването
на света Платон казва: „Бог е доброто. А доброто по
никакъв начин не съдържа в себе си завист, поради
това Бог искал да направи света в найголяма степен
подобен на себе си. Найнапред Бог създал елементите
огън, въздух, вода и земя, от които създава видимия
и осезаемия свят. Формата на света е кръговидна като
найсъвършена форма, която съдържа всички други. Бог
е дал на света найподходящото движение от седемте
възможни движения, а именно онова, което наймного
подобява на разсъдъка и на съзнанието кръговото
движение.
Тъй като Бог искал да направи света подобен на Себе
Си, за да го направи Бог, Той му дал душа и поставил тази
душа в средата и я разпрострял в целия свят световна

душа и го обгърнал с нея и отвън. По този начин той
създал това самозадоволяващо се и ненуждаещо се от
нищо друго същество. Чрез всичко това Бог родил света
като един блажен Бог. Душата е първичното, господ
ствуващото, а телесното е онова, което се подчинява.
Същността на душата е устроена по следния начин: От
неразделната и винаги оставаща тъждествена на себе
си същност и от родената същност, която е в тялото, от
двете Бог образувал една трета същност, която е нещо
средно между тях и има от природата и на двете. Затова
Бог направил душата нещо средно между неразделното
и разделното. От тези три същности Бог направил едно
единно цяло. Платон казва понататък: Бог разрязал
това цяло по дължината му на две части, наложил ги
кръстовидно едно върху друго, извил краищата й, за да
образуват кръг и ги обгърнал с равномерно движение,
образуващи един вътрешен и един външен кръг, като
външният кръг превърнал на тъждествен на Самия Себе
Си, а вътрешния кръг превърнал на инобитието или
разделната същност. След това отново разделил вът
решният кръг на седем кръга, три от които се движат
с еднаква скорост и четири с различни скорости по
между си и по отношение на трите други, ето това е
системата на душата. Душата е средната същност, тя
пронизва целия свят и го обгръща както отвътре, така и
отвън, и се движи в самата себе си. По такъв начин тя
има в самата себе си Божественото основание на един
непрекъснат и разумен живот.
Но този така създаден свят е в Божествения свят,
първообразът на който е винаги тъждествен на самия
себе си. Като копие от този първичен свят възниква
вторият свят, видимият, който не е напълно тъждествен

на първия свят, на първата идея, на Вечното, но е
създаден като един движещ се образ на Вечното. И
този Вечен образ, който се движи съгласно числото е
онова, което наричаме време. Истинското време е Вечно
или то е настояще. Времето като непосредствен образ
на Вечното няма минало и бъдеще. Във видимия свят
времето се определя от движението на небесните тела.
Така че, Вечният свят има за свое копие светът, който
принадлежи на времето.
В променливия свят, който е отражение на Вечния
Божествен свят, формата е пространствена фигура,
която вече определя пространството. Триъгълникът е
първата фигура и е основата на всички други фигури.
Ето защо, според Платон същността на световните неща
са триъгълниците, които са образувани от три принципа,
от три същности, съчетаването и свързването на тези
триъгълници съгласно принципа на първоначалните
числени отношения съставят сетивните елементи. А
свързването на тези елементи съставя тяхната идея.
Платон казва, че при разглеждане на природата
трябва да изучаваме две причини: необходимостта
и Божественото. Необходимостта царува в нисшия,
сетивния свят, а Божественото царува в идейния свят.
Създател на Божественото е Самият Бог. Бог е възложил
на помощниците си възвишените същества, боговете,
да създадат смъртните неща. И те, подражавайки на
Божественото са създали както човека, така и всички
същества, троични. Създали едно безсмъртно тяло и
поставили в него друг един смъртен образ на идеята
за душата. Този смъртен образ е носител на всички
страсти и стремежи към удоволствие. Това е така
наречената нисша или смъртна душа. (Това е звездното

или астралното тяло, за което говори съвременната
окултна наука.)
В третата част на своята философия Платон
разглежда качествата, които притежава Чистият Дух. И
той го определя като съвкупност на всички добродетели.
Първата добродетел, която отличава Духа, е доброто.
Второто нещо е Мъдростта, третото справедливостта,
четвъртото силата. Те съставят Божествения организъм.
Като отражение на Духа, Платон основава принципите
на своята идеална държава, която има за основа доброто
и се ръководи от Мъдростта учените и просветените
хора. Военните представляват принципа на силата, а
правдата, справедливостта представя административния
апарат, който разпределя благата по целия организъм. И
доброто, което стои в основата на всичко, представя още
стопанският институт, който произвежда всички блага.
Това схващане на Платон за устройството на
държавата е Вечната синархия, троичното Божествено
управление, което съществува както в целия космос, в
цялата природа, също така е отразено и в устройството на
човека като цяло и частно в устройството на човешкото
тяло. Същият принцип на управление е провеждал и
Питагор в управлението на Кротона.
В различните диалози Платон разглежда различните
страни от своята философия. В Пир Платон разглежда
въпроса за Любовта. Тук той разглежда Любовта като
вестител на Мъдростта. Ако Мъдростта е Словото
(Логосът), Синът на Вечния Създател на световете, то
Любовта е в материнското отношение с Логоса. Преди
още ясната искра на Мъдростта Светлината да
озари човешката душа, в нея трябва да се пробуди един
стремеж, едно влечение, един устрем към Бога, това

е Любовта. Човешката душа трябва да се чувствува
привлечена към Вечната Светлина, която като се прояви
чрез съзнанието й, донася върховното щастие. Любовта
се съюзява с духа на човека, за да пробуди в душата
стремеж към Вечното Начало. Любовта е първият подтик,
без който човек не може да намери пътя към Мъдростта.
По този въпрос и Учителят казва следното: Любовта има
непреодолим стремеж към Мъдростта, а Мъдростта има
стремеж да изяви Любовта.
В Пир Платон дава думата на различни хора да
се изкажат върху Любовта. Начинът, по който те я
разбират показва на каква степен на развитие се намира
техният дух. Любовта привлича едно същество към
друго. Разностранността, многобройността на нещата, в
които Бог се е излял и разпространил, се стреми да се
възвърне чрез Любовта към единството, към хармонията.
Следователно, Любовта е Божественото. Но всеки може
да разбере и прояви Божественото според степента на
своето развитие.
След като всички присъстващи на пира се изказват,
найпосле взел думата Сократ, който разглежда Любовта
като връзка между човешката душа и Бога. Сократ
като говори за Любовта не изказва своето мнение, но
казва това, което „една изпълнена с Мъдрост жена" му
казала за Любовта като откровение. Тази Мъдра жена
е символизирана от Жрицата Диотима. Тя събудила у
Сократ духовната сила на Любовта, която трябва да
го води към небесната Мъдрост. С други думи тя го
посветила. Тя е събудила спящите духовни сили в духа
на Сократ. Душевната сила, която събужда стремежа на
човека към Божествената Мъдрост и която предшествува
разцъфтяването на Мъдростта, е представена от Сократ

като Мъдрата жена. Това е материнското начало,
което ражда Сина Божи, Мъдростта, Логоса. Затова
Платон схваща познаването на света като познаване
на Истината, като религия. Той поставя познанието във
връзка с това, което човек може да постигне като най
висше чрез чувствата си. За Платон познанието има
стойност само когато обхване цялата душа. Тогава то е
нещо повече от наука и то става същина на живота. То
е вече раждане на Висшето, Божественото в човешката
душа. В човека се ражда едно същество, което е много
повисше от неговата личност това е Първоначалният,
Висшият, Духовният човек.
Това още един път ни показва, че това, което е учил
в древните школи на мистериите, в древните окултни
школи, Платон го предава в своята философия във
формата на диалози.
Ще завърша изложението за Платон с една мисъл,
където той ясно и определено говори за мистериите и за
Посвещенията. Той казва:
„Явно е почти, че учредителите на Посвещението
не са били ни наймалко обикновени хора. Отдавна те
ни учат, че този, който отива в другия свят без да бъде
Посветен и осветен, пада в тинята, когато напротив,
пречистеният и Посветеният живее там с боговете.
Защото, казват Учителите на Посвещението, има много
хора, които носят тире (тире е жезълът, който е бил
даван на Посветения след обряда на Посвещението).
Мисълта на Платон е, че мнозина търсят и достигат до
първото Посвещение, защото има няколко степени, но
малцина достигат до съвършенство, малко са истинските
вдъхновени. А истинските вдъхновени според мен, казва
Платон, са тези, които са практикували Мъдростта по
истински начин. Що се отнася до мен, аз съм се старал

с всички средства да вървя по този път."
Поважните диалози на Платон са: Тимей, Федон,
Пир, Парменид, Критин, Софист, Филеб, съчинението
му за държавата и други.
ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ
И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ
Друг гръцки философ, който е бил свързан с

Мистериите и е предал в своята философия езотеричната
доктрина, е Хераклит Ефески, живял между 535 и 475
година преди Христа. Връзката му с Мистериите е
доказана от един немски автор Едмунд Плайдерер в
книгата му Философията на Хераклит Ефески в
Светлината на Мистериите, издадена през 1866
година в Берлин. В предговора авторът казва:
„Вътрешната връзка на Хераклит Ефески с Мистериите
е доказана за нас от едно предание, което нарича мисълта
му „мъчно проходима пътека" и което носи „тъмнина
и мрак" за този, който тръгва по нея без Посвещение,
прибавяйки, че същата тази пътека „става поясна от
слънце" за този, който е воден от един Посветен. И като
разказва, че той е оставил своята книга на съхранение в
храма на Диана Ефеска, това значи, че само Посветените
са могли да я разберат. Хераклит е наречен „тъмният",
защото само Светлината на мистериите може да освети
идеите му. Ще предам някои основни мисли от книгата
му, от която са запазени само отделни фрагменти.
Хераклит е представен като човек, който гледа на

живота много сериозно. Той казвал, че думите могат
само да покажат вътрешната наука, но не и да я обяснят.
Науката се обяснява само когато се преживее.
Прочуто е неговото изречение „Панта рей" „Всичко
тече", което ще рече, че всички неща са в движение,
в постоянен прилив. Плутарх, коментирайки това из
речение, казва: „Не може да се потопите два пъти в
една и съща вода на реката и не може да хванем два
пъти едно и също смъртно същество. Със своята сила и
бързина то се разпръсва и съединява, то отива и се връща
по хиляди начини." Понататък той казва: „Животът и
смъртта, бдението и сънят, младостта и старостта са
едно и също нещо. Едното минава в другото, и другото
става отново в първото." И продължава: „Има живот и
смърт в акта на живеенето, както ги има и в акта на
умирането." „Как бихме могли да кажем на всекидневния
си живот „ние сме", когато от гледна точка на Вечното
ние знаем, че „ние сме и не сме." „Хадес и Дионисий
са един и същ бог. Дионисий, богът на радостта да
живеем, на възраждането и растежа, е богът, за когото
се празнуваха дионисиевите празници. За Хераклит той
е като Хадес, богът на разрушението и унищожението.
Затова той казва: „Този, който вижда смъртта в живота и
живота в смъртта, само той вижда в истинската Светлина
недостатъците и преимуществата на съществуването.
Тогава и самите недостатъци се оправдават, защото
Вечното живее също и в тях. От тази гледна точка те
представят друго нещо, отколкото гледището на нисшия
живот." Не би било щастие за хората, ако се изпълняват
всичките им желания. Болестта прави приятно и добро
здравето, гладът ни прави да ценим храната, а работата
почивката. Морската вода е найчиста и найнечиста. Тя

е пивка и спасителна за рибите, а вредна за хората."
За Хераклит едно Вечно Същество говори чрез
преходните неща. За да означи това Вечно Същество,
той си служи с един дълбок символ. Хармонията на
света се връща в първоначалното си положение, както
струната на лирата и както тетивата на лъка. Много
работи могат да се видят в този му образ силите, които
се разделят в противоположни посоки, за да се съединят
чрез една крива и създават единство. Различните ноти
си противоречат, но заедно произвеждат хармония. Като
приложим този принцип към духовния свят, ние имаме
следната хераклитова мисъл: „Безсмъртните са смъртни
и смъртните са безсмъртни. Първите живеят в смъртта
на хората, а вторите умират в живота на боговете."
Първоначалната грешка на човека е, че със съзнанието
си той се привързва към тленните неща. По тази причина
животът става една опасност. Това, което се случва с
човека иде от живота. Но тези събития губят жилото си,
ако човек не отдава на живота абсолютна стойност. Тогава
той намира невинността си, както ако се възвърнал от така
наречения сериозен живот към детското си безгрижие.
Възрастните считат за важни много неща, които служат
за играчка на детето. Разгледани от становището на
Вечното, значителни ценности губят своята стойност.
Ето защо Хераклит нарича Вечното „едно дете, което
си играе", а Вечността Царство на детето. „И тогава в
какво се състои първоначалната грешка? Че смятаме
за много важно това, което не бива да считаме за такова.
Бог се е разпространил във вселената. Този, който приема
нещата, без да намери Бога в тях, взема гробницата на
Бога за самия Бог. За да бъде Мъдър, човек трябва да си
играе с нещата както детето с играчките и да употреби

сериозността си, за да направи да излезе оттам пленения
Бог, който е скрит там."
„ С ъ з е р ц а н и е т о на Вечното гори и и з п о я ж д а
измамливата идея, която обикновено човек си създава за
нещата. Духът разлага мислите, които идват от сетивата,
той ги разтапя. Той е унищожителен огън."
Според Хераклит борбата е бащата на нещата. Той
казва: „Ако нямаме противоречия в света, светът на
създаването и на нещата не би съществувал. Но това,
което се проявява в борбата, в стълкновението, това, което
го открива и обгръща не е борбата, а хармонията. Тъкмо
защото борбата е в самите неща, Духът на Мъдреца
трябва да мине през тях като огън и да ги превърне в
хармония."
Според Хераклит човек е образуван от противоречиви
елементи, в които се изляла Божествеността. Така той
се намира и открива в себе си Духа, който се корени
във Вечното. Този Дух укрепва в борбата на елементите
помежду им. Но този Дух трябва също и да успокои
елементите. Творческата природа на човека сама се
надминава. Всемирната сила е породила стълкновението
и смешението и трябва сега да умири това стълкновение с
Мъдростта си. Тук ние допираме с пръст двойствеността,
която живее в човека, разкъсването на неговата душа
между временното и Вечното. Чрез Вечното той е станал
нещо съвсем определено. От това определено същество
той трябва да създаде едно повисше същество. Той е
зависим и независим. Той може да вземе участие във
Вечния Дух, който съзерцава само в размера на сместа,
която този Дух е създал за него. Именно затова той
е призван да свърже Вечното с временното. Духът
действува в човека, но той действува по особен начин.

Той действува чрез временното. Отличителната черта
на човешката душа е, че едно преходно нещо може да
действува като вечно, че то може да се увеличава или
усилва, докато стане неразрушима сила. Поради това
душата прилича на Бога и на червея. Затова човек държи
средата между Бога и животните. Тази сила на растеж и
на увеличаваща се сила е неговият духовен елемент.
„Даймонът (духът) на човека е неговата съдба.
Според него жизнената сила на човека далеч надхвърля
неговата личност. Човек е носител на своя даймон и този
даймон не е затворен в границите на неговата личност.
За него раждането и смъртта на личността са само
моменти от живота на духа. Човешката личност е само
една преходна форма, едно частично проявление на духа,
което я засенчва и осветява. Този, който е познал своя
даймон, почва да гледа отвъд себе си, напред и назад.
Опитността на духовните неща, която преживява, му
доказват неговата собствена Вечност. На този даймон, на
тази Божествена душа, той не може повече да възлага
едничката служба да изпълня земната му личност.
Защото тази личност е само една от формите, чрез които
този дух се показва на света. Духът не може да се
затвори само в една личност. Той има силата да оживи
много личности. Той е способен да преминава от една
личност в друга. (Тук става въпрос за прераждането).
Оттам блика не само мисълта, но и опитът на това
душевно преселение. Мисълта само подготвя опита.
Този, който открива даймоничния елемент в себе си, не
намира последното като нещо невинно, като бял лист.
Той го намира надарено със свойства. Откъде са дошли
те? Защо има тези дарби? Защото други вече са работили
върху моя даймон. И какво става с работата, която

аз извършвам върху моя даймон от минутата, когато
неговата роля не се свършва с моята личност? Аз работя
за една бъдеща личност. Между мен и Всемирното
Начало застава нещо, което ме надминава, но което не е
още от същото естество, както Божеството. Моят даймон
застава между него и мен. Моето днес е рожба на моето
вчера. Моето утре ще бъде рожба на моето днес. Така
моят живот е плод на един предшествуващ живот и
ще бъде семе за един бъдещ живот. Също както човек
вижда зад себе си много преживяни дни и пред себе си
много дни за живеене, така и душата на Мъдреца вижда
много животи в миналото си и много животи в бъдещето
си. Мислите и способностите си, които съм придобил
вчера, ни служат днес. Нали е така в живота? Не се ли
явяват хората на небосклона на съществуването с най
различни дарби? Отде иде това различие? От нищо ли
се появява?"
Както казах, Хераклит е написал едно единствено
съчинение, озаглавено" според едни Музите, а според
други За природата, което той предал на съхранение
в храма на Диана Ефеска. Като цяло то е загубено,
но са запазени известни фрагменти, които са събрани
от различни автори. Шлаермаер ги е събрал по един
своеобразен план под заглавие: Хераклит, тъмният
от Ефес, изложено въз основа на останките от неговото
произведение и на свидетелството на древните. Други
учени са правили сбирки от фрагментите, между които
и Едмунд Плайдерер в книгата му Философията на
Хераклит Ефески е Светлината на мистериите.
Хераклит е наречен тъмен, понеже той е писал
символично и не е разбран от онези, които нямат
Светлината на мистериите. Цицерон казва, че той

преднамерено е писал на тъмно. А Сократ е казал
за неговата книга: „Това, което разбрах от него, е
превъзходно, а за онова, което не успях да разбера аз
вярвам, че то също така е превъзходно, но за да се справи
с него човек, трябва да бъде делийски плувец." Платон
също изучавал философията на Хераклит и в неговите
произведения се намират много сведения за нея. Също
Хипократ е бил под влиянието на Хераклит.
Хераклит казва, че както животът, така и умирането са
обединени в нашия живот, както и нашата смърт. Защото
като живеем, нашите души са умрели и са погребани от
нас. Но като умираме, нашите души възкръсват и живеят.
Той казва още: „Ние мислим и вършим всичко съгласно
участието на Божествения Разум (Логос). Поради това
ние трябва да следваме само този Всеобемащ Разум.
Но мнозина живеят така, като че имат свой собствен
разум. Но разумът не е нищо друго, освен изтълкуването,
осъзнаването и разбирането на начина, по който е
подредена и устроена вселената. Поради това доколкото
вземаме участие в знанието за нея, ние се намираме в
Истината, а доколкото притежаваме нещо особено, ние
се намираме в заблуждението. Това цяло, Всеобемащият
Божествен Разум, в който ние сме потопени, това е
същността на Истината. Ето защо онова, което на всички
изглежда общо, е убедително, защото то участвува във
Всеобщия и Божествен Логос. А онова, което се харесва
само на отделен човек поради противоположни причини,
няма в себе си никаква убедителност."
Във философията на Хераклит намираме първо
Божествения Разум, Логоса, Словото като неизменна
Реалност в сетивния свят, който произхожда от това
Слово, който е в непрестанно движение, в непрестанно

изменение. Затова той казва, че всичко тече, всичко е
в движение, няма два момента от ставащото, които да
са еднакви. И Платон казва за Хераклит: „Той сравнява
нещата с течението на реката и твърди, че не може да
се влезе два пъти в една и съща река."
Вечният Божествен Разум, Словото, от когото
произхожда всичко, той го нарича живият Огън, от който
произлиза всичко и към който всичко се възвръща.
Хераклит казва още: „Хората са смъртни богове, а
боговете са безсмъртни хора. Животът на първите е
смърт, а смъртта на последните е живот."
Не само Хераклит, но и други гръцки философи и
Мъдреци са се намирали и са творили под влияние на
мистериите или сами са били Посветени в тези мистерии.
Такива са били например Емпедокъл, Софокъл, Пиндар,
Есхил и даже Омир и Хезиод.
Гореказаното ни потвърждава мисълта на Учителя,
която многократно изнесох, където се казва, че има едно
Братство, което пътува в света и носи културата. Където
то се установи, там се ражда и развива култура. Когато
преминава през даден народ или раса, то се явява най
първо като една вътрешна Светлина и топлина, които
стимулират народната душа към мисъл и творчество
и към благородни чувства. И това присъствие в даден
народ се изявява чрез някаква личност или плеяда от
личности, които в течение на развитието на народа става
център, около който се групират онези чудни души, които
са довели присъствието на Братството в своята среда. По
такъв начин се дава едно ново направление на мисълта
и живота, и се създава нова епоха, която найнапред е в
един тесен кръг, но впоследствие обхваща целия народ и
цялото човечество. Учителят казва: „За днешната епоха

аз съм първата прелетна птица, която иде да възвести
идването на духовната пролет. След мен ще дойдат още
хиляди."
Орфей беше първата прелетна птичка, която възвести
началото на елинската култура. След него дойдоха още
много, знайни и незнайни, които станаха носители на
мисълта и идеите на Братството, което пребиваваше тогава
в Гърция. Същото нещо забелязваме, когато Братството
в лицето на розенкройцерите премина в Западна Европа
и събуди творческата мисъл на европееца, и се почна
творчество във всички области на човешката мисъл и
дейност, което създаде Западноевропейската култура.
Присъствието на Братството се изявява като извор сред
суха местност, където животът едваедва се проявява.
Щом избликне изворът, околността се оживява, покрива
се с трева, цветя, дървета и птички почват да пеят. По
такъв начин се изявява присъствието на Братството
в даден народ и раса. Неговите невидими енергии на
Светлина и топлина действуват на цялата душа, на расата
или народа, като събуждат в нея онова, което твори и
създава, събуждат Божественото. Хората започват да
търсят нови пътища на мисълта, на живот, на творчество
и тогава се явява пратеникът на Братството сред този
народ или раса, който привлича към себе си онези души,
които са почувствителни към невидимото присъствие.
В различни времена и епохи Братството действува с
различни методи, по различни начини въздействува на
човешките души, в зависимост от нуждите и задачите
на епохата. Когато трябва да се даде подтик на науката,
някой от братята се въплощава или изявява чрез учените
хора на епохата. Когато трябва да се даде насока на
изкуството, те се проявяват като музиканти, художници,

скулптори и пр., както беше в Гърция и в Ренесанса,
когато се явиха гениални художници като Леонардо
да Винчи, Рафаел, Микеланджело и др., които бяха
вдъхновени от Братството. Когато трябва да се даде
нова насока на целокупния живот на дадено общество,
явява се сред това общество някой Велик Учител или
реформатор, който изнася нови принципи, които да
легнат в основата на новия живот, който се зазорява на
хоризонта на човешката мисъл. Найпосле когато трябва
да се преобрази обществения строй, да се даде нова
форма на държавния и обществения живот, те действуват
и се проявяват чрез някои видни държавници и т.н.
Така че всички онези, които по някакъв начин
са стимулирали развитието на културата и човешкия
прогрес, са действували под влияние на това Велико
Братство или пък сами са били негови представители. По
такъв начин истинските фактори на прогреса и културата
се крият в импулсите, които идват от това Велико
Братство. А то от своя страна е проводник на идеите на
Абсолютното, на Великото в света, което единствено е
фактор на световния прогрес.
Учителят казва още, че това Братство в различните
времена и епохи се изявява посилно или послабо, т.е.
с поголяма или помалка Светлина, с поголям или по
малък замах и обхваща поголям или помалък кръг на
влияние, според нуждата на епохата и според степента
на развитието на хората в дадена епоха.
Сега ще предам няколко мисли от гръцкия философ
Емпедокъл, който бил запознат с мистериите. Той казва
за тези, които приемат данните на опита за чудеса,
следното:
„Те са безумни, защото мисълта им не отива далеч,

като вярват, че може да се срещне това, което не е било,
или че нещо може да умре и да изчезне съвършено."
Никакво съществувание не може да излезе от
небитието. Също е невъзможно да изчезне съвсем това,
което съществува, защото където и да го отдалечиш, то
пак съществува.
„Този, който е разбрал това, не ще повярва никога,
че хората живеят само в това време, което те наричат
техен живот и че само тогава изпитват радост и тъга, че
те не са били преди раждането си и не ще бъдат след
смъртта си."
„Ако оставяйки тялото си ти се устремиш към
свободния етер, ти ще станеш безсмъртен бог, който
избягва смъртта."
Емпедокъл е роден към 472 година преди Христа
в град Агригент в Сицилия. Той е бил питагореец и е
оставил много мисли, изложени в стихове, които са
събрани от разни автори и наброяват до 400 стиха.
В разказите за неговия живот той е представен като
чудотворец и Маг, подобен на Питагор. Още приживе
той се е радвал на голямо уважение и почит всред своите
сънародници. А след неговата смърт в родния му град
била издигната статуя в негова чест. Той не е живял
самотен и уединен като Хераклит, а е оказвал голямо
влияние върху своите съграждани и върху уреждането
на държавните работи в своя град. Той си е спечелил
заслугата, че след смъртта на Метон, владетеля на
Агригент, успял да убеди своите съграждани да въведат
в Агригент свободен държавен строй и да дадат на
всички граждани еднакви права. А също така осуетил
няколко опити на граждани на Агригент да завладеят
господството над своя роден град. И когато почитането
от страна на неговите съграждани стигнало до тая висока

степен, че му предложили короната, той отказал да я
приеме и продължавал да живее като уважаван и честен
гражданин.
Емпедокъл имал за Учители питагорейците, той
общувал с тях и някои го причисляват към питагорейците,
като Парменид и Зенон.
Аристотел формулира накратко мисълта на Емпедокъл
по следния начин: Към трите елемента огън, въздух
и вода, всеки един от които е бил считан преди него от
един или друг философ за принцип, Емпедокъл прибавил
още и земята като четвърти елемент. И той казва: Това
са елементите, които винаги съществуват, които не
възникват, а само се съединяват или разединяват, в по
големи или помалки количества, сливат се в едно или
излизат от едното. Той е въвел като принцип не само
четирите елемента, но и „дружбата и враждата", т.е.
доброто и злото. Под добро той разбира онова, което
е цел в себе си и за себе си, което е непоколебимо в
себе си, т.е. Вечното, което е целта. По такъв начин тя
е истинното, което съществува единствено за себе си и
чрез което съществува всичко.
Той е поставил принципа на огъня на една страна, а
другите три елемента въздух, вода и земя на другата
страна, като противоположност на огъня. Огънят, това е
принципът на Духа, на Вечната Същина, а трите други
елемента образуват сетивния свят, чрез който Вечното
се проявява.
Пиндар, друг гръцки философ казва: „Блажен, който
е видял мистериите и после слиза в гроба. Той познава
края на живота, той познава и началото му."
Ксенофон казва: Има един Бог повелик от всички
хора, тялото му не е подобно на тялото на смъртните,

нито мисълта му е като мисълта на смъртните.
А Плутарх казва, че мистериите са давали най
великите откровения върху природата на даймоните.
Софокъл казва: Блажени Посветените, които влизат
в царството на сенките. Само те намират живот там. За
другите там е нищета и страдание.
В този смисъл се изказва и Платон, като казва: След
напускането на тялото непосветеният потъва като в
тиня и само този влиза във Вечността, който е прекарал
мистичния живот, който е преминал през Посвещение.
Платон казва още: Този, който слиза в пъкъла, без да е
бил Посветен и осветен, пада в тинята, докато чистият
и Посветеният избягва смъртта и живее с боговете.
АПОЛОН ТИАНСКИ
Неговият биограф описва един факт на ясновидство

по следния начин: „Когато тези факти станаха в Рим
(убийството на император Домициян), Аполоний ги
виждаше в Ефес, където се намираше в този момент.
Домициян е бил нападнат от Клемент около пладне.
Същия ден, в същия момент, Аполоний говореше в
градината на град Ефес. Внезапно той понижи малко
гласа си, като да бе го овладял някакъв страх. Той
продължи речта си, но говоренето му беше изгубило
обикновената си сила, както се случва с онзи, който
говорейки, мисли за друго нещо. Сетне той млъкна, като
онзи, който е изгубил нишката на мисълта си, устремил
страшен поглед към земята, направи тричетири крачки и
извика: „Удряй тиранина!" Човек би казал, че той вижда

не картината на извършеното дело в някое огледало, но
самото дело в цялата му реалност. Ефесяните, защото
целият Ефес присъствуваше на речите на Аполоний,
бидоха поразени от удивление. Аполоний се спря,
приличен на човек, който се опитва да види изхода на
известно съмнително събитие. Найсетне той извика:
„Бъдете смели ефесяни, тиранинът е убит днес. Какво
казвам днес? Кълна се в Минерва! Той беше убит в
същия момент, когато прекъснах речта си." Ефесяните
помислили, че Аполоний е изгубил ума си. Те силно
желаеха да е казал той самата Истина, но те се бояха да
ги не сполети някоя опасност от тази реч. Наскоро обаче
дошли пратеници от Рим да им съобщят добрата новина
и да потвърдят науката на Аполоний. Защото убийството
на тираните, денят в който то беше извършено, самият
час на убийството, авторът на това убийство, когото
бе насърчил Аполоний, всички тези подробности бяха
напълно еднакви с онези, които Аполоний посочи в деня
на речта си пред ефесяните."
Аполоний извършил много чудеса, но ще приведа
само едно за пример, което е озаглавено Коринтският
призрак. Ще предам случката, както я описва биографът
на Аполоний Филострат Животът на Аполоний,
книга 4, параграф 25.
Имаше по онова време в Коринт един философ, на
име Деметрий, човек проникнат силно от учението на
циниците и за когото Фаворин често говореше с много
похвали в своите речи. Деметрий хранеше към Аполоний
същите чувства, каквито както твърдят, Антиктен хранел
към Мъдростта на Сократ. Той го последвал жаден за
наука и заведе при Аполоний найотличните си собствени
ученици, за да слушат наставленията. Между последните

се намираше и Менип от Ликия, 25годишен, с отличен
ум и с твърде хубаво тяло, защото по хубостта си и по
сложението на тялото си приличаше на същински атлет.
Мнозина вярваха, че Менип го люби чужденка, проста
жена, която била хубава, приятна и богата. Но нищо от
това не беше вярно, то беше привидно така. Един ден,
когато Менип вървял сам по пътя към Киахрей, един
призрак с образа на жена се появил пред него, хванал
ръката му, казал му, че отдавна го люби, казала че била
финикийка и че живее в едно предградие на Коринт, на
което казала названието. Ако дойдеш да ме намериш
довечера, продължила тя, ще чуеш да пея, ще пиеш
вино, каквото досега не си пил. Няма да се боиш от
съперници и ние ще живеем щастливо и аз хубавата с
тебе, който също си хубав. Младият момък бил победен
от тези думи, защото ако и вече способен философ, той
беше обладан от Ероса (Купидон). И тъй, той отиде при
тази жена и започна да ходи всяка вечер и дълго време
я посещаваше като своя любовница, без да подозира,
че тя е призрак. Един ден Аполоний изгледа Менип с
внимателен поглед на ваятел и след като добре го проучи,
каза му: „Знаеш ли ти, който си хубав и любимец на
найхубавите жени, че топлиш змия и че змия топли
и тебе." И при удивлението на Менип той продължил:
Ти си се свързал с една жена, която не е свързана с
тебе чрез брак. Но вярваш ли, че тя те люби? Кълна
се в Зевс, че тя се отнася с мен като любовница. Ще
я вземеш ли за съпруга? Голямо щастие ще бъде за
мене да се оженя за тази мила любовница. Кога ще
стане сватбата? Скоро, може би утре. Аполоний дочака
деня на сватбата и когато сътрапезниците пристигнаха
и той влезе в залата. Къде е, попита той, хубавицата, за

която сме дошли тук? Ето я, каза Менип, като стана
и се изчерви. На кого от вас принадлежи златото,
среброто и другите украшения на тази зала? На жена
ми, защото тук нищо не е мое, освен това отвърна
той, сочейки мантията си. Аполоний, обръщайки се към
всички, рече: „Знаете ли градините на Тантила, които и
съществуват, и не съществуват? Ние ги знаем само
от Омир, защото не сме слизали в Хадес. Вярвайте ми,
каза той, че всичко, което виждате тук, прилича на тези
градини, нищо не е истинско, всичко е привидно. За
да разберете подобре това, което казвам узнайте, че
прелестната годеница е един от онези призраци, които
народът нарича лами или мормолики. Те много обичат
Афродита (Венера), но още повече човешкото месо. Те
привличат чрез сладострастие онези, които искат да
изядат. Млъкни! Махай се от тук! извика тя и се
показа, че негодува от всичко, което е чула и се разгневи
против философа, когото нарече безумен. Внезапно
златните чаши и вазите, които всички смятаха сребърни,
изчезнаха. Вече не се виждаха нито виночерпци, нито
готвачи, нито някои от другите слуги. Всичко изчезна
при думите на Аполоний. Тогава призракът започна да се
преструва, че плаче и помоли Аполоний да не я подлага
на мъки, за да признае в какво се състои работата. Но
при заплашването на последния, найсетне тя призна, че
е вампир и е искала да пресити Менип с удоволствия,
за да се храни след това с неговото тяло. Тя призна, че
е имала навика така да се храни с телата на хубавите
момци, защото тяхната кръв е много чиста. Това е един
от славните подвизи на Аполоний."
В своето съчинение Спомени за сатаната

Маркиз дьо Мирвю казва за Аполоний следното: „Ще
рече, да оставим историята на първия век напълно и
да проявим неуважение към паметта на апостол Йоан,
като отминем с мълчание името на онзи, който имаше
честта да бъде особен противник на Йоан, както Симон
беше на апостол Петра, Елимас беше на апостол Павел
и други. През първия век от християнската ера в Тияна,
Кападокия, се появи един от онези необикновени хора,
към които школата на Питагор беше толкова щедра.
Така великият пътник, който има своя водач, Посветен
във всички теургически учения на Индия, Египет и
Халдея, надарен със всички теургически сили на старите
маги, подлуди последователно всички страни, които
посети и които изглежда всички длъжни сме да го
признаем благославяха спомена му. Не бих могъл да
се съмнявам в това. без да скъсам със всички истински
исторически предания."
Подробностите на живота му ни са предадени от
историка на четвърти век Филострат, който само
предава дневника, в който Дамис, ученик и душевен
приятел на философа, отразява ден след ден разказите
на живота му. От дневника на неговия ученик Дамис,
който разказва събитията на неговия живот се знае, че
той е вършил ред чудеса, като излекуване на тежко
болни, възкресение на мъртви, ясновидство във време и
пространство и пр. Знаел е всички съществуващи езици
без да ги е учил. Разговарял е с умрелите. Можел е да
става видим и невидим по свое желание, изчезването на
тялото му след смъртта при найтайни обстоятелства и
пр. Всички тези неща карат някои, които са писали за
него да мислят, че животът му е роман и всичко това са
измислици. Но за окултистите това са факти, възможни

за Посветените адепти."
Блаватска, говорейки за него, казва: „Ако неговият
живот беше роман, Каракла, римски император никога
нямаше да издигне храм в негова памет. Александър
Север, също римски император никога нямаше да постави
бюста му всред двама полубогове и една императрица
нямаше да поддържа кореспонденция с него. Едва съвзел
се от умората след превземането на Ерусалим, Тит не би
побързал да пише писмо на Аполоний, за да му определи
среща в Аргос, като добавя, че баща му и сам той дължат
всичко нему, Великият Аполоний и че затова тяхната
първа мисъл била за техния благодетел. Император
Марк Аврелий нямаше да изгради храм и светилище
на този Мъдрец в знак на признателност и за неговото
проявяване и за съобщението, което направи в Тияна.
Този следсмъртен разговор спаси града, както цял свят
го знае, защото има за последица вдигането на обсадата
на града от Марк Аврелий. Нещо повече, ако това беше
роман, нямаше да го видим потвърдено в историята
на Вопискус, един от найверните езически историци.
Найсетне Аполоний не би бил предмет на уважение за
човек с такъв благороден характер като Епиктет. Също
и от много от църковните отци, като напр. Йероним,
които в найхубавите си слова пишат за Аполоний: „Този
пътуващ философ намира нещо да научи навсякъде,
с което постигаше всекидневен напредък." Колкото до
чудесата, що е извършил, Йероним, без да се потруди
да ги разбере, ги приема като безспорни, което сигурно
не би направил, ако не ги считаше за факти. Като
завършвам ще кажа, че ако Аполоний беше само герой
на роман, драматизиран през четвърти век, ефесците, за
да свидетелствуват почитта си към него, нямаше да му

издигнат в знак на признателност златна статуя, която
да напомня за всичко добро, което им е направил."
Аполоний се е отличавал с доброта и състрадание
и благородните съвети, приписани на Аполоний или на
астралния му призрак, тъй както ги предава историкът
Вопискус, доказват какво е бил Аполоний. Отците на
църквата от четвърти век, след като проучили изложението
на Филострат за живота на Аполоний, намерили пълна
аналогия между живота на Аполоний и живота на Исуса
Христа, изложен в Новия завет. Някои се опитват да
обяснят това с историята на слънчевия мит, който се
преплита в живота и на двамата Исус и Аполоний, като
казват, че Исус на еврейски и Аполоний на гръцки са
двете имена на Слънцето и казват, че всички поголеми
събития в живота на Исус и Аполоний са станали все в
дните на равноденствието или на слънцестоенето. Това
може да е така, защото животът на един Посветен е
отражение на живота на космоса, на космичния ритъм,
но това не дава основание да се мисли, че животът на
Исус не е действителен исторически живот, а само мит.
Това е една Велика окултна Истина. Така че, животът
на Исус, въпреки че съвпада със слънчевия мит е чисто
исторически, като се има предвид великия закон на
аналогията това, което е долу е подобно на това, което
е горе. Ямблих, неоплатоник, е написал Биография на
Питагор, в която казва, че Питагор прилича толкова
много по живота си на Исус, че може да се вземе за
подражание на последния. Диоген от Лаерт и Плутарх
описват историята на Платон по същия начин. Това
показва, че животът на такива личности е описание
на техния мистичен живот, който е отражение на
космичния живот и който същевременно се изразява и

във външния им живот. Така че, винаги има аналогия
между историческия, мистичния и космичния живот.
ПЛУТАРХ
Друг гръцки мислител, когото трябва да споменем в

това изложение, е Плутарх. Той е роден през 50 година
след Христа и е умрял през 130 година. Той е един
от найизвестните писатели на древността. Написал е
много философски книги под общото заглавие Морални
творби, в които е изложил всички съществуващи до
него време учения от найдълбока древност. Писал е
върху Изис и Озирис и египетските мистерии, върху
гръцките мистерии, върху духа на Сократ, върху думата
Ел в делфийския храм и т.н. Говори за различните
Посвещения и често казва, че сам е бил Посветен.
В следващата извадка от книгата му за думата Ел
в делфийския храм се открива тайнствения смисъл на
известни букви от гръцката азбука, които имат аналогия
с думата Аум на индусите и с Емс на евреите.
В своята книга за упадъка на оракулите Плутарх
казва: „Мистериите са дали найвеликите откровения
върху природата на даймоните (духовете). В мистериите,
във всички езотерични школи, във всички времена и
епохи са учили, че възприятието на Реалността зависи
от състоянието на душата. Чрез това познанието става
едно вътрешно събитие на личността. Ние не можем
някому да кажем разрешението на загадките на света.
Ако кажем на непосветения нещо за тези загадки, това
ще са празни думи, ако дадената личност не отиде срещу

живото Слово с подходящо настроение. Това слово не е
нищо само по себе си. То ще изчезне в безкрайността,
ако не отидем срещу него със съответното чувство.
То ще остане празна дума, ако чувството не пламне
от съприкосновението с него. Да допуснем, че едно
Божествено Същество се приближи към даден човек.
То ще бъде или всичко за него или нищо зависи как
отива човек към него. То ще бъде всичко за човека, ако
душата му е в хармония с него, за да го разбере. То ще
бъде нищо, ако човек отива към него като към обикновен
човек. Същината на това Божествено Същество не ще
може да засегне човека, който не трепти в хармония
с него. Важно е дали това Божествено Същество ще
те остави такъв, какъвто си, или ще направи от тебе
друг човек. Това зависи единствено от човека. Трябва
едно възпитание, едно развитие на вътрешните сили на
душата, да е подготвен човек, за да запали и бликне това,
което един Бог може да запали и бликне от душата на
човека. Това зависи от начина, по който човек възприема
онова, което Бог му носи."
Плутарх казва нещо за това вътрешно възпитание
в душата, при което се развиват скритите сили и се
разпалва вътрешния огън. Той ни запознава с поздрава,
който Посветеният отправя към приближаващото се при
него Божество: „Защото когато ние се приближаваме
до светилището, Бог, като че ли за да ни поздрави, ни
отправя този призив: „Познай себе си!" Това е една
формула не помалко знаменателна от обикновеното
„възрадвай се", с което хората се поздравяват. Тогава ние
на свой ред казваме на Бога: „Ей, Ти Си!" като че ли да
потвърдим, че истинското, единичното наименование,
което му подхожда и подхожда само Нему е, че Той Е."

За нас, наистина, съществуването не е по никой начин
наш дял. Всяко преходящо съществуване, поставено
между раждането и умирането е само една външност,
една неясна и ненадеждна представа за себе си. „Не би
могло, казва Хераклит, да се потопиш два пъти в същите
води на реката." Още повече не можеш да доловиш два
пъти в същото състояние едно смъртно същество.
Молекулите се разединяват и свързват с голяма
бързина и това създава промени, но при тях няма
подновяване, ни послешно време, но има една постоянна
същевременност между сцеплението и разложението,
между явяването и изчезването. И наистина, зрелият
човек е изчезнал, когато се ражда старецът; юношата
е загинал, за да стори място на зрелия човек; детето
за да стори място на юношата; пеленачето за да
стори място на детето. Вчерашният човек днес е умрял,
днешният ще бъде умрял утре. Но ако индивидът не е
вече същият, това не значи, че той не съществува. Това
значи, че той е подложен на постоянни промени. Това
значи, че той минава всякога от едно състояние в друго.
Грешката произхожда от нашите сетива, които като не
знаят какво наистина представя от себе си едно същество,
ни карат да вярваме в действителността на това, което
е само една привидност.
В книгата Върху надписа Ел на делфийския храм
един цитат гласи: „Не случайно този надпис с думата Ел
е бил поставен в храма на Аполон в Делфи. Навярно той
е бил поставен от Жреците на Бога още от самото начало,
за да бъде символ на философските познания, понеже са
открили в него особена сила. Буквата Е не се различава
от другите букви чрез силата си, нито по формата си, нито
по значението си, но ще разсъдите, че тя се ползува от

особена чест, бидейки петата буква от азбуката (гръцката
и латинската), да стане символ на найважното число, на
Върховното число на всеобемащата природа числото
пет, пента, от което Мъдреците са образували думата
пентазеин, което означава броя. (Оттук произлиза и
думата пентаграм, символ на съвършения човек.) Ето
защо питагорейците са нарекли това число женитба, като
съставено от първото мъжко нечетно (три) и от първото
четно или женско (две). Нарекли са го още природа, тъй
като умножавайки се само на себе си, то непрекъснато
се възпроизвежда. При това то подражава на Първото
Начало, което управлява вселената. Освен това числото пет
притежава твърде хубав произход, без да говорим за онзи,
който произлиза от събирането на двойката и тройката,
за което споменах. То се поражда още от съединението
на Първото Начало с първия квадрат. Защото началото
на всички числа е Единицата, а първото квадратно число
е четворката. И тези две числа като от съвършена форма
и същество произхождат числото пет.
Всъщност думата Ел не означава нито число, нито
ред, нито връзка, но сама по себе си е название, пълно с
числено определение на Бога, което дава възможност на
оногова, който произнася тази дума, да узнае динамизма,
силата на Бога.
Наричайки Божеството с името Ел, ние свидетелст
вуваме, че Бог никога не напуска състоянието Си, нито
подлежи на някакво изменение. Измененията поскоро
биха могли да се отнесат за някой друг бог или за някой
друг гений, които управляват подлежащата на раждане
и смърт природа, но не и върховния Бог.
Думата Ел и надписът „Познай себе си!", които

изглеждат малко несъвместими, се съгласуват до
известна степен. Първото трябва да бъде изнесено с
трепет и почитание към Бога, Вечността, на Когото се
приписва. Надписът ни напомня, че ние сме смъртни и
е за нас предупреждение за естеството и слабостта."
Сричката Ел стои в началото на думата Елена, за
която е станала Троянската война. И затова окултистите
казват, че Елена е човешката душа, а Ел е Божественото
в нея, заради което става войната в света. Тъмните сили
похитяват Божественото и го вплитат в материята, а
Божествените сили воюват за неговото освобождение. И
затова Едуард Шуре казва, че Омировата Илиада предава
в поетична форма теогонията и въобще митологията на
Санхониатон от Финикия.
Рим също не е останал без своите Посвещения и
езотерични учения, но понеже там след духовната вълна,
която премина през Елада последва отлив от духовното,
затова малко сведения има за техния духовен живот.
Нума Помпилий, изглежда, че ако не единственият, то
поне е един от първите Посветени, който установява
римската митология и който е бил Посветен в етруските
мистерии. Вследствие на това, че техният живот е бил
насочен почти изключително към външния свят и
живот, затова и духовният живот е останал в сянка.
Езотеричната доктрина е била в упадък и в чистия си
вид и да не е съществувала, е била пазена в дълбока
тайна, защото официално е съществувало неверието и
скептицизмът. Към края на живота на империята под
гръкоалександрийско влияние се явяват някои автори,
които се занимават с окултни въпроси. В пределите на
римската империя е работил, както видяхме Аполоний
Тиански, покъсно неоплатониците. Пак в границите на

римската империя са работили есеите, също така там
възниква и християнството. Но всички тези явления
не са продукт на римския дух, а на проява на други
народности, които са живели всред римската империя.
М е ж д у римляните, един, който се е занимавал с
окултните въпроси, е бил някой си Цензуринус, живял в
трети век. Той е бил запознат с халдейската и египетската
Мъдрост и с учението на питагорейците и етруските, за
които често споменава в книгата си За рождения ден.
В книгата се говори за духа пазител на всеки човек. Ще
предам един откъслек от нея под название „Какво нещо е
духът и откъде произхожда това название?" „Духът е Бог,
под закрилата на Когото всеки от нас живее от самото
си раждане. Било, че се грижи за нашето раждане, било
че се ражда заедно с нас, било че ни покровителствува,
щом се родим. Той се нарича гений, от латинската
дума генере, което значи пораждам раждам. Вярва
се, че този Бог упражнява не само твърде голямо, но
дори безусловно влияние. Някои са мислили, че трябва
да се почитат два гения, но това е само в къщите на
женените лица. Евклид, ученик на Сократ даже казва,
че двоен гений е поставен при всекиго от нас. Това може
да прочетем у Луцилиус. Тъй щото, на гениите си ние
принасяме жертва всяка година по един път. Освен този
дух обаче, съществуват много други, които управляват
човешкия живот. Но всички тези духове упражняват само
един път за всеки човек Божественото си влияние. Затова
не им се отправят молитви през целия живот. Геният,
напротив, е постоянно при нас като наблюдател и толкова
усърден, щото нито за минута не се отдалечава от нас.
Той ни приема при излизането от майчината утроба и
ни придружава до края на живота."
Друг римлянин, който се е занимавал с окултните

науки и специално с астрологията, е Юлиус Матернус
Фирмикус, който е живял в средата на четвърти век
след Христа. От неговата книга върху астрологията се
вижда, че той е познавал учението на египтяните, на
халдейците и на питагорейците. Ще предам няколко
мисли от неговата книга:
„Бог, Който е създал човека, е създал тялото на
последния от простото смесване на четирите стихии:
огън, вода, земя и въздух. За да може съединението на
тези неща да образува животни, наподобяващи по изглед
Божеството. Така Майсторът на Божественото Създание
е съставил човека по такъв начин, че в малкото тяло да
може да вложи силата и веществото на всички елементи,
съединени от природата, за да може чрез този Божествен
Дух, който произлиза от Небесния Разум, за поддържане
на смъртното тяло да приготви за човека убежище, което
ако и слабо и нетрайно, да бъде прилично на света. По
тази причина петте звезди, както и Слънцето, и Луната
подкрепят човека чрез огненото си и вечно движение,
като той да представя от себе си малък свят. Тъй щото
животното, което е било направено по подражание на
света, да бъде управлявано от същност, подобна на
Божеството. Затова тези Божествени хора заслужаващи
всяко удивление Петозирис и Нехепсо чиято Мъдрост
се приближава до самите тайни на Божеството, са ни
предали чрез Божествено Майсторство на науката
пораждането на света. По този начин те са посочили,
че човек е бил образуван съобразно с природата и по
подобие на света и въз основа на същите начала, чрез
които самият свят се управлява, поддържа и подкрепя
чрез Вечната топлина."
Тази мисъл ни показва, че Фирмикус е бил запознат

с херметичната Мъдрост, част от която предава в горната
мисъл. Той тук излага закона на аналогията, за да обясни
създаването на човека и света, показвайки, че те са
подобни, аналогично устроени.
Понататък той дава хороскопа на света, който е
също така интересен и ще приведа и него:
„Ето какво е пораждането на света според Ескулап
и Ханубиус, на които Всемогъщата Божественост на
Меркурий (Хермес) е доверила тайните на тази наука.
Те са поставили Слънцето в 15 градуса на Лъв, Луната
в 15 градуса на Рака, Сатурн в 15 градуса на Козирога,
Юпитер в 15 градуса на Стрелеца, Марс на 15 градуса на
Скорпиона, Венера в 15 градуса на Везните, Меркурий
в 15 градуса на Дева, часът на темата (Асцендентът) в
15 градуса на Рака. Според това пораждане, според тези
условия на звездите и според засвидетелствуванията,
които се отнасят до това пораждане те твърдят, че
съдбините на хората са съобразни с горепосочения
ред, както е казано в книгата на Ескулап, наречена
Мирогенезис, защото нищо от онова, което се намира
в това пораждане на света не е чуждо на отделните
пораждания на хората."
В пределите на римската империя, както казах, са
работили и така наречените неоплатоници и въобще
писателите от александрийската школа. Те, макар че са
работили в Александрия, .са ходили по цялата римска
империя. Те са разгледали херметичната Мъдрост и
въобще ученията на мистериите в Светлината, която се
получи от християнството. С тях ще се занимаем по
подробно в следващите страници.
Дотук разгледахме влиянието и дейността на вълната

на първия импулс на Бялото Братство, който води
началото си от Хермес в Египет и който заля целия
древен свят. Този импулс, този клон имаше за задача,
както казва Учителят, да подготви човешката мисъл
за идването на Христа. Затова Учителят казва, че в
Египет, от Хермес, са били изнесени принципите на
Божествената наука, които принципи легнаха в основата
на всички Посвещения в древността, на всички окултни
и философски школи, които се развиха в течение на
хилядолетията и породиха и развиха ред култури, в
течението на които като вечно жива Светлина гореше
Мъдростта на Хермес. Мъдростта на Хермес не е нищо
друго, освен Божествената Мъдрост, която той е приел от
Христа, от Божественото Слово, която осветяваше пътя
на човечеството в мрака, в който живееше и развиваше
неговите вътрешни сили.
Когато този първи импулс на Бялото Братство
изпълни задачата си, да подготви човешката мисъл, за да
може да приеме Словото на Христа, от Бялото Братство
беше даден втори импулс, влиянието и задачите на който
ще разгледаме във втората част на тази книга.
АЛЕКСАНДРИЙСКАТА ШКОЛА
Както Слънцето напролет събужда живота в цялата

природа, така и Божествената Светлина, носена от
Братството, което пътува по света, създава културата
в различните области в света. Когато това Братство се
установи в Палестина и Египет, за да подготви условията
за Словото, което слизаше към Земята, тази Светлина

предизвика към живот и стимулира носителите на
древната Мъдрост, която имаше за задача да подготви
човечеството за идването на Христа. Затова в началото на
християнството, което беше плод на един мощен импулс,
който нямаше равен на себе си в историята на земното
развитие, се появиха ред мислители и философи, със
седалище град Александрия, които възкресиха древната
херметична Мъдрост. Те си поставиха за задача да
открият Истината във всяка религия и философия, и да
ги обединят в едно стройно цяло, защото всъщност те
са части на цялата Истина, разпръсната в различните
философии и религии. По такъв начин възникна така
наречената александрийска школа. Тук възниква също
така и християнската александрийска школа, която
също разглежда християнството във връзка с древната
Мъдрост. Като найглавни представители на тази
християнска александрийска школа се явяват Климент
Александрийски и Ориген. За нейните идеи и дейност ще
спомена покъсно, когато ще разгледаме християнството.
Сега ще се спрем накратко на другата александрийска
школа, която иска да обедини и открие хубавото, доброто
и Истината във всички философии и религии. В нея има
два етапа. Първият етап обикновено не го причисляват
към тази школа, но понеже нейният представител,
евреинът Филон е работил в Александрия в началото
на първи век, затова причисляваме и неговата дейност
към александрийската школа. Всъщност той е истински
основател на александрийската школа. Вторият етап или
период от тази школа са така наречените неоплатоници.
Найнапред ще се спра на Филон Александрийски и
Клавдий Птоломей, а след това на неоплатониците.
ФИЛОН АЛЕКСАНДРИЙСКИ
Филон е александрийски евреин, съвременник на

апостолите. Той се е родил 20 години преди Христа, но
е живял и след Него. Живял е във времето на първите
римски императори. По времето на Калигула, пред
когото евреите били обрисувани в много лоша светлина,
той бил изпратен за няколко години като посланик на
своя народ в Рим, за да внуши на римляните подобра
представа за евреите. Според преданието той е бил в Рим
и по времето на император Клавдий и там се запознал
с апостол Петър.
Той е написал ред съчинения, много от които са
се запазили и до наши дни. Такива са например: За
сътворението на света, За наградите и наказа
нията, За закона на алегориите, За това, че Бог
е непроменлив и др. Той бил много добре запознат с
гръцката философия и с еврейската Кабала и въобще с
еврейското езотерично учение.
Той познавал много добре Платон и се стремил
да покаже, че и Свещените книги на евреите имат
дълбока философия, подобна на платоновата и се
стремил да разкрие тази философия. Той поставял в
основата историята на еврейския народ, както е дадена в
Писанието, но я разглеждал като алегория, зад която се
криел подълбок смисъл. В тази си работа той прилагал
закона на алегорията и намирал мистичния и алегоричен
смисъл на Свещените Писания. По такъв начин някои
негови съчинения са само алегоричномистични ра
зяснения за сътворението на света. Той се стремил, като
прилага метода на алегоричното тълкуване на книгите
на Стария завет, да открие техния подълбок духовен
смисъл. Под буквално историческия смисъл той виждал

друг подълбок духовен смисъл. По такъв начин той
откривал връзката, която съществувала между древната
езотерична Мъдрост, отразена в гръцката философия и
специално в Платон и Свещените Писания на евреите.
В своите разсъждения той показвал на езичниците и на
евреите, че християнството не било чуждо на древния свят
и обяснявал, че философията на древните е подготвила
почвата за християнството, в което се изявило найпълно
Божественото откровение. Климент Александрийски,
който работил в същия дух казва, че философията като
изследване на Истината всякога е водила към Оногова,
Който е Истина. Както Законът е бил водач на евреите
към Христа, така и философията е подготвила гърците
за Евангелието.
Основните положения във философията на Филон
са следните:
1) Главното нещо е да познаем Бога, казва той.
Първото положение в процеса на това познание е, че
Бог може да се съзерцава само чрез окото на душата,
при екстаз, който той нарича възторг, възхищение, въз
действие на Бога върху човешката душа. За тази цел
душата трябва да се издигне до чистата мисъл, където
Бог е поблизо и може да бъде съзерцаван. Но душата
може само да го съзерцава, да знае, че Той Е, но не
може да знае какъв и какво е Той. Неговата Същина е
Първичната Същина. Той се разкрива на душата като
Светлина.
Второто положение копие и отблясък на Бога е
Логосът, Словото, Мислещият Разум, Първородният Син,
Който управлява света и го поддържа в ред. Този Логос
е съвокупност на всички идеи. Първичната Светлина,
Бог сам по Себе Си не може да бъде познат, може да се

познае само Синът. Бог като Светлина обгръща и изпълва
пространството на универсума. Бог е самозадоволяваща
се Същност. Всичко друго е оскъдно, празно. Бог изпълва
всичко това, споява го, а сам не се обгръща от нищо.
Той е Едно и Всичко в Абсолютна пълнота.
2) Логосът е Бог, който се проявява. Той е Власт
вуващият Ангел, определящото, което с ъ д ъ р ж а
определеността, царството на мисълта. Той е Пра
човекът. Това е човекът като Небесен човек. Той е
известен и като Адам Кадмон, като Космичен човек, като
изгрев на Слънцето. Човек се разглежда в Бога, а Бог
се разглежда като дейност. Този Логос, този Космичен
разум се диференцира на идеи, които Филон нарича
също ангели. Логосът е Слово на Бога, чрез което Бог
твори. Затова е казано в книгата Битие: И рече Бог,
и стана. Като проговори, Бог веднага сътвори, без да
поставя нещо между Словото и творението. Ако искаме
да посочим поистинна догма ще кажем, че Логосът е
дело на Бога. Същевременно за самосъзнанието Логосът
е Учител на Мъдростта. Това е Първосвещеникът, който
посредничи между Бога и хората, Духът Божи, който
поучава хората.
3) Найпърво Бог чрез Логоса създава идейния свят,
който е светът на самата Истина. А тази Истина не е
нищо друго, освен Словото Божие. От този идеален свят
се ражда сетивния, конкретния, феноменалния свят.
Принципът на този свят, според Филон, е материята, като
Бог е Вечното битие, а материята е преходното битие или
това, което се нарича небитие. Филон казва:
В началото, Словото Божие сътвори небето, което
се състои от найчисто битие и където живеят най
чистите ангели, които не се явяват и не се разкриват

на сетивата, а само на мисълта. Това са Елохимите.
Така че, Създателят направи преди всичко идеалния
свят, нетелесното небе и несетивната земя и идеята за
въздуха, след това телесната същност на водата и една
нетелесна Светлина и един несетивен образ на Слънцето
и на всички звезди. А сетивният свят е копие на всичко
това.
Това са главните моменти от философията на Филон
Александрийски.
КЛАВДИЙ ПТОЛОМЕЙ
Втората значителна фигура от александрийската

школа е Клавдий Птоломей, един от найвеликите
астрономи на древността. Не се знае точно нито датата
на раждането му, нито мястото на раждането му, нито
датата на смъртта му. Знае се, че е живял през втори
век след Христа. Предполага се, че се е родил близо до
Пелуза или повероятно в Херниядова Птоломеида в
Тебаида. Той се е ползувал с голяма почит в Александрия,
където е правил своите научни изследвания.
Трите му главни съчинения са: Математически
синтаксис, наречен от арабите Алмагест, в който той
излага своите астрономични изследвания и своята теория
за създаването и строежа на света. Второто му съчинение
е неговата прочута География, който е найобширният
паметник, който ни е завещан от древността. При все,
че астрологията е твърде стара наука, той е първият,
който ни е оставил пълен трактат за нея, наречен
Тетрабиблос (Четиризнание) или Квадрипартитиум,

от който Сентилонанумът е съхранен, и представлява
сто афоризма върху астрологията. Това съчинение
е послужило за основа на всички бъдещи трудове
по астрология, като се започне от Юлиус Матернус
Фирмикус, астролог от четвърти век и се стигне до
астролозите от наши дни. Ще предам предговора, който
той е дал към Тетрабиблос, който, както самото му
заглавие показва, се състои от четири книги, в които
излага принципите на астрологията, както тя се е развила
в Египет и Халдея.
Предговор към Тетрабиблос

На две основи, мой Сириус, ние трябва да градим
зданието на астрологичното учение. Първата основа е
наблюдението, чрез което ние установяваме движението
на Слънцето, на Луната и на другите небесни тела както
по отношение едно към друго, също така и по отношение
на нашата Земя. Втората основа е изследването,
чрез което ние изучаваме измененията, които тези
движения причиняват на земните тела, изучаваме
доколко измененията в земния свят съответствуват на
небесните тела. Първият от тези два клона на нашата
наука изисква грижливо занимание, макар да не се
занимаваме с втория клон. Този първи клон аз ти го
изложих в едно самостоятелно съчинение с найголяма
яснота и подробности, доколкото ми беше възможно.
Това е съчинението Алмагест. По отношение на втората
част ние не можем да дадем съвсем точни и неоспорими
факти, като се има предвид нашето общо несъвършенство
и мъчнотията за изследването на тази материя. При все
това ние не трябва да пренебрегваме това изследване,
като имаме предвид колко много събития от голяма

важност и значение в живота имат своето начало в
Небесните причини.
Този, който осмива първия том, именно познанието на
астрономията, с право можем да го наречем ограничен.
Вторият клон още полесно може да бъде укоряван,
защото неговите заключения са свързани с поголеми
мъчнотии. В сбита форма тук ще изложим до каква
степен астрологията е,възможна и до каква степен
нейните предсказания са от полза преди да пристъпим
към подробното й изложение.
Какво е естеството на науката за астроло

гичното предсказваве и доколко далеч може да
проникнем в тази наука?
Още на пръв поглед е очевидно, че силите на
небето влияят на земните. Те влияят върху огъня и
въздуха, които са под влияние на небесните движения
и на които са подчинени всички други неща, именно,
земята, водата, растенията и животните. Слънцето
влияе на всичко земно, не само на четирите годишни
времена, които предизвикват измененията в растежа на
животните, в плодотворността на растенията, в теченията
на водите и в измененията на телата, но то действува и
чрез денонощните промени, като стопля и навлажнява,
като изсушава или замразява. Това Слънцето прави в
съгласие с положението на другите небесни тела, според
географската широчина на нашето място.
Луната също има своето влияние на всичко земно,
тъй като всичко одушевено и неодушевено усеща силата
на Луната и нейното действие. Водите се повдигат
и спадат под нейното влияние, това са приливите и
отливите на морето. Също растенията и животните

се влияят от Луната различно при нейните различни
положения новолуние, пълнолуние и пр.
Също влияят и другите небесни тела планети,
неподвижни звезди. Макар и действието на Слънцето да
е господствуващо и найсилно, то все пак и останалите
небесни тела засилват или отслабват това действие
в известно направление. Влиянията на Луната са
очевидни и често се повтарят както при съвпад,
квадрат и опозиция, т.е. при новолуние, първа четвърт
и пълнолуние. Останалите небесни тела действуват в
подълги интервали от време и не са така очевидни.
Техните действия по някой път са явни, по някой път
са скрити, който знае тези действия той ще разбере, че
всички неща на земята се влияят от небесните тела. Не
само това, но даже семето или зародишът на всички
същества още от найранно време получава от силата
на небето форма и растеж. Земеделци и овчари от
наблюдение са констатирали това. Някои въздействия
на Слънцето, Луната и останалите небесни тела в някои
отношения са толкова достъпни за наблюдение, че даже
човек без образование, чрез просто наблюдение може
да констатира това. Даже и много животни имат едно
предчувствие за промените на времето, които промени
се влияят предимно от Слънцето.
Има влияния, които се дължат на послаби причини
и те изискват повнимателно наблюдение. Например
мореплавателите наблюдават валежите и промените на
ветровете в определени периоди, които са във връзка
със съвпадите на Луната и на другите небесни тела
със Слънцето. Този, който наблюдава природата, той
може по положението на звездите да предскаже времето
въз основа на своите наблюдения, може да каже дали

предстои топло или студено, влажно или сухо време.
Също така може въз основа на небесните наблюдения да
се съди за характерните заложби на хората и за техните
телесни отличия, или да предскаже бъдещи събития.
Обаче хората, които не са добре проучили астрологията
могат да вадят неверни заключения и ако някъде техните
изводи са верни, другите го отдават на случайността. От
друга страна има много хора, които са изучили някои
откъслечни неща от тази наука и правят предсказания
за пари, с което компрометират науката. Затова някои,
които изучават тази наука, минават за измамници и
шарлатани. Но дори и тези, които съвестно изучават
тази наука, по някой път могат да направят погрешни
заключения поради трудностите на изучаването, поради
несъвършенството на човешкия ум, който не е способен
да вниква в дълбочините на тази наука.
Трябва да кажа, че всяка наука, която се занимава
със свойствата и качествата на материята или въобще
с природата, повече се основава на предположения или
хипотези, отколкото на сигурно знание, на което се
дължат в някои случаи погрешни заключения. Същото се
отнася и за астрологията, защото ние не познаваме добре
всички неща, с които работим. Една друга причина за
погрешките е, че предишните положения на звездите не
съответствуват на положенията им в следващата епоха.
Наистина, след дълго време днешните положения на
звездите ще бъдат подобни на предишните, но все пак
няма да има пълно съвпадение. Защото някога, особено
в тези интервали от време, които човек може да проучи,
звездите няма да се върнат точно на същото положение,
каквото са имали някога. Но подобието на някои стари
отношения с нови такива е основното, поради което
можем да правим грешки в астрологичните предсказания.

Затова именно предсказанието за времето никога не
може да бъде напълно сигурно.
Същото важи и за рождената астрология. Преди
всичко различието на семето при посаждането на някои
същества упражнява едно голямо влияние и по този
начин удря печат върху съществото и затова при еднакво
положение на небето и при еднакъв миг, все пак половите
различия на семето ще произведат различни същества.
Това важи за хората, също и за животните.
Освен това различните местности причиняват
различие в родените същества даже и когато семето
принадлежи на същия човек.
Даже и ако положението на небето при раждането
е еднакво, то все пак ако различието на различните
местности е голямо и това важи както за телесните
форми, така и за душевните.
Даже в края на краищата да приемем, че всички
гореспоменати обстоятелства са еднакви и съвпадат,
то все пак различие ще произведат възпитанието и
жизнените навици и тези различия ще бъдат както в
областта на душевния характер, така също в морала
и в хода на живота. Ето защо ще бъде погрешно,
когато всички заключения човек вади само от хода на
звездите.
И въпреки че при предсказанията не могат да се
избегнат погрешките, то затова не трябва да се презира
и отрича науката. Както лекарят е длъжен да се запознае
със страданията на болния и с неговото естество, също
така и астрологът трябва да се интересува от условията
на местността, от характера на човека и от други
обстоятелства.
ДОКОЛКО учението за влиянието на звездите е

от полза?
Аз споменах, че всяко предсказание, което черпи
своите заключения от движението и естеството на звездите,
е напълно възможно. Преди да кажа каква е ползата от
това, трябва да установим кое ние приемаме за полезно
и за коя област от живота искаме да отнесем това.
Нека вземем предвид душевните блага. Когато ние
разглеждаме земните и Божествените неща, то за нас
кое изглежда желателно, за да има душата спокойствие
и радост? Тук преди всичко важи гледището за ползата
на нашия небесен живот. В това отношение нашата
наука може да бъде от голяма полза. Това също важи и
по отношение благата, които носят щастие.
Но някои ще кажат, че нашата наука е излишна,
защото има предопределение на съдбата. Обаче не е ли
полезно да знаем предварително нещо и тогава да можем
да работим с помощта на нашата наука, да избегнем
някои неща. Когато човек знае предварително някои
неща за бъдещето, то душата му ще бъде подготвена и
ще посрещне с радост това, което иде и ще го посрещне
с мир. От друга страна, когато на човек се случи нещо,
определено от звездите, то не трябва да мислим, че това
е неотклонно.
Има някои събития, които не произтичат непос
редствено от Небесните причини, тях полесно можем да
изменим. Има някои събития, които стават поради липса
на знание от страна на човека, а не поради съдбата.
Някои рани, както и болести са отчасти произлезли от
действието на необходимостта, но поне отчасти те могат
да станат безвредни чрез противоположни помощни и
лечебни средства.
Събития, които произтичат от много дълбоки и важни

причини са неизбежни, обаче останалите събития, които
произтичат от не много дълбоки причини лесно могат да
се избегнат. Както лекарят, който научно наблюдава бо
лестите, различава смъртните болести от неизлечимите,
така и астрологът разграничава събития, които могат
да се отменят. От положението на небесните светила
може да се заключи за заложбите и предразположенията
на тялото, както лекарят, като разглежда едно гнойно
огнище, може да предскаже бъдещето, ако то се остави
така. Обаче това гнойно огнище няма да предизвика
усложнения, ако му се въздействува с лечебни средства,
както магнитът няма да привлича желязото, ако той от
порано е намазан с чеснов лук.
Ако наблюдаваме четирите годишни времена и
ако знаем хода на звездите и лунните фази, то спрямо
тяхното влияние можем да употребим известни средства.
Например, голямата жега може да се смекчи чрез
охладителни средства. Зимният студ може да се смекчи
чрез отоплителни средства и да създадем една средна
температура. При размножаването на животните и при
сеенето на растенията се обръща внимание на поло
жението на Луната и никой не може да каже, че това
е безполезно. Може да се случат някои грешки в някои
отделни случаи, но това става и при другите науки. Както
е възможно едно предварително знание за някои неща и
това знание заслужава внимание, така е възможно чрез
астрологичното знание да избегнем злото до известна
степен.
Египтяните свързваха астрологията с медицината и
изучаваха известни средства за лекуване. Те свързваха
това с наблюдението на звездите, защото лечебните
средства не могат да се прилагат еднакво за всички тела

и за всички болести. Въз основа на медицинското знание
те познаваха известни средства за предотвратяване на
бъдещите болести. Също така те прилагаха известни
лечебни средства за съществуващите вече болести.
НЕОПЛАТОНИЦИ
Както казах, неоплатониците не създават една нова

философия, но правят синтез на предшествуващите ги
философски и окултни школи, като вземат безразборно
от различни системи отделни откъслеци, но правят
истински синтез на всичко изнесено в окултните школи
на миналото, като го очистят само от праха на вековете.
Те правят синтез на дейността на първия клон на Бялото
Братство, който започва от Хермес в древен Египет
и завършва с неоплатониците. Първият и найглавен
представител на тази школа се явява Амониус Сакус.
АМОНИУС САКУС
Амониус Сакус се е родил към края на втори век

след Христа, неизвестно точно кога и е умрял през 243
година. Той не е писал нищо, но е говорил на учениците
си, които впоследствие предават това, което той им
говорил. Той сам казва, че не изнася някакво свое учение,
а продължава делото на Великия Хермес. И той казва
още, че учението за което говори, се намира в книгите

на Хермес, откъдето Питагор и Платон са почерпили
знанието и са го пренесли в Гърция.
Американският професор Александър Уилдер,
говорейки за Амониус, казва: „Дълбоката му духовна
интуиция, широките му п о з н а н и я , б л и з о с т т а и
приятелството му с отците на църквата Пантен, Климент
и Атенагор и с найучените философи на епохата,
спомогнали да се подготви за задачата, която изпълни
така добре. Той успя да съедини и съгласува мненията
си с найголемите учени и общественици на римската
империя, които бяха малко склонни да губят времето
си с диалектически разсъждения и суеверна практика.
Постигнатите плодове на неговата дейност днес се
виждат във всички християнски страни, защото всички
главни учения носят белега на неговата моделираща
ръка. Всички стари философи имат последователи между
съвременниците и дори сред самия юдеизъм, подчинен
на изменения, които бяха внушени от Александрия.
Амониус беше човек с големи познания, чудновато
надарен, водещ живот без петна, пълен с обич и доброта.
Неговото почти свръхчовешко съзнание и множество
други качества му придадоха титлата Теодидактус
Божествен Учител, но той скромно, следващ примера
на Питагор, се задоволяваше да носи титлата Филалет
или приятел на Истината.
Както Орфей, Питагор, Конфуций, Сократ и самият
Исус, Амониус не е писал нищо. Вместо това той
предаваше найважните си учения на учените и
дисциплинирани личности, като ги задължаваше да
пазят тайна, както бяха постъпили преди него Зороастър,
Хермес, Питагор и други, и както постъпваха при
мистериите. Освен няколкото ръководства, които дължим

на учениците му, ние притежаваме само няколко негови
изказвания, предадени от противниците му и от тях
научаваме онова, което той наистина е учил. Амониус
задължаваше учениците си под клетва да не разкриват
найвисшите учения с изключение на онези, които бяха
напълно подготвени и изпитани."
Сред многобройните ученици на Амониус мнозина
били мъже, прочути в другите науки, например Лонгин,
а след това Ориген. Но найпрочут негов ученик, като
философ, е Плотин, който в забулена форма предава
учението на Амониус. От произведенията на Плотин,
запазени и до днес ние найвече познаваме учението
на Амониус и въобще синтетичната неоплатоническа
философия. Други представители на тази философия
са Порфирий, ученик на Плотин и Ямблих, ученик на
Порфирий, Прокъл и др. В следващото изложение ще
изложа накратко техните идеи и схващания.
ПЛОТИН
Сведенията за биографията на Плотин ни дава

Порфирий, негов ученик. Плотин е египтянин, роден в
Ликопол към 205 година след Христа, при управлението
на Септимий Север. След като се запознал с много
учители по философия, той станал меланхоличен и
дълбоко замислен. На 28 годишна възраст се срещнал
с Амониус и от него се почувствувал удовлетворен, при
него намерил средата си, това, което търсил. Той слушал
Амониус 11 години. По това време в Александрия била
широко разпространена славата на индийската Мъдрост

и Плотин имал силно желание сам да отиде в Индия и
да се запознае на място с тази Мъдрост. Затова той се
включил във войската на император Гордиян, който по
това време предприемал поход към Персия и Индия. Но
походът завършил безуспешно и Плотин не осъществил
намерението си и едва се спасил. На 40 годишна възраст
заминал за Рим и останал там 26 години до смъртта си.
В Рим той живял съгласно древния питагорейски обичай,
въздържал се от месно ядене, бил вегетарианец, често
си налагал пост и ходел облечен в древни питагорейски
дрехи. Той държал публични беседи в Рим и си спечелил
голяма популярност и почит всред всички съсловия.
Бил спечелил приятелството на императора и даже се
ползувал с голямо уважение от него и от съпругата му.
Императорът бил склонен да му предостави един град,
в който той възнамерявал да приложи принципите на
платоновата република. Но министрите осуетили това
намерение. Плотин умрял в Рим на 66 годишна възраст
през 270 година след Христа. Той бил Посветен в
мистериите и бил известен като чудотворец. Бил запознат
добре с науката за числата.
Неговите съчинения възникнали предимно като
отговор на въпроси, поставени му от слушатели. Той
ги написал в последните 16 години от живота си, а
Порфирий ги редактирал и издал покъсно. Съчиненията
на Плотин са наречени с общото име Енеади Девятки
и са шест на брой. Всяка от тях съдържа девет отделни
трактата, затова се наричат и девятки. Следователно
шест по девет прави всичко 54 трактата, всеки от които
има по много глави.
Във всяка книга се разглеждат отделни въпроси.

Първата Енеада разглежда предимно морални проблеми.
Първата книга е озаглавена Какво е животът и
какво е човекът. Втората книга носи заглавието За
добродетелите. Третата: За диалектиката, четвър
тата: За блаженството, петата: Дали блаженството
се състои в продължителността на времето,
шестата: За красотата, седмата: За найвисшето
добро и за другите блага, осмата: Откъде идва
злото, деветата: За един разумен край на живота.
Това са деветте раздела на първата Енеада. Другите
Енеади са от пометафизично естество. Преди Порфирий
да отиде при Плотин, последният вече бил написал 21
книги. По това време Плотин е бил на 59 години. Той
написал 24 книги, след като Порфирий отишъл при
него като ученик. Когато Порфирий отишъл в Сицилия,
в последните години преди смъртта си Плотин написал
още девет книги, с което всичко правят 54 на брой под
общото заглавие Енеади.
Във всичките си съчинения той развива идеите на
Платон и отчасти на Аристотел, но в Светлината на това,
което е научил от Амониус, в Светлината на мистериите.
Главното, характерното у Плотин, е възвишеното, чистото
вдъхновение в името на издигането на Духа до доброто
и истинното. То отвежда душата от отделните предмети
към съзерцание па Едното, на Истинното, на Вечното,
към размисъл върху Истината, което означава, че душата
постига блаженство от това съзерцание. Основният тон
на неговата философия ни води към добродетелта и
интелектуалното разглеждане на Вечното, на Едното,
като неин източник. След това той разглежда особеното
съдържание на добродетелта и пътищата за почистване
на душата от страстите, от пороците и от неверните

представи за злото, за съдбата, а също и от неверието
и суеверието. Той посочва пътищата за придобиване на
добродетелите, за развитието и пречистването на душата.
Той твърди, че трябва да имаме методи за съзерцание
на Бога, а не само да се казва, че трябва да съзерцаваме
Бога. Той казва: „Добродетел, която е насочена към една
последна, крайна цел и с Мъдрост обитава в душата,
показва Бога. Душите в света са сродни на висшето, на
Бога, следователно как могат да се откъснат от Него."
Той застава на гледището, че трябва да се пробуди
възторгът, вдъхновението от съзерцанието и съпри
косновението с Бога. Душата, като се отделя от тялото, се
приближава до Божеството. Плотин казва, че истинската
реалност, Божественото се познава само чрез екстаз.
Отделянето на душата от тялото се извършва само от
чистата мисъл. Екстазът за него не е просто възторг,
а усещане и фантазията, не е разпалване на кръвта, а
излизане вън от съдържанието на сетивното съзнание. То
е чистото мислене, при което душата влиза в контакт с
Божеството. Плотин казва: „Често, когато се пробуждам и
от тялото идвам при самия себе си, и съм вън от тялото,
аз съм вътрешно при самия себе си, имам удивително
съзерцание и водя Божествен живот." В тези екстази той
не е бил в безсъзнание, но изпълнен с възвишени мисли
и идеи, които напълно съзнавал и живее с тях и когато
излезе от състоянието на екстаз. Плотин поддържа, че
Абсолютната Същност, Бог, присъствува в мисленето на
самосъзнанието и в него съществува като същност, или
че самото мислене е Божественото.
Философията на Плотин е висш идеализъм и той
като всички мистици и Посветени различават три обекта,
към които насочва своята мисъл, три проявления на

Реалността. Първото нещо е Абсолютната Същност сама
по себе си. Второто нещо е Логосът, второто лице на
Бога, Синът, и третото нещо е сетивният свят, външната
природа. Ще се спрем накратко на тези три момента от
неговата философия.
1) Абсолютната Същност е основата, чистото битие,
непроменливото, което е основание и причина на всяко
появяващо се битие, чиято възможност е отделна от
неговата действителност, а абсолютната действителност
е в самото него. Той е също тъй същественото единство
или единството, което е същността на всички същности.
Принципът, истинното, не е в проявяващото множество
на съществуванието, обикновената субстанциалност на
нещата, съгласно която всяко от тях е отделна единица
от другите, а поскоро чисто и просто тяхната същност
е тяхното единство.
Абсолютно чистото битие е абсолютното добро.
Доброто е онова, към което е привързано всичко, за
което жадуват всички неща и същества и го имат за
принцип, от който всички се нуждаят, докато самото
то не изпитва нужда, самозадоволява се и е мярка и
граница на всичко, то дава от самото себе си Логоса
и същността, душата, живота и дейността на Логоса.
Но самото То не е нищо от онова, чиито принцип е То.
Абсолютното битие е познаваемо и остава в себе си.
Абсолютното единство не позволява на нещата да се
разпаднат, То е здрава връзка на единството на всичко,
която прониква, събира и обединява всичко, което се
намира в опасност да се разпадне, да се раздвои във
вид на противоположност. Ние го наричаме Едното и
Доброто. То нито е, нито е нещо, някаква единица, а е
над всичко, То е центърът на универсума, Вечният ред на

добродетелта и източник на Божествената Любов, около
него се движи всичко и към него се насочва всичко. От
него Логосът и самосъзнанието винаги вземат началото
си и изходната си точка. Плотин свежда всичко до
тази Абсолютна Същност. Единствено Тя е истинното.
Единствено Тя остава съвършено еднаква със себе си
във всичко. Но от това Първоначално произлиза всичко,
Едното се разгръща във връзка със създаването и във
връзка с пораждането. Това Абсолютно Добро е извор,
който няма друго начало, но е Начало на всички реки,
така че То не се изчерпва от тях, а като извор остава
спокоен в самия себе си и е в отношение към тях, и по
такъв начин съдържа в себе си тези реки като такива,
така че те, които излизат на повърхността и текат в
разни посоки, още не са изтекли, но вече знаят накъде
да изтекат и накъде да текат.
2) Логосът е проявлението на Абсолютната Същност.
Той е Синът, второто Божествено Същество, Божест
веният разум. Тъй като по такъв начин разумът излиза от
Абсолютната Същност без изменение, то е непосредствен
отблясък на тази Същност, а не е резултат от волята или
разширението. Бог като единица, като Абсолютно Добро
е неподвижното и пораждането е Светлина, излъчвана
от Него, като Той остава неизменен. Едното свети около
себе си, а разумът, Логосът произтича от него, както
Светлината на Слънцето. Всички субстанциални неща,
които имат трайност, излъчват около себе си от своята
субстанция една същност, която е зависима от тях.
Както огънят разпространява около себе си топлина,
снегът студ, цветята аромат, така и Логосът осветява
битието. Онова, което е достигнало до своето съвър
шенство, преминава в еманация и ухае около себе си.
Тъй като Едното е съвършено и без недостатък в себе

си, то се прелива и това преливане е породеното. Но
това породено се обръща изцяло към Едното, Доброто.
Едното е негов предмет, съдържание и изпълнение. То е
изпълнено с Бога, желае го. И това е разумът. Първото
спокойно битие е Абсолютната Същност, а разумът е
съзерцание на тази Същност. Или той, разумът, възниква
поради това, че Първата Същност вижда самата себе
си и чрез връщане към самата себе си тя е виждащото
виждане. Изтичащата наоколо Светлина е съзерцание на
Едното. Така Разумът, Логосът е породен от Абсолютната
Същност и съдържа в себе си тази същност. Плотин
казва: „За да можем да кажем какъв е характерът на
това пораждане, как от единицата са произлезли двойката
и много други, това е въпрос, който е бил известен и
поставен от древни времена, трябва да призовем Бога, но
не на глас, а като в молитва, разпрострели самите себе си
до Него. Това можем да сторим само когато ние, самотни
в нас, се приближаваме до Самотния. В своя вътрешен
свят съзерцаваният трябва да бъде при самия себе си
като в храм, да остава спокоен в себе си и издигнат
над всичко и така да съзерцава, че да няма никакво
изменение. Мисленето не е вън от Логоса, в мисленето
Логосът има самия себе си като мислещ. Предметът
на мисленето, онова, към което той се връща обратно,
е Абсолютно Единство, в което обаче като такъв не се
прониква и който не се определя, и остава непознат. Но
мисленето се състои в това да има предмет самото себе
си. Това са идеите на Платон и те са Първообразите на
сетивните неща, на сетивния свят. Това, което у Платон
са идеите, тук при Плотин е творящият, пораждащ разум
и интелект, който има за предмет самия себе си, мисли
самия себе си.
В духа на Питагор Плотин казва, че нещата като

числа са в Логоса. Той казва: „Едното числото не е
първото, напротив, единицата не е число. Първото число
е двойката, но като неопределена двойственост. Тя е също
душата. Числото е първото, онова, което усещането взема
за биващо е покъсното."
3) Третото нещо е променливият свят, природата, в
която работи Логосът и в която се извършва еволюцията
на душите. Сетивният свят има в свой принцип мате
рията, от която произлиза злото. Материята е не
биващото, което има в себе си образа на биващото.
Материята е съществуване във възможност. Нейното
битие е само оповестяване на ставането. Тя е изоставена
като слаб и тъмен образ, който не може да се оформи.
Небитието изразява природата на материята. Материята
е отрицателното спрямо мисленето. Злото съществува
като форма на небиващото. Но небиващото съществува
не като изцяло небиващо, а като друго едно биващо.
Злото не е абсолютен принцип, независимо от Бога.
Злото се корени в небитието, в материята. В осмата книга
на първата Енеада Плотин казва: „Но как познаваме
злото? Доколкото мисленето се отвръща от себе си,
възниква материята. Материята съществува само чрез
абстракцията на другото. Онова, което остава, когато
отнемем идеите, това е, казваме ние, материята, злото."
Ето защо мисълта става нещо друго, става немисъл, тъй
като тя се осмелява да се насочи към нещо друго, което
не е нейно. Това, което не е нейно, това е материята, това
е злото. Плотин казва: „Но като съществува доброто, защо
е необходимо и злото? Понеже материята трябва да
бъде в цялото, понеже цялото по необходимост се състои
от противоположности. Цялото не би съществувало,
ако не би била материята. Природата на света е смес
от Логоса и необходимостта. Необходимостта на злото

можем да схванем така. Щом доброто не е единственото,
материята е необходима за реализиране на доброто, тя
е негова противоположност. И наистина, излизането
е дейност и връщането обратно в себе си също е
дейност, следователно в него се съдържа различаване
и противопоставяне. Материята е необходима при
излизането на доброто отвън, тя съставя последната
противоположност за излизането. Или би могло да се
каже също, че злото е крайното, което се получава от
постепенното слизане и от падането, и отвъд него не
може да стане нищо. Но след първото е необходимо
нещо друго, а по такъв начин и найкрайното. А това
е материята, която няма нищо вече от доброто, това е
небходимостта на злото."
Плотин казва: „Бог е присъщ на всичко и е в този
свят, по който и начин да става това, така че светът
участвува в Него. Ако Той е отделен от света, Той е
отделен и от нас и ние не бихме могли да кажем нищо за
Него и за Неговите създания. Този свят също има нещо от
Него и не е напуснат, нито някога ще бъде напуснат от
Него. Защото цялото участвува в Божественото повдигане
много повече от частите, а още повече участвува в него
Световната душа. Това доказва битието и разумността
на света."
Това са основните положения на Плотиновия
идеализъм. Според Плотин нашата душа не принадлежи
единствено на света на Логоса, където тя първоначално
е била съвършена, блажена, без всякакви недостатъци.
Само нейната способност да се движи, душата като живот
произлиза от разсъдъчната Световна душа, а душата на
усещането от душата на сетивния свят. Така че, Плотин
приема първата Световна душа като непосредствена
дейност на Божествения разум. Тя е Чистата душа,

която витае над подлунната област, обитава в горното
небе на неподвижните звезди. От тази душа на свой
ред произтича една съвсем сетивна душа. Желанието на
единичната, особената, отделената от цялото душа й дава
тяло, което тя получава в горната област на небето. С
това тяло тя получава фантазия и памет. Найсетне тя се
отправя към душата на сетивния свят и от нея получава
усещане, страсти и вегетативно запазващият се живот.
Поконкретно това слизане на душата става по следния
начин: Душата се спуща от Млечния път и от Зодиака в
намиращите се подолу кръгове на планетите и във всеки
кръг получава нови способности и във всеки кръг също
започва да упражнява тези сили. Найнапред в кръга на
Сатурн придобива способността да прави умозаключения
за нещата, да разсъждава. В кръга на Юпитер добива
силите на волята, в кръга на Марс наклонностите и
влечението, в кръга на Слънцето усещането, мнението
и въображението, в кръга на Венера влиянията, най
после в кръга на Луната способността да ражда.
Плотин се е занимавал и с астрология и е писал
под псевдонима Манилиус. От него е известна една
астрология под названието Астрономикон.
ПОРФИРИЙ
Порфирий е роден през 233 година след Христа, в

Сирия и е умрял през 304 година. Той е един от най
прославените неоплатоници. В ранните години на своя
живот той бил ученик на знаменития Ориген. Той бил
дълбоко религиозна натура. Той бил добре запознат с

християнството и според някои бил написал съчинения
от 15 книги под заглавие Против християнството. От
него са останали само откъслеци, запазени в съчиненията
на християнските писатели. В това си съчинение той
въстава против рационализирането на християнството и
изгубването на мистичния елемент в него. Но всъщност
той, както и всички неоплатоници, се намирали под
силното влияние на християнството, неговия мистичен
смисъл, но изглежда, че не са могли да схванат неговото
историческо значение и неговия космичен произход.
Те са считали Христа за един Велик Посветен, за един
Велик Учител, без да са виждали в него въплотения
Логос, станал плът, както го е бил схванал Дионисий
Аеропагит и гностиците. Това се вижда от следната мисъл
на Порфирий, изказана в книгата му За философията
и оракулите, като в устата на един оракул той влага
следните думи, отнасящи се до Исуса Христа: „Украсеният
с Мъдрост знае, че душата след раздялата с тялото
остава безсмъртна, а душата на онзи мъж (отнася се за
Христа), има найвисока степен на благочестие. Исус
Христос, казва понататък Порфирий, е мъж благочестив,
достоен за небето. Невъзможно е да го порицае човек.
Не можем да не съжаляваме за безумството на хората,
почитащи го като бог. Тази благочестива и достойна за
небето душа, невинно станала предмет на ослепяване
за онези хора, на които от природата не е съдено да
познаят Предвечния Бог."
Че е бил под силното влияние на християнството се
вижда и от следното писмо до жена му Марцела, която
някои считат за християнка. То е изпълнено с мисли,
които са взети от Свещените книги на християните.
Такива са например следните: „Роденото от плътта плът

е. Ние се възвишаваме към Бога по пътя на вярата,
надеждата и Любовта, но мъртвата вяра непроявена в
дела, е безплодна. Бог е Свят, затова ние сме длъжни да
бъдем святи. На Бога е угодна само такава молитва, която
произлиза от чисто сърце. Невъзможно е да служим
на Бога и в същото време да угаждаме на страстите.
Злото не е грях само по себе си, но човек извършва
грях, когато избира злото. За да спасим душата си,
трябва да сме готови за смърт, защото подобре да умре
човек, отколкото да оскверни душата си с порок. Ние ще
достигнем нашето истинско отечество само тогава, когато
се освободим от нашата смъртна природа."
Порфирий е написал няколко съчинения, най
капиталното от които е За въздържанието, в което
той излага разбиранията си за Бога и природата на
нещата, и своите разбирания и практики върху теургията,
с която се е занимавал и която го е вдъхновила да
напише посоченото съчинение. Други негови съчинения
са Пещерата на нимфите, Биография на Плотин
и Биографията на Питагор. Също е написал един
Коментар върху категориите на Аристотел, който е като
увод в аристотеловата логика, относно родовете, видовете,
съжденията, в които се излага логиката на Аристотел в
нейните главни положения. Това съчинение го направило
знаменит в Средните векове, когато Аристотел е бил на
голяма почит. Това съчинение през всички времена е било
учебник, по който са предавали аристотеловата логика и
източник, от който са черпили формата на тази логика.
Нашите обикновени учебници по логика съдържат малко
повече от онова, което се намира в този увод. Хегел
казва: „Заниманията на Порфирий с логиката показват,
че определеното мислене проникнало повече у неопла

тониците. Това е нещо твърде разсъдъчно, формално,
а своеобразно е, че по този начин у неоплатониците
логиката на разсъдъка и съвсем разсъдъчно емпиричната
трактовка на науката се намира съединена със съвсем
спекулативната идея, а по отношение на практиката с
вярата в теургията, в чудноватото и странното."
Порфирий се е занимавал и с астрология и другите
области на херметичната наука.
Ще предам няколко мисли от книгата му За
въздържанието:
„Първичният Бог е безтелесен, неподвижен и неделим.
Той не е ограничен в никое място. Той няма нужда от
нищо, което би било извън Него, както е казано, нито
даже от душата на света. Последната има три свойства:
тя има възможност сама да се движи и измежду тези
движения избира найхубавото и найдоброто, за да
движи тялото на света според предписаните закони.
А това тяло, лишено от душа и тази душа, безтелесна
и свободна от всяка страст, се събрали заедно. Що се
отнася до другите богове, до духовете на неподвижните
звезди и планети, съставени от тяло и душа, на тях трябва
да принасяме само неодушевени жертви. Освен това
съществуват безкрайно множество невидими същества,
които Платон нарича без разлика даймони (духове).
Множество от тях са получили от хората особени имена
и се ползуват с поклонение, равно на онова на боговете.
Съществуват и много други, които нямат имена и които
се почитат с доста неясни култове в някои малки градове.
Друга част от това множество разумни същества били
наречени с общото име духове. Целият свят вярва, според
общото мнение, че те се дразнят и сърдят, когато не ги
зачитат и не се ползуват с постоянно поклонение и че

напротив, са благоприятни и разположени, когато им
правят молитви, литания, жертвоприношения и други
предписани обреди.
Голяма част от душите, създадени от душата на света
обитават подлунната област и те са в близък контакт
с човека. Те му помагат или вредят според посоката,
която е дадена на техния живот. Добри духове са онези,
които действуват в полза на тези същества, над които
господствуват било че са натоварени с грижата за
някои животни, било че бдят над плодовете на земята
или над всички неща, пазенето на които им е поверено
от природата, било че доставят дъжд, умерени ветрове,
хубаво време и всичко онова, което способствува да
направи благоприятни годишните времена. Те също са ни
потребни за музиката и за другите науки като медицината,
гимнастиката и др. Не е за вярване, че след като са ни
доставили толкова големи ползи, биха се опитали да
ни пакостят. В реда на добрите духове трябва да се
поставят онези, които, както казва Платон, са натоварени
да донасят от последните на хората предупреждения,
поучения и познаване на бъдещите неща.
Всички души не господствуват над духа, който е
съединен с тях. Те допускат той да ги управлява, докато
бъдат обхванати от ярост и от страсти, които духове се
наричат с право злотворни духове. Те са невидими и
макар, че притежават противна на хората сила, но биват
усещани от техните сетива, но са облечени в твърде
различни тела и всички нямат една и съща форма, но
имат различни облици. Формите, които обгръщат духа
им, понякога се виждат , понякога са невидими. Понякога
найзлите променят формата си. Техният дух, доколкото
е телесен, подлежи на страсти, разврат и при всичко

че е свързан с душата им за твърде дълго време, не е
вечен, защото изглежда, че той постоянно изсмуква от
нея нещо, с което се храни.
Очевидна съразмерност има между добрите духове
и техните тела. Но не съществува тази съразмерност и
у злите духове, населяващи намиращото се около земята
пространство. Не съществуват злини, които те да не
предприемат, в зависимост от буйната и скрита природа,
особено когато те не биват наблюдавани, като задържани
в затвор от подобри и посилни от тях духове. Те си
служат с насилие и често вършат нападение, понякога
криейки се, а понякога действуват направо и насилствено.
Така те причиняват на хората големи злини и лекарствата,
които добрите духове ни доставят, не дохождат бързо,
защото добрите духове действуват винаги правилно и с
ред, съобразявайки се със законите на природата. Щом
разбереш това, никога не ще изпадаш в заблуждение,
благодарение на което хората очакват благодеяния от
лошите духове и се опасяват от добрите духове."
В Пещерата на нимфите Порфирий развива
следната идея: Светът в своята външна страна е създаден
от материята, от веществото, което по природа е тъмно
и мрачно. Но формата му, която му е дадена от душата
на света, му придава известно устройство, откъдето и
името на света космос, което означава ред, хармония,
закономерност и красота всичко онова, което го прави
хубав и приятен. Тъй щото светът с право може да се
сравни с пещера, приятна за оногова, който се намира на
прага й, защото от входа формите в нея се различават,
но е тъмна за всекиго, който си представя дълбоката й
кухина и мислено влиза в тази сянка. По този начин
външността и самият й вход са приятни, а вътрешността

и дълбочините са мрачни. И персите, за да означат
мистичното слизане на душите и тяхното възвръщане,
наричат пещера мястото, където Жреците извършват
Посвещения на своите ученици. Според Евбулас, първият
Зороастър, в близките до Персия планини посветил
една естествена пещера, обрасла с цветя и оросявана
от извори, в чест на бога Митра, Създател и Баща на
всички неща. Тъй щото пещерата представя от само себе
си образа на устроения от Митра свят, в предметите,
които са били поставени там на определени разстояния,
представяли символите на природните стихии и степените
на света. След Зороастър останало предание да се
отпразнуват празненства в естествени или изкуствени
пещери. И пещерата била считана не само за символ
на сетивния свят, но също и на всички невидими сили,
защото пещерата, бидейки тъмна, представя от само
себе си и символ на същността на тези невидими сили.
Така че, пещерата е символ на сетивния, на материалния
свят и на разумните сили представяни от Порфирий в
нимфите които действуват в него. Затова и заглавието
на книгата е Пещерата на нимфите, т.е. полето на
действие на разумните същества.
ЯМБЛИХ
Ямблих е роден през 283 година, а е умрял през

338 година след Христа. Той е ученик на Порфирий
и е един от найинтересните неоплатоници, понеже
се е занимавал не само с теоретическата страна на
учението, но и с практическата страна. Той е владеел до

съвършенство магията и теургията и е довел теургията
до висота, която не е била надмината. Но той нямал
изящния език на Учителя си, затова се ползувал с по
малка популярност и известност. Той бил много високо
уважаван и затова бил наречен Божествен Учител.
Той е правил много чудеса. Неговият биограф Евнапий
твърди, че той често се издигал над земята на височина
56 метра и главата му е била обкръжена от ореол. Той
е написал много книги, найважната от които е книгата
му За мистериите. След това е написал Животът
на Питагор, Едно обучение по философия и Един
трактат за математиката и съдбата.
Ще предам някои мисли от книгата му За мис
териите. Както казах, той се е занимавал с теургия
изкуство за влизане във връзка с различни категории
духове чрез произнасяне на специални за целта формули и
извършване на определени обреди и символи. В следната
мисъл той описва какъв е ефектът от появяването на
различните Божествени същества и какво носят те за
„Толкова е голяма изпусканата от боговете Светлина
при появата им, че телесните ни очи не могат да я
понасят и страдат както рибите, извадени от водата
и оставени на суша във въздуха. И хората, които
съзерцават Божествения Огън, не можейки вече да
дишат по причина на силата на този Огън, отслабват при
неговата поява и естественото дишане се спира. Също и
архангелите изпускат блясък, нетърпим за онези, които
дишат, помалък и послаб обаче от онези на боговете.
Появата на ангелите сгрява въздуха, но температурата е
търпима, тъй щото теурзите не могат да бъдат засегнати
от него. Целият въздух не се променя от гениите и онзи,

който ги обгръща не става потънък и попрозрачен, и
Светлината се носи пред тях, подготвяйки въздуха, за
да бъде отпечатан върху него образа им и около тях не
съществува сияещ блясък. Когато се появяват хероите,
известни части на земята се раздвижват и екват шумове,
и целият въздух става попрозрачен и потънък и по
такъв начин не се намира в разрез с теурзите, щото те
да не могат да дишат. Около Архонтите (Началствата) се
носи цяла войска, било космическа, било земна, от трудно
поносими призраци, но не свръхкосмична прозрачност,
нито даже върховни стихии. При появата на душите
въздухът е поприличен на тях и възприема очертанията
им, приспособявайки се към тях.
Найсетне настроенията на душите на призоваващите
духове са такива, щото под влияние на появяването на
боговете те възприемат найвъзвишеното съвършенство и
по всякакъв начин извършват добри дела, вземат участие
в Божествените обичаи и се обладават от неизразима
радост. При появата на архангелите те се сдобиват с чист
катастас (състояние), ползуват се от духовно съзерцание
и добиват неизменна сила. При появата на ангелите те
стават участници в Разума, в Мъдростта и в Истината,
в чистите познания и силната добродетел, и то по реда,
съответен на всички тези неща. При появата на гениите
от тях се възприема наклонност към произвеждане,
природни желания, пълнота на дела произтичащи от
съдбовността и сила за извършване на дела от този
род. При появата пък на хероите присъствуващите се
сдобиват пак със същите настроения, но още и със
стремеж и желания, които се намират в душите, склонни
към обществени отношения. При появата на Архонтите,
космическите и веществените движения се произвеждат

в същото време и в душата. Найсетне, след появяването
на душите се добиват желания за разплод и съответни
склонности пред вид естествената грижа на телата и
всичко друго, което има сродство с това.
Освен това появата на боговете доставя Истина,
сила и добър успех в делата и надаряване с найголеми
блага. Появата на другите съразмерно на всяка степен
са и присъщите ней блага. Появата на архангелите
доставя Истината, не върху всички неща, но особено
върху известни неща и тази Истина не винаги се
доставя, но само понякога, нито безразлично на всички
и навсякъде, но по начин определен, в точно определено
място и досежно известни неща. Също тъй тя не дава
сила безусловно за всичко, нито винаги безразлично
и навсякъде, но я дава само понякога и в определени
места. Появата на ангелите, още повече отколкото
появата на архангелите, описва много потесни кръгове
при раздаване на благата. Оная на гениите не доставя
повече блага за душата, но блага за тялото или такива,
които засягат тялото и то само когато редът на света
го позволява. Оная на хероите доставя блага от втори
и трети ред и всецяло се стреми към космическото и
земното управление на душите. От появата на Архонтите
някои доставят космически блага и всички блага на
живота, а други подолните носят изобилие на
веществени блага. Появата на душите доставя на
зрителите всички полезни за човешкия живот неща.
Така според реда, присъщ на всяка проява, полученото
при нея е напълно отличително и онова, което ти питаш
за появите ще получиш пълен отговор по подобаващ за
това начин."
Понататък, в следващия параграф Ямблих про

дължава обясненията си как се извършва самото при
зоваване. Той казва:
„Теургическото единение се добива само с помощта
на неизразимите обреди, чрез дела, извършени по
обреден начин, достойни за боговете и надминаващи
всяко схващане и чрез необяснимата сила на символите,
позната само на боговете. Защото не чрез ума изпълняваме
ние Свещените неща, тъй като в такъв случай това би се
дължало на ума и би произхождало от него, а това не е
вярно. И действително, без да схващаме това, Божест
вените синтеми (проводници) вършат сами своята работа
и неизразимата сила на боговете, към които тези синтеми
се насочват, сама познава у тях собствения си образ,
но не че тази сила бива възбудена от нашия ум, защото
според законите на природата онова, което съдържа, не
се туря в движение от съдържаното, нито съвършеното
от несъвършеното, нито цялото от частите. И така, Бо
жествените Начала не се предизвикват към дейност от
нашите умове, но като причини, които имат свръзка
помежду си, те предшествуват последните и всички най
добри настроения на душата и на собствената ни чистота,
но самите Божествени синтеми са главно възбудители
на волята на боговете. И тъй, по този начин, боговете
сами се движат и те не получават от никакво подобно
същество началото на собствените си дела."
От тази мисъл ясно се вижда, че Ямблих ни показва
какво представлява теургията изкуство за влизане в
съзнателна връзка с различните ангелски чинове и с
различни духове, като за целта си служи със специални
формули, обреди и символи. Но тук трябва да забележа,
че това няма нищо общо със съвременните медиумични
съобщения, защото теургът знае предварително с кого

иска да влезе във връзка, както знае името и чина, към
който принадлежи.
Такъв пример е даден в романа Занони, когато
самият Занони призовава Божествения Дух, когото
нарича Адонай. Ще предам някои моменти от това
призоваване. Занони казва: АдонАй, АдонАй; Яви се,
яви се. И в самотната пещера се яви и сред сенките на
фантастичните канари една светла гигантска колона,
която изпущаше сияние и се менеше всеки миг. Тя
приличаше на блестяща, но мъглява пяна, която гледана
отдалеч, изхвърля нагоре Светлина. Сиянието му освети
сталактитите, скалите, сводовете на пещерата и хвърляше
един блед и трептящ отблясък върху лицето на Занони.
„Сине на Вечната Светлина!" рече теургът, ти до
чиято Мъдрост стъпало подир стъпало, раса подир раса,
аз се домогнах найпосле, всред обширните халдейски
равнини Ти, от чиято неизчерпаема Мъдрост аз тъй
щедро черпех неведнъж, Мъдрост, която едва само
Вечността може да изчерпи. Ти тъждествен с мене
дотолкова, доколкото позволяват това разнородните ни
естества, си бил от векове мой близък и мой приятел
дай ми ответ и съвет сега!
И стълпът се яви като едно същество с невъобразимо
величие. Лицето му беше лице на юноша, ала тържествено,
като че ли носеше съзнанието на Вечността и мира на
Мъдростта. Светлина, подобна на сиянието на звездите
се струеше през прозрачните му вени. Светлината
изпущаше непрекъснати отблясъци, които изхождаха от
вълните на неговата лъчезарна коса. С ръце, скръстени
на гърдите, той застана на няколко разкрача от Занони.
И тихият му глас кротко промълви:
„Моите съвети ти бяха драги някога. Някога, нощ

след нощ, душата ти молеше да следва моя полет през
метежните и светли простори на безкрая. Ала сега ти
сам се овърза със земята, с найсилните й вериги и
привличането ти към пръстта е помощно, отколкото
симпатията, която привличаше към твоите чародейства
обитателят на звездните простори и ефира. Последния
път, когато душата ти се обърна към мен, чувствата ти
вече бяха смутили твоя разум и помрачили зрението ти.
Още веднъж идвам аз при теб. Ала силата ти, дори само
да ме призовеш пред теб, започва да бледнее в твоя дух..."
И понататък продължава разговорът между Занони и
Адонай Синът на Светлината.
От края на тази мисъл се вижда, че не е въпрос само
да се произнесат известни формули и да се направят
известни обряди, за да се свърже душата с някое въз
вишено същество, но той трябва да има сила в себе си,
чрез която да може да призове този, когото иска. И един
съвременен Посветен казва:
„Ако вашето вътрешно аз, вашата душа се слива с
външното слово, внася в него своята динамична сила
елементалната вибрация на природата тогава вашите
слова и действия ще пробудят тези духовни сили до
такава степен, щото те ще почнат да отговарят на вашия
призив. Когато това бъде достигнато, не порано, тогава
вашите магически формули ще почнат да действуват в
безмълвния въздух. Нищо не може да извика отговора
на природата, освен само Огънят на вътрешния Дух.
Менталната реализация на всяко Слово, всеки мистически
жест, съединени със съзнателното значение на вашите
собствени духовни сили ето само това може да създаде
истинския маг на природата."
„Успехът на всякакъв род заклинания зависи от

съвършената хармония между гласа и ума, съзвучието
на които произвежда динамическа интонация, хармони
зираща с вътрешните вибрации на душата. Веднъж
произведени, такива магически, ритмически вибрации,
то незабавно те се проявяват в съществуването на целия
елементален свят.
Следователно, правилно произнесеното слово само
тогава получава значение, когато оживяващата го идея
е зачената в ума и намира отклик в душата. Волята и
мотивът са основата!"
И Ямблих казва: „Има един душевен принцип, който
седи повисоко от всяка природа и чрез който ние можем
да се издигнем над всеки ред и над всяка система
във вселената. Когато душата се извиси до същества,
поповдигнати от нея, тогава тя напълно се отделя от
подчинените същества, заменя живота си заради един
друг живот, и като напуща оня ред на нещата, с който
е била свързана дотогава, свързва се с един друг миров
ред."
А Ван Хелмонт казва: „Има една екстатична или
възвисяваща сила, която веднъж възбудена и сепната
от някое горещо желание или от живо въображение, е
способна да отведе духа към някои отсъствуващи или
далечни обекти."
Понататък Ямблих говори за вдъхновението, за
неговото естество и за неговите причини. Той казва: „Ти
казваш, че много хора узнават бъдещето чрез Божествено
вдъхновение и унес, при всичко че са будни дотолкова,
щото да могат да се ползуват от сетивата си, но без да
бъдат господари на себе си или поне помалко владеещи
себе си, отколкото понапред. Аз искам да ти покажа по
какви признаци се познават онези, които действително

са обладани от боговете: те или напълно подчиняват
живота си на волята на боговете, които ги вдъхновяват,
или пък са променили човешкия си живот в Божествен,
или пък постъпват в собствения си живот съобразно
Волята на Бога, защото те не си служат със сетивата
си и не са будни по същия начин, както онези, които
напълно се ползуват от сетивата си. Също самите те
не постигат знанието за бъдещето и не се движат като
онези, които действуват по собствена воля. Напротив,
те не са вече господари на себе си, както понапред, до
никаква степен и не отразяват собствения си ум, нито
дължат познанията си на себе си.
Ето един твърде верен признак: Мнозина от тях не се
горят от огън, защото огънят не може да ги засегне, по
причина на намиращото се у тях Божествено вдъхновение.
И мнозина от тях, когато ги горят, не чувствуват това,
защото тогава те не живеят с животинския живот.
Други, пронизани от железни остриета, не чувствуват
Това. Трети пък, получават в гърба си удари от секири
или си насичат ръцете с ханжари, без да чувствуват
нещо. Техните действия не са вече човешки, защото
Божественият Дух им дава възможност да минават
оттам, откъдето другите не могат да минат. Те се хвърлят
в огъня без ни наймалко да си напакостят, те вървят
из огъня, преминават през реки и т.н. Това показва, че
вдъхновените и унесените не съзнават действията си,
не живеят вече с човешкия живот, нито с животинския
живот, нито угаждат на чувствуванията си, нито на
своята воля, но те променят живота си в Божествен,
който ги вдъхновява и напълно ги обладава.
Съществуват многобройни видове на Божествено

обладаване и Божествено вдъхновение, които се
произвеждат помного начини. Поради това често се
случва признаците на последните да бъдат различни.
Понякога боговете, от които сме вдъхновени са различни
и произвеждат различно вдъхновение, а понякога
различния начин на унасянията прави различно и
вдъхновението. Защото или Бог ни обладава, или ние
сме погълнати от Него, или пък действуваме с постъпка,
обща с Неговата. Също понякога ние споделяме най
долната Божествена сила, понякога средната Му сила, а
понякога найпървата от всички. Понякога Божественото
присъствие е като облак, а друг път човек става участник
в Божественото битие, дори е възможно обединение на
всички тези вдъхновения и изстъпления, и душата сама
се наслаждава от Него или дава възможност и на тялото
да го споделя и дори и на цялото същество.
При тези различни случаи признаците, които има
вдъхновението, са различни: Движение на тялото или на
някои от членовете на тялото, или пък пълно спокойствие.
Хармоничен ред и танцувания и мелодични гласове, или
понякога напълно противоположни. Понякога тялото
изглежда нараснало или подуто, или сякаш се възнася
твърде високо във въздуха, или стават действия, напълно
противоположни на тези. Понякога се забелязва известна
интензивност на гласа, понякога последният много се
видоизменя по причина на произхождащите мълчания.
Защото звуковете ту се засилват, ту отслабват според
музикалното изкуство, ту става противното.
Найважно при тези явления е, че теагогът (бого
видецът или духовидецът) вижда Духа да слиза и да
прониква в него, и забелязва величието му, и че той се
ръководи и управлява мистично от последния. Онзи,

над когото слиза Духът, найнапред вижда огнен образ,
понякога този образ се вижда от всички присъствуващи
при пристигането или заминаването на Бога. По това
може точно да се определи същността, силата и особеният
чин на явяващия се Бог. И онези, на които е позната
тази наука могат да кажат, по кой въпрос той е способен
да каже Истината, каква сила може да развие и какви
дела може да извърши. Но онези, които са лишени от
тези блажени присъствия, призовават видения, които не
виждат, пипат като в тъмнина и не знаят нищо от онова,
що правят, с изключение на някои малки признаци,
които се явяват по тялото на унесения, както и на някои
други знаци, лесно забележими. Те не узнават целостта
на Божественото вдъхновение, което остава скрито за
тях."
ПРОКЪЛ
Прокъл е един от последните забележителн и

неоплатоници. Той е роден през 412 година след Христа
в Константинопол, а умрял в Атина през 485 година.
Учил и живял предимно в Атина, където по това време
е живял и поучавал Плутарх. Животът му е описан от
ученика му Марин. Според този биограф родителите
му били от Мала Азия. Найнапред той отишъл в
Александрия да изучава риторика и философия, където
учил при платониците Плутарх и Сиран. Найнапред
той се запознал с философията на Аристотел и после с
тази на Платон. Според неговия биограф, дъщерята на
Плутарх, Асклапидения, която единствена по времето на

Прокъл била запазила предаденото й от баща й знание
за мистериите и цялата теургическа наука, и ги предала
на Прокъл.
Прокъл научил всичко, което се отнася до мистериите:
Орфическите поеми, съчиненията на Хермес и рели
гиозните обреди на всички религии така че, където и да
отивал, той разбирал церемониите на различните бого
служения подобре от самите Жреци на съответните
религии. Прокъл е бил Посветен във всички мистерии
в древността. Познавал много добре египетското бо
гослужение и спазвал всички техни празници, като
прекарвал в молитви и в пеене на химни в дните,
определени за постене. Той създал много химни, някои
от които много хубави, са запазени и до наши дни. Те са
Посветени на различни божества. Относно заниманията
си с различните религии той казва: „Не подобава на един
философ да бъде слуга на култовете на един град или
на култ, в който са Посветени неколцина, а той трябва
да бъде въобще йерофант на целия свят: Прокъл смята
Орфей за създател на цялата гръцка теология и отдавал
особено голямо значение на орфическите и халдейските
оракули.
Той преподавал в Атина, където имал неоплато
ническа школа. Неговият биограф разказва найголеми
чудеса за него, а именно: че докарвал дъжд от небето
и смекчавал големите горещини, спирал земетресения,
излекувал нелечими болести, виждал Божествени
явления и пр.
Прокъл е бил с дълбок ум и притежавал найшироки
познания и водил изключително един деен, научен
живот.Той написал много съчинения, някои от които са
достигнали до нас, между които няколко математически

съчинения, като например За сферата. Философските
му съчинения са предимно коментарии върху Диалозите
на Платон. Особено прочут бил коментарът му върху
Тимей. Главните му съчинения са: Теология на Платон
и Елементите на философията.
Прокъл е живял с философията си, тя за него е била
живот, а не само теория. Главните идеи на неговата
философия са изложени в съчинението му Теология на
Платон. Той се отличавал с едно подълбоко проучаване
и разбиране на Платон от предишните неоплатоници.
В теологията на Платон той найвече се занимава с
въпроса за Едното, за Абсолютното Същество. Той се
стреми да покаже множеството като Едно и Едното като
множество, да изложи формата, която приема Едното.
В платоновия Парменид той намира познанието за
природата на Абсолютната Същност. За него само Едното
е реална същност, само то е Истина, а всички други са
само моменти на неговото проявление. Тяхното битие е
непосредствено само като една мисъл. Той казва: „Едното
е само по себе си неизразимо, но то се схваща като се
изхожда от неговото излизане и връщане обратно в себе
си." Едното като поражда света, това не е излизане вън
от себе си, защото едно излизане би било изменение и
по този начин Едното не би било вече равно на себе си.
Ето защо произведенията на Едното не му причиняват
намаление или съкращаване. Едното създава множеството
и множеството се възвръща към Едното.
Като метод на м и с л е н е П р о к ъ л си с л у ж и с
диалектиката на Платон и затова мисълта му е доста
трудна за разбиране. Той поддържа, например, че по
раждащото поражда чрез излишък на сила. Едното
поражда света със всички същества в него и излиза

из Себе Си поради излишък на възможности. Тези
преливащи възможности са действителността изобщо.
Също така пораждане може да има и чрез недостиг.
Всяка нужда, влечение и т.н. става причина на пораждане
чрез недостиг. Пораждането чрез недостиг е запълването
на този недостиг. Нуждата, влечението се намалява в
пораждането, влечението престава да бъде влечение.
Едното, излизайки от Себе Си, създава множеството, но
това множество не намалява Единството на Едното. То
се извършва във формата на Единството. Множеството
участвува в Единството, но Единството не участвува в
множеството.
На второ място, казва Прокъл, че породеното е
сходно с пораждащото. Ето защо и то има своя същност
и свое единство, следователно това са самостоятелни
хенади (същности). Те съдържат в себе си принципа
на Единството, но са и различни. На свой ред тези
хенади произвеждат други, които трябва обаче да са по
несъвършени. Действието е съвсем еднакво с причината,
но пораждането не е еднакво с пораждащото. Така
тези понесъвършени единства не са само единства, а
тяхното единство е само случайно. Така поражданията
се отдалечават все повече от Едното и участвуват по
малко в него.
Диалектиката на Прокъл е трудна за конкретизиране,
но може да се сведе до следното: Абсолютното Единство
като се размножава в много единици, с това произвежда
множеството. В това множество съществува вътрешно
единство. Но тази множественост е мировата субстанция,
от която се поражда света. Абсолютната Същност е
неопределима. Тя е Първичната Единица. Породеното от
нея е вече определено, то е двойствеността, двойката, а

третото, тройката е едно цяло единство на определеното
и неопределеното или нещо смесено. Едва то е биващото,
субстанциалното, Еднотомного. В това истинско
съществуващо е красотата, Истината и симетрията.
Истински съществуващото, излизайки вън от самото
себе си, е животът. Едва от обособяването, от развитието
на моментите, които са в живота, произтича Логосът,
разумът, а от него душата. Прокъл казва: „Логосът е
това, което връща към принципите и е границата, той
усвоява принципа и образува кръг." Прокъл се различава
от Плотин именно по това, че Прокъл смята, че Логосът
не произтича направо от Едното. Той казва: „Относно
Първото Единство всички са съгласни помежду си. Само
че, според Плотин, веднага след Единството се явява
мислещата природа Логосът. Обаче подобре постъпи
неговият Учител, който го въведе в цялата Божествена
Истина, ограничи това неопределено разглеждане на по
древните мислители и доведе това безредно смесване на
различните редове до едно мисловно различаване и го
посъветва да следва точно и да фиксира различаванията
на определенията."
Прокъл приема три сфери на проява, различни една
от друга. Всяка е същевременно цялото. Това са различни
редове на пораждането. Според него трите момента,
трите елемента на троичността са: Едното, Безкрайното
и границата. И така, първото е Бог, Абсолютното Едно,
което само по себе си е непознаваемо, неразкрито.
Негов пръв продукт са многото единици на нещата,
чистите числа. Това са мисловните принципи на нещата,
чрез които те участвуват в Абсолютното Единство. Той
нарича тези принципи богове или хенади. Това е второто
положение, безкрайното множество. Третото е границата,

която сцеплява тези хенади и съставя тяхното единство
с Абсолютната хенада. Границата прави множеството и
самото Едно като Едно. Това е изразено в следната негова
мисъл: „Ето защо, когато говорим за произлизането на
което и да е божествено същество, ние мислим, че то
остава твърдо в индивидуалното едно и се придвижва
само съгласно безкрайността, и едновременно има в себе
си и Едното, и множествеността. Едното от принципа
на границата, а множествеността от принципа на
Безкрайността. В цялата противоположност на божест
вените поколения, попревъзходното принадлежи на
границата, а полошото към безкрайното. От тези два
принципа всичко получава своето движение напред,
докато излезе в битието. Така Вечното, доколкото то
е мярката, като интелектуална мярка, участвува в
границата, а доколкото е причина на непрестанната сила,
тласкаща към битието Безкрайността. Така разумът,
Логосът, доколкото той има в себе си меркитеобразци, е
продукт на границата, а доколкото вечно поражда всички,
той има ненамаляваща сила на Безкрайността."
В допълнение и изяснение на горната мисъл той
казва още следното: „Първото битие е смесеното,
единството на идеята със самата себе си. То е битието
както на живота, така и на разума, на Логоса. Първото от
смесеното е първо от всичко биващо. Има още два други
реда: животът и Духът. Следователно всичко е троично,
тъй като всяко от тези различни неща е троично в самото
себе си. А тези три троичности се определят поточно
като Абсолютно битие, живот и Дух. Така те трябва да
се схващат духовно и в мисълта. Само идеалният свят е
истинното, а самият той съдържа три реда (степени), а
тези идеи от триади съставя истинския, идеалния свят.

Всяка от тези три триади съдържа в себе си другите,
защото във всяка от тях е субстанцията, животът и
Логосът.
„Такава е природата на всичко биващо монада с
много възможности, цялостно същество, Едно, което е
много. То има в себе си триединството на красотата, на
Истината и на симетрията. Красотата съществува заради
реда, Истината заради чистотата, симетрията заради
единството на свързаните. Симетрията е причина, поради
която биващото е единство. Истината е причина, поради
която то е битие (има същността). Красотата е причина,
поради която то е нещо мислено."
„Ето това е първата триада на всичко мислено:
границата, безкрайното и смесеното. Първата триада
е единството на тези три чистата същност, първият
диакосмос, първият Бог, първият ред на Божественото.
Следователно това е Едното. Самото това Едно, като
конкретно Едно, е Единството на Безкрайното и на
границата. А границата е Богът, който произлиза от
непределния, непознаваемия и Първия Бог, за да
стигне до връхната точка на мисленето, който измерва
и определя всичко и който приема в себе си всичко
бащинско и спояващо, и неопетненото потомство на
боговете."
„Но безкрайното е неизчерпаемата възможност на
този Бог, е и онова, което предизвиква появата на всички
създания и редове, и на цялата Безкрайност, както
предсъществуващата точка и субстанциалната, чак до
последната материя. А смесеното е първото и найвисше
подреждане на Боговете, което скрито обединява в себе
си всичко, изпълва го със съдържание, обхваща в себе
си всички триади, обгръщайки причината на всичко

биващо по един прост начин. А това, първото, поражда
в своята връхна точка втория ред. Вторият ред в цялост
е животът, а неговата връхна точка е Логосът. Вторият
ред е една триада, аналогична на първата, защото и
втората също тъй е Бог.
Отношението на тези троичности е следното: Тъй като
първата триада е всичко, но е произлязла от Едното по
интелектуален път и непосредствено остава в границата,
то втората триада е всичко, но е жива и е в принципа
на безкрайността, докато третата триада е произлязла
по начина на смесеното. Границата определя първото
триединство, неограниченото второто триединство,
конкретното третото триединство. Всяка троичност
съдържа в себе си три момента и тези три реда са най
висшите богове.
„Третата троичност поставя около себе си мислещия
Логос. Третата триада е Самият Логос. Тя поставя
средната триада между себе си и Абсолютната субстанция
и изпълва мислещия Логос с Божествено Единство.
Чрез средната триада тя изпълва битието и го обгръща
в себе си. Това, третото, не съществува по силата на
една причина, както първото битие, нито разкрива
вселената, както втората, а съществува като акт и външно
проявявайки се, тя е абсолютната граница. Първата
триада остава скрита в самата граница и е фиксирала
в себе си цялото съществуване на идеалното. Втората
триада е също тъй трайна и същевременно се движи
напред. Животът се появява, но в нея той е сведен до
Единство. Третата триада след придвижването напред,
насочва и връща идеалната граница към началото и
преобръща реда в самата себе си. Защото разсъдъкът
(разумът) е насочване обратно към изходната точка и

привеждане в съответствие с мисленето и всичко това е
едно мислене, една идея: постоянството, привеждането в
ред и връщането назад. Всяко едно от тях е целокупност
само за себе си, но всичките три се свеждат в едно. В
Логоса първите две триади са само моменти, но Духът
се състои в това, да обхваща в себе си целокупността на
първите две. Тези три триединства възвестяват по един
мистичен начин напълно познатата причина на Първия
и Непознаваем Бог, Който е принципът на Първото
Единство, но се манифестира и в трите единства. Първото
е Неговото Неизмеримо Единство. Второто, животът,
е преливането, изобилието на всички сили и тяхното
излъчване, а третото е пълното пораждане на битието,
на същността изобщо. Тези три момента, това са трите
проявления на Абсолютното, които Прокъл нарича три
Бога или трите лица на Бога. Бог е Цялото в Себе Си.
Тези три Бога са чисто трите проявления, трите лица на
Абсолютния Бог.
Както казах, Прокъл е живял със своята философия,
тя за него не е била една празна метафизика, а
една конкретна наука, едно конкретно познание за
Божественото естество и Божественото проявление. Той е
познавал много добре магията и теургията и си е служил
с тях. По този въпрос той казва: „Трябва да приемем,
че първите и найпревъзходни имена на боговете се
основават в самите богове. Божественото мислене прави
от своите мисли имена и показва образите на боговете.
Всяко име сякаш носи образа на един Бог. Както
теургията призовава чрез известни символи безкористната
доброта на Бога да осветли творбите на художниците,
така мисловната наука чрез съчетания и разделяне на
тоновете кара да се прояви скритата същност на Бога."
Прокъл е върхът на неоплатоническата философия.

Неговата мисъл преминава през цялото Средновековие.
Той имал много приемници на катедрата в Атина. По
известни са: Марин, неговият биограф, Изидор от Газа
и Дамаский. От него има също така запазени доста
интересни съчинения. Той бил един от последните
преподаватели на.неоплатоническата философия в
академията в Атина, защото през 529 година след Христа
император Юстиниян наредил да закрият тази школа и
изгонил от империята си всички езически философи.
Макар, че школата външно престанала да съществува,
все пак неоплатоническите идеи, особено философията на
Прокъл се закрепила и запазила в църквата още дълго
време. И всички покъсни мистици в църквата или вън
от нея са говорили за мистичните дълбочини на Бога
както Прокъл.
Цялата неоплатоническа философия се основава
предимно на коментарии на Платон и всички нейни
апостоли се стремят да влязат във връзка с Духа и да
получат откровение за същността на битието, на Духа
и на живота. Те са се издигнали над сетивния свят и
са търсили света на Духа. Изхождайки от Платон, те
изхождат от древните мистерии, защото видяхме, че
Платон изнесе учението на мистериите във философска
форма. Те продължиха неговата работа, като си служеха
и с поконкретни окултни изкуства като теургията,
магията, астрологията и пр.
Неоплатониците като мистици и езотерици, като хора,
които са познавали мистериите, са искали да посочат,
че всички религии са имали Божествен произход, но
впоследствие, с течение на времето, са изопачени. И те
искали да открият Божественото във всяка религия, да
го очистят от праха на вековете. Защото според тях Бог

е говорил и се е проявявал през всички времена и епохи
по различни начини и никога не е оставял човечеството
без Своето Върховно Ръководство. Той винаги е пращал
Учители на човечеството, които да му посочват правия
път. И те възразявали на покъсните християни, които
изгубили пътя на мистериите, изгубили вътрешния
смисъл на християнството, че не е справедливо Бог да
остави човечеството без Светлина и без Учител в течение
на неговото развитие чак до Христа, както мислели по
късните християни.
Зад алегориите и митовете в различните религии
те виждали нещо подълбоко, което именно искали да
разкрият във всяка религия. Затова с право можем да ги
наречем гностиците и мистиците на древните религии.
Както те, така и всички Посветени на миналото, са
били по някакъв начин във връзка с Бога, с Логоса, със
Словото и са го проповядвали по различни начини. Това
схващане се потвърждава от следната мисъл на Учителя,
където той казва: „Христос е вдъхновител на всички
откровения във всички времена и епохи." А Христос,
това е Словото, това е Логосът, проявеният Бог, който
ръководи човечеството и организира битието.
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор 5
Християнският езотеризъм Западната окултна
традиция 11
Християнският езотеризъм Западната окултна
традиция (продължение) 41
Християнски езотеризъм (мисли от Учителя върху
вътрешната страна на християнството) 84
Историческият път на Западната езотерична
традиция 118
Пътят на Първия клон на Бялото Братство 124
Мелхиседек Цар Салимски цар на правда и мир. 124
Зороастър и неговото учение 141
Хермес и неговото учение 148
Кришна и неговото учение 166
Санхониатон 200
Орфей и неговото дело 202
Питагор и неговото дело 215
Платон и неговото учение 241
Хераклит Ефески и другите гръцки философи 263
Аполон Тиански 275
Плутарх 282
Александрийската школа 290
Филон Александрийски 292
Клавдий Птоломей 295
Неоплатоници 303
Амониус Сакус 303
Плотин 305
Порфирий 314
Ямблих 320
Прокъл 330
Историческият път на Бялото Братство
Излезли от печат:
ТОМ 1 Първият клон на Бялото Братство Зороастър,
Хермес, Орфей, Кришна, Платон до неоплатониците
ТОМ 2 Вторият клон на Бялото Братство Авраам, Мойсей,
Есеите, Кабала, Пророците
ТОМ 3 Християнството като Окултна Школа
ТОМ 4 Евангелието на Йоан Книга на Мъдростта
Евангелието на Лука Книга на Любовта
ТОМ 5 Евангелието на Марко Книга на Истината и Волята
Евангелието на Матей Книга на Живота
Очаквайте:
Деянията на Апостолите
Апокалипсисът на Йоан
Третият клон на Бялото Братство

Възраждане на древния Херметизъм Седемте
Херметични принципа, Тайнствената книга Таро, Един съв
ременен херметист Томас Хенри Бургон
Манихейството като Окултна школа
Гностици, неоплатоници, исихасти
Дейността на Бялото Братство в Арабския свят Мохамед
и неговото дело, Философията на АлФараби, Философията
на АлГазали Суфизъм, Западноарабска философия
Богомили, Розенкройцери
ИЗДАДЕНИ К Н И Г И
На Учителя:
„Светът на Великите Души"
„Живот за Цялото" (Из Словото,съставител Георги Радев)
„Свещени думи на Учителя"
„Ново разбиране за Майката и Раждането" (Из Словото,
съставител Илиана Иванова)
„Тайната на Съзнанието" (Из Словото, съставител Илиана
Иванова)
„Учителю благи" Неделни беседи, XII с„ 1 т., (1929)
„Той създава" Утринни слова, VI год., I т., (19361937)
„Ще управлява всички народи" Неделни беседи (19201922)
Други
Пробуждане (поезия) 10 автори от Шумен и Варна, както
и извадки из Словото на Учителя за поезията и музи
ката и за пробуждането на човешката душа.
Какво има на Онзи свят Книгата разкрива опитностите
на една душа в задгробния мир, описание на устройст
вото и организацията му, както и всемогъщата сила
на Любовта. Съдържа още 24 стр. извадки из Словото
не Учителя за смъртта и Онзи свят.
Т е б Аз д а р у в а м Това е Учението на фараон Аменхотеп
IVЕхнатон, който въвежда в Египет вярата в Единния
Бог Атон.
Влад Пашов
Книга първа
Българска, второ издание

Формат 60x84/16
Издател: ќ АВИР ќ Шумен

Има едно Братство,
което пътува в света и носи културата.
То е било в Египет, Индия,
Халдея, Персия, Вавилон,
Палестина, Гърция, Рим,
Англия, Франция, Германия,
сега то постепенно се премества
у славяните и в България.
И там, където то действува,
всичко се движи, расте и развива.
Учителят
Историческият път на Бялото Братство 5
ПЪТЯТ НА ВТОРИЯ КЛОН НА

БЯЛОТО БРАТСТВО
Вторият клон, казва Учителят, може да наречем палестин
ски или есейски. Докато ученията на първия клон изхожда
ха от словото на Хермес и имах а за основа М ъ д р о с т т а на
Словото, то ученията на втория клон в тяхната екзотерична
форма са изложени в Библията Старият и Новият завет, ка
то имат за основно начало Любовта на Словото. Този клон има
ше за задача да подготви хората, които да бъдат среда за
Словото, и когато Словото слезе на Земята, да приемат уче
н и е т о на Л ю б о в т а от н е г о и да го п р е д а д а т на ц я л о т о
човечество. В течение на този клон Словото се явява като Бог
вън от човешката душа, което говори на човека отвън и му
изявява волята си, която става закон за човека. В това отноше
ние Библията представя една чудна книга, която ни разкри
ва манифестациите, проявленията на Словото в течение на чо
вешкото развитие. Тя ни разкрива Словото като главен фак
тор на всеки прогрес и култура, на всяко развитие. И този клон
си има своя екзотерична и езотерична страна, които в извес
тен период от време вървят ръка за ръка, а друг път се разде
лят и вървят поотделно.
За Библията, основа на която е Петокнижието на Мойсей,
има спор кой я е написал и кога е написана. Окултната наука
приема, че тя е дело на Мойсей, в която той излага окултната
космогония и историята на човешкото развитие под формата
на р а з к а з . Но п о н е ж е в е в р е й с к и я език, който е взет от
Свещената азбука на египетските Посветени, всяка буква, вся
ка душa има тройно значение, то Библията е така написана,
че има тройно значение. И когато човек я чете трябва да има
ключ, за да може да разкрие вътрешната езотеричната стра
на на писанието, да прочете ясно мисълта на Мойсей. За пър

вата глава на Битието Учителят казва, че тя с ъ д ъ р ж а толкова
много знание, което ако се развие, трябва да се напише цяла
книга. В първите десет глави на Битието Мойсей развива сво
ята космогония и историята на човечеството, с т и г а й ки до
Авраама, родоначалника на еврейския народ.
АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА
ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД
Понеже вторият клон на Бялото Братство развива своята
дейност предимно в средата на еврейския народ, който про
изхожда от Авраама, затова не е безинтересно как окултната
наука разглежда въпроса за зараждането и мисията на еврейс
кия народ.
В уводните думи към първия клон на Бялото Братство аз
споменах, че при катастрофата на Атлантида, при потопа, част
от населението на Атлантида се изселва предварително под
ръководството на Посветени и тръгва в двете посоки: едни пре
селници тръгват през Северна Европа към Централна Азия,
а д р у г и м и н а в а т п р е з с е в е р н и т е брегове на А ф р и к а к ъ м
Египет. Тези две течения, избегнали катастрофата, се срещат
в Предна Азия в областта на днешен Ирак и Иран, поспе
циално на границите на древна Халдея и областите на юг от
Каспийско море. На изток от тях се заселили различни туран
ски племена. От тази среща на тези два клона на преселници,
п р и м е с е н и и с т у р а н ц и т е , се о б р а з у в а л един народ, едно
п л е м е , от което п р о и з х о ж д а А в р а а м , р о д о н а ч а л н и к а на
евреите.
Така че на север имаме туранците, на юг иранците и там.
където се срещат тези две народности, пристига от Африка
трета народност, която стига чак до областта на туранците. Там
се получава едно смешение на преселниците, които идват от
Африка, с известни турански племена. Така се образува ед
на народност, от която се роди покъсно еврейството. Тази на
родност имаше нещо особено в себе си. Докато у туранците
още съществуваха упадъчното ясновидство като наследство
от атлантско време, тези сили, които пораждаха това ясновид
ство у този народ, който се роди от смешението на известни
турански племена с известни преселници, минали през
Северна Африка, се насочиха навътре в тялото, навътре в ду
шата на този народ и почнаха да организират както тялото, така
и душата на хората от този народ, за да организират един фи
зически мозък, за да м о ж е човек по пътя на мисълта, чрез
мозъка, да дойде до познанието на Бога както вътре в себе
си, така и вън от себе си. Защото в предишни времена това
познание за Бога както вътре в душата, така и вън в природа
та се постигаше по пътя на ясновидството. Но сега трябваше
по пътя на мисълта, проявена чрез мозъка, да се дойде до поз
наването на Бога както в душата, така и в природата. Затова
беше необходимо нова организация на човешкото тяло, за да
се създаде един мозък, чрез който да се прояви мисълта на
човешкия дух. Такава нова организация имаше в Авраам, който
изхождаше от този народ, който се образува от смешението
на двата клона.
Авраам върви по линията на Ноевия син Сим. Тара, ба
щата на Авраам, излезе из Ур халдейски. Той умря в Харак.
Оттогава започва самостоятелната история на Авраам. Тя за
почва с един обет на Бога, за който е казано в Битието: „И ре
че Господ Аврааму, излез из земята си и из народа си, из дома
бащин си и иди в земята, която ще ти покажа. И ще направя
народ голям. Ще те благословя и ще възвеличая името ти и
ще бъдеш в благословение. И ще благословя онези, които те
благославят, а онези, които те кълнят, ще прокълна. И ще се
благословят в тебе всички племена на Земята."
Авраам се среща с М е л х и с е д е к цар на правда и мир,
който е един от безсмъртните предци на човечеството, без на
чало на дни, нито край на живот, без родословие. Това ще

рече, че той не е свързан с никой от дългите родословия като
се почне от Адам и се свърши с подалечните потомци. И то
ва не е случайно. Тази среща означава нещо, тя е символ на
нещо.
В своята книга „Мисията на евреите" Сент Ив д'Алвейдър,
след като излага синархичното учение на Рама и говори за
н е г о в и я ц и к ъ л , р а з в и в а с л е д н а т а идея, която щ е п р е д а м
накратко: Синархичният строй на Рама, след като просъщес
твувал няколко хилядолетия, накрая се разпаднал поради та
ка наречения разкол на Иршу, три хиляди и двеста години
преди Христа. Иршу въздигнал отново женското начало, чийто
емблем се явява венериния знак на Телеца. С това започва пак
старата история на нескончаеми борби, политическа и рели
гиозна анархия, каквато е царувала и при разюзданата власт
на друидесите в древна Келтия. Великият религиозен синтез,
който характеризира цикъла на Рама, се разпадна на отдел
ни култове; мощният съюз от държави, подчинени на синар
хичния строй се разпадна на отделни държави, в които се въз
цари принудителната власт, чиито носители се явяват най
вече монарсите. Така се явяват на историческата сцена ред
мощни държав и Персия, Асирия, Вавилон, Рим и пр., които
се развиват под знака на Телеца и вървят по пътя на Немрод,
пътя на тигъра.
През тези именно времена, когато царува Немрод, кога
то разколът на И р ш у е о б х в а н а л всички страни, в Халдея,
пъшкаща под властта на Телеца, възниква движението на аб
р а м и д и т е или н е о р а м и д и т е . И з с р е д и т е н а х а л д е й с к о т о
жречество, верно на традициите на рамовия цикъл, ала по
тиснато от произволната политическа власт, изхожда едно дви
ж е н и е на синтетично Посвещение, което има за цел да пре
веде отново народите към древносоциалния синтез. Това е
показано в Битието, че Тара, със сина си Авраам, със Сара,
ж е н а му и с Лота напуща Ур халдейски, за да търси нова земя,
в която да о с ъ щ е с т в и ц е л и т е на о р д е на на П о с в е т е н и т е .
9
Именно Авраам е комуто е възложена тази мисия. И името

му изцяло с ъ д ъ р ж а йерограмата Рам: Аврам. От езотерично
гледище човекът Авраам се явява въплощение на един кос
мичен принцип, специфичен принцип на социална
организация, чието начало започва със създаването на един
род и след като мине по сложните пътища на диференциаци
ята и подбора, завършва с една напълно организирана соци
ална общност. Авраам от друга страна е символично име на
един орден, на едно о к у л т н о д в и ж е н и е , на едно о к у л т н о
братство. Той е глава на една колегия от Посветени. И тази
глава на ордена на неорамидите, б ъ д ещ патриарх и родона
чалник на „избрания народ" се поклан я благоговейно пред
Мелхиседек, представител на великия религиозен и д ъ р ж а
вен с и н т е з н а Р а м о в и я ц и к ъ л , з а д а п о л у ч и н е г о в о т о
Благословение Посвещение. Тази е връзката, която свърз
ва движението на абрамидите и специално Авраам с цикъла
на Рама и със социалното учение на древната синархия. Това
е един символ на приемственост при предаване на учението
на Великото Бяло Братство, което Авраам е призван да възс
танови в една нова форма на Земята чрез своето потомство.
Така че Авраам не е бил един обикновен човек, но един
Велик Посветен, който е бил м и н а л през една съвсем нова
форма на Посвещение и е бил способен по пътя на мисълта
да познае Бога, както в природата, така и в човешката душа,
Който пулсира и се проявява и чрез кръвта на поколенията.
По този път на мисълта Авраам открива, че Бог, Който про
никва цялата природа, живее в неговата душа, живее в него
вото аз. И той казва за себе си: „Аз съм". Така Авраам открива,
че Бог има свой център в неговия Аз и го чувствува в кръвта,
която тече през поколенията.
Легендата разказва, че Авраам е получил тази нова вът
решна организация по един особен начин. Както видяхме, той
е една действителна историческа личност. В една легенда от
Талмуда се разказва, че бащата на Авраам е бил пълководец,
на о н а з и л е г е н д а р н а , но д е й с т в и т е л н а л и ч н о с т , която в
Библията се нарича Нимрод. Той сънува сън и жреците му

казали, че според този сън синът на неговия пълководец ще
с т а н е велик човек и ще с в а л и от п р е с т о л а м н о г о ц а р е и
владетели. Нимрод се уплашил от това и заповядал да убият
сина на пълководеца. Бащата на Авраам прибегнал до хит
рост и п о к а з а л на Н и м р о д е д н о ч у ж д о дете, а н е г о в о т о
собствено, именно Авраам, скрил в една пещера, където бил
гледан. И фактът, че Авраам е първият, който насочва стари
те ясновидски сили навътре и развива в себе си онази орга
низираща сила, която го довежда до вътрешното съзнание за
Бога. Това обръщане на целия сбор от душевни сили е пока
зано в легендата, която разказва, че в течение на три години,
през което време детето е било отглеждано в пещерата, то е
бозаело мляко чрез Божията благодат от свой собствен пръст
на дясната ръка. Това хранене чрез самия себе си, това пре
м и н а в а н е навътре на силите, които порано са произвежда
ли ясновидството, легендата го показва по един чуден начин
с родоначалника на еврейския народ Авраам, който се е хра
нил чрез своя собствен пръст.
Така че Авраам е м о ж е би първият, в който под влияние
на Божествената Мъдрост се е събудила мисълта за Бога в
него. Той е преживял Бога вън от себе си. Това е било въз
м о ж н о за него, защото той е развил един превъзходен мозък
като орган на мисленето. Затова с право него го считат като
откривател на аритметиката, на науката на мисълта, която се
основава предимно на физическото мислене. Това, което мо
же да бъде разкрито чрез ясновидството, аритметиката ни го
разкрива чрез процеса на мисленето, чрез мозъка.
Тази способност, този мозък, който Авраам е бил развил,
трябвало да се развие понататък чрез наследствеността, пре
давайки се от поколение на поколение. В това развитие на фи
зическото поле, естествено то не е могло да бъде изолирано
от развитието на етерното и астралното тяло, които заедно об
разуват истинското тяло на човека. Затова по пътя на наслед
ствеността се усъвършенстват и трите обвивки на човешкото
тяло. Това, което е могло да бъде предадено на тези три об

вивки на човешкото тяло, е трябвало да бъде предадено в ред
последователни поколения.
Развитието на отделния човек върви така, че до седмата
година се развива предимно физическото тяло, до четирина
десетата година се развива етерното тяло и до двадесет и пър
вата г о д и ш н а в ъ з р а с т с е р а з в и в а а с т р а л н о т о тяло. Това
развитие, което в индивида се извършва в течение на седем
години, в развитието на един народ и на човечеството се из
вършва в течение на седем поколения. И понеже наследст
веността се предава не от баща на син, а от дядо на внук, то в
такъв случай са необходими не седем поколения, за разви
ване и оформяне на едно тяло, но четиринадесет поколения.
Така това, което е било вложено в Авраам, за да се развие в
своята пълнота, е трябвало да мине през три пъти по четири
надесет поколения, така че да м о ж е да обхване както
физическото, така и етерното и астралното тяло. По такъв на
чин се стига до едно тяло, което е напълно проникнато, про
пито от това, което е било вложено у Адам като първоначал
на заложба. Това ни е показано от евангелието на Матея, ко
ето посочва, че от А в р а а ма до Д а в и д а има ч е т и р и н а д е с е т
поколения, от Давида до вавилонското преселение четирина
десет поколения и от вавилонското преселение до Христа, че
тиринадесет поколения.
П ъ р в о н а ч а л н о еврейският народ познавал Бога, изявен
в духа на народа, като отделния човек се чувствувал като член
на целия народ, а не като отделна индивидуалност. Затова се
казва, че Бог е Бог на Авраам, на Исак, на Яков. Така евреите
познавали Бога, който се изявявал в духа на народа, от който
всеки отделен човек е част. Когато в християнското познание
отделната човешка индивидуалност постига същото познание
за Бога, който ж и в е е в душата на човека, когото древноеврейс
кото познание постига чрез вглъбяване в духа на народа, в
онзи дух. който тече в кръвта на поколенията.
В заключение на гореказаното м о ж е м да кажем, че чрез
древноеврейския народ е развита логичната мисъл за позна

ване на Бога и без силата на ясновидството. Но за тази цел
особеното устройство на Авраамовия организъм е трябвало да
бъде предаден понататък по пътя на наследствеността на
поколенията.
Както се е водило развитието на човечеството след атлан
тско време, трябвало е да се създаде една способност в чове
ка да замести древното ясновидство, трябвало е да се развие
логичното мислене, чрез което човек да открие и познае Бога,
проявен както във външния свят, така и в човешката душа.
Еврейският народ е бил определен да създаде едно такова
тяло, което да бъде така организирано, за да може да дойде
до п о з н а н и е т о на с в е т а и на Б о г а б е з в л и я н и е т о на
ясновидството. Тази била мисията на еврейския народ.. В ли
цето на р о д о н а ч а л н и к а на е в р е й с к и я народ, в л и ц е т о на
Авраам фактически имаме една такава индивидуалност, чи
ето тяло е било един п о д х о д я щ и н с т р у м е н т за л о г и ч е с к о
мислене.
По такъв начин Авраам сложи началото на едно
познание, което се основава не на ясновидството, а върху наб
люденията във външния свят. По такъв начин е сложено на
чалото на онази култура, плодовете на която имаме сега в за
падноевропейската култура. Авраам сложи началото на ком
бинираното мислене, на математическата логика. Затова той
разгледа света като мярка, число и тегло, в който свят той на
мира изявен Бога, с Когото той е бил във връзка, в общение.
В такъв случай Авраам познава Бога първо вън от себе си,
изявен в природата. Когато човек проникне със своята мисъл
всичко, което съществува във външния свят, изразено в число,
мярка и тегло, той се доближава до познанието на Бога про
явен в природата. И след като познае Бога вън от себе си, той
го намира в душата си. Такъв човек беше Авраам, който по
този начин сложи началото на едно ново познание за Бога и
света. И това познание на Бога у Авраам беше толкова конк
ретно и живо, че той беше готов на всички жертви за своя Бог
Той се о т л и ч а в а л с т а к а в а преданост , която д о с т и г а ла до

саможертва. Това е показано в Библията с факта, на готовнос
тта на Авраама да принесе в жертва единствения си син, чрез
когото т р я б в а ш е да о с ъ щ е с т в и о б е щ а н и е т о на Бога пред
Авраам, че ще го направи велик народ. С това той бил готов
да пожертва целия еврейски народ и всичко, което бил той са
мият и което трябвало да се внесе в света чрез него. Но когато
бил готов да принесе Исак в жертва, Бог го възпрял и той по
лучил обратно сина си. С това той получил от Бога Йехова ця
лата своя мисия. Принасянето на Исак в жертва значело, че
Авраам се отказва от мисията си, значело принасяне в жерт
ва логическото мислене, което беше вложено в Авраам и тряб
ваше да се предаде чрез Исак на поколенията. На мястото на
Исак, на мястото на логическото мислене той принесе в жер
тва един овен или агне, което е символ на последната ясно
видска дарба на човека. За да бъде запазена за бъдещите по
коления логичноматематичната мисъл на Авраам в лицето
на Исак, в човешкото устройство е трябвало да бъде пожерт
вана последната възможност за ясновидска връзка с духов
ния свят, което се постига чрез двулистния лотосов цвят, кой
то се намира м е ж д у веждите, символизиран от овена.
По такъв начин се изпълнява обещанието на Бога, че ще
направи от Авраам да произлезе велик народ, който според
официалния превод на Библията ще бъде многоброен като
звездите на небето и пясъка на морския бряг. Но според окул
тната наука това е крив превод, а оригиналния превод значи,
че Бог иска да направи да царуват в размножаването и разп
р о с т р а н е н и е т о на е в р е и т е по земята о н е з и о т н о ш е н и я на
числата, които царуват и в звездите на небето. В своето раз
витие еврейският народ е трябвало да бъде устроен според
хармонията и порядъка на звездите. И виждаме, че това ста
ва точно така. Исак имаше двама синове Яков и Исав. Яков
имаше дванадесет сина, което съответства на дванадесетте зо
диакални знаци, през които минава Слънцето в своето дви
жение по небето. От това се вижда, че и развитието, и разм
ножаването на еврейския народ имаме един образ, едно ко

пие на числата и мярката, които царуват на небето.
(Горните сведения за Авраама и еврейския народ съм взел
от Щайнер и от Сент Ив д'Алвейдър.)
Всеки един от дванадесетте синове на Яков отговаря на
един от дванадесетте зодиакални знаци, което е изразено в
благословията, която Яков отправя към всеки един от сино
вете си. Не е безинтересно да приведем това място от Библията,
като посочим кой син на кой знак отговаря. Синовете на Якова
носят следните имена поред: 1. Р у в и м 2. Симеон и Леви 3. Юда
4. Завулон 5. Исахер 6. Дан 7. Гада 8. Асира 9. Невталим 10.
Йосиф 11. Венеамин. Понеже Симеон, което значи послуша
ние и Леви, което значи съединение образуват един знак, за
това д в а н а д е с е т и я т з н а к се з а е м а от с и н о в е т е на Й о с и ф а
Ефраима и М а н а с и я .
Тогава имаме следната таблица:
1. Рувим отговаря на знака Водолей.

2. Ефраим и М а н а с и я отговарят на знака Риби.
3. Венеамин отговаря на знака Овен.
4. Исахер отговаря на знака Телец.
5. Симеон и Леви отговарят на знака Близнаци.
6. Завулом отговаря на знака Рак.
7. Юда отговаря на знака Лъв.
8. Асир отговаря на знака Дева.
9. Дан отговаря на знака Везни.
10. Гада отговаря на знака Скорпион.
11. Нефталим отговаря на знака Стрелец.
12. Йосиф отговаря на знака Козирог.
В 49та глава на Битието се казва: „И повика Яков сино

вете си и рече им: Съберете се да ви известя що ще се случи
вам в последните дни. Съберете се и послушайте синове Якови,
послушайте Израиля отца си." След тези думи Яков изрежда
благословение към всеки един от тях, което ги характеризи
15
ра като зодиакални знаци, само че знаците не вървят по реда
на синовете, както са дадени в Битието, а са размесени. Ще
ги дам по реда на знаците:
1. На знака Овен отговаря Венеамин и за него Яков казва:
„Ще бъде вълк грабител. Зара н ще пояжда грабеж, а вечер
ще дели корист." Овен има за господар планетата Марс, ко
ято напълно се характеризира с горните думи.
2. На знака Телец отговаря Исахар. За него Яков казва:
„Исахар е як осел, който се е разпрострял сред кошарата. И
като видя, че успокоението е добро и местото весело, подло
жи плещите си на това и стана раб подчинен." Което е харак
терно за Телец.
3. На знака Близнаци отговарят братята Симеон и Леви,
които са дадени заедно в Битието. За тях Яков казва: „Симеон
и Леви, братята, сечива неправедни са ножовете им. В съвета
им да не в л и з а ш , д у ш о м о я . В с ъ б р а н и е т о им да не се
съединиш, чест моя. Защото в гнева си убиха человеци и в
упорството си прерязаха жили на волове. Проклет гнева им,
защото беше силен и яростта им, защото беше жестока. Ще
ги разделя в Якова, ще ги разпръсна в Израиля."
4. На знак а Р а к отговаря Завулон , за когото се казва:
„Завулон се е настанил в морското п р и с т а н и щ е и ще бъде
пристанище на кораби и пределът му до Сидон."
5. На знака Л ъ в отговаря Юда, за когото се казва: „Юдо,
тебе ще похвалят братята ти. Ръката ти ще бъде на врата на
враговете ти. Синовете на баща ти ще ти се поклонят. Щение
лъвово е Юда. От лова, сине мой, си възлязъл. Легнал е и се е
разпрострял като лъв и като лъвица. Кой ще го събуди. Не ще
да оскудее скиптъра на Юда, нито законоположник от сред
нозете му, додето дойде Сила и нему ще се покоряват народите.
Връзва за лозата оселчето си, за избраната лоза жребето на
ослицата си. Ще опере във вино дрехата си и с кръвта на гроз
дето облеклото си. Очите му ще бъдат червени от вино и зъ
бите му бели от мляко."
6. На знак а Дева отговаря Асира, за когото е казано:
„ Х л я б ъ т на А с и р а ще б ъ д е т л ъ с т и той ще д а д е ц а р с к и
наслаждения."
7. На знака Везни отговаря Дан. За него се казва: „Дан
ще съди людете си, като едно от израилевите племена. Дан
ще бъде змия на пътя, аспида на пътеките, която хапе петите
на коня. Ездачът му ще пада назад. Твоето спасение чаках,
Господи."
8. О с м и я т з н а к С к о р п и о н отговаря на Гада. За него е
казано: „Гада ще разбият разбойници, но и той найпосле ще
разбие."
9. Деветият знак Стрелец отговаря на Нефталим. За него
е казано: „Нефталим е елен, пуснат, който дава угодни думи."
10. Десетият знак Козирог отговаря на Йосиф. За него е
к а з а н о много, а именно: „Йосиф е плодоносна ветва.
Плодоносна ветва, близо при източник. Летораслите се прос
тират по стената. Стрелците го огорчиха и стреляха по него, и
враждуваха с него. Но лъкът му стана крепък и мишцата на
ръцете му се у к р е п и чрез ръцете на с и л н и я Яков. Оттам е
пастирът, Израилевий камък, чрез Бога на отците ни, който
ще ти помага и чрез Всесилния, който ще благославя с небес
ни благословения отгоре, с благословения на бездната отдолу.
Благословенията на Отците ти се преукрепиха повече от бла
гословенията на Праотците ми, до високите върхове на веч
ните планини: ще бъдат на йосифовата глава и на върха на
превъзходния м е ж д у братята си."
11. Следващият знак Водолей отговаря на Рувим, за ко
гото Яков казва: „Рувиме, ти си първороден мой, крепост моя
и начатък на силата ми, преимуществен в достойнство и пре
и м у щ е с т в е н в с и л а . И з в р е л си к а т о вода: не ще да има
преимущество, защото си възлязъл на одъра на баща си: то
гава си го оскърбил. На одъра ми е възлязъл!"
1 2 . Д в а н а д е с е т и я т з н а к Р и б и о т г о в а р я на Е ф р а и л и
Манасия, синове на Йосифа.
От и з л о ж е н о т о в 49та глава на Битието се вижда, че
Господ е казал на Авраам, че неговият народ ще се развива
17
според законите на звездите, което се вижда от това, че два
надесетте синове на Якова, които отговарят на дванадесетте
зодиакални знаци, стават родоначалници на 12те племена
израилеви, от които е съставен целия еврейски народ.
Тези дванадесет синове на Яков носят в себе си заложбата,
която беше вродена в Авраам и която беше мисията на еврейс
кия народ, която трябваше да се предава по наследство от по
коление на поколение. Така се формирал един народ, в кого
то и ясновидството било вече изчезнало и те по пътя на ми
сълта идвали до идеята за Бога. Но случило се едно явление
м е ж д у синовете на Яков, а именно, един от тях, Йосиф, по ата
визъм имал пророчески сънища, озарени от д у х о в н ия свят.
Тази негова способност на ясновидство била противна на ос
новната тенденция на еврейския народ, предадена от Авраам
по наследство и това породило известна антипатия и враждеб
ност на братята му к ъ м него. Това е предадено в Библията с
разказа за продаването на Йоси ф на египтянина. По този на
чин той е бил отхвърлен от своите братя, защото в него отно
во се проявява едно наследство от старата ясновидска дарба.
Затова той трябвало да отиде в Египет, защото той отпадал от
мисията на еврейския народ. Но чрез отиването си в Египет
Й о с и ф направил връзка на еврейския народ с египетската
Мъдрост. Това било необходимо за еврейския народ за изпъл
нение на неговата мисия. И Учителят казва някъде, че евре
ите трябвало да отидат в Египет, да се възпитат и облагородят
под влияние на египетската Мъдрост и култура. Еврейският
народ е бил така устроен, че чрез своята логична мисъ л схва
щал външния свят като проява на Бога Йехова. Но те знаели
още, че това, което те познавали като Йехова, Творец на явле
нията във в ъ н ш н и я свят е бил е д н а к ъ в със с ъ щ н о с т т а на
човека, с неговото Аз. Но затова те нямали никакви собстве
ни вътрешни п р е ж и в я в а н и я (опитности), ето защо те трябва
ло да бъдат н а у ч е н и от друг народ, който имал тези
изживявания, тази опитност. И Йосиф е бил човекът, който е
направил връзката м е ж д у древноеврейския народ и
египтяните, от които евреите могли да научат това, за което ня

маха собствена опитност да съединят познанията на външ
ния свят, добити по пътя на логичната мисъл и вътрешните
преживявания на духовния свят.
Йосиф могъл да направи това, защото той притежавал яс
новидската дарба, имал вътрешна опитност както египтяни
те и с ъ щ е в р е м е н н о п р и т е ж а в а л и м а т е м а т и ч н о логичната
мисъл. По такъв начин той могъл да у с л у ж и както на евреите,
така и на египтяните, които не притежавали в такава степен
както евреите логично математичната мисъл. Затова и
ф а р а о н ъ т , респ. е г и п т я н и т е, не могли да се с п р а в я т с
положението, за което синът на фараона известявал за нас
тъпването на гладнит е години. И затова н а з н а ч а в а н е т о на
Йосиф за ръководител на Египет не е било случайно. Той имал
в себе си способностите за организиране на външния живот,
които липсвали на египтяните. Затова той бил в състояние да
даде правилни съвети на египетския фараон. По такъв начин
той станал и с т и н с к о звено м е ж д у египетския и еврейския
народ. С това той допринесе за еврейския народ, щото учени
ето за Йехова като Творец на външния свят и на явленията в
него, да п о л у ч и в ъ т р е ш н о т о с ъ д ъ р ж а н и е на е г и п е т с к а т а
Мъдрост. И з р аз на тази връзка е хармонията м е ж д у древно
египетската Мъдрост, която почивала на вътрешни преживя
вания и опитности и външното познаване на света, присъщо
н а е в р е и т е , к о я т о д а д е М о й с е й . К о г а т о това б и л о в е ч е
постигнато, еврейският народ е трябвало да бъде изведен от
Египет, да м о ж е да преработи по свой собствен начин египет
с к а т а М ъ д р о с т . М о й с е й е бил П о с в е т е н в е г и п е т с к а т а
Мъдрост, но с ъ щ е в р е м е н но е притежавал и математично ло
гичната мисъл на еврейския народ, затова той е могъл да нап
рави с и н т е з м е ж д у двете с х в а щ а н и я з а света. Сле д като
усвоили, като се запознали с египетската Мъдрост, с техните
духовни п р е ж и в я в а н и я , евреите е трябвало да бъдат
изолирани, откъснати от Египет, за да могат да доразвият това,
което носели от Авраам като наследство в светлината на еги
петската Мъдрост.
Както в животът на отделния човек, така и в живота на
народите няма нищо случайно, а всичко каквото става с тях
има за з а д а ч а да им п р и д а д е нещо. С ъ щ о т о се с л у ч и и с
евреите. Както видяхме евреите неслучайно отишли в Египет,
където се оформиха като народ. След това, покъсно в тяхна
та история, те не случайно попаднаха под вавилонско робство.
И там те трябваше да научат нещо, от което имаха н у ж д а , за
да изпълнят възложената им мисия. Във Вавилон еврейски
ят народ се е с р е щ н а л и с една друга страна от д р е в н а т а
традиция. От една страна във Вавилон евреите влезли в кон
такт с халдейската Мъдрост, а от друга страна найдобрите
синове на еврейския народ влезли в контакт с Мъдростта на
нововъплътения Зороастър, който работил по това време във
Вавилон под името Назаратус или Заратус. И някои от най
добрите пророци са се развили под негово влияние. Това е било
в периода от 600 до 5 5 0 година преди Христа, когато, както
видяхме и Питагор е бил доведен от Египет като пленник да
влезе във връзка с х а л д е й с к а т а Мъдрост, с М ъ д р о с т т а на
Зороастър.
Такъв е в общи линии пътят на развитието на еврейския
народ, който е имал за мисия да подготви едно подходящо тяло,
в което да се въплоти Заратустра, за да стане проводник на
Великия Слънчев Дух. Тук ще припомня един окултен закон,
който ни разкрива д ъ л б о к и я с м и с ъ л на всяко историческо
развитие. Според този закон великите р ъ к о в о д е щ и
индивидуалности, които се раждат в един народ, които имат
особена мисия у този народ, в тяхната отделна съдба се пов
таря цялото развитие на народа в течение на много векове. В
едно въплощение те п р и е д а т в себе си един екстракт от това,
което се е създавало в историята през вековете. Този закон е
ясно изразен в живота на Исус. Това става като целият ход на
историческото развитие се повтаря в съкратена форма в ж и
вота на Исус. Звездата, която видяха Мъдреците на Изток при
раждането на Исус. се явява найнапред в Халдея от онази
област на Ур халдейски, откъдето излезе и Авраам. Тази звезда

е била жива, действителна, това е бил духът на Заратустра,
който слизал към ново въплощение. Заратустра или Зороастър
значи златна звезда. Той се явява първо в Халдея, в областта
на Ур халдейски и тръгва оттам. Тамошните маги, които са
били негови ученици, го виждат в звездата и тръгват след него.
Т а к а т у к с т а в а д у х о в н о това, к о е т о ч р е з А в р а а м с т а н а
физически. Пътят, който бил изминал Авраам, сега го изми
нава духовно звездата, която магите следват. Тази звезда, както
казах, е самият въплощава щ се Заратустра, който минава пъ
тя на Авраам и слиза над рожденото място на Исус. Това е
моментът, когато индивидуалността на Заратустра се въпло
щава в детето Исус във Витлеем. Мъдреците от Изток знаят
това и те следват звездата, т.е. своя Велик Учител.
Преповторението на пътя на еврейския народ от живота
на Исус показва, че в него се съдържа екстракта, есенцията
на цялото развитие на еврейския народ. Първото повторение
на явленията е пътят на звездата. Второто нещо е жертвопри
н о ш е н и е т о на М ъ д р е ц и т е , които поднася т на И с у с злато,
смирна и ливан, което отговаря на жертвата на Исак. Всред
еврейския народ е имало един Йосиф, който имал ясновидс
ки сънища. Сега при Исус неговият баща, също Йосиф, има
с ъ що пророчески сънища, който чрез съновидение узнава не
само това, че Исус се ражда, но че трябва да избяга с Исус в
Египет. Както евреите отидоха в Египет, така и Исус трябва
ше да отиде там и след това се връща оттам в града Назарет в
Палестина, откъдето е наречен назарянин.
Такова е в общи линии зараждането и развитието на ев
рейския народ и неговата специална мисия да създаде под
ходящо тяло, в което да се въплоти Заратустра, за да стане про
водник на Великия Слънчев Дух, който трябваше да слезе на
земята да спре инволюцията и да даде импулс за възхода на
човечеството към Божествените висини, откъдето то е било
слязло.
След това кратко изложение на развитието на еврейския
21
н а р о д ще се з а п о з н а е м с н е г о в и я У ч и т е л и о р г а н и з а т о р
Мойсей, който стои начело на втория клон на Бялото братство,
който изхожда от Египет и когото Учителят нарича есейски.
МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО

М о й с е й стои на изходната точка на втория импулс на
Бялото Братство. Мисията на този втори клон била да подгот
ви хората, които да приемат Божественото Слово и да го раз
п р о с т р а н я т п о ц е л и я с в я т. З а т а з и цел н а й н а п р е д бил
създаден, както видяхме, еврейският народ с неговата специ
ална организация, където при познаването на Бога не се апе
лира к ъ м ясновидството, но по пътя на логичната м и с ъ л се
идва до това познание. Затова и писанията на носителите на
втория клон се различават от тези на носителите на първия
клон. Н о с и т е л и т е на п ъ р в и я клон винаг и а п е л и р а л и к ъ м
ясновидството, когато във втория клон а п е л и р а ли към
мисълта. И понеже във втория клон със слизането на Дух а
на Слънцето на Земята в тялото на Исус от Назарет бил спрян
инволюционният процес и бил даден импулса на възхода, в
началото на който трябвало да се развие и оформи човешката
мисъл, за да може да познае Словото, въплотено в цялата при
рода и в човешката душа.
Началото на това познание дал още Хермес, но във вто
рия к л о н т о е в е ч е п о к о н к р е т н о д а д е н о . Т о в а б и л о
необходимо, защото Словото на Христа щяло да се разпрост
рани м е ж д у народите на петата подраса на Петата раса, ко
ято имала за задача развитието на човешкия ум. По такъв на
чин това, което било посято у Авраам дало своите плодове в
Западна Европа. Затова и писанията на носителите на втория
клон, както казах, са продукт на вглъбяване на мисълта в тай
ните на битието и живота, изложени в образи, взети от приро
дата и живота. Не че в носителите на втория клон не е същес

т в у в а л о ясновидство, но това ясновидство било м а л к о по
особено от древното ясновидство. То било проникнато от ми
сълта и се изразявало чрез мисълта. Понеже Мойсей е един
от първите адепти на този импулс, ще разгледаме неговото
дело.
Мойсей е един от найзагадъчните Посветени в пътя на
човешкото развитие. Също така и неговите писания са така за
гадъчни и забулени, че м ъ ч н о м о ж е да се проникне в скри
тия им смисъл. Както е дадено в Библията Мойсей е роден от
еврейско семейство и е х в ъ р л е н в една кошничка на брега
на реката Нил, където го намира царската дъщеря. Но и са
мото това описание е един символ на едно Посвещение, през
което минава Мойсей. Самото това Посвещение е описано на
пълно в духа на Мойсей.
Но според хронологията на Манетон, египетски жрец, той
бил син на сестрата на ф а р а о н а и е носил името Хозарзив.
Страбон, римски историк, твърди същото. Той е научил това
от египтяните. И библейският разказ признава, че Мойсей е
възпитан в Египет и е изпратен от правителството да надзи
рава евреите, които работили в областта на Госен. Това ни по
к а з в а я с н о , че М о й с е й е б и л П о с в е т е н в е г и п е т с к о т о
Посвещение и е бил запознат с дълбоката Мъдрост на Египет.
Той е бил посветен от майка си на храма, където е израснал.
Бил е сериозен, з а м и с л е н и м ъ л ч а л и в , затова бил наречен
„мълчаливият". При говорене заеквал. Той сполучливо издър
ж а л всички изпити при Посвещение на тайните. Той, който
бил със стоманена душа и диамантена воля, считал изпита
нията за играчка. Бил е надарен с математически и всеобе
м а щ ум, и проникнал в тайните на Свещените числа. Той се е
стремял да проникне във всички тайни на египетското
Посвещение. Чувствувал, че някакво тайнствено провидение
бди над него и му помагало да постигне целите си.
По разпореждане на ф а р а о на той бил назначен за све
щен писар в храма на Озирис. Тази важна длъжност засяга
23
ла символизма във всичките му форми, космогонията, астро
номията и астрологията. Той се посветил усърдно на тази си
длъжност, която била свързана с онази на инспектор на раз
лични египетски провинции. Като такъв бил изпратен да ин
спектира делтата, където били евреите, населяващи долина
та на Госен. Там те били подложени на много тежка работа
дялали камъни и правили тухли. Те били горди и независими,
и не се подчинявали лесно както на местните жители и на
надзирателите и понякога на удар отговаряли с удар. Хозарзив
почувствал една тайна симпатия към тези онеправдани хора,
старейшините на които се покланяли на единия Бог. Те обо
жавали старейшините си, но често роптаели срещу египетс
кото иго и протестирали против несправедливостта. Един ден
Хозарзив видял един египетски надзирател да бие немилос
тиво и жестоко един беззащитен евреин. Кръвта му кипнала,
той се нахвърлил върху египтянина, изтръгнал оръжието от
ръцете му и го убил на място. Тази постъпка решила пона
татъшната му съдба. Но той решил да избяга в пустинята и
да си н а л о ж и с а м и з к у п л е н и е т о за п р е с т ъ п л е н и е т о . Той
чувствувал, че е предопределен за някаква важна мисия, но
не м о ж е л да я обхване и прозре с мисълта си.
Отвъд Червено море, зад Синайския полуостров, в стра
ната на миямитяните, се намирал един храм, който не зави
сел от египетското духовенство. Този храм бил посветен на
Озирис, но в него се покланяли на Господа под името Елохим.
Това Светилище било от етиопски произход и служило за ре
лигиозен център на арабите, на семитите и на хората от чер
ната раса, които копнеели за Посвещение в тайните. От веко
ве Синай, Хорив и милиамски я храм са били мистичния цен
тър на една монотеистична вяра.
След като Мойсей убил египтянин а и подлежал на
н а к а з а н и е , той з а б я г н а л в тази п у с т и н я , в х р а м а на
медиямитяните. Великият ж р е ц на храма по това време бил
Йетро, който принадлежал на черната раса или поправо на
етиопската раса, която е едно смешение на белите и черните.
Той бил голям М ъ д р е ц и притежавал знанието както на чер

ната раса, така и на атлантите и на египтяните. Той имал гра
мадна каменн а библиотека в храма. Бил покровител и учи
тел на скитащите се из пустинята жители ливийци, араби,
семити. Всичките били пастирски племена, които се местили
от едно място на друго и в които имало един смътен стремеж
към Единния Вечен Бог и се отличавали с голямо упование в
Е л о х и м а . Й е т р о бил д у х о в е н б а щ а н а т е з и н е з а в и с и м и
племена, на тези скитници, на тези свободни хора. Той поз
н а в а л д у ш а т а им и п р е д ч у в с т в у в а л с ъ д б а т а им. К о г а т о
Хозарзив отишъл при него да му поиска убежище в името на
ОзирисЕлохим, той го посрещнал с отворени обятия.
Библейският разказ ни казва, че Йетро имал седем
дъщери, които пасли овцете му. Мойсей, като дошъл в тяхна
та страна, ги намерил при кладенеца и им помогнал да си на
поят овцете, и те го завели при баща си, който го посрещнал
много любезно и го поканил да вечеря с него. След това се
к а з в а , че той се о ж е н и л за е д н а от д ъ щ е р и т е на Й е т р о ,
Сепфора, която му родила син, когото нарекъл Герсен. Това е
библейската легенда, която е дълбоко символична. Седемте
д ъ щ е р и на Й е т р о са с е д е м т е д о б р о д е т е л и и той о ж е н и л
М о й с е й за Сепфора справедливостта, с което иска да се
каже, че той искал да възстанови нарушената справедливост
с убийството на египтянина.
З а к о н е за Посветените, че когато извършват волно или
неволно убийство, за да го изкупят, трябва да преминат през
смъртта, т.е. да се поставят в летаргичен сън и да се пренесат
в невидимия свят, да намерят своята жертва, от която да ис
кат извинение и да й помогнат да намери пътя на Светлината.
Тогава тяхната погрешка е изкупена. И Мойсей се подложил
на този опит. Преминал в невидимия свят, срещнал се със сво
ята жертва, от когото искал извинение и го упътил в пътя на
Светлината, и се оженил, за да може да роди и отгледа убития,
с което изкупва грешката си. Това значи, че той се оженил за
Сепфора справедливостта.
Понататък библейската легенда ни разказва, че той па

съл овцете на тъста си и ги закарал един път в задната стра
на на пустинята, отишъл в планината Божи Хорив. Там му се
явява ангел господен всред огнен пламък в къпината. Той ви
дял огнения пламък и чул от него гласа на ангела, но видял,
че къпината не изгаря. След това се казва, че той се върнал
да види защо къпината не изгаря. В това време от горящата
къпина го повикал сам Бог, като му казал: „Мойсее, Мойсее!"
Той рекъл: Ето ме. Бог му казал: Не приближавай тук, изуй
обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свята
земя. И рече му Бог: Аз съм Бог на Отците ти, Бог на Авраама,
на Исака и Якова. И Мойсей закрил лицето си, защото се бо
ял да погледне к ъ м Бога. Тогава Бог му казал, че го натовар
ва с мисията да освободи евреите от египетското робство и да
ги изведе от Египет, и да ги заведе в земята, която Бог е обе
щал на Авраам, Ханаанската земя. Мойсей не искал да по
еме тази задача, защото му се струвало, че не е по силите му,
но Бог му показал да направи разни чудеса, които като нап
рави пред евреите, ще повярват в него. Също така Мойсей пита
Бога, ако евреите го питат какво е името на Бога, какво да каже.
Бог му казва: Аз Сий, така кажи на евреите. Бог Сий ме изп
раща при вас.
О к у л т н о т о предание п р е в е ж д а тази легенда в с л е д н ия
смисъл: След като минал през смъртта и възкръснал, Мойсей
се пречистил отново и минал през едно ново Посвещение, ко
ето порано не бил минал, при което имал среща със самия
Бог Елохим, който му възложил мисията да изведе еврейския
народ от Египет. От този ден египетският Посветен Хозарзив
се нарекъл Мойсей, което значи спасен.
Тук трябва да кажа още следното: Мойсей е бил Посветен
още от Заратустра в тайните на Слънчевия Дух, който слизал
към Земята. Библейската легенда казва, че той срещнал Бога
на планината Божи Хорив, Който му проговорил от горящата
къпина. Когато в окултните писания се говори за планина,
подразбира се невидими я свят. В с л у ч а я планината Б о ж и
Хорив с горящата къпина е етерния свят, който е границата

м е ж д у духовния и физическия свят. Значи Слънчевият Дух
е слязъл до етерния свят и дава мисия на Мойсей да изведе
евреите от Египет, за да се и з п ъ л ни обещанието, дадено на
Авраам и да може този народ да си създаде с течение на вре
мето подходящо тяло. в което да се въплоти Заратустра, който
да стане проводник на Слънчевия Дух, на Божествения Дух.
И този С л ъ н ч е в Дух се явил на Мойсей, което е едно ново
Посвещение за него, и му разкрива кой е той, като казва: „Аз
съм СИЙ", т.е. Аз съм този, който е, който е бил и който ще
бъде, Вечният Божествен Дух, същината на човешкия Аз; за
това к а з в а : „Аз съм". Това е п ъ р в а т а с р е щ а на М о й с е й с
Б о ж е с т в е н и я Д у х , к о й т о го е в о д и л п р е з ц е л и я п ъ т до
Ханаанската земя. Той се е явявал на евреите в огнения стълб
и при разни други случаи. Той ги е водил и ръководил чрез
Мойсей.
Мойсей, подготвен от тази среща, поема мисията си и нак
рая на живота си, той се обръща към израилевите синове и
им казва пророческите д у м и : „ З а в ъ р н е т е се при И з р а и л я .
Когато настанат времената, Вечният ще изпрати един пророк
като мене измежду братята ви и Той ще тури Словото си в не
говите уста, и този пророк ще ви к а ж е всичко, което Вечният
ще му заповяда. И ще стане така, че който не послуша думите,
к о и т о ще ви к а ж е , В е ч н и я т ще п о и с к а с м е т к а от него."
(Второзаконие, 18:18,19) По такъв начин той предупредил ев
реите за идването на Христа, на Слънчевия Дух, който ще се
всели в тялото на Исуса.
Подготвен от тази си среща със Слънчевия Дух за миси
ята си, Мойсей се укрепва в себе си и поема работата си. Като
Бог, Слънчевият Дух стои винаги зад него и го ръководи и той
взема пряко участие в освобождението на евреите от Египет.
След тази среща, след това ново Посвещение, Мойсей се
връща в мадиамския храм при Йетро, където престоява дъл
ги години. Там, в храма на Йетро, той намира етиопски и хал
дейски ръкописи, които попълнили познанията му по тайна
та наука и специално по магията. Там той намерил две важ
ни космогонични книги: „Воините на Йехова" и „Поколенията
на Адама", които след като проучил, дали му идеята за напис
ването на неговото Битие, за които идеи той бил учил и в Египет
и сам имал откровение. Учителят казва, че Мойсей е написал
своето Битие въз основа на това, което е научил в Египет, ка
то е имал и собствени откровения върху тайните на битието.
Тези две книги му дали, така да се к а ж е , с а м о идеята за
ф о р м а т а , в която да и з л о ж и идеите си в ъ р х у т а й н и т е на
битието, съобразявайки се с манталитета и мисията на народа,
на който ги дал.
В своите две книги той представя Бога не като някакво
далечно, метафизично Същество, но като Същество, близко
до човека, реално, обективно, което е в общение с хората и ги
ръководи в техния път. На Мойсей била възложена задачата
от Слънчевия Дух да създаде един народ, който да бъде но
сител на Вечната Религия, която Самият С л ъ н ч е в Дух щял
да основе, когато слезе на Земята. Затова е било нужно една
здрава основа, едно вещо ръководство на този народ, който се
намирал още в началото на своето формиране. Затова Мойсей
написал своята книга „Сефер Берешит" или Книга на
принципите, в която в много сбита форма изложил тайната
наука, науката за развитието на света и човечеството с тече
ние на времето.
Затова и Щ а й н ер казва по този въпрос следното: „Мойсей
е бил приел от Заратустра онези тайни, които се отнасят до
хода на времето и заедно с тях трябвало да приеме и това. ко
ето стои в еволюцията като едно препречване на старото и
новото, действуващи като два противоположни полюси. С та
зи Мъдрост за тайната на времето е бил надарен Мойсей и
той можал да я прояви, като изложил тази Мъдрост на вре
мето в образи, подходящи за неговия народ, образи, редува
щи се един след друг. Ето защо у Мойсей ние срещаме вели
ките картини па сътворението като образ на Мъдростта на
времето. Тази Мъдрост на времето и тайните, свързани с нея,
се характеризират с това, че през всички времена нещо, ко

ето е с ъ щ е с т в у в а л о порано се сблъсква с нещо, което въз
никва покъсно и чрез това се ражда една противоположност.
Мойсей, като организатор на един народ, трябвало да се
срещне и с Мъдростта на Хермес, която е така да се каже,
Слънчевата Мъдрост, т.е. знанието за това, което живее тайн
ствено като С ъ щ н о ст във в ъ н ш н и т е физически обвивки на
Светлината и на слънчевото тяло, онова, следователно, което
върви по един пряк път. Мойсей е бил приел онази Мъдрост,
която не поглежда само към Слънцето, която не иде направо
от Слънцето, но която разбира също и това, което се противо
поставя на с л ъ н ч е в а т а светлина , на с л ъ н ч е в о т о благо.
Тайните на земното развитие, за начина, по който човек се раз
вива на Земята и прави да се развива и земната вещественост,
след като Земята се била отделила от Слънцето, тази Мъдрост
е бил приел Мойсей.
Когато о с т а в и м да д е й с т в у в а в ъ р х у нас х е р м е т и ч н а т а
Мъдрост, ние намираме всичко, което ни прави света изпъл
нен със Светлина, което ни показва каква е първата причина
на света и как Светлината действува в него. Но в Мъдростта
на Хермес ние не намираме понятия, които да ни показват съ
щевременно как във всичко развиващо се, във всичко ставащо,
нещо, което е съществувало порано, действува върху възник
налото покъсно, как чрез това миналото влиза в борба с нас
тоящето и как тъмнината се противопоставя на Светлината.
Земната Мъдрост, която ни прави да разбираме как след от
делянето от Слънцето, Земята се развива заедно с човека, то
ва никак не се с ъ д ъ р ж а в херметичната Мъдрост. Но особе
ната мисия на Мойсеевата Мъдрост е трябвало да бъде тази.
да направи разбираемо за човека развитието на Земята след
нейното отделяне от Слънцето. Земната Мъдрост е била това,
което Мойсей имал да донесе на света. Слънчевата Мъдрост
е била това което Хермес е имал да донесе на света.
Мойсеевата Мъдрост се развивала като наука за Земята
и човека именно като земна Мъдрост. Но тя трябвало да се
29
проникне от директната Слънчева Мъдрост и то само до оп

ределена степен. След това тя трябвало да върви само и да се
развива самостоятелно. Ето защо Мойсеевата Мъдрост оста
нала само до тогава в Египет, докато могла да взема, да при
ема достатъчно от това, от което се нуждаела. След това пос
ледва „Изхода на децата израилеви из Египет", за да бъде аси
м и л и р а н о това, което з е м н а т а М ъ д р о с т б и л а п р и е л а о т
С л ъ н ч е в а т а М ъ д р о с т и да се р а з в и в а п о н а т а т ъ к
самостоятелно.
„Следователно, в Мойсеевата Мъдрост ние трябва да раз
личаваме две части: една част, когато Мойсеевата Мъдрост
се развива в лоното на херметичната Мъдрост, един вид за
обиколена е отвсякъде от нея и постоянно приема от херме
тичната Мъдрост. След това се отделила от нея и се развива
ла отделно от нея след изхода от Египет. Тя развива поната
тък херметичната Мъдрост в своето собствено лоно и при то
ва п о н а т а т ъ ш н о р а з в и т и е м и н а в а през три етапа. И
Мойсеевата М ъ д р о с т , която била станала з е м н а Мъдрост,
трябвало да намери отново пътя към Слънцето. И в своите раз
лични етапи тя търси този обратен път към Слънцето, като
през първия етап се прониква от херметичната Мъдрост. След
това се развива понататък самостоятелно."
С ъ в р е м е н н а т а научна критика оспорва, че Битието,
Сефер Йецира. Петокнижието въобще са написани от Мойсей
и даже твърдят, че М о й с е й е легендарна личност, която не е
съществувала. Това са хипотези на съвременните критици, ко
ито не познават нещата. За окултната наука Мойсей е същес
твувал като една реална личност. Посветена в египетските
храмове, както видяхме това в попредишното изложение.
За да разберем тайните на неговото дело трябва да знаем
тайният начина на писане на Посветените. Петокнижието и
специално Битието е написано с египетската Свещена азбука,
с която са си с л у ж и л и в храмовете за Посвещение. И в тази
азбука всяка буква представя сама по себе си една опреде
лeнa идея и съчетанието на тези букви в думи и изречения
разкриват за Посветения цели светове. Но характерът на та

зи Свещена писменост е такава, че всяка буква и всяка дума
има наймалко три значения, а понякога и седем. И когато се
превежда и се чете, трябва да има ключ, който се притежава
само от Посветените. Затова обикновеният преводач ще пре
веде с а м о о б и к н о в е н и я разказ, който е п ъ р в и я т б у к в а л е н
превод. Такъв е гръцкият превод на седемдесетте или латин
ският превод на свети Жерона. Френският окултист от 18ти
век Ф а б р д'Оливие, след като проучил всички древни езици:
санскритски, халдейски, финикийски, еврейски, египетски и
др., е направил един превод на първите десет глави на Битието,
в който се с ъ д ъ р ж а космогонията на Мойсей. Той е повдиг
нал малко булото, но само малко. Той е направил, така да се
каже, вторият, космогоничният превод. З а щ о т о всеки един
текст има наймалко три значения: историческо, космогонич
но и мистично или окултно. Първото ни разкрива във фор
мата на легенда развитието на човечеството и света: второто
ни разкрива пораждането и развитието на космоса от лоното
на Бога, като космичното строителство се извършва с помощта
на боговете, които са като проявление или органи на Бога и
найпосле мистичното или окултното ни разкрива дълбоката
мистерия на битието и човека, които се разкриват само при
Посвещение.
Само в т а з и С в е т л и н а т р я б в а да се р а з г л е ж д а
Петокнижието на Мойсей, за да бъде правилно разбрано. Ако
се вземе само буквалният превод, то действително е една дет
ска приказка с много противоречия. Но разгледана подъл
боко ще се види, че това е една много дълбока книга, която
ни разкрива както еволюцията на човека и човечеството, така
и образуването на Космоса и развитието на човешката душа.
И всички малко или много Посветени в окултната наука са
схващали въпроса по този начин.
М а й м о н и д , е в р е й с к и к а б а л и с т к а з в а по този въпрос
следното: „Онзи, който разкрие истинския смисъл на книга
та Битие, трябва много да внимава да не го прави достояние
31
на широката публика. Това е Истина, която всички наши
Мъдреци ни повтарят, особено що се отнася до делото на шес
тте дни. Ако някой открие истинския смисъл сам, или с по
мощта на други, д л ъ ж е н е да мълчи или ако говори, трябва
да го направи с тъмни образи и загадки, както аз го правя, ка
то остави на онзи, който е способен да разбере, да направи
останалото."
Ориген, един християнски мистик от 3 4 век казва: „Ако
д ъ р ж и м на буквата и че трябва да тълкуваме онова, което е
написано в Библията, по начина на евреите и на хората от
общината, само по буква, аз се червя да призная, че Бог ни е
дал този закон, защото законите на човеците тогаз изглеждат
подобри от тези, които приписват на Бога." Той казва още: „Кой
смислен човек ще приеме, че първият, вторият и третият ден
на творението, във връзка с които се намеква за вечер и утро,
когато още няма Слънце и звезди и че в първия ден няма и
небе. Кой човек е такъв идиот да допусне, че Бог насажда дър
вета в рая, в Едем, сякаш е градинар и пр. Аз съм на мнение,
че хората трябва да разглеждат тези неща като образи, в ко
ито е скри подълбок смисъл."
Апостол Павел, който е бил Посветен, в посланието си към
галатяните (4:2225) казва: „Защото е писано, че Авраам има
ше двама синове, един от слугинята и един от свободната. И
това е иносказание, защото тези жени представят двата заве
та един е от С и н а й с к а т а п л а н и н а , който р а ж д а чеда за
робство, и той е Агар. Тази Агар представя планината Синай
в Арабия и съответствува на днешния Ерусалим, защото тя е
в робство с чедата си."
К л и м е н т А л е к с а н д р и й с к и , който е бил П о с в е т е н в
Елевзийските мистерии казва: „Ученията, които бяха преда
вани там (в Елевзийските мистерии), с ъ д ъ р ж а х а крайното на
всички наставления, защото бяха заети от Мойсея и неговите
пророци."
В книгата „Зохар", една от главните кабалистически книги
се казва: „Тежко о н о м у в а . които вижда в Тора, т.е. Закон а
(Библията) само простия разказ и обикновените думи.

Наистина, ако тя с ъ д ъ р ж а само това, способни сме още днес
да съставим Тора, много подостойна за възхищение. Ако ще
откриваме само простите думи, не остава освен да се отпра
вим към законодателите на Земята, към онези, у които ще
с р е щ н е м често н а й в е л и к о л е п н и т е закони. Ще бъде доста
тъчно да им подражаваме, за да съставим Тора, като се вдъх
новим от техните думи и от техния пример. Но не е така. Всяка
дума в Тора с ъ д ъ р ж а висок смисъл и висши тайни. Разказите
на Тора съставят покривалото й. Горко томува, който смесва
покривалото със самата Тора. Простите не забелязват освен
покривалото или разказите, те не знаят повече, те не виждат
онова, което е скрито под покривалото, но съсредоточават вни
манието си върху покривката, що я обвива."
Един друг древен автор казва: „Всички богове и герои от
стария пантеон, включително и онези от Библията, имат в раз
каза три животописи, които се развиват успоредно, така да се
каже, всеки от които се отнася към едно от лицата на героя
исторично, астрономично и мистично. Последният служи за
връзка м е ж д у двата други, да смекчи твърдостта и разногла
сията в разказа и да съедини в един или много символики ис
тините на двата първи. Затова един математик, като изслед
вал Битието, д о ш ъ л до заключение , че в него са изнесени
мерките, върху които е построена Хеопсовата пирамида, ко
ято от своя страна е отражение на космоса, т.е. умален вид на
нашата Слънчева система. Във всичките си мерки тя включ
ва размерите на н а ш а т а С л ъ н ч е в а система. А всички тези
мерки се с ъ д ъ р ж а т в Битието."
Когато П е т о к н и ж и е т о на М о й с е й се р а з г л е д а в тази
Светлина, то пред нас изпъква едно много дълбоко и забеле
жително изложение на окултната наука, предадено така, че
с обикновения си разказ да задоволи обикновения човек, а с
подълбокото си значение, което се разбира само от онзи, кой
то има специален ключ за разбиране на такива книги, то е
дълбока космогония, в която също с голяма вещина се разг
33
лежда и появата и развитието на човека и човечеството. Но за
това е необходимо да се подигне малко и булото, което пок
рива Великите Истини, за да блеснат те в тяхната истинска
Светлина.
О п и т и в това н а п р а в л е н и е са п р а в е н и . Н а й
забележителен в това отношение е опитът на френския окул
тист от 18ти век Ф а б р д'Оливие , и з л о ж е н в неговия т р у д
„Еврейският език възстановен". Също така забележителен
и дълбок е опитът на Р у д о л ф Щ а й н е р да анализира Битието
в Светлината на окултната космогония в своя цикъл сказки,
озаглавен „Тайните на Битието". И двете работи повдигат мал
ко б у л о т о на к о с м о г о н и ч н и т е т а й н и , к о и т о са с к р и т и в
Битието. Учителят от своя страна повдига малко булото, за да
ни п о к а ж е мистичната д ъ л б о ч и н а на Битието. Ще и з л о ж а
накратко и трите опита за повдигане на булото, което покри
ва тайните на Мойсеевото Битие.
Опитът на Фабр д'Оливие се състои в това, че той прави
превод, като преди това е изучил тайните свойства на еврейс
кия език, троичното з н а ч е н и е на думите и буквите. Защото
Мойсей, както видяхме, е Посветен от египетските храмове и
при написването на своето Битие си е послужил с езика на
египетските храмове, които са изразявали мисълта си по три
начина едновременно: първият прост и ясен, във формата
на приказка, на легенда; вторият фигуративен, символичен
и третият свещен или йероглифичен. П ъ р в и я т превод на
Библията е направен, както казах, от Седемдесетте на гръц
ки и после на латински. Ф а б р д'Оливие превежда фигуратив
ния и символичен начин, а Р у д о л ф Щ а й н ер и Учителят пов
дигат м а л к о булото на т р е т и я н а ч и н , без да го р а з к р и в а т
напълно.
Преводът на Фабр д'Оливие
Ф а б р д'Оливие превежда първите десет глави на Битието

и прави коментарии, изхождайки от значението на буквите и
думите. К ъ м всяка една глава той прибавя по едно заглавие,
с което определя общия характер на главата. Така първата гла
ва носи заглавието „Принципи", което показва, че в тази глава,
която описва творението, е п о к а з а н о как то е з а м и с л е н о в
Божествения ум, как е проектирано в Божествения свят. Тя
носи и подзаглавието „Потенциалното състояние на могъщес
твата". Ще предам цялата първа глава поради нейната важ
ност и по няколко стиха от другите глави, за да се види какъв
е характерът на неговия превод.
1.В началото Елохим, Съществото на съществата, е сът
в о р и л в П р и н ц и п това, което с ъ с т а в я с ъ щ е с т в у в а н е т о на
Небето (шамаим) и на Земята (аретц). 2.Но Земята е била са
мо потенциалното пространство в метафизическоабстрактно
пространство (на еврейски тохувобоху), сила стягаща и
свиваща, обхващаща бездната (тхом), безконечният източник
на потенциалното съществувание; и Духът Б о ж и й (Руах
Елохим) дихание разширяващо и оживотворяващо (приготов
ляващо пространството за Светлината) е проявил силата на сво
ите пораждащи действия, като прониква водата (маим), със
т о я н и е на у н и в е р с а л н а т а п а с и в н о с т на н е щ а т а . З.И рече
Елохим: Да бъде виделина, и стана виделина (аор). 4.И като
р а з г л е ж д а ш е тази светлинна есенция като добра, Той опре
дели да съществува закон, разделящ движенията м е ж д у ви
делината и тъмнината.
От този стих се вижда, че виделината и тъмнината са съ
ществували преди Слънцето и следователно, те са състояния
на Битието, те са два вида различни есенции, които същест
вуват в духовния свят. Дотук, както и в цялата първа глава съ
битията се развиват в Божествения свят, а не във физическия.
5.И нарече Елохим тази виделина. тази разумна, оживя
ваща елементална есенция Д е н (йом), състояние на всемир

ните ф е н о м е н и с т и ч е с ки п р о я в л е н и я на нещата; т ъ м н и н а т а
пък, Сетивното и материално съществувание, наречено Н о щ
(лейлах), т.е. състояние колебаещо се, проявеното състояние
на нещата. Такова е било захождането (края, вечерта), такова
е било изгряването (начало, утро), цел и средство, край на ед
ното състояние и начало на другото феноменистическо със
тояние на нещата.
6.И рече Той, Елохим, да бъде в центъра на водите ефир
ната сила на разредяването и да действува р а з ш и р я в а щ о то
движение, като произвежда разделение на противоположните
им свойства. 7.И То, Съществото на съществата, сътвори тази
ефирна сила на разширение. То възбуди движението на раз
деление м е ж д у нисшите качества на водите и техните вис
ши качества. И стана така. 8.И нарече Елохим това е ф и р н о
пространство, гдето става това разделящо д в и ж е н и е Небеса
(шамаим), т.е. висшите води. И стана залез, стана изгрев, ве
чер и утро, цел и средство, край и начало на второто феноме
нистическо проявление и състояние на нещата.
9.И рече Той, Съществото на съществата, да се устремят
непреодолимо водите под небесата и да се съберат в едно оп
ределено място и да се появи сушата (ишабах) и стана така.
10.И нарече Бог сушата З е м я (аретц), елемент ограничаващ,
последен, краен, а мястото, към което се устремили водите на
рече море (имаим), водна безбрежност. И като разгледа тези
неща, той ги намери за добри. 11.И рече Елохим да произве
де Земята активно движение, образуващо зародишите на
тревите, прорастващи и сеещи семена, плодоносна
субстанция, принасяща свои собствени плодове и п р и т е ж а
ваща в себе си собствена плодоносна сила. И стана така. 12.
И Земята произведе из своята утроба трева, растяща и обра
зуваща вродения в себе си зародиш по рода си, плодоносна
субстанция, притежаваща в себе си своя собствена сила на
плодоносие по рода си. И Той. Съществото на съществата, като
разглеждаше създаденото видя. че всичко е добро. 13.И та
кова беше з а х о ж д а н е т о и такова беше изгряването, цел и

средство, край и начало, трето феноменистическо, проявено
състояние.
14.3а да изрази след това своята воля, Елохим рече: Да бъ
де в етерната разреденост на небесата, центровете на виде
лината и те да управляват движението на разделението на де
ня и нощта, и да служат за знамения на бъдещето и за деле
ние на времената, и за феноменичното всемирно проявление
и за метафизичното изменение на съществата. 15. И да бъдат
тези центрове на виделината като чувствителни фокуси, има
щи за цел да възбуждат и излъчват интелектуална виделина
на Земята. И стана така. 16.И определи Той, Съществото на
съществата, потенциалното съществувание на тази диада на
светоносни огнища, като ги е предназначил щото голямото све
тило да представя символически Ден (всемирно феномени
ческо проявление), а малкото светило символически да пред
с т а в я Н о щ т а ( д в и ж е н и е на к о л е б а е щ о т о се с ъ с т о я н и е на
н е щ а т а ) , и н а п р а в и з в е з д и т е , д е й с т в у в а щ и като сили във
Вселената. И постави битие в етерното състояние на небесата,
с тези сетивни фокуси, щото от тях да изтече интелектуална
светлина на Земята. 18.3а да бъдат те символически предс
тавени в дните и нощите, и да извършват движението на раз
деленията м е ж д у виделината и тъмнината. И видя Елохим,
че това е добро. 19.И с т а н а з а л е з , и с т а н а изгрев , цел и
средство, край и начало, на четвъртото феноменическо про
явено състояние.
20.И рече Елохим: Да произведат водите изобилен прин
цип на движение;червообразни живи души (нефеш) и птице
образни движения, д в и ж е щ и се на земята, и летящи в етер
ната р а з р е д е н о с т на н е б е с а т а . 21.И Той, С ъ щ е с т в о т о на
съществата, създаде потенциалното съществуван е на неиз
числимите количества телесности, легионите морски
ч у д о в и щ а , в п о т е н ц и а л н о т о с ъ щ е с т в у в а н е на всяка ж и в а
душа, оживяван а от с п и р а л н о д в и ж е н ие в етерното
пространство, принципа на който върховната воля е образу
37
вала във водите, всяко по рода си. И потенциалното същест
вуване на всяка птица с криле силни и бързи, всяка по рода
й. И като разгледа тези неща, Той, Елохим видя, че бе добро.
22. И благослови тези същества и обяви им волята си, ка
то им рече: Разплодявайте се и р а з м н о ж а в а й те се, и напъл
нете водите морски; и всичко летящо да се разпространи на
Земята. 23.И става залез, и става изгрев, цел и средство, край
и начало на петото феноменическо състояние.
24. И рече Елохим: Земята да произведе из утробата си
дихание на живот по рода си, о ж и в я в а н е чрез прогресивни
движения, четириноги и пълзящи: земна животност и стана
така. 25. И Той, Съществото на съществата, определи потен
циалното съществуване на този земен животински живот по
рода му; и от този род четвереноги съществувания по рода им.
И всемирността на всички ж и в и д в и ж е н и я от адамически я
елемент (адамах). И като погледна тези неща, той видя, че те
са добри.
Като продължава да изявява Своята Воля, Елохим рече:
Да направим Адам, всемирния човек, по образ отразен в на
шата сянка, според закона на уподобяващите наши действия.
Щото той, колективното могъщество да прояви неограничена
власт, да владее над морските риби и над небесните птици, и
над четвероногите, и над всичкия животински живот, които
и м а т д в и ж е н и е на З е м я т а . 27.И Той, С ъ щ е с т в о т о на
съществата, създаде потенциалното съществуване на Адам,
космичният човек, като своя сянка, като своя Божествена сян
ка Той го сътвори. И той стана, Адам, колективно могъщество,
универсално съществуване на м ъ ж к и я и женския принцип.
28.И Той благослови колективното съществуване, като каза:
Радплодявайте се, размножавайте се, населете Земята и под
чинете я на себе си. Здраво дръжте властта си във вселената,
владейте на рибите в морето, на птиците във въздуха и на всич
ки неща, оживени от жизнените движения на земята. 29.И Той
рече още. Съществото на съществата, ето. Аз ви давам без из
ключение всяка трева, растяща от вродения и зародиш на по
върхността на Земята, също тъй както и всяка субстанция,

п р и н а с я щ а своя плод и п р и т е ж а в а щ а в себе си плодоносни
могъщества, за да ви с л у ж а т за храна.
30.А на всички животни на земята, на всяка летяща пти
ца в небесата, на всяко същество от влечугите, което пълзи
по з е м я т а , на всичко, което п р и т е ж а в а вродения п р и н ц и п
о ж и в л я в а щ и движения на живот, Аз дадох за храна всяка зе
лена трева.
31 .Тогаз, като разгледа всички тези неща, които сътвори
Той в потенциално могъщество, като съществуващи пред ли
цето му, Той, Съществото на съществата видя, че те на свой
ред са добри. И такъв беше залезът и такъв беше изгревът,
целта и средството, краят и началото на шестото феномени
ческо състояние."
Както казах, всички явления, които се описват в тази глава,
стават в Божествения свят, а не са явления на физическия свят.
Те са принципите на физическите явления, това, което съвре
м е н н а т а окултна н а у к а н а р и ч а първообраз и на н е щ а т а , а
П л а т о н ги нарича идеи, затова тази глава е н а р е ч е н а
Принципи. Шестте дена на творението, както и създаването
на човека се извършва в Божествения свят, и тези шест дена
на творението представят шест епохи в развитието на битието
и живота. В Божествения свят е създаден и човекът по образ
и подобие на Бога, така наречения космичен човек или Адам
Кадмон, от когото впоследствие чрез диференциран е се по
р а ж д а т индивидуалните човеци.
Втората глава на Битието носи заглавието „Разделение".
Тук принципите преминават от потенциално състояние в де
ятелно състояние. Ще дам няколко стиха от тази глава.
1 .По такъв начин състоянието, което трябваше да се про
яви като действително обективно съществуване, се извършило
в потенциалното могъщество и са се явили небесата и земята,
и управляващите ги закони, които регулират тяхното развитие.
2.И Той, Съществото на съществата, като завърши в сед
мото феноменическо проявление върховният творчески акт.
39
който Той е замислил, се завърна в първоначалното си със

тояние в този седми период. След пълното завършване на сво
ето Божествено дело, което Той извърши.
З.И затова Той, Елохим, благослови това седмо феноме
ническо проявление и освети завсякога символическото със
тояние като епоха на своето възвръщане в първоначалното си
битие, след пълното завършване на Върховния акт, предна
ч е р т а н и е т о н а к о й т о Той с в ъ р ш и п о с в о е т о т в о р ч е с к о
всемогъщество. 4.Такъв е процесът на раждането на небеса
та и земята, според типа на тяхното творение в деня, когато
ЙеховаЕлохим е проявил своето творческо могъщество и е
сътворил принципите на небето и земята.
Тук за пръв път от казаното досега се употребява думата
Й е х о в а Е л о х и м , вместо с а м о Е л о х и м , което има д ъ л б о к о
значение, но няма сега да го разгледаме.
Третата глава е озаглавена: „Извлечение" с подзаглавие
„Проявява се великата противоположност". Ще д а м няколко
стиха от нея.
1.Инахашжар на алчните вътрешни желания, първона
чалното привличане, беше влечуща страст на елементалния
живот, вътрешният принцип на природата, творение на
Йехова. Тази лукава страст рече на Айша, волевото свойство
на Адама: Защо Йехова ви заповяда да не се храните от всяка
субстанция на органическата сфера? 2.И волевото свойство
Айша отговори на това огнено, алчно ж е л а н и е Нахаш: Ние
м о ж е м без опасност да се храним от субстанциалните пло
дове на органическата област. Но що се отнася до плода на
тази с у б с т а н ц и я , която е в ц е н т ъ р а на т а з и о р г а н и ч е с к а
окръжност, то Йехова ни рече: Н и к а к не се хранете от нея,
да не преситите с нея душата ви, не правете това, иначе вие
неизбежно ще умрете. Тогава Нахаш, първоначалното прив
л и ч а н е в ъ з р а з и : Не, това не значи, че вие н е и з б е ж н о ще
умрете.
Четвъртата глава е озаглавена: „Деятелната множестве
ност". Единното цяло се разделя на множество. Ще дам ня
колко стиха от нея.

И позна Адам, всемирният човек, Ева, елементалното съ
щ е с т в у в а н е като свое волево свойство, и тя зачена и роди
Каина силният, мощният преобразовател, който завзема, цен
трализира и уподобява на себе си, и тя (Ева) рече: Аз образу
вах според моята природа интелектуален принцип от същото
това вещество и по подобие на Йехова. 2.И в същото време тя
роди неговата братска сила, името на която е Хабел, кротък и
мирен освободител, който отслабва и освобождава, когато из
паряват от центъра. Хабел бил назначен да управлява разви
тието на телесния свят, а Каин е предназначен да обработва
адамическия елемент и да му с л у ж и .
Петата глава е озаглавена: „Символическото значение на
поколението". Ще дам няколко стиха от тази глава.
1.Тази е книгата на символическите послания на Адам,
на всемирния човек от този ден, в който го сътвори Елохим,
според законите на своите уподобяващи действия Той опре
дели неговото потенциално битие. 2.Той го направи като ко
л е к т и в н о битие, м ъ ж к о и ж е н с к о , п р и ч и н а и с л е д с т в и е .
Благослови го под тези колективни състояния и му даде все
ленското име Адам в този ден, когато го създаде, за да бди над
вселената. 3.И съществува Адам в течение на 130 онтологи
чески измерения на времената, когато му беше дадено да роди
посредством своето асимилиращо свойство, в своята отразена
сянка, своята еманация, същество, на което той даде името
Шет, с ъ щ е с т в о , н а з н а ч е н о да бъде основанието на с а м а т а
д ъ л б о ч и н а на нещата.
Шеста глава е озаглавена: „Пропорционалната мярка".
1.И беше естествено следствие падението на Адам и раз
делението в този всемирен човек, щото чувствените и телес
ни форми да се родят от тия деления по лицето на Земята и да
бъдат многочислени. 2.И видяха синовете Божии дъщерите
на Адам телесните форми, и намериха ги за приятни и се съ
единиха с тях, като с качества родителски и именно с тези,
които предимн о им се харесаха. 3.И рече Йехова: О ж и в л я
41
ващото мое дихание не ще да се прахосва отсега във всемир
ния Адам в продължение на вечността, защото неговото из
раждане е бързо и всеобщо, и затова че той стана телесен, то
да бъде числото светлинните му периоди 120 изменения на
времената.
4.В това време Нефилимите, избраните м е ж д у людете,
благородните съществуваха на земята, те произлезли от съ
единението на духовните е м а н а ц и и с ф и з и ч е с к и т е форми,
след като еманациите на Елохима са оплодотворили телесните
р а ж д а н и я на всемирния Адам. Те бяха знаменитите
Хиперборими, тия герои, тия прославени Хиперборейци, име
ната на които са тъй известни в дълбочината на вековете.
Фабр д'Оливие казва, че думата Хибор, Хиперборей, е чет
въртото име, което Мойсей дава на човека. 1 .АДАМ всемир
ният човек, есенцията на елемента, наречен адамах. 2.АЙШ
интелектуалният човек. 3.От елементарното съществуване
произлиза телесното и се проявява телесният човек ЕНОХ. 4.И
найпосле в ъ з р а ж д а щ и я т се човек Х И Б О Р .
Седмата глава е озаглавена „Извършването на нещата"
равновесието е нарушено, следва у ж а с н а т а катастрофа, све
тът е обновен.
1.И рече Йехова на Ноаха: Влезни ти и всичката ти твоя
вътрешност в Тебах, в общото взаимно убежище, защото тво
ята природа прояви себе си като справедлива в моите очи в
този период на извратеност. 2.От четвероногите вземи по се
дем двойки от всеки чист вид, всяка двойка да се състои от
принципа и от неговото волево естество, и по две двойки от все
ки нечист вид, всяка двойка да бъде съставена от принципа и
неговото волево деятелно свойство. 3.Вземи така също от ле
тящите в небесата седе м двойки от всеки вид, м ъ ж к о т о и
женското, за да се запазят като семена техните съществува
ния на Земята.
Осма глава е о з а г л а в е н а „ Н а б и р а н е на видовете".
Разделените вещи се съединяват, в ъ з в р ъ щ ат се към своите
общи принципи.
1.И спомни си Елохим за съществуването на Hoax и за

съществуването на животинските животи, и за всички родо
ве ч е т в е р о н о г и , з а т в о р е н и з а е д н о в Т е б а х , в това с в я т о
убежище. И поведе Елохим да премине диханието му (Роах)
по Земята от единия край до другия, и беше укротено разши
рението на водата. 2.Източниците на безграничните потенци
ални бездни бяха заключени, у м н о ж а в а щ и т е се сили на во
дата се спряха в небесата; и водната атмосфера, която пада
ше на маси, се изтощи. 3.Развълнуваните от периодическите
д в и ж е н и я на приливи и отливи, уравновесени на Земята води,
дойдоха найпосле в своето първо състояние. Те се ограни
чиха, свиха се в себе си в края на сто и петнадесетте светлин
ни периоди.
Девета глава е озаглавена „Укрепено възстановяване"
започва се новото движение.
1 .И благослови Елохим съществуването на Hoax и същес
твуването на неговите еманации и каза им: Разплодете се, раз
м н о ж е т е се, н а п ъ л н е т е земното пространство. 2.Употребя
вайте за х р а н а от всичко от това, което с ъ д ъ р ж а в себе си
принципи на д в и ж е н и е и живот. Аз ви давам всичко това без
изключение, също както и зелената трева. З.Но що се отнася
до телесното вещество, което обладава в душата си еднород
ни принципи, с ъ д ъ р ж а щ и се в кръвта, такива да не употре
бявате за храна.
Десета глава е озаглавена „Събирателно и образуващо мо
гъщество". Геология.
1.Ето с и м в о л и ч е с к и т е х а р а к т е р и с т и к и на синовете на
Hoax ( П о к о я т на е л е м е н т а р н а т а природа): Ш е м а , Х а м а и
Яфета и техните рожби, които произлязоха от тях след вели
кия воден к а т а к л и з ъ м . 2 . П р о и з в е д е н и я т а , п р о и з л е з л и от
същността, символически наречена Яфет (което означава аб
солютното пространство, в което са се образували и получи
ли развитие под действието на биологическите закони, дейс
твуващи в нашата Слънчева система), са били: елементарна
та субстанция на силата, силата на свойството на размножа
43
ването и еластичността, свойството на безконечната делимост
и измеримост, свойството на разтегливост, д в и ж е н ие разши
ряващо се, принцип на усещане и свойство да се появява под
определена безстрастна форма.
З.Деятелността на елементалната събирателна сила е ро
дила скрития огън или топлината, разредяването или силата
на разширението и разпространението, и плътността или при
чината на всемирната телесност.
4.От с в о й с т в а т а , които са р о д и л и р а з т е г л и в о с т т а , са
произлезли: Това свойство на материята, което позволява да
се прояви действие, изразявано с глаголи да върши ефирно
разредяване и месене, и второ, с и м п а т и ч е с к и я т се д в и ж е щ
принцип на естествените взаимни интензивни отблъсквания
и привличания.
От превода на Ф а б р д'Оливие завесата, която открива тай
ните на т в о р е н и е т о м а л к о се повдига и се в и ж д а , че
творението, за което се говори в първата глава специално, е
станало в Божествения свят. Тогава са създадени първообра
зите на нещата. Шестте дена на творението, това са шест
епохи, шест периода на космично творчество, през които ми
нава творението, при което творение първичните образи се об
личат във все поплътни обвивки и се свързват с все повече и
повече сили. В шестия ден е създаде н Адам, колективното
човечество, космичният човек, от когото впоследствие чрез
диференциране се създават всички човеци. Различните име
на на човеци, които са свързани с Адам чак до Ной са все сили,
които действуват както в човека, така и в природата.
Така че от превода на Фабр д'Оливие се вижда, че при сво
ята космогония М о й с е й обръща преди всичко внимание на
силите, които извършват космичното строителство, отколкото
на външните материални форми и явления. Различните лица,
които се явяват като исторически личност и в б и б л е й с к и я
разказ, тук вече изпъкват като определени сили, които са дейс
твували в определени моменти от космичното строителство.
Щайнер, както ще видим понататък, отива малко подалеч и
повдига още малко завесата, като разкрива зад тези символич

ни сили какви творчески духове от ангелската йерархия се
подразбират, които се явяват като органи и проводници, чрез
които всемирното съзнание се проявява и твори.
Учителят за „Битието"
Учителят на различни места в беседите и лекциите пов

дига още повече завесата, която скрива тайните в Битието на
Мойсей. За първата глава на Битието Учителят казва: „Много
трябва да учи човек, за да разбере вътрешния смисъл на тази
глава. Разбере ли Битието, ще дойде онази абсолютна вяра, с
помощта на която ще може да съгради своя живот." Учителят
разглежда повече мистичната и окултната страна на Битието
и го отнася повече към развитието на човечеството и поспе
ц и а л н о към р а з в и т и е т о на човека, в л я з ъ л в пътя на
ученичеството.
В първия стих на Битието се казва, че Бог създал небето
и земята. Този стих според Учителя показва онзи момент от
световното развитие, когато светът преминава от безгранич
ното с ъ з н а н и е к ъ м г р а н и ч н о т о , от н е п р о я в е н о т о к ъ м
п р о я в е н о т о , от Н е б и т и е т о к ъ м Битието . Под небе, к а з в а
Учителят, се разбира Висшият Божествен свят, а под земя се
разбира проявеният свят, а не само физическата земя. Това е
поясно показан о в превода на Фабр д'Оливие, отколкото в
обикновения превод. Във втория стих се казва, че земята би
ла неустроена и пуста и Духът Божи се носил над нея. В тре
тия стих се казва: И рече Бог „Да бъде виделина" и стана
виделина. И видя Бог, че беше добро. Когато съществуването
минава от безграничното съзнание към граничното, явява се
светлината, достъпна за наблюдение от човешкото съзнание.
Защото светлината на безграничното с ъ з н а н и е е с толкова
тънки и високи вибрации, че изглежда като мрак за нашите
очи, даже и ясновидски и чак когато светът лишава в прояве
45
но състояние, се явява Светлината, която ние възприемаме в
проявения свят. Учителят казва:
„Светлината, това е творческият акт на Великата природа.
Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното,
реалното от преходното. Светлината, това е първият акт на про
буждане в живата природа. А под думата пробуждане ние раз
бираме минаване от безграничното състояние на природата
към о г р а н и ч е н о то с ъ с т о я н и е , от с в р ъ х с ъ з н а н и е т о към
подсъзнанието. И когато ние проучаваме битието, проучава
ме всъщност онзи Велик Принцип на живота, който е произ
вел Светлината, а Светлинат а сама по себе си е произвела
всички живи форми в природата. Затова ние казваме, че всич
ко в света е Светлина. От това следва, че Светлината, за която
говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както
мислят физиците, но тя с ъ д ъ р ж а нещо повече."
Тази Светлина, за която говорим тук и за която говори
Мойсей, не иде от Слънцето, защото тя е едно състояние на
битието, а Слънцето е само един акумулатор на тази Светлина,
която прониква цялото пространство и която е същина на би
тието и живота. И затова Мойсей, който е бил много учен и
много подобре от с ъ в р е м е н н и т е учени е познавал тайните
на битието, говори за С в е т л и н а т а пред и п о я в я в а н е т о на
Слънцето. И след като се явила виделината, за която се казва
"и рече Бог да бъде светлина", се явяват всички други сили и
форми, които произхождат от Светлината. След като се явила
виделината, явява се з а к о н ът за разграничаване на видели
ната от тъмнината. Това са две състояния на битието."
Казва се понататък, че Бог нарекъл виделината ден, а
тъмнината нощ. Под ден и нощ в окултната наука се разби
рат две неща: Денят, това е проявеното състояние на света, ко
гато се явява Светлината като последствие на самоограниче
нието на Бога, на безграничното съзнание и начало на един
световен период. А под нощ се разбира, когато Бог поема в себе
си цялата вселена и престава всяка активна външна дейност.
Другото разбиране е. че под ден се разбира духовната стра
на на битието, а под нощ, под тъмнина, се разбира материал

ното състояние на света. Това е ясно показано в превода на
Фабр д'Оливие. Там се казва: „И нарече Елохим тази виделина,
тази разумна о ж и в я в а щ а елементална есенция ден.
Тъмнината пък, материалното с ъ щ е с т в у в а н и е нарече нощ."
Така в първия ден на творението, в първия период се раз
граничава битието от небитието, Светлината от тъмнината и
започва постепенното организиране на проявени я свят под
въздействието на Божествения Дух, който организира света.
И когато се казва, че Духът Божий се носил над водите, во
дата в с л у ч а я е с и м в о л на у н и в е р с а л н а т а пасивност , т.е.
пространството, в което всичко още е в покой. И когато Божият
Дух се носи над това пространство, той поражда движението,
което и з в а ж д а П ъ р в и ч н а т а м а т е р и я о т н е й н о т о и н е р т н о
състояние. В шестия стих вече се казва: „И рече Елохим да
бъде в центъра на водите, в центъра на това пасивно прост
ранство етерна сила на разредяване, на движение , действу
ващо разширяващо, п о р а ж д а щ о д в и ж е н и е всред инертната
материя на пространството, вследствие на което нещата се
поляризират, т.е. силите започват да действуват в две проти
воположни посоки. И започва разделение м е ж д у нисшите и
висшите качества на водата, става поляризиране на силите, ка
то едни добиват възходящо направление, а други низходящо.
Възходящото състояние на силите образува небето, а низхо
д я щ о т о о б р а з у в а з е м я т а . Това с т а в а в ъ в в т о р и я де н н а
творението, във втория период, за който не се казва нито добро,
нито лошо. В течение на третия ден, на третия период посте
пенно се оформява Земята и се явява сушата и моретата. Но
тук трябва да напомня, че всичко това става в Божествения
свят, където се създават първообразите на всичко, което съ
ществува в проявения свят. Бог създава в ума си мисловния
образ на вселената с наймалките подробности, които мислов
ни образи впоследствие се проявяват в съответните матери
ални форми.
В течение на третия период Земята произвеждала тревата.
47
растителния свят. С това е показано създаването на първооб
разите на етерния свят, който се изявява на Земята чрез рас
тителното царство.
С л е д това в ч е т в ъ р т и я п е р и о д се с ъ з д а в а т С л ъ н ц е т о ,
Луната и звездите, за да с л у ж а т за разделяне на деня и нощта,
да с л у ж а т за знамение на бъдещето, за деление на времена
та и да излъчват интелектуална виделина на Земята.
В течение на петия период водата, въздухът и сушата се
изпълват с животни според вида си, т.е. според груповата си
душа. В началото на шестия период се явяват четвероногите
всяко по рода си, т.е. по груповата си душа. И найпосле ка
то венец на творението се явява човекът. В 26ти стих се казва:
„Като продължава да изявява своята воля, Елохим рече: Да
направим Адама, всемирния човек, по образ и подобие наше,
щото той, колективното могъщество, да прояви неограничена
власт, да владее над всички същества на сушата, водата и
въздуха." В 27 стих е казано още поясно: „И създаде Елохим
потенциалното съществуване на Адам, универсалния човек,
като своя сянка той го сътвори. И стана Адам колективно
могъщество, универсално съществуване на м ъ ж к и я и ж е н с
кия принцип."
В заключение на творението Бог казва, че е дал както на
човека, така и на всички ж и в и същества за храна зелената
трева и плодовете. В 31ви стих казва: „Тогава, като разгледа
всички тези неща, които сътвори Той в потенциално състояние
и като съществуващи пред лицето Му, Той, Съществото на съ
ществата видя, че те на свой ред са добри." С това се подчертава,
че цялото това творение на шестте дни е станало в Б о ж и я Ум
вселената с наймалките подробности, с всички сили, съ
щества и форми е създадена в Ума на Бога, създадени са пър
вообразите на всичко съществуващо, което впоследствие се
проявява в обективни форми.
В първия стих на втората глава се казва, че всичко, което
трябваше да се прояви като действително обективно
съществувание, се извършило първоначално потенциално, т.е.
в Ума на Бога. Така са създадени небето и земята и действу

ващите в тях закони. И казва се понататък, че в седмия пе
риод си почина. Във втората глава се описва как този сътво
рен в Ума на Бога свят постепенно се реализира найпърво в
повисшите полета и найпосле се явява физическата земя с
изгонения от рая Адам. В тази втора глава Бог се явява вече
под името Йехова Елохим, което има своето дълбоко значение,
за което няма да се спирам.
В седмия стих се казва: И образува ЙеховаЕлохим суб
станцията на Адам от есенцията на найтънките частици на
адамическия елемент и вдъхна в него интелектуалното би
тие на есенцията ( Н е ш а м а ) от излъчващия се живот, и стана
Адам жива, универсална душа.
Тук трябва да к а ж а , че според тайното учение на Мойсей,
духовната природа на човека се състои от три части, които той
нарича съответно Н е ф е ш , Р у а х и Нешама. Това са трите еле
мента на човешката душа, които в съвременната окултна на
ука се наричат с е т и в н а д у ш а, разумна д у ш а и с ъ з н а т е л н а
душа. Сетивната д у ш а е свързана с астралното тяло; разум
ната душа е свързана с менталното тяло, а съзнателната ду
ша е свързана с причинното тяло. Нефеш е сетивната душа,
Р у а х е разумната душа, а Нешама съзнателната душа, на
ричат я още Божествена душа, носител на Божествения Дух.
В осмия стих на втората глава се описва създаването на
Е д е м с к и я рай. В о б и к н о в е н и я превод е казано : „И насади
Господ Бог рай в Едем на изток и постави там човека, когото
създаде." А в превода на Ф а б р д'Оливие е казано: „И начерта
Й е х о в а Е л о х и м г р а н и ц а т а на органическото пространство,
сферата на временните чувствувания, придобита от предшес
твуващата вечност и постави в нея Адам, когото създаде за бъ
дещата вечност."
Тук много ясно е показано, че Бог е начертал и опреде
лил границите на чувствения свят, които в окултната наука
наричат астрален свят, придобит от предшествуващата
вечност, т.е. от предшествуващия космичен период Лунния.
49
когато се е създало астралното тяло на човека, който период е
имал за задача да организира астралния свят. В този свят е бил
поставен Адам да живее, който е бил създаден за бъдещата
вечност, т.е. за следващия космичен период, Земния.
С л е д това се говори, че Бог н а с а д и л в рая р а з л и ч н и
дървета, м е ж д у които и Дървото на живота и Дървото за поз
наване на доброто и злото. От превода на Фабр д'Оливие се
вижда, че в този астрален свят става известно диференцира
не на силата на материята и се явява принципът на живота,
т.е. на желанията, което е Дървото на живота и растителната
субстанция на доброто и злото. В десетия стих се казва: „И из
тичаше светлинна еманация като широка река из тази чувст
вена сфера, за да оживява това органическо пространство, ко
ято светлинна еманация се разделяше на четири течения, ко
ито са четирите елементарни стихии или сили, които ограж
дат астралния свят." Това са четирите стихии на етерния свят,
който огражда астралния свят.
След като постави Адам в рая, Бог му казва от какво да се
храни да се храни с растителна храна, а от Дървото за поз
наване на доброто и злото да не яде. В обикновения превод е
казано, че Бог каза на Адама, че в който ден яде от това дърво,
ще умре. В превода на Ф а б р д'Оливие е казано: „Но от произ
растващото Могъщество на физическото знание на добро и
зло да не вкусваш, защото в този ден, когато ти вкусиш от него,
ти ще преминеш в друго състояние и ще умреш за сегашното
си състояние."
От този превод се вижда, че Дървото за познаване на доб
рото и злото е един принцип, с който човек ако се свърже, ще
промени начина на своето съществуване ще трябва да на
пусне а с т р а л н ия свят и да слезе във ф и з и ч е с к и я свят.
Познаването на доброто и злото е насочване на човешките
желания за познаване на физическия свят, където съществу
ват доброто и злото едновременно.
След това се казва, че Бог създал различните животни, за
да бъдат като другари на Адам и ги превел пред него, за да
им даде имена. Но в тях той не намерил другар за себе си. В

първата глава растенията и животните бяха създадени преди
Адам, а тук, в астралния свят те са създадени след него. И то
гава Бог го поставил в магнетичен сън и в обикновения пре
вод се казва, че Бог извадил едно ребро от Адам и от него нап
равил Ева. Това е много дълбок окултен символ. Ребрата са в
с р е д н а т а част на тялото, част от с р е д н ия човек, о г р а ж д а т
дробовете, където е седалището на женския принцип в чове
ка (Ел Шадай). И з в а ж д а й к и ребро, това значи и з в а ж д а не на
ж е н с к и я принцип навън от човека. С това става поляризира
нето на човека на м ъ ж к и принцип дух и на ж е н с к и прин
цип душа, които досега са били обединени заедно. След по
ляризирането Мойсей употребява вече за човека имената м ъ ж
и жена, които на еврейски се наричат Айш м ъ ж , и Айша
ж е н а . Ф а б р д'Оливие превежда този стих по следния начин:
„И рече Адам, като изрази мисълта си ето, това е истинска
субстанция от моята субстанция, форма от моята форма и той
я нарече Айша, деятелно волево свойство, поради разумния
волев принцип Айш, от който беше извлечена субстанцията."
И понататък се казва: „Интелектуалният човек Айш трябва
да остави баща си и м а й к а си и да се съедини със своята ин
телектуална другарка Айша, със своето волево свойство, та по
т а к ъ в начин да станат едно същество в една форма." Айш е
разумният човек, м ъ ж к и я т принцип. Ето какво казва за обяс
нение на това Ф а б р д'Оливие: „Тук за пръв път се явява това
име, дадено на човека, след като Йехова каза, че не е добре
Адам да остане сам в уединение на своята универсалност и
з а р а д и това с ъ т в о р и му неговата и н д и в и д у а л н о с т
помощница, другарка, сътворена от неговата Светлина и има
ща назначение да отразява неговия образ. Авторът на космо
гонията не произвежда името Айша от името Адам, тъй като
Адам като вселенски човек, сътворен м ъ ж и ж е н а , не м о ж е
да има д р у г а р и с а м а т а д у м а не е от ж е н с к и род. Д у м а т а
Адамах, която е от ж е н с к и род, съвсем не означава вселенс
ката жена, но изразява от себе си елементалния принцип на
51
Адам и потенциалния, двуполовия принцип. Авторът на кос
могонията на няколко пъти повтаря това, за да не остане ни
наймалко съмнение какво нещо е тази другарка, тази пома
гаща сила, както това е изразено с думата Хезер. Това е волята,
волевото свойство на човека. Дреха от кожа подразбира вече
слизането на човека от етерния свят в грубо физическия, ко
ето става в началото на Лемурийската епоха.
Цялата трета глава показва пътя на постепенното слиза
не на човека от астралния свят, където е живял във физичес
кия свят. След изгонването на човека от рая, Бог поставил хе
рувимите да пазят човека да не влезе отново в рая. В превода
на Ф а б р д'Оливие е казано: „И отдели Адам от тази временна
и чувствена сфера и посели в нея принципа на предшеству
ващата вечност на времената , п р и н ц и п , името на който е
Керубим, подобно на безчислените легиони, въоръжени с на
ж е ж е н а изтребителна сила, п р е б и в а в а щ а н е п р е с т а н н о във
вихрово движение, за да пази пътя към елементалното вещес
тво на живота."
Мисли от Учителя за езотеричната

страна на Стария Завет
По з а с е г н а т и т е в ъ п р о с и от к о с м о г о н и я т а на М о й с е й ,
Учителят на р а з л и ч н и м е с т а в беседите х в ъ р ля по м а л к о
светлина. Ще изнеса някои мисли по тези въпроси, изказани
от Учителя.
За първата глава на Битието Учителят казва: „Много тряб
ва да учи човек, за да разбере вътрешни я с м и с ъ л на т а з и
глава. Разбере ли Битието, човек ще дойде до абсолютната
вяра, с п о м о щ т а на която ще с ъ г р а д и своя ж и в о т .
Следователно, в нея е събрано много знание в малко думи."
„Първият Адам. който беше създаден но образ и подобие
на Бога, беше добър и праведен. Обаче вторият Адам. напра
вен от пръст, носеше греха в себе си, затова съгреши. И Ева,

направена от реброто на Адам, също съгреши. Вторият Адам
не беше направен от кал, но беше направен от найхубавата
пръст. Частиците на тази пръст бяха и з д р ъ ж л и в и и трайни.
Когато човек съгреши, те изгубиха своята чистота и трайност.
Така се създадоха различните болести, от които днес хората
страдат."
„Погрешката на Адам и Ева се състоеше в това, че не зна
еха какво нещо е Любовта. Те дойдоха за първи път на земя
та и не з н а е х а к а к в о н е щ о е Л ю б о в т а . Те се о п л е т о х а в
любовта. Когато змията влезе в рая и излъга Ева, в душата на
А д а м се роди ревност."
„Ева беше кръстена на името на Бога Йехова Еве
Ева. Това е онази Свещена идея, която всеки човек носи в ду
шата си."
„Две идеи има в света едната е Ева Йехова, която съ
д ъ р ж а всичко в себе си. А д а м е символ на Д у х а , на това
начало, което създава нещата. Адам подразбира разумната ду
ша духа в нас. Това е Адам, а душата в нас, това е Ева. Вашата
д у ш а е Ева, а вашият дух е Адам. Друго положение: Вие сте
умът, Адам, а вашата възлюбена Ева, това е вашето сърце."
„ П ъ р в о н а ч а л н о А д а м по естество е бил д в у п о л о в и
м ъ ж ъ т , и жената са били в него. Той не се е нуждае л нито от
м ъ ж , нито от жена. Но един ден намислил да се раздели на
два полюса и да се ожени. Така той подписа нов договор и ста
на еднополов. Оттук започва началото на човешката карма,
когато човек се е поляризирал и се е почнала борба за надмо
щие и власт м е ж д у двата полюса."
„Когато Бог създаде първите човеци, Той имаше предвид
да им даде истинско знание, да придобият безсмъртие. Те бя
ха облечени в Светлина и не се виждаше тяхната голота. Но
черният адепт ги събуди преждевременно и те в този момент
изгубиха Светлината, с която бяха облечени и видяха, че са
голи. и се засрамиха. На тях беше казано да не ядат от Дървото
за познаване на доброто и злото. Това дърво беше създадено
заедно с Адам. Колкото порасна Адам, толкова голямо стана
и дървото."
„За първия Адам е казано, че е създаден по образ и подо
бие на Бога. А работите на Бога са величествени, а не като
човешките. И затова първият Адам беше нещо величествено
и Той и до днес още живее в Божествения свят. Вие сте деца
на втория Адам, а не на първия Адам, Синът Божий."
„Казано е в Писанието, че Адам и Ева бяха поставени да
живеят в рая. Според окултистите раят е бил в астралния свят
и там е станало грехопадането. Оттам Адам и Ева, облечени в
кожени дрехи, трябваше да слязат на Земята. Кожената дре
ха представлява плътта, в която астралният човек се облича,
за да стане жител на Земята."
„Казва се също в писанието, че раят бил ограден с четири
реки. Съвременните хора търсят тези четири реки към Тигър
и Ефрат. Но окултистите поддържат, че четирите реки са в са
мия човек. Това са четирите системи в човека: венозната,
артериалната, симпатичната и главномозъчната. Тези чети
ри реки, които днес функционират в човешкия организъм ог
раждат рая, за който се говори в Писанието. Тигър и Ефрат
представят артериалната и венозната системи, а другите две
реки са главномозъчната и симпатичната системи. Така че
четирите реки са богатството на човека. Те ограждат неговия
рай, в който са насадени различни дървета, м е ж д у които и
Дървото за познаване на доброто и злото. В този рай беше пос
тавен да живее първият човек Адам. В една от реките е има
ло злато. Това е слънчевото течение, което тече в нервната
с и с т е м а . З а щ о т о златото е е м б л е м а на С л ъ н ц е т о в света.
Всички тези енергии, които слизат от Слънцето във вид на една
река минава т през организма на човека. Земята във времето
на първите човеци е имала друг облик. След грехопадането
станал голям катаклизъм, който измени лицето на Земята.
Тогава Луната се е отделила от Земята и това е предизвикало
голям катаклизъм, който преобразил Земята. Луната се е от
делила от Земята, за да служи като една помпа, която изсмуква
отрицателните енергии от Земята, които действували вредно

върху живота на Земята и на хората след грехопадането."
„Раят, това беше една велика окултна школа. И двамата
първи човеци бяха у ч е н и ц и в тази окултна школа.
Единственото престъпление, за което ги изгониха от школата,
беше лъжата."
„Тези дървета, за които се говори в библейската легенда,
че са били в рая, не са о б и к н о в е н и дървета. Това са ж и в и
същества, различни култури от разумни същества на различ
на степен на развитие. Тези д ъ р в е т а , тези съществ а не са
такива, каквито вие ги мислите. Раят, това беше една велика
култура на миналото. И когато Адам и Ева направиха първа
та погрешка и нямаха смелостта да кажат Истината, излъга
ха от страх. Господ, Великият Учител на школата, Който виж
да всичко, разбра и ги изпъди от школата. И от осем хиляди
години ние се учим да бъдем смели и решителни и още не
сме се научили. Смелост и доблест се иска от ученика, че ка
то направи една погрешка да се изповяда, че я е направил, а
не да казва, че други са виновни за неговата погрешка. Така
че Адам и Ева бяха ученици на първата окултна школа на
Земята, но те бяха лениви и не учеха. И всичкото нещастие
на съвременнит е хора се д ъ л ж и на онази леност, която хо
рата са проявили, когато са м и н а в а л и през школата на сър
цето и не са учили. Когато хората са минавали през школата
на сърцето, са учили през куп за грош и сега трябва да слу
ж а т със сърцето си, да проверят какво не са научили, за да го
изправят."
„Дървото на живота, за което се говори в Писанието, пред
ставя целокупния космичен живот, на който всички същества,
от н а й м а л к и т е до найголемите, представят части. По
нисшите същества са в основата, в корените, а повисшите в
стъблото и клоните, а найвисшите в цветовете и плодовете.
Думата дърво произтича от един стар корен, тя не е славянс
ка дума. Дървото представя онзи първичен Божествен живот.
Коренът на думата дърво произтича от думата „дева". Тъй че
55
дървото представя п ъ р в о н а ч а л н и я , Б о ж е с т в е н и я живот. И
Казано е в Писанието, че в рая имало много дървета, от които
било позволено на Адам да яде, но му било забранено да яде
от Дървото за познаване на доброто и злото, и от Дървото на
живота. Дървото за познаване на доброто и злото е Свещеното
място в човека. Който е запазил чистотата на своето Свещено
място, е добре. Пазете това място. Не казвам, че не трябва да
влизате в живота. Влезте в живота, но не бутайте Свещеното
дърво на своя живот. То е дървото за познаване на доброто и
злото. То е Свещеното дърво на рая, което не трябва да се бута.
Провидението иска да научи хората да не бутат това дърво."
Туй дърво, от което беше забранено на Адам и Ева да ядат,
беше за боговете, за тези, които са достигнали до онази безп
ределна Мъдрост. Те имаха право да ядат от това Дърво за
познаване на доброто и злото. Като станеше възрастен чове
кът и на него щяха да дадат да яде от това дърво. Но той яде
преждевременно от него и затова го изгониха от рая. Когато
Господ каза на първите човеци да не ядат от Дървото за поз
наване на доброто и злото, това подразбира следното: От всич
ки дървета на рая ще ядете, но от дървото, където се изисква
отличен ум, където се изисква учител, да не ядете от това
дърво. И тогаз дойде змията, която беше учител на Черното
Братство, който предаде първите уроци на Адам и Ева и им
каза: Аз с ъ м този учител, който м о ж е да ви научи как да
живеете. И те го послушаха и започнаха неговото учение, и
затова ги изгониха от рая окултната школа, за да отидат в
широкия свят, за да се учат от собствените си опитности и
страдания."
„Така че причината за излизането на първите хора из рая
беше изкусителят змията адептът на черната ложа. Той
започна да им описва красотата на външния свят, с което ги
съблазни. Обаче те не знаеха как да излязат от рая. Той им
даде съвет да направят някаква погрешка, с което да проявят
неподчинение на Божията заповед. Погрешката на Адам се
заключава в неговото скрито желани е да получи един плод
направо от ръката на Ева. Той сам си късаше плодовете, ко

гато п о ж е л а е ш е , но не беше опитал какво значи да получи
плод от ръката на Ева. Тя възприе желанието на Адам и при
първия случай, който й се предостави, му поднесе един от пло
довете на забраненото дърво. Не само това, но д а ж е тя му по
каза как се яде този плод. Първ а тя хапна от плода и после
даде и на Адам. Щом ядоха от з а б р а н е н и я плод, царските
мантии, с които бяха облечени паднаха от гърбовете им, и те
се намериха голи пред отворената врата на рая. Първите хо
ра бяха облечени преди съгрешаването си с дреха, направе
на от Светлината. И като съгрешиха, те изгубиха тази дреха,
изгубиха своята Светлина и оголяха. Първият грях се д ъ л ж и
на непослушанието на първите човеци. Ева съгреши със сър
цето си, а Адам с ума си. По този начин те внесоха ч у ж д
елемент в живота си. Този елемент се изхвърля навън чрез
страданието."
„Погрешката на Ева седи в това, че искаше да обича и друг
освен Адам този, когото Бог й беше определил. Тя искаше
да обича и черния адепт, който влезе в рая и тя завърза отно
ш е н и е с него. Той й каза: Вашият д р у г а р не е много учен.
З а н и м а в а се само със зоология. Ела при мене, аз ще ти пре
д а м поголямо знание. Така че Ева имаше двама мъже. От пър
вия м ъ ж , черния адепт, тя роди Каин, а от Адам роди Авел.
З н а ч и ж е н а т а съгреши в рая с любовни работи. Вследствие
на това ги изпъдиха от рая."
„И Адам, и Ева съгрешиха в рая, но причината за погреш
ката не е една и съща. Ева се изкуси от змията черния адепт,
тя повярва на думите й и яде от забранения плод. Адам п ъ к
се изкуси от Ева, от жената. Какво трябва да направят те сега,
за да се освободят от погрешката си? Ж е н а т а трябва да раз
бере характера на змията, с други думи: жената трябва да раз
бере естеството на животинското начало в себе си. Щ о м го
разбере, тя ще изправи живота си. Ако м ъ ж ъ т иска да изпра
ви погрешката си, трябва да разбере естеството и характера
на жената. Под животински живот разбирам първоначалния
живот, който още не е диференциран, не е организиран."
„Мъжът живее на северния полюс, там е неговият рай, а
жената живее на южния полюс. Северният полюс представя
още умствения свят, а южният полюс астралния свят."
В разговор задават на Учителя въпрос: Откъде е влязла в
рая змията, която измами Ева, щом се знае, че раят е място на
блаженство? Учителят отговаря: Змията представя обектив
ния човешки ум, нисшия манас, както го наричат. Забележете,
че змията дойде в рая след създаването на Ева. Питат: Защо
не дойде порано? Учителят отговаря: Защото Адам имаше ум,
Ева нямаше такъв и змията, черният адепт, й каза: Аз ще се
наместя в тебе, защото в тебе има сърце, а в мене ум, който
ти търсиш и така заедно ще вършим работата в живота. Ама
как ще влезеш в мене? попитала Ева. Като ядеш от този
плод, й казала змията. Пак питат: Нали Ева беше създадена
от реброто на Адам? Учителят отговаря: Наистина жената бе
ше създадена от реброто на Адам и той й даде всичко, но не
и своя ум. Той беше благороден, разумен, знаеше каква сила
е умът, но не й го даваше, защото се опасяваше, че ще зло
употреби с него. Когато Ева остана сама, без Адам, дойде зми
ята и й предложи ума си, който Ева искаше от Адам и й рече:
Аз съм, когото търсиш. Адам и Ева не представляват нещо
цяло. Отношенията на Адам към Бога бяха такива, каквито
отношенията на Ева към Адам. Адам не искаше повече да раз
говаря с Бога, дотегнаха му разговорите с Бога и той се отказа
от Него. Господ тогава му рече: Ти се отказваш от Мене, но и
тази, която искаш, ще се откаже от тебе. И наистина, Ева се
отказа от Адама. Затова в сегашните времена всички ж е н и се
отказват от м ъ ж е т е си. Когато мъжете поправят отношенията
си към Бога, тогава ж е н и т е ще поправят своите отношения
към мъжете. Щ о м Адам пожела да се индивидуализира, да
се почувствува свободен, тогава и Ева поиска да се освободи.
Тъй стои въпросът. Поясно по него не м о ж е да се говори, за
щото който е слаб, ще се съблазни."
Учителят отнася първата глава на Битието към живота на
ученика. Той казва: „Като четете първата глава на Битието, в

която се говори за създаването на света, там можете да види
те пътя, през който човешката душа трябва да мине. Този път
е път на зазоряване, защото човек минав а от т ъ м н и н а към
светлина, от смърт към живот. Това е мистично разглеждане
на въпроса." В „Пътят на ученика" Учителят казва: „Когато се
пробуди съзнанието на ученика, той трябва да работи, както
е писано в първа глава на Битието. Там се казва: В началото
с ъ з д а д е Бог небето и земята. А земята беше неустроена и
пуста, и т ъ м н и н а се носеше върху бездната, и Духът Б о ж и й
се носеше върху водата. И рече Бог да бъде виделина, и ста
на виделина. И нарече Бог виделината ден, а тъмнината
нощ. И стана вечер, стана утро, ден първи." Това е работата
на ученика за първия ден, когато той влезе в новия живот, ко
гато се п р о б у д и неговото с ъ з н а н и е . Т а к а че в ж и в о т а на
ученика, в първия ден на неговия съзнателен живот, в пър
вия ден на пробуждан е на неговото съзнание, ще дойде онзи
страшен и велик момент за ученика безмълвието. Никаква
Светлина няма да има около него и той от дълбочината на ду
шата си, от своята опитност, той ще призове Онзи Невидим,
Незнаен Бог на вечността, Създателя на всичко в света. Той
ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всич
кия си ум, с всичкото си сърце. И ще каже: Господи, искам да
Те опитам. Един си Ти, Създател на всичко в света. Няма друг
освен Теб. Ако ученикът м о ж е да призове Бога с тази пълнота,
нейде в пространството ще блесне м а л к а микроскопическа
светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той
и з в е д н ъ ж ще забрави всички скърби и страдания. Отдалеч
някъде той ще чуе гласа на Господа, гласа на своя Учител:
Нали искаш да ме познаеш, нали искаш да ме опиташ, при
готви се за работа. Настава първият ден на твоя живот. Досега
твоята земя бе неустроена и пуста и т ъ м н и н а т а бе в ъ р х у
бездната. Бог, Който прониква навсякъде и във всичко, Той е
Незнайният Бог. Той е страшният Бог, който твори формите,
Който се носи над бездната и над неустроената земя, която
сега се строи. И рече Бог: Да бъде виделина и стана виделина.
Ученикът ще каже: Тази виделина, която в и ж д а м там далече,
да блесне в мене. И ако той е от избраните ученици, като рече:
Да бъде виделина, ще стане виделина.
И видя Бог, че виделината беше добро и разлъчи виде
лината от тъмнината. И нарече Бог виделината ден и тъмни
ната нарече нощ. И стана вечер, стана утро, ден първи. Денят
започва с доброто, а нощта със злото. Този смесен живот на
Светлина и тъмнина, на добро и зло ще се разлъчи. От друга
страна ще се яви Светлината, която носи доброто, а от друга
страна ще се яви тъмнината, която носи злото в себе си. Така
ученикът ще създаде първия ден в себе си. Под виделина раз
бирам великият стремеж на душата на ученика да учи. Той
трябва да разбира законите, та като каже:Да бъде виделина,
да стане виделина. Това е първият ден от живота на ученика,
който ще разпростре виделината на живота и тя ще произве
де и топлина, и ще стане ден първи в живота на ученика.
Виделината и Светлината носят в себе си и топлина.
И разлъчи Бог вода от вода подразбира, че Бог е отде
лил Божествения от земния живот. Твърдта пък е границата
м е ж д у Божествения и човешкия живот. Ученикът ще създа
де тази граница в себе си и ще нарече това, което е над твър
дта небе, а това, което е под твърдта, земя. И в скръбен час
той ще пие от водата, която е горе.
След като ученикът определи своя живот, ще го събере и
ще създаде в себе си морето, за да се яви сушата, върху която
той трябва да работи. Той сам ще обработва тази суша. Той сам
ще образува своите морета и океани. Творец ще бъде той.
У ч е н и к ъ т ще т в о р и . К о г а т о види Бог, че е добро, ще се
произнесе. И когато организира сушата и я обработи, ще ми
не от ф и з и ч е с к и я свят в духовния и оттам в Божествения.
Когато обработи и там своята земя, ще отиде във Великия жи
вот да учи велики и славни неща. Велик и славен е пътят на
ученика!
В четвъртия ден са създадени Слънцето. Месечината и
звездите, за да определят човешкия живот. Тогава са създа

дени и човешкият ум и човешкото сърце.
Всеки, който стане ученик, шест деня, т.е. шест периода
трябва да твори, да създава в себе си, докато дойде до пълно
п р о б у ж д а н е на своето съзнание."
„Четирите реки в рая, за които се говори в Битието, пред
ставят четири добродетели, които всеки човек трябва да има.
Ч о в е к т р я б в а да бъде: с п р а в е д л и в , истинолюбив , д о б ъ р и
л ю б е щ . З н а ч и , ч о в е к т р я б в а да има в с е б е си П р а в д а т а ,
Истината, Добродетелта и Любовта. Вън от тези добродетели
човек нищо не м о ж е да постигне."
„Змията казваше на Ева, че трябва да яде от плодовете на
забраненото дърво, за да стане господар на себе си, на своите
мисли и чувства. Ева послуша змията, но какво придоби от
това? С грехопадането, т.е. с излизането на Адам и Ева от рая,
учението на змията се предаде на всички хора. Това учение
се прилага и до днес още. Задачата на човека е по обратен
път да се освободи от учението на змията и да влезе в пътя на
Любовта."
„Живи величини са числата. Първото число, с което Бог
създаде света, беше Адам. Човешкият живот започва с Адама.
Второто число беше Ева, третото число беше Каин, четвърто
то Авел, петото Сит. Всеки човек трябва да знае кое число
представя след Адам."
„Цели 40 години еврейският народ пътува из пустинята с
н а м е р е н и е да в л е з е в Х а н а а н с к а т а з е м я з е м я т а на
изобилието, на Любовта. Въпреки това той не влезе в Ханаан,
а отиде в Палестина. Ханаан не съществува на земята, но са
мо на небето. Ханаан е мястото, дето живеят съществата на
Любовта. Те са същества в човешка форма, но прилагат зако
ните на Любовта. Всеки човек се стреми да влезе в Ханаан,
да стане член на обществото на Любовта."
„В осмата глава на Битието се казва: „И помена Бог Ноя и
всичките животни, всичките скотове, що бяха заедно с него в
ковчега. Хората грешаха, а Ной беше поставен в ковчег, т.е. в
изправителен затвор. Там Ной прекара почти цяла година да
излежи наказанието си. Ной беше затворен заедно с чисти и
нечисти животни. И човек има нечисти животни в себе си, т.е.
своите нечисти желания. Затова от време на време човек тряб
ва да се затваря в ковчега със своите нечисти ж е л а н и я и да
ги възпитава. Натъкне ли се на някакво страдание, човек вли
за в ковчега на Ноя. Колкото да е тежко положението му, той
трябва да благодари, че е поне вън от условията на смъртта.
Влизането на Ноя в ковчега представя ограничителните ус
ловия на живота. Когато иска да предпази човека от някакво
зло, Провидението го ограничава. В този с м и с ъ л ограниче
нията, затворът са благо за човека."
„Синовете на Ной, за които се говори в Битието са: Сим,
Хам и Яфет. От тях са произлезли всички народи в света. От
Сим са произлезли евреите, от Хам монголците, а от Яфет
бялата раса. Яфетистите са хора, които разбират нещата доб
ре и ги д ъ р ж а т в ръката си. За да бъдете яфетисти, вие трябва
да организирате своя ум, своето сърце и своята воля, т.е. сво
ите мисли, своите чувства и своите постъпки."
„Добре е човек да чете Библията и да превежда нещата.
Всяко име с ъ д ъ р ж а в с е б е си д ъ л б о к в ъ т р е ш е н с м и с ъ л .
С ъ щ е в р е м е н н о трябва да се изучава и х а р а к т е ра на всяко
лице, за което се пише."
„Какво означава името Адам? П о н е ж е първият човек е
бил направен от червена пръст, Адам означава червен човек,
в когото Бог е в л о ж и л Д у х а си Атма. А д а м е п ъ р в о т о
същество, което е носило Божия Дух, Божието дихание в се
бе си, а Ева е първото същество, което е носило Свещеното
Име на Бога Йехова. Силен е само онзи човек, който носи
Свещеното Име на Бога. Погрешката на Ева се заключава в
това, че опетни Свещеното Име на Бога. Погрешката на Адам
пък се заключава в това. че не послуша Божия Дух в себе си.
Кажат ли на някого „адамист", той трябва да знае, че му е да
дена задача да освети Б о ж и я Дух в себе си. К а ж а т ли му
"евист", той трябва да знае, че му е дадена задача да освети
Името Божие в себе си."

От приведените мисли на Учителя се вижда, че той пов
дига м а л к о булото, което з а к р и в а т а й н а т а на творението.
Учителят се спира преди всичко върху мистичната страна на
творението, на това, което става в човека, в неговото съзнание,
в н е г о в а т а д у ш а в п р о ц е с а на н е г о в о т о р а з в и т и е к а к т о
исторически, така и мистически. Но Учителят само загатва за
нещата, без да ги обяснява напълно. Защото това са проблеми,
за които още не е дошло време да бъдат разкрити на съвре
менното човечество, защото още не е готово. Хората още не
са готови да съзерцават Истината лице в лице, защото нейна
та Светлина е много голяма и човешките очи и човешкото съз
нание не могат да издържа т на тази силна Светлина. Тази е
п р и ч и н а т а , п о р а д и която к а к т о в м и н а л о т о , т а к а и д н е с
Истината се п р е д с т а вя забулена, като в д н е ш н о време
Учителят и някои окултисти правят опит да повдигнат малко
булото, което закрива реалността. Напълно се повдига було
то само за Посветените, които предварително са подготвени
да могат да и з д ъ р ж а т на нейните силни вибрации.
В следващите глави след първата, М о й с е й вече описва
развитието на човечеството след неговото слизане на Земята,
развитието както на човешкото тяло, така и на човешката
душа, слезли в грубата материя. Целият период от времето на
Каин и Авел до Ной и неговите трима синове е развитие на
човешкото тяло и на човешката душа в течение на този период,
който о к у л т н а т а н а у к а н а р и ч а л е м у р и й с к и и а т л а н т с к и .
Окултната наука твърди, че атлантското човечество се разв
рати под влияние на черните адепти и се отдаде на черната
магия, която п р е д и з в и к а природните сили, които потопиха
континентите. Потопът, за който се говори в Битието, е потъ
ването на Атлантида, а Ной представя онази част от атлантс
кото население, която не беше се поддала на черната магия и
следваше пътя на Светлината. Затова те бяха изселени пред
варително от Посветените, които ръководеха развитието па
човечеството. Тримата синове на Ной представят трите раси.
които са се спасили от потопа: бялата, черната и жълтата, ко

ито днес населяват Земята. Мойсей подробно е описал цяло
то това развитие преди и след потопа под една забулена фор
ма на р а з к а з . От това, което д а д о х от У ч и т е л я , от Ф а б р
д'Оливие, всеки сам може да си направи известен превод на
това, което Мойсей е искал да каже.
Това, което казах досега за делото и учението на Мойсей,
е микроскопическ о в с р а в н е н ие с това, което се с ъ д ъ р ж а в
неговите книги, които са дълбоко символични. В тях под ис
тория на еврейския народ се описват много от дълбоките тайни
на окултната наука, за които още не е дошло време да се
разбулват. Това показва, че Мойсей е засегнал много големи
дълбочини на окултната наука, за които д а ж е и с ъ в р е м е н
ното човечество още не е готово, още помалко еврейският
народ, на когото са били дадени. Цялата история на еврейс
кия народ, описана в петокнижието на Мойсей представя пътя
на историческото развитие на човечеството, както и мистич
ния път на развитие на човешката душа.
Учителят прави следния намек за това мистично разви
тие на човешката душа, изразено в историята на еврейския
народ: „Днес ви говоря върху тези неща, понеже вие минава
те през найгъстата материя, през която човешкият дух м о ж е
да мине. По закона, на еволюцията част от човечеството е ми
нала през тази гъста среда, но и цялото човечество трябва да
мине през нея и да излезе като евреите на д р у г и я бряг на
Червеното море. Някои от вас едва сега ще се гмурнат в тази
вълна. Всички трябва да мина т Червеното море. След вас иде
фараонът със своята войска, а напред е неизвестността, отво
реното море. Вие ще минете през този път и трябва да бъдете
смели и решителни. После ще отидете в пустинята това е
чистият живот. След това ще влезете в Ханаанската земя, сми
сълът на истинския живот. Но трябва да минете през морето
и да влезете в п у с т и н я т а , за да придобиет е чистотата на
живота. Защото живот без чистота остава всякога неразбран.
Египет е физическият свят. откъдето човек бяга. Фараонът е
князът на този свят, който иска да з а д ъ р ж и човека тук на

Земята. Червеното море е астралният свят, през който човек
трябва да мине. Пустинята е умственият свят, където след като
човек е слязъл от света на чувствата, постепенно придобива
с в о я т а чистота. И н а й п о с л е Х а н а а н с к а т а з е м я това е
Божественият свят, родината на душата.
Щайнер за „Битието"
Сега ще изложа накратко разглеждането на Щ а й н е р за

„Битието" на Мойсей.
При започване на разглеждането на Битието на Мойсей
Щ а й н е р казва: „Няма друг документ на човечеството, по от
ношение на който да е на лице тъй голямата възможност за
отклоняване на истинския смисъл както при Битието, така и
при описване на делото на седемте дни." Това значи, че тази
книга е така написана, че мъчно може да се проникне в ис
тинския й смисъл и затова обикновено се изпада в заблуж
дение при нейното разглеждане.
Понататък Щ а й н е р казва: „Когато съвременният човек
извика в душата си посредством някой от езиците, които по
настоящем се употребяват, думи като „В началото Бог сътво
ри небето и земята", смисълът на тези думи му дава само ед
но твърде слабо отражение, само една слаба сянка от живота,
който тези думи са извикали в душата на древните евреи. Тъй
като в случая се касае помалко за едно заместване на древ
ните думи на този докумен т със съвременните думи, а се ка
сае повече до това, да се поставим в едно състояние, при ко
ето да почувствуваме чрез ученията на духовната наука не
що от атмосферата, която прониква душата на един Посветен
евреин, когато в нея се оживяваха тези слова: „Берешит бара
Е л о х и м е х а ш а м а и м вет харец". Цял свят се о т к р и в а л в
момента, когато тези д у м и разтърсваха неговата душа пред
65
Историческият път на Бялото Братство | j ]
него се откривал духовния свят, където става творението."

За да разберем разглеждането на Щ а й н е р върху Битието,
трябва да се изясни основата, от която изхожда. Той изхожда
от космогонията на съвременната окултна наука, която кос
могония той намира отразена в Битието на Мойсей. Според
тази космогония Бог е създал света чрез ангелската йерархия.
Ангелската йерархия се състои от девет чина както следват
отдолу нагоре: ангели или духове на живота; архангели или
духове на огъня; началства или духове на времето; власти или
духове на формата; сили или духове на движението; господ
ства или духове на интелигентността; престоли или духове на
волята; херувими или духове на Мъдростта и хармонията; и
серафими или духове на Любовта.
Второто положение, от което изхожда окултната космо
гония е, че нашият н а с т о я щ свят, респективно с л ъ н ч е в а т а
система, от която ние сме част, е предшествувана от една друга
вселена, на която нашата се явява като превъплощение. И на
шата вселена носи със себе си придобивките на предшест
вуващата вселена, на предшествуващата вечност, както е спо
менато в Битието на Мойсей. Обективното съществуван е на
света в тази космогония е наречено ден, а субективното съ
ществуване е наречено нощ. Новата настояща вселена, на
речена Земен период, е предшествувана от три други периода,
които в окултната наука носят следните имена: Първият е на
речен Сатурнов период, вторият е наречен С л ъ н ч ев период;
третият, непосредствено предшествуващ Земния период, е на
речен Л у н е н период.
Във всеки един от тези периоди известен клас от същес
тва са завършвали своята човешка еволюция и са м и н а в а л и в
погорна еволюция, а други същества от същия този клас не
са могли да завършат еволюцията си и са останали назад. По
такъв начин винаги е ставало поляризиране на световния твор
чески процес. В Л у н н и я период са завършили своята човеш
ка е в о л ю ц и я а н г е л и т е , к о и т о са н а й б л и з о до ч о в е к а . В
С л ъ н ч е в и я период са з а в ъ р ш и л и своята човешка еволюция
архангелите, а в Сатурновия период са завършили своята чо

вешка еволюция началствата. В настоящия Земен период на
шето човечество трябва да завърши своята човешка еволюция.
А духовете, които стоят на д началствата, са завършили сво
ята човешка еволюция в безкрайността на времената.
Непосредствено над началствата стоят властите или ду
ховете на формата, които в еврейския езотеризъм носят име
то елохими. В развитието на даден космичен период всички
й е р а р х и и в з е м а т р а з л и ч н о у ч а с т и е като и з п ъ л н и т е л и н а
В ъ р х о в н а т а воля на Б о г а . В н а с т о я щ и я З е м е н п е р и о д на
елохимите, които са духове на формата, било възложено да
поставят началото на н а ш и я Земен период. И те са, за които
се казва: „В началото боговете създадоха небето и земята."
Това начало, за което става дума тук, не принадлеж и на се
тивния свят, а е в Божествени я свят.
Езикът, на който е написано Битието, е образен език и при
п р о и з н а с я н е т о на всяка д у м а , на всеки з в у к в д у ш а т а на
Посветения са изпъквали цели картини на творението с всички
духовни същества, които са пораждали тези картини.
Енергиите, които са действували в процеса на творението, са
излизали от тези духовни същества. Тези енергии, чрез про
цеса на кондензацията постепенно са се кондензирали в огън,
въздух и вода, в етерните първообрази на тези елементи, ко
ито ние познаваме на Земята и които са били основата на трите
предшествуващи космични периоди Сатурн, Слънце, Луна.
В началото на нашия земен период елохимите, на които било
възложено да поставят началото на нашия Земен период, да
очертаят границата му след преминаването на космичната
нощ, която разделя Л у н н и я период от Земния, посредством
е д н а м е д и т а ц и я си п р и п о м н я т с ъ щ е с т в у в а н е т о на всички
предшествуващи периоди, които послужват като зародиш, от
който ще се роди настоящия Земен период.
Щайнер казва: „Първата буква „бет" от думата Берешит
е извиквала в съзнаниет о на Посветения евреин при произ
насянето й едно субстанционално действие на обиталище, на
една черупка, на една обвивка. „Рост", втората съгласна, е из

виквала образа на духовните същности, работещи във вът
решността на тази субстанционална обвивка. „Тит", послед
ният звук е извиквал образа на проникващата сила, оперира
ща във вътрешността на творението. Така полекалека ние
д о с т и г а м е д о п р и н ц и п а , в ъ р х у който почива цялото това
описание. И ако ние проникнем понадълбоко в този принцип,
ние ще почувствуваме тогава нещо от духа на този еврейски
език, за който съвременният човек не м о ж е да си създаде ня
каква идея."
Този творчески процес, за който става дума тук и който е
изразен в обикновения превод с думата „създаде", това съз
даване не е станало в сетивния свят, а в духовния свят. Втората
д у м а е „Бара", която се п р е в е ж д а о б и к н о в е н о с д у м а т а
създаде, но това създаване не е физическо, а посредством една
медитация на елохимите; те извикват от дълбочината на ду
шата си първообразите на Небето и Земята. От медитацията
на елохимите се п о р а ж д а една представа и едно ж е л а н и е .
Представата еволюира все повече к ъ м това, което се проявя
ва външно, а желанието към една вътрешна дейност, к ъ м
един в ъ т р е ш е н живот. Тези два комплекса ни дава т двата
елемента, които се явявали в д у ш а т а на древния Посветен
евреин, когато отеквали в сърцето му думите, които обикно
вено се превеждат като Небе и Земя: „Хашамаим" и „Харец".
Резюмирайки гореказаното, Щайнер казва: „Да з а д ъ р ж и м
пред духовния си поглед следната картина: Един елемента
рен живот, в недрата на който действува природата на огъня,
в ъ з д у х а и водата. Д у х о в н и т е с ъ щ е с т в а са т а м , з а д т е з и
елементи, потопени в една в с е л е н с к а м е д и т а ц и я . Т я х н а т а
творческа мисъл е пронизана от една цел създаването на
човека. От тяхната мисъл се ражда първо една представа, ко
ято се манифестира, изявява се навън и един живот, който се
оживява отвътре, в самия себе си. В това съединение на еле
м е н т и т е п ъ р в и ч н и т е д у х о в е с ъ з д а в а т чрез т я х н а т а м и с ъ л
външните явления едновременно с вътрешните д в и ж е н и я на
живота."
Светът е създаден чрез постепенна кондензация на едно
д у х о в н о състояние на Б и т и е т о под влияние на м и с ъ л т а на
елохимите, което духовно състояние се кондензира в една не
видима за нас вътрешна топлина, елемент, който е бил в ос
новата на древния Сатурн. След това под влияние на мисъл
та на елохимите, тази топлина се кондензира последователно
в газообразно състояние, което е било основата на Слънчевия
период, и след това във воден елемент, който е бил основата
на Л у н н и я период. Н а й п о с л е се кондензира в твърда
материя, която е основа на З е м н и я период. Това е конденза
ция в низходяща степен.
Тези три елемента топлина, въздух и вода са били сме
сени и са образували едно т ъ м н о тяло, в недрата на което са
действували нисшите сили на душата на елохимите. Това със
тояние е описано в Библията с израза: „И Земята беше неус
троена и пуста". На еврейски то е означено с думите: „Тоху
Ва Боху". При кондензацията на топлината в газообразно със
тояние във възходяща степен, се отделя Светлина, която на
еврейски е означена с думата „Хашамаим", която обикнове
но се превежда с думата Небе. Така че при кондензацията на
топлината във въздух, във възходящо направление се отделя
Светлина, светлинен етер. При кондензацията на въздуха във
вода, във възходяща степен се явява един още потънък етер,
който не се схваща със сетивата. Силите на този етер са които
управляват химическия строеж, комбинирането на субстан
циите помежду им, тяхното организиране. Това е звуковият
или химическия етер. Той с ъ д ъ р ж а сили, които диференци
рат субстанцията, разделяйки и организирайки я. Когато во
дата се кондензира да породи твърдата материя, във възхо
дяща степен се отделя един още потънък етер, който дейст
вува в самите недра на звуковия етер и в химическите процеси.
Този повисш етер прониква звуковия етер също така. както
мисълта прониква звуковете, произнесени от нашата уста и
прави от тях думи. Това. което трансформира по този начин
69
един прост звук в дума, изпълнена със с ъ д ъ р ж а н и е и смисъл,
е този потънък етер от звуковия, който прониква звуковия етер
и у п р а ж н я в а едно космично въздействие, и дава смисъл на
звуковете, организиращи вселената. Това е Словото, органи
зиращо пространството. И това Слово, смесено по този начин
със звуковия етер, то е същевременно и началото на живота,
това е подвижният и действуващ живот. В тези висши емана
ции при кондензацията действуват висшите сили на душата
на елохимите. И когато в Битието се казва, че Бог е рекъл да
бъде Светлина и станало Светлина, подразбира този именно
процес на к о н д е н з а ц и я на топлината, при която се отделя
Светлина. И след това разделяне на Светлината от тъмнината:
С в е т л и н а т а отива нагоре, а т ъ м н и н а т а остава с п о г ъ с т а
субстанция, която н а р и ч а м е З е м я . а Светлината н а р и ч а м е
Небе.
След това в Битието се описва делото на седемте дена
как Бог в шест дни създал света с всичко в него и в седмия
ден си починал. В основата си всичко това, което Библията
описва в това дело на шестте дни, е едно възкресяване на онези
предшествуващи състояния Сатурновия, Слънчевия и
Л у н н и я п е р и о д и , но под е д и н нов а с п е к т и в ъ з о б н о в е н а
форма.
Как трябва да разбираме това, което се описва в делото на
шестте дни? Първо трябва да кажем, че ние със сетивата си
не бихме могли да н а б л ю д а в а м е това, за което се говори в
Битието. Това е защото събитията, които ни се описват, стават
в с ф е р а , която м о ж е м да н а р е ч е м с ф е р а на е л е м е н т н о т о
с ъ щ е с т в у в а н е . З а т о в а е н е о б х о д и м а и з в е с т н а с т е п е н на
ясновидство, за да съзерцавала това, което се описва в първа
глава на Битието. Библията ни описва как сетивното произ
лиза от надсетивното.
Така че първоначалното състояние на нашата планетна
система в началото се явява като спомен в ума на елохимите.
Този с п о м е н п ъ р в о н а ч а л н о е общата маса. състояща се от
с м е с в а н е т о на т о п л и н а т а , в ъ з д у х а и водата, които
62
Влад Пашов
Под тях се намира втората тройка, образувана от господства

та или д у х о в е т е на интелигентността, сили или духове на
движението, наречени добродетели; и власти или духове на
ф о р м а т а , н а р е ч е н и още м о г ъ щ е с т в а . Н а й н и с к а т а т р о й к а
включва началствата, наречени още духове на личността или
духове на времето, архангели и ангели. Последните са най
близо до човека. Човек е десетата степен в тази йерархическа
стълба. Елохимите принадлежат на втората тройка и са имен
но това, което наричаме духове на формата или могъщества.
Те стоят непосредствен о на д н а ч а л с т в а т а или духовете на
личността.
Всички тези йерархии вземат участие в организирането
на нашата З е м я и на човешкото същество. Елохимите начер
тават главните линии на творението. В развитието на детай
лите те използуват н а й н а п р е д найблизко стоящите до тях
същества началствата. В Битието се казва, че елохимите съз
дали светлината от тъмнината, които последователно се сме
нят и образуват ден и нощ, преди да има слънце. Значи, тук
под ден не се разбира нашите сегашни дни, а се разбира не
що друго. В еврейския език за ден е употребена думата „иом".
Какво означава тази дума, която обикновено се п р е в е ж д а с
думата д е н ?
Гностиците говорят за известни сили, които се намесват в
еволюцията на нашата Земя, които те наричат Еони. Някои ги
считат като периоди, но това не са периоди, но сили и духов
н и с ъ щ н о с т и . Н а й п ъ р в о д е й с т в у в а е д и н еон, с л е д н е г о
втори, трети и т.н. Така, че тези същности, които управляват
еволюцията, се следват едни други и си предават длъжността.
А п о к ъ с н о дейността на тези еони духовни същества, се
отъждествява с период, през който действува само един еон
и се з а б р а в я с ъ щ н о с т т а , к о я то д е й с т в у в а , а о с т а в а с а м о
времето, през което тя е действувала.
К а к т о един еон о з н а ч а в а е д н а реална същност , която
действува, с ъ що така и еврейската дума иом означава една
същност, която действува. И когато става въпрос за седемте
иома, то става въпрос за седем същности, които действуват ед

на след друга или поправо, това са седем групи от същества,
които действуват последователно.
В арийските езици има едно сходство м е ж д у думите Деос
(Бог) и диес (ден). Това показва сходството на тези неща. В
древни времена е била схващана тази сродност м е ж д у ден и
Божествена същност. Оттам идват и имената на дните на сед
мицата като имена на различните богове.
В думите „иом" се изразяват същности, които в йерархи
ческата стълба стоят под елохимите. Те изпълняват плана, кой
то в общи линии е начертан от елохимите. След като елохи
мите създават светлината, те поставят на своето място първия
дух на времето, първата група духове на времето. Това именно
се крие под маската на наименованието ден първи. Но ние
не може м да разберем какво означава ден първи, докато не
разберем какво означава израза: „беше вечер, беше утро, и това
бе ден първи". В еврейския език за думите, които се превеж
дат с вечер и утро са употребени думите „ереп" и „бокер". Но
думата „ереп", която се превежда с вечер, подразбира хаоса,
а под думата „бокер" се разбира това, което е организирано.
И тогава може м да кажем: И царуваше състояние на хаос, пос
ледван от ред и хармония, в която действуваха първите духо
ве на времето.
Така че зад всички процеси, които се описват в Битието
ние не трябва да виждаме абстракции, но дейността на реал
ни същности, както видяхме с понятието ден. Така например,
к а з а н о е в Битието: „И т ъ м н и н а т а беше в ъ р х у бездната."
Стоейки на принципа, че зад всичко трябва да виждаме оп
ределени същества, и тук трябва да допуснем същото.
О с н о в е н з а к о н в о к у л т н а т а н а у к а е, че не всички
същества, които еволюират в даден цикъл, постигат целта си.
Една част винаги остава назад и когато се влезе в нов цикъл
на развитие, те вече са останали назад. Такъв е случаят със
съществата, които преминаха своята човешка еволюция на
древния Сатурн. Една част от тях еволюираха и влязоха в
62
Влад Пашов
Светлината на Слънчевия период, а други изостанаха и те са

в т ъ м н и н а по отношение на новия период. Тази тъмнина, за
която се говори в Битието, е именно израз на тези изостанали
същества от Сатурновия период. Онези, които са напреднали,
се изразяват чрез Светлината, а които са останали се изразя
ват ч р е з т ъ м н и н а т а . И п о н е ж е с ъ щ н о с т и т е , к о и т о с а
изостанали, представят един попримитивен стадий на
еволюцията, то те ще трябва при повторението на всичко ми
нало да се появяват преди Светлината. Затова се казва „И тъм
нината беше в ъ р х у бездната." Това е израз на Сатурновия
живот, но под един з а к ъ с н я л аспект. Условията на слънче
вия живот трябва да почакат. Те се явяват едва в момента, по
сочен от думите: „Да бъде светлина."
Следователно, Светлината и тъмнината съществуват ка
т о д в е р е а л н о с т и , к а т о и з р а з н а д в а вида с ъ щ е с т в а . В
пространството, където изглежда, че съществува материя, не
съществува нищо друго освен една степен на тъмнина. Това,
именно, т ъ м н о с ъ д ъ р ж а н и е на пространството е и з п ъ л н е но
с духовни същности, които са сродни с тези, които Битието
описва, когато казва, че тъмнината беше върху бездната, ко
ето значи, че цялата маса от духове, която имаше характера
на мрак, плаваше над живота на елементите. Тези факти са
много подълбоки, отколкото съвременния човек може да си
представи.
Така че, когато Битието говори за тъмнината, подразбира
едно проявление на закъснелите същества от древния Сатурн.
А когато говори за Светлината, това са съществата, които са
найнапреднали в еволюцията си. Тези два вида духовни съ
щества си взаимодействуват. Видяхме, че елохимите дават
главната линия на творението и техните помощници са духо
вете на личността, които са означени с еврейската дума иом,
която обикновено се превежда с думата ден, но не е правилно.
От друга страна, на страната на тъмнината имаме изостана
ли същества от ранга на духовете на личността, които се про
явяват в т ъ м н и н а т а . Защот о в действителност т ъ м н и н а т а е
75
нещо, което елохимите н а м и р а т за дадено, докато Светлината

е била извикана на ж и в о т от тяхната медитация. Светлината,
за която се говори в Битието, не е нашата ф и з и ч е с к а светлина.
Нашата ф и з и ч е с ка светлина е един последен аспект на тази
П ъ р в и ч на Светлина. С ъ щ о така това, което ние н а р и ч а м е фи
зическа т ъ м н и н а , м р а к , т ъ м н и н а на нощта, е един физичес
ки аспект на т ъ м н и н а т а , за която се говори в Битието.
Светлината и т ъ м н и н а т а са е д н а к в о необходими за изра
зяването на космичния живот, на живота на Вселената.
Работата на Вселената се извършв а чрез общото действие на
д у х о в е т е на л и ч н о с т т а , н о р м а л н о р а з в и т и, които работят в
Светлината, и на такива духове от с ъ щ а т а йерархия, изоста
нали назад и работещи в т ъ м н и н а т а . Битието описва това мно
го реалистично, когато казва: „Елохимите нарекоха иом (ден)
духовете, които и з п ъ л н я в а т своята работа, докато тези, които
се и з р а з я в ат чрез т ъ м н и н а т а , те ги н а р е к о х а „лилит", което
обикновено се п р е в е ж д а с думата нощ. Така че, иом и лилит
са две п р о т и в о п о л о ж н и групи с ъ щ е с т в а , които п о д п о м а г а т
елохимите и които са от йерархията на духовете на личност
та или началствата.
Подолу от началствата се намират архангелите, които са
з а в ъ р ш и л и своята човешка еволюция на древнот о Слънце. Те
са тясно с в ъ р з а н и със всичко, което е от с л ъ н ч е в о естество.
При отделянето на З е м я т а от слънчевата м а с а те са останали
със С л ъ н ц е т о и отвън са в ъ з д е й с т в у в а л и в ъ р ху Земята.
Дейността на а р х а н г е л и те се проявява в четвъртия ден, кога
то се казва, че са с ъ з д а д е н и Слънцет о и Л у н а т а . Тогава се съз
дават условия за я в я в а н е т о на ж и в о т и н с к и я живот.
За р а з б и р а н е т о на т а й н и т е , с к р и т и в к н и г а т а Б и т и е ,
Щ а й н е р казва: „Когато Битието се р а з г л е ж да без Светлината
на окултната наука, то остава т ъ м н о и неразбрано, но ако се
р а з г л е д а в С в е т л и н а т а на о к у л т н а т а н а у к а , от която то е
вдъхновено, то неговият текст става ясен. Всичко изпъква под
нова светлина. Този д о к у м е н т , който поради н е в ъ з м о ж н о с т т а ,
в която се н а м и р а т с ъ в р е м е н н и т е езици да преведат ж и в и т е
62
Влад Пашов
слова, би останал завинаги неразбран без помощта на окулт

ното знание."
За да разберем Битието, трябва да имаме предвид основ
ния принцип на окултната наука, че зад всички видове явле
ния и форми съществува една духовна реалност, съществу
ват духовни същества. Земята, водата, въздухът, огънят, свет
лината и пр. са външно проявление на тези духовни същества.
И второто п о л о ж е н и е е, че в с и ч к и тези е л е м е н т и огън,
въздух, вода, земя са се развили последователно от чисто ду
ховното с ъ с т о я н и е на битието. Те са резултат на една
кондензация, която се е извършвала под влиянието на прес
толите или духовете на волята, които чрез жертвата, която са
направили в началото, са дали началото на тази п ъ р в и ч н а
субстанция. И затова зад тези елементи ние намираме сили
те и живота на тези възвишени същества. По такъв начин те
стоят и зад твърдата материя, която е последната стъпка на
к о н д е н з а ц и я т а . Затова м о ж е м да к а ж е м , че цялата з е м н а
природа, която ни заобикаля, е проявление на твърде високи
духовни същества. И затова ние трябва да бъдем изпълнени
с благодарност към тези същества, а не да мислим, че мате
рията е някаква илюзия и ниска степен на еволюция.
За к о н д е н з а ц и я т а на водата са р а б о т и л и д у х о в е т е на
Мъдростта , които са едно с т ъ п а л о подолу от духовете на
волята. В кондензацията на въздуха са взели участие духо
вете на движението, наречени още сили или добродетели. В
топлинния елемент са работили духовете на формата, наре
чени власти или елохими. Тези елементи с техните духовни
сили се в з а и м н о п р о н и к в а т . П р е с т о л и т е д а в а т о с н о в н а т а
субстанция, която се прониква от енергиите на духовете на
формата, които й дават различни форми.
Силите на тези йерархии, за които споменах, че са дейс
твували в процеса на еволюцията за кондензиране на различ
ните елементи, тези сили не са достатъчни да ни обяснят нас
тоящия процес на кондензация, който става в пространството.
Казах, че във въздухообразния елемент действуват силите на
духовете на движението. Но за да се кондензира сега във во

да този газообразен елемент, тук вече действуват и повисши
духове, наречени херувими. Те правят възможно, щото теч
ния е л е м е н т , в който д е й с т в у в а т с и л и т е на д у х о в е т е на
Мъдростта, да м о ж е да се ф о р м и р а т в облаци. М о ж е м да
кажем, че престолите се проявяват чрез твърдата материя, ду
ховете на Мъдростта се проявяват чрез течната материя, ду
ховете н а д в и ж е н и е т о с е п р о я в я в а т ч р е з г а з о о б р а з н а т а
материя, а духовете на формата се проявяват чрез топлинна
та материя. Зад мълниите и гръмотевиците, които се образу
ват в облаците, се проявява дейността на серафимите.
Всички тези йерархии, които действуват в природата чрез
р а з л и ч н и е л е м е н т и , са взел и у ч а с т и е и в с ъ з д а в а н е т о на
човека, на неговото тяло. Но за да се у в е н ч а е делото на
йерархията, трябвало още погорна помощ от тази на йерар
хията да се намери. Тази помощ е дошла от едно същество,
което стои над серафимите.
След като създава цялата земна природа с помощта на
всички йерархии, елохимите пристъпват към създаването на
човека. Но първоначално той е само като една идея в тяхното
с ъ з н а н и е . И д о т о г а в а те са д е й с т в у в а л и като е д и н и ч н и
същества, обединени само в една обща цел. Но сега вече, ко
гато те обърнали погледа си към висините на битието, те пре
л и т а л и една погорна еволюция и образували едно реално
единство, изразяващо се по седморен начин, защото те са би
ли седем елохими. В Библията този факт е оповестен с това,
че първоначално се говори само за елохимите, а после започ
ва да се говори за ЙеховаЕлохим. ЙеховаЕлохим е израз на
обединената дейност на всички елохими.
Лунното съзнание, което човек е имал, е било образно, а
сегашното човешко с ъ з н а н и е е предметно, да р а з л и ч а в а м е
външното от вътрешното, това е, което характеризира наше
то сегашно земно съзнание. Но не такова е било древното лун
но съзнание. Лунните същества не са съзнавали, че предме
тите се намират вън от тях. Те са схващали, че образите про
62
Влад Пашов
никват цялото пространство и са вътре в тях. Значи не същес

твува разлика м е ж д у това, което е вън и вътре в съзнанието.
Една друга характернос т на това с ъ з н а н и е е, че нещата не
му изглеждат като неща, а като образи, като символи, така как
то днешното съновидно съзнание представя подобни символи.
Например, огънят, който е една външна реалност, сънуващи
ят го възприема като символична форма на едно същество,
блестящо от Светлина. По този именно начин лунният човек
е възприемал по един образен начин предметите. Това древ
но съзнание има и друга относителна характеристика. Това,
което днес се н а р и ч а о к р ъ ж а в а щ а с р е да растения,
минерали, животни и другите хора, всички сетивни предме
ти нищо от това не е съществувало за съзнанието на лун
ния човек. Това, което тогава е съществувало, е било един сън,
понисш от този, който се пробужда днес, когато ясновидс
ките сили на съзнателното виждане се пробудят. Първото про
буждане на това ясновидско съзнание не ни поставя никак в
отношение с в ъ н ш н и т е същества. То е дори един източник
на множество илюзии и заблуди за онези, които чрез вътреш
ното си развитие изграждат в себе си ясновидски сили. Тази
подготовка към ясновидството става постепенно. Съществува
найнапред едно първо стъпало, през течение на което се ма
нифестират н а й р а з л и ч н и неща и би значел о да се л ъ ж е м ,
ако бихме вземали тези неща за духовни реалности. При про
никване в духовния свят човек трябва да различава душев
ните реалности от съзнанието чрез образи. Когато човек вле
зе в умствения свят, той вече може да разпознава ясно реал
ното от образното. Така че в хода на своето езотерично разви
тие човек н е и з б е ж н о ще м и н е през един стадий, където той
ще бъде о б к р ъ ж е н от образи и когато не е обучен още да раз
познава реалностите на образите, той ще взема образите за ду
ховни реалности. Този стадий, когато човек не може да прави
разлика м е ж д у духовните реалности и образите, е състояние,
което човек е преминал през Лунния период. Покъсно се явя
ват познавателните способности.
Нека запомним добре, че ясновидецът найпърво се по

топява в един вид образно съзнание. В началото на ясновид
ството човек съвсем не вижда външните духовни същества,
а вижда само образите, които изпълват неговото съзнание.
Така, че това, което се манифестира през този първи период
на я с н о в и д с т в о т о , не е и з р а ж е н и е на р е а л н и д у х о в н и
същества, а първо се явява един вид съзнание на възприема
телните органи, една образна представа, едно проектиране в
пространството на това, което става в самите нас. А когато яс
новидецът започне да развива вътрешните си сили, той започ
ва например да чувствува и вижда очите си като две светещи
кълба, проектирани в пространството с известен цвят. Той мо
же би ще помисли, че това са две реалности извън него, но
това е една грешка. В този първи стадий на ясновидството
силите, които работят в човека, се проектират в пространст
вото и той ги възприема във вид на различни образи. Тези две
светещи кълба, които се проектират в пространството, това е
з р и т е л н а т а сила, която се п р о е к т и р а в тези два о б р а з а в
пространството. Това са вътрешните сили на човешките очи,
които се проектират като две светещи кълба и човек би из
паднал в заблуда, ако ги вземе за проявление на външни ду
ховни същества.
Една още поголяма грешка е тази, когато в началото на
ясновидството чрез някои методи се достигне до това състо
яние да се чуват гласове. Да се вземат тези гласове за външ
ни духовни реалности би било една голяма грешка, в която
всеки начинаещ м о ж е да изпадне. И тук се касае за едно ехо
от дейността на неговите вътрешни сили. И докато виждане
то на цветовете, на форми представя изобщо доста точно вът
решната дейност на силите, които д е й с т в у в а т в човешки я
организъм, то гласовете изразяват найчесто празнотите, ко
ито се пораждат в душата. Найдобре е за тези, които започ
ват да ги чуват, е да не им се доверяват. Всички тези прояви
са плод на образното съзнание, което се с ъ б у ж д а в първите
стъпки на ясновидството и трябва да бъдат приемани с голя
62
Влад Пашов
ма предпазливост. Това е един вид с ъ з н а н и е на възприема

телните органи, едно п р о е к т и р а н е на с ъ з н а н и е т о в
пространството.
В древната Л у н а Светлината е развила сетивните органи
на човека и това, което човек е възприемал, това е именно она
зи д е й н о с т на с о б с т в е н и т е му о р г а н и . Той е в ъ з п р и е м а л
о б р а з и т е , които му се с т р у в а л о , че и з п ъ л в а т к о с м и ч н о т о
пространство. В действителност тези образи са само израже
ние на тази дейност на живота, на елементите в съответните
органи. По този н а ч и н той присъствал на своята собствена
трансформация и така, очите на човека се явяват като резул
тат от дейността на духовните същества, като резултат от ра
ботата им върху самия него. Външният свят е бил възприеман
от него като един вътрешен свят, тъй като цялата тогавашна
вселена е работила за неговото вътрешно организиране. И то
гава човек не е могъл да прави разлика м е ж д у външното и
вътрешното. Така например, той не е бил в състояние да от
дели Слънцето от себе си. Това, което той чувствал, то е било
развиването на неговите очи, нещо, което той е възприемал
под формата на едно огромно, зрително възприятие, изпъл
ващо цялото пространство. По такъв начин лунното съзнание
на тогавашния човек имало характер на едно образно
възприемане. Но възприеманите образи представяли вътреш
на формация на психичния му живот. Л у н н и я т човек е бил
затворен в астрала и е чувствал своя вътрешен живот като
един външен факт. Ако се възприема днес живота на душа
та под тази форма, без да могат да бъдат отличени външните
предмети от това отражени е на вътрешната дейност, то би би
ло нещо патологично, докато за лунното съзнани е на човека
то е било естествено. Човек е възприемал в себе си работата
на съществата, които нарекохме Елохими. Порано не само
човек, но и самите йерархии нямали това съзнание, което има
сегашния човек. Ангелите, които тогава са минавали през ста
дия на човека, не са имали съзнанието на днешния човек, но
те са имали друго съзнание.
Нищо в природата не се повтаря два пъти. Всеки момент

в еволюцията става само веднъж, а не се повтаря вече един
минал момент. За да може да се прояви съзнанието на днеш
ния човек, е трябвало да станат всички събития, които са ста
нали причина за оформянето на Земята. Всяко поранно съз
наване на духовните същества в йерархиите не е могло да раз
личава външното от вътрешното. Това съзнание за пръв път
се явява на Земята. Така Елохимите не биха могли да кажат:
нещо идва към нас. Те могли само да кажат: Ние действаме
във вселената, ние творим и в това творение ние възприема
ме нашето собствено творчество. Никакъв предмет не се на
мира пред нас, нищо не ни се явява. Когато върху древната
Луна Елохимите се чувствуваха действащи в Светлината, из
лъчвана от тогавашното Слънце, те биха могли да кажат: Ние
се чувстваме в тази Светлина. Ние се чувстваме чрез нея в
съществата, представящи хората от тази епоха. Ние премина
ваме пространството в тази Светлина. Но те не са могли да
кажат: Ние виждаме тази Светлина извън нас. Този факт, да
се вижда Светлината извън нас, е съвсем нов и е в ъ з м о ж е н
само в условията на Земята. И тогава ние срещаме в Битието
следните капитални слова, които съответстват на определен
стадий на еволюцията. Елохимите казвали: Да бъде Светлина.
И стана Светлина. Значи, трябвало е вече един нов ф а к т ор
да д е й с т в а , за да не се ч у в с т в а т те в е ч е в к л ю ч е н и в
С в е т л и н а т а , но да им и з г л е ж д а тя вече о т р а з е н а от
предметите, за да могат предметите да им изглеждат вън от
т я х . А в т о р ъ т н а Б и т и е т о и з р а з я в а този ф а к т с д у м и т е :
Елохимите видяха Светлината.
Нищо в този документ не е безполезно, няма нито една
дума излишна или случайна. Авторът на Битието не употре
бява нито една и з л и ш н а или б е з п о л е з н а д у м а . Н и к а к в а
украса, никакво разкрасяване при писанието на сътворени
ето на Светлината. Там е казано само, че Елохимите видели
Светлината и видели, че тя е добро нещо. В еврейския език
няма голяма разлика м е ж д у думите хубаво и добро. Една и
съща дума служи и за двете понятия. С ъ д ъ р ж а н и е то на ду

мата „хубаво" е, че Д у х ъ т се изявява навън във форма. И ко
гато в Битието се казва, че Елохимите видели Светлината и
видели, че тя е нещо хубаво, тази мисъ л м о ж е да се изрази
така: Елохимите имаха съзнание, че елемента, в който те се
намирали дотогава, сега им се представя като нещо външно.
И в това явление те чувстваха Духа, Духът беше за това, ко
ето се изразява във външната форма. И това именно се крие
в думата „хубаво". Ние ще разберем Битието прекрасно само
ако в него не виждаме само готови фрази, а се запитаме как
ви тайни са скрити в тези думи. Едно такова изследване ще
ни отведе твърде далеч.
Преди Земната епоха Светлината е прониквала простран
ството и съществата са живеели в нея, както рибите във водата,
без да я съзнават като нещо вън от себе си. В Земната епоха
Светлината е почнала да се отразява от предметите и е стана
ла видима. Това показва, че в земната еволюция се явило ед
но състояние повисоко от Светлината.
За втория д е н не е к а з а н о , че е х у б а в о това, което е
направено. Някои м о ж е да помислят, че това е случайно или
че е забравено. Би трябвало, обаче, да се разбере, че в Битието
няма нищо за прибавяне, както и няма нищо за премахване.
Авторът на Битието нищо не е забравил. Има едно дълбоко
основание за това, че за втория ден на творението не е казано,
че е хубаво. Това е вече един от тези факти, които ни проник
ват с дълбока почит по отношение на този древен документ.
Ние бихме могли много да научим от този древен документ.
Авторът, който наистина не е имало нужда да полага клетва
и който от само себе си следва принципа: нищо да не прибавя,
но и нищо да не изпуска от това, което узнал, че е Истина, той
е дълбоко убеден, че всяка дума е Свещена и че никоя не е
безполезна. По този начин ние проникваме в дълбочината на
композицията на първия и втория ден на творението.
М о ж е м да к а ж е м , че целият разказ за човешката
еволюция, даден в Битието, се потвърждава напълно от това.
което м о ж е м да узнаем днес посредством изследванията, из

в ъ р ш е н и о т д у х о в н а т а н а у к а . Ако и з у ч а в а м е Б и т и е т о
повърхностно, би ни се струвало, че човек се появява едва в
шестия ден на творението, но както ще видим, това не е така.
Ние знаем, че човек е съществен елемент в еволюцията
и че другите царства са, така да се каже, само отпадъци от чо
вешката еволюция. Тогава как е представен човекът в Битието
преди шестия ден? Ако Земята при формирането си се явява
като едно повторение на предшествуващи космични периоди
Сатурн, Слънце и Луна то трябва да се предполага, че човек,
който е съществувал в тези предшествуващи периоди, се явя
ва наново заедно със Земята. И така, той е съществувал и пре
ди шестия ден. Но тогава как да разберем факта, че Битието
не говори ясно за човека преди шестия ден? Битието говори
за Адам и за момента на раждането на човека, и че на древ
ния еврейск и език д у м а т а Адам отговаря на нашата д у м а
човек. Но за да разберели смисъла на тази дума, трябва да раз
бираме какво значи името Адам. В душата на древните ев
рейски Мъдреци тази дума е събуждала една представа, ко
ято ние м о ж е м да изразим с понятието земен човек. Така че
човекът, за когото се говори в Битието, е земно същество. Той
е венец на всичко земно, краен плод на земната еволюция.
Но това, което се концентрира в плода на растението, е съ
ществувало и порано в същината на растението. Ние не ще
намерим човека в първите пет дена на творението ако мислим,
че физическият елемент на човека се проявява преди негова
та душа и дух. Физическият човек такъв, какъвто ние го виж
даме върху Земята. може да се сравни с водата, която чрез
охлаждане се превръща в лед. Също така. както водата се кон
дензира в лед, през шестия ден на творението елохимите кон
дензират духа и душата на човека, за да направят от това ед
но земно същество. И следователно, в първите дни на творе
нието ние не намираме човека като едно физическо същество,
но само като едно духовно същество, състоящо се от дух и
душа.
62
Влад Пашов
Ако ние се поставим на гледището на Битието, в първия

ден е на лице една вътрешна творческа дейност и външно
м а н и ф е с т и р а н е . И ние не м о ж е м да намери м там з е м н и я
човек, който е съществувал само в атмосферата на Земята като
душа и дух. Неговото съществуван е върху Земята се подгот
вя от това същество, състоящо се от дух и душа.
К а к този зародиш е бил подготвен, когато Битието ни
описва, че космичната м и с ъ л ражда тази опозиция, за която
стана въпрос вътрешната дейност и манифестиранет о
навън, и че духът на елохим покрива общото това нещо. това,
което ние наричаме в окултната наука сетивна душа, което в
обикновения език се нарича сърце на човека и който днес
считаме за вътрешна природа на човека. То се подготвя, спо
ред Битието, в първия ден на творението до момента, в който
се казва: Да бъде Светлина, и стана Светлина. Сетивната ду
ша е изпълвала тогава духовната атмосфера на Земята. Така
ние намираме сетивната душа в земната атмосфера и я пос
тавяме на мястото, което обикновено е наречено първия ден
на творението.
Там. където действуват елохимите и йерархиите, които ги
подпомагат, ние виждам е да се формира така, както днес се
образуват облаците в атмосферата, човешката духовна
природа, а именно найнапред се формира това, което се на
рича сетивна душа. Еволюцията продължава след това и ние
ще срещнем да се появява това, което наричаме разумна душа.
Сетивната душа прогресира към разумната душа чрез един
вид психическа кондензация, извършваща се в атмосферата
на Земята през втория ден на творението.
Следователно, когато звуковият етер се появява в еволю
цията и когато горните водни маси се отделят от долните, чо
вешкото същество п р и н а д л е жи още към горната сфера и то е
съставено от зародишите на сетивната душа и на разумната
душа. В третия ден на творението човешкото развитие дости
га до раждането или проявлението на съзнателната душа и в
целия процес, изложен в Битието в третия ден на творението
на Земята, се появява растителното царство всяко растение

според своя вид, чрез действието на жизнения етер. Така че
от Земята излиза растителният живот, а отгоре в етера плува
това, което нарекохме съзнателна душа, съединен а със се
тивната и разумната душа.
Човек като душа и дух живее в атмосферата на Земята, в
недрата на намиращите се там различни духовни същества.
Той още няма независимо съществуване. Ние м о ж е м да си
го представим като един орган вътре в елохимите, арханге
лите и т.н. духовните същества, в недрата на които той жи
вее като една част от техния организъм. Ето защо естествено
е в Битието да се говори само за тези духовни същности, а не
и за човека до шестия ден на творението. Самите тези духов
ни същества през това време на земната еволюция вече са раз
вили индивидуалности. И да се описва тяхното предназначе
ние е все едно да се описва това на човешкия зародиш. Но за
да може един човек да обитава реално Земята, трябвало е да
стане прогресивно кондензиране на неговото същество. Това
същество, състоящо се от душа и дух, е трябвало полекале
ка да се облече в една телесна форма. Ние имаме прочее това,
което в края на третия ден на творението се описва в Библията,
едно човешко същество, съставено от трите части на душата
сетивната, разумната и съзнателната душа.
Но всичко това е трябвало да вземе едно сетивно облекло.
В недрата на тази духовна сфера човек е трябвало найнапред
да облече едно астрално тяло. Това е станало в третия ден на
творението. В настоящия момент от развитието на човека ние
намираме астралното тяло, отделено от физическото през вре
ме на съня. През време на сън астралното тяло излиза спи
раловидно от физическото и със своите токове се разпрости
ра в цялата Слънчева система, и черпи сили от всички пла
нетни йерархии, за да м о ж е с тези сили да обнови физичес
кото тяло като се върне. Затова астралното тяло е наречено
" а с т р а л н о или з в е з д н о " от с р е д н о в е к о в н и т е о к у л т и с т и
poзенкройцерите. От това следва, че силите, които формират
Влад Пашов
86
това тяло идват от звездния свят. Трябвало е значи, тези звез
ди вече да съществуват. И когато ние казваме, че през чет
въртия ден на творението човешкото същество, състоящо се
от дух и душа, се облича в едно астрално тяло, изтъкано от
астрални сили, и подчинено на астралните закони, то е, по
н е ж е в четвъртия ден звездите развиват своята дейност в ат
мосферата на Земята. Това именно казва Битието, когато прос
ледява как в четвъртия ден на творението астралното тяло на
човека се формира според своите закони. Битието описва вяр
но това обличане в астрално тяло, с което човек е живял в ду
ховната и астрална атмосфера на Земята, в дейността на този
звезден свят, който се доближава непосредствено до нашата
Земя. Разказът на Битието с ъ д ъ р ж а дълбок смисъл, който е
в п ъ л н о съгласие с това, което ни разкрива сега окултната
наука. Разбира се за времето, за което говори Битието, астрал
ното тяло не е било още такова, каквото е у съвременния чо
век през време на съня.
В следващата епоха, тази която Битието описва като ден
пети на творението, ние трябва да очакваме да видим една но
ва кондензация на човека. Тогава кондензацията достига до
етерния свят. макар че тази етерна човешка природа да си ос
тава още надсетивна. Човек още не е слязъл на физическата
земя. Toй още принадлежи на етерния свят. В петия ден на
творението земните условия още не бяха готови да дадат под
ходяща форма на човешкото същество от етерния свят. То е
т р я б в а л о да почака в е т е р н а т а сфера, за да п р е м и н е
еволюцията, която не му предлага още условия за земен живот.
Ако той не беше почакал в етерната сфера, докато се създа
дат подходящи условия, той е трябвало да се облече в една
животинска форма.
Ако животните са станали това. което са те днес, то е. за
щото тяхната душа и техният дух груповата душа на живо
тинските раси е слязла върху Земята преди да е достигната
онази зрялост, която изисква човешката форма. Затова човек
е трябвало да почака в етерния свят. А тези души, които сля
зоха преждевременно на Земята, се облякоха със животинс

ки ф о р м и и станаха ж и в о т н и . В петия ден на творението
Земята е била изпълнена с въздух и вода. В тези условия чо
век о щ е н е е м о ж е л д а с и о б р а з у в а е д н о з е м н о т я л о .
Животинските същности, груповите души на животните, ко
ито са слезли тогава, са били същества от въздух и вода. И до
като те притежавали едно тяло, образувано от субстанцията
на въздуха и водата, човек е трябвало да изчака, за да м о ж е
да облече една човешка форма.
Битието говори за този процес с един дълбок д у х о в е н
разказ. За да е могъл човек да приеме човешка форма, тряб
вало е да му бъде вдъхната една сила, която е липсвала в пе
тия ден на творението, когато се развиха животните. Тази си
ла се е проявила, когато се образува единството на елохимите
и се явява ЙеховаЕлохим, който вече е можел да даде на чо
века телесна форма, вдъхвайки му д и х а н и е на живот чрез
въздуха. Това дихание е самата еманация на ЙеховаЕлохим,
която заедно с въздуха влезе в човека и го направи човек. По
такъв начин Битието ни дава възможност да вникнем във вът
решната страна на еволюцията и ни показва това. което тряб
ва да стане в надсетивния свят, за да м о ж е човек да прогре
сира до едно сетивно съществуване. Затова човек е трябвало
да престои в етерните условия, докато другите същества вече
се уплътняват в една среда от въздух и вода. Уплътняването
на човека до едно етерно състояние се извършва в епохата,
която Библията нарича ден пети на творението. Човек още не
е физическо същество, но става такова едва в шестия ден. То
бива тогава един вид прието от Земята и това, което наричаме
физическо тяло, се ражда в тази епоха, която съществува в шес
тия ден на творението.
Но ние бихме се излъгали ако мислехме, че м о ж е м да ви
дим човека на шестия ден със сегашните очи или да го пип
нем с пръстите си. Така че в шестия ден на творението ние
не би трябвало да търсим човек от месо и кости. Това е. раз
бира се, не тяло физическо и земно, но от найтънка физи
62
Влад Пашов
ческа форма, тази на топлината. И в Битието е казано, че след

с ъ г р е ш а в а н е т о човек е бил облече н в дрехи, направени от
кожа. Това подразбира, че тогава той е добил тяло, състоящо
се от месо и кости. Значи, човек се явява на Земята в едно тя
ло от топлина. Тази форма се явява, когато елохимите казват:
Да с ъ з д а д е м човека. Една поголяма кондензация е станала
след шестия ден на творението. Тя се е състояла в този елемент,
който му вдъхнаха елохимите, които вдъхнаха в ноздрите на
човека дихание на живота.
Човек не би могъл да р а з б е р е собствения си произход
дотогава, докато се отказва да разбере, че той найнапред се е
появил под формата на душа и дух, после под астрална форма,
след това в етерна форма и че физическото състояние най
първо се явява в топлинната форма, а след това идва въздуш
ната форма, и найпосле се явява формата от твърда материя.
И когато се казва, че ЙеховаЕлохим вдъхнал на човека жиз
нено дихание, ние трябва да си представим, за да разберем
произхода на човека, че физическият човек първоначално е
бил създаден от топлина и въздух, а не от месо и кости. От
т ъ н к о т о се р а ж д а поплътното, а не от поплътното по
тънкото. Твърде трудно е за съвременния човек да мисли така,
но това е Истината. Така ще се разбере мисълта, предадена в
различните религиозни предания, че човек е слязъл на Земята
от атмосферата, от един повисок свят.
Когато Библията, след като ни описва дните на творението,
ни говори за това. което се нарича рай. в това последното тряб
ва да се търси нещо подълбоко. Окултната наука ни изяс
нява това. Много ясно е от разказа на Библията, че раят не е
съществувал на физическата Земя, а се е намирал над зем
ната повърхност, в облаците, в пространството така да се каже.
И че в този рай човек е бил още едно същество, изградено от
духовна топлина, а не е бил едно физическо същество в днеш
ния смисъл на думата. Дори и след това. което се нарича ден
шести на творението, човек още не е показан върху твърдата
земна повърхност, но още е в духовната сфера на Земята.
89
Човекът слиза от пространството върху твърдата Земя

след като ЙеховаЕлохим му вдъхнал дихание за живот, след
което той придобива поголяма плътност.
След приемането на жизненото дихание от Бога, човек по
пада под влиянието на така наречените л у ц и ф е р и с т и ч е с ки
същества, които изливат своите сили в астралното тяло на
човека. Под влияние на тези сили се получава поголяма кон
дензация на физическото тяло. От вливането на луциферичес
ките сили в астралното тяло на човека, се ражда всичко това,
което днес ние наричаме себичност, егоизъм, желание да бъ
дем затворени в себе си, концентрирани върху собственото
си б л а г о п о л у ч и е , с ъ щ о така у с и л в а н е на страстит е и
желанията. Това е проникнало у човека чрез луциферичес
ките влияния. Първият ефект от това влияние е бил, както
казахме, р а ж д а н е т о на егоизма в човека. Астралното тяло,
такова, каквото то било порано проникнато от теченията,
които го бяха създали е било последвано от едно друго ас
трално тяло, п р о н и к н а т о от л у ц и ф е р и ч е с к и т е сили.
Последствието от това бе, че човешкото тяло, изградено от въз
дух и топлина, започна да се уплътнява, да се кондензира и
по този начин се появи човекът от плът, човек с една поголя
ма плътност. Така преди намесата на луциферическите съ
щества физическите условия за човека са били въздухът и
топлината, а след тази намеса той слиза в течния и твърдия
елемент. Там и м е н н о тяхното в л и я н и е п р о н и к н а л о и се е
проявило. Луциферическите сили извършиха уплътняване на
човешкото тяло. което става вече потежко и слиза постепен
но от атмосферата на Земята върху твърдата материя. Това е
описано в Битието като изгонване на човека от рая. Той доби
ва тежест и изпитва силата на земното притегляне. По такъв
начин той слиза от атмосферата към повърхността на Земята.
Ето как тези сили са формирали човешкото тяло.
Изпадането на човека под влиянието на луциферически
те същества е описано в Библията с разказа за изкушението
на Ева от змията. Под влияние на тежестта, която придобива
90 Влад ПашoB
от това влияние, човек пада, слиза от облачните висини, къ

дето у п р а в л я в а т Херувпмите и слиза на Земята. А порано
видяхме, че Херувимите образуват облаците в атмосферата, а
С е р а ф и м и т е с в е т к а в и ц и т е и г р ъ м о т е в и ц и т е . И когато в
Библията се казва, че човек е бил изгонен от рая, т.е. от въз
душната сфера. Бог поставил пред вратата на рая Херувим с
огнен меч. Това е буквално вярно. Така че реализма на биб
лейското описание не е някакво просто сравнение или някой
груб образ, но там се описва действително онова, което се е
р а з к р и в а л о п р е д я с н о в и д с к о т о с ъ з н а н и е на п и с а т е л я на
Битието.
Началото на Битието започва в епохата, когато Слънцето
и Земята са били пред разделяне. След отделяне на Земята
от Слънцето, заедно със Слънцето са отишли и подуховните
сили и същества, и Земята останала с лунните сили и мате
рия материята и силите на древната Луна които имаха тен
денция към втвърдяване. Вследствие на влошаване услови
ята на живота в атмосферата на Земята, причинена от това
втвърдяване, поголяма част от човешките души емигрират по
другите п л а н е т и на С л ъ н ч е в а т а система: Сатурн, Юпитер,
Венера, Марс, М е р к у р и й и пр. Един твърде малък брой от чо
вешките души са останали свързани със Земята. Това са би
ли найсилните, найиздръжливите. Това е станало през един
период, който е предшествувал Лемурийската епоха. Този пе
риод се н а м и р а м е ж д у отделянето на С л ъ н ц е т о и това на
Л у н а т а от Земята. Тогава именно става отделянето на
Слънцето и това на Луната от Земята. Тогава именно става
второто голямо събитие през Лемурийския период, при който
всичката субстанция от л у н н о естество е била изхвърлена от
Земята, което предизвикало голяма трансформация. От това
време насетне състоянието на Земята става такова, че човек
м о ж е да се развива вече върху нея.
Ако не е било станало това отделяне на слънчевия и лун
ния е л е м е н т от З е м я т а . ако тя бе останала с ъ е д и н е н а със
Слънцето, неговите с или които са много високо духовни, ня
91
мало ла бъдат полезни за човека. А ако е била останала Земята

свързана с Луната, то условията на Земята тогава щели да бъ
дат твърде груби за човека. Така че. когато Лунат а се отдели
ла от Земята, тя останала един вид в равновесие, което се е
получило от това, че слънчевия и л у н е н елемент действува
ли вече отвън. По този начин Земята станала удобна за раз
витието на човека.
Луната се откъснала от Земята през л е м у р и й с к о време.
След това еволюцията е продължила и оттам насетне става ед
но постепенно възвръщане, един вид прилив на човешките
д у ш и , к о и то п р е д и това бяха е м и г р и р а л и н а с ъ с е д н и т е
планети. Този факт продължил доста дълго време, дори до ат
лантския период, през течение на който човешките души още
продължавали да слизат от съседните планети. През тези два
периода субстанцията на човешкото тяло постепенно е крис
тализирало и се е втвърдявало, за да м о ж е да послужи като
жилище на завръщащите се души. Душите, които се връща
ли на Земята от другите планети, били надарени с различна
природа, според това на коя планета са били емигрирали. Чрез
това се внася едно твърде голямо разнообразие в земното раз
витие на човечеството. Вследствие на това става разпределе
ние на човечеството на планетни типове юпитерианци, са
турнианци и т.н. Това е началото на диференциране на хора
та на раси. По тези типове може да се познае сега на коя пла
нета са емигрирали човешките души.
Както вече казах, посилните души са останали да се раз
виват при земните условия, когато другите емигрираха на дру
гите планети. Тези, които останали на Земята са описани в
Библията като първоначална двойка Адам и Ева която е
могла да надживее тези груби земни условия. В техните по
томци са п р о д ъ л ж а в а л и да се в ъ п л о щ а в а т расите на
човечеството, които, както казахме, са се формирали от факта.
че от целия Космос слизали към Земята душите от другите
планети.
В началото на лемурийското време Земята е била съста
Влад Пашов
92
вена от огън, носила е в себе си огнения елемент, които е из

бликнал н а в ъ н от нея. Същият постепенно преминава във въз
д у ш е н е л е м е н т , след това във воден и към края на
Л е м у р и й с к а т а епоха започва да се явява сух. Д ъ л г о време
Земята останал а обгърната от един вид въздух, целият наси
тен с мъгливи водни маси. Всичко е било обвито в мъгли, прид
в и ж в а н и от в с я к а к ъ в вид пари, пяна и к и п е ж на разни
елементи. М н о г о от елементите, които днес са твърди, са би
ли в тези времена още в състояние на изпарение, прониква
щи атмосферата. В течение на дълга част от Атлантския пе
р и о д т е з и м ъ г л и в и м а с и са о б в и в а л и З е м я т а . И к о г а т о в
Битието се говори, че в третия ден са се явили растенията, не
трябва да си представяме сегашнит е растения, но груповите
д у ш и на растенията. Затова там е казано: Всяко растение се
явява според своя вид, т.е. според своята групова душа, които
са с ъ щ е с т в у в а л и в астралното и етерното състояние на аст
ралното тяло на Земята. Писанието, което ни се дава за тре
тия ден, появата на растителното царство не м о ж е да се схва
не с нашите физически сетива, а с а м о с ясновидство. От ле
м у р и й с к о време до началото на Атлантския период мъглите
в а т м о с ф е р а т а на З е м я т а п о с т е п е н н о се р а з р е д я в а т .
Атмосферата все п о в е ч е и повече се просветлява и това. което
порано е било етерно, се превръща в едно състояние, приб
л и ж а в а щ о се до това. което Ние днес познаваме. Етерният еле
мент става все повече и повече физически. Така че настоящите
растения са се явили много п о к ъ с н о от третия ден на
т в о р е н и е т о . Те се п о я в я в а т едва в с р е д а т а на А т л а н т с к и я
период. Т е о л о г и ч н и т е условия. Необходими за сегашните рас
тения не датират от много древни времена.
М о ж е м да характеризираме преминаването от
Л е м у р и й с к и я към Атлантския период по следния начин:
Земята е била тогава и з ц я л о обвита в изпарения и сгъстени
мъгли, които са били още под формата на пара в каквото със
тояиие са били р а з л и ч н и те с у б с т а н ц и и , които покъсно об
разуват земната кора. Земята не е била стигнала още до това
93
състояние, което м о ж е м да наречем оплодяване на земната

започва чрез водата, която се намира още във вид на пари в
атмосферата. Това оплодяване става покъсно.
За душите, които казахме, че са емигрирали от Земята на
другите планети, това е станало в онзи момент, за които е ка
зано в Битието за втория ден на творението, че вследствие на
формирането на звуковия етер горните субстанции са били
отделени от долните. Това е отделянето на Небето от Земята,
което съвпада с емигрирането на човешките души от Земята.
По такъв начин вторият ден на творението съвпада напълно
с определена епоха, която се намира м е ж д у отделянето на
Слънцето и отделянето на Луната и емигрирането на човеш
ките души. В това време човек не е имал още физическ о и
етерно тяло в днешния смисъл на думата, а е имал само аст
рално тяло.
В периода, който се описва като трети ден на творението,
с изключение на човешките души за които се казва, че са ос
танали на Земята, другите емигрирали на другите планети,
където продължили своята еволюция. И тези, които са оста
нали на Земята продължават да еволюират, като тяхната ево
люция се заключава в това. че те се обличат все повече и по
вече в м а т е р и а л е н елемент. По този начин върху Земята се
с ф о р м и р а л о за п р ъ в път етерното и ф и з и ч е с к о т о тяло на
човека. За да могат тези тела да изпълняват всички условия,
необходими за земното развитие, известен брой д у ш и бяха за
държани на Земята. Благодарение на това бе възможно по
лагането на зародиша на етерното и физическото тяло. След
отделянето на Слънцето от Земята, както казахме, става емиг
рирането на душите по другите планети. В това време Земята
е била обкръжена от гъсти мъгливи маси от изпаряващи се и
втечняващи се водни пари и Слънцето нe се е виждало. С те
чение на времето мъглите постепенно се разпръсват, прояс
нява се и се създават подходящи условия за развитието на
човека. Постепенно слънчевите лъчи започват да проникват
в атмосферата и Слънцето да се вижда. С това ние отиваме
94 Влад ПашoB
към четвъртия ден на творението, п р е з които ден и Луната

се е отделила от Земята. За четвъртия ден на творението се
казва в Битието: Елохим сътвори едно голямо светило и едно
малко Слънцето и Луната. Той с ъ з д а д е същ о и звездите, ко
ето означава създаването на близките до Земята планети от
С л ъ н ч е в а т а система, които дотогава са били в етерно
с ъ с т о я н и е . Т а к а че в ч е т в ъ р т и я д е н на т в о р е н и е т о , през
Л е м у р и й с к и я период, след като Л у н а т а се бе откъснала от
Земята и е било създадено човешкото ф и з и ч е с к о и етерно тяло,
душите започнали да се връщат от планетите към Земята.
Заедно със Слънцет о поголяма част от елохимите бяха
напуснали Земята, за да пренесат полето на своята дейност и
отвън, оттам да действуват върху З е м я т а . Но нещо от тяхната
субстанция бе останало свързано със Земята. Това е туй, ко
ето е до известна степен във връзка с благотворните ефекти
на лунните сили, понеже лунните сили имат същ о така и бла
готворни ефекти.
След отделянето на Слънцето всичко, което се е намира
ло върху Земята, а именно човеците, биха се превърнали в
мумии, биха се втвърдили, вдървили и човек би станал мър
тъв като земно същество, а Земята би опустяла, ако лунните
сили бяха останали свързани с нея. Но в е д н ъж вече отделе
ни от Земята, тези лунни сили. които, ако бяха останали със
Земята, щяха да докарат смъртта на човеците, след като се
отделят, стават вече благотворни. Когато тези сили излязоха
извън Земята, те добиха една нова преснота. И тогава вече и
найслабите д у ш и са могли да слязат на Земята и да се въп
лотят в човешки тела. Съществата, които управлявали тази по
редица от с ъ б и т и я , са били в е л и к и б л а г о д е т е л и на
човечеството. Това са тези именно, които са свързани с Луната,
която се откъснала от Земята, за да п р о д ъ л ж а т да водят чове
ка през земната еволюция. От разказа на Битието знаем, че
тези велики духовни същества са елохимите, а пулсът, дейс
твуващ в недрата на тези сили на елохимите. за да произве
дат голямото събитие за откъсването на Лунат а от Земята, а
Историческият път па Бялото Братство 95
ч р е з това да с ъ з д а д а т н а ч а л о т о на и с т и н с к и т е ч о в е ш к и
същества, не са нищо друго освен това, което бе дало възмож
ност на елохимите да прогресират като група до съзнанието
на Й е х о в а Е л о х и м и з д и г а й к и чрез това т я х н а та природа.
Тази сила остана обединена с Луната и тя е, която откъсна
Луната от Земята. Ето защо това, което ние наричаме Йехова
Елохим, е и н т и м н о с в ъ р з а н о в историята на т в о р е н и е т о с
Луната.
Ако Слънцето не се бе отделило от Земята, човек би про
д ъ л ж и л да живее в лоното на елохимите и не би получил сво
ята независимост. Но след отделянето на Слънцето човек из
падна под влияние на лунния елемент, който втвърдява ма
терията и човек би се превърнал в мумия, би минал през ед
но състояние , което м о ж е ш е да го доведе до о к о н ч а т е л н а
смърт. Докато Луната била съединена със Земята, човешки
ят зародиш на физическото и етерното тяло се проникнал от
този духовен елемент, който носел в себе си смъртта. Така че,
чрез л у н н и я е л е м е н т в своята природа ч о в е к ът има един
елемент, който го тегли към смъртта. И той би получил една
твърде силна доза от този елемент, ако Луната не се бе отде
лила от Земята. От това м о ж е да се разбере, че този л у н е н еле
мент е една космична субстанция, която е в тясна връзка със
способностите на човека към независимост. Ако се вземат
предвид сегашните земни условия ще се види, че те се появи
ли едва след отделянето на Луната, когато в Земята няма ве
че такова голямо количество от лунните сили, както преди.
Докато Луната е била още свързана със Земята, човек е бил
проникнат от тези лунни сили дори до зародиша на неговото
физическо и етерно тяло. Затова човек носи в себе си от тези
лунни сили. от силите на тази Луна, която сега ни свети на
небето. И той е запазил тези сили в своето физическо и етер
но тяло. Той с ъ д ъ р ж а в себе си л у н н и я е л е м е н т , който е
получил, когато Л у п а т а е била още с в ъ р з а н а със З е м я т а .
Земята не е могла повече да понася този елемент, но човекът
го има в себе си. Той има. прочее, в себе си едно предразпо
л о ж е н и е да бъде нещо повече от едно земно същество.

Когато човекът завърши своята еволюция. Земята ще се
разпадне на прах в космичното пространство. С факта на от
делянето на Луната от Земята, последната е била предпазена
от преждевременно изсъхване и изгубване на всякаква вода,
от това да се превърне на прах. Но в човека е останало нещо
от това предразположение да се превърне на прах. Лунните
сили действуват изсушително на Земята. Съществата, които
са свързани с Луната, са внесли в телесната природа на чо
века лунен елемент, който не произлиза от нас на земята, ко
ято имаме непосредствено под краката си, след като Луната
се е отделила. Но тези лунни същества са напоили телесната
природа на човека с тези л у н н и тенденции, които го превръ
щат в прах. Фактът, че ЙеховаЕлохим е свързан с тази тен
денция означава, че той проникнал телесната природа на чо
века с тази лунна есенция. Било е необходимо в хода на ево
л ю ц и я т а да н а с т ъ п и м о м е н т , когато този ф а к т е бил
осъществен, т.е. когато в космичното напредване на елохи
мите се явява ЙеховаЕлохим, който е напоил човешката при
рода с този земен прах от лунната същност. От това м о ж е да
се види огромната дълбочина на библейския пасаж, в който
се казва: „И ЕховаЕлохи м направи човека от земен прах."
Това показва, че ЙеховаЕлохим е пропил, напоил човека със
земен прах от л у н н о естество. И Мойсей, който е написа л
Битието, е получил тази Мъдрост, това откровение направо от
ЙеховаЕлохим.
Така началото на Битието съответствува на периода на
подготвяне на Земята от Слънцето. Фактите, описани в Битието
се отнасят за времето, когато това разделяне се извършило.
Това описание се отнася и до Л е м у р и й с к а т а епоха, когато
Луната на свой ред се отделя. Описанието, което дава окулт
ната наука, съвпада с описанието в Библията. Това описание
протича от о т д е л я н е т о на Земята от С л ъ н ц е т о през
Лемурийския период и началото на Атлантския период, и е
описано в Библията като творение на шестте дни.
97
Човекът, който създадоха елохимите, не е бил диферен

циран полово. Той е бил м ъ ж к о ж е н с к и и е бил в едно етер
но състояние, което клоняло к ъ м ф и з и ч е с к о у п л ъ т н я в а н е .
Човекът, за когото се казва: Нека да създадем човека по об
раз и подобие, е едновременно и м ъ ж , и ж е н а . Разделянето
на половете става покъсно, към края на Лемурийската епоха.
При това разделяне мъжкото физическо тяло се оживотворя
ва от женското етерно тяло, а женското физическо тяло се ожи
вотворява от м ъ ж к о етерно тяло.
Както видяхме, трите души на човека сетивната, разум
ната и с ъ з н а т е л н а т а , са ф о р м и р а н и п р е з п ъ р в и т е д н и на
творението. Те са били създадени тогава в техния зародиш.
Но физическото тяло, необходимо за изразяване на душата,
се появява п о к ъ с н о . З н а ч и , п ъ р в о се з а р а ж д а д у х о в н и я т
елемент, който впоследствие се облича в астрален елемент.
С ъ щ и я т с л е д това п о с т е п е н н о се к о н д е н з и р а в е т е р е н и
ф и з и ч е с к и . И е д в а т о г а в а Д у х ъ т и д в а да се о т п е ч а т а в
материята, т.е. да получи форма на ж и з н е н о дихание. З н а ч и
зародишът, който ЙеховаЕлохим вложи в човешкото
с ъ щ е с т в о , е бил п р е д в а р и т е л н о ф о р м и р а н в н е д р а т а на
елохимите. Този зародиш, който иде отгоре, впоследствие се
съединява с телесната природа, която от своя страна е била
моделирана покъсно. И поради факта, че Духът, който на ев
рейски се нарича Нешама, е бил отпечатан в материята, е ста
нало възможно да слезе в човека онова, което м о ж е м да на
речем принцип на Аза. Древноеврейските изрази: нефеш, руах
и нешама не са нищо друго, освен трите аспекта на душата,
за които говори окултната наука. Н е ф е ш съответствува на се
тивната душа, руах съответствува на разумната душа и не
шама на съзнателната душа.
Това, което наричаме шести ден на творението, съответс
твува на Лемурийската епоха, в която ние намираме човека
като едно същество м ъ ж к о ж е н с к о .
Седмият ден, денят на почивката се разбира в смисъла,
че елохимите, след като създали човека и условията за него
62
Влад Пашов
вото развитие, и вложили в него разумните сили, които да ра

ботят за неговото развитие, се пооттеглят малко и се занима
ват с ъ с своята собствена е в о л ю ц и я . Човекът, с ъ з д а д е н от
е л о х и м и т е , е м ъ ж к о ж е н с к о с ъ щ е с т в о , което ж и в е е още в
етерния свят. Но човекът, в когото се разделят половете, е ве
че ф и з и ч е с ки човек и определя края на Лемурийската епоха
и началото на Атлантската. В европейските преводи на Битие
думата Елохим е преведена с думата Бог, а ЙеховаЕлохим
с думата Вечният Бог. Човекът, създаден от ЙеховаЕлохим
е потомък на човека, създаден от Елохим. Човекът на Йехова
Е л о х и м е земният човек, а човекът на Елохим небесният
човек.
Ще завърша това изложение със следните няколко мис
ли от Щайнер:
„Така че Битието и ц я л а т а Б и б л и я ни описват р е а л н и
факти, както ги съзерцава един високо напреднал ясновидец.
И задачата на окултната наука е да посочи отново истинския
смисъл на Библията и да направи да се зароди по този начин
дълбокото впечатление, което трябва да проникне в душата
ни, когато изучаваме това, което от найдревни времена ни се
предлага под един тъй грандиозен аспект.
П р и т ъ л к у в а н е т о на Б и б л и я т а трябва да се дава я с н а
сметка за това, че д а ж е в първите векове на християнството
о щ е не е с ъ щ е с т в у в а л б и б л е й с к и т е к с т , който да е б и л
съставен, както текстът, който ние днес четем. Найнапред в
еврейския език не е имало гласни букви, а след това е тряб
вало да се въведе разделение м е ж д у думите и едва покъсно
е направен превод, в който са поставени гласните и препина
телните знаци.
Трябва да си дадем сметка също така, че Библията е ре
зултат на едно древно ясновидско изследване. Фактите, ко
ито ни се описват в Библията, са били възприети първоначал
но чрез ясновидско изследване.
Ако с е в ъ р н е м п ъ р в о н а ч а л н о к ъ м н а ш а т а З е м я , щ е
дойдел; до епохата, описана от Библията, която представя ду
ховната фаза на земното развитие и е очертана в седемте дни
на творението. Това може да се познае само чрез ясновидско
изследване. По този начин се вижда как физическото произ
лиза полекалека от духовното. Когато ясновидският поглед
бъде отправен към фактите, описани в Битието, найнапред
се срещат само духовни събития. Физическият поглед не би
могъл да види абсолютно нищо. И постепенно от това духов
но произлиза физическият елемент, както ледът от водата. И
човекът от тези първични времена не би могъл да бъде ви
дян с физическите очи. До шестия и седмия ден на творението,
т.е. през Лемурийската епоха, физическите очи не биха мог
ли да видят нищо от това, което тогава е съществувало, защо
то то е било от чисто духовно естество.
Този, който намери чрез духовно изследване скрития сми
съл на нещата, и който като изучава след това Библията си
казва, че би било голямо чудо да се намерят всичките тези
п о д р о б н о с т и у този д р е в е н я с н о в и д е ц , к о й то е н а п и с а л
Битието. И когато подобно чудо бъде потвърдено като дейс
твителен факт, едно чувство на възхищение го обзема, чувс
тво на адмирация, което трябва да проникне всички души, за
да могат те да почувствуват Свещеният характер на този дос
та почтен документ, какъвто е Библията."
(Горното и з л о ж е н и е на Щайнеровото разбиране на
Библията е едно кратко резюме от неговия цикъл от сказки
под заглавие „Тайните на генезиса". Ако има някакви неяс
ноти и грешки в изложението, те са мои, а не на автора.)
БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И
ТЯХНОТО УЧЕНИЕ
К а т о говорим за братството на Есеите, в д у х а на и з л о ж е
н о т о в т а з и к н и г а ще ги р а з г л е ж д а м е в ш и р о к и в т е с е н
с м и с ъ л . В ш и р о к с м и с ъ л на д у м а т а под Б р а т с т в о на Есеите
р а з б и р а м е цялат а дейност на втория клон на Бялото Братство,
който з а п о ч в а о т А в р а а м , м и н а в а п р е з М о й с е й , пророците,
Братството на Есеите в тесен с м и с ъ л на д у м а т а и найпосл е
п р е м и н а в а през християнството, с което се з а в ъ р ш в а втория
клон на Б я л о т о Братство. А в тесен с м и с ъ л на думата разби
р а м е о к у л т н о т о братство, което е р а б о т и л о е д и н век п р е д и
Христос да с л е з е на З е м я т а в П а л е с т и н а . В този с м и с ъ л то е
известно и на историята, и за него говори Й о с и ф Ф л а в и й в сво
ята и с т о р и я на е в р е й с к и я н а р о д , а с ъ щ о и Ф и л о н
А л е к с а н д р и й с к и в своето с ъ ч и н е н и е „За с ъ з е р ц а т е л н и я ж и
вот". За него говорят и други писатели. Р а з г л е д а н о в е д и н ия и
д р у г и я с м и с ъ л , то е все едно и с ъ щ о братство учениците на
Б я л о т о Б р а т с т в о в течение на втория клон. Но в п о р а н ш н и
времена те са работили поскрито, а един век преди идването
на Христа, те и з л и з а т пооткрито и оставят историческа следа.
Всички пророци, както царете Д а в и д и Соломон, са п р и н а д
л е ж а л и к ъ м това Братство. Затова се с п о м е н а в а в Библията,
ако се чете внимателно. Така че, когато ще говорим в следва
щото и з л о ж е н и е за учениет о и идеите на Есеите, ще го раз
б и р а м е в ш и р о к и в тесен смисъл, защото те се покриват.
Един век преди Христа, начело на Братството на Есеите
стои един Велик Посветен, който на еврейски език носи име
то Е ш у а Б е н П а н д и р Й о с и ф , син П а н д и р о в . Той е
проповядвал, че н а б л и ж а в а Царството Б о ж и е на Земята, че
идва моментът , когато С и н ъ т Божи, Великият Б о ж е с т в е н Д у х
ще слезе на Земята, к ъ м която иде вече. Затова му учение той

е бил убит с камъни от евреите и след това обесен. Някои, ко
ито не познават Истината по въпроса, го смятат за Исус от
Назарет, чрез когото се прояви Христос и казват, че Христос
не е бил разпънат, а убит с камъни. Затова и отнасят ражда
нето на Исус сто години порано, отколкото е. Това са две раз
лични исторически личности, проявили се в два различни ис
торически момента, следващи един след друг.
Един век преди Христос да слезе на Земята, Есеите са би
ли единственото окултно общество, поне в Палестина, което
е имало непосредствена връзка с невидимия свят и е позна
в а л о не с а м о на д у м и , но и на д е л о В е л и к а т а т а й н а на
Царството Божие. То е имало два главни центъра: единият е
в Египет, а другият в Палестина, на брега на Мъртво море.
Там е бил центърът, но техните общества са били пръснати
по цяла Палестина и Египет.
Името есеи произлиза от сирийската дума есеи, която оз
начава лекар, защото тяхната открита дейност сред народа се
е състояла в лекуване на физическите и духовните недъзи на
хората. И затова те са известни и познати на историята и под
името терапевти или церители. Според някои думата есеи про
излиза от арабската дума хасан, която означава чист или ев
рейската дума аса, която значи изцерявам. Някои историци
разграничават Есеите от терапевтите като две общества, но те
всъщност са едно и също общество.
Членовете на есейските общества са били високо издиг
нати м ъ ж е и жени, истински Божии служители, изпълнени
с горещо ж е л а н и е да работят за издигането на човечеството и
за въдворяване на братството между хората. Те се стремели
да церят не само телата, но и душите на хората и върховната
тяхна цел е била да възвърнат на човечеството духовното и
физическото здраве. Те високо държали знамето на Истината
и Светостта и се с т р е м е л и да се у д о с т о я т с Б о ж е с т в е н и
откровения.
Те всички отричали частната собственост и м е ж д у тях не
62
Влад Пашов
е имало роби. Всички са били свободни и са работили братски,

живеели са братски и комунално.
Както всяко едно окултно братство те са имали две стра
ни на живота: външна, екзотерична и вътрешна, езотерична.
Външната страна на живота им се отнасяла до отношенията
п о м е ж д у и м и о т н о ш е н и я т а к ъ м д р у г и т е х о р а, т е х н и т е
ближни. А редом с този, така да се к а ж е социален живот, те
са били като ученици на една окултна школа, където всеки е
заемал мястото си според степента на своето развитие.
Правилата на школата са били много строги, както във всич
ки окултни школи и не е било лесно човек да стане техен
ученик. Онзи, който е ж е л а е л да стане техен ученик, в тече
ние на много години е бил подлаган на изпитания, за да се
проверят неговите духовни и умствени качества, и ако го на
мирали за достоен, приемали го в първата степен на ордена
чрез особен обряд на омиване кръщение. След това канди
датът няколко години бил подлаган на нови изпитания, за да
може от оглашен да стане ученик. Чак след това той можел
да влезе във връзка с Учителите и ръководителите на ордена,
след което той се е з а д ъ л ж а в а л да изпълнява всички правила
на ордена и да пази строга тайна върху живота на ордена и
неговите тайни. След като е приет вече за ученик, кандида
тът е д о п у с к а н на братските вечери, които са представяли
един свещен обряд и се извършвали с голяма тържественост.
На тези вечери Есеите присъствували като на тайнство об
личали се в чисти л е н е н и дрехи, които след вечерята
събличали. Тези вечери са като праобраз на тайната вечеря
на Христа.
Есеите давали обещания: първо: да любят Бога от всичко
наймного; второ: да оказват милосърдие и справедливост към
хората и животните; и трето: да водят непорочен живот.
Тези три обета включват в себе си всички обязаности на
човека към Бога, към ближния и към самия себе си.
В колективния си живот те представяли една свободна ор
ганизация на природосъобразен живот. В градовете и селата
103
те обикновено се заселвали близко един до друг като в кръг,

където извършвали и своите религиозни обряди, като в един
от главните домове била общата трапеза светата вечеря. Те
са били строги вегетарианци.
Както казах, у тях не е съществувала частната собственост.
Кой каквото изработвал, отивало за общи цели. М е ж д у тях не
е имало лентяи. Те презирали богатството и никога нищо не
купували и не продавали. Всеки давал всичко, що му е било
излишно, а получавал в замяна на него всичко, което му е било
необходимо. Почти в цяла Палестина у тях имало домове, къ
дето приемали всички членове на братството, където те по
лучавали всичко, от което имали нужда и предавали всичко,
което им било излишно.
Членовете на братството се разделяли на две групи прак
тици и теоретици. Първите посвещавали времето си в праве
не на милосърдия, а последните живели уединено в молитви,
размишления и съзерцания.
Филон Александрийски ги описва по следния начин:
„Едни обработват земята, други се з а н и м а в а т с м и р н и
занятия, работейки само за доставяне на необходимото за тях
си. Сред хората те единствено живеят без пари, но при това
са не помалко богати от другите, защото имат малко потреб
ности и винаги са доволни от своята съдба. Никой от тях не
се занимава с работа, която води към несправедливост или
алчност. М е ж д у тях няма нито един роб, всички са свободни,
служейки един другиму. Те осъждат всяко господство от чо
век на човек като принцип на несправедливост, престъпвай
ки по такъв начин законите на природата, която ни е създала
всички като братя.
Те о б р ъ щ а т всичкото свое в н и м а н и е на н р а в с т в е н и т е
задачи, следвайки указаният а на Божествения Дух, без отк
ровението на който човешкият ум не може да има позн"ания
за Бога, за Началото на всичко самосъществуващо. Следвайки
своите древни предания, те развиват своите философски въз
гледи посредством алегорични тълкувания.
62
Влад Пашов
Техните домове са открити за всички последователи на

учението им. Те внасят всички свои продукти в общия склад
за общо ползуване. Те не забравят болните, защото имат и го
леми средства за помощ на нуждаещите се. Тяхното общест
во е основано не на родствени връзки, а на ревността за слу
ж е н е на добродетелта и човеколюбието. За членове на общес
твото се приемат само зрели хора, които не се увличат от плът
ски страсти, а се н а с л а ж д а в а т на истинската свобода.
Ж и в о т ъ т им е м н о г о щ а с т л и в . Те са о б к р ъ ж е н и с
уважение, произхождащо поскоро от добродетелното лично
призвание, отколкото от роднинските връзки."
„Есеите избягвали браковете, но възпитавали като собст
вени деца много сираци и изоставени деца. В общината ни
кой не се раждал, но в нея не е имало недостиг от население."
Филон твърди, че „у тях нямало ж е л а н и е да имат смърт
но потомство, те имали безсмъртни плодове, з а р а ж д а щ и се са
мо в чистата душа, оплодотворена от Божествените лъчи, из
хождащи от Отца."
Тази мисъл показва, че те са знаели Великата Основна
Истина, че Божественият Дух Христос, се въплотява само
в чистите сърца.
Плиний, говорейки за общината на есеите, разположена
на брега на Мъртв о море, ги нарича „чудо на света" и твърди,
че това е едно племе, което продължава своето съществува
не в течение на хилядолетия без ж е н и и деца.
Филон ги нарича светии и казва, че те били Посветени във
всички тайни на древните мистерии.
Техните идеи и с х в а щ а н и я са били сходни с идеите на
всички древни езотерични общества. Целер в своята история
на философията говори за голямото сходство на есеите с пи
тагорейците не само по отношение на техния живот, но и по
тяхното учение. Той изнася следните общи принципи м е ж д у
тях: Първо, с п а з в а н е строго д ъ р ж а н е т о на тайните относно
тяхната школа. Второ, скривали своите учения под покрива
на символистиката и обредността. Трето, основали своята фи
лософия на алегорическите тълкувания на древните предания,
авторитетността на които признавали. Четвърто, прекланяли
се пред висшите сили, проявени в четирите елемента и въз
насяли молитви пред изгряващото слънце. Пето, вярвали в йе
рархическата стълба от същества, наредени м е ж д у човека и
върховното Божество. Шесто, придържали се к ъ м дуалисти
ческия възглед за същността на света, признавал и взаимо
действието м е ж д у духа и материята, м е ж д у доброто и злото,
но в основата на този д у а л и з ъ м стоял строгият монизъм, спо
ред който доброто и злото, д у х ъ т и материята са проява на
Абсолютния Бог.
Цялата организация и учение на есеите са подобни на тия
на питагорейците и на всички окултни школи на миналото. В
допълнение на гореказаното общите черти м е ж д у питагорей
ците и есеите са следните: 1) Молитва при започването и свър
шването на всяка работа. 2) Посрещане изгрева на Слънцето
с песни и молитви. 3) Обличане с бели ленени дрехи при пос
рещане изгрева на Слънцето, при молитви и братски трапези.
4) Братски трапези. 5) Комунале н живот. 6) Дълги изпитания
преди да влезе човек в ордена. 7) Три степени на посвещение.
Също така и науката при едните и при другите е разделена
на три части: 1) Наука за всемирните принципи или теология;
2) Физика или космогония; 3) Етика, в която се давали всички
правила и методи за поведението на човека.
И м а още м н о г о п р и л и к и и а н а л о г и и м е ж д у т е х н и т е
учения. Така например и двете общества са почитали като све
щени символите на равностранния триъгълник, с ъ що така и
двете общества са признавали троеличността и единството на
Бога и учението на завръзката на девствените души с Бога.
И е д н и т е , и д р у г и т е са и з у ч а в а л и Б о ж е с т в е н и т е И м е н а ,
Свещения Тетраграматон, преведен в последствие с думата
Йехова, защото се състои от четирите еврейски букви йодхе
ваухе, които с ъ д ъ р ж а т всички принципи на Б о ж е с т в е н а т а
наука.
За тях, както и за всички окултни школи, Името Б о ж и е
62
Влад Пашов
не е било само една проста дума. То с ъ д ъ р ж а в себе си всич

ки принципи на Божествената наука, всички разбирания на
еврейските Посветени за Божеството. Отделните букви на това
И м е съответствували на различн и качества и принципи на
Божеството. Особеното н а р е ж д а н е на Свещените букви, със
тавящи Божественото Име е било средство и метод, употре
бен за създаването на света. Познаване на Неизразимото Име
се предоставяло на личните усилия и развитието на членове
те на Братството. Ключът на това Свещено Име се е съобща
вал на у ч е н и к а с г о л я м а т ъ р ж е с т в е н о с т . Това е с ъ щ о т о
Свещено Име, което е било открито от Мойсей във видението
на планината Хорив. Неговото произнасяне е било забране
но у евреите. Само п ъ р в о с в е щ е н и к ъ т е изговарял името на
Бога в деня на изкуплението, като гласът му се заглушавал
от пеенето на свещенослужителите, за да не достигне до не
достойни уши.
Есеите, както и питагорейците, признавали за братя всич
к и х о р а , к о и т о и м а л и д ъ л б о к а вяра в Б о г а , о т в с и ч к и
националности, без разлика на външното им вероизповедание.
Есеите са найезотеричното Братство сред еврейския на
род и са поддържали всички езотерични традиции, които са
мият Мойсей е взел от Египет, защото той е бил Посветен в
Египетските мистерии.
Филон казва в своя трактат „За разкаянието", че Мойсей
събрал всички благочестиви членове на своя народ и ги въ
вел да участвуват в самите мистерии. Тези избрани от Мойсей,
именно, са началото на Есейското Братство, което е същест
вувало от хиляди години. Мъдростта, която Мойсей предал на
своите избраници, се е предавала от пророк на пророк, които
са били П о с в е т е н и на р а з л и ч н и степен и в Б р а т с т в о т о на
есеите. Известно е, че Ахей, Великият Учител на Илия. е бил
есей. Той е бил един от така наречените „седем дълголетни
светии на Палестина". Ахей предал на Илия мистичното об
лекло символ на свръхчовешка сила. която после Илия пре
дал на Елисей.
В и с ш и я т й е р о ф а и т се н а р и ч а л „Орел", а неговит е
п о м о щ н и ц и , п о с в е т е н и от п о н и с к а с т е п е н , се н а р и ч а л и
„Врани". Така че, когато се говори, че врани са носили храна
на Илия се подразбира, че са неговите ученици. Илия е бил
устроил своята школа за пророци на планината Кармил. И
Питагор, който е учил в Египет, според известни исторически
сведения, е посетил школата на Илия на планината Кармил.
Есеите и питагорейците, както и всички окултни братства
на миналото, са п о д д ъ р ж а л и у ч е н и е т о за п р е р а ж д а н е т о и
кармата.
Учителят казва, че вторият клон на Бялото Братство, пред
ставен от есеите, е имал за задача да подготви хора, които да
бъдат среда за слизащия към Земята Божествен Дух, да под
готви хора, които да приемат учението от Божествения Дух и
да го разнесат по света. Затова и едно от основните учения на
Есеите е било, че Божественият Дух иде на Земята да пока
же на хората пътя към Царството Божие, което е вътре в нас.
Сто години преди слизането на Христа на Земята, есеите, в
лицето на своя тогавашен водач и Учител Ешуа Бен П а н д и р
нашироко прогласявали, че Месия, Божествения Дух иде на
Земята, че наближава Царството Божие. За тази му смела про
повед той бил убит с камъни и след това обесен. В началото
на 20ти век Ешуа Бен Пандир е бил пак на Земята и този
път учеше, че Христос пак иде на Земята, но вече ще слезе
до етерния свят и много хора в 20ти век, които са с пробуде
но съзнание ще го видят и ще влязат във връзка с Него, ще
бъдат проводници на Неговата мисъл и Неговото Слово. Има
някои, които не обичат Истината, извратяват историческите
факти, като отъждествяват проповедта на Ешуа Бен П а н д и р
с проповедта на Исус от Назарет и отричат, че Христос се е
вселил в Исус от Назарет, и че е бил разпнат. Но както офи
циалната история, така и окултната история твърдят, че Ешуа
Бен Пандир е проповядвал приблизително преди сто години
преди Христос да слезе в тялото на Исус от Назарет, който съ
що в началото на 20ти век беше на Земята и беше провод
62
Влад Пашов
ник на Христовото Слово.

П о н е ж е есеите и м а х а за з а д а ч а да подготвят средата,
хората, които да приемат Б о ж е с т в е н о то Слово, то и самият
Исус израсна в техните среди и беше Учител на тяхната шко
ла и това, което се учеше в школата м е ж д у избраните, впос
ледствие Той го изнесе на широкия свят. Затова има пълна
аналогия м е ж д у ученията на есеите и тези на Новия Завет.
От техните среди са излезли както Йоан Кръстител, така и
апостолите. Отсъствието на каквото и да е споменаване на есе
ите в Евангелието м о ж е да се обясни само с факта, че самите
тези, които са писали евангелията, са били есеи. Същото се от
нася и за Йоан Кръстител.
Времето, през което Йоан Кръстител се е подготвял за сво
ята дейност, е било прекарано в пустинята около Мъртво море,
където е бил главният центъ р на есеите. Неговата проповед
за правдата и за н а б л и ж а в а н е на Царството Божие напълно
съответствува на учението на есеите. Настойчивото му иска
не да се кръщават, за да се очистят, съответствува на учени
ето на есеите, които д ъ р ж а л и наймного на необходимостта
от очищението. Той проповядвал идването на Месия, което е
било едно от основните учения на есеите. Есеите учили сво
ите ученици да търсят преди всичко Царството Божие в прав
дата негова, което е учил и Христос. Те искали от всички, ко
ито ж е л а я т да влязат в тяхното братство, да продадат всичкия
си имот и да внесат сумата в общата каса. Техният девиз е бил:
„Моето е твое и твоето е мое". Същото са учили и първите
християни. Известен е случаят, където се казва, че които се
присъединявали към християнската община, продавали имо
тите си и сумата внасяли в общата каса. И когато един искал
да излъже, той платил с живота си. Също така Христос казал
на богатия момък, че ако иска да го последва, да продаде
всичко, що има и да го раздаде на сиромасите. Много места
от Свещеното Писание показват, че първите християни са би
ли за общия, комуналния, братския живот. (Йоан 13; Деяния
2 и др.)
109
Както казах, за есеите роднинските връзки не са били

съществени. Същото говори и Христос, като казва: Който из
пълнява волята на Отца небеснаго, той ми е брат, сестра и
майка.
Есеите не позволявали на своите ученици да наричат ко
гото и да е с името Учител, защото един е Учителят в света
Божественият Дух. Същото е учил и Христос, като казва на
учениците си: Не се наричайте учители, защото един е ваши
ят Учител Христос.
Есеите, подобно на Исус, отдавали голямо значение на
кротостта и смирението. Те учили своите ученици да си пра
вят у с л у г и е д и н н а д р у г , в ъ з х в а л я в а л и н и щ и т е д у х о м ,
милостивите, чистите по сърце, миротворците. Същото нещо
е учил и Христос своите ученици. Както Христос е пращал сво
ите ученици да проповядват, като им е казвал да не носят ни
що за път, защото работникът е достоен за своята заплата, съ
що правили и есеите. Те никога не носили по два чифта дре
хи и обуща. Никога не носели със себе си пари, защото знаели,
че в с и ч к и ч л е н о в е на Б р а т с т в о т о , р а з п р ъ с н а т и по ц я л а
П а л е с т и н а , ще ги с н а б д я т с всичко, което е необходимо .
Есеите с к р и в а л и своето т а й н о у ч е н и е под покривалото на
притчи.
Есеите повече от всичко почитали Върховния
Законодател, т.е. Духа Святаго. Провинените и светотатство
то наказвали със смърт. Известно е, че Христос счита греха
срещу Духа Святаго за непростим.
М а р и я К а р а д и я в своята беседа за есеите казва:
„Съществува един случай, един епизод в Евангелието, който
превръща всичките положения, че Исус и учениците му са
били есеи, в положителен факт. Това са думите на Исус към
Натанаила: „Наистина, аз те видях под смоковницата", на ко
ето Натанаил отговорил: „Учителю, Ти си Син Божий." Лозата
и смоковницата у египтяните са били символи на Господа и
майката Господня. Те са символи на двата пътя. за които се
говори в „Книгата на мъртвите", ръководство, следвано при
Великите египетски Посвещения.

Л о з а т а с ъ о т в е т с т в у в а л а на ц а р с к а т а стая в г о л я м а т а
пирамида, приготвена за посветяване във великите, Големите
Мистерии. Смоковницата съответствувала на покоите на ца
рицата и се отнасяла за Посветените в малките Мистерии. С
изключение на Великият йерофант, никой не е знаел името
на посветявания неофит. Когато Исус казал на Натанаила: „Аз
те видях под смоковницата", с това той му е казал две неща:
първо, че го е видял в школата на малките мистерии и второ,
с това му е открил своето равенство с началника на ордена,
к ъ м който те и д в а м а т а п р и н а д л е ж а л и . Н а т а н а и л т у т а к с и
отговорил: „Ти си Син Божий", защото това е било титлата, с
която са се обръщали к ъ м Великия Ръководител на ордена.
Неговият отговор е тъй естествен, както в наше време всеки
един поданик се обръща към своя цар или д ъ р ж а в ен глава с
думите „Да, Ваше величество". Съвсем недопустимо е, щото
благочестивият Натанаил да назове с името Син Божий ч у ж д
човек само затова, че проявил малко прозорливост, качество
присъщо на много хора.
Това духовно тълкуване обяснява също проклинането на
смоковницата, която не давала плодове случай, който сму
щава не малко християни. Кроткият Исус никога не бил осъ
дил дървото затова, че не е дало плод в определеното време.
Той не м о ж е да бъде обвинен в такова безразсъдство и не би
злоупотребил със своите свръхчовешки сили, за да излее гнева
си там, където не намира физическа храна. Ние видяхме по
горе, че смоковницата е символ на малките Мистерии и кога
то Христос проклина, че не дава плодове, се подразбира, че
онези, които следват пътя на малките Мистерии, ако не дават
духовни плодове, се изключвали от школата. Също така и чле
новете на е с е й с к и т е общини, които не давали д о с т а т ъ ч н о
плодове, за които говори Филон, се отсичали, за да изсъхнат.
В притчата за безплодната смоковница също е казано, че
градинарят е търсил три години плодове по нея и такива не е
намирал. Учениците, които се посвещавали в малките мисте
рии с а м о след три години от тяхното ученичество, ако те не

принасяли плодове в течение на тези три г о д и ш н и изпитания,
и з к л ю ч в а л и ги от о б щ и н а т а и те били о б р е ч е н и на д у х о в н о
и з с ъ х в а н е . Това е с м и с ъ л ъ т на притчата за смоковницата.
В друга притча Христос говори, че Царството Б о ж и е ще
настъпи, когато се разлисти смоковницата. Това е една Велика
И с т и н а , която се о т н а с я до р а ж д а н е т о на Х р и с т а в н а ш и т е
сърца. Тогава човешките д у ш и ще станат отново девствени,
ще п р о р а с т н е с м о к о в н и ц а т а и в н а с ще се п р о я в и
Божествената майка.
К о н и б и р с ъ о б щ а в а в своя н а у ч ен труд, както и Филон, че
първият християнски историк Евсевий о т ъ ж д е с т в я в а л общи
ната на есеите с първат а християнска ц ъ р к в а в Александрия,
основана от св. М а р к о .
К а к т о вече казах, есеите са у ч е н и ц и на втория клон на
Б я л о т о Б р а т с т в о , който з а п о ч в а от А в р а а м и м и н а в а п р е з
М о й с е й и пророците, чак до И с у с а Христа. Затова те са има
ли едно специалн о тайн о учение, което п р о и з х о ж д а от Авраам,
който е бил Посветен със специална мисия. Той имал за ми
сия да с ъ з д а д е е д и н народ, ч р е з който ще с л е з е на З е м я т а
Б о ж е с т в е н и я Д у х . Затова на есеите, които ж и в е е л и сто годи
ни преди Христа, едно от основните у ч е н и я е било да възвес
тят на света, че иде М е с и я , Б о ж е с т в е н и я т Д у х . Тогава, както
вече казах, е работил м е ж д у тях един Посветен, известен под
името Е ш у а Б е н П а н д и р .
В с л е д в а щ и т е с т р а н и ци ще предам ред м и с л и от Щ а й н е р ,
които ни разкриват езотеричното учение на есеите. Те ни раз
криват пътя, п р е з който трябва да м и н е у ч е н и к ъ т в своето
окултно развитие.
„Понеже А в р а а м е бил определен да играе в а ж н а роля в
развитието на човечеството, било необходимо в неговия вът
решен о р г а н и з ъ м да п р о н и к не онова, което в п о р а н ш н и вре
мена е било в ъ з п р и е м а н о като дух, който се проявявал във
в ъ н ш н и я свят и о ж и в я в а л този свят. Това стана за пръв път у
Авраам и чрез това за п р ъ в път е било в ъ з м о ж н о да се полу
62
Влад 11ашов
чи едно изменение на духовното виждане. Но за да м о ж е да

стане това, било необходимо влиянието на едно духовноБо
жествено Същество. Едно Божествено Същество, вложило та
ка да се каже, в организма на Авраам зародиш на една нова
организация на физическите тела, чрез която е било възмож
но едно ново ясновидство. Този зародиш се е предал на всич
ки бъдещи поколения, които произлезли от Авраам.
Есеите познавали тази тайна от живота на Авраам и си
казвали: Това, което всъщност м о ж а да образува еврейския
народ, за да м о ж е да стане носител на Христовата мисия, бе
произведено чрез онова тайнствено същество, което м о ж е да
бъде намерен о само когато човек се издигне нагоре в реди
цата поколения до Авраам, у когото тази заложба бе внедрена,
за да действува след това чрез кръвта като един вид дух в
народа. Ако искаме да разберем тази тайна, ние трябва да се
издигнем до този дух,, който всади тази заложба в Авраам.
Затова есеите казвали: когато човек иска да се издигне до то
зи дух, който постави началото на еврейския народ и да го поз
нае в неговата чистота, той трябва да м и н е през определено
р а з в и т и е , ч р е з което се п р е ч и с т в а в с и ч к о онова, което от
Авраам насам е било проникнало човешката душа. А това съ
щество м о ж е м да го видим само в духовния свят. И според
възгледа на есеите всеки човек, който е живял до тогава, е имал
в себе си всичко, което е проникнало от минали времена в чо
вешката д у ш а като нечистота, която размътва свободния пог
лед към духовното същество, вложило в Авраам спомената
та заложба. Затова душата на всеки есеец е трябвало да .се пре
чисти от всичко онова, което е било проникнало в човешката
душа и което е размътвало, така да се каже погледа, насочен
к ъ м онова с ъ щ е с т в о , което е ж и в е е л о в к р ъ в т а на
поколенията. Едва тогава това същество може да бъде видя
но добре. Всички пречиствания на душата, всички упражне
ния на есеите били насочени към това, да освободят душата
от наследените през поколенията влияния, от наследените
белези, които могат да размътят погледа на душата, за да влезе
във връзка със Съществото, което е в д ъ х н о в я в а л о Авраам.

Защото човек няма в себе си само своята найвътрешн а ду
шевнодуховна същност, но той е така да се к а ж е размътил,
нацапал тази същност в себе си чрез наследствени белези.
Според духовната наука съществува един закон, който
есеите познавали чрез ясновидско изследване и който прила
гали в живота си. Този закон гласи, че действието на наслед
ствеността престава едва тогава, когато човек се издигне през
42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изх
върлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на
поколенията, когато се издига през тези 42 степени в редици
те на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа
всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се
издига през тези 42 степени. А това значи, че човек наследя
ва нещо от баща си и майка си, нещо от дядо си и баба си и
т.н. Колкото повече се издигал човек в редиците на прадеди
те си, толкова той има все помалко в себе си от онова, което
се е породило като оцапване на вътрешната му същност чрез
наследствеността. И тогава той вече няма нищо от всичко то
ва в себе си, когато се е издигнал нагоре през 42 поколения.
Тогава се изгубва влиянието на наследствеността. Ето защо
пречистването на есеите било насочено към това, да изхвър
лят чрез преработване, чрез вътрешни у п р а ж н е н и я всичко
онова от своята вътрешност, което е проникнало в душата ка
то нечистота в течение на 42 поколения. Ето защо всеки есе
ец е трябвало да м и н е през трудни вътрешни у п р а ж н е н и я ,
през един т р у д е н м и с т и ч е н път. Тези у п р а ж н е н и я му
позволявали, минавайк и през 42 степени, да пречисти своята
душа. Това били 42 степени, през които трябвало да мине есе
ецът вътрешно. Тогава той е знаел вече, че се е освободил от
всички влияния на физическия свят, от всичко онова, което е
било създадено като нечистота в неговото вътрешно същество.
Така минавайки през 42 степени, есеецът се е издигал така
високо, че чувствувал в своята найвътрешна същност, цент
ралната ядка на с в о е т о с ъ щ е с т в о , с р о д н о с Б о ж е с т в е н о
114
Влад Пашов
духовния принцип. Ето защо есеецът си казвал: Аз се изди

гам нагоре до Бога, който е моята цел, като преминавам през
тези 42 степени. Така есеецът е имал едно добро разбиране
затова, как човек м о ж е да се издигне до едно Б о ж е с т в е н о
Същество, което още не е слязло на Земята. Той познавал то
зи път нагоре. Той з н а е л това от собствената си опитност.
М е ж д у всички хора, които живеели тогава на Земята, поне в
П а л е с т и н а , есеите са били е д и н с т в е н и т е , които са з н а е л и
Истината относно едно такова събитие, каквото е било съби
тието с Авраам. Те знаели тази Истина, що се отнася до нас
ледствеността през поколенията. Те знаели, че ако човек ис
ка да се издигне до Бога, трябва да се издигне нагоре през 42
степени, които отговарят на 42 поколения. Но есеите знаели
и друго нещо, а именно, че както човек трябва да се издигне
през 42 степени, които съответствуват на 42 поколения, за да
стигне до Бога, така и Бог, когато иска да слезе до човека, да
проникне в неговата кръв, трябва да слезе през 42 степени,
т.е. да измине обратния път. Така че, щом човек се нуждае от
42 степени, за да се издигне до Бога, така и Бог се нуждае от
42 степени, за да слезе надолу и да стане един човек м е ж д у
человеците.
Така у ч е л и есеите, н а ч е л о със своя у ч и т е л Е ш у а Бен
Пандир. Това учение на есеите може да се резюмира по след
ния н а ч и н : О н о в а С ъ щ е с т в о , което е б и л о в д ъ х н о в я в а л о
Авраам и вложило в него Божествен зародиш, се нуждае от
42 поколения, за да слезе напълно до човечеството. Затова уче
ние говори и евангелист Матей в началото на своето евангелие,
което показва, че той е бил есей. Ешуа Бен Пандир е казвал
на есеите, че те ж и в е я т един век преди изтичането на 42те
поколения. З а в ъ р ш в а н е т о на 42те поколения исторически
щяло да стане след един век. И той обърнал вниманието на
есеите, че те м о ж е л и да се издигнат нагоре през 42те степе
ни само до определена степен, където можели да се свържат
с историческите факти. Оттам нататък те м о ж е л и да се изди
гат понагоре с а м о по благодат свише, а не че е настъпило
времето, когато това ще бъде естествено събитие. Тогава ще

се роди един човек, който ще бъде способен да се издигне със
своята собствена кръв толкова високо, че в него ще м о ж е да
слезе онази Божествена сила, от която той се н у ж д а е, за да
изяви в кръвта на еврейския народ целия дух на този еврейс
ки народ Духът на Йехова.
Всичко, което се отнася до физическото тяло, е свързано
с 42 поколения, защото всичко, което е свързано с развитието
на времето, което се отнася до времето, е свързано с числото
7. Ето защо и развитие нагоре над физическите наследствени
признаци е било свързано у евреите с числото 7. Есеите си
казвали: ние трябва да п р е м и н ем през шест пъти по седем,
т.е. през 42 степени. Тогава ще достигнем до следващите се
дем степени, които представят Христовото съвършенств о на
числото 7, т.е. 7 по 7 равно на 49 степени. Но това, което се
намира над 42те степени не трябва да се причислява към си
лите и съществата, които действуват във физическото и етер
ното тяло. Цялото развитие на физическото и етерното тяло е
действително завършено според закона на числото 7, след 7
пъти по 7 поколения. Обаче за последните седем поколения
е постигнато едно цялостно преобразувание. Там вече не съ
ществува нищо от първите поколения. Това, което е от значе
ние за нас, ние трябва да го търсим в рамките на 6 пъти по 7.
Но когато числото 7 е н а п ъ л н о завършено, т.е. 7 пъти по 7,
ние имаме пред себе си нещо, което трябва да п р и з н а е м за
съвършено ново. В онази област, където навлизаме след 42
те поколения, ние вече н я м а м е работа с едно ч о в е ш ко
съществуване, а с едно свръхчовешко съществуване.
Следователно, ние различаваме 6 пъти по 7 поколения, които
са напълно свързани със Земята, а това, което е над тези 42
поколения, то ни извежда вече извън Земята, то е плод на ду
ховния свят. След 6 пъти по 7 поколения се явява плодът, кой
то се появява след това за духовния свят при 7 пъти по 7. Така
че, есеите са знаели, че след като физическото тяло премине
през 42 поколения, то се намира вече в началото на своето
116
Влад Пашов
одухотворяване, на своето обожествяване. Следователно, то

ва тяло се пада вече в началото на 43тото поколение.
Същественото у есеите било това, че те се научавали да
възприемат всички сили, които произхождали от 42те
поколения. Те са знаели да отклоняват своя поглед от външ
ния свят и са се потопявали в собствените си физическо и етер
но тяло, и там са виждал и това, което е ж и в я л о в смисъла на
тайната на шест пъти по седем, т.е. на 42те поколения.
Есеите също са знаели, че човек освен че м о ж е да се по
топи в собственото си физическо и етерно тяло, м о ж е да се из
дигне със своя живот, да влезе в Космоса, когато иска да поз
нае какви тайни стоят в основата на целия Космос.
Когато човек слиза в своята вътрешност физическото и
етерното тяло той е и з л о ж е н на опасността да бъде завла
д я н от всички сили на неговата собствена в ъ т р е ш н о с т, от
желанията, страстите и всичко онова, което се намира на дъ
ното на душата, на което човек обикновено не обръща вни
мание и което д а ж е не предчувствува. Затова той обикнове
но е възпрепятствуван от външното възпитание, за да м о ж е
да познае тези сили. При събуждането си от сън човек нав
лиза в своето физическо и етерно тяло, но тогава той няма въз
можност да бъде завладян от страстите и желанията, защото
неговият поглед веднага се отклонява от външния свят. И така,
докато при слизането в собствената си вътрешност има опас
ност човек да бъде, така да се каже, завладян от найнисшите
инстинкти и найегоистичните сили на неговата собствена
п р и р о д а , с ъ щ е с т в у в а д р у г а е д н а о п а с н о с т , к о г а т о той
изживява, изпитва така нареченото „разширение на собстве
ното си същество в целия Космос". Тази опасност м о ж е да бъде
найточно характеризирана, като кажем: който изживява то
зи момент, когато заспивайки не потъва в безсъзнание, а за
пазва своето съзнание така, че в своето астрално тяло има свое
Аз, той има един инструмент, с който възприема духовния
свят. За него съществува опасността, която се изразява в ду
ховно ослепяване подобно на това, когато човек е силно ос
117
лепен като гледа направо силните слънчеви лъчи. Той бива

заслепен от величието на това, което вижда и преди всичко от
необикновените впечатления, които напълно го объркват.
Есеите също са знаели, че както при преминаването през
42те степени човек е изживявал и познавал наследствените
признаци на физическото и етерното тяло и че тези степени
са се редували според тайната на числото 6 пъти по 7, има съ
що така една тайна на числата, която представя как човек се
издига до познанието на космичните тайни, на тайните на ве
ликия свят. За разбирането на тези тайни есеите си с л у ж и л и
със звездите от външния свят, съчетавани по особени закони.
И те са знаели, че както до тайните на човешката вътрешност
се достига като се премине през 6 пъти по 7 степени, така и
до тайните на мировото пространство се достига като се м и н е
през 12 пъти по 7, т.е. през 84 степени. И когато човек е изми
навал 12 пъти по 7 степени, т.е. 84 степени, той стига до така
ва точка в своето развитие, че мировите духовни сили вече не
го заслепяват. При това състояние човек наистина добива спо
койствие и мир и м о ж е да се ориентира в този грамаден ла
биринт от сили.
Есеите са учили също така, че в пътя на своето окултно
развитие, когато човек стане ясновидец, при своето заспива
не той се разлива в нещо, което се изразява в тайните на чис
лото 12 пъти по 7. Но при това, което е 12 пъти по 7, той се
намира вече в духовния свят. Защото когато е завършил 11
пъти по 7, той вече е стигнал до границата на духовния свят,
до границата на тайната. Както при 7 пъти по 7 човек се на
мира вече в духовното, така и при 12 пъти по 7 той се намира
вътре в духовната област. Когато човек иска да измине този
път, за да стигне до духовната област, той трябва да мине през
11 пъти по 7 степени, т.е. в своето астрално тяло и в своя Аз
човек трябва да мине през 11 пъти по 7 степени. Това, изра
зено в звездната писменост като числото 7, е представено от
7те планети. А това. което човек трябва да измине в мирово
то пространство като 12 степени, е представено от 12те зна
118
Влад Пашов
ка на зодиака. Както 7те планети се съчетават вътре в 12те

зодиакални знаци и покриват тези зодиакални знаци, така и
човек, когато се вживява в мировото пространство, трябва да
м и н е през 7 пъти по 12, съответно по 7 пъти по 11 степени,
докато достигне в духовната област. Ако искате да си съста
вите един образ за това, вие м о ж е т е да си представите духов
ната област обкръжена от 12те знака на зодиака, а самият
човек се намира в средата на тази окръжност. Но духовната
област е така разпростряна, че човек, когато иска да проник
не в нея, той не може да започне да се разлива от центъра, а
трябва да се разширява спиралообразно, като се върти в 7 спи
рални завъртания и всеки път, когато е изминал едно спирално
завъртане, минава през всички зодиакални знаци. Така той
трябва да мине 7 пъти през 12те точки. Човек се разширява
постепенно, спиралообразно в космоса. Всичко това е само
символ на това, което човек изживява. И когато, к р ъ ж е й к и
така, би минал седмия път 12те знака на зодиака, той би стиг
нал до Божественото. Тогава се получава така, че вместо чо
век да гледа от своя център навън в Космоса, той гледа от ду
ховната окръжност, от 12те точки на зодиака вътре в този кос
мос и м о ж е да вижда това, което е във външния свят. Това
трябва да измине човек, ако иска да види какво се намира в
света. Не е достатъчно той да застане на една точка на зрение,
а трябва да застане на 12 точки на зрение. Така че, който би
искал да проникне нагоре в духовноБожественото, той трябва
да мине през 11 пъти по 7 степени, трябва да прекара своето
астрално тяло и своя Аз през 11 пъти по 7 степени. Когато стиг
не до 12 пъти по 7, той се намира вече в духовната област.
Това е било пътят, който есеите са практикували.
По този начин астралното тяло и Азът трябва да минат
през 12 пъти по 7, съответно през 11 пъти по 7 степени, за да
достигнат до Божественото. Когато Божественото иска да сле
зе и да направи един човешки Аз пригоден за обитаване. То
трябва също така да слезе през 1 1 пъти по 7 степени.
Така че есеите, подобно на всички окултни школи и братс
119
тва на миналото са знаели, че онзи, който е минал през 77 сте

пени на развитие, е очистил душата си от всичко, което чове
чеството е приело от земното съществуване. То е достигнало
онова състояние, което днес е в ъ з м о ж н о само когато човек се
освобождава от тялото и може да живее в астралното тяло и
Аза. Тогава той може да се разлее над всичко, от което самата
земя е възникнала, над окръжаващата вселена, над цялата ок
р ъ ж а в а щ а к о с м и ч н а с и с т е м а . Т о г а в а той щ е с т и г н е д о
Б о ж е с т в е н и я Дух.
Учителят изразява тази идея по следния начин: „Дойдете
ли до Божественото в човека, не питайте какво е то. Някой
казва, че иска да се изяви, да покаже кой е, какъв е, да разк
рие целия си живот. Човек трябва да знае, че цялата Слънчева
система не м о ж е да го побере. Колкото да се разкрива, няма
къде да н а п р а в и своето и з л о ж е н и е . И като знае какво
представя, човек все пак трябва да бъде смирен. Смирението
е закон за запазване на енергията с малко енергия смире
ният извършва голяма работа."
Есеите знаеха стотина години преди слизането на Христа,
че Той иде к ъ м Земята да се въплоти. Те знаеха също, че един
Велик Посветен от миналото, Заратустра, ще се въплоти в ед
но еврейско тяло, подготвено през 42 поколения, от Авраам
до Исус. Също и халдейските Посветени, магите от Изток, как
то са описани в Евангелието знаеха, че Заратустра се готви за
ново въплощение, за да стане проводник на Христа. Есеите,
като се и з д и г а х а 42 с т е п е н и нагоре , се с в ъ р з в а х а и с ъ с
Заратустра, и с Христа, и знаеха за великото събитие, което
предстои да стане на Земята, за което подготвяха избрани хора,
които да п о с л у ж а т като среда, която да посрещне Великия
Б о ж е с т в е н Дух.
Както вече казах, есеите са се издигали през 42 степени,
докато влязат във връзка с Божествения Дух. Но през тези 42
степени те са минавали през тежки изпитания, за да пречис
тят както душата, така и тялото си. Всъщност обаче това. ко
ето се практикувало в общината на есеите, като у п р а ж н е н и я
120
Влад Пашов
за пречистване на душата, е п р о д ъ л ж е н и е на едно окултно

о б у ч е н и е , к о е т о е с ъ щ е с т в у в а л о от д р е в н и в р е м е н а в
юдейството. В юдейството още от времето на Мойсей е същес
твувало това, което се е наричало „назиреат" или „назирейст
во". То се е състояло в това, че отделни хора прилагали върху
себе си напълно определени методи за развитие на душата и
тялото. Те прилагали един метод, който се състоял в опреде
лена диета, която е полезна и днес, когато човек иска да нап
редне побързо в развитието на своята душа, отколкото това е
в ъ з м о ж н о при обикновения начин на хранене. В прилагане
то на тази диета те се в ъ з д ъ р ж а л и н а п ъ л н о от месоядство и
алкохолни напитки. С това те с ъ з д а в а л и в себе си в ъ з м о ж
ност за определено олекотяване, защото в действителност ме
соядството пречи на духовния с т р е м еж на човека. Истината
е тази, че чрез въздържанието от месо цялото човешко същес
тво п р и д о б й в а поголяма лекота. Човек м о ж е да стане по
устойчив в своята душа и да прояви поголяма сила в преодо
л я в а н е т о на онези противодействия, които идват от ф и з и
ческото, етернот о и а с т р а л н о т о тела, когато той и з о с т а в и
месото. Тогава той става поиздръжлив, естествено той пос
тига това не само чрез факта, че се в ъ з д ъ р ж а от месо, а преди
всичко чрез това, че става посилен в своята душа. Когато чо
век само се в ъ з д ъ р ж а от месо, той изменя своето физическо
тяло. И ако тогава не е на лице това, което трябва да бъде нап
равено от страна на душата, която да проникне тялото със сво
ите импулси, то въздържанието от месо не довежда до някак
ви особени резултати.
Следователно, това назирейство е с ъ щ е с т в у в а ло м е ж д у
евреите, но есеите го п р о д ъ л ж а в а л и под една много строга
форма, що се отнася до предписанието, но те прибавили к ъ м
него и съвършен о друго нещо. Както казах, те особено стро
го са практикували в ъ з д ъ р ж а н и е от месо, защото чрез това се
е постигало сравнително побързо това, че те се научавали да
разширяват своята памет и да се издигат в своите видения до
42 поколения назад. Така те се научавали да четат в книгата
на природата или в така наречените Акашови записи. Те ста

вали това, което м о ж е да се нарече една основна пъпка на
един клон, една пъпка на едно дърво, на едно растение, ко
ято преминава през много поколения. Така че те не са били
отделени от общото дърво на човечеството, те чувствували
нишката, която ги свързва с останалото човечество. Те са би
ли нещо различно от онези, които са се откъсвали от дънера,
ч и я т о п а м е т се е о г р а н и ч а в а л а в р а м к и т е на о т д е л н а т а
личност. Всред общината на есеите такива хора се наричали
с една дума, която трябвало да изрази едно ж и в о клонче, а не
отрязан клон. Те са били хора, които се чувствували вътре в
редиците на поколенията, а не са се чувствували отрязани от
дървото на човечеството. Онези ученици и з м е ж д у есеите, ко
ито напредвали в това направление, които са били изминали
42те стъпки, се наричали „нецер".
Ешуа Бен Пандир, учителят на есеите, който е живял сто
години преди идването на Христа, е имал петима ученици, от
които всеки един е бил възприел един клон от общото велико
учение на Ешуа Бен Пандир. И всеки развивал това, което е
възприел понататък. Тези петима ученици носели следните
имена: Матей, Накай, третият ученик, който освен че е бил от
класа на нецерите, носил името Нецер; след това следват Бони
и Тона. Тези петима ученика на Ешуа Бен Пандир, който по
несе мъченическа смърт един век преди нашето летоброене,
поради обвинение в богохулство и ерес, размножили, така да
се каже, в пет различни клона учението на своя учител. И
окултната наук а ни учи, че особено много се е разрастнало
след смъртта на Ешуа Бен Пандир учението за приготовле
ние на кръвта за идващия Исус чрез ученика Матей. А онова
учение за вътрешното душевно устройство, което е свързано
със старото назирейство, но също и с новото нецерство, е би
ло продължено от ученика Нецер. Той основава една малка
братска колония. В Палестина е имало множество такива ко
лонии на есеите и във всяка една от тях се е развивал един
особен клон на есеите. Нецерството е било развивано в онази
122
Влад Пашов
колония, която е водила едно пълно с тайнственост

съществуване, колонията, която отпосле в евангелието полу
чила името Назарет. Там, в Назарет Нацарет е била осно
вана една колония от Нецар. Там живеели хора в пълна тайна,
които култивирали старото назирейство. И за Исус, след зав
р ъ щ а н е т о му от бягството му в Египет, н я м а л о нищо по
подходящо, освен да се настани в колонията на назиреите.
Затова се загатва в евангелието на Матея, където е к а з а н о
следното: „И Йосиф, предупреден от Бога насън, се оттегли в
галилейските страни, дойде и се засели в един град, наречен
Назарет, за да се сбъдне реченото чрез пророците, че ще се
нарече назарей." (Матей 2 : 2 2 2 3) Така че в Евангелието на
Матей ясно се загатва, че е съществувала една такава коло
ния от назарей, където Исус се заселил след завръщането от
Египет и където израснал.
Есеите са и м а л и и свое П о с в е щ е н и е . Ето как Щ а й н е р
описва едно египетско Посвещение и след това едно есейско
Посвещение.
„В Египет е съществувало едно Посвещение, което се е
състояло в това, че човек изживявал дневния процес на съ
буждането по такъв начин, че при потопяването в неговото ас
трално тяло и на неговия Аз във физическото и етерно тяло,
неговата в ъ з п р и е м а т е л на способност не е отклонявана към
външния физически свят, а е бил буден за процесите, които
стават във ф и з и ч е с к о т о и етерното тяло. Едно такова
Посвещение е съществувало във всички мистерии, центрове
за Посвещения, които са се основавали на Свещената египет
ска култура. Онези, които търсеха едно такова Посвещение
в стария смисъл, т.е. в смисъла, че при него са били насочва
ни и ръководени, за да могат да избегнат възникващите при
това Посвещение опасности, те ставали чрез това други хора.
Ставали такив а хора, които през време на акта на
Посвещението м о ж е л и да прозрат в духовния свят. Те виж
дали найпърво онези сили и същества, които работят върху
нашето физическо и етерно тяло."
123
„Ако искаме да охарактеризираме Посвещението на есе

ите от тази гледна точка, м о ж ем да кажем: когато един есеец
изминавал посочените 42 стъпки и чрез това стигал до едно
поточно познание на своята истинска вътрешност, на своята
истинска природа на Аза и на онова, което прави човека спо
собен да вижда чрез вътрешните органи, чрез органите, оп
ределени от наследствеността, така есеецът се издигал над 42
степени до онова Божествено Същество Яхве или Йехова, кой
то произвел новия орган у Авраам. Той в и ж д а л духом този
орган, който бил съществен за онова време. Следователно,
есеецът виждал същественото вътрешно устройство на вът
решното човешко същество, което е било произведение на това
Божествено Същество. Следователно, такова Посвещение е
имало за цел познаването на вътрешната страна на човешка
та природа.
Това, което очаква човека, когато той проникне непосред
ствено в своята вътрешност, тогава в човека се с ъ б у ж д а всич
кият егоизъм, всичко, което довежда човека до там да каже:
всички сили, които с ъ щ е с т в у в а т в мен, в с и ч к и страсти и
вълнения, които са свързани с моя Аз и които не искат да знаят
нищо за духовния свят, аз искам да ги имам така, че да мога
да се свържа с тях и да чувствувам, усещам и действувам са
мо от моята егоистична вътрешност. Следователно , тази е
опасността, че човек израства чрез такова потопяване в сво
ята вътрешност до найвисоката точка на егоизма. Това е съ
щото онова, което обхваща като особен род илюзия всички
онези, които и днес се стремят да постигнат едно езотерично
развитие чрез такова слизане в своята собствена вътрешност.
В такъв случай в човека се проявяват множеств о форми на
егоизъм. И когато те се проявяват така, те съвсем не вярват,
че те са жертва на тази форма на егоизъм. Той вярва всичко
друго, но не и това, че е станал егоист. Пътят за висшите све
тове се описва така, че д а ж е и когато той е търсен в наши дни.
за това са необходими усилия и превъзмогване. И някои от
онези хора, които в наши дни силно желаят да се издигат във
124
Влад Пашов
висшите светове, да вървят в пътя на издигането във висшите

светове, но не искат да направят никакви усилия, за да пре
възмогнат известни неща, които ж е л а я т да проникнат в ду
ховните светове, но не искат да минат през изпитанията, това,
което м о ж е да ги доведе до тези светове такива хора винаги
считат за неестествено, когато в тях възникват всякакъв вид
егоистични стремежи, които се коренят в човешката природа.
Те искат да се издигнат във висшите светове, без възниква
нето на тези н а й р а з л и ч н и форм и на егоизъм . Те не
забелязват, че найгрубият, найсилният егоизъм се проявя
ва в това, че те са недоволни от това, което се явява като нещо
в реда на нещата за човешката природа и за което би трябва
ло да се запитат: „Понеже и аз съм човек, не трябва ли и аз да
предизвиквам такива сили в себе си?"
Онзи, който е намирал този път към духовния свят в древ
ните времена чрез това, че минава Посвещение, водещо в чо
вешката вътрешност, той с това е бил въведен във връзка с
Божественодуховните сили, понеже човешката вътрешност
е създадена от Божественодуховнит е същества. Тогава той
е в и ж д а л , че н а д ф и з и ч е с к о т о и е т е р н о т о т я л о р а б о т я т
Божествените сили. Когато един такъв Посветен излизал от
духовните светове и слизал на физическия свят, той можел да
каже: аз проникнах в духовното съществуване, но затова бях
подпомогнат. Помощниците на инициатора направиха за мен
възможно да и з д ъ р ж а периода, през който демоните на мо
ята собствена природа биха ме разкъсали и смазали. Но чрез
това, че д ъ л ж а л своето проглеждане в духовния свят на външ
на помощ, той о с т а в а л з а в и с и м от този к о л е г и у м на
Посвещението през целия си живот; зависим от онези, които
го били подпомогнали.
Това, което описахме погоре, беше в реда на нещата при
древните Посвещения. Но това трябваше да се измени, това
трябваше да се преодолее. Онези, които трябвало да бъдат
Посветени, т р я б в а л о да остават все п о м а л к о зависими от
онези, конто са техни Учители и Посветители. Защото с тази
125
помощ, която даваха помощниците на Посветителя, е било

свързано нещо друго, което се състояло в следното: В будно
съзнание във физическия свят човек има чувството за своя Аз.
При старото Посвещение, при проникване в духовния свят то
ва Азово чувство се е заличавало по определен начин. През
времето, когато човек се е издигал в духовните светове, него
вото а з о в о ч у в с т в о с е е р а з м ъ т в а л о , т а к а д а с е к а ж е ,
притъпявало. И това е трябвало да стане така, защото азовото
чувство е това, с което са свързани всичкия егоизъм, всички
те страсти и нисши желания, които искат да отделят човека
от в ъ н ш н и я свят. Ако П о с в е щ а в а щ и я т не е искал неговите
страсти, неговите вълнения при навлизане в духовния свят да
нараснат до неимоверна степен, тогава неговото Азово чувс
тво е трябвало да бъде подтиснато. Ето защо при Посвеще
нията в древните мистерии е съществувало едно несъновид
но съзнание, но все пак едно понижено състояние на азовото
чувство. Но развитието изисква все повече човек да става спо
собен да мине през Посвещение при пълно з а п а з в а н е буд
ността на неговия Аз. Онова размътване на Аза, което е било
с в ъ р з а н о с П о с в е щ е н и е т о в древните мистерии, трябва да
престане. Това може да се постигне бавно и постепенно, но
което днес се достига до висока степен във всички истински
Посвещения. И то се състои в това, че Азовото чувство да ос
тане будно до висока степен, когато човек се издига във вис
шите светове. Същото нещо е било и при Есейските Посве
щения. Онова, което в нашето будно съществуван е дава на
човека неговото Азово чувство, което насочва погледа към
външните възприятия, то трябва да бъде подтиснато.
За нормалното състояние на днешната земна епоха, Азът
в човека не е буден в другите светове. Но едно християнско
Посвещение трябва да се състои в това. че във висшите све
тове Азът да остане така буден, както той е буден във външ
ния свят. При с ъ б у ж д а н е човек слиза от един висш свят и се
потопява в своето физическо и етерно тела. Обаче в този мо
мент на потопяването той не вижда вътрешните процеси на
126
Влад Пашов
ф и з и ч е с к о т о и етерното тела и неговата в ъ з п р и е м а т е л н а спо

собност е отклонена в ъ р х у о к р ъ ж а в а щ и я свят.
С л и з а й к и от в и с ш и т е светове, човек се потопява първо в
астралното тяло, с л е д това в етерното и найпосле във ф и з и
ческото и се с ъ б у ж д а в ъ в физическото поле, където с ъ з е р ц а
ва ф и з и ч е с к и я свят. Но при потопяването си в астралнот о и
етерното тяло пред него са се разкривал и тези светове.
Когато П о с в е т е н и я т есей е м и н а в а л през първите четири
надесет степени от 4 2 т е степени, той си е казвал: Аз и д в а м
п ъ р в о к ъ м моето а с т р а л н о тяло. Там се н а т ъ к в а м на всички
страсти и в ъ л н е н и я , които са с в ъ р з а н и с моето астрално тяло
и всичко, което аз с ъ м п р а в и л лошо през моите въплощения,
е с к л а д и р а н о в моето а с т р а л н о тяло. Но аз още не с ъ м поква
рил толкова м н о г о м о е т о етерно тяло, както с ъ м н а п р а в и л с
м о е т о а с т р а л н о т я л о . М о е т о е т е р н о т я л о е о щ е м н о г о по
божествено, почисто. То ми се явява, когато аз м и н а в а м вто
рите 14 степени.
Когато човек п р о н и к н е в астралното си тяло и чрез него
наблюдава а с т р а л н и я свят, човек ще с р е щ н е три рода сили и
три рода същества, които древноеврейските П о с в е т е н и са из
разили с думите: Нецах, Й е з о д и Ход. С д у м а т а Ход са изра
з я в а л и едно д у х о в н о естество, което се изявява н а в ъ н . Тази
дума означава н е щ о духовно, което се изразява навън. Д у м а т а
Н е ц а х и з р а з я в а този с т р е м е ж за и з я в я в а н е н а в ъ н вече по
огрубял и се оказва като нещо непроницаемо. Това е изявява
не в пространството, така щото се получава едно изключван е
на друго нещо, т ъ й както едно ф и з и ч е с ко тяло, поставено на
определено място В пространството, на това място не м о ж е да
се постави д р у г о ф и з и ч е с к о тяло. А това, което стои м е ж д у
двете, е изразено с д у м а т а Йезод. Така ние и м а м е три различни
н ю а н с и на п р о я в а : п ъ р в о , проявата на о п р е д е л е н а с т р а л е н
факт, който се и з р а з я в а н а в ъ н това е означен о с думата Ход.
След това вече п р о ц е с ъ т на това проявление е така загрубял,
ч е с е явява п р е д а с т р а л н и я поглед като н е щ о ф и з и ч е с к о ,
непроницаемо. Това е и з р а з е н о с думата Нецах. А м е ж д и н
127
мото състояние на процеса м е ж д у двете крайни положения е

означено с думата Йезод. Това са три момента на един и с ъ щ
проявяващ се процес. Това са три различни свойства, с които
са надарени съществата, които работят в астралния свят.
К о г а т о ч о в е к п р о н и к н е в е т е р н а т а с ф е р а , той и м а
чувството, че като е преминал през първите 14 степени и е из
д ъ р ж а л на нападките на астралното тяло, е преодолял най
трудното и сега навлиза в светлата сфера на етерното тяло, чи
ито сили не е могъл да поквари така много. Това, което човек
среща тук, в древноеврейското окултно учение е било назо
вано с три имена, които много трудно могат да се преведат на
съвременните езици: Гедулах, Тиферет и Гебурах, които об
що казано, изразяват величието, добротата и красотата на си
лите и съществата, които действуват чрез етерното тяло. Така
че, при слизането си в етерното тяло човек се с в ъ р з в а със
съществата, които се изразяват чрез тия три качества.
През следващите 14 степени човек слиза в своето физи
ческо тяло. Когато човек се потопява в своето физическо тяло,
гой идва в допир със същества, цялата същност на които се
състои в това, което човек м о ж е да добие в м а л ъ к размер, ко
гато се стреми към Мъдростта. Но не към Мъдростта, която
може да се постигне в обикновената наука, в обикновеното
външно знание, а в онова знание, което се добива в процеса
на страданията и тежките изживявания на душата, и което не
може да се добие в едно прераждане, а в течение на много
прераждания и то пак само отчасти се добива. Защото само
докато човек преброди всички възможности на живота, той
м о ж е да с т и г не до п ъ л н о п р и т е ж а н и е на т а з и М ъ д р о с т .
Качествата на тези същества на Мъдростта древноеврейско
то окултно учение, което е било найдобре запазено у есеите,
нарича със следните имена: Хокма което днес се превежда
с думата Мъдрост. Прониквайки подълбоко в своето физи
ческо тяло. човек среща сили, които са свързани със същес
тва още понапреднали, които сияят чрез тази Мъдрост, ко
ято носят в себе си. Това качество е изразено в древноеврейс
кото окултно учение с думата Бина. И найвисшето, до което

човек м о ж е да се издигне, когато слиза в своето физическо
тяло, е наречено Кетер, което м ъ ч н о м о ж е да се преведе на
съвременен език. П р е в е ж д а т го с думата венец или корона.
Така че имаме следната таблица:
Бина Хокма Кетер

Гебура х Т и ф е р ет Гедулах
Нецах Йезод Ход
Малхут Царство Аз
Всичко, върху което пада погледът на човека в момента

на събуждането, всичко, което човек вижда чрез очите си и
възприема чрез сетивата си, или върху което размишлява ка
то възприето с ума си, който е свързан с физическия орган на
мозъка, с една дума всичко, което той възприема в о к р ъ ж а
ващия физически свят, е било наречено на езика на древното
еврейско окултно учение „Царство" или Малхут. Това е светът,
в който Азът запазва своята будност. Това е найточното оп
ределение на това, което у еврейските Посветени е било свър
зано с израза Царство това, при което човешкият Аз може
да присъствува. Това е сетивният свят, в който човек се нами
ра в будно състояние и пълно запазване на своя Аз.
С горепосочените имена еврейската Кабала е означавала
т а к а н а р е ч е н и т е д е с е т с е ф и р о т и , ч р е з които с е и з р а з я в а
А б с о л ю т н и я т Д у х н а Б и т и е т о . Това с а д е с е т т е а н г е л с к и
йерархии, за които говори християнският езотеризъм и съв
р е м е н н а т а о к у л т н а н а у к а . Това с а к а ч е с т в а т а н а о н е з и
същества, с които човек влиза във връзка, когато се потопи в
своята вътрешност. Това потопяване е всъщност едно израс
тване нагоре. При едно такова Посвещение есеите са имали
съвършено нови и з ж и в я в а н и я и са се запознавали с това, ко
ето действително е назовавано с тези имена. Но тук трябва да
к а ж е м , че това П о с в е щ е н и е на есеите се е р а з л и ч а в а л о от
129
Посвещенията, практикувани в другите древни окултни

школи. С това ние достигаме до едно от найдълбоките, най
езотеричните учения на есеите.
При древните Посвещения при проникването на посве
щаващия в невидимия свят, той не е трябвало да запазва сво
ето азово чувство, да запазва своя аз, който има във физичес
кия свят. Като се издига в духовните светове той изживява мно
го велики неща, изживява горепосочените качества като ед
н а р е а л н о с т . З а т о в а той т р я б в а д а с е о т к а ж е о т т о в а
себечувство, което има във външния свят. Това, което изжи
вява в д у х о в н и т е светове, като п р е ж и в я в а горепосочените
качества, не м о ж е да бъде снето на физическия свят. Това е
било всеобщо схващане и практика в древността. И онзи, който
би твърдял противното, е бил считан за побъркан, за луд, за
лъжец. Но есеите бяха първите, които се противопоставили на
това д р е в н о с х в а щ а н е и п р а к т и к а . Те к а з в а л и : Ще д о й д е
време, когато всичко, което човек п р е ж и в я в а във висшите
светове, ще м о ж е да го свали долу, във физическия свят. Това
значи, че той ще изживее тези неща, но ще запази своето азо
во чувство, ще запази своето самосъзнание. Есеите учели, че
ще дойде един Велик Учител, който ще направи щото хората,
които ж и в е ят във физическия свят, в Малхут, както го нари
чали в древноеврейското окултно учение, в царството на Аза,
онова, което е горе, в царствата небесни, ще се изживее и долу.
Това у ч е н и е е било и з н е с е н о м е ж д у есеите от Е ш у а Б е н
Пандир. До неговото време и те практикували по стария на
чин на Посвещение. Той е казвал, че дотогава е било така, че
Царствата Небесни не могли да бъдат пренесени в земното
царство, на което п р и н а д л е ж и Азът, но когато се и з п ъ л н и
времето, когато изтекат три пъти по 14 поколения, тогава от
Авраамовия род, от Давидовото коляно ще се роди Един, кой
то ще принесе свойствата и качествата на Царството Небесно
в земното царство, в което присъствува Азът.
Това учение било причина Ешуа Бен Пандир да бъде убит
с камъни като богохулец, защото такова учение се считало като
найголямо оскверняване на Посвещението от онези, които не

и с к а л и да допуснат, че нещо, което за даде н п е р и о д е
правилно, не м о ж е да бъде п р а в и л н о за следващия период.
Но това, което учел Ешуа Бен Пандир, се сбъдна.
Това Посвещение, за което е говорил Ешуа Бен Пандир,
че ще бъде донесено от Един Велик Учител, беше донесен о
от Христа. Затова именно християнското Посвещение се раз
личава от всички древни Посвещения. Със слизането на зе
мята Христос укрепи човешкия Аз за да може, когато проник
не в духовните светове, да запази своята будност, като същев
ременно да се противопостави, да победи всички изкушения,
които се появяват, когато човек последователно се потопява в
своето астрално, етерно и физическо тяло. Това сам Христос
го е п р е ж и в я л при побеждаван е противодействията на трите
тела. Това е описано в историята за изкушенията на Христа
от дявола.
Казах вече, че когато човек слезе в своето астрално тяло,
с ъ б у ж д а всички страсти и вълнения, които имат седалището
си в това тяло. И в древните времена при Посвещение са пред
приемали ред процеси за умъртвяване на страстите и вълне
нията на астралното тяло. Но след Христа, след импулса, който
Той даде на човешкия Аз, в с а м и я Аз трябва да се с ъ б у д я т
силите, които да противодействуват на страстите на астрал
ното тяло и да ги обуздаят. Същото се отнася и до с ъ б у ж д а
нето на вредните сили на етерното тяло и на физическото тяло.
Азът трябва да намери сили в себе си, за да се справи с егоизма,
който се поражда при проникването в етерното и физическо
то тяло. А тази сила Азът получава от Христа. Това е разлика
та м е ж д у древното и християнското Посвещение, много бег
ло очертана.
Такова е в бегли черти учението на есеите, което впослед
ствие се прелива в християнството. Защото, както видяхме, че
сам Исус и апостолите са били от средата на есеите. Есеите
имаха за задача и мисия да подготвят идването на Христа, да
подготвят света за християнството. Те бяха християни преди
131
Христос да слезе на земята, защото чрез своите Учители те бя

ха във връзка с Него.
Учението на есеите в християнските документи е отразе
но найпълно в евангелието на Матея, който е бил един от уче
ниците на Ешуа Бен Пандир. Един съвременен историк, ка
то изследва историята на християнството от първите векове,
казва следното за евангелието на Матея: „Йероним (един от
отците на църквата) открил достоверното евангелие, написа
но на еврейски от Матей митаря всред развалините на биб
л и о т е к а т а в Ц е з а р и я , с к о е т о си е с л у ж и л м ъ ч е н и к ъ т
Пампилиус. Назареите, които си с л у ж и л и с това евангелие в
Берое и Сирия, ми позволиха да го преведа", пише той към
края на четвъртото столетие. Евангелието, с което си служе
ха назареите и ебунитите, казва Йероним, което аз наскоро
преведох от еврейски на гръцки, е истинското евангелие на
Матея. Йероним се оплаква, че тежка работа му е възложена,
когато е получил от техни б л а ж е н с т ва заповед да направи
превод, когато сам Матей, апостолът и евангелистът, не е бла
говолил написаното от него да се пише открито. Наистина, ако
не е било тайно, то той сам, Матей, щеше да добави към еван
гелието че онова, което дава, е от него, но той написал тази кни
га и я запечатал под еврейски букви и я е обнародвал в такъв
вид, както е била написана от собствената му ръка с еврейс
ки букви. Тя м о ж е ш е да бъде притежавана от множество ре
лигиозни хора, които в течение на времето са я получили от
онези, които ги предшествуваха. Но те никога нямаше да да
дат тази книга за превеждане от никого, като обясняват текс
та един път по един начин, друг път по друг начин. И той до
бавя още на същата страница: „И така дойде, че тази книга
беше обнародвана от ученика на Манес, наречен Селеукус,
който написал също л ъ ж л и в о деяние на апостолите, приба
вящ неща. които не бяха за наставление, но за погибел. И та
зи книга беше одобрена от Синод, който църквата основател
но отказа да изслуша." Йероним, който два пъти е превел то
ка евангелие казва, че и за него е било мъчно разбираемо, за
щото било окултно.

В з а к л ю ч е н и е ще повторя, че есеите, които водят начало
то си още от М о й с е й и са м и н а л и през р а з л и ч н и ф а з и в тече
ние на времената , са у ч е н и ц и на Бялото Братство, които имаха
за з а д а ч а да подготвят човечеството за идването на Великия
У ч и т е л Христос. Това те н а п р а в и х а чрез е в р е й с к и т е
П р о р о ц и , които бяха п р е м и н а л и в м и н а л о т о през р а з л и ч н и
д р е в н и м и с т е р и и и не бяха о б и к н о в е н и хора. Последният етап
на своята работа те, като работеха под ръководството на Е ш у а
Б е н П а н д и р , бяха о б р а з у в а л и м н о г о братски общежития , из
които и з л я з о х а самите апостоли, където израсна и И с у с след
з а в р ъ щ а н е т о си от Египет. За това говори самото евангелие,
че се е з а с е л и л в град Назарет , който, както видяхме, е бил
к о л о н и я на есеите, наречен и н а з а р е и .
Ф а к т ъ т , че И с у с и апостолите са били от есейски среди

не показва, че учението на Великия Учител Христос е н а п ъ л
но и д е н т и ч н о с у ч е н и е т о на есеите. У ч е н и е т о на есеите се
включва в у ч е н и е т о на Христа, но християнството не се из
черпва с него. То е много п о в с е о б е м а щ о и повелико. З а щ о т о
с и л а т а и з н а ч е н и е т о на християнството не се д ъ л ж и на ня
кои у ч е н и я, които са били общи с тези на есеите и на други
школи, но силата на християнството се д ъ л ж и на о н а з и ду
ховна Б о ж е с т в е н а сила. която Христос вложи в своите слова,
с която у к р е п и човешкия Аз да м о ж е при проникване във вис
шите светове да запази своята будност и също така спря ин
в о л ю ц и о н н и я процес, който р и с к у в а ш е да спъне човешкото
развитие и д а д е и м п у л с на възхода. Това не са само думи, но
Той в л о жи мног о сили в човешкото и земното развитие, които
имаха силата да обновят човешкия живот, да направят човеш
ката д у ш а б е з с м ъ р т н а и г р а ж д а н к а на небесното Царство.
Ако християнството беше идентично с учението на есеите. ня
м а ш е н у ж д а да слиза Христос. Това го знаеха и самите есеи.
Те бяха с а м о почвата, в ъ р х у която израсна християнството.
133
Християнството е Божественото учение, което под различ

ни форми е съпътствувало човечеството в пътя на неговото
развитие. Учителят казва: „ С ъ в р е м е н н и т е хора мислят, че
християнството е ново учение от преди две хиляди години. Не,
не е ново това учение. То е минало през три епохи. Първата
епоха датира от създаването на човека по образ и подобие на
Бога. Този човек и до днес живее още в рая. Втората епоха е
от времето на втория човек, направен от пръст и за непослу
шание изгонен от рая. Третата епоха е епохата на сегашното
човечество, когато човек се доби вън от рая."
Така че под християнство в широк смисъл на думата раз
бираме Божественото учение, което е съпътствувало човечес
твото в пътя на неговото слизане от Б о ж е с т в е н и я свят към
физическия. Това Божествено учение е предавано на чове
чеството от различни Учители, както видяхме това в първата
част на тази книга, като тези Учители са получавали указа
нията си от Христа, който е Великият Божествен Дух, Който
ръководи цялото световно и човешко развитие. Под христи
янство в тесен смисъл на думата разбираме учението, което
сам Христос донесе на земята, като слезе в тялото на Исус от
Назарет. И противоречие м е ж д у християнството в широк сми
съл на думата и християнството в тесен с м и с ъл на думата
няма. Те са двете страни на една и съща реалност. Затова в
учението на Христа, дадено преди две хиляди години, ние не
трябва да търсим само някакви нови учения, които да ги ня
ма в предишните времена. Много от ученията на християнс
твото ги има и в предишните учения, защото идват от един из
точник Божествения Дух. Но с всяко учение, което се дава
на човечеството, се внасят нови сили в човешкото развитие,
дават се нови импулси за развитие на човешката душа. Така
и с учението, дадено преди две хиляди години, се внесоха в
развитието нови сили, които не бяха дадени порано. Порано
Учителите говореха за Любовта, но тя не беше влязла като сила
в човешкото развитие. Със слизането си на земята Христос
именно тури в деиствие Любовта като една космическа сила.
която да обедини както психичния живот на човека, така да

обедини и човечеството като едно цяло. С това се даде импулса
на възхода. До времето на Христа силите на земното и човеш
кото развитие се движеха от центъра към периферията и се
слизаше във все погъста материя, вследствие на което ста
ваше все поголямо раздробяване на психическия живот на
човека и човек стана краен индивидуалист и краен егоист. С
д а в а н е на новия и м п у л с на Любовта, който беше даден от
Христа, се даде точно обратно направление на силите на зем
ното и човешкото развитие. До това време земята и човекът,
така да се каже, слизаха все подълбоко в материята. След
импулса, даден от Христа, Земята както и човекът постепен
но почнали да излизат от гъстата материя и да се издигат в
поефирните области на Битието. Учителят уподобява този
процес на един г р а м а д е н винт, който като се върти отляво
надясно, слиза надолу, а като се върти отдясно наляво, се кач
ва нагоре.
В това е силата и същината на християнството, донесено
преди две хиляди години. Тези сили се вляха в земното раз
витие от ф а к т а на с м ъ р т т а и в ъ з к р е с е н и е т о , през които
Христос премина. Никой от Учителите на миналото не е ми
нал през този процес. За Буда се казва, че стигнал до преоб
ражението да м о ж е да се преобрази и да свети като Христос
при преображението. Но той не възкръсна след своята смърт.
И той г о в о р е л за Л ю б о в т а и с ъ с т р а д а н и е т о , но не е в
говоренето, а в онази сила, която се излива от този, който гово
ри към душата. Така че същността на християнството не е в
някакви нови учения, които то донесе, но във внасянето на
силата на Любовта в живота на земята и на силите на човеш
ката душа. Затова Учителят казва: „Християнството не е ня
каква философия, но е живот." И сам Христос казва: „Аз да
дох преизобилно живот на онези, които го нямат." Той не казва,
че им е дал някаква нова философия, а им е дал живот, а този
ж и в о т носи в и д е л и н а т а в себе си. която носи истинското
знание. Със силата на Любовта, в която Христос живееше, Той
135
мина през смъртта и я победи възкръсна.

Найпълен и кратък израз на християнството е даден в
първата глава на евангелието на Йоан. Ще предам част от нея
без коментар: „В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и
Словото бе Бог. То в началото бе у Бога. Всичко чрез Него ста
на и без Него не е станало нищо от това, което е станало. В
Него бе животът и животът бе виделина на человеците. И ви
д е л и н а т а с в е т и в т ъ м н и н а т а и т ъ м н и н а т а я не о б з е . . .
Истинската светлина, която осветява всеки човек, идеше на
света. Той бе в света и светът чрез Него стана и светът Го не
позна. У своите си дойде, но своите му го не приеха. А онези,
които Го приеха, даде им власт да бъдат чада Божии, сиреч
на тези, които вярват в Неговото Име. Които се родиха не от
кръв, нито от похот плътска, нито от похот м ъ ж к а , но от Бога
се родиха. И Словото стана плът и пребиваваше м е ж д у нас.
И видяхме Славата Му, като Слава на единороден от Отца,
пълен с благодат и Истина."
За същината на християнството е важно, че онези, които
го приеха, даде им власт да бъдат чада Божии, сиреч на тези,
които вярват в Неговото Име, които от Бога се родиха. Значи
истински християнин е онзи, който е роден от Бога. А роде
ните от Бога са тези, които са приели Христа в себе си и Той
им дава власт да бъдат чада Божии. Те са онези, които вярват
в Неговото Име. Днес целият християнски свят вярва в името
на Христа, но тук не става въпрос за тази вяра. Тук става въп
рос за приемането на Христа, на христовата сила в душата,
която ще преобрази и ще роди Христос в нас. Това е същина
та на християнството, а не в някои учения, които се предават
и в други доктрини. Затова не трябва да се съблазняваме, ко
гато сравняваме учението на есеите и християнството и на
мираме много аналогични положения. Такива неща ще на
мерим не само м е ж д у християнството и есеите, но и м е ж д у
християнството и ред други учения, например будизма, бра
манизма и пр. Но това, което е същината на християнството,
то е силата на Любовта, която Христос внася в човешката ду
ша и я оплодява, за да м о ж е да роди Сина Б о ж и в себе си, за

да стане човек Син Божи, да приеме Христа в себе си. Които
са родили Христа в себе си, те са, които вярват в Неговото Име,
което е Великото Божествено Име, с което Христос е познат
на небето и м е ж д у съвършените същества. Това Име се раз
крива на онези, които приемат Христа в себе си. То е Великото
Божествено Име, върху което е съграден светът и животът,
и което с ъ д ъ р ж а в себе си всички принципи на Божественото
учение.
Повече за християнството ще кажа понататък, когато ще
разгледам християнството като окултно учение.
КАБАЛА
Древноеврейското окултно учение
Учението на Кабала за човека
Кабала учи, че човекът представя от само себе си също

такъв свят, както и вселената, откъдето той е получил името
м и к р о к о с м о с, в противовес на м а к р о к о с м о с а вселената.
Според Кабала човек се състои от три главни части:
1. Субстанция нисша, непредставляваща материално тяло,
но начало, определящо материалното тяло, което е наречено
Нефеш.
2. Субстанция висша, Божествената искра душата спо
ред у ч е н и я т а на всички и д е а л и с т и и с п и р и т у а л и с т и , или
Духът под терминологията на окултистите, която е наречена
Нешама.
3. Тези два принципа са толкова разнородни по отноше
ние един към друг, щото не могат да дойдат във взаимно сно
шение без едно трето начало, представящо тяхна съставна
част и служещо за съединение м е ж д у тях. Това трето начало,
посредникът м е ж д у двете първи, учените го наричат живот,
философите го наричат ум, а окултистите го наричат душа.
Това начало е наречено Руах. Тези три начала съответству
ват приблизително на това, което съвременните учени нари
чат тяло, живот и воля.
Според Кабала човек излиза от Бога и се възвръща към
Него. Но в тази еволюция има три главни фази: излизане от
Бога, слизане в света и връщане към Бога. Според Кабала чо
век първоначално е еманирал от Бога във вид на чист дух по
образ Божи, състоящ се от воля (Хокма) и ум (Бина). т.е. по
л о ж и т е л н о и отрицателно начало, м ъ ж к о и ж е н с к о начало,

Адам и Ева, отначало представляващи едно същество.
П о д влияние на грехопадането са станали две явления:
1) Разделяне на единичното същество на цяла редица от съ
щества двуполови: Адам и Ева. 2) Материализация и подраз
деление на всяко от тези двуполови същества на две матери
ални същества м ъ ж и ж е н а . Това е земното състояние на
човека. Но според окултната наука всеки м ъ ж и всяка жена
с ъ д ъ р ж а т в себе си о б р а з а на п ъ р в о н а ч а л н о т о е д и н с т в о .
М о з ъ к ъ т това е Адам, а сърцето е Ева във всеки от нас.
С това човек изгубва своето безсмъртие. Но той трябва да
намери път. да придобие своето безсмъртие, да се върне в пър
воначалното си положение. Затова той трябва да се прераж
да толкова пъти, колкото е необходимо, докато не изкупи сво
ето падение чрез Любовта, т.е. мировата всемогъща сила. В
процеса на това и з к у п л е н и е човек трябва отначало да възс
танови своето п ъ р в о н а ч а л н о двуполие. Тези двуполи същес
тва трябва на свой ред да се обединяват до едно пълно отъж
дествяване с п ъ р в о н а ч а л н а та своя форма Бог.
Учението на Кабала за вселената
Планетите и з в е з д и т е съставят органи на вселената и тях

ното движение п р о и з в е ж д а живот в нея. Както у човека жи
вотът се поддържа от движението на кръвта, така и във все
лената животът се п о д д ъ р ж а от Светлината. В човека всяка
клетка възприема и предава живота и е действително живо
същество, и кръвта ж и з н е н а т а сила на човека с ъ д ъ р ж а в
себе си безконечно количество същества. Същото м о ж ем да
к а ж е м по о т н о ш е н ие и на Светлината във вселената, и про
изхода на ангелите, които представят клетки и органи във ве
ликия организъм на вселената.
Практическата К а б а л а с ъ д ъ р ж а учението за тези неви
дими същества, к о и т о в ъ з п р и е м а т и предават ж и в о т а във
139
вселената. Кабалистите се стремят да въздействуват на тези

същества по известни методи. Според Кабала вътре в тече
нието на Светлината, която представя живота на вселената,
се намира тайнствен флуид, независим от всички творения на
природата, подобно на това, както нервната сила в човека е
независима от кръвните клетки. Този флуид произтича непос
редствено от Бога или повярно казано, той съставя тялото на
Бога. Това е Духът на вселената. Следователно, вселената е
съставена, както и човекът, от Дух, душа и тяло.
1.Тялото на вселената е представено от слънцата и пла
нетите и от всичко в тях намиращо се.
2.Душата представя живота на вселената, който е потокът
на Светлината, къпеща небесните тела и с ъ д ъ р ж а щ а актив
ните сили на природата ангелите.
3.Духът на вселената се изразява чрез волята, управля
ваща и проникваща навсякъде посредством неосезаемия за
физическите сетива флуид, наречен от окултистите всемирен
магнетизъм, а от кабалистите аура. Това е златото на алхи
миците, причина на всемирното притегляне или Любовта на
звездите.
И вселената, както и човекът, преминава периодически
през процеса на инволюцията и еволюцията и трябва в края
на краищат а да се в ъ з в ъ р н е към своето п ъ р в о н а ч а л н о
състояние.
Учението на Кабала за Бога
Според Кабала Бог е непостижим и непознаваем в сво

ето непроявено състояние, което наричат ЕнСоф. Но Той е
достъпен за проучване в Своите проявления
Първото Божествено проявление се заключава в това. че
Бог. създавайки принципа на действителността, с това създа
ва своето вечно безсмъртие това е Троицата. Троицата пред
ставя прототип на всички естествени закони. Това е безусловна
научна формула и като основен принцип на религията се на

мира във всички религии. Кабала свързва Троицата с първи
те три сефирота: Кетер, или Корона, Хокма или М ъ д р о с т и
Бина Разум. Това са трите принципа Любов, Мъдрост и
Истина, за които говори Учителят.
Както видяхме, вселената и човекът се състоят от тяло, ду
ша и дух, а източник на тези три начала е Бог. Следователно
Троицата състояща се от Кетер, Хокма и Бина представят
Бога в Неговото проявление.
Резюмирайки гореказаното, м о ж е м да кажем: Бога не мо
ж е м да Го постигнем и познаем в Неговото същество, но е поз
наваем в своите проявления. Вселената представя Неговото
тяло, АдамЕва представя Неговата душа, а сам Бог в двойна
поляризация представя своя Дух.
Д у х ъ т на Бога се проявява чрез трите първи сефироти
Кетер, Хокма и Бина (Любов, Мъдрост и Истина). Душата на
Бога се изразява в АдамЕва, в цялото човечество, във всички
р а з у м н и с ъ щ е с т в а . А т я л о т о на Бога п р е д с т а в я ж и в а т а
природа.
Тези три принципа на Бога са троично изразени в едини
цата и образуват десетте сефирота или поправилно, изобра
жението на десетте сефирота представя развитието на трите
първоначални принципа на Бога с всички Негови свойства.
Т а к а че Б о г , ч о в е к и в с е л е н а се с ъ с т о я т от т р и
подразделения, но при разглеждане на всички техни свойства,
те се явяват съставени от по десет части, или другояче казано,
представят троици, развити в седморки (септенер): три плюс
седем е равно на десет, което дава числото десет.
Десетте сефирота могат да бъдат разглеждани от различ
ни гледища:
1) Те могат да бъдат изучавани като представящи Бога,
човека и вселената, т.е. Духът, душата и тялото на Бога.
2) Като развитие на едно от посочените три велики начала.
141
Папюс прави следния паралел м е ж д у еврейската и ин

дуската Кабала:
Сефироти според Числа Сефироти според

еврейската Кабала индусите
Кетер 1 Брама
Хокма 2 Вишну
Бина 3 Шива
Хесед 4 Майя
Гебура 5 Аум
Тиферет 6 Херангебехах
Нецах 7 Прадипад
Ход 8 Порш
Йезод 9 Пракрити
Малкут 10 Пран
Учението за душата според Кабала
Както видяхме, човек се състои от три части: тяло, душа и

дух. Те се различават помежду си. както конкретното, част
ното и главното, така че едното се явява отражение на друго
то и всяко от тях съдържа в себе си това троично деление.
П ъ р в а т а основна част. тялото, включва в себе си три
подразделения: тяло. форма (етерен двойник) и принцип на
живота, който носи в Кабала названието Нефеш. Втората част,
д у ш а т а , с е д а л и щ е т о н а волята, п р е д с т а в я щ а ч о в е ш к а т а
личност, с ъ що така включва в себе си три подразделения и
се нарича Руах. Третата част на човешкото същество, духът,
в своето тройно проявление се нарича в Кабала Нешама.
Тези три основни части на човека не са напълно отделе
ни една от друга. Напротив, те постепенно преминават една
в друга, както цветовете на спектъра, които се явяват като
включени един в друг. Започвайки от тялото ( Н е ф е ш ) и ми

н а в а й к и през Р у а х ( д у ш а т а) и стигнем до найвисшия еле
мент Н е ш а м а ( Д у х ъ т ) п р е м и н а в а м е през всички градации,
както когато преминаваме от Светлина към тъмнина или от
тъмнина к ъ м Светлина. Свръх това, благодарение на вътреш
ното съединение, при сливането на една част с друга, число
то 9 се губи в единицата, за да образува човека телесният
дух, с ъ е д и н я в а щ в себе си двата свята.
Да разгледаме сега поподробно тези три части в човеш
кото същество. Нефеш представя найнисшата част на човеш
кото същество и в нея господства пасивна чувствителност към
външния свят. Нефеш се намира в непосредствено сношение
с външния свят и само чрез влиянието на този свят тя произ
вежда жизненит е функции. С ъ щ е в р е м е н н о тя въздейства на
външния свят благодарение на собствените творчески
способности, отделяйки от себе си нови жизнени сили и въз
връща постоянно това, което получава. Този конкретен еле
мент съставя едно неразделно цяло, пълно в себе си, и в сво
ето ч о в е ш к о с ъ щ е с т в о н а м и р а своето п ъ л н о в ъ н ш н о
изражение.
Р а з г л е д а н а като едно неразделн о цяло, тази конкретна
част с ъ д ъ р ж а също три елемента, представящи конкретното,
ч а с т н о т о и г л а в н о т о , или д р у г о я ч е к а з а н о : в е щ е с т в о
изпълняващо, сила и з п ъ л н я в а щ а и принцип. Представяйки
едновременно органи, чрез които и посредством които вът
решното духовно действува и се проявява по външен начин,
тези три елемента, следователно, стават все повътрешни и
висши, при което всяко с ъ д ъ р ж а в себе си различни степени.
Трите сили на Нефеш, за които става дума, са разположени и
действуват по начин, който ще представи и изясни посредст
вом трите подразделения на Руах.
Второто начало на човешкото същество Руах, душата,
помалко отколкото Нефеш е чувствителна към влиянията на
външния свят. Пасивността и деятелността се намират в нея
в еднаква пропорция. Това второ човешко начало се колебае
м е ж д у а к т и в н о с т и п а с и в н о с т , или м е ж д у в ъ т р е ш н о т о и
външното. Начинът на живот на всяко същество зависи изк
лючително от степента на неговата връзка с природата и от
п о г о л я м а т а или п о м а л к а т а и н т е н з и в н а а к т и в н о с т или
пасивност, явявайки се резултат от тази връзка тогава, когато
самосъзнанието е пропорционално на тази активност.
Руах е съставена от сили, явяващи се като основа на обек
тивно материално същество, ползувайки се от свойството да
се отличава от другите части като самостоятелна личност, раз
полагаща със самата себе си, проявявайки се свободно и са
моволно навън. Тази душа, представяща седалище и орган на
Духа, се явява освен това като образ на целия човек. Подобно
на Нефеш, тя се състои от три динамически елемента, нами
ращи се п о м е ж д у си в отношение както конкретното, част
ното и главното или като материя, на която действува силата,
самата сила и принципът. По такъв начин в Руах са предста
вени както Н е ф е ш , така и Н е ш а м а. В същот о време както
Руах, така и Нефеш, както казахме, с ъ д ъ р ж ат в себе си по три
динамически елемента. Тези последните на свой ред имат три
съответствия с външния свят, което ясно се вижда при срав
няването на микрокосмоса с макрокосмоса.
Всяка част на човешкото същество живе е свой собствен
живот в съответстващата му мирова среда, с която е свързана,
дава и получава посредством сетивата и специалните вътреш
ни органи.
Освен това, Р у а х по причина на включения в него конк
ретен елемент, трябва да се съобщава с конкретното, нами
ращо се пониско от него, като в същото време главната не
гова част поражда в него стремеж към повисшето, намира
що се над него.
Нефеш не би могъл да се сношава с Руах, ако нямаше с
него общо свойство, тъй като и Руах не би бил в състояние да
се съобщава с Нефеш и Нешама. ако м е ж д у тях нямаше из
вестно с родство. Руах . следователно, представя връзката меж
ду конкретното, материалното и главното или Д У Х О В Н О Т О , С Ъ
единявайки в човека вътрешния, умствения свят с външния

свят, като едновременно се явява поддръжк а и местожител
ство на човешката личност. Следователно външният свят чрез
тялото въздействува на душата и тя от своя страна въздейст
вува на тялото и оттам на външния свят. От друга страна ду
шата се намира под въздействието и влиянието на Духа, но и
тя му въздействува със своите състояния.
Третата основна част на човешкото същество е Нешама,
което м о ж е да се преведе с думата Дух. Д у х ъ т живее собст
вен живо т в д у х о в н и я свят, с който се н а м и р а в постоянна
връзка. Д у х ъ т се намира в двояко сношение чрез своя троен
състав: надолу, настрани и нагоре, така че в него се образу
ват в две противоположни направления тройно направление
на течението.
Нешама е същество вътрешно, едновременно пасивно и
активно, с което Нефеш, със своето тяло и ж и з н е н и я прин
цип и Р у а х със силите, съставят един външен облик. Това, ко
ето е количествено в Нефеш и качествено в Руах, изхожда от
чистия, идеалния Дух Нешама.
Подобно на това, както Нефе ш и Р у а х включват в себе
си три различни елемента на съществуван е или възможнос
ти на одухотвореност, така че всяка представя умалено изоб
ражение на човешкото същество, също така Кабала открива
три подразделения и в Нешама. Така че и в Нешама имаме
три части, обединени в едно. Това е чистият човешки Дух, ка
з а н о в н а й ш и р о к с м и с ъ л на д у м а т а . В т е с е н с м и с ъ л на
думата, с понятието Нешама се означава найнисшият еле
мент на Духа, който има връзка с найвисшия елемент на Руах
и се получава едно вътрешно и активно познание на качест
вата и количествата на същностите, намиращи се пониско от
него.
Второто подразделение на Нешама представя осмият еле
мент в състава на човешкото същество, който в Кабала се на
рича Хайя. Неговата същност се състои в познаване на вът
решните висши умствени сили. с л у ж е щ и за основа на про
145
явеното същество и затова е непостижимо за Р у а х и Нефеш и

не м о ж е да бъде под знака на висшата част на Духа, която
специално наричаме Н е ш а м а .
Третото подразделение е деветият, найвисшият елемент
на човешкото същество и се нарича от К а б а л а Йехида, т.е.
„единицата сама за себе си". Неговото свойство се заключава
в п о з н а в а н е т о на о с н о в н о т о , А б с о л ю т н о т о Е д и н с т в о и
Абсолютното П ъ р в о н а ч а л н о Е Д Н О .
По такъв начин човешкото същество се състои от девет
члена: тялото е троично, душата е троична и Д у х ъ т е троичен.
Душата има, без съмнение, собствено съществуване, но
в същото време тя е неспособна да достигне независимо раз
витие без участието на телесния живот (Нефеш); същото мо
же да се каже и за Нешама. От друга страна Р у а х се намира
в двояко отношение с Нефеш. Под негово влияние той се про
явява навън, за да м о ж е свободно да действува. По такъв на
чин конкретният, телесен живот участвува в развитието на
душата.
Същото става и с Духа по отношение на душата, както тя
лото по отношение на душата. Чрез Руах Д у х ъ т се намира в
двояко отношение с Нефеш. Във всеки случай Н е ш а м а е сам
източник на всички свои действия, докато действията на Руах
и Нефеш се стимулират от Нешама. По същия начин Нешама
се намира в двойно отношение с Божественото, тъй като не
говата ж и з н е н а деятелност, сама по себе си е възвание към
Бога за поддръжка и за доставяне на всичко необходимо за
неговото съществуване.
Така че Д у х ъ т или Нешама, а чрез него Р у а х и Н е ф еш
черпи своя ж и в о т от Б о ж е с т в е н и я , В е ч н и я И з т о ч н и к.
Божественото непрекъснато прониква в Н е ш а м а и неговата
сфера, за да достави както на него, така също и на Руах и на
Нефеш живот и съществувание във времето. Но човек, вмес
то да живее Божествено и да получава от Бога необходимата
духовност, от която се нуждае, все повече и повече потъва в
себелюбие и в греховния свят. Това грехопадане и все пого
лямата отдалеченост от Божеството п р о и з в е ж д а т у п а д ъ к в

способностите на човека и в цялото човечество. Божествената
искра все повече се скрива от човека и Н е ш а м а прекъсва не
посредственото си сношение с Бога. По същия т начин Р у а х
се е о т к ъ с н ал от Н е ш а м а , а Н е ф е ш е и з г у б ил своята тясна
връзка с Руах.
Чрез този всеобщ упадък и отслабване на връзките м е ж
ду елементите на нисшите части на Нефеш, който отначало е
бил ефирно и светещо тяло на човека, се е превърнал в нас
тоящето м а т е р и а л н о тяло, вследствие на което подлежат на
разпадане трите нисши части на човешкото същество.
Душата по време на смъртта

и след смъртта
Според Кабала, смъртта на човека представя само пре

минаване в нова форма на съществувание. Човек е призван
да се върне окончателно в лоното на Бога, но такова съеди
нение е н е в ъ з м о ж н о при настоящите условия, вследствие на
грубите материални обвивки на неговото тяло. Това състояние,
както и всичко духовно в човека, трябва да се подложи на не
избежно пречистване, за да достигне степента на найвисока
духовност, която е необходима за новия живот.
К а б а л а р а з л и ч а в а д в а вида п р и ч и н и , които д о в е ж д а т
смъртта. Първата се състои в това, че Божественото постепен
но намалява или рязко прекъсва своето постоянно вливане в
Нешама и Р у а х и по т а к ъ в начин Н е ф еш губи силата, пос
редством която се оживява материалното тяло, вследствие на
което настъпва смъртта. Зохар нарича този род смърт „Смърт
нагоре, или отвътре навън". Втората причина м о ж е да бъде
наречена „смърт отдолу или отвън навътре". Тя се състои в
това, че тялото се разстройва под влияние на смущенията или
каквато и да е повреда на Духа, лишавайки се от възможнос
147
тта да получава отгоре необходимото в ъ з б у ж д а щ о влияние на

Нефеш, Р у а х или Нешама.
При това, тъй като всяко от трите начала на човека има в
неговото тяло свое собствено седалище, и когато то не дейст
вува по начин, съответствуващ на неговата духовност и вслед
ствие на това, че всички тези три начала са свързани с тялото
в различни периоди на неговия живот, затова те в различни
моменти и в обратен ред напускат тялото. От това следва, че
процесът на смъртта продължава много повече, отколкото се
предполага.
Нешама, който има седалището си в мозъка, в качеството
си на висше духовно ж и з н е н о начало е съединен чрез мозъ
ка с материалното тяло. Това съединение се започва с нас
тъпването на половата зрялост. Нешама пръв напуска тялото,
обикновено много порано от момента, който ние определя
ме с названието смърт. И човек може дълго време още да жи
вее без присъствието на Нешама. Преди момента на смъртта
съставът на умиращия се увеличава с една допълнителна част
на найвисшите части на Руах, поради което човек вижда това,
което е било скрито от неговите очи през време на живота.
Често неговото зрение прониква далече в пространството и той
м о ж е да види своите покойни родители и приятели. Когато
настъпи критичният момент, Руах, която преди това е проник
вала всички части на тялото, започва да го напуска, от което
настават конвулсивни агонии, често много силни. След това
цялата духовна същност на човека преминава в сърцето и се
скрива от злите духове, които се нахвърлят на тялото, подоб
но на това, както ястребът се нахвърля върху скрития в сво
ето гнездо гълъб.
Раздялата на Руах с тялото е твърде тежка, защото Руах
или живата душа се намира м е ж д у висшата духовна безко
нечна област ( Н е ш а м а) и нисшите телесни области (Нефеш),
клонейки ту към едното, ту към другото. Руах, бидейки ор
ган на волята, съставя човешката личност. Неговото седали
ще е сърцето, което представя корена на живота. Тази е цен
тралната точка, която съединява мозъка с черния дроб и тъй

като в този орган ж и з н е н а т а деятелност се явява първа при
з а р а ж д а н е т о , то в него с ъ щ о така се и з а в ъ р ш в а . По такъ в
начин, в момента на смъртта, Р у а х изчезва, според Талмуда,
с последната вдишка из устата на умиращия.
Талмуда различава 9 0 3 рода смърт, повече или помалко
мъчителни. Найлеката от всички той нарича „целувка", а най
мъчителна счита тази, при която умиращият чувствува, като
че из неговото гърло измъкват космата катерица.
След като Р у а х се отдели от тялото, човек ни се струва
мъртъв. Това обаче е привидно, защото Н е ф е ш още се нами
ра в него. Той представя телесният живот и душата на еле
менталния живот на човека, имаща свое седалище в черния
дроб. Нефеш, бидейки н а й н и с ш а духовна сила, притежава
още голямо духовно сродство или притегляне к ъ м тялото. Това
начало се отделя последно, тъй като то първо се присъединя
ва към тялото. М е ж д у това, не много след отделянето на Руах,
лошите духове, н а р е ч е ни по еврейски мазикими , овладяват
трупа. Тяхното нападение, в съединение с разложението на
тялото, заставят Нефеш да се отдели от тялото. Той още дълго
време остава около трупа, оплаквайки своята загуба и само
след пълното разложени е на тялото се издига в надземните
сфери. Това последно разделяне не е пълна раздяла, тъй ка
то съставящите човека части никога не могат с ъ в ъ р ш е н о да
се разделят. О с т а в а и з в е с т н а връзка, която ги обединява.
Следователно съществува такава връзка и м е ж д у Нешама и
разлагащото се тяло. Когато този нисш, материален приемник
изчезне заедно със своите физически жизнени сили, от Нефеш
остава още нещо духовно, нетленно, което остава в гроба, в
костите, както говори Зохар. Кабала нарича това начало „ди
хание на костите" или „дух на костите". Този найблизък, нет
ленен принцип на материалното тяло, запазващ формата и ви
да на тялото, съставя „хабалдегармин", което м о ж е да на
речем тяло на възкресението.
След като частите, влизащи в състава на човешкото съ
щество се разделят след смъртта, всяка се завръща в свойст
в е н а т а й с ф е р а , с ъ п р о в о ж д а е м а от с ъ о т в е т с т в у в а щ о т о й
същество, намиращо се около леглото на умиращия.
Според Кабала, цялата вселена е разделена на три свята,
носещи следните имена: Асия, Йецира и Брия, съответству
ващи на трите с ъ с т а в н и ч а с т и на човека: Н е ф е ш , Р у а х и
Нешама.
Асия, това е светът, в който се движим. Всичко, което ние
виждаме с очите си в нашата материална сфера, която ние поз
наваме с нашите сетива. Всеки един от тези три свята е раз
делен на три области, които съответствуват на тройното де
ление на всяко от трите начала, съставящи човека. Трите свята,
съответствуващи на трите начала на човека, представят съ
що и местопребиваването на тези начала.
Тялото, като външна форма, найматериално се намира
в найвисшата област на света Асия. Духът на костите остава
погребан в гроба. В гроба той се намира в състояние на ле
таргия или поправо казано, в сладък сън. Този дух на кости
те запазва в гроба едно смътно усещане, затова покоят на спя
щия последен сън може да бъде нарушен по различен начин.
Затова у евреите било забранено погребването един до друг
на лица, намиращи се през живота във вражда, или праведен
човек да бъде погребан в близост до престъпник. Старали са
се, напротив, да погребват един до друг приятели, защото
д р у ж б а т а продължава и след гроба.
Найголямо нарушение на покоя на мъртвите представя
извикването на мъртвите, защото Нефеш, напускайки гроба,
остава при тялото само духа на костите, който м о ж е да бъде
извикан, но това извикване се отнася също и към Нефеш, Р у а х
и Нешама. М а к а р че те са разделени, известна връзка се за
пазва м е ж д у тях, тъй щото всяко от тези начала чувствува това,
което усещат другите. Ето защо в Свещеното Писание Мойсей
забранява викането на мъртвите (Второзаконие 18:1012).
Нашите материални сетива могат да възприемат само впе
чатления от нисшите области на Асия. Висшите области об
ласти на Асия за нас са невидими, а също така от нас се скрива

и д у х ъ т на костите. Затова Зохар казва: „Ако нашите очи би
ха могли да видят в нощта, когато настъпва пълнолуние или
в д н и т е на празници, те биха видели призраци, излезли от
гробовете, за да хвалят и славословят Бога. Висшите области
на света Асия служат за местопребиваване на Нефеш.
Второто начало на човека Руах, намира в света Йецира
пребиваване, приспособено към степента на неговата
духовност . А тъй като Р у а х представя човешката личност,
представя местопребиваването на волята, то в него се нами
рат производителните и творческите сили на човека, тъй като
светът Йецира, както показва неговото еврейско название, е
свят формиращ.
Найпосле, Нешама съответствува на света Брия, който
З о х а р намира като „свят на Божествения Престол", включва
в себе си найвисшата степен на духовност. Нефеш, Р у а х и
Н е ш а м а , след като смъртта е разрушила тяхната телесна, ви
д и м а обвивка, запазват образа на човека, с когото са били
с в ъ р з а н и . Близките с н о ш е н и я на разделените части стават
в ъ з м о ж н и само чрез така наречения „целем". Под името це
лем Кабала подразбира лицето, дрехата, формата, под която
съществуват и действуват различните начала на човека. Този
образ, посредством който всяка част действува и остава устой
чива в своя свят, е в ъ з м о ж н а само чрез целем. Това е показа
но в псалом 39 стих 7: „Те, призраците, ходят като в целем."
Според Лурия, целем, подобно на човешката природа, се де
ли на три части: вътрешна светлина, духовна светлина и две
маха кима или отразена светлина
Всеки целем и неговите махакими съответстват по своята
п р и р о д а , х а р а к т е р или с т е п е н на д у х о в н о с т на в с я к о от
началата, към които п р и н а д л е ж и . Само чрез целем Нефеш,
Р у а х и Нешама имат възможност да се проявят навън. На това
се д ъ л ж и цялото телесно съществуване на човека на земята,
защото всяко влияние на сетивата и усещанията отгоре се про
извежда посредством тези целеми.
Процесът на смъртта става само в различните целеми, за
щото Нефеш, Руах и Нешама не се изменят и Кабала казва,
че за 30 дни от смъртта на човека махакимите преминават в
Нешама, за да се скрият последователно в Руах и Нефеш. Това
трябва да се разбира в такъв смисъл, че те престават да дейс
твуват със своите сили. Обаче, в момента на изчезването на
Руах, те се привързват към процеса на живота, „за да усетят
вкуса на смъртта", казва Зохар.
Във всеки случай на целем трябва да гледаме като на съ
щество чисто магическо. Затова целем на Нефеш не може не
посредствено да действа у нашите външни сетива. Тогава се
пита, какво ни се явява при появата на мъртвите, дали духът
на костите, или въздушната ефирна материя на света Асия,
която се облича в целем на Н е ф е ш , за да стане видима за
очите? Това се отнася до всички родове видения: ангели, ду
шите на умрелите или нисшите духове. Тогава ние виждаме
не самия целем, а само неговото изображение, съставено от
фините пари на нашия външен свят, способни мигновено да
се разсеят.
Както животът на земята е разнообразен, също така е раз
нообразен и животът в другите светове. Колкото повече чо
век е н а р у ш а в а л Б о ж е с т в е н и т е закони, толкова повече му
предстои да п о н е с е н а к а з а н и я и о ч и щ е н и я . З о х а р к а з в а :
„Красотата на целемите на благочестивия човек зависи от доб
рите дела, извършени на земята." „Грехът осквернява целем
на Нефеш." Л у р ия пояснява: „У благочестивия човек целемите
са чисти и светли, у грешните те са мътни и тъмни."
Ето защо всеки свят има за всяко начало на човека свой
рай (ганедем), свой нахардинур (място за пречистване на
душата) и своя геена място за наказание.
Сефер Йецира
Няколко пъти вече казах, че найглавните и найстарите

книги върху Кабала са С е ф е р Йецира, наречена още „Книга
на творението", или „Маасе Берешит" и „Зохар", наречена още
„Кабала денудата" или „Маас Меркава".
Според преданието, Сефер Йецира е написана от Авраам,
а авторът на Зохар е неизвестен, но по мнението на кабалис
тите е дело на няколко души. Освен тези две книги в древни
времена още, по подобие на Сефер Йецира, са създадени още
две забележителни книги от неизвестни автори, в които, как
то в С е ф е р Й е ц и р а , е ш и р о к о у п о т р е б е н м е т о д ъ т на
аналогията.
Порано изнесох някои мисли от Зохар. Сега, за пълнота
на изложението, ще изложа накратко с ъ д ъ р ж а н и е т о на
Сефер Йецира, а след това и на другите две книги, които но
сят следните имена: „Тридесет и двата пътя на Мъдростта" и
„Петдесетте врати на разума".
По превода на Папюс С е ф е р Йецира се състои от седем
глави, а според един руски превод от шест глави. Папюс е раз
делил една глава на две, но с ъ д ъ р ж а н и е т о е същото. Ще из
л о ж а накратко с ъ д ъ р ж а н и е т о на всяка глава, както Папюс
го е н а п р а в и л и като п р и б а в я по няколко мисли от с а м а т а
книга.
Първата глава е посветена на десетте числа и двадесетте
и две букви, разделени на три вида: три буквимайки, седем
двойни и дванадесет прости. Тази глава започва със следната
з а б е л е ж и т е л н а мисъл:
„Посредством 32та пътя на Мъдростта, пътища чудни и
тайнствени, Йа, Йеве, Саваот, Бог на Израиля, Бог ж и в и Цар
на вечността , Ел Ш а д а й , М и л о с ъ р д е н и п р о щ а в а щ , Н а й
в е л и к и я т , П р е б и в а в а щ във в е ч н о с т т а . В е л и к о и С в я т о е
Неговото Име, е създал света чрез своите три с е ф а р и м и
Сефер, Сефор и Сипур. тези три думи на еврейски се пишат
по един и с ъ щ начин и се превеждат с думите: писмо, число

и слово. Словото Божие, това е Неговото писмо, Божията д\исъл,
това е Неговото Слово. По такъв начин мисълта, Словото и
писмото у Бога не са три, както у човека, а едно, заключава
щи се в д е с е т т е с е ф и р о т и , т.е. в д е с е т т е с в о й с т в а , о с в ен
Неизречения, и двадесет и двете букви. Буквите се състоят
от три основни, седем двойни и дванадесет прости. Десетте
сефироти, освен Неизреченият, съставят числото десет, т.е. чис
лото на пръстите на ръцете, пет срещу пет. Но м е ж д у тях съ
ществува пълно единство."
Втората глава се занимава с подробно разглеждане на де
сетте сефироти, с техните крайни изводи, в зависимост от раз
местване на буквите на думата Тетраграм. Тази глава започ
ва с думите: „Десетте сефироти, освен Неизречения, техният
вид е подобен на пламтящи пламъци, краят на които се губи
в безконечността. Словото на Бога се д в и ж и м е ж д у тях, вли
зайки и излизайки непрекъснато подобно на вихри. Те неп
рекъснато се изпълват с Божественото Слово, покланяйки се
пред п р е с т о л а н а П р е д в е ч н и я . Д е с е т т е с е ф и р о т и , о с в е н
Н е и з р е ч е н и я т , с ч и т а т , че т е х н и я т к р а й се с ъ е д и н я в а с
началото, както пламъкът е съединен с главнята, затова, за
щото Господ е един над всичко и няма друг, подобен на Него."
„Първият сефирот е Духъ т на Бога живаго. Това е дваж
ди благословеното Име на Вечно Ж и в и я . Гласът, Д у х ъ т и
Словото е Духът Святий."
След като говори за всички сефироти, тази глава завърш
ва със следните думи: „Това са десетте неизречени духове на
Бога живаго: първият е Духът на Бога живаго, от Духа про
изтича етерът, от етера водата, от водата огъня, горе, долу,
изток, запад, север и юг."
Третата глава разглежда 22те букви и техните главни
подразделения. Ще предам няколко мисли от тази глава.
„Двадесет и двете букви са съставени от три буквимай
кп алеф. м е м и шин: седем двойни и дванадесет прости.
Трите буквимайки А. М и Ш представят въздуха, водата
и огъня. Водата М е няма, огънят Ш свирещ, съскащ,

въздухът е посредник м е ж д у двете, като действие на закона
установяващ равновесие м е ж д у заслугата и вината."
„Тези 22 букви Той (Бог) начертал, дал им форма, значе
ние и влияние и от тяхното различно съчетание Той създал
душата на всичко това, което е било създадено и което ще бъде
създадено. Посредством тях Йах, Предвечният Саваот, Бог
израилев, Бог вечно жив, Господар на всичко живущо, Велик
и Чист, П р е б и в а в а щ във вечността, Името на Когото е Свято,
е създал света."
Четвъртата глава е посветена на подробното развитие на
а н а л о г и ч н и т е с ъ о т н о ш е н и я м е ж д у трит е б у к в и м а й к и и
т р и е д и н с т в о т о . Тя з а в ъ р ш в а с р а з г л е ж д а н е т о на т е х н и т е
комбинации. Тази глава започва със следната мисъл:
„Три майки алеф, мем и шин. Тяхната основна черта
чашата на правдата и чашата на виновността, и законът, ус
тановяващ м е ж д у тях равновесие. Трите майки алеф, мем и
шин велика тайна, чудна, съкровена и запечатана с шест
печата и от тях са произлезли въздухът, водата и огънят, раз
делящи се на начала м ъ ж к и и ж е н с к и .
Трите м а й к и алеф, мем и шин и с тях трите бащи те
заедно са създали всичко.
Трите майки алеф, мем и шин в света: въздухът, огънят
и водата. Небето е създадено от огъня, земята от водата, а въз
духът от духа, н а м и р ащ се м е ж д у тях.
Трите м а й к и в годината топлата, студената и умерената
температура. Топлото е с ъ з д а д е н о от огъня, студеното от
водата, а умерената температура от духа, намиращ се пос
ред тях.
Трите м а й к и в човека главата, гърдите и с т о м а х ъ т .
Главата е създадена от огъня, стомахът от водата, а гърдите
от намиращия се м е ж д у тях дух."
Според един коментатор думата въздух на еврейски за
почва с а л е ф първата майка. Първата буква на думата вода
е мем, а шин е крайната буква в думата огън.
„Огънят е субстанция на небето. Водата, сгъстявайки се,
образува земята. Найпосле тези два враждебни принципа се
разделят и помиряват от третия елемент въздухът. В човеш
кото тяло това са главата, гърдите и стомахът."
Петата глава изучава с подробност седемте двойни бук
ви и съответствуващия му септенер: „Седем двойни имат две
произношения и са символ на мекота и твърдост, на сила и
слабост."
„Седемте двойни са: бет (б), гимел (г), далет (д), каф (к),
фе (ф), реш (р) и тау (т). Те образуват думите: живот, мир,
знание, богатство, красота, плодовитост, господство. Те се на
ричат двойни, защото те могат при помощта на разместването
да се превърнат в думи, имащи противоположно значение.
Така, вместо думата живот се получава думата смърт; вместо
думата мир се получава думата война, вместо думата знание
невежество, вместо думата богатство бедност, вместо ду
мата красота безобразие, вместо плодородие безплодие и
вместо господство робство.
Седемте двойни са свързани със седемте страни на света:
изток, запад, височина, д ъ л б о ч и н а , север, юг и н а й п о с ле
Светият Дворец, утвърден в средата и поддържан отвсякъде.
Тези седем двойни, като ги съединява и разделя, Бог съз
дал с тях звездите и света, дните в годината и вратата, посред
ством които човек се свързва със света. С тях Той изявил се
демте небеса, седемте стихии, седемте жизнен и форми от вре
м е т о на т в о р е н и е т о . И по т а к ъ в н а ч и н Той и з о б р а з и л
септенера, който в небето се състои от седем звезди, които са:
Слънцето, Венера, М е р к у р и й , Л у н а т а , С а т у р н , Ю п и т е р и
Марс. Дните на седмицата са седемте дни на творението, а
седемте врати на човека са двете очи, двете уши, двете нозд
ри и устата." (Този ред на планетите е халдейсковавилонски.
Този ред е запазен и у Птоломей, и у Талмуда.)
Шестата глава се занимава с дванадесетте прости букви
н техните съотношения. Те съответствуват на следните неща
в човека: зрение, слух, обоняние, реч, х р а н е н е , действие.
мисъл, гняв, смях, сън, р а з м н о ж е н и е и ходене.

Те определят дванадесетте посоки на света: североизток,
югоизток, източна височина и източна д ъ л б о ч и н а . Северо
запад , ю г о з а п а д , з а п а д н а в и с о ч и н а и з а п а д н а д ъ л б о ч и н а .
Ю ж н а височина, ю ж н а дълбочина, северна височина и се
верна дълбочина. Те се простират във вечността и това са ръ
цете на вселената.
Посредством с ъ е д и н е н и е то и разместването на тези 12
прости букви Бог е създал 12те знака на зодиака, 12те ме
сеца на годината, 12те членове на човека. Знаците на зоди
ака са: овен, телец, близнаци, рак, лъв, дева, везни, скорпион,
стрелец, козирог, водолей и риби. 12те члена на човека са:
лявата и дясната ръка, двата крака, двата бъбрека, черният
дроб, жлъчката, далака, червата, пикочния м е х у р и артериите.
Посредством различните букви са с ъ з д а д е н и различни
зодиакални знаци, месеци и различните органи в човека, съ
ответствуващи на тези знаци. Така чрез алеф, която управля
ва речта, се създава знака Овен, месец март и в човека чер
ния дроб. Чрез вау създава Телец, месе ц април и в човека
жлъчката. Посредством заин създава знака Близнаци, месец
май и в човека далака. Посредством буквата хет създава зна
ка Рак, месец юни и в човека стомаха. Посредством буквата
тет създава знака Лъв, месец юли и в човека десния бъбрек.
Посредством буквата йод, която управлява действията, съз
дава знака Дева, месец август и в човека лявата ръка.
Посредством буквата ламед, която управлява съвокуплението,
създава знака Везни, месе ц септември и в човешкото тяло
ж л ъ ч к а т а . Посредством буквата нун, която управлява
обонянието, създава знак Скорпион, месец октомври и чер
вата в човешкото тяло. Чрез буквата самех, която управлява
с ъ н я , с ъ з д а в а з н а к а С т р е л е ц , м е с е ц ноел\ври и в ч о в е к а
стомахкева. (Древните са считали, че стомахът се състои от
две части кева и коркевок.) Чрез буквата аин. която управ
лява гнева, Toй е създал знака Козирог, м е с е ц декември и в
човека черния дроб. Чрез буквата цаде, която у п р а в л я в а
храненето, създава знака Водолей, месец януари и в човека
стомахкоркевок. Чрез буквата коф, която управлява смеха,
с ъ з д а л з н а к а Р и б и , м е с е ц ф е в р у а р и и в ч о в е ш к о т о тяло
далака."
Според кабалистите Сефер Йецира е написана от Авраам
и в нея той е скрил всички идеи и закони на окултната наука.
Кабалистите са правили много коментарии на тази тайнстве
на книга.
Общо казано, Сефер Йецира може да се нарече книга за
създаването на кабалистиката, отколкото кабалистична кни
га за творението на вселената. Цялата тази книга е основана
на тайнственото Име Йах или Йехова, които е създал света
чрез буквите. В края на Сефер Йецира се намира Името на
Бога, употребено в м н о ж е с т в е н о число. Авторът на Сефер
Йецира препоръчва още в самото начало характерния метод
на окултната наука аналогията.
Формата, която авторът дава на своето съчинение, изра
зява една велика мисъл. Съществува математическо съотно
шение м е ж д у видимата форма и невидимото, даващо начало
на формата. Той показва съотношението, което съществува
м е ж д у буквите, с ъ с т а в я щ и Словото и идеите, които то
изразява. Така че, съставяйки Словото, речта, образувана от
думите, значи да образуваме идеи. Затова Сефер Йецира при
разказа за сътворението на света се ограничава в развитието
на еврейските букви, представящи идеите и законите. Затова,
докато З о х а р представя космогонията на света, то С е ф е р
Йецира представя стълбата на Истината.
Според учението на С е ф е р Йецира за основа на човеш
кия дух служи Истината и разума, затова той м о ж е да дава
отчет за у с п е х а и р а з в и т и е т о на м н е н и я т а п о с р е д с т в о м
изчисления. Следователно. Зохар ни представя безусловната
Истина, а Сефер Йецира говори за нейното разбиране и при
ложение в дела.
Сефер Йецира си с л у ж и с дедуктивния метод, изхождай
ки от и д е я т а за Б о г а к а т о П ъ р в о п р и ч и н а за в с и ч к о
съществуващо, преминавайк и към явленията в природата.

С това кратко изложени е на с ъ д ъ р ж а н и е т о и основните
идеи на Сефер Йецира дадох бегла представа за това древно
окултно съчинение. В еврейската кабалистика има още две
п о д о б н и с ъ ч и н е н и я , к о и т о с а о р г а н и ч е с к и с в ъ р з а н и със
Сефер Йецира, защото говорят за неща, за които се спомена
ва в С е ф е р Й е ц и р а . Т о в а са „ Т р и д е с е т и д в а т а п ъ т я на
Мъдростта", която е съставена по подобие на Сефер Йецира
и по дедуктивния метод, а другата „Петдесетте врати на ра
зума", която е съставена по индуктивния метод, започвайки
от разглеждането на природата и стига до идеята за Бога, ка
то си с л у ж и с метода на аналогията. Ще предам накратко тях
ното с ъ д ъ р ж а н и е .
Тридесет и двата пътя на Мъдростта
Това, което казват кабалистите. 32 пътя, които водят към

храма на тайното познание, това са 32та метода, начини за
придобиване на знание и Мъдрост. Всеки един си има име и
от там начин на придобиване на знанието и Мъдростта. Ще
дам имената на всеки път, както са изцяло дадени в книгата.
П ъ р в и я т път се н а р и ч а чудният р а з у м и н а й в и с ш и я т
венец. Тази Светлина дава понятие за безконечното и Неговата
първа Слава. Ни едно същество не може да достигне до Него.
Вторият път се нарича осветяващ разум. Това е венец на
творението и найвисшия т блясък на Единицата, към която
той найблизо стои. Кабалистите го наричат „втора слава".
Третият път се нарича също осветяващ разум и служи за
основа на първичната Мъдрост, наречена творец на вярата.
Ч е т в ъ р т и я т п ъ т с е н а р и ч а р а з у м н а р е ш е н и е или
получаване, затова защото служи като граница за възприемане
на еманациите на висшия разум. От него произтичат всички
духовни добродетели. Той се излъчва от висшия венец.
Петият път се нарича корен на разума, защото повече от
всичко е найблизко до висшата Единица. Той произхожда от

глъбините на първоначалната Мъдрост.
Шестият път е наречен път на средното влияние.
Седмият път е наречен скритият разум.
Осмият път е наречен съвършеният и абсолютен разум.
Деветият път е наречен очистителен разум.
Десетият път е наречен блестящият разум.
Единадесетият път е наречен разум на огъня.
Дванадесетият път е наречен разум на светлината.
Т р и н а д е с е т и я т път е наречен и н д у к т и в е н р а з у м на
Единицата.
Четиринадесетият път е наречен осветяващият разум.
Петнадесетият път е наречен установяващ разум.
Шестнадесетият път е наречен разум на тържествата и
вечното н а с л а ж д е н и е на славата , раят, приготвен за пра
ведните.
Седемнадесетият път е наречен приготовляващ разум.
Осемнадесетият път е наречен разум или дом на изобилие.
Деветнадесетият път е наречен разум на тайните или на
всички духовни деятелности.
Двадесетият път е наречен разум на волята. Той подготвя
всички същества и всяко по отделно към убежденията за съ
ществуването на първоначалната Мъдрост.
Двадесет и първият път се нарича разум, харесващ се на
търсещите. Той получава Божествено влияние и сам благот
ворно действа на всички същества.
Двадесет и вторият път се нарича разум на верността.
Двадесет и третият път се нарича разум на устойчивостта.
Двадесет и четвъртият път се нарича разум на въобра
жението.
Двадесет и петият път се нарича разум на изпитанията
или изкушенията.
Двадесет и шестият път се нарича възобновяващ разум.
Двадесет и седмият път се нарича вълнуващ разум.
Двадесет и осмият път се нарича естествен разум. Чрез
него е завършена и у с ъ в ъ р ш е н с т в у в а н а природата на всич

ко н а м и р а щ о се в орбитата на Слънцето.
Двадесет и деветият път е наречен телесен разум.
Тридесетият път е наречен събирателен разум, защото и
с него астролозите извличат своите с ъ ж д е н и я за звездите, не
бесните знаци и техните действия, а също и за усъвършенс
тване на науките, съгласно движението на звездите.
Тридесет и първият път се нарича непреривен разум.
Тридесет и вторият път се нарича спомагателен разум, за
щото управлява действията на седемте планети и способства
за тяхното разделяне.
Тези 32 пътя на Мъдростта имат и практическо прило
жение.
Ако кабалистът иска да зададе въпрос на Бога, той пос
тъпва по следния начин: съветва се предварително с 32те двес
та на първата глава на книгата Битие, т.е. пътят на нещата и
изпитва на тях своята наука. В първата глава на Битието име
то Елохим се повтаря 32 пъти. Затова посредством определе
ни молитви, взети от името Елохим, те молят Бога да им даде
необходимата Светлина за искания път и чрез подходящи це
ремонии се убеждават, че са станали адепти на Мъдростта.
По такъв начин те се д ъ р ж а т със своята непоколебима вяра
и своето горещо милосърдие в сърцето на света за това, за ко
ето питат. За да има молитвата им голяма сила, те употребя
ват Името с 42 букви. Това Име е обозначено от съчетанието
на тетраграма и чрез него те се надяват на изпълнение на мол
бата си.
Петдесетте врати на разума
Петдесетте врати представят 50 неща за изследване от

разума. Те са групирани в 6 класа, като в първи клас, наре
чен начало на елементите, влизат десет врати. Във втория клас,
наречен десет смешения, влизат десет врати. В третия клас.
наречен декада на човешката природа, влизат десет врати. В
четвъртия клас, наречен порядък на небето, света на
сефиротите, влизат десет врати. В петия клас, наречен девет
те ангелски чина, влиза ангелския свят. В шестия клас се го
вори за Е н С о ф Б е з к о н е ч н и я т Бог, В и с ш и я т свят или
Архетипът.
В п ъ р в и я клас се започва с изследване на първичното
с ъ с т о я н и е н а п р о я в е н и я свят, п ъ р в о н а ч а л н о т о в е щ е с т в о ,
хилус, хаос. Това е първата врата.
Втората врата пустото и безжизненото, това, което няма
никаква форма.
Третата врата естественото притегляне, бездната.
Четвъртата врата разделение и зачатък на елементите.
5 стихията земя, н е с ъ д ъ р ж а щ а още в себе си никакви
семена.
6 стихията вода, действуваща на земята.
7 стихията въздух, изпаряващ се из водните бездни.
8 стихията огън, огряваща и оживяваща.
9 образуване на качествата.
10 техния стремеж към смесване.
Във в т о р и я клас влизат:
11 проявяване на минералите чрез разделяне на земята.
12 ц в е т о в е и сокове, н е о б х о д и м и за з а р а ж д а н е на
металите.
13 морета, езера, цветове, скрити в яйчниците на земята.
14 възпроизвеждане на тревите и дърветата, т.е. расти
телната природа.
15 силите и семената, дадени на всяко едно от тях.
16 възпроизвеждане на чувствуващата природа, различ
ните видове животни.
17 насекоми и гадове.
18 риби, 19 птици, 20 създаване на четириногите,
всички със свои свойства.
Т р е т и я т клас е посветен на човека:
21 създаване на човека.
22 пръстта на земята, веществото.

23 вдъхване на живот и душа .
24 тайната на Адам и Ева.
25 човек цял микрокосмос.
26 пет външни могъщества.
27 петте вътрешни сили.
28 човешкото небе.
29 човек ангел.
30 човек е образ и подобие на Бога.
Ч е т в ъ р т и я т клас разглежда строежа на нашата вселена,
коят о с е с ъ с т о и о т с л е д н и т е е л е м е н т и : Л у н а , М е р к у р и й ,
Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн, небесна твърд, пър
вият двигател, емпирея. Тук се включват вратите от 31 до 40.
П е т и я т клас разглежда деветте ангелски чина:
41 ХайотХакодеш или живите Святости, серафими.
42 Офаними или колела, херувими.
43 Аралими или ангели велики, силни, престоли.
44 Х а ш м а и м господства.
45 Серафими власти.
46 М а л а х и м и сили.
47 Елохими началства.
48 БнеЕлохими архангели.
49 Херувими ангели.
Ш е с т и я т клас е посветен на безконечния Бог ЕнСоф.
Това е петдесетата врата. Бог е висшето добро, Този, Който
смърт никога не е видял и до Който никой ум не е проникнал.
Тази петдесета врата не е достигнал и Мойсей.
Кабалистъ т Кирхер казва по отношение на 50те врати
следното: „Това са 50 врати, през които води пътят на разума
или Святия дух, по 32та. пътя на Мъдростта за търсещия и
с т а р а т е л е н ум, н е п р е с т ъ п в а щ законите . 32та пътя на
Мъдростта са пътища на Светлината, по които Святите Б о ж и и
хора след дълги у п р а ж н е н и я и опит в Божествените неща и
п р о д ъ л ж и т е л н о р а з м и ш л е н и е н а д тях, д о с т и г а т с к р и т и я
център."
Практическа Кабала
На няколко пъти споменах, че върху практическата

Кабала има много малко литература. Но все пак има някои
практически методи, с които си служат кабалистите да въз
действуват на силите на природата, за да работят в тяхна полза.
Затова се казва, че практическата Кабала е всъщност магия,
която чрез известни методи въздействува и на астралните сили
и ги заставя да работят в полза на мага.
Библията съдържа в себе си много тайни от окултен и мис
тичен характер. Тези тайни са покрити с тройно покривало,
съответно с тройния смисъл на йероглифическия език, на кой
то се написани Свещените книги. Практическата Кабала да
ва ключ за разбиране на този език чрез три метода, за които
споменах порано, които носят следните имена: Нотарикон,
Темура и Гематрия. Накратко ще изложа в какво се състои
всеки от тези методи.
Нотарикон учи, че в отделната дума се заключават други
думи. Всяка буква на дадена дума м о ж е да бъде развита в
цяла дума, започваща с тази буква. После всяка буква в ев
рейския език има свое название и всяка буква на това назва
ние може да бъде развита в цяла дума. От началните, сред
ните и крайните букви на една или няколко думи може да се
образуват нови думи и предложения.
Всяка д у м а м о ж е да бъде разделена на няколко части,
всяка от които м о ж е да има самостоятелно значение. При та
кова деление средната буква понякога се удвоява, а поняко
га към първата или втората дума се прибавя нова буква. Така
например, ако вземем еврейската дума шамаим, която значи
небе, написана с еврейски букви, ако прибавим в началото
еврейската буква алеф, то ще се получи думата ешмаим, ко
ето значи огънвода, която означава същото, каквото означа
ва думата азот у алхимиците и „телесм" на Хермес Трисмегист.
Т е м у р а учи, че размествайки буквите на една дума, мо

же да се получат една или няколко нови думи, заключаващи
в себе си скрития смисъл на основната дума. Кабалистите са
създали цяла таблица на такива размествания, носещи наз
ванието ц и р у ф и м. К ъ м Темура се отнася и взаимното размес
тване на б у к в и т е в една и с ъ щ а д у м а , носещо н а з в а н и е т о
гилгул. Като пример за това м о ж е да послужи Великото Име
Йехова йодхеваухе, чрез което всичко е създадено и ко
ето с ъ д ъ р ж а в себе си четирите основни начала. Разместването
на буквите на това Име показва съчетанието на тези четири
начала и техните взаимни отношения. От 4те е възникнало
12. И тук м о ж е би л е ж и ключът за разбирането на зодиака,
който играе такава голяма роля в астрологията. М о ж е също
вместо една буква от азбуката да се постави друга, вместо пър
вата последната и т.н.
Темура предлага няколко начина на разместване на
буквите, за които няма да се спирам сега.
Гематрия. Найсложният и найтруден начин за разкри
ване йероглифичния смисъл, но затова пък той се явява най
плодотворен в своите резултати.
Всяка от 22те еврейски букви съответствува на опреде
лено число. Първите девет букви съответствуват на простите
числа, следващите девет съответствуват на десятките и оста
налите на стотиците. Така всяка д у м а съответствува на опре
делено число, като полученото с л о ж н о число съответствува
на буквите на тази дума. Също така цели стихове могат да бъ
дат приведени к ъ м едно число. Общото мистично правило на
тази цифрова Кабала се заключава в това, че тези думи, изра
зени чрез едно и също число, имат вътрешно сродство помеж
ду си. Затова, получавайки от една дума число, м о ж е м да го
р а з л о ж и м н а нови д у м и , с ъ б л ю д а в а й к и г о р е о з н а ч е н о т о
правило. В гематрията л е жи ключът към ономантичната сис
тема в астрологията.
Друг важен отрасъл на практическата Кабала е така на
речената п н е в м а т и к а . Тази част на Кабала изисква пълно
очистване и просветление на човешкия дух, стремеж към сли

ване с Бога. Човек става обиталище на Божествените сили и
ж и в орган, чрез който тези сили по мистичен път се предават
на света. Такъв човек навсякъде помага за преуспяване на
доброто и победа над злото. Това влияние се достига по пътя
на п о т о п я в а н е на д у ш а т а в б л а г о г о в е й н о с ъ з е р ц а н и е на
Свещените Имена . Защото тези И м е н а са израз на
Божествени сили. А великият окултен закон гласи: подобно
то се притегля от подобното.
Във всяко практическо действие трябва да имаме твърда
опора в Бога, казват кабалистите, и вътрешно направление на
душата. Който с твърда, непоколебима вяра произнася
Свещените Имена или стихове от Библията, в които се сре
щат тези И м е н а , той м о ж е всичк о да постигне. При това
Имената, съобразно с целта, се съединяват и се произнасят
по различни начини. За тази цел е достатъчно да се произне
сат Имената на седемте велики и могъщи духове, стоящи пред
трона на Всевишния или 72та гении, управляващи сферата
на проявения свят. М а л ц и н а притежават тайната на Великото
и Страшно Име и умеят да го произнасят.
Тези имена, начертани по особени синтетични закони, об
разуват тези прочути талисмани, на които се приписва чудот
ворна сила. Истинските кабалисти знаят, че само вярата със
тавя живата сила в тези магически формули.
Божествените имена и
седемдесет и двамата гении
Според Ленан
Средновековният алхимик и кабалист Агрипа в своето ка

питално съчинение „Окултна философия", във втори том, 108
стр. казва: В книгата „Изход" има три стиха 19, 20 и 21. все
ки от които с ъ д ъ р ж а по 72 букви, написани с еврейски букви.
Те з а п о ч в а т : п ъ р в и я т с д у м а т а в а и с а , в т о р и я т с д у м а т а
ванабъл, а третият с думата нает. Ако ги напишем един под
друг, първият и третият отляво надясно, а вторият средният,
обратно, започвайки отдясно наляво, тогава всеки три букви
съставят име. По такъ в начин се получават 72 имена. Евреите
ги н а р и ч а т ш е м а м ф о р а ш . Като п р и б а в и м к ъ м всяка от тях
Божественото Име Ел или Йах, ние ще получим 72 имена,
подобно на това, за което се говори в Писанието: „Моят ангел
ще предиде пред вас, гледайте на него, защото той носи на се
бе си Моето Велико Име."
Това са имената на тези духове, които председателству
ват в 7 2 т е п е т о р к и на небето, в с ъ щ о т а к о в а количество
народи, наречия и части на човешкото тяло. Те съответству
ват на 72та с т а р ц и на синагогите и на 72та учениц и на
Христа.
В следващото изложение ще д а м тези имена в съответс
твие с Божествените Имена. Техните влияния се разделят на
три категории, върху които няма да се спирам сега подробно.
П ъ р в и я т г е н и й с е н а р и ч а В е х ю и а х , което з н а ч и Бог
възвисен, превъзвисен над всички неща. Управлява от пър
ви до пети градус на зодиака. Божественот о име, което му
съответствува, е Йехова. Произнася се заедно с псалом 31,
стих 3, за да бъде озарен от Божия Дух. „Но Ти, Господи, си
щит мой, слава моя, който възвишава главата ми."
Вторият гений е н а р е ч е н Й е л и е л , което значи Бог
п о м а г а щ . У п р а в л я в а от 6ти до 10ти г р а д у с на з о д и а к а .
Употребява се за о д ъ р ж а н е победа над тези, които несправед
ливо ви нападат, като се произнасят Божествените Имена и
псалом 21, 20 стих: „Но Ти, Господи, не се отдалечавай от мене,
сила моя, п о б ъ р з а й да ми помогнеш." На него съответства
Божественото Име Аиди.
Т р е т и я т г е н и й е н а р е ч е н С и т а е л , на когото отговаря
Божественото И м е Шонтакре, което значи Бог надежда на
всички с ъ з д а н и я . У п р а в л я в а от 11 ти до 15ти градус на
зодиака. Употребява се против превратностите на съдбата, ка
то се произнасят Божествените Имена и псалом 91, стих 2:

„Аз казвам за Господа, Ти Си прибежище мое, крепост моя,
Бог мой, на когото се надея."
Четвъртият гений е наречен Елимиах, който отговаря на
Божественото има Алах, което значи Бог тайни. Управлява от
16ти до 20ти градус на зодиака. Употребява се против ду
шевни мъки и разпознаване на измамниците, като се произ
насят Божествените И м е на и псалом 6, стих 5: „Обърни се,
Господи, избави душата ми, спаси ме заради Твоята милост."
П е т и я т гений е н а р е ч е н М а х а з и а х , който отговаря на
Божественото Име Техут, което значи Бог спасител.
Управлява от 21ви до 25ти градус на зодиака. Употребява
се за да ж и в е е човек в м и р с всички, като се п р о и з н а с я т
Божествените Имена и псалом 34, 4 стих: „Потърсих Господа
и Той ме послуша и от всички опасности ме избави."
Ш е с т и я т гений е н а р е ч е н Д е л а х е л, който отговаря на
Б о ж е с т в е н о т о И м е А б и д , к о е т о з н а ч и Бог в ъ з х в а л я е м .
Управлява от 26ти до 30ти градус на зодиака. Употребява
се за придобиване на познания и за изцеление на болести, ка
то се произнасят Божествените Имена и псалом 9, 12 стих:
„Пейте за Господа, ж и в у щ в Сион, възвещавайте м е ж д у на
родите Неговите дела."
Седмият гений се нарича Ахиах, отговарящ на
Божественото Име Шоус, което значи Бог добър и търпелив.
се за придобиване на търпение и разкриване на тайните на
природата, като се произнасят Божествените И м е н а и псалом
102, стих 8: „ М и л о с ъ р д и благ Господ, д ъ л г о т ъ р п е л и в и
многомилостив."
О с м и я т гений е н а р е ч е н К а х а т е л , който о т г о в а р я на
Божественото Име Моти. което значи Бог обожаем. Управлява
от 36ти до 40ти градус на зодиака. Употребява се за полу
чаване на Божието благословение и отстраняване на злите
духове, като се произнасят Божествените Имена и псалом 95.
6 стих: „Дойдете да се поклоним и да припаднем, да колени
чим пред лицето на Господа, нашия създател."

Д е в е т и я т гений е н а р е ч е н Х а з и е л , който о т г о в а ря на
Божественото Име Агзи, което значи Бог на милосърдието.
се за придобиване на Божието милосърдие, д р у ж б а та и пок
ровителството на висшите и изпълнение на обещанията, като
се п р о и з н а с я т Б о ж е с т в е н и т е И м е н а и п с а л о м 25, 6 стих:
„Помни, Господи, благите си милости и милосърдията, защо
то са от вечността."
Д е с е т и я т г е н и й , н а р е ч е н А л а д и а х , който отговаря на
Божествените И м е на Скре и Ейпи, което значи Бог милостив.
се за скриване на престъпления и тези, които се страхуват да
не бъдат открити, а с ъ що против лудост и чума, като се про
изнасят Божествените И м е н а и псалом 33, 23 стих: „Да бъде,
Г о с п о д и , ТВоята м и л о с т н а д н а с , з а щ о т о н и е н а Т е б е
уповаваме."
Единадесетият гений е нарече Лаувиах, който отговаря на
Б о ж е с т в е н о т о И м е Д е о с , което з н а ч и Бог в ъ з х в а л я е м и
възторжен. Управлява от 50ти до 55ти градус на зодиака.
Употребява се против опасности и о д ъ р ж а н е на победа, като
се произнасят Б о ж е с т в е н и т е И м е н а и псалом 18, 48 стих:
„Жив е Господ и благословена да бъде канарата Му и да се
възвиси Бог на избавлението ми."
Дванадесетият гений е наречен Хахиах, който отговаря на
Б о ж е с т в е н о т о И м е О н у с , което значи Бог у б е ж и щ е .
се за откриване на тайни, скрити от смъртните, като се про
изнасят Божествените И м е н а и псалом 10, първи стих: „Защо,
Господи, стоиш надалеч, защо се криеш във време на скръб
и неволя?"
Тринадесетият гений е наречен Йезиел, който отговаря на
Божественото Име Бог, което значи Бог прославен във всич
ки неща. У п р а в л я в а от 6 1 в и до 65ти градус на зодиака.
Употребява се за д р у ж б а , примирение и с ъ п р у ж е с ка вярност.
като се произнасят Божествените Имена и псалом 38, стих 4:

„Възклицайте Господу всички земи. Запейте и радвайте се, да!
Пейте хваления!"
Четиринадесетият гений е наречен Мебахел, което отго
варя на Божественото И м е Диос, което значи Бог пазител.
се против тези, които се с т р е м я т да з а в л а д е я т благат а на
другите, като се произнасят Божествените И м е н а и псалом
9, 10 стих: „И Господ ще бъде прибежище на угнетените, при
б е ж и щ е в скръбни времена."
Петнадесетият гений е наречен Хариел и има отношение
к ъ м Б о ж е с т в е н о т о И м е И д е о, което з н а ч и Бог с ъ з д а т е л .
се против нечестие в религиите. Произнасяйки тяхното име с
Божествените Имена и псалом 24, 22 стих: „Но Господ стана
мое пристанище, Бог мой, твърдина и убежище мое."
Шестнадесетият гений е наречен Хакамиах, има отноше
ние к ъ м Божественото Име Диес, което значи Бог с ъ з д а в а щ
вселената. Управлява от 76ти до 80ти градус на зодиака.
Употребява се против изменници, за да се у д ъ р ж и победа и
освобождаване от тези, които искат да ни притесняват, като
се произнасят техните имена със следващото: „Всемогъщи
Боже, Ти, Който си с ъ з д а л вселената и покровителствуваш
българския народ, аз Те призовавам с името Хакамиах за из
бавление на България от нейните врагове", като се прочете и
псалом 88, 2 стих: „Господи Боже, спасителю мой, и деня и
нощя съм викал пред Тебе. Нека дойде молитвата ми пред
Твоето присъствие."
Седемнадесетият гений е наречен Лавиах, който съответс
тва н а Б о ж е с т в е н о т о И м е Гот, което з н а ч и Б о г д и в е н .
се против вълнение на духа и огорчение, като се произнасят
Божествените Имена и псалом 8. 10 стих: „Йехова, Господи
наш, колко е превъзходно Твоето Име по цялата земя."
Деветнадесетият гений е наречен Леувиах, което съот
ветства на Божественото Име Божи, което значи Бог помил

ващ грешните. Управлява от 91 ви до 95ти градус на зодиака.
Употребява се за изпросване на милостта Божия, като се про
изнасят Божествените И м е н а и псалом 40, първи стих: „С на
д е ж д а очаквах Господа; и Той се преклони към мене и пос
луша вика ми."
Двадесетият гений е наречен Пахалиах, което съответст
ва на Божественото И м е Тиос, което значи Бог изкупител.
Управлява от 96ти до 100ят градус на зодиака. Употребява
се против врагове на религията, за обръщане на народите в
християнството с произнасяне на Божествените Имена и пса
лом 120, втори стих: „Господи, избави душата ми от л ъ ж л и в и
устни и от измамлив език."
Двадесет и първият гений е наречен Нелкаел, което съ
ответства на Божественото Име Буек, което значи Бог един и
неразделен. Управлява от 101ви до 105ти градус на зодиака.
Употребява се против клеветниците и за отстранение на зли
те духове с произнасяне на Божествените Имена и на пса
лом 30, 18 стих: „Аз на Тебе възлагам надеждата си, о Господи,
и казах аз:Ти си Бог мой, в твоите ръце е съдбата ми."
Двадесет и вторият гений е наречен Йеиаиел, което съ
ответства на Б о ж е с т в е н о т о Имe Гоод, което значи дясната
с т р а н а на Бога. У п р а в л я в а от 106ти до 110ти градус на
зодиака. Употребява се за придобиване на щастие и добро име,
като се произнасят Божествените Имена и псалом 1 2 1 , 5 стих:
„Господ е пазач, Господ е твой покров отдясно ти."
Двадесет и третият гений е наречен Мелахел, което съ
ответства на Божественото Име Диех, което значи Бог осво
бождаващ от страдание. Управлява от 111 ти до 115ти гра
дус на зодиака. Употребява се като оръжие, за да се пътува в
безопасност, като се произнасят Божествените Имена и пса
лом 1 2 1 ,8 стих: „Господ ще пази излизането ти и влизането ти
отсега и до века."
Двадесет и четвъртият гений е наречен Хахюиах, което
съответства на Божественото Име Езар, което значи Бог до
бър сам по себе си. Управлява от 116ти до 120ти градус на

зодиака. Употребява се за придобиване на милостта и мило
сърдието на Бога, като се произнасят Божествените Имена и
псалом 33, 18 стих: „Ето, окото на Бога е върху ония, които
Му се боят, върху ония, които се надяват на Неговата милост."
Двадесет и петият гений е наречен Ниткахиах, което съ
ответства на Божественото Име Орзи, което значи Бог д а в а щ
Мъдрост. Управлява от 121ви до 125ти градус на зодиака.
Употребява се за придобиване на Мъдрост и разкриване на
скритите тайни, като се произнасят Божествените Имена с пса
лом 9, първи стих: „Ще те славословя, Господи, с цялото си
сърце, ще разкажа всички твои чудни дела."
Двадесет и шестият гений е наречен Хазиах, съответст
ващ на Божествените Имена Агди и Абди, което значи Бог
скрит, таен. Управлява от 126ти до 130ти градус на зодиака.
Употребява се за спечелване на процеси, покровителство на
търсещите Истината, като се произнасят Божествените Имена
и псалом 119, 145 стих: „Извиках от все сърце, послушай ме,
Господи, и ще пазя повеленията Ти."
Двадесет и седмият гений е наречен Йератхел, което съ
ответства на Божественото Име Теос, което значи Бог изоб
личава злите. Управлява от 131ви до 135ти градус.
Употребява се за изобличаване на злодеите и клеветниците,
и за избавяне от врагове, като се произнасят Божествените
Имена и псалом 140, първи стих: „Избави ме, Господи, от злия
човек, избави ме от притеснителите ми."
Двадесет и осмият гений е наречен Сеехиах, което съот
ветства на Божественото Име Адад, което значи Бог излеку
в а ш б о л н и т е . У п р а в л я в а от 136т и до 140ти г р а д у с на
з о д и а к а . Употребява се против н е м о щ и гръм, з а п а з в а от
пожари, като се произнесат Божествените Имена и псалом 71,
12 стих: „Боже, не се отдалечавай от мене. Боже мой, побър
зай да ми помогнеш."
Двадесет и деветият гений е наречен Рейиел. съответст
в а щ н а Б о ж е с т в е н о т о И м е З и м и , което з н а ч и Бог б ъ р з
помощник. Управлява от 141ви до 145ти градус на зодиака.

Употребява се против нечестие и врагове на религията, за из
бавление на себе си от врагове видими и невидими, като се
произнасят Божествените И м е н а и псалом 54, 4 стих: „Ето, Бог
ми помага, Господ е от ония, които подкрепят душата ми."
Тридесетият гений е наречен Ормаел, което съответства
н а Б о ж е с т в е н о т о И м е Т у р а , к о е т о з н а ч и Бог т ъ р п е л и в .
се против печал, безнадеждност и за усилване на търпението,
като се произнасят Божествените Имена и псалом 71, стих 5:
„Защо Ти, Господи, Иеове, си моя надежда, на тебе съм упо
вавал в младостта си."
Тридесет и първият гений е наречен Лекабел и съответс
тва на Б о ж е с т в е н о т о И м е Телци, което значи Бог вдъхно
вяващ. У п р а в л я в а от 151ви до 155ти градус на зодиака.
Употребява се за получаване на сведения, като се произнасят
Божествените Имена и псалом 70, 16 стих: „Не познавам аз
наука, но ще вляза в могъщество, помнейки, Господи, само
Твоята справедливост."
Тридесет и вторият гений е наречен Васариах, което съ
о т в е т с т в у в а на Б о ж е с т в е н о т о И м е Анод, което з н а ч и Бог
справедлив. Управлява от 156ти до 160ти градус на зодиака.
Употребява се против нападащи ни чрез правосъдие. Трябва
да се н а и м е н у в а с п е ц и а л н о н а п а д а щ о т о и да се к а ж а т
причините, като се произнесат Божествените Имена и пса
лом 33, 4 стих: „Защото Словото на Господа е право, и всич
ките Му дела са извършени с вярност (са истинни)."
Тридесет и третият гений е наречен Иехюиах, съответст
ващ на Божественото Име Агад, което значи Бог всезнающ.
Управлява от 161 ви до 165ти градус на зодиака. Употребява
се за о б е з в р е ж д а н е на и з м е н н и ц и т е , като се п р о и з н а с я т
Божествените Имена и псалом 33, 11 стих: „Господ знае по
милванията на хората, м а к а р че те са суетни."
Тридесет и четвъртият гений е наречен Лехахиах, което
съответства на Божественото Име Ауаб. Управлява от 166тп
до 170ти градус. Употребява се за смекчаване на гнева, като

се п р о и з н а с я т Б о ж е с т в е н и те И м е н а и псалом 130, 5 стих:
„Надявам се на Господа, надява се душата ми и на Неговото
Слово аз уповавам."
Тридесет и петият гений е наречен Кемакиах, което съ
ответства на Божественото Име Ануп, което значи Бог даващ
радост. Управлява от 171 ви до 175ти градус на зодиака.
Употребява се за придобиване разположението на тези. които
сме обидили, като се произнася т м о л и т в и с Б о ж е с т в е н и т е
Имена и се назовава лицето, и се чете псалом 110, първи стих:
„Любя Господа, защото послуша гласа ми и молбите ми."
Тридесет и шестият гений е наречен Манадел, съответс
тващ на Божественото Имe Алла, което значи Бог обожаем.
Управлява от 176ти до 180ти градуса на зодиака. Употребява
се за запазване длъжността и средствата за съществуване, ка
то се произнасят Божествените И м е н а и псалом 26, стих 8:
„Господи, любя местопребиваването на Твоя дом и мястото на
скинията на славата Ти."
Тридесет и седмият гений е наречен Аниел, съответству
ва на Божественото Име Абада, което значи Бог добродетелен.
се за победа и снемане обсада на град, като се произнасят
Божествените имена и псалом 80, 8 стих: „Възвърни ни, Боже
на силите, осияй с лицето Си и ще се спасим."
Тридесет и осмият гений е наречен Хаамиях, съответст
ва на Божественото Име Агла, което значи Бог надежда на
децата на Земята или Бог Триединен и Единен. Управлява от
186ти до 190ти градус на зодиака. Употребява се за придо
биване на съкровища небесни и земни, като се произнасят
Б о ж е с т в е н и т е И м е н а и п с а л о м 9 1 , 9 стих: „Понеже Ти си
казал: Господ е прибежище мое, крепост моя, Бог мой, на Него
ще се надея."
Тридесет и деветият гений е наречен Рехаел, съответст
ващ на Божественот о Име Гоот, което значи Бог п р и е м а щ
грешниците. Управлява от 191 ви до 195ти градус на зодиака.
Употребява се за лечение на болести, дава здраве и благо

денствие, като се произнасят Божествените Имена и се чете
псалом 30, 11 стих: „Послушай, Господи, и смили се над мене;
Господи, бъди ми помощник."
Четиридесетият гений е наречен Йейазел, което съответс
тва на Божественото Име Гоед, което значи Бог радващ се.
Управлява от 196ти до 200ят градус на зодиака. Употребява
се с п р о и з н а с я н е на Б о ж е с т в е н и т е И м е н а и псалом 88, 15
стих: „Защо, Господи, отхвърляш душата ми, защо криеш ли
цето си от мене?" Този псалом има чудни свойства. С л у ж и за
освобождаване на пленници, утеснения и избавяне от врагове.
П о м а г а книгоиздателствот о и печата, хората на н а у к а т а и
артистите.
Четиридесет и първият гений е наречен Хахахел, съот
ветства на Божественото Име Гуди, което значи Бог в три лица.
се против нечестивите и клеветниците, като се произнасят
Божествените Имена и псалом 120, втори стих: „Господи, из
бави душата ми от л ъ ж л и в и устни и от измамлив език."
Четиридесет и вторият гений е наречен Микаел, което съ
ответства на Божественото Име Виюд, което значи свойство
на Бога, дом Божи, подобие Божие. Управлява от 206ти до
210ти градус на зодиака. Употребява се за безопасно пъту
ване и р а з к р и в а н е на заговори, като се п р о и з н а с я т
Божествените Имена и псалом 1 2 1 , 7 стих: „Господ ще те па
зи от всяко зло, ще пази душата ти."
Четиридесет и третият гений е наречен Вевалиях, съот
ветстващ на Божественото Име Солу, което значи покровител.
Управлява от 211 ти до 215ти градуса на зодиака. Употребява
се за у н и щ о ж е н и е на враговете и освобождение от робство,
като се произнасят Божествените Имена и псалом 88, 13 стих:
„Но аз към Тебе, Господи, извиках и на ранина молитвата ми
Те превари."
Четиридесет и четвъртият гений е наречен Йелахиах. съ
ответстващ на Божественото Име Боза. което значи Бог вечен.

се за у с п е х и п о л е з н и п р е д п р и я т и я , к а т о се п р о и з н а с я т
Божествените Имена и псалом 119, 108 стих: „Приеми, моля
Ти се Господи, доброволните приноси на устата ми и научи
ме на съдбите си."
Четиридесет и петият гений е наречен Сеалиах, което съ
ответства на Божественото Име Хобо, което значи двигател
на всички неща. Управлява от 2 2 1 в и до 225ти градус на
зодиака. Употребява се за смущение на злите и гордите и пов
дигане на у н и ж е н и т е и падналите, като се произнасят
Божествените Имена и псалом 94, 18 стих:„Когато казвах:под
плъзва се ногата ми, тогава, Господи, Твоята милост ме подпре."
Четиридесет и шестият гений е наречен Ариел, което съ
ответства на Божественото Име Пино, което значи Бог, който
даде откровение. Управлява от 226ти до 230ти градус на
зодиака. Употребява се за получаване на откровения, като се
произнасят Божествените Имена и псалом 145, 9 стих: „Благ
е Господ към всички; и благите Му милости са върху всич
ките Му творения."
Четиридесет и седмият гений е наречен Асалиях, което
съответства на Б о ж е с т в е н о т о И м е Х а н а , което з н а ч и Бог
праведен, показващ Истината. Управлява от 231ви до 235
ти градус на зодиака. Употребява се за прославяне на Бога и
подем към Него във време, когато ни изпраща озарение, като
се произнасят Божествените Имена и псалом 104, 24 стих:
„Колко многочислени са Твоите дела, Господи! С Мъдрост си
направил всичко. Земята е пълна с Твоите творения."
Четиридесет и осмият гений е наречен Михаел, което съ
ответства на Божественото Име Цока, което значи Бог Отец
помагащ. Управлява от 236ти до 240ти градус на зодиака.
Употребява се за запазванет о на мира и съгласието м е ж д у
съпрузите, като се произнасят Божествените Имена и псалом
98, 2 стих: „Господ изяви победата си, откри правдата си пред
народите."
Четиридесет и деветият гений е наречен Вехюел, което съ
ответства на Божественото Име Мара, което значи Бог велик

и възвишен. Управлява от 241 ви до 245ти градус на зодиака.
Употребява се за да се съсредоточи за благословението и прос
лавянето на Бога, като се произнасят Божествените имена и
псалом 145, стих 3: „Велик е Господ и твърде достохвален. И
величието Му е неизследимо."
Петдесетият гений е наречен Даниел, което съответства
на Божественото Име Пола, което значи Бог на милосърдие,
ангел на изповед. Управлява от 246ти до 250ти градус на
зодиака. Употребява се за измолване на Божието милосърдие
и п о л у ч а в а н е утешение, като се п р о и з н а с я т Б о ж е с т в е н и т е
Имена и псалом 103, 8 стих: „Милосърд е благ Господ, дъл
готърпелив и многомилостив."
Петдесет и първият гений е наречен Хахасиах, което от
говаря на Божественото Име Била, което значи Бог съкровен.
се за възвисяване на душата, за да й се разкрият тайните на
Мъдростта, като се произнасят Божествените Имена и пса
лом 104, 31 стих: „Да пребъде във веки славата Господня, да
се весели Господ в своите дела."
Петдесет и вторият гений е наречен Имамиах, което съ
ответства на Божественото Име Абаг, което значи Бог възви
ш а в а щ се над всички неща. Управлява от 256ти до 260ти
градус на зодиака. Употребява се за разстройване силите на
враговете и тяхното у н и щ о ж е н и е , като се произнасят
Божествените И м е н а и псалом 7, стих 18: „Аз ще прославям
Господа и Неговата правда и ще възпявам името на Всевишния
Господ."
Петдесет и третият гений е наречен Нанаел, което съот
ветства на Божественото Име Обра, което значи Бог укротя
в а щ гордостта. У п р а в л я в а от 2 6 1 в и до 2 6 6 т и г р а д у с на
зодиака. Употребява се за укротяване на гордостта, като се про
изнасят Божественит е Имена и псалом 119, стих 75: „Зная,
че Т в о ят с ъ д , Господи , е п р а в е д е н и с п р а в е д л и в о си ме
наказал."
Петдесет и четвъртият гений е наречен Ниткаел, което

съответства на Божественото Име Бора, което значи небесен
цар. У п р а в л я в а о т 2 6 6 т и д о 2 7 0 т и г р а д у с н а з о д и а к а .
У п о т р е б я в а се за и з п р о с в а н е на Б о ж и е т о м и л о с ъ р д и е и
дългоденствие, като се произнасят Б о ж е с т в е н и т е И м е н а и
псалом 103, стих 19: „Господ е поставил престола си на небе
то и Неговото Царство владее над всичко."
Петдесет и петият гений е наречен Мебахиах, което съ
ответства на Божественото Име Алай, което значи Бог вечен.
се за получаване на утешение и тези, които имат ж е л а н и е да
имат деца, като се произнасят Божествените И м е н а и псалом
102, 13 стих: „Но Ти, Господи, във веки пребъдваш и споме
нът за Тебе е от род в род."
Петдесет и шестият гений е наречен Поиел, което съот
ветства на Божественото Име Илли, което значи Бог поддър
ж а щ вселената. У п р а в л я в а от 276т и до 2 8 0 т и г р а д у с на
зодиака. Употребява се за да се получи това, което се проси,
като се произнасят Божествените Имена и псалом 148, стих
14: „Господ п о д к р е п я в с и ч к и п а д а щ и и в ъ з п р а в я всичк и
огърбени."
Петдесет и седмият гений е наречен Немамиах, което съ
о т в е т с т в а н а Б о ж е с т в е н о т о И м е П о п а , к о е т о з н а ч и Бог
достохвален. Управлява от 281ви до 285т и градус на
зодиака. Употребява се за преуспяване във всички неща и ос
вобождение на пленниците, като се произнасят Божествените
Имена и псалом 115, 17 стих: „Бойте се от Господа, уповавай
те на Господа, Той ще ви бъде помощ и щит."
Петдесет и осмият гений е наречен Йеиелел, което съот
ветства на Божественото Име Пара, което значи Бог способ
стващ за произрастване. Употребява се против скърби и из
лекуване на болести, преди всичко болести на очите, като се
произнасят Божествените Имена и псалом 6 1 , 4 стих: „Изцели
ме. Господи, защото ме болят костите, с ъ що и душата ми е
твърде смутена. Но Ти, Господи, докога."
Петдесет и деветият гений е наречен Харахел, съответс

тващ на Божественото Име Елла, което значи Бог всезнающ.
се п р о т и в ж е н с к о б е з п л о д и е и п р а в и д е ц а т а п о к о р н и на
родителите, като се произнасят Божествените Имена и пса
лом 113, 3 стих: „От изгрев слънце до залез прославям името
Господне."
Шестдесетият гений е наречен Мицраел, което съответс
тва на Божественото Име Гена, което значи Бог п о д д ъ р ж а щ
угнетените. Управлява от 296ти до 300ят градус на зодиака.
Употребява се за изцеление на болести на духа и избавление
от преследване, като се произнасят Б о ж е с т в е н и те И м е н а и
псалом 145, 17 стих: „Праведен е Господ във всичките свои
пътища и благ е във всички свои дела."
Шестдесет и първият гений е наречен Умабел, което съ
ответства на Б о ж е с т в е н о т о Име Сила, което значи Бог над
всички неща. Управлява от 301ви до 305ти градус на
зодиака. Употребява се за създаване на д р у ж б а с каквото и
да е лице, като се произнасят Божествените И м е н а и псалом
113, 2 стих: „Да бъде името Господне благословено от нине и
до века."
Шестдесет и вторият гений е наречен Иаххел, което съ
ответства на Божественото Име Суна, което значи Бог най
висшето Същество. Управлява от 306ти до 310ти градус на
зодиака. Употребява се за достигане на Мъдрост, като се про
и з н а с я т Б о ж е с т в е н и т е И м е н а и п с а л о м 119, 159 с т и х :
„Погледни как аз обичам Твоите повеления, Господи. Според
милостта си, оживи ме."
Шестдесетият и третият гений е наречен Ануел, съответс
тващ на Божественото Име Мири, което значи Бог безконеч
но добър. Управлява от 311ти до 315ти градус на зодиака.
Употребява се за обръщане народите в християнство. Този ге
ний покровителства против случайностите и излекуване на
болестите, като се произнасят Божествените имена и псалом
2, 11 стих: „ С л у ж е т е на Господа със страх и хвалете Го с
трепет."
Шестдесет и четвъртият гений е наречен Михаел, което
съответства на Божественото Име Абли, което значи Бог всич
ко оживяващ. Управлява от 316ти до 3 2 0 т и градус на
зодиака. Употребява се против превратностите на съдбата и
п р е д п а з в а от злоба и д и в и ж и в о т н и , като се п р о и з н а с я т
Б о ж е с т в е н и т е И м е н а и п с а л о м 33, 18 стих: „Ето, окото
Господне е на боящите се от Него и на ч а к а щ и т е Неговата
милост."
Шестдесет и петият гений е наречен Дамабиах, което съ
ответства на Божественото Име Тара, което значи Бог източ
ник на Мъдрост. Управлява от 321ви до 325ти градус на
зодиака. Употребява се против магия, също за достигане на
Мъдрост и предприемане на полезни начинания, като се про
изнасят Божествените И м е н а и псалом 90, 13 стих: „Върни
се, Господи, докога? И дано се разкаеш за скърбите на слу
гите си."
Шестдесет и шестият гений е наречен Манакел, съответс
тващ на Божественото Име Пора, което значи Бог помагащ и
поддържа щ всичко. Управлява от 326ти до 330ти градус на
зодиака. Употребява се за укротяване на Божия гняв и изле
куване на болестите, като се произнасят Божествените Имена
и псалом 381, 22 стих: „Не ме оставяй, Господи, Б о ж е мой, не
се отдалечавай от мене."
Шестдесет и седмият гений е наречен Екаел, съответст
ващ на Божественото Име Богу, което значи Бог утешител на
човешките деца. Управлява от 331ви до 335ти градус на
зодиака. Употребява се за утешение от бедствия и достигане
на Мъдрост, като се произнасят Божествените И м е на и пса
лом 37, стих 4: „Весели се в Господа и Той ще ти даде просе
ното от сърцето ти."
Шестдесет и осмият гений е наречен Хабяиах, което съ
ответства на Божественото Име Депос, което значи Бог да
ващ щедро. Управлява от 336ти до 340ти градус на зодиака.
Употребява се за з а п а з в а н е на здравето и и з л е к у в а н е от
болести, като се произнасят Божествените И м е н а и псалом

106, 1 стих: „Славете Господа, затова защото Той е благ, зато
ва защото Неговата милост е вечна."
Шестдесет и деветият гений е наречен Рохел, което съот
ветства на Божественото И м е Деос, което значи Бог всевидещ.
се за откриване на изгубено или откраднато и изобличаване
на похитителя, като се произнасят Божествените Имена и пса
лом 16, 5 стих: „Господ е делът на наследството ми и на ча
шата ми. Ти п о д д ъ р ж аш това, което ми се е паднало."
Седемдесетият гений е наречен Йабамиах, съответстващ
на Божественото Име Арис, което значи Словото, произвеж
дащо всички неща. Управлява от 346ти до 350ти градус на
зодиака. Употребява се за благоприятно израстване на расте
нията и въобще явленията в природата, като се произнасят
Божествените Имена и се прочете първия стих на Библията:
„В началото Бог създаде небето и земята."
Седемдесет и първият гений е наречен Хамаиел, което съ
о т в е т с т в а н а Б о ж е с т в е н о т о И м е З е у т , к о е т о з н а ч и Бог,
Владетел на вселената. Управлява от 351ви до 355ти гра
дус на зодиака. Употребява се за изобличаване на злодеите и
избавление от ж е л а е щ и т е да ни угнетяват, като се произна
сят Божествените И м е н а и псалом 109, 30 стих: „И аз ще бла
годаря много на Господа с устата си. Да! М е ж д у множество
то ще Го хваля."
Седемдесет и вторият гений е наречен Мюниах, което съ
ответства на Божественото И м е Атенбюи, което значи край
на нещата. Управлява от 356ти до 360ти градус на зодиака.
Употребява се за покровителство на окултни операции. Дава
сила за успешно з а в ъ р ш в а не на всички неща, като се произ
насят Божествените И м е н а и псалом 116, 7 стих: „Върни се,
душо моя, в успокоението си, защото Господ постъпи щедро
към теб."
Историческият път На Бялото Братство 181
Извикването на гениите трябва да се извършв а във

времето, съответстващо на техните свойства и особено в час
тта на света, където те присъстват, т.е. магът произвеждащ об
ряда на извикването, трябва да обърне в тази посока лицето
си.
Ще дам една таблица, която показва точно времето, кога
да се извикват гениите.
За изложение учението на Кабала науката за Бога, все
лената и човека, използвах главно съчинението на френския
окултист и кабалист Папюс, носещо заглавието „Кабала или
наука за Бога, вселената и човека". За написването на това съ
чинение той е използвал всички древни, средновековни и по
с ъ в р е м е н н и кабалистични книги и автори. От древността е
използвал Сефер Йецира и Зохар, от средните векове е изпол
звал Агрипа, а от поновите времена е използвал трудовете на
Хенрих Кунрат, Елифас Леви, Сент Ив д'Алвейдър, Ленан,
Кирхер, Франк, Станислав де Гуайт и други.
Изложението не е много схематизирано, понеже аз след
вах неговия план на изложение. Моята цел е да дам само ед
на бегла представа за ученията на Кабала, които са главната
съставка на западната окултна традиция, която и м ам именно
за цел да изнеса, както се е развивала в течение на времената.
ЕВРЕИСКИТЕ ПРОРОЦИ
и тяхната окултномистична наука
„Главен обект в Библията е животът на Проявения Бог

в света или проявлението на Христа. Животъ т на всички
пророци и апостоли е все изявление на Божествения
живот в тях. Централно лице в Библията, обаче, е Христос.
Да се разбере животът на Христа в найширок смисъл,
затова се изисква един възвишен ум. Защото според
степента на нашето съзнани е е и схващането ни за Бога."
„Апостолите са имали видимо съприкосновение с Христа
на земята, а пророците са имали духовно съприкоснове
ние с него. Те са виждали по духовен начин, духовно са
се съобщавали с Христа, с невидимия свят."
„В Писанието някъде един пророк казва: „Опитайте и
вижте, че Господ е благ." Туй е едно изречение на окул
тната школа. Това е било учението на старите пророци,
които са учили тези правила и още повисоки правила в
окултната школа."
„Като четете живота на пророците виждате, че те са
свързани с невидимия свят. Аз наричам невидимия свят
реален свят, значи пророците са били посещавани от
Белите братя, от реалния свят и са разговаряли с тях."
„Като четете книгите на пророците виждате, че те са
били смели и решителни. Изобщо еврейските пророци са
били войнствени и безстрашни. Те изнасят Словото Божие
с достойнство и казват: Така говори Бог."
Учителят
Учителят казва, че шестотинседемстотин години преди

Христа, една велика духовна вълна е дошла от северния по
люс през Великия океан, като преминава от Изток на Запад.
Под нейно влияние в Китай са работили Лао Д з ъ и Конфуций;
в Индия по това време е работил Буда; минавайки по на за
пад в Персия, Сирия и Вавилон е работил Зороатос, превъп
лътен Зороастър. Под влияние на тази вълна в Палестина, в
Израел са работили еврейските пророци. Преминавайки още
по на запад, в Гърция под влияние на тази вълна е работил
Питагор и след него Сократ, Платон, Хераклит и редица дру
ги философи, които дадоха израз на духовното с ъ д ъ р ж а н и е в
тази вълна. Защото тази вълна не е един механичен процес,
а е д и н р а з у м е н процес, с ъ в к у п н о с т от р а з у м н и д у х о в н и
същества, които идват от духовния свят, за да дадат подтик за
развиване на човешката мисъл, която трябва да се пробуди,
за да може човечеството да приеме учението, което Духът на
Слънцето Христос ще донесе на човечеството.
Така че, еврейските пророци не са изолирано и случайно
явление, израснало на местна почва, но те са резултат на един
голям духовен импулс, който иде от Слънцето и преминава
по цялата Земя. Затова и те, както и всички, които са засегна
ти от тази в ъ л н а , са п р о в о д н и ц и на м и с л и т е и идеите на
Слънчевия Дух, който чрез тази вълна прониква на земята и
създава условия за развиване на човешката мисъл.
Всичките пророци в техните м и н а л и животи са минал и
през различни окултни школи, през ред Посвещения и сега
те като едно ято прелетни птици кацват в Израел, да възвес
тят идването на Божия Син на Земята, да възвестят духовна
та пролет на човечеството. Затова те са готови и когато вълната,
която носи новата вест на Слънцето ги засяга, те като нагла
сени антени възприемат Божествените м и с л и ш ги предават
на народите и човечеството. Те не са едно случайно явление,
както обикновено се мисли, а са проводници на окултната
школа на есеите, която работи в Израел още от времето на
Мойсей. Затова те имат своя тайна наука, която ще се опитам
да д е ш и ф р и р а м .
Основата на окултната наука е съзнателната връзка на
човека с Бога и с Възвишените Същества на Космоса. Чрез
тази връзка човек получава откровения за тайните на Битието
и живота, получава Божествената Мъдрост, която предава на
хората под различни форми.
Еврейските пророци представят ученици на втория клон
на Бялото Братство, което идва сред еврейския народ, за да
подготви идването на Христа. И понеже тайното знание е за
губено за о ф и ц и а л н а т а религия, те са вън от о ф и ц и а л н а та
религия, като образуват своя тайна школа, която не е нищо
друго, освен есейската школа, която е носител на втория им
пулс на Бялото Братство. В тази светлина ще разгледам нак
ратко тяхната дейност и учения.
Преди да пристъпя към понататъшно изучаване на
пророците, ще цитирам една м и с ъ л от Учителя, която е като
основа на това, което ще разгледам. Учителят казва:
„Има четири главни пророци и четири евангелисти, два
надесет м а л к и пророци и дванадесет апостоли. Исайя,
например, казва ценни работи. Той представя една от карди
налните точки на зодиакалния кръг. Иезекил е втората кар
д и н а л н а точка. Й е р е м и я е третата кардинална точка, а
Данаил е четвъртата. Какво представят тези точки? Онези,
които не са изучавали астрология м ъ ч н о могат да ги разберат."
„Като изучавате пророците виждате, че всеки е говорил по
особен начин. Исая говорил по един начин, Иезекил по друг,
Йеремия по трети начин, Данаил по четвърти начин. Като
четете малките пророци виждате, че всеки от тях отговаря на
една от зодиите."
„ Ч е т и р и т е к а р д и н а л н и т о ч к и в ж и в о т а са: Л ю б о в т а ,
Мъдростта, Истината, а четвъртата точка е познаването на доб
рото и злото. Грешката на хората е, че те не започват с първи
те три точки, а с последната, залезът на живота. Те започват с
у ч е н и е т о , което иде н а й п о с л е . Н а у ч е т е п ъ р в о Л ю б о в т а .
Мъдростта и Истината и после доброто и злото. Ако не изу
чите първите три точки, п о с л е д н а т а ще ви д о н е с е голямо

нещастие. Започнете първо с Любовта, Мъдростта и Истината
и после с доброто и злото. Само така ще разберете вътрешния
с м и с ъ л на ж и в о т а . В това се крие м и с т и ч н а т а с т р а н а на
християнството. Като дойдете до това учение, ще правите срав
нение м е ж д у четирите главни пророци: Исая, Иезекил,
И е р е м и я и Д а н а и л . П о с л е ще се с п р е т е в ъ р х у ч е т и р и т е
евангелисти, върху дванадесетте малки пророци и дванаде
сетте апостоли и като ги изучите ще видите на какви добро
детели отговаря всеки пророк и апостол. Те са 12 добродетели,
12 извори, 12 цвята, 12 сили."
„Сега поставете за основа Любовта като найдостъпна, ка
чете се при М ъ д р о с т т а като н а й в и с о к а точка, слезте при
Истината като найдълбокото място. Любовта и Истината са
на една линия. М ъ д р о с т т а е горе, доброто и злото долу.
Значи, Мъдростта е на главата, доброто и злото под краката.
Турете всички ваши смущения под краката си, след това се
качете горе при Мъдростта, откъдето ще ги изучите с ума, сър
цето и силата си."
Тук ще повторя мисълта на Учителя, която изнесох като
мото в първата част на тази книга: „Има едно Велико Братство,
което пътува по света. То е било в Египет, Индия, Персия,
Халдея, Асирия, Вавилон, Палестина, Гърция. Рим, Англия,
Ф р а н ц и я , Г е р м а н и я и сега постепенно п р е м и н а в а в
славянството. И там, където се явява това Братство, цъфти и
се развива култура. Глава на това Братство е Христос."
Ако проследим историческото развитие на човечеството
ще видим, че културите се местят от едно място на друго.
Съвременните историци обясняват това по различен начин,
но то се д ъ л ж и на преместването на у ч е н и ц и те на Бялото
Братство от едно място на друго. Това д в и ж е н и е на Бялото
Братство не е случайн о и произволно, а следва един вътре
шен план за развитие на човечеството. Белите братя носят оне
зи духовни сили и енергии, които са необходими за развива
не на зародишите, които са вложени в човешките души. Както
влагата, светлината и топлината на Слънцето са необходими

за развиване на зародишите на различните растения, така и
светлината и топлината, които Белите братя носят, са необхо
дими за развиване на добродетелите и способностите, вложе
ни в човешката душа.
Така че истинският фактор за историческият прогрес и
създаването на културите са Белите братя, които присъстват
между даден народ невидимо, като се изявяват чрез хората
от народа в който са, било като се въплотят някои от тях като
учители на народа, а други се вселяват или пък вдъхновяват
побудните между хората със своята Светлина. Със своето
присъствие в даден народ и епоха, те носят една невидима
светлина и топлина, които са израз на тяхната Любов и
Мъдрост и са необходими за развиване на дарбите, способ
ностите и добродетелите. Същите са основа на всяка култура
и прогрес.
В Гърция те се изявиха чрез ред философски школи, а в
Палестина се изявиха чрез пророците. Когато преминаха в
Западна Европа, те стимулираха изкуството и науката. Така
че, пророците на Израиля не са едно случайно явление, нито
пък са някакво достойнство на еврейския народ, но това са
учениците на Бялото Братство, които пътуват по света и но
сят културата и прогреса. Във всеки народ те се изявяват по
специфичен начин в зависимост от мисията и задачите, които
провидението възлага на даден народ.
Еврейските пророци са изнесли духовната наука в попу
лярна форма пред народа, а в школата на пророците, на сво
ите ученици те са изнасяли пооткрито окултните истини.
Учителят казва някъде: „Науката на Бялото Братство е разп
ръсната във всичките религии и във всички окултни школи."
Пророците изнасят известни положения от окултната на
ука и известни закони, които имат отношение към ежеднев
ния живот и ги свързват с историята и съдбата на еврейския
народ.
Характерното в цялата еврейска история е това. че от са
мото начало на своето с ъ щ е с т в у в а н е , от А в р а а м и чрез

Мойсей, Бог говорил на този народ като едно Същество отвън.
И затова на евреите беше даден законът на десетте Божии
заповеди отвън от Бога, но не от Бога, който е в човека, но от
Бога, който е в Космоса. Древноеврейският народ бил така
развит, че се подчинявал на закона, който му бил даден отвън.
По този начин на развитие и възприемане на Божественото
откровение отвън, той се явява като едно допълнение на онова,
което направи Зороастър.
Зороастър, както е известно от неговото учение, също е
бил Насочил своя поглед към външния свят. Затова при него
имаме едно велико учение за Космоса, учение, което може
да даде изяснение върху света, в който ние се намираме. В
своето учение той говори за великите духовни закони на
Космоса и за възвишените същества на Космоса. Той е гово
рил за Духа на Слънцето, Ахура Мазда и за великите духов
ни същества, които работят под негово ръководство. Той е го
ворил за духовните причини, които са създали както космоса,
така и човеците. Но когато говори за духовните същества от
Космоса, той ги разделя на две категории същества на
Светлината, които обобщава с името Ормузд Бог на добро
то и Светлината и Ариман Бог на тъмнината и злото. Те ра
ботят в цялата вселена едни срещу други. Според неговото
учение човек е вплетен в целия космичен процес. Човек е из
тъкан от космичната дейност на тези два вида същества.
Ормузд и Ариман работят един срещу друг и тяхната дейност
се отразява и в човешката душа. Понеже тези сили се борят
помежду си. затова и в човешката душа има борба. Значи жи
вотът на човешката душа е отражение на космичния живот.
Затова това, което Зороастър изнася, е космично учение, но
той още не говори за собствените вътрешни сили на човеш
ката душа. които постепенно се събуждат под влияние на кос
мичните сили. Когато се говори за добро и за зло в това учение,
с това се подразбира от една страна превъзходните полезни
действия, а от друга страна вредните действия, които стоят
едни срещу други в космоса и които се проявяват също и в

човека. Моралният светоглед още не се разглежда в това
учение. В това учение се говори за духовните същества, ко
ито управляват сетивния свят, за всички добри и светли сили
и за всички зли и тъмни сили, които действат в света. Човек
се чувствува вплетен в тези сили. Обаче същинският морал,
в който човек участвува със своята душа, не се чувства още в
тези времена, както това стана покъсно. Човек тогава е раз
глеждан като вплетен в една мирова система, която още не е
била проникната от морално свойство.
Така че, у ч е н и е т о на З о р о а с т ъ р се отличава с тази
особеност, че то отправя погледа си навън към Космоса. Ето
защо еврейското учение образува едно чудесно допълнение
към това космологично учение, като в това, което се разкрива
отвън то внася моралния елемент, което дава въздюжност да
се разберат понятието вина човешко провинение. Преди да
се внесе този морален елемент, за един лош човек се е казвало,
че той е обсебен от злите сили. Възвестяването на закона за
десетте Божии заповеди дава възможност да се прави разли
ка между хората, които спазват този закон и които не го
спазват. По такъв начин се явява понятието за вина, за човеш
ко престъпление. Още в рая бил даден този закон на първите
човеци и те го н а р у ш и л и , от к ъ д е т о д о й д е и т я х н о т о
грехопадане. Същият закон беше даден и на евреите.
Така че, моралният закон е бил даден на еврейския на
род отвън, както другите откровения върху царствата на
природата. Древният еврейски народ живеел така, че той но
сил в себе си това, което можем да наречем послушание и под
чинение на закона. Но за да стигне до това състояние, било
възможно само чрез озарение отвън, а не се раждал в собст
вената душа на човека. За еврейския народ не било възмож
но да роди закона из собственото си сърце, затова той му бил
даден отвън чрез Мойсей в десетте Божии заповеди.
Обаче, делото на Мойсей е трябвало да бъде продължено,
за да донесе подходящи плодове. Ето защо всред еврейския
народ е трябвало да се явят личности като пророците, които

приемали своите откровения направо от Бога, които да насто
яват пред еврейския народ за изпълнение на Божия закон.
Един от найзабележителните пророци е пророк Илия и
той е бил един от найревностните застъпници всред еврейс
кия народ на това, което е било в ъ в е д е н о от М о й с е й .
Характерното за Илия, както и за другите пророци е това, че
отношението между тяхното тяло, между тяхната въплотена
личност и техния дух е особена. Техният дух не е напълно
въплотен в тялото и затова в техния живот се намесват духов
ните сили на света, които им въздействат отвън. Затова таки
ва хора се явяват като вдъхновени, движени от Духа. Те се
явяват като вдъхновени личности, които далеч надхвърлят
онова, което техният ум може да каже. От такъв характер са
всички пророци от Стария завет: Духът ги движи, направлява
ги и говори чрез тях. В такъв случай азът на човека не може
винаги да си даде сметка за това, което върши. При тях Д у х ъ т
се проявява чрез тяхната личност, но той я прониква, без да
се идентифицира с нея. Те са се оттегляли през определени
времена в уединение и тогава са получавали вдъхновение от
Духа, който им говорил отвън, вдъхновява ги и те говорят това,
което им казва Духът. Затова често се среща изразът: „И би
де слово Господне към мене", или „Господ ми каза" и пр. Те
са били в екстаз, при който тяхното лично съзнание не учас
тва и тогава те слушат това, което ги вдъхновява отгоре, това,
което им се говори отгоре. Това се отнася до всички пророци,
но найвече за Илия. И това, което говорят неговите уста, ко
ето вършат неговите ръце, не се дължи на въплотената
личност, но това са били откровения на Божественодуховни
същества, с които той е бил свързан. Това не трябва да се смес
ва с медиумичните прояви, при които медиумът не знае ни
що за това, което говори, а пророкът съзнава, че е вдъхновен
отгоре, че е ръководен отгоре да каже едно или друго нещо.
Чрез тази връзка, която са имали с духовните същества,
те са получавали от тях Божественото знание, с което са пра
вили неща, които обикновеният човек не може да направи.

Те са получавали духовната, Божествената, окултната наука,
която им е била преподавана направо от Божествения Дух,
който ги ръководил и се е проявявал чрез тях. Затова Учителят
казва: „Христос е вдъхновител на всички откровения през
всички времена и епохи." Значи пророците са били ученици
на вътрешната окултна школа, като същевременно те са от
крили и външна школа, подготвителна, в която са подготвяли
будните души, за да бъдат носители на Божественото Слово.
ОКУЛТНАТА ШКОЛА
НА ПРОРОЦИТЕ
Речникът на Светото Писание определя пророците по
следния начин: „Пророците са Божии мъже, които по вдъх
новение предсказват бъдещето и тайни събития. Откриват во
лята Божия относно текущите събития и длъжности. Те бяха
Божии посланици при човеците. Пророците приемаха от Бога
послания във вид на видения, изстъпления и съновидения.
Чрез тези откровения Бог се изявяваше. А друг път те просто
бяха надъхани в ума от Божия Дух."
Този, който е предал това определение на пророците, без
да е окултист е дал много вярно определение за тях, изхож
дайки от техния живот и писания.
Ето как в книгата „Числа", 24 глава, се описва състояни
ето на един пророк: „И дигна Ваалам очите си и видя Израиля,
който беше населен с племената си. И дойде на него Божият
Дух. И начна притчата си и рече: И человекът, който има от
ворени очи рече: рече онзи. който чу Божиите думи, който виде
видението на Всесилнаго, той падна като в сън, но имаше очи
те си отворени." А пророк Йоил казва във втора глава, 28 стих:
„Бог казва: Ще излея Духа си на всяка плът и ще пророчест
ват синовете и дъщерите им. Старците ви ще виждат сънища
и юношите ви ще виждат видения."
От тези мисли се вижда, че за да пророчества един човек,
трябва да е във връзка с Бога, с Божествения Дух. И при това
пророкът в някои случаи получава Божието откровение и
вдъхновение направо в будно съзнание, а някой път изпада
в магнетичен сън, но съзнанието му не се прекъсва и той ка
то се събуди, помни всичко, каквото му е казано или каквото
е видял.
Онзи, който познава характера на древните мистерии, ще

види в пророците хора, които в миналото си прераждане са
минали през светилищата и мистериите. Светилищата и мис
териите са били обикновено в места, отдалечени от всекид
невния живот, обикновено в планини, където онзи, който ис
ка да се подвизава, след като премине един период на пре
чистване морално и физическо, постепенно се подготвя да
влезе във връзка с Божия Д у х . И след тази среща с Божия
Д у х , той става вече нов човек, става Посветен, човек, на кого
то очите и ушите са отворени и той слуша Божия глас и има
видения, и изпълнява Божията воля.
Еврейските пророци не са изникнали като гъби, но са ми
навали известна школа, където са се подготвяли, за да влязат
във връзка с Божия Дух, за да станат носители на Божието
Слово. Такава школа, такова училище за пророци е същест
вувало в Израел, както вече казах, още от времето на Мойсей,
в която отивали да учат онези, които се посвещавали в слу
жене на Бога. Във времето на пророк Илия школата е била
на планината Кармил, а клонове на школата е имало в градо
вете Навиот, Ветил, Галгал и Ерихон. Има случаи, когато чо
век без да е следвал в настоящото прераждане школата, е вли
зал във връзка с Божия Д у х и започвал да пророчества. Такъв
е случаят с пророк Амос, който казва, че Бог го взел от стадо
то и го направил пророк. Също и Елисей е орал на нивата, ко
гато минал Илия покрай него и го взел със себе си. Но това
показва, че те в миналото си прераждане са преминали през
школата и сега им трябва само малък повод, за да се пробуди
тяхната душа за онези опитности, които са имали в миналото.
Повечето от известните еврейски пророци са от този род. В тях
спонтанно избликва миналата опитност и те влизат във връз
ка с духовния свят. Такъв е случаят и с апостол Павел. Той
не е минал през школата във времето на физическото същес
твуване на Христа, но той е бил подготвен отминалото. Затова
Христос казва за него, че му е избран съсъд, т.е. в миналото
той е бил в школата и е бил във връзка с Христа.
За да влезе човек във връзка с Божия Д у х , да стане

пророк, той трябва преди всичко да бъде чист по сърце.
Защото е казано в Писанието: Чистите по сърце ще видят Бога.
Затова и в древните мистерии и във всички окултни школи
през всички времена, ученикът найнапред трябва да се
пречисти, да пречисти своите мисли, своите чувства и жела
ния и след това да дойде в контакт с Божия Дух. И Учителят,
както знаем, поставя чистотата като първо необходимо усло
вие за правилното развитие на ученика. В „Съборни беседи"
от 1920 година, в беседата „Необходими условия за ученика"
казва: „За ученика на окултната школа са потребни две неща:
първо, абсолютна чистота на сърцето. А за да бъде сърцето
чисто, то трябва да бъде дадено на Господа, на Белите Братя.
Второто необходимо условие за ученика е пълно самообла
дание на ума и сърцето, т.е. да владее ума и мислите си, да
владее сърцето и желанията си. Тези две неща са абсолютно
необходими за ученика на окултната школа." И еврейските
пророци, като ученици на окултната школа, са притежавали
тези качества и затова са били хора смирени, самоотвержени,
смели и са стояли далеч от всякакви житейски удоволствия и
наслаждения.
Пророците са се намирали на различна степен на разви
тие и затова Бог по различни начини им се откривал. На едни
чрез видения, на други чрез сънища, на трети е говорил, а на
четвърти се проявявал чрез тяхната мисъл. Тези, които са има
ли видения, които са виждали картини и образи в невидимия
свят, това в с ъ в р е м е н н а т а о к у л т н а н а у к а се н а р и ч а
имагинация. Други са били вдъхновявани и са чували Бог да
им говори. Това се нарича инспирация или вдъхновение. А
тези, на които Бог е говорил чрез мисълта, това се нарича
интуиция. Така че, в школата на пророците учениците са вли
зали във връзка с невидимия свят чрез три вида методи, ко
ито се прилагат във всички окултни школи видения, вдъх
новения и интуиция.
Но все пак има известна разлика между еврейските про
роци и Посветените от древните мистерии. Още в началото на

тази книга, когато говорихме за мисията на еврейския народ
и за Авраам казах, че чрез Авраам еврейският народ поема
един специфичен път на развитие. Този път се състоял в това,
че се развива човешкият мозък като орган на мисълта и чрез
пробуждане на мисълта ученикът влиза вече във връзка с ду
ховния свят. Докато в поранни времена не е било така. Затова
виждаме, че сам Авраам има среща с Бога като с физическо
същество. Това показва, че Азът е слязъл до физическото по
ле и на това поле се пробужда Бог в него, с Когото той е в
общение. Това е отличително за всички еврейски пророци, че
Бог се проявява чрез Аза, който е носител на мисълта на фи
зическия свят. Това е една идея, която мъчно може да се
обясни. Затова и самите родоначалници на еврейския народ
Авраам, Исаак и Яков са били пророци и Посветени от древ
ните мистерии, защото те идват от Халдея, страната на
мистериите. Но след срещата на Авраам с Мелхиседек, те ми
нават през една нова форма на Посвещение, когато човек не
изпада в магнетичен сън, но в будно съзнание получава
Посвещение и след това и откровения. Също и Мойсей върви
по този път, а след него и неговите приемници. Самият той уч
редява една окултна школа, в която е приемал за свои учени
ци онези, които са били готови и са разбирали вътрешния сми
съл на нещата. Това са били хора с пробудена и ясна мисъл
и на тях предава ключовете на своите книги. Те стават носи
тели и наследници на окултното учение на Мойсей, което се
предава устно в течение на много години, и чак във Вави
лонското робство се записва от Ездра и Данаил. Това е окул
тното учение на евреите, което обикновено носи името Кабала,
за което говорих в предната глава.
О с в е н пророците, на които са дадени Писанията в
Библията, спомена се и за други пророци, които са големи
пророци, но от тях не са останали специални книги. Такива
са Самуил, Натан. Ахия, Илия, Елисей и други.
Забележително в Израил е, че има много пророци, които
са свързани с Бога и чрез тях той говори на управниците на

Израил. Найголемият пророк на Израил е Мойсей. Той ос
тавил за свой заместник Исус Навин. За него е казано в пос
ледната глава на Второзаконие, 34 глава, 9 стих: „Исус, син
Навиев, беше изпълнен с дух и Мъдрост, защото Мойсей бе
ше възложил ръцете си на него", което значи, че беше го пос
ветил в тайните на Мъдростта. Полагането на ръцете е метод
на Посвещение, защото енергиите се предават чрез контакт,
в случая чрез полагане на ръце. Това е потвърдено в Новия
завет. В евангелието на Лука, 13 глава, 13 стих е казано: „И
положи на нея ръцете си и тоз час се изправи жената и сла
веше Бога."
Учителят, в беседата „Гърбавата жена" обяснява, че с по
лагането на ръцете Христос й предал енергия, която излеку
вала жената от нейната гърбица и е събудил Божественото
начало в нея. Това е също един акт на Посвещение, защото
тук не става въпрос за физическа гърбица. Ето какво казва
Учителят: „С полагането на ръцете си Христос измени орби
тата на тази жена. Тази жена като стана, намери се в един мъ
дър свят, започна да слави Бога, т.е. да учи и да разбира
живота. Нейното положение е като положението на човек, из
ваден от з а т в о ра и п о с т а в е н на н а й х у б а в и т е места в
природата, да се радва на чистите извори, да вкуси най
хубавите плодове и да се наслаждава на неизказаните й
прелести. За да изправим живота си, нам е потребна една по
ложителна Божествена наука." При акта на Посвещението
Учителят полага ръцете си на ученика и изменя теченията на
неговите сили във възходяща посока, т.е. изправя неговата гър
бица и той започва нов живот, и започва да мисли по нов начин.
В първата глава на книгата Исус Навин се казва:: „И след
смъртта на Мойсей, раба Господен, Господ говори на Исус,
Навиевия син, и мy рече:..." Казва се какво му е говорил. Значи,
и той е бил във връзка с Бога, бил е Посветен. И понататък,
при завладяването на Обетованата земя се казва: „И рече
Господ на Исуса..." В шеста глава се описва нареждането на
Господа как да превземат града Йерихон. Там е казано:

„Йерихон беше заключен и затворен от лицето на израиле
вите синове, никой не излизаше и никой не влизаше. И рече
Господ Исусу: Ето, предадох в ръката ти Йерихон и царя му,
и силните с крепост. И да идете около града всички ратници
мъже, да обиколите града веднъж. Така да правите шест деня.
И седем свещеници да носят пред ковчега възклицателни
тръби. И на седмия ден обиколете града седем пъти и све
щениците да тръбят с тръбите. И когато затръбят с възкли
цателен рог продължително, като чуете гласа на тръбите,
всички люде да възкликнат с голямо възклицание. И ще пад
нат градските стени на мястото си и людете ще влязат, всеки
според себе си." Това е описание на една магическа операция,
с помощта на която евреите са превзели Йерихон.
Всички неща имат свои вибрации. Същото се отнася и до
стените на Йерихон. И когато чрез горепосочената магичес
ка операция евреите създадоха същите вибрации, каквито
имаха и стените, последните рухнаха. Правени са опити с му
зиката за събаряне на мост, през който минава войска. И
затова, когато войската минава през мост, не трябва да се пее,
за да не би под ритъма на музиката и маршируването да се
събори мостът.
След смъртта на Исус Навин, Господ чрез съдиите ръ
ководеше еврейския народ, като пращаше ангели при различ
ни побудни хора, които са принадлежали към школата на
есеите, която още от времето на Мойсей съпътства еврейския
народ. В 13та глава на книгата „Съдии" е казано за това. Там
е казано: „Имаше един человек от Сарая, от Деновото племе
и името му Маное, и жена му беше безплодна и не раждаше.
И яви се ангел Господен на жената и рече й: Ето сега, ти си
безплодна и не раждаш. Но ще заченеш и ще родиш син. И
отсега ти да се пазиш, да не пиеш вино или сикера, и да не
ядеш нищо нечисто. Защото ето забременяваш и ще родиш
син. И бръснач да не влезе в главата му, защото детето ще
бъде назорей Богу от утробата на майка си и то ще почне да
избавя Израиля от ръката на филистимците." Предсказанието

на ангела се сбъдва и се роди Самсон. Есеите се наричат още
Назореи.
В шеста глава на книгата „Числа" се дават условията, при
които човек може да бъде назорей. Това име се дава на човек,
който се обрича да служи на Бога, като води чист и свят живот,
и не употребява вино, и не си стриже косата и брадата. Също
така да не влиза в къща, където има умрял и да не присъства
на погребения. Пожизнените назореи се посвещават в назо
рейството от родителите им още при раждането им, какъвто е
случаят със Самуил, Самсон, Йоан Кръстител и други. По
подробно за назореите вижте в статията за есеите.
Като първи представител на есейството се явява Арон и
синовете му, които поемат свещеническата служба. За тях Бог
казва на Мойсей: „И свещеничеството ще бъде тяхно по веч
но узаконение. И ще посветиш Арона и синовете му." Това е
казано в книгата „Изход" 29 глава, 9 стих. А в 6та глава на
книгата „Числа" от 22 до 27 стих Господ казва па Мойсей как
да благославят. И говори Господ Мойсею и рече му: Говори
на Арон и синовете му и кажи: Така да благославят израиле
вите синове и да им говорят:
Господ да те благослови и да те опази.
Господ да просвети лицето си на тебе и да те помилва.
Господ да възвиси лицето си над тебе и да ти даде мир.
Така да възложат името ми върху израилевите синове и
ще ги благословя.
В 12та глава на книгата „Числа" се говори, че Арон и
Мариам се разбунтували против Мойсей, като казали: Само
чрез Мойсей ли говори Господ? И понататък се казва: И чу
това Господ. А Мойсей беше човек много кротък, повече от
всички човеци, които бяха на земята. И рече Господ на Мойсея,
на Арона и на Мариам: Излезте вие, тримата, към скинията
на събранието. И излязоха тримата. Тогава слезе Господ в об
лачен стълб и застана пред дверите на скинията, и повика
Арон и Мариам. Излязоха те двамата и рече им: Слушайте сега
думите ми: Ако има между вас пророк, Аз, Господ, чрез виде
ние ще му се открия, на сън ще му говоря. Но с раба Мойсея
не е тъй. Той е верен във всичките ми думи. Затова уста с ус
та ще говоря аз с него явно, а не с гадания, и той ще гледа об
раза Господен. И как вие не се бояхте да говорите против ра
ба ми Мойсея. И разпали се гневът Господен против тях и оти
де си. И облакът се оттегли от скинията и ето Мариам стана
прокажена и бяла като сняг.
От този цитат се вижда, че и пророците са на степени спо
ред степента на Посвещението. Онези, които са с повисоко
Посвещение като Мойсей, говорят лице с лице с Господа, а на
подолните Господ се открива във видения и сънища.
В книгата „Второзаконие", 18та глава, от 15 до 21 стих
Мойсей казва на евреите: „Господ, Бог твой, ще те въздигне
от средата тебе, от братята ти, пророк като мене: него да
слушате..." И понататък Мойсей цитира думите на Господа
към евреите: „Аз ще им въздигна от братята им пророк като
тебе и ще туря думите си в устата му, и ще им говори всичко,
каквото аз му заповядвам. И който не послуша думите му, ко
ито ще говори от Мое Име, аз ще искам ответ от него. Но
пророк, който дръзне да говори в Мое Име думи, които Аз не
съм му заповядал да говори, или който говори от името на дру
ги богове, този пророк да се умъртви. Ако ли рече в сърцето
си: как ще познаем думите, които Господ не е говорил?
Когато някой пророк говори в Името на Господа и думата му
не се сбъдне, нито се случи, тя е дума, която Господ не е
говорил. Пророкът я е говорил от дързост, да се не боиш от
него."
Едно от найхарактерните и специфични положения, при
същи на Стария завет е фактът, че Бог, Божественото и други
духовни същества се явяват пред хората като физически
същества. Още на Авраам Бог се представи като човек, а съ
що и в много други случаи Бог се явява като човек и говори
на човека. На Мойсей Той говори от горящата къпина, но пак
на физическия свят. На Синай Мойсей се срещна с Бога, от
Когото получи десетте Божи заповеди. На пророците Бог

говори, чуват гласа му без да Го виждат, а някои и Го виждат.
Това са различни положения и отношения м е ж д у Бог и
пророците, различни начини на изявление, както и той сам
казва в погоре цитираната мисъл, че на някои пророци Той
се явява като видение, говори им в сънища, а на такива като
Мойсей говори лице в лице.
В книгата „Второзаконие", 32 глава, 39 стих се казва:
„Вижте сега, че Аз съм Аз." Божественото в човека е неговото
висше Аз, което е във връзка с обикновеното аз в човека и го
обособява като отделно същество над всички същества, ко
ито се намират на земята. Азът се намира в различни светове.
Така например, азът на минералите е в причинния свят, на
растенията е в менталния свят, на животните азът е в астрал
ния свят, а азът на човека е във физическия свят. И затова чо
век има самосъзнание, а самосъзнанието се явява, когато азът
слезе във физическия свят и се проявява чрез физическо тяло.
И сега, когато Бог казва: Вижте сега, че аз съм Аз, това
подразбира, че Той е в аза на човека, Той е същината на този
аз, който осъзнава Б о ж е с т в е н о т о присъстви е в себе си.
Висшето Божествено начало, което живее в аза на човека се
е пробудило или казано другояче, направена е връзка меж
ду висшето Божествено начало на човека и неговия аз, който
работи във физическия свят. Това отношение е скрито под
формата, че Бог се явява в човешка форма и говори със сво
ите избраници. Това е много дълбока мисъл, за която само
загатвам. Това значи, че Бог е слязъл до физическото тяло на
човека и се проявява чрез него, което значи, че физическото
тяло е така одухотворено , че може да стане носител на
Божественото начало, на висшето Аз, на Бога в човека.
Ето какво казва Щайнер за характера на Стария завет и
за пророците: „Това, което сме добили от духовната наука, ни
позволява да разгледаме еврейските пророци по един твърде
особен начин. Някои говорят за еврейските пророци като за
Посветените от другите народи. По този начин те не могат да
бъдат разбирани. Ако вземем Библията и разгледаме

пророците, започвайки от Илия и стигнем до Малахия, мина
вайки през Исайя, Еремия, Иезекил, Данаил, спирайки се на
това, което Библията казва за тези образи, тогава ще видим,
че не м о ж е м да ги п р и ч и с л и м к ъ м о б щ а т а с х е м а на
Посвещенията. Никъде в Библията не се казва, че юдейски
те пророци са минали през същия път на Посвещение, както
Посветените на другите народи. Казва се: Те пристъпиха пред
своя народ, като в душата им проговори гласът на техния Бог
и ги направи способни да предричат бъдещия курс на съд
бата на техния народ, и даже и бъдещия курс на световната
история. Това се изтръгва спонтанно и стихийно от душите на
пророците. Но не ни се казва, че са минали през Посвещения,
както това се разказва за пророците от другите народи, че те
са минали през Посвещение. Еврейските пророци са се про
явили така, че тяхното духовно виждане се проявява като ед
на гениалност, виждане, което им показва какво трябва да ка
жат на своя народ и какво трябва да кажат на човечеството.
Така се проявяваха те, така се позоваваха на своя пророчески
глас и на своите пророчески дарби. Виждаме само как един
пророк, когато има да каже нещо, той говори за това, че Бог
му го е съобщил чрез своите посредници или че го е получил
като една непосредствена, спонтанна истина.
Това ни дава повод да запитаме: Какво разкриваме ние по
отношение на еврейските пророци, които външно могат да бъ
дат поставени наред с Посветените на другите народи? Какво
разкриваме ние, когато проследим с помощта на духовната
наука, окултно, душата на тези пророци? Ние откриваме не
що твърде забележително. И ако сравним това, което окулт
ното изследване ни дава с това, което историята и религиоз
ното предание ни дава, относно тези образи на пророците, ще
видим, че те напълно се потвърждават.
Когато проследим душите на еврейските пророци по пъ
тя на едно ясновидско изследване, откриваме, че те са преро
дени Посветени от миналото, които са били Посветени у други
народи и още у тези народи са се издигнали до висока степен

на Посвещение. Следователно, когато проследим в миналото
един от еврейските пророци, ние стигаме до други народи. Там
ние намираме една посветена душа, която дълго време е сто
яла при този народ. След това е минала през вратата на смър
тта и се е преродила сред еврейския народ. Това се отнася до
всеки един от пророците Исайя, Йеремия, Данаил и пр.
К о г а т о и с к а м е да н а м е р и м т е х н и т е д у ш и в п р е д и ш н и
прераждания, ние трябва да ги търсим у другите народи.
Тривиално изразено, нещата стоят така, че Посветените на
другите народи са се събрали у еврейския народ, където те
зи Посветени се явяват в образа на пророците. По този начин
става обяснимо как пророците се явяват така, че тяхната про
роческа дарба се проявява като една спонтанна, стихийна сила
на тяхната душа. Тази пророческа дарба е едно възпомена
ние на това, което те са добили като Посветени тук или там.
То се изявява така, че не може да покаже винаги онази хар
монична форма, която е имало в предишните прераждания.
Защото една душа, която е била въплотена в миналото в едно
персийско или египетско тяло, трябва първо да се приспосо
би към еврейското тяло. Поради това, някои от способностите,
които тази душа е имала порано, не могат да се проявят.
Защото работата не стои така, че когато човек напредва от едно
въплощение в друго, всичко, което е имал порано като сили
и способности да може да се прояви. Поради трудностите, ко
ито новото тяло създава, някои от тези способности могат да
се изявят нехармонично, хаотично. Виждаме, как еврейски
те пророци са дали на своя народ сбор от духовни импулси,
които често пъти са неподредени, но величествени възпоме
нания на тяхното Посвещение от предишно прераждане. Това
е особеното, което виждаме у еврейските пророци. А защо става
това? Причината е само тази, че в действителност цялото раз
витие на човечеството трябваше да приеме тази форма и да
даде възможност щото това, което е било постигнато в това раз
витие разпръснато, да бъде събрано в един фокус и да се ро
ди отново от кръвта на народа на Стария завет. Ето защо нав

сякъде в древноеврейския народ се подчертава така насто
ятелно принадлежността към една и съща кръв, течението
на една и съща кръв през поколенията. У другите народи то
ва става по отношение на племената, но не и по отношение
на самия народ, който вече се е оформил като народ. Всичко,
което съставя световноисторическата мисия на народа на
Стария завет, се основава на непреривността на течението на
кръвта през поколенията. Ето защо онзи, който трябва да бъ
де считан, че принадлежи изцяло на еврейския народ, вина
ги е наричан син на Авраам, на Исаак и на Яков, т.е. на онзи
елемент, който се е показал първо в кръвта на Авраам, Исаак
и Яков.
Тази течаща през поколенията кръв беше средата, в ко
ято трябваше да се стопи онзи елемент, който произхожда от
Посвещението на различните народи. Като лъчи, които идат
от различни страни и се съединяват в един център, така и лъ
чите на Посвещението на различните народи се събраха ка
то един център в кръвта на древноеврейския народ. През та
зи кръв трябваше да мине психическият елемент на разви
тието на човечеството. Много важно е да вземем под внима
ние този окултен факт. защото само тогава ще разберем защо
едно писание като Евангелието на Марко още от самото на
чало се основава на Стария завет.
Но какво става при това събиране на елементите на
П о с в е щ е н и е т о на различните народи в този е д и н с т в е н
център? Ние ще видим защо става това. Когато вземем целия
драматичен ход на Стария завет, ще забележим как чрез то
ва приемане на елемента на Посвещението на различните
народи, постепенно в развитието на Стария завет се изработ
ва мисълта за безсмъртието, която се явява в своята върховна
точка именно у Макавеевите синове. В хода на Стария завет
ние виждаме едно пълно с драматичен развой развитие и вър
ховната точка на този развой застава накрая пред нас в мъ
ченическата смърт на Макавеевите синове, които из своята
душа говорят за съединеността, даже и за възкресението на

техните души в Божествения елемент."
От тази мисъл се вижда, че пророците са Посветени от
всички народи, събрани в Израел да обединят всички при
добивки на човешкото развитие в едно цяло, което да се про
яви в еврейския народ, в когото трябваше да слезе Христос.
И те имаха именно за мисия да подготвят еврейския народ и
оттам и цялото човечество, от което те идват, и с които народи
те имаха една вътрешна връзка, за да приемат Христа.
Както вече казах, и Авраам, и Исаак, и Яков бяха във връз
ка с Бога, били са Посветени. Но сега ще говоря за пророците
след установяването на евреите в Палестина. Мойсей, както
видяхме, е бил първият и найголям пророк на Израел, за ко
гото сам Бог казва, че говори лице с лице с него. След него
идва неговият ученик и заместник Исус Навин, който също е
Посветен и е във връзка с Бога. Още в първата глава на кни
гата И с у с Навин, Господ се обръща към него и му казва:
„Подир смъртта на Мойсея, раба господен, говори Господ на
Исус Навиевия син, слугата Мойсеев и рече: Рабът ми Мойсей
умре. Сега, прочее, стани ти, ти мини този Йордан и всички
люде на земята, която аз давам на тях, израилевите синове.
Само бъди крепък и твърде мъжествен, за да правиш при
лежно по всичкия закон, който ти заповяда рабът ми Мойсей.
Не се отклонявай ни надясно, ни наляво, за да имаш добър
успех където и да идеш. Да се не отдалечи тази книга на за
кона от устата ти, но нея да преговаряш деня и нощя, да пра
виш прилежно всичко, каквото е написано в нея, защото то
гава ще напредват в пътя си и тогава ще имаш добър успех.
Ето, заповядвам ти: бъди крепък и мъжествен, да не се упла
шиш и да не се страхуваш, защото с тебе е Господ Бог твои,
де и да идеш." И понататък за всичко, което е предприемал
Исус Навин. той се съветвал с Бога и се намирал под негово
ръководство. Това показва, че той е бил в съзнателна връзка
е Бога, бил е Посветен.
След смъртта на Исус Навин, евреите по нареждане от
Бога се ръководели от така наречените съдии, които също

имали връзка с Бога. Нойизвестни и прочути от съдиите са
Самсон и Самуил, и двамата назореи още от раждането си и
във връзка с Бога. За Самсон и неговото раждане споменах
поранно. Сега ще се спра на Самуил като един от първите и
главни пророци. Но преди да говоря за Самуил, ще направя
е д и н к р а т ъ к п р е г л е д на с ъ щ н о с т т а и е с т е с т в о т о на
мистицизма, понеже еврейските пророци са първокласни
мистици.
СЪЩНОСТ И ЕСТЕСТВО
НА МИСТИЦИЗМА
Мистицизмът на еврейските пророци
„Животът има освен външна, още и вътрешна страна,

която само мистикът разбира. Под мистик разбирам човек
на Любовта. Вътрешната страна на живота не може да се
разбере без Любов. Чрез Любовта се дохожда до вътреш
ното разбиране същността на живота. Под същина на
живота разбираме вечното в света, т.е. идеала, към който
се стреми душата."
„Мистицизмът подразбира стремеж на душата към
Великото Неизвестно, което душата чувствува като нещо
много близко и сродно, макар и неизвестно, но все пак
познато. Душата чувствува, че това неизвестно прониква
целия живот и цялата природа. Затова тя го търси и
чувства проявеното в живота и природата като една не
уловима реалност, много поблизка от обикновената ма
териална реалност."
„Любовта ти към Бога ще бъде толкова вярна и истинна,
доколкото имаш Любов към ближния си. Тази Любов пък
ще определи отношенията ти към себе си. Всеки ден
трябва да изменяш възгледите си, т.е. да ги допълваш и
разширяваш. Така мисли мистикът."
Учителят
Съвременните хора имат АШОГО повърхностно схващане

за мистицизма. Под мистицизъм те разбират нещо смътно,
мъгляво, нещо неопределено, тайнствено и го свързват често
с шарлатанство. суеверие и други подобни. Съвременните хо
pa като чуят думата мистицизъм, или като се каже за някой,

че е мистик, смятат го за смахнат, изгубил ума си, фантазьор,
откъснал се от реалния живот. Това е погрешно схващане на
мистицизма, което произтича от неразбиране естеството и
същността на мистицизма.
Учителят казва, че Бог е едно Велико Единство, което се
изявява като множество. Това значи, че Бог е, така да се каже,
разпръснат и прониква във всички същества. Той е Същината
на всичко съществуващо, включително и на материята, която
някои противопоставят на Бога. Окултната наука казва, че ма
терията това са спящи духове, т.е. духовна реалност в по
тенциално състояние. Божественото стои в основата на цяло
то битие и в света не с ъ щ е с т в у в а нищо друго, освен Бог.
Всичко, което познаваме като свят, живот и същества на раз
лична степен на развитие, е само проявление на Бога. В този
смисъл Бог не е вън от света и нещата, но Той прониква све
та и всички с ъ щ е с т в а , Той е отвън и отвътре на света и
съществата. Затова апостол Павел, който е един мистик, казва:
„Ние живеем, движим се и съществуваме в Бога." Това е съ
щината на мистицизма, че ние живеем, движим се и същес
твуваме в Бога и ние можем да влезем във връзка с Него и да
Го преживеем, за да Го познаем. Бог е в нас и ние сме в Бога.
И Христос казва: „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жи
лище във вас." Направата на това жилище е духовното тяло
на човека, в което живее Бог и Христос, и когато то се съгради,
човек може съзнателно да влезе във връзка с Бога и с Христа,
които са вътре в човека.
Онзи, който съзнава, че Бог живее в него и той живее в
Бога, и в живота си изявява Бога, той е мистик. Значи, мистик
е човекът, който съзнава, че Бог живее в него и той живее в
Бога, и че неговият живот е изявление на Бога. Той съзнава,
че неговият живот е живот на Бога, Който протича през цяло
то Битие. Той съзнава единството на живота във всички фор
ми и затова за него всяка една форма, в която пулсира
Божествения живот, е Свещена. За да дойде човек до съзна
нието за единството на живота, не само като идея, но да го пре

живее в себе си, трябва да се пробуди висшето, Божественото
съзнание в човека. И когато се пробуди това висше съзнание,
наречено свръхсъзнание, тогава човек може да преживее все
единството на живота. Защото това висше съзнание е присъс
твие на Бога в човека, а казах, че Бог е едно Велико Същество,
което се проявява като множество. Във всички свои проявле
ния Божественото е идентично само на себе си. Учителят из
разява тази идея по следния начин: „Когато Божественият Д у х
говори, Той говори по един и същ начин на всички хора и
същества." Това, което казва на едного, ще го каже и на други.
И затова при случаи, когато се явява противоречие в говоре
нето на Духа, това показва, че не е Божественият Дух, който
се проявява и говори. Защото Божественият Д у х е идентичен
с висшето Божествено съзнание във всеки човек, във всяко
същество. Значи, когато Божественият Д у х говори чрез да
ден човек, това, което говори не може да бъде в противоре
чие с това, което говори чрез друг човек. Това се дължи на
всеединството на Бога във всички Негови проявления. По фор
ма говоренето може да се различава, но по смисъл е едно и
също.
Когато се казва, че някой човек е мистик, това подразбира,
че той е събудил Божественото в себе си и е във вътрешна
връзка с Великото Божествено Начало, което прониква ця
лото битие, и е във вътрешна връзка с всички същества от
космоса. Той преживява в себе си всички Божествени качес
тва и атрибути. За него се казва, че е едно с Бога. Но въпреки
единството си с Бога, той не изгубва своето индивидуално
съзнание. Той съществува като един Божествен център във
Великия Божествен океан. И понеже Бог е Любов, която но
си вечния, безсмъртния живот, затова истинският мистик има
съзнание за вечния живот, т.е. неговото съзнание не се пре
късва при промяна формите на живота. Той обича всички
същества, от наймалките до найголемите и цени техния жи
вот както своя, защото той знае. че животът е един и произти
ча от безграничната Божествена Любов. Затова в живота си

и чрез живота си той осветява Името Божие, което е Любов,
защото е казано, че Бог е Любов.
Понеже Бог е една всеобхващаща Мъдрост, която про
никва и организира цялото битие, затова и мистикът прежи
вява в себе си Бога и като Мъдрост, която е Светлина без
сенки, която е абсолютна разумност и хармония. Затова и мис
тикът е човек мъдър и разумен и живее в хармония. Затова
той работи в света за въдворяването на Царството Божие и
Неговата правда. Понеже Бог е реалността в света, към която
се стреми всичко съществуващо, затова мистикът преживява
Бога като една Велика Истина, която носи свобода и разкри
ва красотата на света. Затова мистикът е човек, който изпъл
нява волята Божия в живота си и е абсолютно свободен. И ако
някой път си налага ограничения на света и живота, това го
прави съзнателно, с цел да изпълни някаква задача в света.
Така че, мистикът е човек, който е свързан с Великата
Реалност и затова той не е фантазьор и празен мечтател, а твор
ческа личност в света, както Бог е творец, защото Бог живее и
се проявява чрез него. Мистикът е човек със светъл ум и чисто
сърце и неговото съзнание е чисто и тихо, за да може да от
разява и преживява в себе си Божественото блаженство, кра
сота и хармония. Той е в непрекъснато общение с Бога и Бог
винаги му изявява своята воля.
Когато Божественото се пробуди в човека, то се изявява
чрез ума, сърцето, волята и душата на човека. Когато те всич
ки са организирани и са добри проводници на Божественото,
тогава Божественото се проявява чрез цялата човешка при
рода и това именно е съвършеният мистик. А когато някои от
тези части на човешката природа не са организирани, за да
бъдат добри проводници на Божественото, тогава то се про
явява х а р м о н и ч н о само чрез онази негова част, която е
организирана, а чрез тези, които не са организирани, се про
явява нехармонично и непълно. От такъв източник са онези
извратени форми на мистицизъм, които са причина за отри
дателното схващане на съвременните хора за мистицизма.

Когато Божественото се проявява в даден човек чрез не
говия ум, такъв човек е мистик рационалист. Такъв е случаят
с Толстой. В него Божественото е пробудено и се проявява,
но понеже е със силно развит интелект, затова дава интелек
туална окраска на преживяванията си. За него Учителят казва:
„Толстой говори от прага на Царствот о Божие." Когато
Божественото се проявява предимно чрез сърцето, тогава то
зи човек преживява в себе си Божествената Любов, прежи
вява Божественото блаженство и е изпълнен със състрада
ние и милосърдие. Такъ в вид мистик имаме в лицето на
Руксброк и Екхарт. Когато Божественото се проявява повече
чрез волята, такъв човек това, което преживява като изявле
ние на Бога, се стреми да го въплоти в практичния и общес
твения живот. Такъв мистик имаме в лицето на Ганди.
Учителят казва: „Някой път Бог говори на ума, друг път
говори на сърцето, трети път говори на волята." И ако човек
не послуша, тогава Бог го оставя да си спи. Пример за мистик,
в когото Божественото се проявява и в ума, и в сърцето, има
ме в Паскал. Мистик, в който Божественото се проявява в ця
лото негово същество имаме в Сведенборг. За него Учителят
казва, че е съвършен човек. Съвършен мистик в нашата епо
ха имаме в лицето на Учителя.
Мистикът преживява мистериите на живота и според сте
пента на неговото развитие му се разкриват законите и мето
дите на вътрешния живот. Найвисшето състояние на мис
тика е преживяването на Божественото блаженство. Понеже
мистикът се слива с Божественото съзнание, той може да пре
живее живота, който пулсира във всички форми, може да пре
живее живота, който пулсира в цялата природа, може да пре
живее живота на едно цвете, на едно животно, на един друг
човек. Той преживява духовната страна на всички процеси и
явления, които стават в природата и живота. И затова той като
отиде всред природата, преживява нейния живот и нейното
величие. Той вижда и разбира, че тя е тяло на Бога. че Бог се
проявява чрез нея и чрез всички форми, които съществуват в

нея.
К а к т о н а в с я к ъ д е в живота има степени , така и при
м и с т и ц и т е , те са на с т е п е н и . Има м и с т и ц и , при които
Божественото се проявява чрез подсъзнанието и те долавят,
че нещо велико и мощно пресича орбитата на техния живот,
но н я м а т ясна п р е д с т а в а за него. При д р у г и с л у ч а и
Божественото се проявява чрез самосъзнанието. В тези слу
чаи свръхсъзнанието прониква самосъзнанието и го озарява
отвътре и отвън и човек с ясно съзнание преживява връзка с
Божественото. Тогава той може да каже, че Бог му говори и
му казва това или онова. Т а к ъ в е с л у ч а я т с еврейските
пророци. Божественото в тях се проявява предимно чрез са
мосъзнанието и им се казва ясно и определено какво трябва
да кажат на израилския народ. При тях случаят е такъв, че
Божественото съзнание е проникнало тяхното самосъзнание
и Божествения Д у х ги използва като проводници, за да извести
волята си на еврейския народ, който се намира под ръковод
ството на Божествения Дух, когато слизал към земята да се
прояви на физическото поле чрез едно физическо тяло.
Еврейските пророци, както вече казах, са минали през
Посвещенията в древните мистерии в миналото в различни
народи и сега идват в Израел, за да подготвят условията за ид
ването на Христа. И това, което е складирано в техните души
като опитност и преживяване от Посвещенията, сега изблик
ва спонтанно и стихийно. Така че те са готови души, които при
наймалък външен повод се пробуждат и започват да говорят.
Главната задача на еврейските пророци е да подготвят съз
н а н и е т о на е в р е й с к и я народ за с л и з а щ и я към Земята
Божествен Дух. Затова тяхното явяване не е нещо случайно,
а е резултат на една духовна вълна, която иде от Божествения
Дух и която носи духовна светлина и топлина, и има за зада
ча да пробуди поиздигнатите души, за да бъдат като една
среда, която да приеме Б о ж е с т в е н о то Слово, носено от
Божествения Д у х . Защото както физическото слънце в сво
ето видимо движение създава условия за развиване на рас

тителността на Земята и за разцъфтяването на цветята, така и
от Божествения Д у х периодически идват духовни течения
към Земята, за да създадат условия за напъпилите души да
се разцъфтят, да се пробудят. Мистиците са именно такива
пробудени души, които долавят духовните течения, които ид
ват за дадена епоха и се пробуждат от вековния сън и според
степента на развитието си преживяват Божественото в себе
си. Найнапред под влияние на тази духовна вълна, у понап
редналите души се създава едно мистично настроение, ко
ето създава в тях условия да работят за п р о б у ж д а н е на
Божественото в тях, за разцъфтяване на техните души. И ко
гато вече се пробуди тяхната душа, когато тяхното съзнание
се проникне от Божественото съзнание, те вече могат да пре
живеят присъствието на Божественото в себе си. Тогава те ста
ват озарени от една духовна светлина и носят в себе си една
мекота и топлина, с които привличат хората, стават един жив
извор на Любов и Мъдрост, стават извор на живи води, които
утоляват жаждата на страдащите в материята човешки души.
Мистикът външно може да бъде обикновен човек, орач
или овчар, както са били някога еврейските пророци. Той мо
же да бъде цар или свещеник, както Давид и Соломон. Той
м о ж е да бъде поет като Р а б и н д р а н а т Тагор, Н о в а л и с ,
Метерлинг, Гьоте, Шекспир и други. Той може да бъде об
щественик като Ганди и Толстой. Той може да бъде философ
като Бергсон, Фихте, Лайбниц, Спиноза, може да бъде учен
като Нютон, Францис Бекон и други. Той може да бъде ху
дожник като Леонардо Да Винчи и Рафаел, може да бъде
скулптор като Микеланджело и може да бъде всякакъв. Но
какъвто и да е мистикът външно, той винаги в своите творби
дава израз на своите духовни преживявания. Затова в изкус
твото и литературата мистиците са символисти, а в науката зад
материалните процеси и явления те виждат Духа, който ра
боти в природата.
Така че. мистиците не са хора с мъгляви съзнания, уне
сени и занесени, но са творчески личности, хора на трезвата

и дълбока мисъл, хора с благородни сърца и силна благородна
воля, която осъществява в дела тяхното мистично съзерцание
и преживяване. И прогресът в света, културата е дело на
мистиците, а не на онези, които се мислят за учени и умни.
Ако в тази светлина разгледаме световната история ще видим,
че начело на прогреса и културата винаги стоят мистиците,
хората с духовен поглед за света и живота, а тези, които се ки
чат с титлата учени, са само дилетанти в науката. Те само раз
работват и много често опорочават първоначалните идеи, да
дени от истинските учени, които са били винаги мистици.
Даже и найголемите светила на съвременната наука, Алберт
Айнщайн и Иван Петрович Павлов, са хора с дълбоко рели
гиозно убеждение.
Мистиците са обикновено хора, които в миналото са пре
минали през Посвещение и през духовно подвизаване и сега
спонтанно избликват в тяхната душа, в тяхното съзнание пре
живените минали опитности. Това е ясно илюстрирано от жи
вота на Сведенборг, който до 50 годишна възраст се е зани
мавал с научна работа и е бил дълбоко религиозен. От един
път миналите опитности и светлина разкъсват булото на
материята, неговото съзнание се разширява и той влиза във
връзка с духовния свят и със съществата, които го населяват.
Характерното за мистика, както и за Посветения е това, че тях
ното съзнание се разширява и Светлината им се увеличава.
Такъв е случаят с апостол Павел. Той е бил много ревностен,
даже фанатично религиозен. Но на път за Дамаск го среща
Христос и неговото съзнание се пробудило от тази среща, и
той става един от найголемите мистици на християнството.
Подобно преживяване е имал един съвременен канадс
ки професор, Херман Бек. Той разправя по следния начин сво
ята опитност, която накратко ще разкажа. „Бяхме се събрали
на приятелски разговор и разисквахме върху религиозни и
философски теми, четяхме различни поети и философи с мис
тични тенденции, и така увлечени в разговора не забелязах
ме кога стана 12 часа през нощта. И понеже живеех извън

града в една вила, тръгнах през нощта да си отивам, като тряб
ваше да мина през поле. Като вървях през полето и още раз
мишлявах върху прочетеното и говореното, изведнъж видях
пред себе си светлина и помислих, че близко някъде има
пожар. Но в следния миг видях, че аз с ъ м о б г ъ р н а т от
Светлина като пламъци. В този момент съзнанието ми се раз
шири и преживях живота на цялото битие. В ума ми нахлу
толкова много Светлина, че придобих толкова много знания,
каквито не бях придобил в течение на тридесетгодишното си
професорствуване. Преживях едно безкрайно блаженство.
След това Светлината изчезна, но знанието, което нахлу в гла
вата остана, блаженството и мирът, които преживях също
останаха." Такива преживявания той имал няколко пъти и това
му дава повод да изследва подобни преживявания и на други
хора. И действително намира много такива случаи в света.
След като изследвал много подобни случаи, той написва ед
на к н и га в ъ р х у с ъ з н а н и е т о , което е о с н о в а на в с е к и
мистицизъм.
Така че при мистичните преживявания и при Посвеще
нията винаги става една голяма промяна на съзнанието: съз
нанието се разширява по обем, ако мога така да се изразя, в
него прониква много и изобилна Светлина. И когато някои го
ворят за среща с духовни същества и някаква промяна става
в тяхното съзнание, това показва, че те не са имали среща с
реално Възвишено Същество, а с някакви семки и черупки
от духовния свят, които са като автомати без никакво съзна
ние за себе си. Или пък са същества, които са със съзнание
пониско от човешкото; или са човешки души, които са зами
нали и в които съзнанието не се е пробудило и живеят в
самосъзнанието, което показва, че те са още във физическия
свят, макар и без физическо тяло. Има много същества, които
живеят на физическо поле без да имат физическо тяло и те са
именно, които се виждат от някои и които им говорят, като им
разкриват неща, които са с крити за обикновения човешки
поглед. Но това не са възвишени духовни същества, които мо

гат да внесат промяна в тяхното съзнание и да предизвикат в
него дълбоки преживявания.
Пророк Самуил
Пророк Самуил е бил левит по рождение, син на Елкана

и жена му Ана, която го измолила с молитва от Бога и затова
го нарекли Самуил, което значи „чут от Бога" или „дете на мо
литвата". Още преди раждането му майка му го обрекла на
Бога. Затова още от малък го завела в Сило, където е било
Светилището на евреите. (Подобна е историята на Питагор.
Майка му също нямала дете и се молила на Бога, като се
обрекла, че ако има дете, ще го посвети на Бога. И когато се
родило детето, тя го завела в храма на Бога в Ливан.) Там той
бил отгледан в храма под грижите на първосвещеника Илий.
Като бил посветен на Бога още преди раждането си и преда
ден на назирейството, той още от малък имал връзка с Бога и
Бог му говорил. След смъртта на Илий, той бил определен за
съдия на Израил. Той е последният и найдобрият от израил
ските съдии.
Когато станал съдия, 12те племена били отпаднали и
нравствено, и политически. Той ги освободил от чуждо иго, обе
динил ги и ги управлявал с Мъдрост и Любов, като насърча
вал образованието и истинската вяра. Той създал, или поп
раво възстановил училището за пророци и свещеници, ко г о
съществувало порано. Към края на живота си той помазал
за цар Саул, а след него Давид. Умрял на 98 годишна въз
раст през 1053 година преди Христа. Даже и след смъртта му
Саул го викал за съвет, защото докато бил жив, той имал го
лямо влияние върху Саул.
След като С а у л се отклонил от Господа, Бог казва на
Самуил, че го отхвърля като цар и го праща в дома на дави
довия баща Йесей, който имал осем синове, наймалкият от

които бил Давид, който по това време пасял овцете на полето.
Когато той дошъл пред Самуил, Бог му казал да го помаже за
цар на Израил. Той бил рус, доброок и красив. Взел Самуил
рога с елей и го помазал всред братята му. И от този момент
дошъл Д у х ъ т Господен над Давид, който го ръководил през
целия му живот.
Това помазване е особен род Посвещение, чрез което
Давид се свързва с Бога, пробужда се неговото съзнание. Той
е бил готов от миналото прераждане, но сега, при срещата със
Самуил и при Посвещението, което Самуил извършва над не
го в присъствието на братята му, неговата душа се пробужда
и миналите опитности на връзка с Бога възкръсват; и той по
лучава съзнателна връзка с Бога за през целия си живот.
От делата, които вършел Самуил се вижда, че той е един
голям П о с в е т е н с ъ с сила и М ъ д р о с т и с а м и з в ъ р ш в а л
Посвещения над готовите души.
Пророк Илия
Илия е найзабележителната личност в еврейския народ

след Мойсей. Той е родом Тесвиец от галатските жители.
Нищо не се знае за родителите му и за детството му. Със сво
ята смелост и вярност на Божията дума той е подигнал гнева
на цар Ахава и царица Изабела, особено когато ги заплашва,
че поради греховете на Изабела няма да вали дъжд няколко
години. Това се случило около 908 година преди Христа.
Ръководен от Бога, той избягал при потока Херит, където, как
то казва Библията, го хранили враните. Тук трябва да кажа,
че под врани се разбира определена категория ученици на
окултната школа на пророците, която е била под ръководст
вото на Илия. Той е бил Учител на пророците. И враните са
неговите ученици, които му носили храна. След избиването
на пророците на Ваала, той избягал в Божията планина Хорив,

където имал видение от Бога, който го утешил и успокоил.
Оттам Бог го изпратил в Дамаск да помаже Азаила за цар на
Сирия. После той помазал и Уйя за цар на Израил. Елисей по
мазал за пророк, който да го замести след неговата смърт. След
шест години той осъжда цар Ахава и царица Изабела за това,
че искат да вземат лозето на Навутея. После той предрича
с м ъ р т т а на Охозия и призовав а огън от небето против
стражите, които искали да го уловят. Като бил предизвестен,
че скоро ще бъде взет от земята, дал последните си наставле
ния на пророческото училище, преминал Йордан, като го уда
рил с кожуха си и той се разделил, и минали по сухо с Елисей,
и бил възнесен с огнена колесница на небето. Възнесението
на пророк Илия се случило около 896 година преди Христа.
Той е бил смел, дръзновен, верен на Бога, строг, самоотвер
жен и ревностен за Божията Слава. Отличавал се с висока
нравственост. Това е накратко историята на Илиевия живот.
Понататък ще я разгледам поподробно.
За пророк Илия Щайнер казва следното:
„В Библията четем, че Илия предизвиква, така да се каже,
цялата свита и целия народ на цар Ахава, под чиято власт той
живее. Че той сам се противопоставя на жреците на Ваала, не
говите противници, че накарва да издигнат два олтаря един
за жертвите на Ваала, върху който те слагат своите жертвоп
р и н о ш е н и я и д р у г , в ъ р х у който Илия с л а г а с в о и т е
жертвоприношения. После показва, че това, което се разказ
ва за жреците на Ваала няма никаква стойност, защото при
тяхното ж е р т в о п р и н о ш е н ие не се случва нищо о с о б е н о
духовно, докато при жертвоприношението на Илия веднага
се показва величието и значението на Йехова. Това е една го
ляма победа, която Илия спечелва над жреците на Ваала, на
привържениците на Ахав
След това се разказва по един чуден начин, че Ахав има
един съсед Навутей, който притежава едно лозе и че цар Ахав
иска да вземе това лозе. Навутей отказва категорично да даде
лозето, защото за него то е свещено наследство от неговия

баща. Сега, в Библията намираме два факта: от една страна
ни се разказва, че царица Изабела става враг на Илия и
обявява, че ще се погрижи Илия да бъде убит, така както бя
ха избити от него пророците, жреците на Ваала, чрез Илиевата
победа върху олтара. Но както Библията ни разказва нещата,
тази смърт чрез Изабела не настъпва, напротив, случва се не
що друго. Навутей, съседът на царя е поканен да застане на
чело на един празник на поста (покаяние), на който били по
канени и други първенци на царството. На този празник той
бил убит под подстрекателството на Изабела. Значи, тя се за
канва да убие Илия, а убива Навутей. Тя не е съобщавала, че
иска да убие Навутей, а напротив, заявила, че иска да убие
Илия. Следователно, тези неща не съвпадат. Но ето какво ни
показва окултното изследване: В лицето на Илия имаме ра
бота с един Велик Дух, който броди, така да се каже, невиди
мо из царството на Ахава и този дух понякога се вселява в ду
шата на Навутей. Така че Навутей е един вид физическата
личност на Илия. И когато говорим за личността на Навутей,
ние говорим за физическата личност на Илия. В смисъла на
Библията Илия е невидим образ, а Навутей е видимият образ
на Илия във физическия свят.
Но когато вникнем във Великия Д у х на Илиевото дело и
когато оставим да действува върху нас целия дух на Илия
така, както ни го представя Библията, можем да кажем: В ли
цето на Илия пред нас застава всъщност духът на целия ев
рейски народ. Той е твърде велик, това ни показва окултното
изследване, за да може да обитава напълно в душата на сво
ята земна форма, в душата на Навутей. Той я обгръща някак
си като един облак. Но той не е само в Навутей, но броди ка
то природна стихия из цялата страна и действа в дъжда и в
слънчевата светлина. Това ясно изпъква, като вземем цялото
описание, което започва с това. че царува засуха, но чрез това.
което Илия разпорежда във връзка с Божествено духовните
светове, с у ш а т а и всички неволи, конто бяха обхванали
страната, биват премахнати. Той действува като една природ

на стихия, като един природен закон. И бихме могли да
кажем: ние се научаваме да познаваме найдобре това, което
действува в духа на Илия, когато прочетем и се вглъбим в 104
ти п с а л о м , к ъ д е т о Й е х о в а е о п и с а н като Б о ж е с т в о на
природата, който прониква всичко със своето действие. Но раз
бира се Илия не трябва да се отъждествява със самото това
Божество. Той е земно копие на това Божество, той е онова
земно копие, което едновременно е душата на еврейския
народ. Той се явява като лицето на Йехова.
Така разгледан този факт бива илюстриран твърде осо
бено и с това, че същият дух, който живее в Илия, се прераж
да в Йоан Кръстител."
Според Преданието, пророк Илия е бил ученик на про
рок Ахия, който принадлежал към школата на есеите, както
и Илия и всички пророци са от школата на есеите. За него се
говори в Третата книга на царете, 14 глава, а също и в 11 гла
ва 29 стих от същата книга, където е казано: „И в онова време,
когато Иеровоам излезе из Ерусалим, намери го на пътя про
рок Ахия, силонецът, облечен в нова дреха. И двамата бяха
сами в полето. И хвана Ахия новата дреха, която носеше и раз
дра я на 12 парчета, и каза на Йеровоама: вземи за себе си
десет части, защото така говори Господ Бог Израилев: Ето, ще
откъсна царството от Соломоновата ръка и ще дам на тебе де
сет племена, а ще оставя на него само две племена, заради
раба ми Давида и заради Ерусалим." Така че Ахия е бил про
рок през царуването на Соломона. Според преданието той е
говорил в Името Божие на Соломон при построяването на
храма.
Илия е бил Велик Посветен и е разполагал с големи зна
ния и Мъдрост. Владеел е природните стихии и закони и е мо
жел да прави различни неща, които може да се нарекат
чудеса. Той е можел ла спре да не вали дъжд, а също е мо
жел да направи да вали. Можел е да сваля огън от небето, да
умножава хляба и да възкресява мъртви.
Първото чудо, което Илия е направил, е било затваряне

то на небето да не вали дъжд три години. Това е описано в 17
глава от първи до седми стих. Второто чудо е умножаването
на хляба и възкресението на умрялото дете, което се описва в
същата глава от 7ми до 16ти и от 16ти до 24ти стихове. Ще
приведа пасажи от тази глава:
1.„И Илия Тесавецът, който беше от галатските жители,
рече Ахаву: Жив Господ, Бог Израилев, пред когото предстоя,
няма да бъде през тази година роса и дъжд, освен чрез моето
слово.
И биде Слово Господне към него и рече му: Иди оттук и
обърни се към изток, и скрий се при потока Херит, който е
срещу Йордан. И ще пиеш от потока и заповядах на враните
да те хранят там. И отиде да направи според Словото Господне,
защото отиде та седна при потока Херит, който е срещу
Йордан. И донасяха му враните храна заран и вечер, и пи
еше от потока. И след няколко дни изсъхна потокът, понеже
не стана дъжд по земята."
2.„И биде Слово Господне към него и рече: Стани та иди
в Сарепта сидонска, и седи там. Ето, заповядах там на една
вдовица жена да те храни. И стана та отиде в Сарепт. И като
отиде при портата на града, ето там една вдовица жена, която
събираше дърва. И викна към нея и рече: Донеси ми, моля,
малко вода със съда да пия. И като отиде да донесе, викна
след нея и рече: донеси ми моля уломък хляб в ръката си. А
тя рече: Жив Господ Бог твой, нямам нито една пита, но само
една шепа брашно в делвата и малко елей в кърчага. И ето,
събирам две дръвчета, за да ида и да го направя за мене и за
сина ми, та да го изядем и да умрем. А Илия й рече: Не бой
се. иди и направи, както рече, но от него направи първо на
мен една малка питка, та ми я донеси, и после направи за се
бе си и за сина си, защото така говори Господ Бог Израилев:
делвата с брашното не ще да се изпразни, нито кърчага с елея
ще оскудее до деня, в който Господ ще даде дъжд по лицето
па земята. И тя отиде и направи според Илиевото Слово. И яде
ше тя и той, и домът й много дни: делвата с брашното не се

изпразни, нито кърчакът с елея оскудя, според Словото
Господне, което говори чрез Илия."
3.Понататък в същата глава се описва как се е разболя
ло детето на жената и умира. Илия го взема при себе си в гор
ницата и като прави известни операции, извиква към Господа:
„Господи, Боже мой, нека се върне душата на това дете в него."
И послуша Господ Илиевия глас, та се върна душата на де
тето в него и оживя. И взе Илия детето, та го сне от горницата
в къщата и даде го на майка му. И рече Илия: Виж, жив е син
ти. И рече жената на Илия: Сега познавам от това, че си Божи
човек и Словото Господне в устата ти е Истина."
4.Четвъртото чудо, което направи Илия, е чудото на пла
нината Кармил. Това е описано в 18та глава от третата книга
на царете. Там се описва как Господ казва на Илия да се яви
на цар Ахав. В 17ти стих се казва: „И като видя Ахав Илия,
му рече: Ти ли си, който смущаваш Израиля? А той му рече:
Не смущавам аз Израиля, но ти и твоят бащин дом, защото
вие оставихте заповедите Господни и отидохте след валаамите.
Сега, прочее, проводи и събери при мен всичкия Израил на
планината Кармил и пророците ваалови, 450 на брой, и 400
те пророци на Ашера, които ядат на израилевата трапеза. И
проводи Ахав до всички израилеви синове, събра пророците
на планината Кармил. Дойде Илия при всичките люде и рече:
Докога ще ходите между две мъдрувания! Йехова, ако е Бог,
следвайте Го. Ако Ваал е Бог. следвайте него. А людете не му
отговориха ни реч.
Тогаз рече Илия на людете: Аз сам останах пророк
Господен. Вааловите пророци са 450 мъже. Нека ни дадат два
юнца и нека изберат единия за тях си, и нека го раздробят, и
нека го турят на дървата и огън да не турят. И аз ще приготвя
другия юнец. и ще го туря на дървата и огън няма да туря. И
призовете името на Бога си. и аз ще призова името на Господа.
И онзи Бог. който отговори чрез огъня, той нека е Бог. И отго
вориха вс ичките люде. та рекоха: добро е това слово.
И рече Илия на вааловите пророци: Изберете един юнец,

та го пригответе вие първо, защото сте много. И призовете име
то на Бога си, огън обаче да не туряте. И взеха юнеца, който
им се даде, та го приготвиха и призоваваха името на Ваала от
сутринта та дори до пладне и викаха: Послушай нас, Ваале!
Но нямаше глас, нямаше слушание. И скачаха около олтаря,
който бяха съзидали. А около пладне Илия им се присмива
ше и казваше: Викайте с голям глас, защото Бог е, или се
разговаря, или има нещо работа, или е на път, или може да
спи и ще се събуди. И викаха с голям глас, и режеха се спо
ред обичая си с ножове и с копия, доде се изле кръвта на тях.
И като премина пладне и те пророчествуваха, дори до часа
на приношението, но не беше глас, не бе слушание, не бе
внимание.
Тогава рече Илия на всичките люде: Приближете се при
мене. И всичките люде се приближиха при него. И поправи
олтаря господен, който беше съборен. И взе Илия 12 камъни,
според числото на племената на Яков, към когото беше сло
во Господне и рече: Израил ще бъде името Ти. И съзида с ка
мъните олтар в името на Господа. И направи бразда около
олтаря, която вмешаваше две стаи семе. И нареди дърветата,
и насече юнеца на късове, та го тури на дървата. И рече:
Напълнете с вода четири водоноси, та излейте на всесъже
нието и дървата, и рече: Повторете, и повториха. И рече:
Потретете и потретиха. И обикаляше водата около олтаря.
Още и браздата се напълни с вода. И в часа на приношени
ето приближи се Илия, пророкът, и рече: Господи, Боже
Авраамов, и Яковов и Израилев, нека бъде известно днес, че
ти си Бог на Израиля, и аз твой раб и че според Твоето Слово
направих всичките тези дела. Послушай ме, Господи, послу
шай ме, за да познаят тези люде, че Ти, Господи, си Бог и Ти
си обърнал сърцата им назад. Тогаз падна огън от Господа,
га пояде всесъжението и дървата, и камъните, и пръстта, и об
лиза водата, която беше в браздата.
И като видяха това всичките люде, паднаха на лицето и
рекоха: Йеова! Той е Бог! Йеова! Той е Бог! И рече им Илия:

Хванете вааловите пророци, никой от тях да не избяга. И хва
наха ги. И низведе ги Илия при потока Кисон и изкла ги там.
И рече Илия на Ахава: Възлез, яж и пий, защото иде глас
на много дъжд. И възлезе Ахав да яде и пие. А Илия възлезе
на връх Кармил и наведе се на земята, та тури лицето си меж
ду колената и рече на слугата си: Възлез сега, погледни към
небето. И възлезе, та погледна, и рече: Няма нищо. А той рече:
Иди пак, до седем пъти. И седмият път рече: Ето, малък об
лак колкото човешка длан възлязва от морето. И рече: Възлез,
кажи Ахаву: Впрегни колесницата си, та слез, за да те хване
дъждът. И между това. небето се помрачи от облаци и вятър
и стана голям дъжд. И качи се Ахав в колесницата, та отиде в
Израел. И ръката Господня биде върху Илия, и стегна чрес
лата си, та тичаше пред Ахава дори до входа на Израел."
Заваляването на дъжда е петото чудо на Илия.
Понеже жената на Ахав, Изабела, като научава за изби
ването на вааловите пророци от Илия, се заканва, че ще го
убие, затова той избягва в пустинята. Там той пожелал да ум
ре и легнал под едно дърво и заспал. И ето, ангел се допре до
него и му рече: Стани и яж. И той погледна и вижда при гла
вата си потребник с ядене и кърчаг с вода. И яде и пи, и пак
легна. И върна се ангел Господен пак, та се допре до него и
рече: Стани и яж, защото ти е много пътят. И стана, и яде и
пи. И като се укрепи, пътува 40 дни и 40 нощи, докато стигна
планината Хорив, Божията планина. Там се заселва в една
пещера. Тук биде Слово Господне към него и рече: Що пра
виш тук, Илия?
И тук след бурята, вятъра и огъня чува тихия глас на Бога
и разбира, че само по този път ще се оправи света, а не с бури
и кланета. След това Бог му казва да се върне към Дамаск и
да помаже Азаил за цар на Сирия, Иуйя да помаже за цар на
Израил, а Елисей, Сафатовия син да помаже за пророк вмес
то себе си. Тогава му казва Бог, че има в Израел още 7 хиляди,
които не са се поклонили на Ваала.
Като тръгнал оттам, намира Елисей, че оре на нивата с 12

чифта волове и мина Илия покрай него, и хвърли върху него
кожуха си. И той остави воловете и се завтече след Илия и
слугуваше му. След това Господ му казва да отиде при Ахава,
който е в лозето на Навутея, когото уби и да му каже, че и той
ще бъде така убит и кучетата ще лижат кръвта му. Но Ахав
се стреснал от това, смирил се от думите на Илия и затова Бог
не прокара това нещо върху него, а го остави за неговите
наследници.
След смъртта на Ахав се възцарява неговият син Охозия.
Той се разболява и праща хора при вааловите пророци да пи
тат дали ще оздравее. „Но ангел Господен рече на Илия
Тесиеца: Стани, възлез да посрещнеш вестителите на сама
рийския цар и речи им: Няма ли Бог в Израил, та отивате да
питате Ваала? Сега, прочее, така говори Господ: Няма да сле
зеш от одъра, на който си възлязъл, но непременно ще умреш.
И отиде си Илия." И върнали се пратениците на царя и
казали, че ги срещнал човек, който им казал да не ходят при
Ваала и че царят ще умре. Тогава той ги попитал: Какъв беше
този човек? И те му казали: „Човек космат и препасан около
чреслата си с кожен пояс. И рече царят: Илия е това."
„И тогава проводи царят при него петдесетоначалника с
50те му. И възлезе при него и ето, той седеше на върха на
планината. И рече му: Человече Божи, царят рече, слез. И от
говори Илия и рече на патдесятника: Ако аз съм човек Божи,
нека слезе огън от небето и нека изяде тебе с 50те ти. И сле
зе огън от небето и изяде него и 50те му. И прати пак царят
при него друг петдесетоначалник с 50те му. И отговори той
и рече: Така говори царят, скоро слез, человече Божи. И отго
вори Илия та му рече: Ако аз съм человек Божи, нека слезе
огън от небето и нека пояде тебе и 50те ти. И слезе огън от
небето, та пояде него и 50те му. И пак изпрати царят трети
петдесетоначалник с 50те му. И третият петдесетоначалник
дойде, та коленичи пред Илия и молеше го и рече му: Человече
Божи, нека бъде, моля се, многоценен пред очите ти живо
тът ми и животът на тези 50 твои раби. Ето слезе огън от не

бето и изяде първите двама петдесетоначалници с 50те им.
Нека бъде, прочее, многоценен животът ми през очите ти. И
рече ангел Господен на Илия: Слез с него. Да се не убоиш от
царя. И стана, та слезе с него при царя. И рече му: Така гово
ри Господ, понеже си пратил вестители да питат Ваала, като
че няма Бог в Израиля, за да искаш Словото М у . Затова няма
да слезеш от одъра, на който си възлязъл, но непременно ще
умреш. И умря според Словото Господне, както говори Илия."
Сега ще предам цялата втора глава на Четвъртата книга
на царете, в която се говори за заминаването на Илия и за на
чалото на Елисеевата дейност.
„И като щеше Г о с п о д да възведе Илия на небето с
вихрушка, отиде Илия с Елисей от Галгал. И рече Илия
Елисею: Седи тук, моля, защото Господ ме проводи до Бетил.
И рече Елисей: Ж и в Господ и жива душата ти, няма да те
о с т а в и . И с л я з о х а в ъ в Ветил. И излязоха с и н о в е т е на
пророците, които бяха във Ветил при Елисея, та му рекоха:
Знаеш ли, че Господ днес взема господаря ти от върху глава
та ти? И рече: И аз зная това, мълчете. И рече му Илия: Елисее,
седи тук, моля, защото Господ ме проводи в Йерихон. А той
рече: Жив Господ, жива душата ти, няма да те оставя. И оти
доха двамата. И отидоха 50 мъже от синовете на пророците,
та застанаха насреща отдалеч. А те двамата застанаха при
Йордан. И взе Илия кожуха си, та го сгъна и удари водата. И
раздели се оттук и оттам, и преминаха двамата през сухо.
И като преминаха, рече Илия Елисею: Искай що да ти
направя, преди да се въззема от тебе. И рече Елисей: Двойна
част от духа ти да бъде, моля, в мене. А той рече: Мъчно не
що поиска ти. Но ако ме видиш, когато се вземам от тебе, ще
ти бъде така, ако ли не, не ще бъде.
И като ходиха та още и говореха, ето огнена колесница и
огнени коне, и раздвоиха ги един от друг. И възлезе Илия с
вихрушка на небето. А Елисей гледаше и викаше: Отче мой,
Отче мой, колесница Израилева, конница Негова. И не го ви
дя вече. И хвана дрехите си и ги разкъса на два къса.

И като дигна Илиевия кожух, който падна от него, върна
се и застана на брега на Йордан. И взе Илиевия кожух, кой
то падна от него, та удари водата и рече: Де е Господ Бог
Илиев? И като удари и той водата, раздели се оттук и оттук.
И премина Елисей.
И като видяха синовете на пророците, които бяха в
Йерихон отсреща, рекоха: Илиевият дух почива на Елисея. И
дойдоха да го посрещнат и му се поклониха до земи. И реко
ха му: Ето сега има 50 силни мъже с рабите ти, нека отидат,
молим, да потърсят господаря ти, да не го е дигнал Д у х ъ т
Господен и го е хвърлил в някоя гора или някой дол. И рече:
Не изпращайте . Но като го п р и н у д и х а толкоз щото се
посрами, рече: Изпратете. Изпратиха, прочее, 50 мъже, та тър
сиха три дни, но не го намериха. И когато се върнаха при него,
защото той остана в Йерихон, рече им: Не рекох ли ви, не
отивайте?
И рекоха градските мъже Елисею: Ето сега положението
на града е добро, както господарят ни вижда, но водите са ло
ши и земята е безплодна. Рече: Донесете ми ново блюдо и ту
рете сол в него. Донесоха му. Излезе при източниците на
водата, та хвърли солта там и рече: Така говори Господ:
Изцелих тази вода, не ще да бъде вече от тях смърт или
безплодие. И изцелиха се водите дори до този ден според
Елисеевото Слово, което говори.
И възлезе оттам във Ветил. И като възлизаше по пътя, из
лезоха от града малки деца, та му се присмиваха и казваха
му: Възлизай, плешивий! Възлизай, плешивий! А той се обърна
назад и като ги видя, прокле ги в името на Господа. И излязо
ха из дъбравата две мечки, та разкъсаха от тях 42 деца. И оти
де оттам на планината Кармил и оттам се върна в Самария."
От изложените дела на Илия се вижда, че той е един
Велик Посветен, един Велик Маг. на когото природата е раз
крила своите тайни и който е във връзка с Духа Господен, с
Духа на Слънцето, които го ръководи и в чието име той всич
ко върши. Законът в окултната наука е, че зад всеки Посветен

стоят същества от ангелската йерархия, които го ръководят и
му помагат. Това ръководство е според степента на тяхното
П о с в е щ е н и е . Илия б е ш е п о д п р я к о т о р ъ к о в о д с т в о на
Божествения Дух, затова беше силен и мощен и можеше да
направи всички тези чудеса.
Кожухът, с който той удари водата на Йордан, който го
остави на Елисей, това е неговото етерно тяло, което той пре
даде на Елисей, а с него заедно му предаде и своето знание и
своята сила, които са скрити в това тяло. В случая това тяло не
се разрушава, както при обикновените хора, а е безсмъртно.
И с приемането на това тяло той получава двоен дял от Духа
на Илия, т.е. от силата и знанието на Илия.
Това, което изнесох за Илия са само жалоните, които по
казват посоката, в която трябва да търсим разгадката на
Илиевата тайна.
Пророк Елисей
Пророк Елисей е ученик и приемник на пророк Илия. Той

е живял от 9 1 3 до 838 г. преди Христа. Бил е родом от
Авелмеола и орал на нивата си, когато Илия го повикал да го
помаже за пророк. Няколко години след това той видял с очи
те си възнесението на Илия. Разделил Йордан с кожуха на
Илия и станал Учител в училището на пророците. През це
лия си живот той упражнявал голямо благотворно влияние
върху цялостния живот на Израил. Той вършел много чудеса:
излекувал е водите на Йордан, напълнил с масло маслени
цата на една вдовица, доставил е вода на съединените войс
ки на юдеите, израилтяните и едомците, възкресил сина на
с у н а м к а т а . изцерил п р о к а з а т а на Н и е м а н и др.
Животоописанието му е изложено в Четвъртата книга на
царете.
Елисей е един от големите пророци на Израил. От това,

което се описва за него се вижда, че той бил голям Посветен
и Маг, познавал е тайните закони на природата и е владеел
природните сили. Ще предам накратко неговите чудеса, ко
ито са описани в Четвърта книга на царете.
Той присъствал на възнесението на Илия. Ето как е опи
сана тяхната раздяла: „И като ходеха те още говореха, ето ог
нена колесница и огнени коне, които ги раздвоиха един от
друг. И възлезе Илия с вихрушка на небето. А Елисей гледа
ше и викаше: Отче мой, Отче мой, колесница Израилева и
конница Негова. И не го видя вече и хвана дрехите си, та ги
разкъса на два къса." И като вдигна Илиевия кожух, който
падна от него, върна се и застана на брега на Йордан. И взе
Илиевия кожух, който падна от него, удари водата и рече: „Де
е Господ Бог Илиев. И като удари и той водата, и премина по
сухо."
Възнесението на Илия е един интересен въпрос. Както е
дадено в Библията се подразбира, че той с физическото тяло
се е възнесъл. Но физическото тяло е взето от земята и то не
може да възлезе във висшите светове, но физическото тяло
има своя духовна страна. И тук трябва да кажа, че физичес
кото тяло, етерното тяло и астралното тяло на един Велик
Посветен не са като на един обикновен човек. В тези три тела,
които са обвивки на истинското тяло в човека, са вложени за
родишите на трите безсмъртни тела тялото на Любовта, тя
лото на Мъдростта и тялото на Истината. И когато се казва,
че Илия се възнесъл с тялото си, подразбира се тялото на
Истината, което представя от себе си одухотвореното и тран
сформирано физическо тяло. А кожухът, който паднал от въз
несения Илия, е етерното тяло на Илия, което се трансфор
мира в тяло на Мъдростта. Него взел Елисей, с което получил
двоен дял от духа на Илия. А огнената колесница с огнените
коне, с които се възнесъл Илия, е астралното тяло, претворе
но в тяло на Любовта. Това е едно много кратко обяснение на
едно много дълбоко учение, за което Учителят казва, че да
же и на ангелите не е напълно ясно.

В 15ти стих се казва: „И като го видяха синовете на
пророците, които бяха в Йерихон отсреща, рекоха: Илиевият
дух почива в Елисея. И дойдоха да го посрещнат и му се пок
лониха до земята."
От 19ти до 22ри стих е описано изцелението на водите
на Йордан. Там се казва: „И рекоха градските жители Елисею:
Ето, сега положението на града е добро, както господарят ни
види. Но водите са лоши и земята е безплодна. И рече:
Донесете ми ново блюдо и турете сол в него. И донесоха му.
И излезе при източника на водата, та хвърли солта там и рече:
Така говори Господ, изцелих тези води, не ще бъде вече от тях
смърт и безплодие. И изцериха се водите дори до този ден,
според Елисеевото Слово, което говори."
Тук се описва един магически процес, чрез който са пре
махнати вредните духовни влияния, които са замърсявали во
дата и са правили почвата безплодна. След това Елисей оти
шъл във Ветил и оттам на планината Кармил, откъдето се вър
нал в Самария. Той е направил една обиколка на всички места,
к ъ д е т о има у ч и л и щ е на п р о р о ц и т е и им е дал с в о и т е
наставления, след което се върнал в Самария.
Израилевия и юдеевия царе воюват с моавците и нами
райки се в пустинята, рискуват да измрат без вода. Тогава оти
ват при Елисей да го питат какво да правят. Той им казва да
му дадат един свирец. „И като свиреше свирецът, дойде на
него р ъ к а т а Господн я и рече им: Така говори Господ:
Направете в този дол трапове и няма да видите вятър и дъжд,
но този дол ще се напълни с вода и ще пиете вие и скотовете
ви. И Господ ще предаде Моава в ръцете ви." И както казал
Елисей, така станало.
Една бедна жена, на която мъжът умрял, имала дългове,
заемодавците искали да вземат синовете й като роби срещу
дълга. И тя помолила Елисей да й помогне. Той я попитал как
во има в къщи. Тя казала: имам само една масленица с елей.
Той й казал да вземе съдовете от съседите и да ги донесе в
дома си, да влезе в стаята, да затвори вратата и да започне да

налива от масленицата във всички съдове по ред. Тя напра
вила това и всички съдове се напълнили с масло. Тогава
Елисей й казал да продаде маслото, за да си върне дълга. Това
е пак процес на умножаване на благата.
Една добра жена, сунамка, която правила много услуги
на Елисей и го приемала да се храни в дома й, и даже му нап
равила една стая в къщата си, той й казал: „След една година
ще имаш дете в обятията си. Тя не повярвала, защото както тя,
така и мъжът й били възрастни вече. Но действително, както
казал Елисей, така станало. Но след известно време като
поизраснало, детето се разболяло. Тя отива на планината
Кармил при Елисей и му казва, че детето умряло. Като
умряло, тя го оставила в горницата, където нощувал Елисей и
отишла при него на планината Кармил. И той отива в дома на
сунамката и възкресява детето й, като се помолил на Бога и
легнал с цялото си тяло върху тялото на детето.
След това отишъл в Галгал, където имало голям глад. „И
синовете на пророците седяха пред него. Той казал на слуга
та си да тури голям котел, за да свари вариво за синовете на
пророците. Но в котела турили нещо, което било отровно и като
хапнали, казали: Тук има смърт. Елисей рекъл: Донесете ми
брашно, хвърлете го в котела. Като направили така, отровата
се пресякла и яденето станало вкусно." Там дошъл един човек,
който донесъл 20 ечемичени хляба и пресни класове жито.
И той казал на слугата си да даде на хората да ядат от тези
хлябове. А той с учудване казал, че този хляб не може да стиг
не за сто души. Но Елисей му казал: Дай на людете да ядат,
защото така говори Господ, ще ядат и остатък ще остане. Тогава
той турил пред людете хляба и яли и се нахранили и остана
ло остатък според Словото Господне. Тук пак имаме процес
на умножаване на благата, което показва, че пророкът е поз
навал закона на изобилието и е умножавал благата.
Нееман, сирийски войвода, бил болен от проказа и една
мома самарянка, която прислужвала на жена му му казва, че
в Израил има един пророк, който може да го изцери. И той

отива с писмо от сирийския цар до израилския цар. Но царят
се уплашил, като помислил, че това е повод за война, защото
той не можел да изцери прокажения. Тогава Елисей прово
дил човек да каже на Нееман да отиде при него и той ще го
изцери. Той отива при него и Елисей му казва да отиде да се
потопи седем пъти в реката Йордан и ще му мине проказата.
Той отначало отказал, но по настояване на слугите си се съг
ласил Да се окъпе в Йордан и действително проказата му
изчезнала. Той носил подаръци на Елисей, но той не приел
нищо, защото знаел, че за изцеряване по духовен път не се
взема възнаграждение. Като си тръгнал Нееман, настигнал
го слугата на Елисей и казал, че дошли гости на господаря му
иска талант сребро и дрехи, и той му дал. Слугата направил
това скришно от Елисей. Но Елисей като ясновидец узнал то
ва и му казал: Понеже ти взема от подаръците на Нееман, за
това проказата от него премина върху тебе. И на часа станал
прокажен и бял като платно. От този пример се вижда, че ду
ховните закони са много строги и човек трябва много строго
да ги спазва, когато има работа с духовни сили. Този пример
също показва, че Елисей е могъл да лекува и неизлечими бо
лести като проказа и то привидно с много прости средства.
В началото на 6та глава в Четвърта книга на царете се
разказва, че пророческите синове поискали от Елисей да им
разреши да отидат при реката Йордан, всеки да вземе по ед
на греда, за да си направят жилище за живеене. На един от
тях паднало едно желязо в реката и не можел да го извади, а
то било чуждо. Той казал това на Елисей. Последният отся
къл едно дърво и го хвърлил при желязото: дървото потънало,
а желязото изплувало над водата и човекът си го взел.
Понататък, пак в шеста глава се разказва, че сирийски
ят цар обявил война на Израил. Но Елисей предупреждава
Израил за плановете на сирийците. Това смущава сирийския
цар и той пита своите хора кой му издава плановете. Те му
казват, че никой не ги издава, но че в Израил има един про
рок на име Елисей, който вижда плановете на Сирия и ги из

дава на Израил. Тогава сирийският цар праща войска в града,
където е Елисей да го хванат. Войската огражда града. Слугата
на Елисей вижда, че войската на неприятеля огражда града,
за да ги плени и се уплашил. Тогава Елисей му казва: Не бой
се, защото повече са онези, които са с нас, отколкото онези,
които са с тях. И Елисей се помолил на Бога да отвори очите
на слугата му да види това. И отворил Господ очите на слуга
та и той видял, че цялата гора е пълна с коне и колесници ог
нени около Елйсея. И когато слезли към него сирийците, по
молил се Елисей на Господа, като казал: Порази, моля те, тези
люде със слепота. И поразил ги, та не виждали нищо според
Словото на Елисей. „И рече им Елисей: Не е този пътят, нито
този градът. Дойдете след мене и ще ви заведа при човека, ко
гото търсите. И отведе ги в Самария. Когато дойдоха в Самария,
рече Елисей: Отвори, Господи, очите на тези да гледат. И от
вори Господ очите им и видяха. И ето, бяха всред Самария.
Като ги видя израилевия цар, рече на Елисея: Да поразя ли,
Отче мой? А той рече: Не поразявай. Тури хляб и вода пред
тях и да ядат и да пият, и да идат при господаря си. И туриха
пред тях много ястия, и като ядоха и пиха, пуснаха ги да оти
дат при господаря си. И не дойдоха вече сирийски полкове в
земята на Израил."
Този пример показва нагледно, че Е л и с е й е Велик
Посветен и какви са възможностите на един такъв Посветен.
Той може да се справи с цяла войска и с всички неща, които
се изпречват на пътя му. И ако някой път такива Посветени
не използват силите и възможностите си, това си има други
причини, а не че не могат. Такъв е бил случая с Христа, кой
то казваше, че има възможност да извика 12 легиона ангели,
но не иска, защото казва, че за този час е дошъл. Учителят
казва, че един ангел може да се справи със 150 хилядна
армия.
В 7та глава се описва пророчеството на Елисей, че
сирийците, които обсаждали Самария през нощта, Господ ще
ги смути и ще избягат, и ще оставят стана си. И станало точно

така, както казал Елисей.
И още много пророчества и чудеса е направил Елисей.
Предсказал седемгодишния глад в Израил, предсказал смър
тта на сирийския цар и разорението, което ще направи на
Израил неговият заместник. След това предсказал на един от
израилевите царе, че ще порази сирийците, като направи един
вид магия с него. Елисей е на смъртно легло. Идва при него
царят, та плаче над лицето му и рекъл: Отче мой, Отче мой,
колесница Израилева и конница Негова. И рече му Елисей:
Вземи лъка и стреляй. И взе лъка и стреля. И рече на изра
илевия цар: Тури ръката си на лъка. И тури ръката си на лъка.
И положи Елисей ръцете си върху ръцете на царя и рече:
Отвори прозореца към изток. И отвори. И рече Елисей:
Стреляй. И стреля. И рече: Стрелата на спасението Господне
и стрелата на спасението от сирийците. И ще поразиш сирий
ците на Афек, догдето ги свършиш. И рече: Вземи стрелите.
И взе ги. И рече на израилевия цар: Удари на земята. И уда
ри три пъти и престана. И разгневи се на него человекът Божи
и рече: Трябваше да удариш пет пъти или шест пъти, тогаз ще
ше да удариш сирийците доде ги свършиш. Но сега само три
пъти ще поразиш сирийците. И умря Елисей и погребаха го.
В следващото лято някакви моавски полкове нападнали
на земята. И като погребваха едного човека, ето видяха полк
и хвърлиха човека в гроба на Елисея. И като стигна човекът,
та досегна костите на Елисея, оживе и стана на нозете си.
Още много чудеса и знамения са описани за Елисей, но и
тези са д о с т а т ъ ч н и , за да ни го представя т като Велик
Посветен с големи възможности и сили. От приведените па
сажи ясно се вижда, че и Елисей, както и Илия, е голям
Посветен, ясновидец и Маг, който вижда в бъдещето и може
да прави знамения и чудеса възкресение на мъртви, изле
куване на проказа, умножаване на благата, ослепява цяла
войска и след това й възвръща зрението. И даже умрял човек,
паднал в гроба му, оживява. Това значи, че в гроба на един
Посветен действат духовноБожествени сили, които носят

живот. Това е, защото физическото тяло на такива хора е оду
хотворено и проникнато до костите от духовното начало, и то
само по себе си е одухотворено и е извор на живи сили, които
носят живот.
Елисей, Илия, Самуил и Натан не са оставили никакви
слова и учения, но те са оставили дела, които са израз на го
лямо знание и Мъдрост. Техните дела ни показват, че те са
притежавали великото знание, притежавали са окултното зна
ние и с него са вършили своите дела. Всички те са били
Учители в училището на пророците, основано от Самуил, ко
ето всъщност е школата на есеите, която Самуил изнася по
открито.
Пророк Исайя
Исайя е син Амесов. Той е започнал да проповядва в

Ерусалим около 757 година преди Христа и е прекарал в про
роческа служба 60 години. Първите 12 глави от пророчест
вото му се отнасят до Юдиното Царство, подир тях следват гла
вите от 13 до 23, отправени КЪМ чужди народи, освен 22ра
глава, отправена към Ерусалим. В главите от 24 до 35, както
са били писани вероятно в царуването на Езекия, пророкът
във видение вижда вавилонското пленничество и явяването
на Месия. Главите от 36 до 39 дават историческото описание
на нашествието на вавилонците и съветите дадени от Исайя
на Езекия. Остатъкът от книгата на Исайя, от 40 до 66 глава,
съдържа една поредица от предсказания за различни неща
и найпосле дава ясен поглед върху духовното изявление, ко
ето има да се извърши от Месия.
След това кратко описание на книгата на Исайя, ще се
спра поподробно, за да се види ясното становище, от което
пророкът разглежда всички явления в живота и историята.
Исайя вижда във видения това, което има да стане в

бъдеще. Той е Посветен, който вижда бъдещето и го разкри
ва в картини.
Първата глава на книгата започва с думите:
„Видение на Исайя, Амосовия син, което видя за Юда в
дните на Озия Иотама, Ахава и Езекия, царе юдини." Исайя
започва много тържествено: „Чуйте небеса и слушай земьо,
защото Господ говори." А след това казва какво говори Господ
на ю д е и т е , к о и т о са о т с т ъ п и л и от Н е г о в о т о С л о в о .
Предупреждава ги, че щом отстъпват от Божия закон, ще стра
дат от чужди народи и земята им няма да ражда. От 11 ти стих
нататък Господ казва: „Сит съм от всесъженията на овни и от
тлъстини на угоени и не ми е угодна кръв на юнци или агне
та и ярци, когато идете да се явите пред Мене. Кой е поискал
от ръцете ви това и да тъпчете дворовете ми? Не принасяйте
вече с у е т н и п р и н о ш е н и я . Т а м я н ъ т е м е р з о с т за М е н е .
Новомесечията и съботите, свикването на събранията не мо
га да търпя. Беззаконие е тържественото събрание, душата
ми мрази новомесечията и празниците ви, досаждения са на
Мене, дотегна ми да търпя. И когато простират ръцете си, ще
крия очите Си от вас. Даже когато умножавате моления, не
ща да слушам. Ръцете ви са пълни с кръв. Измийте се, очис
тете се, отмахнете злото на деянията си от очите Ми, преста
нете да правите зло, научете се да струвате добро, изисквайте
правосъдие, сторете право на насилвания, не съдете сирачето,
защитете правото на вдовицата... Ако Ме слушате, ще ядете
благата на земята, ако ли не щете и отстъпите, ще бъдете по
ядени от нож." В тези няколко реда Исайя дава на евреите ис
тинското Божествено учение, което не е в жертвоприноше
нията и формалното спазване на закона, но в правене на добро.
Това учение е проповядвано от всички Посветени във всички
времена и народи.
Втора глава започва с думите: „Словото, което се откри на
Исайя, сина Амосов, за юдеите и Ерусалим." И тук във виде
ние пророкът вижда бъдещето, когато Господ ще се възцари
в света и Божият закон ще царува в света. Казва се: „В пос

ледните дни гората на дома Господен ще се утвърди над върха
на горите, и ще се извиси над хълмовете, и всички народи ще
се стекат в нея. И много племена ще отидат и ще рекат:
Дойдете да възлезем на гората Господня, в дома на Бога
Яковова. И ще ни научи пътищата Си и ще ходим в стъпките
Му, защото от Сион ще излезе закон и Слово Господне от
Ерусалим. И ще съди помежду народите и ще обличи много
племена. И ще изковат ножовете си за палешници, и копията
си в сърпове. Народ връх народ не ще вдигне нож, нито ще
научат вече бран."
И понататък се разказва, че в онези дни всяка гордост и
високомерие ще се снишат и само Господ ще се възвиси. Това
значи, че всичко човешко ще отпадне и само Божественото
ще се въздигне в човека. Това е едно видение на далечното
бъдеще на новата култура, на новата раса, която ще дойде на
земята. Това показва, че Исайя е Велик Посветен, който виж
да далеч в бъдещето. И това не са само поетични блянове, но
една бъдеща действителност.
В трета глава пророкът изнася учението за Божествената
справедливост, учението за кармата, за времето, когато наро
дите ще се отрекат от Господа и Господ ще приложи закона
си върху тях. От 9ти до 11ти стих се казва: „Видът на лице
то свидетелствува против тях и изявяват греха си като Содом,
не крият. Горко на душата им, защото въздадоха сами на се
бе си зло. Речете на праведния, че добро ще му бъде, защото
ще яде плода на делата си. Горко на беззаконния, зло ще му
бъде. Защото въздаянието му ще бъде по делата на ръцете
му."
В четвърта глава пророкът говори какво ще стане, след
като хората минат през огъня и злото. Казва се: „В онзи ден
Отрасълът Господен ще бъде красен и славен, и плодът на
земята възвишен и великолепен за избавление на Израиля.
И останалите в Сион, и оцелелите в Ерусалим ще се нарекат
светии. всички ще са писани между живите в Ерусалим, ко
гато измие Господ нечистотата на сионовата дъщеря и очисти

кръвта на Ерусалим отсред него чрез дух на съдба и чрез дух
на зной." (от 2ри до 4ти стих). Тук се изнася учението, че за
да се пречисти човек и да се роди Божественото в него, което
е наречено Отрасъл Господен, човек трябва да мине през огън,
през страдания, за да изгори всичко нечисто.
В пета глава се говори пак за закона на кармата, за хората,
които са се отклонили от Бога, какво ги очаква и казва: „Горко
на онези, които наричат злото добро и доброто зло, които ту
рят тъмнината за виделина и които турят горчивото за сладко,
а сладкото за горчиво. Горко на мъдрите в очите им и на ра
зумните пред себе си! Горко на онези, които са юнаци да пи
ят вино и крепки за да разместват... които оправдават безза
конията си с дарове и отнемат от праведния правдата му!
Затова както огненият език пояжда плявата и сламата се гу
би в пламъка, така коренът им ще стане като гнилота и цве
тът им ще възлезе като прах, защото отхвърлиха закона на
Господа Саваота и презряха думите на Светаго Израилева." (от
20ти до 25ти стих)
„Затова гневът Господен се разпали против людете му и
простре ръката си върху тях и ги порази."
В шеста глава Исайя дава едно знаменито видение, което
изразява по следния начин: „В лятото, когато умре цар Озия,
видех Господ че седеше на престол висок и превъзнесен и
въкрилието му изпълни храма. Над него стояха серафими, от
които всеки имаше по шест крила, с двете покриваше лицето
си, с двете покриваше нозете си и с двете летеше. И викаха
един къа1 друг и думаха: „Свят, Свят, Свят Господ Саваот!
Всичката земя е пълна със славата му." Понататък той описва,
че изпаднал в трепет и униние от своето нищожество и
греховност. В това време дошъл при него един серафим, кой
то носел в ръката си запален въглен и го допрял до устните
му. като му казал: „Ето, това се допре до устните ти и беззако
нието ти се отне. и грехът ти се очисти." Допирането на този
въглен, носен от серафима, духът на Любовта, казва авторът.
е Любовта, която като проникне в човека, отнема беззакони

ята му и очиства греховете му. Тогава Исайя чува гласа на
Господа, Който пита кого да проводи в света да изнесе Словото
Му. Тогава пророкът казва: „Ето, аз съм готов, проводи ме.
Господ му казва: „Иди и кажи на тези люде: с уши ще чуете
но няма да разумеете. И с очи ще видите, но няма да разберете.
И направи тлъсто сърцето на тези люде и направи тежки уши
те им и затвори очите им, за да не гледат с очите си и да не
слушат с ушите си, и разумеят със сърцето си, и да се обърнат,
та да се изцелят."
В тази глава се описва едно Посвещение на Исайя, при
което се пробужда неговото свръхсъзнание и му се разкрива
неговата висша природа, чрез която Бог го праща в света да
изяви Словото М у .
В седма глава от 13ти до 16ти стих се казва: „И рече
Исайя: Слушайте сега, доме давидов, малко нещо ли е за вас
да досаждате на человеци, и ще досаждате ли още и на Бога
моего? Затова Господ сам ще ви даде знамение: Ето, девица
ще зачне и ще роди син, и ще нарече името му Емануил, масло
с мед ще яде, додето научи да отхвърля лошото и да избира
доброто. Защото преди да научи детето да отхвърля лошото и
да избира доброто, ще бъде оставена тази земя, на която от два
мата царе се боиш ти."
След Посвещението си, което описва в шеста глава, вед
нага в седмата глава се описва откровението, което му се да
ва за раждането на детето от девица, което ще се нарече
Емануил. Това е умело преплетено с бъдещето на еврейския
народ, който ще бъде завладян от асирийците и скакалци ще
унищожат земята. Той едновременно говори за едно мистич
но с ъ б и т и е , което с т а в а в с а м и я него, р а ж д а н е т о на
Божественото дете, и историческото събитие за раждането на
Христа.
Всички Посветени от тази епоха се отличават по това, че
умело преплитат мистичното, космичното и историческото, и
го сливат в едно явление, за да бъде разбрано само от онези,
които имат Светлината на Посвещението.

В осма глава с ъ щ о е п р е п л е т е н о м и с т и ч н о т о с
и с т о р и ч е с к о т о . М и с т и ч н о т о е р а ж д а н е т о на д е т е т о от
пророчицата, за което дете Господ казва на Исайя да го наре
че МахерШалашХаш База. Историческо е предсказанието
за завладяването на Сирия и Самария от сирийците.
След като описва образно нахлуването на асирийците,
Господ казва в 16ти стих: „Вържи свидетелството, запечатай
закона между учениците ми."
Д е в е т а глава цялата е п о с в е т е н а на р а ж д а н е т о на
Божественото дете, което е намекване и за мистичното раж
дане на Божественото в човека, и за историческото раждане
на Христа. Във втория стих се казва: „Людете, които ходеха в
тъмнина, видяха голяма виделина, които седяха в земята на
смъртната сянка, виделина възсия върху тях." И в шестия стих
продължава: „Защото ни се роди дете, син ми се даде и на
чалство ще бъде рамото ми. И името му ще бъде наречено
Чуден, Съветник, Бог, крепък. Отец на бъдещия век, княз на
мира. Не ще има свършек в нарастване на началството му и
на мира върху давидовия престол и неговото царство, за да го
нареди и утвърди в съд и правда, от нине и до века. Ревността
на Господа Саваота ще извърши това."
В десета глава се връща отново на земята и говори за съд
бата на тези, които нарушават Божия закон и казва: „Горко на
тези, които заповядват неправедни заповеди, и на писците, ко
ито пишат насилие, за да лишат сиромасите от съда, и да раз
грабят праведното на нишите от людете ми, за да им станат
корист вдовиците и да съблекат сирачетата! И що ще напра
вите в деня на посещението им и в деня на гнева, който ще
дойде отдалеч... горко на асириеца, тоягата на яростта ми, и
бича в ръката му е гневът Ми! Ще го проводя върху лицемер
народ и ще му дам заповед върху людете на яростта си, и да
донесе користи, и да граби грабеж и да ги стъпчи като калта
на пътищата."
В цялата тази глава се показва как действа кармата на
народите, и че тя е следствие на нарушението на Божия за

кон и че тя се изпълнява от други народи, на които Господ на
режда да възстановят правдата в света. В тази глава се посочва,
че няма нищо случайно както в индивидуалния, така и в на
родния и в международния живот, всичко се завършва по ве
лики закони.
Единадесетата глава е една от знаменитите глави, където
пророкът се пренася в далечното бъдеще и вижда славата и
красотата на бъдещия век. Още от началото говори за ражда
нето на И с у с и славата на бъдещия век, когато Любовта
царува.
„И ще израсне пръчка на пъна Есеев, и отрасъл ще по
никне из корените му, и Дъхът Господен ще почине на него,
Д у х на Мъдрост и разум, дух на съвет и сила, дух на знание
и страх Господен. И неговото благоволение ще е в страха на
Господа, тъй щото няма да съди според зрението на очите си,
нито ще решава според слушането на ушите си, но с правда
ще съди сиромасите, и с правото ще решава за смирените на
земята. И ще порази земята с жезъла на устата си, и с диха
нието на устните си ще умъртви нечестивите. И пояс на чрес
лата му ще бъде правдата и пояс на ладвията му ще бъде
верността.
И вълкът ще живее с агнето, и рисът ще си почива с ярето,
и телето и лъвчето и угоените се наедно, и малкото дете ще
ги кара. И юницата и мечката ще пасат заедно, малките им
ще си почиват заедно, и лъвът ще яде плява като вола. И дете
на цица ще играе над дупката на аспида, и отбиеното дете ще
тури ръката си в гнездото на василиска. Не ще направят зло,
нито пагуба във всичката ми света гора. Защото земята ще е
пълна със знание за Господа, както водите покриват морето.
И ще бъде в онзи ден и Иесевият корен, който ще стои хо
ругва на народите, към него ще притичват племената и него
вото успокоение ще бъде слава." (От 1ви до 10ти стих)
Дванадесетата глава е славословие към Господа: „И в он
зи ден ще речете: Славословете Господа, призовете Името М у .
направете познати в народите делата М у . Поминувайте, че се

е възвисило Неговото Име, пейте Господу, защото направи ве
личието величие то е познато по всичката земя. Възпей и ра
достно викай, сионски жителю, защото Святият Израилев е ве
лик всред тебе." (26 стих)
Тази глава е благодарност на пробудената душа, която е
получила Божието утешение, с л е д като си е изплатила кар
мата и е влязла в благодатта или дихармата.
В 13та глава се описва видението на Исайя за разорени
ето на Вавилон от мидийците, защото хората се развратили и
изменили на Божия закон и човек станал нищо пред лицето
им. „Ето денят Господен иде, лют в ярост и гняв, пламенен, за
да н а п р а в и земята п у с т а и ще изтреби от нея грешните й.
Защото небесните звезди и съзвездия не ще дават светлина
та си, слънцето ще помръкне в изгряването си и луната не ще
сияе с ъ с светлината си. И ще н а к а жа света за злината му и
нечестивите за беззаконието им. И ще направя да престане
велехвалението на горделивите и ще смиря високомерието на
насилниците, и ще направя човека да е поскъп от чистото
злато, ей человека от златото на Офир. Затова ще разклатя не
б е с а т а и земята ще се п о т р е с е от м я с т о то си в яростта на
Господа Саваота в деня на пламенния Му гняв." ( 9 1 3 стих)
Навсякъде, където се говори за Божия гняв, се подразби
ра действието на кармата, която хората са предизвикали с ло
шия си живот.
В 14та глава се говори пак за унищожението на Вавилон,
който Исайя видя във видение при смъртта на царя Ахав , след
което на евреите ще бъде разрешено да се върнат от вавилон
ското робство.
В 15та глава е пророчеството за разорението на М о а в от
персийците.
В 16та глава п р о д ъ л ж а в а да говори за нещастието на
М о а в от разорение.
В 17та глава се дава п р о р о ч е с т в о за р а з о р е н и е т о на
Д а м а с к от Сирия.
В 18та глава се говори за един народ оттатък етиопските

реки, който ще се обърне към Господа и ще му принесе дар.
В 19та глава се дава пророчеството за завладяването на
Египет от персийците, след това освобождаванет о му от
Александър Македонски и че Египет, Асирия и Израел ще
се обединят в едно царство и ще приемат Словото Божие и
ще слугуват на Господа на силите. В 20та глава продължава
да говори за превземането на Египет от асирийците. В 21ва
глава се дава пророчеството за падането на Вавилон, Едом и
Аравия. В 22ра глава е дадено пророчеството за долината на
видението. Това е пак пророчество за падането на Юдея и
Ерусалим. В 23та глава се дава пророчество за падането на
Тир и Сидон. В 24та глава се говори за запустяването на
земята, вследствие прегрешението на хората.
Д в а д е с е т и пета глава започва със славословие към
Господа за Неговата справедливост, за Неговата сила и милост
и за спъването на силните и горделивите, които погазват
Божия закон. Понататък говори, че Бог ще обедини всички
народи в едно Царство, като казва: „И на тази гора Господ на
силите ще направи угощение на всички народи, и на тази го
ра ще махне покривалото на лицето, което покрива всички на
роди и покривката, която покрива всичките племена. Ще по
гълне смъртта завсегда. И Господ Бог ще обърше сълзите от
всички лица и ще отнеме укора на людете си от всичката земя,
защото Господ говори това." (68 стих)
Тук във величествено видение пророкът вижда Шестата
раса, когато смъртта ще бъде победена и народите ще се обе
динят в едно Царство на Господа. Това показва, че той е бил
Велик Посветен, който с ясновидския си поглед прониква в
далечното бъдеще на човешкото развитие.
Двадесет и шеста глава в началото е славословие на
Господа и после пак говори за гнева Божи, който ще се излее
на земята заради неправдата на хората. В 45 стих се казва:
„Уповайте на Господа всякога, защото Господ Йеова е вечна
крепост, защото низнирва живеещите нависоко, снишава ви
сокостоещия град, снишава го дори до земята, хвърля го дори

в пръстта." От 7ми до 10ти стих казва: „Пътят на праведния
е правота. Ти, правий, оправяш пътя на праведния. Ей, в пътя
на твоите съдби, Господи, Те чакахме. Желанието на душата
ни е към Твоето Име и към Твоето споменаване. С душата си
те възжелах ноще, ей с духа си вътре в мен, Тебе търся в зори.
Защото, когато Твоите съдби са на земята, жителите на света
ще научат правда. Ако се помилва нечестивият, няма да на
учи правда, в земята на правотата ще стори неправедно и ще
погледне на величието Господне."
В 27ма глава се говори, че Бог ще унищожи всички не
наситни човешки желания и ще събере избрания народ на
светата гора в Ерусалим. Под избран народ се разбират всички
пробудени души от всички народи. А под светата гора се раз
бира новия свят, новата култура, в която ще живеят пробуде
ните души.
В 28ма глава се говори за хората на доволството, че ще
претърпят поражение и ще се самоунищожат. След като го
вори за самохвалството на забравилите се в удоволствие хора.
се казва: „И за то така говори Господ Еова, ето полагам в Сион
основание, камък избран, скъпоценен, крайъгълен, основа
ние твърдо. Който вярва в Него няма да прибързва да побегне,
и ще тури съдбата правило и правдата мерило, и град ще из
треби прибежището на лъжата и водата ще потопи местото на
скриването." ( 1 6 1 7 стих)
В 29та глава говори за заблудените в световните пътища,
които не познават Господа и в суетата си мислят, че всичко
знаят и всичко могат. В 6ти стих е казано: „Ще бъдеш посе
тен от Господа на силите с гръм и трус, и голям глас, с буря и
вихрушка и с огнен пламък пояждащ." В 1314 стих се казва:
„За то Господ говори, понеже тези люде се приближават при
Мене с устата си, но сърцето им далеч отстои от Мене, и бла
гоговението им към Мене е според ученията на человечес
ките заповеди, за то ето, ще притуря да направя чудно дело
между тези люде. чудно и странно дело. И мъдростта на мъд
рите им ще се изгуби и разумът на разумните им ще се скрие.

Горко на тези, които търсят дълбоко място, за да скрият съ
вестта си от Господа, на които делата са в тъмнината и казват:
Кой ни види и кой ни знае?"
В 30та глава говори за отстъпилите от Господа и казва:
Горко на отстъпилите чада, говори Господ, които правят съвет,
но не от Мене, и които правят договори, но не чрез Духа Ми,
за да притурят грях връх грях." След това се казва, че ако се
обърнат, ще ги помилва и ще им даде изобилие от блага.
Нивите им ще раждат и ще дават добър плод.
Тридесет и първа глава говори за онези, които очакват по
мощ от Египет, т.е. от человеци, че няма да получат такава
помощ, защото помощта идва само от Господ.
В 32ра глава се говори, че където няма Божието покро
вителство, земята не ражда и хората живеят в неправди и
суета, а където е Божието благословение и пустините стават
плодни дървета. „Когато Духът от свише се излее на нас и пус
тинята става плодоносно поле." Тук е прокаран окултен закон,
че всички блага идат от Божия Дух, там където Божият Дух
се излива върху хората и земята дава изобилно плод.
В 33та глава се говори за закона на кармата и Божията
благодат и се казва, че онзи, който граби, убива, насилва, ще
понесе същото. Понататък се говори за живота на правед
ния и се казва: „Който ходи с правда и говори с правота, който
презира печалбата от наследствата, който отръсва ръцете си
от дароемство, който затиква ушите си и който затваря очите
си да не види злото, той ще насели нависоко. Утвърждението
му ще бъде твърдината на канарите, хляб ще му се даде, во
дата му няма да оскудее. Очите ти ще видят Царя в крепостта
Му, ще видят далечна земя." ( 1 5 1 7 стих)
В 34та глава се говори за гнева Господен, който се изли
ва върху цялата земя. Казано е: „Защото е ден на отмъщение
Господно, година на въздаяния на съда на Сион." (8 стих) Това
е времето, когато се ликвидира кармата на света, век на
ликвидация, както Учителят го нарича. Това са днешните
времена.
В 35та глава се описва състоянието на света след пре
минаването на Божия гняв и се казва, че навсякъде ще има
изобилие, братство между хората и народите и всички ще сла
вят Господа.
В 36та и 37ма глава се описва обсадата на Ерусалим от
асирийците. Цар Езекия се моли на Господа и праща да питат
Исайя какво ще каже Господ. И Бог му отговаря чрез Исайя,
че асирийците няма да влязат в Ерусалим, но ще се върнат
по пътя си. Господ казва: „Защото ще защитя този град, за да
го отърва заради Мене и раба ми Давид. Тогаз излезе ангел
Господен, та порази в асирийския стан 185 хиляди. И когато
станаха на утринта, ето всички онези бяха мъртви трупове."
И върна се асирийския цар и дигнал обсадата на Ерусалим.
Като си отишъл в Ниневия, бил убит от синовете си, защото
пред стените на Ерусалим се подиграл с Бога и казал, че и
той е бог като другите богове.
В 38ма глава се описва, че цар Езекия се разболял и Бог
му казва чрез Исайя, че ще умре, но той сърдечно се помо
лил да го остави още и му продължил живота с 15 години, като
Бог казал на Исайя как да го лекува и той го излекувал.
В 39та глава се говори, че дошли пратеници от Вавилон
при цар Езекия и той им показал всичкото си злато, сребро и
скъпоценности. Тогава идва Исайя и му казва Слово Господне,
според което всичко това, което е показано на вавилонците,
ще се пренесе във Вавилон и още и неговите синове, и него
вият народ. И това се сбъднало.
В 40та глава се говори за новите времена, които ще дойдат
след страданията. Пророкът с ясновидски поглед вижда бъ
дещето и казва: „Глас на едного, който вика в пустинята, при
гответе пътя Господен, прав път направете в пустинята за Бога
нашего." (3ти стих) Понататък говори за Бога. за Неговата
Сила и Мъдрост, за Неговия Разум и Слово и казва: „Неговият
Разум е неизследим. Той дава крепост на отслабналите и уве
личава силата на немощните... Които чакат Господа ще под
повят силата си, ще възлезат с крила като орли, ще тичат и не

ще се трудят, ще ходят и не ще отслабнат." (2931 стих)
В 41ва глава Бог се обръща към всичката земя и към
всички народи и казва: „Аз съм първи и последни съм Аз."
После казва, че ще помогне на Израил, семето Авраамово, „ко
гото аз взех от краищата на земята и те повиках от последни
те страни и ти казах: Ти си мой роб, Аз те избрах и не те
отхвърлих. Не бой се, защото Аз съм с тебе, не трепери, за
щото Аз съм Бог твой, ще те укрепя, ей, ще ти помогна. Ей, ще
те подпра с десницата на правдата Си. Ето, всички, що са раз
гневени на тебе, ще се постидят и посрамят, скъперниците ти
ще станат като нищо и ще погинат." (911 стих)
Тук Бог говори за своите избраници между человеците от
всички народи, учениците на Бялото Братство. И понататък
казва: "И когато сиромаси и нищи искат вода и няма, Аз,
Господ, ще ги послушам."
В 42ра глава още от началото говори за Месия и казва:
"Ето Моя раб, когото подкрепям, избрания Мой, в когото ду
шата Ми благоволи. Тури духа си на него. Той ще изнесе съд
на народите, няма да викне, нито да въззове, нито ще напра
ви гласа си да се чуе навън. Търс смазана няма да прегази и
замъждяло свещило от лен не ще угаси. Ще изнесе съд с
Истина, няма да изчезне, нито да малодушествува, доде тури
съд на Земята... Аз, Господ, те призовах в правда, и ще те взе
ма за ръка и ще те пазя, и ще те поставя Завет на людете,
Светлина на езичниците, за да отвориш очите на слепите да
извадиш затворените от затвор, седещите в тъмнина из дола
на тъмницата. Аз съм Господ, това е Моето Име, и не ще дам
Славата Си другиму."
С ясновидския поглед Исайя е видял идващия Христос и
го е описал точно такъв, какъвто се прояви. Това показва, че
Исайя е бил във връзка с Бога, защото всички Посветени по
лучават Посвещението си и откровенията си от Христа.
В 43та глава Бог говори за Израиля. че винаги ще го ръ
ководи и избавя от всички бели и напасти. Но от изложението
се вижда, че това не се отнася до еврейския народ, а се раз

бират Божиите синове, разпръснати между всички народи.
От 5ти до 7ми стихове се казва: „Не бой се, защото Аз съм с
тебе, от изток ще доведа потомството ти, и от запад ще те
събера. Ще река на севера: Дай, и на юга: да не възбраниш.
Доведи синовете ми отдалеч и дъщерите ми от краищата на
земята, всички, които се наричат с името ми, които за славата
си сътворих, създадох ги и ги направих."
След това Бог говори, че е Бог на избрания народ и на ня
колко места говори за себе си, като казва: „Аз съм аз." В 21ви
стих казва: „Тези люде създадох Аз за Себе Си, те ще повест
вуват хвалата ми. Но ти, Якове, не Ме призова, но ти, Израилю,
отегчи се от мен." Тук под Яков и Израил вече се разбира ев
рейския народ, а под избрания народ, за който говори погоре,
се разбират учениците на Бялото Братство, разпръснати меж
ду всички народи.
В 44та глава Бог казва: „Аз съм първи, Аз съм и последни,
и освен Мен няма друг Бог." Към края на главата се говори
за Кир персийски, че е пастир Божи и ще изпълни всички
Божии повеления.
В 45та глава Бог продължава да говори за него и казва:
„Така говори Господ на помазаника си Кира, когото държа за
дясната ръка, за да покоря народи пред него. И ще разпаша
чреслата на царе, за да отворя дверите пред него. И портите
не ще се затворят. Аз ще ходя пред тебе и ще изправя нерав
ните места, ще съкруша медните двери и ще строша желез
ните врати." Понататък, в 7ми стих, казва: „Аз създавам ви
делината и творя тъмнината. Правя мир и творя зло. Аз Господ
съм, който прави всичко това."
В 46та глава продължава да съветва Израиля да не се
отклонява от Божия закон. А в 47ма глава Бог се обръща към
вавилонците и халдейците, че и те на свои ред ще изгубят цар
ството си и никой няма да им помогне. В 48ма глава пак го
вори за Израил да се обърне към Господ и че ще съкруши
Вавилон чрез персийския цар. В 49та глава Бог говори, че ще
о с в о б о д и И з р а и л от р о б с т в о и ще п о р а з и н а с и л н и ц и т е и
поробителите.
В 50та глава Господ говори, че е оставил Израил, поне
же той се е отклонил от Него. С л е д това И с а й я казва за себе
си: „Господ Йеова ми даде език на учените, за да знаят как да
помогна с д у м и на у м о р е н и я . Той ме с ъ б у ж д а всяка з а р а н ,
с ъ б у ж д а ухото ми, за да с л у ш а м като учените. Господ Еова
ми отвори окото, и аз не се възпротивих, нито се върнах назад."
( 4 5 с т и х ) Т у к ясно е к а з а н о , че той е я с н о с л у ш а щ и ч у в а
Словото Господне и го предава на хората. Той се намира в със
т о я н и е на и н с п и р а ц и я , в д ъ х н о в е н от Бога. Но той в и ж д а и
видения, знач и очите му са отворени, я с н о в и д е ц е, което се
н а р и ч а в окултизма и м а г и н а ц и я . Но той с ъ щ о се отличава и с
голяма интуиция.
В началото на 49та глава казва: „Господ ме повика още
от утробата на майка ми, още от утробата на м а й к а ми споме
на името ми. И направи устата ми като остър нож, под с я н к а
та на ръката си ме покри, и н а п р а в и ме като л ъ с к а в а стрела,
в тула си Aie скри и рече: „Ти си раб мой." Това показва, че той
идва готов, предопределен за Б о ж и помазаник, което показва,
че той е един от великите Посветени на миналото.
В 51ва глава Бог се о б р ъ щ а към всички, които следват
правдата, които търсят Господа и казва: „Слушайте ме, люде
мои и дайте ми слушане, народе мой, защото закон ще излезе
от м е н е и ще поставя съда си за видело на народите. П р а в д а т а
ми н а б л и ж а в а , спасението ми излезе и м и ш ц и т е ми ще съдят
народите." ( 4 5 стих) Тук пак се загатва за идването на Христа.
В 5 2 р а глава Б о г г о в о р и за с п а с е н и е т о на И з р а и л и
Е р у с а л и м и казва: „Всички к р а и щ а на земята ще видят спа
сението на Господа Бога Нашего." В цялата 52ра глава се го
вори за Христа, който ще понесе греховете на света. К а з в а се:
„Той наистина взе на себе си болестите ни и със с к ъ р б и т е ни
се н а т о в а р и . И ние го в и д я х м е у я з в е н , п о р а з е н от Бога и
оскърбен. И той биде н а р а н е н заради престъпленият а ни, бит
биде заради беззаконията ни, наказаниет о биде на Него за на
шия мир. И с неговите р а н и ние се изцерихме. Всички ние се

з а б л у д и х м е като овци, о т б и х м е се всеки от пътя си, и Господ
в ъ з л о ж и на него б е з з а к о н и е т о на всинца ни. Той бе насил
ван и озлобен, но не отвори устата си, като агне, водено на
з а к о л е н и е , и като овца п р е д стригачите си безгласна, таки не
отвори устата си. Ч р е з у г н е т е н и е и съдба биде грабнат, а за
рода му кой ще п о в е с т в у в а ? З а щ о т о се отсече от земята на
ж и в и т е . З а р а д и п р е с т ъ п л е н и е т о на людете ми биде уязвен.
И гробът му ще се о п р е д е л и при злодеите, но в смъртта си
остана с богатия, защото не бе н а п р а в и л правда и н я м а ш е лъст
от устата му. Но Господ благоволи да го предаде на биене и
страдание. Когато даде думата му приношение за
престъпление, ще види семе, ще п р о д ъ л ж и дните си и волята
Господня ще благоуспее в р ъ к а т а му. И ще види плодовете от
т р у д а на д у ш а т а си и ще се насити. П р а в е д н и я т ми раб ще
оправдае мнозина чрез о п о з н а н и е т о си, защото той ще се на
товари с беззаконията им. Затова ще му д а м дял с големите и
с ъ с с и л н и т е ще р а з д е л и корист, з а щ о т о п р е д а д е себе си на
с м ъ р т и с п р е с т ъ п н и ц и т е се счете. И Той взе на себе си гре
ховете на м н о з и н а и ще ходатайствува за престъпниците."
В тази глава пророкът описва конкретно това, което става
приблизително 8 0 0 години след него. В нея той разкрива всич
ката д ъ л б о ч и н а на Голготската мистерия , която е най
великото събитие в цялата з е м н а история.
В 54та глава Господ се о б р ъ щ а към човешката д у ш а и й
казва, че ще я избави от всичките й неприятели и насилници,
и ще я въздигне. Това се отнася и за всички, които любят Бога.
В 55та глава Бог п р и к а н в а всички ж а д н и и наскърбени
да дойдат при Него и Той да ги напои и утеши. И всеки, който
е съгрешил и се разкае, Бог ще го помилва. К ъ м края на гла
вата Бог казва: „Словото, което излиза от устата Ми, не ще се
в ъ р н е при М е н е празно, но ще извърши волята Ми и ще бла
гоуспее в каквото го провождам."
Петдесет и шеста глава започва по следния начин: „Така
говори Господ, пазете с ъ д и правете правда, защото наближа
ва да дойде спасението ни и правдата ми да се открие. Б л а ж е н

онзи человек, който пази съботата да не я оскверни и д ъ р ж и
ръката си да не стори н и к а к в о зло." ( 1 2 ст.) И каза Господ
понататък, че всеки човек и всеки народ, който се обърне к ъ м
Него, ще го благослови и ще п р и е м е молитвата му. И казва:
„Защото домът ми ще се нарече дом молитвен за всички
народи." (7 ст.)
Петдесет и седма глава започва със следните силни думи:
„Праведният загива и никой не т у р я на с ъ р ц е и благочести
вите человеци се вземат от земята, без да р а з у м я в а някой, че
п р а в е д н и я т се взима преди злото и ще влезе в мир. Които хо
дят в правдата си, ще си почиват на леглото." След това се об
ръща к ъ м онези, които се к л а н ят на идоли и им казва, че не
ще успеят и ще съсипе всичките им дела. А след това казва:
„А който уповават на М е н е , ще наследят земята и ще придо
бият Светата Ми гора..." После казва: „Аз обитавам на високи
и свети места, още със с ъ к р у ш е н и я в с ъ р ц е и с м и р е н ия духом ,
за да о ж и в я в а м духа на с м и р е н и и да о ж и в я в а м сърцата на
с ъ к р у ш е н и т е . Защото не ще бъда вечно съдба, нито ще бъда
всякога гневен, п о н е ж е тогаз п р и м р е л и пред М е н биха д у
хът и д у ш а т а , които с ъ м направил."
В 5 8 м а глава се говори отначало за погрешните разби
рания на хората за поста и покаяниет о и казва: „Постът, който
аз избрах, не е ли този, да р а з в ъ р з в а ш узите на злото, да отв
р ъ з в а ш с т е г а н и я т а на ярема и да оставяш с в о б о д н и
насилваните, и да с ъ к р у ш а в а ш всеки хомот? Не е ли да раз
деляш хляба си с гладния и да в ъ з в о ж д а ш в дома си сирома
си без покрив? Когато видиш голия, да го обличаш и да не кри
еш себе си от своята си плът ? Тогаз твоята светлина ще изг
рее като зората и здравето ти скоро ще прозябне, и правдата
ти ще придиде пред тебе. И Славата Господня ще ти е задна
с т р а ж а . Тогаз ще зовеш и Господ ще отговаря, ще викаш и Той
ще рече: „Ето Аз." Ако извадиш из сред си хомота, посочване
то с пръст в суетните д у м и и отвориш душата си за гладния, и
наситиш у т е ш е н а т а си д у ш а , тогаз светлината ти ще изгрее в
т ъ м н и н а т а и м р а к ъ т ти ще бъде като пладне. И Господ ще те

води всякога." ( 6 1 1 ст.) В тази глава пророкът посочва пътя
за д у х о в н о т о развитие и п о д и г а не на човека.
В 59та глава се и з я с н я в а з а к о н а на кармата и се казва,
че когато Господ не ни чува, п р и ч и н а т а за това са н а ш и т е гре
хове и престъпления, които са с к р и л и лицето Му от нас да не
чува. Ето как е казано: „Ето, ръката Господня не се е с ъ к р а
тила да не м о ж е да спаси, нито ухото Му е н а т е г н а л о да не
м о ж е да чува. Но б е з з а к о н и я т а ви туриха р а з л ъ ч е н и я м е ж д у
вас и Бога вашего и греховете ви скриха лицето Му от нас, за
да не чуе." (12 ст.) И след като и з р е ж д а всичко, що отделя
човека от Бога, казва: „Според делата ви така ще въздаде гняв
на п р о т и в н и ц и т е си, в ъ з д а я н и е на враговете си ще н а п р а в и
в ъ з д а я н и е на островите." ( 1 8 ст.)
В 60т а глава се описва с ъ с т о я н и е т о на един П о с в е т е н ,
на един новороден. Главата започва със следните думи:
„Стани, свети, защото С в е т л и н а т а ти дойде. И С л а в а т а
Господня изгря за тебе. З а щ о т о ето т ъ м н и н а ще покрие з е м я
та и м р а к народите, а над тебе ще огрее Господ и с л а в а та Му
ще се яви на тебе. И народите ще дойдат в Светлината ти и
царете в сияниет о на зората ти. Подигни очите си наоколо, та
виж: всички тези се събират, идат при тебе." (14 ст.) „Не ще
ти бъде вече С л ъ н ц е т о светлина на деня, нито Л у н а т а с ъ с си
янието си ще ти свети, но Господ ще ти бъде Вечна С в е т л и н а
и Бог твой, слава твоя. С л ъ н ц е т о ти не ще зайде вече, нито ще
о с к у д е е Л у н а т а ти, защото Господ ще ти е Вечна Светлина."
( 1 9 2 0 ст.)
В 61ва глава п р о д ъ л ж а в а да описва с ъ с т о я н и е т о на
П о с в е т е н и я . Главата з а п о ч в а с д у м и т е : „Духъ т на Г о с п о д а
Еова е в ъ р х у мене. защото Господ ме помаза да благовеству
в а м н а с м и р е н и т е , п р о в о д и м е д а изцеля с ъ к р у ш е н и т е п о
сърце, да проповядвам годината на благоволението Господне
и деня на о т м ъ щ е н и е т о на Бога нашето, за да утеша всички
еетуващи." ( 1 2 ет.)
„Ще се развеселя премного заради Господа, душата ми ще
се з а р а д в а в Бога м о е г о , з а щ о т о ме о б л е ч е в о д е ж д и на
спасение, загърна ме в манти я на правда, като ж е н и х укра
сен с венец, и като невеста, н а к и т е н а с утварите си." (10 ст.)
В 62ра глава се говори за Сион и Е р у с а л и м , че Бог ще ги
въздигне и ще им даде ново име. Това се отнася до Бялото
Братство. Сион е Бялото Братство.
В 63та глава Бог говори за Себе Си като човек, който иде
в света да се съди с народите, защото отстъпили от закона М у .
Това пък се отнася до закона на кармата.
Ш е с т д е с е т и четвърта глава е молитвата на пророка, на
Посветения. Той призовава Господа да се смил и над прегре
шенията на хората и да ги прости.
В 65та глава Бог говори, че ще бъде потърсен от онези,
които не са Го търсили. „Потърсен бидох от онези, които не
питаха за м е н е , намерен бидох от онези, които не ме търсеха.
Рекох: ето аз, ето аз. К ъ м народ, който не п р и з о в а в а ш е Имет о
Ми." (1 ст.) С л е д това говори за верующите, които не изпъл
нили волята М у . Това е старото човечество, което не и з п ъ л н и
Божията воля. След това Господ говори, че е забравил всичко
старо и се с ъ з д а в а ново. Там е казано: „Защото п р е д и ш н и т е
скърби се з а б р а в и х а и защото се скриха от очите ми. П о н е ж е
ето, нови небеса с ъ з д а в а м и нова земя, и п р е д и ш н и т е н я м а
да се поменат, нито ще дойде на ум... И избраните ми ще ви
дят да о в е х т е е д е л о т о на р ъ ц е т е им. Не ще да се т р у д я т
напразно, нито ще се р а ж д а т чада за скръб, защото са семе
на благословените господни и потомството им с тях. И преди
да въззоват, аз ще им отговарям и доде още говорят те, аз ще
слушам. В ъ л к ъ т и агнето ще пасат заедно, и л ъ в ъ т ще яде пля
ва като говедото, и храната на змията ще бъде пръстта, не ще
да правят повреда, нито погубване във всичката ни света гора,
говори гневен Господ." Тук ясно се говори за новата епоха, ко
гато щ е и з ч е з н а т в с и ч к и п р о т и в о р е ч и я , к о и то сега
съществуват.
В 66та глава в н а ч а л о т о п р о р о к ъ т казва: „Така говори
Господ: небето ми е престол и земята п о д н о ж ие за нозете ми.
кой е домът, който искате да с ъ г р а д и т е за м е н ? И кое е мес

тото на у п о к о е н и е т о ми?"
Който коли вол и който убива човек, и изброява и други
дела, които хората вършат, които са п р о т и в н и на Б о ж и я за
кон и казва Бог, че ще ги н а к а ж е за всички тия п р е с т ъ п л е н и я.
От 18ти до 23ти стих се говори за новата епоха, която ще дой
де на з е м я т а , когато всички н а р о д и ще се с ъ б е р а т в И м е т о
Б о ж и е и ще ж и в е я т като братя. К а з а н о е: „И аз ида да с ъ б е р а
всички народи и езици. И те ще дойдат и ще видят С л а в а та
М и . И ще туря з н а м е н и е м е ж д у тях. И о н е з и от тях, които са
достойни, ще ги проводя в народите, които не са чули И м е т о
М и , нито са видели Славата Ми и ще проповядват Славата Ми
м е ж д у народите, и ще доведа т всичкит е ви б р а т я от всички
народи прино с Господу. Защото, както новите небеса и нова
та земя, които Аз ще направя, ще п р е б ъ д а т п р е д М е н е , гово
ри Господ, така ще пребъде семет о ви и името ви."
От п р и в е д е н и т е мисли от книгата на И с а й я се вижда, че
той е един голям пророк, един Велик Посветен, който в и ж д а
с ясен поглед в д а л е ч н о то бъдеще. В и ж д а и д в а н е т о на Христа
на земята и говори за Неговото дело, и описва цялата Голготска
мистерия, както се развива впоследствие. С ъ щ о така с ясно
видско п р о з р е н и е говори за Й о а н К р ъ с т и т е л . Той е бил във
в р ъ з к а с Х р и с т а и е в и д я л с о ч и т е си Н е г о в о т о и д в а н е и
Неговата С л а в а. Видял е още новата епоха, която той с ъ з д а в а
в света, новото небе и новата земя, които с ъ з д а в а , за да ж и в е
ят в нея чадата Б о ж и и в мир и Любов. Той е бил в н е п р е к ъ с
ната връзка с Бога, с л у ш а л е гласа Му и е и з п ъ л н я в а л волята
Му.
Главната тема на неговото слово е о т н о ш е н и е т о на хора
та к ъ м Бога и на Бога КЪМ хората. Като и з н а с я ред окултни
закони, които регулират живота на хората и на народите, из
нася з а к о н а на кармата като гняв Б о ж и й ; на м н о г о места из
нася з а к о н а на изобилието и у м н о ж а в а н е т о на благата като
резултат от и з п ъ л н е н и е т о на Б о ж и я т а воля. Говори за поста и
определя истинската му с ъ щ и н а , и го посочва като метод за
духовно развитие. В м н о г о глави говори пророчески за съд

бата на различн и народи. П р е д с к а з ва п л е н я в а н е т о на Израи л
от Вавилон. След това говори за р а з о р е н и е т о на Вавилон от
персийския цар Кир, който се явява като и з п ъ л н и т е л на
Божията воля, за да н а к а ж е Вавилон за греховете му и да ос
вободи евреите от пленничество . В п о с л е д н а та глава говори
за новото небе и за новата земя, които Господ създава, което
показва, че той е в и ж д а л далеч в бъдещето, когато земята ще
се преустрои.
Пророк Йеремия
Пророк Й е р е м и я е роден в град Анатот от с в е щ е н и ч е с к и
род и от Бога отреден за пророк и посветен преди майка му
да го роди. О щ е в младостта, КЪМ 620та година преди Христа,
той е бил п р и з в а н за пророк в 30та година от ц а р у в а н е т о на
цар Осия. Този д о б ъ р ц а р му с ъ д е й с т в а л в ъ в великото дело
за п р е о б р а з у в а н е т о и п р е в ъ з п и т а н и е т о на народа. Но отпос
ле животът на пророка се изпълни л със с к ъ р б и и горчивини.
Цар Й о а к и м хвърлил пророческия му с в и т ъ к в огъня и и ис
кал да му отнеме живота. Той поучавал ц а р С е д е к и я и го пре
дизвестил за т е ж к а т а съдба, която висяла над народа му и за
7 0 г о д и ш н о т о п л е н н и ч е с т в о . н о в с и ч к о това о с т а н а л о без
последствия.
Предаността на пророка към Б о ж и е т о дело често туряла
в о п а с н о с т ж и в о т а м у . Той бил з а п р я н и з а т в о р е н , когато
Ерусалим бил о б с а д е н от Навуходоносор, и след като вави
лонците влезли в Е р у с а л и м , го п у с н а л и от затвора и го пока
нили да се пресели във Вавилон. Но той предпочел да остане
м е ж д у останалите евреи и с тях заедно бил заведен в Египет,
в 5 8 8 година преди Христа, където той ги съветвал и изобли
ч а в а л д о с а м а т а с и с м ъ р т . Ц е л и 4 2 г о д и н и той г о в о р и л
Истината на своите с ъ н а р о д н и ц и . Ако по естество и да бил
кротък, ч у в с т в и т е л е н и смирен, той не се с п и р а л пред никак

ва о п а с н о с т , к о г а т о д л ъ ж н о с т т а го п р и з о в а в а л а да говори.
Н и к а к в и з а п л а ш в а н и я не могли да го спрат да не говори.
Ще и з н е с а някои п о л о ж е н и я и м и с л и от книгата му, от
които ще се види неговото п о л о ж е н и е като пророк и Посветен,
ще се види о к у л т н и я т х а р а к т е р на неговото слово и дейност.
В п ъ р в а г л а в а , от 1ви до 10ти стих се говори за
П о с в е щ е н и е т о му като пророк. А от 11 ти до 19ти стих Господ
чрез него известява съдбата на света. В 4ти и 5 ти стих четем:
„И Слово Господне биде к ъ м мене и рече: П р е д и да ти д а м
образ в утробата на м а й к а ти, познах те, и преди да излезеш
от м а т к а т а осветих те, поставих те пророк на народите."
От 6ти до 10ти стих се казва: „Аз рекох: Господи Йеова,
ето аз не з н а я да говоря, защото с ъ м дете. А Господ му рече:
Не д у м а й „дете съм", защото ще идеш при всички, при които
ще те проводя и всичко, що ти з а п о в я д а м , ще к а ж е ш . Да се
убоиш от л и ц е т о М и , защото Аз с ъ м с тебе, за да те избавям,
Говори Господ. И простре Господ ръката си, та допре до уста
та ми. И рече Господ: Ето, турих д у м и т е си в устата ти. Виж,
поставих те д н е с н а д народите и царствата, за да изкореня
ваш и да с ъ с и п в а ш , и да погубваш, и да разваляш, да градиш
и да садиш."
П р и в е д е н и т е д у м и са ясни и без коментар. П р о р о к ъ т е
п о з н а т и п о с в е т е н п р е д и да се роди, т.е. от м и н а л о т о
прераждане. След раждането му едно допиране на ръката
Господня до устата му влага Словото в устата му.
Във втората глава Господ се о б р ъ щ а к ъ м юдеите, които
са се отказали от Него, че ще ги н а к а ж е . В трета глава с ъ щ о
говори за о т с т ъ п в а н е т о на Израел и Юда и ги призовава към
покаяние. Бог им казва: „Ще ви въведа в Сион и ще ви дам
пастири с п о р ед с ъ р ц е т о си и ще ви пасат с ъ с з н а н и е и разум."
В четвърта глава Господ се обръща к ъ м И з р а и л и му казва,
че п о н е ж е се отклони от правия път, ще дойде запустение на
земята му от една войска, която ще дойде от север. В пета глава
се говори за същото. В шестата глава Господ ги съветва да се
върнат от лошите пътища, иначе ще ги сполети зло. В седма

та глава Бог се о б р ъ щ а със слово к ъ м пророк Й е р е м и я , който
да к а ж е на евреите да изправят живота си. В осмата глава се
говори за същото. В деветата глава Бог казва з а щ о ще н а к а ж е
евреите, а и м е н н о з а щ о т о са се отклонили от п р а в и я път на
живота. В десета глава се говори, че Господ ще н а к а ж е евре
ите чрез един народ, който ще дойде от север з а р а д и тяхното
идолопоклонство. В 11 та глава Господ казва на Й е р е м и я да
к а ж е на евреите да и з п ъ л н я в а т заветите, които е с к л ю ч ил с
бащите им. Но те не го п о с л у ш а х а . В началото на 12та глава
пророкът пита Господ защо онези, които не ходят в Неговия
Път са добре в м а т е р и а л н о отношение. А Бог му отговаря, че
това е временно; изтъква закона, че поради п р е г р е ш е н и я т а на
хората настава суша, от която страдат хората и ж и в о т н и т е .
В 13та глава п а к се говори, че Бог ще н а к а ж е евреите за
ради тяхната гордост и с л у ж е н е на ч у ж д и богове и им казва,
че ще отидат в п л е н з а р а д и това.
Ч е т и р и н а д е с е т а г л а в а з а п о ч в а със слово Г о с п о д н е к ъ м
Йеремия за бездъждието . Настава б е з д ъ ж д и е и земята
изсъхва, и хората започват да страдат, и се обръщат к ъ м Господ
да ги пощади и да им даде д ъ ж д . Но Господ казва на пророка:
„Не моли за тези хора за добро." И казва още, че и да се молят,
и да постят няма да ги п о с л у ш а , защото са се отклонили от
пътя. След това говори за л ъ ж л и в и т е пророци, к а к в о говорят
те и какво казва Господ за тях. Господ казва на Й е р е м и я , че
ще умори евреите с н о ж , с глад и с мор. А Й е р е м и я се обръ
ща к ъ м Господа и казва: „О, Господи Йеова, ето пророците го
ворят тем: няма да видите нож, нито ще има глад у вас, но ще
ви д а м м и р , б е з о п а с е н н а това м я с т о . И р е ч е ми Господ:
Л ъ ж л и в о пророчествуват пророците в И м е то М и . Аз не с ъ м
ги проводил, нито с ъ м им заповядвал, нито с ъ м им говорил.
Те пророчествуват вам л ъ ж л и в о видение и прорицание, и су
ета и п р е л ъ щ е н и я на с ъ р ц е т о си. Защото, така говори Господ:
За пророците, които пророчествуват в И м е т о М и . когато Аз не
съм ги проводил, но те казват: Нож и глад не ще има на това
м я с т о , с н о ж и г л а д ще б ъ д а т и з т р е б е н и о н е з и пророци, а
людете, на които те пророчествуват, ще бъдат и з х в ъ р л е н и по
у л и ц и т е на Е р у с а л и м от глад и нож."
Т а з и м и с ъ л п о к а з в а великия закон за Светостта и Силата
на И м е т о Б о ж и е . Всеки, който злоупотребява с Името Б о ж и е ,
ще понесе последствията си. Така във всяка глава се изнася
по един з а к он от о к у л т н а т а наука , но н я м а м в ъ з м о ж н о с т да
ги а н а л и з и р а м всички, но само посочвам известн и мисли, ко
ито показват това.
Т а к а в н а ч а л о т о на 15та глава п р о р о к ъ т казва: „И рече
ми Господ: И М о й с е й , и С а м у и л , ако б и х а з а с т а н а л и п р е д
М е н е , д у ш а т а ми не би се смилила н а д тези люде." И пона
татък се води разговор м е ж д у Бога и пророка за съдбата на
евреите и Господ му казва, че те ще се о п ъ л ч а т против него,
но няма да го победят, защото Бог е с него.
В 16та глава Бог казв а на пророка да не участвув а в ж и
вота на хората от таз и земя. защото ще н а к а ж е земята заради
п р е с т ъ п л е н и я т а на хората и ще ги р а з п р ъ с н е по цялата земя.
И след дълго в р е м е п а к ще ги с ъ б е р е в земята, която е обе
щал на отците им. „И тогаз ще познаят, че И м е т о Ми е Йеова."
В 17та глава п а к се говори за греховете на евреите и че
ще бъдат о т х в ъ р л е н и от наследието, което им е обещано.
В 18та глава Бог с р а в н я в а човеците с калта на г р ъ н ч а р я
и както той м о ж е да прави каквото п о ж е л а е от калта, така и
Бог м о ж е да н а п р а в и каквото п о ж е л а е от един народ. И по
нататък се казва, че ако Бог е и з р е к ъ л зло против някой на
род или човек порад и прегрешенията му, и той се върне в пра
вия път, Бог ще го въздигне . А ако на някой е обещано въз
дигане и той отстъпи от правия път, о б е щ а н и е т о се отменя, за
да се въздаде зло с п о р е д делата му.
В 19та глава Бог казва на Й е р е м и я да к а ж е на евреите,
че ще ги с ч у пи като г р ъ н ч а р с ки съд и ще ги н а к а ж е със ж е с
тока с м ъ р т з а р а д и п р е с т ъ п л е н и я т а и п о к л о н е н и е т о на ч у ж
ди богове. В 20та глава се казва, че п ъ р в о с в е щ е н и к ъ т се нах
върлил върху Й е р е м и я и го затворил за една нощ в т ъ м н и ц а .
И след като го пуснал, той казал нему H на всичк и евреи, че

ще бъдат завладени от Вавилон и пренесени п л е н н и ц и в то
зи град. Понататък Й е р е м и я се оплаква, че има много
врагове, които искат ж и в о т а м у . В 21 ва глава п р о р о к ъ т с ъ щ о
казва на евреите, че ще бъдат завладен и от В а в и л о н с к и я ц а р
и з а к а р а н и пленниц и във Вавилон.
В 22ра глава Господ говори какво трябва да бъде отно
ш е н и е т о на човека к ъ м б л и ж н и я му, за да му бъде добре и
к а к в о е п о л о ж е н и е т о м у , ако о н е п р а в д а в а б л и ж н и я си. Ето
какво се казва по този въпрос: „Правете права съдба, и отър
в а в а й т е о г о л е н и я от р ъ к а т а на н а с и л н и к а , и не
онеправдавайте, нито насилвайте ч у ж д е н е ц а , сирачето и
вдовицата. Горко на оногова, който гради дома си на неправ
да и горниците си с кривда, който кара б л и ж н и я си да му ра
боти без мъзда, и не му дава заплатата за труда му."
В 2 3 т а глава Бог говори за пастирите, с в е щ е н и ц и т е и
л ъ ж е п р о р о ц и т е , че не са и з п ъ л н и л и задачата си и са откло
нили хората от правия път. П о н а т а т ъ к се казва, че Бог ще въз
дигне от Давида о т р а с ъ л праведен, който ще ц а р у в а и
благоденства, и ще в ъ р ш и съдба и правда по земята. И м е т о
ще бъде „ Г О С П О Д П Р А В Д А НАША". Тук ясно се говори за
и д в а н е т о н а Х р и с т а . С л е д това п а к говор и з а л ъ ж л и в и т е
пророци.
В 24та глава Бог дава видение на Йеремия , в което сим
волично му казва, че п л е н е н и т е юдеи ще бъдат р а з д е л е н и на
две части според делата си едни ще отидат при халдейцит е
за добро и ще ги върнат п а к в земите им, а другите ще ги раз
п р ъ с н а т по цялата земя и ще ги измори с глад, болести и с м ъ р т
з а р а д и д е л а т а им. Т у к е п р о к а р а н а и д е я т а к а к д е й с т в у в а
к а р м а т а . В 25та глава в С л о в о Господне к ъ м Й е р е м и я се
казва, че Бог ще н а к а ж е евреите с плен във Вавилон и след
70 години ще н а к а ж е и Вавилон с разорение, както и всички
ц а р с т в а в П р е д н а А з и я з а р а д и д е л а т а им. В 3 1 в и с т и х е
казано: „Господ ще излее яростта си против всички ж и т е л и на
земята, екотът ще стигне до край земята. защото Господ има
с ъ д с народите." Той ще се съди със всяка плът. Ще п р е д а м

нечестивите на нож, говори Господ. Т у к п а к се говори за дейс
твието на закон а на к а р м а т а , н а р о д на и и н д и в и д у а л н а ,
Кармат а е закон, който възстановява н а р у ш е н а т а правда.
К а р м а т а е зако н за п р и ч и н и и следствия, каквото човекъ т е
посял, това ще п о ж ъ н е .
В 26та глава Словото Господне е к ъ м Й е р е м и я да к а ж е
на евреите, да се о т к а ж а т от кривите пътища, че ще ги н а к а ж е .
Това става в двора на Господа. С в е щ е н и ц и т е подигат народа
против Й е р е м и я и иска т от княза да го убият, но някои се зае
т ъ п в а т за него и го о с т а в я т ж и в . Д р у г пророк, който к а з а л
същото, го убили. От 12ти до 16ти стих е казано: „Господ ме
проводи да пророчествувам в този дом и против този град всич
ките думи, които чухте. Затова сега оправете п ъ т и щ а т а си и
д е я н и я т а си и п о с л у ш а й т е Гласа на Господа Бога вашего. И
Господ ще се разка е за злото, което говори против вас. А аз,
ето в ръцете ви съм, н а п р а в е т е ми както е добро и какво е угод
но пред очите ви. Но да з н а е т е добре, че ако ме умъртвите,
н а и с т и н а н е п о в и н н а к р ъ в ще докарат е връх себе си и връх
този град, и връх ж и т е л и т е лду. З а щ о т о н а и с т и н а Господ ме
проводи при вас да говоря в ушите ви всички тези д у м и . Тогаз
к н я з е т е и в с и ч к и т е л ю д е р е к о ха на с в е щ е н и ц и т е и на
пророците: Този човек не трябва да се осъди на смърт, защо
то в името на Господа Бога нашего говори нам."
В 2 7 м а глава ч р е з Словото к ъ м Й е р е м и я Бог казва на
юдейския цар и на ц е л и я народ да се п р е к л о н я т пред вави
л о н с к и я цар, защото той има милостта на Бога и всеки, който
не се преклони пред него, ще бъде изтребен, докато му дой
де и на него времето да бъде предаден на п о с и л ен цар.
В 2 8 м а глава се говори, че друг пророк на име Анани й
говорил на народа, че Бог в течение на две години ще стро
ши хомота на В а в и л о н и ще освободи п л е н е н и т е евреи. Но
Й е р е м и я му казва, че л ъ ж е и з а б л у ж д а в а народа и ще умр е
з а р а д и л ъ ж и т е си." Тогава рече пророк Й е р е м и я на пророк
Ананий: " С л у ш а й сега. Анание . не те проводил Господ, но ти
п р а в и ш тези люде да се надеят на л ъ ж а . Затова така говори

Господ: Ето Аз ще те отхвърля от лицето на земята. Тази годи
на ще у м р е ш, п о н е ж е говориш бунт против Господа. И у м р я
пророк А н а н и й през тази година в 8 м и месец."
В 29та глава пак се говори за л ъ ж л и в и т е пророци, които
казват, че не трябва да се робува на в а в и л о н с к и я ц а р и че
Господ скоро ще ги освободи. Но Й е р е м и я казва, че Бог е казал,
че 70 години ще с л у ж а т на в а в и л о н с к и я цар. „Защото т а к а го
вори Господ Бог Саваот, Бог Израилев, да ви не п р е л ъ щ а в а т
пророците ви, които са всред вас и чародеите ви, и не с л у ш а й т е
с ъ н и щ а т а си, които вие ги правите да сънувате. Защото ви про
рочествуват л ъ ж л и в о в М о е Име, Аз не с ъ м ги проводил, го
вори Господ. Защото така говори Господ: Че като се и з п ъ л н я т
70 години у Вавилон, ще ви посетя и ще и з в ъ р ш а над вас бла
гото М о е Слово и ще ви върна на това място." ( 8 1 0 ст.)
В 30та глава се дава Слово Господне към Й е р е м и я , в ко
ето Господ казва, че ще върне евреите от плена, в който ги е
пратил поради греховете и че ще разори техните разорители.
Тук е п р о к а р а н законът за народната карма като с ъ в к у п н о с т
от и н д и в и д у а л н а т а карма. Под гняв Божий, под ярост Б о ж и я
винаги се разбира действието на закона на кармата, което е
закон за Б о ж е с т в е н а справедливост, закон за в ъ з с т а н о в я в а
не на н а р у ш е н о т о равновесие.
В 31ва глава Бог говори, че ще върне евреите от плен и
ще им съград и нов Господен дом. В 29ти и 30ти стих се го
вори за действието на и н д и в и д у а л н а т а карма и казва: „Всеки
човек ще у м ре заради б е з з а к о н и е т о си." И след това се казва,
че Бог ще направи нов завет с Израил. В 32ра глава пак се
обяснява защо Господ е предал евреите на плен и обещава да
ги в ъ р н е от плена. В 33та глава се говори, че Й е р е м и я е в
затвора и пророкува, че халдейците ще влезнат в града, ще взе
мат ц а р я и хората му п л е н н и ц и във Вавилон. И така става.
После п р о р о к у в а, че ще в ъ р н е евреите на Местата им и ще
им въздигн е цар от Д а в и д о в и я род.
В 34та глава пак се говори, че поради п р е с т ъ п в а н е на
Б о ж и я закон ще б ъ д а т п р е д а д е н и в робство. Според Б о ж и я

з а к о н всеки трябва да д а д е свобода на брата си, на раба и ра
бинята си, всички да б ъ д а т р а в н и пред Господа. Които прес
т ъ п я т този закон, ще у м р а т от нож. В 35та глава се говори
п а к в с ъ щ и я д у х, че п о р а д и н е п о с л у ш а н и е т о на Б о ж и и т е
заповеди, ще бъдат п р е д а д е н и в робство.
В 36та глава Господ казва на Й е р е м и я да к а ж е на юди
н и я цар, че ако не и з п ъ л н я в а волята Б о ж и я , ще отиде в плен
на халдейците. Това е преди плена. Но те не послушва т и ис
кат да убият Й е р е м и я и той се скрил. И Словото Господне се
повтаря с тази прибавка , че с а м царят ще загине, като куче
ще бъде убит. В 3 7 м а глава се говори пак за затварянето на
Йеремия, понеже пророкувал, че халдейците ще завладеят
юдиновото царство.
В 38 глава се описва, че Й е р е м и я е хвърле н в една д ъ л
бока яма поради това, з а щ о т о казал, че халдейците ще завзе
мат града и за да не го изгорят, да се предадат доброволно за
едно с царя. След това царят го изважда от ямата и той му казва
същото, че ако се п р е д а д е ще спаси ж и в о т а си и града.
Й е р е м и я останал в двора на т ъ м н и ц а т а до п р е в з е м а н е т о на
града от халдейците.
До т у к от предните глави се вижда колко смел и безстра
ш е н е б и л Й е р е м и я , и к а к в о т о Г о с п о д му е к а з в а л , го е
с ъ о б щ а в а л , без да д ъ р ж и сметка за своя живот. Той е знаел
закона, че онзи, който в н а с я личе н елемент в духовната наука,
както л ъ ж л и в и т е пророци, ще плати с живота си.
В 39та глава се описва п р е в з е м а н е то на Е р у с а л и м и пле
няването на царя, на когото и з в а ж д а т очите и го з а в е ж д а т в
плен, а всичкото му потомство е избито. Вавилонският ц а р по
ръчва да извадят Й е р е м и я от затвора и да остане в дома на
един евреин, и да не му н а п р а в я т никакво зло. От тази глава
се вижда, че каквото пророкът е казал, това е станало. По то
ва се познават истинските пророци, че каквото кажат, то става.
В 40та глава се говори, че х а л д е й с к и я т цар освободил
Й е р е м и я и му казал, че м о ж е да отиде във Вавилон з а е д н о
със пленниците, ако иска, и м о ж е да остане в Юдея з а е д н о с

останалите. А в Юдея останали сиромасит е и безимотните, и
Й е р е м и я останал с тях. В 4 1 в а глава се описва, че един ев
реин от царск и род убива този, когото вавилонският цар оста
вил за свой з а м е с т н и к и след това избягал з а е д н о с д р у г и те
пленени евреи к ъ м Египет. Но по пътя го с р е щ а т други, ко
ито вземат от него всички п л е н н и ц и и той избягва с а м о с осем
д у ш и . В 4 2 р а глава се описва, че останалите юдеи, н а ч е ло с
техния н а ч а л н и к молят Й е р е м и я да се помоли на Бога за тях,
да пита какво да правят да останат ли в Юдея или да отидат
в Египет. Господ им казва, че ако останат в земята си, ще ги
благослови, но ако отидат в Египет, ще и з м р а т от глад, от н о ж
и от мор.
В 43т а глава се р а з к а з в а , че те не п о с л у ш а л и гласа на
Бога, к а з а н чрез Й е р е м и я и отишли в Египет, като взели и него.
И там има Слово Господне к ъ м пророка, който му казва, че
Вавилонският цар ще превземе Египет и една част ще избие,
а други ще вземе п л е н н и ци във Вавилон. И така станало. В
44та глава Й е р е м и я се о б р ъ щ а к ъ м онези юдеи, които са из
бягали в Египет, че ги чака с м ъ р т от нож, от глад и от мор. В
45та глава п а к се казва, че ще предаде Юдея на разорение.
В 4 6 т а г л а в а се г о в о р и за з а в л а д я в а н е т о на Е г и п е т от
Вавилонския цар. В 4 7 м а глава се говори за разорението на
ф и л и с т и м с к а т а земя от халдейците. В 4 8 м а глава се говори
за паданет о и разорението на М о а в , който ще престане да бъ
де народ. В 49та глава се говори за падането на царството на
Амониевите синове и за други м а л к и царства. В 50та глава е
Слово Господне к ъ м Й е р е м и я за паданет о на Вавилон и ос
вобождаването на евреите. В 51 ва глава пак е Слово Господне
към Й е р е м и я , с което се п р е д у п р е ж д а в а Вавилон, че ще бъ
де р а з р у ш е н . В 52ра глава се описва п р е в з е м а н е т о на
Е р у с а л и м и п л е н я в а н е т о на евреите, и з а к а р в а н е т о им в ъ в
Вавилон.
Й е р е м и я е голям п р о р о к и е в ъ в в р ъ з к а С Б о г а и С
Б о ж е с т в е н и я Дух, който му разкрива волята си на е в р е й с к и я
н а р о д и по о т н о ш е н и е на в с и ч к и д р е в н и народи. В ъ в всич
ките си слова той р а з г л е ж д а о т н о ш е н и я т а на хората к ъ м Бога
и о т н о ш е н и я т а на Бога к ъ м хората и народите. Чрез него Бог
а п е л и р а к ъ м народите и у п р а в н и ц и т е да се върнат в п р а в и я
път, но м н о г о често те не го с л у ш а т и д а ж е го п р е с л е д в а т .
Р е д о м с него има м н о г о л ъ ж л и в и пророци, които говорят в
И м е т о Б о ж и е и л ъ ж а т , и з а б л у ж д а в а т народ и у п р а в н и ц и , и
на тях вярват, защото те пророчествува т според ж е л а н и е т о на
у п р а в л я в а щ и т е и ги ласкаят. Й е р е м и я направо им казва как
ва е волята Б о ж и я , затова го п р е с л е д в а т и н е н а в и ж д а т . Той
в и ж д а с я с н о в и д с к и поглед и с л у ш а Словото Господне за съд
бата на всички народи. От словата му се вижда, че Бог изпол
з у в а е д и н народ, за да н а к а ж е друг. Така чрез халдейците той
н а к а з в а евреите и египтяните и д р у г и народи, а чрез п е р с и й
ците пък наказва Вавилон, който тиранизира завладяните
народи. По този повод се казва: Р а з п а л и се гневът Б о ж и , ярос
тта Б о ж и я и пр. Това показва, че ж и в о т ъ т на тези народи, ко
ито в ъ р в я т в крив път, техните м и с л и и ж е л а н и я п р е д и з в и к
ват Б о ж е с т в е н и т е сили, които се и з л и в ат върху тях като гняв
и ярост Б о ж и я . На друг език казано, под ярост и гняв Б о ж и
се р а з б и р а з а к о н а на кармата, който Бог туря в действие, ко
гато народите се отклонят от п р а в и я път.
В „Плач Й е р е м и е в" пророкът оплаква съдбата на
Е р у с а л и м , на Юдея и на евреите изобщо след п л е н я в а н е т о им
от халдейците. П р е д а д е н о е в поетична форма. Книгата започ
ва по с л е д н и я начин: „Как седи у с а м о т е н градът, който е бил
многолюден! Стана като вдовица, великата в народите
столица!" И з а в ъ р ш в а с молба к ъ м Господа да върне п р е д и ш
н и я живот . В п о с л е д н ия стих се казва: „Но си ни о т х в ъ р л и л
с ъ в с е м , разгневи л си се много против нас."
В трета глава, първи стих се казва: „Аз съм онзи човек, кой
то видех с к р ъ б от ж е з ъ л а на Неговата ярост." Върху този стих
Учителят казва: „Четете плач Й е р е м и е в и знайте, че тя пред
ставлява п и с а н и е т о на един поет и пророк. Всичко к а з а н о в
тази книга е в преносен смисъл. Сегашнит е хора мислят, че
старите поети и пророци не са р а з б и р а ли нещата, както те ги

разбират. Те мислят, че старите пророци не са разбирали Бога
както днес го разбират. Затова питат к а к е в ъ з м о ж н о да се го
вори за ярост Б о ж и я . Вярно е, че който п и ш е или говори за
Господа, трябва да Го познава. Но м о ж е ли някой да д о к а ж е ,
че яростта на Бога е нещо лошо? Сега като наблюдават е как
Бог работи виждате, че някои от Неговите прояви не отгова
рят на вашето ж е л а н и е и вие си съставяте р а з л и ч н и понятия
за Него. Е д н и казват, че Бог е Любов, други , че Бог е Правда,
но кой е о п и т а л Б о ж и я т а Л ю б о в , кой е о п и т а л Б о ж и я т а
П р а в д а ? Помнете: когато се говори за яростта на Бога, и м а м е
предвид Неговата Мъдрост. М ъ д р о с т т а се постига само чрез
м ъ к и и страдания. Онзи, който иска да с т а н е м ъ д ъ р като Бога,
ще м и н е през такива страдания, каквито на ум не му е
д о х о ж д а л о . К о й т о иска д а м и н е п о п о л е к път, д а п р и е м е
Любовта. Когато човек се намери на кръстопът в живота, тряб
ва да и з б е р е или Л ю б о в т а , или М ъ д р о с т т а , е д и н от д в а т а
Велики П р и н ц и п а . Ако избере пътя на М ъ д р о с т т а, той тряб
ва да знае, че ще м и н е през големи и з п и т а н и я и м ъ ч н о т и и .
Който м о ж е да изтърпи докрай, той ще бъде достоен за Бога
и Бог ще направи ж и л и щ е в него. М е т о д ъ т на Любовта е друг,
с ъ в ъ р ш е н о различен от този на Мъдростта. От това се разбира,
че Й е р е м и я е избра л пътя на Мъдростта, защото казва: Аз с ъ м
човекът, който видях с к р ъ б от ж е з ъ л а на Неговата ярост, т.е.
от ж е з ъ л а на Мъдростта."
Пророк Йезекил
Пророк Й е з е к и л е син на Вузия с в е щ е н и к а , което з н а чи
че той е пророк от коляното на свещениците. Той е бил заве
ден в плен от Н а в у х о д о н о с о р във Вавилон в 5 9 9 т а година
преди Христа. З а п о ч н а л е пророческата си с л у ж б а на 30 го
дишна възраст. Той е пророкувал около 23 години, от 595та
до 5 7 2 р а година преди Христа. П р е з п ъ р в и т е осем години

той е с ъ в р е м е н н и к на Й е р е м и я . По същот о време е ж и в я л и
Данаил.
К н и г а т а на Й е з е к и л е и з п ъ л н е н а с великолепни видения
на Б о ж е с т в е н а т а Слава и на у ж а с н и о с ъ ж д а н и я на евреите
за в ъ з м у т и т е л н о т о им о т н о ш е н и е к ъ м Бога. Последната част
н а к н и г а т а с ъ д ъ р ж а н я к ои п р е д с к а з а н и я з а в р ъ щ а н е т о н а
евреите.
В п ъ р в а глава се дава п р и з н а в а н е т о на Й е з е к и л за про
рок и неговото видение за четирите ж и в о т н и, за четирите ко
лела и за престола Б о ж и . С това видение на Й е з е к и л се раз
крива ц е л и я д у х о в е н свят в образи. В образа на четирите ж и
вотни и на четирите колела се р а з к р и в а т четирите вида гру
пови д у ш и . А твърдта, за която се говори, е границата м е ж д у
д у х о в н и я и у м с т в е н и я или Б о ж е с т в е н и я свят. П р е с т о л ъ т и
дъгата, и, с е д я щ и я т на престола е Б о ж е с т в е н и я т свят. З н а ч и ,
той е о б х в а н а л с ясновидския си поглед световете от земята
до Б о ж е с т в е н и я свят или света на в ъ з в и ш е н и те Б о ж е с т в е н и
духове, н а р е ч е н още Д е в а к а н . Това показва, че той е първос
т е п е н е н Посветен с големи в ъ з м о ж н о с т и . Ще предам цялата
тази глава. К а т о в и ж д а Славата на Б о ж е с т в е н и я свят, той па
да на л и ц е т о си и чува глас, който му говори. Първата глава
започва т ъ р ж е с т в е н о и величествен о по следния начин:
„В т р и д е с е т о т о лято, ч е т в ъ р т и я м е с е ц , в п е т и я д е н на
месеца, като бях м е ж д у п л е н н и ц и т е при реката Ховар, отво
риха се небесата и видях видения Б о ж и и , и после биде р ъ к а
та Господня к ъ м мене. И видех в и х р у ш к а идеща от север, об
лак голям и о г ъ н пламнал, а около него сияние. И отсред не
го се в и ж д а ш е нещо наглед като х а л к о л и в а н отсред огъня."
С това е у к а з а н о п р о б у ж д а н е т о на с в р ъ х с ъ з н а н и е т о на
пророка, което е подобно на п р е ж и в я в а н е т о на един с ъ в р е
менен п р о ф е с о р Х е р м а н Бек, за когото споменах порано.
Такова е п р е ж и в я в а н е т о на всички мистици при п р о б у ж д а
нето на тяхното висше с ъ з н а н и е . П о н а т а т ъ к Йезекил казва:
"И о т с р е д него се в и ж д а ш е още подобие на четири
животни. Видът им беше това: имаха подобие человеческо и

всяко имаше четири лица, и всяко от тях имаше четири крила.
И нозете им бяха нозе прави. И стъпката на ногата им е по
добна на стъпката на телешка нога. И пущаха искри като лице
на мед лъскава. И имаха человечески ръце отдолу под кри
лата си на четирите си страни. И четирите имаха лицата си и
крилата си. Крилата им се д ъ р ж е х а едно с друго, не се обръ
щаха като ходеха, срещу лицето си ходеха всяко. А за подо
бието на лицето им, четирите имаха лице человеческо и лице
лъвско към дясната страна, и четирите имаха говеждо лице
към ляво, и четирите имаха орлово лице. И лицата им бяха
така. А крилата им бяха разтворени нагоре, две на всяко се
съединяваха едно с друго и две покриваха телата им. И хо
деха всяко срещу лицето си, дето се носеше духът, там ходеха.
Като ходеха не се обръщаха. А за подобието на животните,
видът им бе като горещи огнени въглища, като вид на свещи,
който ходеше м е ж д у животните. И огънят беше светъл и свет
кавица изхождаше из огъня. И животните тичаха и се връ
щаха като вид на светкавица.
И като видех животните, ето едно колело на земята при
животните до четирите им лица. Видът на колелата и напра
вата им бе на глед като хризолит. И четирите имаха същото
подобие. И видът им и направата им бяха като че бе колело
всред колело. Когато ходеха, се въртеха на четирите си страни,
не се обръщаха като ходеха. А кръговете им бяха високи и
страшни, и кръговете им пълни с очи около тези четири. И
когато животните ядяха, ходеха и колелата при тях. И когато
ж и в о т н и т е се в ъ з в и ш а в а х а от з е м я т а , в ъ з в и ш а в а х а се и
колелата. Където ходеше Духът, там ходеха. Защото Духъ т
на животните беше в колелата. Когато онези ходеха, водеха и
тези, и когато онези стоеха, стоеха и тези. И когато онези се
възвисяваха от земята, и колелата се възвисяваха срещу тях,
защото духът на животните бе в колелата.
IIИ п о д о б и е т о на т в ъ р д т а , к о я т о бе н а д г л а в и т е на
животните, беше на глед страшен кристал, разпрострян над
главите им. А под твърдта бяха р а з п р о с т р е н и крилата им ед

но к ъ м друго. Д в е и м а ш е всяко отсам и две оттам, с които пок
риваха телата си. И като ходеха ч у в а х х в у ч е н е т о на телата им,
като хвученето на м н о го води, като глас на Всесилнаго, и гласа
на говоренето като глас на войска. Когато стоеха, сваляха кри
лата си. И с т а в а ш е глас отгоре из твърдта, която бе над гла
вите им.
И отгоре н а д твърдта, която бе над главата им, видеше се
подобие на престол, като вид на к а м ъ к с а п ф и р и върху подо
бието на престола, подобие като вид человечески, с е д я щ от
горе на него. И видех нещо наглед като халколиван, като зрак
на огън в него наоколо. От вида на чреслата му и нагоре, и от
вида на чреслото и надолу видех като зрак огън. И имаше си
яние наоколо. Като вид на дъга, която става в д ъ ж д о в е н ден,
така бе видът на с и я н и е т о наоколо. Т а к ъ в бе видът на подо
бието на С л а в а т а Господня. И като видях, паднах на лицето
си и ч у х глас, к о й т о г о в о р е ш е . " И в ъ в втората г л а в а
продължава:
„И рече ми: С и н е человечески, стъпи на нозете си и ще
ти говоря. И като ми говореше, влезе в м е н е Д у х а и ме поста
ви на нозете ми. И чух оногоз, който ми говореше." Този, кой
то му говори, го п р а щ а при евреите да им говори да се в ъ р н а т
в правия път.
В тази глава е о п и с а н о П о с в е щ е н и е т о на Йезекил, при ко
ето е имал о т к р о в е н и е на Б о ж е с т в е н и я свят и му са разкрити
велики неща, за които с а м о загатва. Четирите животни, коле
лата и п р е с т о л а , това е една к а р т и н а на в и с ш а т а ч о в е ш к а
п р и р о д а , к о я т о е т р о и ч н а и която се р а з к р и в а при в и с о к о
Посвещение, когато човек п р о н и к не в Б о ж е с т в е н и я свят. къ
дето се среща с х е р у в и м и т е и с е р а ф и м и т е и Словото, което ги
оживява, които се представяли от ж и в о т н и те и колелата. Който
се е з а н и м а в а л с К а б а л а знае, че н а й в и с ш а т а сефирота е на
речена Венец или още колело, която отговаря на серафимите ,
а животните представят следващата сефирота, която отговаря
па херувимите и са наречени в Кабала свещените животни
З а б е л е ж и т е л н о е обръщението, с което се о б р ъ щ а Господ

к ъ м пророка „Сине человечески" това е титла, която се дава
за в и с о к о П о с в е щ е н и е , д о к а т о „Син Б о ж и " е титла за н а й
високо П о с в е щ е н и е.
Като го п р а щ а при евреите, Бог му казва: Д а л и ще те пос
л у ш а т или не, не е в а ж н о , в а ж н о е да знаят, че има пророк
всред тях. К ъ м кра я на главата му с е дава д р у г о в и д е н и е .
Г л а с ъ т , к о й т о м у г о в о р и , м у к а з в а : „Ти, о б а ч е , С и н е
ч е л о в е ч е с к и , с л у ш а й т о в а, което А з т и г о в о р я . Н е с т а в а й
отстъпник, като този о т с т ъ п н и ч е с к и дом. Отвори устата си и
и з я ж това, което ти д а в а м Аз. И видех, и ето рък а простряна
към м е н е и в нея с в и т ъ к книга. И разви го п р е д мене. И бе
писано вътре и извън, и в него написани бяха плачове, рида
ния и горко."
В трета глава п р о д ъ л ж а в а : „И рече ми: С и не человечески,
и з я ж това, което н а м и р а ш , и м а ш този с в и т ъ к и иди да гово
риш на И з р а и л е в и я дом. И отворих устата си и н а х р а н и ме с
този свитък. И рече ми: С и н е человечески, нека яде коремът
ти и нека се наситят червата ти от свитъка, който ти д а в а м Аз.
И изядох го и стана в устата ми като мед от сладост. И рече
ми: Сине человечески, иди и влез в И з р а и л е в и я д о м и говори
думите ми на тях."
С в и т ъ к ъ т с писмото в ъ р х у него е Б о ж е с т в е н а т а Мъдрост,
която Бог предава на пророка, която включва и к а р м а т а на на
родите и затова той казва: „И в него и м а ш е п и с а н о плачове,
ридания и горко." Това се отнася до кармата, която се изявява
и носи страдания.
П о н а т а т ъ к Бог му казва: „Направих лицето ти силно про
тив лицата им и челото ти силно против челата им. Като ада
ман потвърд от к а м ъ к н а п р а в и х челото ти, да не се убоиш от
тях и да не се р а з т р е п е р и ш от л и ц е т о им, з а щ о т о са д о м
отстъпник. И рече ми: С и н е человечески. всичкото Ми Слово,
което говоря вземи в с ъ р ц е т о си и послушай с у ш и т е си. И иди
и слез при пленниците, при синовете на людете си и говори и
к а ж и им: Т а к а г о в о р и Г о с п о д И е о в а и п о с л у ш а т или
непослушат."
От 12ти стих н а т а т ъ к се казва: „И подигне ме духът. И
чух зад себе си глас на велик трус, който говореше:
Б л а г о с л о в е н а С л а в а т а Господня от делото м у . И чух хвуче
нето на крилата на животните, които се скрилявах а едно с дру
го и тропането на колелата с р е щ у тях и глас на голям трус. И
възвиси ме в ъ з д у х ъ т и ме взе. И в р а з п а л в а н е т о на д у х а оти
дох в огорчение. Но ръката Господня бе крепка върху м е н и
отидох при п л е н н и ц и т е и стоях седем д е н я в смайване."
От 16ти до 2 0 т и стих изнас я два в а ж н и окултни закона:
„И след седем д н и биде Слово Господне к ъ м м е н е и рече ми:
С и н е ч е л о в е ч е с к и , п о с т а в и х те с т р а ж н а д И з р а и л е в и я дом.
С л у ш а й , прочее, С л о в о т о от устата Ми и с в е с т и ги от М о я
страна. Когато говоря к ъ м беззакония: н е п р е м е н н о ще умреш,
и ти не го свестиш и не говориш, за да п р е д п а з и ш беззакон
ния от б е з з а к о н н и я му път, та да с п а с и ш ж и в о т а му, онзи без
з а к о н н и к ще у м р е в беззаконието си, но от твоята ръка ще пре
диря кръвта му. Ако ли ти свестиш беззаконния , но той не се
върне от б е з з а к о н и е то си и от б е з з а к о н н и я си път, той ще ум
ре в беззаконието си, а ти ще избавиш д у ш а т а си."
Д р у г о п о л о ж е н и е : „Ако се върне п р а в е д н и я от правдата
си и направи б е з з а к о н и я, и Аз ще изгубя т ъ р п е н и е т о си пред
него, и той ще у м р е в греха си и правдата, която е правил ня
ма да се помене, но от твоята ръка ще предиря кръвта м у . Но
ако ти свестиш п р а в е д н и я , за да не греши и той не сгреши,
праведният н е п р е м е н н о ще живее , защото се свести и ти си
избави душат а си."
П о н а т а т ъ к се казва: „И ръката Господня биде върху ме
не и рече ми: Стани, излез на полето и там ще ти говоря. И
станах, и излязох на полето. И ето Славата Господня стоеше
там като Славата, която видях при реката Ховар и паднах на
лицето си. И влезе д у х ъ т в мене и постави ме на нозете ми И
рече..." Господ му д а в а н а р е ж д а н и я да и з в ъ р ш и една маги
ческа операция, която отразява съдбата на е в р е й с к ия народ.
В четвърта глава Господ дава на пророка няколко маги
чески операции, чрез които изразява кармата на евреите как

ще се прояви. От тях м о ж е м да и з в а д и м с л е д н и я закон: Когато
и с к а ш да произведеш доброто или злото в ъ р х у д а д е н човек
или народ, ще направиш м а г и ч е с ка операция, която изразява
това, което ж е л а е ш да дойде в ъ р х у човека или народа. В да
д е н и я с л у ч а й Господ п р о и з в е ж д а м а г и ч е с к а т а о п е р а ц ия чрез
пророка, като него го поставя в това положение, в което ще пос
тави целия еврейски народ.
В пета глава дава м а г и ч е с к и операции пак в с ъ щ и я дух.
П о н а т а т ъ к в главата се казва какво ще стане с евреите, ко
ито са осквернили Б о ж и е т о С в е т и л и щ е и се казва, че ще бъ
дат изтребени с нож, с мор, с глад и с диви зверове. От това
и з в а ж д а м е закона, че онзи, когото Бог е призовал да му слу
жи и който е обещал, че ще с л у ж и на Бога, ако се отклони
с ъ з н а т е л н о от и з п ъ л н е н и е т о на Б о ж и я т а воля, ще го сполети
голямо зло, поголямо отколкото злото, което м о ж е да дойде
върху този, който не познава Бога и не е д а л о б е щ а н и е да Му
с л у ж и . Този закон се спазва м н о го строго в окултнит е школи.
В шеста глава п р о д ъ л ж а в а да и з р е ж да от какво ще пост
радат евреите заради отстъпничеството си. В седмата глава се
обяснява закона на к а р м а т а к а к действув а и н д и в и д у а л н о и
колективно. В осми и девети стих се казва: „Сега тутакс и ще
излея гнева Си върху тебе и ще с в ъ р ш а яростта Си в ъ р х у тебе.
И ще те съдя според п ъ т и щ а т а ти и ще ти в ъ з д а м за всите твои
мерзости. И окото Ми няма да пощади и няма да помилва, спо
ред пътищата ти ще ти въздам, и мерзостите ти ще бъдат върху
теб. И ще познаете, че Аз с ъ м Господ, който поразява."
В о с м а т а глава Бог п р е н а с я п р о р о ка д у х о м в х р а м а в
Ерусалим и му показва всичките мерзости, които в ъ р ш а т ев
рейските старейшини, с в е щ е н и ц и и народ.
В девета глава се описва и з п ъ л н е н и е т о на кармата. Във
видение пророкът вижда, че слизат шест д у ш и в храма, един
облечен в л е н е н а дреха с м а с т и л н и ц а и казва му Господ да
мине през града и да б е л е ж и с мастило по челото онези м ъ ж е ,
конто стенат и плачат з а р а д и всичките мерзости, които стават
в града. А на другите к а з в а да м и н а т през града и да избият

всички, които не са б е л я з а н и , като почнат от старейшините.
В десета глава се п о в т а ря видението на четирите животни,
което видя порано, но сега ги вижд а в храма и ги в и ж д а като
х е р у в и м и . От 13ти до 15ти стих се казва: „А за колелата, те
се зовеха както с л у ш а х Галгал, и всяко и м а ш е четири лица:
л и ц е т о на единия е л и ц е х е р у в и м с к о, и лицето на втория ли
це человеческо, и л и ц е т о на третия е л ъ в о в о и на четвъртия
л и ц е орлово. И х е р у в и м и т е се в ъ з в и с и х а. Това е животното,
което видех при реката Ховар."
В 11 та глава в и д е н и е т о п р о д ъ л ж а в а и пророкъ т в и ж д а
к а к Бог започва да п о р а з я в а п ъ р в е н ц и т е и започва да се моли
за милост. Тогава Бог казва, че ще събере всички израилев и
синове, р а з п р ъ с н а т и м е ж д у народите и казва: „И ще им д а м
ново сърце, и д у х нов ще туря в тях и ще отнема к а м е н н о т о
с ъ р ц е от плътта им, и ще им д а м плътско сърце, за да ходят в
повеленията Ми и да п а з я т съдбите Ми и да ги вършат, и ще
ми бъдат люде и Аз ще им бъда Бог. А на който сърцето ходи
според ж е л а н и е т о на гнусотиите им и мерзостите им, техни
ят път ще в ъ з д а м на главите им" говори Господ Иеова. След
това Д у х ъ т го п р е н а с я при пленницит е в халдейскат а земя.
В 12та глава пак се д а ва една м а г и ч е с к а операция, която
показва как ще б ъ д а т р а з п р ъ с н а т и евреите м е ж д у народите
з а р а д и греховете им. В 19ти стих се казва: „Щото земята му
да запустее от п ъ л н о т а т а си, заради беззаконията на всички,
които ж и в е я т в нея." С това се изразява закона, че изобилието
и плодородието на з е м я т а зависи от и з п ъ л н е н и е т о на волята
Б о ж и я , или о б щ о к а з а н о от ж и в о т а на хората. Ако ж и в е я т
добре, според з а к о н и т е на природата, ще им даде плодородие.
Ако не ж и в е я т добре, ще има н а м а л я в а н е на плодородието.
В 13та глава се говори против л ъ ж л и в и т е пророци, ко
ито Бог не е проводил. К а з в а се: „И Слово Господне биде к ъ м
м е н е и рече: С и н е человечески, пророчествувай върху изра
илевите пророци, които пророчествуват и к а ж и на тези, които
пророчествуват от свое сърце: Слушайте Словото Господне, та
ка говори Господ Иеова: Горко на глупавите пророци, които

ходят подир духа си и не са видели н и к а к в о в и д е н и е.
Израилю, твоите пророци са като лисиците в пустинята. Видяха
суети и л ъ ж л и в и прорицания, като казват: Господ ни говори.
А Господ не ви е проводил . И н а п р а в и х а ч е л о в е ц и т е да се
надеят, че д у м а т а им ще се и з п ъ л н и . Не видехте ли с у е т н и
видения и говорихте л ъ ж л и в и прорицания, и говорите: Господ
рече, когато Аз не с ъ м говорил. З а щ о т о така говори Господ
Иеова: П о н е ж е говорихте суети и видехте л ъ ж и , затова ето аз
с ъ м против вас, говори Господ Иеова. И ръката Ми ще бъде
в ъ р х у пророците, които гледат сует и и проричат л ъ ж и . Те не
ще б ъ д а т в с ъ в е т а на л ю д е т е Ми и в н а п и с а н и е т о на
И з р а и л е в и я дом няма да се напишат , нито ще влязат в
И з р а и л е в а т а земя." П о с л е д н и я т стих с е о т н а с я д о Б я л о т о
Братство, наречено „Съвет на людете ми". Л ъ ж л и в и т е пророци
не могат да влязат в него. Ц я л а т а глава е написан а в този д у х
против л ъ ж л и в и т е пророци.
В 14та глава се и з н а с я един в а ж е н окулте н закон, спо
ред който когато човек ж и в е е в сърцето си с известни идоли
и з а б л у ж д е н и я и дойде пророкът, за да търси Господа, Господ
казва: „Аз, Господ, ще му д а м ответ от М е н е си и ще поставя
л и ц е т о Си п р о т и в о н з и ч е л о в е к , и ще го н а п р а в я б е г л е ц и
пословица, и ще го отсека отсред людете Си и ще познаете, че
Аз с ъ м Господ." И в 12ти стих казва: „Сине человечески, ко
гато някоя земя ми с ъ г р е ш и с т е ж к о престъпление, тогаз ще
простра ръката си в ъ р х у нея и ще с ъ к р у ш а подпорката й от
хлеб, и ще проводя глад в ъ р х у нея и ще отсека от нея чело
век и скот."
В 15та глава се и з н а с я с ъ щ и я закон за з а п у с т е н и е т о на
земята поради греховете на хората. В 16та глава говори за пътя
на р а з в и т и е т о на е в р е й с к и я н а р о д и з а р а д и с т р а ш н и т е му
престъпления, заради които Господ го отхвърля. В 17та гла
ва в поетична форма п р о к а р ва закона, че без Бога всички уси
лия на човека остават безплодни, а с помощта на Бога д а ж е и
сухото д ъ р в о ще се раззелени.
В началото на 18та глава се говори, че съдбата на чове

ка з а в и с и от неговия ж и в о т . С п о р е д делата му ще бъде и ж и
вотът м у , и съдбата м у . П о н а т а т ъ к изяснява закона, че си
нът н я м а да понесе б е з з а к о н и е т о на баща си и бащата н я м а
да п о н е с е б е з з а к о н и е т о на с и н а си. П р а в д а т а на п р а в е д н и я
ще бъде върху него и б е з з а к о н и е т о на б е з з а к о н н и я ще бъде
в ъ р х у него. Това е първото п о л о ж е н и е . Т у к ясно е и з р а з е н за
к о н ъ т за кармата, че всеки носи последствията на своя живот,
а не страда за ч у ж д и грехове, както учи с ъ в р е м е н н а т а теория
за наследствеността. Второто п о л о ж е н и е на закона е: но ако
б е з з а к о н н и я т се върне от всичките си грехове, които е сторил
и н а п р а в и с ъ д б а и п р а в д а , н е п р е м е н н о ще ж и в е е , н я м а да
у м р е . Всички негови б е з з а к о н и я , които е н а п р а в и л н я м а да
му се поменат, но в правдата, която направи, ще ж и в е е . Когато
обаче п р а в е д н и я т се в ъ р н е от правдата си и стори н е п р а в д а ,
и н а п р а в и всички мерзости, които б е з з а к о н н и я т прави, тогава
ще ж и в е е ли? Всичката му правда, която е н а п р а в и л н я м а
да се помене; в б е з з а к о н и я та си, в които е ж и в я л и в греха си,
който е с ъ г р е ш и л ще у м р е . Д е в е т н а д е с е т а глава е п о е т и ч н о
о п и с а н и е на ж и в о т а на евреите.
В 20та глава Бог п р и п о м н я на Й е з е к и л цялата история
на е в р е й с к и я народ да я к а ж е на един от старейшините , до
ш ъ л при него, и че през всичкото време евреите са били отс
т ъ п н и ц и и са се к л а н я л и на идоли и в И м е то Б о ж и е са вър
шили мерзости. В 21ва глава с ъ щ о напомня на евреите за гре
ховете и п р е с т ъ п л е н и я т а им и им казва, че с меч ще ги порази.
В 22ра глава пак се говори, че Бог ще н а к а ж е евреите з а р а
ди греховете им. В 23та глава говори пак за евреите, че ще ги
предаде в плен з а р а д и греховете им. В 24та глава е п о к а з а н а
една м а г и ч е с к а операция, с която се показва какво ще стане
с И з р а и л. Яростта и гневът Б о ж и и , това е проявата на к а р м а
та на д а д е н народ. З а щ о т о всеки народ, както и всеки отде
л е н човек има своя к а р м а . И когато н а з р е е к а р м а т а , тя се
и з п ъ л н я в а . Така че н а в с я к ъ д е в Писанието, където се говори
за гнева Б о ж и й и за Неговата ярост, се разбира, че кармата
на народа е назряла и започва да действува . А кармата се ръ

ководи от Б о ж е с т в е н а т а М ъ д р о с т. Тук с ъ щ о е прокаран а
мисълта, че когато човек се радва на нещастието на другите,
той си с ъ з д а в а карма и ще го сполети с ъ щ а т а участ.
В 26та глава се дава п р е д с к а з а н и е за разорението на Тир
от халдейците пак поради к а р м и ч е с к и причини. В 2 7 м а гла
ва се говори с ъ щ о за разорението на Тир, града, който е бил
с р е д и щ е на световната търговия. В 2 8 м а глава се дава про
рочество за паданет о на тирския цар, който се възгордял по
ради М ъ д р о с т т а , красотата и богатствата си. С ъ щ о се проро
чествува за разорението на Сидон.
В 29та глава се пророчествува против Египет, че ще бъ
де з а в л а д я н от Вавилон, з а р а ди гордостта му и че Господ ще
р а з п р ъ с н е е г и п т я н и т е всред н а р о д и т е и след 40 години ще
ги върне отново, но няма да бъдат вече силно царство. В 30
та глава се говори пак за разорението на Египет от Вавилон. В
31 ва глава се говори пак същото. В 3 2 р а глава се говори пак
за п о р а ж е н и е т о на Египет.
В 33та глава се изнас я пак законът, че ако г р е ш н и к ъ т се
върне от г р е ш н и я път, ще се спаси и ако п р а в е д н и к ът се от
клони от правия път, ще умр е в греховете си.
В 34т а глава се говори против пастирите на народа, ко
ито криво го ръководят и к ъ м края на главата се казва: „Ще
поставя над тях едного пастира и ще ги пасе, раба си Д а в и д а ,
той ще ги пасе, и той ще им е пастир. И Аз, Господ, ще им бъ
да Бог, и рабът ми Давид, княз всред тях. Аз, Господ, говорех.
И ще н а п р а в я с тях завет на мир, и ще м а х н а от земята л о ш и
те зверове. И ще обитават в безопасност в пустинята и ще спят
под д ъ б р а в и т е . И ще н а п р а в я тях и о к о л н и т е на гората си
благословение. И ще с в а л я м д ъ ж д а на времето му, д ъ ж д на
благословение ще да е. И дърветата на полето ще дават пло
да си и земята ще дава произведенията си." ( 2 4 2 5 ст.)
Тук се говори за новата епоха, когато Любовта ще царува
м е ж д у хората и народите.
В 35та глава се пророчествува за разорението на С и и р
з а р а д и греховете й.
В 3 6 т а глава се говори п р о т и в онези народи, които са заг
рабили земят а на И з р а и л и с л е д това се казва, че ще с ъ б е р е
отново И з р а и л и казва: „Ще п о р ъ с я в ъ р х у ви чисти води и ще
ви очистя от всичките ви нечистотии и всичките ви идоли, и
ще ви д а м ново сърце и нов д у х ще в л о ж а вътре във вас, като
о т н е м а к а м е н н о т о сърце от п л ъ т т а ви, и ще ви д а м п л ъ т с к о
с ъ р ц е и ще вложа вътре във вас д у х а си, и ще н а п р а в я да хо
д и т е по п о в е л е н и я т а ми и да п а з и т е с ъ д б и т е м и , и да ги
извършвате." ( 2 5 2 7 ст.)
Т у к се говори за р а ж д а н е т о на новия човек, в когото ще
ж и в е е Д у х ъ т Б о ж и й и той ще ж и в е е по закона на Любовта.
Това е Н о в а т а епоха, Новата раса, която се приготовлява сега
в света.
В 3 7 м а глава се дава в и д е н и е т о за с у х и т е кости, които
п р о р о к ъ т о ж и в я в а и в ъ з к р е с я в а . И след като говори много,
казва се: „Ще ми бъдат люде и аз ще им бъда Бог. И Д а в и д ,
р а б ъ т ми, ще им бъде цар. И ще бъде н а д тях в с и ч к и е д и н
пастир. И ще ходят в съдбите Ми и ще пазят повеленията М и ,
и ще ги и з в ъ р ш в а т .
Т у к се говори за новото човечество, което ще в ъ з с т а н о в и
в р ъ з к а т а си с Бога и ще се у п р а в л я в а от Посветен цар, който
ще е в ъ в връзк а с Бог. Д а в и д в с л у ч а я е царят Посветен.
В 3 8 м а глава се дава едно пророчество на вожда на Рос,
М о с о х и Тувал, Гога и М а г о г а . Мосох, Тувал и Рос са страни,
които г р а н и ч а т на юг с Персия, а на север се простират в да
л е ч н и я север. В началото на главата Бог казва на пророка да
каже, че Бог е против Гога и Магога. „И проречи против него
и речи: Т а к а говори Господ Иеова: Ето, Аз с ъ м против тебе,
Гоге, в о ж д е на Рос, М у с о х и Тувел" (3 и 4 ст.) След това му
к а з в а да се п р и г о т в и и к а з в а : „И в п о с л е д н и т е г о д и н и ще
дойдеш в ъ р х у земя. която се освободила от ножа и се е съб
рала от мног о народи върху горите на Израил. И ще възле
зеш и ще дойдеш като вихрушка, ще бъдеш като облак, за да
покриеш земята, ти и всичките ти полкове и много люде с тебе.
Така говори Господ Иеова: И в онзи ден ще възлезат мисли

в сърцето ти и ще с ъ в е щ а в а ш съвети л у к а в и и ще речеш: Ще
влеза в земя на села неоградени, ще дойде при онези, които
ж и в е я т в безопасност, за да обереш обир и изкористиш корист.
Затова, Сине человечески, проречи и к а ж и Гогу: Така говори
Господ Иеова: В онзи ден, когато людете Ми в И з р а и л ще ж и
веят в безопасност, ти ще ли да з н а е ш ? И ще дойдеш от мес
тото си, от последните страни на север, ти и много народи с
тебе, в с и ч к и в с а д н и ц и на коне, г о л я м о м н о ж е с т в о и м н о г о
сила. И ще в ъ з л е з е ш против людете Ми И з р а и л като облак,
за да п о к р и е ш земята. То ще бъде в последните дни. И ще те
д о к а р а м против земята Си, за да Ме познаят народите, кога
се осветя в тебе, Гоге, пред очите им.
Но в о н з и д е н , в д е н я , в к о й т о Гог д о й д е п р о т и в
И з р а и л е в а т а земя, гневът Ми ще възлезе по лицето М и , гово
ри Господ Иеова, защото в ревността Си, в огъня на гнева Си
говорих. И ще призова против него н о ж по всичките Си гори,
н о ж ъ т на всекиго человека ще е против брата му. И ще дой
де в съдба против него с м о р и с кръв, и ще о д ъ ж д я в ъ р х у
него и в ъ р х у полковете му, и в ъ р х у многото народи, които са
с него, д ъ ж д на потоп и к а м ъ н и на градушка , огън и ж у п е л .
И ще се в ъ з в е л и ч а и осветя, и ще стана познат пред очите на
много народи и ще познаят, че Аз с ъ м Господ."
„И ще у д а р я лъка ти от лявата ти ръка, и ще направ я стре
лите ти да п а д н а т от дясната ти ръка. И ще п а д н е ш върху из
раиливите гори, ти и всичките ти полкове и народите, които
са с тебе, ще те п р е д а м на пернатите птици от в с я к а к ъв вид и
на зверовете на полето за и з я ж д а н е . И от о р ъ ж и я т а ти ще си
кладят огън. И ще направя Святото Си И м е познато всред лю
дете Си в И з р а и л я . И не ще оставя да омърсят вече Светото
Ми Име, и ще п о з н а я т народите, че Аз с ъ м Господ свети в
Израил."
В 3 8 м а и 39та глава се дава едно голямо пророчество,
за което могат да се правят много т ъ л к у в а н и я , но какво точно
е казано, не м о ж е да се каже. М о ж е да се отнесе към к р а я на
П е т а т а р а с а , която ще с в ъ р ш и с в о й н а на в с и ч к и п р о т и в
всички. М о ж е да се отнесе и по д р у г и с ъ б и т и я . Но п о н е ж е
всички пророчества на Й е з е к и л са се с б ъ д н а л и и това ще ста
не когато е определено, когато н а з р е е к а р м а т а на н а ш а та ра
са и трябва да дойде Новата раса, в ъ р х у която Господ ще из
лее Д у х а си. И на края на 39та глава се казва: „И не ще да
с к р и я вече л и ц е т о Си от тях, з а щ о т о и з л я х Д у х а Си в ъ р х у
И з р а и л е в и я дом", говори Господ. Т у к п а к се говори за хората
на Новата епоха.
От 40та глава започва едно видение, което се описва в ос
т а н а л и т е осем глави, до 4 8 м а включително. В 25тата годи
на с л е д п л е н я в а н е т о във Вавило н и 14 години след превзе
м а н е т о на Е р у с а л и м пророкът казва: " Р ъ к а т а Господня биде
в ъ р х у м е н е и заведе ме там, чрез видение Б о ж и е ме заведе в
И з р а и л е в а т а земя и ме тури в ъ р х у една висока планина, на
която к ъ м п л а д не като да и м а ш е з д а н и е на град." Там в и ж д а
един човек, който има мярк а в ръката си и който започва да
р а з п р а в я на пророка м е р к и т е на зданието, което вижда, ко
ето е х р а м ъ т Б о ж и й , който за б ъ д е щ е трябва да се съград и в
Е р у с а л и м . И му показва всички м е р к и в д ъ л ж и н а , широчи
на и височина, и двора, и н а й п о с л е и града. Както храмът ,
така и градът са ч е т и р и ъ г ъ л н и и се разпределя т м е ж д у два
надесетте п л е м е н а израилеви. Така че, както храмът, така и
градът се разпределя т на 12 части, които отговарят на 12те
синове на Яков, които имат о т н о ш е н ие к ъ м 12те знака на зо
д и а к а и 12те дома на хороскопа. Ще цитира м последните пет
стиха от 46та глава, където се описва градът:
„И тези са изходите на града: север, 4 5 0 0 мерки. И пор
тите на града ще са според имената на племената израилеви:
три порти на север, портата Р у в и м о ва една, портата Юдина ед
на и портата Л е в и е в а една. и към източната страна 4 5 0 0 мер
ки и три порти: портата Йосифова една, портата Вениаминова
една и портата Д а н о в а една. И към ю ж н а т а страна 4 5 0 0 мер
ки и три порти: портата Сионова една, портата Исахерова ед
на и портата З а в и л о н о в а една. К ъ м з а п а д н а т а страна 4 5 0 0
м е р к и и три порти: портата Гадова една, портата Асирова ед

на и портата Н е ф т а л и м о в а една. О к р ъ ж н о с т т а ще е 18 хиля
ди м е р к и и и м е т о на града от о н з и д е н ще б ъ д е И Е О В А
ШАМА."
Както от това г р а н д и о з н о видение, което се описва в пос
ледните осем глави, така и от видението от п ъ р в и т е две глави
се вижда, че Й е з е к и л познавал много д ъ л б о к о окултната на
ука и е имал високо Посвещение. Бил е във връзка с
Б о ж е с т в е н и я свят, с Б о ж е с т в е н и я Дух, който го е ръководил.
И, както казах порано, и със самото о б р ъ щ е н и е , с което Бог
се обръща к ъ м него, се показва едно високо Посвещение, за
щото в мистериит е това име се дава на един П о с в е т е н от тре
тото Велико П о с в е щ е н и е Син человечески който е развил
будическото си тяло или тялото на Мъдростта, и в това виде
ние се казва, че го завел духа на една висока п л а н и н а .
П л а н и н а т а е символ на Б о ж е с т в е н и я свят. О т т ам той съзер
цава бъдещето човечество, бъдещата раса, която ще слезе на
земята. Ч е т и р и ъ г ъ л н а т а форма на храма и на града показва,
че това, което той с ъ з е р ц а в а в Б о ж е с т в е н ия свят, ще се реали
зира на ф и з и ч е с к и я свят. З а щ о то квадратът е е м б л е м а на фи
зическия свят. М е р к и т е , които дава, са също така
з а б е л е ж и т е л н и . 4 5 0 0 , ако го събере м к а б а л и с т и ч е с к и 4 плюс
5 е равно на девет. А числото 9 е число на е д и н з а в ъ р ш е н
цикъл, един резултат, който ще се изяви на земята. Четирите
страни на града с по трите порти показва четирите рода сили,
които вземат участие в п р о в е ж д а н е то на този Б о ж е с т в е н план.
А трите порти, това са емблем а на сили, които действуват от
трите свята ф и з и ч е с к и я , духовния и Б о ж е с т в е н и я за реали
зирането на Б о ж е с т в е н и т е идеи. Също така д ъ л ж и н а т а на ок
ръжността 18 х и л я д и е равна пак на 9.
Така че, от това се вижда, че Й е з е к и л е познавал много
добре Кабала, астрологията, магията, о к у л т н и я символизъм ,
който е езикът, на който Посветените разкрива т своите тайни.
Това са с а м о б е г л и н а б р о с к и , ж а л о н и , к о и т о ни п о к а з в а т
посоката, в която трябва да изследваме книгата на Йезекил,
за да р а з б е р е м н е й н и я д ъ л б о к в ъ т р е ш е н с м и с ъ л .
З а б е л е ж и т е л н о е с ъ щ о името на града И е о в а Ш а м а .
В цялата книга на Й е з е к и л има н е щ о апокалиптично , ко
ето е подобно на Откровението на Й о а н , който с ъ щ о описва
град с 12 порти.
Пророк Данаил
П р о р о к Д а н а и л е от Д а в и д о в и я род. О щ е като м л а д хал
д е й ц и т е го в з е л и в п л е н във В а в и л о н, 6 0 6 т а година п р е д и
Христа. Х а л д е и т е го избрали з а е д н о с т р и м а т а му д р у г а р и
А н а н и й , М и с а и л и А з а р и я да ж и в е я т в ц а р с к и я д в о р на
Н а в у х о д о н о с о р . Т у к той п о л у ч и л о т л и ч н о в ъ з п и т а н и е и
образование. П о с т и г н а л големи успехи в тогавашните науки .
Той не и с к а л да яде от царските ястия, п о н е ж е били от м е с н а
храна и се х р а н е л с плодове. При с в ъ р ш в а н е т о на тригодиш
ното си о б у ч е н и е Д а н а и л и тримата му д р у г а р и били н а з н а
чени на добра с л у ж б а в царския двор. Скоро след това
Д а н а и л п о к а з а л пророческите си дарби, като и з т ъ л к у в а л е д и н
с ъ н на Н а в у х о д о н о с о р . Затова царят го н а п р а в и л у п р а в и т ел
на В а в и л о н с к а та област и н а ч а л н и к на н а у ч н о то и с в е щ е н и
ческо с ъ с л о в и е , н а ч а л н и к на магите. С л е д това и з т ъ л к у в а л
друг с ъ н на Навуходоносор . И з т ъ л к у в а л писаното на стената,
когато В а л т а с а р п и р у в а л , за което бил п о в и ш е н в с л у ж б а т а
си. К о г а т о п е р с и т е п р е в з е л и В а в и л о н в ъ в в р е м е т о н а К и р ,
Д а н а и л п а к п р о д ъ л ж а в а л да и з п ъ л н я в а високи с л у ж б и до са
мата си смърт. О щ е във времето на Н а в у х о д о н о с ор бил нак
л е в е т е н от з а в и с т л и в и с ъ с л у ж и т е л и и х в ъ р л е н в рова на
лъвовете, о т к ъ д е т о и з л я з ъ л невреди м и с това самите клевет
ници пострадали.
През всичкото време, което п р е ж и в я л във Вавилон и имал
голямa власт, той найревностно се стараел с пост, с молитви
и съвети да издейства евреите да се в ъ р н а т в отечеството си.
Той д о ж и в я л да види освобождениет о на народа си.

Д а н а и л е един от найсветлите и чисти характери, за ко
ито се говори в Библията. Както младостта си, така и старост
та си той посветил на Бога. Той з а п а з и л чистотата си в най
трудните м о м е н ти на ж и в о т а си и сред очарователните пре
лести на един източен двор. Използва л е Б о ж и е т о И м е пред
езическите князе. Щ я л да п р е т ъ р п и м ъ ч е н и ч е с к а смърт, ако
не е било едно чудо да го спаси.
Първите шест глави от книгата му покрай с и м в о л и з м а си
и м а т и и с т о р и ч е с к и х а р а к т е р , а о с т а н а л и т е са п р о р о ч е с к и .
Книгата му е била писана 534та година преди Христа.
Чудесата, които се р а з к а з в а т в нея са поразителни. Той пред
сказва времето на Христа, ражданет о М у , смъртта и
в ъ з к р е с е н и е т о . С ъ щ о говори з а В с е м и р н о т о т ъ р ж е с т в о н а
Езикът на книгата е прост и ясен, и много от пророчест
вата са изразени толкова точно, щото някои отчитат, че са пи
с а н и с л е д к а т о са с т а н а л и . С п о р е д Н ю т о н , Д а н а и л е н а й
ясният и н а й р а з б р а н и я т от всички пророци.
Понеже Д а н а и л е един голям пророк, един голям
П о с в е т е н , п о с т и г н а л да с т а н е н а ч а л н и к на о р д е н а на хал
дейските маги. Той е п р и т е ж а в а л М ъ д р о с т та както на еврейс
ките стари школи, така и М ъ д р о с т т а на халдейците и персите.
Затова с право някои окултисти го наричат В е л и к и я Учител
Д а н а и л . Ще се спра пообстойно на неговата книга, като д а м
повече м и с ли от нея за илюстрация, за да и з п ъ к н е величест
вената фигура на този В е л и к М ъ д р е ц и Посветен в тайните
на природата.
В първата глава се описва, че пленените евреи са закара
ни във Вавилон и т а м царят е разпоредил да избера т от бла
городните юноши, за да ги учат на халдейски е з и к и на хал
дейска наука, като се хранят от царските яденета. От години
те синове били и з б р а н и Д а н а и л . Ананий, М и с а и л и Азария,
н а които н а ч а л н и к ъ т т у р и л д р у г и и м е н а . Д а н а и л н а р е к ъ л
Валтасар, Ананий Седрах, Мисаил М и с а х и Азраил
Авденаго. Д а н а и л п о м о л и л н а ч а л н и к а да не ядат от ястията

на царя. които били от м е с о и да не пият вино, но да се хранят
със сочива (плодове) и да пият вода вместо вино. Н а ч а л н и к ъ т
о т н а ч а л о не се с ъ г л а с и л , защото мислел, че ще отслабнат и
царят ще д ъ р ж и него отговорен за това. Но Д а н а и л му пред
л о ж и л да направят опит за десет дена и ако действително са
позле от другите, тогава ще ядат от царското ядене. След де
сет дена, когато ги видял н а ч а л н и к ъ т , те били подобре на ли
це от другите юноши, които ядели царските ястия. И тогава ги
оставил в п р о д ъ л ж е н и е на три години да ядат плодове и да
пият вода вместо вино. Това показва, че те са били вегетари
анци и в ъ з д ъ р ж а т е л и , както всички о к у л т н и ученици на
древността. От 17ти стих до края на главата се казва: „И на
тези четири ю н о ш и д а д е Бог з н а н и е и р а з у м в ъ в всяко уче
ние и М ъ д р о с т . И Д а н а и л бе п р о в и д е ц на в с я к о видени е и
с ъ н о в и д е н и е . И в с в ъ р ш е к ъ т на дните, когато рече царят да
ги в ъ в е д а т п р е д него, н а ч а л н и к ъ т ги в ъ в е д е п р е д Н а в у х о
доносора. И говори с тях царят, и не се н а м е р и м е ж д у тях по
добен на Д а н а и л а , А н а н и я , М и с а и л а и Азария. И предстояха
пред царя. И във всяко дело на М ъ д р о с т и на проумение, за
ради които ги п и т а ш е царят, намери ги десетократн о подоб
ри от всички в ъ в л и и в р а ж а р и , които бяха в ъ в всичкото му
царство. И остана Д а н а и л до първото лято на Кира."
В ъ в втора глава се описва как Н а в у х о д о н о с о р с ъ н у в а л
сън, който се и з г у б и л и не го запомнил. Той повикал всички
халдейски М ъ д р е ц и да му к а ж а т с ъ н я и да го изтълкуват. Но
те не могли и той з а п о в я д а л да ги избият всички. Това показва,
че древното я с н о в и д с т в о е било вече и з г у б е н о и е останала
с а м о черупката на т а й н а т а наука, с която М ъ д р е ц и т е не мог
ли да открият с ъ н я на царя. Тогава потърсили Д а н а и л и дру
гарите му, за да ги у б и я т и тях. Но Д а н а и л помолил начални
ка да отиде той при царя, да го помоли да му даде време, за да
открие с ъ н я му и т ъ л к у в а н е т о му. Тогава Д а н а и л отишъл в
дома си и казал на приятелите си каква е работата. Предложил
им да молят милост от Бога, за да им открие тази тайна, за ла
не погинат те и халдейските М ъ д р е ц и . И от 19ти стих ната

тък се казва: „И откри се тайната Д а н а и л у чрез видение през
нощта. Тогава благослови Д а н а и л Бога н е б е с н а г о и говори
Д а н а и л , и рече: Да е благословено Името Б о ж и е от века и до
века. защото Мъдростта и Силата са Негови. И Той п р о м е н я
времената и епохите, сваля царе и поставя царе, дава М ъ д р о с т
на М ъ д р и т е и знание на р а з у м н и т е . Той открива дълбокото и
скритото, познава онова, което е в т ъ м н и н а и виделината оби
т а в а в Н е г о . Тебе , Б о ж е на о т ц и т е , ти б л а г о д а р я и Т е б е
славословя, който си ми дал М ъ д р о с т и сила, и си ми напра
вил познато онова, което попросихме от Тебе, защото си нап
равил позната нам царската работа."
Това показва, че Д а н а и л е имал една ж и в а връзка с Бога
и Бог му открива тайните неща. А това показва, че той е бил
един голям Посветен не с а м о формално, както има м н о з и н а ,
каквито са били х а л д е й с к и т е М ъ д р е ц и , но един д е й с т в и т е
лен Посветен, който е и м а л реална връзка с Бога и в ъ з в и ш е
ните същества.
След като му е била открита от Бога тайната на царя, той
о т и ш ъ л при началника, на когото било в ъ з л о ж е н о да погуби
М ъ д р е ц и т е и му казал да не ги погубва, защото той щял да
к а ж е с ъ н я на царя и ще го р а з т ъ л к у в а . Тогава го в ъ в е ж д а т
при царя и той му казва, че ще му каже с ъ н я и т ъ л к у в а н и е т о .
От 3 1 в и до 40ти стих той открива с ъ н я и неговото
т ъ л к у в а н и е . З а р а ди това царят паднал на колене пред него и
го н а з н а ч и л за управител на всичката вавилонска област и на
ч а л н и к на всички М ъ д р е ц и вавилонски. Той к а з а л на царя:
„Ти, царю, си видял и ето образ голям. Този образ, който бе ве
лик и на който сиянието бе превъзходно, стоеше пред тебе и
з р а к ъ т му беше страшен. Главата на онзи образ бе от чисто
злато, гърдите му и м и ш ц и т е му от сребро, коремът му и бед
рата му от мед, голените му от желязо, нозете му една част от
желязо, а една от кал. Гледал си ти, додето се отсече камък
без ръце и удари образа в нозете му, които бяха от ж е л я з о и
кал и ги с ъ к р у ш и . Тогаз желязото, калта, медта, среброто и
златото с ъ к р у ш и х а се к у п н о и станаха като прах от плява на

гумното лете. И в я т ъ р ъ т ги вдигна и не се н а м е р и за тях ни
кое място. И к а м ъ к ъ т , който удари образа, стана п л а н и н а го
л я м а и и з п ъ л н и в с и ч к а т а земя. Това е с ъ н я т и т ъ л к у в а н е т о
м у щ е к а ж а пред царя.
Ти си, царю, ц а р на царете, защото Бог небесни ти даде
царство, сила, крепост и слава . И на всяко място, гдето ж и в е
ят человечески синове, горските зверове и птици небесни, да
де в ръката ти и те постави господар над всички тях. Ти си она
зи златна глава. И п о д и р тебе ще въздигне д р у г о царство, по
долно от твоето, и д р у г о трето царство от мед. което ще обла
д а е всичката земя. И четвърто царство ще стане крепко като
желязото, п о н е ж е ж е л я з о т о с ъ к р у ш а в а и здробява всичко. А
п о н е ж е си видял нозете и пръстите, част от г р ъ н ч а р с к а кал и
част от желязо, ще е е д н о царство разделено. Но ще има в не
го от силата на желязото . И както си видел ти ж е л я з о т о сме
с е н о с калта, така ще се р а з м е с я т человеците, но ще са слепе
ни един с друг, както ж е л я з о т о ще се смесва с калта. И в дните
на онези царе ще в ъ з в и с и Бог небесни Царство, което във век
няма да се развали и това Ц а р с т в о няма да п р е м и н е в други
люде, но ще с ъ к р у ш и и д о в ъ р ш и всички тези царства, а то ще
п р е б ъ д е във век. Т а к а Бог Велики направи на царя познато
това, което има да стане. И истинен и сънят, и верно е тълку
ванието му."
Тогава цар Н а в у х о д о н о с о р паднал на колене и се покло
нил на Данаил , и м у д а л А Ш О Г О подаръци. Н а з н а ч и л го упра
вител на в а в и л о н с к а т а о б л а с т и н а ч а л н и к на х а л д е й с к и т е
М ъ д р е ц и . Но той помолил царя да назначи неговите прияте
ли да се з а н и м а в а т с вавилонската област, а Д а н а и л останал
в царския двор.
В тази глава са з а с е г н а т и много дълбоки окултни проб
лелш и м о ж е А Ш О Г О да се к а ж е за нея. но аз ще посоча салдо
някои основни п о л о ж е н и я . Тя найпърво ни показва, че всич
кият наш живо т в б у д н о и с ъ н н о състояние се хроникира в
книгата на природата или в така наречените а к а ш о в и записи
откъдето пророкът вижда с ъ н я на царя. А т ъ л к у в а н е т о на с ъ н я

е в е ч е т ъ л к у в а н е на о б р а з и и с и м в о л и , к о и т о са е з и к на
природата. Образът, който е видял царят, представя човечес
твото в неговото развитие. Този образ, както Д а н а и л го
и з т ъ л к у в а л , п о к а з в а петте ц а р с т в а от о н а з и епоха до д н е с :
Вавилонското, Персийското, Александър Македонски,
Р и м с к а т а империя и сегашното царство. Това е едно
т ъ л к у в а н е . Но този образ има и подълбоко значение. Златната
глава п о к а з в а П о л я р н а т а или з л а т н а т а епоха на ч о в е ш к о т о
развитие. П ъ р в а т а човешка раса, която се е развивала в етер
ния свят. Тогава ч о в е ч е с т в о то е и м а л о е д н а т а к а в а в и с о к а
култура, за която Учителят казва, че с ъ в р е м е н н о т о човечест
во ще я достигне след 4 0 0 хиляди години, т.е. когато отново
п р е м и н е в етерния свят по пътя на възхода. Това е златната
епоха на гръцката митология. С р е б ъ р н и т е гърди на образа по
казват Втората човешка раса, която се е развила във в ъ з д у ш
ната и огнената среда и е наречена Хиперборейска. Това е сре
б ъ р н а т а епоха на гръцката митология. А меднат а част на об
раза показва Третата Л е м у р и й с к а раса, когато вече човечес
твото слиза във водната среда и постепенно се ф о р м и р а су
шата и ф и з и ч е с к о то тяло на човека. Това е медната епоха на
гръцката митология. В тази епоха става грехопадането и зато
ва е с и м в о л и з и р а н с медта, която се окислява и дава с и л н а
отрова, която е и м е н н о грехът. И п о н е ж е медта е под в л и я н и
ето на Венера, това показва, че грехопадането е с т а н а л о във
връзка с Любовта, с което се загатва за разделянето на поло
вете и п о р а ж д а н е т о на половата любов, която е началото на
Любовта. Ж е л я з н а т а част на образа показва Атлантската раса,
когато се е формирал а м у с к у л н а т а система, която е под вли
янието на М а р с и в която в а ж н о участие взема желязото, ко
ето е с ъ щ о под влиянието на М а р с . А царствата, които са от
кал и желязо, това са царствата на следатлантските култури,
които п р о д ъ л ж а в а т и до днес. К а м ъ к ъ т , който ударил образа,
е Христовият импулс, който ще преобрази кармата на чове
чеството от началото на неговото с л и з а н е до д н е ш н и д н и и
ще с ъ з д а д е Новото Ц а р с т в о на Шестата раса, която ще обх

в а н е цялата земя. Това е една бегла скица, в ъ р х у която м о ж е
да се н а п и ш е цяла книга.
В третата глава се говори, че Навуходоносор н а п р а в ил зла
тен образ и издал заповед всички да му се поклонят. Но три
м а т а м ъ ж е Седрах, М и с а х и Авденаг о не се поклонили и
ги з а в е л и при царя. Той им к а з а л да се поклонят на златния
образ, иначе ще ги х в ъ р л и в огнената п е щ и никой не м о ж е
да ги избави. Но те о т к а з а л и категорично, като казали, че са
готови да бъдат х в ъ р л е н и в огнената пещ, като се надявали,
че Бог, на Когото с л у ж а т , ще ги избави. Тогава царят заповя
дал да н а ж е ж а т пещта десет пъти повече, отколкото обикно
вено и да ги хвърлят в огненат а пещ. От 2 2 р и до 3 0 т и стих
се казва: „А п о н е ж е заповедт а царска беше притеснителна и
пещта се н а ж е ж и премного, п л а м ъ к ъ т огнен уби онези м ъ ж е ,
които дигнаха Седрах, М и с а х и Авденаго. А тези тримата м ъ
ж е п а д н а х а в ъ р з а н и сред горящата огнена пещ.
А ц а р Н а в у х о д о н о с ор се у ж а с и и стана б ъ р ж е , та пробу
ди и рече на везирите си: Не х в ъ р л и х м е ли трима м ъ ж е вър
з а н и всред огъня? А те отговориха и рекоха на царя: Наистина,
царю. Той отговори и рече: Ето, аз гледам четирима м ъ ж е раз
в ъ р з а н и и ходят всред о г ъ н я и повреда няма на тях. И з р а к ъ т
на ч е т в ъ р т и я е п о д о б е н С и н у Б о ж и ю . Т о г а з се п р и б л и ж и
Н а в у х о д о н о с о р при устието на горящата огнена пещ, та гово
ри и рече: Сидрахе, М и с а х е и Авденаго, раби на Бога Вишнего,
излезте и елате. Тогаз Седрах , М и с а х и Авденаго излязоха из
сред огъня. И събраха се сътрапите. управителите, областни
ците и везирите царски, та видяха тези м ъ ж е , че огънят ня
м а ш е сила в ъ р х у телата им и косъм ОТ главата им не беше
изгорял, и шалварите им не бяха се изменили, нито м и р и з м а
от огън бе п р е м и н а ла в ъ р х у тях.
Тогава продума Н а в у х о д о н о с о р и рече: Благословен Бог
Седрахов, М и с а х о в и Авденагов който изпрати ангела си и из
бави рабите си които уповавах а на Него и не послушаха ду
мата на царя и предадоха телата си за да не с л у ж а т , нито да
се поклонят на други богове освен на своя си Бог. Затова из

д а в а м заповед, че всеки народ, племе и език, които говорят зло
против Бога на Сидраха, М и с а х а и А в д е н а г о ще се насечат
на късове и къщите им ще останат гноища. Защото друг Бог
няма, който м о ж е да избави така. Тогава царят п р о в ъ з в е д е
Сидраха, М и с а х а и Авденаго в областта вавилонска.
В ъ р х у тази глава м о ж е много да се к а ж е , защото засяга
една от н а й д ъ л б о к и т е тайни на о к у л т н а та н а у к а т а й н а т а
на Посвещението, при което става т р а н с ф о р м а ц и я чак до фи
зическото тяло, което е проникнат о от Б о ж е с т в е н о т о Н а ч а л о
и о д у х о т в о р е н о , че с т а в а вече н е у я з в и м о и от о г ъ н я .
Вибрациите на това тяло така се повишават, че образуват ед
на броня, през която огънят не м о ж е да проникне, И съвре
м е н н и т е у ч е н и правят опити с така н а р е ч е н и т е м а г н е т и ч н и
врати и завеси, през които не м о ж е да п р е м и н е нищо. После,
в д р е в н и т е м и с т е р ии едно от изпитаният а е било и з п и т а н и е
чрез огън. Т у к имаме подобно явление. За да м о ж е да обра
зува тази м а г н е т и ч н а броня, човек трябва да има ж и в а вяра и
у п о в а н и е на Бога в себе си.
В ч е т в ъ р т а глава се говори за с ъ н я на Н а в у х о д о н о с о р ,
който видял едно грамадно дърво, което се простира до кра
ищата на земята и под него ж и в е е л и полските зверове, а в кло
ните му ж и в е е л и небесните птици. Халдейските М ъ д р е ц и не
м о г л и да го и з т ъ л к у в а т , но Д а н а и л го и з т ъ л к у в а л като му
казал, че това голямо дърво е той. И казва се в съня, че слязло
същество от небето и казало да се отсече дървото, но коренът
му да остане и така ще стои седем времена. Д а н а и л му казал,
че това значи, че царят ще бъде изгонен от хората, царството
му ще се отнеме, ще изгуби у м а си и ще стане като животните,
и така ще п р е ж и в е е седем години, като се храни с трева като
животните и след седем години ще му се върне царството. И
всичко станало, както казал Д а н а и л .
От 34ти до 37ми стих се казва: „И в свършека на дните,
аз Навуходоносор, повдигнах очите си към небето и умът ми
се върна в мене, и благослових Вишнаго и похвалих и прос
л а в и х ж и в у щ а г о във век, на Когото властта е власт вечна и

царството му из род в род. И в с и ч к и те земни ж и т е л и се смя
тат п р е д Него като нищо. И с п о р е д щението си прави на не
б е с н а т а войска и на з е м н и т е ж и т е л и . И няма кой да възбра
нява р ъ к а т а Му или кой да Му говори: Що п р а в и ш ти? В това
в р е м е у м ъ т ми се в ъ р н а в м е н е . И за чест на царството, вър
на ми се славата и светостта ми, и везирите ми и големците
ми ме търсеха, и у т в ъ р д и х се в царството си и ми се притури
повече величество. Сега аз, Н а в у х о д о н о с о р , хваля и
п р е в ъ з н а с я м , и славя Н е б е с н а г о Ц а р я , защото всичките Му
д е л а са и с т и н н и и п ъ т и щ а т а Му с ъ д б а . И м о ж е да с м и р и
онези, които ходят в гордост."
От т а з и глава се в и ж д а , к а к т о и от в с и ч к и п и с а н и я на
пророците, че Бог е, Който поставя царе и сваля царе. Той е
върховната власт в света. И когато някой се възгордее и мисли,
че властта е негова, Той го сваля, за да го смири. С ъ щ и я т за
кон се отнася и за всеки отделен човек. Каквот о и мяст о да
з а е м а в живота, ако се възгордее, Бог го сваля от това място за
да му п о к а ж е , че Бог е, Който се проявява в света, а ние с м е
п р о в о д н и ц и на Неговите м и с л и , идеи и воля. Второто нещо,
което се подчертава в тази глава, както и в предишните е, че
Д а н а и л е един Велик Посветен, който разбира езика на ж и
вата природа, която говори с ъ с символи, които той п р е в е ж д а
на хората.
В пета глава се описва к а к ц а р Валтасар, син на Н а в у х о
доносор, п и р у в а с големците си и иска да му донесат з л а т н и
те прибори, взети от х р а ма в Е р у с а л и м , да пият с тях. В това
време се явява една ръка на стената, която написва н я к а к в и
т а й н с т в е н и слова. Ц а р я т се с м у щ а в а от това и вика М ъ д р е ц и т е
да п р о ч е т а т н а п и с а н о т о и да го р а з т ъ л к у в а т , но н и к о й не
м о ж е . Тогава ж е н а т а на ц а р я н а п о м н я за Д а н а и л . И з в и к в а т
го при ц а р я и той разчита написаното, което се чете: „Мене,
мене, текел, уфарсин". Д а н а и л п р е в е ж д а това и казва: „Това е
т ъ л к у в а н и е т о на това нещо: „мене" значи премери Бог царс
твото ти и го с в ъ р ш и. „Текел" з н а чи теглен си на везните и си
н а м е р е н за недостатъчен. „Ферес" з н а ч и раздели се царство

то ти на м и д и я н и т е и на персите." О щ е с ъ щ а т а н о щ Валтасар
е убит и царството му го вземат Д а р и й и М и д и я н и н ъ т .
В тази глава, както и в п р е д и ш н а т а се в и ж д а , че когато
човек се м и с л и найсигурен, Бог му показва, че не е така и
че Бог разполага с живот а на хората. Когато се възгордеят, Той
отнема властта и ж и в о т а им. Второто нещо: Д а н а и л тук се явя
ва като Посветен, който познава небесни я език, на който е на
писаното на стената и го п р е в е ж д а . Това показва, че той ос
новно е п о з н а в а л К а б а л а и с право е н а р е ч е н н а ч а л н и к на хал
дейските Мъдреци.
В шеста глава се описва к а к Д а н а и л е н а к л е в е т е н пред
царя, че се моли на своя Бог, когато големците подсторили царя
да издаде заповед никой да не се м о л и на н я к а к ъ в Бог, освен
царя. И въпрек и волята на царя, поради п и с м е н а т а заповед, с
която се з а б р а н я в а покланянет о на каквито и да е богове, тряб
вало да х в ъ р л я т Д а н а и л в рова на лъвовете. Но царят не бил
уверен, че лъвовете няма да го разкъсат. И цяла н о щ не спал
и не ял царят з а р а д и Д а н а и л , и на с у т р и н т а рано отишъл при
рова на лъвовете да види какво е с т а н а л о с Д а н а и л . „И когато
отиде к ъ м рова, викна с п л а ч е в е н глас к ъ м Д а н а и л а , и гово
ри царят и рече Д а н а и л у : Д а н а и л е , рабе на Бога живаго, Бог
твой на когото ти с л у ж и ш непрестанно, м о ж а ли да те отърве
от лъвовете? Тогаз отговори Д а н а и л на царя: Царю, да си ж и в
во век. Бог м о й проводи ангела си и з а т у л и устата на лъвове
те и не ме повредиха, защото незлобие се н а м е р и в м е н е п р е д
Него, още и п р е д тебе, царю, с ъ г р е ш е н и е не с ъ м н а п р а в и л .
Тогава царят се з а р а д ва м н о го и заповяда да извадят Д а н а и л а
от рова. И се в ъ з в е де Д а н а и л из рова, и н и к а к в а повреда не
се н а м е р и в него, защото и м а ш е вяра в Бога своего." ( 2 0 2 3
ст.) След това царят заповяда л да хвърлят клеветниците в ро
ва на лъвовете, които ги разкъсали .
„Тогаз ц а р Д а р и й п и с а к ъ м в с и ч к и н а р о д и , п л е м е н а и
езици, които ж и в е е х а по всичката земя: М и р да се у м н о ж и у
вас. П о в е л е н и е се и з д а д е от м е н е до в с и ч к а т а д ъ р ж а в а на
ц а р с т в о т о м и , д а т р е п е р я т ч е л о в е ц и т е и д а с е боят п р е д
Д а н а и л о в и я Бог. З а щ о т о Той е Бог ж и в и пребивава във век,
и царството му няма да се развали, и властта му ще бъде до
край. Той и з б а в я и спасява, и п р а ви з н а м е н и я и чудеса на не
бето и на земята, който отърва Д а н а и л а от силата на лъвовете.
И б л а г о д е н с т в а ш е този Д а н а и л в ц а р у в а н е т о на Д а р и я и в ца
р у в а н е т о на К и р а персиянина." ( 2 5 2 8 ст.)
В т а з и глава п а к се подчертава дебело, че Д а н а и л е е д и н
П о с в е т е н от висок разряд, защото с а м о един т а к ъ в П о с в е т е н
м о ж е да се с п а с и от лъвовете. Р е л и г и о з н и т е ще кажат, че той
и м а л вяра и затова Бог го е спасил. Той е и м а л вяра, но не вя
рата на о б и к н о в е н и т е религиозни хора, а ж и в а вяра. Той се
спаси, з а щ о т о Бог ж и в е е ш е в него, Бог в него беше с ъ б у д е н ,
а у о б и к н о в е н и т е хора спи и затова не м о ж е да им помогне.
З а щ о т о Бог п о м а г а само на онези, които са го с ъ б у д и л и в се
бе си и и м а т в р ъ з к а с Него, или к а з а н о другояче, които са д а
ли път на Бога в себе си да се прояви. Това значи, за да б ъ д е
с п а с е н човек при такива обстоятелства, трябва Бог да ж и в е е
в него, да се е пробудил, да е в ъ з к р ъ с н а л и да е п р о н и к н а л
със силите си както етерното и астралното, така и ф и з и ч е с к о
то тяло. Т а к ъ в човек е с и л е н и м о щ е н .
Т у к ще н а п о м н я пак това, което к а з а х в началото на р а з
г л е ж д а н е т о на пророците, че всяко явление, което се о п и с в а
от п р о р о ц и те има освен и с т о р и ч е с к о значение, още и
мистично, а понякога и космично. В с л у ч а я за Д а н а и л в р о в а
на лъвовете Учителят има цяла беседа, в която сравнява л ъ
вовете с ъ с страстите в човека. Човек е хвърле н в рова на страс
тите и а к о Бог в него не е пробуден, тези ж и в о т и н с к и с и л и
ще го р а з р у ш а т .
В 7 м а глава се описва едно з н а м е н и т о видение на
Д а н а и л , в което той вижда бъдещет о на човечеството и и з ч е з
ването на з е м н и т е царства, и властта се предава в ръцете на
светците и на Син а человечески. Това видение е подобно на
в и д е н и е т о на Й о а н в О т к р о в е н и е т о и има а п о к а л и п т и ч е н
характер. Той вижда, че се явяват последователно четири звяра.
кой от кой посилен и пострашен. След това в и ж д а , че Бог,

Когото нарича с името Стария по дни, с е д н а л на престола Си
и отворил книгата на живота. В и ж д а също, че един, като Сина
человечески, иде от облаците н е б е с н и и стига до Стари я по
дни, и го въвели пред Него. И се казва: „И даде се н е м у власт
и слава, и царуване, за да му с л у ж а т всичките народи, пле
м е н а и езици. Властта му е власт вечна, която н я м а да преми
не и ц а р у в а н е т о му няма да се развали. Тогава Д а н а и л попи
тал един, който стоял пред престола да му обясни това виде
ние и той му казал: Тези четири големи звяра са четири царе,
които ще се вдигнат от земята. Но светиите на В и ш н а г о ще
приемат царството и ще имат царство во век и веков."
Четвъртият звяр бил найстрашен, с десет рога. След то
ва излиза един нов рог и три от старите падат. И този нов рог
и м а л очи и у с т а , и г о в о р е л на г о л я м о , и б и л п о с и л е н от
другите. „И той п р а в е ш е бран със светиите и п р е у с п я в а ш е се
против тях. Ч е т в ъ р т и ят звяр е четвъртото царство на земята и
десетте рога са десетте царе, които ще станат от това царство.
И след тях друг ще стане, и той ще покори и тримата царе, и
ще говори д у м и против Вишнаго, и ще угнетява светиите на
Вишнаго, и ще р а з м и с л и да промени времена и закони. И ще
се дадат в ръката му до време и времена, и пол време. Но след
това ще му се отнеме властта, за да се изтреби и погуби докрай,
и властта ще се предаде на светиите, чието Ц а р с т в о няма да
има край."
Това е з н а м е н и т о видение, в което Д а н а и л в и ж д а
миналото, настоящето и бъдещето развитие на човечеството,
вижда Христа, който ще поеме у п р а в л е н и е т о на човечество
то заедно със светиите, след отнемането на властта от четвър
тия з в я р . Тов а в и д е н и е и м а о т н о ш е н и е и к ъ м д н е ш н и т е
времена. О т н а с я се до края на нашата раса и р а ж д а н е т о на
Новата раса, на Шестат а раса, когато светиите ще управлява т
и ще бъде Царството на Христа и на Любовта. Тук ще при
помня един разговор с Учителя, в който той казва, че до края
на 20ти век п о с т е п е н но ще стихнат социалните бури. които
сега б у ш у в а т . В т е ч е н и е на 2 1 в и век п о с т е п е н н о ще се орга

н и з и р а ж и в о т ъ т на п о с п р а в е д л и в и и р а з у м н и начала, и във
2 2 р и век ще д о й д е Царството Христово, което няма да има
край.
В 8 м а глава се описва д р у г о е д н о в и д е н и е на Д а н а и л .
Във в и д е н и е т о си той в и ж д а , че се н а м и р а при потока Улай.
И като повдига очите си в и ж д а , че пред реката стои един овен
с два рога, от които единият е повисок от другия. И този овен
е толкова силен, че н я м а н и к а к ъ в звяр, който да м о ж е да ус
тои н а с р е щ а м у . Н о д о к а т о Д а н а и л р а з м и ш л я в а з а т о в а
видение, п а к в ъ в видение гледа, че откъм з а п а д идва един си
лен и н а п е т я р е ц с един рог. Той така вървял, като че не се
д о п и р а л до з е м я т а . Д о ш ъ л при овена, у д а р и л го и му с ч у п ил
двата рога, и след това го с т ъ п к а л на земята и го у н и щ о ж и л .
И като з а я к н а л ярецът, с ч у п и л се големият му рог и вместо
него и з р а с л и четири помалки. От единия от тях излязъл един
м а л ъ к рог, който наголемял твърде много и се възвеличил до
войската н е б е с н а . „И х в ъ р л и л на земята част от войската и от
звездите и ги стъпкал, и се в ъ з в е л и ч и л против н а ч а л н и ка на
войската, о т н е с е от него в с е г д а ш н а т а ж е р т в а и светото му ж и
л и щ е се с ъ с и п а . И една войска се х в ъ р л и против всегдашна
та ж е р т в а з а р а д и п р е с т ъ п л е н и е и хвърли на земята Истината,
и н а п р а в и и б л а г о у с п я . Тогаз чух е д и н свят, че говореше, и
д р у г свят рече на този, който говореше: Докога ще е видени
ето на в с е г д а ш н а т а ж е р т в а и за престъплението, което дока
ра з а п у с т е н и е т о, та се п р е д а в а т на с т ъ п к в а н е светилището и
войската. И каза ми: до 2 3 0 0 д е н о н о щ и я. Тогаз Светилището
ще се очисти."
„И к о г а т о аз, Д а н а и л , видях в и д е н и е т о и исках
р а з у м е н и е т о , тогаз ето застана пред м е н е образ человечески.
И ч у х г л а с ч е л о в е ч е с к и с р е д У л а й , к о й т о в и к а ш е и рече:
Гавраиле, н а п р а в и тогози да разбере видението. И дойде близо,
дето стоех. И като дойде, разтрепера х се и п а д н а х на лицето
си. А той ми рече: Р а з у м е н . Син е человечески. защото виде
нието е за с е т н и т е времена. И като ми говореше той, аз бях
нечувствен с лицето си на на земята. Но допре се до м е н е и

ме направ и да се изправя прав. И рече: Ето, аз ще те направя
да п о з н а е ш що има да се с л у ч и в сетнините на гнева. З а щ о т о
в о п р е д е л е н о време ще б ъ д е свършекът."
„Овенът, който си видял ти, който и м а ш е два рога, те са
царете на М и д и я и на Персия, и ярецът е царят гръцки. И го
л е м и я т рог, който е м е ж д у очите му, той е п ъ р в и я т цар. А че
се строши той и възлязоха четири вместо него, четири царст
ва ще се въздигнат от тоз народ, но не според неговата сила.
И в сетните времена на ц а р у в а н е т о им, когато беззаконията
стигнат до върха на б е з з а к о н и е т о си, ще в ъ с т а н е ц а р жесток
на лице и з н а е щ ухитрения. И ще стане против н а ч а л н и к а на
н а ч а л н и ц и т е , но ще се с ъ к р у ш и без ръка. И реченото виде
н и е з а д е н о н о щ и я т а е и с т и н н о . Ти, п р о ч е е , з а п е ч а т а й
видението, защото е за м н о г о дни. И аз, Д а н а и л , п р и м р я х и
бях б о л е н н я к о л к о д н и . П о с л е с т а н а х и в ъ р ш е х д е л а т а на
царя. А чудех се на видението и нямаш е кой да го изтълкува."
Виденията на Д а н а и л са интересни и д ъ л б о к и . Той с яс
новидски поглед п р о н и к в а в далечното б ъ д е щ е и в и ж д а не
щата в образи, които трябва да се разбират правилно . Всеки
един образ, който един Посвете н вижда, има едно историчес
ко значение, но има и едно м и с т и ч но значение, а с ъ щ о така
има и едно космично значение. Тук, както се дава обяснението,
е на лице само историческата страна на въпроса. Но то си има
и свое м и с т и ч н о и к о с м и ч но значение. После т у к му е място
то пак да повторя, че н е в и д и м и я т свят се р а з к р и в а на
Посветените по три н а ч и н а : чрез образи и картини, чрез сло
во и м у з и к а , и чрез и н т у и ц и я сливан е с реалността, която се
разкрива непосредствено на човешката душа, която я изявя
ва пак чрез м и с ъ л т а . При Д а н а и л имаме на л и ц е и трите на
чина на контакт с д у х о в н и я свят, което показва, че той е един
голям Посветен, за когото Бог казва чрез Й е з е к и л , че той е
един от праведните хора, които предстоят пред Него.
Д а н а и л не с а м о в и ж д а и чува. но той се и среща с възви
шените същества, а н г е л и и архангели. Тук той има среща с
а р х а н г е л Гавраил, който е а р х а н г е л на Л у н а т а и който управ

лява разбирането на нещата. Затова гласът му казва: Гавраиле,
направи този да р а з у м е е видението. М н о г о м о ж е да се к а ж е
за това видение, но нека всеки да р а з м и ш л я в а върху него и
да се с в ъ р ж е с Д а н а и л и с а р х а н г е л Г а в р а и л и ще р а з б е р е
к а з а н о т о , за к о е т о е к а з а н о да б ъ д е з а п е ч а т а н о . А щ о м е
з а п е ч а т а н о , не е п о з в о л е н о да се р а з к р и в а на н е п о с в е т е н и
хора.
В началото на девета глава Д а н а и л говори, че разбрал от
книгите числото на годините, за които биде Слово Господне
к ъ м пророк Еремия, че ще се и з п ъ л н я т 70 години от запусте
нието на Е р у с а л и м . П о н а т а т ъ к следва, че той се о б р ъ щ а с
молитва к ъ м Бога, като му и з р е ж д а всички грехове на Израил,
за които е бил о т х в ъ р л е н от Бога. От 20ти стих н а т а т ъ к се
к а з в а , ч е м у с е я в и л а р х а н г е л Г а в р а и л , който м у г о в о р е л
следното:
„И когато още говорех в молитвата, м ъ ж ъ т Гавраил, кого
то бях видел във в и д е н и е т о п о н а п р е д , като л е т е ш е скоро,
допре се до мене, около часа на вечерната ж е р т в а . И вразу
ми ме и говори с м е н е и рече: Д а н а и л е , сега излезох, за да те
н а п р а в я да в з е м е ш р а з у м . В началото на молбите ти излезе
заповедта. И аз дойдох да ти к а ж а това, защото си любезен,
затова р а з у м е й д у м а т а и разбери видението.
С е д е м д е с е т с е д м и ц и се о п р е д е л и ха з а р а д и людете ти и
заради светия ти град, за да се с в ъ р ш и престъплението и да
се д о в ъ р ш а т греховете, и да стане о м и л о с т и в е н и е т о за
беззаконие, и да се въведе вечна правда, и да се запечата ви
деното и пророчеството, и да се п о м а ж е Пресвятият.
Познай, прочее, и разбери, че от излизанет о на заповедта
да се съгради изново Е р у с а л и м до М е с и я вожда, ще бъдат се
демдесет седмици и шестдесет седмици ще се съгради изно
во стъгдата и стената, и то във времена утеснителни . И подир
шестдесетте и две с е д м и ц и ще се посече Месия , но не заради
Себе Си. И людете на вожда, който ще дойде, ще погребат гра
да и с в е т и л и щ е т о , и с в ъ р ш е к ъ т му ще д о й де с потоп, и до
с в ъ р ш е к а на оранта има определен и погиивания. И ще пос

тави завета с м н о з и н а в една седмица, а в половината на сед
м и ц а т а ще престане ж е р т в а т а и приношението, и в ъ р х у кри
лото на мерзостите ще е запустителят и до с в ъ р ш в а н е т о на вре
м е т о ще се даде определение в ъ р х у запустялото." (2 7 ст.)
Ц е л и я т този п а с а ж е к а б а л и с т и ч е с ки и е н а п и с а н така, че
с а м о П о с в е т е н и т е м о г а т д а г о р а з б е р а т . Това п о к а з в а , ч е
Д а н а и л е бил голям кабалист, защото както видяхме, той е бил
н а з н а ч е н за н а ч а л н и к на халдейските М ъ д р е ц и , които са се
з а н и м а в а л и с Кабала.
В молитвата, която Д а н а и л прави в началото на тази глава,
той и з р е ж д а всичките погрешки на еврейския народ, з а р а д и
които е н а к а з а н . С това се и з н а с я един в а ж е н о к у л т ен закон,
с п о р е д който е д н а п о г р е ш к а , е д н о п р е с т ъ п л е н и е , з а д а с е
изправи, трябва да се изповяда, да се изнесе от п о д с ъ з н а н и
ето в самосъзнанието , да се обективизира. Защото всяка една
погрешка представя с ъ б и р а н е на енергия, която е п о д п у ш е н а ,
на която пр и и з п о в я д в а н е т о се д а в а път да и з л е з е и да се
трансформира.
К н и г а т а на Д а н а и л е а п о к а л и п т и ч н а и е к н и г а на
М ъ д р о с т т а , з а п е ч а т а на със с е д е м печата.
В 12та глава, 4ти стих Архангелът, който говори с него
му казва: „И ти, Д а н а и л е , затвори думите и запечатай книгата
до сетното време, когато м н о з и н а ще изследват и з н а н и е т о ще
се у м н о ж а в а . " От това ясно се вижда, че в книгата се говори
за тайното значение, което трябва да се запечата т.е. да бъде
скрито и ще бъде р а з б р а н о в сетните времена, когато з н а н и
ето ще се увеличи. Това се отнася за д н е ш н и т е времен а и за
бъдещите, когато Бялото Братство ще даде поголяма
Светлина на учениците и те ще могат да п р о н и к н а т подъл
боко в тайните на природата.
В последните три глави се говори за ръководителите на
народите Архангелите, които ръководят различните народи.
В 10та глава се описва, че Д а н а и л след като е постил и
се е молил три седмици и бил при реката Тигър, има следно
то видение: „И в 2 4 и я д е н на п ъ р в и я месец, когато бях при

брега на голямата река, която е Тигър, п о д и г н ах очите си и
видях, и ето един човек, о б л е ч е н с л е н е н и дрехи и чреслата
му бяха п р е п а с а ни с чисто злато уфаско, а телото му бе като
хрисолит, и лицето му като вид на светкавица, а очите му ка
то светила огнени, и м и ш ц и т е му и нозете му н а г л е д като мед
л ъ с к а в а , и гласът на д у м и т е му като глас на народ. И само
аз, Д а н а и л , видях видението, а м ъ ж е т е , които бяха с мен, не
в и д я х а видението, но т р е п е р е н е г о л я мо п а д н а в ъ р х у тях и
п о с е г н а х а , та се скриха." З н а ч и , той с ясновидск и поглед е ви
д я л присъствието на е д н о к о с м и ч н о същество, когато другите,
които са били с него с а м о са почувствали присъствието му и
казва:
„Аз, прочее, останах с а м и видях това голямо видение. И
не остана сила в мене, и благолепието ми се о б ъ р н а в м е н е
на тление, и не остана с и л а в мене. Ч у х обаче гласа на д у м и
те м у , и като с л у ш а х гласа на думите му, аз бях нечувствен,
п а д н а л на лицето си и л и ц е т о ми върху земята.
И ето, ръка се д о п р е до м е н е и ме подигна на колената
ми и на д л а н и т е на р ъ ц е т е м и . И рече ми: Д а н а и л е , м ъ ж е
л ю б е з н и й , р а з у м е й словата, които аз ти говоря и стой прав, за
щото при тебе с ъ м п р о в о д е н сега. И като ми говореше това
слово, дигна х се р а з т р е п е р а н . И рече ми: Не бой се, Д а н а и л е ,
защото от първи я ден, в който ти даде сърцето си, за да разу
м я в а ш и да с м и р и ш себе си пред Бога твоето, п о с л у ш а х а се
д у м и т е ти и аз дойдох з а р а д и д у м и т е ти. Н а ч а л н и к ъ т обаче
на п е р с и й с к о т о ц а р с т в о ми противостоеш е д в а д е с е т и е д и н
ден. Но ето, М и х а и л , един от първите н а ч а л н и ц и дойде да те
н а п р а в и да р а з у м е е ш що има да се случи на людете ти в сет
ните дни. З а щ о т о в и д е н и е т о е още за много д н и . И като ми
говореше толкова думи, т у р и х лицето си на земята и останах
ням."
Под началника на персийското царство се разбира
Архангела, който ръководи персийския народ. З а щ о т о от окул
тната наука се знае, че всеки един народ се ръководи от един
А р х а н г е л . А р х а н г е л и т е са, т а к а д а с е к а ж е , д у ш а т а н а
народите, в която д у ш а се развива и н д и в и д у а л н а т а е в о л ю ц и я
на човешките д у ш и от даден народ. А т у к се казва, че н а ч а л
н и к ъ т на персийскот о царство, т.е. А р х а н г е л ъ т на п е р с и й с
кото царство, се противял на този, който говорел с Д а н а и л . А
в и д я х м е порано, че той беше А р х а н г е л Гавраил, който бил
ръководител на епохата, която приключва по времето на
Д а н а и л , с л е д която ръководството на човечеството се поема
от А р х а н г е л М и х а и л . С н а м е с а т а на М и х а и л с п о р ъ т м е ж д у
Гавраил и персийския н а ч а л н и к се уредил.
От т у к и от п о н а т а т ъ ш н о т о и з л о ж е н и е се в и ж д а , че се
описват събития, които стават в д у х о в н и я свят, където ж и в е
ят Архангелите и се проявяват на земята, било чрез народите,
било по друг начин. След това видението п р о д ъ л ж а в а .
„И ето един, в подобие на человечески синове допре уст
ните ми. Тогаз отворих устата си и говорих, и рекох на онзи,
който стоеше пред мене: Господарю мой, от видението се вър
наха б о л е ж и т е в м е н е и не о с т а на сила в мен. И к а к м о ж е
рабът на тогоз моя господар, да говори с тогози м о я господар?
В м е н е от нине няма н и к а к в а сила и нито д и х а н и е остана в
м е н . И д о п р е се до м е н е п а к к а т о о б р а з ч е л о в е ч е с к и и ме
укрепи, и рече: Не бой се, м ъ ж о любезни, м и р тебе, у к р е п и
се, у к р е п и се. И като ми говореше, у к р е п и х се и рекох: Да го
вори господарят ми, защото си ме укрепил. И рече: З н а е ш ли,
защо дойдох при тебе? А сега ще се върна да р а т у в а м с на
ч а л н и к а н а П е р с и я . И к о г а т о и з л я з а , ето н а ч а л н и к ъ т н а
Гърция ще дойде. Но ще ти възвестя писаното в п и с а н и е т о на
И с т и н а т а . И н я м а н и к о й , к о й т о да п о м а г а с м е н е за т е з и
работи, освен М и х а и л , н а ч а л н и к а ваш." ( 4 2 1 ст.)
Тук, в тази глава се описва е д н о П о с в е щ е н и е от в и с ш а
степен, когато Посветеният влиза във връзка с в ъ з в и ш е н и кос
м и ч н и с ъ щ е с т в а , р ъ к о в о д и т е л и на н а р о д и т е . И н а к р а я се
казва, че М и х а и л е н а ч а л н и к ъ т на еврейския народ. С п о р е д
Учителя, във времето на Д а н а и л той е бил дух ръководител
на епохата, а не само на е в р е й с к и я народ. В настоящата епоха.
ќ
к а з в а Учителят, А р х а н г е л М и х а и л п а к поема ръководството

на човечеството. З а щ о то по о т н о ш е н и е на епохите ръководи
телите се сменят на всеки 3 0 0 години.
С п о р е д Учителя, д у х ъ т р ъ к о в о д и т е л н а б ъ л г а р с к и я на
род и на славянството, е Е л о х и и л .
В 11 та глава съществото, което говори с Д а н а и л, му опис
ва с ъ б и т и я т а от б ъ д е щ е т о на човечеството. Говори се мног о
п р и к р и т о за борбата м е ж д у с е в е р н и я и ю ж н и я цар. От 28ти
стих се казва: „Тогаз ще се в ъ р н е в з е м я та си с голямо богатс
тво и с ъ р ц е т о му ще е против С в е т и я завет. В определеното
в р е м е ще се върне и ще д о й д е к ъ м юг. Но сетният път не ще
е като първия. З а щ о т о корабите на китайците ще дойдат про
тив него. И ще се с м и ри и върне, и ще се разяри против Светия
завет, и ще се с п о р а з у м е е с онези, които са оставили светия
з а в е т . И м и ш ц и не ще се п о д и г н а т от него и ще о м ъ р с я т
С в е т и л и щ е т о на силата, и ще о т н е м а т всегдашната ж е р т в а , и
ще поставят мерзостта на з а п у с т е н и е т о. И ще изтлее с л а с к а
телства онези, които б е з з а к о н с т в а т в завета, но людете, които
п о з н а в а т Бога своего, ще се у к р е п я т и ще действуват. И ра
з у м н и т е от людете ще н а у ч а т м н о з и н а , но ще п о п а д н а т под
м е ч и под пламък, под пленове и под коронствувания за време.
И когато пострадат, ще им се п о м о г н е с м а л к а помощ, м н о з и
на обаче, ще се п р и л о ж а т при тях с ласкателство. И от р а з у м
ните ще пострадат, за да се опитат и да се очистят, и да се из
белят до сетното време. З а щ о т о и то ще стане в определеното
време."
С л е д това описва, че с е в е р н и я т ц а р много ще се възгор
дее и ще говори против Бога на боговете и ще благоденствува,
докато се излее гневът. З а щ о т о определеното ще се и з п ъ л н и .
И н я м а да се г р и ж и за боговете на отците си, а бога за твър
делите ще прослави на мястото му, т.е. бога на войната М а р с .
И след като говори още за силата и властта на северния цар,
който ще покори много царства, главата з а в ъ р ш в а с думите:
„И ще постави шатрите на царството си население м е ж д у мо
рята върху славната света гора. Но ще дойде в с в ъ р ш е к а си п
не ще има кой да му помогне." ( 4 5 ст.)

Това, което се говори в 12та глава, която е последната от
книгата на Д а н а и л , се отнася до д н е ш н и т е времена, до епо
хата на ликвидацият а на кармата. Тя започва така: „В онова
време ще се подигне М и х а и л , великият княз, (това го говори
Гавраил, който говори с Д а н а и л а ) , с т о я щ о т к ъ м страната на
своите люде." М и х а и л е, който е ръководи л човечеството по
времето на Д а н а и л . И когато се казва: „В онова време", под
разбира се времето, за което говори 11та глава, че ще дойде.
В това в р е м е ще се повдигне в е л и к и я т к н я з М и х а и л , което
подразбира, че ще дойде епохата, когато пак М и х а и л ще
у п р а в л я в а . Учителят казва, че таз и епоха е днес. Д н е ш н а т а
епоха, която сега з а п о ч в а, се н а м и р а под у п р а в л е н и е т о на
Архангел М и х а и л . П о н а т а т ъ к се казва: „И ще бъде време на
скръб (значи онова време, когато дойде да у п р а в л я в а
Архангел М и х а и л , ще бъде време на скръб), каквато никога
не е бивала, откак е народ станал, до онова време." Тук ясно
се говори за епохата на л и к в и д а ц и я т а на кармата, която носи
страдание. И според Учителя, на А р х а н г е л М и х а и л е д а д е н а
власт в настоящата епоха да се справя със злото, т.е. да лик
видира кармата на света. Затова ще бъдат тези страдания, как
вито светът не е виждал.
В един разговор на Рила, през 1943 година, Учителят за
гатва този в ъ п р о с и казва следното: „Сега на з е м я т а идват
светиите, техният в о жд е Христос. Светиите идват с о р ъ ж и е в
ръка. Едно време те бяха слаби, а сега са в ъ о р ъ ж е н и и силни,
и като ги види човекът на злото, ще бяга. Земята ще бъде очис
тена от л о ш и т е хора. Сега п ъ р в и я т п о м о щ н и к на Христа е
Архангел М и х а и л . Той е активен. Архангелите се сменят на
д е ж у р с т в о в ръководството на света, което трае няколко века."
Във времето на пророк Д а н а и л д е ж у р е н е бил Архангел
М и х а и л . Сега е второто п р и ш е с т в и е , сега е к р а я на в е к а .
Всички тези неща, които са п и с а н и в 24та глава от Матея, и
12та глава на п р о р о к Д а н а и л а , се о т н а с я т за с е г а ш н и т е
времена. Тези дни на страдания, ако не се съкратят, нито ед
на плът не би се избавила, но з а р а д и избраните, тия дни ще

се с ъ к р а т я т .
В 12та глава на пророк Д а н а и л се говори за второто ид
ване на А р х а н г е л М и х а и л и при идването му ще дойдат най
големите страдания, каквито човечеството не помни. Архангел
М и х а и л , п о н е ж е има с л ъ н ч е в о в л и я н и е и културата, която ще
дойде, ще бъде с л ъ н ч е в а . Тогава човекът на доброто ще бъ
де с и л е н, а човекът на злото безсилен. След тия р а з к л а щ а
ния м н о г о хора ще п о у м н е я т.
П р е д и Архангел М и х а и л да вземе дежурството, владеел
го е А р х а н г е л Гавраил. А р х а н г е л М и х а и л е като колективна
Б о ж е с т в е н а в ъ л на с цяла голям а а р м и я от ангели. Тази ан
гелска а р м и я ще се раздели на четири групи, защото има че
тири вида хора, кръвта им не е е д н а к в а . Тогава ще се отворят
вратите на Царството Б о ж и е и който е готов, ще влезе в новия
ж и в о т това е възкресението.
П о н а т а т ъ к в 12та глава на Д а н а и л се казва: „В онова
време ще се отърват твоите люде, всеки, който се н а м е ри на
п и с а н в книгата." Т у к ясно се говори, че ще се спасят, ще се
отърват онези, които са п и с а н и в книгата на живота, т.е. уче
н и ц и т е на Б я л о т о Братство. Т а м се казва „твоите люде", на
п р ъ в поглед като че се отнася до евреите, но от израза „които
са н а п и с а н и в книгата" се разбира, че се отнася до учениците
на Б я л о то Братство, и п р о д ъ л ж а в а :
„И м н о г о от спящите в пръстта на земята ще се събудят,
едни в ж и в о т вечен, а други в поношение и укор вечен."
Т у к на п р ъ в поглед като че се подразбира за умрелите,
но това не е така. И Христос н а л и нарича фарисеите гробни
ци в а р о с а н и . Т у к под „спящи в пръстта на земята", се разби
рат в ъ п л о т е н и те в телата хора, едни от които ще в ъ з к р ъ с н а т
за вечен живот, а други за вечен укор. Тук се намеква, че след
л и к в и д а ц и я т а на кармата ще н а с т а н е Нова епоха, в която чо
вечеството ще се раздели на две части: едни, които са приели
д у х о в н и я импулс, ще прогресират все повече и повече, и ще
п р е м и н а т в Ш е с т а т а раса, к о я т о ще б ъ д е с в е т е щ а раса, а
Историческият път на Бялото Братство 30 1
другите, които не са приели д у х о в н и я и м п у л с и са останали

със своите м а т е р и а л и с т и ч н и р а з б и р а н и я за живота, ще рег
ресират и п о с т е п е н н о ще се изродят, и ще бъдат във вечен
укор. И Христос н а л и казва, че в п о с л е д н и я д е н ще отдели
овцете от козите. Това се отнася до с ъ щ а т а епоха. В следва
щ и я стих се п о т в ъ р ж д а в а това, което к а з а х . Т а м се казва:
„Разумните ще сияят като Светостта на твърдта, а онези, ко
ито обръщат м н о з и н а в правда, като звездите во веки веков."
Тук ясно се говори за светещата раса. И в четвъртия стих е
даден ключът и характера на цялата книга. Т а м е казано: „И
ти, Д а н а и л е, затвори думите и запечата й книгата до сетното
време, когато м н о з и н а ще и з с л е д в а т и з н а н и е т о ще се
умножава."
Тук м н о г о ясно е показано, че книгата на Д а н а и л е окул
тна книга и е н а п и с а н а така, че м о ж е да се разбере само от
онзи, който има ключа, който има Светлина. И затова се казва:
„Запечатай за последните времена, когато м н о з и н а ще я изс
ледват и з н а н и е т о ще се увеличи." Тя е една книга, д а д е на от
д у х о в н и я свят, от едно космичн о същество, което говори на
Данаил, като му казва: „Затвори думите." Този израз показва,
че това, което му е казал, да го предаде с такива думи, които
да не бъдат р а з б р а н и от онези, които нямат Светлина, а с а м о
от Посветените, които имат подобни п р е ж и в я в а н и я . По
нататък видението е още поинтересно. Д а н а и л п р о д ъ л ж а в а :
„И аз Д а н а и л , погледнах и ето, стоеха д в а м а други, един
отсам при брега на реката, а един оттам при брега на реката.
И рече е д и н и я т на облечения в л е н е н и дрехи м ъ ж , който бе
н а д водата на р е к а т а : Д о к о га ще б ъ д е с в ъ р ш е к ъ т на т е з и
чудеса."
Този въпрос показва, че не с а м о хората, но и на същест
вата от другите светове тайните не са разкрити, не са известни.
Знанието за световните тайни се разкрив а според степента на
с ъ з н а н и е т о на д а д е н о с ъ щ е с т в о . К о л к о т о с ъ з н а н и е т о е по
разширено, т.е. п р о н и к н а т о от Б о ж е с т в е н а т а Светлина, защото
Бог, Който с ъ д ъ р ж а в себе си всички тайни на битието, се из
разява като С в е т л и н а на човешкото с ъ з н а н и е . И колкото по

вече С в е т л и н а прониква в с ъ з н а н и е т о на човека, толкова по
вече т а й н и му се разкриват, толкова повече з н а н и я придобива.
И П о с в е щ е н и е т о , за което се говори в о к у л т н а т а н а у к а е един
метод, чрез който с ъ з н а н и е т о на Посветения се подготвя и така
се ф о к у с и р а , че силна Светлин а н а х л у в а в него и пред него
се р а з к р и в а т известни тайни, влиза във в р ъ з к а с известни ра
з у м н и с ъ щ е с т в а и придобива известни сили според степента
на П о с в е щ е н и е т о .
С п о р е д о к у л т н а та н а у к а има четири Велики Посвещения,
всяко от които се разделя на десет помалки. Така че в пътя
к ъ м в ъ р х а н а с ъ в ъ р ш е н с т в о т о и м а 4 0 4 2 с т ъ п а л а , през ко
ито у ч е н и к ъ т трябва да мине, докато стигне високия връх. При
всяко е д н о П о с в е щ е н и е в с ъ з н а н и е т о прониква нова Светлина
и му се р а з к р и в а т нови хоризонти от битието и живота, и вли
за в контакт с нови същества. И в з а в и с и м о ст от това, с какви
с ъ щ е с т в а в л и з а в к о н т а к т , о т т а м и т а й н и т е , к о и т о му се
разкриват. От описанието, което Д а н а и л дава, се вижда, че той
е в л я з ъ л в ъ в в р ъ з к а с А р х а н г е л и те и д а ж е п о в и с ш е с т о я щ и
с ъ щ е с т в а и с ъ о т в е т н о с това му се р а з к р и в а т с ъ д б и н и т е на
народите и на цялото човечество. Когато човек влезе във връз
ка с Архангелите, п о н е ж е Архангелите управлява т народите,
когато той влезе във връзка с тях, тогава му се разкрива съд
бата на народите. Има духове, които управляват епохите и това
са Н а ч а л с т в а т а . Когато човек влезе във връзка с тях, разкри
ва му се съдбата на цялото човечество. А когато влезе във връз
ка с духовете на ф о р м а т а или Властите, пред него се разкри
ва историята на цялата земя в нейното развитие. Когато влезе
във връзк а с още п о в ъ з в и ш е н и същества, разкрива му се ми
налото и б ъ д е щ е то на цялата световна еволюция. А когато вле
зе във връзка с ангелите, разкрива му се индивидуалнат а съд
ба на един отделен човек. Когато влезе във връзка със същес
тва още подолни, разкриват му се неща, които са свързани с
живота на ф и з и ч е с к и я свят и т.н.
Тук трябва да к а ж а с ъ щ о така, че цялата ангелска йерар
хия п р е д с т а в я тяло на Б о ж е с т в е н и я Д у х , ч р е з което той се

проявява. И когато казваме, че при контакт с о п р е д е л е н и йе
рархии се р а з к р и в а т определени тайни, това п о д р а з б и р а , че
Б о ж е с т в е н и я Д у х , според степента на с ъ з н а н и е т о на с ъ щ е с
твата им се изявява чрез р а з л и ч н и с ъ щ е с т в а от йерархията .
Затова Учителят казва: Хората като цяло о б р а з у в а т ф и з и ч е с
кото тяло на Христа. Ангелите като цяло о б р а з у в а т духовното
тяло на Христа. А боговете като цяло образуват умственото тя
ло на Христа.
Да се в ъ р н е м к ъ м Д а н а и л . От 7ми стих н а т а т ъ к се казва:
„И чух облечения в л е н е н и дрехи м ъ ж , който бе н а д водата
на реката, когато в ъ з в и с и д е с н и ц а т а си и л е в и ц а т а си к ъ м
небето, и се кле в ж и в у щ и я във век, че ще е време, времена и
пол време. И когато се с в ъ р ш и р а з п р ъ с в а н е т о на силата на
светлите люде, всичко това ще се с б ъ д н е напълно."
„И аз чух, но не разумях. Тогаз рекох: Господарю мой, кой
е с в ъ р ш е к ъ т на това? И рече: Иди си, Д а н а и л е , защото д у м и
те са затворени и з а п е ч а т а н и за последното време. М н о з и н а
ще се очистят и избелят, и ще бъдат опитани. И нечестивите
ще нечествуват, и никой от нечестивите не ще разумее, но ра
зумните ще разумеят. И от времето, в което всегдашната жер
тва се отнеме и мерзостта на запустениет о се постави, ще бъ
дат дни 1290. Б л а ж е н , който и з д ъ р ж и и стигне 1335. Но ти
си иди до с в ъ р ш е к а . И ще се упокоиш и в с в ъ р ш е к а на дните
ще застанеш в ж р е б и е т о си."
Целият този п а с а ж е пълен с д ъ л б о к о з н а ч е н и е и смисъл,
но е казано, че не трябва да се разкрива, защото ще бъде раз
крито само на р а з у м н и т е и чистите, т.е. на Посветените. От
последната м и с ъ л се разбира, че всичко това ще стане, кога
то Д а н а и л бъде н а н о в о прероден.
Четирите големи пророци, както казва Учителят, отгова

рят на четирите к а р д и н а л н и точки на кръга на ж и в о т а и на
четирите с т р а н и на света. Тези четири к а р д и н а л н и точки, как
то казва Учителят, са: Любовта, М ъ д р о с т т а , И с т и н а т а и доб
рото и злото. Любовта и Истината, казва Учителят, са на една
линия, т.е. те са полюси на една права; те са полюси на хори
з о н т а л н и я д и а м е т ъ р на кръга изтокзапад. М ъ д р о с т т а и доб
рото и злото, са полюси на в е р т и к а л н и я д и а м е т ъ р на кръга.
Любовта е на изток, И с т и н а т а е на запад, М ъ д р о с т т а на север,
а доброто и злото е на юг.
От а н а л и з а , който н а п р а в и х м е на книгите на тези четири
пророци смятам, че И с а й я заема първата к а р д и н а л н а точка
Любовта. Той е поет и певец на Любовта. Втората кардинал
на т о ч к а , т о ч к а т а на з е н и т а , к о я т о е т о ч к а на М ъ д р о с т т а
смятам, че трябва да се заеме от Д а н а и л , който по д ъ л б о ч и н а
няма равен на себе си. Третата к а р д и н а л н а точка, точката на
запада, която отговаря на И с т и н а т а , о п р е д е л я м на Йезекил,
който з а р а д и И с т и н а т а е готов на всички ж е р т в и . И той гово
ри с голяма Светлина , която иде от Истината . Четвъртата кар
д и н а л н а точка, която отговаря на доброто и злото смятам, че
п р и н а д л е ж и на Й е р е м и я , който се з а н и м а в а с доброто и зло
то в живот а на своя народ.
Това е м о е т о м н е н и е по в ъ п р о с а и всеки, който проуч и
книгите на тези пророци, м о ж е да даде друго м н е н и е .
Четирите к а р д и н а л н и точки в астрологията отговарят на
четирите к а р д и н а л н и з н а ц и в з о д и а к а . О в е н е п ъ р в а т а кар
д и н а л н а точка, Козирог е втората к а р д и н а л н а точка, Везни е
третата к а р д и н а л н а т о ч к а и Р а к е ч е т в ъ р т а т а к а р д и н а л н а
точка. Те са н а ч а л о то на четирите сезона. О в е н е началото на
пролетта, Везни, п р о т и в о п о л о ж н и я т з н а к на Овена, определя
началото на есента. Р а к е началото на лятото и Козирог на
чалото на зимата. Те са началото на четири вида енергии, ко
ито протичат през кръга на ж и в о т а , както на отделния човек,
така и в живота на човечеството, и в живота на живата природа.
Първата к а р д и н а л н а точка, пролетта, отговаря на
детството, втората лятото на юношеството, а третата есен

та на зрялата възраст; четвъртата зимата на старостта.
Тези посоки имат и свое м и с т и ч н о з н а ч е н и е и могат да се раз
г л е ж д а т още от м н о г о страни, но всеки с а м да р а з м и ш л я в а
нататък.
В следващите глави ще разгледам 12те м а л к и пророци,
които според Учителя отговарят на 12те апостоли, докато че
тирите главни пророци отговарят на четирите е в а н г е л и с т и.
Пророк Осия
Пророк Осия е един от м а л к и т е пророци. Той е пророку
вал дълго време от ц а р Озия до ц а р Езекия, от 7 8 5 т а до 725
та година преди Христа . Той гледа с вяра на и д в а щ и я
Спасител, Когото в и ж д а , че иде к ъ м земята и н я к о л ко места
от неговата книга са п р и в е д е н и в Новия завет: М а т е я 8 м а
глава, от 10ти до 13ти стих, Р и м л я н и 9та глава, 2 5 2 6 т и
стих и Първ о Петрово Послание , от 2ри до 10ти стих.
Книгата на пророк О с и я е от 14 глави. Във всички глави
се говори за отстъпничествот о на И з р а и л и Юда от Господа,
з а р а д и което Бог ги о т х в ъ р ля от Себе Си и ги н а к а з в а за де
л а т а им. Н а н я к о л к о м е с т а и м а з а г а т в а н е з а и д в а н е т о н а
М е с и я . В последната глава призовава евреите да се отвърна т
от идолите и беззаконията си и да се обърнат к ъ м Бога, който
ги извел из Египет, и ги е водил през пустинята, като ги е хра
нил с м а н н а . Той изтъква, че всички блага на е в р е й с к и я на
род идват от Бога и житото, и плодовете, и виното и всичко
необходимо. И когато отстъпват от Бога, Той им отнема благата.
Бог е говорил на пророка, а той е говорил на народа. Ще пре
д а м п о в а ж н и т е мисли, които са като есенция на книгата му
и показват причините за отклонението. Те говорят за Б о ж и е т о
н а к а з а н и е , което е израз на делата им, с което е и з н е с е н за
конът на кармата.
В 4та глава, 6ти стих се казва: „Людете ми загинаха от

н я м а н е на з н а н и е. П о н е ж е отхвърлили знанието, и аз отхвър
лих тебе, да ми не с в е щ е н с т в у в а ш . П о н е ж е ти з а б р а в и зако
на на Бога твоего и аз ще з а б р а в я чедата ти."
Т у к ясно е казано, че човек се отклонява от правия път
на живота, когато изгуби з н а н и е т о си, онова ж и в о з н а н и е за
живота.
В 9ти стих говори за закона на кармата: „Затова ще бъ
дат както людете, така и с в е щ е н и к ъ т , и ще ги посетя за пъти
щата им и ще им в ъ з д а м д е я н и я т а им."
В н а ч а л о т о на 6 т а г л а в а има и н т е р е с н о з а г а т в а н е за
П о с в е щ е н и е т о , и з в ъ р ш в а н о в д р е в н и т е м и с т е р и и , но много
забулено. В мистериите, когато посвещавали някого, поставяли
го в м а г н е т и ч е н с ъ н за три дена. В това време д у ш а т а му въз
л и з а л а в д у х о в н и я свят под ръководството на й е р о ф а н т а
(Учителя) и влизал а в ъ в връзк а с в ъ з в и ш е н и т е с ъ щ е с т в а от
д у х о в н и я свят. С л е д третия ден се връщала обратно в тялото,
обновена със знание и с разширено съзнание, съвършено
променена, в ъ з к р ъ с н а л а . В първия стих на десетата глава про
рокът се о б р ъ щ а к ъ м И з р а и л я и казва: „Елате и да се върнем
при Господа, защото Той р а з к ъ с а и Той ще ни изцели; порази
и ще о б в ъ р ж е раната ни. Ще ни с ъ ж и в и подир два дни, в тре
тия ден ще ни в ъ з к р е с и и ще ж и в е е м пред Него. Тогаз ще поз
н а е м и ще следва да п о з н а в а м е Господа. И з х о ж д е н и е т о Му е
п р е д н а р е д е н о к а т о з о р а т а , и ще д о й де при н а с к а т о д ъ ж д
пролетен, който пои з е м я т а . " В петия и ш е с т и я стих казва:
„Затова ги изсякох чрез пророците, убих ги с д у м и т е на уста
та си, и съдбите ти ще излязат като виделина. З а щ о т о милост
искам, а не ж е р т в а , и п о з н а н и е Б о ж и е повече н е ж е л и
в с е с ъ ж е н и я . " Т у к пак се з а г а т в а още п о с к р и т о за Посве
щенията.
В 9та глава, от 7 м и до 9ти стих се говори за действието
на закона на кармата: „Дните па въздаяниет о дойдоха, Израил
ще познае това: П р о р о к ъ т стана безумен, д у х о н о с е ц ът
неистов, поради м н о ж е с т в о т о на беззаконието ти от голямата
омраза. Пророкът стана сет на птицеловец във всичките си пъ

тища и омраза в дома на Бога си. Д ъ л б о к о се разтляха, както
в дните на Гавайя, затова ще п о м е н е беззаконието им, ще по
сети греховете им."
В 10та глава се говори п а к за д е й с т в и е т о на к а р м а т а
вследствие на живота на хората. В 13ти стих се казва: „Орахте
нечестие, ж ъ н а х т е беззаконие, ядохте плод от л ъ ж а , з а щ о т о
си уповал на пътя си, на м н о ж е с т в о т о от грешките си."
В н а ч а л о т о на 11та глава се казва: „Когато И з р а и л бе
м л а д е н е ц , тогава го възлюбих и из Египет повиках с и н а си."
Това е з а г а т в а не за Христа. С л е д това се говори пак за отстъп
ването на евреите и н а к а з а н и е т о им чрез з а р о б в а н е от
асирийците, п о н е ж е са се о т к а з а ли от Господа и не искат да
се обърнат. „Няма да се в ъ р н е в Египетската земя, но а с и р и
ецът ще му бъде цар, защото не рачиха да се обърнат. И м е д
ще п а д н е в ъ р х у градовете му и ще довърш и к р е п к и т е му и
ще ги пояде заради намереният а им."
Д в а н а д е с е т а глава е в с ъ щ и я дух: говори се за отстъпле
нието на И з р а и л и за н а к а з а н и е т о поради това. В ъ в втория
стих се казва: „Господ има още с ъ д с Юда, и ще посети Якова
според пътищата му, според д е я н и я т а му ще му се въздаде."
В 13та глава говори с ъ щ о за отстъплението на е в р е и те
от Б о ж и я з а к о н , з а р а д и к о е т о ще ги с п о л е т и н е щ а с т и е и
р а з о р е н и е . Бог след като и з р е ж д а всичко, каквото е н а п р а
вил за Израил и той пак се е отрекъ л от Него, затова Бог казва:
„И аз ще б ъ д а за т я х к а т о л ъ в , к а т о рис, на п ъ т я ще ги
п р и ч а к в а м , ще ги срещна като мечка, лишена от чадата си и
ще р а з к ъ с а м булото на сърцето им. И ще ги погълна като лъв,
див звяр иде ги разкъса. Ти си погубил себе си, И з р а и л ю , но
помощта ти е в мене." И в 14ти стих казва: „От ръката адова
ще ги спася, от смърт ще ги избавя. Де е смърте, гибелта ти?
Де е, аде, погубването ти?" Тук говори за учениците, които хо
дят в пътя Господен.
В 14та глава пророкът се о б р ъ щ а към И з р а и л е в и т е си
нове да се върнат към Господа. И от 4ти стих н а т а т ъ к Бог
говори и казва: „Ще изцеля отстъплението им и ще ги възлю

бя от Своя воля. Защото яростта им се отвърна от него. Аз ще
с ъ м като роса на И з р а и л , като крин ще п р о ц ъ ф т и той и ще
р а з п р о с т р е корените си като д ъ р в о ливаново." И след това из
р е ж д а още много у п о д о б л е н и я за И з р а и л и в 9ти стих казва:
„Кой е М ъ д ъ р , ще р а з у м е е тези неща. Р а з у м е н и ще ги познае?
З а щ о т о са прави п ъ т и щ а т а Господни и п р а в е д н и те ще ходят
по тях, а престъпницит е ще п а д н а т в тях."
Този стих ясно показва, че горното се отнася за учениците,
к о и т о в ъ р в я т в п ъ т я Г о с п о д е н , а за п р е с т ъ п н и ц и т е е д р у г
законът.
Пророк Йоил
Пророк Йоил е вторият от 12те малки пророци. Ж и в я л е
в ю д и н о в о царство, когато х р а м ъ т още с ъ щ е с т в у в а л . Не се
з н а е т о ч н о врел\ето на н е г о в о т о с ъ щ е с т в у в а н е , но се
предполага, че е ж и в я л в ц а р у в а н е т о на ц а р Озия. около 800
та година преди Христа. И м а л е видения за бъдещето и в прик
рита форма е говорил за М е с и я и за Неговото идване. Стилът
му е поетичен и изящен. О п и с а н и я т а му са ж и в и и пропити с
нещо възвишено.
Книгата му се състои от 3 глави, написани на и з я щ е н об
р а з е н и с и м в о л и ч е н е з и к . Говори за с ъ д б а т а на е в р е й с к и я
народ, за неговото о т с т ъ п в а н е от Б о ж и я закон, заради което
му идват всички н е щ а с т и я земята запустява и не р а ж д а , су
шата изгаря всичко, няма вода и отгоре на всичко скакалци,
г ъ с е н и ц и и д р у г и п о д о б н и у н и щ о ж а в а т всичко, което се е
родило. И Бог казва за тях, че те са негова армия.
В 12ти стих на първа глава се казва: „Лозата изсъхна и
смоковницата изчезна, нарът, ф и н и к ъ т и ябълката в с и ч к и
дървета н а п о л е т о изсъхнаха, защото радостта и з ч е з н а о т ч е
л о в е ч е с к и т е синове." Този стих б у к в а л н о е верен, но има и
д ъ л б о к о к у л т е н с м и с ъ л , з а щ о т о в с и ч к и д ъ р в е т а , з а които
говори, са символ на нещо, което носи ж и в о т и радост. Така
н а п р и м е р лозата в езотеричен с м и с ъ л е символ на Великите
Мистерии, а смоковницата на м а л к и т е мистерии.
Във втората глава говори за д е н я Господен, който иде и е
близо. И казва, че Господ иде с голяма войска, от която земята
ще се потресе и небесата ще потреперят, С л ъ н ц е т о и Л у н а т а
ще п о м р ъ к н а т , и звездите ще оттеглят светенето си. З а щ о т о
денят Господен е голям и твърде с т р а ш е н . С л е д като м и н е де
нят Господен, когато Бог ще съди народите, се казва: „И след
това иде излея Д у х а си на всяка плът и ще пророчествуват си
новете ви и дъщерит е ви; старците ви ще виждат сънища , юно
шите ви ще в и ж д а т видения, а още на рабите и рабините си в
онзи д е н ще и з л и в а м Д у х а си." С л е д това пак говори за деня
Господен и к а з в а : „И ще п о к а ж а ч у д е с а на н е б е с а т а и на
земята, к р ъ в и огън, и стълпове от дим. Слънцет о ще се обър
не в т ъ м н и н а и Л у н а та в кръв, преди да дойде денят Господен,
Великият и Страшният и всеки, който призове Името Господне,
ще се спаси."
Д е н я т Господен подразбира епохата на ликвидацията на
кармата на човечеството, преди р а ж д а н е т о на новата епоха.
В този ден д ъ р ж а в а т а , религията и науката ще изгубят сила
та и з н а ч е н и е т о си и ще се заместят от Божественото учение,
което ще създад е нови о т н о ш е н и я м е ж д у хората и народите,
и м е ж д у хората и Бога.
Пророк Амос
Пророк Амос е работил в ц а р у в а н е т о на цар Озия и Юди
ния ц а р И е р о в о а м II около 7 9 3 т а година преди Христа: С
изобличенията си той предизвиква гнева на свещениците и бил
пратен на заточение. Езикъ т му е прост и ясен. Пророчествата
му са пълни със символични образи. Той п ъ р в о н а ч а л н о е бил
говедар в град Текое, 15 км на юг от Ерусалим, но после бил

п р и з в а н от Бога за пророк.
В п ъ р в а глава говори за н а к а з а н и е т о на р а з л и ч н и т е на
роди з а р а д и п р е с т ъ п л е н и я т а им.
Във втора глава п р о д ъ л ж а в а да говори за н а к а з а н и е т о на
народите з а р а д и п р е с т ъ п л е н и я т а им включително и на Юда
и И з р а и л , за които казва: „Въздигнах от синовете ви пророци
и от юношите ви за назореи. Но вие напоявахте назореите с
в и н о и з а п о в я д в а х т е на п р о р о ц и т е да не п р о р о ч е с т в у в а т . "
Затова ще бъдат н а к а з а н и . А видяхме, че пророците и назо
реите са у ч е н и ц и на Бялото Братство, следователно, з а р а д и
гоненията на у ч е н и ц и т е ще б ъ д а т н а к а з а н и .
В трета глава Бог говори, че ще н а к а ж е народите и глав
но евреите з а р а д и о т с т ъ п л е н и е т о им и ще измени о б е щ а н и
ето си и казва: „Наистина, Господ Иеова няма да направи нищо,
без да открие тайното си на с л у г и т е си пророците."
В четвърта глава говори п а к за наказанието, което Бог ще
проведе н а д евреите з а р а д и т е х н и т е престъпления , в ъ п р е к и
всичкото му старание да ги в ъ р н е в правия път.
В петата глава говори п а к против евреите, че ще ги нака
же за отстъпничеството им, „затова защото утеснявате сиро
м а х а и вземате от него д а н ъ к жито , вие, които угнетявате пра
ведния и укривявате с и р о м а с и те в портата. Затова р а з у м н и я т
ще м ъ л ч и в о н о в а в р е м е , з а щ о т о е з л о в р е м е . П о т ъ р с е т е
доброто, а не злото, за да ж и в е е т е . М р а з е т е злото и обичайте
доброто. И поставете п р а в о с ъ д и е в портата."
П о н а т а т ъ к говори за д е н я Господен и казва: „Горко на
онези, които ж е л а я т деня Господен! За какво ви е той? Д е н я т
Господен е т ъ м н и н а , а не в и д е л и н а, както ако би бягал човек
от лицето на л ъ в и би го с р е щ н а л а мечка." От това се разбира,
че говори за деня па о т м ъ щ е н и е т о , деня на въздаянието, де
ня на гнева Божи : деня, когато кармата се л и к в и д и р а, деня
на разплатата. И тук си п р и п о м н я м , че Учителят казва на ед
но място, че кармата е сбор от силите на т ъ м н и н а т а , затова
пророкът казва, че денят Господен е ден на тъмнина с което
се подразбира, че е ден на карма.

В шестата глава пак се изобличават евреите заради отс
тъплението им от Божия закон и казва: „Горко на немарли
вите в Сион и на живущите безгрижно в Самарийската гора"
и казва, че ще отидат в плен заедно с първенците си.
В седма глава показва няколко видения, които показват
от какво ще пострадат евреите и той се моли на Господа да ги
отмени, и Господ ги отменява. Найпосле казва: „Ето, аз ще ту
ря правомер всред людете си Израиля, и занапред няма вече
да ги щ а д я . И в и с о к и т е м е с т а И с а к о в и ще о п у с т е я т , и
Светилищата И з р а и л е в и ще се з а с и п я т и ще стана против
Иеровоамовия дом с меч."
Заради това му пророчество свещеникът на Ветил го нак
леветява на царя и той му забранява да пророчествува. Тогава
Амос му казва: „Не бях аз пророк, нито пророчески син, но
бях говедар и берях черници. И Господ ме взе отподир стадо
то и рече ми: Иди, пророчествувай на людете ми Израиля. А
ти казваш да не пророчествувам." Но пророкът продължава
да говори и повтаря гореказаното пророчество.
В 8 м а глава о т н а ч а л о дава е д н о видение и след това
Господ му казва: „Дойде с в ъ р ш е к ъ т на людете на Израиля,
занапред няма вече да ги щадя и няма да забравя никога ни
що от делата им. И ще направя да зайде Слънцето на пладне
и ще помрача земята в светъл ден", т.е. ще има затъмнение,
което има отношение към това, което Господ предприема. „И
свършекът му ще бъде ден горестен." И после казва:
„Ето, идат дни, говори Господ Иеова, и ще проводя глад
на земята, но не глад за хляб, нито ж а ж д а за вода, но за слу
шане Словата Господни. И ще се скитат от море до море, от
север до изток ще отичват, ще търсят Словото Господне и ня
ма да намерят."
Девета глава, която е последна, започва с едно видение,
след което Господ казва на пророка как ще порази Израиля и
всички народи заради делата им и никой няма да избегне съд
бата си. И казва: „Ето, очите па Господ Иеова са върху грош
312 Влад Пaшoв
ното царство и ще го погуби от лицето на земята, но не ще по

губя съвсем дома Яковов, говори Господ. Защото ето, Аз ще
з а п о в я д а м и ще п р е с е л я д о м а И з р а и л е в , но и за в с и ч к и
народи, както се пресява житото в решетото и няма да падне
зърно на земята. От меч ще умрат всички грешни м е ж д у лю
дете ми, които говорят: „Няма да допре, нито да стигне до нас
злото." В онзи ден ще въздигна падналата скиния Давидова и
ще върна пленниците от людете си Израиля, и ще ги насадя
в земята им, и не ще да се изтръгнат вече от земята си, която
им дадох, говори Господ Бог твой."
Пророк Авидий
Пророк Авидий е четвъртият от малките пророци. За не

го се предполага, че е работил около 5 8 7 м а година преди
Х р и с т а . П р е д п о л а г а се, че е с ъ в р е м е н н и к на Е з е к и л и
Йеремия.
Книгата му се състои от една глава, в която се описва ед
но видение, отнасящо се до царството на Едом, потомците на
Исав и п о н е ж е те се радвали на злощастието на Израил и взе
ли участие в ограбването му, затова Господ говори, че ще ги
унищожи и казва: „Както си направил, ще бъде и връх тебе.
Въздаянието ти ще се върне на главата ти." Значи, той говори
за закона на кармата. който въздава всекиму според делата.
Пророк Йона
Пророк Йона е един от 12те малки пророци, родом от

Гетефер, в земята Завуломова. Работил е м е ж д у 850та и 800
та година преди Христа. Той е прочут с отказа на Божията за
повед да отиде в Ниневия да проповядва.
Книгата на пророк Йона се състои от четири глави. В пър

вата глава се разказва, че Бог му нарежда да отиде да пропо
вядва в Ниневия, защото са се отклонили от правия път. Но
той знае. че ако хората се върнат от лошия път поради него
вата проповед, то Господ не ще ги н а к а ж е и той ще излезе
л ъ ж л и в пророк. Затова той взима кораб и бяга от лицето на
Господа. Но става буря в морето и всички се молят, защото има
опасност да потъне кораба. И хвърлят жребие да се види кой
е виновен за тази буря и се пада, че Йона е причина за това.
Затова го хвърлят в морето и морето утихва. В началото на вто
ра глава се казва: „И бе определил Господ една голяма риба
да погълне Йона. И пребиде Йон в корема на рибата три дни
и три нощи." Понататък се описва състоянието на Йона в ко
рема на голямата риба, където той преживява състоянието на
ада и се моли на Господа да го избави. На края на главата се
казва: „Спасението е от Господа. И заповяда Господ на рибата,
та избълва Йона на сушата."
В тези две глави се описва едно Посвещение в течение
на което посвещаваният е три дни и три нощи в летаргичен
сън, и през това време душата му минава през ада и изпитва
всичките му ужаси, за да ги победи и превъзмогне. И когато
превъзмогне и победи силите на нисшата си природа, тогава
идва с п а с е н и е т о от Господа . Той се с в ъ р з в а с ъ с с в о е т о
Божествено начало и вижда, че само в изпълнението волята
Божия е спасението. Онзи, който не м о ж е да превъзмогне ада,
в който влиза, който не м о ж е да п р е в ъ з м о г н е нисшата си
природа, той потъва в дълбочините на ада и вече не се връща
на земята. Затова във всички окултни школи имат като закон,
че преди ученикът да пристъпи към Посвещението, той тряб
ва да придобие абсолютна чистота на сърцето и ума си, да ня
ма никаква нечистота, че като влезе в ада, да бъде господар.
Да бъде като Соломон, който като влязъл в ада, веднага се за
ловил да измерва, за да построи храм на Господа, заради ко
ето го изпъдили от ада. След това Бог изпраща Йона в Ниневия
и той проповядва, че Бог казва, че градът ще бъде разрушен
заради п р е г р е ш е н и я т а на всичките мy ж и т е л и . Но от тази про

повед се стресват всички ж и т е ли на града, з а е д н о с царя. които
и з д а в а з а п о в е д в с и ч к и да се п о к а я т и да се о б ъ р н а т к ъ м
Господа. И Господ отменя р е ш е н и е т о си за р а з р у ш а в а н е на
града. З а р а д и това Йона е недоволен от Господа, че не е из
п ъ л н и л д у м а т а си и казва: „Аз знам, че Ти си благоутробен и
многомилостив, и дълготърпелив, и ако се отвърна т хората от
л о ш и я си път, ще ги помилваш." Тогава Господ му дава урок
с тиквата, която му пазила сянка, но червей я п р о я ж д а и тя
изсъхва, и той е недоволен от това. Тогава Господ му казва:
„Ти ж а л и ш за е д н а тиква, а аз да не ж а л я толкова хора. които
се о т в р ъ щ а т от л о ш и я си път?"
В цялата книга проличава честолюбието на Йона, той още
не се е освободил от личното си чувство и достойнство.
Пророк М и х е й
П р о р о к М и х е й е роден в е д н о с е л о в З а п а д н а Юдея, в
околностите на Е л е ф т е р о п о л . Той е п р о р о к у в а л при царете
Иотама, Ахаза и Езекия, юдини царе, около 50 години, от 750
та до 6 9 5 т а г о д и н а п р е д и Х р и с т а . Б и л е с ъ в р е м е н н и к на
И с а й я и по стила на п и с а н и я т а си н а п о д о б я в а Исайя.
П и с а н и я т а му са образни, алегорични и се отнасят до съдба
та на еврейски я народ. Той говори за идването на М е с и я и оп
ределя и м е с т о р о ж д е н и е т о му Витлеем.
Книгата му се състои от 7 глави. П ъ р в а т а глава започва
със Слово Господне, което биде к ъ м Михей , което биде зара
ди С а м а р и я и Е р у с а л и м и казва: „Слушайте всички люде." И
з а п о ч в а С л о в о т о , в което се и з р е ж д а т п р е с т ъ п л е н и я т а на
Израил, заради които Господ го наказва.
Втората глава започва с думите: „Горко на тези, що измис
люват беззакония." И говори за неправдите и беззаконията на
г о л е м ц и т е , к о и т о о г р а б в а т б е д н и я н а р о д . Говори с ъ щ о з а
315
л ъ ж е п р о р о ц и т е , коит о п р о р о ч е с т в у в а т за п а р и и л ъ ж а т
безобразно.
В 3та глава се обръща към началниците на Израилевите
синове, които мразят доброто и обичат злото, и казва: „И Господ
не ще ви слуша, когато викат към Него, и д а ж е ще скрие ли
цето Си от тях, защото се докараха зле в делата си." От 5ти до
10ти стих г о в о р и п р о т и в л ъ ж е п р о р о ц и т е , г л е д а ч и т е и
чародеите. Казано е: „Така говори Господ, заради пророците,
които з а б л у ж д а в а т людете ми. които хапят със зъбите си и
викат: Мир! И ако не тури някой в устата им нещо, проглася
ват бой против него. Затова, нощ ще бъде у вас вместо видение,
и тъмнина у вас, вместо пророчество, и денят ще се смрачи
върху тях. Тогаз ще се постидят гледачите и ще се засрамят
чародеите, и ще покрият устните си всички тези, защото няма
ответ от Бога. Но аз, наистина съм пълен със сила от Дух
Господен и със съдба, и с крепост, за да изява на Якова прес
тъпленията му и на И з р а и л греха му." И пoнататък казва:
„Началниците му седят за дарове и свещениците му учат за
заплата, и пророците му чародействуват за сребро и се обля
гат на Господа и казват: Не е ли Господ сред нас? Зло няма
да дойде върху нас. Затова Сион заради вас ще се изоре като
нива, и Ерусалим ще стане грамади и гората на Дома Господен
като високи места на дъбрава."
В четвърта глава говори за Новата епоха, когато хората и
народите ще се побратимят и казва: „И ще изковат ножовете
за палешници и копията си за сърпове, народ връх народ не
ще вдигне нож, нито ще учат вече бран. И ще седи всеки под
лозата си и смоковницата си, и не ще има кой да ги плаши,
защото устата на Господа Саваота говореха... И Господ ще ца
рува над тях в гората Сион от нине и до века."
В началото на 5та глава говори за идването на Месия.
Казано е: „И ти Витлеем Ефратон, ако и да си малък, за да
бъдеш между тисящите юдини из теб ще излезе за мене онзи.
които ще бъде вожд на Израил. на когото изходите са изначало,
от дни вечни."
Тази мисъл показва, че Михе й е бил Посветен и е знаел

за идването на Христа, и д а ж е е знаел мястото, където ще се
роди.
В 6та глава се говори, че Бог ще се съди с Израил зара
ди престъпленията му и казва: „И що иска Господ от тебе, ос
вен да направи ш праведното, и да обичаш милост, и да хо
диш смирено с Бога твоего."
В 7ма глава се описва злото, което е обхванало целия на
род от царете и началниците, до последния човек и казва:
„Неприятели на човека ще бъдат домашните му, защото син
ще презира баща си, д ъ щ е р я се повдига против майка си, сна
ха против свекърва си... И земята ще запустее от причината
на жителите ти, заради плода на деянията им."
Към края на главата се казва, че Бог ще ги помилва зара
ди Яков и Авраам, „както се е клел на бащите ни от древните
дни".
Книгата е така написана, че м е ж д у обикновените исто
рии и работи се прокарват някои окултни закони или правила.
Така например, в 14ти стих, от 7ма глава след като говори
за злините, които обхванали целия народ и за последствията
от това, запустението на земята, минава на друга тема и казва:
„Паси людете си с ж е з ъ л а си, стадото на наследието си, което
живее уединено в дъбравите на Кармил, да пасат във Васан
и в Галад, както в древните дни."
Тук се загатва за окултната школа на пророците, която е
била на планината К а р м ил и за пътя, по който тя върви още
от древни дни.
Пророк Наум
Наум значи утеха. Пророк Наум е седмият от 12те мал

ки пророци. Знае се, че е роден в Елукс, вероятно едно от га
лилейските села. Той е бил по времето па цар Езекия към
317
650та година преди Христа.

Цялата му книга се състои от 3 глави и едно предсказа
ние за р а з о р е н и е т о на Н и н е в и я , п р е д а д е н о м н о г о ж и в о и
образно, като че е присъствал на това разорение. Книгата за
почва с думите: „Пророчество против Ниневия, книга на ви
дението на Наума, Елуксиянина." И той започва да изрежда
видението в образи и като говори за гнева на Бога, казва: „Кой
м о ж е да противостои пред негодуванието М у ? И кой м о ж е
да устои в разпалението на гнева М у ? Яростта Му се излива
като огън и скалите се съкрушават пред Него." И веднага след
това казва: „Господ е благ. Верен е в скръбен ден и познава
надеящите се на Него." И пак продължава да говори за разо
рението на Ниневия. С тези контрастни мисли и образи той
подчертава същината на Бога, че е благ, но хората и народи
те сами си причиняват нещастия, като нарушават тези закони,
които действуват в природата и живота. И тези закони възда
ват всекиму според делата. Книгата завършва с думите: „Няма
лек за съкрушението ти. раната ти е люта. Всички, които слу
шат вестта Ти, ще изплескат с ръце заради Тебе, защото върх
кого не нападна злината ти всякога?"
Пророк А в а к у м
Пророк Авакум е осмият от малките пророци. За живота

А\у не се знае нищо, освен това, че е съвременник на Йеремия
и е пророкувал към 610та година преди Христа, няколко го
дини преди нашествието на Нахудоносор. Книгата му се със
тои от три глави. В първата глава предрича тежки беди. които
халдейците ще донесат на евреите. Във втората глава предс
казва поражението на халдейците от персите. Третата глава е
едно възвание. в което пророкът ревностно и топло моли Бога
да помогне на народа му.
Първата глава започва с думите: ..Видението, което видя
пророк Авакум." И после изрежда какво е видял: неправди,

несправедливости, жестокости и грабежи. След това говори
за Господ и казва: „Вижте м е ж д у народите, погледнете и се
зачудете много, защото ето, аз ще повдигна халдейците, на
род лют и устремителен... Всички ще дойдат за грабеж и взо
ра на лицата им е напред, и ще съберат пленници като пясък."
След това пророкът казва: „Не си ли Ти от века, Господи Боже
мой, Свети мой, няма да умрем. Ти, Господи, си ги разпоре
дил за съдба. И Ти, крепкий, турил си ги за наказание нам."
Във втора глава описва друго видение, за което Господ му
казва: „Пиши видението и и з л о жи го на таблички, щото да
тича, който го чете. З а щ о т о видението е още за определено
време, но бърза към свършека и няма да излъже, ако и да се
б а в и , ч а к а й го, з а щ о т о н е п р е м е н н о щ е д о й д е , н я м а д а
закъснее."
След това описва халдейците и тяхното състояние, „които
с ъ б и р а т при себе си всички народи, изкупват при себе си
всички люде... Не ще ли станат внезапно онези, които те хапят,
и да се повдигнат онези, които те правят окаяни, и ти да си им
в разграбване. П о н е ж е ти обра много народи, всичкият оста
тък на людете ще те оберат, заради кръвта на человеците и
заради неправдата ти на земята, на града и на всички живу
щи в него... Ето, не е ли това от Господа на силите, да се турят
людете за огъня и народите да се мъчат за суетата? Защото
земята ще е пълна с познаването на Славата Господня, както
водите покриват морето... Чашата на десницата Господня ще
се върне към тебе.
От приведените п а с а ж и се вижда, че пророкът вижда бъ
дещето и изтъква идеята, че това, което става на световната
историческа сцена не е случайн о и произволно, но е обусло
вено от закона за причини и последствия. И че двигател, фак
тор на историческите събития е Господ, разумният духовен
свят. великите разумни същества, които управляват и ръко
водят както цялата вселена, така и историческия живот на на
родите и човечеството.
Третата глава е озаглавена: Молитвата на пророка Авакум.

В нея се прави опит да се даде идея и представа за величието
и могъществото на Бога, за Неговата сила и Неговия гняв.
„Славата Му покрива небесата и земята е пълна с хвалата Му."
Сиянието му бе като виделината, лъчи излизат из ръката му
и там бе с к р и ш н и ц а т а на крепостта М у . З а с т а н а , и з м е р и
земята, погледна и направи да трептят народите... С негоду
вание си прошъл през земята, с яростта си стъпкал народите.
И з л я з ъ л си за избавление на людете си, за и з б а в л е н и е на
помазаните." След това описва запустението, което ще настъ
пи на земята от гнева Господен, и казва: Аз, обаче, ще се весе
ля в Господа, ще се радвам за Бога на спасението си. И Иеова
Господ и силата ми, и ще направи нозете ми като на елените
и ще направи да ходя по високите си места."
Пророк Агей
Пророк Агей е десетият от малките пророци. Той е започ

нал пророкуването във втората година на царуването на Дарий
Истапа, в 520та година преди Христа. Той е п р и д р у ж а в а л
Зоровавеля в първото връщане на евреите от Вавилон, в 536
та година преди Христа. Той пророкува да убеди евреите да
предприемат изново съграждането на храма, което отдавна е
предсказано. В делото си той сполучва, защото Дарий издал
заповед да се въздигне пак Божия храм в Ерусалим.
Книгата му се състои от две глави. И в двете глави говори
за Слово Господне чрез пророка към Зоровавел, управител на
Юда и на Исуса, великият първосвещеник да започнат стро
ежа на храма в Ерусалим. И Господ им казва, че земята не
ражда, защото всеки мисли само за себе си, а никой не по
мисля за х р а м а Господен. И в с и ч к и п о с л у ш а л и С л о в о т о
Господне и се заловили за съгражданет о на храма, като по
лучили за това разрешение и от цар Дарий. И казва Господ.
че този храм ще бъде повеликолепен от първия. И след като

съградят храма, Бог ще ги благослови, и земята им ще почне
да р а ж д а изобилно.
Тук е прокаран окултният закон, че за да се благослови
труда на човека, трябва да работи в Името Божие, трябва да
работи заради Господа. И тогава Господ ще благослови труда
му и земята ще му даде изобилно плод.
Пророк Софони я
Пророк Софония е деветият от 12те малки пророци. Той

е от племето Симеоново. Той е пророкувал в началото на цар
Иосиевото царуване, т.е. около 630та година преди Христа.
Разрушението на Ниневия, предсказано от него, се е случи
ло в 6 2 5 т а година преди Х р и с т а . Бил е с ъ в р е м е н н и к на
Еремия.
Книгата му се състои от три глави. Първата глава започ
ва с думите: „Слово Господне, което биде към Софония, сина
на Хусия, сина на Годолия, сина на Амория, син на Езекия, в
дните на Иосия, сина Амонов, юдиния цар."
„Ще погубя съвсем всичко от лицето на земята, говори
Господ, ще погубя человек и скот, и ще погубя птиците въз
д у ш н и и рибите морски. Ще изтребя человека от лицето на
земята, говори Господ... М ъ л ч е т е пред Господа Иеова, защото
е близо денят Господен, ден на гняв е онзи ден, ден на скръб
и утеснение, ден на запустение и погубване, ден на тъмнина,
ден на тъмнина и на мрак, ден на облак и мъгла... Но ни злато,
нито среброто ще м о ж е да ги избави в деня на гнева Господен.
И всичката земя ще бъде погълната от огъня на ревността Му,
защото ще направи скончението, д а ж е и скоро, върху всички,
които живеят на земята."
В тази глава се говори за деня Господен, който е денят на
действието на закона на кармата и който се отнася за послед
ните времена на нашата раса, когато всичко ще бъде погъл

нато то огъня на ревността Господня, от огъня, предизвикан
от човешките престъпления. Нашата раса, според окултната
наука, ще загине от огън, докато Атлантида загина от вода. За
този фатален край на нашата епоха говори пророкът, а не за
гнева на някакво капризно лично божество. Природните за
кони са ж и в и и разумни и реагират на човешките престъп
ления с унищожение. Защото хората със своя лош живот са
предизвикали такива енергии в природата, които ги разруша
ват и унищожават, както когато човек, без да знае, подпали
една атомна бомба и тя го унищожава.
Във втората глава говори за действието на Божия гняв, за
действието на кармата, която ще помете целия древен свят, за
едно с Асирия и Ниневия, които ще запустеят.
В третата глава отначало пак говори за гнева Господен, а
след това се казва: „И ще оставя всред тебе люде оскърбени
и сиромаси, и те ще се надяват на името Господне." Понататък
говори, че ще и з т р е б и всички, коит о п р о т и в о д е й с т в а т на
Израил, т.е. на Б о ж и и т е дела, които не изпълнява т волята
Божия, и се казва: „Цар Израилев е Господ всред тебе и няма
да види вече зло, защото ще ви направя именити и похвални
м е ж д у всички земни народи."
Тук се говори за избрания Б о ж и народ, разпръснат м е ж
ду всички народи, т.е. за учениците на Бялото Братство, ко
ито са разпръснати м е ж д у всички народи, които Бог ще съ
бере и ще образува от тях ядката на Новото човечество.
Пророк З а х а р и я
Пророк Захария е единадесетият от малките пророци, син

В а х а р и х и е в и в н у к на И д о п р о р о к а , и негов н а с л е д н и к в
свещенството. Той се завърнал от Вавилон със Заровавел и
още от малък започнал да пророчествува, във втората година
на Дария, в 520та година преди Христа. Той също предска

зал идването на Христа, но поясно от другите пророци. Много
от предсказанията му са и з л о ж е н и в символи.
Пророк Захария е един забележителе н пророк. Неговата
книга има 14 глави. Той се отличава с това, че има символич
ни видения в различни образи и до него стои ангел, който му
изяснява значението на тези символи. Това показва, че него
вото с а м о с ъ з н а н и е е издигнато до свръхсъзнаниет о и е във
връзка с него. Самосъзнаниет о му вижда картините на бъ
д е щ и т е с ъ б и т и я и неговият ангел, неговият дух, неговото
с в р ъ х с ъ з н а н и е му разкрив а з н а ч е н и е т о на тези картини и
образи. Той едновременно има Словото на Господа и вижда
явления, които ангелът му изяснява. Това показва, че той се е
издигнал със съзнанието си до висшия ментален свят, къде
то вижда образите на бъдните събития, и където е във връз
ка с ангела си.
Първата глава започва с представянето на пророка, чий
син е, след което се казва: „Стана Слово Господне към Захария
и започва Словото: „Господ се разгневи много на бащите ви.
За то к а ж и им: Така говори Господ Саваот!" Господ им казва
да се обърнат към Него и Той ще се обърне към тях. И да не
бъдат като бащите си, които не слушали древните пророци,
чрез които им говорил Господ.
След това има второ Слово и видение: „Видех нещо и ето
человек, яздещ на черен кон, и той стоеше м е ж д у мирсини,
които бяха в долината. И зад него коне, червени, пъстри, бели.
И рекох: Господи, що са тези? И рече ми ангелът, който гово
реше с мене: Те са онези, които Господ проводи да обходят
земята." И след това ангелът казва на пророка, да каже на
евреите, че храмът ще се съгради и Божията благодат ще се
излее върху еврейските градове. След това има друго видение:
вижда четири рога и пита ангела какво са те. Той му отговаря,
че това са роговете, които са разпръснали евреите по света. И
след това вижда четирима дърводелци, които били дошли да
възстановят разрушението на роговете.
Втората глава започва с видение, в което пророкът вижда

мъж, който носи връв в ръката си и иска да измери обикол
ката на Ерусалим, за да направи стена. Но Господ казва, че
няма нужда от стена, защото казва: „Аз ще съм огнена стена
наоколо и ще съм за слава всред него." И понататък се казва:
„Весели се и радвай се, дъще Сионова, защото ето, Аз ида и
ще се населя всред тебе, Говори Господ. И много народи ще
се прилепят при Господа в онзи ден и ще ми са люде, и ще се
населя всред тебе."
Третата глава е много загадъчна. Започва с думите: „И по
каза ми Исуса, Великият Свещеник, че стоеше пред ангела
Господен, и врагът стоеше отдясно му, за да му се съпротиви.
И рече Господ на врага: Ще ти запрети Господ, враже, ей ще
ти запрети Господ, който избра Ерусалим. Не е ли той главня,
изтръгната из огъня?
А И с у с бе о б л е ч е н с о п л е с к а н и д р е х и и стоеше п р е д
ангела. И отговори ангелът на стоящите пред него и казваше:
Отнемете оплесканите дрехи от него. А нему рече: „Ето, от
нех от тебе беззаконието ти и ще те облека в светли дрехи. И
рекох: Нека турят кидър чист на главата му. И туриха чист
к и д ъ р на г л а в а т а му и го о б л я к о х а с д р е х и . И а н г е л ъ т
Господен предстоеше. И засвидетелствува ангелът Господен
Исусу и рече: Така говори Господ Саваот: Ако ходиш в пъти
щата Ми и ако опазваш заповедите Ми, тогаз ти ще съдиш до
ма Ми и ще пазиш още дворовете Ми, и ще ти дам водители
от м е ж д у с т о е щ и т е тук. С л у ш а й сега, Исусе, Велики
Свещениче: Ти и другарите ти, които предстоят пред тебе, по
неже те са чудни человеци. Защото, ето Аз ще доведа раба си
Отрасъл. Защото, ето камъка, който турих пред Исуса, върху
единия този к а м ъ к има седели очи. Ето, Аз ще начертая на
чертанието му, говори Господ Саваот, и ще залича беззакони
ето на онази земя в един ден. В онзи ден, говори Господ Бог
Саваот, ще покани всеки ближния си под лозата си и под смо
ковницата си."
Това е книга на кармата. в която са описани всички прес
т ъ п л е н и я на хората и всеки ще п о н е с е п о с л е д с т в и я т а на
делата. След това следва друго видение, където вижда неп
равдата като една жена, която я носят две други ж е н и и я от
насят от света.
Шеста глава започва с видението на четири колесници, ко
ито излизат от една медна планина. Първата колесница е с
червени коне, втората с черни коне, третата с бели коне и
четвъртата с пепеляви коне. Ангелът му казва, че това са че
тирите небесни духа, които изхождат от стана на Господа на
всичката земя и се отправят към една северна земя черве
ните и белите коне, а пъстрите и черните коне се отправят към
южната земя. Тези четири колесници, това са духовете на че
т и р и т е п о с о к и на света, д у х о в е т е на ч е т и р и т е стихии на
природата. След това се казва на пророка да вземе злато и
сребро от хората и да направи венец, и да го сложи на глава
та на Исуса, Великия Свещеник и за него Господ казва: „Ето
д\ъжът, на когото името е Отрасъл и ще израсте на местото
си, и ще съгради дома Господен. И той ще вземе славата и ще
седне, и ще управлява на престола си, и ще е Свещеник на
престола си, и съвет на мир ще бъде м е ж д у двамата." Тук се
намеква за две различни лица и събития ИсусСвещеника,
и И с у с П о м а з а н и к а , Отрасъла.
В 7ма глава има Слово Господне към Захарияпророка
да к а ж е на евреите, защо Господ ги е наказал, защото отстъ
пили от закона Му и не послушали предишните пророци, чрез
които д у х а Господен им е говорил да се не отклоняват от
Божия закон, и им казва: „Правете съд истинен, и правете и
щедрости на братята си, и не насилвайте вдовицата и сирачето,
ч у ж д е н е ц а и сиромаха. И никой от вас да не съветва зло в
сърцето си против брата си." Тук е дадено учението за Любовта
КЪМ б л и ж н и я .
В 8ма глава Господ се обръща към евреите и им казва,
че ще ги помилва и ще ги събере отново в Юда и Ерусалим,
който се нарече град на Истина и мир, и Сион света гора."
Но им казва: „Това е, което ще правите: говорете Истина все
ки на ближни я си, Истина и съдба на мир съдете в портите

си. И не съвещавайте зло в сърцата си, всеки против ближ
ния си и л ъ ж л и в а клевета не обичайте, защото всички тези
неща са, които мразя, говори Господ."
В 9та глава Господ говори, че ще порази различни наро
ди и ще избави Израил, като казва: „Радвай се много, дъще
Сионова, ето царят ти иде при тебе. Той е праведен и спасява,
кротък и седнал на осле и на жребе, син на падяремница. И
той ще говори мир на народите, и властта му ще бъде от море
до море, и от реката до краищата земни." Тук говори за идва
нето на Христа.
В 10та глава Господ говори, че ще помилва евреите и ще
им даде всичко в изобилие, и ще ги събере от всичките народи,
където ги е разпръснал заради непослушанието им.
Главите от 11та до 14та, която е последна, са много за
гадъчни и неясни, но в много прикрита форма се загатва за
Христа и за н а к а з а н и е т о на света поради н а р у ш е н и е т о на
Божия закон. Така в 11та глава, 12ти и 13ти стих се казва:
„И рекох им: Ако ви се вижда добро, дайте ми мъздата ми; ако
ли не, отречете я. И претеглиха за мъздата ми 30 сребърника.
И рече ми Господ: Хвърли ги на грънчаря, почтената цена, с
която се оцених от тях. И взех 30те сребърника и ги хвър
лих в дома Господен, на грънчаря." Тук се загатва за прода
ването на Христа от Юда и след това хвърлянето на парите и
купуването на грънчарската нива.
В 12та глава, 10ти стих се казва: „И ще погледнат към
мене, когото прободоха." Това е пак загатване за Христа, но е
така направено, че да не се разбира.
В 13та глава 7ми стих е казано: „Порази пастира и ов
цете ще се разпръснат." Това също така е загатване за Христа.
В 8ми и 9ти стих на тази глава се говори, че Господ ще изт
реби две трети от земята, т.е. от жителите на земята, и една
трета, която о с т а н е , ще бъде п р е к а р а н а п р е з огън да се
пречисти, както се чисти сребро и злато, и накрая казва: "Те
ще призоват Името Ми и Аз ще ги послушам, ще река: Тези
Ми са людете, и те ще рекат: Господ е Бог наш." Тук е едно

з а г а т в а н е за к р а я на н а ш а т а Пета раса и за н а ч а л о то на
Шестата раса, когато хората ще познаят Господа и ще призо
вават Името М у .
Четиринадесета глава е още позагадъчна и неясна. Тя за
почва с думите: „Ето денят Господен иде." И започва да из
режда какво ще стане в този ден. След много нещастия, ко
ито ще се случат, се казва: „И в онзи ден виделината не ще
бъде светлина, нито помрачена, но ще бъде един ден, който
е п о з н а т Г о с п о д у , ни д е н , ни нощ. И н а д в е ч е р ще и м а
виделина." Тук говори за деня Господен, който ще бъде стра
шен и след това какво ще стане след този страшен ден.
Пророк М а л а х и я
Пророк М а л а х и я е последният от 12те м а л ки пророци.

Почти нищо не се знае за неговия живот. Предполага се, че е
пророчествувал от 415та до 400та година преди Христа. Той
предсказва идването на Йоан Кръстител.
Книгата на М а л а х и я се състои от четири глави. Първата
глава започва с думите: „Товарът на Словото Господне чрез
ръката на М а л а х и я към Израиля." И изрежда, че Господ ги е
възлюбил още от Яков, но те не са оценили тази Любов и за
това той е недоволен от тяхното поведение. И накрая на гла
вата се казва : „Защото Аз с ъ м Велик Цар, говори Господ
Саваот, и Името Ми е страшно в народите."
Във втората глава Бог се обръща към свещениците, ко
ито са се отклонили от пътя на правдата и Истината, и глава
та започва така: „И сега тази заповед се дава вам, свещеници.
Ако не послушате и ако не турите това на сърце, за да не да
дете слава на Името Ми. говори Господ Бог Саваот, тогаз ще
проводя проклятията във вас и ще прокълна благословени
ята ви. Ей. и проклех ги, защото не туриха това па сърце."
Тук се прокарва идеята за Светостта и Силата на Името

Божие. И всеки, който произнася Името Б о ж и е без нужното
благоговение и страхопочитание, той сам привлича на себе си
проклятието. Защото Името Божие е свързано с м о щ н и сили
и когато го произнесем, тези сили се отправят към нас. И ако
не намерят поле за работа в нас, те действуват разрушително.
От нас зависи, от нашето д у ш е в н о състояние, тези сили да
действуват благотворно.
Третата глава е найважната. Тя е сърцето на книгата му.
В нея говори за Христа и за Йоан Кръстител и започва така:
„Ето аз провождам вестителя си, и ще устрои път п р е д Мене,
Господ, когото вие търсите, внезапно ще дойде в храма си. Ей,
ангелът на завета, когото вие желаете. Ето иде, говори Господ
Бог Саваот. Но кой м о ж е да изтърпи деня на пришествието
М у ? И кой може да устои при присъствието М у ? Защото Той
е като огън на топител и като мило на велявичари. И ще сед
на като който топи и чисти сребро, и ще очистя левиевите
синове, и ще ги претопи като злато и сребро. И ще принасят
Господу приношения с правда."
От този п а с а ж я с н о се в и ж д а , че той говори за Й о а н
Кръстител и за Христа, което показва, че той е имал голямо
ясновидство, бил е Посветен и е прониквал далече в бъдещето,
виждал е след 4 0 0 години какво ще стане.
Понататък се говори, че евреите се отклонили от Божия
закон и това им казва чрез пророка: „От дните на отците ви
отделихте се от повеленията Ми, и не ги опазихте. Обърнете
се към Мене и Аз ще се обърна към вас, говори Господ Саваот.
Но рекохте: В какво да се о б ъ р н е м ? Ще краде ли човек от
Бога? Вие, обаче, Ме к р а д о х т е . И говорите: В к а к в о те
крадохме? В десятъците и приношенията. Вие сте прокле
ти с клетва, з а щ о т о вие ме крадохте , ей, в с и ч к и я народ.
Донесете всичките десятъци във влагалището, за да бъдат хра
на в дома ми и опитайте Ме сега в това, говори Господ Саваот,
ако не ви отворя хлябите небесни, да излея благословението
върху вас. щото да не стига местото за него. И ще запретя за
вас на поглъщателя, и няма да поврежда плодовете на земята

ви, нито лозата ще хвърля преди време плода си на полето,
говори Господ Бог Саваот. И ще ви облажават всички народи,
защото ще бъдете вие ж е л а т е л н а земя, говори Господ Бог
Саваот." (7 12 ст.)
В тези няколко стиха се говори за важността на закона за
десятъка, който е закон за всемирното изобилие. Когато чо
век отделя десятък от придобитото от неговия труд, то целия
м у т р у д с е б л а г о с л а в я . Н е Господ и м а н у ж д а о т н а ш и я
десятък, но такъв е пътят на идването на живите блага: човек
трябва да даде, за да му се даде. Един извор, ако не дава, той
се подпушва. Така че законът за десятъка е закон за дара
давай, за да ти се даде. В окултната наука този закон е извес
тен като закон на всемирното изобилие, а Учителят го нарича
з а к о н на О п у л е н с . Той се п р а к т и к у в а от в с и ч к и о к у л т н и
школи.
Понататък се говори за съдбата на хора, които служа т
на Бога и за тези, които не Му служат, а живеят за себе си. И
главата завършва с думите: „В онзи ден, когато приготвя скъ
поценностите си и ще бъда благоутробен за тях, както е бла
гоутробен человек за сина си, който му работи. Тогаз ще се
обърнете и разсъдите м е ж д у праведен и нечестив, м е ж д у кой
то с л у ж и на Бога и който не Му служи."
В 4та глава продължава да говори за положението на пра
ведните и нечестивите, и казва: „Защото, ето иде ден, който ще
гори като пещ. И всичките горделиви и всички, които правят
насилие, ще бъдат плява, и идещият ден ще ги изгори, говори
Господ Бог Саваот, та няма да им остане ни корен, ни ветва. А
вам, които се боите от Името Ми, ще изгрее слънцето на прав
дата с изцеление в крилата си. И ще излезете, и ще се разиг
раете като телци из обора, и ще стъпчете нечестивите, защото
те ще бъдат пепел под нозете ви, в който ден Аз направя това,
говори Господ Бог Саваот." И накрая на главата, в 5ти и 6ти
стих Господ казва: „Ето, Аз ще проводя Илия пророка, преди
да дойде деня Господен, Великият и Страшният, и той ще
обърне сърцата на бащите към чадата и сърцата на чадата

към бащите им, да не дойда и да поразя земята с проклятия."
В тези два стиха ясно се говори за закона на прераждането.
Показва Господ, че ще прати Илия, подразбира се, че ще се
прероди, и той се прероди в Йоан Кръстител. И Христос ко
гато го питаха, нали Илия трябваше порано да дойде, Той
казва: „Илия вече дойде и сториха с него каквото искаха."
С това завършва изложението за пророците, тяхната окул

тномистична наука. От приведените стихове от книгите на
всички пророци се вижда много ясно, че те са дълбоки мис
тици и големи ясновидци и Посветени. Преживяват дълбоки
неща и с ясновидски поглед виждат хиляди години в
бъдещето. Всичко това показва, че те са притежавали Великата
Божествена наука, притежавали са окултното знание и са би
ли във в р ъ з к а с Господа, с Б о ж е с т в е н и я Д у х , с Д у х а на
Слънцето и с различни в ъ з в и ш е н и същества от ангелската
йерархия.
За да бъде пълно изложението на старозаветните пророци,
ще направя кратко изложение за цар Давид и цар Соломон,
които също са Посветени в тайните на окултната Мъдрост и
са били във връзка с Бога.
Цар Давид
Пророк, Посветен и поет
Д у м а т а Д а в и д означава възлюблен. Той е н а й м а л к и я т

син Иесеев, от юдиното племе. Роден е във Витлеем в 1085
та година преди Христа. Ж и в о т ъ т му се описва в Първата кни
га на царете, от 16та до 32ра глава и във Втора книга на
царете. Той е бил помазаник Божий, избран от Бога да цару
ва над Израиля, помазан от Самуил дълго време преди въз
шествието на престола. Найнапред той бил избран за цар на

юдиното племе и след 7 години го избрали за цар на целия
И з р а и л . Тъй той станал р о д о н а ч а л н и к на един царски род,
който царувал до падането на Ерусалим под Вавилон.
Х а р а к т е р ъ т на Д а в и д е з а б е л е ж и т е л е н с верността му
к ъ м Бога и на високите цели, за които е бил предопределен.
Той пренесъл ковчега Господен в Ерусалим с голяма тържес
т в е н о с т и о п р е д е л и л п о д р о б н о с т и т е на б о г о с л у ж е н и е т о .
М н о г о е спомогнал за благоденствието на народа. Той не са
мо е утвърдил еврейското царство, но и го разширил до обе
щаното на Мойсей.
Той имал много ж е н и и много деца. Взел жената на Урия
и от нея се ражда Соломон. Но съзнава погрешката си и се
р а з к а й в а . Ц а р у в а л е 40 г о д и н и и у м и р а на 77 г о д и ш н а
възраст.
В д у х о в н о о т н о ш е н и е се о т л и ч а в а л с в е л и к о д у ш и е и
щедрост, безкористност, деятелност, постоянство, непреодо
лима и беззаветна вяра в Бога. Отличавал се е също с искре
ност и ревностна служба на Бога.
Давид е избраник Божи, защото още при Саул Бог праща
в дома на давидовия баща, който е родом от Витлеем, от рода
Есеев. Давид е наймалкият син Иесеев и е пасъл овцете по
това време. В 16та глава, в първа книга на царете, в 12ти и
13ти стих се казва: „И той беше рус, доброок и красив наглед.
И рече Господ: Стани, та го помажи, защото е той. Тогаз взе
С а м у и л рога с елей, та го помаза пред братята му. И дойде
Д у х ъ т Господен на Д а в и д от онзи ден и после. И Д у х ъ т
Господен се оттегли от С а у л а и дух л у к а в от Господа го
смущаваше."
В тези няколко реда е казано много. Аз ще се спра малко
само на няколко места. Първо ще се спра на думата Иесея.
родът на Давид. Когато говорех за Кабала казах, че за прик
риването на Истината са размествали буквите и думите от
края, началото или средата. Тук буквата И е взета от края па
думата „есеи" и е сложена в началото, за да прикрие истинс
кото произхождение на Давид, че произхожда от средата на

есеите. Второто нещо, което е забележително е, че Бог е, Който
избира и помазва царете в древността, Той е, Който поставя и
сваля царете. И третото нещо е Посвещението на Д а в и д от
С а м у и л . П о м а з в а н е т о с елей е с п е ц и а л е н м е т о д на
П о с в е щ е н и е . З а щ о т о се казва: „И след това д о й д е Д у х ъ т
Господен на Давида от онзи ден и после." Посвещението е акт
на свързване на човека с Бога. При Посвещението се прави
връзка м е ж д у обикновеното аз на човека и неговото висше
Аз, в което живее Бог или Духът Божи. И като се казва, че
Д у х ъ т Б о ж и дошъл на него, подразбира се, че е Посветен.
Значи, той става цар Посветен, каквито са били много от ца
рете на древността и са разполагали с голяма духовна власт
и сила. Те са били във връзка с духовния свят, от където ид
вала тяхната сила, ръководство и подкрепа. Посочва се също,
че той бил музикант, свирел на китара и пеел. Също бил поет
и отличен воин смел, решителен, благороден.
След Посвещението, както и преди Посвещението, всеки
Посветен се подлагал на ред изпити, давали му се ред задачи,
за да се види как е усвоил силите и знанията, които му са пре
дадени при Посвещението. И Учителят казва, че след всяка
лекция, която ни държи, ни се създават ред задачи, за да се
види как сме усвоили даденото в лекцията. Това е с ъ щ и я т
закон. И затова Давид след Посвещението, което получил, му
се задават ред изпитания, с които той трябва да се справи.
Първият изпит е борбата с Голиат. Когато излязъл срещу
Голиат, той му казва: „Ти идваш против мен с меч и копие, и
с у л и ц а , а аз и д в а м против тебе с Името на Господа Бога
Саваота, Бога Израилев. В този ден ще те предаде Господ в
ръката ми и ще те поразя, ще отнема от тебе главата ти и ще
предам труповете на ф и л и с т и м с к и я стан ден на небесните
птици и земните зверове, за да познаят всички на земята, че
има Бог в Израиля."
От тези няколко реда се вижда, че в лицето на Давид, ма
кар и още юноша, имаме едни Посветен, който разполага с
власт и сила, и който върши всичко в Името Божие; има не

поколебима вяра, защото знае.
На второ място иде враждата на Саул, който няколко пъ
ти иска да го убие, но Бог винаги го спасява. Въпреки враж
дата на Саул, той винаги се е отнасял благородно с него и
въпреки, че е имал възможност да го убие, не го е направил.
Третото нещо е, че един път като бяга от Саул, отива при
свещеника Архимелех и взема от светените хлябове на пред
ложението Господне. След това в бягането си от Саул на ня
колко пъти води войни с филистимците и други народи. Като
ги победил, той избавил жителите на града Кейла от тях. След
това, при едно гонение на С а у л се скрил в една пещера, къ
дето идва и Саул. Той отрязва едно парче от дрехата му, без
да го убие и после отдалеч му казва, че Бог го е предал в ръ
ката му, но той го пощадил. После идва изпита с овчаря на пла
нината Кармил, който отказал да му д а д е каквото иска и той
щял да го убие, но жената на овчаря била умна и занесла по
даръци на Давид, а после като умрял м ъ ж а й, тя се оженила
за Давид. След това пак Саул го гони с войска и той през нощта
се приближава до спящия Саул, взема му копието и кърчага
с вода, и после отдалеч му ги показва, че е могъл да го убие,
но не е искал. Тогава Саул му казва: „Ти си благословен, чедо
мое, Давиде. Ти непременно ще извършиш велики дела. И на
истина ще преуспееш." П о н а т а т ък се описва как Давид из
бягва при филистимците и че те обявяват война на Израил. Той
искал да отиде да се бие в стана на филистимцит е срещ у
Израил, но филистимските пълководци се противили на това
и той се върнал с хората си назад. Но докато бил с хората си
на фронта, амалчаните: н а п а д н а л и града, в който той живеел,
ограбили го и откарали със себе си жените и децата. Той пита
Господа, да отиде ли да ги гони и ще ги стигне ли? Господ му
казва да ги гони и че ще ги стигне. Той ги стига, разбива ги,
освобождава жените и децата си и взема обратно имота. В та
зи война с филистимците Саул бива убит и Господ казва на
Давид да възлезе в Хеврон. Там го помазали за цар на юди
ния дом, а е д и н от останалите ж и в и синове на С а у л с т а н а л

цар на о с т а н а л и т е племена. Д ъ л г о в р е м е в р а ж д у в а л и двете
царства, но Д а в и д п о с т е п е н н о се з а с и л в а л , а с а у л о в и я дом
отслабвал. В Хеврон му се родили шест синове от шест ж е н и .
Първородният му е Амнон, а Авесалом е третият. След 7 го
дини и 6 месец а двете царства се обединяват и Д а в и д става
цар на целия И з р а и л ; отива в Е р у с а л и м , където царува още
33 години над И з р а и л . След това си взема още ж е н и и му се
родили още 11 деца, м е ж д у които Н а т а н и Соломон, по чиято
линия идва И с у с от Назарет.
Д а в и д искал да съгради дом на Господа, но Господ му каз
ва чрез пророк Натан, че той няма да с ъ г р а ди дом на Господа,
но неговият син, който ще го н а с л е д и , ще н а п р а в и това. И
Господ ще го благослови и утвърд и във веки. След това взе
ж е н а т а на У р и я х е т е е ц а с измама, за което пророк Натан го
изобличава; той с ъ з н а в а грешката си и се разкайва. От нея му
се ражда Соломон. Това беше един изпит за него, но той не го
и з д ъ р ж а и затова му дойдоха много неприятности. И Господ
му каза: „Ето, з а р а д и това ти п р е с т ъ п л е н и е ще подигна про
тив тебе злин и от дома ти, и ще взема ж е н и т е ти пред очите
ти, и ще ги д а м на ближния. З а щ о т о ти направи тайно, но аз
ще направя това н е щ о пред всичкия И з р а и л и пред Слънцето."
След това иде враждата с Авесалом, който взема властта
и Д а в и д избягва от Ерусалим. Д ъ л г о време има война м е ж д у
тях, в която война Авесалом пада убит, за което Д а в и д много
скърбял. Когато той е вече доста стар и отпаднал, един друг
от синовете му се провъзгласява за цар. Но пророк Натан съ
общава на Д а в и д това и той казва, под влияние на Витсаве, да
п о м а ж а т Солон за цар вместо него. И преди смъртта си той
му дава следния съвет: „Аз отивам в пътя на всичката зима, а
ти се крепи и бъди м ъ ж . И пази поръченият а на Господа Бога
своего и ходи в пътищата М у , и пази повеленията Му и запо
ведите Му, и съдбите Му, и свидетелствата, както е писано в
Мойсеевня закон, за да благоденстваш във всичко, което пра
виш и всякъде, дето и да се о б ъ р н е ш , за да утвърди Господ
словото Си, което говори за мене и рече: Ако внимават сино

вете ти в пътя си, да ходят пред мене с Истина, с всичкото си
сърце и с всичката си душа, непременно няма да оскудее от
тебе м ъ ж в ъ р х у престола Израилев."
В ж и в о т а на Д а в и д има мнoгo качества на о б и к н о в е н
човек, но има и качества на Мъдрец, пророк и Посветен. Той
е бил в ъ в в р ъ з к а с Б о г а , за к о е т о се с п о м е н а в а о щ е от
Посвещението му от Самуил, където се казва, че Дух Господен
дошъл на него и останал с него. И при всички случаи, когато
е д ъ р ж а л връзка с Бога, той е действал справедливо и мъдро.
Но когато в и с ш е т о му с ъ з н а н и е се оттегляло за и з в е с т н о
време, той е правил известни погрешки, които заплащал с го
леми страдания.
Посветените са на степени и за тях са допустими извест
ни г р е ш к и , з а щ о т о и те имат з а д а ч и , които трябва да
разрешават. Една от последните задачи, които има да разре
ши един Посветен, е въпросът за пола. Затова виждаме, че и
Давид, който е Посветен в известна степен на Посвещение,
не е разрешил този въпрос и има много жени. Това негово мно
гоженство има и друго значение, а именно да подобри раса
та и народа, и затова виждаме, че от неговия род се р а ж д а
Исус от Назарет, чрез който се проявява Христос. Така че, не
трябва да ни смущават погрешките на един Посветен, защо
то те не са съвършени в пълния смисъл на думата, което се
постига, когато дойде последното Посвещение. До това време
всеки Посветен може да прави една или друга погрешки, ко
ито изкупва със страдание.
От астрологично гледище той се намира под влиянието на
Слънцето, Юпитер, Марс и Венера. При такава една астро
логична комбинация естествено, че са възможн и грешките,
които намираме в неговия живот. Но това не отнема от него
ореола му на Посветен и Мъдрец. Той дълбоко е познавал и
окултната наука, което показва, че е бил от школата на есеите.
Тази наука той е изложил в своите псалми в поетична форма.
Имал е връзка с много възвишени духове, които са му пре
дали космичната Мъдрост, която той изложил в псалмите. За

псалмите му Учителят казва, че те са му дадени от различни
те чинове от ангелската йерархия, с която той е бил свързан.
И всеки псалом, или поправо всеки стих представя опреде
лена магическа формула. И един кабалист, на име Ленан, е
правил опит да подбере някои от тези стихове като магически
формули, които се употребяват за постигане на различни цели.
Аз ги изнесох, когато говорих за Кабала.
Сега ще направя един бегъл преглед на псалмите, като
ще се стремя да изтъкна и изнеса найхарактерното, което го
отличава като Посветен и Мъдрец. Щ а й н е р го нарича еврейс
кия Хермес и го определя като носител на слънчевото уче
ние и течение.
Псалмите на Давид
За Библията въобще, което се отнася и за всяка езотерич

на книга, отнася се и за псалмите на Давид, Учителят казва:
„Когато човек работи едновременно с ума и със сърцето си,
когато те са хармонични помежду си, човек ще м о ж е да раз
бере тази Свещена книга Библията по един нов начин."
„Библията е много символична книга. Тя се тълкува по
три начина: п ъ р в и я т начин е м а т е р и а л и с т и ч е н , вторият е
духовен, а третият Божествен. Тъй като някой може да че
те Библията по п ъ р в и я начин и да к а ж е , че е обикновена
книга. Някой м о ж е да я чете по втория начин и ще каже, че в
нея има полезни работи, а трети може да я чете по третия на
чин и да се вдъхнови от тази книга. Следователно, третият на
чин е найполезен."
„При и з у ч а в а не на Свещените Книги всички трябва да
минат и през първия, и през втория, и през третия начин.
Изучаването на тези Книги е необходимо, понеже те съдър
жат в себе си опитността на онези, които са минали преди нас
и са завършили своето развитие. Те са работили и с ума, и със

сърцето си."
За н а й г о л е м и т е л и ч н о с т и , които Б и б л и я т а описва
Авраам и Мойсей, Учителят казва:
„Авраам не беше прост човек, той беше адепт. Отличаваше
се с голямо послушание: каквото Бог му кажеше, изпълнява
ше го без никакво разсъждение. Авраам ходи и в Египет, да
се запознае със законите на Бялото Братство и след това се
върна в Ханаан, където го приеха с почести. Също така той
излезе от Халдея, където получи Посвещението си и носеше
тяхното з н а н и е . И каквото з н а е ш е от у ч е н и е т о на Белите
Братя, всичко прилагаше и затова се ползуваше с почит и ува
ж е н и е м е ж д у всички."
„Мойсей, който беше Посветен в Египет в тайните на
Бялото Братство, дълго време трябваше да седи в пустинята,
и едва тогаз му се разкриха някои тайни при къпината."
„Съвременните хора са минали през няколко състояния:
бяха роби в Египет, правеха тухли. След това Мойсей ги из
веде от пустинята. На Синай им дадоха закони, по които да
живеят и тук спряха. Сега трябва да влязат в Ханаанскат а
земя, да приемат Божественото начало, да турят ред в живо
та си и да изпълняват волята Божия. Така че, историята на ев
рейския народ е история на цялото човечество."
„Ако четете псалмите на Давид, вие трябва да се свърже
те с него. Като се свържете с него, ще разберете какво е вло
жил той във всеки псалом и ще можете да се ползвате от него.
Всеки псалм представя известна формула, известен ключ, с
който се отварят тайните на природата."
Сега ще и з л о ж и м накратко с ъ д ъ р ж а н и е т о на псалмите
и т я х н о т о о к у л т н о з н а ч е н и е , д о к о л к о т о с ъ м м о г ъ л да ги
разбера.
В първия псалом псалмопевецът очертава двата пътя пъ
тя на доброто и пътя на злото. Като на всеки път е посветил по
три стиха, които образуват по един триъгълник и по такъв на
чин в поетична форма е изразил идеята за хексаграмата, ко
ято п р е д с т а в я два п р е п л е т е н и т р и ъ г ъ л н и к а : е д и н с връх

нагоре, бял, и един с връх надолу черен, които са емблема
на двата пътя. Единият път води към Слънцето, а другият към
центъра на земята.
Във втория псалом говори за положението на Посветения
сред обикновените хора. Показан о е, че когато се яви един
Посветен, който е носител на нещо ново, винаги крепителите
на старото, които тук са наречени езичници, се опълчват про
тив него и против Господа. Но казва понататък, че Бог ще из
лее гнева си върху тях. „Тогаз ще им подума с гнева си, и с
яростта си ще ги смути. Но аз, ще рече, помазах царя си над
Сион, светата моя гора. Аз ще възвестя повелението. Господ
ми рече: Син Мой си ти, Аз днес те родих. Поискай от мене и
ще ти дам народите за наследие твое и за стежание твое кра
ищата на земята." (58 ст.) Така м о ж е да говори Господ само
на един Посветен, да му к а ж е „Син Мой си, Аз днес те родих."
В третия псалом се описва вярата на Посветения, когато е
обиколен отвсякъде от врагове, но той уповава на Господа, кой
т о п о р а з я в а в с и ч к и т е м у врагове . П с а л о м ъ т з а в ъ р ш в а с
думите: От Господа е спасението. Върху твоите люде е бла
гословението ти."
В четвъртия псалом се дават ред магически формули, с
които Посветеният се о б р ъ щ а к ъ м Господа. Той започва с
думите: „Когато викам, послушай ме, Боже, на правдата ми"
и завършва: „Мирно ще легна да спя, защото само Ти, Господи,
правиш ме да живея в безопасност."
В началото на петия псалом се дава една кратка молитва
на Посветения към Господа. Започва така: „Послушай,
Господи, думите ми, разумей стенанието ми, внимавай на гла
са на викането ми, царю мой и Б о ж е мой, защото на Тебе ще
се помоля. Господи, на ранина ще чуеш гласа ми, на ранина
ще застана пред Тебе и ще чакам." Значи Давид на ранина,
преди изгрев с л ъ н ц е си е правил молитвата и е в и ж д а л в
Слънцето лицето на Бога. И понататък дава ред формули за
призоваване на Божието благословение и за отстраняване на
влиянията на тъмните сили. Псаломът завършва с формулата:

„Защото Ти, Господи, ще благословиш праведния, ще го пок
риеш с благоволение като с щит."
В 6ия псалом Д а в и д се обръща с голямо смирение към
Господа, да го и з б а в и от неприятелите. В 8 м и стих казва:
„Отдалечете се от мене всички, които правите беззаконие, за
щото чу Господ гласа на плача ми. Послуша Господ молени
ето ми, Господ ще приеме молитвата ми." Тук не се отнася са
мо за външни врагове, но и тези, които нахлуват в съзнани
ето на човека, за тях говори Давид.
В 7ми псалом, както и в повечето от псалмите си, Давид
подчертава резултата на двата пътя на живота пътя на доб
рото и правдата, и пътя на злото и неправдата. Пътят на доб
р о т о е ж и в о т и с п а с е н и е , а п ъ т я т на з л о т о е с м ъ р т и
разрушение. Псаломът започва с думите: „Господи Боже, на
Тебе се надея, спаси ме от всичките ми гонители и избави ме,
да не би врагът да грабне като л ъ в душата ми и да я разкъса,
без да се намери избавител." Тук ясно се говори не за физи
чески врагове, но за духовните неприятели на човека, които
искат да погубят душата му. И понататък казва: „Бог ще съ
ди народите, съди ме. Господи, според правдата ми и според
моето незлобие, което е в мене." В този стих, както и в цялата
г л а в а говори за п р о я в л е н и е т о на з а к о н а на к а р м а т а , на
Божествената справедливост и завършва с думите: „Аз ще хва
ля Господа за Н е г о в а т а п р а в д а и ще в ъ з п я в а м И м е т о на
Господа Вишнаго."
Осмият псалом е славословие за величието на Божието
Име и за Неговите дела. С ъ щ о говори за мястото на човека
в ъ в в с е л е н а т а . П с а л о м ъ т з а п о ч в а т ъ р ж е с т в е н о : „Иеова,
Господи наш, колко е величествено Твоето Име по всичката
земя. Като гледам Твоите небеса, делото на пръстите Ти,
Луната и звездите, които Ти си поставил, що е человекът, та
да го помниш? Или Син человечески. та да го посещаваш? А
Ти си го направил малко нещо подолу от ангелите, и със слава
ч чест си го венчал. Поставил си го господар над делата на
ръцете си, всичко си покорил под нозете му." З а б е л е ж и т е л н и

с а т у к д у м и т е : „ Що е ч о в е к , т а д а п о м н и ш , и л и С и н
человечески, та да го посещаваш"? Тук не случайно или са
мо за рима е употребена един път думата човек и след това
Син человечески. Това са две лични степени или състояния
на човека. Под човек се разбира обикновения човек, а под Син
человечески се разбира Посветения, когото Бог посещава и
който е малко подолу от ангелите. „И венчан със слава и чест
и в с и ч к о си п о к о р и л под н о з е те му" това се о т н а с я за
Посветените.
Деветият псалом е пак славословие на Господа. „Ще те
славословя, Господи, с всичкото си сърце, ще п р и к а ж а всич
ките Твои чудеса. Ще се развеселя и ще се зарадвам заради
Тебе, ще възпея Името Ти, Вишний." Тези славословия, това
са окултни магически формули, с които може да си с л у ж и са
мо един Посветен. Защото окултните формули в ръцете на
един обикновен човек не само че няма да го ползват, но ще
му причинят и вреда. Защото с всяка една формула се призо
вават Божествените сили да действат. И ако човек не е чист и
готов, те ще го разрушат. И всеки един псалом представя ком
плект от такива формули, които образуват едно поетическо
цяло, но всъщност са отделни формули, определени за раз
лични цели.
В 10ия псалом Давид описва състоянието и психологи
ята на нечестивите, които казват, че няма Бог и че никой не
ги в и ж д а , за да ги съди, и г л е д а т да ограбят с и р о м а х а и
сирачето. И в 15ти и 16ти стих се казва: „Строши мишцата
на нечестивия, издири нечестието на лукавия, доде не наме
риш вече от него. Господ е цар във век века, езичниците ще
изчезнат от земята Му."
Единадесетият псалом започва с думите: „На Господа по
ложих надеждата си", и след това говори за приготовлението
на нечестивите, които ратуват против Господа и казват: „Господ
е в Светия Си храм, Господ има престола на небето, очите Му
гледат, веждите Му изпитват человеческите синове, Господ
изпитва праведния." А за нечестивите казва: „Ще о д ъ ж д и над

нечестивите сети огън и ж у п е л , и буря, е делът на нечестивия,
защото праведния Господ обича правдата, лицето Му гледа на
правия."
В 12ти псало м Д а в и д се обръща към Господ да спаси
праведните, защото много се у м н о ж и л и нечестивите, които
насилват сиромасите и сирачетата. И казва се: „Сега ще стана,
говори Господ, ще туря в безопасност оногоз, срещу когото ду
ха нечестивият."
В 13ти псалом Д а в и д се обръща към Господа да не го
забравя и да не крие лицето Си от него, и да го подкрепя, за
да не би враговете да речат „Надвихме му". Но аз уповах на
милостта Ти, сърцето ми ще се радва на спасението Ти. Ще
пея Господу, защото ми стори благодеяние."
В 14ти псалом се говори за състоянието на тези, които от
ричат Господа и за техните дела, че са нечестиви. Псаломът
започва с думите: „Рече безумният в сърцето си: няма Бог." И
понататък описва, че всички тези, които отричат Бога са се
развратили и няма кой да прави добро. И Господ казва: „Нямат
ли разум всички, които правят беззаконие, които изпояждат
людете Ми, като че ядат хляб." От целия псалом се вижда, че
онези, които нямат разум, в които умът не работи, те казват,
че няма Бог. Защото който има ум в главата си, той знае, че
има Бог.
В 15ти п с а л о м се о п и с в а д у ш е в н о т о с ъ с т о я н и е на
праведния, на добрия, на святия човек. Псаломът започва с
думите: „Господи, кой ще обитава в Твоята скиния? Кой ще
живее в светата Твоя гора?" И отговаря: „Който ходи в незло
бие и прави правда, и който говори Истината от сърцето си", и
понататък изрежда всичките му качества.
Шестнадесетият псалом е молба на Давид да го опази Бог,
защото на Него възлага надеждите си и да го води в пътя на
живота. Защото всеки, който е тръгнал в пътя знае и съзнава,
че опасности го дебнат на всяка крачка и трябва да държ и
винаги връзката си с Бога, т.е. съзнаниет о му да е винаги
будно, за да не се отклони. Казва: „Ще благославям Господа,

Който ме вразуми, още и в нощно време учат ме вътрешнос
тите ми." „Винаги имам Господа пред себе си, понеж е е от
дясно ми, да не се поколебая." Значи, Посветеният знае, че за
да не се отклони, винаги трябва да д ъ р ж и Бога в съзнанието
си пред себе си, отдясно, т.е. да бъде светлина в ума му. И
после казва: „Ще ми изявиш пътя на живота."
В 17ти псалом пак продължава молбата да го пази Господ,
като казва: „Изпитал си сърцето ми, посетил си го в нощно
време, опитал си ме и не си намерил нищо в него... Утвърди
стъпките ми в пътищата си, за да не се подхлъзнат нозете ми."
И защото враговете го дебнат да го нападнат, затова казва:
„Стани, Господи, предвари го, свали го, извади душата му от
нечестие с твоя меч." Тук не става въпрос за физически вра
гове и неприятели, но за духовни врагове, които дебнат чове
ка да го отклонят от правия път и да го вплетат в м р е ж и т е си,
и да го погубят.
Тук му е мястото да кажа, че онзи, който е тръгнал в ду
ховния път, е и з л о ж е н на два вида опасности, на два вида
изкушения. От една страна има духове, които го съветват да
се откаже от живота и с ъ б у ж д а т в него гордост и тщеславие,
че не е като другите хора. А от друга страна има други, които
за да го спънат, го вплитат в материалния живот и по този на
чин той незабелязано се откъсва от връзката с духовния свят.
Началото на 18ти псалом е славословие към Господа, в
заключение на което се казва: „Ще призова Господа хвалимаго,
и ще се избавя от враговете си." След това се оплаква пак от
нападението на вътрешните врагове и като се обърнал към
Бога за помощ, помощта дошла и в заключение на това казва:
„Проводи от височината, взе ме, извлече ме от много води.
Избави ме от силния ми враг, и от онези, които ме ненавидят,
защото бяха посилни от мене. Стигнаха ме в деня на скръб
та ми, но Господ ми стана подпорка и изведе ме на ширина,
избави ме. защото благоволи над мене. Въздаде ми Господ
според правдата ми. според чистотата на ръцете ми възмезди
ме, защото опазих пътищата Господни." След това славослови
Господа и казва: „А на Бога пътят Му е непорочен, Словото
Господне е опитано, той е щит на всички, които се надеят на
Него." В този псалом се и з н а с я паралелно учението за кар
мата и за дихармата.
Деветнадесетият псалом е славословие към Господа и за
почва много тържествено: „Небесата разказват Славата
Божия, и твърдта възвещава делата на ръцете Му. Д е н на ден
казва Слово, и нощ на нощ изявява знание. Без говорене, без
думи, без да се чуе гласът им по всичката земя излезе веща
нието и до краищата на вселената словесата им." И след като
говори за Слънцето и неговия път, казва: „Законът Господен
е непорочен, възвръща д у ш а т а.
С в и д е т е л с т в о т о Г о с п о д н е е верно, у м ъ д р я в а простия,
Повеленията Господни са прави, веселят сърцето. Заповедта
Господня е светла, просвещава очите. Страхът Господен е чист,
п р е б и в а в а във век. С ъ д б и т е Господни са и с т и н н и , к у п н о
праведни, желателн и повече от злато, повече от м н о ж е с т в о
чисто злато и посладки от м е д и от капките на меден сок.
Слугата ти ще се вразумява чрез тях." Това са ред окултни пра
вила и формули, чрез които се разкриват пътеките, по които
ако върви човек, ще дойде до освобождение и пречистване.
В 20ти псалом се дават ред окултни формули, чрез ко
ито ч о в е к м о ж е д а п о л у ч и Б о ж и я т а п о м о щ и Б о ж и е т о
благословение. Псаломът започва с думите: „Господ да те пос
луша в скръбен ден, Името на Бога Яковов да те защити и да
изпроводи помощ от Светилището, и от Сион да те подкрепи."
Двадесет и първи псалом в качалото е благодарствена пе
сен и молитва, че Господ му е дал всичко, каквото е пожелал
и го е послушал във всички молби, и молитвата завършва с
думите: „Защото царят уповава на Господа и чрез милостта на
Вишнаго няма да се поклати." Понататък изнася закона за
кармата, при какви условия се поражда и как се проявява.
Кармата се поражда, когато човек се противи на Божията воля.
В 11ти стих се казва: „Защото ухитриха злоба срещу Тебе.
намислиха кроеж, който не м о ж а ха да извършат." Така се по

ражда кармата, а как се изявява кармата е показано в след
ния стих: „Десницата Ти ще намери неприятелите Ти. Във вре
мето на гнева Си ще ги направиш като огнена пещ. Господ
ще ги погълне с яростта Си и огън ще ги изпояде. Ще изтре
биш от земята плода им и семето им от человеческите синове."
Двадесет и втори псалом е един много дълбок псалом. В
него е посочен пътя на Великите Посветени, които минава т
последния изпит и през последното си Посвещение. Той за
почва със с и л н и д у м и : „Боже мой, Б о ж е мой, з а щ о си ме
оставил?" Това са думите, които Христос изрече на кръста и
които всеки Посветен, когато м и н а в а през този стадий на
П о с в е щ е н и е , и з р и ч а . Това е н а й с т р а ш н и я т изпит, к а з в а
Учителят. Понататък псаломът продължава: „Защо стоиш да
леч от спасението ми? Боже мой, викам ден и не отговаряш,
и нощ и не премълкнувам . Но Ти Си Свят..." И понататък
описва вътрешното състояние на онзи, който минава през то
зи страшен изпит. В 16ти стих казва: „Защото псетата ме
обиколиха, събрание на лукави ме окръжи, продупчиха но
зете и ръцете ми..., разделиха си дрехите ми за одеждата ми
хвърлиха жребие." И понататък описва молбата си и надеж
дата си на Господа и казва, че като го избави, в което не се
съмнява, ще проповядва Името Му м е ж д у братята си, и „всред
събранието ще Те хваля".
Този псалом има известно отношение и подобие с 22ия
аркан от книгата на арканите на Хермес. А същите думи, ко
ито той отправя към Господ, ги отправя и Христос, когато бе
ше на кръста.
Двадесет и трети псалом е благодарствена молитва на про
будената душа, която познава Господа като пастир и ръково
дител на душите в пътя на тяхното развитие. Във втори и тре
ти стих се казва: „На зелени пасища ме успокоява, при тихи
води ме води. Възвръща душата ми. води ме в пътеки на правда
заради Името Си." Тези няколко стиха посочват ръководст
вото на душата от Бога в трите свята физическия, духовния
и Б о ж е с т в е н и я в пътя на нейното развитие и след това се

казва, че и в дола на смъртна сянка ако ходя, пак няма да се
уплаша от злото. И достига до Посвещението на душата, ко
ято казва: „Помазал си с елей главата ми, чашата ми се прелива.
Наистина благодат и милост ще следват през всичките дни
на живота ми и живея в дома Господен на дълги дни." Целият
този псалом описва пътя на ученика, който постепенно пре
минава през трите свята и получава Посвещение. И завършва,
че ще ж и в е е в дома Господен на дълги дни. Това е състояни
ето на Посветения ученик.
Д в а д е с е т и четвърти п с а л о м описва състоянието на
ученика, след като е п р е м и н а л Посвещението и добил вът
решното просветление, м о ж е да проникне в тайните на земята
и в с е л е н а т а , които са п р о н и к н а т и от Божието присъствие.
С л е д това к а з в а : „Кой ще в ъ з л е з е на гората Господня?
Б о ж е с т в е н й я свят И кой ще з а с т а н е на святото Негово
място?" И отговаря: „Който е с чисти ръце и с непорочно сърце,
който не е дал на суетата душата си и не се е клел с лъст, той
ще приема благословение от Господа и правда от Бога на спа
сението си."
Двадесет и петият псалом пак описва състоянието на пос
ветената душа, която уповава на Господа и от четвърти стих
нататък се казва: „Покажи ми, Господи, пътищата Си, научи
ме на стъпките Си, води ме в пътя на Истината Си и научи
ме, защото Ти Си Бог на спасението ми, Тебе чакам всеки ден."
В 26ти псалом ученикът, след като е придобил вътреш
на Светлина, казва: „Съди ме, Господи, защото ходих в незло
бието си, уповавах на Господа и няма да се поклатя. Изпитай
ме, Господи, и изкуси ме, опитай утробата и сърцето ми, за
щото Твоята милост е пред очите ми и ходих в Истината."
Двадесет и седми псалом описва понататъшното състо
яние на осветения ученик, който казва: „Господ е виделина моя
и спасение мое, от кого ще се боя? Господ е силата на живота
ми, от кого ще се устраша?... Едно просих от Господа, това ще
търся, да живея в дома Господен във всичките дни на живота
си, да гледам красотата на Господа и да Го диря в храма Му."

Двадесет и осмият псалом описва отношението на ученика
към Господа, след като го е опитал и след като е бил изпитан,
и казва: „Към Тебе ще викна, Господи, крепост моя. Да не мъл
чиш към мене, да не ако млъкнеш към мене, да се оприлича
на онези, които слизат в рова. Послушай гласа на молението
и когато викам към Тебе, когато дигам ръце към Светия Твой
дозор." След това изнася пак закона на кармата, който възпи
тава онези, които не следват пътя Господен и вървят в пътя
на нечестивите.
Двадесет и девети псалом описва състоянието на ученика,
след като е опитал Господа като основа на живота и казва:
„Принесете Господу, синове на силните, принесете Господу
слава и д ъ р ж а в а , принесете Господу славата на Името М у ,
поклонете се Господу с великолепие свято." След това говори
за силата на гласа Господен. Гласът Господен, това е Словото
Господне. Казва се: „Гласът Господен е над водите." Водите
са е м б л е м а на а с т р а л н и я с в я т . И к а т о се к а з в а „ г л а с ъ т
Господен е над водите", подразбира се умствения свят, който
е светът на гласа, на Словото. „Гласът Господен е силен, гла
сът Господен е величествен", като изрежда всичко какво прави
гласът Господен.
Тридесети п с а л о м е б л а г о д а р с т в е н а молитва на
Посветения към Господа, Който го е водил в пътя на живота и
м у п о м а г а л при в с и ч к и и з п и т а н и я . П с а л о м ъ т з а п о ч в а с
думите: „Ще Те превъзнасям, Господи, защото си ме избавил
и не си оставил враговете ми да се радват над мене. Господи,
Боже мой, виках към Тебе и изцелил си ме, Господи, възвел
си от ада душата ми, опазил си живота ми, за да не сляза в
рова."
Т р и д е с е т и п ъ р в и п с а л о м е п с а л о м на н а д е ж д а т а в
Господа. Започва с думите: „На Тебе, Господи, уповавах, да не
се посрамя във век, спаси ме с правдата си. В ръцете преда
вам духа си. Ти си ме избавил. Господи Боже на Истината...
Колко голяма е Твоята благост, която си съхранил за онези.
които Ти се боят, и която си направил на онези, които се на

деят на Тебе."
В 32ри псалом описва състоянието на онзи човек, на ко
гото е п р о с т е но престъплението. Казва се: „ Б л а ж е н е онзи
человек, на когото Господ не вменява беззаконие и на когото
в духа няма лъст... Рекох: Господу ще изповядам престъпле
нията си, и Ти си простил беззаконията на греха ми." За да се
простят прегрешенията на човека, той трябва да се изповяда
пред Господа и да не скрива греховете си. И тогава Господ се
обръща к ъ м т а к ъ в човек и казва: „Аз ще те вразумя и ще те
науча пътя, по който трябва да ходиш. Ще те съветвам, връх
тебе ще бъде окото ми."
Тридесет и трети псалом е славословие към Господа за го
лемите Му милости. След като описва величието, силата и твор
ческата м о щ на Бога, казва: „С милостта Господня е пълна
земята. Със Словото Господне станаха небесата и с дигани
ето на устата Му всичкото им войнство. Да се убои от Господа
в с и ч к а т а з е м я , да п о т р е п е р я т от Него всички ж и т е л и на
вселената, защото Той рече и стана, Той повеле и утвърди
всичко."
В 34ти псалом се описва състоянието на онези, които хо
дят в пътя Господен и състоянието на онези, които не вървят
в този път и вършат зло. Казва се: „Потърсих Господа и пос
л у ш а ме, и от всичките ми с т р а д а н и я ме избави. Бойте се
Господу светии Негови, защото за онези, които Му се боят, ня
ма лишение, които търсят Господа не ще бъдат лишени от ни
кое добро. Елате, чада, на страх Господен ще ви науча. Очите
Господни са върху праведните и ушите Му към техния вик.
Лицето Господне е против онези, които правят зло, за да изт
реби от земята помена им."
В 35ти псалом са дадени ред магически формули за ог
раждане от всякакви злини и беди, и за призоваване Божието
благословение. Псаломът започва така: „Съди. Господи, съ
перниците ми, ратувай против онези, които ратуват против
мене. Вземи о р ъ ж и е и щит и стани ми на помощ. Да се пое
тидят и да се посрамят онези, които искат да погубят душата

ми. Да се върнат назад и да се постидят онези, които мислят
зло. Да бъдат като прах от плява пред вятъра и ангел Господен
да ги гони."
В 36ти псалом първо се описва състоянието на беззакон
ния човек, който прави зло и не прави добро. След това из
режда Божиите добродетели милосърдие, Истина, правда,
съдба, чрез които Господ опазва и хората, и животните. И в
заключение казва: „Защото у Тебе е източникът на живота,
във виделината Ти ще видим виделина." След това казва, че
нечестивите ще се спънат в гордостта си и се моли да не дой
де до него гордостта, която е път на падение.
В 37ми псалом са дадени двата пътя на живота пътят
на доброто и пътят на злото, и резултатите от тях. Очертавайки
пътя на доброто, Давид започва псалома с думите: „Не се раз
дражавай заради лукавите, нито завиждай на онези, които пра
вят беззаконие, защото като трева скоро ще се окосят и като
зелен злак ще повяхнат. Уповай на Господа и прави добро.
Н а с е л я в а й земят а и нрави се на И с т и н а т а , и весели се в
Господа и ще ти даде прошенията на сърцето ти. Предай на
Господа пътя си и уповай на Него и Той ще извърши... крот
ките ще наследят земята и ще се наслаждават с много мир...
п р а в е д н и т е ще н а с л е д я т з е м я т а и ще ж и в е я т в ъ в век..."
З а к о н ъ т на неговия Бог е в с ъ р ц е т о м у . Това е пътят на
доброто. А за пътя на злите казва: „Нечестивите изтръгнаха
меч и запнаха лъка си, за да свалят сиромаха и нисшия, да
заколят ходещите в правота. Мечът им ще влезе в сърцето им
и лъковете им ще се строшат."
В 38ми псалом се описва състоянието на праведен човек,
който съзнава погрешките си и се мъчи заради това, че е нап
равил погрешки и моли Бога да не го оставя в това изпитание,
което е допуснато, за да не се радват враговете му. Казва се:
„И онези, които въздават зло за добро, противят ми се. поне
же следвам доброто. Да ме не оставиш. Господи Б о ж е мой.
да се не о т д а л е ч и ш от м е н е . п о б ъ р з а й да ми п о м о г н е ш .
Господи, спасение мое."

В 39ти псалом се описва състоянието на човек, който има
съзнание, че трябва да върви по Божествен път и прави уси
лие в това направление. Псаломът започва с думите: „Рекох,
ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. ще
имам уза на устата си, когато е нечестивият пред мене." След
това говори за скръбта си, че се е увеличила и идва до идеята,
че човешкият ж и в от е кратък и мимолетен, и казва: „Ето, нап
равил си дните ми като педя, и времето на живота ми е нищо
пред Тебе." И след това говори за суетата на обикновения чо
вешки живот и казва: „Наистина, всеки человек е суета." И се
моли на Бога да послуша молитвата му и казва: „Остави ме
на отряда, за да се съвзема преди да отида и да ме няма вече."
Целият псалом е композиран така, че показва празнотата и су
етата на обикновения живот на човек без идея и идеал.
40ти псалом започва с думите: „Очаквах с нетърпение
Господа. И Той се приклони към мене и чу вика ми. И възве
де ме из рова на погибелта, из тинята и калта, и постави на
камък нозете ми, утвърди стъпките ми и тури в устата ми пе
сен нова, пение Богу нашему..." Който възлага надеждата си
на Бога, Бог винаги ще го изведе на спасителния бряг. Но за
това трябва да събуди Бога в себе си и Той ще го изведе на
спасителния бряг.
41ви псалом започва с думите: „Блажен, който приглеж
да сиромаха, в скръбен ден ще го избави Господ. Господ ще
го варди и ще о п а з и ж и в о т а м у , б л а ж е н ще бъде той на
земята." Това е пътят на доброто. Когато човек прави добро, с
това той с ъ б у ж да Бога в себе си. който ще го варди и опазва
живота му.
42ри псалом е славословие към Бога и в много поетична
форма описва стремежа та душата към Бога. Казано е: „Както
еленът ж е л а е водните извори, така душата ми ж е л а е Тебе,
Боже. Ж а д н а е душата AMI за Бога, за Бога живаго."
В 43ти псалом са дадени ред формули за призоваване на
Божията правда, на Божията сила и милост. Псаломът започва
с думите: „Съди ме, Боже, и отсъди съдбата ми, против неп

реподобен народ, избави ме от лъст и беззаконен човек." И
после казва: „Провиди виделината Си и Истината Си, те да ме
водят, да ме заведат в гора на светинята Ти и селенията Ти."
В 44ти псалом се прокарва идеята, че силата на един чо
век и на един народ не е в неговия меч и неговата сила, но в
Божието благоволение, и казва: „С Бога ще хвалим всеки ден
и Името Ти во век ще песнословим."
45ти псалол1 е дълбоко мистичен и ни разкрива вътреш
ния стремеж и живот на онзи, в когото Бог живее. Този, в ко
гото Бог живее, казва: „Из сърцето ми извира Слово благо. Аз
казвам делото си на царя, езикът ми е тръст на словописец."
Онзи, в когото Бог живее, е силен. За него е казано: „Препаши
меча си на бедрото си, силний, със славата и с великолепието
си. И успявай във величеството си, езди за Истина и кротост,
и правда. И десницата ти ще покаже страшни неща."
След това говори за Бога, който живее в него и казва: „Твоят
престол, Боже во век века, скиптъра на Твоето Царство е скип
т ъ р на п р а в о т а . В ъ з л ю б и л си п р а в д а и в ъ з н е в и д и л си
неправда, затова те помаза, Боже, твоят Бог с елей на радост
повече от твоите съучастници. На смирна и алой, и кайсия бла
гоухаят всичките ти дрехи."
П о с в е т е н и я т се о б р ъ щ а к ъ м Бога в себе си, к о й то е
събуден, помазан от великия Бог на вселената. Висшата при
рода на човека е троична Бога в човека, който е помазан, е
това, което в индуската езотерична философия се нарича атма,
а в християнския езотеризъм е наречено Божествен Дух. А
изразът „повече от твоите съучастници" подразбира другите
два принципа на висшата човешка троичност, които индус
кият езотеризъм нарича будхи и манас, а християнския езо
теризъм ги нарича съответно Син Божи и Син Человечески.
В западната окултна наука им дават следните имена:
Духовното себе. Духът на живота и човекът Дух. Учителят
ги нарича тяло на Любовта, тяло на М ъ д р о с т т а и тяло на
Истината. Във връзка с това Учителят казва: „Никой човек не
м о ж е д а н а у ч и Б о ж е с т в е н и т е з а к о н и , д о к а т о н е освет и
Божието Име." Като осветите Божието Име, мислите ви ще бъ
дат чисти и святи. С тях ще градите тази обвивка, дето ще се
зачене тялото на Истината, което ще ви направи свободни.
Истината е първото тяло, върху което трябва да работите сега.
В това тяло живее човешката душа. Без Истина няма свобода.
Колкото и да плачете, ако Истината не е във вас, не можете
да бъдете свободни. Само с плач не можете да си помогнете.
Светлите и благородни мисли ще ви повдигнат. С тях ще вле
зете в тялото на Истината и ще бъдете свободни. Така имен
но ще познаете Христа и Той ще. ви познае."
46ти псалом е п р е ж и в я в а не на един Посветен, в когото
Бог живее и затова казва: „Бог е нам прибежище и сила, ви
наги готова помощ в скърби. Затова не ще се убои, ако би се
и земята поклатила и горите преместили сред моретата." И този
Бог, който е пробуден в човека, се обръща към нисшата чо
в е ш к а п р и р о д а , която е с л о ж н а , т.е. м н о ж е с т в о и к а з в а :
„Млъкнете и разумейте, че Аз съм Бог, ще се възвиша меж
ду езичниците, ще се възвиша над земята." Под езичници се
подразбира нисшата човешка природа, която не познава Бога,
а под земя в случая се подразбира това, което е проявено, ко
ето е основа на Божественото.
47ми псалом е славословие към Бога като Велик Цар и
Господар на цялата земя и на цялата вселена, и затова апели
ра към всички да пеят на Господа. Това е пак едно мистично
преживяване на един Посветен, който преживява величието
на Бога в себе си и апелира към цялата си природа да пее и
слави Бога.
4 8 м и псалод1 е с л а в о с л о в и е към Бога, който ж и в е е в
Светия Си град, в Светата Своя гора, „красна на възвишението,
радост на всичката земя е гората Сион на северните страни,
градът на Великия Цар."
Под Сион в мистичен смисъл се разбира найвъзвишеното
в човека, където ж и в е е Бо, но тук както е дадено „Сион на
северните страни, градът па Великия Цар", се подразбира
351
централната ложа на Бялото Братство, която има седалището

си на северния полюс. Там е градът на Великия Цар.
49ти псалом започва много тържествено: „Чуйте това,
всички народи, слушайте всички жители на вселената, и мал
ки и големи, богати и сиромаси купно. Устата ви ще говорят
Мъдрост и преговарянето на сърцето разум." И понататък
развива мисълта си, че тъй както живее човек, като се стреми
само към богатство, слава и тем подобни, той нищо не печели
в живота си и този техен път е лудост за тях. Като овци се
турят в ада и смъртта да ги пасе." Но за онзи, който следва пътя
на правдата и Истината, за него казва: „Но Бог ще избави ду
шата ми из ръката адова, защото ще ме приеме." Това са два
та пътя в живота пътят на материалния живот, на матери
алните придобивки и грижи, и пътят на високия идеал, който
води към Бога. Това е Мъдростта, която Посветеният възвес
тява на всички същества на вселената Мъдростта за двата
пътя и техните резултати.
В 50ти псалом пак са посочени двата пътя в живота в дру
га светлина, от друго гледище. Първ о описва величието и съ
вършенството на Бога, като казва: „Бог на боговете, Господ го
вори и призовава земята от Сион, който е съвършенство на
красота, възсия Бог... ще призове небесата отгоре и земята, за
да съди людете си." И след това им казва, че той не иска да
му принасят жертви, каквито и да било животни или каквито
и да е неща, защото всичко е негово, като казва: „Защото моя
е вселената и всичко, което я населява. Ще ям ли аз месо от
юнци? Ще пия ли кръв от ярци? Пожертвувайте Богу жертва
на хвала, и отдайте Вишному обричанията си, и призови ме в
скръбен ден, ще ти се изявя и ще ме прославиш." Но на не
честивия рече Бог: Що имаш ти да казваш Моите повеления
и да вземяш завета Ми в устата си? А сам ти ненавидиш по
учение и хвърляш зад себе си Моите думи... Ще те облича и
ще представя всичко пред очите ти. Разумейте, прочее, това
вие, които забравяте Бога, да не би да ви разкъсам, и не ще се
намери никой да ви избави. Който принася жертва на хвала.
той Ме слави. И на оногоз, който оправя пътя си, ще покажа

Б о ж и е т о спасение."
5 1 в и псалом е и з п о в е д на Давид, след като взема
Витсавия, жената на Урия. Той съзнава грешката си и моли
Бога да измие греха му. Казва: „Помилвай ме, Боже, според
милостта си, според множеството на милосърдието си изгла
ди беззаконията ми. Найвече омий ме от беззаконието ми и
очисти ме от греха ми. Защото беззаконията си аз зная и гре
хът ми е винаги пред мене." И понататък казва: „Ето, родих
се в беззаконие, и в грях ме зачена майка ми. Ето, възлюбил
си Истината в човека, и в тайното на сърцето ми ще ме на
учиш на Мъдрост. Поръси ме с исоп и ще бъда чист, омий ме
и ще бъда побял от сняг... Сърце чисто сътвори, Боже, в ме
не и дух прав обнови вътре в мене."
Тук се изнася един много важен окултен закон, че кога
то човек направи погрешка, да не я крие, но да я признае пред
себе си като грешка и да помоли Бога да му помогне да я
изправи, като има пълна вяра, че Бог ще чуе молбата му и ще
му помогне.
В 52ри псалом се изнасят двата пътя на живота в друга
светлина. От една страна се представя човека на греха, на
злото, за когото се казва, че Бог ще го съсипе и ще го изкоре
ни от земята на живите. Това са хората, които уповават на бо
гатството и на силата си. А пътят на праведния е описан по
следния начин: „А аз с ъ м като маслина цъфтяща в Б о ж и я дом,
надея се на Божията милост във век века. Ще те славословя
всякога, защото си направил така и ще се надея на Твоето Име,
защото е благо пред твоите преподобни."
53ти псалом започва със знаменитите думи: „Рече безум
ният в сърцето си няма Бог." И понататък р а з с ъ ж д а в а , че
всички хора са се отклонили от Божия път и няма кой да пра
ви д о б р о . И Б о г п и т а : „ Н я м а т ли р а з у м , к о и т о п р а в я т
беззаконие? Които и з п о я ж д ат людете Ми като че ядат хляб?"
Често Давид използва лични преживявания и положения
в ж и в о т а си. за да и з н е с е известни п р и н ц и п и , л е г н а л и в
живота, за да изнесе известни закони и правила, по които тряб

ва да се ръководи живота на човека, за да успява в живота си.
Такъв е случаят с 54ти псалом, където като че говори за се
бе си, но това са общи положения, формули, с които м о ж е да
си с л у ж и всеки, който върви в п ъ т я на с ъ в ъ р ш е н с т в о т о .
Псаломът започва с думите: „Боже, спаси ме с Името Си и със
Силата Си съди ме." Името Б о ж и е е сила, с която си с л у ж а т
всички Посветени. Затова и Мойсей казва: Не произнасяй нап
разно Името Божие. И после казва: „Господ е с онези, които
подкрепят душата ми." Онези, които подкрепват човешката ду
ша в пътя на нейното развитие, това са светлите Б о ж и и духо
ве и Господ е с тях. Говорейки за Божието Име, Учителят казва:
„Първият човек, който е назовал Бога с истинското Му Име,
той изгубил тази дума. Коя е тази д у м а ? На български е Бог,
на турски е Аллах, обаче това са преводи на Истинското Име
на Бога. П о н е ж е тази дума е изгубена, хората и до днес гово
рят неразбрано. Говориш на Бога, но Той не те слуша. Бог ще
те слуша само тогаз, когато произнесеш истинското Му Име."
В 55ти псалом Давид като че описва външни събития и
явления, но всъщност той описва вътрешни мистични п р е ж и
вявания и събития, през които преминават душите на различна
степен на развитие. Този псалом започва с думите: „Боже, чуй
молитвата ми и не се крий от молението ми." В този псалом се
описва състоянието на една душа, която в пътя на живота си
е нападната от врагове, което е обикновено явление в пътя на
окултното развитие. Но за тази борба, която д у ш а т а води,
Посветеният казва: „Възложи на Господа товара си и Той ще
те подпре." Това е един з а к о н , който се с п а з в а от в с и ч к и
Посветени и от всички окултни ученици да възлагат товара
си на Господа, в смисъл техният поглед, тяхното с ъ з н а н и е ви
наги да е отправено и свързано с Божественото съзнание, т.е.
съзнанието им да е будно, за да могат всякога да получават
Божията помощ. Защото в пътя на развитието си, както всеки
човек, така и окултния ученик е изложен на н а п а д е н ия от
много страни.
56ти псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, за

щото человек е зинал да ме погълне." И после казва: „Какво
ще ми стори плът?" Псаломът завършва с думите: „Ще ти от
дам славословие, п о н е ж е си избавил душата ми от смърт, да
ли не и нозете ми от подхлъзване, за да ходя пред Бога във
виделината на живите." Това са заключителни думи на три
у м ф на един Посветен, който е м и н а л през големи борби и
изпитания, но с Б о ж и я помощ е преодолял всичко и казва
горните, п ъ л н и със значение думи.
Всеки псалом има специфичен строеж и представя спе
цифично откровение, и е с п е ц и ф и ч е н ключ к ъ м тайните на
природата. 5 7 м и псалом започва с думите: „Помилвай ме,
Боже, помилвай ме, защото на Тебе уповава душата ми, и на
сянката на Твоите крила ще се надея, доде заминат
злощастията." И понататък описва различните изпитания, през
които минава душата, но щом уповава на Бога, тя превъзмог
ва всичко. П с а л о м ът завършва със славословие към Бога на
победилата и превъзмогнала душа: „Ще Те похваля, Господи,
м е ж д у народите, ще Ти пея м е ж д у племената, защото се въз
величи до н е б е с а т а Твоята м и л о с т и до о б л а ц и т е Твоята
Истина."
В 5 8 м и псалом се описва състоянието на нечестивите,
които ще понесат плодовете на делата си. И псаломът завър
шва с думите: „Наистина, има плод за праведния, наистина
има Бог, който съди на земята."
59ти псалом описва състоянието на една душа, която се
намира в утеснение и възлага надеждата си на Бога. В 5ти
стих се казва: „Ти, Господи, Б о ж е на силите, Б о ж е Израилев,
събуди се, за да посетиш всичките езичници." От израза „съ
буди се" ясно се вижда, че душата апелира към Бога, който
спи дълбоко в нея, да се събуди и да я спаси от езичниците.
Под е з и ч н и ц и тук се р а з б и р а н и с ш и я т д у ш е в е н живот
страсти, инстинкти. И към края казва: „Аз ще пея на Твоята
сила, и на ранина с радост ще песнословя Твоята милост, за
щото си ми станал крепост и прибежище в деня на скръбта."
60ти псалом като че описва физически събития, но това

са вътрешни събития, на които в ъ н ш н и т е са с а м о
уподобление. Това е положението на душата, когато се чувс
твува отхвърлена, но найпосле просветва в съзнанието и тя
казва: „Чрез Бога ще направя юначество и Той ще стъпче вра
говете ми."
61 ви псалом е молитва на пробудилата се душа, която от
правя благодарност към Бога за подкрепата, която й е дал в
дългия път на нейните борби и изпитания, и псаломът завър
шва с думите: „Ще пребъде во век пред Бога, и повели да го
пазят милостта и Истината, така ще песнопея винаги Твоето
Име, за да изпълнявам обричанията си всеки ден."
62ри псалом говори за увереността на победилата и пре
възмогнала душа, която уповава на Бога. Псаломът започва с
думите: „Наистина, душата ми има тихо упование на Бога, на
Него е спасението ми." След това говори за враговете, които
нападат душата в пътя на нейното развитие, но когато тя се
надее на Бога, всички ще бъдат победени. И псаломът завър
шва с думите: „Веднъж казва Бог, два пъти чух това, че сила
та е Божия, и Твоя е, Господи, милостта, защото Ти ще отда
деш на всекиго според делата му."
63ти псалом описва с ъ с т о я н и е т о на д у ш а т а на един
Посветен, когато минава през пустинята на живота и там упо
вава и намира Бога в себе си, и казва: „Душата ми е ж а д н а за
Тебе, желае Те плътта ми, в една пуста, суха и безводна земя,
за да гледам Твоята Сила и Твоята Слава, както Те видях в
Светилището."
64ти псалом описва състоянието на една праведна душа,
която се намира в у т е с н е н ие от вътрешни врагове, които я
окръжават, но тя се надява на Бога и побеждава. Псаломъ т
завършва с думите: „Праведният ще се развесели в Господа и
ще се надее на Него, и ще се хвалят всичките прави в сърце."
65ти псалом е славословие към Бога. Който прониква ця
лата земя и цялата вселена със сила и могъщество, и дава
всички блага на ж и в е е щ и т е в нея същества, от хората до
тревите. Казва се в псалома: „Посещаваш земята и я напояваш,

п р е о б о г а т я в а ш я. Р а з в е с е л я в а ш и з х о д и т е на зората и на
вечерта."
66ти псалом е славословие към Бога за Неговата сила,
за Неговото величие и могъщество, за Неговото милосърдие
и справедливост. Псаломът започва с думите: „Възкликнете
к ъ м Бога, всичката земя, възпейте славата на Името М у , нап
равете славно хвалението Му." И з а в ъ р ш ва с благодарност
к ъ м Бога: „Благословен Бог, Който не отстрани молитвата ми
и милостта Си от мене."
6 7 м и псалом е също славословие към Бога и същевре
м е н н о окултна формула, с която Посветеният извиква
Божието благословение. П с а л о м ът започва с думите: „Бог да
ни помилва и благослови, да яви лицето Си нам."
68ми псалом е съставен от много формули за разпръс
в а н е в р а г о в е т е на Бога, на о н е з и , които не в ъ р в я т в
Божествения път. Псаломът започва с една такава формула:
„Да стане Бог и да се разпръснат враговете Му, и да бягат от
лицето Му, които го мразят." Също така състои се и от формули,
с които се призовава Божието благословение от онези, които
вървят в пътя на Светлината и Правдата. „А праведните да се
веселят, да се радват пред Бога и да се наслаждават с веселие."
69ти псалом е изповедта на страдащата душа, която съз
нава прегрешенията си и дюли Бога да й помогне да излезе
из трудните положения в живота, като казва: „Но аз към Тебе
о т п р а в я м молитвата си, Господи, във време благоприятно,
Б о ж е , според голямата Твоя милост, п о с л у ш а й ме според
Истината на Твоето спасение." След това има формули за раз
пръсване на враговете на душата, а също и формули за при
зоваване на Божието благословение и милост.
70ти псалом е съставен с ъ що от формули за призовава
не на Божията помощ. Но за да дойде Божията помощ, човек
трябва да бъде смирен. И псаломът завършва с думите: „Но
аз съм сиромах и нищ, Боже, побързай при мене. Ти си моя
помощ, избавителю мой. Господи, да не закъснееш."
71ви псалом също е съставен от ред формули за призо

ваване на Божията помощ и за разпръсване на враговете.
72ри псалом е молитва и хваление за Бога, „на когото се
покланят всички царе и всичките народи ще му бъдат раби.
З а щ о т о ще и з б а в и с и р о м а х а , който в и к а , и у г н е т е н и я , и
безпомощния. Ще помилва сиромаха и убогия, и ще спаси ду
шите на убогите. От угнетение и насилие ще изкупи душите
им. И драгоценна ще бъде кръвта им пред очите М у . И ще
става всякога моление за Него, всеки ден ще Го благославят.
Изобилие от жито ще има на земята по върховете на горите.
Плодът му ще се люлее като ливан в гора, и жителите на гра
довете ще цъфтят като земната трева. Името Му ще пребъд
ва във век."
В 73ти псалом се изнасят контрастите, които съществу
ват на земята м е ж д у онези, които имат всичко на земята и са
изпълнени с гордост, сила и власт, и като гледат това онези,
които вървят в Божествения път, привидно като че се съблаз
няват от това положение. Псаломът започва с думите: „Благ е
наистина Бог к ъ м Израиля, към чистите в сърце. А мене но
зете ми почти помръднаха, без малко бяха се подхлъзнали
стъпките ми; защото поревнувах гордите, като гледах благо
получието на нечестивите, които винаги са благополучни и
умножават богатството." И като гледа това положение без да
го разбира, човек си казва: „Истина, аз напразно очистих сър
цето си и омих в неповинност ръцете си, защото съм поряз
ван всеки ден и се наказвам всяка заран. Помислих да разу
мея това, но б е ш е м ъ ч н о п р е з очите ми, додето влязох в
Божието Светилище и разумях сетнините им... защото ето тези,
които се отдалечават от Тебе, ще погинат."
В този псалом е даден пътя на стремящата се душа и съб
лазняването е от привидното благополучие на нечестивите. Но
когато влезе в Божието Светилище, т.е. когато влезе в пътя на
ученика, в пътя на Посвещението, тя разбира, че всичко това
е привидно и че те са изложени на погибел. Тук е изнесена
идеята за тесния път и идеята за широкия път, който води към
погибел.
74ти псалом описва едно състояние, когато неправдата,
беззаконието и злото се ширят по земята, и унищожават всичко
свято, и притесняват и унищожават Светилищата. И Бог мълчи
и не им въздава, макар и да е силен и мощен. Псалмопевецът
пита: „Докога, Боже, неприятелят ще те хули?"
Д в и ж е н и е т о на живота н а п р е д върви по вълнообразна
линия, по която има височини и долини. По височините се раз
вива възвишен духовен живот, устремен към Бога, а в доли
ните се развива живот, свързан с гъстата материя, където хо
рата забравят Бога и живеят найобикновен живот. В този пса
лом псалмопевецът описва именно такъв един живот, когато
хората са се отдалечили от Бога и са Го забравили, и похули
ли Името М у .
В 75ти псалом се описва точно п р о т и в о п о л о ж н о
състояние, когато животът се проявява по височините на твор
ческата вълна на живота, ж и в о т ъ т на Светлината, живот на
близост с Бога, живот на хваление на Името Божие. И псал
м ъ т з а в ъ р ш в а с думите: „Всички рогове на нечестивите ще
съкруша, а роговете на праведните ще се възвисят."
В 76ти псалом се говори, че Бог ще съкруши насилието
и гордостта в каквато и форма да се проявяват. И ще се про
веде съдба на земята, „за да спаси всички кротки на земята."
В 77ми псалом отначало се описва смущението на псал
мопевеца от това, че Бог ни е забравил и казва: „Дали преста
на милостта Му за всегда? Дали забрави да помилва Бог? Или
в гнева Си затвори своите щедрости" това е състоянието на
душата, когато изпада в известна тъмнина, но след дълбоко
размишление нахлува Светлина в съзнанието и казва: „Тогаз
рекох: немощ е за мене това, да се изменява десницата на
Всевишния... ще се поучавам във всичките Твои дела, и за де
янията Ти ще размишлявам. Боже, в Святост е пътят Ти."
78ми псалом започва с думите: „Слушайте, люде мои, за
кона ми, приклонете очите си към словата на устата ми. Ще
отворя устата си за притчи, ще п р о и з н е с а гадания от
359
древността, които чухме и познахме, и нашите отци казаха

нам." И след това разказва историята на еврейския народ от
излизането му от Египет и всички чудеса, които Бог е напра
вил за Него и как те всякога са недоволни и непризнателни.
И се отклоняват от Б о ж и я път, което предизвиква Б о ж и я гняв,
но Бог се въздържа, като от време на време ги наказва, но пак
се грижи за тях. И накрая казва: „Тогаз се събуди Господ ка
то от сън, като силен, който изтрезва от вино и порази непри
ятелите си изотзад." И казва, че избрал юдиното племе на ли
цето на Давида да пасе овцете М у , „...и пасех ги според нез
лобието на сърцето си и изкуството на ръцете си ги води."
79ти псалом в началото е едно пророчество за бъдещото
заробване на И з р а и л от езичниците, които оскверняват хра
ма и развращават Ерусалим, и избиват народа. И като вижда
това видение на бъдещето, пророкът псалмопевец се обръща
к ъ м Бога с м о л б а , докога ще бъде това и моли да прости
Господ прегрешенията на народа му, за да не се петни Името
Му пред езичниците, че Бог не е помогнал на народа Си, а го
е оставил.
80ти псалом е молитва към Бога да избави Израил и да
не го оставя на поругание и грабеж на езичниците. Псаломът
завършва с думите: „Върни ни, Господи Б о ж е на силите, нап
рави да просветне лицето Ти и ще се избавим."
Аз мисля, че тази молитва има повече мистично значение
и се отнася за душата, която е нападната от вътрешни врагове,
защото по времето на Давид еврейският народ не беше в та
кова плачевно положение, каквото се описва в псалома.
81ви псалом в началото е много оптимистичен и е едно
славословие към Бога за всичко, което ни е дал. След това
Господ се обръща к ъ м еврейския народ, че е народ непослу
шен и Бог казва: „Ако бяха Ме слушали людете ми, тутакси
бих свалил враговете им и против оскърбителите им бих обър
нал ръката Си."
82ри псалом е дълбоко окултен и започва по следния
начин: "Бог стои в събора Божи, сред боговете ще съди"
Кого? Народите, заради беззаконията и неправдите им и

казва: „Съдете право сиромаха и сирачето, правете правда на
оскърбения и бедния, избавяйте сиромаха и нищия, отърва
вайте от ръката на нечестивите." След това казва знаменити
те думи: „Аз рекох: Богове сте вие и Синове на Вишнаго сте
всички, но вие като человеци ще умрете, и като един от кня
зовете ще паднете."
83ти псалом е молитва към Бога против неприятелите на
Израил, които са неприятели и на Бога. И които искат да уни
щожат Израил, „да познаят, че Ти, Комуто Името е Иеова, един
си Вишний и на цялата земя." Както този псалом, така и всич
ки имат освен историческо, още и мистично значение. Израил
в случая е човешката душа, с която Бог е направил договор,
но душата в пътя си често се отклонява и предизвиква Божия
гняв, т.е. с ъ з д а в а си карма и носи последствията на своето
беззаконие.
В 8 4 т и п с а л о м е о п и с а н к о п н е ж ъ т на д у ш а т а по
Б о ж е с т в е н и я свят, к ъ м Б о ж е с т в е н и я ж и в о т и з а п о ч в а с
д у м и т е : „Колк о с а л ю б е з н и Т в о и т е с е л е н и я , Господи н а
силите. Ж е л а е и д а ж е примира душата ми за дворовете
Господни..." и завършва с думите: „Блажен онзи человек, който
се надее на Тебе."
85ти псалом започва с една благодарност към Бога, че е
върнал Яков от плен. „Яви ни, Господи, милостта Си и дай ни
спасението Си. Наистина, Неговото спасени е е близко при
онези, които му се боят, за да обитава слава в нашата земя." И
след това следва окултната формула: „Милост и Истина се
срещнаха, правда и мир се целунаха, Истината от земята ще
прозябне и правда от небето ще надникне. И Господ ще даде
доброто и земята ще даде плода си. Правдата пред Него ще
предиде и ще тури на път стъпките си."
86ти псалом е молитва на Давид, молитва на душата, ко
ято търси и се надява на Бога. Псаломът започва по следния
начин: „Приклони, Господи, ухото Си. послушай ме, защото
с и р о м а х и н и щ с ъ м аз. О п а з и д у ш а т а д а й , з а щ о т о с ъ м
богобоязлив. Ти, Боже, спаси раба Си, който се надее на тебе...

Послушай, Господи, молитвата ми и дай внимание на гласа
на моленията ми. В деня на скръбта си призовавам Те, защо
то ще ме послушаш."
87ми псалом говори за Сион като град Божи. Това е гра
дът на Посветените на земята. Това е ц е н т ъ р ъ т на Бялото
Братство на земята, където живеят Синовете Божии, онези, ко
ито са родени от Бога. И хората, които са вън от този Божествен
град, ще казват: „Този се е родил там. И за Сион ще рекат: Този
и онзи са се родили в него. И сам Вишният ще го утвърди.
Господ, като напише людете, ще счете, че този се е родил там."
88ми псалом описва състоянието на душата, която ми
нава през изпитание, когато Бог се скрива в ъ н ш н о от нея и е
обиколена от врагове, и трябва да намери Бога в себе си, за
да опре силата си на Него.
89ти псалом има много сложна композиция, както пове
чето от псалмите. Започва със славословие к ъ м Бога и при
помня обещанието на Бога към Давид и неговия род. В тре
тия стих се казва: „Направих завет с избрания Си, клех се на
Давида, моя раб, за всякога ще утвърдя семето ти и ще съси
дя престола ти от род в род." Това е завет на Посветения с
Господа, който е събуден в него и поема ръководството на не
говия живот. След това говори за величието и чудесата на
Господа и казва: Бог е твърде ужасителен в съвета на свети
ите и страшен м е ж д у всички, които са около Него. Силен си,
Господи, и Истината Ти е около Тебе."
Това са окултни изречения, които са напълно ясни само
за Посветените. Това показва, че Бог е взискателен към све
тиите и боговете и наймалкото нарушение на закона Му, кой
то е Любов, е катастрофален за тях. Понататък говори за си
лата и величието на Бога и казва: „Правдата и съдът Ти са ос
нование за престола Ти, милост и Истина ще предходят пред
Твоето лице." В 19ти стих казва: „Говорил си на преподобния
Ти чрез видение и си рекъл: Турих помощ върху силния, въз
висих избрания и з м е ж д у людете. А Истината и милостта Му
ще бъдат с него и с Моето Име ще се възвиси рогът му... Той

ще викне към Мене: Отец ми си, Бог мой, и канара на спасе
нието ми, и аз ще го направя първороден Мой, повисок от зем
ните царе." Т ук е о п и с а но о т н о ш е н и е т о на Бога към
Посветения и неговите възможности.
90ти псалом е наречен молитва на Мойсей, Божия
человек. Това е молитва на Посветения, който познава Господа
и когото Господ познава. Започва с думите: „Господи, Ти си бил
нам прибежищ е на род в род."
9 1 в и п с а л о м е с ъ щ о м о л и т в а н а П о с в е т е н и я , която
Учителят е дал за молитва. Той е много силен псалом и него
вата композиция е много особена и е в зависимост от тройния
строеж на човека. П ъ р в и я т стих е, така да се каже, пролог.
„Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под
сянката на Всемогъщаго." От втория стих започва да говори
въплотеният човек, който е с пробудено с ъ з н а н и е или уче
никът на Бялото Братство, и казва: „Ще казвам за Господа: Той
е прибежище мое, крепост моя, Бог мой, на Него ще се надея."
Това е утвърждението на ученика, който е познал Бога и въз
лага на Него живота си. В следващия стих, третият, започва
да говори друг, това е духовният ръководител на въплотения
човек, това е висшето Аз на човека, което го ръководи и обяс
нява защо е горното утвърждение. „Защото той ще те избавя
от сетта на ловеца и от губителен мор..." и изрежда всичко, как
вото Бог прави за онези, които се надеят на Него. И в 9ти стих
казва: „Понеже си направил Господа моето упование, Вишнаго
свое прибежище, няма да ти се случи никакво зло... защото
ще заповядам на ангела си за тебе да те пазят във всичките
твои пътища." И като изрежда всичко, от което ще го пазят, в
14ти стих се обажда третият индивид, който участвува в то
зи разговор, самият Бог, който живее в духа на човека и казва:
„Понеже положи в М е н е Любовта си, за това ще го избавя, ще
туря в безопасност, защото позна Името Ми." Тук става въп
рос за Свещеното Име на Бога. за което Мойсей казва: Не про
изнасяй напразно Името Божие, и продължава: „Ще ме при
кове и ще го послушам, с него ще съм, когато е в скръб, ще го

избавя и ще го прославя, ще го наситя с дългоденствие и ще
му покажа спасението Си."
В този псалом са посочени трите начала в човека човеш
ката личност, която е влязла в пътя на окултното развитие, въп
л о т е н и я т човек; д у ш а т а и д у х ъ т на ч о в е к а и т е х н и т е
взаимоотношения, и Бог, който живее в духа на човека и го
ръководи. По д ъ л б о ч и н а този псалом е един от най
дълбоките, който загатва и разкрива отчасти найвъзвишените
и дълбоки тайни на битието.
92ри псалом е едно славословие за величието и силата
на Господа, Който подкрепя своите помазаници и ги води от
Светлина в Светлина, все повисоко в познаване на Божиите
тайни. Започва с думите: „Добро е да славословим Господа и
да песнопеем Името Ти, Всевишний, да възвещаваме на ра
нина милостта Ти и Истината Ти всяка нощ."
93ти псалом е също славословие за великолепието и си
лата на Господа. Започва с думите: „Господ царува, облечен е
с великолепие, облечен е Господ с крепост и опасан. И все
лената е утвърдена и няма да се поклати."
В 94ти псалом, в началото псалмопевецът се обръща към
Бога на отмъщението и пита: „Докога нечестивите ще тържес
твуват и ще тормозят бедните, сирачетата и вдовиците, и ще
казват: Господ няма да ни види и чуе." И псаломът завършва
с думите: „И ще обърне в ъ р х у тях беззаконието им и в лу
кавството им ще ги погуби."
95ти псалом в началото е славословие към Господа за
Н е г о в и т е Велики д е л а . С л е д това Господ се о б р ъ щ а к ъ м
евреите, да не бъдат като отците си неблагодарни, при все, че
Бог им е давал изобилно Своите милости и блага, и затова Той
се закле, че няма да влязат в упокоението Ми.
96ти псалом е славословие към Господ и след като изла
га всичките Му дела и величието Му. и Славата Му, казва:
„Господ иде да съди земята. Ще съди вселената с правда и на
родите с Истината си."
97ми псалом е славословие към Господа. В десетия стих

се казва: „Вие, които обичате Господа, мразете злото. Той пази
д у ш и т е на п р е п о д о б н и т е си, и з б а в я ги от р ъ к а т а на
нечестивите. Виделина се сее за праведния и веселие за пра
вите в сърце."
98ми псалом е с ъ щ о славословие к ъ м Господа за
Неговите чудни дела.
99ти псалом говори пак за величието и силата на Господа,
който седи на херувими. И в третия стих се казва: Да славос
ловят Твоето Велико и Страшно Име. Посветеният знае, че
Божието Име е Велико, защото носи всички блага и благос
ловения за праведните и чистите, а страшно за нечестивите,
защото ги поразява.
Стотният псалом е славословие към Господа и започва с
думите: „Възкликнете к ъ м Господа всичката земя, работете
Господу с веселие, идете пред Него с радост" и завършва с
думите: „Славословете Го, благославяйте Името М у , защото
Господ е благ, милостта Му е във век и до род и род Истината
Му." Този стих, както и всички подобни, са формули, методи,
с които Посветените и учениците на Бялото Братство призо
вават Божието благословение.
101ви п с а л о м е един м и с т и ч е н псалом, който Посве
т е н и я т п с а л м о п е в е ц казва: „Ще п о с т ъ п в ам р а з у м н о в път
непорочен..., ще ходя с незлобие в сърцето си..., всяка заран
ще погубвам всички нечестиви на земята, за да изтребя от гне
ва Господен всички делатели на беззаконие." Този псалом по
казва работата, която ученикът върши. Всяка сутрин той прег
лежда мислите и чувствата си и изхвърля от главата и сърце
то си всички нечисти мисли и чувства. Това е смисълът на
гореказаното.
102ри псалом е озаглавен: „Молитва на скърбящия, ко
гато тъжи и излива ж а л б а т а си пред Господа." Псаломът за
почва с думите: „Господи, послушай молитвата ми и викането
ми да дойде при Тебе." И понататък описва страданията на
скърбящата душа: „Поради гнева Ти и раздразнението Ти. за
щото си ме дигнал и хвърлил долу." Това са моментите, кога

то кармата на човека действа и той минава през големи стра
дания и изпитания, и моли Бога да го послуша и помилва.
103ти псалом е благодарност на избавената душа, която
е минала през страданията, изплатила си е кармата и сега ж и
вее в дихармата, в благодатта Божия. Също изяснява как дейс
твува кармата и ако в кармата не би се намесила Б о ж и я т а
милост, никой не би могъл да се спаси. Псалмъ т започва с
думите: „Благославяй, душе моя Господа, и не забравяй всич
ките Му благодеяния, който прощава всичките ти беззакония,
изцелява всичките ти болести... жалостив и милостив е Господ,
дълготърпелив и многомилостив, не ще е противен за всякога,
нито ще д ъ р ж и гняв във век. Не ни е сторил според грехове
те ни, нито е въздал нам според беззаконията ни. Защото, кол
кото е високо небето от земята, толкова е голяма милостта Му
към онези, които Му се боят; колкото отстои изток от запад,
толкоз е отдалечил от нас престъпленията ни." Последните три
стиха се отнасят до ангелите и светиите и до всички, които из
пълняват Божията воля. „Благославяйте Господа вси ангели
негови, силни с крепост, които изпълняват Словото М у , които
слушат гласа на Словото М у . Благославяйте Господа всички
сили Негови, слуги Негови, които изпълнявате Волята М у .
Благославяйте Господа всички дела Негови, във всяко място
на владичеството Му. Благославяй, душе моя, Господа."
104ти псалом е славословие към Господа за Неговото
Величие и за всичките Му чудни дела и се казва за Господа:
„Ти, Който се обличаш във виделината като с дреха", т.е. ви
делината е външна страна на Бога. „Колко са многочислени
Твоите дела, Господи, всичките си с Мъдрос т направил" и
Завършва с думите: „Моето за него размишление ще е сладко.
Аз ще се веселя в Господа. Да изчезнат грешните от земята и
нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя. Господа.
Алилуйя." Този псалом ни показва Бог като Бог на цялата
природа, на всички с ъ щ е с т в а , за които Той се г р и ж и и ги
храни. И казва псаломът: „Всички тези от Тебе очакват да гта
деш навреме храната им."

105ти псалом е славословие към Бога, след което в по
етична форма изнася историята на еврейския народ от отива
нето на Яков в Египет, до излизането им от Египет.
1 0 6 т и п с а л о м е с л а в о с л о в и е к ъ м Господ. З а п о ч в а с
думите: „Алилуйя. Славете Господа, защото е Благ, защото ми
лостта Му е от век във век." След това пак повтаря историята
на евреите от излизането им от Египет и тяхното непослу
шание.
107 псалом започва с думите: „Славете Господа, защото е
Благ, защото милостта Му е във век. Така да говорят избаве
ните чрез Господа, които избави от ръката на неприятеля и ги
събра от страните." След това излага ред окултни закони, ко
ито действат в живота на онези, които изпадат в известни про
тиворечия и като се обърнат к ъ м Господа, Той ги избавя.
108ми слалом е славословие към Бога. Започва с думите:
„Утвърдено е сърцето ми, Боже, ще пея и ще песнопея и със
славата си" и завършва: „Защото е суетно спасение от человек.
Чрез Бога ние ще направи м юначество. И Той ще стъпче вра
говете ни."
109ти псалом описва състоянието на душата, когато е в
утеснение и е прекъснала връзката с Бога или Бог се е скрил,
за да я изпита. Душата се моли и страда, като гледа как тър
жествуват враговете й. Но тя не изгубва вярата и надеждата
си в Бога, Който ще я избави. И псаломът завършва с думите:
„Защото стои отдясно на сиромаха, за да го избавя от онези,
които осъждат душата му."
110ти псалом е много дълбок и има и историческо, и мис
тично значение. Исторически се отнася до Христа, Който иде
на земята, а мистично се отнася до раждането на Божестве
ното в човешката д у ш а . П с а л о м ъ т започва т ъ р ж е с т в е н о с
думите: „Рече Иеова, Господу моему: седни от дясно ми. доде
положа враговете ти в подножието на нозете ти. От Сиона ще
изпроводи Господ ж е з ъ л а на силата ти. владей всред враго
вете си... Закле се Господ и не ще разкае. Ти си свещеник во
век, според чина на Мелхиседека. Господ е отдясно ти..."

11 1ти п с а л о м е с л а в о с л о в и е к ъ м Господа за в с и ч к и
Негови дела и чудеса и за голямата Му милост. „Делата на
ръцете Му са Истина и правосъдие. Истинни са всичките Му
заповеди... Свято и Страшно е Името М у . Начало на Мъдрост
е страх Господен. Всички, които ги правят, имат добър разум,
Неговата хвала пребъдва до век."
Вече на н я к о л к о места казах за И м е т о Б о ж и е , з а щ о е
Свято и Страшно, и че то е голяма сила. Затова е казал Мойсей:
„Не произнасяй напразно Името на Господа." Фразата „нача
ло на Мъдростта е страх Господен" е една дълбока мисъл и
за нея Учителят казва: „Онзи, който пристъпва към проуча
ване на Божествените тайни, трябва да има или благоговение
към Бога и Неговото Име, което крие всички тайни, или да
има страх, защото ако не спазва законите, ще плати с живота
си."
В 112ти псалом продължава мисълта и казва: „Блажен
онзи человек, който се бои от Господа и благоволи много на
заповедите Му..., изобилие и богатство ще има в дома му и
правдата му остава във век. Виделината изгрява в тъмнината
за праведните." И понататък описва състоянието на благо
честивия и праведен човек и на нечестивия.
113ти псалом е славословие към Господа, славословие на
Името Господне, което въздига смирените и им дава благодат.
Започва с думите: „Алилуйя! Хвалете, раби Господни, хвале
те Името Господне. Да бъде Името Господне благословено от
нине и до века. От изток на слънцето до запада му да се хва
ли Името Господне."
114ти псалом е славословие за Величието и Силата на
Бога.
1 15ти псалом е продължение на предишния и е славос
ловие към Господа, като прави паралел м е ж д у Бога и идоли
те на езичниците. И псаломът з а в ъ р ш в а с думите: не ще
хвалят Господа мъртвите, нито всичките, които слизат в мяс
тото на мълчанието, но ние ще благославяме Господа от сега
и до века. Алилуйя."
116ти псалом е благодарност на душата, която е била в
с к р ъ б и у т е с н е н и е и е п о л у ч и л а помощ, като е призовал а
Името Господне. Псаломът з а в ъ р ш в а с думите: „върни се, ду
шо моя, в покоя си, защото Господ ти стори добро. Защото си
избавил душата ми от смърт, очите ми от сълзи, нозете ми от
подплъзване. Ще ходя пред Господа в земята на живите."
117ти псалом е с л а в о с л о в и е к ъ м Господа и започва с
д у м и т е : „Хвалете Господа в с и ч к и народи, славословете Го
всички племена, защото Милостта Му е голяма върху нас и
Истината Господня е във век. Алилуйя."
118ти псалом е славословие к ъ м Господа и от 5ти до 7
ми стих казва: „В скръб призовах Господа, Господ ме послу
ша и даде ширина. Господ ми е помощник, няма да се уплаша,
що м о ж е да ми стори человек? Господ е откъм мене, м е ж д у
помощниците ми, и аз ще видя падението на неприятелите си.
Подобре да се надее някой на Господа, а не да уповава на
человек."
И в 22ри и 23ти стих казва: „Камъкът, който отхвърли
ха зидарите, той стана глава на ъгъла. От Господа стана това.
И чудно е в нашите очи." И след това казва: „Благословен, кой
то иде в Името Господне." Последните два пасажа загатват за
Христа и са цитирани в Евангелието.
119ти псалом е посветен на 22те еврейски букви, които
отговарят на 22та големи а р к а н а от книгата Таро. И по такъв
начин този псалом има 22 раздела, които характеризират 22
та големи аркана, които с ъ щ о отговарят на 22те глави на
Откровението на Йоана.
П о д р а з д е л а на б у к в а т а а л е ф е о п и с а н п ъ р в и я голям
аркан. В Таро той е символизиран от един Посветен в тайни
те маг, съвършен човек. Д а в и д го описва по следния начин:
„Блажени, които са непорочни в пътя си, които ходят в зако
на на Господа. Блажени, които пазят свидетелствата Му и тър
сят Го със все сърце."
Под раздела на буквата бет е описан втория аркан, който
е н а р е ч е н „вратата на окултното светилище." П с а л о м ъ т го

описва по следния начин: „Как ще очисти младият пътя си?
Като го пази според Словото Ти... Благословен си, Господи, на
учи ме на повеленията Си. В пътя на Твоите свидетелства се
развеселих, като за всичкото богатство. В завещанията Ти ще
се поучавам и ще гледам Твоите пътища. В повеленията Ти
ще се наслаждавам, не ще да забравя Твоето Слово." Това са
пътищата, по които се стига до окултното знание.
Третият аркан, който отговаря на буквата гимел, носи име
то Изис Урания. Символът й е една ж е н а , седнала посред
лъчезарното слънце, коронясана с 12 звезди, и единия крак
почива върху Луната. Псалмопевецът го описва по следния
начин: „Стори добро на раба ти, за да живее и да опази Словото
Ти. Отвори очите ми и ще гледам чудесата на Твоя закон."
Четвъртият аркан е наречен „Кубическият камък", отго
варя на буквата далет и е описан по следния начин: „Душата
ми се залепи за пръстта, оживи ме според Словото Си."
Петият аркан е наречен „Учителят на тайните", отговаря
на букват а хе и е о п и с а н по с л е д н и я начин: „ П о к а ж и ми,
Господи, пътя на Твоите повеления и ще ги с ъ х р а н я в а м до
край. Вразуми ме и ще съхранявам закона Ти, ще го пазя от
все сърце."
Шестият а р к а н е наречен „двата пътя", отговаря на бук
вата вав или вау, и е описан по следния начин: „И да дойде
върху мене, Господи, Твоята милост, Твоето спасение според
Словото Ти. Тогаз ще дам ответ на оногоз, който ме укорява,
защото аз се надея на Твоето Слово."
Седмият а р к а н е наречен „Колесницата на Озирис", от
говаря на буквата заин и е описан по следния начин: „Помни
Словото към раба си, на което си ме направил да уповавам.
Това е моето у т е ш е н и е в с к р ъ б т а ми, че Твоето Слово ме
оживи."
Осмият а р к а н е наречен „Везните и меча", отговаря на
буквата хет и е описан по следния начин: „Господи, Ти си мой
дял. рекох да опазя Твоите думи. Потърсих лицето Ти с все
сърце, помилвай ме според Словото Си."

Деветият аркан е наречен „Забулената лампа", отговаря
на буквата тет и е описан по следния начин: „Господи, Ти си
направил добро на раба Си според Словото Си. Научи ме на
добро р а з с ъ ж д е н и е и знание, защото аз повярвах в Твоите
заповеди."
Десетият аркан е наречен „Сфинксът", отговаря на бук
вата йод и е описан по следния начин: „Твоите ръце ме нап
равиха и създадоха. Вразуми ме и ще науча заповедите Ти."
Единадесетият аркан, наречен „Лъвът с намордника", от
говаря на буквата каф и е описан по следния начин: „Примира
д у ш а т а ми за Твоето спасение . На Твоето Слово се надея.
Очите ми и з н е м о щ я х а за Словото Ти и говоря: Кога ще ме
у т е ш и ш ?"
Дванадесетият аркан е наречен „Жертвата", отговаря на
буквата л а м е д и е описан по следния начин: „Во век, Господи,
Твоето Слово е утвърдено на небето. Истината Ти е в род в
род, основал си земята и тя стои."
Тринадесетият аркан е наречен „Скелетъткосач"
смъртта, отговаря на буквата м е м и е описан по следния начин:
„Колко обичам аз закона Ти! Вее ден той е поучение мое, по
м ъ д ъ р от неприятелите ми направил и са ме Твоите заповеди,
защото те са всякога с мене."
Четиринадесетият аркан е наречен „Двете урни", отгова
ря на буквата нун и е описан по следния начин: „Твоето Слово
е светилник на нозете ми и виделина на пътеката ми."
Петнадесетият аркан е наречен „Колела Менда", отгова
ря на буквата самех и е описан по следния начин: „Възневидях
двоеумните, а закона ти възлюбих. Ти си покров мой и щит
мой. На Твоето Слово се надея. Отдалечете се от мене, лукави."
Шестнадесетият аркан е наречен „Гръмнатата кула", от
говаря на буквата аин и е описан, както следва: „Направих съд
и правда, да Ме не предадеш на онези, които ме угнетяват.
Станах поръчител на раба си за добро, за да не ме угнетяват
гордите."
Седемнадесетият аркан е наречен „Звездата на магите",

отговаря на буквата пе и е описан, както следва: „Чудни са
Твоите свидетелства, затова ги пази душата ми. Явлението на
Твоето Слово просвещава, вразумява простите."
Осемнадесетият аркан е наречен „Вината", отговаря на
б у к в а т а ц а д е и е описан, както следва: „ П р а в е д е н си Ти,
Господи, и прави са Твоите съдби. Твоите свидетелства, които
си завещал, са правда и превъзходна Истина."
Деветнадесетият аркан е нарече „Сияещото слънце", от
говаря на буквата коф и е описан, както следва: „Виках с все
сърце, п о с л у ш а й ме, Господи, и ще опазя повеленията Ти.
Предварих зората и виках, на Твоето Слово уповавах."
Двадесетият а р к а н е наречен „ С ъ б у ж д а н е след смърт
та", отговаря на буквата реш и е описан, както следва: „Виж
скръбта ми и избави ме, защото не съм забравил закона Ти,
отсъди съдбата ми и изкупи ме, оживи ме според Словото Си...
Господи, оживи ме според Милостта Си. Глава на Твоето Слово
е Истината, и во век пребъдват всичките съдби на правдата
Ти."
Двадесет и първият аркан е наречен „Короната на маги
те", о т г о в а р я на б у к в а т а ш и н и е о п и с а н , к а к т о с л е д в а :
„Князовете ме погнаха без причина, но сърцето ми трепери
от Словото Ти. Аз се радвам на Твоето Слово. Седем пъти на
ден те хваля."
Двадесет и вторият аркан е наречен „Крокодилът", отго
варя на буквата т а ф и е описан по следния начин: „Да приб
л и ж и викането ми пред Тебе, Господи. В р а з у м и ме според
Словото Си... Да ж и в е е душата ми и да Те хвали, и съдбите
Ти да ми помагат. Скитах се като изгубена овца, потърси ра
ба си, защото не забравих Твоите заповеди."
Анализът, който направих на арканите във връзка с 119
ти псалом е много общ и повърхностен. Понеже всеки аркан
има о т н о ш е н и е към трите свята ф и з и ч е с к и , д у х о в е н и
Божествен, то в псалома има стихове, които се отнасят за все
ки един от тези светове, с което се характеризират проявите
на аркана в тези светове. Но това е предмет на друга специ

ална работа. Засега това е достатъчно.
120ти псалом говори за характера на лъжливите хора и
моли Господа да го избави от тях.
121ви псалом говори за пълно упование в Бога, който се
грижи за онези души, които уповават на Него. „Господ ще те
пази от всяко зло, ще пази душата ти."
122ри псалом е славословие на Ерусалим като място на
дома Господен, което е място на мир.
123ти псалом е славословие к ъ м Бога, за да помилва ду
шата и да я избави от презрението на гордите.
124ти псалом разкрива тайната на Божията помощ към
онези, които му се надеят. „Помощта ни е в Името на Господа,
който направи небето и земята." "
125ти псалом говори за пътя на онези, които се надяват
на Господа и за пътя на онези, които вършат беззаконие и
неправда.
126ти псалом говори за радостта на онези, които се на
дяват на Господа и казват: „Тези, които сеят със сълзи, с ра
дост ще пожънат. Който излиза с плач и носи семе за сеене,
той н е п р е м е н н о с радост ще се върне и ще носи сноповете
си." Тук говори за светлата страна на закона на причина и
последствие.
127ми псалом говори за това, че ако в едно дело не учас
твува Господ, то не м о ж е да се р е а л и з и р а . К а з а н о е: „Ако
Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. Ако не
опази града, напразно бди стражът."
С ъ д ъ р ж а н и е т о на 128ми п с а л о м е изразено в първия
стих: „Блажен всеки, който се бои от Господа и ходи в Неговите
пътища, защото ще ядеш от труда на ръцете си, блажен ще
си и добре ще ти бъде."
129ти псалом започва с думите: „Много пъти са воювали
против мене от младостта ми, но не ми надвиваха, защото
Господ е с мене." Това е пътят на душата, която е положила
съдбите си в ръцете на Господа.
130тй псалом говори за Божията Милост и казва: „Ако пог

леднеш на беззаконията. Господи, кой м о ж е да устои? При
Тебе, обаче, има прошение, за да Ти се боят." Тук е подчертан
много важен и дълбок окултен закон, според който, ако не е
помощта на Господа, никой човек, никое същество не би могло
да се справи с кармата си и със задълженията си, с погреш
ките си. Това е една голяма тайна, която не всички, които се
занимават с окултизъм, я познават.
В 131 ви п с а л о м е посоче н п ъ т я на с м и р е н и я човек.
Псаломът започва с думите: „Господи, сърцето ми не се горди,
нито се превъзнасят очите ми, нито ходя в неща големи и по
високи от мене. Наистина, смирих и утеших душата си."
В 132ри псалом, във връзка с Давидовия живот се про
карва идеята, че когато човек преди всичко търси Господа и
жертва за Него всичко лично, и Господ ще му въздаде спо
ред както му е обещал, като го въвежда в Свещения път на
пробудените души.
133ти псалом: П о н е ж е този псалом е много силен за ог
раждане и за избавяне от опасности, със своя окултен строеж,
затова ще го предам изцяло:
„Колко е д о б р о и колко е у г о д н о, да ж и в е я т б р а т я в
единомислие, както многоценното онова миро на главата, ко
ето слезваше по брадата, брадата Ааронова, което слезваше
на полите на одеждите му, както Ермонската роса, която сляз
ла на Сионските гори, защото там е определил Господ благос
ловение и живот до века."
134ти псалом е благодарствена молитва към Господа, за
да ни благослови.
135ти п с а л о м е с л а в о с л о в и е к ъ м Господа за в с и ч к и
Негови Велики дела, за всички блага, които излял към онези,
които Го търсят и Му се надеят.
136ти псалом е славословие к ъ м Господа за Неговата
Благост и Милост. Той е композиран от ред окултни формули,
като е спазен закона на ритъма, който е закон за реализиране
на нещата.
137ми п с а л о м е пророческо видение за вавилонскот о

пленничество, което се и з п ъ л н и. Това ни п о т в ъ р ж д а в а , че
Давид е Посветен или ясновидец, който вижда далечното бъ
деще вавилонското пленничество е станало след повече от
500 години след Д а в и д и той го описва, а говори също и за въз
даянието на Вавилон, който развали Ерусалим.
138ми псало м ни посочва състоянието на Посветения,
който казва: „Ще те славя от всичкото си сърце, ще те песно
пея пред боговете (възвишените разумни същества, с които
той е във връзка), ще се поклоня към Святия Твой храм и ще
славя Твоето Име заради Милостта Ти и заради Истината Ти.
В който ден викнах, Ти си ме послушал, укрепил си ме със
сила в душата ми.
139ти псалом е един много дълбок псалом и ни показва
о т н о ш е н и е т о на П о с в е т е н и я к ъ м Бога и на Бога към
Посветения, и ни разкрива големите окултни познания, ко
ито притежава един Посветен. Посветеният казва: „Господи,
опитал си ме и познал си ме... Р а з у м я в а ш помишленията ми
отдалеч... О к р ъ ж и л си ме отзад и отпред, и турил си върху ме
не ръката Си. Това знание е пречудно за мене, високо е, не
мога да стигна до него. Къде да отида от Твоя Дух?... Ако въз
ляза на небето, там си Ти; ако си постеля в ада, ето Те там. Ако
взема крилата на зората и се населя в найотдалечените кра
ища на морето и там ще ме настави ръката Ти и Твоята дес
ница ще ме д ъ р ж и . Ако река, наистина ще ме покрие
тъмнината, и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, и нощ
та свети като ден. Тебе е тъмнината като виделината..."
„Защото чудно и страшно съм създаден. Чудни са Твоите
дела и това душата ми добре знае. Не се укриха костите ми
от Тебе, когато в тайно се създавах и в дълбините на земята
се образувах. Твоите очи видяха необразуваното ми тяло и в
Твоята книга бяха написани всичките ми удове, които в дни
те се образуваха, когато още ни един от тях не съществуваше."
Целият този пасаж показва, че Посветеният е проникнал
в Божествения свят и е видял първообразите на нещата, по
които впоследствие се създават реално съществуващите неща.

Там той е видял целия строеж на човека и е разбрал, че мно
го чудно и странно е създаден човекът. Действително, чудно
е устройството на човека не само във физическо отношение,
но и в духовно отношение. Той е такава сложна композиция,
каквато обикновеният човек не може да си представи. А че е
страшно създаден, това е още подълбока мисъл, за която ня
ма нищо да говоря.
140ти псалом е зов на душата към Господа, да я запази
от неприятелите й, които искат да я спънат в пътя на живота.
Това се отнася както до външния, така и до вътрешния свят.
И към края на псалома говори за съдбата на нечестивите и
казва: „Лукавството на устните на онези, които ме окръжават,
ще покрие главите им. Въглища разпалени ще паднат върху
тях, ще бъдат хвърлени в огъня." Този пасаж ни показва дейс
твието на закона на кармата.
141 ви псалом е молитва на стремящата се към чист и свят
живот душа, да я пази Господ да не се поддаде на греха и казва:
„Нека ме удари праведния, то е милост, и нека ме обличава,
то е миро за главата. Главата ми да не го отхвърля, защото още
и в злощастието ми ще се моля за тях." И казва понататък, че
тези, които правят примки за другите, сами ще паднат в тях, а
праведният, добрият ще премине неповредим.
142ри псалом е молитва на скръбната душа, която моли
Бога да й помогне да я избави от враговете й, като казва:
„ И з в е д и и з т ъ м н и ц а д у ш а т а м и , з а д а с л а в я И м е т о Ти.
П р а в е д н и т е ще се с ъ б е р а т около мене, когато ми сториш
благодеяние."
143ти псалом в целостта си е молитва, зов к ъ м Бога да
помогне на онзи, който го търси и казва: „Не влизай в сън с
раба си, защото няма да се оправдае пред Тебе нито един ж и в
човек... Д у ш а т а ми е ж а д н а за Тебе като б е з в о д н а з е м я .
П о к а ж и ми пътя, по който трябва да ходя, защото към Тебе
възнесох душата си. Научи ме да правя волята Ти, защото Ти
си Бог мои." След това следват ред окултни формули, с които
човек може да се огражда и привлича Божието благословение.

Такава е например следната: „Заради Името Ти, Господи, ожи
ви ме, заради правдата Си, изведи душата ми из утеснението,
и заради милостта Си изтреби враговете ми."
144ти псалом отначало е славословие към Господа, Който
е опора на душата. След това казва: „Що е человек, та да го
познаваш? Син человечески, та да мислиш за него? Человек
прилича на суета, дните му са като сянка, която прехожда."
Тук се има предвид земния въплотения човек. След това мо
ли Божието благословение да се излее върху всички, които
търсят Господа.
145ти псало м е славословие к ъ м Господа за Неговите
Велики и М ъ д р и дела и за Неговото Великолепие и Величие,
и казва: „Милостив и ж а л о с т и в е Господ, д ъ л г о т ъ р п е л и в и
многомилостив. Благ е Бог към всички и щедростите Му са
върху всички творения... Праведен е Господ във всичките си
п ъ т и щ а и Бла г във в с и ч к и свои дела. Господ е близо при
всички, които Го призовават, при всички, които с Истина ги
призовават. Изпълнява желанията на тези, които Му се боят
и вниманието им се слуша, и избавя ги. Господ пази всички,
които Го обичат. А ще изтреби всички нечестиви."
146ти псалом е хваление към Господа. Започва по след
ния начин: „Който прави правосъдие на угнетените, който дава
храна на гладните, Господ развързва вързаните, Господ отва
ря очите на слепите, Господ изправя сгърбените, Господ оби
ча праведните, Господ пази странниците, въздига сирачето и
вдовицата. А пътят на нечестивите превръща в погибел."
147ми псало м е славословие к ъ м Господа за всичките
блага и добрини, които дава на человеците и казва: „Велик е
Господ наш, и силата Му е велика, разумът Му е безкраен.
Господ въздига смирените, а нечестивите у н и щ о ж а ва дори до
земята. Господ благоволява в онези, които Му се боят и в онези,
които се надеят на Неговата Милост."
148ми псалом е хваление към Господа. Започва с думите:
„Алилуйя. Хвалете Господа от небесата, хвалете Го в горните
селения." И изрежда цялата вселена със всички сили и съ

щества в нея да хвалят Господа, „защото само Неговото И м е е
превъзнесено, Славата Му е над земята и над небето."
149ти псалом е хваление к ъ м Господа. Започва с думите:
„Алилуйя. Пейте Господу песен нова, хвалението Му в съб
ранието на преподобните... Преподобните ще т ъ р ж е с т в у в а т
в слава, Божиите пения ще бъдат в устата им и меч от двете
с т р а н и о с т ъ р , в р ъ к а т а им, за да п р а в я т о т м ъ щ е н и е на
езичниците, наказание на народите.... За да направят връх тях
н а п и с а н и я съд, т а я част п р и н а д л е ж и н а в с и ч к и Н е г о в и
преподобни." Тук под преподобни се разбира в ъ з в и ш е н и т е
същества, които ръководят човешката карма, и н д и в и д у а л н а
и колективна, затова се казва: „Тази част, т.е. съдбата, принад
л е ж и на всички Негови преподобни."
150ти псалом е х в а л е н и е к ъ м Господа. Ще го п р е д а м
изцяло:
„Алилуйя! Хвалете Бога в Светилището Му хвалете Го в
твърдта на силата М у , хвалете Го заради могъществото М у ,
хвалете Го според голямото Негово Величество, хвалете Го с
тръбен глас, хвалете Го с псалтир и китара, хвалете Го с тъ
пани и ликуване, хвалете Го със струни и свирки, хвалете Го
с доброгласни кимвали, хвалете Го с възклицателни кимвали.
Всяко дихание да хвали Господа. Алилуйя!"
Този анализ, който направих на псалмите не е пълен, за

щото всеки псалом с ъ д ъ р ж а още много идеи и истини, за ко
ито не съм споменал нищо. Защото, както казах, псалмите са
диктувани на Давид от различните чинове на ангелските йе
рархии и представят ключове за разкриване на тайните на би
тието и живота. Аз исках само да посоча, че псалмите не са
само прекрасна поезия, изпълнени с величествени и прекрас
ни образи, но са изпълнени с едно дълбоко знание и прозре
ние в тайните, битието и живота и представят, както вече казах,
магически формули, с които м о ж е да си с л у ж и само онзи, кой
то над^ери ключовете им.
Цар Соломон и неговите писания
Соломон е син и п р и е м н и к на Давид, роден от Витсаве в

1033та година преди Христа. Соломон значи мирен. Пророк
Натан го нарича Иедидия, което значи любезен Господу. На
18 годишна възраст той стъпва на бащиния си престол и е ца
рувал 40 години от 1015 до 9 7 8 г. пр. Хр.
Учителят казва за него следното: „Върху Соломона са има
ли влияние Меркурий, Юпитер и Венера. По влияние на ба
ща си Соломон е юпитерианец. Изобщо, той не се е придър
ж а л строго към постановленията на Мойсей, но сам е издир
вал нещата. Соломон е имал предразположение к ъ м научни
изследвания. Той е написал много работи: „Притчи", „Песен
на песните" и „Еклесиаст". Когато писал „Песен на песните",
той се е намирал под влиянието на Луната и Венера. Който
чете „Песен на песните", трябва да бъде силен. Не е ли си
лен човек, не м о ж е да и з д ъ р ж и на онези мисли, които са про
карани в нея. Притчите представляват друго нещо. Като ги чете
с ъ з н а т е л н о , ч о в е к м о ж е д а и з п р а в я п о г р е ш к и т е си. В
„Еклесиаст" Соломон се е н а м и р а л под влияние на Сатурн."
Като се качил на престола, Соломон първо се справил с
враговете на баща си, които не са изпълнили неговата воля.
О ж е н и л се за д ъ щ е р я т а на египетския ф а р а о н и я завел в
Ерусалим, където в последствие й направил специален дворец.
Третата глава на „Трета книга на царете", в трети стих се казва:
„Възлюби Соломон Господа и ходеше в повеленията на отца
си Давида. Сам жертваше и кадеше на високите места." Когато
отива в Гавон, голямото и високо място, явява му се Господ на
сън и му казва:
„Искай, що да ти дам." Соломон казва: „Дай, прочее, на ра
ба си сърце разумно, за да съди людете ти. да различава меж
ду доброто и злото."
„И угодно биле това слово Господу. че Соломон поиска то
ва нещо. И рече му Бог: „Понеже ти поиска това нещо и не

поиска за себе си богатство... Ето, направих според словото ти.
Ето, дадох ти сърце мъдро и разумно, щото не е бил преди
тебе подобен на тебе, нито подир тебе ще въстане подобен
тебе."
След това се явяват при него две ж е н и с едно ж и в о и ед
но умряло дете и той правилно разрешава на коя е живото
дете, и се прославил чрез това с Мъдростта си.
От 29ти до 34ти стих на четвъртата глава от Трета кни
га на царете се казва: „И даде Бог Соломону Мъдрост и ра
зум много големи, и пространство на духа. както пясъка, който
е край морето. И Соломоновата Мъдрост превъзходи
Мъдростта на всички източни жители и на всичката Египетска
Мъдрост. Защото бе от всички человеци помъдър. И прочу
се името му по всичките народи наоколо. И изрече 3 0 0 0 притчи
и песните му бяха 1005... и дохождаха от всички народи да
чуят Соломоновата Мъдрост."
След това той съгради дом, храм на Господа и след това
си направи дворец, а също и за ж е н а си. Храмът е изграден
от пределни мерки. Храмът е граден десетина години и дво
рецът също толкова. След като съградил и обзавел храма, съб
рал целия народ и направил молитва пред Господа и в зак
лючение казва: „Но ще обитава ли наистина Бог на земята?
Ето, небето и небето на небесата не са доволни да Го вместят,
колко помалко този дом, който се гради! Но погледни к ъ м
молитвата на раба си и към молението му... Изслушай моле
нието на раба си и на людете си. И рече му Господ: „Чух мо
литвата и молението ти, с които се помоли пред Мене. Осветих
този дом, който ти съгради, за да туря там Името Си във век.
И ще бъдат очите Ми и сърцето Ми там за всегда... Но ако се
отклоните от Мене, тогаз ще изкореня Израиля от земята, ко
ято ви дадох и този дом, който осветих, ще хвърля от лицето
Си."
След това Соломон възлюбил още много жени. които би
ли от различни народности и заедно с тях почнал да се пок
ланя на техните богове, и се отклонил от Бога. Имал 700 жени,

все княгини и 3 0 0 наложници. „Затова рече Господ Соломону:
„Понеже ти не опази завета Ми, непременно ще откъсна цар
ството ти от тебе и ще го д а м на раба ти. Но в твоите дни не
ще да направя това, заради Давида, отца ти, но от ръката на
сина ти ще го откъсна."
Притчи Соломонови
В п ъ р в а т а глав а на п р и т ч и т е Соломон говори за

Мъдростта и казва: „Начало на Мъдростта е страх Господен.
Б е з у м н и я т презира М ъ д р о с т та и учението." Под страх
Господен в езотеричен с м и с ъ л се разбира благоговение към
Бога. След това определя каква е съдбата на тези, които се
стремят към Мъдростта и се ръководят от нея и на тези, ко
ито отхвърлят Мъдростта и завършва с думите: „Защото глу
павите ще ги умъртви престъплението им и безумните ще ги
погуби надеждата им, но тези, които Ме слушат (Мъдростта),
ще живеят в безопасност, ще живеят в тишина, без да се боят
от злото." С тези д у м и се и з р а з я в а з а к о н ъ т за п р и ч и н и и
последствия.
В началото на втора глава казва: „Ако имаш ухото си вни
мателно към Мъдростта, сърцето си склонно към разум, и ако
призоваваш благоразумието и възвишиш гласа си към разул\а,
тогаз ще разумееш страх Господен и ще намериш Божието
познание. Защото Господ дава Мъдрост и от устата му изли
зат знание и разум." Оттук ясно се вижда, че не става въпрос
за безпричинен страх, а за благоговение, едно състояние, при
което човек става в ъ з п р и е м ч и в към Б о ж е с т в е н и т е сили и
знание. И понататък описва състоянието на тези, които вър
вят в пътя на Мъдростта и състоянието на тези, които прези
рат Мъдростта и завършва: „Защото праведните ще се насе
лят на земята и непорочните ще останат на нея, а нечестиви
те ще се откъснат от земята и законопрестъпниците ще се из

коренят от нея."
В третата глава, както и в другите глави дава ред правила
за разумен живот, които следват пътя на Мъдростта. И казва:
„Блажени са, които държат Мъдростта. С Мъдрост е основа
на земята, утвърдени с разу м небесата. Чрез Неговото зна
ние се отвориха бездните и от облаците капе роса."
В четвъртата глава се дават съвети за тези, които искат да
следват пътя на Мъдростта и казва: „Не я оставяй, и ще те пази,
обичай я, и ще те варди. Найглавното е Мъдрост, придоби
вай М ъ д р о с т и при всичкото си п р и д о б и в а н е п р и д о б и в а й
разум. Въздигай я и тя ще те възвиси, ще те прослави, когато
я прегърнеш." След това посочва резултатите от пътя на доб
рото и резултата от пътя на злото и казва: „С найголямо пазе
не пази сърцето си, защото от него са изворите на живота."
В пета глава дава съвет, човек да не се увлича от съблаз
ните на света и да следва съвета на Мъдростта и разума, и
завършва: „Понеже пътищата на человека са пред очите на
Господа и Той измерва всичките му пътеки. Нечестивият ще
го хванат в своите му беззакония и с въжетата на греха си ще
бъде уловен."
В шеста глава дава съвети за много неща н отношенията
на човек към другите, навсякъде да бъде внимателен и да се
ръководи от Мъдростта, за да не сгреши и да се спъне в жи
вота си.
В седмата глава говори за пътищата на астралната змия,
която съблазнява хората и ги увлича в греха, и ги води в ада.
И за да се п р е д п а з и ч о в е к от н е я , т р я б в а да п р е г ъ р н е
Мъдростта и казва: „Речи на Мъдростта „ти си ми сестра" и
наречи разума „сродник", за да те пазят от людска жена", т.е.
от астралната жена, или астралната змия."
В осмата глава говори за предвечната Мъдрост, която е
основа на всичко съществуващо. Мъдростта казва: „Послу
шайте. защото ще говоря изящни неща и устните ми ще про
изнасят правото, защото е з и к ъ т ми ще говори Истината...
Защото Мъдростта е подобра от многоценни камъни и всичко

ж е л а т е л н о не се сравнява с нея. Аз Мъдрост обитавам с ост
роумието и изнамервам з н а н и е на умни измишления, стра
хът Господен е да мрази някой злото. Аз мразя високоумие и
гордост... Аз обичам, които ме обичат и които ме търсят, ще
ме намерят... Плодовете ми са подобри от злато и от найчисто
злато... Господ ме имаше в началото на пътя Си, преди делата
Си отдавна, от века бидох помазана, началото преди създа
нието на земята. Родих се, когато нямаше бездните, когато ня
м а ш е източниците, които изобилстват с вода, преди горите да
се поставят, преди хълмовете аз бях родена, като още не бе
ше направил земята, нито полетата, нито върховете от пръст
та на вселената. Когато готвеше небесата, аз бях там. Когато
начертаваше кръг над лицето на бездната, когато утвържда
в а ш е о б л а ц и т е горе, к о г а т о у к р е п я в а ш е и з т о ч н и ц и т е н а
бездната, когато полагаше закона Си на морето, да не прес
тъпят водите повеленията М у , когато нареждаш е основани
ята на земята, тогаз бях при Него и устоявах всичко. И аз Му
бях н а с л а ж д е н и е всеки ден и веселях се всякога пред Него.
Веселях се, на обитаемата Негова земя и наслаждението ми
беше с человеческите синове... Б л а ж е н този человек, който ме
слуша и бди всеки ден при моите двери, и очаква при стъл
бовете на вратата ми. Защото, който ме намери, ще намери жи
вот и ще вземе благословение от Господа. А който съгреши про
тив м е н е , своята си д у ш а о н е п р а в д а в а . Всички, които ме
мразят, обичат смъртта."
В тази глава Соломон е казал много и показва, че той е
притежавал живото окултно знание, и е знаел мястото и ро
лята на Мъдростта в битието като принцип, който организира
всичко и туря всичко в ред и порядък, и носи Вечния живот.
9та глава започва със знаменитите думи: „Мъдростта съг
ради д о м а си, и з д я л а с е д е м т е свои с т ъ л б о в е ." Д о м ъ т на
Мъдростта е цялата вселена; стълбовете, върху които е пост
роена вселената, са принципите, които Учителят нарича се
демте принципа на природата, които са известни в окултната
наука като седемте принципа на Хермес. Соломон е позна

вал х е р м е т и ч н а т а М ъ д р о с т и н а у к а . И п о с л е к а з в а , че
М ъ д р о с т т а е п о к а н и л а всички, които са л и ш е н и от ум и
Мъдрост да дойдат при нея, и казва: „Яжте от хляба ми и хо
дете в пътя на разума." След това дава някои мъдри съвети,
които са много поучителни, затова ще ги приведа изцяло:
„Който учи присмивател, взема на себе си безчестие. И
който обличава нечестивия, взема на себе си порок. Не обли
чавай присмивател, за да не те намрази. Обличавай м ъ д ъ р и
ще те възлюби. Дава й наставление на мъдър, и ще бъде по
мъдър. Учи праведния и ще настои в учение." И после казва:
„Начало на Мъдростт а е страх Господен, и познаването на
Святаго е разум. Защото чрез мене ще се у м н о ж а т дните ти и
ще се притурят години на живот."
В 10та глава са очертани двата пътя на живота пътят
на М ъ д р и я и пътят на нечестивия, и в последователни конт
растни стихове изнася единия и другия път. Например казва:
„Господ не ще остави да гладува душата на праведния, но от
хвърля ж е л а н и е т о на нечестивите." И така цялата глава съ
поставя пътя на п р а в е д н и я и пътя на нечестиви я и казва:
„Омразата п о в д и г а раздори, а Л ю б о в т а покрива в с и ч к и т е
погрешки."
„Страхът на нечестивия ще го постигне, а желанието на
праведните ще се изпълни."
„Надеждата на праведните ще е радост. Ожиданието на
нечестивите ще погине." и т.н.
В 11 та глава пак продължава да описва двата пътя на жи
вота пътят на правдата и доброто и пътят на нечестието и
злото. Ще приведа няколко такива паралелни мисли:
„Дойде ли гордост, дохожда и срам, а Мъдростта е със
смирените."
„Милостивият человек благотвори на душата си, а жесто
кият смущава плътта си."
„Както правдата е близо до живота, така човек, който се
стреми към злото, близо е до смъртта."
„Както е златната обеца на носа на свиня, така е хубава

ж е н а без разсъждение."
„Който има усърдие за доброто, ще придобие
благоволение, но който иска злото, то ще дойде връх него."
„Плодът на праведния е д ъ р в о на живот. И този, който
придобива души, м ъ д ъ р е."
В 12та глава п р о д ъ л ж а в а п а р а л е л н о да изрежда двата
пътя на живота: пътят на доброто и правдата, и пътят на злото
и нечестието. Например казва: „Който обича поучение, обича
знание, но който мрази обличение, безумен е."
„Мислите на праведните са справедливост, а намерени
ята на нечестивите са коварство."
„Понякога несмисленото говорене пронизва като нож, а
езикът на М ъ д р и т е е изцеление."
„Благоразумният човек покрива знанието си, а сърцето на
безумните изказва глупост."
В 13та глава също в мъдри изречения изнася двата пътя
на живота, като ги съпоставя, казва: „Правдата съхранява хо
дещия непорочно, а нечестието съсипва грешния."
„Виделото на праведните е весело, а светилникът на не
честивите ще угасне."
„Само от гордостта произхожда препиране, а Мъдростта
е с онези, които приемат съвети."
„Всеки благоразумен върши работа със знание, а безум
ният открива глупост."
В 14та глава пак дава паралел на двата пътя на живота.
„Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си, а глу
постта на безумните е заблуждение."
„Безумните наследяват глупост, а благоразумните се вен
чават със знание."
„Който презира ближния си, съгрешава, а който помилва
сиромаха, блажен е."
„Тихо сърце е живот на плътта, а завистта е гнилостта на
костите."
„В сърцето на разумния почива мъдрост, а какво има вът
ре в безумните, ще се яви."
В 15та глава продължава в същия дух да изнася двата
пътя на живота паралелно.
„Очите Господни са на всяко място и наблюдават добри
те и злите."
„Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, а молени
ето на праведния, благоприятно Нему."
„Сърцето на разумния търси знание, а устата на безум
ните хранят се с глупост."
„За разумния е пътят на живота нагоре, за да се уклони
от ада надолу."
„Господ е дале ч от нечестивите, а с л у ш а молението на
праведните."
„Страх Господен е поучение на Мъдрост, а смирението
предхожда пред славата."
В 16та глава се дават ценни методи за работа в пътя на
доброто и Истината. Казва се: „С милост и Истина се очиства
беззаконие. И със страх Господен става отклонение от злото."
„Когато са угодни на Господа п ъ т и щ а т а на едного
человека, той примирява с него и неприятелите."
„Гордостта предшества погибелта, а високомерието пред
шества падението."
„Мъдрият в сърцето си ще се нарече благоразумен, а сла
достта на устните у м н о ж а в а знание."
„Разумът е източник на живота за онези, които го имат. А
поучението на безумните е глупост."
В 17та глава се дават ред правила за мярка в живота и за
пътя в живота. Казва: „Който се присмива на сиромаха, без
чести създателя му; който се радва на бедствие, няма да ос
тане ненаказан."
„Който раздава зло за добро, злото не ще се отдалечи от
дома му."
„Дълготърпеливият човек е благоразумен, и безумният,
като мълчи, счита се за мъдър."
В 18та глава с ъ що дава правила за поведението и живота.
Казва: „Своенравният иска пожеланието си и противи се на

всяка права мисъл."
„ Б е з у м н и я т не се н а с л а ж д а в а от благоразумие, но само
от изявлението на сърцето си."
„Името Господне е крепък стълб. Праведният, който пре
бивава в него, в защита е."
„Преди погиването се превъзнася сърцето на человека. И
смирението предхожда пред славата."
„ Ч е л о в е к , който има п р и я т е л и , т р я б в а да се о б х о ж д а
приятелски. И м а приятел потесен и от брат."
В 19та глава се дават п а к р а з у м н и съвети за пътя на
живота.
„ К о й т о п р и д о б и в а у м , о б и ч а д у ш а т а си. К о й т о п а з и
благоразумие, ще намери добро."
„Който помилва сиромаха, заима Господу и Той ще му въз
даде въздаянието Му."
„Слушай съветите и приемай поучение, за да станеш мъ
дър в сетнините си."
„Страх Господен донася живот, и който го има, ще си ляга
наситен и зло не ще да срещне."
В 20та глава се дават мъдри правила и съвети за живота.
„Чест е за человека да престава от прение. А всеки безу
мен се вплита в него."
„Стъпките на человека се оправят от Господа, а как би поз
нал человек пътя си?"
„Духът на человека е светило от Господа, изпитва вътреш
ностите на сърцето."
В 21та глава се дават мъдри мисли за пътя на живота.
„Всички п ъ т и щ а на ч е л о в е к а са прави в очите му, но
Господ претегля сърцата."
„Който затуля очите си от вика на сиромаха, ще викне и
той, и няма да се послуша."
„Человек, който свърне от пътя на разума, ще стигне в съб
ранието на мъртвите."
„Който следва правда и милост, ще намери живот, правда
и слава."
В 22ра глава пак дава мъдри мисли и съвети за живота.
„ П о п р е д п о ч и т а т е л н о е доброто име, н е ж е л и голямо
богатство."
„Следствие на смирението и на страха Господен е богатс
тво и слава и живот. Тръне и сетима има в пътя на строптивия.
Който пази душата си, ще бъде далеч от тях."
„Който има добро око, ще бъде благословен, защото дава
от хляба си на сиромаха."
„Очите на Господа пазят знанието, а съсипва Той думите
на законопрестъпника."
„Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си и
който дава на богатия, непременно ще дойде в скудост."
„Не прави приятелство с яростен човек и с гневлив човек
не ходи заедно, за да не научиш пътищата му и да не поста
виш сет на душата си."
23та глава дава правила и мисли за разумен живот.
„Не яж хляба на оногоз, който има лошо око, нито желай
вкусните му ястия, защото както мъдрува в душата си, такъв
е той. Говори ти: Яж и пий, но сърцето му не е с тебе. Уломъкът,
що си изял, ще избълваш и ще изгубиш сладките си думи."
Купувай Истината и не продавай Мъдростта, поучението
и разума."
24та глава също дава мъдри съвети за разумен живот.
„Не ревнувай на злите человеци, нито желай да си с тях."
„С Мъдростта се гради дом, и с разума се утвърждава и
чрез знание клетове ще се напълнят с всяко многоценно и
благоприятно богатство."
„Мъдрият човек се укрепява, и человек със знание расте
в сила."
„Избавяй влачените на смърт и не се оттегляй от онези,
които са докарани до клане."
„Когато падне неприятелят ти, не се радвай, и да се не ве
сели сърцето ти, когато се той подплъзне, да не би да съгледа
Господ и да се яви това зло пред очите Му и обърне яростта
Си от него к ъ м тебе."
„Не казвай: Както ми направи, така ще му направя. Ще
направя на человека по делата му."
25та глава е също от мисли за разумен живот.
„Ако е гладен неприятелят ти, дай му хляб да яде, и ако е
жаден, напой го с вода, защото ще натрупаш ж а р на главата
му и Господ ще те възмезди."
„Не е добро да яде някой много мед, и не е славно да търси
своята си слава."
„Който не в ъ з д ъ р ж а духа си, е съсипан град без стени."
В 26та глава също дава мъдри съвети за разумен живот.
„Не отговаряй на безумния според безумието му, за да не
станеш и ти подобен нему."
„Отговаряй на безумния според безумието му, за да не се
има м ъ д ъ р в очите си."
„Който копае ров, ще падне в него и камъкъ т ще се върне
върху този, който го търкаля."
В 2 7 м а глава същ о се дават м ъ д р и съвети за р а з у м е н
живот.
„Не се хвали за утрешния ден, защото не знаеш, що ще
роди денят."
„Нека те хвали друг, а не устата ти, чужд, а не устните
ти."
„Не оставяй приятеля си и приятеля на отца си, и в дома
на брата си не влизай в деня на злощастието си."
„Благоразумният предвижда злото и се укрива, а неразум
ните напредват и се наказват."
28ма глава също дава мъдри мисли и съвети за разумен
живот.
„Нечестивите бягат, без да ги гони някой, а праведните
имат дръзновение като млад лъв."
„Който заблуждава праведните в лош път, той ще падне в
ямата си, но непорочните ще наследят добрите."
„Който крие престъпленията си, няма да успее. А който
ги изповядва и оставя, ще бъде помилван."
„Гордият в сърцето си повдига свади."

„Който уповава на Господа, блажен е. Който уповава на
сърцето си, безумен е. А който ходи с Мъдрост , той ще се
спаси."
„Който дава на сиромасите, не ще стигне до скудност."
29та глава дава м ъ д р и съвети и правила за живота и
очертава характера на двата пътя на живота. Ще д а м някол
ко мисли от нея:
„Когато се праведните увеличават, народът се весели. Но
когато нечестивият началствува, народът въздиша."
„Человек, който ласкае ближния си, простира м р е ж а пред
стъпките му."
„Праведният дава в н и м а н и е в съдбата на бедните.
Нечестивият не вниква, за да познае."
30та глава е съставена от умни и мъдри гатанки, но би
серът на главата е от 5ти до 10ти стих. Ще го предадем:
„Всяко Божие Слово е опитано. Той е щит за тези, които
уповават на Него. Не притуряй на Неговите думи, за да не те
обличи и се покажеш лъжец."
„Две неща прося от Тебе, не ми ги отричай преди да умра:
Суета и лъжливо слово отдалечи от тебе; сиромашия и богатс
тво не ми давай; храни ме с н у ж н а т а ми храна, да не би да се
преситя и да се отрека от Тебе и да река: Кой е Господ, или да
не би да се намеря сиромах, та да открадна и взема в Името
на Бога моего всуе."
31ва глава говори за добродетелната жена и нейните ка
чества и пътища.
„Кой може да намери добродетелна жена, защото такава
е много поскъпа от скъпоценн и камъни. Сърцето на м ъ ж а
й уповава на нея и не ще бъде лишен от изобилие. Ще му до
несе добро, а не зло през всичките дни на живота си... Отваря
р ъ к а т а си на с и р о м а с и т е , и простира р ъ ц е т е си към
оскудените... Отваря устата си с Мъдрост и закон на благос
клонност има в езика й. Внимава за управлението на дома и
хляб на леност не яде..."
„Красотата е лъстива и суетна е хубостта."

„Жената, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена."
Притчите на Соломон са мъдри правила за живота, изв
лечени от окултната наука, която той много добре познавал.
Но както ще видим в „Еклесиаст", той се разочарова от тази
наука, понеже се с п ъ н а в сърцето си с жените, които го отве
доха в левия път. Но това беше една опитност, необходима за
него, от която той придоби още поголяма Мъдрост.
На него се п р и п и с в а една м а г и ч е с к а книга, н а р е ч е н а
„Ключовете на Соломон".
Еклесиаст (Проповедникът)
Както казах, в „Еклесиаст" Соломон говори като разоча

рован от Мъдростта, от окултното знание. Пътят на Мъдростта
е много стръмен и скалист, и човек трябва да преодолее и да
превъзмогне много повече неща в себе си, което ако не може
да направи, ще го доведе до големи противоречия и ще изжи
вее г о л е м и с т р а д а н и я . Т а к ъ в с л у ч а й е о п и с а н в р о м а н а
„Занони" с Глиндон, който искаше да стане ученик на окул
тната наука , но не м о ж а да и з д ъ р ж и и н а й е л е м е н т а р н и я
изпит. Има и действителни такива случаи със стремящи се в
пътя, които се разочароват от изпитите и отпадат. Те започват
да пишат и говорят против изпитите.
Ще дам някои мисли от „Еклесиаст", за да се види състо
янието на Соломон. Учителят казва, че когато Соломон е пи
сал „Еклесиаст", се е намирал под влиянието на Сатурн.
„Еклесиаст" започва с думите:
„Суета на суетите и всичко е суета." И после казва: „Което
е станало, то е, което ще стане, и което се е направило, то е,
което ще се направи. И няма нищо ново под Слънцето." И по
нататък поконкретно изказва разочарованието си. като казва:
„И д а д о х с ъ р ц е т о си. за да и з д и р я , и да и з п и т а м ч р е з
Мъдростта за всичко, що бива под небето. Този т е ж ъ к труд

даде Бог на человеческите синове, за да се трудят в него.
Видях всичките дела, що се вършат под Слънцето и ето всич
ко е суета и угнетение на духа."
Това е състоянието на Фауст, преди да дойде Мефистофе л
при него. Тук Мефистофел присъства невидимо и той говори
тези думи. Това показва, че Соломон в окултните си опити е
стигнал до първия пазач на прага, прозрял е реалността, но
не е превъзмогнал своята личност, своя егоизъм и не е могъл
да проникне във Великите мистерии, които се разкриват, след
като човек премине през втория пазач на прага. Последният
изисква от човека да се отрече от всичко лично и егоистично
и да се посвети в с л у ж е н е на лекото начало. Горното, което
казах се потвърждава от следните думи на Соломон: „Дадох
сърцето си, за да зная Мъдрост и да зная лудост и безумие;
познах, че и то е угнетение на духа. Защото в много Мъдрост
има м н о г о с к р ъ б , и който у м н о ж а в а з н а н и е , у м н о ж а в а и
печал."
Във втора глава к а з в а , че се отдава на в е с е л б и и
наслаждения, но и в това не намира смисъл. След това из
ражда всичко, каквото е направил за себе си и от нищо не е
доволен и казва: „Още и Мъдростта ми остана в мене. И всичко
поискаха очите ми и не им отрекох. Не възбраних сърцето си
от всяко веселие, и ето, всичко е суета и угнетение на духа, и
няма полза под С л ъ н ц е т о . И о б ъ р н а х се аз да р а з г л е д а м
Мъдростта и лудостта, и безумието... И видях аз, че Мъдростта
превъзхожда безумието, както виделината превъзхожда
тъмнината... Защото не остава вечно паметта на Мъдрия, ни
то на безумния, понеже в идещите дни всичко ще се забрави
вече и как умира М ъ д р и я ? Като безумния. Затова намразих
живота, защото тежки ми се видяха делата, които биват под
Слънцето."
От последните мисли се вижда, че той не е успял да про
никне в тайните на вечния живот и мисли, че със смъртта
всичко придобито се изгубва, и идва до разочарованието и нам
разва живота. К ъ м края на главата казва: „Няма подобро за

човека от доброто на труда му." Това е материалистично раз
биране на живота и до него идва всеки, който претърпи крах
в пътя на живота к ъ м Великото.
Третата глава започва с думите: „Има време за всяко не
що и срок за всяка работа под небето. Време за р а ж д а н е и вре
ме за умиране, време за н а с а ж д а н е и време за изкореняване
на засаденото; време за убиване и време за изцеляване..." и
т.н., изрежда времената за всяко нещо. Това показва, че той
познава астрологията и небесната динамика, която определя
времето за всяко нещо и заключава: „Направи всяко нещо ху
баво на времето му... Познах, че всичко, що прави Бог, то ще
бъде вечно. Не е в ъ з м о ж н о да се притури на него, нито да се
отнеме от него." След това пак развива материалистичното
схващане за преходността на живота и казва: „И человек не
п р е в ъ з х о ж д а в н и щ о скота, всичко отива на истото място.
Всичко е станало от пръст и всичко се връща в пръстта."
В 4та глава говори, че вижда всичките насилия и безп
р а в и я в света и к а з в а : „ Б л а з е на у м р е л и т е , които са вече
умрели, нежели на живите, които са още живи. А подобър
от двамата е, който не е бил още, който не е видял лошите дела,
които стават под Слънцето." И главата завършва с думите: И
това е прочее, суета и угнетение на духа."
В началото на 5та глава дава добри съвети за онези, ко
ито отиват в дома Б о ж и й и когато дават обещание към Бога.
Казва:
„Пазете ногата си, когато отиваш за дома Божий, и приб
л и ж и повече д а с л у ш а ш , н е ж е л и д а п р и н а с я ш ж е р т в а н а
безумния, който не знае, не струва зло. Не прибързвай с ус
тата си и сърцето ти да не бърза да произнася думи пред Бога...
Когато обречеш обричане Богу, не се бави да го изпълниш.
Изпълни, което си обрекъл. Подобре да не се обречеш, не
жели да се отречеш и да не изпълниш."
В 6та глава пак се развива идеята, че животът както се
развива на земята, без връзка с духовния свят, е суета и угне
тение на духа.
В 7ма глава след като р а з с ъ ж д а в а чрез контраст и за
обикновения всекидневен живот, казва:
„Мъдростта е добра като наследието и полезна за онези,
които гледат Слънцето. Защото Мъдростта е защита, както е
з а щ и т а с р е б р о т о , но п р е и м у щ е с т в о т о на з н а н и е т о е, че
Мъдростта оживява онези, които я имат."
„В благополучен ден весели се, а в злополучен ден бъди
смотрелив, защото Бог н а п р а в и едното противоположно на
другото."
„Мъдростта дава на М ъ д р и я повече сила, н е ж е л и десет
началници, които са в града."
8ма глава започва с думите: „Кой е като М ъ д р и я ? И кой
знае изяснението на словесата? Мъдростта на человека ос
ветлява лицето му и жестокостта на лицето му се променя."
„И сърцето на Мъдрия познава времето и сгодата, защото
всяко нещо има време и сгода. П о н е же окаянството на чело
века е много връх него, защото не знае какво ще се случи." И
понататък казва, че изследвал всичко и казва, че „и М ъ д р и я т
не м о ж е да познае всичко".
В началото на 9та глава казва, че е турил в сърцето сй да
издири всички неща, които стават в живота и намерил, че ед
накво се случва и на праведния и на нечестивия, и двамата
отиват по един и същи начин в гроба... И найвече, че „сър
цето на человеческите синове е пълно със злина и безумие
има в сърцето им доде са живи".
„Защото живите знаят, че ще умрат, но мъртвите не знаят
нищо. Нито имат вече придобиване, понеже паметта им се е
забравила, още и Любовта им и ненавистта им. И завистта им
се е изгубила. И не ще имат вече дял във всичко, що става
под Слънцето." Това е едно чисто материалистично схваща
не за смъртта, което се поддържа и от много съвременни ре
лигиозни хора.
„Мъдростта е подобра от силата. Думите на М ъ д р и я в
б е з м ъ л в и е се с л у ш а т . М ъ д р о с т т а е подобра от в о е н н и т е
394 Власi Пашов
оръжия."
В началото на 10та глава се казва: „И малкото безумие
обезчестява онзи, който е в положение за М ъ д р о с т и чест.
Сърцето на М ъ д р и я е в десницата му, а сърцето на безумния
е в левицата му."
„Думите на устата на М ъ д р и я са благодат."
В 11 та глава дава ред мъдри съвети за живота и казва:
„Наистина, виделината е сладка и угодно е на очите да
гледат Слънцето... И ходи според пътищата на сърцето си и
според гледането на очите си, но знай, че за всичко това Бог
ще те доведе до съдба."
12та глава е като резюме на всичко, което казва пропо
ведникът в 11те глави. Тя започва с думите:
„И помни Създателя си в дните на младостта си, преди
да дойдат дните на злото, и стигнат годините, в които ще
речеш: Н я м а м благодарение в тях... (Говори за края на зем
ния живот)... И да се върне пръстта в земята както е била, а
духът да се върне при Бога, който го е дал. Суета на суетите,
рече проповедникът, всичко е суета. И колкото повече про
п о в е д н и к ъ т стана м ъ д ъ р , толкова повече поучи людете на
знание, найвече вникна и издири, и нареди много притчи. Да
чуем свършека на всичкото слово: „Бой се от Бога и пази за
поведите Му, понеже това е всичкото на человека. Защото Бог
ще докара на съд всяко дело и всяко скришно добро или зло."
Песен на песните
В „Песен на песните" Соломон възпява Любовта, като по

вод за това му дава една овчарка, суланка. В заключение казва:
„Защото Любовта е крепка като смъртта, ревнуването жесто
ко като ада. Много вода не м о ж е да угаси Любовта, нито ре
ки могат да я потопят. Ако би дал някой всичкия имот на до
ма си за Любовта, съвсем ще го презрат."
ПЪТЯТ НА ВТОРИЯ КЛОН НА
БЯЛОТО БРАТСТВО 5
А В Р А А М И П Р О И З Х О Д А НА
ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД 6
М О Й С Е Й И НЕГОВОТО ДЕЛО 21
Преводът на Фабр д'Оливие 34
У ч и т е л я т з а „ Б и т и е т о" 44
М и с л и от Учителя за езотеричната страна
на Стария Завет 51
Щ а й н е р за „Битието" 64
Б Р А Т С Т В О Т О НА Е С Е И Т Е И
ТЯХНОТО УЧЕНИЕ 100
КАБАЛА 137
Учението на Кабала за човека 137
Учението на Кабала за вселената 138
Учението на Кабала за Бога 139
Учението за душата според Кабала 141
Д у ш а т а по време на смъртт а и след смъртта 146
Сефер Йецира 152
Тридесет и двата пътя на Мъдростта 158
Петдесетте врати на разума 160
Практическа Кабала 163
Божествените имена и седемдесет и
двамата гении 1 65
ЕВРЕЙСКИТЕ ПРОРОЦИ 184
ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ 193
С Ъ Щ Н О С Т И ЕСТЕСТВО НА М И С Т И Ц И З М А 207
Пророк Самуил 216
Пророк Илия 217
Пророк Елисей 228
Пророк Исайя 235
Пророк Йеремия 255
Пророк Йезекил 265
Пророк Данаил 280
Пророк Осия 305
Пророк Йоил 308
Пророк Амос 309
Пророк Авидий 312
Пророк Йона 312
Пророк Михей 314
Пророк Наум 316
Пророк Авакум 317
Пророк Агей 319
Пророк Софония 320
Пророк Захария 321
Пророк Малахия 326
Цар Давид 329
Псалмите на Давид 335
Ц а р Соломон и неговите п и с а н и я 378
Притчи Соломонови 380
Еклесиаст (Проповедникът) 390
Песен на песните 394
Влад Пашов
К н и г а втора
Българска, първо издание

Формат 6 0 x 8 4 / 1 6
Издател: Логос Варна

mm шшт
Окултната История черпи от Свещени Извори.

Духът е Свещеният език в Библията и Той е, който
ни разкрива Историята.
Духът тази Велика и невидима Сила движи събитията
ќ|
и ги превръща в История.
Елеазар Хараш
Влад Пашов
Книга трета
З а п а д н а т а е з о т е р и ч на традиция
ХРИСТИЯНСТВОТО
като Окултна Школа
ќ АВИР ќ
Шумен, 2 0 0 3 г.
Има едно Братство, което пътува по света и носи
културата.
То е било в Египет, Индия, Персия, Халдея,
Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Англия,
Франция, Германия.
Сега то постепенно се премества у славяните
и в България.
И там, където то действа, има култура, всичко се
движи, расте и развива.
Учителят
Христос е, Който е движил, движи и ще движи
историческия, космичния и мистичния живот
Без Христа няма история.
Без Христа няма космос,
сиреч организиран и устроен свят.
Без Христа няма мистичен живот.
Той е Великият вдъхновител на всички Откровения
във всички времена и епохи.
Той е невидимият двигател на целия духовен живот
и опит на човека и човечеството.
Учителят
УВОД
Във втория том на "Историческият път на Бялото Брат
ство през вековете", разгледах пътя на Втория клон на Бялото
Братство от Авраам до Христа. Мисията на този клон, както
казах, беше да подготви човечеството за християнството, да
подготви хората да посрещнат Божествения Дух, който слиза
на Земята, да приемат от Него Божественото Учение и да го
разнесат по цялата земя, да го предадат на всички народи.
Християнството, което е последен плод на този втори клон
и същевременно целта и задачата на клона, ще разгледам
в следващото изложение. Както се вижда от заглавието на
тома, ще го разгледам, доколкото ми е възможно, като една
Окултна Школа, каквато е то в действителност. Христос
е Върховният йерофант във всички древни Посвещения
или, както Учителят го нарича, Вдъхновител на всички
вдъхновения през всички времена и епохи. Той е говорил
в миналото чрез устата на всички Велики Учители и
Пророци и сега в Палестина Той се въплъти в тялото на
Исус от Назарет. Изнесе непосредствено Божественото
Учение пред човечеството, с което вля в него нови и свежи
струи на живот и обнови целокупния живот на човека и
човечеството, като даде нов импулс, който откри пътя на
човешките души към Бога. Той донесе не само учението на
Любовта, но внесе в земното развитие и силата на Любовта,
която има за мисия да внесе новия живот и да оживотвори
цялата планета, да възкреси в човека всичко, което е
умъртвено. Защото в пътя на своето слизане, под влияние
на тъмните сили, човек е умъртвил много неща в себе си,
5
Влад Пашов
които само с помощта на Любовта могат да бъдат събудени

за живот и възкресение. Любовта, която Христос донесе на
човечеството, има за мисия да обедини и сближи хората
помежду им, да разберат и почувстват, че са братя, а също
да обедини и хармонизира силите на самия човек, които
са в дисхармония помежду си. У сегашния човек силите
на сърцето теглят в една посока, силите на ума в друга,
а силите на волята в трета. Те са като орел, рак и щука.
Христовият импулс, Любовта, която Той внесе като сила в
земното развитие, има за задача да хармонизира тези три
страни на човека, с което се открива пътя на човешката
душа към Бога и тя постепенно ще придобие изгубеното си
безсмъртие. По такъв начин и Земята ще реализира своята
мисия проникването на Любовта като сила в цялата
планета и във всички души и обединението на човечеството
в едно велико Братство.
1. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО
ОКУЛТНА ШКОЛА
Учителят казва, че Християнството е било една
Окултна Школа. Но това не значи, че Християнството е
преповторило ученията на древните Окултни Школи и не
е внесло нищо ново в света. Това е едно повърхностно
разбиране. Всяко едно окултно движение, което идва в
света, идва със специална мисия и задача, има да извърши
нещо специфично в света. И това е примерно новото, което
то внася в света и за което е дошло. Защото ако ще донесе
това, което е било донесено порано, то си съществува,
няма защо да го донася. Всяко едно окултно движение е
един нов импулс на Духовния свят, един нов импулс на
Божествения Дух, един нов импулс на Бялото Братство, с
който се цели да се внесе нещо ново в света, което дотогава
не е съществувало.
Така че, всяко едно окултно движение, което се явява
в света, то не е единствено преповторение на това, което
е съществувало в миналото, а е нещо ново. Действително,
Окултната Наука във всички времена и епохи е една и
съща и Принципите на окултното обучение и развитие са
вечни. Учителят казва, че Законите на Бялото Братство от
сто милиона години не са претърпели никаква промяна.
Тогава в какво се състои новото, което всяко едно окултно
учение внася в света? Новото е във формата, в метода, с
който си служи и в целта и задачата, която му се поставя.
Защото във всяка една епоха на човешкото развитие се
развиват различни страни на сложната човешка природа
и затова са необходими различни методи за да може да се
развият тези страни.
Когато в човешкото развитие трябва да се даде импулс
за развиване на човешкото сърце, например, Бялото
Братство ще си послужи със специфични за това методи
Влад Пашов
и заедно с това ще даде такава форма на Учението, което

да въздейства на сърцето, за да може да се развие и обла
городи. Когато трябва да се въздейства на човешкия ум,
ще се дадат други методи и Учението ще се изложи в
друга форма, която ще стимулира човешкия ум, да развива
неговите способности. Когато трябва да се въздейства
върху човешката воля, тогава ще се създадат съвършено
различни методи и съответно на това съвършено различна
форма на Учението. Когато пък трябва да се работи за
хармонизиране и едновременното развитие на ума, сърцето
и волята, тогаз ще се дадат комбинирани методи и формата
на Учението ще бъде специфична. Защото за Окултната
Наука формата играе голяма роля. Тя е път, канал, по който
се проектират енергиите и силите, за да свършат известна
определена работа. Затова една форма, която в миналото
е била на място, е била добра и полезна в развитието на
човечеството, следващата епоха вече, когато на развитието
се поставят нови задачи, тя губи своя смисъл и става една
спънка за развитието, става едно зло.
Животът в своята целокупност е едно Велико Училище
с найразлични класове и отделения. И човечеството в
своята цялост преминава, следователно, през всички степени
на това Училище на Живота, като във всяка една степен
се прилагат различни методи на обучение. Букварът на
първо отделение дава елементарни знания, които въвеждат
децата в пътя на познанието. Колкото понагоре се отива
в развитието, знанието се разширява, познавателните
способности и въобще духовните интереси се разширяват
и заедно с това и начинът, и методът, по който се предава
знанието, стават все поразширени и посложни. И в
основното училище, и в прогимназията, и в гимназията,
и в университета се преподава, например, естествознание,
но колко се различава естествознанието на отделенията
от това на университета! Принципите са едни и същи,
основните начала са едни и същи, но в отделенията те са
дадени много повърхностно, дадени са, така да се каже,
8
само известни факти. Когато, като се мине в гимназията и

в университета, там вече се изнасят законите и принципите,
върху които се обосновават тези факти. На същият принцип
и основа почива и предаването на окултните знаци в света
в различните епохи, в различните фази на човешкото раз
витие. Това е едната страна на въпроса за новото, което
всяко окултно учение внася.
Второто положение: всяко едно окултно движение идва
със специална цел и задача, става проводник на специ
фични сили и енергии, които трябва да се влеят в човешкото
развитие, за да може човечеството да се издигне на една
степен повисоко в своето развитие. А всяка енергия и сила
в света е свързана с определено съзнание, с определен клас
от същества в Космоса, които поемат ръководството на
човечеството в дадена епоха. Защото развитието не е един
механичен процес, а един органическопсихически процес,
който се извършва под контрола на разумни същества,
които действат чрез определени сили и енергии. Та всяка
сила и енергия идват от определена област на космичното
пространство и носят със себе си нещо специфично, от
което човечеството има нужда в дадена епоха. Силите и
енергиите не са прости елементи, а са сложни процеси,
комплекс от много елементи. Това ни показва и светлината,
която на пръв поглед е еднородна, но науката ни показва, че
светлината, светлинният лъч се състои от седем лъча, всеки
от които има специфичен брой вибрации и следователно
е носител на специфични сили и енергии и оказва специ
фично въздействие, и въпреки това са комплектувани
като едно цяло. От такъв род са силите и енергиите, които
дадено окултно движение внася в света. В общия си вид и
форма те може да изглеждат хомогенни, еднородни, но се
отличават с голямо вътрешно разнообразие и съдържание.
Тогава конкретно можем да кажем, че всяко окултно
движение изявява Същества от различна йерархия на
космоса, които са проводници на Божествената Мисъл и
Воля. Всяка една йерархия представя специфичен провод
9
Влад Пашов
ник на Божествените енергии и има специфично влияние,

което дава специфични и определени резултати. Затова
Учителят казва, че досега Ангелите, т. е. различните чинове
на Ангелската йерархия са се занимавали с ръководството
на човечеството, а сега вече сам Бог, Божественият Дух
поема това ръководство. В Окултната Наука има едно
твърдение, което е същото, само че е дадено в друга форма,
а именно, че в миналото ръководителите на човечеството
са идвали от различни планети, сфери на нашата Слънчева
система. А от епохата на Христа самият Божествен Дух,
Логосът, Космичното Слово поема ръководството на
човечеството, като само се всели в физическо тяло. И
колкото повъзвишени Същества поемат ръководството на
човечеството, толкова пофини сили и енергии се турят в
действие. Същото нещо се наблюдава и в развитието на
човека. Окултната Наука твърди, че в различните възрасти
на човека действат различни сили и енергии, както за
оформянето на човешкото тяло, така и за оформяне и
развитие на човешката психика, на човешкото сърце и на
човешкия ум. В детето действат едни сили, в юношеството
други сили, във възмъжалата възраст трети сили и в
старостта действат вече съвсем други сили. Същото нещо
е и в развитието на човечеството. А всяка една сила и
енергия е свързана или изтича от едно Съзнание, от едно
Космично Същество. И от колкото повъзвишено Същество
идва импулса, който носи дадена енергия, толкова по
мощни и широки въздействия има тази енергия.
Като имаме предвид всичко гореказано, като кажем, че
Християнството е една Окултна Школа, ние не го отъж
дествяваме с Окултни Школи на миналото, да се явява като
едно преповторение на тези Школи. Някои така схващат
Християнството, като повторение на древната Мъдрост, на
това, което е дадено в Древността. Това е едно погрешно
разбиране на Християнството. Фактът, че Християнството
е Окултна Школа и Учение не показва, че то трябва да
преповтаря това, което е казано в миналото. Окултната
Наука е безбрежна. Принципите са вечни и неизменни, и

Учителят даже казва, че Ппринципите на Окултната Наука
са едни и същи и при Бялото Братство, и при Черното
Братство, но се различават по формата на изложението и
по методите на приложението на Принципите. После друго
едно положение: понеже Окултната Наука е безбрежна,
то никое окултно движение не е я изнесло в целостта и
пълнотата й. Всяко едно движение изнася част от тази
Велика Наука, в зависимост от целите и задачите, които
му са поставени. Принципите са вечни и неизменни, но
приспособяването на тези Принципи и Закони, и методите,
които произхождат от тях, са също така безбройни и всяко
движение изнася това, което е в кръга на неговите цели и
задачи. Всички изнасят общите Принципи, които са едни
и същи, както казах и в Бялото, и в Черното Братство,
но когато се дойде до подробностите и приложението, там
вече се явява различието. Конкретно казано, всяко едно
движение дешифрира част от Великото Знание. Защото
Окултната Наука е достояние на Невидимия свят, а на
земята се правят само преводи от нея.
Тук пак изпъква въпросът за значението на формата.
В Окултната Наука формата е един много важен фактор.
Една форма, която в миналото е била носител на нещо
ново, в следващата епоха вече губи своята стойност и ако
продължаваме да се придържаме към нея и да си служим
с нея, вече се натъква на противоречия и се явява злото.
Злото не е нищо друго, освен опит за приложение на ста
рите форми при новите условия на развитие на живота.
Така че, когато говорим, че Християнството е една
Окултна Школа, с това ние подразбираме, че то повтаря
миналото, но само че то изнася Вечните Принципи на
Живота и Битието, които са изнасяни много пъти в
миналото. Но ги изнася в нова форма, която е носител на
нови сили и енергии. Те идват от повъзвишените области
на космичното пространство, които идват от повъзвишени
Същества на космоса, идват от Божествения Дух.
Влад Пашов
Изследването на християнските Писания показват, че

в тях са отразени Ученията на древните Окултни Школи.
Но това не показва, че те са взети от тях. В проявлението
на дейността на Бялото Братство съществува един
Закон, че всяко следващо проявление във физическия
свят се явява самостоятелно, независимо от това, което
е дадено в миналото. Миналото е дало своя резултат в
развитието на човешката психика и върху това развитие,
като върху основа новият импулс действа, независимо от
предшестващия импулс, който е една стара форма, която
е изиграла своята роля. И второто нещо, ученията на
всички окултни движения идват от Божествения Дух, от
Христа и затова Учителят казва: "Христос е Вдъхновител
на всички Откровения във всички времена и епохи."
Следователно, всички импулси, които идват от Центъра на
Бялото Братство, от Христа, няма защо да наследяват по
физически начин ученията на миналите импулси, когато
новият импулс е във връзка със самия Източник на това
Знание. Всяко ново окултно движение получава началото
си от Единия Източник Христовият Дух, който е Глава
на Бялото Братство и от Него приема задачата, която има
да изпълни в света. От него приема кредита и енергията, с
които трябва да работи. За всяко едно окултно движение
Божественият Дух туря в действие специфични сили и
енергии, защото Божественият Дух, който е проявление на
Абсолютния Дух, разполага с безкрайни възможности и
разнообразие на проявленията и енергиите. Всеки следващ
импулс е с поголеми възможности и работи с помощни
енергии, които идват от повъзвишените сфери на Битието.
За да можем да разберем характера на Христовия
импулс, трябва да поставим пред съзнанието си въпроса
за инволюцията и еволюцията, за слизането и възлизането
на човешките души. Защото, когато човешките души са
излезли от Божественото Съзнание и са поели пътя на
странстването в безграничната вселена и са се озовали в
гъстата материя, която ги привлича със своите сили, това е
12
пътят на слизането от Божествените висини в найгъстата

материя. Учителят задава въпроса: "Защо е трябвало
човешките души да слизат в гъстата материя?" И отговаря:
За да се облекат във все поплътни обвивки, които да по
служат като основа, като база за доставяне на материал
за изграждане на трите безсмъртни тела, в които трябва
да се облече човешкият дух. В процеса на инволюцията
се изграждат обвивките на човешкото тяло, чрез които се
проявява човешката личност. В процеса на еволюцията
се изграждат трите безсмъртни тела, с които трябва да се
облече човешкия дух, за да добие Вечния Живот, свобода
и гражданство във вселената. Учителят сравнява процесите
на инволюцията и еволюцията с едно витло, което като се
движи отдясно наляво слиза надолу, когато се завърти
отляво надясно, то почва да се качва нагоре. Онзи, който е
турил това световно витло в движение, това е Божественият
Дух. И когато това движение стигне до определеното място,
трябва да се спре понататъшното слизане, защото процесът
на слизането е процес на сгъстяване на материята, която
все повече ограничава възможностите на човешката душа.
И моментът, когато трябваше това витло да почне да се
движи отляво надясно, за да почне да се издига и материята
да почне да се разрежда, е слизането на Божествения Дух
в лицето на Христа на Земята. Със слизането си на Земята
Христос обърна движението на това витло в обратна посока
на досегашното движение и всички сили, които действат
в Земята и в човешкото развитие, получиха обратно на
правление, получиха възходящо направление. До този
момент те са имали едно низходящо направление към
центъра на Земята. След слизането на Христа на Земята
и след Голготското събитие, тези сили добиват възходящо
направление.
Така че, Християнството като Окултна Школа има
специална мисия и задача в развитието на човечеството,
откъдето иде неговото значение и място в развитието.
13
Влад Пашов
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ
ЕЗОТЕРИЗЪМ
Обикновено се мисли, че Християнството е само

екзотерично, външно учение и няма никакъв езотеризъм,
никакъв вътрешен смисъл. Това можем да кажем направо,
че е едно материалистично схващане на Християнството.
Защото ако се погледне подълбоко на Християнството
ще се види, че то е преди всичко езотерично и мистично
учение, а това, което се схваща като външно Християнство,
е само форма, само дрехата на това Велико учение. За да се
разбере, че Християнството е езотерично учение, достатъчно
е да се прочете внимателно началото на първата глава на
Евангелието на Йоана. Там е казано: "В начало бе Словото,
и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в началото бе у
Бога, всичко чрез Него стана и което е станало, нищо без
Него не стана". И понататък: "И Словото стана плът и всели
се между нас". Какво поезотерично, подълбоко от това, че
в началото на Битието стои Словото, Логосът, чрез когото
всичко е станало и което Слово се въплъти в човешко тяло,
стана човек и живя между човеците. Това са все велики
тайни, за които само се загатва и за онзи, който има уши
да слуша, те са Велики Тайни, а за онези, които нямат уши,
те са обикновени думи. В тази първа глава на Йоана се
разкрива цялата окултна космогония за онзи, който знае да
чете, защото всяка една дума тук има смисъл и значение
и означава нещо точно определено. Така в началото на
проявлението стои Логосът, той е проявеният Бог, чрез него
се изявява Великата Първопричина на света и се казва, че
всичко чрез Него стана. Но в осъществяването на Вселената
Логосът си служи с Ангелските йерархии, които са един вид
Негови органи. И Учителят казва: "Всички хора в тяхната
целокупност образуват физическото тяло на Христа.
Всички Ангели образуват сърцето или духовното тяло
14
на Христа, а всички богове заедно образуват умственото
или Божественото тяло на Христа". Значи, в този смисъл
проявеният Бог е един колектив, в центъра на който стои
Словото, което се проявява чрез всички творчески йерархии.
Учителят казва още: "Бог е едно Велико Единство, което се
проявява като множество. Така се осъществява единството
и хармонията на Вселената". И християнският езотеризъм
казва: "Всички ние живеем и движим в Бога". Бог е онази
Абсолютно разумна среда, в която е потопено цялото
Битие и всички същества. Тази Абсолютно разумна среда
Учителят нарича Любов. Писанието казва: "Бог е Любов",
а Учителят допълва и казва: "Любовта работи по Законите
на Божествената Мъдрост и осъществява хармонията и
единството в цялото Битие.
Някой ще каже, че това не е специално християнско
разбиране, че то съществува във всички езотерични древни
учения. Това е така. Всички езотерични учения са говорили
за Словото като начало на света, като Творец на света.
Но Учителят казва още: "Всички Откровения, във всички
времена и епохи са дадени от Христа". Значи, всичко това,
което познаваме като Тайна на проявлението на Словото,
на Логоса, през всички времена, е дадено от Христа. Защото
Христос е, който се проявява в течение на всички древни
Мистерии. Той е онзи Велик Посветител, през когото са
минавали за посвещение всички истински посветени. Но
тогава той се е изявявал като един Велик Дух, който е
имал седалището си на Слънцето и оттам се е изявявал в
Мистериите при посвещаването на посветените. На тях Той
се е откривал като Азът на човечеството, като Висшето Аз
на всеки човек, който се пробужда, когато човек минава
през окултното развитие и стигне до Посвещението.
И Окултната Наука твърди, че за осъществяването на
ръководството на човечеството, около Христа има 12
Велики Същества, които Той праща периодически на
Земята като велики Учители, да внесат известен импулс
в човешкото развитие, да внесат известна енергия, която
да събуди известни способности и чувства и да развие
15
Влад Пашов
определена страна на човешкото естество. Всяко едно от

тези Същества е получавало от Христа това, което има да
даде на човечеството, било като учение, било като жива
сила, която се влива в човешкото развитие. Затова Учителят
казва, че всички Откроения във всички времена и епохи,
са дадени от Христа. Така се осъществява ръководството и
развитието на човечеството под ръководството на Христа.
Докато, както казах, за организиране на Вселената Христос
си служи с творческите йерархии, а за ръководството на
човечеството си служи с 12те Възвишени Същества.
Затова Учителят казва: "Без Христа няма история, без
Христа няма мистичен живот, без Христа няма космос,
т. е. организиран и устроен свят". Така стои този въпрос
според християнския езотеризъм. И в допълнение на това,
за изяснение на въпроса за ръководството на човечеството
Учителят казва: "Има едно Братство, което пътува по света
и носи културата. Там, където се яви то, се разкрива и
цъфти културата. То е било в Египет, Индия, Персия,
Халдея, Асирия, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Англия,
Франция, Германия. И сега постепенно преминава в
славянството. Глава на това Братство е Христос". Това е
същата идея, която порано казах, че около Христа има
12 Велики Същества, които Той праща като Учители на
човечеството. Те слизат периодически по един, като водят
със себе си свои помощници, които образуват това Велико
невидимо Братство, което пътува по света и създава всички
култури, течения на човешкото развитие.
Това, което казах до тук, е общото езотерично схващане
на ръководството на човечеството, облечено във формата на
християнския езотеризъм. Следователно, то не е нещо ново,
присъщо само на християнския езотеризъм. За да разберем
същността и характера на християнския езотеризъм, трябва
да разберем в какво се състои същността и мисията на
християнството. Йоан, като говори за Словото, казва: "И
Словото стана плът и всели се между нас. И видяхме
славата му като единороден от Отца". Това е същината и
тайната на Християнския езотеризъм. Какво значи то? То
16
значи, че Логосът, проявеният Бог, пожертва своето величие

и всемогъщество и се вселява в едно човешко тяло, за да
донесе на Земята една нова сила, която да се влее както
в земното развитие, така и в човешката душа. Логосът се
пожертва, за да спаси човечеството. За характера на това
спасение говоря и на друго място. Но тук ще спомена
накратко, че по отношение на Земята като цяло спасението
се състои в това, че Христос донесе онези сили, с които
спря слизането на Земята като живо същество в гъстата
материя, спря инволюционния процес и даде импулса на
обратния процес, на процеса на възхода, на възлизането. До
времето на Христа, казва Учителят, Земята като един голям
винт слизаше все подълбоко в материята. Христос, със
своето слизане на Земята спря този процес и даде обратно
движение на този голям винт. До идването на Христа
Земята се движеше отгоре надолу, отдясно наляво, а сега
почна едно движение отдолу нагоре и от ляво надясно. С
това Земята навлиза във все порядка среда и ще влезе във
връзка с все девствени сили и материи на Космоса.
От друга страна Христос въздейства на човешката
душа, която под влиянието на съществата на първия
принцип беше се пробудило самосъзнанието и заедно с
него съзнанието за себе си като една отделност, със свои
собствени интереси, което породи егоизма в човешката душа.
Хората все повече се отдалечаваха един от друг. Христос,
със слизането си на Земята донесе силата на Любовта,
не само Учението на Любовта, което беше донасяно и в
миналото, но донесе силата на Любовта, която се вля в
процеса на земното развитие и по такъв начин въздейства и
на човешките души. Всички души, които приемат Любовта
като една сила, под нейното влияние почват да съзнават,
че всички имат общ произход и общ интерес и по такъв
начин се образува една общност, която няма за основа вече
кръвното родство, както е било в миналото, но се образува
една общност на основата на Духовната любов, която
Христос донесе. И когато евангелистът казва: "И Словото
стана плът и всели се между нас", подразбираме това, че
17
Влад Пашов
Словото като Любов се е вселило в човешките души, да

образува основата на общочовешкото братство. Това е в
мистичен смисъл. В исторически смисъл Словото се въплъти
в тялото на Исуса от Назарет и прие човешки образ, и
ходеше по Земята в течение на три години и проповядваше
новото благовестие, че Любовта, която като сила обединява
душите, е прониквала в света и действа за общото благо на
всички души. Словото, един път въплътено в едно човешко
тяло, то предава тази сила на всички човешки тела и души,
като един мощен космичен импулс. Защото хората са като
скачени съдове, в които като се налива вода, тя стои на
едно равнище. Това, което се изля в тялото на Исуса от
Назарет, прониква постепенно във всички хора, които
приемат този импулс.
Така че, същността на християнския езотеризъм е, че
Словото т. е. Любовта стана плът и се всели между нас.
Древните посветени са знаели, че Словото идва към Земята
и единично те са влизали във връзка с Него и са приемали
Неговото благословение, но сега вече това Слово се всели
в едно човешко тяло и прониква със силата си цялата Земя
и потопи в Любовта си всички души, които са готови да се
отворят за Него. И затова, когато Христос беше на кръста
се каза, че се раздрала завесата на храма. Това е завесата,
която скрива, от една страна Тайните на Храма, Тайните
на Древните Мистерии на Посвещението, а същевременно
се подразбира и раздиране на Завесата, която скрива
Духовния свят от земния човек. Това е едно и също нещо.
Защото при Посвещението, именно, се раздира тази Завеса
и посветеният влиза във връзка с Духовния свят.
Че Християнството е езотерично учение показват и
думите на Христа, когато се обръща към учениците и казва:
"На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие,
а на народа се говори с притчи". Значи, за учениците има
едно учение, което в открита форма им разкрива Тайните на
Битието и живота, а на народа се говори в забулена форма,
в притчи. И там, където Христос казва: "Който има уши да
слуша, нека слуша", това е пак намек за вътрешната страна
18
на учението. Защото кой няма уши? Само онзи, който има

отворени духовните очи и уши, той ще разбере това, което
Христос говори. А който няма, ще разбере само външната
страна.
Друго положение, което ни разкрива Християнството
като езотерично учение, са посланията на апостол Павел и
неговото посвещение в Дамаск. Той не беше от апостолите
на Христа, той даже беше враг на Християнството и когато
отиваше да гони християните, пред Дамаск му се отварят
очите и той вижда възкръсналия Христос с духовните си
очи и от Него приема учението, което той разнася после
по целия свят. Значи, той е получил учението направо от
Духовния свят, а не по физически начин. И той от своя
страна казва: Които са деца в учението, ще ги храним със
словесно мляко, а между съвършените говорим Мъдрост.
Той открил окултна школа на Атина, където имал много
ученици. Между тях са запазени спомени за Дионисий
Аеропагит, за когото се говори в Деянията на апостолите.
Той е написал около десетина книги за вътрешната страна
на Християнството, найзабележителна от които е книгата
"За духовните йерархии". Той е бил един египетски посветен
ОТ Хелиополис и когато Христос бил на кръста и Слънцето
потъмняло, той познал, че Бог е въплътен в човешко тяло
и минава през големи страдания. След това се срещнал с
апостол Павел в Атина и приема Християнството.
Учителят казва: "Когато четете Свещените книги, тряб
ва да знаете на какво гледище заставате: външно, по буква,
или вътрешно, по дух. Следователно, цялото Писание може
да се разглежда двояко: ако го разгледате външно, ще
имате един резултат; ако го разгледате вътрешно, ще имате
дълбоко разбиране". На друго място Учителят казва, че
Писанието има троен смисъл. Казва още, че вследствие на
неправилния превод, който има Писанието на европейските
езици, се губи неговия вътрешен смисъл. Ето буквално
какво казва Учителят: "Евангелието, както е преведено, не
е правилно преведено. За да преведеш нещо правилно, ти
грябва да го преживееш, да се прехвърлиш в тези времена,
19
Влад Пашов
когато Христос е живял, за да разбереш духа в Павла,

в Петра, в Христа. А днес както превеждат, дават един
буквален превод, вследствие на това хората, като четат
Евангелието, не вярват в него. Не вярват, защото преводът
не е верен. Духът го няма там".
Съвременният превод на Библията и Евангелието е
направен към 400та година след Христа от един монах
на име Йероним, който е работил 40 години върху този
превод. Той е направил латинския превод на Библията,
така наречен Вулгата. Но латинският превод на Новия
завет не е същият, както първоначалният гръцки. Когато
Лютер преведе Новия завет на немски и с това даде
подтик за превеждане на Библията на европейските
езици, той преведе Библията от латински, а не от гръцки.
Днес в училищата и университетите се учи, че Лютер е
превел Библията от гръцки, но всъщност той я превел от
латински. Лютировият превод е едно възпроизвеждане на
латинския превод на Йероним. Така че, гръцката Библия
и Библията на първото Християнство, Библията на
Ориген липсва на днешното човечество. Но славянският
превод на Библията е направен от гръцки и той е по
близо до оригинала.
За езотеричната страна на Евангелието са говорили
Климент Александрийски и Ориген, двама Първоучители
на Християнството, живели в края на втори век и началото
на трети век след Христа. Климент Александрийски казва,
че всички Откровения на миналото в тяхната първоначална
чистота са дарове на Логоса, на Христа, преди да се
въплъти в Исус от Назарет. Той казва буквално следното:
"Един е Този, който зася почвата на човешката земя и от
самото начало на света бе разпръснал хранителни семена
отгоре и във всяко време направи да пада отгоре Словото
като дъжд. Само времената и местата, които трябваше да
приемат семената, създаваха разликата. Той е един и същ
Бог, който бе познат от гърци и юдеи: от първите езически,
а от вторите по юдейски, от нас по един нов духовен начин.
Същият Бог, който даде двата Завета, предаде на гърците
20
философията, чрез която се прослави между тях. Както

Евангелието дойде на своето време, така дойде на своето
време и Законът и пророците на юдеите, а на езичниците
философията, за да спечели техния слух за възвестяването
на Евангелието. Варварската и елинската философия на
прави Вечната Истина, както това стана в митологията за
Дионисий на разкъсаните части на богословието на Единния
Логос. Но който отново събере разделеното и го съедини в
едно, той не може без опасност да гледа съвършения Логос,
Истината. Откакто самото Слово слезе от Небето, ние не се
нуждаем вече да посещаваме училищата на человеците, не
се нуждаем да отиваме в Атина, нито в Йония, за да до
бием там половин знание. Чрез него, сиреч Словото, отсега
нататък Атина и Гърция е навсякъде".
Климент, който е бил проникнат от света на Мисте
риите, притежаваше един ключ за Свещени Писания.
Той познаваше прадревната Мъдрост на Светилищата за
троичния смисъл на вдъхновените Книги. Ето какво говори
той за троичния смисъл на египетската писменост и за
троичния смисъл на самата Библия:
"Египтяните бяха изпълнени с чувство на тайнственост
чрез техните скрити устои на храмовете; евреите чрез
свещената завеса на храма. Единствено на посветените
беше позволено да влизат в тях. Това са "опиращите се на
гърдите Господни", които са пречистили техните желания
и страсти, и чиято любов принадлежи единствено на Бога.
Гака се получава, че думите на пророците и изреченията на
оракулите се даваха в загадъчна форма и не се разкриваха
направо на всеки един, а само след редица преминати
степени на пречистване и наставления... "
"Който иска да мине през училището на египтяните,
трябва постепенно да научи египетските писмени знаци:
първо знаците на писмовната писменост (епистологра
фията), втората храмовата писменост (йерархическата), с
която си служат завеждащите Свещените Писания и най
после писмеността на посветените йероглифите. Симво
личната писменост, подражавайки на нещата на външния
21
Влад Пашов
свят, остава още подобна на тези неща, но тя се издига

над тези неща, като изразява един духовен смисъл и на
края приемайки вид на притчи, приема в себе си загадъчни
форми".
"Следователно всички, които бяха в притежание на
Божествената Мъдрост, не гърците, а също и гърците,
скриваха последните Първооснови на нещата и предаваха
Истината в дрехата на загадки и символи, в образи и
притчи и други подобни форми на говорене, каквито се
използваха и при гръцките оракули. Затова и Питийският
Аполон е наречен "тъмният".
"С ясни думи говори апостолът: "Чрез Откровение
познах Истината, както вече с малко думи ви написах
сега, доколкото можете, трябва четейки да познаете, че
аз проникнах в Тайната Христова" (Ефесяном 3:3). Той
казва: "Доколкото можете", понеже знае, че някои могат да
приемат само мляко и не могат да ядат още твърда храна,
и все пак не трябва да останат на това положение".
"Ние трябва да тълкуваме троично смисъла и волята
на Закона или той ни се явява като един образ, или като
Слово на заповедта ни предупреждава за едно правилно
поведение в обществото. Или той ни говори пророчески,
изпълнен с Божествена Същност".
"Познавам мъже, които разбират високото изкуство на
тълкуването и учат на него и другите. Защото Писанието,
което трябва да бъде разбрано като цяло, съвсем не е едно
отделно малко островче, както се казва в поговорката".
Още поясно изразява идеята за троичния смисъл
в Писанието Ориген, ученик на Климент. Но преди да
предам неговите мисли, ще предам няколко мисли от каба
листичната книга "Зохар", която говори в същия смисъл:
"Горко на този, който мисли, че Тора (Свещеното
Писание) съдържа обикновени думи и мирски разкази!...
И наистина, във всяка дума на Тора се крие един дълбок
смисъл. Но всичко, което иде отгоре, за да бъде разбираемо
за нас, трябва първо да се облече в земна дреха. Както
Ангелите Божии, когато идват на Земята, трябва първо
22
да се облекат в човешка форма, така и свещената Тора

не може да бъде лишена от една дреха. Разказите, които
се намират в нея, са едно облекло на учението. Има
неразумни хора, които като видят един красиво облечен
човек, са вече доволни и заради дрехата забравят тялото.
Така е и с Тора: разказите са нейната дреха. Извлеченото
от тях морално поучение са нейното тяло. Найпосле
скритият тайнствен смисъл е душата на Тора. Неразумните
считат самите разкази за тялото на Тора и не проникват
понадълбоко. Разумните хвърлят поглед и на това, което
тази дреха облича. Обаче мъдрите гледат само душата на
Тора. В бъдещия век те ще гледат тази душа, която диша в
Тора. (Зохар, 111 част) .
Ще предам сега някои мисли от Ориген, да се видят
как са мислили 3 века след началото на Християнството.
За Ориген Сътворението е един сгъстен силует на Вис
шия свят. Долу са подобията (копията), горе са първообра
зите. "Бог е отпечатал Своята невидима и свръхсетивна
природа във видимата и възприемаема със сетивата при
рода, за да могат онези, които още принадлежат на тази
сфера, да бъдат възпитани и формирани към съзерцанието
на свръхсетивната природа". И понататък казва: "Който е
създал видимите неща, той е създал и невидимите. Между
двете царува такова родство, че невидимият Божествен
свят може да бъде доловен от създаването на всемира
насам в самите творения като духовни първообрази. Такова
едно единство царува и между видимото на Закона и на
пророците, и между невидимото, духовните първообрази на
Закона и пророците".
"Ако на непосветения не на всяко място в Писанието
се хвърля в очи свръхчовешкото на мислите, това не трябва
да ни учудва, защото и в произведенията на обгръщащото
целия свят произведение, един от тях изпъква очевидно
като произведение на Провидението. Но други са така
очевидно скрити, че те създават място за безверие към
Бога, Който е подредил всичко с неизразимо изкуство и
сила. Защото не е така очебиещ пълният с изкуство план
23
Влад Пашов
на провидението в земното тяло, както в Слънцето, Луната

и звездите. Но както у тези, които веднъж сериозно са
се убедили в съществуването на Провидението, то не се
изгубва поради онова, което те не разбират, така става
и с Божественото в Писанието. То не се събаря поради
това, че поради нашата слабост не можем да схванем при
всеки израз скритото величие на Учението, което е скрито
зад един незначителен и обикновен начин на говорене".
В допълнение на горното, Ориген цитира апостол Павел,
който казва: "Ние имаме съкровището в земни съдове, за
да може да проблесне преизобилието на Божествената
сила и да не бъде взета за човешко изобретение". (Второ
Коринтяном 4:7). (За Началата, 4,1,7).
Апостол Павел в посланието към евреите, 10 глава,
1 стих казва: "Законът е сянка на бъдещите блага, а не
самата същина на тези блага". Във връзка с тази мисъл
Ориген казва: "Когато Христос дойде на Земята, дойде
Светлината, от която Старият завет съдържаше хвърлената
напред сянка. Старият завет е разкрит чрез Новия. Сега
духовният смисъл на старозаветните Писания стои открит
пред очите на всички. Но сега и Новият завет е само сянка
и подобие, земна дреха на нещо духовно, което се корени
в първообразите на Небесния свят. Чрез първото идване
на Христа не всички печати на Завесата бяха разкъсани.
Стана възможно само едно частично познаване на Светая
Светих. Някога, обаче, при второто идване на Христа,
тази Завеса ще бъде раздрана. Старият завет беше сянка
на Новия завет, а този последният е също така в сянка
на "Вечното Евангелие", за което говори Откровението на
Йоан. При Второто пришествие на Христа това Евангелие
на духовните първообрази, ще бъде изявено". Ориген прави
връзка с това, че Старият завет давал два пъти Закона,
като казва: Както във Второзаконието даването на Закона
е обяснено поясно, отколкото в предшестващите Писания,
така и при второто явяване на Христа Славата на Отца по
отношение на понискостоящата форма на слуга ще бъде
повеличествено и поблестящо. И тогава първообразите
24
на Второзаконието ще бъдат изразени в него и всички

светци на небето ще заживеят според Закона на Вечното
Евангелие. Защото както чрез сянката на Евангелието беше
изпълнена сянката на Закона, всеки закон е само образец
и сянка на едно небесно служение, ние добре можем да
разберем, че повисшия закон и обредите на небесното
служене не са още съвършени и че в тях липсва още
Истината на онзи Закон, който в Откровението на Йоан е
наречен "Вечното Евангелие". В сравнение със сегашното
Евангелие, което е временно, понеже то се проповядва
в преходния свят и време. Във връзка с тази мисъл на
Ориген, Учителят казва: "Всички слова и притчи на Христа
са записани дума по дума и със златни букви на Небето. И
от това Велико Евангелие напредналите окултни ученици и
посветени черпят сведения за това, което Христос е говорил
и правил, а не от външните Евангелия, които са едно бледо
копие на това Небесно Евангелие".
Ориген казва: "Който с усърдие и старателност се
вглежда в пророческите слова, той ще почувства от самото
четене следите на едно повисше одушевление. Сега
Светлината, която при Моисеевия закон беше скрита под
було, разпростря своите лъчи при снемането на това було
е явяването на Христа и така съвършенството, чиято сянка
съдържаше буквата, стои открито за познанието". И по
нататък Ориген казва:
"И ако върху човешката душа не действа нищо, освен
външната обвивка от думите на Свещеното Писание, от него
излизат лечителни действия, които укрепват доброто, което
се намира във всеки човек. Както магическите изречения
имат една вродена сила в себе си и омагьосаният, макар и
да не разбира нищо от това, долавя едно въздействие, така
и още посилно действуват наименованията и имената в
Свещеното Писание. В нас има сили, найдобрите от които
се хранят и укрепват от тази свещена буква. Враждебните и
злите от тези сили биват победени от магическото средство на
Бога и биват приспани, подобно на това, както вълшебните
средства приспиват змиите и други отровни животни".
25
Влад Пашов
С тази мисъл на Ориген ни се разкрива, че макар и да

не разбираме вътрешния смисъл на известни изречения в
Писанието, те сами по себе си като слова, изказани от Духа,
носят сила в себе си и въздействуват на онези, които ги
четат. Затова се препоръчва четенето на Писанието, макар
и да не се разбира. И Учителят казва, че в мислите на
Христа се крие магическа сила, която се влива в човека и го
преобразява, когато чете словата на Христа. Учителят казва
още: "В Евангелието има цяр за всички болести физически
и психически, който се съдържа в известни стихове, които
имат отношение към определени органи в човека".
Ориген продължава: "Лечебна сила действа във всяка
йота на Писанието. Всяка дума на Писанието е подобна
на едно семе, от което може да изникне нов живот.
Старият и Новият завет, Законът, пророците и апостолите
са в хармония едни с други, като различните струни на
една арфа. Но както само музикантът може да изкара
хармонични звуци от арфата, така само онзи, който е
запознат с Божественото изкуство, който е станал един нов
Давид, е способен да направи да прозвучат хармониите на
Свещените Писания и с това да прогони злите духове".
В следващата мисъл Ориген говори за вдъхновението
на Свещените Писания. Но за него вдъхновението не е
едно вцепенено чудо, а един органически процес в обхода
на човешката душа със съществата от висшите светове. Но
Ориген познава действието на добрите Ангелски йерархии
и на демоничните царства, и той е буден, за да разграничи
различните видове вдъхновения. Той казва: "Искаме да
приемем, че нито отговорите на Пития, нито другите
изречения на боговете са измислени от хитри измамници.
Затова пък не е нужно те да бъдат приписвани на боговете.
Напротив, те могат да идват от злите и нечисти духове, които
искат да попречат на душите да се издигнат към Небето.
Един човек, който е подбуждан от Божия Дух трябва първо
да почувства благотворната сила на Духа в самия себе си.
Той никога не трябва да бъде учител на своето остроумие
и на своя ум, освен когато Бог слиза над него. Ето защо
26
от Свещеното Писание виждаме, че пророците на юдеите,

които са били озарени от Божия Дух, първо самите те са
доловили и почувствали ползата от присъствието на Божия
Дух в тяхната душа. Техният ум е бил много поостър и
прониквал поясно в тяхната душа и я просветлявал, когато
Божият Дух се докосвал до техния дух".
"Човекът долавя въздействието на един добър дух,
когато се чувствува ободрен и въодушевен от Божественото.
Така светите Ангели и сам Бог са действали в пророците,
по така, че от свободния избор на човека е зависило дали
той иска или не да следва зова на Божественото. Ето защо
може точно да се различи дали душата е подбудена от един
добър дух, когато при настъпването на въодушевлението
тя не изпитва никакво смущение на ума и не изгубва
своя собствен избор. Пример за това са всички пророци и
апостоли, които без никакво смущение на духа, са служили
като органи на Словото на Духа".
Ориген казва: "Съдържанието на Писанието е посто
янно, неизменно и истинно, но в човешкия език при пре
даване на формите могат да се примесят погрешност и
невежество". Той предупреждава за два вида възможности
за едно погрешно разбиране на Евангелието. Единият вид
е юдейската грешка, по онова време е продължавало да
съществува и да печели почва едно движение, което е дър
жало на буквата на Писанието, което се е състояло в едно
твърде буквално и земно схващане. Другото е гностич
ното погрешно разбиране, което бързо и непосредствено
отнася твърде по човешки библейските изказвания
към свръхестествения свят. Той казва: "Закоравелите и
фанатични юдеи не повярваха в Спасителя, защото се
придържаха твърде много в буквата на предсказанията,
които говореха за Него. Те вярваха, че предсказанието на
Исайя какво вълкът ще пасе с агнето, пантерата с козите,
че вълкът ще яде сено заедно с бика, че с всичко това се
разбират действително четириноги животни. Понеже при
явяването на Христа, в Когото ние вярваме, те не виждат
осъществено нищо от това, поради което Господ Исус не
27
Влад Пашов
беше по угодата им и го разпънаха". От друга страна

Ориген обръща погледа си към крайните си гностични
учения, които разбират твърде по човешки това, което в
Стария завет се казва за "Гнева Божий" и обвиняват Бога
на Стария завет за един демон. Ориген взема средно място
между едно историческо и едно надисторическо разбиране,
едно телесно и едно духовно схващане на Писанието.
Обаче предвид на застрашаващото загрубяване на
християнската мисъл за него трябва да е изглеждало като
найважно да прокара с цялата му яснота пътя на едно
духовно разбиране на Писанието. Той казва: "Причината
за всички тези погрешни, безбожни и прости учения
изглежда че не е някой друг, освен липсата на духовно
разбиране на Писанието и неговото схващане според
голата буква. Найсъщественият предмет остава скрит за
хората отчасти поради липсата на подходящо настроение
на чувството, отчасти поради прибързани, а понякога също
и когато въпреки наличието на настроение и внимание
поради голямата трудност на хората да намерят духовните
образи". Според Ориген хората искат лесно да стигнат
до разбирането на Свещеното Писание и затова стигат
само до неговата повърхност. Днес много се говори за
простотата на Евангелието. По този повод важат думите на
Ориген, който казва: "Винаги при четенето буди съмнение,
когато се твърди, че лесно се разбира известно положение,
когато всъщност въпросът, за който се касае, се нуждае от
притежаването на съответен ключ, за да бъде разбран".
Ориген поддържа учението за тройния смисъл на
Писанията и казва: "По три начина трябва да приемем
в себе си смисъла на Свещените Писания. Неученият
може да намери назидание при плътта, т. е. при буквата
на Писанието. Понапредналият ще се поучава от душата
на Писанието. Съвършеният, обаче, е подобен на онези,
за които апостолът казва: "Ние говорим Мъдрост между
съвършените, не презряната Мъдрост на този свят, а
ние говорим в тайно за скритата Божия Мъдрост, която
Бог преди векове избра за нашето прославяне". /Първо
28
Коринтяном 2: 6/ Тези съвършени се поучават от духовния

laKOH. Защото както човек се състои от тело, душа, дух,
така и Писанието, дадено за спасение на човеците от
божествената съкровищница, има тело, душа и дух". По
нататък Ориген казва:
"Понеже има места в Свещеното Писание, които нямат
нищо телесно понякога, трябва така да се каже, да търсим
само душата и духа на Писанието. И може би юдейските
делви на очищението, за които четем в евангелието на
Йоана съдържат точно поради това две или три мери,
за да се покаже с това, че юдеите са били пречистени от
Писанието, което има ту две мери, душевен и духовен
смисъл, ту три мери, като някои места с посочените два
смисъла има още един телесен смисъл, който може да
назидава". Следователно, Ориген прави разлика между
онези части от Евангелието, които описват едно външно
събитие от физическо естество и онези, които не са станали
па физическото поле, а в духовния свят.
За Ориген противоречията, които се състоят в несъвмес
тимостта на външните факти и събития, са подбуди да се
търси подълбок смисъл в Писанието. Щом външните
факти си противоречат, тогава се касае или за две различни
външни събития, или пък се описват събития от привидно
външен, а в действителност от духовен характер. Фактите си
противоречат само в рамките на едно погрешно схващане.
Духовно разбрани те винаги се съгласуват. Той казва:
"Ако навсякъде приложимостта на Закона и на природ
ната връзка на историята би се набила така лесно на
очите, едва ли бихме повярвали, че наред с буквалния
смисъл на Писанието има и един подълбок смисъл.
Ето защо Божественият Логос се е погрижил за това, че
посред Закона и историята да бъдат внесени и съблазни, и
противоречия. Ако, съобразно с това, главното намерение
е да се приложи духовна връзка в това, което е станало
или трябва да стане, тогава говорителят, който би искал
да приспособи историческите факти към скрития смисъл,
използва тези исторически факти, за да скрие пред народа
29
Влад Пашов
подълбокия смисъл. Където напротив, в течение на

развитието на свръхсетивните неща не отговарят никакви
външни събития, тогава в историята се вмъква нещо, което
не е станало, било че то въобще е невъзможно, било пък
макар и възможно, то не е действително".
Ориген изброява множество такива противоречия и
казва: "Колко безсмислено е да си представим седемте
дни на сътворението като обикновени дни, понеже едвам
на четвъртия ден се говори за създаването на Слънцето.
Следователно, би трябвало първите три дни да протекат
без Слънце, Луна и звезди, а първият даже и без небе. По
нататък, колко безсмислено е да си представим Рая, Дър
вото на Живота и яденето от ябълката по физически начин.
Когато се казва, че надвечер Бог е ходил из градината, че
Адам се е скрил зад дърветата, вярвам, че никой не ще се
усъмни, че тук под един недействителен телесен факт, се
загатва образно за един скрит смисъл. Също и Каин, когато
побягна от Лицето на Бога, трябва да обърне вниманието на
читателя за момент, да разбере що е Лицето на Бога и що
значи да се обърне към него. Когато дяволът отведе Исуса
на високата планина, за да му покаже оттам царствата на
целия свят и тяхното величие, кой внимателен читател не
ще осмива онези, които вярват, че дяволът показва на Исус
царствата на персите, индийците, скитите и партите, и той
ги вижда с телесните си очи, и за целта е необходимо да се
изкачи на високо, за да вижда това, което се намира долу.
Подобно на тези неща и много други ни убеждават, че в
Евангелието, в буквалната истинска история са втъкани
много други външни недействителни неща, но действителни
духовно".
"Понякога, за да се накара читателят да размишлява,
невъзможното се прави закон, за да могат читателите да
навлязат в едно поточно изследване на Писанията и да до
стигнат до убеждението, че тук трябва да се търси един сми
съл, достоен за Бога. За пример на това служат множество
места в Стария завет. Ако преминем в Евангелието, какво
понелепо би имало от това, "не поздравявайте никого по
зо
пътя", което, както вярват пророците, Спасителят е заповядал

на своите апостоли. Също и това, че някой може да бъде
ударен от дясната страна, както се казва, е твърде вероятно,
защото всеки, който удря, ако няма телесен дефект, върши
това с дясната ръка върху лявата страна. Понататък,
невъзможно е според Евангелието, да се извади дясното
око, което съблазнява човека. Защото даже ако допуснем,
че някой може да се съблазни с гледането, как може да
се прехвърли вината само върху дясното око, тъй като
и двете гледат?". Но тези противоречия не карат Ориген
да отхвърли Евангелието, но напротив, противоречията го
насочват към Евангелието. Той казва: "Истината трябва
да бъде намерена в духовните първообрази, когато човек
изпада в противоречие по отношение на известна мисъл.
Ориген не отрича историческите факти в Евангелието,
както правят това някои крайни гностици, но той взема
историческото, външното като символ на нещо духовно, на
нещо свръхсетивно. И той казва: "Но нека не се мисли, че
аз въобще твърдя, че няма нищо историческо, понеже някои
неща не са исторически и че някой закон не трябва да се
спазва буквално, понеже някои закони, взети в буквален
смисъл, са безсмислени и невъзможни. Историческите
истини са далеч помного, отколкото втъканите между
тях чисто духовни събития. За размишляващия човек
всяко отделно изречение може да представя дълбочината
на Божията Мъдрост, без да оставя настрана буквата.
Без съмнение внимателният човек понякога ще срещне
затруднение и без дълбоко проучване не ще може да
разреши дали дадена история е действително вярна или не.
Ето защо, читателят трябва точно да спазва предписанието
на Спасителя "търсете в Писанието", да изпита грижливо
къде нещо е вярно буквално, и къде то е невъзможно. И
доколкото е по силите му да търси смисъла на това, което
според буквата е невъзможно".
"Телесният смисъл на Евангелието ни показва човеко
ставането на Христа. Но духовният смисъл ни разкрива
света на Този, който е станал човек. Нима земното се
31
Влад Пашов
понижава с това, че ние виждаме да стои на неговата глава

Духовният свят. Само така то добива своя смисъл. Там, в
света на Първообразите, се намира небесният Ерусалим,
там е също истинската тайна на причастията, което хвърля
своята първа сянка на земята в юдейската пасха и което
сега в християнската тайна вечеря остава да се влее нещо
от Неговата същност в човечеството. Даже там горе се
намира и съответният небесен образ на страданието Хрис
тово, което става до свършека на целия еон, за да бъдат
спасени чрез Неговото страдание всички същества във
всички области на космоса".
"От пълнотата Христова черпеха пророците и затова във
всички тях лъха пълнотата и няма нищо в пророчествата
или в Закона, или в Евангелията, или у апостолите, което
да не е от Неговата пълнота. И понеже е от Неговата пъл
нота, в него лъха пълнотата за тези, които имат очи да
виждат и уши да чуват, и сетиво за благоуханието, което
лъха от пълнотата. Ако обаче, при четенето на Писанието
се натъкнем на някоя мисъл, която за тебе е камък за
препъване и скала за съблазън, не изгубвай надеждата,
че и тази мисъл има своя смисъл. Приближи се към нея
с чувството на вярата и по привидното препъване ще
намериш много свещен плод".
Така мислеше Ориген преди повече от 1700 години.
Той умрял на 70 годишна възраст, в 254 година, вследствие
на лежане в затвор.
Откровението на Йоана, както по своя произход, така
и със своето съдържание е найдоброто доказателство
за езотеричния характер на Християнството. Самото му
заглавие показва, че то е плод на Откровение. А какво
значи Откровение? Това е съзнателна връзка на едно
земно същество с едно възвишено духовно Същество,
което му разкрива Тайните на космоса. Откровението на
Йоана почва по следния начин: "Откровението на Исуса
Христа, което му даде Бог, за да покаже на слугите си
онова, което има да стане скоро. А Христос го прати та
го яви чрез Ангела си на своя слуга Йоан, който възвести
32
божието Слово и свидетелството Исус Христово и всичко,

що е видял. Блажен, който прочита и онези, които слушат
думите на това пророчество, и пазят Истината в него,
защото времето е близо".
Самият факт, че Евангелията описват манифестацията
на Логоса на земята, който е господар на цялата Слънчева
система и същевременно на найсъкровената човешка
природа, то всичко, което се описва в Евангелията, е
подчинено на великите вътрешни Закони на Битието и
говори за вътрешните Закони на Живота, които Христос
разкрива със своите мисли и действия. Всяка мисъл и
всяко действие на Христа имат трояко значение: това е
найпърво един физически свят, след това има отношение
към дълбоките сили на човешката природа и също така
има отношение към известни процеси и отношения в
космоса. Следователно, действията на Логоса, макар и в
човешко тяло, не са обикновени явления, а са дълбоки
мистични и космически процеси. От това следва, че
Евангелието е дълбоко езотерично, а не само една
обикновена история. Външната история е само дрехата,
в която е облечена една дълбока Истина, която е душата
на Евангелието. А моралното поучение е, така да се
каже, тялото, което е облечено в дрехата на разказа или
историята. Следователно, зад всяка случка или явление,
които се описват в Евангелията, трябва да се погледне от
такова гледище, че всяко действие има отношение както
към човека, на когото е извършено, също и към цялото
човечество, към всички хора. И не само към всички
хора, но има отношение и към космичните същества.
Защото Херметичната Мъдрост казва: Туй, което е долу, е
подобно на туй, което е горе. Изхождайки от това гледище
Учителят казва: "До времето на Христа съзнанието на
човечеството е било затворено, сляпо, но от момента, в
който Христос помаза очите на слепия, съзнанието на
всички хора по лицето на земята се отвори, т. е. се пробуди
и те прогледнаха. Очите на всички хора са помазани, за да
разбират това, което им се говори".
зз
Влад Пашов
Щайнер, който също изнася езотеричното Християн

ство, казва в една своя сказка: "Езотеричното Християнство
винаги е съществувало наред с външното християнско
учение. Аз често съм обръщал внимание на факта, че вели
кият апостол в Християнството, Павел, е употребил своята
мощна и пламенна словесна дарба, за да учи народите на
Християнството. Но редом с основаването на църквите той е
основавал и езотерични Школи. Като спомен за една такава
Школа е запазен за Школата в Атина, чийто ръководител е
бил Дионисий Аеропагит, за когото се споменава в Деянията
на апостолите. В тази християнска езотерична Школа в
Атина, която била основана направо от самия апостол
Павел, се е предавало найчистото вътрешно знание.
Като говорим за християнския езотеризъм имаме
предвид, че в Християнството, още от самото му начало
са съществували хора, които са били в съзнателна връзка
с Духовния свят, като са преминали през специална за
целта школовка под ръководството на Христа, и после
под ръководството на апостолите. Исторически факт е, за
който се споменава и в Деянията на апостолите, че след
възкресението си Христос 40 дни се явявал на учениците и
ги учил, посвещавал ги е във вътрешните тайни. Разкривал
им е пътя, по който всеки човек може да влезе във връзка с
Духовния свят, с духовните Същества от този свят и преди
всичко със самия Христос.
Затова ученикът в своята ученическа работа трябва да
превърне всички отрицателни сили в себе си в положителни,
творчески и организирани, с което той завладява и онези
духовни светове, които стоят зад тях. Защото всички сили
в Природата и живота са свързани с известна категория
същества, които са техни господари. И за да стане човек
господар на своя живот, трябва да се научи да управлява
онези духове, които стоят зад енергиите, които пораждат
различните състояния на човека. Учителят казва, че в
Християнството има седем степени, през които ученикът
трябва да мине, за да стане господар на лошите духове. Той
казва буквално следното:
"Седем стъпки има, които трябва да извървите, преди да
можете да властвате над лошите духове. Нечистите духове
ги е страх от Светлината. И докато човек е обърнат с гръб
към Бога, той няма Светлина, защото Светлината идва от
Бога. Затова първото нещо, което човек трябва да направи,
е ДА СЕ ОБЪРНЕ КЪМ БОГА. Вие сега сте обърнати с
гръб към Бога и затова във вашия свят има тъмнина. Трябва
да се обърнете с лице към Бога. Без обръщане към Бога не
може. В процеса на обръщането си към Бога, човек трябва
да обърне ума и сърцето си, да ги очисти от всякакъв прах,
който се е наслоил по тях. Обръщането е от Бога. Човек
не може да се обърне към Бога, към духовния живот, преди
Бог да го е свързал отвътре. И затова Христос казва: "Никой
не може да дойде при Мене, подразбирайки никой не може
да влезе в духовния Път, ако Отец не го привлече. И никой
не може да отиде при Бога, ако Аз, т. е. Мъдростта, не му
покажа Пътя".
При Обръщението се образува правилна връзка между
физическото и астралното тяло, и Светлината от Духовния
свят може поправилно да осветява пътя на човека.
Второто необходимо нещо е ПОКАЯНИЕТО. То е
преглеждане, ликвидиране на старите сметки. Човек си
прави равносметка на досегашния живот и намира, че
така, както е живял досега, е задлъжнял и не може да
излезе от това положение. Като не може да се справи с
това положение, той трябва да се моли на своя кредитор,
в случая Бог, да му отпусне нов кредит. Това е Покаяние.
Ще си признаеш пред Бога, че си пропуснал добрите
възможности и си проиграл всичкия си капитал, и ще
молиш за нов кредит. Тогава Бог ще ти даде нов кредит
и ще те прати в света да учиш отново. Покаянието е от
самия човек.
Третата степен е СПАСЕНИЕТО. Прощението и
Спасението са две неща свързани. Спасението настъпва,
след като човек е минал Обръщението и Покаянието.
Спасението седи в това, че Бог дава на човека нов кредит
и го праща в света да учи и да работи. Спасението е от
35
Влад Пашов
Бога. При Спасението се образува правилна връзка между

астралното и умственото тяло, хармонизират се умът и
сърцето.
Четвъртата степен е ВЪЗРАЖДАНЕТО. Възраждането е
процес, подобен на цъфтенето и завързването на плодовете.
След като човек се спаси, той е посаден като семе в земята,
пониква, израства, разцъфтява се и дава плод. Той се
възражда за нов живот. Възраждането е от човека и
иде след спасението.
Петата степен е НОВОРАЖДАНЕ. То иде след Въз
раждането. При Новораждането човек се освобождава от
кармичния закон на причини и последствия. Тогава той
става свободен гражданин на Природата и господар на
своя живот, и никой не може да владее над него. Само като
влезе в петата степен, човек може да владее над лошите
духове; само тогава човек може да бъде в истинския смисъл
на думата ученик на Христа. А това е високо нещо, да
бъдеш ученик на Христа. Христос даде на своите ученици
власт над лошите духове и ги изпрати в света да изцеляват
болни и да възкресяват мъртви. Това показва, че учениците
Христови са били изминали първите четири степени и са се
намирали в петата степен на своето духовно развитие, били
са новородени. Тази власт над лошите духове не може да
бъде дадена преди Новораждането. Новораждането е от
Бога.
При Новораждането се образува правилна връзка
между умственото и причинното тяло, умът и душата се
хармонизират и душата почва един нов път на развитие.
Затова при петата степен стават големи промени с
човека. Стават такива промени, които не стават при другите
степени. Като наближава петата степен, наближава една
буря за човека. Става вихрушка в него. Това предшества
Новораждането. След като дойде до Новораждането, няма
нищо да го безпокои, няма да мисли за къщи, за прехрана
и пр. Той знае, че има това, което се нарича Вяра, но не
вяра в обикновен смисъл на думата. А щом човек има
тази Вяра, при каквото и положение да изпадне,
36
той знае, че всичко това е за негово добро. При

Новораждането всички връзки няма да се скъсат, но ще
се видоизменят. Преди Новоражадането човек минава
през големи страдания, които са символ на новото, което
се ражда в човека. Преди човек да се новороди, той се
намира в големи страдания и мъчнотии. Тези страдания са
преди всичко дълбоки вътрешни страдания. Човек, който се
намира пред Новораждане, усеща, като че светът се събаря
и всичко за него е загубено без никаква надежда. Това
са много тежки страдания. Чрез тях човек се пречиства и
излиза от тях обновен и новороден, както пеперудата от
пашкула. Причината за тези големи страдания е, че всички
хора, с които човек има вземанедаване в течение на
вековете, искат сметка от него. Това скъсване на връзките с
миналото е ликвидиране на кармата. След Новораждането
човек отива във висшите светове и затова трябва да се
разплати със всички, на които дължи, за да бъде свободен.
Преди Новораждането човек може да прекара и тежки
физически болести, които са също признаци за ликвидиране
на кармата.
Шестата степен е ПОСВЕЩЕНИЕТО. То е от човека.
След като човек е добил Новораждане, след като е станал
господар на лошите духове и на силите, свързани с тях, той
се посвещава да служи на Бога. До тук човек е ученик,
а оттук вече става служител на Бога. А на Бога може да
служи само този, който е намерил методи за приложение
на Божествените Истини в живота си и работи за тяхното
приложение. Велико нещо е Посвещението, защото при него
на човека се разкриват ключовете на Тайните на Природата
и той става Мъдрец, Адепт, Посветен, Маг. Велико нещо
е служенето на Бога. Тук човек, след като е добил власт
над лошите духове, след като е завладял всички стихии
на Природата, той се свързва с възвишените Същества и
с Бога и му се разкриват велики Тайни на Битието. При
тази фаза става голяма трансформация на съзнанието и
човек влиза във фазата на свръхсъзнанието, което е вечна
светлина и хармония.
37
Влад Пашов
Но между тази фаза и следващата ученикът трябва

да премине пак през много големи страдания. Сега вече
той няма да изплаща своя карма, но изучавайки Закона
на Жертвата, той се учи да жертвува всичко, даже и
живота си, за да повдигне останалите братя човеци. През
тази фаза той носи кармата на човечеството и затова
минава през Голгота, след което иде седмата степен
ВЪЗКРЕСЕНИЕТО
Седмата степен е ВЪЗКРЕСЕНИЕТО. Това е
последната степен в развитието на човека, когато човек
завършва своята човешка еволюция и става равноангелен.
Възкресението е от Бога. Това е пълно пробуждане на
Божественото космично съзнание, при което човек става
един съработник на Природата и служител на Бога в
истинския смисъл на думата.
При Възкресението долните тела физическо, етерно,
астрално, умствено и причинно, се свързват с Божественото
тяло. Това е влизане в Нирвана, във висшия Божествен
свят и всички тела почват да действуват в унисон. Понеже
сега физическото тяло тегли на една страна, астралното на
друга, умственото на трета, на това се дължи дисхармонията
в човешкия живот. Затова трябва да се постигне хармония
между тях. Сегашната дисхармония между нашите мисли,
чувства и постъпки е резултат на нехармоничната връзка
между нашите тела. Затова трябва да се хармонизират
енергиите, които функционират в нашия организъм. Защото
всичките тези тела се изразяват като сили и енергии във
физическия организъм на човека.
Такъв е великият Път, който ученикът трябва да из
мине, докато дойде до високия връх на съвършенството,
където ще получи своята свобода и ще поеме съдбините си
в свои ръце, и се посвещава в служене на Бога".
Това е много бегло и кратко описание на пътя на
ученика през седемте степени. Учителят в един разговор
много обширно е разгледал този въпрос, но този разговор
се изгуби и остана само това бегло описание, което
изнасям тука.
38
Всички тези седем степени, през които е минавал и

минава ученикът на езотеричните християнски Школи,
са съпроводени със съответните методи, чрез които се
извършвало постепенно пречистване на сърцето, контро
лиране на ума и тяхното хармонизиране, което води до
създаването на съответните духовни органи, чрез които
ученикът влиза във връзка с Духовния свят, с възвишените
духовни Същества.
Паралелно с този Път на духовно обучение и развитие
в християнските езотерични Школи е практикуван и друг
един път от седем степени, който отговаря на седемте мо
мента от живота на Христа. Защото животът на Христа е
изнасяне на историческата сцена на Пътя на Ученика, който
в миналото се извървяваше в Мистерийните Храмове, далеч
от погледа на хората. По този метод се работи изключително
с чувствата, със сърцето, когато в първия метод, за който
Учителят говори, се изисква едновременната работа на ума
и сърцето, и тяхното хармонизиране. За тези седем степени
говори Щайнер в своите сказки върху Християнството.
Цялата работа, която се иска от ученика е, да образува
органите, чрез които да може да влезе във връзка с
Духовния свят. Затова са необходими определени методи,
по които като се работи, се изработват духовните органи
за възприятие. В това отношение има три вида методи,
по които се работи за постигане на тази цел. Единият е
методът, който се практикува в древните Мистерии, при
който се работи преди всичко с мисълта, упражнение и
концентриране, размишление и съзерцание. Но човек може
да действува също така и върху чувствата си, да работи с
чувствата чрез тяхното пресъздаване. Това е специфично
християнският метод на работа. Найпосле имаме хрис
тиянскорозенкройцерския метод, при който имаме комби
ниране на мисълта, чувството и волята. Християнският
метод на работа е мъчно приложим при днешните общест
вени условия, понеже той изисква временно уединение,
изолиране от света. Обаче розенкройцерският метод е
такъв, че чрез него човек може да се издигне във висшите
светове, без да накърнява своите задължения.
Влад Пашов
Учителят на много места споменава, че за своето

окултно развитие учениците от Бялото Братство употре
бяват три вида методи. Някой път той ги нарича методи
на Любовта, методи на Мъдростта и методи на Истината,
а друг път ги нарича методи на сърцето, методи на ума
и методи на волята. При това определение той казва: "Аз
предпочитам методите на ума, понеже умът се е освободил
наймного от Звяра в човека". А когато говори за първото
определение, казва: "По методите на Любовта вървят
християните, по методите на Мъдростта вървят теософите
и различните съвременни окултни Школи, а по пътя на
Истината и волята вървят йогите. А ние, казва Учителят,
прилагаме едновременно и трите вида методи". А при
розенкройцерския метод, както и при Учителя, се прилагат
едновременно и трите вида методи комбинирано, при което
ученикът без да се уединява и откъсва от този свят, може
да следва своето окултно развитие.
Методът на християнското Посвещение работи изклю
чително с чувствата. В този път ученикът трябва да премине
през седем степени на чувството, които са способни така
да повлияят на астралното тяло, когато човек се вживява
в тях, че то развива своите органи. Ще изложа накратко
тези степени и как трябва да живее християнският ученик,
когато минава през тези степени.
Първата степен е тази, която се нарича "измиването
на краката". При тази степен Учителят казва на ученика:
Погледни растението. То пуска своите корени в почвата.
Минералната почва е понисше същество, отколкото
растението. Ако растението имаше съзнание за своето
съществуване, то би трявало да каже на почвата: Наистина,
като същество аз стоя погоре от тебе, но ако ти не беше,
аз не бих могъл да живея. Защото от тебе аз извличам по
голяма част от моята храна. И ако растението би могло да
превърне това в чувство, то би трябвало да се преклони
пред почвата и да каже: Пред тебе се покланям аз, която
си понисше същество от мене, защото на тебе дължа аз
моето съществуване. И когато се издигнем до животното,
40
по същият начин и животното трябва да се отнесе към

растението и да каже: Наистина, аз стоя повисоко от
тебе, но аз дължа моето съществуване на тебе. И когато
се издигнем по такъв начин и стигнем до човека, всеки,
който стои повисоко на социалната стълба би трябвало
да преклони глава пред пониската степен и да каже:
На пониската степен аз дължа моето съществуване. И
това върви така нагоре до Исуса Христа. 12 те , които Го
заобикаляха, са с една степен пониски от Него. Но както
растението израства от почвата, така и Христос израства от
дванадесетте и казва: На вас дължа Аз Моето съществуване
или поправо Моето проявление.
След като Учителят изяснил това на ученика, той му
казва: Седмици наред ти трябва да се отдаваш на това
космическо чувство, как висшето трябва да се преклони
пред нисшето. И когато си изработил основно това чувство,
ти ще изпиташ един вътрешен и един външен симптом.
Обаче тези симптоми не са съществени. Те само показват
че ученикът се упражнявал достатъчно. Когато душата
е упражнявала по този начин своето влияние върху
физическото тяло, това се изразява в един външен симптом:
ученикът е чувствувал, като че вода омива краката му.
Това е едно съвсем реално чувство. А друго реално чувство
е това, че ученикът има едно мощно астрално видение:
пред него стои картината на миенето на краката, на
преклонение на висшето Себе пред нисшето. Тогава човек
вижда в астралния свят това, което в евангелието на Йоан
описва като исторически факт: Исус се навежда и измива
краката на учениците.
Втората степен се състои в това, че на ученика се
казва: Ти трябва да развиеш в себе си друго едно чувство.
Трябва да си представиш какво би бил, ако всички мъки и
страдания на света биха дошли върху тебе, да почувстваш
как би бил, когато си изложен на напора на всички
възможни препятствия и тогаз да изпитваш чувството, че
трябва да останеш изправен, даже и ако цялата мизерия на
света те връхлита. Когато ученикът упражнява достатъчно
41
Влад Пашов
това чувство, явяват се пак два симптома. Единият е

чувството, че той е удрян от всички страни. Вторият е
астралното видение на бичуването на Христа. Ученикът
го вижда в астралния мир. Това са опитности, през които
са минали стотици хора и чрез което те са придобили
способността да се издигат в духовните светове.
При третата степен ученикът трябва да си представи,
че найсвещеното, което той има, за което той се застъпва
с цялото си същество, е обсипано с поругание, кал и позор.
При това той трябва да си каже: каквото и да стане, аз
трябва да стоя изправен и да се застъпя за това, което
е свещено за мене. Когато се живее в това чувство, той
ще изпита като убождане на главата и като астрално
видение изживява сцената със слагането на трънения
венец на главата на Христа. Отново трябва да си каже:
важното тук не са симптомите, но те настъпват като
резултат на упражненията, които ученикът прави. Вземат
се всички мерки, за да не става дума за внушение или
самовнушение.
Четвъртата степен, придружена със съответни упраж
нения, се състои в следното: ученикът трябва да стигне
дотам, да чувства своето тяло толкова чуждо за него като
един външен предмет, запример като едно парче дърво и
да не счита своето тяло като свое аз. Той трябва да развива
това чувство, като си казва: аз нося със себе си моето
тяло, както нося моята дреха. Той не свързва вече своя аз
със своето тяло. Тогава настъпва нещо, което се нарича
кръвно изпитание. Това, което в много случаи може да
бъде едно болезнено състояние, в този случай е резултат
на медитацията, защото всичко болезнено дотук трябва да
бъде отстранено. На краката, на ръцете и на дясната страна
на гърдите се показват т.н. кръвни белези. А като вътрешни
симптоми ученикът вижда образа на разпятието.
Само накратко могат да се опишат 5та, 6та и 7та
степени. Петата степен се състои в това, което се нарича
"мистична смърт". Чрез чувството, което ученикът е
подготвен да изпита на тази степен, той изпитва нещо като
че пред всичко физическо, видимо се издига една черна

завеса и като че всичко изчезва. Този момент е важен също
и чрез нещо друго, което човек трябва да изживее, ако иска
да проникне действително до християнското Посвещение в
истинския смисъл на думата. Той изпитва тогава, че може
да се потопи в първичните глъбини на живота, на страда
нието, на мъките. И той може да вкуси всичко, което живее
като зло в човешката душа, когато слиза в ада. Това е сли
зането в ада. Когато ученикът изпита това, тогава черната
завеса като че се раздира и той вижда Духовния свят.
Шестата степен е тази, която се нарича "погребение
и възкресение". Това е степента, при която ученикът се
чувствува едно с тялото на цялата земя, едно с тялото на
цялата планета. Неговият живот се е развил до планетен
живот.
Седмата степен не може да се опише с думи. Само
онзи може да я опише, който може да мисли без помощта
на физическия мозък. Затова не съществува на земята език,
който да опише, защото земните езици имат значение само
за физическия свят. Ето защо може само да се загатне за
тази степен. Тя надминава всичко, за което човек може да
си състави една представа. Нарича се "възнесение" или
пълно проникване в Духовния свят.
Завършвайки описанието на тези степени, Щайнер каз
ва: "Тук завършва стълбицата на чувствата, в които ученикът
трябва да се потопява през деня, в будно състояние, при
пълно вътрешно самообладание и концентриране. Когато
ученикът се е отдал на тези изживявания, те действат
така силно върху неговото астрално тяло, че през нощта
се изграждат вътрешните сетивни органи, оформят се
пластично. В розенкройцерското Посвещение не се преми
нава тази седморна стълбица от чувства, но и там се
получава същото действие, за което токущо говорихме".
"От гореказаното се вижда, че при Посвещението
се касае за това косвено чрез дневните преживявания
да се повлияе на астралното тяло така, че когато то се
освобождава от физическото тяло през нощта, само си
43
Влад Пашов
изработва една нова пластична форма. Когато човек сам

си е предал като астрално същество една пластична форма,
астралното тяло се е превърнало в един нов член на
човешкото същество. Тогава то е проникнато напълно от
манас или духовното себе".
"Когато астралното тяло е организирано по този начин,
касае се за това, че това, което е било пластично изработено
в него, да бъде внесено и в етерното тяло. Също както
натискате с един печат върху разтопен червен восък и
тогава написаното от печата се отпечатва върху червения
восък, така астралното тяло трябва да се потопи в етерното
тяло и да отбележи това, което то самото съдържа в
етерното тяло".
"При всички методи на посвещение преработването на
астралното тяло е еднакво. Отделните методи се различават
едни от други само в пренасянето на изработеното върху
етерното тяло".
Пречистването на астралното тяло в древни времена
чак до богомилско и розенкройцерско време се е наричало
катарзис или пречистване. Това пречистване има за цел да
изхвърли от астралното тяло всичко, което му пречи да бъде
организирано правилно и хармонично така, че да получи
повисши органи. Защото в него са вложени зародишите
на тези повисши органи и е нужно само да се освободят
силите, които са в самото астрално тяло.
Това пречистване може да стане, както казах, по
различни начини. Методът на християнското посвещение
е, както видяхме, чрез преживяване и предизвикване на
различни чувства, чрез които се въздействува на астралното
тяло. Според други методи, както вече казах, може да се
въздейства на астралното тяло като се четат дълбоки
окултни мистични мисли при силно концентриране на
мисълта. И понеже тези мисли носят със себе си мощни
сили, те въздействат през нощта на астралното тяло.
След като са изработени вече органите в астралното
тяло и то е достатъчно организирано, трябва цялото това
устройство на астралното тяло да се отпечата в етерното
44
тяло. Това става по различни начини. В древността това

е ставало чрез привеждането в транс и излъчване на
етерното тяло от физическото. Понеже сега развитието се
намира в друга фаза, трябвало да се приложат нови методи,
при които без да се отделя етерното тяло от физическото, да
се отпечатат върху него астралните сетивни органи, които
са изработени при пречистването. Един от методите за
това отпечатване на астралното тяло върху етерното, като
се преодолее физическото, е християнският метод, който е
описан погоре.
Така човек, като премине през всичките тези седем
степени на изживяване, може да постигне посвещение,
без да става нужда да се поставя в летаргичен сън и без
да се отделя етерното тяло от физическото. Това може
да се постигне и когато ученикът постоянно медитира и
размишлява върху определени изречения върху евангелието
на Йоана, които трябва да предизвикат определени чувства.
Тогава тези мисли действат като сили, които организират
астралното тяло и могат да произведат отпечатък от него
върху етерното тяло.
Розенкройцерското посвещение, при все че стои на
християнска почва, работи повече с други символични
представи, които произвеждат катарзиса. Това се налага
вследствие на придвижването на човешкото развитие напред.
Така че първият етап е пречистването и организирането на
астралното тяло, което представя духовната вътрешност на
човека. Когато това е постигнато, тогава човек може да
очаква външната духовна същност на света да се влее в
него и да го озари. Когато астралното тяло се е отпечатало
в етерното, тогава астралното тяло, от своя страна, приема
това, което етерното тяло е приело от цялата вселена, от
космическия Аз. Християнският езотеризъм е наричал това
пречистено и озарено астрално тяло "чистата, непорочна,
мъдра дева София". След като астралното тяло е така
пречистено, че е дошло до състоянието "на дева София",
тогава над тази дева София слиза космическият Аз, който
произвежда озарението, което прави човека да има около
45
Влад Пашов
себе си духовна светлина. Този процес на озарение на дева

София, се нарича в християнския езотеризъм "слизане на
Светия Дух", или осеняване от Светия Дух, от космичния
Миров Дух.
Когато човек достигне до това състояние, да бъде озарен
или осенен от Светия Дух, той когато говори не излага вече
свое мнение, свое разбиране за нещата, а изнася обективна
действителност, която се отразява чрез него. Защото този
свят, който ние възприемаме като външен свят, е израз на
Духа, който сега озарява човека. А нашият вътрешен свят
е обективен свят за Духа. И тогава тези, които са озарени
от Духа, са наименували нещата и съществата не случайно
и произволно, а според техните вътрешни качества, които
за тях са обективна реалност. Така са наименувани и
различните исторически личности, за които се говори
в Евангелието. Те не са случайни и произволни. Всяко
име изразява съдържанието на неговия носител. И тогава
авторът на Евангелието на Йоан е взел найизпъкващите
качества на историческата майка на Исус и си е казал:
Къде мога да намеря такова име, което да изразява нейната
същност? Понеже през своите минали прераждания тя
е била достигнала до голяма духовна висота и е била
пречистила своето астрално тяло, което е било озарено от
Светия Дух, затова в своята външна личност тя се явява
като един вид подобие, като едно Откровение на това, което
християнският езотеризъм нарича Дева София. Затова той е
нарекъл майката на Исус Дева София. Така се е наричала
тя винаги в езотеричните кръгове, където Християнството
е било предавано езотерично. Екзотерично Йоан не й дава
никакво име, както другите евангелисти й дават светското
име Мария. Той я нарича просто майката Исусова, което
също има езотеричен смисъл. Исус, в случая, е символ
на висшето Аз в човека, което се ражда от Дева София,
пречистеното астрално тяло. Но това, което е мистически
вярно, е и исторически вярно. Исус от Назарет, за който по
подробно ще говорим в друга глава, е роден от найчистата
на времето жена, която така била пречистила своето
46
астрално тяло, което е било озарено и осенено от Светия
Дух, че и роденото от нея се е развило под знака на това
озарение. Въпросът за непорочното зачатие принадлежи
към найдълбоките Тайни и за него не се говори пуб
лично, а само в тесен кръг от хора, които имат подълбоко
разбиране за нещата.
В заключение на всичко гореказано можем да резю
мираме следното: Слънчевият Логос, Божественият Дух
се вселява в тялото на Исус, който сам по себе си е един
велик посветен, достигнал висока степен на Посвещение. В
течение на три години Логосът в тялото на Исус ходи по
земята и със силата, която носи в себе си, прониква както
аурата на земята, така и онези човешки души, които са
отворени и възприемчиви за неговите сили. В течение на
трите години той изнася на историческата сцена това, което
в миналото е живяло в Светилищата на Храмовете като
Тайна на Посвещението. Три години проповед и изнасяне
на Учението отговаря на периода, когато на ученика в
Мистериите е предавана духовната наука и е минавал през
процеса на пречистване, за да може да влезе във връзка с
Духа и да получи това, което се нарича озарение. След това
следва Тайната вечеря, омиването на краката, предателство
то на Юда, съденето на Христа, разпятието, възкресението
и найпосле възнесението. Това са, както видяхме, степени,
през които минава ученикът. Това не са случайни явления,
но явления, пълни със смисъл и значение.
Логосът е вселен в едно човешко тяло, което е
пречистено до найвисша степен и Христос е проникнал
със силите си цялото това тяло, до костната система и до
кръвоносната система. Да се мисли, че предаването на
Христа, съденето и разпятието са случайни явления, това
говори за повърхностно разбиране. Когато на Тайната
вечеря питат Христа, кой ще го предаде, той казва: "На
когото подам затопения залък". И след като Юда взема
залъка, Христос му казва: "Хайде, каквото има да вършиш,
върши го". После, когато Петър иска да го възпре да не
се предава и подлага на страдание и разпятие, той казва:
Влад Пашов
Махни се от Мене, Сатана, защото Аз за този час съм

дошъл. И Учителят казва някъде, че когато Пилат му казва,
че има власт да го разпне или да го пусне, Учителят казва,
че Христос му казал: Аз ти заповядвам да Ме разпънеш.
Това е казано в Евангелието с думите: Ако не ти е дадено
отгоре, ти не би имал власт. Значи, Волята на Бога, Волята
на Логоса е била да бъде разпънат. Разпъването на Христа
е свързано с много Тайни, за които сега няма да говоря.
Само споменавам, че тези явления не са случайни, а са в
плана на човешкото развитие. Силите на Христа трябваше
да проникнат както в земята, за да спрат инволюционния
процес, така и в човешките души, да им даде сила да
се издигнат до Духа, да се съединят с Духа, да получат
безсмъртие. Без Христа човешките души не биха могли да
се освободят от греха, от егоизма, от злото, което не е тяхна
природа, но им е присадено. Тази присадка трябваше да
се отстрани. Това, именно, направи Христос като премина
през Голгота и победи смъртта, и възкръсна. И след възкре
сението Христос се явява на учениците си в течение на 40
дена, и ги е поучавал, и им е предал вътрешната страна на
Учението, предал им е вътрешното езотерично разбиране на
Учението и ги е прекарал през Посвещение. Той е, така да
се каже, събудил тяхните минали Посвещения, това, което
те са придобили в миналото, за да ги приготви за работата,
която им възлага. Такъв е в общи линии характерът на
вътрешното Християнство, което е съществувало редом с
официалната църква и е било ръководено от Учителя Исус,
който е Духът на Исус от Назарет, и който е в непрекъсната
връзка с Христа.
В древните Посвещения седемте степени, през които
минава ученикът, са кръщавани с различни имена. Първата
степен се е наричала ВРАНА, втората ОКУЛТНИЯТ,
третата ВОЮВАЩИЯТ, четвъртата ЛЪВ. Петата степен
е наричана с името на народа, към който принадлежи
кандидатът за Посвещение. Така например у юдеите той е
наричан И З Р А И Л Т Я Н И Н . И затова Христос, като вижда
Натанаил че идва при него, казва: "Ето един истински
48
израилтянин, в когото няма лукавщина". Значи, той е бил

в петата степен на своето развитие. И когато Христос му
казва: "Аз те видях под смоковницата преди Филип да те
повика", също е важно, защото смоковницата е символ на
Малките Мистерии, значи той го е виждал в Школата на
Малките Мистерии. И понеже външен човек не е могъл
да проникне в тези кръгове, а само един висш посветен,
който е принадлежал на Големите Мистерии, е могъл да
знае това. Затова той му казва: "Учителю, Ти си Син Божи,
Цар Израилев". У персийците тази степен е наричана
ПЕРСИЕЦ, у гърците ЕЛИН, у халдейците ХАЛДЕЕЦ.
Шестата степен е наричана СЛЪНЧЕВ ГЕРОЙ и седмата
ОТЕЦ
Посветен в първата степен е онзи, който е станал
посредник между окултния и външния живот, който е
изпращан от Светилището да работи в света и се е връщал
обратно в Светилището. На първата степен човек трябва
да се посвети с пълна всеотдайност на външния живот. Но
това, което научава в този външен живот, той трябва да го
внесе в местата на Посвещението. Следователно, за врана
се говори там, където душите са посредници от външния
свят към Светилището на Мистериите, отвън навътре. От
такъв характер са враните, които носели храна на пророк
Илия. За тях също се споменава в легендите за Вотан, а
също така и враните в ковчега на Ной.
Посветеният във втората степен е стоял вече напълно
в окултния живот, затова е наречен окултният. Този,
който е бил в третата степен, е трябвало да се застъпва за
окултното, затова е наречен воюващият. Степен на воюващ
не значи който воюва, но такъв, който трябва да се застъпи
за окултното учение, да се застъпи за това, което окултният
живот може да даде. Четвъртата степен на лъва означава
човек, който осъществява окултния живот в себе си. Така че
той трябва да се застъпи за окултното не само с думи, но и
с дела, т. е. с един вид магически действия. Шестата степен
е наречена слънчев герой, защото той влиза във връзка
със Слънчевия Дух и както слънцето излъчва светлина и
49
Влад Пашов
осветява всичко наоколо и дава живот на всички, така и той

раздава живот и Светлина на всички същества. Седмата
степен е наречена Отец, защото там човек е достигнал
това, което в Християнството се нарича възнесение, при
което посветеният се слива с Духа на Космоса и става
съработник на Великото дело на Отца: осъществяването на
един космос, т. е. организиран и устроен свят.
Така че, същността на езотеризма е, че зад този видим
свят, който наричаме феноменален, се намира един реален
свят, който е причина на всички явления, които стават във
феноменалния свят. Това е първото основно положение.
Второто положение е, че човек като мине известен път
на обучение, може да влезе в съзнателна връзка с този
реален свят и със Съществата, които живеят в този свят.
Специално християнският езотеризъм се състои в това,
че когато ученикът проникне в този свят и при повисши
Посвещения проникне в така наречения Идеен свят, той
ще намери този свят изпълнен с Христа. Както Слънцето
изпълва целия физически свят, така Христос като духовно
слънце изпълва и прониква целия Духовен свят като една
Светлина без сенки. И Той казва: "Аз съм Светлината на
света". Това ученикът преживява като влезе в Духовния
свят. И апостол Павел, когато му се отвориха духовните
очи, той видя една Светлина и от Светлината чу Глас,
който му говори. За да влезе ученикът във връзка с този
свят, проникнат от Христа, трябва да премине през така
нареченото Посвещение. В миналото, преди Христос да
слезе на земята, са съществували различни методи за
Посвещение, които в общи линии се съвпадат. Ученикът,
след като е преминал през фазата на пречистване на
астралното тяло или на християнски език на пречистване
на сърцето, той е прекарвал три и половина дни един вид
в транс, при който заедно с астралното тяло се излъчва
и част от етерното тяло и той остава като мъртъв. В това
време душата му преминава в Духовния свят и там има
връзка с различни възвишени Същества. Понеже етерното
тяло е излъчено, то преживяванията на душата, отпечатани
50
в астралното тяло, се предават на етерното тяло и човек

може да пренесе преживяванията си във физическо поле
след като го събудят. Но в настоящата епоха след Христа,
понеже етерното тяло много плътно е проникнало във
физическото тяло, този начин е опасен и даже невъзможен.
Затова след Христа се практикува друг метод, при който в
будно съзнание ученикът въздейства на етерното тяло чрез
четене на мистични слова като стихове от Евангелието на
Йоан, а в наши дни също и четене на беседите на Учителя.
Защото сам Учителят казва: "С всяка мисъл, с всяка беседа
Аз вливам нови сили във вашата душа". Значи, Словото
на Учителя не е само думи, както и Словото на Христа,
но чрез тези думи се отправят мощни сили към човешката
душа. И когато човек чете тези слова и се концентрира
и размишлява върху тях, те действуват мощно върху
човешката душа и по този начин могат да се отпечатат
върху етерното тяло органите на астралното тяло и човек
се свързва с Невидимия свят. Но затова, както вече казах,
ученикът трябва да премине през фазата на пречистването
и да влезе във фазата на озарението, да бъде озарен
отвътре, Светлината на Духа да проникне чрез душата чак
до физическото съзнание. Това става, когато ученикът мине
последователно през горепосочените седем степени в пътя
на окултното развитие.
За да разберем правилно Християнството като окултно
езотерично учение, за да разберем неговата мисия и задача
в развитието на човечеството, за да разберем неговото
влияние и работа, която то извърши, трябва да имаме поне
елементарни понятия за Христа, доколкото това е възможно
при днешната степен на човешкото развитие. Защото при
днешното състояние на развитието ние не можем да имаме
пълно разбиране на Христа, защото Той е нещо велико. Ще
изнеса по този въпрос някои мисли от Учителя, за да си
съставим поне приблизителна представа за това, какво е
Христос и каква е неговата мисия и задача на земята.
51
Влад Пашов
3. ХРИСТОС ПРОЯВЕНИЯТ БОГ,

ДУХЪТ БОЖИЙ
За да разберем Християнството като окултно учение,

трябва да имаме поне елементарни понятия за Христа. Но
понеже Христос е найвеликото Същество, което някога
е посетило земята, затова с нашия човешки ум ние не
можем да го обгърнем и разберем. Затова, за да добием
известна представа за това велико Космическо Същество,
ще приведа някои мисли от Учителя, които имам под ръка.
Защото Учителят много е говорил и осветлил Христос и
Християнството от всички страни. Едва ли някой е раз
гледал въпроса за Христа с поголяма дълбочина и по
голяма светлина от Учителя. Всички истински посветени
са виждали в Лицето на Христа Проявения Бог, Божия
Дух. А онези, които минават за посветени без да са такива,
имат различни теории за Христа. От това, което Учителят
е говорил за Христа ще изнеса някои мисли, които харак
теризират Христос като Проявен Бог, като Духът Божий,
като Глава на Бялото Братство, като Велик Учител на
човечеството. В момента не разполагам с всичко, което
Учителят е казал за Христа, затова ще изнеса това, което
имам под ръка засега. То все пак хвърля една светлина
върху проблема за Христа.
"Христос е първото изявление на Бога. Той е Първият
Образ, който се явява в света, от когото произтичат всички
същества, които имат човешки образ. Той е Първородният,
Единородният Син на Бога, роден преди всичките векове".
В "Завета на цветните лъчи", в началото на главата Духът
Христов, Учителят изнася мисли от Писанието, подредени
и допълнени от него и се казва:
"Христос е, който развързва седемте печата, отваря седемте
очи, прораства седемте рогове, държи седемте църкви в ръцете
си, образува седемте звезди, запалва седемте светилника,
52
освещава седемте дни, разпровожда седемте духове, съеди

нява всичко в едно Цяло, образува Божественото съзвучие
на Големите и Малките светове, разпределя отредените блага,
води към Божественото Сърце на Любовта, оживява, създава,
произвежда и ражда, обогатява и украсява, милва и утешава,
благославя и озарява, весели всичко живо, осветява, умъд
рява, събира знанието. Прави да прозябе всичката Божия
Любов, Мъдрост и Истина. И апостол Павел казва: "Христос е
Сияние на Неговата Слава и Образ на Неговото Същество и
държи всичко със силата на Своето Слово".
В допълнение на горните мисли Учителят казва:
"Христос е, който е движил, движи и ще движи истори
ческия, космическия и мистичния живот на човека и
човечеството. Без Христа няма история, без Христа няма
Космос, сиреч организиран и устроен свят, без Христа няма
мистичен живот. Той е Великият вдъхновител на всички
Откровения във всички времена и народи. Той е невидимият
двигател на целокупния духовен живот на човечеството".
"Христос се е проявявал чрез всички Учители на
миналото, чрез всички учени и гениални хора, за да под
готви човешките умове за разбирането на Христа. Те са
подготвили пътя за идването на Христа".
"Със Своето слизане на земята Христос откри нова епо
ха в развитието на човечеството. Той очерта Пътя, по който
единствено могат да възлязат човешките души към Бога".
"До идването на Христос на земята човечеството сли
заше все подълбоко в гъстата материя и беше стигнало,
така да се каже, до дъното на материята. Христос, със
слизането Си на земята, с Мистерията на Голгота, със
смъртта и възкресението си даде импулса на възхода, вля
в земното развитие нови сили, които обръщат движението
на човечеството в обратна посока към Бога. До Неговото
идване човечеството се е движило със съзнанието си към
центъра на земята, отдалечавало се е от Бога, било е с гръб
към Бога. С Неговото идване хората постепенно се обръщат
с лице към Бога, поемат пътя на възхода. Затова той казва:
"Аз съм Пътят, Истината и Животът".
53
Влад Пашов
"Пътят, разбран в широк смисъл на думата, това е
движение на Духа, разумно прилагане на Законите на
Природата.
Животът, това е хармонично организиране на елемен
тите и развитие на силите в Божествената душа.
Истината това е проявление на Единния Бог, който
създава условия за развитие на всички живи същества".
"Излязъл от Божествения свят на Истината и слязъл
в материалния свят, Христос свързва човешките души
със света на Истината, в която се крият великите цели на
Битието".
"Със Своето слизане на земята и със Своето
възкресение, т. е. връщане в Божествения свят, Той посочи
на хората Пътя към Вечния Живот. И Той казва: "Това е
Живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и
изпратения от Тебе Исуса Христа".
"Да познаем Бога, това означава да познаем зародишите
на Духа, условията, силите и Законите, по които се гради
този величествен ред на нещата. Да познаем Христа, значи
да познаем Разумното Начало, което излиза от Единния
Бог и което носи живот на всички същества, направлява
ги, съхранява ги, като ги свързва с първичния Център на
всичко, което е. Христос е пътят на онова разумно движение
на душите, което ги води към Вечния Живот на Истината".
Съвременните хора и специално онези, които се
занимават с Окултната Наука, но не са проникнали в
нейните дълбочини, делят Христа на исторически, космичен,
мистичен и т. н. Но Христос сам по себе си е неделим.
Учителят казва: "Има само един Христос, живият Христос,
който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос,
това е Бог, който се разкрива в света като проява на Бога,
като Проявен Бог. Христос не може да се отдели от Бога,
не може да се разглежда вън от Него. И когато Аз говоря
за Христа, считам Го не като отвлечен принцип, но като
реално въплъщение на Любовта. А Любовта, това е най
великата Реалност, тя не е нещо отвлечено. Тя има форма,
съдържание и смисъл. А пълно изявление на Любовта на
54
земята е дал Христос. И наистина, няма друг човек на

земята преди Христа, който да е имал поголяма Любов от
Него. Няма и в космоса вън и в мистичните дълбини на
душата вътре, попълно изявление на Любовта от онова,
олицетворено в Христа".
"Христос е едновременно и историческа личност,
въплътена на земята в тялото на Исус от Назарет, и
същевременно се изявява в душите на хората като Принцип
на Любовта, който организира душевния живот това е
мистичния Христос. Изявен в Космоса като Проявен Бог,
това е космичния Христос. Но като историческа личност,
като мистична сила и като космическа същност Христос е
един и същ Проявеният Бог, изявен в трите плоскости на
Битието Космос, човечество и човек".
"Проявен на земята в даден исторически момент
като отделен човек, като образец на истински човек,
Той е историческият Христос. За него Пилат казва: "Ето
истинският Човек, в когото живеят Любовта, Мъдростта
и Истината и който ги прилага". Познат вътрешно, Той
става мистичен, а схванат и познат като проявен Бог, като
Разумна организираща Сила в Космоса, Той е космичен.
Това показва, че Проявеният Бог работи както в Космоса,
така и в човешката душа и в цялото човечество. Защото
човечеството като цяло представя физическата страна на
Христа. Всички човешки души, в които Христос живее,
обединени в едно, това е физическата страна на Христа.
Всички Ангели, събрани в Сърцето на Христа, представят
Божествената му страна. Това е Космическият Христос,
проявеният Бог в света". В допълнение на горната мисъл
Учителят казва: "Събраха се боговете на съвет, под
председателството на Господа Исуса Христа, наречен
Спасител на човечеството, за да създадат човека".
"Затова и мистиците виждат навсякъде Христа
великият Брат на човечеството, Първият Образ на Човека,
Първородният в света, Началото на човешкия род, Началото
на човешката еволюция, Първородният, Който е проявил
всички Божествени добродетели, Който е приложил всички
55
Влад Пашов
Божествени Закони, Който е издържал сполучливо всички

изпити и е пожертвал всичко за своите братя."
"Планини, полета, морета, реки, извори със всички
природни богатства, които се крият в тях, всичко това е
израз на този Велик Брат. Ала това е една дълбока Тайна,
за чието разбиране се изискват хиляди години усилена
работа. Така трябва да се схваща Христос в Неговата
широта. Един е Той, макар и да Го схващат ту като
историческа личност, ту като космична Същност, ту като
мистична Сила." Учителят казва още:
"Когато говорим за Христа, ние разбираме девствения
Божествен Дух, найвъзвишеният в йерархията на Ангелите.
Той се проявява и като историческа личност, и като
космична Същност и като мистична Сила, в зависимост от
това къде се проявява. Но Той е Един."
Христос е Първият Образ, който се явил в света, който
изявил Великата Реалност. И Учителят казва: "Този Бог,
за Когото ви говоря, не е без форма. Той е найкрасивото
Същество. Ако бихте видели Бога в Неговото тяло, само
тогаз бихте си Го представили. И ако Христос казва, че е
Бог, то е защото Бог се изявява в човешка форма. Значи,
човешката форма има известна роля, известна мисия в
света. И действително, целият космос е създаден по образ
на Човека."
"В Евангелието се казва, че Бог толкова люби света, че
изпрати своя Единороден Син за да не погине всеки, който
вярва в Него, а да има Живот Вечен. Синът, това е Словото,
Разумното Божествено Начало, което единствено може да
възстанови хармонията в света и връзката на човешката
душа с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и
да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото
сам Той беше свързан с великото, мощното Цяло".
Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа
върху Исус, подразбира се онова съединение на Исус с
колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което
стана възможно осъществяването на една Божествена идея
на земята. Такъв е великият Закон на земята: за да се
56
свърши Божието дело, трябва един човек от земята да се

съедини с едно Същество от Небето. В случая това Същест
во беше колективният Божи Дух. Законът е такъв, че зад
всеки посветен от земята стои едно възвишено космично
Същество. От това гледище Христос е колективен Дух. Той
съществува като Единица, но същевременно е и колективен
Дух. Той е сбор от всички Синове Божии, съединени в
Едно, чиито души и сърца бликат от живот и Любов.
Всички Синове Божии, съединени в Едно, всички
Разумни възвишени души, които живеят в Божествено
Единство, това е Христос, проявеният Бог в света.
Идването на Христос на земята е найважното събитие
в историята на човечеството. То е едно изключително
събитие както по съдържание, така и по смисъл. С него
се свързва основната идея на човешкия живот, идеята за
безсмъртието, идеята за Вечния Живот. И усилията на
цялото човешко съществуване се свежда към това да се
постигне безсмъртие, да се влезе във Вечния Живот. А
Вечният Живот, казва Христос, е да позная Тебе, Единаго
Истинаго Бога и пратеният от Тебе Исуса Христа.
Значи, за да добие безсмъртие, Вечния Живот, човек,
ученикът, който влиза в пътя на съзнателното развитие,
трябва да познае вътре в себе си двата Велики Принципа,
които са Основата и Същината както на космоса, така и
на човешкото битие Бог, Абсолютния Дух, който е Корен,
Основа на всичко съществуващо, оттам и на човешкото
битие, Христос, Проявеният Бог, който организира както
космоса, така и човешкия душевен живот и свързва човека
с Великия Бог на Вечността. Затова и Христос казва: "Аз
и Отец ми Едно сме". И каза още Христос: "Аз не говоря
от само себе си, но каквото Отец ми каже, това ви говоря".
Христос е връзката между Бога и човешките души.
Човешките души не могат направо да приемат Божествения
импулс и енергия, а чрез Христос Проявения Бог. Бог
живее дълбоко в човешките души и всички дълбоки и
възвишени импулси идват от Него. Затова Христос казва:
"Никой не може да дойде при Мене, ако Отец ми не го
57
Влад Пашов
привлече". Това значи, никой не може да намери Великия

Учител на Любовта, Мъдростта и Истината, ако Отец
отвътре не го подтикне към това. И продължава Христос:
"Никой не може да отиде при Отца, ако аз, Учителят на
Любовта, Мъдростта и Истината не му покажа Пътя". Това
значи, никой не може да намери Бога и да влезе във връзка
с Него, ако преди това не е влязъл във връзка с Христа,
Проявеният Бог, който ще го заведе при Отца. Такова е
отношението, което съществува между тези двама Велики
вътрешни Принципа.
Христос, който е изявление на Бога, нямаше нужда
да се учи в човешките училища. Защото Той сам казва:
"Каквото Отец ми каже, това ви говоря". Значи, Той се
учи направо от Отца, от Великия Дух на Битието, Който е
проявен и живее в Него и с Когото е в съзнателно общение.
Това се отнася до Христа и великият Божи Дух. Но Исус,
макар и много напреднала човешка душа, една от най
напредналите между човешките души, имаше нужда да се
учи на земята. Той беше един Велик посветен от минали
епохи, който беше във връзка с тях преди да слезе Той на
земята, но все пак в новото тяло на Исус той пак имаше
нужда да се учи. Затова той отиде в Египет, когато го
гонеше Ирод, за да влезе във връзка с Окултната Школа
на Бялото Братство, която по това време беше в Египет,
за да премине известна тренировка и дисциплина, за да
се събуди и прояви неговото минало Посвещение, за да
може да послужи като посредник, чрез когото да се прояви
Христос.
Евреите не познаха Христа и го мислеха за прост
дърводелец. Но Христос, Който слезе от света на Истината,
е притежавал великата Божествена Мъдрост в нейната
пълнота, защото Той слезе с една определена мисия
и задача на земята да обърне колелото на човешкия
живот в обратна посока на досегашната. А това не може
да направи един обикновен човек, даже и човек с високо
Посвещение. Това може да направи само едно Велико
космично Същество като Христос, който беше във връзка с
58
Абсолютния Дух и притежаваше пълнотата на Божествената

Мъдрост и Божественото съвършенство. И Той, обръщайки
се към евреите, им каза: "Ако не разбирате земните работи,
за които ви говоря, как ще разберете небесните?" Като
говори за небесните работи, Христос подразбира Великата
Мистерия на Слънцето, откъдето Той е слязъл на земята.
Той, обаче, е разбирал и земните неща, т. е. познавал е и е
владеел и Малките Мистерии, които проучват всички Тайни,
свързани със земята като едно цяло и с развиващия се живот
в нея, познавал е основно Кабалата и древните Мистерии на
целия Изток. Но Той не преповтаря в Словото си Мъдростта
на тези Мистерии, както искат да ни убедят някои, чиято
мъдрост принадлежи към областта на Малките Мистерии,
с малки проблясъци на Мъдростта на Великите Мистерии
на Слънцето. Но Христос със Словото си донесе новата
Мъдрост на Слънцето, която за пръв път слиза на земята от
Божествените висини на Слънцето. Затова се казва, че когато
Той бил на кръста, Завесата на Храма се раздрала. Това е
символично казано, че това, което дотогава е било казано на
малцина, се прави достояние на цялото човечество, макар
и в забулена форма. И Той казва на учениците си: "На вас
е дадено да познаете Царството Небесно, т. е. Великите
Мистерии, а на народа се говори с притчи".
Учителят казва, че Христос е едно велико космично
Същество, което стои над цялата Ангелска йерархия, от
Ангелите до Серафимите. И Той е дошъл в нашата слънчева
система от централното слънце на нашата галактика, което
Учителят нарича Алфиола, където е центърът на Великото
Всемирно Братство, когато Слънцето е център на Всемирното
Бяло Братство. Затова Учителят казва още: "Ние сме едно
Братство, което има клонове по цялата вселена. Христос
е Глава на Всемирното Бяло Братство, в което влизат
всички Ангелски йерархии, от Ангелите до Серафимите, а
Абсолютният Дух е Глава на Великото Всемирно Братство,
което ръководи и направлява както Бялото, така и Черното
Братство. Той държи в ръцете си и двата Принципа, чрез
които се проявява в света. Те са двете Негови ръце".
59
Влад Пашов
На едно място Учителят, отговаряйки на въпроса за

отношението между Исус и Христос, казва: Отношението
между Исус и Христос е такова, каквото е отношението
между нашето Слънце и централното Слънце на нашата
галактика, което е 75 милиона пъти поголямо от нашето
Слънце. Така и Христос е 75 милиона пъти повелик от
Исус. Това е едно сравнение, което изяснява какво е
отношението между Исус и Христос.
Слизайки на земята, дошъл от безкрайните глъбини
на космоса, Христос, както казах, е имал специалната
задача и мисия да приобщи земята към великата хармония
на космоса. Защото, както порано споменах, Христос е,
който организира космоса като едно хармонично цяло.
Затова Учителят казва: Без Христа няма космос, т. е.
организиран свят. Понеже всеки първоначален импулс в
Битието, казва Учителят, е дисхармоничен и земята, заедно
с човечеството, поемайки своя път в космоса, първоначално
приема импулса на Първия Принцип, чрез който Бог
създава световете. Слизайки на земята, Христос има за
задача и мисия да организира, да превърне този импулс на
Първия Принцип, като му даде възходящо направление и
да използва неговите енергии за повдигане на човечеството.
Когато Христос казва: "Иде Князът на този свят, който няма
нищо общо с Мене", Той подразбира Първия Принцип,
който няма нищо общо с Втория Принцип, който се изявява
чрез Христа.
Христос казва: "Аз съм Виделината на света". А Първият
Принцип е Принцип на тъмнината. Значи, Христос е дошъл
на земята да превърне тъмнината в Светлина. Казано е в
Писанието: "Светлината свети в тъмнината и тъмнината я
не обзе". И още се казва в Писанието, че когато Христос
издъхнал на кръста, настанала тъмнина по цялата земя,
т.е. цялата земя била обхваната от Първия Принцип, който
предаде Христа на разпятието.
Случайно ли беше това явление? Не, това не беше
случайно, това не беше и победа на тъмнината, защото,
както казах погоре, Писанието казва: Светлината свети
60
в тъмнината и тъмнината я не обзе. В живота, както и в

развитието и организирането на света няма нищо случайно.
И когато Петър съветва Христа да избегне изпиването на
тази чаша, Той му казва: Махни се от мен, Сатана, защото
Аз за този час дойдох.
Учителят казва: "Хората, каквото и да приказват за
страданията на Христа, Неговото разпятие и позорната
смърт, те си остават едни от найголемите загадки".
Учителят пита: "Защо Христос, найвеликата душа, която
е посещавала някога земята, найвеликият характер, който
някога се е проявил, защо този добър, учен и силен човек
е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва
само, че така е било писано и нищо повече. Други казват,
че това е трябвало да стане, за да се спаси света. А сам
Христос казва, че е дошъл да свидетелства за Истината. На
кръста Христос преживя онова, което може да се нарече
идейномистични страдания, найдълбоките и интензивни
страдания, които може да преживее една човешка душа.
Той трябваше да изпие до дъно чашата на страданията,
онази чаша, в която бяха събрани всички горчиви утайки
на миналото. Ала в тези интензивни кондензирани
страдания Нему се разкриха всички Тайни на миналото. И
затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната
драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва:
"За този час Аз дойдох". Чрез могъщата алхимия на
Любовта Христос претвори отровите, събрани в тази чаша
от миналото и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги
с насилието.
Ако Христос се беше уплашил от страданията на кръста,
Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на
трудната задача за повдигането на човешките души. На
кръста, въоръжен с Любовта, Христос разреши една задача,
от която зависеше бъдещето на цялото човечество. Така
Той откри Пътя за спасението на онези страдащи души, за
които беше дошъл.
Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази
трагедия имаше своето разрешение възкресението. Хрис
61
Влад Пашов
тос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта. И

както в страданията му се разкриха Тайните на миналото,
във възкресението Той получи Откровение за бъдещето.
Христос бе Сърцето на Бога, затова Той възкръсна. Защото
Божието Сърце не може да умре. И Той се възвърна
там, откъдето беше дошъл. Ала с цялата тази трагедия,
която се разигра на Голгота се вля нова кръв, нови сили в
изтощените жили на човечеството и се даде нов импулс на
Божественото кръвообращение на живота".
В горните мисли Учителят повдига малко завесата,
която скрива Тайната на Голгота. Това събитие не беше
случайно и имаше, и има свой дълбок смисъл. Учителят
казва: "Христос изпи чашата, в която бяха събрани всички
утайки на отровите в миналото". Това е един символичен
език, който много говори. Учителят продължава: "Така
Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето
на цялото човечество". Чашата с отровите, това е цялата
карма на човечеството, събрана от милиони години,
която се беше надвесила като един страхотен тъмен
облак на хоризонта на човешкото развитие и пречеше
на човешкия прогрес. Тя задушаваше всеки благороден
подтик. Човеците не можеха да повдигнат главите си
над този тъмен облак, в който беше събрано цялото
минало и никакъв слънчев лъч от ефирните простори не
можеше да проникне през него до човешките души. Той
беше като една задушлива и отровна атмосфера, която
убиваше човешкия живот и човечеството рискуваше да
се заличи от космоса. Тази карма се беше изпречила на
пътя на човечеството като една непроходима планина,
която прегражда пътя към Възвишените светове. Хората
със своя лош живот, със своите ниски страсти, желания
и инстинкти, със своите престъпни дела бяха изпълнили
пространството с отровни мисълформи, на които бяха
дали живот. И те, натрупани в течение на милиони годи
ни образуваха този страхотен облак, тази непроходима
планина, която преграждаше пътя на човешките души
към Възвишените светове.
62
Казано поконкретно, кармата в своето проявление

оставя следи както в Природата, така и в самия човек.
Резултатите на кармата, изявена в Природата под формата
на мисълформи, образува този тъмен облак, който образува
една задушлива атмосфера, която убива всеки благороден
подтик. Но кармата оставя своя резултат и в самия човек,
защото всичкия този живот на миналото, който създава тази
лоша карма, предизвиква в човека известни енергии, които
са предимно от разрушителен характер и човек трябва да
ги трансформира, за да им даде път да се прояват, иначе те
ще го разрушат.
Със слизането си на земята и с Голготската Мистерия,
с изпиването на горчивата чаша с отровите, Христос аб
сорбира този облак в себе си и по такъв начин очисти
космичното пространство от всички онези мисълформи,
които образуваха този тъмен облак и откри Пътя на
човешките души към Възвишените светове, към Бога. По
такъв начин Христос погълна в себе си, в своята аура
цялото минало на човечеството. Затова Учителят казва: "С
изпиването на чашата на страданията, в която беше събрана
цялата минала карма на човечеството, на Христа се раз
криха всички Тайни на миналото". Защото Той го погълна
и преживя в Себе Си. Затова след Христа ясновидец, кой
то иска да проникне в миналото на човечеството, трябваше
да е свързан с Христос, за да може да прозре в миналото.
Затова се казва, че Христос държи в ръцете си ключовете
на ада. Адът, в този смисъл, е пътят на слизането, пътят на
миналото, който Христос абсорбира в себе си.
Със Своето слизане на земята и с Голготската Мистерия
Христос спря понататъшното слизане в гъстата материя и
даде обратен импулс, импулса на възхода, на възлизането
към Бога. И когато Христос на кръста беше прободен и
потече кръвта му към земята, заедно с тези капки кръв,
които паднаха на земята, се вля в земята, в земното развитие
Христовата сила. Защото кръвта е носител на живот. Тези
сили, които се вляха в земното развитие, са в състояние
да извадят земята и човечеството от тринадесетата сфера,
63
Влад Пашов
от ада, и да го въздигнат в светлите Небесни висини,

където е Вечна Светлина, където има простор и свобода
за човешките души. Затова Учителят казва: "С цялата тази
трагедия, която се разигра на Голгота, се вля нова кръв в
изтощените жили на човечеството и се даде нов импулс на
Божественото кръвообращение на живота".
Общо е убеждението у християнските народи, че
Христос е спасил човечеството. Това взето принципиално
е вярно. Но какво се разбира под думата спасение? Ако се
вземе в буквален смисъл, то защо хората пак страдат, пак
грешат и са изложени на всякакви изкушения и страсти,
които ги водят към ада? Ясно е, че има нещо, което не
е разбрано в това спасение. Според Учителя и въобще
според Окултната Наука, спасението е един факт и той
е следният: до идването на Христа човечеството слизаше
все подълбоко в гъстата материя и беше обърнато с
гръб към Бога, отдалечаваше се от Него, вследствие на
което беше изложено на много изкушения и съблазни.
Христос обърна това движение в обратна посока, т. е.
посока към Бога. Затова Учителят казва: "Идването на
Христа на земята е найвеликото, найважното събитие в
цялата човешка история. Това е един кардинален пункт
в развитието на човечеството. Това е първият факт,
който влиза в понятието за спасението движението на
човешкото развитие, движението на човешките енергии
е обърнато в обратна посока на досегашната, обърнато
е в посока към Бога, към Слънцето на живота. Вторият
факт, който се отнася към понятието за спасението, това
е фактът, който споменах, че от човешките престъпления
и грехове се беше образувал един тъмен облак, който
преграждаше пътя на човешките души към Бога. Христос
абсорбира, погълна в себе си този тъмен облак и с това
разчисти пътя на човешките души към Бога, разчисти
хоризонта и даде възможност на слънчевите лъчи и
енергии да въздействуват непосредствено на човешките
души. В тези два факта от космично значение се състои
спасението на човечеството. А онзи дял от кармата която
64
е оставила своя отпечатък в самия човек, човек ще си по
несе последствията. И от това вече идват страданията и
изпитанията, паданията и ставанията в човешкия живот.
Но тези страдания са вече очистителни, те извършват в
човека онова, което Христос извърши в космичен мащаб.
Учителят дава и следния пример за спасението. Той казва:
"Ти си паднал в една кална яма, Христос те изважда от
тази кална яма и ти дава възможност да продължиш своя
живот. Това е спасението. Но Христос няма да учи за тебе.
Ти като човек сам трябва да разрешаваш задачите, които
животът ти дава със Светлината, която Христос ти дава".
Учителят казва: "След свалянето на тялото на Христа
от кръста и погребването му, след три деня той възкреси
тялото си, защото то беше живо. Ангелът, който причини
смъртта му, занесе душата му в ада. С влизането си в
ада, Христос причини цяла революция той раздвижи
всичките му жители и ги пусна на свобода. В ада Христос
не беше сам, а беше Вожд на цяло Войнство от Ангели,
които очистиха ада и освободиха всички затворници". В
допълнение на тази мисъл Учителят казва още следното: "В
миналото астралният свят, който в найниската си област
представя ада, беше крепостта на падналите духове. Но
след преминаването на Христа през ада, той го разруши и
пречисти и затова сега астралният свят е пречистен и не е
такъв, какъвто е бил преди слизането на Христа на земята.
А всички тъмни духове, които бяха в него преди идването
на Христа на земята, сега са свалени на земята. Така
Христос освободи човешките души, които бяха затворени в
яда и им даде възможност за развитие".
"След възкресението си Христос не отиде на Небето,
а остана на земята. И Той каза на учениците си: "Идете и
проповядвайте това Учение на всички народи и Аз ще бъда
с вас до скончанието на века".
Въпросът за идването на Христа на земята е един от
найдълбоките въпроси в Окултната Наука и крие в себе
си много Тайни, свързани с човешкото развитие, въздигане
и възкресението на човешките души.
65
Влад Пашов
"Хората не познават Христа в Неговата Слава, в

Неговото Божествено могъщество и сила. Силен и мощен
е Христос. Това хората ще познаят постепенно в течение
на своето възлизане към Бога, когато постепенно влязат в
контакт с Христа. Защото в Пътя на възхода неизбежно
всяка душа, за да получи възкресение и безсмъртие,
трябва да дойде в съзнателна връзка с Христа. Тогава тя
ще познае Неговата Слава, Неговата сила и мощ".
Християнските народи очакват да дойде Христос вто
ри път на земята да съди живите и мъртвите. Но как ще
дойде Той, не знаят. Антропософите, розенкройцерите учат,
че Христос ще слезе до етерния свят и попробудените
души ще могат да влязат във връзка и общение с Него.
Теософите го очакваха да се всели в тялото на индуса
Кришнамурти, но се разочароваха от тази идея, понеже
сам Кришнамурти се отказа от тази мисия. А Писанието
казва: "Христос ще дойде на облаците заедно със своите
Ангели и там ще го посрещнат праведните". А Учителят
казва: "Христос иде сега да посети човешките умове
и сърца. Той ще срути всички затвори, ще заличи
всички лъжливи учения, всичко онова, което разрушава
човешките умове и сърца, което всява смърт в човешките
души, което сковава човешкия живот. Той е живият
Христос, който носи Живот, Светлина и Свобода за
всички човешки души, като събужда и повдига в тях
Любов към всичко живо".
"Като казвам, че Христос иде сега, някои мислят,
че Той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън,
Той не ще дойде човешки, нито в каквато и да е друга
форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове,
значи ли това, че самото слънце ви е посетило? Христос
е проява на Божията Любов и Мъдрост, и Той ще дойде
като вътрешна Светлина в умовете и сърцата на хората.
Тази Светлина ще привлече всички хора около Христа
като около велик Център. Отварянето на човешките умове
и сърца и приемането на Христа отвътре, това ще бъде
Второто идване на Христа на земята. Не го ли приемат
66
по този начин, хората ще продължават този живот на
безлюбие, на страдания и неволи, на външни вярвания,
суеверия и заблуди".
Христос е Глава на Бялото Братство, в състава на което
влизат всички пробудени души, всички Велики Посветени
и всички Ангелски чинове от Ангелите до Серафимите.
Учителят дава и следната класификация на Великите души,
които съставят Бялото Братство. Той казва:
"Всички Велики Братя, които работят в духовната
сфера на земята са йерархии от седем категории. Едни
от тях принадлежат на Любовта и се наричат Братя на
Любовта. Други принадлежат на Мъдростта и се наричат
Братя на Мъдростта. Те поддържат науката и изкуствата
и носят Знанието на човечеството. Трети от тях се наричат
Братя на Истината. Те внасят Свободата в човешките умове
и сърца. Други се наричат Братя на Справедливостта. Те
внасят Правда в човечеството и се разпореждат с всички
онези невидими блага, от които съвременните хора имат
нужда. Пети се наричат Братя на Добродетелта, шести
Братя на Красотата и найпосле идват онези, които се
наричат Йеховисти. Това, обаче, не са същинските имена
на тези Братя. Аз не мога да произнеса същинските им
имена, защото са свещени".
"В самопожертванието се крие познаването на Христа,
Проявеният Бог на Любовта. Само онзи може да отиде при
Христа, който прилага Закона на самопожертвуванието.
Вие може да познаете Христа, Божия Дух, само когато
вземете Неговото иго и сте готови да Му служите".
"Христос не може да се прояви чрез един обикновен
човек, тъй както и найгениалният музикант не може да
свири на една дъска, на която са опънати четири струни
и да изсвири нещо хубаво; тъй и Христос не може да се
прояви чрез един обикновен човек".
"За да може да види и познае Христа, човек трябва да
има ум, сърце, душа и дух като Неговите. Всички, на които
Христос се е явявал преди да стигнат до това състояние, са
падали с лицето си към земята".
67
Влад Пашов
"Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа

върху Исуса, разбира се онова съединение на Исуса с
колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което
става възможно осъществяването на една Божествена идея
на земята. Такъв е законът на земята за да се върши
Божието дело на земята, трябва един човек от земята да
се съедини с едно Същество от Небето. В този случай
Съществото от Небето беше Колективният Божи Дух".
"Много Велики Души са слизали на земята преди
Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за
повдигането на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за
да разреши тази съществена и важна задача, и да покаже
на хората един опитен път, по който и те да я разрешат.
Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си
пророците и светиите, но те не можаха да свършат работата
като трябва. Когато Христос, Синът Божи слезе на земята,
работниците от цялото Небе се съединиха с Него в Негово
Име, за да довършат започнатото дело".
"Христос е найпълното проявление на Божията Любов,
на Божията Мъдрост и на Божията Истина".
"Христос е бил съединен с Бога, познавал е Бога
и чрез това познаване на Бога Той победи смъртта,
възкръсна и дойде при нашите души. Сега Той е при
нас. Понапред 33 години Той беше затворен заедно
с нас и Той ни научи как да излизаме от този затвор
и как да победим смъртта и злото. Христос сега е
отвън, в Онзи свят при Отца на Светлината. Той идва
да посети нашите умове, нашите сърца. Той ще срути
всички лъжливи учения. Кои са тези лъжливи учения?
Те са онези елементи, мисли, желания и действия, които
разрушават човешкото щастие, човешките умове и сърца,
човешките души, човешкият дух, които всяват смърт,
безредие и робство навсякъде и сковават нашия живот. А
кое е Учението на Живота? То са всички онези елементи,
които дават щастие, благо, доброта, просвещение, които
въздигат човешкия дух и човешкото сърце и внасят в
него обич и Любов към всичко това е живият Христос.
68
И затова Той казва: "За да имате тези основни елементи,
които да внесат във вас Вечния Живот, непременно
трябва да познавате Бога".
"Отец, Син и Свети Дух, това са трите Велики
Принципа, върху които почива както цялото Битие, така
и животът. Средата за всички същества и за нашите души
е Бог. Елементът, който носи Живот в себе си, е Христос,
а условията, които спомагат за проявлението на Живота,
седят в Светия Дух".
"Христос дойде на земята именно затова, да извади
хората от това течение, което е представено от Дървото
за познаване на доброто и злото, което течение излиза от
центъра на Битието и отива към периферията, към центъра
на земята и да ги постави в обратното течение, в прилива
на живота, което наричаме възкресение или Дърво на
Живота. Дървото на Живота, това е Христос".
"Защо днес хората почитат Христа? Защото Той изплати
всичките им дългове, понесе всичките техни грехове. Ако
Христос не беше пострадал, ако не беше дал нищо от себе
си за хората, Той щеше да бъде един обикновен човек".
"Всички чакат да дойде Христос от Небето. Но Той един
път е слязъл вече. Втори път няма да слезе на земята. Бог
слезе на земята, когато я създаде, когато направи света. Той
и до днес работи върху света и ще стои тук, докато всичко
уреди. След това Той ще се върне на Небето, заедно със
всички свои чеда. Този Бог е винаги с нас и работи заедно
с нас. Той ще ни събере и от нас ще образува Царство на
Живота, на което ще съставяме коренчета, клончета, листа,
цветове и плодове. Всеки лист ще бъде за изцеление и всеки
плод жива храна. Тогава ние ще бъдем Едно с Господа,
тъй както всяка клетка, всяко клонче, всяко коренче и
всеки лист съставят част от дървото".
"Христос слезе на земята за да отнеме товара на
хората и затова казва: Възложете товара си на Господа. Ще
направите една обмяна: Господ ще вземе вашите страдания
и ще ви даде радост. Като е слязъл на земята, Той е пожелал
да ви направи щастливи".
69
Влад Пашов
"Във всяка душа и във всяко сърце трябва да се роди

Христос. Но всяко раждане е придружено със страдание.
За да се роди, следователно, Христос в човешките души,
непременно трябва да се премине това страдание".
"С раждането на Христа се отбелязва една Велика
епоха в света явяването на Божия Син. Затова ние
трябва да тържествуваме".
"Когато се очистите и станете умни, постепенно когато
се съгради вашия Храм, ще дойде и ще се роди Господ в
него. А това, че се родил Исус Христос преди две хиляди
години в Палестина, ни наймалко няма да ви ползва. Може
да пеете тази песен още четири хиляди години, тя няма да
ви помогне. Ще се издигнете само когато Ангелите влязат
във вашата душа и кажат: Днес се роди в дома Давидов
Спасителят. И когато се роди Христос за вас, тогаз ще
бъдат там и Ирод, и Пилат, и първосвещеника Кайяфа".
"Христос е израз на Втория Принцип на Бога, Той има
стремеж да обедини всички същества. Това е стремежът
на Христа да се прояви Бог индивидуално във всяка душа.
Бог иска да си създаде в света малки къщички, в които
да живее. Желанието на Христа, желанието на Втория
Принцип е да вземе надмощие над клетките, монадите
и да ги направи неразрушими, безсмъртни. Само тогава
ще минем от преходното към неизменното. Ще влезем
в областта на вечното съединение, вечната Божествена
хармония. Затова е създаден света, за да минат сърцата на
хората от Първия Принцип във Втория. Процесът е отляво
надясно. За да бъдем щастливи, трябва да се съединим с
Христа, иначе пътят ни е изгубен".
"Всеки трябва да съедини двата Принципа в себе си с
Христа. Само така ще бъдете полезни на обществото, на
народа и на самите себе си".
"За да избегнете лошите последствия от Първия Принцип,
който носи нещастие, всеки ден дружете с Христа".
"Аз не ви говоря за историческия Христос, но за този
живия Христос, Който е у вас и между вас. Избийте този
клин от ума си да мислите, че Христос е вън от вас. Христос
70
е Духът и когато хората разберат, ще го видят във всеки

човек. Докато търсите Христа само в един човек, никога
няма да Го намерите".
"Да вярваме в Христа не значи да се изправим в
църквата и да стоим благоговейно, но да бъдем в такова
разположение, в такова състояние, каквото има Христос в
душата си".
"Казват, че Юда е предал Христа за тридесет сребър
ника. Това не е още всичко, важно е коя е причината, която
го застави да Го предаде. Причината за това предателство е
много подълбока, отколкото хората си я представят. Кога
то разберем истинската причина, която застави Юда да
предаде Христа, ние няма да съдим никого. Благодарете
на този Юда, който изпълни тази незавидна роля на преда
телство. Ако Христос не беше разпънат на кръста, нямаше
да дойде и спасението на човечеството".
"Христос иде сега и ще разпростре ръцете си върху
цялата Бяла раса и тогава ще имаме един нов живот в
Европа, ще стане цяло възраждане".
"Христос, този Разумен Принцип, простира ръцете си от
слънцето, и ако вие възприемете Неговата мисъл, желание
и воля, и ако всичко това произведе промяна вътре във вас,
за да съзнаете, че всички сте братя, че щастието на едното
е щастие на всичките, вие сте намерили Христа".
"Христос казва: Вие Ме наричате Учител и Господ, и
добре правите, защото съм. Христос е говорил много важни
работи, които не са записани в Евангелието. Христос
дойде да ви научи как да живеете в света. Някои казват:
Достатъчно ни е това, което Христос е говорил и което е
записано в Евангелието. Да, за спасението е достатъчно, но
не и да ви научи как да живеете. И Йоан казва, че Христос
толкова много е говорил, че ако би се написало всичко, то и
книгите на целия свят, т. е. всички книги не са в състояние
да поберат това, което Господ е казал. Това е вярно, защото
Аз зная, че това, което Господ е говорил, в никоя книга не
може да се предаде. Но и от това, което Христос е говорил,
е предадена една много малка част".
Влад Пашов
"В Своите мисли, които изказал в Евангелието, Хрис

тос е утаил, скрил нещо. Той е казал: Много неща има да
ви кажа, но сега не може да носите. То е това, което ще
представя зародиша на бъдещето, когато хората ще станат
културни, за да могат да го разберат".
"Любовта като един Велик Принцип трябва да проникне
в човешките души. Само тогава може да се съединим с
Христа и да станем братя, сестри и майки на Христа".
"Преди две хиляди години Христос е дошъл, обаче
тогава имаше едно злокобно съчетание на планетите. Това
бе един кармичен закон, дето евреите не бяха в състояние
да разберат Христа. Някои се сърдят, че евреите не са
разбрали Христа. Много подобре е, че не са го разбрали,
защото ако биха го разбрали, светът щеше да бъде сто пъти
полош, отколкото е сега".
"Нашият Господ, на Когото ние служим, Той е верен,
тъй се нарича. "Верен и Истинен", тъй го знаем ние, тъй
се казва в Библията. И бих желал всички да знаят кой
е Христос. Той се нарича Верен и Истинен. За Него ви
говоря Аз. Аз искам този Верен и Истинен да Го турите на
Неговия Трон и да казвате навсякъде: "Верен и Истинен е
Бог, Който живее в нас".
"Някои от учениците на Христа, макар и ученици,
се съблазниха, когато Христос им казва: "Ако не ядете
от плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате Живот в
себе си". Това е един факт, месото на всички животни и
всички растения, които употребяваме за храна, са тяло на
Христа. Това е в буквален смисъл вярно. От осем хиляди
години хората се хранят с плътта на Христа. Христос им
каза: Вие ядохте от плътта ми и пихте от кръвта ми, но
Вечен Живот не придобихте. Това е по форма в буквален
смисъл, но по отношение на неговото Учение има нещо
посъществено: "Ако вие не ядете от плътта ми и не пиете
от кръвта ми няма да имате Вечен Живот", т. е. ако вие не
приемете моето Учение и не го приложите, не ще можете
да живеете Вечен Живот".
72
"Аз не говоря за историческия или за космическия,

но за Ж и в и я Христос на Любовта, който сега живее
в нашите души. Всяко благородно побуждение вътре
в нашите души е резултат на Ж и в и я Христос, който
живее в нас. Аз бих ви говорил и за космическия,
и за историческия Христос, но засега ви говоря за
мистичния Христос, за Христа, който се проявява в
човешката душа".
"Положителна философия трябва да има човек, за да
види Христа. Туй чувство искам да видя пробудено във
вас, но затова трябва да намерите своята сродна душа
от Небето. Павел казва тази мисъл малко подругояче.
Той казва: "Нито жена без мъж, нито м ъ ж без жена". С
това той подразбира, че двата сегашни Принципа М ъ ж
и Ж е н а трябва да се слеят в една Душа и тази Душа
да намери другата своя Сродна Душа от Небето, само
тогаз Христос ще бъде между тях Третият".
"Христос е един от найвеликите човеци, който
някога е слизал на земята, найчистият човек, който
някога се е явявал на земята, найвъзвишената душа,
която някога е посещавала този свят, найвеликият
дух, който някога е озарявал човешката мисъл".
"Христос е навсякъде, в цялата Природа. И ние
можем да влезем във връзка с Него, ако сме готови да
приложим Неговото Учение. И когато го приложим, ще
станем силни и мощни".
"Ако дойде днес Христос, Той ще проповядва на
първо място Любов, братство и равенство, защото
еволюцията на човечеството това го изисква. Този
Закон сега е необходим. Няма друга сила в света,
която да може да свързва хората, не да ги съединява,
но да ги сдружи, да ги примири, както Любовта".
73
Влад Пашов
4. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА
ЧОВЕЧЕСТВОТО
Бог се проявява в Битието чрез два Разумни Принципа,

които Окултната Наука нарича Първи и Втори. Чрез тези
два Принципа Първата Причина строи света и внася
Живота в него. Учителят казва, че Първият Принцип е
силен, мощен, груб и страхотен в своите проявления. Той
динамизира и изважда света от състоянието на покой и го
подготвя за нов живот. Според Учителя Първият Принцип
е създал всички материални светове със всички сили и
енергии, които строят формите. Той е Принцип на вечната
борба, на вечното разрушение и разединение. Той е обсебил,
разединил и индивидуализирал съществата. С една дума,
той е Принцип на разрушението, който същевременно
създава, но това, което създава, не е организирано и няма
Живот в себе си.
Вторият Принцип е, който организира света и внася
Живот и Единство. Неговият стремеж е обединението на
всички същества в едно Велико Цяло. Него Го наричат още
Принцип на Любовта, който носи Живота и организира
света, който Първият Принцип е създал.
С всеки един от тези Принципи има и същества, които
им служат. И всяка група от същества въплъщава в себе си
стремежа на Принципа, на който служат. Като служители
на тези два Принципа се явяват велики космични Същества,
които имат грамадни знания, сила и мощ. И те имат свои
представители и между човеците от нашата земя, имат свои
Школи между хората. Дейността на тези два Принципа
в живота на хората и в света въобще е преплетена и
едновременна, вследствие на което се пораждат големите
противоречия и контрасти в живота на хората. И всичко
това си има свой дълбок смисъл и целесъобразност, защото
в Природата няма нецелесъобразност.
74
В Школите и на двата Принципа се изучава Окултната

Наука, но като се дойде до методите, които се прилагат за
развитието на човека, там вече двете Школи се различават.
Когато някой тръгне в пътя на Първия Принцип, той
може да придобие грамадни знания и сили, но по силата
на Принципа, на който служи, в края на краищата ще се
разруши и самоунищожи и всичките му усилия ще отидат
напразно. Но понеже Бог е Любов, на всяко същество,
независимо в кой път върви, му се дава възможност да
си спомни и да се спаси. Същата възможност е дадена на
съществата, които служат на Първия Принцип. Един ден
и те ще познаят И с т и н а т а, ще приемат Любовта, която
организира света и внася Вечния Живот. Така че, не само
големите знания и владеенето на сили са, които определят
ученика на Бялото Братство. Но същественото за ученика
на Бялата Школа е, че той цял се себеотдава в служене
на Великата Любов. И в процеса на това служене той се
повдига и усъвършенства. Той не се стреми да прояви
себе си лично, но винаги се стреми да прояви Любовта,
Божественото Начало. Докато учениците на Първия
Принцип се стремят към придобиване на знания и сили,
към лично усъвършенстване, за да изпъкнат те, за да се
проявят лично те.
Тук ще спомена една окултна легенда, която ни
разкрива един космичен факт. В началото на създаването
на нашия космос, преди милиарди години из недрата на
Битието се пробужда едно мощно космично Същество,
което озарява със Светлината си цялата вселена. То е било
с грамадна мощ и сила и нямало равно на себе си. Казва
легендата понататък, това велико същество помислило, че
няма нищо помощно от него в света. То си въобразило,
че е самият Бог, всесилният Господар на света. Но за
негово голямо нещастие и изненада, от този миг неговата
Светлина започнала да се намалява, почнало постепенно да
губи силата си и да се чувствува все поограничено. Това
същество е известно в Окултната Наука под името Луцифер.
75
Влад Пашов
Пак по същото време из недрата на Битието се появява едно

друго едно велико и мощно Същество. То също се отличавало
с голяма Светлина, Знание и мощ. Но то нямало гордостта и
самозабравата на първото Същество, а е било проникнато от
велико Смирение. Това второ Същество вече съзнава, че то
е само проводник, проявление на тази Реалност на Битието
и отдава себе си напълно в служба на тази Реалност. У него
няма стремеж да прояви себе си, но то напълно се себеотдава
да прояви Великото в света. И с него се случва обратното
явление. Това Същество почнало да се чувства все посилно и
помощно и Светлината му се увеличавала, докато обгърнала
цялата вселена. Това Същество е известно в окултната наука
под името Христос.
Тази легенда, която отговаря на един космичен факт,
ни показва основните черти и методите на двете Школи,
на двете Братства, Бялото и Черното. Докато в Школите на
Бялото Братство на пръв план стои въпросът за служенето
на Великото в света, то в другата Школа на пръв план стои
въпросът за личното съвършенство.
Велика е Мистерията, която забулва Пътя на човека,
неговото слизане в материята и неговото възлизане. Един
факт от космично естество, предаден под формата на
легенда ни показва, че човек някога е изгубил това, което
е имал, изгубил е богатството си. Или казано на друг език,
изгубил е безсмъртието си. Човек по естество е безсмъртен и
дотогава, докато е живял по Закона на Любовта, той е имал
това Божествено благо. Но по една или друга причина той
изгубва своето безсмъртие. И тогава се почна дългият процес
на раждане и прераждане, в които той се учи и търси път да
възвърне изгубеното наследство, да възвърне безсмъртието. С
грехопадането си човек изгубва и Пътя към Бога в себе си и
сега тръгва отново да намери този Път. Той изгубил връзката
с Висшето в себе си. Щайнер казва на едно място: "След
грехопадането човешката душа изгуби силата да почувствува
своята дълбока вътрешна природа, изгуби способността да
намери Бога в себе си. Чрез импулса, който Христос даде на
човечеството, чрез Голготската Мистерия, Той възвърна на
човека тази възможност да намери Път към Бога в себе си".
76
В тези няколко думи се крие дълбокият смисъл

на мисията на Христа и Неговата роля и значение за
развитието на човешката душа. Това е една Велика
Тайна, която се знае само в Школата на Бялото Братство,
което представя единственият Път, по който може да се
възвърне безсмъртието на човека. На друго място Щайнер
казва: "Само Любовта може да възвърне безсмъртието на
човека". А Учителят постоянно говори за Любовта, че тя
е единственият Път, по който човек може да придобие
безсмъртния Живот. Христос казва: "Аз дойдох да ви
дам Живот и то преизобилно. Като казва "Аз", Христос
подразбира Великия Принцип на Любовта. Защото според
Окултната Наука на Бялото Братство, Христос е изяв
ление на Любовта.
Христос е онзи Път, по който човек може да намери
Бога в себе си. Без Христа, без Любовта човек не може
да намери Пътя към Бога. Христос е онзи мощен фактор,
който стимулира човешката душа в нейното развитие и
който й дава всички условия да се развива и да възвърне
изгубеното наследство. И човек в течение на своето
развитие трябва да намери и познае Христа. Който не
Го намери, не може да намери онази Сила, Любовта,
която спасява душата. А можем да намерим и познаем
Христос само когато Му служим. И Шри Кришна казва на
Арджуна: "Само с преданост се стига до Мене". Без работа
за Великото дело, за което работи Христос, ние не можем
да Го познаем. А душата, която не може да познае Христос,
това е едно нещастие за нея, защото тя без Него не може да
намери Пътя към Бога, не може да намери безсмъртието,
към което се стреми. А щом една душа не може да намери
безсмъртието, то всичкото й съществуване е безсмислено.
Затова Учителят казва: "Христос е това Същество, което
дава на земния живот Смисъл и значение. Трябваше да
се заличи от земята името Човек, ако не беше Христовия
импулс. Без Христа земното човечество не би могло да
намери Пътя към Бога. След грехопадането си човечеството
изпадна в дългове и грехове, от които само със собствени
77
Влад Пашов
усилия не би могло да се отърве. Христос дойде на земята,

за да даде условия и възможност на човечеството да си
изплати дълговете".
Христос казва на учениците си: "Идете и проповяд
вайте това Евангелие по цялата земя и Аз ще бъда с вас
до скончанието на века". И Христос от началото на човеш
кото битие до днес ръководи човечеството. Той е главният
фактор в процеса на човешкото развитие. Той е, Който
стимулира човека към всичко възвишено и благородно. Той
е, който даде на човека възможност да възвърне изгубеното
си богатство. Той е Вдъхновител и Ръководител на всички
Велики Учители на човечеството, всички те са говорили от
Негово Име. Затова Учителят казва"Христос е Вдъхновител
на всички Откровения във всички времена и епохи".
Учителят казва още: "Главен обект на Библията е животът
на Проявения Бог в света, или проявлението на Христа.
Животът на всички пророци и апостоли е все изявление
на Божествения Живот в тях. Централно лице в Библията
обаче е Христос. За да се разбере живота на Христа в
широк смисъл на думата се изисква един гениален ум".
Христос е онзи Бог, който под различни Имена е
ръководил всички мирови религии и култури в миналото.
Той е Онзи, който е говорил чрез устата на всички пророци
и Учители. Той е, Който е вдъхновявал и вдъхновява всички
гении и ръководители на човечеството. Учителят казва:
"Онзи Бог, който говореше на Мойсея и водеше еврейския
народ през пустинята, това беше Христос, Проявеният Бог.
Един е Той, който се проявява във всички религии под
различни Имена: Кришна, Ехова, Брама и прочие. Така
че, всички религии в тяхната първоначална чистота са
вдъхновени все от Христа".
По този въпрос Блаженият Августин казва: "Във всички
религии има нещо истинско и това, което в тях е истинско,
това е Християнството в тях, преди да е бил Христос на
земята". А Учителят казва: "Съвременните хора мислят, че
Християнството е ново Учение от преди две хиляди години.
Не, не е ново това Учение. То е минало през три епохи.
78
Първата епоха датира от създаването на човека по Образ и

Пподобие на Бога. Този човек и до днес още живее в рая.
Втората епоха е от времето на втория човек, направен от
пръст и за непослушание изгонен от рая. Третата епоха е
епохата на сегашното човечество, когато човек се доби вън
от рая". Посветените от всички времена са познавали и са
били във връзка с Христа и са били под Негово ръководство.
Всички те са знаели, че всичко възвишено, благородно и
красиво в живота на човечеството е стимулирано от Него.
В днешно време всеки, който иска да работи за
благото и повдигането на човечеството, няма какво да
основава нови Школи, но да се присъедини към Великото
дело на Христа. Защото само Христос е, Който работи
за повдигането на човечеството, защото Той е гарантът,
както казва Учителят, на човечеството пред Бога. Когато
човечеството е слизало от Невидимия свят към гъстата
материя и изпаднало под влияние на тъмните сили, Той
непрекъснато е водил борба с тъмните сили, за да не бъде
заличено човечеството на земята.
Учителят казва: "Събраха се боговете на съвет под
председателството на Господа Исуса Христа, за да създадат
човека". Значи, Христос е взел инициативата за създава
нето на човека. Той е станал гарант пред Бога за раждането
на човека в света. И затова Той винаги се грижил за пра
вилния ход на неговото развитие. Защото, както споменах
и в началото на това изложение, в проявлението на
Битието вземат участие два Принципа, Първи и Втори.
Христос е изявление на Втория Принцип. Но понеже в
процеса на проявлението вземат участие и съществата от
Първия Принцип, затова служителите на Втория Принцип,
начело с Христа, винаги е трябвало да противодействат на
намесата на служителите на Първия Принцип в процеса на
развитието и организирането на човешкия живот.
Първата голяма намеса в подкрепа на правилното
развитие на човечеството е станало през Лемурийската
епоха, когато се е формирало човешкото тяло и ако не е
била намесата на Христа да противодейства на тъмните
79
Влад Пашов
сили, органите в човешкото тяло щели да се развият

деформирано и човек щял да бъде не човек в днешния
смисъл на думата, а само изрод на човек. Втората голяма
атака, предприета от тъмните сили е станала в Атлантския
период, за да разкъсат връзката, която съществува между
мисълта, чувствата и волята и по такъв начин да осакатят
психиката на човека и да спънат развитието на човешката
душа. Тук пак се намесва Христос и спасява единството
на човешката психика и осигурява нормалното развитие
на човешката душа. Третият удар от страна на тъмните
сили е бил по времето, когато Христос слезе на земята, с
което се предотвратява разлагането на човешкия Аз, чрез
когото се проявява Духът. Това е само един бегъл поглед
на една борба от милиони години, която е водил Христос за
повдигането и развитието на човечеството. Христос и днес
работи и не е престанал да работи за организирането на
човека и човечеството.
Онези, които не познават Христа и които имат невярна
представа за развитието на човечеството и факторите на
това развитие, очакват Христос да дойде на земята. Едни Го
очакват да дойде на облаците, а други Го чакат да дойде във
физическо тяло като човек. Но Христос не е напускал земята
и не е престанал да работи и винаги е бил във връзка с
онези, които работят за Великото дело, за което Той работи.
И Той казва: "Идете и проповядвайте това Евангелие по
цялата земя, и Аз ще бъда с вас до скончанието на века"
и още: "Където са събрани двама или трима в Мое Име,
там съм и Аз". Така че онези, които работят за Великото
дело, Христос е винаги с тях. Христос днес се проявява
чрез мисълта на всички гении, на всички учени, на всички
работници за благото и повдигането на човечеството. Няма
днес дело, което да е за благото на човечеството, което да
не е стимулирано от Христа. И когато Христос заговори
чрез умовете и сърцата на всички хора, тогава в света ще
има един нов ред и порядък. А онези, които очакват Христа
като личност в едно тяло, те не очакват този велик Дух,
80
за Който става дума тук, но очакват някакъв измислен от
тях Миров Учител. Учителят казва: "Христос това е Бог,
Който се разкрива в света. Христос, това е Любовта, която
хлопа на всяка врата". И онзи, който отвори на Любовта,
който се отдаде в служба на Любовта, ще намери Христа,
ще познае Бога в себе си и ще може да работи за благото
и повдигането на човечеството. И както казва Учителят,
стремежът на Христа е да вземе надмощие във всички
съзнания, във всички живи клетки, които образуват телата
на хората и да ги направи безсмъртни и неразрушими.
Това значи, че само когато човек се проникне от импулса
на Христа, само тогава ще намери Пътя към безсмъртието,
защото този импулс ще внесе в човека безсмъртен Живот,
който той е изгубил.
Когато човек пристъпва към проучването на Окултната
Наука под импулса на Христа, той приема едно благо, което
не е благо само за него, но за цялото човечество. Защото
Христос е онази мощна творческа сила, която оплодотворява
нашия живот и благодарение на Него нашия живот добива
цена. Идеите, проникнати от Христа, са реални зародиши
на една бъдеща действителност, казва Щайнер. А идеите,
които не са проникнати от Христа, те са осъдени да увехнат
като безплодни цветове.
Разсъждавайки върху тази основа можем да извадим
заключението, че всички учения, които се проповядват вън
от Христа, т. е. вън от Великата Божия Любов, която работи
по Законите на Божествената Мъдрост и която има за обект
Божествената Истина, са осъдени на смърт и са безплодие.
Всеки, който търси друг път, ще се натъкне на хиляди
пречки и ще осакати хиляди души, които биха попаднали
под негово влияние. Затова Щайнер казва, че е нещастие
за човешката душа, която не познава Христа, защото без
това познаване не може да намери Пътя към Бога в себе
си и идеите и стремежите ще останат безплодни. А пък
познаването на Христа е реална придобивка за човешката
душа, защото това познание найпърво ще оплодотвори
81
Влад Пашов
идеите им, ще осмисли стремежите им и ще отвори вратите

към Висшите светове, които сега са недостъпни за нея.
Това познание води към придобиването на щастието, което
е копнеж на всяка душа. Всички души, всички хора се
стремят към щастие, но само онези могат да се доберат
до живота на щастието, които дойдат до познаването на
Христа, защото щастието подразбира живот в един уреден
свят. А само Христос, само Любовта организира света и
може да възвърне изгубеното щастие.
Стремежът на Христа е да подигне и спаси всички
паднали души. Защото, както казах отначало, когато
приведох легендата за Христос и Луцифер, Той Се отдаде в
служба на Великото, на Любовта, която строи и организира
света. И онзи, който иска да върви в Пътя на окултното
познание без фантазии и спекулации, трябва да знае
основната Истина, че Христос е, Който организира света,
че Той е, Който води развоя на цялото човечество и го води
към спасение и съвършенство.
Всички благородни стремежи и копнежи както в
отделния индивид, така и в цялото човечество са резултат
на импулса на Христа. Всички постижения в науката и
културата, всички духовни културни ценности и постижения
са резултат на този импулс. Всичко благородно и възвишено
в европейската култура е израз на този импулс. Великите
гении на човечеството с ясно съзнание са изпълнявали
ролята си като служители и проводници на този импулс.
Затова Учителят казва: "Христос е Вдъхновител на всички
Откровения във всички времена и народи". И никой да
не си прави илюзии, че вън от този импулс може да има
някакви реални придобивки и постижения, може да има
някаква култура. Този импулс все посилно и посилно
започва да се чувства от човечеството, все повече и повече
готови души заработват в унисон с него. И когато хората се
проникнат напълно от Христовия импулс ще почувстват, че
са братя и разединението, което съществува между тях ще
изчезне. Само когато хората се проникнат от този импулс
82
ще могат да се почувстват като братя, само тогаз ще може

да се въдвори Царството на братството и хармонията, където
интересите на цялото са общи за всички братя на Христа.
Учителят казва: "Христос всеки ден идва при нас и ни
казва: Направи това заради Мен, направи онова заради
Мен. Когато някой ти каже обидна дума, Христос ще дойде
пръв при тебе и ще ти каже: Прости му заради Мен. Кажеш
ли, че не можеш, че ти е мъчно, ти не си изпълнил Волята
Божия. При тебе дойде някой бедняк и Христос ти каже в
този момент: Дай новата си дреха на този бедняк. Кажеш
ли, че ще дадеш старата, ти пак не си изпълнил Волята
Божия. Този беден може да е някой светия, може да е и
сам Христос".
"Тъй че когато говорим за Христа, всякога трябва
да разбираме Първия Образ в света, Първото Начало
па човешката еволюция и на човешкия род". Така седи
великият въпрос, казва Учителят. А Щайнер казва: "Цялото
земно съществуване не би имало никакъв смисъл във
вселената, ако в пределите на това земно съществуване
не е произлязла Мистерията на Голгота. И ако някой от
обитателите на далечните светове биха могли да видят
какво представлява от себе си земята, те не биха могли да
намерят никакъв смисъл в нейното развитие, ако не беше
живял, умрял и възкръснал Христос. Благодарение на
Голготското събитие животът на земята придобива смисъл
и съдържание за Вселената".
А Учителят казва: "В Гетсиманската градина Христос
се намираше пред голямата задача, от която зависеше
благоденствието на цялото човечество. Затова Христос
казва: За този час дойдох Аз в света". От тези думи
проличава голямата важност на Голготската Мистерия, а
от нея ролята и значението на Христа за развитието на
човечеството на земята.
Имайки предвид всичко казано дотук ни става ясно, че
без Христовия импулс, без Христа и Неговото познаване
човек би изгубил пътя си в живота. И следователно, всеки
83
Влад Пашов
опит да се ръководи човечеството без познаването на Христа

е безплоден и същевременно опасен. И затова, когато говорим
за Единството на Оокултните Школи като разсадници и
носители на Светлината и огнища за ръководството на
човечеството, трябва да имаме предвид, че всички Школи
трябва да се проникнат от Христовия импулс, да заработят на
тази вълна, в която Христос работи, тогава може да се говори
за Единство на знанието и единство в работата. Но онези,
които не познават Христа и още не са почувствали Неговия
мощен импулс и говорят за Бялото Братство, за ръководство
на човечеството, всъщност сами не разбират какво говорят и
правят. Всеки, който дойде в света и претендира да даде Път
и метод на хората как да живеят, който претендира за Учител
и Ръководител на човечеството, трябва да познава Христос,
да е във връзка с Него и да е едно изявление на Бога, да
има ясно съзнание, че е във връзка с Бога. Защото Христос
е единствената връзка между проявеното и непроявеното.
Всеки опит вън от Христа да се помогне на човечеството е
безплоден, всеки опит вън от Любовта е безплоден. Защото
всеки, който е проникнат от Любовта и е просветен от
Мъдростта, той е непременно в Пътя на Христа. Но всеки
друг стимул няма да ни изведе на Неговия Път. И Христос
сам казва на учениците си: "Вие не се наричайте учители,
защото един е вашият Учител Христос, а вие всички сте
братя". Христос от две хиляди години е все между хората
и ако Християнството се крепи, това се дължи на факта, че
Христос и сега живее между хората и ще продължава вечно
да живее, докато проникне във всички души и ги направи
безсмъртни, и обедини човечеството в едно велико Братство.
И тъй, Христос е онзи мощен Дух, Който е ръководил
човечеството в течение на милиони години, Който продължава
и днес да го ръководи и за бъдеще ще го ръководи. И когато
говорим за Христа като Ръководител на човечеството, не
разбираме под това име само една титла, но едно реално
Същество, което има зад себе си целия Божествен свят. И
както казах и порано, Той е, Който е вдъхновявал всички
Учители и пророци в миналата история на човечеството.
84
Той е, Който е стимулирал всички религии и култури,

той е, Който вдъхновява и ръководи и днес човечеството
и неговия възходящ път. В този смисъл всички религии
на миналото в тяхната първична чистота са само стъпала,
стадии от Всемирната Религия на Любовта, която сам
Христос донесе в света. Всички минали религии са били
методи да се подготви човечеството за Великото Учение на
Любовта, което сам Великият Учител възвести. Разбрано
в този смисъл Християнството като Религия на Любовта е
в началото на своя възход и е бъдещата Мирова Религия.
В това отношение безплодни са опитите на някои да
омаловажат ролята на Христа в развитието на човечеството
и да отричат мисията на Християнството, като лансират
мъгляви идеи за някаква си Мирова Религия, непонятна
за самите тях. Учителят казва: "Дейността на Бялото
Братство в Египет, Халдея, Асирия и Вавилон имаше за
мисия да подготви човечеството за Християнството, за
Божественото Учение. Клонът на Бялото Братство, който
работеше в Палестина създаде Есейската Школа, от която
излязоха всички пророци на Израиля и имаше за задача да
подготви хората, които да разпространят Християнството
по лицето на цялата земя. Клоновете, които създадоха
богомилството и розенкройцерското движение имаха за
задача да дадат методи и приложение на Християнството.
Всички тези клонове са ръководени от Велики Посветени,
които са били във връзка с Христа. Центърът на дейността
на Бялото Братство днес е в България и има за задача да
разпространи Християнството в славянството и да даде
методи за приложение на Учението и да подготви чове
чеството за Новата раса, за Новата епоха, която иде вече
в света и в която ще се приложи Учението на Любовта в
неговата пълнота и съвършенство. И върху тази Основа на
Любовта ще се изгради Новата култура и новите обществени
форми. Хората ще познаят, че са братя и всички ще имат
само един Учител Христос, който ще царува за вечни
времена в човешките души и ще въдвори Царството Божие
на земята".
85
Влад Пашов
6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ
Учителят, говорейки за отношението между Исус и

Христос, казва: "Разликата между Исус и Христос е такава,
каквато е разликата между нашето слънце и централното
слънце на нашата галактика, което е 75 милиона пъти по
голямо от нашето. Така и Христос е 75 милиона пъти по
велик от Исус". Съвременните хора, всеки според степента
на своето развитие, схващат този проблем. Но той си
има своя обективна стойност, понеже отговаря на един
определен факт.
Исус от Назарет, както го описват в Евангелията, е
роден в Палестина и неговото раждане определя началото
на Новата епоха. Матей описва цялата родословна линия,
по която иде Исус, като почва от Авраама, започвайки
Евангелието с думите: "Родословието на Исуса Христа,
сина Давидов, сина Авраамов". Като изрежда родовете,
казва: "Иесей роди цар Давид, а цар Давид роди Соломона
от Уриевата жена" и като следва родовете, казва: "Матана
роди Якова, а Яков роди Йосиф, мъжа на Мария, от която
се роди Исус, който се нарича Христос".
Марко не говори нищо за раждането на Исус, а почва да
говори за Йоан Кръстител, който ще приготви пътя на Христа
и след това говори за Кръщението, където казва: "И тутакси,
като излезе от водата видя, че се разтвориха Небесата и
Духът като гълъб слезваше над него. И Глас биде от Небето:
Ти си Син Мой възлюбени, в Когото благоволих"
Лука чак в трета глава, след като говори за Кръщението
на Исуса, казва: "Когато се кръсти Исус и се молеше,
отвори се Небето и слезе Дух Святий в телесен вид като
гълъб върху него. И Глас биде от Небето, Който казваше:
Ти си Син мой възлюбени. В Тебе благоволих".
"И сам Исус начнуваше да е около 30 години. Според
както Го мислеха беше син на Йосифа, който беше син
86
Илиев", а Илий Мататов и т. н. и стига до Натан, а Натан

Давидов и стига чак до Адама.
При Матей Йосиф е роден от Яков, който иде по
Соломонова линия, а при Лука Йосиф е роден от Илий,
който иде по Натанова линия. Тук ясно става въпрос за
двама Йосифовци и двама Исусовци.
А Йоан никак не се спира за родословието и раждането
на Исуса. Той говори за Словото, за Логоса, който е станал
плът и след като говори за Кръщението, след това почва да
описва дейността и живота на Исуса Христа.
Ще приведа двете родословни книги за да се види, че
те говорят за две съвършено различни родословни линии.
При разглеждане на родословните линии се вижда, че
Лука говори за 76 имена, а Матей за 41. И виждаме, че
независимо от обратното изреждане на родовете, има пълно
съвпадение на имената, само между Авраама и Давида,
но и във всички останали родове те съвсем не съвпадат. В
самото число на родовете между Давид и Исус двете книги
напълно се различават: Матей изброява 27 поколения и
имена, а Лука 42. И така имаме:
От Адам до Авраам Матей не дава никакви имена,
Лука дава 20 имена.
От Авраам до Давид Матей дава 14 имена, Лука дава
14 имена.
От Давид до Исус Матей дава 27 имена, Лука дава 42
имена.
Понеже Матей не говори за родовете преди Авраам, а
почва от Авраам, като проследим двете таблици виждаме,
че от Авраам до Давид и двете таблици споменават
последователно едни и същи имена. И така имаме следната
таблица:
МАТЕЙ ЛУКА
1. Авраам 21. Авраам
2. Исак 22. Исак
3. Яков 23. Яков
4. Юда 24. Юда
87
Влад Пашов
5. Перец 25. Перец

6. Хепрон 26. Хепрон
7. Рам 27. Рам
8. Аминадаб 28. Аминадаб
9. Нахесон 29. Нахесон
10. Салма 30. Салма
11. Бояз 31. Бояз
12. Овид 32. Овид
13. Йесей 33. Йесей
14. Давид 34. Давид
От Давид до Исус има пълно различие между Матей

и Лука:
14. Давид 34. Давид
15. Соломон 35. Натан
16. Ровоям 36. Мататата
17. Авия 37. Мена
18. Аза 38. Мелея
19. Йосафата 39. Елакаим
20. Йорама 40. Йоанам
21. Озия 41. Йосиф
22. Оатама 42. Юда
23. Ахаза 43. Симеон
24. Езекия 44. Левий
25. Манасия 45. Матат
26. Амон 46. Йорим
27. Йосия 47. Елиезер
28. Ехония 48. Исус
29. Сеалтиел 49. Ир
30. Зоровавел 50. Елмадан
31. Авиуда 51. Косан
32. Елиаким 52. Адий
33. Азора 53. Мелхий
34. Садока 54. Нирий
35. Ахима 55. Сеалтиел
36. Елиуда 56. Зоровавел
88
37. Елиазар 57. Риса

38. Матана 58. Йоанам
39. Яков 59. Йода
40. Йосиф 60. Йосех
41. Исус 61. Семеин
62. Мататия
63. Маарт
64. Нагей
65. Еслий
66. Наум
67. Амос
68. Мататия
69. Йосиф
70. Яанай
71. Мелхий
72. Леви
73. Матат
74. Илия
75. Йосиф
76. Исус
Родословните книги на Евангелията съдържат много
дълбоки Тайни. Който вижда и разбира тези Тайни, той
ще разбере привидните противоречия, които съществуват
в Евангелието. Според Окултната Наука двата списъка на
родовете същевременно представляват редици от степени на
един езотеричен Път, който Път е бил следван в Школите
на есеите. Чрез преминаването през тези степени душата
на ученика се пречиства и той се издига все повисоко и
повисоко. Двете родословни дървета представят от друга
страна двата пътя на човешкото развитие инволюционния
и еволюционния. Дървото на Матея върви отгоре надолу
и показва как постепенно човешкото съзнание слиза от
Висшите светове до ограниченото земно съзнание. Дървото
на Лука почва от земята, от Исус и отива до Бога. Това
е еволюционния процес, в течение на който човешкото
съзнание все повече се разширява и се слива с Великото
Божествено Съзнание.
89
Влад Пашов
Сега ще предам подробно как различните евангелисти
описват раждането на Исус.
Матей описва раждането на Исус по следния начин:
"Мария, неговата майка, беше сгодена за Йосиф. Но още
преди да осъзнаят, че са имали съвместен живот оказа се,
че тя бе заченала дете чрез силата на Светия Дух. Йосиф,
нейният мъж, предаден на Божествен ред, не искаше да
каже нищо лошо за нея и реши да не накърнява нейната
тайна. Но докато размишляваше, явява му се Ангел Госпо
ден на сън и му казва: Йосифе, сине Давидов, не се оставяй
да бъдеш заблуден, считай Мария за твоя жена, защото
плодът в нейната утроба е заченат чрез силата на Светия
Дух. Тя ще роди син, който трябва да наречеш Исус, защото
Той ще изцели своите от болестите на греха. Всичко това
стана, за да се сбъдне Словото, което Господ изрече чрез
устата на пророците: Ето, Девица ще зачене и ще роди син,
Той ще бъде наречен Емануил, което изтълкувано значи
Бог всред нас. И като стана Йосиф от сън, той стори както
бе му казал Ангелът, взе Мария при себе си като своя
жена. Той нямаше съзнание, че е общувал с нея и като
роди сина си, той му нарече името Исус".
Във втора глава се описва поклонението на Мъдре
ците от Изток, наречени Царе Свещеници, които дошли от
Изток и казали: "Къде се намира новороденият, който е
предназначен да бъде Цар юдейски? Ние видяхме Неговата
звезда в страните на Изтока и дойдохме да Му се поклоним.
Ирод, като чул това, се смутил и заедно с него целия град.
Той събрал първосвещениците и книжниците да ги пита
къде е мястото за раждане на Христа според Писанието.
Те му отговорили, че е писано, че ще се роди във Витлеем
юдейски. Тогава Ирод повикал при себе си Мъдреците и в
таен разговор с тях се осведомил точно за времето, когато
се е появила звездата. Той ги изпратил във Витлеем и им
поръчал каквото узнаят за мястото за раждане на детето,
да му го съобщят, за да отиде и той да му се поклони.
Като излезли Мъдреците от Ерусалим звездата, която
бяха видели на Изток пак се яви и им показваше пътя.
90
Като видяха звездата, те се зарадваха. Като стигнали във
Витлеем, те намерили детето и майка му Мария, паднали
ниско и му се поклонили. Като отворили съкровищата си,
поднесли му даровете си: злато, смирна и ливан. На сън Бог
им казал да не се връщат при Ирод, а да се върнат по друг
път. И те тайно се върнали в своите страни. След тяхното
заминаване Ангел Господен се явява насън на Йосифа и
му казва: Стани, вземи детето и майка му и бягай в Египет.
Там трябва да останеш, докато отново ти кажа. Защото
Ирод ще търси детето да го убие. Той стана, взема детето
и майка му и посред нощ тръгна за Египет. Там остана до
смъртта на Ирод. Трябваше да се сбъдне Словото, което
Господ изтече чрез пророците: "От Египет повиках Сина
Си". Като узнал Ирод, че е изигран от Мъдреците, той се
разгневил и заповядал да избият всички деца в цялата
околност, които са били родени през последните две годи
ни. Когато Ирод умрял, явява се Ангел Господен насън на
Йосифа и му казва: "Стани, вземи детето и майка му и иди
в Израилевата земя, защото умряха тези, които търсеха
душата на детето". И той направи както му. каза Ангелът,
върна се в Израилевата земя, но понеже чу, че в Юдея
царува синът на Ирод, убоя се да иде там. Като следваше
едно Откровение, което му бе дадено насън, той отиде в
Галилея и се засели в град Назарет, за да се сбъдне Словото
на пророците: Той е определен да стане назорей или ще
се нарече назорей. След това в трета глава Матей описва
Кръщението в Йордан от Йоан Кръстител. След това следва
изкушението от дявола и проповедта по цяла Галилея.
Това е описанието на Матея за раждането на Исус.
Тук Ангелът се явява на Йосиф и му казва, че Мария
ще роди син, който е заченат от Светия Дух. След това
забележително е явяването на Мъдреците, които на Изток
видели звездата Му и дошли да Му се поклонят. Като
влезли в Ерусалим звездата изчезнала, а като излезли тя
пак тръгва пред тях и ги води до Витлеем, където намират
детето и му се покланят, като му поднасят подаръци: злато,
91
Влад Пашов
смирна и ливан. След това следва бягството в Египет

и връщането от Египет, и настаняването в Назарет. Но
винаги Ангелът се явява на Йосиф, а не на Мария. Исус
се ражда по линията на Йосиф, който води началото си от
Соломона. Значи, раждането на Исус тук е оповестено от
Ангела на Йосиф. Забележително е, че Царете Свещеници
от Изток виждат звездата му. Учителят казва, че тази
звезда е представяла живи Същества, които са водили
Мъдреците, а Щайнер казва, че тази звезда е бил духът
на Заратустра, което име се тълкува Златна звезда, който
идвал да се въплъти в детето Исус от Назарет. Мъдреците,
това са ученици на Заратустра от миналото, които идват да
се поклонят на своя Учител, който иде в ново въплъщение.
За бягството в Египет Учителя казва: Защо Йосиф не избяга
с Исус и Мария в Асирия или Вавилон или другаде, а
отиде в Египет, и отговаря: Защото по това време в Египет
се намираше центърът на Бялото Братство и Исус бе
изпратен в Египет за да влезе във връзка с ръководителите
на Бялото Братство, за да пробудят в него съзнанието Кой
е Той и да го подготвят за Неговата миския. Щайнер казва
приблизително същото.
Такава е историята на Исус според Евангелието на
Матей, който се ражда по линията на Йосиф, който е от
Давидовия род по линията на Соломон.
Съвсем другояче описва това събитие Лука. Той
почва с Благовестието на Ангела за раждането на Йоан
Кръстител, което е съобщено на баща му Захарий в хра
ма. Шест месеца след това Ангел Гавраил е изпратен от
Духовния свят в един град в Галилея, наречен Назарет.
Там той трябваше да се изяви на една Девица, сгодена за
мъж на име Йосиф от дома Давидов. А името на Девицата
беше Мария. "Ангелът влезе при нея и каза: Привет тебе,
благодатна, Господ е с тебе, благословена си ти между
жените. Мария се смути от това, как да го разбира, но
Ангелът й рече: Не бой се, Мария, защото си придобила
Божието благоволение. Ти ще заченеш в утробата си и ще
92
родиш син, когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик
и Син на Всевишнаго ще се нарече. И Господ Бог ще му
даде Престола на баща му Давида. И ще царува във веки
над дома Яковов и Царството му не ще има край. Мария
казва: Как ще стане това, тъй като аз не познавам мъж.
Ангелът й рече: Святият Дух ще дойде върху ти и силата
на Всевишния ще осени, затова и святото онова, което
ще се роди от тебе, ще се нарече Божи Син. Тя казва:
Ето Господнята слугиня, нека бъде тъй, както си рекъл и
Ангелът си отиде".
След това Мария отива при Елисавета, майката
на Йоан Кръстител. И казано е в Евангелието: "Щом
Елисавета чу Марииния поздрав, младенецът заигра в
утробата й и Елисавета се изпълни със Светия Дух и
като извика със силен глас, рече: Благословена си между
жените и благословен е плодът на твоята утроба. И каква
е тая чест, да дойде майката на моя Господ при мене.
Защото, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми,
младенецът заигра радостно в утробата ми".
От това отношение, което е показано между Йоан
Кръстител, който е още в утробата и Исус, който е също
в утробата, е показана една Велика Тайна, за която сега
само ще ви кажа, че двете души са почувствали своята
близост, своето родство и затова Йоан заиграва в утробата.
Тези души се чувстват сродни и затова изпитват радост
при срещата.
Мария като престоява при Елисавета три месеца, се
връща в Назарет. Като се навършиха дните на Елисавета,
ражда й се син, когото наричат Йоан, и баща му, изпълнен
със Дух Святи, пророкува и говори за раждането на
Спасителя и казва за детето си Йоан: Ти, детенце, Пророк
на Всевишнаго ще се наречеш, защото ще вървиш пред
Лицето на Господа да приготвиш Пътищата за Него, за да
дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощение
на греховете им... А детето растеше и крепнеше по дух. И
беше в пустинята до деня, когато се яви на Израиля".
93
Влад Пашов
След това във втората глава се разказва, че станало

преброяване и Йосиф и Мария трябвало да отидат във Вит
леем, понеже Йосиф е бил от Давидовия род. И когато бяха
там, навършиха й се дните и роди. И роди първородния
си син, пови го и го положи в ясли, защото нямаше
място за тях в гостилницата. Понататък се разправя,
че в околността имало овчари, на които се явил Ангел
Господен и им съобщил, че в техния град Витлеем им се
родил Спасител, който е Христос, Господ. И им казва, че
ще намерят младенеца увит в пелени в яслите. И заедно
с Ангела дошъл цял небесен хор, който хвалел Бога,
казвайки: "Слава на Бога на висините и на земята мир
между человеците, в които е Неговото благоволение".
След като Ангелите изчезват, те отиват във Витлеем
и намират Мария, Йосиф и младенеца, лежащ в яслите
и им разказват всичко, що са чули от Аангела. А Мария
спазваше всички тези думи и размишляваше за тях в
сърцето си. И когато се навършили 8 дни от раждането и
трябваше да обрежат детето, дадоха му името Исус, както
беше наречено от Ангела, преди да е било заченато. Като
се навършват дните на очистението й според Мойсеевия
закон, занесоха го в Ерусалим, за да го представят пред
Господа. Казва се, че там имало един човек, на име Симеон,
който бил праведен и благочестив и който чакал утехата
на Израиля и Светия Дух беше на него. (Значи той е бил
Посветен, който е знаел за идването на Христа и е очаквал
да Го види). И нему било открито от Духа, че няма да види
смърт, преди да види Христа Господа. И по внушение той
отишъл в храма и когато родителите внесли детето Исус,
той Го взел на ръцете си, благословил Господа, като казал:
"Сега, Владико, отпущаш слугата Си с мир, според думите
Си, защото видяха очите ми спасението, Светлината, която
посещава народите. А баща му и майка му се чудеха на
това, което се говореше за него. А Симеон ги благослови и
рече на майка му Мария: "Ето това детенце е поставено за
падане и ставане на мнозина в Израиля и за белег, против
който ще се говори. Да, и на самата тебе меч ще прониже
душата ти, за да се открият помислите на много сърца".
94
Също имало и някоя пророчица Ана, която не се

отделяла от храма, където денем и нощем служела на
Бога в пост и молитва. И тя се приближавала при детето,
благодарила на Бога и говорела за него на всички. И
като се свършило всичко, което било определено според
Господния Закон, завърнаха се в Галилея в града си Наза
рет. А детенцето растеше, крепнеше и се изпълваше с
Мъдрост и Божията благодат беше над него. И родителите
му ходеха всяка година в Ерусалим на празника на пасхата.
И когато Той беше на 12 години, като отидоха за обичая
на празника, като свърши празника си тръгнаха. А детето
останало в Ерусалим. Като изминали един ден път видели,
че Го няма и се върнали да Го търсят в Ерусалим и Гго
намерили в храма между законоучителите, че ги слушаше
и ги запитваше. И всички, които го слушаха, се учудваха
на думите му и на отговорите му. И като видяха, омаяха
се и рече майка му: Синко, защо постъпи тъй с нас? Ето
баща Ти и аз наскърбени Те търсехме. А той им рече: Защо
да Ме търсите, не знаете ли, че трябва да се намеря около
дома на Отца Ми. А те не разбраха думите, които им рече.
И Той слезе с тях в Назарет и оттам се покоряваше. И
майка му спазваше всички тези думи в сърцето си. А Исус
напредваше в Мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога
и человеците".
Тук е показан животът на Исус до 12 годишна възраст.
След това се явява при Кръщението от Йоан в Йордан.
Казано е: "Като се кръстиха всички хора, като се кръсти и
Исус и се молеше, отвори се Небето и Светият Дух слезе
върху него в телесен образ като гълъб, който казваше: Ти Си
Моя възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение. А Исус
беше на около 30 години, когато почна да поучава и както
мислеха беше син на Йосифа" и почва родословната книга
назад до Адама за когото се казва, че бил Син Божий. След
това в четвърта глава се говори за изкушението на дявола,
след което почва проповедта си от Назарет, където казва, че
никой Пророк не е приет в отечеството си.
95
Влад Пашов
Такова е описанието на Лука за раждането на Исус
и неговия живот до 12 та година, след което следва
Кръщението, изкушението от дявола и почване на
проповедта.
От горното изложение се вижда, че двамата евангелисти
описват две различни събития, две различни раждания,
защото в нищо тяхното описание не съвпада, освен в името
Исус, майката Мария и бащата Йосиф, и Светият Дух.
Но родословната книга ни показва, че и в двата случая
Йосиф е последният човек от една родословна линия.
В единия случай при Матея той е последният член по
линията на Соломон, а при Лука той е последният член по
линията на Натан. При Матей съобщението за раждането
на Исус се дава на Йосиф, а при Лука Благовестието се
дава на Мария. При Матей имаме бягството в Египет и
поклонението на Мъдреците, а при Лука имаме овчарите,
на които се явяват Ангелите и казват, че се е родил
Христос. Йосиф и Мария на Лука живеят в Назарет, град
в Галилея и отиват в Ерусалим на поклонение. И поради
преброяване отишли във Витлеем като Давидов град, за да
се запишат там и там се ражда Исус. А Матея не казва
нищо за местожителството на родителите, но направо
казва, че Исус е роден във Витлеем, град в Юдея. И след
завръщането от Египет Йосиф се страхува да отиде във
Витлеем, а се настанява в галилейския град Назарет.
За да се изясни и разбере това противоречие, както
и всички противоречия, които съществуват в Евангелието,
може да ни помогне само Окултната Наука, която черпи
своите сведения от Вечното Евангелие, което е записано
в Невидимия свят. Историческите документи ясно ни
показват, че имаме две различни раждания, които се
описват съвсем независимо от двамата евангелисти. Матей,
както вече казах няколко пъти, ни описва раждането
на Исус по Соломоновата линия и при Него идват на
поклонение Мъдреците от Изток, след това идва бягството
в Египет, връщането от там и заселването в Назарет. Лука
96
ни описва раждането на Исус по Натанова линия и за
това раждане Ангелът се явява на Мария и й казва, че
ще зачене от Светия Дух и ще роди син, който ще нарече
Исус. След това, когато се ражда Исус, явяват се Ангели,
които съобщават на овчарите за раждането на Христа,
Спасителя на света. Друго важно в това описание е, че има
известна интимна връзка между Йоан Кръстител и Исус,
коготото ни описва Лука. Това са историческите факти.
Сега ще кажа няколко думи как Окултната Наука
разглежда този въпрос. Исторически факт е, че имаме две
раждания, което следва от изследването на двата разказа.
Окултната Наука твърди, че в Исус по Соломонова линия
се преражда духа на Великия Учител на древна Персия
Зороастър, който е един от найиздигнатите Посветени на
човечеството и който е Учител на Хермес и Мойсей още от
Атлантида. Той е бил във връзка с Христа още като Учител
в Персия и още порано в Атлантида. И затова се описва,
че дошли Мъдреци от Изток да му се поклонят. Това
са неговите ученици от миналото, които той е посветил
и затова той им се явява като звезда, която ги води на
мястото на новото му въплъщение. Защото и самото име
Зороастър значи Златна звезда. Тази именно Златна
звезда водеше Мъдреците. И Учителят казва, че това е
било необходимо, за да влезе във връзка с Окултната
Мъдрост на Хермес и да се пробуди за новата си мисия.
Бягството в Египет и поклонението на Мъдреците са два
факта, които ни показват, че тук е въплътен Заратустра,
който има връзка с Мъдреците и с Херметичната наука.
Лука ни описва раждането на Исус по Натанова
линия, който има връзка с Йоан Кръстител. Според
Учителя и според Окултната Наука въобще, в този
Исус по Натанова линия се въплъщава душата на
Адам, която била задържана в Невидимия свят и не е
минала през прераждания, както други човешки души.
Тази душа била девствена и не е била засегната от
изкушението на дявола.
97
Влад Пашов
В своето учение Ориген описва душата на Адам и как

тя се подготвя за да послужи като посредник на Логоса при
Неговото слизане на земята. Ориген казва, че човекоставане
на Логоса в едно човешко тяло е било възможно само
посредством онази запазена от Провидението душа, светещо
чистата душа, която той нарича "Душата на Христа". Според
неговото учение чрез грехопадането свободната воля е влязла
в човешката душа и земното се е примесило с Небесното.
Само една душа, Душата Христова, остава непримесена.
Понеже по силата на свободната воля всяка душа била
свързана с различно голяма любов със своя Създател, една
посърдечна, друга послаба, но никоя душа, която е дошла
някога в човешко тяло не била запазила чист и съвършен
своя Първообраз освен онази, която Исус наричал Своя.
Понеже още от началото на Сътворението тя била свързана
непрестанно и неразделно с Логоса, с Мъдростта Божия, с
Истината, със Светлината, била Го попила в себе си и сама
била изцяло преминала в Неговата Светлина, тя е станала
един дух с Него. Тази Душа ставайки сега посредник
между Бога и плътта, защото е невъзможно Бог да се
съедини с плътта, ражда се Богочовекът. За онази Душа
посредница било напълно естествено да се съедини с едно
човешко тяло. Но и приемането на Бога не било противно
на нейното естество, тъй като била се напълно сродила с
него. Затова тя с право се нарича Син Божий, било защото
Го прие изцяло в себе си, наред с приетото сетивно тяло...
Забелязано е, че един метал, възприемчив за топлината и
студа, когато една маса желязо постоянно стои в огъня, тя
приема огъня във всички свои пори, във всички свои жили и
става изцяло огън, като нито огънят угасва в него, нито пък
желязото се отделя от огъня. Тогава ще кажем ли, че тази
намираща се в огъня желязна маса може някога да приеме
студа? Напротив, както можем да видим, в пещите тя става
изцяло огън, така щото не виждаме в нея нищо, освен огън.
А също и докосването с нея ще ни даде чувството не на
желязото, а това на огъня. По същия начин и онази душа,
която както желязото в огъня стои в Мъдростта, в Логоса,
98
в Бога, е с всичкото си мислене, чувстване и действие Бог.
Ето защо не може също да се каже, че тя е променлива,
защото притежава непроменливостта на Огъня от своето
непрекъснато Единение с Логоса. Наистина възможно
е върху светиите да е преминала известна топлина от
Логоса. Но в тази Душа Божествения Огън трябва да е
живял действително, от който другите биха се стопили" (От
книгата "Основни начала", книга втора)
Друг един мистик от 18 век Йохан Албрехт Бенгел
казва следното по този въпрос: Задава се въпросът върху
светлинната природа на тялото на Адам в неговото
състояние на невинност. Бенгел отговаря: Сигурно е, че
интегралността, непорочността, просветлението на Адам, в
състояние на невинност е било отлично, както например
при един радостен, весел човек оживеността свети чрез
лицето му както от лицето на Стефана е излизало едно
сияние, както за същото четем и у много светии. И така,
не може да бъде другояче, освен че от голямата Слава
на неговата душа се предава и на неговото тяло същото
състояние. Бог е Светлина и понеже Адам носил в себе
си Образа на Бога и Той трябвало да носи в Себе Си
Светлината и от Неговото тяло трябва да се излъчва такава
Светлина, особено от Неговото лице. Всъщност и самият
живот се състои от определена Светлина, както това може
да се види у бодрите хора, у такива, които с благост умират,
как сиянието постепенно се губи".
Един съвременен духовен човек, Франк Рителмайер,
спирайки се на този въпрос, казва: "Божественото Христово
Същество може да се облече само в едно тяло, приготвено
за целта от Провидението. Ето защо тялото, в което Христос
се въплъти при Кръщението в Йордан било подготвено
и обработено от една съвършено детски чиста Душа и
същевременно проникната от найвисока Мъдрост. Така
че, носителят на Христовото Същество може да бъде само
едно такова човешко същество, което едновременно изцяло
дете и Съвършен Мъдрец".
99
Влад Пашов
А Щайнер казва: "В Исус от Назарет беше въплътена
Душата на Небесния Човек. Тя е онази човешка Душа,
която е била съхранявана в Духовния свят в Царството
на Слънцето, която не е стъпвала в никакво земно въ
плъщение, за да запази чистия първообраз на падналото
човечество. В нея останал чистия Божествен блясък, който
човекът притежавал преди грехопадането. Той е Първият
Адам, който не е опетнен от това, което се е родило от
грехопадането. На Него беше присъща първоначалната
етерна лъчезарност. "Невидим Образ и Подобие Божие,
Първично Начало на всички създания", както казва Павел
в послание към Колосяните, първа глава, 15 стих.
Това е живяло в Исус от Назарет. Но същевременно е
живяло и друго едно Същество, пълно с Мъдрост. Това е
найзрялата индивидуалност на цялото земно човечество.
Това Същество е било Ръководител на човечеството в
течение на много прераждания. В него е събран резултата,
жетвата на цялата история на човечеството".
Затова Натановият Исус се отличава с една необикно
вена доброта и състрадание към цялото човечество, докато
Соломоновият Исус се отличава с голяма интелигентност.
При раждането на Исус по Натанова линия се намесва и
Буда, който влага своето астрално тяло, което е станало
безсмъртно в тялото на Исус, така да се каже облича с
него Душата на Адам и затова в тази Божествена Душа
прозвучава Учението на Буда за Любовта и състраданието
към цялото човечество. Затова ще видим, че цялото Еван
гелие на Лука е изпълнено с Учението за Любовта и
състраданието, подновено и обновено от Христа, който,
както видяхме, се вселява в тялото на Исус. Този Исус
по Натанова линия отива с майка си и баща си на 12та
си година в Ерусалим и остава в храма, където разговаря
със законоучителите и ги учудва със своята Мъдрост и
интелигентност. Това учудва и неговите майка и баща, които
са знаели дотогава, че той е много добър и състрадателен,
но не се отличавал с някаква особена интелигентност.
100
Тука според Окултната Наука става нещо особено.

По това време умира Соломоновия Исус, който е бил
напуснат от живеещия в него дух на Заратустра, който
се вселява в тялото на Натановия Исус, когато е бил в
храма в Ерусалим. И затова е тази голяма промяна в
него, интересува се от учението на еврейския закон и
разисква с еврейските учители като възрастен човек. От
този момент в тялото на Исус по Натанова линия живеят
Душата на Адам, преобразеното астрално тяло на Буда и
духът на Заратустра. След това Исус отива с родителите
си в Назарет, като се казва, че им се подчинява и растял в
Мъдрост и благодат.
Обикновено се мисли, че Исус е единствено дете
на родителите си. Това е вярно за Натановия Исус, но
Соломоновия Исус е имал братя и сестри и някъде в
Евангелието се казва, че майка Му и братята Му искали
да го видят. Този въпрос пак се изяснява от Окултната
Наука. Както казах порано, че Соломоновият Исус умира
на 1213 годишна възраст и духът на Зороастър се вселява
в Натановия Исус. Но този Соломонов Исус имал братя
и сестри. Известно време след неговата смърт умира и
неговия баща. И братята и сестрите му остават само с
майка си. Около това време умира и майката на Натановия
Исус. Двете семейства са се познавали и са живели в
приятелски отношения. И сега, когато на Соломоновото
семейство умира бащата, а на Натановото семейство умира
майката, двете семейства се събират. Соломоновата майка
се оженва за Натановия баща и образуват едно семейство,
в което израства Исус, като упражнява занаята на баща
си дърводелство. С този занаят той е пътувал по дяла
Палестина, Сирия, в околните страни като е работил на
различни места. И винаги там, където е работил, е влизал
в близки отношения с хората и те много са го обиквали за
неговия благ характер и за неговата интелигентност, и са
слушали със радост неговите разговори.
101
Влад Пашов
В течение на този период, който се простира между 12

и 30 година, Исус преминава един много интересен живот
в духовно отношение. Първо Той се заема да изучи основно
еврейското Свещено Писание и търси да намери в него спа
сение за изстрадалото човечество. Но остава разочарован.
Той намира, че това учение е било вече изродено и нямало
онзи Дух, който е съществувал при пророците и Мойсей.
След това в Своите странствувания да упражнява занаята
Си, Той влиза във връзка с езическия свят и намира и там
един пълен упадък на Мистериите. И вместо да се явяват
светли Същества при богослужението, се явявали демонични
същества, които обсебвали хората и извращавали живота
им. Тук Той разбрал, че езическите Мистерии в тази фор
ма, в която съществували в него време, са изиграли своята
роля и не могат да помогнат на човечеството. От това на
него му станало много мъчно за човечеството, което е
изоставено от светлите Същества по негова собствена вина
и е обсебено от тъмните същества и Той е търсел начини
да помогне на човечеството. Той не искал спасение само за
евреите, но искал да помогне на цялото човечество. Той е
бил изпълнен с Любов и състрадание и желание да намери
метод да помогне на цялото човечество. Затова между 25та
и 30та година Той влиза в ордена на есеите, като мислел
там да намери метод за спасение на човечеството. Но и от
тях останал разочарован, защото и те търсели спасението
за една ограничена част от човечеството, само за хората,
които принадлежали на техния орден. Те водели един
много чист и свят живот и били във връзка със светлите
Същества и тъмните същества бягали от тях, но затова пък
още пояростно нападали останалите хора, които живеели
в тъмнина. Това породило дълбока скръб в душата на
Исус, която скръб се превръща в Любов към страдащото
човечество и търси път и метод да им помогне. Не е било
достатъчно само да говори на хората за Любов и братство,
за страдание и милосърдие, но трябвало да се влее нова
младенческа сила в остарелите жили на човечеството.
102
След като майката на Соломоновия Исус се оженва за
бащата на Натановия Исус, според Окултната Наука него
вата рождена майка, която е била умряла, се вселява в тялото
на майката на Натановия Исус. Така че, неговата рождена
майка, за която казахме, че е един велик посветен от миналото,
е във връзка със Светия Дух и пак във връзка с Исус. И той
споделя с нея всички свои преживявания и разочарования от
състоянието, в което е изпаднало човечеството. Тя му е била
така да се каже, като един отдушник, пред която е могъл да
изказва мъката си, да сподели с нея своето намерение да
помогне на човечеството.
След всички тези разочарования Исус дошъл до велико
озарение и просветление, че към земята иде Великият
Божествен Дух, който Той познава от миналото и че Той
именно, ще стане носител на този Велик Божествен Дух,
който идвал да спаси човечеството. С тази мисъл Той
се отправя към реката Йордан, където кръщава Йоан
Кръстител за опрощение на греховете. И той вече бил казал:
"Аз ви кръщавам с вода, но посред вас стои един, на Когото
не съм достоен да развържа ремъка на обувката. Той ще
ви кръсти с Дух Святи и Огън". И когато Исус дохожда
при Йоан да се кръсти, той отначало не иска да Го кръсти,
защото Го познава, но по настояване на Исус Го кръщава.
След кръщението се отварят Небесата и Духът слиза във вид
на гълъб над Него и се чува Глас, Който казва: "Ти си Моят
възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение". И четирите
Евангелия предават сцената на кръщението и слизането на
Светия Дух, на Логоса, на Христа, който се вселява в тялото
на Исус, почти по един и същ начин.
Матей описва по следният начин кръщението. Йоан
казва: "Аз ви кръщавам с вода за покаяние, а Онзи, който
иде след мене е посилен от мене, комуто не съм достоен да
поднеса обувките. Той ще ви кръсти със Светия Дух и с Огън.
Лопатата е в ръката Му и Той здраво ще очисти гумното си
и ще събере житото си в житница, а плявата ще изгори
в неугасим Огън. Тогаз идва Исус от Галилея на Йордан
при Йоана, за да се кръсти от него. А Йоан го възпираше,
казвайки: Аз имам нужда да се кръстя от Тебе и Ти ли
Влад Пашов
идваш при мене? (Значи, Йоан като посветен е познавал

в Исус един още повелик Посветен, който е подготвен за
носител на Логоса). Исус в отговор му рече: Остави Ме сега,
защото така ни е прилично да изпълним всичко, що е право.
Тогава Йоан го остави. И като се кръсти Исус, веднага
излезе от водата. И ето, отвориха му се Небесата и видя
Божият Дух че слиза като гълъб и се спускаше на него. И
ето Глас от Небето, който казваше: Този е възлюбения Ми
Син, в Когото е Моето благоволение".
Марко не говори нищо за раждането на Исус, но почва
веднага с кръщението на Йордан. Евангелието му почва с
думите: Началото на благовестието на Исуса Христа, Божият
Син, както е писано в книгата на пророк Исайя: "Ето, Аз
изпращам пред лицето Ти вестителя Си, който ще устрои
Твоя път. Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе
пътя за Господа. Направете пътеките за Него. Йоан дойде
и кръщаваше в пустинята и проповядваше кръщение на
покаяние, за опрощение на греховете и всички идваха да се
кръстят при него. И като проповядваше казваше: Подир мене
идва Онзи, който е посилен от мене, Комуто не съм достоен
да се наведа да развържа ремъка на обувката Му. Аз ви
кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти със Светия Дух. През
този ден дойде Исус от Назарет Галилейски и се кръсти от
Йоана в Йордан. И като излезе веднага от водата, видя, че
се разтварят Небесата и че Духът като гълъб слиза на Него.
И дойде Глас от Небесата: Ти си Моят възлюбен Син, в
Тебе е моето благоволение". И само с едно изречение описва
изкушението от дявола, след което почва проповедта.
Лука, след като надълго говори за дейността на Йоан
Кръстител и неговата проповед и като завършва словото си
за Йоан, казва: "И когато се кръстиха всички люде, като се
кръсти и Исус и се молеше, отвори се Небето и Светият Дух
слезе върху Него в телесен образ като гълъб, който казваше:
Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение".
И след това се казва: И сам Исус беше на около 30 години,
когато почна да поучава и както мислеха, беше сина на
Йосифа, който бе син Илиев. След това, в четвърта глава
подробно се описва изкушението от дявола.
104
Апостол Йоан, след като изнася Учението за Словото,

говори за Йоан Кръстител, когото фарисеите питат кой е
той, и той им казва: Аз съм глас на едного, който вика
в пустинята. Прав правете пътя за Господа, както казва
Исайя. Тогава пратените от фарисеите го питат, защо
кръщава, ако не е Христос, нито Илия, нито пророк. И в
отговор Йоан им рече: Аз кръщавам с вода, но посред вас
стои един, Който вие не познавате. Онзи, който иде подир
мен, Който предаден биде, Комуто аз не съм достоен да
развържа ремъка на обувките Му... На следния ден Йоан
видя, че Исус идва към него и казва: Ето, Божият Агнец,
който носи греховете на света. Той е за Когото рекох: Подир
мене иде човек, който достигна да бъде пред мен, защото
спрямо мене беше пръв. И аз не го познавах, но дойдох
и кръщавах с вода, за да бъде Той изявен на Израиля.
И Йоан свидетелства, казвайки: "Видях Духът да слиза
като гълъб от Небето и да почива върху Него и аз Го не
познавах, но Оня, който ме проводи да кръщавам с вода,
Той ми рече: Онзи, над Когото виждаш да слиза Духът и
да почива върху Него, Той е, който кръщава със Светия
Дух. И видях и свидетелствам, че Тоя е Божият Син". След
това следва призоваването на първите ученици, които са
ученици на Йоан Кръстител и след това следва сватбата в
Кана Галилейска. Нищо не споменава за изкушението от
дявола.
Трите първи Евангелия описват кръщението и слизането
на Духа почти еднакво като се казва, че се отворило Небето
и Исус видял Духът да слиза над Него във вид на гълъб
и се чува Глас: Ти си Моят възлюбен Син. В Тебе е Моето
благоволение. А Йоан го предава, че Йоан Кръстител казва,
че му било казано от Онзи, Който го изпратил да кръщава
с вода, че Онзи над Когото види, че слиза Духът във форма
на гълъб, Той е, който кръщава със Светия Дух. И видях и
свидетелствам, че Той е Божият Син.
В цялото това описание в четирите Евангелия има
много нещо, за което само се загатва и в което се крият
много Тайни, но сега няма да се спирам върху тях.
105
Влад Пашов
7. ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ
ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА
ИСУС ХРИСТОС
Има два вида източници от древността, които говорят за

съществуването на Исус. Едни са от европейски произход,
а други от римски.
Източници от европейски произход:

1. Найрано в Талмуда се срещат места, където се
говори за Исус. Така еврейският учен Краузнер посочва
няколко места в Талмуда, където изрично се говори за
Исус и за неговите ученици. Няма съмнение, казва той,
че изразите: "От учениците на Исуса Назарянина", и "Тъй
ме учеше Исус Назарянина", са истини, които се срещат в
Талмуда. След това той привежда един разговор на равина
Елиезер бен Дама, който непосредствено говори с Исусови
ученици, например с апостол Яков, който се нарича брат
Господен. Ето и самото място: "Един път стана, че Елиезер
бен Дама бе ухапан от змия. Тогаз дойде Яков от село Сама
(Сахания), за да го излекува в Името на Исус".
Твърде важно е следното място в Талмуда, което бук
вално гласи така: "В началото на празника пасха, Исус от
Назарет беше повесен. Четиридесет деня преди това тича
ше глашатай, от всички страни викаше: Исус от Назарет
трябва да бъде убит с камъни, защото се занимава с
магьосничество, съблазнява Израиля и го прави да отпадне
от неговата вяра. Който знае за Него оправдание, нека
дойде и да го каже. Но не се намери никакво оправдание и
Той биде повесен в навечерието на празника пасха".
2. Йосиф Флавий, еврейски историк, в своята книга
"Юдейска археология" споменава за Исус без да говори
обширно. Той на два пъти споменава за Него, като говори
По времето на Понтий Пилат, между другото казва така:

По това време (времето на въстанието срещу Пилат, кой
то искал с храмови пари да прокара вода в Ерусалим от
далечни извори), живял Исус, мъдър човек, ако изобщо би
следвало да се нарече човек. Защото Той вършел съвър
шено убедителни работи, бил Учител на всички онези чо
веци, които били готови с радост да приемат Истината. Той
привлякъл към Себе Си мнозина както от юдеите, така и
от елините. Това е бил Христос (Месия) и макар Пилат
поради оплакването на някои знатни хора от нашите, Го
осъдил на кръстна смърт, то ония, които още отначалото
Го обичали, не Му изневерили, защото Той им се явил на
гретия ден отново жив, както предсказвали Божествените
пророци. Затова и за още хиляди други чудесни работи,
отнасящи се за Него и до днес съществува поклонението на
християните, които така се наричат според Неговото Име".
На друго място Йосиф Флавий съобщава следното за
Исус: Първосвещеникът Ана във времето след смъртта на
римския управител Фест, докато дойде заместникът му
Албин, 62 т а година след Христа, побързал едного човека
па име Яков, брат на Исус, наречен Месия, заедно с още
други, които той обвинява, че нарушили закона на Тора,
да ги доведе пред Синедриона и да ги осъди на смърт чрез
убиване с камъни".
Йосиф Флавий споменава за Йоан Кръстител след
ното: Той бе превъзходен мъж и увещаваше юдеите да
проявяват приложение в добродетели и справедлив живот
по между си, да се упражняват в благочестие спрямо
Бога и да дохождат при Йоан да се кръстят. Когато много
народ се обърнал към него, той Ирод, се уплашил твърде
много като си помислил, че такова голямо влияние върху
масите може да предизвика въстание, понеже изглежда
мнозина са следвали съветите на Йоан Кръстител. Затова
Йоан бе хвърлен в окови поради подозрението на Ирод
и докаран в споменатата порано крепост Махерон и тук
бе умъртвен"
107
Влад Пашов
Римски източници:
1. Тацит, римски историк, живял от 55 до 117 година
след Христа, който е ненавиждал християните. Според него
Нерон е приписал на християните запалването на Рим като
ги наричал "хора, които народът и без това ненавижда за
техните пороци и ги нарича християни". Като обяснява
произхода на това название, понататък той казва: "Христос,
от когото християните водят своето име, във времето на
император Тиберий, посредством управителя Понтий Пилат
бил осъден на смърт".
2. Светоний, друг римски историк, живял от 65 до
135 година след Христа ни дава някои сведения за Христа,
които не са от малко значение. В своята книга "Дванадесетте
цезари" той говори за едно месиянско движение по времето
на царуването на Клавдий, който царувал от 41 до 54
година. В неговата книга се казва буквално така: "Юдеите,
които заради Христа вдигнаха голям шум, Клавдий ги
изгони от Рим".
3. Целзиус, римски писател и философ, също дава
оскъдни сведения за Христа. Той е от големите противници
на християнството и е написал специална книга, озаглавена:
"Истинско слово", в което е събрал всички измислици, хули,
клевети и лъжи против християнството. Ориген сериозно,
дълбоко и с факти разкритикувал и опровергал всички лъжи
на Целзиус. В своята книга Целзиус казва буквално: "Би
било съвършено недопустимо, щото такъв човек като Исус,
който е предназначен да въплъщава в Себе Си Божествени
добродетели и премъдрост, съвсем не се е различавал от
останалата маса по някои свои изключителни качества.
Заедно с това Исус бил толкова обикновен човек, както
всички други. Той бил и малък на ръст, както се говори в
разказите за него, не е красив, във външността му нямало
и сянка от благородство".
4. Писмо от Лентул Пилат до Римския император.
Ваше императорско Величие, разбрах доколко
желаете да се извести и ето според изследването си
първи разказвам подробно:
108
Помежду нас се яви един добър човек на име Исус

Христос, за Когото народът говори, че е истински
пророк и създател на всички твари, които се намират
на небето и земята.
Наистина, о Царю, за Него много чудеса слушам
всеки ден. Този човек, наричан Исус Христос, само
с едно продумване мъртвите възкресява, болните
оздравява. Той е със среден ръст и до такава степен
приятен, щото като Го видят принуждават се или да
Го обичат, или да Му се боят. Косата до ушите му е
както орехов цвят жълта, а от ушите до раменете
като цвета на земята, но още похубава.
Като назарянин Той е с коса и лицето Му е весело
и хубаво. Носът и устата Му са такива, че не могат
да се опишат. Брадата Му е рядка, погледът Му е
много приятен и очите Му са хубави и синкави. И
това е за чудене, че Светлината, която изтича от
очите Му и лицето Му, начинът на блескавостта
правят невъзможно човек да Го гледа.
Изобличенията Му докарват страх, а наставле
нията плач.
Никой не Го е видял да се смее, а да плаче много
пъти са Го видели. Ръцете и ушите Му са много нежни.
Повече от хората са благодарни от отговорите Му,
но често не се явява при тях. И когато се явява, явява
се с нравствено предпазване.
Както майка Му по тия страни безпримерно е
хубава, тъй и Той е до неимоверност хубавец.
Ако Ваше Величество желае да види този човек,
да Ви Го проводя поскоро. Ако питате за науката
му, и без да е учил от някого, всички науки и изкуства
знае добре и всеки ерусалимянин се бои от Него. Той
много пъти ходи гологлав и бос. Като Го видят тъй,
смятат Го за луд, но като говори всички се боят и
треперят.
Според както разказват, не са виждали такъв
учен човек, дори мнозина вярват и казват, че е Бог.
109
Влад Пашов
Някои го укоряват, показвал незаконността
на царските ви закони, затова се обезпокоявам от
четата на тези злодейци.
Изповядвам, че никого не е докачил, а мнозина са
се сподобили с добрината му.
Писах настоящето си, за да се съобразявам със
заповедите на Вашето императорско Величество.
Ваш роб юдейски, управител
Публий Лентул Пилат.
(Преведено от арабски; оригиналът се пази в библиотеката
на кесарите в Рим).
6. Новооткритият есейски пергамент. Той е
открит в едно абисинско търговско представителство в
Александрия и представлява писмо, написано на латин
ски върху пергамент, намерено в Александрия в една
забравена библиотека в едно старо здание, обитавано
някога от монаси. То е превеждано под заглавие: "Важни
исторически разкрития върху истинския начин, по който
Исус умрял, според един древен ръкопис, намерен в
Александрия".
Писмото е написано от един съвременник на Исус,
старейшина на есейския орден в Ерусалим и отправено до
старейшината на есеите в Александрия. Съдържанието на
писмото е следното:
"Мир вам, мили братя. Вие сте чули за историята
и за събитията, които станаха в Ерусалим и изобщо
в юдейската земя.
Ако смятате, че това е един брат от нашето
свещено общество, за Когото неговите приятели
сред еврейския и римския народ разказват, че е учил,
правил чудеса и загинал в Йерусалим, то не напразно
вярват във всичко това, защото Той е бил Исус от
Назарет".
Понататък се описва раждането на Исус, Неговите
родители, бягството в Египет, Неговия живот и други, а
найобширно се говори за неговата смърт.
110
"... И когато кръстовете бяха забити в земята,
трябваше наказанието на Исус да се изпълни.
Към това принадлежеше и раздиране на дрехите
му, но понеже след като беше бит с камшици,
Той бе лишен от тях и един войник му дал своята
мантия, то трябваше предварително да го облекат
в собствените Му дрехи. И според предписанието на
закона и приетия обичай, дрехите Му бяха раздрани
и поделени.
В страшни мъки и следобедната горещина, която
в този ден беше голяма и изтощителна, праведникът
беше повесен на кръста. Римските войници Му взеха
дрехите като плячка, както повеляваше закона.
Горната дреха раздраха на четири части, долната
Му дреха, обаче, която не беше съшита от отделни
части а изтъкана като цяло, не можеха да раздерат
и затова за нея хвърлиха жребие.
Когато денят, заедно със слънцето клонеше към
залез, тогаз дойдоха от града множество любопитни,
а също и свещеници, които изпълнени с престъпно
отмъщение, се радваха на своето дело. Те осмиваха
измъчения до смърт Божи Син и насърчаваха
тълпата да Го хули.
Исус, обаче, въздишаше тихо и отправяше
изнурен поглед към небето. Той не слушаше как
недалеч оттук жени галилеянки от неговия род с глас
плачеха и чупеха ръцете си до разкървяване. Но тия
ридания бяха заглушени от тропота на множество
коне, защото първосвещеникът Каяфа беше дошъл
тук с голяма дружина, за да осмее разпнатия Син
Божи.
Надвечер страшно се разтресе земята и римският
управител се уплаши и почна да се моли на своите
езически божества, като помисли, че Исус трябва
да е някакъв любимец на боговете. Земетресението
прогони оттук изплашения народ в града и местото
Влад Пашов
се почисти от тълпата. Тогава римският управител,

който беше благороден човек с милосърдно сърце,
позволи на ученика Йоан да доведе поблизо до
кръста Исусовата майка. Това стана, когато Исус
чувстваше найголяма жажда, защото страшните
рани изгаряха ръцете и нозете му и устните
пресъхнаха. Тогава един войник натопи с кисело вино
един сюнгер, набучен на исопово стъбло и така му
утоли жаждата.
Исус повери своята майка на Йоан. Почна да се
стъмва, макар че сега пълнолунието трябваше да
изгрее на небето. От Асвалтовото (мъртво) море
потегли насам червеникава гъста мъгла и покри
наоколо Ерусалимските хълмове. Тогаз клюмна
настрана Исусовата глава".
Авторът продължава с големи подробности да описва
какво е станало понататък с Исусовото тяло, как е станало
неговото възкресение и пр.
Не е безинтересно и мнението на двама съвременни
велики хора по въпроса съществувал ли е Христос. Един от
тях е Русо, а другият е Айнщайн.
Русо казва: "Приятели мои, такива неща не се измислят.
Фактите за Сократа, в чието съществуване никой не се
съмнява много помъчно могат да се обосноват, отколкото
това, което ни се съобщава за Исуса от Назарет. Много
помъчно е да се обясни, как известни юдейски писатели,
евангелистите, са могли да измислят такъв чуден характер,
отколкото да си представим, че тази личност действително
е живяла".
Алберт Айнщайн, един от найвеликите физици
на съвременния свят, в разговор с един представител
на един английски вестник, изразил своята увереност
в историческото съществуване на Исус: "Безсъмнено, аз
съм уверен в това, че никой не може да чете Евангелието,
без да изпита чувството, че в тях става дума за една
жива действителност. Пулсът на Исусовата личност
бие във всяка дума. Как съвсем друго е впечатлението,
112
което получаваме от разказите за легендарните герои на
древността, например за Тезей. Тезей и другите като него
са лишени от действителната живост на Исус. Не може да
пе признаем факта, че Исус е живял и че неговите думи
са чудно красиви. Дори ако някога отделни люде порано
са казали подобни неща, то все пак никой от тях не се е
изразил така божествено, както Исус".
ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ

(Исторически документ)
В числото на историческите документи (извън църков
ните книжовни паметници), запазени от времето, когато на
земята е живял Господ Исус Христос, които свидетелстват
за Него, влиза и тъй нареченият "Акта Пилати".
Уместно е да се изтъкне, че този документ е бил
подложен на щателно критично изследване от учените,
които установяват следното:
Още в края на втория век след Христа, бележитият за
времето си адвокат езичник, знаменитият Тертулиян (род.
155 г.) от Картаген, впоследствие приел християнската вяра,
донесъл на императора и римския сенат, че в имперските
архиви в Рим се пази документ по съдебния процес срещу
Исус Христос, докладван от Пилат на императора Тиберий
(37 г. сл. Хр.), за което е споменато в книгата на Тертулиян
Апология защита на християнската религия", представена
в Римския сенат към 200 т а година, гл. 21. В том пети на
тази "Апология" Тертулиян посочва, че още Св. апостол
Петър настоявал пред император Тиберий да тури рапорта
на Пилат в имперския архив, което Тиберий изпълнил.
За този доклад на Пилат споменава и прочутият древен
историк, императорски проконсул в Мала Азия Тацин (ок.
120 г.), автор на "Аналите" (виж кн. 15, гл. 44). Също така и
бележитият древен църковен историк Евсевий Кесарийски
(341 г.) в своята "Църковна история", кн. 1, гл. 9 споменава
за представения в Рим "Актове на Пилата" във връзка със
съдебния процес срещу Исус Христос. За тези документи
Влад Пашов
на Пилат свидетелства и един от найучените мъже през
втория век Иустин Философ (165 г.), като дори визира
някои пасажи от рапорта на Пилат в своята "Апология"
(кн. 1, гл. 35).
Във връзка с това в научното богословие съществува
убеждението, че наистина такъв рапорт на Пилат е
историческа действителност.
Честта той да бъде намерен е паднала на немския
учен др К. Тишендорф, който през лятото на 1944 година
проучвайки древните ръкописи на Римската империя,
съвсем случайно се натъкнал на частната Императорска
архива, на преписките от епохата на Тиберий Цезар. В
пакета със съдебните дела Тишендорф намерил един
документ на латински език, доста ситен ръкопис. Той
имал надписа: "До Императора Тибериус, рапорт на Пилат
Понтийски, императорски наместник в Иудея".
Ето съдържанието на този исторически документ.
(Превод според в. "Будапести хивлар", бр. 96, 1899г. )
До Императора Тиберий,
Здравейте, Ваше Величество!
През последните дни на верноподанната Вам
Юдейска страна, се случиха събития, за които
считам за длъжност да уведомя Ваше Величество.
Тези събития не ми правят особено впечатление, но
тъй като за съжаление развитието на римския народ
взима съвсем друг обрат, което ме научава да мисля,
че това става поради неблаговолението на нашите
богове към нас. Мога само да кажа: Да е проклет оня
час, в който поех от Гратис Валериус управлението
на Юдея!
Пристигайки в Ерусалим, първата ми грижа бе да
дам един пищен обяд, за което поканих тетрарха на
Галилея, главния първосвещеник и много други местни
първенци. Обаче, никой не се отзова на поканата ми
и не присъства на обяда, което урони моя престиж
като прокуратор. Но подир няколко дни ме посети
главният първосвещеник. Колкото той и да се мъ
114
чеше да се представи за искрен, явно проличаваше
неговата престореност и лицемерие. Той се извини, че
причината задето не се е явил на обяда била техният
закон, който забранявал (на юдеите) да се хранят на
една трапеза с езичниците. Това извинение аз приех
със задоволство, макар че съзнавах онова лицемерие,
което го диктуваше. Покорените народи са винаги
люти врагове на завоевателите си.
Изглежда, че всред всички завоювани градове
Ерусалим се управлява наймъчно. Народът е
дотолкова размирен, че напоследък трябваше да
сe пази от въстание, а за да го потуша, нямах на
разположение нито една рота, а само една шепа
войници. Затуй се отнесох до консула в Сирия с
молба за помощ, а получих отговор, че и той имал
само толкова войска, колкото му е необходима за
поддържане на реда в страната си.
Всред всичките донесения, които станаха мое
достояние, особеното ми внимание и постоянен
интерес бяха привлечени от един млад човек от
Галилея, който проповядваше една нова вяра и
се представяше като Божи пратеник. Изпърво
предполагах, че той подстрекава юдейския народ
срещу Рим, като изтъква неща, които не се нравят
на евреите. Той се казваше Исус Назарянин.
Веднъж бях излязъл по служба и минавайки
покрай палатата Силоан, всред голяма тълпа видях
един млад човек, който съвсем спокойно разговаряше
с народа. Онези, които ме придружаваха ми поясниха,
че това е Исус Назарянин, което впрочем, предполагах
и аз сам. Външността на проповедника върху фона
на слушателите беше изпъкваща. Златорусата коса и
брадата придаваха на Исус едно Божествено обаяние.
Наглед той имаше около 30 години. Лицето му носеше
отпечатъка на неземно величие. Никога в живота
си не бях виждал посимпатичен, пограциозен и по
привлекателен човек, който да има осанка като него.
115
Влад Пашов
Не исках да Го безпокоя и продължих пътя си,
но поръчах на моя заместник Манилиус, който
добре владееше еврейски език, да се присъедини към
тълпата, а после да ми докладва за всичко, което
той ще узнае.
След завръщането ми в палата Манилиус се яви
при мене и ми съобщи подробно за какво е говорил
младият проповедник.
Никога досега не съм чувал, нито никъде не съм чел
за онова, което ми предаде Манилиус от проповедта
на Исус. Между другото, когато един покварен евреин
от тълпата запитал Исуса следва ли да се плаща дан
на кесаря, той отговорил: "Отдайте кесаревото на
Кесаря и Божието на Бога.
Понеже речите Му бяха изпълнени с Мъдрост и
не представляваха никаква опасност, аз Му дадох
пълна свобода да поучава при всичко, че можех да
Го затворя в Понтус нещо, което щеше да изложи
римляните, които държат, че са привърженици на
справедливостта. Този човек не беше нито ласкател,
нито бунтовник. Аз дори Го защитавам, без да знае
Той това. Предоставих Му възможност да събира
народа и да говори поученията и моите подуправи
тели имаха заповедта да Го закрилят. Тази моя мярка
силно дразнеше богатите евреи и силните на деня, но
не и сиромасите. Вярно е и това, че Исус в своите
речи и в своите действия много е нападал първите,
като ги укорявал за техните произволи и грешки,
което именно ме подбуди да не Го ограничавам
да проповядва. Той наричал заможните хора като
изроди на змийска отрова. На бедните и вдовиците
всячески помагал и много болни изцерявал.
По едно време ми се съобщи, че живота на Исус е
в опасност. Не за пръв път в Ерусалим се случваше да
убият човека с камъни, особено ако той се обявяваше
за пророк.
116
Отношението ми към този въпрос римският

сенат е одобрил и дори ми обеща, че като се
свърши вътрешната междуособица, ще ми увеличи
въоръжената сила.
И така, като не разполагах с достатъчно сред
ства да умиря едно неминуемо бунтовно въстание на
евреите, постъпих по следния начин: съобщих с писмо
на Исус, че искам да Го видя в преторията и Той се
яви.
На Ваше Величество е известно, че в моите жили
тече галска и испанска кръв, която не познава що е
страх и трепет. Но когато в кабинета ми влезе Исус,
аз почувствах, че краката ми сякаш се подгънаха и
съм като попарен.
С една небесна кротост Исус даде знак, с което
искаше да каже: "Ето Ме". Един момент аз останах
в захлас да го гледам. Повярвайте, Велики Цезарю, че
нашите прочути художници, които рисуват боговете
и храбри герои, нямат съвършено никакво понятие
от прекрасните черти на лицето на Исус.
Исусе казах му с един вълнуващ глас аз Ти дадох
пълна свобода да поучаваш в течение на три години,
за което никак не съжалявам. Твоите поуки не са
нищо друго, освен едни мъдри изречения. Не зная дали
си чел Сократ или Платон, но зная, че Твоите думи
стоят много повисоко от техните, прочувствени са
и те, вълнуват до найвисоко стъпало. Императорът
знае за Тебе и е известен за всичко, и ми е драго като
негов покорен заместник, че ми се пада честта да Ти
обадя това. Обаче, не бих искал да скрия от Тебе, че с
твоите справедливи и поучителни слова Ти си спечели
доста силни врагове. Пък за мене казват, че съм имал
с тебе споразумение да действуваме заедно, за да се
отнемат от евреите и онези права, на които те още
се радват. Затова не искам да Ти заповядвам, а да Те
помоля да бъдеш попредпазлив в поученията си, за да
не се дава повод за възмущения на народните маси,
117
Влад Пашов
защото и без това еврейските водачи ги настройват

зле срещу Тебе, като принуждават и мене да постъпя
спрямо Теб съгласно закона.
Тихо и спокойно ми отговори Исус:
Господарю, в твоите думи няма резон. Кажи на
един извор да спре водата си и той ще ти отвърне, че
се подчинява на неизменните закони на Природата.
Само един Бог знае накъде текат тези води. Бъди
уверен в това, което ти казвам: преди да цъфне
трендафилът на Схарон, ще изтече кръвта на
праведника!
Забележих Му с вътрешен възторг:
Твоята кръв няма да изтече, защото си много
полюбезен от фарисеите и еврейските първенци,
които постоянно злоупотребяват с дадените им от
Рим правдини. Те работят против Цезаря и с това
подкопават основите на държавата. Ти ще бъдеш под
моя закрила и вратата на дома ми ще бъде винаги
отворена за Тебе, за да можеш в него всякога да
намериш прибежище.
Исус многозначително си поклати главата и с
очарователна кротост отговори:
Когато дойде оня ден, тогава за Син Человечески
няма да има подслон нито на земята, нито под нея.
На праведния прибежището е Горе сочейки към
небето промълви той. Каквото е предсказано от
пророците, това трябва да се изпълни.
Аз казах с тих глас на младия човек:
Ти ме караш сега да променя молбата си на
заповед. Туй изисква спокойствието на държавата.
Занапред Те задължавам да бъдеш noумерен в
поученията си! Да си здрав!
Господарю отговори Исус Аз не съм дошъл
на земята да донеса меч, да размирявам хората, но
да сея мир, милост и Любов. Аз се родих в онзи ден,
когато римският император Август е прогласил
мир на света. Аз не съм причинител на гоненията:
118
наопаки, това ще го правят други, но на Волята на

Отца Си Аз се покорявам с послушание. Затуй бъди
мъдър за себе си!
Подир тези думи Исус изчезна от погледа ми
като дух. Понататък държа да съобщя на Ваше
величество, че евреите в лицето на Ирод си намерили
з а щ и т н и к . Ирод бил готов веднага да убие Исус и ако
не го е сторил, то е било, защото се е опасявал да не
влезе в конфликт със сената, за което предварително
размени схващанията си с мене. В разговорите ни
по този повод аз казах на Ирод, че считам Исус за
найвеликият Мъдрец в света, че в поуките Му не
виждам никакво богохулство и че Рим занапред ще
Му осигури с готовност свободата на словото. Ирод,
като изслуша моето мнение, презрително се изсмя и
си отиде. Прочие, Цезарю, у евреите е имало обичай
преди пасхалните им празници да проливат кръвта
на осъдените. За да погубят Исус, те умишлено
подготвяли въстание, за да обвинят Исус, че уж
той е главният подстрекател. За да постигнат
своята цел, те използвали за подкупи църковни пари.
Опасността е била доста голяма и е бил нападнат
един римски чиновник.
Повторно се отнесох до консула в Сирия и поис
ках да ми прати две роти пехота и един конен
ескадрон, в очакване на които се принудих да гледам
хладнокръвно развиващите се събития. Народът раз
бираше моето критично положение и като заловиха
Исус, из целия край кънтяха във въздуха виковете:
"Разпни го! Разпни го!"
Три силни партии се бореха против Исус: ироди
ядите и садукеите, които наймного питаеха към
него омраза, и фарисеите, които Той найоснователно
е изобличавал и обвинявал непосредствено за всички
злини, сторени от тях. Подир тези партии е вървяло
и онова побунено множество, което е търсело само
случай за такива безпорядки.
119
Влад Пашов
Като заловили Исуса, те Го завели при главния

първосвещеник Каяфа, който Го и осъди на смърт.
Подир това първосвещеникът Го изпрати при мене,
за да потвърдя присъдата. Аз отговорих, че Исус е от
Галилея и следователно редно е да бъде представен
там на Ирод. Но този некадърник, под предлог,
че е длъжен да се подчинява на императорския
наместник, остави съдбата на Исус в моите ръце.
Така Го върнаха пак при мене.
Тук сякаш цялата Юдея се беше събрала в
Ерусалим. Палатът на моето управление беше
препълнен с викаща сган, която като бясна тичаше
насамнатам. Повиках при себе си съпругата си,
за която знаете Ваше Величество Цезарю, че тя е
галилеянка и има дар да предсказва. С плач тя падна
в нозете ми и каза:
Мъжо, внимавай, не прави зло на този свят
човек. Миналата нощ видях насън: Той ходеше по вода
и се издигна във въздуха. Вятърът и вълните Мму се
покоряваха. Потокът от Кедронската река течеше
кървав. Слънцето се помрачи като начумерената
Веста. Пилате, мъжо! Ти си изправен пред голяма
опасност, ако не послушаш думите на своята жена.
Излязох на съдийското място заедно със свитата
си. Попитах тълпата какво иска.
Смърт на Назарянина! извика тълпата.
Защо?
Защото той богохулства! Предсказва разруше
нието на храма. Нарича Себе Си Син Божи! Издава
се като Месия! Нарича Себе Си Цар Юдейски ревеше
като лъва в пустинята тълпата.
Разпни го!... Екът на този рев беше тъй силен,
че ми се струваше като че ли основите на двореца ми
се клатят.
Всред тази бурна сцена на подивялата сган само
един човек стоеше съвършено тих и спокоен, сякаш
нищо от това не Го досягаше.
120
Това беше сам Исус Назарянин!

На мен ми оставаше единственото средство, за
да го защитя. Поисках вода, омих ръцете си пред
тази сган, като заявих, че считам за невинен този
човек и че несправедливо се иска да бъде наказан.
Но всичко беше напразно. Побеснялата тълпа не
прекъснато ревеше: "Разпни го! Разпни го!"
Ваше Величество Цезарю!
Неведнъж съм виждал развълнувана и побесняла
тълпа, но като тази за това никога нямах най
малка представа. Като че ли всичките зли духове
от пъкъла се събраха в Ерусалим. Тази тълпа
зае едно огромно пространство от височината
Сион, чак до двореца ми. Сгъстените маси народ
представляваха от само себе си нещо като един
почернял масив.
И изведнъж се стъмни като през зимна нощ и
се почувства същото нещо, като при убиването
на Юлий Цезар. Останах самичък пред палата си.
Стана тихо, сякаш беше измряло цялото население
на града. Даже и моите телохранители, заедно с
конната ми стража бяха отишли на Голгота, под
командата на единствения ми капитан, за да се
запази по възможност ред и спокойствие.
Сърцето ми се късаше. Чувствах, че тук се върши
такова нещо, на което имат право само боговете,
но не и човеците. Тъмни буреносни облаци покриха
цялата околност и се чуваха такива гласове, които
човешкото ухо никога не е чувало.
През първите часове на нощта тайно слязох към
портата на Голгота. Несправедливата присъда вече
беше изпълнена. Тълпата се разотиваше, връщайки
се към града, но не вече с див рев, както когато
отиваше натам, но умислена, мълчалива, съсипана.
Малкият ми воински отряд също натъжен мина
покрай мене. Гордият римски орел върху копията
бяха обвили с траурен (черен) плат. Войниците
121
Влад Пашов
говореха нещо, което не дочух и сегизтогиз се
обръщаха към Калварийската планина, като да
очакват някакво ново събитие.
Наскърбен, аз предпазливо се завърнах в двореца
си. На стъпалата срещнах един старец с почтен вид
и побеляла коса, заедно с няколко жени, които с плач
паднаха пред нозете ми.
Старче, кой си и какво желаеш? попитах
стареца.
Аз съм Йосиф от Ариматея отговори той и
молбата ми е да ми позволите да погреба тялото на
Исуса.
Нека да се изпълни твоето искане казах аз
и веднага наредих на Манилус с няколко войници да
отиде на погребението, за да се предпазим от някое
ново вълнение.
След някой ден гробът остана празен. Учениците
на Исус обявяват по цяла Юдея, че Той бил възкръснал,
както бил и предсказал. Имам дълг да ви рапортирам,
Ваше Величество, за всичко, което съм чул и видял,
което изпълнявам с настоящото писмо. След като
се беше всичко свършило на заранта чух тръбен звук,
погледнах към Кесарийската порта и видях един
отряд от 2000 войници, които ми идват на помощ,
като пътували през цялата нощ, но вече бяхме пред
свършен факт. С това закъснение в точност, се
изпълниха пророческите думи на Исус".
Достоверността на този рапорт потвърждават още и
следните обстоятелства:
Историческите последици от доклада на Пилат за
чудесата, разпъването и възкресението на Христа, известни
на всички в Палестина, където мнозина Го почитали като Бог,
са имали за резултат предложението на император Тиберий
римският сенат да прогласи Исус за Бог и да постави
Името Му в числото на римските богове. "Съгласявайки
се да признае Божествеността на Исуса Христа, Тиберий
122
не само че не гонил християните, но даже заплашвал

със смъртно наказание всички, които са ги преследвали;
през времето, когато той е управлявал римската империя
християнството се е разпространявало свободно и спокойно
В нея". (Професор Б. Ил. Гладков, "Евангелието на Царството
Божие") . Според едно предание Тиберий е получил чудесно
изцеление от неръкотворния образ на Христа, донесен в
Рим от Вероника.
За отбелязване е, че император Тиберий е притежавал
един смарагд, върху който е бил издълбан портретът на
Христа. Този портрет беше публикуван във в. "Зора",
София, бр. 5863 от 7. 01. 1939 година, заедно с текста на
писмото, което близкият приятел на Пилат Публий
Лентуло, проконсул на Юдея, е изпратил до Тиберий,
което също така дава сведения за Христа. Има исторически
данни, че по заповед на Пилат от лика на Христа е било
с н е т о и з о б р а ж е н и е . (Др К. Гейки, Жизнь и учение Христа,
Москва, 1802г. , част II, стр. 259). През 1453 Г. ТОЗИ смарагд
попаднал в ръцете на султан Баязид след превземането
на Цариград.
Имайки предвид факта, че на пасхалния рапорт на
Пилат до Цезаря Тиберий направо свидетелстват такива
научни авторитети на древността, каквито са знаменитият
историк Тацит (1ви век), Иустин Философ (2 век), Тертулиан
(3 век) и бележитият историк Евсевий (4 век), не можем да
се съмняваме в наличието на един такъв доклад. А със
всичко това се обяснява и онази смелост, която е проявила
Св. Равноапостолка Мария Магдалина, която е пропътувала
до Рим, явила се пред Тиберий и му предала червено яйце,
приветствайки го с победния християнски поздрав: "Христос
възкресе".
(Съдебното решение на Пилат е било намерено
през 1509 година в град Амкула, Италия. Виж Ив.
Визирев "Три писма от езичници за Исуса Христа и
Пилатовата присъда за Него", Пловдив).
/Преписано от "Църковен вестник" 71 г., бр. 11, София,
събота, 11 април 1970г./
123
Влад Пашов
8. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ
Понеже животът на Йоан Кръстител е тясно преплетен

с живота на Исус Христос, затова ще предам накратко
сведенията, които Евангелието ни дава за него, за да
изпъкне неговият образ и неговата мисия във връзка с
мисията на Христа. Ще предам първо как го описват
четирите Евангелия и след това ще предам как Окултната
Наука го описва.
Матей в трета глава почва да говори за Йоан Кръстител
като за нещо познато и казва: "В онези дни дойде Йоан
Кръстител и проповядваше в Юдейската пустиня, като
казваше: Покайте се, понеже наближава Небесното
Царство. Защото той беше, за когото се говори, чрез пророк
Исайя, който казва: Глас на едного, който вика в пустинята,
пригответе пътя на Господа, прави направете пътеките за
Него. И този Йоан носеше облекло от камилска козина и
кожен пояс около кръста си, и храната му беше рошкови и
див мед. Тогаз излизаха при него Ерусалим, цяла Юдея и
цялата Йорданска област и се кръщаваха от него в реката
Йордан, като изповядваха греховете си. Като видя, че
мнозина от фарисеите и садукеите идеха да се кръстят от
него, рече им: Рожби ехидни, кой ви предупреди да бягате
от идващия гняв, затова принасяйте плодове, достойни за
покаяние и не мислете да думате: Авраам е наш баща,
защото ви казвам, че Бог от тези камъни може да въздигне
чада на Авраама. А и брадвата лежи вече при корена на
дърветата. И тъй всяко дърво, което не дава добър плод,
отсича се и се хвърля в огъня. Аз ви кръщавам с вода за
покаяние, а Онзи, Който идва след мене, е посилен от
мене, Комуто не съм достоен да поднеса обущата. Той ще
ви кръсти със Светия Дух и с Огън. Лопатата е в ръката
Му и Той здраво ще очисти гумното си и ще събере житото
в житницата, а плявата ще изгори в неугасим Огън. Тогаз
124
идва Исус от Галилея на Йордан при Йоана, та да се

кръсти при него. А Йоан Го възпираше и казваше: Аз имам
нужда да се кръстя от Тебе и Ти ли идеш при мене? А
Исус в отговор му рече: Остави Ме сега, защото така ни е
прилично да изпълним всичко, що е право. Тогаз Йоан Го
остави". След известно време Йоан Кръстител е предаден
на властта заради това, че изобличил Ирод, че се оженил за
братовата си жена. "И тогаз чу Исус, че Йоан е предаден
па властта, оттегли се от Галилея".
В 11 глава Матей казва: "А Йоан, като чу в тъмницата
за делата на Христа, прати от учениците си да му кажат: Ти
ли си Онзи, Който трябва да дойде, или друг да очакваме.
Исус в отговор му рече: Идете и съобщете на Йоана това,
което чувате и виждате: слепи проглеждат, куци прохождат,
прокажени се очистват и глухи прочуват. Мъртвите биват
възкресявани и на сиромасите се проповядва благовестието.
И блазе на онзи, който не се съблазнява в Мене".
И когато си отидоха, Исус започна да казва на народа
за Йоана: "Какво излязохте да видите в пустинята?
Тръстика ли от вятъра разлюляна? Но какво излязохте да
видите? Човек в меки ли дрехи облечен. Ето тези, които
носят меки дрехи, са в царски дворци. Но защо излязохте?
Пророк ли да видите? Да, казвам ви и повече от пророк.
Това е онзи, за когото е писано: Ето Аз изпращам Вестителя
Си (Ангела Си) пред Твоето лице, който ще устрои пътя
Ти пред Тебе. Истина ви казвам, между родените от жена
не се е въздигнал поголям от Йоана Кръстителя. Обаче
наймалкият в Небесното Царство е поголям от него. А
от дните на Йоана Кръстителя досега Небесното Царство
насила се взема и които се насилят го грабват. Защото
всички пророци и законът пророкуваха до Йоана. И ако
искате да го приемете, той е Илия, който имаше да дойде.
Който има уши да слуша, нека слуша".
Казаното от Матея и това, което Христос казва за
него е цяла езотерична проповед, затова накрая Христос
казва: Който има уши да слуша, нека слуша, т.е. на когото
125
Влад Пашов
духовните уши са отворени, той ще разбере това, което

казвам. В тези няколко слова Христос не само разкрива
кой е Йоан, че той е Илия, което проличава от това, което
Матей говори за него. Тук ясно е показано, че Христос и
въобще Християнството приема учението за прераждането
като нещо дадено, като нещо, което се знае, затова само се
споменава без да се доказва и убеждава за него. Но още
поважно е друго, което Христос казва за Йоан че е най
големият, роден от жена. Това значи, че е найвъзвишеният
Посветен, роден от човешкия род. А като привежда думите
на пророк Исайя, там ясно е посочено, че Йоан е Божият
Вестител или Ангел, който идва да изправи пътя Господен.
Според Окултната Наука Илия, който е прероден като
Йоан, е един от найнапредналите човешки синове, който е
достигнал толкова високо в своето развитие, че може да се
каже, че е найголям от всички родени от жени, но при все
това е помалък от наймалките в Царството Небесно. Най
малките в Царството Небесно са Ангелите. Следователно,
найголемият Посветен от земята е помалък от наймал
ките в Царството Небесно. Като казва Христос, че той е
Илия и като се изнася факта, че той е посечен в затвора, с
това лесно е показан и закона на кармата, защото той като
Илия изби 400 пророци на Ваала и сега трябваше и на него
да отрежат главата, за да се изпълни закона.
Марко започва своето Евангелие с пророчеството на
Исайя за Йоан Кръстител. "В началото на Благовестието
на Исуса Христа, Божият Син, както е писано в книгата
на пророк Исайя: Ето Аз пращам пред лицето Ти Вестителя
Си, който ще устрои Твоя път. Глас на едного, който вика
в пустинята: Пригответе пътя на Господа, прави правете
пътеките за Него. Йоан дойде и кръщаваше в пустинята,
и проповядваше кръщение и покаяние за опрощение на
греховете. Излизаха при него цялата Юдейска страна и
всички ерусалимляни и кръщаваха се от него в реката
Йордан, като изповядваха греховете си. А Йоан носеше
облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си
126
и се хранеше с рошкови и див мед. И като проповядваше,

казваше: Подир мене иде Онзи, Който е посилен от мене,
Комуто не съм достоен да наведа и развържа ремъка на
обущата Му. Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти
със Светия Дух. През тези дни дойде Исус от Назарет
Галиеянски да се кръсти от Йоана в Йордан. И като излезе
веднага от водата видя, че се разтварят Небесата и че Духът
като гълъб слизаше над Него. И дойде Глас от Небесата:
Ги си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение...
И след като Йоан биде предаден на властта, Исус дойде в
Галилея и проповядваше Божието благовестие.
В шестата глава се говори за предаването на Йоан
па властта и за неговото убийство и се казва: "Но Ирод,
като чу за Исуса, рече: Това е Йоан, когото аз обезглавих,
гой е възкръснал от мъртвите. Защото този Ирод беше
пратил да хванат Йоана и да го хвърлят в тъмницата
заради Иродиада, жената на брат му Филип, понеже беше
я взел за жена. Защото Йоан казваше на Ирода: Не ти
е позволено да имаш братовата си жена. А Иродиада се
настрои против него и искаше да го убие, Но не можеше,
защото Ирод се боеше от Йоан като знаеше, че той е човек
праведен и свят и го пазеше здраво. И когато го слушаше,
вършеше много неща и с удоволствие го слушаше. И
когато настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си
ден направи вечеря за големците си и на хилядниците и
на галилейските старейшини, самата дъщеря на Иродиада
излезе и поигра, тя угоди на Ирода и на седящите с него.
И царят рече на момичето: Искай от мен и каквото щеш,
ще ти го дам. И закле й се, каквото да поискаш от мене,
ще ти дам, даже половината от царството ми. А тя рече
на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на
Йоана Кръстителя. И тя поиска от царя главата на Йоана
Кръстителя. Царят се наскърби, но все пак го изпълни
заради клетвата, и заради седящите с него. И праща
телохранителя, комуто заповядва да му донесе главата на
Йоана. И той отиде, обезглави го в тъмницата и донесе
127
Влад Пашов
главата на блюдо и я даде на момичето и момичето я даде

на майка си. И учениците му, като чуха това, дойдоха и
дигнаха тялото му и го положиха в гроб".
Случката е много подобна на случката на Илия с царя
Ахав и царица Изабела, които поискаха да убият Илия, но
вместо него убиват Найбот, който се явява един вид като
външно отражение на Илия.
Евангелието на Лука започва със съобщението на
Архангел Гавраил и на свещеника Захария, който му
съобщава, че ще му се роди син. Той не повярвал, защото
и той, и жена му били вече стари и затова, понеже не
повярвал, Ангелът му казал, че ще онемее до деня, в който
се роди детето, което трябва да нарече Йоан. И Ангелът
му казва: То ще ти бъде за радост и веселие и мнозина ще
се зарадват за неговото раждане. Защото ще бъде велик
пред Господа. Вино и спиртно питие няма да пие и ще се
изпълни със Светия Дух още от зачатието си. И ще обърне
мнозина от израелтяните към Господа, техния Бог. Той
ще предиде през лицето Му в Духа и силата на Илия, за
да обърне сърцата на бащите към чадата и непокорните
към Мъдростта на праведните, за да приготви за Господа
благоразположен народ". Той, както казах, не повярвал,
защото бил стар и Ангелът му казал: "Аз съм Гавраил, който
стои пред Бога и съм пратен да ти говоря и да ти благовестя
това. И ето, ще млъкнеш и не ще можеш да говориш до
деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва думите
ми, които ще се сбъднат своевременно". И след като жена
му Елисавета ражда и на осмия ден трябва да обрежат
детето, съседите предлагат да го кръстят на името на баща
му, но майката отговорила, че името му ще бъде Йоан.
Запитали бащата със знакове и той написал на
дъсчицата: Йоан е името му. И на часа му се отвориха
устата и той проговори и благославяше Бога. И страх
обзе всички съседи. И всички, които чуха, пазеха това в
сърцето си, казвайки: Какво ли ще е това детенце? Защото
Господнята ръка беше с него".
128
"Тогаз баща му Захария се изпълни със Светия Дух

и пророкува за идването на Спасителя, на Христа... Да
Му служим без страх със святост и правда пред Него
през всичките дни на живота. Да, и ти детенце, пророк на
Всевишнаго ще се наречеш, защото ще вървиш пред лицето
на Господа да изправиш пътищата за Него. За да дадеш на
людете да познаят спасение чрез прощение на греховете им.
Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети
Зора отгоре, за да осияе седящите в тъмнина и в мрачна
сянка. Така щото, да отправи нозете ни в пътя на мира. А
детенцето растеше и крепнеше по дух. И беше в пустинята
до деня, когато се яви на Израиля".
В третата глава, втория стих се казва: "При първо
свещенството на Ана Каяфа Божието Слово дойде до
Иоана, Захариевия син в пустинята. И той отиваше по
цялата страна около Йордан и проповядваше кръщение
и покаяние за прощаване на греховете, както е писано
и книгата с думите на пророк Исайя: "Глас, който вика
и пустинята, пригответе пътя на Господа, прави правете
пътеките Му. Всяка долина ще се напълни и всяка планина
и хълм ще се сниши. Кривите пътища ще станат прави
и неравните места гладки пътища и всяка твар ще види
Божието спасение".
И тъй, той казваше на мнозина, които излизаха да
се кръщават от него: Рожби ехидни, кой ви предупреди
да бягате от бъдещия гняв? Прочее, принасяйте плодове,
достойни за покаяние. И не почвайте да си думате: Имаме
Авраам за баща, защото ви казвам, че Бог и от тези камъни
може да въздигне чада на Авраама. А и брадвата лежи
вече при корена на дърветата. И тъй, всяко дърво, което не
дава добър плод, отсича се и в огън се слага. И мнозина го
питаха, казвайки: Тогава какво да правим? А той в отговор
им рече: Който има две ризи, нека даде на този, който няма.
И който има храна, нека прави същото. Дойдоха и бирниците
да се кръстят и му казват: Учителю, ние какво да правим?
Той им казва: Не изисквайте нищо повече от това, което
129
Влад Пашов
ви е определено. Питаха го военослужещите и казваха: А
ние какво да правим? Каза им: Не насилвайте никого, нито
наклеветявайте и задоволявайте се със заплатата си. И по
неже людете бяха в недоумение и всички размишляваха
в сърцето си за Йоана, да не би той да е Христос. Йоан
отговори на всички, като каза: Аз ви кръщавам с вода, но
иде Онзи, Който е посилен от мене, Комуто не съм достоен
да развържа ремъка на обущата Му, Той ще ви кръсти със
Светия Дух и Огън. Той държи лопата в ръката Си, за да
очисти добре гумното Си и ще събере житото в житницата
си, и плявата ще изгори на неугасим Огън. И с много
увещавания благовестяваше за людете. И Ирод бидейки
изобличен от него заради Иродиада, братовата си жена, и
преди всички други злини, които беше сторил Ирод прибави
на всичко друго и това, че затвори Йоан в тъмница".
Евангелист Йоан описва по следния начин Йоан Кръс
тител: "Йоан свидетелства за Него и викаше, казвайки: Ето
Онзи, за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да
бъде преди мене, понеже спрямо мене беше пръв. Защото
ние всички приехме от Неговата пълнота и благодат в
благодат. И ето свидетелството, което Йоан даде, когато
юдеите пратиха до него свещеници и левити от Ерусалим
да го питат: Ти кой си? Той изповяда и не отрече, а каза:
Не съм аз Христос. И попитаха го: Тогава що? Илия ли? И
каза: Не съм. Пророк ли си? И отговори: Не съм. На това
му рекоха: Кой си, за да дадем отговор на ония, които са
ни пратили? Що казваш за себе си? Той рече: Аз съм глас
на едного, който вика в пустинята: прав правете пътя на
Господа. А изпратените бяха от фарисеите. И попитаха го,
като му рекоха: А защо кръщаваш, като не си Христос, нито
Илия, нито пророкът?
В отговор Йоан им рече: Аз кръщавам с вода, но
посред вас стои един, Когото вие не познавате, Онзи, Който
иде подир мене, който преден ми биде, Комуто аз не съм
достоен да развържа ремъка на обущата Му. Това стана
във Витавара, отвъд Йордан, дето Йоан кръщаваше.
130
На следния ден Йоан вижда, че Исус иде към него и

казва: Ето Божия Агнец, който носи греха на света. Той
е. за Когото рекох: подир мене иде човек, Който достигна
да бъде подир мене, защото спрямо мене беше пръв. И аз
не Го познавах, но дойдох и кръщавах с вода, за да бъде
Той изявен на Израиля. И Йоан свидетелства, казвайки:
Видях Духа да слиза като гълъб от Небето и да почива
върху Него. И аз не Го познавах, но Оня, Който ме прати
да кръщавам с вода, ми рече: Онзи, над Когото видиш
да слиза Духът и да почива върху Него, Той е, Който
кръщава със Светия Дух. И видях, и свидетелствам, че Той
е Божият Син.
На следния ден Йоан пак стоеше с двама от учениците
си. И като съгледа Исуса, когато минаваше, каза: Ето
Божия Агнец. И двама ученици го чуха да говори така и
отидоха подир Исуса. Като се обърна Исус и видя, че идат
подире Му, каза им: Що търсите? А те Му рекоха: Рави,
което значи Учителю, где живееш? Каза им: Дойдете и ще
видите. Дойдоха прочее, и видяха где живееше и останаха
при него цял ден. Беше около десетия час. Единият от
двамата, които чуха от Йоана за Него и Го последваха,
беше Андрей, братът на Симона Петра. Той пръв намери
своя брат Симона и му каза: Намерихме Месия, което
значи Христос".
Такива са сведенията на Евангелията за Йоана
Кръстителя. В общите си линии те се покриват, но в някои
положения се различават. Така според Матей Христос,
говорейки за Йоан казва, че той е Илия, който имаше да
дойде. Значи този, за когото се говори, че е Божи Вестител,
който предиде пред Христа, е Илия, за когото е определено,
че ще дойде. И идва като Йоан Кръстител. В Йоановото
Евангелие когато питат Йоан Кръстител, кой си, Илия ли си,
той казва, че не е Илия. Но както се разбира от разговора,
това е само за да изпъкне това, което е казано за него в
Писанието, че е глас на едного, който вика в пустинята. За
нас е важно, че Христос казва, че той е Илия.
131
Влад Пашов
ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В
СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА
НАУКА
В следващите редове ще предам схващането на

Окултната Наука за Йоан Кръстител, преродения Илия,
както е показано и в самото Евангелие.
В лицето на Илия имаме работа с един Велик дух. В
лицето на Илия пред нас застава Духът на еврейския народ.
Той действа като един природен закон, като господар на
природните стихии. Това е показано, когато предизвиква
да вали дъжд след тригодишна суша. В този смисъл Илия
се явява като външна страна на Бога Йехова, който е
същевременно Божествената Природа. Илия се преражда
в Йоан Кръстител. Главната проява на неговата дейност е
кръщението, което той извършва в реката Йордан. Какъв
е смисълът на това кръщение? Защо го правеше Йоан?
Йоан правеше това кръщение, за да доведе хората до едно
мигновено ясновидство, което става вследствие на частично
отделяне на етерното тяло, когато човек се потопи във
водата. С това хората виждаха, че е настъпил краят на
старото време и сме в началото на едно ново време, когато
Бог слиза на земята да даде нов импулс за развитието на
човешките души. Той правеше кръщението, за да накара
хората да познаят и преживеят това, което им говореше.
Йоан казваше това, което досега беше само за Духовните
светове и действаше от тези светове, него сега трябва да
приемете във вашите души като един импулс, който от
Небето е дошъл в човешките сърца. Но Йоан казва за себе
си, че е дошъл да приготви пътя на Христа. Това не се раз
бира само външно, исторически, но и мистично. Той като
Велик дух на еврейския народ трябва да подготви душите
на хората, за да могат да приемат Христа в себе си.
132
Тук ще спомена един важен окултен факт, за да

разберем дейността на Илия и Йоан Кръстител. Когато
едно Висше духовно Същество слезе на физическия свят в
едно отделно тяло, то не е само в това тяло, но като една
аура, като една духовна атмосфера прониква надалеч и
действа в душите на всички хора около себе си. Тази аура
е поголяма или помалка според степента на развитието
на това Същество. Така Илия, респективно Йоан, който,
както казах е Духът на еврейския народ, действа невидимо
на целия народ. И когато Йоан казва, че приготвя пътя на
Господа, това показва, че той по невидими пътища действа
върху душите на хората, за да могат да приемат Христовия
импулс. И такова Същество, свързано един път с един
народ чрез едно физическо тяло, продължава да действа
и след смъртта на неговото физическо тяло. Така че Йоан
действаше всред еврейския народ и след като беше убит, за
да подготви почвата за Христа. И в Евангелието на Марка
първа глава, 14 стих се казва: "Скоро след хвърлянето на
Йоана в тъмницата, Исус дойде в Галилея и проповяд
ваше там учението за Царството Небесно. Следователно,в
атмосферата, която Йоан беше създал със своята проповед
навлезе да действа Христос. И понататък е забележително
състоянието на Ирод след обезглавяването на Йоана. Като
чува за чудесата на Исус, той казва, че и Йоан, когото той
убил, е възкръснал от мъртвите. Той е чувствал неговото
духовно присъствие. И хората чувстваха и мислеха, че
чудотворната сила, чрез която Христос действа, иде от
Илия или от някой от пророците. След това Евангелието на
Марко ни показва, че Христос дойде именно в местността,
където Йоан действаше, преди да бъде убит. Също така
забележително е, че Христос идва между онези, които бя
ха последователи и ученици на Йоан Кръстител. Това е
показано много ясно в следните думи: "И като излезе, видя
много народ и му дожаля за тях, изпита милост към тях,
защото бяха като овце, които бяха изгубили своя пастир и
започна да ги поучава много неща". Тук ясно се намеква
133
Влад Пашов
за учениците и последователите на Йоан, които останали

без учител след неговото убиване. И след това се извършва
всред тях чудото на нахранването на петте хиляди, където
имаме умножаване на хляба, както направи това Илия с
вдовицата в Сарепта. Йоан Кръстител казва приблизително
следното за себе си: Аз съм, който подготвих пътя на Този,
Който е повелик от мене. С моята уста аз съобщих, че
Царството Небесно, Царството на Господа е близо и че
хората трябва да променят своя дух, да променят своя
начин на мислене. Аз съм дошъл между хората и бих
могъл да им кажа, че един специален импулс навлиза в
човечеството. Както слънцето напролет възхожда, за да
съобщи, че обновлението в Природата започва, така и
аз съм се явил, за да възвестя това, което се въздига в
човечеството, човешкото Аз. Йоан Кръстител е чувствал
възхода на Исус от Назарет като свой собствен възход,
като този на слънцето, което възхожда. Той казва: Отсега
нататък аз ще се смалявам, както слънцето се намалява
от деня на свети Йоана, което е около времето на лятното
слънцестоене, но Той, Духовното Слънце ще се увеличава
и то заблестява, и разпръсква духовната тъмнина.
От друга страна има известна аналогия между про
поведта на Йоан Кръстител и проповедта на Буда. И
проповедта на Йоан Кръстител е един вид възкресение
отново на проповедта на Буда. Буда в своите проповеди
говори за страданията в живота и за освобождаването от тях
чрез така наречения осмочленен път, който душата тряб
ва да измине. Той казваше на народа: Досега сте имали
учението на брамините, които приписват своя произход
на самия Брама. Те казваха за себе си, че произхождат
от Брама. Но аз ви казвам: Човек има стойност чрез това,
което прави от самия себе си, а не чрез това, което е
вложено в него чрез неговия произход. Той е достоен за
Великата Мъдрост на света чрез това, което е направил от
себе си като индивидуален човек. Чрез това Буда възбудил
гнева на брамините, като говорил за възможността на
134
индивидуалните качества, като казвал: Истина ви казвам,

някой може да нарича себе си колкото иска брамин, това
няма да го спаси, това няма никакво значение, но значе
ние има, когато вие направите от себе си един пречистен
човек чрез своите лични усилия. Такъв е бил смисълът на
много от проповедите на Буда. И после той обикновено
продължавал това учение, като казвал, че когато човек
премине през страданието, той може да почувства и разбере
страданието на другите. Тогава може да утешава и помага,
като вземе участие в съдбата на другите, защото чувства
страданието и мъката на хората като свои и се стреми да
им помогне.
Йоан Кръстител говори в същия дух. Той казва: Само
така ли вярвате вие да донесете добри плодове на покаяние,
като казвате: Имаме за Отца Авраама. Не казвайте, че
имате за Отца Авраама, но бъдете истински човеци, като
изпълнявате своите длъжности на мястото, където стоите
в света. Наистина ви казвам, Бог може да създаде от тези
камъни деца на Авраама. Понататък той казва: Който има
две дрехи, да даде и на другите, които нямат. Те дойдоха
при него и го попитаха: Учителю, що трябва да правим?
Точно както някога монасите дойдоха при Буда и запитаха:
Що да правим?
Между многото изказвания за Йоан Кръстител, Щайнер
казва и следното: Йоан Кръстител се явява като предтеча
на Христа. Той има да възвести предварително за това,
което трябва да дойде в Исуса. Йоан Кръстител бил роден
от стари родители, роден така, че от самото начало неговото
астрално тяло е чисто и пречистено от всички сили, които
увличат човека надолу, защото у старите родители при
зачатието не действат вече страстите и желанията. И
тук имаме една дълбока Мъдрост, която ни е показана в
Евангелието на Лука. За една такава индивидуалност като
Йоан Кръстител, е поела грижата великата ложа Майка
на човечеството. Там, където великият Ману (Мелхиседек)
ръководи и направлява духовните процеси в развитието на
135
Влад Пашов
човечеството, оттам теченията се насочват където те трябва

да действат. Един такъв дух, какъвто е духът на Йоан
Кръстител, се въплъщава под непосредственото ръководство
на великата ложа Майка на човечеството, от централното
място на земния духовен живот. Духът на Йоан произхожда
от същото място, откъдето идва и душевната същност на
детето Исус, за което Евангелието на Лука ни говори. Само
че на Исус са предадени онези качества, които още не са
проникнати от егоистично станалия аз, т. е. една млада душа
е насочена там, където трябва да се въплъти новороденият
Адам. Странно ще ви се види, че тук от Великата ложа
Майка се изпраща на определено място веднъж една душа,
която не е имала още един същински развит аз. Защото
същият аз, който всъщност бе задържан и не се всели в Исус
от Евангелието на Лука, същият този аз бе превъплътен в
тялото на Йоан Кръстител. И двете същности: това, което
живееше като душевна същност в Исус от Назарет, и това,
което живееше като аз в Йоан Кръстител, се намират от
самото начало в едно вътрешно отношение.
В Евангелието на Лука Христос като говори за Йоан
казва, че той е призван да предаде на хората в найчиста и
благородна форма това, което беше учението на пророците,
което се строеше чисто и благородно в старите времена.
Той виждаше Йоан като такъв, който последен донесе в
найчиста и найблагородна форма това, което принадлежи
на старите времена. След това Христос казва: "Законът и
пророците достигат до Йоана". Той трябваше още веднъж да
постави пред човеците това, което старото учение и старото
душевно съдържание можеха да донесат на хората и по
такъв начин да ги подготвят за възприемане на Новото,
носено от Христа".
Всичко преходно е символ на някаква духовна реал
ност, която се проявява в света. И ако си представим
сцената, където Йоан Кръстител кръщава Исус от Назарет
в реката Йордан, то в лицето на тези два образа пред нас
изпъкват две велики духовни течения от миналото. Йоан
136
Кръстител е представител на есейското течение, което

имаше за задача да поддържа пътя за Христа. А Исус от
Назарет е представител на течението на Заратустра, който
беше въплътен в Исус от Назарет. В този момент тези две
течения се съединяват на земята, за да образуват съда,
който ще приеме Небесното съдържание Христовото
Същество.
Йоан Кръстител, както го описва Евангелието, е облечен
в дреха от козина, което показва, че той е назареец, есеец.
Това, което говори на хората, е Мъдростта на есейството.
Обаче това е Мъдростта на онова есейство, което съзнава,
че неговата мисия е завършена и че трябва да приготви
пътя и да стори място на един повелик. В него говори
истинското есейство. Той казва: След мене иде един, Който
е поголям от мене. Той трябва да расте, а аз да се смалявам.
Есейството трябваше да преведе човечеството по правилен
начин през 43 степени от Адам надолу, от духовния до
земния свят. Това бе изпълнено. Сега трябва отново да се
възлезе нагоре. И той казва: Изменете вашите разбирания.
Образът на Йоан Кръстител е твърде различно
обрисуван в трите първи Евангелия. Найкратко описание
дава Марко, после следва Матей, след това Лука. Това
става така, че всеки път следното Евангелие съдържа това,
което го има в предшестващото и прибавя нещо към него.
Но не трябва да се мисли, че найкраткото описание е най
бедно.
Марко описва Йоан като Ангел, който извършва свеще
нодействието на кръщението. Той започва с това, което
казва за Кръстителя Малахия с думите: Ето, пращам пред
Тебе Моя Вестител (Ангел). Освен това, което Марко дава,
Матей описва как Йоан, като проповедник на покаянието, с
мощни думи довежда докрай слизането на човешката душа
чрез потресающите, дишащи настроението на последния
съд образи, за брадвата при дървото и за лопатата на
гумното. Навсякъде Евангелието на Матей води първо от
Небето към земята, както и четиридесетте и три имена на
137
Влад Пашов
родословната книга са издънки на едно земно стъбло, които

водят от Небето на земята. Така при Матей Йоан Кръстител
е човекът, който чрез своята проповед иска да завърши
слизането на земята. На това място Матей цитира думите
на пророк Малахия за Ангела. Тези думи у Матей могат
да бъдат казани едва в 11 та глава относно Йоан. Това
показва, че от човека до Ангела трябва да бъде изминат
известен път.
У Лука Йоан е изпълнител на кръщението, той е
също проповедник на покаянието. Но той е и нещо повече.
Евангелието на Лука се поставя вече напълно в процеса
на възлизането на развитието, което трябва да последва
слизането на човечеството на земята. Той върви отдолу
нагоре, докато Евангелието на Матей върви отгоре надолу.
И така, родословната книга на Лука е една Небесна
стълба, която от Исус води обратно нагоре до Авраам
и понагоре, до Адам и до Бога, движейки се в посока,
противоположна на матеевата родословна книга. По този
начин трябва да се схване нещо и това, което Лука придава
на проповедта на Йоан Кръстител и което съдържа нещо
повече от предаденото от Матей и Марко. На въпроса на
народа, на митарите и на военните, "Що да правим", Йоан
отговаря с наставления във форма на сентенции. Йоан
застава тук като посветител, който не се задоволява с това
чрез мощна проповед за покаяние да завърши слизането
на човечеството, но направо въздейства, ръководейки
и насочвайки в пътя на възхода. Сентенциите, с които
Йоан отговаря на народа, на митарите и на войниците, са
сентенции на просветител, чрез които човек е насочен към
един личен стремеж нагоре.
Матей описва Йоан като проповедник в пустинята.
Проповедник в пустинята, преведено на друг език,
означава зов към уединението на душата. Човечеството
е стигнало до земята, която е пустинята, която е мястото
на уединения, самотен аз, отделил се от Цялото и живее
само за себе си. Докато човечеството беше още обхванато в
138
процеса на слизането, следователно не беше още стигнало

до земята, то беше потопено в един общ духовен елемент.
Едва на земята започва развитието на аза. Това развитие
на аза е изкупено с цената на старото единение с Духа.
Неговият първи стадий е "пустинята", уединението. Йоан е
Вестител на развитието на аза, на пълното със страдание
усамотяване на аза.
Човечеството е изминало 42 поколения. Сега то дей
ствително може да намери Отца Авраама чрез възлизане
по стълбата на пречистване с 42 стъпала. Но какво помага
това? Родът Авраамов се е втвърдил като камък. Ако не
дойде един Нов Принцип в живота, тогава вместо синове,
Отец Авраам ще има мъртви камъни. И как от мъртвите ще
излезе нещо ново? Йоан им казва: "Не мислете, че можете да
се успокоявате с това, ние имаме за Отца Авраама. Казвам
ви, Бог може да въздигне от тези камъни синове Аврааму".
С тези думи Йоан иска да събуди у фарисеите съзнанието
за обединяването на тяхните души, за втвърдяването на
душите им. Те не могат да избегнат пълния завършек на
земното слизане чрез илюзии. Фарисеите бяха тези, които
не искаха да изпълнят прехода от времето на Отца към
времето на Сина. Оставането при Принципа на Отца,
обаче, означава едно вкаменяване и втвърдяване. Отцовите
сили са довели до камъка, до втвърдяването на материята.
Само чрез Сина от втвърдяването е произведено новото
човечество. Ето защо Йоан казва: Изменете вашите
разбирания. Тази е сменяващата самата себе си Мъдрост
на есеите.
Проповедта на викащия в пустинята се издига сега
до две мощни образни слова на Мистериите: "Секирата е
вече сложена при корена на дърветата. Дървото, което не
принася добър плод, бива отсечено и хвърлено в огъня".
"Той държи лопатата в ръцете си. Той ще очисти гумното,
ще събере житото в хамбара и плявата ще изгори във вечен
огън". Това, което се съдържа в тези думи е нещо повече
от един образен език. Първичната сила на тези думи иде
139
Влад Пашов
от това, че в образите са видими действително дълбоките
Тайни на света. Свръхсетивната сила на образите предава
на другите магическа сила.
Кои са дърветата, на корена на които е сложена
секирата? Това е мировото Дърво, което се отсича в
тройна форма. Ако погледнем в макрокосмоса можем да
кажем: това е Дървото на звездите. В прадревни времена
в човешката душа е живяло едно Космическо Съзнание,
което е виждало външния свят митически. В това древно
Космическо Съзнание човекът се е чувствал като член на
тялото на света, като клон на едно Дърво. Неговата душа
не е била затворена в тесните граници на едно тяло и е
била разлята по цялото небе. Звездите на небето висяха
на клоните на това Дърво. Това дърво трябвало да бъде
отсечено. Остава само пънът му. Това ни се описва във
великото видение на Навуходоносор, в четвъртата глава
на Данаил, от 7 до 12 стих. Пънът, който остава след
отсичането на старото Космично Съзнание, е човешкото
мислене. От него ще израсте някога Новото Космично
Съзнание, новото звездно Дърво.
Отсичането на звездното Дърво е една мирова
необходимост. То е тъждествено със слизането на
човечеството на земята, без което е невъзможно никаква
свобода. Пророците, последен от които е Йоан Кръстител,
размахват със своите слова секирата срещу мировото
Дърво. Старото Космично Съзнание трябва да отстъпи
на ограниченото земно мислително съзнание. В 6та
глава от книгата на Исайя се описва как Исайя направо
получава духовно поръчение да отсече мировото Дърво
чрез своята проповед. "Затъпи сърцето на този народ и
втвърди ушите му, и заслепи очите му, за да не вижда
с очите си и да не чува с ушите си, нито да разбира със
сърцето си, докато запустеят градовете и останат без
жители и домовете без люде. Но както дъбът или липата,
от които при отсичането остава още един пън, този пън
ще бъде едно свято семе".
140
Ако погледнем към микрокосмоса, към отделния
човек, можем да кажем: Дървото, на което е сложена
секирата, е Дървото на кръвоносната система. Докато
живееше в Космичното Съзнание, в кръвта на човека
е звучала космичната Хармония на звездите. След това
Дървото беше отсечено. Пънът това е сърцето, което
сега става твърдо като камък, затъпено ("затъпи сърцето
на човеците") Исайя, 6 глава. Или животинско, вместо
човешко ("човешкото сърце трябва да бъде отнето от пъна
и да му се даде животинско сърце") Данаил, 6 глава, 13
стих. Обаче от сърцето някога ще израсте новото сърце,
когато то отново ще стане от плът вместо камък, човешко
вместо животинско, когато във физическото сърце се
пробуди етерното сърце като сетивен орган за възприятие
на Духовния свят.
Между макрокосмичния и микрокосмичния аспект на
мировото Дърво стои един трети аспект един исторически,
човечествен аспект. Тук можем да кажем: Дървото, което
бива отсечено, е родословното Дърво. Тук ние стигаме,
именно, много близо до смисъла на Евангелието на Матей.
Думите за дърветата, на корена на които е сложена секирата,
следват непосредствено след думите за Авраам, камъните и
синовете. Думите за дърветата се отнасят за размножението
на рода. Тук виждаме, че те изразяват Мъдростта на есеите.
Дървото, на което е сложена секирата, е родословното
Дърво, което е съставено от 42 члена. Дървото се отсича,
когато от върховата област на Небето то е израснало надолу
до земята. Мисията на народа е изпълнена. Времето, когато
кръвното родство, редуването на поколенията и физическата
наследственост бяха съсъд и оръдие на Духа, е изтекло. В
каменистата почва остава пън с корените, от който трябва
да израсте новият клон. "И клонка ще израстне от пъна
корен есеев, ветва от корена есеев, която ще носи много
плодове". (Исайя, игл. 1 стих) Коренът есеев на това Дърво е
това, което е сърцето за Дървото на кръвоносната система и
мисленето за звездното Дърво. Това показва раждането на
Новото човечество. Христос е неговият родоначалник.
141
Влад Пашов
Двете родословни книги на Матея и на Лука

разгледани като цяло, се различават помежду си не само
чрез тяхната противоположна посока, в която са изброени
имената. Те се различават, и то е от найголямо значение,
също и чрез различните места, на които се намират в
Евангелието. Родословната книга в Евангелието на Матей се
намира в самото начало, непосредствено преди раждането
на момчето Исус. В Евангелието на Лука родословната
книга не стои в началото, не стои също в някакво отношение
с разказа за раждането на Исус, а следва в средата на трета
глава, непосредствено след кръщението на Исус в Йордан.
И това не е случайно, с него е казано много нещо.
В това отношение ние трябва да знаем, че за Христовото
Същество кръщението в Йордан означава същото, каквото
означава за Духа на Исус раждането във Витлеем. Във
Витлеем става раждането на физическото тяло на Исус. На
Йордан става духовното раждане на Христа. Духът на Исус
се въплъщава в детето, което Мария ражда. Христовото
същество се въплъщава в телеснодушевната част на Исус
от Назарет, когато на 30та година след своето раждане той
бе кръстен от Йоан в Йордан. Чрез това обяснение изпъква
ясно различието между родословните дървета на Матей и
на Лука.
Родословното дърво на първото Евангелие, водено от
Небето надолу на земята, предхожда физическото раждане
на Исус. То завършва с физическото раждане на Исус
и стига напълно до земята. Родословното дърво на Лука
следва духовното раждане на Христа. То води отново от
земята нагоре към Небето. Възлизането отново е възможно
чрез това, че Христос слезе в пъна на корена есеев, като
направи да израстне вейката на Новото мирово Дърво.
Родословното дърво на Матей е отсечено. То е Дървото
на Отец, Дървото на познанието. Родословното дърво на
Лука е новото Дърво на Живота, Дървото на школуването,
Дървото на Сина. Ето защо в Евангелието на Матей Йоан
Кръстител е човекът, който възвестява края на стария
свят. В Евангелието на Лука Йоан Кръстител стои като
142
посветител между човеците. Неговите думи не са вече само

удари на секирата срещу Дървото. Той дава на човеците
първите наставления за посаждането и отглеждането на
Новото мирово Дърво, като дава на народа, на митарите и
на войниците максими за стремеж към Духовното. Дървото
на Матей пада, а Дървото на Лука се издига нагоре, след
като се яви Христос.
Йоан Кръстител беше човек и все пак нещо повече
от човек. Той е найголемият от всички онези, които са
родени от Посвещението, но и наймалкият в Царството
Небесно е поголям от него. Той е повелик от всички
хора, но помалък от Ангелите. Той стои между човека
и Ангела. Неговото духово Същество надминава толкова
много всички човеци, че самото Евангелие употребява за
него думите на пророк Малахия: "Ето, изпращам Вестителя
Си пред Тебе, който да приготви пътя Ти".
Така, че в едно човешко тяло е въплътено едно
Същество, близко до Ангелите, което излиза далеч зад
границите на тясното човешко тяло. И затова в църковните
олтари на източните църкви Йоан Кръстител винаги е
изобразяван като Същество с крила. Това, което живее
в тялото, не е целия Йоан. Тези крила принадлежат на
неговото Същество.
Това възвишено Същество, подобно на Ангел, беше
действало вече всред израилския народ като пророк Илия и
за него се споменава на много места, като се нарича Ангел
на Господа.
Той се явява при Преображението на Христа на пла
нината, което показва, че той играе важна роля в живота
на общността, която се създава около Христа. Може още
много неща да се кажат за Йоан и неговото отношение към
делото на Христос, за което скрито се загатва в Евангелията,
особено в Евангелието на Марко, но и това, което е казано
дотук, е достатъчно да ни покаже величието и ръста на Йоан
Кръстител и неговата роля в развитието на човечеството. Той
е Ангелът, който подготвя пътя на Христа, който подготвя
пътя на възхода на импулса, който Христос даде.
143
Влад Пашов
9. ПРИЗОВАВАНЕТО НА
УЧЕНИЦИТЕ И НАЧАЛОТО НА
БЛАГОВЕСТИЕТО
След кръщението от Йоан в реката Йордан, Исус Христос

постепенно събира и призовава своите първи ученици. Това
призоваване и въобще живота на Исус Христос е много
бледо даден в Евангелието, но все пак има известни данни
за призоваването на учениците. В различните Евангелия
това призоваване е дадено различно. Ще цитирам самите
Евангелия как списват това призоваване. Ще започна с
Евангелието на Йоан. Там е казано:
На следния ден след кръщението, Исус пак минава
покрай мястото, където Йоан кръщава. В Евангелието на
Йоан е казано: "На следния ден Йоан пак стоеше с двама
от учениците си. И като съгледа Исус когато минаваше,
каза: Ето Божия Агнец. И двамата ученици го чуха да
говори така и отидоха подир Исуса. И като се обърна Исус
и видя, че идват подире Му, каза им: Що търсите? А
те Му рекоха: Рави, което значи Учителю, къде живееш?
Казва им: Дойдете и ще видите. Дойдоха, прочее, и видяха
де живее и останаха при Него този ден. Беше около
десетия час".
"Единият от двамата, които чуха от Йоана за Него и
Го последваха, беше Андрей, братът на Симона Петра.
Той първи намери своя брат Симон и му каза: Намерихме
Месия, което значи Христос. Като го заведе при Исуса,
Исус се вгледа в него и рече: Ти си Симон, синът Йононов,
ти ще се наречеш Кифа, което значи Петър (канара) ".
"На другия ден Исус възнамери да отиде в Галилея.
И намери Филипа и му казва: Дойди след Мене. А Филип
беше от Витсаида, от града на Андрея и Петра. Филип
намира Натанаила и му казва: Намерихме Онзи, за Когото
писа Мойсей в Закона и за Когото писаха пророците, Исуса,
144
Йосифовия син, който е от Назарет. Натанаил му рече: От

Назарет може ли да произлезе нещо добро? Филип му каза:
Дойди и виж. Исус видя Натанаила да дохожда към Него
и казва за него: Ето истински Израилтянин, у когото няма
лукавщина. Натанаил Му казва: Отгде ме познаваш? Исус в
отговор му рече: Преди да те повика Филип, видях те, когато
беше под смоковницата. Натанаил Му отговори: Учителю,
Ти си Божий Син, Ти си Израилев Цар. Исус в отговор му
каза: Понеже ти рекох, видях те под смоковницата, вярваш
ли повече от това, ще видиш. И рече му: Истина, Истина
ви казвам, отсега ще видите Небето отворено и Божиите
Ангели да възлизат и слизат над човешкия Син".
В това призоваване са загатнати много неща, без да
са казани. Тук се описва призоваването на четирима от
учениците: Андрей, Петър, Филип и Натанаил. А другият
ученик, който дойде от Йоана при Исуса, който пише това,
не споменава нищо за себе си. Това е вече една загадка.
Когато Исус намери Филип от Галилея и му казва: Дойди
след Мене, и той тръгва, и в това има загатване за нещо,
което не е казано. Това показва, че Филип е бил в Окултната
Школа и е бил готов, и е знаел за пристигането на Христа и
когато последният го повиква, той тръгва веднага след Него.
Също така срещата с Натанаил е интересна. Исус, като го
вижда, казва: Ето един истински Израилтянин, в когото
лукавщина няма. Това е един чисто окултен израз, с който
се определя степента на Натанаиловото окултно развитие.
Той е на петата степен по стълбата на ученичеството,
за което говоря на друго място, главата за езотеричния
характер на Християнството. Също така изразът "Видях те
под смоковницата" е също окултен израз. Смоковницата
е символ на Школата на Малките Мистерии. И когато
Натанаил вижда, че един, който за пръв път го вижда,
знае, че е в Школата на Малките Мистерии, той разбира,
че пред него стои един, Който е от Големите Мистерии и
знае всичко. Затова той казва: Учителю, Ти си Син Божий,
ти си Цар Израилев. Това е също окултно изречение.
Натанаил разбира, че пред него стои един Велик Посветен,
145
Влад Пашов
Велик Учител, който е достигнал степента Син Божий и

Цар Израилев. Цар Израилев значи Учител на едно Велико
Братство, на Бялата ложа, на Бялото Братство.
Лука по съвсем друг начин говори за началото на
дейността на Исус. Той казва, че след изкушението от
дявола в пустинята, Исус се върнал в Галилея със силата
на Духа. И слух се разнесъл за Него по цялата околност. "И
Той поучаваше по синагогите им и всички го прославяха.
След това отиде в Назарет, където беше отхранен и отиде
в синагогата и Му подават Свещена книга и Той отваря
онази глава от Исайя, където се говори за идването на
Христа. И след като го прочита и казва: Днес се изпълни
това Писание във вашите уши". Те се разгневяват и Го
извеждат от храма, и искат да Го хвърлят от хълма да
Го убият. "Но Той мина посред тях и си отиде". И след
това се казва, че слязъл в Галилейския град Капернаум,
където проповядвал и изцелявал болни. "И проповядваше
в галилейските синагоги". И чак в шестата глава, стих 12
нататък, говори за учениците, като порано споменава за
Петра, Андрея, Якова и Йоана, които ловили риба и Той
им казал да хвърлят мрежата и хванали много риба, което
ги изплашило и от което повярвали в Него. И в 12 стих
на шеста глава се казва: "Подир ония дни Исус излезе
на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва
към Бога. И като се съмна, повика учениците си и избра
от тях 12 ученици, които нарече апостоли". Значи до това
време Той е събрал много ученици около Себе Си, от които
излъчва апостолите, както следва:
1. Симон Петър 7. Матей

2. Андрей, негов брат 8. Тома
3. Яков 9. Яков Алфеев
4. Йоан 10. Симон, наречен Зилот
5. Филип 11. Юда, Яковият брат
6. Вартоломей (Натанаил) 12. Юда Искариотски
Марко описва по следния начин призоваването на
учениците: След изкушението в пустинята от дявола,
146
Исус отива в Галилея и проповядва Божието Благовестие,

казвайки: "Времето се изпълни и Царството Божие наближи,
покайте се, повярвайте в Благовестието. А когато минаваше
покрай Галилейското езеро, видя Симона и брата на Симона
Андрея, че хвърляха мрежи в езерото, понеже бяха рибари.
Иcyc им казва: Вървете след Мене и Аз ще ви направя да
станете ловци на человеци. И те веднага оставиха мрежите
и отидоха след Него. И като отмина малко, видя Яков Заве
деев и брат му Йоан, които също бяха в ладиите и кърпеха
мрежите си. И веднага ги повика и те оставиха баща си
Заведея в ладията с надничарите и отидоха с Него".
Матей по съвсем същия начин описва призоваването
па учениците със същите изрази.
Тук също така е една загадка как четиримата рибари
се отзовават на поканата на един непознат да тръгнат след
Него, и веднага тръгват без да питат защо и за какво. Това
показва, че те са знаели за Него и са били готови, били са
във връзка със Школата и са знаели за Неговото пристигане
и щом ги призовава, тръгват след Него. За другите ученици
не говори нищо.
Различните ученици са призовани при различни
условия и при различни времена. За Матея, например, се
споменава в 9 глава на Матея, 9 стих: "И като минаваше
оттам Исус, видя един човек на име Матей, седящ на бир
ничеството. И рече му: Върви след Мене. И той стана и
Го последва". Исус колко хора е срещнал в своя път, колко
митари е виждал, но на този казва: върви след Мене.
Значи, той го вижда, че е готов, че е от Школата и затова
го призовава. За Матей се знае, че е бил в Школата на
есеите и затова в своето Евангелие предава учението на
есеите в нова светлина.
В Марко призоваването на Матей е дадено по следния
начин: "Като минаваше, видя Леви Алфеев в бирничеството
му и каза му: Върви след Мене. И той стана и отиде след
него. И когато Исус седеше на трапезата в къщата му,
заедно с Него и учениците Му, насядаха и много бирници
и грешници. Защото бяха мнозина и отиваха след Него".
147
Влад Пашов
НАЧАЛО НА БЛАГОВЕСТИЕТО
По различен начин описват четирите Евангелия началото
на Благовестието, началото на проповедта на Христа. Ще
предам това, което е казано в Евангелията по този въпрос.
Йоан, след като говори за призоваването на учениците
във втора глава, почва тъй: "На третия ден имаше сватба в
Кана Галилейска и Исусовата майка беше там. И Исус и
учениците Му бяха поканени на сватбата." След като описва
чудото в Кана за превръщането на водата във вино, се казва:
"Това извърши Исус в Кана Галилейска, като начало на
знаменията Си и яви Словата Си и учениците Му повярваха
в Него. След това слезе в Капернаум, Той и майка Му,
братята Му и учениците Му и там преседяха не много дни.
Целите два пасажа са много загадъчни. "На третия
ден имаше сватба." Какъв е този трети ден и защо Исус
с учениците Си и майка Му е поканен на тази сватба?
Тук се крие някакъв символ, на който ще се спрем когато
започнем да разглеждаме Евангелието на Йоана. Също е
забележително, че и майка Му, и братята Му вървят с Него.
Кои са братята Му? Този въпрос го засегнах мимоходом,
когато говорих за Исус от Назарет. И продължават вече да
се редят знаменията, чудесата и проповедите.
Според Евангелието на Лука проповедта и проявата на
Христа започва веднага след изкушението от дявола, за което
Йоан не говори. Казано е в 4 т а глава от 14 стих нататък:
"А Исус се върна в Галилея със силата на Духа. И слух
се разнесе за Него по цялата околност. И Той поучаваше
по синагогите и всички Го прославяха. След това отива в
Назарет, където отива в синагогата и Му подават да чете
книгата на пророк Исайя. И след като затваря книгата и я
предава на прислужника, обръща се към всички и им казва:
"Днес се изпълни това Писание във вашите уши". И всички
Му засвидетелстваха, чудещи се на благодатните думи, които
излизаха от устата Му. И думаха: Той не е ли Йосифовия
148
син? След това им говори и те изпадат в ярост и искат да Го

убият, да Го хвърлят от хълма. Но Той мина посред тях и си
отиде. И слезе в галилейския град Капернаум и поучаваше
ги в съботен ден. И учудваха се на Учението Му, защото
Неговото Слово беше с власт".
В Евангелието на Марко, след като в няколко реда се
разказва за изкушението от дявола, казва се: "А след като
Йоан беше предаден на властта, Исус дойде в Галилея и
проповядваше Божието Благовестие, казвайки: Времето
се изпълни и Царството Божие наближава. Покайте се
и повярвайте в Благовестието". И след като говори за
призоваването на първите ученици, в 21 стих на първа
глава, се казва: "И дохождат в Капернаум. И незабавно
в съботата Исус влиза в синагогата и поучаваше. И те се
чудеха на поучението Му, защото ги поучаваше като един,
Който има власт, а не като книжниците". След това изгонва
нечистия дух от един човек, като начало на знаменията.
В Евангелието на Матей, след като надълго се описва
изкушението от дявола и след като дяволът Го оставя, се
казва: "Тогава дяволът Го остави и Ангели дойдоха и Му
прислужваха. А когато чу Исус, че Йоан е предаден на
властта, оттегли се в Галилея. И когато напусна Назарет,
дойде и се настани в Капернаум". Оттогава Исус започва
да проповядва, казвайки: "Покайте се, защото наближи
Небесното Царство". След това говори за призоваването
на Петър и брат му, и братята Заведееви... "Тогава Исус
ходеше по цяла Галилея и поучаваше в синагогите им и
проповядваше Благовестието на Царството, като изцеляваше
всякаква болест и всякаква немощ между людете".
Забележително е, че и в четирите Евангелия Исус
почва проповедта си след изкушението от дявола и
то в Галилея. Само че по различен начин го предават
различните евангелисти. И второ, и самите ученици са от
Галилея. После, когато разглеждаме Евангелията, ще видим
какво представя Галилея в чисто физическо отношение и
като символ. Защото всичко преходно е символ.
149
Влад Пашов
10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА

УЧЕНИЦИТЕ
В 13 та глава на Матея се казва: "В същия ден Исус

излезе из къщи и седна край езерото. И събраха се до Него
голямо множество, така щото влезе и седна в една ладия.
А целият народ стоеше на брега. И говореше им много с
притчи. Като завършва притчите, казва: Който има уши да
слуша, нека слуша. Тогаз се приближиха учениците Му и
Му казват: Защо им говориш с притчи? А Той в отговор
им каза: Защото на вас е дадено да знаете Тайните на
Небесното Царство, а на тях не е дадено. Защото който
има, на него ще се даде и ще има изобилно, а който няма,
от него ще се отнеме и това, което има. Затова им говоря
с притчи, защото гледат и не виждат, слушат и не чуват,
нито разбират... А вашите очи са блажени, защото виждат и
ушите ви, защото чувате", (от 1 до 16 cm.)
В целия този пасаж ясно се виждат двете страни на
проповедта на Христа. На една страна Той говори на
народа с притчи, защото не разбира, а на учениците говори
по друг начин. Съдържанието на Учението е едно, но по
различен начин се предава. На народа Учението се предава
в образи, а на учениците се предава под формата на
мисъл или като Слово. Оттук виждаме, че в Учението има
външна, екзотерична страна, която се предава под формата
на образи и езотерична страна, която се предава под
формата на мисъл, на Слово. На народа Той дава притчата
за Сеятеля, а на учениците дава обяснението на същата
притча. Може да се каже, че народът приема Учението
за Царството Небесно чрез образи в едно състояние на
душата, подобно на сън, затова слушат и не чуват, а
учениците могат да знаят Тайните на Царството Божие и
да ги приемат в будно състояние на мисълта, защото те
имат будно съзнание, имат отворени очи и уши. От това
150
се вижда, че Христос има един екзотеричен, външен кръг,

който е народът, на който говори с притчи, с образи и един
повътрешен, езотеричен кръг кръгът на 12 те ученици,
на които говори поясно. Той има и друг един кръг между
народа и 12 те това са 72 та ученици, който кръг е по
средата между народа и 12 те .
Естествено, може да се запитаме, защо Христос прави
тази разлика между екзотеричното и езотеричното в Своето
Учение. В същата глава на Матей се дава отговор на този
въпрос, като се казва: "Учениците пристъпиха при Него и
рекоха: Защо им говориш чрез притчи? Той отговори: На вас
е дадено да разбирате Тайните на Царството Небесно, но
на тези не е дадено. Защото, който има, ще му се придаде,
за да има в изобилие, а който няма, ще му се отнеме и това,
което има. Затова им говоря с притчи".
Ако тази мисъл се вземе буквално и се отнесе към
социалните отношения, ясно е, че едно такова Учение е
много жестоко. Но ние знаем, че Христос е носител на
Учението за Любовта и братството, и застъпник за сиро
масите и онеправданите. Следователно, тази мисъл има
друг, подълбок смисъл, който се отнася до разбирането на
Учението за Царството Небесно.
Учениците се различават от народа, защото имат нещо,
което народът го няма. Затова Тайната за Царството им
се дава под формата на мисли, под формата на знание.
Но ако това знание се даде на народа, който е в едно
полусънно състояние, то ще му навреди, защото ще му
отнеме и това, което има. Народът живее с известни
схващания и разбирания, които благодарение на степента
на развитието, на което се намират, ги задоволява, ги
хранят. Ако им се разкрият ясно Тайните на Царството
Небесно, те ще се намерят в едно противоречие със своите
стари разбирания и ще изгубят и това, което имат, без да
придобият Новото, защото още не са готови. Това е, защото
в тях не е пробудено предметното съзнание на мисълта,
самосъзнанието. Който притежава това съзнание, той не
само разбира предложеното му Учение под формата на
151
Влад Пашов
мисъл, но чрез това той добива повече и бавно израства

в изобилието на едно ново духовно изживяване. Обаче,
които живеят в областта на груповото чувство, то когато
им се разкрие открито Учението за Царството, те стават
победни, защото им се отнема и това, което имат. Това
значат думите: Които имат, ще им се даде още, за да имат
преизобилно, а които нямат, ще им се отнеме и това, което
имат. Тези, които имат развито самосъзнание и мислят,
като им се разкрие Учението за Царството Небесно, ще
придобият още поголяма Светлина и това, което имат, ще
се увеличи. А тези, които нямат пробудено самосъзнание
и не са свикнали да мислят, нямат Светлина в съзнанието,
като им се разкрие това Учение, то ще им отнеме и това,
което имат и ще обеднеят още повече.
Образите, в които се излагат притчите, са храна за
чувството, което е състоянието, в което живее народът.
Мисълта, Словото е храна за пробудения човешки ум,
който се проявява чрез самосъзнанието. И тогава можем
да кажем, че човек, който само съзерцава образите, без да
разбира тяхното съдържание, е представител на народа.
В разбирането на образите човек става вече ученик. Той
разбира това, което образът иска да му каже. Понеже
всяка човешка душа в процеса на своето развитие има
възможност да премине от съзерцанието на образите
към разбирането на тези образи, тя има възможност да
премине от екзотеричното разбиране на Християнството
към езотеричното.
Така че, на пръв поглед различаваме на една страна
народа, а на другата страна учениците. Но Евангелието
ни дава и други, още повътрешни кръгове между самите
ученици. И самите ученици са на степени и от това
се определя вече отношението на Христа към тях. В
Евангелието на Марко ни е показано найясно това. Той
ни показва три пъти кръга на тримата ученика Петър,
Яков и Йоан, като свидетели на определени събития. Това
не е случайно явление, защото в Евангелието няма нищо
152
случайно. И забележително е, че при призоваването на

учениците Той найпърво тях призовава плюс Андрей,
който е четвъртият от този тесен кръг на ученици.
Първо виждаме тримата с Христа при възкресението на
момичето в къщата на Яир, след това при Преображението
на Христа на планината и найпосле при борбата на Христа
със Смъртта в Гетсиманската градина. Има сцени, където
към тримата се прибавя и Андрей. Тогаз имаме кръга на
двете двойки братя: Петър и Андрей. Яков и Йоан.
За пръв път виждаме четиримата на брега на Гали
лейското езеро, тогава Христос ги призовава за ученици.
След това те са свидетели на първото дело на изцелението
на тъщата на Петър. В първата глава, 29 стих на Марко е
казано: "Щом излязоха от синагогата, дойдоха с Яков и Йоан
в къщата на Симона и Андрея и тъщата на Петър лежеше
болна от огница". Третият път срещаме четиримата на
маслинената гора преди Гетсимания. В 13 глава на Марко,
от 3 до 8 стих е казано: "И когато седеше на маслиновата
планина срещу храма, Петър, Яков, Йоан и Андрей го
запитаха насаме: Кажи ни кога ще стане всичко това? И кое
ще бъде знамението, ако всичко това трябва да се изпълни.
А Исус им отговори... " Той им говореше преди своята смърт
за свършека на стария свят и началото на новия.
Сцените, на които присъстват тримата и тези, на които
присъствуват четиримата не са нещо случайно, а ни се
показва, че има един потесен кръг от ученици, на които
се разкриват подълбоките Тайни на Учението, докато
найпосле кръгът се стеснява до един, до "ученика, когото
Господ любеше", който единствен присъстваше под кръста
при разпъването и на когото Исус казва: "Ето майка ти,
като посочва майка Си и обръщайки се към майка Си,
казва: Жено, ето син ти." А на друго място видяхме какво
значи майката Исусова Тя е Дева София.
Ако направим тези шест сцени като таблица ще видим,
че три пъти имаме среща с четиримата ученици и три
пъти с тримата. И тези неща не са случайни. Също не
153
Влад Пашов
е без значение и това, къде стават тези събития. Две от

тях стават в къщи, две на планината, където Христос дава
известно Откровение на учениците. Къщата и планината,
освен че са реално съществуващи, са същевременно и
символи. В този смисъл планината е символ на Духовния
свят, на едно издигане на съзнанието във Висшите светове,
а къщата е символ на физическия свят. И както е показано
в Евангелието от къщата се отива към планината.
Така че, имаме три кръга от ученици, на които Христос
говори. Найголям е кръгът на народа, вторият е кръгът
на 12 те и третият е кръгът на тримата или четиримата
ученици, които са свързани по особен начин с отиването от
къщи на планината.
В тези три кръга Христос предава Учението по три
различни начина, които отговарят на трите метода, на трите
начина на предаване на окултното знание, на трите степени
на окултното познаване. Първият начин е така нареченият
образен начин, когато Духовният свят се разкрива в образи.
При втория начин учението, знанието се разкрива чрез
Словото, при който ученикът слуша Учителя да говори за
Тайните на Битието. При третата степен ученикът влиза
във вътрешна връзка със самата Същност на нещата и
Тя му се разкрива. При тази степен ние навлизаме, така
да се каже, в найвътрешното помещение на Храма на
Мистериите, Светая Светих, където Христос сам се изявява
в Своята Същност на учениците.
В тези три степени на висшето познание ние виждаме
едно точно разграничение на екзотеричната и езотеричната
дейност на Христа. Народът е вън, найвъншният кръг,
където Учението Му се разкрива в образи, които се явяват
като семена, които са посадени в тяхното подсъзнание
и които като поникнат, ще предизвикат силите, които
ще разчупят кората, която обгръща тяхното съзнание и
ги привежда в спящо състояние. Защото тези образи са
живи и са свързани с мощните сили на Христа, които
работят върху човешката душа. А учениците са вътре в
Светилището на Словото, където се поддържа съзнанието
154
за Духа, където съзнанието на учениците е пробудено и

те имат отворени уши и очи, чуват Словото, разбират го
и го прилагат. Тримата и четиримата ученици са още по
навътре в Светая Светих на Храма, където човек вече
се оформя като носител и проводник на Божествения
Дух. Те по вътрешен път получават вече Откровението за
истинската Христова Същност.
Естествено, че не е случайно и кръгът на тримата
и четиримата. И тук има някакво различие в техните
възможности за вътрешно разбиране на Учението.
В древността, в езотеричните среди, при писането на
числата не се е гледало на тях само като количествени
величини, но и като качество. Същото се отнася и за
геометрическите фигури, с които изразяваме числата. Така
четирите се изразява като квадрат или правоъгълник, което
е символ на основата, върху която се гради къщата. Затова
квадратът е близо до земята. Числото три се изразява в
триъгълник, който със своя връх сочи Небето и той самият
е знак на Небето, когато четирите е знак на земята.
Трите и четирите също така ни разкриват полярността
на проявяващия се живот вътрешното и външното
проявление на живота. Имаме четири посоки на света
в макрокосмоса, които определят външния свят
пространството. Ако се обърнем към вътрешната страна
на човешкото естество виждаме, че там царува числото 3
мисъл, чувство и воля, която троичност се изразява и във
физическото тяло глава, гърди и стомах или крайници.
В средата на тримата Христос действа по един начин,
а в средата на четиримата той действа по друг начин.
Пред тримата той се разкрива като вътрешна Същност
на човешкото същество, а пред четиримата се разкрива
като космична Същност, която действа на човека отвън,
от космоса. Това са двете страни на едно и също явление,
на един и същ процес. Кръгът на тримата се явява при
възкресението на дъщерята на Яир, при Преображението
и в Гетсимания. Първата сцена е символ на пробуждането,
на възкресението на човешката душа. Втората ни показва
155
Влад Пашов
състоянието на душата при сливането й с Духа, когато

става пълно преобразяване. Третата степен ни показва
състоянието на душата, когато трябва да пожертва всичко,
каквото е придобила за благото и повдигането на своите
помалки братя.
Кръгът на четиримата се явява при призоваването
на учениците, при изцелението на Петровата тъща и при
Словото, с което Христос им разкрива свършека на стария
свят и началото на новия. При призоваването Христос е
вече слязъл от космоса в едно човешко тяло и извършва
първото действие на физическия свят призовава
четиримата символ на четирите природни стихии и ги
поставя в служба на работата, която иде да извърши. При
изцелението на тъщата на Петър четиримата присъстват
на едно събитие от историческо значение, което се
извършва също във външния свят. За тъщата на Петър
се казва, че страдала от огница. Тук трябва да кажа, че
както думата тъща, така и думата огница не трябва да се
разбират в буквален смисъл. Известно е, че в духовните
и специално в окултните Братства понятията брат, баща,
отец се употребяват не за да означат кръвно родство, а
духовно отношение. Същото се отнася и за думата тъща.
Споменаването на тази дума намираме при разказа за
Мойсей, когато бил при Мадианския първосвещеник
Йетро, който му бил тъст, когато се оженил за една
от неговите седем дъщери. Това е пак едно духовно
отношение, един акт на Посвещение, при който Йетро
става тъст в смисъл на духовен баща на Мойсей, който
го въвежда във Висшите духовни светове. А че Христос
е излекувал тъщата от огница, това ни показва един
окултен исторически процес. Христос със своето слизане
от Космоса на земята и с това, че призовава четиримата
за свои ученици, които са свързани с четирите стихии на
Природата, с което поставя под своя власт стихиите на
Природата, се показва, че Христос прекъсва дейността
на древните оракули, на древните друидеси, на древните
сибили, които са пророчествали и вършили предсказания
156
под влиянието на природните сили, а не по своя вътрешна

духовност. Пророците се различават от сибилите по това, че
те говорят от своя вътрешна духовна опитност Духът при
тях говори отвътре, а при сибилите духовете говорят отвън
и привеждат своите проводници в едно състояние, подобно
на треска. Такива са медиумите и всички, които говорят
чужди езици. Такива са били и делфийските питии.
И когато се казва, че Христос излекувал тъщата на
Петър, това показва, че Христос прекратил по този начин
връзката с Духовния свят. Това се потвърждава и от
мисълта на Учителя, където казва, че това, което Христос
извършва с едного, се отразява на цялото човечество.
Петър вероятно е бил в някакъв духовен кръг, където
неговата "тъща", неговата духовна ръководителка е била
ръководителка на този кръжок. И сега Христос я излекувал
от тази духовна треска и я въвежда в новия път, да дойде
чрез събуждането на своята вътрешна духовна природа във
връзка с Духовния свят, който е проникнат от Христовата
Същност. И това става пред присъствието на четиримата,
които са представители на четирите природни стихии, чрез
които са действали сибилите обхванатите от огница. С
този акт Христос въздейства и на четиримата ученици и
специално на Петър, като укротява стихиите в него, които
играят голяма роля в неговия живот, и ги насочва към
развиване на вътрешните духовни сили, които като бъдат
правилно развити, ще го поставят в контакт с Духовния
свят и във вътрешно общение с Христа.
Казах, че тримата имаха отношение към вътрешния
духовен живот на човека мисълта, чувството и волята.
Тогава можем да кажем, че Йоан е представител на мисълта,
Петър е представител на чувството, а Яков е представител
на волята, на делото. И въздействайки върху тях, Христос
въздейства върху всички човешки души, върху техните
мисли, чувства и действия. Тримата са оставили и писмени
документи, в които са отразили себе си: Йоан ни е оставил
своето Евангелие, Откровението и три послания. От Петър
имаме две послания и под негово ръководство евангелист
157
Влад Пашов
Марко е написал своето Евангелие. От Яков имаме едно

послание и той като представител на волята държи на
делото и казва: "Вяра без дела е мъртва".
Друго едно забележително положение е призоваването
на четиримата те всички са били рибари и Христос
ги извежда от морето на сушата. Понеже заставаме на
положението, че всичко преходно е символ, то и тази
сцена, макар да отговаря на един исторически факт, е
същевременно символ. Морето в случая символизира света
на природните стихии, под влияние на които са работили
четиримата ученици. Христос ги извежда от това море на
стихиите и както видяхме погоре, прекъсва връзките с
тези стихии и насочва тяхната дейност навътре. Това е
символизирано с отиването на сушата, на която се излиза
при отиване към къщи. От морето към сушата означава,
че учениците излизат от макрокосмичното изживяване на
Природата и отиват към трезвото, будно земно съзнание.
И непосредствено след това тези четирима ученици са
свидетели на сцената в къщата на Петър. Това показва,
че пътят води от морето на сушата и от сушата вкъщи.
Тук имаме постепенно преминаване от външното, макро
космичното изживяване към вътрешното, психичното;
от космичното съзнание към личното съзнание. Преди
всичко Петър трябва да мине този път. И наистина Петър
ни е показан в цялото Евангелие като една неспокойна,
вълнуваща се душа, която често изпада под влиянието на
приливите и отливите на природните стихии. С изцеле
нието на неговата тъща се дава нова насока на неговите
вътрешни сили те се насочват навътре за организиране
на неговия вътрешен живот. Това става, когато човек се
прибере в къщи, в присъствието на своя Учител. Къщата
тук е символ на дълбоката вътрешност на човека, която
е убежище на неговото Съкровено естество. Евангелието
на Марко със своя образен език подчертава силно, че
под знака на четиримата се извършва преминаването
от външността във вътрешността, отиване вкъщи. Скоро
след сцената в къщата на Петър се описва изцелението на
158
схванатия от подагра, което е също свързано с отиването

вкъщи. Там е казано:
"Разчу се, че Той е вкъщи. И тука се събра много
народ, така щото нямаше място и вън пред вратата и Той
им говореше". И после се описва, че дошла една група
хора, четирима от които носили пострадалия от подагра
на носило и понеже не могли да влязат през вратата,
качили се на покрива и го спуснали с одъра вкъщи. Тук
четиримата пак не е случайно, защото в Еевангелието
няма нищо случайно, а всичко е поставено на своето
място и има свой смисъл.
Можем да кажем, че докато изцелението на Петровата
тъща е един залез, сбогуване със старото Откровение на
стихиите, то възкресението на дъщерята на Яир е слънчев
изгрев, едно ново начало, възраждане, новораждане на
космичния живот във вътрешността на човека. Това
възкресение не е станало пред целия народ, не е станало
и пред 12те, а само пред тримата, което показва, че то е
едно езотерично събитие.
Във връзка с разказа за възкресението на дъщерята
на Яир е включен и разказът за изцелението на же
ната, която страда от кръвотечение. Това изцеление
е освобождаване на жената от излишъка на старите
женски сили. То е причинено от прилива на стихиите
или на Природата, вливането и втичането на които се
пресича само с докосването на жената до дрехата на
Христа. Докосването до дрехата на Христа предава
сплотеност и форма на нейните безформено изливащи
се сили. Това събитие става на открито пред целия
народ и пред всички ученици и показва, че Христос
повелява стихиите на Природата и предава устойчивост
на човешката душа.
Това, което прелива в организма на жената с кръво
течение като стихиен, болестен излишък, то липсва тол
кова много на дъщерята на Яир, че тя изгубва своята
жизнена сила и умира. Момичето страда от друга
крайност на жената с кръвотечението. Елементарните
159
Влад Пашов
сили с техните периоди на приливи и отливи не могат

да намерят никакъв достъп до нейния организъм. Тук
имаме работа с една душа, която е тъй силно отведена
отвън навътре, че настъпва безплодие до пресушаване
на собствените жизнени сили.
Можем да кажем, че в кръга на четиримата в Пет
ровата къща става притъпяването на макрокосмичните
сили. Човек е въведен вкъщи, където имаме стъпка от
външността във вътрешността. Вътре той отново намира
Духовния свят. Сибилата занемява, Девата възкръсва.
Остарелият земноженствен елемент отива към своя
край, вечноженственото, което не е вече свързано с пола,
започва да действа. Тесният кръг от тримата ученици
приема семето на новия живот. Изцелението на Петровата
тъща става физически над старата жена, душевно
над Петра и над тримата ученици. Възкресението на
момичето, на девицата стана физически над дъщерята
на Яир, душевно над душите на тримата ученици и те
приемат нещо от самото Христово Същество. Христос им
се изявява като семе на Новия живот.
Посятото в къщата на Яир семе се превръща
на планината Тавор при Преображението в цвят на
виждане. Петър, Яков и Йоан бяха изживели при одъра
на момичето разливащите се от Христа навън нови
жизнени сили. Сега на планината Тавор те проникват
със своя духовен поглед в лъчезрящото Откровение на
Христовото Същество.
Сцената на Преображението е една сцена, която
разкрива много Тайни за онзи, който може да чете. Христос
отива на планината Тавор със всичките си ученици. В
подножието на планината Той оставя деветимата и взима
със Себе Си само тримата Петър, Яков и Йоан, тези, които
бяха при възкресението на дъщерята на Яир. Пред тях се
преобразува, т.е. техните духовни очи се отварят и те виждат
Неговата Слава, виждат Христа в етерния свят и от двете
Му страни са Мойсей и Илия. Значи, имаме три небесни
фигури Христос, между Мойсей и Илия и трима земни
160
човеци Петър, Яков и Йоан. Учениците са като замаяни

от това, което виждат и Петър казва: Учителю, добре е да
направим три шатри една за Тебе, друга за Мойсей и трета
зa Илия. Ако вникнем подобре в образите на Мойсей, Илия
и Христос, между тях, можем да видим в тях представа
за Небесната Троица Отец, Син и Дух Святий. Мойсей
представя Бога Отец, Който носи в Себе Си лоното на
миналото. Христос е Синът "Този е Моят обичен Син, Него
слушайте". В лицето на Илия е представена създаващата
бъдещето сила на Светия Дух. И сега в тримата ученици
трябва да се отрази живо Небесната Троица. Христос
иска да направи от този кръг на тримата ученици земни
носители на Небесната Троица. Той извършва едно дело на
Откровение, на самопожертване, за да бъде обожествена
вътрешността на човека, на микрокосмоса. Небето трябва
да бъде потопено в човешката душа в неговата троична
същина. Учениците долавят смътно намерението на Христа
и затова Петър казва: Да направим три шатри. Но Христос
иска тримата ученици да бъдат тези три шатри, в които да
се отрази Небесната Троица.
Докато тримата са с Христа горе на планината, долу
останалите се натъкват на една несполука. Дохожда при
тях някакъв болен и те се опитват да го излекуват, но
не могат. Преди това те са вършили това нещо, а сега не
могат. Това показва, че силата, която е вършила това, се е
оттеглила от тях.
Не много след изживяването на тримата на планината,
в следващата глава Евангелието на Марко ни разказва, че
двамата Заведееви синове, Яков и Йоан, казват на Христос:
Направи за нас да седнем един отляво, един от дясната ти
страна на Твоята Слава. Това, погледнато повърхностно,
показва известна гордост от страна на тези ученици. Но
ако се погледне подълбоко и се свърже с изживяването
при Преображението, ще дойдем до друго заключение. Ще
разберем, че тези двамата са доловили мисълта на Христа
да станат носители на Висшата Троица, върху които
Христос да може да се опре в Своята дейност на земята.
161
Влад Пашов
На планината Тавор Христос наистина отпечатва Висшата

Троица в душите на тримата ученици, но това, което
Христос им дава не стига до тяхното земно съзнание. Йоан
и Яков смътно го схващат и го изразяват с горния въпрос,
а Петър съвсем не го долавя.
Както изцелението на Петровата тъща е свързано с
изцелението на дъщерята на Яир, така и Преображението на
Христа на планината Тавор е свързано с апокалиптичното
поучение на Христа на маслинената планина, което е
описано в 13 та глава на Марко, в 24та глава на Матей и
в 21 т а глава на Лука. Тук се загатва за много възвишени
космически Тайни. Христос е заедно с учениците Си в
Храма. Храмът е Бог в Своето тяло, Храмът е тялото на
Бога, Който сега е въплътен в едно човешко тяло, което е
също така Храм на Бога. И така, имаме малкият Храм и
големият Храм. Тогава един от учениците, който чувства
Божествеността на Христос, която прониква с аурата си
целия Храм, казва: "Учителю, виж какви камъни, какъв
Храм". Този ученик е Йоан.
Отговорът на Христа е като съд над света. Той казва:
Виждате ли цялата тази голяма сграда? Камък на камък
няма да остане, който да не бъде разрушен. След това
Христос се качва с учениците на маслинената планина,
на която се намира маслиновата градина Гетсимания.
Тук Христос заделя четиримата ученици настрана на
върха на маслинената планина, както беше взел при
преображението тримата. В Евангелието е казано: Като
седеше на маслинената планина срещу Храма, запитаха
Го насаме Петър, Яков, Йоан и Андрей. Тук Христос дава
на четиримата ученици духовния образ върху съдбата
на света. Тук Христос показва на учениците загиването
на стария свят. Но Той им показва и началото на новия
свят, семето, което е посято в разораните бразди на
разорания свят. Той е едновременно и Сеятел и семе.
Той посява самия Себе Си в земния свят в една велика
картина. От това семе, което е Христовата сила, ще
израстне новият свят, обгърнат от Христовата аура.
162
И затова Той казва за това време: Тогаз ще видите

Сина Человечески да идва на облаците с голяма сила и
Слава.
Емил Бог, ученик на Щайнер казва: "Христос дойде
от космическото в човешкото, той премина от четирите
към трите. С това старите космически сили на света
станаха неизползваеми (Петровата тъща, жената с
кръвотечението) и във вътрешността на човека се про
бужда семето на новото плодородие (дъщерята на Яир),
в човешкото същество почва да свети Божествената
Светлина на новия еон (Преображението). Но сега, пре
насяйки Себе Си във велика жертва, Христос се връща
от човешкото към космическото. Неговото човекоставане
е последвано от неговото светоставане. От трите той
отново се връща към четирите. Тогаз на маслинената
планина около него са събрани четиримата ученици
като представители на четирите светове, на четирите
стихии, на четирите небесни посоки. Христос се пренася
в жертва във всичките ширини в земния пространствен
свят, за да може, когато семето поникне, целият космос
да бъде потопен в новото сияние на Светлината. "Тогава
Той ще разпрати Своите Ангели и ще събере Своите
избрани от четирите ветрове, от края на земята до края
на Небето." (Марко, 13 глава, 27 стих).
"Това, което се изразява в четиримата ученици, то е
записано в мълчаливата монументалност на книгата на
историята чрез знака на кръста. Там четворката е напълно
осъществена. Христос умира на кръста, съединявайки
своята душа с пространството на земята. Затова е казано:
"Ето Агнецът Божий, Който носи греха на света". Така, че
пътят към света, към космоса, води през човека".
При призоваването на учениците се извършва чове
коставането на Логоса, Той е съединен с едно земно
тяло и овладява стихиите на Природата, символизирани
чрез четиримата ученици. В Гетсиманската градина,
когато Христос е между живота и смъртта и води борба
със смъртта, когато Логосът е на път да се освободи
163
Влад Пашов
от човека, като премине през смъртта и я победи,

присъстват тримата ученици Петър, Яков и Йоан.
Триъгълникът е път към Небето, към космоса. Така че
всичко в Евангелието, до буквата и до числото е пълно
със смисъл и значение.
При Преображението, където Христос се явява в
своята небесна Слава, присъстват тримата; при Възне
сението, което е едно още помощно преображение,
присъстват всички ученици. След като 40 деня Христос
ги е поучавал в Тайните на Царството Небесно, след
Възкресението Той се възнася, като облак го закрива от
техните очи. Също се казва, че облак ги е закрил и при
Преображението изчезват Илия и Мойсей, и остава само
Исус. "Може би ще можем да си изясним изживяването
на учениците на планината на Възнесението като един
велик синтез, обгръщане на това, което тримата видяха на
планината на Преображението и което четиримата чуха
на маслинената планина. А планината на Възнесението е
именно маслинената планина. Но вместо светлия образ на
Христа, който е закрит от облак, те виждат двама мъже в
бели дрехи (Деяния, 1 глава, 10 стих). "И като се взираха към
Небето, когато възлизаше, ето двама человека в бели дрехи,
застанаха пред тях". Също при Възкресението се казва, че
Мария видяла двама Ангели в бели дрехи, че стоят в гроба.
Откъде се вземат тези двама души в бели дрехи? Те бяха
същите, които учениците видяха при Преображението и те
са вървели с Христа, но Неговата Светлина, така да се каже,
ги е закрила и когато Той се възнесе и облак го засени, те
се явяват. И всички сцени, събития и явления, които се
описват около Възкресението и Възнесението са пълни със
смисъл и значение, а не са случайно станали неща. Това
показва дълбоката езотерична композиция на Евангелията,
а не на случайно написани биографии или истории.
След Възнесението следват Петдесетницата, излива
нето на Святия Дух върху апостолите. Но преди това, по
предложение на Петър, е избран 12 я апостол, за да по
164
пълнят кръга на 12те. След това Петър от името на 12 те

говори на народа на различни чужди езици. Тук говори
Петър, за когото е казано, че е канара и на него Христос
ще основе своята църква. В този смисъл Петър се явява
като основател и ръководител на църквата, а Йоан се
явява като ръководител на езотеричното течение в кръга
на 12 те . Оттук всички ученици се пръскат като апостоли
на Новото учение на Христа, което беше припомнено от
Светия Дух. Защото и Христос им казва: Аз ще ви изпратя
Светия Дух, който ще ви напомни всичко, което Аз ви
говорих. А по времето на Гетсимания и около разпятието
всички ученици, с изключение на Йоан, бяха изпаднали
в едно полусънно състояние на съзнанието. Те бяха, така
да се каже, забравили кои и какви са и се движеха като
сомнамбули. На Петдесетница те се пробуждат от този
кошмарен сън и застават всеки на своето място като
носители на Христовото Слово и сила, които трябва да
проникнат в света.
11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА

ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ
Два процеса се извършват във взаимоотношението

между човека и космоса. При единия процес в човека
има стремеж да се издигне, да израстне като едно житно
зърно нагоре към един висок Идеал, който е Божественото
Начало в него. Но човек не би могъл никога да се издигне
до такава висота, до която той се стреми да се издигне, ако
на помощ не биха му дошли повисши Същества. В света
съществуват Същества и други сфери на Битието, които
се свързват с човешкото развитие, за да повдигнат човека
до своите собствени висини. Тези Същества се свързват
с човешкото развитие, като временно обитават в някоя
165
Влад Пашов
човешка душа, в някое човешко същество, или както се

казва, приемат човешка форма. Или можем да кажем, че се
проявяват като една сила в човешката душа, която прониква
тази човешка душа и я вдъхновява. Това е вторият процес
на отношение на човека и космоса.
Така щото едно човешко същество, което е одушевено
от едно Божествено Същество, може да извърши в
човешкото развитие много повече неща, отколкото един
обикновен човек. И тези Същества, които наричаме гении,
които искат да движат напред развитието на човечеството,
чрез тях работят възвишени Същества, които се свързват по
някакъв начин с тези човеци и говорят чрез техните уста и
се проявяват чрез техните мисли.
Така че имаме два процеса, които трябва да имаме
предвид: издигане, развитие на човека нагоре към Божест
вените висини, и слизане на Божествени Същества в
човешкото тяло и в човешката душа. Тези възвишени
Същества, които идват да помагат на човечеството, идват
от сферата на Слънцето и планетите и се свързват със
земното човечество, за да придвижат напред развитието
на човечеството. И човек, който е проникнат от такова
възвишено слънчево Същество, е нещо много повече,
отколкото неговата външност показва.
В древността, в Храмовете за Посвещение са знаели
за този двойнствен факт относно хода на човешкото
развитие. Принадлежащите към Мистерийните центрове
са различавали слизащите от духовните сфери Божествени
Същества и издигащите се от земята, стремящи се към
Посвещение в духовните Тайни човеци.
При случая с Христа имаме от една страна слизащия
към земята Слънчев Дух и издигащия се нагоре Посветен
в лицето на Исус от Назарет. И Учителят казва, че за да
се извърши една велика работа на земята, трябва да се
съединят едно Същество отгоре и едно същество от земята.
Земното същество ще послужи само като проводник на
небесното Същество. Четирите Евангелия ни описват
именно това съчетание на две такива Същества едно
166
слизащо отгоре и друго, възлизащо от земята нагоре. В

момента на Кръщението, извършено от Йоан Кръстител
върху Исус от Назарет, Божественият Дух слезе на земята
и се съедини с човешкото същество Исус от Назарет.
Но за едно такова възвишено Същество, каквото е
слизащият към земята Божествен Дух в лицето на Христа,
е било необходимо да се подготви едно специално за целта
тяло, което да го приеме в себе си. И е било необходимо
не само едно физическо тяло, но едно специално етерно и
астрално тяло. За подготовката на тези носители ни говорят
Евангелията на Матей и Лука, докато Марко и Йоан
почват да говорят направо за дейността на Христа, който се
вселява в тези обвивки.
Посветените от различните Школи на миналото са
знаели за идването на Христос на земята. Но не всички
Посветени са били посветени във всички Тайни, защото и те
са на степени. Съществували са различни светове, различни
родове посветени. Имало е такива, на които е било ясно през
какви степени трябва да мине едно човешко същество, за да
израсте в развитието си нагоре, за да може да послужи като
посредник на едно слизащо отгоре възвишено Същество. А
имало други, на които било известно как се проявява едно
възвишено Същество, когато то се изявява в един човек.
Това е необходимо да знаем, за да разберем Писанията на
различните евангелисти за Христа.
При Христос имаме едно слизане отгоре надолу. И
никак не трябва да се учудваме, ако за разбирането на това
велико събитие биха били необходими не само четирима
евангелисти, но много повече. Двама от евангелистите
Матей и Лука се спират да опишат каква е била личността,
която е приела в себе си Божественото Същество. Матей
ни описва подготвянето на физическото и етерното тяло, а
Лука ни описва подготвянето на астралното тяло. Марко
не се интересува от това, как се е развил този, който е
послужил за посредник на Христовото Същество. Той
започва веднага с Йоановото кръщение, когато над Исус
слиза Божествения Дух във вид на гълъб. А в Евангелието
167
Влад Пашов
на Йоан, още от самото начало ни се описва Същината на

този Божествен Дух, на Слънчевото Слово, на Логоса, Който
е бил в Началото и Който слиза към земята да се въплъти в
човешко тяло. Затова Евангелието на Йоан е найдълбоко.
Така че, четирите Евангелия описват Христовото
Същество от четири страни, от четири гледища. В опи
санието всеки се придържа към своята изходна точка, за
която се е подготвил от степента на своето ясновидство и
посвещение. Защото четирите евангелисти описват Христос
като ясновидци, като посветени на различна степен и
са схващали отделните страни от сложното Христово
Същество.
Матей насочва своя поглед към раждането на Исус по
Соломоновата линия и предава как са подготвени физи
ческото и етерното тела. Той ни представя Христа като
човек, който води началото си от Авраама и съдържа в
себе си в съвършенство това, което е вложено в Авраам
като зародиш и е проникнато от Божествения Дух, който в
течение на човешкото развитие трябва да проникне всички
Марко още отначалото насочва своя поглед върху
слизащия от Небето Слънчев Дух. Той не проследява
никакво земно същество. За него физическото тяло, в
което беше слязъл Христос, е само едно средство, един
проводник, чрез който се проявява Христос на земята и той
описва действието на Христос като Слънчев Дух, проявен
чрез това тяло. Затова той обръща вниманието ни върху
това, как действат силите на Слънчевия Дух, проявени чрез
едно физическо тяло.
Лука, който описва родословието на Исус, не държи
за това, което Христовото Същество изживява като физи
ческа личност, но държи на това, какво изживява той като
душа, какви чувства и усещания има, какви творчески
способности проявява. Той ни описва Любовта, милостта,
състраданието, които Христос проявява към хората. Понеже
всички тези неща са израз на едно организирано астрално
тяло, затова казваме, че Лука се интересува повече от това,
168
да ни опише астралното тяло на Христос, докато Матей

описва физическото и етерното тела, чрез които се проявява
физическата личност.
Авторът на Евангелието на Йоан насочва погледа си
върху това, че найвъзвишеното, което може да действа на
земята, Слънчевият Дух, слиза на земята в тялото на Исус.
За него физическото тяло е само средство, за да посочи
как се проявява Слънчевия Логос в човечеството чрез едно
физическо тяло.
Казах порано, че Матей насочва своя поглед преди
всичко към физическото тяло на Исус, в което се въплъ
щава Христос. И той проследява това физическо тяло
до разпъването и полагането в гроба. Неговият поглед е
насочен към това, как Божественото се вселява в тялото на
Исус и след това как го напуска. И затова при него имаме
израза: "Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил?" Това
е онзи момент, когато Логосът напуска тялото на Исус и
в него остава само душата на Адам, за която казах, че е
вселена също в тялото на Исус. И тя е, която вика сега:
"Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил?"
За Марко казахме, че той описва, как слънчевите сили
със слизането на Христа на земята се вливат в земята и
в тялото на Исус. А при смъртта тези сили се оттеглят
с напускането на физическото тяло на Логоса, който е
носител на тези сили. Затова същите думи, които бяха
казани при Матей, са казани и в това Евангелие. Защото
душата, която е още в тялото след напущането на Логоса,
с което се изтеглят неговите животворни сили, чувства, че
тези сили сега я напускат.
Лука и при смъртта насочва своя поглед върху
астралното тяло и ни описва това, което Христовото
Същество изживява в този момент. Описва ни как в
Христос в този момент изживява найвисокото проявление
на милост, на Любов. Ето защо той отбелязва думите: "Отче,
прости им, защото не знаят, що вършат". Това са слова
на Любов, които могат да излязат само от едно високо
организирано астрално тяло. Той също предава последните
169
Влад Пашов
думи на Исус на кръста: "Отче, в Твоите Ръце предавам

духа Си". Това ни показва също голямата преданост,
отдаденост и смирение, които също са израз на едно високо
организирано астрално тяло.
Йоан ни описва как самият той, майката Исусова и
нейната сестра стоят под кръста и цитира думите, които
Исус отправя към майка Си и към него: "При кръста стояха
майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и
Мария Магдалина. А Исус, като видя майка Си и ученика,
когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си:
'Жено, ето син ти". После каза на ученика: "Ето майка
ти". И от онзи час ученикът я прибра у дома си". По този
начин Христос установява духовното братство това,
което е цел и смисъл на земния живот, което е и смисълът
на Христовия импулс основаването на новото духовно
братство, основано на духовна, а не на кръвна връзка. Така
че, Йоан ни описва как, когато беше на кръста Христос
установява едно повисше братство от това, което се
основава на кръвното родство.
Четирите евангелисти разглеждат Христа от четири
различни гледни точки. Този въпрос ще разгледаме по
подробно в следващите редове. И всеки един от тях насочва
своя поглед към тази страна, за която той е подготвен и
нея описва, а другото той го изпуска. Затова описанията
на четирите Евангелия не си противоречат, но взаимно се
допълват. По такъв начин ние можем да обгърнем Христовото
събитие в неговата целокупност. На това се дължи фактът, че
неща, които ги има в едно Евангелие, ги няма в други. Така
например в Евангелието на Матей се срещат вдъхновените
думи на Петър: "Ти си Син Божи, ти си Христос". Също се
срещат и думите: "Ти си Петър, което значи камък, канара,
и върху тази канара Аз ще съградя Моята църква, Моята
общност". Матей ни описва Христос като човек, в Когото Бог
се проявява. Тези думи ги няма в другите Евангелия.
Марко ни рисува Христос като проявена Слънчева
сила, като Всемирна космична сила, която изпраща Своите
действия на земята, само че по един нов начин. Той рисува
170
проявите на Слънчевата сила в нейното елементарно действие

в даване живот на болните и възкресяване на мъртвите.
Още в първата глава, след като споменава за изкушението,
той почва да описва знаменията на Христос и се казва: "Той
поучаваше като един, Който има власт", т.е. разполага със
сила. И тази сила, която е сила на космоса, която се струи
през Него, Той употребява, за да помага на хората изгонва
бесове, лекува прокажени, парализирани и всички болести.
В това се изразява космичната сила чрез Него.
Евангелието на Лука ни рисува как се проявява
душевния принцип в Христос, който се изразява чрез
астралното тяло. Затова той Го описва като милосърден,
състрадателен, смирен, кротък и пр. всичко, с което може
да помогне на човека и да влезе в неговото положение.
Йоан ни описва духа на Христос, който е Духът на
космоса.
Видяхме, че Христос е проявеният Бог, Божественият
Дух, Духът на Слънцето, което е външен израз на Духа
Христов, като преминава през дванадесетте зодиакални
знаци в своето видимо движение през небесната сфера,
има различно влияние или се проявява по различен начин.
Понеже според Херметичната Мъдрост туй, което е долу е
подобно на това, което е горе и това, което е горе у подобно
на това, което е долу, като под долу разбираме външната
страна на явленията, а под горе вътрешната, духовната
страна на явленията, то можем да кажем: Както влиянието
на Слънцето през дванадесетте зодиакални знака е различно,
също така и Христовата сила, Христовото Слово, проявено
чрез дванадесетте апостоли, ще бъде различно. То е една и
съща сила, но поляризирана по 12 различни начина. Тъй
както светлината е една, но като премине през призмата,
се разлага на седем или дванадесет цвята. Сега познаваме
седем, но те всъщност са дванадесет, което отговаря на
дванадесетте знака на зодиака. Също и апостолите отговарят
на дванадесетте зодиакални знака. Затова можем смело да
кажем, че апостолите не са случайно дванадесет. Понеже
Христос е Слънцето и то в своето проявление трябва да се
171
Влад Пашов
прояви чрез дванадесетте знаци, затова имаме дванадесет

апостола, които са дванадесетте знака на зодиака, чрез
които се поляризира Христовата сила. Можем конкретно
да определим кой апостол на кой зодиакален знак отговаря.
Това показва, че има съответствие между космичната
мисъл, отразена в зодиака и човешката мисъл, проявена
чрез дванадесетте различни типове хора, които представят
знаците на земния зодиак или зодиака на Християнството,
ако можем така да се изразим. Имената на апостолите са
следните и отговарят на следните знаци:
1. Петър Телец 7. Тома Близнаци
2. Йоан Водолей 8. Матей или Леви Стрелец
3. Андрей Овен 9. Симон Канонит Зилот Дева
4. Яков Заведеев Рак 10. Леви, нар. Тадей Везни
5. Филип Лъв 11. Яков Алфеев Риби
6. Натанаил Козирог 12. Юда Искариотски Скорпион
Според един друг автор, отношението на знаците към
дванадесетте апостола е следното:
1. Филип Овен 7. Натанаил Везни
2. Яков Алфеев Телец 8. Юда Искариотски Скорпион
3. Тома Близнаци 9. Андрей Стрелец
4. Левий Рак 10. Симон Канонит Козирог
5. Симон Петър Лъв 11. Матей Водолей
6. Йоан Дева 12. Яков Заведеев Риби
От факта, че Христос свърза себе си с един кръг от 12
ученици по един особен начин, не е случайно. Естествено,
както ни съобщава и Евангелието, броят на тези, които
се намираха в отношение с него като ученици беше зна
чително поголям. Така имаме кръгът на седемдесетте и
след това още поголемия кръг на народа. Дванадесет са
един избран кръг. В тяхната цялост те са един велик реален
символ. Чрез това, че около Христос се събират именно
тези дванадесет, се изразяват мирови Тайни.
Дванадесетте са представители на човечеството. Всеки
един от тях е въплъщение на един особен вид човеци.
Кръгът е като едно Откровение на едно дванадесеторно
172
устройство, което е вродено в човечеството. Не съществува

душевна форма в човечеството, която да няма свой пред
ставител в лицето на един от дванадесетте апостоли, както
слънцето се движи всред звездите на небето, което е
опасано от разделения на 12 части Зодиак, така и Христос
се движи сред човечеството, което е представено чрез
дванадесетте апостоли. Зад всеки един от дванадесетте
апостоли стои една човешка група, която принадлежи на
един от дванадесетте знака на Зодиака, осъществява една
от дванадесетте звездни възможности на човечеството.
Самото Евангелие назовава веднъж звездното име на
един от учениците. Тома е наречен Близнак. Съзвездието
Близнаци, както и знакът Близнаци на небето е същото,
каквото е в човечеството човекът Тома. Ако Евангелието
би назовало звездното име на Юда Искариотски, то би го
нарекло Скорпион. Както между съзвездията на небето има
един Скорпион, така и между учениците трябва да има
един Юда. Да се чудим на това, че предателят Юда бе взет
от Христос между учениците, би било все едно, че имаме
съзвездието Скорпион на небето и месец ноември през
годината. Какво би бил кръгът на годината без смъртното
потръпване на ноември? Какво би бил кръгът на учениците
без фигурата на Юда? Не трябваше ли и лишените от
Светлина и мир човешки души да имат свой пратеник и
представител в кръга на Христа?
В Евангелието на Марко, 3 глава, от 4 до 17 стих е
казано: "Той (Христос) нареди дванадесетте да бъдат при
него и ги разпроводи... И даде на Симона името Петър.
На Яков, сина Заведеев и Йоан, брата на Яков даде името
Бенехарген, което значи Синове на гърба или на бурята, и
Андрей и т.н.
Следователно, в самото Евангелие, където се говори за
подреждането на кръга на учениците, което е също реда на
призоваването, както и изпращането в света са назовани
имена, които Христос прибавя на тримата ученици, които
след това постепенно образуват найтесния и найинтимния
кръг около Него. Следователно, тези имена се отнасят и за
173
\
Влад Пашов
диференцирането на отделните образи на учениците, и на

техните задачи. Имената показват, че това е едно космично
подреждане, един космически ред, който събира кръга на
дванадесетте около Христа. Зашото при старите схващания
на света е било нещо естествено имена като Кифа Петър,
Бенехаргем, да бъдат свързани с царството на елементите,
а именно:
Петър с елемента земя. Бенехаргем с елемента вода
и въздух. В лицето на тримата ученици Симон, Яков и
Йоан, Христос призовава представителите на елементите
/стихиите/ на Природата.
Петър е представител на твърдия, минералния елемент
земя. Яков е представител на течния елемент вода. Йоан е
представител на въздушния елемент. Четвъртият елемент
огън, който е носител на духа, живее в самия Христос.
Често думата Бенехаргем се превежда с думите "Синове на
гърба" /светкавицата/ и се мисли, че означава бушуващият
холеричен темперамент, който се прояви, когато Яков и
Йоан искаха да направят да падне гръм от Небето върху
самаряните. Обаче точният смисъл на думата е "Синове на
бурята", а бурята обитава в облаците, където елементите
вода и въздух са съединени. Древните християнски
легенди потвърждават това. Те рисуват Яков като апостол
на морето, патронът, пазителят на мореплавателите и като
такъв е играл през цялото Средновековие важна роля. Така,
че Яков е Синът на водата. А колко тясно е бил свързан
Йоан с елемента въздух, носител на мисълта, на умствения
елемент, това може да се види от Евангелието на Йоан и
от Откровението.
С космическите значения на дадените от Христос имена
на учениците, се изявяват елементите на човечеството,
които всеки един от тримата ученици има да носи. Петър,
скалата, получава своята същност от глъбините на земята,
които царуват в неговата воля с вулканична сила и жар,
като дълбоко несъзнателни първични инстинкти. Яков носи
в своята същност мировите ширини като вълните на морето.
А Йоан разгръща от безкрайните висини на съществуването
174
душевната мантия над всяко създание, както атмосферата

обгръща земята.
Петър е земята, скалата. И Христос, който гради
Небесния Храм на земята, като добър зидар започва не
от покрива, а от основите. Той слага основният камък,
като поставя човекакамък, човека Петър за основа на
земното Християнство. Ако Християнството трябваше да
бъде основано здраво в човечеството като Храм, който
е поставен на здрава, скалиста основа, той трябваше
да бъде потопен първо във волевите глъбини в човека,
макар и често тези глъбини да са несъзнателни, движени
от вулканични инстинкти, непречистени. Във волята на
човека са скрити земните сили. В чувството са отразени
силите на водата, а в мисълта се проявяват силите на
въздуха. Петър е човек на волята, затова той получава
името Петър и е определен да бъде първият апостол,
първият ръководител на Християнството. Ръководител за
времето на основаването, когато Християнството трябва да
живее още в спящите глъбини на човешката воля. Яков е
човек на чувството, на изживяването и на приложението, а
Йоан е човек на дълбоката мисъл, която синтезира в себе
си волята и чувството. Той е покровител на вътрешното, на
езотеричното Християнство.
Изхождайки от това положение ще можем поясно и
конкретно да определим общите, основни характеристики
на всяко едно от Евангелията. И тогава вече няма да има
противоречие между Евангелията, а те взаимно ще се
допълват, за да опишат целия кръг на проявяващата се
Христова сила.
Има една окултна картина, която в Братството е
известна като така наречения Антиминс. Тя представя
погребението на Христа и там са дадени четирите
евангелисти, символизирани чрез четирите елемента на
Сфинкса: един е представен като лъв, друг като стрелец,
трети като орел и четвърти като човек. Това са четирите
неподвижни знаци в зодиака: Телец, Лъв, Скорпион, Орел
или Водолей. И Учителят казва, че четирите евангелисти
175
Влад Пашов
представят четирите кардинални точки в кръга на живота.

А тези четири кардинални точки той определя като
Любов, Мъдрост, Истина и Добро и зло. От това можем
да заключим, че Евангелията имат много сложна окултна
композиция, която в следващото изложение постепенно ще
се опитаме да обясним, доколкото това е възможно. Сега
искам само да посоча основния характер на всяко едно от
Евангелията.
За да можем да дадем една обща характеристика на
всяко едно от Евангелията, трябва да открием централната
Мисъл, централната Идея, около която се движат всички
идеи, мисли и събития. И после трябва да знаем, че
Христовото Същество не може да бъде разбрано от човеш
кия ум и това, което е описано в Евангелията, е само
бегъл опит да се опише това Велико космично Същество.
Четирите Евангелия Го описват от четири различни страни.
По този въпрос Щайнер казва следното: "Това, което
наричаме Същност на Христа, е доколкото е въобще
възможно в нашата съвременна епоха едно човешко
разбиране на тази Същност. Тя е толкова велика, толкова
всеобхватна, толкова мощна, че едно разглеждане на
тази Същност не може да изходи от едно едностранчиво
положение и да каже, Кой беше Христос и какво е
значението на Неговото Същество за всеки отделен
човешки дух и за всяка отделна душа. Би било липса
на почит и благоговение по отношение на найвеликия
миров проблем, който съществува, да се мисли, че може
да бъде обгърнат и разбран изцяло. Благоговение и почит,
които биха могли да бъдат изразени в настроението: не се
опитвай да поставиш твърде високо това, което е човешко
разбиране, когато застанеш пред този найвелик проблем.
Не се опитвай да поставиш твърде високо всичко това,
даже ако то ти е дадено от найвъзвишената духовна
наука и те въвежда в найвъзвишените области, щом се
касае да застанеш пред найвеликия проблем на живота.
И не мисли, че човешките думи ще бъдат достатъчни
да кажат първоначално нещо друго, освен това, което
176
характеризира този велик и мощен проблем само от една

страна. С такова настроение човек трябва да пристъпи
към проучването на Евангелията, в които от различни
страни е разгледано Христовото Същество в Неговото
проявление".
Така централната Мисъл, от която можем да изходим
при разглеждането на Евангелието на Йоан е Мисълта,
където Христос казва: "Аз съм Светлината на света". А
Светлината е израз на Мъдростта. С това Христос казва,
че Той е самата Мъдрост, Която организира света.
Ако вземем след това Евангелието на Лука, централ
ният мотив е изразен с думите: "Отче, прости им, защото
не знаят що вършат", или "Отче, в Твоите ръце предавам
духа Си". Тук вече Христос разкрива друга страна на
Своето естество. Той принася найвеликата жертва на
преданост, която може да обедини всичко в себе си, без
да изгуби себе си. Той показва, че е Същество, което
включва в Себе Си способността за найвеликата жертва,
за найголямата преданост и чрез това се явява като Извор
на състрадание и Любов, Извор, който разлива топлина
през целия човешки и земен живот.
Ако се обърнем към Евангелието на Марко, той ни
разкрива вече друга страна на Христовото Същество. Той
ни разкрива силата и мощта на Христа, чрез която Той
осъществява Любовта и Мъдростта.
В Евангелието на Матей, Христос е представен като
идеален земен човек, в когото Божественото е проявено в
Своята пълнота.
Понеже аз не излагам тук някакво мое лично разбиране
или схващане, а излагам християнското езотерично учение,
то ще предам по този случай с мои думи някои мисли на
Щайнер, който по един гениален начин характеризира
езотеричната страна на четирите Евангелия. Ще започна с
Евангелието на Йоан, което е и найдълбокото Евангелие.
В Евангелието Йоан ни разкрива Христос като Логос,
Божествен Дух, слязъл в тялото на Исус от Назарет. И
затова той започва с думите: "В начало бе Словото и
177
Влад Пашов
Словото бе у Бога и Словото бе Бог. То в начало бе у

Бога". И после казва: "И Словото стана плът и всели се
между нас, и видяхме Славата Му като на Единороден от
Отца". После, в Евангелието на Йоан Христос сам казва за
Себе Си: "Аз съм Светлината на света". Това е централният
мотив в Евангелието на Йоан, около който се групират
всички останали мисли, идеи и събития.
От тази мисъл разбираме, че Христос е Съществото,
което съдържа в себе си мировата Мъдрост и е Светлина
на света. Но това Същество е нещо много повече от
казаното за него в Евангелието на Йоан. И който мисли,
че е разбрал и обхванал Христа само от тази мисъл, той
мисли, че е разбрал това светещо Същество само от една
Негова жизнена проява. Другите Евангелия ни дават други
страни на това Велико Същество.
Докато Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като
Светлина на света, като Същество, което съдържа в себе си
космичната Мъдрост, която осветява света, то Евангелието
на Лука ни разкрива друга страна на това Велико Същество:
Неговата всеобхватна Любов, Неговата готовност за жертва
и преданост. И затова на кръста Той казва: "Отче, прости
им, защото не знаят какво вършат", или "Отче, в Твоите
ръце предавам духа Си". Сега вече Христос ни се представя
не само като Светлина на света, но като Същество, което
принася найвеликата жертва на преданост, което може да
обедини в себе си всичко, без да загуби Себе Си. Същество,
което включва в себе си способността за найвеликата
жертва, за найвеликата преданост и чрез това е Извор на
състрадание и Любов. Извор, от който се разлива топлина
през целия човешки и земен живот. Всичко, което може да
бъде обхванато от тези думи, ни показва една втора страна
на това, което наричаме Същност на Христа.
Така че можем да кажем, че Христос е Същество,
което в Своето състрадание може да осъществи великата
жертва и който чрез своята Светлина озарява всяко чо
вешко същество. Мъдростта и Любовта, това са първите и
основни качества, по които познаваме Христа. Евангелието
178
на Йоан ни разкрива Христос като духовната Светлина

на света, която като предвечна Мъдрост се влива във
всички неща, за да живее и тъче в тях. И няма Мъдрост,
която човек може да постигне, която да не се съдържа по
някакъв начин в Евангелието на Йоан. Цялата Мъдрост на
света се съдържа в това Евангелие на Йоан, защото онзи,
който съзерцава Мъдростта на света, изявена в Христос я
разглежда не само като Мъдрост, която е била осъществена
в прадалечно минало, но и такава, която ще се осъществи и
в найдалечното бъдеще. Ето защо изучавайки Евангелието
на Йоан, човек се носи високо във въздуха, както орелът се
носи над човешкото съществуване. Затова още първичният
християнски езотеризъм символизира Евангелието на Йоан
с Орела. Така е означен и в Антиминса. Така се носи във
висините човек, когато трябва да разгърне великите идеи,
които ни разкрива Евангелието на Йоан. Той се носи във
висините с обгръщащите всичко идеи на това, което става
в отделната човешка душа. Всеобгръщащите мирови идеи
ни носят онази Мъдрост, която се влива в нас, когато
изучаваме и размишляваме върху Евангелието на Йоан.
Тогава това, което се влива в нас от Евангелйето на Йоан,
ни се явява като нещо, носещо се във висините, както
орелът над всичко, което става в ежедневната, ежечасова,
ежеминутна съдба на човека.
И когато след това слезем от тези висини и разгледаме
човешкия живот от час на час, от ден на ден, от година
на година, от столетие на столетие, от хилядолетие на
хилядолетие, когато човек съзерцава онази сила, която
наричаме човешка любов, той вижда, че тази любов минава
и тъче през вековете в живите човешки сърца и души.
Тогава той вижда как тази любов върши от една страна
найвеликите, найзнаменитите, найгероичните дела сред
човечеството. Той вижда тогава как найвеликите жертви
всред човечеството са произлезли от любовта към това или
онова същество, към един или друг въпрос. Човек вижда
тогава как тази любов произвежда найвеликото в човешките
сърца, найвъзвишеното, но и как тя същевременно е и като
179
Влад Пашов
двуостър меч. Всеобщо известно е, че майките, от прекалена

любов към децата ги развалят и правят негодни за живота.
Затова Учителят казва, че Любовта извършва найвелики
дела, когато е проникната от Божествената Мъдрост. Това
беше именно и значението на онази Любов, която се разля
от Голгота в света, че тя беше съединена в едно Същество
със Светлината на света, с Мъдростта.
Така че, насочвайки погледа си върху Христос, като
вземем предвид тези две качества, ние познаваме, че
Любовта е найвисшето нещо в света, но същевременно
познаваме, че Любовта и Мъдростта взаимно се стремят
една към друга и взаимно се допълват. Затова Учителят
казва: Отличителното качество на Любовта е, че тя има
непреодолим стремеж към Знанието, към Мъдростта. А
отличителното качество на М ъ д р о с т т а е, че тя се стреми
да изяви Любовта, която раздава от благата, които има, на
другите.
Следователно, всемирната Светлина на Мъдростта и
всемирната топлина на Любовта се сливат в Христос като
в никое друго същество в света и които не могат да бъдат
достъпни за никакво човешко познание. И затова, изуча
вайки и размишлявайки върху Евангелието на Йоан, ние се
вдъхновяваме и можем да говорим за великите мощни идеи,
които се носят в орлови висини над човешките глави.
А като изучаваме и размишляваме върху Евангелието
на Лука, ние намираме това, което всеки миг говори във
всяко отделно човешко сърце. Това е важно в Евангелието
на Лука, че то ни изпълва с такава топлина, която е израз
на Любовта. То ни изпълва с разбирането на онази Любов,
която е готова да отдаде самата себе си и не иска нищо
друго, освен да се отдаде.
Щайнер ни описва по следния начин тези две страни
на Христовото Същество: "Когато ние описваме Христа от
Йоановото Евангелие, ние го описваме както Той действа,
като едно висше Същество, като едно Ссъщество, което си
служи с царството на пълните с Мъдрост Херувими, които
се носят в орлови висини. Когато го описваме в смисъла на
180
Евангелието на Лука, тогава ние описваме това, което блика

от Христовото сърце като топлия Огън на Любовта. То е
описано, че действа в онези висини, в които се намират
Серафимите. Огънят на Любовта на Серафимите струи през
света и този Огън бе предаден на земята чрез Христос.
Но Христос не беше само Светлината на Мъдростта
и топлината на Любовта. Той не беше само херувимския
и серафимския елемент всред земното съществуване, но
когато го разглеждаме в неговата пълнота, Той бе и е в
нашето земно съществуване това, което може да се нарече
Същност, действаща чрез царството на Престолите, чрез
които на земята идва пълната мощ и пълната сила, за да
изпълни това, което са начертали Любовта и Мъдростта.
Със своята Любов Серафимите ни потопяват в глъби
ните на човешкото сърце, а със своята Мъдрост Херувимите
ни издигат до орлови висини. От царството на Херувимите
лъчезари Мъдростта. Пълната с преданост Любов, която
се струи от Серафимите, се превръща в Жертва. Това е
символизирано в древността чрез жертвения Бик. Мощ
та, която пулсира през света, която развива силата да
осъществи всичко, творческата сила, която пулсира в све
та, това е символизирано в древната окултна символика
с Лъва. Онази мощ, която навлиза в нашата земя чрез
Христос, онази мощ, която подрежда, управлява и насочва
всичко, която е найвисшата сила, която се проявява в
света, това ни рисува като трето качество на Христа Еван
гелието на Марко. Затова в християнския езотеризъм той е
символизиран с Лъва, докато Йоан е символизиран с Орела,
а Лука с Телеца, символ на Любовта, и Матей с Човека.
Ако в смисъла на Евангелието на Йоан говорим за
Висшето слънчево Същество, което наричаме Христос и
говорим за Него като Светлина на света, ако в смисъла
на Евангелието на Лука говорим за Христа като Същество
на Любовта, като Същество, от което блика топлината
на Любовта, то в смисъла на Евангелието на Марко ние
говорим за Него като носител на сила и мощ. Всичко, което
съществува като сили на земята, всички земни сили, които
181
Влад Пашов
тайнствено действат навсякъде, всичко това би застанало

пред нас, когато правилно разберем Евангелието на Марко.
Ако в Евангелието на Йоан можем да предчувстваме
мисълта на Христа, която се проектира през цялата слънчева
система, Евангелието на Лука ни предава чувството на
Любовта на Христос, която пулсира във всичко, що живее,
то в Евангелието на Марко ние се запознаваме с волята на
Христос. В това Евангелие ние се запознаваме със силата,
чрез която Христос осъществява Любовта и Мъдростта,
ние се запознаваме с всички природни и духовни сили,
които действат в света, които са концентрирани в Христос.
Евангелието на Марко ни разкрива Тайните на мировата
Воля, която действа в света, която е фокусирана в Христос
Когато разглеждаме мисленето, чувстването и волята в
тяхното взаимодействие, тогава получаваме приблизително
един цялостен образ на човека. Когато описваме поотделно
качествата на човека, било мисъл, било чувство или воля,
те посилно изпъкват. Но когато ги обединим в един
образ, тези качества като че избледняват, общият образ
избледнява. И когато се опитаме да обхванем целокупно
трите качества, които определихме като качества на Христос,
да ги обединим в един цялостен образ, тогава този цялостен
образ става понеясен и избледнява. Защото никаква
човешка сила не е достатъчна да обгърне целокупно това,
което ние можем да разглеждаме само по отделно. Понеже
в съществото има единство, а не разделение, затова накрая
трябва да съединим отделните качества, да ги доведем до
тяхното единство. Но тогава това единство избледнява пред
нас. В замяна на това пред нас накрая ще стои това, което
Христос е бил като земен човек.
Съзерцанието на това, което Христос е бил като човек,
как Той е действал като човек в течение на 33 т е години
на Своето земно съществуване, ни разкрива Евангелието
на Матей. Това, което се съдържа в Евангелието на
Матей, ни дава един хармоничен в себе си образ на
човека Исус. Докато в Евангелието на Йоан ни е опи
сано един принадлежащ на целия всемир Богочовек, в
182
Евангелието на Лука ни е предоставено едно пожертващо

се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко ни е
обрисувана мировата Воля, съсредоточена в една отделна
индивидуалност, то в Евангелието на Матей ние имаме
истинския образ на човека Исус от Назарет, който живя
33 години на земята, в който се намира като единство
всичко, което можем да добием чрез съзерцанието на
другите три Евангелия. В Евангелието на Матей образът
на Христос застава пред нас напълно човешки, като
отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем,
ако предварително не сме разбрали и другите Евангелия.
Ако и тогава отделния човек и да избледнява, то в този
избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват
другите Евангелия като качества на Христос. Така че,
един образ за личността на Христос може да ни даде
разглеждането на Евангелието на Матей.
Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като
Богочовек. А разглеждайки Евангелието на Лука, пред
нас застава онова Същество, което обединява в Себе
Си теченията, които са се развили на земята в миналото
като зороастризъм, будизъм и прочие, в Учението на
състраданието и Любовта. Всичко, което е съществувало
порано като духовни течения, застава пред нас, когато
разглеждаме Евангелието на Лука. Когато разглеждаме
Евангелието на Матей, пред нашия поглед изпъква онова,
което се ражда от древноеврейския народ, човека Исус,
как Той се корени в своя народ и какво трябваше да бъде
всред древния еврейски народ. Така че, при разглеждането
на Евангелието на Матей пред нас застава същността на
еврейския народ. И не само същността на този народ, но
и неговата мисия за целия свят, раждането на Новото
време, раждането на Християнството от древноеврейския
свят. Ако чрез Евангелието на Йоан можем да познаем
велики, пълни със значение всеобхватни идеи, ако чрез
Евангелието на Лука можем да добием едно чувство за
найтоплата жертвена Любов, ако чрез разглеждането
Евангелието на Марко можем да добием познание за си
183
Влад Пашов
лите на всички същества и царства, то чрез Евангелието на

Матей добиваме познание и чувство за това, което живя
всред човечеството и чрез човешкото развитие на земята,
чрез Исус Христос в Палестина. Това, което Исус Христос
беше като човек и всички Тайни на човешката история,
и на човешкото развитие се съдържат в Евангелието на
Матей. Ако в Евангелието на Марко се съдържат Тайните
на всички царства и същества на земята и на космоса,
то в Евангелието на Матей трябва да търсим Тайните
на човешката история. Ако чрез Евангелието на Йоан
научаваме идеите на Божествената Мъдрост, ако чрез
Евангелието на Лука научаваме Тайните на Жертвата
и Любовта, ако чрез Евангелието на Марко научаваме
за силите на земята и за света, то чрез разглеждане на
Евангелието на Матей ние се запознаваме с човешката
история, с човешкия живот, с човешката съдба".
Учителят казва: "Онези, които са писали Евангелията,
са били много мъдри хора. Някои мислят, че евангелистите
са били като рибари, прости и неуки хора, и че Исус
Христос е бил прост и неучен. Обаче това не е съвсем тъй.
Евангелистите, както и апостолите са били много мъдри и
учени хора. Христос се е учил в Небесното училище, затова
Той нямаше нужда да учи на земята".
Сега ще предам с мои думи известни мисли и идеи,
които Щайнер изказал при различни случаи върху четирите
Евангелия.
"Така че, Евангелията са били създадени от хора,
които са имали едно подълбоко схващане за живота и
са проникнали подълбоко в същността на живота, и са
изследвали нещата като посветени и ясновидци."
Като изхождаме от това гледище ще видим, че четирите
Евангелия са написани от посветени и ясновидци на
различни степени на развитие, които по различен начин
са проникнали в Духовния свят. Защото според Окултната
Наука има главно три степени, три метода за придобиване
на знания от Висшите светове. Първият от тези начини се
184
нарича имагинативо или образно познаване. При него

Духовния свят се разкрива в образи. Вторият начин се
нарича инспиративо познание, познание, добито чрез
свързване с някое висше Същество, което чрез вдъхно
вение разкрива на посветения Тайните на света. Това е
познание чрез Словото, чрез разговора. Посветеният чува
да му говорят висшите Същества и му разкриват Тайните
на света. Третият начин е наречен интуитивно познание,
при което посветеният дохожда до вътрешен контакт със
Същината на съществата и нещата, въобще със Същината
на Битието и то му разкрива своите Тайни.
Четирите Евангелия се различават именно по това, че
всеки един от евангелистите е прониквал в Духовния свят по
един от тези три начина на познание. Евангелието на Йоана
е написано от посветен, който е проникнал до Същината на
нещата чрез интуиция и вдъхновение. Космичното Слово
му е говорило и му разкрило Своите Тайни. Затова за него
се казва, че той е бил ученикът, когото Исус обичаше,
което значи, че той е проникнал найдълбоко в Христовото
Същество. Затова той ни описва Христовото събитие с най
висшето познание на свръхсетивния свят интуицията. Той
ни описва Христа като Логос, като Бог, Който се проявява
чрез едно човешк тяло.
Подругояче стои въпросът с другите три Евангелия. От
тях Лука е казал найясно това, което е имал да каже. Той
започва своето Евангелие с един предговор, който е много
забележителен. Той започва по следния начин: "Понеже
мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено
потвърдени между нас събития, както ни ги предадоха
ония, които отначало са били очевидци и служители на
евангелското Слово, видя се добре и на мене, който изследвах
подробно всичко отначалото да ти напиша наред за това,
почтени Теофиле". Следователно, Лука ни предава онова,
което са му предали тези, които отначало са били ученици и
служители на Словото. Вместо очевидци подобре бихме ги
нарекли самовидци, защото сами са видели всичко.
185
Влад Пашов
В смисъла на Евангелието на Лука самовидци са онези,

които притежават имагинативно познание, които могат
да проникнат в света на образите и там да възприемат
Христовото събитие точно и ясно. Техните съобщения Лука
поставя за основа на своето Евангелие. Той също черпи от
такива, които бяха служители на Словото. Той не казва
притежатели на Словото, защото такива биха били хора,
които притежават пълно инспиративно познание или са
били свързани, вдъхновени от възвишени Същества, а казва
служители на Словото, следователно служители на онези,
които са разполагали със съобщенията на възвишените
Същества, които са вдъхновявали тези човецил
На тях, на служителите им се съобщава това, което
вдъхновеният посветен възприема. Те могат да възвестят това,
защото то им е казано от вдъхновяващите ги Същества. Така че
те са служители, а не притежатели на Словото. Следователно,
Евангелието на Лука се позовава на съобщенията на онези,
които сами виждат, сами имат опитност на вдъхновяващия
Духовен свят и които са се научили да изразяват видяното в
образния свят със средствата на вдъхновението.
Ясновидци можем да наречем онези, които виждат в
образния свят, а посветени можем да наречем тези, които
могат да се издигнат до степента на инспирацията и интуи
цията. За сегашните времена понятието ясновидец не съв
пада с понятието посветен.
Това, което срещаме в Евангелието на Йоан, се основава
на изследването на посветения, който може да се издигне
до инспиративното и интуитивното познание. Това, което
срещаме в другите Евангелия, се основава на съобщенията
на хора ясновидци, на хора, притежаващи имагинативно
познание. Те почиват, следователно, на съобщенията на
онези хора, които сами се издигат до образния свят и
виждат нещата, но не могат да се издигнат до инспиратив
ния и интуитивния свят и да влязат във връзка с възви
шените Същества. Така че, Евангелието на Йоан е плод
на посвещение, а другите три Евангелия са резултат на
186
ясновидство, особено що се отнася до Евангелието на Лука,

според думите на самия негов автор. Понеже то е резултат
от ясновидство и понеже на помощ се призовава всичко,
което опитният ясновидец може да вижда, то ни представя
един точен образ на това, което в Евангелието на Йоан е
описано само в избледнели образи.
През различните времена на развитие на Християнството
Евангелието на Йоан е било един от онези документи, които
винаги е правил найдълбоко впечатление на всички онези,
които са търсили едно позадълбочено, едно повътрешно
вглъбяване в християнските Тайни. Ето защо Евангелието
на Йоан е било Писание на всички християнски мистици,
които са се стремили да изживеят това, което е описано в
Евангелието на Йоан относно личността и Същността на
Христос. То е било настолна книга на богомилите и на
техните приемници розенкройцерите, и на всички мистици
от западния свят.
По друг начин се отнасяло християнското човечество
през различните столетия спрямо Евангелието на Лука.
Ако в известно отношение Евангелието на Йоан е било
едно Писание за малцина, то Евангелието на Лука е било
винаги една назидателна книга за мнозинството, за онези,
които можеха да се потопят в сферата на християнското
чувстване на нещата, изхождайки от наивността, от
простотата на своето сърце. Като една назидателна книга
преминава Евангелието на Лука през вековете. То е било
винаги източник на вътрешна утеха за всички онези, които
са били обременени със страдания и болка. Защото в
Евангелието на Лука толкова много се говори за Великия
Утешител, за Великия благодетел на човечеството, за Спа
сителя на обременените и потиснатите. Евангелието на
Лука е било една книга, към която са обръщали своето
чувство особено онези, които са искали да се проникнат
от християнската Любов. Защото в Евангелието на Лука
е разгърнато могъществото и убедителността на Любовта
повече от който и да е друг християнски документ. И
187
Влад Пашов
онези, които осъзнават по някакъв начин, че са обременили

сърцето си с някои грехове, винаги са намирали назидание
и утеха на обременените си души, когато са обръщали
поглед към Евангелието на Лука, към това, което то
благославя и са могли да си кажат: Христос не е дошъл за
праведните, но и за грешните. Той е седял на трапезата с
грешниците и митарите.
Ако за да се почувства въздействието на Евангелието
на Йоан е била необходима една висока подготовка, за
Евангелието на Лука можем да кажем, че никоя човешка
душа не стои толкова ниско, за да не може да почувства
пълното въздействие на топлината, която се струи от
Евангелието на Лука. Така че, Евангелието на Лука е
било винаги една книга за мнозинството, в която може
да намери назидание и найдетската душа. Всички онези
човешки души, които остават детски от найранната възраст
до дълбока старост, са се чувствали винаги привлечен от
Евангелието на Лука.
Онези от християнските Истини, които са били пред
ставяни образно от изкуството, особено от живописта,
които говорят найубедително на човешкото сърце, ние ги
намираме дадени в Евангелието на Лука, откъдето хората
на изкуството са вземали своите теми, въпреки че в това
отношение другите Евангелия са доставяли много материал.
Всички дълбоки отношения между Христос и Йоан Кръстител,
които са били изобразявани толкова много пъти, имат своя
източник в тази вечна книга, в Евангелието на Лука. Който
остави да действа върху него това Писание от тази гледна
точка ще открие, че отначало до край то е потопено в
Принципа на Любовта, на състраданието, на простотата и
даже до известна степен детинското. Евангелието на Лука е,
което ни дава детския живот на Исус от Назарет.
Евангелието на Лука е Евангелие на образите, на
картините, защото то е плод на едно имагинативно или
образно познание. Такъв един прекрасен образ е явяването
на Ангелите пред овчарите на полето, където Невидимият
188
свят се разкрива пред тези пастири. И не само това, но

цялото Евангелие е изградено от образи.
В старите времена Евангелието на Йоан е било почи
тано като един от найдълбоките и пълни със значение
документи, който човечеството е притежавало върху Същ
ността и значението на делото на Христос на земята. В
постарите времена на Християнството никому не би
хрумнало на ум да не счита Евангелието на Йоан като
един исторически паметник за събитията в Палестина. Но
в понови времена нещата са се изменили и точно тези,
които считат, че стоят на здравата почва на историческото
изследване, найсилно са подкопали основата, на която е
стоял един такъв възглед върху Евангелието на Йоан.
От известно време, от няколко столетия, са започнали да
обръщат внимание върху противоречията, които се намират
в Евангелието. И след дълги разисквания и колебания тези
научни изследователи са се установили на следното: че в
Евангелието се намират много противоречия и човек не би
могъл да си състави някакво ясно понятие за събитията в
Палестина, като съпоставя четирите Евангелия, които по
различен начин описват събитията. Като вземем, казват те,
Писанията, които се дават според Матей, Марко, Лука и
Йоан, ние имаме толкова различни данни върху това или
онова, щото е невъзможно да считаме, че всички те съвпа
дат с историческите факти. В поново време се оформил
възгледът, че по отношение на първите три Евангелия,
човек все пак би могъл да стигне до известно съгласуване
в описанието на палестинските събития, но Евангелието на
Йоан се отклонява твърде много от това, което другите три
Евангелия разказват. Ето защо по отношение на истори
ческите факти, казват тези изследователи, трябва да вяр
ваме повече на първите три Евангелия, а Евангелието на
Йоан заслужава помалко историческо доверие. И така
постепенно се е стигнало дотам, да се твърди, че Еванге
лието на Йоан не е било създадено със същото намерение,
както първите три Евангелия. Тези първи три Евангелия
189
Влад Пашов
са искали само да разкажат това, което се е случило в

Палестина, обаче авторът на Йоановото Евангелие никак
не е имал това намерение, а имал съвсем друга цел. И
изхождайки от различни основания, прието е било да се
счита, че всъщност Евангелието на Йоан е било написано
сравнително покъсно. Една част от изследователите вяр
ват, че Евангелието на Йоан е било написано в третото
или четвъртото десетилетие на второто християнско столе
тие, може би преди второто десетилетие на втория век.
Ето защо тези изследователи са казали: Следователно
Евангелието на Йоан е било написано в едно време,
когато Християнството се е било вече разпространило
в определена форма, когато може би то е имало вече и
своите противници. Срещу Християнството са се били из
правили тези или онези противници и затова според тях,
в лицето на автора на Евангелието на Йоан имаме пред
себе си един човек, който се е стремил особено да даде
едно поучително описание, един вид нещо като защита
на Християнството срещу критиките, които са подигнали
срещу него. Обаче авторът на Йоановото Евангелие не е
имал намерението да опише вярно историческите факти, но
да каже какво становище заема той спрямо Христос. И така
мнозина не виждат в Евангелието на Йоан нищо друго,
освен един вид поезия, проникната от религиозност, която
авторът е съчинил, ръководен от едно религиозно, лирично
настроение, отнасящо се до Христос, за да въодушеви и
другите и ги доведе до същото настроение. Това е едно
материалистично схващане, което не отговаря на фактите.
Ако се разгледа внимателно, ще се види, че Евангелието на
Йоан, покрай дълбоката философия, която съдържа в себе
си, изнася найвярно и историческите факти. Защото, както
е известно, Йоан е бил найблизкият ученик на Христа
и винаги и навсякъде е бил с Него, и познава найдобре
Неговия живот.
Авторът на Евангелието на Йоан ни казва ясно, че
възвишеното Същество, което се е вселило в Исус от
Назарет, не е друго, освен това, от Което са произлезли
190
всички същества, живущи около нас, че това е живият

Божествен Дух, живото творческо Слово, самият Логос.
Другите евангелисти също са се опитвали, всеки по
свой начин, да ни изложат това, което действително се е
проявило в Исус от Назарет. Ние виждаме, например, как
авторът на Евангелието на Лука се стреми да покаже, че е
станало нещо съвсем особено, когато Духът се е съединил с
тялото на Исус от Назарет в момента на кръщението в река
Йордан. Той излага факта, че Исус от Назарет е потомък
на дълга поредица от прадеди, които стигат до Давид и от
Давид до Авраам, от Авраам до Адам и от Адам до Бога.
В Евангелието на Матей се прави опит да се отнесе
произхода на Исус от Назарет до Авраам, комуто Бог Се
открил. От това и от много други изрази в Евангелието
индивидуалността, която е носител на Христос, се счита
като найвеликото духовно проявление в течение на човеш
ката еволюция.
Евангелистите са си поставили задача да посочат преди
всичко, че произходът на Исус Христос се слива със самото
начало на вселената, със самия Бог. Бог, Който обитава
невидимо в цялото човечество, се пробужда специално в
Исус Христос. За Този, именно, Бог се казва в Евангелието
на Йоан, че е съществувал още отначало, още преди зараж
дането на Битието. Интересът на евангелистите е бил да
докажат, че това именно е самият Бог.
Ако Евангелията се четат повърхностно, в тях ще се
намерят много противоречия. Но и при повърхностно четене
можем да открием, че по отношение на съществените съби
тия, фактите се съгласуват по един забележителен начин
помежду си. Например, когато говорят за Кръщението
в река Йордан, всички евангелисти го описват почти по
един и същ начин, от което се вижда, че те са придавали
голяма важност на Кръщението. Те се съгласуват също и
върху въпросите за разпятието и Възкресението. А това
са събитията, които в действителност са найважни. Що
се отнася до привидните противоречия, те се обясняват с
191
Влад Пашов
това, че различните евангелисти са разглеждали въпроса от

различни становища.
Две от Евангелията, това на Марко и на Йоан, започват
с разказа за Кръщението на Христос. Те описват след това
трите последни години от дейността на Исус Христос. Значи,
те се интересуват от това, което е станало, след като Духът
на Христос влиза във владение на телата, изградени от
Исус от Назарет физическото, етерното и астралното тела.
Евангелията на Матей и Лука описват до известна степен
и онова, което е предхождало вселяването на Христос, това,
което е било историята на Исус от Назарет, преди Той да
приеме Христос в себе си и там се намират местата, където
тези, които търсят противоречия, ги намират. Така Матей
поставя в началото едно родословие, възлизащо до Авраам,
докато Лука дава едно родословие, възлизащо чак до Адам
и от Адам до Бога. Едно друго противоречие е, че Матей
разказва, че тримата Мъдреци са дошли от Изток, водени
от звездата, за да поздравят новородения Исус. Лука от
своя страна разправя за явяването на Ангелите на овчарите,
после за представянето в Храма. В замяна на това Матей
споменава за преследването на Ирод, за бягството в Египет
и за възвръщането в Назарет. Всичко това би могло да
изглежда като противоречие, но всички тези противоречия
са такива, когато се гледа на буквата на Писанието. Ако се
погледне подълбоко на въпроса, ще се види, че така наре
чените противоречия взаимно се допълват в описанието на
цялостното Христово събитие.
За евангелистите, които са описвали живота на Исус
от Назарет, всички събития от външния живот на Исус
имат помалка стойност пред етапите на Посвещението,
което Исус е преминал. Защото те не описват само една
биография, а редом с биографията описват и един път на
Посвещение. Това е именно, което те описват, само че
всеки го описва по свой маниер.
Описанието, направено от Матей, е описание, напра
вено от един посветен в Мистериите на Човека. Това
192
Посвещение е било сродно с египетската Мъдрост и е

било присъщо на есеите. Лука от своя страна ни дава
едно описание, което е в отношение с Посвещението, което
той е получил: това на Мистериите на Духа Бик. Това
описание е съобразено с неговия род на Посвещение. Той
вижда в Този, Който е живял в тялото на Исус от Назарет
един Велик посветен, който е живял преди това в лоното на
египетските Мистерии. И не е чудно, че той изтъква най
вече чертите, които отразяват повече египетския характер
на Посвещение. И понеже това Посвещение е било познато
на Лука, той си е казвал: Този Исус от Назарет, който
е един тъй Велик посветен, между всички Посвещения,
които е минал, е минал също и египетското Посвещение.
Това, естествено, се е знаело и от другите евангелисти.
Но те са отдавали на това помалко значение, тъй като те
не са познавали основно този начин на Посвещение. Ето
защо онзи аспект на Исус, който е съответствал на това
Посвещение, им е останал побезразличен.
Индивидуалността, която е живяла в Исус от Назарет,
е била такава на един посветен в египетските Мистерии.
Оттам идва и "бягството му в Египет". И бягството в Египет
ни се описва от този, който е познавал Египет от личната си
опитност и е знаел какво означава Посвещението "бягството
в Египет". Ние намираме описание на бягството в Египет
в Евангелието на Матей, тъй като той е знаел от свое
собствено Посвещение какво означавало за един посветен
пътуването до Египет. И като се знае също, че авторът на
Евангелието на Лука е човек, който е познавал египетското
Посвещение, където също е царувал култът на Бика, тогава
разбираме защо езотеричната традиция поставя Лука в
отношение със символа на Бика. Въпреки, че той е бил свър
зан с египетските Мистерии, той по свои съображения не
прави никакво описание за бягството в Египет. Но от друга
страна той дава характерни факти, които само един човек,
който е познавал египетското Посвещение, би могъл да ги
оцени в истинската им стойност. Авторът на Евангелието на
193
Влад Пашов
Матей посочва тези факти по един повече външен начин,

в описание бягството в Египет. Авторът на Евангелието на
Лука е имал духовно виждане на тези факти под форма,
която му е давало египетското Посвещение.
Евангелист Марко описва найвече дейността на
Христос в тялото на Исус през тези три години, а оставя
настрана всички предварителни въпроси. Този евангелист
е преминал през едно Посвещение, което прилича на
Посвещенията в Мала Азия и даже на Посвещенията
в Гърция. Това Посвещение било найсъвременно за
епохата, когато са писани Евангелията и то би могло
да бъде наречено европейско Посвещение. Той не се
интересувал от физическия произход на Исус от Назарет,
от Неговия външен произход, но се интересувал преди
всичко от Духа, който е живял в това тяло. Това е една
практика, която е практикувана във всички Посвещения.
Така например учениците на Платон, които са искали да
разберат своя Учител и неговата същност, не са търсили
да узнаят кой е бил неговият физически баща. За тях
е имало значение произхода на духа на Платон. Те са
смятали, че душата, която живее в това тяло, е била
породена от едно Върховно Същество. Така те са отда
вали раждането на Платон, на духовния Платон, на бога
Аполон. За тях Платон е бил Син на Аполон. Във всички
Посвещения съществува обичай, при описание живота на
един посветен да не се занимават с онази част от живота
му, която предшествала Посвещението, а са се интере
сували само от живота след Посвещението. Същият оби
чай са спазвали евангелистите, когато са описвали живота
на Исус и затова те са се интересували преди всичко от
Онзи, Който според израза на Евангелието, е Син Божи
за своите поклонници, за своите напреднали ученици.
По времето, когато са писани Евангелията, човечеството
е стигнало една такава степен на своето развитие, че хората
са се привързвали все повече и повече към физическия,
към сетивния свят, обиквали са все повече земния живот.
194
Те са обичали боговете на древността, понеже са виждали,

ме Синовете на Земята са били някога Синове Божии.
Това е, което е чувствал и авторът на Евангелието на
Марко, когато говори за Христа, който от Син Божи става
Син Человечески. И затова той започва с описанието на
онова, което се е случило след кръщението в Йордан.
Посвещението, добито от този евангелист, го е довело до
познаването в Духовния свят под образа на Духа Лъв. И
ето защо древната езотерична традиция дава на автора на
Евангелието на Марко символа на Лъва.
А този, който е написал Евангелието на Йоан, е бил
посветен от самия Христос. Затова той е могъл да даде
това, което се съдържа в неговото Евангелие, така да се
каже, зародишът на сегашната сила, която се излъчва от
Христовия импулс. И то не само силата, която действа в
сегашните времена, но и за найдалечни бъдещи времена.
Той е принадлежал към групата на посветените Орли, които
са се издигали над нормалното развитие. В Евангелието на
Марко ние намираме това, което отговаря на нормалното за
епохата развитие, а в Евангелието на Йоан ни се показва
как Христос ще действа в бъдещите епохи: това, което се
издига над настоящото земно развитие и го надминава.
Ето защо древната езотерична традиция отдава на Йоан
символа на Орела.
Така че, тази древна езотерична традиция, която свързва
евангелистите с това, какво е самото естество на тяхното
Посвещение, съвсем не почива на никаква фантазия, но
че то произлиза от найдълбокото християнско познание.
Ние трябва да навлезем дълбоко в нещата, за да разберем,
че събитията, които доминират в живота на Христос, се
дават по един и същ начин от четирите Евангелия, но че
всеки от евангелистите рисува Христа такъв, какъвто той
го е разбирал според вида на своето Посвещение. Така
ние виждаме, че Христос е разгледан от четири различни
страни от евангелистите. Това ни показва, че Христос е
едно многостранно явление.
195
Влад Пашов
Евангелията, найдълбокото от които е Евангелието на

Йоан, са документи, изпълнени с безкрайна дълбочина.
Евангелията ни разкриват целия план на човешката
еволюция и отношението на тази еволюция към вселената.
Те ни дават възможност да разберем подобре Духовния
свят и духовния живот.
Думата Евангелие съдържа в себе си думата Ангел.
Тогава думата Евангелие би могло да се преведе като
спасително действие от царството на Ангелите. За чове
чеството Ангелите действат по два начина в човешкото
битие. Първата форма наблюдаваме у децата. У тях азът
още не е пробуден и Ангелите витаят над тях и ги изпълват
със светли мисли и видения. Когато човек стане напълно
човеказ, човек с напълно пробудено самосъзнание, той не
може вече да се върне в детското си състояние. Въпреки това
с думите "станете като децата" Христос призовава хората
да отворят своя живот за действието на Ангелите. Когато
човек направи от своя аз съсъд, чаша за Божественото,
отваряйки се за Христовия висш Аз, той реално приема
Евангелието в себе си. Тогава Христовият Аз слиза над него
под формата на Ангелско същество. При своето слизане
във вътрешността на човека, Христос изпраща пред себе си
своя Ангел. Това е "Евангелието на Царството". Царството
е нещо вътрешно. Вътрешният владетел и Цар на това
Царство е висшият Аз, Христос.
Историческите сведения относно различните еванге
листи и произходът на Евангелията са доста оскъдни.
Така за Евангелието на Матей се знае, че е написано
найнапред и то е единственото Евангелие, което е написано
на еврейски език, за да ползва и юдеитехристияни. Предпо
лага се, че то е написано към 38 т а година след Рождество
Христово, т. е. 56 години след Голгота.
Матей е галилянин по рождение, евреин по вяра,
митар по професия. Другите евангелисти го наричат Левий.
Следващите редове ще се спрем поподробно за него.
Според църковния историк Евсевий, отначало той про
повядвал на евреите, за които е написал Евангелието си, но
196
след това е заминал да проповядва на езичниците. Къде е

проповядвал и как е завършил своя живот, не е известно.
Той е принадлежал към Школата на есеите и в началото на
Евангелието си, в родословната книга той дава степените,
през които минава ученикът на есеите.
Ще направя един малък анализ на евангелските данни
за Матей, за да си изясним някои неща от неговия живот.
От Евангелието се знае съвсем малко за Матей. Еван
гелието на Матей е единственото, което при призоваването
го назовава с името Матей. Там е казано: "И като тръгна
оттам Исус виде един човек да стои на митницата, който се
назоваваше Матей и му рече: Следвай Ме. И той стана и Го
последва. И стана така, че стоеше на трапезата, ето дойдоха
много митари и грешници и седнаха на трапезата с Исус и
н е г о в и т е у ч е н и ц и " (Матей, 9 глава, 9 и 10 стихове).
Евангелието на Марко назовава митаря с друго име.
Там е казано: "И като минаваше Исус, видя Леви, сина
Алфеев, да стои на митницата и рече му: Следвай Ме". (2
гл., 14 стих).
Евангелието на Лука назовава същото име както и
Марко, само че без да прибавя името на Алфей. В замяна
на това името Леви е още посилно подчертано и повторено.
Там е казано: "След това тръгна и видя един митар на име
Леви да стои на митницата и рече му: Следвай Ме! И той
остави всичко, стана и Го последва. И Леви Му устрои
голямо угощение в неговия дом". (5 гл., 27, 28).
Това са указанията на Евангелията за личността Ма
тейЛеви. Името Леви ни показва, че евангелист Матей е
принадлежал на Левиевото коляно, което беше определено
като род на Свещеници още от времето на Мойсей. Матей
е Леви и с това съносител на юдейското Свещенство. Как
той като левит е влязъл в средата на презрените и греш
ните митари? За да си изясним това, трябва да знаем, че
в Римската империя римските цезари са добили с насилие
Посвещение и са се свързали с демонични същества от
Духовния свят, и са установили култа на цезарите да ги
197
Влад Пашов
почитат като богове. Във всички страни, където римляните

са били проникнали като завоеватели, са били подчинени
боговете на страните, които са завладявали на цезаревия
култ и цезарят се обявявал за върховен свещенослужител.
Юдеите бяха като съюзници на римляните, но и от тях
изискваха данъци и ги вземаха като дарове на храма,
дарове на богацезар. Така като плащаха данък на цезаря,
юдеите бяха членове на култа на цезарите. Митнически
чиновници, които бяха на римска служба, отчасти и рим
ляни, отчасти юдеи, постъпили на римска служба, според
разбирането на римляните те били фактически един по
нисш клир, понисши свещеници. Защото това, което
имаше да събират, бяха храмови данъци, жертвени дарове.
Причината за презрението на митарите беше тази, че те
служеха на култа на чуждия, на демоничния бог. И още
поголямо беше презрението към един принадлежащ към
свещенически род, преминал в редовете на цезаровите
служители.
За да разберем защо Матей, който е левит по произход,
е влязъл като митар в цезаровия култ, трябва да вземем
предвид едно трето течение, в което ние познаваме митаря
Леви като участник под името Матей. Името Матей ни
показва митаря Леви като принадлежащ на течението на
есеите. Матей значи ученик на Матии. А Матии е един от
петимата ученици, наследници на своя учител Ешуа Бен
Пандир, който е подготвял идването на Месия. Левитът и
митарят Матей е бил член на онзи кръг от есеите, които
са насочвали погледа си към идващия Месия с напрегнато
очакване.
Тогава защо левитът Матей е станал митар, служител
на цезаря? Матей е от онези есеи, които считали вече
ролята на есейството за изиграна и той насочва погледа си
към Месия. И той като есеец е знаел, че Месия е дошъл
и сега очаква да Го срещне и последва. Но защо е станал
митар? Есеите произхождат от Египет. И когато поглеждаха
назад в миналото, те гледаха към Египет. Но къде виждаха
198
те, когато поглеждаха напред към бъдещето? Те гледаха

към Рим. Те се чувстваха вплетени в един велик процес на
въплъщението на Христа. Този процес водеше от Египет към
Ерусалим и от Ерусалим те предчувстваха, че той напредва
към Рим. В Палестина те се чувстваха по средата на пътя
между Египет и Рим. Те си казваха: В Египет се намира
Изворът, от който извира Мъдростта за тялото на Месия. В
страната на Ерусалим това тяло бе родено в земна форма.
След това в Рим човечеството става тялото Христово.
В Матей и в другите есеи трябва да е имало едно
живо предчувствие за това, че Рим и неговият свят тряб
ваше да играят много голяма роля за първото време на
Християнството. Тайната на въплъщението беше сърцето
на учението на терапевтите и есеите. Те знаеха, че Египет,
Юдея и Рим са трите големи степени на въплъщението на
Христа. И Матей, като есей, имаше отношение към Рим,
различно от това на фарисеите, които се страхуваха от
него. Той виждаше, че старото е изпълнило своята мисия
и виждаше в Рим, колкото и деформирано и да е неговото
лице, носител на бъдещето.
В тази насока може да бъде намерен отговорът на
въпроса, защо Матей беше станал митар. Той отиде
между римляните, подбуждан от това, което живееше в
него като есей, за да помогне сега, след като беше напра
вена втората стъпка за подготвяне на третата стъпка
на Христовото въплъщение. Матей не се смущаваше от
демоничния образ на Рим, той предчувстваше неговото
бъдеще като център на Християнството и затова отиде на
служба при римляните, за да проправи пътя на бъдещото
Християнство. И Христос, когато Го упрекват фарисеите,
че дружи с митари и грешници, казва: "Здравите нямат
нужда от лекар, а болните". Това е предчувствал и Матей,
като отива в Рим. И затова той е станал митар, изхождайки
от неговата принадлежност към ордена на терапевтите.
Матей беше събрал около себе си цял кръг от митари,
върху които действаше в смисъла, в който той беше убеден.
199
Влад Пашов
И когато Христос го призовава, той въвежда всичките си

приятели, митари в кръга на Христос, като даде угощение
на Христа, на което са поканени всички митари, с Христа
и учениците Му заедно. Но това угощение, на което при
съства Христос с учениците Си, не е един обикновен бан
кет, а извършване на едно Тайнство. Чрез раздаването на
хляба и виното Христос включва митарите, които са били
римляни и юдеи на римска служба, в своя кръг. Това е едно
велико предсказание за формата, която Християнството
щеше да приеме в първата епоха на неговото развитие.
Този окултен исторически анализ ни довежда до идеята,
че Матей, който по рождение принадлежал на юдейския
народ, в своята душа се издигнал до една човечност, об
гръщаща цялото човечество. Освен юдейската същност,
той носеше в себе си и египетската и римската същност,
всяка една от тях по свой начин. Затова в християнския
езотеризъм той е символизиран с Човека, докато Йоан е
символизиран с Орела, Лука с Телеца, а Марко с Лъва.
От юдейството той има мисленето като левит. От Египет
той има чувството като есей, от римлянството той има
волята като митар. В него юдейството, египетството и
римлянството се съчетават в мировата човечност.
Матей е последният призован от учениците.
Евангелието на Матей първоначално било написано
на еврейски, откъдето е преведено на латински от църков
ния отец Йеронимус в 4"™ век. И от този латински пре
вод е направен гръцкия, така че оригиналния текст на
еврейски език е непознат и неговият дух е далеч загубен
с превода на латински. Този отец е превел цялата Библия
на латински, откъдето са произлезли протестанските пре
води. А гръцкият превод на Библията, направен от 70 т е
е поблизо до оригинала и българския превод е направен
от него. Така че преводите от гръцки са поблизо до ори
гинала, отколкото латинския превод. В латинския превод
споменатият отец съзнателно е превеждал така, че да
се заличи езотеричния характер, който еврейският език
200
придава на евреиските писания и да ги направи един

обикновен разказ и история, както се представят пред
обикновения човешки поглед.
Евангелието на Матей, както вече споменах, произ
хожда от течението на есеите, т.е. от езотеричното юдей
ство навремето и че оригиналният текст е притежавал
един много поголям езотеризъм, отколкото можем да си
представим днес.
ЕВАНГЕЛИСТ МАРКО И
НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ
Понеже Марко не е от апостолите, той според традици

ята е написал Евангелието си по желанието и с помощта
на апостол Петър. Според едно предание това Евангелие е
написано в Рим и публикувано след смъртта на Павел и
Петър. Марко е принадлежал към числото на 70 те ученици.
Според традицията Марко е същото лице, наречено
Йоан в Деянията (12 гл., 25 cm. и 13 гл. 513 cm.). Той е сродник
на Варнава и е бил син на християнката Мариям, в чийто
дом са се събирали учениците. В този дом дошъл и Петър,
когато Ангелът го извадил от затвора.
Марко е придружавал Павел и Варнава при пътуването
им до остров Кипър и в други места. Но след това се
отделил от тях и се връща в Ерусалим и Павел говори
за него като негов сътрудник в евангелието. Посетне той
придружава Петър във Вавилон. Петър го нарича свой син
в духовен смисъл.
Според други сведения той е основател на църквата в
Александрия и бил ръкоположен за нейн епископ. Станал
жертва на гоненията, като претърпял мъченическа смърт.
Със своята краткост и скромност Евангелието на Марко
заема особено място между четирите Евангелия. То е кратко
201
Влад Пашов
и сбито и съдържа всичко, каквото го има и в другите Еван

гелия, но съкратено. Но всъщност Евангелието на Марко
не е кратко поради беднота на идеи, но поради богатството,
което съдържа в себе си. Неговата краткост е езикът на
едно мощно космическо волево концентриране. Той показва
помалко неща от другите, затова защото целта му не е да
изразява мъдри мисли, а един импулс на сила. Евангелието
на Марко е Евангелие на волята. Стилът на това Евангелие е
като щурмуване напред в свръхземните висини. В него може
да се долови нещо от това, което средновековната легенда
Аурея дава върху значението на името Марко. Там се казва,
че това име произхожда от думата марк, което значи тежък
чук, който кове желязото, затвърдява наковалнята и прави
да излиза звук със същия удар.
Евангелист Марко е преплетен в найразличните групи
на първичното Християнство и заедно със загадката на
неговата личност и на неговата съдба се разрешава и великата
загадка за раждането на първичното християнско течение в
Рим, което се помещава в катакомбите и от което след това
произлиза ръководството на християнската църква.
Първичното християнско предание казва, че евангелист
Марко е бил ученик на апостол Петър. В Рим той дълго
време е слушал проповедите на Петър и възоснова на тях
е написал своето Евангелие. Легендата Аурея прибавя към
този образ отделни черти. Тя казва, че Марко бил левит
и че от Рим Петър го праща няколко пъти да проповядва
Евангелието. След това, когато бил далеч от Рим, той напи
сал своето Евангелие. Първо Петър го изпратил в Аквила
близо до днешния Триест. Покъсно, по поръчение на Петър
той заминал за Египет. От Александрия, където главно дей
ствал, той провел двугодишна дейност в Пентаполис, т.е. в
областта на старата Киринея, на северния бряг на Африка,
между Египет и Картаген. Накрая по заповед на Нерон,
т.е. по същото време, когато Петър и Павел са претърпели
мъченическа смърт в Рим, той бил убит в Александрия. В
едно великденско утро, когато служел в църквата, той бил
изтръгнат от олтара и влачен с коне два пъти през града.
202
докато не останал никакъв живот в него. И доднес още

в Египет се срещат следите на евангелист Марко. Така в
Кайро, под копската църква Абу Сергу, където, както казва
преданието, Йосиф и Мария се скрили при тяхното бягство,
се показва един прост олтар от камък, на който, както се
казва, Марко извършвал свещената служба.
От деянията на апостолите и посланието на Павел и
Петър се вижда, че Марко отначало е придружавал Павел
и Варнава, а после се прехвърлил към Петър в Рим.
ЕВАНГЕЛИСТ ЛУКА И НЕГОВОТО

ЕВАНГЕЛИЕ
За Лука, който е от гръцки произход и е бил лекар,
усвоил е много добре гръцката култура и език, се казва,
че е написал Евангелието си под ръководството на апостол
Павел, когото той е придружавал в много пътувания.
По широтата на възгледите Лука прилича на апостол
Павел. И в неговото Евангелие Христос е представен
като състрадателен, милостив, любвеобилен, приятел на
грешниците и страдащите, като Спасител на Света. С по
знанията и лекарското си изкуство той е бил много поле
зен на първоначалната църква.
По предговора на неговото Еевангелие се вижда, че
то е отправено към някой си Теофил, гръцки или римски
благородник около 63 т а година след Христа. Но тази дума
е гръцка и ако се преведе, означава Божи приятел. Затова
според някои Евангелието е отправено въобще към Божите
приятели.
Лука също е написал Деянията на апостолите.
Както казах, евангелист Лука съвсем не е бил прост
човек. Той е бил един знатен и образован грък, по професия
лекар. Писанията на Новия Завет Деянията на апостолите
203
Влад Пашов
и посланията на Павел ни го представят като придружител

на Павел в неговите пътувания.
Дали Лука е бил един от големия кръг на учениците,
това не е известно. Още в първото Християнство не са могли
да отговорят с положителност на този въпрос. Мнозина са го
смятали като един от седемдесетте ученици. Както разказва
легендата Аурея, вярва се, че Лука се намира в самото
Евангелие, на което той е автор. Знаменателно е как в края
на Евангелието на Лука, където се говори за срещата на
възкръсналия Исус с двамата ученици, пътуващи за Емаус, е
назован само единия Клеоп, а другият не е назован по име.
Тук се чувства нещо подобно, както в Евангелието на Йоан,
където никъде ученикът Йоан не е назован с неговото име, а
постоянно се нарича ученика, когото Исус любеше. И както в
Евангелието на Йоан неназованият по име е бил самият автор
на това Евангелие, така и неназования в Евангелието на Лука
се счита за автор на това Евангелие. Такава е легендата.
Преданието казва, че Лука произхожда от Антиохия,
която се намира на север от Палестина, в сирийскофини
кийската област. Дали е роден в този град или там е получил
и упражнявал професията си, не се знае. Антиохия е бил
един от найинтересните градове от онази епоха. Той е бил,
така да се каже, център на Павловото християнство, което е
основа за езотеричното разбиране на Християнството.
В лицето на евангелист Лука имаме една личност,
която не произлиза от света на Стария Завет. Евангелието
на Матей представя едно органическо продължение, една
органическа връзка между Стария и Новия Завет. Обаче
Лука, който е бил гръцки лекар, в своята младост е намирал
своя Идеал не в книгите на Мойсей, а в съчиненията на
гръцката древност. В лицето на Лука, ученик на Павел,
ние имаме един представител на езическото човечество
пред себе си, което Павел поставяше наред с юдейството,
а не под него. Фактът, че Лука е един от евангелистите
и играе почтена роля между тях, че е също автор на
Деянията на апостолите, е действително доказателство
204
за това, че Християнството съвсем не е продължение на

юдейството и че то не стои в полярна противоположност на
езичеството, както е случая с юдейството. Специално чрез
Евангелието на Лука е подготвена почвата, щото такива
гръцки духове като Климент Александрийски и Ориген, и
мнозина други да могат да станат духовни ръководители на
първоначалното Християнство.
И гръцкият език, на който е написано Евангелието на
Лука, се приближава до образования литературен гръцки
език от епохата на Атина. В това Евангелие ни говори един,
чийто матерен език е гръцкия и който е получил гръцко
възпитание и образование.
ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН И НЕГОВОТО

ЕВАНГЕЛИЕ
За произхода на Евангелието на Йоан има различни

мнения. Но според древната християнска традиция то е
написано още от първите години след Голгота. И в древ
ността то се е ползвало с голяма почит като найдълбокото
Евангелие, особено в езотеричните кръгове. Според други
сведения то е било написано в 96 година след Христа,
а според някои даже в началото на втория век. Това са
хипотези, които не почиват на никакви факти.
Йоан описва Христос като въплътения Бог, като
Богочовек, Избавител и Спасител, Син Божи.
Според общоприетото схващане Йоан е син Заведеев от
Витсаида в Галилея. Заведей и синовете му били рибари.
Първоначално с брат си Яков той бил ученик на Йоан
Кръстител и когато Исус минал покрай тях, Йоан казал:
Ето Агнеца Божий. И те тръгват след Него.
Той се отличавал с кротост и решителност, смирен и
изпълнен с братска любов. Той е ученикът, когото Исус
205
Влад Пашов
обичал, което много значи. Той бил неустрашим. За него

се казва, че бил познат на първосвещеника и затова го
пуснали, когато завели Христа при Пилат. Той е единствен
от учениците, присъствал както при съденето на Христос,
така и при разпятието. Всички други се разбягали. Затова той
единствен описва нещата като очевидец найвярно, което се
оспорва от съвременните изследователи на Евангелието. Той
подранил на гроба на Исус при Възкресението. С дързост
проповядвал Евангелието в Ерусалим и не се уплашил от
затвора, от биенето, от заплашването със смърт. Отличавал
се е с голяма преданост на Христа.
За него се мисли, че е бил наймладият апостол. Полз
вал се е с името "ученикът, когото Господ обичаше". На
Тайната вечеря той се наклонил към гърдите на Исус,
за да узнае кой ще го предаде. И на него Исус предаде
майка Си, когато беше на кръста. Заедно с Петър и Яков
той беше очевидец на Преображението. След Възнесението
Йоан се застоява известно време в Ерусалим, където е бил
един от стълбовете на църквата. Предполага се, че към 65
година след рождество Христово се премества в Ефес и
оттам заминава да проповядва Евангелието из Мала Азия.
Той е бил заточен от император Домициан около 95 година
след рождество Христово на остров Патмос, където му
се дава откровение да напише своето Откровение. После
се връща в Ефес, където доживява до дълбока старост
и учениците му на ръце го носили в църквата. Като не
можел дълго да говори, той приветствал народа с кратките
думи: "Чада, обичайте се един други", и когато народът
се удивлявал на краткостта на словото му, той отговарял:
"Това е, което Господ ви заръчва. Това ако правите, доволно
е". Той напуснал земята в стотната година след рождението
Христово и е бил към 94 годишна възраст. Освен
Евангелието и Откровението е написал и три послания.
Предполага се, че Откровението и посланията са напи
сани от около 96 до 98 година след Рождество Христово.
Йоан е преживял всички апостоли и е работил много за
утвърждаване на църквата. Умрял е от естествена смърт.
206
Според едни твърдения, в 68 година при император

Нерон, а според други около 95 година при император
Домициан, той бил извикан в Рим и според църковното
предание хвърлен в котел с кипящо масло, но оттам изля
зъл невредим. След това му дали да изпие питие, примесено
с отрова, но и това не му причинило никаква вреда, след
което бил изпратен на заточение на остров Патмос. С това,
че не го засегнало нито врящото масло, нито отровата
му подействала, се посочва, че той е бил посветен през
висока степен и е минал през смъртта и Възкресението, и
е господар на живота и смъртта.
Не е безинтересно да кажа няколко думи и за другите
апостоли.
1. АПОСТОЛ ПЕТЪР е бил от найревностните уче
ници на Христос. По природа той е бил впечатлителен, с
жив характер и горещ темперамент. С това се обяснява
неговото често излизане пред другите апостоли, като че той
е бил найглавният. И когато в Кесария Филопова Господ
се обръща към учениците с въпроса, за кого го мислят
те, апостол Петър от името на всички отговорил: "Ти си
Христос, Син на Живия Бог". В Гетсиманската градина той
вади нож да защити своя Учител. А на деня на Петдесетница
той пръв влиза в проповед пред народа. Но същата тази
избухливост и впечатлителност на Петър е била причина за
тежкия грях на неговия живот. Давайки на Тайната вечеря
обещание на своя Учител да остане с Него когато всички
се разбягват, той в същата нощ три пъти се отрекъл от
Него. След Възкресението, когато Христос се явил на брега
на Тивериатското езеро, Той го възстановил на апостолско
служене и станал найревностен разпространител на хрис
тиянската вяра.
Със своята проповед предимно между юдеите той полу
чил названието апостол на юдеите. Освен в Ерусалим е
проповядвал Християнството и в околностите му Лида и
Иопия. В 44 т а година, вследствие на грозяща го опасност
от страна на Ирод Антипа, той напуснал Ерусалим и къде е
207
Влад Пашов
отишъл не е известно. В Ерусалим се явява на апостолския

събор в 51 в а година, след което завинаги напуска този
град. Като посетил Антиохия, той проповядвал християнство
между юдеите, разсеяни в Понт, Галатая, Кападокия, Асия
и Витания. Християните от тези области той ръководил след
това и задочно, като им написал своето Първо послание. След
това със своя спътник Марко проповядвал във Вавилон. (Под
Вавилон някои в преносен смисъл разбират Рим, други
един римски град в Египет и найпосле самият град Вавилон,
който още съществувал по това време и там живеели много
евреи). Според преданието той е бил и в Коринт.
В царуването на Нерон апостол Петър пристигнал в
Рим, където претърпял мъченическа смърт чрез разпъване
на кръст с главата надолу, съгласно неговото желание.
Това станало към 66, 67 година. Има много легенди за
живота на Петър в Рим. Според една легенда, когато поч
нали гоненията, той избягал от Рим и срещнал Христос. И
като Го попитал къде отива, Той казал: Отивам в Рим, за
да се разпна отново. Тогава Петър разбрал това за укор и
се върнал в Рим, където бил разпънат. Той написал две
Съборни послания.
Между 12 те ученици, още от самото начало Петър
взема едно особено място. Даже при изпращането на 12 те ,
Евангелието на Матей изрично го нарича Първият. Той е,
на когото Христос възлага особената апостолска задача, той
е първият между апостолите. И въпреки, че е поставен на
първо положение, Евангелието не показва, че той е духовно
найзрелият или че е бил найблизкия на Христос. Той не
е ученикът, когото Христос любеше. Той е този, който три
пъти се отрече от Христос.
Първото и найважно тълкуване на образа на Петър ни
дава сам Христос, като му дава името Петър, което значи
камък, канара. "Като го видя Исус, рече му: Ти си Симон,
Йона, ще се наречеш Кифа, което изтълкувано значи Петър,
канара". И в името Йона се крие една Тайна, защото тази
еврейска дума, преведена на български, значи гълъб. А
гълъбът е символ на Духа, който слезе върху Исус. Името
208
Йона се среща и при пророк Йона, който мина през корема

на Кита. Това е един процес на Посвещение.
2. АПОСТОЛ АНДРЕЙ, наречен първозвани, защото
той пръв бил повикан от Христос, когато е бил при Йоан
Кръстител. Той е брат на апостол Петър. За неговия жи
вот има запазени много малко сведения. Бил е родом от
Галилейския град Витсаида и по занятие рибар. Според
покъсни сведения той проповядвал в Кападокия, Галатия,
Витания, по бреговете на Черно море и в Скития, Южна
Русия. По течението на река Днепър той достигнал до
Киевските възвишения, на едно от които забил кръст и
изрекъл пророчество, че на тези възвишения ще възсияе
Божията благодат и голям град с много църкви ще
бъде построен. В гръцкия град Патрас той претърпял
мъченическа смърт чрез разпъване на кръст.
3 АПОСТОЛ ЯКОВ ЗАВЕДЕЕВ, наречен старши,
за отличие от Яков Алфеев, е бил син на рибаря Заведий.
Неговата дейност била съсредоточена в Ерусалим, където в
44та година умира мъченически от меча на Ирод Агрипа.
4 АПОСТОЛ И ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН за него
говорих като евангелист.
5. АПОСТОЛ ЯКОВ, БРАТ ГОСПОДЕН Според най
достоверното мнение той е син на Клеопа, брат на Йосиф
обрученика, заради което се нарича брат Господен. При
надлежал е към 70 т е ученици. Той се е грижил за уредбата
на Ерусалимската църква и според преданието той не е
излизал от този град. Бил е председател на апостолския
събор в 51 в а година. Заради своя строг подвижнически
живот се е ползувал с общо уважение на юдеи и християни.
Бил е мъченически убит, като бил покачен на покрива на
храма, оттам го бутнали долу и го убили с камъни. От него
е Съборното послание Яковово.
6. АПОСТОЛ СИМОН КАНАИТ, наречен Зилот, е
брат на апостол Яков и Юда. Според преданието той поставил
основи на Християнството в Кавказ, в пределите на Грузия.
209
Влад Пашов
7 АПОСТОЛ И ЕВАНГЕЛИСТ МАТЕЙ

8. АПОСТОЛ ЯКОВ АЛФЕЕВ е брат на евангелист
Матей. Според свидетелството на Блажений Теодорит, той
разпространявал християнството в Югозападна Палестина,
в области, съседни на Египет. Умрял мъченически в
египетския град Остраким.
9. АПОСТОЛ ФИЛИП. За него се знае, че е роден
във Витсаида, проповядвал Християнството във Фригия,
където в град Иерапол живял до края на живота си.
10 АПОСТОЛ ВАРТОЛОМЕЙ (НАТАНАИЛ) е бил
родом от Кана Галилейска. Проповядвал Християнството в
Армения, където бил жив одран.
11. АПОСТОЛ ТОМА. Няма почти никакви поло
жителни сведения за неговия живот. Според преданието
той проповядвал Християнството в Партия и Индия, където
умрял от мъченическа смърт.
12. ЮДА ИСКАРИОТСКИ. Мнозина може би са си
задавали въпроса, защо Юда е бил между учениците на
Христос. Един съвременен мистик отговаря на въпроса
като казва, че както в кръга на Зодиака има един Скорпион,
така и в кръга на 12те ученици, които представят Зодиака
на човечеството, трябва да има един Юда. Има една стара
християнска легенда за Юда, която го сравнява с Едип
цар от гръцката митология. Легендата разказва следното:
В Ерусалим имало един юдеин на име Рубен с жена си
Цибора. Веднъж Цибора, която била бременна, сънувала
един ужасен сън, а именно, че детето, което трябва да роди,
ще стане причина за найголеми нещастия, които някога
са били станали. Когато детето се ражда родителите му,
за да избегнат нещастието, го поставили в едно сандъче и
го пуснали в морето. Морето отнесло сандъчето на брега
на един остров, който се наричал Скариот. Царицата на
острова нямала деца, нямала наследник, затова взема
намереното дете и го отглежда като свое собствено. След
210
време тя ражда свое собствено дете, към което била

насочена цялата любов. Момчето Юда, както се нарекло
намереното момче, обвинило своя несъщ брат в това, че
майката се отчуждила от него, често се карал с него и го
биел с образа. Това накарало майката да каже на Юда, че
той е намерено дете. За да си отмъсти, Юда убил царския
син и избягал далеч по света. След много скитания той
стигнал в Ерусалим, където намерил служба като дворцов
началник при Пилат. Един ден Пилат стоял с Юда в гра
дината на двореца, поглеждайки в градината на съседа,
където имало плодни дървета, ябълки. Пилат пожелал да
има ябълки от градината на съседа. И Юда като верен
служител, пожелал да достави на господаря си това, което
желае. Той влязъл в градината на съседа, но се скарал със
собственика на градината и го убил, без да знае, че това
е неговия баща Рубен. Пилат, за да награди верността на
своя верен служител, му подарил къщата на съседа и му
дал неговата жена за съпруга. Юда, без да знае, че това
е неговата собствена майка, се оженил за Цибора. Когато
веднъж Цибора поискала да облекчи потиснатото си сърце,
разказала на Юда за своето пуснато в морето дете. Юда
разбрал, че той е това дете и се отчаял от живота. Обаче
Цибора, която била християнка, го завела при Христос и
Той го взел в кръга на своите ученици.
Виждаме, че според легендата преданието за Юда е
подобно на това за Едип цар. Но легендата за Едип цар
не е само една празна приказка, а крие в себе си дълбоки
Тайни. Едип е човекът, в когото се пробужда интелектът
и с това той се откъсва от Небето, от Духа, което е
означено като убиване на бащата. А майката, за която се
оженва, това е земята. С интелекта Едип намира отговор
на въпроса на Сфинкса. Като научава, че е убил баща
си, Едип се самоослепява. И човекът на интелекта става
сляп за Д у х о в н и я свят и с пипане изследва земята, своята
майка.
211
Влад Пашов
Юда е Едип в кръга на Християнството. Затова той

е човекът, който навлиза в стадия на интелекта. Така че
съдбата на ЮдаЕдип е съдба на човечеството. На мястото
на самоослепяването при Едип, в съдбата на Юда идва
предаването на Христос. Защото Христос е Светлината
на света. Причинявайки Христовата смърт, Юда ослепява
окото на света. Юда, човекът на интелекта отрича Христа
и затова Го предава.
Юда като ученик на Христос очаквал Той по магически
начин да събори римското царство и да възстанови
Божието Царство на земята, по образец на Римската им
перия. Така че, Юда е очаквал социално и политическо
преобразование, извършено по магически начин от Хрис
тос. В сцената, когато МарияМагдалена помазва с миро
краката на Христа, той се възмущава и казва, че е подобре
да се продаде това миро за триста динарии и парите да
се раздадат на сиромасите. Когато неговото нетърпение
стига своя връх, Юда помислил, че сам трябва да принуди
Учителя си да извърши делото, което той очаквал. И той
вярвал, че Той може това; той е бил убеден, че това е
земната цел на Христос. Бил сигурен, че е достатъчно да
доведат Учителя пред властта на света, пред римските и
юдейските съдебни власти и Той ще прояви силата Си, ще
събори властта на Рим и ще възстанови Божията власт
на земята. Така чрез предателство Юда искал да принуди
Христос към изпълнението на Неговата мнима мисия. Но
когато Христос, без да се противопоставя, прие осъждането
на смърт, очакването на Юда пропадна, а и с това самият
Юда, и той отиде и се обеси.
В заключение ще кажа, че цялата драма около Юда,
която е драма както на човечеството въобще, така и на
еврейския народ, не е случайна. Затова Учителят казва,
че ако не беше предателството на Юда, съдбата на чове
чеството щеше да бъде сто пъти полоша.
212
12. КОМПОЗИЦИЯТА НА
ЕВАНГЕЛИЯТА
Евангелията са окултни съчинения и са написани по
един определен план, а не само описание на една биография.
Те са построени по определени окултни закони, понеже те
ни описват манифестацията на Логоса в нашия земен свят.
И понеже Логосът иде от недрата на космоса към земята,
те ни разкриват Тайните на космоса, отразени в нешия
земен свят. Един съвременен автор, Херман Бек, който се
е занимавал с изучаването на въпроса за отражението на
Тайните на космоса в Писанията на Евангелията, открива
например, че Евангелието на Марко ни разкрива космичния
слънчев ритъм, отразен в Евангелието под формата на ред
символи, събития и действия на Христос. Под формата
на разкази, което е външната дреха на Реалността,
Евангелията ни разкриват един нов езотеризъм, една
нова форма на окултизъм, изнесена от Онзи, Който е дал
всички Откровения на миналото в тайните Храмове на
Мистериите.
Затова Евангелията, под формата на разкази и
описания, ни предават една от найдълбоките науки, която
някога е сваляна на земята. Те ни разкриват Науката за
Живота, която е проявление на космичния ритъм. Именно
Евангелията ни разкриват законите и методите на прояв
лението на този космичен ритъм, отразен в живота както
на отделния човек, така и в живота на цялото човечество
и на цялата земя. Затова Писанието казва, че Бог беше в
Христос и примиряваше света със Себе Си, т.е. приобщаваше
земния свят и живот към Хармонията на космоса. А това
приобщаване се извършва чрез вливането на космичната
слънчева сила в земното развитие посредством великата
Наука за Живота.
213
Влад Пашов
Принципите, законите и методите на тази Наука ни

разкриват Евангелията с един образен език, които образи
са азбуката на езика на космоса, откъдето са взети тези
образи. И онзи, който разбира този език, може да преведе
разказите на Евангелието на един строго математичен език
и тогава ще се види каква дълбока Наука, какви Принципи,
закони и методи са дадени в Евангелията, които като се
приложат, могат да издигнат човека до света на Логоса, до
висшия Божествен свят, откъдето Логосът е слязъл. Като
ги разгледаме в този дух ще видим, че те ни разкриват
вътрешните закони на космичното творчество, вътрешните
закони, по които животът се проявява както в космоса, така
и в земята, във всеки отделен човек и във всяко отделно
същество.
Всяко едно от Евангелията има специален строеж и ни
разкрива специална страна на космичното и жизненото
творчество. Начинът и редът, по който са дадени про
поведите, притчите, знаменията и събитията не са случайни
и произволни, а са наредени по един строго математичен
начин, защото те са отражение на космичния ритъм. И
всяко едно Евангелие, както и всеки стих от Евангелията
ни свързват с определени области на космоса, с определени
страни на човешкото битие.
Евангелията са велики художествени произведения. И
когато се наблюдава една художествена картина, първо
трябва да я обхванем в нейната цялост и тогава подроб
ностите, за да можем да доловим нейната душа, която
да въздейства на нашата душа. Така че, Евангелията са
Божествени произведения на изкуството и трябва да ги
разглеждаме първо като цяло и след това в техните по
дробности. И тогава ще намерим в тяхното подреждане и
композиция редът и законите на Духовния свят, който обра
зува живото и велико тяло на Бога в и над сетивния свят.
Когато проникнем в Тайната на композицията на
Евангелията, ние ще получим един ключ, който е в съ
стояние да ни разкрие неподозираните дълбочини на
214
Евангелията. Обаче, този ключ не работи, когато с него

борави един интелект, който днес се нарича "научен".
Едно действително художествено разглеждане на едно
произведение на изкуството се различава от едно меха
нично "научно" изследване на неговите подробности. В
художественото разглеждане има благоговение. Обаче, да
се насочи погледът върху композицията на Евангелията,
това е работа, която далеч надминава едно художествено
разглеждане. При това разглеждане науката и изкуството
трябва да се издигнат до религиозното виждане. В едно
такова разглеждане на Евангелията са съчетани науката,
изкуството и религията. Това е едно окултно разглеждане.
Защото в Окултната Наука имаме съчетанието на науката,
изкуството и религията в техния първоначален вид.
Досега отделното изследване на Евангелията било
насочено към отделни части, защото изследователите се
стремели повече към едно моралнорелигиозно или пък
едно историческо разбиране на Евангелията. Това е естест
вено като се има предвид настоящото съзнание и фазата, в
която то се намира сега. Но с разширението на човешкото
съзнание, което води човека поблизо до Духовния свят,
хората започват да виждат, че Евангелията съдържат много
голяма дълбочина в себе си и даже във всяка една дума.
Защото те не могат да бъдат изчерпани с едно обикновено
научно изследване.
Тесногръдието на досегашните изследвания на
Библията се показва в това, че религиозноморалното раз
биране винаги клони към догматизъм. Отделните стихове
в Евангелията се превръщат в тесногръди закони на чо
вешката мисъл и действие. За едно подълбоко разбиране
на Библията всяка част от нея трябва да да се разгледа
във връзка с Цялото, както една част от една картина се
разглежда във връзка с цялата картина, а не сама по себе
си. При едно такова разглеждане ще се разкрият нови и
нови дълбочини, които ни водят към благоговение. От друга
страна досегашното изследване на Библията от учените е
215
Влад Пашов
повече историческо, научно и схоластично. И както при

религиозно моралното разглеждане от отделни места се
прави догма, така в историческо научното изследване от
тях се прави легенда. Изследвайки този път на изследване,
изследователите се стремят да отделят историческите факти
от легендата и така се стига до отричането на Евангелията.
Евангелията са послания от Духовния свят, който царува
над сетивния свят и чрез Христос проникна и се примеси,
действайки по особен начин в сетивния свят. Думата
Евангелие може и трябва да се преведе приблизително по
следния начин: "Вест от Царството на Ангелите". Тази е
причината, поради която една епоха, която не познава и не
иска да познае Духовния свят и го отрича, не може да про
никне в разбирането на Евангелието.
Като говорим за композиция на Евангелието, не раз
бираме една човешка композиция, а разбираме една Бо
жествена композиция, която произлиза от вътрешния ред
на духовната действителност, която се отразява в душите
на евангелистите.
Говорейки за композицията на Евангелието, естествено
се повдига въпроса за възникването на Евангелията. За нас
Евангелията са плод на вдъхновение. Те са плод на едно
Божествено Откровение. Но вдъхновението тъй, както го
разбираме, не е едно неразбираемо чудо, а една степен на
повишено съзнание, до която може да се издигне човек.
Вдъхновението е извор, от който са произлезли Евангелията.
Обаче би било погрешно да си представяме, че човешкото
съзнание на евангелистите е било заличено чрез някакво
чудо и тогава тяхната ръка и тяхното перо са били движими
и ръководени отвън, за да напишат Евангелията. Това не е
така. Трябва да си представим нещата по следния начин:
В резултат на съдбата и на обучението, в първичното
Християнство е имало човешки души, в които е имало място
не само за обикновеното сетивно съзнание, което отразява
сетивния свят, а наред с него е имало и едно повишено
съзнание, което отразява Свръхсетивния свят и чрез това
216
прониквало както назад в миналото, така и напред в

бъдещето, и се издигало до Божествените същества от йе
рархията. Земното съзнание в мисли и спомени е оставало
да съществува редом с тяхното повишено съзнание, което
приемало Откровението от Божествения свят. И според съд
бата и обучението различните евангелисти възприемали
различно Откровенията на Божествения свят, тъй като
тяхното съзнание се различавало. При какво основно на
строение, до каква висота и яснота може да се отрази Ду
ховния свят в човешкото съзнание, това напълно зависи от
степента на развитието на душата на евангелиста.
Тази е причината, поради която имаме четири еван
гелисти. За да може да се отрази цялото Вечно Евангелие,
което е записано в духовните светове, за да бъде изра
зено то в човешки думи, то трябваше да се изрази едно
временно в четири различни души, в четири основни
форми на повишено човешко съзнание на извисилото се
човечество. Едва четирите Евангелия заедно ни позволяват
до известна степен да предчувстваме Вечното Евангелие,
което, за да се изяви в своята цялост, са необходими по
вече от четири Евангелия. Ето защо ние трябва не само
да съберем съдържанието на четирите Евангелия, а също
така да открием скритите в четирите Евангелия висши
композиционни Тайни и форми и да ги съчетаем така, че
да изпъкне първичната Божествена форма, която е скрита
в тях, която е отпечатък на космичните ритми и която е
изявление на Божествения свят, на Вечното Евангелие.
Преди да разгледаме поотделно различните Евангелия,
първо да хвърлим цялостен поглед върху общата компози
ция на Новия Завет като цяло, за да можем след това да
проникнем в композицията на отделните новозаветни книги.
Не е случайно в композицията на Новия Завет, че
Откровението на Йоан се намира на края на Новия Завет.
То е найвисокият връх, до който се издига повишеното
човешко съзнание, найвисокият връх на откровението.
В него найясно и наймощно са отразени кръговете на
217
Влад Пашов
съществуванието на Духовния свят. Ако разберем компо

зицията на Откровението на Йоан, тогава ние ще получим
и ключа и за композицията, и за Евангелията.
Строежът на Откровението стои пред нас в чудно ясна
светлина. Йоан като ясновидец и посветен, ни води като в
полет на един орел, който на големи кръгове се издига все
повисоко и повисоко. Той ни води в една голяма свещена
спирала, през четири големи кръга до висините на небесния
Ерусалим. Всеки от тези четири кръга са образувани от
седем степени. Четирите кръга са както следва:
Първият кръг е образуван от седемте послания до
църквите.
Вторият кръг е образуван от седемте печата.
Третият кръг е образуван от седемте ангелски тръби.
Четвъртият кръг е образуван от седемте чаши на
Божия гняв.
Седемте църкви, към които се отправят посланията,
трябва да се търсят на земята.
Първият голям кръг на полета на орела ни води към това,
което е вече живо на земята в християнските църкви.
При втория кръг, който води през седемте печата, ние
сме пренесени над земното съзнание. Пред нас се разкрива
първото поле на съществуването на Божественодуховния
свят. Образите, които извират от разтварящите се печати от
Книгата на Живота не са вече земни възприятия, а духовни
видения. Образи, в които ни се изявява Духовния свят.
В третия голям кръг прозвучават тръбите на седемте
Ангели. С това ние се изкачваме на едно повисоко поле
на съществувание на Духовния свят. Тук към висшето
виждане се прибавя и висшето чуване, слушане. Тръбите
издават не само тонове, но те прозвучават в Божествени
Слова на Откровението, които духовното ухо може да чуе.
Звуците на тръбите, Словото на тръбите не са земни звуци.
Земното ухо е глухо за тях. Едва в третия голям кръг на
изживяване на Откровението на тръбите звукът прониква
в човешката душа.
218
Последният голям кръг на Йоановия апокалиптичен

полет на орела ни води нагоре в облаците, където се разли
ват седемте чаши на Гнева. Тук към висшето виждане
и чуване се прибавя един нов свръхсетивен елемент
способността да се идва в непосредствен контакт със
Съществата и силите от Духовния свят. Този контакт със
Съществата е постоянно една мирова съдба, едно отделяне
на духовете. При този контакт доброто в човека изпитва
Божествената Любов, която се запалва от това. При същото
докосване злото в човека изпитва Божия Гняв и изгаря. Така
Откровението завършва с това, че от явяването на проти
воположните сили, произведени от разливането на Божия
Гняв, лъчезарно се издига небесният Ерусалим, новия свят,
който произлиза от осъществяването на Божията Любов и
от Огъня на пречистването.
Такъв обзор на композицията на Откровението на Йоан
има огромно значение за разбирането на Евангелията.
Първото нещо, което произхожда от строежа на Откро
вението е, че всяка Библейска книга води човешката душа
по един път, който върви нагоре на степени. Евангелията
не са само книги за четене, те не са само исторически
съобщения, които протичат постоянно на едно и също рав
нище. Те са книги, които искат да напътят човешката душа
към едно последователно преобразяване. Всеки раздел от
Евангелието, а също така и на другите книги на Новия
Завет искат, щото онзи човек, който се приближава до
тях, първо да изкачи степените, които вече са изминати
дотам. Два раздела на Евангелието не могат да се четат със
същото настроение. Следващите раздели изискват повече
благоговение и пречистване на душата, отколкото пред
идущите.
Можем да кажем, че Евангелията са книги на Посве
щението, в смисъл, че в тях душата е водена по Пътя на
Посвещението на степени нагоре.
Второто нещо, което следва от строежа на Откровението
е това, че в изразяването на посланията, на печатите, на
219
Влад Пашов
тръбите, на чашите на Гнева, в редуването на земното съз

нание, на духовното виждане, на духовното чуване и на ду
ховното общение трябва да познаем един миров ред, който е
постоянно същият, когато Пътят за Духовния свят се търси
и намира по правилен начин. Духовният свят може да се
оприличи на една голяма сграда с три етажа, които се издигат
над земното съществуване. Първият от тези етажи е изпълнен
с образи, вторият със слова, а третия със същества.
В Окултната Наука способността за виждане на
образи се нарича имагинация. Способността за чуване
на слова се нарича инспирация. Способността за контакт
с възвишените Същества на космоса се нарича интуиция.
Учителят формулира тези три степени на висшето
познание по следния начин: "Съществуват три начина за
придобиване на знание: чрез прозрение, чрез вдъхновение
или чрез интуиция. Чрез последователно възприемане, за
което са необходими 45 години усилена работа и чрез
постоянно повторение, за изучаването на което са нужни
десетки години".
За Окултната Наука е ясно, че съществуват степени на
съзнанието на евангелистите, че вдъхновението не е било
за евангелистите едно вдървено, неестествено състояние, а
една жива течаща степен в целия процес на преобразяването
на съзнанието, на повишаване на съзнанието. Стремежът
на човешката душа израства нагоре до областта на пред
лагащия се дар на Откровението. Евангелията не са
запазени предания, а плодове на Посвещението на хора
и съществени дарове на Откровението на Бога. А земното
човешко съзнание в смисъл и спомен остава да съществува
точно така, както в Откровението на Йоан Духът на посла
нията продължава да звучи и в печатите, и в тръбите, и в
чашите на Гнева. Евангелистите са написали Свещените
текстове от едно съзнание, при което личният спомен,
духовното виждане, духовното чуване и единението дейст
ват в едно живо единство.
220
КОМПОЗИЦИЯТА НА
ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН
Сега с ключа, който получихме от Откровението, да

разгледаме поотблизо Евангелията, което ще ни послужи
за разбиране езотеричния характер на всяко от Евангелията.
Разликата между първите три Евангелия и това на Йоан не
е в историческия материал и в разликите на историческата
достоверност. Това е разлика във формата и степента на
познанието. Първите три Евангелия произхождат предимно
от едно имагинативно познание, докато Евангелието на Йоан
произлиза от едно познание, което обхваща едновременно
имагинацията, инспирацията и интуицията.
В тесен смисъл на думата вдъхновено, инспирирано е
само Евангелието на Йоан. То е даже повече от инспири
рано, то е плод на една дълбока интуиция. Първите три
Евангелия са плод на образното виждане, плод на имаги
нативно познание. При тях инспирацията в Истинския сми
съл на думата само отдалеч звучи в образните форми.
Ще започна разглеждането на композицията на Еван
гелията с Евангелието на Йоан. При разглеждането на този
въпрос ще използвам труда на Емил Бък: "Приноси за
разбиране на Евангелията".
Евангелието на Йоан стои в сърцето на Новия Завет.
Между новозаветните Писания то заема едно положение,
което може да се сравни с положението на Слънцето
между планетите. Ето защо то може да се нарече Евангелие
на Евангелията.
Между символичните образи, които езотеричната хрис
тиянска традиция посочва, онзи, който принадлежи на
Евангелието на Йоан, изпъква по особен начин. Образите,
които са причислени към първите три Евангелия Човек,
Лъв и Телец са от земно естество, живеят на земята. Оре
лът, който е даден като символ на евангелист Йоан, лети
221
Влад Паигов
във висините. Следователно, между първите три образа и

Орела царува разлика във висините. Друга една разлика е,
че Човекът, Лъвът и Телецът си ги представяме в покой,
а Орелът в движение. Но това именно, царственото в дви
жението на Орела, което плува във въздуха, при което по
кой и движение са съчетани в един чуден синтез. Без да
движи крилата си, орелът се движи величествено напред.
Този образ изразява извънредно много от същността и
силата на Евангелието на Йоан, което от една страна има
корените си във Вечността, във висините на Битието, както
Орелът във висините на въздуха, а в същото време той е
найконкретното, и ясно, и определено по отношение на
конкретните исторически факти и явления, които описва,
както когато Орелът слиза на земята. Емил Бък казва:
"От четирите Евангелия това на Йоан е найсъвършено
в своята композиция. С това то ни пренася в Откровението
на Йоан. Музикалните тонови фигури, които после в Откро
вението кристализират в гигантски артектонични форми, в
Евангелието на Йоан са от понежно естество, като че са
облечени в една цветна обвивка. Особено величествено и
тържествено се проявява композицинния елемент на Еван
гелието на Йоан, който предхожда същинското Евангелие.
Откровението на Йоан превежда елементите на пролога от
друга страна в едно велико разширение. По този начин
Евангелието на Йоан прилича на една драма, предхождана
от цял пролог. Следователно, в това отношение Евангелието
на Йоан стои в средата на новозаветните Писания. Неговият
пролог е едно преддверие към Евангелието. То е един свят
сам за себе си и в известен смисъл черпи своя език от един
висш свят, както и самото Евангелие".
"В определен смисъл прологът на Йоан е въобще
кулминационната точка на целия Нов Завет. Целият Нов
Завет се нарича "Слово Божие", но това наименование
особено много отговаря на Йоановия пролог. Никъде в
езика на Новия Завет характерът на Логоса и светостта на
Словото не са почисти и повеличествени, отколкото тук,
където става дума за Логоса, за самото Мирово Слово".
222
Щайнер казва, че първите три Евангелия са произлезли

главно то едно имагинативно свръхсетивно познание, което
ги издига до границата на инспирацията. Евангелието на
Йоан е произлязло главно от извора на инспиративното
познание, което достига до интуитивна степен. Другояче
казано: трите първи Евангелия са произлезли повече от
едно образно ясновидство, докато Евангелието на Йоан
произхожда от едно свръхсетивно изживяване на Словото,
на Логоса. За първите три Евангелия не може да кажем,
че са вдъхновени в този смисъл, в който тук употребяваме
думата вдъхновение или инспирация. Напротив, те са плод
на едно образно ясновидство. А Евангелието на Йоан е в
истинския смисъл на думата едно вдъхновено Писание. То
найчисто извира от космичното Слово и тон. И затова не
само чрез съдържанието на своя пролог, но и чрез цялото
си изложение, то е Евангелие на Логоса, на Словото.
Прологът на Йоан е найчистото Слово на Бога. В неговите
думи и тонове не се примесва никакъв образен елемент.
Ето защо тук ние се намираме действително в центъра на
Словото Божие.
В развитието на света човешкото слово е произлязло
от Божественото Слово. Затова и човешкото слово е нещо
свещено. Но с течение на времето човешкото слово изгубва
своята святост, която трябва отново да бъде възстановена.
Както в началото на Евангелието на Йоан стои
прологът, така в неговия край стои една глава, която съз
нателно трябва да отличим от останалото Евангелие. 2 Г в а
глава се явява като една прибавка към Евангелието. Но
ние ще видим, че тази прибавка не е нещо случайно, но
от голяма необходимост в композицията на цялото. Чрез
двата последни стиха на 20~та глава е даден ясен завършек
на Евангелието. Те са следните: "Исус извърши още много
знамения пред своите ученици, които не са записани в тази
книга. Но тези са записани, за да повярвате, че Исус беше
Христос".
Така че, Евангелието на Йоан се развива между про
лога и прибавката. Само между тези две ограждащи части
223
Влад Пашов
говори самият евангелист. В пролога говори всъщност Бог.

Това отделя пролога от Евангелието. Думите, които тук
евангелистът предава като език и Слово, стоят на едно
повисоко духовно поле, отколкото словата на евангелието,
където всъщност евангелистът предава не човешки сло
ва, а Божествени. И както в пролога говори Бог, така в
последната глава говорят човеците. Найвероятно е, че тази
глава произхожда от някои ученици на стария Йоан, които
той е бил събрал около себе си в Ефес. Това проличава от
24 стих, който гласи: "Този е ученикът, който свидетелства
за тези неща, който и написа тези неща. И знаем, че
неговото свидетелство е истинно".
Така че, в началото говори Бог с човешки език, а
накрая говорят човеците с Божествени думи. По средата
стои същинското Евангелие на Йоан.
В пролога се говори за предсъществуването на Христос.
Напротив, заключителната глава завършва с тайнствените
думи, отправени към Петър върху новото идване на
Христос. Така Евангелието се развива между миналото,
където говори Бог и бъдещото проявление на Бога. С
това добива радиуса на кръговете на Вечността, които
Орелът на Духа очертава в него. В цялото Евангелие се
втъкава след това темата на Вечността на Христос отпреди
съществуването на света, а също и тонът на бъдещото дей
ствие на Христос. Например, за предсъществуването на
Христос в Евангелието се говори с думите: "Преди Авраам
да бъде, Аз съм". И още: "Прослави Ме, Отче, у Тебе е
Славата, която имах при Тебе, преди създанието на света".
За бъдещото действие се говори особено в прощалните сло
ва, където Христос говори, че ще изпрати Утешителя, който
ще напомни на учениците всичко, каквото Той им е казал.
От тези найвъншни рамки ние можем след това така
да навлезем в Евангелието, че полярността между нача
лото и края ни разкрива все пошироки и подълбоки от
ношения. Една от найчудесните и пълни със значение си
метрии ни позволява да вникнем подълбоко в същността
на инспиративния характер на Евангелието. Там, където
224
Евангелието се готви да навлезе в широките кръгове

на съвършенството, се казва, че ученикът, когото Исус
любеше, се опираше на гърдите Му. Тук е употребен същи
ят израз, както в края на пролога, където се казва, че Синът
почиваше в лоното на Мировия Отец. Така че, както Синът
почива в лоното на Отца, така евангелистът почива в лоното
на Христа, за да слуша по вътрешен начин Неговото Слово.
Способността на ученика да чува вдъхновяващото Слово
е едно микрокосмическо повторение на макрокосмическия
процес при сътворението на света. Синът слуша в макро
космическо вдъхновение Словото на Отца и така се роди
света. Йоан слуша в микрокосмическо вдъхновение Словото
на Христа и така се роди Евангелието на Йоан.
13_та глава ни рисува именно сцената, в която е посо
чена формата на инспиративното слушане, което ученикът
изживява на гърдите на Исус. Отговорът, който Исус дава
за това, кой ще Го предаде, не е бил даден на един външен,
а на един вътрешен език. Така ние имаме един жив пример
на инспиративно изживяване, от което е произлязло и
цялото Евангелие на Йоан.
Образът на почиването на гърдите на Исус не е указа
ние само за едно инспиративно изживяване. В него се
изразява също така и един елемент на интуиция като едно
действително докосване и проникване на две същества. И
почиването на ученика на гърдите на Исус е подходящ
израз за пропитото с интуитивна реалност инспиративно
изживяване.
И така, прологът е плод на една чиста инспирация. От
първа до 12 та глава на Евангелието, инспирацията граничи
със сферата на имагинацията, а от 13 та до 17 та глава ин
спирацията е пропита с интуиция, от 18 та до 20 т а глава
инспирацията преминава в интуиция. В заключителната
глава имаме имагинация, наситена с интуиция.
Трябва да обърнем внимание на още една велика
симетрия, която обгръща Евангелието. През Евангелието
минават анонимно две фигури, чиито имена не се назовават
никъде. Първата фигура е ученикът, когото Исус любеше.
225
Влад Пашов
Втората фигура, на която се премълчава името, е майката

Исусова. Майката Исусова е посочена в началото при
сватбата в Кана Галилейска и накрая под кръста, заедно
с Йоан и нейната сестра Мария, която е назована. В Кана
Галилейска ни е показано едно физическо съединение,
при което водата се превръща във вино. При кръста ни
е посочено едно духовно съединение, при което кръвта
Христова изтича от раните му. Между тези две симетрични
сцени има една вътрешна връзка.
За да разберем поотблизо тази симетрия, трябва да
разгледаме първата половина на Евангелието на Йоан. Там
Евангелието проявява своята композиционна форма чрез
разкриването на седемте знамения, които Исус прави. Три
от тези знамения първото и последното са свързани
заедно чрез посочване на времето, когато те се извършват.
В Евангелието се явява три пъти изречението: "Празникът
пасха на юдеите наближаваше". (2 гл. 13 cm., 6 гл. 4 cm., и гл.
55 cm.). При първото и седмото знамение, сватбата в Кана
Галилейска и възкресението на Лазар, това изречение
стои като отглас на станалото. При описание на средното,
четвъртото знамение, нахранването на петте хиляди, това
изречение е встъпително. Важно е сега, на ръка с тези
данни за времето, да схванем всички тези събития като
събития в началото на пролетта, когато е пасхата. Именно
тази обща основа на годишното време ни позволява да
познаем с подчертана яснота полярността, която царува
между първото и седмото знамение. Срещу ясното праз
нично пролетно съдържание на първото знамение стои
мрачното, сериозно и тайнствено съдържание на последното
знамение, падащо се също през пролетния сезон. При това
трябва да държим в съзнанието си, че седмото знамение,
възкресението на Лазар, е само въведение към това, което
втората част на Евангелието на Йоан ни описва. Така щото
събитието на Голгота и това, което следва, е групирано
около началото на пролетта същата година. Сцената на
кръста, с която е свързано също и отношението майкасин,
226
между майката Исусова и ученика, не е нищо друго, освен

повишение на мрачното сериозно пролетно съдържание,
което срещаме още при възкресението на Лазар.
Следователно, Евангелието на Йоан иска да ни пре
даде чрез сватбата в Кана Галилейска едно пролетно съ
държание, което е свързано с миналото на човечеството,
възкресението на Лазар и това, което е свързано с него,
показва започващото ново съдържание на пролетта, което
настъпва чрез Тайната на Голгота, до което човечеството
трябва да се издигне. Старото съдържание на пролетта е
физическото съединение на половете. В далечното мина
ло, когато хората са спазвали законите на Природата,
сключването на браковете и зачатието са били свързани с
началото на пролетта, а раждането съответно със зимния
поврат на слънцето.
Емил Бок казва: "Следователно, със сватбата в Кана
Галилейска един поток от сили на древното съществуване
на човечеството е отведен в новозапочващия поток. Тук
пред нас имаме един образ, който ни показва как в древни
времена човечеството можеше винаги да черпи живот и
да го противопоставя на смъртта със силите на Природата
чрез това, което се развива между половете и от това, което
се развива между родители и деца. Смъртта е победена
чрез създаването на нов живот. Също превръщането на
водата във вино става не просто като едно чудо чрез Хрис
тос, а протича от дадената от Природата връзка между
Майката и Сина. Това е смисълът на присъствието на
Исус и майка му на сватбата в Кана Галилейска. Този
смисъл е бил забулен от кривия превод, където неправилно
е казано: "Жено, какво общо имам Аз с тебе?" Но това
изречение загатва за обмяната на сили между майката и
сина, и трябва да се преведе: "Жено, какво тече между
Мене и тебе?" Със следващото изречение, че неговото
време още не е дошло, Исус обръща внимание на това,
че делото, което той извършва тука, не протича от неговия
Дух, но че неговото произвеждане е свързано с дадените
227
Влад Пашов
от Природата отношения на сили, в които Той е поставен

чрез своето въплъщение. Следователно, образът на майката
в тази пролетна сцена сочи в крайна сметка назад, към
онези времена, когато самата Природа още е била Великата
Майка на Живота".
"Ако преминем към новото съдържание на пролетта,
което е изразено в разказа на Лазар и във всичко, което е
свързано с него, ние виждаме, как новосъздаденият живот
не е вече поставен наред с умирането за уравновесяване.
Ние виждаме как животът е извоюван непосредствено от
смъртта. Срещу смъртта се води борба не чрез зачатието,
а чрез възкресението. Тук вече човек не черпи живот от
изворите на Природата, а чрез вътрешната деятелност тряб
ва да се обърне към изворите на Духа, който го укрепва
вътрешно и прави от него победител на смъртта. От чисто
природните области Майчиният Принцип преминава в
чисто духовното. И там, където в края на Евангелието на
Йоан майката на Исус отново се явява без назоваването
на човешкото име, в нейния образ ние не виждаме вече
Великата богиня Природа, Майката Земя, както при
сватбата в Кана Галилейска, а Дева София, в която образно
е изразена вътрешно достижимата духовност на света".
"Тук всъщност ние се движим около Тайната на троич
ното съществуване. Древната форма на Троицата беше Отец,
Син и Майка: у египтяните имаме Озирис, Хорус и Изис.
На мястото, където порано стоеше Богинятамайка, като
израз на изливащите се сили на Природата, християнският
възглед постави Светия Дух. При сватбата в Кана Гали
лейска сам Исус черпи още от силата на Природата, с
която е свързан чрез присъствието на Неговата майка. Под
кръста Йоан, изпреварвайки събитието на Петдесетница, е
доведен до една вътрешна връзка с Духа Святи. И този свят
на Светия Дух или на Дева София, е поставен пред него,
олицетворен в образа на майката Исусова. При сватбата в
Кана Галилейска, плод на въздействието между Майката
и Сина е скъпоценното вино. Под кръста бихме могли да
228
кажем, се ражда Евангелието на Йоан като плод на сега

напълно одухотвореното отношение МайкаСин".
Дотук очертах накратко общите рамки на композицията
на Евангелието на Йоан. Този въпрос подробно е разгледан
от Емил Бок в неговата книга "Приноси към разбирането
на Евангелието". Също и в книгите на Фридрих Ри
термайер и в книгата на Рудолф Фрилинг "Свещените
числа в Евангелието на Йоан" се намират още много
ценни сведения върху богатия композиционен строеж на
четвъртото Евангелие.
Както доказва Фрилинг, числата 7 и 3 са втъкани в
неизчерпаемото богатство на Евангелието. Не само това, че
първата половина на Евангелието добива своята структура
чрез седемте знамения. Не само седемте думи "Аз съм" се
нижат като бисерен наниз от шеста до 15 та глава, но всички
поважни събития са изложени в поредица от седем сцени.
Например разказът за срещата при кладенеца в Самария,
в 4 _та глава, разказът за хляба и живота в 6 та глава,
разказът за изцелението на слепородения в 9 та глава и
съденето пред Пилат в 18та и 19та глава. Броени са също
и произношенията на думите при отделните положения.
Така Фрилинг обръща вниманието, че в първата глава,
след края на пролога става три пъти по седем произнасяния
на определени думи. Седем пъти говори Йоан Кръстител,
седем пъти говори Исус, седем пъти говорят учениците.
Също и числото три може да се открие навсякъде. Не
само например в думите, произнесени на кръста и три
пъти отправения въпрос към Петър от възкръсналия, но
преди всичко и в троичния строеж на изреченията, в които
са предадени преди всичко думите на Христос навсякъде,
където те приемат характер на афоризми. Така думите за
Хляба на Живота са построени троично, както следва:
"Аз съм Хлябът на Живота."
"Който иде при Мене, не ще огладнее."
"И който вярва в Мене, никога не ще ожаднее."
Така са построени много думи. Това започва още в
пролога и намира своето класическо продължение преди
229
Влад Пашов
всичко в думите "Аз съм" за Светлината, за Вратата, за

Възкресението и пр. Това тъкане на словесния елемент
според числото 3 предава на езика на Йоан кръженето във
висините, чрез което даже и в найголямото движение се
чувствува спокойствието на Вечността.
Не трябва обаче да се мисли, че този богат компози
ционен елемент се е родил чрез едно умствено спекулативно
подреждане. Напротив, то е едно последствие и един симптом
на сила, който произлиза от вътрешната необходимост на
нещата, от изразения инспиративен характер на Евангелието
на Йоан. Защото, както казахме, инспирация значи черпене
от Свръхсетивното Слово, звук и тон. Там, където царува
инспирацията, се изразява това, което гърците наричаха
Музика или Хармония на Сферите. Когато и в човешкото
слово звучи Божественото Слово, тогава се раждат с голямо
богатство звукови фигури, които следват законите на чис
лата. Става нещо, което може да бъде илюстрирано чрез
кладниевите звукови фигури, получени при експеримента,
при който върху една стъклена плоча се поставят железни
стърготини и плочата се привежда в трептение с помощта
на цигулков лък. Чрез звука стърготините се подреждат в
съвършени симетрични фигури. Такива звукови фигури от
повисш разряд са тези, които втъкават в Евангелието на
Йоан един такъв богат композиционен елемент от неговия
инспиративен характер.
Както казах в началото на това изложение, разликата
между Евангелието на Йоан и другите Евангелия се състои
в това, че първите три Евангелия имат имагинативен про
изход, че са плод на едно образно ясновидство, докато Еван
гелието на Йоан има инспиративноинтуитивен произход.
Тази разлика може найясно да се разбере и познае
при едно сравнение на Евангелието на Йоан и Евангелието
на Матей. За да направим това, трябва първо, опирайки се
на композицията на Откровението на Йоан като цяло, да
се опитаме да хвърлим кратък поглед върху общия строеж
на Евангелието на Йоан и след това върху строежа на
Евангелието на Матей.
230
Първата половина на Евангелието на Йоан, която

обхваща първите 11 глави, получава своя строеж чрез
седемте чудеса Христови, описани от Йоан, както следва:
1. Превръщането на водата във вино в Кана Гали
лейска.
2. Изцелението на сина на царския служител.
3. Изцелението на болния в къпалнята на Витезда.
4. Нахранването на петте хиляди.
5. Ходенето по морето.
6. Изцеление на сляпородения.
7. Възкресението на Лазар.
Числото 7 тук не е нито случайно, нито произволно.
Това важи както тук, така и при четирите пъти по седем
степени на Откровението. Редът и ритъмът на числото 7
съществуват като факт в духовните светове, също както в
октавата има 7 тона, в дъгата 7 цвята, в седмицата 7 дни.
Емил Бок казва: "Седемте Христови чудеса в
Евангелието на Йоан стоят пред нас като мощни и завла
дяващи душата образи. Ако ги разгледаме внимателно ще
видим, че чудесата не са били еднократни и това, което е
станало веднъж няма повече влияние, но всъщност това
е един процес, който обхваща всички човешки души в
течение на времето. Така нашето собствено човешко
същество се превръща в делвата от сватбата в Кана
Галилейска, в която водата е превърната във вино. Ние
самите сме момчето, което получава изцеление по молбата
на своя баща. Картината от живот и действие на Христос
се превръща в огледало, в което ние самите се оглеждаме
и минаваме през едно преобразяващо чудо на Христос".
"Образите на земните събития, ставайки огледало на
духовни събития, чрез тях се отваря царството на обра
зите, на имагинацията. Извършените някога на земята
седем Христови дела се превръщат в седем печата, при
разпечатването на които бликват 7 степени на изживяване,
през които могат да минат човешките души навсякъде и по
всяко време. Свещените исторически събития в Палестина
231
Влад Пашов
се превръщат в Божествени притчи, изразени не с думи,

а в събития. Те стават образи на виждането, без чрез това
да престават да бъдат еднократни исторически събития в
земния живот на Христос".
В потвърждение на гореказаното, Учителят казва:
"Предполага се, че до времето на Христос съзнанието
на човечеството е било затворено, сляпо, но от момента,
в който Христос помаза очите на слепия, съзнанието на
всички хора по лицето на земята се отвори, т.е. пробуди и те
прогледнаха. Очите на всички хора на земята са помазани,
за да разбират това, което им се говори".
От това следва, че всичко преходно е символ на вечно
проявяващата се духовна Реалност. Това, което Христос
направи като исторически факт е символ на един духовен
процес, който извършва за цялото човечество.
След като серията от образни събития достигна своя
връх във възкресението на Лазар, в Евангелието на Йоан
от 12_та и 13 _та глава нататък започва да царува един нов
елемент. Сега вече Христос не върши никакви чудеса. Той
се оттегля, така да се каже, заедно със своите ученици в
едно Светилище, за да посее семената на найБожественото
учение и познание в душите на учениците.
Преминаването от образа към Словото изпъква особено
ясно в 13_та глава след извършване измиването нозете на
учениците. Там започват така наречените прощални слова
на Исус. На основата на измиването на нозете и Тайната
вечеря, Храмът на Словото Христово се изгражда все по
свещено и помощно. И найпосле завършекът на този
Храм се постига в молитвата на Христа в 17_та глава. "... За
да бъдат всички те в едно, както Ти, Отче, си в Мене и Аз
в Тебе. Така да бъдат едно в Нас... Аз в тях и Ти в Мене".
Духовната църква това е Храмът на Словото Христово.
Обгръщайки с поглед цялото Евангелие на Йоан, ние
виждаме прехода от образа към Словото от 12та до 17та
глава. Тогава и тук, както в Откровението, ние се чувстваме
носени от един Орел, който се издига нагоре чрез три
232
велики кръга. Великите прощални слова на Исус са във

втория кръг на орловия полет. Те обгръщат същинската
област на инспирацията, на духовното чуване. Тук седемте
мирови тръби са приели Гласа на Христос.
Започвайки от 13та глава на Евангелието на Йоан, се
издига третия кръг на орловия полет. Започва страданието,
умирането и Възкресението на Христос. Тук вече Христос
не действа външно и символично като образни дела. Той
не говори вече в слова на Откровение. Тук през времето,
когато човечеството действа върху Него, бичува Го, разпъва
Го и Го полага в гроб, Той върши своето велико, истинско
духовно дело. Той излива чашите на Божията Любов, а
това е Неговото собствено Същество, Неговата собствена
душа. Той се жертва, съединявайки Своята душа със
Своите ученици и последователи от цялата земя. Отсега
нататък една действителна интуиция прониква цялото
Битие, става едно действително Единение със съществата
на Божествения свят. Христос е пожертвал, сега Той може
да бъде близо до всяко създание, всяко създание може
да долови и да докосне Неговата близост и Неговото
Същество.
Никое друго Евангелие не предава интуитивния харак
тер на страданието, умирането и Възкресението на Христос,
както Евангелието на Йоан. То предава този интуитивен
характер преди всичко в начина на описанието, а също и
в самото съдържание. Много неща в тези свещени четири
заключителни глави на Евангелието на Йоан остават
напълно неразбираеми, ако не се разберат, че те са израз
на едно интуитивно преживяване.
Найвътрешният и найвеликият израз на едно
интуитивно изживяване ни дава Евангелието на Йоан
там, където се говори за самия ученик Йоан. То го описва
как той се обляга на гърдите на Господа при Тайната
вечеря. Наистина, това на първо място е описание на
едно физическо положение, което ученикът Йоан е взел
на масата на вечерята. Но преди всичко то е образният
233
Влад Пашов
израз на вътрешното състояние на интуицията, при което

духовното същество на Йоан докосва духовното същество
на Христос. Йоан има други възможности да получава
от Христос отговори на въпросите, за разлика от другите
ученици, защото може да слуша непосредствено в сърцето
на Христос. Затова Петър казва на Йоан: Запитай Учителя
кой е този, който ще го предаде. Ако отговорът би бил даден
с думи, които могат да се чуят външно, тогава сам Петър
би могъл да зададе въпроса. Йоан чува Христос да говори
от една друга област, различна от тази, където се движат
устните. Той може това благодарение на интуицията, която
притежава. Но тази сцена на Тайната вечеря не се намира
в последните глави на интуицията, а се намира в средната
част, в раздела на инспирацията. Но както елементът на
Словото се проявява още в първия образен раздел, така и
интуицията се изявява още във втория раздел, в центъра
на инспиративния елемент на Словото. Йоан е ученикът,
когото Исус любеше, ученикът, в когото се излива чашата на
Божията Любов. Спрямо Христа той се намира в положение
на интуиция. Затова неговото Евангелие може накрая да се
издигне действително в третия висш кръг на Орела.
Така от цялата композиция на Евангелието на Йоана
можем да разберем, че то произлиза он едно познание,
което обгръща имагинацията, инспирацията и интуицията.
Всяка една от тези форми на познанието намира своето
всеобхватно развитие: имагинацията обгръща главите от
10ва до 11_та, където се извършват седемте чудеса. Инспи
рацията се простира от 12та до 17та глава в прощалните
слова. Интуицията обгръща главите от 18та до 21 ва , където
се говори за страданието и Възкресението на Христа.
Така, че завършвайки троякото описание на компози
цията на Евангелието на Йоана, можем да резюмираме по
следния начин:
Седемте чудеса, описани от Йоана, са седемте печата
на Откровението това са делата на Христа.
В прощалните слова звучат тръбите на Откровението с
Христовия Глас.
234
В страданията, смъртта и Възкресението седемте чаши

на Гнева, за които говори Откровението, са превърнати от
Христа в голямата чаша на Жертвата на Любовта, която се
излива за спасението на света.
ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
С ключа, който ни дава Откровението и Евангелието

на Йоан, ще се опитаме да открием композицията на
Евангелието на Матей. Тук композицията може да се
разкрие много потрудно, защото тя е, така да се каже,
много скрита, затрупана. Но при едно позадълбочено
изследване тя се разкрива, макар и не така ясно.
И Евангелието на Матей, както и Евангелието на Йоан,
е книга на Посвещение, които описват Пътя, по който
човешките души могат да се издигнат до Духовния свят.
Но двете Евангелия ни показват два различни Пътя на
развитие, за два различни типа човеци. Можем да кажем,
че Евангелието на Йоан ни описва Пътя на човека Йоан, а
Евангелието на Матей ни описва пътя на човека Петър.
Човекът Йоан е този, който получава благодатта да
измине докрай трите степени на развитието на образа, на
Словото и на Същността, ясно и изцяло. Това е човекът, ко
гото Бог люби, ученикът, когото Учителят обича. И поради
това той е като предопределен за причастие в Божественото,
за истинска и пълна интуиция. Той ясно преминава докрай
през ранните степени на чудесата Христови, а това значи,
че той е имал силата да мине през смъртта и Възкресението,
защото това е съдържанието на седмата, последната степен
на първия кръг. Лазар, който умира, възкръсва в истинския
човек Йоан.
235
Влад Пашов
На първите 11 глави на Йоан отговарят първите 16

глави на Евангелието на Матей. Тук, вместо човекът
Йоан ние виждаме в пътя на седемте степени на делата
Христови човека Петър. Той не върви по този път със
същата сигурност, както човекът Йоан. В него човешкото
е посилно, отколкото у човека Йоан, в когото преобла
дава повече ангелското естество. Темпераментът на човека
Петър го импулсира да се стреми да се издигне до големи
висини, за да падне след това в още подълбоки глъбини.
От седемте Йоанови степени на първия кръг, две могат
да бъдат разпознати в Евангелието на Матей от пръв
поглед. Това са четвъртата и петата степен нахранването
на петте хиляди и ходенето по морето (Йоан 6 гл., Матей
14 гл.). Ходенето по морето е описано по различен начин в
двете Евангелия, което ни показва как Йоан и как Петър
преминаван петата степен преминаването в Духовния
свят, което е символизирано с морето. Състоянието на
Духовния свят за всеки даден човек зависи от неговото
душевно състояние. Петър, като се опитва да ходи по
морето, се уплашва и вика за помощ към Христос. При
Йоан се описва, че като видели Христос да ходи по морето,
те не Го познали и се уплашили. Но когато след виждането
се прибавя и слушането, като чуват да им казва: Аз съм,
тогава поискали да Го вземат в ладията и тутакси ладията
стигнала на брега.
Седемте Йоанови степени, изразени в чудесата Христови,
имат своето съответствие и в Евангелието на Матей. Както
казах, напълно ясно е съответствието при нахранването на
петте хиляди и ходенето по морето. Ще съпоставим тук
съответните положения, които си съответстват.
Евангелие на Й о ан Евангелие на Матей
1ва степен:
Сватбата в Кана (2 гл.) Проповедта на планината (7)
2ра степен:
Изцеление на сина на Изцеление на момичето на
царския служител (4) стотника (8)
236
3та степен:
Изцеление на болния в Изцеление на схванатия (9)
къпалнята (5)
4та степен:
Нахранването на петте Нахранването на петте
хиляди (6) хиляди (14)
5та степен:
Ходенето по морето (6) Ходенето по морето (14)
6та степен:
Изцеление на сляпородения Изповедта на Петър пред
(9) Цезария Филипова (16)
7ма степен:
Възкресението на Лазар (11)
Възкресението на Лазар, описано от Йоан, няма никакво
съответствие в Евангелието на Матей. За понататъшното
разбиране на композицията в Евангелието на Матей трябва
да насочим поточно погледа си върху тази точка липсата
на съответствие за 7та степен.
В Цезария Филипова Исус запитва учениците върху
Тайната на Неговото собствено Същество. Тогава Симон
Петър спонтанно отговаря: "Ти си Христос, Син на Живия
Бог". До този момент само телесните очи на Петър са
виждали Учителя, човека Исус от Назарет. Въпросът на
Исус сега изведнъж разкъсва завесата на сетивния свят,
вратата на Духовния свят се разтваря за един миг и от
нея бликва лъчезарна Светлина. С тази врата се отварят
духовните очи на Петър. Той вижда човешкия образ на
Исус, обгърнат и изпълнен от светлия образ на Христовото
Същество. Той вижда с духовните си очи и познава, че
Исус е Христос, Божият Син. Това е шестата степен,
която отговаря на изцелението на сляпородения при Йоан.
Тук самият Петър е изцеленият сляпороден в душевно
отношение. Тогава Христос му казва: "Ти си Петър и върху
тази скала Аз ще съградя Моята църква и силите адови не
ще я победят. Ще ти дам ключовете на Царството Небесно".
Можем да кажем, че Христос не даде на Петър нищо
друго, освен това, което той сам притежаваше в този миг
237
Влад Пашов
на изповядването на Христа, именно ключа, който може да

отключи вратата на познанието, вратата на виждането. Това
е шестото знамение. Христос се готви да изпълни седмото
знамение. Неговото съдържание е смърт и Възкресение.
Христос върши това, което започва да говори на
учениците за предстоящите неща. Той за пръв път им
говори за страданията, които има да понесе. Той пред
варително насочва погледа на учениците върху смъртта
и Възкресението, за да подготви техните души, а осо
бено тази на Петър, да минат през степента на Лазар,
степента на умирането и Възкресението. "Оттогаз Исус
започна и показваше на своите ученици, че трябва да
отиде в Ерусалим и да пострада много от старейшините,
първосвещениците и книжниците, че ще бъде убит и на
другия ден ще възкръсне". Петър не можа да разбере това,
че то е една необходимост и че затова Христос е дошъл на
земята да мине през смъртта, да я победи и да възкръсне.
Затова "тогаз Петър Го все при себе си настрана и Му казва:
Господи, пощади Себе Си, да не Ти се случи това". Петър
не желае това, което показва, че той не разбира мисията
на Христос. Сега Христос отговаря на Петър различно от
преди. Порано Христос му казва: "Плът и кръв не са ти
открили това, а Отец Ми на Небето". А сега Той му казва:
"Ти не мислиш това, което е Божествено, а това, което е
човешко". Порано е казано: "Вратата адови няма да я
победят", а сега е казано: "Махни се от Мене, Сатана". Това
ни навежда на мисълта, че сам Петър няма сила да мине
през седмата степен през смъртта и Възкресението.
Казахме, че според Евангелието на Йоан има три
кръга на редуване в Пътя на духовното развитие. Йоан
преминава успешно и трите кръга. Петър се спира накрая
на първия кръг. Но как влиза човекът Петър във втория
кръг? Едно важно откритие за строежа на Евангелието на
Матей и за последователните степени на Петровия кръг
може да се направи, ако обърнем внимание на седемте
Исусови притчи, които образуват спирките на този среден
238
връх. Евангелието на Матей съдържа два пъти по седем

притчи. Седемте се намират в 13та глава, която стои между
третата и четвъртата степен на чудесата, между изцелението
на сляпородения и нахранването на петте хиляди. Втората
серия от притчи е разпределена в главите, намиращи се
между 16та глава и главите на страданието. Отнася се за
следните притчи:
1. За опростения голям дълг и за неопростения малък
дълг. (18)
2. За еднаквото възнаграждение за нееднакъв труд на
лозето. (20)
3. За двамата синове на лозето. (21)
4. За наемниците на лозето и сина на господаря на
лозето. (21)
5. За царската сватба. (22)
6. За петте разумни и петте неразумни деви. (25)
7. За поверените таланти. (25)
Тези притчи са слова на Христос. Но за разлика от
Йоановите прощални слова, тук преходът от образа към
Словото не е извършен напълно. Словото запазва образния
характер. Притчите са изказани образно. Като такива, те
следват осъществените образи, чудесата на първата голяма
степен.
В Евангелието на Матей образният характер се запазва
и във втория среден раздел от 17та до 25 та глава. Можем
да кажем: Евангелието на Матей остава на степента на
образното изживяване там, където Евангелието на Йоан се
издига до Словото, до слушането. Тази е вътрешната после
дователност на Петровото същество. Матей предава цялото
свое Евангелие от душата и от пътя на човека Петър. Обаче
Петър не устоява при седмата степен на първия кръг, която
е същевременно прагът за втория кръг. Така ние виждаме
как, въпреки че събитията в живота на Христос напредват,
душата на Петър се връща още веднъж в първия кръг,
когато стига до неговия край и остава на степента на
образите.
239
Влад Пашов
А там, където започва третият кръг със събития, които

могат да бъдат обхванати действително само от интуицията
ние ще видим, как човекът Петър потъва в един вид сън
или сънуване, при който той оставя да минат през него
великите интуитивни събития на страданието, умирането
и Възкресението на Христос като образи, като един вид
образи на будно сънуване. Петър и Йоан изживяват стра
данията на Христос по съвършено различен начин. Йоан е
единственият ученик, който стои под кръста. В Гетсимания
Петър заспива. Той отново се опълчва против настъпващата
съдба на смъртта, както при Цезария Филипова, като
отрязва с ножа си ухото на слугата Малхус. Накрая, нами
райки се в този съновиден сън, той се отрича от Христос:
сън, в който изпада в будно състояние и който превръща за
него всичко в чужди и далечни образи. Едва празникът на
Петдесетница изтръгва Петър от образното сънуване и го
издига в света на духовното Слово.
И ние можем да почувстваме края на Евангелието на
Матей като една прелюдия на чудото на Словото в празника
на Петдесетница. Накрая душата на човека Петър, а с това
и Евангелието на Матей преминава от имагинацията и
се издига до света на инспирацията, на Словото. Това е
показано с думите на Възкръсналия, Който казва: "Идете в
света и научете всички народи, и ги кръщавайте в Името
на Отца, Сина и Светаго Духа".
В заключение на това сравнение можем да дадем
следната таблица:
Евангелие на Йоан Евангелие на Матей
ва та
От 1 до 11 гл. От 1 ва до 16 та гл.
Седемте чудеса Христови 7"те чудеса
имагинация имагинация
та та
От 12 до 17 гл. От 17 та до 25 т а гл.
Прощалните слова на Христос 7_Te притчи инспирация
инспирация във формата на имагинация
От 18 та до 21 в а глава От 26 т а до 28 м а гл.
Страдание, смърт и Страдание, смърт
240
Възкресение и Възкресение
интуиция интуиция във форма на
имагинация
Евангелието на Матей съдържа в себе си известна
симетрия в голям стил. Това може да се види както в голе
мите части, така и в малките отделни черти. Така например,
на 9 те блаженства, изказани в проповедта на планината,
отговарят точно 9 те "горко", отправени към фарисеите
и книжниците в 23 та глава. Учениците и противниците
образуват главната велика полярност, която прониква
Евангелието. Между участниците и противниците стои в
средата народът, на който Исус говори и всред който върши
своите изцеления.
За малките отделни черти, които позволяват да познаем
рамките на цялото, ще цитираме само няколко примера.
Ангел Господен се явява в началото и в края на Евангелието
като действащо лице. В началото той възвестява раждането
на Исус, а накрая придружава Възкресението Христово.
В началото тримата Мъдреци от Изток търсят царя на
юдеите, а накрая Пилат, като представител на римския
цезар признава Исус за Цар на юдеите.
Както в Евангелието на Йоан, предимно в първата по
ловина, формата на неговия строеж е дадена чрез седемте
чудеса, така и за Евангелието на Матей се получава един
важен композиционен елемент чрез съдържащите се в
него притчи. Евангелието на Матей съдържа два пъти по
7 притчи. Първите 7 притчи се намират в 13та глава. Вто
рата група от притчи се простира от 18та до 25 та глава.
Но и при двете групи от притчи от найголямо значение е
да се обърне внимание на това, към кого са отправени тези
притчи. В 13та глава първите четири притчи са отправени
към народа, а последните 3 са изказани на учениците.
Ние бихме разбрали погрешно тези последни три притчи
за съкровището в нивата, за бисера и за рибарската
мрежа, ако искаме да ги поставим на същото равнище с
тези, отправени към народа. Това са езотерични притчи,
за разлика от екзотеричните такива. Ако не се вземе под
241
Влад Пашов
внимание тази разлика, тогава например от притчата за

съкровището в нивата произлиза едно лошо изопачаване
на християнското поведение чрез един търговски егоизъм.
Само когато за тези притчи предварително е ясно, че те не
се отнасят до физическия свят, а високо над физическо
сетивните факти, ще се предпазим от посоченото криво
разбиране.
Втората група от притчи със значение е също така
интересно построена. Първите две притчи са отправени
към учениците за големия и малкия длъжник и за работ
ниците на лозето. Средните три притчи са изказани в храма
срещу книжниците и фарисеите. Те се отнасят за двамата
синове на лозето, за неверните лозари и за царската сватба.
Последните две притчи са отправени отново към учениците
и са едно продължение на апокалиптичното поучение на
учениците за десетте деви и за поверените таланти.
При разглеждане на проповедта на планината се виж
да, че всичките поучения към учениците от тази проповед
трябва да се схващат един вид като езотерично учение,
отправено към такива хора, които трябва да ръководят
човешките души. С оглед на предстоящите Тайни на Гол
гота Христос разпростря тези учения към учениците чак до
второто Негово идване и само в този смисъл притчата за
поверените таланти може да бъде правилно разбрана. Не
напразно тя е последната от притчите. Откъснем ли я от
връзката с поученията на учениците, а я вземем като общо
религиозно поучение, тя до много голяма степен се явява
като едно търговскохристиянско схващане, отколкото
притчата за съкровището в нивата. Под самата връзка
на композицията, където тази притча следва притчата за
девиците и преминава в думите за второто пришествие
на Христос, се получава едно истинско равнище, на което
тя може да бъде правилно разбрана. Това е една притча,
която се отнася до второто идване на Христос, и която
съдържа важно изискване за развитие на вътрешните
дарби и способности на човека. Тук е изразен с най
голяма убедителност избликът на Християнството в един
242
нов езотеризъм и в един нов окултизъм, който трябва да

бъде наново постигнат. Поверените таланти, които човек
не трябва да заравя в земята, са дремещите органи на
душата, чрез развитието на които човек се пробужда за
виждането на Духовния свят.
По същия начин, както накратко показах тук за прит
чите, трябва да бъде четено цялото Евангелие, като се
обръща внимание на неговите композиционни тайни. Ето
защо е необходимо да се премине от четене на отделните
стихове към едно такова четене на Евангелието, при което
да се стремим да разберем подробностите, изхождайки от
цялото.
Навсякъде има преходи там, където между две сцени
на Евангелието се крият найважните ключове. Така на
края на 16та глава Христос говори за това, че събитията на
Неговото второ идване ще започнат още преди да премине
живеещото тогава поколение. Такива места често пъти
се изтъкват за да се покаже, че Христос е вярвал в един
предстоящ свършек на света и че като другите хора на
Неговото време Той е бил жертва на едно суеверие. Обаче
ние може да стигнем до едно правилно разбиране на това,
просто като прочетем нататък. Непосредствено след това
следва Преображението Христово, описано в 17~та глава.
Следователно с това Той иска да каже, че изживяното
от учениците на планината Табор беше вече началото на
онези събития, които през покъсните епохи ще завършат
с истинското идване на Христос. Виждането на етерния
Христос, станало при Преображението, започва още преди
въплътения във физическо тяло Христос да е преминал
през смъртта.
Тайната на един елемент на повисше възприятие про
никва цялото Евангелие. В заключение, за да дам още един
пример, нека да кажа нещо за срещащите се два пъти в
Евангелието думи за Вярата, която премества планини. Два
пъти Христос говори на учениците Си, че със силата на
Вярата те могат да кажат на планината да изчезне от погледа
243
Влад Пашов
им. Един път това е в 17_та глава, друг път е в 21 ва глава.
Но и двата пъти е необходимо само да осъзнаем сцените,
при които тези думи са казани, за да бъдем предпазени от
едно кривоматериалистично разбиране на думите Христови.
И двата пъти Христос произнася тези думи на склона
на една планина към своите ученици. Единият път това
става на планината Табор, а втория път на Маслинената
планина. Това са двете планини, чиито върхове сочат към
сферата на свръхсетивното виждане. На планината Табор
тримата ученици видяха лъчезарния образ на Христос. На
върха на Маслинената планина Христос показа на своите
ученици бъдещето на човечеството и Тайната на Неговото
второ идване. Следователно и тук двата пъти планината е
отместена и погледът за духовния свят е останал свободен.
Планината на земния свят трябва да бъде отместена, трябва
да отстъпи, за да стане видим Духовния свят.
Такива образи могат да ни дадат главно направляващите
линии за правилното разбиране на Евангелието. Евангелието
не трябва да се чете само с интелекта. То трябва да се чете с
вътрешните сили и с вътрешните органи на душата, за които
загатва Евангелието, когато говори за Вярата. Докато тези
органи не са будни при четенето на Евангелието, планината
на кривото материалистично разбиране ще препятства пътя
на човешкия поглед. Но ако те са пробудени, ако работят,
планината ще се премести настрана и погледът за духовния
свят ще бъде освободен. По този начин Евангелията и осо
бено първите три Евангелия стават разбираеми. В противен
случай човек не може да ги разбере.
Ще завърша това описание с една мисъл от Емил Бок.
Той казва:
"Във всички Евангелия царува една висша композиция,
обаче вътрешните скицирани фигури, които се пораждат
чрез това във всяко Евангелие, се различават извънредно
много помежду си и изпъкват по един характерен начин
духовните особености на Евангелията. Композицията на
Евангелието на Матей прилича на един добре изграден
244
кристал. Напротив, строежът на Евангелието на Лука

прилича на едно добре оформено растение. Той е помек,
потекущ, понегоден да се доведе до строги формули,
но е ефирно, животворно и благотворно. Можем само да
кажем, че в Евангелието на Матей може да се долови
един художникархитект, а в Евангелието на Лука един
художникскулптор и живописец. Живописният елемент
проличава в богатството на образите и притчите на Исус.
Евангелието на Лука е всъщност Евангелието на притчите.
Тази е причината, поради която традицията е описала Лука
като живописец".
След като разгледахме накратко строежа на Евангелието
на Йоан и на Матей, сега ще се спрем за малко върху стро
ежа на Евангелието на Лука.
ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
Композицията на Евангелието на Лука е поскрита и

потрудно може да се открие. За да я открием и дойдем до
нея, трябва да направим един анализ, при каква обстановка
се развиват събитията, за които се говори в това Евангелие.
Различните обстановки имат различен характер. Така на
пример, Палестина навремето се е състояла от три големи
области Юдея, Галилея и посредата между тях Самария.
Това са три области с три различни природни характери и
с три различно устроени хора. Юдея е повече планинска и
пустинна област, в която се чувства един дух на строгост и
суровост. А Галилея е една светла, слънчева страна, където
хората са повесели и поразположени духом. Хората на
Галилея са като пролетта, а хората на Юдея са студени и
сериозни като късна есен и зима. Самария стои вътрешно
и външно посредата между Галилея и Юдея. Както душата
245
Влад Пашов
на човека е нещо средно между тялото, и духа, и чувството

е нещо средно между мисълта и волята, така Самария стои
в средата на трите палестински области. Юдеите са хора
консерватори, фанатици, считат се за найревностните па
зители на закона на Мойсей, найправоверни, найблизко
до Бога. Галилейците са едно смешение на много народи
елини, римляни и различни израилски племена. Те са хора
попрогресивни, посвободолюбиви, с весел дух, докато
юдеите са мрачни и сериозни. Народът на Самария заема
средно място. Те са хора на чувството и настроението. Те са
плод на една смесица на вавилонците, преселени при вави
лонското робство в Палестина и се смесили с израилските
племена, които живеели там. Така била създадена онази
смесица от народи, които юдеите, които имали съзнание за
своята раса, толкова много презирали. Между Самария и
Вавилон е царувало едно вътрешно родство. И двата народа
градят живота си върху чувствения елемент. В религиозно
отношение юдеите считали самаряните като езичници.
Тяхната душа е била в един още първоначален стадий на
своето развитие, непречистена от чувствения елемент, и
това е дало основите на техния религиозен живот.
И когато Лука описва, че пътят от Юдея за Галилея
минава през Самария, това означава, че пътят, описан от
Лука, е Път на пречистване на душата. Защото голяма част
от Евангелието на Лука е изпълнено с идеята за Пътя, като
физическия път, който Исус изминава с учениците Си ни
дава идеята за Пътя на душата, който тя трябва да измине
в процеса на своето развитие. И затова характерната черта
на Евангелието на Лука е характерът на Пътя. Така, между
много пътешествия на Исус, описани в това Евангелие, е
изложено голямото пътешествие от Галилея до Ерусалим,
описанието на който път се простира от 9 та до 19та глава.
Докато за дейността в Галилея са посветени 5 глави и за
дейността в Юдея 5 глави.
Характерно за Евангелието на Лука са първите две
глави, които говорят за раждането на Исус. Самото
Евангелие ни подготвя за сериозността на Пътя от начина,
246
по който прави преход към него. В средата на 9~та глава

започва голямото пътуване. Предидущите части на тази
глава са сгъстени с една голяма, драматична динамика
в едно малко пространство, които у Матей и Марко се
простират в няколко глави. Така тук е дадено изпращането
на 12_те, Ирод и Кръстителя, нахранването на 5~те хиляди,
изповедта на Петър, изцелението на момчето в полите на
Табор, спорът за първенството между учениците. След
това, в 9 _та глава, от 51ВИ стих нататък почва описанието
на пътуването.
Според Емил Бок в гръцкия текст на тази част се
чувства изобилието на мистерийните Слова, произнасяни
при Посвещенията. Още от самото начало се показва
найточно пътевия характер на пътуването в думите
към тримата мъже, които са готови да Го следват, но не
са скъсали напълно с миналото. Тази сцена започва с
намиращия се често у Лука израз "по пътя". Още от самото
начало, при раждането на Йоан Кръстител става въпрос
за Пътя Пътя на Мира и накрая за случката в Емаус се
казва: "Не гореше ли сърцето ни по пътя". Идеята за Пътя е
подчертана и в двукратното изпращане на учениците това
на 12те и това на 70 те . И винаги става дума за Пътя: "Не
вземайте нищо със себе си по пътя" и "не поздравявайте
никого по пътя". И на много други места ние намираме
това характерно загатване на Лука за Пътя.
Друго характерно за Лука е това, че всички притчи,
от първата до последната, принадлежат на големия раздел
на Пътя. Преди тръгването на път, в Галилея, Исус дава
на народа притчата за Сеятеля, която изцяло е изпълнена
със светлото настроение на галилейското небе. След за
вършването на пътуването в строгата Юдея, в Ерусалим,
Исус дава на народа притчата за лошия лозар, за да им
отвори очите за неговите врагове и техните цели. Тези две
притчи стоят една срещу друга както радостта на сеитбата
и сериозността на жетвата, както пролетта и есента,
обгръщайки като в рамка Пътя. Интересно е да сравним
247
Влад Пашов
притчите на Матей с тези на Лука. У Матей почти всички
притчи имат един строго съдийски характер, чувства се
близостта на Стария Завет. Лука, напротив, не чете морал,
но изнася пред нас конкретни образи, които ни говорят
сами по себе си. Така например, показва ни се не само
милосърдието на самарянина, но и коравосърдечието на
свещеника и на левита. Фарисеят е противопоставен на
митаря, блудният син, така да се каже тържествува над
големия си брат. Навсякъде виждаме един елемент, който
иска да разшири хоризонта над този на Стария Завет.
Можем да различим определената структура на прит
чите на Лука, когато вземем под внимание разликата,
съществуваща между притчите, отправени към народа и
тези, отправени към учениците. Притчите към народа не
трябва да се разбират като тези към учениците. Притчите
към народа са образни, които се разкриват на пръв поглед.
Притчите към учениците са от друго естество. Ако ги
разберем в буквален смисъл, те ще произведат едно недобро
въздействие, в религиозното чувство би се примесил един
твърде земен характер. Притчите към учениците не са
образни, както тези, отправени към народа, а те представят
притчизагадки. Те са отправени към хора, които веднага
след слушането на притчата желаят да имат едно разбиране
чрез мисълта. Чрез душевното устройство на тези, за които
са предназначени притчите, е изключена възможността за
едно криво разбиране, което би се състояло в това, образите,
взети от земния живот, да се схващат като такива в близост
до земните факти.
В богата верига от притчи, разказани от Лука, са
включени пет притчи към учениците, които образуват от
себе си един организъм. Те са следните:
1. Притчата за молещия се приятел нma глава
2. Притчата за будния слуга 12та глава
3. Притчата за нечестивия домоуправител 16та глава
4. Притчата за молещата се вдовица 18та глава
5. Притчата за поверените таланти 19та глава
248
Тези притчи представят един екстракт и квинтесенция

на целия Път, даден в Евангелието на Лука. Встъпителната
част към тях образува молбата на учениците: "Господи,
научи ни да се молим". На тази молба Христос отговаря,
като им дава молитвата "Отче наш" и веднага прибавя
притчата за молещия се приятел. От това може да се
види, че в притчата към учениците се касае за степента
на едно поучение за духовна работа над себе си по
пътя на молитвата и медитацията. Тази е особеността
на Евангелието на Лука, че то често показва образа на
молещия се Христос. Там често се казва: Той отиде на
планината, за да се помоли. Понеже Евангелието на Лука
носи характер на едно Евангелие на Пътя, затова от него
лъха едно молитвено настроение.
Към притчите, отправени към учениците, е необходимо
да бъде приложено едно тълкуване близко до алегоричното,
за да не бъдат разбрани в материален смисъл, защото те
говорят за духовни процеси в процеса на развитието на
душата, в процеса Пътя на Ученика. Така че, смисълът
на притчите към учениците не трябва да търсим на
физическото поле, а на духовното поле. Душата трябва
да прояви вътрешна активност, за да развие вътрешните
си сили, които ще я свържат с духа. Такава е идеята
например, на притчата за молещия се приятел. Защото във
всеки от нас има един, който спи и един, който се стреми
да събуди спящия. В нас има нещо неподвижно, спящо,
спрямо което трябва да бъде употребено енергично усилие,
за да го раздвижим. А това става по пътя на молитвата и
медитацията.
При втората притча към учениците, притчата за
будния слуга, се загатва за второто идване на Христос.
Тук самото Евангелие ни показва много ясно разликата
между притчите към народа и тези към учениците. Петър
запитва: Господи, тази притча казваш само на нас, или към
всички човеци? Обаче Христос не му отговаря а просто
продължава с разгръщането образа на будния слуга.
249
Влад Пашов
Особено трудна за разбиране е притчата за нечестния

домоуправител. Ако отнесем притчата към физическото поле
ще излезе, че Христос насърчава кражбата. Но тази притча
има отношения към Духовния свят, към света на Душата.
Когато човек живее за другите, той до известна степен се
изразходва. За да може да служи безкористно на другите
хора, човек се нуждае от един вид усамотяване, през което
време да възстанови изгубените си сили. Той трябва, тъй да
се каже, да краде от времето, което посвещава в служене на
хората, за да се уедини в себе си, за да може да възстанови
изгубените си сили. Това е дълбокият смисъл на притчата.
В заключение на тази притча е казано: Никой не може да
служи едновременно на Бога и на Мамона. Това са два
противоположни свята. Мамонът е символ на всичко външно,
на всичко станало, дължащо се на миналото. Противоположно
на него е духовния и вътрешен живот като извор на всичко в
бъдеще. Миналото и неговите произведения, даже и тогава,
когато са Свещени предания, трябва да служи на вечно
новото настояще и бъдеще, и не трябва да си присвоява една
себестойност. От този Мамон ние трябва да си създадем
приятел, т.е. помощник на бъдещето.
Притчата за молещата се вдовица, както и всички прит
чи, имат преди всичко вътрешен характер, имат отношение
към вътрешния живот на човека. Кой е съдията в човека?
Това е човешката съвест, а молещата се вдовица, това е
човешката душа, която се стреми към Бога.
В притчата за поверените таланти се загатва за второто
идване на Христос. Поверените таланти са вътрешните
душевни сили, които всеки трябва да развие, което става
чрез процеса на вътрешното себеотдаване и молитвата.
Когато човек е небрежен към развиването на вътрешните
си сили, той е този, който е заровил таланта си в земята, за
което ще бъде наказан, ще му се отнемат тези таланти.
В тези притчи към учениците, описани от Лука, се
очертава Пътя на Ученика, Пътя на развитието на вът
решните сили на Душата, чрез което Душата се свързва с
Бога, расте и се развива.
250
Евангелието на Лука почва с един пролог, който не

е само литературна особеност, а има дълбок езотеричен
характер и ни показва какъв е произхода на Евангелието
на Лука. Текстът на пролога е следният: "Понеже мнозина
предприеха да съчинят повест за събитията, които са
известни между нас, както ни ги предадоха тези, които
отначало са били очевидци и служители на евангелското
Слово, счетох и аз за добре, след като проучих усърдно
всичко отначало да ти пиша за това, почтени Теофиле, за да
познаеш достоверността на Учението, в което си поучаван".
Прологът ни дава ключа за произхода на Евангелието на
Лука. Името Теофил, ако се преведе, означава Божи приятел.
И затова може смело да се каже, че то не е отправено към
даден човек, а въобще към Божиите приятели, т.е. към
всички, които следват Пътя на Христос. Приятели на Бога
са онези, които са съзнателни участници в Божествената
Мъдрост чрез своето отворено сърце. Чрез своето сърдечно
отношение към Духовния свят те са свързани с Бога. Така
за Авраам се казва, че е бил приятел на Бога.
Други важни думи в пролога са думите "очевидци"
и "служители на Словото", от които Лука е приел, така
да се каже, Евангелието. Кои и какви са тези очевидци и
служители? На пръв поглед изглежда, че тези очевидци
са били апостолите, които по външен начин са разказали
на Лука тези неща и той ги е записал, но ако приемем
нещата така, то как те са видели изкушението на Христос
от дявола, когато Той е бил сам? Това ни навежда вече
на идеята, че Евангелието на Лука и въобще Евангелията
имат свръхсетивен, т.е. духовен произход. Апостолите са
видели всичко с духовните си очи и го предават на Лука,
и той го описва. Значи, тук не става въпрос за физически
очевидци, а за духовни очевидци, т.е. ясновидци. Като
вземем в съображение и факта, че Лука е бил ученик на
Павел, а Павел не е видял с физическите си очи Христос
във физическо тяло, нито пък е присъствал на неговите
проповеди и дела, значи това пак потвърждава твърдението,
че тези очевидци са видели с духовните си очи това, което
251
Влад Пашов
описват. А пък под служители на Словото, на Логоса се

разбират тези, които са слушали Словото в Духовния свят
и са го предавали на обикновените хора. Това са два вида
посветени едни, които само виждат, и други, които виждат
и чуват или пък само чуват Словото, което се предава в
Духовния свят.
Ако вземем израза на Лука: "След като го проучих
усърдно отначало", думата отначало, която на гръцки
значи анотхен, всъщност означава отгоре. С това Лука
сам се поставя в редиците на учениците или самовидците
и служители на Словото, на Логоса. Той се е постарал да
проследи събитията в живота на Христос отгоре, възприел
ги е с духовното си виждане и ги предава на своя майчин
гръцки език. Емил Бок превежда пролога свободно по
следния начин: "Мнозина вече си поставиха задача да
опишат в правилна връзка и ред пътя на събитията,
чрез които Божествената пълнота се изявява между нас.
Знанието за тези важни събития се разпространява между
нас чрез тези, които чрез пробуждане на душата са станали
самовидци и служители на Словото. Сега и за мен възниква
духовното поръчение, след като преминах степените на този
път, да ги опиша за тебе, благородни приятелю на Бога,
найточно и в тяхното правилно редуване, за да можеш
чрез познанието да добиеш непоколебимост на душата във
всичко, което си получил като учение".
Композицията на Евангелието на Лука не е така
открита и ясна, както тази на Йоан и Матей. За да разберем
строежа на Евангелието на Лука, трябва да го разгледаме
като едно цяло, а не всяка част сама за себе си. Като го
разглеждаме така ние ще разберем, че пътят на живота на
Исус е Път на Душата. Външни спирки в този път стават
вътрешни спирки, редуването на които ни разкрива голяма
вътрешна последователност.
В голямата средна част на Евангелията пътят, който
Лука описва, е "Пътят на Учението", където Христос говори
на хората като ги поучаваше, било че раздава богатство
от притчи, било че изказва направо духовни Истини. Тази
252
средна голяма част започва в края на 9~та глава там, където

започва голямото пътешествие за Ерусалим, което е един
Път на Душата. В това пътешествие не са отбелязани
почти никакви събития, а само поучения, които Христос
дава. Следователно, външното пътуване е само един вид
потвърждение на съдбата или на образите на вътрешния
Път, на Пътя на Учението.
Евангелието на Лука е така построено, че се разделя на
три части. Първата част обхваща началото до 9 та глава. В
нея се говори за детството на Исус и за чудесата Христови.
Втората част, която започва от средата на 9 та глава и се
простира до 19_та глава, ни разказва за пътешествието към
Ерусалим, описва Пътя на Учението. Третата част, която
обхваща от 19та до 24 та глава ни описва страданието,
умирането и Възкресението на Христос. В първата част
ни говори повече образът, във втората част се разлива
Словото, което ни разкрива Учението и в третата част ни
говори съприкосновението със Същността.
В Евангелието на Йоан Христос седем пъти казва:
"Аз съм":
1. "Аз съм Хлябът на Живота" 6 гл. 48 cm.
2. "Аз съм Светлината на света" 8 гл. 12 cm.
3. "Аз съм Вратата" 10 гл. 9 cm.
4. "Аз съм добрият Пастир" 10 гл. 11 cm.
5. "Аз съм Възкресение и Живот" 11 гл. 25 cm.
6. "Аз съм Пътят, Иистината и Животът" 14 гл. 6 cm.
7. "Аз съм Истинната Лоза" 15 гл. l cm.
Можем да кажем, че всяко "Аз съм" от Евангелието на
Йоан отговаря на една поредица от блаженства в Еванге
лието на Лука, четири от които следват непосредствено
едно след друго, а останалите са разпръснати както думите
"Аз съм" в Евангелието на Йоан, на разстояния, които
външно са много големи по големина, но все пак означават
една степен в Пътя на Учението.
Думата "блажен" на гръцки значи макариос, което
означава "изпълнен с Бога". А именно Евангелието на Лука
говори за Божественото в човека, за "приятеля на Бога".
253
Влад Пашов
Докато в Евангелието на Матей срещу 9"те блаженства

стоят девет "горко", то в Евангелието на Лука срещу чети
рите блаженства стоят четири "горко". За да се разбере
вътрешния смисъл на блаженствата трябва да се помни,
че и в двата случая те са отправени към учениците, а
не към народа. В Евангелието на Лука е казано: "И Той
подигна очите Си към учениците и рече: Блажени сте вие
бедните, гладуващите, плачещите, мразените. Горко на
богатите, на ситите, на смеещите се, на прославените". И
блаженствата, и "горко"то се отнасят до учениците. Блажен
е този, който иска да тръгне в Пътя, понеже е беден,
гладен, плачещ и мразен. Нещастен е той, горко нему, ако
е богат, сит, радостен и ако хората го хвалят и славят. Тези
четири блаженства и четирите горко имат отношение към
четирите члена на човешкото същество. Блажени бедните,
има отношение към физическото тяло. Блажени гладните,
има отношение към жизнената сила, към етерното тяло.
Блажени плачущите, има отношение към душата, а бла
жени преследваните има отношение към човешкия аз.
Петото блаженство е казано от Христос по повод питането
на Йоан, Той ли е Христос. И Той казва: "Блажен е, който
не се съблазни в Мене". На него отговаря горкото, казано
по повод на съблазните: "Невъзможно е съблазните да не
дойдат, но горко чрез когото дойдат". Това блаженство
има отношение към раждането на висшето Аз в човека
превъзмогване на низшето аз и раждането на висшето Аз,
което е Христос. Следните блаженства тогава могат да ни
покажат степенуваното развитие на висшето същество в
човека. В следващото блаженство се казва: "Блажени очите,
които виждат това, което вие виждате. Казвам ви: Мнозина
пророци и царе биха искали да видят това, което вие
виждате, но не го видяха и да чуят това, което вие чувате,
но не го чуха". От тази мисъл се вижда, че в учениците на
Христос се събужда едно ново ясновидство, което ги прави
способни да виждат Бога в човека, докато древните пророци
и ясновидци виждаха възвишените духовни Същества, но
не виждаха Бога в човека.
254
На жените Христос казва: "Блажени тези, които слушат

Словото Божие и го пазят". Това са тези, които са дали
място на Словото Божие в душите си и които чуват Словото
Божие, което говори на човешките души.
Следващото блаженство е едно тържествено поучение
на учениците и се отнася до второто идване на Христос,
което изисква будност от страна на човека за духовните
явления в света и да различава духовете.
Блаженствата са така групирани, че в своята цялост
очертават Пътя на развиващия се човек. Така те образуват
общата рамка, в която се развива строежът на цялото
Евангелие.
1. Първото блаженство е отправено към Мария
първообраз на Душата.
2. Второто блаженство, блажени бедните, се отнася
до земнотелесното и ни казва: "Бъди винаги вътрешно
свободен".
3. Третото блаженство е блажени гладните, отнася
се до областта на жизнената сила и ни учи да бъдем
възприемчиви.
4. Четвъртото блаженство, блажени плачещите, блажени
сълзите, се отнася до областта на душевните вълнения и ни
учи да бъдем готови да понасяме скърбите и страданията.
5. Петото блаженство е блажени преследваните: отнася
се до областта на личния живот, събуждането на аза и ни
учи търсете Основата на Живота в самите себе си.
6. Шестото блаженство е отправено към жените,
блажени духовните зародиши: не оставяйте да бъде разкла
тен вашия духовен зародиш, а го укрепвайте чрез Христос.
7. Блажени очите, които виждат: това показва, че висшето
виждане започва и се разкрива светът на образите.
8. Блажени ушите, които чуват: това показва, че духов
ните уши са отворени и започва слушането на духовното
Слово.
9. Блажено будното сърце: това показва събуждането
на духовното сърце на човека, чрез което се възприема
идващия Христос.
255
Влад Пашов
10. Блажени безплодните: това подсказва за изпитани

ята на изпълнения с Бога човек.
Такъв един обзор ни показва вътрешния строеж на
Евангелието на Лука, което е Евангелие на Пътя, на
вътрешното окултно развитие на човешкото същество.
От това се вижда, че всичко до шестото блаженство
е подготовка, след което започва разгръщането на висшия
човек. Между шестото и седмото блаженство се намира
началото на пътуването за Ерусалим и всичко, което се
намира до това пътуване, е само подготовка за това. След
това се казва: "Случи се, обаче, когато се изпълни времето
да бъде отнесено оттам, Той обърна лицето Си и се насочи
направо към Ерусалим" (9 гл., 51 cm.) . И оттам нататък
в същия "Път на Учението", висшият човек се разгръща
постепенно в Светлината на Христос.
Ако проследим вътрешното описание, което Лука
дава на живота на Исус след Кръщението в Йордан,
ще видим навсякъде да се загатва, че Исус не се издига
веднага до пълната сила на Христовото действие, а остава
първоначално на степента на Ангела, на Илия. Той сега
действа от степента на Илия, от степента на Ангела. За
щото Христос, слизайки отгоре надолу, предизвиква съще
временно в съзнанието на Исус едно движение отдолу
нагоре и затова не изязява изведнъж всичката си сила, а
постепенно. Найпърво той действа от степента на Ангела,
на която степен се намираше Илия и постепенно се издига
нагоре през Архангелите към Своята собствена сила и мощ
като Бог.
Първата проповед на Христос е в синагогата, в родния
му град Назарет. Това е една Илиева проповед. Той казва:
"Имаше много вдовици преди времето на Илия в Израил,
когато Небето беше затворено за три години и шест месеца,
когато настана голям глад в цялата страна, но нито при
една не беше проводен Илия, а тъкмо в Сарепта, в страната
Сидон при една вдовица. И имаше много прокажени в
Израил през времето на пророк Елисей, но нито един от
тях не бе очистен, тъкмо само сириеца Нееман."
256
И Христос върши дела, които достигат своя връх във

възкресението на момчето от Наин. Но това е подобно на
делото на Илия в Сарепта. И Илия така възкреси сина
на вдовицата от Сарепта, както сега Христос възкресява
сина на вдовицата от Наин. Така че, проповедта на Илия е
последвана от делата на Илия.
Възкресения на "синове на вдовици" са били извърш
вани във всички Храмове на древността. "Син на вдовицата"
бил наричан онзи, който се е стремял към Посвещение.
Затова Христос казва, че много вдовици е имало в Израил,
но Илия беше изпратен при вдовицата в Сарепта, т.е. при
един, който се е стремял към Посвещение.
Едва след като Христос се изяви на тримата ученици
при Преображението, издигайки се над степента на Илия,
на Ангела, пристъпи към Своите собствени дела. След
започване на голямото пътуване за Ерусалим, в своите
проповеди и действия Христос се издига над степента на
Ангела. Лука предава началото на тази степен по следния
начин: "А когато се изпълни времето да бъде въздигнат от
тях, Той обърна лицето Си и тръгна направо за Ерусалим.
И проводи пратеници пред Себе Си, т.е. пред лицето Си,
които тръгнаха и стигнаха до един град на Самария, за
да Му приготвят място. Но те не Го приеха, защото беше
обърнал лицето Си да отиде в Ерусалим".
В Стария Завет под "Лицето на Бога, на Яве" се е
подразбирал Архангел Михаил, който е външно изявление
на Бога. Но сега вече Михаил не е "Лице на Ехова", а е
станал сега "лице на Христа". В три пъти произнесената
образна дума "лицето на Христа", Евангелието ни кара
да почувстваме, как Христос се издигнал над ангелското
естество и събужда в себе си неумолимата воля на Архан
гела, волята за борба. Както Илия е "Ангелът на Христа",
така Михаил е "Архангелът на Христа". Отсега нататък
вече Михаиловото естество действа в Христос. Дотук
Христос беше подобен на Ангела, проявяваше се като
Ангел. Сега вече Той проявява своето архангелско естество
и затова казва: Той направи лицето Си твърдо, силно.
257
Влад Пашов
Сега започваше суровото минаване Пътя на Учението, на

пътуването нагоре за Ерусалим, където се издига Голгота.
Сега вече е станало неотменим факт тук има нещо повече
от Илия. С напускането на Илиевата степен е започнала
суровата, строго Михаиловска строгост на Христовия Път.
Сега вече няма никакво връщане назад. Сега има само
напредване към Ерусалим и Голгота. Така първата част от
Евангелието на Лука преминава във втората.
ЕВАГЕЛИЕТО НА МАРКО
Евангелието на Марко е сбито и кратко. Но неговата

краткост е езикът на една мощна космическа волева
концентрация. Евангелието на Марко е Евангелие на
волята. Затова можем да кажем, че то е римско Евангелие.
Така, както това на Лука е гръцко, а това на Матей юдей
ско. То притежава онази форма, която му позволява да про
тивопостави на магията на цезарите магията на Христа.
Стилът на Евангелието на Марко се характеризира с много
често употребяване на думата веднага, която предизвиква
на много малки интервали впечатлението на едно бързо и
бурно напредване в описанието.
Първата фраза на Евангелието на Марко е една окултна
волева формула, която с две думи ни показва началото на
една нова епоха, на едно ново отношение, което настъпва
в света между човеците и Ангелите. Защото думата
Евангелие е съставена от двете думи ев и ангели, което
може да се преведе с израза ново действие на Ангелите
между човеците.
Цялото Евангелие на Марко не е нищо друго, освен
описание за навлизане на великата космическа свръхземна
Воля в развитието на земята и човечеството. И затова той
258
не се спира на биографията на човека Исус, но направо

говори за Великото космично Същество, въплътено в този
човек. Затова Евангелието на Марко от самото начало е
Евангелие на Христос. То описва Божествената творческа
сила как се проявява чрез човека Исус от Назарет. Ето защо
в нито едно друго Евангелие Христос не се явява толкова
много като Маг, както при Марко. Така при изцелението на
глухонемия Христос изговаря магическата дума "хефата",
а при възкресението на дъщерята на Яир, той говори, като
че изговаря една магическа формула: "Талита куми". Тези
еврейски думи в гръцкия текст на Евангелието на Марко
носят нещо от настроението на египетската магия в себе си.
Евангелието на Марко е Евангелие на изгонване на демо
ните. Зад и над изцеленията на Христос стават видими
битки на духове. Това Евангелие ни показва с извънредно
голяма яснота свръхсетивните сили в човека. Това Христос
изразява с думите: "Ако би могъл да вярваш, всички неща
са възможни за този, който вярва". Тук не става въпрос за
вярване, а за Вяра. Тези думи, които призовават човека към
магията на Божествената Воля в него, не се съдържат в
никое друго Евангелие, освен в това на Марко.
Особено характерно за начина на изложението на Еван
гелието на Марко е повелята за мълчание, която Христос
тук винаги отправя към онези, които биват изцерявани или
които са свидетели на тези изцеления. Тук не става дума да
бъдат скрити делата на Христос, но те трябва да действат
като дела и да не бъдат разреждани до мисли и думи.
Делата са семето на развитието, а не думите. В Евангелието
на Марко е описано онова, което преминава над умовете
и съзнанията на хората като силов импулс и като семе
на космическото ставане чрез Христос в света. И когато
постоянно чуваме, че хората не спазват заповедите за
мълчание, от това можем да разберем, че хората не бяха в
състояние да приемат напълно космическата Христова сила.
Те разреждаха тази космическа сила, като я изразяваха с
думи, защото знаеха да говорят само езика на Словото,
но не езика на Мълчанието. Вярно е, че Евангелието на
259
Влад Пашов
Марко говори с човешки думи, но неговата краткост и

сбитост показват, че то е в състояние да говори с езика
на Мълчанието, който е всъщност езика на Космичната
сила. Между думите, които се изговарят в Евангелието на
Марко, навсякъде звучи един цял свят от думи, които са
премълчани. Тези, именно, думи са истинската сила, която
е присъща на Евангелието на Марко.
Евангелието на Марко не е богато на притчи. То съ
държа само четири притчи. Три от тях се намират една
до друга в четвърта глава, а последната се намира в 13та
глава. Първите три притчи Христос казва на народа в Га
лилея при брега на езерото. Последната той отправя към
своите противници в Юдея, в храма на Ерусалим. Първите
три притчи са притчи на посев. И трите говорят за семето.
Последната притча е притча на жътвата. Тук ние виждаме
същата композиция, според която са подредени и притчите
на Лука. Както у Марко, така и у Лука началото и
завършекът на притчите са съставени от последната притча
на Сеятеля и от жътвената притча, или подобре казано
от притчата за изобилната реколта, в която се говори за
неверните работници на лозето.
Цялата полярност, образувана от Галилея и Юдея, от
пролетта и есента, от сеитбата и прибирането на реколтата,
от хляба и виното, от добрите сили на растежа и Природата
и злината на отчуждените от Природата хора, образуват
рамката на поредицата от притчи в Марко и в Лука. Наред
с притчите за Сеятеля у Марко стои една притча, която не
се намира в другите Евангелия и принадлежи на особеното
богатство на Евангелието на Марко. Това е притчата за
саморастящото семе. Понататък следва една притча, която
се намира в Лука и в Матей притчата за синапеното
семе. Трите притчи за посева в Евангелието на Марко за
Сеятеля, за саморастящото семе и за синаповото семе се
опират на малко назидателната същинска Маркова притча,
която стои в средата. Това е притчата за саморастящото
семе, което веднъж посято, расте от само себе си и че
човекът, който го е посял, може спокойно да го изостави
260
на неговата понататъшна съдба, докато дойде жътвата. С

тази притча Евангелието на Марко отправя погледа ни
там, където царува космичния растеж, който е повелик
от човека и към който човек не може да допринесе нищо,
защото той е захранван от повисши извори. Семето, което
е посято, което се развива и расте далеч над главите на
хората, е Христовия импулс. Чрез Тайната на Голгота в
земята е посято семето на едно космично преобразяване
и развитие, и Евангелието на Марко ни посочва това
развитие, което е напълно независимо от това дали и
доколко хората го подпомагат чрез своята воля. Докато
стремежът на Лука е да разпространи чрез притчите
едно изобилно богатство от Мъдрост, то Марко се стреми
чрез притчите, които привежда, да разтвори Изворите на
Божествената сила.
Особеното богатство на Евангелието на Марко се
състои главно в три малки места. Притчата за растящото от
само себе си семе е първото от тези неща. Второто място е
краткият разказ за изцелението на един сляп от Витсаида,
който разказва накрая на двете опитности с нахранването.
При това изцеление Христос два пъти поставя ръцете си на
слепия и го пита какво вижда. Първият път слепият отговаря:
"Виждам хората като дървета". Вторият път той казва, че
вижда всичко в ясно очертание. Интересното в тази част в
Евангелието на Марко е отново изложението на това, което
е в процес на ставане, на развитие. Ние сме поставени не
пред едно площадно чудо, а участваме в един органически
процес на ставане, който минава през степени и етапи. В
този кратък разказ се крият и други Тайни. Когато слепият
казва, че вижда хората като дървета, това показва, че
преди да се приучи да вижда физически, неговият поглед е
отворен за етерния свят, където той вижда етерните тела на
хората, които представят Дървото на Живота, което хората
носят в своя духовен организъм. И едва при втората степен
на процеса на изцелението той вижда физическите форми в
техните ясни земни очертания.
261
Влад Пашов
Третата и найзагадъчна част от особеното богатство на

Евангелието на Марко ние намираме в разказа за улавя
нето на Христос в Гетсимания. Когато гонителите хванали
Христос и учениците се разбягали, казва се, че го следвал
един момък, който бил облечен в бяла ленена дреха. Когато
гонителите се опитали да го хванат, той оставил в ръцете
им ленената си дреха и избягал гол. От него гонителите
задържали в ръцете си само дрехата. Щайнер казва, че
в този младеж евангелистът не иска да ни покаже нищо
друго, освен младия космичен Христов импулс, който сега
вече започва да се отделя от своето въплъщение в един
човек, за да се въплъти в цялото Битие на човечеството на
земята. Също така при Възкресението Марко не говори за
един Ангел, както другите евангелисти, а за един младеж,
който стои при гроба, облечен в бяла дреха. Същото
същество се явява и на жените при гроба. Това е същият
младеж, който се явява в Гетсимания. С това евангелистът
иска да ни покаже, че в живота навлиза един нов космичен,
младежки елемент, който носи подмладяване на земното и
човешкото битие. Учителят изразява тази идея, като казва,
че Христос внесе в остарелите жили на човечеството нова,
млада струя от живот.
Цялото евангелие на Марко се движи между двете
Тайни. Тази на въплътяването и тази на обезплътяването
на Христовото Същество. По този начин се вижда мощната
и сбита композиция, която огражда всичко. Фактът на
въплъщението е подчертан найсилно чрез това, че ни се
описва по един твърде особен начин събитието на изку
шението. То е предадено само чрез едно изречение: "Веднага
Духът го отведе в пустинята, Той бе в пустинята 40 дни и
бе изкушаван от Сатаната, беше при животните и Ангелите
Му служеха". Тук ни е показано, че изпитанието лежи само
по себе си в човешкото битие, човек стои между животното
и Ангела. Но тази среда не може да бъде никога спокойна.
Тя може да бъде извоювана и утвърдена само в една непре
станна борба за развитие. Щом тази борба спре, човек
262
потъва надолу до животните. Човешкото достойнство се съ

стои в непрестанна борба за извоюване на равновесието. В
това се проявява величието в Евангелието на Марко, че тук,
където трябва да бъде описано човекоставането на Христос,
той намира класическия израз за Тайната на човешкото
битие.
При Кръщението в река Йордан Христовото Същество
слиза в земно въплъщение. При Възнесението като че става
обратно, но в действителност става това, че посятото в
земята семе отсега нататък израства с космическа енергия
и космичен обсег на действие. Както Възкресението, така
и Възнесението Марко описва много кратко и сбито. С
Възкресението Христос побеждава смъртта и тази победа
се състои в това, че точно сега Той се свързва със земното
битие като семе на една нова вселена. Това е, което
Евангелието на Марко иска да опише. Като мото към това
Евангелие са подходящи думите от една стара великденска
песен:
"Ако Той не бе възкръснал,
светът би погинал".
КОМПОЗИЦИЯТА НА ДЕЯНИЯТА
НА АПОСТОЛИТЕ
Деянията на апостолите са написани от евангелист Лука

и има една вътрешна връзка между неговото Евангелие и
Деянията. Както в Евангелието, така и в Деянията Лука
много често говори за Свети Дух. Също така с присъствието
на Мария и другите жени на Петдесетница са изказани
многобройни сцени с жени от Евангелието на Лука. Но
от друга страна изпъква много ясно различния стил, на
който са написани Евангелието на Лука и Деянията на
апостолите. При Деянията имаме работа с едно описание,
263
Влад Пашов
което чисто исторически ни предава събитията от първите

времена на Християнството. Когато преминаваме от чет
въртото Евангелие към Деянията на апостолите, ние сли
заме от едно Божествено свръхчовешко равнище до това
на човешките събития. Но това слизане е също и едно
възлизане. Евангелията ни описват слизането на Христос
на земята, където Той се вживява в човечеството. Деянията
на апостолите ни показват стадия, където този процес на
въплътяването навлиза в историята. Човекоставането на
Христос е последвана от навлизането на Христовия импулс
в историята.
Можем да кажем, че Евангелията слизат от Небето на
земята, Откровението се възнася от земята към Небето,
а преходът е образуван от Деянията на апостолите. Тук
Небето прониква земята. Това, именно, съставя същността
на истинската история. Защото историята, сама по себе си,
е една важна Тайна.
Старият Завет ни рисува историята на еврейския народ
и с това историята на човечеството. Тук ние виждаме как
на земята човечеството все повече изживява старото Божие
наследство. Евангелията ни рисуват идването на Небето
на земята, а Деянията на апостолите ни описват земята
все повече проникната от Небето. В този процес, който се
извършва с течение на времето, се редуват пред нас три
кръга един след друг, в които има известно подобие. Жи
вотът на народа в неговите 12 колена е обект на Стария
Завет. Той е последван от живота на Исус Христос в кръга
на 12те апостоли, и третият кръг е животът на Църквата,
която според Откровението на Йоан в нейното първично
състояние се състои от 12 пъти по 12 хиляди души. Три
различни живота се редуват един след друг, от които нито
един, даже и средният не са просто човешки. Тези три
живота са свързани помежду си с една вътрешна връзка
на Духа. В началото на всеки от тях стои образът на
избиването на децата избиването на децата по заповед на
фараона в Египет, избиването на децата по заповед на Ирод
264
и в третия кръг гонението на първите християни, първата

жертва на което става найстарият апостол Яков.
Един ключ за разбиране на Деянията на апостолите
намираме, когато разглеждаме Деянията като описание на
живота на една общност, която не е свързана с кръвна
връзка, както народът от Стария Завет. Това е една общност,
свързана чрез Духа, която в своето развитие обхваща цялото
човечество. В началото на Евангелията ни се разказва за
Рождество Христово, в началото на Деянията на апостолите
ни се разказва за Възнесението на Христос и слизането
на Светия Дух. Така че, Петдесетница е рожденият час на
Светия Дух, за чието проявление се разказва в течение на
Деянията на апостолите.
Деянията на апостолите ни описват развитието и
характера на първичното Християнство, което в своето
развитие постепенно прониква и обединява всички хора
и народи в едно велико и идейно Братство. Деянията на
апостолите ни дават всичко, което е необходимо, за да
дойдем до един възглед за световната широта на първичното
Християнство. Това Писание ни показва найразличните
изворни места, откъдето са бликвали реките, които после се
разпределят по народи и континенти.
Трябва да отбележим, че състава на лицата, които са
свързани с описаните събития в началото на Деянията на
апостолите са напълно различни от тези накрая. Тези, които
в началото стоят на преден план, напускат един след друг
сцената. Но това не е истинско изчезване, а раждането на
едно течение в развитието на първичното Християнство
със специален оттенък. Така в началото на описанието на
преден план стои апостол Петър. От средата на книгата
нататък апостол Петър вече не се споменава. Неговото из
чезване в описанието означава раждането на Петровото
християнство в Рим. Във връзка с това е важно да се
отбележи, че накрая книгата като че прекъсва, не описва
всичко, което според историческото описание би трябвало
да се опише. Както от средата изчезва личността на Петър,
265
Влад Пашов
така към края се говори за края на живота на Павел и

неговата мъченическа смърт. С идването на Павел в Рим,
там вече в действителност е налице Петровото християн
ство. Това показва, че след образуване на общността,
неговата личност не е вече важна. Това, което трябвало да
се роди, е вече родено и поема своя път на развитие.
Емил Бок казва: "Пътят от Петър до Павел, който
определя в общи черти строежа на Деянията на апостолите,
означава в много отношения разрастването на Християн
ството до неговата универсалност. Петър е представител
на едно течение между много други, подобно на Яков,
Йоан и други. Напротив, Павел е въобще представител
на общочовешкото Християнство. Ние знаем, че Йоан е
разгърнал своята дейност в Ефес, а Петър своята дейност в
Рим. В тези два клона имаме изток и запад на първичното
Християнство. Обаче Павел е действал заедно както с Йоан
в Ефес, така и с Петър в Рим. Той е нещо като свързващо
звено между различните индивидуално оцветени провинции
на първохристиянското царство".
Двете важни събития, които се описват в Деянията на
апостолите и които са като изходна точка на две велики и
важни течения в първичното християнство, са Петдесетница
и събитието в Дамаск. Петдесетница е рожденият час на
Петровото християнство, а Дамаск този на Павловото
християнство. Двете събития се отличават по това, че при
Петдесетница слизането на Светия Дух става над един
колектив и то рано сутринта в една стая. А при Павел това
става по обяд, на открито поле. Празникът на Петдесетница
е донесъл за учениците и особено за Петър едно пълно
преобразяване на съзнанието. В известно отношение
Петдесетница е противоположност на Гетсимания, където
над съзнанието на учениците и особено това на Петър
беше спуснато един вид було, и това, което последва
след това, беше изживяно като насън или в съновидение.
А Петдесетница означава премахването на това було
и пробуждането на висшето съзнание на апостолите и
266
особено на Петър, което ги свързва със Светия Дух, с

Белите Братя, които слизат над тях, както е описано във
формата на Огнени езици. Това пробуждане на висшето
съзнание на Петър и съединението със Светия Дух придава
на думите на Петър една голяма сила. Това вече не е чо
вешки говор, това е говор на едно повисше Същество,
което се проявява чрез него, като си служи с неговата уста.
Така че, слизането на Светия Дух е нещо вътрешно, което
се отнася до съзнанието на апостолите. То се разширява и
се свързва с възвишените Същества, с Белите Братя.
В сравнение с това изживяването на Павел пред Да
маск носи един подчертано космичен характер. Павел не
беше видял Исус с физическите очи и това, което видя пред
Дамаск, беше съвършено ново преживяване за него, а не
един спомен. Дотогава той беше един личен човек, затворен
в света на земните възприятия на сетивата. Отсега нататък
той престава да бъде такъв. За него физическия свят става
прозрачен и вижда зад него Духовния свят. В тази сфера
на Светлина, намираща се зад сферата на земното, той
вижда образа на Христос. Даже в продължение на три дни
неговите физически очи са ослепени, след като му бяха
отворени вътрешните очи. В този смисъл изживяването на
Павел е един космичен факт. Павел изживява Христос като
Господар на Природата и на природните стихии и още от
самото начало приема поръчението, което му позволява да
преброди найголемите ширини на земния свят.
Между Петдесетница и Дамаск стои друго едно изжи
вяване мъченичеството и убиването на Стефан. Това из
живяване служи по един чудесен начин за мост между
изживяването на Петър и това на Павел.
Силите, които оживяват в душата на Петър на Пет
десетница са такива, които човечеството е притежавало
още в древни времена. Чудото на езиците е възобновяване
на магическите сили на Словото, които са владели до най
висока степен в цялата египетска жреческа култура. Поради
това и покъсно Павел се изказва върху говоренето езици
267
Влад Пашов
в църквите с известни ограничения. Той виждал някаква

стойност в това говорене, само когато несъзнателността,
свързана с него, може да бъде допълнена, било че самият
говорещ на чужди езици е в състояние да предаде на ясен
език мисълта, казана преди това от него, или някой друг,
който има способността да го изтълкува. Павел е писал
после и до коринтяните, че самият той не желае да си
служи с говорене на езици, въпреки че имал способността
да го стори. Петър и чудото на езиците на Петдесетница са
живо доказателство за широкия замах, който първичното
Християнство е притежавало даже по отношение на силите
на миналото. Това показва, че старото трябва да живее
понататък с новото и да бъде претопено в Светлината на
новото.
Срещу възраждането на старите екстатични душевни
сили у Петър, стои у Павел добиването на една нова бъдеща
духовна способност. Виждането, което се роди у Павел пред
Дамаск, беше една предварителна проява на една сила,
която човечеството ще добие в големи размери в бъдеще.
Между Петър, в когото оживяват силите на миналото и
Павел, в когото се пробуждат силите на бъдещето, стои
Стефан като истински носител на присъстващия тогава Дух.
Голямото впечатление, което се излъчвало от него и което
довежда противниците му до побесняване, е било това, че
в него човешкият идеал е бил проявен напълно в своето
съвършенство и като такъв е стоял пред хората. Това ще
рече, че когато противниците го гледали, виждали лицето
му да свети като лице на Ангел. В него се проявявала
висшата човешка същност, която му придавала това само
обладание и спокойствие, което е проявил. Това, което
беше вътрешният смисъл и квинтесенцията на гръцката
култура, развитието на истинската човечност, намери тук
своето осъществяване. В своите скулптурни произведения
гърците са изобразявали идеалната човешка форма, за да
добият чрез това една представа за боговете. Тук в случая
един човек, Стефан, постигна чрез чиста човечност да бъде
268
образ на едно Ангелско същество и да излъчва от себе си

Ангелската същност.
В троичността на основните събития Петдесетница,
смъртта на Стефан и изживяването на Павел пред Дамаск,
се вижда основният строеж на Деянията на апостолите.
Първият раздел на Деянията на апостолите включва
във себе си Възнесението и слизането на Светия Дух,
и дейността на Петър, редом с когото върви мълчаливо
Йоан. Във втория раздел започва същинската история,
която започва като жертвоприношение: върху общността
се стоварват първите удари на съдбата. След образуването
на общността се започва общ братски живот, всичко става
обща собственост на общността. Пробив отвътре на тази
инициатива идва от Ананий и Сапфира, които от егоис
тични подбуди скриват част от сумата на имота, който са
продали. След това вражески сили нападат и отвън. Следва
убийството на Стефан и след това на Яков. Но от това не
отпада духа на общността, но се засилва. След смъртта
на Стефан, вследствие на гоненията, поголям брой хора
тръгват да разнасят Евангелията по света. Така че, тежките
условия заставят апостолите и първите християни да се раз
пръснат по света и да разнесат Евангелието. Петър остава в
Ерусалим повече от 10 години след Петдесетница, преди да
тръгне по света като апостол, за да стигне до Рим.
Третият раздел на Деянията на апостолите е найголям.
Този раздел отговаря на Преображението в Евангелието.
Тук става вътрешно преобразяване в ръководните личности.
И всички тези съдби на преобразяването се групират около
преобразяването на Павел пред Дамаск.
Има няколко сцени в Деянията на апостолите, които
често се повтарят. Една от тях е събитието пред Дамаск,
за което се споменава три пъти в Деянията. Първо го
намираме в 9 та глава, като част от историята на събитията,
които самата книга излага. След това Павел го описва два
пъти в своите речи. Първото истинско описание се намира
в трета част на Деянията на апостолите. Двете повторения
се намират вече в четвъртата част.
269
Влад Пашов
Едно събитие, което се описва два пъти с големи

подробности е видението, което Петър е имал в Йопе,
което го подготвя за срещата с Корнелий от Кесария. Това
видение и опитност на Петър с Корнелий принадлежи
към вътрешните преобразувания, през които трябва да
мине Петър. Интересно е, че пълното вътрешно преоб
разувание на Петър става след изживяването на Павел.
Отначало той още не е самостоятелен и затова винаги
го виждаме да върши своите дела заедно с Йоан. Едва
след Павловото изживяване Петър намира пътя на
своята самостоятелна мисия. Изцелението на Еней
и възкресението на Тавита са първите деяния, които
Петър извършва напълно самостоятелно. Следващото е
призоваването при Корнелий чрез духовно преживяване.
И той първо скъсва с приетото дотогава правило, че
пътят на Християнството трябва да води през юдейст
вото. След събитието пред Дамаск, навсякъде рамките
на юдейството стават тесни за Християнството. Универ
сализмът на Християнството си пробива път, като
самите ръководни личности надрастват границите
на наследствения духовен живот. Заключението на
вътрешното освобождаване, което Петър постига, е
отбелязано от неговото освобождаване от тъмницата от
Ангела, за което се разказва в 12та глава на Деянията.
Освобождението от външната тъмница беше едновре
менно освобождение от един вътрешен плен, който
постоянно го потискаше. След това ние го срещаме в
Деянията на апостолите само още веднъж. Това е при
така наречения апостолски събор, който е описан в 15та
глава. След това Петър изглежда, че напуска Ерусалим
и заминава за Рим. На този събор апостолите вземат
решението по настояването на Павел и Варнава да
не се иска от езичниците да приемат юдейския закон,
преди да станат Християни. С това имаме едно цялостно
преобразяване, с което пред Християнството се открива
света и то добива своята универсалност.
270
В третата част на Деянията е описано първото пътешест

вие на Павел. Още отначало той вече действа като апостол
на народите, но същевременно в него завършва развитието,
получило своя първоначален тласък при Дамаск.
За второто пътешествие на Павел говори четвъртата
част. Това е моментът, когато той напуска Азия и навлиза в
Европа, което е описано в 16та глава. Едва сега е свободен
вече пътят към човечеството. Тук вече Павел идва в Солун
и Атина и започва да се намесва в европейските събития.
Третото пътешествие на Павел е съдбоносно. Той прави
това пътешествие не по собствена инициатива, а като
пленник, когото водят при цезаря в Рим.
В заключение ще приведа заключителните думи на
Емил Бок от неговото разглеждане на строежа на Деянията
на апостолите. Той казва:
"В първата част, която отговаря на четенето на
Евангелието, в центъра на която стои разказът за слиза
нето на Светия Дух, е изживяна в духовната област, т.е. в
действието на Петър чрез Словото. На втората част, която
отговаря на жертвоприношението, Духът е изживян в
човека, преди всичко в образа на Стефан, който пристъпва
към мъченичеството като озарен човек. В третата част,
която отговаря на преобразяването, на преден план стои
преживяването пред Дамаск. Тук Духът е изживян във
видимата вселена. Самият свят на земните елементи
е хлябът на причастието, в което става превръщането.
Четвъртата част отговаря на причастието. Тук в пътешест
вието и съденето на Павел ние изживяваме духовното
в борба заради човечеството. Духовното става фактор
на културата и с това се явява като сила, създаваща
историята".
271
Влад Пашов
13. РАЖДАНЕТО НА
ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО
РАЗВИТИЕ
Християнството не е само едно историческо явление,

но то е същевременно и едно космично явление и едно
мистично явление. Космично явление е, защото в основата
му стои Духът на нашия космос, на нашата слънчева
система, Логосът, който се изявява на земята посредством
Исус от Назарет. Мистично е, защото със слизането си на
земята Логосът има за задача да проникне в човешките
души и да ги освободи от пленничеството на тъмните сили,
да ги издигне до Духа, да събуди Аза в тях, да събуди Духа
в тях и да ги направи безсмъртни. Историческо е, защото
Логосът се всели в човешкото тяло на Исус и стана човек
в един определен исторически момент, който не е случайно
избран от Логоса да слезе на земята, но е обусловен от
общото развитие на човечеството.
Преди милиони и милиарди години човечеството е
напуснало дома на своя Велик Баща Небето и е слязло
на земята. В процеса на това слизане от възвишените
светове към земята, човечеството постепенно се облича
във все поплътни обвивки, докато слиза на земята, където
се облича във физическо тяло. Дълга е историята на това
физическо тяло, но засега няма да се спирам върху него.
Човек трябваше да слезе във физическо тяло, за да се
осъзнае като самостоятелна единица в света и да пробуди
Божественото, което е скрито вътре в него.
Но в процеса на това слизане и обличането му във
все погруби обвивки, върху човека са действали не само
светлите Божествени Същества, които са свързани със
Втория Принцип, с Христос, но в него са действали и
съществата, които са свързани с Първия Принцип, които
272
обикновено наричаме тъмни същества, същества на Чер

ното Братство, докато светлите Същества наричаме Бели
Братя. Дълга и дълбока е историята на тези две Братства,
но засега няма да се спирам върху нея. Сега ще се спра
само на факта, че заедно с Белите Братя за оформянето на
човешките обвивки астралната, етерната и физическата
са работили и Черните Братя. Под тяхно влияние обвивките
на човешкото същество стават все поплътни и добиват един
характер, подобен на съществата на тъмнината. Белите
Братя, начело с Христос, винаги са коригирали и изправяли
повредите, които Черните са нанасяли при оформянето на
човешките обвивки, но все пак те са оставили своите сили
да действат в тези обвивки. Така в човешкото същество
се явяват ред качества, които не са му свойствени, но са,
така да се каже, присадени. Това са всички отрицателни
качества, които човек днес притежава, и в миналото ги е
притежавал в още поголяма степен. Белите Братя, начело
с Христос, винаги са ръководили човечеството, като са му
давали методи, за да се справи с тези отрицателни сили и
качества, които са му присадени.
Ако човешките обвивки биха се развивали само под
влияние на тъмните сили, те биха придобили един уродлив
вид и човек никога не би станал човек в днешния смисъл
на думата. Но Белите Братя, начело с Христос, винаги са
противодействали на импулсите на Черното Братство с
противоположни импулси, които са внасяли в човешката
душа и в човешките обвивки свежи Божествени сили и
енергии, които коригирали извратеното от Черните Братя.
Това е една дълга история, която в Окултната Наука е
позната в нейните подробности и тънкости, но тук аз само
загатвам за тези неща, доколкото ни е необходимо за
правилното разбиране на Християнството.
Въздействието на Черното Братство, което в Библията
е описано като изкушението на Ева от змията, е при
чина за това, което наричаме грехопадане. Грехопадането
е един космичен факт, което значи, че в процеса на
слизането на човечеството към земята са се намесили
273
Влад Пашов
силите на Първия Принцип, които са внесли известна

дисхармония в първоначалния план на развитието. Това,
именно, грехопадане е станало причина за ненормалното
оформяне на човешките обвивки, на което, както казах,
е противодействало Бялото Братство, начело с Христос.
И по такъв начин грехът е вложен не в естеството, в
душата на човека, но в неговите обвивки, чрез които се
проявява душата и по такъв начин тя не може да прояви
Божествената си природа, а се проявява такава, каквато не
е.
След големия потоп, който се описва в Библията, който
говори за потъването на Атлантида, човечеството преминава
през ред културни епохи, в които винаги се е намирало
под ръководството на Бялото Братство, начело с Христос,
но винаги е било подложено и на влиянието на тъмните
сили. Преминавайки през тези културни епохи индуската,
персийската, египетскохалдейската и четвъртата гръко
латинската, в която именно се явява Христос, човечеството
преминава едно развитие на съзнанието, което постепенно
става все поземно. През Атлантския период съзнанието
на човечеството, както и физическото му тяло, коренно се
е различавало от съвременното човечество. Тогава чове
чеството е било, така да се каже, в общение с възвишените
Същества на космоса, които са познавали като богове
добри и лоши и съзнанието му за физическия свят е било
като съзнанието на днешните животни. Те не са схващали
външния свят тъй, както ние го схващаме, но са виждали
образите на физическите неща в астралния свят. Те са
живели между Небето и земята, така да се каже. Не са
били още стъпили с двата си крака на земята. В течение на
следатлантските културни епохи човечеството със своето
съзнание слиза все подълбоко във физическия свят и в
четвъртата културна епоха гръколатинската то е слязло
найдълбоко в материята и постепенно изгубва връзката си
с Духовния свят. Човек се превръща в земно, материално
същество, което е забравило своя духовен произход. У
човека вече постепенно се пробужда самосъзнанието и той
274
се чувства като отделно същество със свои лични интереси

и желания, докато порано той се е чувствал като част от
племето или народа. И това личностно същество, със своите
интереси и желания, под влияние на тъмните сили развива
своя егоизъм и иска да живее само за себе си. Човек посте
пенно изгубва идеята за Бога и сам се провъзгласява за
божество.
При пристигането на Христос на земята, под влияние
на тъмните сили, които са поляризирани от своя страна
в две направления, човек се оформява като егоистично
същество със силни страсти и желания, със стремеж към
материално осигуряване. Това найдълбоко слизане в мате
рията е край на инволюционния процес, на слизането на
човека. И ако човек би продължил своето слизане или най
малко ако би останал в същото положение, той рискуваше
да се самоунищожи. В тази епоха в човешкото съзнание
царувал голям мрак и хората не са виждали нищо вън
от материалния свят. В духовно отношение човечеството
отивало към пълно израждане. Древните култове на
Мистериите, от които са произлезли различните религии
на древността, които ние обикновено наричаме езически,
са били съвършено извратени и са се превърнали в черно
магьосничество.
Римските цезари се провъзгласили за богове и техните
статуи са били поставени на местата на древните богове.
Но за тази цел те преминавали през едно извратено
Посвещение, което ги свързвало с демоничните същества,
със съществата от Черното Братство. Защото при Посвеще
нието се извършват известни церемонии, чрез които посве
щаваният се поставя в контакт с духовните същества. Но
за да влезе в контакт със светлите Същества, кандидатът
за Посвещение трябва да бъде чист по сърце, т.е. да е с
пречистено астрално тяло. Когато не е чист по сърце, той
не може да влезе във връзка със светлите Същества, не
може да види Бога, но ще влезе във връзка с демоничните
същества, които обсебват неговото тяло и се проявяват
чрез него. Такъв е случаят с римските цезари, които без да
275
Влад Пашов
притежават нужната чистота са насилили йерофантите на

Мистериите и са минали през процеса на Посвещението,
който ги е свързал с демоничните същества. И не само те,
но голяма част от човечеството е изпаднало под влияние
на тъмните сили. И ако не беше слязъл Христос на земята
в тази епоха, човечеството, което е станало жертва на
тъмните сили, би било безвъзвратно загубено.
При такова положение на нещата, при такава обста
новка слезе Христос на земята, за да обърне колелото на
човешкия живот в обратна посока, да даде импулса на
възход към Бога. При такова положение на нещата се ражда
Християнството като религия на бъдещото човечество, на
човечеството на бялата раса, което постепенно се настанява
на мястото на Римската империя.
Със слизането си на земята Христос вля нови сили в
земното развитие, с които сили именно, обърна колелото на
човешкия живот в обратна посока. Новите сили се вляха
както в земята, така и в човешката душа и в човешкото
тяло. Слизането на Христос на земята отбелязва повратната
точка в човешкото развитие и затова е найважният момент
в развитието на човечеството. До това време човечеството
слизаше надолу и затъваше във все поголяма тъмнина.
Сега то поема обратния път, пътя на възхода към Бога,
който път е осветен от Христос, който казва: "Аз съм
Виделината на този свят". Който приеме Христос в душата
си като водач във възходящия път, той ще върви от
Светлина в Светлина и няма да се препъва в пътя си, и ще
се свърже с Бога, Който живее в неговата душа".
Христос се всели в тялото на Исус при Кръщението в
Йордан. Самото вселяване, както и Кръщението, са свързани
с много Тайни. Но след Кръщението Христос започва
своите проповеди, чрез които внася новите Божествени
сили в земния свят и в човешката душа. Със слизането Си
на земята Той обявява, така да се каже, война на тъмните
сили, на дявола и Сатана. И затова Евангелието предава,
че първо, след слизането на земята Христос има среща с
дявола, който го изкушава, но Христос го побеждава. По
276
този въпрос ще се спрем поподробно понататък. След

изкушението Христос започва своите проповеди, своите
Божествени Слова, чрез които влива нови сили в земното
развитие и в човешките души, които противодействат на
силите на тъмнината. И както във физическо отноше
ние тъмнината отстъпва пред светлината, така и тук, в
духовната сфера, силите на тъмнината отстъпват пред
Светлината, която иде в света.
Три години Христос проповядва на народа и учениците,
на книжниците и фарисеите и найпосле стигна до Голгота,
където се дава генералното сражение с тъмните сили.
Тъмните сили привидно победиха, като го приковаха на
кръст и го прекараха през найголеми страдания, но това
беше една необходимост, това беше една тактика на Христос,
за да влезе в тяхната крепост и да я разруши. Чрез смъртта
на Голгота Христос слезе в ада, той проникна в центъра
на земята, където е центърът на Черната ложа и извади
оттам всички заробени човешки души. Същевременно със
своята аура, със своята Светлина, Той проникна цялото
космическо пространство, в което земята се движи и
погълна в своята аура цялата духовна атмосфера на земята,
с което трансформира всички онези набрани нечисти мисли
и желания, които отежняваха пътя на човешкото развитие.
В това се състои Спасението, което Христос извърши за
човечеството, че обърна движението на неговите сили в
противоположна посока на дотогавашната, че погълна в
себе си дотогавашната аура на земята с всички нечистотии,
породени от човешките мисли и желания, и найпосле
посочи на хората Пътя, по който могат да намерят Бога в
себе си. След смъртта на Голгота Христос възкръсна и дълго
след това поучаваше учениците Си и ги наставляваше, за
да бъдат като учители и ръководители на човечеството в
Новия път, който Той посочи и очерта.
От Гетсимания до Възкресението и Възнесението,
учениците в тяхното болшинство бяха като замаяни от
станалото, не можеха с ясно съзнание да преценят всичко
което стана, макар че Христос ги беше предупредил за
279
Влад Пашов
всичко, което имаше да преживее. Те, с изключение на

Йоан, не разбраха смисъла на Голгота и затова останаха
като замаяни. Както казва Евангелието, само Йоан е при
съствал при кръста, на който Христос е бил разпнат и на
пуснал тялото си, а другите ученици са се били разбягали.
Но след Възкресението те постепенно идват на себе си и на
Петдесетница, когато Светият Дух слиза над тях, техните
съзнания се пробуждат и те разбират дълбокия смисъл на
всичко, което е станало.
От този момент те влизат във връзка с Белите Братя,
които като Огнени езици слизат над тях и те са вече готови
за работа. От този момент нататък почват своите проповеди
и поучения. От този момент, както се казва, се заражда
Християнството. Защото всичко, което те са чули и видели,
постепенно възкръсва в тяхното съзнание. Същевременно
техните духовни очи са отворени и те виждат в Духовния
свят, където всичко е записано и със Светлината, която
получават от Белите Братя, които се свързват с тях, в тях
ното съзнание узрява и се оформя учението, което има да
носят по света. След Петдесетница те постепенно се пръскат
по света и носят новото Евангелие, новата Блага вест, която
те са получили от своя контакт с Духовния свят.
Все по това време, апостол Павел, който до тогава беше
гонител, преживява срещата си с Христос при Дамаск,
духовните му очи се отварят. Той вижда Възкръсналия
в Неговото светещо и преобразено тяло, което прониква
цялото духовно пространство и той се присъединява към
другите апостоли.
Оттук започва началото на Християнството като Учение
за Живота, както Учителят го нарича. Учителят казва, че
Християнството не е някаква философия, а е Учение за
Живота. Под философия в съвременен смисъл на думата
се разбира спекулативно учение, което е плод на човешкия
интелект. А под Учение за Живота се разбира това учение,
което е една жива опитност, нещо преживяно и проверено
много пъти. Но това не значи, че Християнството е само ед
но морално учение, което дава норми и правила за живота.
278
Животът трябва да се разбира в найширок смисъл, а не

само в неговото физическо приложение. Учителят казва, че
физическият живот е само сянка на истинския живот. И
когато се говори, че Християнството е Учение за Живота, то
разбираме Живота в широк смисъл. Животът се проявява
в три направления: физическият живот на личността,
който се изразява в мислите, чувствата и желанията,
които са свързани с мозъка и тялото. Животът на Душата,
който се изявява в духовни изживявания и опитности,
свързани с Духовния свят. Когато съзнанието е пробудено,
Душата предава тези опитности на земния човек. Най
после животът на Духа, който е във връзка със светлите
възвишени духове и има велики и възвишени мисли и идеи,
които мъчно достигат до обикновеното съзнание. Но когато
съзнанието е пробудено, Духът прави контакт със земния
човек и предава своите мисли и идеи като вдъхновение.
Така че, когато се казва, че Християнството е Учение за
Живота, трябва да се разбира Живота в широк смисъл,
проявен в трите свята. То дава методи и правила как човек
да развие своите духовни очи и уши, за да влезе в контакт
с Възвишения свят.
Когато Учителят казва, че Християнството не е някак
ва спекулативна философия, а е Учение за Живота, някои
разбират това много материалистично и казват, че в Хрис
тиянството няма нищо мистично, нищо окултно, а е едно
просто учение за живота. Това е много повърхностно
разбиране на мисълта на Учителя. Защото физическият
живот е само сянка на Живота, той е реален колкото
е реална сянката, но той няма самостоятелна реалност.
Защото аксиома е в Окултната Наука, че физическото
е проявление на духовното. И Гьоте, който е разбирал
този закон, казва: "Всичко преходно е символ на вечно
Божественото, което се проявява". И когато Учителят гово
ри, че Християнството е Учение за Живота, Той разбира
Великия Живот, за който е казано в Евангелието на Йоан:
"... И в Него бе Животът, т.е. в Словото бе Животът и
Животът бе Виделина на человеците". Следователно, когато
279
Влад Пашов
Учителят говори, че Християнството е Учение за Живота,

Той разбира онзи Живот, който изтича от Словото, от
висшето разумно Начало, а не само от физическия живот,
който е сянка на истинския Живот. В беседата "Сродните
души" Учителят като говори за четирите съзнания, казва:
"Животът не седи в съзнанието и самосъзнанието, а в
подсъзнанието и в свръхсъзнанието, които са достояние на
Душата и Духа".
Понататък в отделна глава ще се спра на Християн
ството като философия на Живота, направена по мисли от
Учителя.
С призоваването на учениците Христос образува най
вътрешния кръг, с което открива своята Окултна Школа,
която образуваше найинтимната среда, в която Той
изнасяше Своите беседи. В тях излагаше Принципите,
законите и методите, върху които е обоснован Живота и по
които като се работи, всеки може да развие своите вътрешни
сили и да влезе във връзка с Духа. След това кръгът се
разширява, образува се втория кръг на 70те и още по
широкият кръг на всички, които слушат публичните беседи
и проповеди на Христос. С откриването на Школата и с
публичните проповеди, които Христос провежда навсякъде
между народа, можем да кажем, че се е поставило началото
на Християнството като Окултна Школа и като Учение за
духовно ръководство на народа, като религия на Любовта,
която навлиза в света, за да отвори Пътя на човека към
Бога.
Защото само Любовта е Пътят, който води към Бога.
И Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". А
Христос е изявената Любов, която работи по законите на
Божествената Мъдрост и има за обект Истината и Живота.
Затова и Учителят в мотото на младежкия клас казва: "Само
светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината
е скрит Животът". Докато човек не намери Истината, той
не може да придобие истинския Живот. А за да намери
Истината, трябва да влезе в Пътя на Любовта. За да влезе
в Пътя на Мъдростта, той трябва отвътре да е привлечен от
280
Любовта Отец отвътре да го е събудил за този Път. Без

това вътрешно пробуждане нищо не може да се постигне.
Затова и Христос казва: "Никой не може да дойде при
Мене, ако Отец Ми не го привлече".
Със слизането си на земята и с образуването на
Школата Христос донесе на земята Божественото Уче
ние, което беше предал на хората още в рая. Но след
изгонването им от рая те забравили всичко, каквото им
било предадено и сега, със слизането си на земята Христос
донесе това Божествено Учение и го проповядва, за да се
пробуди у хората споменът за райския живот, където те са
учили това Учение. И Платон, който е познавал този закон,
казва: Ученето не е нищо друго, освен припомняне. По
закона на асоциацията хората като слушат да им се говори
Божественото Учение, постепенно в тяхното съзнание се
пробужда това, което е вложено в тях, припомнят си го. И
Христос това именно иска да направи да накара хората
да си припомнят това, което са учили някога в рая. Затова
Той казва: "Царството Божие е вътре във вас". Царството
Божие, това е Божественото в човека, това е Божественото
Учение, което е вътре в нас и трябва да си го припомним,
да го намерим вътре в себе си. А това става найлесно,
когато някой отвън ни го каже. Тогава по асоциация ние
постепенно си припомняме това, което някога, в далечно
минало сме учили и сме го знаели.
Затова Учителят казва, че Християнството не е ново
Учение. То е Учение, което хората са учили в рая, т.е. в
Божествения свят и сега си го припомнят.
Христос три години проповядва на народа и на учени
ците и понеже той казва: Аз съм Светлината на света,
Аз съм Животът, с тази Светлина и с този Живот Той
въздейства на това, което спи дълбоко в човешката душа
и му помага да се пробуди за нов живот. Найнапред той
подготвя учениците, които след Неговото напускане на
физическия свят да продължат Неговото дело на поливачи
на Божествения зародиш, за да поникне и даде обилен
плод. И Той им каза, че ще изпрати Светия Дух, който ще
281
Влад Пашов
им припомни всичко, което Той им е казал. И този Дух

Святи се изля върху апостолите в деня на Петдесетница.
Оттогава постепенно апостолите започнаха да се проявяват,
да проповядват и разнасят Учението.
Сега ще направя един кратък исторически преглед
на развитие на Християнството след Възкресението на
Христос. Както вече казах, след възкресението 40 дни Той
е учил учениците, предавал им е вътрешното Учение и ги е
подготвил да им се отворят очите и ушите, за да влязат във
връзка с Онзи свят, от който е дошъл и в който сега отива
пак. От този свят слязоха Огнените езици, чрез които върху
учениците слязоха Белите Братя. Те са, именно, този Святи
Дух и се вселиха в апостолите, тяхното съзнание се разшири
и те придобиха голяма Светлина, и същевременно силата да
изцеляват болни, да възкресяват мъртви. Така те станаха
проводници на Духа, който носи Светлина и Живот.
Пътят на развитието на Християнството след Петде
сетница е описан в Деянията на апостолите от евангелист
Лука. Лука казва в първа глава: "... като им се явяваше в
течение на 40 дни и им говореше за Царството Божие, (т.е.
за вътрешните закони на Живота), и като се събираше с тях,
поръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното
от Отца, за което чухте от Мене. Защото Йоан е кръщавал
с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след
много дни. И тъй, веднъж като се събраха, те Го попитаха,
казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израил
царството, Той им рече: Не е за вас да знаете годините или
времената, които Отец е положил в собствената Си власт.
Но ще приемете силата, когато дойде върху вас Светият
Дух и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, така
и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята. И като
изрече това те Го гледаха, Той се възнесе и облак го скри от
погледа им. И като се взираха в Небето, ето двама человека
в бели дрехи застанаха при тях, които им рекоха: Защо
стоите, та гледате към Небето? Този Исус, който се възнесе
от вас на Небето, така ще дойде, както го видяхте да отива
в Небето".
282
След Възнесението апостолите се връщат от Елеонския

хълм, където е станало Възнесението в Ерусалим, където
живеели заедно и между тях била и майката Исусова,
и братята му прекарвали в молитва. По това време по
предложение на Петър избират заместник на Юда Искари
отски измежду тези, които са били отначало с Исус и
апостолите. Хвърлят жребие между Юст и Матия и се пада
на Матия, и той се присъединява към 12те апостоли. В
деня на Петдесетница, както били събрани, "внезапно стана
шум от Небето, като фучене на силен вятър и изпълни
цялата къща, където седяха и явиха им се езици като
огнени, които се разделяха и седнаха по един над всеки от
тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух и почнаха
да говорят на чужди езици, според както им даваше Духа
да говорят".
Слизането на Огнените езици над апостолите, казва
Учителят, е слизането на Белите Братя, които се вселяват
в апостолите и тяхното съзнание се разширява, и добиват
сила. Това е един вид Посвещение. Защото и при древните
Посвещения, като са извършвали акта на Посвещението,
посветеният влиза във връзка с Духовния свят, със
Съществата от този свят и придобива ново съзнание, става
нов човек. И тогава Духът се изливал върху този, който е
бил посвещаван.
Казва се понататък, че в Ерусалим по това време
имало много чужденци от разни краища на света. От
шума се събрала една навалица около къщата и апостолите
почнали да говорят на различни езици и хората се чудели
как така да говорят на техния език, когато не го познавали.
Когато Духът дойде в човека, той може да говори на
всички езици. Някои ги считали за пияни. И тогава апостол
Петър държал първата си публична проповед пред това
множество и казал в отговор на тези, които ги правили
пияни, че не са пияни, но че Духът се излял върху тях
и те говорят на различни езици. Той им говорил за Исус,
за Неговото Възкресение и Възнесение като им казал, че
техните началници и те самите са Го предали на смърт, но
283
Влад Пашов
Той възкръснал. И Петър ги поканил да се покаят и да се

покръстят в Името на Исуса Христа и ще бъдат простени,
защото са го извършили от незнание и ще приемат Светия
Дух.
"Тези, които приеха поученията му, се кръстиха. И
в същия ден се прибавиха около три хиляди души. И
апостолите вършеха много чудеса и привличаха към
себе си все повече хора. И всички вярващи бяха заедно
и имаха всичко общо. И продаваха стоката и имота си,
и разпределяха парите на всички според нуждите на
всекиго". Значи, те още от самото начало са образували
братско общежитие, братска комуна, което е заветът на
Христос и Неговата мисия да обедини хората в едно Велико
Братство, където да ги обединява една Велика идея, Идеята
на Любовта и Братството, а не кръвното родство.
В трета глава се разправя, че Петър и Йоан отивали
в храма и пред вратата имало един схванат от рождение,
който просел пред храма. Той протегнал ръка пред Петър
и Йоан за помощ. "А Петър с Йоан се взря в него и рече:
Погледни ни. И той внимаваше на тях, като мислеше да
получи нещо от тях. Но Петър му казва, че нямат сребро и
злато, но му казва: В името на Исуса Христа Назарянина,
стани и ходи. И като го хванал за дясната ръка, дигнал
го и на часа нозете и глезените му добили сила. И влезе
заедно с тях в храма и всички се чудеха". И хората се
събрали около апостолите и Петър започнал да им говори
за Христос, как е бил предаден от техните наставници и
убит и как възкръснал, и чрез Неговото Име той прави
тези знамения. Той им казва: "Вие се отрекохте от Светия
и Праведния, като поискахте да ви се пусне един убиец,
като убихте Началника на Живота. Но Бог го възкреси
от мъртвите, за което Ние сме свидетели". В проповедите
си Петър винаги си служи с цитати от Стария Завет, за
да убеди служителите си, че това, за което им говори, е
предсказано от пророците и Моисей и казва: Защото Моисей
казал: "Господ ще ви въздигне от братята ви Пророк, както
284
въздигна мене. Него слушайте във всичко, каквото би ви

рекъл. И всяка душа, която не би слушала този Пророк, ще
бъде изтребена от людете".
И още докато говорел на хората, дошли свещениците
и началника на храмовата стража и го арестували, като ги
оставили да пренощуват в затвора, защото било привечер и
на другия ден да ги изведат пред синедриона. И мнозина
от тези, които чули тяхната проповед, повярвали и числото
на повярвалите мъже стигнало до пет хиляди. На другия
ден ги извеждат пред синедриона, които ги питат: "С каква
сила или с какво Име извършихте това?", т.е. изцелението.
Тогава Петър държал една проповед и пред тях, след което
синедрионът, като ги смъмрил, заръчал да не говорят
повече в Исусово Име". А Петър и Йоан им рекоха: Право
ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете. И те
пак ги заплашили, но ги пуснали, поради страха от народа.
И след като ги пуснали, върнали се при своите и всички
се радвали и славели Бога за Неговата Милост и за делата,
които вършел чрез тях.
"И като се помолиха, потресе се местото, където
бяха събрани. И всички се изпълниха със Светия Дух
и с дързост говореха Божието Слово. А множеството на
повярвалите имаше едно сърце и една душа. И нито един
от тях не казваше, че нещо от имота е негово, но всичко
беше общо. И апостолите с голяма сила свидетелстваха за
Възкресението на Господа Исуса. И голяма благодарност
почиваше над всички тях"
Понататък се разправя, как всички продавали имотите
си и всичко донасяли на апостолите. След това се разправя
историята на Анания и Сапфира, които като продали
имота, скрили една част от парите и една част занесли
на апостолите. И Петър рекъл: "Анание, защо изпълни
Сатана сърцето ти да излъжеш Светия Дух и да задържиш
от цената на нивата?". Значи Петър с ясновидски поглед
е видял това и като го пита, го изобличава, и той пада и
умира. След него и с жена му става същото.
285
Влад Пашов
Понататък се казва: "И чрез ръцете на апостолите

станаха много знамения и чудеса между людете... и още
поголямо множество повярваха в Господа, мъже и жени.
Така щото даже изнасяха болни по улиците и ги поставяха
на постели и легла, та като минаваше Петър, поне сянката
му да засегне някои от тях". Понеже Петър правил много
знамения и чудеса, говорил много и привличал народа
към себе си, управниците се уплашили и "туриха ръце
на апостолите и ги положиха в обща тъмница. Но Ангел
Господен през нощта отвори вратата на тъмницата, та ги
изведе и рече: Идете и застанете в храма, та говорете на
людете всичките думи на този живот. Те като чуха това, на
съмване влязоха в храма и поучаваха". И като ги потърсили
на сутринта в тъмницата, не ги намерили. "Тъмницата
намерили заключена твърде здраво и стражата стояла пред
вратата, но когато отвориха, не намериха никого вътре. И
докато се чудили какво е станало, дошъл един човек и им
казал, че тези, които турнаха в затвор и ги търсите, са в
храма и поучават людете".
Тук имаме един окултен факт: излизане през затворена
врата. Той може да има две обяснения. Първо, тъмницата е
намерена заключена и стражите са на мястото си. Първото
обяснение е, че Ангелът е дематериализирал апостолите и
ги извел из тъмницата. Такъв случай имаме с Учителя, така
че за мене това е найвероятното обяснение. Учителят също
така е бил задържан в полицията и когато Го потърсват, не
Го намират там, при все че стражарят е стоял на вратата
и е пазел. Поматериалистично обяснение е Ангелът да е
приспал стражата и да е отключил вратата, да ги е извел и
пак да е заключил вратата. Това не че не е възможно, но
е съпроводено с много условни неща, които трябва да се
обяснят и е поматериалистично. От храма ги завеждат при
синедриона, където им казват: "Нали ви строго запретихме
да не говорите в това Име. Но ето, напълнихте Ерусалим
с Учението си и възнамерявате да докарате кръвта на този
човек върху нас. Петър и Йоан в отговор рекоха: Подобава
286
да се покоряваме на Бога, а не на човеците". След като

Петър им държал една проповед, с която ги изобличил, те
се ядосали и искали да го убият. Но Гамалаил, знамени
тият законоучител, им казал: "Внимавайте да не излезете
богоборци. Ако това учение е човешко, то от само себе
си ще се разпръсне. Но ако е Божие дело, каквото и да
правите, не може да го унищожите". Те го послушали и
като ги набили, и им заръчали да не говорят повече в това
Име, ги пуснали. Те се върнали при своите си радостни, "че
се удостоили да претърпят опозоряване за Исусовото Име"
В 6 та глава се говори, че вследствие на голямото
нарастване на хората на общността, започнали да стават
спорове за неправилното разпределение на благата.
Дванадесетте събрали всички ученици и им казали: "Не е
добре ние да оставим Божието Слово и да прислужваме
на трапезата". Затова предложили да се изберат 7 души "с
одобрен и изпълнени с Дух и Мъдрост, които да поставят
на тази работа, а ние ще постоянстваме в молитвата и в
служене на Словото". И избрали Стефан, мъж пълен с Вяра
в Светия Дух, Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармеон
и Николая, един прозелит от Антиохия. Тях поставиха
пред апостолите и като се помолиха, положиха ръцете
си върху тях". В това време учениците се увеличавали
и много от свещениците се присъединили към тях. "А
Стефан, пълен с благодат и Истина, извършил големи
знамения и чудеса между людете". Това породило спор с
някои и те като не могли да противостоят на думите му,
го наклеветяват, че говорил хула против Мойсей и против
Бога и го нападнали. Завели го в синедриона, където
потвърдили същото обвинение. И всичките, които седели в
синедриона, като се вгледали в него, видели лицето му като
че беше лице на Ангел.
В 7 _ м а глава се описва Стефан пред синедриона, където
им държи голяма проповед. Те изпадат в ярост, извеждат
го на края на града и го убиват с камъни. Като хвърляли
камъни върху него, той се молел, казвайки: "Господи Исусе,
287
Влад Пашов
приеми духа ми. И като коленичи, извика със силен глас:

Господи, не им считай този грях. И като рече това, заспа".
Преди убиването му съблекли дрехите и ги оставили
при един младеж на име Савел.
Понататък, в началото на 8 м а глава се разправя, че се
подигнало голямо гонение в Ерусалим против църквата и
множеството се разпръснало по юдейските и самарийските
окръзи. "А Савел опустошаваше църквата, като влизаше
във всяка къща, завличаше мъже и жени и ги предаваше
на тъмницата". А разпръснатите по селата и градовете
проповядвали Благовестието. Филип слязъл в Самария
и там проповядвал Христа, изгонвал духове и изцелявал
парализирани и пр. И настанала голяма радост в онзи град.
Там живял и някой си Симон Влъхвата, който порано
увлякъл хората в града с различни магии и той повярвал,
като гледал чудесата и знаменията на Филип. Апостолите
в Ерусалим като чули, че Самария е приела Учението,
пратили им Петър и Йоан, "които като славиха, помолиха
се за тях, за да приемат Светия Дух, защото Той не беше
слязъл още нито на един от тях, а само бяха кръстени в
Исус Христовото Име. Тогаз апостолите полагаха ръцете си
върху тях и те приемаха Светия Дух". Симон Магът, като
гледал това, пожелал и на него да предадат тази дарба, да
предава Светия Дух с полагане на ръце, като предлагал
пари за това. Петър го изобличил и той пожелал да се
молят за него, за да му се прости това прегрешение. След
това апостолите се върнали в Ерусалим.
"А Ангел Господен говори на Филипа, казвайки: Стани,
иди на юг по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята
за Газа". И той става, отива и намира един велможа на
етиопската царица, който бил дошъл в Ерусалим да се
поклони и на връщане седял на колесницата си и четял
пророк Исайя. "А Духът рече на Филипа: Приближи се и
придружи тази колесница". Филип се приближава и като
вижда какво чете, пита разбира ли го и той казва, че не
разбира и има нужда от обяснение. Той чел на онова място,
288
където пророкът говори за Исус и Неговата смърт. И той го

попитал за кого се отнася това и Филип му казва, че това
се отнася за Исус Христос. Почва да му говори за Него и
Учението Му, и го кръщава с вода. "А когато излязоха от
водата, Господният Дух грабна Филипа и скопецът вече не
го видя и възрадван продължи пътя си. А Филип се намери
в Азот и проповядваше Благовестието по всички градове,
докато стигна в Кесария".
Както от случката с Филип, така и от всичко казано
дотук се вижда, че както апостолите, така и всички, които
са възприели Учението, са били поставени във връзка с
Духа и под Негово ръководство са вършили всичко. Целият
Невидим свят, целият Окултен свят по това време е бил
в голяма активност и е създавал благоприятна атмосфера
за разпространение и приемане на Учението. Но също и
противодействието от тъмните сили е голямо.
В 9 та глава се говори за обръщането на Савел, след
това за изцелението от Петър на парализирания в Лида и
възкресението на Тавита в Йопия. Понеже това са важни
моменти от живота на общността, ще се спра малко на тях.
Савел отива в Дамаск с писмо от главния свещеник да
преследва учениците Христови. Но на пътя пред Дамаск се
случва чудото. "И на отиване, като наближаваше Дамаск,
внезапно блесна около него Светлина от Небето. И като
падна на земята, чу се Глас, Който му казва: Савле, Савле,
защо Ме гониш? А той рече: Кой си Ти, Господи? А Той
отговори: Аз съм Исус, Когото ти гониш. Но стани, влез
в града и ще ти кажа какво трябва да правиш. А мъжете,
които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже
чуха Гласа, но не видяха никого. А Савел стана от земята
и като отвори очи, не виждаше нищо. И водеха го за ръка
и го заведоха в Дамаск. И прекара три дни без да вижда и
не яде, нито пи".
Понататък се разправя, че в Дамаск имало един
ученик на име Ананий и Господ му казва във видение да
отиде на улица Права да попита в къщата на Юда за един
289
Влад Пашов
търсянин на име Савел, защото той се моли и е видял един

човек на име Ананий да влиза и да полага ръцете си на
него, за да прогледне. Но Ананий казва на Господа какво
чул за този човек, че бил гонител, но Господ му казва: "Иди,
защото той ми е съсъд избран да разглася Моето Име пред
народите и царете, и пред израилтяните. Защото Аз ще му
покажа колко много той има да пострада за Името Ми".
Ананий намира Савел, полага ръцете си на главата
му и му казва, че Господ Исус, който му се явил на пътя
го праща при него, за да прогледне и да се изпълни със
Светия Дух. И начаса паднаха от очите му като люспи и
той прогледна. И стана та се кръсти и като похапна, доби
сила и прекара няколко дни с учениците в Дамаск. И
почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Син
Божий". И понеже е проповядвал много дързостно, юдеите
се наговорили да го убият, но учениците го пуснали през
нощта през градските стени в един кош. Оттам той отишъл
в Ерусалим и се стараел да се доближи до учениците, но
те го избягвали като знаели кой е. Но Варнава го завел при
апостолите, като им разправил как се обърнал към Господа.
В същото време той почнал и в Ерусалим да проповядва за
Христос. Юдеите и там поискали да го убият. Но братята
като разбрали това, го завели в Кесария и оттам в Тарас.
Обръщането на Савел е едно забележително явление
в развитието на Християнството найвърлият противник
и гонител да стане найревностният разпространител. Това
показва преди всичко, че Савел е бил готов отвътре и
Христос го срещнал от етерния свят и му се разкрива като
една Светлина, от която се чува Глас. Това е отваряне
на духовните очи на Савел, а това отваряне не става по
някакъв каприз, а вследствие на това, че той в миналото е
работил, затова Исус казва: "Защото той ми е избран съсъд
да носи Името Ми пред народи и царе". И забележително
е, че само в една среща на него му се разкрива цялата
Тайна на Голгота и той разбира мисията и значението
на Христос, и е готов да се жертва за Него. Това е едно
290
Посвещение, за което не е необходимо никакъв физически

йерофант да положи ръцете си, за да приеме Духа. Той
приема Духа направо, без физическо полагане. После
Ананий като посредник полага ръцете си, за да приеме
Духа, но то е само, за да се спази формалната страна на
Посвещението, което е вече извършено.
Друго забележително в тази глава са двете знамения,
които Петър извършва изцеление на парализирания Еней,
който е бил парализиран от 8 години и възкресението на
Тавита. Изцелението става в град Лида, а възкресението
в град Йопия.
След това Петър отива в Кесария по нареждане на
Духа, да кръсти римския стотник Корнелий. Докато още
мислил в Йопия, Духът му казал: "Ето трима човеци те
търсят. Стани, слез та иди с тях и никак не се съмнявай,
защото Аз съм ги пратил". Петър се явява пред тримата
пратеници и те му казват, че са изпратени от Корнелий,
стотника, праведен човек, който се бои от Бога и на когото
Ангел се явил в отговор на неговата молитва. Той го
отпратил при Петър, за да му покаже какво да прави.
Тук с Петър става един вътрешен обрат. Дотогава той
е бил ревностен юдеин и е считал, че които от езичниците
искат да приемат Христос, трябва преди всичко да приемат
юдейската религия. Но преди да го повика Корнелий, той
има видение спусната плащеница и в нея различни жи
вотни и Глас му казва да стане и да яде. И затова казва на
римлянина: "Вие знаете, колко незаконно е за един юдеин
да има отношение или да дружи с иноплеменници. Бог
обаче ми показа, че не трябва да наричам никого мърсен
или нечист. Затова щом ме повикахте, дойдох. По коя
причина сте ме повикали?"
След това Корнелий му разправя, че в отговор на него
вите молитви му се явил Ангел в човешка форма и му казал
да го повика, "за да ми кажеш все, що ти е заповядано от
Господа. Петър отвори уста и рече: Наистина, виждам, че
Бог не гледа на лице, но във всеки народ онзи, който Му
291
Влад Пашов
се бои и върши правото и Му е угоден". Оттук се вижда,

че Петър окончателно разбира, че във всички народи има
готови хора да приемат Христос и да Му служат. И след
това той разправя подробно на Корнелий и на неговите
близки за Христос. "Докато Петър още говореше, Святият
Дух слезе над всички, които слушаха Словото и след това
Петър ги кръсти в Името на Исуса Христа".
В 11та глава се разправя, че след като Петър се върнал
в Ерусалим, тамошните братя от юдейски произход, като
научили, че е бил с езичниците, почнали да го укоряват
и той им разправил подробно всичко, както е станало и
те се зарадвали, че Бог се открива и на езичниците. След
това се разправя, че разпръснатите поради гонението след
убийството на Стефан, стигнали чак до Финикия, Кипър
и Антиохия, като само на юдеи възвестявали Словото.
Обаче между тях имало някои киприяни и киринейци,
които като пристигнали в Антиохия, говорили и на гър
ците за Христос. Тук вече проповедта излиза извън юде
ите и преминава освен към римляните, и към елините.
Това е също важен момент в развитието на първичното
Християнство, от което се вижда, че съзнанието на уче
ниците все повече се разширява и те разбират, че Христос
не е дошъл само за евреите, но за всички народи и че
мисията на новото Учение е универсална трябва да
проникне във всички народи. И там голямо число човеци
се обърнали към Господа.
Апостолите в Ерусалим, като научили за това, изпра
тили Варнава в Антиохия. Той бил добър човек, пълен със
Светия Дух и с Вяра. И още много хора приели Учението.
Тогава той отишъл да търси Савел. И като го намерил,
довел го в Антиохия, престояли там цяла година и въвели
в Учението много хора. И първо в Антиохия учениците се
нарекли християни. По това време пристигнали от Еру
салим пророци, които обявили, че ще има глад и затова
братята от тази страна събрали помощи и ги изпратили чрез
Варнава и Савел в Ерусалим.
292
В 12та глава се разказва за гонението, предприето от

цар Ирод против учениците и убил с меч Йоновия брат
Яков и хвърлил Петър в тъмница. Но Ангел го извежда
от тъмницата и той отива при събраните ученици в дома
на Мария, майката на Йоан, чието презиме е било Марко.
Понеже е важно освобождаването на Петър от тъмницата,
ще го предам както е описано:
"И през същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе,
Петър спеше между двама войници, окован в две вериги и
стражи пред вратата вардеха тъмницата. И ето, един Ангел
от Господа застана пред него и Светлина осия килията. И
като бутна Петра по ребрата, разбуди го и рече: "Ставай
бърже, и веригите паднаха от ръцете му. И Ангелът му
рече: Опаши се и обуй сандалите си. И той стори така. Тогаз
му каза: Облечи дрехата си и дойди подир мене. И Петър
излезе и вървеше изподире, без да знае, че извършеното от
Ангела е действително, но си мислеше, че вижда видение.
А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до
железната порта, която води в града и тя им се отвори сама.
И като излязоха през нея, изминаха една улица и Ангелът
веднага се оттегли от него. И Петър като дойде на себе си
рече: Сега наистина зная, че Господ изпрати Ангела си и ме
избави от ръката на Ирода и от всичко, каквото юдейските
люде очакваха".
Това освобождаване на Петър от тъмницата е пак
едно окултно явление, което може да бъде обяснено по
два начина: или че Ангелът го е дематериализирал и извел
от тъмницата, или дълбоко е приспал всички стражи и
войници и го е извел, като пък той се е материализирал. Но
както и да е, Петър излиза с намесата на Духовния свят,
който е винаги близо до нас и може да ни помогне. Но в
това време учениците се молили усърдно и в отговор на
тяхната молба се изпраща ангела.
"Между това Божието Учение растеше и се умножа
ваше. А Варнава и Савла като свършиха службата си,
върнаха се от Ерусалим в Антиохия и взеха със себе си и
Йоана, чието презиме беше Марко".
293
Влад Пашов
В 13 та глава се казва в началото, че в Антиохия имало

пророци и учители, които като постили и се молили, Светият
Дух им казал: "Отделете ми Варнава и Савла за работата, за
която съм ги призовал". Тогава, като постили и се молили,
положили ръцете си над тях и ги изпратили. И така те,
изпратени от Светия Дух отпътували за Кипър и там по
различни градове проповядвали Словото Божие. В Пафа
намерили някой си магьосник, лъжепророк, който дружал с
управителя Сергей Павла, един разумен човек. Той повикал
Варнава и Савел да чуе Божието Слово. Магьосникът се
стараел да отклони управителя от вярата, но Савел, който
се наричал и Павел го изобличил и му казал, че ще ослепее
за това, и действително ослепял. Тогава управителят, като
видял станалото, повярвал смаян в Господното Учение.
Като обикаляли от град на град, стигнали в Антиохия
Писимийска. Още преди да стигнат в Антиохия, Йоан се
отделил от тях и заминал за Ерусалим. В Антиохия влезли
в синагогата и Павел държал една знаменита проповед, от
която мнозина повярвали в Учението.
Като излезли от синагогата, езичниците ги молили
да им проповядват тези думи и следната събота. Също и
много юдеи повярвали и в следващата събота се събрал
почти целия град да чуе Божието Слово. А някои от юдеите
роптаели против Словото, но Павел и Варнава, говорейки
дързостно, рекоха: "Нужно беше да се възвести първо на вас
Божието Учение. Но понеже го отхвърлихте и считате себе
си недостойни за Вечния Живот, ето защо се обръщаме към
езичниците". Езичниците се радвали и повярвали всички,
които били определени. А юдеите подстрекали невежи
високопоставени жени и градски първенци против Павел
и Варнава и ги изпъдили из пределите си. Те отърсили
против тях праха от нозете си и заминали за Икония. Оттук
се вижда, че Християнството постепенно прониква между
езичниците, гърци, римляни и други.
В 14та глава се разказва, че Павел като говорил
в синагогата, повярвали множество юдеи и гърци. Но
294
някои юдеи настроили езичниците против апостолите и

множеството на града се раздвоило едни били с юдеите,
а други с апостолите. Искали да ги убият с камъни,
но те се научили и избягали в Дикаонските градове
Листра и Дарвия, и в околните им места проповядвали
Благовестието.
В Листра Павел изцерил един куц по рождение, като
му казал: Стани и ходи! И той скочил и почнал да ходи.
И хората като видели това, извикали със силен глас:
"Боговете, оприличени на човеци, са слезли при нас" и
искали да им принесат жертва от животни. Апостолите
едвам ги възпрели. Те оприличили Павел на Меркурий, а
Варнава на Юпитер.
След това дошли юдеи от Антиохия и Икония, които
настроили народа против апостолите. Те били Павел с
камъни и го извлекли вън от града, като мислили, че е
умрял. Но той оживял и влязъл в града. На другия ден
заминали с Варнава за Дервия, където проповядвали и
придобили много ученици. И като преминали през много
градове, където наставлявали учениците и ги учили, че през
много скърби трябва да влязат в Божието Царство. И като
им ръкоположили презвитери на всяка църква, стигнали в
Антиохия. Там разправили на братята и сестрите всичко,
което Бог беше извършил чрез тях и как беше отворил
за езичниците врата, за да повярват. Там преседяли доста
време с учениците си.
В 15 _та глава се разказва, че някои юдеи християни
дошли от Ерусалим в Антиохия и учили, че преди всичко
езичниците трябва да приемат Моисеевото учение и да
се обрежат, и тогава да приемат Новото учение. Павел и
Варнава се съпротивлявали на това и братята наредили на
Павел и Варнава да отидат в Ерусалим, да се съвещават с
апостолите по този въпрос. На път за Ерусалим те минали
през Финикия и Самария, където разправяли на братята
за обръщането на езичниците. Като стигнали в Ерусалим,
те разправили за своята дейност между езичниците и за
повдигнатия въпрос за обрязването.
295
Влад Пашов
Тогаз се събрал Първият апостолски събор и взел общо

решение да се отмени и отхвърли едно такова гледище,
че езичниците трябва да се обрязват. Петър говорил в
този дух, като разказал случаят с Корнелий, който приел
Светия Дух. След това и Павел и Варнава се изказали и
казали своите опитности в това отношение. Найпосле и
Яков, братът Господен заключил събранието, като казал,
че това не трябва да се допуска, като се мотивирал
с цитати от пророците. Тогава апостолите решили да
изберат двама души, да ги пратят с Павел и Варнава в
Антиохия, като писмено съобщават по тях решението на
апостолите. Избрани са били Юда, наречен Варсава и
Сила. Изпратените стигнали в Антиохия, събрали братята
и им дали посланието на апостолите. И те като го прочели,
се зарадвали. А Юда и Сила, които сами били пророци,
увещавали братята с много думи и ги утвърдили в Пътя на
Учението. Това станало през 51ва година.
След това Павел предлага на Варнава да обиколят
всички места, където са проповядвали, за да известят
братята и да ги видят как са. Варнава поискал да вземат
и Йоан, наречен Марко, но Павел не се съгласил, понеже
се отделил порано от тях. Тогава Павел и Варнава се
разделили. Варнава взел Марко и отишъл в Кипър, а Павел
взел със себе си Сила и минал през Сирия и Киликия, и
утвърждавал църквите. После пристига в Дервия и Листра,
откъдето взема със себе си и Тимотей, син на еврейка и
баща грък. Като ходел по градовете, предавал им наредбата,
определена от апостолите. Така църквите се утвърждавали
във вярата и от ден на ден се умножавали числено. Като
преминал през Фригийската и Галатийската земи, понеже
им било забранено от Светия Дух да проповядват Словото
в Азия и като дошли срещу Мизия, пожелали да отидат във
Витания, но Исусовия Дух не ги допуснал.
Като изминали Мизия, слезли в Трояда. Там Павел
имал през нощта видение: Явява му се един македонец и го
моли да отиде в Македония, за да им помогне. Той разбрал,
296
че Бог го праща в тази страна да проповядва и от Трояда

се отправил към Самотраки. На следния ден в Неапол и
от там във Филипи, който е бил главният град на онази
част от Македония. В този град Павел преседял няколко
дни. Неговата проповед в този град имала голям успех. Но
един случай предизвикал гнева на гражданите и той бил
хвърлен в затвора. Една мома от този град имала дарбата
да пророчествува и вървяла след Павел, и казвала: Тези
човеци са слуги на Всевишния Бог, който ви проповядва
Път за спасение. Това правела много дни наред. Това
дотегнало на Павел и той, в Името на Исус Христос
прогонил този дух, който говорил чрез нея. Господарите
на момата, като видели, че се лишават от една печалба,
хванали Павел и Сила и ги завели пред управителя,
като ги наклеветили, че смущавали народа със своите
проповеди. И затова ги хвърлили в затвора, като ги
оковали във вериги. През нощта става земетресение и
вратата на затвора се отваря и веригите на всички падат.
Началникът на тъмницата като се събужда през нощта и
вижда вратата отворена, мислел, че затворниците избягали
и искал да се самоубие. Но Павел му извикал да не прави
пакост на себе си, защото те са вътре. Той ги завел през
нощта в къщи, измил раните им, нахранил ги и сам
повярвал. На сутринта градските управници пратили до
началника наредба да ги пусне. Но Павел казал, че те
трябва да дойдат да ги пуснат, защото казал, че те били
римляни. Те дошли, извинили се и ги пуснали. След като
излезли от тъмницата, срещнали са се с братята, които ги
увещавали да си заминат.
Като минали през няколко града, стигнали в Солун,
където проповядвали и привлекли много юдеи и гърци
към Учението. Но после се явили юдеи, които подбудили
няколко лоши човеци да убият Павел и Сила, но техните
приятели ги спасили и през нощта ги изпратили в Берия,
където повярвали и много високопоставени гърци. Но и тук
се явили противни сили, които противодействали.
297
Влад Пашов
Оттук Павел заминал за Атина. Тимотей и Сила

останали още известно време там. В Атина Павел водил
много разговори с юдеи и с гърци, с епикурейските и стои
чески философи. Завели го в аеропага и искали ясно да
им каже за какво говори. Павел застанал всред аеропага и
казал: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни.
Като разглеждах града ви, намерих на един жертвеник
надпис: "На Незнайния Бог". Онова, прочее, на което се
кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам. След като
им държал една дълбока и прочувствена проповед, Павел
ќизлязъл от аеропага. Там някои мъже се прилепили към
него и повярвали, между които бил и Дионисий Аеропагит
и една жена на име Дамар, и други с тях.
В Атина, както и на други места, където имало условия,
Павел редом с църквите, които основавал, е основал и
Окултни Школи, където е говорил повътрешното, езо
терично разбиране на Учението. Като ръководител на
Школата в Атина той оставил Дионисий Аеропагит, който
бил един египетски посветен и впоследствие написал много
книги, найзабележителната от които е книгата за Ангел
ската йерархия.
По времето, когато Христос е бил на кръста, Дионисий
Аеропагит е бил в Египет, в Пентаполис. Един ден, като си
стоял, видял, че слънцето потъмняло и той си казал: това
показва, че в този момент въплътеният Бог преминава през
големи страдания. И действително в това време Христос е
бил на кръста и минавал през големи страдания. И както
се казва в Евангелието, слънцето потъмняло. След това той
отишъл в Гърция и там се срещнал с Павел, приел Учението
и станал един от видните му проповедници.
От Атина Павел заминал за Коринт, където отседнал
при един юдеин Акила и жена му Прискила, които скоро
били дошли от Италия. И понеже имал същият занаят като
тях, седял у тях и работел заедно с тях. Занаятът им бил да
правят шатри. И всяка събота той разисквал в синагогата
с юдеи и гърци, и се стараел да ги убеди. И мнозина от
298
евреите и гърците повярвали в Учението. И Господ казал на
Павел във видение през нощта: Не бой се, но говори и не
млъквай, защото Аз съм с теб и никой няма да те нападне и
да ти причини зло, защото имам много люде в този град".
Той останал в този град година и половина и ги
поучавал в Божието Слово. Пак под влияние на противници
и юдеи се подига гонение, но минава благополучно. След
като се простил с учениците, заминал за Сирия с Акила
и Прискила. Като стигнал в Ефес той ги оставил там и
сам влязъл в синагогата, и разисквал с юдеите. От Ефес
заминал за Кесария, оттам за Ерусалим, където поздравил
църквата и после заминал за Антиохия. И като преседял
там известно време, тръгнал да обикаля Галатийската и
Фригийската страна, където утвърждавал учениците.
Като минал през горните страни, Павел отишъл в Ефес,
където намерил някои ученици. Той им казал: Приехте
ли Святия Дух? А те му отговорили, че не са и чули, че
има Свети Дух. Те били кръстени в Йоановото кръщение.
Павел ги кръстил в Името на Исус Христос и като положил
ръцете си на тях, Светият Дух дошъл на тях и почнали да
говорят чужди езици и да пророкуват. Те били около 12
души мъже.
В Ефес Павел имал голям успех. Там повярвали в
Учението и много заклинатели с магически формули,
които почнали да употребяват формулата: "Заклевам ви
в Исус, когото Павел проповядва". Но при един такъв
случай беснуемият ги надвил и казал: "И Исуса познавам,
и Павла познавам, но вие кои сте не ви познавам". Това
станало известно на всички жители на Ефес и още повече
спомогнало за разпространение на учението. Мнозина
магьосници и заклинатели изгубили вяра в своето изкуство
и изгорили заклинателните си книги.
Големият успех на апостолите предизвикал смущение
между неповярвалите езичници. Досега против Учението се
обявявали юдеите, а сега на борба излезли и езичниците.
Между тях първи врагове били тези, които били заин
299
Влад Пашов
тересувани от съществуването на езическия култ. Това били

жреците и скулптурите на статуи, модели на храмовете и
различни за тях украшения, от които те печелели голе
ми суми. Идолоделците разбрали каква опасност ги
заплашва. И някой от тях среброкопач на име Димитър,
заедно с други като ги възбудил силно, негодували срещу
Павел. А на езичниците казали, че храма на Артемида
ще пропадне. Езичниците се изпълнили с ярост и в града
започнали вълнения. Насъбрала се много голяма тълпа от
народ. Павел искал да отиде между тях да им говори, но
началникът на града го посъветвал да не се показва пред
разбунтувалата се тълпа. Само благоразумната реч на
началника на града успокоила хората. Той им казал, че
Павел не е извършил никакво престъпление, нито е хулил
богинята и ако Димитри има някакви претенции, има
съдилища, да се отнесе до тях. След тези думи тълпата се
успокоила и се разотишла. А Павел, като дал наставления
на ефеските християни, напуснал града. Като посетил
църквата, основана порано от него в Македония и Гърция,
той отпътувал за Мала Азия. В град Милет той повикал
презвитерите на ефеската църква и им дал наставления. Те
предчувствали, че няма да видят повече лицето му и затова
го изпратили с плач и ридание от Милет.
На път за Ерусалим в Кесария, пророк Агаф му казал,
че го очакват вериги в Ерусалим. Християните го молели
да не отива в Ерусалим, но той отговорил: "Аз съм готов не
само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим за Името
на Господа Исуса". Към Петдесетница, в 58 или 59 година
Павел пристигнал в Ерусалим.
Но ерусалимските юдеи били зле настроени против
Павел и го следили. Те не могли да му простят за неговата
измяна на юдейството и преминаване в Християнството,
и особено за успеха му между юдеите извън Палестина.
Също и мнозина от ерусалимските християни и юдеи били
недоволни от него. Те не могли да се примирят с решението
на апостолския събор да не се обрязват езичниците, които
ставали християни. И едните, и другите създали настроение
зоо
в града срещу него. Целият град се развълнувал и като го

видели в храма, уловили го. Когато щели да го убият, тогаз
пристигнал началникът на гарнизона, хванал го, оковал
го във вериги и го отвел в крепостта, за да го спаси от
убийство. Целият народ вървял подир войниците, които го
носили и викали да го махнат. Когато го въвели в крепостта,
той помолил хилядника да каже нещо. И Павел почнал да
говори пред насъбралия се народ, но те не го слушали
и искали да го убият. Тогава хилядникът заповядал на
стотника да го отведе и да го набие, за да каже защо
викат срещу него. Тогава той казал, че е римлянин и те се
уплашили. На сутринта го изправили пред синедриона, за
да разберат защо го обвиняват. Но те искали да го убият,
затова хилядникът заповядал на войниците да го вдигнат
оттам. "И през следващата нощ Господ застанал пред него
и рекъл: Дерзай, защото както си свидетелствал за Мене в
Ерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим".
След това 40 души направили заговор, че няма да ядат
и пият, докато не го убият. Хилядникът научил това от
племенника на Павел и наредил да го заведат в Кесария
при управителя на Феликс, като му писал Писмо защо му
изпраща този човек. Първосвещеникът Анания и риторът
Тертул се явили пред Феликс и се помъчили да го убедят
да предаде Павел на юдеите, те да го съдят, но той не се
съгласил. Феликс сам се заинтересувал от личността на
Павел и пожелал да чуе учението му за Христос. Затова той
често го викал на разговор. Но той бил сменен и го оставил
на следващия управител, като го държал две години. При
новия прокуратор юдеите интригантствали против Павел и
Фест, новият управител бил готов да им предаде Павел.
Последният, като римски гражданин, поискал да бъде съден
от съда на Кесаря. Фест се съгласил на това. В Кесария
Павел прекарал повече от две години във вериги. Преди да
изпратят апостола в Рим, цар Агрипа и жена му Вероника
пожелали да го чуят. Речта на Павел произвела на цар
Агрипа такова впечатление, че последният отбелязал на
Павел: "Още малко и ще ни убедиш да станем християни".
301
Влад Пашов
Под строг надзор, заедно с други затворници, Павел бил

изпратен в Рим. Пътуването било трудно и продължително.
Найпосле, в 61 та година Павел пристигнал в Рим. Там
имало вече християнска община и учениците с радост го
посрещнали. Нему било позволено да живее в частна къща
под слаб надзор, но след две години получил пълна свобода.
През това време Павел проповядвал Учението между юдеите
и езичниците. За понататъшната дейност и съдба на Павел
няма запазени подробни сведения. Предполага се, че след
като е бил освободен, е извършил още едно пътешествие, но
не се знае именно къде. Може би в Испания, както той е
предполагал да направи това, за което загатва в Посланието
към римляните, 15та глава, 24 стих. Но повероятно е да
е отишъл на изток, като е посетил различните християнски
църкви, основани порано от него. Наново основал църква
на остров Крит, като поставил за епископ своя спътник Тит.
В 67 ма година той пристигнал в Рим, в найголемия разгар
на гоненията на християните при император Нерон. Жертва
на това гонение в 67~ма година станал и апостол Павел.
Поради това, че бил римски гражданин, бил посечен с меч.
През тази година жертва на гонението става и апостол
Петър, който бил разпънат на кръст, надолу с главата.
НАЧАЛО НА ГОНЕНИЯТА
Християнството възникнало в средата на юдейството и
юдеите били първите върли противници на Християнството
в лицето на техните водачи, докато народът приемал
Учението. Първото голямо гонение станало в 43 та година
и жертва на гонението станал Яков Заведеев. Тогава Ирод
искал да убие Петър, но Господ го извадил от тъмницата и
го спасил. След това станало убийството на Стефан и най
после, в 62 ра година намира смъртта си Яков Праведния,
председател на ерусалимската църква.
302
В 67ма година Веспасиян обсадил Ерусалим, но понеже

бил провъзгласен за император, неговият син Тит продължил
обсадата. Християните предвидили запустяването на града
и се изселили към река Йордан, в град Пело, за което пос
ле юдеите ги обвинявали като изменници на родината.
Тит разрушил Ерусалим и храма. През време на обсадата
загинали повече от един милион евреи. Но омразата против
християните не стихнала. Сега те подтиквали езичниците
римляни и други да гонят християните. И зад всяко едно
гонение винаги стояли юдеите.
Както вече казах, гоненията на християните идели от
юдеите. Но след разрушаването на Ерусалим тези гоне
ния престанали, но затова пък постепенно се засилили
гоненията от страна на езичниците. Тези гонения ставали
по различни причини, идвайки от една страна от широките
народни маси, а от друга страна от интелигенцията и пра
вителството. Причината за гоненията от тези три страни
били различни. Широките народни маси ненавиждали
християните, понеже ги считали за безбожници и хора преда
дени на разврат. Тези гонения били повече инцидентни и
стихийни. От друга страна езическата интелигенция счи
тала християните за прости и суеверни хора и затова ги
ненавиждала. Посложни са мотивите на гоненията от
страна на римската власт. В римската империя влизали
много народи и техните религии били признати за законни
и се отнасяли само за техните народи. Римската религия
била общодържавна религия и тя била тясно свързана с
държавата. Така че, политиката на държавата и религията
били тясно свързани.
В центъра на римската религия съществувал така
нареченият култ на цезаря, според който Бог се проявява на
земята в цезар, или казано попросто, самият цезар е Бог.
И всеки, който не се покланял на този цезар като на Бог,
се явявал не само враг на религията, но и на държавата,
защото цезарят е бил въплъщение на държавната власт.
Всички народни религии се прекланяли пред цезаря като
Бог, но християните не признавали цезаря за Бог и не му
зоз
Влад Пашов
отдавали нужната почит като на Бог, затова и самата власт

предприела гонения против християните като врагове на
държавата.
Тези държавни гонения започнали от средата на трети
век и продължили до средата на четвърти век, когато
Християнството било признато за официална религия.
Но гоненията от страна на езичниците започнали още
към края на първи век. В тази обстановка е трябвало да
работят християните и да преодоляват всички препятствия
в своя път. Жертва на тези гонения в тяхното начало
при император Нерон станали първо апостолите Петър и
Павел в Рим, като Павел бил посечен с меч като римски
гражданин, а Петър бил разпънат на кръст с главата надо
лу. Нерон запалил Рим за свое удоволствие и обвинил в
това християните, които били жестоко преследвани. Били
хвърляни на зверове, запалвани живи като ги намазвали
с катран, хвърляни в река Тибър, разпъвани на кръст,
набивани на кол и всичко, каквото човешката жестокост
може да измисли. Нерон е управлявал от 54 та до 68 ма
година. Рим е бил запален в 64 т а 65 т а година, а Петър и
Павел били убити в 67 ма година.
Вследствие на гоненията християните се събирали
в скрити и пусти места в пещери, подземия, запустели
сгради и т.н.
Второто гонение на християните било от император
Домициан, който управлявал от 81 ва до 96 та година. Той
бил много мнителен и навсякъде виждал врагове както
лични, така и на държавата и на римската религия. По
негово време още не признавали християните като отделна
общност, а ги считали като юдейска секта.
Във времето на император Траян, от 98 ма до 117 та
година, римското правителство започнало да гони христия
ните за техните религиозни убеждения. Той вече не ги
считал за юдейска секта, а за отделна религия. За начало
на гоненията против християните послужил указът на
Траян против тайните общества, който бил издаден не
304
специално против християните, но последните се оказали

неволни негови нарушители, понеже били принудени да
се събират тайно за извършване на своето богослужение.
Този указ бил издаден в 99 та година. От указа на Траян се
възползвали фанатиците езичници и жреците, и довеждали
на групи християните на съд. В царуването на Траян
умрели от мъченическа смърт 120 годишният ерусалимски
епископ Симеон, разпънат на кръст, Играни Богоносец,
епископ антиохийски и Климент, епископ Римски, който бил
заточен в Херсон (Крим), където Св. Кирил, откривателят
на славянската азбука открил покъсно костите му и ги
пренесъл в Рим.
В своите отношения към християните се ръководили от
указа на Траян и приемниците му императори Адриан,
царувал от 117 та до 138 ма година и Антоний Пий, царувал
от 138 _ма до 161 _ва година. Ако в тяхното царуване и да е
имало малко подобрение на положението на християните,
то е имало частичен характер. Така Андриан издал декрет,
с който забранявал да се убиват християните по искане
на възбудената тълпа, а предписва строго да се извършват
правилно съдопроизводство със съблюдение на всички фор
малности. Но това обикновено не се спазвало от местните
управители.
Една от жертвите на гоненията от времето на Адриан
било семейството, което се състояло от майка и три дъщери
Вера, 12 годишна, Надежда 10 годишна и Любов 9
годишна. Трите дъщери били обезглавени с меч пред
лицето на майката и тя умряла от мъка.
При Антоний Пий, в 155 т а 156 т а година бил изгорен
на клада Поликарп, епископ Смирненски.
При Марк Аврелий, царувал от 161ва до 180та година,
положението на християните станало особено тежко. Ма
кар и да не е издал особени закони по отношение на хрис
тияните, с неговото име са свързани найжестоките го
нения на християните. През негово време империята била
сполетяна от много бедствия и простият народ приписвал
това на безбожните християни, които изгонили боговете с
305
Влад Пашов
тяхното безбожие. И само малък повод бил достатъчен, за

да се почнат жестоки гонения. Повод за това послужил
указът на Марк Аврелий против суеверията. Този указ не
се отнасял непосредствено до християните, а бил във връзка
с появата на много гадатели, магьосници и врачки, които
изпълвали общественото бедствие и увличали народа след
себе си, като го вълнували със своите предсказания. Най
силни и жестоки били гоненията в Мала Азия и галските
градове Лион и Виена. През време на тези гонения станали
жертва хиляди християни. Във време на това гонение от
мъченическа смърт загинал в Рим Юстин философ в 165 та
година със своите ученици и в Лион 90 годишният лионски
епископ Потин, и други.
След Марк Аврелий жестоки гонители на християните
бил Септимий Север, царувал от 193 та до 211 та година.
В началото на своето царуване той бил даже приятел на
християните и дружал с тях. Но при едно пътуване на
изток бил поразен от разпространението на Християнството
и опасявайки се за целостта на империята решил да
задържи разпространението на Християнството. Той издал
закон през 202 р а година, с който под страх на тежко
наказание се забранявало да се приема Християнството.
Разпорежданията на императора изглежда се отнасяли
само до нови членове на Християнството. Онези пък,
които били християни от порано, не били застрашени от
ударите на този закон. Но местните управители приложили
закона против всички. Във време на това гонение умрял
от мъченическа смърт в Александрия Ритор Леонид, баща
на знаменития Ориген и девицата Патоемиена, в Лион
епископ Ирений, в Картаген Флавий Перпетуа и робинята
Фелиция.
След Сптимий Север християните в продължение на
30 години се радвали на мир. През това време римският
престол заемали така наречените императориеклектици. Те
били под влияние на неоплатониците, които считали, че във
всяка религия има нещо хубаво и истинно поради това
те се отнасяли с уважение към всички религии, а някои от
306
тях поставяли Християнството повисоко от всички други

религии. Така Александър Север, който царувал от 222 р а
до 235 та година се отнасял с уважение към личността на
Исус Христос. Бюста на Христос стоял в неговата молитвена
стая редом с бюстовете на езическите богове. Изречението
на Христос "Което не желаеш за себе си, това не прави на
другите" много му се харесало и го поставил за девиз на
много обществени сгради. На езичниците той препоръчвал
да се ръководят от примера на християните при избирането
на кандидати за обществени длъжности.
При приемника на Александър Север, Максимин
Тракиецът, от 235 та до 238 ма година, станали малко гоне
ния на християните, но те засегнали главно епископите,
свещениците и дяконите. Християните се радвали на
спокойствие и при приемника на Максимин, император
Гордиян, който царувал от 238 ма до 244 та година. Също така
християните се ползвали със спокойствие и при император
Филип Аравитянина, царувал от 244та до 249та година. За
тях имало предание между християните, че те били тайни
християни, но всъщност те били повече неоплатоници. В
това време Християнството се разпространило толкова
много, че в цялата империя нямало град или село, където
да нямало християни.
От втората половина на трети век, по времето на
император Децитраян, гоненията против християните
встъпват в нова фаза на развитие. Досега в гоненията
против християните голямо участие вземали народните
маси. Правителството понякога даже сдържало стихийните
избухвания на тълпите против християните, изисквайки
да се съблюдава по отношение на тях законите на съдо
производство. Сега вече гоненията против християните
възбуждало самото правителство.
Римското правителство се убедило, че Християнството е
несъвместимо с държавния строй на Рим и си поставило за
задача съвършено да задържи разпространението му и да
заличи последователите му от лицето на земята. Вследствие
на това гоненията придобили систематичен характер и
307
Влад Пашов
станали повсеместни. Всички християни, независимо от пол,

възраст и обществено положение, били преследвани. Такъв
един рязък прелом на държавната власт към християните
настъпил при Десций Траяна, от 249 та до 251 ва година. Той
издал едикт за поголовно гонение на християните. Всички
местни управители били длъжни да гонят християните. От
християните се искало да принасят жертва на езическите
богове като признак, че са се отказали от Християнството.
Правителството било убедено, че християните сами по
себе си не са били лоши хора, обаче тяхната религия то
считало като опасна за държавния строй. През време на
тези гонения загинали много видни християнски епископи
и свещеници.
В течение на това гонение от страна на властта,
простият народ изменил отношенията си към християните
и започнал да им съчувства и да ги подкрепя, както можел.
Особено очебийно и в голяма степен такова съдействие
простите езичници оказали на Дионисий Александрийски.
Той, заедно с други четирима презвитери, бил задържан
под стража. Селяни езичници, които се били събрали
на сватба, като научили за това, отишли там, където
били задържаните и ги освободили. Също има и много
други случаи на помощ от страна на простия народ на
християните. Гоненията при Деция, макар и да траели една
година, взели много жертви.
След Деций жесток гонител на християните бил
Валериян, от 253 та до 260 та година. В първите години
на неговото царуване християните се ползвали с такава
свобода, каквато не са имали и при императорите неопла
тоници. Но след четири години, към 257 ма година, той
също става страшен гонител на християните. Той издава
два едикта против християните. С първия се забранява на
християните да се събират на богослужение и да посещават
гробищата. Виновните в това били пращани на заточение
или убивани. С втория едикт, издаден в 258 ма година се
предписвало всички епископи и всички служебни лица да
се заставят да се откажат от Християнството, като им се
308
конфискуват имотите и ги лишат от всякакви права, и ги

убивали. Жертва на тези гонения станали много епископи,
дякони и презвитери. Езическият народ симпатизирал на
мъчениците и ги подкрепял, както можел.
При приемника на Валериан, Галиена, от 260 та до
268 ма година, настъпила промяна в отношението към
християните. Този император бил еклектик в религиозно
отношение, подобно на Александър Север и във всяка вяра
намирал нещо добро, достойно за уважение. Поради това
той се отнасял благосклонно към християните. Отменил
несправедливите наредби на своя баща против християните
за ходене на гробищата и за конфискуване на църковните
имущества, но при все това християнската религия си
оставала още непозволена. Издадените порано закони
против християните не били отменени. Затова и при този
император имало случаи на мъченичества. При все това
християните се ползвали мълчаливо с известна свобода.
След Галиена християните при официална непозволеност
на своето положение повсеместно се ползували с мир
в течение на 40 години, до встъпването на престола на
Деоклетиян, който царувал от 284 та до 305 та година.
Почти в течение на 20 години той не гонел християните,
но той питаел към тях враждебни чувства по религиозни
и държавни съображения. Всяко негово стълкновение с
християните на религиозна почва трябвало да свърши
с трагичен резултат за последните. Така още в първите
години на неговото царуване, по негова заповед в Рим били
умъртвени мъченически няколко християни за отказа им да
вземат участие в националния култ. Той изгонил от своята
свита всички християни и заповядал да се очисти войската
от християните. В 303 та година Деоклетиян издал първия
едикт против християните. Християните се лишавали
от всички права, богослужението им било забранено и
храмовете им обречени на разрушение.
Първи жертви на тези гонения станали Никомодийските
християни. Тяхната църква, която била найхубавото зда
ние в града, била разрушена до основи. Деоклетиян бил
309
Влад Пашов
под влияние на своя зет Галерий, който бил управител на

източната област. Неговата жена и дъщеря му били тайни
християни. Това много го озлобило. Гоненията продължили
и след Деоклетиян. Но гонителите наймного се смущавали
от факта, че езическото общество не вземало участие в
гоненията на християните, а заставало на тяхна страна.
Даже в редовете на римската администрация гонението
не срещнало съчувствие. Мнозина от римските управители
явно не изпълнявали задължението да избиват християните
и са ползвали найнищожни поводи, за да заобиколят
закона и да пуснат християните на свобода.
При такива условия римското правителство съзнало
найпосле, че гоненията против християните представлява
безсмислена кланица, непостигаща своята цел. Сам Галерий,
вдъхновител на това гонение, решил да го прекрати. В
навечерието на смъртта си и заедно с посочения от него
император на изтока Лициний и западния император
Константин, издали в 311 та година едикт за прекратяване
на гоненията и предоставили на християните пълна
свобода в работите и вярата. Едиктът оказал необикновено
благотворно влияние над целия християнски свят.
Религиозният ентусиазъм, завладял християните, не се
поддавал на описание. Даже самите езичници се радвали
на прекратяването на гоненията. Но гоненията не затихнали
отведнъж. Кесарят на изтока Максимин не искал да
признае нито императора Лициний, нито подписания от
него едикт. На запад Максентий взел също такава позиция
към император Константин и гоненията продължили.
Но в 313 та година Максимин бил свален от Лициний
и Максентий загинал в бой с Константин в 312 та година.
След това за християните от цялата империя настанали
спокойни времена. Така се завършила почти триста годиш
ната борба на Християнството с езичеството. В тази борба
против Християнството се съюзили всички тъмни сили на
езичеството: предразсъдъци и суеверия, долните инстинкти
на тълпата и могъществото на държавната власт. Но
всичко това християните победили със силата на своето
вътрешно убеждение. Това тържество на Християнството

било постигнато преди всичко с морални средства и висок
дух. Но зад всичко е стоял Христовият Дух, цялото Небе,
което е вдъхновявало последователите. Този ентусиазъм,
това вдъхновение, което имали първите християни, които
отивали с радост към смъртта показва, че те са имали
съзнателна връзка с Невидимия свят и със светлите
Същества, и са знаели от реална опитност, че човек не
е тяло, а една жива Душа и един мощен Дух, който е
способен да превъзмогне всички пречки, които се поставят
на пътя му. Победата на Християнството е победа на Духа
над инстинктите на низшата човешка природа.
Говорейки за окултните причини при гонението на
християните, Учителят казва, че главната причина, поради
която християните бяха гонени, е неприложението на
Учението от тяхна страна. Общоизвестно е в Окултната
Наука, че всяка идея, която слиза от висшите светове,
носи със себе си големи енергии и сили. И колкото от по
възвишен свят иде една идея, толкова поголяма енергия
и сила носи тя. Първите християни, като се почне от
апостолите, като приеха окултните идеи, които Христос
им предаде, приеха в себе си и силите, и енергиите, които
тези идеи носеха в себе си. А всяка една енергия трябва да
се впрегне на работа, иначе тя ще предизвика експлозия.
А енергиите, които бяха вложени в идеите на Христос се
турят в работа, като се приложат тези идеи в живота. И
понеже първите християни не приложиха идеите, които
Христос им даде, енергиите, които те носеха се подпушиха
и за да намерят изход, предизвикаха гонения от страна на
езичниците.
Този закон се отнася за всички окултни общества от
всички времена и епохи. Затова окултните идеи трябва
не само да се приемат, но и да се прилагат, за да не
става експлозия, която ще се изрази по различни начини.
Гоненията на Христос се дължат пак на същия закон, само
че тук причината не е в Христос, а в юдеите. Те от своя
страна бяха приели известни идеи от техните Мистерии
311
Влад Пашов
и като не ги прилагаха, избиха в гонение на Христос.

За враждебността на юдеите против Христос има много
други дълбоки причини, за които сега няма да говоря.
Приложението, за което става въпрос, бива индивидуално
и колективно.
Но след преставането на гоненията и след признаването
на Християнството за официална религия в 353" та година
Християнството изгубило своята вътрешна сила и се
превърнало в в една външна религия. Вътрешната връзка
постепенно се изгубила и този Дух, който въодушевявал
всички християни до последните мъченици в началото
на четвърти век, се оттеглил, защото и самите християни
възприели само буквата на Учението и изгубили вътреш
ното разбиране на Учението и постепенно от гонени и
преследвани, станали гонители на онези, които държали
за вътрешното разбиране на Учението, на истинските
Христови последователи, което продължава и до днешни
времена. Така в Християнството се оформила от една страна
християнската църква, а от друга страна тайно и скрито
продължавали да работят и до наши дни езотеричните
групи, ръководени и вдъхновявани от Духа на Учителя
Исус и неговият помощник апостол Йоан.
ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО

ХРИСТИЯНСТВО
Както се вижда от изложението на Деянията на

апостолите, в развитието на първичното Християнство се
очертават три центъра, от които се развиват три течения
на първичното Християнство. Християнството се роди и
получи първото си развитие сред еврейския народ, който
се отличаваше с един консерватизъм и фанатизъм както в
религиозно, така и в национално отношение. Те не приемаха
312
нищо ново, откъдето и да идеше то. Защото те вярваха, че

са избран народ и са найправоверните, и притежават най
висше откровение, към което не може да се допълни нищо.
Това се отнася за юдеите, а не за целия Израел.
На второ място еврейският народ влиза в състава на
грамадната Римска империя, която в религиозно отношение
бе възприела култа на цезарите и в практическо отношение
се е стремяла към световно господство. В Римската импе
рия е съществувало узаконено робство и всички покорени
народи се ползували с много малка свобода. Римската
империя се е крепяла на военната сила на Рим и на неговия
организаторски гений.
На трето място сред обширната Римска империя
проникнала гръцката култура, която имала зад себе си една
богата философска мисъл и древните елевзийски Мистерии.
В тази сложна обстановка на разбиране на живота се
ражда и развива Християнството. Неговите първи апостоли
излизат от средата на еврейския народ, повечето от Галилея,
а помалко от Юдея, но все пак от еврейски произход.
Също така някои от тях, особено след Възнесението, били
възпитаници на гръцката култура. Така че, Християнството
се роди и разви всред водовъртежа на три култури, на три
народности. В тази разнородна почва то трябвало да посее
семената на Новото течение на Любовта, което по дух бе
универсално като римския дух, израснало на основата
на еврейското еднобожие и притежаващо широчината и
дълбочината на гръцката философска мисъл.
И затова виждаме, че първите апостоли гледат на
Учението като на едно продължение и разширение на
юдейската религия и затова отначало искали всеки от
езичниците, който приеме Християнството, преди това да
приеме юдейската религия с всички нейни разбирания, и
найвече закона на обрязването. Това становище поддържал
отначало даже и апостол Петър. Но когато Павел и другите
с елинска култура навлезли в Християнството, когато много
хора с елинска култура станали християни, те приели
313
Влад Пашов
Новото учение, но не искали да приемат юдейската религия.

Това породило спор и раздвоение между последователите.
Юдеите държали на своето, езичниците държали също на
своето и се стигнало, както видяхме, да се отнесе въпроса
до събора на апостолите, който станал в 51ва година в
Ерусалим по предложение на Павел и Варнава. Те донесли
възражението на учениците от Антиохия против искането
на някои юдеи, езичниците, които са приели Християнството
да приемат преди това юдейската религия. Апостолският
събор решил въпроса в полза на езичниците, т.е. всеки
езичник, който приеме Новото учение, не е длъжен да
приема юдейската религия. Видяхме че Петър, който бил
голям фанатик и консерватор, кръстил римския стотник
Корнелий.
Така още в началото на Християнството се очертали
три центъра на християнска дейност, които постепенно
се развиват. Първо като главен център на християнската
дейност е бил Ерусалим. Вторият голям център на христи
янската мисъл и дейност се развива в Антиохия и след това
в Ефес, където са работили Павел и Йоан. Ерусалимската
общност се е състояла предимно от юдеи. Антиохийската
и ефеската общност са се състояли предимно от хора
с елинска култура и разбиране. А в последствие, след
предприемането на първото голямо гонение от страна на
юдейската власт и разпръсване на апостолите, всички
се разпръснали по различни страни в света и стигнали
чак до Рим. Там, както ни показва традицията, основател
на християнската общност е само апостол Петър, а след
него вече там работи и Павел. Понеже те работили там,
в сърцето на Римската империя, естествено, че работили
в една среда, заквасена с римската култура, с римския
начин на живот, с римския култ. В своето култово
разбиране Рим беше повлиян от Египет, от египетската
магическа волева култура, а и самите римляни били хора
на волята и делото, което се отразило както върху езика
им, така и върху техния религиозен култ.
314
И всички тези култури и разбирания за живота и техния

характер дали своя отпечатък върху новоразвиващото се
Християнство. Защото средата е фактор, макар и не пър
востепенен, но все пак фактор. Както слънчевата светлина
през различните среди претърпява различни пречупвания,
така и Божествената Светлина на Християнството преминала
през различните културни среди, все ще приеме техния
отенък. Затова в развитието на първичното Християнство
наблюдаваме три различни течения, оформили се всред три
народности, в които се развива Християнството.
Юдейските християни са оцветени от еврейския нацио
нален дух и юдейското религиозно разбиране. Докато тези,
които са минали през елинската култура, носят печата на
тази култура широк демократичен дух и философско
разбиране на Учението. А течението, което се развива в
Рим носи отпечатъка на сложния култов живот, който се
развива в Рим. Там Християнството се среща с течението,
което беше проникнало в Рим от Египет, с неговите маги
чески церемонии. Животът в катакомбите бил един вид
възраждане на живота, който се бе разиграл в пирамидите
на Египет, разбира се в Светлината на Новото учение и в
голяма степен профанизиран, в смисъл, че се взимало само
външната страна, буквата, без да се разбира вътрешното
съдържание на това, което се извършва.
Церемониалната страна на юдейската религия идвала
също от Египет. Но, както вече казах, в различните народи
под влияние на местните култури, Християнството добива
различни оттенъци. Така в Гърция и Мала Азия, която била
един вид гръцка колония, първо християнският живот се
явява, в повечето случаи, в неговото външно изражение
като едно продължение на това, което е живяло в гръцките
центрове на Мистериите.
Но това не показва, че Християнството е нямало соб
ствен характер, който да наложи на дотогава съществува
щите разбирания за живота. Напротив, то промени из
основи живота на тогавашния свят. То разруши всички
315
Влад Пашов
граници и форми, в които се изливаше живота на тога

вашното човечество. Затова първото нещо, което отличава
първичното Християнство, било неговата всеобгръщаща
широта и топлота. То сближавало хората и народите, и
ги правило да се чувстват братя, близки, деца на един
Баща, човеци с общи интереси. Затова виждаме, че
първоначалното Християнство започва с братски общежи
тия, първата и найестествена форма, в която се излива
общия живот на първите християни.
В Римския свят се борят две течения пробудилата се
човешка мисъл и култът на цезарите. Умственият елемент
на човека, който по това време се заражда и укрепва,
създава гордостта на личността, която живее в римляните.
От този мисловен елемент, който придава сигурност на
отделната личност, е произлязла и републиканската дър
жавна форма на римляните. Култът на цезарите, който се
противопоставя на това течение, е бил продължение на
култа на царетепосветени. Цезарите минавали през едно
декаденско посвещение, през едно изродено посвещение,
което продължавало като се започне от наследниците на
Александър Македонски Селвекили и Птомеидите и
се стигне до Юлий Цезар, след когото се изреждат цяла
плеяда римски цезари, които задушавали свободната и
прогресивна човешка мисъл. Този цезаров култ, както вече
казах, се състоял в това, че чрез едно извратено посвещение
те влизали във връзка с демоничните същества на света,
които се проявявали като богове пред хората, и цезарите
искали да бъдат обожавани като богове. Този култ е
съществувал и между юдейските царе, които вървели по
линията на Селвекилите, наследниците на Александър
Македонски. Такива са различните Иродовци, за които се
споменава в Евангелието и Деянията на апостолите.
В 12_та глава в Деянията на апостолите ни е описан
един такъв Ирод. В началото на главата виждаме как
Ирод обезглавява Яков и хвърля Петър в тъмница. В
края на главата виждаме Ирод да говори от своя престол.
316
Народът, който практикувал култа към цезарите, спонтанно

признава, че Ирод черпи от Божествените сили. Когато той
говори, народът извиква: Това е глас Божи, а не глас на
човек. Непосредствено след това Лука описва ужасната
смърт на Ирод, която е отговор на съдбата към претенциите
на Ирод, че е Бог. Ирод започва гонението на християните
като представител на тъмните сили, което се продължава
от римските цезари, както видяхме от предишното изло
жение.
Когато говорим за римския свят като историческа
основа на първичното Християнство, не трябва да гледаме
изключително на цезарството. Последното не е истин
ското римлянство, което дължи своето възникване на
пренесените в Рим декаденски мистерийни култове на ми
налото. И забележително е, че в изложението на Деянията
на апостолите Лука гледа със симпатия на римляните, като
има предвид истинските римляни, а не култа на цезарите.
Това е показано с образа на Корнелий с Фест и Феликс,
римски управители в Юдея. Също така и командирът
Клавдий Ливий и военачалника Юлий при закарването
на Павел в Рим, които се явяват като съзнателни или
несъзнателни съюзници на Павел срещу юдеите, които
искали да го убият. В тези истински римляни Лука вижда,
че те са предопределени да приемат Християнството.
Когато се обърнем към ролята на юдейския елемент в
раждането и развитието на Християнството, трябва преди
всичко да знаем, че първите апостоли, които бяха ученици
на Христос, бяха предимно мъже от Галилея, която коренно
се различава от Юдея. В Галилея се кръстосвали различни
идейни течения и галилеяните не били хора консервативни
и фанатици като юдеите. Те били готови да приемат
новото, което Христос донесе. И затова той започна своята
проповед от Галилея. Галилея и Самария, които се намират
в северната част на Палестина, се населявали от десетте
израилеви племена, а Юдея на юг се населявала от двете
племена Юдиновото и Вениаминовото.
317
Влад Пашов
Царството на десетте племена се е състояло от хора,

които са имали много поголямо родство с езическите
природни култове на предноазиатските народи. Напълно
последователното и строго отделяне на всяко езическо
естество било извършено само от двете южни колена.
Така се образувало юдейството като противоположност на
езичеството. И ако има нещо вярно в сравнението, което се
прави между дванадесетте апостоли, това ни показва, че
и всред самия кръг на апостолите специфично юдейският
елемент отстъпва назад пред галиеоизраилския елемент.
Както само две от племената били юдейски, така и само
двама от 12те апостоли били юдеи.
С положителност се знае за Юда Искариотски, че е
от юдейски произход и за евангелист Матей, но неговото
юдейство е, така да се каже, притъпено от принадлежността
му към есейството. Също и помладият Яков, за когото се
говори в Деянията на апостолите, че е бил епископ на
Ерусалимската църква.
Обикновено се мисли, че в юдейството е съществувало
единно схващане за идването на Месия. Можем да
различим наймалко 34 коренно различни схващания за
Месия, които са се култивирали в тричетири различни
юдейски групи. Първата от тези групировки е била тази на
фарисеите. Те вярвали във възкресението на мъртвите като
едно еднократно велико чудо, за което вярвали, че те отиват
към него и го свързвали с великото чудо на идването на
Месия. Те си имали свои тайни, свои Школи за занимание
и членовете на тези Школи е трябвало да минат девет
степени на вътрешно развитие. Целта на това развитие е
била виждането на Бога. Но същевременно те имали девиз:
Който види Бога, трябва да умре. Затова те се стремели
към виждането на Бога, но същевременно се страхували
от този момент. Затова те говорят за страх Божи. Този
основен възглед бил пренесен върху очакването на Месия.
Фарисеите са били проникнати от убеждението, че някога
Месия, т.е. самият Бог ще застане видим пред човеците.
318
Обаче, да види човек Бога, значи човек да умре. Затова

те можели да си представят идването на Месия само под
формата на последен съд. Месия ще дойде като съдия на
света и като го видят хората, ще умрат. Но същевременно с
очакването на Месия е била свързана мисълта за чудото на
възкресението от мъртвите. От великото загиване на света,
така вярвали фарисеите, ще се издигне веднага новият Еон,
новият цикъл на развитие, към който обаче тогава ще бъдат
причислени само онези, които ще издържат изпитанието на
Божия съд. Така вярвали фарисеите и така очаквали Месия.
Затова те се страхували и се стремели да водят морален
живот от страх, за да не бъдат отхвърлени от Месия.
Едно второ течение има в юдейството, което очаквало
Месия, това са садукеите. Те са били една династическа
общност, потомци на едно семейство, от което са вземали
първосвещеници на народа. Ето защо те още повече от
фарисеите са били обърнати към миналото и пазенето на
традициите на предците. За тях е било важно запазването
на теократическия Принцип и найвисоките служби се
предавали на родствениците по кръв. Те, както и владе
телските течения, които били завършили с култа на
цезаря, живеели с прастари мистерийни принципи, които
човечеството отдавна е надрастнало и затова те водили
борба с всички живи Мистерии и са били против всякакъв
вид езотеризъм. Според тях човек след смъртта продължава
да живее в душата на своите потомци. Затова те са вярвали,
че един човек, който остане без наследници, изгубва своето
безсмъртие. Те придавали на идването на Месия народно
политически характер, което се среща в епохата на първото
Християнство. От тях Месия бил очакван като политически
освободител и възстановител на юдейското царство, което
ще се разпростре върху цялото човечество.
Едно трето течение в юдейството от тази епоха е
било това на есеите. Обаче есеите не са се ограничили
само между юдеите, между тях имало хора от всички
12 племена. Очакването на Месия за тях е имало чисто
319
Влад Пашов
религиозен характер. Това е било очакването на хората от

народа, настроението на които е било насочено повече към
приятелство с Бога, отколкото към страх от Бога. Затова
есеите очаквали раждането на Спасителя по скромен
начин, сигурни, че последният съд, който е бил свързан с
Неговото идване, би намерил своето изпълнение в един по
дълбок слой на съществуване.
Сега да видим как се изявяват тези три течения между
12те ученици. Политическият оттенък на представата за
Месия намира свой представител в Юда Искариотски. По
рано говорихме за неговите схващания за Христа.
В Яков, помладият представител на Принципа на
юдейското християнство, имаме застъпника на фарисейската
представа за Месия. Преданието казва, че той бил облечен
във висок чин в езотерично отношение от ерусалимското
юдейство. В кръга на учениците той е застъпник на
морализма и на придържане към Мойсеевия закон.
В Матей виждаме един представител на есейските
възгледи и с това излизаме от границите на чисто юдейския
кръг на учениците.
Преди събитието при Дамаск Павел е бил изпълнен
с голяма вяра в Месия. И той вярвал, че идването му
е близко. Но той не можел да признае, че Месия е бил
въплътен в Исус от Назарет. След срещата, която има с
Христос пред Дамаск за Павел става ясно, че Месия е
вече дошъл. Но той вече разбира, че външният свят няма
да се разруши и външно възкресение няма да има, както
вярвали фарисеите, но старият свят вътре в човека ще се
разруши и човек ще възкръсне вътрешно.
Петър беше от Галилея, от Витсаида при Генисаретското
езеро. И неговата душа като че е обладана от природните
сили, които го карат да избухва отведнъж и отново да се
оттегля в себе си. В тези центрове на Галилея трябва да са
били живи още дълго време природните култове, сродни с
тези на друидите, които си служили с природната магия.
И ако Юда очаквал Христос като освободител на народа, а
320
Яков като миров съдия, можем да кажем, че Петър гледаше

на Него като на Велик Маг. Когато дойде Великият Маг,
тогава Той ще пренесе хората във велико изстъпление и
екстаз. Копнежът към екстаз характеризира душата на
Петър. Екстазът не дойде върху него като блаженство, той
нахлу с гетсиманската мощ в неговото съзнание. Когато
той не беше в състояние да се справи със силите, които
нахлуха в съзнанието му при събитието в Гетсимания и
когато се намираше в дома на първосвещеника, не знаеше
вече действително какво става. Между Гетсимания и
Петдесетница неговото съзнание мина през умиране и
възкресение. Интересното е, че в Деянията на апостолите
след Петдесетница Петър почва да се появява, но заедно
с него винаги върви и Йоан, без да прави нещо или да
говори. Той просто придружава Петър. Това не е случайно
написано така. То си има свой дълбок смисъл. И Христос
след Възкресението при един случай казва на Петър, че
други ще го опасват и други ще го водят там, където той не
иска. Така ние виждаме Петър между своя демон и своя
гений. Петър беше удостоен с едно висше ръководство,
което е олицетворено при първите събития след Петде
сетница в образа на Йоан. Те са посочени заедно и в
първите три Евангелия, когато те подготвят идването в
Ерусалим и Тайната вечеря. На Тайната вечеря Петър
се обръща към Йоан да научи кой ще предаде Христос.
След хващането на Исус Йоан е този, който се застъпи за
Петър да влезе в двора на първосвещеника. В утрото на
Възкресението Петър и Йоан тичат заедно към гроба. И
при виждането на Възкръсналия при езерото Йоан е този,
който казва на Петър: Това е Господ. При поръчението,
което Възкръсналия възлага на Петър, Петър, посочвайки
към Йоан, запитва: Защо Йоан ги следва? Тогава Христос
изговаря загадъчните думи: "Ако искам да остане той,
докле дойда, тебе що ти е? Ти върви след Мене. И разнесе
се между учениците тази дума, че този ученик нямаше да
умре". Както казах, това придружаване на Петър от Йоан
321
Влад Пашов
е олицетворение на висшето ръководство, което той е имал.

При освобождаването от тъмницата, за което се разказва
в 12_та глава в Деянията на апостолите, на мястото на
Йоан застава Ангелът. Той го замества и поема грижата и
ръководството за съдбата на Петър. Едва тогава Петър се
е домогнал до пълна самостоятелност.
Седемте чудеса в Евангелието на Йоан са същевремен
но седемте степени в Пътя на Ученика. И апостол Петър
преминава последователно през тези степени. Последната
степен Петър изминава в Рим, където той е вече напълно
самостоятелен и където той противопоставя магията, към
която неговото същество било предразположено от Га
лилея, като изблик от проповядването на Христос, на
магията на цезарството и на пренесения в Рим египетски
елемент.
Павел е бил така устроен още от началото на своя
живот, че съдбата предварително го довежда до голяма
универсалност. В него се сливат трите велики течения на
тогавашното културно човечество. Езотеричното юдейство
определя неговия духовен произход. Чрез майка си той
изучил гръцки език и добил гръцка култура, а от баща си
притежавал римско гражданство. Сливането на юдейството
с гръцкото и римското естество било станало още в самото
начало в него и то намери после своето изпълнение чрез
това, че неговите дела се извършват в трите велики сто
лици Ерусалим, Атина и Рим. Той е бил един от най
образованите хора на своето време, макар, че упражнявал
занаята правене на палатки. Пред Дамаск Павел изпита
великото изцеление на сляпородения. Очите му бяха
отворени за сферата, в която Христос пребиваваше.
В Пътя на своето духовно развитие Павел измина и
седемте степени от Пътя на Ученика, за които говори и
Евангелието на Йоан, за които споменах, когато говорих
за Петър. В неговата съдба изживяването пред Дамаск
отговаря на изцелението на сляпородения, което отговаря
на шестата степен. Биенето с камъни в Листра показва, че
322
сега вече започва умирането и Възкресението на Христос,

което в Евангелието на Йоан е описано като възкресение
на Лазар. Отсега нататък Павел е вече напълно свободен
за своето дело.
Така че, в първичното Християнство се развиват три
главни течения, които произхождат от тримата апостоли
Яков, Петър и Павел. От Яков води началото си юдейското
християнство в Ерусалим. Павел е основател на гръцкото
мирово християнство, а Петър, който взема средно място
между двамата, е основател на римското християнство.
В понататъшния ход на развитието на историята се
запазва само Петровото течение, обаче скоро то е било
изопачено чрез египтизирания цезарски Рим. Павловото
течение, както и дейността на Йоан намират своето място
в езотеричните християнски кръгове. Павловите послания
и днес се четат в различните църкви, но се разбират
само по буква, а Духът е отлетял от тях. А те са дълбоко
езотерични, за което ще се спрем отделно понататък.
Такъв е историческият път на Християнството от
неговото основаване до неговото признаване за офици
ална религия.
14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА

Когато се говори за Същността на нещо, подразбира се

Душата. Същината на човека е неговата Душа. Същината
на Християнството е неговата Душа. А Душата на
Християнството е самият Христос, който положи основите
на християнската общност. До Негово време дадена общ
ност се изграждала в кръга на определи кръвни връзки.
Сега Христос изгражда една общност, която не почива
на кръвните връзки, а почива на общността на идеите на
323
Влад Пашов
дадена група хора. Христос донесе известни идеи, които са

идеите, които като зародиш са вложени във всяка човешка
душа.
Идеите, които Христос донесе, представят лъчи на
Духовното слънце, което е самият Той. Те са проява на
Любовта и Мъдростта, които живеят в Него и са негова
Същина. Със Светлината на Мъдростта и с топлината на
Любовта, които носи, Христос събуди Божествените идеи в
душата на определен кръг от хора, които бяха подготвени
и те образуваха първоначалната ядка на християнската
общност. Това са дванадесетте ученици и след тях кръгът
на седемдесетте, които възприеха благодатните лъчи на
Духовното слънце и се пробудиха от дълбокия сън, въз
кръснаха за нов живот.
Християнството е първата общочовешка религия.
До времето на Христос всички религии бяха народни и
национални. Оттук произлиза мисията на Християнството
да обедини цялото човечество в едно семейство, в една
общност. Това е основната идея и мисия на Християнството.
Християнството има за задача да научи всички хора, че
са братя и деца на един Баща. Те имат един Учител
Христос. Християнството има за задача да научи хората,
че като братя имат общи интереси и трябва да живеят
като братя, а не да враждуват. Християнството разширява
идеята за братството зад границите на кръвното родство и
създава братство на духовна основа, където обединително
звено са идеите. Тези идеи, както казах, идват от Христос,
Великото духовно Слънце. При Възкресението си Той каза
на учениците Си: Идете и проповядвайте това Евангелие
между всички народи и Аз ще бъда с вас до окончанието
на века. Значи, този Дух, това вътрешно сцепление и сила
на християнските идеи иде от самия Дух на Христос, който
сам работи за проникването на Неговите идеи в човешките
души. Христос иска да проникне във всички души, за да
ги направи безсмъртни, да събуди Божественото Начало
в тях. Това е истинската мисия на Християнството да
посочи на хората Пътя към Бога, който е скрит дълбоко в
324
техните души и да даде методи за познаване и събуждане

на този Бог, Който е вътре в душата.
И Учителят казва: "Вие не трябва да се спирате върху
отвлечената мисъл, че Христос седи отдясно на Бога, но
трябва да гледате на Христос като на сила, която про
никва цялата земя. Когато тази сила мине през всички
същества, от наймалките до найголемите, тогава ще дойде
освобождението на цялото човечество. Когато разпънали
Христа, т.е. когато прекъснали течението на тези сили,
на тези струи, навред настанал голям мрак. Всички хора
почувствали тази тъмнина. Това е станало, защото Христос
казва: "Аз съм Светлината на света". И казва още: Работете,
докато е ден, защото иде нощ, когато никой не може да
работи. И след това казва: Иде князът на този свят, който
няма нищо общо с Мен. Следователно иде князът на
тъмнината, на нощта, който няма нищо общо с Христос с
Великата идея на Любовта, която побратимява хората и ги
прави свободни и силни.
Така че, една от основните идеи в Християнството е да
посочи на хората Пътя към Бога, който е скрит дълбоко в
тяхната душа. И Христос казва: "Никой не може да дойде
при Мене, ако Отец Ми не го призове и никой не може да
отиде при Отца, ако Аз не му покажа Пътя." И казва още:
"Аз съм Пътят, Истината и Животът."
Някои ще кажат, че търсенето на Пътя към Бога
е била целта и на древните Мистерии в Храмовете на
Посвещение. Това е вярно. Но тогава този Път беше достъ
пен за малцина избраници, а Христос искал да покаже
един Път, достъпен за всички. Защото Христос искал
всички хора да бъдат спасени, а не само единици. И затова
това, което става в Храмовете на Посвещение в древните
Мистерии, Той го изнесе открито пред целия свят и всеки,
който намери сили в себе си, да Го следва доколкото може.
А всеки, който направи усилие, ще намери сили в себе си,
за да преодолява противодействието на материята, за да
израстне. Защото човешките души са посадени в гъстата
325
Влад Пашов
материя, както житното зърно в земята. И както житното

зърно под влияние на светлината и топлината на слънцето
намира сили в себе си, за да излезе над земята и да
израсте, да даде плод, така и всяка душа, под влиянието на
топлината на Любовта и Светлината на Мъдростта може
да преодолее противодействието на гъстата материя и да
израстне за нов живот, да се пробуди ново съзнание в нея.
Тези сили на Любовта и Мъдростта внесе Христос в света,
за да създаде условия за пробуждане на човешките души
и за излизането им от лабиринта на материята. Но затова
трябва да се направи известно усилие. Затова Христос
казва: Отсега Царството Божие насила се взема. Който се
насили, той ще го вземе. Значи, от човека се иска да направи
усилие над себе си, за да преодолее противодействието на
гъстата материя, за да може да намери Царството Божие.
Защото Христос казва още: Царството Божие е вътре във
вас. А Царството Божие, това е Божественото Начало,
което трябва да се пробуди във всяка душа. И тогава
това пробудено Божествено Начало ще го въведе в своето
Царство безграничния Божествен свят.
За да разберем мисията на християнството, трябва да
познаваме състоянието на епохата, в която то се яви. Тази
епоха се характеризира с пълен упадък морален, духовен,
а също и политически, и стопански. Това положение на
нещата било резултат на направлението на силите, които
действали по това време в човешките души. В тази епоха
на всеобщ упадък и древните Мистерии били вече изгубили
своето значение. Те били станали жертва на тъмните сили
и бяха се превърнали в култове. Също така и народните
религии бяха изгубили своето значение за възпитанието
на широките народни маси. И ако така продължавали
нещата, рискувало се да се дойде до голяма духовна
катастрофа да се изгуби едва зараждащата се човешка
индивидуалност. За да се избегне тази духовна катастрофа,
духовното ръководство на човечеството решило да вземе
мерки и Христос, найвъзвишеният в йерархията на
326
Ангелите, Първородният Божи Син, Логосът, Божественото

Слово, слезе на земята. Със слизането Си на земята Той
имал за задача първо да спре инволюционния процес,
който бил извършил своята мисия и се превръщал в едно
зло. С това Той обърна посоката на духовните сили, които
действали в сферата на земята от низходящо във възходящо
направление. След това Той трябваше да проникне в
човешките души като една творческа сила, която да орга
низира човешкия душевен живот и да даде условия за
развиване на Аза в човека, на човешкото самосъзнание,
за да може човек в бъдеще да осъзнае своя Божествен
произход и своето достойнство като човек.
Казано с други думи, в това време развитието на
човечеството преминавало от колективното подсъзнание
към развитие на самосъзнанието и след това се насочва
към развиване на колективното съзнание. По такъв
начин човешкото развитие върви от несъзнателното към
съзнателното, в която фаза се заражда и развива човешкият
ум, който има стремеж да проучи външния свят. Следващата
фаза в развитието е космичното съзнание, когато в човека
ще се развие интуицията и разумното сърце. Човек ще
може да проучи обективно Духовния свят, в който навлиза
развитието. Целият този процес на развитие не би могъл да
се осъществи, ако Христос не беше слязъл на земята, ако не
беше се явило Християнството на историческата сцена.
Със слизането Си на земята Христос вля в остарялото
тяло на човечеството нови Божествени сили, които са в
състояние да го обновят и подмладят. Така стана възможно
понататъшното развитие на човечеството в духовно и
културно отношение. Целият прогрес на човечеството в
духовно, културно и обществено отношение се дължи
на Христовия импулс. Той е онази вътрешна сила, която
стимулира развитието на човечеството във всички посоки.
Той е като пролетното слънце по отношение на духовното,
културното и обществено развитие на човечеството. Както
без слънцето не е възможно никакво растене и развитие в
327
Влад Пашов
органичния свят, така и без Христос не е възможно никакво

духовно, културно и обществено развитие. Енергията, която
Той внесе в земното развитие, стана причина за всички
преобразования във всички области на човешкия живот.
Затова Учителят казва, че Християнството е Наука
за Живота. А Животът е многолик в своето проявление.
Индивидуалното развитие на отделния човек в неговите
мисли, чувства и воля, в развитието на неговите душа и
дух, е резултат на Христовия импулс. Общественото и
културно развитие на човечеството като цяло, както и на
отделните народи, се дължи пак на Христовия импулс. На
този импулс се дължи развитието на науката, изкуството и
на практичното осъществяване на известни идеи в живота.
Социалното и икономическото развитие на съвременното
човечество се дължи пак на този импулс. Постепенното
извоюване на свободата на човека мъж или жена се
дължи пак на този импулс. До времето на Христос жената
е била роб в семейството. Христос освободи жената и
човека и ги направи равноправни.
В миналото Христос действал повече отвън върху
човечеството, както слънцето действа върху земята. След
слизането Си на земята, Той проникна цялата земя и
се стреми да проникне във всички души и същества, да
действа като една вътрешна сила. Затова Учителят казва:
Трябва да гледате на Христос като на сила, която прониква
цялата земя. Когато тази сила проникне във всички
същества, от наймалките до найголемите, тогава ще
дойде освобождението на цялото човечество. И понататък
Учителят казва: Христос е вече на земята и е решил да
избави човечеството, и ще го избави. И няма сила в света,
колкото и мощна да е, която да може да противодейства на
Христовата сила. Както снеговете и ледовете в началото на
пролетта се разтопяват под въздействието на слънцето, така
и ледовете, които сковават човешките души ще се стопят под
въздействието на Божественото Слънце, което е Христос,
представен в цялото човечество. Затова мистиците казват,
че докато Христос не се роди във всеки човек поотделно,
328
спасението на човека не може да дойде. Външното слънце,

външното явяване на Христос трябва да събуди вътрешното
Слънце в човека, което ще стопи ледовете и ще даде условия
за неговото развитие. Стремежът на хората и народите към
свобода, към братство и равенство, към подобър живот,
се дължи на импулса на Христос, на тази Жива разумна
сила, която прониква в човешките души и събужда техните
Божествени възможности.
Някои ученинедоучени отричат историческото същест
вуване на Исус, основател на Християнството. По този въп
рос Жан Жак Русо казва: "Полесно е да си представя,
че Исус е съществувал, отколкото да търся обяснение за
основаването и развитието на Християнството без Неговото
съществуване". А други окултисти и "посветени" твърдят, че
Христос, проявеният Бог, не се е въплътил в Исус и че Той
не е очаквания Месия, както твърдят еврейските фарисеи.
Тези окултисти "твърдят", че в някои древни индуски
писания било определено кога ще дойде Месия, които дати
съвпадат с живота на Исус. Това са хора слепци, които
са надянали мантията на водители на човечеството, без
да имат нужния ценз за това. За такива Учителят казва:
"Има някои, които или са изключени от Школата, или са
завършили Школата с тройка и те имат амбицията да бъдат
учители и ръководители на човечеството, и да заместят
Христа. Това е смешна работа. Това са самозванци,
амбициозни хора, които са жертва на тъмните сили".
Тук е мястото да посоча една от найдълбоките и
съществени черти, която характеризира същността на
Християнството. И в миналото, в Храмовете на Мистериите
посветените са се стремели да влязат във връзка с
Божествения Дух, който бил Върховният Посветител в
Мистериите. Те се стремели да Го видят, да придобият
известни познания от Него, според степента на своето
развитие. Те се стремели чрез познание да влязат във връз
ка с Реалността. Били такива, които виждали Духовната
реалност. След Възкресението, когато Христос се яви
на учениците Си, каза на Тома: "Ела, тури пръстта си в
329
Влад Пашов
раните ми и бъди верен, а не неверен. И ти повярва, за

щото видя, но поблажени, които вярват, без да са видели".
И в първа глава на Евангелието на Йоан се казва: "И
Словото стана плът и видяхме Неговата Слава като на
Единороден от Отца". В тези два стиха се състои същността
на Християнството и разликата му от древните Мистерии.
Древните Мистерии виждали Христа като Дух, а учениците
на Христа и техните последователи го видяха въплътен във
физическо тяло. Въплъщението на Христос в тялото на
Исус, това е найотличителната черта на Християнството:
че Бог се всели в едно човешко тяло и се прояви на земята
като Богочовек. След това премина през смъртта и я победи,
показа тържеството на живота над смъртта.
И понеже всички следващи последователи не са видели
Бога, въплътен в тяло, а вярват на тези, които са Го видели,
затова Той казва: Поблажени са тези, които не са видели,
но са повярвали. По такъв начин вярата във въплътения
във физическо тяло Бог е втората основна черта на Хрис
тиянството. И затова апостолите казват някъде: Господи,
придай ни Вяра. Но тук става въпрос за Вяра, а не за
вярване. Защото Вярата е едно качество на човешкия
ум. Само умният човек има Вяра, а глупавият човек има
вярване. Той вярва във всевъзможни неща. А умният вярва,
че Словото стана плът и проникна цялата Природа. И той
проучва Неговото проявление както в цялата Природа, така
и в човешката душа".
Всички явления във външната Природа не са меха
нически, а са резултат на въплътеното Слово, което се
проявява в цялата Природа. Така че, под Вяра в хрис
тиянския смисъл на думата се разбира способността на
човешкия ум да разкрива проявите на Словото, на Логоса,
проявен в цялата Природа и в човешката душа. Началото
на тяхното разбиране на Словото е било положено още
в древен Египет от Хермес. Той е бил във връзка със
Словото преди То да стане плът в тялото на Исус. Той
виждал Словото да прониква цялата Природа и разчитал
неговите проявления както в движението на звездите, така
ззо
и в шумоленето на листата, в движението на облаците, в

промените на времената и във всички външни феномени на
Природата. Това Слово, което прониква цялата Природа, се
всели в тялото на Исус и стана осезаемо, видимо, познато
за всички. Дотогава То е било познато само на посветените
в Храмовете на Мистериите. Но отсега То става познато
на всички, които имат очи да Го видят. И затова То помаза
очите на слепия, с което той прогледна и Го прослави. И
Учителят казва: "От този момент духовните очи на цялото
човечество се отвориха, човешкото съзнание се пробуди и
хората почват да виждат, че Бог, Който се проявявал в
техните души е и в цялата Природа".
За изяснение същността и мисията на Християнството
ще приведа някои мисли от Учителя, които следват по
долу:
"Християнството е Божествена музика, Божествено
пеене, понеже то възстановява вътрешната Хармония в
човешката душа, която сама по себе си е Музика".
"Христос е дошъл да ни научи как да спечелим
изгубения Живот. Той казва: Аз съм Животът, а Животът
е една сила, която строи, въздига, съединява, обединява,
дава радост и веселие на човешката душа. Животът е целта,
към която се стремим. Затова казваме, че Християнството
е Учение за Живота, а познанието е метод за постигане
на тази цел. Бог е средата или условие, от които можем
да черпим този Живот. Човекътхристиянин, който иска да
придобие Вечния Живот, трябва да познава Основата на
този Живот, да прилага законите, по които той се добива.
Животът може да се уподоби на плат, който трябва да
изтъчем и след това да го облечем. Той е първата дреха,
в която трябва да се облече човешкия дух. Бог е една
вътрешна среда, едно вътрешно условие, една вътрешна
сила, от която постоянно трябва да черпим".
"Християнството е онази философия, която иска да
освободи човешката душа от всякакви паразити".
"Ние трябва да разбираме дълбокия смисъл на
Христовото учение, а не да го разбираме само повърхностно,
331
Влад Пашов
по буква. Християнството има една вътрешна, дълбока

страна, до която за да се добере човек, трябва да има
просветен ум и разумно сърце. В това е дълбоката същност
на Християнството, че то има за задача да научи хората
как да придобият Вечния Живот. И Христос казва: Това е
Живот Вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и
Исуса Христа, Когото си изпратил." Бог и Исус Христос,
това са двете Начала, от Които произтича Вечния Живот
или двете Опори, два Стълба, върху които той се крепи.
Думите "Вечен Живот" подразбират разумно движение на
душите, а думата "Бог" в случая означава зародишът на
Духа, условията, силите, законите на Природата, върху
които се гради и крепи този величествен ред на нещата.
Исус Христос, това е Разумното Начало, което излиза от
Единния Бог и Което насочва и съхранява всички живи
същества".
Едно от основните учения на Християнството и на
всички религии в миналото, е идеята за троичността на
Бога. Тази троичност Учителят я превежда с думите: среда,
условие, елемент за съществуване. Това е троичността
на Бога. Това значи три същества различни, които имат
една мисъл, една воля, един стремеж. Средата за всички
същества и за нашата душа е Бог. Елементът, Принципът,
който носи Живота в Себе Си, е Христос. А условията,
които спомагат за проявяването на Живота, седят в Светия
Дух. И когато Христос казва: "Това е Живот Вечен да
позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога", Той разбира Онази
върховна сила, Която постоянно се движи в нас, Която носи
Живот в Себе Си, създава условията, чрез които можем
да Я познаем. И Христос казва още: "Не дойдох да сторя
Своята воля, а Волята на Бога." Това е първата опорна точка
на живота. После Той казва: "Не дойдох да взема живота
на хората, а дойдох да им дам Своя живот." Това е втората
опорна точка. И наистина, заради това дойде Христос, да
ни даде Живот. Той проповядва и осъществи Любовта към
ближния, защото Християнството е Любов към ближния.
332
То е Наука за Любовта. Който научи тази Наука, той може

да гради.
"Според Християнството животът се проявява чрез
два процеса слизане и възлизане. Денят, в който човек
хапна от плода на забраненото Дърво, той влезе в отлива
на живота, т.е. в течението, което върви отгоре надолу
към центъра на земята. Само Бог е в състояние да избави
човека от това течение. Затова, именно, Христос дойде на
земята, да извади хората от това течение и да ги постави
на обратното течение, в прилива на живота, което наричаме
Възкресение. За да възприемем живота, който води към
Възкресение, трябва да разбираме Учението на Отца, и
Сина, и Светаго Духа. Под Отец разбираме Учението на
Божествената Любов, под Син Учението на Божествената
Мъдрост, а под Дух Святий Учението за въздигането, за
еволюцията на човека".
"Възкресението е една от основите на Християнството.
И апостол Павел, който е познавал този въпрос, казва:
"Без Възкресението Христово суетна е нашата вяра". Това
показва, че той е поставял Възкресението на Христос като
Основа, като Същина на Християнството. Да възкръснеш,
това значи да бъдеш господар на всички елементи, на
всички сили, на всички мисли, на всички желания, на
всички действия. С тази нова енергия, която Христос вне
се в света със Своето Възкресение, Той показа Пътя на
това Божествено изкуство Спасението. И затова, именно,
трябва да изучаваме усърдно Евангелието. Възкресени
ето е един процес, който Духът Божий извършва в нас.
Животът е един велик процес, чрез който Бог възстановява
първоначалната Хармония".
Учителят казва още: "Възкресението ще бъде моментът,
когато във вас се яви съзнанието за Висшето, Божественото,
когато във вас се яви новият Божествен живот, онзи
индивид, който се нарича Божествено Аз. Окултистите
и теософите го наричат тъй. Тогаз ще започне новият
Божествен живот. А той седи в разбирането, приложението
на Великия закон, който сега съществува в Битието".
ззз
Влад Пашов
"Някои хора казват, че са слушали Господа да говори.

Кой Господ? Казано е в Писанието: Рече Господ на Господа
моего. Значи има един малък Господ вътре в нас и един
голям Господ в света, който говори на нашия малък Господ.
Големият Господ ще проговори на малкия Господ в нас,
пък Той ще проговори на нас и Той ще ни каже, и ще
знаем Истината. Това е Пътят за познаване на Истината.
Това в Окултната Наука го наричат висшето Аз в човека,
пробуждането на висшето Аз, а християните го наричат
Ангелхранител. Има едно Божествено Начало, с което ние
сме свързани. Това Божествено Начало ние го наричаме
Христос, То е вътре в нас. То е малкият Господ в нас.
Христос е Началото, в което Бог се изразява найдобре. Той
много добре казва: Никой не може да дойде при Мене, ако
Отец, Великото Начало, не го привлече.
И в познаването на Христа има степени. Тома три
години ходи с него, но го познаваше само външно. Но ко
гато го позна вътрешно, каза: "Господ мой и Бог мой". Не
е въпрос да познаваме само историческия Христос, но да
познаваме този Христос, Който сега се проявява, Христос
на Великата Любов, която действа вътре в нас и в света".
Учителят казва още: "Три важни неща, три важни думи
има в учението на Христа: Отец, Син и Свети Дух. Ако
можете да произнесете тези думи в техния дълбок смисъл
и в тяхната пълнота, вие сте влезли вече в Учението на
Христа. Когато произнесете думата Отец, вие трябва да
почувствате пулса на вашето сърце, което движи света. Вие
трябва да го почувствате така, както майката чувства пулса
на своето дете. Да чувствате Божията Мисъл, това значи
да я разбирате и познавате. Ако всички това сте придобили,
вие ще разберете стиха, в който се казва: Преди да сте
пожелали нещо от Отца, Той ще изпълни вашето желание.
Всички трябва да имате синовно отношение към Бога, да
изпълнявате длъжността си към Него като към свой Баща.
Той не слезе на земята, но прати Своя Син в жертва, за да
не погине всеки, който вярва в Него. На същото основание и
ние , веднъж дошли на земята, трябва да се пожертваме".
334
"В Своето Учение Христос иска да покаже на хората

основните закони, чрез които могат да изменят реда на
нещата, установен от самите тях. За да се измени този
рад, човек първо трябва да има Идея, която да постави за
основа на живота си и след това да се стреми да постигне
тази Идея. Съвременните хора не могат да постигнат своята
идея по простата причина, че те са жертва на неумолимия
егоизъм, всеки мисли само за себе си, желае да бъде
пръв".
"Христос е дошъл на земята да ни приготви без страх
да посрещнем момента, когато ще се вдигне булото, което
закрива Истината. Защото, ако човек неподготвен повдигне
булото на Истината, той ще умре. Затова е необходимо да
разберем кой живот води към спасение. След това трябва
да минем през друг един процес, за който е казано: Ако не
се родиш изново, не можеш да влезеш в Царството Божие.
Законът на новораждането подразбира изпълнение на
Волята Божия".
Въпросът за новораждането, за раждането от Дух и
Вода, е един от основните проблеми на Християнството.
За да бъде истински християнин, човек трябва да се
роди от Дух, т.е. да мине през Посвещение. В Пътя на
това Посвещение той трябва да се приготви, защото ще
срещне Истината и ако не е готов, ще умре. А Христос
казва: Аз съм Пътят, Истината и Животът. Който тръгне
в този Път, като приеме Христа в себе си, ще дойде до
познаването на Истината, която е покрита с було. Това
було се вдига при Посвещение и ако човек не е готов, ще
плати с живота си. Ако е готов, ще придобие Вечния Живот.
Това е практикувано във всички древи Мистерии. И който
е пристъпил подготвен към Истината, той е придобивал
Вечния Живот. А който е пристъпвал неподготвен, той ще
плати с живота си и ще изчезне от света. Затова Учителят
казва, че Христос, чрез Своето Учение иска да ни подготви
без страх да посрещнем момента, когато ще се вдигне
булото, което закрива Истината. В миналото, в Храмовете
335
Влад Пашов
за Посвещение това подготвяне се е извършвало в самите

Храмове, под ръководството на Учителите и ръководителите
на Посвещението. А Христос изнесе това Учение публично,
за да се ползват от него всички, които са призвани от Отца.
Защото Той казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако
Отец Ми не го привлече." Никой не може да тръгне в Пътя
на Посвещението, в Пътя на придобиването на Вечния
Живот, ако Отец в него не се пробуди и го подтикне към
това. Понататък Христос казва: "И никой не може да
отиде при Отца, ако Аз не му покажа Пътя." Това е второто
положение. Под "Аз" тук се разбира Духът, Който живее в
Христа и Който казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът"
и който ръководи целия процес на новораждането, на
духовното раждане. Той е. Който е ръководил учениците в
древните Мистерии чрез посветените, но сега Той сам слезе
на земята и това, което някога се учеше и проповядваше
скрито, Той го изнесе на открито. Затова Той казва някъде
на учениците Си: Това, което чуете скрито, в тайно, изнесете
го открито, за да свети на всички.
Затова Учителят казва, което е подчертано и от Хрис
тос, че който иска да се подвизава в Христовия Път, от
нищо не трябва да се плаши. Който се плаши, той не е готов
да познае Истината, той не е готов да повдигне булото на
Истината.
Христос със Своето Учение полага основите на едно
ново общество, на едно ново човечество. Той полага Любовта
като основа на целокупния живот на човека и човечеството.
А Любовта изисква да имаме братски отношения помежду
си и да имаме синовни отношения към Бога. А Любовта
е Закон на служене. Затова Христос казва на учениците
си: "Който от вас иска да бъде пръв, нека бъде слуга на
всички." И "Аз не дойдох да Ми служат, но да послужа."
Христос казва също: "Не прави на другите това, което не
искаш и на тебе да правят." Всеки трябва да постави това
правило в себе си като вътрешен закон. Човек трябва да
говори и върши онова, което дава свобода на другите.
336
Христос иска да имаме отношение към другите като

към себе си. Защото Бог, Христос живее във всяка човешка
душа. И отношението към дадена душа е отношение
към Христос. Затова Той казва: "Гладен бях и не Ме
нахранихте, жаден бях и не Ме напоихте, страдащ бях и не
Ме прибрахте, гол бях и не Ме облякохте, в тъмница бях и
не Ме посетихте". И заключава: "Това, което направите на
моите братя, на Мене сте го направили." Ако не изпълним
това Учение, казва Учителят, затова Господ ще съди света.
Ако не изпълните това, за което Христос говори, и десет
пъти на ден да се молите, нищо няма да постигнете.
Христос иска да внесе Светлина и бодрост в нашите
умове, да ни даде подтик към права мисъл, за да можем да
влезем във връзка с Божествения свят. Ние сме постоянно
свързани с Бога, но не съзнаваме тази връзка. И понеже
не съзнаваме тази връзка, ние не знаем, че имаме много
приятели от Духовния свят, които, изпълнявайки Волята
на Бога, се грижат за нас. И ако някой път тези приятели
се показват безчувствени, това е по причина на нашите
отношения, дължими на невежество. Затова ни трябва
Светлина, за да разбираме отношенията си както към
Бога, така и към своите ближни. А Любовта към Бога и
Любовта към ближните са двата основни Принципа,
върху които е изградено Християнството.
Така че, Християнството е една Наука, която ни учи
как да живеем. Но за да се разбере Християнството като
Наука за Живота, трябва да имаме връзка с Христос и
с Бога, а то значи да имаме отворени духовни очи. И
Учителят казва: "Доколкото зная, старите християни са
имали пряко общение с Небето. Те са се разговаряли с
Бога, със светиите и затова са имали такава готовност и
самопожертвователност. Затова само когато вътрешният
Духовен свят се проучи, тогава ще се разберат законите
на Християнството. Християнството има за цел да оправи
семейството, да тури хармония между мъжете и жените,
между братята и сестрите и въобще между всички хора и
337
Влад Пашов
народи. С това Христос полага един Принцип, върху който

съгражда основата на Своето Учение, т.е. материалната,
видимата, физическата страна. Когато Той говори за братя,
сестри и майка, разбира чисто физическата страна, тъй
както сега светът е изявен, а не говори за Небето, защото
в Божествения свят няма такива отношения. Необходимо е
Любовта като един Велик Принцип да проникне в човеш
ките души. Само тогава можем да се съединим с Христа,
да влезем във връзка с Него и да станем брат, сестра и
майка на Христа. Само тогава Христос може да се роди в
нас, в нашата душа и в нашето сърце. Но всяко раждане
се придружава със страдания. За да се роди Христос в
човешката душа, непременно трябва да се премине през
страдание.
С раждането на Христос се отбелязва една велика
епоха в света явяването на Сина Божий. Когато в човека
се роди Христос, това е един велик момент в неговия живот.
Раждането на Христос преди две хиляди години има малко
значение за нас, ако Христос не се роди в нашите души и
сърца. Затова можем да кажем, че една от основните идеи
на Християнството е раждането на Христа във всяка душа.
Това е изразено с думите на Христос: "Аз и Отец Ми ще
дойдем и ще направим жилище във вас, и Аз и Отец Ми
ще ви се изявим".
Друга една идея на християнството е идеята за
Царството Божие. Термините "Името Божие", "Царството
Божие" и "Волята Божия", това са степени на един вътрешен
Път. Който не познава името Божие, той не може да намери
Царството Божие и да изпъли Волята Божия. Който не
познава Името Божие, а иска да изпълни Волята Божия,
прилича на онази майка, която шие дрешки на детето си,
което още не е дошло на света. В процеса на осветяване
на Името Божие, въдворяване на Царството Божие и
изпълнение на Волята Божия ще дойде Царството Небесно.
Под "Царство Божие" Христос в широк смисъл подраз
бира всички онези велики закони, които направляват
338
човешкия живот, защото всичко в Природата е тясно

свързано с човека и човек е свързан с Природата. А този
Велик Закон, който обуславя Божието Царство, това е
Мъдростта, която твори в света и е основа на всички
закони.
Царството Божие за нас е един велик обект. В туй
Царство Божие е вложено Разумното, разумния живот. В
туй Царство Божие са вложени всички сили, с които ние
можем да работим. То е основата, върху която можем да
градим. И затова е казано: "Търсете първом Царството
Божие и неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи".
Търсете Мъдростта и всичко друго ще ви се приложи. Тя ще
ви заведе при Любовта и Истината. Христос казва: "Освети
ги чрез Своята Истина, Твоето Слово е Истина." Този стих
е един от найдълбоките, един от найвеликите стихове в
Евангелието. Той съдържа такава грандиозна Истина, която
мъчно може да се опише. Освети ги чрез Твоята Истина,
значи хвърли Светлина в техните умове да мислят, за да
може да познаят Истината. Понеже Истината е Глава на
Твоето Слово и Твоето Слово е Истина, само тогава ще
разберат Истината.
Учителят казва още: "Когато човек осветява Името
Божие, въдворява Царството Божие в себе си и изпълнява
Волята Божия, той може да влезе във връзка с Христос
като проявен Бог. Тогава той ще бъде истински християнин.
Някои искат да ни убедят, че и без да видим Христос, можем
да бъдем истински християни. Това е едно лъжливо учение.
Аз поддържам едно Учение, според което човек, който не
може да види Христа, нищо не може да стане от него. Някои
казват, че трябва да вярваме. Тук не е въпрос до вяра, но
човек трябва да види. Но не да види от любопитство, това
не е виждане. Под виждане Аз подразбирам да видиш своя
приятел. Сърцето ти да трепне, когато видиш своя приятел,
за такова виждане на Христа говоря".
Да види човек Христос в този смисъл, за който говори
Учителят, това значи да види Духовното слънце, което
339
Влад Пашов
излъчва духовна Светлина, Топлина и Живот. Както когато

видим физическото слънце, ние възприемаме неговата
светлина и топлина, и всичко започва да расте, да се
развива, така, когато видим Христос като Духовно слънце,
Той излъчва Светлина и Живот, които ние като възприемем,
ще започне да расте в нас всичко, което до този момент е
било в спящо състояние. Това значи да види човек Христос.
И оттам и дълбокото разбиране, че Християнството не е
една спекулативна философия, а е Живот. Защото онзи,
който влезе във връзка с Христос, който види Христа, той
ще приеме от Него Живота. Не става въпрос за обикновен
живот, но за Вечния Живот. Христос е носител на Вечния
Живот. Затова Той казва на самарянката: "Водата, която
ще му дам, ще стане в него Извор на Вода, която извира
за Вечен Живот". Също така Той казва: "Аз дойдох да им
дам Живот". Той не казва, че е дошъл да даде някакво
учение, някаква философия, а да даде Живот. Също така
е казано: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на
човеците." Значи Виделината, която разкрива света и носи
знание, е в Живота. И който има Живот, има условия да
придобие всичкото знание. Разумността прониква Живота
или Животът носи в себе си Разумността, която се изявява
навън като Светлина. Значи Животът е първичната
Реалност, която трябва да приемем в себе си. А този Живот
можем до приемем, когато видим, когато възприемем в себе
си Христос, когато Христос се роди в нас.
Христос казва някъде: "Всичките Писания говорят
за Мене." Това не трябва да се разбира само в тесния
и буквален смисъл, но в широк смисъл, а именно, че
всички учения на древността говорят за Христа. И като
се проследят всички древни Свещени Писания ще се
види, че под различни форми и имена те говорят за
Христос. Затова не трябва да се противопоставят старите
учения на Християнството, а трябва да се разбере, че те
са подготвителна фаза в разбирането на Християнството.
Всички те са подготвяли човечеството, за да може да
340
разбере и приеме от Него Живота. И казва Христос: "Това

е Живот Вечен, да позная Тебе, Единаго, Истинаго Бога и
Исуса Христа, Когото си изпратил." Значи, Вечният Живот
се обуславя от познаването на Бога, т.е. на Любовта и на
Исус Христос, т.е. на Сина Божий, който е Мъдростта.
Когато човек види Христос и приеме от него Живота, той
ще познае Бога в Христа. Да видиш, значи да приемеш
Живот, в който е Светлината, от която иде всяко познание.
Значи Бог и Христос са двете Опорни точки на Вечния
Живот. И когато Христос казва: "Аз и Отец Ми ще дойдем
и ще направим жилище у вас", това подразбира, че по този
път Те ще внесат Вечния Живот в нас. Но за да дойдат
Христос и Отец, да направят жилище в нас, ние трябва да
се приготвим за това.
Християнството не дойде в света да откъсне хората
от живота, но дойде да научи хората да разберат и да
живеят Живота в неговата пълнота. А това значи човек
да не живее само като едно животно за ядене и спане,
но да има повисоки интереси. Християнството дойде да
одухотвори живота, да внесе духовния импулс в живота на
съвременното човечество. И фактът е, че народите, между
които се разпространи Християнството, създадоха новата
култура, културата на петата раса, съвременната култура
на човечеството, в която живеем. И ако днес имаме култура
у нас и в другите страни на света, тя е само отражение на
културата, родена от христовия импулс в бялата раса.
Затова Учителят казва някъде, че Христос е дошъл за
бялата раса. Това трябва да се разбере в този смисъл, че
понеже бялата раса е била в началото на своето проявление
и понеже тя застава начело на човешкото развитие, на нея
трябва да се даде подтик, за да може да изпълни своята
мисия. И когато тя се повдигне една стъпка повисоко по
пътя на своето развитие, ще се повдигне и цялото човечество.
Бялата раса има за задача да развие човешкия ум, за да може
да проучи видимата Природа, в която е проявено Словото
като велики закони на Битието и като живот, проявен във
341
Влад Пашов
всички форми. Човешкият ум трябва да открие това Слово и

да стане Негов служител. Този бил първоначалният подтик,
който се е дал за развитието на съвременната наука и
който бил даден от онзи клон на Бялото Братство, известен
на историята като розенкройцерство. Но под влиянието на
други сили, човешкият ум се отклонил от поставените му
задачи, вследствие на което не можа да познае Словото,
станало плът. Ето защо предаде на законите на Битието
механически характер, като изключи Разумността в света.
С това то отсече клона, на който стои и вместо да признае
Словото, проявено като Живот и Разумност в цялата
Природа, той се оплете в лабиринта на материята, от който
не може да излезе, докато не му се даде помощ. Трябва да
дойде Ариадна, която да му подаде кълбото и да го изведе
от този лабиринт. А тази Ариадна е Божествената Мъдрост,
която ще изведе човешкия ум от омагьосания лабиринт на
материята.
Може да се види чудно, като кажа, че причините
за това отклонение на човешкия ум от първоначалния
импулс, който му е бил даден, е кривото разбиране
на Християнството. Материалистичното разбиране на
Християнството се установи след Никейския събор.
Християнството се спря само върху буквата на Учението
и отхвърли Духа на Учението, който носи Живот. А
Христос казва: "Духът е, който носи Живот, а плътта,
външните форми нищо не ползуват." А точно това направи
християнството след Никейския събор. То се хвана за
буквата на Учението и изгуби Живота и Духа, след което
се започнаха нескончаеми спорове, вследствие на което се
появи разделение и разединение. Християнството започна да
се разбира само външно, по буква, което е материалистично
разбиране. Впоследствие на това материализмът проникна
в науката и отклони човешкия ум от неговата пряка задача
познаване на Живота и Разумността, които проникват
цялата Природа и всички форми, чрез които се проявява
Живота.
342
Затова сега трябва да се дойде отново до едно вътрешно,

духовно разбиране на Християнството, като се проникне в
Духа на Учението и се разбере, че Християнството е Дух и
Живот, а не плът и буква. Да се разбере, че Християнството
е Учение на братство, Хармония и Единство, а не учение
за разединение и разделяне. Християнството е Учение
на Любовта и братството, а Любовта е Принцип, който
обединява Битието като един жив организъм, обединява
и човечеството като едно Велико Братство от души, Глава
на което е самият Христос. И затова според това Учение
човек трябва да обича другите, както обича себе си и да
има предвид техните интереси като свои, да зачита идеите
и разбиранията на всеки човек като свещени. Защото
Християнството е Учение за Свободата. Христос иска да
направи хората самостоятелни и свободни, за да могат
да станат носители на Великото в света, което е обект на
следващата културна епоха.
Християнството даде подтик за развитие на човешкия
ум, който роди и разви съвременната западноевропейска
култура. Но Християнството е в началото на своето
проявление и развитие. В днешната епоха Християнството,
разбрано в неговата вътрешна дълбочина, като Учение
за вътрешния духовен Път на човешките души, е приз
вано да положи основите на едно ново човечество, на
новата човешка култура, която се заражда в недрата
на съвременната култура. Ние се намираме пред един
такъв момент в развитието на човечеството, какъвто сме
имали в началото на развитието на арийската раса, когато
човечеството минавало от четвъртата коренна раса, в
петата коренна раса. Сега се дава импулс за преминаване
на човечеството към шестата коренна раса. Но преди това
развитието ще навлезе в шестата културна епоха, когато
ще се създаде едно ядро от човешки души, които ще
приложат Християнството в своя живот и от които ще се
образува новата раса, която ще бъде раса за приложение на
Християнството в неговата пълнота.
343
Влад Пашов
Когато в Окултната Наука се говори за развитие,

подразбира се преди всичко развитието на съзнанието,
като последствие на което се явява развитието на формата.
Към края на атлантската раса, в нейната пета култура,
развитието навлиза в една нова фаза. Постепенно започва
да се пробужда самосъзнанието и мисълта, а заедно с тях
и музикалното чувство. Това е станало, според Учителя,
приблизително преди 300 хиляди години. Преминаването
на развитието на съзнанието от една форма в друга,
се нарича в окултната наука "вихър", при който става
преминаването на една степен на съзнанието в друга. В
началото на арийската раса е имало един такъв вихър,
когато постепенно се развива индивидуалното съзнание
на човечеството. То достига своя краен предел в петата
културна епоха, западноевропейската, в която се разви
Християнството в своя първи период. В Християнството
човешкото съзнание преминава в една повисока степен на
развитие. Крайната степен на Християнството е да подготви
човечеството към нова степен на съзнанието, да предизвика
към живот нов световен вихър.
Христос и Християнството са носители на бъдещето.
На Христос е бил ясен целият път на човешкия развой,
пътят на човечеството още от излизането му от Бога и
постепенното му преминаване през духовните сфери на
съществуване, докато дойде до физическото въплъщение,
необходимо за развитието на самосъзнанието в човека. Тук
е повратната точка в развитието на човешкото съзнание.
Със слизането на Христа на земята се отбелязва началото
на възхода на човешкото съзнание от лабиритнта на
материята. Човешкото съзнание постепенно се освобождава
от физическите ограничения и се насочва към Любов,
Свобода, Мъдрост и безусловно Добро. Целият този Път е
бил ясен за Христос и Той, в предвиждането на бъдещето
е установил Тайната вечеря като вътрешен символ на
бъдещото развитие на съзнанието. Този символ сочи на
необходимостта от жертва Христос даде плътта и кръвта
344
Си за спасението на човечеството. И всеки човек, ако иска

да бъде истински християнин, трябва да даде кръвта на
своето сърце, т.е. да пожертва своето себелюбие, своята
отделност, за да се повдигне до една нова степен на
съзнанието. В сегашно време ние вече стоим лице с лице
пред един нов вихър в процеса на световното развитие.
Предишният вихър е започнал, както казах, когато у
семитите са положили началото на нашата пета арийска
раса. На този вихър дължим досегашната си култура. А
сега започва новият вихър, когато се посяват семената
на новата култура, която трябва да дадат славяните за
следващата шеста раса, зазоряваща се на хоризонта на
човешкото развитие.
Старата култура е стигнала до своя краен предел.
Изчерпани са всички възможности. Нишката, по която
протича животът на досегашната култура е скъсана и се
образува един прелом. Импулсът за новия културен подтик
е вече даден, но е още скрит в дълбочината на душите на
стоящите на реда си народи. Умът на тези народи като
че ли още спи. Но създаващото се в него духовно е вече
готово да избликне в нови мисли, да извика към живот
нова култура за цялото човечество.
Смисълът на това, което става пред нас, на този нов
вихър на Битието, е разлагането на досегашната култура,
която е достигнала до своя краен предел на развитие и
възникване на новата, която се заражда между славяните.
Старата култура трябва да даде тласък на новата. От
прехода към новото възниква творческият зародиш. Така
е било в атлантски времена, когато древните семити са
представяли от себе си този творчески зародиш. Те са дали
началото на културата на критичното, раздробяващото,
аналитичното съзнание. Невъзможно е да се продължава
в този път понататък. Нишката е скъсана, образува се
прелом необходим е скок, за да се отиде на другия бряг,
откъдето към нас гледа духовността, плод на едно ново
съзнание, което се заражда между славяните.
345
Влад Пашов
Духовното минало на човечеството и неговото бъдеще

се отнасят едно към друго, както трансът към будното
съзнание. При пълно всекидневно будно съзнание
народите на бъдещето ще развият своята духовна култура,
която ще бъде съвсем различна от досегашната. Затова и
Мъдростта няма да се ограничава с предаване на старото,
а ще внесе нещо ново, което е вътрешният смисъл на
Християнството. То ще бъде вътрешното, езотерично
Християнство, което досега е било скрито за малцина.
Новото ще се развие от зародиша, възникнал вече в скрит
вид между славяните. Там ще се развие онова ново, което
трябва да възникне от оплодяването на народната душа с
прилива на цялото съдържание на европейската култура.
Всичко възвишено, което се е развило в западната култура,
ще се предаде на новата култура, която се заражда между
славянството, като основа на тази нова култура ще бъде
езотеричното Християнство. Християнството даде импулса
за развитие на досегашната култура, когато трябваше
да се развие индивидуалното съзнание в човечеството.
Сега новото, вътрешното Християнство ще даде импулса
за развитие на новата култура, която се заражда между
славяните. Тя ще бъде култура на братството между
хората и народите, и ще донесе свободата на всички хора
и народи. Новото общество трябва да бъде изградено
от свободни, силни творчески личности, които да
осветяват Името Божие, да работят за въдворяване
на Царството Божие и да изпълняват Волята Божия.
Това е същността и мисията на Християнството.
Мисията на Християнството е била да даде на хората
това, от което те се нуждаели, за да се чувстват сигурни и
стабилни в своя отделен Аз. Защото в миналото човешкият
Аз се опирал на колективния Аз на народа, а сега трябва да
се опре на себе си. Така че, мисията на Християнството
е да укрепи човешкия Аз. И този укрепнал Аз трябва
така да се развие, че да изяви Любовта като свободен дар.
До края на земното развитие хората ще стигнат дотам, че
346
Азът, станал вече самостоятелен, ще прояви всеотдайно

от своите глъбини да върши това, което е правилно и
добро. Понеже Азът има импулса на Любовта, импулса на
Христа, затова той ще върши това, което е право и добро.
Когато Любовта така се одухотвори, че никой не ще иска
нищо друго, освен да следва този импулс, тогава ще се
изпълни това, което е искал да донесе Христос в света.
Защото тази е една от Тайните на Християнството,
че то учи: гледайте Христа, изпълнете се със силата
на Неговия образ, стремете се да бъдете като Него,
да следвате Него. Тогава вашият свободен Аз ще
стане такъв, че той не ще има нужда от никакъв
закон, а ще върши онова, което е подобро, което е
право, като едно свободно същество. Така че, Христос
е носител на импулса за освобождението от закона
доброто ще се върши не поради закона, а като импулс
на живеещата вътре в душата Любов. Обаче, за своето
развитие този импулс има нужда още от цялото останало
време на съществуването на земята. Началото на този
процес е бил положен от Христос и образът' на Христа
ще бъде непрестанно силата, която ще възпитава човеците
за тази цел. Докато хората нямаха един самостоятелен,
укрепнал в себе си Аз, техният обществен живот трябваше
да се урежда чрез един външно проявен закон. И днес
още в много неща хората не са се издигнали над груповия
Аз. В много неща днешният човек още не е индивидуален
човек, а едно групово същество. Свободният човек днес е
още един идеал. Който доброволно работи за всеобщото
развитие, който по свобода намира своето място във
всеобщата дейност в света, той е силна индивидуалност, той
не се управлява от външен закон, а действа по вътрешен
закон. В Христовия Принцип лежи превъзмогването на
закона. И казано е в Писанието: Законът бе даден чрез
Мойсей, а Истината чрез Христа Исуса. В християнски
смисъл благодат се нарича способността на душата да
върши доброто по един вътрешен подтик. Благодатта и
347
вътрешното познаване на Истината са се родили чрез
Христос.
Ще завърша горното изложение със следната мисъл на
Учителя:
"Христос е дошъл да приготви пътя за освобождаването
на човечеството от ръководството на разделящите расови
и фамилни духове, и да обедини цялото човечество в едно
Велико Братство.
Той е учил, че "Аврамово семе сме" се отнася само до
тялото и обърна внимание на факта, че преди Авраам е
живял Азът, Духът на човека. Духът е съществувал преди
всички раси и племена и той ще остане, когато те са вече
отминали и споменът за тях се е заличил.
Духът в човека е Бог вътре в човека, Когото личността,
телесният човек трябва да се научи да следва. Затова
Христос казва, че за да бъде човек Негов ученик, трябва да
се откаже от всичко, което има. Той призовава човека да
упражни своята привилегия като индивид и да се издигне
над семейството, племето и нацията. Но не трябва да
пренебрегне, а трябва да изпълни всичките си задължения
към семейство, народ, раса, но трябва да престане да се
идентифицира с тях и да признае родството си с целия свят.
Това е идеята, дадена от Христос на човечеството".
1. Увод 5
2. Християнството като Окултна Школа 7
3. Характер на християнския езотеризъм 14
4. Христос проявеният Бог, Духът Божи 52
5. Христос и развитието на човечеството 74
6. Исус от Назарет 86
7. Исторически сведения за съществуването на Исус
Христос 106
а) Източници от еврейски произход 106
б) Римски източници 108
в) Новооткрит есейски пергамент 110
г) Рапорта на Пилат Понтийски до императора
Тиберий 113
8. Йоан Кръстител 124
а) Йоан Кръстител в светлината на Окултната
Наука 132
9. Призоваване на учениците 144
а) Начало на Благовестието 148
10. Езотеричният кръг на учениците 150
11. Обща характеристика на четирите Евангелия 165
12. Композицията на Еевангелията 213
а) Композицията на Евангелието на Йоана .... 219
б) Композицията на Евангелието на Матея .. 234
в) Композицията на Евангелието на Лука .... 244
г) Композицията на Евангелието на Марко .. 258
д) Композицията на Деянията на Апостолите 262
13. Раждането на Християнството и неговото развитие . 272
а) Начало на гоненията 302
б) Трите течения в първичното християнство . 312
14. Същност и мисия на Християнството 323
Влад Пашов
Книга трета
Печатни коли: 21.88
ISBN: 9549071979 (т. 3)

•
Влад Пашов
Книга четвърта
ќ АВИР ќ
Шумен, 2004 г.
ЕВАНГЕЛИЕТО
на ЙОАН
Книга на Мъдростта
"Любовта има непреодолим стремеж

към Мъдростта."
Учителят
1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И
ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО
НА ЙОАН
Евангелието на Йоана е найдълбокото, найокултно
мистичното от всички книги на Новия Завет. Това е, защото
е написано от един посветен, който е бил посветен от самия
Христос и е проникнал найдълбоко в същината и мисията
на Христа. Защото той Го е познавал не само външно, но
и вътрешно. Това е показано от израза: "Ученикът, когото
Исус обичаше" и още: "Йоан се облегна на гърдите на
Исуса". Това не са физически отношения, но те изразяват
онова вътрешно отношение, което съществува между
ученик и Учител. Йоан найдобре и найдълбоко разбирал
Учителя си, затова той е ученикът, когото Исус любеше.
Любовта в случая се обуславя от вътрешната близост, от
вътрешното познаване на две същества, които се чувстват
близки и сродни.
Йоан се е издигнал тъй високо в своето съзнание, че
неговото съзнание е било в единение с висшето съзнание
на Христа, което му е разкрило Своите Тайни, законите
на Своето Битие. Това не е външен процес, а един дълбок,
вътрешен процес на отношение. Защото в случая, Учителят
е дълбоката вътрешна Същина на ученика. И когато тази
дълбока, вътрешна Същина на ученика се пробуди, той
е в непосредствена вътрешна връзка с Учителя. Защото
Бог е едно велико Единство, което в проявленията Си се
изразява като множество. Така че, Божественото в Учителя
и ученика е едно и също нещо, То е една и съща Същина,
проявена в две различни форми и степени. Затова и Йоан
е черпил от найвисокия Източник на познание прякото
общение с Духа, прякото вътрешно общение с Логоса,
с Божественото Слово. И затова неговото Евангелие е
5
Влад Пашов
така дълбоко и проникнато с Живот и Светлина, която

се излъчва от всеки стих. Всеки стих от това Евангелие е
формула, с която ученикът може да си въздейства, за да
организира своята духовна природа и да направи връзка с
Духа на Христа.
През цялото Средновековие е имало редица Братства,
които са виждали в Евангелието на Йоана своя идеал и
главен източник на християнските истини. Тези Братства
са носили различни имена, но са произхождали от един
общ център, от центъра на Бялото Братство, което пътува
по света и носи културата. В различните страни и времена
те са носили различни имена. Наричали са се "Братята на
св. Йоан", богомили, катари, албигойци, тамплиери, розен
кройцери и други.
Всички те са имали Евангелието на Йоана като
настолна книга, в която се съдържа цялата Мъдрост на
света, откъдето те са черпили правила и методи за Великите
Мистерии на света. За тях това Евангелие не е било само
книга за четене, но е било един практичен мистичен
наръчник в тяхната окултномистична практика.
Така първите 14 стиха от това Евангелие са били
за богомилите и розенкройцерите обект на всекидневно
съзерцание, размишление и духовно упражнение. Те са
им приписвали магическа сила, която всеки истински
посветен знае. Повтаряйки ги всеки ден в един и същи час,
те са успявали да развият ясновидските си способности и
са виждали и преживявали всички събития, разказани в
Евангелието.
И затова Учителят, изхождайки от това разбиране за
тези стихове, ни ги даде в две песни " В начало бе Словото"
и "Имаше человек". Тук стиховете са дадени с музика, която
им съответства и имат още поголямо магическо действие.
Учителят също така препоръчваше размишление
върху стихове от Евангелието на Йоана. Той считаше
работата върху Евангелието на Йоана от първостепенна
важност за напредъка на ученика работа, която носи
6
изобилни плодове. Това ускорява развитието на дарбите и

заложбите в човешката душа. Даже можем да кажем, че
това е подготовка за Посвещение и може да доведе до
Посвещение. За тази цел Учителят дава следния метод за
работа върху Евангелието на Йоана: да се вземат първите
няколко стиха от първата глава и да се размишлява върху
тях в продължение на десет дни в точно определен час.
След това да се вземат следващите десетина стиха и по
същия начин да се размишлява десет дни. Така се прави,
докато се стигне до края на главата. След това се взема
втората глава и пак по същия начин се размишлява върху
всеки десет стиха в продължение на десет дни. Така се
размишлява последователно върху цялото Евангелие,
докато се стигне до края. Затова е необходимо повече
от една година. Учителят казва, че като размишляваме
върху Евангелието на Йоана, ние се свързваме със самия
евангелист и той ще хвърли светлина върху писаното, а се
свързваме също и с Христа, Който постепенно се вселява
в нас и ни дава още поголяма светлина. Учителят казва,
че вселяването на Христос е един процес. Тогава чертите
на Христа почват да се отразяват върху човека и човек
става понежен и любвеобилен. Щом очистим нашите
мисли и желания, Христос започва да се вселява в нас. На
първо място трябва да се изхвърли съмнението. Учителят
казва понататък: Всеки ден четете и размишлявайте
върху Евангелието на Йоана и мислете за Христа, тогава
ще можете да си представите, стига в това отношение да
постоянствате. Възхищавайте се от търпението, което е
имал Христос, за да понесе страданието на света. Когато
се въодушевявате от всичко това, Христос ще почне да се
вселява във вас.
От тази мисъл се вижда, че Учителят е отдавал
голямо значение на работата с Евангелието на Йоана
като метод за духовно развитие и организиране на
низшата природа, на низшето естество, както са работили
всички християнски езотерични Братства.
7
Влад Пашов
Това показва, че всички, които са проникнали в
Тайните на Битието, считат Евангелието на Йоана като
един от найзабележителните документи в духовния живот
на човечеството. С такова уважение се е ползвало това
Евангелие не само през Средновековието, както споменах,
но още в течение на развитието на първото християнство то
е било настолна книга на всички мистици посветени, като
започнем от Климент Александрийски и Ориген, та чак до
наши дни.
Евангелието на Йоана е основа на християнския
езотеризъм. От него са черпили всички мистици и
посветени, които са били проникнали в Тайните на
света. В него те са откривали това, което преживяват
и с още поголяма самоувереност са следвали Пътя
на вътрешното преживяване Тайните на Битието. То
е било извор на вдъхновение за влезлите в Пътя на
духовното развитие, защото е било написано от един,
който е бил в найблизък контакт с въплътения Логос,
станал плът и живял като човек. И Той е Вдъхновител
на всички Откровения през всички времена и епохи. Той
е вдъхновил и Йоановото Евангелие.
Йоан не само бе срещнал Логоса, както древните
посветени, като Дух, Който им се изявява в храмовете,
но той е бил във физически контакт с Него, Който беше
станал плът. Той Го е познавал като въплътен Логос, а
не само като Дух. Затова неговата опитност е много п о
дълбока, много поценна и обективна. Защото, както вече
казах, той е бил ученикът, когото Исус обичал.
Евангелието на Йоана е Книга, запечатана със седем
печата. И аз не си поставям за задача да я отпечатам,
защото всеки сам трябва да намери ключа за разкриване
на Тайните. Такъв е окултният закон, всеки сам да се
добере до висшите Тайни, да ги опита и провери. Аз
искам само да посоча, че това Евангелие е окултна
Книга, Книга на Вечната Мъдрост, която съдържа много
дълбоки Тайни в себе си.
8
За да можем да разберем Евангелието на Йоана в
цялата му дълбочина, трябва да разберем разликата между
древните Мистерии и християнските Мистерии. Древните
Мистерии са се извършвали в Храмовете на Мистериите,
които са били Храмове за Посвещение или можем да
кажем, че те са били скрити окултни Школи. В тези Школи
посветените са били обучавани найпърво за придобиване
на вътрешна чистота, за пречистване на астралното тяло
или, казано на християнски език, за пречистване на сърцето.
След това те са били учени да въздействат на своето етерно
тяло, върху което е трябвало да отпечатат възприемателните
органи в астралното тяло. И тогава те са могли вече да
влязат в съзнателна връзка с духовния свят. Посвещението,
през което те са минавали, се е наричало "живот, смърт и
възкресение". Ученикът е прекарвал три дни в гроба, в един
ковчег в Храма. Неговият дух е бил освободен от тялото
и е отивал в духовния свят, където под ръководството
на своя Учител, е влизал във връзка с възвишените
същества, които са му разкривали някои от Тайните на
света. На третия ден неговият Учител го извиквал по име
и той е слизал от пределите на Вселената и се е връщал в
тялото си. С пробуждането си той е бил вече преобразен
и новороден, бил е нов човек, бил е истински човек. Н а й
великите гръцки философи са говорили с благоговение и
ентусиазъм за Мистериите. Платон даже казва, че само
посветеният заслужава името Човек. Но това Посвещение
е ставало в скрити места, далеч от света. Христос изнесе
това Посвещение, във всичките му фази, открито пред
света. Това, което са виждали и преживявали учениците в
древните Мистерии, се осъществило исторически от Христа
във физическия свят.
Смъртта на посветените в Мистериите е била само
частична смърт. Смъртта на Христа е била пълна смърт на
физическото поле. Така че това, което ставало в древните
Мистерии, скрито и далеч от погледите на хората, Христос
го направи исторически, като премина през всички фази
на това Посвещение, за да изнесе това, което беше скрито,
9
Влад Пашов
пред лицето на всички хора, за да могат всички да намерят

сили в себе си да тръгнат в този Път. И затова се казва,
че при смъртта на Христа на кръста, завесата на Храма
се раздрала. Тази е завесата, която е скривала древните
Мистерии. Раздирането на завесата показва, че Мистериите
се изнасят вече открито пред света, за да може всеки, който
намери сили в себе си, да премине през този Път.
Според "научното" изследване и според съвременните
богослови, Евангелието на Йоана е найнеисторическото,
а е повече философско и поетическо произведение. Но
според Окултната Наука, когато това Евангелие се чете
внимателно, ще се види, че то найдостоверно представя
историческия живот на Исуса Христа. Това е логично
последствие и от факта, че Йоан е бил ученикът, който
през всичкото време е бил с Христа. Само той е бил под
кръста, когато Исус издъхнал на него. И той е бил един от
първите, които отишли на гроба и видял, че тялото го няма
там. Това се потвърждава и от принципа, че физическият
свят е отражение на Божествения и следователно, на всеки
принцип от Божествения свят трябва да отговаря определен
факт от физическия свят, защото това, което е долу е
подобно на онова, което е горе.
За да не бъда голословен, ще приведа някои факти от
самото Евангелие, които потвърждават гореказаното. По
рано споменах, че Евангелията са плод на Откровение, а
не са една обикновена биография. Затова в тях, паралелно
с физическите събития се описват и вътрешни, духовни
процеси. Поспециално казах, че трите първи Евангелия
са плод на така нареченото образно ясновидство, наречено
в Окултната Наука имагинативно виждане, а Евангелието
на Йоана е плод на пряко вдъхновение и интуиция. Д о
като при образното виждане човек може да изгуби от
погледа си физическата действителност, то вдъхновението
и интуицията са свързани с ясното виждане на това, което
става на физическото поле. Изживяването на Словото при
вдъхновението не отблъсква физическото възприятие,
какъвто е често случаят при образното виждане, а го
подсилва и просветлява. Затова Евангелието на Йоана,

макар че няма за пряка задача да ни даде един биогра
фичен очерк, изнася наймного факти от историческия
живот на Исуса, които не са дадени в другите Евангелия.
В пролога Йоан казва, че Словото станало плът и се
вселило между нас, и видяхме Славата Му като на Едино
роден от Отца. И тук Небето и земята, Божественото и
човешкото са дадени паралелно. Йоан, както и Марко,
ни предава живота на Исус след кръщенето в Йордан,
когато Христовото Същество се вселява в Него. Затова в
него напълно липсва стремящия се към висините човешки
живот. То е изпълнено изключително с Това, Което слиза
от Божествените висини в човешките глъбини. Човеко
ставането на Бога, това е единствената тема на Евангелието
на Йоана когато погледнем в описания от него исторически
живот на Исус Христос.
Животът на Исуса Христа протича в чести пътувания
от Галилея в Юдея, като за това трябва да минава често
през Самария. Това са три области на Палестина, съвър
шено различни в географско отношение. Галилея е страна
с богата природа и е населена с различни народности, с
различни религиозни схващания, затова тя е наречена
езическа Галилея. Но, както видяхме, повечето от учениците
на Христа са от Галилея. Юдея е повече мрачна, пустинна
област. И докато в първите три Евангелия само един път
се споменава, че Исус преминал от Галилея в Юдея, то в
Евангелието на Йоана се споменава три или четири пъти,
че е преминавал от Галилея в Юдея. И това става в течение
на три години. Забележително е, че Христос отива в Юдея,
в Ерусалим по време на празници, особено на пасхата и
говори на народа в храма.
Не е безинтересен въпросът, защо Исус трябваше да се
роди в Юдея. Това не е случайно явление. Но това не се
дължи на нейната религиозност или духовност. Има по
дълбоки причини за това. Отговорът на този въпрос е свързан
с въпроса, защо Исус беше кръстен от Йоан в река Йордан,
близо до нейното вливане в Мъртво море. Мъртво море
11
Влад Пашов
лежи на 400 метра под морското равнище. Следователно, при

Своето слизане, за да се въплъти в човешка форма на земята,
Христовото Същество търси онази точка на земята, където
земното съществуване притежава найголяма дълбочина и
по отношение устройството на местността също е приела
характер на падението, на космическото грехопадение. При
Човекоставането на Христа се касае не само за това, Той
да стигне някъде земята. Той трябва да достигне земята
там, където има наймного нужда от спасение и от силите,
които Той носи от мировите висини. И по същата причина,
по която кръщението на Исус в Йордан е станало на най
дълбоката точка на земната повърхност, и Христовото
Същество е намерило своето въплъщение в юдейството.
Юдейският народ е бил онзи клон от човечеството,
който се бил откъснал найдълбоко и найсъзнателно от
свръхсетивния свят. Това изгубване на старото ясновидство
и старата връзка с духовния свят не трябва да се тълкува
в отрицателен смисъл. В него лежи положителната мисия,
която юдейството е трябвало да мине в един поранен
стадий, като представител на цялото човечество. В бъдеще
цялото човечество е трябвало да мине по този път. Старата
духовност дошла в упадък и се изродила в суеверия. За
тази си мисия еврейският народ е бил подготвян още от
времето на Авраама и Мойсея. Пророците са действали в
същия смисъл. Така например, Бог казва на Исайя: "Иди
и втвърди сърцето на този народ, щото да гледа и да не
вижда, да слуша и да не чува". Благодарение на строгото
спазване на расовата чистота, физическото тяло, което се
било изработило в юдейството, е било достигнало в онова
време найголяма степен на втвърдяване сред човечеството.
Докато гърците и още повече германските и славянските
народи на север, благодарение на това, че тяхното тяло
не е било така втвърдено, са били още напълно потопени
в образния свят на митовете. Израилският народ отдавна
бил навлязъл във фазата на "минаването през пустинята"
по отношение на своето земно съществуване, както в
материално, така и в интелектуално отношение.
12
Ако Христос се беше въплътил тогава в някой друг

народ, а не в юдейския, тогава донесените от Него духовни
сили биха се примесили с остатъците от старите духовни
сили. Затова Той потърси онзи народ от човечеството,
който е бил скъсал напълно връзката си с духовния свят
и е бил слязъл найдълбоко в земната материя, и чието
тяло било наймного втвърдено. По такъв начин н а й
висшето духовно Същество се свързва с найвтвърдената
земна глъбина.
Това велико мирово отношение се изразява във факта,
че Евангелието на Йоана, като найдуховното Евангелие,
има за арена почти изключително найумъртвения, най
втвърдения свят на Юдея.
Макар, че Исус е живял повече в Галилея и п о
голяма част от учениците Му били от Галилея, в нея Той
е бил като на гости, а повече клонял към Юдея, макар,
че там Го гонили. Малко неща описва Йоан, които са
станали в Галилея. Такива са сватбата в Кана Галилейска,
изцелението на сина на царския служител в Капернаум,
след това нахранването на петте хиляди, ходенето по
морето и найпосле явяването на Възкръсналия при
Генесаретското езеро. Поголяма част от дейността на
Христа е описана в Юдея, където става Голгота и където
апостолите остават след Възнесението.
Интересен е фактът, че първите три Евангелия само
един път споменават за празника пасха и за преминаването
от Галилея в Юдея. Това значи, че животът на Христа е
протекъл само в течение на една година. Съвсем другояче
е представен въпросът в Евангелието на Йоана. Той с
голяма точност говори за три празника пасха, за три
пътувания от Галилея в Юдея. Даже може да се видят
и четири такива празника и пътувания, защото Христос
на празниците е отивал от Галилея в Юдея. Първият път
отива след сватбата в Кана Галилейска, след това преди
нахранването на петте хиляди и след възкресението на
Лазар. Също така, в началото на пета глава се казва: Беше
13
Влад Пашов
празникът на юдеите. Това е, когато идва в Ерусалим и

изцелява болния в къпалнята, който беше лежал 38
години. Така че, Евангелието на Йоана ни показва, че
между кръщението в Йордан и Голгота стоят действително
три години, защото празникът на пасха е ставал един път
в годината, в началото на пролетта. Ако не се вземе предвид
празника, за който се споменава в пета глава, тогава няма
пълни три години, но ако се вземе и той, то имаме повече
от три години три години и няколко месеца.
Тъй като раждането на Исус е станало на 25 декември
и през декември 30та година от раждането, Исус е бил
на 30 години, както се казва и в Евангелието на Лука.
В началото на 3 1 т а година, през месец януари е станало
кръщението в река Йордан, според преданието на 6
януари. След това, до началото на март, следва оттеглянето
в пустинята, което според първите три Евангелия е траело
40 дни. През март на 31та година на Исус Христос, в
началото на пролетта, е станала сватбата в Кана Галилейска
и непосредствено след това възлизането в Ерусалим на
празника на пасхата, където става очистването на храма
изгонването на търговците от храма. Една година след
това, в началото на пролетта става нахранването на петте
хиляди, което е описано в шеста глава. През есента на
същата година, на празника на шатрите в Ерусалим, става
това, което се описва в 7, 8 и 9 глава, до изцелението на
сляпородения. През зимата на 32та година, на празника на
освещаването на храма, става това, за което се разказва в
края на десета глава. Преди празника на пасхата, на 33та
година, става възкресението на Лазар и разпъването на
Христос на Голгота.
Така че, Йоан ни описва в своето Евангелие д е й
ността на Христа в течение на три години и няколко
месеца. Тези три години и няколко месеца от живота на
Христа на земята не са случайно явление, а отговарят
на един космичен факт, а именно на три и половина
периода, през които минава земното развитие и в теч
14
ение на които в космичен мащаб се манифестира

проявлението на Логоса. За тези периоди ще спомена
понататък. Накрая Евангелието на Йоана ни казва,
че са станали още безкрайно много неща, които не са
записани в Евангелието.
В Евангелието на Йоана отсъства разказът за
Преображението, а също и сцената в Гетсимания. Но
когато четем задълбочено, в 12 та глава намираме точно
описание на влизането в Ерусалим и виждаме, че тук са
вмъкнати както изживяването на Преображението, така
и станалото в Гетсимания. Исус казва: "Сега душата Ми
е смутена, що да кажа? Отче, избави Ме от този час.
Но за този час съм дошъл, Отче, прослави Твоето Име".
Тогава дойде Глас от Небето: Прославих Го и отново
ще Го прославя." (12;2729) Причината за тази разлика
между трите Евангелия и това на Йоан е разликата
между две съзнания. Първите три Евангелия са плод
на едно съзнание, което ту заспива, ту се пробужда за
действителността. Такова едно съзнание имаме в апостол
Петър. Евангелието на Йоана е произлязло от едно
попостоянно съзнание. И пропуснатите неща в него
не показват приспиване на съзнанието, а съзнателно
описание само на някои неща. Разказите за някои събития,
като например Преображението и Гетсимания липсват,
защото те са намерили своето особено очертание в такива
души като Петър и подобни на него ученици. Това, което
Петър изживява на планината Табор, за Йоан то е било
едно постоянно изживяване. Също и Гетсимания за него е
било нещо поразлично, отколкото за Петър. И виждаме,
че при отвеждането на Исус при първосвещеника, Йоан
и Петър вървят след Него, но Петър още същата нощ се
отказва три пъти от Него. Неговото съзнание за станалото
заспива, заличава се от неговото съзнание. Това е загат
нато в старите живописни изображения на сцената в
Гетсимания, които показват Йоана не спящ, както Петър
и Яков, а гледащ с отворени очи духовните събития.
15
Влад Пашов
Друго нещо, на което трябва да обърнем внимание

при четенето и проучването на Евангелието, е това, че
не всякога Исус присъства физически на дадено място,
където хората Го виждат и им говори. В такива случаи
Той не присъства физически, но може да се яви така
реално видим за хората, като че стои физически пред тях.
В такива случаи хората Го виждат и чуват, обаче Той
всъщност не присъства там със Своето физическо тяло.
В началото на 7 м а глава се казва, че братята на
Исус Го поканили да отиде в Ерусалим с тях по случай
празника на шатрите. Той им отказва, но въпреки това,
след като те заминават, отива в Ерусалим. На пръв
поглед би се помислило, че Той се отказал от първото
си намерение да не отива, и отишъл. Това не е така. Той
действително остава в Галилея и въпреки това отива в
Ерусалим със Своето етерно тяло, което може да става
видимо и да извършва действия като с физическо тяло.
Така че, Той не присъства физически в Ерусалим, а
се изявява на хората, които са събрани в Ерусалим, с
пълна духовна мощ. Това е ясно казано в Евангелието.
Там е казано: "Когато заминаха братята Му, Той също
отиде на празника, но не открито, а тайно". Това значи,
именно, че Той отива в Ерусалим не с физическото Си
тяло, а по тайнствен начин. Оттук става разбираемо и
обстоятелството, защо до 8 м а глава постоянно се казва,
че в Ерусалим хората искали да Го хванат, но Той винаги
се изплъзвал от ръцете им и не можели да Го хванат.
Това показва, че Той е видим физически, говори, действа
физически, но не присъства с физическото Си тяло. И
на много места Исус се явявал по такъв начин видим
за физическите очи, прави физически действия, без да
присъства физически.
След тези кратки, общи бележки върху окултно
мистичния характер на Евангелието на Йоана, ще се спра
поконкретно върху някои места от Евангелието, за да
покажа конкретно неговия окултномистичен характер.
16
2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО
Ще разгледам найнапред пролога, който е в началото
на първа глава. В него е изнесено Учението за Логоса,
за Божественото Слово. Това Учение е било познато и на
древните посветени. В найясна и конкретна форма то е
дадено от Хермес в Египет, в така нареченото "Видение на
Хермес" и във всички книги, останали от Хермес. Логосът,
това е проявеният Бог, Който ръководи и организира
света. Той е външна проява на Абсолютния Дух, Който е
Непостижим и Непознаваем. Той е Великият Миров Отец.
Някои, които разсъждават материалистически смятат,
че Евангелието на Йоана е написано под влияние на
Херметичната литература. Други приемат, че Йоан е бил
близък с Филон Александрийски, който по това време е
популяризирал Учението за Словото, за Логоса, което е
взаимствал от Хермес. В това може да има нещо вярно,
но аз ще изнеса едно друго предположение, а именно,
че самият Йоан е прероденият Хермес. Ако приемем, че
Исус е превъплътеният Зороастър, чийто любим ученик
е бил Хермес, то е логично да приемем сега, че Йоан,
любимият ученик на Исус, е Хермес. В потвърждение на
тази идея Учителят казва, че апостолите са преродените
древни израилски пророци. А от друга страна казва, че
пророците са посветените от древните Мистерии на света.
Така че, това потвърждава моето предположение, че Йоан
е прероденият Хермес.
За да разберем подобре Учението за Словото, изло
жено в пролога, трябва да си изясним дългото развитие
на нашата Земя, което е станало в ред периоди, в които
Логосът се проявява в различни форми. За изяснение
на тази мисъл ще цитирам какво казва Учителят за тези
космични периоди. В беседата "Братът на наймалките", от
тома "Петимата братя", на стр. 182, Учителят казва:
17
Влад Пашов
"Девственият Божествен Дух слиза в кръгообразни

вълни през седем полета, т.е. през седем светове. През
Сатурновия период девственият Божествен Дух, Който
е Логосът, е слязъл до умствения свят и образувал
умственото или менталното тяло на човека, което е прототип
на физическото тяло. През втория период, т.е. Слънчевия,
Духът е слязъл до астралния свят и е образувал тялото на
желанията. През третия период Лунния, Духът е слязъл
в етерната област на физическия свят, като образувал
етерната обвивка на човека. През четвъртия период през
Земния, Духът е слязъл в низшето поле на физическия свят
и е образувал физическото тяло. През този период, когато
Духът е слизал и се качвал, светът е минавал през духовните
Ден и Нощ. През първия период, когато Божественият Дух
е работил и създал човека по образ и подобие на Бога,
човек е бил безгрешен. През втория период човек започва
да пада. През третия период той дошъл до пълно падение.
През четвъртия период Земния, найниският период на
слизането, падението достигнало своя краен предел".
В течение на тези периоди Духът, Логосът се проявява
по различни начини. Това Учение е било познато на всички
окултни Школи на миналото и настоящето и сега е обширно
разработено от западната Окултна Наука, в лицето на
Щайнер. В първия период, Сатурновия, е било създадено
умственото тяло на човека, което е като първообраз на
физическото тяло. Тогава човек е бил създаден по образ
и подобие на Бога и е бил безсмъртен. Първообазът на
физическото тяло е бил създаден по образа на Логоса и
Логосът е работил първоначално върху първообраза на
физическото тяло на човека. И Логосът действа в него и до
днес. Когато човек заспива и неговата душа напуска тялото,
това тяло не остава без обитател. Тогава Логосът, Бог работи
върху напуснатото от душата физическо и етерно тяло.
И тогава в началото на Евангелието на Йоана се казва:
"В начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог.
То в начало бе у Бога". В тези няколко израза се съдържа
цялото Учение за първоначалното проявление на Словото.
18
Първоначално То е у Бога, Абсолютния Дух, но като се

казва, че в начало бе Словото, подразбира се в началото на
проявлението, в началото на създаването на света. А редом
със създаването на света става и създаването на човека.
Това са два процеса, които вървят паралелно. Това начало,
за което става дума в Евангелието, е Сатурновият период,
когато човек е създаден по образ Божий и почва своето
слизане в гъстата материя.
Понататък се казва: "Всичко това чрез Него стана и
без Него не е станало нищо от онова, което е станало".
А какво е станало? В Евангелието не се казва, но се
подразбира, че е създаден един свят, който е именно светът
на Сатурновия период. Това е началото на земното битие.
То е един период на голямо творчество, в центъра на което
стои Логосът, защото е казано: "Всичко чрез Него стана".
"Всичко това" подразбира целия създаден тогава свят. "И
нищо без Него не стана" значи Той, Словото, Логосът
е участвал във всичко, което е станало. Това е първата
фаза от проявлението на Логоса. Тогава се създават, преди
всичко, първообразите на всичко, което съществува днес на
Земята и което в бъдеще ще се изяви.
После в Евангелието се казва: "В Него бе Животът и
Животът бе Виделина на человеците". Това е втората фаза
в проявлението на Логоса, което става във втория период,
Слънчевия, когато се явяват Животът и Виделината. Според
схващането на Окултната Наука, в Сатурновия период, в
неговото външно проявление, не е съществувала физическа
светлина. В своето външно проявление Сатурновият период
е бил едно топлинно, тъмно тяло. В Слънчевия период се
явяват Животът и Светлината. Тогава към първообразите
на физическото тяло и на всички неща се прибавя и
първообраза на етерното тяло, което е носител на Живота и
Светлината. Затова се казва: "В Него бе Животът и Животът
бе Виделина на человеците". Следователно, в Слънчевия
период Логосът се проявява като Дух на Живота, проявява
се като Живот и Светлина. Затова и Слънчевият период е
бил едно светещо тяло.
19
Влад Пашов
Проявлението на Логоса продължава понататък и

развитието напредва. След Слънчевия период следва
Лунния период, където към първообразите на физическото
и етерното тяло се присъединява и първообразът на
астралното тяло. А астралното тяло също е носител на
Светлина, но на Духовна Светлина и можем да я наречем
Виделина. Затова Йоан казва понататък: "Виделината
свети в тъмнината и тъмнината я не обзе".
В Сатурновия период Логосът се изявява, като създава
първообраза на физическото тяло, което произлиза от
умственото тяло. На Слънцето към него се прибавя
първообраза на етерното тяло, като израз на Духа на
Живота, Логосът се проявява като Живот. На Луната се
прибавя тялото на Светлината, Животът става Светлина.
Така протича развитието до края на Лунния период.
Тогава, какво се явява в четвъртия период, Земния, как
се изявява Логосът тук? В началото на четвъртия период
първообразите на физическото, етерното и астралното тела
се обличат в съответната материя и стават реални тела за
съответните светове, в които, като в обвивки, се поселява
човешката душа, в която е посаден зародишът на аза.
Чрез създаването на аз, човек става способен не само
да живее в Светлината, в Живота, но и да гледа всичко
това вън от себе си. По такъв начин той се срещупоставя
на Логоса, на Живота и на Светлината. По този начин
всичко това става за него материално, добива материално
съществуване. Така че, преди днешния човек, надарен с аз,
е съществувал създаденият от Бога Божествен Прачовек.
Човекът, като става аз, започва да вижда нещата вън от
себе си и той трябва да се научи да познава Логоса в
Неговото проявление като творческа Сила, Която е създала
всичко, което той вижда вън от себе си и после Неговото
проявление като Живот и като Светлина, Виделина. И тази
Виделина свети вътре, във физическото тяло, което само по
себе си е тъмнина. И в процеса на своето развитие човек
трябва да победи тъмнината в себе си, за да може да познае
Светлината на Логоса.
20
Към четвъртия период се отнася стиха от Евангелието:

"Яви се человек, изпратен от Бога, на име Йоан". Това
е човекът на аза, човекът на самосъзнанието. Въплъ
щаването на аза, найвътрешната същина на човека,
става за пръв път в древнолемурийската епоха. Тогава
човекът за пръв път влиза във физическо тяло. Това
е станало приблизително прези 18 милиона години. В
течение на трите предшестващи периода се развиват трите
тела физическото, етерното и астралното, и в четвъртия
период към тях се присъединява създадения по образ на
Бога човешки дух, който се проявява като аз, същество,
което може да каже за себе си аз. Съзнанието за аза
или самосъзнанието постепенно се пробужда в човека в
течение на земното развитие. Човек става същество, което
може да носи име, може да се назовава. Само човек може
да има име, защото името се дава, за да се отличи едно
същество от друго. А азът, именно, прави всеки човек
нещо специфично. И когато в стиха е казано: "Яви се
человек, изпратен от Бога, на име Йоан", името Йоан не
е случайно. То показва, че в Йоан Кръстител азът добива
своя пълен израз, той изявява Божественото, Което носи в
себе си и става служител, предтеча на Христа, висшето Аз
в човека и човечеството.
Преди да продължа анализа на стиховете, следващи
понататък, ще кажа и няколко думи за Принципите, които
са се проявили в различните периоди, за да се види каква
е мисията на Земния период във връзка с развитието на
аза. Всяко планетно съществуване има определена задача.
Не може и дума да става за едно просто преповторение
на това, което порано е било. В Божественото творчество
няма еднообразие, а вечно разнообразие, което е признак
на изобилието на Божественото съвършенство. Нашата
Земя има мисията съществата, които се развиват на нея, да
доведат до найвисоко разцъфтяване Принципа на Любовта.
Любовта трябва да проникне напълно Земята, когато тя
достигне до края на своето развитие. Затова казваме, че
Земята е планетата или космосът за развитие на Любовта.
21
Влад Пашов
Периодът на Луната е имал друга мисия. Луната е

била планета или космосът на Мъдростта. Тогава е дей
ствал Принципът на Божествената Мъдрост. Мъдростта
прониква тогава цялата природа, тя е основата на всичко
съществуващо като една духовна субстанция. Тази целе
съобразност и закономерност, тази разумност, която нами
раме в цялата заобикаляща ни природа и в строежа на
човешкото тяло, е плод на Мъдростта, която е действала
в Лунния период. Така че, цялата външна природа е била
проникната и устроена от Мъдростта в течение на Лунния
период. Вътрешната Мъдрост е навлязла в Земята едва с
раждането на аза в човека. Но човекът ще трябва посте
пенно да развие тази вътрешна Мъдрост. И така, както в
течение на Лунния период Мъдростта е проникнала цялата
природа, така в течение на Земния период Любовта трябва
да проникне целия живот. Първо тя се е проявила в своята
найнизша форма в Лемурийската епоха. Но в течение на
земното съществуване тя все повече ще се одухотворява,
докато найпосле, когато Земята стигне до края на своето
развитие, цялото съществувание ще бъде проникнато от
Любовта така, както днес цялата планета е проникната от
Мъдростта. В едно бъдещо планетно въплъщение на Земята
хората ще развият Любовта от вътрешността на своето
същество така, както днес те постепенно развиват Мъдростта.
Тогава Великата космична Любов ще проникне всички неща,
докато сега е в началото на своето проявление.
Любовта е проява на Божественото Начало в човека.
Но Божественото Начало в човека е вложено в неговия
аз. Затова, за да може едно същество да прояви Любовта
към друго същество, необходимо е това същество да има
развито себесъзнание или самосъзнание, да бъде напълно
самостоятелно. В този смисъл Любовта е един свободен
Дар. И никое същество не може да люби друго същество
в истинския смисъл на тази дума, ако Любовта не е един
свободен Дар спрямо другото същество. Затова човек е
трябвало да стане самостоятелно същество, същество,
надарено с аз, да може да каже на себе си аз, за да може
22
да се прояви Любовта в него. Азът трябвало да бъде

всаден в троичното тяло, за да може Земята да изпълни
своята мисия на Любовта чрез човека. Така че, носител на
Любовта е само самостоятелният аз, който постепенно се
развива в течение на Земното развитие.
Любовта е проява на Бога, на Логоса. В далечното
минало, когато човек още не е бил придобил пълно
самосъзнание, Любовта се е вливала несъзнателно в
човека и го е подтиквала по такъв начин към вътрешно
възприемане на Любовта с пълно и ясно съзнание.
Светлината, която ние получаваме от Слънцето, е вън
шен израз на Любовта. Светлината е дреха на Любовта.
Така че, чрез слънчевата светлина към Земята струи нещо
духовно, което е израз на Бога, на Логоса, Който изпраща
Своята Любов към Земята. И хората затова са на Земята, за
да възприемат тази Любов, която Бог изпраща към Земята и
да я развият в Любов към Бога. Обаче те могат да сторят това
само благодарение на факта, че са себесъзнаващи същества.
Но човек постепенно е бил подготвян, за да възприема
и отразява Любовта. Човек е бил постепенно подготвян, за
да може да почувства самия Логос, да почувства силите
на Неговата Любов. Но затова човек е трябвало да има
един Учител, Когото да възприема чрез сетивата си в будно
съзнание. В миналото човек е имал несъзнателен контакт с
Логоса през време на сънния си живот, когато е прониквал
в астралния свят. Но в течение на развитието трябвало да
стане нещо, което да даде възможност на човека да вижда
външно, физически Съществото на Любовта Логоса.
Това е могло да настъпи само чрез това, че Съществото
на Божествената Любов, Логосът, е станало едно земно
същество, едно същество от плът на Земята, което човек
може да възприеме на Земята чрез сетивата си. Понеже
човекът се беше развил за възприемане чрез своите външни
сетива, затова Бог, Логосът трябваше Сам да стане едно
сетивно Същество, Което човек можеше да възприеме със
сетивата си. Той трябваше да се яви в едно тяло от плът.
Това стана чрез Исус Христос. Това значи, че силите на
23
Влад Пашов
Логоса са се въплътили в Исус от Назарет. Така Логосът,

Съществото на Божествената Любов, става едно видимо,
осезаемо Същество. Това, което се намира в Слънцето като
вътрешна сила, силата на Любовта на Логоса, е приело
физически човешки образ в тялото на Исус от Назарет.
Защото както всеки един външен предмет, както всяко друго
земно същество се възприема от човека чрез сетивата му,
така и Бог трябваше да се яви на човека на Земята в тяло
от плът, видимо за неговото сетивно съзнание. И затова
този образ на Исус от Назарет, в който е бил въплътен
Христос или Логосът, донася това, което порано винаги
е идвало на Земята от Слънцето, което се съдържа само в
слънчевата светлина. Той го донесе в човешкия живот, в
историята на човечеството и затова Йоан казва: "Словото
стана плът и всели се между нас, и видяхме Славата Му
като на Единороден от Отца".
Тук е необходимо да кажа, че в първите времена на
християнството се е явило особено гностическо течение,
което е считало, че Христос не е бил реално въплътен
в Исус, а само привидно. Те гледали на Христа като на
едно свръхсетивно Същество, каквото са Го познавали
посветените преди слизането Му на Земята. Затова Йоан
казва: "И Словото стана плът и всели се между нас". С това
се подчертава, че Христос се е вселил в тялото на Исус от
Назарет и е приел едно физическо тяло, едно физическо
съществуване. Има и днес някои, които поддържат това
старо схващане, че Христос не се е вселил в тялото на Исус
от Назарет. Това е едно неразбиране на езотеричния смисъл
на християнството, това е едно повърхностно разбиране,
което няма нищо общо с християнския езотеризъм.
С това, че Словото станало плът, се дава един мощен
импулс за развитието и укрепването на човешкия аз, да
добие човек пълно и ясно самосъзнание, да осъзнае своята
дълбока, вътрешна, Божествена природа. Затова Христос
казва: Аз съм Светлината на света; Аз съм Хлябът на
Живота; Аз съм Пътят, Истината и Животът; Аз съм
истинната Лоза и т.н. "Аз съм", това е Името на висшето
24
Божествено Начало, Което трябва да се пробуди във всеки

човек. Ето защо найвисшите посветени са се чувствали
обединени в това Име. Това е било Името, с което най
висшите посветени са познавали Христа. И когато Христос
казва "Аз съм Светлината на света", това трябва да се
разбира буквално. Защото това Слово, въплътено в Исус
от Назарет е същото, Което се проявява чрез светлината
на Слънцето. Както видяхме, светлината на Слънцето е
външната дреха на Логоса, чрез която Той изпраща Своето
благословение на всички същества. Но тази светлина има и
своя духовна страна, която е позната само на посветените.
Първоначалните розенкройцери са учили, че във всяка
човешка душа съществува нещо, което се отнася пряко
към фактите, станали в Палестина и имащи отношение
към Исуса Христа. И ако Исус Христос е найвеликото
събитие за човечеството, то това, което в човешката душа
съответства на това Христово събитие, има найголяма
важност. Всяка човешка душа съдържа възможности за
това, което може да се нарече Пробуждане, Възраждане
или Посвещение.
Когато човек обърне поглед навътре към душата си, той
констатира, че вътрешното същество, което намира в себе
си, е именно това, което той нарича "аз" или мене. На всичко
друго вън от себе си той казва ти или той. Окултната Наука
твърди, че от това аз се ражда едно висше Аз. Във всяко
човешко аз спи едно второ Аз, едно висше Аз, което хората
още не съзнават, но с течение на развитието ще осъзнаят.
Това Аз е свързано с Нетленното, с Вечното, както първото
аз е свързано с тленното, с временното. Когато се пробуди
второто Аз в човека, той може да съзерцава духовните
светове, както чрез низшето аз съзерцава сетивния свят
чрез сетивата си. Затова това, което се нарича духовно
Пробуждане, Възраждане, Посвещение, е найважното
събитие в живота на човешката душа. И това, което е едно
мистично събитие за всеки отделен човек, това, което той
може да изпита като раждане на второто му Аз, е станало за
цялото човечество във външния свят исторически в лицето
25
Влад Пашов
на идването на Исус Христос в Палестина. И когато в човека

се пробуди висшето Аз, тогава става духовното раждане
на човека и този момент на духовното раждане е много
поважен от физическото раждане. И когато в миналото
са изучавали живота на посветените, те са обръщали
внимание именно на момента на тяхното Пробуждане, на
тяхното Възраждане, на тяхното Посвещение. Предишният
им живот е един обикновен живот, както на всеки човек и
е от малко значение.
Тук ще приведа един пасаж от Щайнер, където той
изяснява много ясно идеята за пробуждането на Аза в
човека и човечеството. Той казва:
"Евангелистите са си поставили за задача да посочат
преди всичко, че произходът на Исус Христос се слива със
самото начало на Вселената, със самия Бог. Бог, Който
е обитавал Невидим в цялото човечество, се пробужда
спецално в Исус Христос. За този именно Бог се казва в
Евангелието на Йоана, че е съществувал още от начало,
още от започването на Битието. Интересът на евангелистите
е бил да покажат, че това именно е същият Бог, Който е
живял в Исус от Назарет.
Що се отнася до тези, които до нашата епоха са
съхранили вечната първична Мъдрост, тяхната цел е
била да покажат как висшето Аз, Божественият Дух, се
е проявил в Исус от Назарет по време на събитията в
Палестина. Той е останал същият и се е запазил във всички
онези, които са имали за това едно правилно разбиране.
Евангелистите са описали Бога, Който се е проявил в човека
до събитията в Палестина, как този Бог се е проявил и как
Той се е родил отново и т.н. Но тези, които трябваше да
се покажат като продължители на евангелистите, са имали
присърце да покажат, че моментът на Новораждането
на висшето Аз в човечеството е този момент, в който
ние се намираме единствено пред духовната Чистота,
чийто блясък надминава всичко останало. Тези, които се
наричат християниЙоанисти и имали за символ розата
кръст, казват: "Този, Който е наново роден в човечеството,
26
Мистерията на Върховното Аз, е бил запазен в едно малко

общество, произлязло от розенкройцерите. Това се изразява
в един символ: Светата Чаша, от която е ял и пил Христос
с учениците Си, наречена "Чашата на св. Граал" и в която
Чаша е била събрана от Йосиф от Ариматея кръвта, която
е текла от раните на Христа. Тази Чаша е била, както
казва преданието, донесена в Европа от ангелите. За нея
е бил изграден един специален храм и розенкройцерите
станали пазители на съдържанието на тази Чаша, т.е.
това, което съставя Есенцията на Бога, Който се ражда
отново и възкръсва. Мистерията на родения наново, на
възкръсналия Бог, цари в човечеството. Това е, което
представя Мистерията на светия Граал. Това е Мистерията,
представена пред нас като едно ново Евангелие. Евангелист
Йоан е могъл да каже: "В начало бе Словото и Словото бе
у Бога и Словото бе Бог". Това, Което е било в началото
с Бога, се е родило отново у Този, Който ние видяхме да
страда и да умира на Голгота, и Който наново възкръсна.
Тази Същина на Божествения Принцип е съществувала
през вековете. Новото раждане на този Божествен
Принцип, ето какво авторът на Евангелието на Йоана е
искал да опише. Но всички тези, които са могли да говорят
за този факт, са знаели, че Това, Което е било в началото,
е било съхранено. В началото съществува Мистерията на
висшето човешко Аз. Тази Мистерия е била запазена от
светия Граал. Тя останала там, съхранена, и в Граал живее
висшият Аз, който останал единен с Нетленното и Вечното,
както низшето аз е свързано с тленното и смъртното.
Тези, които познават Тайната на светия Граал, знаят, че от
дървото на кръста излиза деен живот, а безсмъртното Аз е
символизирано чрез розите върху дървото на кръста".
"Така Мистерията на розата и кръста се представя
като едно продължение на Евангелието на Йоана и ние
можем да кажем, заедно с Евангелието на Йоана с това,
което го продължава: "В начало бе Словото и Словото бе
у Бога, и Словото бе Бог. То бе в началото у Бога. Всичко
е било извършено от Него и без Него нищо не е станало.
27
Влад Пашов
В Него бе Животът и Животът бе Виделина на человеците.

Виделината огряваше тъмнината и тъмнината не я разбра".
Само малцина хора, които са имали в себе си нещо, което
не е било породено от плътта, са разбрали Светлината, която
огрява тъмнината. Но тази Светлина стана плът и се посели
между хората под формата на Исус от Назарет. И би могло
да се каже в съгласие и с Евангелието на Йоана: "Христос,
Който е живял в Исус от Назарет, е бил Божественото
висше Аз на цялото човечество, роден е отново Бог, този
Бог, Който бе намерил земен образ в лицето на Адама.
Това човешко висше Аз, родено отново, е продължило да
действа като една свещена Мистерия. Тази Мистерия е била
запазена в символа на розата и кръста, в светия Граал".
Това висше Аз, Което може да се роди във всяка
човешка душа, ни дава указание за раждането на
Божественото в човечеството през време на събитията в
Палестина. Така, както във всеки човек може да се роди
висшето Аз, така е родено в Палестина висшето Аз на
цялото човечество. Както от Слънцето зависи целия живот
и светлина на Земята, всичката деятелност на Земята
е обусловена от Слънцето и неговата топлина, така от
раждането на Божественото Аз в човечеството, в лицето
на Исус от Назарет, зависи раждането на индивидуалното
висше Аз във всяка човешка душа. То е онази енергия, онзи
импулс, който дава стимул на всяка индивидуална душа да
роди висшето Аз, Божественото в себе си. Така именно, с
идването на Христа на Земята в тялото на Исус от Назарет,
се създават условия за Пробуждането и Възраждането на
висшето човешко Аз. С това се започва Пътя на възхода,
Пътя на еволюцията на човечеството. Затова казваме,
че Христовото събитие означава край на инволюцията и
начало на еволюцията, т.е. на възхода на човечеството.
След като изтъкнах накратко за периодите в прояв
лението на Логоса, където споменах, че в първия период,
Сатурновия, Логосът е действал чрез Принципа на Любовта,
проявена като топлина. Във втория период, Слънчевия, Той
е действал с Принципа на Истината. В третия период, Л у н
28
ния, е действал с Принципа на Мъдростта и в четвъртия

период, Земния, Логосът действа вече пак с Принципа на
Любовта, но като синтез на всички Божествени Принципи,
за да формира аза в човека, когото влага като зародиш в
трите обвивки. Това е квасът, поставен в трите мери брашно,
за което споменава Христос. Христос казва: Царството Б о
жие е подобно на квас, който го взема жена и го постави
в три мери брашно. Това Царство Божие, поставено в
трите мери брашно, е именно азът, който е поставен в
трите обвивки, които са оформени от Логоса в течение на
трите предшестващи периода. Задачата на Земния период
е развитието на аза, в когото постепенно трябва да се
пробуди висшето Божествено Аз, висшето Божествено
съзнание, в което все попълно се проявяват Божествените
възможности. Това развитие, пробуждането на висшето
Аз, става постепенно в течение на цялото земно развитие.
Това пробуждане на висшето Аз става на степени. Това
именно проявление, пробуждане на висшето Божествено
съзнание, на висшето Аз, е описано в следващите стихове
на Евангелието на Йоана.
В шестия стих се казва: "Яви се человек, изпратен от
Бога, на име Йоан". Погоре казах, че това е човекът, в
когото имаме найпълно проявление на аза, в когото имаме
пробуждане на висшето Аз. В следващия стих се казва:
"Той дойде да свидетелства за Светлината, за да повярват
всички чрез него". Това е посветеният човек, с пробудено
Божествено съзнание, който свидетелства за Светлината,
т.е. говори на хората, че Божествената Светлина живее във
всеки човек, за да се вгледат хората в себе си и да открият
тази Светлина в себе си.
В осмия стих се казва: "Не беше той Светлината, но
дойде да свидетелства за Светлината". Светлината, за която
свидетелства, беше Словото, Което се проявява в него.
Затова той може да свидетелства за тази Светлина.
В 9™ стих се казва: "Истинската Светлина, която
осветява всеки човек, идеше на света". Тук се намеква, че
Логосът постепенно слиза към Земята като една истинска
духовна Светлина, която се проявява чрез всички, в които
29
Влад Пашов
душата се е пробудила и Божественото е проявено в тях.

Тук става въпрос за проявата на Логоса чрез всички Водачи
и Учители на човечеството, които в миналото са го водили в
Пътя на Светлината, в Божествения Път.
В следващите стихове: 10, 11 и 12, се говори за прояв
лението на Логоса в течение на Земния период, като се
казва: "Той бе в света и светът чрез Него стана, но светът
не Го позна". Той е проявен в целия свят и прониква всичко
съществуващо, което образува света, който чрез Него е
станал. Но този свят, създаден от Него, Го не познал. В 11
стих се казва: "У Своите Си дойде, но и Своите не Го приеха".
"У своите си", т.е. у тези, които Той е създал, дойде Той, но
те не Го приеха. И понататък се казва: А онези, които Го
приеха, даде им власт да станат Чада Божии, сиреч тези,
които вярват в Неговото Име, които се родиха не от кръв,
нито от похот плътска, нито от похот мъжка, но от Бога.
Тук става въпрос не за едно външно приемане, но които
вътрешно са възприели, които вярват в Неговото Име, дава
им власт да бъдат Чада Божии, да бъдат Синове Божии.
Значи тези, които приемат Логоса като Светлина в себе си
и които вярват в Неговото Име, т.е. които са пробудили
висшето Аз в себе си, което е Неговото Име, на тях дава
право да бъдат Синове Божии. Те са тези, които не са
родени по физически начин, а от Бога са родени. И Христос
казва някъде: Роденото от плътта плът е, а роденото от Духа
дух е. Роденият от Бога, значи роден от Духа, роден по дух,
а това са тези, у които е пробудено висшето Божествено
съзнание, в които се е пробудило Висшето Аз и са станали
Синове Божии. Това са посветените от всички времена,
които са били служители и свидетели на Словото в течение
на целия Земен период до наши дни.
В 14 стих се казва: "И Словото стана плът и пребиваваше
между нас. И видяхме Славата Му като на Единороден от
Отца, пълен с благодат и Истина". Тук се подчертава, че
Логосът се въплътява в едно физическо тяло и пребивава
между посветените, чрез които в миналото се е проявявал
като Светлина.
30
В 12 и 13 стих се говори за посветените, които са
родени от Бога, които са приели Логоса, Бога в себе си и
живеят в Неговата Светлина. А в 14 стих се говори вече
за самия Логос, самият Бог станал плът, т.е. Това, Което
било в началото на Битието, Което породило целия свят
с всички същества в него и Което обитавало спящо, като
семе, във всяко същество, в средата на Земния период
слезе на Земята и се всели в едно човешко тяло, за да даде
импулс на Божественото семе, на Божествения зародиш,
който дреме във всяка душа, да се пробуди, да израстне, да
възкръсне. И тези, които са родени от Бога, между които е
и Йоан, който пише това, казва: Видяхме Славата Му като
на Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина. Те не
са видяли само физическия Исус, но са видяли и са били
в контакт с Бога, с Логоса, Който се е вселил в него и се е
проявил чрез него.
Значи, от първия до 14 стих се описва пътя на Словото
Това, Което било в началото на Битието, Което породило
всичко съществуващо и се затворило във всичко като
зародиш, към средата на Земния период слезе на Земята в
плът, във всичката Си Слава, т.е. с всичката Си Светлина и
пълнота, пълен с благодат и Истина.
Понататък Йоан описва вече какво представя въплъ
теното Слово. В 15 стих се казва: Йоан свидетелства за
Него и викаше, казвайки: Ето Онзи, за Когото рекох, Който
иде подир мене, достигна да бъде преди мене, понеже
спрямо мене беше пръв". Тук Йоан Кръстител, един от
найвисшите посветени, определя какво е положението на
въплътеното Слово спрямо посветените, спрямо родените
от Бога. Той, Който иде физически след Йоана, достигна,
макар и във физическо тяло, да бъде пред него, защото
спрямо него, спрямо посветените Той е бил преди тях.
Затова Той казва: "Преди да бъде Авраам, Аз бях". Аз бях
Този, Който беше в началото.
Това е свидетелството на найвеликия посветен, за
когото сам Христос казва: "Не се е подигнал поголям от
Йоана Кръстителя от родените от жена". Значи този, най
31
Влад Пашов
великият, свидетелства че Този, Който е вселен в Исус от

Назарет, е бил пред него и преди всички като него. Такова е
схващането на християнския езотеризъм, на християнския
мистик по този въпрос, с който някои спекулират и поставят
Исус Христос като един посветен от човешкия род. Ние
видяхме в главата за Исуса, кой е бил Исус, разбрахме Кой
е бил Христос. Тези неща не се доказват по външен път,
всеки сам трябва да ги опита. Всеки, който е роден от Бога,
той е приел Христа в себе си и знае, че Той е станал плът и
е действал в течение на историята в плът в продължение на
три години. В течение на тези три години Той е дал импулс
за развитието на висшия Аз във всички човешки души.
Понататък, в 16 стих, Йоан продължава: "Защото
ние всички приехме от Неговата пълнота, благодат върху
благодат". Значи, един от найвеликите между посве
тените свидетелства, като казва: "Всички ние", т.е. всички
посветени, всички пробудени души са приели Неговата
пълнота, пълнотата на Словото. Това е много ясно и без
коментар, че всеки посветен съзнава като апостол Павел,
че "сега вече не живея аз, но Христос в мене". Това е
състоянието на всеки истински посветен.
В 17 стих Йоан казва: "Понеже законът беше даден
чрез Мойсея, а благодатта и Истината дойдоха чрез Христа".
Мойсей даде на човечеството външния закон, защото хората
тогава не бяха готови за приложение на вътрешния закон,
който е написан в самия човек на благодатта и Истината,
т.е. вътрешният закон, който е написан в душата на всеки
човек, дойде чрез Исус Христос. Словото, Което става плът,
създаде условия на човешките души да погледнат в себе си
и там да намерят Вечния Закон, по който да живеят.
Понататък Йоан ни разкрива Тайната на Логоса, както
е дадено в началото. Той казва: "Никой никога не е видял
Бога. Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го
изяви". Значи, Единородният Син е изявление на Отец, на
Абсолютния Дух. А Абсолютния Дух никой не Го е видял,
даже и великите посветени, но Единородният Син Го прави
вече познат и може да бъде видян, и да се влезе във връзка
с Него. Затова Христос казва: "Аз и Отец ми едно сме".
32
Така че, Онзи Бог, Който е говорил и се е явявал в течение

на човешкото развитие на пророците и посветените, това
е Единородният Син, Словото, Което в средата на Земния
период слезе в човешко тяло на Земята.
После Йоан говори за себе си, а заедно с това и за всички
посветени, като казва: "Аз съм "глас на едного, който вика
и пустинята: прав правете пътя за Господа". Всеки един
посветен е като в пустиня, защото всички човешки души
спят, и в тази човешка пустиня вика посветеният прав
правете пътя за Господа, Който иде да се всели във вас,
Който се пробужда във вас. Като казва "прав правете пътя
за Господа", той подразбира учението, което посветените са
давали на онези, които искат да следват Пътя, да не остане
само едно книжно учение, а да се приложи в живота. Като
се приложи, тогава Божественото, Което се пробужда, ще
намери подготвена почва и ще се прояви правилно.
След това Йоан говори вече за въплътения в Исус
Христос, като казва: "Аз кръщавам с вода, а посред вас
стои Един, Когото вие не познавате, Онзи, Който иде
подир мене, Който преден ми биде, Комуто аз не съм
достоен да развържа ремъка на обувката Му". Тук Йоан
ни казва какво е отношението и положението даже и на
найвеликия посветен спрямо въплътения Бог в лицето на
Исус Христос.
След това се описва, че Исус идва при Йоан, за да бъде
кръстен. В 29 стих се казва: "На следния ден Йоан вижда
Исус, че иде към него и казва: Ето Божия Агнец, Който
носи греховете на света! Тоя е, за Когото рекох: Подир
мене иде човек, Който достигна да бъде пред мене, защото
спрямо мене беше пръв".
Тук може да се разбере, че Йоан говори за този, който
е въплътен в Исус от Назарет, преди да се въплъти в него
Христос, като казва: "Подир мене иде човек, Който достигна
да бъде преди мене, защото спрямо мене беше пръв". Ние
видяхме, когато говорихме за Исус от Назарет, че в него
бе въплътена душата на Адам, която е създадена от Бога,
и Заратустра. Заратустра беше преди Илия, който е Йоан,
той е онзи посветен от човешката раса, който се издигна до
33
Влад Пашов
найвисока степен на посвещение и когото Божественият
Дух напълно го проникна чак до физическото тяло.
Йоан понататък казва: "И аз не Го познавах, но
дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде Той изявен
на Израиля". И Йоан свидетелства и казва: "Видях Духа да
слиза като гълъб от Небето и да почива върху Него. И аз не
Го познавах, но Онзи, Който ме прати да кръщавам с вода,
Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да
почива върху Него, Той е, Който кръщава със Святия Дух.
И видях, и свидетелствам, Този е Божият Син".
Казаното е ясно само по себе си, но ще направя
някои малки забележки за още поголяма яснота. От
горния пасаж се вижда първо, че Йоан е бил във връзка
с духовното Ръководство на човечеството, което изпраща
посветени с определена мисия в света. Второто нещо,
което ни е казано е, че Йоан е ясновидец. Този, Който го е
пратил, му е казал: Ще видиш, че Духът слиза като гълъб
върху Него. Този Дух, Който е слязъл като гълъб върху
Исус, е бил Духът на Христос, Който слиза да се въплъти
в тялото на Исус от Назарет. А Йоан е видял Духа във
форма на гълъб, а не физически гълъб, значи видял Го
е с духовните си очи. И третият извод от горната мисъл
е, че раждането на Исус и въплътяването на Христос в
неговото тяло не е случайно явление, а ръководено от
духовните Ръководители на човечеството.
Понататък се говори за това, как на другия ден, като
минава Исус през мястото, където Йоан кръщава, двама
от учениците на Йоан тръгват след Него. Единият от тези
ученици е бил Андрей, братът на Симон Петър, а другият
самият евангелист Йоан. Андрей казва на Петър и го
завежда при Исуса. "Като го заведе при Исуса, Исус се
вгледа в него и рече: Ти си Симон, син Йонов, ти ще се
наричаш Кифа, което значи Петър, канара". Това е станало
в Юдея, в областта около реката Йордан, където е кръщавал
Йоан. И затова в 43 стих се казва: "На другия ден Исус
възнамерявал да отиде в Галилея и намира там Филипа и
му казва: Дойди след Мене. Филип беше от Витсаида, от
града на Андрей и Петър". След това се казва, че Филип
34
намира Натанаила и му казва за Исуса. Описва се срещата
на Натанаил с Христа, Който му казва, че го е видял под
смоковницата и затова той повярвал, че Исус е Христос.
Натанаил Му казва: "Учителю, Ти си Божи Син, Ти си
Израилев Цар". Исус в отговор му казва: Понеже ти рекох
"видях те под смоковницата, вярваш ли, повече от това ще
видиш и му рече: Истина, истина ви казвам, отсега ще
видите Небето отворено и Божиите ангели да възлизат и
слизат на Човешкия Син".
Целият този разговор крие в себе си много Тайни, за
някои от които споменах в главата за призоваването на
учениците. Натанаил, който е имал известно посвещение,
принадлежи на кръга на малките Мистерии, които са
символизирани със смоковницата. Той разбира, че пред
него стои Един, Който принадлежи към Великите Мистерии
и познава в Него въплътения Бог, Логоса и затова казва:
Ти си Син Божии, Цар Израилев. Значи, Божият Син е
Цар Израилев, Цар на посветените в Божествените Тайни.
Тук не става въпрос за цар на еврейския народ, а за Цар
Учител и Ръководител на посветените. В този смисъл Той
се разкри и пред Пилат, когато Го попита: Ти Цар Израилев
ли си? И Той казва: Ти каза. Тогаз той написа на кръста,
защото Христос действително е Цар, но не на земното
царство, а на Небесното Царство.
По такъв начин се оформя основната ядка на новата
езотерична група, която Христос образува всред еврейския
народ и всред тогавашното човечество. Нова духовна
Светлина навлизаше в света, която прониква човешките
глъбини и събужда Божественото, което като зародиш е
крито във всяка човешка душа. С пробуждането на това
Божествено започва нов етап в човешкото развитие. От
досегашния етап, който беше етап на слизане и при който
човешките души бяха изпаднали под робството на тъмните
или, се преминава в нов етап, когато Синът Божий се
принася в жертва и поема греховете на света, за да открие
Пътя на възхода, да даде подтик на Божественото във
всяка душа да се прояви. С тази мисия Христос започва
Своята дейност на Земята.
35
Влад Пашов
3. СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ
СТЪПКИ В ПЪТЯ НА УЧЕНИКА
3.1. СВАТБАТА В КАНА ГАЛИЛЕЙСКА
Втора глава започва със сватбата в Кана Галилейска. Там

е казано: "На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска
и Исусовата майка беше там. И Исус и учениците Му бяха
поканени на сватбата. И когато се свърши виното, майката
Исусова Му казва: Вино нямат. В официалния превод,
четвъртия стих е преведен: "А Исус й каза: Какво има между
Мене и тебе, жено? Часът Ми още не е дошъл. Майката
казва на слугите: Каквото ви рече, сторете". От думите
"часът Ми още не е дошъл" и "каквото ви рече, сторете" се
вижда, че началото на 4ти стих не е правилно преведено.
Когато Исус казва: "Какво има между Мене и тебе, жено?",
това трябва да се преведе правилно, както следва: "Какво
тече между Мене и тебе, жено?" Официалният превод като
че иска да каже, че Исус казва за майка Си, че няма нищо
общо с нея. Но отговорът Му: "Моят час още не е дошъл"
и обръщението на майката към слугите: "Каквото ви каже,
направете го" показва, че това не е верен превод.
В тази сватба в Кана Галилейска е скрито много нещо.
Какъв е този трети ден, в който има сватба и защо майката
Исусова, и сам Исус с учениците Си, са поканени на тази
сватба? Това е началото на дейността на Логоса, въплътен
в човешко тяло. И първото си знамение Той показва на
сватбата. Тук ни е описан един процес, който става в
течение на историческото развитие на човечеството. Исус
Христос е въплътеният Логос, Който ръководи човечеството
в Пътя на неговото развитие. И сега Той присъства на една
сватба, която става в третия ден и превръща водата във
вино. Какво означава това? Ясно е, че тук не става въпрос
за една обикновена сватба. Това е сватбата на човечеството,
което навлиза в своето пълнолетие.
36
Окултната история ни казва, че човечеството е слязло

във физическо тяло в Лемурийската епоха, която е третата
раса по отношение на първите две раси, които са се
развили в етерния свят. Но по отношение на физическото
съществуване на човечеството, тя може да се вземе за първа
раса и след нея следват Атлантската, която обикновено се
приема като четвърта и след нея петата раса, като се броят
и първите две раси, развили се в етерния свят. Но ако се
смята като първа Лемурийската раса, откогато започва
физическото съществуване на човечеството, нашата пета
раса е третата, в която човечеството преминава през
седем културни епохи. Първата и втората културни епохи
са един вид като преповторение на първите две раси, а
третата културна епоха се явява като истинско начало на
третата раса, която се развива на физическо поле. И когато
се казва, че в третия ден имаше сватба, подразбира се, че
в третата културна епоха на третата земна раса става едно
явление в човечеството, което е обозначено като сватба. На
тази историческа сватба става съединението, свързването
на човешкия дух с човешката душа, от което въплътеният
човек постепенно става мислещо същество, защото дотогава
човек е бил, преди всичко, едно същество на чувствата и
импулсите. Тази сватба става в Кана Галилейска, която
е страна със събрани много народности. С това ни се
показва, че е изтекла вече епохата на кръвното родство
и женитбите могат да стават вече извън родовата среда.
Любовта не е само една кръвна връзка, а е вече един
свободен израз на душата.
Значи, в третата културна епоха, която обикновено
се нарича ХалдейскоЕгипетска, се празнува сватбата на
човечеството и с това началото на неговото пълнолетие.
Оттогава хората започват да мислят, да разсъждават.
Тогава за тях МайкатаПрирода е вече отворена книга, по
която те разчитат Волята на Бога, Волята на Логоса. Чрез
проучаването на външната Природа те влизат във връзка
с Бога, Който прониква цялата Природа, както и всички
37
Влад Пашов
Със сватбата в Кана Галилейска също е показано, че

в тази епоха на човешкото развитие Животът побеждава
смъртта по пътя на съединението на половете, по пътя
на зачатието. И в онези далечни времена браковете и
зачатието са се извършвали през пролетта, когато протичат
жизнените сили в цялата Природа и тя се обновява, а
раждането става през зимата. Същото е показано и с
раждането на Исус, чието зачатие е станало през пролетта
и се ражда в началото на зимата, 25 декември. На сватбата
в Кана Галилейска Исус дава нов подтик, ново направление
на човешкото сърце, като влива в него нови сили, за да
може в бъдеще да се развие до такава висота, че да стане
носител на Божията Любов, любов към всичко живо.
Друго интересно нещо на сватбата е виното. В пра
древни времена хората не са познавали виното. Казва се
в Библията, че Ной се напил. Той е първият човек, за
когото се споменава, че се напил. А Ной е представител
па следатлантското човечество, когато хората постепенно
прекъсват връзката си с духовния свят и започват да
си служат с мисълта, с разсъдъка. Пиянството на Ной
не е случайно описано в Библията. С това се намеква,
че след като хората започнали да употребяват виното,
тяхният спомен за отвъдния свят постепенно се прекъсва
и те забравят, че принадлежат на един духовен свят, а
започват да се считат само като земни същества. Защото
виното унищожава дълбоката памет, която има седалище в
етерното тяло и която памет се предава през поколенията и
стига до онзи свят.
След като започнали да употребяват виното, хората
изгубили спомена и паметта си за духовния свят и
станали само земни същества. Същият смисъл има и
гръцката легенда за бог Бакхус, бог на виното. И като се
казва, че Христос превърнал водата във вино, това е един
действителен исторически факт за онези, които познават
Окултната Наука и специално алхимията. Защото Христос
владее природните сили и с помощта на тези сили, които
в случая са символизирани от Неговата майка, която е
МайкатаПрирода, Той превръща водата във вино. Но,
38
както вече казах, всичко, което Христос извършва с един

човек или с група хора, има значение за цялото човечество.
Със силите, които Христос носи със себе си, Той внася в
човешкия живот такива сили, които са с характера на тези,
които действат във виното, и които прекъсват старата връзка
на човека със свръхсетивния свят и го правят едно чисто
земно същество, което трябва да приеме Логоса в себе си,
да развие своето самосъзнание. Той трябва да стане едно
същество, което чрез развитие на своите вътрешни сили
да влезе с пълно съзнание във връзка с духовния свят и
с Логоса. С превръщането на водата във вино водата в
случая е символ на природните стихии, чрез които хората
са влизали във връзка с духовния свят Христос прекъсва
действието на тези сили, прекъсва този начин на връзка и
прави така, че човек да обърне погледа си навътре, в себе
си, където дремят неговите Божествени сили, които трябва
да развие, за да влезе в съзнателна връзка с духовния свят,
с Логоса и със съществата от духовния свят.
Превръщането на водата във вино се извършва в
човека, в ученика на Христа. То е превръщане на при
родното духовно мирово съзнание, в което е живял човек
до времето на третата културна епоха, до третия ден, във
вътрешно душевно самосъзнание. Преди развитието на
аза, на личността, човекът, символично казано, е живял
във водния елемент, обединяващ целия космичен живот на
Природата. Човекът е, така да се каже, още капка в морето,
включена в мировия живот. Той се чувства още като член
на Цялото, а не като самостоятелно същество. Когато в
него се ражда азът, той се откъсва от Цялото и вместо
в мировите води, както е живял досега, отсега вече той
живее в своята вътрешност, в своята кръв, която е носител
на живота на личността на човека. Това преминаване от
природното колективно подсъзнание към индивидуалното
съзнание е означено с превръщането на водата във вино.
Същият процес се извършва и в растителното царство,
когато водните сокове, които се изкачват от корените към
клоните, се превръщат в пълен с аромат сок на гроздето и
на другите плодове, чрез действието на силите на Слънцето.
39
Влад Пашов
Това, което превръща водата в сок на гроздето, са космичните

Азови сили, силите на Христа. Гърците наричали тези сили
Дионисиус Загреус. Това, което превръща водата в кръв
в човешкия организъм, са човешките азови сили. Гърците
наричали тези сили Дионисиус Якхос.
Когато на сватбата в Кана Галилейска Христос
произведе това, което космичните Азови сили, силите на
Слънцето, произвеждат в лозата, Той произведе съще
временно в човешките души, които присъстваха на
сватбата и особено в душите на учениците това, което
иначе произвеждат човешките азови сили, дионисовския
елемент в човека. Христовото дело на сватбата в Кана беше
една подбуда, едно укрепване на азовата същност в човека.
С това Той казва на всички хора: Вие трябва да развиете
индивидуалния живот в себе си на основата на космичния
духовен живот, ако искате да станете Мои ученици.
С превръщането на водата във вино се загатва още една
Тайна, която е свързана с мисията на Христа, с мисията на
християнството. Прекъсвайки старата връзка с духовния
свят, Христос прави хората да обърнат погледа си към
външния свят, в който се проявява Логосът, и да открият
мисълта на Логоса, изразена като природни закони. По този
начин те трябва да се научат да мислят и да разсъждават,
с което в тях постепенно се пробужда и развива самосъз
нанието и се укрепва азът. Така хората постепенно забравят
връзката си с духовния свят и за произтичащите от това
учения за онзи свят, за прераждането и за кармата, за
живота на човека в духовния свят след смъртта на тялото
и т.н. Всичко това трябваше да бъде забравено, след като
Логосът е станал плът и се е вселил между нас.
Затова, именно, Христос превърна водата във вино
и прекъсна старата връзка на човека с невидимия свят.
Тази връзка е била полусъзнателна, каквото е било въобще
тогавашното съзнание на човечеството. С това Христос е
искал да направи хората свободни, самостоятелни същества,
които да мислят и да действат по вътрешен импулс, а не
ръководени отвън от различни духовни същества. Той иска
да насочи погледа на човека навътре, където само Той
40
действа, за да може човек да влезе във връзка с Неговата

вътрешна Същина, която ще го укрепи и направи свободен
и самостоятелен.
Когато човек е бил в полусъзнателна връзка с духовния
свят, той често и в повечето случаи е изпадал под властта и
ръководството на низши, изостанали същества, които са имали
интерес да държат човека в това състояние, за да го използват
за лични цели. А Христос, Който е въплътеният Логос,
иска да направи хората силни, свободни и самостоятелни.
Затова Той казва: "Всички, които са дошли преди Мене, са
крадци и разбойници, но овцете не ги послушаха. Аз съм
Вратата на овцете. Ако влезе някой през Мене, ще бъде
спасен и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намери". Някой
може да помисли, че според тези думи всички, които са
проповядвали преди Христа, са крадци и разбойници. Това
е повърхностно и материалистично разбиране на въпросите.
Защото, ако беше вярно това разбиране, ще излезе, че тези
думи се отнасят до всички пророци и велики посветени,
които са дошли преди Христа. Това не е вярно, защото сам
Христос на много места цитира Мойсей, Исайя, Данаил и
пр. Така че, тези думи имат подълбоко значение. Те трябва
да се разбират по следния начин: Низшите духове, които
господствали в човешката душа до идването на Христа, са
крадци и разбойници. Те не са водили човека в правилния
път на развитие, а са го водили по един крив път, с което
са ограбвали силите на човешката душа и са пречили за
нейното организиране и пробуждане на Божественото в нея.
Затова човечеството под тяхно влияние е слизало надолу в
гъстата материя, където е тяхното царство. Свързването на
човечеството с Христос освобождава човека от влиянието
на низшите същества, които са владеели човешките души,
и човек постепенно почва своя възход, почва да организира
силите на своята душа и постепенно се пробужда неговата
дълбока, Божествена природа.
Такова е значението на сватбата в Кана Галилейска,
казано в няколко думи. За нея може да се напише цяла
книга, но аз искам само да покажа окултния елемент, който
е скрит в нея, както и в цялото Евангелие.
41
Влад Пашов
ОБЩО ЗА СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ
Сватбата в Кана Галилейска е първото знамение на

Христос, но то не е изолирано, а е свързано с другите
шест знамения, които са описани в Евангелието на Йоана
до 11 глава. Това не са случайни и изолирани действия и
събития на Христа, защото в Неговата дейност няма нищо
случайно, а те са свързани в едно цяло и представляват
един жив организъм. Или те представляват един път,
който както всеки човек, така и човечеството като цяло
трябва да измине.
Както вече казах, аз нямам за цел да тълкувам
Евангелието, защото това е една огромна и непосилна
работа, която всеки сам трябва да направи за себе си. Аз
искам само да посоча, че Евангелията са окултни съчинения
и да посоча някои такива елементи и моменти в тях.
При разглеждането на Евангелията изхождаме
от принципа, че всичко преходно е само символ на
проявяващата се духовна действителност. Така че, зад
всички случаи, знамения и събития, които са действителни
исторически факти, ние трябва да открием една духовна
реалност, на която физическото е само една сянка и тази
сянка ще ни заведе при предмета.
Вече няколко пъти казах, че седемте чудеса или
знамения на Христос са стъпки в един път, който всеки
човек по отделно и човечеството като цяло трябва да
измине. Тези знамениястъпки са следните:
1. Сватбата в Кана Галилейска / 2 /
2. Изцелението на сина на царския служител / 4 /
3. Изцелението на схванатия в къпалнята Витесда / 5 /
4. Нахранването на петте хиляди души мъже / 6 /
5. Ходенето на Христос по морето / 7 /
6. Изцелението на сляпородения / 9 /
7. Възкресението на Лазар / 1 1 /
Така, както са дадени в Евангелието, тези знамения
като че ли са станали случайно. Но те не са случайни
42
явления. Те са фази на един процес, на един път, който
трябва да се измине.
Тук трябва да спомена, че след всяко знамение
следват словапоучения, които имат отношения към това
знамение, към тази стъпка. Така. че след всяко знамение
са дадени и правилата и методите как да бъде премината
дадената стъпка.
Така след сватбата в Кана Галилейска следва първото
отиване в Ерусалим, по случай празника на пасхата. Там
се развива случката в храма изгонването на търговците
от храма. Това е един много важен момент от дейността
на Христа. С това Той, така да се каже, обябява война на
света, на цезаровия култ, който организирал тази търговия
в храма. По повод на въпроса на юдеите, какво знамение
показва, като прави това, Той казва: Разрушете този храм
и Аз в три дни ще го въздигна. Тук Той отъждествява
Своето тяло, като въплътен Логос, с храма. Изгонването
на търговците от храма не е един единичен факт. С това
Христос казва, че всеки трябва да изгони тези търговци
от своя храм, да изнесе всички животни от него и да
остане само Божественото. След импулса, който даде за
развитието на човешкото самосъзнание при сватбата в
Кана Галилейска, сега идва очистването на храма. За да се
развие и укрепи самосъзнанието, азът, храмът, където той
обитава, трябва да бъде очистен от животинската природа.
И след това Христос поставя идеала на аза, че той трябва
да дойде до такова развитие, че да може да възстановява
храма, т.е. тялото си, ако бъде разрушено. То така трябва
да бъде проникнато от Божественото, че да го направи
безсмъртно, да може да се възражда от само себе си.
В 24 и 25 стих на втора глава е казано: "Но Исус не им
се доверяваше, защото познаваше всички человеци и защото
Той нямаше нужда да му свидетелства някой за човека,
понеже сам знаеше що има в човека". Тук ни е показано
с какви възможности разполага Христос. Чрез духовно
виждане Той прониква в душата на човека и го познава
така, както човекът сам не се познава. С това е посочил и
пътя на всеки човек това е идеалът за всеки човек.
43
Влад Пашов
В трета глава се говори за срещата на Никодим с

Христос. В тази среща Христос е казал много важни
и дълбоки мисли. Тази среща е интересна и за това,
че е станала нощем, което ще рече, че не е станала на
физическото поле, а в духовния свят. Там е казано: "Той
дойде при Исуса нощем". Както е дадена срещата, Исус е
сам без учениците, което във физическо отношение е много
рядко явление. Това е една среща, която всеки сам трябва
да направи с Христа в духовния свят, за да получи от
Него откровение за Тайната на човешкото Битие. В третия
стих се казва: "Исус в отговор му рече: Истина, истина
ти казвам, ако не се роди някой изново, не може да види
Царството Божие". Никодим пита, как може стар човек да
се роди. "Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако не
се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието
Царство". И понататък Христос описва качествата на
родения от Духа, като казва: "Роденото от плътта е плът, а
роденото от Духа е Дух. Не се чуди, че ти рекох, трябва да
се родите отново. Вятърът духа, дето ще и чуваш гласа му,
но не знаеш откъде иде и къде отива. Така е с всеки, който
е роден от Духа".
Родените от вода и Дух, родените от Бога, са посветените,
в които Божественото Аз е пробудено и е пълен господар
на всички обвивки, То ги прониква, трансформира ги и ги
преобразява. В 12 стих Исус казва: "Ако за земните работи
ви говорих и не вярвате, т.е. не можете да ги разберете,
как ще повярвате, ако ви говоря за небесните работи". И
понататък Исус казва: "И никой не е възлизал на Небето,
освен Този, Който е слязъл от Небето, сиреч Човешкият
Син, който е на Небето".
В тези няколко стиха е казано много, което се отнася
до строежа на човека. Човекът в своя строеж е троичен.
Физическият човек, това са трите обвивки физическото,
етерното и астралното тяло. След това идва духовният
или поправилно душевният човек, душата, която също е
троична в своето проявление. Тя се проявява в ума, сърцето
и волята. И найпосле Божественият човек е висшето Аз,
44
което е Духът в човека, който също е троичен в своето

проявление. В индуската окултна философия тези три
страни на висшата човешка природа се наричат Атма,
Буда и Манас. Според западната Окултна Наука те се
наричат Висшето себе, Духът на Живота и човешкият Дух.
В християнския езотеризъм те отговарят на Сина Божий,
Сина Человечески и Святия Дух. И когато Христос казва,
че никой не е възлязъл на Небето, освен Този, Който е
слязъл от Небето, сиреч Човешкият Син, Той подразбира,
че само човешкият Дух може да се издигне до Божествения
свят. И понататък казва: "Както Мойсей издигна змията в
пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкия Син, та
всеки, който вярва в Него, да има Вечен Живот". Змията,
която Мойсей издигна в пустинята, има отношение към
човешкия ум, който той издигна. Също така сега трябва
да бъде издигнат човешкият дух, та всеки, който вярва в
него, да има Вечен Живот. Така думата вяра е употребена
в смисъл, който познава Човешкия Син, който е свързан
с Него, той ще има Вечен Живот. Защото Човешкият Син
е Духът на Живота. Синът Человечески е Божествената
Мъдрост, която работи и организира света.
Ето какво казва Учителят по този въпрос: "Христос
казва: Които чуят гласа на Сина Человечески, ще
възкръснат". Може да ви се види чудно, че не е казано,
че които чуят Гласа на Бога, те ще възкръснат, а се казва,
които чуят гласа на Сина Человечески. Син Чловечески е
Божествената Мъдрост и които чуят гласа на Мъдростта,
ще възкръснат.
"Синът това е Висшият Разум, това е Божествената
Мъдрост, в която човек трябва да вярва разумният живот,
в който човек трябва да вярва, да го възприеме в себе си
и да го приложи. Божият Син, Човешкият Син, това е
Божествената Мъдрост, изявена в своята целокупност. А
тази целокупност е това, което индусите наричат Татвас.
Това е енергията, която изтича от Любовта, от Отца и
движи цялата вселена. И всички наши желания се дължат
на тази сила, която със струите си прониква всички наши
45
Влад Пашов
тела. Тази сила, която слиза отгоре и произтича от Любовта,
може да се използва само от онези, които имат съзнателен
живот. След като се свържете с този Божествен закон, тази
енергия ще потече във вашите души".
От 16 до 22 стих Христос развива идеята за Единородния
Божий Син, че е пратен в света, за да не погине всеки, който
вярва в Него, т.е. всеки, който Го познава. И после казва:
"Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но
за да бъде светът спасен чрез Него". Още отначало Той
развива идеята за своята мисия спасението на света. А
ще бъде спасен всеки, който повярва в Единородния Син. А
всеки, който не повярва в името на Единородния Божи Син,
е осъден. Понататък развива мисълта, че осъждането е в
това, че хората обикнали повече тъмнината от Светлината.
Тук всяка дума е пълна със смисъл и значение, но нямам
възможност всичко да цитирам.
От 30 до 36 стих Йоан Кръстител говори за Божия Син
и пак изнася това, което Христос казва в горецитираните
думи. Това са също думи, пълни с дълбок смисъл и
значение. Ще цитирам само последните три стиха: "Защото
Този, Когото Бог е пратил, говори Божиите думи, понеже
Той не Му дава Духа с мяра. Отец люби Сина и е предал
всичко в Неговата ръка. Който вярва в Сина, има Вечен
Живот, а който не слуша Сина, няма да види живот, но
Божият гняв остава върху него".
Това са все думи, изказани на един класически окултен
език, при което всяка дума има смисъл и значение. И ако
трябва да се преведат на съвременен език, трябва да се
напише цяла серия от томове, или, както казва накрая
Йоан: "Ако трябваше да се напише всичко, което Христос
е говорил, няма да стигнат всичките книги на света".
Смисълът на окултния език е в това, че с малко думи се
изказват много неща. Защото този език е синтетичен.
В 4 глава се описва как Исус пътува от Юдея до
Галилея и минава през Самария. Там, при Якововия
кладенец се среща с една самарянка. В разговор с нея
Христос изказва много дълбоки истини: "Исус в отговор
46
й каза: Ако би знаела Божия дар и Кой е Онзи, Който ти

казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти
дал Жива Вода". В 14 стих казва: "Който пие от Водата,
която Аз ще му дам, няма да ожъднее до века. Но Водата,
която ще му дам, ще стане в него Извор на Вода, която ще
извира за Вечен Живот".
От 21 до 24 стих са казани много важни думи: "Казва
й Исус: Жено, вярвай Ми, че иде час, когато нито само в
този хълм, нито в Ерусалим ще се покланят на Отца. Вие се
покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на
онова, което знаем. Защото спасението е от юдеите. Но иде
час и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят
на Отца в Дух и Истина, защото такива иска Отец да бъдат
поклониците Му. Бог е Дух и ония, които Му се кланят, с
Дух и Истина трябва да се кланят". Тук ясно е подчертана
мисълта, че в Дух и Истина трябва да се служи на Бога, а
не по форма в тази или онази църква.
Понататък, когато жената повдига въпроса за Месия,
Исус й казва: "Аз, Който се разговарям с тебе, съм Месия".
С този стих Христос сам отговаря на онези, които считат,
че Той не е Месия. Споменавам това, защото има някои,
които считат, че Исус не е Месия и че Месия един ден щял
да дойде след хиляди години.
3.2. ВТОРОТО ЗНАМЕНИЕ

ИЗЦЕЛЕНИЕТО НА СИНА НА
ЦАРСКИЯ СЛУЖИТЕЛ
Към края на 4та глава се описва, че Исус отишъл от

Юдея в Галилея и пак в Кана Галилейска изцерява сина
на царския служител. Това е второто знамение, което Исус
извършва.
Между първото и второто знамение Исус изказва
ред мисли, идеи и учения. Синът на царския служител е
човешкият ум. След като Христос е дал подтик за развитие
47
Влад Пашов
на човешкото самосъзнание и е внесъл нов елемент и нови

сили в човешкото сърце, и след като е очистил храма,
с изцеряването на сина на царския служител Той дава
подтик на човешкия ум да се развива. Тук забележителното
е, че Исус, без да отива при болния, той оздравява. Само
казва на царския чиновник: "Иди си, син ти е жив". Човекът
повярвал в думите, които Исус му казал и си отива, и
намира сина си оздравял. За изцелението на човешкия
ум не е необходимо физическо присъствие на Христос.
Достатъчно е да повярва човек в думите Му, за да оздравее
синът му. Вярата е качество на човешкия ум. Ум, който
няма вяра, е болен.
След първото знамение се казва: "И като наближаваше
пасхата на юдеите, Исус възлезе в Ерусалим".
3.3. ТРЕТОТО ЗНАМЕНИЕ

ДИГНИ ОДЪРА СИ И ХОДИ
След второто знамение, в началото на пета глава се

казва: "Подир това имаше юдейски празник и Исус влезе
в Ерусалим". След това се описва чудото в къпалнята.
Казано е: "В Ерусалим, близо до Овчата порта, се намираше
къпалия, наречена по еврейски Витесда, която имаше пет
преддверия". После се казва, че имало много болни и че
ангел Господен от време на време слизал и размътвал
водата и който пръв влизал, оздравявал. В петия стих е
казано: "И там имаше един човек, болен от 38 години".
Исус го вижда, че лежи и го пита иска ли да оздравее.
Той Му обяснява, че няма кой да го спусне във водата,
когато се размътва. Исус му казва: "Стани, дигни одъра си
и ходи". И на часа човекът оздравял, дигнал постелката си
и почнал да ходи. А този ден бил събота.
Много тайни са скрити в този разказ. Ще цитирам
едно изказване на Учителя. Той казва: "Стани, дигни одъра
си и ходи. Това се отнася до всички съвременни хора.
Съвременният свят е една голяма болница, в която всички
хора боледуват и чакат дано се вредят да се окъпят, за да
48
се излекуват. Всяка година Бог слиза в тази болница и

на всекиго по отделно казва: Дигни одъра си. Къпалнята
представя благоприятните условия в живота. Като е дошъл
на Земята, човек не трябва да чака благоприятни условия
за работа, а да работи при всички условия.
Дигни одъра си. Това се иска днес от всички хора.
Така е казал Христос на онзи, който е лежал 38 години.
Така казва и днес на всички хора, които лежат и очакват
на близките си да им приготвят ядене, да ги очистят, да
задоволят всичките им нужди. Царството Божие не е за
тези, които лежат на одър. Христос постоянно минава
покрай тях и им казва: Дигни одъра си, откажи се от
прислугата на вашите ближни".
Схванатият, който е лежал 38 години, е бил с
парализирана воля. И Христос като му казва "стани",
въздейства на неговата воля, придава й нова енергия, за да
придобие сила да стане и да ходи. Така с излекуването на
този болен, Христос въздейства на всички хора да усили
волята им, която е парализирана вследствие на минали
грехове. Затова Христос му казва: "Ето, ти си здрав, не
съгрешавай вече, за да не те сполети нещо полошо".
Интересен е фактът, че Христос извършва изцеряванията
обикновено в събота. Това не е случайно явление. И при
изцеряването на схванатия в къпалнята това става пак
в събота. Събота е ден на Сатурн, а Христос е Логосът,
Духът на Слънцето, който носи живот на всички същества.
А Сатурн е планета, противна на живота, планета, която
отнема живота, защото тя, като планета, носи студени
вибрации, които препятстват на проявите на живота. С
това, че Христос извършва Своето изцеряване в събота, Той
противодейства на сатурновото влияние върху хората, което
е причина за техните болести и внася в тях слънчевото
влияние, което носи живота. Понеже нищо от дейността на
Христос в Евангелието не е случайно и произволно, то и
изцелението в събота не е случайно явление. С това ни се
показва, че Христос противодейства на сатурновото влияние
в света, което парализира човешката воля и отнема живота
на хората, който е проява на Слънцето, което е Христос.
49
Влад Пашов
След това изцерение Христос е изказал много и н
тересни мисли за отношението на Сина към Отца. Той
казва: "Отец Ми работи досега и Аз работя". Работата и
дейността са резултат на волята. С тази мисъл Христос
дава импулс на волята на човека, за да противодейства на
сатурновото влияние, което в своето низходящо влияние
предразполага човека към леност, към мързел, отпуснатост
и песимизъм.
Понататък Христос развива Учението за отношението
на Сина към Отца. Според дълбокото окултно разбиране,
за което цитирах порано някои мисли от Учителя, Божият
Син, Човешкият Син, това е Божествената Мъдрост, която
работи в света, а Отец е Божествената Любов, която също
работи. И както Любовта твори в света и работи, така и
Мъдростта работи и организира света. "Защото Отец люби
Сина и Му показа все, що върши сам. Понеже както Отец
възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява
тези, които иска".
"Защото Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди
всичко, за да почитат всички Сина, както почитат Отца".
Тук е разкрита Тайната, че Божествената Мъдрост, която
произлиза от Божествената Любов, ръководи съдбините на
света и организира световния творчески процес.
Понататък Христос казва: "Истина, истина ви казвам,
който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е
пратил, има Вечен Живот и няма да дойде на съд, но е
преминал от смърт в живот. Истина, истина ви казвам,
иде час и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия
Син и които го чуят, ще оживеят. Защото, както Отец има
живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот
в Себе Си, и дал Му е власт да извършва съдби, защото е
Човешки Син".
В тези няколко мисли всяка дума е пълна със смисъл и
значение, защото Евангелието е написано на един окултен
език, който е синтетичен и всяка дума има смисъл сама
по себе си, и е начало на нови мисли и идеи. Тук ни се
разкриват Тайните и възможностите на Божествената
50
Мъдрост, която ръководи и организира световното развитие,

и направлява закона на кармата. Затова е казано: "И дал
му е власт да извършва съдба".
Думите "Истина, истина ви казвам, иде час и сега е,
когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които го
чуят, ще оживеят" показват, че от този момент Божествената
Мъдрост почва да действа посилно върху хората, като им
показва Пътя към Вечния Живот. Всички съвременни хора
са мъртви по отношение на Вечния Живот. И само, които
чуят гласа на Мъдростта, ще придобият Вечния Живот. И
Учителят казва някъде, че Мъдростта може да ни въведе
в Царството Божие. И затова е казано в Писанието:
"Търсете Царството Божие и всичко друго ще ви се
приложи". Същият смисъл има и формулата на Учителя:
"Само светлият Път на Мъдростта води към Истината. В
Истината е скрит Животът".
3.4. ЧЕТВЪРТОТО ЗНАМЕНИЕ

НАХРАНВАНЕТО НА ПЕТТЕ ХИЛЯДИ
В шеста глава е описано четвъртото знамение

нахранването на петте хиляди души. В четвъртия стих
е казано: "А наближаваше юдейския празник на пасхата".
Знаменията на Христа предшестват даден празник на
юдеите, което не е случайно явление. Нахранването на
петте хиляди души е четвъртото знамение, четвъртата
стъпка по пътя на духовното развитие. С това знамение
е казано много нещо. С първото знамение се дава импулс
за развитието на човешкото сърце, с второто знамение се
дава импулс и нова енергия за развитието на човешкия
ум. С третото знамение се дава импулс за укрепване на
човешката воля. С това се създават условия за развиването
на човешкото самосъзнание, за развиването на аза в
човешката душа, с което човек започва да се чувства като
самостоятелна личност, със собствено сърце, ум и воля и
като работи с тях, ще придобие своята свобода.
51
Влад Па шоп
Знамението за нахранването на петте хиляди се описва

и в четирите Евангелия. Само че в Евангелията на Матей
и на Мрако се описва още едно нахранване на четири
хиляди души, което липсва в Евангелието на Лука и Йоана.
В тези, последните Евангелия, се описва само нахранването
на петте хиляди души. Това не е случайно, както няма
нищо случайно в Евангелието. Също така не са случайни и
числата пет хиляди, четири хиляди и другите числа, които
се употребяват в този разказ. При нахранването на петте
хиляди се казва, че имало пет хляба и две риби и след като
се нахранили всички с тези пет хляба, останали къшеи,
от които се напълнили 12 коша. За да се разбере тайната,
която е скрита във всички тези числа, трябва да проникнем
за малко в тайната на числата.
Преди да се спра накратко върху тайната на числата,
за които се говори тук, ще кажа следното. Знаменията,
които Христос е правил, имат две страни: от една страна те
са факти от нашия сетивен свят, исторически факти, а от
друга страна те са духовни процеси, които имат отношение
както към вътрешния живот на човешката душа, така и
към историческото развитие на човечеството. Така че,
това, което Евангелията ни съобщават, са действителни
исторически събития. Но историческите събития от този
род са едновременно външни исторически събития и
същевременно събития и процеси от духовния свят. Така
че, във всеки разказ в Евангелието се намира, така да се
каже, една част Небе. В подробностите, които принадлежат
на външния сетивен свят, е скрит един духовен образ, едно
първично явление, един свръхсетивен свят, едно Божествено
действие. Така че, сцените на Евангелието са едновременно
сетивни и свръхсетивни процеси, история и свръхистория.
Да се вижда само външното, това е материализъм; да се
вижда само духовното, това е отвлечен символизъм.
Във времето, когато са писани Евангелията и в цялата
древност, на числата се е гледало с подруго разбиране. Те
не са били разглеждани само като количества, но и като
качества. Всяко число е било едно индивидуално същество.
52
Разликата в големината и количеството, които две числа

изразяват, не е така важна, докато хората са чувствали
различието на същностите. Съществените, качествените
значения на отделните числа, са играли особено голяма
роля във философията на Питагор и преди него в Египет
и Халдея, където той премина своето ученичество. Според
това схващане числата са имена на същества, а не само
формални обозначения за количества. Библията, както и
всички други древни религиозни документи, почиват на
едно такова схващане за числата. Така например и числата
пет хиляди и четири хиляди не трябва да се разбират
непременно в количествено отношение. За да разберем
какво се крие зад тези числа, трябва да направим една
малка екскурзия из историята на света, в историята на
културното развитие на човечеството.
Знаем, че според Библията светът е създаден в 7 дни.
Но ние знаем, че това не са обикновени дни, а космически
периоди. Също така и културното историческо развитие на
човечеството протича през седем дни седемте културни
епохи. И тогава това, което става в третия ден, стои под
знака на числото три хиляди. Хората от четвъртия ден са
четири хиляди, а хората от петия ден са пет хиляди и т.н.
Между седемте световни дни, четвъртият като среден играе
особено важна роля.
Има едно прадревно предание, според което Христос се
е родил в четирихилядната година от сътворението на света.
Това предание може да се разбере само в светлината на
Окултната Наука. Христос действително се е родил, станал
е човек в четирихилядната година на световното развитие.
Само че, това число трябва да се чете не количествено, а
качествено. Тогава то означава: Христос е станал човек в
средата на времената, в средния ден, в четвъртия ден от
световната история.
Трябва да прибавим, че всеки един от световните
исторически дни се е намирал под влиянието на един
зодиакален знак и в течение на този денпериод Слън
цето е преминавало през определен зодиакален знак.
53
Влад Пашов
Слънцето изминава един зодиакален знак за две хиляди и
сто и шестдесет земни години. Това определя един ден от
културноисторическото развитие на човечеството. Това се
дължи на така наречената проекция на равноденствената
точка, т.е. изоставането на равноденствената точка по
отношения на съзвездията, което изоставане е равно на около
50 секунди за година. И така, в течение на 2160 години
равноденствената точка се премества от един знак в друг. И
в продължение на 12 по 2160 години, тази равноденствена
точка обикаля цялото небе. Целият този път продължава
25920 години, което се нарича една платоническа година.
Седемте дни на световноисторическия процес, това са
7 т е културни епохи, през които преминава развитието на
човечеството след атлантския период. Първият ден отговаря
на индуската култура, която се намира под влиянието на
знака Рак. Вторият ден отговаря на персийската култура,
която се намира под знака Близнаци. Третият ден отговаря
на египетскохалдейската културна епоха, която се намира
под влиянието на знака Телец. Четвъртият ден отговаря
на гръколатинската културна епоха, което се намира под
влиянието на знака Овен. Петият ден отговаря на културата
на съвременните европейски народи, която се намира под
влиянието на знака Риби. Първата култура е обозначена с
числото хиляда, втората с числото две хиляди, третата с
числото три хиляди, четвъртата ~ с числото четири хиляди, а
петата с числото пет хиляди. Това има своето кабалистично
значение, върху което сега няма да се спирам.
Примери с такива числа има на много места в Библията.
Така например, когато Мойсей се намирал с чзраилския
народ в полите на планината Синай и той се качва на
върха на планината да получи десетте Божии заповеди.
Понеже се забавил няколко дена, народът долу, който бил
излязъл от Египет и е бил запознат с култа на Е,.ка или
на Телеца, си направил златен телец. Това принадлежи на
третия ден, т.е. на египетската култура. И Мойсей, като се
връща и вижда това, избива 3 хиляди мъже, които се били
разбунтували. В Библията е казано: "В онзи ден паднаха
три хиляди мъже". Това са онези, които принадлежат към
54
Египет. В унищожението на трите хиляди ни е посочено
унищожението, пресичането на египетското влияние, което
принадлежи на третия ден, всред еврейския народ. Ако
погледнем на въпроса кабалистически, числото три хиляди
не ни дава числото на убитите, но то ни показва коя същност
е унищожена чрез наказанието, извършено от Мойсей.
Веднъж на пророк Илия била дадена една странна,
строга заповед от Бога. Той трябвало да постави на тяхната
служба трима человека: Хазаел за цар на Сирия, Йеху
за цар на Израил и Елисей за свой собствен приемник, в
служба на пророк. И казано е понататък в заповедта: "И
трябва да стане така, че който се спаси от меча на Хазаел,
него ще убие Йеху, а който се спаси от меча на Йеху, него
ще убие Елисей. И ще оставя седем хиляди от Израиля:
всички колена, които не се поклониха пред Ваал и всяка
уста, която не го е целунала".
Едно правилно разбиране на числото седем хиляди ни
дава ключа за разбирането на цялата история. Седемте хиляди
са хората на крайната епоха, хората на седмия ден, онези,
които ще издържат мировия съд, който е съдът на самата
мирова история. Много неща в човечеството не ще стигнат
до последния час. Голяма част от човечеството ще загине
преди това, защото не ще може да върви в крак с темпа на
мировото развитие. На пророк Илия е възложена задачата да
подготви последния час на мировото развитие, да разгърне
в човечеството неумолимата воля, пред която всичко, което
не може да върви в крак с развитието, трябва да загине.
Който служи на последния етап на бъдещето, трябва преди
всичко да противостои с неумолима строгост на всичко,
което принадлежи на миналото. Тримата следовници на
Илия имат за задача да изтребят миналото на Израил, което
в случая символизира човечеството и неговото развитие,
защото се касае за седем хиляди души, за целта на земното
развитие. Задачата на Мойсей стои в числото четири хиляди,
той трябва да въведе човечеството в четвъртата културна
епоха, а задачата на Илия е в числото седем хиляди. Мойсей
има за задача да подготви близкото бъдеще, а Илия има за
задача да подготви найдалечното бъдеще.
55
Влад Пашов
Тези примери ни дават ключа за разбирането на

разказа за нахранването на петте хиляди и четирите хиляди.
Нахранването на петте хиляди мъже, за които говорят и
четирите Евангелия, са живущите в петия ден, в петата
културна епоха, която е нашата настояща културна епоха.
С това нахранване е показано, че Христос е, Който действа
както в течение на четвъртия ден, на четвъртата културна
епоха, така и в петия ден, на петата културна епоха. Неговата
сила е, която храни човечеството на петата културна епоха в
пътя на неговото развитие. А петте ечемичени хляба и двете
риби показват, че тази Христова сила, която стимулира
развитието на това човечество, ще се предаде чрез петте
сетива, емблема на която са петте ечемичени хляба.
Ечемичените хлябове показват, че тези проводници на
Христовата сила не са от найдоброкачествените, какъвто е
пшениченият хляб, но все пак са проводници на тази сила,
за да може да нахрани хората на нашата епоха. А двете
риби, това са новите чувства (сетива), които постепенно ще
се развиват в течение на петата културна епоха. Това са
интуицията и предчувствието. А 12те коша с укрухите, които
са събрани от учениците след нахранването, представят 12
типа хора, които са яли на трапезата. Укрухите, с които
се напълниха дванадесетте коша, представят материята, от
която са изградени телата на 12 те типа хора. Или още, те
представляват материята, която изгражда тялото на човека
от петия ден. Защото човешкото тяло е построено по образец
на космоса, на космичния човек, където 12те зодиакални
знаци представят 12те части на това велико тяло. Тези 12
части, намиращи се под влиянието на 12те зодиакални
знаци, образуват човешкото тяло. Те са 12те коша, които са
изпълнени с укрухите. В случая укрухите, това е материята,
която е станала носител на Живота, който излиза от Христа
и преминава в хората на петия ден. И като продукт на
творческия процес на Живота са укрухите, от които е
съградено човешкото тяло и неговите 12 части. Защото
Животът е първичното проявление на Битието, а материята
е продукт на творческия процес на Живота. Животът не
56
е резултат на обмяната на веществата, но обмяната на

веществата е резултат на творческия процес на Живота.
Това е проблем, който бъдещата наука ще докаже научно.
В разказа за нахранването са загатнати още много
тайни, свързани с развитието на човечеството. Посочено е,
че нахранването на петте хиляди става при настъпването
на нощта. Интересна е и обстановката, при която става
нахранването. Това не са неща случайни и без значение. У
Матея е казано: "Вечерта учениците Му дойдоха при Него
и рекоха: Тук мястото е пусто и нощта настъпва, отпусни
народа от Тебе" (Матей, 14;15). А Марко в 6 глава, от 31
до 35 стих казва: "Да отидем настрана в пусто място, да си
починете малко... Когато денят беше към края, пристъпиха
учениците Му при Него и рекоха: Тук е пусто и денят
свършва, отпусни ги от Тебе". Лука в 9та глава, 11 стих
казва: "Денят започна да преваля". А Йоан само казва:
"Исус се изкачи на хълма и седеше с учениците Си. Исус,
като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на
Филипа: Отгде да купим хляб, за да ядат тия?" След като
Му съобщават, че има пет хляба и две риби, Той казва:
"Накарайте човеците да насядат. А на това място имаше
много трева. И тъй, насядаха около пет хиляди мъже на
брой. Исус, прочие, взе хлябовете и като благодари, раздаде
ги на седящите. Така и от рибите, колкото искаха. И като
се наситиха, казва на учениците Си: Съберете останалите
къшеи, за да не се изгуби нищо" (6;512).
Забележително е, че Христос сам раздава хляба на
народа, а учениците събираха укрухите. След това Исус
се оттегля сам на хълма. "А когато се свечери, учениците
Му слязоха на езерото". Че нахранването е станало вечер,
при настъпването на нощта, това ни показва, че имаме
един процес, който е станал в духовния свят. В духовния
свят Христос нахранва човечеството на петия ден. Това е
показано и от думите на Йоан, че на мястото имаше трева.
С това е показано, че нахранването е станало в етерния
свят, като е въздействано на етерното тяло на човеците,
което е носител на Живота. Това не значи, че не е станало
57
Влад Пашов
едно физическо нахранване. Защото всичко преходно е
символ на един духовен процес, който става.
Според Окултната Наука, когато човек е в будно,
дневно състояние на съзнанието, непрекъснато става
едно разрушаване на неговото физическо тяло, особено
на нервната система и човек пред погледа на ясновидеца
прилича на пусто място, на изсъхнала ливада. А когато
човек спи, тогава астралното тяло, което е причина за тези
разрушения, излиза от физическото тяло и остава само
етерното тяло, което е носител на Живота. То възстановява
всички разрушения през деня, тогава имаме един процес на
творчество и растеж, и човек прилича на зелена ливада, на
място, покрито със зелена трева. Това е също едно указание,
че нахранването е станало в етерния свят, паралелно с един
физически процес на нахранване.
Нахранването на четирите хиляди е станало през деня,
при друга обстановка. Там когато учениците казват на
Христос, че хората нямат нищо за ядене, Той им казва:
Дайте им вие да ядат. И след това Христос благослови
хляба, разчупи го и го предаде на учениците, а те нахраниха
с него народа. Също така и тук са имали на лице седем
хляба и малко риба.
Въпросът с тези две нахранвания може да се разгледа
и от друго гледище, което също отговаря на една космична
действителност, а не на една абстрактна, умствена
спекулация. На небето има 12 зодиакални знаци и 12
съзвездия, през които минава Слънцето в своето видимо
движение. През деня седем от тези съзвездия са над
хоризонта, а пет са под хоризонта. А през нощта имаме
обратно седем са под хоризонта, а пет са над хоризонта. Във
времето на Христос, в четвъртата културна епоха, Слънцето
е минавало през знака Овен и е било към края. Така че,
при изгрева на Слънцето в началото на пролетта, Слънцето
е в знака Овен, зад него се подава знакът Риби, който в
астрологията се символизира с две риби. Следователно,
петте хляба, това са петте нощни знаци на зодиака, а двете
риби ни загатват за знака Риби, който бавно се приближава
58
ма хоризонта. 12те знака на зодиака са небесни кошове с
хляб. От тях струи хранително небесно благословение. При
нощното нахранване на петте хиляди мъже на небето стоят
пет съзвездия, които са петте хляба. Първият знак на деня
е Овенът, зад който се подават Рибите, в който Слънцето
влиза в следващата епоха. В четвъртата културна епоха
съзвездието Риби е било последното съзвездие от петте
нощни съзвездия. То бавно се приближава към хоризонта.
И в катакомбите Христос е бил изобразяван в образа на
риба, като едно предчувствие на бъдещето.
Гръцката дума, отговаряща на нашата дума риби,
съдържа цялото име на Христос, като всяка буква от тази
дума се счита за начало на следните думи Исус Христос,
Син Божи, Спасител.
По времето на Христа съзвездието Риби бавно отивало
към изгрева. То бавно напредвало от съзвездие на нощта
към съзвездие на деня. Между петте нощни съзвездия са
били и двете риби, а към седемте дневни съзвездия се
прибавяло вече малко от образа на рибите. Така че, до
петте хляба на нощното нахранване имаме две риби, а при
седемте хляба на дневното нахранване имаме малко риба.
При нахранването на петте хиляди останали пълни
12 коша. Това са 12те знака на зодиака, от които струи
небесната храна. Вярно е, че през нощта могат да се видят
да светят само пет съзвездия от зодиакалните, но през
нощта душите на хората не са в телата, с очите, на които
те виждат външния блясък на звездите. Тогава душите
се намират в самите звездни сфери. Въпреки, че седемте
дневни съзвездия са под хоризонта, те също са видими за
душите през нощта. Всички звездни кошове са отворени и
след станалото нахранване всички 12 коша остават пълни.
При нахранването на четирите хиляди остават пълни
седем коша, толкова, колкото хляб има. От небето струят
своето благословение седемте съзвездия. И тези седем
коша, които през деня стоят над хоризонта, не се изпразват.
Седемте хляба могат да бъдат изядени, но те стават като
седемте пълни коша.
59
Влад Пашов
Това нахранване на петте хиляди, като стъпка на

духовното развитие е четвъртата стъпка. Тук се пробужда
човешката душа, която ще се развие в течение на петата
културна епоха и получава импулса на Христос за това свое
развитие. Нахранването на петте хиляди дава стимул за
развитието на душите в течение на петата културна епоха.
3.5. ПЕТОТО ЗНАМЕНИЕ

ХОДЕНЕ ПО ЕЗЕРОТО
Непосредствено след нахранването на петте хиляди,

след този импулс, даден на душевното развитие на чове
чеството, следва петото знамение на Христа ходенето по
езерото, което представя петата стъпка в Пътя на духовното
развитие на човека.
Това пето знамение на Христос е описано по следния
начин в Евангелието на Йоана: "Когато се свечери, уче
ниците Му слязоха на езерото", а Христос се беше оттеглил
на хълма сам. "И влязоха в ладията и отиваха отвъд
Капернаум. И беше се вече стъмнило, а Исус още не беше
дошъл при тях; и езерото се вълнуваше, понеже имаше
силен вятър. И като бяха гребали 25 или 30 стадия, видяха,
че Исус ходеше по езерото и се приближава към ладията; и
уплашиха се. Но Той им каза: Аз съм, не бойте се! Затова
бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се
намери при сушата, към която отиваха" (6;1621).
Езерото, по което пътуват учениците с ладията,
символизира астралния свят, който е подобен на развъл
нувано море, в непрекъснато движение. Че Исус ходи
по водата, това буквално е вярно, но също показва и
преминаването на Христа през астралния свят, където
вижда учениците и се насочва към тях. Те едновременно
правят две пътувания едно по физическото езеро и друго
в астралния свят. Те са били в едно състояние, средно
между сън и будност. И когато виждат Христос, че ходи по
водата, когато Го виждат в астралния свят, те не могат да
60
Го познаят и се уплашват. Но когато им казва: Аз съм, те по

гласа Го познават и искат да Го вземат в ладията, но тутакси
ладията се намира на сушата. Фактически те са стигнали
брега и същевременно са излезли от това състояние между
будност и сън, и са станали напълно будни.
Като пета стъпка в духовния Път, това показва, че
душата, след като е получила импулс за своето развитие
от Христос чрез нахранването, при петата степен тя вече
прави опит да преминава съзнателно в духовния свят, но
още с една неувереност. И когато среща Христа, Който
в случая представя Духа и въобще възвишено същество,
тя се уплашва. Но когато й се обажда, тя Го познава и се
съединява с Него, и се връща във физическия свят. Тук
ни е описана една среща на ученика с неговия Учител
в астралния свят. Учениците са описани, че са в лодка.
Лодката в този случай е физическото съзнание, с което
учениците са проникнали в духовния свят. А Христос
Учителят ходи по вълните на езерото без лодка. Това
показва, че Той е в духовния свят, с присъщо на духовния
свят съзнание. И затова Неговият образ е изменен и те не
Го познават. Но когато казва "Аз съм", те чуват гласа Му
и Го познават. А гласът е свързан с етерното тяло. Значи,
Христос, Учителят е бил в духовния свят със Своето етерно
тяло и затова не са Го познали.
На другия ден, по повод нахранването, Исус изнася
учението за Хляба и Живота, като казва: "Аз съм Хлябът на
Живота. Който дойде при Мене, няма да огладнее и който
вярва в Мене, няма да ожаднее". Понататък на няколко
пъти повтаря: "Аз съм Хлябът на Живота, Който е слязъл
от Небето. Ако яде някой от този Хляб, ще живее във век.
И Хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще
дам за живота на света". И понататък казва: "Истина,
истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син
и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си. А който се
храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има Вечен Живот. И
Аз ще го възкреся в последния ден. Защото Моята плът е
истинска храна и Моята кръв е истинско питие. И който
61
Влад Пашов
се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в

Мене и Аз в него. И както живият Отец Ме е пратил и Аз
живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще
живее чрез Мене. Този е Хлябът, който е слязъл от Небето.
И онзи, който се храни с този Хляб, ще живее във век, а не
както бащите ви, ядоха манна и измряха". И понеже някои
се съблазнили от тези думи, Той добавил: "Духът е, който
дава Живот, плътта нищо не ползва. Думите, които съм ги
говорил, Дух са и Живот".
В тези няколко изречения е вложена толкова дълбока и
необятна Мъдрост, която не може да се обхване и разбере
от човешкия ум. За да бъде разбрана, тя трябва да се
преживее. Както, колкото и да разправяте на гладния за
качествата на хляба, това нищо няма да го ползва, докато
не го опита. Само живият опит е, който прави нещата
познати и разбрани. Това не е една абстрактна философия,
а един живот, който трябва да се опита и преживее, за да
бъде разбран. Казано с една дума, смисълът на горното
учение за Живия Хляб е, че ние трябва да приемем Христа
в себе си и тогава ще имаме Вечен Живот. А в случая
Христос, това е висшето Божествено Начало, Което трябва
да се пробуди в нас. Но за да се пробуди това Божествено
Начало в нас, то трябва да се нахрани с Живия Хляб,
слязъл от Небето, Който е Логосът, въплътеното Слово.
Понеже става въпрос за Вечния Живот, той се добива,
когато приемем Божествената Мъдрост в себе си, която не
е само една празна теория, но една жива есенция, която
изтича от Божествения Дух и която прониква цялото Битие.
Тя е истинска храна за онези, които са тръгнали по Пътя
на съвършенството. Това е Еликсирът на средновековните
алхимици. Защото всяка една духовна реалност има свое
външно проявление, свое материално проявление. Външното
материално проявление на тази Божествена есенция, която
носи Вечния Живот, е Еликсирът на Живота, който не е
една празна приказка, но една реалност, която всеки, който
тръгне в Пътя на окултното развитие, може да я опита.
В следващата седма глава е описан един много
забележителен факт, който може да бъде разбран само в
62
светлината на Окултната Наука. Във втори стих е казано:

"А наближаваше юдейския празник на шатроразпъването".
Братята на Исус били решили да отидат в Ерусалим на
празника и канят Исус да отиде с тях. В пети стих се
казва: "Защото нито братята Му вярваха в Него". "Исус им
отговори: Моето време още не е дошло, а вашето винаги е
готово. И им казва: Възлезте вие на празника. Аз няма още
да възляза на този празник, защото времето Ми още не се
е навършило. И като им рече това, остана си в Галилея. А
когато братята Му бяха възлезли на празника, тогава и Той
възлезе, не явно, а тайно някак си". Това е стихът, за който
искам да кажа няколко думи, за да се разбере неговия
окултен смисъл.
"Като им рече това, Той си остава в Галилея, а когато
братята Му възлязоха и Той възлезе, не явно, а тайно
някак си". Ако се вземат тези думи буквално, това значи,
че Исус е излъгал братята Си и е отишъл на празника.
Но това е невъзможно. Но как може човек като Него,
Който е известен и познат на всички, скритом да отиде в
Ерусалим? Значи, друг е символът на това отиване. Исус
с физическото Си тяло е останал в Галилея, но със Своето
духовно тяло, което Той може да направи видимо физически
и да извършва физически действия, да говори физически,
Той е присъствал на празника в Ерусалим. Това е смисълът
на думите "Той възлезе на празника не явно, а тайно някак
си". Думата тайно, преведена на латински, значи окултно
някак си, т.е. по тайнствен начин, за който не се говори
открито. Това е възможно за такива духове като Христос.
Това е възможно и за някои високо издигнати посветени
от човешката раса. Христос и друг път се явявал по такъв
начин между народа. Това е посочено с думите: Когато
юдеите искаха да го хванат, Той се изплъзна от ръцете
им, скри се и т.н. Тези неща стават ясни, само когато се
разберат в горепосочения смисъл.
В храма Исус говори на народа, че учението, което
изнася, не е Негово, а на Онзи, Който Го е пратил, т.е. на
Отца. И като говори за учението, че е дадено от Бога, казва:
63
Влад Пашов
"Аз Го познавам, защото съм от Него и Той Ме е пратил. И

в 30 стих е казано: И те искаха да Го хванат, но никой не
тури ръка на Него, защото часът Му още не беше дошъл.
Тук пак е показано, че Той не присъства грубо
физически, говори в храма, видим е, без да е с грубото
физическо тяло. Затова не Го хванали, защото когато
поискали да Го хванат, Той изчезнал. В 44 стих пък е
казано: "Някои от тях искаха да Го хванат, но никой не
тури ръце на Него". Тук не се говори нищо за учениците,
като че те не са с Него. И в началото на 8 м а глава се
казва: "А Исус отиде на Елеонския хълм. И рано сутринта
пак дойде в храма. Всички люде дойдоха при Него и Той
седна, и ги поучаваше". След това се описва, че фарисеите
Му довели една жена, хваната в прелюбодейство. И когато
я обвиняват, Исус се наведе надолу и пишеше с пръст на
земята. И като постоянстваха да Го питат, какво ще каже
за тази жена, Той се дигна от земята и им каза: Кой от
вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък на нея. И пак се
наведе долу и пишеше на земята. Това писане не е едно
обикновено явление, а крие дълбок смисъл Христос пише
на земята с пръстите си.
Ще приведа няколко мисли от Учителя за този стих.
Той казва: "Когато Христос пишеше на земята, Той е
написал свещени думи, които не могат да се вместят в
тази книга, която са ни оставили пророците, защото щяха
да се опорочат. Той пишеше дълго време и изтриваше
написаното. Работата е, че това, което е писал Христос на
земята, е накарало всички онези грешници, праведници,
фарисеите и садукеите да излязат вън от храма и да
оставят жената сама. И като си подигна Христос главата и
погледна, нямаше никой в храма".
"Христос пишеше за всички тези престъпления, които
сега се вършат в света, пишеше Той по какъв начин може
да се оправи човечеството. И всички вие искате да знаете
по какъв начин ще се оправи човечеството. Когато Христос
се наведе надолу и пишеше, Той подкрепи една паднала
жена и я попита: Не те ли осъди някой? Никой, Господи.
64
Нито Аз те осъждам. Иди и не греши повече, не следвай

греха. Иди и не съгрешавай повече. Христос разбира
великия закон, знаеше къде са спънките на тази жена и
затова й каза: Иди и възлюби Господа".
"Тази жена е съгрешила, понеже имала криво разби
ране за Любовта. При разрешаването на този въпрос всич
ки съвременни хора постъпват като евреите, но Христос
казва: Всички, които искате да убиете тази жена, трябва
да възлюбите Господа, да внесете Неговата Мъдрост, Него
вата Истина, Неговата Любов, Неговата Правда, Неговата
Красота и да бъдете един към друг тъй благи, както е благ
Господ. Това е истинското разрешение на този социален
въпрос. Христос пишеше: Вие трябва да разрешите тази
задача по закона на Любовта. Ако всички ние си подадем
ръката по Любов, по братски, ще можем да живеем
разумно. И тогава Христос пишеше на тази Велика Книга:
Блажен е онзи, който изпълнява Волята Божия. Блажен е
онзи, който не се съблазнява от противоречията в живота.
Блажен е онзи, когото греховете на братята му не го
отчуждават. Блажен е онзи, който всякога може да даде
право комуто и да е, без да се съблазнява. Блажен е, пише
понататък Христос..."
С това писане на земята Христос разрешава кармата
на човечеството, която само по Пътя на Любовта, на
Мъдростта и на Божествената Справедливост може да се
ликвидира. Това е писал Христос на земята.
След като казва на жената: Иди и не съгрешавай
повече, Христос казва: "Аз съм Светлината на света. Който
Ме следва, няма да ходи в тъмнина, но ще има Светлина
в живота си". Така Той е изказал това, което е писал на
земята, че само когато човек ходи в Светлина, той не
греши, не си създава карма. А тази Светлина е Христос,
тази Светлина е Божествената Мъдрост, Която като следва
човек, ще бъде блажен в живота си.
В 20 стих на тази глава пак е казано: "Поучаваше в
храма и никой не Го хвана, понеже часът Му още не беше
дошъл". И още много идеи и учения изнася Христос в тази
65
Влад Пашов
глава, но не мога да се спирам на всичко, защото казах,

че няма да тълкувам Евангелието, но само ще посоча
някои места, които показват неговия окултен произход и
характер.
В 51 стих от тази глава Христос казва: "Истина, истина
ви казвам, ако някой опази Моето учение, няма да види
смърт до века". С тези думи е казано много нещо. Това
означава, че всеки, който приложи това учение, няма да
види смърт и показва, че всички съвременни хора, които се
наричат християни, не са всъщност такива.
И като води разговор с юдеите за Авраам, Христос
казва: "Истина, истина ви казвам, преди да бъде Авраам.
Аз съм". Тогава взеха камъни да хвърлят върху Му, но
Исус се скри и излезе от храма". С това е посочен окултния
характер на Неговото пребиваване в храма.
В 31 и 32 стих Исус казва: "Ако пребъдете в Моето
учение, наистина сте Мои ученици. И ще познаете
Истината, и Истината ще ви направи свободни".
3.6. ШЕСТОТО ЗНАМЕНИЕ

ПРОГЛЕЖДАНЕ НА СЛЯПОРОДЕНИЯ
В началото на девета глава е описано шестото знамение

за сляпородения човек. "И като заминаваше, видя един
сляпороден човек. И учениците Му Го попитаха, казвайки:
Учителю, поради чий грях, негов ли, или на родителите му,
той се е родил сляп. Исус отговори: Нито поради негов грях,
нито на родителите му, но за да се явят над него Божиите
дела. Ние трябва да правим делата на Този, Който ни е
пратил, докле е ден. Иде нощ, когато никой не може да
работи. Докато съм в света, Светлина съм на света. И като
рече това, направи кал от плюнката си и намаза с калта
очите му и му рече: Иди и се омий в къпалнята Силоам,
което значи, пратен. И тъй той отиде, оми се и дойде
прогледнал..., а беше събота, когато Исус направи калта и
му отвори очите".
66
В тези няколко стиха ни е разказано шестото знамение,

което е шестата стъпка в пътя на човешкото развитие. На
първо място това е един исторически факт. На второ място,
това е един мистичен факт, който става в пътя на развитието
на душата. В развитието на душата идва един момент,
когато тя прониква в духовния свят, но е, така да се каже,
сляпа още и я среща Христос, Който й отваря очите. Това
е вече съзнателно проглеждане на човека в духовния свят.
На трето място с това е даден подтик на всички човешки
души да могат да прогледнат. По този повод Учителят
казва: "Предполага се, че до времето на Христа съзнанието
на човечеството е било затворено, сляпо, но от момента,
в който Христос помаза очите на слепия, съзнанието на
всички хора по лицето на земята се отвори, т.е. пробуди се
и те прогледнаха. Очите на всички хора са помазани, за да
разбират това, което им се говори".
Въпросът на учениците: "Поради чий грях, негов ли,
или на родителите му, той се е родил сляп?" показва, че
учениците, както и Христос, са познавали и признавали
учението за прераждането, и оттам и съществуването на
душата преди раждането на тялото, а също са познавали
и учението за наследствеността. От отговора на Христа,
че нито поради негови грехове, нито на родителите му, но
за да се явят на него делата Божии ни показва, че той е
един сляп, който е предопределен да се роди сляп, за да
го срещне Христос и да се проявят делата Божии. Това
ни навежда на мисълта, че човек се ражда сляп в света в
духовно отношение и само срещата с Христос може да му
отвори очите. Това ни показва също, че имаме един сляп,
който е влязъл в пътя на окултното обучение и още не
е прогледнал в духовния свят. Отварянето на духовните
очи, това значи да се явят на него делата Божии. Това се
потвърждава от понататъшната мисъл на Христа ние
трябва да правим делата на Този, Който ни е пратил, докле
е ден, защото иде нощ, ксгато никой може да работи.
Значи, тук става въпрос за една духовна работа, която се
67
Влад Пашов
работи, докато е духовен ден. А този ден е обусловен от
духовната Светлина, Която е Христос. Защото Той казва:
"Докато съм в света, Светлина съм на света".
Понеже физическото е сянка, отражение на духовното,
а реалността е в духовното, то и роденият сляп е сянка
на духовно слепия човек, каквито са всички хора. И
Христос, изцелявайки този сляп, прави всички хора, които
работят върху себе си, да прогледнат в духовния свят.
Това се потвърждава и от думите, казани в 39 стих: "И
Исус рече: За съдба дойдох Аз на този свят, за да виждат
невиждащите, а виждащите да ослепеят".
В 10 глава се развива идеята за добрия Пастир и за
Вратата на кошарата на овцете. В 7 стих е казано: "Тогаз
Исус пак рече: Истина, истина ви казвам, Аз съм Вратата
на овцете". И в 9 стих пак повтаря: "Аз съм Вратата, през
Мене ако влезе някой, ще бъде спасен, ще влезе и ще
излезе, и паша ще намери". И после казва: "Аз дойдох да
им дам Живот и да го имат преизобилно". Тази мисъл е
много дълбока и ни показва, че само чрез Христа, само с
Неговата помощ ние може да намерим онези благоприятни
условия, които са необходими за нашето развитие. Той
сам ни създава тези условия. Чрез Него ние можем
да придобием Вечния Живот, който е целта на нашето
съществуване. И затова Той казва: "Аз дойдох да им дам
Живот и да го имат преизобилно". Той е Онзи, чрез Когото,
когато влезем в духовния свят, той ще ни се разкрие в
своята красота и величие. Той е, Който организира нашия
душевен живот. Затова Той казва още: "Който влезе през
Мене, спасен ще бъде и паша ще намери". Защото човек
може да проникне в духовния свят и живот без Христа,
т.е. да прескочи през оградата, а не да влезе през Вратата.
Тогава духовният свят ще му се разкрие в съвсем друга
светлина. Тогава той ще срещне онези, за които Христос
казва: Всички, които са дошли преди Мене, са крадци и
разбойници. Това са тъмните духове, които водят човека
по крив път. И затова понататък Христос казва: "Аз съм
68
добрият Пастир и познавам Моите, и Моите Ме познават".

Това значи: Аз съм духовният Ръководител, Който може да
ви изведе на спасителния бряг. И понататък казва: "И други
овце имам, които не са от този двор. И тях трябва да поведа
и ще чуят гласа Ми, и ще стане едно стадо и един Пастир".
Той е онзи, истинският Учител, Който води учениците в
пътя на Божествената Любов и Мъдрост. И затова казва
още: Аз съм Пътят, Истината и Животът. Овцете от другата
кошара, това са хората от другите планети, това са онези
хора, които живеят в духовния свят и не са минали през
въплъщение. Ще събере тези, които се развиват на земята и
онези, които вървят по друг път на развитие, и ще образува
цялото човечество, което познава гласа Му.
3.7. СЕДМО ЗНАМЕНИЕ

ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛАЗАР
Възкресението на Лазар е седмото знамение, описано

в Евангелието на Йоана. В това знамение са скрити много
Тайни, свързани с Посвещението в древните Мистерии и с
новото Посвещение, основата, на което полага Христос.
Този разказ е описан по следния начин в 11 глава
на Евангелието на Йоана: "Един човек, на име Лазар от
Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта, беше
болен (А Мария, чийто брат беше болен, бе онази, която
помаза Господа с миро и отри нозете с косите си.) И тъй,
сестрите проводиха до Него да Му кажат: Господи, ето
този, когото обичаш, е болен. А Исус, като чу това, рече:
Тази болест не е смъртна, но е за Славата Божия, за да
се прослави Божият Син чрез нея. Исус обичаше Марта и
сестра й, и Лазара. Тогаз, откак чу, че е болен, престоя два
дни на мястото, където се намираше. И подир това каза на
учениците: Да отидем пак в Юдея... Нашият приятел Лазар
заспа. Но Аз отивам да го събудя. Затова учениците Му
рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. Но Исус бе
говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за почиване
69
Влад Пашов
в сън. Тогава Исус им рече ясно: Лазар умре. Заради вас,

радвам се, че не бяхте там, за да повярвате. Обаче нека
да отидем при него. Тогаз Тома, наречен близнак, каза на
съучениците си: Да отидем и ние да умрем с него. И тъй,
като дойде Исус, намери, че Лазар бил от четири деня в
гроба. Исус казва на Марта: "Брат ти ще възкръсне". И след
думите на Марта, казва: "Аз съм Възкресение и Живот.
Който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее. И някой,
който е жив и вярва в Мене, няма да умре до веки..." Като
пристига на гроба, Исус казва: "Отместете камъка." Марта
му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири деня
в гроба. Казва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш,
ще видиш Божията Слава? И тъй, отместиха камъка, а
Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме
послуша. Аз зная, че винаги Ме слушаш. Но това казах,
заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си
Ме пратил. Като каза това, извика със силен глас: Лазаре,
излез вън! Умрелият излезе с ръце и нозе, повити в саван и
лицето му забрадено с кьрпа. Исус им каза: Разповийте го
и го оставете да си иде. Тогаз много от юдеите, които бяха
дошли при Мария и видяха това, що стори Исус, повярваха
в Него. А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им
какво беше извършил Исус. Затова главните свещеници
и фарисеи събраха съвет и казаха: Какво да правим ние?
Защото този човек върши много знамения... И тъй, от онзи
ден, те се съветваха да го умъртвят".
Така е предаден разказът за възкресението на Лазар
в Евангелието на Йоана. Този разказ го няма в другите
Евангелия.
Онзи, който малко от малко познава метода на
древното Посвещение в Мистериите, ще познае в този
разказ едно Посвещение, извършено от Исус публично,
докато в древността, в храмовете на Мистериите, това
се е извършвало тайно, а не публично. Това е един
процес на едно мистично възкресение, на пробуждането
на Божественото в човека. А гробницата, за която става
70
въпрос, е човешкото тяло. Платон, който е бил посветен в

Тайните на Мистериите, нарича човешкото тяло гробница
на душата. И той говори за един вид възкресение, когато
намеква за събуждането на духовния живот в тялото. Това.
което Платон нарича духовна душа, Йоан го означава като
Логос, като Слово. Платон казва: Този, който става духовен,
е възкресил нещо Божествено в гробницата на своето
тяло. И за Йоан животът на Исус е това възкресение.
Няма нищо чудно, следователно, ако той туря в устата на
Исус думите: "Аз съм Възкресение и Живот". Разбрана в
този смисъл, случката във Витания е едно възкресение
в духовен смисъл. Достатъчно е да характеризираме
случката с думите на посветените в Мистериите и веднага
ще разберем смисъла на случилото се. Плутарх, говорейки
за Мистериите, казва, че те имат за цел да отделят
душата от тялото и да я съединят с боговете. Ето как
описва немският философ Шелинг впечатленията на един
посветен: "Чрез Посвещението посветеният ставаше член
на магическата верига, става Кабир (Кабир е името, което
си даваха посветените в Мистериите на Самотраки).
Той беше приет в един неразрушим организъм и както
се изразяваха старите, участник във войската на висшите
богове (Това казва Шелинг в своята книга "Философия на
Откровението"). А Адезиус изразява промяната, която
става с посветения, със следните думи, отправени към
неговия ученик император Константин: "Когато един ден
ти вземеш участие в Мистериите, ти ще се срамуваш, че си
роден човек".
Целият разказ за възкресението на Лазар е обвит в
едно тайнствено було. Това лесно се вижда от следната
мисъл, изказана в самия разказ. Ако трябва да разбираме
разказа буквално, как ще разберем думите "тази болест
не е смъртоносна"? Тя е болест, за да се изяви Славата
Божия, за да се прослави чрез нея Синът Божий. И какво
да се каже за думите "Аз съм Възкресение и Живот. Който
вярва в Мене, ще оживее, даже ако би бил умрял" (Йоан
71
Влад Пашов
11;423). Тези думи на Исус стават разбираеми, ако ги

вземем първо символично и после буквално. В началото
на Евангелието на Йоан е казано: "И Словото стана плът
и всели се между нас. И в него бе Животът". Значи, това
Слово, станало плът, беше в Исус. И когато Той казва:
"Аз съм Възкресение и Живот и който вярва в Мене,
ще живее вечно". Той не разбира, който вярва в Исус
като личност, но който вярва, т.е. който е във връзка със
Словото, Което е Бог и в Което е Животът. В този смисъл
думите трябва да се вземат буквално. Следователно, когато
Исус казва: Аз съм Възкресение и Живот, Той разбира
Словото, станало плът. Това е Великият, Който беше още
в началото. Ако Той наистина е Възкресението, то тогава
у Лазар е бил събуден Вечният, първоначалният Живот.
Тук се касае, следователно, за призоваването на вечното
Слово и това Слово е Живот, за който Лазар е бил събуден.
Следователно, тук се касае за болест, която не води към
смърт, но за Слава Божия.
Ако вечното Слово е възкръснало у Лазар, тогава цялото
събитие проявява Славата Божия, защото чрез целия този
процес Лазар е станал съвсем друг. Преди това Словото,
Духът не живееше в него. Сега вече този Дух живее в
него. Този Дух е роден в душата му. А всяко раждане е
придружено от страдание, от една болест. Но тази болест
не води към смърт, но към нов живот. Така че, вечното
Слово се е пробудило у Лазар и той е станал истински
посветен. Цялото събитие, както е разказано, е един процес
на Посвещение. Това ни навежда на мисълта, че Лазар е
бил ученик на Исус и то ученикът, когото Исус обичал и
е знаел, че в него може да се извърши Възкресение. Но
преди да възкръсне, телесното в човека трябва да умре,
трябва да се преобрази. И затова в древните Мистерии при
такива случаи се е казвало: Умри и стани!, т.е умри за
телесното и стани за духовното. Земният човек трябва да
умре, за да възкръсне духовното и Божественото, което е
скрито в душата на човека.
72
И затова, както при древните Посвещения в

Мистериите, така и при Лазар, той е изпаднал в летаргичен
сън, който е подобен на смърт, защото при него и етерното
тяло е излязло от физическото. В това време душата,
под ръководството на своя Учител, отива в невидимия
свят. Но този процес разделя живота на ученика на две
части: частта, която е преди Посвещението, е животът на
физическия човек, а частта след Посвещението, е животът
на възкръсналия Бог в човека. Земното тяло е било
наистина мъртво в продължение на три и половина дни. От
недрата на смъртта избликва новия живот. Безсмъртната
душа е преживяла смъртта. Тя излиза оттам със съзнанието
за своето безсмъртие, защото тя го е преживяла. Това е
било преживяно от Лазар, както и от всички, които
минават през Посвещение. Преминаването през смъртта е
едно необходимо изпитание, през което трябва да премине
душата, за да се извърши едно преобразование в нея, преди
да дойде Възкресението.
Щайнер, говорейки по този въпрос, казва: "Така е
станало и с Лазар, Исус го е бил приготвил за Възкресението.
Болестта, за която става дума в Евангелието на Йоана,
едновременно е и символична, и действителна. Това е един
изпит при Посвещението, който трябва да заведе посветения
след тридневен сън, към един наистина нов живот.
Лазар е бил узрял, за да изпълни едно превръщане
в себе си. Той облече ленената дреха на миста и падна в
летаргичен сън, който символизира смъртта. Затварят го
в гроба. Когато Исус пристига, трите дни са изминали.
Те дигнаха камъка от мястото, където лежеше умрелият.
Исус дигна очите си към Небето и рече: Отче, благодаря
Ти, че Ме слушаш. Отец бе послушал Исуса, защото
Лазар бе достигнал до крайния факт на великата драма на
познанието. Той бе узнал как се достига до Посвещението.
Едно Посвещение в Мистериите току що се бе извършило.
Посвещението, както са го схващали всякога в древните
времена, се е извършвало посред бял ден. Всякога така са
си представяли съединението с Божественото".
73
Влад Пашов
"Знаменателни са думите на Исус, които съпровождат

този акт: "Аз зная, че винаги си Ме слушал, но за народа,
който е около Мене, Аз казах това, за да повярват, че Ти
си Ме пратил". Всъщност, това събитие бе за Исус само
средство, а не цел. Той го предизвика, за да повярват в
думите Му тези, които вярват във Възкресението само под
тази външна форма. За Него главното е Възкресението
на душата, чийто символ бе това Възкресение на тялото.
От това може да се заключи, че Той вярваше в друг
род Възкресение и че то бе Неговото Възкресение. Но
Христовото Възкресение трябваше да произведе действие
върху цялото човечество. То трябваше, до известна степен,
да бъде за всички хора това, каквото Възкресението в
Мистериите бе за посветените. Лазар е възкръсналият,
трябваше да бъде и той съзнателният свидетел на
великото историческо събитие Възкресението на
Христос. В Исус Христос древното предание стана
личност. И евангелистът на Духа има право да каже:
В Него Словото стана плът. Той има право да вижда в
Исус една въплътена Мистерия. Ето защо Евангелието на
Йоана е една Мистерия. Трябва да го четем с мисълта,
че фактите в него са духовни факти. Ако това Евангелие
бе написано от някакъв жрец преди Христа, разказът би
взел формата на един обряд. За Йоан този обряд стана
личност. Обрядът стана живот на Исуса".
С възгласа "Лазаре, излез вън!" Исус разгласи Тайната
на Мистериите. И затова еврейските първосвещеници и
фарисеи, които познаваха Тайните на Мистериите, не
можеха да оставят ненаказан този акт и затова решиха
да убият Исус, защото разкрива Тайните на Мистериите
пред народа. Но Исус не отдаваше никаква важност на
външната страна на Посвещението. Затова Той казва: Аз
знаех, че Ти ме слушаш винаги, но Аз го казвам за народа,
който е около Мене, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
В Мистериите ученикът е преживявал убеждението за
безсмъртието на душата. За него то не е било вече една
74
теория, а един факт. Затова древните казваха: Блажени

посветените, защото те са видели. Но Исус искаше всички
да дойдат до убеждението за безсмъртието. Затова Той
казва: Блажени тези, които не са видели, но които вярват.
С това Той искаше да подкрепи цялото човечество, да
може да преживее безсмъртието на душата и един ден да
мине през Посвещение, което Той постави на нови основи,
съвършено различни от Посвещението в древността.
Понеже в разказа за възкресението на Лазар се засяга
въпросът за Посвещението, затова ще направим кратка
характеристика на древното и християнското Посвещение.
Обучението и при двете Посвещения е почти еднакво.
Разликата е в провеждане акта на Посвещението. В
древността, когато един ученик е бил вече готов да мине
през Посвещение, са го привеждали в магнетичен летаргичен
сън, в което състояние е прекарвал три и половина дни.
Този сън се е отличавал от обикновения сън по това, че
тук вече и етерното тяло е извадено от физическото, а не
само астралното, както при обикновения сън. И само една
слаба връзка свързва физическото тяло с етерното. Този
сън е подобен на смъртта, само че не настъпва разлагане
на тялото, защото има една слаба връзка с етерното тяло.
Това е било необходимо, за да може духовните органи,
които са изработени в астралното тяло в течение на
окултното обучение на ученика, да се отпечатат върху
етерното тяло. Преживяванията на ученика в духовния
свят е трябвало да бъдат пренесени в будното му съзнание
на земята. Това предаване на органите от астралното върху
етерното тяло, не е могло да стане в будно съзнание, когато
етерното тяло е свързано с физическото. Затова е трябвало
етерното тяло да се освободи от физическото, за да бъдат
отпечатани в него органите, изработени в астралното тяло.
Процесът на обучението преди Посвещението има за цел,
именно, да организира астралното тяло и да изработи в
него съответните органи, за да може да възприема чрез тях
впечатления от духовния свят, както физическите сетива
75
Влад Пашов
възприемат впечатления от физическия свят. Затова са

практикували различни методи, които общо се свеждат
към това, ученикът чрез молитва, медитация, размишление
и съзерцание да внесе известни сили в астралното тяло,
които да работят за неговото организиране и създаването
на органите. Това става, когато човек всеки ден в определен
час се отдава на размишление и медитация върху опре
делени свещени текстове. Такива текстове могат да се
вземат от Евангелието на Йоана и от беседите на Учителя.
И тези размишления събуждат, така да се каже, скритите
сили на астралното тяло, които го организират. Както
физическата светлина е създала окото и звукът е създал
ухото, така духовната Светлина, която се развива при
размишлението и медитацията, ще създаде духовните очи
на човека, а духовното Слово и звук ще създадат духовните
уши. Затова Учителят много настоятелно е препоръчвал на
онези, които искат да бъдат ученици, да си определят един
свещен час през деня, в течение на който да прекарват в
размишление върху определени духовни текстове. За тази
цел, както посочих порано, препоръчва Евангелието на
Йоана. Без този свещен час, казва Учителят, не можете да
бъдете ученици. Защото, ученичеството се състои в това,
да може човек да организира астралното си тяло, за да
стане съзнателен в духовния свят и да влезе във връзка с
духовните същества и с Христа.
С Възкресението на Лазар и после със Своето Възкресе
ние, Христос за последен път произведе този начин на
Посвещение, който е бил практикуван в древността. От
тогава насетне Той въведе нов начин на Посвещение,
при който ученикът вече не трябва да бъде поставян в
летаргичен сън. А това, което е изработено в астралното
тяло като възприемателни органи, може да се отпечата в
етерното тяло в будно съзнание, като ученикът поддържа
съзнателна връзка с Христа. И затова Учителят препоръчва
ученикът да съсредоточава мисълта си по време на
размишление върху образа на Христа, който постепенно
ще се отпечатва върху самия човек. А образът на Христа е
76
свързан с мощните сили на творческото космическо Слово.

И затова Той казва: "Аз съм Светлината на света". И когато
човек Го съзерцава, той привлича тази Светлина, която
въздейства на астралното тяло и го организира. Затова Той
казва още: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". Онзи,
който по този начин съзерцава образа на Христа, влиза в
Пътя на организиране на астралното тяло, изработва си
органи в него, с това познава Истината и придобива Вечен
Живот. А Христос казва: "Това е Вечен Живот, да позная
Тебе, Единаго и Истинаго Бога и Христа, Когото си
изпратил".
По въпроса за християнското Посвещение Щайнер
казва следното: "Чрез явяването, чрез идването на Христос
на земята, тази процедура на древното Посвещение, за
която споменах погоре, е станала ненужна. Този подобен
на смъртта сън, траещ три и половина дни, е бил заместен
със силите, излизащи от Христа. Защото в Евангелието на
Йоана се намират мощни сили, благодарение на които днес
астралното тяло има сила да впечата приготвените в него
органи в етерното тяло, когато последното се намира във
физическото тяло. Обаче, затова е необходима силата на
Христос. Порано хората не бяха достатъчно напреднали,
за да могат без описаната процедура да отпечатат, чрез
медитация и съсредоточаване, образуваните в астралните
тела органи, в етерното тяло. Чрез Христа, на мястото
на старото Посвещение трябваше да дойде едно ново
Посвещение, което е било произвеждано чрез силата на
Христа, чрез силата на Любовта. Трябваше, един вид,
да се завърши старата форма на Посвещение. Но беше
необходим един преход от старото към новото време. За
този преход трябваше веднъж някой да бъде посветен по
стария начин, обаче в присъствието на Христа. Това стана
с възкресението на Лазар".
Като седма стъпка в Пътя на развитието на ученика,
това знамение показва Пробуждането, Възкресението на
Божественото в душата на човека.
77
Влад Пашов
4. СЪДБАТА НА СВЕТА
ЛИКВИДАЦИЯ НА КАРМАТА
Евангелието на Йоана, както и другите Евангелия, са
окултни книги и са написани на един окултен език, в който
всеки образ, всяка сцена, всяка дума ни разкрива цял ред
процеси, които се извършват в духовния свят и в съзнанието
на човека. Разкриват ни се ред идеи и мисли, които ни
откриват много Тайни на Битието. Евангелията са книги,
които са свалени от духовния свят. Те са книги на духовния
свят и ни описват и разкриват, преди всичко, духовни
процеси и събития, които се извършват на физическото
поле. Това не показва, че това, което се разправя като
физически събития, не е вярно. Напротив, то е исторически
вярно като факт. Но понеже всичко преходно е символ на
Божественото, което се проявява в света, затова всички
физически факти и събития, описани в Евангелието, са
станали така, както ги описват. Същевременно те отговарят
на определени духовни процеси, защото физическите
процеси, явления и неща са сянка на определени духовни
реалности. С този ключ, с това разбиране, трябва да се
четат Евангелията.
В 12 глава на Евангелието на Йоана, както и в цялото
Евангелие, са разкрити много Тайни на Битието в образи и
символи, които ни разкриват определени духовни събития
и процеси. В тази глава се описва влизането на Исус
в Ерусалим, където Го посрещат като цар. Народът Го
посреща с палмови вейки, викайки: "Осанна, благословен,
Който иде в Името Господне, Израилевият Цар". Исус влезе
в Ерусалим, възседнал на осле.
След това тържествено посрещане, Исус казва:
"Дойде час да се прослави Човешкият Син. Истина, истина
ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не
умре, то си остава самотно. Но ако умре, дава много плод".
И продължава: "Който обича живота си, ще го изгуби. И
78
който мрази живота си на този свят, ще го запази за Вечен

Живот". Понататък Исус започва да разкрива Своята
мисия, като казва: "Сега душата Ми е развълнувана и
какво да кажа. Отче, избави Ме от този час, но за този час
дойдох на този свят".
Исус в притчата за житното зърно разкрива закона
на жертвата, разкрива вътрешната страна на закона на
Опуленс, на закона за умножаването на благата. Докато
човек не се пожертва, докато не се отрече от личния
живот, той ще остане сам в света. Когато се пожертва, той
се умножава, неговият живот се увеличава и се свързва
със всички хора и същества. За да се повдигне на една
повисока степен в духовното развитие, човек трябва да
пожертва нещо от себе си, трябва да пожертва досегашния
начин на живот и да поеме по друг път на живота.
Понататък Исус засяга един дълбок въпрос за съдбите
на света, т.е. за ликвидирането на кармата. Той казва: "Сега
е съдбата на този свят. Сега князът на този свят ще бъде
изхвърлен вън". Това са много дълбоки мисли и идеи, които
е трудно да се преведат на съвременен език. Но, както
казах, когато Христос казва, че сега е съдбата на света, с
това се разбира, че сега се ликвидира кармата на света, и
Той именно за този час е дошъл, да ликвидира кармата на
света. Това е същата идея, изказана с думите: "Той понесе
греховете на света". Дълбока е тази Тайна и аз на друго
място съм загатнал малко пообширно, какво трябва да се
разбира под тези думи, затова сега тук няма да се спирам
повече. Князът на този свят, това е Луцифер Ариман,
този, който в християнството е познат като дявол и Сатана.
Това, на езика на Учителя, са тъмните сили в света,
Черното братство. До времето на Христа те бяха господари
на физическия и астралния свят. И затова е казано още:
"Целият свят в лукаваго лежи". Но със слизането на Христа
на земята, тази власт постепенно им се отнема и се предава
в ръцете на Белите Братя, Глава на които е Христос. Затова
Христос казва: Князът на този свят ще бъде изхвърлен
навън. Значи, Христос води една война с тъмните сили за
79
Влад Пашов
освобождаването на човечеството от тяхната власт. И затова

Той премина през смъртта, за да победи смъртта, която е
изобретение на тъмните сили, или която е последствие на
влиянието на тъмните сили върху живота на хората. При
побеждаването на смъртта, след Възкресението, Той казва:
"Дерзайте, Аз победих света". Тук под света се разбира
княза на този свят, Черната ложа. И Учителят казва, че
досега, до началото на 19 век, астралният е бил крепостта
на Черната ложа. Но сега те са изгонени от астралния свят
и астралният свят е очистен и преобразен. И Щайнер още
поконкретно казва, че в астралния свят се е водила война
между Бялото и Черното братство, която е завършила към
1878 година, в която Черното братство е било победено и
изгонено от астралния свят. Начело на светлите същества
е воювал архангел Михаил, който, тъй да се каже, е
лицето, външната страна на Христа. Тази война, между
Бялото и Черното братство е започнала още в рая, при
съгрешаването на първите човеци. Тогава Черното братство
е победило. Борбата е продължила през цялата човешка
история, минавайки през Лемурия и Атлантида и стига до
Голгота, където Бялото Братство дава генерално сражение
на Черното и го побеждава. И в един разговор Учителят е
казал: "В Атлантида ние допуснахме една погрешка, че не
можахме да открием плановете и намеренията на черните и
затова те победиха, но сега няма да победят. В заключение
Той казва, че сега те са изгонени от астралния свят и са
свалени на земята, където сега се води последната борба
и ще бъдат пратени в центъра на земята, където е техния
център. Това е изразено с думите: "Дяволът ще бъде вързан
и хвърлен в бездната или в езерото огнено". И тази голяма
борба, противоречията, които съществуват сега в света,
се дължат на черните братя, които сега на земята водят
отчаяна борба за властта си над хората. Но Учителят казва:
"Христос сега в света е решил да оправи света и няма сила
в света, която да Му се противопостави". След като казва
Исус, че князът на този свят е осъден, Той почва да говори
на учениците за това, че трябва да премине през смъртта
и да възкръсне, и казва: "И когато бъда Аз въздигнат от
80
земята, ще привлека всички при Себе Си. И като казваше
това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре". В 48
стих казва: "Аз дойдох Светлина на света, за да не остане
в тъмнина никой, който вярва в Мене". Който приеме тази
Светлина в себе си, той се свързва с Христос и постепенно
ликвидира кармата си. А който не е свързан с Христа, той
остава в тъмнината, т.е. остава свързан с кармата си.
5. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ
В 13 глава е описана Тайната Вечеря и свързаното
с нея. Тя почва с думите: "А преди празника на пасхата,
Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този
свят към Отца, и като беше възлюбил Своите, които бяха
на света, докрай ги възлюби". Следва измиването нозете на
учениците и Петър се противи, не иска Исус да омие нозете
му, на което Исус му казва: "Ако не те омия, нямаш дял с
Мене". Тогава Симон Петър Му казва: "Не само нозете ми,
но и ръцете и главата ми. Исус му казва: Който се е окъпал,
няма нужда да омие друго, освен нозете си, но е целият
чист; и вие сте чисти, но не всички".
Думите: "Ако не те омия, нямаш дял в Мене" и "Който
се е окъпал, няма нужда да омие друго, освен нозете си,
но цял е чист; и вие сте чисти" показва, че не става въпрос
за едно обикновено омиване, само за един пример на
служене, но тук е скрита подълбока идея. Това омиване
има отношение към пречистването на астралното тяло,
което се пречиства отгоре надолу. И найдолната част на
астралното тяло е в областта на краката. С измиването
на краката от Исус е показано, че цялото астрално тяло
на учениците е пречистено. Затова Той казва, че който е
окъпан, т.е който е пречистен, няма нужда от друго къпане,
освен от омиване на краката, т.е от пречистване на долната
част на астралното тяло. Това показва, че учениците са били
преминали първата част на школата, където се извършва
пречистване на астралното тяло. Те са, така да се каже,
организирали своето астрално тяло, образували са в него
81
Влад Пашов
духовните органи и със измиването на нозете им от Исус

става отпечатването на тези органи на астралното върху
етерното тяло и те могат да влязат в съзнателна връзка
с духовния свят. Те няма да минат по пътя на древното
Посвещение, а минават едно ново Посвещение. Омиването
на нозете им е началото на едно такова Посвещение.
В тази глава понататък се загатват за много Тайни,
но ще посоча само няколко мисли, с които всеки сам може
да размишлява и да открие Тайните, скрити в нея. След
омиването на нозете им, Исус им казва: "Знаете ли какво
ви сторих? Вие ме наричате Учител и Господ и добре
казвате, защото съм такъв. И тъй, ако Аз, Господ и Учител
ви омих нозете, то и вие сте длъжни един другиму да си
миете нозете. Защото ви дадох пример да правите, както Аз
направих на вас".
След това говори вече, че един от 12те ще го предаде.
Той казва: "Отсега ви казвам това нещо, преди да е станало,
та когато стане, да повярвате, че Аз съм това, което рекох.
И казва още: "Истина, истина ви казвам, който приеме
онзи, когото Аз пращам, Мене приема. И който приема
Мене, приема Този, Който Ме е пратил. И като рече това,
Исус се развълнува в Духа Си и заяви, казвайки: Истина,
истина ви казвам, че един от вас ще ме предаде".
В 23 стих е казано: "А на трапезата един от учениците,
когото обичаше Исус, беше се облегнал на Исусовото лоно
и затова Симон Петър му кимва и му казва: Кажи ни за
кого говори. А той, като се обърна така на гърдите на Исуса,
каза Му: Господи, кой е? А Исус отговори: Той е онзи, за
когото ще затопя залъка и ще му го дам. И тъй като натопи
залъка, взе и го даде на Юда Симонова Искариотски. И
тогаз, подир залъка, Сатана влезе в него. И така Исус му
казва: Каквото вършиш, върши го поскоро... И тъй, като взе
залъка, излезе, а беше нощ".
"А когато излезе, Исус каза: Сега се прослави Човешкият
Син и Бог се прослави в Него, и Бог ще Го прослави в Себе
Си и скоро ще Го прослави. Чада Мои, още малко съм с
вас. Ще Ме търсите, и както рекох на юдеите, така и на вас
казвам сега, където отивам, вие не можете да дойдете".
82
Във всеки образ, във всяка сцена, във всяка дума тук
са скрити дълбоки Тайни, върху които сега не може да се
спирам. Ще кажа само, че тук се дава ключа за разбирането
на Голготската Мистерия, която не е само едно историческо
събитие, но е и едно космично и мистично събитие. Същото
се отнася и до Тайната Вечеря, която не е само една
обикновена вечеря. В нея са скрити много Тайни.
В заключителната част на главата Исус казва: "Нова
заповед ви давам, да се любите един друг, както Аз ви
възлюбих, така и вие да се любите един друг. По това
ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов
помежду си". Това няма нужда от коментарии и обяснения.
На края на главата Исус отговаря на въпроса на Петър,
който казва, че ще даде живота си за Него. Исус му казва:
"Животът си ли за Мене ще дадеш? Истина, истина ти
казвам, петелът няма да е пропял, преди да си се отрекъл
от Мене три пъти".
След това в 14 глава Исус загатва за велики
космични и мистични Тайни. Той свързва двата космоса
микрокосмоса и макрокосмоса. И Той казва: "В дома на
Отца Моего има много жилища". Домът на Отец е великият
свят, безграничният космос, а хората са малкият космос, за
които има жилища в дома на Отец. А Христос свързва тези
два свята, два космоса. Понататък Исус казва по повод
на запитването на учениците за Пътя: "Аз съм Пътят,
Истината и Животът и никой не отива при Отца, освен
чрез Мене". Малкият космос човекът може да проникне
в Тайните на великия космос само чрез Христа, когато Той
се роди в човека като висше Аз. Понататък казва: "Аз съм
в Отца и Отец е в Мене". Тук е загатнато за една от най
великите Мистерии на Битието, отношението на Сина към
Отца. "Аз съм в Отца" е едно положение, а "Отец е в Мен"
е друго положение.
Забележителни са също и думите: "Истина, истина ви
казвам, който вярва в Мене, делата, които върша Аз и той
ще ги върши. Защото Аз отивам при Отца". Тук Христос
83
Влад Пашов
говори за живата вяра, защото всички съвременни
християни вярват механически в Христа, но никой не
може да върши това, което Христос е вършил. Това значи,
че те нямат тази вяра, за която Той говори. В окултен
смисъл вярата е духовният център на сърцето, който,
когато се събуди, човек придобива тази вяра, за която
Христос говори. И понататък казва: "И каквото и да
попросите в Мое Име, ще го сторя, за да се прослави Отец
в Сина. Ако Ме любите, ще упазите Моите заповеди. И
Аз ще поискам от Отца и Той ще ви даде друг Утешител,
за да пребъде с вас във века, Духът на Истината, Когото
светът не може да приеме, защото не Го вижда, нито
Го познава. Вие Го познавате, защото Той пребъдва във
вас и във вас ще бъде". Значи, в учениците е събудено
нещо, което светът не познава, но учениците Го познават
това е Духът на Истината, Който е един от членовете
на висшата човешка природа. "Вие Го познавате, защото
пребъдва във вас и във вас ще бъде" Със следващата
мисъл Христос ясно показва, че Той е връзка между
макрокосмоса и микрокосмоса: "В онзи ден ще познаете,
че Аз съм в Отца Си и вие в Мене, и Аз във вас. Който
има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби. А който Ме
люби, ще бъде възлюбен от Отца Ми и Аз ще го възлюбя,
и ще явя Себе Си нему". Понататък допълва тази мисъл,
като казва: "Ако Ме люби някой, ще опази учението Ми
и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и
ще направим обиталище в него"... "А Утешителят, Светият
Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи
на всичко и ще ви напомни всичко, което съм казал".
Значи, Божественото, Което се събужда в ученика, То ще
напомни на ученика всичко, каквото Учителят му е казал.
Този вътрешен Дух е напомнял на учениците всичко,
каквото им е казал Христос и те са го записали.
В началото на 15 глава Христос казва: "Аз съм
Истинската Лоза и Отец Ми е Земеделецът. Аз съм Лозата,
вие сте пръчките. Който пребъдва в Мене и Аз в него, той
84
дава много плод, защото отделени от Мене не можете нищо
да сторите". В тези няколко думи е изказана идеята за
отношението между Сина, Отца и човешката душа. Христос
е Лозата, а всички хора, всички същества, са пръчки на
тази Лоза. Отец е, Който обработва тази Лоза. Това са
велики Тайни, които са запечатани със седем печата и по
хубаво е да не се разпечатват. Тези печати се разпечатват
при Посвещението на всеки един човек. Важното за нас е,
че без Христа, без пробуждане на Божественото в нас, ние
нищо не можем да постигнем.
Понататък Христос говори за Любовта и че тя се
състои в изпълнение на заповедите, на учението на Христа.
В края на главата казва: "А когато дойде Утешителят,
когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на Истината, който
изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене. Но и вие
свидетелствайте, защото сте били с Мене от началото". В този
стих е отразена Тайната на висшата човешка и космична
троичност. С този разговор, който Исус води с учениците
преди Своята смърт, Той ги води към Посвещение, което се
извършва с Неговата сила, която е силата на Бога.
В началото на 16 глава Исус казва: "Това ви казах, за
да не се съблазните". И понататък нарежда, че неговите
ученици ще бъдат гонени, преследвани, като мислят, че
с това служба принасят Богу. "И това ще сторят, защото
не познаха нито Отца, нито Мене. Аз сега отивам при
Отца, Който Ме е пратил. И никой от вас не Ме пита къде
отиваш... Обаче Аз ви казвам истината, че за вас е подобре
да отида Аз, защото ако не отида Аз, Утешителят няма да
дойде на вас. Но ако отида, ще ви го изпратя. И Той като
дойде, ще обвини света в грях, за правда и за съдба. За
грях, защото не вярват в Мене. За правда, защото отивам
при Отца и няма да Ме виждат. А за съдба, защото князът
на този свят е осъден. Имам още много неща да ви кажа, но
не можете да ги понесете сега. А когато дойде онзи, Духът
на Истината, ще ви упъти на всяка истина, защото няма да
говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори и ще ви
85
Влад Пашов
извести за идните неща. Той Мене ще прослави, защото от

Моето ще вземе и ще ви известява. Всичко, що има Отец, е
Мое, затова казах, че от Моето ще вземе и ще ви извести".
В този последен пасаж, както и в целия разговор след
Тайната Вечеря, Исус изяснява на учениците отношението
на трите члена на висшата Божествена Троица в човека,
която е означена с думите: Отец, Син и Дух Святи или Дух
Утешител. Понеже тази Божествена природа постепенно се
събужда в учениците, затова Той им говори за Тайните и
отношенията, които съществуват между тези три части на
Божествената природа на човека.
"И вие, прочее, сега сте на скърб. Но Аз пак ще ви видя
и сърцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да
отнеме. И в онзи ден няма да Ме питате за нищо. Истина,
истина ви казвам, ако поискате нещо от Отца, Той ще ви
го даде в Мое име. Досега нищо не сте искали в Мое име.
Искайте, и ще получите, за да бъде радостта ви пълна".
След тези обяснения Исус казва: "Досега съм ви говорил
с притчи. Настава час, когато няма да ви говоря с притчи,
а ясно ще ви известя за Отца". Оттук ясно се разбира,
че учението, което Христос е предавал, има две страни:
екзотерична, външна, предавана в притчи и езотерична,
вътрешна, предавана в ясно слово. Притчата е образното
предаване, а словото е предаване с езика на мисълта. След
това пак повтаря: "В онзи ден ще искате в Мое име". "В
онзи ден" това е денят на пробуждането на съзнанието.
Накрая на главата, в 32 и 33 стих се казва: "Ето, настава
час, даже дошъл е, да се разпръснете всеки при своите си
и Мене да оставите сам. Обаче не съм сам, защото Отец
е с Мене. Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света
имате скърб, но дерзайте, Аз победих света".
"Аз победих света" за да победи някой, трябва да
е във война. Значи, Христос е във война. С кого? Със
света, а светът, това е Черната ложа, това е князът на този
свят, за когото Христос казва, че е осъден вече. Значи,
Христос е слязъл в царството на княза на този свят и го
побеждава. Води се една борба в света на духовете, която
86
на физическия свят завършва с разпъването на Христа на

Голгота. И князът на този свят сега си мисли, че с това
е победил своя враг. Но се излъгал. Защото, още преди
разпъването Христос казва: "Аз победих света". Тази победа
е извършена в духовния свят и тук, на земята, има своя
завършек. Като минава през смъртта и я побеждава, с това
Христос нанася последно поражение на княза на този свят.
Затова Той казва: "Дерзайте, Аз победих света".
В 17 глава като че е дадена есенцията на цялото Еван
гелие на Йоана. В нея е вложена такава Мъдрост, че за да
бъде поне една част разбрана, трябва да се напише цяла книга.
Това е Мъдростта, която християнският езотеризъм разкрива
на своите посветени. Това е така да се каже, молитвата на
Христа към Вечното Начало. Тук също е изнесена идеята
за отношението на Сина към Отца и за отношението на
Отца и Сина към тези, които Синът е посветил в Тайните
на Отца. Тук всяка дума е пълна със смисъл и значение, и
няма място за тълкуване и коментарии, защото мисля, че
всяко тълкуване и коментар, биха опетнили това, за което
се говори. Изнесените тука истини са такива, които трябва
да се преживеят, за да бъдат разбрани. А преживяването
е процес на Посвещение. Тук се намират думите: "А това
е Живот Вечен, да позная Тебе, Единаго Истинаго Бога и
Исуса Христа, Когото си изпратил". След това, като се моли
на Отца да пази тези, на които е предал Словото, казва: "Не
се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия.
Те не са от света, както и Аз не съм от света. Освети ги чрез
Твоята Истина". За този стих Учителят казва, че е един от
найдълбоките стихове в Евангелието на Йоана. И Той казва,
да ги освети, значи да хвърли Светлина в техните умове, за
да разбират правилно нещата.
Ще предам 24 стих без да го коментирам: "Отче, желая,
гдето съм Аз, да бъдат с Мене и тези, които си Ми дал,
за да гледат Моята Слава, която си Ми дал. Защото си
Ме възлюбил преди създаването на света. Отче праведни,
светът не Те е познал, но Аз Те познах и тези познаха, че Ти
си Ме пратил. И явих им Твоето Име, и ще явя, та Любовта,
с която си Ме възлюбил, да бъде в тях и Аз в тях".
87
Вя ад Пашов
Цялата 17 глава е една молитва на Христа, с която

Той се готви да напусне този свят, след като е изпълнил
задачата и мисията, която Му е възложена от Отца, от
Великото Начало.
6. ПРЕДАВАНЕ И СЪДЕНЕ НА
ХРИСТА СМЪРТ И ВЪЗКРЕСЕНИЕ
В 18 глава се описва предаването и съденето на
Христа. Но Йоан не предава това събитие така драматично,
трагично, както другите евангелисти. Тук Христос е
приготвен за това, което има да стане и излиза направо
срещу съдбата Си. В 4 стих е казано: "Исус, като знаеше
всичко, което щеше да Го сполети, излезе и им рече: Кого
търсите? Отговориха Му: Исуса Назарянина. Исус им
казва: Аз съм... И като каза "Аз съм", те се дръпнаха
настрана и паднаха на земята". След това пак ги пита: Кого
търсите, и пак им казва "Аз съм. Прочее, ако Мене търсите,
оставете тези да си отидат, за да се изпълнят думите на
Писанието: "Тези, които си Ми дал, нито един не изгубих".
Петър изважда ножа да защитава Исуса, но Исус му казва:
"Тури ножа в ножницата, чашата, която ми даде Отец, да я
не пия ли? След това Го хващат и Го завеждат при Анна,
тъст на Каяфа, който е първосвещеник. "А подир Исуса
вървяха Симон Петър и един друг ученик. И този ученик,
като беше познат на първосвещеника, влезе с Исуса в двора
на първосвещеника". След това той нарежда и Петър да
влезе. И тук Петър три пъти се отрече от Христа. И когато
при третия път петелът пропява, той си спомня думите на
Христа, че три пъти ще се отрече от Него. Това показва, че
Петър е потресен от станалото и не е в нормално съзнание.
След това завеждат Исуса при Пилат, който Го пита: Ти
юдейски цар ли си? Исус му отговаря: Моето Царство не
е от този свят. Ако беше Царството Ми от този свят, слугите
Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А
88
сега Царството Ми не е оттук. Затова Пилат Му казва:

Тогаз ти цар ли си? Исус му отговаря: Ти право казваш,
защото Аз съм Цар. Аз затова се родих на този свят, за да
свидетелствам за Истината. Всеки, който е от Истината,
слуша Моя глас". Пилат не намира никаква вина в Него и
иска да Го пусне, но юдеите настояват да им пусне един
разбойник Варава, а Него да разпъне. И Пилат сторил,
каквото искали юдеите.
От 19 глава се описва процесът около разпъването и
самото разпъване и след това погребението от Йосиф от
Ариматея и Никодим. Войниците изплели трънен венец и
го сложили на главата на Исуса, и Го облекли в морава
мантия. Пилат пак казва на юдеите, че не намира вина в
Него и им казва: "Ето Човекът". Върху този стих Учителят
е държал първата си печатана беседа Ето Човекът. Пилат
като чул, че бил Божи Син, се уплашил, но в разговора
с Исуса, той Му казва, че има власт да Го разпне и има
власт да Го пусне. Тогава Исус му казва: "Ти не би имал
никаква власт над Мене, ако не бе ти дадена отгоре. Затова
поголям грях имат онези, които Ме предават на тебе".
Тази мисъл им показва, че това, което става, е
определено така да стане, но въпреки това отговорността по
това предаване си пада върху тези, които са го извършили.
Исус казва: "Съблазните неизбежно ще дойдат, но горко
чрез когото дойдат". И Пилат Го предава на разпъване: "И
така, взеха Исуса. И Той, носейки кръста Си, излезе. И
дойде на местото, наречено лобно, което на еврейски се
казва Голгота, дето Го разпънаха и с Него други двама,
от едната и другата страна, а Исус по средата. А Пилат
написа и надпис, който постави над Неговия кръст.
Писаното гласеше: "Исус Назарянин, юдейският Цар". Това
било написано на еврейски, гръцки и латински. Войниците,
които Го разпънали, си разделили дрехите Му, за да се
сбъдне Писанието: "Разделиха дрехите Ми и за облеклото
Ми хвърлиха жребие..."
В този разказ за разпятието са скрити много космични
и мистични Тайни. Христос е разпънат между двама
разбойници. Разпятието е един космичен процес, който сега
89
Влад Пашов
се извършва исторически. Още Платон казва, че душата на

света е разпъната на кръст. Душата на света е разпъната
на кръста на материята. Това е великата космична жертва.
Затова се казва, че светът е построен върху жертвата. И
древните индуски посветени са казвали, че в момента,
когато им се отваряли духовните очи, те намирали дълбоко,
дълбоко под планините на земята, един кръст и върху него
окачен един човек, мъж жена, имащ изображение на
знака на Слънцето върху дясната страна, а върху лявата
страна изображението на Луната. А върху останалите
части на тялото държавите и отделните форми на моретата
и на сушата на Земята. Това показва, че те са виждали
душата на света върху кръста на материята. И това, което
съществува в космичен мащаб, станало едно историческо
събитие на Голгота. По подобие на това, и човешката душа е
разпъната на кръста на тялото. А с разпъването на двамата
разбойници от двете страни на Христа, се загатва за друга
една космична Тайна, че редом с Христа са разпънати две
от съществата на тъмнината, които са представени като
разбойници. Те са тези, които увлякоха човечеството към
гъстата материя. Те са представители на тъмните сили,
в Библията са представени с онзи адепт, който влязъл в
рая във формата на змия и изкусил Ева. Това ни показва
голямата дълбочина, която се крие във всеки образ, във
всяка сцена и явление, описано от Евангелието.
Когато се казва, че разделили дрехите Му, това също
е едно космично явление. Дреха на Христа е цялата Земя
разделена на държави и народи това е разделението на
дрехите на Христа.
В 25 стих е казано: "При кръста на Исуса стояха
майка Му и сестрата на майката Мария Клеопова и Мария
Магдалина. А Исус като видя майка Си и ученика, когото
обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: Жено, ето
син ти. После каза на ученика: Ето майка ти. И от онзи час
ученикът я прибра у дома си".
Връху този стих порано казах няколко думи, а именно,
че с това Исус дава импулс за образуване на духовното
братство, непочиващо на кръвно родство. И второто нещо
90
майката Исусова това е Дева София Божествената
Мъдрост, Светият Дух, Който става майка на ученика,
когото Исус обичаше.
Забележително е, че нито Йоан, който беше под
кръста до издъхването на Исуса, нито някой друг ученик,
свалиха тялото от кръст, а един, за когото за пръв път
се споменава, че бил таен ученик на Христа Йосиф от
Ариматея. Също дохожда и Никодим друг таен ученик
на Христа, с когото Исус говори за Новораждането,
когато беше дошъл при Него през нощта. Тези неща не са
случайни, защото в Евангелието всичко е пълно със смисъл
и значение, но затова сега няма да се спирам. Ще кажа
няколко думи за една първохристиянска легенда, свързана
с Йосиф Ариматейски. Според тази легенда, той стоял
под кръста заедно с Йоан и държал в ръцете си чашата,
с която Христос на Тайната Вечеря пил с учениците Си.
И когато римските войници проболи Христа с копие, той
събрал в чашата кръвта, която изтекла от раната. А кръвта
е носител на Живота. Покъсно тази чаша била пренесена
от ангелите в Европа и предадена на учениците на Йоана,
които образували още от времето след възкресението една
езотерична група, която е предавала чашата от поколение
на поколение. В Европа бил съграден специален храм,
където се пази тази чаша с кръвта на Христа. Това е така
наречената Чаша на Граала.
7. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА
В 20 глава се описва възкресението и свързаните с
него Тайни. Тази глава почва по следния начин: "Първият
ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба на
сутринта, когато беше още тъмно, и вижда, че камъкът е
дигнат от гроба. Затова се затичва и дохожда при Симона
Петра и при другия ученик, когото обичаше Исус, и им
казва: Дигнали Господа от гроба и не знаем къде са Го
положили. И Петър и другият ученик излязоха и отидоха
91
Влад Пашов
на гроба. И двамата тичаха заедно, но другият ученик

надвари Петра и стигна пръв на гроба. И като надникна,
видя плащениците сложени, но не влезе вътре. След него
дойде Симон Петър и влезе в гроба и видя плащениците
сложени и кърпата, която беше на главата Му, не сложена
с плащениците, а свита на отделно място. Тогаз влезе и
другият ученик, който пръв стигна на гроба и видя, и
повярва... И тъй учениците се върнаха у тях си, а Мария
стоеше до гроба отвън и плачеше. И така, като плачеше,
надникна в гроба и видя два ангела в бели дрехи, седнали
там, дето бе лежало тялото Исусово един откъм главата
и един откъм нозете. И те й казват: Жено, защо плачеш?
Казва им: Защото дигнали Господа ми и не знам къде са
Го положили. Като рече това, тя се обърна назад и видя
Исус, че стои, но не позна, че беше Исус. Казва й Исус:
Жено, защо плачеш? Кого търсиш? А като мислеше, че
е градинарят, каза Му: Господине, ако ти си Го изнесъл,
кажи ми де си Го положил и аз ще Го вдигна. Казва й Исус:
Марийо! Тя се обърна и Му рече на еврейски: Равуни!
Което значи: Учителю! Казва й Исус: Не се допирай до
Мене, защото още не съм възлязъл при Отца, но иди при
братята Ми и кажи им: Възнасям се при Моя Отец и при
вашия Отец, при Моя Бог и при вашия Бог".
Мария Магдалина отива, известява на учениците
и че Той й казал това. Вечерта на същия ден, първият
на седмицата, когато вратата на стаята, където бяха
учениците, беше заключена, поради страха от юдеите,
Исус дойде, застана посред и им каза: Мир вам! И като
рече това, показа им ръцете и ребрата Си. И зарадваха се
учениците, като видяха Господа. Исус пак им рече: Мир
вам! Както Отец изпрати Мене, така Аз изпращам вас. И
като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия
Дух. На когото простите греховете, простени са; на които
задържите, задържани са... Подир осем дни учениците Му
пак бяха вътре и Тома беше с тях. Исус дохожда, както
беше заключена вратата, застана насред и рече им: Мир
92
вам! Тогаз казва на Тома: Дай си пръста тук и виж ръцете

Ми и тури ръката си в ребрата Ми и не бъди неверен, но
верен. Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой. Исус
му каза: Понеже Ме видя, Тома, ти повярва. Блажени,
които без да видят, са повярвали".
"Исус извърши пред учениците още много други
знамения, които не са написани в тази книга. А тези са
написани, за да повярват, че Исус е Христос, Божият Син
и като вярват, да имат Живот в Неговто име".
В тази глава е загатнато за много важни и дълбоки
Тайни. Защото въпросът за Възкресението е найголямата
Тайна, свързана с човешкото Битие. То е последният етап
от голямата Христова драма на историческата сцена на
Палестина. Със Своя тригодишен живот в Палестина
Христос изнесе на историческата сцена това, което в
древността се извършваше в Храмовете на Посвещение пред
ограничено число хора. И затова в едно от Евангелията се
казва, че когато Христос бил на кръста, завесата на Храма
се раздрала. Това е завесата, която е скривала Тайните,
скрити в Храмовете. А там е скрита Тайната на смъртта и
Възкресението на ученика на Тесния Път. Възкресението
е целта и смисълът на човешкия живот. Човек е слязъл на
Земята, предприел е едно дълго пътешествие в лаберинта
на материята, за да я организира и да победи смъртта и да
възкръсне. Той е като заровено житно зърно в земята, което
оживява земята около себе си и пониква нагоре и връзва
плод. Туй, което е долу, е подобно на това, което е горе.
Понеже въпросът за Възкресението е един от найважните
и дълбоки въпроси, аз ще се спра за малко върху него.
Учителят казва някъде в беседите, че един светия не
оставя тялото си в гроба. Това също се отнася още повече
за един Учител от ранга на Христа, в Когото е бил вселен
Логосът. И Учителят казва понататък: Можем да направим
опит, да Ме заровите в гроба и ако след време Ме намерите
в гроба, Аз не съм никакъв Учител. А ако не Ме намерите
в гроба, Аз съм Учител. И Аз, ако ви заровя в гроба и след
време ви намеря в гроба, и вие не сте никакъв ученик.
93
Влад Пашов
Следователно, и ученикът, и Учителят на окултната,

на Божествената Школа, са господари на живота и на
смъртта и не оставят тялото си в гроба. И в допълнение
на тази мисъл Учителят казва: И Христос владееше това
изкуство. Той можеше да разглобява тялото Си и да става
невидим и пак да го сглоби и да стане видим. Той можеше
да дематериализира тялото Си и да го материализира
когато поиска.
За да разберем този процес, трябва да знаем как се е
родила и образувала материята. Според Окултната Наука
материята не е първично явление в Битието. Тя е резултат
на нещо. Учителят казва, че материята, това са спящи
духове, които трябва да бъдат събудени. В нея е затворен
един живот, който трябва да се събуди и тогаз материята ще
оживее. Според Учителя и според Окултната Наука въобще,
материята е образувана вследствие на едно налягане,
което се изразява в това, което наричаме гравитация.
Гравитацията е сила, насочена към центъра на Земята.
А тази сила е резултат на едно космично налягане, което
се упражнява от Божествената Мъдрост. Следователно
е един съзнателен процес, който може да се регулира и
направлява. И Учителят казва: Ако това налягане се вдигне,
вашите тела моментално ще се разпръснат и изчезнат. Това
налягане е, което е причина за образуването на формите.
За образуването на формите е необходимо действието на
две противоположни сили едната действа като вътрешно
напрежение, а другата като външно налягане. На този
принцип са образувани всички форми по лицето на Земята,
на този принцип са образувани и всички небесни тела в
пространството от първичната материя Етера, който е
една енергия. И съвременната наука, в лицето на някои
свои представители, е дошла до идеята, че материята е
кондензирата енергия. И когато се говори за Възкресението
в смисъла, описан от Евангелието на Йоана, фактически
Възкресението предполага познаването на вътрешните
закони за образуването на формите, за да може дадена
форма да се материализира и дематериализира.
94
За изяснение на този въпрос трябва да знаем след

ното: В човешкото Битие съществуват две троичности
материална троичност и духовноБожествена троичност.
Материалната троичност образува трите тела, в които
се облича човешката душа при слизането си на земята
астрално тяло, етерно тяло и физическо тяло. А духовната
троичност се състои от трите първични Божествени Начала,
които се проектират в трите обвивки, като найвисшия
духовен Принцип на човешкия Дух се проектира в н а й
грубото тяло физическото. Вторият Принцип се проектира
в етерното тяло и третият, така да се каже, найнисшият,
който е връзка между човешката душа и човешкия Дух, се
проектира в астралното тяло.
В обикновения човек тези Божествени Принципи
са в спящо състояние, когато в един посветен, според
степента на неговото посвещение, те са пробудени, Бог в
него е възкръснал и преобразява и завладява съответната
материя, разполага с нея. По такъв начин найпърво се
организира астралното тяло, след това етерното и най
после физическото. Тогава тези тела, така да се каже,
стават безсмъртни и човешкият Дух е пълен господар
на тези тела. Те не са вече мъртви, а само проникнати
и одухотворени от троичния живот на Духа. При едно
такова положение на нещата, Възкресението е един
естествен процес. Защото смъртта е победена преди да е
настъпила, затова и Христос, още преди да премине през
смъртта, казва на учениците си: "Дерзайте, Аз победих
света". Това значи: Аз победих смъртта, защото Аз съм
Пътят, Истината и Животът. Аз нося в Себе Си Вечния
Живот. Но когато физическото тяло се проникне от
духовния Принцип, който го оживява и този Принцип даде
външен израз на формата, той дава на тази форма образа
на Първообраза, от Който произлиза тази форма. Затова
и след възкресението Христос така е преобразил Своето
тяло, че Мария Магдалина не можала да Го познае, но по
гласа, който не се променя, тя Го познала.
95
Влад Пашов
Такава в няколко думи е Мистерията на Възкресението.
И понеже всичко преходно е символ, това физическо
възкресение е резултат на едно духовно Възкресение на
Възкресението на Божественото, скрито във физическото.
Това е идеалът на всички души да дойдат до духовното
Възкресение, да събудят Божественото в себе си. И Христос
им показва Пътя.
Учителят много е говорил за Възкресението, но от това,
което в момента имам под ръка, ще цитирам следното:
"Да възкръснеш, това значи да бъдеш господар на всички
елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички
желания, на всички свои действия".
"Христос казва: Които чуят гласа на Сина Человечески,
ще възкръснат". Може да ви се види чудно, че не е казано,
че който чуе гласа на Бога, той ще възкръсне, а се казва,
който чуе гласа на Сина Человеческаго, той ще възкръсне.
А Син Человечески, това е Божествената Мъдрост. Когато
човек чуе гласа на Мъдростта вътре в себе си, той ще
възкръсне".
"Възкресението ще бъде моментът, когато във вас се яви
съзнанието за висшето, Божественото, когато във вас се яви
новият Божествен Живот, онзи индивид, който се нарича
Божествено Аз. Окултистите тъй го наричат. Тогаз ще за
почне новият Божествен Живот, а той седи в разбирането на
великите Закони, които съществуват в Битието".
В 21 глава от Йоана се говори за едно трето явяване
на Исус пред учениците при Тивериадското езеро, където
са били повечето от учениците и ловили риба. Но цяла
нощ хвърляли мрежите и не уловили нищо. Когато се
разсъмвало, Исус застанал на брега. Учениците, обаче, не
познали, че е Исус. "Исус им казва: Момчета, имате ли
нещо за ядене? Отговориха Му: Нямаме. А Той им рече:
Хвърлете мрежата отдясно на ладията и ще намерите. Те,
прочее, хвърлиха и вече не можеха да я извлекат поради
многото риба. Тогаз онзи ученик, когото обичаше Исус,
каза на Петра: Господ е. И Петър като чу, че е Господ,
96
препаса си връхната дреха, защото беше гол, и се хвърли

в езерото... И като излязоха на сушата, видяха жарава и
риба, турена на нея, и хляб. Исус им казва: Донесете от
рибите, които сега уловихте. Като измъкнали мрежата, в
нея имало 153 риби. Това число не е случайно, защото
ако се събере кабалистически 1 плюс 5 плюс 3 е равно
на девет. А числото 9 е резултат, краят, завършекът на
един процес, на един цикъл и началото на нов цикъл.
По такъв начин това число може да послужи като ключ
за разбирането на цялата глава, на целия риболов. Този
риболов е необикновен. Езерото, в случая, представя
етерния свят, където учениците са се събрали през нощта.
На разсъмване Исус стои на брега и им казва да хвърлят
вдясно и се улавят 153 риби. И при това виждат, че Исус
вече е наклал огън и турнал риби да се пекат. Това е една
от многото Мистерии от Евангелието на Йоана и аз няма
да се опитвам да я разкривам, защото първо не е по моите
сили и възможности, и второ, тя не трябва да се разкрива
още на света. Защото, ако трябваше открито да бъде
написано това, то би било написано, но щом е запечатано,
нека си стои запечатано, защото съвременното човечество
не е много поготово от човечеството по времето на Христа.
Важното тук е, че Христос среща учениците в етерния
свят и ги връща на сушата, на физическото поле. И там
говори с тях. В Евангелието е казано: Идва тогаз Исус и
взема хляба и дава им, така и рибата. Това беше третият
път, дето се яви Исус на учениците Си, откак възкръсна от
мъртвите. Това е като една Тайна Вечеря. Като позакусиха,
Исус казва на Симона Петра: Сине Йонов, обичаш ли Ме
повече от тия? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш. Това се
повтаря три пъти, което също не е случайно. При всяко
казване Христос му казва: Паси агънцата Ми, паси овцете
Ми. Това е едно поръчение за ръководене на тези, които
ще повярват в Него. С това Той назначаваше на служба
Петър да бъде ръководител на новообразуваната общност,
на новосъздадената църква. След като му казва с каква
97
Влад Пашов
смърт има да прослави Бога, казва му: "Върви след Мене".

Петър, обръщайки се вижда, че иде подире му ученика,
когото Исус обичаше и който на Тайната Вечеря Го попита
кой ще Го предаде. Него, прочее, като видя Петър, каза на
Исуса: Господи, а на този какво ще стане? Исус му казва:
Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е? Ти
върви след Мене. И така, разнесе се между братята тази
дума, че този ученик няма да умре. Исус, обаче, не рече,
че няма да умре, но "ако искам да остане той, докле дойда,
тебе що ти е?"
Тук Петър е представен като водител на външното
офциално християнство, а Йоан като ръководител на
вътрешното, мистичноезотеричното християнство, което
ще продължи своето съществуване до второто идване на
Христа. И Учителят казва: "Днес от хората се изисква
вътрешно, мистично разбиране на Живота. Тъй както
съвременните хора разбират религията, те се забавляват
Това не е религия, но забавление. Религията има своя
вътрешна, мистична страна, която трябва да се разбира
и проучва. В бъдеще мистичното християнство ще бъде
прието от всички хора на Земята. Сега Аз говоря за
вътрешното християнство, което може да ни свързва с
всички области на невидимия свят. Когато вътрешният
духовен свят се проучи, тогава ще се разберат законите на
християнството".
С този кратък обзор на Евангелието на Йоан, както
вече казах няколко пъти, нямах намерение да тълкувам
Евангелието, което е Книга, съдържаща всичката Мъдрост
на света и не може да бъде тълкувана по аналитичен
път. Както казах, всеки образ, всяка сцена, всяка дума
в него има смисъл и ни свързва с необятната ширина
на Космоса, откъдето е дошъл Логосът и с необятните
дълбини на човешката душа, където Логосът прониква,
което е и Негова задача: да проникне във всички човешки
души, за да ги направи безсмъртни, т.е. да укрепи в тях
самосъзнанието, че са отделни Божествени центрове на
98
Историческият път па Бялото Братство
проявление. Целта ми не е да повдигна булото, което

скрива Тайните на Космоса, Тайните на човешката душа,
които са изложени в Евангелието на Йоана, но само да
посоча насоката, в която като се върви, ще се стигне до
тези велики Тайни. Ако това се постигне, то изложението
е изпълнило своята цел.
Ще завърша със следната мисъл на Учителя:
"Христос е говорил на един окултен език на учениците
Си как да разпределят работата си на Земята. Той внесе
ново гледище и засегна този въпрос от окултно гледище.
Та, като дойдем да проучаваме Евангелието, ще го про
учаваме по един окултен начин".
Специално за Евангелието на Йоан Учителят казва
следното: "Казва се, че Йоан е любимият ученик на
Христа. Коя е онази черта в характера на Йоан, заради
която Христос го е обичал? Все е имало нещо, за което
Христос е обичал Йоан. Сам Йоан е обичал Христа. Той
е бил готов да се жертва за Него. Неговото Евангелие
е проникнато от идеи, каквито другите Евангелия не са
изнесли. Останалите Евангелия са писани в притчи и
поговорки, които имат отношение повече към физическия
живот, отколкото към духовния. Йоан, обаче, е писал
в мистичен дух. Например, мислите, които е предал
от разговорите и беседите на Христа в Евангелието си,
говорят за разбирането, което е имал. От онова, което
е писал, се вижда неговата преданост и чистота към
Учителя си и желанието му да не го използва. За Йоан се
казва, че е умрял от естествена смърт. В едно предание
се казва, че Йоан е хвърлен във врящо масло, но не е
изгорял. Посветеният не гори. Това показва, че Йоан
е бил посветен. За Павел се казва, че е обезглавен, за
Петър че е разпнат на кръст. Изобщо, всички апостоли са
загинали мъченически".
99
на ЛУКА
Книга на Любовта
Мъдростта има непреодолим стремеж

да изяви Любовта "
Учителят
101
Влад Пашов
Преди да започна да разглеждам Евангелието на

Лука, ще предам една мисъл от Учителя. Той казва:
"Ние не се основаваме само на историческите

документи за Словото на Христа. Ние имаме други
доказателства за онова, което Христос е говорил. Ние
имаме една архива, в която всички думи на Христа са
написани със златни букви. Знаете ли в каква велика
Книга, на какви листа са записани думите на Христа?
Там е написано всичко, каквото Христос е говорил.
ВСИЧКИ ПОСВЕТЕНИ УЧЕНИЦИ НА ОКУЛТНАТА
ШКОЛА ЧЕТАТ ТОВА ЕВАНГЕЛИЕ И ЧЕРПЯТ
СВЕДЕНИЯ ОТ НЕГО ЗА СЛОВОТО И ЖИВОТА НА
ХРИСТА. ТУЙ Е ВЕЛИКО ЕВАНГЕЛИЕ. А сега искат
да ни убедят, че това Евангелие, което имаме тук
на Земята, е свещено, дадено ни от Светия Дух. Това
Евангелие е предадено от Светия Дух и записано от
човеци, кой както е можал да схване казаното от
Духа. Но онова вечно Евангелие, за което ви говоря,
то е дадено направо от Светия Дух. Всичко, каквото
Христос е говорил, всичките Му беседи, са напечатани
в тази велика Книга дума по дума и могат да се
възпроизведат, както се възпроизвежда всяка дума,
изговорена върху фонографа. Това е истинското
Евангелие. И колко думи, колко притчи, колко неща
са напечатани върху листата на тази велика Книга,
за която светът даже и не подозира. И първото
положение, което се поставя в това Евангелие, е
следното: Бъдете силни, защото Бог живее вътре във
вас. Такъв е Законът. Когато някой човек е силен,
това значи, да съзнава, че Бог живее в него. Като
казвам, че Бог живее в мен или във вас, тази дума е
пак неразбрана. Бог не може да живее в мен или вътре
във вас. Вие още не сте проявени, как ще живее Господ
във вас?"
102
1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА
ЛУКА
Докато Евангелието на Йоан е една книга за мис

тиците, то Евангелието на Лука е било винаги една
назидателна книга за мнозинството. Така е било считано
то през всичките времена на християнството. То е било
винаги източник на вътрешна утеха за всички онези, които
са обременени от страданията и болките в живота. Защото
в това Евангелие наймного се говори за великия Утешител,
за великия Благодетел на човечеството, за Спасителя на
обременените и подтиснатите.
Евангелието на Лука е било винаги една книга, към
която са обръщали своето чувство онези, които са искали да
се проникнат от Христовата Любов. Защото в Евангелието
на Лука е разгърнато могъществото и убедителността на
Любовта повече, от който и да е друг християнски документ.
Затова казваме, че Евангелието на Лука е книга на Любовта.
И всички обременени във всички времена са намирали
назидание и утеха в Евангелието на Лука. И тези, които по
някакъв начин са изпаднали в робството на греха и се борят
с него, са могли на основание на Евангелието на Лука да
си кажат: Христос е дошъл не само за праведните, но и за
грешните. И Той сам казва в Евангелието: "Аз не съм дошъл
за праведните, но грешните да призова на покаяние". И Той
е седял на трапезата с грешниците и митарите.
Ако да се почувства и разбере Евангелието на Йоан е
необходима една висока подготовка, то за Евангелието на
Лука можем да кажем, че никоя душа не стои толкова ниско,
за да не може да почувства топлината на Любовта, която
струи от това Евангелие. В него намира назидание и утеха
и найдетската душа. Всички хора, които запазват детската
си природа от найранна възраст до найдълбока старост, а
били винаги привличани от Евангелието на Лука.
103
Влад Пашов
И всички онези християнски истини, които са били

обект на изобразителното изкуство, което е говорило най
убедително на човешкото сърце, ние го намираме дадено в
Евангелието на Лука, въпреки, че и другите Евангелия са
дали доста материал в това отношение.
Който се остави да действа това Евангелие върху
неговата душа и неговото сърце ще открие, че отначало
докрай то е потопено в Принципа на Любовта и състра
данието, на простотата и даже, в известна степен, на
детинското. А това детинско намира найтопъл израз в
разказа за детството на Исус от Назарет, което Евангелието
на Лука ни предава.
Ако вземем двете Евангелия, на Матей и на Лука, които
говорят за детството Исусово, с една от първите сцени,
които ни представят, ни дават своята характеристика. При
детето Исус на Матей идват да Му се поклонят мъдреците
от Изток, които са представители на древната Мъдрост. Тя
иде да се поклони на Великия Учител на всички посветени,
Който идва на Земята. Лука, напротив, ни показва пастирите
от полето, които идват да се поклонят на детето, което се
намира в яслите на Витлеем.
Пастирите, които са представени, са хора на сърцето,
те са представители на течението на сърцето, на течението
на Любовта, докато мъдреците от Изток са представители
на течението на Мъдростта. И самият факт, че идват
простите хора на сърцето да се поклонят на детето Исус,
ни показва за кого е предназначено това Евангелие. То е
предназначено за обикновените, простите хора, за хората
на сърцето. Мъдреците са представители и носители
на древната Мъдрост и самото Евангелие на Матей,
продължавайки ролята на тримата мъдреци от Изток,
представя Христа като изпълнител на древната Мъдрост
и древното пророчество, както те са записани в Свещените
книги на Мъдростта и на пророците от Стария Завет.
Пастирите са хора със скромни сърца и със сърцето си
те чувстват и виждат разкриването на Божествения свят
на Земята, което ни е показано от чуването на песните на
104
ангелския хор от пастирите. Той ни дава основния тон и

характер на Евангелието на Лука, че то е проникнато от
топлината на една велика сърдечност. И Евангелието на
Лука може да бъде разбрано в своята същина, когато го
оставим да действа на сърцето или когато го разбираме
със сърцето. Но това не показва, че Евангелието на Лука
е найлесно разбираемо. Вярно е, че в описанието на Лука
навсякъде се чувства една топлота, която се чувства от
всеки човек, като например, притчата за милостивия сама
рянин, притчата за блудния син, притчата за бедния Лазар
и богатия, разказа за срещата на Мария и Елисавета, за
учениците в Емаус. Но ако го обхванем в неговата цялост,
Евангелието на Лука е изпълнено с много загадъчни,
подобни на йероглифи образи и думи, които правят от него
найтрудно разбираемо от четирите Евангелия. Това е едно
противоречие на пръв поглед, но то е един факт.
В началото на Евангелието на Лука се казва, че
един ангел възвестил на овчарите в полето, че се е родил
Спасител на света. След това се споменава, че към този
ангел, след като е възвестил раждането на Спасителя, се
присъединява ангелски небесен хор. Картината, която се
представя пред нас ни разкрива, че овчарите поглеждат
нагоре и им се явява нещо като отворено небе и съществата
на духовния свят се разкриват пред тях в образи.
Това, което се възвестява на пастирите, е облечено във
величествени слова, които са станали коледна максима
за християните. Пастирите чуват думите, които правилно
преведени, са следните: Във висините се изявяват Божест
вените същества, за да царува мир долу на Земята,
между човеците, които са проникнати от добра воля. В
официалния превод на Евангелието е казано: "И слава на
Бога във висините и на Земята мир между человеците, в
които е Неговото благоволение" (2;14). Според окултното
схващане официалният превод не е верен. Това, което
виждат пастирите, е откровение на духовните същества от
висините, и че това откровение става сега, за да проникне
мир в човешките сърца, които са изпълнени с добра воля.
105
Влад Пашов
Лука е бил ученик на апостол Павел и той се е ползвал

от откровението на Павел пред Дамаск за разбирането на
Христа. В Евангелието си той е предал дълбокото мистично
разбиране на Павел за Христос. В първото послание към
коринтяните, 15 гл., 8 стих, Павел казва: "Найпосле
бе виден и от мене като един преждевременно роден".
Срещата на Павел пред Дамаск е подобна на срещата,
която са имали другите апостоли след Възкресението. Това
трябва да имаме предвид, за да разберем Евангелието на
Лука в неговата дълбочина.
Легендата разказва, че Лука се е намирал в особено
близки отношение с Мария, майката Исусова. И когато
решил да напише Евангелието, според легендата, той е
задал много въпроси на Мария. Също пак според легендата
той е първият, който е нарисувал образа на Мария, той е
създал първата Мадона, която е имала чудотворно свойство.
Затова според легендата Евангелието на Лука е чувствано
като Евангелие на Мария. Това може да се разбере като
се види каква роля играят жените в това Евангелие.
Постоянно в общата картина се вмъкват сцени, в които
ни говорят женски образи. Особено първите две глави са
изцяло изпълнени с Тайните на Мадоната. Ние виждаме,
как архангел Михаил се явява на Мария и известява за
раждането на детето. В Евангелието на Матей ангелът се
явява на Йосиф. Той ни дава срещата на Мария и Елисавета
(1;3956). След това ни представя Мария и детето в храма
пред мъдрия Симеон, който благославя детето и родителите,
и казва на Мария думите, с които също изявява една Тайна
на жената: "През твоята душа ще мине меч" (2;35), които
думи са се сбъднали. И Елисавета й казва: "Блажена си ти,
която си повярвала" (1;45). Към стария Симеон в храма се
присъединява и старата мъдра жена, пророчица Ана. Тя
пристъпва пред Мария, така да се каже, в името на всички
жени, които в предхристиянски времена са изпълнявали
свещената служба на жрици и сибили (2;36). Найпосле,
накрая на втората глава ни показва Мария, как тя стои
106
пред 12годишното момче Исус в храма. Мечът вече е

почнал да пронизва нейната душа. "Майка му рече: Сине
мой, защо ни стори ти това? Ето, баща ти и аз много
наскърбени те търсехме" (2;48). Лука с особено старание
ни рисува духовния образ на Мария. Така, след разказа
за рождеството, след поклонението на пастирите, се казва:
"Мария пазеше всички тези думи и ги поддържаше живи в
сърцето си" (2,19). И след намирането на 12годишния Исус
в храма, при неговия отговор на въпроса на майката, пак
се казва: "Майка му пазеше тези думи в сърцето си" (2;51).
Цялото Евангелие на Лука е изпълнено с образи на жени.
Тук са Мария, наречена Магдалина, от която са изгонени
7 демона, и Йоана, жената на Хуза, настойник на Ирод, и
Сузана и много други, които Му слугуваха с имота си. След
това изцелението на дъщерята на Яир, и изцелението на
жената с кръвотечението, описано с поголеми подробности,
отколкото у Марко и Матей. След това още много жени се
явяват по време на ходенето на Исус по страната и накрая,
плачещите жени по пътя към Голгота. Също така намираме
жени и при погребението, Възкресението и Възнесението.
Мария и другите жени се явяват и на Петдесятница.
С образа на Дева Мария в първото християнство е
свързана идеята за Светия Дух. Както Христос е едно
Божествено Същество, което беше въплътено в Исус,
така за първите християни в човешкия образ на Мария
е бил въплътен Светият Дух. Първите християни не са
мислили, че осенението от Духа Святи е само еднократно
събитие за произвеждане на зачатието, а е едно трайно
състояние. Чрез това осенение Мария зае особено място
не само между всички жени, но и между всички човеци.
Произходът на култа към Мадоната се състои в това, че
обожавайки Мария, хората се кланят на Светия Дух. Тя
е вечно женственото, Майчината мирова Душа, в която
почива съкровищницата на Божествената Мъдрост. Затова
Мария е наречена в средата на първите християни и
гностиците Дева София, Иисти София. Тази Мъдрост може
107
Влад Пашов
да бъде подобре почувствана от разбиращия инстинкт на

сърцето, отколкото от обективния ум на многознаещите
учени. Сърцето на човека стои поблизо до първичната
Мъдрост, отколкото до обективния ум.
Това, което стана за учениците като цяло в изливането
на Светия Дух на празника на Петдесятница, то стана за
ученика Йоан още под кръста, когато Христос го съедини с
МарияСофия, с думите: "Жено, ето твоя син". После казва
на ученика: "Ето твоята майка". Космическата Мъдрост
започва да се излива в пробуждащите се сърца.
Както Евангелието на Лука изобилства с образите
на жените, което не е случайно, така също то е онова
Евангелие, в което наймного се говори за Святия Дух.
Ще посоча някои такива места. Архангел Гавраил казва на
свещеника Захари за момчето Йоан: "Още от утробата на
майка си то е изпълнено със Светия Дух" (1;15). Гавраил
казва също на Мария: "Дух Святий ще дойде върху тебе и
силата на Всевишния ще те осени" (1;35). И когато Мария
идва при Елисавета и тя чува поздрава на Мария, трепва
детето в нейната утроба и Елисавета се изпълни със Светия
Дух" (1;41). След раждането на момчето Йоан, елементът на
Светия Дух се разширява и обхваща в себе си и свещеника
Захария. "И баща му Захари се изпълни със Светия
Дух, пророкува и казва:..." (1;67). А когато детето Исус
бе донесено в храма, "...ето имаше човек в Ерусалим на
име Симеон, той беше праведен и благочестив и очакваше
утехата на Израиля. И Дух Святий беше на него. При едно
вдъхновение Дух Святий му беше открил, че не ще умре,
преди да види Христа, Господа. Сега той дойде в храма,
воден от Духа" (2;2527).
След обрязването и след разказа за 12годишния Исус,
и двата пъти се казва, че Исус растеше в Мъдрост. С това е
показано, че неговата душа е обгърната с аурата на Мария,
обгърната е с дрехата на Мъдростта. Той се подготвя за
това, което после става при кръщенето в Йордан, когато
Духът Светий слиза над него в образа на гълъб (3;22). След
108
като Йоан беше възвестил: "След мене иде един, който
ще кръщава с Дух Святий и огън" (3;1617). "Изпълнен с
Дух Свяий Исус отново се върна от Йордан и бе отнесен
от Духа в пустинята" (4;1). "А Исус се върна в Галилея,
изпълнен със силата на Духа". Сега в Него се беше вляла
непосредствено творческата сила на Мъдростта, това, което
порано идвайки от майка Му, Го обгръщаше като обвивка,
като мантия.
В 11 глава се описва как Христос дава на учениците
молитвата "Отче наш". Според един важен ръкопис, останал
от първите християнски времена, текстът на втората молба
не гласи: "Да дойде Твоето Царство", а "Твоят Свят Дух
да дойде над нас и да ни преведе през пречистване". Това
ни показва връзката, която съществува между идеите за
Светия Дух и за Царството Божие. Царството Божие не
трябва да се разбира във външен смисъл, а в духовен
смисъл. Това е една изпълнена с Духа вътрешна сфера
на света. Светият Дух е Майчината мирова Душа. И след
"Отче наш" следват наставления, как трябва да се молим,
които завършват с изречението: "Ако вие, въпреки, че сте
лоши, можете да давате добри давания на вашите деца,
колко повече ще даде вашият Отец на Небето, Светият Дух
на онези, които се обръщат с молитва към Него" (11;13).
Това показва, че Светият Дух е целта и плодът на
истинската молитва. Така виждаме, че идеята за Светия
Дух е проникнала през цялото Евангелие и преминава в
"Деянията на апостолите", която книга също е написана от
Лука. Там възкръсналият Христос казва: "Йоан кръщаваше
с вода, но вие трябва да бъдете кръстени с Дух Свети"
(1;5). "Вие ще приемете силата на Светия Дух, който ще
дойде във вас" (1;8). После, с изливането на Светия Дух
на празника на Петдесятница, Пътят на душата стига до
своята цел, по който Път Евангелието на Лука ни води.
Евангелист Лука е гръцки лекар и е познавал
гръцкото окултно лечебно изкуство, което е лекувало с
използване силите на Природата, която те обожавали
109
Влад Пашов
под името Диана или Артемида. Същността на гръцкото

лечебно изкуство е проникнало в християнството, така
да се каже, по подземни пътища. Съществуват много
места за поклонение, където се разказва за чудотворни
изцеления, които са били произведени там от Дева Мария,
където са били издигнати храмове на Дева Мария. Това
са обикновено места с особена етерна природа, която
намира своя израз в някои извори. Такива места е имало
и преди християнските времена. На такива места по
чувствителните натури са срещали, виждайки или чувайки
БогинятаПрирода, раздаваща живот. Тези видения и изце
ления, приписвани в древността на БогинятаПрирода,
или на богинята Диана, са били отнесени в християнски
времена към Дева Мария. Защото в етерния свят, който
обгръща нашата земя, съществуват етерни центрове,
където извира нещо от вътрешната сфера, от скритата
Мирова майчина Душа по етерен начин. На такива места
се проявява в концентрирана форма хармонизиращото
и лекуващо действие, което в миналото се е излъчвало
много посилно, отколкото днес. Евангелист Лука е бил
запознат с това гръцко лечебно изкуство и понеже е знаел,
че тези сили се проектират от Светия Дух, той, ставайки
християнин, свързва тези изцелителни сили на Светия
Дух с Дева Мария, която е едно въплъщение на Светия
Дух. Лука, който е запознат с предхристиянския начин на
действие на целителния Свети Дух в Природата, той, като
християнин сега, намира действието на целителния Свети
Дух в човешката душа. За него сега Дева Мария е това,
което в древността е била БогинятаПрирода. Сега тя става
за него първообраз на душата, която търси Духа.
Преданието казва, че Лука произхожда от Антиохия,
където са били разпространени езическите природни кул
тове, свързани с Мистериите на Слънцето и Луната. При
тях са се използвали природните сили както за лечение,
така и за черна магия. Те проникнали в Израиля по разни
начини, което се вижда от книгите на Стария завет.
110
2. ЕТЕРНИЯТ ХРИСТОС В
Срещата на апостол Павел с Христос пред вратата на
Дамаск не е случайно явление, но има връзка с окултните
сили, които действат в тази област. Според Окултната
Наука, Дамаск е изграден в една местност, където се
намира един важен етерен център на Земята. Там силите
на Природата са били олицетворявани от гърците, в лицето
на Аполон и Артемида, и от финикийците от Адонис и
Астарта, където силите на райското първично състояние
на Земята са се изявявали по особен начин. Дамаск е бил,
така да се каже, обиталище на БогинятаПрирода. Като
знаем това, можем да разберем защо Павел е имал там
своята среща с Христос. Там той се е срещнал с етерния
Христос. Там на Павел се разкрива етерния свят, изпълнен
с безпределен блясък от Славата на една духовна слънчева
сила, на едно Божествено слънчево Същество. Така Павел
намира възкръсналия Христос и чрез това разпънатия. От
Христа той намира Исуса.
Изживяването на Павел пред Дамаск направи от
него ръководител на гръцкото християнство в Антиохия.
Той направи от него също учител на Лука. Чрез Павел
бе внесена Светлината на етерния свят, с която той з а
познал Лука. И Лука разбра, че там, където някога я
обитавали Аполон и Артемида, където някога е царувала
БогинятаПрирода, там действа сега възкръсналия Христос,
прониквайки със силата Си цялата Земя. Евангелието на
Лука навсякъде предполага елемента, който е преминал от
Павел върху Лука срещата на Павел с етерния Христос.
Под влияние на това изживяване на Павел, Лука е написал
своето Евангелие. Затова можем да наречем Евангелието на
Лука още евангелие на етерния Христос, който за в бъдеще,
при Второто пришествие, ще дойде в облаците, т.е. в етерния
свят и ще проникне в човешката мисъл като Светлина.
111
Влад Пашов
Тогава можем да наречем Евангелието на Лука

Евангелие на Дева Мария и на етерния Христос, което ни
показва вътрешната духовна връзка между Дева Мария
и Христос. Както видяхме, Дева Мария беше последното
изявление на Светия Дух, както Той беше се проявил в
предишни времена като Майчина мирова Душа, проявена
в Природата. На Павел Христос се открил в етерния свят,
където в древни времена се е разкривала Мировата Майка,
Душата на Природата, която е това, което в християнството
наричаме Светия Дух, проявена Дева Мария. В този смисъл
Христос и Дева Мария са за християнството това, което за
гръцките мистерии бяха Аполон и Артемида и за сирийско
финикийските мистерии Адонис и Астарта.
Христос, както е описан в Евангелието на Лука, още
от раждането на Исус до Възнесението, се изявява като
Светлина, която е проявление на етерния свят. Затова
можем да кажем, че Лука ни говори за етерния Христос,
Който ще дойде в бъдеще при Второто пришествие на
облаците, т.е. в етерния свят. В Евангелието намекът за
етерния Христос ни е даден във видението на пастирите
и Христос пред Ирод. Във втора глава, 9 и 10 стих се
казва: "И ангел Господен застана пред тях и Господната
Слава ги осия. И те се много уплашиха. Но ангелът
им рече: Не бойте се, защото ето, благовестявам ви
голяма радост, която ще бъде за всички люде, защото
днес ви се роди в Давидовия град Спасител, който е
Христос, Господ". В израза: "Ангел Господен застана
пред тях", "Господната Слава ги осия", е представянето,
разкриването на етерния свят пред душевния поглед на
овчарите. Господната Слава изпълва етерния свят и се
разкрива като Светлина. Славата, това е лъчезарността
на етерния свят. Пастирите виждат в нощта със своето
сърце изпълнената със Светлина слънчева етерна сфера,
в която обитават ангелите. Сърдечната ясновидска сила
на пастирите води до това, което в историята на религиите
се нарича "виждане на Слънцето в полунощ". Те виждат
Христос, духовното Слънце, но те още не могат да Го
112
видят в земната област, виждат Го още във висините.

Те виждат на небето това, което покъсно Павел вижда
пред Дамаск на Земята. Обаче, Небесното се изявява
на пастирите така, че те го виждат да слиза на Земята
и могат да Го търсят и да Му се поклонят на Земята.
Тук темата на етерния Христос е третирана образно,
живописно. Пастирите приеха Неговите първи лъчи от
Светлина. Така темата преминава през цялото Евангелие,
за да се разгърне накрая с явяването на Възкръсналия,
когато учениците ядат с Христа на брега на езерото. Но
преди това Лука ни показва една сцена, която другите
Евангелия не съобщават. Другите Евангелия ни показват
Христос в пурпурна мантия и с трънен венец пред Пилат.
Лука ни показва Христос в бяла дреха пред Ирод. Ирод,
който е жаден за сензации, е разочарован от Христос и
като знак, че Христос не е някакъв маг, а един невинен,
религиозен човек, го облича с бяла дреха. В Евангелието
тази сцена е предадена по следния начин: "Когато Ирод
видя Исуса, той много се зарадва, защото отдавна горещо
желаеше да Го види. Той беше слушал за Него и се
надяваше, че ще види едно знамение от Него. И разпита
Го за някои неща, но Той не му отговори нищо. И Ирод
Го презря и се подигра облече Го в бяла дреха и отново
Го изпрати на Пилата" (23;811). Тук Ирод, без да знае,
разкрива не с думи, а символично една от найважните
Тайни. Както Христос с трънения венец и пурпурната
мантия е изявление на душевните Тайни на Христа,
Христос, страдащ в човешката душа, така Христос с
бялата дреха е символ и изявление на етерните Тайни
на Христос, Христос, изявяващ се в етерната Светлина.
Това, което тримата ученици видяха на планината на
Преображението духом, това, което покъсно ще стане
откровение на човечеството като изживяване на апостол
Павел пред Дамаск, Ирод го поставя в историята като
физически образ Христос, облечен в бяла дреха, символ
на Чистота, светлата сила на етерния свят.
113
Влад Пашов
Друга, особено характерна за Евангелието на Лука

сцена, една от найважните части на Евангелието за
етерния Христос, е разговора на Христос на кръста с единия
разбойник. Единият от разбойниците се противопоставя на
хуленето на другия и казва на Исус: "Господи, спомни си
за мене, когато дойдеш в Твоето Царство" (23:3943). И
Евангелието продължава понататък, като казва, че било
обеден час и че тъкмо сега, когато Слънцето стои най
високо на небосвода, се затъмнило и завесата на Храма се
раздрала (23:4445). За да може разбойникът да каже на
Христос "Господи, приеми ме в Царството Ти", той трябва
да е възприел по някакъв начин истинската същност на
Христа. За него се е раздрала земната завеса и той познава
в Исус Христос. Неговото познаване не е работа на ума,
то произлиза от виждане на сърцето, подобно на това,
което пастирите изживявали в свещената нощ. Можем
да кажем, то произлиза от вярата, защото в смисъла на
Новия Завет и особено за Евангелието на Лука, вярата не
е нищо друго, освен виждане на сърцето. Когато на небето
външното слънце затъмнява, за сърцето на разбойника
се разкрива духовното Слънце Христос. При този нов
свят, който се разкрива пред него, който е изпълнен с
Христос, той Го приема в себе си. Думите на Христос към
разбойника са признание и потвърждение на това, което
вече съществува в сърцето на разбойника, в неговата
душа. Така, че разбойникът, като позна Христа, беше в
рая. Познаването на Христос внася Светлина в човешкото
съзнание и човек се намира в рая. Който намери и познае
Христос преди смъртта си, той след смъртта си се намира
в Светлина. А който не намери Христа преди смъртта си,
той след смъртта си се намира в тъмнина, защото Христос
е Светлината на света, която осветява пътя на душите и в
този, и в онзи свят.
114
3. СЪБИТИЕТО В ПАЛЕСТИНА
ЦЕНТРАЛНО СЪБИТИЕ В
ЗЕМНОТО РАЗВИТИЕ
За да разберем Евангелието на Лука в неговата

дълбочина, трябва да знаем, че в развитието на човечеството
са дадени много духовни импулси. Те са породени от много
духовни течения, от които са произлезли учения, ръководили
човешките души в Пътя на тяхното развитие. Така в Персия
е работил Заратустра, в Индия Кришна и Буда, в Египет
Хермес, но всички тези течения са били подготвителни
стъпки, за да подготвят човечеството да приеме Христовия
импулс, който е централен импулс в човешкото развитие.
Затова носителите на тези импулси на миналото, както
и самите течения, породени от тях, вземат по различен
начин участие във великия импулс, който Христос дава на
човешкото развитие. Те, така да се каже, създават условията,
в които Христос да се прояви. Защото, за да се изяви на
Земята едно Божествено Същество, трябва да се създадат
подходящи условия. Затова, именно, тези велики водители
от миналото на човечеството, сега, когато Христос слиза на
земята, за да даде мощния импулс на възхода, подготвят
условията за Неговото слизане на Земята.
Както вече споменах, когато говорих за Исус от
Назарет, според Окултната Н а у к а в тялото на Исус
се въплъщава духът на Заратустра, за да подготви това
тяло, за да може да приеме Христа в себе си. Защото Той
беше един от първите Синове на човечеството, който е
бил в съзнателна връзка с Христос, преди Той да слезе
на Земята. От друга страна Буда, Който е завършил
своето човешко развитие и е станал едно равноангелско
същество, присъединява своето усилие чрез вливане на
своето преобразено астрално тяло в тялото на Исус от
Назарет. По такъв начин Той подготвя астралното тяло, в
115
Влад Пашов
което Христос ще се всели. Също така Заратустра, заедно с

физическото тяло подготвя и етерното тяло. По такъв начин
става сливане на течението на Заратустра с течението на
Буда, които се вливат в импулса, който Христос носи. Така
всички духовни течения в миналото се сливат като в един
център в Палестина с идването на Христа.
Буда даде на света религията на състраданието и
Любовта, което учение той разви в така наречения осмо
членен път. Това учение, предадено във форма, за да бъде
разбрано и от найпростите човешки души, ни е предадено
от Евангелието на Лука. Защото това учение е предадено на
Буда от Христа, когато го е пратил на Земята като Учител и
сега то се влива във великото Христово течение.
Тук ще се отклоня малко, за да кажа няколко думи
за развитието на човечеството във връзка с мисията на
Великите Учители. Човечеството, така, както го познаваме
днес, не е било такова в миналото. Съвременният човек
притежава способности, които човекът на миналото не е
притежавал. Днешният човек има интелектуални способ
ности, има в себе си мярка, чувство за това, кое е добро и
кое е лошо. Има, така да се каже, развито морално чувство.
Но в миналото не е било така. В миналото това, което човек
днес разбира със собствените си способности, е трябвало
да му се каже от Възвишените същества на Духовния Свят
посредством Великите Учители, които са били във връзка с
тези Възвишени същества. Тези Велики Учители, към които
принадлежи и Буда, са работили в течение на човешкото
развитие за постепенното развиване на способностите, които
човечеството сега притежава. Те са насаждани като семена,
които с течение на времето се развиват в способности.
И мисията на тези Велики Учители, които на Изток са
наричани Будисатви, е била да създадат постепенно едно
физическо тяло, в което да вложат тези способности, които
са посаждали като семена и е трябвало да изявят чрез
него онова познание, което порано те са предавали като
откровение от вътрешните светове. Когато един Будисатва
създаде едно такова физическо тяло, в което да въплъти
онези способности и морални чувства, които са били негова
116
мисия да всади в човечеството, той достига до такава степен

на развитие, че няма нужда повече да се преражда и от
Будисатва става Буда. Един път създадено човешко тяло
с тези способности, всички човеци добиват възможност
постепенно да придобият тези способности, които са
били вече посадени в тях като семена. Така в миналото
не са могли да разбират, че състраданието и Любовта
принадлежат на найвисшето развитие на човешката душа.
Затова е било необходимо наличието на Учители, които са
ръководили човечеството и които са имали откровения от
Възвишените Същества на Космоса, за да могат да кажат
на хората, как да развиват в себе си състраданието и
Любовта, защото хората още не са били узрели да разберат
това със собствените си сили. Това, което днес хората
познават със собствените си сили като висши добродетели
на състраданието и Любовта, до които моралното чувство се
издига днес, то е трябвало да бъде предавано в течение на
дълги епохи от Небесните висини чрез Великите Учители. А
Учителят на състраданието и Любовта през онези времена,
когато хората не можеха сами да вникнат в естеството на
състраданието и Любовта, е бил онзи Будисатва, който
после се въплъти за последен път като Гаутама Буда. След
като напусна тялото си като Буда, той нямал вече нужда да
се преражда и станал едно духовно същество, подобно на
ангелите и оттам се е проявявал като духовно същество във
всички неща, които стават на Земята.
Така, според Окултната Наука това, което се яви
на пастирите като видение и им възвести раждането на
Спасителя заедно с ангелите, това беше озареният Буда. И
когато се роди Исус от Назарет по Давидова линия, Буда,
който заедно с ангелите възвести на овчарите раждането
Му, озари с присъствието си детето Исус. И праведният
Симеон в храма, при представянето на Исус, според
Окултната Наука, е прероденият мъдрец Азита, който
при раждането на Буда предсказал неговото величие, но
заплакал, че не може да доживее да види Неговата Слава.
Но сега му било отредено да изживее това и затова той
казва: "Господи, остави своя раб да умре с мир" (2;2930).
117
Влад Пашов
Да се върнем сега към Евангелието на Лука. Ако

човек се остави да му въздейства Евангелието на Лука,
той ще почувства, че то действа преди всичко на неговото
сърце и събужда състраданието и Любовта, което беше
и задачата на учението на Буда. От това, което казах
погоре се разбира, че будисткият светоглед се е влял в
Евангелието на Лука. Затова можем да кажем, че учението
за състраданието и Любовта е изнесено от Евангелието
на Лука. Обаче това учение е така предадено, че да бъде
разбираемо за найпростите, найнаивните души. Защото
Будизмът като светоглед може да бъде разбран само
от онзи, който се издига до определена висша идея, до
чисто ефирните висини на Духа. Затова, за да можем да
разберем първоначалния будизъм, е необходима голяма
подготовка. Обаче, в Евангелието на Лука учението за
състраданието и Любовта, което е същината на Будизма
е така предадено, че да може да въздейства върху всяка
душа. То може да действа върху всеки човек, който отвори
сърцето си за него. Но от Евангелието на Лука се вливат в
нас не само духовните постижения на Будизма, но те ни се
представят в една повисша форма, издигнати на повисока
степен, отколкото са били в миналото, когато са дадени на
човечеството за пръв път.
Както видяхме, будизмът е учение за състраданието и
Любовта. Обаче ние виждаме, че от Евангелието на Лука ни
е предадено не само учението за състраданието и Любовта,
но и нещо друго: то ни предлага и методите за приложение
на това учение, за превръщането на състраданието и
Любовта в дело. Така че, Евангелието на Лука ни предава
не само учението за състраданието и любовта, но превръща
това учение в дело, в действаща Любов. Така човекът,
който живее според Евангелието на Лука, чувства нужда
да действа активно и да помогне за изцелението на болката
на страдащите. Да направи повече от това, което другите
правят на нас самите, това се излъчва като едно изискване
от Евангелието на Лука. Това значи да дадем повече,
отколкото приемаме. Любовта, превърната в дело, това е
учението, което ни предава Евангелието на Лука.
118
За да се опише тази страна на християнството, където
състраданието и Любовта се превръщат в дело, затова е
било необходимо, именно, едно сърце като това на автора
на Евангелието. Лука е имал найголямата възможност
да разбере Христа като лекар на тялото и душата, защото
сам той е бил лекар. Затова той намира подходящи думи
и образи, които да засегнат душата, защото, както казах,
той сам е работил като лекар и е можел да отбележи и
подчертае онова за Христа, като лекар на тялото и душата.
Друго, което прави впечатление от Евангелието на Лука е
това, че възвишеното будистко учение, което може да бъде
разбрано само от един зрял ум, ни се явява в Евангелието
на Лука като подмладено, като новородено от един извор
на младостта. Будизмът се изявява като плод на дървото
на човечеството. Но когато отново срещаме това учение за
състраданието и Любовта в Евангелието на Лука, то ни се
явява като нов цвят, като едно подмладяване на това, което
е било порано.
Така че, Евангелието на Лука съдържа учението за
състраданието и Любовта в една нова форма и за най
простите души, възродено от извора на Мъдростта. Според
Окултната Наука това стана възможно, защото преобразено
и одухотворено астралното тяло на Буда, което озари детето
Исус при неговото раждане, се съединило с освободената
астрална майчина обвивка на детето Исус към 12 та година
(когато се ражда астралното тяло и обвивката, която го
обвива, се освобождава), когато той беше в храма. И затова
той говореше като мъдрец, който разбира Писанието. Така
че, астралното тяло на Буда се съединява с астралното тяло
на детето Исус, или казано с други думи: Буда се вселява
със своето астрално тяло в астралното тяло на детето Исус.
С това Буда получава един младенчески импулс и има
възможност да предаде учението в една разбираема за
човечеството форма.
Получаването на този младенчески импулс, който
подмлади и самия Буда, се дължи на това, че в тялото
на Исус е била въплътена една особена душа, чиито сили
се предават на астралната обвивка на Исус, когато тя се
119
Влад Пашов
отделя и се съединява с духовното тяло на Буда, тя влива

тези младенчески сили. Тази особена душа е била душата
на Адам, която след грехопадението е била задържана
в Духовния свят и се е намирала под ръководството на
Великия Слънчев Посветен, ръководител на човечеството,
познат в Библията като Мелхиседек и в индуската
литература, като Ману.
Забележително е и това, че Лука ни описва родството
на родителите на Исус чак до Адам. Значи, в тялото на
Исус тече кръвта на Адам, а сега в това тяло се въплътява
и душата на Адам, която не е минала през никакво
прераждане и е запазена млада и девствена. И сега тя
прониква със своите сили майчината обвивка на астралното
тяло на Исус, която се отделя към 12годишната му възраст
и се съединява с духовното тяло на Буда, с което се
извършва едно подмладяване на Буда и на будизма.
Когато говорих за Исус от Назарет, аз посочих, че
според евангелието на Матей и Евангелието на Лука ни се
описват двете момчета Исус, родени от две двойки родители,
които носят името Йосиф и Мария. Едната двойка живее
във Витлеем, а другата в Назарет. Детето, което живее
в Назарет, е родено по свещеническата линия на Натан.
В това дете се въплъщава душата на Адам, а в другата
двойка, която живее във Витлеем и произхожда по царската
линия на Соломон, също се ражда дете, което носи името
Исус. В него се въплъщава духът на Заратустра. Двойката,
която живее в Назарет, е описана от Лука, а тази, която
живее във Витлеем, е описана от Матей.
Следователно, с двете момчета Исус се свързват два
ма от найвеликите учители на човечеството от миналото
Заратустра със Соломоновото момче Исус и Буда с Ната
новото момче Исус. По такъв начин става сливането на двете
мощни културни течения на миналото, които се обединяват
за великото събитие, което предстои да се извърши в
Палестина, като същевременно те се подмладяват.
Будизмът е учение за човешката душа и как тя може
да се издигне над ограниченията на кармата. Същността
на това учение е за вътрешният живот на човека, за
120
вътрешните сили на човешката душа. Човек се схваща

като едно същество само по себе си и се оставя настрана
от Вселената, от която човек е произлязъл. Затова учението
на Буда, когато то се познава истински, действа така топло
и вътрешно на човешката душа. И поради това, когато то
отново се явява подмладено в Евангелието на Лука, то
действа също така топло на човешката душа.
Съвсем друга задача имал Заратустра. Той е учил
хората как може да бъде разбран Бог външно, как може
да бъде разбран духовно великия космос. Буда насочва
погледа си към вътрешността на човека и казва: Когато
човек се развие, от незнанието възникват постепенно
шестте органа. Тези шест органа са петте сетива и
шестият орган е манас, умът, който се проявява чрез тези
сетива. Обаче всичко, което се намира в човека, е родено
от Вселената. Ние не бихме имали никакво око, което
да възприема светлината, ако светлината не бе родила
окото из организма. Окото е създадено от светлината и
за светлината, казва Гьоте. Това е една дълбока истина. И
всички духовни сили в света съграждат различните органи
в човека. Това, което е в човека вътрешно, в неговата душа,
то е организирано първоначално от Божественодуховните
сили на Космоса. Ето защо на всичко вътрешно в човека
отговаря нещо външно във Вселената. Затова Учителят
казва, че субективният човешки свят е обективен за Бога, а
обективният Божествен свят е субективен за човека. Така
че, отвън се вливат в човека силите, които след това работят
вътре в неговата душа. И Заратустра е имал задача да
обърне внимание на това, което е външно, което се намира
около човека и влияе както върху неговата душа, така и
върху неговото тяло. Затова той говори за великите духовни
същества, които той нарича Амшаспанди, които са 12 на
брой, шест изявени и шест скрити. Тези възвишени духове
действат отвън организиращо като строители на човека,
те дават форма на неговите органи. Заратустра показвал,
как зад тези сетивни органи на човека стоят духовните
същества, които създават и организират човека. Затова
той обръща внимание върху великите гении, върху силите
121
Влад Пашов
на Вселената, които намираме вън от нас. След това той

говори за други 28 вида духовни същества, които стоят
зад Амшаспандите и които той нарича Изеди, които също
действат отвън върху човека и работят върху неговата
вътрешна организация. Докато Буда обръща внимание
върху вътрешните сили на човешката душа, върху
мислителната субстанция, от която възниква мисълта в
човешката душа, Заратустра обръща внимание върху така
наречените фарохари, които са мировите творящи мисли,
които ни заобикалят и са разпръснати навсякъде в света.
Така че. Неговата мисия е била тази да обърне вниманието
върху това, че човек, където и да се намира във Вселената,
не е сам, че той се намира в един одухотворен космос, че е
част от един Духовен свят, изпълнен с разумни същества.
Той учеше, че човек е роден от Духа и почива в Него, и
че със всяко вдишване човек поглъща Божествения Дух,
Който прониква цялото пространство като една велика,
разумна енергия, която храни всички същества.
Тук пообширно ще кажа за едно важно положение,
относно великите учители на човечеството, които на Изток
наричат Будисатви. Според Окултната Наука будисатвите
приемат своята мисия и своето учение от Христа. Те са
негови проводници. И будисатва, който стана Буда 500600
години преди Рождество Христово, имал за мисия да предаде
постепенно на човечеството учението за състраданието и
Любовта, чрез което да събуди моралното чувство в човека
като една самостоятелна способност. Според схващането на
Окултната Наука има 12 будисатви, които образуват една
велика духовна ложа. Ако бихме могли да надзърнем във
великата духовна ложа на будисатвите, ние ще открием,
че в средата на 12 т е будисатви стои едно тринадесето
Същество, което не бихме могли да наречем Учител в този
същия смисъл, както за 12те будисатви, но което трябва да
наречем Съществото, от което самата Мъдрост се излива
субстанциално. Ето защо, ако искаме да представим този
факт правилно, трябва да кажем: 12те будисатви стоят във
великата духовна ложа, заобикалящи своя Център. Те са
вглъбени в съзерцание на това Велико Същество, което
122
Историческият път на Бялото Братство .
влива в тях всичко, което те трябва да внедрят като своя

мисия в земното развитие. Така от този 13ти се излива
онова, което другите трябва да предадат като Учение
всред Човечеството. Те са учители и ръководители на
Човечеството, но приемат Учението и мисията си от това
13то същество, те се вдъхновяват от Него. Те говорят на
човеците за това Същество постоянно от епоха в епоха.
Този 13ти е Онзи, Когото индуските риши наричаха
Вишна Карман, Когото Заратустра нарече Ахура Мазда,
Когото Мойсей позна като Йехова и Когото ние познаваме
като Христос. Той е ръководител и създател на великата
ложа на будисатвите. Това е Великото Бяло Братство, за
което говори Учителят, глава на което е Христос. Така
че, Учението на всички будисатви, което те са носили на
човечеството, е Учението на Христа. И индуската легенда
разказва, че и Буда е бил украсен, бил надарен със Силата
на Вишна Карман, т.е. със Силата на Христос. Онзи, Който
в лицето на Натановия Исус прие Христос в себе си, Той не
бе само украсен, не бе само надарен, а помазан, проникнат,
пропит от Христа.
Тази Тайна на будисатвите като едно Велико Братство
е била позната на всички, които са били свързани с
Древните Мистерии. Така в една помалко известна
и пълна с тайнственост местност в Северна Европа, в
местността на Троптите, които са съществували преди
идването на Христос, е бил създаден един земен символ на
този духовен факт ложата на 12те будисатви. В средата
на троптите в Древни Времена в Европа, всред онези, които
бяха учители и духовни ръководители винаги е имало една
общност от 12 души. Те имали за задача да възвестяват
Духовните Истини на хората. А всред тези 12 е имало Един
тринадесети, Който не винаги е поучавал, а чрез Своето
собствено присъствие е излъчвал Мъдрост, която другите
са приемали и предавали на хората. Това е един образ на
Земята за онзи небесен духовен факт.
Подобен образ е даден в стихотворението "Тайни"
от Гьоте, в което той загатва за своето розенкройцерско
123
Влад Пашов
вдъхновение и ни показва как 12те са наредени в кръг
около един тринадесети, и как този последният не е
било необходимо да бъде един Велик Учител. Защото
след заминаването на 13тия, дванадесетте считат като
тринадесети брат Маркус в неговото простодушие. Той не
трябва да бъде носител на едно учение, а самата духовна
субстанция на Мъдростта.
Също така първоначалният розенкройцерски орден,
който се учредил на един събор към средата на 13ти век, се
е състоял от 12 велики посветени и един тринадесети, който
е бил самият Християн Розенкройц.
Учениците на Христа също бяха 12 и Той беше тринаде
сетият, което отговаря на 12 т е будисатви, в средата на
които е Христос. Според Херметическата Мъдрост, "туй,
което е долу, е подобно на това, което е горе". И така е било
навсякъде, където е съществувало едно предчувствие или
познаване на този възвишен духовен факт.
Учителят казва на едно място: "Има едно Велико
Братство, което пътува по света и носи Културата. Където
се яви това Братство, там се ражда и развива Култура.
То е било в Египет, Персия, Индия, Халдея, Палестина,
Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия и сега постепенно
преминава между Славянството. Глава на това Братство е
Христос". С това Учителят загатва за същия Духовен факт.
Тези 12 учители около Христа имат отношение към
това, което в Кабала наричат 12 Сефироти, а също така има
отношение и към 12те зодиакални знаци.
Следователно с Кръщението, извършено от Йоан в
Йордан, беше настъпил онзи момент в развитието на
Човечеството, когато този 13ти се яви на Земята в плът,
от Когото всички други будисатви и Буди бяха приели в
миналото своите мисии и учения.
Казах, че в Соломоновия Исус беше се преродил Зара
тустра, който е бил ученик на Хермес и беше му отдал
своето астрално тяло със всички сили в него, с помощта на
което организира Египетската култура. И сега Евангелието
на Матей ни описва, че Исус с родителите си бяга в Египет.
124
Това е станало, за да отиде ИсусЗаратустра в Египет, където
са се развили Неговите сили, за да си ги прибере обратно,
за да може да извърши Великото Дело. След връщането
от Египет, Соломоновият Исус, заедно с родителите си
се настанява в Назарет, където живее Натановият Исус.
Така двете момчета Исус, които са свързани с две велики
културни течения на миналото, се събират в един град.
Така биват събрани конкретно и двата светогледа.
Интересен е също и фактът, че раждането на Исус
по Соломонова линия е възвестено на Бащата Йосиф, а
раждането на Натановия Исус е възвестено на майката
Мария. Това не е случайно, защото в Евангелието няма
нищо случайно. Тук ни е разкрит един велик закон,
който Гьоте изразява по следния начин: "От баща си
съм наследил телосложението и сериозното поведение в
живота, а от майка си веселата природа и любовта към
познанието". С този факт е показано, че Соломоновият
Исус, който е въплътеният Заратустра, наследява от баща
си волята и характера, които са свойствени на Заратустра,
а Натановият Исус, чието раждане е известно на майката,
който е свързан с Буда, наследява от майка си вътрешните
качества мекота и стремеж към познанието.
Така че, двете момчета Исус са събрани да живеят в
Назарет. Детето, което носи в себе си духа на Заратустра,
развива постепенно, с голяма бързина зрелостта на онези
Сили, които той трябва да развие. Индивидуалността,
която действа в другото дете Исус, е от друго естество. В
него действа преобразеното астрално тяло на Буда, което
в Източния окултизъм наричат Нирманикая. Ето защо
се казва, че когато родителите се връщат от Витлеем в
Назарет, детето е пълно с Мъдрост (т.е. Неговото етерно
тяло е проникнато от Мъдростта)" и Божията благодат беше
над Него" (2;5152).
Но то растеше така, че развиваше много бавно
обикновените човешки способности, които се отнасят към
разбирането и познаването на външния свят. В замяна на
това в него се развива именно онова, което се изливаше от
125
Влад Яашов
небето, от осияващото Духовно тяло на Буда. То развива

такава дълбочина на вътрешния живот, която не може да
се сравни с нищо друго по рода си в света. В детето се
развива такава дълбочина на чувствата, която действа по
един чудотворен начин на окръжаващата го среда. Така
ние виждаме в детето Исус от Натановата линия да расте
едно същество с дълбока чувствителност, а в Соломоновия
Исус виждаме да расте една индивидуалност с невиждана
зрялост, с дълбоко разбиране за света.
Когато детето Исус е занесено в Храма и го вижда
Мъдрецът Симеон, той казва на майка му Мария, че
меч ще прониже нейното сърце. А този меч е почнал да
действа, когато Натановият Исус е изгубен за родителите
си в Ерусалим и го намират при книжниците и мъдреците,
че разисква върху Писанията. Родителите като го намират,
го виждат така преобразен, че не могат да го разберат. Той
казва на майка си: "Защо ме търсите? Не знаете ли, че аз
трябва да бъда в дома на Отца?" (2;4950). Това, именно,
смущава майката и не го разбира. Но това показва, че с
детето е станало нещо, за да не могат родителите му, така
да се каже, да го познаят. Те външно го познават, но той
се изменил вътрешно и те не разбират как е станало това.
Но на Окултната Наука е познат фактът, че Духът, Който
обитава в едно тяло, може да го напусне и да отиде в друго
тяло. Такова нещо е станало и с Натановия Исус. Духът
на Заратустра, Който в това време е живял в Соломоновия
Исус, го напуска и се пренася в тялото на Натановия
Исус, вследствие на което става тази промяна в него, че
родителите му не могат да го разберат. Така в Натановия
Исус се събират преобразеното Духовно тяло на Буда и
Духът на Заратустра. Скоро след това умира майката на
Натановия Исус. Също Йосиф от Соломоновата линия е
бил умрял и майката, заедно с децата се прибира в дома
на Натановия Исус. По такъв начин двете семейства се
събират заедно. При кръщението на Исус в Йордан не се
казва, че той е син на Йосиф, а се казва: "... и го считаха за
сина на Йосифа".
126
След Кръщението се казва: "А Исус, изпълнен с Дух

Святи..." Когато се казва, че един човек е изпълнен с Дух
Святи, се разбира едно човешко същество, едно човешко
тяло, в което не е напълно въплътено Възвишено Духовно
Същество, а само частично и по такъв начин то е във
връзка едновременно и с Духовния, и с физическия свят.
живее едновременно в Духовното и физическо тяло и сваля
на Земята Духовни Истини като Откровения.
Каквато и индивидуалност да слезе на Земята, тя
може да се изяви в зависимост от способностите, които
идват от тялото, в което се въплъщава. Но едно Възвишено
Същество може постепенно да изработи своето тяло или
да го преобрази. Така и Исус от Назарет трябваше да
подготви тялото си, за да може да стане добър проводник
на Великото Същество, Което слизаше на Земята, за да
възвести всеобщата Любов между душите, независимо от
кръвното родство. И затова, когато казват на Христа, че
братята и майка Му искат да Го видят, Той посочва към
учениците Си и казва: "Моите братя и моята майка са тези.
които изпълняват волята Божия и слушат Словото Божие"
(8;21) Тази задача имаше Исус, да подготви тялото си за
Великото същество _ Христос.
Според Окултната Наука, след напускането на тялото
на Исус от Назарет, Духът на Заратустра се съединява с
етерното тяло на Соломоновия Исус, което Той е преработил
и организирал, докато бил още в неговото физическо тяло
и с него си изгражда ново физическо тяло. Оттогава Той
се преражда многократно в нови тела и се движи в света
като Ръководител на Християнството, познат под името
Учителят Исус. Той е вдъхновител на всички онези, които
са работили в полето на християнството. Той ръководи
Езотеричните и Окултни Християнски Школи.
След като Духът на Заратустра напуска тялото на Ната
новия Исус, след кръщението в това тяло се вселява Хрис
товия Дух. В постарите ръкописи на Евангелието е казано:
"Този е моят обичен Син, Когото родих днес". Това значи, че
в този момент е роден Синът на небето Христос.
127
Влад Пашов
4. ПРОЛОГЪТ НА ЕВАНГЕЛИЕТО
НА ЛУКА
Евангелието на Лука почва с един интересен пролог, за
който говорих поподробно в композицията на Евангелието
на Лука. В него се казва, че това Евангелие е отправено
към някой си Теофил, което име преведено, значи Божи
приятел. Значи, Евангелието е отправено към всички,
които са приятели на Бога. А приятели на Бога са тези,
които са съзнателни участници в Божествената Мъдрост
чрез своето отворено сърце. Те чувстват присъствието на
Бога в себе си.
В пролога се говори за очевидци и служители на
словото. Очевидци или поправо самовидци са тези, които
притежават способността за духовно виждане и духовно
слушане. Те сами са видели духовните факти и ги описват.
А служители на Словото, на Логоса са тези, които чуват
непосредствено от духовния свят Словото и стават негови
проводници и носители.
Друга забележителна дума в Евангелието на Лука е
думата "начало", която срещаме в евангелието на Йоан и
Марко, в началото на Стария завет, и в началото на книгата
Битие. На гръцки тази дума означава "архей", което е
името на третата ангелска йерархия, наречени "Началства",
начала или архей. Тази дума показва цял един свят, в
който се намират началата, произходът на всичко, което
съществува. Значи това, което се говори в Евангелието,
иде отгоре, от света на тези велики духове. Тази дума,
преведена правилно, значи отгоре. Следователно това, което
се говори в Евангелието, иде отгоре.
Следователно, Евангелието е едно Откровение, едно
вдъхновение отгоре и то следва едно духовно устройство.
Затова са важни не само отделните думи и образи,
128
Историческият път на Билото Братство
но и начинът, по който те са подчертани. Така, чрез

композицията на евангелието са изразени тайни, които не
могат да бъдат казани направо. Затова е необходимо да
разглеждаме евангелието като цяло, а отделните части като
елементи на това цяло, а не да разглеждаме частите сами
по себе си.
5. ПЪТЯТ НА ЖИВОТА НА ИСУС

ПЪТ НА ДУШАТА
Когато разглеждаме Евангелието като цяло, тогава
пътят на живота на Исус ще стане въобще път на душата.
Така средната част на Евангелието, която почва от края
на девета глава и продължава до деветнадесета глава,
в която е описано пътуването на Исус до Ерусалим, до
влизането в града не съдържа почти никакви събития,
които Христос да е извършил или изживял с учениците,
а само поучения, които Христос дава. Следователно,
външното пътуване е само един вид потвърждение на
съдбата или на образите на вътрешния път на душата, на
пътя на учението.
Както казах и в композицията на Евангелието на
Лука, самото по своето съдържание се разделя на три
части. Първата част, която се простира от първа до девета
глава, ни описва детството Исусово и чудесата на Христа.
Втората част, която почва от края на деветата глава,
описва пътуването до Ерусалим, дава пътя на Учението
и както казах, тя завършва до 19 глава. Третата част
почва от 19 глава и завършва до 25 глава, която е краят
на Евангелието. В нея се описва страданието, умирането
и Възкресението. Така, първо ни говори образът, после
Словото и накрая същността. Така ни са представени
трите фази, трите етапа на духовното съзнание.
129
Влад Пашов
6. БЛАГОВЕСТИЯТА В
ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО
ОКУЛТНИ ФАКТИ
Понеже съм си поставил като задача да посоча
окултния елемент на някои окултни факти от Евангелието,
които ни показват окултния му характер, затова ще кажа
няколко думи за благовестията, дадени в началото му.
Защото, какво нещо е един окултен факт? Окултният факт
се състои в съзнателната връзка на човек с Духовния свят.
Когато Духовният свят, Духовните същества се намесват в
живота на човека и на Човечеството, това е един окултен
факт. Защото чрез този факт Духовният свят се изявява,
разкрива се на хората от физическия свят и им носи
своето благословение. Духовният свят може по различни
начини да се изяви и разкрие на хората от Земята. Защото
физическият свят, сам по себе си, така да се каже, е
едно откровение, едно изявление на Духовния свят. Той
е външната страна на Духовния свят. И във всичко,
което става на физическия свят, ние имаме изявление на
Духовния свят. Затова е казано: Всичко преходно е само
символ на Божественото, което се проявява в света. Зад
нашите мисли, зад нашите чувства, зад нашите постъпки,
зад нашия живот, зад цялото наше тяло, както и конкретно
зад всеки орган от нашето тяло, стои една Духовна
реалност. Но всичко това ние не го осъзнаваме, защото
областта на съзнанието и самосъзнанието е само една
ограничена област от целокупния живот на човека, който
сам по себе си е необятен като Вселената. И Учителят казва
някъде: "Човешката душа е една велика, ненаписана книга,
на която разумните същества с милиони години са писали
и има още милиони години да пишат".
Но когато говорим за благовестието, ние разбираме
съзнателно разкриване на Духовния свят пред човека.
130
Човек със своето самосъзнание приема Откровението,
благовестието, проявлението на Духовния свят. Това може
да стане по различен начин. Може човешкото самосъзнание
да се издигне до границата на свръхсъзнанието и да му бъде
дадено откровение и благовестие от специални същества на
Духовния свят. А може и тези същества на Духовния свят
да се материализират с помощта на определено етерно тяло
във физически образи, да се явят пред човека и да му кажат
това, което има да му кажат като благовестие и откровение
от Духовния свят, да му възложат известна задача и мисия
или да му съобщят неща, които има да станат и в които той
сам ще вземе участие или не.
1. Евангелието на Лука в своето начало е пълно,
така да се каже, с откровения, с благовестия на
Духовния свят, на духовните същества. Първо ни се
съобщава за явяването на ангела, пратен от Господа при
свещеник Захари, да му съобщи за раждането на Йоан
Кръстител. В първата глава, от 11 до 20 стих е казано: "И
яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния
олтар. И Захари, като го видя, смути се и страх го обзе.
Но ангелът му рече: Не бой се, Захари, защото твоята
молитва е чута и жена ти Елисавета ще роди син, когото ще
наречеш Йоан. Той ще бъде за радост и веселие, и мнозина
ще се зарадват на неговото раждане. Защото ще бъде велик
пред Господа. Вино и спиртно питие няма да пие и ще се
изпълни със Светия Дух още от зачатието си. И ще обърне
мнозина от израилтяните към Господа, техния Бог. Той
ще предиде пред лицето Му в дух и сила на Илия, за да
обърне сърцата на бащите към чадата и непокорните към
Мъдростта, да приготви за Господа благоразположен народ.
Захари рече на ангела: По какво ще узная това? Защото
съм стар и жена ми е в напреднала възраст? Ангелът в
отговор му казва: Аз съм Гавраил, който стои пред Бога и
съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това. И ето,
ще млъкнеш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще
се сбъдне това, защото не повярва на думите ми, които ще
се сбъднат своевременно".
131
Влад Пашов
Това откровение няма нужда от тълкуване, защото е

ясно само по себе си и това, за което то говори, се сбъдва
точно така. В него са скрити много окултни истини, които
всеки може да схване и разкрие.
2. Следващото благовестие е отправено към
Мария за раждането на Исус. То е предадено по след
ния начин, от 26 до 38 стих на първата глава, като е казано:
"В шестия месец (след благовестието на Захария) ангел
Гавраил беше изпратен от Бога в Галилейския град, наречен
Назарет, при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф
от Давидовия дом. А името на девицата бе Мария. И като
дойде ангелът при нея, рече: "Здравей, благодатна. Господ
е с тебе. Благословена си ти между жените. А тя много се
смути от думите му и в недоумение беше, какво ли ще бъде
този поздрав. И ангелът й рече: Не бой се, Марио, защото
си придобила Божието благоволение. И ето, ще заченеш и
ще родиш син, когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик
и ще се нарече Син на Всевишния. И Господ Бог ще му
даде престола на баща му Давида. И ще царува в Яковия
дом до века. И царството му не ще има край. А Мария рече
на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам. И
ангелът в отговор й рече: Светият Дух ще дойде върху ти
и силата на Всевишния ще те осени. И тъй святото онова,
което ще се роди от тебе, ще се нарече Божи Син. И ето,
твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е заченала
син. И това е шестият месец за нея, която се казваше не
плодна. Защото за Бога няма невъзможни неща. А Мария
рече: Ето Господнята слугиня. Нека ми бъде според както си
казал, и ангелът си отиде от нея".
Това благовестие е също много интересно и в него има
скрити много окултни истини, за някои от които споменавам
на друго място в тази книга, а други, за които не е казано,
всеки сам ще си ги открие.
3. Интересна е също срещата на Мария с
Елисавета. В 41 стих на първа глава е казано: "Щом
чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в
утробата й. И Елисавета се изпълни със Светия Дух". Тук
132
е даден един друг род Откровение. Понататък се казва:

"И като извика със силен глас, рече: Благословена си ти
между жените, и благословен е плодът на твоята утроба.
И от какво ми е тази чест, да дойде при мене майката на
моя Господ. Защото ето, щом стигна гласът на твоя поздрав
до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми. И
блажена е тая, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното
от Господа" (1.4245). Следва откровението на Мария, от
46 стих на първа глава. И Мария каза: "Величае душата
ми Господа и зарадва се духът ми в Господа, Спасителя
ми, защото погледна милостиво на ниското положение на
слугинята си и ето отсега ще ме облажават всички родове.
Защото Силният извърши на мене силни дела. И свято е
Неговото име. И през родове и родове Неговата милост е
върху ония, които му се боят. Извърши силни дела със
своята мишца. Разпръсна онези, които са горделиви в
помислите на сърцето си. Свали владетели от престолите
им и въздигна смирени. Гладните напълни с блага, а
богатите отпрати празни. Помогна на слугата си Израил,
за да помни, за да покаже милост към Авраама и към
неговото потомство до века".
Тук Мария, осенена от Святия Дух, прозира в бъдещето
и предсказва какво ще стане. Тук ще кажа, че осенението,
което Мария получи и зачатието не е еднократен процес,
а това осенение продължава. Това е един особен род по
свещение за нея и Духът Святи остава свързан с нея.
Казано на окултен език, тогава става едно разхлабване на
връзките на физическото и етерното тяло и върху етерното
тяло се отпечатват изработените астрални органи. По такъв
начин Мария е в непрекъсната връзка със Святия Дух,
с Духовния свят. Това е един особен род посвещение, за
което не е необходимо да се мине през така наречената
мистична смърт, а в будно съзнание тя получава връзка с
Духовния свят.
4. Следва откровението на Захария за Йоан
Кръстител и за Исус Христос. То е описано по следния
начин: "Тогава баща му Захари се изпълни със Святия Дух
и пророкува, казвайки: Благословен Господ, Израилевия
133
Влад Пашов
Бог, защото посети днес людете си и извърши изкупление

за тях. И въздигна рог на спасение за нас в дима на слугата
си Давида, както е говорил чрез устата на светите си от века
пророци, избавление от неприятелите ни и от ръката на
всички, които ни мразят, за да покаже милост към бащите
ни и да спомним святия свой завет, клетвата, с която се е
клел на баща ни Авраама, да даде нам, бидейки освободени
от ръката на неприятелите ни, да му служим без страх в
святост и правда пред Него през всичките си дни.
Да, и ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш,
защото ще вървиш пред лицето на Господа, да приготвиш
пътищата за Него, за да дадеш на Неговите люде да
познаят спасение чрез прощение на греховете им. Поради
милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети зора
отгоре, за да осияе стоящите в тъмнина и в мрачна сянка,
така щото да отправи нозете ни в пътя на мира. А детенцето
растеше и крепнеше в дух. И беше в пустинята до деня,
когато се яви на Израиля" (1;6780).
5. Следващото благовестие е към овчарите в
полето при раждането на Исус във Витлеем. Във
втората глава, от 9 до 14 стих, е дадено това откровение,
като е казано: "И ангел от Господа застана пред тях и
Господната Слава ги осия. И те се уплашиха много. Но
ангелът им рече: Не бойте се, защото ето, благовествам ви
голяма радост, която ще бъде за всички люде, защото днес
ви се роди в Давидовия град Спасител, който е Христос
Господ. И това ще ви бъде знакът: Ще намерите младенец,
повит и лежащ в ясли. И внезапно заедно с ангела се
намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога,
казвайки: Слава на Бога във висините и на земята мир
между человеците, в които е Неговото благоволение".
Тук имаме един факт, където не само един човек, но
един колектив от хора получава откровение от духовния
свят и то не учени хора и философи, а прости овчари
получават откровение от духовния свят за найвеликото
събитие, което става на нашата Земя. Това потвърждава
мисълта, в която е казано: Чистите по сърце ще видят
Бога. Овчарите са хора простодушни, смирени, с чисти
134
сърца, затова на тях се открива Духовния свят. За тях се

отвори небето и те влязоха във връзка с Духовни същества
ангелите, които им казват радостната вест, че се е родил
Спасител на света.
Според Окултната Наука, както вече изтъкнах в
предишните страници, тук заедно с ангелите се явява
и Буда, който е завършил своето човешко развитие и е
станал равноангелен. И понеже има връзка с Човечеството
и е работил за неговото повдигане и развитие, и той взема
участие във великото дело, което се извършва на Земята.
6. Следващото откровение, за което Лука
споменава е това, дадено на праведния Симеон и
на пророчица Ана. От 25 до 35 стих на втора глава се
казва: "И имаше в Ерусалим един човек на име Симеон. И
този човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на
Израиля. И Светият Дух беше в него. Нему бе открито от
Светия Дух, че няма да види смърт, докле не види Христа
Господен. И по внушение на Духа той дойде в храма. И
когато родителите внесоха Детенцето Исус, за да сторят за
Него по обичая на закона, той го взе на ръце и благослови
Бога, като каза: "Сега, Владико, отпущаш слугата си в мир
според думите си. Защото видях с очите ми спасението,
което си приготвил пред всичките люде, светлина за
просвещение на езичниците и слава на твоя народ Израил.
А баща му и майка му се чудеха за това, което се говори за
него. А Симеон ги благослови и рече на майка му Мария:
Ето, това Детенце е поставено за падане и ставане на
мнозина в Израиля и за белег, против който ще се говори;
да! И на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се
открият помислите на много сърца"
"Имаше и някоя си Ана Фануилова. дъщеря от Асировото
племе. Тя беше в много напреднала възраст, като беше
живяла с мъжа си седем години от девството си и беше
вдовица за цели 84 години, която не се отделяше от храма,
дето денем и нощем служеше на Бога в пост и молитва.
И тя като се приближи в същия час, благодареше Богу и
говореше за него на всички, които ожидат изкуплението на
Ерусалим" (2;3639).
135
Влад Пашов
7. Следващото откровение, което не е изказано
с думи, а дадено като образ, е 12годишният Исус
в храма между книжниците и мъдреците, където
разисква с тях върху закона. От 39 стих на втората
глава нататък е казано: "И като свършиха всичко, що беше
според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си
Назарет. А детенцето растеше, крепнеше и се изпълваше с
Мъдрост и Божията благодат бе на него. И родителите му
ходеха всяка година в Ерусалим за празника на пасхата. И
когато той беше още на 12 години, като отидоха по обичая
на празника и като изкараха дните и се връщаха, момчето
Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите му. А те,
понеже мислеха, че то е с дружината, минаха един ден път
и го търсеха между родните и познатите си. И като не го
намериха, върнаха се в Ерусалим и го търсеха. И след три
дни го намериха в храма, седнал между законоучителите,
че ги слушаше и запитваше. И всички, които го слушаха, се
учудваха на разума и на отговорите му. И като го видеха,
смаяха се и рече майка му: Синко, защо постъпи тъй с нас?
Ето, баща ти и аз наскърбени те търсехме, а той им рече:
Защо да ме търсите, не знаете ли, че трябва да се намеря
около дома на Отца ми. А те не разбраха думите, които им
рече. И той слезе с тях в Назарет и там им се покоряваше.
А майка му спазваше всички тези думи в сърцето си. А
Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред
Бога и човеците" (2;3952).
Тук, според Окултната Наука, както съм изтъквал и
на друго място, става една особена промяна в Исус. Той
беше проникнат отпреди от одухотвореното астрално тяло
на Буда. А сега, на 12 годишна възраст, когато е в Храма, в
него се вселява Духът на Заратустра, който дотогава е бил
в Соломоновия Исус и затова става тази промяна в него, че
майка му се чуди на това, което говори.
8. Следващото откровение е към Йоан Кръстител.
В трета глава, втори стих е казано: "...При първосвещенството
на Ана Каиафа Божието Слово дойде до Йоана, Захариевия
син в пустинята. И той отиваше по цялата страна около
Йордан и проповядваше кръщение на покаяние за
136
прощение на греховете, както е писано на пророк Исайя:
"Глас на едного, който вика в пустинята, пригответе пътя
на Господа, прави направете пътеките му. Всяка долина ще
се изпълни и всяка планина и хълм ще се сниши. Кривите
пътеки ще станат прави и на равните места гладки пътища.
И всяка твар ще види Божието спасение".
"И тъй, той казваше на множествата, които излизаха да се
кръщават от него: Рожби ехидни! Кой ви предупреди да бягате
от идващия гняв? Прочее, принасяйте плодове, достойни за
покаяние. И не казвайте: Имаме Авраама за баща, защото ви
казвам, че Бог може и от тези камъни да въздигне чада на
Авраама. А и брадвата вече лежи при корена на дървото. И
тъй, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън
се хвърля. И множествата го питаха. Тогаз какво да правим?
А той в отговор им рече: Който има две ризи, нека даде на
този, който няма. И който има храна, нека прави същото.
Дойдоха и бирниците да се кръстят и му рекоха: Учителю,
ние какво да правим? Той им каза: Не изисквайте повече от
това, що ви е определено. Питаха го и военослужащите: А
ние какво да правим? Казва им: Не насилвайте никого, нито
наклеветявайте и задволявайте се със заплатата си. И понеже
людете бяха в недоумение и всички размишляваха в сърцето
си за Йоана, да не би той да е Христос, Йоан отговори на
всички, като каза: Аз ви кръщавам с вода, но иде Оня, Който
е посилен от мене, Комуто не съм достоен да развържа
ремъка на обущата Му. Той ще ви кръсти със Светия Дух
и с огън. Той държи лопатата в ръката си, за да очисти
гумното си и ще събере житото в житницата си и плявата
ще изгори в неугасимия огън. И с много други увещания той
благовестваше людете" (3;219).
В това откровение, в тази проповед на Йоан са скрити
и много дълбоки окултни истини, върху някои от които
съм казвал нещо на друго място в тази книга, а за някои
сега ще кажа няколко думи. Тази проповед на Йоан пред
народа много прилича на проповедта на Буда пред народа
на Бенарес. И той каза приблизително следното: Досега сте
имали учението на брамините. Те приписват своя произход
от самия Брама. Те казват за себе си, че превъзхождат
137
Влад Пашов
другите хора, понеже имат този благороден произход. Тези
брамини казват, че човек има стойност чрез своя произход.
Но аз ви казвам: Човек има стойност чрез това, което
той прави от самия себе си, а не чрез това, което е било
вложено в него чрез неговия произход. Той е достоен за
великата мъдрост на света чрез това, което е направил от
себе си като индивидуален човек. Истина ви казвам, някой
може да нарича себе си колкото иска брамин. Това няма
значение. Но значение има, когато вие направите от себе си
един пречистен човек чрез своите лични сили. Така също
различни категории хора дойдоха при Йоан и го попитаха
какво да правят, както някога монасите дойдоха при Буда
и го запитаха: Що да правим?
Не трябва да ни учудва, че проповедта на Йоан Кръс
тител има отзвук от проповедта на Буда в Индия. Защото
в развитието на човечеството нещата се предават после
дователно на етапи. Това, което Буда на времето направи,
може да се сравни със зародиша на един цвят. А в про
поведта на Йоан този цвят е вече разцъфнал и разнася своя
аромат надалече. Това, което е било, то пак се явява, но в
една нова, посъвършена форма.
От проповедта на Йоан се вижда, че той имал много
дълбоки познания за развитието на човечеството и ясно
съзнавал момента, в който е призван да приготви Пътя
на Господа и за Неговата Мисия, да въведе Човечеството
в нова фаза на неговото развитие, да влее новата сила на
Любовта в човешката душа, в човешкия аз, което ще го
издигне на една повисока степен на неговото развитие.
И когато казва, че брадвата лежи в корена на дървото,
той има предвид досегашното съзнание на човечеството,
което чрез импулса на Христос ще бъде сменено със
самосъзнанието, като една повисока фаза в развитието на
човешката душа.
Също така, той с ясновидски поглед възвестява мисията
на Христос, че Той ще кръщава с дух и огън. Това той е
разбрал чрез прекия контакт с духа на Христа, от Когото
е получил откровение за тази велика тайна на Христовото
същество.
138
9. Следващото велико откровение, което ни
предава Евангелието на Лука е това, което става
при кръщението на Исус в реката Йордан от Йоан
Кръстител. В Евангелието на Лука то е предадено по
следния начин: "И когато се кръстиха всички люде, като
се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият
Дух слезе върху него в телесен образ като гълъб; който
казваше: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето
благоволение" (3:2122).
Марко го предава по следния начин: "И като излезе
веднага от водата, видя, че се разтварят небесата, и че Духът
като гълъб слизаше над него. И дойде глас от небето: Ти си
Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение" (1;10).
Матей го предава по следния начин: "И като се
кръсти, Исус веднага излезе от водата; и, ето, отвориха
Му се небесата, видя Божият Дух, че слизаше като гълъб
и се спускаше на Него. И ето глас от небесата, който
казваше: "Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето
благоволение" (3;1617).
Йоан предава това събитие по следния начин: "На
следния ден Йоан вижда Исуса, че иде към него, и казва:
Ето Божия Агнец, който носи греха на света! Тоя е, за
когото рекох: Подир мене иде човек, който достигна да
бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв. И аз го не
познавах; но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде
той изявен на Израиля. И Йоан свидетелства, казвайки:
Видях Духа да слиза като гълъб от небето и да почива
върху него. И аз го не познавах, но оня, който ме прати да
кръщавам с вода, той ми рече: Онзи, над когото видиш да
слиза Духът и да почива върху него, той е, който кръщава
със Светия Дух" (1:2933).
Това ни предават четирите Евангелия за найвеликото
събитие, което е станало на Земята слизането на Божия
Дух на Земята и въплъщаването Му в едно човешко
тяло. Изразът: "Онзи, на когото видиш да слиза Духът и
да почива върху него", т.е. да остава с него, той е, който
кръщава със Светия Дух с този израз е показано, че Духът
139
Влад Пашов
е слязъл върху Исус и е останал с него. Това е един факт,

който трябва добре да се запомни. Евангелист Йоан ни го
предава, че Йоан кръстител е видял Духът да слиза като
гълъб върху него. Марко ни казва, че след като се кръстил
Исус, излязъл от водата, отворило се небето на него самия
и той вижда Божият Дух да слиза като гълъб върху него.
Матей го предава по същият начин. А Лука го предава по
следния начин: "Като се кръсти и Исус и се молеше, отвори
се небето, и Светият Дух слезе върху Него в телесен образ,
като гълъб; който казваше: Ти Си Моят Възлюбен Син; в
Тебе е Моето благоволение".
Макар и да има известна разлика в начина на
предаването, един безспорен факт е посочен от четирите
Евангелия, а именно, че при кръщението Божият Дух
слиза над Исус, съединява се с Него и остава с Него. Това
значи, че Божественият Дух се вселява, въплътява се в
тялото на Исус от Назарет. Според Окултната Наука Той
се въплътява не само във физическото, но и в етерното и
астралното тяло на Исус. Но Божественият Дух, като едно
Велико Космично Същество, Което е носител на огромни,
динамични сили, много посилни от физическия огън, биха
стопили тялото на Исус, ако се въплътяха изведнъж в
своята пълнота. Затова Божественият Дух постепенно се
въплътява в тялото на Исус с течение на времето. Това
е показано в Евангелията от начина, по който почва да
се проявява Исус, след като Божият Дух се съединява с
него. Както ни предава Евангелието на Лука, първата си
проповед Исус е държал в родния си град Назарет. След
като прочел в книгата на Исайя, където се говори за Него,
Той казва: "Днес се изпълни това писание във вашите
уши" (4;21). И те Му казват: Това, което си направил в
Капернаум, направи го и тука. А Той им казва: Истина ви
казвам, че никой пророк не е приет в родината си. И после
им казва: "А казах ви наистина, че много вдовици имаше
в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три
години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя;
А нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една
вдовица в Сарепта сидонска. Също тъй много прокажени
140
имаше в Израил по времето на пророк Елисея, но никой от

тях не бе очистен, а само сириеца Нееман" (4;2527). Този
пасаж ни показва, че тук Исус говори от степента на Илия,
който беше, така да се каже, едно равноангелско същество.
Дотук Христос е слязъл до равнището на ангела и оттам
говори, не се е въплътил още напълно в тялото на Исус.
Защото, според Окултната Наука възвишените същества,
когато слизат в човешко тяло, могат да не се въплътят
напълно, като по такъв начин живеят едновременно в
Духовния и във физическия свят. Така беше и при Христа,
Който постепенно се въплътявал в тялото на Исус, за да
го подготви последователно. Много Тайни са свързани с
това вселяване на Божия Дух в едно физическо тяло, но
моята задача не е да ги изнасям, защото това са вътрешни,
езотерични Тайни, които се разкриват само във вътрешните
окултни школи. Моята задача е само да посоча, че
съществуват такива Тайни.
10. Следващото откровение, което ни е предадено
в трите първи Евангелия, а в Евангелието на Йоан не
е предадено, е изкушението от дявола. Лука го предава
по следния начин: "А Исус, пълен със Светия Дух, когато
се върна от Йордан, бе воден от Духа из пустинята 40 деня,
дето беше изкушаван от дявола. И не яде нищо през тези
дни. И като се изминаха те, огладне". И след това започва
изкушението от дявола. Така го предава Лука.
Марко го предава много кратко. "И веднага Духът го
закара в пустинята. И беше в пустинята 40 дни, изкушаван
от Сатаната и беше със зверовете и ангелите му служеха".
Матей предава това явление по следния начин: "Тогаз
Исус биде отведен в пустинята, за да бъде изкушаван от
дявола. И след като пости 40 деня и 40 нощи, найпосле
огладне". И почва изкушението от дявола.
И в трите Евангелия Онзи, Който отвежда Исуса в
пустинята, е Духът, за да бъде изкушаван от дявола. Това
е едно велико откровение, за което малко загатвам при
разглеждането Евангелието на Матей. Пустинята, в която
е отведен Христос, в случая, е човешката вътрешност. Той
може да е бил във външната пустиня, но важното в случая
141
Влад Пашов
е вътрешната пустиня, в областта на човешкия аз, който

живее в пустинята на самотата. И трите изкушения ни
показват постепенното навлизане на Христовия Дух в трите
обвивки на Исус астралната, етерната и физическата.
11. Следващото окултно явление е възкресението
на момчето от Наин. То е предадено по следния начин
в Евангелието на Лука: "А скоро след това Исус отиде в
един град, наречен Наин. И с Него вървяха учениците Му
и едно голямо множество. И като се приближи до градската
порта, ето изнасяха мъртвец, едничък син на майка си,
която беше вдовица. И с нея имаше голямо множество от
града. И Господ, като я видя, смили се за нея и рече й:
Недей плака. Тогаз се приближи и се допре до носилото
и носачите спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани! И
мъртвият се повдигна и седна, и почна да говори. И Исус
го даде на майка му" (7;1115).
Интересно е, че възкръсналото момче е син на вдовица.
Също така пророк Илия навремето си възкреси момчето
на вдовицата от Сарепта. И Христос, когато започва своята
проповед в Назарет, казва: Много вдовици имаше в Израиля
по времето на Илия, но той не беше пратен при никоя от
тях, освен при вдовицата от Сарепта. Това показва, че тук
е скрита някаква окултна идея. Според Окултната Наука,
в Древността кандидатите за посвещение са били наричани
синове на вдовици. И винаги се подчертава, че такива синове
на вдовици са умирали и някой пророк ги е възкресявал.
Това показва, че не е случайно явление, а по такъв начин е
описан един случай на Посвещение. Така че, възкресението
на момчето от Наин е една форма на Посвещение, която
са практикували в Древността. И Окултната Наука твърди,
че този посветен от Наин в следващото си прераждане е
бил един от знаменитите учители на християнството. По
такъв начин Христос е подготвял хората, които да подемат
делото, на което Той сложи началото. Също така и всички
изцелявани от Христа са приели Неговия импулс. Те са
приели от Него Сила и в следващото си прераждане са
станали работници за разпространение на Учението.
142
12. Следващото окултно явление е възкресението

на дъщерята на Яир. В Евангелието това събитие е
предадено в осма глава, от 41 до 56 стих по следния
начин: "И ето, дойде един човек на име Яир, който беше
началник на синагогата и падна пред Исусовите нозе, и му
се молеше да влезе в къщата му, защото имаще едничка
дъщеря, на около 12 години и беше на умиране. И когато
отиваше, народът го притискаше и една жена, която имаше
кръвотечение от 12 години и бе иждивила за лекари
целия си имот, без да може да се излекува от никого, се
приближи изотзад и се допре до полата на дрехата му, и
начаса престана кръвотечението й. И рече Исус: Кой се
допре до Мене? И когато всички се отричаха, Петър и
онези, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те
притиска и гнети, а Ти казваш: Кой се допре до Мене. Но
Исус каза: Някой се допре до Мене, защото Аз усетих, че
сила излезе от Мене. И жената като видя, че не се укри,
дойде разтреперана и падна пред Него, и извика пред
всички люде по коя причина се допре до Него и как начаса
оздравя. А Той й рече: Дъще, твоята вяра те изцери. Иди
си с мир. Докато Той говореше, дохождат някои от къщата
на началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умре, не
затруднявай Учителя. А Исус, като дочу това, отговори му:
Не бой се, само вярвай и тя ще се избави. И когато дойде в
къщи, не остави никой да влезе с Него, освен Петър, Яков
и Йоан, и бащата и майката на момичето. И всички плачеха
и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете, защото не е
умряло, а спи. А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е
умряло. Но Той го хвана за ръката и извика: Момиче, стани!
И върна се духът му и то начаса стана, И Той заповяда да
му дадат нещо да яде. И родителите Му се учудваха, а Той
им заръча да не казват на никого за станалото".
Тук пак имаме едно възкресение, едно Посвещение.
Интересното е, че момичето умира от липса на жизнена
сила и кръв. от преизобилието на която страда жената с
кръвотечението. И когато жената се допира до Исус, Той
възприема нейната излишна сила и тя оздравява. Същата
тази сила Той предава на момичето и то възкръсва.
143
Влад Пашов
Тук си припомням един случай от Учителя. Той е бил

в един провинциален град, в едно братско семейство и там
имало едно много тежко болно дете. Помолват Учителя
да му помогне. Той казва: Може да му се помогне, ако
някой от близките се съгласи да взема от неговата енергия
и да я дам на детето, за да се възвърне неговото здраве.
Такъв се намира и Учителят взема от неговата енергия и
излекува детето. Не че Христос няма в себе си тази сила, но
е необходимо тя да бъде взета от някой човек, който я има
в изобилие. Но поинтересно е самото възкресение. Всички
констатират, че момичето е умряло. И Той казва: "Талита,
куми!" Момиче, стани. Тебе казвам! И то става. Както при
Лазар казва: Лазаре, излез вън, и при момчето от Наин е
казано: Момче, казвам ти, стани! Това са все посвещения,
които са предадени във формата на разказ, за да се скрие
Истината. Затова Той казва на родителите да не казват
никому за станалото.
Също така и това момиче, след своето възкресение се
преобразява и става нов човек, става ученик на Христа. В
следващото си прераждане е един от добрите работници за
великото дело, начало на което сложи Христос.
13. Следващият окултен факт е нахранването
на петте хиляди. Това е един окултен факт от голяма
величина, който е ясен сам по себе си и хората, които не
познават законите, по които стават нещата, ги наричат
чудеса. Христос познаваше закона за умножаването на
благата. Той, Който е Духът на Слънцето и носи всички
блага и енергии на Земята, сега прилага тази сила при
умножение на благата в природата. Това не е черна магия,
но едно използване на природните сили, които са сили на
Христовия Дух, за да умножат благата. Спомням си пак
един пример от Учителя и той е следният: На Изгрева, в
първите години на мястото, където сега е положено тялото
на Учителя, се сееше жито. Един брат сее нивата и посял
половината, вижда, че житото му свършва и остава много
малко. Той казва на Учителя: Учителю, семето няма да
стигне. Учителят му казва: Сей, ще стигне. И за негово
учудване той взема от кофата и сее, и то все толкова си
144
остава, докато посял цялата нива и житото стигнало. Това

е, така нареченият закон за Всемирното Изобилие или
както Учителят го нарича, Закон за Опуленса, според
който благата могат да се умножават. Този закон са
познавали всички посветени. Скоро четох дневника на една
американска експедиция в Индия, в областта на Хималаите,
където влизат във връзка с известни посветени, които също
така широко прилагат този закон за умножение на благата.
Този, който пише дневника казва, че цялата делегация е
присъствала на такива опити за умножение на благата.
При разглеждането на Евангелието на Йоан, аз разгледах
този въпрос от друго гледище. И той е правилен. Това е
разглеждането на един въпрос от две различни страни.
Защото окултните истини така се предават, че засягат
различни области от живота едновременно.
14. В същата глава, след като пита учениците, за
кого Го мислят хората и те какво мислят за Него,
Петър по вдъхновение, по откровение казва: Ти си
Христос, Син на Бога Живаго. След това Христос дава
наставления, кой може да бъде Негов ученик и в заключение
на всичко това казва: "Казвам ви истина, има някои от тук
стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят
Божието Царство. И около 8 дни след като каза това, Той взе
със себе си Петра, Йоана и Якова, и се качи на планината
да се помоли. И като се молеше, видът на лицето Му се
измени и облеклото Му стана бяло и бляскаво. И ето, двама
мъже се разговаряха с Него, те бяха Мойсей и Илия, които се
явиха в слава и говореха за смъртта Му, която Му предстои
да изпълни в Ерусалим. А Петър и онези, които бяха с
него, ги беше налегнал сън. Но когато се разбудиха, видяха
Славата Му и двамата мъже, които стояха и разговаряха с
Него. И когато те се разделиха с Него, Петър рече на Исуса:
Наставниче, добре е да сме тук. И нека направим една
шатра за Тебе, една за Мойсея и една за Илия, без да знае
какво дума. И като казваше това, дойде облак и ги засени,
и учениците се уплашиха, като влязоха в облака. И дойде от
облака глас, който каза: "Този е Моят Син, избраникът Мой,
Него слушайте". И когато престана гласът, Исус се намери
145
Влад Пашов
сам и те замълчаха, и след онези дни не казаха никога

нищо за това, що бяха видели".
Какво са видели тримата ученици на планината? Те
са видели Христа в Неговата Слава, Христос, Какъвто се
изявява в етерния свят. Затова се казва, че дрехите Му бяха
бели и бляскави. Христос им показа Своята етерна. Своята
Божествена природа в нейния троичен аспект. Учениците,
в случая, стават ясновидци и яснослушащи. Те виждат
Славата на Христа и чуват глас: Този е Моят възлюбен Син,
избранник Мой, Него слушайте. Следователно, учениците
са били издигнати в Божествения свят, който се отразява
в етерния свят, следователно били са в Царството Божие.
Затова Той казва преди преображението: "Казвам ви истина,
че има някои от тук стоящите, които няма да вкусят смърт,
докато не видят Божието Царство". Тримата ученици, които
бяха с Него на планината, видяха Божието Царство, значи,
за тях се отнасят гореказаните думи (На друго място в
тази книга, аз пообширно говорих за преображението като
окултен факт. Тук само споменавам).
15. В 19 глава, от 41 до 44 стих се казва, че когато
Христос приближил до Ерусалим, преди Голгота, Той
предсказал съдбата на Ерусалим по следния начин:
"И като се приближи и видя града, плака за него и каза:
Да беше знаел ти, да, ти поне в този твой ден това, което
служи за мира ти, но сега е скрито от очите ти. Защото
ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще
издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те стеснят
отвред. И ще те разорят, и ще избият жителите ти в тебе и
няма да остане в тебе камък на камък, защото ти не позна
времето, когато беше посетен".
Всичко това, което Христос каза за Ерусалим, се
сбъдна. Но тук поважна е заключителната мисъл, която ни
разкрива един важен окултен закон, че когато един народ
или един човек бъде посетен от един Божествен пратеник и
не бъде приет, този народ или този човек носи последствие
и отговорност за това. Той попада под ударите на закона за
кармата, защото е отхвърлил и не е приел Божественото,
което го е посетило. Затова, голяма е отговорността на
146
един народ или на един човек, когато бъдат посетени
от Божественото и те не могат да го познаят и приемат.
Затова се иска будност, за да познае човек времето, когато
ще дойде Божественото. И Христос казва: Будни бъдете и
бдете, защото не знаете кога ще дойде Син Человечески.
Във връзка с тази мисъл Христос казва: "Колко пъти
съм искал да събера Своите чада, както кокошка събира
пилците си под крилата си, но не искахте".
16. Гетсимания, Голгота, възкресение. Докато
след кръщенето в Йордан, Христовото Същество
постепенно се въплътява в тялото на Исус от Назарет,
то след Тайната Вечеря и Гетсимания То постепенно
почва да се отделя от тялото на Исус. И Учителят казва,
че при разпятието Христовият Дух бил напуснал тялото.
Тук се намираме пред една от найголемите Мистерии в
човешкото развитие, за която сега само споменавам като
един окултен факт, а понататък ще се спра подробно,
доколкото е възможно, да разгледам въпроса за Тайната
на Голгота. Сега ще предам как е предадено това събитие
в Евангелието на Лука като окултен факт, с някои малки
осветления. То е предадено в 22ра глава, от 36 стих
нататък: "И рече им: Когато ви пратих без кесия, без торба
и без обувки, останахте ли лишени от нещо? А те казаха:
От нищо. И рече им: Но сега, който има кесия, нека я вземе,
така и торба. И който няма кесия, нека продаде дрехата
си и нека си купи нож. Защото ви казвам, че трябва да се
изпълни в Мене и това писание. И към беззаконниците
беше причислен. Защото писанието за Мене наближава
към своето изпълнение. А те рекоха: Господи, ето тука има
два ножа. А Той рече: Доволно е.
И излезе, та отиде по обичая си на Елеонския хълм,
подир Него отидоха и учениците. И като се намери на
мястото, рече им: Молете се, да не паднете в изкушение. И
Той се отдели от тях, като на един хвърлей камък и като
коленичи, молеше се, думайки: Отче, ако щеш, отмени Ме
с тази чаша, обаче не Моята воля, а Твоята да бъде. Яви
Му се ангел от небето и Го укрепваше. Като беше на мъка,
молеше се поусърдно. И потта Му стана като големи капки
147
Влад Пашов
кръв, които капеха по земята. И като стана от молитвата,
дойде при учениците и ги намери заспали от скръб. И рече
им: Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете
в изкушение... И докато още говореше, пристига Юда,
който Го предаде... И един от учениците удари слугата на
първосвещеника и му отсече дясното ухо. А Исус проговори,
казвайки: Остави до тук! И допре се до ухото и го изцели...
Христос, обръщайки се към гонителите, казва им: когато
бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръцете си върху
Мен. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината".
Това показва, че тук се намираме пред една война на
Светлината с тъмнината. И сега, когато предават Христа, е
властта и часът на тъмнината, на черното братство.
В найтрагичния момент, когато капки кръв капят
от челото на Исуса, това е резултат от напрежението, че
Духът иска да напусне тялото и Исус прави усилие да го
задържи. Това е вече моментът, когато Христовото Същество
постепенно се освобождава от обвивките на Исус. В този
момент идва ангелът, за да подкрепи Исуса, който трябва
да мине през кръстна смърт, защото, както казах, в него е
душата на Адам, която не изпълни Волята Божия в рая и
сега трябва да изкупи това си непослушание.
17. Следва Голгота, където Исус е разпънат между
двама разбойници. От кръста Исус казва: "Отче, прости
им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите
Му, хвърлиха жребие за тях" (23;34) С тези думи от кръста
е подчертано за сетен път, че тенденцията на Евангелието
на Лука е да покаже силата на Любовта. Христос прощава
на Своите врагове и с това излива Любовта като Сила по
цялата земя, което е и Неговата задача.
Когато Исус е на кръста, по обяд слънцето потъмнява и
завесата на храма се раздра. Понеже Христос казва, че сега
е властта на тъмнината, а слънцето е в дома на светлината,
защото то е външната дреха на Христа. Затова Слънцето
потъмнява и завесата на храма се раздира, завесата, която
дотогава е скривала Тайните на Посвещението в храмовете.
Сега тази Тайна се изнася на историческата сцена пред
лицето на всички хора. Това е една от страните на Тайната
148
Историческият път на Бялого Братство
на Голгота, изнасяне на Тайната на Мистериите пред света,
която е една от причините еврейските големци, които са
били запознати с Тайните на Мистериите, да искат да убият
Христа, защото ги изнася. Но с това те сами помогнали да
бъде изнесена цялата Мистерия открито и затова завесата
се раздрала. Раздирането на завесата показва, че когато
човек мине през смъртта на Посвещението, завесата на
физическия свят се разкъсва и той вижда в духовния свят.
И пред светлината, която проблясва пред него от духовния
свят, слънчевата светлина изглежда като тъмнина.
"И Исус извика със силен глас и рече: Отче, в Твоите
ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна" (23;46).
Голгота беше едно събитие, което трябваше да стане
на Земята и за него бяха предсказали писанията. И затова
Христос казва: "Писанията за Мене се изпълняват и са към
своя край". Той от Галилея предприе цяло пътешествие, за
да дойде в Ерусалим, за да мине през Голгота, да мине през
смъртта и да я победи. Това беше Неговата задача.
18. Следва полагането в гроба и Възкресението.
Лука описва това събитие по следния начин: "А в първия
ден на седмицата, сутринта рано жените дойдоха на гроба,
носещи ароматите, които бяха приготвили. А намериха
камъка отвален от гроба. И като влязоха, не намериха тялото
на Господа Исуса. И когато бяха в недоумение за това, ето
застанаха пред тях двама мъже в ослепително облекло. И
обзети от страх, те наведоха лицата си към земята. И мъжете
им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите? Няма Го
тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато
беше още в Галилея, като казваше, че Човешкият Син
трябва да бъде предаден в ръцете на грешните човеци, да
бъде разпнат и в третия ден да възкръсне. И спомниха си
думите Му. Те съобщиха това на апостолите, които също не
повярваха отначало. А Петър стана, изтича на гроба и като
надникна, виде саваните, сложени отделно и отиде у дома
си, и се чудеше за станалото".
Възкресението на Христа е единствения по рода
си факт в цялата световна история. В храмовете на
Мистериите са минавали през едно състояние, подобно на
149
Влад Пашов
смъртта, но тук Христос премина една действителна смърт,

победи смъртта и възкръсна. С възкресението на Лазар, на
момчето от Наин и на дъщерята на Яир, Той показа, че има
власт над смъртта и когато Той премина през нея, Той я
победи и Възкръсна.
19. Явяването на Възкръсналия и Възнесението.
Както предава Лука в "Деянията на апостолите", в течение
на 40 дни Христос е бил във връзка с учениците и им е
говорил. "Като им се явяваше 40 дни и им говореше за
Божието Царство".
Найнапред Той се явява на двамата ученици, които
пътуват за Емаус и пътува през целия път с тях. И като
седна с тях на трапезата, взе хляб, благослови, разчупи
и даде им. И очите им се отвориха и Го познаха. А Той
стана невидим за тях. След това се явява на единадесетте
при затворени врати. "И когато говореха за това, сам Исус
застана посред тях и каза им: Мир вам. А те се стреснаха и
се уплашиха, като мислеха, че виждат дух. А Той им рече:
Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли
в сърцето ви? Погледнете ръцете и нозете ми, че Аз съм
същият. Попипайте Ме и вижте, защото духът няма меса и
кости, а както виждате, Аз имам. И като рече това, показа
им ръцете и нозете Си". И след това ги пита: Имат ли нещо
за ядене, и ял с тях. "И рече им: Тези са думите, които ви
говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни
всичко, което е писано за Мене в Мойсеевия закон, в
пророците и псалмите. Тогаз им отвори умовете, за да
разбират писанията. И рече им: Така е писано, :е Христос
трябва да пострада, да умре и да възкръсне от мъртвите
в третия ден. И че трябва да се проповядва в Негово име
покаяние и прощение на греховете между всички народи,
като се почне от Ерусалим. Вие сте свидетели на това. И
ето, аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми. А вие
стойте в Ерусалим, докато се облечете със сила отгоре".
"И ги заведе на едно високо място срещу Витания и
вдигна ръцете Си да ги благослови. И като ги благослови,
отдели се от тях и се възнесе на небето".
150
Всички тези факти, които посочих от Евангелието

на Лука, не могат да бъдат обяснени без светлината на
Окултната Наука, защото както видяхме, те сами по себе
си са окултни факти. Това ни показва, че Евангелията
не са прости описания и разкази, а дълбоки окултни
съчинения. В тях са изнесени факти, закони и пътища,
които ни разкриват Духовните светове и законите, които
действат в тях, и същевременно ни показват връзката и
проявлението на Духовния свят на земята и в живота на
хората. Поголяма част от фактите, които изнесох, са от
такова естество, че показват намесата на Духовния свят и
на Духовните същества в живота на земното човечество. А
връзката на Духовните същества с хората на земята, това
е основата на всяко окултно познание.
7. МИСЛИ НА ХРИСТОС, КОИТО

СА ЯСНИ ОКУЛТНИ ИСТИНИ
Сега ще изнеса някои мисли, изказани от Христа пред
учениците, които сами по себе си са окултни истини и
показват окултния характер на Евангелието.
1) Подвизавайте се да влезете през Тясната врата,
защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, но не
ще могат.
2) Като изказа притчата за сеятеля, Христос казва:
Който има уши да слуша, нека слуша. И учениците Го
питат за смисъла на притчата и Той им казва: На вас
е дадено да знаете Тайните на Царството Божие, а на
другите се проповядва с притчи, тъй щото като гледат, да
не виждат и като слушат, да не разбират.
3) Между родените от жена няма поголям от Йоана
Кръстителя. Обаче и наймалкият в Царството Божие е по
голям от Йоана.
4) Истина ви казвам, има някои от стоящите тука,
които няма да вкусят смърт, докато не видят Божието
Царство.
151
Влад Пашов
5) И като се обърна към учениците, рече частно:

Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.
Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да
видят това, което вие виждате и не видяха и да чуят това,
което вие чувате и не чуха.
6) Това поколение иска знамения и няма да му се даде
друго знамение, освен знамението на пророк Йона. Както
Йон беше три дни в корема на кита, така Син Человечески
ще бъде три деня в сърцето на земята.
7) Огън дойдох да хвърля на земята. И какво повече
искам, ако се е вече запалил. Но имам кръщение, с което
трябва да се кръстя и колко се утеснявам, докато се
извърши.
8) Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята, не,
казвам ви, но поскоро раздяла.
9) Защото човеците на този век са поостроумни спрямо
своето поколение от просветените чрез Виделината. И Аз ви
казвам, спечелете си приятели посредством неправилното
богатство, та когато стане нужда да ви приемат във вечните
жилища.
10) Законът и пророците бяха до Йоана. Оттогава Бо
жието Царство се благовества и всеки насила влиза в него.
11) Защото Божието Царство е вътре във вас.
12) Истина ви казвам, че това поколение няма да
премине, докато не се сбъдне всичко това.
13) Всеки ден Той поучаваше в храма и всяка нощ
излизаше на хълма, наречен Елеонски.
14) Всичко Ми е предадено от Отца Ми и освен Отец ни
кой не знае Кой е Синът. И никой не знае Кой е Отец, освен
Синът и оня, комуто Синът благоволи да му Го открие.
8. ДУХОВЕТЕ ПОЗНАВАТ ХРИСТА.

СИЛАТА НА СЛОВОТО ХРИСТОВО
Още от началото на проповедта след Назарет, Христос
проповядва в Капернаум, "и се учудваха на учението Му,
защото Неговото Слово беше с власт". Словото има власт,
152
когато самият човек е облечен във власт. Каквото каже

човекът, облечен във власт, то става. Понеже Христос изгонва
бесовете и те Го познават, това показва, че Той има духовна
власт и Неговата дума се чува в Духовния свят, Неговото
Слово има власт. И затова Той казва на Пилат, когато Го
пита "ти цар ли си", отговаря "Цар съм", т.е. разполагам с
власт и сила, но Моето царство не е от този свят. Той е Цар
в Духовните светове и разполага с голяма власт и сила.
На излизане от синагогата в Капернаум го среща човек,
хванат от нечист бяс, който извиква със силен глас: "Ех,
какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл
да ни погубиш? Познаваме Те Кой си Ти, Светият Божий.
Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни и излез от него.
И бесът, като го повали насред, излезе от него, без да го
повреди никак".
"И като стана та излезе от синагогата, влезе в
симоновата къща. А симоновата тъща беше хваната от
силна треска. И молиха Го за нея. И Той, като застана
над нея, смъмра треската и тя остави, и на часа стана, та
им прислужваше". На друго място съм се спрял повече за
треската на Петровата тъща.
Щом Христос е смъмрал треската, значи тя е живо
същество, чува и разбира, когато й се говори. Затова
излиза, щом й говори Един, Който има власт. Защото според
Окултната Наука и болестите са живи същества, които се
вселяват в астралното, етерното и физическото тяло на
човека и човек трябва да има власт, за да ги изгони. Но
самият човек е причина, за да влязат те в него, защото той
сам им е отворил вратата по някакъв начин.
Понататък се казва: "И когато залязваше Слънцето
всички, които бяха болни от разни болести, дойдоха при
Него. А Той, като положи ръцете си на всеки от тях,
изцели ги. Още и бесовете с крясък излизаха и казваха:
Ти си Божият Син! А Той ги мъмреше и не ги оставяше да
говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.
В пета глава е разказано за риболова на Петър. Той със
своите съдружници цяла нощ е хвърлял мрежата в езерото
и нищо не е уловил. Христос влязъл в една от ладиите
153
Влад Пашов
и оттам поучавал народа, понеже се бил събрал много
народ и Го притискал. "И като престана да говори, рече на
Симона: Оттегли ладията към дълбокото и хвърли мрежите
за ловитба... Симон Му казва: По Твоята дума ще хвърля
мрежата. И като сториха това, уловиха твърде много риба,
така щото се прокъсваха мрежите им... А Симон Петър,
като видя това, падна пред Исусовите колене и каза: Иди си
от мене, Господи, защото съм грешен човек... А Исус рече
на Симона: Не бой се, отсега човеци ще ловиш". И Петър
остави лодките и тръгна след Него.
Тук пак ни е показана силата и властта, с които
Христос разполага, че по Неговата дума и рибите влизат в
мрежите, ако го вземем буквално като физически факт. Тук
е важно, че е показана Силата на Словото на Христа. Той
само като каже една дума, стават нещата. А тази Сила иде
от Любовта, която живее в Него.
Понататък се казва: "И когато беше в един от градовете,
ето човек, който беше цял прокажен. Като видя Исуса,
падна на лицето си и Му се помоли, казвайки: Господи, ако
искаш, можеш да ме очистиш. А Той простря ръката Си и
се допре до него, и рече: Искам, бъди очистен. И на часа
проказата му го остави".
Тук, както и в много други случаи е показано, че
болестите като живи същества, Му се покоряват. Но тук
фактор е вярата, която болният има. Болният казва: Ако
искаш, можеш да ме излекуваш. Това показва, че той вярва,
че Христос има власт над болестите и те Го слушат.
В 17 стих на пета глава се казва: "... И сила от Господа
бе с него да изцелява".
От 18 до 26 стих на петата глава се говори за един
паралитик, когото спуснали през покрива. Исус, като
видя вярата им, казва на болния: "човече, прощават ти се
греховете". Тогава фарисеите, които били там, почнали да
роптаят и да казват, че богохулства". Но Исус, като видя
разискванията им, в отговор им казва: Защо разисквате
в сърцето си? Кое е полесно да кажа: Прощават ти се
греховете, или да река: Стани и ходи? Но за да познаете, че
Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове,
154
рече на паралитика: Казвам ти: Стани, дигни постелката си
и иди у дома си. И на часа той стана пред тях, дигна това,
на което лежеше и отиде у дома си, дето славеше Бога".
Тук пак ни е показана Силата на Словото Христово.
Той казва: "Стани и ходи" и болният става и почва да ходи
съвършено здрав.
След призоваването на Левий, който дава обяд на
Исус и учениците Му, на който присъстват много митари,
фарисеите го обвиняват, че яде с грешниците, на което
Христос им казва: "Здравите нямат нужда от лекар, но
болните. Не съм дошъл да призова праведните, но грешните
на покаяние".
Навсякъде при тези изцелявания, Христос проявява
Любовта си към болните телесно и душевно, към
грешниците, за които казва, че той е дошъл да ги призове
на покаяние, т.е. да им покаже правия Път на Живота.
Когато фарисеите Го обвиняват, защо Неговите ученици
като минават през полето, късат класове и ядат в съботен
ден, Той казва: "Човешкият Син е господар на съботата". И
на друго място загатва за това, че Исус извършва своите
изцеления обикновено в събота. Съботата е ден на Сатурн, а
Христос е Логосът, Духът на Слънцето. Слънцето е носител
на Живота, а Сатурн е планета, която препятства Живота.
И когато Той в събота лекува, с това Той противопоставя
Своята слънчева природа на сатурновата природа и
слънчевата природа взема надмощие. Затова Той казва:
Човешкият Син е господар на съботата. До Неговото слизане
на земята, у евреите, особено, е господарувала съботата,
т.е. Сатурн, който, от друга страна, представлява законът
на кармата. И като казва Христос, че Син Человечески е
господар и на съботата, с това Той им казва, че Той, като
Дух на Слънцето, като носител на Живота, е господар на
кармата. Защото кармата е, която връзва болните и Христос,
чрез Живота и Любовта, които носи в Себе Си, поема
кармата в Себе Си и я трансформира, а на хората дава
Живот и импулса на Любовта, които ги оздравяват. Защото
Животът и Любовта винаги носят здраве и сила, а болестите
155
Влад Пашов
са резултат на противодействащите сили на Сатурн, т.е. на

съдбата и затова, изцелявайки болните, Христос казва: Аз
съм господар на съботата, т.е. на съдбата.
От 7 до 11 стих в шеста глава се говори, как в
присъствието на фарисеите Христос излекувал човека с
изсъхналата ръка. Той казва на човека с изсъхналата ръка:
Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.
Тогава Исус попита фарисеите: "Какво е позволено да
прави човек в събота? Добро ли да прави или зло? Да спаси
ли живот, или да погуби? И като ги изгледа всичките, рече
на човека: Простри ръката си. И той направи така и ръката
му оздраве".
Тук пак ни е показана Силата на Словото, че думите
на Христос имат Сила и носят Живот. Това е, защото те
са изпълнени с Любов, а Любовта носи Живот. Христос
прави всичко от Любов към хората и понеже Той носи
Силата на Любовта, а Любовта носи Живот, затова думите
Му имат Сила.
След това се казва, че много народ дошъл да Го чуе и
да се изцелява от болестите. Също и измъчваните от нечисти
духове се изцелявали. "Целият народ се стараеше да се
допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше
всички". Тук ни е показано, че Силата на Любовта и Живота
преливат в Него като Сила, която носи живот, която изцелява
всички болести. В случая Той е като едно живо динамо,
което непрекъснато излъчва от себе Си мощни енергии,
които прогонват всички лоши духове, които причиняват
различните болести и по такъв начин изцелява болните.
След този случай следва поучението към учениците,
като ги нарича блажени. Затова ще се спра понататък.
В седма глава се предава случката със слугата на
стотника, който праща до Исус да го помолят да дойде
да му помогне. След това изпраща други, когато Исус е
вече близо до неговия дом, да му кажат: "Господи, не си
прави труд, защото не съм достоен да влезеш под стряхата
ми. Затова нито счетох себе си достоен да дойда при тебе.
Кажи само една дума и слугата ми ще оздравее". Значи,
156
стотникът е познавал Силата на Христовото Слово и затова

казва: "Кажи само дума и слугата ми ще оздравее". Затова
Христос казва: "Нито в Израиля съм намерил толкова
вяра". И когато изпратените се върнали в къщи, намерили
слугата оздравял.
Случката с възкресението на момчето от Наин, за което
споменах порано, е предадена в тази глава и там, между
другото, пак е показана Силата на Словото на Христа. "И
рече: Момче, казвам ти, стани! И мъртвият се повдигна,
седна и почна да говори".
Учениците на Йоан Кръстител идат, пратени от него,
да Го питат: "Ти ли си Онзи, Който има да дойде, или
друг да очакваме? И в същият час той изцели мнозина от
болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари
зрение. Тогава в отговор им каза: Идете и кажете на
Йоана това, което видяхте и чухте, че слепи проглеждат,
куци прохождат, прокажени се очистват, глухи прочуват.
Мъртвите биват възкресени и на сиромасите се проповядва
благовестието. И блажен е онзи, който не се съблазни в
мене" (7;2023).
В осма глава се говори за плаването на учениците
по езерото. "А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря
се устреми върху езерото, и вълните ги заплашваха, така
щото бяха в опасност. И дойдоха, разбудиха Го, казвайки:
Наставниче! Наставниче! Загиваме! А Той се събуди и
смъмра вятъра и развълнуваната вода; и успокоиха се, и
настана тишина" (8:2324).
Тук пак ни е показана Силата на Словото на Христа,
Който заповядва на вятъра и на морските вълни. С това
също ни е показано, че вятърът и морските вълни се
произвеждат от живи същества, за да може да им заповядва
и да се смъмрят. Защото на един чисто механичен процес
не може да се заповядва, не може да се смъмря. На него
трябва да се противопоставя посилен от него процес. Но
тук се казва, че Христос смъмрал вятъра и водата, и те
утихнали. Значи, те са живи същества, които се подчиняват
на Неговото Слово.
157
Влад Пашов
Понататък се разказва за човека с многото бесове,

който живее в гробищата. "Той, като видя Исуса, извика,
падна пред Него и рече със силен глас: Какво имаш ти с
мене, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се, недей
ме мъчи. Защото Исус беше заповядал на нечистия дух да
излезе от човека. Понеже много пъти го беше прихващал;
та го връзваха във вериги и окови, и така го пазеха; но
той разкъсваше веригите и духът го гонеше по пустините.
Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото
много духове бяха влезли в него. И молеха Го да не им
заповяда да отиват в бездната" (8;2831).
Тук, както и на други места е показано, че Христос
заповядва и на духовете на бездната. Само като го видят
духовете на бездната, понеже го виждат в неговата
Божествена светлина, затова веднага викат да не ги мъчи,
да не ги изгонва от телата, в които са се настанили. И в
случая с дъщерята на Яир, който е описан в тази глава,
Христос само казва на момичето: "Момиче, стани!" И то
става. Духът му се връща в него. Значи и духовете, които
са напуснали телата и са в отвъдния свят, като чуят гласа
Му, веднага Му се подчиняват, защото Той е Господар на
Духовния Свят. И всички Го познават като такъв, Който
носи Любовта и Живота те са сили, срещу които нищо
не може да устои.
В началото на девета глава се разказва, че свикал 12те
им дал власт и сила. Казано е: "И като свика 12те, даде им
сила и власт над всички бесове, и да изцеляват болести. И
изпрати ги да проповядват Царството Божие и да изцеляват
болни" (9,12).
Значи, Той има власт не само да заповядва на бесовете и
на всички духове, но има власт да предаде тази сила и власт
на други, които са готови за това, каквито са апостолите.
Това показва, че Той е господар и цар в духовните светове и
разполага с неограничена власт, която използва за благото и
доброто както на всички човеци, така и на всички същества.
Да предаде някой власт и сила на други, Той трябва да е
такъв, Който разполага с тази власт и сила и я дава на тези,
158
които са достойни, които са готови. И тази сила и тази власт

идват от Любовта, която е в Него и с която Той упражнява
тази власт и сила. В случая Любовта е върховната творческа
сила на Битието, с която Христос разполага.
Когато Исус слезе от планината след преображението,
"И,ето, един човек от народа извика казвайки: Учителю,
моля ти се, погледни на сина ми, защото ми е единствено
чадо. И ето, духът го прихваща и той изведнъж закрещява
и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва,
едвам го напуща. И помолих твоите ученици да го изгонят,
но те не можаха. Исус в отговор рече: О, роден неверен
и извратен! Докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи
сина си тук. И когато още идеше, бесът го тръшна и сгърчи
силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето и го
върна на баща му" (9;3742).
Интересното тук е, че порано се каза, че Христос дава
власт на учениците над нечистите духове и те ги изгонваха,
но сега не могат да изгонят този дух. А понататък се казва,
че когато не ги приели в едно самарийско село, Яков и
Йоан искали да свалят огън от небето, да ги изгорят, както
направи пророк Илия. Но Христос ги смъмрал за това и им
казал, че не знаят на какъв дух служат. Значи, апостолите
са имали власт да свалят и огън от небето. Това е пак една
окултна дарба, която не е достояние на всички хора.
В началото на 10 глава се казва, че изпратил 70те да
проповядват пред Него в онези градове, където Той ще мине.
И като се върнали 70те, казали Му: "Господи, в Твоето
име бесовете се покоряваха на нас. А той им рече: Видях
Сатана, паднал от небето като светкавица. Ето, давам ви
власт да настъпвате на змии, скорпии, и власт над цялата
сила на врага; и нищо няма да ви повреди. Обаче, недейте
се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте
се, че имената ви са изписани на небесата" (10;1720).
Тук пак ни е подчертано, че Христос има власт да
раздава сила и власт над цялата сила на врага. Но поважно
за учениците е, че имената им са написани на небето, т.е.,
че те са граждани на небето, а не това, че имат власт над
159
Влад Пашов
духовете. И това е важно, но второто е още поважно. Да
бъде името на някого изписано на небето, това предполага,
че неговото съзнание е пробудено в духовния свят, да има
известна степен на посвещение.
В 13та глава се говори за гърбавата жена, която той
излекувал в събота. Тя била схваната от 18 години. "А
Исус като я видя, повика я и рече: Жено, освободена си от
немощта си. И положи ръцете си на нея и тя се изправи,
и славеше Бога" (13:1213). Значи, само с една дума и
полагане на ръцете си върху жената, тя е освободена
от своя недъг. От Учителя има цяла беседа върху този
случай, озаглавена "Гърбавата жена".
В 17 глава, 12 стих се казва: "И като влизаше в
едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като
спряха отдалеч, извикаха със силен глас, казвайки: Исусе,
наставниче, смили се над нас! И като ги видя, рече им:
Идете, покажете се на свещениците. И като отидоха,
очистиха се. И един от тях, като видя, че е изцелен, върна
се и със силен глас хвалеше Бога. И падна на лице при
нозете на Исуса и Му благодареше. И той бе самарянин.
А Исус в отговор му рече Нали се очистиха десетимата, а
де са деветимата? Не намериха ли се други да се върнат
и да въздадат слава на Бога, освен този иноплеменник? И
рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцери (17:1219).
В 18 глава, от 36 до 43 стих е предаден разказът за
изцеряването на слепия, който като чува, че идва Исус,
казва: "Сине Давидов, смили се над мене". Това повтаря
два пъти. Тогава Исус го пита, какво иска да направи за
него. Той казва: Да прогледам. Исус му казва: Прогледай,
твоята вяра те изцери. И той веднага прогледнал и тръгнал
след него, като славел Бога.
Тук са важни две неща. Първо, слепият проглежда
само с една дума, казана от Исус "прогледай". И той му
казва: Твоята вяра те изцери. 'Второто важно нещо е, че
той казва: "Сине Давидов", като го повтаря два пъти. Това
е важно, но върху тази мисъл ще се спра на друго място.
160
9. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО
НА ЛУКА
В Евангелието на Лука са разпръснати около 20 притчи.
Пет от тях са отправени към учениците, а останалите
са към народа. И затова притчите към учениците са по
особени. Защото Той казва на тях: На вас е дадено да
познаете Тайните на Царството Божие, а на другите се
говори с притчи.
Интересно е да сравним притчите на Матей с тези
на Лука. У Матея почти всички притчи имат един строго
съдийски характер и се чувства близостта на Стария Завет.
У Лука ние намираме много притчи за утехата, от която на
пръв поглед се излъчва една голяма доброта. Характерни
в това отношение са притчите за добрия самарянин и за
блудния син. Но, ако погледнем повнимателно, ще открием
в притчите и една друга нотка. Редом с милосърдието
и добротата на самарянина и бащата, те ни показват и
коравосърдечието на свещеника, на левита и на фарисея.
Притчите на Лука се разделят на две категории: притчи,
отправени към народа и притчи, отправени към учениците.
Последните са притчи за размишление. Към учениците
са отправени пет притчи, които, ако се разгледат общо,
образуват цял организъм. Те са следните:
1. Притчата за молещия се приятел 11 глава;
2. Притчата за будния слуга 12 глава;
3. Притчата за нечестния домоуправител 16 глава;
4. Притчата за строгия съдия и молещата се вдовица 18
глава;
5. Притчата за поверените таланти 19 глава;
Тези притчи съставят един вид екстракт и квинтесенция
на целия Път, даден в Евангелието на Лука. Встъпителната
част към тях образува молбата на учениците: "Господи,
научи ни да се молим". На тази молба Христос отговаря,
като им дава молитвата "Отче наш" и веднага прибавя
161
Влад Пашов
притчата за молещия се приятел. От това може да се види,

че в притчите към учениците се касае за степените на едно
поучаване за вътрешно молене, размишление и медитация.
Тази е особеността на Евангелието на Лука, че то често ни
показва образа на молещия се Христос. На много места
се казва: "Отиде на планината да се помоли". Ще посоча
няколко такива места.
В 4 глава, 42 стих е казано: "И като съмна, Той излезе
и отиде на уединено място".
В 5 глава, 16 стих е казано: "И Той се оттегляше в
пустинята и се молеше".
В 6 глава, 12 стих е казано: "Пред онзи ден Исус излезе
на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към
Бога".
В 11 глава, от 1 до 4 стих е казано: "И когато Той се
молеше на едно място, като престана, един от учениците
Му рече: Господи, научи ни да се молим". След това им
дава "Отче наш".
На Елеонския хълм, преди предаването, Той се моли
така усърдно, че капки кръв потичат по тялото Му.
Понеже Евангелието на Лука носи характера на едно
Евангелие на Пътя, затова от него лъха едно молитвено,
едно медитативно настроение.
Ако притчите към учениците се разберат външно,
те могат да ни доведат до един религиозен егоизъм, до
заблуждение. Затова те трябва да се тълкуват до известна
степен като духовни процеси, които стават в ученика в Пътя
на неговото развитие. Това са степени в пътя на ученика.
В първата притча, за просещия приятел ни е показано,
че във всеки човек има един, който спи и един, който
се стреми да събуди спящия. Душата трябва да развие
вътрешна активност, за да пробуди чрез молитва и меди
тация спящите извори на Духа.
При втората притча към учениците, за будния слуга,
главното там е идеята за Второто пришествие. Чрез молитва
и медитация човек събужда духовните си сили, с помощта
на които може да изживее Второто пришествие. След като
казва притчата за будния слуга, Христос казва: "Бъдете,
162
прочее, и вие будни, защото в час, когато не мислите,

Човешкият Син ще дойде". От това се вижда, че тази
притча се отнася за второто идване на Христа.
Третата притча, за нечестния домоуправител, за да бъде
разбрана правилно, трябва да бъде отнесена към вътрешния
свят на ученика. За да стигне до един съзерцателен живот,
човек трябва да прояви известен егоизъм, един свещен
егоизъм. Ако човек иска винаги да бъде алтруист, да живее
за другите, той постепенно се изразходва. За да може да
служи безкористно на другите хора, човек се нуждае от едно
редовно упражнение за възстановяване на собствените си
вътрешни сили в момент на уединение, където той живее
само за себе си. Да се краде в съвместния живот на хората,
това е низост. Обаче, ако, когато е необходимо човек краде,
така да се каже, ежедневно по четвърт час, за да се посвети
на своя вътрешен живот, това несъмнено е висш дълг. Това
е вътрешният смисъл на тази притча.
Тази притча е много подълбока, но е много забулена,
за да може да бъде разбрана. За да се разбере в нейната
истинска дълбочина, трябва да се намери ключа към
нея. А този ключ е даден от самия Христос, като казва,
че господарят похвалил нечестния домоуправител, който
постъпил умно, за да си създаде приятели от нечестното
богатство на господаря си. И после Христос прибавя: Не
може да служите на двама господари: на Бога и на Мамона.
Бог. е Този, Който извършва прогреса на човека отвътре, а
Мамонът, това е миналото, изразено в правила и форми, които
спъват вътрешния импулс на Бога, който непрестанно тика
човека напред. Така че, дълбокият смисъл на тази притча е
в това, че човек не може да служи на двама господари на
миналото, което е отживяло своето време и на Бога, Който
отвътре го води все напред. И вземайки повод от притчата,
Христос казва: Защото децата на този свят са поумни от
децата на Светлината в начина на своето постъпване. Така
че, според начина, по който постъпват, децата на този свят
са поумни от децата на светлината; според начина, по
който те разбират създаденото положение, те са поумни.
Нечестният управител е разбрал, че ако иска да живее,
163
Влад Пашов
трябва да направи хората да го обичат. Той е разбрал, че не

може да служи на двама господари. Така казва Христос на
окръжаващите, че не може да се служи на двама господари:
на Бога, който живее в сърцето и на онзи Бог, за когото
ви говорят книжниците и фарисеите. На онзи Бог, който
като Христов Принцип трябва да даде огромен тласък на
човешкото развитие и на онзи Бог, когото проповядват
книжниците и фарисеите, който е застанал като пречка в
пътя на човешкото развитие. Защото всичко, което в една
минала епоха е било правилно и полезно за развитието,
то се превръща в пречка за следващите епохи. В известен
смисъл развитието се състои именно в това, че онова, което
е правилно в дадена епоха, то се превръща в пречка, когато
е пренесено в една покъсна епоха. Такъв е дълбокият
смисъл на тази забулена притча. Но и след това кратко
обяснение, тя все още е забулена.
Също и притчата за молещата се вдовица и строгия
съдия ще бъде разбрана правилно, когато я схванем като
един вътрешен процес в човека. Стремежът на душата
към молитва и медитация може да влезе в противоречие
със съвестта, която е един строг съдия. Често, когато
човек желае да упражнява, да води един духовен живот
на вътрешно самовглъбяване и работа за развиване на
вътрешните си духовни сили, често е възпрепятстван от
чувството на малоценност, от чувството, че не е достоен,
че не е дорасъл за тази работа. Затова духовната работа
над себе си трябва да почива на определен минимум на
себеутвърждаване и на смелост. Учителят е изразил тази
идея със следната мисъл: Не е достатъчно човек да има
само стремеж да постигне нещо, но той трябва да има и
самоувереност, че може да го постигне, трябва да има
смелост. Също така човек може да се обвинява дали работи
правилно за своето духовно развитие или не. Правилното
разбиране на този въпрос е следното: съвестта може да
обвинява човека заради една грешка. Обаче, молитвата,
духовната работа над себе си може да укрепи вътрешните
сили отвъд тази погрешка така, че съвестта трябва да
замлъкне. Защото загубата на морална тежест поради
164
грешката е била обезщетена от духовната работа над себе

си. В духовната работа, която човек извършва в себе си,
той се намира в постоянна промяна на отношенията между
съдията съвестта и вдовицата душата, която се стреми
към духовно развитие. Найпосле съдията ще отстъпи.
В притчата за поверените таланти пак е прокарана
идеята за второто идване на Христос. Чрез правилна
духовна работа над себе си за развиване на вътрешните
духовни сили, става умножаване на поверените таланти.
Отлагането на работата върху себе си чрез молитва и
медитация, и пренебрегване на духовните сили е тежък грях
и престъпление по отношение на собствената си душа.
Така разбрани, притчите на Лука към учениците очер
тават цялостния Път на ученика, описан от Лука, Пътят
на вътрешната духовна работа над себе си чрез молитва и
медитация, изложен в притчите за учениците. Така имаме:
1. Притчата за молещия се приятел ни говори за
вътрешната деятелност, която човек трябва да практикува.
2. Притчата за будния слуга ни говори за съзнател
ността и будността, която се иска от човека, тръгнал в
духовния Път.
3. Притчата за нечестния домоуправител ни показва, че
човек трябва да отделя време за духовна работа.
4. Притчата за молещата се вдовица ни говори за
сигурността отвъд доброто и злото.
5. Притчата за поверените таланти ни говори, че
човек трябва да работи за развиване на духовните сили и
духовните органи.
Във всички останали притчи, отправени към народа,
също са скрити дълбоки окултни правила и методи за
работа на онзи, който се стреми към духовно развитие.
Няма да се спирам върху всички притчи, но ще кажа по
няколко думи само за четири от притчите: Притчата за
новото вино и новите мехове, притчата за сеятеля, притчата
за добрия самарянин и притчата за блудния син.
В притчата за кърпене на старата дреха с нова кръпка
и за наливането на ново вино в стари мехове е прокарана
идеята, че новото, което влиза в света чрез Христос, е
165
Влад Пашов
несъвместимо със старото. Старото не може да бъде
закърпено. Старото са старите мехове, в което като се
влее новото, което носи динамични сили в себе си, те ще
се пукнат. Новите сили, които Христос носи със Себе Си,
изискват нови форми, с които да се изразят. Не може да
се прави никакъв компромис между новото, което сега
навлиза в живота и старото, което в миналото е било на
мястото си и е било полезно, но сега вече то представя една
отживяла времето си форма, която се явява като пречка
за прогреса и развитието на човечеството. Затова всички,
които искат да помиряват старото с новото, нека прочетат
внимателно тази притча.
Притчата за Сеятеля за нея Учителят е говорил много
и между другото казва следното: Сеятелят е Божият Дух,
който сее Божественото Слово. Падналото на пътя семе
е паднало на физическия свят и затова го стъпкват и
изяждат птиците небесни. Падналото на камениста почва и
в тръните, е падналото в душевния свят, в астралния свят,
където или няма почва да се развие, или е заглушено от
световните грижи и умира. А падналото на добрата почва
има добри условия да се развие и да даде плод.
Щайнер, говорейки за тази притча, казва почти с ъ
щото с подруги думи. Така Сеятелят е Божественото
духовният свят. Това Царство на Духа трябва да се влее
като семе в човешките души, трябва да стане действено
на земята. Но има такива души на земята, които имат
само такива душевни сили, които отхвърлят духовния
светоглед, отхвърлят Духа и признават реалността само на
материалния свят. Духовното семе при тях е изядено от
пречките, съществуващи в човешката душа. То е изядено от
птиците, преди още да поникне. След това идат тези семена,
които са паднали на камениста почва. Каменистата почва
показва, че няма дълбочина в дадена душа и не може да
разбере духовните Истини. Тя ги намира за правдоподобни,
но не може да намери сили в себе си да ги приложи в
живота си. На трето място е семето, паднало в тръните. Там
то пониква, но не може да вирее. Това са хора способни да
разберат духовните Истини, но грижите на света заглуша
166
ват духовните интереси. Четвъртата категория са тези, които
приемат духовните истини и напълно се отдават на тях.
Притчата за добрия самарянин е ясна сама по себе си,
но ще кажа няколко думи и за нея. Тази притча е една
от найважните притчи в Евангелието на Лука, защото в
нея е вложено разбирането, че Любовта, състраданието не
трябва да бъдат само една идея, едно учение за човека, но
те трябва да бъдат една действаща сила, която се проявява
в живота. Добрият самарянин е човекът, който е носител
на силата на Любовта и състраданието, които се проявяват
в живота, а не само да се говори за тях. Показани са
също типовете на старото учение свещеника, левита и
фарисея, които теоретически учат това учение за Любовта
и състраданието, но когато дойде да го приложат, те не
го прилагат. Тук също е показана идеята, че ближен на
човека е онзи, който проявява дейна любов към него, а не
онзи, който само му говори, че го обича, но не проявява
никаква любов. Тук също е показана идеята, че този, който
проявява дейната любов, е поблизък и от кръвния роднина.
Тази идея Христос изразява също с думите: "Брат, сестра
и майка Ми са тези, които слушат Словото Божие и го
изпълняват. Този, който прилага Любовта, той Ми е брат,
сестра и майка, той Ми е близък".
В притчата за блудния син пак ни е показана от
една страна любовта на бащата, а от друга страна жесто
косърдечието на големия брат. Бащата е показан като
образец на действащата Любов, той живее с тази Любов.
Когато синът му поиска дела си, той, по закона на Любовта,
която дава свобода на всеки човек, му го дава. И когато той
пропилява всичко и се връща при баща си, той го приема
с отворено сърце и с радост, че се е осъзнал, че е научил
урока си, че е добил смирение.
Подълбокият смисъл на тази притча е, че този блуден
син е човешкият дух, който е слязъл от небето в земния
свят със всичкото си богатство и го е разпилял, но в него
се пробужда съзнанието и той се връща към Баща си, към
Бога, Който го приема с голяма любов и се радва, че той е
придобил една опитност. С това ни е показано, че за човека
167
Влад Пашов
не е важно да има теоретическо знание, което е богатството

на човешкия дух, когато е тръгнал в света, но е важна
опитността, която човек може да придобие в живота. С
това ни е показано, че духовният свят, Бог, оставя човека
свободен даже и да прави грешки, но да придобие опитност.
Затова основен закон на Битието е Свободата. Бог дава
свобода на всички същества, за да могат да придобият
опитност, която е концентрирано знание, опитано и прове
рено, а не само една теория.
Във всички притчи на Лука са скрити дълбоки окултни
закони и методи, с които човек може да работи в Пътя на
своето развитие. Всяка притча е метод, който ни показва как
да решим даден въпрос, накъде да насочим своята мисъл,
за да бъдем полезни както на себе си, така и на своите
ближни. Всички притчи имат за цел да ни насочат в Пътя на
Любовта, да почувстваме и разберем Любовта като една сила,
която се влива в света от Христос. Тя е онова семе, което
Сеятелят сее в човешките души. Тя е новото вино, което не
може да се налива в стари мехове, защото ще ги разпукне.
Тя е показана, че се проявява в добрия самарянин, който
минава за езичник, за човек, който няма учението на закона
и пророците, но който носи в сърцето и душата си живата
сила на Любовта. С това той се поставя погоре от онези,
които имат теоретическото учение на закона и пророците.
Ето какво казва Учителят за притчите в Евангелията и
за езика на Евангелията: "Различните притчи на Христа са
казани при различни обстоятелства. Той се е съобразявал
пред какви хора говори и с такива притчи си е служил.
Пред земеделците говори притчата за Сеятеля, пред риба
рите говори за ловенето на риба, пред търговците говори
други притчи.
Три категории хора са представени, на които Христос
говори. Първата категория е представена от този, който си е
купил нива. Втората категория е представена от този, който
си е купил пет чифта волове, а третата от този, който се
е оженил. Всяка притча е за особена категория хора. Ако
разгледаме в тази светлина притчите на Христа, ще видим,
че всяка притча съответства на нещо и какви принципи
168
в живота обяснява. Така нивата съответства на съня,

воловете съответстват на яденето, а женитбата съответства
на работата. Това са три категории дейности на човека.
Христос е говорил на един окултен език на учениците
си как да разпределят работата си на земята. Той внася
ново гледище при разглеждането на този въпрос. Като
дойдем до проучването на Евангелието, ще го проучваме
по един окултен начин. Трябва да намерим в какво
съотношение седят притчите една към друга. Те са все
символи, които трябва да се наредят по определен начин и
тогава ще ги разберете".
Евангелието на Лука навсякъде, било чрез притчите,
било чрез отделните мисли и поучения ни разкрива Любовта
като една мощна сила, която Христос внася в живота на
човечеството. С извършените изцеления на всякакъв род
болести и възкресението на мъртвите, ни е показано как
силата на Любовта блика навсякъде от Евангелието на
Лука. Лука е проповедник, евангелист на Любовта и затова
в цялото си Евангелие, по найразлични начини ни говори
за Любовта, която като мощна сила навлиза в живота на
човека. И затова Евангелието на Лука действа така целебно
и утешително на всички измъчени и страдащи, на всички,
които търсят цяр за болките си и утеха за скърбите и
страданията си. Защото той ни представя Христос като
велик Церител, велик Утешител.
10. БЛАЖЕНСТВАТА В
В Евангелието на Лука на различни места се намират 9
блаженства и 10 "горки". Думата блажени на гръцки значи
"макариус" и означава "изпълнен с Бога".
Първото блаженство е отправено от Елисавета към
Дева Мария, в което се облажава вярата. В Евангелието
това блаженство е изразено по следния начин: "Блажена
е тази, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното от
Господа" (1;45).
169
Влад Пашов
Следващите девет блаженства са отправени от Христос

към учениците. И тези девет блаженства имат отношение
към деветчленната природа на човека. В шеста глава
Христос говори за блаженствата. Там е казано: "И Той
повдигна очите Си към учениците и каза:
1. "Блажени вие сиромасите, защото е ваше Царството
Божие."
2. "Блажени, които гладувате сега, защото ще се
наситите."
3. "Блажени, които плачете сега, защото ще се
разсмеете."
4. "Блажени сте, когато ви намразят человеците и
когато ви отлъчат от себе си и ви похулят, и отхвърлят
името ви като лошо, поради Човешкия Син. Зарадвайте се в
онзи ден и заиграйте, защото ето, голяма е наградата ви на
Небесата. Защото бащите им така правеха на пророците."
5. "Блажен е онзи, който не се съблазнява в Мене."
(7;23)
6. "Блажени ония, които слушат Божието Слово и го
пазят." (11;28)
7. "Блажен е онзи слуга, чийто господар го намира
буден, когато си дойде." (12;37)
8. "Като се обърна към учениците, рече частно:
Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.
Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да
видят това, което вие виждате и не видяха, и да чуят това,
което вие чувате и не чуха." (10;2324)
9. "Блажени неплодните и утробите, които не са
раждали (23;29)"
На тези блаженства, пак така разпръснати из Еванге
лието, отговарят десет горки. Първите четири горки отго
варят на първите четири блаженства, отправени от Христос
към учениците, дадени в 6та глава, от 24 до 26 стих.
1. "Но горко на вас богатите; защото сте приели вече
утехата си."
2. "Горко на вас, които сте наситени; защото скоро ще
изгладнеете."
170
3. "Горко на вас, които сега се смеете, защото ще

жалите и ще плачете."
4. "Горко на вас, когато всички человеци ви възхваляват;
защото бащите им така правеха на лъжепророците." (6;2426)
5. "Но горко на вас фарисеите! защото давате десятък
за гьозума, за седефчето и от всякакъв зеленчук, и прене
брегвате правосъдието и Божията Любов. Но тези трябваше
да правите и онези да не пренебрегвате." (11;42)
6. "Горко вам фарисеите! защото обичате първите
столове в синагогите и поздрави по пазарите." (11;43)
7. "Горко вам, защото сте гробове, които не личат, тъй
щото човеците, като ходят по тях, не знаят." (11,44)
8. "Горко за вас, законниците, защото товарите човеците
с бремена, които тежко се носят и самите вие нито с пръст
не се допирате до бремената." (11;46)
9. "Горко вам! защото градите гробници на пророците, а
бащите ви ги избиваха." (11;47)
10. "Горко на вас, книжниците, защото отнехте ключо
вете на знанието, сами вие не влязохте и на влизащите
попречихте." (11;62)
Христос, говорейки на учениците в интимен разговор,
както е казано в Евангелието, насаме им казва: "Блажени
очите, които виждат това, което вие виждате. Казвам ви:
мнозина пророци и царе биха искали да видят това, което
вие виждате, но не го видяха и да чуят това, което вие
чувате, но не го чуха" (10;2324).
С това е показано, че в учениците се е пробудило едно
ново ясновидство, които древните ясновидци и посветени
не са притежавали. Древните са виждали царството на
възвишените същества на Космоса, но сега учениците
виждат Бога в човека, те видяха Христа в Исуса.
Следващото блаженство, дадено в 12 глава от 33 до 53
стих, за будния слуга, чийто господар заминал за някъде
и след време се върнал, ни говори за второто идване
на Христос. И задачата на Евангелието на Лука е да
възвести това второ идване. Затова се настоява за будност
спрямо духовните събития на второто идване на Христа.
Тази будност трябва да бъде спрямо антихриста, спрямо
171
Влад Пашов
самозваните христосовци, спрямо самозваните учители. И
сам Христос казва на учениците Си: Будни бъдете, защото
ще се явят мнозина в Мое име и ще ви казват: Ето тука
е Христос или ето там е Христос. Но Той също казва, че
никой няма да знае кога ще дойде Син Человечески. И
когато дойде, ще дойде като светкавица, която ще освети от
единия до другия край небето. Значи, изисква се будност за
различаване на духовете. И апостол Павел много настоява
за тази будност в първа и втора глава на Посланието към
солуняните. И той е предал и на Лука този зов към будност,
към различаване на духовете, будност преди всичко спрямо
идването на самия Христос в етерното царство в облаците,
както е казано в Евангелието, или като светкавица. Това са
образи на етерния свят.
Казах, че блаженствата, изказани от Христос в Еван
гелието на Лука, имат отношение към целокупния човек.
Така в блаженството към Дева Мария се облажава вярата
Дева Мария е първообраз на душата.
Блаженствата, изказани от Христос, се отнасят към
следните членове на човешката природа, както следва:
1. В първото блаженство се казва: Блажени бедните. То
се отнася до физическото тяло. Значи, бъди винаги беден,
т.е. възприемчив към Божествените блага.
2. Във второто блаженство се казва: Блажен гладът.
Това се отнася до жизнената сила и означава: бъди
възприемчив към жизнените сили, които се вливат в тебе.
3. В третото блаженство се казва: Блажени плачещите,
блажени сълзите. Отнася се за душевните вълнения, за
сърцето и значи: бъди готов да понасяш.
4. В четвъртото блаженство се казва: Блажени сте,
когато ви мразят и гонят заради Моето име. Отнася се за
личния живот, основание в самия себе си.
5. В петото блаженство се казва: Блажена утробата,
която Те е носила. Това се отнася до духовния зародиш в
човека. Човек не трябва да оставя да бъде повреден неговия
духовен зародиш. Той трябва да го укрепва чрез Христа.
6. В шестото блаженство се казва: Блажени очите,
които виждат това, което виждате и вие. С това е показано,
172
че висшето виждане, ясновидството е започнало. Човек
прониква в света на духовните образи.
7. В седмото блаженство, което в Евангелието е изка
зано заедно с шестото, се казва: Блажени ушите, които
чуват това, което вие чувате. С това е показано започването
на висшето чуване, човек навлиза в света на Словото.
8. Осмото блаженство е изразено с думите: Блажени
онези, които не се съблазняват в Мене. Това подразбира
будност на сърцето вътрешният психически орган, чрез
който човек възприема идващия Христос. Това е същността.
9. В деветото блаженство е казано: Блажени безплод
ните. Това се отнася до изпитанията на изпълнения с Бога
човек.
Тези образи насочват, от една страна, към вътрешното
устройство на човека, а от друга страна ни водят до
вътрешното устройство на Евангелието на Лука. От тях се
вижда също, че след шестото блаженство следва един важен
развой в Евангелието. Всичко там е приготовление и оттам
започва разгръщането на висшия човек. В действителност,
между шестото и седмото блаженство се намира голям
прелом, началото на пътуването за Ерусалим. Всичко,
което се намира преди това пътуване, е подготовка. След
това се казва: "Случи се, обаче, когато се изпълни времето,
Той да бъде отнесен оттам, Той обърна лицето Си и се
насочи направо към Ерусалим" (9;51). И оттам нататък, в
същинския Път на учението, висшият човек се разгръща
постепенно в Светлината на Христа.
Ако проследим описанието на Лука за живота на Исус
след кръщението, ще забележим, че той ни описва как
постепенно се разгръща и проявява силата на Христос в Исус.
Това е свързано с проповедта на Исус в родния Му град
Назарет, където Той говори за Илия и след това извършва
и неговите дела възкресява момчето от Наин. Както казах,
възкресението на синовете на вдовиците се е извършвало
във всички Храмове на Мистериите в древността. Синове
на вдовици са били наричани онези, които се стремили към
Посвещение. Така че, възкресението на момчето на вдовицата
от Исус и това от Илия е един процес на Посвещение.
173
Влад Пашов
Силно впечатление в Евангелието на Лука прави онова

място, когато след възкресението на момчето в Наин,
Йоан Кръстител изпраща от тъмницата свои ученици да
питат Христос: "Ти ли си, Който трябваше да дойде, или
да чакаме друг?" (7;18 и нататък). Въпрос, в който явно
се крие съмнение. Но как Йоан да се съмнява в Христос,
когато преди и след кръщението той публично възвестява
за Христа? Така, както са описани нещата в Евангелието на
Лука, в Йоан трябва да е възникнал въпросът: Аз ли съм
Илия, или Той, Който върши знамения като Илия? Илия
ли е Той или Христос? Дали Той е самият Христос или е
Негов предтеча? Понеже Христос по това време е минавал
през степените на Илия, затова предизвиква този въпрос в
душата на този, който беше повярвал и възвестил, че вижда
в него Христос. Като дава отговор на пратениците на Йоан,
Христос говори тогава на народа за величието на Йоан.
След като Христос се изявява на тримата ученици в
преобразена форма между Мойсей и Илия, Той се приго
товлява да се издигне над степените на Илия и пристъпва
към Своето Собствено дело. Като отзвук от Преображението
двама от учениците, които бяха присъствали на това преоб
ражение на планината, пристъпват при Христа, да бъдат
един от лявата, а друг от дясната Му страна. Те искат
да стоят до Христос като два стълба, за да може Той да
пристъпи към Своята мирова задача. Когато учениците
искат да предизвикат да падне огън от небето срещу тези,
които не ги приели, Христос им казва: Не знаете на кой дух
служите. Син Человечески не е дошъл да погуби човешки
души, а да ги запази. С това Христос показва, че тук има
повече от Илия, който беше извикал да падне огън от
небето върху жертвеника. Това преминаване на Христос
от фазата на ангела, на каквато степен се е намирал Илия,
във фазата на архангела, е показано с израза: "Той направи
лицето Си силно и твърдо". С това е показана неумолимата
воля на архангела, готов за борба. И оттогава Христос
започва истинската борба с тъмните сили, която завършва
с Голгота и Възкресението.
174
Деветте блаженства ни показват степените на Пътя

в развитието и преобразяването на човешкото същество.
Тези блаженства са методи, пътища, по които ученикът
като работи, ще достигне до развитие на своите вътрешни
Божествени сили, които дремят в него.
Успоредно с деветте блаженства следват десетте "гор
ки". С тях ни е посочено, че има един отрицателен, крив
път на развитие на вътрешните сили на човека, които водят
не до организиране на вътрешния човек, но до извращение,
деформиране на този човек, затова е казано: Горко на
онези, които вървят в този път.
11. СТЕПЕНИТЕ НА
ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА
В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ
Сърцето като орган на виждане на

етерния Христос или проявление на
етерния свят във физическия
Към особеностите на Евангелието на Лука можем да
отнесем и описанието на страданията и Възкресението на
Христос, сцената с Христа в бяла дреха пред Ирод, разго
ворът с разбойника на кръста, явяването на Възкръсналия
в Емаус и яденето на Възкръсналия в кръга на учениците.
Според Окултната Наука, в човешкото етерно и астрално
тяло се намират възприемателни центрове, наречени лото
сови цветя или чакри. Найцентралният от лотосовите цве
тове се развива в областта на човешкото сърце.
Човек има не само физическо, но и етерно сърце. В
древността етерното сърце е преобладавало. Сега вече ф и
175
Влад Пашов
зическото сърце не само надделява над етерното, но и го

заглушава. По такъв начин човек се превръща в същество
с каменно сърце, вследствие на което става безсърдечен.
В Писанието това е изразено с израза, че човешкото сърце
престава да бъде от плът и става каменно, и че то трябва
отново да стане от плът. С пречистването на душата
каменното сърце постепенно се сменя с плътско и по
такъв начин етерното сърце постепенно ще се освободи
от своята тъмница. Така, именно, се образува същинският
орган за възприемане на Христос. По такъв начин сърцето
става око за виждане на Христа. Затова е казано, че
чистите по сърце ще видят Бога. Когато човек стане
действително християнин, той приема Христа в сърцето
си. Пробуждането на лотосовия цвят на сърцето бива
осъзнато първо повече духовно. Светлината на Христос
излива своите лъчи върху бавно разтварящата се пъпка на
лотосовия цвят на сърцето. Раздвижването на този орган на
сърцето е това, което в смисъла на Новия Завет се нарича
вяра. В този смисъл вярата не е способност на главата, на
ума, а на сърцето. Но тя не е само едно чувство. Тя е една
пъпка, един цвят, който все повече иска да се отвори за
Светлината на Духа.
Вярата е център на вътрешното виждане, което схваща
цялата Истина, но в скрита форма, както цветът е скрит в
пъпката. Това скрито виждане ще се превърне постепенно,
под влиянието на Христос, в нещо открито. Пъпката ще се
разтвори и тогава, както апостол Павел казва, вярата ще
се превърне във виждане. От пъпката ще се развие, ще се
разтвори цвят от Светлина и това е Христос. Та, когато се
казва: Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога,
трябва да се разбира буквално в горния смисъл, когато ще
се разцъфти лотосовият цвят на сърцето, който ще се изяви
външно като вяра, която ще разцъфти в живота. По такъв
начин човек ще вижда Бога, Христос в себе си.
В съответствието между макрокосмоса и микрокосмоса,
елементът земя отговаря на физическото тяло; морето,
водата отговаря на етерното тяло; облачната, въздушната
176
област отговаря на душевното или астралното тяло, а
топлинният елемент отговаря на аза, на духовния елемент.
Водният елемент в етерното тяло се вълнува от вълне
нията и страстите, които идват от астралния елемент. Когато
душата, астралният елемент, е пречистена, етерното тяло е
спокойно и тогава се разцъфтява вярата като цвят. Така
можем да разберем Мистичната страна на много събития
и изживявания на учениците на Христа. С това можем да
разберем и ходенето по морето. Когато се казва, че Христос
влязъл с лодката в морето и вятърът утихнал, това показва,
в мистичен смисъл, че душевният елемент е утихнал и
учениците приемат Христос при себе си и в себе си. Тогава
Той им казва: Маловери! Значи, те още не са успокоили
душевния елемент, за да може да се разцъфти в пълна сила
цветът на вярата, лотосовият цвят на сърцето.
В Евангелието на Лука липсва разказът за ходенето
на Христос по езерото, където пътуват учениците. Но раз
глеждайки сцените в Евангелието от гледището на пречист
ването на душата и пробуждането на етерните органи, ние
намираме, че прониква цялото Евангелие. Тя е сцената,
която говори за пречистването на душата. А процесът на
пречистването на душата е един от основните тонове на
Евангелието на Лука. В осма глава се казва, че редом с
учениците на Христос са ходили и много жени, които Хрис
тос изцерил от зли духове и болести. Тук жената е символ на
човешката душа. Ако жената се явява като образ на душата,
то Христос е образ на Духа, чрез който душата намира
опора и съдържание. Това показва, че от Христа се излива
Силата, която пречиства човешката душа. И всеки човек,
доколкото той е душевно същество, трябва да стане Мария.
Всеки човек има в себе си две Марии, две души. Едната
Мария Магдалина, която е нисшата животинска душа и
другата висшата душа, Дева Мария. В осма глава Лука
описва помазването на Христа с миро от една грешница.
Това показва пробуждането на душата, която се стреми към
Христа, за да бъде пречистена. И Христос казва за нея: На
нея се прощават много грехове, защото много е обичала, а на
онзи, на който малко се прощава, той малко е обичал.
177
Влад Пашов
Нечистото в нея, грешното е изцелено и превърнато в

Любов. Голямото прощаване на греховете, което е станало с
нея, е изгонване на бесовете, което е процес на пречистване
на душата. В голямата жажда, тази демонична жажда
за чувствена наслада е непречистеносттта, а Любовта е
това, което се получава чрез пречистването на нечистото.
Величието на Любовта, която се извършва от Мария
Магдалина, когато тя мокри нозете на Христа със сълзите
си и ги помазва с драгоценно миро, иде от величието на
пречистеното в нея.
Мария Магдалина, която помаза Христа с миро, е същата
Мария от Витания и сестра й Марта. При помазването
Мария Магдалина е движена от Любовта. При случая
МартаМария, Мария е спокойната и се отдава благоговейно
на думите, които Христос казва. До нея е сестра й Марта,
която е свръхзаета и роптае срещу неподвижността на
Мария Магдалина. Мария Магдалина е станала Мария
след нейното изцеление и преминава през степента на
преобразяването. Първата степен на това преобразяване
е Любовта, втората степен е благоговението, молитвеното
вглъбяване. При Любовта тя е още неспокойна. При
благоговението и молитвеното настроение, неспокойствието
е превърнато във вътрешен мир. Преобразяването на Мария
Магдалина продължава до утрото на Възкресението. Чрез
превръщане на жаждата за чувствена наслада в Любов
и на Любовта в благоговение и молитвено настроение,
подготвя се способността, чрез която Мария Магдалина ще
бъде в състояние да види Възкръсналия. Любовта стана
благоговение, молитва. Благоговението стана виждаща сила
на сърцето. Това са преобразявания, през които всяка душа
в своя път трябва да мине.
Според едно предание, Марта е онази жена с
кръвотечението, която се допря до дрехата на Исус и
оздравя. Тя е сестра на Мария Магдалина, от която са
изгонени седем бесове и която минава през преобразяване.
Непосредствено след сцената с Мария и Марта, Еван
гелието на Лука ни разказва, как учениците молят Христос
да ги научи да се молят и как Той им дава молитвата "Отче
178
наш". Образно казано, правилното поведение в молитвата

е показано в образа на Мария, която е противопоставена
па образа на Марта. Следователно, тук молитвата "Отче
наш" показва силата, чрез която душата може да премине
пътя от Марта към Мария. Но в Евангелието на Лука
молитвата "Отче наш" има една твърде особена форма,
която не проличава в обикновената Библия, защото "Отче
наш" у Лука е различна от формата, която тя има у Матей.
В оригинала една от забележителностите на "Отче наш" на
Лука е тази, че тя завършва с молбата: "Не ни въвеждай
в изкушение". Следователно, тази молба в Евангелието на
Лука е върхът, вътрешната цел на молитвата.
Обикновено се вижда чудно на хората, когато се
молим на Бога да не ни въвежда в изкушение, защото ние
знаем, че Бог не въвежда в изкушение. За да се разбере
този въпрос, трябва да се изясни какво се разбира под
думата изкушение. Обикновено, под изкушение се разбира
предаване на чувствени наслади и други подобни. Но това
е само едната страна на въпроса. В поширок смисъл,
изкушението е въобще всеки неспокоен стремеж на душата,
независимо дали той води към добро или към зло. Разбран в
този смисъл и Божественият стремеж към съвършенство се
проявява като изкушение. Защото всяка външна деятелност,
която откъсва вниманието на човека от неговия вътрешен
живот, е изкушение. Такава е например Марта, която е все
заета с външна дейност. А Христос казва: "Мария избра
добрата част", всецяло отдадена на Христа, на Бог в себе си.
Затова молбата "Отче наш, не ни въвеждай в изкушение",
разгледана в този аспект, е пълна със смисъл и значение.
Противоположното на изкушението е покоението на
душата в себе си. Това е състояние, при което човек може
да се отдаде на истинската молитва. В молитвата, където
душата се научава да се вглъбява в себе си, изкушението
замлъква. Всяка липса на сила за молитва, всяка липса на
време за практикуване на медитация и концентрация, иде
от изкушението. Ето защо последната молба в "Отче наш"
на Лука "Не ни въвеждай в изкушение", е именно молба
за получаване на сила за молитва. Молитвата свършва там,
179
Влад Пашов
където става дума за изкуството за молене. Неспокойният

човек, човекът на изкушението, е още обзет и разсеян от
множеството на нещата, а спокойният човек, човекът на
молитвата, на медитацията и концентрацията, е на път да
добие вътрешното единство. Тогава множеството замлъква,
остава само Едното. И Христос казва на Марта: "Едно
е нужно" и посочва към Мария. Марта, въпреки, че е
изпълнена с Любов и е обърната към доброто, е още човек на
изкушението и е неспокойна. Мария е намерила изкуството
на вглъбяване в самата себе си, като човек на истинска
молитва. Концентрирана, тя носи в себе си огледалото, в
което се оглежда само Божественото съвършенство.
В образа на Мария Лука ни показва Пътя на
пречистването на душата, което става чрез вярата в
Божественото в себе си. Тази идея му е предадена от
апостол Павел, който говори за прощението на греховете
чрез вярата, а не чрез дела. Тази мисъл на Павел трябва
да се разбира в горния смисъл, а именно, че човек трябва
да намери време да се съсредоточава върху Божественото
в себе си, да го укрепва и развива. Това значи прощение
на греховете чрез вяра. Това не значи, че добрите дела не
помагат, но това е друг път на пречистване на душата.
В образа на Мария в Евангелието на Лука ни е пред
ставена човешката душа в Пътя на нейното развитие и
пречистване. Тази идея на Лука прониква цялото Евангелие,
само трябва внимателно да се чете. В притчата за Сеятеля е
представена пак същата идея за Пътя на човешката душа.
Семето, това е Словото Божие, но Словото Божие като семе
е нещо реално, а не само една празна дума. То е Божествено
семе, което се посажда в човешката душа, където според
степента на развитие на душата ще израстне и ще даде плод.
Според притчата за Сеятеля има четири категории
души, които, като слушат Словото, различно го отглеждат.
Първият вид души не оставя въобще духовното семе да
поникне в тях. То е семето, паднало на пътя, където бива
стъпкано и изкълвано от птиците небесни. Тук човек още
не е навлязъл в едно вътрешно развитие. Той още не е
тръгнал по Пътя, който води нагоре. Човек трябва първо
180
да стане вътрешно жена, да придобие вътрешна мекота,

за да приготви по този начин в себе си място за семето
на Словото. На скала семето не може да расте, трябва му
мека, рохкава пръст. Душата, която е в състояние на скала
е, още в състояние на изкушение.
Човек, в който царува неспокойният стремеж, изкуше
нието, съвсем не е найплодороден. Изкушението, всъщност,
не е нищо друго, освен изпадналия в заблуда копнеж, кой
то е вложен от самия Бог в душата като стремеж към
съвършенство. Чрез изкушението човек е преминал вече
стадия на абсолютното втвърдяване, каквото представлява
скалата. Обаче там, където в душата има неспокойствие,
грижи, духовното семе не може да хване дълбоки корени.
Повърхността на душата, в случая, е мека, но скоро под
тази мека повърхност пускащото корени семе се натъква на
твърда скала. Душата става Мария едва в четвъртата степен.
Тук душата е добра почва. Към тази категория принадлежат
хората, които слушат Словото и го пазят в нежни и добри
сърца. Мария, майката Исусова, е първообраз и образец
на душата, която е станала възприемчива, защото е добила
мир в себе си. Евангелието на Лука ни разказва, как тя
действително приема в себе си като семе думите на пастирите
в нощта на Рождеството и думите на 12годишния Исус в
храма на Ерусалим. "Мария, обаче, пазеше тези думи и ги
оживяваше в сърцето си." (2;19) "И Неговата майка запази
тези думи в сърцето си." (2;51) Мария Магдалина, която
е станала Мария, е също така първообраз и образец на
възприемащата душа. Контрастът с нейната сетра Марта
ясно ни подчертава това. "Мария седна при нозете на Исус
и слушаше Неговото Слово." (10;39)
Душата, добила мир в себе си, е добрата почва. Плодът,
който тя принася, е виждането на сърцето. Тук става въпрос
за етерното сърце, което се превръща в духовен орган най
първо на вярата и след това в духовен орган на виждане.
Там семето на Духа се разцъфтява в разтворен цвят. На
втвърдените сърца "дяволът отнема семето на Словото от
тяхното сърце" (8;12). ДушитеМария са тези, които слушат
Словото и го пазят в своите нежни и добри сърца.
181
Влад Пашов
След обяснението, което Христос дава на учениците

на притчата за Сеятеля, следва една кратка сцена, която
дава потвърждение на скрития Мариин образ в притчата
за Сеятеля.
Някои обръщат внимание на Исус, че вън стоят майка
Му и братята Му и искат да Го видят. "Той отговори: Моята
майка, моите братя са тези, които изпълняват Словото
Божие". От външната същност на Мария, вниманието
е насочено към вътрешната Мариина и майчина
Божественост, която живее навсякъде, където семето на
Словото е прието в душата. Който слуша Словото, той става
Мария, майка на Христа. Брат на Христа става онзи, който
оставя духовното семе да обхване неговата воля, която
изпълнява Словото Божие.
Пречистването на душата е един от основните мотиви
на Евангелието на Лука. И това пречистване се извършва
на степени и е дадено в различни образи и сцени. Както
видяхме, и притчата за Сеятеля е един от образите на
степените на това пречистване. Първо Христос говори
на народа, след това на учениците и после се говори за
пътуването по морето и успокояването на бурята. Това
успокояване на бурята е пак един образ на процеса на
пречистването на душата. Това е една степен на пречистване.
Бурята показва, че в душата още не е настъпил дълбок
вътрешен мир. Говорейки на народа притчата за Сеятеля,
Христос направи да просветне през образите на притчата
целта на пречистването на душата, която трябва да стане
добра почва. За да приеме семето, Словото Божие, тя
трябва да стане подобна на Мария, способна да зачене
от осенението на Духа. С това Той записа ясно тази цел
в душите на учениците, в тяхното съзнание. Колкото
учениците са помощно обхванати от идеала, толкова по
ясно долавят разстоянието, което ги дели от Него. Те виждат
своите собствени души в астрални образи, които са заети
със земния свят: бурята на въздушното царство разбунтува
и морето. Там е казано: "И дойде вихрушка върху морето
и вълните удряха върху тях". Във вътрешно притеснение и
страх те събуждат образа на Христос в себе си и когато Той
182
Историческият път на Бялого Братство
става и простира ръката Си, утихват вятърът и вълните.

Настава тишина, в която като в огледало се оглежда по
дълбокото вътрешно човешко същество, в което се разтварят
лотосовите цветове, отварят се тяхните духовни очи и уши
и те виждат и чуват пълният с упрек въпрос на Христа:
"Къде е вашата вяра?" (8;25) Защото вярата е резултат на
разцъфтяването на душевния орган, когато пречистването е
произвело необходимата за това вътрешна тишина.
Това е процес на понататъшно пречистване на душата.
Но постепенният ход на изминатото от учениците пречист
ване на душата напредва и понататък. Следва един от
найзагадъчните разкази в Новия Завет изгонването на
демоните от обсебения и изпращането им в свинете. С това
ни е представена една сцена, която ни показва една степен
на пречистването на душата. Ключът към изяснението на
тази степен се намира в думите, които обсебеният казва
към Христос: "Какво общо имаш Ти с нас, Исусе Христе,
Сине Божий". Подобни думи казва Исус на майка Си при
сватбата в Кана Галилейска, чийто правилен превод е:
"Какво тече между Мене и тебе, жено?" Мария, в случая,
е образ на вечно женственото, девствената Божествена
душа и това, което тече между нея и Христос, е чистият
Божествен Живот. Сега, когато обсебеният казва на Христа:
Какво общо имаш Ти с нас, с това се загатва, че духовете,
които са обитавали човешката душа, в случая това са
духовете на сексуалността, нямат нищо общо с Христа.
В образа на обсебения ние имаме карикатура на вечно
женственото. Сексуалността, това е последната нечистота, с
която трябва да се справи човешката душа. Че с този разказ
ни е указано това, се вижда от думите, които Христос казва
на излекувания: "Върни се у дома си и разкажи какви неща
ти стори Бог". И той отиде и разгласи по целия град, какви
неща му стори Исус" (8;39).
Докато при други случаи Христос забранява да се
говори за изцелението, тук той възлага на изцеления
обсебен да излезе пред света като възвестител. Тук
се крие една дълбока Тайна на човешкото естество. В
Окултната Наука е известно, че между половите сили и
183
Влад Пашов
дейността на гръкляна, на гърлото, където се образува

говорът, съществува връзка. В развитието на юношата тази
връзка се проявява в съвпадането на половото развитие,
на половата зрялост, с промените на гласа. Тук Христос
изцелява демонизираната сексуалност, като я превръща в
сила на словото. И затова "той отиде и възвести на целия
град какво бе направил Исус за него" (8;39).
Следва възкресението на дъщерята на Яир. Кръгът
около Христа се стеснява все повече. Тук Христос взема
със себе си само трима ученици. Казах на друго място, че
има връзка между дъщерята на Яир, която е 12годишна
и жената, която страда 12 години от кръвотечение. Това
е във връзка с Тайната на женската същност. Същността
на жената е, че е образ на човешката душа. Изцелението
на кръвотечението е подобно на укротяването на бурята и
на изгонването на бесовете. Душата постоянно се колебае
между вътрешната безформеност и смъртно вцепенено
безплодие. Тя има или твърде много, или твърде малко
кръв. Пречистената душа, душата, станала Мария, е
възприемчива, без въпреки това да изгубва себе си или да
се разлива. За дъщерята на Яир се казва, че е единствена.
За момъка от Наин също се казва, че е единствен син
на своята майка, която била вдовица. Също и момчето,
което Христос изцелява след слизането от планината на
Преображението, се казва, че е единствено. Гръцката дума,
която е преведена с думата единствен, е моногенес. Това
е същата дума, която в пролога на Евангелието на Йоан е
казана за Логоса: Единороден Син. Значи и в тези случаи тя
трябва да се преведе с думата единороден, а не единствен.
А единороден е роденият от Духа.
В Евангелието на Лука на много места се споменава
за младежи и девойки. Имаме 12годишният Исус в храма,
възкресение на юноша от Наин, възкресената дъщеря на
Яир, изцеление на лунатичното момче. Това са все образи, в
които се изязява чистият елемент на младежа и девойката,
който се разцъфтява чрез обитаването на вечно женственото,
на Духа в човека. Та, като се говори за младеж и девойка,
разбира се вечно младото Божествено начало в човека.
184
След завършване на тази степен на пречистване,
Евантелието на Лука преминава в един величествен,
възвишен стил към великата повратна точка, където започва
пътуването за Ерусалим. Тук следва изпращането на апос
толите, нахранването на 5те хиляди, изповедта на Петра и
Преображението. Всички тези важни изявления на Христос,
които в другите Евангелия се простират в много глави,
свързани помежду си с междинни степени, тук са поместени
в девета глава, изпълвайки само нейната първа част. Това
е една грамадна концентрация на Христовото Откровение.
После идва повратната точка отиването в Ерусалим,
минаването през Самария, която е страна на непречистения
душевен елемент. Затова, когато Христос минава през Сама
рия, те не Го приемат. При това, преминаването на Христа
през тази област е била една борба против свръхсетивните
вражески сили. В Самария по това време са се практикували
култове, свързани със сексуалността. Самария е била едно
време поле на дейност на Илия. И когато не ги приемат,
синовете на гърма Яков и Йоан искат, както някога Илия,
да направят да падне огън от небето върху препречващите
пътя на Христос богове на Самария. Но Христос ги възпира
с думите: "Вие на кой сте дух не знаете? Син Человечески
не е дошъл да погуби души, а за да ги спаси".
Едно от първите наставления на Христос по пътя за
Ерусалим е притчата за милостивия самарянин. Христос не
иска да унищожи душевните сили на Самария, но Той иска
да ги пречисти. Той показва, че сексуалността подлежи на
преобразяване. Милосърдието е преобразена сексуалност.
Притчата за милостивия самарянин се среща само в
Евангелието на Лука. В нея е показана безкористната
сила на Любовта, проявена като милосърдие. Притчата за
милостивия самарянин е последвана от сцената с Мария и
Марта, след това с "Отче наш" на Лука. Тези са великите
перспективи на пречистването на душата:
Самарянинът сексуалността, превърната в милосърдие;
Марта болестта, превърната в ревност за служене;
Мария демонизмът, превърнат в сила на молитвено
вглъбяване;
185
Влад Пашов
"Отче наш" сега душата се научава да се моли.

Това са степените на пречистването на душата.
В началото на тази глава споменах за развитието на
лотосовия цвят на сърцето, чрез който човешкото сърце
от каменно се превръща в плътско и човек придобива
това, което се нарича вяра. Постепенно, под влияние на
Христовата сила, тя се превръща във виждане. Тогава
човек възприема етерния свят като светлина. Слънчевата
светлина, която ние възприемаме, е пак едно проявление на
етерния свят. Защото според Учителя и според Окултната
Наука въобще, Слънцето не е едно материално тяло, а е
една етерна сфера, която излъчва светлина или поправо
енергия, която се превръща в светлина в сферата на
земята, когато премине през така наречения светлинен
етер. Етерният свят се проявява във физическия свят като
светлина и като животворна сила. И на много места в
Евангелието на Лука се срещат думи, които ни посочват
проявлението на етерния свят във физическия. Това е
показано в псалома на свещеника Захария, бащата на
Йоан Кръстител, където се казва: "Поради милосърдието на
нашия Бог, с което ще ни посети Зора отгоре, за да осияе
седящите в тъмнина и мрачна сянка" (1;7879). Тези думи
ни говорят за проявлението на етерния свят като вътрешна
Светлина, която ще осияе седящите в тъмнина и мрачна
сянка, т.е. хората от физическия свят, който е тъмнина по
отношение на етерния свят.
Симеон, като вижда Исус в храма, говори за Светлината,
която озари всички народи. От същият характер е и
славословието на ангелите, през нощта на Рождество. Също
такова е славословието на учениците при тържественото
влизане в Ерусалим.
Към тази поредица от думи са и думите на Христос,
където казва: "Огън дойдох да хвърля на земята и какво
повече искам, ако е вече запален". Това е Светлината на
етерния свят, която чрез Христос прониква във физическия
свят и в сърцата на хората. Такива са и думите за
светкавицата, каквито в Евангелието на Лука има много.
Така например, Христос говори, че видял Сатана да
186
пада като светкавица от небето (10;18). За Своето второ

пришествие Христос казва, че ще бъде като светкавица,
която ще озари изведнъж целия хоризонт. "Защото, както
светкавица, когато блесне от единия край на хоризонта до
другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син
в Своя ден." (17;24) Когато вътрешната Светлина на човека
проблесне отвътре, тя осветява като светкавица цялото
етерно тяло. Бялата дреха, в която учениците виждат
Христа на планината на преображението, също свети като
светкавица. "И облеклото Му стана бяло и бляскаво." (9;29)
И дрехите на двамата ангели, които се явяват на двете
жени при гроба. "И когато бяха в недоумение за това, ето
застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло."
(24;4) Всички тези думи загатват за проявлението на
етерния свят във физическия.
Явяването на Христос на Павел пред Дамаск е също
проявление на Христос от етерния свят. За това говорих в
предишна глава.
В Евангелието Христос говори за своето второ и д
ване като за идването на Сина Человечески. Обаче, от
самото начало едно правилно разбиране на думите "Син
Человечески" би могло да ни предпази от едно външно
материалистическо схващане на второто пришествие. Така,
както тази дума е употребена в Евангелието, тя има няколко
значения. Веднъж тя се отнася за човека въобще, а на
друго място тя означава самия Христос. Син Человечески
е роденият в земният човек повисш човек, духовният
човек. А Христос е Син Человечески за това, защото Той е
ясно осъществяване на духовния човек. Съобразно с това
идването на Сина Человечески не е един чудотворен процес,
идващ отвън към човека, но едно обективно изявление и
едно проявление на човешкото същество в същото време.
Когато етерното тяло на човека просиява в нас в светлината
на духовното съзнание чрез укрепналия слънчев Христов
Аз, тогава, едновременно с образа на духовния човек пред
нас стои образът на изявяващия се в етерна форма отново
идващ Христос. В 17 глава от Евангелието на Лука много
ярко е посочено победоносната Слава на изявяващия
187
Влад Пашов
се Христос и това изявление означава Новораждане на
Космоса във вътрешността на човека.
Ще посоча още две места от Евангелието на Лука,
в които е показано проявлението на етерния свят, което
преминава през цялото Евангелие. В девета глава се казва:
"Тук има някои, които не ще вкусят смърт, преди да видят
Царството Божие". А в 24 глава Христос казва, че Той вече
не ще яде пасхалното агне и не ще пие от сока на лозата,
преди да се изпълни Царството Божие. Между тези две
мисли има вътрешна връзка. Първите думи са последвани
от Преображението Христово. Тогава учениците виждат
Царството Божие. А вторите думи са последвани от
Тайната Вечеря. Там пасхалното агне и виното намират
своето духовно изпълнение в Царството Божие. И двете
са основни християнски загадки: за Преображението, и
превръщането на Хляба и Виното в плът и кръв Христови,
които са включени една в друга, като две форми на
Царството Божие на Царството на Христовото Слънце и
на изявяващата се етерна Светлина.
12. ИЗЦЕЛЕНИЯТА НА ХРИСТА

Изцеленията, извършени от Христа, играят важна
роля в Евангелието на Лука. В Древността лекарите са си
служили с магнетичните сили на природата за лекуване. И
Лука, като гръцки лекар, е познавал това изкуство. Лекарят
е бил, така да се каже, акумулатор на силите на природата
и чрез тях извършвал лекуването на различните болести.
Следователно, новото и чудното в изцелителните деяния
на Христа не е било в това, че Той е изцелявал, но как е
изцелявал. Често се казва: "От Него излезе голяма сила" и
"целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила
излизаше от Него и изцеляваше болни" (6;19). Понякога тази
сила се нарича поточно "сила на Господа". Така например,
казано е: "И сила от Господа бе с Него да изцелява" (5;17).
Но в случая Господ не е едно Същество, което пристъпва
към човека отвън, но това е Неговата висша сила на Духа,
188
Неговата вътрешна, Божествена сила. Христос е излъчвал

силите на Духа и чрез това е укрепвал силите на Духа в
човека, който от своя страна е укрепвал тялото.
Предхристиянските методи за лечение, като се започне
от Египет и се мине през Индия, до Гърция, са били методи,
които са си служили с несъзнателното в човека и са
въздействали направо върху тялото на човека. Упадъчните
остатъци от старите начини на лечение днес отново
възникват в така наречената хипнотична медицина и във
всякакъв вид атавистични, старинни течения на лекуване.
Христос е лекувал със силата на Духа, като е
въздействал върху духа, върху аза на болния човек. Именно
на онова място, където става дума за "силата на Господа"
като източник на изцеляване, ни пренася към изцелението
на схванатия от подагра, което започва, преди всичко, с
вътрешно изцеление, прощение на греховете, при което
външното изцеление е резултат на засиленото, укрепнало
влияние на Духа в човека. Накрая Христос говори на
схванатия като един, който е бил изцелен, благодарение на
това, че неговата вяра, неговата вътрешна Божествена сила
е тази, която му е помогнала.
Можем да кажем, че за разлика от лунните изцеления
на предхристиянските времена, изцеленията, извършени от
Христос са слънчеви изцеления, изцеления чрез озаряващите
духа на човека слънчеви духовни сили. И когато се казва,
че Христос е изцелявал в съботен ден, денят на Сатурн,
чиито сили са вцепеняващи и отнемащи живот, на тях
Христос противопоставя лечителните и животворни сили на
Слънцето, което е сам Той.
13. ЦАРСТВОТО БОЖИЕ И

ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО
Преди да продължа понататък, ще се спра да уточня
две понятия. Едното се среща в Евангелието на Лука,
а другото в Евангелието на Матей. Това са понятията
189
Влад Пашов
Царство Божие и Царство Небесно. Обикновено тези

две понятия се идентифицират и това не е грешка, но
все пак има известна разлика, когато искаме да бъдем
точни и конкретни. Лука употребява понятието Царство
Божие. За него то е едно основно понятие. Матей винаги
казва: Царство Небесно. За да разберем тези две понятия
в техния вътрешен смисъл и различие, трябва да се
пренесем към идеята за старата представа за света, според
която седем сфери заобикалят Земята. Това са сферите на
Луната, Меркурий, Венера, Слънцето, Марс, Юпитер и
Сатурн. В духовно отношение този образ за света е реален
и действителен. Царството Небесно е целокупността на
тези сфери и на отношенията, които те могат да намерят в
земния свят. Обаче, когато се говори за Царството Божие по
същество, това е четвъртата, средната сфера на духовното
Слънце, която прониква останалите сфери. Павел, който
е бил учител на Лука, ни загатва за този духовен образ
на света, когато говори за своето духовно изживяване.
Той говори, първо, за пренасянето си на третото небе и
после за това в рая. С думата рай, която намираме също
и у Лука, в думите, които Христос отправи от кръста към
единия от разбойниците, разпънат заедно с него, Павел
разбира четвъртото небе, сферата на Слънцето, която като
средна сфера включва в себе си заедно силите на всички
останали сфери. Раят и Царството Божие означават също
духовното пространство.
Благовестието на Лука в неговото Евангелие е, че
Царството Божие е вътре в нас. Това е благовестието за
вътрешното Слънце, за Духа, за Божественото в човека.
Тук не се говори за идването на Царството Божие във
външния свят, когато в света ще станат някакви промени,
а за Духа на човека, проникнат от Христовата сила, която
прониква етерното тяло на човека и той добива съзнание
за себе си, както у съвременния човек физическото тяло
има съзнание за себе си. Чрез тази Светлина прониква зад
процесите на физическия свят.
190
14. РИБОЛОВЪТ НА ПЕТЪР В

В Евангелието на Лука много малко се говори за
Петър. Това показва, че духовната особеност, духовният
път на Лука не са от Петровото естество. Въпреки това,
Евангелието на Лука съдържа една сцена с Петър, която
не е описвана в никое друго Евангелие. Това е риболовът
на Петър. Той е описан по следния начин: "Народът се
притискаше към Него, за да чуе Словото Божие и Той
стоеше при Генисаретското езеро, и видя да стоят там две
ладии. Обаче, рибарите бяха слезли от тях и измиваха
своите мрежи. Тогава Той влезе в една от ладиите, която
принадлежеше на Симона и го помоли да я отведе малко от
сушата. И седна, та поучаваше народа от ладията" (5;13).
В Евангелието често се споменават изразите: "Исус
призова учениците от морето на сушата" или "от сушата
влезе вкъщи", "От къщи отиде при морето и влезе в ладията
и морето". Това са действителни физически явления и
процеси, но те съответстват на определени състояния на
учениците, на определена степен в духовното развитие на
учениците и народа. Така призоваването на Петър започва
с изискването ладията да бъде малко отдалечена от сушата
навътре в морето. Призоваването на първите ученици, на
двете двойки братя става така, че Христос ги призовава от
морето на сушата, където те ще станат след това Негови
последователи. Морето, в случая, е емблема на душевния
живот на учениците. Излизането им от морето на сушата
показва отричането от стария душевен живот, който се е
характеризирал с голям елемент на чувствата и екзалтации,
което е едно богатство. Но сега учениците трябва да се
откажат от това богатство и да навлязат в бедното на
изживявания, трезво земно схващане, преди душата да
проникне по Христовия път до новото духовно богатство.
Покъсно, след известни опитности и подготовка, се казва:
191
Влад Пашов
"Исус излезе от къщи и седна до морето. И събра се много

народ при Него, така щото Той седна в ладията, а целият
народ стоеше на брега. И Той им говореше много неща в
притчи." (Матей 13;1) Отначало Христос говори на народа, а
след това се обръща към Петър, който е в ладията и му казва:
"Изтегли ладията към вътрешността и хвърлете мрежите да
уловите риба. Петър Му казва: Учителю, цяла нощ работихме
и нищо не хванахме. Но ще изпълня Твоята дума и ще хвърля
мрежата. И хванаха много риба." (Лука 5;45)
Този риболов на Петър в Евангелието на Йоан е даден
след Възкресението. Ако морето е образ на Духовния свят,
то рибите, които са хванати в мрежите стават образ на това,
което човек е в състояние да възприеме от Духовния свят и
да го пренесе в своето земно същество. Рибите, изобилието
на които разкъсва мрежите, са откровения на Духовния
свят в образи, слова и същества, които се потопяват в
човешката душа. Риболовът на Йоан ни описва, как чрез
предчувстващото изживяване на Възкресението, душите на
Петър и на другите ученици са щедро надарени с откровения.
Риболовът при Лука външно се различава от този на Йоан,
но смисълът му е същият. Тук действително е имало един
външен риболов, но поважно е това, което Петър и другите
ученици изживяват. Тук Петър получава първото велико
впечатление от Христа в своята душа. Той Го вижда до себе
си в ладията, чува Го да говори мощно на народа. Неговата
душа и тази на народа е разтърсена от Христовите думи.
Заедно с външните възприятия на неговите очи и уши, върху
него се втурва едно множество от чувства и предчувствия,
които не са от този свят, а носят откровения. Като че върху
него нахлува един свят от духовни образи, тонове и сили, а
преди това се е чувствал напълно празен. Това е вътрешната
страна на чудния риболов и неговият същински смисъл.
Близостта на Христос, Който е стоял заедно с Петър в
ладията, трябва да се е сторило на Петър нещо страшно, ново
и велико. Затова се казва: "И той падна на колене пред Исуса
и рече: Господи, иди си от мене, аз съм грешен човек. Защото
него и всички, които бяха с него, беше ги обзел страх заради
този риболов, който бяха направили заедно" (5;89).
192
Петър изживява пълнотата на откровението, но също
и изпитанието на душата, което е свързано с близостта на
Христовото Същество. Колкото поголямо е изобилието на
Божественото откровение, което се изявява чрез Христовото
Същество в чудния риболов, с толкова поголяма уплаха
Петър осъзнава своята човешка слабост. Затова той казва:
"Господи, иди си от мене, аз съм грешен човек". Така
казва Петър, изпреварвайки с това думите на стотника от
Капернаум: "Не съм достоен да влезеш под моя покрив"
(17;9). Отговорът, който сега Петър получава, е истинското
призоваване на учениците: "Не бой се, защото отсега
нататък ще ловиш человеци" (5;10). С тези думи Христос
извежда Петър и другите ученици от личното и ги насочва
към общочовешкото. С това Той му казва: Докато гледаш
само своята греховност, ти не ще намериш смелост за никое
общочовешко дело. Не от собственото достойнство на Петър
и въобще на човека, но от поръчението на Христа произтича
смелостта за действие. В действието слабият забравя и
побеждава слабостта, защото се научава да действа с
Христа. С това Христос води Петър и въобще човека, от
личното изживяване на греховността, към апостолските
задачи на човечеството, към делата на Спасението, в които
Той иска да има като съработници човеците.
Можем да кажем, че разказът за риболова в Евангелието
на Лука е като една пъпка, която съдържа в себе си цялото
Евангелие. Цялото Евангелие е разцъфнал цвят, който
постепенно се разцъфтява от тази пъпка. Призоваването
на учениците, проповедтта на брега, ходенето по морето,
изживяването на възкръсналия Христос, всичко това живее
вътре в тази пъпка.
Първата истинска среща с Христос предизвиква
в душата на Петър основното религиозно изживяване
вярата. В случая, вярата не е работа на ума, а на
сърцето. Тя не е просто работа на чувството, а е начало
на откровение. Вярата е пробуждане на душевния орган,
който човек носи в спящо състояние в своето сърце. От
Светлината пъпката се разтваря в голям цвят. Този цвят е
окото за виждане на Христовия свят. Пъпката постепенно
193
Влад Пашов
се развива. Отначало тя е едно напъващо предчувствие,

което живее в сърцето. Сърцето постепенно се събужда,
пъпката се разтваря. Вярата е пъпката, която постепенно
се разтваря, с което вярата се превръща в знание, на все
повече проявяващото се Божествено виждане, виждането
на Бога, което е обещано на чистите сърца.
В Евангелието на Лука Петър не играе никаква
особена роля. Но той е онзи, в сърцето на когото се отваря
Пътят Христов, който започва с вярата и трябва да доведе
до виждането и познанията. Риболовът на Петър е пъпката
на ставането, изживяването и чието разгръщане означава
съдържанието следването на Христос. Евангелието на
Лука предполага съдържанието на Петровата душа. Той
гради своя дом върху основата на Петровото същество, което
е вече поставено в първите две Евангелия. А съдържанието
на Петровото същество е вярата. Преходът от пъпката към
напълно разтворения цвят, преходът от вярата към знанието,
Евангелието на Лука има да изобрази с неговите вътрешни
фигури и движения. Той стои между Петър и Йоан, нещо,
което в подрежданията на Евангелията е изразено в това,
че Евангелието на Лука образува преход от Евангелието на
Матей и Марко, към Евангелието на Йоан.
15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ

ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО
Както във всички Евангелия, така и в Евангелието на
Лука, с физическите образи и действия, които описва, то
изразява велики духовни Истини. У него всичко външно,
всичко преходно е символ на нещо духовно. От средата
на 9та глава започва да се говори за пътуването на Исус
от Галилея за Ерусалим, като пътят минава през Самария.
Исус отива в Ерусалим с пълното съзнание за принасянето
Си в жертва, за изнасянето на историческата сцена на това,
което в Древността е ставало в Храмовете на Посвещението.
Нима Той, Който знаеше какво има да стане, ако трябваше
194
да го избегне, можеше да не отива в Ерусалим, където

бяха Неговите врагове. Но Той, отивайки към Ерусалим,
казва: "Никой пророк не е загинал вън от Ерусалим", затова
и Той отива там, да се принесе в жертва на олтара на
човечеството, за неговото спасение. Велика е Тайната на
Голгота, за нея сега няма да говоря, но само споменавам,
че Христос предприема едно дълго пътуване, за да дойде в
Ерусалим, да Се принесе в жертва. В течение на целия този
път Христос почти само говори и посява семето в душата на
народа и на учениците. И накрая на този път на посяване
на учението е жертвата, принесена на Голгота. Това е било
практикувано и в Древните Храмове за Посвещение. След
като ученикът е преминал първия етап на школата, където
е изработил морален устой и придобил морална чистота в
пречистването на душата, той пристъпва към придобиването
на знанието, изминава Пътя на учението. В процеса на
пречистването той придобива вярата, а в Пътя на учението
той придобива теоретично знание, което, след като мине през
Мистичната смърт, ще провери това теоретично познание на
опит, ще има изживяването на Духовния свят и ще получи
откровение от него за Тайните на Битието и Живота.
Затова Евангелието на Лука е в пълния смисъл на
думата Евангелие на вътрешния Път, на Пътя на учението.
То постоянно изразява това с един тих и душевно силен
език. Като светещи фарове са разпръснати в цялото
Евангелие думите за Пътя. Така още в първата глава, 79
стих, се казва: "Ще насочи нашите нозе в пътя на мира". В
края на Евангелието, по пътя за Емаус, 24 глава, 72 стих,
учениците си казват: "Не гореше ли сърцето ни, когато той
говореше с нас по пътя".
Така в изминаването на един външен Път се изживява
всичко онова, което трябва да бъде изминато по вътрешен
Път, по Христовия Път. Пътят ги беше довел до виждането
на Възкръсналия. "Сърцето им горяло" това е един израз,
който показва, че тяхното сърце е преминало от каменно
в плътско, станало е едно раздвижване на сърцето,
напиращото чувстване на виждащата сила на сърцето. Това
е животът на пъпката, която иска да се разцъфти. Така
195
Влад Пашов
вярата е била началото на виждането за двамата ученици
на път за Емаус. Без да знаят, те са били във вътрешния
Път, когато постепенно се осъзнали. Между тези два знака
за Пътя се простират много други, върху които ще се
хвърли светлина, когато ги познаем като знаци на Пътя в
Евангелието на Лука. Те от своя страна хвърлят светлина
върху вътрешния Път, описан от Евангелието на Лука.
При изпращането на 12те и 70 те , Христос казва
думите за Пътя: "Не вземайте нищо със себе си по пътя...
и не поздравявайте никого по пътя". Ако тези наставления
биха се отнасяли до външния живот, до външния път, те
водят до егоизъм, до безлюбие, до голямо самомнение. Те
се отнасят до вътрешния Път, където човек трябва да бъде
концентриран в себе си, върху своя вътрешен живот и да
не обръща никакво внимание на външните неща в живота.
С все поясно познаване на Пътя, както го описва Лука,
пред погледа ни се разкрива какво голямо богатство на
вътрешно съдържание се намира там, където често пъти се
виждат само външни правила и закони.
В устата на свещеника Захария, Евангелист Лука
назовава Пътя "Път на мира". В случая, мирът не е
само едно възвишено настроение, което прониква цялото
Евангелие на Лука, като една топла душевност. То е едно
вътрешно състояние на онзи, който е укротил бурите на
морето и неговото съзнание е добило повърхността на
успокоено море.
"Мир на человеците на земята, които имат добра
воля", говори ангелският хор в нощта на Рождеството към
пастирите (2;14). "Мир вам", "Мирът да бъде с вас". С този
поздрав Възкръсналият пристъпва към своите изплашени
ученици (24;36). "Мир да бъде на земята и Слава във
висините" (19;38), викат учениците и народът при Влизането
на Исус в Ерусалим.
Така в началото, средата и края на Евангелието на
Лука прозвучава зовът на мира. Пътят на мира разгръща
тържествено своите степени.
Това, което Новият Завет нарича мир, е свързано с най
интензивна вътрешна активност. Мирът е съпроводен с
196
вътрешна съсредоточеност. Съсредоточеност и мир започна!
да се зараждат, когато човек се реши да прави, да се отдаде
на вътрешни упражнения и усилия. Мирът никога не се
ражда от само себе си. Мирът не е едно преходно състояние,
а трайно, висше състояние на душата. С това, което Новият
Завет нарича мир, започва обитаването на Божественото в
човешката душа. То е началото на висшия човек, който се
ражда не отгоре, а отдолу. Ето защо в блаженствата се казва:
"Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Синове
Божии". Мирът, това е първият член на висшата човешка
троица, който в Окултната Наука се нарича духовно Себе,
или по източната терминология Манас. Този мирен резултат
на пречистването е организирането на астралното тяло от
Духа. Също така Духът работи и върху етерното тяло и
го превръща в Дух на Живота или Будхи. Духът работи и
над преобразяването на физическото тяло, което се нарича
човешки Дух или Атма. В Новия Завет е загатнато за Духа
на Живота, когато се говори за правдата, а за човешкия Дух
се загатва, когато Христос казва: Аз съм.
Учителят означава тези три члена на висшата човешка
троица с думите: тяло на Любовта, (висшето Себе), тяло
на Мъдростта (Духът на Живота) и тяло на Истината
(човешкият Дух или Атма).
Така, че встъпването в Пътя на мира е, от една страна,
една от найвисшите дейности и работи на пречистване
и трансформиране, които Духът извършва над душата.
От друга страна той е едно разцъфтяване, пробуждане
на душата в духовния свят. Работата на пречистването,
която проникнатия от Христа аз, или Христос в човешкия
аз произвежда, намира своя образен израз в редуващите
се образи на Евангелието на Лука, за които споменах по
рано, а именно: успокояването на бурята, изгонването на
бесовете от обсебения, с които ни се говори за пречистването
на душата. С изцелението на жената с кръвотечението
и възкресението на дъщерята на Яир, се загатва за
възстановяването на душевното равновесие между силите
на майчинството и силите на девичеството.
197
Влад Пашов
Чрез пречистването се създава възможност за пробуж

дане на висшата душа, която можем да си представим
образно като пъпка, която постепенно се разцъфтява.
Когато пъпката има подходящи условия, тя все повече и
повече се разтваря под напора на вътрешните сили и стига
до разцъфтяване. Вътрешният напор на силите прониква
цялото човешко същество, като укрепващо чувстване на
близостта на Божествения свят това е вярата. А според
напора на силите отвътре, като благословение слиза отгоре
проникващата в човека благодат, която първо се въплътява
в човека като мир. Вярата и мирът са думи, които посочват
същата действителност, като вярата е от човека, а мирът от
Божествения свят. Вярата е окото, а мирът е Светлината.
Чрез вярата човек възприема мира и с това го реализира в
себе си.
Пътят на Лука, Пътят на мира има като съдържание
развитието на това, което вярата съдържа като пъпка, което
води до разцъфтяването на човешката душа в Духовния
свят. Така че мирът е един непрестанен плод на най
висшата духовна активност. Мирът не е едно временно
успокояване, а задоволство, идващо не отвън, а отвътре.
Непосредствено след като Евангелието ни обрисува
образа на Мария и Марта, и във връзка с това идеала на
душата станала Мария, на душата, станала способна за
медитация и молитва, ние виждаме ученците да пристъпват
към Христа с молба: Учителю, научи ни да се молим (11;1).
Тогава Христос дава на учениците "Отче наш", прибавя към
него едно общо наставление за моленето и медитацията.
Молитвата и медитацията, това е силата на вървенето в
Пътя, това е силата, която прави пъпката да се разпукне,
да се разцъфти отвътре. Вътрешната молитва, молитвата,
превърната в медитация, е работа на душата над себе си,
тя е подготовка за приемането на Божествената сила на
благодатта. А цялото наставление може да бъде разбрано,
като вземем неговия край: "Щом вие, които сте лоши,
можете да давате добри дарове на своите чада, колко повече
Отец ваш, Който е на небето, ще даде Дух Святий на онези,
които Го помолят" (11;13). Духът Святий е това, за което
198
човек се моли. Той е единственият истински достоен обем

на молитвата. Той е това, за което душата трябва да се
разтвори във всяко молитвено съсредоточаване, във всяка
молитва, превърната в медитация. Всяка истинска молитва
е насочена, в крайна сметка, не към една земна цел, а към
една небесна цел, за вселяването на Божествената сила на
благодатта, на мира, на правдата в човешката душа.
В поучението за молитвата Христос споменава думите
"хляб, риба, яйце, камък, змия, скорпия" и пр. Това са
символи, които изразяват определени сили на живота. Така
хлябът е всичко, което нахранва душевно човека и което
той получава отвън. Риба е това, което оживява човешкото
етерно тяло със силите, които извират отвътре. Яйце е това,
чрез което човек действа творчески отвътре навън, чрез
което той създава нещо ново като духовно произведение.
Камък става в човека всичко, което външният свят дава
като сетивни впечатления и външни дарове, когато човек не
може да го приеме одушевено и да го преработи вътрешно.
Змия стават жизнените сили, когато човек вместо да ги
използва за вътрешно оживяване, ги използува само за
изработване на мозъчна интелигентност. Скорпион стават
в човека пробуждащите се в него творчески сили, когато
вместо за творчество те се използват само за задоволяване
на неговото тщеславие и на неговата чувственост. Това,
което може да направи човека производителен, може
също да се прояви като отровно жило, което причинява
парализиране и душевно умиране.
Наставленията на Христа за молитвата крие в себе
си дълбок смисъл. Ако се разбира буквално, това е
материалистично схващане, което е дошло от неправилните
преводи и от степента, на която се намира човешкото
съзнание, да схваща и разбира само сетивната страна
на даден въпрос. Така в обясненията, които Христос
дава на учениците във връзка с молитвата, в гръцкия
текст се среща думата "анаилия", която в европейските
преводи е преведена различно, но при всички преводи така
е предадена, че си губи значението, което думата има в
гръцкия език. В българските преводи е преведена с две
199
Влад Пашов
различни думи: "безочливост" и "настойчивост", а Лютер го
превежда с думите "безсрамна похотливост". А истинският
смисъл на думата е побеждаване на страха, побеждаване
на боязливостта. Това са неща, които трябва да бъдат
преодоляни от онзи, който иска да се учи да се моли.
Страхът Божий изпълва душата на този, който се чувства
като раб, слуга на Бога. Но Евангелието на Лука, както то
самото показва, се обръща към "приятеля на Бога". Това е
човекът, който от раб е станал приятел на Бога, който от
изживяването на непреодолимото разстояние между него
и Бога е стигнал до изживяването, че Бог може да живее
и в човека, и който към смирението е прибавил смелостта.
Побеждаването на боязливостта е силата, чрез която "рабът
Божий" е превърнат в приятел на Бога. Рабът Божий чака
да му се даде заповед и закон. Той се подчинява чрез
напрежението на своята морална воля. Но моралната воля
е нещо човешко. Приятелят на Бога изучава Божията
Воля чрез вътрешната деятелност на молитвата. При тази
молитва дейността не е вече човешка, а благодат, деятелно
вселяване на Бога в човека.
Ето защо в християнската наука трябва да царува
побеждаването на страха и боязливостта, с които се
отличава рабът Божий. Когато учениците помолват Христа
"Учителю, научи ни да се молим", Той ги научава чрез
побеждаване на боязливостта да добият смелост и воля
да пристъпят към вътрешната молитва. Така молещият
се се разтваря вътрешно, за да може да приеме в себе си
Божията благодат, Божието Присъствие. Тогава молитвата
и чуването на молитвата взаимно се проникват, в молещия
се човек просветва нещо от Духа Святий, което е истинският
обект на молитвата. Чрез тази вътрешна молитва човек
добива вътрешна смелост, Божествена сила, чрез която
Небето бива пренесено на Земята.
В 16 глава, 16 стих Христос казва, че "законът и
пророците бяха до Йоана, оттогава Царството Божие се
благовества и всеки прониква със сила в него". А Матей
предава тази мисъл със следните думи: "От дните на
Йоана Кръстителя насам, Царството Божие насила се
200
взема. И които се насилят, те го грабват" (11;12). Изразът
на Лука води до едно преобразяване на отношението на
човека към Божествения свят, да премине от закона към
благовестието, към Евангелието. Законът говори на раба
Божий, а Евангелието на приятеля Божий. Порано цялата
деятелност е принадлежала на отдалечения от човека Бог,
сега човек трябва да събуди в самия себе си Божествената
деятелност. Сега благодатта действа поразлично от порано,
тя не действа вече отвън, а отвътре в човешката воля.
Евангелието на Лука ни е показало прилагането на
този закон, за побеждаването на боязливостта, с притчата
за молещата се вдовица и несправедливия съдия, дадена в
началото на 18 глава. Загадъчно е, че в заключение на тази
притча Христос казва: "Обаче, когато дойде Човешкият Син,
ще намери ли вяра на Земята?" В смисъла на Евангелието
на Лука, идването на Човешкия Син не е едно физическо, а
едно свръхсетивно събитие, което ще стане в етерния свят
и в умовете на хората. И тогава разделянето на хората и на
духовете няма да стане по физически начин, а по духовен
начин. Всички онези, които са приели в себе си Христа като
Светлина, ще отидат от дясната Му страна и ще Го видят в
етерния свят в Неговата Слава. А които не са приели тази
Светлина, те ще отидат отляво, ще отпаднат от еволюцията,
ще останат назад в своето развитие. Това зависи от развитието
на душевното око. Казах, че според това разбиране вярата
е органът на човека, за да проникне той в етерния свят, в
който Христос отново ще дойде. Вярата е виждащата сила
на сърцето за Възкръсналия и отново идващия на Земята
Христос. Когато пъпката се разтвори в цвят, когато от
вярата се роди ясновидството, тогава въпросът на Христа:
"Дали Син Человечески, когато дойде на Земята, ще намери
вяра?" може да бъде изразен по следния начин: Ще има ли
хора, които ще могат да изживеят Новото идване на Христа,
или всички ще проспят това събитие?
За да се превърне вярата в ясновидство, необходимо е
вътрешна работа за надделяване на човешката инертност.
Човек трябва да намери сила в себе си да работи за
развиване на своите вътрешни възможности. За тази цел
201
Влад Пашов
човек трябва да се научи да се моли вътрешно, винаги да
отправя мисълта си и съзнанието си в посоката към Бога.
Молитвата трябва да бъде изпълнена с вяра, а вярата
трябва да бъде придружена с молитвена активност, чрез
която Божията Воля се събужда в човека. Това е ключът
на сърцето и ключът на Небето. На отварящото се око за
сърцето отговаря отварящото се Небе. По този път вярата
се превръща в знание. Тази е връзката на притчата за
молещата се вдовица със следващия въпрос за вярата: Както
постъпва молещата се вдовица, така трябва да постъпват
всички човешки души, които искат да се подготвят за
идването на Човешкия Син. Тогава Христос ще намери
вяра на Земята и за онези, които Го видят. Неговото идване
ще бъде в найвисока степен това, което за молещата се
вдовица е отдаването на правдата накрая.
След голямата поредица от притчи: Изгубената
овца, изгубеният динар, изгубеният син, нечестният
домоуправител, богатият и бедният Лазар, се казва: "И
апостолите рекоха на Господа: Укрепи вярата ни" (17,5).
Както порано бяха помолили: Господи, научи ни да се
молим, така сега те се обръщат с молба: Укрепи вярата ни.
И двете молби стоят във вътрешна връзка една с друга.
В молитвата се ражда вярата. Силата на вярата е плод на
молитвата. Обаче, вярата е нещо развиващо се, затова не
може да се каже: Аз имам вече вяра. Именно този, който
има действително вяра, не може да стои на едно място.
Както пъпката набъбва от вътрешния напор на соковете
и се изменя, така на вярата е присъща воля за развитие,
която иска да превърне пробудената вяра в едно ново,
поясно и пообхватно изживяване. Учениците в Пътя на
своето развитие са добили вярата и с това и мира. Сега те
искат да бъдат доведени до следващата степен.
Първият отговор на Христос на молбата на учениците
е: "Ако имате вяра, колкото синапово зърно, бихте казали
на тази смоковница изтръгни се и се насади в морето,
тя би ви се подчинила" (17;6). Тези думи не трябва да се
разбират буквално. С това Христос обръща вниманието на
учениците върху това, че вярата е една вълшебна сила, че
202
тя съдържа в себе си силата за преобразяване на света,

показа им магията на вярата образно. Фактически, вярата
е отвореността на човешкото същество за влиянието на
духовните сили, които принадлежат на един повисш ред
от този, в който царуват природните закони.
За магията на вярата Христос на два пъти говори у
Матея. Първият път за преместването на планината и втори
път, за смоковницата. Фарисеите запитват: "Кога ще дойде
Царството Божие?" (17;9). Христос им отговаря: "Царството
Божие не ще дойде с външни жестове и не може да се каже:
Ето тука е или ето там е. Защото, ето Царството Божие е
вътре във вас" (17;2021). Царството Божие е една духовна
сфера, сферата на духовното Слънце, от която се ражда
Светлината, Словото и Животът. Минало е вече това време,
когато това Царство можеше да се търси вън, както в някаква
форма на екстаз, когато човешката душа, излъчвайки се, се
потопява в него. Сега на мястото на екстаза за човека идва
вселяването на благодатта на Небето, етерната пълнота на
Светлината, Любовта и Живота. Царството Божие трябва
да се събуди вътре в човека, трябва да стане събуждане
на човешката душа. Вярващото сърце е вратата, чрез която
Царството, Силата и Славата могат да се влеят в човешкото
същество. Човешкото сърце вижда Славата във висините и
приема Мира на Земята. Пропастта между Бога и човека е
свързана с мост чрез това, че Царството Божие е вече вътре
в човека.
След като отговаря на фарисеите, Христос понататък
продължава наставленията към учениците. На чуждите, на
външните, Той говори за идването на Царството Божие,
а на приятелите, на учениците Той говори за идването
на Човешкия Син. Той показва, че тези две понятия
са идентични. Царството Божие е сферата на етерната
Светлина, а Син Человечески е образ от Светлина, Която
царува и ръководи в тази сфера. Да възприеме човек
Царството Божие, това значи той да вижда и да се потопи
в едно море от Светлина. Да вижда Сина Человечески, това
значи да може да различи в морето от Светлина образа
на Съществото, Което е извор на всяка Светлина, която
203
Влад Пашов
е Светлината на света. Както външната светлина идва
от външното слънце, така Славата на Царството идва от
Христа, Който е духовното Слънце. И както външното
слънце става видимо, когато настъпи неговият ден, така
и Христос, когато изгрее един ден на Сина человечески.
Казано е: "Ще дойде време, когато ще копнеете да видите
един ден на Сина человечески и не ще Го видите. И ще ви
казват: Ето тук е, ето там е, не отивайте и не Го следвайте.
Защото, както светкавицата блесва горе на небето и
осветява всичко, което е долу под небето, така ще бъде и
Син человечески в Своя ден" (17;2224).
Колкото повече навлизаме в Евангелието на Лука,
толкова повече в неговата вътрешна задушевност се
явява друг един елемент на космическа строгост. Той
проблесва като пронизан от духовни мечове. Образът на
светкавицата постоянно се възвръща: "Видях Сатана да
пада като светкавица от небето" (10;18). "Окото е светило на
тялото. Когато окото ти е чисто и отворено, цялото ти тяло
е светло. Ако окото ти е затворено или нечисто, цялото ти
тяло ще бъде в тъмнина. И така, гледай светлината в тебе
да не бъде тъмнина. Когато цялото ти тяло е осветено, така
щото да няма в него никаква тъмнина, тогава тялото ти ще
бъде така светло, като че ли светлина го озарява с ярка
светкавица" (11;3436).
Идването на Сина Человечески е съдба на света.
Христос не ще дойде като съдия, но въпреки това, Неговото
идване ще бъде съдба, защото Той ще дойде в Светлина,
която тъмнината не ще може да разбере. И тези, които
приемат Христа като Светлина, ще имат условия за развитие
и прогрес, а другите ще останат в своето развитие и ще
отпаднат от еволюционния процес. Това е съдбата на света.
Тези, които приемат Христа като Светлина, ще просветнат, а
другите, които не приемат Христа като Светлина в умовете
си, тъмнината им ще стане още поголяма. Това е съдбата
на света, че Светлината на Христа ще разкрие съдържанието
на всяка душа и според съдържанието ще заеме и мястото
си в света, ще бъде или в клоните, цветовете и плодовете на
Дървото на живота, или в корените.
204
На молбата на учениците "Господи, укрепи вярата ни",
Христос отговаря с описването на върховната цел, която
е поставена на вярата възприемането на Новото идване
на Христа. След това се задават още въпроси, целещи се
далеч. Учениците вече питат: Господи, къде? Те искат да
знаят накъде да насочат погледа на виждащото сърце, за
да не пропуснат проблясването на светкавицата. Отговорът
е една Тайна. В официалния превод отговорът гласи:
"Където е трупът, там ще се съберат и орлите" (17;37). Сам
по себе си този превод има известен смисъл, но за случая
не изяснява въпроса. Там, където в превода е поставена
думата "труп", в гръцкия текст стои думата "сома", която
означава тяло. Но с това не се разбира физическото тяло,
което след смъртта остава мъртъв труп, защото на това
понятие в гръцкия език отговаря думата "саркс". Думата
"сома", преведена правилно, значи живото тяло, което в
окултизма се нарича етерно тяло. Ако искаме да преведем
на съвременен език загадъчният отговор на Христа, тогава
можем да кажем така: Насочете вниманието си навътре
към вашето собствено същество, обърнете внимание на
тънките строителни сили, които проникват вашето тяло.
Там вие ще имате етерните сили и етерната сфера, където
се образува органът на възприемането на слънчевите орли
(ангелите, които слизат).
С това Христос обръща вниманието на учениците върху
потънката организация на човека. Той не се задоволява с
това, да каже както на фарисеите: Царството Божие е вътре
във вас. На учениците Той казва с интимна, образна яснота
и с точност, къде във вътрешността може да бъде доловена
сферата на слънчевите орли.
Чрез притчата за молещата се вдовица и въпроса: Дали
Син Человечески ще намери при Своето идване на земята
вяра, Христос обръща след това вниманието на учениците
върху силите на смелото искане, което прави вярата да
узрее във виждане на Сина человечески. Едно символично
събитие, една неизговорена, а извършена притча, утвърж
дава тържествено поучението за виждащата сила на вярата.
По пътя за Ерихон Христос изцелява слепия. "И когато го
205
Влад Пашов
направи да прогледне, рече му: Твоята вяра ти помогна"
(18;42). Всички, които се намират в пътя, ще бъдат изцелени
от слепотата си и ще станат виждащи. Така вярата ще се
превърне във виждане.
Христос наближава с учениците си Ерусалим, с което и
целта на пътуването е постигната. С влизането в Ерусалим
започва нещо ново. Като увенчаване и завършек на учението
за пътя, Лука дава притчата за поверените таланти. Той
изрично огражда притчата с думи, които говорят найярко
да изпъкне увенчаващото значение на тази притча. "Каза
им една притча за това, че е наближил Ерусалим и те си
мислеха, че Царството Божие веднага ще се изяви... И като
каза това, продължи да върви нагоре към Ерусалим" (19:11
28). Съдържанието на притчата е, че благороден човек отива
в странство и поверява на слугите си да пазят богатството
му, като на всеки дава различно. И като се връща, тези,
които са удвоили богатството, похвалява, а този, който
само го е запазил, порицава. Тази притча не трябва да
се разбира в материален смисъл. Тя има отношение към
заминаването и завръщането на Христа. Отпътуването и
завръщането на царя сочат непосредствено заминаването
и новото идване на Христос. И самото Евангелие казва, че
Христос дава притчата във връзка със скорошното идване
на Царството. Изявлението на Царството е, следователно,
едно и също със второто пришествие на Христа. Обаче,
идването на Царството на Сина человечески е едно строго
даване на сметка за хората. На всеки човек е поверено по
един талант. Онзи, който умножава талантите, ще устои
при второто пришествие на Господа, а който само запазва
дадените му таланти, не ще издържи. От самия разказ в
Евангелието се вижда, че повереният талант е спящият
духовен орган на сърцето, вложен във всеки човек. Който
само съхранява този орган, може би от страх, че иначе
би вършил дело на самоспасяване, той ще проспи второто
идване на Христа. Само когато е пробудил спящия орган,
превърнал е вярата във виждане и я е умножил, ще може
да устои пред завръщащия се господар. Така притчата за
талантите е увенчаващото резюме на пътя, описан от Лука,
206
великият призив за вътрешно активно молитвено обучение,

за молитвено преобразяване, което води от вярата към виж
дането. Негодният слуга е онзи, който е само благочестив,
но се държи далеч от Бога. Похвални слуги са онези,
които към благочестието прибавят смелостта да работят
за духовно развитие, за да станат съсъдове, носители на
Божественото.
16. ПРЕВРЪЩАНЕ НА ВЯРАТА В

ЗНАНИЕ
Евангелието ни разкрива пътя на душата, където пъпката
на вярата се превръща в цвят на знанието, където душата
се пробужда за Духовния Свят. Казах, че събуждането
на вярата в душата е съпроводено със събуждането на
лотосовия цвят на сърцето. Събуждането на вярата не е един
еднократен процес, а един прогресивен процес. И тя трябва
да се подхранва и подкрепя. Процесът на придобиването на
вярата ни е показан с един интересен образ риболовът на
Петър. Изобилният риболов е раждането на вярата в Петър.
Тази сцена е предадена в началото на Евангелието, когато
Исус призовава учениците. А Йоан описва този риболов
накрая, след Възкресението. Втората сцена в Евангелието,
свързана с Петър е отричането на Христа. Третата сцена
с Петър е когато Христос го пита: "Кой съм аз, за кого ме
мисли народът и за кого вие?". Тогава Петър отговаря: "Ти
си Христос, Син на Бога Живаго". Тогава Христос му казва:
"Това не ти са открили от плът и кръв, но Отец ми, Който
е на небесата". С това е показано, че това не е плод на
неговата душа и на неговия ум, а това е Откровение отгоре.
Така че, риболовът на Петър е раждането на неговата вяра.
И е показано така, че в това, което се ражда, проличава
вече бъдещето. Петър повярва, но се уплаши от Христа и
затова казва: "Господи, иди си от мене, защото съм грешен
човек". А в Гетсимания е и отричането, и кризата на вярата
на Петър. Вярата на Петър изпада в криза не защото става
207
Влад Пашов
послаба, отколкото е била порано, а защото в решаващия
момент не може да расте и преобразува. Кризата настъпва
там, където вярата трябва да стане знание. Отричането
на Петър не е слабост на волята, но е една слабост на
съзнанието, където вярата не може да се преобразува в
знания. Той вярва в Христос, но не Го познава, въпреки
че имаше откровение за това. Неговата вяра не може да се
проникне от светлината на виждането и затова изпадна в
тъмнината на незнанието, на забравата.
Евангелието на Лука отбелязва кризата в Гетсимания
като една криза на съзнанието чрез една извънредно сурова
и пълна с тайнственост сцена. На Тайната Вечеря Христос
се обръща към Петър: "Симоне, Симоне, ето, Сатана ви
пожела, за да ви пресее като жито. Но аз се молих за
тебе, за да не отслабне вярата ти" (22;3132). Но ако вярата
на Петър не можа да намери достъп нагоре до знанието,
Христос предсказва отричането. Но все пак пренася Петър
през кризата, за да не стане жертва на нисшите сили. В
бъдеще Петър ще успее да повдигне своята вяра, което
Христос предсказа с думите: "Ти, когато се повдигнеш,
укрепи братята си" (22;32).
След това Христос казва на учениците си тайнствените
думи: "Колко пъти ви изпращах без кесии, без тържик, без
обуща, изпитахте ли някаква липса? Те отговориха: Никога,
от нищо. Тогаз той им рече: Но сега, който има кесия, нека
я вземе, също и тържик. Но който няма, да продаде дрехата
си и да си купи меч. Защото, казвам ви: Трябва да се
изпълни за мене още това, което е писано. Между злодейци
бе счетен. Защото това, което е писано за мене, е към своя
край. А те рекоха: Господи, ето тука има два меча. Рече им:
Доста е" (22;3538).
Всичко това не трябва да се разбира физически. Раз
глеждано физически, то остава напълно неразбрано. Да се
признае, че не се разбира нищо от тези думи, това е първата
необходима стъпка, за да бъдат те въобще разбрани. Тези
думи, макар и тъмни и неясни, но в тях се крие една дъл
бока Мистерия. Те ни насочват към безкрайни глъбини. Са
мата сценичност, при която са казани тези думи, засилва
208
още повече тази Мистерия. Трапезата на кръглата маса е
вдигната и сътрапезниците се готвят да напуснат къщата,
за да навлязат в тъмната нощ на Гетсимания. Сърцата на
учениците са завладени от чувството на една безкрайна
раздяла, от безкрайно очакващо напрежение. Това, което
се готвят да сторят външно, да излязат от къщата навън в
нощта, душите вече са го сторили вътрешно. Приемането на
хляба и виното е накарало душите да излязат от дома на
тялото и да навлязат в несигурните космични пространства.
Тайнствените думи, които Христос изговаря фактически са
последните земни думи към учениците. В Гетсимания около
Него са още само тримата, след това и те се разбягват, като
само Йоан отива с Исус в двора на първосвещеника. Това са
последните наставления, последното учение. Първо, имаме
пълномощието в Тайнството на тази вечеря, след това следва
пълномощието в учението, в ръководството на Петър.
От това, което Христос говори на Тайната Вечеря
на учениците, ясно се вижда, че тук не става въпрос за
физически неща кесии, тържик, меч. Тук се намираме
в сферата на образното съзнание, на образното виждане,
което дава изразните средства за разговор. Христос се
позовава на думите, които някога беше казал на 12 т е и на
70те при тяхното изпращане. Тогава Той ги изпрати в света,
но всъщност това беше изпращане в един вътрешен път.
Този вътрешен път предполагаше отхвърлянето на всичко
ненужно и вглъбяване в самия себе си. Съсредоточаването
като последно външно обедняване трябваше да бъде желано
като път към духовно изобилие. Този път не трябваше да
отдалечава от света, неговото следване трябваше да бъде
подготовка за апостолско действие в света. Когато се казва:
"Не вземайте нито кесия, нито тържик, нито обуща и никого
не поздравявайте в пътя", това се отнася до тесния път, който
води към тясната врата, към иглените уши, води към пълно
обедняване. И при това учениците не са изпитали никакво
лишение. Това показва, че обедняването в Христовия път
е така изпълнено с предчувствието за бъдещото изобилие,
така изпълнено със съзнанието за близостта на Духа, щото
учениците се чувстваха толкова повече в изобилие, колкото
209
Влад Пашов
повече се приближаваха към иглените уши. Но сега Христос

им казва, че е достигната една повратна точка. Сега Той им
казва: "Вие сте достатъчно обеднели. Вие сте минали през
иглените уши. Сега трябва да вземете от това, което е около
вас, защото сега изобилието на Духа ви залива".
Още раздаването на Тайната Вечеря беше великият
огнен знак на излизането от бедността и навлизането в
богатството. След приемането на Божествената храна на
Тайната Вечеря, учениците отново трябва да си вземат
кесията и тържика. Те посягат към тях не по принуда, а при
пълна свобода, не заради себе си, а заради тяхната мисия.
Това са духовни провизии, които те сега получават, това са
плодовете на Божествения посев, който те сега събират, за
да го раздадат на народа.
Загадъчни са думите: "Който няма меч, да продаде своята
дреха и да си купи меч". Ако това се разбира буквално,
външно, получава се едно пълно безсмислие. Скоро след
това Христос забранява на Петър да употребява меча на
слугата на първосвещеника. Връхната дреха, мантията,
това е душевната дреха, която увива човека. А мечът, това
е мълниеносната мощ на Духа. Който още не се е издигнал
до пълнотата на Духовния свят, трябва да се залови да
преработи, да трансформира своите душевни сили в сили на
Духа. Това значи да продаде дрехата си, за да си купи нож.
Суров и строг трябва да бъде сега преходът от личното към
безличното. Това не са външни, а вътрешни духовни борби.
Започват светкавици и гръмотевици. С това вече стават
разбираеми думите на Христа: "Дошъл съм да запаля огън
на земята... Не дойдох да донеса мир, а меч" (12;4951). Тези
думи не трябва да се разбират външно, а вътрешно.
Светкавицата на изгряващия ден на Сина Человечески
преминава през сърцата на учениците. Пъпката на вярата
ще се разпукне сега или никога. От тях се изтръгват
думите: "Господи, ето два меча" (22;38). С това възклицание
на учениците ни е показано преминаването на учениците
от вярата към знанието. В раздраното от светкавици небе
проблясва нощното видение на двата меча от светлина.
210
Известно е, че вдъхновените художници като Рафаел,

Микеланджело и други, са изобразили Мойсей с два рога на
челото или с два светкавични снопа лъчи от светлина. Така
са изобразявали в Древността един духовен орган, който
произвежда преминаването на мисълта в образ, когато
той се пробуди. За този орган загатват учениците в образа
на двата меча. В тяхното съзнание оживява духовното
въоръжение, духовното оръжие, с което те трябва да водят
духовна борба.
Така в сърцето на учениците пъпката на вярата
се разцъфтява в цвят на виждането. Човек придобива
съзнание за този цвят в образа на една двулистна роза.
Когато розата на сърцето е напълно разцъфтяла, неговото
духовно пробуждане се предава на главата на човека. И
тогава истинският орган на знанието, на вдъхновението, на
инспирацията се разтваря. В Древността този орган е бил
наричан двулистов лотосов цвят. Той се намира на челото,
в областта между веждите. Това са двата святкащи меча,
които осветяват пътя на човека в тъмнината на света. С
това са се отваряли две очи, в които не проникват лъчите
на външната светлина, а от които излизат мечоподобно два
снопа лъчи. Това са двата меча, за които учениците на
Христа говорят. Тогава Христос казва: "Достатъчно. Добре".
И така, през нощта на Витлеем пастирите виждат
ангелски хор. Видението на пастирите е било изпълнено с
безгранична красота и радост. През нощта на Гетсимания
учениците видяха мечовете и идването на борбата на
духовете. Тук няма красота, а сериозност, решава се
съдбата на света. Пътят от Витлеем към Гетсимания е път
на свободата от пълната с благодат вяра и нейния мир, към
един нов свят на светлина и знание.
Когато след това Христос умира на кръста, завесата
на храма се раздира. Царството на отвъдния свят се
разлива в нашето отсамно царство. С това е разкрит
пътят на ясновидството. Но същевременно сега човек е
поставен посред бойното поле, където водят борба ангели и
демони. Той е победил тогава, когато както на разбойника
на кръста, така и на войника под кръста се разкрива
211
Влад Пашов
видението на лъчезарното Христово същество. Тогава

сферата от светлина, която Той вижда, го приема в себе си.
Царството Божие слиза при Него и Той може да влезе в
рая, преминавайки край меча на ангела.
17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И
ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В
Вече споменах, че голямото пътешествие, което Христос
предприема към Ерусалим, е описано от средата на 9та глава
и следва след Преображението. Това пътешествие започва
с думите: "И когато се навършиха дните да се възнесе, Той
насочи лицето си да пътува към Ерусалим" (9;51). Преди
това, след слизането от планината на Преображението и
изгонването на нечистия дух, той казва на учениците си:
"Вложете в ушите си тия думи, защото човешкият Син ще
бъде предаден в човешки ръце. Но те не разбраха тези
думи, защото бяха скрити от тях, за да не ги разберат. А
бояха се да Го попитат за тези думи". Следва спорът между
учениците, кой от тях ще бъде поголям. "А Исус, като видя
помислите на сърцето им, взе едно детенце, постави го пред
себе си и рече им: Който приеме това детенце в мое име,
мене приема. А който приеме мене, приема Този, Който
ме е пратил. Защото, който е наймалък между вас, той е
голям" (9:4748).
Характерното в езотеричните писания е това, че с
едни и същи думи, с едно и също слово се изразява както
езотеричната страна на учението, така и екзотеричната.
Същото срещаме както във всички Евангелия и във всички
новозаветни писания, така и в Евангелието на Лука.
Така в първата мисъл, която цитирах: "И когато
се навършиха дните да се възнесе, той насочи лицето
си да пътува към Ерусалим", това е наглед само едно
оповестяване, че Исус тръгва към Ерусалим. Цялото
212
изречение крие и подълбок смисъл, но ще се спра на
последната част: "Той насочи лицето си да пътува към
Ерусалим". Че тук се крие подълбок смисъл, се разбира
от думите на Исайя, където Бог казва: "Ето, изпращам
вестителя пред лицето ти". Тук не е казано пред тебе, а
пред лицето ти. Също така, когато се казва "пред лицето
на Бога", ние би трябвало да си представим Бога като
човек, с човешко лице, за да бъде вярно това буквално.
Думите "пред лицето на Бога" е един окултен израз, който
показва едно велико космично същество, което стои пред
Бога и Го изявява, прави Го конкретно познаваем. Защото и
човешкото лице е изявление на онова, което стои зад него
човешката душа. Така и това космично същество, което
стои пред Бога е изявление на Неговата същина и величие.
От Стария Завет знаем, че като лице на Бога, на Йехова
е представен архангел Михаил. И сега, когато се казва,
че Христос е насочил лицето си към Ерусалим, трябва да
разбираме, че архангел Михаил, като лице на Бога, на
Логоса, на Христа се насочва към Ерусалим. А архангел
Михаил е символ на борба. И затова в други преводи този
израз е преведен: "И Той направи лицето си строго, сурово,
на път за Ерусалим". Значи, Христос отива в Ерусалим
да води една война с духовете на поднебесната, затова
е направил лицето си строго. Ето как в едно обикновено
изречение е вложена една дълбока вътрешна идея. Така е с
всички изречения в Новия Завет.
Сега няколко думи за втората мисъл, казана на
учениците: "Вложете в ушите си тези думи, защото
човешкият Син ще бъде предаден в ръцете човешки". Тук
също имаме привидно една екзотерична идея, в която е
скрита една езотерична мисъл. Екзотеричната мисъл е тази,
че Христос ще бъде предаден в ръцете на човеците. Но
какво представя Христос от само себе си? Той е висшият Аз,
висшата Душа на човечеството. И сега, като се казва Син
Человечески, както и на друго място обясних, се разбира
от една страна Христос, който е Син Човечески, а от друга
страна се разбира човешкият аз, който е истински човешки
син, роден от човечеството. Този Син человечески сега се
213
Влад Пашов
предава, дава се като достояние на човеците. Дотогава, така

да се каже, хората са били без аз. Техният аз е бил още в
Духовния свят. Сега слиза и се въплъщава в трите човешки
обвивки астралната, етерната и физическата. Също така
и когато говори за малкото дете, Христос пак разбира аза
на човека, който е още едно малко дете. Така, който приеме
аз в името на Христа, той приема Христа в себе си, а който
приеме Христа, приема Бога, Който го е изпратил и на
Когото то е проявление.
С това исках само да посоча, как в едно изречение е
изказана едновременно една екзотерична и една езотерична
мисъл. Така е и с цялото Евангелие, така е и с мислите,
които ще цитирам сега и в които е изложено учението.
В пътя за Ерусалим, който е описан в 10 глава, Христос
пътува и говори било на народа, било на учениците и излага
учението си. Аз доста говорих за това, но сега буквално ще
цитирам някои стихове, в които се излага учението.
"А като вървях в пътя, един човек му рече: Ще те
следвам, дето и да идеш. Исус му казва: Лисиците имат
леговища, и небесните птици гнезда, а Човешкият Син няма
где глава да подслони" (9;5758).
"А на друг казва: Върви след мене. А той рече: Господи,
позволи ми първо да отида да погреба баща си. Но той му
каза: Остави мъртвите да погребват своите мъртви, а ти иди
и разгласявай Божието царство." (9;5960)
"И рече друг: Ще дойда след тебе, Господи, но първо ми
позволи да се сбогувам с домашните си. А Исус му каза:
Никой, който е турил ръката на ралото и гледа назад, не е
годен за Царството Божие." (9;6162)
"След това Господ определи други 70 души, и ги
изпрати по двама пред себе си във всеки град и място,
дето той сам щеше да иде. И каза им: Жътвата е изобилна,
а работниците малко; затова, молете се на Господаря на
жътвата да изпрати работници на жътвата си. Идете; ето Аз
ви изпращам като агънца всред вълци." (10;13)
"Не носете нито кесия, нито торба, ни обуща, и никого
по пътя не поздравявайте. И в която къща влезете, първо
казвайте, Мир на този дом. И ако бъде там някой син на
214
мира, вашият мир ще почива на него. Но ако няма, ще се

върне на вас. И в същата къща седнете и яжте, и пийте
каквото ви сложат. Защото работникът заслужава своята
заплата. Недейте се премества от къща в къща." (10;47)
"И като влезете в някой град, и те ви приемат, яжте
каквото ви сложат, и изцелявайте болни в него, и казвайте:
Божието царство е наближило до вас. А като влезете в
някой град и те не ви приемат, излезте на улицата и речете:
И праха, който се е полепил по нозете ни, от вашия град
го отръсваме. Но това да знаете, че Божието Царство е
наближило." (10;811)
"Казвам ви: Полеко ще бъде наказанието на Содом в
онзи ден, отколкото на този град." (10;12)
"Горко ти, Хоризане, горко ти, Витсаидо! Защото, ако
бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се
извършиха във вас, отдавна те биха се покаяли, седещи във
вретище и пепел. Обаче, на Тир и Сидон ще бъде полеко
в съда, отколкото на вас. И ти, Капернауме, до небесата си
се възвисил, до ада ще се смъкнеш." (10;1315)
"Който слуша вас, мене слуша. И който отхвърля вас,
мене отхвърля. А който отхвърля Мене, отхвърля Онзи,
Който Ме е пратил." (10;16)
"И 70те се върнаха с радост и казаха: Господи, в Твоето
име и бесовете се покоряваха на нас. А той им рече: Видях
Сатана, паднал от небето като светкавица. Ето, давам ви
власт, да настъпвате на змии и на скорпии, и власт над
цялата сила на врага и нищо няма да ви повреди. Обаче,
недейте се радва, че духовете ви се покоряват, а радвайте
се, че имената ви са написани на небесата." (10;1720)
"В същият час Исус се зарадва чрез Духа и каза:
Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и на земята, загдето
си утаил това от мъдрите и разумните и си го открил на
младенците. Да, Отче, защото така Ти се виде угодно."
(10;21)
"Всичко ми е предадено от Отца ми и освен Отец никой
не знае кой е Синът и никой не знае кой е Отец, освен
Синът и комуто Синът е благоволил да го открие." (10;22)
215
Влад Пашов
"И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени
очите, които виждат това, което вие виждате. Защото ви
казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това,
което вие виждате и не видяха, и да чуят това, което вие
чувате, но не чуха." (10;2324)
След това, по повод въпроса на един богат човек какво
да направи, за да наследи вечен живот, понеже Исус му
казва, че като обича Бога с всичкия си ум, сърце и душа,
и сила, и ближния като себе си, ще наследи вечен живот.
Тогаз той, за да се оправдае, пита: Кой ми е ближен? И
Исус му казва притчата за добрия самарянин, с която
излага учението за милосърдието и състраданието (10;25
37).
След това се дава сцената с Марта и Мария, където
Марта непрекъснато шета, а Мария е седнала при нозете
на Исус и слуша словото му. И понеже Марта се оплаква
на Исус, че сестра й не й помага, Исус й отговаря: Мария
избра добрата част и не ще й се отнеме (10;3842).
В началото на 11 глава се казва: "И когато той се
молеше, един от неговите ученици му рече: Научи ни да
се молим, както и Йоан е научил своите ученици." (11;1)
В отговор на това Исус им дава молитвата "Отче наш",
след което им дава изяснения въобще за молитвата, като
им дава и притчата за молещия се приятел за изяснение.
В заключение на поясненията за молитвата, Той им казва:
"Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте
и ще ви се отвори" (11;29). Учителят отнася тези три молби
към ума, сърцето и волята. Понеже по въпроса за молитвата
говорих понапред, сега само споменавам.
След това, по повод изгонването на един бес от един
обсебен, фарисеите го обвиняват, че Той чрез Велзевул
изгонвал бесовете. Той им отговаря: "Всяко царство,
разделено против себе си, запустява и дом, разделен против
себе си, пада. Така също, ако Сатана се е разделил против
себе си, как ще устои царството му? Понеже казвате, че Аз
чрез Велзевула изпъждам бесовете, то вашите синове чрез
кого ги изпъждат? Затова те ще ви бъдат съдии. Но ако
Аз, с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието Царство
216
е достигнало до вас. И след това Исус казва: "Който не е с

мене, той е против Мене и който не събира заедно с Мене,
той разпилява." (11;23)
"И когато нечистият дух излезе от човека, той минава
през безводни места и търси спокойствие, и като не намира,
казва: Ще се върна в къщата, откъдето съм излязъл. И
като дойде, намира я пометена и наредена. Тогаз става,
взема със себе си други седем духове позли от него и
като влязат, живеят там, и последното състояние на онзи
човек става полошо от първото." (11;2426) "Като говореше
това, една жена от множеството със силен глас му рече:
Блажена утробата, която те е носила и съсците, които си
сукал. А Той рече: Подобре кажи: Блажени онези, които
слушат Божието Слово и го пазят." (11;2728)
"А когато народът се събра около него, почна да казва:
Това поколение е нечестиво поколение, иска знамения,
но друго знамение няма да му се даде, освен знамението
на пророк Йона. Защото, както Йона стана знамение
на ниневийците, така Син человечески ще бъде на това
поколение." (11;2930)
"Никой, като запали светило, не го туря в зимника, нито
под шиника, но на светилника, за да виждат светлината
онези, които влизат и светилото на тялото ти е твоето око.
Когато окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветено, а
когато е болно, то и тялото ти е в мрак. Затова внимавай, да
не би светлината в тебе да е тъмнина. Ако, прочее, цялото
твое тяло бъде осветено, без да има тъмна част, то цялото
ще бъде осветено, както когато светилото се осветява от
сиянието си." (11;3336)
След като Исус е поканен на гости у един фарисей на
обяд, фарисеите се почудили, че Той не си умил ръцете
преди ядене. "И Господ му каза: Сега вие фарисеите чистите
външното на чашата и паницата, а вашата вътрешност
е пълна с грабеж и нечестие. Несмислени! Този, който е
направил външното, не е ли направил и вътрешното? По
добре чистете вътрешното и ето всичко ще ви бъде чисто. Но
горко на вас, фарисеите, защото давате десятък от гьозума,
от седефчето и от всякакъв зеленчук, и пренебрегвате
217
Влад Пашов
правосъдието и Божията любов. Но тези трябваше да

правите и онези да не пренебрегвате. Горко вам, фарисеи,
защото обичате първите столове в синагогите и поздравите в
пазарите. Горко вам, защото сте като гробове, които не личат,
тъй щото човеците, които ходят по тях, не знаят. И един от
законниците в отговор му рече: Учителю, като казваш това и
нас кориш. А той казва: Горко и на вас, законниците, защото
товарите човеците с бремена, които тежко се носят. А самите
вие нито с един пръст не се допирате до бремената. Горко
вам, защото градите гробници на пророците, а бащите ви
ги избиха. И тъй, вие свидетелствате за делата на бащите
си и се съгласявате с тях, защото те ги избиха, а вие им
градите гробници. Затова и Божията премъдрост рече: Ще
им пращам пророци и апостоли, и едни от тях ще убият и
изгонят, за да се изиска от това поколение кръвта на всички
пророци, която е проливана от създаването на света от
кръвта на Авела до кръвта на Захария, който загина между
олтаря и светилището. Да, казвам ви, ще се изисква от това
поколение (11;3751) (Тук се загатва за закона на кармата).
"Горко на вас, законниците, защото отнехте ключа
на знанието, сами вие не влизате и на влизащите
попречихте." (11;52)
След това Той казва на учениците си: "Преди всичко,
пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие. Няма
нищо покрито, което не ще се открие и тайно, което не ще
се узнае. Затова, каквото сте правили в тъмно, ще се чуе на
видело и каквото сте казали на ухото във вътрешната стая
ще се разгласи от покрива." (12;13)
"А на вас, моите приятели, казвам: Не бойте се от тези,
които убиват тялото и след това не могат нищо повече да
сторят. Но ще ви предупредя от кого да се боите: Бойте се от
онзи, който след като е убил, има власт да хвърли в пъкъла.
Да! Казвам ви от него да се боите. Не продават ли се пет
врабчета за два асария и нито едно от тях не е забравено
от Бога. На вам и космите на главата ви са преброени. Не
бойте се, вие сте много поскъпи от врабчетата." (12;4 7)
"И казвам ви: Всеки, който изповяда мене пред
человеците, ще го изповяда и човешкият Син пред Божиите
218
ангели. Но ако се отрече някой от мене пред человеците, ще

бъде отречен пред Божиите ангели. И всеки, който би казал
дума против човешкият Син, ще му се прости. Но ако някой
похули Святия Дух, няма да му се прости." (12;810)
"И когато ви заведат в синагогите и пред началствата и
властите, не се безпокойте как или какво говорите, или как
ще кажете. Защото Святият Дух ще ви научи в същия час
какво трябва да кажете." (12;1112)
"И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко
користолюбие, защото животът на човека не се състои в
изобилието на имота му. И след това им каза притчата,
че на един богаташ нивите му родили много плод и той
искал да направи нови житници, за да бъде осигурен. И
Бог му рече: Тази нощ ще ти изискат душата и това, което
си приготвил чие ще бъде?... И Христос казва: Така става с
този, който събира имот за себе си и не богатее в Бога. Рече
още на учениците си: Затова ви казвам, не се безпокойте
за живота си, какво ще ядете, нито за тялото си какво ще
облечете. Защото животът е повече от храната и тялото от
облеклото. Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат. Те
нямат нито скривалища, нито житници, но пак Бог ги храни.
Колко поскъпи сте вие от птиците? И кой от вас може с
грижите си да прибави един лакът на ръста си? И тъй, ако
наймалкото не можете да сторите, защо се безпокоите за
друго? Разгледайте кремовете как растат, не се трудят, нито
предат, но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава
не се обличал като един от тях. И ако Бог така облича
полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ,
колко повече ще облече вас, маловери! И тъй, не търсете
какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте, защото
всичко това търсят народите на света, а Отец ви знае, че се
нуждаете от това. Но търсете първом Царството Божие и
всичко това ще ви се прибави." (12;1531)
"Не бой се мало стадо, защото Отец е благоволил да ви
даде царството." (12;32)
"Продайте имота си и давайте милостиня. Направете
си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище
на небесата, дето крадец не се приближава, нито молец
219
Влад Пашов
изяжда. Защото, гдето е съкровището ви, там ще бъде и

сърцето ви." (12;3334)
"Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви
запалени, и сами вие да приличате на човеци, които чакат
господаря си, който се връща от сватба, за да му отворят
незабавно, щом дойде и похлопа." (12;3536)
"Блажени онези слуги, чийто господар ги намира будни,
когато си дойде. Истина ви казвам, че той ще се препаше, ще
ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им послужи.
И ако дойде на втората стража или на третата стража и ги
намери така, блажени са онези слуги." (12;3738)
"Но това да знаете, че ако домакинът би знаел в кой
ден щеше да дойде крадецът, бдял би и не би оставил да
му подкопаят къщата. Бъдете, прочее, и вие готови, защото
в час, когато не го очаквате, Човешкият Син ще дойде.
Тогаз Петър каза: Само на нас ли казваш тази притча или
на всички? Господ му каза: Кой е, прочее, онзи верен и
благоразумен настойник, когото господарят му ще постави
над домочадието си да им дава навреме определената
храна? Блажен онзи слуга, чийто господар като си дойде, го
намери, че прави това. Истина ви казвам, че ще го постави
над целия си имот. Но ако онзи слуга рече в сърцето си:
Господарят ми се забави и почне да бие момчетата и
момичетата, да яде и да пие, и да се опива, то господарят на
онзи слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква и в час,
който не знае, и като го бие тежко, ще определи неговата
участ с неверните. И онзи слуга, който е знаел волята на
господаря си, но не е приготвил, нито постъпил по волята
му, ще бъде много бит. А онзи, който не е знаел и е сторил
нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит. И от всеки,
комуто много е дадено, много ще се изисква. И комуто се е
много поверило, от него повече ще се изисква." (12;3948)
"Огън дойдох да хвърля на земята. И какво повече
да искам, ако се е вече запалил? Но имам кръщение, с
което трябва да се кръстя. И колко се утеснявам, докато
се извърши! Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на
земята? Не, не, казвам ви, но поскоро раздяла. Защото
отсега нататък петима в една къща ще бъдат разделени,
220
трима против двама и двама против трима. Ще се разделят
баща против син и син против баща; майка против дъщеря
и дъщеря против майка. Свекърва против снаха и снаха
против свекърва си." (12;4953)
"Каза още на народа: Когато видите облак да се издига от
запад, веднага казвате: дъжд ще вали. И така става. И когато
духа южен вятър, казвате: Жега ще стане. И става. Лицемери,
лицето на земята и на небето знаете да разтълкувате, а това
време как не знаете да разтълкувате?" (12;5456)
"Защото от само себе си не съдите, що е право. Защото,
когато отиваш с противника си да се явиш пред управителя,
постарай се по пътя да се помириш с него, да не би да те
завлече при съдията и съдията да те предаде на служителя,
и служителят да те хвърли в тъмница. Казвам ти: никак
няма да излезеш оттам, докато не изплатиш и последното
петаче." (1;5759)
"Каза им, прочее: На какво прилича Божието Царство
и на какво ще да го уподобя? Прилича на синапово зърно,
което човек взе и пося в градината си. И то растеше и стана
дърво, и небесните птици се подслоняваха в клонищата му.
И пак каза: На какво да уподобя Божието Царство?
Прилича на квас, който жена взе и замеси в три мери
брашно, докле вкисна всичко." (13; 1821)
Някой Му рече: Господи, малцина ли са тези, които ще
се спасят? А Той им каза: подвизавайте се да влезете през
тясната врата, защото ви казвам, мнозина ще се стараят
да влязат, но не ще могат, след като стане домакинът и
затвори вратата, и вие като останете вън, прочее ще хлопате
и ще казвате: Господи, отвори, а Той в отговор ще ви каже:
Не ви зная къде сте. Тогаз ще почнете да казвате: Ядохме и
пихме пред Тебе. И в нашите улици си поучавал. А Той ще
рече: Казвам ви, не зная откъде сте. Махнете се от Мене
всички вие, които вършите неправда. Там ще бъде плач и
скърцане със зъби, когато видите Авраама, Исака и Якова,
и всичките пророци в Божието Царство, а себе си изпъдени
навън. И ще дойдат от изток и от запад, от север и от юг,
и ще седят в Божието Царство. И ето, последните ще бъдат
първи и първите ще бъдат последни." (13;2831)
221
Влад Пашов
"Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия

стол, да не би да е поканил за него някой попочтен от тебе
и дойде този, който е поканил и тебе и него, и рече: отстъпи
това място на този човек и тогаз ще почнеш със срам да
вземаш последното място. Но когато те поканят, иди и
седни на последното място, и когато дойде този, който те е
поканил и ти рече: Приятелю, мини погоре, тогаз ще имаш
почит пред всички тези, които седят с тебе на трапезата.
Защото всеки, който възвисява себе си, ще се смири, а
който смирява себе си, ще се възвиси." (14;711)
"Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш
обяд или вечеря, недей да каниш приятелите си, нито
роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те
поканят и да ти бъде платено. Но когато даваш угощение,
покани сиромаси, недъгави, куци, слепи. И ще бъдеш
блажен, защото те няма с какво да ти отплатят и ще ти бъде
отплатено във възкресението на праведните." (14;1214)
"А голямо множество вървяха след Него и Той се обърна,
и им рече: Ако дойде някой при Мене и не намрази баща
си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си,
а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.
Който не носи кръста си и не върви след Мене, не може
да бъде Мой ученик. И тъй, ако някои от вас не се отрече
от всичко, що има, не може да бъде Мой ученик. Прочее,
добро нещо е солта, но ако солта обезсолее, с какво ще се
осоли? Тя не струва нито за земя, нито за тор, изхвърля се
навън. Който има уши да слуша, нека слуша." (14;2635)
Фарисеите роптаят, че Исус дружи с митарите и греш
ниците, и Той им казва притчата за изгубената овца, като
в заключение им казва: "Казвам ви, че също така ще има
повече радост на небето за един грешник, който се кае,
нежели за 99 праведника, които нямат нужда от покаяние.
И коя жена, ако има десет драхми и изгуби една, не запаля
светило, не помита къщата и търси грижливо, докато я
намери. И като я намери, свиква приятелките и съседките
си, и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата,
която бях изгубила. Също така, казвам ви, има радост пред
222
Божиите ангели за един грешник, който се кае." (15,110)

След това им дава притчата за блудния син (15;1132).
В началото на 16 глава дава притчата за нечестния
домоуправител. За нея вече говорих и няма да се спирам
повече (16;18). И в заключение Христос казва: "И Аз ви
казвам, спечелете си приятели посредством неправедното
богатство, та когато се привърши, да ви приемат във
вечните жилища." (16;9)
"Верният в малкото и в многото е верен, а неверният в
малкото и в многото е неверен." (16;10)
"И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни,
кой ще ви повери истинското богатство? И ако в чуждото
не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?" (16;1112)
"Никой служител не може да служи на двама господари,
защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще
се привърже към единия и другия ще презира. Не може да
се служи на Бога и на Мамона едновременно." (16; 13)
"Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребро
любци и Му се присмиваха. И рече им: Вие сте, които се
оказвате праведни пред человеците, но Бог знае сърцата ви,
защото онова, което се цени високо между хората е мерзост
пред Бога." (16;1415)
"Законът и пророците бяха до Йоана, оттогава Божието
Царство се благовества и всеки насила влиза в него. Но по
лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка
от закона да падне." (16;1617)
"Всеки, който напусне жена си и се ожени за друга,
прелюбодейства. И който се ожени за напусната от мъж,
той прелюбодейства." (16;18)
След това дава притчата за богатия и бедния Лазар
(16;1931).
Глава 17та започва с думите: "И рече на учениците
Си: Не е възможно да не дойдат съблазните, но горко на
онзи, чрез когото дохождат. Подобре би било за него да
се окачи един голям воденичен камък на врата му и да
бъде хвърлен в морето, а не да съблазнява един от тези,
малките." (17;12)
223
Влад Пашов
"Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри

го и ако се покае, прости му. И седем пъти на ден, ако той
сгреши и седем пъти се обърне към тебе, и каже: Покай
вам се, прощавай му." (17;34)
"И апостолите рекоха на Господа: Придай ни вяра. А
Господ им рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно,
казали бихте на тази черница: Изкорени се и се насади в
морето, и тя би ви послушала... Когато извършите все, що ви е
заповядано, казвате: Ние сме безполезни слуги, извършихме
само това, което бяхме длъжни да извършим." (17;510)
"А Исус, попитан от фарисеите, кога ще дойде Царството
Божие, в отговор им каза: Божието Царство не иде така,
щото да се забелязва. Нито ще рекат: Ето тук е, или там е,
защото ето Божието Царство е вътре във вас." (17;2021)
"И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще поже
лаете да видите поне един от дните на Сина Человечески и
няма да видите. И като ви рекат: Ето, тук е, да не отивате,
нито да тичате подире им. Защото, както светкавицата, когато
блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край
на хоризонта, така ще бъде и Човешкия Син в Своя ден. Но
първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен
от това поколение. И както стана в Ноевите дни, така ще
бъде и в дните на Човешкия Син ядяха и пиеха, женеха
се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега и
дойде потопа, и ги погуби всички. Така също, както стана в
Лотовите дни: ядяха, пиеха, купуваха и продаваха, садяха и
градяха. А в дните, когато Бог излезе от Содом, огън и сяра
наваляха от небето, и погубиха всички. Подобно на това
ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви. В онзи
ден, който се намира на къщния покрив, ако вещите му са
в къщи, да не слиза да ги взема. Също и който е на нивата,
да не се връща назад. Помнете Лотовата жена. Който иска
да спечели живота си, ще го изгуби, а който го изгуби, ще
го опази. Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно
легло, единият ще се вземе, другият ще се остави. Две жени
ще мелят заедно, едната ще се вземе, а другата ще остане.
Двама ще бъдат на нивата, единият ще се вземе, а другият
ще се остави. Отговарят Му: Къде, Господи? А Той им рече:
224
Където е трупът, там ще се съберат и орлите." (17;2237)

(Последният пасаж е неправилно преведен, на друго място
ще се спирам върху него).
18та глава започва с думите: "Каза им една притча, как
трябва всякога да се молят, да не отслабват. Следва притчата
за строгия съдия и бедната вдовица. И в заключение Исус
казва: Слушайте, що казва неправедния съдия. А Бог няма
ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към
Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях. Казвам ви, че
ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият
Син, ще намери ли вяра на Земята." (18;18)
"И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни
и презираха другите, каза им притчата за фарисея и митара.
И в заключение Исус казва: Казвам ви, че митарят влезе
у дома си оправдан, а не фарисеят. Защото всеки, който
възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си,
ще се възвиси." (18;414)
След това довеждат децата при Него и учениците ги
отпъждат, но Той казва: "Оставете децата да дойдат при
Мене и не ги възпирайте, защото на такива е Божието
Царство. Истина ви казвам, който не приеме като дете
Божието Царство, той никак няма да влезе в него".
След това следва сцената с богатия човек, който иска
да наследи Вечен Живот. В заключение Исус му казва
да продаде всичко, да го раздаде на сиромасите и да Го
последва. Той се наскърбил от това, понеже бил богат. "И
Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влезе в Божието
Царство онзи, който има богатство. Защото полесно е
камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе
в Божието Царство. А онези, които чуха това, рекоха:
Тогаз кой може да се спаси? А Той каза: Невъзможното
за човеците, за Бога е възможно. А Петър рече: Ето, ние
оставихме своето и Те последвахме. А Той рече: Истина ви
казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена,
или братя, или родители, или чада заради Божието Царство,
който да не е получил многократно повече в сегашно време,
а в идещия свят Вечен Живот." (18;930)
225
Влад Пашов
След това казва на 12те, че като пристигнат в Еруса

лим, Той ще бъде предаден на езичниците и ще бъде оскър
бен, и много ще пострада, и ще бъде убит, и в третия ден
ще възкръсне. "Но те не разбраха нищо от това, защото
тази дума беше скрита за тях".
Следва изцелението на слепия, който вика: Сине
Давидов, помогни ми! (18;3143) (За този случай говорих
порано)
19 та глава започва със случката със Закхей, в заклю
чение на което Исус казва: "Днес стана спасението на този
дом. Защото и този е Аврамов син. Понеже Човешкият Син
дойде да потърси и да спаси погиналото". И като слушаха
това, Той прибави и им каза една притча, защото беше близо
до Ерусалим и те си мислеха, че Божието Царство щеше
веднага да се яви. Затова им каза притчата за поверените
таланти и в заключение на притчата казва: "Казвам ви, че
на всеки, който има, ще му се даде, а този, който няма, от
него ще се отнеме и това, което има. И като изрече това,
Исус вървеше напред, влизайки в Ерусалим." (19;128)
След това следва тържественото влизане в Ерусалим
на осле. Цялото множество ученици почнаха да се радват
и велегласно да славят Бога за всички велики дела, които
бяха видели, казвайки: "Благослови Царя, който иде в
Господното име. Мир на небето и слава във висините. А
някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю,
смъмри учениците Си. А Той в отговор им рече: Казвам
ви, че ако тези млъкнат, камъните ще извикат. И като се
приближи и видя града, плака за него и каза: "Да беше знаел
ти поне, в този ден това, което служи за мира ти. Но сега е
скрито от очите ти". След това говори за разрушението на
града и в заключение казва: "Защото ти не позна времето,
когато беше посетен." (19;2948)
В 20та глава говори за много работи в разправия с
фарисеите, книжниците и садукеите. И когато става въпрос
за възкресението, се казва: "А Исус им рече: Човеците на
този свят се женят и се омъжват. А онези, които се удостоят
да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се
женят, нито се омъжват. И не могат вече да умират, понеже
226
са равни на ангелите. И като участници на възкресението,

са Чада на Бога." (20;3446)
18. ВТОРОТО ИДВАНЕ НА

ХРИСТОС
В 21 глава е описано второто идване на Христа със
всички признаци, които съпровождат това идване. Първо,
Той предсказва, че Ерусалим ще бъде обсаден и разрушен
от войска. И като Го питат, кога ще стане това, Той казва:
"Внимавайте да не ви заблудят, защото мнозина ще дойдат
в Мое име и ще казват: Аз съм Христос и че времето е
наближило. Да не отидете подир тях. И когато чуете за
войни и размирици, да не се уплашите, защото тези неща
трябва първо да станат, но не е веднага свършекът. Тогаз
им казва: Народ ще се вдигне против народ и царство
против царство. И ще има големи трусове и в разни места
глад и мор. Ще има и ужасни и големи знамения от небето.
А преди да стане всичко това, ще турят ръце на вас и ще ви
изгонят, като ви предадат на синагоги и тъмници, и ще ви
извеждат пред царе и пред управители поради Моето име.
Това ще ви служи за свидетелство. И тъй, решете в сърцето
си да не обмисляте предварително що да отговаряте. Защото
Аз ще ви дам тъй мъдро да отговорите, щото всичките ви
противници ще бъдат безсилни да ви противостоят и ви
противоречат. И ще бъдете предавани даже и от родители,
и от братя, от роднини и приятели, и ще умъртвят някои от
вас, и ще бъдете мразени от всички поради Моето име. Но
и косъм от главите ви няма да загине. Чрез твърдостта си
ще придобиете душите си." (21;119)
След това описва, че градът ще бъде обсаден от войска
и всички ще бягат от него, защото това са дни на въздаяние,
за да се изпълни всичко, що е писано... "И ще станат зна
мения в Слънцето, в Луната и в звездите. А по земята
бедствия на народите, които ще бъдат в недоумение поради
227
Влад Пашов
бучението на морето и вълните. Човеците ще примират от

страх и от очакване на онова, което ще постигне вселената,
защото небесните сили ще се разклатят. И тогава ще видят
Човешкия Син, идващ в облаците със сила и голяма Слава. А
когато почне да става това, изправете се и подигнете главите
си, защото изкуплението ви наближава. Когато видите да
става това, да знаете, че е близо Божието Царство.
Истина ви казвам, че това поколение няма да
премине, докле не се сбъдне всичко това. Небето и Земята
ще преминат, но Моите думи няма да преминат. Но
внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от
преяждане, пиянство и житейски грижи, и да ви постигне
онзи ден внезапно като примка, защото така ще дойде
върху всички, които живеят по лицето на Земята. Но бдете
всякога и молете се, за да сполучите да избегнете всичко,
което предстои да стане и да стоите пред Човешкия Син. И
всеки ден Той поучаваше в храма, и всяка нощ излизаше и
нощуваше на хълма, наречен Елеонски." (21;2036)
В 22 глава се описва Тайната Вечеря и нейното приго
товление. "И рече им: Твърде много съм желал да ям тази
пасха с вас, преди да пострадам. Защото ви казвам, че
няма вече да ям, докле се не изпълни в Царството Божие.
И като прие чашата, благослови и рече: Вземете това и
разделете го помежду си. Защото ви казвам, че няма да пия
от плода на лозата, докато не дойде Царството Божие. И
взема хляба и като благодари, разчупи го, даде им и рече:
Това е моето тяло, което за вас се дава. Това правете за Мое
възпоменание. Така взе и чашата подир вечерята и рече:
Тази е чашата на Новия Завет с Моята кръв, която за вас се
пролива. Но ето ръката на този, който ме предава е с Мене
на трапезата. Защото Човешкият Син наистина отива, както
е било определено. Но горко на този човек, чрез когото се
предава". Те почнали да се питат кой е този и след това
почнали да се препират, кой от тях е поголям. "А Той им
рече: Царете на народите господаруват над тях и тези, които
ги владеят, се наричат благодетели. Но вие недейте така, а
поголемият между вас нека стане като помладия и който
228
началства като онзи, който стои на трапезата, или онзи,

който слугува? Защото, кой е поголям този, който стои на
трапезата, или онзи, който слугува? Не е ли този, който е на
трапезата? Не съм ли Аз сред вас като онзи, който слугува?
А вие сте ония, които устоявате с Мене в Моите изпитни.
Защото както моят Отец завеща Царството на Мене, Аз
завещавам на вас да ядете и да пиете на трапезата Ми в
Моето Царство и ще седнете на престола да съдите 12те
Израилеви племена. И рече Господ: Симоне, Симоне, ето
Сатана ви изисква всички, за да ви пресее като жито. Но
Аз се молех за тебе да не отпадне твоята вяра и ти, когато
се обърнеш, утвърди братята си. Петър Му рече: Господи,
готов съм да отида с Тебе и в тъмница, и на смърт. А Той
рече: Казвам ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не
си се отрекъл три пъти, че не Ме познаваш".
"И рече им: Когато ви пратих без просия, без торба и
без обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От
нищо. И рече им: Но сега, който има кесия, нека я вземе,
така и торба. И който няма кесия, нека продаде дрехата
си и нека си купи нож. Защото ви казвам, че трябва да се
изпълни в Мене и това писание: "И към беззаконниците
биде причислен". Защото писанието за Мене наближава
към своето изпълнение. А те рекоха: Господи, ето тук има
два ножа. А Той им рече: Доволно." (22; 138)
След това следва сцената в Гетсимания, отричането на
Петра и съденето на Христа, разпятието и Възкресението.
С това Той преживя всичко, което е писано за Него, с
което изнесе на историческата сцена това, което ставаше в
древността в Храмовете за Посвещение. Това е венецът на
цялото учение. Той посочи на учениците и на всички след
тях Пътя към съвършенството, който води през Голгота.
След което идва Възкресението. След Възкресението Той
се явява многократно на учениците и в продължение на 40
дни ги поучава в Тайните на Царството Божие. Показва им,
че е възкръснал, че е победил смъртта и че е господар на
живота и смъртта. При едно явяване им казва: Погледнете
ръцете Ми и нозете Ми, че Аз съм същият. Опитайте Ме и
вижте, защото духът няма меса и кости, а както виждате,
229
Влад Пашов
Аз имам. И като рече това, показа им ръцете и нозете Си и
взе, та яде пред тях. Тогаз им отвори умовете да разберат
писанията." (24;3943)
19. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС

ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА
ДУША
Влизането на Христос в света означава това, че когато
човек правилно разбере Христа, той се научава да си служи
напълно със своето самосъзнание. И той прониква цялото
свое самосъзнание със знанието за своя Аз с разбирането,
че неговият Аз добива власт над всичко, което се намира
в него самия. Това означава идването на Христос. Този Аз,
този себесъзнаващ Аз ще бъде онзи, който отново ще добие
онова, което човечеството е изгубило в течение на епохите
след грехопадението. Затова трябваше да бъде поставена
видимо пред хората властта на този принцип на Аза на
всичко, което съществува като процес на външното тяло
в света. Тази власт трябваше да бъде показана някога на
хората като един велик образец. Това направи Христос, като
се въплъти в едно тяло, над което Той доби власт напълно.
Той проникна както във физическото, така и в етерното, и
в астралното тяло.
Това, което лежи в астралното тяло като прегрешение
и се проявява като болести в Евангелието на Лука, е наре
чено обсебване, при което съответният човек привлича
в своето астрално тяло чужди духове, при което той не
е господар на своята човечност, чрез своите найдобри
качества. У онези хора, които още притежаваха онова
отделяне и излизане на етерното тяло над физическото,
това заболяване се е проявявало до висока степен като
обсебване от лоши духове, които действаха така, както
Евангелието на Лука ни описва и предизвикваха болести,
представящи се като обсебване. Евангелист Лука ни показва
как такива хора са били излекувани чрез присъствието на
230
Христос. Той ни показва как това, което действаше като

зло, беше изпъждано от Христос. С това пред човечеството
се представя един образец, който показва как в края на
земното развитие добрите качества ще вземат надмощие и
ще действат осезателно.
Обикновено хората не забелязват потънкостите, които
се крият зад някои неща в Евангелието. Така обикновено се
казва "изцеление на хилавия", когато всъщност трябва да се
каже "изцеление на парализирания", защото в гръцкия текст
стои думата "паралелименос". А това значи човек, който е с
парализирани крайници. За тази болест се е знаело в онези
времена, че тя произхожда от качеството на етерното тяло.
И когато ни се казва, че Христос изцелява такива, които
са парализирани, с това ни се показва, че чрез силата на
Неговата индивидуалност се постигат не само въздействия
в астралното тяло, но че тези сили достигат чак до етерното
тяло. Така, щото онези, които имат повредени етерни
тела, могат да изпитат изцеление. Именно там, където
Христос говори за онова, което представя подълбок грях
и е загнездено в етерното тяло, там Той употребява един
особен израз. Това явно показва, че първо трябва да бъде
премахната духовната причина на болестта, защото Той не
казва веднага на парализирания "Стани и ходи", а отива
до причината, която като болест действа чак до етерното
тяло и казва: "Прощават ти се греховете". А това значи, че
онова, което се е загнездило като грях в етерното тяло, то
първо трябва да се махне. Затова Христос въздействаше
както върху астралното тяло, така и върху етерното и даже
върху физическото тяло. Един човек може да бъде наранен,
например, само като му се каже една изпълнена с омраза
дума. Той чувства язвителната дума и преживява това, което
е едно страдание в неговото астрално тяло, в неговото сърце.
Много поскрито е това, което е обмяна между етерно и
етерно тяло. С него са свързани потънки действия между
човек и човек, които днес съвсем не се вземат под внимание.
Обаче найскрити са действията, които засягат физическото
тяло, защото чрез своята гъста материя физическото тяло
найсилно скрива действието на духовното.
231
Влад Пашов
Христос е показал, че Той може да прониква чрез
физическото тяло и да действа върху него. Той ни показа,
че Той може да действа чрез Своята сила изцелително и
върху онези болести, които се коренят във физическото
тяло. Но за целта е необходимо да се познават тайнствените
въздействия, които преминават от физическото тяло от един
човек върху физическото тяло на друг човек, когато искаме
да отстраним болестите от физическото тяло.
Когато някой иска да действа духовно, той не може
да счита човека като едно същество, затворено само в
неговата кожа, неговия физически организъм, защото човек
принадлежи на цялото човечество и постоянно преминават
сили и действия от един човек върху друг и, че човек
не може да отдели своето здраве от здравето на цялото
човечество. Хората допускат това в погрубите действия,
но не и по отношение на потънките действия, защото не
познават фактите. Но в Евангелието на Лука са посочени
такива потънки действия. Така в 8 м а глава се казва:
"А когато се върна Исус, народът Го прие, защото
всички Го чакаха. И ето, дойде един човек на име Яир,
който беше началник на синагогата, падна при краката на
Исус и Го молеше да дойде в неговия дом, защото имаше
единствена дъщеря, на около 12 години, която умираше.
Но като отиваше, народът го притискаше и една жена,
която имаше кръвотечение от 12 години и беше изхарчила
всичкото си имане по лекари и никой не е могъл да я
изцери, се приближи до Него и докосна полата на дрехата
Му, и в този час кръвотечението спря".
Следователно, Христос трябваше да изцери 12го
дишната дъщеря на Яир. Но как може да я изцели, когато
тя е близо до смъртта. Това можем да разберем само, когато
знаем, че една физическа болест е свързана с друго явление
в друг един човек и, че тя не може да бъде изцерена, без да
се вземе под внимание това друго явление. Защото, когато
се е родило момичето, което сега е на 12 години, то е имало
една опредлена връзка с друга една личност, дълбоко кар
мична. Ето защо сега ни се разказва в Евангелието, че
зад гърба на Христа, когато отива към болното момиче,
232
се доближава една жена, която от 12 години страда от

една болест и се докоснала до полата на Неговата дреха.
Тази жена се споменава, защото в своята карма е била
свързана с момичето на Яир. Това 12 годишно момиче и
болната от 12 години жена са свързани една с друга. И
не напразно тук е поставено едно тайнствено число, че до
Исус се доближава една жена, боледуваща от 12 години,
на каквато възраст е и болното момиче. И тя с допирането
си до Христа е изцерена, защото от Него излиза сила, която
я изцерява и едва сега Исус може да отиде в дома на Яир
и да изцери 12 годишното момиче, което беше считано
за мъртво. Защото на момичето липсваха именно онези
жизнени сили, които преливаха в изобилие у болната жена.
И в случая Христос взема от нейните сили и ги предаде на
болното момиче, и то оздравя.
Така дълбоко трябва да вникнем в нещата, за да можем
да разберем кармата, която свързва един човек с друг.
Тогава ние можем да видим как третият начин на действие
на Христос, действие върху целокупния човек, е посочен в
Евангелието на Лука. Именно с оглед на това трябва да се
разглежда повисшето действие на Христос така, както то е
показано в Евангелието на Лука.
Така нагледно ни се показва как Духът на Христа
действа върху всички членове на човешкото същество. А
това, именно, е същественото. И евангелист Лука, който
в тази част на своето Евангелие се спира особено на
изцеленията, иска да покаже как изцелителните действия
на духа на Христа ни представя едно разгръщане на Аза
до найвисокия връх на човешкото развитие. Така той ни
показва как Христос действа върху астралното, етерното и
физическото тяло на човеците. По този начин Лука е поставил
пред хората великият идеал на развитието на човечеството.
С това, което ни представя той, ни казва: Насочете погледа
си към вашето бъдеще. Днес вашият Аз "така, както той се
е раздвоил, е още слаб. Той има още малка власт, но Той
постепенно ще стане господар на астралното, на етерното и
физическото тяло и ще ги преобрази. Пред вас е поставен
великият идеал на Христа, който показва на човеците каква
233
Влад Пашов
може да бъде властта на Духа над астралното, етерното и
физическото тяло. Това, което Христос можеше, е идеал за
всички човеци, в течение на развитието всеки човек ще го
постигне. Това ни е показано в Евангелието на Лука чрез
изцелението на различните видове болести, които са във
връзка с различните тела от страна на Христа. И както
Христос проникна трите тела на Исус, така и човешкият
Дух постепенно, в течение на развитието ще проникне и
ще завладее трите тела на човека астралното, етерното
и физическото. И тогава той ще постигне своята свобода.
Но без Христос това не може да се постигне. Христос, със
слизането Си на земята и с вливането на силата на Любовта
в земното развитие и в човешката душа, с това Той укрепи
човешката душа. За да може да се разцъфти, да се пробуди
Духът в нея и тогава тя ще получи свободата си, като се
съедини с Духа, който е едно с Христовия Дух.
Ако Христос не беше дошъл на Земята, тогава
развитието на човечеството така би напредвало, че азът
би се изявил напълно. Но колкото повече би се изявявал
азът, толкова повече биха изчезвали съществуващите по
рано изпъкващи качества на астралното, на етерното и на
физическото тяло, всяко старо ясновидство, всяко старо
господство на душата и Духа над тялото биха изчезнали,
защото това би било една необходимост на това развитие.
Човек би станал един себесъзнателен аз, обаче един аз,
който все повече и повече би довел човека до егоизъм, би
го довел все повече до там да направи да умре Любовта на
Земята, да направи да изчезне Любовта от Земята. Хората
пак биха станали азове, обаче напълно егоистични. Това
е важен пункт в развитието. При идването на Христос
човечеството вече е узряло да се издигне до развитието
на аза. Но същевременно чрез това то беше изгубило
способността да му се въздейства по стария начин чрез
закона, даван отвън.
Закон, откровението на планината Синай можеше да
действа в онези времена, защото азът не беше се изявил
напълно и астралното тяло тогава е стояло найвисоко по
отношение на другите членове на човека и е могло да се влее
234
и отпечата онова, което трябваше да върши, за да действа
правилно във външния свят. Така законът от Синай бе даден
на човечеството като едно предварително откровение, но
същевременно като едно последно откровение пред новата
епоха, преди азът напълно да се изяви. Когато се изяви,
тогава човек, ако не бе станало нещо друго, би гледал само
на своя аз. Човечеството бе узряло за развитието на аза,
но азът би бил нещо празно, съд без съдържание. Той би
бил един аз, който мисли само за себе си и не би искал да
направи нищо за другите човеци, за света.
Да даде съдържание на този аз, да го тласне към
такова развитие и той да излъчва от себе си силата на
Любовта, това бе мисията на Христа на Земята. Без Христа
азът би станал като един празен съд. Чрез идването на
Христа азът стана един съд, който все повече и повече ще
се изпълва с Любовта. Ето защо Христос можа да каже на
окръжаващите го:
"Когато виждате да се надигат облаци, вие казвате, че
ще дойде такова и такова време. Така вие съдите за времето
според външните знаци. Но вие не разбирате знаменията
на времето. Защото, ако ги разбирате, ако можехте да
съдите за тях, вие бихте знаели, че в душата ви трябва да
влезе Бог, Който да проникне и тогава не бихте казали: Ние
можем да живеем и с това, което сме получили от древни
времена. Това, което произхожда от древни времена, ви
го дават книжниците и фарисеите, които искат да запазят
старото и не допускат да се прибави нещо към това, което
порано е било дадено на човеците. Това е квас, който не ще
произведе вече нищо в развитието на човечеството. Но който
казва: Аз искам да остана при Мойсей и пророците, той не
разбира знаменията на времето. Той не знае какъв поврат
става в човечеството". Това е смисълът на думите, които
Христос е изказал на окръжаващите го, че никак не зависи
от наклонностите на отделния човек, дали някой иска да
стане християнин или не, а това зависи от необходимостта
в понататъшното развитие на човечеството.
С проповедите, които ни са предадени в Евангелието
на Лука, Христос иска да накара хората да разберат, че
235
Влад Пашов
старият квас на книжниците и фарисеите, който съхранява
само старото, не е вече достатъчен. Могат да вярват, че той
е достатъчен само онези, които не чувстват задължението да
съдят не по своите прищевки, а според необходимостта на
развитието на света. Това иска да каже Христос на хората
чрез своите проповеди, които са предадени в Евангелието
на Лука като знамение на времето. Ето защо Христос
нарича това, което книжниците и фарисеите искаха лъжа,
нещо, което не отговаря на действителността на външния
свят. Това иска да каже този израз.
Понапред казах, че Буда е донесъл на Земята учението
за състраданието и Любовта, а Христос е донесъл на Земята
самата Любов като жива сила. Това е голяма разлика.
Можем да кажем че Буда е донесъл на света Мъдростта
за Любовта и състраданието. Обаче, има разлика между
Мъдростта, мисълта и живата сила, която действа. Има
разлика между това, да знаем какъв трябва да бъде азът и
това, да оставим да се влее в нас живата сила на Любовта,
която след това отново да се разлива от аза в целия свят
така, както разливайки се от Христа тази сила действа
върху астралното тяло, етерното и физическото тяло на
окръжаващите ни. Да знаем какво е съдържанието на
учението за състраданието и Любовта, това стана познато
на човечеството чрез импулса, който Буда беше донесъл.
Напротив, това, което Христос донесе е от самото начало
една жива сила, а не учение.Той сам се отдаде, слезе на
Земята, за да се влее не само в астралното тяло на човека,
но и в неговия аз, за да има този аз сила да излъчва от
себе си Любовта като една жива сила. Това донесе Христос
на човечеството, а не само учението за Любовта. Така че,
не трябва само да знаем учението за състраданието и
Любовта, но под влиянието на Христа трябва да развием
тази сила в нас. Тази способност идва от Христос. Той вля
самата Любов в човеците и тя все повече ще расте и ще се
развива в света.
Така че, Буда донесе на човечеството учението за с ъ
страданието и Любовта под влияние, на което в човечесвото
постепенно се изработва моралното чувство, а Христос
236
донесе на хората Любовта като жива сила, която влияе върху

техните души и сърца, и способността да се излива тази
Любов от техния аз върху човечеството. Това донесе Той на
всяко човешко сърце и на всяка човешка душа. Той донесе
нещо, от което човешките души могат да бъдат препълнени.
Той даде не само едно учение, което човек може да приеме
като една мисъл или идея и една сила, която може да
прелива от човешката душа. И това не е никоя друга сила,
освен онази, която може да действа в човешката душа като
Христова сила и, която човешката душа може да направи да
се струи в изобилие от нея, която е наречена сила на вярата,
както в Евангелието на Лука, така и в другите Евангелия.
Вяра има онзи, който приеме Любовта в себе си, който
приеме Христа в себе си така, щото Христос живее в него.
Неговият аз не е само празен съд, но този аз е изпълнен с
Любовта, която прелива от него.
Христос можеше да изцерява чрез Словото, защото беше
първият, който направи да се върти "колелото на любовта"
като една свободна способност и сила в човешката душа,
който имаше в себе си Любовта, найвисоката степен, така
преизпълваща и преливаща, че тя се преливаше в онези,
които го заобикаляха и ги оздравяваше душевно и телесно,
като внасяше в тях новия живот. Защото Словото, което той
изричаше безразлично дали "Стани и ходи" или "Прощават
ти се греховете" или някои други думи извличаше от
преливащата в неговата душа Любов. А онези, които
можеха макар и малко да се изпълнят със това съдържание,
Христос ги наричаше вярващи. Само тази мисъл, тази идея
трябва да свързваме с понятието вяра, едно от найважните
понятия в Новия Завет. Учителят казва, че човек може да
вярва само на онзи, когото обича, защото вярата е резултат
от изобилието на Любовта.
Вярата е способност човек да прелива над себе си,
да прелива над това, което първоначално азът може да
направи за своето собствено усъвършенстване. Затова
Христос учеше как човек може да се издигне над себе си,
как трябва да прелива над себе си. Той често казваше това
с прости думи, каквито са въобще думите в Евангелието
237
Влад Пашов
на Лука, които могат да говорят и на найпростите сърца.

Така той казва: "Не е достатъчно да давате само на онези,
за които добре знаете, че те отново ще ви го върнат. Защото
това правят и грешниците. Като добре знаете, че отново ще
получите каквото сте дали, тогава вие не сте извършили
нищо от преливащата Любов. Но когато давате и знаете,
че не ще ви бъде върнато, тогава сте сторили това от
истинска Любов". Тогава това е Любов, която азът като
съсъд не побира, но прелива от него. И този аз трябва да се
освободи от тази сила, която прелива от него и раздава на
другите. И Христос казва в найразнообразни форми кога
азът трябва да прелива и как в света трябва да действаме
от преизобилието на аза, от едно чувство, което прелива
над себе си. Евангелието на Лука съдържа тази сила на
преливащата Любов, когато остави думите му да действат
върху нас така, че ние намираме тази преливаща Любов
да прониква всички наши думи и тези думи имат сила да
произведат едно действие върху външния свят.
Евангелист Матей е изразил тази тайна на
християнството в следните кратки думи: "От
преизпълнението на сърцето говори устата". Това е един
от найвисшите християнски идеали. Устата говори от
преливащото от Любов сърце, от това, което сърцето не
може да побере. Сърцето се движи от кръвта, а кръвта
е израз на аза, следователно горните думи могат да се
преведат: От един преливащ аз, който излъчва от себе си
сила, защото тази сила е и силата на вярата, говори устата.
Тогава нашите думи ще бъдат такива, че те действително
ще съдържат Христовата сила така, че изречението "От
изпълнението на сърцето говори устата" е изречение,
което съдържа в себе си същността на християнството.
Това изречение е дадено в латинския превод, както горе
го посочихме. В някои преводи е казано: "Каквото е в
сърцето на човека, това говори устата". В някои български
преводи това изречение е преведено както е в латинския
превод. Тази сила, която може да прелива от човешкото
сърце, е силата Христова. Тук думата сърце е писана
вместо думата аз. Това, което азът може да създаде в себе
238
си, то изтича от него. Едва към края на земното развитие
азът ще стигне до там, да приеме целия Христос в себе си.
Христос пренесе Любовта от небесните висини на
Земята и направи тя да стане постоянно достояние,
собственост на отделния човешки аз, на отделната човешка
душа. Не трябва да се мисли, че Любовта порано не е
съществувала. Любовта и порано е съществувала, но
не е имало онази Любов, която да бъде непосредствена
собственост на човешката душа, която извира от
дълбочината на душата. Преди това е имало една Любов,
вдъхновена от възвишени същества, Любов, която Христос
правеше да излиза от космичните висини към Земята и
която се вливала несъзнателно в човешките души. Така че,
Христос е въздействал върху човешките души и преди да
слезе на Земята в човешки образ, но тогава той действал
отвън, докато след слизането си на Земята той проникна
в човешките души и събуди Любовта отвътре. За Христа
беше един напредък той да вземе човешки образ.
Евангелието на Лука ни говори не само за едно
учение, но то ни говори за онова същество, което се вля с
космическата си сила в Земята и в човешките души. Това е
един факт, който в окултизма е изразен по следния начин:
Будисатвите, които стават Буда, биха могли да спасят
човека само по отношение на неговия ум чрез Мъдростта,
която носят, но те никога не могат да спасят цялостния
човек. Защото цялостният човек може да бъде спасен не
само когато Мъдростта действа, но когато и топлината на
Любовта проникне целия негов организъм.
Да спаси душите чрез принципа на Любовта, която
донесе на Земята, това беше задачата на Христа. Задачата
Му беше да донесе на човечеството силата на Любовта. И
затова Христос, както и неговите ученици не придаваха
някакво теоретическо учение, а се стремяха да вливат в
душите и в сърцата такива чувства, които като узреят
в човешката душа, ще доведат човека до онези учения,
които се преподават теоретически в Окултната Наука
като учението за кармата, за прераждането и т.н. Така
като отворим Евангелието на Лука и правилно вникнем в
239
Влад Пашов
смисъла на неговите думи, ние можем да прочетем в него

как е бил възвестен в онези времена закона на кармата.
Така в шеста глава, от 20 до 23 стих на Лука е казано:
"Блажени сте вие, които сте бедни, защото вие ще
наследите Царството Небесно. Блажени сте вие, които
гладувате, защото ще бъдете наситени. Блажени сте вие,
които сега плачете, защото вие ще се смеете. Блажени сте,
когато хората ви мразят и ругаят заради Сина Человечески.
Радвайте се и веселете се в този ден, защото ето вашата
заплата ще бъде голяма в духовните светове".
Тук ние имаме изложено учението за възмездието,
закона за уравновесяването, на компенсирането, без
да се излага по отвлечен начин учението за кармата
и прераждането, а се проявява старание да се влее в
душата по пътя на чувствата сигурността, че тези, които
гладуват известно време в определена област, ще намерят
възмездие. В онази епоха тези чувства трябваше да се влеят
в човешките души. И душите, които живееха в тази епоха
и в чиито души това учение бе влято в тази форма, когато
се въплътят отново, те ще бъдат вече узрели, за да могат
да приемат тези учения като Мъдрост, като учения. Така в
онова време трябваше да се влее това, което постепенно да
узрее в тях. Защото тогава се подготвяше настъпването на
едно ново време, когато човешкият аз трябваше да се изяви
в своята пълнота.
Навремето Христос можа само да посади семето,
да даде подбудата и това семе трябваше постепенно да
прорасте и да се развие. Затова духовното ръководство на
човечеството се е погрижило, винаги в подходящо време да
могат да се явяват на Земята хора, които да донесат онова,
за което хората са узрели в определено време. Христос се
погрижи за това, непосредствено след неговото заминаване
хората да имат благовестието така, както те можеха да
го разберат. И той се погрижи също така, в покъсните
времена да се явят хора, които да се погрижат в духовно
отношение, които са готови да приемат учението.
Начинът, по който Христос предварително се погрижи
за времената, които последваха събитието на Голгота, ни
240
е описано от Евангелието на Йоан. Той ни показва как

самият Христос възкреси Лазар, който стана един от най
добрите работници в началото на християнското развитие.
Но Христос също се погрижи предварително за
това, в покъсните времена да може да дойде онази
индивидуалност, която ще може да изнесе в една конкретна
форма това учение на човечеството, за което хората щяха
да станат готови покъсно. За тази цел Христос трябваше
да възкреси още една индивидуалност, която чрез това
се подготвя за една бъдеща апостолска работа. Това
възкресение ни е предадено в Евангелието на Лука. За да
ни опише този пълен с тайнственост процес, евангелист
Лука е вплел в своето Евангелие това възкресение. Това,
което ни описва Лука за възкресението на момчето от Наин,
съдържа тайната за едно посвещение. Това възкресение е
една форма на посвещение. Според Окултната Наука,
онзи индивид, който беше в тялото на момчето от Наин,
трябваше да мине през един особен ред посвещения,
защото съществуват различни видове посвещения. Един
начин на посвещение е обикновеният начин, при който
посвещаваният вижда още след посвещението да просияват
в неговата душа знанията за висшите светове. Друг един вид
посвещение може да стане така, че отначало в душата на
посвещавания само се посажда зародиша на едно духовно
развитие и тази душа трябва да чака още ред прераждания,
докато това, което е заложено като зародиш в нея се
развие в следващото прераждане. Тогава този зародиш
прораства и в това следващо прераждане човек се появява
като посветен в истинския смисъл на думата. Такова едно
посвещение е било извършено с момчето от Наин. Тогава
при възкресението неговата душа е била преобразена. Но
тази душа още не е имала съзнанието, че е пробудена вече
във висшите светове. Едва в следващото въплъщение се
развиват силите, които са били положени в нея в миналото.
Според Окултната Наука тази индивидуалност, която
Христос беше възкресил в лицето на младежа от Наин,
се е преродил като един велик религиозен учител на
християнството с онези сили, които Христос беше вложил
241
Вл ад Пашов
в неговата душа. Този учител на христианството имал

мисията да проникне християнството с онези учения, които
по времето на Христа не можеха да бъдат открито изнесени,
защото хората не бяха готови за това. Те е трябвало тогава
да бъдат внасяни като семена в човешките души, които в
последствие се развиват.
20. ХРИСТОС И ПРОБУЖДАНЕ НА

ЧОВЕШКАТА ДУША
В смисъла на Евангелието на Лука, Христос
показва и обръща достатъчно внимание, че в развитието
на човечеството е навлязло нещо съвършено ново
осъзнаването на аза. Той обръща внимание на това, че
порано хората не бяха видели духовния свят да се влива
в техния самостоятелен аз, но духовното се е вливало в
тях чрез техните астрални, етерни и физически тела и при
това те имали винаги известна степен на несъзнателност.
Сега това трябва да стане по друг начин. Порано хората
трябваше да приемат закона от Синай, в който Христос
действаше непосредствено и този закон можеше да
говори само на човешкото астрално тяло. Той беше даден
така на човека, че наистина действаше на човека, но
това действие не ставаше непосредствено от силите на
неговата душа. Тези сили бяха станали възможни едва
във времето на Христа, защото едва тогава хората бяха
стигнали до съзнаието за своя аз. Христос показва това в
Евангелието на Лука там, където говори за своя предтеча
Йоан Кръстител. Говорейки за Йоан, Христос казва, че
Йоан беше призван да охарактеризира на хората в най
чиста и благородна форма това, което беше учението на
пророците, идващо чисто и благородно от старите времена.
Той виждаше Йоан като такъв, който последен донесе в
найчиста и благородна форма това, което принадлежеше
на старите времена. Той казва: "Законът и пророците д о
стигат до Йоана". Трябваше още веднъж да представи
242
пред хората това, което старото учение и старото душевно
съдържание можеше да донесе на хората.
Според Окултната Наука преди Христос да слезе
на Земята, човек можеше да си служи само с онези
способности, които му се предаваха по наследство. В
течение на живота между раждането и смъртта човек
развива като способност това, което сам може да изработи
за себе си от зародиша, който получава от родителите, като
се ползва от силите на физическото, етерното и астралното
тяло. После към него се прибавя това, което се ражда
девствено, Божествено, което не се образува от зародиш.
Но то може да бъде силно покварено, задържано в своето
развитие, когато човек се отдава на чисто материалистични
възгледи. Но когато той се отдаде на топлината, която иде
от Христовия принцип, той може да бъде облагороден
и да се развива правилно. Тогава човек го пренася в
своето следващо прераждане, в една все повисша и по
висша форма. И Христос имаше за задача да говори, да
въздейства на способностите, които нямат нищо общо със
земния зародиш, но които са свързани със земния зародиш,
идвайки от Божествените светове. Всички, които се явили
преди Христа, можеха да говорят и да влияят на онези
способности на хората, които се предават по наследство.
Обаче Христос говори на онова в човека, което не израства
от зародиша, но което произхожда от Царството Божие.
Затова той загатва в Евангелието на Лука, когато говори на
своите ученици за същността на Йоан Кръстител: "Казвам
ви, няма поголям пророк между тези, които са родени от
жена, от Йоана", т.е. чието същество така, както стои пред
нас може да бъде обяснено чрез физическото раждане
от мъжки и женски зародиш. Понататък той казва: "Но
наймалките в Царството Небесно са поголеми от Йоан".
Това преведено на съвременен език може да се изрази по
следния начин: Наймалката част от онова в човека, което
не е родено от жена, което иде от Божествените Царства е
поголямо от Йоан.
Понататък Христос казва: "Тук има нещо много
повече от Соломона, много повече от Йона". С това той
243
Влад Пашов
загатва, че в света е навлязло нещо ново. В миналото са

съществували посветени като цар Соломон, които са имали
връзка с духовния свят и които са получавали откровения
чрез развитието на етерното тяло, както и такива като
пророк Йона, които са развивали своето астрално тяло
и са предавали това развитие на етерното тяло. Така
са получавали откровения от духовния свят. Затова
посветените в древността са казвали, че носят знака на
Йона или на Соломон. Но Христос казва: "Тук има нещо
повече от Йона". Когато човек е развил до зрялост своя аз,
той се съединява с това, което принадлежи на Царството
Небесно, т.е. тогава силите от Небесното Царство се
съединяват с девствената част на човешката душа. А
тази девствена част на човешката душа принадлежи на
Небесното Царство. Когато хората се отказват от Христовия
принцип, от Любовта, те могат да я покварят. Но когато те
се отдадат на Христовия принцип, на Любовта, те дават
възможност на тази част на човешката душа да се развива
и облагородява.
Така в смисъла на Евангелието на Лука Христос
прибавя към своето учение онова, което тогава дойде като
един нов елемент на Земята. И Христос казва: "Истина
ви казвам, между вас има такива, които могат да видят
Царството Божие не само по начина на Соломона чрез
откровение или чрез посвещение, със знака на Йона", т.е.
които са минали през смъртта и са възкръснали. Но сега
Христос иска да покаже, че има и такива хора, които без да
умрат мога" да видят Царството Небесно чрез това, което е
дошло сега като един нов елемент на света. В Евангелието
на Лука има едно чудесно място, където Христос говори
за едно новз откровение, като казва: "Но истина ви казвам,
има между тези, които стоят тук, които не ще видят смърт,
докле не видят Царството Небесно" (9;27).
Но учениците не разбраха, че те, които бяха около
него, са определени да изпитат онова мощно действие
на Христовия Дух, на Христовия принцип, чрез който
трябваше непосредствено да се издигнат в духовния свят,
244
Историческият пьт на Вялото Братство
и духовният свят трябваше да им бъде разкрит не като

на Соломон или на Йон, а по съвсем нов нов начин. И
това стана.
Непосредствено след тази сцена е описана сцената на
преображението, където трима ученици Петър, Яков и
Йоан са възнесени в духовния свят и виждат там това, което
съществува като Мойсей и Илия и същевременно самата
духовна същност, която живее в Христа. За момент те
проглеждат в духовния свят, за да имат едно доказателство
за това, че човек може да проникне в духовния свят и без
знака на Соломон и на Йон. Но същевременно се разказва,
че те са още начинаещи, те заспиват веднага щом по силата
на това, което става са изтръгнати от техните тела. Ето
защо Христос ги намира да спят. С това Христос показва
кой е третият начин, по който човек може да проникне в
духовния свят. Това знаеха онези, които за онова време
разбираха как да тълкуват знаменията на времето, че азът
е вече пробуден и сега вече непосредствено трябваше да
бъде вдъхновяван, че Божествената сила трябваше да
действа непосредствено на аза. Но същевременно трябваше
да бъде показано как тогавашните хора, макар и най
високо развити, не бяха в състояние да приемат Христовия
принцип в себе си. Едно начало в това отношение трябваше
да бъде направено чрез преображението. Но същевременно
трябваше да бъде показано, че учениците не бяха способни
отначало да приемат напълно Христовия принцип. Ето
защо след това техните сили им отказват, когато искат да
изгонят лошия дух от обсебения в полите на планината на
преображението. Тогаз Христос им показа, че те се намират
едва в своето начало, като им казва: "Аз трябва още дълго
време да остана с вас, докато висшите сили могат да се
влеят също и в другите хора".
И след това той изцерява онзи, когото учениците не
можеха да изцерят. Но след това обръща внимание на
това, още какви тайни се крият в това събитие, като казва:
"Сега е дошло времето да бъде предаден Син Человечески в
ръцете на хората". Това значи, че това, което хората трябва
245
Влад Пашов
да развият от себе си в течение на земното развитие, трябва
постепенно да се влее в тях, това е човешкият аз, който
се предава на човека, който те трябваше да видят в най
висша форма в Христа. Затова Той казва на учениците:
"Вложете тези думи в ушите си, защото е дошло времето,
когато Человешкият Син ще бъде предаден в ръцете на
человеците" (9;4445) Днес малко хора разбират тези думи,
техният истински смисъл. В бъдеще все повече и повече
хора ще разберат тези думи, че в онова време, времето
на Христа азът, който е Човешкият син, трябваше да бъде
предаден на човеците. От тази епоха човека постепенно се
пробужда. Това значат думите "Син человечески се предава
в човешките ръце". Азът е Син человечески. Това, което
може да се прибави като обяснение за онези времена,
Христос също го прибавя. Той казва: Така както стои
пред нас днешният човек, той е произведение, родил се от
онези сили, които са действали, когато тъмните сили още
не бяха повлияли на човека. След това дойдоха тъмните
сили и увлякоха човека надолу. Всичко това се изяви в
способностите, които човек притежава. Чрез всичко онова,
което произхожда от зародиша, получен от родителите в
съзнанието на човека от преди нашата епоха се е примесило
онова, което го е увлякло в една понисша сфера. Човек е
двойнствено същество, но това, което той е развил досега
като съзнание, то е проникнато напълно под влиянието
на тъмните сили. Само това, което царува несъзнателно
в човека, като един последен остатък от развитието през
миналите космични периоди Сатурн, Слънце, Луна, когато
не са се били намесили още тъмните сили в човешката
еволюция, то е, което днес се влива в човека като девствсна
част. Но то не може да се съедини със съзнанието на
днешния човек без онова, което човек може да изработи в
себе си чрез Христовия принцип.
Така че човек, както днес го познаваме е едно двойно
същество Божествената същност и това, което се е развило
в течение на развитието след грахопадането, под влиянието
на тъмните сили. Но докато човек не е бил още озарен от
самосъзнанието, докато той от само себе си не може да
246
различава между доброто и злото, той постоянно ни показва
своята поранна природа, първичната си Божествена
природа през булото на това, което се е развило в течение
на слизането, под влиянието на тъмните сили. Това, което
у днешния човек е детско, съдържа един последен остатък
от онази същност, която човек е имал преди да попадне
под влиянието на тъмните сили. Ето защо днес ние имаме
пред себе си човека така, че различаваме в него една
детска част, наследство от Божественото начало и една
възрастна част, плод на развитие под влияние на тъмните
сили. Тази част проявява своето влияние още от началото на
зародиша. Така, щото в обикновения живот не може да се
прояви първо това, което е вродено в човека порано, преди
тъмните сили да се намесят в човешкия живот. Тази именно
детска, Божествена част трябва да се пробуди отново чрез
Христовата сила. Христовата сила трябва да се съедини
с това, което представя найдобрите детски Божествени
сили в човека. Христовата сила не може да се свърже
с произхождащото, което е родено след грехопадането.
Но тя трябва да се свърже с това, което е останало като
детска, младенческа природа от найдревни времена. Това
е найдоброто, него трябва Христовата сила Любовта
да възроди и изхождайки от там, да оплоди и възроди и
останалата част от човешкото същество. Тази идея Христос
изразява по следния начин: "Но между тях възникна спор,
кой от тях е найголям", т.е. кой е найподходящ да приеме
Христовия принцип в себе си. Но тъй като Исус знаеше
помислите на сърцето им, той взе едно дете, постави го пред
тях и каза: "Който приеме това дете в мое име, т.е който в
името на Христа се съедини с това, което е останало преди
грехопадането, той мене приема. Който приема мене, той
приема Този, който ме е изпратил", т.е. този, който е пратил
тази Божествена част в човека на земята.
Тук имаме подчертано великото значение на това,
което е останало детско в човешката природа и което
трябва да бъде отгледано и развито чрез съединението му
с Христовия принцип. Ние трябва да развием детското,
да го облагородим, за да можем чрез него да развием и
247
Влад Пашов
облагородим другите способности, които са се развили в

течение на инволюцията. В това отношение всеки човек
носи в себе си тази детска природа, повече или помалко
развита. Когато тази детска природа бъде пробудена, тя
става възприемчива за Христовия принцип, за Любовта,
става способна да се съедини с Христовия принцип. Обаче
силите, способностите, които се намират под влиянието на
тъмните сили, колкото издигнати и да са те, ако днес само
те действат в човека, те ще отхвърлят, ще охулят това,
което живее на земята като Христова сила, както Христос
представи това.
Христос казва: "Ново вино се налива в нови мехове и
стара дреха не се кърпи с нова кръпка". С това Христос
иска да каже, че трябва да се създадат нови форми, в които
да се влее новото, което влиза в света. С това той искал
да каже, че този начин на връзка с духовния свят, който е
съществувал досега е вече остарял и ако той иска в него да
влее новото, нищо няма да излезе. Затова е било необходима
една нова подготовка, за да се осъществи нещо повече от
това, което можеше Соломон и древните посветени от знака
на Йон. Ето защо съвременниците на Христос, книжниците
и фарисеите не можеха да разберат защо той сяда при
онези, които те считат за грешници. Затова той им казва:
"Ако бих възвестил това, което има да дава на човеците
по стария начин, ако на мястото на старата форма не бе
дошла една съвършено нова форма, аз бих сторил същото,
както когато някой би закърпил нова кръпка на стара дреха
или би взел ново вино и би го сложил в стари мехове. Но
това, което сега трябва да бъде дадено на човечеството и
което е нещо повече от знака на Соломон и знака на Йон,
т.е. от древното посвещение, то трябва да бъде изцяло в
нови мехове, в нови форми. И вие трябва да се подготвите
да разберете в новите форми новото благовестие, новото
изявление на духовния свят".
Онези, които бяха призвани да разберат това ново
благовестие, не са били избрани от онези, които бяха
подготвени в смисъла на старото учение, на старото
посвещение, но онези, които бяха минали през много
248
прераждания и въпреки това се показваха като прости хора,

като прости рибари, хора с детска природа, които можеха
да разберат новото чрез влялата се в тях сила на вярата.
Ето защо и пред тях трябваше да бъде поставено едно
знамение, което се разигра пред очите на всички. Това,
което хилядолетия наред се беше разигравало в храмовете
на мистериите под формата на минаването през мистичната
смърт, Христос трябваше да разиграе на великата арена
на световноисторическата сцена. Всичко, което ставаше
тайно във великите храмове на посвещението сега излезе
навън и застава като единствено събитие на Голгота. Пред
човечеството застана с пълна сила това, което иначе се
явяваше само пред посветените през три и половина дни, в
течение на които се е извършвало старото посвещение. Ето
защо този, който познаваше фактите, трябваше да опише
процеса на Голгота такъв, какъвто беше в действителност,
като превърнат исторически факт, като изнесе на арената
на световната история старото посвещение. Това, което в
миналото само малцина посветени са видели в храмовете
за посвещение, оставайки в течение на три и половина
дни в едно състояние, подобно на смърт, чрез което са се
убеждавали, че духовното винаги побеждава телесното, че
духовната част на човека принадлежи на духовния свят,
това трябваше сега да се разиграе веднъж пред очите на
всички. Така че, събитието на Голгота е едно посвещение,
пренесено на сцената на световната история.
21. ЛЮБОВТА, ВЯРАТА И

НАДЕЖДАТА КАТО ФАКТОРИ
ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКАТА
ДУША
Събитието на Голгота, с което се изнесе древното
посвещение на историческата сцена и което само по себе
си е едно посвещение пред очите на целия свят, не е
249
Влад Пашов
извършено само за онези, които по онова време бяха негови
свидетели, но за цялото човечество и това, което се разля
от смъртта на кръста, то се вля в цялото човечество. Един
подтик от нов духовен живот идва от капките кръв, които
на Голгота потекоха от раните на Исус Христос, вливайки
се в цялото човечество. Защото в човечеството трябваше
да се влее като сила това, което от другите основатели
на религии се бе вляло като мъдрост, като учение. Тази е
великата разлика между събитието на Голгота и учението
на другите основатели на религии.
За да бъде схванато това, което някога стана на Голгота
е необходимо едно разбиране подълбоко, отколкото
съществува днес. Онова, с което бе свързан физическия
човешки аз, когато започна земното развитие е кръвта.
Кръвта е външен израз на човешкия аз. Човеците все
повече и повече биха усилили своя аз и без идването на
Христа, но в такъв случай те биха навлезли в развитието на
един голям егоизъм, всеки би мислил само за себе си, без да
се интересува от другите. Хората бяха предпазени от това
чрез събитията на Голгота. Това, което започна, когато на
маслинената гора капките пот на Христа избиха, от кожата
му като кръв, трябваше да бъде продължено, като от раните
на Христа на Голгота изтече кръв. Това, което изтече тогава
като кръв, то е знакът на това, което като излишък на
човешкият егоизъм трябваше да бъде пожертвано.
Ето защо ние трябва да проникнем подълбоко жертвата
на Голгота. Обикновеното научно изследване няма да
намери в тази кръв нищо различно от всяка човешка кръв.
Обаче, според Окултната Наука тази кръв е съвсем друга.
Чрез излишната егоистична кръв хората биха загинали
в егоизма си, ако на Земята не бе слязла безграничната
Любов и не бе направила да изтече тази кръв. Кръвта,
която изтече на Голгота е примесена с безграничната
Любов и Окултната Наука намира, как тази безгранична
Любов прониква напълно кръвта, която изтече на Голгота.
И понеже евангелист Лука е поискал особено да опише
как безграничната Любов е дошла в света чрез Христа
Любовта, която трябва постепенно да изхвърли егоизма.
250
той си остава в тази роля докрай. Затова той ни описва как
и на кръста тази безгранична Любов се струи към Земята
и как прощава и там, където срещу нея се извършва най
ужасното нещо за физическия свят. Ето защо той ни описва
как от кръста на Голгота прозвучават думите, които са
израз на тази велика Любов прощението, когато срещу
Него е извършена найголямата жестокост. От кръста Исус
казва: "Отче, прости им, защото не знаят що вършат". За
прощение се моли Този, който там, на кръста на Голгота
извършва найвеликото дело от своята безгранична Любов
към онези, които Го разпнаха.
Още веднъж евангелистът се спира на въпроса
за силата на вярата. Трябва да бъде подчертано, че в
човешката природа има нещо, което може да се разлее от
нея и което е необходимо да съществува, за да откъсне
човека от сетивния свят, колкото и силно да е свързан с
него. Това е представено от двамата разбойници на кръста.
Единият няма тази вяра, с него въпросът е свършен. Обаче
другият има тази вяра като една слаба светлина, която
проблясва в духовния свят. Ето защо той не може да изгуби
връзката с духовното. Затова на него Христос казва: "Още
днес, понеже знаеш, че си свързан с духовния свят, ти ще
бъдеш с мене в рая". Така прозвуча от кръста Истината
за Вярата, Надеждата, наред с Любовта, описани ни от
Евангелието на Лука.
Ще завърша това изложение със следната мисъл
от Щайнер: "Когато човек е проникнат от онази Любов,
която бликаше от кръста на Голгота, той може да погледне
в бъдещето и да каже: На земята развитието трябва
постепенно да протече така, щото онова, което живее в мене
като Дух да преобрази цялото ми физическо съществуване.
Това, което е било преди грехопадането, принципът на Отца
и Духа, който ние приехме, ние постепенно ще го върнем
на принципа на Отца. Обаче ние трябва да направим
да бъде проникнат целия наш дух от Христовата Любов
и нашите ръце ще бъдат израз на това, което живее в
нашата душа като един ясен, бистър образ. Както нашите
ръце не са били създадени от нас, а от принципа на Отца,
251
Влад Пашов
така те ще бъдат преустроени от Христовия принцип и от

Любовта. И като минават хората през ред прераждания в
онова, което вършат, в техните външни тела ще се влее
това, което блика като духовна същност от тайната на
Голгота. Така, щото външният свят да бъде проникнат от
принципа на Любовта, от принципа на Христа. Хората ще
изпитат в бъдеще онзи Мир, който прозвуча от кръста на
Голгота и който води до найвисшата надежда в бъдеще
до идеала: Аз оставям да пребъде в мене Вярата, оставям
да пребъде в мене Любовта. Тогава Вярата и Любовта ще
заживеят в мене и аз ще зная, че когато са достатъчно
силни, те ще проникнат всичко външно. Тогава аз зная
също, че принципът на Отца в мене ще бъде проникнат
отвътре надеждата за бъдещето на човечеството ще се
прибави към Вярата и Любовта и хората ще разберат, че в
бъдеще трябва да придобият онова спокойствие и онзи мир,
и да кажат: Ако имаме само Вяра, ако имаме само Любов,
ние можем да се отдадем на надеждата, че това, което е в
нас от Христа постепенно ще премине във външния свят.
Тогава хората ще разберат думите, които звучат от кръста
като висок идеал: "Отче, в Твоите ръце предавам Духа си".
Така звучат думите на Любовта, Вярата и Надеждата от
кръста, според Евангелието на Лука там, където се описва
как Исус от Назарет, в душата на този Исус разделените по
рано духовни течения се сливат. Това, което е било дадено
някога на човечеството като Мъдрост, то се вля в него като
сила на душата, като висш идеал на Христа. И задачата
на човешката душа е да разбере все подобре и подобре
това, което ни се предава чрез един такъв документ, като
Евангелието на Лука, за да станат все поживи и поживи
в човешката душа дълбоко проникващите звуци, които
произлизат от трите думи, прозвучали от кръста на Голгота.
Когато благодарение на способностите, които хората ще
могат да развият в себе си чрез духовните истини, дадени
им от духовната наука, те ще чувстват, че от кръста звучи
не едно мъртво предание, а едно живо слово".
252
ЕВАНГЕЛИЕТО на ЙОАН Книга на Мъдростта
1. Общо за произхода и значението на Евангелието на Йоан 5
2. Учението за Словото 17
3. Седемте знамения стъпки в Пътя на ученика 36
1. Сватбата в Кана Галилейска 36
Общо за седемте знамения 42
3.2. Второто знамение изцелението на сина на царския
служител 47
3.3. Трето знамение "Дигни одъра си и ходи!" 48
3.4. Четвърто знамение нахранването на петте хиляди .. 51
3.5. Петото знамение ходенето по езерото 60
3.6. Шестото знамение проглеждане на сляпородения . 66
3.7. Седмо знамение възкресението на Лазар 69
4. Съдбата на света ликвидация на кармата 78
5. Тайната Вечеря 81
6. Предаване и съдене на Христа смърт и възкресение 88
7. Възкресението на Христа 91
ЕВАНГЕЛИЕТО на ЛУКА Книга на Любовта

1. Характер на Евангелието на Лука 103
2. Етерният Христос в Евангелието на Лука 111
3. Събитието в Палестинацентрално събитие в земното развитие. 115
4. Пролог на Евангелието на Лука 128
5. Пътят на живота на Исус Път на душата 129
6. Благовестията в Евангелието на Лука като окултни факти .... 130
7. Мисли на Христа, които са ясни окултни истини 151
8. Духовете познават Христа. Силата на Словото Христово 152
9. Притчите в Евангелието на Лука 161
10. Блаженствата в Евангелиетона Лука 169
11. Степените на пречистване на душата в Евангелието на Лука
степени на Пътя 175
12. Изцеленията на Христа ; 188
13. Царството Божие и Царството Небесно 189
14. Риболовът на Петър в Евангелието на Лука 191
15. Пътуването за ЕрусалимПътят на учението 194
16. Превръщане на вярата в знание 207
17. Езотеричното и екзотеричното в Евангелието на Лука 212
18. Второто идване на Христос 227
19. Значението на Христос за пробуждането на човешката д у ш а. 230
20. Христос и пробуждането на човешката душа 242
21. Любовта, Вярата и Надеждата като фактори за развитието на
човешката душа 249
253
Влад Пашов
Книга четвърта

Формат 3 2 / 8 4 / 1 0 8
П е ч а т н и коли: 15.88
ISBN: 9549071987 (т. 4)

Влад Пашов
Книга пета
ќ АВИР ќ
Шумен, 2 0 0 4 г.
на МАРКО
Книга на
Истината и Волята
" Ще познаете Истината и Истината ще

ви направи свободни"
Христос
Влад Пашов
1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО
НА МАРКО
Евангелист Марко е свързан с найразличните групи
на първичното християнство. Първичното християнско пре
дание казва, че евангелист Марко е бил ученик на Петър. В
Рим той дълго време е слушал проповедите на Петър и въз
основа на тях е написал своето Евангелие. Легендата казва,
че Марко е бил левит и че от Рим Петър го е пращал някол
ко пъти да проповядва Евангелието в Европа. Покъсно го
изпраща в Египет. От Александрия, където е бил неговият
главен център, провел двугодишна дейност в Петрополис, в
областта на старата Кирена, на северния бряг на Африка,
намираща се между Египет и Картаген. Накрая по заповед
на народа, по времето, когато в Рим Петър и Павел са по
несли мъченическа смърт, той бил убит в Александрия.
Евангелист Марко е същият Йоан Марк, който се спо
менава в Деянията на апостолите и в Посланията на апостол
Павел. Той е бил свързан и с Петър, и с Павел, и сътрудни
чил и с двамата. Той е син на Мария, сестрата на Варнава.
У тях са отсядали Павел и Варнава при тяхното пристигане
в Ерусалим. Там Марк се запознава с тях и те запалват у
него огъня на новото учение. В последствие той придружава
Павел и Варнава в тяхното пътешествие и проповеди.
Така Марк е ученик както на Петър, така и на Павел.
У Петър преобладава волевият елемент, който се предава
и на Марк. Неговото Евангелие е римско Евангелие, така,
както това на Лука е гръцко и това на Матей еврейско.
Евангелието на Марко е Евангелие на магическата воля. То
притежава онази форма, която му позволява да противопос
тави на магията на цезарите магията на Христа.
Както изживяването пред Дамаск на Павел премина
върху Лука и послужи като основа на неговото Евангелие,
така изживяването на Петдесятница на Петър премина
върху Марко. Петър увлича Марк във видението на онова
възвишено възпоменание и на вдъхновената воля.
4
Всяко Евангелие има като източник едно от великите съ
бития на първичното християнство. Възкресението на Лазар
е източникът на Евангелието на Йоан, слизането на Светия
Дух е източник на Евангелието на Марко. Евангелието на
Матей е плод на спокойното развитие на човешката душа,
което Матей е имал всред ордена на есеите. Събитието пред
Дамаск е източник на Евангелието на Лука.
Петър не е предал на Марко своя личен спомен, защото
в последната част на Голготската трагедия той е изпад
нал в душевен сън, а е предал на Марко своето вдъхнове
но видение. Също така важно е, че Марко създава своето
Евангелие в света на древната египетска храмова култура.
Волевите светове на Египет и Рим са, така да се каже, ку
мовете на Евангелието на Марко.
Евангелието на Марко е найкраткото и сбито Евангелие.
Но то не е кратко поради бедността, а поради богатството,
което съдържа в себе си. Неговата краткост показва една
мощна, волева концентрация. То показва помалко неща от
другите Евангелия, защото целта му не е да изрази мъд
ри мисли, а един импулс на сила. Затова Евангелието на
Марко е Евангелие на воля.
Стилът на Евангелието на Марко се характеризира с
много честата употреба на думата веднага на много малки
интервали, която предизвиква впечатлението на едно бързо
и бурно напредване в описанието.
Също така забележителна е първата дума, с която за
почва Евангелието, която е преведена с думата начало и на
гръцки значи архее. Според познавачите на гръцки език,
това е една от найсилните думи в него. Това е името на
онези духовни същества, които по чин стоят над арханге
лите и обикновено се наричат Духове на Личността, Духове
на Времето или Началства. Когато Евангелието на Марко
изговаря думата Евангелие, с това не трябва да се разбира
самото Евангелие като книга. Напротив, то означава едно
ново състояние на света, понеже в думата Евангелие се съ
държа думата ангел. Новото състояние на света се състои
в това, че между царството на човеците и това на ангелите
се създава една нова връзка, едно ново отношение. И това,
Влад Пашов
което книгатаЕвангелие ни описва, е настъпването на това
ново състояние на света. И така в действителност, първи
ят стих на Евангелието е едно величествено заглавие на
цялата книга, в кратки, сбити думи се разлива силата на
един импулс от космическите волеви светове на Духовете,
ръководители на епохата.
Цялото Евангелие на Марко не иска да бъде нищо дру
го, освен описание за навлизането на една Велика косми
ческа свръхземна воля в развитието на Земята и човечест
вото, и неговата първа дума архееначало може спокойно
да бъде преведена с думата импулс.
Марко, като премълчава за детството Исусово, с това
той показва, че за него не е важен човекътИсус от Назарет,
а е важно Божественокосмичното Същество, въплътено в
този човек. Той съвсем не възнамерява да пише биогра
фия на един човек. Той иска да опише Бога, станал човек,
чрез което ставане целият свят бива увлечен в едно ново
развитие. Единственият рождествен разказ, който привлича
неговото внимание, това е Кръщението в реката Йордан, за
щото то е едно събитие, чрез което в човека Исус се ражда
Христос. Докато Евангелията на Матей и Лука ни водят от
Исус към Христос, то Евангелието на Марко още от самото
начало е същинско Евангелие на Христос. Неговата тема
не е Син Человечески, а Син Божи. Той поглежда към оне
зи Висши същества ръководители на човечеството, които
са станали изцяло инструмент и съсъд на Сина Божи, на
Божествената творческа сила на всяко развитие.
И затова в никое друго Евангелие Христос не се явява
толкова много като маг, колкото у Марко. При изцеление
то на глухонемия Христос изговаря магическата м а т р и ч
на дума " хефата", а при възкресението на дъщерята на
Яир изговаря магическа формула: " Талита, куми". Тези
еврейски думи в гръцкия текст на Евангелието на м а р к о
носят нещо от настроението на египетската магия в себе
си, също както латинските думи, които се явяват на много
места в елинизирана форма, издават римския заден план на
Евангелието. Например пазачът, на когото Ирод заповядва
да отсече главата на Йоан Кръстител, се нарича спекула
6
тор, а монетата, която бедната вдовица пуска в Божията
каса, е назована по римски начин кодрант.
Евангелието на Марко е Евангелие на изгонването на
демоните. Тези изгонвания на демоните заемат тук много
повече място и дават повече тон на Евангелието, отколкото
в Евангелието на Матей. Зад и над изцеленията на Христа
стават видими битки на духовете.
Между трите Евангелия това на Марко има найизра
зен характер на свръхисторическо. То ни показва с извън
редно голяма яснота свръхсетивните сили на човека. Най
важен пример за това са думате, които Христос отправя
към бащата на болното момче в полите на планината на
Преображението: "Ако би могъл да вярваш! Всички неща са
възможни за този, който вярва." (9,23) Тези думи, които при
зовават човека към магията на обожествената воля, не се
съдържат в никое друго Евангелие, освен в това на Марко.
Особено характерно за начина на изложението в
Евангелието на Марко е повелята за мълчание, която тук
Христос винаги отправя към онези, които биват изцелявани
или които са били свидетели на тези изцеления. На всяка
крачка в Евангелието на Марко се среща такава повеля.
Това, което трябва да се разбира с тези повели за мълчани
ето, не може да бъде разбрано, ако останем в областта на
едно обикновено човешко разбиране. Тук не става дума да
бъдат скрити делата на Христос, но те трябва да действат
като дела и да не бъдат разредени до думи и мисли. Делата
са семе на развитието, а не думите.
В Евангелието на Марко е описано онова, което пре
минава над умовете и съзнанието на хората като силов
импулс и като семе на космическо ставане чрез Христа в
света. И когато постоянно чуваме, че хората не спазват за
поведта за мълчание, от това можем да разберем, че хората
не са били в състояние да приемат напълно космическата
Христова сила. Те разреждат тази космическа сила до едно
съдържание на човешката душа, като изказваха станалото
с думи, защото знаеха да говорят само на езика на Словото,
но не и на езика на мълчанието. Вярно е, че Евангелието
на Марко говори с човешки думи, но неговата краткост
7
Влад Пашов
и сбитост показват, че то е в състояние да говори с езика
на мълчанието, което е всъщност езикът на космическите
сили. Между думите, които са изговорени в Евангелието на
Марко, навсякъде съзвучи цял един свят от думи, които са
премълчани. Тези думи са именно истинската сила, която е
присъща на Евангелието на Марко.
Едно привидно малко противоречие, което съществува
между Евангелието на Марко и Евангелията на Матей и на
Лука, може да ни доведе до една друга страна на особеност
та на Марковото Евангелие. При изпращането на ученици
те, както при Матей, така и при Лука е казано, че не трябва
да вземат нищо със себе си из пътя и също да не носят
никакви обуща на краката си. Напротив, в Евангелието на
Марко се казва, че не трябва да вземат нищо със себе си,
освен тояга и обувки на краката си. Това не е случайно. В
отхвърлянето и на обущата в Евангелието на Матей и Лука
се съдържа изискването да се откъснем от това, което ни
свързва със Земята, и да се стремим към духовното. Това се
дължи на факта, че Евангелието на Матей и Лука започват
от земното, от детството Исусово и отиват към Христа. И
затова е този зов за освобождаване от земното. Евангелието
на Марко има обратно направление. То започва от равнище
то на Христос и показва как Христос напътства учениците
да не изгубват почвата под краката си с предадените им
свръхземни сили. Какво ползват всички свръхземни дарби
и сили, ако те не могат да бъдат пренесени и приложени в
света на волята и делата на физическия свят.
Евангелието на Марко не е богато на притчи. По от
ношение броя на притчите, то далеч не може да се мери
с Матей и още помалко с Лука. Обаче в притчите, кои
то Марко предава в своето Евангелие, се изразява цялата
същност на възгледа на Христос. Евангелието на Марко
съдържа четири притчи. Три от тях се намират една до дру
га в четвърта глава, а последната се намира в 12та глава.
Първите три Христос казва на народа в Галилея при брега
на морето. Последната Той отправя срещу своите против
ници в Юдея, в храма на Ерусалим. Първите три притчи
са притчи на посев. И трите говорят за зърното и семето.
Последната е притча на жътвата.
8
Трите притчи за посева на Марко са: притча за сеятеля,
притчата за саморастящото семе и притчата за синаповото
семе. Централната притча тука е втората, за саморастящото
семе. Върху нея, така да се каже, се спират останалите две.
Идеята на тази притча е, че един път посято, това семе
не изисква повече грижа от човека. То се развива от са
мосебе си. С това Марко насочва погледа ни към сферата,
където царува космическият растеж, който е повелик от
човека и към който човек не може да допринесе нищо, за
щото той се захранва от Висшите извори. Семето, което е
посято и расте от самосебе си и далеч над главите на хора
та, е Христовият импулс. Чрез Тайната на Голгота в Земята
е посято семето на едно космическо преобразование и раз
витие и Евангелието на Марко ни говори за това развитие,
което е напълно независимо от това, дали и доколко човек
го подпомага чрез своята воля. Според Марко същността на
религията не е поддържането на Преданието, а правилното
приемане и възрастване на един нов Импулс, на едно веч
но възобновяващо се Начало.
Особеното богатство на Евангелието на Марко се със
тои главно в три малки места: притчата за растящото от са
мосебе си семе е първото от тези три места. Второто място
е краткият разказ за изцелението на един сляп от Витсаида,
който е разказан накрая на двете нахранвания. При това
изцеление не става дума за едно чудно изцеление, а за един
процес на ставане, на развитие, който минава през степе
ни и етапи. Това е свойствено на Марка. Другото, което е
скрито в този разказ е, че изцеленият найпърво проглежда
в етерният свят и след това във физическия.
Третата и найзагадъчна част от особеното богатство
на Евангелието на Марко ние намираме в разказа за ула
вянето на Христа в Гетсимания. Когато гонителите хващат
Христа и учениците се разбягват, казва се, че го следвал
един момък, който бил облечен с бяла ленена дреха. Когато
гонителите се опитват да го хванат, той оставя в ръцете
им ленената си дреха и побягва гол. От него гонители
те задържат само дрехата. Смъртта на Христос не е като
смъртта на един обикновен човек в един единствен мо
9
мент. Както въплъщението на Христа в човека Исус при
Кръщението в реката Йордан, така и Неговото освобожда
ване от смъртта при събитията на страданията и тези на
Голгота, е една неимоверна голяма загадка. Отделянето на
Христовото Същество от човешката обвивка не става чак
при Разпятието, то започва порано и означава едно съз
нателно пожертване на Христовото Същество. Още самото
учредяване на Тайната Вечеря има своята сила в самораз
даването и разливането на Христовата душа. В Гетсимания
това отделяне напредва още повече, но към него се прибавя
и нещо друго: тялото, в което в течение на три години беше
обитавала свръхсилата на едно космическо Същество, зас
трашаваше да се раздроби преждевременно и беше необхо
дима една от найдълбоките борби в душата на Христа, за
да не остави смъртта да вземе надмощие. Смъртта не тряб
ва да дойде отвън чрез разрушението на тялото, а отвътре,
чрез пожертването на Духа. Следователно, в Гетсимания
Христос води борба, щото въпреки започнатото отделяне на
тялото. Неговата душа да бъде задържана в тялото, докато
бъде завършено делото. Когато гонителите Го хващат, тази
борба е вече издържана. Те именно Му помагат да остане
още в тялото. Но въпреки това Той не е вече Този. Когото
те искат да хванат. Процесът на отделянето е започнал.
Това. което държат в ръцете си. е един съсъд и една об
вивка. от която съдържанието е започнало вече да изчезва.
Гонителите държат в ръцете си дрехата, обаче Този. Който
беше облечен в дрехата, се изплъзва от тяхната власт. Това
вътрешно състояние на нещата се явява като духовни ви
дения пред душата на евангелиста в загадъчната сцена с
момъка, който побягва гол оттам. Както навсякъде в пър
вите три Евангелия, така особено в Евангелието на Марко,
в събитията на физическото поле се примесват свръхсе
тивни събития. В този младеж евангелистът иска да ни
покаже младия космически Христов импулс, който сега
вече започва да се отделя от Своето въплъщение в един
човек, за да се въплъти в цялото Битие на човечество и на
Земята. Понататък ни се обръща внимание, че в разказа
за Възкресението Евангелието на Марко не говори за един
ангел, както Матей, нито за два ангела, както Лука и Йоан.
а говори за един младеж, който става видим при гроба, об
лечен в бяла дреха. Това е същият младеж.
Цялото Евангелие на Марко се движи между две Тайни,
тези на въплътяването и на обезплътяването на Христовото
Същество. Тайната на въплътяването е изразено с разка
за за изкушението. Този разказ при Марко се състои от
едно единствено изречение. Той казва само следните думи:
"Веднага Духът Го отведе в пустинята и Той бе в пусти
нята четиридесет дни. и бе изкушаван от Сатаната. Беше
при животните и ангелите Му служеха" (1.13). Тук не ни
се описват опасностите за човешкото същество в техните
различни прояви, както го описват Матей и Лука. а из
питанието. което лежи само по себе си в човешкото би
тие. Човек стои между животното и ангела. Но тази среда
не може никога да бъде нещо спокойно, неподвижно. Тя
.може да бъде извоювана и утвърдена в непрестанна борба
за развитие. Щом тази борба спре. човекът потъва надолу
до животното. Човешкото достойнство се основава само в
непрестанно извоюваното равновесие. В това се проявява и
величието на Евангелието на Марко, че тук. където трябва
да бъде описано човекоставането на Христа, той намира
класическия израз на Тайната на човешкото битие. Когато
Христос става човек. Той изведнъж се намира в средата
между животното и ангела и заедно с всички други човеци
трябваше да издържа изпитанието на постоянно възобно
вяваното равновесие.
Както започва с Кръщението в реката Йордан, така
Евангелието на Марко завършва с едно кратко показва
не на Възнесението. Така се образува рамката, в която е
изложено цялото Евангелие. Евангелието на Марко изпък
ва със своята първична, собствена особеност в разказа за
Възнесението. Този разказ не е изложен богато и подробно.
Отново и тук имаме точно обратното. Обаче героичното,
волево победно тържество, което иначе изпъква в цялото
Евангелие на Марко, тук. в краткия разказ за Възнесението
достига до своя последен връх. Победата на Христа над
смъртта се състои в това. че точно сега Той се свързва със
Влад Пашов
земното битие, като Семе на една нова Вселена. Това е,
което Евангелието на Марко се стреми да опише.
Евангелието на Марко е проникнато от още една Тай
на Тайната на Йоан Кръстител. Както Съществото, Което
при Кръщението се въплъти в човека Исус от Назарет, едно
Възвишено космическо Същество, за което Учителят каз
ва, че е найвъзвишеното от йерархията на ангелите, така
и Йоан Кръстител е повече от човек. В него е въплътено
едно същество, което принадлежи на царството на ангели
те. Казано е в Писанието: "Ето, изпращам ангела Си пред
Тебе". Още с първите думи Евангелието на Марко започва
с надчовешкото равнище на ангелите. Ето защо у Марко
Йоан Кръстител не се явява като един проповедник. Той не
е проповедник на покаяние, както го описва Матей, нито
Учител на Пътя, какъвто го описва Лука. У Марко не на
мираме нито думите за секирата, която е поставена при
корена на дърветата, нито поучението, което дава на мита
рите и войниците. Тук Йоан изказва единствено думите за
повеликия от него. Когото той предхожда. Така че, важни
са не думите на Йоан, а неговото битие. То е свръхчовешко
и ни говори за стоящия още повисоко от него.
Една от найважните Тайни на Евангелието на Марко
е, че през цялото Евангелие се описва съдбата на същест
вото, което беше въплътено в Йоан Кръстител, независимо
от това дали името на Йоан се споменава, или не.
Въпреки, че Евангелието на Марко навсякъде говори
чрез събитията, които описва, и премълчаването, то все пак
описва някои сцени с такива подробности, както никое дру
го Евангелие. Тук трябва да причислим и разказа за обез
главяването на Кръстителя и неговото понататъшно дейс
твие в кръга на учениците Христови като невидим. Кръгът
на учениците е една общност, благодарение на това, че те
стават тяло на едно повисше същество, а това повисше
същество е душата на Йоан Кръстител. Той действа с тях и
чрез тях. Той се е свързал с тях като техен патрон, ръково
дител и като техен духовен помощник. Той по такъв начин
възкръсва в тях.
12
2. НОВОТО НАЧАЛО
Христос е едно Велико космично Същество, Което, за
да бъде разбрано, трябва да бъде разгледано от различни
гледища. Порано изтъкнах на основа на Евангелието, че
Христос е носител на Любовта, която найсилно е изразена
в Евангелието на Лука, че Христос е носител на Мъдростта,
която е найсилно изразена в Евангелието на Йоан и че
Христос е носител на Вечния Живот, който найсилно е
изразен в Евангелието на Матей. Понеже Истината в този
смисъл, в който тука я употребяваме, е синтез на Любовта
и Мъдростта, или с други думи е реализиране на Любовта
и Мъдростта, затова тя има отношение към волята. Тя е,
така да се каже, космичната, мировата Воля, която се про
явява чрез владеене на мировите сили. Затова казваме, че
Евангелието на Марко е Евангелие на Истината и Волята.
И в Писанието е казано: "Да се освети Името Божие, да
дойде Царството Божие и да бъде Волята Божия". Учителят
превежда тази мисъл по следния начин: Името Божие има
отношение към Любовта. Без Любовта човек не може да
освети Името Божие. Царството Божие и Неговата Правда
имат отношение към Мъдростта. Без Мъдростта човек не
може да влезе в Царството Божие. А Волята Божия има от
ношение към Истината. Без Истината човек не може да из
пълни Волята Божия, не може да служи на Бога. Затова и
Евангелието на Марко ни представя Христа като Същество
на Силата, Същество на Истината, Което провежда в жи
вота Си само Волята Божия. И затова в това Евангелие
Христос още отначало започва с действията, изцеляването,
а не с проповеди и поучения. Евангелието на Марко е сби
то, кратко, то не се разпростира в проповеди и поучения, но
се изявява в конкретни дела. А за да се изрази едно дело,
не са необходими много думи. Всичко в това Евангелие е
конкретно, ясно, сбито и силно.
Както и останалите Евангелия, Евангелието на Марко
ни описва събития и процеси от сетивния свят, примесени
с някои факти и процеси от свръхсетивния свят. Те са така
13
Влад Пашов
преплетени, че човек мъчно може да ги различи. И както и
другите Евангелия, така и Евангелието на Марко е плод на
едно откровение, на едно ясновидство, което му разкрива
Христос такъв, какъвто ни Го описва. Както казах порано,
той е бил ученик на Петър и след това се отделя от него, оти
ва в Александрия, където по това време е била на висотата
си неоплатоническата Мъдрост или така наречения езически
гносис. Там той се запознава с великите Тайни на Битието и
достига до ясновидство, с помощта на което, написва своето
Евангелие. В него ни представя Христа като едно Велико
космично Същество, Което чрез Своето слизане на земята
в тялото на Исус от Назарет дава нов, мощен импулс на
човешкото развитие. Този нов, мощен импулс поставя едно
ново начало, нова изходна база на човешкото развитие.
Затова Евангелието на Марко започва с думите " Начало
на благовестието на Исуса Христа, Сина Божии" . В
това изречение са скрити три загадки, които трябва да разро
шим, за да разберем Евангелието на Марко. Първата загадка
е за какво начало става въпрос? Втората загадка е какво
е това благовестие в това Евангелие? И третата загадка е
Исус Христос Божи Син? И още поинтересно е, че това
първо изречение на Марко е непосредствено свързано с ду
мите от книгата на пророк Исайя, който казва: "Ето, Аз изп
ращам пред лицето Ти ангела Си, който ще устрои Твоя път,
глас на едного, който вика в пустинята пригответе пътя за
Господа, прави направете пътеките за Него". Следователно
старото време, времето на пророците, което е изтекло, ни
говори за това, което ще дойде след изтичането на това старо
време и което ще постави началото на ново време, времето
на Евангелието на Исус Христос, Синът Божи. Пророкът ни
говори, че иде ново време, което се подготвя от Духовното ръ
ководство на човечеството, от Бога, Който казва: "Изпращам
ангела Си пред лицето Ти, който ще устрои Твоя път, глас на
едного, който вика в пустинята пригответе пътя за Господа,
прави направете пътеките за Него". В тези думи на пророка е
отговорено на първата загадка за какво начало става дума
за началото на новата епоха в развитието на човечеството,
когато иде Божият Син, Който ще кръщава с Дух Свят и
14
Огън. В това ново начало на човешкото развитие започват
да се изливат силите на духовния свят в земното развитие
чрез Христос, Който слиза на Земята. Космосът се намесва
активно в земното развитие, защото думата Евангелие значи
вест на ангелите за това, което има да стане в бъдеще. По
такъв начин ни се изяснява и втората загадка: какво нещо
е Евангелието. Йоан Кръстител от своя страна възвестява
идването на Христа с думите: "Подир мене идва Онзи, Който
е посилен от мене. Комуто не съм достоен да се наведа да
развържа ремъка на обущата Му. Аз ви кръщавам с вода, а
Той ще ви кръсти с Дух Свят".
А порано видяхме кой е Йоан Кръстител пророк Илия,
който иде сега да подготви пътя на Христа, да подготви
новото начало на човешкото развитие, в течение на което
ще се излеят силите на духовния свят за развитието на чо
вешката душа, за пробуждането на Божественото в нея, за
раждането на Аза в човешката душа. С това се влага едно
ново начало на човешкото развитие. Дотогава човешките
души са били силни, вследствие на връзката си с груповата
душа. Сега, в началото на новото време, когато се провеж
да Аза в човешката душа, човек постепенно се откъсва от
груповата душа и трябва да разчита на своите собствени
сили, които се развиват вътре в неговата душа. Затова се
случва, че хора, които в миналите си прераждания, когато
са били още във връзка с колективната душа на народа, са
били силни и мощни, в едно следващо прераждане, в нови
те времена, се явяват като обикновени хора, защото техните
вътрешни сили, техният Аз не е още укрепнал, за да изрази
своята мощ и способност. За това ново начало, в течение на
което ще укрепват силите на човешкия Аз под влияние на
силите, които носи Христовият импулс, говори Евангелието
на Марко. Това значи началото на Евангелието начало
на слизането на ДуховноБожествения свят, на възвише
ните Божествени същества върху човешката душа, които
ще организират силите на човешката душа и ще пробудят
в него ново съзнание, съзнанието на Аза. Този Божествен
импулс слиза през царството на възвишените същества и
навлиза в човечеството. И този нов импулс, който слиза от
15
ВладПашов
Божествения свят, разтърсва човешките души и найсилно
разтърсва найсилните. И Евангелието на Марко ни описва
именно това начало, началото на този Божествен импулс,
който продължава още и ще продължава и за в бъдеще да
действа, а не е само един моментен импулс. Това значи,
че Евангелието продължава. Това начало е поставено със
слизането на Христос на Земята и цялото развитие на чове
чеството е едно продължение на това начало.
След това следва Кръщението, което е описано по след
ния начин: "И като излезе веднага от водата видя, че се раз
тварят Небесата и че Духът като гълъб слизаше над Него. И
дойде глас от Небесата: Ти си Моят възлюбен Син. В Тебе
е Моето благоволение". Това е един процес на Посвещение,
при който Божественият Дух слиза и се вселява в тялото
на Исуса. Той е видял, че се разтварят Небесата и над Него
слиза Духът, но другите не са го видели. Това показва, че
неговото съзнание се е разширило, пробудило се е неговото
Божествено съзнание, за да приеме Духа, Който слиза от
горе. И Той чува глас: "Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е
Моето благоволение".
После се казва: "И веднага Духът Го закара в пусти
нята. И беше в пустинята четиридесет дни, изкушаван от
Сатаната; и беше със зверовете, и ангелите Му слугуваха".
Този разказ, както и цялото Евангелие на Марко, се отли
чава с една дълбока художествена композиция, чрез която
с няколко думи се предават велики идеи, велики образи.
Изкуството на художника е с малко думи, с малко линии
да даде един съвършен образ, да изрази една велика идея.
Същевременно в тази дълбока художествена композиция
са вложени много дълбоки окултни истини, за които е за
гатнато само с по еднадве думи, но са силно подчертани и
изпъкват с всичката си грандиозност и величие. Изразът е:
" И веднага Духът Го закара в пустинята". Коя е тази
пустиня? Пустинята е място на усамотение, на уединение.
Тази пустиня е човешката Азова вътрешност, където човек
е сам със себе си, откъснат от света. И там, в пустинята,
Той, Великият Учител на човечеството и Ръководител на
Космоса, е изкушаван от Сатаната. Тук пак с няколко думи
е казано толкова много, че може да се напише цяла книга
16
или наймалко една дълга статия. От окултната наука се
знае. че след грехопадението, силите па Черното братство
проникват в човешката душа или поправо в астралното
тяло, в което е облечена душата. И сега Христос, като слиза
в човешката душа. се среща с тези сили, които се опитват да
Го изкушават. Но Той е силен и мощен да се справи с тях,
и понататък се казва: " И беше със зверовете и ангелите
му служеха" .Тук пак с няколко думи е казано толкова
много, което може да направи само един велик художник,
един, който е проникнал дълбоко в Тайната на човешкото
битие. Тук се загатва, че човешката душа се намира между
животинското и ангелското начало в човека.
После се казва, че Йоан е предаден на властите и
Исус отива в Галилея, и започва да проповядва Божието
благовестие с думите: " Времето се изпълни и Божието
Царство наближи". Какво значи времето се изпълни?
Това значи, че старото време изтече и започва новото
време, новата епоха в човешкото развитие, която започва с
един нов импулс, с вестта, че Царството Божие наближава.
Новото време, новото начало се характеризира с наближа
ването на Царството Божие. А какво значи това? На друго
място се казва: "Царството Божие е вътре във вас". Кое е
това Царство Божие, вътре в човека? Това е пробуждането
на Божественото Начало в човека, което се изразява в най
слаба степен в раждането на Аза.
След това в Галилея призовава първите ученици
Андрей, Симон и Петър, Йоан и Яков Заведеев. Той ми
нава покрай тях и им казва: "Вървете след Мене и Аз ще
ви направя ловци на человеци". И те тръгват след Него,
което показва, че те са били подготвени за това. От други
те Евангелия се знае, че Андрей и Йоан са били ученици
на Йоан Кръстител, а вероятно и Петър и Яков, и той им
е казал кой е Исус и каква е Неговата мисия. Затова щом
ги повиква, те веднага тръгват след Него. С това е сложе
но началото на новите времена, на новия импулс, който
навлиза в човечеството. Този импулс с течение на вре
мето ще преобрази човечеството, като постепенно събуди
Божественото в него, и ще даде един нов облик на живота
17
Влад Пашов
3. ЗНАМЕНИЯТА ЕТАПИ В
НАВЛИЗАНЕТО НА НОВИЯ
ИМПУЛС В ЖИВОТА
3.1. Изгонването на нечистия дух
Когато един нов импулс влиза в живота, той навли

за последователно на етапи, тъй както изгрява Слънцето
найнапред леко се зазорява и после все повече се усил
ва светлината, докато се покаже и самото Слънце. В този
смисъл и знаменията, които ни описва Марко, ни показват
етапите на навлизането на Новия импулс в живота на чо
вечеството. Всяко знамение, при каквато и обстановка да е
извършено, има отношение към цялото човечество. С него
се внася една нова енергия в живота, прави се нещо, което
има отношение към цялото човечество.
Така от 21ви стих на първата глава се казва: "И дохожда
в Капернаум, и незабавно в съботата Исус влезе в синаго
гата и поучаваше. И те се чудеха на поучението Му, защото
ги поучаваше като един, който има власт, а не като книжни
ците". Тук ни е показано различието между един посветен,
в когото Духът говори, и един обикновен книжник, който
само от книгите е получил своето знание. Този, у когото
Духът говори, в неговото слово се чувства сила, мощ, живот.
Той дава нещо от себе си на слушателите и затова те чув
стват, че тук говори един, който има власт. Над какво има
власт? Той има власт да дава живот, той има власт да запо
вядва на духовете, които създават болестите, и с това отне
мат живота на хората. Той има власт над нечистите духове,
които обсебват хората и им причиняват хиляди страдания.
И понататък, от 23ти стих на първата глава се казва: "И
скоро след това се намираше в синагогата им човек, хванат
от нечист дух, който извика, думайки: "Остави ни Ти! Какво
имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни
погубиш? Познаваме Те кой си, Святий Божий". Тук е важ
18
19
но, че нечистите духове познават Христа, Който се проявява
чрез Исус, познават Неговата сила и власт, а хората около
Него не Го познават. И затова, щом Го вижда, нечистият
дух почва да вика, защото знае, че ще бъде изхвърлен от
човека. "Но Исус го смъмра, казвайки му: Млъкни и излез
от него. Тогава нечистият дух, като го сгърчи, изкрещя със
силен глас и излезе от него. И всички се чудеха, тъй щото
разискваха по между си, думайки: Що е това? Едно ново
учение! С власт заповядва на нечистите духове и те Му се
покоряват". Тук ясно е показано, че Исус само с присъстви
ето Си и с една дума изгонва нечистите духове от човека,
което показва, че Той разполага със знания и сила.
С това ни е показано, че със слизането на Христа на
Земята, Той внася една нова сила в човешкото развитие, ко
ято трябва да се справи с нечистите духове, които още при
грехопадението са овладяли човешката душа и спъват ней
ното развитие. С това първо знамение Христос въздейства,
дава импулс на всички човешки души да намерят сила в
себе си, като се опрат на Божественото, да изпъдят от себе
си нечистите духове, да скъсат връзката си с тях и да нап
равят връзка с Бога и със светлите Божествени същества,
за да поемат правилния път на своето развитие.
3.2. Треската на Петровата тъща

Понататък се говори за изцелението на Петровата
тъща, която страдала от треска. Във връзка с Евангелието
на Матей се спрях пообширно на треската на Петровата
тъща. Тук само ще припомня, че нейната болест е психичес
ка треска. Тя е под влиянието на природните стихии, чрез
които е във връзка с низшите духове. Христос прекъсва
тази й връзка и възстановява нормалното й състояние и тя
им прислужва, става и тя последовател на новото учение.
Така че, втората стъпка на Христа е да освободи хората от
влиянието на природните стихии, чрез които те са в една
полусъзнателна връзка с невидимия свят, по медиумичния
път. Христос прекъсва тази връзка, като иска да научи хо
Влад Пашов
рата да развият своите вътрешни сили, за да влязат в съз
нателна връзка с духовния и Божествения свят.
В 32 р и стих на първа глава се казва: "И когато се свече
ри, когато залезе слънцето, доведоха при Него всички бол
ни и хванати от бяс. И целият град се събра пред вратата.
И Той изцели мнозина, които страдаха от разни болести,
и изгони много бесове. И не позволяваше на бесовете да
говорят, понеже Го познаваха".
От описаното в първа глава се вижда, че още от нача
лото на Своята дейност Христос не проповядва, а действа,
излива силата Си върху човечеството, давайки начало на
един нов импулс, който трябва да обнови човечеството с
течение на времето и да го освободи от влиянието на не
чистите духове.
В 35ти стих на първа глава се казва: "На сутринта,
когато беше още тъмно, стана и излезе, и отиде в уеди
нено място и там се молеше". С това ни е показано, че и
Христос, макар и Бог въплътен в плът, имал нужда да се
моли. за да поддържа връзката Си с духовните сили, които
се изливат чрез Него върху човечеството. И Той се е молил
рано преди изгрев слънце, когато приливът на жизнена
енергия е найсилен. И ако Христос е правил това, толкова
повече ние трябва да го правим. И Учителят ни предаде
тази Тайна на ранното посрещане на Слънцето с молитва и
песни. А виждаме, че Исус го е практикувал и го е предал
на Своите ученици. Това е една практика на всички окул
тни школи на древността, както и на съвременните такива.
Знае се за Питагор и неговите ученици, че те с молитва и
песни са посрещали изгревите на Слънцето.
3.3. Изцелението на прокажения
В 40ти стих на първа глава е казано: "И дохожда при

Него един прокажен и Му се моли, коленичил пред Него,
казвайки: Ако искаш, можеш да ме очистиш. А Той се сми
ли, простре ръка и се допре до него, и му каза: Искам, бъди
очистен. И веднага проказата го остави и той си отиде."
20
Тук първо се вижда, че прокаженият имал вяра, че
Христос може да го излекува. И затова Той веднага се
съгласява и простира ръката Си, допирайки се до него, и
проказата го напуща. В древността е имало много учите
ли, които са лекували с допиране на ръцете си до болния,
чрез предаване на магнетизъм. Те са следвали специални
училища при Мистериите за лекари, като са лекували с
магнетизъм. Някои мислят, че и Христос е лекувал по
този начин. Може в някои случаи и Той да е използвал
този метод, но при лекуването при Христа е имало нещо
поспецифично. Той се е стремял да предизвика вътреш
ните сили на душата на болния, което става чрез вярата,
която болният има. Затова Той често казва " Да бъде спо
ред вярата ти". И тук ние виждаме, че прокаженият е
вярвал, че Исус може да го излекува. Тази вяра събужда
неговите вътрешни сили и само допирането на Христа,
който дава стимул на неговите сили, е достатъчно и той
е излекуван.
От друга страна проказата е болест на кръвта и по
казва слабост на Аза на човека, защото кръвта е свързана
с Аза. Следователно тя е болест, която показва, че кръв
та на човека, която е носител на Живота, е примесена с
чужди елементи, противодействащи на Живота. Затова
човек трябва да намери сили в себе си, в своята душа. за
да се справи с тези чужди елементи в кръвта си. А това
става чрез вярата. Значи човек трябва да повярва в своята
Божествена природа, че има сила в себе си да се справи с
вредните елементи в живота си.
С очистването на прокажения Христос дава импулс
на човешкия Аз, като укрепва неговите вътрешни сили.
Очиствайки прокажения, Христос стимулира енергиите на
Аза на човечеството да укрепне и да добие вяра в себе си.
Така че, след изгонването на бесовете на човека и чове
чеството, Христос въздейства върху Аза на човечеството,
за да го укрепи и така той да намери сили в себе си да
противодейства на всички елементи, вредни за живота и за
прогреса на човешката душа.
21
Влад Пашов
3.4. Изцеление на парализирания
От първи до пети стих на втора глава се описва, че

Исус бил вкъщи и много народ бил събран, че не могло
да се влезе при Него през вратата. В това време четирима
души носили един парализиран и понеже нямали възмож
ност да влязат през вратата от многото народ, разкрили
покрива на къщата и спуснали болния с постелката, на ко
ято лежал парализираният. От 5ти до 12ти стих се казва: "А
Исус, като видя вярата им, каза на парализирания: Синко,
прощават ти се греховете. А имаше там някои от книжни
ците, които седяха и размишляваха в сърцата си: Тоя защо
говори така? Той богохулства! Кой може да прощава грехо
ве, освен един Бог? Исус, като разбра веднага с Духа Си,
че така размишляват в себе си, рече им: Защо размишля
вате това в сърцата си? Кое е полесно да кажа: Прощават
ти се греховете или да река: Стани, дигни постелката си и
ходи! Но за да познаете, Че Човешкият Син има власт на
Земята да прощава грехове, (казва на парализирания): Тебе
казвам: Стани, дигни постелката си и иди у дома си. И той
стана, веднага дигна постелката, и излезе пред всичките;
така щото всички се зачудиха и славеха Бога, и думаха:
Никога не сме виждали такова нещо".
В целия този пасаж са скрити много дълбоки окултни
истини. Първо, у парализирания е тежко засегната нервна
та система, включително и някои от мозъчните центрове,
които са свързани с етерното тяло. С изцелението на пара
лизирания Христос възстановява здравословното състояние
на нервната система на човечеството, като внася в нея нова,
Божествена енергия, възстановявайки хармонията на етер
ното тяло, носител на Живота. В петия стих е казано: "А
Исус като видя вярата им, каза на парализирания: Синко,
прощават ти се греховете". Греховете са резултат на нару
шение на Божествените закони. Те са една морална болест,
която в случая напада нервната система. Христос като каз
22
ва " Прощават ти се греховете", премахва причината за
болестта и след това казва на болния "Синко, ти си вече
здрав. Стани и ходи!" В случая, за да се заеме Христос
да го лекува, причината за това е тяхната вяра, че Христос
има власт над болестите и може да им помогне. Значи,
тяхната вяра е предизвикала Христа да прояви Своята сила
и да внесе нова нервна енергия в организма на болния, и
той оздравява.
Понататък се казва, че книжниците роптаели против
това, че Исус казал "Прощават ти се греховете". И в
8ми стих се казва: "А Исус, като разбра веднага с Духа Си,
че така размишляват в сърцата си, рече им: Защо размиш
лявате така в сърцата си?" С това ясно е подчертано, че
Христос с ясновидски поглед прониква в сърцата на хората
и вижда какво мислят. Изразът " разбра с Духа Си" под
разбира видя с Духа Си, т.е. с духовните Си очи. На много
места е ясно подчертано, че Исус притежава ясновидството
и ред други още качества, които са достояние на Великите
посветени. Това е едно свидетелство, че Той е един Велик
посветен, Който е във връзка с Бога и в Когото Бог пребъд
ва и се проявява.
Фарисеите протестират, че Христос казва " Прощават
ти се греховете". Защото според тях само Бог, Който е
във висшия духовен свят, може да прощава грехове. Те не
могат да разберат, че Бог е слязъл в едно човешко тяло и
от вътрешността на човека Исус, от Неговата душа, къде
то обитава, казва " Синко, прощават ти се греховете".
Те не можаха да разберат че Бог сега действа отвътре в
човека. Това е именно характерното за новото време, че
Бог действа вече отвътре в човека, а не отвън. В миналото
Бог е действал от свръхестествения свят, но сега, в новото
време, Той започва да действа от вътрешността на човека,
от неговия Аз.
С това, което извърши с парализирания, Христос свърза
моралното с магнетичния начин на лечение и с това прави
преход от магнетичното лечение със силите на свръхестес
твения свят към лечение със силите, които излизат от дъл
23
Влад Пашов
бочината на човешката душа. Там сега е слязъл свръхестес
твеният свят, там сега обитава Бог, слязъл на Земята.
Както казах, в древността е имало лекари, които са
били подготвени в специални училища, ръководени от
Мистериите. Те получавали в своята власт сили, които са
действали чрез тях от духовния свят. Така щото тогавашните
лекари са били един вид медиуми на духовните сили. Чрез
своите медиумични способности те са пренасяли духовните
сили, до които са се издигали благодарение на това. че са
преминавали през лекарските училища на Мистериите. И
когато такъв един лекар е полагал ръката си върху даден
болен, от него са се изливали сили, които обаче не са били
негови, а това са били сили от духовния свят, на които той
е бил проводник. Той е бил като един канал за действане
то на духовните сили. И тогава, когато се е разказвало, че
някой бил излекуван по такъв начин, това не е изглеждало
като особено чудо за тогавашния човек. Така че, важното
не е било, че се е извършвало изцеление, но това, че се явил
Един, Който без да е минал през Мистериите, е могъл да
изцелява по такъв начин; че се е явил Един, Който е носил
в самото Си сърце, в самата Си душа силата, която се изли
вала през другите лекари от висшите светове; че тези сили
са станали лични, индивидуални сили. Затова трябваше да
бъде представен фактът, че е изминало старото време, ко
гато човек е бил медиум на природните сили и е дошло
едно ново време, когато тези сили ще действат отвътре, от
душата на човека. Че всичко, което трябва да бъде вършено
в бъдеще, трябва да бъде извършено чрез човешката душа,
в която живее Бог, Който се проявява в духовния свят.
Човешкият Аз става център на Божествените сили, които
действат на Земята. И на хората станало ясно, че сред тях
стои Един, Който върши от Себе Си това, което другите са
вършили с помощта на съществата, които живеят в духов
ния свят и чиито сили действат върху тях.
Така че. с изцелението на парализирания Христос дава
импулс на нервната система, респективно на мозъка, да
укрепне и да възстанови здравословното си състояние.
24
Следва призоваването на Левий Алфеев, другото име
на евангелист Матей, който поканва Исус с учениците Му
на обяд и заедно с тях присъстват и много митари и бир
ници. Книжниците, като виждат това, роптаят, щото те са
считали митарите и бирниците, които са на римска служба,
за грешници. А Исус им отговаря: "Здравите нямат нужда
от лекар, но болните. Не съм дошъл да призова праведните,
но грешниците на покаяние".
След това Исус изказва мисълта, че вехта дреха не се
кърпи с кръпка и че ново вино не се налива в стари мехове,
защото ще ги пукне, а ново вино се налива в нови мехове.
Старата дреха и старите мехове, това е старото човешко
съзнание, старото човешко разбиране, в което не може да
се влее новото учение, новия импулс, който влиза в света.
Трябва да се преобрази съзнанието на хората, да се изме
нят техните разбирания, за да могат да приемат новото,
за да могат да приемат новия импулс, който влиза в све
та. Новото вино е новата космична енергия, която Христос
носи и излива върху човечеството, за да може с течение на
времето да го преобрази и подмлади. Защото човечеството,
вследствие на първичния грях, е остаряло, изгубило е сво
ята младост, своята жизненост и свежест. И сега Христос,
с новата енергия, която внася в живота, с новия импулс,
който дава, иска да подмлади човечеството, като внася нова
жизнена струя в остарелия организъм на човечеството.
След това се говори, че като вървял Исус с учениците
Си през полето, където имало ниви с жито, учениците къса
ли класове и изяждали зрънцата, а било събота. Фарисеите
като видели това, започнали да роптаят и Христос им ка
зал: " Съботата е направена за човека, а не човек за
съботата. Така щото Човешкият Син е господар и на
съботата". Като се казва, че Човешкият Син е господар
и на съботата, Христос е подразбрал, че Той, като Дух на
Слънцето, е господар на енергиите на съботата, които са
енергии на Сатурн, и които противодействат на слънчевите
енергии на Живота, идващ от Слънцето. Това е подчертано
на много места в Евангелието.
25
Влад Пашов
3.5. Изцеление на човека с изсъх

налата ръка
В началото на трета глава се описва случката с изце

ляването на човека с изсъхналата ръка. Казано е: "И влезе
пак в синагогата; и там имаше человек с изсъхнала ръка. И
наблюдаваха Го, дали ще го издери в съботен ден, за да Го
обвинят. Той каза на човека с изсъхналата ръка: Изправи
се насред! Тогаз на тях казва: Позволено ли е да се прави
добро в съботен ден, или да се прави зло? Да се спаси ли
живот, или да се погуби? А те мълчаха. А като ги изгледа
с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцето им,
каза на човека: Простри ръката си. Той я простря; и ръката
му оздравя".
Човешката ръка е свързана с човешката воля, тя е из
раз на волята. Когато се казва, че човекът имал изсъхнала
ръка, с това се подразбира, че неговата воля била парали
зирана. И Христос като казва: " Простри ръката си", с
това апелира към силите на волята у самия човек. Те се
стимулират и с помощта на Христа възстановяват първо
началното състояние. И човек простира ръката си и вижда,
че ръката му оздравяла. С това Христос дава импулс на
волята на човечеството да се укрепи, за да може да върши
добро, а не зло. При разговора, който Христос има с фари
сеите, като ги пита позволено ли е човек да прави добро в
съботен ден или зло, пак има отношение към волята. Когато
човешката воля е в своето възходящо направление, когато
е под влияние на Божественото Начало, тя прави добро.
А когато нейните енергии имат низходящо направление,
човек прави зло. И затова Христос, давайки импулса за ук
репване на човешката воля, прави я да може тя да върши
добро. С това се укрепва вече и човешкия живот, защото
Доброто е основа на Живота.
От 10ти до 20ти стих на трета глава е казано: "Защото
беше изцелил мнозина, така, че онези, които страдаха от
26
язви, натискаха Го, за да се допрат до Него. И нечистите
духове, когато Го виждаха, падаха пред Него и викаха,
казвайки: Ти си Божи Син. Но Той строго им заръчваше
да Го не изявяват". Тук ясно е показано пак, че хората
познават Христа по делата Му, като ги изцелява, а нечис
тите духове Го познават, като Го виждат. Те виждат в Него
Божията сила и се плашат от нея. Но Той им забранява да
Го изявяват.
3.6. Призоваването на учениците
От 13ти до 19ти стих на трета глава се описва призо

ваването на учениците. Порано говорих за това, но тук е
дадено по особен начин, затова ще кажа няколко думи и за
него. В предния стих се описва, че около Него се е събрал
много народ. В 13ти стих се казва: "След това се възкачи
на хълма и повика при Себе Си онези, които си искаше; и
те отидоха при Него. И определи дванадесет души, за да
бъдат с Него, и за да ги изпраща да проповядват. И даде им
власт да изгонват бесове. Определи Симона, на когото даде
името Петър, Якова Заведеев, и Яковия брат Йоан, на които
даде името Воанергес, сиреч Синове на Гърма; и Андрея и
Филипа, Вартоломея и Матея; Тома и Якова Алфеев Тадея
и Симона Зилот, и Юда Искариотски, който Го и предаде."
Тук е изтъкнато, че Той е избрал дванадесетте от мно
жеството ученици, които са били събрани около Него и им
дава власт да изгонват бесове. Порано в една глава, кога
то говорех за степените на ученичеството, казах, че когато
ученикът дойде в петата степен, тогава той може вече да
заповядва на лошите духове, да ги изгонва, защото се е
справил с всички слабости в себе си, които са проводници
на тези духове. Значи учениците, които Христос избира,
са били наймалко на петата степен и затова Той им дава
власт да изгонват бесовете. И като се казва избра, това не
подразбира избиране по симпатия, а според степента на
тяхното развитие.
27
Влад Пашов
Друго важно тука е, че Той дава на някои от учени
ците, които понататък се очертават като найтесният кръг
ученици, специални имена. На Симон дава името Петър,
което значи Канара, Камък. А на Яков и Йоан дава име
то Синове на Гърма. Това не е случайно и произволно.
Камъкът е от земно естество и има отношение към елемен
та Земя, а Гърмът е от огнено естество и има отношение
към елемента Огън. И те при един случай искат да свалят
Огън от Небето. Чрез тези имена, които Христос им дава,
ни показва, че тези ученици са имали връзка с т.н. елемен
тален или етерен свят, който е първият надсетивен свят. Те
са били във връзка с него и са били господари на стихиите
и на духовете, които са свързани с тях. Това ни е посочено
с тези специални имена. Елементалният свят е съставен
от четири области, които древните са наричали с имената:
Земя, Вода, Въздух и Огън. А съвременната окултна наука
ги определя като четири етерни области светлинен етер,
топлинен етер, жизнен и химически етер. Този свят е насе
лен с множество същества, между които са и т.н. природни
духове, които са свързани със стихията и се използват от
черните магьосници за провеждане на различни явления
във физическия свят. Защото този елементален свят е част
от физическия свят.
При призоваването на учениците се казва, че Христос
се изкачил на хълма, т.е. на планината, на високо място и
повикал тези, които си искал. В окултните писания, когато
се говори за планина, за море, за къща, не се разбира само
физическите такива. Тези думи винаги имат окултно значе
ние. Това са различни състояния на съзнанието. На плани
ната Той избира дванадесетте и ги натоварва с една окул
тна задача. Тук имаме работа с едно окултно възпитание.
Преображението също става на планината, то също така е
окултно явление. А вкъщи Своите Му Го обвиняват за човек
не на Себе Си. А за морето се казва, че Христос ходи по
морето. Това са все окултни факти с голямо значение.
Тук между другото, за изяснение на горното, ще кажа,
че според окултната наука, и Учителят го потвърждава, на
планината има найблагоприятни условия за окултна рабо
28
та, да работи човек над себе си. Защото първо, на планината
атмосферата е почиста, така да се каже Небето е поблизо
до Земята, защото планините са обиталище на светли същес
тва и тъмните същества не се качват там, за да смущават
човека. Също така на морето има добри условия за окултна
работа, защото контактът с морето благоприятства проявле
нието на окултното виждане и приложението на окултните
сили. Найтрудно се проявяват окултните способности, ко
гато човек е у дома си, вкъщи. Когато човек е в къщи и се
занимава окултно, окръжаващите обикновено имат впечат
ление, че той не е на себе си. Затова за окултно обучение са
найподходящи усамотени планински места, на второ място
морето. А найнеудобен за окултна работа е градът.
Понататък следват забележителни неща. В 20ти и 21ви
стих е казано: "И дохожда в една къща. И пак се събра
народ, така щото те не можеха нито хляб да ядат. И Своите
Му, като чуха това, излязоха за да Го хванат, защото каз
ваха, че не е на Себе Си". Тук ни е показано какво отноше
ние са имали близките на Исус към Него и Неговото дело.
Считали са, че не е на Себе Си. Същото се случва със
всеки, който е в дома си и в средата на своите практикува
окултно възпитание. В повечето случаи те го считат за не
нормален, не на себе си човек и се стремят да му пречат,
да го вкарат " в правия път" на живота.
Понататък книжниците казват, че Той има Велзевул
и че изгонва бесовете с началника на бесовете. Тогава Той
им казва, че ако Той с помощта на Велзевул и Сатаната
изгонва бесовете, то Сатаната се е разделил против себе си,
дошъл е неговият край. И след това казва забележителните
думи: "Обаче, никой не може да влезе в къщата на силния
човек, да ограби покъщнината му, ако първо не върже сил
ния, и тогаз ще ограби къщата му". С това Той им казва,
че като изгонва бесовете, Той връзва Сатаната и тогава
изгонва неговите духове. Тук навсякъде е показано ясно,
че Христос воюва със силите на злото, които са заробили
човечеството и Той сега постепенно, като въздейства на
отделни хора, помага на цялото човечество, като укрепва
неговите вътрешни Божествени сили, за да могат хората да
29
Влад Пашов
се справят със силите на злото, които действат в тях. Без
помощта на Христа човечеството не би могло да се справи
с пристъпите на злото в живота. И понеже Го обвиняват, че
има бяс, Той казва: "Истина, истина ви казвам, че всички
грехове на човешкия род ще бъдат простени и всички хули,
с които биха богохулствали, но ако някой похули Светия
Дух, за него няма прошка до века, но е виновен за вечен
грях. Това рече Той, защото казваха, че има нечист дух".
Понататък се казва, че някой Му казал, че майка Му и
братята Му Го викали, но Той, като изгледал учениците Си,
казал: "Ето майка Ми и братята Ми. Защото, който върши
Волята Божия, той Ми е брат, сестра и майка".
За посветения, както и за окултния ученик, кръвните
връзки са без особено значение. За тях истински братя и
сестри са тези, които вършат Волята Божия и мислят като
тях. И затова в древността такива хора, които са били дос
тигнали известна степен на окултно развитие, са били на
ричани безотечественици, бездомци, защото те фактически
не принадлежат на никаква нация. Те са се издигнали над
народа и семейството и принадлежат на една Духовна об
щност, която изпълнява Волята Божия. И когато Христос
казва някъде, че " И лисиците си имат леговища и пти
ците небесни гнезда, но Син Человечески няма къде
глава да подслони", с това е изразил същата идея за без
домничеството, за безотечествеността на посветения.
В началото на 4та глава се казва, че седейки в ладия
край брега на езерото, понеже се бил събрал много народ,
дава притчата за сеятеля. И като завършва притчата, казва:
" Който има уши да слуша, нека слуша". И като оста
нал насаме с учениците Си, те Го попитали за притчата
и Той им казал: "На вас е дадено да познаете Тайната на
Царството Божие, а на ония, външните, всичко бива в прит
чи; тъй щото, гледащи да гледат и да не виждат, и слушащи
да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им
се простят греховете" (4,1112).
Тук ясно е показано, че учението на Христа има две
страни външна за народа и вътрешна за учениците. Така
че, имаме на една страна екзотеричното учение за широки
30
те народни маси, които слушат и не разбират какво слушат;
и езотеричното, вътрешно учение за учениците. Затова Той
казва: "На вас е дадено да познаете Тайната на Божието
Царство. На външните всичко бива в притчи". Тук под изра
за " Тайните на Царството Божие" се разбират Тайните
на вътрешните Божествени сили, които се намират в чо
вешката душа и чакат времето за своето проявление. Затова
е казано, че Царството Божие е вътре в нас.
След като изяснява притчата за сеятеля на учениците,
пак започва с притчата да обяснява идеята за Царството
Божие, като дава на народа различни идеи във формата на
образи. И обръщайки се към всички, казва: "Внимавайте
в това, което слушате. С каквато мярка мерите, с такава и
ще ви се отмери и ще ви се прибави". Тук ясно е показа
но как действа законът на кармата. Понататък казва едни
силни думи, които, ако се разберат в социално отношение,
са жестоки. Но те имат окултно значение и аз подробно се
спрях на тях в Евангелието на Матей. Той казва: "Защото,
който има, нему ще се даде, а който няма, ще му се отнеме
и това, което има". И след това започва да обяснява идеята
за Царството Божие с притчи. Тези, които имат, са окулт
ните ученици, които имат Светлина да разбират нещата и
разполагат с окултни сили. На такива ще се даде поголяма
Светлина и повече сила, защото те работят в това направле
ние. А които нямат, т.е. които нямат тази вътрешна Светлина
за разбиране на нещата, ще им се отнеме и това малкото,
което имат, защото малкото Светлина в случая обърква чо
века и събужда гордостта в него, че знае нещо. Затова на
такива ще се отнеме и това, което имат, за да не се заб
луждават да мислят, че са нещо. Защото, за да има човек
истинска Светлина, трябва да има смирение, да знае и да
разбира, че това, което има, не е негово, а е на Бога, Който
живее в него. И затова Христос често, като говори за такива
неща, казва: " Който има уши да слуша, нека слуша". И в
34ти стих на 4та глава се казва: "Без притчи не им говореше.
Но насаме обясняваше всичко на Своите ученици..."
Както виждаме от гореказаното, след като Исус събрал
около Себе Си много хора чрез знаменията, които извър
31
Влад Пашов
швал пред тях, и се изявил като Божествен пратеник, като
Велик Учител, Христос пристъпва понататък в провежда
нето на Своята работа. От множеството Свои слушатели
Той избира онези, които са готови за окултно обучение
и образува един езотеричен кръг, на който Той разкрива
Тайните на Царството Божие, т.е. посочва им пътищата и
методите, с които като работят, ще укрепят Божественото в
себе си и ще влязат във връзка с духовния и Божествения
свят. С други думи, Той открива Окултната школа, която не
е скрита вече някъде в усамотено място, а е всред кипежа
на живота. Учениците сега ще учат и работят в света, та
да се подготвят за апостоли, които да предадат учението на
света. Това е новата фаза на ученичеството, които методи и
Учителят прилага в наше време. Школата, която в миналото
е била уединена в планините, се пренася в света, в живота
и чрез това, което става в света и живота, учениците се
учат, като същевременно отделно им се дават специални
методи и наставления за вътрешна работа.
3.7. Укротяване на вятъра и морето
След пътуването по езерото с ладия, Христос е на зад

ния край на ладията, заспал. В това време се явява буря
и водата навлиза в ладията. Учениците се уплашват и Го
събуждат. "И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на
езерото: Млъкни! Утихни! И вятърът престана и настана
голяма тишина. И рече им: Защо се страхувате? Още ли
нямате вяра? И голям страх ги обзе. И те си казваха един
на друг: Кой е прочее Този, че и вятърът, и морето да Му
се подчиняват." (4,3540)
Тук имаме едно окултно явление Христос, въплъте
ният Логос, е в морето с ладия и се повдига буря. Бурята и
вятърът, бушуването на морето са резултат на природните
стихии, на природните духове. И Христос се обръща не към
механичния вятър, но към тези, които го произвеждат ду
ховете на вятъра и водата, и се казва: "И смъмра вятъра и
32
каза на морето: Млъкни!" Той говори на живи същества и
те Го слушат. Защото Той е господар на природните стихии,
на природните духове. Също ни е показано, че учениците
още не Го познават, не познават Неговата Божествена сила
и мощ, а Го имат още като един Учител, Който ги учи. С
укротяването на вятъра и морето ни е показано, че Христос
е господар на елементалния свят и че има власт над всички
сили на Природата. С това укротяване на вятъра Той иска
да покаже на човечеството, че с вяра в Божествените сили
в себе си хората могат да укротяват както външните бури и
вълнения, така и вътрешните бури, които бушуват в души
те на хората. Вярата в Божественото в себе си, това е пътят
за укротяване на бурите и вълненията в човека.
След като учениците са избрани за ученици и обра
зуват един езотеричен кръг, хора, на които се разкриват
Тайните на Царството Божие, с укротяването на морето
и на вятъра им е предаден първият окултен урок как да
укротяват бурите и ветровете както в Природата, така и в
самите тях. А това става, когато човек уповава, когато се
опре на Божественото в себе си, вярва в неговата мощ и
сила, в неговите Божествени възможности. Тук не става
въпрос за вярване, а за вяра.
3.8. Изгонване на нечистия дух от

този, който живее в гробищата
В 5та глава са ни предадени две важни знамения.
Първото знамение е изгонването на нечистия дух от чове
ка, който живее в гробищата, а второто знамение е изце
лението на дъщерята на Яир и жената с кръвотечението.
И в двете знамения са скрити дълбоки окултни истини,
както и в цялото Евангелие. В първото знамение Христос,
Който е слязъл от Божествения свят и е пълен със сила
и мощ, изпълващи цялото Му същество, се среща с един
човек, който е обсебен от нечисти духове. Духовете позна
ват Христа, докато хората гледат на Него като на обикно
33
Влад Пашов
вен човек. Нечистите духове, които Го посрещат, казват:
" Какво имаш Ти с нас, Исусе, Сине. на Всевишния Бог?
Заклеваме Те в Бога, недей ни мъчи". Исус го пита: "Как
ти е името?" То казва: " Легион ми е името, защото
сме мнозина". Тук се намираме пред една забележителна
среща. Христос се среща с тъмните сили на Земята, ко
ито са заробили човешките души. Обсебеният от легиона
духове е представител на човечеството, което е обсебено
от тъмните духове. С изгонването на тези духове от този
човек, Христос дава сила на всеки човек да направи същото
със себе си. С помощта на Христос, Който живее дълбоко
във всеки човек, той може да изгони бесовете в себе си и
да се освободи от тях. Докато преди това човек е бил силен
физически и безумен, след изпъждането на духовете става
кротък и умът му се намества, и в него се явява желание
да следва Христа. На Земята Христос е във война с тъмни
те сили, които Той е победил в духовните светове. И сега
Христос отива на Земята, на физическото поле, където се
води генералното сражение между Христа, представител на
светлите Божествени сили, и тъмните сили. Тази борба е
започнала още преди грехопадането. Тогава тъмните сили
победиха и взеха надмощие върху човека, вследствие на
което той изпадна в робството на греха. И сега Христос,
като ги изпъди от човечеството, ги праща в свинете ем
блема на животинското царство, които под тяхно влияние
се хвърлят в морето символ на нисшия или животинския
живот. С това Христос дава нов импулс на човешкото раз
витие, посочва на хората пътя, по който да се освободят от
робството на тъмните сили. При първото знамение Христос
изгонва един нечист дух, а при шестото знамение изгонва
легион. Това ни показва, че с все поголямото организиране
на Христовата сила в човечеството, тя ще срещне все пого
лямо съпротивление, докато дойде Голгота, където тъмните
сили, чрез предателството на Юда, приковават Христа на
кръста. Но те не знаеха, че с това Той влиза в тяхното царс
тво, разрушава затворите им, като освобождава човешките
души от техния плен.
34
3.9. Възкресението на дъщерята на

Яир и жената е кръвотечението
Във второто знамение са ни представени два женски

образа дъщерята на Яир, на дванадесет години, и жена
та, която страда от кръвотечение в продължение на два
надесет години. Разказът е предаден по следния начин в
Евангелието: "И дохожда един от началниците на синаго
гата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му
и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере
душа, моля Ти се да дойдеш и положиш ръка на нея, за
да оздравее и да живее". Тук на първо място е подчертана
вярата на бащата, че Исус може да излекува дъщеря му.
"И Той отиде _с него. И едно голямо множество следваха
подире Му и хората Го притиснаха. И една жена, която
бе имала кръвотечение дванадесет години и много беше
пострадала от множество лекари и беше иждивила целия
си имот, без да види някаква полза, а напротив, беше й ста
нало позле, като чу отзивите за Исус, дойде между народа
изотзад и се допре до дрехата Му. Защото си казваше: Ако
само се допра до дрехата Му, ще оздравея". И тук е под
чертано, че жената има вяра, че ако се допре до Него, ще
оздравее. "И начаса престана кръвотечението й и тя усети
в тялото си, че се изцери от болестта. И веднага Исус като
усети в Себе Си, че излезе от Него сила, обърна се всред
народа и каза: "Кой се допре до дрехата Ми?... А жената
уплашена и разтреперана, като знаеше за станалото, дойде
и падна пред Него и Му каза цялата истина. А Той й рече:
Дъще, твоята вяра те изцери. Иди си с мир и бъди здрава
от болестта си".
Сега сам Христос й казва, че благодарение на вярата тя
оздравяла. Тук стоим пред Тайната на Вярата. Тя вярва, че
ако се допре до дрехата Му, ще направи контакт със силите,
които изтичат от Него и ще оздравее. И Той почувствувал,
че излиза сила от Него. И макар, че другите хора отвсякъде
35
Влад Пашов
Го притискат без да имат вяра, Той не чувства, че излиза
сила от Него. Значи, за да действа върху нас космичната
сила, проявена чрез Христа, за да можем да я възприемем
направо от Природата и от Бога, трябва да имаме вяра, т.е.
да вярваме, че това, което искаме, става, а не да чакаме
да стане. Вярата седи в това, да видим реализирано това,
което искаме. Да го видим първо в съзнанието си, а след
това и физически.
Докато Той говорил с жената (това става по пътя за
дома на Яир), идват от дома на Яир и му казват: " Дъщеря
ти умря... А Исус, като дочу думите, му казва: Не бой
се, само вярвай". Тук пак Христос подчертава значението
на Вярата. След това Той взема със себе си Петър, Яков
и Йоан и отива в къщата на Яир, и като казва на всичкия
народ, който се е събрал да се оттегли, взема бащата и
майката и тримата ученици и влиза при болното момиче.
"И хвана детето за ръка и каза: Талита куми! Което значи:
Момиче, тебе казвам, стани! И момичето веднага стана и
ходеше, защото беше на дванадесет години. И веднага те се
смаяха твърде много. И заръча им никой да не научи това.
И заповяда да й дадат да яде".
Тук в лицето на двете жени ни са представени два про
тивоположни типа човешки души: жената с кръвотечени
ето страда от свръхизобилие на жизненост и на кръв, а
момичето страда от липсата на жизнена сила, затова уми
ра. Жената страда от дванадесет години и момичето е на
дванадесет годишна възраст. Това е едно указание за една
връзка между двете жени и техните болести. Момичето се
разболява и умира, защото в него не се събуждат майчинс
ките сили. Смъртта на майчинската утроба в случая се раз
простира върху цялото тяло. Обаче силите, които липсват на
момичето, тези сили притежава прекалено изобилие жената
с кръвотечението. Майчината кръв, липсата на която убива
момичето, преизобилства в жената с кръвотечението. Заедно
с момичето умира една част от бъдещето на човечество
то. Неговата смърт е едно обезплодяване на човечеството.
Изцелявайки момичето, Христос възстановява равновесието
между страдащата от кръвотечението жена и умрялото мо
36
миче и с това възстановява бъдещето на човечеството. Двете
жени са два вида човешки души, които, ако не се излекуват,
има опасност за бъдещето на човечеството.
При изцелението на дъщерята на Яир, Христос стои
между две групи по трима човека. От една страна са роди
телите на момичето и самото момиче трима роднини по
кръв. От друга страна стоят Петър, Яков и Йоан трима
роднини по дух. Христос, като седми, стои в средата и изго
варяйки тържествените думи: " Талита, куми!", възкресява
момичето. Така че, на страната на кръвното родство при
произнасянето на думите момичето оживява; на страната
на духовното родство външно нищо не остава. Христос не
случайно е взел трима ученици със себе си. Той не ги е
взел само за да им покаже какво ще направи, но е искал
да направи нещо с тях. Както външно възкресява момиче
то, девата, така и в тримата първи ученици той възкресява
девата и с това възкресява и човечеството. Защото в чове
чеството е умряло девственомайчиното, вечно женственото,
Божествената Любов. Отсега нататък тя отново ще оживее в
действието на апостолите. Учениците са направени носители
на вечно женствената, на Божествената Любов. Отсега на
татък те могат да действат между хората, носейки Живот.
* * *
В началото на 6 т а глава ни се разказва, че Исус отишъл

в Своя роден град и поучавал в синагогата. И хората се
чудели на Мъдростта Му, като си казвали: " Каква е даде
ната на Този Мъдрост и какви са тези велики дела,
извършени от ръцете Му". Те виждат Мъдростта Му и
делата Му, и се учудват на тях. Понеже гледат на Него
като на обикновен човек, израснал между тях, затова каз
ват: " Не е ли Той дърводелецът, синът на Мария, брат
на Якова, Йосия, на Юда и Симона? И сестрите Му не
са ли между нас?" А Исус им казва: "Никой пророк не е
без почит, освен в своята родина и между своите сродници,
и в своя си дом. И не можеше да извърши никакво велико
дело, освен дето положи ръцете Си на малцина болни и
37
Влад Пашов
ги изцери". Значи, те виждат в Него само един техен съг
ражданин и не вярват в Него. И тяхното неверие пречи на
проявите на Божествените сили, защото както порано из
тъкнах, Вярата е добър проводник на Божествените сили.
Понататък се говори за изпращането на ученици
те, двама по двама, да проповядват, като им дава власт
над нечистите духове и им дава съвети и правила, как да
се държат между народа, как да ходят. Това са правила
за окултните ученици. И в заключение на това се каз
ва: "Изгонваха много бесове и мнозина болни помазваха с
масло и ги изцеряваха".
В следващите стихове, от 14ти нататък се казва, че
Ирод, като чул за Исус, казвал, че това е Йоан Кръстител,
който е възкръснал от мъртвите и затова тези велики сили
действат чрез Него. От тези думи на Ирод се вижда, че
той бил запознат с Тайните на Възкресението, че кога
то човек добие Възкресение, започват да действат в него
мощни Божествени сили. Други казвали, че е Илия, други
пък, че е някой от старовременните пророци. Важното тук
е, че всички вярват, че тук действат Божествени сили, с
които Той извършва тези знамения. След това се говори
за обезглавяването на Йоан Кръстител и че учениците му
прибрали тялото му, и го положили в гроба. След това
учениците, които Исус изпратил да проповядват, се връ
щат и Той ги съветва да отидат на уединено място да си
починат. И в това време народът започва да се стича от
всички страни. И в 34ти стих се казва: "И Исус като изле
зе, видя едно голямо множество и смили се за тях. Понеже
бяха като овци, които нямат пастир; и почна да ги поучава
много неща". Тези думи са казани след смъртта на Йоан
Кръстител, който бил Учител на този народ. И сега, след
неговата смърт, те остават като стадо без пастир. Затова
Христос се смилил над тях и ги поучава. Йоан, който е
предтеча на Христа и който е изпратен да приготви пътя
пред Него, имаше за задача да подготви хората, да съз
даде една среда, в която Христос да може да работи. И
видяхме, че първите ученици на Христа са от учениците
на Йоан. И сега този народ, който се събрал, това са все
38
хора, които са кръстени от Йоан и са слушали неговото
слово. И сега, като останали без Учителя си, те се привли
чат към Христа, за Когото се говори, че е възкръсналият
Йоан или че е пророк Илия, или друг от старозаветните
пророци. Но Йоан, който е подготвил пътя за Христа, след
като е напуснал тялото си, пак е в средата на Христа като
дух. Той е, така да се каже, като аура, като групова душа
на апостолите. В случая той се явява като един невидим
асистент на Христос.
3.10. Нахранването на петте хиляди
За това знамение говорят и четирите Евангелия и аз

подробно се спрях на неговото окултно значение при раз
глеждането на Евангелието на Йоан, а също споменах и
при разглеждането на Евангелието на Матей. Сега ще кажа
само, че за Христос, който е Бог и праща всички живот
ворни сили от Слънцето към Земята, и произвежда всяко
растене и завързване на всички плодове и храни по Земята,
това умножаване на хлябовете е естествено явление. Когато
житното зърно падне в земята и израсте и даде плод триде
сет, шестдесет или сто зърна, коя сила прави това? Това са
силите на Слънцето, които са силите на Логоса, силите на
Христа, които струят по цялата Слънчева система и носят
Живот. Със същата тази сила, която е в Христа, Той ум
ножава хлябовете. Това е т.н. Закон на всемирното изоби
лие или както Учителят го нарича, Закон на Опуленс. Това
умножаване на хлябовете има и друго значение, духовно.
Защото Христос преди всичко е едно духовно явление, сляз
ло на Земята. Ние не трябва да гледаме на Христос само
като на едно физическо същество, но като един Божествен
Дух, слязъл на Земята. Неговата дейност не е ограничена
само в един определен, конкретен факт, а има отношение и
към миналото, и бъдещето на човечеството. Така че, жиз
нената сила, която се струи от Христа, е една жива храна и
бъдещето на човечеството.
39
Влад Пашов
3.11. Ходенето на Христа по водата
След нахранването на петте хиляди, след умножаването

на хлябовете, което в древни времена бяха направили както
Илия, така и Елисей, сега го прави Христос, следва ходенето
на Христа по морето. Това също е описано в Евангелието на
Йоан и аз също съм се спрял поподробно на него при раз
глеждането на това Евангелие. Тук само ще кажа, че това е
един окултен факт, който може да има две обяснения или
че Христос се е дематериализирал и ходел по водата с етер
ното Си тяло и, като стига при лодката и влиза вътре, се ма
териализира. И с Неговото пристигане утихва и вятърът, и
бурята. Друго обяснение е, че Христос, познавайки законите
на Природата, е обезвесил теглото Си, така да се каже, и
Той леко се е носил по вълните на езерото. Но както споме
нах и при разглеждане Евангелието на Йоан, Исус можеше
да действа чисто физически и когато не е с физическото Си
тяло. В такъв случай Той пак дематериализира тялото Си и
когато пожелае го материализира. В 51 в и стих е казано: "И
влезе при тях в ладията и вятърът утихна. И те много се
ужасиха в себе си, защото не бяха се вразумили от чудото
с хлябовете, и сърцето им беше закоравяло".
В началото на 7 м а глава се говори за разговора на Исус
с книжниците и фарисеите. Те се препират с Него, защо
Неговите ученици не вървят по преданието на старите.
Той им отговаря с думите на Исайя, като им казва: "Добре
е пророкувал за вас Исайя, лицемери, като е писал: Тези
люде Ме почитат с устата си, но сърцето им отстои далеч
от Мене. Обаче напразно Ме почитат, като проповядват за
учение человечески заповеди". И след това им отговаря, че
не това, което влиза в човека чрез храната го прави
нечист, но това, което излиза от човека, защото то
излиза от човешкото сърце. А това са злите помисли,
блудствата, кражбите, убийствата, прелюбодейства
та, користолюбие, нечестие, коварство, сладострас
тие, лукаво око, гордост, безумство. И казва: " Който
има уши да слуша, нека слуша".
40
3.12. Изгонване на беса от дъщерята

на елинката
След това го среща една жена, чиято малка дъщеря
имала нечист дух. Тя идва и пада пред нозете Му и Му
се моли да изгони беса от дъщеря й. Понеже майката била
елинка, Исус й рече: "Остави да се наситят децата; защото
не е прилично да се вземе хляба на децата и да се даде
на кученцата. А тя в отговор Му каза: Така Господи, но и
кученцата под трапезата ядат трохите, паднали от децата.
И рече й: За тая дума иди си; бесът излезе от дъщеря ти. И
като си отиде у дома, намери детето легнало на постелката,
и бесът излязъл".
Тук Исус изгонва беса, без да е видял момичето и без
да е направил или казал нещо, но казва:" За тези думи
иди си, бесът излезе от дъщеря ти". За смирението и
вярата, която е имала, Христос е изгонил беса от момичето.
Значи Той може да действа и от разстояние, но винаги в
тези, които искат да бъдат излекувани, трябва да има вяра
и смирение. Защото Вярата и Смирението са проводници,
чрез които действа Христовата сила. Вярата, Смирението,
както и всички добродетели, не са само думи и понятия,
но това са специални субстанции, които са проводници на
Христовата сила, която носи Живот и здраве. С този пример
ни е показано, че само онези ще се ползват от Христовата
сила, които имат Вяра и Смирение.
3.13. Изцеление на глухия и заекващ

човек
След това довеждат при Исус един глух и заекващ чо
век и Го молят да го излекува. "Исус като го отдели от на
рода насаме, вложи пръстите Си в ушите му и като плюна,
докосна се до езика му. И погледна към Небето, въздъхна
41
Влад Пашов
и му каза: Еффата, сиреч, отвори се. И ушите му се отво
риха и връзката на езика му се развърза и той говореше
чисто". След това им казва да не казват за това, но те го
разгласяват. При много случаи Исус казва да не казват за
станалото.
Тук имаме един случай на излекуване, когато от страна
на човека не е направено нищо. Тук Христос действа от
Себе Си, без болният да е проявил вяра или друго нещо.
Само по молба на народа да му помогне, Той му помага,
като влага пръстите Си в ушите му и като плюна, докосна
езика му и произнесе думата " еффата". Защо тук Христос
е активен и дава от Себе Си? С влагане на пръстите и с
плюнката Той предава от Себе Си сила, енергия, субстан
ция на болния, които веднага му помагат и го оздравяват.
Ушите и езикът са емблема и израз на разумността в
човека. С излекуването му Христос му възвръща способ
ността да говори разумно и свободно. Заекването и гъгне
нето показва, че липсва нещо на разумността на човека. С
излекуването на този глухоням човек, Христос въздейства
на разумността на човечеството, като й предава енергия, за
да може да се прояви и развие.
3.14. Нахранването на четирите

хиляди
В началото на 8 м а глава се говори за нахранването на

четирите хиляди. За това знамение говорих при разглеж
дането Евангелието на Йоан. Тук само ще цитирам както
е предадено от Марко. Народът три дни е стоял при Исус
и слушал словото Му в уединено място, където нямало
храна. Учениците Му казват, че има само седем хляба и
малко риба. Исус заповядва на народа да насяда и като
взел седемте хляба благодарил, разчупил ги и ги предал
на учениците да ги предадат на народа. А тези, които са
се хранили от този хляб, са били около четири хиляди. От
останалите къшеи събрали седем кошници.
42
Тук имаме едно знамение, което е станало физически
и което същевременно има отношение към човечеството от
епохата на Христа, Четвъртата културна епоха. Защото вся
ко физическо действие на Христа има преди всичко духо
вен характер и се отнася до цялото човечество. То действа
както в настоящето, така и в бъдещето както на хората,
които живеят в неговата епоха, така и на тези, които ще
живеят в бъдеще.
След това нахранване тръгват с ладия по езерото, но
учениците Му забравили да вземат хляб. Когато са в ладия
та, Исус казва: "Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеи
те и от кваса на Ирода". С това Той е искал да им каже, да
не се поддават на учението на фарисеите и иродиадите, т.е.
да не формализират учението, а да държат на духа на уче
нието, защото Духът е, който носи Живот. А учениците по
мислили, че им казва това, понеже не са взели хляб, затова
Той им казва: "Защо разисквате загдето нямате хляб? Още
ли не разбирате, нито разумявате? Окаменело ли е сърцето
ви? Като имате очи не виждате ли и като имате уши не
чувате ли, и не помните ли? Когато разчупих петте хляба
на петте хиляди, колко коша с къшеи дигнахте? Казват Му:
Дванадесет. И когато седемте хляба раздадох на четири хи
ляди. колко кошници с къшеи дигнахте? Казват му: Седем.
Казва им: Не разбирате ли още?"
Този разговор на Христа с учениците е залебежителен
и много важен. Христос иска да наведе учениците на ми
сълта, какви велики неща стават пред тях, че един нов им
пулс влиза в света, който ще преобрази света. Мисълта, че
Христос не държи на материалното нахранване на народа,
а на духовния импулс, който Той дава на човечеството, на
това Той иска да обърне внимание на учениците. Защото
Христос не е дошъл на Земята да прави чудеса, за да храни
хората, но Той е дошъл на Земята да даде един нов импулс
на човешкото развитие и всичко, каквото върши, има отно
шение към него. Да се вижда само материалната страна на
Христовите знамения, това е материалистично разбиране
на Евангелията.
43
Влад Пашов
3.15. Изцелението на слепия
Като дохождат във Витсаида, довеждат при Него един

слепец и молят Му се да се докосне до него. "И Той хвана
слепеца за ръка, изведе го вън от селото и като плюна на
очите му, положи на него ръка и го попита: Виждаш ли
нещо? И той като подигна очи, казва: Виждам човеците
като дървета, които ходят. После пак положи ръцете на
очите му и той втренчи очите си и оздраве, и виждаше
всичко ясно". Тук пак виждаме, че Христос излекува сле
пия чрез допиране до очите му. Хваща го за ръка и полага
ръката Си на очите му и той почва да вижда хората като
дървета, които ходят. Това показва, че преди да се отворят
физическите му очи, са отворени етерните очи и той вижда
хората като растения, които се движат. Защото ясновидецът
вижда човека в етерния свят като дърво, което се движи.
След второто допиране се отварят физическите му очи и
той вижда вече ясно. Интересно е също, че Христос го из
вежда вън от селото и там го лекува.
Очите на човека имат отношение към човешкото съз
нание. Във времето на Христа хората са били слепи по
отношение на великото, което става в света. С отварянето
очите на слепия Христос въздейства върху съзнанието на
цялото човечество. Съзнанието му постепенно се пробуж
да и започва постепенно да вижда великото и красивото,
което Христос извършва в света за човечеството. Учителят
казва, че с отваряне очите на слепия, Христос въздействал
върху съзнанието на цялото човечество. От този момент то
постепенно се пробужда за новото, за да може в бъдеще да
приеме учението и идеите на Христа.
3.16. Изцелението на немия и глухия
След слизането на Исус с тримата ученици от пла

нината на Преображението при другите ученици, завар
44
ват едно голямо множество от народ, което се препира с
учениците. Исус ги пита за какво се препират и един от
народа Му казва, че е довел сина си, който е ням и глух.
И където го прихване, тръшка го и той се запеня, скърца
със зъби и се вцепенява. И говорил на Неговите ученици
да изгонят беса, но те не могли. А Той в отговор им каза:
"О, роде невярващ, докога ще бъда с вас? Докога ще ви
търпя? Доведете го при Мене. И доведоха го при Него. И
като Го видя хванатият от беса, веднага духът го сгърчи
и той падна на земята, и валяше се запенен... Бащата каз
ва на Исуса: Ако можеш, стори нещо, смили се за нас и
помогни ни. А Исус му рече: Ако можеш повярва! Всичко
е възможно за този, който вярва. Веднага бащата извика,
казвайки: Вярвам, Господи, помогни на моето неверие. А
Исус като видя, че се стича народ, смъмра нечистия дух,
казвайки му: Душе неми и глухи, Аз ти заповядвам, излез
от него и да не влезеш вече в него. И духът като изпищя
и го сгърчи силно, излезе. Детето стана като мъртво, така
щото болшинството думаха, че е умряло. Но Исус го хвана
за ръката и го дигна, и то стана".
Тук имаме едно момче, хванато от бяс, което го пра
ви нямо и глухо. Това е вторият пример за изцеление на
глухоням. При първия случай той само заекваше, а сега е
напълно глух и ням. Когато бащата се моли на Исус да му
помогне, Той му казва: "Ако можеш да повярваш! Всичко
е възможно за този, който вярва". Бащата казва: "Вярвам,
Господи, помогни на моето неверие". Значи при всяко ле
куване и изгонване на бесове преди всичко човек трябва
да повярва, че това, което иска, ще стане. Пак повтарям, че
Вярата е един канал, един път, по който протича Христовата
сила на Любовта. Христос се обръща към нечистия дух и
му казва: "Душе неми и глухи, Аз ти заповядвам, излез от
него и да не влезеш вече в него". Христос изгонва бесовете
и нечистите духове, понеже е посилен от тях и те се под
чиняват на Неговата воля. С изказването, което прави при
всеки даден случай, той проектира сили, които въздействат
на духа и го заставят да излезе. Това се вижда от примера,
където някой искал в името на Исус и на Павел да изгони
45
Влад Пашов
един дух, но той му казал: "И Исуса познавам, и Павла

познавам, но ти кой си не те познавам" и се нахвърлил вър
ху него, и го набил. Това показва, че този не е имал нито
знание, нито сила, за да въздейства на духа да излезе.
С това излекуване Христос възвръща способностите на
момчето да говори разумно и да чува добре. По такъв на
чин Той възстановява неговата разумност, която се проя
вява чрез говора, който пък се възприема от ушите. Когато
човек няма разумност, той нито може да говори, нито може
да слуша. Защото слушането тук е употребено в смисъл на
разбиране. Защото Христос често казва: "Който има уши
да слуша, нека слуша". Ушите са емблема на Мъдростта,
на Висшата разумност в човека, чрез която човек разбира
нещата, разбира Живота.
В 28 м и стих се казва: "Когато влезе в къщи, учениците
Го попитаха насаме, защо ние не можахме да го изгоним.
Изразът когато влезе в къщи се среща много често във
всички Евангелия. Това не е само една изразна фраза, а
има своето място и значение. Казва се също: " И излезе от
къщи и отиде на морето". Или: " Излезе от морето и
отиде на сушата". Или: " Отиде на планината, качи се
на хълма да се помоли" и пр. Това са все състояния, по
ложения на съзнанието, през които минава човек в пътя на
своето развитие. Но на това няма да се спирам сега, само
обръщам внимание, че това са изрази, които крият дълбок
смисъл. Христос отговаря на учениците защо не са могли
да изпъдят този дух. "И каза им: Този род от нищо не може
да излезе, освен от молитва и пост". Но ние виждаме в слу
чая, че Христос не направи молитва, както това обикновено
се разбира, но просто заповяда на духа изказа една ма
гическа формула с власт и сила, като каза: " Душе неми и
глухи, Аз ти заповядвам". Това ни пояснява, че когато се
говори за молитва в окултен смисъл на думата, подразбира
се човек да има знание да привлече Божествената сила
и да я насочи към определена цел. Затова Христос казва:
" Всичко е възможно за този, който вярва". Това значи,
че когато човек се моли за нещо, той трябва да си предс
тави, че това е вече станало и да няма никакво съмнение.
46
никакво двоумение в него дали ще стане или няма да стане.
В този момент човек трябва да е концентриран, за да може
да стане проводник на Божествената, на окултната сила,
която ще извърши това, което желае.
След това се казва, че Той пак говори на учениците, че
трябва да бъде предаден в ръцете на човеците и те ще Го
убият, и след като Го убият, след три дни ще възкръсне.
Само в тази глава на два пъти се говори за това. Това не е
случайно, то има свой дълбок смисъл. С това Христос иска
да наведе учениците на мисълта за Неговата мисия и иска
да ги подготви, да ги направи един вид съучастници във
Великото дело, за което е дошъл на Земята. В 30ти стих е
казано: "И като излезе оттам, минаха през Галилея. И Той
искаше никой да не узнае за това, защото учеше учениците
Си, като им казваше: Човешкият Син ще бъде предаден в
ръцете на човеците, ще Го убият и след като Го убият, по
дир три дни Той ще възкръсне". Значи Исус е провеждал
специално обучение на учениците, подготвял ги е да разбе
рат това, което предстои да се извърши в света. "Но те не
разбраха думите и бояха се да Го попитат".
В тридесет и трети стих пак се казва: "Когато влязоха
в къщи, попита ги: Какво разисквахте по пътя"? Този израз
има дълбоко окултно значение. Тук пак става въпрос за е
къщи и за по пътя. И понеже те се препирали кой между
тях е поголям, затова мълчали. И той, без да получи отго
вор от тях, им отговаря: "Който иска да бъде пръв. ще бъде
от всички последен и на всички служител". Това е положе
нието на ученика за света. Това е казано много ясно, за да
няма нужда от разяснения.
Понататък се казва: "Тогава взе едно детенце и го пос
тави посред тях и като го прегърна, рече им: Който приеме
едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема. И който
приема Мене, приема не Мене, но Този, Който Ме е пра
тил". Малкото дете в случая е само емблема на младия,
на Христовия импулс, който навлиза в света. Това е съ
буждащият се Аз в човека, чрез когото ще се изяви новият
Христов импулс.
47
Влад Пашов
Понататък Христос продължава: "Който съблазнява
едного от тези малките, скромните, които вярват в Мене, за
него би било подобре да се окачи голям воденичен камък
на врата му и да бъде хвърлен в морето". Тези малките,
скромните, това е пак слабият човешки аз, това е младият
Христов импулс, който навлиза в живота. Който съблазни,
т.е. който даде крива посока на развитието на Аза, който
даде криво направление на новия импулс, т.е. който го на
сочи в левия път, в кривия път, за него е подобре да бъде
хвърлен в морето с воденичен камък на врата. Това се от
нася до всички самозвани учители и ръководители, които
дават крива насока на човешката душа, вследствие на което
я отклоняват от правилния път на нейното развитие.
След това Христос изрежда: "Ако ръката те съблазни,
отсечи я; ако ногата те съблазни, отсечи я. И ако окото
те съблазни, извади го". Това са все окултни изрази, кои
то трябва да се разбират правилно. Ръката е емблема на
човешката воля. Значи ако волята на човека е насочена в
крива посока, човек не трябва да я следва, защото ще отиде
в ада. Ногата е символ на човешките добродетели. Ако доб
родетелта в човека е лицемерна, човек трябва да я изхвърли
от себе си, да я отсече, защото с фалшиви добродетели пак
ще отиде в ада, т.е. ще влезе в левия път, който не води към
Вечен Живот, но към смърт. Найпосле окото е емблема на
Истината. Ако човек има едно разбиране за живота, което
ще го заведе в кривия път на живота, подобре да се откаже
от това разбиране, като го извади от себе си.
В заключение на всяка от горните мисли Христос казва
едно изречение, което е също окултен израз и може да се
разбере само в светлината на окултната наука. То е следно
то: "Дето червеят им не умира и огънят не угасва" и заклю
чава: "Защото всеки ще се осоли с Огън и всяка жертва ще
се осоли със Сол. Добро нещо е Солта, но ако Солта остане
безсолна, с какво ще я подправите? Имайте Сол в себе си
и Мир имайте помежду си". Целият този израз е окултен.
Учителят в една беседа от Трета серия се е спрял на тази
мисъл за Солта, в беседата под заглавие "Солта". Там Той
изтъква, че Солта, това е жизнената сила, която прави чо
48
вешкия организъм жив и здрав. Това са силите на етерното
тяло, което е носител на живота на физическото тяло.
3.17. Изцеление на слепия просяк
В края на 10та глава се разказва за изцеляването на сле

пия просяк. Преди да се спра на това изцеляване ще се спра
на други идеи и мисли, които Христос изказва в тази глава.
В началото на главата се казва, че фарисеите Го питат
по въпроса за развода. Той ги пита какво е казал Мойсей.
Те казват, че Мойсей е казал мъжът да напише разводно
писмо и с това е разведен. А Исус им казва, че Мойсей е
дал тази заповед заради тяхното жестокосърдечие. И по
нататък развива идеята, че мъжът и жената са двете страни
на човека, двата принципа на човека. "И двамата ще бъдат
една плът, така че не са вече двама, а една плът. И тъй
онова, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва". Бог е
съчетал двата принципа в човека Духът и душата, умът и
сърцето и човек не трябва да ги разделя. Това е смисълът
на този Христов разговор. Той има и свое външно значение
по отношение на мъжа и жената.
След това по повод на това, че му довеждат деца,
Христос казва: "Не ги възпирайте, защото на такива е
Царството Божие. Истина ви казвам: Който не приеме
Божието Царство като дете, той никак няма да влезе в него".
Смисълът на тази мисъл е, че човек трябва да има устремът
на детето, да бъде чистосърдечен и младостта да пулсира в
него. А това са качества на пробуждащото се Божествено
Начало, него Христос оприличава на дете. Защото всичко
преходно е символ на една духовна реалност. С това бла
гословение, което Христос отправя към децата, Той благос
лавя Божественото дете в човека и човечеството, и му дава
нов импулс за развитие. Децата, за които говори Христос,
това е новият Божествен импулс, който влиза в света. Той
е, който води към Божието Царство. Защото на друго място
Той казва: "Само онзи ще възлезе на Небето, който е слязъл
от Небето".
49
Влад Пашов
Понататък се казва, че при Христос дошъл някой си
знатен, който коленичил пред Него и Му казал: "Учителю
благи, какво да сторя, за да наследя Вечен Живот? А Исус
му рече: "Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен
Бог". Христос му казва, че знае заповедите и като ги изпъл
нява, ще наследи Вечен Живот. Човекът отговаря, че всички
тези правила, които са известни, е спазвал в живота си.
Тогава Христос му казва: "Едно ти недостига; иди, продай
все що имаш и дай на сиромасите, и ще имаш съкровище на
Небето, и дойди и Ме последвай". Той, понеже бил богат, се
отдалечил наскърбен. Тогава Исус казва на учениците Си:
"Колко мъчно ще влязат в Божието Царство онези, които
имат богатство. Полесно е камила да мине през иглени
уши, отколкото богат да влезе в Царството Божие". Тук не
става въпрос за физическо богатство, но въобще за богатство
физическо, интелектуално и духовно, което човек използва
само за себе си. А Христос казва, че трябва да го сподели
със сиромасите, т.е. тези, които нямат такова богатство.
"Петър почна да Му казва: Ето, ние оставихме всичко
и Те последвахме. Исус казва: Истина ви казвам: Няма
човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или
майка, или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради
благовестието, и да не получи стократно сега, в настоящето
време къщи и братя, и сестри, и майка, и чада, и ниви, заед
но с гонения, а в идещия свят Вечен Живот. Обаче мнозина
първи ще бъдат последни, а последните първи".
Тук е изказана мисълта, че когато човек се посвети в
служене на Великото в света и се отрече от всички земни
работи и отношения, той ще получи всичко стократно още
в настоящия живот и Вечен Живот в новия свят, който
иде. Така в общи линии е даден Пътя на окултния ученик.
Като казва Христос заради Мене, с това подразбира за
ради Божественото, Което е скрито във всеки човек.
Ако човек се откаже от преходното, той ще даде условия на
Вечното, Божественото да се развие в него, а То е носител
на изобилен Живот и блага.
Исус пак се връща на това, което предстои да стане,
като казва: "И като събра пак дванадесетте, почна да им
50
казва това, което щеше да Го сполети, като рече: Ето, ние
влизаме в Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на
главните свещеници и на книжниците, и те като Го осъдят
на смърт, ще Го предадат на езичниците. И ще Му се по
ругаят, ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият, и след
три дни ще възкръсне". Това показва с каква настойчивост
Христос иска да пробуди съзнанието на учениците да раз
берат значението на това, което става в света, да разберат,
че е настанало ново време, че старото време е изтекло и в
света навлиза нещо ново; навлиза един нов импулс, който
за да проникне в света, трябва да премине през Смъртта и
Възкресението.
Понататък се разказва за желанието на братята
Заведееви да седнат един отляво и един отдясно на Христа,
но Той им отговаря, че това не зависи от Него, а ще бъде
дадено на онези, за които е* било приготвено. И понеже
другите ученици негодуват от това, Исус се обръща към
всички и казва: "Вие знаете, че онези, които се считат за
управители на народите, господстват над тях и големците
им властват над тях. Но между вас не е така, а който иска
да остане големец между вас, ще бъде слуга на всички.
Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат,
но да служи, да даде живота Си откуп за мнозина".
С тази мисъл Христос показва какви трябва да бъдат
отношенията между тези, които са тръгнали в Божествения
Път, които искат да събудят Божественият Живот в себе
си, които искат да придобият Вечния Живот. В този Живот
отношенията са съвършено различни от сега съществува
щите. С изказването на тази мисъл Христос дава импулс
за развитие на новите отношения, които трябва да се ус
тановят в бъдеще в новото общество, в новия свят, който
постепенно навлиза в света. Защото с всяка мисъл, която
изказва, с всяко действие, което прави, Христос действа
върху цялото човечество в процеса на неговото развитие.
Това е така, защото Христос е Духът на цялото човечество
и с изказванията и с действията Си Той постепенно проник
ва в живота на човечеството, което е Негово тяло. С това
Христос постепенно се въплътява в човечеството.
51
Влад Пашов
В края на главата се казва, че Христос се среща със

слепия просяк, който иска да бъде излекуван. Слепият, като
чува, че Исус иде, започва да вика: " Исусе, сине Давидов,
смили се над мене!" Това го повтаря два пъти. Това по
казва, че той е знаел, че Исус върви по линията на Давида.
И като отива при Исуса, Той му казва: " Какво искаш да
ти сторя?" Слепецът Му рече: " Учителю, да прогледам
А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те изцери. И
той веднага прогледна и тръгна подир Него по пътя."
Това е второто отваряне очи на слепец. Но и тук Христос
казва, че вярата, която е имал. го излекува. Вярата е ка
нал, по който протича Божествената енергия, която носи
Живот. С отварянето очите на слепия Христос даде импулс
за пробуждане на човешкото съзнание, което да този мо
мент било сляпо.
4. КОЙ СЪМ АЗ?
Тук ще кажа няколко думи за един важен момент в

Евангелието, когато учениците познават в Своя Учител
Исус Христос. В 27 м и стих на 8 м а глава се казва: "По пътя
попита учениците Си, като им каза: Според както каз
ват хората, кой съм Аз?" Самият въпрос е много важен.
Учителят пита учениците Си кой е Той, според както хо
рата казват. Това е един важен въпрос към учениците, да
разберат кой е техният Учител. Да Го познаят не само като
човек, който ходи с тях по Земята, но и като Божествено
Същество, слязло от безкрайните висини на Космоса на
Земята, за да внесе един нов импулс в живота на чове
чеството. "А те в отговор Му казаха: Според едни си Йоан
Кръстител, според други Илия, а според трети един от
пророците". Това е мнението на различните категории хора.
"Тогаз ги попита: Но според както вие казвате, кой съм
Аз? Петър в отговор Му каза: Ти си Христос. И заръча им
никому Да не казват за Него".
В Пътя на развитие пред ученика ще бъде поставен
въпросът да познае своя Учител. И от правилния отговор
52
ще зависи и неговото понататъшно развитие. Тук Петър
отговаря за всички ученици. И отговорът му идва спон
танно. В другите Евангелия е казано, че в отговор на това
Христос му казва: "Блажен си, Петре, плът и кръв не са ти
открили това, но Отец Ми, Който е на Небесата, ти открил
това. Пък Аз ти казвам, че ти си Петър и на тази канара
ще съградя Моята църква, и портите на ада няма да й
надделеят. Ще ти дам ключовете на Небесното Царство. И
каквото вържеш на Земята, ще бъде вързано и на Небето;
и каквото развържеш на Земята ще бъде развързано и на
Небето". Тук е показано, че Петър е имал едно велико отк
ровение, познал е Христа. И в отговор на това Христос му
казва горните думи. Това показва, че той преминава през
едно Посвещение и е назначен на служба, да връзва и раз
вързва кармата на хората. Това не се отнася само до Петър,
но до всички ученици, до всички посветени, които са във
връзка с Христос.
След това от 31 ви стих нататък Христос започва да ги
учи, как Човешкият Син трябва много да пострада и да
бъде отхвърлен от старейшините и главните свещеници и
книжници, и да бъде убит и след три дни да възкръсне. И
явно говореше тези думи.
Тук достигаме до един от найдраматичните моменти в
Евангелието. След като учениците са разбирали кой е тех
ният Учител, Той започва да разкрива Тайните на Своята
мисия, да им разкрива Тайните на Смъртта и Възкресението,
започва да им говори за Тайните на Голгота. " Петър Го взе
настрана и почна да Го мъмри." В другите Евангелия
е казано " да се смили над Себе Си, да не отива към
смъртта". "А Той, като се обърна и погледна учениците
Си, смъмра Петра като каза: Махни се, Сатано и иди зад
Мене, защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките
неща". Докато преди му казва, че Отец му е открил кой е
Той, сега Христос му казва: " Махни се, Сатано, защото
не мислиш кое е Божествено". Значи Божественият план
е Христос да мине през Смъртта и да възкръсне. С това се
изпълва Неговата мисия. Той е дошъл на Земята да даде
един нов подтик на човешкото развитие, да обърне нова
53
Влад Пашов
страница в световната история, а Петър Го съветва да не
прави това. Това показва, че той не разбира мисията на
своя Учител. Той не схваща дълбоката мисъл на Учителя
си, че е дошло ново време в света, когато това, което по
рано ставаше в храмовете на Мистериите, сега трябва да
стане на историческата сцена, за да даде подтик на цялото
човечество, на всички души да се укрепят и да се новородят
за нов живот.
След това Христос казва знаменитите Си думи, които
са като Завет за онези, които искат да бъдат Негови уче
ници: "Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече
от себе си, така нека Ме последва. Защото който иска да
спаси живота си, ще го изгуби. А който изгуби живота си
заради Мене и за благовестието, ще го спаси... Защото ако
се срамува някой заради Мене и поради думите Ми в този
блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува
от него, когато дойде в Славата на Отца Си и пред светите
ангели".
Случката с Петър ни показва, че във всеки човек и в
ученика, който може да има откровение на Божествените
Тайни, живеят две същества едно, което го тегли наго
ре към Божественото и друго, което го тегли надолу към
Земята, към човешкото. И затова Христос казва, че който
се повлияе от човешкото, не може да бъде Негов ученик, не
може да Го следва. Това е казано с думите " който иска да
спаси живота си, той ще го изгуби". Защото Животът
е Божественото и когато човек е готов да се пожертва за
Божественото, То ще го възкреси, ще го избави от смъртта.
5. ПРЕОБРАЖЕНИЕТО НА
ХРИСТА
Преображението на Христа е един много важен и ин

тересен окултен факт. За него говорих при разглеждането
Евангелието на Матей. Сега само ще кажа някои работи
допълнително.
54
Интересно е, че шест дни преди Преображението, Хрис
тос изказва следната важна мисъл: "И рече им: Истина ви
казвам, има някои от тук стоящите, които никак няма да вку
сят смърт, докле не видят Божието Царство дошло в сила".
И непосредствено след това следват думите: "И след шест
дни Исус взе Петър, Яков и Йоан и заведе само тях на една
висока планина насаме. И преобрази се пред тях. Дрехите
му станаха бляскави, твърде бели, каквито никой белач на
Земята не може така да избели. И яви им се Илия с Мойсей,
които разговаряха с Исуса. А Петър проговори, казвайки на
Исуса: Учителю, добре е да сме тук. И нека направим три
шатри за тебе една, за Мойсея една и за Илия една. Защото
не знаеше какво да отговори. И яви се облак и ги засени, и
Глас дойде от облака, който каза: Този е Моят възлюбен Син,
Него слушайте. И внезапно като се озърнаха, не видяха вече
никого пред себе си, освен Исуса".
Това е едно велико откровение, което тримата ученици
са имали. Казано е, че Исус ги извежда на една висока пла
нина насаме. Високата планина в окултен смисъл е емблема
на висшия Божествен свят. издигане във висшето космично
съзнание. В случая Христос се издига в Своето свръхсъз
нание, пробужда свръхсъзнанието в тримата ученици и те
Го виждат в Неговото Божествено естество. Божествената
природа на човека е троична. И тройката Исус, Илия
и Мойсей представя както Висшата космична Троица,
така и Божествената Троица в човека, която е идентична
на Висшата космична Троица. Редом с тях стоят тримата
ученици, които може да се вземат като емблема на нисшата
човешка природа, която също е троична.
Какъв е смисълът на това откровение, на това Преоб
ражение и каква е целта на Христа? Това не е само едно
просто показване на величието на Христа, за да Го видят
учениците в Неговата Слава, но с това Христос е имал един
подълбок замисъл. Петър казва: "Господи, да направим три
шатри"; това е вече загатване за смисъла на откровението.
Тримата ученици са трите шатри, в които Христос иска да
вложи новия импулс, който Той внася в света, за да го пре
дадат на хората. Всеки един от тях трябва да стане носител
55
Влад Пашов
на един от принципите на Божествената Троица. А да стане
човек носител на Божественото, това значи да види, да пре
живее Божието Царство в себе си.
Разгледана в тази светлина мисълта, изказана преди
Преображението, че има някои от стоящите тука, които
няма да вкусят смърт, докато не видят Царството Божие
дошло в силата си, вече става разбираемо и поясно. Защото
тези някои, това са тримата ученици, които присъстват на
Преображението. С Преображението Христос им е показал
Царството Божие, което е вътре в Него и го въдворява и
в тях. Ако тази мисъл се разбере буквално ще излезе, че
Исус е лош пророк, защото всички, които са стояли пред
Него, когато изказал тези думи, са минали през вратата на
смъртта. Никой не е останал да дочака външното идване на
Царството Божие на Земята.
От друга страна Преображението показва една опреде
лена степен в окултното развитие. Това е моментът, когато
Духът прониква напълно физическото тяло и го преобразява.
Буда в своето развитие е стигнал до тази степен и той се е
преобразил, но това е найвисшето положение, до което той
е достигнал. А Исус мина през Смъртта и възкръсна, което
е една повисша степен в Пътя на окултното развитие.
Друго едно Преображение, за което загатват Свещените
Писания на Индия, Бхагават Гита, е Преображението на
Кришна пред неговия ученик Аржуна, когато му отваря
духовните очи и представя пред него Божествената си при
рода, в която се покои цялата вселена с всички същест
ва в нея. Там Преображението е дадено в друга форма,
но основната мисъл е същата показването на ученика
Божествената природа, която трябва да се събуди в него, да
стане това преобразяване в него.
След слизането от планината Исус казва на учениците
да не казват на никого за това, което са видели, освен кога
то Човешкият Син бъде възкресен от мъртвите.
След това тримата ученици разискват помежду си що
значи възкресение от мъртвите. Порано изтъкнах, че меж
ду юдеите има различни разбирания за възкресението от
мъртвите. Това показва, че учениците още не са разбрали
56
новия импулс, който слиза в света чрез така наречената
Голготска Мистерия.
"И попитаха Го, казвайки, защо думаха книжниците,
че трябва първо Илия да дойде. А Той им каза: Наистина,
Илия първо ще дойде и ще построи всичко. И как е писано
за Човешкия Син? Писано е, че Той трябва да пострада
много и да бъде унизен". Тук пак ги навежда на мисълта
за Голготската Мистерия и понататък им отговаря на въп
роса, който задават за Илия. "Но казвам ви, че Илия е вече
дошъл и те постъпиха с него както си искаха, според както
е писано за него". Тук много ясно сам Христос, Великият
Учител на човечеството говори за прераждането. Като каз
ва, че " Илия е дошъл и сториха с него каквото иска
ха", той говори за Йоан Кръстител, който е Илия, както е
посочено и в Евангелието на Матей. Това също показва, че
учението за прераждането не е чуждо на евангелисткото
учение, също и на хората от Четвъртата културна епоха, в
която са живели хората във времето на Христа. За него са
знаели и гърците, и римляните, и евреите и всички народи
от това време. Това е ясно показано и в Евангелието.
6. ТЪРЖЕСТВЕНОТО ВЛИЗАНЕ В
ЕРУСАЛИМ И ОЧИСТВАНЕТО НА
ХРАМА
От всичко, което се описва в 11та глава се вижда, че

Христос се приготовлява за Голгота, като обявява война на
силните на деня и ги предизвиква. В началото на главата
се описва тържественото влизане на Христа в Ерусалим,
възседнал на осле и народът Го посреща с думите: "Осанна,
благословен, който иде в Името Господне", като постилаха
пътя Му с дрехи и вейки.
Учителят, като разглежда тази сцена, казва, че ослето,
което Христос възсяда и което Му е доведено от учениците
по Негово поръчение, представя физическото тяло, с което
Христос слиза на Земята. Учениците представят душата,
57
Влад Пашов
която служи като посредник между тялото и Духа, който
е Христос. А самият Христос е Логосът, Който слиза на
Земята. Ерусалим, това е физическият свят, в който Христос
слиза. На Земята Христос пристига така да се каже инког
нито, незабелязано, но при слизането си от духовния свят
Той е тържествено изпратен; посрещащите с вейките, това
са жителите на етерния свят, които го посрещат преди да
влезе във физическия свят.
От друга страна самото това тържествено влизане на
Христа в Ерусалим е едно предизвикателство към силните
на този свят, към княза на този свят. Христос влезе тържес
твено в неговото царство, посрещнат от народа, който иска
да го направи цар.
Понататък се разправя, че като влязъл в храма и на
мерил продавачите и купувачите на различни неща и на
гълъби, и среброменители ги изпъжда, като прекатурва
масите им. Това е също предизвикателство против силните
на деня, против цезаровия култ, който е устроил тази тър
говия в храма.
С това Христос ни показва, че всеки трябва да очисти
своя храм, своето тяло от всички нечистотии, които пре
пятстват на Божественото. Той казва: "Домът Ми е дом
на молитва, а вие го направихте разбойнически вертеп".
Човешкото тяло е храм, в който Христос влиза. С това очис
тване на Ерусалимския храм Христос дава импулс на хора
та да очистят своя храм.
Преди очистването на храма от Христа се описва, че
Христос вижда една смоковница и се приближава към нея,
за да търси плод. Но, като стига при нея, не намира никакъв
плод, защото не било време за плод. "И Той проговори, ду
майки: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века.
И учениците Му чуха това". Ако се анализира този разказ,
ще се види, че това не е едно физическо явление, а един
символ. В Свещените Писания на много места се говори за
дърветата като символи. Така и в началото на Библията се
казва, че Бог насадил градина с разни дървета, между които
и Дървото на Живота, и Дървото за познаване на доброто и
злото. И на други места се споменава за дървета.
58
Исус, Който се отличава с голяма разумност и голя
ма Любов към всичко живо, не може да прокълне една
смоковница, че няма плод и то когато не му е времето за
плодове. Това също показва, че тук не се отнася до едно
физическо дърво, но дървото тук е взето като символ на
нещо духовно, както и в други случаи в Писанието. Тогава
какво е значението на този разказ? Тук смоковницата е
взета като символ на древните Мистерии, времето на които
е вече изтекло и затова на тях няма никакъв плод. И за
това Христос, като Върховен Посветител и Ръководител на
Мистериите, с думите " отсега нататък никой да не яде
плод от тебе до века", прекратява дейността на древните
Мистерии, защото е изтекло времето им. Това е посочено
с изсъхването на смоковницата. Че това е символ, който
се отнася до древните Мистерии, се вижда и от примера,
когато Христос казва на Натанаил, че го видял под смоков
ницата, т.е. видял го е в Школите на древните Мистерии.
Между тържественото влизане на Исус в Ерусалим и
виждането на смоковницата, нейното изсъхване и обръщане
на състоянието на народа от " осанна" в " разпни Го", има
една вътрешна връзка. Когато на другата сутрин Христос се
връща с учениците от Витания и Ерусалим, и минава край
смоковницата, Петър казва: "Учителю, виж смоковницата,
която Ти прокле, е изсъхнала" А Христос, без да отговори
нищо на въпроса, му казва: "Имайте вяра в Бога. Истина ви
казвам: Който рече на тази планина: Дигни се и хвърли се в
морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова,
което казва, се сбъдва, ще му стане." Между всички тези
неща има една вътрешна връзка. Те са елементи на един
сложен духовен процес. Тук не става въпрос за физически
явления, а за духовни.
Вече казах, че смоковницата е символ на Големите
Мистерии, на древното ясновидство. Че това е така, се виж
да и от онова място от Евангелието на Йоан, когато Филип
завежда Натанаил при Исус и Той му казва, че го е видял
под смоковницата. Казано с други думи, Той го е видял в
Школата на Мистериите. За Буда се казва, че под дърво
то Боди получил просветление и добил откровението. Исус
59
Влад Пашов
виждаНатанаил под смоковницата. В този смисъл смо
ковницата е емблема на едно състояние на съзнанието,
при което човек идва до известна връзка с духовния свят.
Това е ставало в Школите на Мистериите в древните вре
мена. Ученикът, вглъбен в дълбоко размишление, дълбока
медитация, чувства своята собствена душа, че излиза от
физическото тяло, разширява се в Космоса и се представя
пред неговото съзнание като растящо дърво, под което той
седи и размишлява. Той се вижда под световното дърво
и като плодове на дървото, които той е бил удостоен да
откъсне, му се явява всичко, което е добил в процеса на
размишлението като духовни образи, като духовни отк
ровения. Следователно истинската смоковница и нейните
плодове се намират в духовната област, а не на физичес
ката Земя. Това не изключва възможността за размиш
ление ученикът да седи под някои от свещените дървета
дървото Боди, смоковницата, при келтите дъбът, при
германците хвойна и пр.
Беритбата на плодове на смоковницата било винаги по
вод за изстъпление, за екстаз, които съставят същността на
предхристиянския духовен живот, на старото ясновижда
не. И не само отделният медитиращ човек, но чрез предх
ристиянските култове цели групи от народа са изпадали в
онова състояние на съзнанието, даващо екстазно виждане,
беритбата от плодове на смоковницата. На едно такова из
живяване се дължи викът " Осанна" при влизането на Исус
в Ерусалим. Кое е произвело този екстаз в съзнанието на
народа? Образът на яздещия върху ослето подейства на на
рода като едно видение, взело физически образ, с което се
запалва едно ясновидско съзнание. Тази сцена беше едно
изнасяне на открито на една пророческа Тайна, която беше
позната сред народа и бе свещено тачена. Думите на про
рока Захария: "Но ти дъще Сионова, радвай се много, възк
лицавай ти, дъще ерусалимска. Ето, твоят Цар иде при тебе;
Той е праведен и спасява, кротък и възседнал на осел, Да!
на осле, рожба на ослица" (9,9), живееха в душите. Когато
тези думи прозвучаваха при култовото четене в храма, при
слушането се запалваше Огънят. Народът виждаше това,
60
което слушаше. Видението на Месия просияваше. Същото
видение се запалило сега при физическото събитие, при
виждането на Човека, на Чието чело отсега нататък сияеше
непобедимата царствена воля. Това, което Христос направи
при влизането в града, беше едно физическо действие, ко
ето е свързано с четенето на Свещеното Писание. И това,
което се е изживяло в храма при четенето на това място
от пророк Захария, бликва във възклицанията и псалмите
" осанна във вишних" от душата на народа. По такъв на
чин народът бере тези плодове от смоковницата на старото
виждане. Но времето на старото виждане беше изтекло. И
волята на Христа е то да е изтекло.
Още не е стихнало ликуването на народа, в следващия
стих се казва, че Исус се връщал от Витания с учениците,
където пренощували и се казва, че Той огладнял и пристъ
пил при смоковницата да намери нещо за ядене. Това ог
ладняване не е случайна жизнена дребнавост, защото Той
идва от Витания, където е бил при близки хора и вероятно
са закусили. То стои във връзка с предхождащото. Въпреки
виковете " осанна", душата на Христа е самотна. Това, кое
то народът изживява и дава, не Го насища.
Исус вижда смоковницата без плодове. Народът може
да ликува колкото иска, но не е вече време на смокините,
не е време за екзалтации. Една нова епоха започва. Тук
е турена в действие новата Мирова Воля на Христа. Тя е
неумолима. Той иска в душата на народа да изсъхне това,
което още живее от дървото на старото ясновиждане. Обаче
с изсъхването на смоковницата викът " осанна" се превръ
ща в " разпни Го". Така че самият Христос е Този, Който
желае и произвежда този обрат в настроението на народа.
Тази е Тайната на проклятието на смоковницата.
Обаче Христос никога не събаря старото, без да посади
новото. Когато на следващия ден Петър казва: "Учителю, ето
смоковницата, която ти прокле е изсъхнала", тогаз Христос
му казва: "Имайте вяра в Бога. Истина ви казвам: Който
рече на тази планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не
се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва,
се сбъдва, ще му стане."
61
Влад Пашов
За да разберем защо Христос казва това на учени
ците, трябва да го свържем с Тайната на смоковницата.
Смоковницата е дървото на старото ясновиждане, на древ
ните Мистерии, а Вярата е семето на новото ясновиждане.
Епохата на Вярата започва, когато е изтекла епохата на
смоковницата. Но както за смоковницата хората си със
тавили една груба материалистична представа, така и за
Вярата те са си съставили една сантименталнодушевна,
вместо духовна представа. Вярата е едно семе в човешката
душа, от което израства едно дърво, дървото на новото яс
новидство. Затова Той казва: "Ако бихте имали вяра колко
то синапово зърно, бихте могли да кажете на тази планина
премести с оттук и тя би се преместила". Обаче синаповото
зърно, което е найдребното от всички семена, когато из
расте става найголямо от полските растения, става дърво,
на което " птиците небесни идват и живеят между не
говите клони". Вярата е новото световно дърво, дървото
на новото ясновидство. И тази Вяра има силата да премес
тва планини. Тук не се разбира преместване на физически
планини, а едно духовно изживяване, при което планината
на физическия свят е отместена и човек вижда в духовния
свят. Физическият свят представлява планината, която раз
деля човека от духовния свят. Започне ли в сърцето да рас
те семето на вярата, разпръсне ли то с растежа си силата
на вкамененото сърце, тогава планината физическият свят
се отстранява от погледа на човека, хвърля се в морето и
духовният свят е открит за човека, той вижда в духовния
свят. По такъв начин и в човешкото сърце израства едно
ново сетиво, което може да го доведе в духовната област
отвъд планината на физическия свят.
На много места в Евангелието е казано: "А всякога на
мръкване Той излизаше вън от града". Също е посочено, че
когато е в населено място, сутрин рано излиза на хълма да
се помоли. И когато Петър Му посочва на влизане в гра
да, че смоковницата е изсъхнала, когато сутринта минават
покрай нея, Исус в отговор им казва: "Имайте вяра в Бога.
Истина ви казвам: Който рече на тази планина: Дигни се и
хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повяр
62
ва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане. Затова ви
казвам: Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че
сте го получили, и ще ви се сбъдне". Това е важен окултен
закон, който Учителят нарича закон на Опуленс, закон за
реализиране на желанията на човека или още закон за все
мирното изобилие. За да се реализира една молба на чове
ка, той трябва да си създаде една ясна и конкретна форма
в съзнанието за това, което желае да постигне и да вярва,
че го е постигнал вече, и ще го получи. В заключение на
тази мисъл Христос казва: "Когато се изправяте за молитва,
прощавайте ако имате нещо против някого, за да прости и
Отец ви, Който е на Небесата, вашите прегрешения".
След това до края на главата се разправя за спора на
книжниците и фарисеите с Исус, които Го питат с каква
власт върши всичко това, което прави в храма. Той ги пита
учението на Йоана от Бога ли е или не. Те мълчат, затова
Той им казва: "Нито Аз ви казвам с каква власт върша това".
Тук все повече събитията напредват и отиват към Голгота.
И с всичко, което върши и говори оттук нататък, Христос
предизвиква книжниците, фарисеите и свещениците, защо
то знае, че трябва да мине през Голгота. Той не избягва
Голгота, но се стреми с всички сили към нея. В началото
на 12та глава дава притчата за лозето и наемниците и в
заключение на притчата цитира Исайя, който казва: "Не сте
ли прочели нито това писание: камъкът, който отхвърлиха
зидарите, той става глава на ъгъла. От Господ биде това. И
чудно е във вашите очи". Първенците разбрали, че за тях
говори и искали да Го хванат, но се побояли от народа.
След това идват при Него фарисеи и иродиади, за да
го впримчат в говорене. Затова Го питат: "Право ли е да се
дава данък на кесаря?" Той иска да Му покажат една моне
та, с която плащат данък. Те Му подават монетата и Той им
казва: "Чий е този образ и този надпис?" Те отговарят: "На
кесаря". Тогава Той им отговаря: "Отдайте кесаревото кеса
рю и Божието Богу." Това е вярно и в буквален смисъл, но
то има и свой преносен смисъл. Кесарят в човека е нисшата
природа, тялото. Значи на тялото трябва да отдадем дължи
мото му и на Бога дължимото. След това идват при Него
63
Влад Пашов
садукеите, които повдигат въпроса за Възкресението, като
Му казват, че седем братя имали една жена, понеже един
след друг умирали и го питат на кого ще бъде жената
във Възкресението. Исус им казва: "Вие се заблуждавате,
защото когато възкръснат мъртвите, нито се женят, нито се
омъжват, но са като ангелите небесни те."
Сцената с очистването на храма, с прекатурването на
масите, на среброменителите, продавачите и въпросът тряб
ва ли да се плаща данък на кесаря, са тясно свързани по
между си и ни разкриват мисията на Христа, Който обявява
война на света, на княза на света, представен от цезар. За
да се разбере тази сцена, трябва да се разгледа на исто
рическия фон на епохата. От една страна имаме човекът
Исус, който носи в себе си БогаХристос, а на друга страна
цезарят с неговото самомнение, че е носител на Бога. По
този въпрос говорих малко в предната глава, сега ще нап
равя едно допълнение.
За да разберем този въпрос трябва да знаем, че евреите
били успели, чрез договори с Рим, да запазят Соломоновия
храм в Ерусалим непокътнат. Обаче на тях им е било ясно,
че Рим винаги е търсел и наймалко нарушение на дого
вора, за да присъедини този храм към своя култ. Затова
те имали голяма грижа и страх, особено у ръководителите
на народа, че един ден римските властници ще нахлуят в
Светая Светих, ще обсебят Тайната на храма им и ще пос
тавят образа на цезаря на мястото на свещения ковчег на
Мойсей. За да избегнат тази голяма опасност, еврейските
ръководители са били готови на неограничени компромиси.
Те не само приели да плащат данък на цезаря, но позво
лили на функционерите на цезаря, събирачите на данъка,
среброменителите, търговците, да поставят своите маси в
двора на храма, даже и в преддверието на храма. С това
храмът станал обиталище на два бога Йехова и цезар. Но
никой не може да служи едновременно на два бога на
Йехова и на Мамона. Като обитава цезар в храма, който е
дом на молитва, той е превърнат във вертеп на разбойници.
Със своята постъпка Исус обявява война на цезаря. А това
създава адски страх у юдеите, защото те считат, че цезарят
64
ще отговори на това деяние срещу неговите функционе

ри, на това оскърбление към него, като окупира напълно
храма. За да запазят храма от цезаря, първосвещениците
и фарисеите решават да пожертват Христа, за да спечелят
благоволението на цезаря. Те мислили, че чрез екзекутира
нето на Исус ще укротят гнева на цезаря и затова, когато
Пилат иска да Го пусне, те му казват: "Ако Го освободиш,
тогаз ти не си приятел на цезаря".
Обаче проследявайки понататък историята виждаме, че
пожертването на Исус не принесло никаква полза на юде
ите. Цезар Калигула поставя своя образ в Светая Светих, в
храма на Ерусалим и не го снема оттам, въпреки молбата
на видни юдеи от целия свят, между които е бил и Филон
Александрийски. А в 70 та година войските на цезаровите
Тит и Веспасиян разрушили храма и целия Ерусалим, с
което се изпълнило предсказанието на Христа, че камък
върху камък няма да остане от тези големи здания.
Като разглеждаме очистването на храма на фона на
историята, виждаме как действа Христовата воля. С това
Той хвърля факела на пожар в цял един свят, обричайки
го с това на гибел. Демаскирайки ги, Той принуждава си
лите на света да преминат към решението. Той привежда в
движение действието на юдеите и те Го разпъват на кръст;
Той привежда в движение действието на римляните и те
разрушават храма в Ерусалим.
Евангелието на Матей разказва за очистването на хра
ма, че става между влизането в Ерусалим и проклятието на
смоковницата. Марко огражда същото събитие с две сцени
с проклятието на смоковницата и с очистването на храма.
Връзката е вътрешна. И тя е явна в решителната воля на
Христа. Чрез думите, които произнесе пред смоковницата,
Христос сам накара народа да премине от състоянието на
" осанна" към състоянието на " разпни Го". С това Той пре
дава стария душевен свят на умиране. Чрез Своето дейст
вие в храма Христос довежда събитията до решителна бор
ба. И затова Той казва, че не е дошъл да донесе мир, а меч
Той предава старите храмове на разрушение. Старият свят
трябва да замине и ще загине. След тази сцена в храма, къ
65
Влад Пашов
дето премина в нападение, Христос говори за разрушението
на храма, за гибелта на стария свят на един кръг от дове
рени ученици, гледайки храма заедно с тях от маслинената
планина. Той казва, че камък върху камък няма да остане
от стария свят. Той предварително вижда накъде ще се тър
коли лавината, която Той трябваше да приведе в движение.
След това идва при Него един книжник и Го пита коя
е найголямата заповед. Исус му отговори, че найголямата
заповед е да възлюби човек Бога с всичкото си сърце, с
всичката си душа, с всичкия си разум и с всичката си сила.
И втора подобна заповед е да възлюбиш ближния както
себе си. След като видели как Христос отговорил мъдро на
всички, престанали да Му задават въпроси.
След това сам Исус. като говори на народа в храма,
казва: "Как думат книжниците, че Христос е Давидов син?
Сам Давид казва чрез Светия Дух: Рече Господ на моя
Господ, седни от дясно Ми, докле положа враговете Ти в
Твое подножие. Сам Давид Го нарича Господ. Тогаз как е
негов син?" След това Христос говори против книжниците
и фарисеите, и ги изобличава. И като наблюдава кой какво
пуска в съкровищницата, гледа една бедна вдовица, че е
пуснала две лепти, което било всичкото й съкровище, до
като другите давали много, но от изобилието. И Той казва
на учениците Си: "Истина ви казвам, тази бедна вдовица
пусна повече от всички, които пускат в съкровищницата,
защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията
си пусна всичко, що имаше, пусна целия си имот".
7. ПРЕДСКАЗАНИЯТА НА ХРИСТА
ЗА КРАЙНАТА ЕПОХА И ЗА
ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ
Още преди да е минал през Голгота, Христос прави

предсказание за крайната епоха, когато ще стане Второто
пришествие, второто Негово идване. В цялата 13 та глава
Той показва през какви страдания ще мине човечеството и
66
специално избраните, и казва: "Който претърпи, той спасен
ще бъде". Понеже тази глава е много важна, ще предам по
голямата част от нея.
"Когато излизаше от храма, един от Неговите ученици
Му каза: Учителю, виж какви камъни и какви здания! А
Исус му рече: Виждаш ли тези големи здания? Няма да
остане тук камък на камък, който да не се срине. И като
седеше на Елеонския хълм срещу храма, Петър, и Яков. и
Йоан, и Андрей Го попитаха насаме: Кажи ни, кога ще бъде
това? И какъв ще бъде знакът, когато всичко това предстои
да се изпълни. А Исус почна да им казва: Пазете се да ви
не подмами някой. Мнозина ще дойдат в Мое име и ще
рекат: Аз съм Христос, и ще подмамят мнозина. А като
чуете за войни и за военни слухове, недейте се смущава;
това трябва да стане; но туй не е още свършекът. Защото
народ ще се повдигне срещу народ, и царство против царс
тво, ще има трусове на разни места, ще има и глад; а тези
неща са само начало на страданията. А вие внимавайте за
себе си; защото ще ви предадат на събори; и в синагоги
ще ви бият, и пред управители и царе ще застанете заради
Мене, за да свидетелствате на тях. Обаче, трябва първо да
се проповядва благовестието на всичките народи. А когато
ви поведат, за да ви предадат, не се безпокойте предвари
телно какво ще говорите; но каквото ви се даде в онзи час,
това говорете; защото не сте вие, които говорите, а Светият
Дух. Брат брата ще предаде на смърт, и баща чадо; и чада
ще се повдигнат против родители и ще ги умъртвят. И ще
бъдете мразени от всички заради Моето Име; но който ус
тои докрай, той ще бъде спасен. И когато видите мерзостта,
която докарва запустение, (за която говори пророк Данаил),
стояща там гдето не подобава, (който чете нека разбира),
тогаз онези, които са в Юдея, нека бягат по планините; и
който е на къщния покрив да не слиза в къщата си, нито да
влиза да вземе нещо от нея; и който е на нива да не се връ
ща назад да вземе дрехата си. А горко на непразните и на
кърмачките през ония дни! При това, молете се да не стане
това зиме; защото през онези дни ще има скръб небивала
досега от началото на създанието, което Бог е създал, нито
67
Влад Пашов
ще има такава. И ако Господ не съкратеше ония дни, не би
се избавила ни една твар; но заради избраните, които Той
избра, съкратил е дните. Тогава ако ви каже някой: Ето тук
е. Христос, или: Ето там! не вярвайте; защото ще се появят
лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат знамения и
чудеса, за да подмамят, ако е възможно и избраните. А вие
внимавайте; ето, предсказах ви всичко".
"Но през ония дни, поради оная скръб, слънцето ще по
тъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще па
дат от небето, и силите, които са на небето, ще се разклатят.
Тогава ще видят Човешкия Син идещ на облаци с голяма
сила и слава. И тогава ще изпрати ангелите, и ще съберат
избраните Му от четирите ветрища, от края на Земята до
края на небето.... когато видите, че става това, да знаете, че
Той е близо при вратата. Истина ви казвам: Това поколение
няма да премине, докле не се сбъдне всичко това. Небето и
Земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат."
"А за онзи ден или час никой не знае, нито ангелите
на Небесата, нито Синът, а само Отец. Внимавайте, бдете
и молете се; защото не знаете кога ще настане времето..
Бдете прочее,... да не би, като дойде неочаквано, да ви на
мери заспали. А каквото казвам на вас, на всички го каз
вам: Бдете."
Това, което Марко предава в 13та глава в посъкратена
форма, при Матей е предадено в 24та глава поподробно.
Това е едно грандиозно предсказание за края на нашата
културна епоха, когато се извършва ликвидацията на чо
вешката карма. За него може много да се говори, но ще
кажа само следното: забележително е, че това предсказа
ние е казано малко преди Голгота и във връзка с Голгота.
Второто забележително нещо е, че се казва, че това поко
ление няма да премине, докато не се сбъдне всичко. Под
това поколение в случая Христос разбира човечеството на
Петата културна епоха, която в Неговото време е в своето
зазоряване и която приема Неговия импулс. И понеже но
вият импулс навлиза в живота, това поражда противодейс
твие от страна на старото, което неминуемо трябва да слезе
от историческата сцена и вследствие на това са всичките
68
тези големи страдания, за които Христос говори, че ще спо

летят човечеството. А старото това е кармата, която чове
чеството е натрупало в течение на своето минало развитие
и тя трябва да бъде разчистена, за да може новият импулс
да породи кълна на новата култура, която дреме в душата
на човечеството. Тези страдания са резултат на стълкнове
ние на старото, което си отива, с новото, което навлиза в
живота на човечеството. Този процес започва още от време
то след Христа, когато римляните разрушават Ерусалим и
се сбъдва началото на предсказанието на Христа, че камък
върху камък няма да остане от тези големи здания. Това се
отнася и до всички такива големи здания, които в течение
на историческото развитие ще бъдат разрушени.
Второто важно положение в това предсказание е, че
в течение на тези големи страдания ще се явят много лъ
жехристи и лъжепророци, които ще съблазнят мнозина със
своите чудеса и знамения. В течение на цялото историческо
развитие след Христа винаги е имало такива, има ги и в
наши дни. Но Христос сам казва, че Неговото второ идване
няма да бъде физическо, но в облаците, а облаците това
е светът на човешката мисъл. И Учителят казва, че второто
идване на Христа ще бъде като Светлина в човешката мисъл
и в човешкия ум, когато Христос като Светлина ще проник
не в умовете на хората. Защото и Той сам казва " Аз съм
Светлината на света". И като такава духовна Светлина,
с второто Си идване Той ще проникне в човешките умове.
В края на тази културна епоха Христос ще слезе до етер
ния свят, откъдето ще въздейства на умовете на хората. И
поиздигнатите тези, които са с попробудено съзнание,
ще влязат в директна връзка с Него и ще станат носители
на Неговия импулс, на Неговата Светлина между хората. И
като казва, че ще прати ангелите да съберат избраниците,
това подразбира, че към края на нашата културна епоха
ще стане разделение на човечеството. Една част от чове
чеството, които са възприели новия импулс на Христа, ще
образуват ядката на новото човечество, на новата културна
епоха, която ще се развие между славянството. А другите
ще продължат да живеят със старите духовни ценности, ще
69
Влад Пашов
продължават стария път на живота. А мисълта, че слънцето
и луната ще потъмнеят и че звездите ще паднат от небето
показва, че държавната власт, емблема на която е слънце
то, ще загуби своята сила, а също и религията в сегашната
си форма ще изгуби своето влияние над човечеството, което
е символизирано с изгубването светлината на луната. А че
звездите ще паднат показва, че учените хора, авторитетните
хора на времето си ще изгубят своето значение и влияние.
И когато всичко това стане, тогава ще дойде Човешкият
Син във всичката Си сила и слава. Христос като Светлина
ще проникне умовете на хората и ще произведе цял обрат,
цяла революция в разбиранията на хората. И Учителят каз
ва, че и още много пъти да дойде Христос физически, ако
Той не проникне като Светлина в човешките умове и ако
не се роди в човешките души, малка полза ще имат хората.
В случая Христос е онази духовна Светлина, която като
проникне човешките умове, ще разшири човешкото съзна
ние, ще организира силите на човешката душа и ще събуди
Божественото, което дреме в глъбините на всяка душа. И
когато тази Светлина проникне в човешките умове и чо
вешкото съзнание, хората ще влязат във връзка с Христа,
Който е на Земята, но чака да се отворят нашите очи, за
да Го видим и познаем, и влезем във връзка с Него. И Той
казва: "Идете и проповядвайте това Евангелие по цялата
Земя и Аз ще бъда с вас до скончанието на века".
8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И
ГЕТСИМАНИЯ
С Тайната, или поправо с последната вечеря на Христа

с учениците, ние навлизаме в сърцето на Голготската
Мистерия, навлизаме в сърцето на мисията на Христа. В
началото на 14та глава се разказва, че Христос е в къщата
на Симон прокажения. На трапезата идва една жена и носи
съд с миро от чист и скъпоценен нар. Тя счупва съда и
излива мирото върху главата на Христа и Юда протестира,
70
защото това миро можело да се продаде за триста динара,
които да се дадат на сиромасите. Но Христос му отговаря:
"Оставете я, защо й досаждате? Тя извърши добро дело на
Мене. Защото сиромасите всякога се намират между вас, и
когато щете, можете да им сторите добро; но Аз не се на
мирам всякога между вас. Тя извърши това, което можеше;
предвари да помаже тялото Ми за погребение".
Тогава Юда отива при главните свещеници, за да Го
предаде. Те се зарадвали и обещали да му дадат пари. Тук
сме в началото на една световноисторическа трагедия, ко
ято не се разбира в нейната същина от хората на епохата.
Учениците, които Христос избра, имат едно разбиране за
нея: юдейските първенци имат друго разбиране, а римляни
те в лицето на Пилат имат трето разбиране.
Учениците, които Христос беше избрал и на които беше
поверил едно повисоко разбиране за Битието и Живота,
трябваше да имат найвисоко разбиране за мисията на
Христа. Христос изискваше това от тях, защото ги учеше,
запознаваше ги със законите на духовния свят, разкриваше
им Своята космична Същност, което стана например при
Преображението, и при всички Негови действия. И когато
говореше с книжниците, фарисеите и садукеите в присъс
твието на учениците, Той винаги застъпваше космичното
отношение на въпросите, които се повдигаха. Така, когато
садукеите повдигат въпроса за Възкресението, Той им каз
ва, че съществата от духовния свят нито се женят, нито за
мъж отиват, но са като ангелите на Небето. С това Той им
изнася какво е състоянието на душите в Космоса. Когато
говори с фарисеите за отношението между мъжа и жена
та и за развода, Той пак казва: Първоначално не е било
така. Това, което Бог е съчетал, човек да не го разлъч
ва. Тук пак говори за първичните, космични отношения
и за нещо свръхземно. Учениците трябваше да познаят в
Христа Неговата космическа Същност, да Го познаят като
едно Велико космично Същество, слязло на Земята да даде
един нов импулс на човешкото развитие. Но за да може да
проведе този импулс, Той трябва да мине през Голгота, за
което Той многократно им говори.
71
Влад Пашов
Еврейските ръководители първосвещениците, книж
ниците и фарисеите трябваше да видят в Него, на осно
вание на древните Писания, сина Да видов, което значи,
че Той е плодът на целия еврейски народ. Те трябваше да
разберат, че Христос е вътрешно свързан със същността на
това, което е дошло в еврейския народ с Давид; че Христос
има една мисия, която означава върховната точка на ми
сията на целия еврейски народ. Това ни е показано към
края на Евангелието на Марко, като все повече се обръща
внимание на това, че имаме работа със сина Давидов. Това
трябваше да разберат и еврейските първенци, че е дошъл
изпълнителят на Давидовата мисия. Найсилно и ясно това
ни е показано със слепия, когото Христос изцерява. Това е
едно от първите места, където ни се обръща внимание вър
ху това, какво разбиране проявява древноеврейският народ
спрямо Този, Който произхождаше от Давидовия род. То се
намира в 10та глава в Евангелието на Марко и е онова мяс
то, където Христос се приближава до Ерусалим и трябва да
бъде познат от древноеврейския народ като истински пото
мък на Давид. Там е казано: "И когато излезе от Ерихон за
едно с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият
син Вартимей, един сляп просяк, седеше на пътя. И като чу,
че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе,
сине Давидов, смили се за мене! И мнозина го мъмреха, за
да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов. смили
се за мене!".
Тук зовът па слепия е изрично подчертан, той вика:
" Исусе, сине Давидов". Следователно само този слепец е
разбрал, че пред него стои синът Давидов. В случая той се
явява като емблема на простия народ, който е сляп в ду
ховно отношение.
"И тъй, Исус се спря и рече: Повикайте го. Викат сле
пеца и му казват: Дерзай, стани, вика те. И той си хвърли
дрехата и скокна и дойде при Исуса. И проговори Исус
и му каза: Що искаш да ти сторя? И слепият Му рече:
Учителю, да прогледам. А Исус му рече: Иди си, твоята
вяра те изцели. И тутакси прогледа и тръгна подир Него по
пътя." (10,4652)
72
Тук важно е не изцеляването, а това, че от всички един
ствено слепият вика с всичка сила: " Исусе, сине Давидов".
А виждащите не Го познават. Слепият, който не вижда фи
зически, Го познава. Тук Евангелието иска да каже кол
ко са слепи другите и че този трябваше, за да Го види.
Същественото тук е слепотата по отношение на Христа, а
не изцелението на слепия. Така че, еврейският народ тряб
ваше да познае Христа като син Давидов, но те не Го поз
наха; познаха Го само слепите.
А Пилат пита Исус: " Ти юдейски цар ли си?" И Той
му отговаря: " Ти казваш". Втори път Го пита, Той мълчи.
И Пилат се чуди той характеризира римското неразбира
не на нещата. Пилат Го счита за духовен цар на юдеите и
затова Го пита: Ти цар на юдеите ли си? В лицето на Пилат
римляните трябваше да разберат, че заедно с учението на
Христа, юдейската култура се разнася по цялата Римска
империя. Значи учениците трябваше да познаят в Исус кос
мичната същност на Христа; юдеите трябваше да познаят
в Него Давидовия син, а римляните трябваше да познаят в
Негово лице Този, Който става причина юдейската култура
да проникне в света.
Разглеждайки този въпрос, Щайнер казва: "Първият
въпрос, надраснали ли са апостолите, избраните ученици,
в своето разбиране народа? Познават ли те Исус Христос
като космически Дух? Познаха ли те, че между тях има
Един, Който не беше само това, което техният външен
поглед виждаше като човек, но Който беше в една аура,
чрез която на Земята се вливаха космически сили и кос
мически закони?"
"Че Христос изискваше от тях това разбиране, това ясно
е изразено в Евангелието. Защото, когато дойдоха двамата
ученици, синовете Заведееви и поискаха единият да стои от
дясната Му страна, а другият отляво, Той каза: "Не знаете,
Що искате. Можете ли да пиете Чашата, която Аз пия и да
се кръстите с Кръщението, с което Аз ще бъда кръстен?"
(11,38). Първо учениците обещават това. Че Христос изис
ква от тях това, ясно се показва на това място. Но какво
би могло да се случи сега? Биха могли да се случат две
73
Влад Пашов
неща: Едното би било, че избраните ученици действително
биха могли да преминат през това, което бе извършено като
Голготска Тайна, че връзката между учениците и Христа би
се запазила до Голготската Мистерия. Това би било едното,
което би могло да се случи. Но че не стана това, а другото,
ние виждаме особено ясно в Евангелието на Марко. Когато
хванаха Исус, всички побягнаха, а Петър, който беше обе
щал да не отстъпва пред нищо, се отрече три пъти от Него,
преди петелът да е пропял два пъти. Това е описано по
отношение на апостолите. Но как ни се показва, че не така
постъпи и самият Христос?"
"Нека се пренесем с пълно благоговение защото така
трябва да бъде това в душата на Исус Христос, Който се
старае до последния момент да запази връзката, която се
беше създала между Него и апостолите; нека се пренесем,
доколкото това е възможно, в душата на Христа. Тази душа
можеше много добре да си зададе световноисторическия
въпрос: "Мога ли Аз да направя, щото поне душите на най
избраните ученици да се издигнат толкова високо, че да
изживеят заедно с Мене всичко, което трябваше да стане до
Тайната на Голгота? Пред този въпрос е изправена самата
душа на Христа. Това е един величествен момент, когато
Петър, Яков и Йоан бяха изведени на Маслинената гора и
Христос трябваше да погледне в Себе Си дали може да за
държи найизбраните от Своите ученици. И затова Го обзе
ма страх. Може ли някой да мисли, че Христос е бил обзет
от страх пред смъртта, пред Тайната на Голгота? Може ли
някой да повярва, че на Маслинената гора пот от кръв бе
избила по челото Му поради наближаване на събитието на
Голгота? Това би значело да нямаме никаква представа за
Тайната на Голгота, за характера и разбирането на Христа,
Който знаеше, че трябва да мине през Голгота. Това е бо
гословско разбиране, но то е безсмислено. Тогава защо се
натъжава Христос? Той трепери първо пред това: ще издър
жат ли тези, които взех със Себе Си в този момент, когато
трябваше да се реши дали в душите си те искат да дойдат
с Мене; дали ще искат, дали ще могат да изживеят заедно
с Мене всичко до кръста? Сега трябваше да се реши дали
74
тяхното състояние на съзнанието ще може да остане така
будно, че да могат да изживеят всичко заедно с Него до
кръста. Тази е Чашата, която се приближава към Него. И
Той ги оставя сами да бдят, да останат будни, т.е. да оста
нат в това състояние на съзнанието, при което да могат да
изживеят заедно с Него това, което Той ще изживее. Той ги
остави и отиде да се моли, като казва: "Отче, ако е възмож
но, нека тази чаша Ме отмине, но не Моята, а Твоята Воля
да бъде". Това значи: "Не Ме оставяй да изпитам, че съм
останал съвършено сам като Син Человечески, но нека и
другите Ме последват. И Той се връща и ги намира да спят.
Те не можаха да запазят онова състояние на съзнанието. И
Той отново прави опит, и отново учениците не издържаха;
и трети път учениците пак не издържаха. Тогава за Него
стана ясно, че е останал сам, че те не могат да изпитат за
едно с Него това, което води до Кръста.
Чашата не отмина. Той беше предопределен да извър
ши и в душевно отношение сам великото дело. По такъв
начин светът имаше Тайната на Голгота, но по времето,
когато тя стана, нямаше още разбиране за това събитие. И
найизбраните не можаха да издържат докрай и да останат
достатъчно будни. Това е относно първото разбиране".
"А сега да разгледаме вторият вид разбиране и да се
запитаме, как ръководителите на юдеите разбраха Онзи,
Който трябваше да се яви от Давидовия род като цвят на
древното еврейско развитие.
Едно от първите места, където ни се обръща внимание
върху това, какво разбиране прояви еврейският народ спря
мо Този, Който произхождаше от Давидовия род, се намира
в 10та глава на Евангелието на Марко. Това е онова реша
ващо място, където Христос се приближава до Ерусалим и
трябва да бъде познат от древноеврейския народ като Онзи,
Който е истинският потомък на Давид".
"И дойдоха в Ерихон, и когато излизаше от Ерихон за
едно с учениците Си и народ много, синът Тимеев, слепият
Вартимей седеше на пътя и просеше. И като чу, че е Исус
Назарянина, започна да вика и казва: Исусе, сине Давидов,
смили се над мене! И мнозина му запрещаваха да мълчи.
75
Влад Пашов
Но той викаше още посилно: Сине Давидов, смили се
над мене!"
Тук зовът на слепия е изрично така характеризиран,
че той вика: " Ти, сине Давидов". Следователно само той,
слепецът е разбрал, че пред него стои синът Давидов.
"И спря се Исус и каза: Повикайте го при Мене. И те
повикаха слепия и му казаха: Дерзай, стани, вика те. И той
хвърли дрехата си и дойде при Исус. И Исус му казва: Що
искаш да сторя? Слепият му рече: Учителю, да прогледам.
А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те спаси. И тутакси
прогледна и последва Исус в пътя". (10,4552)
"Това значи: само вяра изискваше Исус. Не трябва ли
да помислим, защо всред другите неща, които Евангелието
разказва, е поставено и това изцеление на един сляп? Защо
разказът за това изцеление стои така изолирано там? Хората
би трябвало да научат нещо от композиционната форма на
Евангелието. Тук важно е не изцелението, а това, че от всич
ки само един слепецът вика с всичка сила: "Исусе, сине
Давидов!". Виждащите не Го познават, но слепият, който не
Го вижда физически, го познава. Така щото тук Евангелието
иска да покаже колко са слепи другите и че този трябва
ше първо да ослепее, за да Го види. Същественото на това
място е слепотата, а не изцелението и колко малко е бил
разбран Христос, това виждаме веднага..."
Понататък навсякъде може да намерите как Той говори
за това, че Космическото прониква и се вживява в човешка
та индивидуалност. Той говори фактически за Космичното,
когато говори за Безсмъртието. И отново е важно, че тук то
е вградено композиционно в онази връзка, където Христос
трябва да се яви като син Давидов: че Бог е Бог на живите,
а не на мъртвите; че Бог е Бог на Авраам, на Исаак и на
Яков." (12,2627)
Защото Авраам, Исаак и Яков продължават, всеки един
от тях, да живеят в следващите поколения, в други форми,
защото Бог живее в тяхната индивидуалност. Но това е още
посилно подчертано там, където се говори за човека, какво
дреме в него и трябва да бъде пробудено. Там се казва, че
не се касае само за физическия син Давидов, защото самият
Давид говори за Господа, а не за физическия син. (12,35,3)
76
"И като поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки:
Как думат книжниците, че Христос е Давидов син. Сам
Давид казва чрез Светия Дух: Рече Господ на моя Господ:
Седни отдясно Ми, докле положа враговете Ти на Твое под
ножие". Сам Давид Го нарича Господ. Тогава как да е негов
син?" Оттук се вижда, че се говори за Господа в индивиду
алността на човека, на Господа, Който живее в човека, за
това, което трябваше да се разцъфти от Давидовия род.
"Нека изтъкнем още едно място: потърсете към края
на Евангелието на Марко едно място, на което не се об
ръща внимание при четенето, когато то не се разбира; но
когато бъде разбрано, то действа потресаващо на душата.
То е онова място, където се говори, че Христос е преда
ден сега на светските сили, че ще бъде съден и че ще
се търси основание да бъде осъден. Преди това място бе
казано, какво е извършил Той в храма, изгони среброме
нителите и разтури масите им, където бе говорил твърде
смели слова, но затова не Му се случи нищо. Той изрично
обръща внимание на това: " Всичко това вие чухте и
сега, когато се намирам пред вас, търсите лъжливи
свидетелства против Мене, хванахте Ме чрез един
предател с обикновени средства, както хващат чо
век, който е извършил тежко престъпление, когато
се намирах сред вас в храма". Това е едно потресаващо
място. Защото на нас ни се дава да разберем, че общо
взето навсякъде Христос действа така, че не могат да сто
рят нищо против Него. Не трябва ли да се запитаме тук
защо? Той действа така, че показва по един превъзходен
начин какъв голям преврат е настъпил в развитието на
света, като казва " Първите ще бъдат последни и пос
ледните първи". Като се има предвид ученията, които
Старият Завет съдържа и се разбират тия учения, това, ко
ето Христос казва, трябва да изглежда ужасно и въпреки
това Той го казва открито, без да могат да Му направят
нещо. А след това Го хващат нощем и в мъгла, чрез пре
дателството на Юда и човек остава с впечатление, че това
хващане твърде много прилича на истински крамол. Има
нещо потресаващо на това място.
77
Влад Пашов
"А предателят бе уговорил с тях знак и бе казал: когото
целуна, Той е, Него хванете и Го заведете под строга ох
рана. И като дойде приближи се до Него и каза: Учителю!
И Го целуна. А те сложиха ръка на Него и Го хванаха.
Но един от тези, които бяха с Него, извади нож и удари
слугата на първосвещеника и му отряза ухото. И отговори
Исус, и им рече: Излязохте като срещу разбойник с ножове
и сопи, за да Ме хванете. Всеки ден бях при вас в храма
и поучавах, и не Ме хванахте. Но трябва да се изпълнят
Писанията". (14,4449)
"Как е станало това, че първо не Го хващат, когато е
бил всред тях в храма и след това търсят основания, за да
Го хванат като разбойник? Можем да разберем какво се е
случило, само когато обхванем с поглед нещата в техните
окултни основи. Аз вече обърнах внимание на това, как
Евангелието на Марко ясно показва, че в това, което се
разкрива, се крият окултни, духовни факти; но те са описа
ни така, че са примесени с чисто физически факти. И ясно
ни се обръща внимание, че в Своето действие Христос не е
ограничен само в отделната личност на Исус от Назарет, но
Той се излъчва и така действа върху учениците, като им се
явява вън от физическото тяло по морето и отива при тях.
Така намирайки се вън от физическото тяло, докато това
тяло се намира тук или там, Той можа да посади в душите
на учениците всичко, което действаше и което излъчваше
като импулс, като Дух. В Евангелието на Марко особено
ясно се обръща внимание на това, как Той проповядва и
учи в излъчено състояние, намиращ се вън от физическото
тяло. Той живее в душите. Душите не разбират това, но
те се вживяват в него; Той е земен и свръхземен, в инди
видуалността на Христа и в народа. Навсякъде Христос
е свързан с една простираща се надалеч действаща аура.
Тази действаща аура беше налице чрез това, че Той беше
свързан с хората, които бе избрал. И тя беше налице дото
гава, докато Той беше свързан с тях".
Сега ще предам описанието на Евангелието за Тайната
Вечеря и за Гетсимания, и след това ще продължа обяс
ненията на Щайнер върху тях. От 12ти стих на 14та глава
78
нататък е казано: "А на първия ден на празника на безквас
ните хлябове, когато колеха жертвите за пасхата, учениците
Му казаха: Где искаш да отидем да приготвим да ядеш
пасхата? И Той изпраща двама от учениците Си и им казва:
Идете в града и ще срещнете човек, който носи стомна с
вода, вървете подир него. Гдето влезе, речете на стопанина
на тази къща: Учителят каза: Где е приготвената за Мене
приемна стая, гдето ще ям пасха с учениците Си. И той ще
ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова, там
ни пригответе. И тъй учениците излязоха и дойдоха в града.
И намериха, както им беше казал и приготвиха пасхата. И
като се свечери, Той дохожда с дванадесетте. И като седяха
на трапезата и ядяха, Исус рече: Истина ви казвам, един
от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде. Те започнаха да
скърбят и да Му казват един по един: Да не съм аз? А Той
им рече: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене
в блюдото. Защото Човешкият Син отива, както е писано за
Него. Но горко на този човек, чрез когото Човешкия Син се
предава. Добре би било за този човек, ако не бе се родил.
И като ядяха, Исус взе хляба и като благослови, разчупи
го и като им даде, рече: Вземете, това е Моето тяло. Взе и
чашата, благослови я и даде им. И те всички пиха от нея.
И рече им: Това е моята кръв на Новия Завет, която се
раздава за мнозина. Истина ви казвам, че няма вече да
пия от плода на лозата до оня ден, когато го пия наново в
Божието Царство.
И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм. И
Исус им каза: Вие всички ще се съблазните в Мене тази
нощ, защото е писано: Ще поразя Пастира и овцете ще се
разпръснат. А подир възкресението Си ще ви предваря в
Галилея. А Петър Му рече: Ако и всички да се съблазнят,
аз обаче не. Исус му каза: Истина ти казвам, че още тази
нощ, преди да пее петелът два пъти, ти три пъти ще се от
речеш от Мене. А той твърде разпалено казваше: Ако стане
нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе.
Същото казваха и другите".
Идват до едно място, наречено Гетсимания и Той казва
на учениците Си: "Седете тук, докато се помоля. И взе със
79
Влад Пашов
себе си Петър, Яков и Йоан и захвана да се ужасява, да
тъгува. И казва им: Душата Ми е прескръбна до смърт;
постойте тук и бдете. И като отиде малко напред, падна
на земята и се молеше: Ако е възможно да Го отмине тази
чаша, казвайки: Авва Отче, за Тебе всичко е възможно,
отмени Ме с тази чаша, не обаче както Аз искам, но както
Ти искаш. И идва, намира ги заспали. И казва на Петра:
Симоне, спиш ли? Не можа ли поне един час да постоиш
буден? Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение.
Духът е бодър, но тялото е немощно. И пак отиде и се
помоли, като каза същите думи. И дойде пак, намери ги
заспали, защото очите им бяха натегнали и не знаеха що
да отговорят. И трети път дохожда и им казва: Още ли спи
те и почивате? Доста е. Дойде часът. Ето Човешкият Син
се предава в ръцете на грешните. Станете да вървим, ето
приближава се онзи, който Ме предава".
Цялата тази глава е изпълнена с голям драматизъм и
цялата е основана върху окултни факти. Достатъчно е да
се чете внимателно и в светлината на окултната наука, за
да бъде разбрана в истинския й вид. Фактът, че три пъти
отива при учениците и ги намира заспали, говори сам по
себе си много. И когато се моли и иска тази Чаша да го
отмине, Той се моли за учениците да бъдат будни, за да
бъдат съпричастни с Великото дело, което Той извършва.
Но те спят, тяхното съзнание не е будно и даже след зала
вянето Му се разбягват.
"И веднага, докато говореше, дохожда Юда, един от
дванадесетте и с него едно множество с ножове и сопи,
изпратени от главните свещеници, книжниците и старей
шините. А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, каз
вайки: Когото целуна, Той е, хванете Го и Го заведете, като
Го пазите здраво".
След това от 53ти до 72 ри стих се описва съденето от
първосвещениците и книжниците, и отричането на Петър,
докато пропее петелът, след което се опомня. Състоянието
на Петър е много важно явление, което е един важен факт
за това, което става около събитието на Голгота. През вре
ме на разпита от свещениците, много важни са думите
80
на Христа. Първосвещеникът Го пита: "Ти ли си Христос,
Син на Благословения? А Исус рече: Аз съм. И ще видите
Човешкият Син, седящ отдясно на силата и идещ от небес
ните облаци".
Сега ще продължа да цитирам обясненията на
Щайнер оттам, откъдето ги прекъснах, за да дам текста
от Евангелието за Тайната Вечеря и Гетсимания, които са
предмет на обясненията. От казаното порано и от текста
на самото Евангелие се вижда, че Христос се моли да Го
отмине тази Чаша. Но както вече изтъкнах, Той се моли не
да бъде отменена Голгота, но учениците да бъдат будни, за
да вземат участие във Великото дело, което Той извърш
ва. И Щайнер продължава: "Чашата не отмина. Избраните
ученици не проявиха никакво разбиране. Тогава аурата
постепенно се оттегли от човека Исус от Назарет и все по
отчуждени останаха Христос и Син Человечески, Исус от
Назарет. Все посамотен остана Исус от Назарет към края
на своя живот и все послабо беше свързан с него Христос.
Докато в момента, описан в Евангелието като "избиване на
кървава п о т " в Гетсимания, Христос, Космическият еле
мент, беше напълно свързан с Исус от Назарет, сега чрез
неразбирането, проявено от страна на хората, тази връз
ка се разслабва. И докато порано космическият Христос
действаше в храма и изгони оттам търговците, и изрече
наймощните учения, и не стана нищо, сега преследвачите
можаха да се доближат, когато Исус от Назарет се намира
ше вече в една разслабена връзка с Христа. Ние виждаме,
че Космическият елемент все още съществува, но Той е все
помалко свързан със Сина Человечески. Това прави едно
потресаващо впечатление. И понеже не бе проявено онова
троично разбиране, за което говорихме, какво имаха накрая
хората, какво можеха да хванат? И какво разпънаха на
кръста? Сина Человечески".
"И колкото повече вършеха те това, толкова повече се
оттегляше Космическият елемент. Който навлезе като един
млад импулс в земния живот. Той се оттегли и остана Синът
Человечески, над когото витаеше Това, Което трябваше да
дойде като млад космичен импулс".
81
Влад Пашов
В една от беседите на осма серия, Учителят разглежда
доста обширно този въпрос, който е един от найдълбоките
въпроси в човешкото развитие и дава обилно светлина. Той
там казва, че Христовият Дух е напуснал тялото на Исус
преди да го качат на кръста, и в това тяло е останала ду
шата на Адам, която беше душата на Исус от Назарет. И
Учителят казва още: "Божественото не може да се разпъне,
човешкото се разпъва. Адам трябваше да мине през кръста
на Голгота и да не се чуе молбата му, защото той в рая не
послуша Бога. Затова и Бог сега не го послуша. И когато
той вика: " Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?"
това ни показва, че Христовият Дух е вече напуснал тя
лото и е останала само душата на Адам, която трябва да
преживее кръстната смърт, за да разбере, че това, което Бог
е казал първоначално, трябва да се изпълни".
"Никое от другите Евангелия не говори за това, че нак
рая остана само Синът Человечески и Космическият еле
мент само витаеше над него. Само Евангелието на Марко
говори за това. Ето защо, когато става въпрос за Христовото
събитие като космически факт, в никое друго Евангелие не
е така силно изразено, че в онзи момент, когато в тяхното
неразбиране хората хванаха Сина Человечески, от ръце
те им се изплъзна младият Космически елемент, който от
това време насам се включи като импулс в развитието на
Земята. Това е представено от младия момък, който им се
изплъзна, когато го хванаха и той остави дрехата си и избя
га. В тяхните ръце остана само Синът Человечески, Исус от
Назарет. Това ясно е подчертано в Евангелието на Марко.
Но как стои въпросът с младия Космически елемент?
Пред съдниците сега стои един самотен човек, който пре
ди това беше проникнат от космическия Христос. Той стои
пред тях като един престъпник и онези, които трябваше да
го разберат, избягаха. "И всички Го изоставиха и избягаха"
се казва в 50ти стих на 15та глава. Понататък, в 51 в и стих
е казано: "И следваше Го някой си момък, който носеше
тънка ленена дреха на голото тяло и те го хванаха, а той
остави дрехата си в ръцете им и избяга гол".
82
Кой е този момък, който се изплъзва от ръцете на гони
телите? Кой е този, който върви след Исус почти необлечен
и след това гол побягва? Това е Космическият импулс, който
се изплъзва, който се намира само в една разхлабена връзка
със Сина Человечески. 51ви и 52ри стих се крие много нещо.
Новият импулс не запазва нищо от това, което старите епо
хи са могли да увият около човека. Той няма нищо общо
със старото. Новият космичен импулс е съвършено гол. Той
остава при Исус от Назарет и ние отново го намираме в
16та глава, когато жените търсят възкръсналия Исус".
"15та глава започва с това, че главните свещеници и
старейшините предават Исус на Пилат. Пилат Го пита: " Ти
юдейски цар ли си?" А Исус му отговаря: " Ти казваш".
След това Го разпитва още и се чуди, че не отговаря. След
това Пилат иска да Го пусне по обичая им, че на празника
им е пускал по един затворен. Но те искат да им пусне
един разбойник и убиец, а Исус да разпъне. Тогава Пилат
Го предава на войниците, които Го обличат в морава царска
мантия и сплитат венец от тръни, и го слагат на главата
Му, подиграват Му се, бият Го, ругаят Го и накрая разде
лят дрехите по жребие, и Го разпъват с двамата разбой
ници един отдясно и един отляво. По пътя за Голгота
срещат Симон Киринееца и го натоварват да носи кръста.
"А беше третият час, когато Го разпънаха и надпис беше
надписан, който гласеше: Исус, юдейски Цар. И целият
народ, и първенците Го хулеха и се подиграваха, и казваха:
Другите избавил, пък Себе Си не може да избави. Христос,
Израилевият Цар нека слезе сега от кръста, за да видим и
повярваме. Един от разпънатите разбойници Го ругаеше".
"А на шестия час настана тъмнина по цялата Земя и трая
до деветия час. И на деветия час Исус извика със силен
глас: " Елои, Елои, Лама Савахтани" , което значи Боже
Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?... и Исус, като
издаде силен вик, издъхна. И завесата на храма се раздра
отгоре до долу. А стотникът, който стоеше до Него, като
видя, че извика така, рече: Наистина, този човек беше Божи
Син". И много от жените, които са ходили с Него, са стояли
настрана и са плачели. Между тях е и Мария Магдалина.
83
Влад Пашов
"И когато се свечери, понеже беше приготвителен ден, си
реч срещу съботата, дойде Йосиф от Ариматея, един почтен
съветник, който и сам очакваше Божието Царство, и осмели
се да влезе при Пилата и да поиска тялото Исусово. Пилат
се почуди как толкова скоро е издъхнал, но като се увери от
стотника, му разреши да снеме тялото Исусово. И той купи
плащеницата и го сне, обви го в плащеницата и положи го
в гроба, който бе изсечен в скала и превали камък вър
ху гробната врата. Мария Магдалина и Мария, Йосиевата
майка, гледаха къде го положиха". Цялата тази глава е из
пълнена с окултни факти и процеси. Тук найнапред ни
са представени три процеса: един исторически съдене
то и разпъването на Исус от Назарет, който е преплетен
от много окултни факти. След това имаме един космичен
процес, когато Логосът е разпънат на Кръста на материята
и от двете Му страни два други космически духа, които
са представители на материята, господари на материалния
свят, а Логосът е Господар на духовния свят. Найпосле
това е един мистичен процес, който се разиграва във всяка
човешка душа на определена степен на развитие.
"И като Го разпънаха, разделиха дрехите Му и хвър
лиха жребие за тях". Това е исторически факт. В космично
отношение дрехата на Логоса е цялата Земя, която хората
разделят на части, отделни държави, области и прочие.
"А в шестия час настана тъмнина по цялата Земя и
трая до деветия час". Това е едно историческо явление, за
което свидетелства между другото Дионисий Аеропагит,
който е бил един египетски посветен, и като вижда тази
тъмнина да обхваща Земята, си казал: " Това е признак, че
въплътеният Бог много страда в материята, минава
през големи страдания". Впоследствие той се среща с
апостол Павел и става ученик на Христа. Както знаем от
Евангелието на Йоан, Христос казва за Себе Си: "Аз съм
Светлината на света". И още: "Докато съм в света, Аз съм
Светлина на света". И сега, при издъхването, Той видимо е
напуснал Земята, както Слънцето като залезе, тази духовна
Светлина се оттегля от Земята, и затова настава тъмнина
по цялата Земя.
84
"И в деветия час Исус извика със силен глас: " Елои,
Елои, Лама Савахтани", което значи: Боже Мой, Боже
Мой, защо си Ме оставил?" Душата на Исуса, която е
както видяхме душата на Адама, вижда, че е напусната от
Логоса, от Христа и се вижда изоставена, и вика.
"И като издаде силен глас издъхна. И завесата на храма
се раздра на две отгоре до долу". Това е завесата, която до
това време е скривала Тайните на Посвещението от широ
ките народни маси. Но сега, когато тези Тайни са изнесени
на историческата сцена, тази завеса е вече излишна. Тя се
разкъсва," защото не остава вече нищо скрито, нищо тайно.
9. СИМОН ОТ КИРИНЕЯ И
ЙОСИФ ОТ АРИМАТЕЯ
Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея са две личнос

ти, които за пръв път се споменават във връзка с драмата
на Христа и то в нейния край. Първият носи кръста на
Христа, а вторият снема тялото от кръста и го погребва.
Ако на случката се погледне от историческа гледна точка, в
това няма нищо интересно. Но ако въпросът се разгледа от
едно подълбоко гледище, тогава ще се хвърли друга свет
лина върху тези двама актьори на Великата драма.
Тук при Разпятието, като се почне от Тайната Вечеря
и се свърши с Възкресението и Възнесението, се срещат
микрокосмичното и макрокосмичното, човешкото и космич
ното, Божественото. От Тайната Вечеря до Възкресението
ни се представят седем степени на Пътя на окултното раз
витие, които са били познати на първите християни и които
те са практикували в своето окултно развитие. В една от
предишните глави се спрях на тези степени и обясних как
се разбират те в езотеричен смисъл. Сега само ще споме
на имената на тези степени, като дам някои допълнителни
обяснения върху тях.
1. Измиване на нозете.
2. Бичуването.
85
Влад Пашов
3. Увенчаването с трънения венец.
4. Разпятието.
5. Полагането в гроба.
6. Възкресението.
7. Възнесението.
Вече споменах, че Христос изнесе на историческата
сцена Тайните на Мистериите и представи пред света целия
Път, който изминава онзи, който се стреми към Посвещение,
към Новораждане. Това са степените, през които са мина
вали учениците на Мистериите, под тази или под друга
форма. И сега Христос ги изнася на историческата сцена,
като същевременно с това ги обновява и осветява като Път
за онези, които искат да вървят съзнателно в Пътя на съ
вършенството.
Ако следваме простото развитие на образите, вижда
ме как първите три степени и след това последните три
степени се групират в две съвършени симетрични части
на Великата драма, които стоят една над друга като две
еднакви дъги на една спирала. И двата пъти ние виждаме
едно велико възлизане отдолу нагоре. Първият път въз
лизат образите на микрокосмическата форма на човека от
нозете (измиването на нозете), към гърдите (бичуването)
и към главата (увенчаването с трънения венец). Вторият
път се изпълнява същия ред, обаче сега, при образите на
Макрокосмоса, на възлизането нагоре, която можем да на
речем макрокосмическа човешка форма, съгласно окулт
ното схващане, че човек е малката вселена, а Вселената е
големият Космичен човек. Гробът, това са краката на света.
Физическият свят представя краката на Космическия човек;
това е полагането в гроба. Етерната околност като място
на Възкресението това са гърдите на Космичния човек.
Върхът на Небесната сфера, устроен подобно на човешката
глава, това е главата на Космичния човек, Главата на света
Възнесението. Микрокосмичният и макрокосмичният чо
век са устроени еднакво с техния троичен строеж, отивайки
отдолу нагоре, от нозете към главата, от земните глъби
ни към Небесните висини. В средата, в четвъртата степен,
между двете троици стои Кръстът на Голгота.
86
Кръстът е Тайната на човешката карма. След завръща
нето на първите три степени, измиването на нозете, бичу
ването и увенчаването с трънен венец, според Евангелието
на Йоан, пред двореца на Пилат са изказани тайнствените
думи: "Ето Човекът!" От първите три степени израства
образът на човека. На Кръста става явна Тайната на човеш
ката форма. Физическото тяло на човека е Кръстът. От него
израства неговата земна съдба. То е Кръстът, който човек
трябва да се научи да взема върху себе си. Когато човек раз
пери ръцете си хоризонтално и застане прав, образува кръс
та. Когато човек умре, кръстът на тялото се превръща във
Вратар която води човека от Микрокосмоса в Макрокосмоса,
от самия него в човечеството и в света. Тогава Кръстът се
превръща в Праг между два свята. Единият свят е тесен и
малък, в него човек е сам това е неговото лично, свързано
с физическото тяло съществуване. Другият свят е широк, го
лям, в него човек е във връзка и общение с цялото Творение,
той се е издигнал над самия себе си.
Египтяните са представяли Тайната на Кръста със све
щения знак ТАО, знак подобен на ключ. Тао е Ключът, с
който се отваря Вратата, която води от земния в духовния
свят.
Според Евангелието Кръстът, който заема средата меж
ду трите микрокосмически и макрокосмически степени, е
свързан с двата нови образа в Евангелието. През първите
три степени води Пътят до носенето на Кръста. Тук се
явява първата от двете тайнствени фигури. В Евангелието
е казано: "Накараха да носи кръста Му някой си Симон
Киринеец, баща на Александра и Руфа, който минаваше
на връщане от нивата". Симон от Киринея, носителят на
кръста, води от първите три степени на Макрокосмоса до
Кръста. И когато е изпълнена великата среда на Драмата,
когато Христос умира на кръста, явява се втората тайнст
вена фигура Йосиф от Ариматея. В Евангелието е казано:
"Вечерта дойде един богат човек, който се казваше Йосиф и
който също беше ученик на Христа. Той отиде при Пилат и
го помоли за тялото Исусово. Тогава Пилат заповяда да му
го дадат. И Йосиф взе тялото, обви го в чиста ленена пла
87
Влад Пашов
щеница и го положи в собствения си гроб, който беше на
карал да изсекат в скалата, и повали пред вратата на гроба
голям камък." Според Евангелието на Йоан в погребението
е участвал и Никодим, друг таен ученик на Христа.
Така Йосиф от Ариматея се явява като освободите
лят от Кръста. Той води от Кръста до трите степени на
Макрокосмоса, които започват с полагането в гроба. Симон
от Киринея и Йосиф от Ариматея показват две от най
важните Тайни в живота на човека въплътяването на
човека, което е насочено към Кръста и освобождаването на
човека от Кръстатяло. Когато всеки човек стане Симон от
Киринея и Йосиф от Ариматея, тези две душевни Тайни се
осъществяват и въплътяват в него. Тайните, които трябва да
осъществим в нашето развитие като човеци, гледайки обра
зите на Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея, са тези на
носенето на Кръста и освобождаването от Кръста.
При четенето на Евангелието ние трябва да се спрем на
дадените там образи и да оставим те да действат на нашата
душа. По такъв начин те ще пречистят душата и ще я пре
образят, превръщайки я в образа, който стои пред нея.
Така че, всеки човек е носител на един Кръст преди
средата на своя Път. Първо човек трябва да се съедини
бавно с Кръста, носейки го, преди в полунощния час да
мине през Вратата на Кръста, преди там да се осъществи
напълно с Мировия Кръст. И отново човекът е този, който
вървейки по тесния Път, извън това отъждествяване, може
да се освободи чрез снемане от Кръста, където той може
сам да стане освободител от Кръста. Това става в Пътя на
окултното развитие, когато човек дойде до онази степен, ко
гато съзнателно може да излиза от тялото, когато пожелае.
В стадия Симон от Киринея, както този на Йосиф от
Ариматея, човек е леко свързан с Кръста. Първият път
той носи Кръста. Вторият път той снема тялото от Кръста.
В средата самият Кръст носи прикованото на него тяло.
Преди и след средата човек е носител, обаче Симон носи
Кръста, а Йосиф носи тялото на Христа.
Ако Кръстът е вътрешната Тайна на човешкото земно
тяло, на обусловената от него съдба, носенето на Кръста
88
е всичко, чрез което човек идва до едно истинско утвърж
даване на своето въплъщение, до доброволното носене на
своята съдба на Земята. Симон от Киринея не носи своя
собствен кръст, а кръста на Христа. Мисълта за страдане,
заедно с Христа, която прозвучава в посланията на Павел,
ще помогне на човека да намери утвърждаването на своята
лична съдба в самия себе си.
Снемането от Кръста след това е всичко онова, кое
то изтръгва човека от неговата обвързаност и окованост в
тялото му, което го издига над неговото лично същество,
всичко, което го освобождава от тялото му. Обаче не трябва
да смесваме едно здраво освобождаване от тялото с едно
болезнено такова. Снемането от Кръста, без то да е било
предшествано от носенето на Кръста и от Разпятието на
Кръста, е нещо болезнено. Много медиумични и прекалено
екзалтирани душевни състояния почиват на едно преждев
ременно разхлабване на връзката между душата и тялото,
преди още душата да е слязла напълно до основата на
земното, преди да е била напълно върху Кръста на тяло
то. Йосиф от Ариматея снема тялото на Христа от кръста.
Тук отново изпъква мисълта на апостол Павел, изразена в
неговите послания за умирането заедно с Христа и за въз
кресението заедно с Христа. С тази мисъл Павел показва
на хората Пътя, как да се издигнат над свързаното с тялото
съзнание, как да се издигнат над себе си и как да проник
нат в духовния свят, в Космоса.
В носенето на кръста са обхванати заедно първите три
от седемте степени микрокосмическите степени на лич
ното изпитание и пречистването. В снемането от кръста се
намират като в зародиш последните три степени, когато
човек се съединява с Космоса, с Великото в света.
Снемането от Кръста и образът на Йосиф от Ариматея
са велик символ. Освен описаното в Евангелието за Йосиф
от Ариматея, преданието ни разказва следното: Йосиф от
Ариматея стои под кръста със Свещената чаша в ръка, от
която е пил Христос с учениците на последната Вечеря.
Римският войник пробожда с копие ребрата на разпънатия
Исус и Йосиф от Ариматея събира в чашата от Тайната
89
Влад Пашов
Вечеря Христовата кръв, която бликва, примесена с вода от
раната, причинена от копието. С това започва историята на
Светия Граал. Копие и Чаша знаци на Граала са едно
до друго. Йосиф от Ариматея стои там, на мировия Олтар,
като цар на Граала, с жест на жертвоприношение, държей
ки горе Чашата като в литургия.
Ако можем да опишем снемането от кръста с думите
Човекът получава тялото Христово, приема тяло
то Христово, то сцената с Граала ни показва приема
нето на кръвта Христова от човека. И двата пъти
Йосиф от Ариматея е този, който е определен от съдбата
да действа като първообраз на приемане на причастието
в хода на историята.
Йосиф от Ариматея е човекът от Тайната Вечеря, той
приема тялото и кръвта Христови. Чрез този Космичен
дар той прониква в Царството отвъд Смъртта, в Царството
отвъд трите макрокосмически степени: полагането в гро
ба, Възкресението и Възнесението. Но това е Царството
на освободените от тялото живот и съзнание, когато чо
век става господар на своето тяло, където той не е вече
слуга, а заедно с Христа е господар на съдбата, господар
на наследствеността.
Когато чрез приемането на тялото Христово нашето тяло
приема нещо от същността на Христовото тяло, то също е
снето от Кръста. Когато в нас се събуди Йосиф от Ариматея
и заедно с него Тайната на донесената от ангела Чаша на
Граала, той ни снема от кръста и ние се научаваме, освобо
дени от тялото, как да пристъпим в Царството на Духа.
Всеки може да се запита: защо на мястото, където стоят
Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея не стоят две фигу
ри от кръга на дванадесетте ученици? Те през цялото време
са с Христа, а сега няма никой от тях. Йоан стои под кръста
с майката Исусова, според неговото Евангелие, но той не
взема никакво участие. От това се вижда, че Голготската
Тайна е заобиколена от кръгове на Неизвестни, които, чрез
тяхната принадлежност към Мистериите, могат да бъдат
понапред от учениците в изживяване на духовните степе
ни. Един кръг от Великите Неизвестни изпращат тук двама
90
91
от своите членове на предната част на сцената, в един пъ
лен със значение момент. Езотериците на всички народи са
гости на Драмата на Голгота. Съдбата ги заставя да бъдат
готови да се намесят там, където учениците на Христа се
оказват безсилни да направят необходимото.
Учениците бяха заспали в Гетсимания. Тяхното съзна
ние е, така да се каже, убодено от Скорпиона. Те побягват.
Единственият от дванадесетте ученици, който не проспива
Голгота, а стои под кръста, е Йоан. Другите не присъстват
там, когато пред двореца на Пилат бяха произнесени думи
те: " Ето Човекът!" Те съвсем не присъстваха при носене
то на кръста и при Разпятието.
Симон от Киринея замества Симон Петър, който беше
готов да умре за Христа и той трябваше да носи кръста от
Ерусалим до Голгота. Йосиф от Ариматея идва да заеме
мястото на оказалия се безсилен трети ученик в Гетсимания
Яков. Наистина Яков бе имал задачата да осъществи
Граала. Той би трябвало да събере кръвта Христова в чаша
та и да снеме тялото Му от кръста. Покъсно, чрез своята
съдба Яков продължава тази неизпълнена от него задача.
Пръв между апостолите той умира от мъченическа смърт,
след като беше занесъл Евангелието на запад до Испания,
страната на града на Граала.
И четирите Евангелия говорят за Йосиф от Ариматея, а
за Симон от Киринея говорят само първите три Евангелия.
Йоан не говори за него. Вместо за него, той говори за Никодим,
който помага на Йосиф в погребението. Забележително е,
че Лука поставя до Симон от Киринея група плачещи жени.
По пътя на носенето на кръста, Христос се обръща към
жените и им казва: "Вие, дъщери ерусалимски, не плачете
над Мене, а плачете над самите вас и над вашите деца.
Защото ето, ще дойде време, когато ще казват: Блажени
безплодните и тези, които не са родили и гърдите, които
не са кърмили. Тогаз ще започнат да казват на планините:
Паднете върху нас и на хълмовете, затрупайте ни! Защото,
ако правят така със суровото, дърво, какво ще стане със
сухото?" (Лука; 23, от 27 стих нататък)
Влад Пашов
Така Христос, носейки Своя кръст, сочи с апокалип
тични, мощни слова великото носене на Кръста от чов
чеството, което предстои в бъдеще. В общи черти и в ця
лост начинът, по който досега християнството е гледало на
страдащия и умиращ Христос, е подобно на поведението на
плачещите жени по пътя. Но сега е потребно едно христи
янство, което без да изгуби личното, израства нагоре в кос
мическото и духовното, да вижда събитията на Голгота във
всичките техни подробности и пророчески образи, отнася
щи се до човечеството. Някога върху цялото човечество ще
дойде носенето на Кръста и Разпятието. Човечеството ще
понесе своята Велика Смърт и тези, които се раждат, те се
раждат за едно Велико умиране. Тогава ще се реши колко
много християнски душевни сили притежава човечеството.
Това, което не ще е израснало над себе си, което ще е оста
нало затворено в границите на личното, ще загине тогава в
това Велико умиране. Но това, което с поглед към Христа
ще е добило свръхличната космична сила на Любовта, ще
премине от Смъртта на човечеството във Възкресението на
Думите на Христа "защото, ако правят това със
суровото дърво, какво ще правят със сухото" ни на
вежда на мисълта, че Христос, Който представя Дървото
на Живота, беше разпънат на сурово дърво, то човечество
то, което отива към умиране, ще бъде разпънато на сухо
дърво, което ни показва, че то няма да има възможност да
оживее, да възкръсне.
10. НОВИЯТ КОСМИЧЕН ИМПУЛС
В 14та глава, от 50ти до 52ри стих, е казано: "Тогава

всички Го изоставиха и се разбягаха. И някой си момък
следваше подир Него, обвит в плащеница на голо. Те го
хванаха, а той, като остави плащеницата, избяга гол".
Порано споменах, че в този момък, който се явява на
сцената изневиделица, е символизиран Новият космичен
импулс, който Христос внася в света. Той е съвършено гол,
92
т.е. свободен от всичко, което човечеството притежава от
миналото. Той не носи в себе си нищо от миналото на чо
вечеството. Казано е в Евангелието, че той следва Исус от
Назарет и когато го хващат за дрехата, той оставя дрехата
в ръцете им и избягва гол. Този младеж, този Нов космичен
импулс ни е представен и в 16та глава, с която завършва
Евангелието. Там е казано:
"И като мина съботата, Мария Магдалина и Мария,
дъщерята на Яков и Саломея, купиха благоухания, за да
отидат да Го помажат. И рано в първия ден на седмицата
те дойдоха на гроба, когато изгря слънцето. И говореха
помежду си: Кой ще отмести камъка от вратата на гроба.
И като погледнаха, видяха, че камъкът беше отместен и
отвален, защото беше твърде голям. И като влязоха в гроба,
видяха едного юноша, че седеше от дясната страна, облечен
в бяла одежда и се изплашиха. А той им каза: Не се плаше
те. Търсите Исуса Назарянина. Той възкръсна, не е тука".
Това е същият младеж, който следваше Исус при хва
щането Му в Гетсимания и който избяга, като остави дре
хата си в ръцете им. Никъде другаде в Евангелията не сре
щаме този младеж, който се изплъзва от ръцете на хората в
момента, когато те осъждат Сина Человечески. Той отново
се явява на жените в гроба след третия ден от погребение
то. Той отсега нататък действа като Космичен импулс, като
Космичен Принцип на Земята. С този младеж евангелист
Марко ни навежда на мисълта, че имаме работа с едно кос
мично събитие, че имаме работа с космическия Христос.
Забележително е, че след като пред нас се явява този
забележителен младеж, Евангелието на Марко завършва
бързо и понататък съдържа вече много малко изпъкващи
неща. И едва ли би могло да се помисли, че нещо следващо
би могло да стигне до едно поголямо възвишение. В тази
композиция в Евангелието на Марко бе вложен моноло
гът на Бога, разговорът над Земята, разговорът на плани
ната (Преображението), на който бяха призвани тримата
ученици, но не го разбраха. След това следва Гетсимания,
сцената на маслинената гора, където Христос трябваше да
93
Влад Пашов
признае в себе си, че избраните не могат да разберат това,
което предстои да стане. И как Той трябва да върви по
нататък; как понататък Синът Человечески страда и бива
разпнат на Кръста. После световноисторическата самотност
на Сина Человечески, който е изоставен от онези, които Той
беше избрал за Свои ученици, изоставен постепенно и от
Космическия Принцип.
Така също след като сме разбрали мисията и значение
то на младежа, който се изплъзва от ръцете на хората, ние
разбираме с особена дълбочина думите " Боже Мой, Боже
Мой, защо си Ме изоставил?" След това младежът отно
во се явява на жените при гроба. В Евангелието накратко
се показва, че младежът е нещо духовно, нещо свръхсетив
но и само поради тогавашните особени обстоятелства става
видим, и после се явява на Мария Магдалина. След това
той се явява на двама от тях в една друга форма, когато
пътуваха, когато минаваха през полето.
Евангелието завършва бързо, като посочва бъдещето по
отношение на това, което тогава не можеше да бъде раз
брано. Защото човечеството тогава беше стигнало до най
ниската точка на своето слизане в материята и трябваше да
бъде насочено към бъдещето, към възхода. И колкото по
добре хората на бъдещето разберат Мистерията на Голгота,
толкова повече ще се проникват от новия космичен импулс,
който проникна света от момента на Голгота.
Новият космичен импулс, представен в Евангелието от
младежа, има за задача да организира и преобрази света
и живота на човечеството. Има за задача да организира
човешкия душевен живот и да издигне човешката душа на
една степен повисоко в нейното развитие, като направи
съзнателна връзка на душата с Духа и по такъв начин
човек постепенно да стане гражданин на духовния свят, на
Царството Божие.
И когато Христос каза, като гледа зданията на храма,
" камък на камък няма да остане от тези здания",
Той разбира това и в буквален смисъл, но понеже всичко
преходно е символ на една духовна реалност, с това Той
94
иска да ни покаже, че от стария свят и живот няма да
остане нищо всичко ще бъде съборено и унищожено от
дейността на новия космичен импулс. Новият космичен
импулс е творчески, а не разрушителен, но под напора на
новото, което се ражда от този импулс, всички стари фор
ми на Живота ще бъдат унищожени. Те ще се разрушат
от самосебе си, защото ще бъдат напуснати от Живота,
който вече се развива под влияние на новия импулс. И
когато Христос казва: "Ново вино не се налива в стари ме
хове", Той пак има предвид дейността на новия космичен
импулс, който ще разруши всички стари мехове, всички
стари форми. За да се изяви новият импулс, трябва да се
създадат нови форми както в органическия, така и в со
циалния и психическия живот. Тези форми, в които се е
изливал Живота в миналото във всички области, трябва да
отстъпят мястото си на нови форми, чрез които да може да
се прояви новият космичен импулс. От този закон не прави
изключение и окултното знание, което в своите принципи е
неизменно, но във формата, в която се излива това знание,
има постоянно промени. Затова грешка правят онези, които
искат да ни предадат древната Мъдрост в тази форма, в
която е била предавана в миналото. С това те не разбират,
че е настанало ново време, в което е влязъл да действа в
света един нов космичен импулс, който носи със себе си
нови енергии: те ще създадат нови форми, чрез които ще
се прояви Животът в своето многообразие. И всички тези
брожения и промени, които стават в света, се дължат на
този нов космичен импулс.
Този импулс, който влиза в света с Голгота, с течение
на времето все повече се усилва и ще преобрази живота във
всичките му прояви, както и самата Земя. Този Нов косми
чен импулс е импулсът на Любовта, който колкото повече
навлиза в живота, повече се усилва. И в нашата епоха, с
идването на Учителя, този импулс се усилва още повече.
Той не е механически, а един органически и психически
процес, който действа отвътре навън и за него няма пречка
и сила, която да му противодейства. С неговото провеждане
95
Влад Пашов
е ангажиран целият духовен свят, цялото Небе, сам Бог.
Той е израз на Великата Божествена Воля, която действа в
света. И в настоящата епоха той има за задача да създаде
братството между хората и народите, да обедини цялото чо
вечество в едно велико Братство. В настоящата епоха този
импулс подготвя раждането на Новата раса, която иде в
света и която ще бъде носител на Любовта. Тя ще бъде
Раса на Любовта и Братството между хората и народи
те. Онези хора и народи, които приемат този импулс, ще
влязат в Новата раса и ще образуват ядрото на бъдещото
човечество; които не приемат този импулс, ще отпаднат от
развитието и ще започнат да се израждат. По такъв начин
човечеството ще се раздели на два големи лагера: на една
страна ще бъдат тези, които са приели новия импулс и ще
образуват ядката на новото човечество, а на другата страна
са тези, които не са приели този импулс; те ще отпаднат от
развитието и ще започнат да се израждат. В Евангелието
тази идея е изразена с мисълта, че при второто идване
на Христа Той ще отдели овцете от козите. Овцете са
хората, които са приели новия импулс, а козите са тези, ко
ито не са го приели. И ние се намираме вече в началото на
това отделяне на овцете от козите. В нашата епоха започва
да става това отделяне на овцете от козите, защото ние
сме пред Второто пришествие на Христа, което ще дойде в
облаците, т.е. в човешката мисъл като Светлина, като нов
импулс. Това разделяне на човечеството става според прин
ципа на полярността, който действа навсякъде в Природата
и е принцип на творчеството. А в процеса на творчеството
всякога има отделяне на старото, което не е годно да влезе
в градежа на новото, от новото, което расте, развива се,
цъфти и връзва, и дава плод. Новото навлиза в живота и
няма сила, която да може да му се противопостави. Затова
всички трябва да бъдем будни, за да приемем този импулс,
за да му дадем път в нашия живот, а не да заспим като
учениците на Христа в Гетсимания и да пропуснем момен
та, когато можем да влезем в контакт с Новото и да му
дадем път.
96
11. ЕВАНГЕЛИЯТА ИЗРАЗ НА

КОСМИЧНИЯ РИТЪМ
Швейцарският професор др Херман Бек, който е пос

ветил дълго време за изучавания на Евангелията, е дошъл
до извода, че Евангелията са израз на космичния ритъм.
И това е много естествено, защото Христос е Логосът и
космичният ритъм е израз на Неговата дейност в Космоса.
А според Херметичната Мъдрост това, което е долу, е по
добно на това, което е горе. Това, което се манифестира
като Христова дейност на Земята, е израз и отражение на
космичния ритъм, който е резултат на дейността на Христа
в Космоса. Но от това не трябва да се прави извод, както
някои правят, че Христос не е съществувал на Земята, а
всичко, което се пише в Евангелията, е приспособяване на
Слънчевия мит към една измислена личност. Това е неп
равилно заключение, защото има много исторически данни,
които дадох в попредна глава. Те неоспоримо доказват, че
Христос е една действителна историческа личност, която е
проповядвала и работила в Палестина, и че е минала през
Голгота. Това се потвърждава и от окултните изследвания.
Др Херман Бек е написал своите изследвания в две
те си книги: "Космичният ритъм в Евангелието на Марко"
и "Космичният ритъм в Евангелието на Йоан". Той нами
ра, че първите няколко стиха от Евангелието на Марко по
своя характер се намират под влиянието на зодиакалния
знак Козирог. Следващите няколко стиха от същата глава
са във връзка със знака Водолей. После идват стиховете,
които са във връзка със знака Риби. Следват стиховете,
които се намират последователно под влияние на знаците:
Овен, Телец, Близнаци. Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион,
Стрелец, Козирог, Водолей и Риби. Знаците се редуват в
стиховете така, както са в зодиака. С това се завършва
първия кръг, до средата на шеста глава от Евангелието на
97
Влад Пашов
Марко. После се повтарят зодиакалните знаци в същия ред,
от Овен нататък до девета глава. От девета глава до края
идва третият кръг от същите знаци.
По същия начин професор Херман Бек разглежда и
Евангелието на Йоан.
От тези изследвания следва, че събитията в живо
та на Христа са във връзка с космичния ритъм, защото,
както вече видяхме сами, сам Христос е Велико косми
ческо Същество. Това е от голямо значение, за да разбе
рем важността на събитията в живота на Христа. Това
ни указва и начина, по който са писани Евангелията. Те
не представят обикновени човешки творения, но са ре
зултат на едно ясновидско проникване в дълбините на
Космоса, където са видели и преживяли Великите космич
ни Тайни, отразени в Евангелията. Те са видели и прежи
вяли Тайните на Космоса, отразени в живота на Христа.
В живота на Христа те са видели отразен целия Космос.
Защото Христос е Духът на Космоса и това, което е долу,
е подобно на това, което е горе. Евангелистите са влезли
във връзка с космическите същества, които са актьори на
Великата световна драма. И те са им предали тази Драма,
за да я преведат на земен език за човечеството.
От тези изследвания се вижда, че учениците на Христа
не са били обикновени личности, макар външно да са ми
навали за обикновени хора рибари, митари и прочие. Те
в миналото са били посветени. Учителят казва, че те са
преродените пророци на Стария Завет. Като пророци те са
били във връзка с Христос. Например Йоан в 12та глава на
Евангелието си казва, че Исайя е видял Славата на Христа
и е говорил с Него. Пророците са били подготвени за своята
мисия в окултната Школа на есеите. Учителят в разговор
един път е казал, че есеите са пратеници на Всемирното
Бяло Братство с цел да подготвят душите на хората за ид
ването на Христа, да създадат среда, в която да може да
работи Христос. Те са имали за задача да подготвят съзна
нието на хората, за да разберат това, което Христос донесе
на човечеството.
98
12. ЕВАНГЕЛИСТ МАРКО И

НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ
Ще завърша това изложение на Евангелието на Марко

с един цитат от Щайнер, от неговия цикъл "Сказки върху
Евангелието на Марко", където той хвърля светлина върху
произхода и характера на Марковото Евангелие.
"Както ни предават Евангелията, учениците, които са
се разбягали в Гетсимания, са напуснали Христа точно по
времето, когато се извършвала Тайната на Голгота и са Го
намерили върху кръста. Следователно те не са участвали в
онова, което е станало тогава в Палестина, с изключение на
Йоан. И всеки знае, че от друга страна не са оставени ни
какви документи, на които може да се вярва. Въпреки това,
в Евангелието на Марко и в другите Евангелия ни се опис
ва Тайната на Голгота. Как са се родили тези описания?
Много важно е да обхванем с поглед това. Нека да
разгледаме тези описания само при отделния случай в
Евангелието на Марко. В това Евангелие достатъчно ни се
показва, макар и накратко, но изразително, че младежът с
бялата плащеница т.е. космическият Христос, след като
била извършена Тайната на Голгота, отново се явява на
учениците след Възкресението и упражнил действие върху
учениците. По този начин такива ученици, такива апостоли,
какъвто е бил Петър, можаха след това, благодарение на
проникналия ги Христов импулс, да развият ясновиждане.
(А както ни се предава в Деянията на апостолите, Христос
четиридесет дни след Възкресението е бил с учениците и
ги е поучавал в Тайните на Битието, в Тайните на навли
зането на Новия импулс в света.) Така щото това, което
те не можаха да видят с физическите си очи, защото бяха
побегнали, можаха след това да го видят чрез ясновидство.
На Петър и на другите, които бяха ученици на Христа, след
Възкресението им бяха отворени духовните очи, те станаха
ясновидци. Така те можаха да видят ясновидски Тайната на
99
Влад Пашов
Голгота. Така че, към Тайната на Голгота съществува само
един път пътят на ясновидството, въпреки че тази Тайна
е била извършена на физическото поле. Това трябва да се
запомни. Това ни показва много ясно самото Евангелие,
като ни разказва, че в решаващия момент са побягнали
найпризваните. Така щото в такава една душа, като тази
на Петър, след като тя е приела Импулса на Възкръсналия,
просветнал споменът за това, което беше станало след бягс
твото. Иначе човек си спомня само за това, което е станало
пред очите на физическо поле. Но при едно такова ясновид
ство, което се прояви у апостолите, за разлика от обикнове
ния спомен, човек носи в себе си спомен от събития, стана
ли на физическото поле, на които той не е бил физически
свидетел. След срещата си с възкръсналия Исус, техните
души се пробуждат, тяхните духовни очи се отварят и те
стават ясновидци. Виждат всичко това, което е станало след
тяхното разбягване в Гетсимания. И това, което са видели,
те го предават с голямо вдъхновение на хората, на които
проповядват Словото. По този начин се разкрива Тайната
на Голгота и може да се говори за нея. Но импулсът, който
преминава от Христа у такива ученици като Петър, можа
да се предаде на онези, които бяха ученици на учениците.
Такъв ученик на Петър е бил онзи, който първоначално
е съставил устно Евангелието на Марко. Така импулсът,
който се е проявил у самия Петър, премина върху Марко,
в душата на Марко, така щото самият Марко видя да про
сиява и в неговата собствена душа това, което се бе извър
шило в Ерусалим като Тайна на Голгота. Дълго време този
Марк беше ученик на Петър. След това той стигна на едно
място, където намери, така да се каже, външна среда, от
която можа да придаде на своето Евангелие онзи оттенък,
от който се нуждаеше именно това Евангелие.
Евангелието на Марко ни дава възможност найясно
да почувстваме космичното величие и значение на Христа.
Към описанието на това космическо величие на Христа,
авторът на Евангелието на Марко можа да бъде подбуден
именно чрез онова място, на което той се озова, след като
остави Петър в Рим. Той се озова в Александрия, живя
100
там известно време, когато известната юдейската окултна
философска школа в Александрия се беше издигнала на
известна висота и можа да възприеме там това, което със
тавяше найдобрата страна на езическия гносис. Там той
можа да възприеме светогледи, които съществуваха по това
време, за излизането на човешкото същество от духовните
светове, за идването на това човешко същество в допир с
Луцифер и Ариман, за възприемането на Луциферическите
и Ариманските сили в човешката душа. Той можа да се
запознае с всичко това от езическия гносис, което даваше
разбиране за произхода на човека от Космоса и новото из
граждане на нашата планета.
Но именно на това място, което се намираше в Египет,
Марко можа да види колко силен беше контрастът между
това, за което първоначално бе предназначен човек и това,
което този човек беше станал след това. Това се показваше
найдобре в египетската култура. Тази египетска култура
водеше своя произход от найвъзвишените откровения, ко
ито можеха да се видят после въплътени в египетската ар
хитектура, особено в пирамидите и дворците, в културата
на Сфинкса. Но тази култура на Египет достигна до все
поголям упадък и поквара именно през третия културен
период, превърна се в найлошите израждания на черна
та магия, найлошата злоупотреба с духовното. Но когато
човек притежава необходимите за това духовни очи, той
може да види найдълбоките Тайни в това, което още се
практикуваше в Египет, защото то произхождаше от чиста
та Хермесова Мъдрост. Но за това беше необходима една
душа, която да вижда в основата на нещата, а не същест
вуващата корупция. Още по времето на Мойсей корупцията
беше доста напреднала. Още тогава той трябваше да изнесе
от Египет това, което беше добро и чисто в египетската кул
тура. Тази добра страна от египетската култура бе изнесена
от Египет чрез Мойсей, за да бъде предадена посредством
Мойсеевата душа на следващите поколения. След това ко
рупцията напредна още повече.
Пред душата на Марко стоеше живата картина, която
показваше как може да падне човечеството, как можа да
101
Влад Пашов
изпадне в материализъм това човечество, именно по отно
шение на своя мироглед. И едно нещо изпита Марко точно
тогава, което и днес може да се изпита, макар и в друга
форма, стига човек да има чувство за това. Защото днес
всъщност ние сме свидетели на възраждането на египет
ската култура. Така Марко можа да изпита, да види как
в неговата епоха човечеството беше слязло от своята ня
когашна духовна висота и беше стигнало дотам, да зачита
само материалните неща. Чрез това той доби едно дълбоко
разбиране за истината, че Найвеликият импулс живее в
нещо свръхсетивно и това потвърди после неговия учител
Петър. Този Свръхсетивен импулс той символизира чрез
младежа, за който говорихме.
Той почувства и разбра, че само новият космичен им
пулс, който слиза на Земята чрез Христа, може да избави
човечеството от неговото падение и да го издигне до онези
духовни висини, от които е слязло след грехопадането. И
този нов космичен импулс той изобрази с младежа, който
вървеше след Исус и който избяга, като остави дрехата си
в ръцете на гонителите. Той остави човешките обвивки, в
които беше облечен и остана съвсем гол такъв, какъвто е
излязъл от Бога, проникнат и облечен в Светлина, какъвто
го виждат жените при гроба на Възкръсналия".
102
на МАТЕЙ
Книга на Живота
" Животът има своето зазоряване, своя

изгрев и своето пладне.
Зазоряването на Живота, това е Любовта.
Изгревът на Живота, това е Мъдростта,
а пладнето на Живота, това е Истината."
Учителят
" Над едно нещо трябва да се бди:

първо, да не се похаби вътрешната сила
на човека, която превръща елементите
на физическия свят и ги оползотворява
за своето растене и развитие;
и второ, да не се пропускат условията,
които му дават възможност да постигне
тази цел. Тук е тайната на успеха на
всеки разумен живот."
Учителят
Влад Пашов
1. ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА
ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЯ
Евангелието на Матей заема твърде особено място меж

ду съдържащите се в Новия Завет Евангелия. Докато всич
ки други писания на Новия Завет са били писани на гръцки
език, първоначално Евангелието на Матей е било написано
на еврейски. Обаче еврейският оригинал не ни е известен.
Следователно в самата гръцка редакция на Евангелието на
Матей ние имаме един превод, който не предава пълно
то съдържание, духовната пълнота и яснота на оригинал
ния текст. Към това се прибавя още и фактът, че именно
при Евангелието на Матей трябва да се държи сметка, че
гръцката редакция не произхожда направо от еврейския
оригинален текст, а от латински текст, който бил напра
вен от гръцкия монах Хиеронимус. Латинският превод на
Библията от Хиеронимус, от който произхожда онази форма
на Библията, внедрена както в Римокатолическата, така и
в Протестантската църква, представя общо взето едно твър
де трагично, макар и исторически необходимо изопачава
не спрямо оригиналния текст. Гностическите гръцки тайни
на оригиналния текст са били затъмнени от Хиеронимус.
Това той отчасти даже е сторил съзнателно. Тъмната во
лунтаристичност на латинския език поставя сама по себе
си една завеса пред светещата и чиста мисъл и яснота на
гръцкия език. В този случай вярно е, че Библията говори
повече на чувството, но познавателната част на човешката
душа, която живее в ясната, чиста Божествена мисъл, е все
повече изтласкана от религиозната област. Спрямо първич
ния гръцки език, еврейският е надарен с помощни духов
ни сили и дълбочина. Той съдържа същевременно големи
магически мантрични сили и едно запалващо познанието
богатство от Божествени образни мисли. Ето защо ние не
можем лесно да си съставим една особено висока предста
ва за оригиналния текст на Евангелието на Матей.
104
Към това понижение на Словото от еврейския език,
слизайки през латинския до гръцкия, се прибавя още и
нарочното изменение, което Хиеронимус направил върху
текста на Евангелието на Матей, както говори преданието.
Евангелието на Матей произхожда от средата на есеите,
т.е. от езотеричното юдейство от времето, което е предхож
дало явяването на Христа. И няма да сгрешим, ако пред
положим, че оригиналният текст е притежавал един много
поголям езотеричен оттенък, отколкото може да се види
днес. Трябва да държим сметка, че текстът е бил силно
изопачен. Отчасти почти дословната съгласуваност между
Евангелието на Матей от една страна, и Евангелието на
Марко и Лука от друга страна, се е получила може би
поради това, че било извършено едно уеднаквяване спрямо
второто и третото Евангелие, целта на което е било да зали
чи езотеричния характер на оригиналния текст. През вре
мето на Хиеронимус християнството е било станало вече
една държавна религия. В този период се породила тенден
цията, която между всички отци в църквата особено силно
застъпва Хиеронимус: да се смекчат и заличат всички езо
терични елементи от Евангелията и особено от Евангелието
на Матей, защото те били криво разбрани от тогавашните
верующи. Хиеронимус е бил този, който се е стремил да
замени езотеричния характер на Евангелията чрез един ек
зотеричен характер, доколкото това е било възможно.
Евангелието на Матей се свързва особено силно със
Стария Завет и то стои особено близо да този Стар Завет
чрез своя първоначален език, еврейския, на което е било
написано, както и самия Стар Завет. Чрез него дървото на
Новия Завет простира своите корени в почвата на Стария
Завет. Това проличава и от факта, че навсякъде то е проша
рено от цитати от Стария Завет, с пророчески думи, които
намират своето изпълнение в събитията на Новия Завет.
Няма да сгрешим, ако кажем, че Евангелието на Матей е
близо до юдейството и че неговият християнски характер е
понисък от този на другите Евангелия. В действителност
то се свързва със света на Стария Завет, за да нанесе реша
ващ удар на юдейството. По същият начин Евангелието на
105
Влад Пашов
Марко се свързва вътрешно с римлянството, за да нанесе
решаващ удар срещу римлянството. Ето защо в Евангелието
на Матей, особено към края, разговорите между Христа и
фарисеите и книжниците играят особено важна роля.
Между четирите Евангелия, Евангелието на Матей е
найблизо до човека. Ако в първичното християнство към
образите на първите три Евангелия са били приведени ок
рилените животински образи на Телеца, на Лъва и на Оре
ла, като израз на тяхната духовна същност, то Евангелист
Матей винаги е бил изобразяван с образа на Човека, който
е една от фигурите на Сфинкса. "С това е свързано и обсто
ятелството, че така, както ни е било предадено Евангелието
на Матей, в тази форма, в която ни е било предадено, от
говаря найвече на текст, написан в проза. Докато от своя
страна Евангелието на Марко има посилен баладичен
и драматичен оттенък. Със своята поголяма дълбочина
Евангелието на Лука се издига до една лиричност от висо
ка степен. И накрая Евангелието на Йоан е една възвишена
мистерийна драма. Напротив, Евангелието на Матей има
прозаичен характер на един епос от висш разряд".
Все повече трябва да свикнем с положението, че
Евангелията не се различават само чрез различната пълно
та и достоверност на предаването на събитията, но разли
чията между Евангелията са израз на различни съзнания.
И преди всичко, царува едно особено различие между пър
вите три Евангелия и Евангелието на Йоана. Първите три
Евангелия произхождат до много висока степен от едно
галилейско съзнание, защото те са свързани с учениците
Христови, които бяха хора от Галилея и особено хора на
Генисаретското езеро. Евангелието на Йоана произхожда
от една съвършено различна духовна основа. Вярно е, че
съзнанието на Евангелист Йоан се издига във висшите об
ласти, но именно чрез това то има силата да се разпростре
надолу до почвата на Юдея. То прониква през булото на
образното виждане до географските и биографичните под
робности на физическото поле. Евангелието на Йоан е про
пито с множество интимни и съвсем не без значение данни
за места и времена, като например назовава с точност гра
106
довете, от които произхождат найзабележителните образи
на галилейските ученици; как той много грижливо посочва
смяната на галилейските и юдейските сцени.
За четенето на Евангелието на Матей трябва да се от
дадем изцяло на близкия до човека стил на разказване и
неговото спокойно течение, но трябва същевременно да се
стараем навсякъде да прозираме през текста. Не трябва да
разбираме текста по юдейски, т.е. физически и интелекту
ално, но да го търсим там, откъдето той произхожда в дейс
твителност от духовния свят и ни предава едновременно
и духовни, и физическосетивни събития.
Евангелието на Матей ни показва Исус като Този,
Който говори на народа в образи и притчи. Но Той говори в
притчи не само на народа, а също и на учениците от една
страна, и на противниците от друга. И даже тогава, когато
не говори в притчи, като например проповедта на планината
и в Словото при изпращането на учениците, и в апокалип
тичното поучение на учениците на Маслинената планина,
Неговите думи са пропити с един образен елемент, който е
недостъпен за едно интелектуално разбиране и който може
да се разкрие само на едно вътрешно галилейски настроено
съзнание.
В заключение, образният характер не преминава само
през думите на Исус, но и през Неговите дела и през са
мите събития. Когато човек започне да обръща внимание
на образното настроение, което преминава през цялото
Евангелие, той се приближава вече значително към разби
рането на Евангелието на Матей.
2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО
ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА
Ще започна разглеждането на Евангелието на Матей

с една мисъл от Учителя, която ще ни подчертае насоката,
в която ще бъде разгледано Евангелието. Учителят казва:
"Различните притчи на Христа са казани при различни
107
Влад Пашов
обстоятелства. Той се е съобразявал пред какви хора говори
и с такива притчи си е служил: пред земеделците е говорил
притчата за сеятеля; пред рибарите говорил за ловенето на
риба; пред търговците говори други притчи."
"Три категории хора са засегнати, на които Христос
е говорил. Първата категория са тези, които са си купили
нива; втората категория са тези, които са си купили пет
чифта волове, а третата категория са тези, които са се оже
нили. Всяка притча е за особена категория хора. Ако взе
мете притчите на Христа, Той определя коя притча на кое
съответства и какви принципи обяснява в живота. Нивата
съответства на съня, воловете съответстват на яденето, а
женитбата съответства на работата. Това са три категории
дейности на човека".
"Христос е говорил на един окултен език на учениците
Си как да разпределят работата си на Земята. Той внася
ново гледище при разяснение на този окултен въпрос. Та
като дойдем до проучването на Евангелието, ще го проуч
ваме по един окултен начин трябва да намерим в какво
съотношение стоят притчите една към друга. Те са все сим
воли, наредете ги и тогава ще се яви разгадаването им".
Така че, при разглеждане Евангелието на Матей, както
и на другите Евангелия, ще подхождаме към тях, както се
подхожда към книги, написани на един окултен език книги
с дълбок смисъл и съдържание, които са скрити зад обикно
вени разкази и истории. Както във всяка окултна книга, така
и в Евангелието ще намерим наймалко три смисъла, които
вървят паралелно исторически, мистичен и космичен.
Това е така, понеже Евангелията са откровения на Духа,
Който се проявява в Космоса, в историята и в човешката
душа. И Христос казва: "Като дойде Духът на Истината, Той
ще ви напомни всичко, що съм казал". Значи Евангелията
са плод на това напомняне на Духа на Истината, който е
първият аспект на троичния висш човек. Но както казах и
при другите Евангелия, аз няма да тълкувам Евангелието
на Матей, но само ще насоча към окултната страна, към
окултния характер на Евангелието, като укажа с това посо
ката, в която трябва да се тълкува и разбира то.
108
Докато в Евангелието на Йоан Христос ни се разкрива
като Светлина на света и ни разкрива мировите Тайни, в
Евангелието на Лука ни се разкрива като жертвоприно
шение на Любовта; в Евангелието на Марко ни са показа
ни всичките духовни и космически сили, които се вливат
на Земята чрез Исус Христос, то Евангелието на Матей
ни показва Христа като хармоничен и съвършен образ на
Човека, и Тайната на историята на човечеството.
Матей ни разкрива Христа като Живот, който се проя
вява в човечеството и в човешката душа. Затова Учителят
казва: "Христос не е една отвлечена личност в света. Под
думата личност в случая ние не подразбираме един обик
новен човек, едно обикновено съзнание. Под думата Исус
Христос ние разбираме едно велико, всеобщо проявление
на Божия Дух, от Който изтича Любовта. От тази Любов
се ражда Животът, който ние търсим. Затова ние казваме,
че Христос не е едно верую Христос е Живот. Христос не
е една философска система, затова не може да се разбере
с ума. Преди всичко сърцето трябва да разбере Христа,
а после умът. Вие може да направите едно малко възра
жение: Защо първо сърцето трябва да разбере Христа, а
после умът? За мен това е много естествено. Сърцето в
дадения случай е ученикът, който трябва да разбира, а не
Учителят. Умът е Учителят, затова не той трябва да въз
приеме Любовта, а сърцето е, което трябва да възприеме
Любовта. В сърцето липсва Любов. Следователно тази ве
лика сила Любовта трябва да се възприеме чрез сърцето,
за да укрепне то. През сърцето минава Животът, който иде
от Любовта. В сърцето са корените на Живота, а в ума са
клонищата и плодовете".
Като казваме, че Христос, християнството не е едно
верую, а Живот, ние не разбираме обикновения живот, как
то днес се проявява. Това е сянка на истинския Живот.
Животът е едно велико космическо течение, което излиза
от Любовта и прониква цялата Природа, и чрез сърцето се
влива в човека, като дава своите плодове в неговия ум. В
човека Животът има трояко проявление: физически живот,
сърдечен живот и умствен живот. Това са три процеса, ко
109
Влад Пашов
ито вървят паралелно и последователно. Физическият жи
вот има отношение към нашата воля, към нашата дейност;
сърдечният живот има отношение към нашите чувства и
желания, а умственият живот има отношение към нашата
мисъл. Да изучим законите на нашата воля, на нашите
действия; да изучим законите на нашите чувства и да изу
чим законите на нашата мисъл това значи да разберем
християнството като Наука за Живота. Волята е свързана
със силите на Природата, с Истината, която прониква цяла
та Природа. Чувствата са свързани с топлината и с Любовта
в света, а мисълта е свързана със Светлината, с Мъдростта.
Следователно, за да разберем християнството, трябва да го
разгледаме като Наука за Истината, Любовта и Мъдростта
това са трите аспекта на Божествената Троица, това са
трите аспекта на висшата Божествена природа на човека.
Животът, като едно космическо течение, е проявление на
тези три велики Принципа. Той е един синтез на тези три
велики Принципа, които се изявяват обективно чрез него.
Учителят, говорейки за Живота, развива следните мис
ли и идеи. Той казва: "Животът е едно велико космическо
течение, което излиза от Бога и прониква и оживява ця
лата Вселена с трите нейни свята физически, духовен и
Божествен, или умствен. Минавайки през умствения свят,
Животът събужда или поражда човешката мисъл; минавай
ки през духовния свят. Животът събужда човешките чувст
ва и минавайки през физическия свят, животът се проявява
във волята, която прониква цялото тяло".
"Проявлението на Живота в човечеството образува
това, което наричаме история на човечеството или история
на един отделен народ. Животът в своето троично прояв
ление обуславя целокупната дейност, както на отделната
личност, така и колективната дейност на даден народ, или
на цялото човечество". Учителят, говорейки за Живота,
казва: "Това е найвеликото благо, което човек познава.
Всички други блага се познават само чрез Живота. Когато
ние говорим за Живота, разбираме онова същественото, ре
алното, което не се губи. Думите съществено и реално
са синоними. Реалното е отвън, а същественото е отвът
110
ре. Но както външното се променя, така и вътрешното се
променя. Животът има две фази и той се мени външно,
и вътрешно. Следователно външните промени на Живота
съответстват на вътрешните, а вътрешното изменение на
Живота всякога носи велико разширение на съзнателния
живот. Животът е един комплекс от много действащи сили.
Има разлика между всички сили, които се проявяват чрез
Живота. Всичко, което става в пробудената душа, е съз
нателно. Ние вземаме душата като неизменна форма на
Живота или Същина на човека. За да може човек да раз
бира тази Същина, трябва да разбира самия Живот, който
е вложен в него; но не физическия живот той е външ
ната страна на Живота, на вътрешния, духовния живот,
Великото Божествено Начало в него. И когато ние говорим
за Великото Божествено Начало в човека, някои мислят, че
това е нещо специфично. Не е така. Божественото е именно
Същественото в Живота, то е безсмъртният Живот. А без
смъртният Живот подразбира онова Висше Съзнание, кое
то обхваща всички закони. Следователно никаква външна
сила не е в състояние да видоизмени Живота и да внесе
някаква дисхармония в него".
"Животът трябва да се разбира. Ние не можем да раз
берем Любовта, докато не разберем Живота. Животът е
наймалката величина, наймалкото проявление, с което
започва Любовта. Значи Животът е наймалката величи
на в Космоса. Понеже хората не разбират същината на
Живота казват, че Животът се е изменил. Не, Животът не
се изменя, но изменя се само материята, която се органи
зира от Живота. Изменят се мислите, които се проявяват
чрез Живота; изменят се чувствата, които се изразяват чрез
Живота. Защото в дадения случай всяка мисъл, всяко чув
ство, това са елементи на един повисш живот.
Христос казва: "Аз ви давам Живот и то преизобилно".
Тук не става въпрос за обикновения живот, а за Божествения.
Има степени в Живота. Човек трябва да познава Живота.
Съвременните хора още не са се натъкнали на истинските
прояви на Живота. Това, което съвременните хора наричат
живот, това е още предисловие на истинския Живот. Ако
111
Влад Пашов
във вашата градина се влива една река, пълна с тиня, нима
това е вода? Там има вода, но пълна с тиня. Тази вода, със
своите утайки, поскоро ще внесе разлагане, смърт, отколко
то живот. Съвременният органически живот, с който хората
се хвалят, е живот, пълен само с тиня, с утайки и затова хо
рата умират, разлагат се. Материалният живот на хората аз
наричам тинестия живот, с който хората, като се поли
ват, разлагат се и умират на общо основание. Разлагане има
в материята, но в самия Живот няма разлагане. Животът
разлага нещата, но той сам не се разлага".
"Следователно, първото проявление на Живота е, че в
него се забелязва един съразмерен ритъм, едно разумно
движение. Ето защо първият ритъм в Живота е разумното
движение. Туй движение се нарича волево, разумно дви
жение, което е отмерено. Затова всеки човек, който иска да
изрази Живота, трябва да има този ритъм на движение в
себе си. Когато човек дойде да борави с ритъма на Живота,
той не трябва да си представя дали е млад или стар; той
не трябва да мисли кога е роден и кога ще умре. Когато
старият човек мисли, че е стар, животът му не може да има
ритъм; когато младият човек мисли, че е млад, животът му
също не може да има ритъм. Ти ще престанеш да мислиш,
че си млад или стар и ще почнеш с опитността на Великия
Божествен Живот".
"И тъй, ритъмът е първото движение в Живота. Второто
движение е разумността в Живота, а Животът е разумно
движение на Словото. Всяко движение си има особен звук.
И когато човек направи едно разумно движение, в това ра
зумно движение има и разумно слово. Както онзи цигулар,
който си движи разумно ръката по цигулката, дава смисъл
на музиката, така и човешката ръка, като се движи разум
но, изразява разумния Живот".
"Смисълът на Живота е да имаме този правилен ритъм
на сърцето си, че като станем сутрин, да сме весели, разпо
ложени и да виждаме навсякъде красивото в Живота".
"И когато Христос казва: Аз ви давам Живот, Той под
разбира, че дава Живот на онези, които искат да намерят
Пътя на Истината, който ще ги направи свободни. Истината
112
именно е истинската форма, която носи Живот. Само ис
тинската форма на Живота може да ни даде разумност,
свобода и простор. Просторът е необходим за Живота; мал
кият живот се простира в малки форми, а великият Живот
изисква велики форми. Като казвам велики форми разби
рам форма; която е сложна в себе си. Някоя форма може да
е малка, но всъщност е сложна. Истинският Живот изисква
сложни форми. По какво се отличава животът на човека от
този на нисшите същества? Неговият живот е с хиляди пъти
посложен от този на мравките, например, на птиците, на
млекопитаещите и т.н. Сложен е човешкият живот! В него
има подруто разбиране от това на животните. И животни
те съзнават, но те виждат само формите на Живота; те не
разбират, че в него има смисъл, че има изобщо повелик
живот от техния. Животът на хората е сложен, но животът
на ангелите е още посложен от техния. Те виждат неща.
които ние не виждаме. Тези работи, които за тях имат сми
съл, за нас не представят нищо или нямат особен смисъл.
Като не схващаме дълбокия смисъл на Живота, ние губим
кредита на онези истински разумни същества, които носят
истинския Божествен Живот и които ни дават знанията".
"Първото важно нещо в Живота ви е да искате да знае
те, да познавате живота на другите хора, защото той е и ваш
живот. Ние трябва да знаем смисъла на Живота, понеже
е повисш, отколкото си го представяме. В тази реалност,
в която живеем, ако речем да направим един несполучлив
опит, може да се осакатим. От този опит ще видим, че има
една опасност в неестествените илюзии на живота".
"Ние се стремим към доброто, за да може нашият
живот да намери онзи пластичен израз, който е израз на
Божествения Живот. Доброто е форма. Без доброто Животът
не може да се прояви. Първата форма на Живота е доброто.
Втората форма на Живота е мисълта. Животът не може да
се прояви без доброто и без мисълта. Без тези две форми
той не може да стане елемент на съзнанието ни. Доброто
за нас е една необходима Божествена форма, за да можем
да разберем Божествения Живот и да придобием радост
та. Истинската мисъл е втората форма, тъй необходима за
113
Влад Пашов
нашата душа, за да разбере тя другата половина на същия
Живот, за да придобие великото благо, което търси. Трябва
да бъдем добри, за да може да се изрази Божественият
Живот в нас. Този Живот е един извор. А щом този извор не
тече, тогава няма Живот. Ако ние сме добри, Божественият
Живот ще излезе от нас и тогава всички хора, които са в
хармония с нас, те се напояват от Божествения Живот и се
радват. Тогава знаете ли как ще се преплете нашият живот?
Всеки красив живот ще мине през твоя живот, за да внесе
онези сокове, от които твоите мисли и чувства ще растат и
ще се развиват. Ако ние не внесем доброто като един осно
вен елемент, в който Божественият Живот може да се проя
ви, ние сме осъдени на страдания, разрушения и смърт".
"Втората фаза на Живота е истинската мисъл, която
ние наричаме Божествена идея. Тя е също тай необходи
ма за нас, понеже трябва да мине през нашия живот като
Светлина. Затова всички трябва да бъдем добри и да имаме
светла мисъл. Мисълта се проявява в живота като права
линия това е мъжкият принцип в живота, това е мъжът.
А доброто се проявява в живота като крива линия, като
една спирала, която се увива около правата линия. Така
че, кривата линия жената е доброто в света, а правата
линия мъжът това е мисълта в света, това е Светлината.
И ако доброто в света изчезне, ще изчезне и мисълта. В
Божествения свят порано се е родило доброто, а после
мисълта: а в човешкия свят порано се е родила мисълта, а
после доброто. И доброто, и мисълта се проявяват в Живота.
Затова казваме, че без Живот нито можем да мислим, нито
можем да проявим доброто. Щом живеем, ние имаме усло
вия да мислим и да правим добро. Аз живея, следователно
възприемам Божествения Живот и тогава доброто предс
тавлява за мене една необходимост. И мисълта също става
за мене една необходимост. Бог мисли, и аз мисля; Бог
прави добро и аз правя добро".
Двете форми, чрез които Животът се проявява, са
скръбта и радостта. Само скръбта ражда доброто. И когато
ние говорим за онази мирова скръб, подразбираме, че в
мировата скръб именно се ражда великото Божие Добро.
114
Скръбта е допусната, за да се роди отново доброто; радост
та е допусната, за да се роди светлата Божия Мисъл. И
като се роди тази Мисъл, тя ще светне в тебе, ти ще четеш
Книгата на Живота и Духът ще заговори на твоята душа. И
тогава Доброто и Мисълта, съединени заедно; скръбта и ра
достта, съединени заедно дават израз на великия Божествен
Живот. А този Живот е безсмъртието на човека. Когато ние
разберем тези две фази на Живота и ги усвоим, ще бъдем
безсмъртни. И затова Христос казва: "Тези, които се спо
добят с този Живот, с това разбиране, и Духът ги обгърне,
те ще се нарекат Синове Божии, които живеят и в Доброто,
и в Мисълта, и скърбят и се радват, и Доброто раждат, и
Мисълта раждат това е философията на Живота".
Учителят от много страни, от много гледища е разг
ледал философията на Живота, защото и самият Живот е
едно много сложно явление. Понеже християнството е фи
лософия на Живота, затова ще изнеса наймалко още две
становища, от които Учителят разглежда философията на
Живота. Така, както сега се разбира Живота, това е едно
механично, материалистично разбиране, което не може да
задоволи един човек с просветено, пробудено съзнание. За
да разберем Живота, трябва да го разгледаме като едно
космично явление, като един космичен факт.
За да си изясним Живота като едно космично явле
ние, ще приведа следната мисъл от Учителя. Той казва:
"Всяка душа, като отделна единица, има възможност да
се разширява или да се смалява, да се отклонява от пра
вия път. В окултната наука туй го обясняват по няколко
начина. Западните окултисти го обясняват с т.н. топлинен
етер. Топлинният етер е първичната енергия, която е. за
почнала дейността си и има връзка с обичта, с Любовта.
Етерът означава това, от което нещата се раждат, отглеж
дат. Частицата ет означава Първичното Начало, от което
нещата се раждат, а тер е това, което отглежда нещата на
Земята. Етерът не е гъста материя".
"Следователно в първото изявление на Живота се проя
вява Любовта, през което време започва да действа топлин
ният етер в материята. И така Животът се проявява в топ
115
Влад Пашов
лината. С появяването на топлината течението на Живота
е започнало да слиза на Земята, за да я организира. Чрез
това течение слиза Божественият Дух, който слиза отго
ре, за да организира нещата. При сегашното състояние на
развитие вие трябва да разбирате законите на топлинния
етер. Той е едно движение отвън навътре. И когато каз
ваме, че трябва да любим другите хора, ние подразбираме
този топлинен етер, който иде отвън. Това, че хората искат
да обичат, това е резултат на тази енергия на топлинния
етер в Природата, който иска да се прояви. Това е като един
извор, който иска да се прояви. Така и когато човек обича,
от него извира тази енергия на топлинния етер. Трябва да
знаете, че Животът съответства на топлинния етер и ако ти
не можеш да приемеш този стимул отвън, тогава Животът
не може да се прояви в тебе. Животът, който иде отвътре,
е проявление на животворния етер. Прояви ли се топлин
ният етер отвънка, той стимулира животворния етер, който
се намира в центъра на Земята, който се намира и вътре в
човека. Животворният етер е туй, което създава. Но за да
се прояви този Живот отвътре, първо трябва да дойде тази
вълна на топлинния етер отвън. Така че, първо трябва да
дойде във вас този топлинен етер като стимул отвън, за да
подтикне сърцето ви, вашата Земя, където е седалището на
животворният етер, към деятелност".
"Вие искате да обичате. След като сте приели един
стимул отвън навътре от топлинния етер, чрез който се
проявява Божият Дух отвън, от центъра на вашето сърце
трябва да се прояви друг подтик, за да се изяви Животът,
да се прояви животворният етер. А този животворен етер
е свързан с твърдата материя. Затова всеки, който иска да
види, ще дойде в стълкновение с твърдата материя. И чо
век, който не може да работи с твърдата материя, не може
и да живее. В това отношение страданията са камъни, чрез
които се гради вашето бъдеще".
"След това иде Светлината, също тъй необходима за
Живота. И тя е едно течение, което се нарича светлинен
етер.
116
Историческият път на Бялото Братство_
Всички тези външни прояви на Живота имат свои
форми: топлинният етер създава известни форми в човека;
светлинният етер също създава известни форми; всяко едно
течение създава специфични форми".
"Топлината и Светлината идват от Слънцето и оказват
голямо влияние върху религиозното състояние на човека
и върху науката. Затова ще се стремите да възприемате
в себе си тази Светлина и топлина. Никога не трябва да
изгубвате тази топлина, която имате в слънчевия възел.
Тази топлина винаги трябва да съществува у вас. Ако има
те тази топлина, вие сте неуязвими никой нищо не може
да ви направи. Но изгубите ли тази топлина, с вас може да
се случи найголямо нещастие. Като имате топлина, после
ще имате Светлина, а тя носи знание. Светлинният етер
има влияние върху мозъка, а топлинният етер има влияние
върху сърцето".
"В сърцето на човека, отвътре навън, стават ред хими
чески процеси, от който зависи как ще се прояви човек по
един или по друг начин. Това зависи от химическия етер,
който действа отвътре навън".
"Та ще се занимавате с изучаване на топлинния етер,
който има връзка с Любовта; ще се занимавате със свет
линния етер или Светлината, която има връзка с Вярата
и Мъдростта; ще се занимавате с химическия етер, който
има връзка с волевите прояви на човешката душа, и който
е свързан с водата и с Истината. Ще изучавате и жизне
ния етер, който е свързан с Живота, с твърдата материя и
с Доброто".
"Старите алхимициокултисти са правили следните де
ления: Земята, твърдата материя това е Животът, живот
ворният етер; Водата, течната материя това е химическият
етер, това са химическите процеси; Светлината, светлинни
ят етер това е Въздухът на древните; топлината, топлин
ният етер това е Огънят на древните".
"Човек трябва да владее тези елементи: Земята, Водата,
Въздуха и Огъня. Човек, който не владее тези четири еле
мента, нищо не може да направи. Това са все възможности,
117
Влад Пашов
които човек трябва да използва. Вие трябва да изучавате
силите, свързани с тези четири елемента, но има опасност,
че ако ви се разкрият някои Тайни, няма да ги използвате
разумно".
Това е едно окултно разбиране на Живота, което разк
рива големи възможности пред човека. То ни разкрива една
дълбока философия на Живота, която може да ни свърже с
всички същества на Космоса. Тази е дълбоката философия
на християнството, която е скрита в Евангелието, и която е
философия на Живота. Затова Христос казва: "Аз дойдох да
им дам Живот и да го имат преизобилно". Който възприеме
този Живот, който Христос носи, той е разбрал дълбока
та философия на Живота, разбрал е дълбоката наука на
Живота. Тази наука за Живота е разкрита под различни
аспекти в четирите Евангелия и в Посланията на апостоли
те, особено в Посланията на Павел. Учителят е изнесъл об
ширно тази мисъл за Живота в нейната всеобхватност, като
ни е дал методи за приложение за законите на Живота.
Затова Учителят казва: "Съществува една вътрешна
философия за Живота, която определя Пътя на човека. За
да придобие тази философия, човек трябва да прави съз
нателни усилия, да работи върху себе си. Тогава човек ще
разбере защо е дошъл на Земята и какъв е Смисълът на
Живота. Който разбира Смисъла на Живота, той е дошъл до
едно просветление в схващанията си, вследствие на което
се развива правилно. Той върви със сигурност и с отворени
очи в пътя си. На каквито и мъчнотии и противоречия да се
натъкне, той лесно ги разрешава. Този човек се интересува
от всичко в живота, защото той знае, че човек е дошъл на
Земята да учи, да събира опитност. Като ученик на Живота
той се стреми към придобиване на положителни знания,ко
ито могат да внесат в него дълбок вътрешен мир. Но затова
е необходимо преди всичко човек да познава себе си, а пос
ле окръжаващите. Само така той ще проучи законите, които
действат в Живота и ще разбере, че Животът е едно велико
благо. За да използва разумно това благо, човек трябва да
изпълнява Волята Божия, т.е. да изпълнява законите на
118
Живота, в които е отразена Божията Воля. Тогава човек ще
бъде здрав, силен и разумен. Така той е свързан с Бога и
молитвата му всякога се приема. Така той е една пръчка
от Лозата и приема соковете, чрез които иде Живот. Затова
той е здрав, силен и разумен. Затова и Христос казва: "Аз
съм Лозата, вие пръчките; без Мене вие нищо не можете
да направите". Ако не сме свързани с Лозата, с Христа,
нищо не можем да постигнем, т.е. не можем да използваме
Живота като едно велико благо. Който не може да използва
това велико благо, той прилича на пукната стомна, в която
каквото се налее, изтича. Затова философията на Живота
поддържа, че човешкото тяло, в което се влива Животът,
трябва да бъде здраво, за да не изтича Животът от него. То
трябва да бъде здраво и добре организирано, за да може да
използва благото Животът, който се влива в него. Започне
ли Животът да изтича, човек става неразположен, започва
да се оплаква от болести, преждевременно остаряване, виж
да, че е нарушил отношенията си към Разумната Природа.
За да подобри състоянието си, той трябва да възстанови
отношенията си с Разумната Природа.
"Всеки човек, праведен или грешен, може да прекъсне
отношенията си с Разумната Природа, може и да ги възс
танови. С една крива постъпка праведният може да пре
късне връзката си с Разумната Природа, с духовния свят. С
една добра постъпка грешникът може да възстанови връз
ката си с духовния свят, с Разумната Природа".
"Между Бога и човешката душа съществува връзка,
която човек всеки момент трябва да съзнава и да пази да
не я прекъсва. Няма ли тази връзка, човек не може да си
състави никакво понятие нито за Бога, нито за себе си. Той
няма представа какво нещо е човек, каква е неговата задача
и мисия в света. Той познава човека само външно и знае,
че има различни органи в тялото си, но не знае предназна
чението на всеки орган в тялото си. Всички удове в човеш
кото тяло имат външна и вътрешна служба. И оттам пов
редата на даден орган показва нарушение на отношенията
между човека и Природата, която със своите сили създава
119
Влад Пашов
човешкото тяло и неговите органи, като свързва всеки орган
с определени сили. Когато човек възстанови хармонията
си с Природата и силите на Природата протичат хармо
нично, неговите органите възстановяват здравословното си
състояние. Това значи, на религиозен език, че когато човек
е готов да служи на Бога и да изпълнява Неговата Воля,
здравето му се възстановява и работите му се оправят. И
Христос дойде на Земята да помогне на онези, които бяха
външно или вътрешно слепи, но същевременно бяха готови
да изпълняват Волята Божия и да служат на Бога. И тогава
можем да кажем, че духовните очи на човека се отварят то
гава, когато дълбоко в душата си той пожелае да прогледа,
да служи на Бога и да изпълнява Неговата Воля. Да изпъл
нява човек Волята Божия, това значи да се движи по пътя
на наймалкото съпротивление, да се движи в посоката на
силите, които действат в Природата и Живота. Това значи
да спазва закона на морала на Природата. Когато човек
спазва морала на Природата, целият му живот се изявява
хармонично, говорът и езикът му е мек и приятен. Когато
има мекота и хармония в себе си. човек може да даде из
раз на Божествените сили и е във връзка с Божествения
свят, и неговата молитва се чува. Такава молитва излиза от
дълбочината на душата. При такава молитва съзнанието
на човека е заето изключително с мисълта за Бога. Между
Бога и неговата душа не съществува никаква преграда. Той
има пряко отношение към Съзнанието на Бога."
"Изправите ли се на молитва пред Бога, вие трябва да
вземете положението на дете, което е готово да изповяда,
да признае всичките си грехове, без никакво оправдание
пред себе си. Защо е грешил, това не е важно. От човека
се иска да се изповяда. Що се отнася да прошението и до
оправданието, това е работа на Бога. Той знае, че човек не
може всякога да разбира нещата с такава яснота, че да не
прави никакви погрешки. Човек не трябва да се оправдава
за погрешките си, било с условията или с другите хора, но
да ги признае в себе си пред Бога и да работи за тяхното
изправяне. Не изправя ли погрешките си, той дохожда до
120
едио вътрешно състояние на греховност, при което изгубва
достойнството и силата си. Той съзнава, че е изгубил онова,
което му е давало сила и подем да расте, да се развива. При
това положение, каквото и да мислят окръжаващите хора за
него, важно е неговото вътрешно състояние. Изповяда ли
погрешките си, той възстановява отношението си към Бога
и се чувства силен и смел. Той гледа спокойно в очите на
хората и не се смущава от тяхното мнение. Такъв човек
има вяра, върху която е изградил живота си. От човека
се изисква разумна вяра, а не суеверие. Истинската вяра,
както и истинската обич, подразбира работа. Вярваш ли в
някого, ще работиш за него. Обичаш ли някого, ще работиш
за него. Обичта е закон на работа. Понеже ни обича, Бог
постоянно работи за нас. Той е създал света за нас, да се
учим и да се развиваме. По същия закон и ние трябва да
работим за Него, да правим това, което Той желае. Това
значи да изпълняваме Волята на Бога от Любов към Него.
Хората се радват на живот, на здраве, на сила, благодаре
ние на Любовта и на грижите на Бога, на напредналите
същества към тях. Престане ли Бог да мисли за тях, те ще
се стопят и ще изчезнат от лицето на Земята. Любовта на
майката и на бащата, на братята и на сестрите продължава
живота на човека. Щом го обичат, те искат той да живее
и с това продължават живота му. Значи Любовта продъл
жава живота. Дето има Любов, там има и Живот; където
отсъства Любовта, там няма Живот. Докато близките ни
обичат и желаят да живеем, ние ще живеем. Щом те поже
лаят да умрете, вие изгубвате живота си това е един от
вътрешните закони на Битието. Като знаете това, дръжте
връзката си с Бога. Прекъсне ли се тази връзка, животът
ви се прекъсва. А щом животът ви се прекъсва, нещастията
идват едно след друго.
Следователно, ако страдате, не търсете причината вън
от себе си, но знайте, че сте нарушили своите святи отно
шения с Първата Причина. Щом възстановите тази връз
ка, животът ви отново ще потече правилно. Човек живее
в един Божествен свят, който е хармоничен, но той, със
121
Влад Пашов
своите мисли, чувства и постъпки, нарушава тази хармония
и с това си създава своето нещастие и страдания. Всяка
мисъл, чувство и постъпка оставят своя отпечатък както в
Природата, така и върху човешкото лице и тяло. Те дават
линиите на неговия външен образ. От линиите, които чо
век изработва, зависи неговото светло или тъмно бъдеще.
С мислите и чувствата си човек подобрява или влошава
състоянието на удовете си. Например, ако човек постоянно
се тревожи и държи в ума си еднообразни мисли и чувства,
в това време зрението му отслабва.
Ние трябва да знаем, че състоянието на нашите удове
и отношението на хората към нас зависят от нашите отно
шения към Първата Причина на нещата. Хората не могат
да имат правилни отношения едни към други, докато нямат
правилни отношения към Бога. Със ставането си от сън
човек трябва да се обърне към Великото Съзнание в живо
та, да се свърже с Него и да възприеме поне една Негова
мисъл или едно Негово чувство. Направи ли човек тази
връзка, приеме ли нещо от Бога, работата му през целия
ден ще върви добре и той ще бъде весел и готов на услуги
към всички свои приятели и познати.
"Няма повелико нещо от това, Бог да проговори на
човека чрез Своите мисли и чувства и да му даде импулс
за работа. Това значи да осмисли човек живота си. За онзи,
който е осмислил живота, всички врати са отворени. Където
и да похлопа, веднага вратата му се отваря и казват: "Добре
дошъл". За да възстанови човек връзката си с Бога, още
от ставането си от сън трябва да мисли за Него. Ще Го
търсите, ще мислите за Него, докато приемете поне една от
мислите Му. Това ще стане като прочетете нещо било от
Библията, или от живота на святи и добри хора. Ще про
четете нещо от беседите, в които е вложена Божествената
Мисъл. След това ще започнете работата си. Докато не да
дете храна на ума и сърцето си, никаква работа не пред
приемайте. Започнете ли една работа без Бога, никакъв
успех не очаквайте. Според Мене всяка работа трябва да
се предшества от мисъл и чувство за Бога. Сегашните хора
не успяват в живота си, защото започват работата си без
122
мисъл за Великото в света. Каквото и да предприеме човек
в живота си, трябва да се допита по вътрешен път до Бога.
Човек трябва да бъде като дете към Бога, за всичко да се
отнася до Него. Каквито са отношенията на хора. които се
обичат, такива трябва да бъдат и отношенията на човек към
Бога. Като ни обича, Бог постоянно мисли за нас, как да ни
помогне, за да задоволи нуждите ни. Като знае това, човек
трябва да бъде готов да пожертва всичко за Бога. Види ли
готовността на човека да се жертва, Бог му проговаря. Една
дума ще му каже, но тази дума ще го повдигне, ще осмисли
неговия живот. Не може ли да направи тази жертва, той е
осъден на смърт физическа и духовна. Духовната смърт
подразбира изгубване на Любовта. А това значи прекъсва
не на връзката с Бога, прекъсване притока на Живота и
тогава идват всички страдания и нещастия, кармата му от
миналото се проявява. При това положение трябва да дойде
някое светло Същество от невидимия свят, което да разп
ръсне този тъмен облак, който е застанал между човека и
Бога, да възстанови връзката на човека с Бога".
"И Христос, като дойде на Земята, имаше именно тази
задача да свърже хората с Бога, да премахне този тъ
мен облак, който отделя тяхното съзнание от връзката с
Божественото Съзнание. Божественото Съзнание е подобно
на Слънцето, което изпраща Светлина и Топлина на всички
същества. Но когато черни облаци се натрупат на небето,
те прекъсват връзката на хората със Слънцето. И тогава,
особено през зимата, земята се сковава от мраз и лед, и жи
вотът престава. И Христос, с идването си на Земята, имаше
за задача да разпръсне този тъмен облак, който беше над
виснал над човечеството и да постави човешките души от
ново под действието на Божественото Слънце на Любовта и
Мъдростта, за да възраснат в тях всички зародиши на спо
собности и добродетели. И Христос, когато беше на кръста,
се обърна към Бога с думите: "Господи, в Твоите ръце пре
давам Духа Си". С други думи Христос се обърна към Бога
със следните думи: Господи, понеже бях свързан кар
мически с греха на хората, Аз се наех да го нося. До
едно място го носих на гърба си, но разбрах, че няма
123
Влад Пашов
защо да го нося докрай. Ето, сега предавам Духа Си
в Твоите ръце, натоварен с греховете на човечество
то. След това тежко изпитание дойде Възкресението на
Христа. С Възкресението на Христа настъпва нова епоха
в света ликвидиране кармата на човечеството. Христос
не можеше сам да разреши този въпрос, но го предостави
на Бога. Така и всеки човек не може сам да реши въпро
сите на своя живот, ако не е свързан с Бога. А за да бъде
свързан с Бога, човек трябва да има устойчива вяра като
диаманта. Но преди да дойде до тази вяра, той трябва да
има доверие в своите ближни, да има вяра в Божественото,
което работи във всеки човек.
"Така че, философията на Живота седи в това, човек
да поддържа връзката си с Бога. А това значи да е в хар
мония с целия Космос. И тогава силите на Космоса, които
са сили на Бога, ще действат хармонично в него, както в
неговото тяло, така и в неговото съзнание, в неговата душа,
в неговото сърце и в неговия ум. И животът му няма да
бъде мъчение и труд, но радост и песен. Това значи човек
да се отрече от старото, от робството на греха и да влезе
в новия живот, който носи свобода за душата, светлина за
ума и чистота за сърцето. Това е подразбирал Христос, ко
гато е казвал да се отрече човек от майка си, от баща
си, от братята и сестрите си да се отрече човек от
стария живот на греха и робството и да влезе в новия жи
вот на Свободата. Който се е отрекъл от стария живот, той
не умира, а заминава. Като дойде денят за заминаването
му, той поканва приятелите си на угощение, разговаря с
тях, взема писма до близките им от Онзи свят и след като
се прости с всички, тръгва за планината, далеч от света,
където е живял".
Такава е философията на Живота според Христовото
учение, което е учение на Синовете Божии, на Белите
Братя. Само с тази философия, само с това разбиране чо
век може да прогресира и да се развива правилно. Тази
философия е изложена в Евангелията, но те трябва да се
четат не по буква, а по Дух, за да открие човек законите на
Живота, които са скрити в тях.
124
3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ

ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА
МАТЕЙ
Хегел казва, че историята е разкриване на Мировия

Дух. Когато посадим в земята едно каквото и да е семе, то
първо се поляризира и пуска коренчета надолу и стъбло на
горе, постепенно израства, цъфва и завързва плод. Целият
този процес представя историята на това семе. Подобно
нещо представя и човечеството. То, като един зародиш на
Мировия Дух, е посадено в материята и минава през проце
са на "развитието, като преминава през много фази и степе
ни на развитие на съзнанието. Крайната цел на човешкото
развитие е да даде плод, в който да се изявят възможнос
тите на зародиша. Такова нещо представя историята на от
делните народи, както и на цялото човечество.
Матей в началото на своето Евангелие ни разкрива ис
торията на еврейския народ от Авраама да Исуса. В този
история на еврейския народ са разкрити законите на това
развитие, както и въобще законите на всяко историческо
развитие, на развитието на човечеството, както и тайната
на тази история, на това развитие.
Матей показва, че това развитие на еврейския народ е
минало през три по четиринадесет поколения, което прави
четиридесет и две поколения. Но това разделяне на исто
рията на еврейския народ на три периода по четиринадесет
поколения не е случайно, а има дълбок смисъл. По нататък
ще спомена накратко какъв е смисълът на това троично
разпределение и какъв е смисълът на тези четиридесет и
две поколения. Тук само ще кажа, че крайният резултат,
крайният плод на цялото това развитие на еврейския народ
е Исус, чието раждане е описано като завършек на разви
тието на еврейския народ; Той е плод на цялото развитие
на еврейския народ.
125
Влад Пашов
Говорейки за Евангелието на Матей, във връзка с
Тайната на историята на човешкото развитие, Щайнер каз
ва следното: "Това, което Исус Христос е бил като човек,
как Той е действал като човек в тридесет и трите години на
Своето земно съществуване, ни е разкрито в Евангелието
на Матея. Това, което се съдържа в Евангелието на Матея,
ни дава един хармоничен в себе си образ на човека. Ако
в Евангелието на Йоан ни е описан един принадлежащ на
целия Всемир космически Богочовек; ако в Евангелието на
Лука Христос ни е представен като едно пожертващо се
Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко Христос
ни е представен като въплъщение на Мировата воля, то
в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на
идеалния човек Исус от Палестина; на Онзи човек, Който
живя тридесет и три години, в Който се намира като един
ство всичко, което можем да добием при разглеждането
на другите Евангелия. В Евангелието на Матей образът
на Исус Христос застава пред нас напълно човешки, като
отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем,
ако предварително не познаваме това, което ни дават дру
гите Евангелия за Него. Ако и тогава отделният човек из
бледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това,
което ни разкриват другите три Евангелия. Един образ за
личността на Исус Христос може да ни даде разглеждането
на Евангелието на Матея.
"Когато разглеждаме Евангелието на Матея, пред на
шия поглед ще изпъкне интимно и прецизно онова, което
се ражда от древноеврейския народ: човекът Исус, как Той
се корени в Своя народ. И ние ще познаем защо кръвта
на древноеврейския народ трябваше да бъде използвана
по съвършено определен начин, за да допринесе за зем
ното човечество именно тази кръв на Исуса Христа. При
разглеждане на Евангелието на Матея пред нас застава
същността на древноеврейския народ и мисията на този на
род за цялото човечество, раждането на новото време, раж
дането на християнството от древноеврейския свят. Чрез
Евангелието на Матея ние добиваме познания и чувство
за Това, Което живя всред човечеството, всред човешкото
126
развитие на Земята, чрез Исуса Христа от Палестина. Това,
което Исус Христос бе като човек, това, което е, докато бе
човек, всички Тайни на човешката история и на човешкото
развитие, се съдържат в Евангелието на Матея."
Така че, в Евангелието на Матей трябва да търсим
Тайните на човешката история. Чрез разглеждането на
това Евангелие ние се запознаваме със законите, по които
се развива човешката история, човешкият живот, човеш
ката съдба.
За да разберем мисията на еврейския народ за общото
човешко развитие, трябва да знаем характера на епохата, в
която протича развитието на еврейския народ. По това време
човек трябваше да се оформи като едно чисто земно същес
тво, да прекъсне връзката си с духовните светове, с които
е бил във връзка до тогава и да изработи едно чисто земно
съзнание, което да получава своите въздействия от окръжа
ващия го материален свят. Това било епохата, когато тряб
вало да се развие човешкият аз и заедно с него човешкият
ум, което било мисията на Петата следатлантска култура
западноевропейската. За тази цел било необходимо да се
създаде един народ, който да е така устроен, че да прекъсне
връзката си с духовния свят, каквато е имал до тогава и да
бъде способен да обърне погледа си към окръжаващия свят
да го проучва обективно с ума си. С това се е целяло да
се обособи човек като едно самостоятелно същество, което в
течение на развитието да разкрие своите вътрешни възмож
ности, които са чисто Божествени и да открие Бога в себе
си. Значи задачата така е поставена, че човек да се осъзнае
в своето физическо тяло като храм на Бога.
В лицето на Авраам Провидението избра един такъв
човек, чието тяло е било така устроено, че е било подходящ
инструмент за развиване на логичната мисъл. Той трябвало
да дойде до познаване Тайните на света по пътя на ума. За
изграждането на своето познание той не се е осланял вече
на древното ясновидство, а върху наблюденията на явлени
ята във външния свят. С това се слага началото на онази
култура, плодовете на която намираме днес в цялата запад
ноевропейска цивилизация. Авраам бил така устроен, че
127
Влад Пашов
той откривал Бога и Йехова, проявен в цялата Природа. И
когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съ
ществува във външния свят, определено чрез число, мярка
и тегло, той се приближава към Бога, Който е изявен в тези
числови отношения. В прадревни времена процесът е бил
обратен посветените намирали Бога първо в своята душа
и тогава Го откривали във външния свят. Тук процесът е
обратен посветените намирали Бога първо вън, проявен в
света, и след това Го намирали в своята душа.
Но за да се развие тази способност на Авраам за поз
наване на Бога във външния свят и да се предаде поната
тък, е трябвало да се предаде на поколенията по закона на
наследствеността сред един народ, свързан помежду си с
кръвно родство. Затова Авраам е трябвало да има наслед
ници. Авраам се е отличавал с голяма преданост към Бога,
с Когото е бил свързан. Тази преданост е трябвало да се
усъвършенства и да се предаде в наследство. Предаността
е найголяма тогава, когато е в състояние да пожертва даже
това, което трябва да стане в бъдеще. За тази преданост
Авраам бил изпитан чрез желанието на Бога да принесе в
жертва своя син Исак, чрез когото той е трябвало да осъ
ществи и предаде понататък това физическо устройство,
което притежавал. И той стигнал толкова далече в своята
преданост, че бил готов да принесе в жертва Исак. Но кога
то Бог вижда готовността на Авраам да пожертва сина си,
Той го спира, като му връща отново сина. По такъв начин
му се дава възможност да предаде по наследство това, кое
то е носил в себе си новият начин на връзка и разбиране
на Бога.
Ако вникнем подълбоко в този разказ, ще открием, че
се намираме пред един световноисторически факт, който
хвърля голяма светлина върху Тайната на историческото
развитие на човечеството. Това ще се изясни в следващото
изложение: човек такъв, какъвто го познаваме като физи
ческо същество, е роден от звездния свят и той носи в себе
си законите на звездния свят. И законите на този звезден
свят трябва, така да се каже, да бъдат записани в теча
щата през поколенията кръв на древноеврейския народ от
128
Авраам насам. В древноеврейския народ всичко трябвало
да бъде така устроено, че да тече понататък потокът на
закономерността, която е устроила от Всемира физическото
тяло според числото, мярката и теглото в смисъла на реда,
съществуващ в звездния свят. Това е показано в Библията с
едно изречение, което там е неправилно преведено, където
е казано, че Бог иска да направи еврейски народ толкова
многоброен, като звездите на небето. Но смисълът на това
изречение е, че Бог иска да направи да царува в размно
жението и разпространението на евреите по Земята онова
отношение на числата, което царува и в звездите на небето.
В неговото развитие еврейският народ е трябвало да бъде
устроен според хармонията на числата и на звездите.
Както ни разказва легендата, Авраам имал двама сина:
един от Агар робинята, наречен Исмаил, и друг от Сара,
наречен Исак. Исмаил е, така да се каже, изпъден и отпада
от правата линия на Авраамовото наследство. Той образува
друг народ исмаиляни, които нямат нищо общо с еврейс
кия народ. При него не се предава основното качество на
Авраам, а тази природа на Авраам, която е по атавизъм
наследена от древни времена. Исак имал двама сина Яков
и Исав. Исав също отпада от линията, по която се пре
дава същността на Авраамовото наследство; той образува
друг народ, който също няма нищо общо с еврейския народ.
Яков от своя страна има дванадесет синове, които отгова
рят на дванадесетте зодиакални знаци, което показва, че
еврейският народ ще се развива по законите на звездите.
Легендата ни разказва, че между дванадесетте синове на
Яков имало един Йосиф, когото братята му не обичали и го
продали на египтяните. Това не е случайно явление. Йосиф
имал ясновидска дарба, което противоречало на основната
способност на Авраам и в следствие на това е била тази ом
раза от страна на братята, които вървят по основната линия
на Авраам. Той, така да се каже, отпада от общата мисия.
Легендата също разправя, че когато Авраам бил готов
да принесе Исак в жертва, т.е. да се откаже от мисията си
да създаде един народ, който да познава Бога не по пътя
на откровенията, а по пътя на мисълта и проучване на
129
Влад Пашов
външната Природа, в замяна на Исак, който символизира
логичната мисъл, бил принесен в жертва един овен. Това
е последната ясновидска способност, която се обуславя от
двулистния лотосов цвят, който се намира между очите.
Способността на Авраам за логично мислене е трябвало
да се предаде понататък по наследство. Но в синовете на
Яков, Йосиф имал запазена тази ясновидска дарба и зато
ва той е трябвало да бъде отхвърлен. За да се развива по
линията на основната способност на Авраам логичната
мисъл еврейският народ е трябвало да развива тази спо
собност, като насочва погледа си към външния свят и в
закономерността и единството, което царува в този свят,
той виждал външната проява на Бога. Те знаели също, че
това, което се проявява във външния свят като Творец на
явленията в света, е едно и също със Същността на човека,
с неговия Дух.
Еврейският народ, който отправял своя поглед към вън
шния свят, нямал никакви собствени преживявания за ду
ховния свят, нямал никакви откровения за този духовен
свят. Това евреите трябвало да научат от друг народ, който
имал такива преживявания. Този народ били египтяните.
И така Йосиф, който бил продаден на египтяните, образу
ва връзката между древния еврейски народ и египтяните,
народ, при който можело да бъде научено това, което древ
ноеврейският народ не притежавал като собствена опит
ност. Това, което днес човек може сам да съедини своите
собствени вътрешни преживявания с познанията, добити
от външния свят, еврейският народ трябвало да го направи
като отиде при египтяните, които притежавали във висока
степен тази духовна опитност. Тази вътрешна способност
за преживяване на духовни откровения той трябвало да
постави в хармония с ума, който бил добил в пътя на логич
ното мислене. Йосиф бил този, който направил връзката на
еврейския народ с египтяните, а Мойсей, който беше еги
петски посветен, а същевременно притежаваше и логичната
мисъл, осъществи тази връзка, тази хармония между древ
ноегипетските преживявания и опитности, и между позна
ването на външния свят по пътя на логичното мислене.
130
Когато това е било постигнато, еврейският народ трябвало
да бъде изведен от Египет, за да преработи по свой начин
изпитаното, но неизживяно в Египет. Заложбата, дадена на
еврейския народ от Авраам, трябвало да бъде запазена чиста
от другите народи; качеството, предадено на кръвта, трябвало
да бъде запазено непокварено. Но от друга страна трябвало
да бъде спасено и това, което древните народи били придо
били. Това, което египетският народ притежавал като благо
на Мъдростта, било въплътено чрез Мойсей в древноеврейс
кия народ, притежаващ логичното мислене. След това този
народ трябвало отново да бъде изолиран, откъснат от Египет,
за да култивира наследеното от Авраам, като го свързва с
това, което е придобил от Мъдростта на египтяните.
Предавайки по наследство заложбите на Авраам и усъ
вършенствайки ги, еврейският народ трябвало да създаде
едно тяло, което да бъде така организирано, че да бъде добър
проводник на силите на Логоса, Който трябвало да се всели в
едно земно тяло. Това тяло трябвало да съчетава способнос
тите на логичното мислене със способността да преживява
откровенията на духовния свят и да ги свързва с познанието
на външния свят, като по такъв начин прави възможно тези
откровения да се приложат в обективния живот, който про
тича през народа и човечеството, и създава история.
За да изпълни мисията си, еврейският народ трябвало
да бъде заведен в плен на Вавилон, където по това вре
ме работил великият Учител Назаратус или Заратус, който
според окултната наука е бил превъплътеният Заратустра.
И найдобрите еврейски пророци, начело с Данаил, преми
наха своята подготовка под неговото ръководство. С това
той подготви еврейския народ, за да изпълни своята мисия
да създаде подходящо тяло, в което да се всели Логосът.
Развитието на еврейския народ може да бъде сравнено
с развитието на отделния човек, което развитие преминава
през периоди от седем години. До седмата година расте и
укрепва физическото тяло; от седмата до четиринадесетата
етерното тяло, а от четиринадесетата до двадесет и пър
вата астралното тяло. Еврейският народ изминава първия
период от Авраам до Давид, като минава през четиринаде
131
Влад Пашов
сет поколения. В течение на това време е направено всич
ко, което е в състояние да укрепи свойствата на кръвта. В
течение на втория период се преминава вътрешно укреп
ване, което продължава до вавилонското робство, когато
еврейският народ се среща със Заратустра. Това е перио
дът на вторите четиринадесет поколения. Третият период е
след вавилонското робство и обхваща също четиринадесет
поколения. Всичката опитност, която еврейският народ е
събрал в течение на тези три периода, е съсредоточена в
един човек. Връхната точка на това развитие бе раждането
на Исус, който е плодът на цялото развитие, развитието на
древноеврейския народ.
И сам Исус преживява по духовен начин цялата исто
рия на еврейския народ. Според схващането на окултната
наука, в Исус се въплъщава Духът на Заратустра, който
е един от първите посветени от човешката раса и който
е бил във връзка с Христа, преди да слезе на Земята. И
затова легендата ни разказва, че когато Исус се родил, на
Изток се явила звезда, която мъдреците видели, и разбрали,
че това е техният Учител Заратустра, който се е въплътил
и тръгнали да го търсят. Те тръгват от Халдея, откъдето
тръгна и Авраам. Понеже в личността на Исус се съдържа
и екстракта, есенцията на цялото развитие на еврейския
народ, затова Той трябваше да преживее, така да се каже,
цялата история на този народ. Авраам принася в жертва
Исак. Мъдреците от Изток принасят жертва пред детето
Исус злато, смирна и ливан. В еврейския народ имаше
Йосиф, който имал ясновидска дарба; при Исус баща му
има ясновидска дарба във форма на съновидение. Той чрез
съновидение узнава за раждането на Исус и след това за
бягството в Египет. Детето Исус отива в Египет, както ев
рейският народ и след това е върнат назад, както еврейс
кия народ бил изведен от Египет от Мойсей. Така че, в
живота на Исус имаме едно повторение на цялата съдба
на древноеврейския народ, до неговото връщане от Египет
в Обетованата земя. Това, което се бе разиграло в течение
на много векове като външна история на еврейския народ,
се повтаря сега в съдбата на Исус.
132
Това е смисълът в голям мащаб на Тайната на човеш
ката история въобще. Защото историята на еврейския народ
е символична история на цялото човечество в развитието на
бялата раса. Историята на един народ, както и историята
на цялото човечество, е развитие на човешкото съзнание и
описание на фазите, на степените, през които то минава.
А това, което познаваме като външна политическа исто
рия, това е едно отражение на историята на развитието на
човешкото съзнание. И така, както описахме в предишни
те страници раждането и развитието на еврейския народ
като родоначалник на логичното мислене, като история на
развитието на човешкия ум, това се отнася до развитието
на петата човешка раса, която достига своя връх в петата
култура западноевропейската, в течение на която се раз
вива човешкият ум. С това развитие погледът на човека е
насочен към изучаването на външния свят с неговата зако
номерност. Върховете на този прогрес откриват, че зад тази
закономерност стои една Велика Разумност, която евреите
виждали в лицето на Йехова.
За да разберем правилно историята на човечеството,
трябва да имаме предвид следния факт: първоначално е
съществувала любовта на кръвните връзки. Обичали са се
и са се женили хора от сродна кръв, от едно племе. С тече
ние на развитието това се изменя и хората започват да се
женят за по далечни хора, и любовта от близките сродници
се пренася към тези, които са смятани като чужди. Това е
важен етап в развитието на човечеството. В тези времена,
както и сега, в човека, както и в човечеството, са действали
две сили с противоположни тенденции. Едната сила, която
е поддържала връзката на кръвното родство, е искала да
обедини човечеството като едно цяло; другата сила е имала
обратна тенденция тя се стремила да обособи всеки един
човек като една силна и самостоятелна личност. Докато е
съществувала първата връзка, е действала първата сила;
когато бракът започва да преминава към подалечни хора,
тогава започва да се проявява втората сила, която посте
пенно взима доминиращо влияние. Тези две категории сили
са действали винаги в развитието на човека и човечеството.
133
Влад Пашов
Чрез това азът на човека, който е едно земно произведение,
е бил увличан ту в едната, ту в другата посока. От една
страна той е бил насочван към Любов спрямо хората, а от
друга страна към вътрешна самостоятелност. Но в опре
делен момент от развитието настъпва криза по отношение
на взаимодействието между тези две сили. Тази криза, този
решаващ момент е бил на лице в човечеството, когато чрез
действията на Римската империя върху една голяма част
от земното кълбо, народите били размесени. Това било един
решаващ момент в развитието на човечеството, момент, ко
гато трябвало да се реши какво трябва да стане с въпроса
за близкия и далечен брак. Хората се намирали пред опас
ността или да изгубят своя аз чрез оставане в отделните
племена, или да изгубят всякаква връзка с човечеството и
да станат само отделни, самостоятелни, егоистични инди
види. Този момент бил на лице и трябвало да стане нещо, с
което да се преодолее и разреши правилно тази криза. За да
се разреши този въпрос, човешкият аз трябвало да узрее, за
да развие в себе си самостоятелност, свобода, като развие
същевременно в себе си свободно душевната Любов, която
вече не е свързана с кръвното родство.
Азът се намирал пред този решителен момент, той
трябвало да стане самостоятелен. Така цялото човечество
по това време е стояло пред раждането на аза, пред едно
такова раждане на аза, чрез което той е трябвало да дойде
до една Любов, родена от самия него. Азът е трябвало да
развие Любовта в себе си и от Любовта да развие свобода.
И всъщност, само едно такова същество е истински човек.
Истински човек е този, който развива един такъв аз. Защото
онзи, който обича само затова, защото към това го тласкат
кръвните връзки, изразява на повисока степен това, което
съществува на пониска степен и в животинското царст
во. Едва в момента, който токущо описахме, човечеството
било назряло да премине към една нова форма на живота.
В този момент по Земята трябвало да премине онова влия
ние, което прави от човека истински човек.
Чрез своя напълно развит аз, човекът е венец на зем
ното творение. Всички други живи същества имат имена,
134
които могат да им бъдат дадени отвън. Азът има такова
име, което той сам може да даде на себе си. В аза говори и
се проявява Бог; в аза не говорят вече земни отношения на
кръвни връзки, но в него говори Царството на Духа. Духът
от Небесата говори, когато този аз е стигнал до себе си, т.е.
когато е пробудил Божественото в себе си, което го прави
от една страна самостоятелен, силен и мощен, а от друга
страна го свързва с всички същества връзката на духовната
Любов, която се ражда свободно в него по подтик на Духа,
който живее в него.
За да разберем подобре този въпрос, нека да кажа, че
до този момент в развитието на Земята са съществували
три царства: минерално, растително и животинско. Редом
с тях съществувало още едно царство, което наистина се
е издигнало над тези трите, но което още не е стигнало до
своето съвършенство, което не е било приело още в себе
си напълно своята свръхземна същност. Това царство се
състои в това, че в един аз, в една душа може да бъде
приет духовният свят, Царството Небесно, нещо, което ни
кое друго същество по Земята не може да направи. Това
царство на езика на Библията се нарича Царство Небесно
или Царство Божие. А в смисъла, в който тук говорим,
това Царство Небесно не е нищо друго, освен перифраза на
израза човешко царство царство, чрез което се проявява
или въплътява Небето чрез аза, който живее в човека. Във
времената, когато азът не е бил още пробуден в човека, той
не е бил истински човек, а същество на път да стане човек.
С раждането на аза човек става човек и може да каже за
себе си аз: аз съм човек, аз съм онова същество, в което
Бог живее. С това е настъпил моментът, когато Царството
Небесно слиза на Земята. И когато Йоан Кръстител и сам
Исус Христос е казал: Наближило е Царството Небесно,
разбирали са, че сме в епохата, когато се пробужда азът в
човека и той се осъзнава като едно Божествено същество.
С това те са охарактеризирали найдълбоко своята епоха.
Затова именно в този епоха е трябвало да се роди Христос
на Земята. Той трябвало да донесе на човечеството онези
сили, чрез които азът да развие посочените погоре качест
135
Влад Пашов
ва. Учителят нарича това разцъфтяване или пробуждане
на човешката душа.
Така цялото развитие на човечеството е разделено на две
части: времето преди идването на Христа, когато Царството
Небесно не е било още дошло на Земята и времето след
идването на Христа, когато Царството Небесно е дошло на
Земята, когато човешкото царство добива своето найвисоко
значение. И затова Христос казва още: "Царството Божие е
вътре във вас". Древноеврейският народ е бил предназна
чен да даде тяло в плът, телесна обвивка, която била узря
ла, за да приеме Носителя на Царството Небесно.
Такива са Тайните, които се разкриват, когато вникнем
в дълбокия смисъл в Евангелието на Матей и обгърнем с
поглед историческите факти.
Така че, еврейският народ е бил предназначен да раз
вие един такъв човешки организъм, в който имало заложба
да може да схваща и разбира външния свят посредством
логическото мислене и така да се издигне постепенно от
физическия свят до познаването на духовния свят, в който
се изявява Бог. В лицето на Авраам бил избран един чо
век, чийто мозък е бил така изграден, щото той е могъл да
стане родоначалник на цял един народ, наследяващ от него
понататък тези качества. Този народ приел всичко това,
което произхождало от Авраама първо не отвътре, но той
получил всичко това като едно откровение първо отвън. С
това ни е дадено нещо извънредно важно за различава
нето на цялата заложба на този народ от другите народи
на древността. Еврейският народ се различава коренно от
другите народи.
Тази подготовка на еврейския народ е била необходи
ма, за да се даде възможност да се подготвят хората за ве
ликия момент, който настъпил, когато Христос се намирал
на Земята. Това е бил моментът, когато старото ясновидс
тво и кръвното родство са били изгубили своето значение
и за човечеството настъпило нещо ново, а именно, пълното
проявление на аза и свързаният с него човешки ум. Чрез
размесването на кръвта е било изгубено това, което в древ
ни времена е имало голямо значение, но в замяна на това
136
е настъпило пълно проявление на човешкия аз. Така наред
с другите природни царства се ражда същинското човешко
царство, или Царството Небесно на Земята.
За да разберат хората идването на Христа, те е трябвало
предварително да бъдат подготвени. Това именно трябва да
се знае за правилното разбиране на Евангелието на Матей,
за да могат поне отделни хора, макар и малко на брой, да
разберат Христовото събитие. Това е трябвало да се знае,
защото Христос е бил Онзи, Който е донесъл на хората
възможността не само да получават физически впечатле
ния от външния свят, а да приемат и Духа отвън. Затова е
трябвало да бъдат подготвени отделни хора. И такива хора
са били подготвяни в течение на цялата еврейска история,
за да подготвят Христовото събитие. Тези хора са били само
малцина сред еврейския народ, които са знаели за идването
на Христа на Земята, Който представявисшия Аз на чове
чеството, Който роден веднъж сред човечеството, трябвало
да се роди във всяка една отделна човешка душа. Хората,
които са били подготвени да могат да знаят и познават
ясновидски, какво е всъщност Христос, са се наричали на
зареи. Чрез ясновиждане тези назареи са могли да прозрат
това, което се подготвяло в древния еврейски народ, за да
се роди Христос в този народ и да бъде разбран.
Назареите принадлежали към окултната школа на есе
ите и са имали много строги правила за живот, за да се
подготвят за своята мисия. През време на своята подготовка
назареецът е трябвало да бъде доведен до определена яс
новидска опитност, която е трябвало да му даде представа
колко близо е било човечеството до идването на Христа.
Йоан Кръстител е бил последният велик назарей. Той из
живял края на назарейството не само за себе си, но е пра
вил да изживеят това и тези, които той искал да направи
човеци в пълния смисъл на тази дума. Този завършек на
назарейството е бил това, което познаваме като извършване
на кръщението от Йоан в реката Йордан.
Смисълът на това кръщение е бил в това, че като се
потапя човек във водата, етерното тяло в областта на глава
та се излъчва и човек за момент добива едно ясновидство
137
Влад Пашов
ќ вижда целия свой живот, като същевременно вижда какво
всъщност е бил човек в тази епоха. Ако един човек би из
живял това кръщение три хиляди години преди Христа, той
би осъзнал, че найдоброто духовно благо, което може да
бъде дадено на един човек, трябва да дойде като едно старо
наследство, защото това, което в древни времена е могло да
бъде дадено от духовните светове, е било всъщност нещо
наследствено. То е било като образ в етерното тяло и е
формирало физическото тяло. Именно на онези, които са се
издигали над нормалното развитие на човечеството, се е по
казвало при кръщението, че цялото това знание е почивало
на старото вдъхновение. Такова знание се е наричало виж
дане на етерната душевна природа във формата на змия.
Онези, които са изживявали това, са били наричани чеда,
рожби на змията, защото те са били прозрели как тъмните
същества се вмъкнали в човеците, в тяхното етерно тяло и
те виждали, че това, което формирало, което изграждало
физическото тяло, е било създание на змията.
Но при Йоановото кръщение се е представяло съвър
шено друга картина човек виждал творческите сили на
етерното тяло не вече под образа на змията, а под образа на
агнето. Това етерно тяло не е било вече проникнато отвътре
от това, което идва от тъмните сили, но то е било напълно
обладано от Божествените сили, които през явленията на
външния свят озаряват душата на човека. Това виждане
на агнето при Йоановото кръщение показва, че човешкото
развитие е отишло много напред, че човек е станал дру
го същество: сега вече Азът е добил власт на Земята, че
Азът, оплоден от външния свят, притежава голяма сила. Не
всички, които Йоан кръщавал, били подготвени да видят
това, да имат това преживяване. Те виждали само извес
тни картини от своя минал живот. Но тези, които са били
подготвени, те виждали образа на агнето в своето етерно
тяло и разбирали знамението на времето. Разбирали, че е
настъпила нова епоха в развитието на човечеството, че са
пред едно велико събитие в световната история.
Тази е била задачата на назареите. Чрез кръщението те
познавали колко близо е идването на Христа. Те познавали
това по устройството на етерното тяло, което при кръщени
138
ето се е отделяло частично от физическото. Йоан Кръстител
е трябвало да покаже, че е било дошло времето, когато Азът
е можел да се прояви в човешката природа. С това той е бил
човекът, който сложил край на старото време. Той е трябва
ло да основе една общност около себе си, на която е можел
да покаже, че обръщайки се към Аза, Христовият Принцип
можел да навлезе в човечеството. Той образувал около себе
си една общност, която можела да разбере наближаването
на Христовото събитие. Той е бил развил назарейството в
найвисша степен, така щото от едно пророчество то стана
ло едно изпълнение. В тази светлина трябва да се разбират
думите и проповедта на Кръстителя. Ако разбираме нещата
буквално, то Йоан излиза пред нас като един кавгаджия,
когато говори на фарисеите и садукеите, като ги нарича
рожби ехидни и други подобни. Но когато разберем ду
мите на Йоан Кръстител в тяхната вътрешна светлина, ще
видим, че това не са фанатични ругатни, но зад тези думи
се крие едно високо значение и един дълбок смисъл.
Този дълбок смисъл ще се разбере само когато разбе
рем правилно развитието и мисията на еврейския народ.
В своето развитие той на няколко пъти отхвърля нещо от
себе си, което не следва правата линия на Авраамовото
наследство и впоследствие той получава отвън това, кое
то е отхвърлил порано и което не тече в неговата кръв.
Така, както е предадена историята, у Авраам е имало и
други качества, освен тези, които развива еврейския народ,
защото от него произхождат няколко народа, които носят
плюс наследството на Авраам по права линия и нещо от
преди Авраамовия живот на човечеството. Така найнапред
отпада Исмаил, от който се развиват исмаилтяните, които
се заселват около Синай, от където впоследствие минават
евреите и получават десетте Божии заповеди. След това
отпада Исав, от когото се развиват едомците; след това, ко
ето евреите отхвърлят от себе си, е трябвало да го получат
отново отвън, като дар. Така на еврейски агар, значи още
Синай, което значи скалиста планина, голям камък. Така
че, Мойсей получил своите закони от големия камък, който
е едно външно изображение на Агар. Така че това, което
139
Влад Пашов
еврейският народ получи като закони, не е произхождало
от найдобрите качества на Авраам, а е произхождало от
Агар, от Синай. Така щото онези, които са привърженици
само на закона, какъвто той е бил даден на Синай, фари
сеите и садукеите, са изложени на опасността да останат
назад в своето развитие. Те са онези, които при Йоановото
кръщение не виждат агнето, а виждат змията. Затова Йоан
Кръстител ги нарича рожби ехидни, рожби на змията. И
тогава неговите думи се превръщат в едно предупреждение
към фарисеите и садукеите, когато той им казва: Вие, ко
ито сте привърженици на змията, внимавайте, за да
можете при кръщението да видите правилно, а имен
но не змията, а агнето. Той им казал понататък, че не
трябва да си въобразяват, че техният отец е Авраам, защото
у тях това са само думи, тъй като те се кълнат в това, ко
ето идва от Синай, от закона, но той е престанал вече да
има значение. Йоан им казва още: Аз ви казвам, че от
юдейството ще израсне нещо, което действително е
било предадено през поколенията надолу, и което не
се кълне само в камъка Синай, но върху това, което
се намира навсякъде около нас. Чада Божии могат
да се родят, когато зад сетивното хората виждат
духовното. От тези камъни Божието Слово може да.
събуди чада Авраамови. Вие никак не разбирате думи
те: "Наш отец е Авраам".
Апостол Павел в Първото послание към Галатяните, 4та
глава, от 21 в и до 26 ти стих изяснява този въпрос, като каз
ва следното: "Кажете ми вие, които желаете да бъдете под
закона, не чувате ли що казва законът? Защото е писано,
че Авраам имаше двама синове, един от слугинята и един
от свободната. Но този, който беше от слугинята, се роди по
плът, а онзи който бе от свободната, по обещание. И това
е иносказание, защото тези жени представят двата Завета,
единият от Синайската планина, който ражда чеда в робс
тво, и той е Агар. А този Агар представя планината Синай
в Арабия и съответства на днешния Ерусалим, защото е в
робство с чедата си. А горният Ерусалим е свободен, който
е майка на всички".
140
Йоан като казваше покайте се, тези думи означават:
произведете във вас едно изменение на чувствата, на раз
бирането. И когато се казва, че Йоан кръщавал с вода за
покаяние, подразбира се кръщение с вода за изменение на
разбиранията на хората. Когато кръстеният излезе из вода
та, той трябва да измени своето схващане, не трябва вече
да гледа назад към старото, към старите предания, а напред
към това, което притежава освободеният Аз, който бе даден
чрез Исус Христос. Така че, целта на Йоановото кръщение
е била да измени схващането на хората. Йоан кръщавал с
вода затова, да събуди в отделните хора силата, позволява
ща им да познаят, че е наближило Царството Небесно и с
това да могат да разберат кой е Исус Христос.
Мисълта на апостол Павел за Авраам и за двете негови
жени, които отговарят на двата Завета ясно показва, че в
легендата за Авраам, който е бил една действителна исто
рическа личност, един посветен със специално посвещение
и мисия, е скрита Тайната на историята на бялата раса,
която именно се развива по този път, по който се посочва,
че се развива еврейският народ от Авраам. В разказа на
Авраам ни се разкрива историята на човечеството, която се
простира между четвъртата и петата следатлантски култу
ри и Тайната, свързана с това развитие, а също и законите
на това развитие.
4. ТАЙНАТА НА ЧЕТИРИДЕСЕТ И
ДВЕТЕ ПОКОЛЕНИЯ
Матей започва своето Евангелие с историческото раз

витие на еврейския народ от Авраам до Исус, в течение на
което този народ минава през четиридесет и две поколения,
които Матей разделя на три по четиринадесет. Като ре
зултат, като плод на цялото развитие е тялото на Исус от
Назарет, което носи в себе си есенцията, найхубавото, кое
то е текло през кръвта на този народ, предадена от Авраам.
Но понеже всичко преходно е символ на една духовна ре
141
Влад Пашов
алност, то и тази история на еврейския народ е символ на
един духовен процес, през който минава както цялото чо
вешко развитие, така и развитието на всеки отделен човек,
когато влезе в пътя на окултното развитие.
Във втория том на тази книга, в главата за Братството
на есеите подробно разгледах Тайната на четиридесетте и
две степени, през които минава ученикът на есеите в пътя
на своето духовно развитие. Там също споменах, че Матей
е бил ученик в школата на есеите и в тази история за чети
ридесет и двете поколения той ни описва 42те степени, през
които минава развитието на един ученик от тази школа. На
всяка една степен ученикът има специфични изживявания
и опитности и развива специална страна на своята духовна
природа. Когато достигне до четиридесет и втората степен,
той е изминал вече пътя на ученичеството и става посветен.
Също така, когато едно възвишено Божествено Същество,
каквото беше Христос, трябва да слезе на Земята, то също
трябва да мине през 42 степени, но вече отгоре надолу,
докато слезе до физическия свят.
Ще предам накратко това, което съм казал там по
този въпрос.
Според окултната наука, действието на закона за нас
ледствеността престава да действа, когато човек се издигне
през четиридесет и две степени в редиците на прадедите.
Есеите са познавали този закон. Едва тогава човек е изх
върлил от своята душа всичко, което е наследил в течение
на поколения. Та колкото повече човек се е издигнал в
редиците на прадедите, толкова той има в себе си помалко
и помалко от онова, което се е породило като оцапване на
вътрешната му същност чрез наследствеността. Като пре
мине през 42 степени нагоре се изгубва влиянието на нас
ледствеността, и тогава човешката душа се пречиства така,
както е излязла от Бога. Ето защо пречистването на есеите
било насочено към това, да изхвърлят чрез преработване,
чрез вътрешни упражнения всичко онова от своята душа,
което е проникнало в нея като нечистота в течение на 42те
поколения. Ето защо всеки есей е трябвало да мине през
трудни вътрешни упражнения, през една трудна мистична
142
дисциплина. Тези упражнения позволявали, минавайки през
42те степени, да пречисти своята душа. Тогава той е знаел
вече, че се е освободил от всички влияния на физическия
свят, от всичко онова, което е било създадено като нечисто
та в неговото вътрешно същество. Така минавайки през 42те
степени, есеецът се издигал така високо, че чувствал своята
найвътрешна същност, централната ядка на своето същес
тво, сродна с Божествения Принцип. Ето защо есеецът си
е казвал: "Аз се издигам нагоре до Бога, което е моята цел,
като преминавам през 42те степени." Те са познавали този
път нагоре от собствена опитност. Но есеите знаели и друго
нещо, а именно, че както човек трябва да се издига през
42те степени нагоре, които съответстват на четиридесет и
две поколения, за да стигне до Бога, така и Бог, когато иска
да слезе до човека, да проникне в неговата кръв, трябва да
слезе през 42 степени надолу, т.е. да измине обратния път.
Така че, щом човек се нуждае от 42 степени, за да се издиг
не до Бога, така и Бог се нуждае от 42 степени, за да слезе
надолу и да стане един човек между човеците.
Така учели есеите, начело със своя учител Ешуа Бен
Пандир. Това учение на есеите може да се резюмира по
следния начин: Онова Същество, Което е вдъхновявало
Авраам и е вложило в него Божествения зародиш, се нуж
дае от 42 поколения, за да слезе напълно в човечеството. За
това учение говори и Евангелист Матей в началото на сво
ето Евангелие, което показва, че той е бил есей. Ешуа Бен
Пандир е казвал на есеите, че те живеят един век преди
изтичането на 42те поколения. Завършването на 42те поко
ления щяло да стане след един век. И той е обърнал вни
мание на евреите, че те могат да се издигнат нагоре през
42те степени само до определена степен, където може да се
свържат с историческите факти. Оттам нататък те можели
да се издигнат понагоре само по благодат свише, а не че
е настъпило времето, когато това ще бъде естествено съби
тие. Тогава ще се роди един Човек, Който ще бъде способен
да се издигне със Своята собствена кръв толкова високо, че
в Него ще може да слезе онази Божествена сила, от която
Той се нуждае, за да се изяви в кръвта на еврейския народ
целият Дух на еврейския народ. Духът на Йехова.
143
Влад Пашов
Така че всичко, което е свързано с физическото и етер
ното тяло, които са свързани с наследствеността, е свърза
но с 42те поколения. Защото всичко, което е свързано във
времето, което се отнася до времето, е свързано с числото
седем. Ето защо и развитието нагоре, над физическата нас
ледственост, е било свързано у есеите с числото седем. Те
са си казвали: "Ние трябва да преминем през шест пъти
по седем, т.е. през четиридесет и две степени, за да се ос
вободим от всичко, което е наследено през поколенията.
И тогава ще стигнем до следващите седем степени, които
представят Христовото съвършенство на числото седем, т.е.
седем по седем е равно на четиридесет и девет степени. Но
това, което се намира над 42те степени, не трябва да се
причислява към силите и съществата, които действат във
физическото и етерното тяло. Цялото развитие на физичес
кото и етерното тяло е завършено след седем пъти по седем,
т.е. през 49 поколения. Обаче за последните седем степени
е постигнато цялостно преобразяване. Там вече не същес
твува нищо от първите поколения. В онази област, където
навлизаме след 42те поколения, ние вече нямаме работа с
едно човешко съществуване, а с едно свръхчовешко същес
твуване. Следователно ние различаваме шест пъти по седем
поколения, които са напълно свързани със Земята, а това,
което е над тези 42 поколения, то ни извежда вече извън
Земята, то е плод на духовния свят. Така че, есеите са зна
ели, че след като физическото тяло мине през 42 поколения,
то се намира вече в началото на своето одухотворяване, на
своето обожествяване. Следователно, това тяло се пада в
началото на 43то поколение.
Същественото у есеите е било това, че те са се нау
чавали да възприемат всички сили, които произхождат от
42те поколения. Те са знаели да отклоняват своя поглед и
са се потопявали в собственото си физическо и етерно тяло,
и там са виждали кой е живял в тях в смисъла на Тайната
на 42те поколения.
Есеите също са знаели, че човек, освен че може да се
потопи в собственото си физическо и етерно тяло, може да
се издигне със своя живот да влезе в Космоса, където може
144
да познае Тайните, които стоят в основата на Космоса. За
тези неща поподробно ще се спра в главата за Тайната на
изкушението на Христа от дявола.
5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО
НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА
При кръщението на Исус от Йоан Кръстител в река

та Йордан, в тялото на Исус се вселява Христовият Дух,
вселява се Логосът, Господарят на Слънчевата система. Но
това не е един прост и еднократен процес. Христос посте
пенно се вселява в телата астрално, етерно и физическо,
на Исус. А всяко от тези три тела е свързано с определени
сили на Природата, които пораждат и съответни способнос
ти, и възможности на тези тела.
Така че, в човека Исус от Назарет се въплътява
Христовото Същество. Телеснодушевната част на найвели
кия човек стана носител на слизащото от духовното царство
Христово Същество. Това въплъщение, това човекоставане
е една от найвеликите Тайни. В това въплътяване е скрита
Тайната за отношението между тялото, душата и Духа, за
проникването на земночовешкото от Небеснобожественото.
Първичното християнство е познавало това отношение,
но в покъсни времена се забравя тази Тайна. Аполикарис от
Лаодикия, който е поддържал това учение за троичността на
човешкото същество и за Тайните на Божественото въплътя
ване, на втория Вселенски събор, станал в Константинопол
в 381 г., е бил обявен за еретик заради това си разбиране.
Той учел, че човек се състои от тяло, душа и Дух, както са
учили и първите християни. Същото имаме и при Исус от
Назарет, но после при кръщението в Йордан, на мястото на
Духа на Исус се вселява Духът на Христос. След кръще
нието в Йордан, Исус Христос е имал едно човешко тяло и
човешка душа. обаче един Божествен Дух. Така че, в Исус
от Назарет е живял найзрелият, найвсеобхватният дух на
5
Влад Пашов
човечеството, който при кръщението в Йордан напуска тяло
на Исус, което се заема от Христовия Дух.
В Евангелието се казва, че след кръщението Исус бил
отведен от Духа в пустинята. Ще приведа буквално целия
този пасаж, защото е пълен със съдържание и значение.
Това е дадено в началото на 4та глава.
"Тогава Исус бе отведен от Духа в пустинята, за да
бъде изкушаван от дявола. И след като пости четиридесет
дни и четиридесет нощи, найпосле огладня. И тъй изку
сителят дойде, и Му рече: Ако си Син Божи, заповядай
на тези камъни да станат хлябове. А Той в отговор каза:
Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, но с всяко
Слово, което излиза из Божиите уста." Тогава дяволът Го
завежда в Светия град, поставя Го на крилото на храма
и Му казва: Ако си Син Божи, хвърли се долу; защото е
писано: "Ще заповяда на ангелите Си за Тебе: И на ръце
ще Те дигат. Да не би да удариш о камък ногата Си". Исус
му рече: Писано е още: "Да не изпитваш Господа, твоя Бог".
Пак Го завежда дяволът на една много висока планина,
показва Му всичките царства на света и тяхната слава и
Му казва: Всичко това ще Ти дам, ако паднеш да ми се
поклониш. Тогава Исус му каза: "Махни се, Сатано, защо
то е писано: "На Господа твоя Бог да се покланяш, и само
Нему да служиш." Тогава дяволът Го остави; и, ето, ангели
дойдоха и Му прислужваха".
Ще представя как предават сцената за изкушението
и другите Евангелия, и тогава ще се спра върху неговото
значение.
Марко предава изкушението много накратко по след
ния начин: "И веднага Духът го закара в пустинята. И
беше в пустинята четиридесет дни изкушаван от Сатаната,
и беше със зверовете; и ангелите Му служеха."
Лука предава изкушението но следния начин: "А Исус,
пълен със Светия Дух, когато се върна от Йордан, бе воден
от Духа в пустинята четиридесет дена, дето бе изкушаван
от дявола. И не яде нищо през тези дни; и като изминаха
те, Той огладня. И дяволът Му рече: Ако си Син Божи,
146
заповядай на този камък да стане хляб. А Исус му отгово
ри: Писано е, "Не само с хляб ще живее човек, [но с всяко
Божие Слово].
Тогава като Го възведе [на една планина] нависоко и
Му показа всичките царства на Вселената, в един миг вре
ме, дяволът Му рече: На тебе ще дам всичката власт и сла
вата на тези царства, (защото на мене е предадена, и аз я
давам комуто ща), и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще
бъде Твое. А Исус в отговор му каза: Писано е: "На Господа
твоя Бог да се кланяш, и само Нему да служиш". Тогава Го
заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма, и Му
рече: Ако си Син Божи, хвърли се оттук долу; защото е пи
сано: "Ще заповяда на ангелите Си за Тебе, да Те пазят:
и на ръце ще Те дигат, да не би да удариш о камък ногата
Си". А Исус в отговор му рече: "Да не изпиташ Господа твоя
Бог". И като изчерпа всяко изкушение, дяволът се оттегли
от Него за известно време."
Йоан не говори нищо нито за кръщението, нито за из
кушението.
Така, както е даден разказът за изкушението и в трите
Евангелия, ясно е, че това не е едно физическо явление,
а едно окултно мистично преживяване. Казва се, че Исус
бил отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от
дявола. Тук е важно, че Духът ръководи този процес на из
кушението. Духът не е нещо физическо, а също и дяволът
не е нещо физическо. Следователно и пустинята, в която
Духът отвел Исус, не е физическата пустиня, която се прос
тира около Йордан. Възможно е Исус, след кръщението,
да се е оттеглил в пустинята, за да се приготви за Своята
работа. Но в случая с изкушението не се касае за тази пус
тиня. Също забележително е, че изкушенията са три. което
не е случайно, а отговаря на един факт, който е свързан с
човешкото естество. Интересно е също така, че Христовото
Същество, като се вселява в тялото на Исус, първата Му
среща е с дявола, който Го изкушава. Важно е също кой е
знаел за тази среща на Христос с дявола в пустинята, ко
гато никой не е бил там. Никъде не се казва, че Христос е
разказал на учениците Си, за да я запишат. Следователно и
7
Влад Пашов
това е едно основание, че Евангелията са окултни съчине
ния и са написани по откровение от духовния свят.
Преди да разгледам накратко сцената на изкушението,
ще кажа това, което вече съм казал: че Евангелията не са
обикновени книги, а са окултни, езотерични, мистични съ
чинения. Те са, така да се каже, мистерийни книги, които
изнасят на забулен език това, което е ставало в древните
Мистерии. И Христос с целия Си живот от Кръщението в
реката Йордан и Изкушението, до Голгота и Възкресението,
изнася на голямата историческа сцена това, което се е из
вършвало в древните Мистерии, когато даден човек ми
навал през процеса на Посвещенията. И затова е казано,
че когато Христос бил на кръста и напускал физическото
Си тяло, завесата на храма се раздрала. С това е показа
но, че това, което в древността е ставало в храмовете за
Посвещение пред ограничен кръг от хора, сега чрез Христа
е достояние на цялото човечество.
При древните Посвещения е имало два момента: първо,
навлизане в собствената вътрешност, където на човека се
разкривали Тайните на неговото собствено същество и човек
ги е преживявал; вторият момент е проникването на човека
в Космоса, където му се разкривали духовните основи на
Космоса и свързаните с това Тайни. Накратко ще опиша и
единия, и другия процес, за да можем да разберем както из
кушението на Христос от дявола, така и Тайната на Голгота,
на която понататък ще се спра подробно в отделна глава.
Човешкият дух и човешката душа са облечени в три
обвивки или тела, за да се изявят в проявения свят. Това са
така наречените три тела, които не са тела, но обвивки ас
трално тяло, етерно тяло и физическо тяло. При процеса на
Посвещението на ученика се дава възможност да преживее
същината на тези три свои обвивки, които поначало имат
чисто Божествен произход. Но в процеса на слизането, след
така нареченото грехопадение, в тях се вливат и силите
на съществата на първия принцип, които ние обикновено
наричаме тъмни сили, а Щайнер ги нарича луциферически
и ариманически същества, по имената на техните ръково
дители Луцифер и Ариман. Това са двата полюса на тъм
148
Историческият пьт на Бялото Братство
ните сили, от които Ариман работи във физическия свят, в
найгъстата материя, а Луцифер работи в астралния свят и
в астралното тяло на човека.
Така че, в трите човешки обвивки действат едновре
менно два вида сили чисто Божествени сили, които са
свързани с Христос и с Белите Братя, и силите на тъмни
те същества. Това е един окултен факт, който се разкри
ва на човека в неговата същина само при Посвещението.
Посвещението така се води, че ученикът последователно
трябва да се потопи, да преживее своето пребиваване във
всяка една от тези обвивки. Първо ученикът се потопява в
своето астрално тяло и там се среща първо със силите на
тъмните същества, които пораждат желанията и страстите
в човека; след това преминава в етерното поле и найпосле
във физическото тяло, където първо има среща със силите
на тъмнината, а след това прониква до дълбоката основа
на тези обвивки, която е чисто Божествена. Ако ученикът
се поддаде на внушенията и изкушенията на тъмните сили.
които действат в неговата вътрешност, той е загубен и не
може да дойде до познаване до чисто Божествените сили
на своето естество той безвъзвратно попада в бездните
на ада. Но за да не стане това. понеже в миналото човек
не е бил укрепнал духовно, за това йерофантът. който из
вършва Посвещението, е имал дванадесет души посветени
като помощници, които са неутрализирали, така да се каже.
тъмните сили, с които е влизал ученикът в контакт и са ги
обезвреждали, за да не дойде ученикът до катастрофа.
Когато човек слиза неподготвен в своето физическо и
етерно тяло, те го обхващат така, че вътрешните преживя
вания, които настъпват тогава, изключват познаването на
вътрешната Истина и пред човека застават лъжливи, из
мамни образи. Така той се свързва с всичко онова, което
живее в него като егоистични желания, лоши наклонности
и егоистични инстинкти, и т.н.
Това, което очаква човека, когато той може да проник
не неподготвен в своята вътрешност, е това, че тогава в чо
века се събужда всичкият егоизъм, всичко, което довежда
човека дотам, да си каже: Всички сили, които съществуват
149
Влад Пашов
в мене, всички страсти и вълнения, които са свързани с
мене, с моя аз, с моята личност и които не искат да знаят
за духовния свят, аз искам да ги имам така, че да мога да
се свържа с тях и да действам, усещам и чувствам само от
моята егоистична същност. Следователно тази е опасност
та, че човек чрез такова потопяване в своята вътрешност
достига до найвисоката степен на егоизма, и в него се
проявяват найразлични форми на егоизъм. И когато те се
проявяват, човек съвсем не вярва и не подозира, че той е
жертва на тези форми на егоизъм. Той вярва във всичко
друго, но не и в това, че е станал свръхегоист. Това е естес
твено явление, но човек ако иска да проникне безопасно в
духовните светове, трябва да превъзмогне този егоизъм, да
го победи, да го превърне в енергия във възходяща степен,
да го превърне в алтруизъм. Но затова се иска усилия на
човешката воля за превъзмогване.
Така човек се вижда обективно нападнат от тъмните
демонични същества. Такова изживяване са имали христи
янските мъченици и светии, когато са откъсвали своя поглед
от външния свят и са се потопявали в своята вътрешност.
Те описват изкушенията и съблазните, които са ги обхва
щали. И затова даденото в тяхните жития отговаря напълно
на Истината. Затова е полезно да се четат биографиите на
светиите и мъчениците, да се види как страстите, вълне
нията, инстинктите и всичко, което съществува в човека,
работят. Когато човек намери сили в себе си да преодолее
тези отрицателни сили, които работят в неговото вътрешно
естество, той се среща с дълбоката основа на своето съ
щество с Божествените сили, които работят в него. Това
е една страна на Посвещението, която ни е необходима, за
да разберем разказа за изкушението.
Другата страна на Посвещението е съзнателното
проникване на ученика в Космоса. Ние сме потопени в
Космоса, но не съзнаваме това. През време на съня наша
та душа се разлива, така да се каже, в пространството на
нашата Слънчева система и влиза във връзка със силите,
които се излъчват от всички планети и от Слънцето, с ко
ето черпи сили за своето дневно съществуване. Но човек
150
няма съзнание за това свое присъствие в духовния свят, в
Космоса. Посвещението се състои именно в това, че чрез
него човек се научава да живее не само несъзнателно в
Космоса, а да има пълно съзнание за този свой живот в
Космоса. Тази е същината на Посвещението за влизане на
човека в Космоса. Ако човек проникне с будно съзнание в
този необятен свят, без да е подготвен за това духовно, за
да може да издържи на величието и Светлината, които се
разкриват пред неговия поглед, от тези силни впечатления,
които получава, той ще преживее едно ослепяване, което
ще се отрази болезнено върху неговата душа.
Когато човек иска да проникне в Макрокосмоса чрез
Посвещението и мисли, че всички неща трябва да съвпад
нат с неговата гледна точка, той никога не би могъл да се
справи и оправи там. За да може да се ориентира в този
нов обширен свят, той трябва да развие известна гъвкавост
на своето съзнание, трябва да добие възможност да разг
лежда света всестранно и никога от лично гледище. Според
окултната наука човек се нуждае от дванадесет гледища,
от дванадесет становища, за да се ориентира в лабиринта
на Космоса.
Това са, казано с няколко думи, двете страни на древ
ните Посвещения. Това е обширна област, за която би мог
ло да се напише цял том, но аз само споменавам за нея
за изяснение на изкушението и Голготската Мистерия. Но
след слизането на Христос на Земята се установява едно
ново християнско Посвещение, за което също ще кажа ня
колко думи.
При древните Посвещения човек не е бил напълно са
мостоятелно същество. Той се намирал под влиянието на
своя посветител, който обезвреждал излизащите от него де
мони. Но след Христос това е трябвало да отстъпи място на
друго Посвещение, при което човек да може да се справи
сам със себе си, със силите и съществата, с които вли
за в контакт. При това Посвещение онзи, който извършва
Посвещението, казва само: това и това трябва да се напра
ви, като дава правила и методи как да се работи, а човек
сам се справя понататък. Така човек, без една външна
151
Влад Пашов
помощ, може да се издигне в Макрокосмоса и да слезе в
Микрокосмоса като едно свободно и самостоятелно същес
тво, като му са посочени методите и пътищата за това.
Но за да може да стане това, трябвало Христос да
слезе на Земята. За човека, който иска да мине през
Посвещение. Христос е изходната точка за свободно слиза
не в Микрокосмоса и за свободно влизане в Макрокосмоса,
във Великия свят. Това слизане в Микрокосмоса и въз
лизане, разширяване в Макрокосмоса трябваше да стане
веднъж по един всеобхватен начин от Христос, слязъл във
физическото тяло. Христос един вид извършва като образец
пред цялото човечество това, което с течение на развитието
на човечеството ще могат да постигнат много хора.
Христос като Бог слезе в едно физическо тяло и със
слизането Си прониква през трите телаобвивки на човека
Исус. В течение на това слизане Той се срещна последо
вателно със силите, които действат в тези тела. С това Той
дава един импулс, благодарение на който всеки човек, кой
то търси Посвещение, може да изживее по свободен начин
слизането в Микрокосмоса във физическото и етерното
тяло. и да възлезе в Макрокосмоса, в Божественодуховния
свръхсетивен свят.
При древните Посвещения ученикът е прониквал в
Тайните на Микрокосмоса, но ненамирайки се в тялото си.
Той бил, така да се каже, напълно свободен от физическото
си тяло и когато се връщал назад, той можел да си спомни
за преживяното в духовните сфери, но не е могъл да пре
несе тези преживявания във физическото тяло. Това е било
само един спомен, но не и едно пренасяне на преживяното
вътре във физическото тяло.
Това положение на нещата е било коренно променено
чрез слизането на Христос в едно физическо тяло. Преди
слизането на Христос на Земята не е съществувало едно
физическо и етерно тяло. което да е било способно на горе
описаното преживяване Азът да проникне цялата човешка
вътрешност чак да етерното и физическото тяло. Порано
положението е било такова, че никой човек не е могъл със
своя аз, със своя дух да проникне до физическото и етерно
152
то тяло. Това станало за пръв път при слизането на Христос
в тялото на Исус. Христос също се е разлял в Макрокосмоса
без чужда помощ, а чрез собствените сили на Своя Дух.
Благодарение на това човек добил възможността и способ
ността да прониква постепенно както в Микрокосмоса, така
и в Макрокосмоса.
Това са двата основни стълба, които се изправят в две
те Евангелия това на Матей и това на Лука. Христос
найвисшата индивидуалност, свързана със Земята, е въп
лътен в човешко тяло. И Той със Своя живот на Земята
показал на хората двете страни на Посвещението слиза
нето в Микрокосмоса и възлизането в Макрокосмоса. При
слизането във физическото и етерното тяло Христос остава
неуязвим за всички съблазни и изкушения, които наистина
идват към Него, но са отблъснати. Също така Той е защи
тен и против онези опасности, с които човек се среща при
възлизане в Космоса.
В Евангелието на Матей е описано как след кръще
нието, извършено от Йоан, Христовото Същество действи
телно е слязло във физическото и етерното тяло на Исус.
Описанието на това събитие е разказът за изкушението.
Тази сцена на изкушението предава с всички подробности
изживяванията, които човек въобще има, когато слезе по
същия начин във физическото и етерното тяло.
Това първо забележително събитие в Евангелието на
Матей е сцената с изкушението. Тя предава едната страна
и на Посвещението слизането във физическото и етерното
тяло, в Микрокосмоса. Другата страна на Посвещението
разширяването в Макрокосмоса е също описано в
това Евангелие по един твърде забележителен начин, как
Христос предприема това разширение, това възлизане в
Макрокосмоса с човешката природа.
Христос направи това не за Себе Си, Той не се нуж
даеше от това, но Той го извърши за хората. До идването
на Христос този процес не е бил извършван в едно чо
вешко физическо и етерно тяло. Дотогава не е съществу
вало човешко тяло, което да е било проникнато от Христа.
Дотогава в пространството е излизала и се е разширявала
153
Влад Пашов
Божествената същност на човека, но това, което живее в
човека, не е излизало в пространството. Това можа да нап
рави само Христос. Той взе със Себе Си това, което живее в
човека и го изнесе и разля в пространството. Това можеше
да извърши в човешката природа само един Бог.
И това второ събитие ни е описано, с което ни се по
казва, че втората страна на Посвещението, излизането в
Космоса, е било действително извършено от Христос в чо
вешката природа. Той бе помазан като всеки друг човек,
за да стане чист, за да стане неуязвим против това, което
би могло да дойде към Него от физическия свят. Така ние
виждаме как помазването, което е играло роля в древните
Мистерии, ни се явява отново на повисока степен на ис
торическия път, докато то е било само в храмовете. И ние
виждаме как сега Христос изразява израстването и разли
ването в целия свят при Тайната Вечеря, когато Той обяс
нява на учениците, че се чувства във всичко, което съставя
твърдата част на Земята, което е изразено с думите " Аз съм
Хлябът на Живота", а също така и в течния елемент на
Земята. Това съзнателно излизане във великия свят е пока
зано при Тайната Вечеря, така както и човек излиза несъз
нателно през време на съня. И онова чувство, което човек
трябва да изпита при приближаващото се заслепяване, ние
го виждаме изразено от Христос с думите "Душата Ми е
смутена до смърт". Христос изразява фактически това,
което иначе човеците изживяват като едно умъртвяване,
като едно парализиране, като едно ослепяване. В сцената
от Гетсиманската градина Той изживява това, което може
да се нарече напуснатото от душата физическо тяло
проявява своето собствено състояние на страх. Това,
което е изживяно в тази сцена, ни показва, как душата
се разширява в света и как тялото е напуснато. И всичко,
което следва след това, действително ни рисува прониква
нето навън в Макрокосмоса Разпятието и полагането в
гроба и всичко, което се е извършвало в древността само
в Мистериите. Това е разширяването в Макрокосмоса, ко
ето е описано по този начин в Евангелието на Матей. И
Евангелието ни показва ясно, че досега Христос е живял
154
в едно физическо тяло, но сега Той се разширява в целия
Космос. И който иска да Го търси, не би Го видял в това
физическо тяло, а би трябвало да Го търси като такъв,
Който е проникнал цялото пространство като Светлина.
След като Христос действително извърши това, което по
рано се е извършвало в Мистериите в течение на три и
половина дни с чужда помощ, сега Христос го извършва
сам, за което загатва, като казва: "Съборете този храм и Аз
в три дни ще го издигна." С това Той загатва още, че след
тази сцена хората не трябва да Го търсят в едно физичес
ко тяло, а в Духа, който прониква цялото пространство.
Той казва: "Отсега нататък ще трябва да търсите Сина
Человечески отдясно на Силата и Той ще ви се яви в обла
ците." Там трябва да търсим Христос, разлят в света, като
образец на Великото Посвещение, което човек изживява,
когато напусне тялото си и се разширява в Макрокосмоса
посредством Посвещението.
С това ние имаме началото и края на същинския жи
вот на Христос, който започва с раждането на Христа в
тялото, при Йоановото кръщение. Там животът започва с
една страна на Посвещението слизането във физическо
и етерно тяло, което е описано в разказа за изкушението.
Евангелието ни разкрива и втората страна на Посвещението
с разширението в Макрокосмоса, със сцената на Тайната
Вечеря и представените понататък процеси бичуването,
слагането на трънения венец. Разпятието и Възкресението.
Това са двете точки, между които се развиват събитията в
Евангелието на Матей.
Пак повтарям, че всичко, което е описано в Евангелието
като исторически живот на Христос от Кръщението до
Възкресението е действително такъв, както го описват.
Но всичко това е ставало и в древните Мистерии при
Посвещението. Сега Христос изнесе това, което е ставало в
храмовете за Посвещение на световноисторическата сцена.
След като човек победи тъмните сили, с които се среща
първо при слизането в своята вътрешност, той се среща
със светлите Божествени сили, които са създали човешкото
тяло. Той вижда как над физическото и етерното тяло ра
155
Влад Пашов
ботят Божествените сили и Божествените същества. Тогава
човек е вече готов да стане вестител, свидетел на Тайните
на духовния свят. Такъв един човек, който е минал през
този процес на Посвещение и е проникнал в духовните
светове, минавайки през себе си, той може да каже: "Аз
проникнах в духовните светове, но затова бях подпомогнат.
Помощниците на Посветителя направиха за мене възможно
да издържа победа, без която иначе демоните от моята соб
ствена природа биха ме разкъсали и смазали". Но чрез това
той остава зависим от колегиума от посветени през целия
си останал живот, зависим от онези, които го бяха подпо
могнали. Силите, които го бяха подпомогнали, оставаха с
него в света.
Както казах и порано, това трябваше да се измени и се
измени със слизането на Христос на Земята в едно човешко
тяло. При днешното състояние на човешкото развитие азът
на човека не е буден за другия свят както е буден за фи
зическия свят. Но едно истинско християнско Посвещение
се състои именно в това, да подготви човешкия аз да стане
така буден в духовните светове, както той е буден във вън
шния свят. Външният свят, в който азът е буден, в древно
еврейския езотеризъм е наречен Царство или Малхут.
При слизането на човека в своята вътрешност, преди
човек да слезе в своето етерно тяло и да проникне в него,
да възприеме неговите Тайни, той трябва да проникне съз
нателно със своя поглед своето астрално тяло. Това е вра
тата, през която човек трябва да слезе в своите етерно и
физическо тела. В тези тела човек изживява нещо, което
е обективно, както предметите във външния свят са нещо
обективно. Както нашият поглед във външния свят обгръща
всичко, което съществува в този свят, така и за онзи, който
се потопява в своето астрално тяло, неговият поглед пада
върху всичко, което той може да възприеме в астралното
тяло и в астралния свят. Но сега човек вижда това не чрез
своя аз направо, а си служи с органите на астралното тяло.
И това, което човек възприема по такъв начин чрез астрал
ното тяло, в древноеврейския езотеризъм е определено от
следните три думи: Нетцах, Йезод и Ход. Ако преведем
156
тези думи на съвременен език, то думата Ход може да се
преведе с израза духовно естество, което може да се
изяви навън. А думата Нетцах изразява в значително по
груба степен този стремеж за изявяване навън, а това, което
е между двете, е изразено с думата Йезод. Така ние имаме
три различни нюанси: първо проявление на един астрален
факт, който се изявява навън, това е изразено с думата Ход;
след като този процес е, така да се каже, загрубял, това е
изразено с думата Нетцах, а междинният нюанс между
двата момента на проява е изразен с думата Йезод. Това
са, така да се каже, три различни свойства и качества, с
които са надарени съществата на астралния свят.
Като слезе човек до своето етерно тяло, той възприема
нещо повисше от това, което е обозначено с горепосочени
те думи. Тук трябва да отбележа, че според схващането на
окултната наука, в найнисшия свят физическия работят
найвисшите Божествени сили; в етерния помалко възви
шени, а в астралния още понисши Божествени сили.
При преживяването на астралното тяло човек изживя
ва живота на първите четиринадесет поколения, за които
говори Евангелието; при преживяването на етерното тяло
той изживява живота на вторите четиринадесет поколения;
при изживяването на физическото тяло, той изживява пос
ледните четиринадесет поколения. Астралното тяло е най
покварено и найнеорганизирано от човешките обвивки и
то действа разрушително със своите страсти, инстинкти и
желания върху физическото тяло. Етерното тяло не е така
покварено от влиянието на тъмните сили, както астралното.
И това, което човек преживява при съзнателното слизане
в етерното тяло, в древноеврейския езотеризъм е било на
речено с три имена, които трудно могат да се преведат на
съвременен език. Тези три думи са: Гедулах, Тиферет и
Гебурах. От думата Гедулах получаваме една представа за
всичко онова, което в царството на Духа, в духовния свят, е
величествено, велико, което прави впечатление на нещо по
разяващо със своето величие. Напротив това, което е обоз
начено с думата Гебурах, има съвършено различен нюанс
от този в думата величие. Гебурах е нюансът на онова
157
Влад Пашов
величие, на онази сила, която вече се изявява навън, за да
се противопостави, за да се бори, да се брани и да се изяви
навън като самостоятелна същност. Тази сила се изразява
навън чрез агресивно действие. Почиващо в себе си вели
чие, вътрешност, която наистина се изявява навън, но не
чрез агресивност, а чрез това, че изразява в себе си духовно
величие, това е било обозначено с думата Тиферет, която
може да се преведе само когато комбинираме нашите две
съвременни понятия доброта и красота. Следователно
при слизането в етерното тяло човек се свързва със същес
твата, които се изявяват чрез тези три качества.
След това идва слизането във физическото тяло. Във
физическото тяло човек се запознава, така да се каже, с
найстарите, с найвъзвишените Божествени същества, ко
ито са работили над него. Когато човек се потопи с будно
съзнание в своето физическо тяло, той идва в допир със
същества, цялата същност на които се състои в това, което
човек може да добие в малък размер, когато се стреми към
Мъдростта, към онова знание, което се добива в тежки
те изживявания на душата и което не може да се добие
в едно прераждане, а в течение на много прераждания и
то само отчасти да се добие. Защото само когато човек
преброди всички възможности на Мъдростта, той може да
стигне до пълно притежание на тази Мъдрост, да влезе във
връзка със съществата на Мъдростта. Качеството на тези
същества на Мъдростта древноеврейското окултно учение
нарича Хокма, което днес се превежда с думата Мъдрост.
Следният етап в изживяването на физическото тяло е едно
качество, което е малко огрубяване на първичната Мъдрост.
Това древноеврейските посветени са наричали Вина. Това
качество също е свързано с възвишени същества, които из
цяло сияят с това качество. Найвисшето, до което човек
може да се издигне, когато той слезе във физическото тяло,
еврейските посветени са го наричали Кетер. Това име мъч
но може да се преведе на съвременен език. Превежда се
обикновено с думата Венец или Корона и е израз на най
възвишените Божествени същества. Така че, с това слизане
на човека в своята вътрешност астралното, етерното и
158
физическото тела, човек се среща със съществата, които
са работили над него. Затова всъщност това е едно изди
гане нагоре, едно възлизане, за да влезе във връзка с тези
същества. Но, както вече казах, преди човек да дойде във
връзка с тези Божествени същества, които са работили и
работят над него, той влиза в контакт със съществата на
тъмнината, които трябва да победи, за да може, премина
вайки през тях, да влезе във връзка с Божествените същес
тва. Защото всичко в проявения свят е поляризирано.
И Христос, минавайки през изкушението и побежда
вайки тъмните сили, показа на хората Пътя, по който и
те могат да постигнат това. Той мина през изкушенията
чрез силата на Своето вътрешно Същество, чрез силата на
Своя Аз, на Своя Дух. Той победи всички нападки и из
кушения на тъмните сили, които идват към човека, които
човек среща, когато слиза в своите астрално, етерно и фи
зическо тела. Това е ясно описано в Евангелието на Матей.
Представени са всички форми на егоизъм и то така, че
ни се обръща до найвисока степен внимание върху тях.
Това, на което се натъква човек, който се стреми към едно
езотерично развитие, това, което застава срещу него като
пречка при неговото потопяване в своята вътрешност, то е,
че в неговото същество възниква лошата склонност винаги
да се занимава само със своята личност. Тази склонност се
среща найсилно подчертано у хора, които се стремят към
езотерично развитие. Това се дължи на факта, че човек
не знае как да се справи със себе си, когато всичко, което
възниква от неговата вътрешност, се съединява с неговото
същество. Той не знае какво да прави и с това става съв
сем неопитен по отношение на себе си. Това става, защото
човек при това състояние желае да бъде изцяло аз, да бъде
напълно независим от външния свят. Тогава той изпада в
грешката, че отначало той би искал да бъде третиран като
едно дете, на което се казва всичко ясно какво трябва да
върши. Той би искал да бъде всичко, само не човек, който
сам си дава насока и цел в живота. Той има чувството, че
зависимостта от външния свят го смущава. И смущения
та наймного се явяват, когато човек иска непременно да
159
Влад Пашов
бъде независим, когато той трябва да обръща внимание на
своята егоистичност. Но когато човек иска така силно да
следва своята егоистичност, тогава той вижда, че не може
да се освободи от зависимостта на външния свят, от който
получава своите впечатления и своята храна за физическото
тяло. Той иска да яде, а тази храна я получава от външния
свят, който с това го свързва и ограничава. От това се виж
да колко малък е човек без заобикалящия го свят и колко е
зависим от този свят. Когато тази егоистичност е достигнала
до найвисоката степен, тя може да се превърне в желание
да може да стане независим от заобикалящия го свят, да
бъде способен по един чудотворен начин да произвежда
само онова, което го прави да се чувства така независим
от заобикалящия го свят, от който обаче се нуждае като
човек във физическо тяло. Това е фактически едно желание,
което може да възникне у този, който е тръгнал в Пътя на
Посвещението. У такива хора се събужда омраза, че са за
висими от заобикалящия ги свят и сами не могат чудотвор
но да си произвеждат храната, че не могат сами да направят
така, че храната да се яви сама, когато пожелаят.
В разказа за изкушението се казва, че изкусителят,
който застава пред Христа, Му казва да превърне камъ
ните в хляб, т.е. по магически начин да си достави храна.
Тук е найвисоката стенен на изкушението. Втората степен
на изкушението се явява, когато посвещаваният се потопи
в своето астрално тяло и се вижда изправен пред всички
вълнения и страсти, които могат да направят човек най
голям егоист. Когато се намери изправен пред това, той
би искал, без да го преодолява, без да се бори срещу него,
да се потопи направо в етерното и физическо тяло. Това
е в действителност едно положение, което може да бъде
описано като хвърляне в пропастта. И така е описано то
в Евангелието на Матей хвърляне от крилото на храма
долу, хвърляне долу в това, което човек досега не е могъл
да преброди в етерното и физическото тяло. Но човек не
трябва да прави това, преди да е победил страстите и въл
ненията, които идват от астралното тяло. Христос знаеше
160
това и отговори на изкусителя, като със Своята собствена
сила побеждава изправения срещу него, като казва: "Не
трябва да изкушаваш Господа Бога твоего". След това идва
третата степен на изпитанието. Изкусителят Го издига на
една висока планина, откъдето Му показва всички земни
царства и иска да му се поклони, за да Му даде всичките
тези царства. Когато човек се потопява в своето физическо
тяло и не се освободи от своя егоизъм, тогава винаги изку
сителят на физическия свят Луцифер или дяволът е този,
който кара човека да се мами относно самия себе си. Тогава
той му обещава това, което застава срещу самия него, но
което не е нищо друго, освен илюзия, създадена от нашето
собствено въображение. Когато този дух на егоистичността
е в нас, тогава ние виждаме цял един свят, но един свят
на илюзии и лъжа. И този дух на лъжата ни обещава този
свят, но ние не трябва да вярваме, че това е светът на
Истината, реалният Божествен свят.
Тези три степени на изкушението изживява Христос
като един образец пред човечеството. И веднъж това изжи
вяно вън от древните Мистерии, изживяно чрез силата на
едно същество, което живее в трите човешки тела даден е
импулс, за да може човечеството да постигне това в тече
ние на развитието. Даден е импулс, за да може човек с аза,
който се намира в Малкут, в Царството, в сетивния свят, да
възлезе с този аз в духовния свят. Трябваше да бъде достиг
нато това състояние, щото това, което разделя двата свята да
не съществува вече и човек да може да възлиза в духовните
светове с аза, който живее в сетивния свят. Това бе постиг
нато за човечеството чрез побеждаване на изкушението от
Христа така, както е описано от Евангелието на Матей. С
това бе даден образец как живеещият в сетивния свят аз
може да влезе във висшите светове, като превъзмогне изпи
танията, изкушенията, които му поставят тъмните сили.
В заключение на казаното върху изкушението, ще го
резюмирам по следния начин. Първото нещо, което тряб
ва да имаме предвид при разбирането на разказа за из
кушението, е да помним, че когато се говори, че Исус е
161
Влад Пашов
бил отведен от Духа в пустинята, не трябва да се разбира
изключително външната пустиня. За Йоан Кръстител се
казва, че бил проповедник в пустинята. Исус е пренесен в
пустинята от Духа. И в двата случая пустинята е символ на
уединението на душата, областта на аза, отделното човешко
същество. Гръцката дума за пустиня е близка до думата
еремит, която значи отшелник, който търси уединение
за развитието на своята душа.
Слизайки от духовните светове в земно въплъщение,
Христос слиза в уединение в азовото битие на човека, в
пустинята. Така че, отнасянето в пустинята не е нищо
друго, освен самото въплъщение, даже ако действително
при Исус, след като бе приел в себе си Христа при кръ
щението, е настъпило едно външно оттегляне на уединено
място в пустинята.
Трите сцени на разказа за изкушението трябва да се
схващат на първо място вътрешно, като три степени на
слизането, на въплъщението, на завладяване на тялото, в
което слиза.
Още от найдревни времена Христос е бил победител
на силите на изкушението в духовните светове. Отдавна
войнствата на Христа бяха победили на Небето Сатана и
неговите пълчища и ги бяха свалили в Бездната. И затова
в Евангелието на Лука в 10та глава, 18ти стих, Христос
казва: "Видях Сатана да пада като мълния от Небето". Тези
тъмни сили бяха свалени на Земята. Сега Христос слезе на
Земята в царството на Сатаната. С това Той срещна отново
противниковите сили и неизбежно трябваше да влезе във
война с тях. Те са първите същества, които Христос срещна
на Земята. Той слезе в човешките глъбини и там срещна
силите на Бездната. Той ги срещна в съставните членове на
човешкото същество, в които се облича.
Самият Христос е като идващ от Небето Огън. Този
ОгънДух се потопява в трите члена на човешкото същест
во, които отговарят на елементите земя, вода и въздух във
физическото тяло, в етерното или жизненото, и душевното
или астралното.
162
При слизането във физическото тяло Христос среща
съществото, което иска да Го изкуси да превърне камъните
в хляб.
При слизането в жизненото тяло Той среща същество
то, което иска да Го изкуси да си играе със жизнените сили,
като се хвърли от крилото на храма.
При слизането в душевното тяло той среща съществото,
което иска да Го изкуси да стане владетел на света, вместо
спасител на света.
Христос, като едно Велико и мощно космическо
Същество, разполагащо с власт и сила, слиза в света на
земните човешки принципи тяло, живот и душа, в които
обикновено царува човешкият аз. Той много превъзхожда
тези земни човешки обвивки, благодарение на присъщата
Му космическа власт и сила. Затова Той можеше да пре
върне камъните в хляб; можеше да се хвърли от крилото на
храма и като умре докато пада, да почерпи от съкровищ
ницата на космичните жизнени сили и веднага да оживее;
Той можеше също така да повиши до неимоверност слабите
човешки сили, че да принуди всички човешки души да Му
се подчинят и да Му служат. Но Христос имаше друго раз
биране за тези неща. Като отхвърли троичното изкушение,
Той съзнателно се отрече от Своето космическо превъзход
ство и влезе в човешките обвивки действително като човек.
Той не бе слязъл от чисто Духовните висини на Земята да
си играе магически със силите на Земята, но да посее в
гнилия свят на Земята семето на едно ново човечество, на
едно ново съществуване.
В троичното изкушение се изпълнява човекоставането
на Христа. В битието на физическото тяло Той изтръгва
човешкото битие от властта на Ариман, който сграбчва с
нокти и задържа към себе си всичко мъртво, иска да му
предаде привиден живот, да превърне камъните в хляб. В
битието на човешката душа той изтръгва човешкото съ
щество от властта на луциферическите сили, които с его
истична алчност искат да обвият цялото човешко същество
в мъгла, за да го владеят това са земните царства, които
163
Влад Пашов
Сатана обещава на Христа. В битието на човешката жиз
нена сила той изтръгва човешкото същество от властта на
ариманолуциферическите сили, които искат да разрушат
сериозността на живота чрез несериозни магии.
Преди да завърша разказа за изкушението ще поставя
въпроса защо Йоан не дава в своето Евангелие разказ
за изкушението? Според дълбокото окултно разбиране на
Евангелията той дава една друга сцена, която е успоред
на със сцената на изкушението и предава същата идея.
В разказа за изкушението ни е предадена идеята за чове
коставането на Христа и влизането му в трите обвивки на
Исус, при което Той среща тъмните сили, които побеждава
при завладяването тялото на Исус, с което дава началото
на завладяването и освобождаването на всички човешки
тела от властта на тъмните сили. Йоан е предал тази идея
с разказа за очистването на храма. Това е една от първите
дейности на Христа след сватбата в Кана Галилейска. И
след очистването на храма, като изгонва от него продава
чите, Той казва: "Разрушете този храм и Аз в три дни ще го
съградя". И понататък се казва: "Той говореше за храма на
своето тяло". Така че, влизането в храма е вселяване в хра
ма на тялото на Исус, откъдето Той е изгонил с бич всички
тъмни сили, които са обърнали храма на тялото във вертеп.
По такъв начин и Йоан е описал въплътяването на Христа
в тялото на Исус и борбата с тъмните сили, които среща по
пътя на това вселяване.
Такъв е дълбокият окултен смисъл на разказа за изку
шението и, паралелно с него, за очистването на храма. С
това Христос обявява война на тъмните сили, които е побе
дил в духовните светове, и сега слиза на Земята, за да вою
ва с тях и да ги победи, за да освободи както земния свят,
така и човека от тяхното влияние, да пренесе Царството
Небесно, Своето Царство на Земята и в човека. В неговите
обвивки и в неговия аз ще царуват и владеят отсега нататък
силите на Христа, силите на Съществата на Светлината.
Това е смисълът на слизането на Христа на Земята, това е
Неговата мисия.
164
6. ПРОПОВЕДТА НА ПЛАНИНАТА
Много пъти вече казах, че нямам намерение да тълку

вам Евангелията, но искам само да посоча някои моменти
от тях, които ни показват техния окултен произход и окул
тен характер. Затова сега ще се спра накратко на проповед
та на планината, която започва с деветте блаженства.
Когато Христос е говорил или действал, Той не е правил
това случайно или инцидентно, но с всяка Своя проповед
и с всяко Свое действие Той е вливал нови сили в земното
развитие, и специално в развитието на човека. Той ясно
е съзнавал мисията Си, че е дошъл на Земята да постави
началото на една нова епоха в човешкото развитие. Той
знаел повече от всеки друг, че старият цикъл на човешкото
развитие е приключен и започва нов цикъл. Старият цикъл
се характеризира с това, че на човека се е въздействало
отвън чрез норми, закони и правила това е епохата на
Закона. Със слизането на Христос на Земята тази епоха,
която беше обусловена от определена фаза на човешкото
развитие, беше вече приключена и започваше новата епо
ха, когато човек трябваше да се развие така, че да действа
вече под вътрешни подбуди, а не под влиянието на външен
закон. Външният закон отстъпваше мястото на вътрешния
закон. Началото и принципите на тази нова епоха Христос
очерта, според Евангелието на Матей, с планинската про
повед, която по съдържание отговаря на сватбата в Кана
Галилейска според Евангелието на Йоан. На сватбата в
Кана Христос превърна водата, като символ на простото
човешко съзнание, което определяше епохата на Закона,
на вино, което се явява като символ на пробуждане на са
мосъзнанието, определящо и началото на новата епоха. С
планинската проповед Той направи същото, като приключи
епохата на Външния закон и обяви епохата на Вътрешния
закон. Затова планинската проповед е епохална и е пропо
вед към възлизащото човечество, което поема възходящия
път на своето развитие и постепенно взема съдбата си в
165
Влад Пашов
свои ръце. Затова са му необходими нови принципи, нови
правила, нови методи, по които да живее и работи. Тези
именно нови принципи, нови правила и методи му бяха
дадени от Христа в планинската проповед, която е неизме
рима по своята дълбочина и замах.
Така че, планинската проповед е епохално явление. С
нея се отбелязва началото на една нова епоха, която влиза
в света със слизането на Христа на Земята. Христос не е
само една личност, Той е една творческа сила, която влиза
в живота на човека и човечеството и създава нова епоха в
неговото развитие. До времето на Христа човекът и чове
чеството се развиваха под влиянието на външни импулси.
Със слизането на Христос на Земята, със силата, която
Той изля в земното развитие, Той стимулира Божествените
сили в човека и от този момент нататък човек започва да
се развива под импулса на Божественото, което е вътре в
него. Това Божествено намира своя върховен израз в това,
което наричаме човешки аз или развитие на самосъзнани
ето. Учителят казва някъде: "Самосъзнанието това е зазо
ряване на Божественото в човешкото съзнание".
Това е именно новото, което влиза в света с идване
то на Христа на Земята. В миналото законът бе даден на
Мойсей на планината Синай и бе записан на каменни пло
чи. Тогава народът стоял долу, в подножието на планината,
и се вълнувал какво става горе, на върха на планината,
където Мойсей говори с Бога. Сега, при планинската про
повед, Христос е на планината с учениците Си, а долу, в
полите на планината, стои народът и се вълнува, понеже
предчувства, че горе на планината се извършва нещо, което
има отношение и към него. И действително, сега с планинс
ката проповед се извършва нещо, което има отношение към
народа. Затова той се вълнува. С планинската проповед се
дава импулс за развитие на Божественото вътре в човека,
което за в бъдеще ще стимулира човешкото развитие. И
затова Христос, обръщайки се към учениците, им казва:
Досега се казваше от Царството Небесно се открива
това или онова. Но отсега нататък вие ще изживеете
това, когато оставите вашето Божествено Начало
166
да говори; вие ще го изживеете в това, което вашето

Аз ви казва. Оттук иде и постоянното повтаряне, което
Христос прави: Аз ви казвам, понеже Христос се чувства
като представител на онази човешка душа, която се про
явява в израза Аз ви казвам, Аз присъствам с Моето
пълно Азово съзнание в това. Това не трябва да се взема
повърхностно, което се повтаря на много места в планинс
ката проповед. Когато Христос казва много пъти Аз ви каз
вам, това е едно повторение, указващо онзи импулс, който
бе вложен в развитието на човечеството чрез Христа.
Ако в тази светлина се чете понататък планинската
проповед, ще се почувства, ще се види, че Христос е ис
кал да каже: Досега вие не апелирахте към вашето
Божествено Начало, към вашето аз, но сега чрез това,
което ви донесох Аз, може да добиете Царството
Небесно чрез вашата вътрешна сила, чрез силата на
вашето Божествено Начало.
Целият дух на планинската проповед е проникнат от
новия импулс, който се дава на Божественото в човека.
Проповедта на планината се простира в пета, шеста
и седма глава на Евангелието на Матей. Тя е дадена след
изкушението и призоваването на учениците. Тя е началото
на Христовата дейност, първият мощен импулс, който дава
на човечеството.
Четвъртата глава завършва с думите: "И подире Му
вървяха голямо множество на Галилея и Декапол, от
Ерусалим и Юдея, и изотвъд Йордан". А пета глава започва
с думите: "А Исус, като видя множествата, възкачи се на
хълма и като седна, учениците Му дойдоха при Него. И
като отвори устата Си, поучаваше ги, казвайки: ..." Следват
блаженствата. Не се казва, че народът се е качил на хъл
ма, а само Исус с учениците Си. Народът остава долу. Но
въпреки това в завършването на планинската проповед се
казва: "И народът се чудеше на поучението Му, защото
говореше като един, който има власт, а не като книжниците
и фарисеите". Това е едно привидно противоречие, но то е
именно едно указание, че проповедта на планината е едно
езотерично поучение.
167
Влад Пашов
Има три гледни точки, от които се е разглеждала
планинската проповед в течение на човешкото развитие.
Първото гледище е, че планинската проповед това са едни
несвързани и повече или помалко случайно подредени и
едно от друго отделени Христови слова. Второто гледище
е, че с тези първи слова Христос е искал да даде един
вид християнскоморално учение или християнска етика.
Третото гледище е, че планинската проповед е една дъл
бока езотерична проповед и има отношение към Пътя на
душата към висините на съвършенството.
Както видяхме, планинската проповед започва с думи
те: "Исус, като видя народа, възкачи се на планината и
седна, и учениците Му се приближиха и ги поучаваше..."
От това е ясно, че проповедта е отправена към учениците,
т.е. към онези, които образуват езотеричната среда, сред
която Христос работи. На тях Той дава основните правила и
методи за Пътя, който има да извървят в процеса на своето
развитие. Но и народът не е безучастен в това, защото се
казва: "Като видя народ, качи се на планината, и там говори
на учениците Си". С това се загатва, че Христос, като вижда
народа, че е без учител и ръководител, качва се на плани
ната и учениците около Него, за да ги подготви за учители
и ръководители на народа. Значи, косвено, проповедта на
планината има отношение и към народа. Следователно про
поведта на планината не е едно морално поучение, не е че
тене на морал, не е основаване на един нов морал, който да
произтича от един външен закон, а произтича от вътрешния
закон на човека. Но когато в човека постепенно се пробуди
самосъзнанието, той осъзнава постепенно своите слабости,
своята изостаналост. Тогава човек започва да чувства какво
голямо разстояние го дели от високия връх на съвършенст
вото. По такъв начин той осъзнава пропастта, която се отк
рива между него и идеала на съвършенството. И човек стои
безпомощен на отсамната страна на пропастта. Пренасяйки
моралната проповед в християнската ера, хората се при
държаха още към външния закон, въпреки че времето на
Закона беше вече изтекло. И проповядването на морал
увеличава още повече пропастта. Основаването на морал
168
става само там, където се изгражда мост над пропастта. В
проповедта на планината ние виждаме как Христос гради
този мост. Той гради в пропастта, която отделя върха на
идеала от живота. Това е действително основание на морал,
това е мостът на моралното развитие. Христос иска всеки да
намери в себе си моралната основа, върху която да стъпи,
за да отиде към върха на идеала. Затова казвам, че в пла
нинската проповед Христос не е развил една морална или
социална програма. Той не беше законодател като Мойсей,
но Той искаше да насочи погледа на човека навътре в себе
си, където да намери моралния закон. Тук вече човек е мяр
ката. И затова Христос казва: "Всичко, което искате хората
да направят на вас, правете го и вие на тях. Това е законът
и пророците". Разбрано като външно морално правило, то е
било общо за всички религии. Но схванато като наставление
на учениците, на апостолите, които се готвят да бъдат ръко
водители на човечеството, то е един вид резюме на цялата
планинска проповед и може да се изрази по следния начин:
Всичко, към което искате да водите хората, осъществете го
първо в себе си.
За разбирането на планинската проповед е от значение
да разберем, че тя едно органическо цяло, а не отделни,
случайно изказани мисли. А така ще я разберем, като я
приемем като Път на душата, по който трябва да вървим,
за да стигнем до върха на съвършенството това е настав
ление на учениците.
Началото на това Христово наставление започва с ду
мата блажени, която се повтаря девет пъти в Блаженствата.
Заключението е образувано от образа за изграждането на
дома: "Ето защо, който слуша тези Мои думи и ги изпълня
ва, е подобен на разумен човек, който е съградил своя дом,
своята къща върху скала. И като дойде проливен дъжд и
причини наводнение, и бурята се блъска о дома, той не се
събаря, защото основата му е върху скала. А който слуша
тези Мои думи и не ги изпълнява, той е подобен на нера
зумен човек, който съгражда къщата си върху пясък. И ко
гато дойде проливен дъжд и причини наводнение и бурята
бушува, тя ще се събори с голямо падане".
169
Влад Пашов
Емил Бок, ученик на Щайнер, който се е занимавал
с разглеждане на Писанието, казва: "Думата блажени ни
отнася до Небесните висини, до които може да се издигне
човешката душа. Образът на съграждането на къщата вър
ху скалата ни довежда до земната основа, в глъбините на
която трябва да слезе това, което трябва да бъде добре ос
новано в човешкото съществуване. От блажените Небесни
висини до скалистата земна основа този е душевният път
на планинската проповед.
В началото на Своята земна дейност Христос събира
учениците Си на върха на планината, за да ги доведе от
близките до Небето висини близо до човеците в земните
глъбини. Учениците могат да бъдат ръководители на чо
вечеството само в дълбочината, върху скалата на земното
съществуване. Началото на Евангелието показва вече не
умолимия, но също и величествен, сигурен реализъм на
християнството. Началото на всеки Път е превъзмогване на
отчуждаването от Земята, от света. Който не търси първо
Земята, скалистата Основа на Живота, той не може да се
стреми към Небето. Той трябва да застане на Земята като
на основа и да отправи погледа си към Висините. Такова
е и значението на гръцката дума антропос, която се пре
вежда с нашата дума човек. В този смисъл човек е същес
тво, което е стъпило с краката си на Земята и е отправило
погледа си към Висините".
Образът на съграждането къщата на скалата не е слу
чаен. Това е съвсем ясно откриване на характера, който
Евангелието на Матей има. Душевният път на Евангелието
на Матей е пътят на човека Петър. Петър, в смисъла на
Евангелието на Матей, е апостолът. Петър значи Скала.
Това име дава Христос на Симон, когато го призовава за
Свой ученик. Планинската проповед довежда учениците до
изживяването на скалистата основа. Тя дава на всички тях
неизказано името Петър, като им дава скалата под нозете.
Земната дейност на Христа е като съграждането на
една къща, на един храм. И като мъдър строител Той слага
първо основите. Петровото естество е свързано със Земята
и със земна твърдост в душата на учениците, и е основата
на храма на човечеството, който Христос гради.
170
Планинската проповед е полагане основата на храм.
И Той казва на Петър: "Ти си Петър и на тази скала ще
съградя Моята църква". С това основният камък е поло
жен: скалата първо е подготвена, Симон първо е направен
Петър и с него всички ученици. Това е първият раздел
на възпитанието на учениците. Христос го осъществява в
планинската проповед.
От горната мисъл се вижда, че под Скала Христос
разбира нещо ново, което влиза в човешкия живот. Под
Скала в случая се разбира осъзнаването на Духа във
физическото тяло, проявено като Аз, като самосъзнание.
Върху тази скала Духът, проявен във физическото тяло
Христос ще съгради Своята църква. Това е състоянието
на всички ученици. Духът в тях се е пробудил, осъзнал се
е, затова те са Скала, Канара. И когато се казва в гръцката
митология, че Прометей е прикован на скалата, това е пак
същата идея това е човешкият дух, който се осъзнава в
човешкото тяло, откъдето започва развитието на аза въз
качването на духа.
Много Тайни крие планинската проповед в себе си.
Всяка дума, всяко изречение в нея крие известна Тайна.
Сега няма да се спирам в тълкуването на планинската про
повед, но ще направя само една схема, която ни разкрива
композицията на планинската проповед.
Планинската проповед ни рисува хода на съгражда
нето на християнския храм на човечеството до полагането
на основите. Това значи, че найпърво съществува идеята,
която постепенно се въплъщава в материална форма.
Блаженствата и следващите ги непосредствено думи за
Солта на Земята, за Светлината на света, за Града на пла
нината тези думи показват духовния първообраз на това,
което трябва да бъде съградено. Блаженствата ни рисуват
първообраза на духовния човек. Следващите думи ни рису
ват първообраза на духовната общност.
Думата блажени, с който започва планинската пропо
вед, ни издига в духовните висини. Но следващите думи
" нищите духом", веднага ни смъкват на Земята, защото
нищи съществуват само на Земята. С това ни е показано, че
171
Влад Пашов
планинската проповед води от Небето на Земята, където е
Скалата, защото на Земята трябва да бъде съграден новият
храм на човечеството, основите на който Христос полага с
планинската проповед.
Деветте блаженства и думите за Солта, Светилото и
Града на планината са последвани от една група свързани
в себе си раздели върху Закона. От 6те раздела, последните
пет ясно са свързани един с друг с това, че всичките за
почват по един и същ начин: "Чули сте, че е речено..., но Аз
ви казвам..". Също така, от тези пет раздела първите три са
свързани в едно цяло с това, че при тях първото изречение
съдържа думите: "на древните". "Чули сте, че е речено на
древните..., но Аз ви казвам..".
По този начин виждаме, че това, което се говори в пе
тата глава, се оформява в три групи, както следва:
1. Деветте блаженства;
2. Думите за Солта, Светлината и Града и свързаното
с тях;
3. Думите за възобновяването на Закона.
Останалата част на планинската проповед, която се
простира в шеста и седма глава, е съставена също от три
групи раздели, които се състоят от по три части.
Първата група обхваща разделите за даването на ми
лостиня, молитвата и поста. Втората група съдържа едно
тайно предупреждение, започващо с едно не: Не събирай
те съкровища, не се грижете, не съдете. И третата гру
па има задача да изкаже три съобщения за новия живот в
Духа: молитвата като път към духовната област; вратата
като начало на духовната област; различаването на духове
те като оръжие на духовната област.
Казаното дотук за планинската проповед показва, че
цялата проповед може да се представи в следната схема
таблица:
1. Деветте блаженства, които се групират на три групи
по три блажества.
2. Думите: "Вие сте Солта", "Вие сте Светлината на све
та", "Град на планината не може да се укрие".
172
3. Установяването на Закона.
Христос казва: "Аз не дойдох да разруша Закона, но да
го изпълня".
"Чули сте, че е казано на древните: "Не убивай", но Аз
ви казвам..."
"Чули сте, че е казано на древните: "Не прелюбодейст
вай", но Аз ви казвам..."
"Чули сте, че е казано на древните: "Не престъпвай
клетвата си", но Аз ви казвам.."
"Чули сте, че е казано на древните: "Око за око, зъб за
зъб", но Аз ви казвам..."
"Чули сте, че е казано: "Обичай ближния си, мрази вра
га си", но Аз ви казвам.."
4.Три групи от по три раздела:
Първа група:
Когато давате милостиня;
Когато се молите;
Когато постиш.
Втора група:
Не събирайте съкровища;
Не се грижете;
Не съдете.
Трета група:
Искайте и ще ви се даде;
Влезте през тясната врата;
Пазете се от лъжливите пророци, различавайте духо
вете.
Ако се спрем поконкретно на третия раздел за из
пълнението на Закона, то ще видим, че убийството има
отношение към тялото, прелюбодейството има отношение
към душата, а лъжливата клетва има отношение към духа.
Следващата част от този раздел има отношение към закона
на Съдбата, изложен в първото изречение: "Око за око"
към индивидуалната съдба на човека, за която се грижат
ангелите. А второто изречение: "Обичай ближния си, мрази
врага си" се отнася до народната съдба, която се управ
лява от архангелите. Това е външно проявление на този
закон. Но той има и вътрешно мистично проявление.
173
Влад Пашов
Отнесен към вътрешния живот на човека, законът за
убийството се изразява в задушаване на духовното чрез
телесното. Когато човек дава превес на телесното, с това
той убива духовното в себе си. Планинската проповед оп
ределя три степени на убиване. Тези степени на убиване са
изразени с думите: Който се гневи на брата си, който
казва на брата си рака, и който казва на брата си
безумни. Така гневът убива личното в човека и достига
до една криза в развитието, при която човек излиза вън
от своя път. С втория вид убийство се засяга целия народ
защото синедрионът е представител на народа. Това е
убиване на човека в човека, с което са засяга целия народ.
Третият вид убийство, при което човек казва на брата си
"безумни", има отношение към цялото човечество и затова
го очаква ад найтежкото наказание.
Прелюбодеянието е омърсяване на духа чрез низшия
духовен елемент. Всяко смесване на низшето душевно с ду
ховното, всяко въвличане на духа в нечистотата на низшето,
е прелюбодеяние. Това става с примесването на нечистите
чувства на удоволствия с духовните стремежи, невярност
спрямо посятите и заченати в душата семена да Духа.
Непосредствено след думите за прелюбодеянието сто
ят думите: "Ако дясното око те съблазнява, извади го и го
хвърли..., ако дясната ръка те съблазни, отсечи я и я хвърли
от себе си..." Интересно е защо става дума за дясното око
и за дясната ръка. Човек гледа и с двете си очи и действа
и с двете си ръце. Значи тук има скрит подълбок смисъл.
Човешкото тяло е поляризирано на положително и отрица
телно, на мъжко и женско. Дясната страна е положителна,
мъжка, а лявата е отрицателна женска. Дясната ръка е,
която напада, а лявата (женската) е, която отстъпва. В дяс
ната страна се изразява посилно стремление към земното,
докато в лявата страна се изразява бягството от земното,
стремеж към психичното. Затова можем да кажем, че дес
ните око и ръка, дясната страна въобще, увлича духовното
твърде надолу в земното, както по отношение на позна
нието чрез окото, така и по отношение на действието чрез
ръката. Ето защо дясното око и дясната страна са прелю
174
бодействащите. И да се отсекат не подразбира физически,
но се подразбира техният стремеж да бъде насочен нагоре,
вместо надолу. Тогава те ще издигнат духовното повисоко,
вместо да го въвличат в земното.
Следващата мисъл е за клетвата, за заклинанието, ма
гьосничеството. Това е властване над духа на даден човек
от страна на духа на друг човек. С клетвата, със заклина
нието, се призовава един повисш свят да вземе участие в
нашите действия и отношения. Човек апелира към Бога,
към възвишените същества, че това, което говори, е вярно.
В този смисъл клетвата е била един съд на Бога. И когато
човек се. кълне лъжливо, той е пострадвал, защото е полу
чавал удара на своята клетва. И сега Христос казва: Не се
кълнете, не заклинайте. Отсега нататък човек няма
да апелира към висшия свят на свидетелство, но в
себе си, в своя дух той ще знае прав ли е или не е, и ще
казва само да или не. Но отсега нататък прегрешението
на клетвата не е само външно, но и вътрешно. Всяка ду
ховна нескромност, всяко духовно възгордяване, всяко пре
възнасяне, всяко прекомерно обещание, всяко вземане на
решение, което не се изпълнява, е една клетва и е престъп
ление, което носи след себе си обратен удар на съдбата.
7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ
БЛАЖЕНСТВА
Учителят е говорил специални беседи почти върху все

ки стих от планинската проповед, в които е развил обширно
идеите, вложени от Христа в нея. Говорейки специално за
блаженствата, Той казва: "Христос, в Своята проповед на
планината, започва с деветте блаженства. Блаженствата, за
които Той говори, имат отношение към друг свят, те не се
отнасят към земния живот. За земния живот Христос каз
ва: Вие сте Солта на Земята". В друго изказване Той казва:
"В деветте блаженства Христос е дал правила, как човек
трябва да живее. Деветте блаженства това са девет опор
175
Влад Пашов
ни точки, върху които трябва да се съгради вашият живот.
Върху тях трябва да се гради и съвременният обществен
живот, и семейството".
Тези две мисли на Учителя показват, че деветте блажен
ства имат както езотерично значение като Път на душата
към съвършенство, така имат и свое екзотерично значение,
като правила и норми както за индивидуалния, така и за
обществения живот на съвременното човечество. Това се
отнася и за цялото Евангелие. То има една външна страна,
в която е изнесено моралното учение, което хората трябва
да следват, за да живеят разумно. Но то има и една вът
решна страна, в която се разкриват много от космичните и
мистични Тайни, в които се очертава Пътя към съвършенс
тво, в които се очертава Пътя на ученика към Посвещение.
Но нещата са дадени така забулено, че трябва да се вдигне
булото, за да се открие този Път.
След като разгледахме накратко общия характер на
планинската проповед, сега ще се спрем поконкретно вър
ху деветте блаженства.
Блаженствата не са случайно девет. Това показва, че
те образуват заедно един духовен организъм. Те са като
девет члена на едно тяло. Заедно, те образуват образа на
духовния човек. Човекът в своя строеж е съставен от де
вет члена. Тялото в своето проявление е тройно физи
ческо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Душата в своето
проявление също е троична. Трите проявления на душата
са сърцето, умът и волята, или съзнанието. Тези три про
явление на душата са обединени от това, което наричаме
човешки аз. Също и Духът е троичен в своето проявление.
Индуската философия нарича трите члена на Духа Манас,
Будхи и Атма. Западната окултна наука ги нарича Духовно
Себе, ДухЖивот и ЧовекоДух. Учителят казва, че това са
трите безсмъртни тела, с които човешкият Дух се облича и
ги нарича тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на
Истината. Той казва, че този въпрос принадлежи към една
от найдълбоките Тайни на окултната наука.
Така че, деветте блаженства имат отношение към де
ветте члена на човешкото същество. С тях е показано как
човек може да бъде блажен, като приеме Духа в себе си.
176
На каквото разстояние се намират деветте блаженства
от началото на Евангелието на Матей, на такова разстоя
ние от неговия край намираме една част, която се състои
също от девет члена, които отговарят точно на групата на
блаженства. Това са деветте горки (23,1336). Христос казва
блаженствата на учениците, на носителите и ръководите
лите на възлизането на света, на новото творение. Деветте
горки са отправени към книжниците и фарисеите, носите
лите и ръководителите на гибелта на света, на умиране
то на старото творение. Докато блаженствата ни насочват
към съграждането на небесния Ерусалим, то произнесените
горки в оплакването в Христовото пророчество са за гибел
та на земния Ерусалим. В 37ми и 38ми стихове на 23та гла
ва, непосредствено след изказването на горките, Христос
казва: "Ерусалиме, Ерусалиме, ти, който убиваш пророците
и с камъни убиваш проводените до тебе, колко пъти исках
да събера чадата ти, както квачката събира пилците под
крилата си, но вие не искахте. Ето, домът ви ще бъде на
пълно разрушен".
Така че, блаженствата имат значение към съгражда
нето на новия Ерусалим, а изговарянето на горките имат
отношение към разрушението на земния Ерусалим.
Сега накратко ще разгледам деветте блаженства като
членове на един организъм, като всеки път към дадено бла
женство ще цитирам съответстващото горко за сравнение.
Първо блаженство: "Блажени нищите духом, защото е
тяхно Царството Небесно".
Първо горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лице
мери, които затваряте Царството Небесно пред человеците.
Вие не влизате в него и искате да попречите и на онези,
които искат, да влязат".
Съответното горко при Лука гласи: "Горко вам, книж
ници, защото сте отнели ключа на познанието. Вие не вли
зате и пречите на онези, които искат, да влязат". (11,52)
В миналото човек е бил във връзка с духовния свят,
затова е бил богат духом, поради връзката си с възвишени
те същества, с Духа. Но след като се прекъсва тази връз
ка, вследствие на втвърдяването на човешкото тяло, човек
177
Влад Пашов
е станал беден духом, който иска, търси Духа. Но чрез
импулса, който Христос донесе за човека, чрез енергията,
която Той внесе в живота на човека, той може да изживее
в себе си Духа, проявен в неговия аз.
Тогава първото блаженство може да се преведе така:
Блажени бедните духом, защото те сега в себе си ще
намерят Царството Небесно Духа. Това е новата ис
тина, новото положение на физическото тяло, което е бедно
духом, поради факта на прекъсване на връзката с Духа.
Но сега, чрез импулса на Христа, то добива възможност да
намери Духа в собствените си глъбини.
Така че, някога е имало един богат живот на човеш
ката душа, което е богатството на крепящите душата ду
ховни сили. Някога е имало един ключ на познанието.
Човечеството е притежавало това богатство по силата на
своето детство. Със завършване на детските години на чо
вечеството, настъпва и краят на онова подарено духовно
богатство и човек се сблъсква с твърдия камък на земното
тяло. Той иска да хване нещо живо, а хваща нещо мъртво.
Той се намира в студения, изоставен от Духа земен дом.
Сега пред човека остават две възможности, които са изра
зени в първото блаженство и в първото горко да съзнае,
че е обеднял и да проси, да търси Духа и така се превръща
в човек, копнеещ към Духа, в един просещ Духа. Това е из
разено в първото блаженство. Или да се превърне в човек,
който отрича Духа или наймалко отрича възможността за
връзка с Духа. Те са бедните духом, но се мислят за богати
и затова стават фарисеи и лицемери. За тях се отнася пър
вото горко, когато към търсещите духом се отнася първото
блаженство.
Второ блаженство: "Блажени скърбящите, защото те ще
се утешат".
Второ горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лице
мери, които изпояждате домовете на вдовиците и правите
дълги молитви. Вашата гибел ще бъде толкова поголяма".
Скръбта произхожда от тежестите, които животът носи.
Тази скръб произхожда от материалните потребности на
живота. Душевнодуховното е подемната сила, която про
178
тиводейства на чисто материалното, създавайки лекотата в
живота. Тежестта на физическия живот се чувства толко
ва посилно, колкото повече човек е обеднял духовно. Но
в човека има и друга една сила, с помощта на която той
носи бремето и тежестите на живота и на съдбата. Тази е
силата, която свързва душата с тялото и тя се изразява в
характера на човека. Колкото посилен характер има един
човек, толкова повече той носи скърбите и страданията на
човечеството, защото той притежава истинско състрадание;
защото има едно състрадание, което лесно се превръща в
сантименталност. За първия род състрадание, с което човек
скърби за страданията на хората, се говори във второто
блаженство. Благодарение на него той разбира страданията
на хората и се стреми да им помогне.
Тази сила, която свързва душата с тялото, окултната
наука нарича етерно тяло. То обуславя характера на чове
ка. В това етерно тяло се намира принципа на болката, на
страданието. Едно същество, което има астрално тяло, може
да страда само чрез повреждане на етерното тяло. Затова
второто блаженство гласи: "Блажени скърбящите, защото
те ще се утешат." Те могат да бъдат утешени, защото чрез
Христа една нова сила е била донесена за етерното тяло. И
когато свържат своя живот с Христа и се изпълнят с нова
та Истина, те ще изживеят в себе си утеха за всяка скръб
и страдание. А фарисеят не носи страданието на другите
хора, но той се обогатява материално от страданието на
хората. Той чувства неговата сила да расте, колкото повече
страданието кара хората да се нуждаят от него. Затова към
него се отнася второто горко.
Трето блаженство: "Блажени кротките, защото те ще
наследят земята."
Трето горко: "Горко вам книжници и фарисеи, лицеме
ри, защото преминавате суша и море, за да направите ма
кар и един прозелит. И когато е станал такъв, вие правите
от него чадо на ада."
Като се говори за кротост, тук не се разбира овчедушие,
но се разбира едно състояние, при което човек е господар
на всички свои страсти, инстинкти, вълнения: гняв, възбу
179
Влад Пашов
да, ярост и пр. Кротък е онзи, който има пълно самооблада
ние и пълна власт над себе си. Той не се стреми да владее
другите, но владее напълно себе си. И Христос казва за
Себе Си: Елате при Мене, защото Аз съм кротък и
смирен. Кротост и смирение вървят заедно. Само такъв
човек, който има пълно самообладание, който е кротък и
смирен, може да бъде истински ръководител и учител на
хората. Във всяко ръководство и властване, където липс
ва самообладанието и кротостта, се намесва жаждата за
власт и насилие. Това изпъква особено в религиозния жи
вот. Онзи, който няма самообладание и не е хармонизирал
своя душевен живот, се проявява външно като фанатик.
Всеки стремеж да се правят прозелити и всичко пропаганд
но в религиозна дейност, е жажда за власт, произтичаща от
липсата на кротост, на самообладание. Всяко проповядване
на хората, което им насочва вниманието на тяхната грехов
ност, е скрита жажда за власт.
Според окултната наука това блаженство има отноше
ние към астралното тяло, което е носител на инстинктите,
вълненията, страстите, гнева и егоизма. И в миналото, ко
гато човек е искал да се справя с тези сили на астралното
тяло, за да влезе във връзка с духовните светове, той се е
подлагал на известна процедура, която умъртвявала вред
ните инстинкти в астралното тяло. Но сега, след слизането
на Христа на Земята, човек получава в своята душа сила
та да обуздае инстинктите и страстите на своето астрално
тяло и да ги укроти. Ето защо, новата Истина по отношение
на астралното тяло гласи: Блажени са онези, които са
кротки, благи, чрез самите себе си, чрез силата на
своята душа, защото те ще бъдат онези, които ще
наследят Земята.
Четвърто блаженство: "Блажени гладуващите и жаду
ващите за Правдата, защото те ще бъдат наситени."
Четвърто горко: "Горко вам заслепени водители, които
казвате, че трябва да се кълнем не в храма, а в златото на
храма. Безумни и слепи вие, които казвате, че не трябва да
се кълнем в олтаря, а в жертвата на олтаря. Вие безумни
и слепи."
180
Първите три блаженства имат отношение и говорят за
обвивките на човешкото същество, за неговите тела, които
се носители на неговата вътрешна същност.
Втората група от блаженства и горки имат отношение
към душевния живот на човека, към вътрешните силови
течения, които оживяват душевно човешкия организъм.
Както във физическото тяло кръвоносната система проник
ва и оживява всичко, така и тези човешки душевни течения.
Тази душевна същност има в себе си един елемент, който
се стреми навън, един елемент обусловен в самия себе си
и един елемент, стремящ се навътре. В обикновения говор
тези три елемента на душевния живот обикновено нари
чаме сърце, интелект и съзнание или воля. В западната
окултна наука ги наричат Сетивна душа, Разсъдъчна душа
и Съзнателна душа.
Четвъртото блаженство има отношение към човешкото
сърце. Когато човек иска да изживее в себе си Христа, в
своето сърце той трябва да изпитва такъв порив, .какъвто
несъзнателно изпитва в своето тяло, когато чувства глад и
жажда. Той трябва така да гладува и жадува за душевното,
както тялото гладува и жадува за храната и питието. Това,
което човек може да постигне благодарение на факта, че в
него живее Христовата сила, можем да го наречем в широк
смисъл жажда за Правда. И когато в своето сърце човек се
изпълни с Христовата сила, той може да постигне, да наме
ри в себе си възможност да утоли своята жажда за правда.
Който преминава през своя живот като през един храм, къ
дето би искал да приеме всичко земно като хляба и виното
на олтаря, той е истински религиозен човек. Религиозността
е въздухът, в който той живее.
Противоположно на това е фалшивата религиозност,
която счита като съществено това или онова, които съвсем
не са съществени, издава отделни предписания и правила,
с което създава почва за една псевдорелигиозност, за рели
гиозно важничене, лицемерие и нетолерантност. За такива
се отнася четвъртото горко.
Петото блаженство: "Блажени милостивите, защото те
ще бъдат помилвани."
181
Влад Пашов
Пето горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицеме
ри, които давате десятък за ментата, копъра и кимиона и
оставяте найважното от Закона: правосъдието, милостта и
вярата. Това трябва да правите, но и другото да не оставяте.
Вие, слепи водители, които прецеждате комара, а камилата
поглъщате."
Петото блаженство стои в средата на блаженствата и то
отговаря на средата на човешкото същество, която е онази
точка от човешкото същество, която поддържа равновесието
между телесните части и стремящите се към външния свят
душевни части от една страна, и онази душевна част, която
е насочена навътре и е във връзка с Божественото осно
ваващият се в самия себе си аз. Тук човек се научава да
проявява индивидуално чувство на Любов, независимо от
всички традиционни отношения. Това е Любовта на душа
към душа, която извира от самото Божествено естество на
душата. Така Любов може да има само онзи, който е на
мерил себе си, който е разкрил Бога в себе си. Но който е
намерил и познал себе си, той е познал и Бога, и с това
намира и другия човек, понеже Бог живее в душата на
всички хора.
Това блаженство се отнася до това, което обикновено
наричаме интелект, което в западната окултна наука нари
чат Разсъдъчна душа. Тук изпъква с голяма сила азът на
човека, който обединява трите страни на душевния живот на
човека. Тук се пробужда самосъзнанието в неговата пълна
сила. Когато това самосъзнание, когато този аз е проникнат
от Христовата сила, той развива в себе си онази добродетел,
която наричаме милосърдие, която е свободен дар от човек
към човек. Това е онази добродетел, която минава от човек
към човек и се връща към този, от когото е излязла. Затова
е казано: "Блажени милостивите, защото те помилвани ще
бъдат". Това, което правим на другите, то се връща към нас.
Онзи, който е приел Христовата сила в себе си, той е, който
дава свободно на другите безкористна Любов, и това му се
връща. А онзи, който не е приел Христовата сила в себе си,
със своя интелект той се придържа само към формалната
182
страна на Закона. И тогава между човек и човек не царува
милосърдие, а формална любезност и етикеция, която почи
ва на безброй правила на общественото поведение. Това са
книжниците и фарисеите, за които се отнася петото горко,
които се придържат към буквата на закона.
Шесто блаженство: "Блажени чистите по сърце, защото
те ще видят Бога."
Шесто горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лице
мери, защото очиствате блюдото отвън, а вътре е пълно с
неправда и грабеж. Фарисеи, о слепи, очисти първо чашата
и блюдото отвътре, за да бъде чиста и външността."
Това блаженство се отнася до това, което наричаме
Съзнателна душа или просто съзнание на човека. То е
това, което Учителят нарича Разумно сърце. В настоящата
епоха азът се проявява с всичката си сила в човешкото
съзнание. Онзи, който приеме в себе си Христовата сила,
вливайки своя аз в Разумното сърце и изживявайки за
пръв път своя дух в неговата чиста форма, той ще стиг
не по този начин до Бога, Който живее дълбоко в него.
Когато изживява в себе си Христа в своето Разумно сърце,
човек ще види Бога. Понеже азът във физическото тяло
се изразява чрез кръвта, а кръвта се разнася чрез сърцето
под влияние на космичния ритъм, то когато човек пречис
ти кръвта си, той ще пречисти и сърцето си, и тогава чрез
Христовата сила, която е приел в себе си, ще види Бога в
себе си.
Без вътрешна чистота човек не може да се развива
правилно в окултния Път. Затова въпросът за чистотата
не е само морален, но и духовен проблем. Когато човек
придобие вътрешна чистота на сърцето, то се превръща в
Разумно сърце, при което става съединение на съзнанието
на ума и съзнанието на сърцето. Само когато човек съеди
ни, хармонизира ума и сърцето си, той може да постигне
тази чистота, за която копнее. Тогава в човека се отразява,
оглежда Божественият свят и човек вижда Бога.
Фарисеите са тези, които се стремят само към външна
та чистота, към тях се отнася шестото горко.
183
Влад Пашов
И Гьоте, който е познавал този закон, казва в едно сти
хотворение:
"Светът на духовете не е затворен,
затворена е твоята уста, мъртво е сърцето ти,
стани, ученико, изкъпи усърдно земните гърди
в утринната зора."
С това Гьоте призовава за изкъпване, чрез което сърцето
става чисто и се пробужда като око. Той казва още: "Светла
мисъл, чисто сърце това е, което трябва да молим от Бога."
С тази мисъл той ни разкрива духовният смисъл на шесто
то блаженство и отваря път за една християнска теория на
познанието, за свръхсетивното, за виждането на Бога.
Вътрешният живот, обърнат правилно навън, това е
благочестивият живот, гладът и жаждата за Божественото.
Вътрешният живот, обусловен в самия себе си, се проявя
ва като милосърдие. Това е чистото сърце, което отразява
Божествения свят и Живот в себе си.
Седмо блаженство: "Блажени миротворците, защото те
ще се нарекат Синове Божии."
Седмо горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лице
мери, които сте подобни на варосани гробници, които отвън
изглеждат хубави, но вътре са пълни с кости на мъртви и
всякаква нечистота. И вие пред человеците се показвате
благочестиви, но вътре сте пълни с лицемерие."
С това блаженство ние навлизаме в третата тройка бла
женства, които имат отношение към Божествената природа
на човека, която е троична в себе си. Това са трите безс
мъртни тела, в които се облича човешкият дух постепен
но в процеса на развитието. Учителят ги нарича тяло на
Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Западната
окултна наука ги нарича Духовно Себе, Дух на Живота и
човешки Дух. В индуската философия ги наричат Манас,
Будхи и Атма.
Христос в трите последни блаженства ги нарича Мир,
Правда и висше Аз. Мирът се явява като резултат, когато
душата в своите найвисши проявления се свързва с Духа.
Тогава в душата настава такъв Мир, какъвто тя не е поз
184
навала дотогава. Тогава у нея утихват всички бури и въл
нения. Това блаженство се отнася до това, което се нарича
Духовно Себе, което се ражда от свързването на човешката
душа с човешкия дух. Това е едно състояние, което мал
цина хора в днешната епоха са достигнали. Те са такива,
които са приели в себе си Божествения Дух, станали са
външен израз на Божественото. И затова те са постигнали
вътрешен Мир, понеже са съединени с Бога. Затова се на
ричат Синове Божии. А мирът на фарисеите е мирът на
гроба. Зад него се крие човекътскелет. Вътрешното уми
ране, духовната смърт се представя външно лъжливо като
мир. Затова Христос казва: "Вие сте гробници варосани."
Осмо блаженство:"Блажени преследваните заради Прав
дата, защото е тяхно Царството Небесно."
Осмо горко: "Горко вам фарисеи и книжници, лице
мери, които издигате гробници на пророците и украсявате
гробниците на праведните и казвате: Ако ние бихме живели
във времето на нашите отци, не бихме се провинили заед
но с тях в кръвта на пророците. Така вие свидетелствате
за себе си, че сте чада на тези, които убиваха пророците.
Хайде, допълнете и вие мярката на вашите бащи."
Това блаженство има отношение към онзи принцип на
човешкия дух, който наричаме Божествена Мъдрост или
Дух на Живота Будхи. Това са онези хора, в които Духът
е напълно проявен, които са малцина в света. Понеже те са
отделни избраници и другите хора не могат да ги разберат,
вследствие на което ги преследват. Правдата е външното
проявление на Любовта и Мъдростта. Това е Божествената
Справедливост, която разпределя благата между всички съ
щества. Когато човек достигне до това състояние, да при
лага Божествената Правда в света, той намира Царството
Небесно в себе си. Той е възстановил Правдата в себе си
и работи за нейното възстановяване в света, като работи
върху тези, които са готови да служат на Любовта, изяве
на като Правда в света. Това са тези, които са изработили
тялото на Мъдростта в себе си, което е преобразеното етер
но тяло. Докато духовното Себе е преобразеното астрално
185
Влад Пашов
тяло, а тялото на Истината, което е найвисшето проявление
на човека, е преобразеното физическо тяло.
Учителят, говорейки по този въпрос, казва: "Аз давам
нов превод на трите съществени тела и ги наричам тяло на
Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Тялото
на Любовта е истинското тяло на човека, което никога не
умира. То сега се гради. Сложени са само неговите основи.
Що се отнася до другите две безсмъртни тела тялото на
Мъдростта и тялото на Истината, те съществуват още само
като зародиши. За тяхното развитие ще дойдат в бъдеще
специални епохи."
"Целият живот на човека във физическия, астралния,
менталния и причинния светове има само една цел: да
приготовлява материал за изграждане тялото на Любовта.
И когато Аз говоря за Любовта в човека, подразбирам изг
раждането тялото на Любовта. Тогава едва човек ще възк
ръсне и ще заживее Вечния Живот."
Тялото на Любовта е това, което се нарича духовно
Себе или Манас; тялото на Мъдростта е това, което се на
рича Дух на Живота или Будхи, а тялото на Истината е
това, което се нарича човешки Дух или Атма. Учителят го
нарича още Божественият Дух в човека.
Девето блаженство: "Блажени сте, когато хората ви
похулят и ви гонят заради Мене и говорят всякакво зло
против вас на лъжа. Радвайте се и веселете се, защото ще
получите добра заплата на Небето. Затова преследваха и
пророците, които бяха преди вас.
Девето горко: "Вие змии и рожби ехидни, как ще из
бегнете осъждането на ада, защото ето, Аз провождам при
вас пророци, мъдреци и книжници. Едни ще убиете, други
ще разпиете, трети ще бичувате в съборищата си и ще ги
преследвате от град на град, за да дойде върху вас всич
ката праведна кръв, която е пролята на Земята, от кръвта
на праведния Авел до кръвта на Захария, сина на Верекия,
когото убихте между храма и олтаря. Истина, казвам ви, че
всичко подобно ще дойде върху този род."
Това блаженство има отношение към найвисшата
Божествена природа на човека, към изграждане тялото на
186
Истината, с което човек става свободен гражданин на
Божествения свят. Това тяло е тялото на Възкресението
преобразеното и одухотворено физическо тяло. Тук
ученикът стои пред найвисшата Христова магия прев
ръщане на преходното, тленното в непреходно, нетлен
но. Това е дълъг процес, процес на Вечността. Ето защо
горкото засяга всички черномагьоснически деяния
на фарисеите, които стоят срещу Христовата магия на
Възкресението. Последното горко, както и последното
блаженство имат едно начало, различно от това на пре
дидущите. Горкото започва: Вие, змии и рожби ехидни.
Христовият ученик приема Възкръсналия в своето съ
щество, даже ако за това трябва да понесе смърт. Това
е последният, найголям изпит на ученика, когато той
минава през Голгота, след което следва Възкресението.
А фарисеят се превръща в черен маг той убива и
разрушава. Така че, Смъртта стои или в служба на
Възкресението тогава той я носи като мъченик, или
стои в служба на демонизма тогава тя се упражнява от
убийци, от екзекутори. Понасянето на смъртта води до
Възкресението и съграждането на небесния Ерусалим.
Демоничното убийство, храмовото убийство води до ги
белта, до разрушението на Ерусалим.
С тези блаженства Христос, по един чуден, гениален
начин, е изразил как се развива азът, когато той се изпъл
ва с Христа и как този аз се изразява в различните чле
нове на човешката природа. Тези блаженства изразяват
по величествен начин, как действа Христовата сила върху
деветте члена на човешкото същество. Първо е показано
как действа настоящето, а след това как ще действа в
близко бъдеще и след това" в подалечно бъдеще.
Блаженствата ни показват как геният на Христа е
съчетал в тях външните правила за живота и духовния
Път на човека, под влиянието на прогресивно действа
щата Христова сила в човешката душа, която постепенно
преобразява и прави човека Син Божи, и го въвежда в
Царството Небесно, което той открива в самия себе си.
187
Влад Пашов
8. ТАЙНАТА НА МОЛИТВАТА
"ОТЧЕ НАШ"
В средата на планинската проповед, в шеста глава,

Христос, като учи учениците Си как да се молят, дава мо
литвата "Отче наш". Преди да даде молитвата, Той казва:
"Не бъдете като фарисеите, които се молят по мегданите
и улиците", но казва: "А ти като се молиш, влез във вът
решната си стаичка, и като затвориш вратата, помоли се
на своя Отец, Който е в тайна. И Отец ти, Който вижда в
тайна, ще ти въздаде наяве".
В тези няколко думи е показано каква трябва да бъде
молитвата на ученика. Като се казва: "Влез във вътреш
ната си стаичка", подразбира се: вглъби се в себе си, като
затвориш вратата, т.е. като се изолираш чрез концентрация
от всички външни впечатления. "Помоли се на своя Отец,
Който е в тайна" този Отец, това е Бог в човека, Който е
скрит дълбоко в човешката душа.
Такава молитва е едно вътрешно съсредоточение, един
вътрешен разговор на душата с Бога, при който разговор
тя получава известни откровения, в зависимост от степен
та на своето развитие. Този род молитва на изток наричат
медитация.
След това, като казва да не се молим като езичниците
с много думи, Христос казва: "Защото Отец ви знае, от що
се нуждаете, преди вие да Му искате".
За пояснение на тази мисъл Учителят казва следното:
"Да, Бог знае нашите нужди, приготвил е благата за нас, а
ние като се молим, отиваме да си вземем тези блага. Защото
Бог е приготвил това, което ни е нужно, но Той няма да ни
го донесе, а ние трябва да отидем да го получим от Него.
А това става чрез молитва".
След това Христос казва на учениците как да се молят,
като им дава молитвата "Отче наш". За молитвата "Отче
наш" Учителят казва, че тя е найдобрата молитва, която
188
съществува в света. След нея иде "Добрата молитва", която
е дадена от Учителя. За "Добрата молитва" Учителят казва,
че в нея има десет ключа, които представят десет възмож
ности за постижения.
В следващите редове ще разгледам накратко окулт
ното значение на молитвата "Отче наш", както Учителят
я е изяснил. Преди да започна разглеждането трябва да
кажа, че всяка дума в тази молитва има дълбоко съдър
жание и смисъл.
Така молитвата започва с думите: "Отче наш". Това по
казва, че Бог е наш баща и всички хора имат Божествен
произход. Във всеки човек са скрити Божествени възмож
ности и като така, всеки човек е Син Божи. Щом всички
хора са деца на Бога, тогава те са братя и сестри помежду
си. А щом са братя и сестри, благата на живота са общи за
всички и интересите са общи.
Понататък се казва: "Който си на Небето..." Под Небе
в случая се разбира Божественият свят, който е основа на
нашия видим свят. Защото светът не е нещо мъртво, не е
един мъртъв механизъм, но зад него има една Разумност,
едно Небе. Така че, Небето не е нещо откъснато от физи
ческия свят. Силите, които ръководят явленията във физи
ческия свят, идват от Божествения свят, от Небето. Това
е Разумното, което ръководи явленията в Природата и в
живота. Зад всичко, което виждаме в Природата, са силите
на Небето, т.е. Божественият свят. Бог е Основата на цяло
то Битие. Навсякъде зад видимите форми трябва да видим
присъствието на Бога.
Думите: "да се освети Името Твое" имат отношение към
Любовта, защото е казано "Бог е Любов". Следователно
Името на Бога е Любов. И когато проявяваме Любовта, ние
осветяваме Името Божие. Когато произнасяме думите "да
се освети Името Твое", с това се подразбира следното:
Господи, нека Твоята Любов да протече през всич
ки сърца. Нека всички същества да станат същества
на Любовта. Нека Твоята Любов залее света. Затова
Учителят казва: "Нашият живот на Земята ще придобие
смисъл само тогава, когато проявим Божията Любов, когато
189
Влад Пашов
влезем във връзка със силите на Любовта. Тогава ще бъ
дем в Истината, която ще ни разкрие красотата на Живота.
Това значи да осветяваме Името Божие да проявяваме
Божията Любов."
Думите: "да дойде Твоето Царство" имат отношение
към Мъдростта. Когато говорим за Царството Божие, раз
бираме приложение на Любовта чрез Мъдростта. С думите
" да дойде Твоето Царство" ние искаме да ни се даде
Мъдрост, която да ни посочи методите за приложение на
Любовта. Мъдростта, Божествената наука ни дава знание,
за да разбираме законите, върху които е съграден Животът.
Затова Учителят казва: "Като станете ученици на Великата
Божествена Школа, ще започнете да изучавате Великата
Божествена наука. Знаете ли какви велики перспективи за
знания, за красота, за наука, за изкуство, за поезия и за
какво ли не още има във Великата Божествена наука".
Думите: "да дойде Твоето Царство" имат връзка
и с Божествената Правда, която произлиза от Любовта и
Мъдростта. Затова е казано в Писанието: "Търсете първом
Царството Божие и неговата Правда, и всичко друго ще ви
се приложи". Правдата подразбира на всяко същество да му
се даде това, което Бог му е определил, понеже Бог живее
във всяко същество. Правдата иска равно разпределение
на благата между всички същества. Само така ще дойде
Царство Божие.
Следващите думи: "да бъде Твоята Воля" имат отно
шение към Истината. Волята Божия се състои в това, да
дадем възможност на Бога да се проявява все повече в нас.
Това е целта и същността на развитието да се изявява
и проявява Бог. В изпълнението на Волята Божия преди
всичко влиза проявлението на Любовта, защото като я про
явяваме, ние проявяваме Бога в нас.
Изпълнение на Волята Божия подразбира да работим
за развиването на всички дарби и заложби, на всички доб
родетели, които Бог е вложил в нас. Да служим на Бога,
това значи още да станем съработници на Бога. И когато
станем съработници на Бога, тогава нашите желания сами
по себе си ще се реализират. Затова Учителят казва: "Какво
190
значение има изпълнението на Волята Божия? Когато
Божията Мисъл е насочена към вас, всичко каквото же
лаете, ще се реализира. А за да бъде Божията Мисъл на
сочена към вас, вие трябва да имате желание да изпълня
вате Волята Божия." Учителят казва още: "Започнем ли да
работим за Бога, всички наши желания, които се отнасят
не до нашия личен живот, но до живота на нашата душа и
на нашия дух, ще се постигнат. Ако ние вършим всичко за
Бога от Любов, знаете ли какъв преврат ще стане в умовете
и сърцата на всички хора?"
" Както на Небето, така и на Земята." Горе на
Небето съществува идеален ред, има идеални условия. Онзи
ред, който съществува горе, трябва да слезе и на Земята.
Горе на Небето напредналите същества са приложили в
живота си Любовта. Мъдростта и Истината. Като приложим
тези принципи тук на Земята, този ред, това Царство ще
слезе и на Земята.
Думите: " Хлябът наш насъщни, дай ни го нам днес"
се разбират и в буквален, и в преносен смисъл. В буква
лен смисъл разбрани тези думи показват, че ние имаме
съзнание, че всичко, с което разполагаме на Земята, е дар
от Бога. В преносен смисъл под " Х л я б наш насъщен" се
разбира още и Словото Божие. В окултната наука Хлябът е
символ на Словото Божие. Един от начините, по който Бог
ни говори отвътре, са т.нар. подтици на Духа.
В разговор с брат Боев, Учителят му е казал: "Кое е
главното условие за повдигането на човека? Постоянно
идват в нас подтици на Духа. Те са главните стимули за на
шето повдигане във великия Път на съвършенството. Ние
трябва да се вслушваме дълбоко вътре в себе си, за да до
ловим тези подтици, които идват отвътре. Това е Словото на
Бога. Тези подтици ни учат, те ни подтикват към Доброто,
Разумността. Чистотата, Любовта, Правдата. Те ни подтик
ват да вървим напред. Колкото сме повнимателни, с по
будно съзнание, толкова поясно ще долавяме тези подти
ци. Това е насъщният всекидневен Хляб."
При друг разговор Учителят казва: "Бог постоянно го
вори на човека отвътре. Ако човек се вслушва, ще чуе гово
191
Влад Пашов
ра на Бога. Всички красиви желания и стремежи, които ни
идват отвътре, това е говорът на Бога. За да го чуем, тряб
ва да въдворим в нас спокойствието, Тишината, дълбокият
Мир, защото Бог говори с тих Глас". Учителят продължава:
"Аз ще определя как действа тихият Глас на Бога. Когато
чуеш тихия, нежен Глас на Бога, душата ти се отваря, като
че ли в дадения случай ти можеш да обхванеш всички хора,
вън от тебе няма нищо чуждо, ти си навсякъде и между
ангелите, и между светиите, и между Божествата. Душата
ти започва да трепти като светлина на Божествения Огън и
ти си готов да пожертваш всичко за Бога."
Така че, когато произнасяме думите: "Хлябът наш
насъщний, дай ни го нам и днес", ние искаме да ка
жем между другото и следното: Господи, давай ни винаги
Словото Си и ни помагай да станем способни да чу
ваме това, което ни говориш отвътре.
Този въпрос има и друга страна. Учителят казва, че
всичко, което виждаме около нас в Природата цветя, тре
ви, дървета, животни, реки, планини, звезди и прочие, всич
ко това е също Слово Божие. И ние трябва да проучваме
всички тези неща. Значи освен отвътре. Бог говори отвън
чрез цялата Природа. Природата, с всичко съществуващо в
нея, представя една грандиозна изложба на Божието Слово.
Това са листата от Божествената Книга, в която е писал
Бог. Така че, с думите:"Хлябът наш насъщний дай ни го
нам и днес", ние молим Бога да ни направи способни да
четем Словото, което е вложил във всичко, което е създал,
което ние виждаме във всичко около нас в Природата.
Следващите думи от молитвата: " и прости ни дълго
вете наши, както и ние прощаваме на нашите длъж
ници", имат много дълбок смисъл. И Христос, когато беше
на кръста, каза: "Отче, прости им, защото не знаят какво
правят". Същото трябва да направим и ние по отношение на
другите, когато ни пакостят, защото те правят това от нез
нание, от недоразвитост. Учителят казва, че прощаването е
лъжа, ако не е придружено с Любов към този, на когото
прощаваме. Ако някой ни е обидил или напакостил, това да
192
не влияе на нашите отношения към него. Нашето отноше
ние към него да бъде като отношение към Бога.
Думите: " Прости ни дълговете наши, както и ние
прощаваме на нашите длъжници" са израз на следния
закон: Твоето отношение към другите определя отно
шението на Бога към тебе. Този закон трябва да се раз
бира в следния смисъл: Бог винаги има Любов към всички
същества, но когато човек не прощава на околните, той сам
поставя преграда между Бога и себе си, и с това пречи да
приеме Любовта и благословението на Бога. Значи с непро
щаването човек става невъзприемчив към това, което иде от
Бога и външно изглежда, че Бог не му прощава.
За следващите думи: " И не ни въвеждай в изкуше
ние", Учителят казва, че тези думи трябва да се разбират
по следния начин: " Господи, помогни ни, щото поради
нашето невежество и нашата глупост да не изпад
нем в изкушение".
Думите: " И избави нас от лукаваго" трябва да се
разбират в следния смисъл: изостаналите същества могат
да завладеят човека, когато съзнанието му не е будно. При
връзката си с Бога той е ограден и запазен от тези лоши
влияния.
Следващите думи: " Защото е Твое Царството и
Силата, и Славата завинаги, Амин", тук Царството от
говаря на Мъдростта, Силата на Истината, а Славата на
Любовта. Значи с тези думи ние потвърждаваме, че извън
Мъдростта на Бога няма друга Мъдрост; извън Силата на
Бога няма друга сила и извън Любовта на Бога няма друга
Любов. Щом е така, всичко в света работи за възтържест
вуване на Божието дело, а именно: всички същества да
достигнат съвършенство и да съдействат за осъщес
твяването на Божия план. Това значи АМИН.
Горното разглеждане на "Отче наш" е едно кратко ре
зюме на изложението на брат Боев, направено по мисли на
Учителя.
Понататък ще дам как Щайнер разглежда молитвата
" Отче наш", изхождайки от принципите на окултната нау
ка и ще видим, че двете разглеждания се допълват.
193
Влад Пашов
Ще предам накратко изяснението, което Щайнер дава
на молитвата " Отче наш". Първо, той поставя въпроса за
разликата между молитва и медитация и казва, че за
дачата на медитацията е да свърже човека с висшите ду
ховни същества, с Бога. Същата задача има и истинската
молитва да свърже човека с Бога, за да потекат Неговите
сили в нас, да събудят нашите вътрешни сили. Засега хора
та са превърнали молитвата в просия, което не е молитва.
И в заключение Щайнер казва: "И молитвата, и медита
цията се стремят към една цел сливането на душата с
Божествените течения, пронизващи света, към това, което
на найвисоката си степен се нарича мистично единение.
На това служат и молитвата, и медитацията".
Както е известно, човек има двойна природа. Той има
преди всичко четири члена: физическо тяло, етерно тяло,
астрално тяло и аз. В този аз е заключен зародиша на
висшата човешка природа, наречена в източната мъдрост
Манас, Будхи и Атма.
В течение на инволюционния процес се създават три
те обвивки и аза и в средата на Лемурийската епоха се
свързват с висшата човешка природа. Висшата природа на
човека, неговото вечно Същество почива в лоното на Бога.
Трите висши члена на човешката природа са същевременно
трите найнисши члена на Божеството, а найблизките до
човека.
Атма, найвисшият принцип на човека, отговаря на
това, което в човека е волята. Това, което у човека от
нашата епоха е найслабо развито, това е волята. В бъ
деще тя ще стане найсъвършения елемент на човешкото
битие. Съвременният човек е предимно познаващо съ
щество. Неговата воля е ограничена от всички страни.
Той може да разбира окръжаващия го свят, но има много
малка власт над този свят, който познава. В бъдеще не
говата воля ще става все посилна и посилна, докато той
достигне своята велика цел, която в окултизма е прието
да се нарича Великата Жертва. Тя е изразена в онази
сила на волята, която е в състояние изцяло да принесе в
жертва своето битие.
194
Когато волята достигне тази степен на развитие, при
което за нея става възможна Великата Жертва, тя съз
дава Космоса, Макро и Микро, и този Космос е огле
дално отражение, получаващо своя смисъл и значение от
Съществото на Твореца. Такава е ролята на творческата
воля в Божественото Битие.
Това, което се явява като втори принцип на Божеството
Будхи то е огледално отражение на първия принцип
Атма. "Пренесете се мислено в Божественото Битие,
действащо творчески в центъра на Вселената. То като да
е обкръжено от всички страни с огледала, в които се отра
зява Божественото Битие, създавайки с това нови светове,
понеже Космосът не е нищо друго, освен отражение на
Божественото Битие".
Но Космосът не е само отражение, той живее самостоя
телен живот. Това се обяснява с това, че Божеството емани
ра, когато принася в жертва, когато То отразява Космоса. С
това вселенската воля вдъхва Живот в Космоса, който се из
разява в безкрайно разнообразие. Този процес на безкрайна
диференциация, безкрайно повторение на Божеството, се
нарича в окултизма Царство.
И така, в центъра се намира Волята. Отражението на
волята е Царството, Космосът. Така че, Волята може да се
сравнява с Атма, а отражението на Волята като Царство с
Будхи.
Това Царство е такова, че отразява в безкрайно разно
образие Съществото на Божеството. Това Царство, докол
кото то ни заобикаля като видим Космос, съдържа в себе
си всички същества от минерала до хората. Във всяко от
тези същества се проявява Царството и образува това, което
наричаме царство на Природата. Във всеки човек се отра
зява Бог, отпечатък от Божеството, Което в безкрайни сте
пени и в безкрайно разнообразие се изразява в Царството.
Отделните същества, еманация на Божеството, отличаваме,
като им даваме имена. Името е това, чрез което могат да
бъдат различени едни от други отделните членове на това
велико многообразие. То е третият от висшите човешки
принципи Манас.
195
Влад Пашов
Така че, във волята ни се изявява найвисшата
Божествена природа Атма. Онова, което е носител на тази
воля, на тази Атма, то е това, което наричаме Будхи, което
се изявява като Царство. Това е вторият член на висша
та човешка природа. Третият член на тази висша природа
Манас се изявява в това, което наричаме Име. Така
че Името, Царството и Волята съставят тези елементи от
Божеството, които са проникнали в човешкото същество
като негова вечна, Божествена Същност.
Така ние познаваме висшата троичност на човека като
част от Божественото Битие. Нисшите членове на човешкото
същество ги разглеждаме като членове на преходния свят.
Физическото тяло е изградено от същите елементи, както и
окръжаващия го физически свят. При изграждане на етер
ното или астралното тяло, също и в тях трябва да виждаме
част от това, което ни заобикаля. Развитието на етерното и
астралното тяло можем да уподобим на часовата и на ми
нутната стрелка на часовника. Въпреки безкрайно многото,
на което се учи човек в течение на своя живот, неговият
темперамент, характер и наклонности си остават същите,
както и в детинството. Тези основни, неизменни свойства
на характера и темперамента имат своите корени в етерното
тяло. Всичко, което бързо се изменя, като минутната стрел
ка на часовника, има своята основа в астралното тяло.
Чрез своя характер, темперамент и наклонности човек
е свързан със семейството, с народа и с епохата, в която
живее. Така че основните, постоянните качества на човека
ние ще намерим не само в него, но и в неговото семейство,
в народа и в епохата. Съвкупността от преработените и
претворени наклонности, привички и прочие на човека, е
именно това, което съставя неговото Висше същество. За
такъв човек се казва, че той е бездомен, понеже той е прет
ворил своето етерно тяло, чрез което е бил свързан със своя
народ, с расата и епохата. Хората се разбират помежду
си, благодарение на общите качества на това етерно тяло.
Онова пък, което съставя тяхната индивидуална особеност,
освен семейството, народа, расата и епохата, носител на
това различие е астралното тяло.
196
Извършвайки простъпки посредством етерното тяло,
чрез характера и темперамента си, човек греши против
своите социални задължения, против другите хора. Онези
простъпки, които се предизвикват от астралното тяло, носят
повече индивидуален характер.
В окултизма винаги се е обозначавало като вина или
дългове онова, което е било простъпка по отношение на об
щността. Тя се дължи на отрицателни особености на етер
ното тяло. Онова, което произтича от отрицателните особе
ности на астралното тяло, е било наричано изкушение. По
такъв начин изкушението е онова, което човек взема върху
себе си като личен грях.
Човек греши не само поради недостатъците на етерното
и астралното тяло, но поради факта на своята самостоятел
ност, на своята личност. За да може човек съзнателно да
се издигне към свобода и независимост, той трябва да пре
мине през егоизма. Той е слязъл от Божествения свят като
душа, като елемент от Божеството, свободен от егоизма.
Обаче частта от организма никога не трябва да си въобра
зява, че е самостоятелна. Човек е наистина самостоятелен,
когато е стигнал до самоотричането, до алтруизма. Но, за
да достигне до това състояние, трябва да премине през его
изма. Под зло в окултизма се разбира простъпката на аза,
на душата.
И така, простъпката на етерното тяло се нарича грях.
и дълг:
простъпката на астралното тяло се нарича изкушение;
простъпката на аза се нарича зло, (Лукавият).
Молитвата " Отче наш" се състои от седем молби.
Преди да ги произнесе, човек казва: " Отче наш, Който си
на Небесата". Това ни насочва към найдълбоката основа
на човешката природа, принадлежаща, съгласно християнс
ката езотерика, към царството на Духа. Трите първи молби
се отнасят към трите висши члена на човешката природа,
към Божествената природа на човека: да се свети Името
Твое, да дойде Царството Твое и да бъде Волята Твоя.
След това се преминава от царството на Духа в земното
царство. Последните четири молби се отнасят към четирите
197
Влад Пашов
нисши члена на човешката природа. Думите " Хлябът наш
насъщни дай ни го нам днес" се отнасят към физическото
тяло, което се нуждае от този Хляб; думите " прости ни
дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъж
ници", се отнасят към етерното тяло; думите " не ни въвеж
дай в изкушение" се отнасят до астралното тяло, което ни
въвежда в изкушение; думите " избави ни от Лукавия" се
отнасят до душата и до аза.
По такъв начин в седемте молби на молитвата " Отче
наш" виждаме израз на молитвата на човешката душа към
Божествената Воля да даде на отделните части в човека
възможност да се развиват така, че човек да може хармо
нично да развие всички членове на своята природа. " Отче
наш" е молитва, посредством която човек може да се пов
дигне към смисъла и целта на развитието на своята седем
степенна човешка природа. Съдържащите се в нея седем
молби, даже когато излизат от найпримитивната човешка
душа, неспособна да ги разбере, помагат за нейното раз
витие, защото те са окултни формули, които стимулират
човешкото развитие. И Христос, давайки молитвата " Отче
наш", е изразил в тази молитва седемчленната природа на
човека, като дал същевременно с това методи, как да се
въздейства на всеки член от тази природа. Така са постро
ени всички молитви. Ако не бяха така построени, не биха
имали сили да действат в продължение на хилядолетия.
Само така построените молитви имат сила и възможност
да действат по същия начин и при найнеразвитите души,
неразбиращи даже и смисъла на произнесените думи. За да
бъде резултатна молитвата, трябва да изхожда от Вечните
закони на Мъдростта.
Цялата планинска проповед е едно синтетично изло
жение на законите на Божествената Мъдрост, на Висшето
Божествено знание, което ние днес познаваме като окултна
или духовна наука. Аз се спрях само на две централни по
ложения от планинската проповед: Деветте блаженства
и " Отче наш", за да се види окултният характер на пропо
ведта. Това проличава във всяко изречение, във всяка фра
за, във всяка дума. Тя е израз на найвисшата Божествена
198
Мъдрост, понеже е изказана от найвъзвишеното Същество,
което някога е посещавало нашата Земя.
Ще изнеса още някои основни положения и закони,
които са изказани в планинската проповед.
След като изнася молитвата " Отче наш", чийто дълбок
смисъл видяхме, Христос дава още ред правила и методи на
учениците Си. След това изнася учението за Божествения
Промисъл, като посочва какво е същественото в живота,
към което човек трябва да се стреми. Към края на шеста
глава казва: "Недейте се грижи и не думайте, какво ще ядем
и какво ще пием, или какво ще облечем. Понеже Отец ваш
Небесний знае, че имате нужда от всичко това, но търсете
първом Царството Божие и Правдата Негова, и всичко това
ще ви се приложи. Затова недейте се грижи за утрешния
ден, защото утрешния ден ще се погрижи за себе си. Доста
на деня е неговото зло". И оттук се вижда, че за да бъде чо
век под покровителството и ръководството на Божествения
Промисъл, той трябва да търси Царството Божие и негова
та Правда, т.е. да търси Божественото в себе си и в другите,
и да върви в Пътя на съвършенството. Затова е казано още:
"Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни".
В началото на седма глава Христос излага закона
за причините и следствията, и закона за Божествената
Справедливост, който индусите наричат закон за Кармата.
Този закон е изразен по следния начин: " Не съдете, за да
не бъдете съдени. Защото с каквато съдба съдите,
с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с
такава ще ви се възмери."
Понататък Христос казва: "Не давайте осветените
неща на псетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете,
да не би да ги стъпчат с краката си и да се обърнат, та да
ви разкъсат". Това се отнася до Божественото знание да
не се дава на неподготвени хора, защото ще злоупотребят
с него и ще причинят по този начин много злини. Със
знанието на законите и силите, които това знание дава, те
ще почнат да злоупотребяват и ще се превърнат в черни
магьосници, които ще се обърнат срещу тези, които са им
дали това знание.
199
Влад Пашов
9. УЧЕНИЕТО ЗА ТЯСНАТА ВРАТА

И ЗА ТЕСНИЯ ПЪТ
От седми стих на седма глава Христос започва да очер
тава условията и характера на Тясната Врата и Тесния Път.
Той казва: "Просете и ще ви се даде! Търсете и ще наме
рите! Хлопайте и ще ви се отвори! Защото, който проси,
приема; и който търси намира; и който хлопа ще му се
отвори". Това са методи, по които трябва да работят умът,
сърцето и волята на онзи, който иска да влезе в Тесния
Път. След като обяснява тази мисъл, Христос казва: "И тъй,
всяко нещо, което искате да правят човеците на вас, така
и вие правете на тях; защото това е същината на закона и
пророците". Непосредствено след това, в 13ти стих говори за
Тесния Път и неговия характер.
"Влезте през Тясната Врата, защото просторни са вра
тата и широк е пътят, който води към погибел, мнозина
са които през него минават. Понеже тесни са Вратата и
стеснен е Пътят, който води в Живот, и малцина са, които
ги намират".
Тук много ясно се говори за Пътя на окултното уче
ничество, за Вратата на Окултната Школа. Тясната Врата
е вратата на Школата и Тесният Път е Пътят на ученика,
който малцина намират и малцина вървят в тях. Този Път
води към Живот. А широкият път е пътят на света, който
води към погибел. В Тесния Път човек трябва да премине
през ред изпитания, които трябва да победи и трябва да
превъзмогне много неща в себе си, за което е необходимо
да има чистота в сърцето, концентрация на ума и диаман
тена воля. А за да постигне човек това, от него се иска
много и усилна работа. Затова е тесен този Път, защото в
него много се иска от човека. Но затова пък той получава
в наград; Вечния Живот.
След това Христос казва: "Пазете се от лъжливите про
роци, които идват при вас в овчи дрехи, а отвътре са пълни
200
с грабеж". Това Христос казва на учениците, понеже те
влизат във връзка с духовете, да ги различават. Защото зад
всеки пророк стоят духове. Затова Христос предупреждава
тези, които тръгват в Пътя и влизат във връзка с духовния
свят, да се пазят от контакта с лъжливите духове, които са
облечени отвън с овчи дрехи, т.е. говорят за Любов, за брат
ство и ред идеални работи, но са вълци в овчи кожи.
Преди това в 6 т а глава, от 19ти стих нататък Христос
предупреждава учениците да не събират съкровища на
Земята, защото където е съкровището, там ще бъде и сър
цето на човека. А сърцето на ученика трябва да бъде от
дадено на Бога, за да бъде чисто, за да може в него да се
отрази Божественият свят и да живее Бог в него.
Понататък Христос казва: "Светило на тялото е окото.
И тъй, ако окото ти е чисто, цялото тяло ще бъде чисто".
Тук не се казва очите, а окото. Значи не се отнася за вън
шното око. Окото, за което става дума тук, е сърцето, което,
когато е чисто, то става око, чрез което човек вижда Бога.
И действително след това следва мисълта за сърцето. И
продължава Христос: "Ако бъде окото ти лукаво, всичкото
тяло тъмно ще бъде. И тъй, ако виделината, която е в тебе,
е тъмнина, то тъмнината колко ще е". Казано с други думи,
ако Божественото, което е в тебе, в сърцето ти, е потъм
няло, то тъмнината, т.е. материалното тяло, колко ще бъде
грубо? Тъмнината в случая е символ на материята, която
не е обработена.
В заключение на планинската проповед Христос каз
ва: "И тъй всеки, който слуша тези Мои думи и ги прави,
ще се уподоби на човек разумен, който е съзидал къщата
си на камък. И валя дъжд, и приидоха реките и повеяха
ветровете, и нападнаха на къщата и не падна, защото бе
основана на камък. И всеки, който слуша тези Мои думи и
не ги прави, ще се уподоби на човек безумен, който съзида
къщата си на пясък. И валя дъжд, и приидоха реките и
повеяха ветровете, и нападнаха на тази къща и тя падна, и
голямо бе нейното падане".
Канарата, на която е построена къщата, е Божественото,
проявено в човешката душа, в аза, затова има солидна ос
201
Влад Пашов
нова. Построената на пясък къща е живот, съграден вър
ху нисшата човешка природа, която постоянно се вълнува.
Това е животът на астрала, животът на чувствата, които са
в постоянно вълнение. Такъв човек не прилага учението,
което му е дадено, а само се екзалтира, възхищава, но не
прилага нищо от това, което му е казано.
Човекът, който е съградил къщата си на камък, е
ученикът, който е влязъл в Тесния Път и който гради на
Божественото в себе си, затова всички бури, които могат
да дойдат от трите свята, не могат да го разклатят. А този,
който е съградил къщата си на пясък това са хората, ко
ито вървят по широкия път. Те се въодушевяват от високи
идеали, слушат с удоволствие да им се говори за възвише
ни работи, но като дойде до приложение казват: не му е
дошло още времето за това.
10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО

НА МАТЕЙ
След планинската проповед Исус тръгва по страната и
говори на народа с притчи и изцелява болните. Пред Него
застава един прокажен, който казва: "Господи, ако искаш,
можеш да ме очистиш. Тогава Исус простря ръката Си,
допря се до него и рече: Искам! Бъди очистен! И тозчас се
очисти проказата му. И каза му Исус: Гледай да не кажеш
никому", но веднага след това казва: "Но иди и покажи себе
си на свещеника и принеси дара, който Мойсей е говорил
за свидетелство тям".
Следва изцеление на момчето на стотника, което
Христос изцерява само като казва реч и стотникът повяр
вал, че може да стане изцелението. Също и прокаженият
казва: Можеш, Господи! И той вярва, и стотникът казва
същото. При стотника Христос през пространството излеку
ва момчето.
За разбирането на притчите има няколко схващания.
Така нареченото алегорично схващане търси да извлече от
202
образа сбор от мисли и идеи. Според друго едно схващане,
търси се да се извлече една единствена идея, единствена
мисъл. Според едно трето схващане, образите в притчите са
букви на една азбука на духовния свят, в която се изразява
нещо от духовната реалност на света. Трябва да се научим
само да четем образите, както се научаваме да четем един
чужд език. Образът не е илюстрация, изяснение на една
мисъл; той е име и израз на един свръхсетивен факт. Това
именно прави от него една притча. Който познава свръх
сетивната действителност, той в образа открива буквите на
един език на Духа. Наред с чувствата за образа, за притчи
те на Евангелието е необходим и един втори ключ чувство
за редуване на образите. Образът ни дава азбуката на един
Небесен език. Композицията, редуването на образите ни
показва стъпалата на една Небесна стълба.
В повечето случаи притчите са дадени на групи. И ко
гато познаем тази група от притчи, лесно ще можем да
четем образната писменост на притчите. В Евангелието се
различават главно три групи притчи.
В 13та глава стоят една до друга седем притчи. Ще се
спрем първо върху тази група, те са следните:
1. Притчата за сеятеля.
2. Притчата за плевелите и пшеницата.
3. Притчата за синаповото зърно.
4. Притчата за кваса.
5. Притчата за съкровището в нивата.
6. Притчата за скъпоценния бисер.
7. Притчата за рибарската мрежа.
Във втората част на Евангелието се намира една група
от притчи, които са свързани помежду си. Тези притчи са
следните:
1. Притчата за големия и малкия дълг (18,2325).
2. Притчата за еднаквата заплата за нееднаква работа
на лозето (20,116).
3. Притчата за двамата синове на лозето (21,2831).
4. Притчата за пратениците на господаря на лозето
(21,3844).
5. Притчата за царската сватба (22,114).
203
Влад Пашов
6. Притчата за разумните и неразумни деви (25,113).
7. Притчата за поверените таланти (25,1430).
Следващата група се състои от пет притчи, които след
ват една след друга в 15та и 16та глава на Лука. Те са
следните:
1. Притчата за изгубената овца.
2. Притчата за изгубената монета.
3. Притчата за блудния син.
4. Притчата за нечестния домоуправител.
5. Притчата за двамата господари.
Първите седем притчи образуват едно цяло, на което
може да се сложи заглавие: От кръвното родство към ду
ховната общност. Главата, съдържаща притчите, се пред
шества непосредствено от следната сцена, дадена в края на
12 та глава: "Докато говореше още на народа, майка Му и
братята Му стояха вън и искаха да говорят с Него. Тогава
някой Му каза: Ето майка Ти и братята Ти чакат вън и ис
кат да говорят с Тебе. А Той отговори и рече на този, който
Му беше казал това: Коя е Моята майка и кои са Моите
братя? И простре ръката Си над Своите ученици и рече:
Ето тук това е Моята майка, и това са Моите братя, защото
който върши Волята на Отца Ми на Небето, той Ми е брат,
сестра и майка". (12,4650)
След последната притча Евангелието продължава: "Като
свърши Исус тези притчи, той замина оттам и дойде в роди
ната Си, и поучаваше ги в синагогите". Но те не Го приели.
Затова Той казва: "Никой пророк не е без почит, освен в
своята родина и в своя дом. И не извърши там никакво
чудо поради неверието им". Тези две сцени ни показват
основни

Istoricheski Put 1 8

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Istoricheski Put 1 8

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Влад Пашов

Западната езотерична традиция

предавано под различна форма. Учителят казва, че

Александрийската библиотека, която е съдържала над

който се явява в зората на Шестата културна епоха и

много случаи може да се явят неточни, но все пак дават

„Християнството в първоначалната си форма беше една

Като се говори за християнския езотеризъм, трябва

действителност. А под екзотеризъм се разбира външната

духовни Истини, за да бъдат разбрани от хора с детско

и на астралния свят; въздухът и птиците са символ на

живота. Защото по­горе определихме, че същността

И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.

Любов работи вече в душите на хората и създава нови

както беше в древността. Христос, който се ражда в

Учителят казва: Тези Мъдреци бяха Посветени от Изток,

своите представители е давало импулси и методи за

Те са били в непрекъсната връзка с Христа преди да

с една подходяща среда. Затова Исус беше изпратен в

е горе. Това, което е горе, е Словото, което действува

проява на космичния ритъм, в който са проявени тези

Четвъртият принцип е принципът на вибрациите,

европейския ренесанс, който се извърши от учениците

съчиненията на Хермес, най­забележително и тайнствено

е попълнил с това, което е научил в школите на Египет.

от периферията към центъра и обединява Битието

което впоследствие се изявява на Земята като Христос.

Така след Голготската мистерия се продължи

стимулираше мисълта на западния човек и под влиянието

се наричат маздаисти, от учението на Заратустра за

условията за християнството, да подготви съзнанието на

човека в рая, това беше Христос, който стои в основата

повдигането на човечеството, като всеки орден си има

изразиха готовността си, съзнанието и силите, с които

те с тяхното знание, което имаха, не приемайки новия

два вида същества, които са в непрестанна борба и под

да се издигне над животинското царство и да се стреми

на космичното Слово, Което стана плът. Стремежът на

„В първоначалния език, езикът на девствения Божествен

От горните мисли на Учителя се вижда, че Христос е

„Откровението на Исуса Христа, което Му даде Бог,

възкресението на Христос, Бялото Братство постепенно

дълга. Този въпрос евангелистите го разрешават като

чеството. В този смисъл християнската езотерична

Та, когато говорим за християнската езотерична

както и да е. Учителят казва, че стремежът на Христа

пропастта. Идеята за отношението между екзотеричната

като деца в духовно отношение се поддават на влиянието

представител на Новото учение, родено от езотеричния

Школата подкрепяше и ръководеше църквата. Но от

повече. След Христовия импулс се внесоха нови сили в

работеха заедно. Апостол Павел, редом със създаването

и Братства, които провеждаха Христовия импулс все

тази легенда в света съществуват две царства, царството

така и в импулса на учението, което Христос носеше.

импулса за развиването на човешкия ум под влияние

импулс за развитието на западноевропейската култура,

които са работили и в другите клонове на езотеричната

софското движение на Щайнер, розенкройцерското

на един космичен импулс. От центъра на космоса едно

Тази идея от древните мистерии е символизирана от

израстат. Така във физическия свят е вложен принципът

нисшата си природа, да победят животинската природа в

живота. Защото погоре определихме, че същността

съчиненията на Хермес, найзабележително и тайнствено

Като излагам горните различия между предста

беше от найхубавата пръст. Частиците на тази пръст

Защото и Адам, който беше Исус не изпълни Волята

стои въпросът. Поясно не може да се говори, защото

Няма пострашни лъвове от човешките страсти. Те са

европейската култура. И както ще видим от по

В древния Атлантис са съществували храмовешколи,

МЕЛХИСЕДЕК ЦАР САЛИМСКИ