<<Обратно към сайта>>

Лекции върху Веданта и

Адвайта Веданта

Духът и влиянието на Веданта

1.
(Лекцията е изнесена в Туентиет Сенчъри Клъб, Бостън)

Преди да започна да говоря по темата, бихте ли ми позволили

да отправя няколко думи на благодарност, поради предоставената
ми възможност? Живях три години сред вас. Пътувах почти из цяла
Америка, и тъй като си тръгвам от тук и се връщам в своята
страна, сега е моментът да изразя своята благодарност в тази
Атина на Америка. Когато дойдох в тази страна, отначало си
мислех, че след няколко дни бих могъл да напиша книга за тази
нация. Но след тригодишен престой тук виждам, че не съм способен
да напиша дори и страница.

От друга страна пътувайки из различни държави откривам, че

под повърхностните разлики, които откриваме в дрехите, храната и
дребните детайли на маниерите, човекът е човек по целия свят;
същата чудна човешка природа се проявява навсякъде. И все пак
има някои характерни черти и аз бих искал с няколко думи да
обобщя всички мои преживявания тук. В тази американска земя
никога не възниква въпросът за особеностите на човека. Ако
човекът е човек - това е достатъчно и всички го приемат
сърдечно; това е нещо, което никога не съм виждал в никоя друга
страна по света.

Дойдох тук да представя една философия от Индия, която се

нарича философията на Веданта. Тя е много, много древна и е
следствие от онази маса от древната арийска литература, която е
известна като Ведите. Може да се каже, че тази философия е
самото цвете на всички размишления и анализи, въплътени в това

1
огромно количество от литература – онова, което е събирано и
отсявано с течение на векове. Тази Веданта-философия има
определени особености. На първо място, тя е абсолютно
безличностна, не дължи своя произход на никоя определена личност
или пророк и не гради себе си около един човек като свой център.
И все пак тя няма нищо против философиите, които са построени
около определени личности. В по-късни дни в Индия, възникнали и
други системи, в основата на които стоял един човек – такива
като будизма и много от нашите съвременни вярвания и секти.
Всяка от тях има определен основоположник, на когото те дължат
преданост и вярност, също както при християните и мохамеданите.
Философията на Веданта стои на фона на всички тези разнообразни
религии и между нея и която и да е друга система в света не
съществува борба и антагонизъм.

Тя утвърждава един принцип – който, както Веданта твърди,

може да бъде открит във всяка религия по света – и това е
принципът, според който човекът е божествен, а всичко което
виждаме около себе си е следствие на това божествено съзнание.
Всичко което е силно и добро в човешката природа е резултат от
тази божественост и въпреки че в много хора тя е само
потенциална, в действителност не съществува разлика между човек
и човек в тяхната същност. Има един безкраен океан (от
Съзнание), който се намира на заден план, а вие и аз сме
многобройни вълни възникващи в него и всеки един от нас се
опитва да прояви с всички сили безкрайността отвъд. Затова
потенциално всеки един притежава този безграничен океан от
Битие, Съзнание и Блаженство и има право на него; и разликите
между нас се състоят единствено в по-големите или по-малки сили
да проявим тази божественост. Затова Веданта твърди, че към
всеки човек трябва да се отнасяме не според това, което той
проявява, а според онова, което е. Човекът по същността си е
божествен и затова за него би бил от полза не този учител, който
го укорява, а онзи, който му помага да събуди божествеността
лежаща скрита в него.

Веданта учи също така, че огромното количество енергия, която

виждаме изразена в обществото и във всяко едно ниво на действие,
в действителност идва отвътре и излиза навън; и следователно
това, което в другите религии е наречено вдъхновение, ведантинът
нарича издиханието на човек. В същото време тази философия няма
противоречия с другите вярвания; тя не води борба с онези, които
не могат да проумеят божествеността на човека. Съзнателно или
несъзнателно, всеки човек се опитва да разгърне тази
божественост.

2
 Човекът е като безкрайна пружина, навита в малка кутийка,
която се опитва да се развие; и всички социални феномени и
явления които виждаме, са резултат от тези опити за развиване на
пружината. Всяко съперничество, всички борби и злини, които
виждаме около нас, не са нито причини за това развиване, нито
следствия от него. Както казва един от нашите велики философи –
когато се опиташ да напоиш едно поле с водата на езеро, което се
намира на по-високо ниво от полето и когато пътят на водата е
преграден от бариера, веднага щом премахнеш бариерата, водата се
втурва напред по силата на собствената си природа; и ако по
нейния път има прах или буци пръст, водата ги залива и преминава
през тях. Но прахът и пръстта не са нито причината, нито
следствието на това разгръщане на божествената природа на
човека. Те са съпътстващи обстоятелства, и следователно, могат
да бъдат премахнати.

Точно тази идея, твърди Веданта, може да бъде открита във

всички религии, независимо дали в Индия или извън нея; само че в
някои от тях тя е изразена чрез митология, а в други – чрез
символизъм. Веданта твърди, че е имало не само едно религиозно
вдъхновение, не само едно проявление на божествения човек,
независимо колко велико; тя заявява още, че всички тези
проявления са израз на безкрайното единство на човешката
природа; и всичко, което наричаме етика, морал или правене на
добро на другите, също е проявление на това единство. За всеки
човек има моменти, когато той чувства, че е едно с вселената, и
когато той се втурва напред, за да изрази това - независимо дали
го знае или не. Това изразяване на единството е което наричаме
любов и съчувствие и то е основата на цялата наша етика и морал.
То е обобщено от Веданта-философията със знаменития афоризъм:
“Тат Твам Аси,” “Ти си това”.

Тази философия учи всеки човек на следното: Ти си едно с

Универсалното Същество, и затова всяка душа която съществува, е
твоята душа; и всяко тяло което съществува, е твоето тяло; и
когато нараняваш някого, ти нараняваш себе си, а когато обичаш
някого, ти обичаш себе си. Веднага щом излееш навън поток от
омраза, независимо кого наранява той, той наранява също и теб; а
ако любов излезе от теб, тя се връща отново при теб. Защото Аз
съм вселената; тази вселена е Моето тяло. Аз съм Безкраят, само
че не осъзнавам това сега; но Аз се боря да достигна до това
съзнание, и съвършенството ще бъде постигнато, когато дойде
пълното съзнание за Безкрайността.

Друга характерна идея на Веданта е, че ние трябва да приемем

безкрайното разнообразие в религиозната мисъл, а не да се
опитваме да накараме всеки да мисли по същия начин като нас, тъй

3
като въпреки разнообразието, целта е една и съща. Както
ведантинът казва на своя поетичен език: “Както различните реки,
които извират от различни планини, текат надолу прави или
криволичещи, и накрая се вливат в океана, така и всички тези
вярвания и религии - започващи от различни места и позиции и
вървящи по прави или криволичещи пътища - накрая стигат до Теб.”

Като проявление на този принцип, откриваме че древната

философия на Веданта директно е вдъхновила будизма - първата
мисионерска религия в света - чрез своето влияние, а косвено е
оказала въздействие и върху християнството чрез александрийците,
чрез гностиците и чрез европейските философи от Средновековието.
По-късно, повлиявайки германската философска мисъл, почти е
предизвикала революция в сферите на философията и психологията.
И все пак това огромно влияние е било дадено на света почти
незабележимо. Както росата пада тихо и нежно през нощта и
подхранва всички растения, по същия начин – бавно и неусетно –
тази божествена философия е била разпространена по света за
доброто на човечеството. Не е използвана никоя армия, за да бъде
проповядвана тази религия. В будизма, една от най-големите
мисионерски религии на света, откриваме ръкописи останали от
великия Император Ашока – свидетелстващи за това как са били
изпращани мисионери в Александрия, Антиохия, Персия, Китай и
много други страни от тогавашния цивилизован свят. Триста години
преди Христос, на тях са им били давани инструкции да не хулят
другите религии: “Основата на всички религии е една, където и да
се намират; опитвайте се да им помагате с всичко, с което
можете, учете ги на всичко, на което сте способни, но не се
опитвайте да им навредите.”

Така в Индия никога не са съществували религиозни

преследвания сред индусите; имало го е само това удивително
благоговение, което те са изпитвали към всички религии по света.
Индусите са подслонили част от евреите, когато те са били
прогонени от собствената си страна; в резултат на това те
продължават да съществуват като малабарските евреи. В други
времена индусите са приели останките от персите, когато те са
били почти унищожени; и до ден днешен те живеят като част от нас
и са обичани от нас, в лицето на днешните перси от Бомбай. Имало
е и християни, които са твърдели, че са дошли със Св. Тома,
последователя на Исус Христос. На тях също им е било позволено
да се установят в Индия и да поддържат собствените си вярвания;
една тяхна колония все още живее в Индия. И този дух на
толерантност все още не е изчезнал. Той няма и не може да
изчезне от тази страна.

4
 Това е един от големите уроци, които Веданта има да учи.
Независимо дали знаем това, съзнателно или несъзнателно, ние се
стремим да достигнем една и съща цел, така че защо да проявяваме
нетърпимост? Ако един човек е по-бавен от друг, не трябва да
бъдем нетърпеливи, няма нужда да го проклинаме и хулим. Когато
очите ни се отворят и сърцето ни се пречисти, въздействието на
същото божествено влияние, разгръщането на същата божественост
във всяко човешко сърце, ще станат проявени; и само тогава ние
ще бъдем в положение, в което можем да твърдим, че съществува
братство между хората.

Когато човек е достигнал до най-висшето, когато той повече не

вижда нито мъж или жена, нито секта или вярване, нито цвят,
произход или някое от тези разграничения, а е излязъл отвъд тях
и е открил божественото, което стои зад всяко човешко същество –
само тогава той е достигнал до универсалното братство, и само
такъв човек е ведантин.

Тези са някои от практическите исторически резултати от

Веданта.

Веданта като фактор на

цивилизацията
2.
(Извадка от лекция, изнесена в Еърли Лодж, Риджуей
Гардънс, Англия)

Хората които не са способни да виждат нищо повече от грубия

външен аспект на нещата, биха възприели индийската нация само
като един победен и страдащ народ, една раса от мечтатели и
философи. Те изглежда са неспособни да разберат, че във
владенията на духа Индия е победител на света. Без съмнение е
вярно, че твърде активният западен ум би спечелил от една такава
смес от източна вглъбеност и медитативен навик, както е вярно,
че източният би бил подпомогнат от една малко по-голяма
активност и енергия. И все пак трябва да се запитаме: Каква може
да бъде тази сила, която помага на бедстващия и нещастен индус,
както и на евреина (двете раси, от които са възникнали всички
големи религии в света) да оцелеят, когато други нации загиват?

5
Причината може да бъде единствено тяхната духовна сила. Тихо, но
индусите все още живеят, а евреите са по-многобройни днес,
отколкото когато са живеели в Палестина. Философията на Индия е
проникнала в целия цивилизован свят, видоизменяйки се и
просмуквайки се в него по пътя на своето движение. По същия
начин в древността, нейната търговия и стокообмен достигали до
бреговете на Африка още преди Европа да е била позната, и
поставили началото на взаимоотношенията й с останалата част от
света; така се опровергава схващането, че индийците никога не са
излизали извън собствената си страна.

Забележително е също така, че завладяването на Индия от някоя

чужда сила винаги се е оказвало повратна точка в историята на
тази сила, носейки й богатство, просперитет, власт и духовни
идеи. Докато западният човек се опитва да установи колко повече
е възможно за него да притежава и да се наслаждава, източният
сякаш заема противоположната позиция и се опитва да разбере
възможно с колко по-малко материални притежания може да
преживее. Във Ведите ние можем да проследим усилието на древните
хора да открият Бог. В това свое търсене те са достигнали до
един различен слой; започвайки с култа към предците, те са
преминали през почитането на Агни, бога на огъня, на Индра, бога
на гръмотевицата, и през обожанието на Варуна – Бога на
боговете. Откриваме израстването на тази идея за Бог – от
многото богове към единия Бог – във всички религии; нейният
смисъл е, че Той е вождът на всички племенни богове, който
създава света, управлява го и вижда във всяко сърце; етапите в
развитието на идеята за Бог водят от множеството богове към
монотеизма. Това антропоморфно схващане обаче не задоволило
индусите – то било твърде човешко за тях, а те търсели
Божественото. Така накрая те се отказали да търсят Бог във
външния свят на сетивата и материята, и насочили вниманието си
към вътрешния свят. Има ли вътрешен свят? И какво представлява
той? Това е Атман. Това е Азът - единственото нещо, за което
всеки човек може да бъде сигурен. Единствено когато познае себе
си, човек може да познае и вселената, не и иначе. Същият въпрос
е бил зададен и в зората на времето, в Риг-Веда, но в друга
форма: “Кой или какво е съществувало в началото?” На този въпрос
е било отговорено с течение на вековете от философията на
Веданта. Атман е съществувал. С други думи, този когото наричаме
Абсолюта, Универсалната душа, Аза; той е силата, от която още от
самото начало всички неща са били, са и ще бъдат проявени.

Едновременно с намирането на отговора на този въпрос,

философите на Веданта са открили и основата на етиката. Въпреки
че всички религии са проповядвали етически предписания като “Не
убивай и не наранявай; обичай ближния както себе си,” все пак

6
нито една от тях не е дала причината защо това трябва да бъде
изпълнявано. Защо не трябва да наранявам ближния си? На този
въпрос нямало убедителен отговор, който да дойде на помощ,
докато той не бил развит в метафизическите теории на индусите,
които не можели да останат задоволени само с догмите. И така,
индусите казват, че този Атман е абсолютен и всепроникващ, и
следователно безкраен. Не може да има две безкрайности, защото
така те биха се ограничили взаимно и биха станали крайни. Освен
това, всяка индивидуална душа е неделима част от Универсалната
душа, която е безкрайна. Следователно наранявайки ближния си,
индивидът в действителност наранява себе си. Това е главната
метафизическа истина, която лежи в основата на всички етически
закони. Много често се вярва, че човек в своя път към
съвършенството преминава от грешка към истина; че когато
преминава от една идея напред към друга, той е длъжен да
отхвърли първата. Но нито една грешка не може да доведе до
истината. Душата преминаваща през своите различни стадии се
движи от истина към истина, и всеки един от тези етапи е верен.
Тази гледна точка може да бъде илюстрирана по следния начин.
Един човек пътува към слънцето и на всеки етап от пътуването си
той го заснема. Колко различна би била първата снимка от
втората, и колко по-различна от третата и от последната, когато
той достигне истинското слънце! Но всички те, въпреки че се
различават много една от друга, са истински, и изглеждат
различни поради различните условия на времето и пространството.
Признаването на тази истина е онова, което е позволило на
индусите да възприемат универсалната истина във всички религии -
от най-низшата до най-висшата; то ги е направило единствения
народ, сред който никога не е имало религиозни гонения. Храмът
на един мохамедански светец например, който в наши дни е
изоставен и забравен от мохамеданите, е почитан от индусите!
Могат да бъдат открити много такива случаи, разкриващи същия дух
на толерантност.

Източният ум не можел да бъде задоволен, докато не открил

онази цел, към която се стреми цялото човечество, а именно
Единството. Западният учен търси единството в атома и
молекулата. Когато го открие, за него няма да остане нищо друго,
което да бъде достигнато, по същия начин както когато ние
открием това Единство на Душата или Аза - което се нарича Атман
- няма да можем да отидем по-нататък. Става ясно, че всичко в
сетивния свят е проявление на тази единствена Субстанция. Ако
иска да отиде по-нататък, ученият е принуден да навлезе в
метафизиката, приемайки че атомите, които нямат нито ширина,
нито дължина, когато се комбинират, пораждат разширение и
проявявление на дължина и ширина. За да взаимодейства един атом
с друг, е необходим посредник. Какъв е този посредник? Това е

7
трети атом. Ако е така, въпросът си остава без отговор, защото
тогава би възникнал въпрос по какъв начин този трети атом
взаимодейства с другите два1. Един явен редукцио ад абсурдум2.
Същото това вътрешно противоречие се открива и в хипотезите,
които лежат в основата на всички физически науки – че точка е
онова, което няма нито части, нито размери а линията има
дължина, но не и ширина. Тези обекти не могат да бъдат нито
видени, нито проумени. Защо? Защото те не влизат в обсега на
сетивата. Те са метафизически понятия. Така виждаме, че в крайна
сметка умът е онова, което дава форма на цялото възприятие.
Когато видя един стол, не столът извън очите ми е онова, което
възприемам, а външното нещо плюс образувалия се умствен образ.
Така в крайна сметка, дори материалистът бива доведен до
метафизиката.

Душата, природата и Бог

3.

Според философията на Веданта може да се каже, че човекът се

състои от три субстанции. Най-външната е тялото или грубата
форма, в която се намират инструментите на различните усещания
като очите, носът, ушите и т.н. Очите не са органите на зрението
– те са само инструменти. Органите на зрението са зад тях. Ушите
също не са органите на слуха – те са само инструментите, а
органът, или онова което в съвременната психология се нарича
център, стои зад тях. На санскритски органите се наричат Индрии.
Ако центърът който управлява очите бъде разрушен, те няма да
виждат. Така е и с всички наши сетива. Органите от своя страна,
не могат да имат никакви възприятия, докато с тях не се свърже
нещо друго. Това друго нещо е умът. Сигурно много пъти сте
забелязвали как докато сте дълбоко погълнати в определена мисъл,
часовникът удря, но вие не го чувате. Защо? Ушите са си тук;
вибрациите са навлезли в тях и са били отнесени до мозъка, и

1 Т.е. за това взаимодействие също би бил необходим атом или друга

частица, която да послужи като посредник, и така до безкрайност.

2 От лат. – Доказване абсурдността на дадено твърдение.

8
въпреки това вие не сте чули нищо, защото умът не е бил свързан
с органа. Когато впечатленията от външните обекти са доведени до
органите и когато умът се свърже с тези органи, той им придава,
образно казано, определена окраска наречена егоизъм, или
чувството за “аз”. Например, един комар ме ухапва по пръста,
докато съм зает с някаква работа. Аз не го чувствам, защото умът
ми е свързан с нещо друго. По-късно, когато до него достигнат
впечатленията, доведени от Индриите, идва и реакцията. С тази
реакция аз ставам съзнателен за комара. Но дори и съединяването
на ума с органите на възприятията не е достатъчно; трябва да
дойде ответна реакция под формата на воля. Тази умствена
способност която поражда ответната реакция, способността за
познание или интелектът, се нарича “Буддхи.” И така, първо
трябва да е налице външният инструмент, след това вътрешният
орган, после умът трябва да се съедини с органа и накрая трябва
да дойде реакцията на интелекта; когато всички тези условия са
изпълнени, моментално проблясва идеята – “Аз и външния обект” –
и се получава възприятието за този обект, идеята за него и
познанието за него. Външният орган, който е само инструмент, се
намира в тялото, а зад него е вътрешният орган, който е по-фин;
след това идва умът, после интелектуалната способност, после
егото, което казва “аз” – аз виждам, аз чувам и така нататък.
Целият процес се осъществява от определени сили; можете да ги
наречете жизнени сили; на санскрит те се наричат Прана. Грубата
част от човека или тялото, в което се намират външните
инструменти се нарича Стхула Шарира – грубото тяло; зад него
стои една група, която започва с вътрешните органи, преминава
през ума, интелекта, стигайки до егото. Всички те, заедно с
жизнените сили които действат върху тях, образуват една
комбинация, наречена Сукшма Шарира. Силите които действат в това
фино тяло са съставени от много фини елементи, толкова фини, че
никакво нараняване понесено от него, колкото и да е голямо то,
не може да ги разруши; те устояват на всички удари и сътресения,
които тялото понася. Грубото тяло, което ние виждаме, е
изградено от груби материали и затова то винаги се обновява и
постоянно се променя. Но вътрешните органи, умът, интелектът и
егото са съставени от най-финия материал, толкова фин, че
оцеляват векове след векове. Те са толкова фини, че никакво
препятствие не може да ги възпре и затова могат да преминат през
всяка преграда. Финото тяло, както и грубото, е неинтелигентно,
тъй като също е съставено от материя. Въпреки че една част от
него се нарича ум, друга интелект, а трета – его, все пак дори и
на пръв поглед можем да видим, че нито една от тях не може да
бъде наречена “Субект” и не може да бъде възприемащият,
свидетелят - онзи, заради когото се извършва действието и който
го вижда. Всички движения в ума, умствените дейности и
действията на егото би трябвало да се случват заради някой друг.

9
И всички те, понеже са съставени от фина материя, не могат да
бъдат самоосветляващи се. Сиянието което като че ли идва от тях,
не би могло да бъде породено от тях. Проявлението на тази маса
например, не би могло да се дължи на нищо материално.
Следователно, зад всички тези феномени трябва да стои някой,
който е истинският субект и свидетел, онзи който в
действителност се радва и на санскрит той е наречен Атман -
Душата на човека, неговият истински Аз. Той е този, който в
действителност вижда нещата. Външните инструменти и органите
улавят впечатленията и ги предават на ума, умът ги предава на
интелекта, интелектът ги отразява като огледало, а иззад него
Душата е тази, която ги вижда и дава Своите заповеди и
нареждания. Тя е господарят на всички тези инструменти,
господарят на дома, коронованият крал на тялото. Умствените
способности на егото, интелектът и разумът, органите,
инструментите и тялото – всички те се подчиняват на Нейните
заповеди. Тя се проявява чрез всички тях. Тя е Атман в човека.
Лесно можем да забележим, че това което се открива в една малка
част от вселената, може да бъде намерено и в цялата вселена. Ако
законът на вселената е този на съответствието, всяка нейна
частица би трябвало да има същия план на устройство, както и
цялото. Затова е естествено да мислим, че зад грубата материална
форма, която наричаме наша вселена, има вселена от по-фина
материя, която наричаме мисъл, а зад нея има Душа, която прави
всички тези мисли възможни, която заповядва, която е кралят на
външната вселена. Душата която стои зад всяко тяло и всеки ум,
се нарича Пратягатман, индивидуалния Атман, а Душата която стои
зад вселената като неин владетел, господар и ръководен принцип,
е Бог.

Следващото, върху което трябва да помислим, е откъде са дошли

всички тези обекти. Отговорът е: “Какво се има в предвид под „са
дошли‟?” Ако то означава нещо, което да е създадено от нищо –
това е невъзможно. Дори и най-малката частица от това творение и
проявление не може да бъде създадена от нищото. Нищо не може да
бъде създадено без причина, а следствието представлява
единствено възпроизвеждане на причината. Ето тази чаша,
например. Да предположим, че я строшим на парчета, след това я
стрием на прах и чрез разни химикали почти я унищожим. Дали тя
ще се превърне в нищо? Със сигурност не. Формата ще бъде
разрушена, но частиците, от които е била направена, ще си
останат; те ще излязат отвъд нашите сетива, но ще продължат да
съществуват и е съвсем възможно от същия материал да бъде
създадена друга чаша. Ако това е вярно в един случай, би било
вярно и за всеки друг. Едно нещо не може да бъде създадено от
нищо. Нито нещо може да бъде превърнато в нищо. Но то може да
става все по-фино и по-фино и после все по-грубо и по-грубо.

10
Дъждовната капка се издига от океана във формата на пара и се
носи във въздуха над планините; там тя отново се превръща във
вода и потича обратно надолу в продължение на стотици мили към
океана-майка. Семето произвежда дърво. Дървото умира, оставяйки
само семе. То отново пораства като друго дърво, което също
завършва със семе и това се повтаря. Погледнете птицата; яйцето
което тя излюпва, се превръща в красива птица, която изживява
живота си и след това умира като оставя други яйца, съдържащи в
себе си зародишите на бъдещи птици. Така е и с животните, така е
и с човека. Всичко започва от определени семена, от зачатъци и
фини форми – и става все по-грубо и по-грубо докато се развива;
а после отново се връща към фината си форма и стихва. Цялата
вселена съществува и се движи по този начин. Идва време, когато
цялата вселена се разтваря и става все по-фина, докато накрая
остане само свръх фина материя. От съвременната наука и
астрономия знаем, че земята постоянно изстива и с течение на
времето тя ще стане много студена, а после ще се разпръсне на
парчета и ще става все по-фина и по-фина, докато накрая отново
се превърне в етер. И все пак всички частици ще останат и от тях
ще бъде създадена друга земя. Тя пак ще изчезне и друга ще се
появи. По същия начин вселената ще се върне обратно към своите
причини, а после отново нейните съставни части ще се съберат и
ще приемат форма, както вълната, която спада и после приема
форма и се издига. Връщането към първоначалните причини и
повторното приемане на форма на санскрит се нарича Санкоча и
Викаша, което означава свиване и разширяване. Цялата вселена
като че ли се свива, а после се разширява отново. Или ако
използваме приетите от съвременната наука термини – тя инволюира
и еволюира. Вие слушате за еволюцията, за това как всички видове
израстват от низши форми към висши – все нагоре и нагоре. Това е
много вярно, но всяка еволюция предполага и инволюция. Ние
знаем, че общата сума от енергията във вселената е винаги
постоянна, и че материята е неразрушима.

По никакъв начин вие не можете да унищожите една частица

материя. Не можете да премахнете нито грам енергия, нито пък да
прибавите. Общият сбор от нея винаги е постоянен. Само
проявлението се различава - в това дали то е инволюирало или е
еволюирало. Следователно, този цикъл на съществуване
представлява еволюцията, която е резултат от инволюцията на
предходния цикъл, и той отново ще навлезе в състояние на
инволюция, ставайки все по-фин и по-фин, а после от него ще
произлезе следващия цикъл. Цялата вселена продължава да
съществува по този начин. Така откриваме, че няма творение в
смисъл, че нещо е сътворено от нищо. За да използваме по-точна
дума – има проявление и Бог е “проявителят” на вселената. Тя е
била “издишана” от Него, след което Той я “вдишва” обратно в

11
Себе си, и после пак я изхвърля навън. Най-красивото сравнение е
дадено във Ведите: “Този, Вечният, издишва вселената и я
вдишва.” Също както ние можем да вдишаме една прашинка и да я
издишаме. Всичко това е много добре, но може да бъде зададен
въпросът: Как е възникнал първият цикъл? А отговорът е: Какво
означава първият цикъл? Няма такъв. Ако можете да определите
началото на времето, цялото понятие за времето ще бъде
разрушено. Опитате ли се да си помислите за един определен
момент, в който времето е започнало, ще трябва да допуснете и
времето отвъд този момент. Опитайте се да си представите къде
започва пространството, и ще трябва предположите и къде се
намира пространството отвъд това място. Времето и пространството
са безкрайни и затова нямат нито начало, нито край. Това е по-
добра идея отколкото онази, според която Бог е създал вселената
за пет минути и после е отишъл да спи, и оттогава нататък
постоянно спи. От друга страна, тази идея ще ни даде един Бог,
който е Вечният Създател. Вселената е като непрестанно издигащи
се и спадащи вълни, а Бог е Онзи, който управлява този вечен
процес. Както вселената е без начало и без край, такъв е и Бог.
Виждаме, че това е вярно по необходимост, защото ако кажем че е
имало време, когато не е съществувало творението - независимо
дали в груба или фина форма - ще трябва да приемем, че тогава не
е имало и Бог, защото Бог е известен като Сакши, или Свидетелят
на вселената. Когато вселената не е съществувала, не е
съществувал и Той. Едната идея следва другата. Идеята за
причината ние получаваме от идеята за следствието1, и ако
допуснем, че е имало време, в което вселената не е съществувала,
това означава, че има също време, в което и Бог не е
съществувал. Ако вселената е вечна, от това естествено следва,
че и Бог е вечен.

Душата също трябва да е вечна. Защо? На първо място виждаме,

че душата не е материя. Тя не е нито грубото тяло, нито финото
тяло, което наричаме ум или мисъл. Не е нито физическото тяло,
нито онова което в християнството се нарича духовно тяло.
Грубото и духовното тяло са податливи на промяна. Грубото тяло
се изменя с всяка минута и умира, а духовното оцелява много
дълго време – докато човек стане свободен, когато то също
отпада. Когато човек се освободи, духовното тяло изчезва.
Грубото от своя страна, се разпада всеки път, когато човек
умира. Но душата, която не е съставена от никакви частици, е

1
Където Бог е причината, а вселената е следствието.

12
неразрушима. Какво означава разрушението? Разрушението е
разпадането на едно нещо на материалите, от които то е било
създадено. Ако тази чаша се строши на парчета, нейният материал
ще се разпадне и това ще бъде унищожението на чашата (като
такава). Разпадането на части е това, което ние имаме в предвид
под разрушение. Следователно нещо което не е съставено от
частици, никога не може да бъде разрушено. Душата не е съставена
от никакви материали. Тя е неразрушимо единство. По същите
причини, тя трябва също да е без начало и без край. И душата е
такава - безкрайна.

Имаме три реалности. Първо, природата, която е безкрайна, но

изменчива. Цялата природа е без начало и без край, но в
границите на многообразните промени. Тя е като река, която тече
надолу към морето в продължение на хиляди години. Това винаги е
същата река и все пак тя се изменя с всеки изминал миг, и
нейните частици вода променят положението си постоянно. След
това имаме Бог, който е неизменен и е Владетелят на вселената; и
накрая душата, която е неизменна и вечна като Бог, но е под
Негова власт. Едното е господарят, другото слугата, а третото е
природата.

Бог е причината за сътворението, съществуването и

разрушението на вселената. За да бъде породено следствието,
причината трябва да е налице. И не само това, а причината трябва
да се превърне в следствието. Чашата е създадена от определени
материали и определени сили, които е използвал нейният създател.
В чашата присъстват тези сили плюс материалите. Използваните
сили са се превърнали в сили на слепване и ако те изчезнат,
чашата ще се разпадне на парчета; материалите също, без
съмнение, присъстват в чашата. Само тяхната форма се е
променила. Причината се е превърнала в следствие. Винаги когато
видите някакво следствие, вие можете да достигнете до неговата
причина, тъй като причината се проявява в следствието. Ако Бог е
причина за вселената, а вселената е следствие от Бог, от това
следва, че Бог е станал вселената. Ако душите са следствието, а
Бог е тяхната причина, това означава, че Бог е станал душите.
Следователно всяка душа е част от Бог. “Както от буйния огън
изскачат безчетен брой искри, така цялата тази вселена на душите
е произлязла от Вечния.”

Видяхме, че има вечен Бог и вечна природа. Има също и безброй

много вечни души. Това е първият етап на религията и той се
нарича дуализъм; това е етапът, на който човек вижда себе си и
Бог като вечно разделени един от друг, нивото на което Бог е
отделна същност Сам по себе си, човекът е отделна същност сам по
себе си и природата е отделна същност сама по себе си. Това е

13
дуализмът, който твърди, че обектът и субектът са противоположни
един на друг във всичко. Когато човек наблюдава природата, той е
субектът, а тя е обектът. Той вижда двойственост между субекта и
обекта. Когато гледа към Бог, вижда Него като обект, а себе си
като субект. Те са вечно отделни един от друг. Това е като цяло,
първоначалното схващане за религията.

После идва следващата представа за нея, за която току-що ви

казах. Човек започва да открива, че ако Бог е причина за
вселената, а тя – Неговото следствие, тогава Самият Бог би
трябвало да е станал вселената и душите, а човекът е една
частица от онова, на което Бог е цялото. Ние сме малки същества,
искрици от огромния огън, а цялата вселена е проявление на Самия
Бог. Това е следващият етап. На санскрит той се нарича
Вишищадвайта. Също както аз имам това тяло, което обвива душата,
и душата живее във и чрез него, така и цялата тази вселена от
безкрайни души формира образно казано, тялото на Бог. Когато
настъпи период на инволюция, вселената става все по-фина и по-
фина, но въпреки това тя си остава тялото на Бог. Тя продължава
да бъде тялото на Бог и когато дойде време за грубото
проявление. Точно както човешката душа е душа на човешкото тяло
и на ума, така Бог е Душата на всички души. Всички сте чували
този израз във всяка религия: “Душата на нашите души.” Това се
има в предвид с него. Бог живее във всички души, води ги и е
господар на всички тях. В първото гледище, това на дуализма,
всеки от нас е индивид вечно отделен от Бог и природата. Във
второто ние сме индивиди, но не сме различни от Бог. Ние сме
като малки частици, които се носят в една обща маса, и тази маса
е Бог. Всички сме в Него и сме Негови части и следователно сме
Едно. Въпреки това, между човек и човек, между човек и Бог има
строга индивидуалност – ние сме отделни и все пак не сме
отделни.

След това идва един още по-дълбок въпрос. А той е: може ли

безкрайността да има части? Какво искаме да кажем като говорим
за частите на безкрайността? Ако поразмислите, ще видите, че
това е нещо невъзможно. Безкрайността не може да бъде разделена,
тя винаги си остава безкрайна. И не може да има две
безкрайности. Ако предположим че има, ще видим че едната би
ограничила другата и тогава двете биха били крайни.
Безкрайността може да бъде само една и неделима. Така достигаме
до заключението, че безкрайността е една, а не много - и тази
Безкрайната Душа се отразява в хиляди и хиляди огледала, които
изглеждат като безброй много отделни души. Това е същата
Безкрайна Душа, която е основата на цялата вселена и която ние
наричаме Бог. Същата Безкрайна Душа е основата на човешкото
съзнание, което ние наричаме човешка душа.

14
 Космология
4.

Има два свята - микрокосмосът и макрокосмосът, вътрешното и

външното. Ние достигаме до истината чрез тези два свята по пътя
на опита. Истината която получаваме чрез вътрешния опит се
нарича психология, метафизика и религия, а тази до която
достигаме с помощта на външния опит, се определя като физически
науки. Но съвършената истина трябва да бъде в хармония с опита и
от двата свята. Микрокосмосът трябва да доказва и да бъде
свидетелство за макрокосмоса и обратно; физическата истина
трябва да има своето съответствие във вътрешния свят, а той
трябва да намери своето потвърждение във външния свят. И все
пак, като правило ние откриваме, че много от тези истини са в
постоянен конфликт. В един период от световната история
вътрешното е станало водещо и е започнало да воюва с външното. В
настоящето са надделели външното и физическите учени, и така са
потъпкали много от твърденията и идеите на психолозите и
метафизиците. Дотам докъдето достига моето познание, аз
откривам, че истинските, най-съществените части от психологията
са в съвършено съгласие с най-съществените истини на физическото
познание. Не е дадено на един човек да бъде велик във всички
области; не е дадено на една раса или нация да бъде еднакво
силна в търсенията си във всички сфери на познанието.
Съвременните европейски нации са много силни в своето търсене в
областта на външното физическо познание, но не са толкова добри
в изучаването на вътрешната природа на човека. От друга страна,
ориенталците не са били толкова добри в изследванията си на
външния физически свят, но са били много силни в своите търсения
на вътрешното. Затова откриваме, че ориенталската физика и
другите науки не са в съгласие с окциденталните1 науки; нито
окциденталната психология е в хармония с ориенталската. Пътят на
ориенталските физици е определен от окциденталните учени. В
същото време всеки претендира, че е прав; но както изтъкнахме
преди малко, действителната истина в което и да било поле от
познанието не може да противоречи на никоя друга истина - затова
вътрешните истини са в хармония с истините от физическия свят.

1 От окцидент – Западът, западното полукълбо.

15
 Ние всички знаем теориите за космоса според съвременните
астрономи и физици; в същото време всички виждаме по какъв
печален начин те подкопават теологията в Европа и как научните
открития, които се правят, са като бомби хвърляни в нейната
крепост; знаем и как теолозите във всички времена са се опитвали
да заглушат тези търсения.

Бих искал сега да изложа психологическите идеи на

ориенталците за космологията и всичко свързано с нея, за да
видите по какъв удивителен начин те са в съответствие с
последните открития на днешната наука; и ще видите че където има
някаква дисхармония, нещо липсва на съвременната наука, а не на
тях. Всички ние използваме думата природа. Древните философи на
Санкхя са я наричали с две различни имена, Пракрити – което е
много близо до значението на думата “природа”, и Авякта, или
недиференцираното и непроявеното, от което произлиза всичко –
атомите, молекулите и силите, умът, мисълта и интелекта.
Поразително е да открием, че философите и метафизиците на Индия
още преди много векове са заявили, че умът е материален. Какво
друго се опитват да направят нашите съвременни материалисти,
освен да докажат, че умът е също толкова продукт на природата,
колкото и тялото? Така е и с мисълта, и както ще откриваме малко
по малко – с целия разум: всичко произлиза от тази природа,
която се нарича Авякта, или необособеното. Санкхите я определят
като равновесие между трите сили2, едната от които се нарича
Саттва, другата е Раджас, а третата – едната от които се нарича
Саттва, другата е Раджас, а третата – Тамас. Тамас - най-низшата
сила - е тази на привличането; малко по-висша от нея е Раджас,
силата на отблъскването; а най-висшата е балансът между тези две
– Саттва; така че когато двете сили, на привличането и на
отблъскването, са държани под съвършения контрол на Саттва –
няма творение, нито някакво движение във вселената. Веднага щом
това равновесие се наруши, и някоя от тези сили надделее над
другата, започва движение и се дава начало на творението. Това
състояние на нещата се повтаря циклично, периодически. С други
думи, има период на нарушаване на равновесието, когато силите
започват да се комбинират и преструктурират и всички неща
започват да се обективизират в посока навън3. Същевременно,

2
Според индуистката философия основните три качества, сили или т.нар.
гуни (от гуна - букв. въже), които стоят в основата на всяко материално и
психическо явление са: 1. Тамас - изразява се и се проявява като инерция,
пасивност, леност, безчувственост, тъмнина; 2. Раджас - неговите
характеристики са енергия, активност, действие, неспокойствие; 3. Саттва,
чиито проявления са светлина, спокойствие, уравновесеност, мъдрост. Чрез
своите безчислени проявления, комбинации и градации тези три качества
обуславят всички феномени в природата – нежива, жива и съзнателна.
3
Т.е. от непроявеното и недиференцираното, през най-финото и по-малко
финото, към все по-грубото и по-грубото.

16
всяко нещо има тенденцията да се връща назад към първичното
състояние на равновесие, и идва време, когато се достига пълно
унищожение на всичко проявено. И отново, след известен период от
време, балансът на цялото това нещо е нарушен, то се
конкретизира, обективизира и проектира навън, и след това пак
започва бавно да спада или да се връща назад – подобно на вълни.
Всяко движение, всичко във вселената, може да бъде уподобено на
вълни, които се издигат и спадат последователно. Някои от тези
философи поддържат теорията, че цялата вселена стихва за
определен период от време. Други твърдят, че това утихване се
отнася само до системите; с други думи, че докато нашата
слънчева система бавно затихва и се връща към недиференцираното
състояние, милиони други преминават през обратния процес и се
проектират навън. Аз по-скоро поддържам второто гледище, т.е. че
това стихване не е едновременно в цялата вселена и че в нейните
различни части се случват различни неща. Но принципът си остава
същият, че всичко което виждаме – цялата природа – се движи в
последователни издигания и спадове. Едната фаза, спадането,
връщането към съвършения баланс, се нарича Пралая, краят на един
цикъл. Обективизирането на вселената и обратният процес, или
навлизането й в Пралая, са сравнени от теистичните писатели на
Индия с издишването и вдишването на Бог; Бог, образно казано,
издишва тази вселена, а после тя отново се връща при Него. Кога
вселената стихва и какво става с нея? Тя продължава да
съществува, само че във фина форма, или в причинно състояние,
както то се нарича във философията на Санкхя; тя не излиза извън
причинността, времето и пространството; те продължават да са
там, а всички неща във вселената достигат до много фини и малки
форми. Ако предположим, че цялата вселена започне да се свива,
докато всеки от нас се превърне в малка молекула, ние не бихме
чувствали никаква промяна, тъй като всичко, съотнесено с нас,
също би се свило. Цялото това нещо бива погълнато и после отново
се проектира навън, като причината поражда следствието и така
продължава винаги.

Това което наричаме материя в настоящето, е наречено от

древните психолози Бхутас, външни елементи. Има един елемент,
който според тях е вечен; всеки друг елемент бива създаден от
него. Той се нарича Акаша. Идеята за него е донякъде сходна с
тази за етера в наши дни, въпреки че не е съвсем същата.
Едновременно с този елемент съществува и вечната енергия, Прана.
Прана и Акаша се комбинират и рекомбинират, като по този начин
образуват всички елементи от себе си. Накрая на всяка Калпа
(цикъл) всичко утихва и се връща към Акаша и Прана. В най-
древното човешко писание, Риг-Веда, има един красив пасаж, който
описва творението по най-поетичния начин: “Когато не е имало
нито нещо, нито нищо, когато тъмнината е заливала тъмнина, какво

17
е съществувало?” И е даден следният отговор: “То е съществувало
- без вибрация.” Тогава е съществувала Прана, но в нея е нямало
движение; Анидаватам означава “съществувам без вибрация.”
Вибрацията е била спряла. После, когато започва Калпа, след
необятен интервал от време, Анидаватам (невибриращият атом4),
започва да вибрира и Акаша получава удар след удар от Прана.
Атомите се кондензират, и чрез това кондензиране се създават
различните елементи (частици). Обикновено откриваме, че тези
неща се превеждат по разни любопитни начини; за да направи своя
превод, никой не чете философите и коментаторите, а повечето
хора нямат необходимия капацитет, за да разберат тези идеи сами.
Един глупав човек прочита три санскритски букви и превежда цяла
книга. Такива хора превеждат елементите (според философията на
Санкхя) като въздух, огън и т.н.; но ако тези хора бяха прочели
коментаторите, биха открили, че те нямат предвид нищо подобно.

Акаша, върху която Прана въздейства чрез повтарящи се удари,

поражда Ваю5 или вибрации. Ваю вибрира, и докато тези вибрации
нарастват и стават все по-интензивни, те предизвикват триене и
пораждат горещината, Теджас. По-нататък (като същевременно този
процес продължава) образуването на горещина завършва с
втечняване, Апах. Накрая течността се втвърдява. Първо имаме
етера и движението, след това се появява горещината, която после
се втечнява, а течността се кондензира в твърда материя; и
всичко това преминава съвсем точно по обратния начин (по време
на инволюцията). Твърдата материя ще бъде втечнена и после
преобразувана в горещина, която бавно ще се превърне в движение
или вибрации; това движение ще спре и тази Калпа или цикъл ще
завърши. После всичко отново ще се върне и в края на следващия
цикъл пак ще се разложи до етер. Прана не може да действа сама
без помощта на Акаша. Всичко което ние познаваме като движение,
вибрация или мисъл, представлява модификация на Прана, а всичко
което познаваме като материя - независимо дали като форма или
съпротивление - е модификация на Акаша. Прана не може да
съществува самостоятелно, нито да действа без посредник; когато
е в своята най-чиста форма, тя съществува в самата Акаша, а
когато се видоизмени в някоя сила на природата, като например
гравитацията или центробежната сила - Прана има нужда от материя
(в която да действа и съществува). Вие никога не сте виждали
материя без сила; това което наричаме сила и материя са в
действителност грубите проявления на онези неща, които, когато
са свръхфини, наричаме Прана и Акаша. На английски език можете

4 Тук Свами Вивекананда използва думата “атом” в смисъл на най-фината

частица, за да обозначи онова, което представлява Акаша.
5 Обикновено Ваю се превежда като един от грубите елементи (въздухът)
според философията на Санкхя. Този превод има Свами Вивекананда в предвид
като неправилен.

18
да наричате Прана жизнена сила, обаче не трябва да я
ограничавате само до живота на човека; но същевременно не трябва
да я идентифицирате и с Духа, или Атман.
Така е винаги. Творението не може да има нито начало, нито
край; то е във вечно движение.
Ще изложим още едно гледище на тези древни психолози, според
което всички груби обекти са резултат от фините. Всичко грубо е
съставено от фини частици, които те наричат Танматари. Усещам
уханието на едно цвете. За да стане това, нещо трябва да влезе в
контакт с носа ми; цветето е там, но аз не го доближавам до себе
си. Това което идва от цветето и влиза в контакт с носа ми, се
нарича Танматара, или фините молекули6 на това цвете. Така е с
горещината, светлината и всичко друго. Тези Танматари от своя
страна могат да бъдат подразделени на атоми (на още по-фини
частици). Различните философи имат най-различни теории, но ние
знаем, че те са в крайна сметка само теории. Достатъчно за
нашата цел е да помним, че всичко грубо е съставено от неща,
които са много, много фини. Ние първо възприемаме грубите
елементи, които чувстваме външно, след което идват фините
елементи, с които нашите носове, очи и уши влизат в контакт;
етерните вълни докосват очите ми; аз не мога да ги видя и все
пак те трябва да са влезли в контакт с очите ми преди аз да мога
да видя светлината.

Очите са тук, но те не виждат. Премахнете мозъчния център;

очите все още ще са там и картината от външния свят ще се
отпечатва върху ретината; въпреки това очите няма да виждат.
Затова те са само второстепенен инструмент, а не орган на
зрението. Органът на зрението е нервният център в мозъка. По
същия начин носът е инструмент, а зад него стои друг орган.
Сетивата са просто външните инструменти. Може да се каже, че
тези различни вътрешни органи или Индриите, както са наричани на
санскрит, са истинските седалища на възприятията.

За да може един орган да възприеме нещо, е необходимо умът да

се свърже с него. Всеизвестен факт е, че ние не чуваме когато
един часовник удря, докато сме погълнати, например, в учение.
Защо? Ушите са били там, а звукът е бил отнесен чрез тях до
мозъка; и все пак ние не сме чули, защото умът не е свързал себе
си с органа на слуха.

За всеки различен инструмент има различен орган. Защото ако

един служеше на всички, ние щяхме да видим, че когато умът се
свърже с него, всички сетива биха били еднакво активни. Но както
видяхме от примера с часовника, това не е така. Ако имаше само

6 В смисъл на фините частици или елементи.

19
един орган за всички сетива, умът би виждал и чувал в едно и
също време, и за него би било невъзможно да не прави всички тези
неща едновременно. Затова е необходимо да има отделен орган за
всяко сетиво. Това е потвърдено и от съвременната психология. За
нас със сигурност е възможно да чуваме и да виждаме в едно и
също време, но това се дължи на частичното свързване на ума с
два различни центъра.

От какво са съставени органите? Виждаме, че инструментите –

очите, носът и ушите – се състоят от груби материали. Органите
също са съставени от материя. Както тялото е формирано от груби
материали и поради това то преобразува Прана в различни груби
сили, по същия начин вътрешните органи (на възприятие) са
съставени от фини елементи като Акаша, Ваю, Теджас и т.н. и
преобразуват Прана във фините сили на възприятието. Вътрешните
органи, функциите на Прана в тях, умът и Буддхи7 заедно
образуват финото тяло на човека – Линга или Сукшма Шарира. Линга
Шарира има реална форма, тъй като всичко материално трябва да
има форма.

Умът се нарича Манас8, Читта Вритти, или вибриращото,

нестабилно състояние. Ако хвърлите камък в едно езеро, първо ще
има вибрация, а после противодействие. За момент водата ще
вибрира, а после ще има ответна реакция върху камъка. По същия
начин, когато до Читта достигне едно впечатление, тя вибрира за
кратко. Тези вибрации се наричат Манас. После тези вибрации, или
впечатлението, се пренасят по-надълбоко и се представят на
вземащата решения функция, Буддхи, която реагира. Зад Буддхи се
намира Ахамкара или егото, чувството за самосъзнание, което
казва “аз съм”. Зад Ахамкара е Махат, или разума - най-висшата

7 Буддхи - интелектът или разграничителната способност, която взема

решения.

8 Манас – Функцията на вътрешния орган, която разглежда предимствата и

недостатъците на попадналия в нейното поле на действие обект.

Читта – Умственото вещество или фината материя, в което според

индуистката психология функционират трите фактора на ума – Манас, Буддхи и
Ахамкара (егото); в което се “отпечатват” възприятията и се превръщат във
впечатления; което приема различни ментални форми и образи в зависимост от
сложните действия и взаимодействия на тези три фактора; вритти - вибрация.

20
форма на съществуване в природата. Всяка една от тези функции е
следствие на предхождащата я9.

В случая с езерото, всяко въздействие което достига до него е

от външния свят, докато в случая с ума, въздействието може да
дойде както от външния, така и от вътрешния свят. Зад разума
(Махат) е Душата на човека, Пуруша, Атман – чистият,
съвършеният, единственият, който действително вижда и заради
когото са всички тези промени.

Истинският човек само наблюдава всички тези промени – той

самият никога не е нечист; но чрез онова, което ведантините
наричат Адхяса или отражение, и поради неговото въвличане (в
природата и нейните обекти) той изглежда нечист. Също както един
кристал, пред когото е поставено червено или синьо цвете: този
цвят се отразява в него, но самият кристал е чист. Ще приемем за
даденост, че съществуват много души и всяка от тях е чиста и
съвършена; върху всяка се наслагват различни видове груба и фина
материя и я правят да изглежда многоцветна. Защо природата прави
това? Природата претърпява всички тези промени заради развитието
на душата; цялото това творение е в полза на душата, за да може
тя да бъде свободна. Тази необятна книга, която ние наричаме
вселена, е разтворена пред човека, за да може той да чете от
нея; и накрая той открива, че е всезнаещо и всемогъщо същество.
Тук трябва да ви кажа, че нашите най-добри психолози не вярват в
Бог в смисъла, в който вие вярвате в Него. Бащата на нашата
психология10, Капила, отрича съществуването на Бог. Неговата идея
е, че Личностният Бог въобще не е необходим; природата сама по
себе си е достатъчна, за да създаде цялото творение. Онова което
е наречено Теория за Разумния замисъл на вселената, той е
направил на пух и прах и е казал, че по-детинска теория от тази
никога не е била създавана. Той допуска един определен вид Бог
като казва, че всички ние се борим да се освободим; и когато
станем свободни можем, образно казано, да се разтворим или слеем
с природата, само за да излезем отново от нея в началото на
следващия цикъл и да бъдем нейни господари. Появяваме се като
всезнаещи и всемогъщи същества. В този смисъл можем да бъдем
наречени Богове; вие и аз, най-скромните същества, бихме могли
да бъдем Богове в други цикли. Той казва, че такъв Бог би бил
временен; но вечен Бог, който е неизменно всемогъщ и господар на

9
В посока от финото към грубото – Ахамкара е следствие на Махат, Буддхи
на Ахамкара, Манас на Буддхи и т.н.
10
Или системата на Санкхя, върху чиято психология почти изцяло се
базира индуистката философия.

21
вселената - не може да съществува. Ако имаше такъв Бог, би
възникнала следната трудност: Той по необходимост щеше да е или
обвързан дух, или свободен. Един Бог който е абсолютно съвършен,
не би сътворявал – не би имало необходимост от това. Ако Той
беше обвързан, също не би сътворявал, защото нямаше да може –
щеше да е безпомощен. Във всеки случай не би могло да има
никакъв всезнаещ и всемогъщ господар. Капила казва, че навсякъде
в нашите писания, където се споменава Бог, се имат в предвид
тези човешки същества, които са станали съвършени.

Капила не вярва в единството на всички души. Неговият анализ,

докъдето достига той, е наистина удивителен. Той е бащата на
индийските мислители; Будизмът и много други системи са резултат
от неговата мисъл.

Според неговата психология, всички души могат да възвърнат

свободата си и своите законни права, които са всемогъщество и
всезнание. Но възниква един въпрос: Как се появява това робство?
Капила казва, че то е без начало. Но ако е без начало, то би
трябвало да бъде също и без край, което означава, че ние никога
няма да бъдем свободни. Той казва че въпреки, че робството е без
начало, то няма такъв постоянен и еднакъв характер, какъвто
притежава душата. С други думи природата (причината за
робството) е без начало и без край, но не по същия начин както
душата, понеже природата не притежава индивидуалност; тя е като
река, която получава ново тяло от вода във всеки момент; общият
сбор от тези тела от вода е реката, но реката не е постоянна
величина. Всичко в природата постоянно се променя, но душата
никога не се променя; и тъй като природата е тази, която винаги
се променя, за душата е възможно да излезе извън това робство.

Цялата вселена е построена според същия план, както и всяка

нейна част. Затова, точно както аз притежавам ум, така
съществува и космически ум. Каквито са нещата в индивидуалното,
такива са и в универсалното. Съществува универсално грубо тяло,
а зад него – универсално фино тяло; след това се намира
универсалният ум; зад него е универсалното его или съзнанието; а
накрая - универсалния разум. И всичко това съществува вътре в
природата и е проявление на природата, а не е извън нея.

Ние носим (комбинацията от) грубите тела на своите родители,

и нашето съзнание. Законът за наследствеността казва, че моето
тяло е част от телата на родителите ми, а материалът за
съзнанието и егото ми е част от този на моите родители. Към
малката част наследена от нашите родители ние можем да добавим
още, като почерпим разум от универсалното съзнание. Съществува
едно безкрайно хранилище от разум, от което ние можем да черпим

22
онова, което ни е необходимо; има един безкраен източник от
умствена сила във вселената, от който черпим вечно; но семето
трябва да дойде от нашите родители. Нашата теория (в индуизма)
се състои от наследствеността, комбинирана с прераждането.
Според тази теория превъплъщаващата се душа получава от своите
родители материала, от който тя създава човека по закона за
наследствеността.

Някои от европейските философи заявяват, че светът

съществува, защото аз съществувам; и ако аз не съществувам,
светът няма да съществува. Понякога тази идея е изразявана по
следния начин: Ако всички хора в света умрат и на света няма
повече човешки същества, нито животни със сили на възприятия и
интелигентност, цялото това проявление ще изчезне. Но тези
европейски философи не познават психологията, която стои в
основата на същото това проявление, въпреки че знаят принципа;
съвременна философия има само бегъл поглед върху нещата. Можем
лесно да се убедим в това, когато погледнем нещата от гледната
точка на Санкхя. Според Санкхя е невъзможно нещо да го има, ако
то не притежава като своя материя някаква част от моя ум. Аз не
знам какво има в тази маса. Впечатление от нея достига до очите
ми, след това до съответната Индрия, и оттам до ума; тогава умът
реагира и тази реакция е онова, което аз наричам маса. Това е
същото като да хвърлиш камък в едно езеро; езерото изпраща вълна
срещу камъка; тази вълна е онова, което ние познаваме. Това
което е отвън, никой не познава; когато се опитам да го позная,
то трябва да се превърне в онова, което аз да запълня със своя
материал. Аз, със своя собствен ум, съм запълнил материала за
своите очи. Има нещо, което е отвън, което е само един повод,
едно внушение, и върху това внушение аз проектирам своя ум; и то
приема формата, която аз виждам. Но как всички виждаме едни и
същи неща? Защото всички ние притежаваме сходни части от
космическия ум. Тези които имат подобни умове, ще виждат подобни
неща, а онези които нямат – няма да виждат сходни едни на други
неща.

Едно изследване върху философията на

Санкхя
5.

23
 Пракрити1 е наричана от философите на Санкхя еднородна и
е определяна като съвършения баланс на елементите, които я

1 Изначалната природа; термин използван в Санкхя философията, който

означава същото като майа. Това е силата на Брахман, използвана от Него за да
създава, съхранява и разрушава. Пракрити е един от двадесетте космически
принципа на Санкхя, останалите от които са:

- Петте елемента – по реда на тяхната еволюция от Брахман – акаша,

пространство или етер; ваю, въздух; агни, огън; ап, вода; притхиви, земя.
Тези фини елементи се комбинират, за да създадат грубите елементи. Петте
груби елемента съставляват цялата физическа вселена. Характеристиката на
всеки от тях е съответно: акаша – звук, ваю – допир, огън – видимост, ап –
вкус, притхиви – аромат. Всеки груб елемент включва своята собствена
характеристика плюс онази на всеки предхождащ го (т.е. ваю, или въздухът
притежава характеристиките на допир и звук; агни - на видимост, допир, звук;
ап - на вкус, видимост, допир и звук; притхиви - на аромат, вкус, видимост,
допир и на звук);

-Петте прани (жизнени енергии) – прана, апана, вяна, удана и самана.

Прана се проявява като движение, гравитация, магнетизъм, жизненият принцип,
който поддържа физическия живот, мислената сила и физическите дейности; Петте
модификации на прана са свързани с телесните функции: прана е жизнената сила,
която се движи нагоре и има за свое седалище върха на носа; апана се движи
надолу под пъпа има за свое седалище отделителните органи; вяна се движи във
всички посоки и прониква цялото тяло; удана помага на финото тяло да напусне
грубото в момента на смъртта и има за свой център гърлото; самана асимилира
храната и питиетата и центърът й е средата на тялото;

-Петте сетивни органа (слух, осезание, зрение, вкус, обоняние);

-Петте органа на действие (ръце, крака, език, отделителни органи и

възпроизводителни органи);

-Умът (манас) – Функцията на вътрешния орган, която разглежда

предимствата и недостатъците на попадналия в нейното поле на действие обект;

-Интелектът (буддхи) – Интелектуалната функция на вътрешния орган,

която взема решения;

-Егото (ахамкара) – Онази част от вътрешния орган, която функционира

като съзнание за аза;

24
съставляват; можем естествено да заключим, че при съвършения
баланс не може да има никакво движение. Затова в първичното
състояние преди всяко проявление - когато не е имало движение, а
само абсолютен покой - тази Пракрити била неразрушима, тъй като
разграждането или смъртта идват от нестабилността и промяната.
Освен това според Санкхя, атомите не са първичното състояние.
Тази вселена не произлиза от атоми: те са едва нейното вторично
или третично състояние. Първичният й материал вероятно се
комбинира в атоми и се превръща в по-груби и по-големи неща; и
докъдето стигат съвременните научни изследвания, те сочат към
почти същото заключение. Например при съвременната теория за
етера - ако заявите, че етерът е съставен от атоми – с това няма
да докажете нищо. За да стане по-ясно, нека си спомним, че
въздухът е съставен от атоми; знаем, че етерът е всепроникващ и
присъства навсякъде и че тези въздушни атоми плуват, така да се
каже, в етер. Ако етерът също се състои от атоми, между всеки
два атома от етер пак ще има пространство. С какво е изпълнено
то? Ако предположите, че съществува друг по-фин етер, който
прави това, между неговите частици също ще има пространства,
които ще трябва да бъдат запълнени, и така ще започнете едно
разграждане до безкрайност или с други думи ще достигнете до
онова, което Санкхя нарича “причината, не водеща до нищо.” Така
че атомната теория не може да бъде окончателната теория2.

Според Санкхя, природата е вездесъща, тя представлява една

присъстваща навсякъде маса от материя, в която се намират
причините на всичко съществуващо. Какво се има в предвид под
причина? Причината е финото състояние на проявеното състояние –
или непроявеното състояние на онова, което става проявено. А
какво означава унищожението? Това е връщането към причинното
състояние. Ако имате един глинен съд и го ударите, той бива
разрушен. Унищожението означава, че следствията се връщат към
тяхната собствена природа, материалите от които е бил направен
глиненият съд се връщат към своето първично състояние. Отвъд
това, всяка идея за унищожение е пълен абсурд. Според

2
По времето когато Свами Вивекананда е изнасял своите лекции, теорията за
атомното устройство на вселената е била една от последните. Днес квантовата
физика е открила десетки и може би стотици на брой по-фини частици от атома,
които даже губят своите характеристики на материя, тъй като е доказано че
някои от тях могат да съществуват без маса и без определено място в
пространството – основните свойства на материята; установено е, че някои от
тях са виртуални, т.е. те нямат реално съществуване в определен момент, а
само определена вероятност да се проявят; доказано е също, че частиците
проявяват съзнателност. Но всички тези открития не отричат, а потвърждават в
още по-голяма степен принципите, които излага Свами Вивекананда.

25
съвременната физика може да бъде демонстрирано същото, което
Капила е заявил много векове назад – че разрушението означава
само връщане към причината. Връщането назад към по-фината форма
е всичко, което се има в предвид под разрушение. Знаете как в
лаборатория може да бъде доказано, че материята е неразрушима.
При съвременното състояние на нашето познание, ако някой се
изправи и каже, че материята или душата могат да бъдат
унищожени, той само ще стане за смях; единствено необразованите
и глупави хора могат да направят такова твърдение; и е много
любопитно, че съвременното познание съвпада с онова, на което са
учили тези древни философи. Така и трябва да бъде - и това е
доказателството за истината. Те са започнали своето изследване,
като са взели за своя основа ума; анализирали са онази част от
вселената, която представлява ума и са достигнали до определени
заключения, до които ние, анализирайки физическата част от
вселената също трябва да достигнем, защото и двете части трябва
да ни доведат до центъра.

Спомнете си, че първото проявление на Пракрити в космоса е

това, което Санкхя нарича “Махат”. Ние можем да го наречем разум
– този велик принцип - в неговото буквално значение. Първата
модификация на Пракрити е в този разум; не бих превел Mахат като
самосъзнание, защото това би било погрешно. Съзнателността е
само част от разумa. Махат е универсален. Той обхваща нивата на
подсъзнанието, съзнанието и свръх-съзнанието; така че ако Махат
се определи като едно от тези нива на съзнание, това определение
ще бъде непълно. Например, в природата вие можете да видите и
разберете определени изменения, които протичат пред очите ви; но
има други промени, много по-фини, които не могат да бъдат
уловени от никое човешко възприятие. Те произлизат от същата
причина - същият Махат създава и тези промени. От Махат
произлиза универсалното его. Всички елементи (психични и
физични) са съставени от една и съща субстанция. Няма никаква
разлика между ума и материята, освен в степента. Субстанцията
във фината и в грубата форма е една и съща; първата се изменя
във втората и това съвпада съвсем пълно със заключенията на
съвременните психологически търсения. Ако вярвате в идеята, че
умът не е отделен от мозъка, ще бъдете спасени от много борби и
противоречия. Егото от своя страна (което произлиза от Махат),
се видоизменя в две разновидности. В едната от тях то се
трансформира в органите. Органите се делят на два вида – органи
на възприятията и органи на ответната реакция. Органите на
възприятията не са очите или ушите, а онова което стои зад тях,
т.е. нервните и мозъчните центрове, и т.н. Егото - тази материя
или субстанция - се видоизменя и от нея биват създадени
центровете. От същата субстанция на егото бива създадена и
втората разновидност, или Танматарите, фините частици от

26
материя, които обстрелват нашите сетива и предизвикват
усещанията. Вие не можете да ги възприемете, а можете само да
знаете, че са там. От тези Танматари бива създадена грубата
материя – земята, водата и всички други неща, които можем да
видим и почувстваме. Бих искал това да се запечата в умовете ви.
Но е много, много трудно да го разберете, защото в западните
страни идеите за ума и материята са толкова странни. Много е
трудно да освободим умовете от си тези идеи. Аз самият изпитах
голяма трудност в това отношение, тъй като в младежките си
години бях образован според идеите на Западната философия. Това
са космически принципи. Представете си този универсален океан от
материя – непрекъснат, съставен от една субстанция,
недиференциран, който е първичното състояние на всичко и който
започва да се променя по начина, по който млякото се пресича и
се превръща в извара. Това първоначално изменение се нарича
Махат. Субстанцията Махат се трансформира в по-груба материя,
наречена его. Третата промяна се проявява като универсални
органи на възприятие и универсални фини частици; последните се
комбинират и създават материалната вселена, която ние виждаме,
чуваме и чиито миризми усещаме със своите носове, очи и уши.
Такъв е планът на космическото устройство според Санкхя, а от
друга страна това което съществува в космоса, трябва да го има и
в микрокосмоса. Да вземем за пример един човек. В себе си той
има първо недиференцираната природа; тази материална природа у
него се трансформира в Махат – в една малка частица от
универсалния разум, която после се видоизменя в егото (или
индивидуалното самосъзнание), а след това в сетивните органи и
във фините частици материя, които се комбинират, за да създадат
грубото тяло. Искам това да стане ясно, защото то е крайпътният
камък на Санкхя и за вас е абсолютно необходимо да го разберете,
защото то е основата на философията по целия свят. Няма
философия в света, която да не е задължена на Капила.
Питагорейците са дошли в Индия и са изучили тази философия,
което поставило началото на философията на гърците. По-късно тя
сформирала Александрийската школа, а още по-късно –
Гностическата. Тя се разделила на две: едната част отишла в
Европа и Александрия, а другата останала в Индия. И от нея била
развита системата на Вяса. Санкхя-философията на Капила била
първата и най-рационалната система, която светът някога е
виждал. Всеки един метафизик трябва да й отдаде дължимото. Бих
искал да запечатам в съзнанието ви идеята, че ние сме длъжни да
слушаме него като големия баща на философията. Този чуден човек,
най-древния от философите, се споменава дори в Шрути
(писанията): “О Господи, Ти, който създаде мъдреца Капила в
Началото.” Колко удивителни са били неговите възприятия! Ако е
необходимо някакво доказателство за изключителната сила на
възприятието на йогините - хора като него са такова

27
доказателство. Те са нямали микроскопи и телескопи. И все пак
колко фино е било тяхното възприятие, колко съвършени и
възхитителни са били анализите им!

Тук ще изтъкна разликата между Шопенхауер и индийската

философия. Шопенхауер казва, че желанието, или волята, е причина
за всичко. Волята да съществуваме е това, което ни прави
проявени; ние отричаме това. Волята е идентична с двигателните
нерви. Волята не се проявява, само когато видя един обект; но
когато възприятията за него биват отведени до мозъка, се появява
реакцията, която казва: “Направи това” или “Не го прави”, и това
състояние на субстанцията на егото е онова, което се нарича
воля. Не може да съществува и най-малкото проявление на воля,
което да не е реакция. Но толкова много неща предшестват волята.
Тя е само нещо, което е създадено от егото, а егото е резултат
от нещо още по-висше – разума – а той от своя страна, е
модификация на необособената природа. Това е будистката идея –
че всичко което виждаме, е проявление на волята. Психологически
тя е напълно погрешна, защото волята може да бъде идентифицирана
единствено с двигателните нерви. Ако премахнете двигателните
нерви, човек няма да има никаква воля. Този факт, както може би
ви е добре известно, е доказан след поредици от многобройни
експерименти направени с по-низши животни.

Сега ще разгледаме следния въпрос. Много е важно да разберем

идеята, великия принцип за Махат - разума в човека. Самият този
разум се модифицира в онова, което наричаме его и той е
причината за всички сили в тялото. Той покрива всички нива –
подсъзнателното, съзнателното и свръх-съзнателното. А какви са
тези три нива? Подсъзнателното състояние откриваме и в животните
и го наричаме инстинкт. Той е почти непогрешим, но е много
ограничен. Инстинктът рядко греши. Едно животно почти
инстинктивно различава отровното растение от онова, което му
служи за храна; от друга страна инстинктът действа в много
ограничени предели; остава сляп за всичко ново, което се появи.
Той работи като машина. След това идва по-висшето състояние на
познание, което е погрешимо и често може да сбърка, но има по-
широк обхват на действие, въпреки че е по-бавно – това което
наричаме разум. Той е много по-голям от инстинкта, но инстинктът
е по-сигурен от него. В разума има много повече случаи на
грешки, отколкото в инстинкта. Има и още по-висше състояние на
ума, свръх-съзнателното, което принадлежи само на йогините и на
хората които са го култивирали. То е непогрешимо и много по-
неограничено в своя обсег на действие, отколкото разума. Това е
най-висшето състояние. И така, трябва да помним, че Махат е
действителната причина за всичко което съществува, че той се
проявява по разнообразни начини и обхваща изцяло

28
подсъзнателното, съзнателното и свръх-съзнателното – или трите
състояния, в които съществува познанието.

Сега идва един деликатен въпрос, който е бил задаван винаги.

Ако един съвършен Бог е създал тази вселена, защо има толкова
много несъвършенство в нея? Но това което наричаме “вселена”, е
онова което виждаме - а то е само нашето малко ниво на съзнание
и разум; отвъд него ние изобщо не виждаме. Затова самият въпрос
е невъзможен. Ако взема само една малка част от дадено нещо и го
погледна, то изглежда нехармонично. Това е естествено. Вселената
е нехармонична, защото ние я правим такава. Как? Какво е
разумът? Какво е познанието? Познанието представлява намирането
на асоциации между нещата. Излизате на улицата, виждате един
човек и казвате: “Познавам го”; това е така, защото си спомняте
впечатленията си или следите от този човек, оставени върху
Читта. Виждали сте много хора, и всеки един от тях е оставил
някакъв отпечатък в ума ви; когато видите нов човек, вие го
отнасяте към своя склад от впечатления, като същевременно
виждате много подобни картини там; докато ги гледате, се
чувствате удовлетворени и слагате новия човек на това място
заедно с другите. Когато дойде ново впечатление и намерите
връзка между него и останалите - сте доволни; и това състояние
на асоцииране или свързване на впечатленията се нарича познание.
Следователно познанието представлява класифициране на определено
преживяване във вече съществуващите запаси от преживявания и
това е едно от големите доказателства на факта, че вие не можете
да получите каквото и да било познание, ако вече нямате наличен
запас от такова. Ако бяхте без никакъв опит, както мислят някои
европейски философи, и ако вашият ум започваше с табула раса3,
вие не бихте могли да получите никакво познание, защото
основният принцип на това познание е неговото придобиване да
става по силата на вече съществуващите асоциации в ума.
Представете си, че в този свят се роди дете без такъв умствен
запас: за него би било невъзможно да достигне каквото и да било
познание. Следователно детето предварително трябва да е било в
състояние, в което е притежавало такъв запас, от което следва,
че познанието вечно нараства. Покажете ми как този аргумент може
да бъде оборен. Това е математически факт. Някои западни
философски школи също поддържат тезата, че не може да съществува
познание без запас от минало познание. Те сами са изфабрикували

3
Букв. празна дъска; според тази психологическа теория всяко дете се
ражда с чист ум, т.е. без нито едно впечатление и върху тази “дъска” започва
да се записва неговия житейски опит.

29
своя идея, според която всяко дете се ражда с познание. Тези
западни философи казват, че впечатленията с които детето идва в
света, не се дължат на неговото минало, а на опита на неговите
предци - всичко е само предаване по наследство. Но скоро те ще
открият, че тази идея е изцяло погрешна; някои германски
философи днес нанасят тежки удари върху идеите за
наследствеността. Теорията за наследствеността е много добра, но
е непълна – тя обяснява само физическата страна. (Ако това е
най-вярната теория) как бихте обяснили влиянието на околната
среда? В действителност много причини създават едно следствие.
Околната среда е една от определящите причини: каквото е било
нашето минало, това намираме и в настоящото си обкръжение. Един
пияница е естествено привлечен към кръчмите на града.

Разбирате какво означава познание. Познание е да

класифицираш едно ново впечатление сред старите, да придобиеш
едно ново впечатление. Какво представлява това придобиване?
Намирането на връзка с подобни впечатления, които човек вече
притежава. Под познание се няма в предвид нищо по-различно от
това. Ако това е така - ако познанието означава намирането на
връзка - тогава за да познаем нещо, ние би трябвало да
установяваме цели поредици от такива подобия. Не е ли така?
Представете си, че вземате в ръка едно морско камъче; за да
намерите връзката за него в ума си, вие трябва да извадите
цялата група от сравнения с камъчета. Но от друга страна, ние не
можем да направим това по отношение на нашето възприятие за
вселената като цялост, защото в онова отделение на ума ни, в
което би трябвало да се намира поредицата от възприятия за
вселената, има само един-единствен запис – ние нямаме друго
впечатление от същото естество или вид и затова не можем да
сравним онова, което имаме с нищо друго. Не можем да го отнесем
към нищо, което е свързано с него. Това парченце от вселената,
отрязано и ограничено от нашето индивидуално съзнание, е едно
потресаващо ново за нас нещо, защото не сме успели да намерим
никакви негови асоциации. Затова се борим с него, намираме го за
ужасно, зло и лошо; може и понякога да мислим, че е добро, но
винаги смятаме, че е несъвършено. Единствено когато намерим
асоциации за вселената в ума си, можем да получим познание за
нея. Ще я приемем, когато излезем отвъд нея и отвъд нивото на
индивидуалното съзнание и единствено тогава тя ще може да бъде
обяснена. Докато не направим това, колкото и да си блъскаме
главите в стената, не бихме могли да проумеем вселената, защото
познанието представлява намирането на подобия, а това съзнателно
ниво ни дава само едно-единствено възприятие за вселената. По
същия начин седят нещата и с нашата идея за Бог. Всичко което
узнаваме за Бог е частично, тъй като виждаме само част от
вселената, а всичко останало е отвъд човешката мисъл. “Аз,

30
универсалният; Аз съм толкова велик, че дори тази вселена е само
част от Мен.” Затова виждаме Бог като несъвършен и не Го
разбираме. Единственият начин да разберем Него и вселената е да
излезем отвъд разума, отвъд съзнателното ниво. “Когато излезеш
отвъд чутото и чуването, отвъд мисълта и мисленето – само тогава
ще достигнеш до Истината.” “Излез отвъд писанията, защото те
учат само до там, докъдето стига природата, докъдето стигат
трите качества.” Ще открием хармонията само когато излезем отвъд
тях, но не и преди това.

Микрокосмосът и макрокосмосът имат съвсем еднакъв план на

устройство, а в микрокосмоса ние познаваме само една част –
средната. Не познаваме нито подсъзнателното, нито свръх-
съзнателното. Познаваме само съзнателното. Ако дойде един човек
и каже: “Аз съм грешник”, той прави невярно твърдение, защото не
познава себе си. Той е най-невежият човек, който познава само
една част от себе си, защото неговото познание покрива
единствено нивото, на което се намира той. Така е и с вселената
- чрез разума е възможно да бъде позната само част от нея, но не
и цялата; защото в нея влизат подсъзнателното, съзнателното и
свръх-съзнателното, индивидуалният Махат и космическият Махат,
както и всички последващи ги модификации.

Кое кара природата (Пракрити) да се изменя? Дотук виждаме че

всичко, цялата Пракрити, е Джада, или неодушевена. Цялата тя е
комбинация и е нежива. Навсякъде където съществува някакъв
закон, самият той е доказателството, че сферата на неговото
действие и игра е нечувствителна. Умът, разумът, волята и всичко
останало са неживи. Но всички те отразяват чувстващото, “Чит” -
онова същество което е отвъд всичко това и което философите на
Санкхя наричат “Пуруша”. Пуруша е неволната причина за всички
изменения във вселената. С други думи, и ако приемем Пуруша в
универсален смисъл - той е Бог в тази вселена. Казано е че
волята на Бог е създала вселената. Като израз това е много добро
твърдение, но ние виждаме че то не е вярно. И как би могло да
бъде? Волята е третото или четвъртото проявление в природата.
Много неща са съществували преди нея, а какво е създало тях?
Волята е нещо сложно, една комбинация, а всяка комбинация е
продукт на природата. Затова, да се каже че волята на Бог е
създала вселената, е безсмислено. Нашата воля обхваща само малка
част от самосъзнанието ни и движи мозъка ни. Не волята е онова,
което е изработило вашето тяло или вселената. Това тяло е
движено от сила, на която волята е само частично проявление. По
същия начин във вселената има воля, но тя е само част от нея.
Цялата вселена не е управлявана от волята; затова и не можем да
я обясним чрез тази теория. Предположете как аз приемам, че
волята е тази, която движи тялото; а после откривам, че не мога

31
да работя по своя воля и започвам да се ядосвам и гневя. Но
вината си е в мен, защото не е било правилно да приемам теорията
за волята. По същия начин ако взема вселената и започна да
мисля, че тя е движена от волята, а после открия неща, които не
отговарят на това - вината си е моя. Така че Пуруша не е волята;
нито може да бъде разума, тъй като той е комбинация. Не може да
съществува разум без някакъв вид (фина) материя, която да е
свързана и да съответства на мозъка. Навсякъде където има
интелигентност или някакъв разум, трябва да съществува материя в
една или друга форма. Самият разум също е комбинация. А какво
тогава е Пуруша? Той не е нито разума, нито волята, а е
причината за всички тях. Неговото присъствие е онова, което ги
кара да се движат и да се комбинират. Той не се смесва с
природата; Той не е разума, нито Махат – Той е Азът, чистият.
“Аз съм свидетелят, и чрез моето свидетелство природата създава
всичко живо и неживо.”

От къде идва това свойство на природата да чувства?

Откриваме, че разумът е онази способност за чувстване, която се
нарича Чит. Но основата на тази способност лежи в Пуруша - тя е
същността на Пуруша. Това качество не може да бъде обяснено, но
лежи в основата на всичко, което наричаме познание. Пуруша не е
съзнанието, защото съзнанието е комбинация; но всичко онова,
което е светлина и е добро в съзнанието, принадлежи на Пуруша.
Способността за чувстване или Чит е в Пуруша, но Пуруша не е
интелигентен, не е познаващ4. Този Чит на Пуруша плюс Пракрити е
онова, което ние виждаме около нас. Всичко което е удоволствие и
щастие и светлина във вселената, принадлежи на Пуруша; но то е
нещо сложно и получено чрез комбинация, понеже представлява
Пуруша плюс Пракрити. “Където има някакво щастие, където
съществува някакво блаженство, там има искра от онова
безсмъртие, което е Бог.” “Пуруша е великият притегателен център
на вселената; въпреки че е недокоснат от природата и не е
свързан с нея, той привлича цялата вселена.” Виждате как един
човек тича след златото, защото зад това злато се крие искра от
Пуруша, въпреки че тя е примесена с много кал. Когато един баща
обича децата си или една жена обича съпруга си - какво в
действителност представлява притегателната сила зад тази любов?
Искра от Пуруша. Тя е там, само че примесена с “кал”. Нищо друго
няма силата да привлича. “В този свят от нечувствителна материя
единствено Пуруша е чувстващ.” Това е Пуруша на Санкхя. И от
това естествено следва, че Пуруша е вездесъщ. Онова което не е
вездесъщо, трябва да е ограничено. Всички ограничения са
причинени; това което е причинено трябва да има начало и край.
Ако Пуруша е ограничен, той ще умре, няма да е свободен, няма да

4 Т.е. Той е отвъд и над разума и познанието.

32
бъде окончателен, а ще трябва да има някаква причина.
Следователно той е вездесъщ. Според Капила има много Пуруши; не
една, а безчетен брой от тях. Вие и аз, всеки от нас има по
една, а също и всички останали същества. Безчислен брой кръгове,
всеки от които безкраен, преминава през тази вселена. Пуруша не
е нито умът, нито материята, но Неговото отражение е всичко,
което познаваме. Тъй като той е вездесъщ, той няма нито смърт,
нито рождение. Природата хвърля своята сянка върху него -
сянката на смъртта и раждането - но той си остава вечно чист.

Дотук разгледахме удивителната философия на Санкхя.

Сега ще видим аргументите против нея. Досега анализът е

съвършен и психологията е необорима. Поради разделението на
всяко сетиво на орган и инструмент, ние виждаме, че сетивата не
са прости, а са съставни; поради разделението на егото на
сетивни органи и материя, откриваме, че то също е материално,
както и че Махат е отново състояние на материята - и накрая
достигаме до Пуруша. Дотук няма възражения за това. Но ако
запитаме Санкхя, “Кой е създал природата?” – тя отговаря, че
Пуруша и Пракрити са несътворени и вездесъщи, и че има безчетен
брой такива Пуруши. Обаче ние ще трябва да оборим тези теории и
да намерим по-добро обяснение; и когато направим това, ще
достигнем до Адвайтизма. Първото ни възражение е: как могат да
съществуват две безкрайности? След това изводът ни ще бъде, че
Санкхя не е съвършеното обобщение и че ние не сме достигнали до
крайното решение. А после ще видим как ведантините се справят с
всички тези трудности и правят окончателното заключение, и как
въпреки това цялата заслуга в действителност принадлежи на
Санкхя: много е лесно да направиш довършителната работа по една
сграда, когато тя е вече построена.

Философията на Веданта
6.

(Речта е произнесена пред Висшето Философско Общество на

Харвард на 25 март, 1896г.)

33
 Философията на Веданта, както обикновено е наричана в
настоящето, в действителност обхваща всички отделни вярвания и
секти, които съществуват днес в Индия. Има много нейни
интерпретации, но според мен те се движат неизменно в
прогресивен ред, като се започне от дуалистичната Двайта и се
стигне до недуалистичната Адвайта. Думата Веданта буквално
означава края на Ведите – свещените писания на индусите1.
Понякога на Запад под “Веди” се разбират единствено химните и
ритуалите, които се съдържат в тях. Но в настоящето тези раздели
са почти излезли от употреба, и обикновено под думата “Веди” в
Индия се има в предвид Веданта. Всеки един от нашите
тълкуватели, когато иска да цитира пасаж от свещените книги,
като правило цитира от Веданта, която има и друго техническо
название сред учените в тази сфера – Шрути2. Не всички книги
известни под името Веданта, са били написани изцяло след
ритуалистическите раздели на Ведите. Една от тях например – Иша
Упанишад – образува четиридесетата глава от Яджур Веда и е една
от най-старите части от Ведите. Има и други Упанишади3, които
формират раздели от Брахманите, или ритуалистическите писания;
останалите Упанишади са отделни, не се съдържат в никоя от
Брахманите или друга част от Ведите; но няма причина да
предполагаме, че те са били напълно независими от другите им
части, защото както добре знаем, много от тези части са били
изцяло изгубени, а много от Брахманите са изчезнали. Затова е
твърде възможно тези независими Упанишади да са принадлежали на

1
Ведите са разделени основно на две части – Карма-канда и Джнана-канда
– раздела на работата и раздела на познанието. На Карма-канда принадлежат
химните и ритуалите от Брахманите. Онези книги, които разглеждат духовните
проблеми независимо от ритуалите, се наричат Упанишади. Упанишадите
принадлежат на Джнана-канда, или раздела на познанието. Не би могло да се
каже, че Упанишадите са създадени като отделен от Ведите раздел. Някои от тях
са разпръснати сред ритуалите, и има най-малко една от тях в Самхита -
раздела с химните. Понякога терминът “Упанишади” се използва за книги, които
не са включени във Ведите – например Бхагавад Гита, но като правило е
употребяван за философските трактати, разпръснати из Ведите. Тези трактати са
били събрани, и са наречени Веданта. (бел.авт.)

2
Шрути – терминът означава “това, което е чуто” и заедно с цялата
ведическа литература, е прилаган спрямо Упанишадите. (б.а.)

3
Казва се, че Упанишадите са сто и осем на брой. Годините на тяхното
създаване не могат да бъдат установени със сигурност. Сигурно е само едно –
че те са по-стари от будисткото движение. Въпреки че някои от второстепенните
Упанишади съдържат загатвания, свидетелстващи за по-късна епоха, това все още
не доказва по-късното създаване на определен трактат, тъй като със
санскритската литература често се случва същността на една книга с много
древна дата да получи образно казано, едно облекло от по-късни елементи в
ръцете на вярващи, желаещи да възвеличат своите вярвания. (бел.авт.)

34
Брахманите, които с течение на времето са изпаднали от употреба,
докато Упанишадите са останали. Упанишадите са известни още като
Горските книги, или Араняките.

И така, Веданта практически формира свещените книги на

индусите, и всички системи от философията, които са
ортодоксални, трябва да я приемат за своя основа. Дори будистите
и джайнистите, когато е удобно за целта им, цитират пасажи от
Веданта като авторитет. Всички философски школи в Индия, въпреки
че претендират да са базирани на Ведите, избират различни имена
за своите системи. Последната – системата на Вяса – възприела
позиция основаваща се върху доктрините на Ведите в по-голяма
степен, отколкото са го правили предшестващите я системи и
направила опит да хармонизира предходните философии, такива като
Санкхя4 и Няя, с доктрините на Веданта. Затова тя специално е
наречена Веданта философия; а сутрите5 и афоризмите на Вяса са
базата на философията на Веданта в съвременна Индия. От друга
страна, тези сутри на Вяса са били тълкувани по различен начин
от различните коментатори. Общо взето, има три вида коментатори
в Индия днес6. От техните тълкувания са възникнали три системи на

4
Санкхя на Капила, Йога на Патанджали, Вайшешика на Канада, Няя на
Гаутама, Пурва Мимамса на Джаймини и Веданта или Уттара Мимамса на Вяса са
шестте системи на ортодоксалната индуистка философия.

5
Сутра - букв. “въже”; означава книга с правила на дадена религиозна
общност.

6
Коментарите са от различен тип, като например Бхашя, Тика, Типпани,
Чурни и т.н.; всички освен Бхашя са обяснения на текста или на трудните думи
в текста. Бхашя не е точно коментар, а осветляването на една философска
система чрез текстове, чийто предмет е не обяснението думите, а изразяването
на тази философия.

Имало е различни коментари върху Веданта. Нейните доктрини са намерили

своя краен израз във философските афоризми на Вяса. Този трактат, наречен
Уттара Мимамса е общоприетият авторитет на ведантизма – нещо повече, той е
най-авторитетното изложение на индуистките писания. Дори най-антагонистичните
секти са били принудени да заемат текстовете на Вяса и да ги хармонизират със
собствената си философия. Още в най-древни времена коментаторите на
философията на Веданта се обособили в трите широко известни направления на
дуалистите, квалифицираните недуалисти и недуалистите. Техните древни
тълкувания са може би изгубени; но те са били възкресени в ново време от
пост-будистките коментатори – Шанкара, Рамануджа и Мадхва. Шанкара възродил
недуалистичната философия, Рамануджа – философията на недуализма с качества
на древния тълкувател Бодхагая, а Мадхва – дуалистичната. В Индия сектите се
различават главно по това на кое от тези три направления принадлежат;
различието в ритуалите е незначително, тъй като базата на тяхната религия и
философия е една и съща. (бел. авт.)

35
философия и секти. Едната е дуалистичната, или Двайта; втората е
недуализма (монизма) с качества, Вишищадвайта, и третата е
недуализма (монизма) - Адвайта. От тях дуализмът и недуализмът с
качества обхващат по-голямата част от индийския народ.
Недуалистите са относително малко на брой. Сега ще се опитам да
ви изложа идеите, които се поддържат от тези три философски
направления. Но преди да продължа, ще направя следната забележка
– тези различни системи на Веданта притежават една обща
психология и това е психологията на системата Санкхя.
Психологията на Санкхя е много сходна с психологиите на
системите Няя и Вайшешика, различавайки се само по някои
незначителни подробности.

Всички ведантини са съгласни по три въпроса. Те вярват в

Бог, във Ведите като получени откровения, и в циклите на
творението. Вече разгледахме Ведите. Вярването в циклите се
състои в следното: всяка материя съществуваща във вселената е
резултат от една първична материя, наречена Акаша; и всяка сила
- без значение дали гравитацията, привличането, отблъскването
или самият живот - е резултат от една първична енергия или сила,
наречена Прана. Когато Прана действа върху Акаша, тя твори или
обективира7 вселената. В началото на всеки цикъл Акаша е
неподвижна и непроявена. Тогава Прана започва да действа, все
по-интензивно и по-интензивно, като по този начин създава все
по-груби и по-груби форми от Акаша8 – растения, животни, хора,
звезди и т.н. След един неизчислим период от време, тази
еволюция спира и започва инволюция, като всичко бива разградено
обратно, през все по-фини и по-фини форми, на първичните Прана и
Акаша; тогава следва нов цикъл. Но има нещо извън Акаша и Прана.
Двете могат да бъдат разложени на трето, наречено Махат –
Космическият Ум. Космическият Ум не създава Прана и Акаша, а се
видоизменя в тях.

7
За същото понятие, за което в английския език се използва думата
“сътворение”, в санскритския се употребява дума, която означава буквално
“обективизирам”, тъй като няма нито една секта в Индия, която да вярва в
сътворението така, както то е разглеждано на Запад – т.е. като нещо, идващо
от нищо. Това което ние имаме в предвид под сътворение, е обективизирането
или проявяването на онова, което вече съществува. (бел. авт.)

8
За същото понятие, за което в английския език се използва думата
“сътворение”, в санскритския се употребява дума, която означава буквално
“обективизирам”, тъй като няма нито една секта в Индия, която да вярва в
сътворението така, както то е разглеждано на Запад – т.е. като нещо, идващо
от нищо. Това което ние имаме в предвид под сътворение, е обективизирането
или проявяването на онова, което вече съществува. (бел. авт.)

36
 Сега ще разгледаме вярванията за ума, душата и Бог. Според
универсално приетата Санкхя-психология във възприятието, в
случая със зрението например, стоят първо инструментите на
зрението, т.е. очите. Зад инструментите, е органът на зрението,
наречен Индрия – това е оптическият нерв заедно с неговите
центрове, който не е външен инструмент, но без когото очите не
биха могли да виждат. Но за възприятието е необходимо още нещо.
Умът, или Манас трябва да достигне до този орган и да се свърже
с него. След това, усещането трябва да бъде отнесено до
интелекта – Буддхи, който представлява определящото, реактивно
състояние на ума. Следва реакция от Буддхи, едновременно с която
в съзнанието моментално проблясват външният свят и егоизмът (или
чувството за индивидуалния аз). Така идва и волята; но не всичко
е завършено. Също както една картина, композирана от
последователни импулси от светлина, трябва да бъде обединена от
нещо статично, което да формира цялото, така и всички идеи в ума
трябва да бъдат събрани и проектирани върху нещо, което е
статично по отношение на тялото и ума – и то е онова, което се
нарича Душа, Пуруша, или Атман.

Според философията на Санкхя, реактивното състояние на ума

Буддхи е резултат, промяна, или определен вид проявление на
Махат, Космическия Ум9. Махат се видоизменя във вибрираща мисъл;
тя се видоизменя от една страна в органи, а от друга – във фини
частици материя. От комбинацията на тези две се състои цялата
вселена. Философията Санкхя приема, че дори отвъд Махат
съществува нещо и то е определено състояние, наречено Авякта или
непроявеното, където не присъства даже проявлението на ума, а
съществуват единствено причините. То се нарича също Пракрити
(изначалната природа). Отвъд това състояние на Пракрити и вечно
отделена от него е Пуруша – душата според Санкхя, която е без
атрибути и е вездесъща. Пуруша не е извършителят, а свидетелят.
За да бъде обяснена Пуруша, се използва илюстрацията с кристала.
За душата се казва, че е като кристал без никакъв цвят, пред
когото са поставяни различни цветове; тогава той изглежда
обагрен от тях, докато в действителност не е.

9
Индивидуалният ум Манас е проявление на Космическия Ум Махат. В
началото на един цикъл всички индивидуални умове, които дотогава са
съществували като причини в непроявено състояние, еволюират от Махат, който
също първоначално е еволюирал от непроявеното състояние Авякта. В края на
всеки цикъл индивидуалните умове се разтварят или инволюират обратно в Махат,
където се запазват под формата на причини до началото на следващия цикъл на
творението. Буддхи е реактивното състояние на ума или неговата
разграничителна способност.

37
 Но Ведантините отхвърлят идеите на Санкхя за душата и
природата. Те твърдят, че между тях има огромна бездна, над
която трябва да бъде прекаран мост. От една страна системата
Санкхя стига до природата, а след това изведнъж трябва да
прескочи от другата страна и да достигне до душата, която е
напълно отделена от природата. Как биха могли тези цветове,
както ги нарича Санкхя, да въздействат на душата, която по
своята природа е безцветна (и ако по същността си тя е напълно
отделена от природата)? Затова ведантините от самото начало
заявяват, че душата и природата са едно10. Дори дуалистите
допускат, че Атман или Бог е не само действената причина на
вселената, а също и нейната материална причина. Но те говорят
така само на думи. Нямат в предвид това в действителност, защото
се опитват да избягат от собствените си заключения по следния
начин: казват, че във вселената има три битиета – Бог, душата и
природата. Душата и природата са образно казано тялото на Бог и
в този смисъл би могло да се каже, че Бог и цялата вселена са
едно. Но така природата и всички безчетни души остават отделени
едни от други във вечността. В началото на един цикъл те биват
проявени; а когато цикълът свърши, навлизат във фино състояние и
остават в него. Адвайта-ведантините, или недуалистите, отхвърлят
теорията за душата, и имайки почти пълния набор от Упанишадите в
своя подкрепа, изграждат своята философия изцяло върху тях.
Всички книги, включени в Упанишадите имат един предмет, една
задача пред себе си – да отговорят на следния въпрос: “Ако както
с познаването на една буца глина, получаваме познание за
всичката глина във вселената, то кое е онова, познавайки което,
ще познаем всичко във вселената?” Идеята на адвайтините е да
обобщят вселената до едно – онова, което наистина е цялата
вселена. И те твърдят, че тази вселена е едно, че тя е едно
Същество, проявяващо Себе си във всички многообразни форми.
Допускат, че това което Санкхя нарича природа съществува, но
казват, че природата е Бог. Това Същество, или Сат, се е
превърнало във всичко – вселената, човека, душата и всичко което
съществува. Умът и Махат са само проявления на този единствен
Сат.

Но възниква следната трудност: ако това е вярно, то би било

пантеизъм. Как този Сат, за който се допуска че е неизменен,

10
Веданта и Санкхя се противопоставят една на друга в много малка
степен. Абсолютът на Веданта се е развил от Пуруша на Санкхя

38
(защото това, което е абсолютно е неизменно), се е превърнал в
онова, което е променливо и тленно? Адвайтините имат теория за
това, която наричат Виварта вада или привидното проявление.
Според дуалистите и Санкхите цялата вселена представлява
еволюиралата изначална природа. Според някои от адвайтините и
някои от дуалистите, цялата вселена е еволюирала от Бог. А
според същинските адвайтини - последователите на Шанкарачаря -
цялата вселена е привидната еволюция на Бог. Бог е материалната
причина на вселената, но не в действителност, а само привидно.
Широко известният пример, който се използва за да илюстрира тази
идея, е този за въжето и змията, в който въжето изглежда като
змия, но в действителност не е така. Въжето не се е изменило в
змия наистина. Така и цялата вселена е всъщност това Същество.
То е неизменно и всички промени, които виждаме в него са само
привидни. Тези промени се осъществяват от Деша, Кала и Нимитта
(пространството, времето и причинността), или според по-висшето
психологическо обобщение - от Нама и Рупа (името и формата).
Едно нещо бива разграничавано от друго чрез името и формата.
Само името и формата са причина за различието. Но в
действителност дори тези две са едно и също нещо. Освен това не
е вярно, казват ведантините, че съществуват феномен и ноумен.
Въжето се е превърнало в змия само привидно; и когато заблудата
се прекъсне, змията изчезва. Когато човек е в невежество, той
вижда феномена и не вижда Бог. Когато види Бог, вселената
изчезва напълно за него. Невежеството или Майа, както то е
наричано, е причина за всички феномени – но всъщност това е
Абсолютът, Неизменният, който е вземан за проявената вселена. За
Майа не може да се каже, че тя е абсолютното нищо, или
небитието. По дефиниция тя е нито небитие, нито битие. Тя не е
битие, защото това може да бъде казано само за Абсолюта,
Неизменния; в този смисъл, Майа е небитие. Но от друга страна не
може да се каже, че е небитие, защото ако беше, тя никога не би
могла да създаде феномени. Така че Майа е нещо, което не е нито
едното, нито другото и във философията Веданта тя е наричана
Анирвачаня, или неизразимото. Следователно Майа е действителната
причина за вселената. Майа дава име и форма на това, за което
Брахман или Бог дава материал; Той изглежда сякаш е бил
трансформиран във всичко съществуващо. По този начин адвайтините
не оставят място за индивидуалната душа. Те казват, че
индивидуалните души са създадени от Майа. В реалността те не
могат да съществуват. Ако съществува едно-единствено битие, как
би могло да бъде вярно, че аз съм едно, вие сте едно и така
нататък? Ние всички сме едно и причината за злото е
възприемането на двойствеността. Веднага, щом започна да
чувствам, че съм отделен от вселената, първо идва страхът, а
след това и нещастието. “Когато някой чува друг, вижда друг -
това е малко. Когато някой не чува друг, не вижда друг - това е

39
най-великото, това е Бог. Това най-велико е съвършеното щастие.
В малкото няма щастие.”

Според философията на Адвайта следователно,

разграничението на материята и всички тези феномени скрива за
известно време истинската природа на човека; но тя в
действителност не е била променена ни най-малко. В най-низшия
червей, също както в най-висшето човешко същество, присъства
същата божествена природа. Формата на червея е по-низша, в нея
божествеността е била засенчена по-плътно от Майа; човекът е
най-висшата форма, в която тази природа е била засенчена в най-
малка степен. Във всичко съществува същата божествена природа и
от това произтичат основополагащите принципи на целия морал. Не
наранявай другия. Обичай всеки както своя собствен аз, защото
цялата вселена е едно. Когато наранявам другия - аз наранявам
себе си; когато обичам другия - аз обичам семе си. Оттук
произлиза следващия принцип в морала на Адвайта, който е бил
изразен чрез една дума – себеотрицание. Адвайтинът казва, този
малък личностен аз е причината за цялото ми нещастие. Този
индивидуален аз, който ме прави различен от всички други
същества, носи омраза, завист, борба и всички други злини. А
когато тази идея бъде премахната, всяка борба спира, цялото
нещастие изчезва. Затова тя трябва да бъде оставена. Ние трябва
винаги да бъдем готови да се откажем от аза и дори да дадем
живота си за най-низшото същество. Когато човек бъде готов да
даде живота си даже за най-дребното насекомо - той е достигнал
съвършенството, към което адвайтинът се стреми; и в този момент
- когато е станал готов за това - воалът на невежеството пада от
него и той узнава истинската си природа. Дори в този живот той
ще чувства, че е едно с вселената. За известно време целият
феноменален свят ще изчезне за него и този човек ще осъзнае
какво е в действителност. Но докато кармата11 на това тяло
остане, той ще трябва да живее. Състоянието в което воалът на
невежеството е изчезнал, а тялото е останало все още за известно
време след това, ведантините наричат Дживанмукти12 живата
свобода. Ако човек е заблуден от мираж за известно време, но
един ден миражът изчезне и човекът се върне обратно на същото
място - на следващия ден или в друго време - той няма да бъде
измамен повторно. Първоначално, преди миражът да се е разсеял,
реалността и илюзията не могат да бъдат разграничени. Но щом
веднъж миражът се разсее, докато човек има очите си и другите си
сетива с които да работи той ще вижда образа, но няма повече да

11
Т.е. резултатите или плодовете от миналите действия.

12
Букв. Свободна душа; думата се използва за човек освободен приживе.

40
бъде заблуден. Защото е уловил фината разлика между
действителния свят и миража, и последния не може да го измами
повече. Така че когато ведантинът е осъзнал собствената си
природа, целият свят е изчезнал за него. Светът ще се върне
отново, но вече няма да бъде същия свят на страдания. Затворът
на нещастието се е превърнал в Сат, Чит, Ананда – Абсолютно
Битие, Абсолютно Познание, Абсолютно Блаженство – а постигането
на това е целта на философията на Адвайта.

Санкхя и Веданта
7.

Ще направя едно резюме на философията на Санкхя, за която

говорихме. В тази лекция ще се опитаме да видим в какво се
състоят нейните недостатъци и как Веданта й идва на помощ и я
допълва. Сигурно си спомняте, че според философията на Санкхя,
природата е причина за всички тези проявления, които ние
наричаме мисъл, интелект, разум, любов, омраза, докосване, вкус,
материя. Тази природа се състои от три вида елементи, наречени
Саттва, Раджас и Тамас. Те не са точно качества, а по-скоро
елементите, или материалите от които е еволюирала цялата
вселена. В началото на всеки цикъл са в покой, а когато започне
творението, те започват да се комбинират и рекомбинират и се
проявяват като вселената. Първото проявление е онова, което
Санкхя нарича Махат или Разум, и от него произлиза съзнанието за
аза (Ахамкара). Според Санкхя, разумът е елемент (Таттва). От
аз-съзнанието е еволюирал Манас или умът, а после сетивните
органи и Танматарите (фините частици на звука, осезанието и
т.н.). Всички фини частици са произлезли от аз-съзнанието, а от
тях произлизат грубите елементи, които ние наричаме материя.
Танматарите не могат да бъдат възприети; но щом те се превърнат
в груби частици, ние можем да ги почувстваме и усетим.

Читта или умственото вещество, в неговата тристранна функция,

състояща се от интелекта (Буддхи), аз-съзнанието (Ахамкара), и
ума (Манас), действа и произвежда силите, наречени Прана. Веднъж
завинаги трябва да се освободите от идеята, че Прана е дъхът.
Дишането е само едно от следствията на Прана. Прана са нервните
сили, които управляват и движат цялото тяло, и които се

41
проявяват също така като мисъл. Най-важното и най-очевидното
проявление на Прана са дихателните движения. Прана въздейства
върху въздуха, а не въздуха върху нея. Контролирането на
дихателните движения се нарича Пранаяма. Пранаяма се практикува,
за да се придобие контрол върху нервните сили; целта не е
единствено да се контролира дъха и да се направят белите дробове
силни. Различните Прани са жизнените сили, които управляват
цялото тяло, докато те на свой ред са управлявани от други
(фини) органи, които се наричат ум и вътрешни органи или нервни
центрове (Индрии). Дотук добре. Тази психология е много ясна и
абсолютно прецизна; и едновременно с това е най-древната
рационална мисъл в света! Навсякъде където има философия или
рационална мисъл, тя дължи нещо на Капила. Питагорейците са
научили тази философия в Индия и са я предали на Гърция. По-
късно Платон е добил неясни представи за нея; а още по-късно
Гностиците са я пренесли в Александрия, откъдето тя е дошла в
Европа. Така че навсякъде където има някакъв опит за създаване
на философия или психология, неговият велик баща е този човек -
Капила. До сега видяхме, че психологията която той е създал е
удивителна, но ще трябва да се разграничим от него по някои
въпроси, докато продължаваме по-нататък. Откриваме, че основният
принцип върху който Капила работи, е еволюцията. Според него
всяко нещо еволюира от друго, защото неговата дефиниция за
причинността е, “следствието е причината, възпроизведена в друга
форма” и защото цялата вселена, както ние я възприемаме, е
прогресираща и еволюираща. Например глината; в друга форма я
наричаме стомна. Глината е била причината, а стомната е
следствието. Отвъд това не можем да имаме никаква идея за
причинността. По този начин цялата вселена е еволюирала от
Пракрити или изначалната природа. Следователно, по същността си
вселената не може да бъде различна от своята причина. Според
Капила, като се започне от недиференцираната природа и се стигне
до мисълта, нито една от тях не е онзи, който той нарича
“Наслаждаващия се” или “Просветляващият”. Това което е една буца
глина, представлява по същността си и една “буца” ум. Умът сам
по себе си не притежава светлина; но ние го виждаме да
разсъждава. Следователно зад него трябва да стои някой, чиято
светлина се процежда през него - през Махат и аз-съзнанието,
както и през следващите на тях проявления - и този някой Капила
нарича Пуруша - Душата или Азът според ведантина. Капила казва,
че Пуруша е прост по същността си, а не сложен; той е
нематериален, единственият, който е нематериален, а всички тези
разнообразни проявления са материални. Виждам една черна дъска.
Първо, външните инструменти ще доведат възприятието за това до
нервния център в мозъка ми, или до Индрията според Капила; от
този център, то ще премине в ума и ще създаде впечатление; той
ще го представи пред Буддхи или реактивната способност на ума,

42
но Буддхи не може да действа сам - действието идва от Пуруша,
който стои зад всички тях. Всички те, образно казано, са негови
слуги, които му носят усещания, а той им дава заповеди, реагира
и е онзи, който се наслаждава, който възприема, Истинският,
Кралят върху Своя трон - Азът на човека, който е нематериален. И
от това че е нематериален, естествено следва, че трябва да е
безкраен и не може да има каквото и да било ограничение. Всяка
една от Пурушите е вездесъща; всеки един от нас е вездесъщ, но
ние можем да действаме единствено чрез Линга Шарира, или финото
тяло. Умът, самосъзнанието, органите и жизнените сили
съставляват финото тяло или обвивката, която християнството е
нарекло духовното тяло на човека. Това тяло достига
освобождението, наказание или рая, то се въплъщава и
превъплъщава; от самото начало виждаме, че е невъзможно Пуруша
да идва и да си заминава. Да идваш и да си заминаваш е движение,
а това, което се движи от едно място на друго, не може да бъде
вездесъщо. И така, ние виждаме от психологията на Капила, че
душата е безкрайна и е единственото нещо, което не е съставено
от природата. Той е единственият, който се намира извън
природата и се е свързал с нея само привидно. Природата го
обгръща от всички страни и той се идентифицира с нея. Той си
мисли: “Аз съм Линга Шарира”, “Аз съм грубата материя,
материалното тяло”, и поради това изпитва удоволствие и болка,
които в действителност не са негови - те принадлежат на Линга
Шарира или финото тяло.

Медитативното състояние, или онова което не е нито пасивно,

нито активно, е най-висшето състояние на йогина; в него ние се
доближаваме най-много до Пуруша. Душата не изпитва нито
удоволствие, нито болка в действителност; тя е свидетелят на
всичко, вечният очевидец на всяка дейност, но тя самата не
получава резултатите от нито една дейност. Както слънцето е
причината за това всички очи да виждат, но самото то не е
повлияно от никакви недостатъци на очите, и както при
поставянето на сини или червени предмети пред един кристал
кристалът изглежда син или червен, но всъщност е безцветен -
така и душата не е нито пасивна, нито активна – тя е отвъд
двете. Най-близкото състояние до това на душата, което най-добре
може да го изрази, е медитацията. Така е според философията на
Санкхя.

След това Санкхя казва, че проявленията в природата са заради

душата; всички комбинации са предназначени не за природата, а за
някой друг. Комбинациите които вие наричате природа,
непрестанните промени - всички те се случват за удоволствие и
радост на душата, заради нейното освобождение, за да може тя да
придобие целия този опит от най-низшото до най-висшето. Когато

43
го придобие, душата открива, че никога не е принадлежала на
природата, че е неразрушима, че не идва и не си заминава, че
отиването на небето и повторното раждане са били в природата, а
не в нея. Така тя става свободна. Цялата природа действа за
щастието и опита на душата. Тя получава този опит, за да
достигне целта, а тази цел е свободата. Но според Санкхя-
философията душите са много. Съществува безкрайно количество
души. Другото заключение на Капила е, че Бог като Създател на
вселената не съществува. Природата сама по себе си е достатъчна
за всичко. Бог не е необходим, казва Санкхя.

Веданта твърди, че по своята природа душата е Абсолютното

Битие, Абсолютното Съзнание, Абсолютното Блаженство. Но тези три
атрибута от своя страна, не са качества на душата: те са едно
цяло нещо и са Нейната същност; Веданта е в съгласие със Санкхя
за това, че разумът принадлежи на природата, понеже той
произлиза от нея. Тя също доказва, че онова което се нарича
разум, е комбинация. Нека например проучим нашите възприятия.
Виждам една черна дъска. Как идва познанието за нея? Това което
немските философи наричат “нещото само по себе си” на черната
дъска е неизвестно и аз никога не мога да го позная. Нека го
наречем Х. Черната дъска Х въздейства върху моя ум и умът
отвръща. Умът е като езеро. Хвърлете камък в едно езеро и към
камъка идва ответна вълна; природата на вълната е нещо съвсем
различно от тази на камъка. Черната дъска Х е като камък, който
удря ума, а умът изпраща вълна към него и тази вълна е в
действителност онова, което ние наричаме черната дъска. Аз ви
виждам. Вие като реалност сте неизвестни и непознаваеми. Вие сте
Х и въздействате върху ума ми, а той изпраща вълна към посоката,
от която идва въздействието и тази вълна аз наричам Г-н или Г-жа
еди-си-кои. Има два елемента във възприятието, единият идва
отвън, а другият идва отвътре, и комбинацията от тях двата – Х
плюс ума – е това, което наричаме външната вселена. Всяко
познание се получава като ответна реакция. При един кит
например, това познание се определя от времето необходимо за
неговия ум да реагира и той да почувства болка, след като
опашката му е била ударена. Подобен е случаят и с вътрешното
възприятие. Истинският аз в мен също е неизвестен и непознаваем.
Нека го наречем Y. Моето познание за себе си, според което аз
съм такъв и такъв е получено от този Y плюс ума. Този Y нанася
удар на ума. И така, нашият външен свят е Х плюс ума, а
вътрешният е Y плюс ума, като Х и Y означават “нещото само по
себе си” съответно във външния и вътрешния свят.

Според Веданта, трите фундаментални фактора на съзнанието са:

Аз съществувам, Аз знам и Аз съм блажен; според тази философия,
идеята че Аз нямам желания, Аз съм спокоен, Аз съм мирен, че

44
нищо което идва и си заминава не може да Ме обезпокои, е
централният факт на нашето същество, градивният принцип на нашия
живот; а когато същото това съзнание бъде ограничено и стане
комбинация, то се проявява съответно като феноменалното битие,
феноменалното съзнание и феноменалната любов. Всеки човек
съществува, всеки човек трябва да знае и всеки човек е луд за
любов. Ние не сме способни да не обичаме. В цялото творение, от
най-низшото до най-висшето същество, всички трябва да обичат.
Този Y, вътрешното “нещо само по себе си” - което комбинирайки
се с ума създава битието, познанието и любовта - се нарича от
ведантините Абсолютното Битие, Абсолютното Съзнание, Абсолютното
Блаженство. Истинското битие е безгранично, безпримесно,
еднородно, онова което не знае изменение – това е свободната
душа; когато тя се смеси и образно казано, се “изкаля” от ума,
тя се превръща в онова, което ние наричаме индивидуално битие
или живот. Такъв е растителният, животинският и човешкият живот
– точно както част от универсалното пространство може да бъде
отрязано и ограничено в една стая, в един съд, и т.н. По същия
начин абсолютното, истинското познание1 не е онова, което ние
знаем - не е интуицията, нито разума, нито инстинкта. Когато то
дегенерира и се обърка, ние го наричаме интуиция; когато
дегенерира още повече го наричаме разум; а когато деградира в
най-голяма степен – го определяме като инстинкт. Това познание
само по себе си е Виджнана2 – то не е нито интуиция, нито разум,
нито инстинкт. Най-близката дума до него е всезнание. За него
няма предели и то не е резултат от комбинация. От друга страна,
когато абсолютното блаженство бъде засенчено и замъглено, ние го
наричаме любов – това е привличането към грубите тела, фините
тела или идеите. Всички тези привличания са само изопачени
проявления на същото това блаженство. Абсолютното битие,
Абсолютното Познание и Абсолютното Блаженство не са качества на
Душата, а са нейната същност; между тях и Душата няма различие.
Трите са едно и също нещо, което ние виждаме в различни аспекти.
Те са отвъд всяко относително познание. Това вечно познание на
Аза или Душата, което се “процежда” през мозъка на човека, се
превръща в интуиция, разум или инстинкт. Неговото проявление
варира в зависимост от проводника, през който то свети. По
отношение на душата, не съществува различие между човека и най-
низшите животни; разликата се състои в това, че мозъкът на
животните е по-малко развит и това прави проявлението на
познанието - което на това ниво се нарича инстинкт - много по-
притъпено и замъглено. В човека мозъкът е много по-фин, затова

1
Понятието “чит”, от Сатчитананда (Абсолютното Битие, Абсолютното
Съзнание и Абсолютното Блаженство), може да бъде преведено както като
Абсолютното Съзнание, така и като Абсолютното Познание.
2 От “джнана” – (духовно) познание, мъдрост; представката “ви” е близка
по смисъл до “над” и “отвъд”.

45
проявлението на същото познание е много по-ясно, а в най-висшия
човек то е съвсем ясно. Така е и с битието; битието, което ние
познаваме, тази ограничената област от него, е просто отражение
на истинското битие, което е същността на душата. Така е и
блаженството; това което наричаме любов и привличане, е само
едно отражение на вечното блаженство на Аза. С проявлението идва
и ограничението, но непроявеното - същностната природа на душата
- е неограничено; на това блаженство няма край. Но в любовта има
ограничение. Обичам те един ден, мразя те на следващия. Любовта
ми нараства един ден и намалява на другия, защото е само
проявление.

Първата точка, по която ще поспорим с Капила, е неговата идея

за Бог. Точно както поредицата от модификации на Пракрити, които
започват с индивидуания интелект и завършват с индивидуалното
тяло, изискват зад тях да стои Пуруша като господар и владетел,
така и в космоса - универсалният интелект, универсалното его,
универсалният ум и всички универсални фини и груби материали,
трябва да имат господар и владетел. Как космическите проявления
могат да бъдат завършени без този универсален Пуруша зад себе си
като владетел? Ако отречем наличието на универсалния Пуруша зад
космическото проявление, ние отричаме и вашия Пуруша зад
индивидуалното проявление. Ако е истина, че зад поредицата от
степенувани еволюирали индивидуални проявления, стои Единият,
който е отвъд всички тях, Пуруша, който не е съставен от материя
- съвсем същата логика трябва да бъде приложена и в случая на
универсалните проявления. Този универсален Аз, който е отвъд
универсалните модификации на Пракрити е онова, което се нарича
Ишвара, Върховния Владетел, или Бог.

Сега идва и по-важния въпрос за различието. Възможно ли е да

съществува повече от един Пуруша? Както видяхме, Пуруша е
вездесъщ и безкраен. Вездесъщото и безкрайното не може да бъде
две. Ако има две безкрайности А и Б, безкрайността А би
ограничила безкрайността Б. Различието в същността означава
изключване, а изключването означава ограничение. Следователно А
и Б, които се ограничават взаимно, спират да бъдат безкрайности.
Затова може да има само една безкрайност, една Пуруша.

Сега ще разгледаме Х и Y, за които говорихме преди малко и ще

докажем, че те също са едно. Ние видяхме, че онова, което
наричаме външния свят е Х плюс ума, а това което наричаме
вътрешния свят, е Y плюс ума; и Х, и Y са величини, които са
неизвестни и непознаваеми. Всяко едно различие в проявлението се
дължи на времето, пространството и причинността. Това са и
съставните елементи на ума. Без тях не е възможно никакво
мислене. Вие въобще не можете да мислите без времето, не можете

46
да си представите абсолютно нищо без пространството и не можете
да достигнете до абсолютно нищо без причинността. Те са формите
на ума. Премахнете ги и самият ум ще спре да съществува.
Следователно всяко различие или разграничение се дължи на ума.
Според Веданта, умът е този, който привидно е ограничил Х и Y и
ги е направил да изглеждат като външен и вътрешен свят. Но тъй
като и Х и Y са отвъд ума (т.е. те са неограничени), между тях
не съществува разлика и следователно те са едно. Ние ме можем да
им припишем никакви качества, защото качествата са породени от
ума. Това което е без качества, трябва да бъде едно; Х е без
качества, той само приема качествата на ума; същото е и с Y;
следователно Х и Y са едно. Цялата вселена е едно. Има само един
Аз на вселената, само едно Битие, и това единствено Битие,
когато преминава през формите на времето, пространството и
причинността, се нарича с различни имена – Буддхи, фина материя,
груба материя и всички имена на умствените и физическите форми.
Всичко във вселената е този Единствен, който се появява в
различни форми. Когато малка част от него се появи в мрежата на
времето, пространството и причинността, тази “част” приема
различни форми; Премахнете мрежата - и всичко е отново едно.
Следователно според философията на Адвайта, цялата вселена е
едно в Аза, който се нарича Брахман. Този Аз, когато стои зад
вселената, се нарича Бог. Същият Аз, когато стои зад тази малка
вселена, тялото – се нарича душа. Следователно душата и този Аз
са едно. Според Веданта има само един Пуруша – Брахман; когато
анализираме Бог и човека виждаме, че те са едно в Брахман.
Вселената си ти самият – безкрайният ти; ти си навсякъде. “Чрез
всички ръце ти работиш, чрез всички усти ядеш, чрез всички
ноздри вдишваш и чрез всички умове мислиш.” Целият всемир си ти;
мирозданието е твоето тяло; ти си едновременно обособената и
необособената вселена. Ти си душата на универсума, както и на
това тяло; Ти си Бог, ти си ангелите, ти си хората, ти си
животните, ти си растенията, ти си минералите, ти си всичко -
проявлението на всичко си ти. Всичко което съществува си ти. Ти
си Безкраен. Безкрайното не може да бъде разделено. То не може
да има части, защото всяка част би била безкрайна, и
следователно идентична с цялото, което е абсурдно. Следователно
идеята, че ти си Г-н Този и този, изобщо не може да бъде вярна;
това е един сън посред бял ден. Узнай това и бъди свободен. Това
е заключението на Адвайта. “Аз не съм нито тялото, нито
органите, нито ума; аз съм Абсолютното Битие, Съзнание и
Блаженство; Аз съм Той.” Това е истинското познание; целият
разум и интелект и всичко останало в действителност са
невежество. Защо ми е познание – аз съм самото познание! Защо ми
е живот – аз съм самият живот! Аз знам, че живея, защото аз съм
животът, Единственото Същество, и нищо не може да съществува,
освен чрез мен, в мен и като мен. Аз съм проявен чрез

47
елементите, но въпреки това съм Свободният. Кой трябва да търси
свободата? Никой. Ако мислите, че сте обвързани, оставате
обвързани; вие сами създавате своето собствено робство. Щом
узнаете, че сте свободни - вие ставате свободни в същия този
момент. Това е познанието - познанието за свободата. Свободата е
целта на цялата природа.

Етапи на индуистката философска

мисъл
8.

Първата група от религиозни идеи, които виждаме да се появява

– имам в предвид признатите идеи, а не най-низшите схващания
незаслужаващи името религия – всички включват идеята за
вдъхновението, за книгите получени чрез откровения и т.н. Тази
първа група религиозни понятия започват с идеята за Бог, според
която вселената е създадена от определено Същество и всичко
което се намира в нея е било сътворено от това Същество. В един
по-късен етап към тези схващания се добавя и идеята за душата,
според която първо е тялото, но вътре има нещо друго, което е
различно от него. Това е най-примитивната идея за религията,
която познаваме. Днес в Индия можем да намерим малобройни
последователи на това вярване, но като цяло то е било изоставено
много рано. Религиите в Индия имат своеобразно начало. За
съществуването на този етап в индийските религии ние можем да
предположим само чрез строг анализ, след много размишления и
догадки. Осезаемата форма на религиите е следващата, а не
първата стъпка. В най-ранния етап от своето развитие, идеята за
сътворението е била много странна; според нея цялата вселена е
създадена от нищото по волята на Бог; цялата тази вселена я е
нямало, но после е произлязла от небитието. В следващия етап
виждаме, че това заключение е оспорено. Как може битието да бъде
създадено от небитието? Този въпрос е бил зададен първоначално
от Веданта. Било предположено, че ако тази вселена съществува,
тя трябва да е възникнала от нещо, защото е лесно да се види, че
от нищото може да произлезе само нищо. За всяка работа, която е

48
извършвана от човешката ръка, са нужни материали. Ако се строи
къща, материалът за нея е съществувал предварително; ако се
изработват определени оръдия на труда, материалите ги е имало
преди това. Само по този начин може да бъде създадено
следствието. Така естествено идеята че този свят е създаден от
нищото, била отхвърлена и бил потърсен материала, от който е
сътворен света. В действителност цялата история на религията се
състои в такова търсене на този материал.

От какво е било създадено всичко това? Като оставим настрана

въпроса за продуктивната причина, или Бог, големият въпрос на
всички въпроси е: от каква субстанция Той е създал вселената?
Един от отговорите е, че природата, Бог и душата са три вечни
реалности, като три безкрайни успоредни линии, от които душата и
природата обхващат онова, което е наречено зависима реалност, а
Бог – независимата Реалност. Това означава, че всяка душа, както
и всяка частица от материята е абсолютно зависима от волята на
Бог. Преди да преминем към следващите етапи, ще разгледаме
идеята за душата и ще видим, че между всички философи на Веданта
и Западната философия съществува огромна разлика. Ведантистките
философи имат една обща психология. Каквато и да е тяхната
философия, психологията в Индия е винаги една и съща – тази на
древната Санкхя-психология. Според нея всяко възприятие се
осъществява чрез предаване на вибрации, които първо достигат до
външните сетивни органи, от тях се предават на вътрешните
органи, от там – на ума, от ума на Буддхи или интелекта, и от
него – на Атман. Знаем, че в съвременната психология са открити
центровете на всички различни видове усещания. Науката открива
първо низшите центрове, а след това един по-висш клас от
центрове, които съвсем точно отговарят на вътрешните органи на
възприятие и ума (Манас) от психологията на Санкхя. Все още
обаче не е бил открит центърът, който контролира останалите
органи. Съвременната психология не може да ни каже кое обединява
тези центрове. Къде се координират те? Центровете в мозъка са
различни и няма нито един от тях, който контролира останалите;
затова може да се каже, че към индуистката психология все още не
е отправено предизвикателство в това отношение. Ние трябва да
имаме такова обединение, и то трябва да е нещо върху което
всички усещания да се отразяват, за да бъде затворен напълно
кръгът. Докато него го няма, аз не мога да имам никаква идея за
теб, нито образ, нито каквото и да било друго. Ако не
притежаваме такова обединяващо звено, ние щяхме първо само да
виждаме, след това да вдишваме, после само да чуваме и т.н.;
докато слушам някой да говори, аз изобщо нямаше да го виждам,
защото всички центрове (в мозъка) са различни.

49
 Това тяло е изградено от частици, които наричаме материя и тя
е мъртва и нечувствителна. Така ведантините наричат също и
финото тяло. Според тях то е прозрачно, но все пак материално
тяло, съставено от много фини частици, толкова фини, че не могат
да бъдат видени с никакъв микроскоп. Какво е предназначението на
това тяло? То е вместилището на фините сили. Също както грубото
тяло е вместилище за грубите сили, така финото е дом за фините
сили, както ние наричаме мисълта в нейните разнообразни
модификации. Първо е тялото, което е съставено от груба материя,
и в него действат груби сили. Никоя сила не може да съществува
без материя. Тя изисква някаква материя за да съществува, затова
материалните сили действат в тялото; но тези сили постепенно
стават все по-фини и по-фини и същата сила, която действа в
грубата форма действа и във фината, превръщайки се в мисъл.
Между тях няма разлика – просто едната е груба и материална, а
другата е финото проявление на първата. Нито в действителност
има разлика между финото и грубото тяло. Финото тяло също е
материално, само че се състои от много фина материя; и точно
както грубото тяло е инструментът, който изработва грубите сили
финото тяло създава фините. Откъде идват всички тези сили?
Според философията на Веданта, в природата съществуват две неща
- едното се нарича Акаша и представлява безкрайно фината,
първична субстанция, а другото се нарича Прана и е първичната
сила. Всичко което виждате, чувствате или чувате – като въздух,
земя и каквото и да било друго, е материално и е продукт на
Акаша. То може да става все по-фино и по-фино или все по-грубо и
по-грубо, променяйки се под въздействието на Прана. Също както
Акаша, Прана е вездесъща, и прониква в абсолютно всичко. Акаша
може да бъде сравнена с водата, а всичко останало във вселената
- с блокове от лед, които са създадени от същата тази вода и се
носят в нея; Прана е силата, която видоизменя Акаша във всички
разнообразни форми. Грубото тяло е инструмент, съставен от
Акаша, за проявяването на Прана в груби форми, като например
движението на мускулите, вървенето, седенето, говоренето и т.н.
Финото тяло също е съставено от Акаша - много по-фина форма на
Акаша, за проявлението на същата Прана под фината форма на
мисълта. И така, първо е грубото тяло. Отвъд това е финото тяло,
а отвъд него е Джива1 - истинският човек. Също както ноктите
могат да бъдат изрязвани много пъти и въпреки това продължават
да са все още част от нашите тела, а не нещо различно от тях,

1
Джива – Въплътената или индивидуалната душа; живо същество; обикновения
човек.

50
такова е и отношението на нашето грубо тяло спрямо финото. Това
не означава, че човек има отделно фино и отделно грубо тяло; то
е само едно, но онази част, която живее по-дълго е финото тяло,
а другата, която се разпада по-скоро – е грубата. Също както
мога да отрежа този нокът безброй много пъти, така мога да
сменям и грубото тяло милиони пъти, докато финото си остава.
Според дуалистите, дживата или истинският човек е много фин и
малък.

Дотук видяхме, че човекът е същество, което има, първо, грубо

тяло което се разлага много бързо, второ, фино тяло което
продължава да съществува милиони години, и накрая, Джива. Тази
Джива, според философията на Веданта, е вечна, точно както Бог е
вечен. Природата също е вечна, но изменчиво вечна. Материята и
енергията на природата – Прана и Акаша – са вечни и постоянно се
изменят в различни форми. Но Дживата не е създадена нито от
Прана, нито от Акаша; тя е нематериална и следователно ще
продължи да съществува вечно. Тя не е резултат от никаква
комбинация на Прана и Акаша, а онова, което не е резултат от
комбинация, никога няма да бъде разрушено, защото разрушението
означава връщането на нещо към причините му. Грубото тяло е
съчетание от Акаша и Прана и следователно, ще бъде разложено на
съставните си части. Финото тяло също ще бъде разложено след
дълъг период от време, но Дживата е проста и никога няма да бъде
разрушена. По същата тази причина, тя никога не е била и родена.
Нищо просто не може да бъде родено. Този аргумент важи
навсякъде. Само онова което е сложно, може да бъде родено.
Цялата природа, обхващаща милиони и милиони души, е подчинена на
волята на Бог. Бог е всепроникващ, всезнаещ, безформен и работи
чрез природата ден и нощ. Тя е изцяло под Негов контрол. Той е
вечният Владетел. Това казват и дуалистите. Но тогава възниква
въпросът: ако Бог е Господарят на вселената, защо Той е създал
такъв лош свят, защо ние трябва да страдаме толкова? Някои
казват, че вината е у Бог. Но вината че страдаме, си е наша.
Каквото сме посяли, това ще пожънем. Бог не е направил нищо, за
да ни накаже. Един е роден беден, втори сляп, а трети – с друго
нещастие. Каква е причината за това? Този човек е направил нещо
по-рано, ето защо е роден така. Дживата е съществувала през
цялото време и никога не е била сътворена. Тя е вършила всякакъв
вид неща във всички времена. Всичко което правим, рефлектира
върху нас. Ако правим добро, ще бъдем щастливи, ако правим лошо
– ще сме нещастни. Така Дживата продължава да се радва или да
страда и да върши хиляди неща.

Какво идва след смъртта? Всички философи на Веданта допускат,

че по същността си душата е чиста. Но те казват, че невежеството
покрива нейната истинска природа. Както чрез лошите си дела тя е

51
покрила себе си с невежество, така чрез добрите душата започва
да осъзнава своята собствена природа отново. Както тя е вечна,
така и нейната природа е чиста.

Когато чрез добри дела всички нейни грехове и лоши постъпки

бъдат отмити, Дживата отново става чиста и отива на място,
наречено Деваяна. Нейният орган на речта навлиза в ума. Вие не
можете да мислите без думи. За да има някаква мисъл, винаги
трябва да има и думи. Както думите влизат в ума, така умът се
разтваря в Прана, а Прана – в Джива. Тогава душата бързо излиза
от тялото и отива в слънчевите региони. Вселената се състои от
сфера след сфера. Земята е сферата на света, в която се намират
луните, слънцата и звездите. Отвъд нея е слънчевата сфера, а
отвъд нея има регион, който се нарича лунна сфера. Отвъд нея е
регионът на светкавицата, или електричната сфера, и когато
Дживата стигне там, се появява душа, която вече е съвършена, за
да я посрещне и заведе в друг свят - най-високото небе - наречен
Брахмалока, където Дживата живее вечно, без повече да се ражда и
да умира. Тя се радва цяла вечност и придобива всички възможни
сили, освен силата да сътворява. Има само един Владетел на
вселената, и това е Бог. Никой не може да стане Бог; дуалистите
смятат, че ако кажеш, че ти си Бог, това е богохулство. Всички
сили освен тази на сътворението са притежание на тази Джива, и
ако тя иска да има тела и да работи в различни части на света,
може да го направи. Ако заповяда на всички богове да появят пред
нея, ако иска предците й да дойдат - всички те пристигат по
нейна команда. Такива са нейните сили, че тя никога повече не
чувства болка, и ако пожелае, може да живее в Брахмалока цяла
вечност. Такъв е най-висшият човек, който е постигнал любов към
Бог, който е станал съвършено неегоистичен, съвършено чист,
който се е отказал от всички желания, и който не иска нищо друго
освен да боготвори и обича Бог.

Има други, които не са толкова възвишени, които вършат добри

дела, но очакват някаква отплата. Те казват, че ще дадат това и
това на бедните, но в замяна искат да отидат на небето. Какво
става с тях, когато умрат? Органът на речта навлиза в ума им,
умът в Прана, Прана – в Джива, а тя излиза и отива в лунната
сфера, където живее много добре за дълъг период. Там се радва на
щастие дотогава, докато продължава резултатът от нейните добри
дела. Когато той бъде изчерпан, тя слиза долу, и още веднъж
навлиза в живота на земята, според своите желания. В лунната
сфера дживата става това, което ние наричаме бог или онова,
което християните и мохамеданите наричат ангел. Тези богове са
имената на определени позиции - например, Индра, кралят на
боговете, е име на определено положение; хиляди хора могат да
достигнат до него. Когато един добродетелен човек, който е

52
изпълнявал най-висшите ведически ритуали умре, той става крал на
боговете; до това време старият крал е слязъл на земята отново и
е станал човек. Както кралете се сменят тук, така и боговете,
или Девите, също трябва да умрат. На небето всички те ще умрат.
Единственото място на безсмъртие е Брахмалока, където няма нито
раждане, нито смърт.

И така, Дживите отиват на небето и живеят много дълго време

добре, освен от време на време, когато демоните ги подгонят. В
нашата митология се казва, че съществуват демони, които понякога
притесняват боговете. Във всички митологии можете да прочетете
как демоните и боговете се бият, и демоните понякога побеждават,
въпреки че много пъти, както изглежда, те не са вършили чак
толкова лоши неща, колкото боговете. Във всички митологии
например, ще откриете че Девите обичат жените. И така, след като
времето на тяхната награда е свършило, душите от тази сфера
отново падат долу, заедно с облаците и дъждовете, попадат в
някое зърно или растение и влизат в човешкото тяло, когато това
зърно или растение биват изядени. Бащата им дава материала, от
който да получат подходящото тяло. А когато този материал повече
не им върши работа, те трябва да си създадат други тела. Но има
и някои лоши приятели, които вършат всякакъв сорт демонични
неща; те се раждат отново като животни, а ако са много лоши се
раждат като много низши животни, или стават растения и дори
камъни.

Под формата на Дева душите не създават никаква Карма2;

единствено човекът създава Карма. Карма означава действие, което
ще донесе някакъв резултат. Когато човек умре и стане Дева, той
само се радва на дълъг период от удоволствия, по време на който
не образува нова Карма. Когато неговата добра Карма бъде
изразходена, останалата му Карма започва да дава резултат и той
се връща на земята. Отново става човек и ако върши добри дела и
се пречисти, отива в Брахмалока, за дане се върне никога повече.

Животното е състояние, в което Дживата пребивава временно,

еволюирайки от по-низшите форми. С течение на времето животното
става човек. Значим факт е, че докато човешкото население се
увеличава, животните намаляват. Животинските души се превръщат в
хора. Толкова много видове животни вече са станали хора. Къде
другаде иначе са отишли?

2
Карма - 1.Действие; 2.Задължение; 3.Ритуално богослужение. 4.Резултатите,
последиците или плодовете от миналите действия.

53
 Във Ведите не се споменава за ада. Но нашите Пурани - по-
късните книги от писанията ни - са мислели, че нито една религия
не би била пълна, ако адовете не бъдат прикачени към нея и
затова са изобретили всякакви видове адове. В някои от тях
хората биват разсичани на две и измъчвани дълго време, но не
умират. Те чувстват ужасна и продължителна болка, но книгите са
достатъчно милостиви за да кажат, че това е само в продължение
на определен период. В това състояние се изразходва лошата
Карма, след което те отново се връщат на земята и получават
друга възможност. Затова тази човешка форма е голям шанс. Тя се
нарича Карма-тяло и в него ние решаваме своята съдба. Сякаш се
движим в една огромна окръжност и това е точката от нея, която
предопределя бъдещето. Затова човешката форма се смята за най-
важна. Човекът е по-велик и от боговете.

Дотук, чисто и просто, свършва дуализма. После идва

следващият етап от философията на Веданта, който казва, че това
не може да е вярно. Бог трябва да бъде едновременно и
материалната и действената причина за тази вселена. Ако кажете
че има Бог, който е безкрайно същество, душа, която също е
безкрайна, и природа, която също е безкрайна, вие можете да
продължавате да умножавате безкрайностите до безкрайност, което
е просто абсурдно; така смазвате всякаква логика. Затова Бог е
едновременно и материалната, и действената причина на вселената
- той я проектира от самия Себе си. Но как Бог е станал тези
стени и тази маса, как е станал прасето, убиеца и всички лоши
неща по света? Казваме, че Бог е чист. Как се е превърнал във
всички тези изродени неща? Нашият отговор е: точно както аз съм
душа и имам тяло, и в определен смисъл това тяло не е нещо
различно от мен - все пак аз, истинският аз, в действителност не
съм тялото. Например казвам, че съм бил дете, млад човек или
старец, но моята душа не се е променила. По същия начин цялата
вселена, която обхваща природата и безчислен брой души, е така
да се каже, безкрайното тяло на Бог. Той прониква изцяло в него.
Единствено Той е неизменен, докато природата се променя и душата
се променя3. Той е неповлиян от промените в природата и душата.
Как се изменя природата? В своите форми; тя приема нови форми.
Но душата не може да се променя по този начин. Душата се свива и

3
Душата се променя условно, а не по своята същност, която е вечна и
неизменна. Промените са под формата на скриващото душата невежество; то може
да бъде уподобено на воал, който скрива сиянието на душата - понякога той
изтънява, а друг път става по-плътен; това сравнение е аналогично с другото,
на свиването и разширяването на душата.

54
разширява в познанието си. Тя се свива чрез лошите си действия.
Онези действия, които намаляват истинското и естествено познание
и чистотата на душата се наричат лоши действия. От друга страна,
постъпките и делата, които изразяват естественото величие на
душата, се наричат добри дела. Всички души са били чисти, но са
се свили; по милостта на Бог и като вършат добри действия, те ще
се разширят отново и ще си възвърнат своята първична чистота.
Всеки има еднакъв шанс и в края на краищата трябва да премине
отвъд. Но тази вселена няма да спре да съществува, защото е
вечна. Това е втората теория. Първата се нарича дуализъм. А
според втората втората съществуват Бог, душата и природата.
Душата и природата образуват тялото на Бог и следователно тези
три реалности са едно. Тази философия представлява едно по-
високо ниво в религиозното развитие и е известна като монизъм
(недуализъм) с качества. В дуализма идеята за вселената е като
за огромна машина управлявана от Бог, докато в монизма с
качества тя е възприемана като огромен организъм, проникнат
изцяло от Божествения Аз.

Накрая идват недуалистите. Те също твърдят, че Бог трябва да

е материалната и действената причина на вселената. Като такъв,
Той е станал цялата вселена и срещу това не може да се направи
нищо. А когато поддръжниците на монизма с качества казват, че
Бог е душата, а вселената е тялото и че тялото се променя, но
Бог е неизменен, недуалистите отвръщат, че това са глупости. Ако
е така, какъв е смисълът Бог да бъде наричан материалната
причина на вселената? Материалната причина е станала следствие
(на изменение); следствието не е нищо друго освен причината в
друга форма. Където и да видите някакво следствие, това всъщност
е повторение на причината. Ако вселената е следствието, а Бог е
причината - вселената би трябвало да представлява
възпроизвеждането на тази причина. Ако кажете, че вселената е
тялото на Бог и че това тяло веднъж се свива, става фино и се
превръща в причината (т.е. в Бог), а после еволюира във
вселената, недуалистите отвръщат, че Самият Бог е вселената.
Сега се появява един много интересен въпрос. Ако Бог е
вселената, тогава вие и всички тези неща сте Бог. Със сигурност
е така. Тази книга е Бог - всичко е Бог. Тялото ми е Бог, умът
ми е Бог, душата ми е Бог. Тогава защо има толкова много Дживи?
Този Бог превръща ли се в милионите Дживи? Ако е така, как е
станало това? Как може тази безкрайна сила и субстанция,
единственото Същество на вселената да бъде разделено? Невъзможно
е да бъде разделена безкрайността. Как може това чисто същество
да стане вселената? Ако Той е станал вселената, това означава,
че Той е изменчив, а ако е изменчив - Той е част от природата;
онова което е изменчиво и е част от природата, се ражда и умира.
Ако нашият Бог е променлив, Той трябва да умре някой ден.

55
Обърнете внимание на това. От друга страна, каква част от Бог е
станала вселената? Ако кажете Х (неизвестно алгебрично
количество), тогава Бог би бил Бог минус Х сега, и следователно
не същия Бог, както преди сътворението, защото определено
количество от Него е станало вселената.

Затова недуалистите казват: “Тази вселена изобщо не

съществува; тя е изцяло илюзия. Цялата тази вселена, тези Деви,
богове, ангели и други същества, родени и умиращи, целият този
безчислен брой души, въздигащи се нагоре и слизащи отново долу –
всички те са сънища.” Изобщо няма Джива. Как е възможно да
съществуват много неща? Безкрайността е една. Както единственото
слънце отразено в безбройните капки вода изглежда като много
слънца, както милионите капчици вода отразяват милиони слънца и
във всяка една капчица съществува съвършеният образ на слънцето,
и все пак има само едно слънце - така и всички тези Дживи са
само отражения в различните умове. Тези умове са като
безбройните малки капчици, отразяващи едно и също Същество. Бог
се отразява във всички Дживи. Но никой сън не може да бъде без
някаква реалност, и реалността на този сън е Безкрайното Битие.
Ти - като тяло, ум и душа - си сън, но това което в
действителност си, е Битието, Съзнанието и Блаженството. Ти си
Богът на тази вселена. Ти създаваш цялата вселена и я вкарваш в
Реалността. Това твърди адвайтинът. Така че всички тези животи и
прераждания, които идват и си отиват, са илюзии на Майа. Ти си
безкраен. Къде можеш да отидеш? Слънцето, луната и цялата
вселена са само капчици в твоята трансцендентална природа. Как
можеш да се родиш или да умреш? “Никога не съм бил роден, никога
няма да бъда роден. Никога не съм имал нито майка, нито баща,
нито приятели и врагове, защото аз съм Битие, Съзнание,
Блаженство Абсолютът. Аз съм Той, аз съм Той”. И така, каква е
целта според тази философия? Получаващите това познание да
станат едно с вселената. За тези, които достигнат единството,
всички небеса и дори Брахмалока биват разрушени, целият сън
изчезва и те откриват себе си като безкрайния Бог на вселената.
Постигат своята истинска индивидуалност, с нейното безкрайно
познание и блаженство, и стават свободни. Удоволствията от
малките неща спират. Ние намираме удоволствие в това малко тяло,
в тази малка индивидуалност. Колко по-голямо би било
удоволствието, когато цялата вселена е моето тяло! Ако има
удоволствие в едно тяло, колко по-голямо би било то, ако всички
тела са мои! Тогава бива достигната свободата. И това се нарича
Адвайта4 - недуалистичната философия на Веданта.

4
Адвайта - Букв. недвойственост (двайта - двойственост). Духовно-
философска система или школа, чиято крайна цел е пълната идентификация с
Божественото начало. Тази система смята единствено Абсолюта за реален; според

56
 Това са трите етапа, през които философията на Веданта е
преминала, и ние не можем да отидем по-нататък, понеже не сме
способни да излезем отвъд единството. Когато науката достигне
единството, тя не може да продължи по-нататък по никакъв начин и
с никакви средства. Не можете да излезете отвъд идеята за
Абсолюта.

Не всички хора мога да приемат философията на Адвайта. На

първо място, е много трудно тя да бъде разбрана интелектуално,
защото изисква най-острия интелект и най-дръзкия разум. Второ,
тя не подхожда на повечето хора. Затова съществуват и тези три
стъпки. Нека започнем с първото ниво. По-късно чрез размишление
върху него, когато го разберем - второто само ще се отвори за
нас. Също както една раса напредва в развитието си, така трябва
да напредват и индивидите. Всеки индивид ще трябва да премине
през етапите, през които е преминала човешката раса, за да
достигне до най-високите върхове на религиозната мисъл. Но
докато на човечеството отнема милиони години да премине от едно
ниво на друго, индивидите могат да изживеят целия живот на
човешката раса в един кратък период. Но всеки от нас ще трябва
да премине през тези етапи. Тези от вас, които са недуалисти,
поглеждат назад във времето, когато са били твърди дуалисти.
Веднага щом си помислите, че сте тялото или ума, ще трябва да
приемете целия този сън. Човекът който казва, че светът
съществува, но няма Бог, е глупак; защото ако светът го има, за
него ще трябва да има и причина, и това е което се нарича Бог.
Не може да имате следствието без причината за него. Бог ще
изчезне само тогава, когато този свят изчезне; тогава вие ще
станете (Абсолютния) Бог, и светът няма да съществува повече за
вас. Докато сънят, че вие сте тялото съществува, вие сте
принудени да виждате себе си като същество, което се ражда и
умира; но веднага щом този сън изчезне, ще изчезне и другия - че
се раждате и умирате, а също и онзи за вселената. Това същото
нещо, което ние в момента виждаме като вселената, ще ни изглежда
като Бог (Абсолюта) и същия този Бог, който дълго време е
изглеждал извън нас ще бъде вътре в нас - нашият собствен Аз.

нея всички феномени и явления на вселената, както и самото нейно

съществование, е илюзорно – в действителност това е Абсолютът, който
“изглежда” като вселената. Според това духовно учение Бог, душата и вселената
са едно.

57
 Практическа Веданта І
9.
(Лекцията е изнесена в Лондон, на 10 ноември, 1896г.)

Бях помолен да кажа нещо за практическата позиция на

философията на Веданта. Както вече видяхме, тази теория наистина
е много добра, но как бихме могли да я превърнем в практика? Ако
е абсолютно невъзможно теориите да бъдат практикувани, нито една
от тях не би била от каквато и да е полза, освен като
интелектуална гимнастика. Затова Веданта, която е религия,
трябва да бъде съвсем практична. Ние трябва да можем да я
прилагаме във всеки момент от нашия живот. И не само това –
фиктивното разграничение между религията и живота в света трябва
да изчезне, защото Веданта учи на единство – един цялостен
живот. Идеите на религията трябва да покрият цялото поле на
живота, да навлязат в нашите мисли и все повече и повече в
практиката.
Постепенно ще премина към практическата част, докато
продължаваме напред. Би било добре тази поредица от лекции да
послужи като основа - затова първо трябва да съсредоточим
вниманието си върху теорията и да разберем как тя е била
разработена, започвайки от планинските пещери и достигайки до
оживените улици и градове; и една от особеностите, които
откриваме в тези теории е, че много от техните идеи са били
следствие не от усамотението в горите, а са били създавани от
хора, за които се очаква да са водили най-напрегнатия живот –
управляващите монарси.

Шветакету е бил син на Аруни, мъдрец и най-вероятно отшелник.

Той бил отгледан в гората, но по-късно отишъл в града на

58
Панчалите и се явил в двора на крал Правахана Джайвали. Кралят
го попитал: “Знаеш ли къде отиват съществата след смъртта си?”
“Не, господарю.” “Знаеш ли как те се връщат тук?” “Не,
господарю.” “Знаеш ли пътищата на предците и на боговете?” “Не,
господарю.” След това кралят задал и други въпроси. Шветакету не
могъл да им отговори. Kралят му казал, че не знае нищо. Момчето
се върнало при баща си, който признал, че самият той не може да
отговори на тези въпроси. Не че не искал да каже отговорите им и
да научи сина си на тях, но те не му били известни. Затова
отишъл при краля и помолил да бъде научен на тях. Кралят
отговорил, че досега те са се знаели само от кралете и никога не
са били известни на свещениците. Но въпреки това, той започнал
да го учи на онова, което мъдрецът желаел да узнае. В различни
Упанишади откриваме, че Веданта не е резултат единствено от
медитацията в горите, а нейните най-добри идеи са били изразени
от умовете, които са били заети в най-голяма степен с
ежедневните дейности на живота. Не можем да си представим някой
по-зает от абсолютния монарх - човекът който управлява милиони
хора - и въпреки това, някои от тези владетели са били дълбоки
мислители.

По всичко ни личи, че философията създадена от тях трябва да

е много практична; и по-късно, когато достигаме до Бхагавад Гита
– повечето от вас може би са я чели, тя е най-добрият коментар
върху философията на Веданта – колкото и да е странно виждаме,
че действието се разиграва на бойното поле, където Кришна учи
Арджуна на същата философия; и доктрината, която излиза на
преден план и сияе от всяка една страница на Гита, е доктрината
за най-оживената дейност; но в същото време тя има за свой
център вечния покой. Това е тайната на работата и целта на
Веданта е да достигне до нея. Неактивността, както ние я
разбираме - в смисъл на пасивност, със сигурност не може да бъде
целта. Ако беше така, тогава стените около нас щяха да са най-
интелигентните - те са неактивни. Буците пръст и дървените
пънове щяха да са най-големите мъдреци на света - те са
неактивни. От друга страна, пасивността не се превръща в
активност, ако се съчетае със страст. Истинската активност,
която е целта на Веданта, е съчетана с вечен покой, покой, който
не може да бъде развълнуван, равновесие на ума, което не може да
бъде нарушено никога - каквото и да се случва. А всички ние
знаем от своя житейски опит, че това е най-доброто отношение към
работата.

Много пъти са ме питали как е възможно да работим, ако не

изпитваме страстта, която обикновено чувстваме към работата. Аз
също мислех така преди години, но колкото повече остарявам и
придобивам опит, толкова повече откривам, че това не е вярно.

59
Колкото по-малко е страстта, толкова по-добре работим. Колкото
сме по-спокойни, толкова по-добре за нас и по-голямо количество
работа можем да свършим. Когато изпуснем чувствата си извън
контрол, ние губим страшно много енергия, съсипваме нервите си,
обезпокояваме умовете си и успяваме да свършим много малко
работа. Енергията която трябва да бъде използвана в работата, е
била изразходвана само за чувства, което няма никакъв смисъл.
Единствено когато умът е напълно спокоен и съсредоточен, цялата
негова енергия бива изразходвана в извършването на добра работа.
И ако прочетете за живота на великите работници, които светът е
създал, ще откриете, че те са били удивително спокойни хора.
Сякаш нищо не е можело да ги изкара извън равновесие. Ето защо
човекът, който лесно се ядосва, може да свърши малко работа, а
онзи, който нищо не може да разгневи - постига толкова много.
Онзи който дава израз на гнева, омразата или която и да било
друга страст, не може да работи; той само разкъсва себе си на
части и не може да направи нищо практично. Този който успява да
свърши най-голямо количество работа, е спокойният, всеопрощаващ,
уравновесен и балансиран ум.

Веданта учи на идеали; а идеалът, както знаем, винаги стои

много по-напред и над действителността и практиката. Има две
тенденции в човешката природа: едната се състои в
хармонизирането на идеала с живота, а другата – в издигането на
живота до идеала. Много е важно да разберем това, защото първата
от двете е нашето голямо изкушение. Аз си мисля, че мога да
върша само определен вид работа. По-голямата част от нея
вероятно е лоша; повечето от нея може би има за движеща сила
страстите, като гняв, алчност и егоизъм. И ако в следващия
момент при мен дойде някой, който започва да ме учи на определен
идеал, първата стъпка към който е да се откажа от егоизма, от
удоволствието за себе си - аз смятам това за непрактично. Но
когато някой ми представи идеал, който може да бъде съгласуван с
моя егоизъм - аз съм радостен и веднага се хвърлям към него.
Това е идеалът според мен. Както с думата “ортодоксален” е било
манипулирано по много и различни начини, така е било и с думата
“практичен”. “Моята доксалност е ортодоксалност, твоята
доксалност е хетеродоксалност.” Така е и с практичността. За мен
единствената практичност в света е това, което на мен ми се
струва практично. Ако съм търговец, смятам търговията за
единственото практично занимание в света. Ако съм крадец мисля,
че краденето е най-добрия начин да бъда практичен; другите не са
практични. Виждаме как използваме думата “практичен” за нещата,
които ние харесваме и можем да правим. Затова бих ви помолил да
разберете че Веданта, която е много практична, е такава винаги
от гледна точка на идеала. Тя не ни учи на невъзможен идеал -
колкото и да е възвишен той - а този идеал наистина е много

60
извисен. С една дума неговият смисъл е, че човекът е божествен,
“Ти си Това”. Това е същността на Веданта; след като преминете
през всички нейни разклонения и цялата интелектуална гимнастика,
вие узнавате, че човешката душа е чиста и всезнаеща и виждате,
че такива суеверия като раждането и смъртта са пълна глупост,
когато става дума за душата. Душата никога не е била родена и
никога няма да умре, и всички тези идеи, че ние ще умрем и
страха от смъртта, са само суеверия. И всички онези схващания,
че можем да направим нещо определено и не можем да направим
друго, са суеверия. Ние можем да направим всичко. Веданта учи
хората на това, че те първо трябва да имат вяра в себе си. Както
някои религии по света казват, че човек който не вярва в
определен Личностен Бог извън него самия е атеист, така Веданта
твърди, че човек който не вярва в себе си е атеист. Да не вярваш
във величието на своята собствена душа Веданта нарича атеизъм.
Без съмнение за много хора това е една ужасна идея; а повечето
от нас смятат, че този идеал никога не може да бъде достигнат;
но Веданта твърди, че той може да бъде реализиран от всеки един
човек. Няма никакви различия между хората – мъже, жени или деца
- нито различия в расата или пола, нито нещо друго, което да е
пречка за осъществяването на този идеал, защото Веданта доказва,
че той вече е осъществен и вече е тук.

Всички сили във вселената са вече наши. Ние сме тези, които
сме закрили очите си с ръце и плачем, че е тъмно. Знайте, че
около нас няма тъмнина. Махнете ръце от очите си и ще видите
светлината, която е съществувала от самото начало. Тъмнината
никога не е съществувала, слабостта никога не е съществувала.
Ние сме тези глупци, които плачем затова че е тъмно; ние сме
тези глупци, които плачем затова че сме нечисти. По този начин
Веданта не само заявява, че нейният идеал е практичен, но тя
настоява, че той е бил такъв през цялото време; и този Идеал,
тази Реалност, е нашата собствена природа. Всичко останало,
което виждате е лъжливо, неистинско. Веднага щом кажете, “Аз съм
малко смъртно същество,” вие изричате нещо невярно, вие лъжете
себе си, хипнотизирате себе си с нещо низко и много лошо, което
поражда слабост.

Веданта не приема съществуването на греха, тя приема само

съществуването на грешката. А най-голямата грешка, твърди тази
философия, е да казваш че си слаб, да казваш че си грешник, че
си нещастно създание, че нямаш сила и не можеш да направиш това
или онова. Винаги когато казваш това, ти запояваш още една халка
към веригата, която те държи вързан долу, самият ти прибавяш още
един слой към хипнозата, която лежи върху твоята собствена душа.
Затова всеки който мисли, че е слаб, греши, всеки който мисли,
че е нечист, греши - и по този начин изпраща една лоша мисъл в

61
света. Никога не трябва да забравяме следното: Веданта не прави
нито един опит да приспособи идеала към настоящия живот – към
тази хипноза, този лъжлив живот, който ние сме възприели; от
друга страна, фалшивият живот трябва да си отиде, а истинският,
който винаги е съществувал - трябва да се прояви, трябва да
изгрее. Никой човек не може да стане по-чист – това е въпрос
само на все по-голямо и по-голямо проявление. Воалът пада долу и
първичната чистота на душата започва да се проявява. Всичко е
вече наше – безкрайната чистота, свобода, любов и сила.

Веданта казва също така, че това може да бъде постигнато не

само в горите и пещерите, но от всички хора, във всякакви
условия на живот. Видяхме, че онези които са открили тези
истини, не са живеели нито в пещери, нито в гори, нито дори са
имали обичайните занимания в живота, а са били такива, които -
както имаме всички основания да вярваме - са водили най-
напрегнатия възможен живот, били са хора, които са командвали
армии, които са седели на тронове и са се грижили за доброто на
милиони – и всички тези неща са се случвали в дни на абсолютна
монархия, а не в такива като нашите времена, когато един крал е
до голяма степен само фигурант. И все пак те са намирали време
да създадат всички тези идеи, да ги осъществят и да научат
човечеството на тях. Колко по-практичен тогава би бил този идеал
за нас, чийто живот сравнен с техния, е живот на леност? Че не
можем да го осъществим е срам за нас, знаейки че сме сравнително
свободни през цялото време и имаме много малко да вършим. Това
което се изисква от мен е нищо в сравнение с онова, което се
изисква от един древен абсолютен монарх. Моите нужди са нищо в
сравнение с потребностите на Арджуна на бойното поле Курукшетра,
когато е командвал огромна армия; и въпреки това, той е успял да
намери време насред грохота и хаоса на битката да говори за най-
висшата философия и също така да я приложи в живота си. Със
сигурност тогава ние трябва да сме способни да направим това в
нашия живот, който е относително свободен, лек и удобен.
Повечето от нас, тук присъстващите, разполагаме с повече време,
отколкото си мислим, че имаме - ако действително искаме да
използваме това време за добро. С количеството свобода което
притежаваме, ние можем да постигнем двеста идеала в този живот,
ако пожелаем, но не трябва да принизяваме идеала до
действителността. Едно от нещата, които се промъква най-неусетно
до нас - идва във формата на хората, които ни извиняват за
нашите грешки и ни учат как да си намираме специални извинения
за всичките си глупави нужди и желания; и ние си мислим, че
техният идеал е единственият, който е нужно да имаме. Но това не
е така. Веданта не учи на такова нещо. Действителността трябва
да бъде приспособена към идеала, настоящият живот трябва да бъде
преобразен така, че да отговаря на вечния живот.

62
 Затова трябва винаги да помним, че най-важната, централната
идея на Веданта - е единството. Няма две неща в абсолютно нищо,
няма два живота, нито дори два различни вида живот в този и онзи
свят. Ще откриете, че Ведите говорят за рая и други подобни неща
само в началото; но по-нататък, когато достигнат до най-
извисените идеали на своята философия, те отхвърлят всички тези
неща. Има само един живот, един свят, едно съществуване. Всичко
е този Един, разликата е в степента, а не в проявлението.
Разликата в живота на всеки един от нас не е в неговия вид.
Веданта изцяло отрича такива идеи, според които животните са
напълно различни от хората и са създадени от Бог, за да ни
служат за храна.

Има хора, които са били достатъчно добри, за да основат

общество борещо с вивисекцията. Попитах един от неговите
членове: “Защо, приятелю, мислиш за напълно справедливо да се
убиват животни, които да послужат за храна, но не и едно-две от
тях, които да бъдат използвани за научни експерименти?” Той
отговори: “Вивисекцията е нещо ужасно, но животните са ни били
дадени за храна.” Единството включва и животните. Ако човек е
безсмъртен, такива са и животните. Ние се отличаваме от тях само
в степента, но не и в същността. Една амеба и аз сме едно и също
нещо, разликата е само в степента на проявление (на Абсолюта); а
от гледна точка на най-висшия живот - всички тези различия
изчезват. Някой може да намира тревата и едно малко дърво за
много различни - но ако се изкачиш на голяма височина, тревата и
най-високото дърво ще изглеждат еднакви. Ако вярвате в
съществуването на Бог - животните и най-висшите създания би
трябвало да са едни и същи. Един Бог, който е пристрастен към
своите деца, наречени хора, и жесток към другите си деца,
наречени диви зверове, е по-лош и от дявола. По-скоро бих умрял
сто пъти, отколкото да почитам такъв Бог. Целият ми живот би бил
борба срещу такъв Бог. Между хората и животните няма разлика в
същността и онези, които твърдят че има, са безотговорни и
безсърдечни хора, които не знаят истината. Ето един пример за
думата практичен използвана в погрешен смисъл. Аз самият може да
не съм много стриктен вегетарианец, но разбирам идеала. Когато
ям месо осъзнавам, че това е лошо. Дори и да съм принуден да го
ям от определени обстоятелства, знам, че това е жестоко. Аз не
трябва да завличам идеала долу при действителността и по този
начин да извинявам тази слабост в своето поведение. Според
идеала не трябва да бъде изяждана ничия плът, не трябва да бъде
наранявано никое живо същество, защото всички животни са мои
братя. Ако мислите за тях като за ваши братя, вие сте направили
стъпка към братството между всички души, да не говорим за
братството между хората! Това е детска игра: откривате, че
обикновено тези идеи не са приемливи за повечето хора, защото ги

63
учат как да се откажат от действителността и да се изкачат
нагоре към идеала; но ако им предложите някоя теория, която е в
съгласие с тяхното настоящо поведение - те я смятат за
практична.

В човешката природа съществува тази силно консервативна

тенденция: “Не желая да помръдна ни една стъпка напред”. Смятам
човечеството за точно такова, каквито съм чел че са хората
замръзнали в снега; говори се, че всички които замръзват искат
да легнат и да заспят и ако се опиташ да ги събудиш, казват:
“Остави ме да спя; толкова е красиво да спиш в снега”, и умират
в този сън. Такава е нашата природа. Това правим през целия си
живот, замръзваме постепенно от краката нагоре, като през цялото
време искаме да спим. Човек трябва да се стреми към възвишеното;
ако дойде някой, който иска да принизи идеала до твоето ниво и
ти проповядва религия, която не носи в себе си най-висшите идеи
- не го слушай. За мен това е една неосъществима религия. Но ако
някой друг учи на религия, която се стреми към най-възвишения
идеал - аз съм готов да го чуя. Пазете се от онзи, който се
опитва да намери извинение за суетата и слабостта на сетивата.
Ако някой иска да ни учи на това - нас, бедните, обвързани в
сетивата буци пръст, в каквито сме се превърнали следвайки
такива учения – ние никога няма да прогресираме. Виждал съм
много такива неща, имам някакъв опит в света, а страната ми е
онази земя, върху която религиозните секти никнат като гъби.
Всяка година се създават нови секти. Но съм забелязал едно нещо:
че прогресират само онези, които никога не се опитват да
приспособят истинския човек към плътския човек. Винаги когато се
появи фалшивата идея за приспособяването на най-възвишения идеал
към плътските суети, или идеята за принизяването на Бог до
нивото на човека - идва и упадъкът. Човек не трябва да деградира
до положението да бъде роб на света - той трябва да бъде
издигнат до Бог.

В същото време има още една страна на въпроса. Никога не

трябва да гледаме другите с презрение. Всички ние се стремим към
една и съща цел. Различието между слабостта и силата е различие
в степента на проявление; разликата между добродетелта и порока
е разлика в степента; разликата между рая и ада е в степента,
тази между живота и смъртта е също в степента – всички различия
в този свят са от гледна точка на степента, а не на същността,
защото единството е тайната на всичко. Всичко е Едно, което
проявява Себе си или като мисъл, или като живот, като душа или
тяло - и разликата се състои само в степента. И понеже е така,
ние нямаме право да гледаме с презрение към онези, които не са
развити в съвсем същата степен в която ние сме. Не осъждай
никого; ако можеш да протегнеш ръка за помощ, направи го. Ако не

64
можеш - прибери си ръцете, благослови братята си и им позволи да
вървят по техния собствен път. Да завлечеш някого надолу и да го
порицаеш, не е начинът за действие. Никога нищо не може да
постигнато така. Ние изразходваме цялата си енергия да осъждаме
другите. Критикуването и осъждането са безсмислени начини за
изразходване на енергията ни, защото с течение на времето
научаваме, че всички ние гледаме едно и също нещо, че напредваме
повече или по-малко към един и същи идеал и че почти всички наши
различия са разлики на изразяването и проявлението.

Да вземем идеята за греха. Току-що ви разясних идеята на

Веданта за него (според която човекът е божествен), а според
другата човекът е грешник. Практически те са едно и също нещо,
само че едната заема позитивната, а другата – негативната
позиция. Едната разкрива силата на човека, а другата – неговата
слабост. Слабостта може и да съществува, казва Веданта, но това
няма значение, тъй като ние искаме да израснем. Болестта е
открита веднага след раждането на човека. Всеки знае своите
болести - няма нужда някой да ни казва какви са те. Но да мислим
през цялото време че сме болни - това няма да ни излекува – за
заболяването е нужно лекарство. Ние можем да забравим всичко
навън, можем да се опитаме да станем лицемери спрямо външния
свят, но в сърцето си всеки знае своите слабости. Но, казва
Веданта, да напомняш на някого за слабостите му не помага много;
дай му сила; а силата не идва от постоянното размишление върху
слабостта. Лекът за слабостта не е през цялото време да
премисляме слабостите си, а да мислим за силата. Учете хората за
силата, която е вече в тях. Вместо да им повтаря че са грешници,
Веданта заема противоположната позиция и казва: “Вие сте чисти и
съвършени и онова, което наричате грях, не ви принадлежи.”
Греховете са много низши нива на проявлението на Аза; проявете
вашия Аз във висша степен. Това е единственото нещо, което
трябва да се помни; всички вие можете да го направите. Никога не
казвайте “Не”, никога не казвайте “Не мога”, защото вие сте
безкрайни. Дори времето и пространството са нищо, сравнени с
вашата истинска природа. Вие можете да направите абсолютно
всичко – вие сте всемогъщи.

Това са принципите на етиката, но сега ние ще слезем по-долу

и ще изработим детайлите. Ще видим как Веданта може да бъде
пренесена в ежедневния и градския живот - в държавния,
националния и домашния живот на всяка една нация. Защото ако
една религия не може да помогне на човека независимо къде се
намира той и какво положение да заема, тя не би била от голяма
полза; тя би си останала само теория на избраното малцинство. За
да помогне на човечеството, религията трябва да бъде готова и
способна да му помогне в каквото и положение да се намира то -

65
независимо дали в робство или в свобода, независимо дали тъне в
дълбините на деградацията или се е изкачило във висините на
чистотата; тя трябва да може да му бъде от помощ навсякъде
еднакво. Принципите на Веданта, нейният идеал, биха били
оправдани, ако притежават способността да задоволят тази огромна
потребност.

Идеалът за вярата в себе си е най-голямата помощ за нас.

Сигурен съм, че огромна част от злините и нещастията, които ни
сполетяват, щяха да изчезнат, ако хората бяха научени на вяра в
себе си и на това как да я практикуват. В цялата история на
човечеството - ако някога е съществувала някаква могъща движеща
сила в живота на великите мъже и жени - това е тази вяра в себе
си. Родени със съзнанието, че трябва да бъдат велики, те са
ставали такива. Нека човек слезе колкото е възможно по-долу; но
ще дойде време, когато в своето пълно отчаяние, той ще направи
обратен завой, ще поеме нагоре и ще се научи да има вяра в себе
си. За нас е по-добре да знаем това от самото начало. Защо
трябва да имаме целия този горчив опит, за да придобием вяра в
себе си? Лесно можем да видим, че всички разлики между човек и
човек се дължат на наличието или отсъствието на вяра в себе си.
Вярата в нас самите ще постигне всичко. Изпитал съм това в
собствения си живот и продължавам да го изпитвам; и колкото
повече остарявам, толкова по-силна и по-силна става тази вяра.
Атеист е онзи, който не вярва в себе си. Старите религии казват,
че е атеист онзи, който не вярва в Бог. Новата религия заявява,
че е атеист този, който не вярва в себе си. Но това не е
егоистична вяра, защото Веданта от друга страна е доктрина на
единството. Това означава вяра във всеки, защото ти си всеки.
Любов към вас самите означава любов към всеки, любов към
животните и към всичко останало, защото вие сте едно с всички.
Това е великата вяра, която ще направи света по-добър. Сигурен
съм в това. Най-велик е онзи човек, който може да изрече
следната истина: “Знам всичко за себе си.” Знаете ли колко много
енергия, колко много сили, колко много способности се крият в
тези ваши тела? Кой учен е узнал всичко онова, което се намира в
човека? Милиони години са минали откакто човекът се е появил за
първи път и все пак само една безкрайно малка частица от
неговите сили е била проявена. Затова не трябва да казвате, че
сте слаби. Откъде знаете какви способности се крият зад
деградацията на повърхността? Вие знаете съвсем малко от онова,
което се намира във вас. Защото под тази повърхност лежи един
океан от безкрайна сила и блаженство.

“За този Атман първо трябва да бъде чуто.” Слушайте ден и

нощ, че вие сте Душата. Повтаряйте го на себе си ден и нощ,
докато тази идея навлезе в самите ви вени, докато тя затрепти с

66
всяка капка от кръвта ви, докато не стане ваша плът и кости.
Нека цялото ви тяло се изпълни само с този идеал: “Аз съм
безсмъртният, аз нямам рождение, аз съм блаженият, всезнаещият,
всемогъщият, аз съм вечно-божествената Душа.” Мислете за това
ден и нощ; мислете за него, докато то не стане неразделна част
от вашия живот. Медитирайте върху тази идея и от нея ще дойде
действието. “От пълнотата на сърцето устата говори,” и от
пълнотата на сърцето също така, ръцете работят. Действието ще
дойде. Изпълнете себе си с идеала; каквото и да вършите, мислете
усилено за този идеал. Всички ваши действия ще станат велики, ще
бъдат трансформирани, обожествени, по самата сила на вашата
мисъл. Ако материята е силна, то тогава мисълта е всемогъща.
Превърнете тази мисъл в движещата сила на вашия живот, изпълнете
себе си с идеята за вашето всемогъщество, вашето величие, вашата
слава. Да не дава Господ суеверия да влизат в ума ви! Дано Бог
ни опази да не бъдем заобиколени още от самото си раждане с
всички тези суеверни влияния и парализиращи идеи за нашата
слабост и порочност! Дано Бог благослови човечеството с по-лесен
път, по който то да достигне най-благородните и възвишени
истини! Но човекът трябва да премине през всичко това; не
правете пътя по-труден за онези, които идват след вас.

Понякога тези доктрини изглеждат ужасяващи на хората.

Познавам такива, които се плашат от тези идеи, но за онези,
които искат да бъдат практични - това е първото нещо, което
трябва да научат: никога не казвайте на себе си или на другите,
че сте слаби. Правете добро, ако можете, а ако не можете – не
наранявайте света. В сърцето си вие знаете, че това ваше
смирение, молитви и плач пред разни въображаеми същества, са
суеверия. Кажете ми за един случай, в който на тези молитви е
било отговорено. Знаете, че не съществуват духове, но веднага
щом се намерите на тъмно, започвате да чувствате, че ви побиват
тръпки. Това е така, защото в детството ни всички тези страшни
идеи са били вкарани в умовете ни. Поради тази причина не учете
другите на такива неща - от страх от обществото или общественото
мнение, от страх да не си навлечете омразата на приятели или
защото се боите да не изгубите своите грижливо подхранвани
суеверия. Какво друго трябва да учи религията, освен на
единството на вселената и на вярата в себе си? Всяка дейност на
човечеството през последните пет хиляди години е била насочена
към тази единствена цел и все още хората продължават да се
стремят към нея. Сега е ваш ред и вие вече знаете истината.
Защото вие сте учени на тази истина от всички посоки. Не само
философията и психологията, но и материалистичните науки са я
провъзгласили. Има ли някой учен днес, който би се побоял да
признае истината за единството на вселената? Кой е този, който
ще се осмели да говори за много светове? Всички подобни идеи са

67
суеверия. Има само един живот и един свят и този един живот и
един свят ни изглеждат като много. Това многообразие е като сън.
Когато сънувате, един сън отминава и идва друг. Но вие не
живеете в сънищата си. Сънищата идват един след друг, една след
друга сцени се разкриват пред вас. По същия начин в този свят
има деветдесет процента нещастие и десет процента щастие. Може
би след малко той ще изглежда като деветдесет процента щастие и
десет процента нещастие и ние ще го наречем рай, но ще дойде
време, когато за мъдреца всичко това ще изчезне и светът ще
изглежда като Самия Господ, а неговата собствена душа – като
Бог. Следователно не е вярно, че съществуват много светове и не
е вярно, че има много животи. Цялото това многообразие е
проявление на това Едно. Едното проявява Себе си като много,
като материя, дух, ум, мисъл, и всичко останало. Това Едно се
проявява като много. Затова първата наша стъпка трябва да бъде
да научим себе си и другите на истината.

Нека целият свят заехти от този идеал, нека суеверията

изчезнат. Кажете за него на хората, които са слаби и
продължавайте да им го казвате. Ти си Чистият; събуди се и се
изправи, О могъщи - този сън не ти отива! Събуди се и стани -
това не не ти подхожда. Не мисли, че си слаб и нещастен.
Всемогъщи, събуди се и стани, и прояви своята истинска природа.
За теб не е подобаващо да мислиш, че си грешник. На теб не ти
отива да мислиш, че си слаб. Казвайте това на света, казвайте го
на себе си и вижте какъв практически резултат ще има, вижте как
то ще се прояви светкавично, как всичко ще се промени. Кажете го
на човечеството и му покажете неговата сила. А след това ние ще
се научим да го прилагаме в своя ежедневен живот.

За да бъдем способни да използваме това, което ние наричаме

Вивека (разграничение), за да научим как във всеки момент от
нашия живот, във всяко от нашите действия да разграничаваме
между правилното и грешното, ние ще трябва да имаме и да
познаваме критерия на истината, който е чистотата и единството.
Всичко което допринася за единството, е истина. Любовта е
истина, а омразата е лъжа, защото омразата носи множественост и
разделение. Омразата разделя човек от човека; затова тя е
погрешна и невярна. Тя е дезинтегрираща сила, тя разделя и
разрушава.

Любовта свързва и допринася за единството. Чрез нея вие

ставате едно – майката с детето, семействата с града,
човечеството – с животинския свят. Защото любовта е Битието, тя
е Самият Господ Бог; и целият този свят е проявление на тази
Единна Любов, повече или по-малко изразена. Различието е само в
степента на нейното проявление, но същността на всичко е тази

68
Единна Любов. Затова ние трябва да преценяваме всички свои
действия по това дали те допринасят за единството или пораждат
разединение. Ако разединяват, ние трябва да се откажем от тях,
но ако спомагат за единството можем да бъдем сигурни, че са
добри. Същото важи и за мислите ни; ние трябва да решим дали те
носят разединение и множественост или обединение и единство,
дали те свързват душа с душата и влияят по този начин. Ако е
така, трябва да ги уловим и развиваме, а ако не – трябва да ги
изхвърлим навън като престъпни.

Основната идея на етиката се състои в това, че тя не трябва

да зависи от нещо, което е непознаваемо, тя не учи на нищо
непознато, а според езика на Упанишадите: “Онзи, който ти
почиташ като непознатия Бог, на същия аз те уча.” Онзи, чрез
когото вие познавате всичко, е Азът1. Виждам този стол, но за да
видя него, аз първо трябва да имам възприятие за себе си и след
това да възприема стола. Столът бива възприет във и чрез Аза.
Вие ставате познати на мен във и чрез Аза; затова да казваме, че
този Аз е неизвестен, е чиста глупост. Махнете Аза, и цялата
вселена изчезва. Във и чрез Аза идва всяко познание. Затова той
е най-добре познат от всичко. Това съм аз самият, който вие
наричате “аз”. Може би се чудите как моят аз може да бъде вашият
аз. Може би не вярвате, че този ограничен аз може да бъде
неограничената Безкрайност, но това не е така. Ограничението е
само плод на въображението. Безкрайността изглежда като
“покрита” с крайното, и малка част от Нея се проявява като аза.
Но безкрайното никога не може да бъде ограничено; това е само
илюзия. Следователно Азът е познат на всеки един от нас – мъж,
жена или дете – и дори на животните. Без да Го познаваме, ние не
бихме могли нито да живеем, нито да се движим, нито да
съществуваме; без да познаваме Бог изобщо, ние не бихме могли да
дишаме или живеем дори за секунда. Бог според Веданта е най-
добре познатият на всички и не е плод на въображението.

Ако това не е практичен Бог, кой друг Бог би могъл да бъде

такъв? Къде може да има по-практичен Бог от Онзи, който виждам
пред себе си – един вездесъщ Бог, който живее във всяко същество
и е по-реален от нашите сетива? Защото вие сте Той, Вездесъщият
и Всемогъщ Бог, Душата на нашите души, и ако аз ви кажа, че не
сте това, изричам една лъжа. Знам това, независимо дали го
осъзнавам през цялото време или не. Той е Единството, Единението
на всичко, Реалността на целия живот и цялото битие.

1
В превода “Аз” с главно “А” се използва в смисъл на Висшия Аз или
Душата, а “азът” с малко “а” - в смисъл на индивидуалния аз, обусловен от
егото.

69
 Тези етически идеи на Веданта трябва да бъдат разработени
детайлно и затова трябва да имате търпение. Както ви казах,
необходимо е да разгледаме този предмет подробно и да го развием
напълно, за да видим как идеите на Веданта израстват от много
низши идеали и как великият Идеал за единството се е развил и е
приел формата на универсалната любов; трябва да изучим това, за
да избегнем всички опасности. Човечеството няма време да
разработва идеала от неговите най-низши нива. Но каква е ползата
ние да стоим на по-висок етап на развитие, ако не можем да дадем
истината на онези, които идват след нас? Затова трябва да изучим
този идеал във всичките му проявления; и на първо място е
абсолютно необходимо да изясним интелектуалната част, дори и да
знаем, че интелектуалността сама по себе си не струва почти
нищо; защото онова което е от най-голямо значение, е сърцето.
Чрез сърцето може да бъде видян Господ, а не чрез интелекта.
Интелектът е като уличния чистач, който ни разчиства пътя - един
второстепенен работник, един полицай; но за дейността на
обществото полицаят не е от положителна необходимост. Той трябва
само да спре нарушенията, да предотврати престъпленията - това е
всичко, което се изисква и от интелекта. Когато вече сте прочели
и овладели много интелектуални книги, вие започвате да мислите:
“Да ме благослови Бог да изляза отвъд тях”, защото интелектът е
сляп и не може да се движи сам, той няма ръце и крака. Чувството
е онова което работи, онова което се движи със скорост безкрайно
по-голяма от тази на електричеството или каквото и да било
друго. Чувстваш ли? – Това е въпросът. Ако чувстваш, ще видиш
Бог. Същото което притежаваш днес, ще бъде усилено многократно,
ще бъде обожествено и издигнато до най-високото ниво, докато не
обхване всичко, докато не почувстваш единството във всичко,
докато не почувстваш Бог във себе си и в другите. Интелектът
никога не би могъл да постигне това. “Различните начини на
изразяване, различните методи на обясняване на текстовете от
книгите – са удоволствие за учените, а не за спасението н
душата.” (Вивекачудамани, 58).

Онези от вас, които са чели Тома Кемпийски (“Подражание на

Христа”) знаят как той набляга на същото във всяка страница и
почти всеки един свят човек в света е твърдял същото. Интелектът
е необходим, защото без него ние допускаме груби грешки и вършим
всякакъв вид прегрешения. Интелектът ни предпазва от тях; но
отвъд това, не се опитвайте да строите нищо върху него. Той е
неактивен и е от второстепенно значение. Истинската помощ идва
от чувството, от любовта. Чувствате ли заради другите? Ако е
така, вие израствате в единството. Ако не чувствате заради
другите, вие може да сте най-големият интелектуален гигант,
който някога се е раждал, но в действителност сте нищо; вие сте
само сух интелект и ще си останете такъв. А ако чувствате - дори

70
и да не можете да четете или да не знаете никакъв език – на прав
път сте. Бог е ваш.

Не знаете ли от историята къде лежи скрита силата на

пророците? Къде е била тя? Дали в интелекта? Да не би някой от
тях да е написал чудна философска книга състояща се от най-
сложни логически умозаключения? Нито един не го е направил.
Всички те са казали само по няколко думи. Чувствайте като
Христос и ще бъдете Христос; чувствайте като Буда и ще бъдете
Буда. Чувството е животът, силата и виталността, без които дори
и най-голямата интелектуална активност не би могла да достигне
Бог. Интелектът е като крайниците, които сами не притежават
силата за движение. Единствено когато чувството влезе в тях, те
могат да се движат, да действат и да работят за другите. Така е
по целия свят и това е нещо, което вие трябва винаги да помните.
Това е едно от най-практичните неща в морала на Веданта, защото
Веданта учи, че всички вие сте пророци и всички трябва да бъдат
пророци. Не книгата е проверката за вашето поведение, а вие сте
проверката на книгата. Как разбирате, че една книга учи
истината? Защото вие сте истината и чувствате това. Това казва
Веданта. Какво е доказателството за всички Христосовци и Буди на
света? Че вие и аз чувстваме като тях. Ето как вие и аз
разбираме, че те са били истински. Нашата пророческа душа
доказва техните пророчески души. Вашата божественост е
доказателство за Самия Бог. Ако ти не беше пророк, в Бог никога
не би имало нищо вярно. Ако ти не си Бог, никога не е имало
никакъв Бог, нито някога ще има. Това, казва Веданта, е идеалът,
който трябва да бъде следван. Всеки от нас ще трябва да стане
пророк и вие вече сте такива. Само знайте това. Никога не
мислете, че има нещо невъзможно за душата. Ако изобщо има грях,
то това е единственият грях: да казвате, че вие или другите са
слаби.

Практическа Веданта ІІ
10.
(Лекцията е изнесена в Лондон, на 12 ноември, 1896г.)

Ще ви разкажа една много древна история от Чхандогя Упанишад,

в която се говори за това как познанието дошло при едно момче.

71
Нейният стил е доста необработен, но ще видим, че тя съдържа
един принцип.

Едно малко момче казало на майка си: “Искам да изучавам

Ведите. Кажи ми как се казва баща ми и каква е кастата ми.”
Майката не била омъжена жена, а в Индия детето на една неомъжена
жена се смята за лишено от каста; то не е приемано от обществото
и няма право да изучава Ведите. Затова бедната майка отвърнала:
“Детето ми, не знам твоето фамилно име; аз бях прислужница и
служех на различни места; не знам кой е баща ти, но моето име е
Джабала, а твоето е Сатякама.” Момченцето отишло при един мъдрец
и го помолило да бъде прието като негов ученик. “Какво е името
на твоя баща и каква е твоята каста?” Момчето повторило пред
него онова, което чуло от майка си. Мъдрецът моментално
отвърнал: “Никой освен един брахмин не е способен да изрече
такава уронваща истина за себе си. Ти си брахмин и аз ще те уча.
Ти не се отклони от истината.” Така той задържал момчето при
себе си и го изучил.

Сега достигаме до някои от необичайните методи на обучение в

древна Индия. Този учител дал на Сатякама четиристотин хилави,
слаби крави, за които да се грижи, и го изпратил в гората. Там
той пасял стадото и живял за известно време. Мъдрецът му бил
казал да се върне обратно, когато стадото е нараснало до хиляда
крави. Един ден след няколко години, Сатякама чул един голям бик
от стадото да му казва: “Сега вече сме хиляда; върни ни при своя
учител. А аз ще те науча нещо за Брахман.” “Моля ви говорете,
господине,” казал Сатякама. Тогава бикът рекъл: “Изток е част от
Бог, както и запад, както и юг, както и север. Четирите посоки
на света са четирите части на Брахман. Огънят също ще те научи
на нещо за Брахман.” В онези дни огънят бил велик символ и всеки
ученик трябвало са може да добива огън и да извършва приношения
в него. И така, на следващия ден Сатякама тръгнал за дома на
своя гуру, а когато вечерта направил своя дар на огъня, извършил
службата си пред него и седнал наблизо, той чул глас да идва от
пламъците: “О Сатякама!” “Говори, Господи,” отвърнал Сатякама.
(Може би си спомняте една много подобна история от Стария Завет,
за това как Самуил чул един мистериозен глас.) “О Сатякама,
дошъл съм да те науча на нещо за Брахман. Небосводът и висините
са части от Него. Океанът – и той е част от Брахман.” Тогава
огънят казал, че една птица също щяла да го научи нещо. Сатякама
продължил пътуването си и на следващия ден, когато бил извършил
своите вечерни приношения, при него дошъл един лебед и казал:
“Аз ще те науча на нещо за Брахман. Този огън, който ти
боготвориш, О Сатякама, е част от Брахман. Една птица, наречена
Мадгу ще ти каже повече за това.” На следващата вечер птицата
дошла и Сатякама отново чул глас: “Ще ти кажа нещо за Брахман.

72
Дъхът е част от Брахман, зрението е част от него, слухът също,
както и умът.” После момчето пристигнало в къщата на учителя си
и застанало пред него, отдавайки му дължимата почит. Веднага щом
учителят видял своя ученик, той отбелязал: “Сатякама, твоето
лице сияе като лицето на човек, който е познал Брахман! Кой те
научи на това познание?” “Направиха го същества различни от
хората,” отговорил Сатякама. “Но аз бих желал вие да ме научите,
господине. Защото съм чувал от други хора като вас, че
единствено познанието научено от Гуру води към върховното
добро.” Тогава мъдрецът го научил на същото познание, което
момчето било получило от боговете. “И не останало нищо да бъде
научено, да - нищо да бъде научено.”

Сега, като оставим настрана алегориите за това което бикът,

огънят и птиците научили момчето, ние виждаме тенденциите на
мисълта и посоката, в която тя се е движила през онези дни. Тук
откриваме в зародиш великата идея, според която всички тези
гласове са в нас самите. Когато разберем по-добре истините на
които те учат ние виждаме, че гласът идва от собственото ни
сърце; през цялото време ученикът разбирал, че чува истината;
само неговото обяснение не било правилно. Той мислел, че думите
идват от външния свят и не разбирал, че онзи който говорел, бил
вътре в него. Втората идея до която достигаме, е превръщането на
познанието за Брахман в нещо приложимо. Светът винаги е търсел
практическите възможности на религията и в тези истории
откриваме как тя е ставала все по-практична и по-практична с
всеки изминал ден. Истината е била изразявана чрез всичко, с
което учениците са били близки. Огънят, който те са боготворели
е бил Брахман, земята е била Брахман и т.н.

Следващата история е за Упакошала Камалаяна, ученик на този

Сатякама, който дошъл за да бъде учен от него и живял за
известно време в дома му. След известен период от време Сатякама
заминал на пътуване и постепенно ученикът му много се
обезсърчил; когато дошла съпругата на мъдреца, за да го попита
защо не е ял, той отговорил: “Много съм нещастен, за да ям.” Но
тогава дошъл глас от огъня, на който той правел приношения.
Гласът казал: “Този живот е Брахман - Брахман е етерът и Брахман
е щастието. Познай Брахман.” “Знам,” отвърнало момчето, “че
животът е Брахман, но че Той е етерът и щастието – това не
знаех.” След това огънят обяснил, че двете думи, етер и щастие,
в действителност означават едно и също нещо и то е чувстващият
етер (чистият разум), който живее в сърцето. После огънят го
научил на следното: “Тази земя, храната, огънят и слънцето,
което боготвориш - са форми на Брахман. Онзи, който виждаш в
слънцето съм Аз. Ако знаещият това медитира върху него, всичките
му грехове изчезват, той живее дълъг живот и става щастлив.

73
Онзи, който живее в четирите посоки на света, в луната, звездите
и водата - това съм Аз. Онзи, който живее в етера, в небесата и
в светкавицата – това съм Аз.” Тук отново виждаме същата идея за
практичната религия. Обектите които хората са боготворели -
огъня, слънцето и луната и гласът познат на човека, създават
темите на притчите, които обясняват същите тези обекти и им
придават възвишен смисъл. Това е действителната, практическа
страна на Веданта. Тя не разрушава света, а го тълкува; тя не
унищожава личността, а я обяснява; тя не премахва
индивидуалността, а я разкрива като изразява истинската
индивидуалност. Тя не доказва, че светът е безсмислен и не
съществува, а заявява: “Разбери какво представлява светът, за да
не може той да те нарани.” Гласът не е казал на Упакошала, че
огънят който той боготворял, слънцето, луната, светкавицата и
всички други символи са погрешни, а му разкрил, че същият дух
който живее в слънцето, луната, светкавицата, огъня и земята,
живее и в него и по този начин всичко било трансформирано в
очите на ученика. Огънят - допреди това само един материален
огън, в който се правят приношения - приел нов аспект и се
превърнал в Господ. Земята била трансформирана, животът бил
трансформиран, слънцето, луната, звездите, светкавицата - всичко
било преобразено и обожествено. Тяхната истинска природа била
позната. Основният принцип на Веданта е във всичко да бъде
виждан Бог - да виждаме нещата в тяхната истинска същност, а не
такива, каквито изглеждат. След това Упанишадите учат на още
един урок: “Онзи, който сияе чрез очите, е Брахман; Той е
Красивият, Той е Сияйният. Той сияе във всички светове.” Това
което се има в предвид със светлината в очите, казва
коментаторът, е една точно определена характерна светлина, която
се появява при чистия човек, и тази светлина в действителност
принадлежи на Душата отвътре, която се намира навсякъде. Същата
светлина свети в планетите, звездите и слънцата.

Сега ще ви прочета за една друга доктрина на древните

Упанишади – тази за раждането и смъртта. Може би тя ще ви
заинтригува.

Шветакету отишъл при краля на Панчалите, и той го попитал:

“Знаеш ли къде отиват хората, когато умрат? Знаеш ли как се
връщат? Знаеш ли защо другият свят не се препълва?” Момчето
отговорило, че не знае. То отишло при баща си и му задало същите
въпроси. Бащата отвърнал: “Не зная отговорите,” и отишъл при
краля. Кралят казал, че това познание никога досега не било
притежавано от свещениците, а е принадлежало само на кралете, и
това била причината, поради която кралете управлявали света.
Бащата останал с владетеля за известно време, защото той казал,
че ще го научи на всичко това: “Другият свят, О Гаутама, е

74
огънят. Слънцето е неговото гориво. Лъчите са пушекът. Денят е
пламъкът, луната е жаравата, а звездите са искрите. В този огън
боговете изливат своя дар на вяра и от този дар крал Сома е
роден.” И после той продължава: “Няма нужда да правиш приношения
на малкия огън, защото целият свят е жертвен огън и приношението
и богослужението извършвано за него продължават непрестанно.
Боговете, ангелите и всички останали го боготворят. Човекът със
своето тяло е най-великият символ на огъня.” Тук също виждаме
как идеалът става практичен и Брахман е виждан във всичко.
Принципът който лежи в основата на тези истории е, че
измисленият символизъм може да е добър и полезен, но вече има
по-добри символи, отколкото ние можем да създадем. Можете да
създадете изображение, чрез което да почитате Бог, но вече
съществува по-добро изображение, и това е живият човек. Можете
да построите храм, в който да служите на Бог, и това може да е
нещо хубаво, но съществува по-съвършен и по-възвишен храм, и
това е човешкото тяло.

Както си спомняте, Ведите имат два раздела – ритуален и

раздел на познанието. С течение на времето ритуалите се умножили
и станали толкова заплетени, че се превърнали в нещо съвсем
непонятно, поради което виждаме, че в Упанишадите те са почти
напълно премахнати. Но това е станало по един лек и неусетен
начин – чрез тяхното разтълкуване. В древността виждаме как
хората са извършвали тези церемонии и ритуали, а по-късно са
дошли философите, които вместо да изтръгнат символите от ръцете
на невежите и да заемат негативна позиция - което за нещастие
откриваме почти навсякъде при съвременните реформи - са дали на
хората нещо в замяна, което да заеме мястото на ритуалите. “Ето
символа на огъня,” казали те. “Много добре! Но има и друг символ
- земята. Какъв велик и величествен символ! Ето този малък храм,
но всъщност цялата вселена е храм; човек може да служи на Бог
навсякъде. Ето ги странните изображения, които хората рисуват по
земята, ето ги олтарите - но всъщност най-великият олтар е
живото, съзнателно човешко тяло, и да служиш на Бог върху този
олтар е много по-възвишено, отколкото да почиташ каквито и да
било неживи символи.”

Сега достигаме до една необичайна доктрина. Аз самият не съм

я разбрал много добре. Ще ви я прочета, може би ще схванете нещо
от нея. Когато умре един човек, който се е пречистил чрез
медитация и е придобил познание, той първо отива при светлината,
след това от светлината при деня, от деня при светлата половина
на луната, от там при шестте месеца, в които слънцето свети от
север, после при годината, при слънцето, от слънцето при луната,
от луната при светкавицата, и когато достигне до сферата на
светкавицата, той среща същество, което не е човек и то го

75
завежда при (необусловения) Брахман. Това е пътят на боговете.
Когато светец или мъдър човек умре, той изминава този път и не
се завръща. Това което означават тези месеци, годината и всички
останали неща, никой не разбира ясно. Всеки дава своето
собствено обяснение, а някои казват, че са глупости. Какво се
има в предвид с отиването в сферата на луната и слънцето и кое е
това същество, идващо да посрещне душата, след като тя е
достигнала до сферата на светкавицата - никой не знае. Сред
индусите има вярване, че сферата на луната е място, на което
съществува живот и сега ще видим как той се е зародил. Онези
които не са постигнали познание, но са вършили добри дела в
живота си, когато умрат първо преминават през пушека, после
отиват при нощта, при тъмните петнадесет дни (на месеца), след
това при шестте месеца, в които слънцето свети от юг, от там - в
региона на своите предци, после достигат до етера, до сферата на
луната и стават храна за боговете, след което биват родени като
богове и живеят толкова дълго, колкото позволяват добрите им
дела. Когато резултатите от добрите им действия се изчерпят, те
се връщат на земята по същия път. Първо стават етер, после
въздух, пушек, след това мъгла, облак и после падат на земята
като дъждовни капки; така попадат в храната, която човешките
същества ядат и накрая стават техни деца. Тези чиито дела са
били много добри, се раждат в добри семейства, а онези чиито
действия са били лоши, имат лош живот, или дори попадат в
животински тела. Животните постоянно идват и си заминават на
тази земя. Затова тя никога не се препълва, нито остава празна.

От прочетеното можем да достигнем до няколко идеи и по-късно

сигурно ще бъдем способни да разберем техния смисъл по-добре и
ще можем да размишляваме какво означава всичко това; но
централният замисъл по всяка вероятност е, че няма постоянно
небе без да бъде реализиран Бог. Някои хора които не са
реализирали Бог, но са вършили добри действия в света - с цел да
се радват на техните резултати - когато умрат отиват на едно или
друго място, докато не достигнат небето, където се раждат по
същия начин както ние тук, но са деца на боговете и живеят там
толкова дълго, колкото позволяват добрите им дела. От това
схващане произтича една от основополагащите идеи на Веданта – че
всичко което има име и форма е преходно. Земята е преходна,
защото има име и форма; затова и небесата трябва да са преходни,
тъй като те също имат име и форма. Едно небе или рай, който е
вечен би бил абсурдно понятие, защото всичко което има име и
форма трябва да започва, да съществува и да свършва във времето.
Това са някои от установените понятия на Веданта и затова
небесата е трябвало да бъдат отхвърлени.

76
 В Самхита откриваме идеята за рая, според която той е вечен -
и тя до голяма степен прилича на схващането преобладаващо сред
мохамеданите и християните. Мохамеданите конкретизират тази идея
малко повече. Те казват, че това е място, където има градини,
сред които текат реки. В пустинята на Арабия водата е много
ценна, затова мохамеданите винаги си представят небето като
място, където има много вода. Аз обаче съм роден в страна,
където всяка година вали дъжд в продължение на шест месеца. Ако
трябваше да мисля за рая, бих си го представял като сухо място,
както и англичаните. Този рай на Самхита е вечен и там умрелите
имат красиви тела, живеят със своите предци и са винаги
щастливи. Там те срещат своите родители, деца и другите си
роднини, и живеят живот, който е до голяма степен като този тук,
само че много по-щастлив. В техния свят всички трудности и
препятствия пред щастието са изчезнали и са останали само
добрите страни и радостите на живота. Но колкото и удобно да
намира човечеството това състояние на нещата - истината е едно
нещо, а удобството друго. Има случаи, когато истината е
неудобна, докато не достигнем нейния връх. Човешката природа е
много консервативна. Когато веднъж направи нещо, тя намира за
много трудно да излезе отвъд него. Умът не желае да приеме
никакви нови мисли, защото те носят дискомфорт.

В Упанишадите ние откриваме една огромна промяна в насоката

на мисълта. Там е заявено, че тези небеса, в които човек живее
със своите предшественици след смъртта си, не могат да бъдат
вечни, тъй като е ясно, че всичко което има име и форма, трябва
един ден да умре. Ако има рай, където съществуват форми, с
течение на времето той трябва да изчезне; това небе може да
продължи да съществува милиони години, но ще дойде време, когато
то ще изчезне. От тази идея следва и друга – че душите трябва да
се връщат обратно на земята, че небесата и раят са места, където
те се радват на плодовете от своите добри действия и че след
като тези резултати бъдат изчерпани, душите ще се върнат отново
на земята. От това става ясно едно нещо - че човечеството е
имало възприятие за философията на причинността още от много
ранни времена. По-късно ще видим как нашите мислители формулират
тези идеи на езика на философията и логиката, но тук, в
началото, те са изразени почти на езика на децата. Докато четете
тези книги, можете да забележите едно нещо: че всичко в тях
представлява вътрешно възприятие. Ако ме питате дали това може
да бъде практично, моят отговор би бил, че то на първо място е
практично, и едва след това е философско. Можете да видите, че
тези факти първо са били възприети и реализирани и след това са
били записани. Светът е говорел на ранните мислители. Птиците са
им говорели, животните са им говорели, слънцето и луната са им
говорели; и малко по малко те са реализирали нещата и са

77
достигнали до сърцето на природата. Не чрез размишления или по
силата на логиката, не като са събирали мислите на другите и са
създавали големи книги, както е модерно в наши дни, не и дори
както аз го правя, като вземам един от техните текстове и
създавам върху него дълга лекция - а чрез търпеливо изследване и
чрез търсене те са откривали истината. Техният основен метод е
бил практиката, и така трябва да бъде винаги. Религията винаги е
била практическа наука, и никога не е имало, нито някога ще има,
каквато и да била теологическа религия. На първо място е
практиката, а след това е познанието. Идеята че душите се връщат
обратно вече съществувала. Тези които са вършили добро с
очакване за някаква отплата, я получават, но тя не е постоянна.
Тук виждаме идеята за причинността много красиво изложена;
според нея следствието е съизмеримо с причината. Каквато е
причината, такова ще бъде и следствието. Тъй като причината е
крайна, следствието също ще бъде такова. Ако причината е вечна и
следствието може да бъде вечно; но вършенето на добри дела е
крайна причина и затова тя не може да породи вечно следствие.

Сега стигаме до другата страна на въпроса. Както не може да

има вечен рай, по същата логика не може да има и вечен ад. Да
предположим, че аз съм много лош човек и върша злини във всеки
миг от своя живот. И все пак, целият ми живот тук сравнен с
вечността, е нищо. Ако съществува вечно наказание, това означава
че има безкрайно следствие, породено от крайна причина, което е
невъзможно. Ако върша добрини през целия си живот, аз не мога да
достигна вечно небе; това би означавало да допуснем същата
грешка. Но има и трети път, поеман от онези, които са познали и
реализирали Истината. Това е единственият начин човек да излезе
отвъд воала на Майа и да реализира какво е Истината; и
Упанишадите показват какво означава реализирането на Истината.

Това не означава да приемеш доброто или злото, а да узнаеш

истината и да откриеш, че всичко идва от Аза, и Азът е всичко.
Това не значи да отречеш вселената или да си затвориш очите за
нея, а да виждаш Бог както в рая, така и в ада, както в живота,
така и в смъртта. Това е насоката на мисълта в откъса, който ви
прочетох; земята е символ на Господ, небето е Господ,
пространството, което ние заемаме е Господ - всичко е Брахман.

Тази истина трябва да бъде видяна и реализирана, а не само да

се говори за нея. Ние ще узнаем, че като логическо следствие на
реализацията на Брахман, душата престава да се интересува дали
ще отиде в рая, в ада, или някъде другаде, дали ще бъде родена
отново на тази земя или на небето. Тези неща спират да имат
значение за свободната душа. Защото всички места са еднакви,
всяко място е храм на Бог, всяко място е станало свято и

78
присъствието на Бог е всичко, което тази душа вижда в небето, в
ада или на което и да било друго място. Не съществува нито
добро, нито зло, а само безкрайният Брахман.

Според Веданта, когато човек е достигнал до това възприятие,

той е станал свободен и единствено такъв човек е способен да
живее в този свят. Само онзи, който е видял Истината и Истината
във всичко може да живее в света и да каже, “Радвам се на
живота, щастлив съм в този живот”. Междувременно ще ви кажа, че
идеята за ада не съществува никъде във Ведите. Тя се появява в
Пураните много по-късно. Според Ведите най-лошото наказание е да
се върнеш обратно на земята, получавайки още един шанс тук. Още
от самото начало виждаме, че тази идея поема безличностна
посока. От друга страна, вярването в наказанието и наградата е
много материално и съответства само на идеята за един човешки
Бог, който обича едни и мрази други, точно както ние го правим.
Наказанието и наградата са приемливи ако съществува такъв Бог. В
Самхита има такъв Бог и там ние откриваме да се появява идеята
за страха, но веднага щом стигнем до Упанишадите, тя изчезва и
нейното място е заето от безличностното схващане. Естествено, за
човека това е най-трудното за разбиране, понеже той винаги се
вкопчва в личността. Дори хора смятани за велики мислители, се
отвращават от идеята за Безличностния Бог. Но за мен изглежда
крайно абсурдно да мисля за Бог като за въплътен човек. Коя е
по-висшата идея, един жив Бог или един мъртъв Бог? Бог който
никой не вижда и не познава или Познатия Бог?

Безличностният Бог е един жив Бог, един принцип. Разликата

между личностния и безличностния Бог се състои в това, че
първият е само човек, докато вторият е ангел, човек, животно и
освен това нещо друго, което ние не можем да видим, защото
безличностното включва личностите и общата сума от всичко във
вселената, а освен това и безкрайно много повече. “Както единият
огън, който идва в света и се проявява в безчетни форми, но все
пак е безкрайно много повече,” така и Безличностното.

Ние искаме да служим на жив Бог. Аз не съм виждал нищо друго

освен Бог в живота си, нито пък вие. За да можете да видите този
стол, вие първо виждате Бог, а после стола – във и чрез Него.
Той е навсякъде и казва, “Аз съм.” В момента в който почувствате
“Аз съм,” вие ставате съзнателен за Битието. Къде бихме могли да
търсим Бог, ако не можем да Го видим в собствените си сърца и
във всяко друго живо същество? “Ти си мъжът, Ти си жената, Ти си
момичето, Ти си момчето. Ти старият човек с неговия бастун,
който се олюлява. Ти си младият човек, който крачи в разцвета на
силите си.” Ти си всичко, което съществува, един чуден жив Бог,
който е единствения факт във вселената. На мнозина това изглежда

79
ужасно противоречие с традиционния Бог, който живее някъде зад
някакъв воал и който никой не вижда. Единственото което правят
свещениците, е да ни дават уверение, че ако ги следваме и
слушаме техните наставления, ако вървим по пътя, който са ни
начертали, един ден, когато умрем, те ще ни дадат паспорт, който
ще ни позволи да видим лицето на Бог! Какво представляват всички
идеи за рая, ако не просто модификации на тази нелепа
свещеническа хитрост?

Разбира се, че безличностната идея е много деструктивна, тя

отнема целия бизнес на свещениците, църквите и храмовете. Цяла
Индия днес гладува, но има храмове в които се пазят
скъпоценности със стойността на кралски съкровища! Ако
свещениците учеха хората на безличностната идея, те биха
останали без своето занятие. И все пак ние трябва да учим на
тази идея – и то безкористно и без никакви хитрости. Вие сте
Бог, такъв съм и аз; кой на кого да се подчинява? Кой кого на
кого да служи? Вие сте най-висшият храм на Бог; аз по-скоро бих
боготворил вас, отколкото който и да е храм, изображение или
Библия. Защо някои хора си противоречат толкова много в своите
идеи? Те са като риби изплъзващи се измежду пръстите ни. Казват,
че са здравомислещи и практични хора. Много добре. Но кое е по-
практично от това да боготворят вас, тук и сега? Аз ви виждам,
аз ви чувствам и знам, че вие сте Бог. Мохамеданинът казва, че
няма Бог освен Аллах. Веданта казва, че няма нищо, което да не
е Бог. Това може да плаши много от вас, но вие ще го разберете
постепенно. Живият Бог е вътре във вас, а вие продължавате да
строите църкви и храмове и да вярвате във всякакви въображаеми
глупости. Единственият Господ, който трябва да бъде боготворен,
е човешката душа в човешкото тяло. Разбира се, всички животни
също са храмове, но човекът е най-висшият, като Тадж Махал сред
храмовете. Ако не мога да почитам Бог в него, никакъв друг храм
не би бил от полза. В момента в който реализирам Бог, който седи
в човешкото тяло, в мига в който застана в дълбока почит пред
всяко човешко същество и видя Бог в него – в същия този миг аз
съм свободен от всяко робство – всичко, което ме обвързва
изчезва и аз съм свободен.

Това е най-практичното богослужение, което съществува. То

няма нищо общо с теоретизирането и спекулациите. И все пак то
плаши мнозина. Те казват, че то не е правилно и продължават да
теоретизират върху старите идеали предадени им от техните
предци, според които някъде в рая Бог казал на някого, че той е
Бог. От онова време нататък ние имаме само теории. Това е
практичността според тях, а нашите идеи са непрактични! Без
съмнение Веданта казва, че всеки трябва да върви по своя
собствен път, но пътят не е целта. Почитането на Бог, който е на

80
небето, не е лошо, но това са само няколко стъпки по пътя към
Истината, а не самата Истина. Те са добри и красиви и в тях има
някои прекрасни идеи, но Веданта казва на всяка крачка:
“Приятелю, онзи пред който ти се прекланяш като незнаен - Него
аз боготворя в теб. Онзи когото ти почиташ като неизвестен и
когото търсиш навсякъде във вселената - Той е бил с теб през
цялото време. Ти живееш чрез Него, а Той е Вечният Свидетел на
вселената.” “Онзи, когото всички Веди боготворят и дори повече –
Онзи, когото винаги присъства като вечния „Аз.‟ Той съществува и
цялата вселена съществува. Той е светлината и животът на
вселената. Ако „Азът‟ не беше в теб, ти не би виждал слънцето и
всичко би било една тъмна маса. Той свети - и ти виждаш света.”

Но може да бъде зададен един въпрос, който би довел до

огромна трудност. Всеки от нас би си помислил: “Аз съм Бог и
всичко, което правя или мисля е добро, защото Бог не може да
върши нищо лошо.” На първо място, дори ако приемем тази погрешна
интерпретация за даденост, може ли да бъде доказано, че същата
опасност не съществува и от другата страна (т.е. при
дуалистичното разбиране за Бог)? Хората винаги са почитали Бог в
небето, който е отделен от тях и от който те много се страхуват.
Били са родени треперещи от страх и през целия си живот ще
продължат да треперят. Станал ли е светът по-добър от това? Тези
които са разбрали и са боготворили Личностния Бог и тези които
са разбрали и боготворили Безличностния Бог - от коя страна са
били всички велики личности в света – всички велики работници с
колосални морални сили? Безспорно от страната на Безличностното.
Как можете да очаквате да бъде развит морал чрез страх? Това не
може да стане никога. “Където един вижда друг, където един чува
друг, това е Майа. Където никой не вижда никого, където никой не
чува никого - когато всичко е станало Атман - кой кого вижда,
кой кого възприема?” Всичко е Той и едновременно с това, всичко
съм Аз. Душата е станала чиста. Тогава, и единствено тогава, ние
разбираме какво е любов. Любовта не може да идва от страх,
нейната основа е свободата. И когато наистина започнем да
обичаме света, тогава разбираме какво означава братството между
хората, но не и преди това.

Затова не е правилно да се казва, че Безличностната идея ще

породи огромно количество зло в света – като че ли
противоположната доктрина никога не е прибягвала до злини; сякаш
тя никога не е довеждала до сектантство, което е заляло света в
кръв, и не е ставала причина хората да се разкъсват на парчета
едни други. “Моят Бог е най-великият Бог, нека решим това в
открита борба.” Това е резултатът от дуализма по целия свят.
Излезте навън, под ярката дневна светлина - излезте навън от
тези тесни пътечки, защото как може безкрайната душа да се

81
задоволи да живее и умре в такива тесни коловози? Излезте навън
- във вселената от Светлина. Всичко във вселената е ваше,
протегнете ръце и го прегърнете с любов. Ако някога сте
чувствали, че искате да направите това, знайте, че сте
почувствали Бог.

Спомнете си как в онзи откъс от проповедта на Буда той

изпраща мисъл на любов на юг, на север, на изток и на запад,
нагоре и надолу, докато цялата вселена се изпълнила с тази любов
– толкова голяма, велика и необятна. Когато изпитате това
чувство - тогава вие сте придобили истинска личност. Цялата
вселена е една личност; нека оставим малките неща. Откажете се
от малкото заради Безкрайното, откажете се от малките радости
заради безкрайното блаженство. Всичко това е ваше, защото
Безличностното включва Личностното. Затова Бог е Безличностен и
Личност едновременно. Както Човекът - Безкрайният,
Безличностният Човек, който се проявява като личност. Ние,
безкрайните, сме се ограничили в малки части. Веданта казва, че
Безкрайността е нашата истинска природа; тази природа никога
няма да изчезне, тя ще продължи да съществува вечно. Но ние
ограничаваме себе си поради своята Карма, която ни е завлякла в
това робство като верига на вратовете ни. Строшете тази верига и
бъдете свободни. Стъпчете този закон в краката си. Няма закон за
човешката природа - няма съдба, няма участ. Как може да има
някакъв закон за безкрайността? Свободата е зовът на
безкрайността. Свободата е нейната природа, нейното рождено
право. Бъди свободен, и тогава имай колкото си поискаш личности.
Тогава ще бъдете като актьора, който играе ролята на просяк. Но
сравнете него с истинския просяк, който върви по улицата. Може
би и в двата случая сцената е една и съща, думите са едни и същи
- но все пак каква разлика! Единият се радва на своята просия,
докато другият е нещастен и страда поради нея. И кое създава
разликата? Единият е свободен, а другият е обвързан. Актьорът
знае, че положението му на просяк не е истинско, че го е приел
само заради представлението, докато истинският просяк си мисли,
че това е неговият добре познат живот и че той трябва да го
понася, независимо дали желае или не. Това е законът. Докато
нямаме познание за своята истинска природа - ние сме просяци,
блъскани насам-натам от всяка сила в природата; ние сме
превръщани в роби от всяка сила в природата; плачем и молим
целия свят за помощ, но такава никога не идва; плачем и се молим
на всякакви въображаеми същества и въпреки това никога не
получаваме отговор. Продължаваме да се надяваме, че помощта ще
дойде и така, в плач, ридания и надежди преминава животът ни, и
същата пиеса се играе отново и отново.

82
 Бъдете свободни; не се надявайте на нищо и на никого. Сигурен
съм, че ако погледнете назад в живота си, ще откриете, че винаги
напразно сте се опитвали да получите помощ от другите, а тя
никога не е идвала. Всяка помощ, която сте получавали, е идвала
от вас самите. Обирали сте плодовете само на онова, което сами
сте правили за себе си и все пак незнайно защо сте се надявали
на помощ отвън през цялото време. Гостната на един богат човек
постоянно е пълна; но ако обърнете внимание, ще забележите, че
там никога не можете да намерите едни и същи хора. Посетителите
винаги се надяват, че ще получат нещо от този богат човек, но
това никога не става. Така ние прекарваме живота си само в
надежди, надежди, надежди, които никога не свършват. Откажете се
от надеждата, казва Веданта. Защо трябва да се надявате? Вие
имате всичко, дори повече, вие сте всичко. На какво се надявате?
Ако един крал полудее и хукне да бяга из своето кралство
търсейки краля на страната, той никога няма да го намери, защото
той самият е кралят. Може да мине през всяко село и град на
своята държава, да претърси всяка къща, плачейки и ридаейки, но
никога няма да го открие, тъй като самият той е кралят. По-добре
да разберем, че ние сме Бог и да се откажем от това глупашко
търсене на Него; и узнавайки, че сме Бог ставаме щастливи и
доволни. Откажете се от всички тези ненормални стремежи и след
това играйте своята роля във вселената, като актьор на сцената.

Тогава цялата перспектива пред вас ще се измени и вместо

вечен затвор, този свят ще се е превърнал в сцена; вместо земя
на съревнованието - той ще бъде земя на блаженството, в която
цари вечна пролет, цъфтят цветя и летят пеперуди. Този свят
който преди това е бил ад, ще стане рай. За обвързания човек той
е място на безкрайно изтезание, но за свободния е точно
обратното. Този наш живот е универсалният живот - раят и всичко
останало е тук. Всички богове са тук и са прототипи на човека.
Боговете не са създали човека по свое подобие, човекът е създал
боговете. И техните прототипи са тук – Индра е тук, Варуна е
тук, както и всички богове на вселената. През цялото време сме
проектирали навън свои малки двойници, а в действителност ние
сме оригиналите на тези богове, ние сме истинските, единствените
богове, които трябва да бъдат боготворени. Това е гледната точка
на Веданта и това е практичността. Когато вече сме станали
свободни, няма да има нужда да обезумяваме, да захвърляме
обществото и да се втурваме към пещерите и горите, за да умрем
там; ще си останем, където сме, само че ще разбираме как стоят
нещата. Същите феномени ще си останат, но с ново значение. Ние
все още не познаваме света; единствено чрез свободата разбираме
какво представлява той и каква е неговата същност. Само когато
станем свободни ще открием, че този така наречен закон, че
съдбата, или участта, представляват само една безкрайно малка

83
част от нашата природа. Те са били само от едната страна, а от
другата през цялото време е била свободата. Не сме знаели това и
ето защо сме опитвали да скрием главите си в земята, като
подгонен дивеч. Чрез заблуда сме се опитвали да забравим своята
същност, но все пак не сме успели; тази същност ни е зовяла
винаги и цялото наше търсене на Бог или боговете, на външната
свобода - е било търсене единствено на нашата истинска природа.
Сбъркали сме този глас. Мислели сме, че той идва от огъня, от
някой бог или от слънцето, от луната или от звездите, но на края
откриваме, че той е от нас самите. Вечният глас, който говори за
вечна свобода е вътре в нас; неговата музика продължава вечно.
Част от тази мелодия на Душата е станала земята, закона,
вселената, но тя винаги е била наша и винаги ще бъде. С една
дума, идеалът на Веданта се състои в това - да познаем човека,
такъв какъвто е той в действителност, а нейното послание е: ако
не можеш да боготвориш своя брат, проявения Бог, как можеш да
боготвориш Бог, който е непроявен?

Не помните ли какво казва Библията: “Ако не обичате своя

брат, който сте виждали, как ще можете да обичате Бог, който не
сте виждали?” Ако не можете да видите Бог в човешкото лице, как
ще можете да го видите в облаците, в изображенията направени от
нежива и мъртва материя, или във въображаемите истории на вашия
ум? Бих ви нарекъл религиозни едва в деня, в който започнете да
виждате Бог във всички мъже и жени - и само тогава ще разберете
какво означава да дадеш лявата си буза на човека, който ти е
ударил плесница по дясната. Когато видите човека като Бог,
всичко, дори тигърът, ще бъде добре дошло. Всеки който идва при
вас не е никой друг освен Господ - Вечният и Блаженият, който се
появява пред нас в различни форми – като нашия баща, майка,
приятел и дете – те са нашата собствена душа, която играе с нас.

Както нашите взаимоотношения с хората могат да бъдат

обожествени по такъв начин, така и отношението ни към Бог би
могло да приеме която и да било от тези форми и ние можем да
гледаме на Него като на майка или баща, приятел или любим. Да
наричаш Бог Майка е по-висш идеал от това да Го наричаш Баща; да
го наричаш Приятел е още по-възвишено; но най-извисеният идеал е
да гледаш на Него като на Любим. Кулминационният момент в
отношението между Бог и човек е когато човек престава да вижда
разлика между обичащия и любимия. Може би си спомняте старата
персийска история за това как един човек почукал на вратата на
своята любима и бил попитан: “Кой си ти?” Той отговорил: “Аз
съм,” но отговор не последвал. Дошъл втори път и възкликнал: “Аз
съм тук,” но вратата не се отворила. За трети път застанал пред
нея и гласът отвътре го попитал: “Кой е там?” Той отвърнал: “Аз
съм ти, любима”, и врата се отворила. Такова е действителното

84
отношение между Бог и нас самите. Той е всичко - той е всичко.
Всеки мъж или жена е осезаемият, блажен, жив Господ. Кой казва,
че Бог е неизвестен? Кой казва, че трябва да го търсим? Ние сме
го открили завинаги; Той е вечно познат и боготворен навсякъде.

От безличностния принцип следва и друга идея – че останалите

форми на богослужение не са погрешни. Това е едно от най-важните
неща, което трябва да се помни - че онези които почитат Бог чрез
ритуали и форми, колкото и незрели да ни изглеждат те, не са на
погрешен път. Това е пътуване от истина към истина, от по-низша
истина към по-висша истина. Тъмнината представлява по-малко
светлина; злото е по-малко добро; нечистотата е по-малко
чистота. Нека винаги помним, че трябва да гледаме на другите с
очите на любовта, със съчувствие, осъзнавайки, че те вървят по
същия път, по който ние сме минали. Ако вие сте свободни, трябва
да знаете, че всички ще бъдат такива рано или късно, а ако сте
наистина свободни, как бихте могли да виждате онова, което е
преходно? Ако сте действително чисти, как бихте могли да виждате
нечистото? Защото това което е вътре, виждаме и отвън. Ние не
можем да видим нечистотата, ако я нямаме в самите себе си. Това
е една от практическите страни на Веданта и аз се надявам, че
всички ние ще се опитаме да я приложим в живота си. Имаме цял
живот на разположение, за да превърнем тези принципи в практика
и онова което ще получаваме през цялото време е удоволствието и
удовлетворението от свършената работа, вместо недоволство и
неудовлетворение, защото ще знаем, че Истината е вътре в нас и
имаме пълно право на Нея: ще осъзнаваме, че трябва само да Я
проявим и да Я направим осезаема.

Практическа Веданта ІІІ

11.
(Лекцията е изнесена в Лондон, на 17 ноември 1896г.)

В Чхандогя Упанишад можем да прочетем за това как един светец

наречен Нарада отишъл при друг, който се казвал Санаткумара, и
му задал различни въпроси, единият от които бил дали религията е
причината за нещата такива каквито са. Санаткумара започнал да

85
му обяснява и да го води стъпка по стъпка, казвайки му че има
нещо по-висше от тази земя, друго по-висше и от него и така
нататък, докато стигнал до Акаша, етера. Етерът е по-висш от
светлината, защото в него съществуват луната и слънцето,
светкавицата и звездите; в етера ние живеем и в етера умираме.
После възниква въпроса дали има нещо по-висше от това и
Санаткумара му казва за Прана. Тази Прана според Веданта е
принципът на живота. Тя е като етера – един вездесъщ принцип; и
всяко движение, независимо дали в тялото или някъде другаде,
представлява движението на тази Прана. Тя е по-велика от Акаша
(етера) и чрез нея всичко живее. Прана е в майката, в бащата, в
сестрата, в учителя - Прана е знаещият.

Ще ви прочета още един откъс, в който Шветакету пита своя

баща за Истината и той го учи на различни неща, като казва
заключвайки: “Това което е фината причина за всички неща - от
Него те са направени. То е Всичко, То е Истината и Ти си Това, О
Шветакету.” И след това дава различни примери. “Както пчелата, О
Шветакету, събира мед от различни цветя и както медът от
различните цветя не знае, че идва от различни дървета и цветове,
така и всички ние, когато достигнем до това Битие, не знаем, че
идваме от различни места. Знай за тази фина същност, че всичко
което съществува, има своя аз в Нея. Това е Истината. Това е
Азът и ти, О Шветакету, си Това.” Той дава още един пример за
реките, които се вливат в океана. “Както всички реки, когато са
в океана не знаят, че са били различни реки, по същия начин и
ние, когато излезем от това Битие, не знаем, че сме Това. О
Шветакету, ти си Това.” И по този начин той продължава със
своите учения.

И така, има два принципа на познание. Според първия ние

придобиваме познание като отнасяме частното към общото и общото
към универсалното; а според втория всяко нещо трябва да бъде
обяснено, доколкото е възможно посредством неговата собствена
природа. Разглеждайки първия принцип виждаме, че цялото ни
познание се състои от класификации, които отиват все по-далеч и
по-далеч (в посока към обобщението). Когато се случи нещо
самостоятелно и отделно (което не можем да отнесем към никоя от
класификациите в умовете си), ние се чувстваме неудовлетворени.
Ако може да бъде доказано, че същото нещо се случва отново и
отново, ние сме доволни и го наричаме закон. Когато видим, че
една ябълка пада, ние сме неудовлетворени; но щом открием, че
всички ябълки падат, ние го наричаме закон на гравитацията и сме
удовлетворени. Факт е, че от частното заключваме общото.

Ако искаме да изучаваме религия, отново трябва да приложим

този научен процес. Същият принцип важи и тук; разбираме, че той

86
е универсален – това също е факт. Най-ранната идея, която аз
мога да проследя в книгите, от които току-що ви превеждах, е
този принцип на преминаване от частното към общото. В тях ние
виждаме как “сияйните” са се слели в един принцип и как древните
мислители са се издигали все по-нависоко и по-нависоко – от
фините елементи те са се отправили към още по-фините и
всеобхватни елементи, от частните явления са достигнали до
вездесъщия етер; но дори от него те преминават по-нататък - към
всеобхватната сила, Прана; а през всички тях преминава
принципът, който гласи че всички неща са свързани. Същият този
етер съществува в по-висша форма в Прана, или с други думи
казано, по-висшата форма на Прана се конкретизира и става етер;
след което етерът става още по-груб и т.н.

Обобщението на Личностния Бог е друг такъв случай. Видяхме

как е било достигнато до това обобщение и то е било наречено
общия сбор от всички съзнания. Но възниква една трудност, защото
това обобщение е непълно. Ние вземаме под внимание само едната
страна на фактите от природата – факта на съзнанието, и
изграждаме своето обобщение върху него пропускайки другата
страна. Затова на първо място, това е непълно обобщение. То има
още един недостатък, по отношение на втория принцип. Всичко
трябва да бъде обяснено чрез своята вътрешна природа. Може и да
е имало хора, които са си мислели, че всяка ябълка паднала на
земята е била притегляна надолу от някой дух, но обяснението за
това явление е законът на гравитацията; знаем, че то не е
съвършеното обяснение, но все пак е много по-добро от другото,
защото е достигнато по пътя към природата на нещата, докато
първото допуска намесата на външна причина. Така във всяка сфера
на нашето познание, научно е това обяснение, което се базира
върху самата природа на нещата, а ненаучно е онова, на което е
необходим външен посредник.

Вярването за Личностния Бог като създател на вселената също

трябва да премине през този тест. Ако то казва, че Бог е извън
природата и няма нищо общо с нея, а тя е резултат от Неговите
заповеди и е създадена от нищото – това е много ненаучна теория
– и тук е слабата страна на всяка теистична религия във всички
епохи. Това са двата недостатъка, които откриваме в теорията на
монотеизма; според нея Личностният Бог притежава всички качества
на човешките същества, само че увеличени многократно; Той е
създал тази вселена по Своя воля от нищото и въпреки това е
различен от нея. Така стигаме до две трудности.

Както на първо място видяхме, това не е пълно обобщение и

второ – то не е обяснение, което идва от природата на нещата.
Според него следствието е различно от причината, или причината е

87
напълно различна от следствието. Но цялото човешко познание
доказва, че следствието представлява единствено причината в
друга форма. Към тази идея сочат всички открития на съвременната
наука; последната теория, която е приета във всички сфери на
науката е тази на еволюцията; според нейния основен принцип,
следствието представлява единствено причината в друга форма, то
е едно преустройване на причината, а тя от своя страна приема
формата на следствието. Теорията за сътворението на вселената от
нищото би била осмяна от съвременните учени.

Сега стигаме до въпроса, може ли религията да премине през

тези тестове? Ако съществуват религиозни теории, които могат да
отговорят на тези изисквания, те биха били приемливи за
съвременния ум. Ако помолим съвременния човек да повярва на
която и да било друга теория, която се осланя на авторитета на
свещениците, църквите или книгите – той би бил неспособен да я
приеме и резултатът на това е една отвратителна маса от неверие.
Дори онези, които външно изразяват някаква вяра, в сърцата си
крият голямо неверие. Останалите бягат от религията и я
изоставят, смятайки я просто за заблуда измислена от
свещениците.

Религията е била сведена само до някакъв вид национална

форма. Тя една от най-добрите ни социални останки; затова нека
остане. Но действителната потребност, която дядото на
съвременния човек е чувствал от нея, си е отишла; днес никой
повече не я приема като задоволителна за своя разум. Идеята за
такъв Личностен Бог и такова творение, която обикновено е
известна като монотеизъм във всяка религия, повече не може да
бъде отстоявана. В Индия тя не може да бъде отстоявана поради
будистите, и точно поради тези нейни недостатъци, те са
надделели в древността. Будистите са доказали, че ако допуснем
съществуването на такава природа, която притежава безкрайна сила
и може да създава всичко според своите желания, чисто и просто
няма нужда да твърдим, че има нещо отвъд тази природа. Дори
душата е ненужна.

Дискусията за субстанцията и качествата е много древна и

понякога можете да видите, че старите суеверия живеят дори в
настоящето. Повечето от вас са чели как през Средновековието и,
съжалявам да го кажа, дори много по-късно, един от дискутираните
въпроси е бил дали качествата са присъщи на субстанцията, дали
дължината, ширината и плътността са свойствени на онази
субстанция, която наричаме нежива природа и дали ако
предположим, че остане да съществува само субстанцията,
качествата остават с нея или не. На това нашият будист отговаря:
“Нямате основания да поддържате тезата за съществуването на

88
такава субстанция; качествата са всичко, което съществува – вие
не виждате отвъд тях.” Тази позиция съвпада с гледището на
съвременните агностици, защото борбата за субстанцията и
качествата е същата, която на по-високо ниво приема формата на
спора за ноумена и феномена: това е феноменалният свят, една
вселена от постоянни промени, а вътре в нея има нещо, което е
неизменно; и някои твърдят, че тази двойственост на битието, че
ноуменът и феноменът са истински, а други, които са по-разумни
казват, че нямате право да допускате съществуването на двете,
тъй като всички неща, които виждаме, чувстваме и мислим, са само
феномени. Нямате право да твърдите, че съществува нещо отвъд
феномена; и на това няма отговор. Единственият отговор който
получаваме, е от монистичната философия на Веданта. Вярно е, че
съществува само едно нещо - и то е или феномен, или ноумен. Не е
вярно, че има две – нещо изменящо се и вътре в него друго, което
е неизменно; това е едно и също нещо, което изглежда като
променливо, но в действителност е неизменно; Ние сме започнали
да мислим за тялото, ума и душата като много, но всъщност те са
само едно; и това едно се изглежда като всички тези многообразни
форми. Нека вземем добре известната илюстрация на монистите за
въжето, което изглеждало като змия. Някои хора, поради тъмнината
или по друга причина, вземат въжето за змия, но когато дойде
познанието, змията изчезва и те откриват, че това е само въже.
Чрез тази илюстрация виждаме, че когато в ума съществува змията,
въжето е изчезнало, а когато съществува въжето, змията я няма.
Когато около себе си виждаме феномена и единствено феномена,
ноуменът е изчезнал, но когато виждаме ноумена – неизменния -
естествено следва, че феноменът е изчезнал. Сега разбираме по-
добре позициите на реалиста и идеалиста. Реалистът вижда само
феномена, а идеалистът гледа единствено ноумена. За идеалиста,
истинския и пълен идеалист - действително придобил силата на
възприятие, чрез която може да отхвърли всички идеи за промяна -
за него изменчивата вселена е изчезнала и той има правото да
казва, че всичко е заблуда и че не съществува промяна. Реалистът
в същото време вижда променливото. За него неизменното е
изчезнало и той има правото да каже, че всичко това е реално.

Какъв е резултатът от тази философия? Че идеята за Личностния

Бог не е достатъчна. Ние трябва да достигнем до нещо по-висше,
до Безличностната идея. Това е единствената логическа стъпка,
която можем да направим, но от нея не следва, че Личностната
идея ще бъде разрушена, нито от друга страна, че така ще докажем
съществуването на Личностния Бог - но все пак ние трябва да се
отнесем към Безличностното за обяснение на личностното, защото
този принцип представлява едно по-цялостно обобщение, отколкото
другия. Единствено Безличностното може да бъде Безкрайно,
личностното винаги е ограничено. Така ние не разрушаваме

89
личностното, а го съхраняваме. У нас често се поражда
съмнението, че ако достигнем до идеята за Безличностния Бог,
личностният ще бъде разрушен, че ако приемем схващането за
Безличностния човек, личността (ни) ще бъде изгубена. Но
основната идея на Веданта се състои не в унищожаването на
индивидуалното, а в неговото действително съхраняване. Ние не
можем да докажем индивидуалното по никакъв друг начин, освен
като го отнесем към универсалното, доказвайки че тази
индивидуалност е всъщност универсална. Ако мислим за
индивидуалното като нещо изцяло отделно от всичко останало във
вселената, то не би могло да съществува нито минута. Такова нещо
никога не е имало.

Второ, при прилагането на втория принцип, че обяснението на

всяко нещо трябва да идва от природата на самото него, ние
достигаме до една още по-дръзка и още по-трудна за разбиране
идея. А тя не е нищо друго освен това, че същото Безличностно
същество, нашето най-висше обобщение, сме ние самите - че ние
сме Това. “О Шветакету, ти си Това.” Ти си това Безличностно
Същество; онзи Бог който винаги си търсил в цялата вселена, през
цялото време си бил ти – ти самият, но не в личностен смисъл, а
в Безличностен. Човекът както го познаваме сега – проявеният – е
личност, но неговата реалност е Безличностното. За да разберем
личностното, ние трябва да го отнесем към Безличностното,
частното трябва да бъде отнесено към общото, и това Безличностно
е Истината, Азът на човека.

Във връзка с това биха възникнали редица въпроси и аз ще се

опитам да им отговоря, докато продължаваме напред. Ще възникнат
и много трудности, но нека в началото ясно да разберем позицията
на монизма. Като проявени същества ние изглеждаме отделени, но
нашата същност е една, и колкото по-малко мислим за себе си като
отделни от това Едно, толкова по-добре. Колкото повече се мислим
за отделни от Цялото, толкова по-нещастни ставаме. От този
принцип на монизма получаваме основната на етиката, и, смея да
кажа - ние не можем да достигнем до никаква етика по пътя на
нищо друго. Знаем, че най-старата идея за етиката се е
основавала на волята на определено същество или същества, но
днес много малко хора могат да приемат това, защото то би било
само едно частично обобщение. Индусите казват, че не трябва да
правим това или онова, защото Ведите казват така, но християните
не биха се подчинявали на авторитета на Ведите. Те казват, че
вие трябва да правите определени неща и не трябва да вършите
други, защото Библията казва така. Но това не може да задължи
онези, които не вярват в Библията. Ние трябва да имаме теория,
която е достатъчно всеобхватна, за да може включи в себе си
всички тези становища. Точно както в света има милиони хора,

90
които вярват в Личностния Бог или Създателя, така във всички
времена е имало и хиляди блестящи умове, които са чувствали, че
личностните идеи не са достатъчни за тях и са търсели нещо по-
висше. И винаги когато религията не е била достатъчно широка в
принципите си, за да ги включи в себе, най-ярките умове на
обществото са оставали извън нея; а това никога не е било
толкова силно изразено както в настоящето, и особено в Европа.

Следователно, за да бъдат включени тези умове в религията, тя

трябва да стане достатъчно широка. Всичко което тя твърди,
трябва да бъде от позицията на разума. Защо религиите настояват,
че те не са длъжни да се придържат към разума - никой не знае.
Без да бъде използван критерия на разума, не може да съществува
каквато и да е вярна преценка, дори в сферата на религиите. Една
религия може да предписва нещо ужасно. Например, мюсюлманската
религия позволява на мохамеданите да убиват всеки, който не
принадлежи на тяхната религия. В Корана съвсем ясно се казва:
“Убивай неверниците, ако не станат мохамедани.” Те трябва да
бъдат подпалени или посечени. Но ако кажем на един мохамеданин,
че това е погрешно, той естествено ще попита: “Откъде знаеш?
Откъде знаеш, че това не е добро? Моята книга казва, че е.” Ако
кажете, че вашата книга е по-стара от неговата, тогава ще дойде
будистът и ще каже: “Моята книга е още по-стара. После ще дойде
индусът и ще заяви: “Моите книги са най-стари от всички.” Затова
позоваването на книгите не би било от полза. Къде е критерият,
по който можете да ги сравните? Ще кажете: “Потърси в
„Проповедта на планината‟”; мохамеданинът ще отвърне:
“Послушайте етиката на Корана.” Мюсюлманинът би казал: “Кой е
арбитърът, който трябва да реши кое от двете е по-добро?” Нито
Новият Завет, нито Коранът могат да бъдат арбитър в тази
препирня. Трябва да съществува някакъв независим авторитет и
това не може да бъде книга, а трябва да бъде нещо, което е
универсално; а кое е по-универсално от разума? Някои казват, че
разумът не е достатъчно силен; той не винаги ни помага да
стигнем до истината и често греши; и следователно изводът е, че
трябва да вярваме в авторитета на някоя църква! Това ми беше
казано от един римски католик, но аз не можах да схвана логиката
на такова твърдение. От друга страна трябва да кажа, че ако
разумът наистина е толкова слаб, то тогава едно тяло от
свещеници би било още по-слабо; затова аз не бих приемал
неговите решения, а бих се осланял на разума, защото въпреки
всичките му слабости, все пак има някакъв шанс да се добера до
истината чрез него; докато по другия начин изобщо няма никаква
надежда това да стане.

Поради тази причина ние трябва да вървим по пътя на разума и

да проявяваме разбиране към онези, които не могат да достигнат

91
до никакво убеждение, докато го следват. Защото е по-добре
всички хора да станат атеисти, докато се осланят на разума,
отколкото да вярват в двеста милиона богове, уповавайки се на
нечий авторитет. Това което ни е нужно е прогрес, развитие,
реализация. Няма нито една теория, която някога да е издигнала
човека по-нависоко. Няма такова количество от книги, което да ни
помогне да станем по-чисти. Силата се състои единствено в
реализацията, а тя се крие вътре в нас и идва от мисълта. Нека
хората мислят. Една буца пръст не може да мисли; тя си е само
пръст. Величието на човека се състои в това, че той е мислещо
същество. В природата на човека е да мисли и по това той се
различава от животните. Аз вярвам в разума и следвам него,
защото съм видял достатъчно от злините породени от вярата в
авторитетите, понеже съм роден в страна, където се е стигало до
крайности в това отношение.

Индусите вярват, че творението е произлязло от Ведите. Как

разбирате, че има крави? Защото думата “крава” я има във Ведите.
Как узнавате, че човекът съществува? Защото тази дума я има във
Ведите. Ако я нямаше, човекът нямаше да съществува. Ето какво
казват. Авторитет в най-пълния смисъл на думата! И всичко това
се е изучавало не както аз съм го учил в настоящето, а едни от
най-мощните мозъци са се заемали с тази идея и са изплели около
нея най-удивителните логически теории. Те са създали всичко
това, и ето я нея! – една цяла философска система; и хиляди от
най-острите умове са били посветени на изработването на тази
теория в продължение на хиляди години. Такава е силата на
авторитета и затова опасностите от него са големи. Той спира
растежа на човечеството, а не трябва да забравяме, че се нуждаем
от развитие. Дори във всяка относителна истина – повече
отколкото от самата истина, ние се нуждаем от практика.

Монистическата теория има следното предимство: тя е най-

рационалната от всички религиозни теории, която човек може да
разбере. Всяка друга теория, всяко друго понятие за Бог, който е
частичен, малък и личностен - не са рационални. Освен това
монизмът има следното велико качество: той обхваща всички
частични понятия за Бог, поради причината, че те са нужни на
мнозина. Някои казват, че това личностно обяснение е
ирационално. Но от друга страна, то е утешаващо; много хора
искат религия, която да ги утешава и ние виждаме, че това е
необходимо за тях. В този свят малцина могат да понесат ясната
светлина на истината, а още по-малко да живеят според нея.
Затова е нужно да съществува тази удобна религия; тя е за
доброто на много души. Малките умове чиято периферия е много
ограничена и които се нуждаят от малки неща за да се изграждат,
никога не се осмеляват да се реят нависоко в мисълта. Техните

92
понятия са много добри и полезни за тях, даже и да се състоят
само от малки богове и символи. Но вие трябва да разберете
Безличностното, защото единствено във и чрез него могат всички
тези понятия да бъдат обяснени. Да вземем например идеята за
Личностния Бог. Някой който разбира и вярва в Безличностното
като Джон Стюарт Мил би казал, че Личностният Бог е невъзможен и
не може да бъде доказан. Съгласен съм с него, че Личностният Бог
не може да бъде демонстриран. Но Той е най-висшият прочит на
Безличностното, който може да бъде достигнат от човешкия
интелект, а какво друго е вселената, ако не многообразни прочити
на Абсолюта? Той е като книга пред нас и всеки един е довел своя
интелект, за да го прочете - и трябва да го прочете сам за себе
си. Има нещо, което е общо за интелекта на всички хора; затова
определени неща изглеждат еднакви на разума на човечеството.
Фактът че вие и аз виждаме един и същи стол доказва, че има нещо
общо в нашите умове. Да предположим, че дойде същество с някакво
друго сетиво, то изобщо няма да вижда стола; но всички същества
с подобно устройство ще виждат едни и същи неща. И така, самата
вселена е Абсолютът - неизменният, ноуменът; а феноменът
представлява неговия прочит. Защото вие на първо място
откривате, че всички феномени са крайни. Всеки феномен, който
виждаме, чувстваме или за който мислим е краен, ограничен от
нашето познание, а Личностният Бог - така както ние мислим за
Него - е в действителност феномен. Самата идея за причинността
съществува само във феноменалния свят; затова е логично да се
мисли за Бог, който е причината за вселената, като за ограничен;
но въпреки това Той си остава същия Безличностен Принцип.
Видяхме, че вселената е Безличностното Същество, прочетено от
нашия интелект. Всичко което е реално във вселената е това
Безличностно Същество, а формите и понятията са му давани на
тази реалност от нашите умове. Всичко което е истинско в тази
маса, е това Същество, а формата на масата и всички други форми
са давани от нашите умове.

Например движението, което е съществена черта на

феноменалното, не може да бъде предположено за Универсалното.
Всяка малка частица, всеки атом от вселената се намира в
състояние на постоянна промяна и движение, но вселената като
цяло е неподвижна, защото движението и промяната са относителни
понятия; ние можем да мислим за движението на нещо само по
отношение на нещо, което е неподвижно. Трябва да има две неща,
за да бъде разбрано движението. Цялата маса на вселената взета
като едно, не може да се движи. По отношение на какво би се
движила тя? Не може да се каже, че тя се променя. По отношение
на какво би се изменяла тя? Затова Абсолютът е цялото, но вътре
в Него всяка една частица е в състояние на постоянна промяна и
движение. Той е едновременно неизменен и в същото време

93
променлив, едновременно Безличностен и Личностен. Това е нашето
схващане за вселената, за движението и за Бог - и под “Ти си
Това” се има него в предвид. Така виждаме, че вместо да
разрушава и унищожава личностното, Безличностният Абсолют го
обяснява напълно - за удовлетворение на нашия разум и сърце.
Личностният Бог и всичко което съществува във вселената, са
същото това Безличностно Същество видяно чрез нашите умове.
Когато бъдем освободени от своите умове и от нашите малки
личности, ние ще станем едно с Него. Ето какво означава “Ти си
Това”. Затова ние трябва да познаваме своята истинска природа,
Абсолюта.

Крайният и проявен човек забравя своята природа и се мисли за

нещо напълно различно от всичко останало. Ние, като олицетворени
и обособени същества, забравяме своята същност; но учението на
монизма няма за цел да ни откаже от тези разграничения, а да ни
научи да разбираме какво представляват те. Ние сме в
действителност Безкрайното Същество, а нашите личности
представляват безброй много канали, чрез които тази Безкрайна
Реалност се проявява; и всички онези промени които наричаме
еволюция, са предизвикани от душата, опитваща се да прояви все
повече и повече от своята безкрайна енергия.

По пътя към Безкрайното не можем да спрем никога; нашата

сила, нашето блаженство и мъдрост не могат да не прераснат в
Безкрайността. Безкрайната сила, безкрайното битие и блаженство
са наши – няма нужда да ги придобиваме; те ни принадлежат и ние
трябва само да ги проявим.

Това е централната идея на монизма и е много трудно тя да

бъде разбрана. Още от детинство всички са ме учили на слабост;
откак съм се родил винаги са ми казвали, че съм слабо същество.
Сега ми е много трудно да осъзная собствената си сила, но чрез
анализ и разсъждение, аз достигам до познанието за силата си и я
разбирам. Откъде идва цялото познание, което имаме в този свят?
То е било вътре в нас. Какво познание има навън? Никакво.
Познанието не е в материята; то е било в човека през цялото
време. Никой никога не е създал познанието; човек го проявява
отвътре. То лежи там. Цялото това огромно баняново дърво, което
покрива декари земя, е било в едно малко семенце, може би не по-
голямо от една осма от синапеното зрънце; цялата тази маса от
енергия е била затворена там. Както знаем, в протоплазмената
клетка лежи навит гигантски интелект, а защо не и безкрайна
енергия? Знаем, че това е така. Може да изглежда парадоксално,
но е вярно. Всеки от нас е произлязъл от протоплазмената клетка
и всички сили, които притежаваме са били складирани там. Не
можете да кажете, че те са дошли от храната; защото ако

94
натрупате една купчина храна висока колкото планина, каква сила
би създала тя? Енергията е била в тази клетка, без съмнение
потенциална, но все пак там. Такава е и безкрайната сила на
душата на човека, независимо дали той знае това или не. Нейното
проявление зависи само от това човек да осъзнае това.
Осъзнавайки своята сила, този безкраен гигант бавно се пробужда
и надига; и заедно с неговото нарастващо съзнание, една след
друга биват строшени оковите в които той бил е държан, веригите
които го приковават се пръсват на парчета и идва денят, в който
с пълното съзнание за своята безкрайна сила и мъдрост, гигантът
се вдига на крака и застава изправен. Нека всички ние ускорим
достигането на този величествен завършек.

Практическа Веданта ІV
12.
(Лекцията е изнесена в Лондон, на 18 ноември 1896г.)

Дотук разглеждахме предимно универсалното. Тази сутрин ще

се опитам да ви изложа идеите на Веданта за отношението на
частното към универсалното. Както видяхме, в дуалистическата
форма на Ведическите доктрини съществува ясно обозначена,
отделна и ограничена душа във всяко същество. Имало е
многобройни теории за тази обособена индивидуална душа, но
главната дискусия е между древните ведантини и древните будисти,
като първите са вярвали в душата като завършена сама по себе си,
а вторите изцяло са отричали тази индивидуална душа. Както ви
казах онзи ден, това е приличало до голяма степен на дискусията,
която сте имали вие в Европа за субстанцията и качествата,
едната страна в която е застъпвала схващането, че зад феномените
има нещо като субстанция с присъщи на нея качества; а другата
отричала съществуването на такава субстанция като ненужно,
защото качествата могат да съществуват сами по себе си. Най-
древната теория за душата е базирана, разбира се, на аргумента
за идентичността на аза, или “Аз съм аз,” с други думи, “Аз от
вчера съм аз от днес, и аз от днес ще бъда аз утре”; въпреки
всички промени, които се случват в тялото, аз вярвам, че аз съм
същият аз. Това изглежда основния аргумент на онези, които са
вярвали в ограничената и все пак съвършено завършена
индивидуална душа.

95
 От друга страна, древните будисти са отричали необходимостта
от такова предположение. Те привеждали аргумента, че всичко
което знаем, и всичко което е възможно да узнаем, са единствено
промените. Приемането на неизменна и непроменлива субстанция е
съвсем повърхностно и дори да има нещо неизменно, ние никога не
бихме могли да разберем това, нито бихме били способни да го
познаем в какъвто и да е смисъл на думата. Ще откриете, че
същата дискусия продължава и днес в Европа между религионистите
и идеалистите от една страна, и съвременните позитивисти и
агностиците, от друга; едната група поддържа твърдението, че има
нещо, което не се променя (на които един от най-последните
представители е Хърбърт Спенсър), че ние можем да зърнем нещо,
което е неизменно. Другата е представлявана от съвременните
комтисти и съвременните агностици. Тези от вас които преди
няколко години са се интересували от дискусиите между Хърбът
Спенсър и Фредерик Харисън, може би да забелязали, че в тях
възниква същата стара трудност – едната група защитава идеята за
субстанцията в основата на изменчивото, а другата отрича нуждата
от приемането на такова твърдение. Едните твърдят, че ние не
можем да получим представа за никакви промени, без да имаме
понятие за нещо, което е неизменно; другите казват, че този
аргумент е повърхностен; ние можем да схванем единствено
изменчивото, а що се отнася до неизменното – нито можем да го
познаем, нито да го почувстваме или усетим.

Този велик въпрос не е намерил отговор в дълбоката древност

на Индия, защото както видяхме, предположението за субстанция,
която се намира зад качествата и която не е качествата, никога
не може да бъде доказано; дори повече, аргументът за
себеидентичността, който произтича от паметта – че аз съм аз от
вчера, защото го помня и следователно съм нещо постоянно – не
може да бъде потвърдено. Другият аргумент, който често се
привежда (в подкрепа на тази теория), е просто игра на думи.
Например, човек може да състави редица такива изречения като “Аз
правя”, “аз вървя”, “аз сънувам”, “аз спя”, “аз се движа”; ще
откриете как поддръжниците му твърдят, че правенето, вървенето,
сънуването и т.н. означават промяна, а това което остава
постоянно, е този “аз”. И затова те заключват, че “азът” е нещо
неизменно и индивидуално само по себе си, а всички промени
принадлежат на тялото. Това твърдение, което привидно е много
убедително и ясно, се базира само върху игра на думи. Правенето
и вървенето могат да бъдат разграничени от Аза като черното и
бялото, но никой не е способен да ги разграничи в ума си.

Когато ям, аз мисля за себе си като за ядящ – идентифициран

съм с яденето. Когато бягам, аз и бягането не сме две отделни
неща. Така аргументът за личната идентичност не изглежда много

96
силен. Другият аргумент, който произтича от паметта, също е
слаб. Ако моята идентичност е представлявана от паметта, то
тогава много неща които съм забравил, са изгубени за тази
идентичност. А ние знаем, че при определени обстоятелства, някои
хора забравят цялото си минало. В много случаи на лудост
например, човек може да се мисли за направен от стъкло или да се
смята за животно. Ако съществуването на този човек зависеше от
паметта, това означава, че той е станал стъклен, което всъщност
не е вярно. Затова не можем да докажем, че идентичността на Аза
зависи от такава крехка субстанция като паметта. Така виждаме,
че не може да бъде установено, че душата - като ограничена,
цялостна и неизменна същност - е нещо отделно от качествата. Не
можем да докажем едно такова стеснено, малко и ограничено битие,
към което са прикачени група качества.

От друга страна, аргументът на древните будисти изглежда по-

силен – че ние не познаваме и не можем да познаем нищо, което е
отвъд качествата. Според тях душата се състои от група качества,
наречени усещания и чувства. Част от тях е онова, което се
нарича душа и тя непрекъснато се променя.

Теорията на Адвайта за душата съгласува двете позиции. Според

Адвайта е вярно, че ние не можем да мислим за субстанцията като
за нещо отделно от качествата, не можем да мислим за промяната и
не-промяната в едно и също време; това би било невъзможно. В
действителност неизменното е това, което изглежда като
изменчиво. Неизменната субстанция на вселената не е нещо
различно от вселената. Ноуменът не е нещо различно от феномените
и същият този ноумен е станал всички феномени. Неизменната душа
съществува и всичко онова, което наричаме чувства и възприятия и
дори тялото, представляват душата погледната от различни гледни
точки. Ние сме придобили навика да мислим, че имаме тела и души,
но всъщност има само едно.

Когато мисля за себе си като за тяло, аз съм само тяло;

безсмислено е да казвам, че съм нещо друго. Но когато мисля за
себе си като за душа, тялото изчезва и възприятието за него също
си заминава. Никой не може да достигне до възприятието за Аза
без да е изчезнало възприятието за тялото, никой не може да има
възприятие за субстанцията, докато има такова за качествата.

Древната илюстрация на Адвайта за въжето, което било взето за

змия, може да осветли въпроса малко повече. Когато човек сбърка
въжето със змия, това въже е изчезнало, а когато го види като
въже – змията е изчезнала и то си остава само въже. Идеите за
двойственото и троичното битие произтичат от разсъждения
основаващи се върху недостатъчно данни; ние продължаваме да ги

97
четем в книгите и да ги слушаме, докато не попаднем в заблудата,
че имаме двойствено възприятие за душата и тялото; но такова
възприятие не може да съществува. Възприятието е или на тялото,
или на душата. Не са необходими аргументи, за да бъде доказано
това, можете сами да го проверите в собствените си умове.

Опитайте се да мислите за себе си като за душа, като за нещо

безплътно. Ще откриете, че това е почти невъзможно, но онези
неколцина измежду вас, които успеят да го направят, ще
установят, че през времето в което осъзнават себе си като душа,
те нямат идея за тялото. Чували сте и може би сте виждали хора,
които в определени моменти са се намирали в необичайни състояния
на ума, породени от дълбока медитация, самохипноза, истерия или
наркотици. От техните преживявания можете да заключите, че
когато са възприемали онова, което се намира вътре в тях,
външното е било напълно изчезнало. Тези факти показват, че
всичко което съществува е едно. Това едно изглежда като нещата в
различните им форми, и всички те дават началото на отношението
между причина и следствие. Тази зависимост между причина и
следствие е еволюцията – нещото, което се превръща в друго.
Понякога причината сякаш изчезва и остава на свое място
следствието. Ако душата е причината за тялото, когато тя
“изчезва” за известно време, тялото остава на нейно място; а
когато тялото изчезва - остава душата. Тази теория е в съгласие
с аргументите на будистите, насочени срещу схващането на
дуализма за тялото и душата, защото тя отрича двойствеността и
доказва, че субстанцията и качествата са едно и също нещо, което
изглежда по различен начин.

Видяхме също, че идеята за неизменното може да бъде

установена само по отношение на цялото, но никога що се отнася
до частта. Самата идея за частта произлиза от идеята за промяна
и движение. Всичко което е ограничено, ние можем да разберем и
познаем, защото то е променливо; а цялото трябва да е неизменно,
защото не съществува нищо друго освен него по отношение на което
би била възможна промяна. Промяната е винаги по отношение на
нещо, което е неизменно или което е относително по-малко
променливо.

Според Адвайта идеята за душата като универсална, неизменна и

безсмъртна може да бъде демонстрирана. Би възникнала трудност
само що се отнася до частното. Какво да правим със старите
дуалистически теории, които така са ни завладели и през които
трябва да преминем – вярванията в ограничените, малки,
индивидуални души?

98
 Видяхме, че що се отнася до цялото ние сме безсмъртни; но
трудността се състои в това, че искаме да бъдем безсмъртни като
части от цялото. Видяхме, че сме безкрайни и че това е нашата
истинска индивидуалност. Но ние толкова много искаме да направим
тези малки души индивидуални. А какво става с тях, когато в
нашето ежедневие открием, че малките души могат да бъдат
индивиди единствено при условието, че са непрестанно нарастващи
индивиди? Те са същите и все пак не са същите. Азът от вчера е
азът от днес, и все пак не е така, той донякъде е променен.
Сега, когато оставим настрана дуалистическите понятия - според
които сред всички тези промени има нещо неизменно, и приемем
последната от съвременните теории, тази на еволюцията - ние
откриваме, че “азът” е непрестанно променяща се и нарастваща
същност.

Ако е вярно, че човек е еволюирал от мекотелото, то тогава

мекотелото като индивид е същото като човека, само с тази
разлика че то трябва да се развие в много по-голяма степен.
Развитието от мекотелото до човека е било едно непрестанно
разширяване в посока към безкрайността. Затова ограничената душа
може да бъде определена като индивид, който непрекъснато
нараства в посока към Безкрайния Индивид. Съвършената
индивидуалност би била постигната само тогава, когато душата е
достигнала Безкрайността, но от тази страна на Безкрая тя
изглежда като постоянно променяща се и нарастваща личност. Една
от забележителните черти на адвайтистката система на Веданта е
тази, че тя хармонизира всички предшестващи я системи. Често тя
е подпомагала философията в голяма степен; в други случаи й е
навреждала. Онова което вие наричате теория на еволюцията, е
било известно на нашите древни философи; развитието във
философията е било постепенно, стъпка по стъпка, и приемането на
този факт е довело до хармонизирането на всички предишни
системи. По този начин нито една от по-ранните идеи не е била
отхвърлена. Недостатъкът на будистката вяра се е състоял в това,
че тя не е притежавала нито способността, нито възприятието за
това непрекъснато и експанзивно развитие, и по тази причина
никога не е направила опит да хармонизира съществуващите преди
нея етапи към достигането на идеала. Те са били отхвърлени като
безполезни и вредни.

Това е най-опасната тенденция в религията. Достигне ли до

нова и по-добра идея, човекът поглежда към онези от които вече
се е отказал и моментално решава, че те са вредни и ненужни. Той
дори и не помисля, че колкото и недодялани да изглеждат те от
настоящата му гледна точка, тези идеи са му били полезни и
необходими, за да достигне сегашното си ниво на развитие и че
всеки един от нас трябва да израсне по подобен начин – като в

99
началото изгражда себе си с помощта на по-грубите идеи и извлича
полза от тях и едва след това достигне до един по-висш етап.
Следователно Адвайта се отнася приятелски дори към най-старите
идеи. Дуализмът и всички системи са приемани от Адвайта не по
някакъв покровителствен начин, а с убеждението, че са
действителни проявления на същата Истина и че всички те водят до
същите заключения, до които Адвайта е достигнала.

С благословия, а не с проклятие трябва да бъдат съхранявани

идеите от различните нива на развитие, през които човечеството
трябва да премине. Затова във Веданта нито една дуалистическа
система никога не са била отхвърляна или премахната, а всички
тези теории и идеи са запазени непокътнати; така дуалистическото
схващане за индивидуалната душа, която е ограничена и въпреки
това завършена сама по себе си, намира своето място във Веданта.

Според идеите на дуализма, когато човек умре преминава през

различни светове; тези вярвания са били съхранени във Веданта в
тяхната цялостност. Като приема принципа за развитието и
допуска, че всички подобни теории представляват само едно
частично гледище по отношение на Истината, системата на Адвайта
спомага те да получат полагащото им се място.

От гледна точка на дуализма, вселената може да се разглежда

единствено като творение от материя и сила, като игра на
определена воля, която от своя страна се смята за нещо различно
от вселената. Заемайки тази позиция, човек е принуден да вижда
себе си с двойствена природа – като тяло и душа, която въпреки
че е ограничена, сама по себе си е индивидуално завършена.
Разбиранията на този човек за безсмъртието и бъдещето по
необходимост трябва да са свързани с идеята му за душата. Тези
фази (на развитие във философията) са били запазени във Веданта
и затова трябва да ви представя някои от тях. Според тази теория
ние разбира се имаме тяло и зад това тяло се намира онова, което
е наречено фино тяло. То също е съставено от материя, само че
много фина и е вместилището на нашата карма, на нашите действия
и впечатления, които са готови да изскочат и да приемат видими
форми. Всяка мисъл която ние мислим, всяко действие което
извършваме, след известно време стават фини и, така да се каже,
преминават в семенна форма като продължават да живеят във финото
тяло в потенциално състояние; след известно време те отново
изплуват на повърхността и носят своите следствия и резултати.
Тези резултати обуславят живота на човека, който по този начин
сам го моделира. Човекът не е обвързан от никакви други закони
освен от онези, които сам създава за себе си. Нашите мисли, думи
и действия са нишките на мрежата, която сами хвърляме върху себе
си, за добро или зло. Веднъж пуснем ли в действие определена

100
сила, трябва да изпитаме всички последствия от това. Такъв е
законът на Карма. Зад финото тяло живее Джива или индивидуалната
душа на човека. Съществуват най-различни дискусии за формата и
големината на тази индивидуална душа. Според някои, тя е малка
колкото атом; според други, тя не е чак толкова малка, според
трети е много голяма и така нататък. Тази Джива е част от
универсалната субстанция и е вечна; тя съществува без начало и
ще съществува без край. Тя преминава през многобройни различни
форми, за да прояви своята истинска същност, която е чистотата.
Всяко действие, което забавя това проявление се нарича лоша
постъпка; същото важи и за мислите. А всяко действие или мисъл,
които помагат на Дживата да се разшири и да прояви истинската си
природа, е добро. Има едно всеобщо схващане в Индия, което се
поддържа както от най-примитивните дуалисти, така и от най-
напредналите недуалисти и според него всички способности и сили
на душата се намират вътре в нея и не идват от външен източник.
Те лежат в душата в потенциална форма и всяко действие или
работа в живота имат за цел проявяването на тези потенциални
заложби.

В дуализма съществува и теорията за прераждането, която

казва, че след разпадането на тялото, Дживата ще получи друго и
после още едно - независимо дали тук или в някакви други
светове; но на този свят се отдава най-голямо значение, тъй като
той се смята за най-добър за нашата цел. Дуалистите смятат, че
другите светове са места, където има много малко нещастие, но
поради тази причина, както твърдят те, там има и много по-малки
възможности да се мисли за възвишени неща. А тъй като в този
свят има малко щастие и много страдание, Дживата по едно или
друго време се пробужда и започва да мисли как да се освободи.
Също както много богатите хора в този свят имат по-малък шанс да
мислят за възвишени неща, така и Дживата на небето има малки
възможности за прогрес, защото нейното положение е подобно на
това на богатия човек, само че много по-преувеличено; тя има
много фино тяло, което не знае болест, не изпитва необходимост
да яде и пие и всички нейни желания биват изпълнени. Душата
живее там и изпитва удоволствие след удоволствие, забравяйки
напълно своята истинска същност. И все пак има някои висши
светове, където въпреки всички удоволствия, нейната по-нататъшна
еволюция е възможна. Някои дуалисти си представят крайната цел
като най-висшето небе, където душите живеят вечно с Бог. Там те
имат красиви тела и не да познават нито болест, нито смърт, нито
някакво друго зло и всичките им желания биват изпълнени. От
време на време някои от тях се връщат на земята, приемат нови
тела и учат хората на пътя към Бог; според тази теория големите
учители на света са били такива. Те са били вече свободни и са
живеели с Бог в най-висшата сфера; но тяхната любов и милосърдие

101
към страдащото човечество е била толкова голяма, че те са се
въплътили отново, за да учат хората на пътя към небето.

Разбира се ние знаем, че според Адвайта това не може да бъде

крайната цел; идеалът трябва да бъде постигане на безтелесност.
Идеалът не може да бъде краен. Всичко което е по-малко от
Безкрайното, не може да бъде целта, а знаем, че безкрайно тяло
не може да съществува. Това би било невъзможно, тъй като тялото
произлиза от ограничението. Ние трябва да излезем отвъд тялото,
а също и отвъд мисълта, казва Адвайта. Видяхме също, че според
Адвайта няма нужда свободата да бъде постигана, защото тя е вече
наша. Ние само я забравяме и отричаме. Няма нужда безсмъртието и
блаженството да бъдат постигани, те са вече вътре в нас. Не е
необходимо да ги придобиваме, тъй като вече ги притежаваме; те
са били наши през цялото време.
Веднага щом заявиш, че си свободен - ставаш свободен
моментално. Кажеш ли, че си обвързан, оставаш си обвързан. Това
Адвайта провъзгласява дръзко. Изложих ви идеите на дуалистите.
Можете да изберете тези от тях, които пожелаете.

Много е трудно да бъде разбран най-висшия идеал на Веданта,

затова хората винаги водят спорове около него, а най-голямата
трудност възниква от факта, че когато човек възприеме определени
идеи, той започва да отрича и да се бори срещу всички останали.
Изберете това, което ви подхожда, и оставете другите да вземат
онова, от което те се нуждаят. Ако желаете да се вкопчите в тази
малка индивидуалност, в тази ограничена човешка същност,
останете си в нея, имайте всички тези желания и бъдете доволни и
щастливи с тях. Ако вашият опит в това да сте човек е бил много
добър и хубав, задръжте го толкова дълго, колкото искате; можете
да го направите, защото самите вие сте създатели на собственото
си бъдеще; никой не може да ви принуди да се откажете да бъдете
човек. Ще бъдете хора дотогава, докато поискате; никой не може
да ви попречи. Ако желаете да бъдете ангели, ще бъдете ангели –
такъв е законът. Но може да има такива, които не искат да са
дори ангели. Какво право имате вие да мислите, че техните
разбирания са ужасни? Вие можете да се страхувате да не изгубите
сто лири, но има такива хора, които няма дори да мигнат, ако
загубят цялото богатство на света. Имало е от тези хора и все
още ги има. Как смеете да ги съдите според собствения си
критерий? Вкопчили сте се в своите ограничения и тези малки
светски идеи са вашия най-висш идеал. Приветствате ги. Ще
получите това, което желаете. Но има други, които са видели
истината и не могат да живеят с тези ограничения, които са
приключили с нещата от света и искат да излязат отвъд. Светът с
всичките си удоволствия е за тях само една кална локва. Защо
искате да ги завържете за собствените си идеи? Трябва да се

102
освободите от тази склонност веднъж и завинаги. Позволете на
всеки да има своето собствено място.

Веднъж четох една история за кораби, които били застигнати от

циклон между Островите на Южно море и в “Илюстрейтед Лондон Нюз”
беше публикувана картина на това. Всички кораби бяха потопени
освен един английски, който беше устоял на бурята. Картината
показваше как хората, които след малко ще се удавят, стоят по
палубите и окуражават други, плуващи в бушуващите води1. Бъдете
храбри и великодушни като тях. Не завличайте другите долу,
където се намирате и вие. Друго глупаво схващане е, че ако
изгубим своята малка индивидуалност, моралът ще изчезне и
човечеството ще бъде изгубено. Като че ли всеки умира заради
човечеството през цялото време! Бог да ви благослови! Ако във
всяка страна имаше поне по двеста мъже и жени, които
действително искат да направят добро на човечеството, новото
хилядолетие щеше да настъпи за пет дни. Ние си знаем как бихме
умрели за човечеството! Това са само големи приказки и нищо
повече. Историята на света доказва, че онези които никога не са
мислели за своята малка индивидуалност са били най-големите
благодетели на човешката раса и че колкото повече човек мисли за
себе си, толкова по-малко той е способен да направи за другите.
Първото е себеотрицание, а второто – егоизъм. Вкопчването в
малките радости от живота и желанието това състояние на нещата
да продължава и да се повтаря е краен егоизъм. Това възниква не
от някакъв стремеж към истина, неговият източник не е добротата
към всички живи същества, а крайният егоизъм на човешкото сърце
и идеята: “Ще имам всичко и не ме е грижа за никой друг.” Така
мисля аз. Бих искал да мога да видя повече морални хора в света
като някои от онези велики пророци и мъдреци от миналото, които
биха пожертвали дори сто живота, за да помогнат само на едно
малко животно! Думи за морал и правене на добро на другите!
Глупавите приказки на настоящето!

Бих искал да видя повече морални хора като Гайтана Буда,

които не са вярвали в Личностния Бог, нито в личната душа,
никога не са питали за тях, били са съвършени агностици, и
въпреки това са били готови да жертват живота си заради всеки,
през целия си живот са работили за доброто на всички и винаги са
мислели само доброто на всички. Добре е било казано от неговия
биограф, който описвайки неговото раждане е заявил, че Буда се е
родил за доброто на хиляди и като благословия за хиляди. Буда не
е отишъл да медитира в гората за своето собствено спасение; той

1 Картината е “Калиопа и американските войници при Самоа” от Х. М. С.

103
е чувствал, че целият свят е в пламъци и че той трябва да намери
някакъв изход. “Защо в света има толкова много страдание?” – е
въпросът, който доминирал в целия му живот. Мислите ли, че ние
сме толкова морални колкото Буда?

Колкото е по-егоистичен човек, толкова е по-неморален. Същото

важи и за расата. Онази раса която е обвързана сама със себе си,
е най-жестоката и най-лошата раса в целия свят. Не е имало
религия по-здраво вкопчена в този дуализъм, отколкото онази,
основана от Пророка на Арабия и не е имало религия проляла
толкова много кръв и проявила толкова много жестокост към
другите хора. В Корана има доктрина, според която ако човек не
вярва в тези учения, трябва да бъде убит; като убиеш такъв
човек, ти дори проявяваш милост към него! И най-сигурния начин
да достигнеш небето, където има красиви нимфи и всякакъв вид
сетивни удоволствия, е като убиваш неверниците. Помислете си за
кръвопролитията, които са станали вследствие на такива вярвания!

В религията на Христос е имало много малко от тези груби и

примитивни идеи; има много малка разлика между чистата религия
на Христос и тази на Веданта. Там откривате идеята за
единството; но Христос е проповядвал на хората също и
дуалистичните идеи, за да може да им даде нещо осезаемо, за
което те да се хванат и което да ги отведе към най-висшия идеал.
Същият Пророк, който проповядвал, “Аз и моят Отец сме едно”, е
учил и на “Нашият Отец, който е на небето” и същият този Пророк
е знаел, че през “Нашият Отец, който е на небето” минава пътят
за “Аз и моят Отец сме едно”. В религията на Христос е имало
само любов и благословия; но веднага щом грубите идеи пропълзели
в нея, тя била деградирана в нещо не много по-добро от религията
на Арабския Пророк. Това действително били груби и примитивни
идеи – тази борба за малката индивидуалност, това вкопчване в
малкия “аз”, не само в този живот, но и в желанието той да
продължи да съществува дори след смъртта. И това те наричат
безкористност; това наричат основа на морала! Боже опази, ако
това са основите на морала! И странно наистина, но мъжете и
жените, които би трябвало най-добре да разбират това, мислят, че
моралът ще бъде разрушен, ако тези малки индивидуалности си
заминат и се ужасяват при мисълта, че моралът може да продължи
да съществува единствено ако те бъдат унищожени. Тайната на
всяко благополучие и всеки морал се състои не в думата “аз”, а в
думата “ти.” Какво ви е грижа дали има ад или рай, дали има душа
или не, дали съществува неизменното или не? Ето го света, и той
е пълен с нещастие. Излезте навън както Буда е направил,
опитайте се да намалите това страдание или умрете в този опит.
Забравете себе си; това е първият урок, който трябва да бъде
научен, независимо дали сте теисти или атеисти, дали сте

104
агностици или ведантини, християни или мохамедани. Урокът
очевиден за всички е разрушението на малкия аз и изграждането на
Истинския Аз.

Две сили работят успоредно една до друга през цялото време.

Едната казва “аз”, а другата казва “не аз”. Тяхното проявление
може да бъде открито не само при хората, но и при животните, не
само при животните, но и при най-малките червеи. Тигрицата която
потапя острите си зъби в топлата човешка кръв, е готова да
пожертва живота си, за да спаси своето малко. И най-поквареният
човек, който не мисли за нищо освен за това как да отнеме живота
на своите братя-хора, вероятно би се пожертвал без никакво
колебание, за да спаси своите гладуващи жена и деца. Така
навсякъде в творението тези две сили работят една до друга;
където видите едната, откривате и другата. Едната е егоизмът,
другата е себеотрицателността. Едната е придобиването, другата
отречеността. Едната взема, другата дава. От най-низшото до най-
висшето, цялата вселена е игралната площадка за тези две сили.
Това не изисква демонстрация; то е очевидно за всички.

Какво право има която и да е част от обществото да приема за

основи на еволюцията във вселената само единия от тези два
фактора - този на съревнованието и противопоставянето? Какво
право има тя да приема, че всички процеси във вселената се
базират върху страстта и борбата, върху съревнованието и
състезаването? Че всички те съществуват ние не отричаме; но
какво право има човек да отрича действието на другата сила? Може
ли някой да отрече, че тази любов, това “не аз”, това
себеотрицание е единствената позитивна сила във вселената? И че
другата сила е същата сила на любов само че с погрешна посока;
обърната обратно тя поражда съревнованието; но нейният
действителен източник е любовта. Източникът на злото е всъщност
безкористността. Творецът на злите е добър, и крайната цел също
е добра. Един човек който убива друг е може би движен от любовта
към собственото си дете. Неговата любов е станала ограничена до
тава малко бебе, за сметка на милионите други човешки същества
във вселената. И въпреки това – ограничена или неограничена –
това е същата тази любов.

И така, движещата сила на цялата вселена - по какъвто и начин

да се проявява тя – е това чудно нещо, безкористността,
себеотрицанието, любовта, и това е най-истинската, единствената
жива сила, която съществува. Затова Ведантинът заявява
категорично единството на вселената. Ние твърдо настояваме за
това обяснение, защото човек не може да приеме, че съществуват
две причини за творението. Ако просто приемем теорията, че
поради ограничението същата красива и удивителна любов изглежда

105
зла и порочна - ние откриваме, че цялата тайна на вселена бива
разкрита само по силата на тази любов. А ако не го направим,
трябва да допуснем, че има две причини за вселената – една добра
и друга лоша, че едната е любов, а другата омраза. Кое е по-
логично? Със сигурност теорията за единствената сила.

Нека сега преминем към някои неща, които може би не

принадлежат на дуализма. Не бих могъл да остана по-дълго време с
дуалистите. Боя се. Моята идея е да докажа, че най-възвишеният
идеал на морала и себеотрицанието върви ръка за ръка с най-
извисената метафизическа концепция и че няма нужда вие да
принизявате вашата концепция, за да притежавате етичност и
морал, а точно обратното – за да достигнете до действителната
основа на морала и етиката, трябва да притежавате най-висшето
философско и научно разбиране. Човешкото познание не се
противопоставя на човешкото благополучие. Напротив, единствено
познанието може да ни спаси във всяка една сфера от живота – и
цялото богослужение се състои в познанието. Колкото повече
знаем, толкова по-добре за нас. Ведантинът казва, че причината
за всичко, което е привидно лошо, е ограничаването на
неограниченото. Любовта която е станала ограничена, която
протича през тези тесни канали и изглежда като зло, в края на
краищата излиза от другия край и се проявява като Бог. Веданта
казва още, че причината за цялото това привидно зло е в нас
самите. Не обвинявайте никое свръхестествено същество, не губете
надежда и не се отчайвайте, нито си мислете, че всички ние се
намираме на място, от което не можем да избягаме, освен ако
някой не дойде и не ни подаде ръка за помощ. Това не може да е
истина, казва Веданта. Ние сме като копринените буби; сами
изпридаме своята нишка от собствената си субстанция и изплитаме
от нея пашкул, в който с течение на времето се оказваме
затворени. Но това не е завинаги. В този пашкул ние ще достигнем
духовна реализация и като пеперудата ще излетим навън свободни.
Сами сме изплели тази мрежа от Карма около себе си; и в своето
невежество се чувстваме като завързани - затова плачем и ридаем
за помощ. Но помощта не идва отвън; Тя винаги идва отвътре нас
самите. Призовавайте всички богове във вселената. Аз съм го
правил с години и накрая открих, че ми е било помогнато. Но
помощта беше дошла отвътре. И трябваше да разваля онова, което
бях направил по погрешка. Това е единственият начин. Трябваше да
срежа мрежата, която бях хвърлил върху себе си, а силата да
направим това е вътре в нас. Сигурен съм за следното: че нито
един стремеж в моя живот - независимо дали вярно или погрешно
насочен - не е бил напразен, както и затова, че аз съм
резултатът от цялото свое минало - и добро, и зло. Направил съм
много грешки в живота си; но, обърнете внимание, аз съм сигурен,
че без която и да е от тях аз не бих бил това, което съм днес и

106
затова съм напълно удовлетворен, че съм ги допуснал. Не искам да
кажа, че вие трябва да се приберете у дома си и умишлено да
правите грешки; не ме разбирайте погрешно. Но не изпадайте в
униние заради грешките, които сте допуснали и знайте, че накрая
всичко ще излезе правилно. Не може и да бъде другояче, защото
добротата е нашата природа, а тази природа никога не може да
бъде разрушена. Нашата същност винаги си остава неизменна.

Трябва да разберем следното нещо: ние допускаме онова, което

наричаме грешки или злини, защото сме слаби, а сме слаби тъй
като сме невежи. Предпочитам да ги наричам грешки. Думата
“грях”, въпреки че първоначално е била много добра дума,
впоследствие е придобила определено внушение, което ме плаши.
Кой ни прави невежи? Ние самите. Ние покриваме очите си с ръце и
започваме да плачем, че е тъмно. Махнете си ръцете и ето ви
светлина; тя винаги е съществува за нас – и тази светлина е
самосияйната същност на човешката душа. Не чувате ли какво
казват вашите съвременни учени? Каква е причината за еволюцията?
Желанието. Животното иска да направи нещо, но не намира
обкръжението за подходящо, затова развива ново тяло. Кой развива
това тяло? Самото животно, неговата воля. Вие сте се развили от
най-низшата амеба. Продължавайте да упражнявате своята воля и тя
ще ви отведе още по-нависоко. Волята е всемогъща. Ако е
всемогъща, бихте отвърнали вие, защо аз не мога да направя
всичко? Но вие мислите само за своя малък аз. Обърнете се назад
и разгледайте себе си от състоянието на амебата до състоянието
на човешко същество; кой е направил всичко това? Вашата
собствена воля. Можете ли да отречете, че тя е всемогъща? Това
което ви е помогнало да стигнете толкова високо, може да ви
накара да стигнете още по-нависоко. Това от което имате нужда е
характер и засилване на волята.

Затова, ако започна да ви уча, че вашата природа е лоша, че

трябва да се приберете в домовете си, да облечете власеници, да
се намажете с пепел и да оплачете живота си, защото сте
предприели някои погрешни стъпки - това няма да ви помогне, а ще
ви направи още по-слаби, и така бих ви показал пътя към още по-
големи злини, а не към доброто. Ако в тази стая е тъмно от
хиляда години и вие дойдете и започнете да плачете и ридаете:
“О, каква тъмнина!”, дали тъмнината ще изчезне?! Драснете клечка
кибрит, и светлината идва моментално. Какво добро би ви сторило
цял живот да мислите: “О, извърших нещо лошо, направил съм много
грешки!”? Нямаме нужда от духове, които да ни кажат това.
Запалете светлина и злото изчезва незабавно. Изградете своя
характер и проявете истинската си същност - Сияния, Лъчистия и
Вечно Чистия – и Го призовавайте във всеки човек, който
срещнете. Бих искал всеки от нас да е достигнал до такова

107
състояние, че дори и в най-покварените от човешките същества да
можем да виждаме Истинския Аз, който живее вътре, и вместо да ги
осъждаме, да казваме: “Изправи се, Ти сияйни, изправи се, Ти,
който си вечно чист, изправи се, Ти, който нямаш рождение и си
безсмъртен, стани и се изправи, Ти всемогъщи, и прояви своята
истинска природа. Тези малки проявления не ти подхождат.” Това е
най-извисената молитва и на нея учи Адвайта. Това е единствената
молитва - да помним своята истинска природа, да помним Бог,
който е винаги в нас, да мислим за нашата същност като за
безкрайна, всемогъща, вечно-добра, вечно-благодетелна,
самоотвержена и лишена от всякакви ограничения. И тъй като е
самоотвержена, тя е силна и безстрашна; защото страхът идва само
от егоизма. Онзи който не желае нищо за себе си – от какво може
да се страхува той, какво може да го уплаши? Какъв страх може да
има в смъртта за него? Така че ако сме адвайтини, ние трябва да
започнем да мислим от този момент нататък за своя стар “аз” като
за нещо отминало и безполезно. Предишните Г-н, Г-жа и Г-ца еди-
си-кои трябва да си отидат, тъй като те са били само суеверия, и
това което остава е вечно-силният, всемогъщият, всезнаещият –
само това остава за нас и тогава целият страх изчезва. Кой може
да нарани нас, вездесъщите? Всяка слабост ни е напуснала и
единствената работа за нас е да събудим това познание в нашите
ближни. Ние виждаме, че те са същият чист Аз, само че не го
осъзнават; трябва да ги научим на това и да им помогнем да
пробудят своята вечна природа. Това е което аз чувствам като
абсолютно необходимо по целия свят. Тези доктрини са древни,
вероятно по-древни от повечето планини в света. Всяка истина е
вечна. Истината не е ничие притежание; никоя раса или индивид
няма изключителното право върху нея. Истината е същността на
всички души. Кой може да предявява някакви специални претенции
върху нея? Но тя трябва да бъде направена практична (защото най-
висшите истини са винаги прости), така че да може да проникне
във всяка пора на човешкото общество - да стане достояние както
на най-извисените интелекти, така и на най-обикновените умове –
на мъжа, жената и детето изключение. Всички тези логически
умозаключения, всички тези купища метафизика, теологиите и
церемониите може да са били много добри за своето време, но нека
сега се опитаме да направим нещата по-прости като превърнем в
действителност златните дни, когато всеки човек ще бъде
свещенослужителят, а Реалността във всеки един ще бъде обектът
на богослужение.

<<Обратно към сайта>>

108