СУ “СВ.

КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

БОГОСЛОВСКИ ФАКУЛТЕТ

Катедра: Систематическо и практическо богословие

Профил:

ХРИСТИЯНСТВО И ФИЛОСОФИЯ
(семестриална работа)

Изготвил:

СОФИЯ, 2004
 1

Философията и богословието са като две крила на човешката

душа. Християнството намира своя завършек вид именно във
философското формулиране на трудно разбираеми проблеми от
същността си. Не напразно Бог още в ранната църква постави светите
отци, учители и църковни писатели именно в кръга на Философията.
Знаем, че една голяма част от тях са изучавали древните автори
философи, вниквали са в техните разсъждения. Умът им, посетен от Св.
Дух след това е родил разумното обяснение на редица от мъчно
разбираемите места от Свещ. Писание, въпросът за боговъплъщението,
да речем – как е възможно Бог и човек да образуват Богочовек, Който
притежава две природи, които не се изключват по пълнота, нито се
смесват, а всяка запазва своите особености; как е възможно неслитно,
неизменно, неразделно и неразлъчно те да присъстват в пълнота в една
Личност, и други подобни въпроси. Още Блез Паскал е казал, че
“величието на човека е в мисълта му. Само чрез нея можем да се
възвисим, а не чрез пространството и времето, в които се загубваме. Да
усъвършенстваме мисълта си – ето основата на морала.” 1
Също св.
отци, най-вече св. Василий Велики, св. Григорий Нисийски и св. Йоан
Златоуст са твърдели, че Божият образ най-вече е разкрит в умът на
човека. Това е полето, в което се бият истинските две сили на света –
Божията сила и тази на Лукавия. Обожението на човека съдържа и
обожение на ума. “А ние имаме ум Христов,” пише св. ап. Павел до
Коринтската църква. Христос е истинското Слово, въплътено Слово на
Отца. В Него се съдържа цялата мъдрост. Дори смятат, че Со фия,
Премъдростта Божия е Самият Христос. В този смисъл ние трябва да се

1
Паскал, Бл. Мисли. Лик, С., 2001г., с. 118.
 2

стараем да придобиваме същият ум, като Христовия, толкова, кол кото

позволяват силите ни и усърдието ни.
От друга страна съществуват християни, които отричат ползата от
подобна връзка на Философията с богословието, или в частност с хрис -
тиянството. Те твърдят, че Философията може само да навреди на рели -
гиозния човек, да го изведе от правия път, Философията не дава спасе -
ние на човешката душа, и поради тази причина е ненужна, нещо повече
– вредна. На тези християни ние трябва да кажем ясно, че никога, от -
както съществува Философията като наука, или преди нейното обособя -
ване като такава, тя не е твърдяла, че целта й е да спаси човешките
души. В този смисъл е неправилна подобна позиция. Смисълът на Фи -
лософията за християнина може да бъде само една – обогатяване, до -
развиване и оформяне с помощта на логико-абстрактния път на разума
всички онези истини, които трябва някакси да изразим разумно, логи -
чески, за да може този, на когото обясняваме да ни разбере. Вл. Лоски в
своето Догматическо богословие казва следното: “Не става въпрос за
рационализиране на християнството, а за християнизиране на ума, за
превръщане на Философията в съзерцание, за насищане на мисълта с
тайната, която не е укрита от всички загадка, а неизчерпаема светли -
на.” 2 Тази неизчерпаема светлина светите отци и учители на Църквата
са виждали да струи от разпънатото Тяло на Спасителя. Христовото
възкресение мнозина са се опитвали да оспорят с разумни доводи и ар -
гументи. На такива хора светите отци са отговаряли по подобаващ на -
чин с разумни и логични обяснения. Това не означава, че спасението на
човека, неговият път като християнин и животът му като вярващ се ба -
зира основно на мисленето, философстването и боравенето с тази мате -
2
Лоски, Вл. Догматическо богословие. Слово, В. Т., 1993г., с. 152.
 3

рия. Не това е пътя на истинският християнин. Християнството, в съче -

тание от богословие и живот в Христа има нужда от това, но най-голя -
мото и истинско свидетелство за християнския начина на живот е лич -
ния религиозен опит и срещата с Христа всеки път, когато пристъпваме
със смирение и чисто сърце да приемем Пречистите Тяло и Кръв Хрис -
тови. “Светът не е мисъл, както смятат философите, посветили живота
си на мисълта,” 3
пише Бердяев. Да живееш, не означава само да нами-
раш смисъл в мисленето и мисълта, дори и отнесена пряко към Бога, а в
това да живееш според Божиите заповеди и в един благодатен христи -
янски живот, защото православието не е нищо повече от начин на жи-
вот, а не начина на мислене. “И религията, и науката могат да оплодот -
воряват вътрешно философското познание – продължава Бердяев -но не
бива да се превръщат за него във външен авторитет. Философията е част
от живота и жизнен опит, опитът на духовния живот стои в основа та на
философското познание.” 4

Човекът като психофизично същество е немислимо да бъде разг -

леждан с всяка от тези съставки по отделно. Човешката личност е една,
единна е човешката природа. Както физиката, така и духът имат нужда
от своето, за да съществува човека в пъна хармония със себе си. Но чо -
векът е и ум, и воля, и чувства, и душа. Също и всяко едно от тези неща
иска и търси удовлетворение в задоволителното постигане на неговите
търсения и нужди. Немислимо е от тази гледна точка да говорим, че
съществува противоречие между вяра и разум, наука и религия, Фило-
софия и Богословие. Те извират от една и съща човешка личност, която
е изразител както на едното, така и на другото. Недопустимо е да пред -

3
Бердяев, Н. Самопознанието. Хр. Ботев, С., 1993г., с. 345.
4
Бердяев, Н. А. Предназначението на човека. УИ, С., 1994г., с. 39.
 4

положим, че съществува противоречие в човека, когато той едновре -

менно съчетава в себе си християнски принципи и философско обосно -
ваване на тези принципи. Отново се връщаме към Вл. Лоски, за да доба -
вим към казаното още едни негови думи: “Не случайно Бог постави
църковните отци сред гърците: изискването за философска яснота, съ -
четана със задълбочен гносис ги подтикна да очистят и осветят езика на
философите и мистиците, за да придадат на християнското богословие –
включващо, но и превъзхождащо Израил – цялата му вселенска значи -
мост.” 5 Когато св. отци вникват в съдържанието на философските поня-
тия и понятиен апарат, те вече са способни да изложат и християнското
богословие със същата точност и дар по-добра от тази на философите,
защото, както беше отбелязан по-горе, Божията благодат и благодатно
снизхождане в моментите, когато те са съставяли учението на Църквата
са подпомагали светите отци. “Угодно бе на Светаго Духа и нам.” С
тази формула те завършвали всеки един от съборите си, на които са
оформяли християнското учение с помощта на редица знания в тази и
философската области и под въздействието на Светия Дух. Благодаре -
ние на тях “християнската мисъл вече е способна не просто да ползва
едни или други философски понятия, но да припознае целия философ -
ски космос, преформирайки го в контекста на собствената си съдържа -
телност.” 6

Още в Средновековието са считали философията като помощница

на разума по пътя на теологическото оформяне на някои верови истини.
Т. напр. Пиер Абелар в произведението си “Диалог между философ, ев -
реин и християнин” поставя “разумът като арбитър в спора между пред -

5
Лоски, Вл. Догматическо богословие… цит. съч., с. 147.
6
Каприев, Г. Византийска философия. Лик, С., 2001г., с. 125.
 5

ставителите на античното, еврейското и християнското светоусещане.

Но и историческото предимство принадлежи на Философията. защото
още преди Христос философите вече са познавали големите проблеми и
истина за света и човека. Дълго преди Христос да бъде поставен от це -
лувката на Юда на кръста, Сократ е умрял от отрова в името на истина -
та. Дълбокият смисъл на това положение са състои в следното: конвен -
ционалните определения на философската мисъл ерозират вечните ис -
тини на Откровението.” 7
Това е така, защото много преди да се зароди
християнството, съществувал начатък и определено развитие на фило -
софската мисъл в Древна Гърция. В действителност Бог не укрил от
езическите народи своята мъдрост, защото тя е за всички: и за езични -
ци, и за юдеи, за да се спасят всички и да достигнат до познание на ис -
тината.
Нека завършим с това, с което започнахме още в началото, а
именно, че между философия и богословие, наука и религия, вяра и
разум няма и не може да има противоречие. Те идват от Единия Бог, от -
правени са към човека, който има нужда да изразява както вярата, така
и мисълта си. Ако постиженията на богословието и учението на Църк -
вата е формулирано от светите отци с помощта на Философията, то ние
днес нямаме право да отхвърляме достиженията на нейното идейно и
понятийно богатство. Разбира се към всичко това трябва да подхождаме
предпазливо.Както казва св. ап. Павел в 1Сол. 5:21: “Всичко изпитвай -
те, о доброто се дръжте.”
“Философията е любов към мъдростта, Бог е истинската мъдрост,
следователно любовта към Бога е истинската Философия.” 8

7
Радев, Р. Средновековна философия. С., 1994г., с. 150, 151.
8
Каприев, Вл. Византийска философия… цит. съч., с. 123.
 6

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. Бердяев, Н. Самопознанието. Хр. Ботев, С., 1993г.

2. Бердяев, Н. А. Предназначението на човека. УИ, С., 1994г.
3. Каприев, Г. Византийска философия. Лик, С., 2001г.
4. Лоски, Вл. Догматическо богословие. Слово, В. Т., 1993г.
5. Паскал, Бл. Мисли. Лик, С., 2001г.
6. Радев, Р. Средновековна философия. С., 1994г.