ЗА ДУШЕВНИТЕ НЕДЪЗИ

Стоян Г. Велев, ІV зад. Курс, ф. № 1345

За душата
В своето произведение “За душата” св. Илия Минятий
описва основните характеристики на човешката душа и различ -
ните й прояви под въздействие на страстите. “Душата е образ
Божий в три отношения — по природа, по благодат и по слава.
По природа, тъй като при създаването е тя е образувана по
Божий образ; по ума си е подобна на Отца, източника на всяко
познание; по вътрешния си разум е подобна на Сина, началото
на премъдростта; по свободната си воля е подобна на Светия
Дух, извора на всички блага. По благодат — при възсъз даването
тя става сходна с образа на Самия Син Божий чрез
осиновяването, както казва ап. Павел: “които Той е предузнал,
тях е и предопределил да бъдат сходни с образа на Сина Му“
(Рм 8:29). По слава — в блаженството тя чрез силата на
Божествената Светлина ще възприеме образа на Самия Бог;
“гледайки славата Господня — казва същият Апостол, — се
преобразяваме в същия образ, от слава в слава“ (2К 3:18). И св.
ев. Йоан казва: “ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим
както си е“ (1Йн 3:2). Напълно справедливо е твърдението, че
нямаме нищо по-драгоценно от душата, но и нищо не ценим тъй
малко, както душата. Ние заменяме душата за нищожно богатство!
Ние я предаваме за еднодневния блясък на временната слава!… Ако
погубим душата, ние със сигурност губим всичко — и земята, и
небето, и света, и рая, и тоя временен живот, и другия —
вечния, всичко, всичко! А душата е единствена и от нея зависи
всичко останало, и ако нея погубим, с какво ще живеем?“” 1

1
Светител Илия Минятий. За душата. http://pravoslavie. domainbg.com
 а) За триделността на душата
Според св. Илия Минятий “душата се разделя на три: раз-
умна, чувствена и нагонова. От разумната греховете са
следните: неверие, ерес, неблагоразумие, злословие, неблаго-
дарност, и одобрение на телесните грехове, които се пораждат
от страстния дял [на душата]. Лечението на тези злини е непо -
колебимата вяра в Бога, истинните и твърди и православни дог -
мати на благочестието, непрестанна грижа за помислите на
духа, чиста и непрестанна молитва, както и причастяване пред Бога.

За чувствената - На чувствения дял греховете са

следните: малодушие, омраза, коравосърдечие, злопаметност,
завист и убийство, непрекъсната грижа за такива неща. Лечени -
ето и терапията на тези е човеколюбие, любов и доброта.

За нагоновата - На нагоновия дял греховете са следните:

чревоугодие, лакомия, обилно пиене на вино, блудство, прелю -
бодейство, нечистотия, необузданост, любов към парите, страст
към празна слава, и към злато и богатство, и към плътски удо-
волствия. Тяхното лечение е: пост, въздържание, дълготърпение
на злини, нестежание, раздаване на личните средства на
бедните, стремеж към онези бъдещи безсмъртни блага, търсене
на царството Божие и искрено желание за осиновяване от
Бога.” 2

Видове страсти
Страстите, които завладяват душата са много. Интересно-
то е при тях това, че те са свързани помежду си така, че прите -
жавайки една страст, душата непременно е склонна да извърши
и останалите, тъй като те вървят заедно. Св. Йоан Касиян Рим -

2
Светител Илия Минятий. За душата. http://pravoslavie. domainbg.com
лянин разделя видовете страсти на душевни и телесни. “ Душев -
ните страсти са тези : забрава, невежество, от тези именно
страсти окото на душата, т. е. умът, помрачен, се управлява от
всички страсти, каквито са тези: безбожие, неправилно мнение,
т. е. всяка ерес, сквернословие, гняв, яд, злъчност, избухливост,
човеконенавист, злопаметност, злословие, осъдителство, нера -
зумно униние, страх, боязън, свадливост, ревност, завист,
празнословие, възгордяване, притворство, лъжа, неверие, и
други.
Към групата на телесните страсти спадат: лакомия, нена-
ситност, разкош, пиене, скришно ядене, всякаква страст към
удоволствия, блудство, прелюбодейство, необузданост, нравс-
твена нечистотия, кръвосмешение, развращаване на деца, ско -
толожство, зли желания и всички противоестествени и сра-
мотни страсти, кражба, обиране на светини, разбойничество,
убийство, телесно отпускане и наслада от щенията на плътта
и други..
Корени на всички страсти и както някой би казал буйства
са любов към удоволствието, любов към славата, любов към
парите, от които се ражда всяко зло. Но не съгрешава човек в
никакъв грях, ако преди това, както казва най-мъдрият между
аскетите Марк, не са го надвили и подчинили тези могъщи ги -
ганти; именно: забравяне, нехайство и невежество. Тях ги по -
ражда удоволствие и отпускане, това да обичаш слава сред лю-
дете, подмазване. А първичен причинител на всички тези и в
качеството на най-зла майка, както се каза вече, е самолюбието,
или неразумна любов към тялото и силната възбуда, защото
разпиляване и освобождаване на разума по шеги и срамнодумс -
тва са гостоприемници на много злини и падения, като волно-
думството и смеха.
Освен всичко това, трябва да се разбира колко разнознач на
и разновидна е страстната любов към удоволствия и че много
удоволствия мамят душата, когато не е трезва по Бога, не се
държи от страх Божи и от любов Христова, заета от труд върху
добродетелите. Именно защото хиляди удоволствия се носят,
като теглят очите на душата към себе си: тези са (удоволствия)
на телата, на парите, на разкоша, на славата, на безгрижието, на
гнева, на общественото положение, сребролюбието, излишест-
вото. Но ако посредством пристрастието и що-годе утвърден на-
вик, изглежда, че неусетно и нелечимо човек се носи чак до края
на неразумното пристрастие, което подготвя хванатия чрез
скритото в себе си удоволствие. Защото, както се каза по-рано,
удоволствието, предизвикано от желание е разнообразно; и то
не само с блудство и с друга телесна наслада се възпълва, но и с
останалите страсти. Така че ние трябва ясно да разберем, че
любовта към удоволствията не се заключава само в
разпуснатост и наслада на телата, но и във всеки начин и дело
по личен избор на душата заради пристрастие. “ 3

Причини за поява на страстите

“Има две причини за заробването на ума от чувствените
похоти. Първата и главна причина се състои в това, че след
грехопадението на Адам в цялото човешко същество проникнала
страстта. В страст човек се зачева и израства в майчината ут -
роба, както казва пророк Давид: “Защото в беззаконие съм за-
ченат и в грях ме роди майка ми” (Пс 50:7). Втората причина
се явява това, че в детските си години човек поради несъвър -
шенството на своя разум не може да застави своя ум да ръково -
ди чувствата и да ги насочва към духовно наслаждение. И така
чувствата, иначе подчинени на тялото, което от своя страна ги
използва не само за жизненонеобходимото, но и за своите

3
Св. Йоан Касиан Римлянин. Обозрение на духовната битка
страсти, подчиняват и самия ум, несъвършен и несмислен, на
чувствената наслада. Умът страда от това, че макар и сътворен
да бъде цар на тялото, е станал негов роб и волно или неволно е
склонявал да угажда на чувствата. Умът трябва доколкото е
възможно да се противопоставя на телесните чувства, да ги въз -
дига към духовната наслада, така че да привикнат към нея,
както преди са се наслаждавали на чувствените наслади, така че
и тялото да стане духоносно.” 4

Осем главни страсти

“Главните страсти са осем: чревоугодие, блуд, сребролю-
бие, гняв, тъга, униние, тщеславие, гордост. Има два рода
страсти: естествени, изродили се от естествените потребности,
като например чревоугодието и блуда; и неестествени, които не
се коренят в природата, като например сребролюбието. Техните
действия се проявяват по четири начина: някои действуват само
в тялото и чрез тялото, като чревоугодието и блуда; а други се
проявяват и без съдействието на тялото, като тщеславието и
гордостта; по-нататък едни се възбуждат отвън, като сребролю -
бието и гневът; а други произхождат от вътрешни причини, като
унинието и тъгата.
Страстите на чревоугодието и на блуда, понеже се коренят
в тялото, понякога биват възбуждани и без съдействието на ду -
шата само поради раздразване на потребностите, от които про-
изхождат, но те увличат нея поради връзката й с тялото. За тях -
ното обуздаване не е достатъчно само напрягане на душевното
въоръжение против тях, но трябва при това да се укротява и са -
мото тяло с пост, бдение, омаломощаване чрез труд; понякога е
нужно временно уединяване, а нерядко и пълно отшелничество.

4
Преп. Никодим Светогорец. За пазенето на чувствата. htpp://sinpress.
bglink.net/indeks_books.htm
И тъй като те произлизат от порочността и на душата, и на тя-
лото, то и не могат да бъдат победени иначе освен чрез общия
труд и на двете.
Тщеславието и гордостта се зараждат в душата без пос-
редството на тялото. Защото каква нужда има тщеславието от
нещо телесно, когато само от желание за похвали и слава то до -
вежда до падение пленената от него душа? Също така какво те -
лесно действие е имало при възгордяването на Луцифера, щом
той го заченал само в душата и помисъла, както казва Пророкът:
“А в сърце си думаше: ще възляза на небето... и ще бъда подо-
бен на Всевишния” (Ис 14:13-14). В тази гордост той не е имал
подбудител отвън: тя се е зародила и узряла всецяло вътре в него.
Тези осем страсти, макар и да имат различен произход и
разни действия, все пак първите шест, т. е. чревоугодието, блу -
дът, сребролюбието, гневът, тъгата и унинието са съединени
помежду си с някакво особено сродство, при което излишество -
то на предходната страст дава начало на следващата. И
останалите две страсти - тщеславието и гордостта - са свързани
помежду си по същия начин, т. е. усилването на първата от тях
дава начало на другата: от чрезмерното тщеславие се заражда
страстта на гордостта. В такъв ред се постига и победата над
тях, т. е. за да се премахне гордостта, трябва да се потисне
тщеславието.
Всяка една от страстите не се проявява само в един вид. Така
има три вида чревоугодие : то или поражда желание за ядене
преди определения час, или търси многоядене до преяж дане, без
да обръща внимание на качеството на храната, или пък изисква
вкусна храна. Оттук безредното ядене преминава в пре сищане и
сластолюбие.
Блудната страст също има три вида : първият вид е чрез съе-
диняването на единия пол с другия; вторият се извършва без съ -
единение с жена, за което е бил поразен от Господа Онан, синът
на патриарх Иуда (Бт 38:9-10), и което в Писанието се нарича
нечистота; а третият вид става в ума и в сърцето, за което гово -
ри Господ в Евангелието: “Аз пък ви казвам, че всеки, който
поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея
в сърцето си” (Мт 5:28). Тези три вида е посочил блаженият
Апостол в следния стих: “И тъй, умъртвете земните си члено-
ве, сиреч пороците: блуд, нечистота и лоша похот” (Кс 3:5).
Има и три вида сребролюбие : в първия случай то не позво-
лява на отреклия се от света да се лиши от всякакво имущество;
във втория то го кара, след като е раздал всичко на бедните, от -
ново да придобива такова имущество; в третия случай то разга -
ря желание за придобиване и на онова, което никога по-рано не
е имал.
Гневът също е три вида . Първият е този, който гори отвътре;
вторият - този, който си пробива път в слово и дело; третият е
онзи, който гори дълго време и се нарича злопаметство.
Има два вида тъга : първият е тъгата, която ни посещава след
прекратяването на гнева или се причинява от нанесени загуби и
вреди и от неизпълнението на желанията; вторият вид тъга про -
излиза от опасения и страх за своята участ или от неразумни
грижи.
Има и два вида униние : едното ни хвърля в сън, а другото
ни гони от килията.
Тщеславието, макар и да е многообразно, но все пак има
два главни вида : в първия случай се превъзнасяме с материални
преимущества и с видими неща, а във втория случай пламваме
от желание за суетна слава поради духовни предмети.
Гордостта е два вида : първата е плътска, а втората - ду-
ховна, която е по-гибелна от първата. Тя изкушава особено
ония, които са преуспели в някои добродетели.
 При все че тези осем страсти изкушават целия човешки
род, те не нападат всички по еднакъв начин. Така у едного
главно място заема духът на блуда; у другиго преобладава гнев -
ливостта; у трети властвува тщеславието; а у някого господст -
вува гордостта. Така че макар всичките страсти да нападат
всички, но всеки от нас по различен начин и ред раболепствува
пред тях.” 5

Измамното смирение
Епископ Серафим ни съветва това, че най-важният от
всички методи на лечение е смирението. Той пише: “трябва да
се смиряваме, да търсим преди всичко смирение. Но трябва да
кажем, че и смирението може да бъде измамно. Първо, трябва
ясно да се различава смирението от смиреномъдрието, а сми-
реномъдрието - от смиренословието. Смирението е една от
висшите евангелски добродетели, най-висшето човешко пости-
жение. Смирението е Божествено, то е учение Христово, свойс -
тво Христово, действие Христово. Желаещият да придобие сми-
рение трябва грижливо да изучава Евангелието и също така
грижливо да изпълнява всички заповеди на Господа Иисуса
Христа. Изпълнителят на Евангелските заповеди може да познае
своята собствена греховност и греховността на цялото човечес -
тво, накрая да достигне съзнанието и убеждението, че той е най-
грешният и най-лошият от всички човеци. Смирението е чувство
сърдечно. Смиреномъдрието от своя страна е начин на мис лене,
заимстван изцяло от Евангелието и от Христа. Първо трябва да
се обучим на смиреномъдрие, с упражняването в сми-
реномъдрието душата придобива смирение. Смирението се да -
рува на душата от Бога, това вече е действие на благодатта Бо -
жия, а чрез смиреномъдрието ние се подготвяме за смирение,
5
Св. Йоан Касиан Римлянин. Обозрение на духовната битка
показваме на Господа нашето желание да имаме свято смире ние.
Смиреномъдърствувайки, християнинът се старае да прави
всичко така, сякаш вече е постигнал смирение - в отношенията с
ближните, във всички свои действия, в помислите си, макар че
душата му още не се е смирила, налага му се да се държи в сми -
рено настроение чрез принуждаване, през цялото време сдър -
жайки дръзките си пориви..” 6

Пиянството
Пиянството е друга душевна страст, която също по съкру -
шителен начина завладява човека и го прави зависим не само от
алкохола, но и от навикът да не престава да пие. Този навик
именно е начало на изграждането на страстта. Ако не бъде
спрян навреме, той може да роди тежки последствия. Някои
хора до края на живота си остават зависими от алкохола, други
умират поради тази своя зависимост. Възможно е и един друг
начин на опиване – без вино. Св. Йоан Златоуст в своите “Нрав -
ствени беседи ни дава мъдър и поучителен пример за това. “Как
е възможно опиването без вино? Когато не можем да обуздаем
страстите си чрез благочестиви размишления. Можеш да пиеш
вино, без да си пиян; ако ли това беше невъзможно, Павел в
посланието си към Тимотея не би дал такова предписание:
"Употребявай и малко вино, поради стомаха си и честите си
боледувания" (1Тм 5:23). Опиянението не е нищо друго, освен
неестествено изстъпление на душата, обръщане на помислите,
недостатък в разсъдъка, отсъствие на съобразителност. А това
произлиза не само от опиянение с вино, но и от опиянение от
гняв и от непристойна похот. А че можем да се опиваме и иначе,
а не само от вино, чуйте какво казва Павел: "И не се опивайте с
6
Учението за благодатта на Светия Дух в творенията на архиепископ
Серафим. www.pravoslavie.domainbg.com
вино" - значи може да се опиваме и другояче, "Не се опивайте с
вино, от което произлиза разпътство" (Еф 5:18). Такова е
пиянството: като овладява ума на пиянстващите и като пленява
техния разсъдък, кара ги да изхарчват целия запас на своите
мисли неприлично и без всякаква предпазливост. Такъв човек е
неприятен за своите приятели, смешен за враговете си, презиран
от слугите, отвратителен за съпругата, непоносим за всички, по-
отвратителен и от самите безсловесни.” 7 Св. ап. Павел в
посланието си към Галатяни пише: “Делата на плътта са
известни; те са: прелюбодейство, блудство, нечистота,
разпътство, идолослужение, магии, вражди, свади, ревнувания,
гняв, разпри, разногласия, (съблазни,) ереси завист, убийства,
пиянство, срамни гощавки и други такива; отнапред ви казвам,
както и по-преди ви казах, че, които вършат това, няма да
наследят царството Божие. А плодът на духа е: любов,
радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра
кротост, въздържание. Против такива няма закон. Ония пък,
които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и
похотите” (Г 5:19-24).

За духовната прелест
Духовната прелест е също един не по-малко тежък грях,
защото ако пиянството се забелязва от всички, дори човекът,
склонен към пиянство знае за своя недъг, то при този, който е
духовно прелъстен самата прелест е или трудно забележима,
или изобщо не се забелязва от изпадналия в прелест. Св. Григо -
рий Синаит говори много точно за този грях в съчинението си
“За духовната прелест”. Ето какво пише той: “Бих желал ти
точно да знаеш за прелестта, да се предпазваш от нея, та да не
би, подведен от неведението, да повредиш и погубиш душата
7
Св. Йоан Златоуст. Безсмъртни слова. www.tavor.hit.bg/arhiv/zlatoust/zip
си. Свободата на избора у човека много лесно го склонява към
общуване с враговете (демоните - б. пр.), особено при неопит -
ните като най-преследвани от тях. В близост около новоначал -
ните или самонадеяните бесовете обикновено разстилат мрежи -
те на гибелните помисли и мечтания и приготвят рововете на
падението им, тъй като и техният (душевен) град е под властта
на другоземци (нечистите духове - б. пр.). Щом дяволът види
някого, който живее с този плач, той не се задържа дълго при
него, защото се бои от смирението, произведено от плача.” 8
“Побеждавайки по този начин винаги първо най-силната
страст в себе си, той по-бързо и по-лесно ще побеждава и оста -
налите по-слаби страсти. Когато победиш една или няколко
страсти, не трябва да се превъзнасяш с тази победа. В противен
случай Господ, като види надменността на сърцето ти, ще
престане да го опазва и защитава и ти, изоставен от Него, пак
ще почнеш да се смущаваш от същата тази страст, която си
победил с помощта на Божията благодат. И Пророкът не би се
молил: “Не предавай на зверовете душата, която Те прославя ”
(Пс. 73:19), ако не знаеше, че онези, които се превъзнасят в
сърцето си, отново биват предадени на страстите, които са
победили - с цел да се смирят.” 9

Завистта
Св. илия Минятий определя завистта като основна подбуда
за всяко зло деяние. “Завистта е изначалното семе на всяко зло,
първото порождение на всеки грях, първата отровна сквернота,
разтляла небето и земята, първият тлетворен пламък, запалил
огън за вечна мъка. Първият съгрешил на небето с гордост бил
Денница; първият съгрешил в рая с непослушание бил Адам;

8
Св. Григорий Синаит. За духовната прелест. htpp://sinpress.bglink.net
/books/books.htm
9
първият съгрешил след изгонването със завист бил Каин. Но
първата причина за всички тези грехове — на Денница, на
Адама и на Каина, — била отново завистта.
Отровната хидра, според описанието на поетите-митолози,
имала седем глави: от всички тях тя изпущала смъртоносна от -
рова. Грехът също има седем глави: първата му глава е гордост -
та; втората — сребролюбието; третата — лакомията, четвъртата
— унинието, преяждането, безгрижието; петата — блудодеяни -
ето; шестата — гневът; седмата — завистта. Затуй, че
Богочовекът Иисус проповядва истината, изцелява болните,
прощава на грешниците, — огорчават се христомразците,
книжниците иудейски, и Го корят като богохулник: „какво тъй
богохулствува Тоя?“ „Вижда богаташът бедния някога Лазар в
състояние на велико блаженство и слава; преди той го е виждал
гол и покрит от рани, сега пък го вижда облечен в боготкана
украса от божествена светлина, в наслада от вечния живот.
Тогова, който някога гладуваше и искаше да се насити от
трохите, падащи от масата на богаташа, сега го вижда наситен
от божествена слава, всичко туй богаташът вижда и гори от за-
вистта повече, нежели от всичкия геенски пламък. Ето защо той
иска Лазар да дойде при него, макар и за малко, — да раздели с
него мъките и Лазар, и той да се отдалечи от лоното Авраамово.
И ако това му се бе удало, навярно богаташът щеше да почувст -
вува някаква отрада. За да се уверите в това, обърнете внимание
на следното: когато богаташът чул от Авраама, че не може Ла -
зар да иде в ада, понеже помежду им лежи велика пропаст, то -
гава той казва: „моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми
къща“. С тия думи той сякаш говори тъй: ако не може да го пра-
тиш тук, за да стане участник в моите мъки, то прати го поне в
моя дом, т. е. в света, в предишния живот, в предишното нещас -
тие, само го отпрати от блаженството на твоето лоно. Да, повта -
рям ви, той горял повече от завист, нежели от огън геенски.
Струва ми се, че богатият трябвало да моли по-скоро да бъде
сам приет на лоното Авраамово, а не Лазаря да иска да дойде в
мъката. Но завистникът не дири своето благо, не се стреми от
мъка към блаженство. „Завистта не умее да предпочита полез -
ното“. Тя дири злото другиму, иска блажения да види в мъки.
Затова твърдя, че не е нужно да се желае на завистника нито
изправление в тоя живот, нито наказание в бъдещия. Сама
завистта му е за него достатъчно наказание — тук той се мъчи,
виждайки достойнството и щастието на ближния; там пък
страда, гледайки блаженството на праведните, както богатият —
славата на Лазаря на лоното Авраамово.” 10

10
Святител Илия Минятий. За завистта. pravoslavie.domainbg. com