Äìèòðèé Àâäååâ, ßíà Áåñåäèíà

ÌÈÑËÈ ÇÀ ÆÅÍÑÊÀÒÀ ÄÓØÀ

или очерци по житейска психология
Мысли о женской душе
или очерки житейской психологии, Москва, Софтиздат, 2010

© Дмитрий Авдеев, Яна Беседина, автори

© Татяна Филева, превод, 2013
© Фондация „Покров Богородичен“, 2013

ISBN 978-954-2972-21-1
 Äìèòðèé Àâäååâ
ßíà Áåñåäèíà

ÌÈÑËÈ ÇÀ ÆÅÍÑÊÀÒÀ ÄÓØÀ

или

очерци по житейска психология

Фондация „Покров Богородичен”

София, 2013
 Съдържание

РАЗГОВОР В ПИСМА....................................................................... 7
Покаяние ............................................................................................. 7
Парадоксите на гражданския брак ................................................... 9
За съпружеските отношения ........................................................... 15
Кариера ............................................................................................. 18
Прави добро ...................................................................................... 21
Кризата на средната възраст ...........................................................27
Особената възраст на жената .......................................................... 28
Как да укрепим семейството ........................................................... 30
Самотата в брака .............................................................................. 35

ПЪТНИ БЕЛЕЖКИ.......................................................................... 41
Чудотворният пояс за бездетни....................................................... 41
На гости на Христовия приятел...................................................... 44

МИСЛИ ЗА ЛЮБОВТА .................................................................. 48

„С ИМЕТО НА БОГА – ВСИЧКО ЗА ХОРАТА!” ......................... 52

ИЗ ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИЯ БЕЛЕЖНИК
Грижата за чуждите майки .............................................................. 59
Човек е жив чрез вярата .................................................................. 63

ИНТЕРВЮТА
Бог е там, където има любов ........................................................... 66
Матушка Юлия Сисоева: .....................................................................
„Отец Даниил винаги е с нас”......................................................... 69
Съвременната депресия ................................................................... 73
Да бъдеш, или да изглеждаш? ......................................................... 80
Духовните фактори на раждаемостта ............................................ 86
За мъжествеността и женствеността .............................................. 90

5
ИЗ ПРАКТИКАТА НА ПРАВОСЛАВНИЯ ПСИХОТЕРАПЕВТ
Загубата ............................................................................................. 94
Силата на майчината молитва......................................................... 96
Дъщери и майки ............................................................................... 98
Формулата за семейно щастие ........................................................ 99
Излишните килограми ................................................................... 100
„Не пазим това, което имаме, а като го изгубим, плачем” ......... 104
Чудесно завръщане към живота ................................................... 105
Проблемите на малките гении ...................................................... 106

ДЕЦАТА
Децата между страха и съблазънта ...............................................111
Безсънието при децата ................................................................... 112
Детските страхове .......................................................................... 114
Кризисните периоди в детството .................................................. 117
Играчката и нейните функции...................................................... 119
Възпитаниците на телевизионния екран ..................................... 121
Съвети към родителите ................................................................. 124
Порочният кръг на зависимостта ................................................. 127
Пушенето – кадене на бесовете .................................................... 128
Капаните на лъжемесиите ............................................................. 130
Алкохолизъм и наркомания у подрастващите ............................. 131
Как да преодолеем игроманията .................................................. 139
Особеностите на детската депресия ............................................. 145
Честта трябва да се пази от младини ........................................... 148
За „неизлечимостта” на детските проблеми................................ 149
Психичните заболявания в детска и юношеска възраст............. 152
БЪДЕТЕ С ХРИСТОС! .................................................................. 160
СВЕТИИ – ПОКРОВИТЕЛИ НА СЕМЕЙСТВОТО .................. 161
ЯЙЦЕТО НА СКЪПЕРНИЧЕСТВОТО (разказ) ......................... 166
ДУХОВНИ ЛЕКАРСТВА.............................................................. 170

6
 РАЗГОВОР В ПИСМА

ПОКАЯНИЕ

Защо на мен - успешната, здрава, красива жена, ми е

необходимо покаяние? Аз нищо не съм откраднала, никого
не съм убила, живея като всички.
Инна П.

– Разбира се, вие спазвате заповедите: „Не убивай”,

„Не кради” и пр. И как иначе, след като те се охраняват
със закон и нарушаването им е престъпление?! Но има и
други заповеди, които Господ ни е дал: „Възлюби Господа,
твоя Бог...” и „Възлюби ближния си като себе си”. Тяхно-
то спазване е дело на съвестта на всеки. Да вземем напри-
мер втората от тези заповеди. Как се отнасяме към своите
близки – родители, съпруг, деца? Какво чувстваме към тях?
Нерядко ни обзема раздразнение и недоволство, и то по
най-дребни поводи, които се изливат в обиди и караници.
Но ако жената няма мир в душата си, тя няма да може да
изгради мир и в собственото си семейство. Как да въдво-
рим душевен мир? Душевен мир дава Христос. Трябва да
се вгледаме дълбоко в душата си и да разберем колко сме
далече от Бога. И тогава да се покаем. На гръцки език дума-
та „покаяние” (μετάνοια) означава „промяна на ума”. И тази
промяна започва с обръщането към Бога.

7
 Помните ли библейския сюжет за блудния син? Или
поне според картината на Рембранд „Завръщането на блуд-
ния син”? На платното е изобразен син, който, стоейки на
колене, иска прошка от баща си. Някога той се отделил от
него, вземайки своя дял от наследството. След това про-
пилял цялото богатство в далечна страна, обеднял и бил
доволен да яде от коритото заедно със свинете, но никой не
му давал. Достигнал до такова състояние, той решил да се
върне при баща си и да поиска прошка. Като видял сълзите
на разкаяние, бащата простил на сина си. И заповядал да
му дадат най-хубавите дрехи, като устроил голямо търже-
ство. В тази притча под бащата се разбира Бог, а блудният
син е каещият се човек.
Не се ли уподобяваме и ние на блудния син? Отдалеча-
ваме се от Бога и се предаваме на своеволен живот. Погубва-
ме с грехове душата си и всички Божии дарове: здраве, сила,
талант... А когато се вразумим и принасем на Бога искрено
покаяние, то Господ, като милосърден Баща, се радва и ни
прощава греховете.
Покаянието не е еднократно действие. То е начало на
духовния живот, някаква точка на самоотчет, която започва с
тайнството Изповед. Мнозина се страхуват от изповедта, за-
щото при нея трябва да си припомним всички свои скверни
постъпки – грехове, и при това да ги разкажем на свещени-
ка. Просто ужас! А греховете са тези, които ни отдалечават
от Бога и осакатяват душата ни. Грях е всичко онова, което
ни пречи да обичаме Бога и ближния. Грехът винаги е пре-
пятствие, което обикновено е труднопреодолимо, защото се е
превърнало в норма на нашия живот. Не е лесно да преодоле-
ем това препятствие само със собствени усилия, затова трябва
да призоваваме Божията помощ.
8
 И още нещо за изповедта. Съществува едно такова поня-
тие, свързано с нея, което се определя като „лъжлив срам”. Но
всъщност срамно е да грешим, да принасяме покаяние – не.
Господ да ви помага!

ПАРАДОКСИТЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ БРАК

Ние не живеем в граждански брак. Така проверяваме

своите отношения, преди да ги регистрираме официално.
Какво лошо има в това?
Марина Б.

– Забележително е, че вие проверявате своите чувства.

Но за какво е бракът в този случай? Ако вие не сте уверени,
че ще се ожените, то по-добре е да живеете отделно. Защото
проверката на отношенията съвсем не предполага съжител-
ство. Нали когато Господ сътворил Адам, Той не е сътворил
няколко Еви и не е казал: „Избирай, Адаме, коя от всички-
те ще ти подхожда най-много”. Господ сътворил една жена и
благословил Адам и Ева за съпружество. Ако този принцип се
нарушава, хората губят Божието благословение.
Ако младият човек не е уверен, че обича девойката, зна-
чи той няма право да се възползва от нейната младост, при-
влекателност и красота. Господ не е създал хората, за да се
„развличат” без никакви задължения едни към други.
Трябва да разбираме, че съжителството извън законния
и увенчан брак е пагубно за душата и на жената, и на мъжа.
Ролята на съжителка поставя жената в противоестествено,
унизително положение: тя не е уверена в своето бъдеще, за-
щото не е известно какъв ще бъде резултатът от тази „про-
верка”. Ще стане ли съпруга, или ще остане сама – с нара-

9
нена душа и с горчивия опит на псевдосъпружеството? Ако
„експериментът” не успее, то колко страдания, унижения и
несправедливости ще преживее жената! А това не остава без
следи в душата. Така жените съзнателно разрушават собст-
вената си личност. В резултат на това получаваме агресив-
ни, озлобени, скандални жени. И инфантилни, малодушни и
безотговорни мъже.
Проверявайте трайността на вашите отношения. Но не
преминавайте границата, установена от самия Бог. Това е
разрушително за личността. На такава основа семейство не
се създава.

Защо двама души трябва да регистрират своите от-

ношения, след като се обичат? Нима печатът в паспорта
оказва влияние на чувствата?
Татяна Д.

– Да, безусловно оказва влияние. Това е проверено от

дългогодишен опит. Докато няма печат – вие още не сте мъж
и жена. Нямате задължения един към друг, нямате и отго-
ворности. Вашите отношения са крехки и затова няма да из-
държат. Засега не говорим за отговорност пред Бога, а само
за отговорност един към друг и пред обществото. Днес вие
се обичате, а утре ще се разлюбите и ще се разбягате. Такива
примери има колкото щеш. Живеейки така, вие сами ограб-
вате своето щастие. Извън семейството то не може да бъде
пълно. Отношенията извън брака са греховни. Тази нечистота
се разпростира въху всички страни от живота.
Впрочем има един-единствен начин да докажете своята
любов – официално да оформите отношенията си. За съжа-
ление в днешно време поемането на отговорност за човека
до вас и обявяването на това пред всички се оценява едва ли
10
не като подвиг. Но в действителност, ако истински обичате,
тогава за вас дори не възниква въпросът да сложите ли печат
в паспорта, или не. Така че оженете се, венчайте се, живейте
и се радвайте.

Днес в младежките среди не е модно и съвременно да

се пази чистота. И много девойки са уверени, че за тях има
само два пътя – или да се съгласят на граждански брак,
или да останат стари моми.
Наталия П.

– Това е неправилна гледна точка. Първо, целомъдрието

е особен дар, даден на човека от Бога. Девойката по природа е
създадена да бъде пазителка на целомъдрието. И тя трябва да
пази това прекрасно качество като зеницата на окото си и да
не се поддава на евтини измами.
Да, днес е много трудно да запазиш чистота. Много по-
лесно е да се поддаваш на изкушения и „експерименти”, кои-
то разрушават личността. Думата „блуд” произлиза от думите
„блуждая”, „заблуждавам се”. Погледнете тези, които са из-
брали свободното съжителство. Щастливи ли са те? Пробле-
мът е там, че след няколко такива „експеримента” девойката
губи здравото отношение към себе си. Появяват се комплекси
за непълноценност. След такива неуспехи опитай да докажеш
на девойката, че може да създаде здраво семейство! Да, днес
малко девойки запазват чистота до брака. Именно поради
това толкова много бракове се разпадат. Съвременният човек
се стреми към удоволствия, без да мисли за това, че бракът е
труд, отговорност, възпитаване на деца, необходимост да се
осигури семейството.
Това, което става днес, свидетелства единствено за
нравствена деградация на обществото. Мъжете се отнасят

11
към жените потребителски. И за това сте виновни вие, мили
госпожици, защото сте разглезили силната половина от чо-
вечеството.
Девойката трябва да бъде недостъпна. Ето тогава у мъжа
ще се проявят най-добрите негови качества: мъжество, твър-
дост, упоритост, доброта, нежност. Той ще стане рицар, за-
щитник на женската чистота и целомъдрие. Ще му се наложи
да завоюва вашето доверие и любов, проявявайки качества не
на сластолюбец, а на истински мъж.

Моята приятелка е съгласна на граждански брак, но

нейният избраник не ѝ предлага да се омъжи за него. Какво
можете да я посъветвате?
Маргарита Н.

– Ако младият човек не ѝ предлага ръката и сърцето си,

ще трябва тя сама да започне разговор за женитба. Съветът е
следният. Нека тя събере мъжество да му каже твърдо и спо-
койно: аз те обичам (ако това наистина е любов) и искам да
създам семейство с теб. За времето, през което живеем заедно,
бихме могли да решим готови ли сме да създадем семейство.
Ако ти все още не си готов да станеш истински мъж, тогава
нека поживеем отделно.
Ако вашата приятелка наистина му е скъпа и той вижда в
нея своята половинка – като жена, приятел и майка на негови-
те деца, той веднага ще ѝ каже: да, хайде да отидем в Съвета.
Не си струва да се поддаваме на неговите аргументи против
брака. Защото всички негови възражения ще бъдат несъсто-
ятелни. Способността на жената да състрадава и съчувства
понякога може да ѝ изиграе лоша шега. Най-често девойки-
те поощряват бездейността на мъжете, тяхното неумение или
нежелание да преодоляват трудности.
12
 А ако, не дай Боже, тя е само развлечение за младия чо-
век, вероятно той няма да се реши на такава сериозна стъпка.
И ще си тръгне. Но колкото по-рано се прояви „в цялото си
великолепие”, толкова по-добре.

Имам „комплекс”. На 21 години съм. Много мои при-

ятелки вече са омъжени, имат деца. А аз съм девствена и
ми казват, че това е старомодно явление. И ако се пазя,
няма да мога да се омъжа. Разбирам, че блудът е грях, но
какво да направя?
Вероника Ж.

– В никакъв случай не се поддавайте на натиск. Вие съв-

сем вярно сте написали, че блудът е грях. А ние ще уточним,
че това е смъртен грях, хвърлящ душата в бездните на ада.
Само дълбокото покаяние и изправяне на живота съединява
такава душа с Бога и Неговата света Църква.
Блудството или блудният грях лишава човешката душа
от Божията благодат. Лишавайки се от благодатта, блудникът
често се лишава и от душевен мир. Такива хора са много не-
вротични, почти постоянно са изпълнени с чувство на тре-
вожност. Отчасти поради това те постоянно са заети с търсене
на нови приключения и наслаждения.
Блудната страст лишава човека от възможността да оби-
ча истински. Като правило виновните в този грях не могат
да създадат здраво семейство, да възпитат нравствено здрави
деца. А за СПИН, венерическите болести, абортите и безпло-
дието не си струва и да говорим.
Сега да се върнем на въпроса за особено „разкрепосте-
ните” в това отношение приятелки. Както тъмнината не може
да съжителства със светлината, така за блудника или блудни-
цата девството е сякаш укор, то тревожи тяхната съвест. Зато-

13
ва за тях е по-добре изобщо да не слушат за девството, защото
мерят всички със своя аршин.
Бракът е създаден от Бога, семейството е замислено от
Господа като малка Църква. Благочестивите девици христи-
янки са се молели на Господа и Пресвета Богородица за да-
ряване на жених, пазели са се за бъдещия мъж и са се украся-
вали със скромност, целомъдрие, смирение – такава зестра са
приготвяли за себе си. В старо време хората са казвали: „Сми-
рението е украшение за девойката”. И за разлика от днешно
време семействата са били здрави.

Някои жени обясняват безплодието с гражданските

бракове, които са имали, преди да се венчаят. Можем ли да
говорим за такава връзка?
Инеса С.

– Сложно е да се даде еднозначен отговор. Един известен

московски гинеколог, който е православен християнин твър-
ди, че смяната на партньорите не остава без последствия за
жената. Причините за безплодието могат да бъдат много. При
това тук са възможни две диагнози – медицинска и духовна.
Първата трябва да я поставят лекарите.
А от духовна гледна точка съжителството без брак е
грях. И то смъртен грях. То е забранено от Господа. Но Бог
е милостив – Той прощава на човека, ако човекът се моли за
прошка и се кае от цялата си душа. И след това устройва по-
нататъшния си живот по други принципи, като не нарушава
нравствените закони.

14
 ЗА СЪПРУЖЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ

Разкажете ни кога на съпрузите се препоръчва да се

въздържат от телесна близост?
Кристина А.

– Това са периодите на пост, навечерието на сряда и пе-

тък, неделният ден. Православните съпрузи се въздържат, ко-
гато децата им боледуват или когато семейството се намира
в тежки обстоятелства, а също и когато се подготвят за свето
Причастие. Но всяка съпружеска двойка трябва да постъпва в
съгласие и по разум. Трябва да се преценят много обстоятел-
ства и да не се вземат решения само от едната страна.

В Евангелието никъде не се казва, че по време на пост

трябва да се въздържаме от интимни отношения. Тогава
защо трябва да се въздържаме?
Ирина Б.

– Постът е самоограничаване. Ограничаване на чувстве-

ните удоволствия. Затова би било много примитивно постът
да се възприема само като диета. А в останалото да си позво-
ляваме всичко, което ни е угодно. Постът е въздържание от
развлечения, по-голяма духовна съсредоточеност и молит-
веност. Това значи и отказ от каквито и да било увеселения.
Предполагам, че този е смисълът и на съпружеското въздър-
жание. Важното е да помним, че постът има своя мяра. И тази
мяра се определя от самия човек.
Например човек може да реши да не пие и да не пуши
през поста заради Христа. Но при това той не обещава да
се откаже от омлет с кренвирши. И разбира се, Господ ще
приеме такъв пост. В поста има и снизходителност и смек-

15
чаване на строгостта, например за болните. Например, ако
един човек не може да мине без млечни храни, нека поне
да пости, като не яде месо. Или да не яде млечни храни в
сряда и петък.

Как да се въздържа от съпружески отношения по вре-

ме на пост жената, чийто мъж не е вярващ?
Алена С.

– За съжаление такава ситуация не е рядкост. Тук е необ-

ходим разумен компромис, само не и компромис със собстве-
ната съвест. Най-важното в семейството е мирът и съгласието.
Недопустимо е отношенията да се подлагат на напрежения на
тази основа. Можем да се опитаме да се уговорим със съпруга
си да се въздържаме от съпружеска близост по време на под-
готовката за свето Причастие. Ако човек обича, той, макар и
да не е вярващ, ще може да направи някаква жертва заради
своята жена. Ако не е възможно да се договорим, тогава тряб-
ва да отстъпим на такъв мъж и смирено да се молим на Бога
за неговото вразумление. Един отец казвал на своите духовни
чеда: „От нас не бива да излиза никакво зло”. Това правило
трябва да се прилага във всяка житейска ситуация.

Вярващите казват, че преди брака между девойка-

та и младежа не бива да има интимни отношения. А
ако те са се венчали и стане ясно, че някой от тях не
може да води пълноценен полов живот, какво трябва да
се направи?
Светлана В.

– Ако говорим за мъжкото безсилие, то органичните ув-

реждания, неподдаващи се на лечение, са едва 2-3% от слу-
16
чаите. А в 97-98% от случаите това са функционални, невро-
тични, тоест принципно обратими нарушения. За тяхното
отстраняване вероятно ще се наложи консултация с уролог и
невропатолог. Такива проблеми често се срещат в началото на
съпружеския живот – от вълнение, от някакви преживявания
или когато хората придават свръхзначимост на тези отноше-
ния. Обикновено всичко това се лекува. Проблеми имат не
само младежите, но и девойките.
А ако човек има сериозни, неразрешими проблеми, тога-
ва е необяснимо защо не е предупредил за това своята избра-
ница или избраник. В някои случаи дори можем да поставим
въпроса за разтрогване на брака.
Във всеки отделен случай всичко се решава индивидуал-
но. Неотдавна по телевизията имаше забележително предава-
не. В него се разказваше за хора, оказали се в изключително
сложна житейска ситуация. Ставаше дума за един млад човек,
който в деня на сватбата претърпял автомобилна катастрофа и
останал в инвалидна количка. Жена му го напуснала буквално
след месец. Тогава започнал да пие, опитал се да сложи край
на живота си. Но с времето придобил вяра в Бога, завършил
институт и станал преподавател. И срещнал девойка, която не
се смутила от неговото физическо състояние. Тя така го обик-
нала, че решила да се омъжи за него. Ето пример за това как
отношенията могат да се градят не само на интимната бли-
зост, а преди всичко на духовната връзка.

17
 КАРИЕРА

В живота съм получила абсолютно всичко, което съм

искала – имам прекрасна работа и висока заплата. Нямам
други цели. Какво да правя по-нататък?
Елена П.

– Вие пишете, че сте получили всичко. И това, според

вашите разбирания, е прекрасна работа и висока заплата.
Ако продължим да развиваме тази мисъл, за вас това са
скъпи покупки, кола, украшения, пътешествия... Разбира
се, за една умна, мислеща жена това не може да бъде цел
на живота. За човека това е твърде малка цел. И ако се
съди по всичко, то парите не са ви направили кой знае
колко щастлива. Душата ви не ви дава покой. Вечерята в
скъп ресторант не може да я насити. Тя има нужда от дру-
га, духовна храна. Ако вие сте задали този именно въпрос,
значи чувствате измамността на избрания път, по който
сте вървели досега. Значи вътрешно сте готова за промя-
на. Опитайте се да разберете, че материалното благополу-
чие е временно явление. То може да рухне всеки момент.
Затова трябва да се стремите към вечното, към онова, кое-
то никой не може да ви отнеме.
Смисъл на човешкия живот дава Вярата. Сега за вас е
време да преразгледате своя живот. Вие се намирате в процес
на търсене, и може би Господ леко се е докоснал до душата
ви. Ако Му отворите своето сърце, ще откриете най-голяма-
та цел в живота. И ще бъдете щастлива. Бог да ви помага!

18
 Материално осигурена съм. Но постоянно се страху-
вам, че в някакъв момент ще ме измамят или ще ми от-
краднат колата, или че банката, в която съм вложила спес-
тяванията си, ще фалира. Посъветвайте ме какво да правя.
Нина Р.

– Трябва да разберете най-важното: животът на човека

не се ограничава с материалните цели и ценности. Голи сме
дошли на този свят и голи ще си отидем. Няма да отнесем със
себе си натрупаните богатства. Винаги помнете това.
Това не значи, че трябва да отпуснем ръце и да оставим
работата. Важно е правилно да степенуваме приоритетите.
Свещеното Писание ни запознава с историята на Многостра-
далния Йов. Това е разказ за един праведник, който за един
час се лишил от всички блага и дори изгубил децата си. Но
той успял с непоколебима вяра, надежда в Господа, мъжес-
тво и твърдост да понесе този тежък, както изглеждало, съ-
крушителен удар. Йов не се отчаял, не възроптал, а понесъл
изпитанието, изпратено му от Господа, с думите: „Бог даде и
Бог взе; благословено да е името Господне”. И Бог, виждайки
вярата на Йов, му върнал благосъстоянието и дори го умно-
жил, а също така и отново му се родили деца.
Разбира се, това е висок и непостижим за нас подвиг.
Но мисля, че тази история ще ви накара да преразгледате
своето отношение към живота. Важното е да разберем, че
всичко, което имаме, не е наше, а Божие. Вие не сте собстве-
ник, а само разпоредител. Така че бъдете благоразумен раз-
поредител. Направете своето състояние полезно за душата.
Например опитайте се да пожертвате някаква, макар и малка
сума за човек, който се нуждае. Ако направите тази крачка,
тогава вашето отношение към материалното благополучие
ще започне да се променя.

19
 Защо за православните хора не е прието да бъдат
успешни в живота? Нали успешните имат много пари и
приятели, а неуспелите – обратно. Нима трябва да бъдем
бедни и самотни?
Лидия М.

– Във всяко нещо трябва да има чувство за мярка. И не си

струва да се наслаждаваме до главозамайване на успеха – това
може да се обърне в разочарование. Когато жената достига
върхове в кариерата, това, разбира се, не е лошо. Правосла-
вието не осъжда успехите в кариерата. Но все пак е важно
какво значение им придава самата жена. Ако кариерата за-
ема първо място в живота ѝ, това е грешка. Уви, животът
показва, че ако главната цел на жената е успехът в кариерата,
тя е дълбоко нещастна.
Ще ви дам един прост пример. Погледнете киноак-
тьорите. Докато са млади и красиви, те получават главните
роли, което значи и успех, и материални блага. Но минава
време, и ето, имената им вече са забравени. А някои от тях
умират в бедност и пълна самота. Има и примери, когато би-
вши знаменитости, не понасяйки забравата, са ставали алко-
холици и наркомани...
Трябва да бъдете готова за това, че успехът в кариерата
не е вечен. Опиянявайки се от успеха, може и да не намерим
истински приятели, да не създадем семейство, да не родим
деца. Помнете: човек е ценен сам по себе си, а не защото е
успешен. Затова не преследвайте този много призрачен и вре-
менен статут – „успешна” жена. Истинското предназначение
на жената е друго. И още, Господ е създал на земята Своята
Църква. Отговори на много въпроси вие ще намерите само по
пътя на своето въцърковяване.

20
 В днешно време всички искат да бъдат „бизнес дами”.
Жените са започнали да се срамуват от това, че стоят
вкъщи и отглеждат деца. А какво лошо има в това?
Тамара С.

Каквото и да диктува модата днес, все пак жената по

природа е създадена от Бога да бъде стопанка на дома, да под-
държа домашното огнище. Днес незаслужено се принизява
ролята на жената домакиня. Нали в нейните ръце е семейство-
то, а то също е цяла организация, която не всяка жена може да
ръководи. Не е чудно, че често чуваме от милите дами: „О, се-
мейство ли? Това изобщо не е за мен!” Напълно разбираемо.
Защото да създадеш нормално, здраво семейство, с атмосфера
на взаимна любов и уважение, е трудно дело, изискващо мъд-
рост, тънък ум и пълно себеотдаване. За да станеш добра съ-
пруга, е необходим определен талант и много труд. И разбира
се, необходима е Божията помощ. И не е ли една от причините
днес да има толкова много разводи това, че жените не искат да
се трудят над създаването на семейство?

ПРАВИ ДОБРО

Каква нужда има днес от делата на милосърдие?

Нали тях като правило никой не ги забелязва и оценява.
Валентина Е.

– Делата на милосърдие не се вършат, за да получат пох-

вала. Те се вършат тайно. Ако ние разкажем на своите прияте-
ли как сме помогнали на някой детски дом и още три вестника
напишат за нас колко сме прекрасни, щедри и добри – това
вече не е милосърдие. Това е позьорство. Такава „благотвори-

21
телност” не е нищо в Божиите очи. В основата ѝ стои любов
не към онеправдания, а към самия себе си – самолюбие, по-
зьорство, стремеж да станеш известен. И след като сме подали
такава „милостиня”, ние не чувстваме никаква радост – след
всичко това в душата е някак пусто и сухо.
Защо трябва да вършим дела на милосърдие? – Ние
трябва да даваме милостиня заради Господа, състрадавайки
на другия като на самите себе си. Земният живот е кратък,
всеки негов ден може да бъде последен. Голи сме дошли в
този свят, голи и ще излезем от него. Можем да вземем със
себе си само нетленното – нашите добри дела като израз на
нашата вяра. Например човек е пожертвал средства за по-
строяване на храм. Рано или късно той ще си отиде от живо-
та, а храмът ще стои. И в него с благодарност ще се молят за
строителите и пожертвователите.

Всички разговори за благотворителността ме драз-

нят. На кого мога да помогна, след като не съм богата?
Според мен благотворителността е присъща само на бо-
гатите хора.
Лариса К.

– Тук парите не са на първо място. За да помагаме на хо-

рата, не са необходими стотици или хиляди долари. Милости-
нята се измерва не с количеството на даденото, а с разположе-
нието на даващия. Малко имате – малко и давате, но давайте с
усърдие, с чисто сърце.
Никой не може да каже: „Аз съм беден и няма с какво да да-
вам милостиня”. Можете ли да утешите с дума? Тогава окажете
на просещия милосърдие с думи. Можете да помогнете и с дело.
И тук парите не са главното. На много хора не достига най-обик-
новено човешко внимание, ласкава дума, добър поглед, усмивка.
22
 Самата дума „благодетел” означава „върша добро (бла-
го)”. Разбира се, тук става дума преди всичко не за матери-
ални блага, а за духовни. Така че всеки, който върши добро,
е истински благодетел. Той е способен да съчувства, да съ-
страдава, да проявява жалостивост. Впрочем тези чувства са
много свойствени на жените.

Днес много говорят за това, че трябва да правим до-

бро. В какво се състои това „добро” и всички ли могат да
го вършат?
Антонина Н.

– Англичаните имат пословица: „Милосърдието започ-

ва от къщи”. Понякога ние търсим добри дела някъде встра-
ни от нас. Проявяваме сърдечност и учтивост към тези, кои-
то виждаме за първи път. И това не e лошо. Но лакмус за на-
шите душевни качества е отношението ни към домашните.
Понякога се оказва, че е много трудно да правиш добро на
най-близките си хора.
Най-важното добро дело е да се научите да живеете
у дома така, че никой от домашните да не се чувства нито
огорчен, нито обиден от вас. Бъдете като ясно слънце, за да
стоплите, да смекчите, да ободрите, да окрилите всеки. Това
е добро. Почувствали вкус към вършенето на малкото добро,
ние постепенно ще започнем да забравяме за своето лошо на-
строение и своите лични неприятности, ще ставаме все по-
непресторени, простодушни и чисти, все по-спокойни и ра-
достни. Да се въздържиш от злото също е добро. И молитвата
за ближния е добро. И то какво!
Не можем да изброим всички добри дела. От помощ
се нуждаят пенсионерите, инвалидите, децата сираци. В
днешно време се възраждат общините на милосърдните

23
сестри. Към храмовете се организират сестринства, в кои-
то приемат православни жени. Там има нужда от всякаква
помощ. Ако имате възможност, можете да помогнете ма-
териално. Ако имате свободно време, ще ви възложат ня-
каква задача: да отидете в аптеката за лекарство на някоя
немощна пенсионерка или да отнесете събраните вещи в
детския дом. Трябва само да се огледате наоколо, и сама
ще видите колко добри дела можете да извършите. Бър-
зайте да вършите добри дела.

На всички ли трябва да даваме милостиня? Понякога

ясно се вижда, че човекът ще пропие парите. А и много се
говори, че просията е доходен бизнес.
Раиса С.

– Вие не съдете за това как ще бъдат похарчени тези

пари. Бъдете внимателна към себе си. Врагът ще се опита
да изпълни сърцето ви със студенина, равнодушие и дори
пренебрежение към нуждаещия се. Преодолейте тези чув-
ства в себе си.
Когато давате милостиня, внимавайте да не презрете бе-
дния вътрешно, в сърцето си. Не забравяйте, че в лицето на
бедния вие давате на самия Господ. Затова трябва да даваме
с любов. Светителят Григорий Двоеслов е казал: „Давайки
на лежащия на земята, ние даваме на Седящия на Небето”. А
светителят Йоан Златоуст ни наставлява: „Ние не сме поста-
вени да бъдем съдии на живота на другите. Иначе на никого
няма да дадем милостиня. Когато се молите, не казвате ли:
„Не си спомняй греховете ми”? Така и за бедния, макар и той
да е голям грешник, мислете същото и не си спомняйте не-
говите грехове... Тогава ще оставим това неуместно, пагубно

24
изпитване. Когато някой проси храна, не изследвайте: тук
вие не толкова давате, колкото сами получавате”.
Още през ХІХ век известният московски свещеник про-
тойерей Валентин Амфитеатров е отговорил на вашия въ-
прос: „В последно време са се появили твърде много мними
просяци. Просията се е превърнала в един порочен занаят.
Често съвсем здрави хора умоляват за помощ, преструвайки
се на бедни, сакати, изоставени. Така те събират милостиня,
която безгрижно изразходват за свои нужди. Всичко това ох-
лажда усърдието към делото на благотворителността. Но за да
не сбъркаме, по-добре е да даваме според възможностите си,
отколкото, имайки, да отказваме”.

Казват, че Бог ще възнагради тези, които дават

пожертвования. Аз давам немалки суми за благотвори-
телност. Но животът ми така и не се е променил към
по-добро.
Лилия А.
– Прекрасно е, че жертвате средства за добри дела. Вие
сте на верния път. Но има едно обстоятелство. Както често
става, ние не даваме от любов. Понякога ни се струва, че да-
ването е един от начините да се утвърдим, да покажем на себе
си и на другите своята значимост. А нали истинската милос-
тиня се състои не само в това да даваме пари, а да даваме
с християнско чувство на милосърдие. Истинска е само тази
милостиня, която се дава с радост и от душа. Ако вие давате с
печал в сърцето, то губите своята награда. И тази, която очак-
вате да получите тук, в земния живот, и онази, която може би
ви е приготвена от Господа във вечния живот. С очакването на
чудесни промени в земния си живот, които по някаква причи-
на не се случват, вие отравяте своя живот. Светият праведен
Йоан Кронщадски ни учи: „Милостинята е добра и спасител-

25
на, когато е съединена с изправяне на сърцето от гордост, зло-
ба, завист, празност (суета), леност, чревоугодие, блуд, лъжа,
измама и всички други грехове. А ако човек не се грижи за
изправянето на своето сърце, надявайки се само на милости-
нята, той няма да получи голяма полза от нея, защото каквото
създава с едната ръка, го разрушава с другата”.

Интересно наблюдение: понякога казваш добра дума

на някого, и сърцето ти се изпълва с такава радост, сякаш
самия тебе са обдарили. Защо става така?
Надежда М.

– Радостта, за която говорите, усеща този, който искре-

но оказва помощ на хората. В този случай чистотата и ле-
котата на сърцето ни се дават от Господа. Неслучайно един
старец казва: „Пожелаваш на друг – а сам получаваш”. А
възможността да направим добро на някого е Божия милост
към нас. Затова трябва с цялата си душа да се стремим да
послужим на другите. Нали наистина става така: след всяко
дело на любов на душата е така радостно, така спокойно.
Чувстваш, че именно така трябва да постъпваш. Иска ти се
още и още да правиш добро. Колкото повече човек прави
добро, толкова повече се радва. Колкото повече върши зло,
толкова по-силно страда душата му.

26
 КРИЗАТА НА СРЕДНАТА ВЪЗРАСТ

Криза на средната възраст – това модно словосъче-

тание ли е, или реален период в живота на жената?
Валентина Г.

– Към тридесетата година като правило съвременната

жена получава образование и постига някакви успехи в рабо-
тата си. Изведнъж тя може да разбере, че е постигнала всич-
ки висоти, които е запланувала. Струва ѝ се, че по-нататък
следва пустота. „Към какво да се стремя сега? С какво да се
занимавам? Какво представлявам сама по себе си?” Такива са
главните въпроси, които си задава жената през този период.
Това е, ако искате, и духовна криза.
Това е само един от сценариите на развитие на криза-
та. Да предположим, че жената е омъжена и се е занимава-
ла с възпитаването на децата. Към четирийсетата ѝ година
децата порастват, имат свой свят, свой живот. Майчината
грижа и опека вече не са им така необходими. И тогава се
прокрадва коварната и разрушителна мисъл: „Всичко, кое-
то е преживяно, вече не е същото. Това съвсем не е живо-
тът, за който съм мечтала”. И по-нататък следва депресия
или развод, или...
Колкото и парадоксално да звучи, жените, които са на-
правили успешна кариера, преживяват кризата по-остро. Въ-
преки че както изглежда, техният живот е външно благопо-
лучен. Но онези, които постигат професионален успех, жи-
веят с по-интензивно темпо – това значи, че имат по-високи
изисквания към себе си и към околните. Те на практика не
търпят поражения, не са свикнали да губят. Техните фарове
са победата и успехът. И изведнъж – след всичко това идва

27
пустота. При жените този период е свързан и с началото на
повяхването на външната красота.
В търсенето на смисъла на живота жената може да стиг-
не до вярата в Бога. Тя осъзнава своите грешки, учи се на
християнско отношение към живота, към себе си и към заоби-
калящите я хора. Тя прави откритие за себе си: оказва се, че
вярващите имат свои правила на живот. Спазвайки ги, можем
да живеем в хармония със себе си и с най-близките хора.

„ОСОБЕНАТА” ВЪЗРАСТ НА ЖЕНАТА

На 50 години съм. До 50-ата си година бях спокоен и

уравновесен човек. Напоследък във връзка с възрастовите
проблеми не мога да се позная: станала съм раздразнител-
на, плачлива, сънят ми се влоши, нямам сили. С усилия
стоя на служба в храма. „Хвърля” ме ту в огън, ту в студ.
Потя се, вие ми се свят. По-малко се моля, не се справям с
домакинството. Какво да правя?
С уважение, Е. К.

– Както сама вярно определихте, в основата на вашите

проблеми са известните симптоми на „особената” възраст на
жената. По това време в организма ѝ, във връзка с хормонал-
ната пренагласа, стават много изменения. Оплакванията, кои-
то изброихте, уви, са типични.
Най-напред искам да ви успокоя. Всичко това с вре-
мето ще отмине и самочувствието ще се нормализира. Не-
обходими са само време и търпение. Вие не сте първата,
нито последната. Не изисквайте от себе си предишната ак-
тивност. Душевният конфликт възниква от това, че жена-
та се стреми непременно да остане на предишното ниво,

28
да бъде също така активна, както и преди, да се справя с
всичко, но да осъществи това в този период или е трудно,
или невъзможно.
Затова се успокойте, примирете се с това, че сега сте леко
болна. Поговорете с членовете на семейството. Ако имате
вече големи деца, сега е дошло време те да запретнат ръкави
и да помагат в домакинството.
В храма трябва да си изберете място, на което няма мно-
го хора и не е така задушно. Всичко може да се организира –
само не бива да се плашите и да унивате.
Много ще ви помогнат успокоителните билкови чайове.
Добре е да приемате мед, кайсии, стафиди, да пиете мултивита-
мини. Ще ви напомня и за ползата от разходките на чист въздух.
Ще кажа още, че днес има и лекарствени препарати с
разнообразни свойства и действие, премахващи болезнените
прояви на климактериума.
В духовен план е интересно следното наблюдение. В този
период у жената могат да се изострят присъщите ѝ негативни
черти на характера (разбирай грехове). Да предположим, че
ако преди жената е чувствала в себе си склонност към униние
или раздразнителност, сега тези качества стават много по-яв-
ни и осезаеми и тя не успява да запази спокойствие. Имайте
предвид това. Господ да ви даде здраве и душевен мир.

Често боледувам и роптая. Струва ми се, че Господ ме

е изоставил. Разбирам, че не съм права, но нищо не мога да
направя със себе си. Какво да правя?
Надежда, гр. Барнаул

– Трябва да вярваме, че с човека нищо не става случай-

но и че Господ вижда всеки косъм на главата ни. Трябва да
потърпим. Господ няма да ви даде изкушения, които да пре-

29
вишават вашите сили. Спомнете си за евангелския разслабен
при Овчи порти. Той 38 години чакал изцеление и не падал
в отчаяние, а търпял. Чакал човек, който да му помогне, а
дочакал Бога. Ние не можем да изследваме начина, по кой-
то Господ спасява всеки от нас, не бива и да го правим. Но
трябва да помним, че Господ никога не е забравял и няма
да забрави никого от нас. Животът и здравето на човека са
тайна, известна само на Господа. Изцелението е от Бога и
то е истинно и всеобхватно. Това изцеление като правило не
става изведнъж, а бива предшествано от духовен труд. Моле-
те се повече, по-често се изповядвайте и причастявайте със
Светите Христови Тайни. И никога не унивайте. Господ да
ви даде душевен мир и всички блага!

КАК ДА УКРЕПИМ СЕМЕЙСТВОТО

Моята приятелка си намери обожател на работното

място. Прави ѝ комплименти, оказва ѝ жестове на внима-
ние. Тя е объркана. Струва ѝ се, че той е мъжът на нейни-
те мечти, но тя е омъжена. Какво да прави?
Нина Ч.

– Да не си позволява нищо. Трябва да помни, че нрав-

ственият закон е нерушим. В дадената ситуация нищо не я
оправдава, дори и по изключение. Тя не може да каже: ще
си позволя да обичам този човек, защото моят мъж е груб
и неделикатен и с него нямаме никакво духовно единство.
А N има изтънчена душа, с него имаме много допирни
точки, мненията ни съвпадат. Как да не го обичам? Тако-
ва снизходително отношение към себе си, дори при бла-
гоприлично поведение, все пак е изневяра. Разбира се,
30
между изневяра и изневяра има разлика. Но дори и самата
мисъл за този човек вече е прелюбодеяние. Другояче не
би могло и да бъде. За да се борим с греховете, трябва
да назоваваме нещата с истинските им имена. Трябва да
наричаме този грях не любов, а страст. Така ще ни бъде
по-лесно да се борим с него.
Жената, попаднала в такава ситуация, нека се запита:
какво значи това, че съм разлюбила мъжа си ли? Това, че сър-
цето ми не бие, когато се приближавам към вратата на дома?
Или че когато видя доскоро обичаното лице, в гърдите ми не
се надига топла вълна от радост? А напротив, дразня се, кога-
то той се почесва по врата?
В живота на всяко семейство има моменти, когато стре-
межът на единия съпруг към другия отстъпва на втори план.
Ето тогава е необходим истинският подвиг на любовта: „Аз
ще се отнасям към него и ще гледам на него така, както и то-
гава, когато това ми се е давало даром”. Това е общ духовен
закон. В началото на човека много неща се дават даром. Но
след това настъпва период, когато трябва да се трудим, за да
запазим осветения от Църквата съюз. Постоянно да работим
над себе си. Да не даваме воля на своето раздразнение. С
усилие да преодоляваме своята студенина. Да не си позво-
ляваме да се задържаме в работата под предлог на служебни
задължения. Ако се отнесем съзнателно и разумно към това,
което става в душата, този период няма да се окаже финален
за семейния живот. Трябва да се борим с греха. В това ще
ни помогнат Тайнствата Изповед и Причастие. И Господ ще
даде ново разбиране за съпруга. Всяко истинско семейство
знае това. Защото християнската любов обича докрай, а не
временно. Тя е твърда и постоянна.

31
 Случайно научих за изневярата на моя мъж. Ние сме
венчани. Трябва ли да запазим брака си?
Виктория, Н. Новгород

– Ако жената не може да прости и да покрие всичко с

любов, то тя има право на развод, което ѝ е дал сам Господ. А
ако може да прости, трябва да се опита да възстанови семей-
ството. Но не бива да позволява на мъжа си да живее на две
места, да чака и да търпи той да се вразуми и да се върне. Не
бива, след като знаеш, че мъжът ти греши, да се преструваш,
че това не те засяга. От гледна точка на християнската етика
това е недопустимо.
Съвсем друго е, когато мъжът се опитва да се пребори с
чувството си към другата жена. Ако жена му е готова да му
прости, неин дълг е да се моли, да търпи. Да му помогне да
осъзнае къде е неговият дом и семейство. И в никакъв слу-
чай с думи и укори. По-добре да погледне себе си отстрани и
да се замисли: какво не съм му дала? Защо някога любещият
мъж е започнал да гледа настрани? Защо някоя друга му се
е сторила по-близка от мен? Нямам ли вина и аз? След като
разгледа всичко това, трябва с всички сили да се стреми да
запази семейството.

Как да запазим семейството? Има ли универсални

правила за семеен живот?
Майя, Ярославъл

– Караниците са почти неизбежно изпитание за вся-

ко семейство. В случая най-важното е да не даваме воля на
моментните емоции. С времето трябва да се стигне до това
изобщо да няма караници. В семейството трябва да се учим
да се обичаме едни други. Дори и в бита. Например мъжът
32
не си почиства обувките. Първата година от съвместния жи-
вот неговите непочистени обувки дори ти харесват. След две
години ти е все едно, а след пет – непочистените му обувки
безумно те дразнят, стига се до караници. Караници ще има
дотогава, докато ти не започнеш незабележимо да почистваш
тези обувки и да ги подреждаш в ъгъла. И ще правиш това не
защото гледаш през пръсти на слабостите на мъжа, а просто
защото покриваш с любов неговата слабост и леност. Но до
това трябва да се достигне.
Универсални правила за семеен живот няма. Всеки из-
бира нещо за себе си. Мога да дам само общи препоръки.
Не бъдете едновременно сърдити един на друг. Не крещете
един на друг. Ако някой от двамата иска да победи в спора,
отстъпете победата на другия. Ако трябва да изкажете укор,
направете това с любов. Никога не напомняйте грешките от
миналото. Не отивайте да спите, без да сте се помирили.
Вие сте казали нещо прибързано и необмислено? Веднага
поискайте прошка.
Царицата мъченица Александра в своя дневник е отбе-
лязала: не може да има дълбока и искрена любов там, къде-
то властва егоизмът. Една от тайните на семейното щастие
е вниманието един към друг. Мъжът и жената трябва посто-
янно да оказват жестове на най-нежно внимание и любов
един към друг. Щастието в живота се състои от отделни ми-
нути. От малките удоволствия като целувка, усмивка, благ
поглед, сърдечен комплимент, от добри мисли и искрени
чувства. Необходимо е откровено да беседваме един с друг,
да споделяме своите трудности и желания. Съпрузите тряб-
ва да си помагат един на друг и да се грижат един за друг.
Трябва да уважават мненията, вкусовете, навиците един на
друг. Съвместният живот непременно изисква отстъпки и
компромиси. Има още един важен момент – единството на

33
интересите. Всяка мъдра и вярна жена охотно ще се инте-
ресува от делата на своя мъж. Тя ще иска да узнае за всеки
негов нов проект, план, затруднение, съмнение. Ще иска да
узнае кое негово начинание е успяло и кое - не. Трябва да
делите поравно товара на грижите. Така ще живеете един
живот, а не два. Не бива да имате тайни един от друг. При-
ятелите на семейството трябва да бъдат само общи. Така
двата живота ще се слеят в един. И вие ще споделяте и ми-
слите, и желанията, и чувствата, и радостта, и скръбта един
на друг. За да запазите любовта, трябва да бъдете открове-
ни и доверчиви един към друг.

Как да повлияем на душата на близкия човек, да стиг-

нем до неговото сърце?
Екатерина, гр. Краснодар

– Ще ви дам пример от Евангелието. Господ върви през

Йерихон. И Закхей, който дотогава навярно е ограбил полови-
ната Йерихон (той събирал данъците и очевидно бил склонен
да краде), се изкачил на едно дърво, за да види Господа. А
Господ не го укорил с нищо, а с любов му казал: „Закхее, днес
трябва да бъда у дома ти”.
Непрекъснато се убеждавам, че докато не станеш при-
ятел с един човек и не заслужиш неговото благоразположе-
ние, не е възможно да му повлияеш и да го изправиш. Тия
дни четох книгата на Любов Милер за преподобномъченица
Елисавета. Нейният съпруг, московския генерал-губернатор
и велик княз Сергей Александрович, загинал в бомбен атен-
тат. Името на престъпника било Иван Каляев. Молейки се на
гроба на съпруга си, Елисавета Фьодоровна, бъдещата света
мъченица, разбрала, че душата на мъжа ѝ е неспокойна. Тя
отишла в затвора при Иван Каляев, за да му прости и да му
34
предаде прошка от Сергей Александрович. Донесла на прес-
тъпника Евангелие и иконка, но той отхвърлил всичко. Тръг-
нала си ядосана. Но когато по-късно узнала, че той е сложил
тази иконка под възглавницата си, тя за пръв път след смъртта
на мъжа си се усмихнала. За да стигнеш до сърцето на човека,
трябва да обичаш това сърце! Понякога любовта се дава труд-
но. Но трябва да се трудим в тази посока.

САМОТАТА В БРАКА

Омъжена съм от 10 години, но с мъжа ми сме като

чужди, чувствам се самотна. Това рядкост ли е, или по
принцип се среща? Посъветвайте ме какво да правя.
Марина, Перм

– За голямо съжаление подобно писмо не е единственото.

Неотдавна се срещнахме с известния проповедник, настоятеля
на храма „Вси Светии” в Красно село в град Москва, протойерей
Артемий Владимирович, и нашата беседа до голяма степен се
отнасяше до поставения проблем. Предлагаме ви запис от нея.

Някои жени, които така и не се омъжват, се оплак-

ват от самотата и пустотата на своя живот. Посъвет-
вайте ги какво да правят.
– Най-кошмарното в самотата е мисълта за това, че
всички са те забравили, че никой не се интересува от тебе
и – о ужас! – никой не те обича. На мен като свещеник често
ми се случва да слушам подобни признания. Обикновено на-
помням на милите дами за Този, Който е над всички нас. Той
винаги ни вижда, слуша и обича. Най-важното е да повярвате
в тази любов. А след като повярвате в нея, вие ще я познаете.

35
 И тогава вашата молба няма да остане без отговор. За-
щото небесният Отец знае съкровените кътчета на вашата
душа. Вие сте Му безкрайно скъпа. Той промисля и се грижи
за всички нас.
А ако говорим за земния живот на човека, вие трябва да
разберете, че веригите на съпружеството, уви, не са лекарство
против самотата. Самотна и нещастна може да бъде и омъ-
жената жена. Но вие не трябва да губите надеждата, че ще
срещнете своя избраник. А докато още не сте го срещнали, за-
пълнете своя живот с това, което може да му се хареса, което
може да ви направи интересна в неговите очи.
Често се сблъсквам с това, че някои жени, които все
още не са срещнали своята мечта, падат духом. Не забеляз-
ват как потиснатото вътрешно състояние променя външния
им вид. Колкото и да е странно, самотата прави така, че съ-
вършено различни жени започват да си приличат. На лице-
то се забелязва преждевременна умора от живота и някога
светлият, добър поглед угасва. Леката, плавна походка се
превръща в тежка и уморена. Сърцето се измъчва от завист,
че приятелките са много по-щастливи. А всички мисли и
разговори като правило се свеждат до едно-единствено –
тяхната неустроеност. Тези жени постоянно скърбят за
това, че не са реализирали своето майчинско призвание. Не
е никак удивително, че тяхната лека печал се превръща в
постоянно униние, а малките трудности се възприемат като
непреодолими препятствия. И ако погледнем на тях отстра-
ни, за завиждане ли са те?
А ако се постараете да не се поддавате на униние и пе-
чал, ако винаги сте заета с нещо интересно, при вас ще бъде
като в руската пословица: „Заетата пчела няма време за пе-
чал”. Заемете се с нещо и тогава няма да имате време да се
поддавате на разяждащата ви печал. Ако кръгът на вашите за-

36
дължения включва работа с хора, то винаги има възможност
да вложим част от душата си дори и в професионалното об-
щуване. В света има много униващи хора, които жадуват за
нашето утешение. Затова, дарявайки им макар и една добра
дума, вие ще почувствате, че някой се нуждае от вас. И много
хора ще търсят вашето общуване. Дори това все още да не е
принцът, а може би неговата майка, която мечтае само за това
как да устрои своя любим син.
Когато станете приветлива и радушна, няма начин да не
ви забележат. Няма да остане без внимание и вашата усмив-
ка, стопляща сърцата на околните, и очите, излъчващи радост,
доброта и милосърдие.
И помнете: Бог вижда нашите желания. Ако вашата съд-
ба е да бъдете съпруга и майка, то Господ, по един или друг
начин, ще ви изпрати това, което ви е определено. Но ако това
не става толкова бързо, колкото ви се иска, учете се да живее-
те сама. Никого не слушайте. И най-важното е да не допускате
разслабващо самосъжаление.

Има девойки, които не свързват личното щастие с

омъжването, самотата им допада. Но любопитните съсед-
ки ги атакуват с нетактични въпроси. Посъветвайте ги как
да отстояват своята самота и да не обиждат съседките.
– В днешно време не можем да живеем без чувство за
хумор. Ако слушаш всички – ще си изгубиш ума. Учете се да
се отнасяте с чувство за хумор към всяка ситуация. Особено
когато чувате нетактични въпроси по свой адрес. Не вземайте
това прекалено присърце. Не бързайте да се уязвявате от са-
мата нетактичност.
Когато за пореден път чуете „време ти е”, не се изчервя-
вайте, не пребледнявайте, не се раздразвайте. Тактичният чо-
век няма да си позволи да ви казва кога да се омъжите и кога

37
да станете майка. Това е лично ваша работа. Без да оскърбявате
събеседника, опитайте се да отклоните от себе си копието на
този неделикатен въпрос. Своя отговор можете да формулирате
примерно така: „Покажете ми жених, който би бил равен на
мен по благороден произход, по интелект и външност. Тогава
ще си помисля и ще взема решение по този въпрос”. Така няко-
га светата великомъченица Екатерина, покровителка на чисти-
те девици, отклонявала от себе си подобни предложения.
Ако не ви е скучно сама със себе си, а книгата е най-до-
брият ви и задушевен събеседник, то вие сте пълноценен чо-
век. В самотата, когато душата има нужда от нея, няма нищо
лошо. Дори напротив, по вас могат да се равняват онези, за
които животът в самота изглежда непоносим. Вашият пример
може да послужи за урок на много хора – вие сте намерили
себе си в самотата и се чувствате комфортно.
Непълноценна е онази душа, която не може да обича,
която се върти около оста на собствения си егоизъм. А вие сте
пример за подражание в случай, че оставайки сама, умеете да
дарявате любов на околните и се стараете да помагате на нуж-
даещите се. Предстои ви да изживеете свой собствен живот, за-
това го устройвайте така, както ви подсказва сърцето, а не както
би им се искало на вашите роднини и познати.

Много жени, преживели няколко години в брак, каз-

ват, че също са самотни. Изглежда, има и самота в брака?
– Когато слушам подобни признания, за пореден път се
убеждавам, че самотата все пак е духовен проблем. За съжа-
ление много жени не знаят тайните на семейното щастие. А
те са много прости. Ще ви открия една от тях. Всяка жена
трябва да знае, че нейният годеник или съпруг е само, об-
разно казано, парче пластилин. А годеницата или жената е
скулптор от най-висша класа. Така тя трябва, прилагайки
38
съвременните технологии, малко по малко да превърне това
парче пластилин в статуетка, отговаряща на всички изисква-
ния на високото изкуство.
Проблемът за отчуждението в брака отдавна е извес-
тен на свещениците. Кой е виновен за това? Струва ми се, че
причината е в липсата на възпитание от двете страни. Защо-
то всички ние сме малко егоисти. И обикнали своя избраник,
ние сме обикнали в него самите себе си, очаквайки от нашето
ново състояние да извира само радост и удоволствие.
Докато истинското съпружество е труд от зори до зори. И
този труд се състои в умението да общуваш с избрания от тебе
човек. В съвременните семейства често чуваме: „Какво искаш?
Остави ме, не ми е до тебе!” или „Ти не ме разбираш!” „Защо
ми говориш с такъв тон?” В нашите разговори има само консу-
маторство и взискателност. Очакване на някакво чудо от събе-
седника. А във всяка беседа е важна нишката на общуването.
Да преодолеете самотата в брака е напълно по вашите
сили. Старайте се повече да общувате с мъжа си, намерете
интересни за него теми. И веднага щом клъвне вашата ку-
кичка, дръпнете въдицата към себе си. Да предположим, че
вие изобщо не се интересувате от футбол. Но ако вашият
мъж е истински „запалянко”, запалете се и вие заедно с него.
Няма да ви навреди, напротив ще внесете свеж въздух в от-
ношенията със съпруга си. Попитайте го защо „нашите” са
загубили от испанците в полуфинала за европейската купа.
Не е изключено той да ви предложи да се поразходите и да
поговорите на чист въздух. Смятайте това за първата крачка
към сближаването със съпруга. Предмет на разговор може да
стане всичко, което интересува вашия мъж. Да възродите и
укрепите отношенията със съпруга си ще ви помогнат съве-
тите от забележителната книга „Записки за семейния живот”
на царица Александра Фьодоровна.

39
 Често съветват самотните жени да изпълнят жи-
вота си например с грижи за деца от детските домове. Но
не всички посещения в детския дом избавят от това чув-
ство. Една моя позната ми призна: „Аз ходих при децата,
дадох им топлина, но аз също имам нужда от внимание и
човешка топлина”.
– Може би е ходила в детския дом „малко неправилно”?
Ходила е, за да се разсее или от нямане какво да прави. Може
би е ходила, за да се излекува от самотата? Но сърцето ѝ не
се е проникнало от съчувствие към тези деца. Те не са ѝ били
интересни. И затова тя си е отишла със същото чувство, с кое-
то е дошла. Зная по себе си: колкото повече сърдечна топлина
отдаваш на хората, толкова повече топлина има в твоето сър-
це. Изглежда, със своите посещения тя не е успяла да стопли
сърцата на лишените от ласка и топлина деца. И всичко това
е, защото не им е отворила вратите на своето сърце.
От личен опит зная, че децата умеят да благодарят. Те
много искат да обичат, от километри чувстват доброто отно-
шение към тях. И ще ви се отплатят в пълнота за него. Не се
забравят щастливите, доверчиви очи на детето, което просто
си погалил по главичката. А ако си го почерпил и си му пода-
рил играчка, вече му ставаш близък.
Може би тя трябва да преразгледа своето отношение към
децата? Шота Руставели е бил прав, когато е написал извест-
ния афоризъм: „Това, което си скрил, се е изгубило, а което си
отдал – то е твое”. Ако тя иска да намери самата себе си и да
почувства човешко внимание, топлина и любов, то нека не се
стеснява да го дарява на другите.
Съветвам всички страдащи от недостиг на топлина към
тях да пробият черупката на собствения си житейски егоизъм.
И да се постараят да послужат на някого. Но да не чакат бър-
за отплата, а да послужат съвсем безкористно, от любов към
самия човек.

40
 ПЪТНИ БЕЛЕЖКИ

За пътуването си по светите места на Кипър разказва

журналистката Яна Беседина

ЧУДОТВОРНИЯТ ПОЯС ЗА БЕЗДЕТНИ

Нашата кола се изкачва по пътя, пресичащ кипърските

планини – все по-високо и по-високо. Каква красота наоколо!
Дъхът ти спира!
Хвърлих поглед надолу: там, в долината, като на дъно на
голяма купа, се е разположило малко селце, а в центъра му –
храм. Помолих шофьора да намали скоростта, за да снимам.
Щрак – готово! „Е, провървя ми, успях!” – казах си, защото
само след миг и селцето, и храмът се скриха в мъглата – над
нас се спусна облак, защото бяхме високо в планината.
Неслучайно един руски поклонник, описвайки манастира
Троодитиса, отбелязва, че „той е най-близо до небето от всички”.
Този манастир е целта на нашето пътуване. Колата спира
до високата каменна стена. Портите са отворени, значи може
да се влезе. В двора цари необикновена тишина. Изглежда,
тук дори вятърът стихва: по дърветата не трепва нито един
лист. Внимавайки да не нарушим тишината, вървим по камен-
ната пътечка в манастирския двор. Но токчетата предателски
зачаткаха по камъните – и прогониха тишината.
Намираме се пред вратите на неголям белокаменен храм.
Точно над вратата се вижда цял мозаечен ансамбъл. В центъ-

41
ра е мозаечната икона на Пресвета Богородица – Троодитиса.
Тя е наречена така по името на мястото, където е разположен
манастирът – в планинския масив Троодос. Вляво от иконата
е изобразена пещера, а вдясно – пояс. Това напомня за исто-
рията на манастира.
В храма е прохладно, цари полумрак – светлината пада
само през прозореца. Огледах се: пред олтара е коленичила
жена – главата ѝ е ниско наведена, раменете ѝ потрепват от
ридания. До нея стои мъж – също на колене и я държи за ръка.
От олтара излезе свещеник с поднос в ръце. Той бла-
гослови двойката, те станаха. Свещеникът започна тихо
да чете молитва, след това взе от подноса пояса, украсен
със скъпоценни камъни, и го надяна на жената. Раменете
ѝ затрепериха още по-силно, риданията ѝ нарушиха тиши-
ната в храма.
Приближих се. Свещеникът се помоли, сне пояса от же-
ната и искаше да го внесе обратно в олтара. Дадох му знак, че
искам да целуна пояса, но той категорично каза: „Кис ноу”,
което означаваше, че не дават да се целува поясът. Не зная
защо, но бликнаха сълзи от очите ми. Свещеникът се смили
над мен и ме благослови, прекръсти пояса и го приближи към
устните ми. Нямам думи да изкажа какво ставаше в този мо-
мент с душата ми. Тя трепереше.
Едва сега, през сълзи, разгледах най-голямата светиня на
манастира – древната чудотворна икона на Божията Майка.
По традиция основаването на манастира се свързва с идване-
то на тази икона на остров Кипър, която според преданието
била изписана от евангелист Лука и донесена на острова в
периода на иконоборството от един монах подвижник, чието
име не е останало в историята. Съществува легенда, че мона-
хът дълги години прекарал в пещера – в молитви и поддър-
жайки огъня в кандилото пред иконата. След неговата смърт
42
това място било забравено. Но след повече от двеста години,
когато овчари случайно открили пещерата, те видели, че огъ-
нят в кандилото пред иконата не е угаснал.
Иконата на Божията Майка Троодитиса се прославила с
това, че след молитва към нея много бездетни жени са полу-
чавали дара да раждат деца, изцелявайки се от недъзите, пред
които са безсилни и най-добрите лекари.
За чудесните действия на Божията Воля, независимо
от националността и вероизповеданието на молещите се, ни
разказа един монах от манастира. Казват, че там има нещо
като архив на изцеленията – голяма кутия със снимки на
щастливи майки с деца. Тези снимки, изпратени от Гърция,
Дания, Германия, Русия, Холандия, Южна Африка и други
страни – са един от знаците на благодарност към Богородица
и манастира.
Чудотворната икона Троодитиса, гледана от задната ѝ
страна, е необичайна. В дъската, на която е изписан ликът на
Богородица, от обратната, задна страна, се е врязал камък.
Както казва древното манастирско предание, една бездетна
жена, която се молела на Богородица за дете, дала обет: ако
Господ изпрати момче, тя ще го даде в манастира. Ако е мо-
миче, ще го възпита като благочестива християнка. Господ
чул нейните молитви – и жената родила син. Когато порас-
нал, бил даден на послушание в манастира. След известно
време сърцето на майката не издържало – тя пожелала да
си вземе детето у дома. В момента, когато жената отвежда-
ла сина си от манастира, върху юношата паднал камък от
стената. Чудотворната икона покрила момчето, приемайки
удара върху себе си. Оттогава парчето камък така и останало
в дъската на иконата.
Историята на чудотворния пояс, пазещ се в манастира,
не е напълно известна. Но ето, повече от 500 години бездетни-

43
те жени стават майки, след като поставят върху тях този пояс.
Монасите са убедени, че Господ дава деца на онези, които го-
рещо вярват и искрено се молят.

НА ГОСТИ НА ХРИСТОВИЯ ПРИЯТЕЛ

„Евангелието от Йоан (11:1-44) разказва как Христос в

последните дни от Своя земен живот възкресил умрелия Ла-
зар. Господ обичал Лазар и неговото семейство и често ходел
у тях. Но ето, Лазар заболял и умрял. Четири дни минали от
неговата смърт. Господ дошъл при гробната пещера и казал:
„Дигнете камъка”. Когато вдигнали камъка, Иисус издигнал
очи към небето и казал: „Отче, благодаря Ти, че Ме послуша”.
Като казал това, Той извикал със силен глас: „Лазаре, излез
вън!” И ето, умрелият излязъл, ръцете и нозете му били об-
вити в погребални повивки, лицето му било вързано с кърпа.
Иисус се обърнал към хората, които стояли около Него, и ка-
зал: „Разповийте го и оставете го да ходи”. Вестта за това чудо
мигновено се разнесла по цяла Юдея...
Като чули за възкресяването на Лазар, юдейските пър-
восвещеници и старейшини говорели за Иисус Христос: как-
во е направил! Възкресяването на Лазар така озлобило книж-
ниците и първосвещениците, че те решили да убият не само
Възкресителя, но и възкресения (Йоан. 12:10). Лазар се оттег-
лил на остров Кипър.”
(Митрополит Антоний Сурожки)

Оттогава са минали повече от две хиляди години... Лар-

нака е любимият град на туристите и православните поклон-
ници, в това число и от Русия – нали на остров Кипър има
немалко християнски светини.
44
 По тесните улички на Ларнака таверните се намират в
съседство със сувенирните магазинчета – очите се разпиля-
ват. Но нашата цел е друга. Каменната уличка ни води към
храм с висока камбанария – към храма „Свети Лазар“. Имен-
но тук, като станал епископ Китийски (древното название на
Ларнака), свети Лазар прослужил още 30 години след своето
възкресяване. Дъхът спира от мисълта, че ще се докосна до
древната светиня!
Отварям тежките врати и крача в освежаващата прохлада
на храма.
– Раша? – с усмивка пита една възрастна жена с кафяви
очи.
Кимам утвърдително. Тя веднага разбра, че съм руски-
ня – в Кипър жените не покриват главите си с кърпа, когато
влизат в храма.
Великолепието на храма е поразително: гравиран дървен
иконостас, подобен на огромна бродерия със златни нишки.
Главата на свети Лазар лежи в красива гравирана рака – отдав-
на мечтаех да се докосна до нея.
Известно е, че мощите на свети Лазар за пръв път са
били открити през 890 г. в малката църква, която същест-
вувала на мястото на сегашния храм. На саркофага бил
издълбан надпис: „Лазар, който беше мъртъв четири дни,
Приятел Христов”. Управляващият тогава Византия импе-
ратор Лъв VІ Мъдри, като узнал за това, заповядал да до-
карат свещената реликва в Константинопол, столицата на
империята, а в Китион изпратил пари за строежа на нов
храм. Но жителите на Китион оставили за себе си част от
мощите – главата на свети Лазар.
През 1204 г. Константинопол бил завладян от кръстоно-
сците. Известно е, че заедно с другите съкровища и светини
те похитили и мощите на свети Лазар и ги отнесли в Мар-

45
силия. Там следите им се изгубили. С трепет целувам раката
на свети Лазар. Изведнъж тежката врата се отваря и малките
кипърчета нарушават тишината на храма. Децата се пръсват
из цялата църква. Учителката едва успява да ги събере около
себе си и започва да им разказва нещо. Дечицата се нареждат
в редица пред раката с главата на свети Лазар. Тези деца са
ученици от обикновено общообразователно училище. В Ки-
пър православието е задължителен предмет от учебната про-
грама. Учениците полагат изпити по православие и получават
оценки, както по математика или физика.
Впрочем ролята на храма на свети Лазар в просвещение-
то на народа е била уникална. В началото на ХІХ век в Ларна-
ка имало частни училища, които можели да посещават само
децата на богати родители. За да стане образованието достъп-
но, през 1850 г. църквата на свети Лазар основала и издържала
училища за народа.
Децата се поклониха на светинята и в храма отново се
възцари тишина.
Вляво от олтара има едва забележими стълби, водещи
надолу. Една възрастна кипърка ме кани да сляза по тях. От
жестовете ѝ разбирам, че там долу има свят извор с много
вкусна вода. Правя няколко крачки и се озовавам в неголямо
подземно помещение. Право към мен от иконата гледа първи-
ят Китийски епископ св. Лазар. Иконата е древна и чудотвор-
на. Пред нея на пода има множество необикновени свещи –
под формата на детски фигурки, под формата на крака, ръце,
очи... Така е прието да се благодари на светията за чудесата на
изцеление и благодатна помощ.
Вглеждам се в лика на иконата. „Пребиваването на свети
Лазар на остров Кипър е свързано с различни предания – пре-
късва моите размисли йеромонах Софроний. – Известно е, че
след своето възкресяване Лазар никога не се усмихвал. Само
46
веднъж нарушил това правило – когато заварил един крадец
да краде гърне. Тогава Лазар се усмихнал и казал: „Глината
краде глина”.
Внимателно слизам все по-надълбоко в подземието.
Пред мен е изсеченият от камък ковчег, наполовина покрит с
каменен капак. Именно в него свети Лазар се упокоил за вто-
ри път. Разказвали са ми, че тук има особен обичай: за молит-
ва на поклонниците се благославя да се спуснат в този гроб
с пеене на тропара: „За да се увериш в общото възкресение,
преди Твоите страдания...”. Съществува предание, че свети
Лазар ще бъде ходатай на Страшния Съд за тези, които поне
веднъж са му са се помолили.
В подземието действително има извор и водата от него е
необикновено вкусна.
Връщам се в храма. Той вече е пълен. Повечето енориа-
ши са богато облечени възрастни жени. Младите хора са съв-
сем малко. Започва Божествената литургия на гръцки език.
Хорът е предимно мъжки, в Кипър са силни многовековните
традиции.
След литургията има панихида. Поменаването на почи-
налите в Кипър също е много своеобразно. В храма, на спе-
циално определено място има маса за поменални обредни
хлебчета. Приготвят ги енориашите. Рецептите на всички са
различни, но неизменно ги украсяват с нар, орехи, стафиди.
След панихидата тези питки се разпределят в пакетчета, кои-
то се раздават на всички желаещи.
Освежаващата прохлада остава в храма. На улицата – па-
лещо слънце и примамливо море. В сърцето – необикновено
спокойствие и някаква необяснима радост. Свети Лазаре, бла-
годарим ти за топлия прием!

47
 МИСЛИ ЗА ЛЮБОВТА

Любов... Ние произнасяме тази дума всеки ден, вла-

гайки различен смисъл в нея. А какво всъщност означава
думата „любов”?
Мария В.

Древногръцкият език – езикът на Евангелията – е имал

поне три думи, означаващи понятието „любов”: 1. като телес-
на страст, природно-естетическа устременост на човешката
душа – „ерос”; 2. като доброта, душевна близост, взаимна при-
вързаност – „филия”; 3. като духовно единение, добросърде-
чие – „агапе”. Тези понятия се различават по обем: обектът на
„ерос” е индивидуален, „филия” обхваща близък кръг прияте-
ли, а „агапе” е насочена към всички хора, към всеки ближен.
Те се различават и по своята нравствена насоченост: „ерос”
е възходяща любов, устремена отдолу нагоре и насочена към
придобиване и притежаване предмета на любовта; „филия” –
това е изравняващата любов, тя е възможна само между равни,
каквито са приятелите; а „агапе” е низходяща, жертвена любов.
„Да обичаме враговете” съвсем не значи да изпитваме
към тях същите чувства на привързаност, каквито изпитва-
ме към любимия човек, или да се радваме душевно, както се
случва в общуването с приятели. Тук става дума за отноше-
ние, което стои по-високо от душевните привързаности, то се
намира в друга духовна плоскост. „Да обичаме враговете” с
„ерос” е невъзможно. Предавайки ни заповедта на Господ Ии-
48
сус Христос „да обичаме враговете”, евангелистът използва
думата „агапе”.
Най-често говорим за любовта между мъжа и жената, за
любовта в семейството. На този въпрос е посветено огромно
количество светска литература. Но ако поетите и писателите
разглеждат любовта между мъжа и жената, ориентирайки се
само към възможността на самия човек, те неизбежно се за-
плитат в множество противоречия. На обикновеното еротич-
но чувство приписват атрибути на божествена любов. И след
това, чрез устата на своите герои, се удивляват и страдат защо
всичко завършва с ревност, скандали или умопомрачение. Ко-
гато вместо с Бога любовта се свързва изключително със са-
мостта на човека, това вече не е любов, а нещо друго.
Нека внимателно да проследим тънко уловените и пре-
красно изложени разсъждения на Семьон. Л. Франк по този
въпрос: „Любовта е благоговейно, религиозно възприятие на
конкретно живо същество, виждане на някакво божествено
начало в него. Всяка истинска любов – независимо дали оби-
чащият си дава сметка за това, или не – по своята същност е
религиозно чувство. Еротичната любов, при цялата ѝ сила и
значимост в човешкия живот, в най-добрия случай е само за-
чатъчна форма на истинската любов в горепосочения смисъл,
или благоуханно, но крехко цвете, разцъфнало на стъблото на
любовта, а не нейният истински корен“.
Ако еротичната любов постепенно научава обичащия
да възприема абсолютната ценност на личността на люби-
мия, т.е. когато чрез любовта към външния образ на люби-
мия – телесен и душевен – ние проникваме в онази дълби-
на, която този образ „изразява”, макар и винаги несъвърше-
но – в неговата личност, а това значи: в неговото същество
като в индивидуално-конкретно тварно въплъщение на бо-
жественото начало на личния дух в човека. Тук илюзорното

49
обоготворяване на чисто емпирично човешкото като тако-
ва се преобразява в благоговейно любовно отношение към
индивидуалния Божи образ, към богочовешкото начало, ис-
тинно присъстващо във всеки, дори и в най-несъвършения,
нищожен и порочен човек.
Истинският брак е път на такова религиозно преобразя-
ване на еротичната любов и може да се каже, че в този тайн-
ствен „богочовешки” процес на преобразяване се включва и
това, което се нарича „тайнство на брака”.
Много съвременни семейства, живеещи според своите
разбирания и отхвърлящи Божията помощ и благословение,
имат множество психологически и нравствени проблеми и
страдат от нестабилност.
А в онези семейства, в които нещата стоят малко по-до-
бре, съпрузите често не знаят кой да бъде лидер у дома, в име-
то на какво да се възпитават децата и към какво да се стреми
семейството. Тежко е да се види как между съпрузите се на-
трупва взаимно раздразнение, злоба и недоволство от живота.
Съпружеската вярност, устройването на семейството според
християнските принципи, както и примерите за благочестив
семеен живот за немалка част от хората са само отживелици
от миналото, архаизъм. За семейните неврози се пишат де-
сетки статии, книги, дисертации. Фактите са красноречиви:
всяко трето-четвърто семейство „се пука по шевовете”! Об-
ществеността „бие тревога”.
Без Божията помощ в семейството не могат да се изгра-
дят добри отношения! Само вървейки към Бога и обичайки
се взаимно чрез любовта към Твореца, всички в семейството
намират истинско щастие и пълнота на битието. Това доказ-
ва животът, потвърждава го и историята. Чрез вярата, пока-
янието, съвместните молитви, християнското възпитание на
50
децата и взаимната любов съпрузите вървят към главната
цел – Царството Божие.
Професорът богослов С. Троицки в книгата „Християн-
ската философия на брака” пише следното: „Апостол Павел
сравнява взаимоотношенията между мъжа и жената именно с
отношенията между Лицата на Света Троица. Както Бог Отец
е глава на Христос, така и мъжът е глава на жената (1 Кор.
11:3). Както Христос е сияние на славата и образ на битието
на Бог Отец (Евр. 1:3), така и жената е слава на мъжа (1 Кор.
11:7)”. Св. Климент Александрийски нарича семейството,
както и църквата, дом Господен, а светителят Йоан Златоуст
направо нарича семейството „малка църква”. Светителят Тео-
фан Затворник учи, че семейството устройва своето външно
благосъстояние посредством вътрешното.
В християнството се отваря път към такова преобразява-
не на еротичната любов. Това е пътят на очистване на сърцето
от греховната нечистота, което става в Христовата Църква. В
„химна на християнската любов”, даден ни от апостол Павел,
ясно е казано какво е истинска любов:
„Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта
не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не без-
чинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на не-
правда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на
всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любо-
вта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества,
ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание,
ще изчезнат... А сега остават тия три: вяра, надежда, лю-
бов; но по-голяма от тях е любовта” (1 Кор. 13:4-13).

51
 „С ИМЕТО НА БОГА – ВСИЧКО ЗА ХОРАТА!”

Често съвременните жени не знаят в какво да вло-

жат своите сили, на кого да помогнат, как да проявят ми-
лосърдие. Но нашата богата история е съхранила приме-
ри, достойни за подражание, забележителни примери на
женска жертвеност и милосърдие.

„Балове, красавици, лакеи, юнкери...”

Екатерина Бакунина се родила в Петербург през 1811 г.
Нейното родословно дърво се изплело от клоните на две мно-
го гръмки руски фамилии – дворяните Бакунини и князете Го-
ленишчеви-Кутузови. Тя е втората дъщеря на петербургския
губернатор и сенатор Михаил Бакунин. Получила прекрасно
и разностранно образование, занимавала се с музика и живо-
пис, блестяла на баловете, пътешествала. Младостта ѝ мина-
вала безметежно. Бакунини имали великолепно наследствено
имение в Тверска губерния, където девиците често ходели. Там
те музицирали, пишели стихове в албуми. Целият им живот се
състоял от домашни спектакли, разходки на коне, мазурки...
Екатерина обичала Крим. И дори живяла там половин
година, защото на нейната сестра били предписани морски
бани. След това пак животът ѝ минавал между двете столици:
скъпи облекла, украшения, прически, балове... Така и би си се
въртяла Екатерина във вихъра на безгрижния светски живот,
ако през 1854 г. в любимия Крим не бяха дебаркирали войски-
те на Франция, Англия, Турция и Сардиния.

Кримската война
Започнала Кримската война. Вестниците съобщавали за
кървави сражения. Руските войски търпели катастрофални за-
губи на фронта. Тогава в обществото сериозно се замислили за

52
организирането на медицинска помощ непосредствено на бой-
ното поле. В основата на тази идея стояли основоположникът
на военно-полевата хирургия Николай Пирогов и Великата кня-
гиня Елена Павловна. През есента на същата година тя създала
в Петербург Кръстовъздвиженската община за обгрижване на
ранените и болните от милосърдни сестри. Това била благот-
ворителна организация – с болница и училище за подготовка
на самите сестри. Вече през ноември-декември випускниците
на училището към общината започнали своето „свято служе-
ние” – оказване на медицинска помощ на ранените. Отбраната
на Севастопол станала тяхно бойно кръщение.

„Ах, къде отивате вие, братовчедке?”

По това време Екатерина Бакунина била видна светска
дама. Тя пожелала незабавно да отиде на фронта. Това било
нечувано. „Цяла Москва” идвала да я разубеди да не прави
това: самият губернатор Иван Василиевич Капнист, както и
бъбривите братовчедки. Най-много от всички я безпокоял
нейният брат, бивш военен. Той я уверявал, че жените на бой-
ното поле ще бъдат само тежко бреме. Делото на сестрите по
онова време изглеждало като неизпълнима мечта.
Но вчерашната „префинена госпожица” била изпълнена
с решимост. За да изпита себе си, Екатерина отишла при един
познат доктор в полицейската болница, която имала славата на
„най-гадната” болница в Москва. Тя го помолила да ѝ покаже
превръзките. И спокойно, без умора прекарвала в болницата с
часове, придружавайки доктора при всички прегледи. Накрая,
когато Бакунина признала, че се готви да отиде в Севастопол,
докторът казал: „С Бога напред! Вие ще издържите...”.
Но роднините и приятелите ѝ не искали и да чуят за
нейното намерение да стане милосърдна сестра. Обаче
Екатерина Михайловна проявила твърдост и постигнала

53
своето, получавайки отговор: „Когато дъщерята на Баку-
нин, който е бил сенатор на Санкт-Петербург, и внучката
на генерал Кутузов желае да се грижи за моряците, би било
странно да ѝ се откаже”.
В Кръстовъздвиженската община тя преминала курса по
начална медицинска подготовка. В базата на 2-ра сухопътна
болница неведнъж присътвала на хирургически операции.
В Крим изпращали отряда от лекари и милосърдни сестри с
молебени и речи. С тях приключила и светската суматоха в
живота на Бакунина... Колкото повече пътували, толкова по-
често екипажите затъвали и се чупели. Неведнъж Екатерина
си припомняла прощалните думи на един от своите родстве-
ници, Теофил Толстой: „Какво направихте, братовчедке!...”.
В Крим никой не ги посрещнал. В препълнените болни-
ци, в бараките, в домовете и направо на улицата безразборно
били нахвърляни хиляди ранени. Само видът и миризмите на
болния град предизвиквали отчаяние...
„...Те героично изтърпявали бомбардировките и продъл-
жавали да правят превръзки на ранените – спомня си хирур-
гът Николай Пирогов. – Не ги плашели нито гангрената, нито
тифът, нито холерата. Бакунина с увлечение изцяло се отдала
на служение на болните и изпълнявала тази служба с пълно
себеотрицание. Тя станала пример за търпение и непрестанен
труд за всички сестри от общината...”
Както самият той, така и тя се намирала в най-отговорния
и опасен участък – на главния превързочен пункт в града. „Всеки
ден и нощ можеше да бъде заварена в операционната, асистира-
ща при операциите. Имаше случай, когато Екатерина Бакунина в
продължение на половин денонощие не се отдели от операцион-
ната маса, асистирайки на лекарите при петдесет ампутации по-
дред. Налагаше се да работи и извън болниците, да помага на
болните на голи върхове, стоейки на колене в локвите.”
54
 Бакунина се занимавала с всички битови проблеми, сле-
дяла за чистотата на дюшеците и гъстотата на бульоните. Ад-
министрацията някак се страхувала от нея, матросите пишели
за нея в писмата си до семейството. Екатерина Михайловна
напуснала Севастопол едва със заминаващата армия, послед-
на от всички сестри.
След гибелта на града тя намразила французите и англи-
чаните. И въпреки това на своите дежурства се грижела и за
ранените военнопленници. На един френски офицер не му
достигали бинтове. Екатерина Михайловна го превързала със
своята кърпа. Французинът, гледайки я в очите, казал: „И все
пак ние превзехме Севастопол!”

В мъжки ботуши и кожух

През септември 1855 г. по инициатива на Николай Пиро-
гов се създава отделно евакуационно отделение от медицин-
ски сестри за превозване на ранени в Перекоп. Назначават Ба-
кунина за негова ръководителка. И вече „закалената” светска
дама обула големи мъжки ботуши, облякла селски овчи кожух
и през непроходимата есенна кал и зимния лед придружавала
колите, извозващи ранените и болните войници от Крим.
На спирките в аулите1 никой не посрещал колите с ране-
ни. Всяка нощ тя търсела вечеря, лекарства и покрив за нощу-
ване на стотици полуживи хора. Топли дрехи не достигали:
давали по два кожуха на четирима души. „Аз донесох дълги
плетени чорапи – пише Бакунина в своите спомени – и ето,
от всички страни започнаха да викат: „Майко, дай ми един
чорап, аз имам само един крак!” Така изминала една година
от началото на служението на Екатерина Михайловна. В една
от крайпътните църквички, която нямала нито купол, нито

1
Аул – планинско село в Кавказ и Крим. – Б. пр.

55
камбанария, Бакунина поръчала благодарствен молебен. Тя
благодарила на Бога за дадената ѝ една година...
За своите заслуги Екатерина Бакунина получила Севас-
тополски медал. А скоро, по единодушното мнение на Пиро-
гов и Великата княгиня Елена Павловна, получила и предло-
жение да оглави Кръстовъздвиженската община на милосърд-
ните сестри.

Глава на община
Тя се съгласила и се върнала в Петербург. Там я очаквал
топъл прием. Екатерина Михайловна била представена дори
и на царя – той също ѝ благодарил за християнския подвиг.
Заедно с почетното назначение тя получила и нови задълже-
ния: самостоятелно да привлича нови сестри, да контролира
работата на всички временни военни болници, където остава-
ли още хиляди ранени.
Екатерина Бакунина ръководела Кръстовъздвиженската
община в първите следвоенни години. Но скоро се отказала
от тази висока длъжност. Причина за това станали разногла-
сията със създателката на общината, Великата княгиня Еле-
на Павловна. Те не постигнали съгласие по въпроса за бъде-
щата сестринска община. Великата княгиня настоявала тази
организация да се развива съгласно европейските образци, а
Бакунина била категорично против и обосновала своята по-
зиция с наблюдения.
След като посетила болниците в Европа, тя пише: „Това
не са тези сестри, за които ние мечтаехме: сестри – утешител-
ки на болните, ходатайки за тях, сестри, внасящи в чуждите
болници топло чувство на любов и състрадание, правда и доб-
росъвестност... Те се отнасят много студено с болните. Тяхна-
та община е произведение на разума... Кръстовъздвиженската
община е произведение на патриотичното чувство, стремящо
56
се да участва в общото дело, изпитващо силно съчувствие към
толкова страдания и готовност да сподели общата опасност и
трудове”. През лятото на 1860 г. Екатерина Михайловна със
„съкрушено сърце” напуснала общината и заминала на село.

„Господарската приумица”
Бакунина пристигнала в собственото си имение – Кози-
цино, в Новоторжки уезд на Тверска губерния. Там, далече от
столичната суета, започнал нов, не по-малко ярък етап от ней-
ния живот, в занимания с нейното любимо и полезно дело –
медицината.
Лекарите в губернията били малко. Затова „медицинска”
помощ на населението в повечето уезди оказвали знахари и
знахарки. В Новоторжки уезд имало един-единствен лекар с
медицинско образование. Със собствени средства Екатерина
Михайловна открила малка амбулатория, където приемала бо-
лните селяни. Прегледите започвали от сутринта, а през деня
тя със селска каруца обхождала болните, давала им лекарства,
които майсторски приготвяла сама, превързвала рани. С голя-
мо внимание се отнасяла към селските деца.
Тя организирала неголям стационар. В пристройката
поставили няколко легла, които, колкото и да е странно, в
началото често били празни. Селяните се отнасяли подозри-
телно към тази „господарска приумица”. Но недоверието
бързо отстъпило и към края на годината броят на получили-
те помощ надхвърлил две хиляди, а след година се удвоил.
Така бил поставен първият камък на селската медицина в
Новоторжки уезд.
Екатерина Михайловна изпреварила тверското земство
в организирането на медицинската помощ и фармцевтичното
дело. Новоторжкото земство започнало да създава мрежа от
медицински учреждения през 1867 г. и лечебницата на Баку-

57
нина влязла в нейния състав. Земството започнало да ѝ отпус-
ка неголяма сума, което ѝ позволило да разшири болницата.
1868-ма била година на тежки изпитания: почти във всяка
селска къща избухвала повтаряща се треска. Екатерина Ми-
хайловна в продължение на няколко месеца, независимо от
времето и разбитите пътища, пътувала от село на село, оказ-
вайки помощ на страдащите. А по това време вече била на 56
години.
През 1881 г. в Козицино при Бакунина дошъл Лев Тол-
стой. Той я попитал: „Не ви ли се иска да си починете, да
смените обстановката?” – „Не, а и къде бих могла да отида,
когато всеки ден ме чакат? Нима мога да ги оставя?” – отгово-
рила тя. Девизът на нейната благотворителна дейност бил: „С
името на Бога – всичко за хоратаˮ.
И пак война
През 1877 г. започнала Руско-турската война. Екатерина
Михайловна отишла в Кавказ в качеството на ръководителка
на медицинските сестри от временните болници. А вече била
на 65 години. Дейността ѝ тук била още по-обширна, отколко-
то през годините на Кримската война. Този път прекарала на
фронта повече от година. Тя станала един от организаторите
на болничното дело в Русия и на медицинското обслужване
в Тверска губерния. Нейните заслуги вече били признати от
съвременниците, а името ѝ попаднало в дореволюционните
справочни издания.

58
 ИЗ ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИЯ БЕЛЕЖНИК

ГРИЖАТА ЗА ЧУЖДИТЕ МАЙКИ

Почитай баща си и майка си,

(за да ти бъде добре и)
за да живееш дълго на земята.
Божия заповед

Прекарах известно време в един от Домовете за възрастни

хора в дълбоката провинция. Няма да описвам обстановката –
всичко е чисто, повече или по-малко благоустроено. Интерес-
но е друго – хората и тяхната история. Заслужават внимание и
цифрите. Те говорят за нравственото здраве на обществото, в
което живеем. В този Дом за възрастни хора и инвалиди живеят
28 души, и само 8 (!) от тях са напълно самотни.

Грижата за чуждите майки не се цени

Мария Николаевна С. е на 81 години, последните четири
години живее в Дом за престарели.
– Имам две деца – син и дъщеря, внуците са големи, вече
имам и правнуци. Не отидох да живея нито при дъщерята,
нито при сина. Тук ми е по-добре. Имам всичко наготово: ям,
без да готвя, не паля сама банята, не пера.
Наистина всичко е така. Тук има трикратно хранене, при
това менюто е разработено именно с оглед на особеностите
на организма на стария човек. Веднъж в седмицата има ден

59
за баня: палят банята, дават чисто бельо, правят основно по-
чистване на стаите. Тези, които вече са немощни, ги къпят
санитарки. При необходимост им оказват първа медицинска
помощ. При това жените вършат всичко това срещу мизерна
заплата: санитарките получават около три хиляди рубли. Гри-
жата за чуждите майки, уви, не се цени от държавата.
Баба Маша има много свободно време. Тя умее да го
оползотвори: плете вълнени чорапи и ръкавици и ги дарява
на персонала на Дома. Със сълзи в очите и благопожелания
подари чорапки и на нас.
Не ми даваше покой мисълта как за баба Маша не се е
намерило място в сърцето на нейните деца, внуци и правнуци.
Мария Николаевна сякаш узна това:
– Синът и снахата идват при мен, навестяват ме от време
на време.
И нежно погали портрета, висящ на стената до иконата.
На него лъчезарно се усмихва млад човек във военна унифор-
ма. В това е цялата тя – великата и всеопрощаваща майчина
любов: независимо от всичко, да оправдае, да защити от осъж-
дане и укори своите деца. Дори ако децата са възложили гри-
жата за своята майка на държавата, на чужди жени санитарки.

Чувството за обида не може да се скрие

Мария П. е на 87 години, в Дома за възрастни хора е едва
от 4 месеца. Тя напълно е изгубила зрението си. Нейните деца
бързо са намерили изход от положението: бащата – ветеран
от войната, са оставили при себе си, а майката са изпратили в
Дом за престарели, тъй като „трябва да работят и няма кой да
се грижи за сляпата майка”. Самата Мария П. говори за децата
си ту с гордост, ту с обида:
– Животът ни беше много тежък. Преживяхме войната.
Четири деца съм отгледала, двама синове съм изпратила в ар-
60
мията. Всички живеят в нашия район, уредили са се добре.
Цял живот съм им помагала – и на дъщерите, и на синовете.
Ходех без кърпа, но бях решила да купя жилище на сина. А
сега те започнаха много да си придават важност. Взеха дядото
при себе си, нали той има по-голяма пенсия. А за мен място
не се намери. Види се, станаха много учени. Не искат да се
грижат за майка си. Аз не им се натрапвам.
– Чувствате ли се обидена на децата си?
– Как да не съм обидена? Обидена съм, разбира се. И не
крия това. Аз как се грижих 10 години за майка си? Всички
деца бяха на ръцете ми, но аз не я захвърлих. Сама лягах на
пода, а нея слагах на леглото...
По думите на обгрижващата сестра баба Маша дори е
много самостоятелна за човек, изгубил зрението си.
Целта на моите записки не е да осъждам. А ако е възмож-
но, да предотвратя подобни случаи или поне малко да подо-
бря нещата. В промяната на положението могат да участват
всички, които имат желание и някакво свободно време. В по-
следно време в много градове се появяват доброволци, които
вземат под крилото си самотни баби и дядовци. Доброволци-
те, не жалейки своето време, даряват любов на чуждите май-
ки. Да извърши добро дело – да окаже внимание, да общува
топло, да сподели положителни емоции със самотните стари
хора – това може всеки от нас.

Ветеран от войната стана меценат

Този Дом за възрастни хора има и меценат – ветеранът
от Великата Отечествена война Николай Иванович Марченко.
И самият той живее тук. Съвсем сам е. Дошло е време ние да
го защитаваме, а той сам, както и преди, стои на стража на
Родината. През четиридесетте е извоювал правото на живот
на своите съседки – всички те преживели войната. Днес „во-

61
юва”, за да устрои самия живот: част от пенсията си дава за
благоустройство на Дома. 7% от пенсията на възрастните хора
се отчисляват за издръжка в Дома, а 2% им се дават на ръка.
Николай Иванович Марченко получава пенсия и „ветеранска
надбавка”.
Получавам добри пари. В началото мислех да изпратя на
сестра си. Но тя ме посъветва да давам излишните пари на
тези, които се грижат за мен, а след това и ще ме погребат.
Затова и помагам на Дома, в който живея.
Преди известно време със „спонсорските” пари бяха ку-
пени велоергометър и пътечка за бягане. Дълго спореха не-
обходими ли са те изобщо в Дома за възрастни хора, където
живеят главно 80-90-годишни „спортисти”? Кой ще тренира
на тях? Няма ли само да събират прах, и защо да не похарчим
парите за нещо по-практично? Но все пак победиха привър-
жениците на здравословния начин на живот. И неслучайно.
Пенсионерите, за учудване на персонала, бързо усвоиха но-
вата техника.
Нашите баби първо усвоиха пътечката за бягане, а после
и велоергометъра. Разбира се, те не бягат, а полека ходят. Но
това им харесва, станаха по-бодри – казва старшата медицин-
ска сестра.
Освен велоергометър ветеранът беше подарил хладил-
ник за медицинския пункт, мебели и електронагревател за
банята.
На въпроса как живее Николай Иванович отговори:
– Вкъщи отдавна да съм умрял, а тук не ми дават да умра.
Винаги има лекар. Малко да се разболея, и веднага ме изпра-
вят на крака. А най-доброто лекарство за нас е човечното от-
ношение и душевният мир.

62
 ЧОВЕК Е ЖИВ ЧРЕЗ ВЯРАТА

Валентина пееше – красиво, с пълна отдаденост. От

нейния необикновен глас те побиваха тръпки. А от думите
на песента душата се изпълваше с трепет, сладка болка про-
бождаше сърцето, очите се пълнеха със сълзи. Но не горчиви,
а светли, покайни сълзи. Валя пееше песен след песен, като
сама настройваше синтезатора.
Днес Валя има самостоятелен концерт. Сама съчинява
думите и музиката. Нейните песни са светли, жизнеутвържда-
ващи, посветени ту на блажената Матронушка, ту на Ксенюш-
ка Петербургска, ту на преподобния Серафим Саровски. Иска
ти се да научиш наизуст думите на тези песни и постоянно
да си ги припяваш. Едночасовият концерт премина неусет-
но. Певицата и зрителите бяха доволни едни от други: Валя
пее така, сякаш раздава своята душа, а зрителите не ѝ остават
длъжни – щедро я обсипват с аплодисменти.
Близо до сцената стои една вече не млада, но бодра, при-
ветлива жена. Тя силно се вълнува за певицата:
– Трябва да я спрем, иначе много ще се измори. А ако не
я спрем, тя ще пее до сутринта.
Валя чу познатите стъпки, тя ще ги разпознае сред хиля-
ди други: по сцената към певицата вървеше нейната майка –
Вера Ивановна.
Когато на Вера ѝ се родила дъщеря, никой не можел да
предположи какво изпитание ѝ е приготвила съдбата. Мо-
миченцето било сляпо по рождение. Трябва ли да описваме
какво изпитала майката, когато първото ѝ дете се родило ин-
валид? След като се наплакала до насита, Вера започнала да
живее поновому: сега тя станала очи за своята дъщеря. Кога-
то Валя поотраснала, им се наложило да се преместят в друг
град, където имало специално училище за слепи деца. Това

63
било училище интернат, там трябвало да живеят цяла седми-
ца, само през почивните дни ги пускали у дома. Валентина не
обича да си спомня ученическите години: учителите не оби-
чали децата и животът на децата никак не бил сладък. Освен
това не ги научили да се ориентират в града, въпреки че и това
влизало в учебния курс. Затова Валя не може самостоятелно
да се движи из града. Сега тя вече е голяма, а нейни „очи”,
както и преди, е майка ѝ.
Валентина получила висше образование. Но любовта на
нейния живот е музиката. Отначало се научила да свири на
фортепиано. След това успяла да се сдобие със синтезатор.
Певицата усвоила и него. Учела музика и пишела стихове.
След това се опитала да съедини двете любими занимания.
Съчинените песни съставяли цял самостоятелен албум. При-
ятелите музиканти ѝ помогнали да го запише.
– А ти, когато пишеш, обмисляш ли образите?
– Когато пиша, нищо не обмислям. Сякаш на небето се
отваря прозорец и от него към мен просто се изливат думи,
стих след стих. Как се получава песента, аз не успявам нито
да разбера, нито да осмисля.
– Защо пишеш песни за вярата, за православните светии?
– Защото така Господ ни води в живота. Ние само чрез
вярата сме живи! А песните са посветени на моите любими
светии. Често се обръщам към тях в молитва, чувствам тяхно-
то покровителство. Никога не съм виждала как са изобразени
на иконите, но много добре си ги представям, чувствам ги.
Това е истина. Тя ги чувства по непостижим, недостъпен
за нас начин. Нейната неподправена, искрена вяра се усеща
във всяка дума, във всяка нота. А това не се възприема със
слуха. Само душата го разбира.
Творчеството на Валентина са оценили не само май-
ката и приятелите, но и много хора. Валя няколко пъти в
64
годината изнася самостоятелни концерти. Хората очакват
нейните песни.
Валя се занимава с творчество заради душата си. Тя има
и професия, която позволява на семейството ѝ да живее добре.
Валентина е първокласна масажистка, тя работи в поликли-
никата, където за масаж именно при нея се записват цяла сед-
мица предварително.
– Да, лекувам гърбовете на хората. Случва се при мен да
дойде човек, целият превит. Много се радвам, когато успявам
да го изправя на крака.
Валя говори и цялата сияе от доброта. И хората усещат
това в буквалния смисъл на гърба си.
Валя има и добра майка. Вера Ивановна е устроила це-
лия си живот така, че да помага на своята дъщеря. Ето, сега
ѝ помага да излезе и да се поклони. А след това ще събира
музикалната апаратура.
Вера Ивановна е невероятно позитивен човек. В нейното
положение, когато, както изглежда, не ѝ остава нищо друго,
освен да плаче от скръб за дъщеря си и за самата себе си, тя
озарява всички със своята усмивка и зарежда с оптимизъм.
Ние често се самосъжаляваме, разстройваме се за дреб-
ни неща, оплакваме се от съдбата! След запознаването с тези
удивителни жени аз промених своето отношение към живота.
Сега вече имам изпитано средство против унинието. Веднага
щом се появи мисъл – „аз, бедната и нещастната” – си спом-
ням за Валя, пускам си диска с нейните песни. И животът ми
изглежда най-скъпият подарък от Господа.

65
 ИНТЕРВЮТА

В тази глава са представени интервюта с учени, лекари,

жени на свещеници по темите за семейството, възпита-
нието на децата, демографските проблеми, душевното здра-
ве. Автор на текстовете е журналистката Яна Беседина.

БОГ Е ТАМ, КЪДЕТО ИМА ЛЮБОВ

За семейните ценности и православното възпитание на

децата разговаряме с автора на известната книга „Под покро-
ва на Всевишния, Наталия Николаевна Соколова. Наталия
Николаевна Пестова (по мъж Соколова) е родена през 1925 г.
в семейството на известния руски учен химик Николай Евгра-
фович Пестов. Животът на Наталия Николаевна е нейното се-
мейство: тя е съпруга на православен свещеник, майка на пет
деца, баба и прабаба. Всичките ѝ синове са станали свеще-
нослужители: един е в епископски сан, двама са протойереи,
двете ѝ дъщери ръководят църковни хорове.

Наталия Николаевна, при запознанството с бъдещия

си съпруг вие веднага ли почувствахте, че срещата ви е по
Божи Промисъл?
– Помня първата ни среща така, сякаш беше вчера, макар
че вече 15 години съм вдовица... В този ден изтичах в храма,
цялата мокра от дъжда. От амвона към мен тръгна един мла-
деж. Застинах на място с мокрите вещи в ръка, а младежът,
66
минавайки край мен, леко ми кимна с глава и каза: „Здравей-
те”. Погледът му... (усмихва се) веднага прониза сърцето ми.
Оказа се, че същото беше станало и с него. Докато дружахме
с Володя, се обръщахме един към друг на „Ви”, прощавайки
се, си стискахме ръка, но и двамата чувствахме, че Господ ни
е създал един за друг. И в живота нямаше по-голямо щастие
от това да седим един до друг, чувствайки Божията благодат,
която ни съединява на земята.

Как възпитавахте децата си?

– Възпитаването на децата е лесно, ако в семейството
мама обича татко, а татко – мама, ако родителите никога не си
казват груби думи един на друг, а дечицата виждат само лю-
бов и ласка. Такава обстановка в семейството ще има, ако Бог
е в сърцата на родителите. Защото Бог е Любов. Добре е, че
нашите деца нямаха телевизор. Сега правнукът ми гледа ани-
мационни филми. Какво вижда там? Какво чува? Какво по-
ведение възприема? Героите на тези филмчета непрекъснато
скачат, бият се. И детето копира всичко това, попива техните
думи. Така възникват трудности във възпитанието: детето има
не само позитивния пример на родителите, но и негативния,
на филмовите герои.
Разбира се, нашите деца също лудуваха. Веднъж или два
пъти в живота отецът наказа децата. Веднъж ходих във Фря-
зино, върнах се вкъщи – тишина. Къде са децата? Момчетата
стоят в ъглите. Казвам на батюшката: „Защо си ги наказал?
Какъв смисъл има да стоят в ъгъла? По-добре да почетат ня-
коя книжка”. Отецът отговори: „Нима не съм им давал да че-
тат? Ако бяха чели, нямаше да стоят в ъгъла. А те вдигнаха
такъв шум!” В интерес на истината, момичетата никога не
бяха наказвани в ъгъла.

67
 В едно многодетно семейство винаги има много дома-
кинска работа. Децата помагаха ли ви?
– Когато се роди петото дете – Феденка, за децата беше
истинско щастие да му послужат с нещо: да поддържат бу-
тилката, докато пие, да държат главата му, докато се къпе,
да свалят пеленките от простора. Когато Федя вече седеше в
своето креватче, на най-големия брат беше поръчано да следи
той да не падне, да го повдига, да го обгражда с възглавни-
ци, да го развлича с игрите си. Преди прибирането на отеца
у дома децата винаги събираха играчките си, метяха пода –
изобщ, слагаха всичко в ред. Отецът благославяше децата и
винаги оглеждаше стаите им. Те очакваха похвали, защото да
заслужиш похвала от отеца беше щастие. И той не се скъпе-
ше: „Браво, момчета, всичко е в ред!” – казваше. Той винаги
галеше, целуваше децата.

Как възпитавахте любов у децата към храма? Те спо-

койно ли стояха на дългите църковни служби?
– Нашите деца казваха: „При баща ни както си застанал,
така и стой през цялата служба, не мърдай от мястото си”.
По отношение на храма отецът беше строг. Аз се страхувах,
че строгостта може да отблъсне детските сърца. Чувала съм
мнението на някои деца: „Храмът е място, където се мъчат,
стоейки на крака с часове”. Пази Боже, да не се създаде такава
представа у децата на вярващите родители! Един свещеник
казваше на моя батюшка: „Моите са на дванайсет и четири-
найсет години, а с нищо не можеш да ги задържиш в храма”.
За да не се случи това, никога не принуждавах децата ни да
стоят в храма. Още щом забележех, че детето започва да се
върти, да въздиша, умоляващо да пита скоро ли ще свърши
службата, веднага го пусках на улицата. Но в двора на църк-
вата изисквах съответстващо на мястото поведение: да не ви-
68
кат, да не карат колело, да не започват шумни игри. Казвах:
„Почивайте си, но ходете така, сякаш ходите пред лицето на
Господа Бога, за да не се срамувате отново да се върнете в
църквата”. Слава Богу, моите деца израснаха боголюбиви и
избраха пътя на служение на Господа.

МАТУШКА ЮЛИЯ СИСОЕВА:

„ОТЕЦ ДАНИИЛ ВИНАГИ Е С НАС”

Изминаха почти три години от деня на мъчениче-

ската кончина на известния свещеник мисионер Даниил
Сисоев. Споменът за отец Даниил живее в сърцата на
много вярващи, дори и на тези, които никога не са позна-
вали батюшката лично. Този спомен живее и в делата на
Мисионерския център, посветен на йерей Даниил Сисоев.
За делата, живота и плановете за бъдещето разказва вдо-
вицата на о. Даниил – матушка Юлия Сисоева.
– Да се подготвя за интервю с матушка Юлия Сисоева ни-
как не беше лесно. Как със своите въпроси да не събудя душев-
ната болка от загубата на близък човек? Този въпрос не ми да-
ваше покой. При срещата с матушката разбрах, че в тази мила,
крехка жена е скрита голяма вътрешна сила. Тя се проявяваше
дори и в това как Юлия разказваше за гроба на своя мъж.
– Гробът на отец Даниил се намира на свещеническото
гробище. Мястото е много уютно, има ябълкова градина. Вие
знаете, че стана така, че това място и гробът на отец Даниил
са описани в наскоро излязлата книга „Никой не е забравен от
Бога”2. Там има описание на гроба на старец, а стана така, че

2
Сысоева, Ю. М. Бог не проходит мимо. — М.: Миссионерский
центр им. иерея Даниила Сысоева, 2011.

69
аз съм описала гроба на своя съпруг: дървен кръст с къщич-
ка, действително, сега са го взели оттам, замръзнали, поръ-
сени със сняг рози, раздробени от студа ябълки на дървото.
Също така в книгата описвам смъртта на журналиста мъче-
ник, който не се отрекъл от Христа – стрелят в тила му. Моят
батюшка беше убит по същия начин. Книгата беше написана
още приживе на отец Даниил. Но се оказа, че някои „сцени от
книгата” станаха реалност в моя живот. Защо тогава бях напи-
сала именно така – и сама не зная. Зная само, че Бог е извън
времето и той знае за нас всичко, а понякога такова знание за
бъдещето се дава и на нас. Отец Даниил казваше, че същест-
вуват такива моменти на предзнание. Мисля, че всеки човек
може да си припомни такива примери в живота си. Имаше ги
и отец Даниил: той знаеше, че ще го убият, и по-точно – ще
го застрелят. Често ми говореше за това. Той искаше да умре
за Христа, но винаги казваше, че е недостоен за такава смърт.

Как реагирахте на такива думи?

– Всичко, което казваше батюшката, слагах в сърцето
си. И до време то беше забравено. А сега в паметта изплу-
ват разговори, откъси от фрази и от тях като в калейдоскоп
се изгражда образът на нашия живот, на бъдещето, за което
знаехме още тогава, но го разбираме едва сега, когато вече
всичко е свършило.

Да се говори за загубата на близък човек винаги е теж-

ко. А вие практически веднага започнахте да отговаряте
на въпроси на журналисти, да давате интервюта. Откъде
намирате сили?
– Разбира се, Господ дава сили. Глупаво е да се надяваш
на собствените си сили. Но честно казано, аз никога не съм се
замисляла: откъде ще взема сили. Просто говорех, отговарях,
70
разказвах. Да, можеше да се затворя и да мълча. Но аз не мо-
жех да постъпя така. Просто нямах право. В моята ситуация
би било неправилно да мълча. Защото, докато беше жив, отец
Даниил никога не мълчеше. И чрез неговата смърт Господ
показа, че той е бил на правилен път. Заминаването на отец
Даниил от земния живот не е само мое лично дело, а може
би дори общоцърковно. Аз разбирам това. И именно затова
отговарям на вашите въпроси. Знаете ли, живея с чувството,
че отец Даниил е жив, той винаги е с мен и дъщерите ни. В
трудни моменти от живота чувствам неговата подкрепа. Няма
го с нас само физически – той не сяда до мен, не ме взема за
ръката, за да ме успокои. Но той е с нас. Винаги.

Зная, че вие сте организирали Мисионерски център

на името на йерей Даниил Сисоев. Това продължение ли е
на дейността на батюшката?
– В известна степен това е продължение на делото на
отец Даниил. Песимистите казваха: батюшката го няма,
сега неговите дела ще пропаднат, общината ще се разпръс-
не, храмът няма да бъде построен. Слава Богу, нищо не
пропадна и дори се развива. Мисионерския център органи-
зирах не сама, а с цяла група единомишленици, която с Бо-
жия помощ работи. Ако приживе батюшката беше правил
всичко сам – той строеше храм, проповядваше, работеше
със сектантите, пишеше и издаваше книги, четеше лекции,
– то сега Господ е разпределил тази работа между много
хора. В частност, на мен се падна книгоиздаването и бла-
готворителността. Когато пристъпих към това дело, дори
не предполагах, че отец Даниил е написал толкова много.
След него остана огромно количество трудове. Запазили са
се много аудиозаписи на негови лекции, беседи, пропове-
ди – качили сме ги на аудиодискове. Не всички могат да

71
възприемат информацията от слушане, затова много хора
ни молят да разшифроваме неговите аудиозаписи и да ги
издадем във вид на книги. Хората искат да четат неговите
проповеди и тълкувания. От личен опит съм разбрала, че
книгоиздаването изисква огромна работа по разшифрова-
нето и литературната обработка. В компютъра на батюшка-
та намерихме втората част на една от първите негови кни-
ги „Летопис на началото”. Така че пълната версия на тази
книга скоро ще излезе на бял свят. Често ме питат: как един
човек на 35 години си отива и оставя толкова дела, проекти,
идеи? Отговора на този въпрос ми подсказа един свещеник:
„Оттам отец Даниил ще направи много повече, отколкото
би направил тук”. И действително, ние чувстваме на дело
молитвите на батюшката за нас.

В рамките на Центъра е създаден фонд за подкрепа

на свещенически семейства, на кого и каква помощ оказ-
ва той?
– Благотворителният фонд беше замислен още от отец
Даниил, той ме благослови да се занимавам с него. Тогава ре-
шихме да подпомагаме вдовиците на свещениците. Сега ние
се грижим за 15 свещенически семейства – в по-голямата част
това са вдовици на свещеници, има и няколко много бедни се-
мейства. Нашите възможности са скромни, но ние планираме
да развиваме различни направления. През лятото смятаме да
организираме почивка на море за майките с деца. Много от
хората, за които се грижим, неведнъж са били на море. Иска-
ме да устроим пътуване зад граница за децата, възможно е с
прекарване в православни семейства. Засега водим преговори
с Щатите и Германия. Надяваме се да се получи това, което
сме замислили.

72
 Как човек може да вземе участие в тази работа?
– Ние знаем, че много хора търсят възможност да пожерт-
ват пари или сили за добро дело. А да се помага на вдовици и
сираци е добро дело, което Бог възнаграждава. Ето, ние пре-
доставяме на хората възможност да участват в това богоугодно
дело. В нашия сайт има пълна информация за тези семейства,
техните истории и снимки. Цялата информация е проверена.

Матушка Юлия, много хора очакват книга със споме-

ни за отец Даниил. Планира ли се издаването на такава
книга?
– С благословението на свещеноначалието започна рабо-
тата по събирането на спомени за отец Даниил. Предстои ни
колосална работа – да разпитаме хора, които са познавали ба-
тюшката. Такива хора не са малко, те имат какво да разкажат.
В книгата ще бъдат включени и моите спомени.

СЪВРЕМЕННАТА ДЕПРЕСИЯ

Защо съвременните жени особено силно страдат от

униние и депресия? Къде са корените на тези недъзи и как да
се борим с тях?
На тези и други подобни въпроси отговаря православни-
ят психотерапевт и психолог, кандидатът на медицинските
науки Дмитрий Авдеев.

Какви са особеностите на съвременната депресия? С

какви проблеми най-често се обръщат към вас?
– През последните 10-15 години природата на невротич-
ните разстройства съществено се е изменила. Станала е мно-
го по-сложна и заплетена. Все по-голямо става неразбирането

73
между най-близките. Хората сякаш са като „отвързани”: бър-
зат да живеят, страхуват се да не останат самотни и бързат да
устроят съдбата си.
В резултат на това ранните полови връзки са стана-
ли норма, броят на абортите се увеличава, а разпадането на
гражданските бракове отдавна не учудва никого. Всичко това
е пряко свързано с особеностите на съвременната депресия.
Тя се корени в това, че споменатите модели на поведение не
са свойствени на човешката природа. Често те ни се натрапват
от обществото, в което живеем. Естествената природа на чо-
века се съпротивлява на този натрапен модел. Само че хората
не разбират това. Конфликтът се излива в невроза, която от
своя страна предизвиква депресия.
Към мен най-често се обръщат за консултация жени. Ид-
ват, облени в сълзи: наоколо има само предателство, измяна,
клевета, лъжа. Оплакванията са типични: „мъжът е студен и
безучастен, децата са пораснали, аз съм сама”. За жените, как-
то и във всички времена, са актуални проблемите на самотата,
недостигът на любов, внимание и грижа. Такава е природата
на жената. Впрочем твърде рядко идват жени с депресия въз
основа на това, че не ги повишават в службата. И това също
е естествено.
Статистиката сочи, че жените заболяват от депресия два
пъти по-често от мъжете. Защо? Може би мъжете имат особен
имунитет срещу депресията? Не, тук всичко е много по-прос-
то – те значително по-рядко от жените се обръщат към лекаря
за помощ, предпочитайки да заглушават симптомите ѝ с ал-
кохол, да приемат лекарства, да „потъват до гуша” в работа.
Като правило на депресия са подложени най-вече жените
между 30 и 40 години. По това време обикновено настъпва
кризата на средната възраст. Първите периоди от живота вече
са минали, децата са пораснали, стигнало се е до криза в съ-
74
пружеските отношения. Външността вече не е като на 20-го-
дишно момиче. Може да създава проблеми и здравето, да се
натрупват умора и изтощение.
Жената преосмисля ценностите в живота. Обърнала се
е назад и е разбрала: зад гърба ѝ вече е немалка част от жи-
вота. А по-нататък? Да износи още няколко рокли и няколко
чифта обувки? Да си направи нова прическа? Да отиде на
почивка в чужбина? Да, не е лошо. Но всичко това вече го
е правила. И все пак нещо не ѝ достига. Какво? Често се
случва да чувам от идващите за консултация, че „в душата е
пусто” и „нямам сили да живея”.
Знаете ли, душевното състояние на съвременния човек
може да се сравни с разбита на парчета стомна. Хората ходят
с купчина парчета в душата и нараняват себе си и околните.
Отчасти увеличаването на броя на психичните заболявания
може да се обясни с това, че хората се намират в постоянна
„гонитба”, организмът не издържа претоварването, лавината
от информация, стреса. Но от моя гледна точка то за много
хора се обяснява със загубата на истинския смисъл на живо-
та – духовния.

Но нали всеки човек има свой смисъл на живота. Как

да разберем истинен ли е той, или не?
– Именно в това е бедата, че всеки човек самостоятелно
построява своята скала на ценностите. И я гради не на здрава
духовна основа, а на собствените си представи за живота.
Увлечената по модата плаче за това, че няма нова про-
летна шапка, че обувките ѝ са излезли от мода, че еди-кой
си е започнал да ухажва еди-коя си. А тя е по-красива и по-
щастлива от нея. Младият човек скърби поради малкото коли-
чество джобни пари, които може да похарчи за удоволствия.
Жената плаче за това, че мъжът ѝ я обижда и ѝ изневерява. А

75
мъжът, на свой ред, поради неуспехи в службата. Лекарят, ин-
женерът, адвокатът – всички са недоволни, че изкарват малко
пари. Всички плачат и скърбят. При това, обърнете внимание,
дори и живеещите в разкош и богатство.
Още веднъж ще подчертая: главната причина за неврози-
те не са стресът и неприятностите, а личността на човека. При
това вътрешно разстроената личност. Във всеки човек още с
раждането е заложена духовна основа. Тя трябва правилно да
се развива и да възраства. Но човек живее в такава среда, къ-
дето от всички страни го призовават: вземи от живота всичко
каквото можеш!
Може би ти не си успял да грабнеш „лъвския пай” от жи-
вота – това е лошо, ужасно, твоят живот не е успешен. Хора-
та „кълват” на тази примамка. В резултат на това процъфтява
философията на хедонизма: яж, пий, развличай се. И получа-
вай удоволствие от такъв живот.
Рано или късно човек осъзнава измамността на този път.
Натрапената, фалшива скала на ценностите рухва като пясъч-
на кула. Човек търпи пълен крах. И неизбежно си задава въ-
проса: защо, в името на какво си струва да се живее? И ако
няма отговор – изпитва тъга, печал, депресия.

Нима всички изпитват тези чувства на разочарование?

Днес активно се пропагандира образът на егоистичната ка-
риеристка, която постига всичко на всяка цена. Тя плюе на
всички и всичко. Нима и такива изпадат в депресия?
– Богатството, успехът и кариерата не спасяват от депре-
сии и неврози. Преподобният Алексий Зосимовски е казал:
„Аз не ви пожелавам нито богатство, нито слава, нито успех,
нито дори здраве, а само душевен мир. Това е най-главното.
Ако имате мир, вие ще бъдете щастливи”.

76
 Завишеното ниво на човешките претенции, които не са се
осъществили, винаги оставя в душата чувство на неудовлетво-
рение, печал, скръб, тъга. А тъгата идва тогава, когато някоя
страст не е била удовлетворена. Например човек не е получил
желаната сума пари. Така си е заработил неврозата, нали тя въз-
никва при сблъсъка между желаното и действителното.
Ако в центъра поставим автомобил марка „Лексус”,
скъпо палто от норка, брилянтено колие и не купим нещо от
този списък, тогава ще се развие силна невроза и депресия.
Човек се лишава от вътрешния си мир, който се е опирал на
тези „три кита”.
А ако подредим приоритетите по друг начин – на първо
място поставим духовните ценности, а едва след това – кари-
ерата, успеха, скъпите вещи, тогава материалните неуспехи
няма да разколебаят вътрешната стабилност на човека. Раз-
берете, че видимите материални блага не са главното в жи-
вота. Тези неща само украсяват нашия живот. Една известна
певица в интервю на въпроса „Радвате ли се на скъпа рокля?”
отговорила: „Разбира се, радвам се примерно десет минути”.
Такава е реалната цена и на най-скъпата вещ.
Ако жената е успяла професионално, постигнала е заше-
метяващи успехи, това съвсем не означава, че в душата ѝ има
мир. Тя е получила това, за което е мечтала. Пътят ѝ не е бил
лек. За да може да „стъпва по главите на хората”, е трябва-
ло много добре да „се потруди” над своята съвест, за да не я
безпокои за „дребни неща”. Като правило егоистичните кари-
еристки, за които говорите, са дълбоко нещастни хора. Тяхно-
то обкръжение вижда само външния блясък. А в душата им е
същата купчина стъклени парчета.
Освен това жените, посветили живота си на кариерата,
най-често или изобщо нямат семейство, или то е пред разпа-
дане: мъжът е започнал да гледа настрани, децата са станали

77
неуправляеми. И тези факти предизвикват невроза. Впрочем
успешните и богати жени също преживяват предателство и
измяна от страна на най-близкия човек, както и всички жени.

Депресията винаги ли има духовни корени?

– Различаваме няколко вида депресия. При това ста-
тистиката сочи, че примерно всеки пети случай на невроза е
свързан със загубата или отсъствието на смисъл в живота на
човека, с ценностни конфликти.
В действителност едва ли не всяка невроза има духов-
ни корени. Лекарят трябва да определи кое в страданията на
човека има непосредствена духовна причина и следователно
подлежи на духовно лечение и кое в неговите преживявания е
предизвикано от нарушения на мозъчната дейност, което зна-
чи и на целия организъм.
Ако са налице и едните, и другите причини, то човекът
има нужда и от духовни, и от психиатрични методи на лече-
ние. В такива случаи духовното оздравяване може да доведе
до психично и физическо оздравяване.

Как вие лекувате депресията?

– Психолозите, както е известно, винаги спорят за това
кой метод е най-добрият. Някои казват: няма нищо по-добро
от психоанализата, други не признават нищо друго, освен
гещалттерапията. Като процент ефективността на всички
методи примерно е еднаква. Такива са фактите. Всичко за-
виси от конкретния лекар. Ние търсим преди всичко духов-
ните източници, причината за депресията. Изясняваме защо
скалата на ценностите на човека е построена неправилно.
Подходът е строго индивидуален. Например един пациент,
страдащ от запусната форма на невроза, призна: „Завистта
ме убива. Когато видя, че някой съсед или познат е по-до-
78
бре в някакво отношение, не мога да си намеря място, сякаш
огън ме изгаря отвътре”. При такава болест да му назнача
таблетки три пъти на ден ли?
Или да допуснем, че ви е обидил приятел. И изглежда,
вие справедливо му се гневите. Според вас приятелят ви е
постъпил отвратително, гнусно и заслужава само осъжда-
не. Но наблюдавайте себе си в този момент на размисъл.
Какво ще забележите? Лицето е напрегнато, сърцето „ще
изскочи” от гърдите, главата сякаш е стисната в обръч. На
пръв поглед – странно. Виновен е друг, а неприятните усе-
щания изпитвате самият вие. Тук медикаментозното лече-
ние също не може да помогне.
Практиката показва, че облекчение за пациента настъпва
едва тогава, когато стане дума за душата, за покаянието. Със
съгласието на пациента и по негово желание ние се опитваме
да оценим симптомите на болестта от духовна гледна точка.
В резултат на това светоусещането на човека се променя. Той
се учи да приема ударите на съдбата и правилно да реагира на
тях. Велико усилие е да осмислиш своя духовен свят, ценнос-
ти, възгледи.
А ако става дума за тежка форма на заболяване, тогава
може да помогне само назначеното от лекаря лечение – прие-
мане на силно действащи лекарства, възможна е дори хоспи-
тализация.

79
 ДА БЪДЕШ, ИЛИ ДА ИЗГЛЕЖДАШ?

Съвременното общество у много хора възпитава черти

на истеричност. Как да се борим с това? Своите мисли по
този въпрос споделя психотерапевтът и психолог Дмитрий
Авдеев.

Дмитрий Александрович, в своите книги вие пишете,

че у всеки от нас има черти на истеричност. Възможно
ли е това? Нали далеч не всяка жена крещи и „изпада в
истерия”, например за да докаже своята правота.
– Много хора предполагат, че „да бъдеш истеричка” –
това значи да реагираш неадекватно на сложна ситуация. То-
ест да крещиш, да плачеш, да си скубеш косите, да вдигаш
скандали. Такова мнение е погрешно. В действителност исте-
рията е да излагаш себе си на показ.
Истерикът винаги жадува за внимание към своята персо-
на. И преживява тежко, ако не го получава. Неговото поведе-
ние е неестествено и фалшиво. Гордост и тщеславие, лъжли-
вост и позьорство – такава е духовната същност на истерията.
Всяко движение, всяка постъпка, всеки жест на истерика цели
да предизвика ефект у зрителя.
Той се стреми да привлече вниманието към себе си с
всички възможни средства. Особено склонни към това са
нарцистичните, самовлюбени личности. От юношеска въз-
раст те са убедени в своята особена значимост. В своите
изключителни таланти, в своята необикновено привлека-
80
телна външност, които трябва да предизвикват всеобщо
възхищение.
Такива личности са склонни към фантазиране. Темите на
техните измислици са свързани с техните успехи, с постигане на
неограничена власт, могъщество, богатство. Те обичат да много-
словстват за своите знаменити приятели – артисти, политици...
Като правило тези разкази или се основават на повърх-
ностни, бегли познанства, или просто са плод на богато въоб-
ражение. Съобщавайки тези сведения, „личностите” очакват
особено възхищение от страна на околните. Безпричинно из-
искват да се отнасят добре към тях и да им се подчиняват.
Колкото и странно да звучи, истерикът може и да остане
външно незабележим. Но разговорът с него да изобилства с
цитати, да изглежда някак наукообразен. В края на краищата
той може просто загадъчно да мълчи. Но всичко това ще бъде
позьорство. Защото главното за истерика са зрителят и изго-
дата. Например, ако Робинзон Крузо беше склонен към исте-
рия, тя никога не би се развила в него. На необитаем остров не
би имало нито почва, нито зрители за нея. Истерикът просто
има нужда от слушатели. Иначе неговите дела, извършвани на
показ, губят всякакъв смисъл.
Описаните качества на истериците, наистина в зачатъч-
но състояние, присъстват в душата на всеки човек. Само че у
някои те се развиват и процъфтяват в пълнота, у други само
плахо се прокрадват. А трети веднага ги изкореняват от душа-
та си. За съжаление целият характер на съвременния живот,
от детската градина до пенсионирането, предразполага чове-
ка към прояви на истеричност. Разбира се, всеки възприема
и усвоява тези „уроци” по различен начин. Всичко зависи от
възпитанието и светоусещането на човека.

Къде и кога получаваме уроците по истеричност?

– Първия урок получаваме в своето семейство. Мисля,
че всеки е преминавал през него или го е наблюдавал. Детето

81
иска от майка си бонбон или играчка в магазина. Майката от-
казва. Малчуганът започва да плаче. След това пада на пода,
крещи, търкаля се, настоятелно иска това, което са му отказа-
ли. Изплашената майка дава на ревящото дете шепа бонбони
или играчка, само и само да го успокои. И ето, доволното дете
излапва бонбоните. То е забравило за своята „скръб”.
Да разгледаме внимателно ситуацията. Това е типична
истерична реакция. Макар и детска, достатъчно груба и от-
кровена. Как е постъпила майката? Тя е изпълнила прищявка-
та на детето. Детето е съобразило, че по този начин може да
настоява на своето. То още много пъти ще приведе в действие
тази реакция. Защото тя е дала желания резултат. Как би тряб-
вало да постъпи майката, за да не развива истерия у детето?
Да не забелязва „конвулсиите” на разлудувалото се дете. Да
продължи да се занимава със своите дела. След няколко ми-
нути детето ще се успокои. Ще превключи на нещо друго и
ще забрави за своята молба. След като неговата постъпка е ос-
танала без внимание, то повече няма да я повтаря. И първата
истерична реакция за него ще премине безследно. Няма да се
затвърди в неговото съзнание. На практика майките дори не
се замислят каква мечешка услуга оказват на собствените си
деца, изпълнявайки подобни искания.
Понякога родителите несъзнателно поощряват у децата
си чертите на демонстративност. Ние много обичаме нашите
деца да кажат наизуст пред гостите току-що наученото стихо-
творение или да изпеят песничка. Ето, детето започва да се кла-
ня. А ние гръмко му ръкопляскаме, целуваме го. След два-три
такива „концерта” вече не е необходимо да уговаряме детето
да изпълни нещо пред гостите. То само започва да се намесва
в разговорите на възрастните. И прави всичко на показ: реци-
тира стихове, танцува, гръмко пее. Усъвършенства чертите на
демонстративност. Поведението на детето става явно показно.
82
 Всичко това се усложнява и от факта, че в съвременните
семейства има по едно, най-много две деца. Те стават „цен-
тър на вселената” за родителите. Понякога цялото семейство
тича с лъжици и вилици след своето чедо, за да го нахрани по-
обилно и вкусно. Децата стават капризни, непослушни, оби-
чат да играят главната роля. Ако не им се удаде да командват,
стават агресивни.
А ние след това искрено се удивляваме: откъде у детето
има толкова егоизъм, толкова гордост, такова неуважение към
по-възрастните? Всичко това ние сме му го дали.

Но нали не във всяко семейство възпитават децата

по този начин. Все пак родителите учат децата кое е до-
бро и кое – лошо.
– Дори ако родителите се стараят правилно да поста-
вят акцентите във възпитанието на детето, те, уви, не са
в състояние да го оградят от обществото, в което се кул-
тивират съмнителни идеали. Неотдавна едно петгодишно
момиченце, след като гледало новините, казало на майка
си: когато порасна, аз също ще се разведа с мъжа си. Той
ще ми заплати милиони и ще ме покажат по телевизията.
Момиченцата на тази възраст знаят всичко за звездите на
шоубизнеса: кой с каква „ориентация” е, кой с кого се е
развел и кой за кого се е „омъжил”.
За съжаление ние живеем в информационен поток, който
изобилства с всякакви предизвикателни истории. Всичко това
не е нищо друго, освен проява на истеричност. Няма съмне-
ние, че съвременната телевизия формира истерични черти в
характера на зрителите. Разбира се, възрастните филтрират
информацията. А децата? Те нерядко гледат телевизия без
надзора на родителите. И приемат за чиста монета всичко,
което им представя „синият екран”.

83
 Какво показват днес? Постоянни „подиуми” и „кастин-
ги”, където се приветства принципът: аз съм първи, аз съм
най-добър, аз „ще мина през всички”. А какво е подиумът?
Девойка, изложена на погледите на всички. Гледат я хиляди
очи, стотици телевизионни камери и фотообективи. Тук има и
зрители, и изгода.
В обществото се култивира идеалът: девойката като фо-
томодел. Тоест девойката задължително трябва да има красива
външност, бели зъби, хубава фигура. Отправна точка на всичко
е не сърцето или умът, а бедрото. Всичко трябва да произлиза
от бедрото: и походката, и мислите, и желанията, и чувствата.
Моите наблюдения се потвърждават от статистиката. В проуч-
ване на общественото мнение по въпроса: какви искат да ста-
нат съвременните момичета, най-популярният отговор е: фо-
томодел. Нима майките учат дъщерите си на това? Не, разбира
се. Това е натрапеният ни от средствата за масова информация
„идеал”. Един прост съвет към родителите: контролирайте как-
во гледат вашите деца. Иначе този „възпитател” ще ви поднесе
един куп неприятни изненади.

Излиза, че истерията е повече социално явление, от-

колкото заболяване. А в какво се състои нейният медицин-
ски аспект?
– Диапазонът на истеричното поведение е изключител-
но широк и многолик. Истерикът е личност, неспособна да
се адаптира. Той не се вписва в социума, в приетите норми
на поведение. И разбира се, страда от това. Страданието по-
ражда невроза. А понякога личността се изражда до такава
степен, че се развива психопатия.
Срещат се и истерични реакции на болестта. Например
учените различават пет типа реакции на инфаркт на миокар-
да. Сред тях е описана и истеричната реакция. За нея са харак-
84
терни егоцентризъм, демонстративност, завишени изисква-
ния към околните – родствениците и медицинския персонал.
Сега е „на мода” соматизацията на истеричните прояви. Тоест
истерията се проявява като различни телесни страдания. Чо-
век започва да „боледува” с цел да привлече вниманието към
своята персона.
За истериците е характерно поведение, което е в разрез
със социалните норми. Съвременната попкултура е своеобра-
зен апотеоз на истерията. Такива са и младите хора с всевъз-
можни пиърсинги, татуировки и зелено-червено-сини коси. И
политикът, за когото самолюбуването е по-скъпо от интереси-
те на държавата. Примери безброй.
Много истерични персони са постоянни посетители на раз-
лични манифестации, демонстрации, протести. За тях изобщо не
е важно какво или кого защитават, чии права отстояват. Привли-
ча ги самата възможност да бъдат на показ. Впрочем различните
„целители” нерядко са истерици, жадуващи за слава и призна-
ние. Истеричен характер са имали и много основатели на секти.
Понякога истерията се приема за харизма.

Как да се избавим от този недъг?

– Как да лекуваме истерията ли? Това е същото, като да
се избавим от скъперничеството или леността. Засега не са
открити таблетки против тези недъзи. Важно е да познаваме
врага лице в лице и да работим над себе си. Първа и много
важна крачка е да разгледаме тези качества или техните коре-
ни в себе си. Всеки от нас трябва да направи избор – да бъде,
или да изглежда? Да реши за себе си кое е по-доброто. Какво
да развива в себе си – фалш и показност, или искреност, чест-
ност, порядъчност?
Най-голямо място в лечението на истерията заема психо-
терапията. Многократните, настойчиви и целенасочени разго-

85
вори ще помогнат на пациента да си изработи правилно отно-
шение към себе си, към околните и към обществото като цяло.
Ако истерията е стигнала толкова далече, че е предизви-
кала невроза, тогава лекарят разработва цял комплекс от лечеб-
ни процедури. При повишена емоционална възбудимост и ла-
билност на настроението се препоръчват различни седативни
средства. Това са препарати, приготвени от лекарствени рас-
тения – валериан, дяволска уста, божур. Те действат общоус-
покояващо на централната нервна система, намаляват нейната
възбудимост, подобряват съня. Родствениците и приятелите на
пациента трябва да се отнасят към него спокойно. Излишната
тревога и безпокойство само ще изострят ситуацията.

ДУХОВНИТЕ ФАКТОРИ НА РАЖДАЕМОСТТА

Московските учени са „измерили” нравственото със-

тояние на обществото. Те са доказали: колкото по-ниско е
нивото на духовното благополучие в обществото, толкова
по-малка е раждаемостта. Как нравствеността в обще-
ството влияе на репродуктивното здраве и можем ли да
променим нещата?
Разказва докторът на медицинските науки академик
Игор Алексеевич Гундаров.

Средствата за масова информация с радост съобщиха:

през 2007 г. са се родили 147 хиляди бебета. Това е рекорд-
на цифра за последните 15 години: накрая в Русия раждае-
мостта се е повишила, а вие сте единственият, който оп-
ровергава факта за повишаване на раждаемостта.
– Да, всички средства за масова информация говорят, че
раждаемостта се е увеличила. Но в Русия няма никакъв „бей-
86
би-бум”. Не бива да смесваме раждаемостта с броя на роде-
ните бебета. Това са две различни понятия. Броят на родените
деца зависи от броя на младите момичета. Ако, да кажем, през
60-те години е имало демографски подем, то момичетата, ро-
дени по това време, след 20 години сами могат да станат май-
ки. Затова количеството на родените деца може да се увеличи,
но раждаемостта да остане същата.
Пример за това може да бъде съвременната ситуация.
Действително през 2007 г. у нас броят на родените бебета се
е увеличил. Защо? През втората половина на 80-те години у
нас имаше бум на раждаемостта. Тази „вълна” нарасна, дос-
тигна репродуктивна възраст. А увеличи ли се раждаемост-
та? В Русия тя е едва 1,3 деца на една жена в репродуктивна
възраст. Тази цифра представлява 1,3 сумарен коефициент
на раждаемостта.
За да не умира нацията, всяка жена трябва да има по 2,2
деца. У нас раждаемостта е започнала да спада от началото
на 90-те години. Така в най-тежките години тя беше 1,2 деца.
Днес ситуацията в страната е по-стабилна, но засега прин-
ципни изменения не са настъпили. Защо? Ние проведохме
изследване, което, струва ми се, дава отговор на този въпрос.

В какво се състои то?

‒ Открихме нов фактор, от който зависи раждаемостта.
Тя зависи от духовното състояние на обществото.

Каква е връзката между духовността и раждаемостта?

‒ Оказа се, че едното е пряко свързано с другото. На ми-
сълта за такова изследване ме наведоха тигрите от московския
зоопарк. Известно е, че тигрите, когато са затворени, не се
размножават. Защо? Храненето ли е лошо? Не, то е много до-
бро. Грижите ли не са достатъчни? Не, всичко е от най-висока

87
класа! Мястото е малко? Не, волиерата е много просторна. И
така, в какво се състоят нещата? Те нямат усещането за сво-
бода, воля, увереност. Тигрите са потиснати и озлобени. И
в такова състояние те са неспособни да създават потомство.
Впрочем биолозите са доказали това.
Кажете, иска ли ви се да обичате, когато сте обхванати
от гняв, скръб или злоба? Не, разбира се. В такова състояние
организмът на човека е отслабен и много по-уязвим, имуни-
тетът спада. В състояние на гняв и агресивност биохимичните
процеси протичат по-различно. Например достатъчно е някой
наблизо да кихне и вие се разболявате. Може би в това е отго-
ворът на вашия въпрос.
За да докажем тази хипотеза, на нас ни се наложи да „из-
мерим” нивото на агресивност, потиснатост и депресивност в
обществото. А тези състояния са пряко свързани с духовност-
та. Нека поговорим за така наречените смъртни грехове: гор-
дост, гняв, тъга, униние, сребролюбие и другите подобни на
тях. Всеки грях има конкретна психологическа характеристи-
ка. Греховете влияят върху душата, разрушават я. А как влияят
те върху тялото на човека? Зададох си и такъв въпрос: можем
ли като цяло да „измерим” греховността на обществото? Тя
влияе ли на репродукцията? За да „измерим” въздействието
на смъртния грях, ние се обърнахме към Божия Закон. Там ни
се казва: по делата оценявай какво става в душата. Значи, като
измерим „делата”, можем да предположим какво се случва в
душите на хората.
Грехът е нарушение за Божиите заповеди, каквито са „Не
убивай”, „Не кради”, „Не прелюбодействай”, „Почитай баща
си и майка си”. Ако аз например зная количеството на убий-
ствата в обществото, те ще ми покажат нивото на злоба и
агресия. Индикатор за нарушенията на заповедта „Не кради”
са кражбите. Какво стои зад това? Завист, обида, корист. „Не
88
прелюбодействай” – тук индикатор са разводите. Това винаги
е грехът на прелюбодеянието. А за греха на унинието индика-
тор са самоубийствата. Какво стои зад тях? Крайна степен на
безизходица. За нарушаването на заповедта „Почитай родите-
лите си” говори големият брой захвърлени старци в Домовете
за възрастни хора. Такъв е схематичният, по-груб механизъм
на изследване.
В резултат на това се разкри пряката връзка между ди-
намиката на духовното неблагополучие и динамиката на
раждаемостта. Оказа се, че колкото повече убийства има,
толкова раждаемостта е по-малка. Тук няма никаква пряка
връзка, убиват едни, а раждат други. Но убийствата отразя-
ват психическото състояние на обществото. Става дума за
атмосферата на злоба и агресия. Обществото е в състояние
на тъга и депресия. То не се възпроизвежда, защото не е уве-
рено нито в настоящето, нито в бъдещето. Включват се меха-
низмите на самоограничаване. Така психическото състояние
на обществото е основната причина за откритото от нас пси-
хогенно безплодие.
За да потвърдим нашата хипотеза, ние изследвахме и
страните от ОНД. Резултатът беше същият: колкото повече
убийства, толкова по-малка раждаемост. Изучихме и страните
от Източна Европа. Положението беше същото.

Да предположим, че сте установили причината. То-

гава как ще разрешим тази ситуация?
‒ Необходима е програма за помощ на бъдещи родители,
която трябва да отчита всички аспекти на човешкото битие:
духовен, душевен и телесен. Необходими са мерки от страна
на държавата и от страна на всеки отделен човек.

89
 ЗА МЪЖЕСТВЕНОСТТА И ЖЕНСТВЕНОСТТА

Руски учени направиха неочаквано откритие. Те изясни-

ха защо у съвременните момчета се формират женски черти
на характера, а у момичетата могат да се формират груби
и агресивни черти. Учените смятат, че „виновник” за тези
проблеми е съвместното обучение на децата. Защо обичайно-
то за нас възпитание води до такива последствия и как да ги
преодолеем? На тези въпроси отговаря докторът на медицин-
ските науки и ръководител на Научно-иновационната лабора-
тория по физиологични здравни проблеми на образованието
Владимир Филипович Базарни, гр. Сергиев Посад.

Откъде дойде проблемът за „феминизирането” на

мъжете? Къде отиде тяхната сила и мъжество?
‒ Помните ли приказката за Маугли? Човекът се форми-
ра от средата, в която живее. Ако детето се е оказало сред въл-
ци, след няколко години то ще приеме образа на вълк. Хората
се възпитават под влияние на своето емоционално обкръже-
ние. Да разгледаме в каква среда се възпитават съвременните
момчета. Днес децата прекарват по-голямата част от времето
си в училище. Именно там те се формират емоционално, из-
растват. Така че по какъв образец се „изграждат” момчетата?
Колкото и парадоксално да изглежда, те вземат пример от мо-
мичетата. Не е тайна, че жените учителки постоянно дават за
пример момичетата като еталон на социално поведение.
Нашите дългогодишни изследвания показаха, че момче-
тата и момичетата на една и съща възраст са различно раз-
вити. Момичетата са по-зрели от момчетата. Затова пример
за поведение, „герой” за подражание стават момичетата. Ка-
чествата на този „образец” са прилежност, послушание, тър-
пеливост, стремеж да услужиш, да се харесаш. Такъв модел

90
на поведение активно се поощрява от учителите. Така у мом-
четата изчезват чертите на мъжкия характер, изчезва мъжката
героика, мъжката символика.
Момчетата са се оказали потопени в дълбоко женска
среда с нейните смисли и ценности. В тези условия мъжкото
начало фактически е отстранено от училищата. Това е дало
своите „плодове”. Присъщите само на мъжете природни за-
ложби – риск, жажда да бъдеш смел и мъжествен – са започ-
нали да се заглушават и неутрализират.
Както показаха изследванията в нашата научна лаборато-
рия, от година на година у момчетата угасва волята, смелостта.
Те все повече възприемат типично женски форми на поведение.
В началните етапи на училищното обучение у тях се „феминизи-
рат” само чувствата и въображението. А при завършване на учи-
лище е трудно да различиш в гръб момичето от момчето. Ние не
сме и забелязали как момчетата са започнали да се въплъщават в
женската природа: отначало по дух, а след това и телесно.

С какво можете да обясните тези, както казахте,

телесни изменения? Нали у всеки човек генетично е зало-
жени или женското, или мъжкото начало?
– Този въпрос е изключително актуален. Благодарение на
нашите изследвания ние намерихме обяснение и на този фе-
номен. Казахме, че у момчетата отначало се формират „жен-
ски” емоции – чувства, въображение. А емоциите имат ясна
и определена хормонална активация. Тоест под въздействие
на определена емоция в организма се изработва определен
хормон. Значи, в мъжкия организъм се изработват същите
хормони, каквито и в женския. Тук става дума за потискане
и неутрализиране на мъжкото начало и на биохимично ниво.
Именно с това обясняваме факта, че днес се наблюдава посте-
пенно „разбиване” и прераждане на мъжката, Y-хромозома у
момчетата в женска, X-хромозома.

91
 При такова възпитание женската конституция също се е
оказала деформирана. Момичетата, приели ролята на лидер,
което значи – отговорност, воля, сила на духа, са започнали
все повече да се развиват по мъжки образец. Всички ние не-
рядко се сблъскваме с агресия, с открита злоба у момичета.
Това също е придружено със системно хормонално прена-
стройване. Оттук следва угасване на майчинското чувство.
Ето истинските корени на поразилата Русия епидемия от без-
призорни деца при живи майки.
Все по-често, дори и у външно женствени дами, лекарите
започват да откриват вместо женската, X-хромозома мъжка,
Y-хромозома. В частност с това може да се обяснят многото
форми на безплодие.

А как обичайното за нас съвместно възпитание се от-

разява на взаимоотношенията между мъжете и жените?
– Не се отразява добре. Както показаха нашите изслед-
вания, у момичетата, обучаващи се заедно с момчета, се раз-
рушава нравственото чувство за срам. По време на полово-
то съзряване и едните, и другите са обзети от инстинктивно
„пълноводие”, което понякога не среща никакви прегради.
Ние проведохме изследвания по възрастова психофи-
зиология на чувствата на детето и се убедихме: стратегията
за възпитание и подготовка за преодоляването на „половото
цунами” у момчетата и у момичетата е съвършено различна.
Съвременните деца не получават такова възпитание.

В такъв случай какво предлагате? Отново да се създа-

дат мъжки и женски гимназии?
– Не. Не става дума за връщане на предишния модел на
разделно обучение, при който момчетата и момичетата да
учат в различни училища. Ние предлагаме разделно обуче-
92
ние в паралелни класове в рамките на едно училище, тоест
паралелно-раздѐлен модел на обучение. Още през 80-те годи-
ни започнахме активна работа по разделянето на момчетата и
момичетата в паралелни класове. В проекта взеха участие ня-
колко детски градини и училища в Москва и Подмосковието.
Скоро след разделянето на децата в паралелни класове
накрая момчетата започнаха да придобиват свойствените на
своя пол характеристики. При тях веднага започнаха да се
забелязват подобрения в емоционално-волевата сфера. При
това учителите отбелязаха подобрение на речевите и графич-
ните функции и успеваемостта у децата. Психолозите отче-
тоха прояви на мъжество, воля, способност за самостоятелно
вземане на решения, уважение към момичетата, готовност да
ги защитават.
Момичетата станаха по-срамежливи, започнаха да се от-
насят по-внимателно и уважително към момчетата. За тях ста-
на естествено да проявяват нежност и женственост. В рисун-
ките преобладаваха символи, свойствени на женската природа.
Удивително, но факт: децата в разделно-паралелните
класове започнаха да боледуват 3-4 пъти по-рядко. Освен това
момчетата започнаха да растат по-добре. Така при завършва-
нето на началното училище момчетата от разделните класове
бяха с 4,1 сантиметра по-високи от своите връстници, учещи
в смесени с момичета класове. А към 10. клас тази разлика
беше 7-8 сантиметра.
Както виждате, положителните резултати са налице.
Резултатите от нашите изследвания доведохме до знанието
на експертите по образованието. Но кардинална промяна на
ситуацията е възможна само с общите усилия на учените и
на онези граждани, които се вълнуват от бъдещето на нашата
страна.

93
 ИЗ ПРАКТИКАТА
НА ПРАВОСЛАВНИЯ ПСИХОТЕРАПЕВТ

ЗАГУБАТА

При мен дойде за консултация млада жена. Тя е красива,

пълна с жизнени сили и енергия, но за нея животът е свършил
със смъртта на съпруга. Жената е останала сама с четиригодиш-
ния си син. Разбира се, състоянието ѝ е потиснато, угнетено.
Най-главното е, че тя не вижда никакъв изход от тази ситуация.
Детето също се измъчва, виждайки майка си постоянно да плаче.
От разказа ѝ се разбира, че тя много е обичала и обича
своя мъж. Укорява се за това, че не е направила за него всичко,
което е могла. Естествено, в такова състояние не може и да
мисли за друг брак. Но на мен като лекар ми стана ясно, че
пациентката говори така, намирайки се в състояние на скръб.
По-скоро тя дълбоко в душата си иска да бъде обичана.
Започнахме нашата беседа с това, че си напомнихме един
на друг едно много важно обстоятелство: за Бога смърт няма!
Нашата душа знае това и затова не приема смъртта на близкия
човек. Освен това вярващата съпруга може да направи много
дори за починалия си мъж. Нали сега той има нужда от мо-
литва. Именно сега може да направи за него всичко, което ѝ
се струва, че не е направила навреме. Сега е необходимо да
поръчва поменаване в църква, да отслужва панихиди, да пали
свещи, да дава милостиня в негова памет. Само с това може да
окаже действена помощ на починалия.
94
 След това разгледахме не по-малко болезнения въпрос
за повторния брак. Разбрах, че тя дълбоко в душата си не
е искрена пред себе си, когато казва: „Повече никога няма
да се омъжа”. Както се казва, никога не казвай „никога”.
Не бива да подхождаме така категорично към този въпрос.
Предложих ѝ друга формула. Уговорихме се, че тя ще вло-
жи в сърцето си следните думи: „За всичко има свята Бо-
жия воля”. Ако Господ ѝ даде да срещне добър човек, значи
такава е Неговата свята воля, и това трябва да се приеме с
благодарност. А ако не срещне, значи пак такава е свята-
та Божия воля. Тази формулировка помага на човека да се
освободи от категоричните рамки и психологически ситуа-
цията веднага се облекчава.
След това говорихме за сина. Предложих ѝ да обърне
внимание на своя 4-годишен малчуган, който сега се е ока-
зал като изхвърлен от живота. Той е останал сякаш настрани:
татко го няма, а мама като че не е същата, вече цяла година
е в траур. Приканих я още на другия ден, като стане, да из-
трие сълзите си, да се прекръсти и да промени нещо в живота
си. Може да започне с промяна на прическата, с купуването
на нова блузка или с неголямо преподреждане на мебелите
в стаята. На пръв поглед, какво би могла да промени новата
прическа или новата блузка? Почти нищо, но това е някакво
начало на нов живот. Тя има дете и то не трябва всеки ден да
вижда красивите, но тъжни и разплакани очи на мама. Това е
много важен момент.
Четвърто, посъветвах я да се заеме със себе си. Понякога
давам следния пример: как децата ядат каша от грис? Не от
центъра на чинията, а от периферията. Така се разрешават и
сложните ситуации. Постепенно. Посъветвах я да се заеме с
физкултура, повече да се разхожда, да взема контрастен душ,
да приема мултивитамини, да пие прясно изцедени сокове.

95
Тези препоръки трябва да създадат „физиологичната канава”,
която ще ѝ помогне да преодоле това тежко изпитание.
И накрая, заключителният етап на нашия разговор. На-
значих ѝ медикаменти, които за кратко време да облекчат
страданията ѝ. Но това време трябва да се използва за промя-
на на живота. Изписаните ѝ лекарства ще я поддържат в про-
дължение на един месец, но през това време жената трябва да
реши как да промени своя живот.
С това нашата среща завърши. Смея да се надявам, че ако
не веднага, то след известно време тя ще анализира казаното и
животът ѝ ще се промени към по-добро.

СИЛАТА НА МАЙЧИНАТА МОЛИТВА

Неотдавна дойде една жена малко над четиридесет годи-

ни. В семейството се е случила беда: синът е наркоман. Ситу-
ацията е типична: той не смята за необходимо да отиде на ле-
кар, далече е от Бога и Църквата. Почти не общува с майка си.
От къщи изчезват вещи. Жената плаче, измъчва се. На пръв
поглед изглежда, че няма изход от ситуацията.
С какво да започна разговора? Великият застъпник и
молитвеник за руската земя, преподобният Серафим Саров-
ски е казал: „Придобий мирен дух, и хиляди ще се спасят
около тебе”. На нас не ни е до хиляди. Главното в тази си-
туация е синът и домашните да придобият душевен мир и
спасение. Казах, че за самата нея е необходимо усилено да
се моли за сина си, да преразгледа своя живот, да се подгот-
ви за пълна изповед. Средата около болния син трябва да се
оздрави духовно. Как да направи това? Да освети жилището,
ако е възможно, да се венчае със съпруга си, ако той е готов
за това. Да поменава сина си на богослужение, да записва
96
името му за литургия. Всички тези духовни лекарства дават
осезаем резултат.
Разказах ѝ един случай. Един мой познат лекар много
пиеше, водеше разпътен живот. Наистина при това той обича-
ше болните и се отнасяше много добре към тях. Навярно по-
ради това Бог прояви Своето милосърдие към него. Неговата
майка е дълбоко вярваща жена. И само тя знае колко сълзи е
проляла, колко молитви е възнесла към Господа за своя син.
Но нямало никаква надежда за промяна, семейството му било
пред разпадане. И ето, една сутрин той трябвало да дава де-
журство, а вече бил пийнал. Отвратително състояние! Седнал
на диванчето в кабинета си и погледът му попаднал на лика на
Божията Майка, който бил изобразен на календара. Трудно е
да се каже как е успял да се помоли в такова състояние. А и не
знаел никакви молитви, но ясно почувствал, че нещо скверно
в същия миг „отлетяло” от главата му. Повярвал в Бога, довел
в храма и своите деца. Естествено, съвсем престанал да пие.
Нали и в Писанието е казано: „Кажи на тази планина да
се премести, и тя ще се премести...”. Ние четем това, а в сърце-
то ни има съмнения: „Как ще се премести тя?” Така тя изобщо
няма да се премести, защото ти не вярваш в това. А апостол
Петър, имайки вяра, тръгнал по водите. „Дерзай!” – му казал
Господ. Петър тръгнал, но след това се усъмнил и започнал да
потъва. Така и случаят с моя колега говори за това, че никога
не бива да се отчайваме. Трябва да вярваме. Аз казах на тази
жена – няма миг, в който вие да сте извън Бога и без Бога.
Показах ѝ пространството между нас и казах: „тук, между нас
е Христос”. Нали сутринта съм се помолил. И Сам Христос
е казал: „Където са двама или трима, събрани в Мое име, там
съм и Аз”. И Той вижда и чува всички наши скърби. И ако мо-
ментално не променя положението на нещата от по-лошо към
по-добро, значи засега, днес, в тази минута, Неговата свята

97
воля не е такава. Но тя може да бъде такава утре, ако ние се
покаем, ако се обърнем към Господа. Тук искам да кажа нещо
и за силата на майчината молитва. Както казват, майчината
молитва издига човека и от морските дълбини.
За важността на майчината молитва и благословение
съм чел в спомените на владика Сергий (Соколов), епископ
Новосибирски и Бердски, сега покойник. Той пише как се е
молел заедно със своята майка. Когато завършвали молитва-
та, майката взела благословение от своя син архиерей. Той я
благословил. А след това сам навел главата си и майката със
своите три пръста прекръстила главата на своя син епископ.
Ето какво значи майчиното благословение.
Прощавайки се с тази жена, ѝ припомних думите на свети
апостол Павел от Посланието до Коринтяни: „Верен е Бог, Който
няма да допусне да бъдем изкушавани повече от силите ни”. И
това неведнъж е проверено от опит. Понякога идват хора, чието
положение е толкова сложно, че няма изход от него. Но срещаш
този човек след половин година и той разказва как неговият про-
блем се е разрешил. И това е станало по такъв начин, за който
в този момент нито аз, нито той сме могли и да помислим. Но
Божията милост е безмерна. И ако майката вика към Господа с
вяра, то нейната молитва несъмнено ще бъде чута.

ДЪЩЕРИ И МАЙКИ

За консултация е дошла жена, обляна в сълзи. Единстве-

ната ѝ дъщеря, послушна, отличничка, добро дете, изведнъж
станала крайно непослушна и сама ѝ заявила: „Мамо, аз вече
няма да бъда такава, каквато съм била преди”. И започнала да
ходи по дискотеки, да се облича предизвикателно. Майката
усещала, че от дъщеря ѝ лъха на бира и цигари.
98
 И майката, за да оправи положението, започнала да ходи
при родителите на приятелките на дъщерята, да звъни на
класния ръководител. Общувайки с родителите на нейните
приятелки, тя се натъквала или на равнодушие, или на не-
благополучна семейна обстановка. Естествено, връстниците
на дъщеря ѝ започнали да ѝ се присмиват. Всичко това само
усложнило ситуацията. Момичето съвсем се затворило, прес-
танало да общува с майка си. Няколко вечери не се прибрала
у дома. У нея започнали да се появяват атрибути на една от
днешните агресивни субкултури.
Опитах се да повлияя на майката и ѝ казах: „Вие трябва
да станете приятелка на своето дете. Трябва да разберете, че
тя се намира в преходна възраст и вече никога няма да бъде
онова малко, послушно момиче. Трябва да приемете това като
даденост, да се смирите. Смирението съвсем не е елейно гла-
сче и постническо изражение на лицето. Смирението е прие-
мане на ситуацията, която Господ е допуснал”. Препоръчах
на майката да влезе в диалог с дъщеря си. Защото диалогът
е по-добър от всеки монолог. Наложи се да успокоя майката,
да я полекувам. И при втората среща майката и дъщерята се
прегърнаха, разцелуваха се, поискаха прошка една от друга.

ФОРМУЛАТА НА СЕМЕЙНОТО ЩАСТИЕ

Неотдавна при мен дойде 12-годишно момиче. Красиво,

с дълги плитки. Обръщаше се към мен по повод на някакви
проблеми с връстничките си. Поговорихме от душа, изясни-
хме обстоятелствата около възникналото недоразумение и му
намерихме решение. Изглежда, вече можех да си кажа довиж-
дане с моята посетителка. Но имаше още време и исках по-до-
бре да узная в какво семейство се възпитава тя, какъв е кръгът
на нейните интереси, каква иска да стане.

99
 Започнах да ѝ задавам въпроси и в частност попитах:
„Какво можеш да кажеш за своята майка?” Без да се замисля,
момичето отговори: „Мама много обича татко”. Нейният от-
говор ме порази. Тя не каза, че нейната майка е най-красива-
та, най-добрата, най-умната, най-богатата. А в сърцето ѝ бяха
дошли именно тези думи. Те по мое мнение са най-голямото
съкровище, което тя ще внесе в живота си като зрял човек. И
каквото и да се случи в живота ѝ, тя има правилен ориентир.
Без да знае, момичето беше определило формулата на семей-
ното щастие. Защото в нейното семейство живее любовта.

ИЗЛИШНИТЕ КИЛОГРАМИ

Вече много години Галина не намираше душевен мир: в

главата ѝ се въртеше една-единствена мисъл – как да отслаб-
не. Днес има предостатъчно информация по темата. Какво ли
само не предлагат: да се постави обеца на ухото и да се яде
всичко, да не се ядат тези и тези две храни, да се изпие шепа
таблетки и т.н. все в този дух. Намирайки се в безизходица,
Галина разбрала, че проблемът ѝ не е толкова в стомаха, кол-
кото в „главата”. Тя се обърнала за съвет към психолог. Ето
нашия разговор.
– Проблемът не е в информацията. Нали вие и така сте
добре подкована по този въпрос и прекрасно знаете всичко.
Има нещо, което надхвърля всички ваши старания. Нека да
видим какво е това „нещо”.
Първо. Ако правилно съм разбрал, всичко във вашия дом
се върти около кухнята и телевизора. Прекрасно е, че имате
любещ мъж. И вие с нетърпение го чакате да си дойде от рабо-
та. И още! Колко неща са се натрупали през деня, колко неща
ви се иска да му кажете. И всичко това на масата, в кухнята,
100
с обилната късна вечеря. И така ден след ден. А после още
дълго беседвате на чаша чай пред телевизора, продължавайки
да трупате килограми.
Второ. Във вашите красиви очи се чете една известна
дума – депресия. Давате ли си сметка за това, че нещо ви без-
покои и тревожи?
– Вие сте прав – унило изрече Галина, – ето, вече няколко
години с мъжа ми живеем на квартира и скоро няма изгледи за
подобряване на жилищните условия. Честно казано, аз изоб-
що не вярвам, че ще имаме собствено жилище. Променило ли
се е нещо тази година? В този смисъл тя прилича на миналата
и по-миналата. Може би аз съм остаряла и поради това про-
блемът се е изострил още повече?
– Знаете ли, Галина, аз съм само психолог и за съжале-
ние не мога да ви подаря ключове от апартамент. Но ще се
опитам да ви подаря надежда. Предлагам ви да излезете от
тесния „коридор”: „Да имаш собствено жилище е щастие, а
да нямаш – нещастие”.
Може би няма да открия Америка за вас, ако ви кажа,
че щастието не зависи или много малко зависи от външните
условия. Щастието – това е вяра, надежда и любов. Щастие-
то е душевен мир и спокойна съвест. Щастието е да бъдеш с
Христос. Ще ви разкажа една притча, която се нарича „Ризата
на щастливия човек”. Слушайте:
„Един цар бил тежко болен. Най-добрите лекари се опит-
вали да направят всичко, което е по силите им, но нищо не
давало резултат. Накрая консилиумът от лекари произнесъл
следното решение: под главата на царя трябва да се сложи ри-
зата на някой щастлив човек. В търсенето на такъв по цялата
страна били изпратени бързоходци. Те влизали във всеки дом
в селата и градовете, но търсенията им били напразни: имало
немалко хора, които били доволни от живота си, но нещо не

101
им достигало, за да бъдат напълно щастливи. Накрая, изгу-
били всяка надежда, те срещнали един беден говедар, който
радостно се усмихвал и си пеел.
Момко, ти, както изглежда, си щастлив? – запитали го
пратениците.
О, да! Аз съм щастлив и благодаря на Бога за всеки изми-
нал ден! – отговорил говедарят.
Тогава дай ни своята риза!
Аз нямам риза – отговорил момъкът.
Вестта за това, че единственият щастлив човек в държа-
вата няма риза, хвърлила царя в дълбок размисъл. Той мислил
три дни и три нощи и накрая взел решение: раздал на хората
всички свои съкровища и както гласи легендата, оттогава от-
ново станал здрав и щастлив”.
Така че, драга моя Галина, да не се натикваме сами в
ъгъла. Животът непрестанно тече – той няма да започне, след
като придобиете ново жилище. Понякога нашите мисли летят
далече-далече, а ние не знаем какво ще ни донесе и утреш-
ният ден. А да униваме и да се отчайваме не си заслужава.
Господ няма да ни даде да претърпим нещо повече от сили-
те ни. Да помним и думите на свети апостол Павел: „Винаги
се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете:
защото такава е спрямо вас волята Божия в Христа Иисуса”
(1 Сол. 5:16).
Сега искам да поговоря с вас за следното. Как мислите,
от каква греховна страст боледуваме, когато нашите мисли са
заети преди всичко с бифтеци, салати, сладкиши, бонбони?
Да, от чревоугодие! С греховната страст трябва да се борим с
молитва, покаяние, въздържание. По време на изповед не за-
бравяйте да изобличавате себе си пред Кръста и Евангелието
и в тази страст. И Господ при всички случаи ще ви помогне.
Вместо да седите пред телевизора, излезте с мъжа си на раз-
102
ходка. А след това се помолете заедно. Ще почувствате разли-
ката в душевното състояние. И ще разберете, че телевизорът
не е съкровище.
Като лекар ви предлагам да запомните четири „не”-та.
Трябва да ядем по малко, не мазно, не сладко, не късно ве-
чер. За ядене използвайте неголяма чиния и се ограничавайте
в рамките на тази порция. Не сядайте на масата в състояние
на стрес. С това само ще натрупаме „море” от излишни ка-
лории и ще причиним вреда на организма. Следете работата
на червата. Има един много важен момент: не пийте никакви
таблетки за отслабване! И не се стремете към бърза загуба на
тегло. Трябва да се промени начинът на живот, да се нормали-
зира обмяната на веществата. С една дума, необходимо е да се
създадат условия, при които всичко ще се поддържа в норма.
Във всичко са необходими последователност, постепенност,
принципът на „златната среда”.
По повод на голямото множество различни диети мога да
кажа следното: бъдете внимателна! Най-добре е да се придър-
жаме към установените от Църквата пости. Постът е лекарство
и за душата, и за тялото. Постейки заради Христа, от Него по-
лучаваме благодатно укрепване на нашите сили и здраве. Да се
учим на умереност и въздържание. Важно е да знаем това.
И още, вие споменахте, че по-миналата година сте ходи-
ли с мъжа си във фитнес клуб. Настойчиво ви препоръчвам да
се върнете към това.
Укрепвайте волята си, движете се повече и всичко при
вас ще бъде добре. Бог да ви дава здраве и душевно равно-
весие!

103
 „НЕ ПАЗИМ ТОВА, КОЕТО ИМАМЕ,
А КАТО ГО ИЗГУБИМ, ПЛАЧЕМ”

За консултация дойде една възрастна двойка. Имаха 35

години семеен живот зад гърба си. Животът им беше успе-
шен – имаха голяма дъщеря с висше образование. Започнаха
да разказват за себе си. Преди десет години съпругът беше
прекарал инфаркт на миокарда. Жената не излизала от бол-
ничната стая, грижела се за него. Както винаги, проявява-
ла загриженост и любов. След това всяка година изпращала
мъжа си на санаториум, за да укрепи сърцето си. Слава Богу,
усилията на лекарите се увенчали с успех. И ето, нейният
мъж за пореден път отишъл в санаториум. И там ѝ изневе-
рил. За пръв път след 35 години семеен живот. Той сметнал
тази изневяра за нова любов, защото по неговите думи нищо
подобно не се било случвало в неговия живот. Тъй като от-
ношенията с жена му винаги са били доверителни, той не
беше свикнал да я лъже, като си дошъл от санаториума, ѝ
разказал всичко като на приятел. Казал ѝ, че в живота му се
е появила друга жена и вероятно ще отиде да живее при нея.
Сам се лишил от сън, започнал да се държи за сърцето. До-
вел жена си до прединсултно състояние. Имаше сложен раз-
говор, с много сълзи... Но срещата завърши с това, че този
мъж позвъни на жената, с която беше изневерил и ѝ каза, че
е по-добре да се разделят и да не се срещат никога повече.
После застана на колене, заплака и поиска прошка от жена
си. Беше толкова умилително. Нали това е животът. И на 60
години горчивият вкус на измяната е същият, както и при
30-годишните. Всичко това се преживява както и при млади-
те, няма никаква разлика. В крайна сметка те, излизайки от
моя кабинет и държейки се за ръка, се прекръстиха пред ико-
ната и дълго-дълго ми благодаряха за труда. А аз благодарях

104
на Господа за това, че ми вложи в устата необходимите думи.
Слава Богу за всичко. Вече на прощаване, аз им напомних
за това, че сега е времето да поискат прошка и от Господа,
имайки предвид изповедта.

ЧУДЕСНО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ ЖИВОТА

След вечерното богослужение ми се случи да чуя разказа

на една енориашка за чудесното връщане на нейния син към
живота. Тази история се случила преди около двайсет и пет
години. Синът на тази жена, намирайки се в болница в кри-
тично състояние с диагноза менингит, почина и лежа безди-
ханен няколко минути. Усилията на лекарите да го върнат към
живота се оказали неуспешни. Лекуващият лекар излязъл от
реанимацията, изказвайки съболезнования на майката и вля-
зъл в кабинета си. Няма смисъл и да говорим какво изпитвала
майката в тази минута.
Но какво се случило по-нататък. В този момент по кори-
дора минавала една от медицинските сестри. Тя била дълбоко
вярваща жена. Знаела за състоянието на болния, но не знаела,
че той току-що е починал. Тази медицинска сестра се прибли-
жила до майката и тихо, но много решително ѝ казала: „Мо-
лете се на Богородица! Молете Я да изцели сина ви”. Майката
на починалия, която не била съзнателно вярващ човек, пад-
нала на колене и се помолила на Господа и Пресвета Богоро-
дица. В този момент от кабинета си излязъл същият лекуващ
лекар. Той видял пламенната молитва на майката и решил още
веднъж да въведе адреналин вътрешносърдечно. И... момчето
оживяло. И досега е жив и здрав. Слава на Бога! А неговата
майка не само отново придобила сина си, но и твърда вяра!

105
 ПРОБЛЕМИТЕ НА МАЛКИТЕ ГЕНИИ

Сега моето момченце е на годинка и 7 месеца. Наче-

ла съм се на литература за ранното развитие на децата.
Авторите на някои трудове твърдят, че децата едва ли
не на 2-годишна възраст могат да пишат поеми, да не го-
ворим, че вече добре говорят и четат. Слушала съм и нега-
тивни отзиви за толкова ранното натоварване на все още
крехката детска психика. Малко съм объркана: на кого да
вярвам и кое е наистина полезно за детето?
Елена, гр. Москва

Интелектът като мода

Ранното развитие на децата по различни методики – това е
поредната мода. Днес само това слушаме: най-важното за все-
ки човек в нашия „информационен век” е интелектът. Този ар-
гумент подкупва много родители. Майките решават, че детето
трябва да получава огромни интелектуални натоварвания бук-
вално още от пелените. В това те преди всичко виждат залог за
успешна кариера. Уви, това широко разпространено мнение е
погрешно. Животът показва, че едното не е свързано с другото.
А защо майките така ревностно се хващат за развитието?
Най-често натоварват своите деца образованите жени между
25 и 35 години. Те влагат в своето единствено дете всичко
онова, което сами не са получили в детството. Или така реа-
лизират своята творческа енергия. Те не се замислят: толкова
ли са необходими тези занимания на самото дете?
За съжаление, обучението на детето нерядко е само по-
вод да демонстрираме пред познатите неговите необикнове-
ни способности. След поредната, десета молба към триго-
дишния малчуган: „Покажи на леля Ленче как четеш!” той
схваща: аз се занимавам не защото ми е интересно, а за да

106
удивя приятелките на майка ми. И тогава четенето става най-
нелюбимото занимание.
Едни мои познати имат чудесно дете на година и полови-
на. Наскоро му подарих много хубава книжка – гланцова, укра-
сена, с картинки на цялата страница, със стихчета и песнички.
В първите секунди Никита просто се вкопчи в нея. И извед-
нъж заплака, хвърли книгата и зарови лице в скута на майка си.
„Какво става с него?” – попитах учудено. „А, той видя думите:
„мама” и „татко”. Ние го учим да чете по една хитра методика.
Той вече ненавижда буквите” – радостно отговориха любещите
родители. Ето ви плодовете от такова обучение. Ще може ли
по-нататък това дете да развие любов към ученето?

Да развиваш не значи да обучаваш

Понякога родителите смесват тези две понятия – „ранно
развитие“ и „ранно обучение“. А това са принципно различни
неща. Развитието на детето започва още от първите дни. То
се развива най-интензивно в първите месеци и години от жи-
вота. В ранна възраст се формира психическото развитие на
детето. В първите три години от живота се поставя началото
на най-основните способности: любознателност, увереност в
себе си и доверие към другите хора, целенасоченост и настой-
чивост, въображение, творческа позиция.
В последно време под същото това развитие често раз-
бират придобиването на знания и навици. Тъпчат главата на
детето с букви и цифри, въпреки че това няма никакво отно-
шение към развитието. Нещо повече, ранното обучение не
само не развива детето, но дори спъва неговото нормално
развитие – преди всичко формирането на инициативност, са-
мостоятелност, интерес към заобикалящия живот у детето. То
вече се развива, когато събира кубчета и пирамидки, завръзва
нещо, реди мозайки.

107
 Значение за развитието има само този опит, който преми-
нава през неговите ръчички, емоции, съзнание. Във възрастта
до три години най-главното е чувственият опит. Детето тряб-
ва да тича, да докосва всичко, да разглобява някакви предме-
ти, да гледа как са устроени. И да получава удоволствие от
това. Цялата радост идва от факта, че то само прави нещата.
Детето се удивлява и се радва от това, че само преобразява
околния свят.

Обучение – за детето мъчение

Когато на едногодишното дете показват къде е червено-
то, и къде зеленото, къде е „А” и къде „Б”, то не се развива.
То просто запомня това, което иска възрастният. Да вземем,
например, обучителната методика на Доман. Тя се състои в
това, че на детето показват картички с думи. Детето участва в
тази дейност неосъзнато, неосмислено, то не разбира какво се
случва. За него това е нещо абсолютно безсмислено.
Ако следваме строго тази система, то действително за-
почва да чете. Тази методика се основава на механичните
връзки. С нейна помощ дори кучето може да се научи да раз-
личава до 100 думи. Примерно на този принцип учат и децата.
На нивото на условните рефлекси те различават къде е „м”,
къде е „п”, къде е „ма” и къде е „па”. Това е много примитив-
но. Тази и други обучителни методики с нищо не допринасят
за истинското развитие. Умението да се чете на двегодишна
възраст съвсем не означава, че детето разбира това, което
чете. То изобщо не разбира и не запомня смисъла на думите.
Това умение съвсем не означава любов към четенето. Много
често детето не иска да чете. А родителите го ругаят за това.
Не губете силите си и силите на детето за това.
Четенето е само един инструмент. Всяко дете на опреде-
лена възраст ще се научи да чете. Това не е толкова сложно. В
108
никакъв случай не бива да бързаме да го учим да чете. Към пе-
тата година у него възниква естествен интерес към думите. То
започва да слуша звуковете. Започва да играе с думите. Разби-
ра, че има думи, които си приличат. В думите има еднакви зву-
кове. Самò пита къде коя буква е. Ето тогава родителите трябва
да отговорят на неговите потребности. Ако детето все още не
задава такива въпроси, значи, че още не е готово за това.
Повечето детски психолози са категорично против ран-
ното обучение. Обучението потиска собствената активност,
инициативността на детето. Това намалява неговите творче-
ски способности. Такива деца не умеят да организират своя-
та дейност. Те през цялото време чакат да им кажат или да
им покажат. Никаква самоорганизация. С времето в тях ще
възниква тревожност, страх от неправилен отговор и ниска
оценка. Страхът да не направиш нещо неправилно, блокира
творческите и познавателните способности: любопитството,
удивлението. Родителите, опитвайки се да ускорят развитие-
то, напротив, го забавят.

Кое е полезно?
Най-добрата методика за развитие – това е общуването и
играта. Постоянно разговаряйте с детето. Не го лишавайте от
тази проста радост да играе, да кара колички, да рисува. Ако
иска да научи нещо – не е необходимо да отделяте специално
време за развитие, просто се включете в неговата игра, орга-
низирайте я. Давайте му колкото е възможно повече правилни
играчки, с които да може да действа – да вози, да подрежда,
да строи. Поддържайте неговия интерес към откритията, уди-
влявайте се заедно с него. Показвайте му картинки, на които
да разпознава събития от своя живот, да ги назовава. Това е
активна дейност – когато то види и се удиви. Най-важното е
да му създавате радост и емоции.

109
 Не трябва да се казва на детето: гледай, сега ще те уча.
Вслушайте се в детето, което изведнъж само се е увлякло от
буквите или от подреждането на кубчета. Нека се занимава с
това, което му е интересно, а не с това, което влиза във ваше-
то разписание. В процеса на всяка игра знанията се въвеж-
дат сами. За съвместната игра е важно доброто настроение и
на родителите, и на детето. И най-важното е средата, в която
расте детето, да се освещава от молитвата и църковните Тайн-
ства, за да храни Божията благодат душата му.

110
 ЗА ДЕЦАТА

ДЕЦАТА МЕЖДУ СТРАХА И СЪБЛАЗЪНТА

В тази глава са събрани съвети и предупреждения към

родителите, които искат да възпитат духовно и душевно здра-
ви деца. Само нравствено здравата личност може да проти-
востои на натиска на днешния агресивен социум: „Изпуши
една – те не са силни!”, „Изпий го – то е скъпо!”, „Убий ги – те
не са наши, а чужди!”...
Ето защо, пренебрегвайки дилемата: „Какви деца да въз-
питаваме – честни или успешни и богати?”, много уморени
от телевизионната мътилка и духовния глад родители търсят
по-добра участ, по-правилен път и по-верни ценностни ори-
ентири за своите деца. В духовния вакуум, запълван с всепоз-
воленост и открита бесовщина, можем да се опрем само на
истинската духовност, на стремежа към Светлината. Не бива
да допускаме детето да расте на самотек като плевел, не раз-
личавайки къде е Бог и къде – тъмнината, къде е доброто и
къде – злото. Иначе то ще израсне като горчив пелин за ста-
ростта на баща си и майка си. Затова нека се съсредоточим
най-вече върху това как да не бъдем снизходителни към греха
в нашите деца и избавяйки ги от плевелите, да култивираме у
тях именно тези черти, които са угодни на Бога и ще принесат
полза на обществото.
Грехът не изисква усилия, затова и неукрепналата душа
се поддава на неговото гибелно влияние. Вариантите за раз-

111
витие на греховните наклонности са много, но в тях може да
се наблюдава и известна динамика. Например у детето може
да се наблюдава склонност към вещелюбие. Такива дечица
най-много от всичко обичат да притежават играчки и да не ги
споделят с връстниците си, братчето или сестричката.
С възрастта идва сребролюбието. Юношите, както може
да се види в нашето „комерсиално” време, искат от родителите
и близките си пари и скъпи подаръци и много се сърдят и се
разстройват, ако желанията им не се удовлетворяват напълно.
След сребролюбието се развива славолюбието. Тази гре-
ховна страст има множество оттенъци и преходи. Тя се про-
явява в прекалена привързаност към модни дрехи и украше-
ния, у момичетата – към козметика. На преден план излиза
желанието да се харесаме на околните.
Наблюдава се и друг аспект на славолюбието – високо-
мерие, лицемерие, тщеславие. След тези страсти следва слас-
толюбието, тоест чревоугодието, от което произлиза всяка
плътска нечистота.
„Лечението” на страстите изисква самопознание, ис-
крено покаяние и Божия благодат. Малките деца трябва да
се въцърковяват, да се учат на молитва и по-често да се при-
частяват. Родителите трябва да помнят, че между тяхното
благочестие и духовното здраве на техните деца има непо-
средствена връзка.

БЕЗСЪНИЕТО ПРИ ДЕЦАТА

Има много причини, поради които детето може да спи

лошо. Трябва да обърнете внимание на следните обстоятел-
ства: здраво ли е вашето дете, достатъчно време ли прекарва
на свеж въздух, не се ли превъзбужда по време на игри, не
112
изпитва ли страх от тъмното, удобно ли му е леглото и т.н.
Ако то ходи на детска градина, трябва да се изясни какви са
отношенията му с връстниците и възпитателката. Всички тези
обстоятелства са много важни.
Случва се детето да се наспи добре през деня и съответ-
но през нощта да спи по-лошо. Средната продължителност на
съня на 3-4-годишния малчуган е 10-11 часа. Много деца на
тази възраст не спят през деня. Ако детето е поспало през деня,
интервалът между дневния и нощния сън трябва да бъде не по-
малко от 3-3,5 часа. Що се отнася до скърцането със зъби, то
става поради неволното съкращаване на челюстните мускули и
показва недостатъчно дълбок сън, възбудимост на детето.
Говорейки за препоръките, на пръв поглед ще посоча не-
обходимостта от спазване на дневен режим. Детето трябва да
се слага да спи в определени часове.
Трябва да прекарате известно време до него, да го пре-
кръстите и благословите преди сън. Говорете тихо, ласкаво,
спокойно. Изпейте приспивна песен на детето и му разкажете
нещо интересно и полезно. То може да не иска да се раздели с
вас, изпитвайки подсъзнателен страх да не загуби родителите
си, да не остане само. Прегърнете го, целунете го, направете
му уютно „гнезденце”, позволете му да вземе със себе си лю-
бимата играчка в креватчето.
Ако през деня е имало някакви недомлъвки, ако сте на-
казвали детето, трябва да му обясните защо е било наказано,
да простите всичко. С една дума, до вечерта ситуацията тряб-
ва да бъде разрешена.
Православните родители учат своите деца на молитва и
кръстно знамение, и детето не си ляга да спи, без да се прекръс-
ти. То знае, че е защитено, че не е само: с него е Господ, Пре-
света Богородица, Ангелът пазител; сонм светии се молят за
него, за майка му, баща му и за всички православни християни.

113
 Детето посещава богослуженията, причастява се със Све-
тите Христови Тайни. Неговите родители са венчани съпрузи;
неговият дом е осветен в името на Пресвета Троица; в неговата
стая има икони, разпятие, кандилце. Върху младенеца почива
Божието и родителското благословение, той носи на гърдите
си кръстче, с което никога не се разделя. Такъв е вътрешният и
външният свят на детето в православното семейство.
Няколко думи за лечението. Ето някои примерни успоко-
ителни средства, които могат да се ползват самостоятелно – те
се отпускат без рецепта: екстракт от валериан (или настойка),
глицин, екстракт от дяволска уста (или настойка), „Ново-па-
сит” (над 12 години), коктейл успокоителни № 2, 3, препарат
„Баю-бай”. Начинът на приложение и дозите са посочени на
листовката към препарата или на опаковката.
За нормализирането на съня помага и фитотерапията, то-
ест използването на билки за лечебни цели.
В християнската традиция е прието да се молим за добър
сън на Ангела пазител, на преподобни Иринарх, затворник
Ростовски, на светите Ефески отроци. Всички светии, молете
Бога за нас!

ДЕТСКИТЕ СТРАХОВЕ

Може би на Земята няма човек, който да не знае какво

е страх. Страхът е свойствен на падналата човешка природа,
която инстинктивно се страхува от заплахи отвън. На темата
за страха са посветени множество научни изследвания. Има и
богословско мнение по този въпрос.
Какво е страх? Литературата по психология нарича стра-
ха емоция, възникваща в ситуации на заплаха за индивида.
Ако, да кажем, болката е следствие от реалното въздействие
114
на някакви опасни фактори, то страхът възниква при пред-
чувствието за тях. Страхът има много нюанси или степени:
опасение, боязън, уплаха, ужас. Ако източникът на опасност е
неопределен, в този случай става дума за тревога. Неадекват-
ните реакции на страх се наричат фобии.
Има страхове от малодушие и боязливост. Боязливостта
за съжаление може и да се придобие. Ако, да кажем, на детето
на всеки пет минути му се казва: „не пипай”, „не влизай”, „не
се приближавай”.
Ако говорим за детските страхове, в този случай дори
можем да установим някаква закономерност или етапност.
От една до три години детето може да изпитва страх,
видимо изразено безпокойство при раздялата с близки хора,
преди всичко с майката. Страх може да се появи и при рязка
промяна в стереотипа и дневния режим.
От три до пет години у децата, вече имащи някакъв жи-
тейски опит, към гореописаните страхове се добавят и въоб-
ражаеми (персонажи от приказките, изплуващи в съзнанието
на детето впечатления, страшни за него истории и т.н.). Ето
още една причина да пазим детските души и очички от всичко
нечисто и пошло. Колко важно е да храним душата на детето
с Божията благодат.
Отличителна особеност на страховете на децата на
5-7-годишна възраст е нерядко възникващият в тази възраст
страх от смъртта (своята, на родителите, на бабите и дядовците).
Душата на детето не се съгласява със смъртта, която ѝ изглеж-
да противоестествена. Но ето кое е важно: вярващите деца от
въцърковени семейства практически не изпитват подобен род
страхове. Те знаят, че за човека смъртта е начало на вечността.
В никакъв случай не бива да заключваме децата в тъмна
стая или килер за наказание! Както и да ги плашим с „лошия
чичко” или с още някого. Нито да казваме на детето: „Ще те

115
дадем на други родители” или „Ще живееш на улицата” и пр.
Тези псевдопедагогически „похвати” няма да донесат нищо
друго освен страх.
Навремето се сблъсках с любопитен клиничен случай.
Трябваше да консултирам семейство, в което майката и синът
страдаха от натрапчиви страхове за своето здраве и периодич-
но си влияеха един на друг.
В разговора се изясни, че някога майката на моя пациент
продължително време се е лекувала при психиатри по повод
на натрапчиви страхове, а самият той растял като впечатли-
телно, емоционално момче. На 18-годишна възраст у него за
пръв път възникнал натрапчив страх от появата на злокачест-
вен тумор. Болният постоянно оглеждал тялото си, изучавал
медицинска литература по въпросите на онкологията, бил по-
тиснат и угнетен. При това младежът уточни, че страхът въз-
никнал внезапно, след като майка му му разказала за недъга,
който имала.
На фона на това у майката отново възникнали страхове
за собственото ѝ здраве. Тя решила, че има рак на кръвта, тъй
като се чувствала вяла, апатична. След консултация с онколог и
двамата били признати за здрави и скоро оздравели от мнимата
болест, но после още два пъти заболели от „фобии”. Първия
път това било свързано с инфаркта на бабата – и те решили, че
също страдат от проблеми със сърцето. А втория път се стра-
хували, че ще умрат при катастрофа. При което страхът най-
напред възниквал у единия, а после се появявал и при другия.
Подобни случаи, когато след появата на натрапчиви стра-
хове у един от членовете на семейството заболявали и другите
у дома, са известни. Така психиатърът С. Н. Давиденко оп-
исва болен, който страда от тик и страх от изчервяване или
изпотяване. Сестрата на майка му страдала от натрапчивост
по повод на прекомерно изпотяване, една от дъщерите ѝ – от
116
страх от изчервяване, а сестрата на самия болен – от страх от
разрив на сърцето. Ето какви неща се случват!
Невротичните страхове са известни и с това, че не са
обусловени от никаква реална заплаха, или тази заплаха е из-
мислена и малко вероятна. Православният лекар В. К. Невя-
рович с право твърди: „Натрапчивите мисли често започват
с въпроса: „А ако изведнъж...?” После те се автоматизират,
вкореняват се в съзнанието и повтаряйки се многократно,
създават съществени затруднения в живота. Колкото повече
човек се бори, желаейки да се избави от тях, толкова повече
те го завладяват. Освен това подобни състояния се дължат на
слабостта на психическата защита (цензура) поради естестве-
ните особености на човека или в резултат на греховното раз-
рушаване на душата му. Добре известен е фактът на повишена
внушаемост у алкохолиците. Съществено отслабват силата на
душата и блудните грехове. Има значение и отсъствието на
постоянна вътрешна работа на самоконтрол, духовна трез-
вост и съзнателно управляване на своите мисли”.

КРИЗИСНИТЕ ПЕРИОДИ В ДЕТСТВОТО

Първо да уточним основните възрастови етапи в дет-

ството и младостта:
Период на новороденото – до 1 месец.
Период на младенчество – 1-12 месеца.
Период на ранно детство – 1-4 години.
Предучилищен период – 4-7 години.
Ранен училищен период – 7-12 години.
Период на подрастване – 12-16 години.
Ранно юношество – 16-19 години.
Късно юношество – 19-21 години.

117
 Кризата на първата година от живота
Тя е свързана с формирането на походката и речта. За-
почва на границата на периода на младенчеството и ранното
детство. Детето изучава заобикалящия го свят. Трябва всичко
да докосне, да изпробва. Основна дейност е предметно-мани-
пулативната. Детето още не умее да си представя. То усвоя-
ва функциите на предметите, с които се среща. Малкото дете
може да изразява своето несъгласие и протест срещу нещо с
викове, тропане с крак, „истерика” и т.н.

Кризата на третата година

Детето на тази възраст започва да осъзнава себе си като
„умело и компетентно”. Във връзка с това в неговото пове-
дение започва открито да се проявяват негативизъм (проти-
воречи на възрастните, не желае да се подчинява на техните
изисквания), упорство, инат. „Аз сам!” – този лозунг опре-
деля поведението на детето в тази възраст. Необходимо е
търпение, ум, такт и разбира се, молитва, за да се излезе от
възникналата „криза”.

Кризата на седмата година

Детето расте. За съжаление греховните страсти започват
да „надигат глава”. По това време се изгубва детската непо-
средственост. Много деца проявяват маниерничене, капри-
зи. В тази възраст активно се оформя характерът, личността.
Формира се самооценката.

Кризата на пубертета (преходната възраст)

Въпреки цялото многообразие на проявите, можем да на-
бележим главните тенденции на този възрастов период, които,
разбира се, не са задължителни за всички. Това са реакции на
„опозиция” и „еманципация” – активен протест срещу поряд-
118
ките и стандартите на възрастните и реакция на „групиране-
то” – подрастващите се групират по интереси, а интересите в
тази възраст далеч не са най-нравствените. Децата започват да
подражават на тълпата или на някакви свои кумири.

ИГРАЧКАТА И НЕЙНИТЕ ФУНКЦИИ

Играчката сериозно влияе върху детската психика, върху

развитието на личността на малкото дете. За него тя е жива
и истинска. Увличайки се от играчката, детето най-често се
отъждествява с нея – с нейното „поведение”, външен вид,
скрита същност. Опасно е, ако това идентифициране става
с негативния герой играчка. Опасността се състои в това, че
всичко, което е изиграно от детето, намира отражение в реал-
ния живот. Така ако детето в играта се държи човеколюбиво,
милосърдно и грижовно, то вече има образец как трябва да
прави това. И обратно, ако детето в играта е агресивно, грубо
и жестоко, то при всички случаи ще възпроизведе такова по-
ведение и в реалния живот.
Играчката „програмира” поведението на детето. Затова е
важно да разбираме как въздейства играчката и каква „програ-
ма” носи в себе си. В света има добро и зло, идеал и антиидеал,
играчката може да бъде антииграчка. Играчките чудовища, така
любими на много деца, носят в себе си разрушителна сила. Те
могат да провокират психични разстройства у децата. Специа-
листите смятат, че играчката е също така носител на информа-
ция за детето, както вестникът или интернет за възрастния.
В магазините се продават главно вносни играчки. Пси-
холозите в хор твърдят: расте поколение, възпитано от играч-
ки, нямащи нищо общо с руската действителност. Съвремен-
ните играчки въвеждат детето в културата на други народи.

119
„Препрограмират” руската душа по свой начин. В началото
на ХХ век популярна играчка била руският воин победител.
Днес в магазините на практика няма играчки, които биха раз-
вивали патриотично съзнание у нашите деца.
Магазините са засипани с костенурки нинджа, роботи
трансформъри, Батмани. Тези герои пораждат у децата само
агресивни фантазии, които те реализират в живота по отно-
шение на по-слабите – животните или малките деца.
Като си помислите, какво лошо носят в себе си настолните
игри? Добрите стари кубчета с приказки, мозайката, строител-
ният конструктор за деца. С тези играчки са израснали много
поколения. Те са доказали своята възпитателна ценност. Тези
игри развиват интелекта и съобразителността. Учат на търпе-
ние, тренират фината моторика на ръцете. Но погледнете тех-
ните названия: „Пирати”, „Повелителят на Вселената”, „Заво-
евател”. Към какво ориентират те децата? Към проявяване на
гордост и тщеславие. А приказката бива изместена от света на
фентъзи – на фантастичното с неговите герои - извънземни и
чудовища. Сега са много популярни игрите на бизнес, пари,
банки. На какво учат те? За съжаление те поощряват страстта
към печалбарство, измама и мошеничество. Или друг пример.
Играта „Конкурс за красота” представлява инструкция за мо-
мичета как да се подготвят за участие в такъв конкурс. Играта
учи как по-добре да изложиш на показ тялото си и как да се
бориш с претендентките съпернички. И по думите на продава-
чите майките много охотно купуват тези игри.
Децата много обичат конструктора „Лего”. Да, това са
интригуващи, ярки на цвят, екологично чисти играчки. С
тяхна помощ могат да се конструират разнообразни сюжети
картини. Но какви? „Всемирни катастрофи”, „Пришълци от
космоса”, „Привидения”, „Звездни войни” – това е едва ли не
основната тематика.
120
 Ние имаме добри и „умни” играчки. Родителите трябва
внимателно да ги подбират. В магазините могат да се намерят
персонажи от телевизионната програма „Лека нощ, деца!” На
какво учат те децата? На добро и справедливост. Учат ги да
не лъжат, да не са предатели и на много други неща. Разбира
се, „творческият потенциал” на тези кукли не е голям, но той
значително превъзхожда негативния заряд на антииграчките,
с които са препълнени съвременните магазини.
За по-големите деца сега могат да се купят инструменти
за конструиране на кораби, самолети, лодки. За момичетата
се продават красиви комплекти за ушиване на рокли на свои-
те любими кукли, а за момчетата – дърводелски и шлосерски
инструменти. Тези играчки учат децата на самостоятелност,
трудолюбие, грижа за ближните.

ВЪЗПИТАНИЦИТЕ НА ТЕЛЕВИЗИОННИЯ ЕКРАН

През 2007 г. деца до 14 години са извършили 60 хиляди

престъпления. Много изследователи пряко свързват този ръст
на престъпността с предаването на агресивни, престъпни,
асоциални модели на поведение по телевизията. Тук за спе-
циалистите няма нищо удивително или „тайнствено”. Сред-
ствата за масова информация технологически са приспособе-
ни да управляват обществото. Те въздействат върху чувства-
та на хората, формират ценностите, вкусовете, мисленето. В
учебниците по психология на средствата за масова информа-
ция са изброени основните начини, по които те въздействат на
хората – промяна на поведенческите и физиологичните меха-
низми. Те блестящо се реализират на практика.
Днес екранът формира личност, за която са характерни
агресия и емоционална притъпеност. Телевизията поощрява

121
неумереното потребителство, извратеното сексуално поведе-
ние. Колкото и да е парадоксално, всичко това се демонстрира
дори и в детските мултипликационни филми, особено в про-
изведените на Запад.
В науката е създадена цяла система от доказателства и
факти, свидетелстващи за феномена на социалното науча-
ване. През 70-те години на ХХ век канадско-американският
психолог А. Бандура е изследвал условията, при които про-
тича това научаване. „Един-единствен телевизионен модел
може да стане пример за подражание за милиони” – пише той
в своята книга, позовавайки се на дългогодишни изследвания.
Ето едно от тях. Две групи деца между 4 и 6 години били за-
творени в стаи за игра без възрастни, но с видеонаблюдение.
На едната група показали филм с агресия. След сравняване на
видеозаписите в групата деца, гледали филма, били отчетени
осем пъти повече прояви на агресия. При това децата повта-
ряли това, което неотдавна са видели на екрана.
Известни са много случаи, когато деца извършват прес-
тъпления, с точност копирайки облеклото, маниерите и пове-
дението на кино- и телевизионните герои. През 1993 г. 5-го-
дишно момче запалило със запалка чаршафа след гледането
на една от сериите на мултипликационния филм „Бивис и
Батхед”. Там младите герои хулигани заявяват, че „пожарът е
нещо яко!” През 2004 г. млади родители от Москва забелязали,
че техният седемгодишен син изведнъж е започнал да се дър-
жи дивашки. Той се нахвърлял на възрастните с юмруци. Ба-
щата дълго не могъл да разбере каква е работата, докато един
приятел не му подсказал, че детето копира с точност героите
от анимационния филм „Семейство Симпсън”. На бащата и
през ум не му минавало, че във филмчето, излъчвано посред
бял ден, може да има нещо вредно. Възмутен, той подал иск
в съда срещу телевизионната компания РЕН ТВ. Всички за-
122
ключения на експертите били на страната на бащата. Каналът
спрял излъчването на този анимационен филм.
В съвременните семейства децата често и дълго гледат
телевизия. Телевизорът става едва ли не единственият „съ-
беседник” и „възпитател” на детето. Детският интерес към
„говорещия сандък” е напълно обясним. Мигането на екрана,
което човек възприема несъзнателно, има определен ритъм.
Той въздейства хипнотично на психиката. В резултат на това
малкият човек изпада в транс и напълно безкритично възпри-
ема всичко, което се излива от екрана. Често „кръвожадната”
кинопродукция, вместо да го научи да разговаря, го учи да
мучи или да се обяснява с междуметия. Това води до задър-
жане и забавяне на психическото развитие на малкия зрител.
В резултат на това децата не могат да усвояват информацията
от слушане. Те възприемат само зрителната информация, а
думите минават край ушите им. Именно по тази причина „те-
левизионните възпитаници” почти не възприемат говорещия
учител и не усвояват добре учебния материал. Сложно става
за тях и общуването с другите деца.

123
 СЪВЕТИ КЪМ РОДИТЕЛИТЕ

Ще започнем с най-простото и в същото време най-слож-

но обстоятелство – с дневния режим. Ако той по никакъв на-
чин не е определен, то детето, а и подрастващият, несъмнено
ще страда от това. Всяка бъркотия, безпорядък, безсистем-
ност пораждат различни проблеми. Липсата на режим често
води до празност, до незнание с какво да се заемеш и какво
да правиш. Една от основните „болести” на подрастващото
поколение е безволието, разстройствата на волята. Режимът
организира личността.
В този случай на родителите и децата давам за пример
живота в манастира. Манастирският устав не оставя никакво
място за празност: молитва, послушания, труд, изучаване тво-
ренията на светите отци...
Между другото ще добавим, че на децата, особено град-
ските, не достига движение и свеж въздух. Затова пък напре-
жението – психоемоционално и информационно – е в изоби-
лие. Само телевизията тук е достатъчна.
За себе си отдавна съм стигнал до следното заключение:
нервни родители – нервни деца. Щастливите семейства,
уви, не са много, а проблемните – с лопата да ги ринеш. Кон-
фликтите и скандалите между родителите, постоянните „из-
яснявания на отношенията” несъмнено невротизират детето.
По време на консултации винаги казвам на такива родители,
че техният дом може да стане рай за децата, но може да се
превърне и в ад. Сами избирайте кое е по-доброто.

124
 И още. Основите на детското здраве се поставят още
вътре в утробата. И от това как бъдещата майка носи детето
в утробата си до голяма степен зависи неговото здраве, вклю-
чително и психичното.
Отделно ще кажа и за свръхизискванията към детето.
Ще приведа един пример. На консултация е дошла майка със
своя осемгодишен син. Той учи във втори клас на специали-
зирано училище с разширено изучаване на английски език.
При това посещава два кръжока, музикална школа и спорт.
И освен това бащата сериозно се е заел с компютърното обу-
чение на детето. На фона на сивобледото лице на момчето
иззад очилата те гледат тъжни сини очи. Детето седеше об-
речено и по-скоро приличаше на пенсионер, отколкото на
момче на своята възраст. Оплакванията, по повод на които са
дошли за консултация с майката, бяха следните: влошаване
на съня, повишена уморяемост, болки в главата. Уви, много
типична ситуация. При това в подобни случаи възпитание-
то на детето се заменя с образование. Трябва да се разбира,
че това са две съвсем различни неща.
В качеството на лечебно-профилактични мерки препоръч-
вам – за предотвратяване на невротичните разстройства при де-
цата – използване на вани с добавяне на морска сол, добри са
хвойновите вани. Целесъобразен е приемът на витамини. Тряб-
ва да се ограничи приемът на възбуждащи напитки (чай, какао
и др.). Немалка роля играят подходящият според силите физи-
чески труд, закаляването на детето, достатъчното му пребива-
ване на чист въздух. Добри са и походите, пътуванията извън
града сред природата, особено на цялото семейство.
Особено важно значение имат спокойните, топли отно-
шения на всички членове на семейството един към друг и раз-
бира се, към детето, които ще създадат атмосфера на любов
у дома. Необходимо е да закалявате волята на детето, да го

125
учите на труд, да го възпитавате да търпи несгоди, скърби, бо-
лести. Възпитанието на детето е преди всичко любов и досто-
ен пример. И най-главното – винаги да бъде с Христос. Тогава
детето ще израсне като нравствено здрава личност.
Известният православен писател Н. Е. Пестов в книгата
„Съвременната практика на православното благочестие” пише
за седемте фактора на духовното израстване. Към тези факто-
ри той отнася Тайнствата на Църквата, молитвата, поста,
примера на родителското благочестие, духовната среда, че-
тенето на духовни книги и освещаването на обстановката.
За възпитанието на децата като добри християни тряб-
ва да се молим на онези свети родители, които са успели да
възпитат своите чеда във вярност към Христа: на родителите
на преподобния Сергий – преподобните Кирил и Мария, на
майката на младите деви мъченици Вяра, Надежда и Любов
– света мъченица София, на майката на блажения Августин,
светител Ипонийски – света Моника, и на други свети Бо-
жии угодници.
И още няколко думи за съвременната детска психология.
Важно е да напомним, че детската психология (психотера-
пия, психиатрия) не си служи с понятия като „вяра в Бога”,
„православна духовност”, „християнско благочестие” и „цър-
ковност”. Тя не споменава и за греховете и страстите, тоест
науката за душата се опитва да съществува и да се развива
без Бога. Но ако подобна секуларизация е допустима, да ка-
жем, в геометрията или автомобилостроенето, то в науката,
изучаваща закономерностите на душевния живот на човека,
тя е невъзможна.
Разсъждавайки правилно за много отделни моменти и
подробности, психологията за съжаление не вижда главно-
то. Възпитаването на децата в дух на истинско, а не мнимо
духовно и душевно здраве, и на истинско благочестие не е
126
възможно без вярата в Господ Иисус Христос и без Божията
помощ. Само с Божията благодат душата на човека се очист-
ва, просвещава и вразумява.
Без благодатта тя не само не е способна да се усъвър-
шенства, но и не може да познае целия трагизъм на своето
бедствено положение.
По Божия милост сега се появяват книги и статии от вяр-
ващи психолози, както и от свещеници, които преди приема-
нето на свещенически сан са получили образование по психо-
логия. В психологията се запълва онзи духовен вакуум, който
по определени причини е господствал в нея почти цели осем
десетилетия.

ПОРОЧНИЯТ КРЪГ НА ЗАВИСИМОСТТА

Пиянство, наркомания, заклето пушене – всичко това

са тежки състояния на зависимост. По мое мнение това са
греховни недъзи. Преодоляването на греха е възможно само
с лична решимост и с Божията помощ. Православният под-
ход в рехабилитацията на хората, страдащи от алкохолизъм
и наркомания, не заменя медико-биологичния подход, а до-
пълва и обогатява представата за личността. Защото човекът
не е само плът, но и душа, и дух. Медикаментите, психоло-
гическата подготовка, освобождаването от физическата за-
висимост – това е само началният етап. Главното е човекът
да открие Божия образ в себе си.
Има и редица зависимости, на които родителите нео-
правдано рядко обръщат внимание. Ако детето „отпочива”
пред телевизора, такъв вид „почивка” няма да доведе до до-
бро здраве. Още, у хората, прекарващи много време пред те-
левизора, се развива състояние на хипнонаркомания, тоест

127
повишена внушаемост. Вследствие на това отслабва волята,
намалява способността за анализ на ситуацията, страда па-
метта. Освен това продължителното седене води до застой на
кръвта в органите на малкия таз и дисфункция на червата. Об-
лъчването от кинескопа също не остава без последствия. То
предизвиква, особено у децата, различни неврозоподобни на-
рушения, проявяващи се с раздразнителност, неспокоен сън,
влошаване на общото самочувствие и намаляване на физиче-
ските сили. Времето изтича безвъзвратно, а то е така скъпо.
Същото може да се каже и за компютърната зависимост,
която подменя реалното с виртуалното. Подрастващите из-
цяло се потапят в играта, във виртуалното общуване и дори
във виртуалната „любов”, губейки навика за взаимодействие
с действителния свят. Понякога виртуалността се разлива в
живота. Защото децата, преставайки да разграничават измис-
ления свят на игрите от действителността, поставят приори-
тетите в полза на желаната и вече станала обичайна илюзия.
Интернет трафикът за тях става „кислород”, а „никовете” на
другарите по игра – образи на конкретни врагове.

ПУШЕНЕТО – КАДЕНЕ НА БЕСОВЕТЕ

Как да се борим с ужасните прояви на „самостоятел-

ност” на послушните довчера синове и дъщери? Несъмнено
ще започна с най-разпространения сред подрастващите по-
рок – пушенето, за вредата от което знае и слепият, и глухоне-
мият. Като лекар само ще напомня, че тютюневият дим съдър-
жа около тридесет вредни за здравето вещества: алкалоидът
на никотина, канцерогени (вещества, предизвикващи ракови
тумори) като бензопирен и неговите производни. Затова сред
пушачите има много страдащи от заболявания на бронхите и
128
белите дробове, увеличава се броят на страдащите от рак на
белите дробове – което е може би най-страшната последица
от пушенето.
В Москва, според данни от изследвания, възрастта на
привикване към пушенето е слязла до 10 години за момчета-
та и 12 години за момичетата. Трябва да кажем, че никотинът
оказва особено пагубно въздействие върху детския органи-
зъм. Освен всичко останало, у подрастващия се оформя ком-
плекс от нервно-психични отклонения, страдат вниманието,
паметта, сънят, настроението постоянно се колебае, развива
се никотинов синдром – същата зависимост, каквато и към
алкохола или наркотиците, само че не толкова разрушителна
за здравето.
По данни на международната класификация на болести-
те, влязла в сила през 1999 г., никотиновата зависимост офи-
циално е призната за заболяване, за недъг. Ще добавя: грехо-
вен недъг, тъй като пушенето е угаждане на своите прищевки,
вид самоуслаждане. По-точно казано: пушенето е кадене на
бесовете.
Как да предпазим подрастващия от никотиновата зави-
симост? На първо място – с личния пример на родителите и
близките. Никой у дома не бива да пуши – дори и гостите.
Второ, детето трябва да знае за всички пагубни последствия
от пушенето, в този случай е добре да го постреснем. И раз-
бира се, ако детето ходи на църква и се причастява, то трябва
ясно да осъзнава греховността на пушенето и задължително
да разкаже на свещеника дори и за това, че само е опитвало да
вдишва цигарен дим. Ако не сте хванали детето си, че пуши,
а само подозирате, че го прави, не се нахвърляйте върху него,
а проявете съчувствие за липсата на воля към някой познат,
който пуши.

129
 КАПАНИТЕ НА ЛЪЖЕМЕСИИТЕ

Ще спомена за още една опасност, дебнеща младите

хора – за сектите, никнещи като гъби след дъжд. Сциенто-
лози, свидетели на Йехова, мормони, муунити, кришнари –
не си струва да ги изброяваме всичките. Разбира се, зрелият
въцърковен човек веднага ще разбере, че му предлагат нещо
фалшиво, канейки го на богослужение в кинотеатъра. Но
подрастващият, не особено запознат с въпросите на вярата
и търсещ приятели, просто може да се хване на въдицата на
„ловците на човеци”. Знаейки какви психологически прийоми
използват членовете на сектантските обединения, родителите
ще могат да запазят своите деца. Ще посоча някои от тях.
Лидерите на всяка секта осъществяват изключително
строг контрол над всеки от нейните членове (неговите социал-
ни връзки и обкръжение). Постепенно става „изтръгването” на
човека от неговата обичайна среда и изолирането му от хората,
непринадлежащи на сектата (роднини, приятели, колеги).
По време на събранията и съвместните молитви духов-
ните лидери използват определени методи за психовъздейст-
вие, изменящи състоянието на съзнанието на хората както при
хипнотичния транс. Извършва се и мощно въздействие върху
подсъзнанието на човека. За тези цели се използва например
невролингвистичното програмиране. Тоест манипулират лич-
ността, а ефектите на психотехниките представят като „слиза-
не на благодатта”.
Почти всяка секта има свой специфичен език, свои тер-
мини. Този език затруднява общуването с привържениците на
сектата и ги прави невъзприемчиви към опитите за разубеж-
даване с обикновени думи.
Насажда се принципът: „Доктрината стои над личност-
та”. Тоест не се поощрява и дори се забранява анализирането

130
на личния опит. Главното е твърдо и непоколебимо да се вярва
в това, което представляват „догматите” на сектата.
„Своите са приятели, чуждите – врагове.” Смисълът на
тази теза, мисля, е разбираем за всички.
Съществуват и много други уловки и всевъзможни ме-
ханизми на „зомбиране” на личността, задържащи човека в
сектата. Често имат място и материалните „връзки”: напри-
мер в сектата са дали назаем пари на някого и човекът няма
възможност да върне дълга.
Руската православна църква осъзнава цялата сериозност
на проблема с натиска, оказван от сектите. В много епархии
работят центрове за рехабилитация на жертвите на нетради-
ционните религии, в които опитни духовни наставници се
опитват да възстановят мира и спокойствието в душите на из-
мамените и дезориентирани хора, разочаровали се от доско-
рошните си кумири и потърсили помощ.

АЛКОХОЛИЗМЪТ И НАРКОМАНИЯТА
У ПОДРАСТВАЩИТЕ

Това, че алкохолът е изключително опасен за здравето,

съвсем не намалява неговата употреба. Защото приемането на
спиртни напитки нарушава процеса на съзряване на невроните
(нервните клетки). Оттук у подрастващия могат да пострадат
интелектът, паметта, мисленето, поведението, може да се раз-
вие цял „букет” от заболявания. Явленията на опиянението се
развиват бързо и могат да завършат със загуба на съзнание и
дори с кома. Организмът на подрастващия е още неукрепнал и
под влияние на алкохола бързо се развиват множество недъзи.
Както показват наблюденията, пътят към пиянството за-
почва още от ранните години. Усвояването на алкохолните ри-

131
туали става много преди първото запознаване със спиртните
напитки. Малките деца, седейки на празничната маса, „играят
на възрастни”, разливайки плодов сок по чашите, а след това
с гримаса на лицето пият „детско вино” под одобрителните
възгласи на родителите и гостите. Няма съмнение, че още
по това време в съзнанието на детето започва да се оформя
представата за алкохола като универсален спътник в живота
на възрастните. Специалистите твърдят, че към 11-12-годиш-
на възраст у подрастващите се формират напълно устойчиви
стереотипи на отношение към пиянството. Ето защо съветвам
родителите: не пийте пред децата си! Не пийте алкохол, раз-
хождайки се с малкото дете – тогава, като порасне, и то няма
да се разхожда с връстниците си с бутилка в ръка.
Нерядко детето, разглезено със задружните „усилия” на
родителите, бабите и дядовците, с времето се превръща в пре-
тенциозна личност, изискваща безусловно задоволяване на
всичките си прищевки. Ако това не се случва, тогава възник-
ват разочарование, гняв, чувство на досада... и желание „да се
забравиш във виното”.
По пътя на пиянството тласка подрастващия и атмосфера-
та на бездуховност и греховност, която той вижда в обществото
на „възрастните”, и на първо място в своето семейство и обкръ-
жение. Пиянството на родителите осакатява душата на детето.
Сърцето ти се облива в кръв, когато виждаш изтерзани от
тази скръб деца, лишени от вниманието, ласките и грижите на
бащата алкохолик (а сега нерядко и на майката). По телевизи-
ята постоянно се рекламират спиртни напитки. Тези реклами
безусловно се запечатват в съзнанието дори и на малкото дете.
В днешно време към алкохола са се добавили различни-
те наркотични средства. Трябва с ужас да констатираме, че в
младежките среди наркотиците са станали нещо като „добър
тон”. Да ги приемаш – това значи да бъдеш възрастен, неза-
132
висим, съвременен. Тези, които мислят така, за съжаление не
са единици. Много средни и висши учебни заведения трябва
да бъдат поставени под карантина и на входа да се постави
надпис: ВНИМАНИЕ, НАРКОМАНИЯ!
Тази страшна беда стремително се разпространява и в
Русия. Ето някои цифри, свидетелстващи за мащабите и се-
риозността на пораженията, нанесени на нашето общество
от наркотиците: 2% от населението на страната страда от
устойчива наркотична зависимост; за последните 10 години
наркоманията сред децата и подрастващите се е увеличила 10
пъти и днес са регистрирани повече от половин милион деца
наркомани. Към това ще добавя, че един наркоман „заразява”
(привлича към наркотиците) до шестдесет души. Това е свър-
зано с разпространението и препродажбата на наркотиците.
Наркоманът прави това преди всичко за да има самият той
пари за ежедневните порции „дрога”.
Ще кажа още, че никъде по света на практика не умеят
да лекуват наркоманията (излечимостта е не повече от 2-3%).
Проблемът е в това, че тази болест е не толкова телесна, кол-
кото духовна. И процесът на лечение изисква не толкова упо-
треба на медикаменти, колкото превъзпитание, самопреодо-
ляване, продължителна и търпелива рехабилитация.
Според определението на Световната здравна организа-
ция „наркоманията е състояние на периодична или хронична
интоксикация, вредна за човека и обществото, предизвикана
от употребата на наркотици (от естествен или синтетичен
произход)”. Условията, при които един човек трябва да се
смята за наркоман, са следните: непреодолимо влечение към
наркотика, нарастваща толерантност (увеличаване на дозите),
психическа и физическа зависимост от наркотиците. Пробле-
мът с наркоманията има много аспекти. Той е и нравствен, и
медицински, и социален, и юридически.

133
 След 2-3 месеца употреба на наркотици човек вече може
да се смята за пристрастен. Той нерядко става роб на наркоти-
ка още след първата инжекция. Ще кажа още, че от началото
на употребата на наркотични средства, като например хероин,
наркоманът живее около 7-8 години, понякога до 10-12, а след
това умира, но това не е живот, а по-скоро безкрайна мъка.
Към наркотиците се развива физическа и психическа за-
висимост. Първата се определя от това, че наркотичната отро-
ва навлиза дълбоко в механизмите на обмяната на веществата
и биохимичните процеси, протичащи в организма, които из-
искват редовна порция наркотик. На всеки 10-12 часа нарко-
манът изпитва непреодолимо желание да приеме своята доза,
която от определен момент става все по-висока и по-висока.
Ако наркотикът по някакви причини не се употребява, то
наркоманът тежко страда и се мъчи. Избива го студена пот, по-
явява се гадене и повръщане, болки в ставите, слабост, болки в
корема, треперене на цялото тяло. Депресия, вътрешно напре-
жение, тревожност са обичайните спътници на абстиненцията.
Психичната зависимост е още по-тежка проява на нарко-
манията. Наркоманът, както нарколозите образно описват това
състояние, изпитва чувство на „любов” към наркотиците: той,
подобно на влюбения, през цялото време мисли за предмета
на своите желания, постоянно очаква срещата с него, стреми
се към него: радва се, ако тази среща се състои, тъгува и нерв-
ничи, ако тя се отлага; готов е на всичко, само и само винаги
да бъде близо до наркотиците. Личността на човека наркоман
тотално се изменя.
Признаците, по които можем да предположим, че подра-
стващият употребява наркотици, условно могат да се разделят
на няколко групи:
Физиологични признаци: бледност на кожата, разшире-
ни или стеснени зеници, зачервени или мътни очи, забавен,
134
несвързан говор, загуба на апетит, отслабване или прекомерна
употреба на храна, хронична кашлица, нарушена координа-
ция на движенията (залитане или спъване).
Поведенчески признаци: безпричинна възбуда или вя-
лост, все по-голямо безразличие към всичко, напускания на
дома, безпричинни отсъствия от училище, влошаване на па-
метта и вниманието, безсъние, честа и безпричинна смяна на
настроението, намаляване на успеха в училище, постоянно
искане на пари, изчезване на ценни предмети, дрехи и накити
от къщи, чести телефонни позвънявания, лъжливост, занема-
ряване на външния вид.
Очевидни признаци: следи от убождания, хартийки и
банкноти, свити на фунийка, малки заострени лъжички, кап-
сули, мехурчета, тенекиени кутии, пакети лекарства със съ-
нотворно или успокоително действие.
Ако сте узнали, че детето ви е започнало да употребява
наркотици, не проявявайте агресия, дайте му да разбере, че ви
е скъпо и искате да му помогнете. В този случай е неоценимо
и участието на роднините и близките в избавянето на страда-
щия от наркомания. Това значи и молитва за него, и морална
подкрепа, и милосърдие. Трябва да се намери доброто в ду-
шата на човека и да се развива. Важно е лекуващият се да не
се затваря в себе си, да чувства душевна топлина, грижа и за-
интересованост на близките и приятелите от неговата съдба.
Често рецидивът на наркозависимостта се провокира от
„приятелчетата по игла”. Най-добре е лекуващият се незабав-
но да скъса с това обкръжение. Зная, че това не е лесно да
се направи, но е необходимо. Особено на първо време трябва
по-често да бъдем със своето дете, буквално да го охраняваме.
Опитните лекари или психолози, лекарствените препа-
рати и психотерапевтичните методи (само нравствено при-
емливите! Господ да ви пази от обръщане за „помощ” към

135
окултни лечители и всевъзможни кодировачи) – всичко това
е само помощно средство, често необходимо и ефективно.
Но не повече.
Наркоманията е болест, в основата на която стои съзна-
телният грях да се употребяват наркотични вещества. А гре-
ховете на искрено каещите се ги прощава Господ. Греховете
се лекуват в духовната лечебница – в Христовата Църква, в
светото Тайнство изповед, когато душата изобличава себе си
пред Кръста и Евангелието. Друг път на изцеление няма. В
молитвата, която свещеникът произнася преди всяка изповед,
ние чуваме, че сме дошли в лечебницата и не бива да си оти-
ваме неизцелени.
Дълбокото разкаяние за извършените грехове, молитвата
към Всемилостивия Лекар на нашите души и тела, към Не-
говата Пречиста Майка и към светите Божии угодници – ето
първата крачка към изцелението. Това е в случай, че наркома-
нът е кръстен и ако в сърцето му има поне малка искрица вяра
в Христа, упование на Божията милост. А ако това го няма, то
е цел, към която, пак с Божия помощ, трябва да се стремим.
Понякога по време на среща с пациент ми се иска да из-
викам: „Хора! Опомнете се!” Ще ви дам един пример. За кон-
султация са дошли майка с 15-годишна дъщеря. От разговора
става ясно, че момичето пуши от 11-годишна възраст, малко
след това е започнало да блудства, а от 13-годишно употребя-
ва хероин. Кръвта ти изстива в жилите, когато слушаш подоб-
ни разкази. Не ми се иска да вярвам на ушите си, но уви, това
е горчивата реалност. Всеки ден едни погиват от наркотиците,
а други правят първата в живота си инжекция със смъртонос-
ното опиянение.
За консултация е дошла жена на средна възраст с 19-годиш-
ния си син. Състоянието ѝ е потиснато, сълзи прекъсват думите
ѝ. В семейството се е случила беда: синът е наркоман. Стаж в
136
употребата на наркотици – две години. Алексей, така се казва-
ше момчето, съобщи, че в началото, „както всички” в неговото
обкръжение, попушвал трева, с времето все повече и повече.
Веднъж случайно след концерт на рокмузиканти негови познати
му предложили да се „боцне”. След това затънал. Скоро вече не
можел без хероин, здраво се „привързал” към иглата...
По-нататък разказът на Алексей и допълненията на не-
говата майка почти изцяло повтарят разказите на много нар-
комани, на които се налагаше да оказвам психотерапевтична
помощ през годините. Ето някои подробности от този разказ:
безкрайни лъжи на родителите, тайни телефонни разговори,
последвани от изчезване от къщи, продажба на лични вещи,
а след това и кражба от родителите на ценни предмети и
пари, озлобление, немотивирани депресии или състояния на
възбуда, стесняване на интересите до минимум, отслабване,
пристъпи на слабост, безсъние, невъзможност в настоящия
момент, поради своето самочувствие и психично състояние,
да учи или работи някъде.
Дълго време Алексей успявал да крие от родителите си
своето пагубно пристрастие. Те узнали, че синът е наркоман,
когато го намерили в стаята му в състояние на шок, последва-
ло от предозиране с хероин. Целият бил прежълтял, почти не
дишал. Ако реанимацията беше закъсняла, на практика нямал
шансове да остане жив. Спасили Алексей, и по-точно, предо-
твратили смъртта.
Опитите да измъкнат сина си от този водовъртеж за
щастие дали известни резултати. Алексей решил да скъса с
наркотиците, прекрасно осъзнавайки болката, мъченията и
трудностите, с които ще се наложи да се сблъска по пътя на
оздравяването. Никак не било лесно да се откъсне от обичай-
ните канали за разпространение на отровата и от „приятелите
разпространители”.

137
 Лечението в наркодиспансера, по думите на Алексей, до-
несло само незначително подобряване на общото самочувст-
вие. Тежко преживявал абстиненцията. Слагали му системи,
давали му витамини и успокоителни таблетки. Но влечението
към наркотика оставало непреодолимо, в душата си се чувст-
вал отвратително, целият свят му изглеждал сив, безличен,
ужасен. Седмица след изписването от стационара той не из-
държал и си направил инжекция с хероин. Отново попаднал
в задънена улица.
По обява във вестник роднините намерили един частен
и много скъп наркологичен център. Лечението се извършвало
с някакви „скъпоструващи и много ефективни лекарства”...
След лечението в този център той издържал без наркотици
около три седмици. И пак се сринал. Всички били в отчаяние.
След известно време Алексей и неговите родители си
спомнили за Бога. Оставало им да се надяват само на Божията
милост. Тези мисли ги довели в храма. В същото време те се
обърнали към православни специалисти: лекари и психолози.
Вярвам, че ако желанието на Алексей да се раздели с
наркотиците е твърдо, а покаянието – искрено и дълбоко, то
Господ, разбира се, ще му яви Своята милост. Моето убежде-
ние е подкрепено от много случаи на изцеление, когато дори
хора с продължителен стаж в употребата на наркотици са се
разделяли с тях. Спасявало ги е само едно – вярата в Бога. А
после следвала борба със страстите, работа над себе си, мо-
литва, покаяние, стремеж към благочестие. Необходимо било
да се поскърби, да се потърпи, да се положи труд. Това, ако
искате, е малка жертва на Бога за греховете. И Господ ще при-
еме тази жертва и ще изпрати Своята благодат, която ще изле-
кува всяка страст и немощ.
Голямо значение има и участието на роднините и
близките в избавлението на страдащия от наркомания.
138
Това е и молитва за него, и морална подкрепа, и любов,
и милосърдие. Трябва да намерим доброто и хубавото в
душата на човека и да го развиваме. Важно е човек да не
се затваря в себе си, да чувства душевна топлота, грижа,
участие и заинтересованост за неговата съдба от страна на
близките и приятелите.

КАК ДА ПРЕОДОЛЕЕМ ИГРОМАНИЯТА

Младежът пуска монета от 5 рубли в процепа на „Стълб-

чето”. Автоматът „поглъща” плячката. Пет, и още пет, и още,
и още... В очите на момчето се редуват ту напрегнато очаква-
не, ту разочарование. Едно е сигурно – това са очи на зомби.
В тях няма нищо живо. Само страст и хазарт.
За консултация при лекаря е дошла жена на 35 години и
буквално стене от душевна болка, умолявайки ме да я избавя
от ужасната зависимост от играта.
Беловласа старица със сълзи на очи, задавяйки се от мъка,
разказва за внука си, който разпродал всичко у дома, за да на-
сити утробата на чудовището, наречено „едноръкият бандит”.
Майка на 14-годишно момиче всеки ден изпраща дъщеря
си на училище и я посреща след часовете. Училището е набли-
зо, но по пътя към него има игрален автомат. Ако майката не
посреща и не изпраща дъщеря си, то всички пари, които ѝ се
дават за обяд и джобни разходи, незабавно ще бъдат проиграни.
Не много отдавна вестниците писаха за един селски по-
щальон, който проиграл пенсиите на всички местни старци, а
самият той се укрил. Било заведено наказателно дело.
За пари игроманът може да извърши страшно престъпле-
ние. В Барнаул син убил родната си майка, заграбил парите ѝ
и отишъл в клуба да продължи играта си.

139
 Друг подобен случай имало в Урал, в селището Пишма.
Там край автоматите „заседнали” 65% от населението на това
неголямо населено място. Неотдавна един от жителите на
Пишма завършил живота си със самоубийство, а неговото се-
мейство (жена, деца) било принудено да продаде жилището,
за да изплати дълговете му.
А ето още една не много стара изрезка от вестник: „Ко-
гато вървиш по улиците на столицата Кубан, неволно си за-
даваш въпроса: „Къде се намирам, в Лас Вегас ли?” Броят на
казината, игралните клубове и самостоятелно разположените
автомати расте не с дни, а с часове. И ако не се вземат мерки,
Краснодар ще се превърне в едно огромно казино. Особено
тревожно е, че към хазартните игри все повече се пристрастя-
ват младежи и подрастващи. Медиците смятат, че този инте-
рес преминава в болест. А зад нея стоят разоряване, нещастие,
погубени животи, престъпления”.
Разбираемо е, че игралният бизнес е много по-изгоден
от питейния например. Рекламата в метрото „ще ти извади
очите“: „Ако не ти върви в живота, ела и играй на „Джак-
пот”! Заедно с входните билети за нощния клуб ти връчват
безплатни фишове за рулетка. Думата „загуба” не се произ-
нася. Времето в игралните зали е спряло: тук не слагат ча-
совници, залите са оборудвани така, че през прозореца да не
се вижда ден ли е, или нощ.
Игралните автомати се появиха в Русия през 1992 г. Ми-
наваше време, и зависимостта от болезненото пристрастяване
придоби характера на стихийно бедствие...
„Какво толкова да си спомняме за това! – ще каже някой
от читателите. – Всичко това е като разговорите за „ланския
сняг”. Нали сега нещата са други: има закон, който сериозно
ограничава игралния бизнес!”
Да, действително от 1 юли 2009 г. влезе в сила закон, за-
браняващ игралните заведения на територията на цяла Русия,
140
с изключение на четири специално определени зони. Но да се
говори за победа още е твърде рано. Ако в Москва игралният
бизнес е позатихнал, то в периферията на страната той съвсем
„не е намалил оборотите”. За това говорят резултатите от про-
верки, проведени сред обществеността от журналисти, както
и от полицията в първите седмици след влизането на закона
в сила. В Ростов например игралните заведения продължават
да работят, само че под други имена. Сега те се наричат „ло-
тарийни клубове” и „интернет салони”. И напливът на посе-
тители съвсем не е намалял. А ако тези „лотарийни клубове”
привлекат вниманието на властта, те веднага ще се „пребоя-
дисат” в „клубове за отдих”, „чайни салони” и т.н.
Способността на игралния бизнес за мимикрия е без-
крайна, още повече като се имат предвид интернет възмож-
ностите. Така че и темата за игроманията – във всеки случай
в обозримо бъдеще – уви, няма да престане да бъде актуална.
В съвременната психиатрична класификация е отбе-
лязана нова нозологична (болестна) форма – „игралният
синдром”. Той се развива у пристрастилите се към хазартни
игри (рулетка, казино, игрални автомати, компютърни игри).
Трайната привързаност към някоя хазартна игра прави тази
игра основно дело на живота на човека. Освен социалните
последствия (децата престават да посещават училището или
института и да изпълняват домашните си задачи, всичките
им интереси се свеждат само до играта), се наблюдава изгуб-
ване на вътрешния душевен мир (възбудимост, агресивност,
униние, безсъние). По своята същност това е една типична
страст. И тази страст има преди всичко духовна природа;
психичните нарушения в този случай са само следствие от
греха. В най-тежките случаи лекарите препоръчват хоспита-
лизация в психиатрично заведение с цел да отделят човека
от предмета на неговата страст.

141
 Терминът „игромания” (лудомания, патологичен гам-
блинг) означава патологична страст към хазартните игри.
Както в случая с наркотиците и алкохола, зависимостта от иг-
рата настъпва постепенно.
В развитието на тази зависимост се открояват три пери-
ода. На първия етап човек играе от време на време. Играта се
превръща в свръхмощна доминанта в поведението на човека.
На втория етап към това се добавя и загубата на контрол над
себе си. И накрая, на третия етап, когато неудържимата игра
се редува с периоди на паника, депресия или агресия, човек
може да проиграе всичко, може да извърши престъпление и
дори да сложи край на живота си.
Игроманията се отнася към тежките форми на разстрой-
ство на влечението. Наричат я още наркомания в социална
форма. Все повече пациенти се обръщат към психиатрите и
нарколозите с диагноза „игромания”. Сред тях има и деца, и
пенсионери, и състоятелни хора, както и такива, които едва
свързват двата края.
Известни са случаи, когато старци, проиграли цялата
си пенсия, спешно са били откарвани в болница с инфаркт
направо от игралната зала. Сред игроманите има много хора,
които проиграват немалки суми, а семейството им изпитва ос-
тра нужда, дори гладува.
В психиатрията има понятие „адиктивно (зависимо)
поведение”. То обхваща различни типове поведение: нарко-
тична зависимост, алкохолизъм, пушене, пристрастеност към
обилно хранене, към хазартни игри, компютърна и интернет
зависимост. На болестите на зависимостта са присъщи: синд-
ром на психична зависимост (натрапчиво влечение) и синд-
ром на физическа зависимост (компулсивно влечение, загуба
на контрол над себе си, абстинентен синдром). В най-тежките
случаи лекарите препоръчват хоспитализация в психиатрич-
142
но заведение с цел изолиране на човека от предмета на него-
вата страст.
Как са се отнасяли към хазартните игри в Русия в ми-
налото? От воеводските разпоредби от ХVІІ век се вижда, че
играещите хазартни игри са били бичувани с камшик, а кар-
тите – прибирани и изгаряни. При Петър І отначало само на
военните било строго забранено да играят на карти или за-
рове, а след това заповедта се разпространила върху всички.
Това разпореждане било потвърдено при императрица Анна
Йоановна през януари 1733 г.: „Хората, събирайки се в частни
домове, дворове и села, да не играят никакви игри, както за
пари, така и за покъщнина”. При царуването на Александър І
на петербургския и на московския генерал-губернатор било
заповядано строго да следят да не се играят хазартни игри, а
виновните да бъдат предавани на съд.
Богата с примери е и класическата литература. Да си
припомним „Дама Пика” на Пушкин. По мнение на психиа-
трите повестта блестящо разкрива историята на болестта на
игромана. Или романът „Играчът” на великия Достоевски,
който сам е платил страшен данък на тази погибел: „Бях като
вцепенен, като потънал в някакво блато...”
На игроманите се опитват да помогнат с таблетки, вну-
шение, беседи. Но резултатите не са големи. Защо? Именно
защото този недъг е преди всичко греховна страст. Не вярвай-
те, че тази болест е подобна на грип или ангина. Намесата на
медицината в случая е неуместна. Психопатологията (депре-
сия, трайна загуба на душевен мир и т.н.) е само следствие от
греховната поразеност на душата.
Най-важното за човека, обладан от този недъг, е да раз-
бере, че източник на неговото страдание е грехът. Открито
да признае, че е поробен от греховната страст на хазарта. Да
вземе твърдо решение никога, никога повече да не играе! И

143
Господ ще му помогне. Цялата медицинска и психологиче-
ска помощ е невъзможна без такова вътрешно преобразява-
не. Таблетките, инжекциите или каквито и да било увещания
няма да преодолеят греховната страст.
Този проблем, както твърди докторът на медицинските
науки, професор и ръководител на Православния център за
духовно обгрижване „Св. Йоан Кронщадски”, игумен Ана-
толий (Берестов), е преди всичко духовен, а не медицински.
Тъй като това е поробване на душата от хазарт чрез измамно
внушение, че човек може да спечели уж баснословни суми.
Но дяволът е „лъжец и баща на лъжата” (Йоан. 8:44). Тази
духовна болест, чието наименование е страст, продължава
отец Анатолий, е описана от православните светии преди
много векове. Те са ни дали рецепта за изцеление: страстта се
побеждава не със свои, човешки сили, а с Божията благодат.
Условията за победа са: осъзнаване на своята греховност, съз-
нание за това, че сме попаднали в мрежите на дявола, искрено
покаяние и изправяне на дело. А помощта е от Божията бла-
годат, която човек получава в молитва и в Тайнствата Изповед
и Причастие.
„Играейки – казва светителят Теофан Затворник, – не
проигравайте своето спасение.”
Конкретната помощ на пристрастилия се към една или
друга хазартна игра може да се изразява в следното:
Убедете го да признае пред себе си, че е игроман, и да
вземе решение никога повече да не играе.
Обяснете му, че това е греховна страст и за преодоляването
ѝ е необходима не само лична решимост, но и Божията помощ.
Ограничете (по възможност, желателно е, по взаимно до-
говаряне) джобните му пари.
Направете така, че игроманът да не се докосва до пред-
мета на своята страст (игрален апарат, карти, рулетка, ком-
144
пютър). При необходимост го придружавайте до мястото, на
което учи, променете обичайния му маршрут, ако по пътя ви
има игрални заведения.
Съставете дневния му режим така, че да не остава „из-
лишно” време.
Натоварете го физически (бягане, гимнастика, плуване)
или се опитайте да превключите на изучаване на чужд език,
четене, пътешествия, полезно общуване.
При необходимост се консултирайте с психолог (възмож-
но е да се наложи лечение при психотерапевт или психиатър).
На мен постоянно ми се налага да оказвам помощ на хора,
които вече са признали собственото си безсилие срещу тази
беда и са взели твърдо решение да не играят. Но за устойчива
ремисия или изцеление може да се говори не по-рано от една
година след последното „игрово отравяне”.

ОСОБЕНОСТИ НА ДЕТСКАТА ДЕПРЕСИЯ

Депресията у подрастващите може да се проявява като

понижаване на общия фон на настроението и активността. От
време на време се долавят мисли за собствената малоценност
и неспособност за нищо. Почти винаги се влошава успевае-
мостта в училище. Подрастващият изглежда загрижен, безу-
частен. Влошават се апетитът и сънят.
Но нерядко само смяната на обстановката, разрешаването
на конфликтната ситуация, превключването на нещо радост-
но и спокойно отстраняват симптомите на депресията. В този
план протичането на депресията при децата и подрастващите е
относително по-благоприятно в сравнение с възрастните.
Ще отбележим една негативна тенденция. Подрастващи-
те на възраст 13-15 години нерядко прибягват към алкохол, а

145
сега все по-често и към наркотици като средство за самолече-
ние на депресията. Изследванията показват, че 17% от подра-
стващите с разстройство на настроението за пръв път идват
при лекаря, след като вече са опитали наркотици.
Много често депресията у децата се проявява във вид на
соматични оплаквания и неразположения. Например темпера-
турата се повишава, появяват се болки в корема, главоболие и
т н., и всичко това често е израз на душевното неблагополучие
на детето.
Ще дам един пример. За консултация е дошла една баба
със своята деветгодишна внучка. Родителите ѝ често се кара-
ли, вдигали скандали и накрая се развели – бащата напуснал
семейството. На фона на това момичето развило бронхиална
астма, при което не била открита нито алергия, нито изменение
в тъканта на бронхите и белите дробове, не се наблюдавали и
чести простуди. Оказало се, че детето има неврогенен вариант
на астма: причина за астматичните пристъпи се оказал невро-
тичен конфликт. Това заболяване било вик на душата на детето.
В някои случаи депресията е свързана с това, че в струк-
турите на мозъка невромедиатори като серотонин, допамин,
норадреналин „на практика намаляват до нула” и човек изпа-
да в песимистично, потиснато настроение. Престава да бъде
активен. А родствениците и познатите му се опитват да му по-
влияят: „Намери си работа, моли се повече”. Но той не може
да направи това, защото е болен. И на първо време има нужда
от медицинска помощ. А според степента на оздравяване ще
преобладават психологичната и духовната помощ.
Но има и депресии – и те са значително повече, – кои-
то са следствие от поробилите душата страсти на униние и
печал. Този момент е изключително важен и трябва да разли-
чаваме, в това число и свещенослужителите, къде има грях и
къде болест. Изобщо депресията по своето разпространение
146
заема едно от първите места в света. Употребата на психо-
тропни препарати и антидепресанти е излязла от контрола
на медиците и не се поддава на никакъв отчет. Нещо повече,
депресията се е „подмладила”, днес все по-често говорим за
детска депресия.
Между понятията „униние” и „депресия” не можем
да поставим знак за равенство. Унинието е греховна страст,
а депресията – болест. Има много видове депресия, но аз ще
посоча двата основни: невротични и ендогенни.
Невротичните депресии винаги са свързани с конфликт,
със сблъсъка на противоположни мотиви в съзнанието на чо-
века. И поради това в душата възниква тежка психотравми-
раща ситуация, от която трябва да се търси изход. Решението
често идва чрез молитва и смирение. Такъв е пътят на лече-
нието на невротичните състояния.
Появата на ендогенни депресии е свързано с това, че в
някаква степен се променя обмяната на веществата в мозъка.
Греховните страсти са взаимно свързани и взаимно си
влияят една на друга. Така гордостта и тщеславието се „под-
държат” от чревоугодието и блуда, а всички тези страсти са
свързани със сребролюбието. В резултат на тази „дружба” се
появяват гняв, печал, униние. Образно казано, това е синдро-
мът на „счупеното корито”.
Някога психиатрите са описали така наречената депресивна
триада: мрачно настроение, забавено мислене, забавени движе-
ния. Други прояви на болестта са нарушения на съня, липса на
апетит, загуба на предишните емоционални реакции, отсъствие
на интерес към живота, чувство за собствената непълноценност,
мисли за самоубийство. Ако тези симптоми се задържат повече
от две седмици, е необходима медицинска помощ.

147
 ЧЕСТТА ТРЯБВА ДА СЕ ПАЗИ ОТ МЛАДИНИ

Много родители са сериозно обезпокоени от въвежда-

нето на програми по полово възпитание в училищата. Така
наречените „центрове за семейно планиране” повсеместно
разпространяват съответните илюстрирани списания и книги.
От телевизионния екран в детските души се изливат реки от
всякакъв вид разврат. Дълбоко съм убеден, че целият този из-
куствено създаден проблем е бесовска хитрост. Някой си е ре-
шил, че децата на всяка цена трябва колкото се може по-рано
да се запознаят с физиологията на половите отношения. Под-
чертавам, именно с физиологията! Тук не става дума за това
как да възпитаме момчето като един надежден баща, съпруг,
защитник, а момичето – като грижовна майка и вярна съпруга.
Създава се впечатлението, че в предишните времена в
Русия не са се раждали деца. Нима са учели на същата тази
физиология в института за благородни девици или в някое за-
тънтено село? А семействата като правило, са били здрави,
многодетни. Тази тема винаги е била покрита с булото на це-
ломъдрието, и ако искате, на недоизказаността.
Възможно е някой да ме упрекне в архаичност. Но арха-
ични са тези, които устремяват погледа си към Содом и Гомо-
ра. Изобретателите на този проект явно целят развращаването
на младежта и намаляването на раждаемостта. И тази програ-
ма няма нищо общо с християнската нравственост. В основа-
та на предлаганите знания е обучението по контрацепция, по
„безопасен секс” и т. н. Тази програма само тласка младежта
към вършенето на блудни грехове. А днес девойките дори по-
лучават „комплекси” по повод на това, че до 14-15-годишна
възраст са „все още девствени”. Задължително е да поговорим
с подрастващите дъщери на тази тема. Научете ги да не се
поддават на натиска на „отворените приятелки”, или което е

148
още по-лошо, на разпътните „дружки”. За такива „дружки”
целомъдрието представлява укор и изобличение и поради
това те се стремят да го направят за посмешище. Срамежли-
востта, способността да се въздържаме от удовлетворяване на
плътските желания, съществуването на брака и другите пред-
писания на религията – това не са някакви абстрактни поня-
тия, а онова, което отличава човека от животното.
Няма да е излишно да разкажем на подрастващите и за
заболяванията, предавани по полов път. Освен СПИН същест-
вуват над двадесет инфекции, много от които оставят следи в
човешкия организъм за цял живот дори и след дълго и често
скъпоструващо лечение; и каквото и да говорят рекламите, не
съществува нито един гарантиран начин на защита от тях.
Струва си да споменем и това, че веднъж направила
аборт, девойката рискува да остане безплодна за цял живот
и завинаги да се лиши от радостите на майчинството. Да не
говорим за това, че абортът, в каквато и фаза на бременността
да е извършен, представлява убийство.

ЗА „НЕИЗЛЕЧИМОСТТА”
НА ДЕТСКИТЕ ПРОБЛЕМИ

Разбойникът, който цял живот крадял и убивал, на кръ-

ста, през последните три часа от своя живот, се оказал от
дясната страна на Спасителя – като се покаял и отрезвил – и
пръв влязъл в рая. Ето защо по мое мнение, да се твърди,
че наркоманията, алкохолизмът, невротичните разстройства
и негативният опит в детството са неизлечими – не отговаря
на действителността. Смятам, че психотерапевтите, които
твърдят това, със сигурност имат меркантилни цели и ис-
кат да привържат пациента към себе си. Да вземем например

149
психоанализата. Неотдавна беседвах с френски психоанали-
тици и ги попитах: каква е резултатността? Отговорът беше
объркана и иронична усмивка в очите им: „каква резултат-
ност, за какво говорите?!”. Три, пет, седем години клиен-
тът ходи на сеанси по психоанализа. А психоаналитичната
процедура струва немалко пари, продължава около час, два-
три пъти в седмицата. Това се превръща в стил на живот.
Разбира се, съществува проблемът със старта. Нали както
се казва, „тръните не раждат грозде”: ако детето има благо-
честиви родители, ако е запознато с Тайнствата на Църквата,
такова дете има повече възможности, тоест има предимства-
та на добрия старт в живота. Но въпреки това винаги, докато
човек е жив, докато диша, Господ му дава шанс за промяна,
преобразяване, възраждане.
Традиционно е прието да се смята, че психотичната па-
тология е слабо излечима. Това се отнася особено за тежките
психози, дегенеративно-дистрофичните заболявания на кора-
та на главния мозък, вродените форми на умствена непълно-
ценност и т.н. Но Божията милост върши чудеса според вяра-
та на хората и тогава законите на естеството отстъпват.
Ще посоча още един пример, описан в малката книжка
със заглавие „Защо боледуват малките деца”. Неин автор е
отец Алексей Грачов, лекар и свещеник. „Преди две години
и половина на изповед при мен дойде едно болно момиче на
дванайсет години от детски дом. То не можеше да каже две
думи на кръст, въртеше се като пумпал, ненормалният му по-
глед, постоянните гримаси и целият му вид говореха за „не-
пълноценност”. Но ето, то започна да се изповядва и причас-
тява всяка неделя.
След година у него се появи потребност да открива по-
мислите си (който се моли и често се изповядва, знае какво
значи това). Момичето започна да води такъв внимателен
150
духовен живот, за който не подозират дори и хора, които се
смятат за дълбоко вярващи и църковни. Започна да се моли с
Иисусовата молитва („Господи Иисусе Христе, Сине Божий,
помилуй мене, грешния”), да се бори с прилозите, да прощава
обидите, да търпи всичко. За няколко месеца се научи да чете
и пише, всички признаци на дебилност изчезнаха, духовност-
та се изписа на лицето ѝ. Във всичко, което говореше и праве-
ше, имаше чувство и разсъждение...”. Подобни примери не са
единични, те са множество.
Откъс от книгата на протойерей Илия Четверухин и
Евгения Четверухина „Йеросхимонах Алексий, старецът от
Смоленската Зосимовска пустиня”:
„Интересен е разказът на една енориашка от Толмачев-
ска енория Е. И. Шулгина, чийто втори син се родил глухо-
ням. Тя много тежко преживявала тази беда, дори стигала
до отчаяние. По съвет на Е. Л. Четверухина жената отишла
в Зосимовската пустиня. Е. И. разказала всичко на стареца
и поискала той да се помоли за изцелението на нейния син.
Батюшката категорично отказал. „Ти трябва да се радваш, ти
си щастлива – казал ѝ старецът – че в нашето ужасно време
синът ти няма да каже и няма да чуе нищо лошо. А за него
трябва да се молим така: „Господи, ако е необходимо за слава
на Твоето име моят син да говори, дай му това, а ако Твоята
свята воля не е такава, нека остане глухоням”.
Батюшката произнесъл този отговор с такъв твърд и ре-
шителен глас, че Е. И. не могла да възрази нищо. Нещо пове-
че, тя не само изведнъж престанала да скърби и да тъгува, но
и излязла от стареца напълно спокойна и оттогава изцяло се
покорила на Божията воля”.

151
 ПСИХИЧНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ В ДЕТСКА
И ЮНОШЕСКА ВЪЗРАСТ

Ще споменем някои психопатологични състояния, из-

искващи лекарска намеса. Детската психика разполага със
значителни възстановителни резерви, помагащи ѝ да се
справи с различни стресови фактори. По тази причина мно-
го форми на психични дисфункции при детето преминават
самостоятено, без лечение. Но има и такива разстройства,
които, ако не се лекуват навреме, могат да се трансформи-
рат в устойчиви аномалии на характера или в упорити пси-
хични заболявания.
В произхода на невротичните реакции у децата повечето
автори подчертават негативната роля на неправилното възпи-
тание. Известният специалист по детски неврози професор А.
И. Захаров определя следните аспекти:
Изисквания на родителите, превишаващи възможности-
те и потребностите на децата.
Неприемане на децата от родителите, изразяващо се в
раздразнително-нетърпеливо отношение, чести укори, запла-
хи и физически наказания, отсъствие на необходимата неж-
ност и ласка.
Несъгласуван подход във възпитанието, проявяващ се
чрез контрастното съчетание между строгите ограничения и
забрани на единия родител и свободно-разрешаващото отно-
шение на другия.
Непоследователност във възпитанието, неравност и про-
тиворечивост в отношението към детето.
Неустойчивост в общуването с децата: повишаване на
тон, викове, обща емоционална неуравновесеност.
Тревожност – постоянно безпокойство за детето, излиш-
ни опасения и предпазни мерки.

152
 Така става ясно, че психологичните проблеми и психич-
ните отклонения у детето до голяма степен са свързани с не-
правилните подходи във възпитанието.
Проявите на детските неврози могат да бъдат много
разнообразни: емоционална неустойчивост и свръхчувстви-
телност, плачливост, чести промени на настроението, каприз-
ност, възбудимост, трудно заспиване, неспокоен сън, страхо-
ве, смучене на пръст, гризане на нокти, нощно напикаване,
нервни тикове и др. На една възраст повече съответстват едни
симптоми, на друга – други. Депресията се е „подмладила”,
нейни жертви стават не само хора на преклонна или „балзако-
ва” възраст, но и младежи и дори деца.
Много често невротичните прояви у децата се проявяват
във вид на соматични (телесни) оплаквания и неразполо-
жения – например температурата се повишава, появяват се
болки в корема, главоболие и пр., което често е знак за душев-
ното неблагополучие на детето. Нерядко в отговор на небла-
гоприятните психоемоционални обстоятелства у децата могат
да се развият различни заболявания.
Друга особеност на детската нервност (невротична, пси-
хопатична) представляват поведенческите нарушения. Някои
деца бягат от къщи, не посещават училищните занятия, други
започват да пушат, опитват алкохол. Повечето такива деца ги
поглъща улицата и ги възпитава по свой начин. Кой е виновен
за това? Родителите. Трябва да обичаме своите деца, трябва да
ги възпитаваме, трябва да се молим за тях. Подобряването на
психичното състояние на детето до голяма степен зависи от ро-
дителите, от тяхната духовност, от отношенията помежду им,
от това каква атмосфера успяват да създадат у дома.
Децата трябва да бъдат предпазвани от всяко вредно и
пагубно влияние, тъй като върху техните неукрепнали души
днес се изливат реки от всякакъв разврат. Благочестието на

153
родителите е действен пример за подражание на децата. Про-
тивоположност на това е пиянството, бездуховността, амо-
ралното поведение – уви, също действен пример, но пагубен.
Светейшият Патриарх Алексий ІІ много точно е отбелязал, че
„ако в душата няма съзнание за светинята, в нея се утвържда-
ва мерзостта на запустението”.
Най-голям брой неврози се наблюдава в късната преду-
чилищна възраст, в ранната училищна възраст и у подраства-
щите. Различаваме следните основни форми на невротични
разстройства:
Генерализирано тревожно разстройство – развива се в
продължение на 6 месеца от момента на въздействие на пси-
хотравмиращата ситуация и започва с чувство на психично
напрежение, безпокойство, тревога в очакването на предстоя-
щи неприятности във всекидневния живот.
Обсесивно-компулсивно разстройство – характеризи-
ра се с наличието на натрапчиви образи, мисли и ритуални
действия.
Реакция срещу остър стрес – симптомите са разноо-
бразни. Реакцията възниква веднага, в рамките на един час
след въздействието на стресовия фактор.
Посттравматично стресово разстройство – възниква
или непосредствено след стреса, или до 6 месеца след него.
Невропатия – характеризира се с повишена раздразни-
телност, капризност на детето, неустойчивост на настроение-
то, силно изразена боязливост. Такова дете спи лошо, страда
от липса на апетит, бързо се изморява, вниманието му лесно
се отвлича. Може да се наблюдава субфебрилна температура,
например 37,1-37,3º, нарушения в ходенето по голяма нужда,
неврогенно повръщане.
Дислексия – едно от специфичните разстройства в раз-
витието на училищните навици. Тази патология се среща на-
154
пример у 5-6% от децата в училищна възраст и се проявява
в различна степен. У момчетата дислексията се среща 3-4
пъти по-често, отколкото у момичетата. При дислексията е
затруднен преводът на буквените символи в звучащи думи.
Това не е просто забавяне, но и качествено изменение на че-
тенето. Наблюдават се пропуски, добавяне, замяна или про-
мяна на букви.
Разнообразни тревожни и фобийни разстройства –
нерядко се наблюдават в ранна детска и в предучилищна въз-
раст. Проявяват се в определени ситуации. С израстването на
детето тези разстройства изчезват. Адекватното лечение по-
мага на детето да се справи по-бързо с тях.
Хиперкинетичен синдром – за него са характерни не-
въздържаност в движенията, прекомерна (безполезна) актив-
ност. Детето е неуравновесено, истерично, не съобразява по-
стъпките си с обстоятелствата, не е способно да следва при-
етите правила на поведение. Обикновено такива деца трудно
се адаптират в училище, те са изключително подвижни и раз-
сеяни, постоянно напрягат всички и провокират другите деца
към неправилно поведение. Чувствайки своите недостатъци,
те сякаш правят „напук” на околните, и така възниква меха-
низмът на порочния кръг. В своето развитие хиперкинетич-
ният синдром има две тенденции. В единия случай, с Божия
помощ, при една грамотна тактика от страна на родителите,
психолозите, педагозите, лекарите, към 12-14-годишна въз-
раст той отслабва и изчезва. В другия случай се трансформи-
ра в психопатия и личността става още по-дезадаптивна. Тази
тенденция е много неблагоприятна.
Училищна невроза – може да се развие в ранна учи-
лищна възраст. Причина за нея е психологическата неподгот-
веност на детето за училище, неприемането му от връстници-
те, унижението, побоят, прекомерната строгост и неопитност

155
на педагога. Страдащото от тази невроза дете изглежда по-
тиснато, отказва да ходи на училище, имитира (често несъз-
нателно) различни заболявания. Родителите трябва да бъдат
внимателни, за да успеят навреме да разпознаят неговите ду-
шевни затруднения и да му помогнат. Няма да е излишна и
консултацията с лекар или съветът на опитен психолог. Ако
детето е болно, родителите трябва да разберат, че неговото
самочувствие и психично състояние до голяма степен ще за-
висят от тяхното благочестие.
Нервна анорексия – заболяването се характеризира с
отказ от приемане на храна с цел отслабване. При това, особе-
но в началните стадии, апетитът се запазва и въздържанието
от храна се удава на човека след упорита борба със себе си.
Пик на заболеваемостта се наблюдава в юношеска възраст.
Като правило жертви на това заболяване стават момичета-
та и девойките. Често началото на анорексията съвпада със
стрес, несподелена любов, отхвърляне на чувствата от страна
на младите хора или неприемане на собствената външност.
По-нататък поведението на девойката се определя от тази
натрапчива или свръхценна идея – да свали тегло, което се
постига с отказ от храна. Хранителното поведение рязко се
изкривява. В по-тежките случаи се наблюдава кахексия, аме-
норея, сериозни обменни нарушения, страда психиката, както
и целият организъм, и прогнозата на заболяването не винаги
е благоприятна.
Понякога анорексията е следствие от психична болест.
Затова трябва задължително да се обърнем за помощ към ле-
кар психиатър.
Нервна булимия – рязко повишаване на апетита. Това
състояние като че е противоположно на анорексията, при кое-
то стресовете и неприятностите се „изяждат”. В този случай
също е необходима медико-психологична корекция.
156
 Детски аутизъм – за това разстройство на психичното
развитие у децата трябва да говорим отделно. Диагнозата
„детски аутизъм” се поставя след достигането на тригодишна
възраст от детето (въпреки че специфични разстройства не-
съмнено се забелязват и преди това). Централен симптом на
тази патология е нарушението на социалното поведение. Тези
деца не искат да ги вземат на ръце, не проявяват интерес към
звуковете на речта и не реагират на насочените към тях думи.
За разлика, да кажем, от обикновените деца, те не се страху-
ват от чужди хора, не се боят да остават сами в стаята. Дете-
то е емоционално студено, безразлично към близките, малко
говори, понякога съвсем се отказва от общуване, склонно е
към стереотипни движения. У кърмачетата с такава патоло-
гия отсъства „комплексът на оживяването” в отговор на емо-
ционално въздействие. В по-зряла възраст аутистичните хора
всякак избягват социалните контакти, не проявяват интерес
към дружбата и общуването. Интелектуалните дефекти могат
да бъдат значителни, но могат да бъдат и едва забележими. Но
ако не лекуваме и не помагаме психологически на страдащите
от аутизъм деца, то вече като възрастни те не успяват да се
адаптират към действителността и нерядко остават социално
дезадаптирани. Ще подчертая обстоятелството, че в този слу-
чай става дума за заболяване, а не за мълчалив характер.
Към поведенческите разстройства в юношеска въз-
раст се отнася голяма група състояния, чиято основна проява
е враждебното отношение към околните и към установените
правила и порядки. Обикновено такива деца, главно момчета
(въпреки че в последно време се срещят и немалко момичета с
подобни отклонения), имайки ниска самооценка, я компенси-
рат с игра на „супермени”. Наказанието не ги променя, напро-
тив – само повишава нивото на вътрешна агресия и води до
нови поведенчески разстройства. Понякога наистина се изис-

157
кват титанични усилия и педагогически талант, за да се вър-
нат тези деца към нормалното поведение, да се превъзпитат.
Към групата разстройства на социалното функционира-
не у децата може да се причисли и селективният мутизъм.
За това разстройство е характерно, че детето има уверена, за-
пазена реч в някои ситуации (като правило с близки хора и
роднини) и обратно – не е в състояние да говори например
в училище. Това разстройство се различава от обикновената
срамежливост и изисква квалифицирана лекарска намеса.
Към невротичните разстройства, започващи обикнове-
но в детска и юношеска възраст, се отнасят тиковете – не-
волни, бързи, неритмични движения на определени групи
мускули (мигане, помръдване); неорганичната енуреза –
несъотватстващо на възрастта неволно дневно или нощно
напикаване. Енурезата се наблюдава у 7% от момчетата и
3% от момичетата на възраст до 10 години. Диагнозата „ену-
реза” се поставя на деца над 5 години. Тоест до тази възраст
не говорим за заболяване.
Заекване – обикновено се формира на възраст от 2 до
5 години в периода на установяването на речта. Следовател-
но много важни са профилактичните мерки, тъй като страхът
от общуването, нерядко свойствен на децата в тази възраст,
може да се затвърди, лицевите мускули да продължат да бъдат
напрегнати. А след това се образува порочен кръг: напреже-
ние – заекване – напрежение – заекване.
В моята практика имаше такъв случай. За помощ към
мен като психиатър се обърна млад човек със силно изразено
заекване. Той беше опитал много методи на лечение, но резул-
татът беше или нулев, или незначителен.
Предложих му метода, описан от известния австрийски
психиатър и психолог Виктор Франкъл и наречен „парадок-
сално намерение”. В какво се състои парадоксът? В това, че
158
човек вътрешно си позволява именно това, от което в най-го-
ляма степен се страхува и не желае. В нашия случай това е
заекването. Всички добре знаят израза „клин клин избива”.
Тук механизмът е подобен.
Посъветвах болния да си позволи да заеква, и нещо по-
вече: дори съзнателно да се опита да усили заекването. Паци-
ентът ме слушаше с явно недоверие. Дълго го бяха лекували
от заекването, а сега – да си позволи да заеква. Но той все пак
реши да опита да изпълни тази „неразбираема” препоръка и...
скоро се избави от заекването. По-точно от пристрастното, бо-
лезнено отношение към него, и поради това започна да говори
много по-добре.
Това стана така: в института на една от лекциите пре-
подавателят неочаквано започнал да задава въпроси на сту-
дентите, опитвайки се да си изясни как усвояват материала.
Не оставил без внимание и нашия герой. По неговите думи
главата му се размътила, гърлото му се свило, дъхът му спрял.
И той изведнъж си спомнил получения съвет – да си позволи
да заеква – и нямайки къде да иде, опитал.
За учудване на околните и на първо място, на самия себе
си, той буквално „изстрелял” отговора, практически без пре-
късване на речта. Но главното било друго – младежът полу-
чил позитивен опит в управляването на своята реч и своите
емоции. След това имало и сривове, особено в сложни стре-
сови ситуации, когато не му се удавало да преодолее напреже-
нието, но придобитият опит винаги му вдъхвал надежда.
Мисля, че в метода на Франкъл има много от христи-
янското смирение. Вероятно поради това този метод пома-
га. Може би и вие бихте взели нещо от тези съвети? Господ
да ви помага.
Днес нерядко се поставя диагнозата „минимална мозъч-
на дисфункция”.

159
 Минималните мозъчни дисфункции се характеризи-
рат със забавяне темповете на развитие на функционалните
системи на мозъка, осигуряващи едни или други висши пси-
хични функции, отговарящи за речта, писането, четенето,
смятането, а също и за регулирането и контрола на психични-
те процеси. Интелектът на тези деца не страда, но те изпитват
значителни трудности в училищното обучение и социалната
адаптация. В днешно време терапията на минималните мо-
зъчни дисфункции е добре разработена.
Това изброяване на психичните разстройства, които мо-
гат да се срещнат и в детска, и в юношеска възраст, далеч не е
пълно. По-силно изразените разстройства на психиката (дет-
ският тип шизофрения, умствената изостаналост и др.)
изискват съвременна диагностика и квалифицирана психиа-
трична помощ.

БЪДЕТЕ С ХРИСТОС!

Понякога чуваме родителите да казват: „Нашите деца ще

пораснат и тогава ще определят за себе си има ли Бог, или
няма. А сега няма защо да им разказваме за Него”. На такива
родители ни се иска да отговорим: „Добре, тогава да не учим
детето да си мие ръцете преди ядене, да поздравява възраст-
ните. То ще порасне и само ще види дали това е добро. Нека
пие и пуши, нека не се прибира у дома с дни наред... Нека
децата сами да решават. Сега не е необходимо. У нас има сво-
бода. У нас има демокрация”.
Трябва от ранна възраст да говорим на децата за Бога
– именно в това е главната задача на възпитанието, в това е
залогът за тяхното душевно здраве и щастлив живот. Нали
само чрез понятието за греха, покаянието и изкуплението е
160
възможно разумното преодоляване на всевъзможните лоши
навици и нездрави наклонности.
И по-специално ще се обърна към майките: молете се за
своите деца! Господ при всички случаи ще чуе молитвата на
майката. И поне веднъж на ден повтаряйте след преподобния
Амвросий Оптински:
„Господи, Ти едничък знаеш всичко, можеш всичко и
искаш всички да се спасят и да достигнат до познание на
Истината. Вразуми моите деца (имената) да познаят Тво-
ята истина и Твоята Свята воля, и ги укрепи да ходят по
Твоите заповеди, и помилуй мене, грешната. Амин”.

СВЕТИИ – ПОКРОВИТЕЛИ НА СЕМЕЙСТВОТО

През целия си живот, във всички скърби и болести, в

радост и тъга, по всяко време и на всяко място християните
се молят на Господа, на Неговата Пречиста Майка – усърдна
Застъпница за християнския род, на светите Ангели и свети-
те хора, които ние наричаме Божии угодници, тоест на тези,
които със своя живот, подвизи, добродетели или страдания са
угодили на Бога.
На Божия промисъл е било угодно да надари светиите с раз-
лични дарове за помощ на хората, включително и да изцеляват
недъзи, да лекуват немощи и страсти, да примиряват враждува-
щи, да умиряват нашия живот, да укрепяват семейните връзки.
Четейки житията на светиите, можем да забележим сход-
ството на техния земен живот, подвизи или страдания с чу-
десата и благодатната помощ, които ни се дават по тяхното
ходатайство пред Господа за нас, заради нашето спасение.
От древни времена руските хора са се молели пред чу-
дотворните икони на Пресвета Богородица за семейно благо-

161
получие, за даряване на съпруг или съпруга, за раждане на
деца. Обръщайки се в молитви към светите съпрузи Йоаким
и Анна, родителите на Пресвета Богородица, благочестиви-
те християни са измолвали Божията помощ на попрището на
възпитаването на децата.
Светият благоверен княз Петър, в монашество Да-
вид, и светата благоверна княгиня Феврония, в мона-
шество Ефросиния, са образец за християнско съпружество.
Княз Петър бил вторият син на Муромския княз Юрий Вла-
димирович. Той заел Муромския престол през 1203 г. Няколко
години преди това свети Петър заболял от проказа, от която
никой не можел да го излекува. В съновидение на княза било
открито, че може да го изцели дъщерята на пчеларя, благочес-
тивата девица Феврония, селянка от село Ласкова в Рязанска-
та земя. Свети Петър изпратил свои хора в това село. Когато
князът видял Феврония, той така я обикнал заради нейното
благочестие, мъдрост и доброта, че дал обет да се ожени за
нея след изцелението. Съпрузите се прославили с благочестие
и милосърдие. Те починали в един и същи ден и час, на 8 юли
(25 юни по стар стил) 1228 г., като на преклонна възраст при-
ели монашеско пострижение с имената Давид и Ефросиния.
Телата им били положени в един гроб. Със своите молитви
те низвеждат Небесното благословение върху встъпващите в
брак. В Русия през последните няколко години в деня на па-
метта на светите Петър и Феврония е установен празникът
Ден на семейството, любовта и верността. В днешно време
на този ден се награждават многодетните съпрузи с медал „За
вяра и вярност”.
За семейно щастие се молят на светите мъченици съпру-
зи Адриан и Наталия. Светите мъченици от Никомидия Адри-
ан и Наталия представляват образец на съпружеството. Адриан
бил писар при императорския двор. Налагало му се да записва
162
убитите от император Максимиан християни и виждайки тях-
ната твърдост в изповядването на Христа, той станал христия-
нин и приел да пострада за Господа. Бившите му приятели му
казвали: „Нима и ти си обезумял и искаш да загинеш? Отиди,
зачертай своето име от списъците и принеси жертва на богове-
те”. Свети Адриан им отговорил: „Аз не съм обезумял, а съм
се обърнал към здравия разум”. Със съдействието на познати
Адриан бил освободен от тъмницата, за да съобщи на своята
съпруга за деня на наказанието. Но когато Адриан се показал
на прага на дома, неговата съпруга Наталия помислила, че той
се е отрекъл от Христа, и не искала да го пусне. Адриан убедил
Наталия, че не е избягал от мъченията, а е дошъл да ѝ съобщи
за деня на своята кончина, след което отишъл на мъченическа
смърт. Тогава свети Адриан бил на 28 години. Боголюбивата
млада вдовица Наталия станала безкръвна мъченица, подкре-
пяйки своя съпруг в страданията за Христа. Скоро и тя се прес-
тавила в Господа и заедно със свети Адриан била причислена
към лика на светиите. Паметта на светиите се чества на 8 сеп-
тември (26 август по нов стил).
В християнската традиция се молят за семейно бла-
гополучие, също и когато „мъжът без вина намрази своя-
та жена”, на светите мъченици Гурий, Самон и Авив. При-
чината за това е следната: един воин гот, изпратен на служба
в Едеса, взел за съпруга благочестивата девойка Евфимия.
Преди това той се заклел пред нейната майка на гробницата
на мъчениците Гурий, Самон и Авив, че няма да причини ни-
какво зло на своята съпруга, никога няма да я оскърби, а ще я
обича и почита. След края на службата си в Едеса той взел Ев-
фимия със себе си и се върнал в родината. Оказало се, че той
я е измамил: там имал жена. Евфимия станала нейна робиня
и трябвало да претърпи много издевателства и унижения. Ко-
гато ѝ се родило дете, ревнивата готка го отровила. Евфимия

163
се обърнала с молитва към светите мъченици – свидетели на
клетвата на измамника, и Господ я избавил от страданията и
чудодейно я пренесъл в Едеса, където тя се срещнала с май-
ка си. Паметта на светите Гурий, Самон и Авив се почита на
28 ноември (15 ноември по нов стил).
Светите мъченици Хрисант и Дария. Свети Хри-
сант произхождал от знатно семейство. Неговите родители
се покланяли на езическите богове. В тази вяра те възпита-
вали и своя син. На Божия Промисъл било угодно Хрисант
да открие Свещеното Писание, което просветило душата
на разумния юноша. Той повярвал и се кръстил. Бащата на
Хрисант с всички сили се стремял да отклони сина си от
християнството и го оженил за красавицата Дария, жрица
на Атина Палада. Но свети Хрисант успял да обърне своята
жена към Христа и младите съпрузи по взаимно съгласие
решили да живеят в девство. Хрисант събрал около себе си
няколко юноши християни, а около Дария се събрали бла-
гочестиви жени и девойки. Някои граждани се оплакали на
епарха Келерип, че Хрисант и Дария проповядват безбрачие.
Започнали да изтезават свети Хрисант и настоявали да се
отрече от Христа. Но изтезанията не разколебали твърдостта
на мъченика. Божията сила явно му помагала. Мъчителите
предали света Дария в блудния дом. Но там я охранявал из-
пратен от Бога лъв. Лъвът повалял на земята всички, които
се опитвали да осквернят светицата, но ги оставял живи. Да-
рия им проповядвала Христос и ги обръщала към пътя на
спасението. Освирепелият император Нумериан заповядал
да умъртвят светите Хрисант и Дария. Душите на светите
мъченици се възнесли към Господа. Паметта им се чества на
1 април (19 март по нов стил).
Преподобните схимонаси Кирил и Мария. Знатните
ростовски боляри Кирил и Мария били добри и богоугодни
164
хора: помагали на бедните и болните, приемали странници.
Съпрузите вече имали син Стефан, когато Бог им дарил още
един син – бъдещия основател на Свето-Троицката Сергиева
лавра, преподобния Сергий. Много преди неговото ражда-
не Божият Промисъл им дал знамение за него като за Божи
избраник. Един ден, когато Мария, бременна с него, била в
църквата, детето за голямо изумление на всички три пъти
извикало със силен глас в утробата на майка си по време на
литургията. И ето, праведната Мария, заедно с мъжа си, дала
обещание: ако им се роди момче, да го посветят на Бога.
Към края на живота си Кирил и Мария приели монаше-
ско пострижение, а после и схима в Хотковския Покровски
манастир. Мощите на схимонах Кирил и схимонахиня Мария
неизменно се покоели в Покровския храм в Хотково. Според
преданието преподобният Сергий завещал „преди да отидат
при него, да се помолят за упокоението на неговите родители
над техните гробове”. Така и започнали да правят: поклонни-
ците, които отивали на поклонение в Троицката лавра, първо
посещавали Хотковската обител.
През 1992 г. било извършено общоцърковно прославяне
на преподобните Кирил и Мария. Тези светии са образец на
християнско устройване на семейството. Паметта им се чест-
ва на 11 октомври (28 септември по нов стил) и на 31 януари
(18 януари по нов стил).

165
 ЯЙЦЕТО НА СКЪПЕРНИЧЕСТВОТО
(разказ)

‒ Серьожа, събуди се! Виж какъв слънчев ден! Днес е

Велика Събота! Ще отидем ли на служба?! Тъкмо ще стигнем
за началото – каза със звънлив глас Варя и целуна мъжа си по
темето. – От сутринта никак не ми се спи.
‒ Добро утро, Варенка. А колко е часът?
‒ Около седем – отговори Варя, гледайки на улицата през
измития до блясък прозорец.
‒ Ставам веднага – бодро извика Серьожа и хукна към
банята.
След половин час Сергей и Варвара вече бяха в храма.
Денят беше топъл, много по-топъл от обичайното за среда-
та на април. Службите на Велика Събота са особени. Душа-
та очаква Пасхалната радост. Отците в бели ризи изглеждаха
като новородени. Точно преди три години Сергей и Варвара за
пръв път бяха открили за себе си радостта от това предпасхал-
но богослужение, удивително по своята духовна дълбочина и
смисъл, когато цяла нощ непрестанно се бяха молили в Дани-
ловския манастир. Едва дочакаха края на службата, краката
им бяха тежки като олово, но душите им запомниха този ден.
Същата година те се ожениха и за сватбено пътешествие оти-
доха на поклонение в Йерусалим.
‒ Варя, нали не си забравила да вземеш още десетина
яйца за освещаване, специално ги бях приготвил за колеги-
те и приятелите? – попита Сергей съпругата си, излизайки
от храма.
‒ Е, ти пък! Всичко съм взела. Всичко е в кошницата: и

166
козунаците, и двайсетина яйца. Там е и твоят любим кекс с
ябълки и стафиди. Изненада от мен.
‒ Кога успя да го изпечеш?!
Тайна. Хайде да побързаме. Май че виждам едно свобод-
но местенце на масата – каза Варя.
Освен всички неща за ядене, Варя извади от кошницата
красиви салфетки, панер за козунаците и нова поставка за
яйцата.
‒ Всичко е тук, Серьожа, мисля, че нищо не съм забрави-
ла. Опитай да запалиш свещта.
‒ Ей сега – каза Серьожа и пипнешком затърси клечки в
джоба на куртката си.
Пролетният ветрец се опитваше да духне свещичката, а
тя с всички сили се съпротивляваше. Но все пак угасна, когато
батюшката вече ръсеше съседните козунаци.
‒ Виж как всички са ги приготвили по различен начин.
Всеки път сякаш идвам на изложба – каза Варя и весело при-
мигна. – Откъде толкова фантазия и изобретателност у хора-
та? Погледни този козунак отвън! Същинско произведение на
изкуството! Баба ми печеше подобен козунак. Всички съсед-
ки ѝ искаха рецептата. Рецептата си беше най-обикновена, но
никой друг не можеше така сполучливо да ги направи.
Батюшката весело и с молитва поръси пасхалната трапеза.
‒ Слава Богу! След службата ще разговеем. Дръж кошни-
цата, а аз внимателно ще подреждам всичко – каза Варя и се
усмихна, разтривайки капчиците светена вода по лицето си.
‒ Деца, дайте едно яйчице на бездомния – изфъфли един
мъж на около петдесет години.
Изглеждаше здрав и силен, но животът беше оставил
своите „отпечатъци” върху цялата му външност. За него и два-
мата му другари, които стояха встрани, този ден обещаваше
да е доста „успешен”.

167
 Една-единствена дума: Пасха! – и вече всичко е казано.
Варя извади две яйца от кошницата и ги подаде на Се-
рьожа.
‒ Варя, дай ми едно, искам да почерпя един колега, може
да не стигнат.
Варя послушно даде на мъжа си едното яйце, а другото
върна обратно в кошницата.
‒ Жал ми е за тях – каза тя и въздъхна тежко. – Господ да
им помага. Всичко става в този живот.
‒ Да тръгваме, чака ни един куп работа – решително каза
Сергей.
На излизане от храма се прекръстиха и побързаха към
къщи.
Неусетно се беше стъмнило. До Пасхалната утреня ос-
таваха броени часове. И ето го първото „Христос Воскре-
се! Воистина Воскресе!” Литургията мина „на един дъх”. За
вярващия човек е особена радост и благодат да се причасти
на Пасха.
Серьожа, така жадувах за тези свети думи: „Христос въз-
кръсна от мъртвите, като със смърт смъртта победи, и на тези,
които са в гробовете, живот дарува!” Каква радост само!
У дома изведнъж им се поиска всичко: и да поспят, и да
отговеят, и да поговорят. Решиха да изядат по едно яйце и пар-
ченце козунак и да си легнат да спят. Едва стояха от умора.
‒ Варенка, дай ми едно яйчице. Толкова са вкусни!
Варя подаде яйце на мъжа си и се зае да вари чая.
‒ Какво има, Серьожа? – попита Варвара, виждайки сму-
теното лице на мъжа си.
Всичко е наред. Само яйцето нещо е развалено.
‒ Как така развалено? Нали ги проверявахме в магазина,
едно по едно ги избирахме! Нито миришеха, нито изглеждаха
лошо. И по принцип пасхалните яйца не се развалят. Те са
168
осветени. Някои дори отговяват с миналогодишните пасхални
яйца, и те са съвсем като пресни.
Яйцето наистина беше развалено! Как така? Защо? Откъ-
де е това, и то точно в такъв ден?!
‒ Знаеш ли, Варя, това е яйцето на скъперничеството –
неочаквано каза Серьожа и видът му стана сериозен.
‒ Какво скъперничество?
‒ Нашето. И по-точно моето.
‒ Колко яйца искаше да дадеш на просяка? – попита Сер-
гей Варя.
‒ Две.
‒ Това е то. А на мен ми се досвидя едното. Мислех, че
няма да стигнат за приятелите.
‒ Хайде да проверим и останалите.
‒ Хайде.
Всички останали яйца се оказаха пресни. Само едно се
беше развалило.
‒ Варя, с това Господ ни вразумява.
‒ Да, Серьожа – отговори Варя и в очите ѝ блеснаха съл-
зи. – Нека винаги да помним това – добави тя, почти плачейки.
Така Сергей и Варвара запомниха това яйце като „яйцето
на скъперничеството”.
Дмитрий Авдеев

169
 ДУХОВНИ ЛЕКАРСТВА

„Болен ли си, или беден, търпи. Бог не иска нищо друго

от теб, освен търпение. Търпейки благодушно, ти непрестан-
но ще пребиваваш в добри дела. Когато и да погледне към теб
Бог, ще види, че ти правиш добро или пребиваваш в добро,
ако благодушно търпиш, докато здравият човек върши добри
дела от време на време. Защо, искайки промяна на своето по-
желание, ти желаеш да замениш по-доброто за по-лошо?”
Преподобни Никодим Светогорец

„Безмерната скръб за греховете, стигаща до отчаяние, се

отхвърля от учението на светите отци. Тази скръб трябва да
бъде разтворена с надеждата на Божието милосърдие: трябва
и да скърбим, и да се надяваме. Да скърбим, защото прогневя-
ваме Бога със своите грехове, отдалечаваме се от Бога. Да се
надяваме, защото имаме Всесилния Лекар на нашите грехове,
Господ Иисус Христос, пролял за нас Своята кръв.”

„Болестите и неприятностите ни се изпращат за наша ду-

шевна полза и най-вече за наше смирение, както и за да водим
по-внимателен и разсъдителен живот. Можем ли да се лекува-
ме при лекари и да приемаме лекарства? В това няма никакъв
грях; защото всичко е от Господа Бога – и лечебните средства,
и самите лекари. И грехът не е в това човекът да прибягва
към лечебни средства, а в това, ако болният възлага цялата си
надежда за оздравяване само на лекаря и лекарствата, и при
това забравя, че всичко зависи от Всеблагия и Всемогъщ Бог,
Който Единствен оживява или умъртвява когото иска.”
Преподобни Амвросий Оптински

170
 „Ненавистта зависи от раздразнителността, раздразни-
телността – от гордостта, гордостта – от тщеславието, тщес-
лавието – от неверието, неверието – от жестокосърдечието,
жестокосърдечието – от нерадението, нерадението – от ле-
ността, леността – от унинието, унинието – от нетърпеливост-
та, нетърпеливостта – от сластолюбието. Молитвата зависи
от любовта, любовта – от радостта, радостта – от кротостта,
кротостта – от смирението, смирението – от служението, слу-
жението – от надеждата, надеждата – от вярата, вярата – от
послушанието, послушанието – от простотата.”
Преподобни Макарий Велики

„Тялото, съставено от много, при това нееднакви час-

ти, които и сами са съставени от четири стихии, когато се
разболее, има нужда от различни лекарства, съставени от
различни треви. А душата, обратно: бидейки невеществе-
на, проста и несложна, когато се разболее, я лекува едно-
единствено лекарство – Светият Дух, благодатта на Господ
Иисус Христос.”
Преподобни Симеон Нови Богослов

„Трябва по всякакъв начин да се стремим да запазим ду-

шевния мир и да не се смущаваме от оскърбленията на другите.
Затова трябва всякак да се въздържаме от гняв и посредством
внимание да пазим ума и сърцето от непристойни колебания.
Трябва да понасяме равнодушно оскърбленията от другите и
да се учим на такова сърдечно разположение, като че те не се
отнасят за нас. Такова упражнение може да даде тишина на на-
шето сърце и да го направи жилище на Самия Бог...”

„Тялото е роб на душата, а душата е царица, затова и

изнуряването на тялото с болести често се случва по Божи-

171
ето милосърдие. От това страстите отслабват и човек идва
на себе си; а и самата телесна болест понякога се ражда от
страстите.
Премахни греха и няма да има болести; защото те идват
в нас от греха, както казва светителят Василий Велики: „От-
къде е недъгът? Откъде са уврежданията на тялото? Господ
е създал тялото, а не недъга; душата, а не греха”. Кое е най-
полезно и необходимо от всичко? Съединяването с Бога и об-
щуването с Него посредством любовта. Губейки тази любов,
ние отпадаме от Него, а отпадайки, се подлагаме на много и
различни недъзи.
Който понася болестта с търпение и благодарност, на
него тя му се вменява вместо подвиг, или дори повече.
Един старец, който страдал от воднянка, казвал на братя-
та, идващи при него с желание да го лекуват: „Отци, молете
се да не се подложи на подобна болест вътрешният ми човек,
а що се отнася до сегашната болест, то аз моля Бога да не ме
освобождава бързо от нея; защото колкото повече външни-
ят ни човек тлее, толкова повече вътрешният се подновява”
(2 Кор. 4:16).
Преподобни Серафим Саровски

„Господ възпълва недостига на нашите добри дела или с

болести, или със скърби..“
Светител Димитрий Ростовски

„Добро ли ни направи някой, или претърпим зло от ня-

кого, ние трябва да гледаме нагоре и да благодарим на Бога за
всичко, което се случва с нас, като винаги укоряваме самите
себе си и казваме, както са казали отците, защото наистина
всичко, което претърпяваме, търпим за нашите грехове. Све-
тиите, ако и да страдат, то страдат за Божието име, или за да
172
се открият техните добродетели за полза на много хора, или за
да се умножат венците и наградите им от Бога..“
Преподобни Авва Доротей

„Колкото може душата да вмести в понасянето на скър-

би, толкова вмества и Божията благодат...“
Старецът Александър Гетсимански

„Болестта понякога се изпраща за очистване на съгреше-

нията, а понякога за смиряване на превъзнасянето..“
Преподобни Йоан Лествичник

„Бог не допуска душата, която се уповава на Него и е тър-

пелива, да бъде изкушавана в такава мяра, че да стигне до от-
чаяние, тоест да падне в такива изкушения и скърби, които не
би могла да понесе (1 Кор. 10:13). И лукавият не изкушава и не
измъчва душата със скръб в такава мяра, в каквато той иска, а в
такава, в каквато допусне Бог. Нека само душата да понася мъ-
жествено всичко, придържайки се към упованието във вярата и
очаквайки от Бога помощ и упование; и няма да бъде оставенал.”

„Всичко е от Бога – и благото, и скръбното, но едно е по

благоволение, друго – по домостроителство, а трето – по допу-
щение. По благоволение е, когато живеем добродетелно; защо-
то на Бога е угодно живеещите добродетелно да се украсяват
с венци на търпение; по домостроителство е, когато, падайки
в прегрешения, биваме вразумявани; а по допущение, когато
дори и вразумявани не се обръщаме. Бог отново по домостро-
ителство наказва нас, съгрешаващите, за да не бъдем осъдени
заедно със света, както казва апостолът: „от Господа се наказ-
ваме, за да не бъдем осъдени заедно със света” (1 Кор. 11:32).

173
„Става ли в град злополука, която да не е допуснал Господ
(Ам. 3:6)? – Такива злополуки са: гладът, язвите, болестите,
бедствията, войните; защото всичко това служи за очистване
от греховете. Бог допуска това и напълно оставя онези, които
или не искат да живеят без грях, или и вразумявани, не се обръ-
щат, но пребивават в грях. Тогава Бог ги „предава на извратен
ум – да вършат онова, що не прилича” (Рим. 1:28).”
Преподобни Ефрем Сирин

„Има болести по телесни причини, и тук е полезно ле-

карското изкуство; има и болести като наказание за грехове-
те, и тук е необходимо търпение и покаяние; има болести за
търпение и побеждаване на лукавия, както у Йов, и за пример
на нетърпеливите, както у Лазар, и светиите търпят болести,
показвайки на всички смирение и предела, общ за цялото чо-
вешко естество. И така, не се уповавай на лечебното изкуство
без благодатта и не го отхвърляй поради своето упорство, но
моли Бога да ти даде да познаеш причините за наказанието, а
след това и избавление от немощта, търпейки разсичане, из-
гаряне, горчиви лекарства и всички наказания на лечението.”
Светител Василий Велики

„Опитът свидетелства, че грехът и страстите разрушават

здравето на душата и тялото, а победата над страстите дава не-
бесно спокойствие на душата и здраве на тялото. Победи мно-
гоглавата хидра на греха, и ще бъдеш здрав. Запазвай в себе си
спокойствие на духа и не се смущавай, не се разгневявай от
никакви неприятности, обиди, несправедливости, неправди – и
тогава винаги ще се наслаждаваш на душевно и телесно здра-
ве. Вълненията, смущенията, огънят на страстите и различните
пороци ни причиняват много душевни и телесни болести.”
Светият и праведен Йоан Кронщадски
174
 „Одърът на болестта често бива място за Богопознание.”
Светител Игнатий (Брянчанинов)

„Ако се ровиш в сърцето си, там ще видиш стоглава-

та змия, но не се плаши и не се страхувай, защото с Божия
помощ ще съкрушаваш нейните глави. От внимателния към
себе си живот ще видиш, че си много слаб и немощен – тогава
няма да осъждаш другите и ще виждаш всички добри, дори
няма да обръщаш внимание на чуждите немощи, ще почувст-
ваш тишина и мир в сърцето си и понякога ще се появяват
утешителни сълзи.”

„...Голяма грешка и немощ е прекалената грижа за про-

дължаването на своя живот, защото и животът, и смъртта са
в Божиите ръце, и Господ е казал: „Търсете първо Царство-
то Божие и Неговата правда, и всичко това ще ви се прида-
де”. Ето, нашата грижа и стремеж трябва да бъдат за това да
живеем по Неговите заповеди и да очистим сърцето си от
страстите.”
Схиигумен Йоан (Алексеев)

„У Бога няма забравени хора, и Божият Промисъл вижда

всички. И Бог управлява света, само Бог и никой друг.”

„На нас е дадено да знаем едно, че у Бога няма грешки

и неправди и че Той е безкрайно милосърден. Господ да ви
укрепи в носенето на вашия нелек кръст.”

„...Ние с вас трябва твърдо да знаем, че Бог е любов и

благо и че всичко ни се изпраща от Него за наша полза. А
самия начин, по който Господ прави това, не бива да изслед-
ваме, не бива да униваме и да роптаем, когато не можем да

175
разберем какво става. Именно в такива обстоятелства човек
извършва подвига на вярата и се увенчава със спасение.”
„Скъпи мои, чеда Божии! Вярвайте на Бога и винаги се
доверявайте на Неговата блага воля за нас. Приемете всичко в
живота – и радостта, и безотрадността, и благоденствието, и
страданието, – като милост и истина на Господните пътища.
И не се бойте от нищо в живота, освен от греха. Само той
ни лишава от Божието благоволение и ни предава във властта
на вражеския произвол и тирания. Обичайте Бога! Обичайте
любовта и едни други до себеотрицание. Господ знае как да
спасява тези, които Го обичат.”
Архимандрит Йоан (Крестянкин)

„Изцелявайки болните, при това Господ обикновено казва:

„Прощават ти се греховете”. Оттук можем да направим извода, че
в по-голямата си част болестите ни се изпращат като наказание
за греховете. Затова, когато ни поразяват болести, ние трябва не
да скърбим, а да се радваме, тъй като те изкупват нашите грехове.
Ако човек се прониква от съзнанието, че всичко в него-
вия живот става по Божия воля и никога не забравя това, то
леко ще понася всички неуспехи и превратности на живота,
разбирайки, че всичко това му се изпраща от Господа за него-
ва полза или за изкупване на греховете – и затова постоянно
запазва спокойствие на духа и жизнерадостност.”
Архиепископ Александър (Толстопятов)

„Претърпете обидите, укорите, несправедливостите, по-

несете теготите един на друг, та желаейки с тях да възпълни-
те недостига на духовно дело, да съзнавате, че сте достойни
за всякакви оскърбления и скърби („получавам заслуженото
според делата си”).

176
 Вие знаете, че в последните времена ще се спасяват със
скърби. Нима ние сме изключение от този закон? Неслучай-
но светите отци са съветвали по-често (по много пъти на
ден) да си спомняме за смъртта, за съда, за необходимоста
да дадем отчет на Господа за всяка дума, за всяко дело, за
всеки помисъл, за лукавството, за привързаността към света,
за тщеславието, за всичко тайно, известно само на Господа
и нашата съвест.”
Игумен Никон (Воробьов)

177
 НОВИ ИЗДАНИЯ
НА ИЗДАТЕЛСТВО „ОМОФОР”

Житие на св. Сава

св. Николай Велимирович

Народ от исихасти
Деян Енев

Българска християнска проза

(1900-1944)
антология

Християнска етика
Първи и втори том
Георгиос Мандзаридис

Усещане за Бога
Осем слова за духовното израстване
Архимандрит Емилиан
игумен на манастира Симонопетра

Изкуството на иконата – богословие на красотата

Павел Евдокимов

178
 Олтарите на България
Маргарита Коева

Разговори с децата. Споделянето на вярата

Монахиня Мадалена

Българо-английски речник на църковните термини

Божидар Питев, Диана Питева

До изгонените от Рая
Св. Николай Велимирович

Детски цветослов
християнска проза за деца и юноши

Православният възглед за душевните болести

Дмитрий Авдеев

Църквата в съвременния свят

Протойерей Радован Бигович

Завръщане към отците

Владета Йеротич

Стълб и крепило на истината

Павел Флоренски

Литургическо богословие
Александър Шмеман

Психологическото и религиозното битие на човека

Владета Йеротич

179
 Дмитрий Авдеев, Яна Беседина
МИСЛИ ЗА ЖЕНСКАТА ДУША
или очерци по житейска психология

Руска
Първо издание

Татяна Филева, превод

Костадин Нушев, редакция
Лора Султанова, коректор
Омофор, графично оформление и предпечат

Фондация „Покров Богородичен”

Издателство „Омофор”
София 1330, ул. „Младежка искра” 3
тел.: (02) 987 16 55
omophor.dealer@gmail.com

www.pravoslavie.bg
www.omophor.com

Книжарница
http://shop.pravoslavie.bg
e-mail: bookstore@pravoslavie.bg
***
Електронни издания
http://ebooks.pravoslavie.bg
e-mail: ebooks@pravoslavie.bg