Духовните Връзки

Диляна Герганова
Благодаря на
Деница Косева - Осло, Илияна и Валентин Дикови, Марияна Горанова, Боби Георгиев,
Диана Граховска, Зиска и Красимир Кочеви, д-р Лили Ангелова - Филаделфия и много други
близки и приятели, които пожелаха анонимност.
Бог да благослови всички за тяхната щедрост и съдействие!
На корицата е използвана картината на сръбската художничка Светлана Варда "Жената
от Леванта". (Леванта е област в Палестина, където открай време живеят Християни......)

Усещали ли сте се странно понякога, когато дойде пълнолуние?

Гледали ли сте звездите, които все едно осветяват "знаците", които следват в живота ви?
Имате ли чувството, че в душата ви се появява една позната, но странна "мелодия", която обхваща
цялото ви същество, разлива се вътре във вас и ви кара да тръпнете в очакване?
Дали усещането на "тиха радост", че вашата половинка е вече намерена в този ви живот, не ви
кара да предчувствате идващото и да видите незримото.
Боли ли ви душата, когато чакате някакъв странен знак, идващ незнайно откъде?
Усещате ли, че не ви остава много и вие ще намерите най-после верния път?
Чували ли сте как "плаче душата ви" на лунна светлина и как се моли самотата и да свърши?
Имали ли сте предчувствието, че всеки момент вътре в "празнотата й" ще прокънти като отговор
нечий вопъл?
Като стон на друга душа, която ви търси през времето и пространството...
Вашата духовна половинка...
Боли ли ви, че сте сами в този "изкрейзващ", почти разпадащ се от нови технологии, свят. Вярвате
ли, че още миг - и всичко ще започне отначало?
Духовните връзки... Има ли ги?!
Нима съществуват?!
Какво е усещането, когато "се срещнеш със самия себе си" и събереш в едно "цяло" двете
половинки на "общата" душа? Дали можем да го преживеем? На кого може да се случи? Нима не
сънуваме...
Нима всичко това се случва на нас? И ние сме го заслужили? С какво...
С това, че сме преминали през достатъчните изпитания, за да получим своята малка "награда"?
Или с това, че е дошъл моментът на Божията благодат, която ще се изсипе като "златен дъжд", над
нас... Каквото и да е, е твърде хубаво... И сме благодарни на Бог, че ни се случва. Усещаме се различни,
като осенени от "нещо".
И разбираме , че "чудото" този път е станало... за нас...
Уважаемо читателю,
С теб се познаваме от моята първа книга "Аз съм една от вас". За мен ти, читателят,
бе един своеобразен коректив по време на моите "мъки и терзания" във връзка с втората
ми книга. Онова, което се получи като краен резултат, бе изстрадано от мен самата като
опит и като опитност.

1
 "Духовните връзки" вероятно ще ти прилича на онези вълшебни приказки от
"Хиляда и една нощ", защото в нея има толкова необичайни неща, които с право човек
би могъл да нарече фантастични.
Моята втора книга бе замислена като продължение на първата, но Бог реши друго.
Трябваше да се дадат обяснения на духовните връзки, които от Информационния канал
смятат, че са на дневен ред в съвременния начин на развитие и усъвършенстване на
душите. Тази е причината всичко онова, като информация, да бъде дадено, и респективно
- да бъде преживяно от някои хора.
Най-важното за нас хората е, че духовните връзки съществуват и е прекрасно
чувството когато без да сме очаквали, се "докоснем" до тях. Защото всеки човек би искал
да намери своята духовна половинка в настоящия си живот. Всеки би искал да изпита
онази хармония, основана на споделянето. И всеки, който е преживял това фантастично
изпитание, би желал да го сподели с другите хора, които очакват това да им се случи.
Живеейки динамично, в забързания делник и изкрейзващия свят, усещайки се като
самотни "бели врани" сред множеството "черни", на моменти, сме щастливи, че
изведнъж сме си намерили "компания". В лицето на хората, които говорят на "нашия
език", имат нашите интереси и търсения в духовен план и искат да споделят "самите себе
си" по начини, които са фантастични.
Стремежът ни към истинските неща в човешкия ни живот ни прави "будни" за
онова, което преживяват другите хора. Този стремеж ни поддържа в кондиция -
емоционална, интелектуална, духовна. Съзнаваме, че след толкова много изпитания в
настоящия ни човешки живот Бог ни е дал нещо, което е като "подарък". Или като
награда. И сме щастливи, че сме дочакали Божията милост, която се е изсипала върху нас
като един "златен дъжд". Защото сме познали "Божията благодат"...
Какво се случва когато човек срещне духовната си половинка? Какви чувства
изпитва? Това "дадено" ли му е? От кого...
На всички тези въпроси се дава отговор в моята втора книга. И предусещайки
импулсивния читателски въпрос: "Дали това ми се случи и на мен?", аз ще отговоря
предварително: "Да! Аз също преживях това толкова прекрасно нещо..." И бих искала и
на вас, мои мили читатели, то да ви се случи! За да се усетите щастливи от
съприкосновението с вашата духовна половинка. И да усетите Божествената хармония,
която ще ви обнови и възвиси.
И в заключение бих искала да предам на всички читатели посланието на моя
Информационен канал: "Ние бдим над вас, хората. Отворете душите и съзнанието си и
позволете "дадените" ви неща да се случат. Помнете, че всеки от вас е уникален и
неповторим като душа, но в същото време е и човешка стойност, която заема полагащото
й се място на Земята. Правете всичко с любов, все едно че е за последен път. И мислете
"доброто" на всички. Даже и на враговете си. Изпитвайте грижа, милост и обич към
онези, до чиито души се "докосвате". Само тогава бихте могли да усетите Божествената
хармония, която ще ви "връхлети внезапно" в момента, когато най-малко я очаквате.
Защото това ще бъде Вашата награда за положения "невидим труд" на душите ви. Ние ви
обичаме! Но това не е достатъчно. Обичайте се и вие. И си прощавайте за направените
грешки. Защото важното е да грешите и да си прощавате. Само така човешкият ви живот
ще бъде пълноценен. Защото в него ще има от всичко по малко. Бог ви обича, а във всеки
от вас трепти Божията искра, която ви помага да не изневерите на своята Божествена

2
същност. Нека Бог да ви пази, а ние от ИК ще бдим това да се осъществява според
космическите закони."

Въведение
Намираме се в Ерата на Водолея и душите ни като че ли "се събуждат" от сън и се
осъзнават.
Тази Ера е нов начин на мислене, но и нов начин на действие. Все едно всичко около
нас катализира и светът се променя за минути. Това е вид качествен скок в начина на
мислене, но той е основан на вътрешното състояние на човешката душа. На онова, което
се отключва в нея и което я води в посоката на осъзнаването и приемането на
невидимото. Защо хората масово сякаш се осъзнават и проглеждат? Коя е причината това
да се случва все по-често и по-често? И кой стои в основата на тази промяна? Бог ли, или
някакво странно стечение на обстоятелствата.
Схемата на човешкото развитие е така заложена, че душата върви по стълбицата на
йерархията. Тази стълбица включва един от важните етапи, необходим за отключването
на душата. Осъзнаването. То е вид проглеждане и откриване на други стойности от
духовното, които на пръв поглед са невидими, но в живота се дават знаци за тях.
В Ерата на Водолея се извършва и още един тип промяна - енергийна, която е в
основата на цялостната промяна на душата. Всяка душа е на определена енергийна
честота и постига една конкретна вибрация, посредством която се дефинира пред другите
души. Така честотата и вибрацията на душата се превръщат в нейни основни
характеристики. При това твърде важни, защото са в основата на качествените промени,
които се извършват във всяка душа по време на нейния конкретен живот в човешко тяло.
По тези характеристики душите се откриват и познават в човешкия си живот. И по тях се
обособяват и различават една от друга. Характеристиките катализират многократно в
Ерата на Водолея и извеждат душите на едно по-високо ниво на организиране и
съществуване. Това помага на душите в процеса им на осъзнаване и в намирането на
пътя. То е все едно да имаш една сигнална лампичка вътре в себе си, която да ти светва
всеки път когато се появят точните хора, говорещи на "твоя" език. Хората, чрез които
душата ти ще се катализира още и ще стигне с тяхна помощ или подкрепа до
осъзнаването.
Случвало ли ви се е да срещнете изведнъж човек, когото не познавате, но при допир
с него сякаш усещате вибрация от електрически ток. Човек, който, вероятно, няма и да
видите повече, но в конкретния момент да установите, че просто го обичате. Странно е
това чувство, казват от ИК, но то е напълно истинско. Защото тук - при тази среща, се е
включила паметта на душата. И тя ви припомня твърде странни неща, които понякога ви
объркват. Не познавате човека, но изведнъж разбирате интуитивно, че ви е "даден". За
какво? За да ви нарани или за да ви възвиси? Все едно. Важно е да не се борите срещу
онова, което ви се случва, защото то е в основата на вашето преобръщане в личностен
план. Дали ще ви е полезно? Опитът е винаги полезен, даже когато е отрицателен, казват
от ИК. Защото е изведен на базата на страдания и изпитания, които ни остойностяват
като хора и като души. Този опит е в основата на осъзнаването, защото на базата на него
ние откриваме онези, които ни трябват в този живот. Хората, които говорят на нашия
език и са на нашата честота. И докосвайки се до душите им, у нас бавно и полека ще се
засели хармонията. Стремежът към нея ще ни направи силни и добри. И ще ни накара да
отворим душите си за споделяне и обич. Ще донесе на всеки едно спокойствие и желание
3
да дава обич, грижа и да бъде милосърден. Дали всичко това може да ни се случи? В този
наш живот? И ние от какавиди ще станем пеперуди, за да полетим към онези, които ще
изпълнят ролята на слънцето в нашия живот. Хората, които ще ни помогнат да се
"съберем в самите себе си", да отсеем важното от маловажното и да се променим. Дали
това са нашите учители, или е доброто стечение на обстоятелствата? За всеки човек е
различно. Важното е, че неговият конкретен път, към развитие и усъвършенстване, е
фиксиран чрез това стечение на обстоятелствата.
В Ерата на Водолея се получава и катализа по отношение на типа комуникация.
Появиха се нови, модерни технологии, посредством които човечеството преодолява
времето и пространството и всеки може да се види и срещне с всеки, когато пожелае. Не
трябва срещата да е непременно във физически план. Тя може да бъде осъществена на
ниво душа и да се дефинира по начин, който е хипотетичен или виртуален. Неслучайно
на дневен ред е и един краен продукт за осъществяване на комуникация в лицето на
Интернет. Той се развива и усъвършенства стремглаво. Защо? Защото чрез него се
осъществява тип комуникация, който до момента е непознат и неизвестен. За какво става
на въпрос? За това, че душата на единия човек се докосва до душата на другия човек чрез
посредник, в лицето на невидимата стена на Интернет. Тази стена, която ни пази, защото
ние можем и да не разкриваме самоличността си, или можем да си измислим
самоличност. Този допир обаче чрез Интернет енергийно катализира двете души и те са
на друга - по-висока честота. И започват да имат странни усещания. Все едно проглеждат
за неща, които до момента не са имали значение за тях. Помежду им се е осъществила
странна връзка, която ги обсебва и иска от тях пълно подчинение. Тук според ИК играе
роля така нареченият фотонен принцип. Основният девиз при този принцип е: "Ако аз
искам нещо и ти го искаш. Ако аз правя нещо и ти го правиш". Този принцип е
страхотен, когато душите не си пакостят, т.е. когато нямат лоши мисли. Но когато се
случи да не са в процес на синхронизация на мисленето, се получава бумерангов ефект.
И той започва да пакости. Като натоварва единия човек или и двамата /души/. Много
неща са написани за фотоните от гледна точка на физиката, но никой досега не ги е
разглеждал от гледна точка на душата. Никой не е и помислил, че това е необходимо. По
тази причина не могат да се дадат обяснения на много неща, които са актуални и в
същото време необясними. Едно такова нещо е виртуалният секс. От какво е породен
той? Именно от фотонна връзка между двама или повече души, но тази връзка е основана
на базата на честотата и вибрацията на двете души. Защо никой не наблюдава това
явление? Защото хората не се интересуват от неща, които са свързани със сексуалния им
живот, които са хипотетични или виртуални. Хората са ориентирани към реалността - т.е.
тук и сега, и ги интересува само тя. Не че не стават свидетели и на други неща, но те не
ги засягат. Трябва да си преживял нещо такова, за да почнеш да търсиш обяснение за
тези неща. И да си отговориш на много въпроси.
Ерата на Водолея отваря една своеобразна вратичка във времето и пространството и
позволява на душите да се "видят и познаят" по начини, които са фантастични. Защото на
базата на тази обща катализа в глобален план, хората са усетили странната вибрация на
душите си и това ги кара да си задават въпроси за много неща. А получените отговори на
тези въпроси ги водят до осъзнаването. Осъзнаване не на ниво социум, а на ниво душа.
Осъзнаване за това кои сме ние, защо сме тук в този си човешки живот. Към какво се
стремим и къде отиваме... Конкретните отговори на всеки от нас дават една глобална
визия за човешката душа в този и етап на развитие и усъвършенстване, която по-нататък
би могла да бъде отправна точка или да служи за основа в по-следващите етапи на
развитие. Осъзнаването на душата, като такава, и отделянето и от човешкото тяло, в
4
чисто хипотетичен план, са едни от белезите за относителна самостоятелност, които се
прокламират в Ерата на Водолея. Душата сякаш започва да се "движи" вътре в тялото на
човека и той започва да има усещания, които са странни и непонятни, защото това никога
не му се е случвало. И той го преживява за пръв път.
Неслучайно сме навлезли в Нова ера. Неслучайно това се случва на хората. Тук не
става дума някои /хора/ да са избрани. Тук става дума за това всеки /човек/ да е променил
честотата и вибрацията си и да усеща неща, които са основен белег на новото време и на
движението /му/ по пътя на йерархията на душите. Няма богоизбрани и миропомазани.
Има обикновени хора, чиито души са успели да стигнат до повратната точка на
осъзнаване в този си човешки живот и това им е донесло осъзнаване. А с него и нови
знания и отговорности. Защо е необходимо това осъзнаване? Защото предстоят неща,
които ще преобърнат вижданията на хората, ще дадат тласък на цивилизацията като
цяло. Ще отсеят душите по начини на разделяне, за да стане всичко видимо.
Повечето хора ще получат вътрешни сетива, чрез които ще могат да помагат на
ближния си и на самите себе си, като се стремят към добро и към усъвършенстване в
духовен и интелектуален план.
Все по-често ще се сблъскваме с неписаните човешки закони, които ще трябва да
прилагаме на действие.
Все по-рядко ще тъжим за някой "заминал" в Отвъдното, защото ще виждаме все по-
често душата му.
Все по-трудно ще се борим със злото, което ще ни напада непрекъснато. Затова нека
да бъдем готови за отговорностите, които са ни дадени като души в този ни човешки
живот. И да бъдем силни в онова, което ни предстои като изпитание. Защото предстои
най-голямото изпитание за хората от Земята - това, да проявят божествената същност на
душата си в условия на гонения, отричания и посегателства. Тук не става дума за "лов на
вещици". А по-скоро за един своеобразен лов на души. Лов, осъществяван извън времето
и пространството, но осезаем за онези, които имат сетива. Борбата между Доброто и
Злото напуска земните предели, контурирани от пространството и времето, и завзема
една територия, която е доста по-широка - космическото пространство. Събират се сили,
невидими за човешкото зрение, но усещани на ниво душа, които имат за стремеж
деструктурирането на човешката душа. Все по-често ще ставаме свидетели на масови
обсебвания и ще виждаме около себе си зомбирани човешки същества. Борбата започва
да се води с непозволени средства, казват от ИК, и е важно ние самите да се определим
на чия страна сме - на страната на доброто или на страната на злото. Това определяне ще
е по-нататък в основата на нашето развитие като души. Доброто и злото не са
дефинирани по известните вече начини. Те претърпяват трансформация и често пъти не
може да се отдиференцира къде е границата между тях.
Затова нека да направим онова, което трябва! Да позволим на любовта, която е
единица мярка за Божественост, да ни завладее, за да можем чрез нея да се борим на
страната на Доброто. И да победим с общи усилия Злото. Да осъзнаем, че в поредната ни
метаморфоза като човешки същества, Бог е с нас и вътре във всеки от нас трепти
Божията искра. И тази искра може да запали пламък в душите на другите хора. И да им
помогне в осъзнаването. Затова:"С Бога напред!"

Духовните връзки
5
 Посвещавам на Даниел

Какво е това "духовна" връзка?

Това е връзка между две души /и респективно между двама души/ от така наречения
"нов тип". Което означава, че при нея има обмен, който е на интелектуално,
емоционално, сексуално и духовно ниво. Обменът между двете души е "пълен" и между
тях се получава един синхрон, който ги кара те да се усещат щастливи само при мисълта
за другия. Този тип връзки напоследък се среща все по-често и това налага да се дадат
някои обяснения за типа взаимодействия, които се получават при тях.
Всеки човек /и респективно душа/, влязъл в такъв тип връзка, преминава през
определени сътресения, защото на базата на така наречената обща честота и вибрация
между двамата, се получава едно единно цяло, което е трудно унищожимо, ако е от така
наречения "чист вид" - т. е. ако партньорите са всеотдайни и почтени един към друг.
Става въпрос за неща, които са трудно обясними и още по-трудни за възприемане.
По мнението на Информационния канал - за "шокиращи" неща. На първо място става
дума за разкриване на една "тайна", с която посветените и просветените са наясно.
Тайната е свързана с начините, по които си взаимодействат душите помежду си, като се
изключи пространството и времето, защото те са измислени в живота на човешките
същества. Тъй като става дума за това, че всичко трябва да бъде под контрол по време на
самите прераждания. А този контрол се осъществява тогава, когато нещата се поставят в
рамките на пространствено-времевия континиум. И се получава нещо много интересно.
При типа взаимодействие пространството и времето биват игнорирани. Как става това
игнориране? По следния начин.
На душите се дава възможност да се "видят и докоснат" по начини, които са
нехарактерни за реалността на Земята. Те могат да бъдат на големи разстояния един от
друг, но това да не им пречи да бъдат "заедно", защото при този тип връзки времето или
пространството "изчезват" в един момент и "срещата на душите" се осъществява по
начини, които са фантастични. Което означава, че на базата на това, до което са стигнали
като развитие, на тях им се дава възможност, която е от друг тип. Това за някои хора би
изглеждало странно, казват от ИК, тъй като на Земята се ръководим от неща. които са
реални и материални според земните определения и разбирания. Но това едва ли би
изключило начините на взаимодействие при този тип връзки, защото те реално
съществуват, независимо дали хората приемат или отхвърлят този тип взаимодействие.
Подходящ пример за това са хората, които имат отворени вътрешни сетива - ясновидци,
екстрасенси... Те виждат неща, които са невидими за повечето хора. И останалите хора
им вярват за онова, което те виждат. И ги приемат, макар че те се различават от тях. На
базата на една обективна реалност, понякога неусещана и невидима за останалите хора,
"различните" хора /притежаващите различна сетивност/ биват приети и не са осъждани
заради това, че са различни от другите по някои дадености и характеристики. И това
"решение" на хората от обществото е нормално. Защото то е свързано с една обективна
гледна точка - да не осъждаш това, което не разбираш или което не си преживял. А да го
приемаш, защото то се е случило на някого и той го е преживял. Следователно опитът,
който той има като обективна даденост, те кара да не отричаш механизма на неговите
опитности. Този е принципът и при духовните връзки. Никой не бива да осъжда или да
отрича онова, което другите са преживяли. Иначе това би означавало да се проявява
догматизъм за неща, които не само са недостатъчно ясни, но не са и достатъчно
6
изследвани. Защото това не е като да се наберат доброволци, върху които да се пробва
дадена ваксина. Това е свързано с набиране на хора, които са на определено ниво на
развитие - духовно, емоционално и интелектуално, за да се види начинът, по който си
взаимодействат душите им. И подобен набор не би могъл да бъде осъществен, защото са
малко хората, които биха се отзовали за този експеримент, защото са заети с други неща
в живота си. Ако все пак това се случи, смеят се от ИК, едва ли би се намерил някой,
който да финансира подобно "лудо проучване", защото повечето хора са преди всичко
прагматични и не дават пари "на вятъра", т. е. за фантасмагории. Но нищо не се знае.
Може пък и да се намерят точните хора в точния момент. Ако все пак това стане, ще
пуснем обява за набиране на доброволци, за да се види как се осъществява един такъв
експеримент. Защото онова, което имаме като потвърждение на казаното до момента, са
хора, които са преживяли нещо подобно, но които биха искали нещата, които излагат, да
си останат конфиденциални /без инициация/. Затова и имената им ще са измислени.
На по-издигнатите души, които са успели да осъществят връзка от духовен тип, им
се дава възможност да "видят" и да изпитат неща, които са не само необясними, но и на
пръв поглед невъзможни. Защо? За да са наясно, че това е нещо уникално и неповторимо.
И е една своеобразна "награда" за онзи, на когото му се е случило. Обменът между
душите при връзките от този тип е нещо уникално. Той е основан на неща, които са
свързани с така наречената космическа даденост при всяка от душите. И с възможността
тази даденост да бъде реализирана в момент, когато душата е извървяла необходимия
път на страдание и е време тя да се хармонизира. Хармонизирането става именно чрез
връзките от духовен тип. Които не се срещат толкова често, но все пак съществуват като
обективна даденост.
Как да разпознаем една връзка от духовен тип?
Срещате някого, който буквално разтърсва цялото ви "същество". Който обсебва
мислите и чувствата ви. Който ви кара непрекъснато да се стремите към него. За когото
страдате невъобразимо, ако не го чуете, не го видите, не го докоснете. Вие не сте луди в
никакъв случай. Просто в този ви човешки живот се е реализирала една от "даденостите"
ви. И вие сте срещнали своята духовна половинка. Боли ли ви душата, когато мислите за
този човек? Получава ли се "неистов" стремеж към някой, който ви е напълно непознат?
Имате ли чувството, че всеки момент "ще се разградите" вътрешно. Значи - всичко е
наред, казват от ИК. Всички условия, които са на физическо ниво в обективната
реалност, са налице. Започва в живота ви едно "преобръщате", след което никога повече
няма да бъдете същите. Защото след този контакт, ако той бъде осъществен в пълната си
цялост, вие ще сте преминали една граница, ще сте преодолели едно ниво. И ще сте
стъпили на друго ниво. "Ниво" не във физическия смисъл на думата, а в чисто
психологически план. Ще се е получил тласък и личностна трансформация, която ще ви е
довела на "върха". На върха на вашата собствена независимост в чисто човешки план. И
вие вече ще знаете какво бихте искали да преживеете пак. И докъде ще ви доведе то.
Какви са усещанията в чисто човешки план при връзка от "духовен тип"?
Най-важното усещане е радостта, която изпитва душата ви. Може да е силна радост
в началото - като ликуване. А може да бъде "тиха радост", като усещане преди
спокойствието. Понякога може да е свързано с катализиране на душата в чисто
физически план, и поява на усещания, които изглеждат странни. Например подобно
странно усещане е когато говориш с някого, през тялото ти да преминава вибрация, като
от електрически ток. Това усещане може да бъде изведено на доста по-висока честота и

7
да се среща даже при обикновен разговор по телефона, независимо къде се намират
хората - дали в един град, или на голямо разстояние един от друг. Освен този тип
усещане се срещат и на пръв поглед необясними неща. Едно от тях е "споменът" за
някого. Човекът, който се е появил в живота ни, изведнъж ни се струва странно познат.
Все едно се знаем отдавна. Все едно го познаваме от години и сме се разделили с него
вчера. И изведнъж усещаме, че този непознат човек ни е странно близък. И нямаме
обяснение защо е така. Или четейки нещо, изведнъж установяваме, че онзи, който го е
написал, говори на "нашия език" и ние сякаш го познаваме. Разпознали сме го по
"ключовите думи" в текста, които са отключили в съзнанието ни "спомени за бъдещето".
На всяко човешко същество, още преди самото му прераждане, му е вменена програма,
която да се отключва чрез "ключови думи", като чрез "код".
Кодът би могъл да бъде от различен характер. Може да е свързан с езикови средства
- например думи или фрази, които да са подредени по подходящ начин. Така, както е при
мантрите за медитация. А може да е свързано и с неезикови средства. Например чрез
даденостите на музиката или на изобразителното изкуство. Няма значение кое ще е
нещото, което ще изиграе ролята на ключ. Важното е, че то е "дадено" в човешкия живот
и след отключването следва период на промяна. В каква посока ще е промяната, не се
знае. Защото човек понякога е готов за нея, а понякога не е достатъчно готов.
А ако не сме готови за такъв тип връзка, какво да правим?
Уместен въпрос, казват от ИК. Хората не са готови винаги да "видят" доброто и
хубавото в живота си. Понякога те просто го подминават. В други случаи просто се
отказват от него. Ако не сте готови, това просто ще си проличи по начина ви на действие,
казват от ИК. Ако страхът ви ръководи. Ако не сте готови да загубите собствената си
идентичност и да се "влеете в общата такава", просто не правете нищо. За да не
затормозявате партньора си от този тип връзка. Защото ако той е готов за този тип
връзка, а вие не сте, ще се получи "пробив" по веригата. И ако той е по-издигнатата душа
/на по-високо ниво - образно казано/ това ще се стовари върху него като бумеранг. И той
ще пострада. Не говорим за физическо страдание, а за такова от енергиен тип. Което
съответно рефлектира и психически. Това означава, че когато е налице такъв тип връзка,
човек трябва да бъде много отговорен. И ако не е готов да преодолее самия себе си -
собствените си страхове и съмнения, не бива да започва нищо. За да не навреди на
другия партньор. И респективно на самия себе си. Защото се получава една своеобразна
рефлексия - когато вредим на честота и вибрация, еднакви на нашата, това се връща като
бумеранг върху нас самите. И ние също страдаме.
Тук трябва да се изтъкне отново нещо, което задължително е необходимо да стои в
основата на един контакт от такъв тип. Грижата, милостта и обичта към другия човек /и
респективно към другата душа/. Ако те не са налице, всичко ще се унищожи още преди
да е започнало. А ако в началото всичко е наред, а съмненията и колебанията дойдат
после? Тогава е още по-трудно, казват от ИК. Според космическите закони човек трябва
да прави нещо само ако е сигурен, че иска да го прави. Т. е. нещо "отвътре" трябва да го
"води" в тази посока. Ако се появи даже и сянка на съмнение, нещата трябва да бъдат
стопирани. За да не пострадат и двамата партньори. Защо и двамата? Защото "цялото", в
лицето на духовната връзка, е осъществено в чисто хипотетичен план. С други думи
казано: душите на двамата са се "докоснали". Те са се "познали" и искат да са заедно. Но
това не означава нищо, защото човекът не е само душа. Той е и тяло, и интелект. И
отпечатък от средата, от обществото и от конкретните си междуличностни контакти. И
понякога му е трудно да загърби всичко това. Или да го игнорира. И той, естествено, се
8
съобразява с всичко това. Дали така трябва? Вероятно не, казват от ИК. Но това е
неговият чисто човешки "избор" и никой не бива да го вини за това му решение.
Вероятно не е готов да поеме по "другия" път, макар че му е дадено. Вероятно се
страхува, досещайки се инстинктивно какви изпитания предстоят. И може би ще се
осъзнае по-късно. Нима при връзки от духовен тип има още изпитания, даже и след като
партньорите са се познали и намерили? Естествено, отговарят от ИК. Защото за тях
всичко тепърва започва. Това означава ли, че тези изпитания са винаги налице? Със
сигурност, допълват от ИК. Защото изпитанията са в основата на това връзката да
издържи като връзка от такъв тип и да продължи да се развива /като такава/. Което
означава, че понякога този тип връзки стига до разпадане, което не е грешка. Защото е
по-добре нещо, което не е "пълна цялост" да се разруши, отколкото да продължи да
натоварва и да деструктурира единия или двамата партньори. Това означава ли. че човек
ако е достатъчно осъзнат, може да прекрати връзка от такъв тип? Да, разбира се, казват
от ИК. Но човек никога не е достатъчно осъзнат за този тип връзка, защото осъзнаването
идва после. Когато връзката е приключила или когато се е реализирала. Едва тогава
човекът разбира какво е загубил или респективно какво е спечелил. Дали тогава трябва
да се прави нещо? Не, смятат от ИК. Желанието за връзка от този тип трябва да е
взаимно и при двамата партньори. Те трябва да го осъзнават и естествено да го приемат
или отхвърлят. При този тип връзки няма половинчати неща, защото те пораждат
дискомфорт, който е на всички нива. И след него душите трудно се хармонизират.
Защото при този дискомфорт страда "общото цяло", което е реализирано в лицето на
"хипотетичното" цяло. И това се усеща енергийно. Много е сложно да се дават рецепти и
прогнози какво да се прави оттук насетне, когато има дискомфорт, казват от ИК. Защото
всяка душа е уникална и неповторима. И при всяка ударите рефлектират различно и се
усещат различно в различните планове. Най-добре е душата да се защити енергийно, за
да спре процеса на енергийно изчерпване, ако се е отключил такъв. И да се дистанцира
от връзката. По всички тези въпроси по-нататък ще дадем по-подробни обяснения.
Какво би се получило, ако партньорите се разделят за известно време?
За връзка от духовен тип не е необходимо непременно партньорите да са заедно,
според земните определения, да живеят на едно място. Те могат да бъдат разделени
чисто физически от голямо разстояние. И това няма значение, тъй като душите на
двамата партньори си взаимодействат по начини, при които са без значение разстоянията
и това че не са заедно.
Стремежът на душите им една към друга ще ги кара да осъществяват "обмен", който
игнорира пространството и времето и ги кара "да се събират" по странни начини -
например виртуално. Именно това им неистово желание да бъдат заедно би могло да ги
накара наистина да се съберат. Често пъти физическото им събиране може да породи
дискомфорт, който да бъде от различен характер. Защото тук става дума за игнориране
на така наречените "чисти стойности" от духовен тип и за навлизане в една тривиалност,
която е характерна за нормалния тип връзки. И това може да окаже добро или лошо
влияние. Тогава нещата могат да се "счупят" и връзката да престане да съществува като
такава.
Ако връзката продължи по тривиалния начин - като приятелство, партньорство или
съжителство, тогава се получават катаклизми от чисто човешки характер, и някои
елементи на духовността изчезват. Разделянето в този случай е препоръчително, защото
единственото нещо, което е важно, е партньорите да не си пакостят, като се
деструктурират по различни начини. Кои са начините на деструктуриране? Недостатъчен
9
обмен между душите в някакъв план. Може да е емоционален, интелектуален, духовен
или сексуален. Няма значение в каква посока ще бъде. Но тогава се получава "пробив",
който се усеща най-вече в енергиен план. И оттам вече се наблюдават последствия, които
водят до дискомфорт, основан на "изчерпване".
Дали трябва да се отказваме от връзка "духовен тип", след като не са ясни
последствията за душата /и респективно за конкретния човек/ от нея?
Всеки има право на личен избор как да постъпи. Народът има една такава мисъл, че
"Който не иска да среща мечки, не ходи в гората за гъби." Която, ако се перифразира, би
звучала така: "Ако не искаш да ти се случва нищо, се пази от всякакви контакти." Но
дали "пазенето" от нещо няма да ни тласне в друга посока, или да ни изправи пред
проблеми, които да са свързани със социализацията ни като личности.
Много е сложно да се опазим от нещо, което ни е "дадено", казват от ИК. Защото
"то" /нещото/ ни се случва непременно. Независимо дали го искаме, или не го искаме.
Което означава, че е по-добре философски да приемем онова, което се случва, а чак след
това - когато можем, да мислим защо ни се е случило. Иначе ще сме изправени пред
серия "откази" в живота си: не искаме това и това, и това..., защото може би ще сбъркаме.
А душите са дошли в настоящето си прераждане именно по тази причина - да правят
грешки. За които след това да си прощават. И да осмислят опита от тези грешки след
това по един добър начин. За да разберат "каквото трябва" и да научат уроците, които
трябва. Т.е. принудителното отказване на базата на страх, че ще сбъркаме, не е най-
доброто. Защото това е отказ от възможност, която може и да е добра. И след този отказ
не ни се дава винаги друга възможност. Защото в човешкия ни живот е важно да сме
действени. И борбени. За да приемаме философски онова, което трябва да ни се случи. И
да извървим избрания от нас самите път. А ако се откажем? Тогава всичко около нас
сякаш "замръзва". И вече нищо не ни се случва. Все едно сме в "застинало" състояние.
Това е, защото не сме приели предизвикателствата и сме се отказали от възможността да
направим "крачка" в която и да е посока. А това е в разрез с космическите закони.
Защото според тях ние трябва да приемаме всяка една възможност, независимо колко
добра или лоша е тя. Защото това означава, че се придвижваме напред по пътя си. А ако
всеки път се оказваме от възможността, която ни е предоставена, тогава ще стоим на
едно място.
Дали духовната връзка включва партньори, които са непременно от двата
противоположни пола / мъже и жени/ или би могла да включи и хора от един пол?
Това е един от основните въпроси, които хората си задават непрекъснато. Защото
терминът "връзка", според земните определения, включва в повечето случаи
двуполюсния модел /мъж и жена/. В даденостите на земния живот това е добрият
вариант. Добър, в смисъл на стандартен вариант, защото наслагванията на средата,
обществото, манталитета и "догмите", наложени от самото общество, дават тази нагласа
у всеки индивид. По тази причина се получава един подсъзнателен стремеж на "търсене"
в тази посока. И това търсене включва непременно и само двуполюсния модел. С други
думи казано - жената търси мъж. който да отговаря на тези характеристики - честота и
вибрация подобна или еднаква с нейната, а мъжът търси жена на същата база. И това е
напълно нормално, казват от ИК, защото нагласата на всяко общество за връзките приема
двуполюсния модел като стандартен, като еталон или образец. Дали така се случва в
живота обаче? Стандартните духовни връзки са предимно от този тип /смятат от ИК/,
защото тук са налице всичките видове общуване - интелектуално, духовно, емоционално

10
и сексуално. И стремежът на душите една към друга е оправдан, тъй като чрез всичките
видове общуване се получава едно хармонизиране, което до този момент не е изпитвано.
А всяка душа в земния си живот се стреми към хармония. И тази хармония се
осъществява именно по този начин - чрез типа връзки, които, на базата на познаването и
даденостите, са от духовен тип. Естествено нищо не става бързо и лесно, защото душата
може да усеща неща, които за нея са необясними. И в същото време да изпитва
несигурност, в чисто човешкия план на живота си, че това за нея е точният човек. Това
означава, че с партньора си от духовния тип връзка може да си преживял много неща,
може да си "споделил самия себе си" по всички възможни начини, и да не си сигурен, че
това е човекът, който ти трябва. Кога се получава това? В два случая. Когато едната или
и двете души не са достатъчно осъзнати. Нима е възможно душата да не разбира какво и
се случва в този толкова важен за нея момент? Понякога "да", казват от ИК. Това не е
като при рекламите, които дават отговор на всичко. Например: направете това и това и
ще разберете, че ви се е случило еди какво си. Далеч по-сложно е. смятат от ИК.
Всяка душа търси за себе си конкретните отговори на този въпрос и не е винаги
сигурна, че си е отговорила правилно. В повечето случаи на душата й е необходимо
повече време, според земните определения, за да разбере какво й се случва и докъде води
то. Което означава, че няма сигнална лампичка, която да и светне в подходящия момент,
и да й каже със сигурност, че това е човекът, който й трябва. И по тази причина душата
може да се лута дълго време и да не намери отговор на поставения въпрос "дали това е
точният човек".
Понякога елементът на несигурност и страх, който е характерен за повечето души,
ще я кара да се дистанцира на 100% от връзката, за да търси отговорите. Или за да ги
анализира и осмисля. И това е нормално. Но това е на пръв поглед парадоксално?!
Срещнал си онзи. който ти трябва, докоснал си се до онова, което цял живот търсиш. И
не го познаваш, а даже го отхвърляш. Защо се получава така? По една единствена
причина, казват от ИК. И тя е свързана с различната опитност на душите в този им
конкретен човешки живот. Те могат да са "слепи и глухи" и да не разберат онова, което
им се случва. И това е нормално. Защото всяка душа във всеки конкретен човешки живот
минава през едно състояние на осъзнаване. И когато вече е стигнала крайния предел на
това осъзнаване, тя вече знае какво иска. И респективно в каква посока ще върви, и с кои
хора. Тогава "чудото" е направено. Но то е чудо в съзнанието на отделния човек, защото
той се е променил и е намерил други стойности в живота си. И вече има други
приоритети. И е изградил набор от средства, чрез които да "познава или да различава"
онези, които са му необходими. Но това. само по себе си, е един доста дълъг процес.
Който при различните души трае различен период от време. И зависи от степента им на
осъзнаване. Дали това осъзнаване е в същата степен важещо и при еднополовите връзки
от духовен тип? Да, отговарят от ИК.
Сексуалната определеност при душите в човешкия им живот е нещо атакуемо.
Защото тя зависи от разбиранията на обществото и от догмите, които то /обществото/ е
наложило като отпечатък по "тези" въпроси върху индивидите си. С други думи казано:
"Нормалното е да се осъществяват сексуални контакти между мъже и жени.
Хомосексуалните контакти са забранени и те са грях. Следователно онези, които ги
осъществяват, са в процес на осъждане или низвергване от обществото". За съжаление
това е тривиалната схема, която обществото налага върху индивидите си, казват от ИК. И
тази схема е стандартна за всички общества. Друг е въпросът доколко тя е правилна.
Според ИК подобна схема е неправилна, защото в нея няма място за разглеждане на
11
онова, което душата изпитва или иска в този си земен живот. В нея не се взема предвид
изобщо ориентацията на душата в сексуален план. И не се търси какво точно я ръководи
в този й избор. А се подхожда според догматичните разбирания на обществото за това,
кое е правилно и кое е неправилно. Илюстративно казано: правилно е да има сексуални
контакти само между мъже и жени. Всичко останало е неправилно. Това твърдение е
основано на разбиранията и догмите, и то по никакъв начин не засяга душата като
автономност или конкретност. Това означава ли, че хомосексуалните контакти понякога
са заложени като такива? Да, отговарят от ИК. Това е даденост и тя се случва независимо
от това кой какво мисли и кой какво ще каже. Това звучи просто шокиращо?! Защото
хората не са дорасли да разберат, че в този си живот са просто "пътешественици", които
са облекли една "дреха", в лицето на конкретното си човешко тяло, и са дошли да научат
"уроците си" в "земното" училище. И след като ги научат, ще се приберат обратно в
Отвъдното. Това е схемата на всяко прераждане на душите, а отделните и "нюанси" я
правят автентична, уникална и неповторима във всяко конкретно прераждане. Отделните
"нюанси" са свързани с това какъв пол ще е душата, кои души ще и бъдат партньори. От
какъв пол ще са те. Ако е невъзможно да са от противоположния пол, те ще бъдат от
нейния пол. Но какво от това? Тези души ще помогнат на душата в поредното й
прераждане, независимо от половата си принадлежност, тя да си научи уроците или да се
справи с изпитанията си. И това е важното, казват от ИК, но хората просто не го
осъзнават. За някои от тях догмата, която конкретното общество е наложило, стои над
всичко. И те й робуват, като заклеймяват онова, което според нея е неправилно. И не се
осъзнават. Защото процесът на осъзнаване понякога включва елемент на конфронтация с
обществото или с порядките му. И борба с наложените догми, която води до вътрешна
личностна трансформация. Това е крайният резултат, към който се стреми всяка от
душите. И ако този краен резултат бъде постигнат в подходящия момент - не в края на
човешкия й живот, а поне в средата му. душата може да върви по правилния път в това
си прераждане и да свърши "каквото трябва". Ако не успее да се промени, остава в едно
сомнамбулно състояние, в което нищо особено не и се случва и нищо не я вълнува.
Животът й според земните разбирания е спокоен, но според космическите такива е
непълноценен, защото в него няма борба, липсва действеност и се избягват страданията и
изпитанията. Което пречи на душата да се изявява и тя изобщо не се променя в
личностен план. Това променяне от какво зависи? Кой създава условията за промяна?
Самата душа се стреми подсъзнателно към промяна. Или не се стреми. Ако се стреми, ще
търси предизвикателствата. А ако не се стреми, ще бяга от тях. По този начин, казват от
ИК, всичко е в ръцете на конкретното човешко същество. И ако то процедира правилно,
ще следва онова, което трябва. Правилното или неправилното. Вярното или грешното.
Дали връзките от духовен тип с хора от нашия пол са грях? Не, категорични са от
ИК. Духовната връзка не предполага непременно сексуален контакт. Понякога тя го
изключва. Най-важното е взаимният стремеж, без значение какъв е той като пол,
образование, манталитет и така нататък. И когато този стремеж е взаимен и носи и на
двамата спокойствие и хармония, няма значение какво точно мисли обществото по тези
въпроси. Защото понякога се получава "зависимост" от предишни прераждания при
душата във връзка със сексуалната й ориентация. Ако в няколко поредни прераждания
душата е била мъж, при сегашното и прераждане като жена тя не може винаги да влезе в
тази си роля. И тогава възниква проблем. Подобно несправяне на душата може да се
случи и по обратния начин - ако е била жена и сега не успява да възприеме ролята на
мъж в този земен живот. Как да се процедира в такива случаи? В зависимост от

12
стремежите на душата, отговарят от ИК. Защото онова, което иска душата, не отговаря
винаги на онова, което обществото изисква от нея.
За да стане по-ясно, ще дадем пример. Според разбиранията на обществото една
жена трябва да се омъжи до определена възраст, да роди деца и да живее непременно в
семейство с мъж. Подобна е и схемата за мъжа. Това са догми, наложени от
патриархалното възпитание, които бавно и полека ще се отхвърлят, казват от ИК.
Лошото е, че в повечето случаи тези догми се вменяват от по-старото поколение на по-
младото или се наследяват чрез средата, манталитета или семейството. По този начин
човек е достатъчно объркан докато порасне до зрялата си възраст. И ако тръгне при него
процес на осъзнаване, той ще е свързан с една борба, в която той ще се бори със самия
себе си. И която не може да се каже как точно ще свърши. Но именно тази борба, ако е
успешна, ще го доведе до личностно осъзнаване. И "оковите" му ще паднат. Оковите са
онова, което му е налагано и вменявано от обществото или от отделни негови
представители в личен, семеен или социален план. И промяната при този човек ще е
направена.
По тези въпроси биха могли да се напишат доста неща и все в защита на това да не
се разделят нещата на правилни и неправилни, според дадени догматични определения.
А да се стремим да разбираме душата в конкретните й човешки искания. И да приемаме
конкретното й проявление като индивид -независимо от кой пол е "то" - мъжки или
женски, като човешка стойност, която е важна за нас. И ако трябва, да се борим за него.
И да отстояваме тезата си и връзката си, независимо какво ще каже обществото. Защото
ако усещаме вътрешно, че ние сме прави и че искаме да бъдем с конкретния човек, в това
си земно прераждане, без значение какъв е неговият пол или каква е неговата сексуална
ориентация, значи сме направили своя личен избор. И не бива да се срамуваме от него.
Или да изпитваме страх, че няма да сме разбрани. Защото човек не би могъл да бъде
разбран от всички хора и това не е необходимо, казват от ИК. Важното е той самият да
разбира себе си и да знае защо постъпва по този начин. И от какво се ръководи. Само по
този начин ще може да живее в хармония със самия себе си. Затова, апелират от ИК,
стремете се към повече връзки от духовен тип, независимо от кой пол са вашите
партньори. Защото чрез този тип връзки вие ще научите по-бързо уроците си в този земен
живот. Защото това са хората, които говорят на "вашия език", имат вашите интереси. А
вероятно се стремят към същите неща, към които се стремите и вие. И които, понеже ви
разбират, ще проявят грижа, милост и обич към самите вас. А какво ще кажат хората?!
"Хората винаги ще кажат нещо...", лаконично отговарят от ИК. Но то няма да ни
интересува, ако ние знаем, че сме намерили точните хора, с които да вървим по пътя на
настоящия си земен живот.
Има ли принципи, от които да се ръководи духовният тип връзка? Кои са те?
Ако трябва да дефинираме принципите, от които се ръководи този тип връзка, на
първо място трябва да кажем, че принципите са основани на космическите закони. И са
свързани с вече общоприети неща като любов към ближния, грижа, милост и обич към
"духовната половинка" и отговорност за полученото "общо духовно цяло". Механизмите
на връзките от духовен тип предполагат те да се реализират като такива и да се проявяват
като такива. Какво означава това? Че всяко нещо, което е направено от едната духовна
половинка, се връща или рефлектира върху другата половинка. Това вероятно изглежда
доста объркващо, защото според земните разбирания човек отговаря само за онова, което
е извършил самият той. Според космическите разбирания обаче не е така. Ако е
реализирана връзка от духовен тип и е получено общото цяло, макар и по хипотетичен
13
начин / без двамата партньори да са се видeли или да са установили непременно
физически тип взаимоотношения в реалността на Земята/, отговорността пада върху
двамата партньори. И точно това е най-страшното, казват от ИК. Защото всеки от
двамата в това общо цяло трябва да бъде достатъчно отговорен в чувствата и мислите си.
И респективно в действията си. Защо? Защото е възможно да се получи вид "атака" от
едната към другата половинка, ако двамата са непочтени един към друг в мислите си.
Това звучи направо фантастично! Нима това означава, че една добра мисъл може да
направи нещата хубави и да помогне за хармонизиране на другия партньор, а една лоша
мисъл може да му причини вътрешен срив?! Точно това се получава, казват от ИК. И
това вътрешно помагане или вредене на другата половинка, от нас самите, е в основата
на хармонията или дискомфорта при този тип връзки.
А дали е възможно нещата да се прецизират до степен, че да не се вреди на другия
по никакъв начин? Не е толкова просто, казват от ИК. Когато се образува общото цяло,
то е симбиотично. Не може да се каже къде започва и къде свършва. И затова мислите на
единия човек могат да пакостят на другия човек, без да са упътени непременно към него.
Какво означава това? Че трябва всеки път, когато помислим нещо, да сме внимателни.
Защото лошата ни мисъл визира не само нас самите, а и общото цяло в лицето на
духовната връзка. Но човек не може да бъде съвършен, нали? И може да има лоши мисли
все пак? Разбира се, смеят се от ИК. Важното е тези мисли да не са съзнателно насочени
към пакостене. Защото винаги има бумеранг. Но когато мислите са съзнателни, той
/бумерангът/ е доста по-голям, отколкото ако са несъзнателни.
Това означава ли, че нивата на съзнателност и несъзнателност се улавят осезаемо
при пакостенето? Абсолютно винаги, категорични са от ИК. А от кого? От съществата,
които отговарят за общия ред и го направляват. И които извършват така нареченото
"упътване на бумеранга". А това може ли да бъде избегнато? Не, не може, защото според
установения ред в Космоса, всяко действие има противодействие. Но тук не говорим за
обективната реалност, а за хипотетичната такава. Защото нивата на въздействие са
свързани с така наречената илюзия. В живота всичко е илюзия, но тя е "облечена" във
форми и багри и е добре поднесена. Затова хората се учат цял живот да вярват в
илюзията и в същото време се стремят да надзърнат иззад завесата - където е истинската
реалност, но тя е невидима за сътворените им сетива в земен план.
Приемането на човешкото съществуване на душите на Земята е част от илюзията. То
е вярване в изградената "схема", чрез която душите учат уроците си. В същото време
процесът на осъзнаване на всяко човешко същество е свързан с прозрението, че извън
тази схема съществуват други неща, които са невидими, но не са маловажни по тази
причина. А са по-скоро в основата на промяна начина на мислене при всеки отделно взет
индивид. И ако човек е достатъчно осъзнат, той търси хората, които говорят на неговия
език, имат неговите интереси и вървят в неговата посока. И като отговор на това се явява
реализацията на връзка от духовен тип. Този тип връзка го прави отговорен и
хармонизиран, ако е успял да превъзмогне земните си разбирания за едно или друго
нещо. Ако не ги е превъзмогнал докрай, се отключва процес на пакостене, който се
усеща от другата половинка. И който прераства в пълен дискомфорт, като от това страда
общото цяло, което може в определени моменти и да се разпадне. Това означава ли, че
връзките от духовен тип се появяват в определен момент от осъзнаването на душата? Да,
отговарят от ИК.
Духовната връзка е важен белег, че конкретната душа е преодоляла себе си,
преборила се е със собствените си страхове, минала е през необходимите изпитания,
14
познала е страданията, и е вече на друго ниво. И това е най-важното, казват от ИК.
Защото оттук насетне душата ще знае какво и трябва и ще "познава" хората, които са и
необходими. Макар че невинаги човек успява да познае духовните си половинки, той все
пак ги среща. И онова, което се "отключва" в душата му, го ръководи при всяка среща.
Защото в своя живот всеки среща точните хора, които са му необходими в дадения
момент. И трябва само да умее "да чете знаците". Всеки знак е заложен на пътя ни и ако
го разчетем правилно, ние ще продължим по правилния начин. А ако не успеем да го
разчетем, ще останем на пътя сами. Или ще се върнем обратно в изходна позиция.
Разбира се, че не можем винаги и всякога да прочетем всичко по добрия начин. Но
когато понякога го разчетем и се срещнем с онези, които са ни дадени, за да ни
хармонизират, това ни е достатъчно. Защото това за нас е една своеобразна награда. За
положения от нас невидим труд. За това, че се доверяваме на онези наши духовни
половинки, с които можем да образуваме едно цяло. За желанието, което ни води към
осъзнаване и към личностна промяна.
Този момент на щастие, когато си срещнал в живота си точните хора и си споделил
с. тях самия себе си по много начини, е един от най-важните в човешкия ни живот, казват
от ИК. И към тези, заложени преди самото ни конкретно прераждане, "срещи" се стреми
всяка душа. И е готова да направи за себе си и за другите хора много неща, само за да
получи миг хармония. Този миг е споделен по начин, който е неописуем според земните
усещания. То е като да срещнеш самия себе си по начини, които са фантастични. Да
обичаш другия човек като самия себе си, даже повече. Много е особено това чувство,
казват от ИК, защото то не подлежи на описание. То е нещо като състояние на хармония,
от което вечността е като на една крачка. И тази хармония се разстила не само в душата
на самия човек и партньора му, а тя сякаш присъства и извън тях - в пространството.
Тогава настъпва едно особено състояние, което от ИК дефинират като "безвремие". То
може да трае дълго или кратко. Понякога даже цял човешки живот. Когато човек се е
докоснал до духовен тип връзка, той никога повече не може да бъде същият. Защото е
усетил нещо, което е съвършено. И което е в основата на това той да изпитва хармония,
която до настоящия момент е била непозната за него. И тази изпитана хармония той
може да запази в живота си /като човешко същество/ и да се връща от време на време към
нея, както когато прожектираме в съзнанието си прекрасен стар филм, който обичаме.
Това означава, че хармонията като чувство може да остане в паметта на душата и в
моменти на дискомфорт да бъде изваждана и реализирана като хипотетично състояние.
То е като прекрасен спомен за нещо, което е било не само вълнуващо, но ни е докоснало
до стойности, в този ни човешки живот, които са божествени. И които малко хора са
установявали като съществуващи.
В човешкия си живот душите срещат ли се и със свои "сексуални" половинки?
Как ги разпознават?
Всяка душа, получила "енергиен код" - дата, месец, година на раждане и име - в
конкретното си земно прераждане и е записана под този код в Главния компютър, влиза в
особен тип взаимоотношения с много други души. Тези души изпълняват съответна
конкретна роля в живота й и тя ги "разпознава" преди или след техните действия.
Разпознаването става на базата на заложените "знаци". Те могат да бъдат от различен
характер - да са свързани с особени състояния, с "ключови думи", със "спомени" от
предишни животи или "визия" за бъдещето. Винаги "знаците" са някаква даденост, която
има за цел да ни припомни нещо, което някога /преди самото ни прераждане/ сме знаели,
но сме го забравили. И сега "то" е на дневен ред. При всекиго "знаците" играят голяма
15
роля. И ако той умее да ги "чете" правилно, няма да бъде в неведение, или пък да е
разочарован от действията и постъпките на хората. Един от тези знаци, които са важни в
човешкия живот на душите, е срещата им с техните сексуални половинки. При тези
срещи усещанията са твърде особени /като физическо, емоционално и психично
състояние/ и не се забравят лесно. За съжаление този тип взаимодействия не са трайни,
защото човек среща на няколко пъти в конкретния си живот хора, които го хармонизират
по сексуалния начин. И може само с този тип усещания да остане, ако не е успял да
реализира връзка от духовен тип. Често пъти хората не разграничават двата типа връзки -
духовната и сексуалната, защото усещанията на физическо ниво при тях /двете/ са
подобни. Например при среща на "сексуални половинки", наистина има "неистов"
стремеж те да се слеят в едно цяло по сексуалния начин. Усещането при образуване на
"общото цяло" е неописуемо, защото чрез сливането си по физическия начин те /двете
души/ се докосват до божественото.
Понякога този тип връзка би могла да съществува дълго време, ако душите на
двамата не са на различни нива - едната душа да е на прекалено високо ниво, а другата да
е на доста по-ниско ниво. И процесът на хармонизиране да е налице. В случай, че една от
душите е на по-високо ниво от другата душа, се получава при сексуалния обмен
"проблем", който по-нататък пречи на двете души да се "докосват" по досегашните
начини. За какво става въпрос?
При сексуалния обмен се получава процес на "разграждане", и ако духовният обмен
помежду им е достатъчен, следва процес на "съзидание". И това съзидание е в основата
на хармонията, която се получава като резултат и при двете души. Но за съжаление
невинаги хармонията е крайният резултат от този тип общуване. Всяка душа има
собствена честота и вибрация, по които се дефинира /като енергийна и физическа
стойност/, и по които се отличава от другите души. И тази честота и вибрация я кара да
търси честота и вибрация подобна на нейната. Това търсене е по енергийния начин -
търсим някой, който излъчва "силна физическа енергия", но го регистрираме със
сетивата си сексуално - като привличане, желание, стремеж. Понякога душата не
осъзнава на мисловно ниво, че търси своята сексуална половинка. И това не е толкова
важно, казват от ИК. Важното е, че тя успява да намери онова, което и трябва, в лицето
на конкретния човек - сексуален партньор. Привидно всичко е наред. Образувано е едно
"общо цяло" от физическа гледна точка, защото енергиите на двете души са си
"паснали", т. е. получила се е вид "сглобка", която е обаче единствено и само в сексуален
план. За съжаление, обаче, образуваното "цяло" е непълноценно от духовна гледна точка.
Защото при обмена на сексуално ниво не може да се получи естествения резултат от
обмена между двамата - "разграждане и съзидание", характерен за духовните връзки. И
следва дискомфорт при по-развитата душа. Този дискомфорт може да бъде осезаем или
незабележим, и това зависи от стремежите на душата. Ако нейният стремеж е свързан с
това да се "насити" по физическия начин, няма да има проблеми в енергиен план.
Понякога "насищането" е свързано с това душата да си даде "кратка почивка"
/образно казано/ по тежкия път на живота, който я очаква. И ако срещата със сексуалната
й половинка играе ролята на хармонизатор, в това няма нищо лошо. Но в човешкия си
живот душите търсят "истинското" преживяване в лицето на духовната връзка и затова
понякога са неудовлетворени от реализираната среща със сексуалната си половинка. Те
"знаят" интуитивно или инстинктивно, че "нещо" им липсва в този тип връзка -
сексуалната, и не им е "точно". Те усещат неудовлетвореност и празнота. Може и да не
са достатъчно осъзнати какво точно търсят, но знаят добре /неясно как и откъде/, че
16
постигнатото при този тип връзка не би могло да бъде краят на търсенията им. По този
начин се получава мотивация за търсене на неща и стойности, които за някои от душите
са неясни и недефинирани. Те не знаят какво точно търсят, но знаят много добре какво
не искат. Това е като при обратната мотивация, при която душата не знае какво точно
иска, но знае отлично какво не иска. И търсейки в посоката, и сблъсквайки се с онова,
което не и трябва, тя намира накрая онова, което и е необходимо. Но вече го познава,
защото в процеса на търсене е изградила хипотетичен образ /за него/ или е развила
сетива, с които да го разпознае. Когато душите срещнат сексуалните си половинки, в
повечето случаи се получава процес на хармонизиране между тях. И това е свързано с
търсенията на душата в човешкия и живот. Намирането на хармонията в отделните
контакти или в направените от нея неща и показват всеки път, че е на прав път. Това
отново е свързано с неща, които всеки човек /и респективно душа/ "знае" за живота си и
за онова, което му трябва да намери или постигне. Какво се получава обаче, когато
сексуалните половинки са на различни нива, т. е. когато е налице така нареченото
"неравно" общуване? Получава се процес на "енергийно отключване", който от своя
страна води до енергийно "изчерпване". Затова понякога първите проблеми при този тип
"неравно" общуване между души от различни нива е точно на енергиен план. Често пъти
по-напредналата душа се усеща енергийно изчерпана и няма желание контактът с
нейната сексуална половинка да бъде продължен.
Още в древността е било установено, че сексът е най-бързият начин за "докосване"
до Бога. Защото при сливането в енергиен, емоционален, духовен или сексуален план, се
получава докосване до Бога. Интересен е механизмът, по който душите "се докосват" до
Божественото. Той е на базата на отделената в сексуален план енергия, която се
"сборува" и "извежда" при обмена помежду им на по-високо ниво, при което се получава
процес на катализация, който можем да обясним като "енергийно избухване и
изстрелване" нагоре - по посока на Бога. Това е един вид "визия", при която "слепият"
изведнъж "проглежда" за няколко минути. И онези, които са преживяли такъв тип връзка,
обясняват, че имат чувството, че се докосват до Бога, когато са с даден човек или когато
са в интимен контакт с него. Разбира се, докосването може да бъде до различни нива на
божественото - по-ниски или по-високи. Няма значение какви са нивата, важното е, че
това е естественият начин, и един от лесните пътища, душите да се докосват до Бога. То
е като да им бъде напомняно непрекъснато кой ги е създал и кой бди над тях. За да
почувстват, че не са сами в настоящия си човешки живот. Защото всичко е видимо /от
Бога/ в този им живот. Това е начин душите да разберат, че някой се грижи за тях и ги
наблюдава. Според разбиранията на религията - и преди, и сега, не може да се
проповядва сексуалното единение като път към Бога. И така се стига до отричането му.
Нещо повече - някога са били наложени догми, според които стремежът към сексуална
хармония е титулувай като стремеж; към прелюбодейство. А естествените сексуални
нужди са заклеймени и възневидяни като такива. Затова са поднесени по-нататък, при
развитието на обществото, по изкривения начин - единствено и само като възможност за
зачеване и раждане на деца, свързано с продължаването на рода. По този начин църквата
извършва светотатство, като отрича един от най-лесните пътища до Бога. И облича тази
си догма в закони и канони. И така хората биват догматизирани и фанатизирани дълги
години наред. Което с течение на времето дава своя отрицателен плод и резултат, на
базата на получените психически разстройства и вманиачавания. Нямаме за цел да
коментираме всичко това. Правим го по една единствена причина - за да докажем тезата,
че изкривяването на една първична истина води до образуване и насаждане на догми,
които пречат в развитието не само на конкретния човек, но и фанатизират определени
17
общности по лошия начин. И човек възприема неписани догми, но налагани му по
подходящия начин чрез средата, манталитета, семейството или обществото. И не може
дълго време да се освободи от тях. По тази причина на обикновения човек му е трудно да
възприеме за правилен казуса, че сексуалното общуване е най-бързият път за
докосването до Бога. Защото в съзнанието му са намерили място догми от типа на: "то не
е препоръчително или не трябва да бъде по любов, а да е основано на някакъв вид
интереси."
Защо сексуалните половинки са толкова важни в конкретния ни човешки живот? По
една единствена причина. Защото ни носят хармония, която е близка до тази, която
изпитваме при връзка от духовен тип. И е по-добре да се "потопим" в нещо, което
прилича на онова, за което душата ни в този си човешки живот мечтае и бленува,
отколкото да не сме изпитаме нищо. Освен това при сексуалния обмен ние си "сверяваме
часовника", разбираме докъде сме стигнали. И осъзнаваме какво ни трябва оттук насетне.
Търсейки онези, които трябва да срещнем като "духовни половинки" в този си живот, ние
понякога срещаме своите "сексуални половинки". И в това няма нищо лошо, защото те
ни помагат да се хармонизираме и да имаме усещания, които са близки до тези от типа
на духовните връзки.
Глобалният план на духовните връзки и интерпретациите на неговата
конкретност в човешкия живот на душите
Много неща са написани за духовните връзки, но всяка интерпретация е различна,
защото показва различен тип виждания, на различно ниво на познание. От ИК са на
мнение, че това е един от най-важните въпроси, тъй като чрез духовните връзки душите,
и респективно човечеството, напредват. Още в самото начало, когато е трябвало да бъдат
заложени типовете взаимодействия, от божествената гледна точка, е било решено, че на
всички души трябва да бъдат давани равни възможности. Като под равни възможности се
е разбирало всичко, свързано с пътя на душата, периодите на личностна трансформация
или отказът от нея, както и желанието на определени души с еднаква честота и вибрация
да се кооперират. Кооперирането е ставало на базата на общата честота и вибрация /на
душите/, както и на базата на еднаквото /им/ желание за личностна трансформация.
Всяка душа, смятат от ИК, знае какво иска за самата себе си -какви цели и приоритети си
е набелязала, по кой начин и с кои души желае да ги осъществява. Срокът не е
определен, защото той няма значение. Сроковете са на Земята, а в Отвъдното съществува
така нареченото "безвремие". При това безвремие душите преценяват обективно какво
ще правят по-нататък с постигането на своите цели в духовен план и не са принудени да
бързат, защото имат достатъчно време. Времето и пространството, казват от ИК,
съществуват единствено и само на Земята. Те са специално създадени за хората, за да им
бъде внушено, че прераждането им там - "долу", има начало и край, и след този "край" те
се прибират във вечния си дом - Отвъдното. По този начин всяка душа, слизаща в
поредното си земно прераждане, търпи, да ги наречем, "известни ограничения". Тя е
"затворена" в човешко тяло, което трябва да овладее така, че да го "пробуди" в личностен
план. Тя трябва да го "размърда" така, че то да приеме във физически план нейните
личностни характеристики и да ги превърне в реалния - материален и физически план в
нещо, което е "видимо" и може да бъде забелязано във физическия свят, в света на
материалността. Получава се едно симбиотично "цяло" още в момента, в който душата
"избира" съответното тяло за следващото си прераждане. Според ИК още тогава има
един "мисловен процес" за овладяване на тялото, който трае различен период от време.
При този процес душата "мислено се превъплътява" в избраното от нея тяло. Това е на
18
ниво хипотетичност - въображаемо - и душата "опитва" как би се "сработила" с това тяло.
Всичко това вероятно изглежда неестествено на хората, защото елементът физичност,
материалност, при тях е водещ. С други думи казано: не може нещо да съществува, ако
то не може да се види и пипне. Въпреки това, може, казват от ИК.
Честотата и вибрацията на всяка душа е нещо видимо, защото се регистрира по
някакъв начин. Регистрацията е на енергийно ниво, но понеже енергията е елемент на
материята и обратното, тогава би било възможно едното да преминава в другото и
обратното. Мисълта е също вид енергия - това значи, че тя също може да претърпи
трансформация. Получава се следното: душата, която е едно "енергийно кълбо", се
претрансформира мисловно и на ниво мисъл "влиза" в избраното тяло, което е все едно
виртуално. Душата обхожда тялото, усеща го като част от себе си и се опитва да се
"слее" с него, да го почувства като вибрация, като физика, като "дреха". Ако вътре и е
"широко, уютно и спокойно", тя го "избира". А ако не е - тя го отхвърля. Процесът на
избор е чак след взетото решение тялото да бъде "изпробвано" от душата, за да може тя
да се убеди какви са неговите "параметри" и дали и отговарят. Чак след това следват
разговорите с духовното семейство, с наставниците, учителите и водачите какво трябва
"да прави" душата в това тяло. След като всичко е уточнено по конкретното човешко
тяло, следва разглеждане на обкръжението, което ще помага на душата там долу - на
Земята. Разглеждат се отново хипотетични варианти във връзка с това как душата би
приела коопериране с едни или други души. Преценява се напълно обективно от другите,
и от нея самата разбира се, кое би било по-добре за нея и й се дават няколко възможни
варианта. Тя сама избира какво да бъде земното и обкръжение, кои да са спътниците и.
Интересното е, че никой не може да наложи на душата "нещо" да избере, ако тя не го
иска. Изборът й обаче, допълват от ИК, трябва да бъде мотивиран, т. е. обяснен и
защитен добре. Иначе се предлагат още допълнителни варианти. Целта е винаги не само
душата да избере най-доброто за себе си, но и реално да може да се справи с избраната
роля в следващия си земен живот. Въпросът за това "дали ще успее душата, или Ще се
провали" изобщо не стои на дневен ред във връзка с избора. Заложено е всяка душа "да
опита" и съответно да успее доколкото й позволяват силите и възможностите. Заложено е
и разбира се стечение на обстоятелствата, в добрия или в лошия смисъл на думата, което
да създаде подходящите "условия" за душата и тя да се "изяви". Едва когато всичко е
уточнено и няма неясноти, във връзка с това как ще се справи душата, кой ще й помага и
докъде ще стигне, следва генералното заключение: душата е избрала "това и това". И
следват изборите на останалите души във връзка с това прераждане на душата. Когато
мине всяка от душите през избора си, следва общо "засичане на пътя" на всички души и
след това "се прожектира" виртуален вариант на това кой какво би правил в това си
прераждане. Този виртуален вариант е създаден всъщност от енергията и мисълта на
всички участващи души, като е толкова автентичен, уникален и неповторим, че, добавят
от ИК, никога не се повтаря в този си конкретен вариант. Този "филм" се записва
енергийно на "диск", който също е енергиен. И този запис се съхранява в така наречената
"база данни" на духовните семейства. Записът се пази, за да се успореди след известен
период от време с истинския запис на конкретното прераждане на всички тези души.
Успоредяването е начин да се засече обективно кой какво е направил и какво не е успял
да довърши. Това вероятно изглежда на хората парадоксално, защото в тези "филми"
всяка душа ясно осъзнава какво е трябвало да свърши, а не е успяла. Тя съзнава какви са
грешките и, на какво се дължат и как биха били поправени за в бъдеще. Тези два филма -
за хипотетичния "земен" живот на душата и за нейния конкретен човешки живот се
успоредяват, и се засичат чисто "компютърно" във връзка с личностните качества, които
19
всяка душа е проявила, във връзка с духовната трансформация, която е претърпяла, и във
връзка с помощта в духовен план, която е оказала на другите души. След това обективно
засичане се дава крайният резултат за "успеваемост" на душата, която е дадена в
показатели, които на Земята са в процентно съотношение, а в Отвъдното се наричат
другояче. Цялото това засичане вероятно ще изглежда непонятно за хората, защото е
необяснимо за тях самите по какъв начин би било възможно всичко това да се
осъществи.
Има твърде много неща, които са необясними за хората не защото не могат да
съществуват в реалността, а защото хората не могат да ги проумеят, че съществуват.
Няма нищо странно в това предмети, хора или явления да се показват, изчезват и
претрансформират. Сtранното е, че хората отказват да приемат неща, които съществуват
от създаването на света изобщо и ги смятат за невъзможни. Като според тях
невъзможността се състои в това да откажеш да повярваш в нещо, което е истинско, само
защото ти не го регистрираш по никакъв начин чрез сетивата си, които са несъвършени.
Несъвършени, защото повечето хора са със затворени вътрешни сетива. Всяко
предложение за прераждане при всяка душа се разглежда по този начин, като е
задължително придружено с конкретен хипотетичен опит с виртуалното тяло, за да може
душата да е спокойна, че си "пасва" със съответното тяло. В много редки случаи душата
взема решение за прераждане в тяло, което не харесва или не одобрява, ако няма друга,
по-добра възможност. Вероятно невинаги е възможно на 100% да се намери
подходящото тяло, така че душата сигурно понякога прави някакъв компромис.
Естествено, даже и за този голям или малък компромис, душата решава сама - никой не я
убеждава колко добре би било тя да се прероди в това тяло. Както, разбира се, и никой не
я разубеждава, че не бива да избира точно това тяло. "Съветите", казват от ИК, не се
дават по този начин. Те не са препоръчителни. По-скоро те са различни хипотетични
варианти, дадени от учителите на душата, които се основават на една относителна
обективност. И за да е по-ясно, казват от ИК, съветът изглежда така:
"Ти имаш 3 варианта, които не са равностойни. При първия - /следва обяснение на
варианта/ - успеваемостта ти ще е около 80%, защото ще ти помагат тези и тези души.
При втория вариант - /следва обяснение на варианта/ - успеваемостта ще бъде 60%, но ще
работиш "рамо до рамо" с тези и тези членове на духовното ти семейство и те ще са ти
винаги на разположение. При третия вариант - /следва обяснение на варианта/ -
успеваемостта ще е най-малка - 40%, но ще ти е партньор човек, който много ще те обича
и ще те подкрепя безпрекословно. Мисията ти ще бъде най-добре осъществена чрез
първия вариант, а най-щастлив като човек ще си в третия вариант. Най-спокоен ще си във
втори вариант. Членовете на твоето духовно семейство могат да те подкрепят и в трите
варианта, като във втори вариант подкрепата ще е най-голяма. Онова, което ще направиш
за другите хора, ще е най-трудно в трети вариант и съответно там са заложени най-много
пречки. Прецени сам кой вариант би бил подходящ за теб, при така изброените
възможности, и вземи решение сам. Когато си готов, ни уведоми, за да чуем мотивацията
ти. Каквото и да решиш, искаме да знаеш, че ние те подкрепяме и ще ти помагаме във
връзка със залагане на варианти и стечение на обстоятелства "оттук". По този начин
изглежда "едно предложение за прераждане " при всяка душа и от ИК са на мнение, че
самото предложение изглежда във всичките си варианти твърде обективно. Периодът от
време, в който душата трябва да отреагира, не е упоменат, защото факторът време е
условен в Отвъдното.

20
 Когато става въпрос да се разглеждат нещата от "земна" гледна точка и душата
трябва да вземе решението си "бързо", това изрично й бива казано, за да може ако тя не
избере предлагания вариант, той да бъде избран или предпочетен от друга душа. Никога
душата не бива да бъде "задължавана да избере нещо", което не й отговаря, защото тя не
би била ефективна в онова, което ще извърши. По-добрият вариант е една душа сама да
"сбърка" в избора си, отколкото нейните съветници да не преценят правилно. Много
рядко има случаи, смятат от ИК, когато изборът на една душа не е личен, а е просто
"наложен" /от другите/ за конкретното и прераждане. Това е само във връзка с твърде
важни неща за цялото духовно семейство, които биха могли да бъдат направени в твърде
кратък срок и то конкретно от тази душа. В този случай душата се, образно казано,
"жертва" заради общата кауза, тъй като от това нейно жертване ще зависи просперитетът
на цялото духовно семейство. А този духовен просперитет за никоя душа не е без
значение, тъй като той е в основата на това да се повиши честотата на дадена душа, чрез
което по-нататък се променя нейната вибрация, т. е. става по-висока. Чрез вибрацията на
всяка душа се определя мястото, което тя заема, както в духовното си семейство, така и в
общия "килим". По тази вибрация тя може да бъде разпозната в конкретния момент от
развитието си и по тази вибрация биха могли да бъдат направени прогнози относно нея.
Получава се на пръв поглед нещо съвсем тривиално: аз искам това и го получавам по
начина, по който го искам. Ако обаче реша да променя "нещо" в цялата схема - в
конкретния вариант - нещата просто не се получават, "зациклят", и аз самият не мога да
направя нищо повече. Това е защото "съм излязъл" от пътя, от схемата, от
предопределеното. Това е като някакъв "знак" за всяка душа, който в земния и живот
изглежда по друг начин - аз някъде съм сбъркал и затова стоя на изходни позиции, без да
се придвижвам напред. Ако поправя грешката си, веднага влизам в схемата и
продължавам напред. Това е някакъв тип интуитивно знание, че това е моят път като
душа и аз не мога да го променя в това си прераждане.
Това е все едно, добавят от ИК, да ти е дадено в този ти живот да извървиш пътя от
София до Варна, като преодолееш всички необходими препятствия. Ако решиш да се
отклониш и искаш да пътуваш от София до Бургас, установяваш, че не можеш, защото
"нещо" ти пречи. Или колата ще ти се повреди, или ще катастрофираш, или няма да има
табели по пътя... Така че ти няма да можеш да вървиш в посоката, която си избрал. И
естествено, ще се върнеш на изходни позиции - при началната табела София - Варна, за
да тръгнеш от София. В земния живот на душите нещата са заложени по този начин, за
да могат да оправят посоката, когато са взели неправилно решение. А "табелите" са не
непременно населените места, а по-скоро начините, методите и средствата, посредством
които душите да вървят по пътя. Например: аз мога да се придвижа с влак, самолет или
автобус, но предпочитам да пътувам на автостоп или пеша, защото ще ми е по-интересно
и всичко ще е автентично. Всичко това е отново във връзка с избора на душата. Тя може
да избере лесното или трудното, вярното или грешното, за да декларира, че е вече "на
пътя". Никой не може да промени избора и, след като вече е взела решение, защото след
нейното решение тя "влиза" в Главния компютър и вече си има "енергиен код" - дата,
място и час на раждане. И съответно -име. Получава се една трансформация, при която
душата се е "сляла" с избора си, за да се превъплъти в "ролята" си в настоящия си живот.
Това е някакъв вид "театър", в който вече всички варианти са истински, тъй като се
отнасят до вече приетата човешка идентификация на душата. Душата в създадените
време и пространство на Земята престава да съществува като такава, защото е влязла в
поредната си метаморфоза - придобила е "дреха", в лицето на човешкото тяло, и е
регистрирана под "номер" в Главния компютър. Получила е временен енергиен код, по
21
който, ако се наложи, ще се търси информация за нея. Подобно претрансформиране се
прави при абсолютно всяка душа, която е избрала конкретния си вариант за прераждане.
По този начин се разграничават видовете души -тези, които са "пуснати в обръщение",
или влезли в конкретно прераждане, и тези, които съществуват в "чистата си духовна
форма". Двата вида души са всъщност "клас" души и от тях се отделят останалите
видове. Взаимодействието между двата типа души е непрекъснато, но винаги съществува
една невидима дистанция, която изпълнява ролята на разделителна линия или преграда.
Това е с цел влиянията от страна на Отвъдното да не са твърде големи.
Влезлите в прераждане души са със затворено съзнание и те не помнят какво
предстои в настоящия им земен живот, защото така трябва. Когато се сблъскват с
поредната трудност и не могат да я преодолеят, им се разрешава някаква помощ от
Отвъдното. Помощта е по-скоро "знак", който се дава на душата и тя се приканва "да
действа". Действието, естествено, е придружено с конкретна промяна в начина на
мислене на душата, но не това е най-важното. Най-важното е душата "да се вслуша в себе
си", да разбере по какъв начин "пречката" я променя и посредством нея какъв "урок" учи.
Това е свързано с осъзнаването на душата. Осъзнаването според ИК е хипотетичен
"опит", който е твърде ценен. Това е част от "есенцията" за душата в този и конкретен
живот. Сборът от всичките есенции дава част от еманацията на душата. С други думи
казано: когато душата събира опит в преражданията си, тя се осъзнава, усъвършенства,
променя честотата и вибрацията си и по този начин се доближава повече до Бог. Колкото
повече опит събира, толкова конфигурацията й се променя. Страданието на душата я
кара да се "докосва" до Бог, защото винаги чрез страдание следва един процес на
хармония, т.е. дискомфортът, причинен от страданието бива хармонизиран от Бог. Това
би могло да се обясни по следния начин: душата се жертва на земно ниво заради други
хора и когато жертвата и донася добро на другите, въпреки високата цена, която е
платила, тя успява да се извиси. Това извисяване е всъщност докосване до Бог, до
първоизточника и, и то хармонизира душата. Всяко конкретно прераждане на всяка душа
се отразява в Главния компютър, като обаче ако се наложи душата да "излезе" от този
вариант -съответното прераждане, нейният енергиен код се снема от Главния компютър.
В Главния компютър има много данни, но не всеки има достъп до тях. Получава се нещо
много интересно: има някакво ниво на "секретност" във връзка с всяка информация. Не
всеки може да разбере "нещо" и не може всеки да го "открие". Има някаква "честота", на
която вибрира всяка душа и която е "ключът" към съответната информация, или заради
която достъпът й е отказан. Вероятно звучи твърде сложно, казват от ИК, но може би е
добре хората да са наясно с някои от тези неща, защото в "привидния хаос има ред и той
е неотменен". Има стройна организация, която е на нива, които хората и не подозират, че
съществуват. Тази организация визира абсолютно всички души - и тези, които са в
прераждане, и онези, които са в "чисто духовно състояние", и трети, които се създават" в
момента. Всичко това сигурно звучи парадоксално на хората, но в даден момент, когато
човечеството направи нова стъпка" по посока на духовното, много неща ще се изяснят,
т.е. ще се получи "достъп" до тях. Защото, казват от ИК, когато хората са готови да
приемат нещо, то се "показва" или им се разрешава "достъп " до него.
Всички варианти на всяка душа се пазят докато конкретното й прераждане /което
тече в момента/ не приключи. След завръщането й в Отвъдното, вариантите се
"унищожават", като унищожаването се състои в това те да бъдат "пуснати в обръщение"
като типови варианти. Пускането в обръщение означава, че биха могли да се ползват като
"образец" за конкретно прераждане. Образецът е представяне на конкретното прераждане
в детайли и подробности, които биха били полезни на другите души. Всеки образец е
22
полезен във връзка с "изчисленията", които са направени за всяко конкретно прераждане.
А те са от различен характер. Едни визират конкретната душа, други - типа прераждане,
трети - онова, което трябва да съдържат уроците... Важното е, че от тези образци има
какво да се "вземе" като мотивация, опит и урок и вероятно разглеждането им е полезно
за "аудиторията" на душите. Аудиторията е нещо, което е като зала, в която душите
"обсъждат" някои неща, свързани с конкретни цели на преражданията или във връзка с
духовни интереси. Всяко разглеждане е като "лекция" за различните варианти и
"дискусия" по тях. От ИК казват, че това се прави в помощ на душите. За да могат да
премислят различните варианти за прераждане от собствените си позиции. На никоя
душа не й е лесно, но така трябва, допълват от ИК, защото пътят на всяка душа е
изстрадан по различен начин. Става дума не само за физически страдания, докато е в
човешко тяло, а и за морални такива.
Моралните страдания са като вид "катализация" за душата. Има някаква зависимост
между желанието на душата да бъде отговорна за другите души и да се жертва за тях.
Колкото това желание е по-силно, толкова вибрацията на душата става по-висока и
честотата и се променя. В личностен план са заложени неща, които на хората биха
изглеждали илюзорни, защото това е на ниво "мисъл". Всяко "помислено добро" за
някого, което е свързано с някаква "жертва" на физически или морален план, има
невероятна "сила". Като пример от ИК дават, че това прилича на една "лавина", която
помита всичко около себе си. Което означава, че мисълта е нещо действено и може да
"преобръща планини". Една мисъл на един човек е в състояние да стори "чудо", когато е
насочена към доброто. Всичко обаче зависи на каква вибрация и честота е душата на
човека. Чудесата се получават когато вибрацията е много силна, а честотата - висока.
Това е като при "високо напрежение". Получава се "изгаряне", а нямаме реално
обяснение как точно се е получило. Когато конкретните образци прераждания бъдат
разгледани, се провежда дискусията и след нея се "утвърждават" едни варианти като
типови, а останалите се "изхвърлят". Но не на "боклука", а в "хранилището", където ако
на някого му потрябват, отново да бъдат разгледани и използвани. Това означава, че
всички варианти за прераждания не се измислят веднага - в момента, а някои от тях са си
съществували и преди това. По този начин от ИК обясняват как някои човешки животи
все едно "се повтарят" и как при 50 - 60% от хората има повторяемост на различните
варианти. С други думи казано: човешкият живот на една душа не е винаги свързан с
големи катаклизми и непрекъснато жертване. Той може да е свързан и с някои на пръв
поглед твърде обикновени неща. Душата понякога има "спокойно" съществуване, защото
трябва да създаде "уют и хармония" в съответното си човешко семейство -за децата си в
това семейство, за да могат те да се докоснат до хармонията още в началото на пътя си и
по-нататък да я отстояват, да се борят за нея, да я търсят. Само по този начин те биха
били полезни по-нататък в човешкия си живот за другите хора, защото ще са разбрали
нещо важно: че мисията им е свързана със "защитаването" на хармонията в човешкия им
живот.
Не е необходимо, казват от ИК, една душа непременно и винаги да се жертва. Това
невинаги е нужно. Понякога душата се въплътява в тяло, в което реално погледнато не
"прави нищо".
Но това не е така. Не е воин само този, който се бие с противника. Воин е и този,
който чака търпеливо шанса си. Воин е този. който работи като мравка или е усърден
като пчеличка, т. е. прави на пръв поглед твърде обикновени неща, които обаче са в
основата на това да успее. Защото "търпението е награда за това да излезеш на пътя", да
23
успееш. Успехът в чисто духовен план понякога е свързан със стоенето на едни и същи
позиции, без да се отказваш от избора си, като всичко това е придружено с много
търпение и спокойствие. Затова понякога в земния си живот се срещаме с хора, които
нищо особено не са направили за нас, а само са ни подкрепили. Но това за нас, като хора,
е било достатъчно и ние не сме се отклонили от пътя си. С други думи казано: всяка
душа в конкретното си човешко прераждане си има роля, която трябва да изпълнява
добре. Дали ще е на бояджията, който ще превърне старото ни жилище в палат, или на
цветарката, която ще ни аранжира прекрасен букет, или на пощальона, който ще ни
донесе дългоочаквано писмо, няма значение. Предназначението на всеки от тези хора, в
нашия живот, е да ни зарадва. И в това състояние на еуфория ние да увеличим
вибрацията и честотата си, и да видим "знаците", които ще ни дадат други хора. ИК
смята, че в състояние на еуфория хората виждат света по друг начин - като през "розови
очила", и това ги кара да "правят открития". Както по отношение на себе си, така и по
отношение на другите. Всяко от тези открития е полезно както за откривателя, така и за
онези, които биха се възползвали от него. Защото достигането до самото откритие е
направено по един автентичен начин. И в това е тайната. "Всяко откритие" е всъщност
твърде просто, защото за душата то не е ново. Тя вече го знае, но го е забравила, когато
се е преродила, и сега отново си "спомня" за него. "Спомените" на всяка душа, във всяко
от преражданията и, са част от схемата. Именно на тях се разчита. Например срещаме в
това си прераждане човекът, който ни трябва, и не можем да го познаем. Заложено е да
го познаем чрез "знаци". Ние мислим, че тези знаци са видими - свързани са с нещо в
характера, поведението, отношението. А то не е така. Може да е свързано с нещо, за
което човекът говори. Може да е ключова дума, която да се "забие" в съзнанието ни и да
ни "преследва", като предизвиква странни асоциации у нас. И да не знаем защо е така, до
момента, в който изведнъж се "сещаме" по неведоми пътища, че този човек ни трябва и...
вече сме с него. Знакът може да е свързан и с други, чисто материални неща. Например с
някакво бижу -брошка, гривна, пръстен... Изведнъж решаваме да си купим нещо, което е
извън нашия стил на обличане и аксесоари. Купеното украшение го вижда човек, който е
буквално "потресен" от мисълта за него. И респективно за нас. Това бижу го кара да
мисли за нас, за да може нещо да си припомни. А то е, че ние сме му необходими.
Подобни знаци се залагат при почти всички души при конкретните им човешки
прераждания, и най-интересното е, че помагат, смятат от ИК. Чрез тези "знаци" нещо в
подсъзнанието на съответния човек "светва", и той нещо "разбира". Разбирането е
свързано с промяна на житейската позиция, или начина на мислене, или пътя. И човек
вече е разбрал, че е близо до целта. Не знае точно каква е тя, но я усеща. Не може да я
формулира, но ще я различи измежду целите на другите хора. То е, смеят се от ИК, като
при обратната мотивация. Не знаеш точно какво искаш, но знаеш какво не искаш. И си
казваш: "Не искам това, това и това. Значи, може би искам това и това."
Понякога това е начинът една душа да осъзнае какво трябва да прави, защо да го
направи, какво следва по-нататък и с кого. И по този начин се намира целта, посоката, а
заедно с това като че ли "попътно" се появяват и хората, които ни трябват.
Дали в Главния компютър има „база данни" за всяка душа?
В Главния компютър съществуват всякакви данни за всяка душа, но не могат да
бъдат ползвани винаги и по всяко време, защото има една, да я наречем, "забрана". Тази
забрана е свързана с това кой ще "чете", с каква "цел" ще го прави и дали това четене ще
бъде полезно или вредно за душата. Защото понякога не бива да се чете и информацията
е отказана, защото така трябва. Вероятно тук се месят "сили", които са свързани с това да
24
не се влияе върху личния избор на душата, за да не и се помага или пречи, ако става дума
за личностни решения. Защото всяка "външна намеса" би могла да обърка допълнително
душата и по този начин да и навреди - да я отклони от пътя й.
А, казват от ИК, това е наказуемо! Онзи, който дава подобна информация, търпи
санкции. Санкцията е върху него самия. Друг е въпросът ако душата трябва да бъде
"задължително объркана", защото така трябва. Странни са на пръв поглед всички тези
примери, които даваме, казват от ИК, но те са истински, а и много от тях са действащи
примери -съществуват и в момента като такива при настоящето ви прераждане.
Понякога информацията за дадена душа от Главния компютър е толкова
всеобхватна, че човек може да е учуден защо "му се казва" всичко това. При всеки човек,
и респективно душа, е различно. Когато се дава пълна и всеобхватна информация, това е
свързано с някакъв вид равносметка на душата, т. е. какво е успяла да свърши, какво не е,
какви са причините, още ли "преследва" същите цели, мотивацията й същата ли е. След
"проглеждане" на всичките преживяни неща, а понякога и на отделни предишни
прераждания, душата трябва да осъзнае и разбере нещо. Нещото е свързано с нов,
личностен етап в живота на дадения човек, с промяна, която може да бъде повсеместна -
на всички нива, и със "завой" в живота му. А може да бъде и по обратния начин - смяна
на посоката чрез "излизане от пътя" и "влизане в нов коловоз". И в двата случая следва
нов етап в живота, който кара човек да се развива и усъвършенства чрез страдание. Може
да бъде страдание за себе си, но може да бъде и страдание за другите. Какво следва по-
нататък? Няма ясни отговори. При всекиго следват различни неща - и добри, и лоши, но
това са точно тези неща, които трябват на конкретния индивид, и без които той не би
могъл да се развива и усъвършенства.

Разпознаване на духовните връзки

Как би могла да се познае в индивидуалния живот една "духовна връзка"? По много
неща. Но най-вече по хармонията, която "струи" между двама души и която ще
продължава да съществува по различни начини. Срещата с "половинката си" вероятно е
най-голямото събитие в живота на дадено човешко същество. Тогава се усещаме като
"разтърсени отвътре", защото сме срещнали част от себе си, от душата си. Това е същата
честота и същата вибрация. И когато тези две "половинки" се докоснат и "съберат", се
получава цялото.
Цялото изпълва и двамата души с нещо, което от ИК наричат чувство на
божественост, защото то започва да трепти на една по-висока честота, усилва вибрацията
си и се "докосва до Бог", т.е. до първоизточника си. Човек се чувства щастлив по един
особен начин. Не непременно чрез еуфорията, а по-скоро чрез спокойствието и
хармонията, които изпитва. У него се появява желание за духовно, емоционално и
сексуално споделяне, но придружено с едно постоянно чувство на хармония. Всеки от
двамата иска "да сподели " самия себе си по начин, по който не го е правил никога
досега. Това е, казват от ИК, все едно така, сякаш другият човек му принадлежи по
някакъв странен начин. И тогава открива любовта, но не я запазва за себе си, а започва
Да я раздава на другите хора. Докосването до неговата духовна половинка го е направило
добър, щедър, прекрасен.
И човек осъзнава едно: че любовта му към другия човек съществува по начин, който
я прави неунищожима, защото тя вече е част от божественото. И няма значение дали ще
бъде декларирана или не, защото тя ще продължава да съществува. Тя ще е енергия,
25
която ще помага на другия човек по пътя му и ще го крепи. Защото и двамата ще са
осъзнали едно: че онова, което се е случило помежду им, не струва пари и не робува на
интереси. То е безкористно. И даже да следва смърт или раздяла, нищо няма да се
промени. Любовта ще остане. Тя ще претърпи някаква метаморфоза, но ще я има. Защото
тя е най-важното нещо на този свят. И на тези двама души им е било "дадено" да получат
любов в този им живот. И те са я получили по най-съвършения начин - чрез типа духовна
връзка, при която човек се докосва до божественото. След преживяване на подобен тип
връзка или докосване, всеки от двамата установява, че е на друга честота и вибрация.
Разбира, че може да обича другия човек по толкова други начини. Може да е мислено с
него и да го подкрепя. Може да излъчва любов и да стига до него по неведоми пътища.
Чрез този тип духовни връзки се активира силата на мисълта, особено ако става
дума за по-напреднали души. След излъчването на любов, независимо от страна на кого
от двамата, настъпва спокойствие и хармония, и те се "усещат" и "осъзнават" и от
двамата души. Духовните връзки ги има. Те съществуват, но се срещат по-рядко от
останалите типове връзки. Когато хората се докосват до тях, невинаги ги осъзнават и
"виждат". Понякога хората не могат да осъзнаят докрай този тип връзка, защото никой не
би могъл да осъзнае и разбере божественото. Тук разумът не играе никаква роля. Важни
са чувствата и е важна душата. Тя е тази, която усеща "честотата" и "вибрацията", когато
е срещнала половинката си, т. е. част от самата себе си. Какво следва? Никой не знае.
Никъде не пише. И няма значение. Важно е чувството за "пълнота" и хармония. И
усещането, че човек никога повече не може да бъде сам. Независимо къде е, с кого е,
какви планове има и по кой път върви. Всеки от двамата съзнава, че в живота му всичко
ще бъде наред, защото е "удвоен" по някакъв странен начин. Всеки има повече сили и
смелост и не изпитва страх, а само любов, спокойствие и хармония. Тази "пълнота" прави
всеки от двамата друг, различен, щастлив и те започват да излъчват "флуиди". Започват
да обичат самите себе си и да си дават възможност за всичко. Разбират, че са късметлии
в този живот, въпреки че им е трудно в бита и делника, тъй като са се докоснали до нещо,
което е отвъд зримите обстоятелства, отвъд писаните закони и утвърдените канони. И
вече няма значение за тях кои са, какви са, къде са, защото са навсякъде. Усещат се
толкова щастливи и не се интересуват какво ще кажат другите хора или какво ще
помислят. Защото това вече няма значение за тях. Не си задават никакви въпроси повече
и не търсят никакви отговори. Усещат се така, все едно знаят всички отговори на всички
въпроси. И са щастливи. И няма значение онова, което се е случило между тях. двамата,
има ли бъдеще. Важното е, че то съществува в настоящето - не само "тук" и "сега" - на
Земята, но и в Отвъдното, т. е. във вечността, и е истинско, хубаво, стойностно. И че чрез
него е постигната душевна хармония - най-важният стремеж на душите. И най-трудният.
Защото носталгията по божественото би могла да се хармонизира единствено и само чрез
духовна връзка, защото при сливането на двете половинки на всички нива - духовно,
емоционално, интелектуално и сексуално, "обединената духовност" се докосва до Бог.
Разпалената и пламнала божия искра в двете духовни половинки, които са обединени, се
претрансформира на едно много по-високо ниво и по този начин - чрез общата по-висока
честота и вибрация, се докосва по един автентичен и неповторим начин до Бог. И след
това докосване, никога повече не е същото. Всяка от двете души се стреми "чудото" да се
повтори отново. Но то се повтаря само ако и двете души са осъзнали какво се е случило.
Защото, както казват от ИК, има изключения от правилото. Понякога може едната душа
да е "подпомогната" от другата душа - тя да е катализирала нейната честота и вибрация,
за да й помогне в докосването до Бог. След Докосването обаче може да не се получи
"обща духовна цялост" и едната душа да "падне" отново на старата си честота и
26
вибрация. Невинаги опитите на другата, "по-издигнатата", душа, обаче, ще дадат добър
резултат. Защото трябва да има осъзнаване при "по-изостаналата" душа. Това осъзнаване
трябва; да е свързано преди всичко с душата - двойник. Да реши, че "случилото й се" е
онова, което й е необходимо. Това "узряване" на по-изостаналата душа" не е лесно, а
понякога е даже невъзможно. Трябва време и трябва дистанция.
Това е, весело допълват от ИК, да откриеш какво представлява шоколадът и да ти
хареса дотолкова, че да не можеш да спреш да ядеш. Целта обаче не е в яденето, а в това
как се "чувстваш" докато ядеш. Защото ако усещането за щастие, хармония и
спокойствие присъства, значи това е твоят избор. Ако се усещаш така, сякаш не можеш
да разбереш "още какво друго би хапнал", значи нищо не си разбрал от този тип
докосване до божественото чрез тази духовна връзка. Често пъти напредналата душа е
свързана и обвързана по особен начин с изостаналата душа. Те имат общи цели, общи
приоритети, обща мисия... Но по-напредналата душа изпълнява ролята на водач, в този
земен живот, и тя трябва да помага на другата душа да върви "напред". Помощта се
състои в това да й помогне "да се събуди от съня си", като повиши нейната честота и
вибрация. "Повишаването" на честотата и вибрацията става по различни начини, но всеки
от начините е свързан с това едната душа "да се докосне" до другата душа. Докосването
на земно ниво може да бъде във всякакъв план - емоционален, сексуален, духовен. И във
връзка с нивата - на духовно, интелектуално, професионално, приятелско и т. н.
Когато "докосването" се осъществи, нито една от двете души вече не е същата.
Получава се една обща честота и вибрация, при която "енергията" получена от
докосването, се разделя на две - като при скачените съдове, и двете души се усещат
хармонично известно време. През това време, което не би могло да се дефинира точно
какъв период ще бъде - година, месец, ден..., другата - "по-изостаналата душа", ще
разбере нещо важно: как би се чувствала на по-висока честота и вибрация, ако избере
тази душа /по-напредналата/ за спътник. И, естествено, да реши какво да прави. Дали да
се стреми към усъвършенстване като сподели себе си и пътя си с тази душа, или да се
откаже.
Никой не може да накара душата да избере нещо или да се откаже, защото става
дума за личностно решение. То е свързано с избора на душата, който е неприкосновен,
независимо дали е верен или погрешен. Ако душата реши, че трябва да продължи напред
с напредналата душа, изведнъж следва "добро стечение на обстоятелствата", и на нея й
се оказва помощ по неведоми пътища. Тази помощ е в различен план и е от различен
характер. От ИК я наричат "чудеса", защото онова, което се случва е извън човешките
възможности и отвъд зримите обстоятелства. Изостаналата душа изведнъж постига
смайващи "успехи" и това е свързано единствено с неща, които са на земен план -
материални и видими. Ако за целта са необходими пари, те "идват". Ако трябват важни
контакти, те се "получават". Всичко това е с цел душата да напредне на ниво "земен
план", за да може този напредък да се получи и на духовен план. След тази помощ, в
конкретен земен план, следва друга помощ, която вече е на ниво духовен план.
Изведнъж душата усеща "глад" за нещо - във всякакъв план - духовен,
интелектуален, емоционален. Този "глад" я кара да бъде любознателна, да търси, да се
интересува и това бавно и полека започва да променя нейните цели и приоритети.
Промяната на пръв поглед е незабележима и колкото повече напредва душата, толкова
по-различна става /и се усеща/ и започва да изглежда даже по различен начин в очите на
останалите хора. Това е все едно да познаваш един човек, да знаеш всичко за него, да не
си го виждал шест месеца и когато го срещнеш отново, да не можеш да го познаеш.
27
Променен е начинът му на мислене, променени са целите и приоритетите му, а заедно с
тях и духовните му "виждания". Като цяло е променен самият човек. И онези, които го
познават, срещат само "обвивката му" - тялото му - но то е изпълнено вече с различно
съдържание, защото душата е "успяла" да се "издигне" на друго ниво - променила е
честотата и вибрацията си. И се е получил един съвсем различен човек - като
индивидуалност, като идентификация, като духовност. Така че: опитът се е оказал
"успешен", добавят от ИК. Не е винаги успешно обаче всяко срещане на две души - в
духовен план, защото може "по-изостаналата" душа да откаже да върви по този /общ и за
двете души/ път.
Какво се получава тогава? На пръв поглед - нищо особено. След като двете души -
напредналата и по-изостаналата, са се срещнали, и по-изостаналата реши да се откаже от
коопериране или тандем с другата душа, първо се получават някакви "катаклизми" около
двете души. В какво се изразяват те? Поради настройване на честотата и вибрацията при
двете души, която се е получила на ниво катализиране на процесите, тъй като
напредналата душа е вложила повече енергия, се получава "някакво разпадане" на чисто
енергиен план. То се усеща по следния начин.
На земно ниво след сливането на двете души - на енергиен план се получава обща
цялост с по-висока енергийна честота. Когато по-изостаналата душа се откаже от
решението си да върви по пътя с по-напредналата душа, се получава енергийна
"реакция", при която общата енергийна честота и вибрация, и на двете души, "пада"
временно на по-ниско ниво.
В чисто физически план това се забелязва по следния начин: с физическо отпадане
при хората, със започване на болести, които до момента са били в скрита форма, с
обезсилване - все едно организмът няма сили /а той действително няма, защото общата
енергия е "изтекла"/, с общо неразположение, което трае дълго време и при което
изведнъж са засегнати "бариерите" на организма /физическото тяло/ -бъбреци, черен
дроб, панкреас. Как би могло да се хармонизира това енергийно отпадане? По никакъв
начин, казват от ИК, защото физическият дискомфорт трябва да бъде усетен видимо от
двете души и да ги накара да се замислят "защо е получен?".
Често пъти се наблюдава и психически дискомфорт, който протича по различен
начин. Не непременно с катаклизми, а по-често с настръхналост, отпадналост,
изнервеност, тревожност. Казано другояче, с някакво чувство, което е свързано с
натрапчивата мисъл, че "нещо трябва да правиш", но не знаеш какво. Подобен
дискомфорт - физически и психически, има една единствена цел при хората, в чисто
земен план: да ги накара да се замислят дали постъпват правилно, като се отказват от
неща, които са им "дадени". Не че непременно като помислят върху това, и ще разберат
къде грешат, но все пак на ниво осъзнаване е добре да се помисли "защо е така" и "какво
би се получило, ако изборът се промени". След този "срив" в енергиен и респективно
физически план, душите имат някакъв период на "адаптация", в който всяка от тях сама
"настройва" честотата си по предишния начин. С други думи, по-напредналата душа си
остава по-напреднала, а по-изостаналата си остава по-изостанала.
След което идва "разминаването", казват от ИК. Всяка от душите поема по пътя си,
за да свърши в човешкия си живот онова, което трябва. Дали ще се срещнат отново двете
души? Вероятно /ИК/. Но при следващата среща не е ясно коя от душите на каква
честота ще бъде. Може напредналата душа да е напреднала дотолкова, че да не може да
"предложи отново помощ" на изостаналата душа, тъй като може да има други цели и

28
приоритети, които да не й позволяват да "губи време" в изчакване на реакция
"събуждане" от страна на другата душа. А може да съществува и другият вариант - по-
изостаналата душа Да е изостанала още повече по пътя си към духовното и да "не иска"
да прави нищо по въпроса за "пробуждането и осъзнаването си". И, разбира се, в този
неин избор никой да не може да й помогне. Защото "осъзнаването" идва само ако го
искаш, допълват от ИК, а не някой друг да го "иска вместо теб самия": то е свързано
отново с някакво "ниво" на събуждане на душата в това тяло и до това събуждане човек е
стигнал "сам", във връзка със страданията в живота му, с преодолените препятствия, с
научените "уроци".
Така че, смятат от ИК, всяка душа си помага първо сама по пътя си и чак след това
приема или не приема помощ от другите души. Когато "приема помощ", честотата и
вибрацията й се повишават и тя достига до "духовни нива", до които сама не би могла. И
по този начин се докосва до Бог и поема по друг - по-труден път, но не е сама, защото си
има "компания" в лицето на по-напредналата душа. Когато не приема помощ /никой не я
кара насила да приеме помощта!/, тя остава на старата си честота и вибрация и "чудото"
не може да стане. Тя продължава да прави същите неща, които е правила и до момента в
живота си, но никой не би могъл да й помогне по-нататък, ако не си помогне сама. Ако
иска да си помогне сама, тя трябва да се "развива и усъвършенства", но без "помощ
отвън", което е доста трудно, мислят от ИК. Защото в "паметта на душата" е "вменено"
кой конкретен човек и трябва в това й прераждане, за да я "отключи". Не става дума за
име, населено място и т. н., а по-скоро за "знаци", посредством които душата се
"събужда". Тези знаци са от различен характер - може да са видими /аксесоари, бижута,
произведения на изкуството/, но може и да са в енергиен план - излъчване на дадения
човек, тембър на гласа, поглед на очите, обща визия... А могат да бъдат и на ниво
словесност - конкретни "ключови думи", които да "събудят" дадения човек. Думите
могат да бъдат чути, прочетени, казани, и душата започва да се събужда. Този процес "на
събуждане" обаче е дълъг, защото трябва да се създадат стечения на обстоятелствата, а
няма кой "да помогне", защото душата е тръгнала по този път сама, след като е
отхвърлила помощта на другата душа.
"Узряването" на "по-изостаналата" душа може да отнеме доста дълго време -
понякога цял човешки живот, а понякога може той да не стигне, казват от ИК. Затова
препоръчително е, смеят се те, душите да вървят заедно, за да си помагат. Да се развива
помежду им един процес на коопериране и споделяне, при който всяка по-напреднала
душа да помага на други, по-изостанали души, като по този начин, естествено, помага и
на себе си. По този начин на Земята се залагат и "духовните" общности. Няколко по-
напреднали души събират около себе си "кръг" от хора, които имат чисто духовни
интереси и "се грижат" за тях. "Грижата" се състои в това да им помагат, като ги
направляват по правилния път на развитие и усъвършенстване. Вероятно за в бъдеще ще
се разчита все повече и повече на тези духовни общности, тъй като чрез тях душата по
естествен път се учи и усъвършенства. И това е начинът всички души, които имат
желание нещо да направят за себе си, да го направят. Така че елементът "принуда" е
изцяло игнориран и това е най-важното.
От ИК са на мнение, че най-правилно в човешкия начин на живот на душата, е тя "да
избира сама за себе си". Няма значение какво ще избере - вярното или грешното,
правилното или неправилното. Само по този начин тя ще е направила някаква "стъпка" в
конкретната посока. Защото няма значение как вървим, в каква посока и с кого. Важното
е, че го правим, смятат от ИК.
29
 Подобни духовни общности съществуват все още в автентичния си вид, т. е. като
място, където душите се събират, за да обсъждат, "изясняват и разясняват някакви
"въпроси" от духовен характер на други души. Обясненията са само условно такива,
защото важното е друго. До обясненията се достига чрез дискусии, спорове,
конфронтации и, но това е истинският път една душа, и респективно човек, да разбере
нещо, осъзнае нещо, стигне до нещо. Защото всичко е на доброволни начала. Или: "аз
искам да се видя с тези хора" и се виждам. "Аз искам да правя тези неща" и ги правя. С
други думи казано: "никой не ме кара Да правя нищо, което не бих искал да правя".
Тук от ИК весело допълват, че може и "нищо да не правя" - би казал конкретния
човек. В последно време се разчита все повече и повече на духовните общности, тъй като
това е начинът хората "да разширят" съзнанието си, след като са се "събудили". Това е
начинът и някои души да направят много неща за други души, само в случай, че такова е
естествено "желанието на другите души".
ИК смята, че бъдещето на душите, които ще се прераждат в човешки тела, ще е
непременно свързано с духовните общности, защото "вътре в тях" би могло да става
осъзнаването на всяка душа и чрез тях тя би могла да намери пътя за себе си в този си
живот. Естествено подобно "залагане" на духовни общности, в смисъл на създаване,
поддържане, запазване и просъществуване не е толкова просто, защото всичко това би
следвало "да бъде изчислено" още в Отвъдното. Казано по-ясно, преценява се, че на
определен етап на развитие ще е необходимо отделни напреднали души да се кооперират
помежду си, като целта им е да привлекат и други души в полза на общата мисия,
свързана с разширяване на съзнанието на всички души от общността. Разширяването на
съзнанието е процес, който се осъществява бавно и постепенно и за да бъде "отпочнат",
трябва конкретната душа да е на съответна честота. Не може съзнанието да се разширява,
ако душата не е "стигнала до някъде" - в смисъл направила нещо за себе си в личностен
план. Иначе, се смеят от ИК, би било твърде просто: "искам да разширя съзнанието на
някого и го правя?!". Ако нещата бяха заложени по този начин, нямаше да има развитие
и усъвършенстване. И щеше да е лесно да се помогне на всички, като с магическа
пръчка.
Нещата не са по този начин, защото най-важното е какво иска една душа, казват от
ИК. Тя може да не иска да се развива и усъвършенства в земен план, а просто да си
"вегетира" - да си живее в онова спокойно, почти сомнамбулно състояние, при което от
конкретното прераждане тя не взима уроци, а просто преминава през него като на
автопилот. Един вид - заради метаморфозата. И заради необходимия брой прераждания.
Това е като да покриеш някакъв "задължителен минимум", казват от ИК, без който не ти
се разрешава да вървиш напред. А как ще вървиш, "си е лично твоя работа". По тази
причина душите в духовните общности се събират, за да си помагат, ако естествено е
такава тяхната цел в това прераждане. А ако не е, всяка от тях върви, или не, в избраната
от нея посока и прави онова, което иска или не иска. Как ще завърши пътят й в това й
конкретно прераждане? Не е ясно. Защото един конкретен "път", който е свързан с
някакво прераждане, невинаги създава предпоставки душата да напредва или да не
напредва за в бъдеще. Всеки път е различен и не е непременно "твърде важен", тъй като
понякога стават "блокажи" в заложената схема за конкретната душа, и тя не може да
отреагира, защото не знае как. Редки са тези блокажи, но ги има и понякога те са
причина за изместване на "някои заложени неща" в конкретния жизнен път на душата.
Дали може да се направи отблокиране? Не е ясно, смятат от ИК. Трябва да се "пипне
нещо" в Главния компютър, а не всеки може да го направи. Правят го само същества,
30
които са упълномощени, които имат необходимия достъп и са получили "разрешение" в
конкретния случай. Иначе, се смеят от ИК, щеше да е твърде просто: "всеки" от
Отвъдното щеше да помага на "своите хора", които в момента са в прераждане, и душите
щяха да знаят, че ще им е лесно, докато са на Земята, и нямаше "да се трудят" за себе си.
Така уроците, които имат да учат, ще останат ненаучени, а пътят, който имат да
извървят, ще остане неизвървян. На всяка душа не бива да й е лесно. И няма да й е лесно.
Защото ако е така, всичко би загубило смисъла си. Тогава би било като на Земята: "Аз на
тебе - ти на мене." И никой нищо не би научил.
Важното е всички души да са поставени при едни и същи условия на развитие, да
правят онова, което решат за себе си, и Да вървят напред. Като "напред" не означава, че
това е правилната посока. Това е по-скоро личният избор на душата.
Независимо дали е правилен, или не. Той е лично избран от нея и само това има
значение.
Личният избор е неприкосновен и никой - независимо откъде - дали от Отвъдното,
или на Земята, не би могъл да "избере" заради душата. Даже нейните духовни
наставници не могат да го направят, ако "тя не иска". Вероятно звучи почти
парадоксално: ти трябва да се развиваш и усъвършенстваш и това е свързано с твоята
свободна воля. Ти решаваш дали да го правиш, или не. По кой начин, с кого и какво да
избереш. Не си длъжен да слушаш никого. Нито да "даваш отчет" на никого. Длъжен си
само да се съобразяваш със себе си. А как се вписваш ти самият в общия план на душите,
също не е важно.
С други думи казано: Ти искаш нещо за себе си и го получаваш. Дали то ти трябва,
няма значение. Това е твоята преценка в конкретния момент. Стига да поискаш, ти би се
отказал от това нещо. И никой няма право да спори с теб и да ти казва кое е правилно, и
кое не е. "Спорът" всъщност го правиш ти самият, със самия себе си.
На повечето души им е заложено да играят ролята на коректив за самите тях. Тази
роля не е лесна, но не е и невъзможна. Защото душата, която се завръща в дома си -
Отвъдното - вижда ясно нещата и ги преценява ясно. Тя не може да излъже нито себе си,
нито другите.
Общият план за развитие и усъвършенстване на душите изисква от всяка душа
максимална обективност и "почтеност" на ниво Отвъдно. Така че елементът "изкривяване
и преиначаване", който е така характерен за земния план на развитие на душата, е
напълно игнориран в Отвъдното. Душата разбира, че е сгрешила, осъзнава грешките си,
разглежда ги обективно, за да не ги повтаря повече, и конкретизира грешките си пред
своето, да го наречем, "ръководство". По този начин тя е изпълнила основното си
задължение към самата себе си - ролята на автокоректив. За всяка душа е особено важно
да съблюдава тази си роля, защото чрез тази автокорекция се налага божественото. Чрез
нея то се "залага и управлява". В Отвъдното има много същества, които "помагат" на
душата да осъзнае тази си роля на автокорекция. Те го правят по различен начин.
Понякога чрез "филми" на предишни прераждания. Понякога чрез "филми" на бъдещи
прераждания. А понякога чрез общо обсъждане на всички аспекти от всяко конкретно
прераждане, което душата "слуша", но и е "забранено" да се включва. Принципът, който
е заложен в Отвъдното е, че "всички имат право". Право да правят онова, което са
решили за себе си. Право да "грешат". И най-важното право - "да си прощават". Ако
всичките тези "права" на душата бъдат "пренесени и съблюдавани" в чисто земен план,
душата би просперирала по посока на духовното неимоверно много. Защото би
31
постъпвала в конкретния си план /на действия и постъпки/ обективно и не би "мразила"
себе си.
Защото, казват от ИК, всичко в божествен план е заложено от любов към душите, и е
много важно "всяка душа да обича себе си и да си прощава". Това вероятно в конкретния
земен план не е лесно, но не е и невъзможно. Защото ако душата успее да съблюдава в
конкретното си прераждане "божествените принципи и изисквания", тя непременно ще
направи "крачка напред". Никой не би могъл да каже какво би избрала всяка отделна
душа "за себе си" в конкретното си прераждане, защото няма напълно еднакви цели и
приоритети. Има общи цели, но те са повлияни от обща мисия или от общо "добро" за
много души, които са заедно в дадено прераждане. Така че изборът не само е личен, но
той не е дефиниран, т. е. непременно деклариран на 100%. Което означава, че душата е
избрала да направи специално в това си прераждане "това и това", но не е ясно след като
приключи прераждането и дали ще го е направила.
И за да бъде още по-ясно, казват от ИК: всяка душа тръгва по път, който знае къде
води, но не знае тя самата дали ще стигне. Ако стигне, чудесно. Ако не стигне, ще опита
отново.
В друго прераждане, заедно с други души. И ще преследва различни цели. но те ще
са отново във връзка с личностния й път на развитие. По този начин са зададени
различни варианти, които не се изпълняват непременно. По-важното е, че съществуват
като такива. И ще продължават да съществуват, допълват от ИК. И всяка от душите ще
се "сблъсква" с поредния вариант за земното си прераждане, който ще и се струва
"твърде познат". Като че ли "преживяван" някога, някъде... Това е, защото се е събудила
"паметта" на душата. И душата започва да си припомня неща, които все едно е
преживяла, но не може да си спомни кога точно и къде точно. Този "спомен" е част от
начина душата да се "събуди", за да избере онова, което й предстои. Или да не го избере.
Много би могло да се напише по въпроса, но то отново ще бъде сведено до вече
казаните по-горе неща. И, естествено, до това, че "всяка душа прави своя избор сама. И
чрез него решава дали да бъде борбена и действена. Или просто да премине на
автопилот, заради "купона" на Земята, т. е. заради "почивката", която тя смята за
заслужена в това си прераждане".
Така че, шеговито допълват от ИК, замислете се в какъв тип прераждане сте в
момента и си отговорете дали ви харесва. Ако не ви харесва, тогава променете нещо.
Нещо малко, дребно... Мотивацията, целите, приоритетите, хората около вас и т.н. Може
и да се почувствате щастливи. Или пък недоволни заради това, че ние /от ИК/ се бъркаме
във вашия избор. Ще ви издадем една тайна: ако се усещате спокойни и щастливи,
независимо колко ви е трудно в бита и делника, трябва да знаете, че това е вашият
истински път. И той е резултат на вашия личен избор, който по всяка вероятност /на
базата на вече казаното дотук/ е правилен. Така че ви желаем смело и спокойно да
вървите напред. По "пътя на този ви конкретен живот". Да "падате" и да "ставате", но да
не се отказвате. Защото, може би, най-важното все още предстои. А понякога най-
важното е и най-хубавото. И както казват древните гърци:"Най-хубавото е и най-
трудното." Така че: "Късмет по пътя на живота!" - ИК.
Какво е виртуален секс? Има ли той отношение към душите? Среща ли се при
връзки от духовен тип?
Този въпрос е разискван много пъти от официалната религия, но винаги
"инкогнито", казват от ИК. Според космическите закони, когато душите "се докосват
32
сексуално" помежду си, се получава "единение", което "успоредява" честотата им и
"повишава" вибрацията" им. И душите "проникват една в друга" по един съвършен
"виртуален" начин. Това би изглеждало на хората смайващо, но е възможно и вярно.
Подобно обяснение сигурно би изглеждало шокиращо, но от ИК смятат, че
"бъдещето на развитите души" ще включва този начин на общуване и по тази причина,
заради тях, трябва да има коментар. За да бъдат нещата по-ясни, трябва да кажем, че
душите в човешки тела си имат начини за хармонизиране. Един такъв начин е, когато
"срещат" някои от сексуалните си половинки в своя живот.
Всяка душа във всеки от човешките си животи има по няколко "сексуални
половинки", които среща от време на време, ако не е срещнала "духовната си
половинка". Чрез тези сексуални половинки душата се обновява и хармонизира
физически. Много е важно обаче сексуалните половинки да са на "някакво" духовно ниво
- да притежават поне "минимум духовност", за да може душата, която търси хармония,
да я намери. Защото съществува един механизъм на "разграждане и съзидание", който е в
основата на общуването между душите. Според този механизъм, когато душите имат
"обща" честота и вибрация, и общуват сексуално във физическия план, те се
"разграждат" енергийно. И когато е налице поне минимум Духовност и при двете души,
настъпва процес на "съзидание". При този процес душата, която е по-напреднала, "дава
от себе си" на другата душа енергия и по този начин я хармонизира. Като естествено,
разбира се, хармонизира и себе си. Ако обаче едната душа притежава "минимум
духовност", а другата -"максимум", е възможно да не настъпи този процес на
"съзидание", защото тази минимум духовност може и да не "стигне" на по-издигнатата
душа. И тя да се "разгради", но да не успее да се "съгради" отново. Пример за това е
следният случай, който ни разказа една жена с душа от "напредналите"...:
"Миналото лято срещнах една от "сексуалните" си половинки - започна разказа си
тя. "Химията" бе страхотна, "флуидите" летяха и си помислих, че "най-после нещото ми
се случи"... Вярвах, че най-после съм срещнала мъжа, с когото "да споделя самата себе
си" по всички възможни начини - духовно, емоционално, сексуално... За съжаление обаче
не това беше "нещото", което очаквах... Тогава - преди тази среща, аз не знаех, че изобщо
е възможно "да ми се случи" онова, което последва...
При сексуалния обмен, когато душите са на една честота, се получава
"разграждане". И ако "духовният обмен" е достатъчен, се получава "съзидание" /казват
от ИК/. В моя случай, човекът имаше "минимум духовност", която обаче не ми "стигна"
и аз "се разградих", но не успях да се "съградя" отново. Това го усетих буквално като
"унищожение"... Все едно в душата ми, образно казано, "бяха цъфнали цветя, а някой бе
влязъл и ги бе изпотъпкал с ботушите си..." Разграждането ми бе на енергийно ниво и аз
го усетих чрез "срив" - намаляха честотата и вибрацията ми и аз поех всичките пасиви
върху себе си... Изведнъж вече "не ми беше хубаво с човека, с когото бях заедно"...
След това преживяване аз разбрах, че за мен е важен не сексът, а "духовният обмен".
Защото ако трябваше да бъда с някого на сексуално ниво, той трябваше да притежава
"висока духовност". Иначе при мен следваше "разграждане" и не можеше да настъпи
"съзидание"... Тази е причината, споделя тази издигната душа, аз да пренебрегвам
сексуално мъжете. Защото тук не става дума за това "аз да ги употребя или те да ме
употребят"... Далеч по-сложно е... Когато духовността е минимум, аз "боледувам" и не
ми е "точно" с дадения човек. Затова от този случай насетне аз търся хора /мъже като

33
партньори/, с които обменът на духовно ниво да е добър, за да може обменът и на всички
други нива "да се получи" и да е "достатъчен"..."
Този случай ни илюстрира прекрасно "какво точно търсят за себе си" по-
напредналите души и какъв е механизмът на търсене и въз основа на какви принципи се
осъществява. Защото някои от по-издигнатите души - тези. които са вече достатъчно
"осъзнати", са разбрали най-важното. Че сексуалното хармонизиране може да бъде
прекрасно единствено и само ако душите имат помежду си "достатъчен духовен обмен".
В противен случай, ако той липсва или е недостатъчен, поради факта, че една от
сексуалните "половинки" не е на необходимото духовно ниво, ще следва "срив" и това
ще причинява дискомфорт на по-издигнатата душа. И процесът на "сексуално-духовен
обмен" ще страда, защото духовният обмен между душите е най-важното, даже и при
"тяхното сексуално единение".
Все във връзка с това от ИК смятат, че би трябвало да се разгледа и проблема за
"духовния секс", защото той е естественият начин душите "да се докосват до Бога", но
това докосване става естествено и непринудено, както е дишането... Духовният секс
съществува и това е най-важното "осъзнаване", до което стигат душите в конкретния си
човешки живот, защото съзнанието им е затворено всеки път. Духовният секс би могъл
да бъде изпитан най-вече на "виртуално ниво", защото "усещанията" на това ниво се
създават и продуцират от "силата на мисълта" /на конкретния човек,/, но се усещат почти
физически и в това се състои "истината" за този тип усещания... За какво става въпрос?
За "проникването на душите една в друга" по един съвършен виртуален начин. Нима това
е възможно?
Разбира се, отговарят от ИК. Виртуалното проникване е нещо, което не зависи от
"измислените в земен план" време и пространство. То е над тях. Душите могат да се
намират на Земята, в поредния си човешки живот, да са разделени от разстояния, които
да са много големи - например на другия край на света, и това да не им пречи.
Единственото, което има значение е "честотата и вибрацията" на двете души, които
осъществяват този виртуален контакт. При "успоредяване" на честотите на двете души се
получава един процес на "катализация", който е основан на "пълния синхрон" между
двете души. Тази "катализация" носи хармония и обновление и при двете души. и
респективно при двете човешки същества. За да бъде всичко по-разбираемо, отново ще
си послужим с пример, с нещо преживяно от една "напреднала" в земното си развитие
душа. На въпроса "Как протича един сеанс на духовен секс?", душата ни разказа
следното...:
"Всеки сеанс започва с една "покана за секс" от "другата страна", която всеки път
може "да бъде изказана" по различен начин. Понякога партньорът ми /който е мъж,
когото жената не познава лично и визуално, а само "виртуално" и се намира на другия
край на света - в Австралия/ може да "изпрати мисли" за сексуално общуване. А
понякога може просто да "започне" със самото сексуално общуване. Основна роля тук
играе силата на мисълта, която и при двама ни - при партньорът ми и при мен, е доста
"развита". Става въпрос за "продуциране на мисли" за секс, а не за самия секс."
Сексуалното общуване при виртуалния секс се осъществява преди всичко със
"силата на мисълта", която ако е достатъчно развита може да доведе до "истинско
сексуално общуване", което да се осъществи по начин, който е съвършен и не зависи от
това къде се намират хората в момента. Вероятно това би прозвучало "налудничаво" /се
смеят от ИК/, но то е истина.

34
 Самият сеанс, споделя участничката в него, може да съдържа отделни "фрагменти"
от образи, картини, мисли, чувства, желания..., но "продуцирани и поднесени" по един
съвършен начин. След поднасянето на "тази своеобразна мотивация", която има за цел
"нахъсването" на желания обект за "игра", истинският сеанс започва...
Процесът на "галенето и милувките" е нещо, което присъства непрекъснато и което е
неотменна част от цялостния сеанс. През цялото време едната душа /човек/ излъчва
любов към другата душа /човек/. Излъчваните чувства са толкова силни и истински, че
понякога чисто физически могат да бъдат усетени. При по-напредналите души може в
чисто физически план да се усети "духовният оргазъм", който доближава напредналата
душа до Бога. В момента на това духовно единение напредналата душа може "да види
Бог" или "да се докосне до него" и това всъщност е "нейната награда" за това, че е
"излъчила в силна степен любов", която я е "единила и обединила" с честота и вибрация,
"подобна" на нейната. И от този осъществен "пълен синхрон" се е получило в чисто
духовен план "виждане на нови, по-високи нива" и "докосване до Бог". По време на този
"сеанс" или след него настъпва "едно проясняване на телепатичната връзка", която двата
обекта /души - хора/ имат помежду си.
Телепатията, само по себе си, като явление е нещо уникално, а фактът, че тя е
елемент от "виртуално сексуално общуване на духовно ниво" ни показва едно
единствено нещо -че при напредналите души, когато "единението" е с човек на
"подходящата честота и вибрация" /в смисъл на "точната" честота и вибрация/, следва
"последователно отключване" на "нива" и "честоти", които за повечето хора и
респективно души, в човешкия им живот са "заключени" /в смисъл на "недосегаеми"/.
Или казано с други думи, когато във виртуален план душата "срещне" своята
"половинка", следват "серия -чудеса", които могат да бъдат "усетени" по различен начин.
Но да се върнем отново към наблюденията на жената, участник в този "виртуален
контакт"...:
"Онова, което изпитвам, е "екстаз" - споделя тя - който след получаването на
оргазъм се активира и все едно "те носи някъде"... Чувството на "единение" е неописуемо
и съвършено. Вероятно единственото обяснение е това, че когато "духовният секс" се
прави с точния човек, усещанията и преживяванията са истински. Понякога при този
виртуален контакт е напълно възможно едната душа да "вижда" чисто физически другата
душа /човек/, докато трае този "виртуален секс". А сексуалните вибрации могат да бъдат
усетени чисто "физически" и от двете Души. Все във връзка с това участничката споделя,
че усеща наистина сексуалните вибрации и тялото и се нагажда почти физически към
тях... Усещането е "все едно, че вдишва" партньора си... Често пъти тя вижда почти
физически партньора си и "любенето" е почти физическо..."
От ИК казват, че в подобни моменти настъпва "едно пълно духовно сливане", което
се усеща по следния начин... След "духовния секс" настъпва състояние на "безвремие"...
Човек се чувства така, все едно е част от целия свят. Все едно "се съдържа" в целия свят
и светът се съдържа в "него самия"... Все едно е вътре в "една схема", която съществува
само и единствено по този начин - чрез духовно единение.
След подобен "духовен контакт", независимо на какво ниво е бил осъществен, от ИК
казват, че в личността настъпва едно голямо хармонизиране. И той се усеща доволен и
щастлив. Същото чувство на "спокойствие и радост" каза, че е изпитвала и душата -
жена, участничка в този тъй странен и същевременно тъй прекрасен контакт.

35
 Напоследък се говори много за така наречената "фотонна инвазия". Помолихме ИК
да отговори има ли тя нещо общо с "виртуалния секс". Според ИК "фотонната връзка"
между душите е в основата на "виртуалния секс". Вероятно това звучи смайващо,
допълват от ИК, но е факт. Всяка душа, дошла в поредното си земно прераждане, има
своя "духовна половинка". Другояче казано, съществува душа, която е същата като нея и
на която е "дадено" да срещне в определен момент от земния си живот. За да се
хармонизира и да поемат заедно по общия път. "Честотата и вибрацията" на всяка от
"половинките" е "еднаква" в конкретния момент, защото всяка от душите е минала през
необходимите изпитания, научила е "уроците си" и е вече потенциално готова за срещата
си. Става дума за това, че едната душа е "готова да познае" другата душа.
Разпознаването става по различни белези, които не са свързани толкова с външния
вид, колкото с "вътрешното трептене" на самата душа. Получава се някакъв процес на
"знаене", при който едната душа "знае", че това е нейната половинка. Не може да се
обясни по никакъв начин нито откъде идва тази сигурност, нито как точно е разбрала
душата за половинката си. Това е "даденост", казват от ИК, и душите се "разпознават"
даже и без да са се виждали физически. "Неведоми са пътищата Господни."
Човек изведнъж разбира, че нещо "друго", в смисъл на различно, се е случило. И той
е изпълнен с "тиха радост". И с щастие. Независимо дали ще види другия, независимо
какво следва... Само мисълта, че там някъде... съществува неговата "духовна половинка",
го прави спокоен и щастлив. Няма значение къде е това. Дали е наблизо, или е на другия
край на света. Важното е, че двете "половинки" са се намерили, и ще се съберат в един
момент. Дали по физическия, или по виртуалния начин, зависи само от тях самите. Тези
"срещи" на духовни половинки са част от "даденостите" в човешкото съществуване на
душите. Те са свързани не само с някаква обща посока или път. Понякога срещите или
разпознаването са дадени, за да могат душите да се "доосъзнаят" и да разберат, че "не са
сами". Даже нищо да не следва във физически план помежду им, онова, което са
"открили" за себе си ще го помнят до края на земните си дни. И даже след това... За една
такава "среща" разказва следващата история. "Среща", която до момента на издаването
на тази книга не бе осъществена във физически план, а само на духовно - виртуален.
Двама души, живеещи на единия и на другия край на света "се познаха" по един
странен начин. Мъжът "позна" жената чрез написаното от нея, което му бе случайно
попаднало. И чрез визията, която "имаше" в чисто хипотетичен план за нея. Жената го
"разпозна" по "ключовите думи" на писмото, което той й изпрати. И съответно чрез
образа, който тя изгради в съзнанието си. И който после се "покри напълно" със
снимката, която тя получи. Никой от двамата не знаеше какво следва. Никой от двамата
не искаше нищо, освен така наречената "чиста обич" в духовен план, защото това бяха
хора със семейства, с грижи, с ангажименти... Нима всичко свърши така?! Не, естествено.
Именно заради невъзможността "да се видят наживо", на тях им бе дадена рядката
възможност "да докоснат душите си" по един невероятен начин, като игнорират
пространството и времето...
Случи се нещо твърде хубаво. Но да вървим поред.
Във връзка с "честотата и вибрацията", на която бяха, бе усетено и при двамата едно
"катализиране". И те започнаха да си "разменят" чисто "виртуално" чувства и чисто
"телепатично" - мисли.
Този процес на "катализация" е естествен, казват от ИК, когато две души имат
еднаква честота и вибрация, тъй като според космическите закони двете души в един
36
момент ще се "слеят" на всички нива и ще се получи обща честота и вибрация. Което ще
означава, че ще бъде изграден "общ двустранен канал" за връзка, по който двамата ще
общуват, игнорирайки пространствено-времевия континиум. Това ли се случи? Да. Но по
друг начин.
Двамата започнаха да общуват по този "недостатъчно изследван начин" и трябваше
да са напълно откровени помежду си, за да не се получи "пробив". От ИК смятат, че има
"код" при всеки човек и има определена конфигурация, която те наричат "сглобка".
Защото не може всеки човек, който има приблизително "подобна" честота да въздейства
върху всеки със "същата" честота и да има винаги краен резултат. Именно заради това е
тази "сглобка". По нея душите се познават, защото става нещо като "щрак". И се
получава общото "цяло". В случая, който описваме, не се стигна дотам, но има и случаи,
при които това се получи. Но за тях малко по-късно.
Сега ще цитираме едно много лично писмо, писано по време на самите начални
контакти от единия участник - жената:
"... Искам да ти споделя следното... Че първото усещане, че имаме "общ канал за
връзка" /основана на енергия и информация, и осъществявана чрез мисли и чувства,
изключително и само чрез "силата на мисълта", бе особено. Аз имах чувството в чисто
енергиен план, че "се отварям вътрешно, за да влезеш ти в мен". Подобно е усещането
във физически план, когато си "губиш девствеността". Но тук е на ниво "душа". И
особеното бе, че известно време след това "те усещах вътре, в себе си". Все едно се бях
"отворила" и ти бях направила място "в самата себе си". Оттогава аз "те виждам"
непрекъснато. В началото бе малко страшно. То е все едно винаги да си имаш
"компания"...
...Искам да ти споделя нещо много лично... Общуването, което се получава в чисто
сексуален план, по време на контакта ни на "виртуално" ниво, е много особено...
Съществуват два начина, по които "се получава" и бих искала да ти ги опиша... Единият
начин е чисто физически и е свързан с чисто физически усещания... А другият е на
"мисловно ниво", но също носи "освобождаване" и без самото физическо
освобождаване... Онова, което се получава при мен е и по двата начина. Общото е
чувството на оргазъм, което е получено 100%. В единия случай е свързано с физическия
план - на "тласъци" и от двете страни и "нагласяване на тялото ми" към теб, както и
стенанията, които са истински /аз съм много чувствена като жена/. В другия случай е
просто на "ниво мисъл" - усещането, че ме галиш, че ме докосваш, че си вътре в мен -
чисто сексуално, при което аз "вибрирам" цялата, "извивам се" и "пищя наум - издавам
степания, които са по-тихи, но отново са белег на оргазъм. Тогава усещам това твое
"пълзене" по тялото ми най-вече в отделни области.
С други думи казано - има два начина, по които те усещам. И двата са хубави. И ме
хармонизират. Отстрани приличам на жена, която има активен сексуален живот...
Разбираш ли "как влияе" това, което правим?..."
Усещанията на мъжа в този толкова странен контакт са почти същите, но не
получихме разрешение от него да публикуваме макар и малка част от онова, което е дал
като обяснения в писмата си, за което съжаляваме. Но всеки има право "да разголва
душата си", или "да не го прави". Благодарни сме на дамата, която игнорира срама си, че
ще бъде "разпозната", защото тя разбра най-важното: че и други хора вероятно са
преживяли същото и биха искали да чуят обяснение на тези неща. Защото това са чисто
човешки неща, макар и случили се при твърде "особени" обстоятелства. А, както казват
37
от ИК, човек не бива да се срамува от чисто човешката си природа, а трябва да се приема
такъв, какъвто е - несъвършен. И чрез опознаване на самия себе си, посредством
емоциите, усещанията и мислите си, той ще може да даде отговор не само на себе си, но
и на други хора, които са преживяли нещо подобно или са участвали в нещо "странно".
Но, допълват от ИК. "изборът" си е личен.
ИК смята, че всичко в това писмо е казано директно, но решиха да допълнят някои
неща. Общуването по този начин е твърде сложно, защото "крие" в себе си известни
рискове.
Най-напред рискът, че може партньорът да не се "вижда" в общата връзка на "канала
между двамата". И това да доведе до "включване" на "хора, същества, души", които са
извън контакта и могат да напакостят. Второ - важно е партньорите да се познават
визуално поне по снимка и по личностна характеристика като хора, защото може да се
получи "наподобяване" на вибрацията и честотата, и да се "включва някой" /"или нещо"/,
който може да не е добронамерен. Трето - важно е партньорите в този контакт да "държат
един за друг", защото това общуване е перфектен начин "за източване" на енергия. Което
ще доведе постепенно до психически и после и до физически дискомфорт. Четвърто -
важно е и да не се получава "пристрастяване" към този начин на общуване. Защото всеки
от двамата партньори ще започне да избягва да общува с други партньори /от реалния
живот около него/, тъй като те "няма да му отговарят". С други думи ще се получава едно
съзнателно игнориране на другия пол, като изтъкваната причина ще бъде, че съответните
партньори няма да го удовлетворят във всички посоки на "обмена" - интелектуално,
емоционално, духовно и сексуално. Това причинява "отказ" за контакт и вътрешна
съпротива към всички, които търсят нормална човешка връзка. Пето - важно е
партньорите да се съберат "физически" в един момент, т.е. да се видят, за да могат в
чисто физически план да "уеднаквят" честотата и вибрацията си. Като не е непременно
задължително да общуват сексуално, а само да са заедно за известно време. Иначе ще
следва дискомфорт, който ще продължи да нараства и в един момент нещата помежду им
"ще се счупят". И шесто, което е най-важно, смятат от ИК, в основата на това общуване
да стои "грижата и милостта" за другия. А не непременно "употребата му" на всички
нива на контакта. Защото това показва всъщност доколко субектът е "отговорен" към
това, което му се случва, и доколко е почтен в това да употребява другия партньор.
Слава Богу, казват от ИК, че този тип общуване не е много широко разпространено,
защото често пъти би се получавало "грубо" използване на единия партньор от другия. С
какво би могло да бъде свързано подобно "грубо" отношение? С това човек да се
ръководи единствено и само от собствените си "нужди", без да се интересува дали това
негово егоистично отношение ще е в ущърб на "цялото" - в лицето на "връзката" с
партньора. Каква би била причината това да се получи? Единствено "неразвитостта" на
душата или "изоставането й" в някои аспекти. За какво става дума? За това, че
интелектуално душата може да бъде на "изключително високо" ниво, емоционално и
сексуално на "достатъчно" ниво, а духовно - на "доста ниско" ниво. Какво означава
"ниско ниво" в духовен план"? Какви са проявите? Най-съществената проява е "липса" на
милост, грижа или обич към другия партньор. От ИК смятат, че тези "липси" се откриват
в "действията", а не в самата "комуникация". В случая може да се говори за грижа,
милост, обич - те да се декларират или изискват от другия партньор, а да не се проявяват
от този, който ги изисква.
Все в тази посока бяха направени още наблюдения на "такъв тип" връзки, но при тях
нямаше писма, а само автентичните разкази на участниците.
38
 Първият случай е на история "с щастлив край", защото "героите" се събраха да
живеят заедно и имат даже дете от брака си. И така. Преди четири години двама души,
мъж и жена, се срещат във връзка с обща работа и изведнъж от момента на виждането им
за пръв път, установяват, че "нещо вътре в тях" казва "щрак". По думите и на двамата, те
не могат да правят нищо повече във вече създадените си от години семейства, защото
"мисълта за другия" не им дава покой. Онова, което усещат един към друг е толкова
странно и невероятно, че чак ги плаши. Но и ги "води" в една посока, която е свързана с
конфронтации, с борба, с отстояване на правото им на щастие. И Двамата се усещат като
омагьосани. И това не е само любов. Това е милост за другия, грижа за другия, желание
да се жертваш за другия /по собствените им думи/.
Точно това се усеща при духовните връзки, казват от ИК. Човек забравя за себе си, а
мисли за другия по "особен" начин, все едно той е "част от него". И го усеща като "една
много важна част". Как продължава историята? С мигновено решение за "развод" и от
двете страни. С конфронтации на всички нива. И с изпитания, болката от които е жива и
до днес. Но и с едно ясно решение от страна на двамата, че това е правилният път. И
както казват старите хора, "Когато човек е прав и Господ му помага." Така и става.
Изпитанията са преодолeни. Останал е само "споменът" за болката. Двамата приключват
с предишните си семейства, ражда им се дете от новия брак и са щастливи. Щастливи от
това, че се разбират само "с поглед". Доволни от това, че могат "да мълчат заедно" и пак
да им е хубаво. Благославящи Бог, че са се намерили в този толкова важен и труден за
тях момент. Защото, както сподели всеки от тях, и двамата са били в криза. Не в криза на
брака, а в криза на идентичността. Мъжът е искал да "приключва" физически със себе си,
а жената е осъзнала, че цял живот душата й "не се е докосвала нито веднъж" до душата
на тогавашния й съпруг.
Радостта, която излъчваха двамата, бе основана на благодарността, че изобщо са се
намерили в този си живот. И на желанието им никога повече да не се разделят до смъртта
си. Онова, на което станахме неволни свидетели, бе толкова истинско, защото
"излизаше" от душите им и като че ли носеше хармония на околните.
Тази история за пореден път доказва, че "приказките се случват" и в реалния живот.
Стига, обаче, участниците в тях да са "готови", добавят весело от ИК.
И още една подобна история, която е в начален стадий на развитие, но която по
всяка вероятност ще стигне до своя щастлив край. И така. Двама души се срещат на един
международен форум, в който са заминали като участници едва ли не в последния
момент /и двамата са от различни страни и пребивават в трета държава/. Онова, което се
случва помежду им е свързано не толкова с нещо физическо, а по-скоро на ниво
интелектуално, емоционално, духовно. При първото им виждане, на форума, през всеки
от двамата преминава "вибрация", като "удар" от електрически ток. Това е "белег" на
така наречената "еднаква" честота и вибрация, допълват от ИК. И двамата не говорят
добре френски, но онова, което имат да си кажат помежду си, е казано. И досега жената
не може да разбере как така е намерила точните думи, за да се изрази и да бъде разбрана.
И се чудеше каква "сила" се е намесила това да се случи.
След форума, между тях се установява телепатична връзка, при която те
осъществяват "обмен" на интелектуално, емоционално и духовно ниво. А сексуално? Не.
Те даже не са се докоснали, но онова, което изпитват един към друг ги е обединило по
странен начин. Всеки от двамата "усеща" другия, когато е разтревожен или щастлив.
Всеки от двамата изпитва огромна обич, която се е появила помежду им незнайно

39
откъде, незнайно как. И всеки от тях чака с нетърпение момента на следващата среща.
Защото вероятно тогава те ще вземат решение да продължат по "пътя" на сегашния си
живот заедно.
Подобни примери, допълват от ИК, ни показват, че още нищо не е изгубено. Защото
когато ставаме свидетели на духовен тип "единение", както е при духовните връзки,
винаги можем да се надяваме, че може би следващият път ще ни се "случи" и на нас
самите. И ще разберем какво е това толкова странно усещане "да те докосне" твоята
"духовна половинка". И да те хармонизира и успокои. Както весело допълват от ИК:"Дай
Боже всекиму!"
Дали този тип духовни връзки остават и когато една от душите се върне в
Отвъдното? Разбира се, отговарят от ИК. Всяка от душите, когато се е "докоснала" до
духовната си "половинка", е образувала с нея "общ канал за връзка", който е в основата
на тяхното общуване. Този канал остава даже когато душите сменят местоположението
си. Даже и когато "преминат" в Отвъдното, защото "общата честота и вибрация" е
направила своето, т. е. събрала ги е по един прекрасен начин, който в приказките наричат
"завинаги". Двете духовни половинки са образували едно "симбиотично цяло", което
остава ненарушимо както в земния живот на душите, така и в духовния такъв -
респективно в Отвъдното. Това "цяло" е от такъв характер, че игнорира пространствено -
времевите ограничения. Което означава, че душите могат да бъдат "заедно" по начини,
които не са дефинирани в човешкия им живот. И естествено, не могат да бъдат обяснени
чрез нормалните средства на възприятие. За какво става въпрос? За това, че душите могат
да бъдат заедно по всички възможни начини - емоционално, сексуално, духовно,
интелектуално и така нататък, даже и ако са на различни места, съобразно територията, и
на различни нива - например на Земята и в Отвъдното. Това вероятно звучи фантастично,
но е факт, който би могъл да съществува реално в действителността. За това разказва
следващият случай.
Мъж и жена имат връзка от "духовен тип", която трае по земните разбирания 20
години. Те не са семейни /заедно/, защото в момента на осъзнаването на връзката са били
наложени "ограничения" от така наречения "земен тип". Мъжът е на "висок пост" и не
може да прекрати брака си, защото това би довело до катаклизми в служебен план, което
за тогавашния момент не е препоръчително, като се има предвид естеството на работата
му - на държавно ниво. Жената е неомъжена в този си живот, именно по тази причина -
че не може "да предаде" онзи, когото обича с цялата си душа и сърце. Тя е титулувана
според земните разбирания като "любовница", т. е. като човек, направил "нещо лошо".
На пръв поглед нищо необикновено, както би казал строгият моралист. Извънбрачна
връзка, според патриархалните догми и традиции, която е непрепоръчителна.
Каква е истината всъщност според космическите закони? Твърде различна. Двамата
имат връзка от духовен тип. Те са на еднаква честота и вибрация и се разбират във всяко
едно отношение "без думи". Синхронът е не само в интелектуален и професионален план
- и двамата са ерудити в областта си, но е такъв и в емоционален и сексуален план. На
ниво "приятелство" те могат да си кажат всичко, без да сервилничат или куртоазничат. И
нещата да са изчистени от чисто човешките аспекти на казаното или помисленото.
Двамата са като една "обща душа", която "вибрира" като че ли заедно, и вибрациите й я
остойностяват още. Симбиозата е "катализирана" по един перфектен начин и още на
земно ниво двамата имат "усещания", които са свръхестествени. Всеки от тях "усеща"
какво му е на другия. Дали той е добре, или е зле. Дали има проблеми и така нататък. На
пръв поглед все неща, характерни за този тип връзки. Кое е различното?
40
"Трансформацията", която се получава при внезапната смърт на единия партньор. Тази
трансформация е резултат на една допълнителна "катализация", отключена чрез "силата"
на любовта. Жената още помни "усещането", че приятелят й умира и още пази спомена
за "докосването му", което е осъществено почти физически, макар че в момента на
смъртта тях ги дели разстояние от километри, което според земните определения, е
"голямо". Неистовият стремеж на тръгващата към Отвъдното душа, е направил "чудото"
и починалият вече мъж "се пренася" със скоростта на светлината до мястото, където в
момента се намира жената. Той се сбогува с нея и тя вече "знае", че той е умрял, преди
още това да е официално оповестено. Получава се един аспект на "дежа вю" - това вече
си го преживявал и го "знаеш" по някакъв странен начин, напълно необясним за
околните.
След погребението, на което жената не може да присъства по понятни причини, на
нея й се дават "сетива" и тя започва да чува, да вижда, да усеща, да знае кога приятелят й
е при нея. Това е вид "награда" за жената, защото до този момент връзката й с този мъж е
била нещо осъдително, според земните разбирания. Но според космическите не е така. И
това го доказва ставащото.
Тя започва да се среща периодически с приятеля си по "неин" си начин, който за
останалите хора би изглеждал "странен", защото общоприетото е да се остави душата в
мир и в покой. Но това не се отнася до този тип връзки - духовния, и до това общуване. В
това е разликата, казват от ИК. Всяка друга душа, поемайки по пътя към Отвъдното,
рядко се връща обратно, за да каже или направи нещо по един чисто символичен начин.
При духовния тип връзки двете души съществуват сякаш "едновременно" в два плана -
земен и отвъден, и срещите помежду им са на други нива и честоти, които за повечето
хора биха изглеждали като светотатство. Този тип общуване е изведен до съвършенство
и двамата могат да "бъдат заедно" по всички начини. Това вероятно звучи стряскащо,
смеят се от ИК, но душата може "да се единява" чисто сексуално с друга душа и без да
има тяло: сексът като такъв не съществува непременно и само на физическо, а и на
духовно ниво. Което ще рече, че душите могат да "правят секс" по начини, които нямат
нищо общо със земните определения. Тук става дума за едно "насищане", което е от
енергиен тип и което може да бъде осъществено на принципа на "фотонната връзка" -
"тук и сега" - в смисъл "веднага", и което да покаже, че възможностите, които се
предоставят пред този тип връзки, са неограничени.
Защо обясняваме всичко това? За да не се поставят "етикети" на неща, които не
можем да осъзнаем в краткия си живот и да не критикуваме неща, които не познаваме
или не сме "дорасли" да разберем.
Но да се върнем отново на тази връзка, която преодолява по един прекрасен начин
пространство, време, разбирания, и е в състояние да "отключи" или да "даде" сетива за
неща, които са непознати и неразбираеми. Взаимоотношенията между двамата са на
такова ниво, че се получава телепатичен начин над общуване и един интелектуален,
емоционален и духовен обмен. Те си споделят неща, които са извън "земната
компетенция". "Знаят" за събития или ги предугаждат много време преди те да се случат.
Това е съвършен начин на общуване и то без единият да натоварва или да вреди на
другия, и обратно.
Дали има сексуален "обмен" помежду им? Естествено, отговарят от ИК. Звучи
шокиращо, но е истина. Как се осъществява този обмен? По различен начин.

41
 Чрез "сънищата", които са реални. Чрез една странна "вибрация", резултат от която
е "насищането" като след осъществен оргазъм при полов акт. Чрез серия от "докосвания",
които се изпращат и приемат на едно "виртуално ниво", което вероятно е непонятно и
неразбираемо за повечето хора. Този сексуален обмен между души от духовния тип
връзки, се осъществява твърде рядко, твърдят от ИК, и затова е интересен за
проследяване. С други думи казано: не се шокирайте, че "това" се случва. А се радвайте,
че някой го е преживял. И следващият път този "някой" може да сте "вие" самите. Което
във вашия земен живот, според вашите човешки определения, би било "подарък от
съдбата", допълват от ИК.
Има ли възможност за пакостене при духовните връзки?
При духовните връзки това е един от най-важните въпроси, който трябва да бъде
изяснен. В процеса на общуване между двамата партньори /и респективно двете души/
винаги трябва да са налице неписаните човешки закони, според които не бива да се
пакости. По тази причина трябва да се внимава от космическата гледна точка да не
последват катаклизми. Често пъти онова, което се случва между двамата партньори при
виртуален контакт би могло да се "изкриви в неправилната посока" и да причини
катаклизми. Задължителното изискване за моралност и съблюдаване на "неписаните"
човешки закони не се спазва винаги.
За съжаление невинаги онова, което "се случва" по време на виртуалното сексуално
общуване, "борави" с /в смисъл на използва/ чисти стойности, казват от ИК. Понякога
има "извращения", макар че принципът на духовната връзка не ги предполага, но те за
съжаление са налице. Става дума за следното - когато двама души се срещнат,
независимо по кой начин - реален, или виртуален, се получава "обмен", които "ги кара да
искат" да са непрекъснато заедно. И проблемите започват.. По следния начин: "аз обичам
да ям шоколад и мога да го ям до безкрай". Защо се дава точно този пример? Защото
хората често пъти обичат неща, към които после "се пристрастяват". И не могат да спрат
"да ги правят". Подходящо онагледяване може да се получи чрез следния пример.
Двама души, мъж и жена, се "откриват случайно" - чрез Интернет. Нищо
необикновено на пръв поглед. "Усещайки се" един друг и "разкривайки" тайните си, те
стигат до "разголване" на душите си. "Разголване", което ако не са почтени в мислите,
чувствата и действията си, може да ги унищожи. Но не образно, а директно - в смисъл на
физически. Става въпрос за недобронамереността и за липсата на съобразяване. За
потъпкване на така наречените морални закони, които се основават на това "да не се
пакости" на другия.
Нима двамата си "пакостят" съзнателно? Не, отговарят от ИК. По-скоро си "пакостят
несъзнателно", без лош умисъл. И не непременно двамата, а по-скоро единият може да
напакости на другия. Как? Чрез "несъзнателни мисловни атаки", които "вървят" в мозъка
на единия съвсем автоматично, но другият ги усеща осезателно. Какво се случва?
Онзи, който "мисли" за това, че му е хубаво с другия, "настройва" мозъка си на една
"честота", "обща" и за двамата. И всъщност оттам тръгва проблемът. За да стане по-ясно,
ще дадем пример, който да онагледи казаното по-горе.
Двама души, които са се открили, но не са се виждали никога лично, се стремят
един към друг. И този им стремеж се осъществява чисто виртуално, понеже са на "една
честота" и имат "обща вибрация". Единението на душите им е пълно, защото е в
интелектуален, духовен, емоционален и сексуален план. За съжаление обаче, в света на
видимото - на Земята, сексуалният план е особено важен, защото чрез него "обменът" е
42
пълен, тъй като посредством него се освобождава енергия, полезна за организма и която
се натрупва в "депата" му като "чиста" енергия, след осъществяване на духовното и
респективно сексуалното единение. Онези, които се занимават с различни видове
духовни и виртуални "техники и практики", знаят добре колко важна и ценна е тази
енергия. Защото тя е в основата на образуване на "най-чистата" енергия в организма и
натрупването и в двете особено важни кухини - коремната и главовата /на главата/. Тези
две кухини са така нареченият "важен енергиен резерв", защото ако "се източи"
енергията от тях, човекът може да умре физически. Изчерпването на неговия енергиен
запас, който изпълнява за организма поддържаща роля, се отразява чисто физически и
човекът започва да губи сили. Загубата на сили е изразена по следния начин: той се
усеща слаб физически - като след боледуване. Тонусът му липсва, а с него ведрината и
бодростта на духа. Но най-лошото е, че жизнените му функции "спадат". Той се усеща
зле и това му усещане е свързано с виене на свят, със загуба на координирани движения,
с намаляване силата на гласа му и забавяне на говора. Освен това изпитва непрекъсната
жажда и няма насищане с вода. За съжаление обаче водата не му помага. Не му помага и
"сладкото", в лицето на шоколада и сладките неща, които са го поддържали преди това.
Защо не му помагат? Защото той е загубил своето "основно изходно ниво" - което е
свързано с екзистенц-минимума на силите му. Значи той не може да бъде адекватен
физически, за да се бори срещу продължаващото "отпадане". И трябва да се предаде? Не,
в никакъв случай! Не бива да се предава! Трябва да събере своите психически сили, за да
се пребори с "това".
Психиката на човека е така устроена, че има нужда от команди и би могла "да
работи" ефективно, даже когато физиката е излязла от строя. Какво означава това? На
пръв поглед нещо невероятно. Ако физическото тяло е зле и е некоординирано,
психиката може да "го вдигне на крака" посредством командите, и да го поведе към
физическа резултатност. Как? Като му внушава, че "то - тялото" може да направи нещата.
И го "бута", за да ги направи. Как? По един естествен начин - така, както се командва
марионетка. И тялото тръгва послушно, подканяно или ръководено от "мисловни"
команди, и може да извърши всичко. Този е така нареченият принцип на "вменяване",
който много психоаналитици използват при правенето на хипноза. Тялото тръгва
"послушно" и прави неща, които са фантастични - в смисъл "невъзможни" за
физическите сили на самия човек, но в същото време се получава "липса на спомен", ако
хипнотизаторът е решил така. За разлика от това, при първия тип команди тялото
"помни" всичко. Даже и начина, по който се е мотивирало, за да вземе решение за
мисловна команда.
С други думи казано: тук вече се е намесила душата, която е иззела функциите на
самото тяло и го е поела "в свои ръце". И го контролира, направлява и управлява. Защо?
За да го предпази от физическо унищожение, защото "тялото е храм за душата". И
душата "се грижи" по един своеобразен и фантастичен начин този храм да не й бъде
отнет. Защото когато жизнените функции на човешкия организъм спаднат, спада на най-
ниско ниво и мозъчната дейност. И при това положение "командите" трябва да дойдат от
другаде. Мястото, от което идват, е душата.
Вероятно, казват от ИК, за в бъдеще ще бъдат правени доста опити, за да се доказват
отново и отново тези неща, но сега е важно да се изясни принципът на действие и
механизмът. Душата "поема" автоматически отпадналото тяло в момент, когато за него
трябва "някой" да се погрижи, за да не бъдат нарушени неговите жизнени функции.
Защото ако бъдат нарушени, то тогава тялото "излиза от строя". И душата трябва да се
43
върне обратно в Отвъдното. Какво означава това? Че връзката между тяло и душа е
симбиотична и не може да се прекъсва. Не че тялото не може да умира. Може, но само в
случаи, че му е "дошло времето". Т. е. във връзка с "даденостите" на човешкия живот.
Тогава няма намеса, тъй като уреченото време е изтекло. И няма връщане назад. В
случаи обаче, когато то /времето/ не е изтекло, душата "се намесва" и то по един
ефективен начин.
Но да се върнем отново на поставения по-горе въпрос: каква е връзката с двамата
души /мъжът и жената/, които са реализирали връзка от така наречения "духовен тип" и
вместо да я "консумират" като такава, изведнъж започват да си "пакостят". Пакостенето в
повечето случаи става несъзнателно и е свързано с неща, които се получават когато има
"вътрешен" конфликт между душа и интелект. Нима е възможно едното да се
противопоставя на другото? За съжаление - да, казват от ИК.
Да разгледаме механизма на това противопоставяне. Например мъжът от тази
духовна връзка е "препатил" в чисто житейски план и не може да повярва, че този път е
изтеглил "шестица от тотото". Той не може да свикне с мисълта, че е намерил точния
човек в лицето на жената от неговата духовна връзка. От една страна душата му
"ликува", от друга страна разумът му в лицето на интелекта, го "стопира". И се получава
едно противопоставяне, което на пръв поглед реално не съществува. Този парадокс - да
"искаш чрез душата си" някого, а "да му се противопоставяш чрез интелекта си",
предизвиква "поредица от катаклизми" в самата духовна връзка. И се получава "пробив"
първо в симбиотичната структура на връзката, а после и при всеки от двамата души. Как
изглежда пробивът? По следния начин: двамата, които в началото на връзката са на "една
честота", изведнъж започват трудно да "са" на тази честота в моментите, когато душите
им се "единяват или сливат в една обща душа". И се получава "сблъсък" между тях,
който е първият признак, че има разрив при един от двамата души. И този разрив при
човека е между душа и интелект. Дали този сблъсък се усеща при "единението" на
двамата? Естествено, отговарят от ИК. Но при всеки от двамата партньори е различно.
Ако проблемът е при мъжа, жената започва да се усеща по-неудовлетворена от крайния
резултат на духовното "сливане" - спокойствието. След контакта трябва да настъпи
спокойствие и при двамата. Ако причината е при мъжа, жената изведнъж е "обхваната от
тревога". Разбира се образно казано, защото физическите признаци липсват. Налице са
само психически такива. И това чувство "на тревожност" или безпокойство с течение на
времето се засилва.
При мъжа се появява едно чувство на "непълнота", свързана с непълноценност при
контакта на духовното "сливане". Изведнъж "прекрасните усещания", с които той е
свикнал, намаляват и на моменти изчезват. А понякога даже липсват. И се получава
следното - мъжът продължава да "иска" контакта, но му е необходимо вече все повече и
повече време за осъществяването на духовното "единение". Тази продължителност на
виртуалния контакт обаче започва "да изчерпва" жената енергийно и тя изпитва все по-
голямо безпокойство, което от психическо прераства във физическо. Защо? Защото
започва да "губи енергия". Което означава, че Духовното единение не й носи вече
спокойствие и хармония, а по-скоро дискомфорт. И този дискомфорт се засилва
дотолкова, че в съзнанието й се появява въпросът: "Дали това духовно единение и е
полезно, след като се усеща и все по-зле?" /Подобни могат да бъдат усещанията и при
обратния случай - когато мъжът е потърпевш, а жената е водеща. Няма значение кой е
по-активният. Има значение само това. което по-активната страна причинява като
дискомфорт на партньора си./
44
 Какво следва по-нататък? Различни неща, отговарят от ИК. Например, връзката
може да се "разпадне привидно" на виртуално ниво, но да продължи да съществува с
пълна сила. Как? В определените "часове за единение" /избрани от двамата партньори,
независимо дали общуването е виртуално, или е нормално/ да се получава
"катализиране" при мъжа, и той да се стреми "с цялото си същество" към жената. А тя
"да не го приема изцяло", защото той ще черпи от нея все повече и повече енергия, което
ще я кара тя да се усеща зле. В този случай е възможно пропукващата се връзка между
двамата партньори да бъде оптимизирана, поправена. И това да стане сравнително
"лесно" - като се балансират едновременно и мъжът, и жената. Балансиране, в смисъл на
енергийно зареждане. Преди самото зареждане обаче, трябва да се направи енергийна
защита на всеки един от двамата /души/, за да се усетят те като отделни енергийни
цялости. Когато обаче е налице един друг случай -ако има "разрив между душа и
интелект", тогава е доста по-трудно.
Приемаме отново /разбира се чисто хипотетично/, че разривът се е получил при
мъжа. Какво става? Нещо доста странно. Душата на мъжа се стреми "неистово" към
жената от неговия виртуален контакт, която му е и духовен партньор, и в същото време
разумът /или интелектът му/ казва: не. Получава се "взрив", при който двете желания,
които са привидно равностойни, се борят помежду си. Кое от двете неща ще надделее?
За съжаление, казват от ИК, надделява душата чрез желанието си за единение, но по един
чисто сексуален начин - чрез виртуалното общуване. Когато душата на един човек от тип
духовна връзка, се стреми към друг човек, се получават не само хубави неща, заради
преследвания краен резултат - единението на душите. Именно това единение е в основата
на някои извращения, които могат да се получат. Например, ако душата на жената се
противопоставя на сливането, се намира начин, по който нейната съпротива да бъде
сломена. Нима?
Да, за съжаление, отговарят от ИК. И какъв е този начин? Като се използват
"непозволени средства", без обаче онзи, който ги използва, да осъзнава че го прави.
Например при духовните връзки "мисловната атака" е нещо много силно. Докато разумът
на човека казва "не", душата "мечтае" за другата душа. Получава се парадокс - "мечтаеш"
за някого и "не го искаш" едновременно с това. "Искаш" го с душата си, а го
"отхвърляш" с разума си. И това те взривява. При какъв тип души се получава този
"разнобой"? При души, които са много напреднали в интелектуален план, но са останали
на по-ниско развитие в духовен. Което ги прави "недоразвити" или инфантилни. Нима
душата, която "се единява" с другата душа може да не бъде на "висота"? Да, отговарят от
ИК. И това е проблем, добавят те. Защото на пръв поглед "всичко е наред", а в същото
време се получават "серия проблеми". Дали нещата могат да се оптимизират? Разбира се,
но не по традиционните начини. А по-скоро чрез приемане на проблема, който
съществува, за да бъде той обособен и разгледан като такъв. И естествено хармонизиран.
Като приемането трябва да стане едновременно и от двамата партньори, за да могат
нещата помежду им "да се поправят". Което, за съжаление, невинаги става, допълват от
ИК.
Възможно ли е двамата партньори от типа "духовна връзка" да се "разминат" поради
различни причини в този си земен живот? В повечето случаи, казват от ИК, точно това
"се случва". Какви биха могли да бъдат причините? Най-различни. В някои случаи те са
на базата на липса на пълен духовен обмен или липса на пълно единение по казаните
вече по-горе начини. Нима единението като такова е задължително за този тип връзки?
Не непременно на всички нива, смятат от ИК. Това означава ли, че може двамата да не са
45
"общували" по вече казаните начини /има се предвид всички начини/? Естествено. Важно
е те да се усещат "един друг" по начин, който е познат само на тях двамата и респективно
характерен за контакта като цяло. Това означава ли, че всяка връзка от духовен тип има
различни "показатели за съвместимост" и крайният резултат всеки път може да е
различен? Да, отговарят от ИК. Защо?
Защото изискванията за "пълен обмен" на двете души не се осъществяват винаги 100
%. а винаги около 70 - 80 %. А трябва ли да има стремеж към такова осъществяване?
Разбира се, но това е процес, при който душите се стремят да отстояват не само себе си,
но и "цялото" - в лицето на духовната връзка. Което е доста трудно, защото е свързано с
промяна в начина им на мислене. Това изглежда по чисто физическия начин, съобразно
разбиранията на Земята така: да проявяваш непрекъснато милост, грижа и обич към
другия човек, който е партньор от "твоята" духовна връзка. Да те "боли" за него, ако той
се усеща зле или е неудовлетворен, или е болен и така нататък. Това е когато има "висока
адекватност" между двамата партньори. А ако тази адекватност е "по-ниска"? Тогава се
получават "извращения" при този тип връзки и за съжаление те са свързани с
"пакостене".
Няма значение "кой на кого" ще напакости и по кой начин. Няма значение дали ще
го направи съзнателно или не. То просто се случва. По тази причина от ИК смятат, че е
важно да се разгледа "енергийният вампиризъм" при духовните връзки. Самото
определение "енергиен вампиризъм" звучи стряскащо и някак си неотговарящо на този
тип връзки. Но понеже този вид "пакостене" се среща доста често, от ИК смятат, че би
било полезно да се изяснят нещата във връзка с това, за да знаят хората кога и как да се
пазят и как "да усещат", че става дума за това.
Този път ще дадем обратния пример за тип духовна връзка, която е основана на
"пълно" духовно споделяне, на докосване в интелектуален, емоционален и сексуален
план, която в последствие става пагубна за един от двамата партньори. Защото от
равностойни партньори те се превръщат в "жертва" и "преследвач". И така: двамата са се
запознали на чисто интелектуално ниво, но онова, което споделят помежду си, ги прави
странно близки и те "се отварят един към друг" по начин, който съществува само при
типа духовни връзки. Този начин на отваряне им носи духовно равновесие, хармония и
радост, че "са се намерили". Приливът на енергия помежду им е на всички нива и ако в
този момент ги погледне "зрящ" човек, ще установи, че те приличат на пулсиращи кълба,
защото аурите им "трептят". Това трептене предизвиква процес на "вътрешна
катализация" и у двамата и те, като че ли, "проглеждат" за контакта и се осъзнават по
начин, по който да приемат на пръв поглед неща, които са неприемливи, и да повярват в
"чудеса". Двамата установяват в контакта на общуването помежду си, че чудесата са
възможни. Нещо повече - че те са щастливците, на които им се случват.
Да приемем, че жената е по-активната страна във връзката. Тя е "познала" мъжа
измежду стотици други мъже. Тя го е "призовала" по един доста странен начин - чрез
"знаци", които са "кодирани" още в Отвъдното и които трябва да бъдат "разчетени" в
настоящия момент. Какви са тези знаци? Те биха могли да бъдат от различен характер.
Например да са езикови и да изглеждат като "ключови думи", които да не се различават
от всеки човек, а да "звучат в ушите" на когото трябва - на съответния партньор. И тези
ключови думи, когато са чути от единия партньор, да пораждат асоциации в душата на
другия и да се получи така нареченото "разпознаване". Процесът на "разпознаването"
може да бъде свързан и с вида енергия, която "се излъчва" при всеки от двамата. Или
респективно "да се продуцира" от единия към другия партньор. Което означава, че
46
единият от двамата - в случая жената, може "да излъчва силна физическа енергия" и по
това да бъде "усетена" или "разпозната" от мъжа.
При типа духовни връзки заради енергийния обмен се получава взаимодействие и
след това "изравняване" - като при скачените съдове. С други думи казано: даже ако
единият партньор е по-слаб енергийно от другия, той "се изравнява" енергийно с него,
защото за това помага процесът на "катализация" при откриването и разпознаването на
всеки от двамата, и процесът на "изравняване" на енергията. Така че първият акт на
хармонизиране е най-напред в чисто енергиен план. И при по-слабия енергийно партньор
той се характеризира с едно така наречено "насищане", което носи чисто физическо
спокойствие. А защо връзката не продължава по вече установения начин, а се стига до
дискомфорт? По причина на това, че "насищането" /което се получава/ в един момент
започва "да отнема" енергия от другия партньор.
Как става това "отнемане" на енергия? По няколко начина. Първият от тях е най-
често разпространен. Става дума за предизвикване на "крайни гранични състояния" от
емоционален тип - в лицето на депресията и еуфорията. Които могат да бъдат
придружени от конкретни "изблици" на чувства. Например най-често срещаните чувства,
които деструктурират човека и го унищожават, са на гняв и на радост. Защо? Защото при
тези конкретни чувства се "отделя" енергия, която е в "концентриран вид" и това
директно понижава енергийното състояние на дадения индивид. И той започва да се
усеща малко по-отпаднал. Това се случва доста често и би могло да бъде балансирано и
респективно хармонизирано. Лошото е когато се изпусне точният момент за баланс. И
нещата тръгнат в друга посока.
Каква е тази друга посока? Това е така нареченото "прекомерно желание за
насищане" с енергия, която идва от другия човек - респективно партньора, и която играе
ролята на своеобразен "допинг" за онзи, който "иска енергията на другите". Нима тогава
единият партньор се претрансформира в "енергиен вампир"? В повечето случаи: "да",
отговарят от ИК. А той съзнава ли в какво се превръща? Невинаги, отговарят от ИК, но
се усеща по-добре в присъствието на другия човек и респективно при мисълта за него.
Третият начин е един от най-опасните и един от все по-често срещащите се. Той е
свързан със "силата на мисълта". Знаем, че силата на мисълта прави чудеса не само в
съзнанието на хората, но и такива, които са видими /т.е. стават достояние на много хора,
защото те ги виждат физически/. За съжаление обаче, чрез силата на мисълта може да се
"пакости" умело. Как? По следния начин - чрез изграждане на "мисъл-форми" и чрез
изграждане на "енергийни двойници". И двете практики са добре познати /и описани от
доста хора, които се занимават с духовни и енергийни практики/, но онова, което не е
изяснено до момента е "кой" го прави това? Защото твърденията на духовните партньори,
които пакостят /съзнателно или несъзнателно/ са, че "те не правят това". И тук вече се
получава един парадокс. "Пакости" /в смисъл на въздейства отрицателно/ не конкретният
човек, а само "една негова част"... Нима? Коя част?
За да се представи добро и пълно обяснение на тези неща, трябва да се дадат
известни пояснения. Всеки човек има душа и тяло. Душата се въплътява в тялото и го
превръща в своеобразен "храм". Това бе подробно разгледано в "Аз съм една от вас".
Освен душата обаче в това тяло съществува и още един компонент, който го прави
"човешка стойност". И това е неговият интелект.
Интелектът е "едновременно продуциран от мозъка и е същевременно елемент от
душата". Той е едновременно "нещо отделно" и самостоятелно и в същото време се явява

47
"част от цялото". Което означава, че интелектът като такъв може в известни случаи да
влияе на душата в положителен или в отрицателен план. И, разбира се, да й пречи или
помага в онова, което тя трябва да свърши в своя земен живот. И се получава нещо доста
сложно. Душата и интелектът могат да бъдат в хармония и човекът да е в "духовно
равновесие". И обратното -душата и интелектът да се противопоставят помежду си по
начин, който да причини "разграждане" на човешкото тяло или дискомфорт в него. Но
това не е най-лошото. Борбата между душата и интелекта може да се пренесе извън
самото човешко тяло чрез "мисъл-форма" и да се "вмени" в тялото на другия човек, който
в случая му е духовен партньор. И което е по-страшното - да започне "да тормози"
другата душа по начин, който вероятно би изглеждал неразбираем, тъй като контактът
между двамата "борави" /в смисъл на "работи"/ с доста "чисти стойности", които нямат
"видим" земен еквивалент. "Тормозът" може да се изразява в "продуциране" на мисли,
чувства, емоции /продуциране, което може да бъде не само на видимо ниво, но и на
виртуално такова/. В предизвикване на състояния, при които се извършва целенасочен
енергиен пробив. Или в "усещания", които са странни и водят след себе си енергийно
"източване" /в смисъл на загуба на енергия/ и респективно - здравословни тегоби.
Усещанията могат да бъдат свързани най-често с доста приятни неща в емоционален или
сексуален план. На пръв поглед нещата изглеждат прекрасни. Душите се "единяват"
помежду си по начин, който ги кара да се докосват, да вибрират на по-висока честота и
респективно "да се разголват", т. е. да не се пазят от партньора си. И точно това е най-
страшното.
"Споделяйки самата себе си" с другата душа, всяка душа се усеща длъжна да покаже
или да даде най-доброто от себе си. И ако не защити енергийната си цялост, тя в по-
нататъшния контакт ще се "разгради". Или ще "падне" на по-ниска честота и вибрация,
което е следствие от загубата на енергия. И във връзка с по-доброто онагледяване на това
състояние, ще дадем един пример.
Две души, които са на достатъчна степен на развитие, си взаимодействат по всички
"начини" във връзка от "духовен тип". Онова, което следва при този контакт, е "разрив",
който първо се получава на енергийно ниво, а след това и на всички останали нива. Ако
енергийно едната душа започва да бъде все по-често в състояние на дискомфорт след
контакта на "единението и с другата душа", значи е налице "енергиен вампиризъм". В
началото това не може да бъде уловено, забелязано или разпознато. И съответно
"стопирано". Защото елементът "еуфория" от това, че двамата са се намерили или
познали, е в силата си. Самият контакт е твърде странен и "борави" със стойности, които
съществуват не толкова във физически план, а по-скоро в емоционален и психически. И
когато силата на емоционалния план е достатъчна, се получава една рефлексия в чисто
физически план. Човек започва да "усеща" неща, които са невъзможни и непонятни /в
смисъл не съществуват видимо в чисто физическия план - в материалността и реалността
на Земята/. И това се отнася както до връзки, които са реализирани на физическо ниво,
така и за виртуални такива, които се осъществяват предимно чрез силата на мисълта,
като се игнорират времето и пространството. И точно това "усещане" започва бавно и
полека да източва енергията от него. В самото начало човек не си дава ясна сметка какво
точно му се случва, защото е обзет от еуфория. И мисълта за другия човек /и респективно
духовен партньор/ присъства трайно в съзнанието му. Той помага на "врага си" да се
настани у него самия.
Понякога може да се усеща така, все едно си "има компания" в лицето на другия
човек. Но в началото това му харесва, защото мисълта за другия буквално го е
48
"обсебила". Което означава, че той не мисли как да се защити, ако нещо се случи, защото
вярва, че нищо не може да се случи. Защото се доверява на усещането си, че е щастлив.
Така човек може да бъде твърде лесна мишена за някой, който му е близък като честота и
вибрация, като начин на мислене, като разбирания. Някой, който говори на неговия език
и се стреми към чисти стойности по пътя си на развитие и усъвършенстване.
Кое помага в случая на онзи, който се доверява "сляпо"? Единственото, което му
помага и го "отрезвява", е постепенното му физическо отпадане, което се усеща
осезателно. Контактът вече не му носи тази радост и пълнота, защото "нещо се отнема"
от него /в случая енергия/. И човек започва понякога по задължение, заради другия
партньор, да участва в "единението". Първите индикации са вече налице, но той не може
да повярва, че нещо толкова прекрасно и стойностно може да го разгради и унищожи. За
съжаление, казват от ИК, точно в това се състои големият проблем на така наречените
"жертви". Те не могат да приемат /даже дълго време след като са се спасили и контактът
е приключил/, че е възможно да бъдат "употребени" по начин, който в очите на
останалите хора би изглеждал фантастичен или респективно налудничав. Защото това би
означавало, казват от ИК, че в "цвета на прекрасната роза има отрова, която те убива
бавно и полека, докато се опиваш от мириса и". Онова, което си искал и търсил цял
живот, за което си мечтал и си се молил горещо, е дошло на дневен ред - като сбъднато
желание, за да те унищожи.
Често пъти физическото усещане може да бъде подкрепено от "усещанията на
душата". "Усещания", които са свързани с поява на една дилема или на конфронтация
между собствената идентичност и онова, което "се опитва да се случва" в момента.
Душата има "визия", която и дава възможност да направи бърз анализ, за да установи, че
нещо се е "пропукало" в контакта или той се е променил. Но и е трудно да го приеме,
защото мечтае за хармония не с когото и да е, а именно /и непременно/ с другата душа,
която в момента и се явява "духовна половинка" или духовен партньор. То е като "да
мечтаеш за нещо, което те убива" и макар да разбираш, че нещата не са под контрол, да
се стремиш "неистово" към това. Без да се замислиш, че това може да ти коства живота.
Душата може да направи повторно избора си във връзка с другата душа, като този
път избере дали контактът да бъде продължен, или да бъде приключен. Никога не се знае
какво ще избере душата, казват от ИК. Защо? Защото тук става дума за "усещания",
които са различни при всички души. Какво се има предвид? Това, че душата може да
реши, че наистина е срещнала своята духовна половинка /което всъщност е така/ и да не
желае да се защитава от партньора си в контакта. Какво следва? В един момент се
получава енергийно отпадане, което по-нататък причинява чисто физически
дискомфорт /при заетото тяло/ на душата, и което по-нататък е свързано с
деструктуриране на всички нива - емоционално, психическо, физическо и така нататък.
Потърпевшият започва да се чувства доста зле и това може да го доведе до физическа
смърт, ако контактът не бъде спрян. Или ако двамата партньори не бъдат разделени
временно, с цел хармонизиране на всеки един от тях поотделно.
Как изглежда процесът на хармонизиране? По следния начин: най-напред "се
поставя проблемът" като такъв и приема като съществуващ и от двамата партньори.
Защото възможно и да не се стигне до това приемане на проблема, а той да бъде
отхвърлен както от единия, така и от другия партньор Защо? Защото тук се намесва чисто
човешката природа на душата - партньор, която отказва да приеме, че "това" - духовната
ти половинка да ти пакости - е възможно. И процесът на хармонизация съответно не
може да бъде осъществен по никакъв начин.
49
 Дали е възможно да накараме душата - партньор да приеме истината такава, каквато
е? Много трудно, отговарят от ИК, защото тук става дума за така наречената "свободна
воля" на всяка от душите. И за правото и на "личен избор". С други думи: нямаш право
да заповядваш на никого да прави неща, които са полезни за него, ако той не иска да ги
прави. Защото тук най-важното е какво точно иска или не иска съответният човек. Това
означава ли, че даже да искаме да помогнем, не можем да помогнем, ако човекът не
възприема нашия "акт" /на истината по въпроса/ като помощ? За съжаление, казват от
ИК, "да"! И ние можем да стоим отстрани и да гледаме как някой прави своите грешки,
които могат да му струват живота? Естествено, /казват от ИК/ защото той /човекът/ е
избрал точно това.
Ако обаче душата избере контактът й с другата душа да бъде приключен, тя се
"придвижва" образно казано "крачка напред". Като това придвижване е свързано с
процес на "отказ от нещо", което е важно за нея самата, но което не и носи хармония, а
дискомфорт. С други думи казано: душата е успяла да стигне сама до момент на
"осъзнаване" и е проявила сила на волята и респективно избора си - "да се откаже от
нещо", което е понякога по-силно от самата нея. Този избор не е никак лесен, защото той
е свързан с това да се откажеш от самия себе си. Защо? Защото при типа духовни връзки
се получава "сглобка" и респективно "едно цяло", което не може да бъде лесно
разделено. Дали трябва да бъде разделено в случая? Непременно, /смятат от ИК/ ако
целта е никой да не "пострада". "Пострада" в смисъл на енергийно, емоционално,
физически, психически... "Разделянето на цялото" е акт, който е временен, защото в
чисто духовен план двамата партньори са си "дадени" един на друг. Когато нещата в
чисто енергиен план бъдат "поправени", те /двамата/ могат отново да бъдат "едно цяло".
Естествено, ако искат. Нима е възможно човек, и респективно душата, да се откаже от
своя духовен партньор? В много случаи "да", отговарят от ИК. Какви са причините,
които са породили този отказ? Най-разнообразни, за съжаление, допълват от ИК. Нека да
назовем някои от тях.
Първата причина е свързана с така наречените "изпитания" на "цялото" - в лицето на
образуваната духовна връзка. На всеки "тандем" от духовен аспект, са му дадени
изпитания,, които трябва да преодолява заедно. И от които, естествено, може да се
откаже. Защо би се отказал всеки от партньорите в тази връзка? Ами защото е трудно,
смеят се от ИК. Трудно или невъзможно е понякога да се върви "заедно" в общата
избрана посока. Може да има отказ при единия партньор, а може отказът да бъде и при
двамата партньори. От какво може да бъде мотивиран отказът от "общ път"? От
нежелание заедно да се преодоляват трудностите. От невъзможност да се съобразиш с
другия човек за неща, които смяташ или не смяташ за правилни. Отказът може да е във
връзка с една "различна гледна точка" при двамата /партньори/ по въпроси, които са
особено важни при този тип връзка. При наличие на отказ, е най-добре връзката да бъде
"суспендирана" и да се даде "почивка" и време за "размисъл" и при двамата.
Дали по-нататък връзката би могла да бъде отново реализирана и разгърната отново
по този начин? Вероятно, отговарят от ИК, но зависи всеки от двамата партньори какво
иска оттук насетне. И дали в осъществяването на бъдещите си духовни цели би приел
отново "компанията" на партньора си. Кое е по-вероятното? За съжаление, и двете
възможности са вероятни. Всичко зависи от това какъв е човекът като душа, към какво се
стреми в този си живот и по какъв начин е решил да го осъществи.
Това означава ли, че душата би могла съзнателно "да се обрече на самотност"?
Разбира се, отговарят от ИК. Ако това е нейното желание, значи това и ще направи. А
50
дали това не е грешка? Разбира се, че не е грешка /ИК/. Душата прави "избора си". Този
избор е мотивиран или основан на неща, които са във връзка с причини, важни за самата
душа. Тя е на определено ниво на развитие, има собствена гледна точка по най-важните
въпроси или проблеми, и съответно е в правото си да постъпва по начини, които й
отговарят. Това е "личният й избор", който е неприкосновен. И който трябва да бъде
уважен! Даже и ако е неправилен? Да, отговарят от ИК, даже и тогава. Нима не бива да
помагаме на онези, които обичаме в моменти, когато виждаме, че правят грешки? Не, не
бива да помагаме, /смятат от ИК/, защото нашата помощ би била вид "намеса", която е
недопустима. А ако все пак се намесим? Тогава "бумерангът на истината" ще се стовари
върху нас. Как? Човекът ще ни намрази по чисто човешкия начин, защото не сме приели
правото му на избор. И не сме уважили желанието му да отстоява "своята истина" по
въпроса. Така че, всеки от нас е длъжен да се съобразява с волята и желанията на другите
хора /и респективно души/, без да ги отхвърля, критикува или подлага на съмнения. Но
как тогава ще се получи процесът на "стигане до истината"? Именно по този начин,
отговарят от ИК. Чрез "обективността". Ние приемаме за правилна "чуждата гледна
точка", защото чрез нея ние приемаме човека такъв, какъвто е. И ако това приемане ни
води до осъзнаване, че гледната точка на човека не е правилната, значи се е получил
крайният резултат от обективността. И ние вече "знаем", че той не е прав. Но нямаме
право да му казваме, защото той трябва да стигне "сам" до тези изводи. Защото неговата
гледна точка е неговата собствена интерпретация за нещата от живота. И тя е вярна,
защото е плод на неговата вътрешна същност и е резултат от натрупания му опит като
душа. Следователно "неговата истина" си има своите основания да е вярна и правилна.
Защото чрез нея човекът се изявява и показва като автентичност и уникалност. И ако го
уважаваме като човешка стойност, ние го приемаме с всичките му достойнства и
несъвършенства, защото "така трябва" според космическите закони. Ако в един по-
нататъшен етап той се промени, и ние имаме участие в тази промяна /волно или неволно/,
тогава отново не бива да играем ролята на коректив по отношение на него. Защото всяка
душа, според ИК, трябва да се стреми към "автокорекция" и да избягва ролята на
коректив по отношение на другите, даже и ако това й бъде поискано. Процесът на
личностно осъзнаване при всяко човешко същество е свързан с това то /съществото/ "да
извърви вътрешния си път" и да се осъзнае в степен, която да го накара да приеме или
отхвърли "оковите си". "Окови" социални, емоционални, нравствени..., т. е. "земни".
Което означава, че индивидът ще е намерил "правилния път" за развитието и
усъвършенстването си в този си земен живот, казват от ИК.
Душата би могла да се откаже от партньора си и по "други причини". Те са в
основата на втората причина /която е по-често срещана/, поради която душата да се
откаже. "Другите причини" са свързани с "нов поглед" на душата върху обкръжението й.
И с "поява" на нови партньори от духовен тип. Дали появата на нови партньори би
помогнала на душата ефективно, за да може тя да се пребори със себе си и да се
откаже /временно или изцяло/ от реализираната връзка от духовен тип и респективно от
"цялото" /в духовен план/? Това е възможно, защото душата търси "бърз изход" и появата
на нов духовен партньор и е "добре дошла", в смисъл появила се е навреме. А дали
новият духовен партньор ще е на същата "честота и вибрация" като нея? Невинаги,
отговарят от ИК. Защо? Защото във всеки от земните животи на хората е заложено те да
срещнат "точния човек" в чисто духовен план, с когото могат да вървят напред. И това
прави двамата по-стойностни и "катализира положително" във всички посоки:
/емоционално, интелектуално и духовно/ и двете души, за да могат те да свършат онова,
което трябва. А ако се получи пробив в "цялото", независимо по кой начин, какво следва?
51
Най-често, казват от ИК, следва "отказ" от "цялото" в лицето на вече реализираната
връзка от духовен тип. И тогава ли се дава "другата възможност" в духовен план? Да,
отговарят от ИК. По какъв начин? Чрез появата на друг партньор, който е на "достатъчна
степен" на развитие, но за съжаление не е "точната сглобка" и респективно не е "100%-
овата адекватност" за другата душа.
И какво би било най-доброто за всеки от партньорите? Вероятно, казват от ИК, най-
доброто би било да се направи нов опит за духовно единение, за да се получи дистанция
от позициите, в които са били двете души. И респективно всяка от душите да прецени
дали новата духовна връзка й "отговаря" /в смисъл дали я приема и й импонира/, дали й
дава онзи "импулс" и "носи" желаната хармония. Възможно е хармонизиране по този
начин да бъде получено, но мисълта за "предишното духовно единение" да присъства в
съзнанието и на двамата предишни партньори и да ги кара "да мислят един за друг" по
начини, които са нерегламентирани в земен план.
Следва ли нещо от всичко това? Понякога, смятат от ИК, се получава "късен
стремеж" към предишния партньор, защото се е получило "личностно осъзнаване", че
това е точният човек. Поне в този земен живот на душата. Това означава ли, че веднъж
разделили се от връзката си от "духовен тип" и реализирали друга подобна такава,
душите биха се върнали отново към първата си връзка? Не непременно, казват от ИК.
Може и никога да не го направят. Нима ще знаят, че това е тяхната духовна половинка,
че това е точният човек за тях и просто ще се откажат отново да "поискат" тази
възможност? Да, отговарят от ИК. Защо? Защото човек е преди всичко "социално
същество" и социумът му въздейства по начини, които понякога са невидими и
необясними.
Човек приема понякога да живее по начини, които невинаги му отговарят, но го
прави в "името на нещо". "Нещото" би могло да бъде среда, общност, лични цели и така
нататък. С други думи казано: човекът може да се откаже от нещо, което му е "дадено" в
земния живот и така да промени по един "лош" начин посоката на пътя си. Това грешка
ли е? Не, смеят се от ИК, не е грешка, защото тук става дума за "свободната воля и
изборът" на конкретния човек. Трябва да приемем, че той "иска това" и затова ги прави
нещата по този начин. А това не означава ли, че той променя "даденостите" в живота си?
Не. Той просто приема един от вариантите, който му се струва по-добър или по-лесен. И
това ли е правилно? Да, отговарят от ИК. Защото не може да се върви по пътя
непременно и само по трудния начин. Понякога трябва да се избира и лесния начин,
защото житейските изпитания уморяват и трябва да се почине.
Така ли е при всекиго? Със сигурност, смеят се от ИК, защото всеки човек има
заложени в живота си много изпитания, които не са лесни и които го уморяват. И той
трябва да ги преодолее по някакъв начин и да се справи. Невинаги "справянето" е
успешно, допълват от ИК, по-важно е това, че той придобива "опит". И това е най-
ценното от всеки земен живот.
И да кажем отново нещо, което обичаме да повтаряме: важното е всеки да върви по
пътя си. Да пада и да става. Но непременно да продължава. Защото само тогава би било
налице развитието и усъвършенстването му като душа в преражданията и на Земята.
Какво се случва когато едната душа се откаже от другата душа поради това, че не
осъзнава в достатъчна степен връзката?
Двете души, които образуват общото цяло и обединяват вътрешната си същност в
едно, в момент на раздяла започват да търпят катаклизми. Няма значение дали раздялата
52
е на физическо ниво или на виртуално такова. Душите, които са изградили обща честота,
имат обща вибрация и общ канал за връзка, изведнъж започват да "разделят"
реализираното единение и да разкъсват общата връзка. Не е възможно обаче да се
разкъса общото цяло, казват от ИК. То остава като такова, но във виртуален план -
невидимо и неусещано от околните, и започва да действа самостоятелно. Действията му
причиняват катаклизми при всяка от двете души, но са усещани по различен начин от
двамата /души/, в зависимост от нивото им. За да станат нещата по-ясни, ще разгледаме
един случай.
"Реализирах връзка от духовен тип, споделя ни една млада жена. Всичко бе толкова
прекрасно, сякаш сънувах фантастичен сън. Усещанията, допирът, споделеното. Често
пъти мислех, че полудявам, защото в момент, когато партньорът ми мислеше за мен от
разстояние, аз усещах това. Нещо повече -понякога чувствах с кожата си милувките му,
макар че не живеехме в един град и той го правеше от разстояние. Когато му се наложи
да замине в чужбина, усещането не се промени, а сякаш стана по-силно. Беше толкова
странно... И толкова хубаво...
Но макар че имаше какво да си кажем винаги, въпреки че се усещахме странно
близки, нещо между нас се случи. Аз му нямах достатъчно доверие, макар че тази връзка
не включваше тривиални неща като ревност или ограничения, или изневери. Но аз
непрекъснато исках да знам дали тези усещания са само по отношение на мен, или се
проявяват по отношение и на други жени. Сега разбирам колко съм била глупава...
Нещата помежду ни се счупиха, защото аз реших да наложа ограничения. И да отнема
свободата на този човек. Исках да го обсебя и да бъде вечно мой... Това беше голяма
грешка, но аз я осъзнах едва сега. И вече е много късно...
Връзката ни престана да съществува като такава, но вътре в душата си аз продължих
да имам странни усещания. Все едно тази част от душата на мъжа, която бе образувала
едно цяло с моята, не си беше тръгнала. А бе останала вътре в мен. Незнайно как...
Незнайно защо... В определени моменти аз усещах осезаемо тази "друга част" и се питах
какво е това. Никой нямаше обяснение какво е това, което ми се случва. По-късно стана
още по-лошо, защото изведнъж "нещо ме нападна"... Не знам какво бе това, което ме
нападна. Дали бе неговата душа, или бе нещо във връзка с онова, което преживяхме.
Никога не съм се интересувала достатъчно от тези неща и нямах никакво обяснение.
Какво усещах? Странни неща, които на моменти ме плашеха... Все едно нищо никога не
беше свършвало с този човек. Нещо повече - то непрекъснато бе на дневен ред. Като
контакт, като връзка, като споделяне във всяко едно отношение. Нима полудявах?! Нима
си измислях несъществуващи неща?! И досега нямам обяснение какво ми се случи.
Онези, с които се опитах да разговарям, в лицето на психолози и психиатри, ме гледаха
странно и подозрително, за да ми кажат в края на сеансите си винаги две неща: че не съм
луда със сигурност и че такива неща, които аз им описвам, няма. Преминах през лутане,
защото когато започвах да говоря за тези неща, хората ставаха доста подозрителни.
Разказвах им как имам усещания за някого, които сякаш минават през пространството, за
да ме докоснат. И хората се плашеха от мен. Сигурно бяха прави, защото всички тези
неща са толкова странни и ако не ги бях преживяла лично, нямаше да повярвам, че
съществуват. Но те бяха факт и ме "нападаха", въпреки че всичко отдавна бе свършило...
И още нещо, което е също много странно. Понякога имам чувството, че усещам душата
на този човек вътре в самата себе си... Че чувам нещо като "вопъл", като стенание...все
едно се мъчи... И тогава ме обзема огромна обич към него, макар че не знам къде е, с
кого е, какво прави... Всичко това няма значение... Важното е, че него го има някъде: там
53
и душата му продължава да се докосва до моята... И да я търси... Дали го прави
съзнателно или не, нямам обяснение... Но го търся това обяснение вече дълго време... По
време на пълнолуние и новолуние винаги ми се случва едно и също нещо... Усещам
"раздвижване вътре в себе си", в съществото си... И сякаш чувам звук, който ме тегли и
ме зове... И после усещам болка, която е сякаш нечия болка, но и аз участвам в
осъзнаването и... Все едно ме боли душата... Все едно някой има нужда да бъде намерен,
прибран, хармонизиран... После това чувство затихва и изчезва така, както се е появило.
Като изневиделица. До следващото пълнолуние, когато имам чувството, че някой свири
на невидима флейта и ме зове... И отново се появява този вопъл и това чувство...
Понякога имам чувството, че са зазидали някого в основите на някаква къща и душата му
не иска да напусне тялото... Стене, вие, мъчи се... Изпитването на тези чувства е толкова
мъчително за мен и аз няма да престана да търся обяснение за това, което ми се случва.
Защо искам да разбера?! Защото е важно за мен. Аз съм обикновен човек, но
преживях твърде странни неща. Не знам дали на другите хора им се е случвало това, но
аз не мога просто така - с лека ръка - да подмина всичко. Не ме разбирате, нали? Не мога
просто да забравя онова, което преживях. И това, което продължава да ми се случва.
Защо ли? Защото усещам, че една душа кърви... И се мъчи... И по този начин мъчи и
моята собствена душа и не ми дава покой. Затова аз искам да направя нещо. Не знам
какво ще е то. Но, първо трябва да разбера..."
Това писмо, което публикуваме без съкращения, има за цел да покаже някои от
преживяванията на хората при реализиране на връзка от духовен тип. А защо всичко
завършва така?! Още нищо не е завършило, казват от ИК. Реализираната връзка от
духовен тип отговоря на други схеми във времето и пространството. И при катаклизми,
независимо от какъв характер, хората преживяват странни неща. Но да обясним
подробно. При приключване на такъв тип връзка, за съжаление нищо не приключва. И
времето и пространството не се изчиства от преживяванията на двете души. Напротив.
Преживяванията и усещанията продължават да "висят" в пространството и да игнорират
времето. Защо? Защото този тип връзки са свързани с "даденост" в живота на всеки
човек: това трябва да се случи и човек не може да се противопостави, даже и да се
противопоставя. И в такъв случай ние не можем да направим нищо, докато това ни се
случва? Това звучи направо зловещо! Но нали духовните връзки са нещо прекрасно?
Нима имат и лоша страна?! Не, отговарят от ИК. Но понякога човек не е осъзнал добре
какво иска в този си живот по отношение на духовното. Даже всичко да е постигнал като
искания, търсения и цели. свързани с материалния просперитет, животът му може да е
празен и скучен. Защото го няма "живецът" на съществуването му. Няма ги хората, които
говорят на неговия език, с които може и да мълчи, но да се усеща щастлив. Липсва му
мисълта за онзи, който ще го разбере само с поглед. И ще приласкае уморената му
душа... Липсва му споделянето. Така, както човек споделя самия себе си с другия човек.
Или когато си разголва душата и не изпитва срам, страх или притеснение, че няма да
бъде разбран... А диалоговите навици? Те присъстват, но не непременно като разговор. А
като "говор" на очи с очи. Като диалог на душите... Всички тези неща са доста странни,
казват от ИК, но те са истински. И онези, които вече са ги преживяли, знаят това със
сигурност.
Но да се върнем на въпросите, които младата жена задава. Какво й се случва? Вид
"нападение", казват от ИК. От кого? От нейната духовна половинка. От този, с когото
жената се е разделила. Това нападение е на ниво душа, но би могло да се усети и на ниво
тяло по различни начини. Жената не пише за това дали има телесни усещания, но те биха
54
могли да съществуват и да се поемат от другия човек, защото двете души са на една
честота. И могат да си "прехвърлят усещания" по един съвършен телепатичен начин. И
понеже имат обща вибрация, това прехвърляне да рефлектира в чисто физически план. С
други думи, да има действие, което да се дефинира като физическо - преместване,
тресене, трептене. Това действие е на базата на общата вибрационна цялост на душата,
която се получава още в началото на контакта. Нима двете души ще са свързани до живот
в тази си обща цялост? Това не е ли прекалено натоварващо? То е все едно да си имаш
винаги компания в лицето на някого или нещо. Или да знаеш за другия човек неща,
които не си искал да разбираш. Това състояние на обща близост преминава след известно
време, когато се разчистят взаимоотношенията между душите. А какъв е периодът от
време? Различен, в зависимост от това на какво ниво са душите, отговарят от ИК. Може
да е месеци, а може и да продължи с години.
Този вопъл на душата, който жената усеща, от какво е породен? От желание на
другата душа за единение, казват от ИК. Но нали те са се разделили вече? Това няма
значение. Двете души са направили нещо помежду си като "сглобка" и това общо цяло е
ненарушимо и неотделимо. За да бъде изобщо разделено по някакъв начин, то трябва да
бъде хармонизирано. Как става процесът на хармонизация? С продуциране на чувства
към другия човек, които да са съзидателни, а не унищожителни. С изпитване на грижа,
милост и обич. И желание да помогнем, ако се налага, казват от ИК. Да простим, ако са
ни наранили. И да ни простят, ако ние сме наранили някого. Но тук означава, че отново
сме зависими от другата душа? В известен смисъл, да. Защото ако душата не е дорасла
да разбере какво й се случва, никой не може да й помогне. Но нали всяка душа е на
достатъчна степен на развитие, за да реализира връзка от духовен тип. На достатъчна
степен, да. Но не на най-висока степен на развитие. Което не изключва грешки от нейна
страна. И съответно неумение те да бъдат поправени. И на базата на това да се появят
катаклизми.
А защо тези усещания са по време на пълнолуние? Тези усещания са по-силни по
време на пълнолуние, защото Луната оказва влияние върху душите, когато е в силните си
периоди -новолуние и пълнолуние. Влиянието се изразява в засилване вибрациите на
душите. Получава се един процес на катализация, при който душата сякаш започва да се
усеща като отделена от тялото и се осъзнава като такава. Именно това осъзнаване е в
основа на желанието да познае и усети другата душа в лицето на своята духовна
половинка. Това й желание я кара понякога да прекосява времето и пространството, за да
осъществява срещите си с другата душа.
Нима е възможно да се срещат душите по виртуален начин? Естествено, отговарят
от ИК. А защо се срещат? Защото всяка душа има нужда от хармонизиране, за да
продължи да върви по пътя си и да преодолее заложените й изпитания в конкретния й
земен живот. На никого не му е лесно, когато е в период на изпитания, но когато
срещнеш понякога "самия себе си" и празнината в душата ти се изпълни с онова, което
си търсил цял живот, в лицето на твоята духовна половинка, ти си готов да направиш
всичко, казват от ИК. Да прескочиш планини, да преодолееш препятствия, да се
промениш. И всичко това го правиш не заради самия себе си, а заради другия. Онзи,
когото си търсил и когото си познал при срещата си в този земен живот. Означава ли
това, че онова, което се случва на ниво душа не би могло да се контролира физически?
Да, отговарят от ИК. Понякога душата ви вътре в тялото ще "вибрира" по особен начин
само при мисълта за някого или при спомена за нещо. Тази вибрация може да бъде много

55
силна и да ви разтърсва вътрешно. Това е, когато душата ви мечтае за другата душа,
мисли за нея и не иска да я пусне да си отиде.
Този вид състояния не са рядко явление, но хората си ги обясняват като вид стрес
или разболяване или като индикации за психични състояния. Защо никой не разглежда
тези признаци по този начин? Защото все още няма обособени кабинети за лечение на
душата, отговарят от ИК. На хората им е по-лесно да обявят, че нещо не съществува,
отколкото да се впуснат да го изследват. Далеч по-просто е нещата да бъдат вкарани в
една рамка, която е тривиална, видима и на базата на тези си признаци неатакуема. Как
мислите, че биха погледнали хората на някого, който им обяснява, че душата му плаче и
се мъчи? Биха го определили като луд или биха му приписали куп психически
разстройства. И понеже са светила в областта си - т. е. имащи зад гърба си завършено
образование - психология или психиатрия, хората ще ги послушат в определенията,
които те Ще направят за тези състояния.
Нямаме за цел да критикуваме онези, които се образоват и развиват в тази посока.
Имаме за цел само да напомним едно, че в живота на хората има доста неща, които не
могат да бъдат обяснени с онова, което е познато, известно, изучено. Във всеки момент
се сблъскваме с неща, странни, но прекрасни, и които ни хармонизират на ниво душа. И
понеже не са дефинирани или определени като нещо, не бива да отричаме
съществуването им. Защото светът е така устроен, че нищо не се появява на базата на
познатото и известното. А по-скоро новите неща се появяват като предизвикателство,
като риск, като нещо необичайно. И ние ги приемаме интуитивно и залагаме на тях,
въпреки че не знаем в коя посока ще ни изведат.

56