Всичко в Едно!

ВечноТо – Едно Саморазвиващо се Цяло!

За да се прояви (материализира идеите си) е необходима "откликваща" материя от

творения (природа), създаващи и самоосъзнаващи същността Му. Проявявайки се в
действие, творението пък се нуждае от обновяване (одухотворяване с нови идеи). За
да се съхрани Цялото, тези промени протичат "едновременно" – стъпково, на
порции (кванти)… и с константна скорост. То е Дуално! Проявява се Закона за
равновесието тъй като Цялото е проява на противоположности!

Материята се одухотворява, а духовното се материализира, формирайки естествена

реалност - Единно поле: https://divensvet.wixsite.com/diven/prezentacii 

Човека, като творение е и самоосъзнаваща същност, за разлика от другите творения

и затова му е даден Умът, част от саморазвиващата му способност - Дух, Душа и
тяло. Те формират процеса на мислене, който той – умът, изразявайки ги може и да
осъзнава. В началния стадии на развитие, умът се саморазпознава като творящ ум,
нежелаещ да осъзнае, че е творение в което той няма участие. Издига човека на
пиедестал, придава му идентичност и се вживява в ролята си на творец и създава
изкуствена реалност. Вече живеем в такава реалност, подчинена на интересите на
его-умът. Откъсвайки се от естественото си предназначение като творения,
създаваме изкуствена реалност – човешка. 

Нещастни сме поради усещане на ограничеността на его-умът (Душата ни го

подсказва), но не се отказваме от него, защото го разпознаваме като същност, до
осъзнаване на горното.
Сами се възпроизвеждаме. Сами си създаваме проблеми и си ги решаваме. Сами се
ядосваме отричайки правотата на другите. Сами, упражнявайки правото си на
избор, експериментирайки със себе си се проявяваме като човеци и говорим, че сме
неуспешен експеримент и отказваме да осъзнаем, че сме творение!
Ние неосъзнато страдаме срещайки "неправда" (егото иска само да е право, а дали
сме живи, за него е без значение) и това страдание ще ни доведе до осъзнаване на
същността му. Страданието разрушава егото - човешката реалност, а рухне ли то ще
бъдем свободни!
Време е творението да започне да проявява Твореца си. 

Любовта е високочестотно поле, съзидателната същност на ВечноТо и ние

резонираме с него в зависимост от мисленето ни. Когато сме в резонанс сме
щастливи, а когато не, сме нещастни. Пораждат се чувства и емоции. Любовта не ни
събира за семейство, за секс. Тя е средство и за излизане от влиянието на егото,
защото, то създава човешката реалност, която ни отдалечава от Същността ни. Ние
изпитваме нейното постоянно въздействие чрез Душата, за да осъзнаем, че преди
всичко сме творение - самоосъзнаваща същност от проявената природа на ВечноТо и
да започнем да се съобразяваме с този факт.

Душата носи и информация за кармата (негативната ни същност), която егото

разгръща като реалност - съдба, за да се видим и разпознаем в лошотията на другите.
Затова нека не ги съдим, а да им благодарим! Осъзнаването на гореказаното
обезсмисля егото и то постепенно изчесва.

Аз вярвам в Чистото съзнание! Потока на Живота преминава през мен, за да проявя

Любовта, изчиствайки Душата си!

Осъзнавам егото като виртуална програма стремяща се да измести Духовното начало!

Аз вярвам в Чистото съзнание и Егото губи своята жизненост!

Смисълът на живота ни е да изчистим Душите си

Чрез Дух-Душа, първо прониква негативната информация за кармата, която дава живот
на егото и то я разгръща като реалност - съдба, за да се видим, разпознаем, изживеем и
осъзнаем себе си.

Егото създава и вътрешният ни монолог за величието ни и ни дава усещане за личност.

"Нещата се случват за нас, а не с нас!"

Първото е урок, а второто страдание. Урок и страдание, "живи" огледала в които можем
да се видим на живо. Но нежеланието ни да се "разпознаем в лошотията" на другите ни
кара да ги отхвърлим и бягайки от училището на Живота започваме да изявяваме повече
претенции...

Нека не съдим "враговете" си, а да благодарим на Душите им, че са поели този

ангажимент към нас: да ни покажат истинската ни същност!

Осъзнаването на гореказаното обезсмисля егото и то постепенно изчезва.

Реалността е такива, за да се разпознаем и открием собствените си негативи и е

заблуда, че партиите и религиите могат да я променят.

Вместо да се променяме искаме да я променим и я лишаваме от същността и да ни учи!

Правим се на добри, гласуваме или не гласуваме и очакваме някой да ни оправи, вместо да

се оправим сами.

Нищо не се променя, докато не се променим!

"Промени себе си, за да промениш света"!

Животът се променя като ни променя, а егото ни внушава, че Го променяме!

Проблем е, че не ценим човека - Душата му, Любовта му, а ценим удоволствието

получено чрез него и мислим, че го обичаме... и се разочароваме при липса на
удоволствие.

Имаме възможността да осъзнаем, че сме създадени като Творения, проявяващи

Любовта, проявявайки се, изчиствайки Душите си!