Основният Ключ За Разрешаване На Всички Въпроси в Живота - Омраам

основният ключ
за разрешаване на всички
въпроси на ж ивота
А В И Р (£) П Р О С В Е Т А
България Франция
През 1937 година Учителят Омраам
Микаел Айванов (1900 - 1986), френски
философ и педагог о т български произход,
пристига във Франция. Макар че неговите
произведения зася гат много аспекти на
Н ауката за Посвещението, той уточнява:
„ Със своето Учение искам да ви дам основ
ните понятия за човешкото същество:
как е устроено, връзките и отношенията
му с Природата, обменът, който извършва
с другите същества и с Вселената, за да
черпи о т източниците на Божествения
Ж ивот“.
„Цялостното човешко същество, което слиза да се въплъти на Земята,

носи в себе си зародишите на двата свята - Висшия и нисшия. Ето защо
може да се каже, че човек, в своите прояви, е едновременно и Бог, и живот
но. Да, именно срещата на двете природи - Божествената и животинската,
го прави човек. Той не може да се отдели нито от едната, нито от другата -
налага се и двете да го съпътстват, докато ги уравновеси.“
„Деня, в който осъзнаете ясно тази идея, ще придобиете ключа, който
ще ви даде възможност да разрешите всички въпроси на живота. А за да ви
стане ясна тя, започнете да изучавате себе си, за да знаете, във всеки един
момент на денонощието, дали се проявява нисшата ви природа, или Висша
та. Нищо не бива да преминава през вас, без да сте се постарали да го разпоз
наете, да определите неговото естество. А дали ще стигнете дотам да вър
вите в Правия Път, дали ще се домогнете до това във всеки един момент да
постъпвате безупречно - то е друг въпрос, защото човек не може да се пре
образи толкова бързо. Същественото е, преди да действате, да различавате
коя от двете природи ви подтиква и ръководи, и впоследствие да проверя
вате това, за да не се оставяте да бъдете заблудени. Човек трябва най-първо
да различава кой е правилният начин, по който следва да постъпи, а после да
проверява дали наистина е постъпил така.“
Омраам Микаел Айванов
ISBN 978-6-19-702503-3
www.prosveta.com
e-mail: international(o)prosveta.com
786197 025033 Цена: 19 лв.

Омраам Микаел Айванов
Основният ключ
за разрешаване на всички
въпроси на живота
Колекция „Събрани пълни беседи“ - том 11

АВИР / EDITIONS PRO SVETA
Читателят би възприел по-добре текстовете,
представени в тази книга, ако има предвид, че Учите
лят ОмраамМикаелАйванов е изнасял своето Учение
във вид на беседи изключително в устна форма.
I
ЛИЧНОСТТА-
НИСШАТА ПРОЯВА НА
ИНДИВИДУАЛНОСТТА
Въпрос: „Учителю, веднъж ни бяхте казали, че
природата на личността* не е Божествена. Как да си
обясним това, след като нищо не съществува извън
Бога?“
Тук вие ми задавате един много важен, но и мно
го труден за изясняване въпрос. В действителност,
ние можем да вземем думата Б ож ествен в две раз
лични значения. Когато казвам, че природата на
личността не е Божествена, имам предвид, че тя не
притежава качествата на Божественото: Светлина,
устойчивост, вечност. В този смисъл индивидуал
ността е тази, чиято природа е Божествена, обаче
и личността, и индивидуалността са части от една и
съща реалност.
Погледнете какво казват Свещените книги по
въпроса за Доброто и Злото. В някои древноиндий-
ски писания например могат да се намерят пасажи,
в които сам Бог казва: „А з съм и Доброто, и Злото.
Аз съм Този, Който е създал всички неща...“ Следо
вателно Бог е „авторът“ на войните, опустошения
та и всичко, което е лошо за нас. Хората се учудват,
прочитайки подобни неща, но това е така: тъй като
* За да стане по-ясно на читателя какъв смисъл влага Учителят Омраам Микаел
Айванов в думите личност и индивидуалност, тук съвсем накратко ще уточним, че
л и ч н о с т т а представлява нисшата природа на човека, а индивидуалността - него
вата Висша природа. В следващите глави всичко това ще бъде достатъчно добре
обяснено (бел.издат.)
7
Основният ключ за разрешаване на всички въпроси на живота
нищо не съществува извън Бога, дори Злото - или

това, което ние считаме за зло - е част от Него. В
същото време на други места в тези писания Бог зая
вява: „А з не мога да толерирам Злото, Аз съм непри
мирим, Аз наказвам злите...“ За да се разбере това
противоречие, е необходима много голяма Светли
на. Как може Бог да създава Злото и същевременно
да се бори срещу него, за да го победи и унищожи?
Веднъж ви бях казал: възможно е Бог да е съз
дал хората, за да Си устрои спектакъл. Може би Му
е било скучно и е поискал да се позабавлява... Сега
Той гледа и се смее. Смее се, виждайки всичко, което
се случва между хората. Но в действителност, нався
къде е само Той, винаги Той.
Да разгледаме сега как се е формирала нисшата
ни природа, личността. Личността води началото
си от Духа: именно Духът е този, който я е излъчил,
който я е отделил от себе си. В началото е същест
вувал само Духът. И тъй като Духът е пожелал да
се прояви, той е трябвало да си изработи и оформи
„транспортни средства“, „возила“, приспособени за
сферите с все по-гъста материя, в които е искал да
се спусне. Тези „транспортни средства“ се наричат
т е л а . Те, като се започне от най-финото и се вър
ви към най-плътното, са следните: атмичното, бу-
дичното и причинното тяло, които съответстват на
нашата Висша природа, индивидуалността; после,
менталното, астралното и физическото тяло, кои
то съответстват на нисшата ни природа, личността.
Физическото, астралното (или тялото на чувствата)
и менталното (или тялото на мисълта) възпроизвеж
дат на едно по-нисше ниво съответно атмичното, бу-
дичното и причинното тяло.
8
Личността - нисшата проява на индивидуалността
В И С Ш А П РИ РО Д А
Ще кажете: „Но ако личността е отражение на

индивидуалността, как става така, че тя е толкова
ограничена, слаба, сляпа и допускаща грешки?“. Аз
ще ви отговоря, че всеки от нас притежава тази инди
видуалност, която е Божествена по своята същност:
тя обитава Небесните сфери, където се наслаждава
на най-голяма свобода, на най-голяма Светлина, пре
бъдва в щастие и покой и притежава всички могъщи
сили. Но в най-плътните области на материята инди
видуалността може да се прояви и да изрази себе си
само дотолкова, доколкото й позволяват трите нис
ши тела (личността). Един човек, който тук се про
явява като слаб, невеж и лош, в същото време там,
Горе, е същество, изпълнено със знание, любов, сила
и могъщество. Ето защо можем да открием в едно и
също същество това ограничение тук, долу, и това
богатство и всемогъщество там, Горе.
9
Езотеричната Наука ни обяснява, че човекът е

едно комплексно същество с огромно вътрешно бо
гатство - и най-вече, че той е нещо много повече от
това, което може да се види отвън. В това именно се
състои голямата разлика между Езотеричната Нау
ка и официалната наука. Официалната наука казва:
„Ето го човека, ние го познаваме добре. Той може
да бъде разделен на толкова и толкова части, при
тежава тези и тези органи, такива и такива клетки
и химични вещества, които можем да изброим и на
които сме дали имена. Ето го човека, той е тук, цял-
целеничък“. Докато Езотеричната Наука твърди, че
съществуват и други тела освен физическото.
Следователно в момента, когато индивидуал
ността иска да се прояви през гъстите и плътни сфе
ри на личността, тя не може да го направи в пълнота.
Ще са нужни още много време, много упражнения,
както и натрупването на много опитности и знание
в течение на векове и хилядолетия, за да станат тела
та, от които се състои личността, израз на качества
та и добродетелите на индивидуалността. Но деня,
в който те бъдат развити, менталното тяло ще стане
толкова фино и способно да прониква в същността
на нещата, че най-накрая ще започне да разбира Б о
жествената Мъдрост; астралното тяло ще бъде спо
собно да подхранва най-благородни и безкористни
чувства; а физическото тяло ще притежава всички
възможности да действа така, че нищо да не може да
му противостои.
Тъй като няма ярко очертана граница между
двете природи, индивидуалността винаги се стреми
- в добрия смисъл на думата - да влияе на личност
та. Личността обаче, която иска да бъде независи
ма и свободна, действа на своя глава и само много
10
рядко се подчинява на импулсите, идващи от Горе.

Въпреки че бива вдъхновявана, импулсирана, ожи-
вотворявана, хранена и подкрепяна от индивиду
алността, тя й се противопоставя до деня, в който
индивидуалността най-накрая успява да проникне и
превземе личността, да постигне контрол над нея,
да я овладее. В този момент личността става толкова
покорна и послушна, като че ли е едно цяло с инди
видуалността. Именно това е истинското сливане,
истинската женитба, истинската Любов1. Ето точно
това е, което в Езотеричната Наука се нарича „да
успеем да съединим двата края “. Единият от тези
краища е личността, която е трояка като Цербер -
триглавото куче, което пази входа на Ада; а другият
край, това е нашата индивидуалност, която също е
една троица - Божествената ни природа. Това сли
ване, този съюз, тази толкова желана женитба трябва
да се осъществи все някога... но кога? Трудно е да
се разбере. За всеки е различно. И докато чака, ето
каква е задачата на ученика на една Духовна Школа:
насред перипетиите и премеждията на живота той
трябва да успява да подчинява личността на индиви
дуалността, на тази Божествена Воля, която е вътре
в него, за да стане един послушен инструмент, из
цяло на нейно разположение. Това е целта на всич
ки упражнения и практики, които се преподават в
Школите за Посвещение.
Повечето хора се подчиняват на капризната, не
обуздана, бунтуваща се, анархична личност, убедени,
че това именно е най-доброто поведение, истинският
напредък, истинската еволюция. Някои, по-интели-
гентни и разумни, по-напреднали и еволюирали, кои-*
* Други варианти на същата идея можем да намерим в езотеричните символи на
А л ф а т а и О м е га т а ; М и с т и ч н а т а ж ен и тб а между А уха и М а т е р и я т а ; З м и я та , з а
хап ал а о п а ш к а т а си и други - белред.
11
то вече са натрупали много опит в предишни прераж

дания, избират другия път - този на самоконтрола,
на себеовладяването. Благодарение на разумността,
на волята и съзнателността, които управляват, съгла
суват и контролират всичко в техния живот... благо
дарение на Светлината, ако предпочитате, те успяват
да укротят и опитомят всичко необуздано и анархич-
но в себе си... И точно в този момент Божественото,
което живее в тях, започва да се проявява и изразява
чрез неподозирани дотогава средства: истински Не
бесни цветове, форми, лъчи, ухания, музика, интели
гентност, разумност и красота.
Целият въпрос е в това, че дори когато много
добре знаем в какво седят еволюцията и развитие
то, освобождението и себеовладяването, от време на
време се оставяме да бъдем завладени от личността.
Защо? Защото точно тази степен на съзнание, която
сме достигнали в момента, е формирана от личност
та. Все още не сме постигнали свръхсъзнанието,
което е степента на съзнание, присъща на индиви
дуалността. Ако притежавахме онова разширено
съзнание, характерно за индивидуалността, бихме
осъзнали, че Животът е едно цяло, че всички ние сме
свързани помежду си, че всички същества представ
ляват едно единно цяло в този Океан на Всемирния
Живот, в който плуват създанията. Тогава ние бихме
имали чувства и усещания, различни от тези, които
обикновено изпитваме - чувства на радост и удивле
ние, усещане за безкрайност... Но тъй като засега
нашето съзнание е продукт на личността ни и е пус
нало корени в трите й тела, то е ограничено - а също
и нашите мисли, емоции, чувства и действия, както и
съзнанието ни за самите себе си. Такова съзнание е
ограничено - то е съзнание на разделението: ние се
12
чувстваме винаги откъснати от Цялото, отделени от

другите хора и от Природата.
Причината за съществуването на молитвата, ме
дитацията и всички практики, преподавани в една
Школа за Посвещение, е да се установи контакт,
връзка между нисшата и Висшата природа на чове
ка, за да може най-накрая неговото съзнание да се
издигне и разшири и бъде в състояние да възприема
истинската Реалност2.
Да предположим например, че гледате една приз
ма със съзнанието на личността: тя е тук - един
предмет с добре очертани контури, един прозрачен
тристенен кристал. Светлината, която преминава
през нея, се разлага на седем цвята и това е толкова
красиво и великолепно, но вие все пак си оставате
на нивото на обикновеното съзнание. Всички уме
ят да наблюдават по този начин. Но ако започнете
да развивате съзнанието на индивидуалността, вече
няма да гледате на призмата като на някакъв предмет
от кристал, като на нещо отделно от вас: тогава вече
навлизате в призмата, прониквате в нейната същ
ност - именно там, отвътре, можете да почувствате
и познаете нейното естество3. И тогава представите
и възприятията, които бихте имали по отношение на
нея, ще са от съвсем друг характер. И когато наблю
давате едно растение, ще навлезете вътре в него, ще
се слеете с живота, който тече в него, като че ли са
мите вие сте това растение. По този начин ще опоз
наете неговите качества и лечебни свойства, както и
всичките му възможни приложения. Същото важи и
за което и да било животно: прониквате в него така,
сякаш сте самото животно - но естествено, без да
губите съзнанието си на човек. Тогава изпитвате
всичко, което животното изпитва.
13
Възпитанието и обучението, които хората понас

тоящем получават, не могат да им дадат възможност
та да опознаят всички аспекти на истинския Живот.
Техните възприятия се ограничават до формите,
размерите, теглото, разстоянията и времетраенето.
Това е все още твърде малко. Те трябва да се научат
как да разширяват съзнанието си и как да навлизат
в съзнанието на индивидуалността. Там вече няма
време, няма пространство: там усещате, че всич
ки създания, всички същества, дори отдалечени на
милиони километри от вас, живеят вътре във вас!...
Вече няма нито минало, нито бъдеще: всичко, което
е в миналото, всичко, което е в бъдещето, е сега във
вашата Душа4. Това е Вечното Настояще: всичко, ко
ето сте искали да знаете, ще го узнаете на мига, всич
ки събития и същества, независимо дали от минало
то, или от бъдещето - ще ги познаете мигновено.
Ако хората се сблъскват с толкова проблеми в жи
вота си, то е, защото живеят изключително в своята
личност. Само малцина полагат усилия да насочат
погледа си по-нависоко, по-надалеч, към Отвъдното,
да гледат през очите на Духа, чрез Божествената час
тица, която е в тях - и резултатите са по-различни:
имат други чувства и усещания, други разбирания...
За мен обаче е много трудно да изразя тези идеи. В
главата ми всичко е ясно, но не успявам да намеря
подходящите думи, защото това са реалности от чет
върто, от пето измерение - и както има същества,
живеещи във второто измерение, на които ни е осо
бено трудно да обясним третото измерение, така и
аз не мога да ви дам една ясна представа за четвърто
то измерение... То е просто необяснимо!
А сега, когато се твърди, че природата на лич

ността не е Божествена - това е само един начин на
14
изразяване, защото всичко произлиза от Бога. Ето,

да предположим само, че търсите злато; имате ру
дата, от която трябва да извлечете златото. Макар
и различни, златото и рудата, със своята естествена
скална обвивка, имат един и същи произход, защото
цялата материя има един и същи произход. И може
би, ако знаете как, ще можете не само да извлече
те златото от рудата, но и да я превърнете в злато...
Защо не? Ако знаете как да го направите... И обрат
ното - златото може да бъде превърнато в материя
без никаква стойност. Всички тези промени се на
блюдават в Природата. Ако разтопите олово, то ще
заблести като сребро, но много бързо след това ще
установите, че повърхността му отново се е покри
ла с тънък сивкав пласт. Одраскайте я, и отново ще
се появи блестящият като сребро метал, който след
това отново ще потъмнее. По този начин в рамките
на много кратко време пред очите ви оловото ще из
губи блясъка си и ще заприлича на пръст.
В действителност, всичко произлиза от Бога, лич
ността - също. „Но - ще кажете вие - как така Бог,
Който по природа е толкова различен от материята,
е могъл да създаде нещо толкова непроницаемо, без
жизнено и тежко?“. М ога да ви го обясня с един мно
го прост пример. Той е действал точно като паяка,
който плете паяжината си. Паякът ни показва как
Бог е създал света. Ще кажете: „Паякът? Той тол
кова ли е учен?“ Не знам какви дипломи е успял да
получи той, но ако го понаблюдавате, ако успеете да
разберете това, което прави, ще достигнете до забе
лежителни философски заключения! Наблюдавайте
го, докато плете своята паяжина: това е Вселената.
Това е една геометрично и математически безупреч
на конструкция. Как го прави? И така, най-напред
15
той отделя една течност, която, втвърдявайки се,

образува много фина, гъвкава и еластична нишка, и
едва тогава започва да плете паяжината си.
От охлювите също съм научил някои неща.
Веднъж, срещайки един охлюв, му зададох следния
въпрос: „Слушай, скъпи мой охлюве, има хора, ко
ито ви събират, за да ви ядат, но аз идвам при теб да
се уча. Разкажи ми защо носиш тази къща на гърба
си“. „По-икономично е“ - каза той. „А не се ли из
моряваш така?“ „Не, свикнал съм.“ „А защо си при
добил този навик?“ „О - каза той - аз се отнасям с
подозрение към другите, страхувам се от тях, нямам
доверие на никого. Ако оставя къщата си някъде, ня
кой ще се промъкне в нея. И тъй като не мога да се
бия, нямам средства за защита, нежен и деликатен
съм и не обичам стълкновенията, предпочитам през
цялото време да нося своята къща на гърба си - така
съм спокоен.“ „О - казах аз - това е цяла една фило
софия!... Но кажи ми, как построяваш своята къща?“
„Със слюнката си. Отделям една течност и този се
крет се втвърдява от досега си с въздуха... Ето така
съм построил малката си къща.“
Виждате какви разговори съм водил с охлювите!
И от тях можах да разбера как Бог е създал света: из
лъчвайки от Себе Си една фина материя, която след
това се втвърдява. Ще кажете: „Н о това са приказки
от Хиляда една нощ !“. Може би, но един прекрасен
ден всички най-учени и ерудирани хора ще дават
мило и драго да чуят подобни „небивалици“. Наглед
животното и черупката му са две различни неща, но
в действителност, те са една и съща материя - поне
же с това, което отделя от себе си, животното по
строява своята къща... Е, добре, ще се учудите, ако
ви кажа, че същото се отнася и за индивидуалността
16
и личността: личността е непрозрачна, тежка, твър

да като черупка на костенурка, докато индивидуал
ността е лека, подвижна, пълна с живот. Те са раз
лични и въпреки това произходът им е един и същ.
А з ъ т , тоест индивидуалността, си е построил едно
„возило“, едно „транспортно средство“ - личността,
също както охлювът е изработил своята черупка, от
деляйки от себе си една субстанция, която впослед
ствие се е сгъстила. Ние също носим нашето физиче
ско тяло, както охлювът носи своята черупка: това е
нашата къща, в която сме се настанили. Сериозният
проблем обаче е, че хората биват учени да се иденти
фицират със своята твърда обвивка, а не с могъщия
фактор, който я създава: Духът, индивидуалността.
Ето защо човек е слаб, ограничен, безпомощен и за
блуден. Тялото, това не е човекът, а само неговата
кола, неговият кон, неговият инструмент, неговата
къща. Човекът, това е всемогъщият, безпределен и
всезнаещ Дух5. И когато човекът се отъждестви със
своя Дух, той става наистина силен, просветлен, без
смъртен, Божествен.
И така, знайте, че вие, всички вие сте Богове...
Да, вие сте Богове и живеете в една много възвише
на сфера, където няма нито ограничения, нито тъм
нина, нито страдания, нито тъга, нито обезсърче-
ние. Там живеете в изобилие и пълнота. Но все още
не можете да направите така, че този живот, който
живеете там, Горе, да слезе тук, да го почувствате
и разберете, нито можете да го проявите, защото
личността не ви позволява това. Тя е тесногръда,
непроницаема, трудноприспособяваща се и труд-
ноуправляема - като едно радио, което не успява да
улови някои радиопредавателни станции. Вълните,
които Космичната Разумност излъчва Горе, в най-
17
Основният клюн за разрешаване на всички въпроси на живота
възвишените сфери, са толкова бързи, толкова къси,

а материята, от която е изтъкана личността - толкова
плътна и тежка, че не успява да завибрира в съзвучие
с Божествените послания. Така те се плъзгат, преми
нават покрай нея, без да оставят следи, и човек няма
никаква идея за това, което е на път в действител
ност да изживее в най-възвишените сфери на своето
същество.
Естествено, съществуват средства, с които може
да се промени това положение: ако решите да при
лагате правилата на чистия живот, ако най-сетне по
желаете да станете отново Синове Божии, вашето
сърце ще стане по-щедро и великодушно, умът ви
ще се проясни, волята ви ще укрепне. Така личност
та се превръща в инструмент, способен да дава все
по-добър и по-добър израз на възвишения живот на
индивидуалността чак до деня, в който те двете ще
се слеят и ще станат едно цяло. Тогава повече няма
да има личност - личността и индивидуалността ще
станат едно-единствено съвършено Същество.
Докато чакате този момент, ще имате от време
на време някакви откровения, някакви интуитивни
предчувствия, подобно на мълния, която блесва и ви
заслепява. Но това не продължава дълго и облаците
отново се спускат. Известно време след това, дока
то четете някаква книга, съзерцавате един пейзаж,
молите се или медитирате, вие отново ще усетите,
че сте на път да изживеете нещо велико. Но отново
този миг не ще трае дълго... Ето такъв е животът на
човека: едно непрестанно редуване на Светлина и
Тъмнина чак до деня, в който той най-сетне ще стане
израз на Божественото, и това ще бъде новият жи
вот, цялостното възраждане и обновление.
Някои ще кажат: „Н о всичко това са пълни глу
пости, няма никакъв смисъл, не може да е истина, аз
18
не му вярвам“ - и ще продължат да живеят живота

на личността. Е, добре, нека да правят каквото ис
кат. Един ден ще разберат къде е била Истината, но
колко време ще бъде изгубено! За предпочитане е да
повярват веднага... Да, вярвайте, упражнявайте се,
правете усилия да владеете себе си и вървете напред!
Това не означава обаче, че изведнъж ще станете Бо-
гоподобни - не... Ще падате, ще ставате... Ще падате
отново и отново ще се изправяте, ще се обезсърчава
те и след това отново ще събирате смелост... докато
най-накрая Божественото, надличностното съзна
ние, съзнанието на индивидуалността ще се настани
във вас, ще заеме мястото си и ще стане устойчиво.
Понякога, също така, се чувстваме толкова
отегчени, че започваме да се съмняваме. Толко
ва странни философски системи обикалят света,
толкова идеи, противоположни на всичко онова,
което тази Божествена традиция ни носи, че сме
на път да оставим всичко настрана, да забравим
всичко, за да се върнем към обикновения начин на
мислене. Точно в такива моменти трябва да бъдем
много будни и внимателни, трябва да си припом
ним какво ни очаква, ако се върнем назад, и да си
кажем: „Добре, в този момент съм малко изморен
и нямам желание за нищо - нито да чета, нито да
се моля, нито да медитирам... Но това ще отмине,
ще отмине скоро“. Погледнете само как всичко в
живота отминава: след пролетта идва лятото, след
него - есента, после - зимата, и отново след зима
та - пролетта. Тогава защо същото да не важи и за
вас? Кажете: „Добре, ще оставя тази зима малко, да
отмине, след това ще бъде по-добре“. Ето как тряб
ва да се разсъждава. В подобни моменти мнозина
се отказват и изоставят всичко, но впоследствие
19
положението им става по-тежко, защ ото е много

трудно да се възстановят тези изпълнени със С вет
лина, мир и покой състояния на съзнанието6.
Трябва да се научим да се справяме с личността,
да продължаваме да работим с нея, защото нямаме
друг изход - но никога да не забравяме, че тя няма
последната дума. Продължавайте да вървите към
Високия Идеал, и след известно време ще видите,
че нещата се променят от само себе си, силите се
възстановяват, вие се презареждате и лошите дни са
забравени: реките започват отново да текат, птици
те - да пеят, цветята изпълват въздуха с благоухания
и всичко отново става великолепно...
Ако прилагате на практика това, което ви казвам
тук, дори когато сте изморени, изтощени и обезсър-
чени, от вас ще продължават да се излъчват особени
частици, едно сияние, една светлина, нещо приятно
и хармонично. В противен случай, дори когато се
чувствате, тъй да се каже, напълно бодри, свежи и
енергични, ако оставате постоянно на нивото на лич
ността, вътре във вас всичко ще прашаса и мухляса.
Виделината, Швейцария, 23 февруари 1966 г.
Бележки:
1. Виж L a n g a g e sym bolique, lan gage de la n atu re, поредица „Събра
ни пълни беседи“ том 8, гл. VIII: „Le vrai manage“.
2. Виж L a p riere, ( М о л и т в а т а ) , брошура № 305, и L a m editation ,
( М е д и т а ц и я т а ) , брошура № 302.
3. Виж L e s sp len deu rs de T iphereth, поредица „Събрани пълни бесе
ди“ том 10, гл. XII: ,,Le prisme, image de Fhomme“.
4. Виж L a n g a g e sym bolique, lan gage de la n atu re, поредица „Събра
ни пълни беседи“, том 8, гл. IV: „Le temps etleternite“.
5. Виж „C o n n a is-to i toi-m em e". Jn a n i y o ga, поредица „Събрани пъл
ни беседи“, том 17, гл. Ill: „L’esprit et la matiere“, част II.
6. Виж L ’a m o u r p lu s g r a n d que la fo i, колекция „Извор“ № 239,
гл. II: „Le doute destructeur: unification et bifurcation“.
20
II
ЧОВЕКЪТ МЕЖДУ ЛИЧНОСТТА

И ИНДИВИДУАЛНОСТТА
ДЖНАНА-ЙОГА
Че човек притежава личност и индивидуалност
и че винаги се разкъсва между двете - това е съвсем
ясно и лесно за разбиране. Във всекидневния живот
обаче този въпрос не се решава толкова бързо. Там
трябва да можем да поставяме всяко нещо на мяс
тото му да имаме едно знание, една наука, която да
ни позволява да различаваме и класифицираме всич
ко - и ето къде започват трудностите! Защото, за да
можете да се избавите от личността - или по-скоро,
за да я подчините, за да я накарате да работи, са не
обходими години на обучение и усилия.
Следователно целият въпрос е в това да се наме
рят най-ефикасните, най-бързите методи за работа
с тези две природи. Да допуснем, че не съществува
нито Небе, нито Ад, нито Ангели, нито демони; но
това, което е сигурно и безспорно, е, че се състоим
от две природи с противоположни наклонности.
Ако човек проучи добре личността, той със сигур
ност ще открие в нея и някои достойнства. Ако я
приеме обаче за водач, резултатите ще бъдат ката
строфални във всяко едно отношение, защото тя е
егоистична в своите решения, безмилостна в своите
преценки, в нея няма никаква Любов, никаква Мъд
рост. Тя изисква, тя настоява, тя иска да завладее и
погълне всичко. Освен това е лесно ранима, обидчи-
ва и отмъстителна - действително притежава всич
23
ки недостатъци. Личността обаче е като една стара

баба, която държи ключовете от сандъците и шкафо
вете: тъй като е много богата, хората се подчиняват
на капризите й и в крайна сметка винаги успява да
надделее.
О, да - за нещастие, хората предпочитат по-ско-
ро да станат роби на капризите на нисшата природа,
отколкото да удовлетворят Божествената природа,
която също носят в себе си, но която избутват на
страна: унижават я, подиграват й се и й се надсми
ват. Всички ние, без изключение, носим в себе си
тази Божествена природа, но тъй като винаги е била
пренебрегвана, задушавана и потъпквана, сега е при
нудена да мълчи. Само от време на време тя, горката,
с мъка се опитва да надигне глас, за да даде няколко
съвета - кротко, меко, без никакъв шум, без насилие.
Но тъй като хората обичат само онова, което е шум
но и бие на очи, на тях им е по-лесно да дават ухо на
личността, без да осъзнават колко пагубни са нейни
те съвети, защото тя винаги ни подтиква да действа
ме в ущърб на другите.
Аз току-що сравних личността с една много бо
гата старица, която държи ключовете от сандъците
и шкафовете... Защо? Защото личността притежава
подземните богатства, суровините, тоест инстинк
тите, апетитите, страстите, желанията. Следовател
но тя е силна и могъща, но нейният единствен не
достатък е, че иска всичко само за себе си. Иначе е
много способна, много ловка и има повече от един
трик в торбата си. Тя не е абсолютно лоша, защ о
то в своя егоцентризъм пази, съхранява, поддържа,
увеличава и усилва онова, което човек притежава.
Това обаче, което й липсва, е съвест, нравствено съз
нание: честност, справедливост, доброта, щедрост...
Тя все още е твърде близо до животинското.
24
Човекът между личността и индивидуалността. Джнана-йога
Що се отнася до индивидуалността, за нея е ха

рактерно, че се проявява чрез всички добродетели.
Всичко, което е щедро, велико, благородно и истин
ски духовно, бива вдъхновявано от нея. Само че тя е
една все още непозната, неизследвана реалност. На
тази тема няма достатъчно исторически примери,
книги, художествени произведения, нито живи при
мери за подражание, които да подтикват хората към
индивидуалността. Тя остава за тях нещо далечно,
към чийто език те не успяват да привикнат, за да за
почнат да я разбират. Ето защо тази природа, която е
най-богатата и най-величествената, остава привиле
гия за едно съвсем ограничено малцинство от хора,
които тълпата счита за неадекватни или умствено
изостанали.
В една епоха, когато е било трудно да се дават на
хората психологически понятия, тъй като те не биха
ги разбрали, Посветените са представяли Висшата и
нисшата природа под външната форма съответно на
Ангели и на демони. Сега, правилно ли е да се каже,
че до нас постоянно стоят един демон отляво, а един
Ангел - отдясно? Е, аз вярвам, че те са там, но въпро
сът е под каква форма. Просто става въпрос за двете
природи, които всички ние имаме вътре в нас, с тази
разлика, че някои хора, за разлика от други, дават
повече възможност на Божествената природа да се
проявява и че те имат сега просветления, получават
добри съвети, пояснения и откровения, плуват в
светлина и яснота, което улеснява извънредно много
живота им. Те биват непрестанно просвещавани, ръ
ководени, утешавани, подкрепяни и закриляни. До-
като другата категория хора, които предпочитат да
се оставят на инстинктите и плътските си желания,
вършат какво ли не, и то с неприятни последици...
25
След това се говори, че са се поддали на изкушени

ето на някой демон, когато в действителност става
дума за нисши наклонности, които те не са успели да
обуздаят и овладеят.
Личността винаги създава усложнения и това е
толкова вярно! Ако вникнете само малко по-задъл-
бочено в онова, което хората правят - без значение
в коя област: емоционалната, социалната или поли
тическата - ще видите, че трудностите идват от това,
че повечето от тях винаги се ръководят от лични и
егоистични съображения и мотиви. Тяхната мярка,
тяхното правило, техният идеал е винаги да вземат.
Има хиляди начини как да се взема! Желанието само
да се взема... то е причината за всички привидно не
разрешими проблеми, с които хората се борят. Ако
бяха по-добре учени, ръководени и съветвани, ако
не от тяхната Висша природа, то поне от съзнател
ни и разумни водачи, те биха избегнали определени
грешки и не биха останали в тази тъмнина, в която
ги виждаме винаги нещастни, неудовлетворени, го
тови да се самоубият или да унищожат целия свят
единствено заради удоволствието да видят как всич
ко гори и се сгромолясва!
Ако хората биха си направили труда да се вслу
шат в своята Висша природа, светът би променил
своя облик. Нито един човек на Земята, ако прие
ме да бъде искрен поне за няколко минути, не може
да отрече, че от време на време тази Висша природа
му говори, за да го предупреди, че е на път да пое
ме в погрешна посока, и да му посочи правилната.
Божествената природа шепне, тя е фина, деликат
на, внимателна и зачита свободата ни. Тя никога не
употребява насилие, не тръби наляво и надясно. Тя
не настоява, не насилва, не - тя прошепва съвета си
26
Човекът между личността и индивидуалността. /\жнана-йога
два-три пъти, и то съвсем тихо... В повечето случаи

обаче хората, на които им липсва умението да раз
личават, дори не се усещат, че Висшата им природа в
същия този момент ги съветва.
Личността, напротив, винаги намира начин да
се наложи и да постигне своето: ден и нощ тя вдига
шум и предявява своите искания. Способна е дори
да изпрати най-ерудираната, най-философската „де
легация“ до ума на бедния „глупак“, за да го убеди да
тръгне натам, накъдето тя му посочва... И най-често
успява да го убеди. Колко хора са се заблуждавали,
защото не са могли да различат коя от двете природи
им говори1! А з отдавна съм ви дал критериите, по
които да можете да различавате кой ви съветва, но
много малко от вас си правят труда да им обръщат
внимание. Тези, които го правят, откриват колко са
истинни и се възползват от светлината и яснотата,
които те дават. Другите обаче, които не им обръщат
внимание, продължават да следват всички съвети на
личността, която е достатъчно интелигентна, за да
ги подмамва, без те дори да си дават сметка за това.
Защото това е интелигентността на личността: ней
ната хитрост и лукавство, нейните капани, нейната
комбинативност и интригантство, с които тя винаги
постига своите цели и намерения.
Най-голямата грешка на хората се състои в това,
че те винаги са склонни да се отъждествяват с лич
ността си. Когато казват: „А з искам...(пари, кола,
жена), аз съм...(болен, здрав), аз имам ...(такова же
лание, такъв вкус, такова мнение)“ те вярват, че ста
ва въпрос за тях самите, но именно тук се заблужда
ват. В действителност, личността е тази, която желае,
която мисли, която страда, а те са тези, които тичат
и препускат, за да я следват. Тъй като никога не са
27
се самоанализирали, за да опознаят в дълбочина ис

тинската природа на човешкото същество, както и
различните планове и светове, в които то се развива
и еволюира, те непрекъснато се отъждествяват със
своята личност и по-специално с физическото си
тяло. Ученикът на една Духовна Школа знае, че той
не е това физическо тяло, а нещо друго. Той знае,
че всички тези желания, всички тези инстинкти са
нещо различно от него, че това не е той. Той знае
това и именно като върви по своя Път с едно такова
убеждение, може да постигне невероятен напредък.
В Индия йогата на себепознанието се нарича
Д ж ана-йога. Този, който практикува Д жана-йога,
иска да познае себе си, да намери отново себе си. И
така, той започва с това да изучава и анализира себе
си: кой е, къде се намира. Той вижда, че дори и да из
губи една от ръцете си, запазва своя аз и продължава
да казва „мое“, „аз“. Следователно неговият аз не е
тази ръка. А неговите крака, неговият стомах и т.н.
- това той ли е? Не, той е нещо повече. После уче
никът изучава сферата на чувствата и установява, че
той не е тези чувства, които изпитва, защото може
да ги наблюдава и анализира. Това означава, че той
е някъде другаде, някъде много по-нависоко. След
това изучава своите мисли, своите мнения и теории.
„Моите мисли, това аз ли съм?“ И отново открива,
че неговият аз е нещо различно от неговите мисли.
Така, малко по малко, най-накрая открива, че този
Аз, който търси, този А з, който стои над всичко, този
Висш Аз... че това е самият Бог и че Той е велик, не
обятен, могъщ, сияен, всезнаещ... И едва след години
и години на усилия (още повече че това не се дава на
всички йоги), той се слива със своя Висш Аз... Що се
отнася до този непостоянен, раним, незначителен,
28
малък аз, това не е той, защото може да се лиши и

откаже от него, да го изостави като износена дреха,
до като Той винаги е съществувал!
Да разгледаме един друг аспект на този въпрос.
Детето, което говори за себе си, казва „аз“... „мое“;
когато порасне, то се е променило, но продължава да
казва „аз“; остарявайки, пак казва „аз“. Следовател
но този А з е нещо неизменно. Тялото е това, което
постоянно се променя, но А з ъ т остава все същият.
Кой тук е този Аз? Човек го търси и в един момент
вижда, че това не е нито физическото му тяло, нито
чувствата му (защото чувствата се променят в тече
ние на живота), нито мислите му - мислите, идеите
също се променят. Но, той, той е винаги т о й . Този,
който анализира себе си задълбочено, най-накрая
открива, че този А з е част от самия Бог, и полага
всички усилия да се слее с Него. Именно така той ус
пява да разбере, че неговата личност не е една вечна
реалност, а бегло и частично отражение на неговия
истински А з - един мираж, една илюзия и именно
тази илюзия индусите наричат м айа.
Най-пагубното въздействие на тази илюзия е, че
тя повлича хората по пътя на разделението. Тя ги из
тръгва от Божествения Източник, Който е за всички
истинският Аз, за да ги накара да живеят като тъл
па малки, разделени един от друг азове, които имат
различни желания, различни чувства, влечения и на
клонности.
Следователно не светът е м ай а, както някои вяр
ват, а нашата личност, нашият нисш аз, защото той
постоянно ни подтиква да се считаме за същества,
отделни от другите и от Вселената. Светът не е м ай а:
той е една реалност, материята също е една реалност,
както и лъжата, и Адът. Илюзия е това да се считаме
29
за отделени от Всемирния, Целокупния Живот, от

това единствено по рода си Същество, Което е на
всякъде, но Което не можем нито да усетим, нито
да разберем, защото нашият нисш аз ни пречи. Този
обаче, който започне да преоткрива себе си чрез по
знание, медитация и отъждествяване със своя Висш
Аз, разбира, че не съществува никакво множество
от отделни същества, а едно-единствено по рода си
Същество, Което работи чрез всички тези същества,
вдъхва им живот и се проявява чрез тях - дори без
те да го осъзнават. Да, едно-единствено Същество,
Което ръководи, направлява, урежда и прави въз
можни всичките им проявления. Всички, които са
проумели тази Истина, не са способни повече да се
делят от другите, нито да подклаждат и водят вой
ни. За тях целият свят е едно-единствено колектив
но същество.
Сега ще ви илюстрирам всичко това. Да предпо
ложим, че на тази маса има много стъклени чаши, ко
ито са различни по цвят, по материал, по форма и раз
мер. Във всички тях наливам от един и същ парфюм:
съдовете са различни, но съдържанието им е едно и
също - все същата благоуханна есенция. Впрочем,
докато чашите остават неподвижни и с непроменя-
ща се форма, есенцията започва да се издига нагоре,
да се разнася наоколо и тъй като е фина и етерична,
във въздуха ароматът от всяка чаша се смесва с този
от съседните чаши и там, горе, те сливат отново в
едно цяло, в едно неделимо единство.
Този пример може да ни накара да разберем, че
онзи, който се остави да бъде завладян от личността
си, вижда навсякъде само разделение, живее в илю
зия. Ако приеме тази илюзия, той ще остане вечно
в заблуда относно реалността на нещата, ще приеме
30
една лъжлива, материалистична философия... или,

да кажем, една донякъде правдива философия, що се
отнася до материала, формата и съда - но невярна,
що се отнася до съдържанието, тоест Душата, Духа и
Идеите, където всичко се слива и става едно цяло.
Представете си сега няколко души, които мно
го се обичат, събрани около една маса. Външно те
са разделени: от материалистична гледна точка, на
физически план, те са отделни същества. Но това е
така, погледнато от една ограничена гледна точка,
защото между тях протичат енергийни потоци и
следователно се извършва обмен, сливане на сили
и енергии. Поради това, че се обичат, на един оп
ределен план те са едно цяло. Докато, когато става
въпрос за чашите, или за физическото тяло, човек е
повече или по-малко длъжен да взема под внимание
формата и очертанията. Когато обаче се занимава с
аромата, или с живота на съществата на фин план,
няма повече никакви очертания. Не може да кажете:
„Ето границите на аромата или на живота, ето къде
те ще спрат!“ Това е невъзможно, защото не могат
да се определят граници за всичко, което е подвиж
но, живо, сияйно, фино и възвишено.
Колкото до мен например, можете да нарисува
те точно очертанията на моето физическо тяло, мо
ето лице, моя профил. Но това тяло, което рисувате,
моят аз ли е? Дали моят аз има очертания? Не, аз не
съм физическото тяло, аз съм онова същество, което
мисли, което чувства, което действа, и е възможно
то да се простира далеч отвъд физическото тяло, ко
ето виждате...
А Слънцето... То е там, на небето, със своите оп
ределени очертания, форма и размери... И въпреки
това, как става така, че оттам, от това разстояние, то
31
успява да ни докосне? То е там, горе, много далеко,

и при все това ни докосва. Следователно то успява
да се разшири дотолкова, че да достигне до нас. Е,
добре, ако Слънцето е способно да прави това, ние
също сме способни да го направим: да, изпращайки
в пространството тези лъчи, които са нашите мисли.
Когато изпращате своята мисъл към някого, дори
той да е на хиляди километри, вие можете да го до
коснете.
Мисълта не е нищо друго освен еманации и про
екции, подобни на онази квинтесенция, която Слън
цето изпраща тук, на Земята, както и отвъд нея, на
хиляди светлинни години разстояние, в цялата Вселе
на2. Лъчите на Слънцето, това е неговата Душа, коя
то то проектира в безкрайното пространство, това са
неговите мисли, а неговите мисли, това винаги е то.
Ами планетите, погледнете ги... Да вземем на
пример Земята: нейната водна площ е по-обширна
от сухоземната; газообразната й част, атмосферата,
е по-голяма от водната й част, а етерната й част се
простира още по-надалеко, много по-надалеко и от
Слънцето. И тъй като същото е валидно и за М ер
курий, Юпитер и Венера... това означава, че всички
планети се докосват, проникват се една друга и об
разуват едно цяло. Следователно външно те са отде
лени и отдалечени една от друга, но вътрешно (ис
кам да кажа, на фино ниво) се сливат. И ние всички
също се докосваме чрез нашите мисли и чувства...
Тези две отделни чаши на масата в действителност
се докосват в някаква степен там, горе... Ето това е
истинската наука, истинската философия.
Този, който се отъждествява с Висшата си приро
да, успява да се преоткрие, „да познае себе си“, тоест
да се осъзнае като част от Божественото. В Библията
32
се казва: Богове с т е \ Да, хората са Богове и ако, за

нещастие, те често приличат на животни, които се
разкъсват и се избиват помежду си, то е, защото са
паднали много ниско, в личността - в една област,
където човек вижда себе си ограничен, изолиран от
другите.
В действителност, всички ние сме едно цяло. Ето
защо в момента, когато решите да сторите зло няко
му, трябва да поразмислите и да си кажете, че така ще
сторите зло и на самите себе си, защото вие живеете
в това същество и то живее във вас. Именно това е
истинският морал: да разберем, че злото, което при
чиняваме на другите, го причиняваме и на самите
себе си. Много са вече хората, които потвърждават,
че ако някой, когото обичат, страда или е наранен, те
преживяват неговото страдание като свое собстве
но. И ако обичания го постигне някакво щастие, те
се радват и ликуват, като че ли това щастие им се е
случило на тях самите. И така, това е възможно само
когато философията на Единството, на Любовта, на
универсалността проникне изцяло човешкото съще
ство. В противен случай човек се радва, когато на съ
седа му се случи нещастие. Да, уви, човек е щастлив
и ликува, когато другите ги сполети нещастие.
И така, личността е тази, която държи хората в
нисши състояния на съзнанието, а те изобщо не осъз
нават това. Това е така точно защото те се отъжде
ствяват с нея, вместо да се отъждествяват със своята
Висша природа. Разбира се, трудно е да победите
някои инстинкти и желания, но е необходимо поне
да стигнете дотам да съзнавате, че не истинският ви
А з има тези желания. Разграничавайки се по този на-*
* Виж Псалми 82:6; Й оан а 10:34 - бел.ред. (Този, както и всички останали цитати
от Б и бл и ята в настоящата книга, са взети от виенското издание на Б и бл и ята на
български език от 188S г., или т.нар. Ц ариградска Библия - бел.ред.)
33
чин от вашата личност, вие ще я обезсилите и така

ще бъде по-лесно да установите връзка с Висшата си
природа и да се отъждествите с нея.
Наблюдавайте личността, подлагайте на пре
ценка всичките й съвети, и ще видите, че тя не може
да се скрие. Личността има специфични маниери и
начини да изисква, да удря, да крещи, да ръмжи и
дори да заплашва. Когато човек опознае тези номе
ра и интриги, повече не може да бъде лъган, мамен
и заблуждаван, но въпреки това трябва да продължи
да полага усилия да я наблюдава и да анализира ме
тодите й. Например, когато искате да се откажете
от някои неща, които личността обича, тя ви при
чаква зад ъгъла, представя ви нещата в друга свет
лина и успява да ви убеди, че грешите. Ако обичате
тютюна, виното, жените или парите, тя знае много
добре как да подходи, така че в деня, когато се от
кажете от тях, ви казва: „И така, приятелю, ти си се
отказал от пиенето? Но това е чудесно! Трябва да
се отпразнува!“ - и ви отвежда в кръчмата, „за да
полеете“... именно онова, от което сте на път да се
откажете. Тя наистина е невероятна! Има си своите
хитринки!... И при все това, не трябва да я унищо
жаваме, защото тя е част от нас и трябва да живе
ем с нея. Личността е полезна, дори необходима,
защото е резервоарът, от който черпим и в който
се крият всичките ни възможности. Трябва само да
бъдем по-интелигентни от нея, да я овладеем, да я
накараме да се подчинява и работи, за да използваме
целия й капацитет. Уверявам ви, че никой друг не е
толкова способен да свърши дадена работа, колкото
личността: тя е един фантастичен, неуморим работ
ник с неизчерпаеми сили. Но ако не знаете как да
си служите с нея и да я „погълнете“, тя ще е тази,
34
Човекът между личността и индивидуалността. Джнана-йога
която ще ви „погълне“ : и трошичка няма да остане

от вас!
Но да се върнем на примера с чашите и парфю

ма: питам се как хората са могли тъй дълго време да
пренебрегват тази толкова истинна философия и да
не обръщат дължимото внимание на това „съдър
жание“ на тази квинтесенция - Душата, която ние
всички притежаваме. Как са могли да пренебрегват
това, което е толкова живо, интензивно и фино, за
да се концентрират само върху онова, което е ма
териално, инертно. Няма нищо по-опасно от това,
защото, концентрирайки се върху материята, вие се
отъждествявате с нея и затова сте сковани, парали
зирани и оставени на милостта на враговете. Трябва
да знаете как да се придвижвате, как да сменяте мес
тонахождението си или дори как да отлитате, като
птиците. Така ще сложите край на това, повече няма
да зависите от милостта на обстоятелствата. Всички
същества, които знаят как да се движат, които ос
тават живи, подвижни, ефирни, са недосегаеми. Те
не могат да бъдат уловени, те винаги се изплъзват,
те отлитат... и се реят във въздуха. Ще кажете: „Да,
но физическото тяло винаги ще го има!“ Това е вяр
но - то е тежко, материално, изложено на всякакви
опасности. Но Душата... хайде, опитайте се да уло
вите Душата на един човек, неговия Дух, неговите
мисли, неговото съзнание!... Има нещо в човека, ко
ето остава над всички обстоятелства. Вие можете да
обсебите чашата, да, но не и аромата, който се носи
във въздуха.
Погледнете само с каква лекота биват повтаряни
всички ежедневни дейности! Да, това е така, защото
те се отнасят до конкретни неща: храната, напитки
35
те, предметите, които са на ваше разположение. Но

я се опитайте да повторите един екстаз, който сте
изживели в миналото - много по-трудно е, защото
екстазът е състояние на Висшия свят, който е извън
вашия обсег. В света на личността всичко може да
бъде повторено: същите действия, същите сблъсъци,
същите роли, същите формалности, същите комедии
или трагедии. Но в света на индивидуалността всич
ко е много по-трудно за долавяне.
Този, който слиза твърде ниско в материята, е
подхвърлен на милостта на другите, които разпола
гат с него както си искат. И именно това е, което се
случва с повечето хора - други се разпореждат с тях:
поставят ги ту тук, ту там, отстраняват ги, отпращат
ги, пленяват ги или ги убиват. Ето защо, такова е мо
ето заключение: за да сте способни винаги да бъдете
над всички обстоятелства, за да не допускате да бъ
дете поваляни от нищо - от никаква беда, от никаква
трагедия; за да сте способни да бъдете винаги над
всички обстоятелства, трябва да се издигате, непре
къснато да се издигате и преди всичко да не криста
лизирате, да не се втвърдявате.
Тогава безпокойствата, трагедиите, загубите,
резките промени - нищо няма да ви засегне. Вие ще
оставате над всичко това, неуловими, недостъпни,
много далеко, много високо.
И именно това е, което са разбрали Посветени
те. Имало е толкова случаи в историята, когато те
са били заплашвани: „Щ е те убия! Ще те изгоря!“
Хвърляли са ги в затвора, изтезавали са ги, за да из
тръгнат от тях някои тайни, но те не са издали нищо.
Веднъж заплашили един от тях, че ще му отрежат
езика, ако не проговори, а той взел, че го отхапал и
го изплюл в лицето на своя палач, за да му покаже, че
36
нищо не може да го извади от равновесие. Да, исто

рията разказва за много такива случаи, които трябва
да ни накарат да се замислим.
Бонфен, 26 юли 1968 г.
Бележки:
1. Виж „V ous ite s des d ie u x ", част И, гл. Ill: „Les trois grandes
tentations“.
2. Виж Les sp len deurs de T iphereth, „Събрани пълни беседи“, том 10,
гл. XIX: ,,Le soleil et I enseignement de l’unite“.
37
Ill
ВЗИМАНЕ И ДАВАНЕ
(Слънцето, Луната и Земята)
I
За да ви покажа, че въпросът за личността и ин

дивидуалността е наистина един необикновен свят,
ще продължа с него и днес, давайки ви няколко на
гледни примера. Най-добрият от тях е свързан с ети-
мологията на думата ли чност: персона. На латински
персона означава маската, която актьорите в театъра
слагат на лицата си, когато играят. Съобразно ро
лите, актьорът променя самоличността си, слагай
ки различни маски. В действителност, той винаги е
един и същ, но във всяка пиеса получава различна
роля, различен костюм и играе по различен начин.
Театърът може да ни даде една нагледна представа
за това какво е личността. Личността, това е ролята,
която човек трябва да изиграе в даден живот. Ж ивот
след живот, ролите му се сменят, но той самият не се
изменя. Човешкото същество, което идва да се въп
лъти, си облича дрехи, слага си маска, тоест - една
личност: мъж или жена, с едни или други заложби,
достойнства и недостатъци, пороци и добродетели...
В друго прераждане идва отново с друга личност,
но той самият, в дълбоката си същност, остава все
същият. Това, което се променя, което е преходно
то, е личността. Онова обаче, което остава, което се
41
О сновният ключ з а р а зр е ш а в а н е на всички въпроси на ж и вот а
запазва и записва* като наследство, като положите

лен резултат от цялото това „чиракуване“ от всичко,
което сме постигнали в течение на своя живот, това
е индивидуалността. Следователно във всяко от пре-
ражданията личността на човека се приспособява и
проявява по различен начин, докато всички качест
ва, цялата мъдрост, които той е придобил, остават
прераждане след прераждане като едно богатство,
неразривно свързано с индивидуалността.
Индивидуалността може да бъде сравнена със
Слънцето, а личността - с Луната. Луната премина
ва през различни фази - непрекъснато се променя.
Самата тя нито притежава собствена светлина, нито
е център на планетарна система като Слънцето. До
като индивидуалността, също като Слънцето, остава
винаги излъчваща, винаги сияеща, винаги могъща.
Вчера ви казах: „За вас същественото е да знаете
за кого работите“. Ако работите единствено за лич
ността, тоест за това, което се променя и от което
един ден няма да остане и следа, всичките ви богат
ства и придобивки ще се изгубят, ще се разпилеят,
защото сте работили напразно, усилията ви са оти
шли на вятъра. Но сега, за да придобием ясна пред
става за нещата, трябва да анализираме в кои случаи
човек работи за личността си и в кои - за своята ин
дивидуалност.
Най-забележителната характерна черта на ли
чността е, че тя винаги иска да взема, винаги да при
тежава, да се вкопчва, да задържа всичко за себе си.
И както вече съм ви казвал, личността е една обър
ната с главата надолу троица (тоест в човека тя съот
ветства на троицата на ума, сърцето и волята, но в
техните нисши проявления). Ако се сблъска с други
* Виж Книга за Б о ж е с т в е н а т а Магия, колекция „И звор“ № 226, гл. XI: „Трите вели
ки Закона на Магията“, част I: „Законът на Записите“ - бел.ред.
42
Взим ане и д а ван е (Слънцето, Л у н а т а и Зем ят а)
сили, които препятстват осъществяването на нейни

те егоистични стремежи, тя мобилизира всичките си
интелектуални, емоционални и волеви ресурси, за
да постигне своите цели и намерения. И така, това
са проявленията на личността, която мисли само как
да взема, да задържа за себе си онова, което е успяла
да придобие.
Индивидуалността, напротив, иска да разпръсква
Светлина, да дава, да блика... Тя иска да просвещава,
да помага, да подкрепя... Тя се стреми единствено да
излъчва нещо от себе си, да проявява щедрост и ве
ликодушие, саможертва. Ето защо индивидуалност
та не задържа само за себе си това, което притежава,
не се сърди, ако някой дойде да й вземе богатствата.
Напротив, тя е щастлива да види, че благодарение на
нея другите са нахранени, напоени, просветлени. И
тъй, индивидуалността също е троица, състояща се
от разумност, сърце и воля, но нейната разумност
сияе, нейното сърце топли, а нейната воля оживо-
творява и носи Свобода на всички същества.
ИН ДИ ВИ Д УАЛН О СТ
43
Като се има предвид, че тези две напълно различ

ни природи обитават едно и също тяло, човек бива
непрекъснато привличан от две противоположни
сили: едната - геоцентрична, а другата - хелиоцен-
трична; или, ако искате, едната - центростремител
на, а другата - цетробежна. Ако се поддаде на по
средствените, груби и тривиални разбирания, той
попада в ноктите на личността и бива отнесен от
геоцентричното течение. За съжаление, по-голямата
част от хората са в това течение и дори не си дават
сметка, че то ги води към Ада.
Всички намират за съвсем естествено да работят
само за себе си, без никога да помислят за другите,
че даже и търсят начини как да ги отстранят и измес
тят, да властват над тях, да ги смачкат. Това отноше
ние, това поведение са до такава степен разпростра
нени, че ако говорите на хората, че занапред трябва
да променят поведението си, те ще бъдат изумени и
ще започнат да се питат да не би да сте „паднали от
небето“. Всички намират за съвсем нормално да мо-
шеничат, да хитруват, „да премятат“ другите, да ги
подмамват. Ами да, може ли човек да намери нещо
по-добро от това? Последиците от такова поведение
обаче съвсем не са прекрасни, защото личността се
стреми само да подтиква и тласка човека към нару
шаване на многобройни правила. Така той става не
приятен, арогантен и жесток, и всичко, което прави,
е в разрез с Божествения морал. Но естествено, ако
човек се самозабрави и прекрачи всякакви граници,
има последици, ответни удари: той получава уроци и
шамари, докато разбере, че не трябва да продължава
да бъде изключително слуга на своята личност. Да,
последиците не са много забавни: рано или късно,
този човек ще бъде съсипан, ще бъде дори мразен от
собственото си семейство и обкръжение.
44
В зим ане и д а ван е ( Слънцето, Л у н ат а и Зем ят а)
И напротив - тези, на които е било разкрито съ

ществуването на Висшата природа, се стараят да вля
зат в хелиоцентричния поток. Основното качество
на Висшата природа е да дава, да излъчва. Впрочем
всички добродетели в действителност не са нищо
друго освен лъчение - една еманация, една проек
ция от центъра към периферията, една потребност
на човека да изтръгне, да пожертва нещо от себе
си. Всеки, който дава ход на тази своя потребност,
трябва да победи определени наклонности на своята
личност, като малодушието, слабоволието, страха от
страданието и смъртта... Страхът и липсата на сме
лост се побеждават чрез желанието на Висшата при
рода да дава, да излъчва, да блика.
За да разбере какво представлява личността, чо
век трябва да изучава или Луната, или Земята. Защо-
то Земята също взема, поглъща, а не дава нищо на
Космоса - за разлика от Слънцето. Възможно е тя да
бъде видяна как свети слабо в пространството. Ако
жителите на Юпитер или Сатурн имат телескопи, те
ще видят как бедната малка Земя свети слабо също
като Луната и другите планети. Но тази светлина не
е нейна. Земята е неспособна да произвежда светли
на, защото е все още твърде егоистична. Егоистите
не могат да излъчват светлина... Светлината е нещо,
което трябва да отделим, да изтръгнем от себе си:
следователно светлината е проява на Любов, на са-
моотречение.
Слънцето илюстрира стремежа да даваме, а Зе
мята - стремежа да вземаме. Това не означава обаче,
че Земята съвсем нищо не дава. От това, което полу
чава, тя произвежда цветя и плодове, но за себе си.
Мислите ли, че другите звезди могат да се ползват
от тези цветя и плодове? Не, те са само за нея - или
за нейните деца, което е едно и също. И така, Земята
45
О сновният ключ з а р а з р е ш а в а н е на всички въпроси на ж и вот а
създава нещо от онова, което е взела, но го запазва

за себе си. И личността също създава нещо от онова,
което е взела, но го запазва изцяло за себе си. Дока-
то онова, което Слънцето създава, го изпраща мно
го надалече в безкрайното пространство, за да могат
много други същества да се ползват от него. И така,
ето ги двата закона: З а к о н ъ т на поглъщ ането и З а
к о н ъ т на излъчването, или сиянието. И така, Слън
цето е най-съвършеният пример за прилагането на
Закона на сиянието, на бликането.
Когато Слънцето изгрява, вие виждате най-вър-
ховното проявление на индивидуалността, на Духа,
на Божественото: това бликане, тази щедрост, това
себераздаване... Вие само гледате ли, гледате и поне
же никой никога не ви е обяснил какво става, нито
как да го тълкувате, цял живот ще гледате изгрева
на Слънцето, но ще продължавате да следвате З ак о
на на З е м я т а , на л и ч н о с т т а : ще продължавате само
да вземате. Когато обаче разберете какво означава
изгревът на Слънцето, ще почувствате могъщество
то, величието, необятността на този акт на даването.
Тогава ще заработите, за да промените всичко в себе
си, и всеки ден ще се радвате, че все повече и повече
успявате в това, докато най-накрая заприличате на
Слънцето1.
Да, трябва да се научите да давате, и то без да очак
вате нещо в замяна - както Слънцето, което дава и не
очаква нищо. Много хора, правейки някакви малки
жертви, винаги очакват да получат нещо в замяна: та
било то само похвала, благодарност или поздравле
ние - което всички намират за нормално. Да, обаче
това са правилата на Земята, но не и на Слънцето.
Разбира се, пътят, който чертая тук, не е за все
ки. Той е само за учениците на Духовните Школи,
за децата на Бога, които искат да заприличат на Не
46
Взим ане и д а ван е ( Слънцето, Л у н а т а и Зем ят а)
бесния си Отец. Заради тях именно говоря, защото,

за да заприличат на Господа, няма друг начин, освен
да се научат да се лишават от нещо, да жертват нещо
от себе си - и така чак до деня, в който ще са способ
ни да направят най-голямата жертва: собствения си
живот. Естествено, много хора дават... дават няколко
стотинки, няколко парченца сух хляб, няколко ста
ри дрехи или няколко чифта пробити обувки, като
мислят, че в това се състои благотворителността и
че така ще отидат в Рая. Мислете си вие! Ако беше
толкова лесно... Докато човек не се научи да прина
ся в жертва по нещо от своите слабости, от своите
ламтежи, от своята алчност, той все още не познава
саможертвата.
Егоизмът винаги оказва много пагубно влияние
върху човека. Когато човек не дава нищо, когато
запазва всичко за себе си, вътрешно някои канали
започват да се запушват. А знаете какво се случва,
когато някои канали се запушат или когато един из
вор пресъхне: започват ферментации, които отде
лят зловонни миризми и привличат паразити. Ами
да, всичко това се случва просто защото изворът е
престанал да блика. Същото се случва и в човешко
то същество, защото личността е като застояла вода.
Естествено, от една друга гледна точка, няма нищо
по-находчиво от личността. Тя се справя с какво ли
не, защото иска да поглъща, иска да притежава. Да,
от тази гледна точка, тя е активна, находчива, дори
брутална. Индивидуалността не е толкова находчива
и динамична, но това, което е необикновеното при
нея, е, че тя винаги тече, напоява, наторява, просве
щава, оживотворява. Индивидуалността е като из
вор и когато започне да се проявява, това бликане,
това изобилие, тази Любов, тази доброта, тази чис
47
тота, тази Светлина и щедрост, това великодушие

завладяват човешкото същество и то се чувства
окъпано, сияещо, леко.
Виждате, че е много лесно човек да се развива.
„Как така - ще кажете вие - е лесно да се развива чо
век? От години полагам усилия, но не се развивам“.
Съсем просто е: защото не работите върху най-съ
щественото, не прилагате този Закон на д аван ето ,
на ж е р т в а т а . Това, което правите, го правите вина
ги за себе си, за собственото си обогатяване. Дори
когато четете, дори когато учите, то е винаги, за да
вземате. Едва когато започнете да давате на другите
онова, което сте научили от книгите, от живота си
или независимо откъде, вие ще се промените. Хора
та работят, разбира се, но винаги само за да вземат,
за да се разрастват, да стават по-могъщи, да отварят
нови филиали като нови пипала - те не работят, за
да дават.
Иисус също е засегнал този въпрос. Разбира се,
той не го е обяснил със същите думи като мен, но ако
човек правилно разтълкува Е ван гели ята, ще види,
че Иисус е разбирал важността на това да умеем да
се лишаваме от нещо. Когато богатият младеж го по
питал: „Учителю благи, какво добро да сторя, за да
имам Живот Вечен?“ „Опази З ап овед и те“ - отгово
рил Иисус. „Всичко това опазих - казал младежът -
но какво още не ми достига?“ „Ако искаш съвършен
да бъдеш - казал Иисус, - иди, продай имането си и
дай го на сиромаси, и ела, та Ме последвай“. Чувайки
тези думи обаче, младежът се натъжил, защото все
още не бил готов да се откаже от всичко, и не по
следвал Иисус*. Ако Иисус е поискал подобно нещо,
то е, защото е познавал важността на тези два зако
* В ю к М а т е я 19:16 - 22 (бел.ред.)
48
В зим ане и д а ва н е ( Слънцето, к у п а т а и Зем ят а)
на: на В зи м а н е т о и на /\а в а н е т о . Защо да даваме? За

да се освободим, да имаме сила да Го следваме и да
станем като Слънцето! Виждате, това е все същата
идея, но под друга форма.
Ако сте ме разбрали, отсега нататък ще започне
те да гледате на Слънцето с нови очи и във вас ще
настъпят големи промени. Защото всичко зависи от
разбирането, от начина на виждане на нещата. Само
с едно дълбоко и истинно разбиране на нещата, чо
век ще може да задвижи Небесните потоци вътре в
себе си. Тогава той ще се преобрази, ще стане като
Слънцето, ще започне да дава и ще открие, че никога
не се е чувствал толкова богат, толкова прозорлив,
толкова могъщ.
Иисус е казал: И на т о го зи , к о й т о би поискал (...)
да т и вземе р и з а т а , о с т а в и му и в р ъ х н а т а си дреха'.
А защо? За да заприличаш на Слънцето. Естествено,
Иисус не е използвал израза „да заприличаш на Слън
цето“, но идеята е същата: вътрешно човек да стане
толкова могъщ, че да се издигне над всички форми на
страха. Той трябва да победи страха, защото, както
е казано в П и сан и я та, Царството Божие принадле
жи на храбрите. Впрочем личността е тази, която се
страхува - никога индивидуалността. Личността се
страхува, защото се чувства изолирана, бедна, уяз
вима. Ето защо тя се опитва винаги да взема и трупа,
за да се подсигури. Когато човек се страхува, той не
може да прояви Любовта. Любовта е несъвместима
със страха. Там, където има Любов, страхът изчез
ва2. А личност, която се страхува, е способна на най-
големи безчинства. Следователно човек трябва да се
научи да стои далеч от личността, това е всичко. Той
не трябва да я убива, но трябва да стои далеч от нея,*
* Виж М а т е я 5:40 (бел.ред.)
49
да й дава само съвсем малко, колкото е необходимо,

за да продължи нейното съществуване, и да се сбли
жава все повече и повече с другата си природа, с ин
дивидуалността, със Слънцето.
Един Посветен, както всички други хора, носи
със себе си своята личност. Той я храни, за да не
умре от глад, но не й дава всичко, което й се иска.
Той я поддържа и контролира, но не тя е госпо
дарката, както е при онези съпрузи, в чиито къщи
е написано: „А з съм господарят, но съпругата ми е
тази, която командва“. При Посветените е написа
но: „Личността е моя слугиня, а аз съм господарят“.
Ето какво ще каже един Посветен, но няма да убие
своята личност. Той няма да я умъртви, както правят
толкова много отшелници и аскети. Те са били нау
чени, че трябва да живеят в най-големи отречения
и лишения, да се самобичуват, да носят власеници...
Но с подобни действия горката личност бива просто
съсипвана, и то ненужно!
Вие трябва да храните личността, да я миете и
къпете, да се грижите за нея, но не и да се оставя
те да ви оплете в своите капризи и машинации. Вие
ще оставите ли една прислужница без храна и под
слон? Ако имате слуги, ще им давате да ядат и пият,
но просто те не са тези, които управляват вашите
дела и ви нареждат какво да правите. Много добре
знам, че има случаи, в които една слугиня може да
придобие такава значимост, че накрая да започне да
командва господаря си. Например, ако тя може да
му приготвя вкусни банички с плодова плънка, а той
е такъв чревоугодник, че не може да се откъсне от
нея, най-накрая ще се ожени за нея: тя ще успее да
го оплете в мрежите си със своите банички! Проче
тете биографиите на някои от великите личности, и
50
Взим ане и д а ван е ( Слънцето, Л у н ат а и Зем ят а)
ще видите... Но аз говоря по принцип: вие не трябва

да убивате слугинята, а трябва да я опитомите, но
също и да бдите да не й давате прекалено много сво
бода. В противен случай, по време на вашите отсъст
вия тя ще кани всички съседи и съседки и когато се
върнете, ще намерите в дома си само няколко празни
шкафа и счупени бутилки. Те ще се гощават по вре
ме на вашето отсъствие и всичко ще бъде изпито и
изядено. Ето това е, което личността е способна да
направи. Когато липсва разумност, личността изяж
да всичко, защото поканва на гуляй приятели и при
ятелки от астралния план - тоест всякакви нисши
мисли и чувства.
Да вземате, това е Старото учение, а да давате,
това е Новото учение. Но естествено, когато говоря
за даване, това не означава, че трябва винаги и всич
ко да давате, и то независимо на кого - не; но давай
те на Светлите духове, на Ангелите и Архангелите,
на Светиите и Пророците, на Бога... Именно те са
тези, на които трябва да отдадем своите сили, свои
те мисли, своя живот. Но как може човек да отдаде
своя живот, ако остава твърде близко до личността?
Тя ще направи всичко възможно, за да го окаже от
намерението му, опитвайки се да го убеди, че е глу
паво. Така той ще продължи да бъде подвластен на
привличането на Земята, вместо да влезе в магнит
ното поле на Слънцето.
Сега ще ви покажа как може да се интерпретира
закона на Нютон на духовен план. Нютон е открил
Закон а за всеобщ ото привличане, който е формулирал
по следния начин: планетите се движат, тъй като би
ват привличани от Слънцето със сила, правопропор-
ционална на тяхната маса и обратнопропорционална
на квадрата на разстоянието между тях и Слънцето.
51
Следователно привличането е правопропорционал-

но на масата на телата и обратнопропорционално на
разстоянието между тях. По-късно физиците напра
вили следния опит: измерили теглото на един и същ
предмет на полюса и на екватора и установили, че на
екватора той тежи по-малко, отколкото на полюса.
Защо? Защото на полюсите Земята е леко сплесна
та, при което разстоянието от полюсите до центъра
на Земята е по-късо, отколкото от екватора до него.
Следователно на полюсите привличането е по-голя-
мо и затова там предметът тежи повече. Но ако пред
метът започне да се отдалечава от Земята, ще настъ
пи момент, в който той повече няма да е под властта
на земното притегляне и ще стане безтегловен. Да
допуснем сега, че той влезе в полето на слънчевото
притегляне: ще се задейства същият закон и той ще
бъде привлечен от Слънцето. Следователно същият
този предмет, който е бил привличан от Земята, сега
го виждаме да се насочва към Слънцето, бивайки
засмукан, привлечен от него.
Същото важи и за човешкото същество, което
се намира някъде между Земята и Слънцето, тоест
между личността и индивидуалността. Ако то остане
твърде близко до Земята, неговата личност го при
влича и то натежава страшно много. Но ако успее да
се отдалечи, личността започва да има все по-малка
власт над него... до момента, в който тя вече няма да
има никаква власт над него. Тогава то се насочва към
центъра на Слънцето, към своята индивидуалност.
И така, законът е все същият; но астрономите, кои
то винаги се занимават с физическата област, никога
не са и помисляли, че същият този закон съществува
и на духовен план.
Следователно, за да се разгърне и да пътува в
пространството, човек трябва да се освободи от оп
52
В зим ане и д а ван е ( Слънцето, Л у н а т а и Зем ят а)
ределени привързаности, но за да може да направи

това, той трябва да се упражнява в даване. Ето в това
се състои отдалечаването: в съзнателното даване, в
жертвите, в доброволното отричане, в щедростта. Да
вайки, вие се отдалечавате от Земята, и така до деня,
в който бивате привлечени, погълнати от Слънцето.
За мен това е толкова просто, толкова ясно! Трудно
е да намеря думите, с които да го изразя. Дори бих
предпочел да не говоря за тези неща, защото никога
не успявам да ги опиша така, както ги виждам, както
ги чувствам вътре в себе си. Когато трябва толкова
много да търся думите и изразите, за да обясня една
Истина, която за мен е толкова проста, започвам да
не я виждам ясно. И най-накрая, това е само един
начин на изразяване. Аз обаче винаги виждам ясно -
но не и толкова, колкото, ако мълчах.
И ако сега, дори след тези обяснения, нямате
никакво намерение да прегърнете философията на
индивидуалността, това доказва, че личността ви е
хванала, и то много яко. Аз знам, разбира се, че от
хилядолетия, чрез семейството и всякакъв вид фи
лософии, личността така здравата се е укрепила в
човека, че мога да разправям каквото си искам - по-
вечето от вас ще продължат да действат съобразно
съветите на личността. Те ще кажат: „Н а нас ни е
добре така, както си е; и ако преминаваме за кратко
през премеждия, какво от това?... Такъв е животът!“
- и не виждайки нищо по-добро, ще продължават да
приемат безропотно страданията и робството си3.
Впрочем на мен ми е напълно ясно, че тази фило
софия никога няма да бъде приета от всички онези,
които са попаднали в лапите на личността, защото
те нямат никакъв стремеж към едно по-висше, по-
красиво и поетично съществуване. Ще кажете: „Но
53
тогава, ако предварително знаете, че хората няма да

ви следват, защо продължавате да им говорите?“ За-
щото знам, че някои вече не са чак дотам заробени от
своята личност, и именно заради тях говоря. За тези
хора има надежда един ден да успеят да се освободят
от примката на личността, за да се приближат към
Божествения свят. Но за другите не си правя никак
ви илюзии. По-нататък може би - по-нататък, след
нещастия, катастрофи и сполучливи уроци, след ня
колко прераждания, те също ще се измъкнат от нок
тите на личността.
Личността се появява при съществата от жи
вотинското царство. Висшата природа съществува
също и при животните, но в спящо състояние. При
хората тя вече започва малко да се проявява, а при
Великите Учители се движи свободно, разгръща се
и властва безпределно. Ето това е идеалът, който
трябва да имаме. Колко време ще отнеме това?... Не
трябва да обръщаме внимание на времето... И по
неже Слънцето е символът на този идеал, трябва да
го приемем като пример за подражание. Някои ще
кажат: „Но Слънцето не е човешко същество!“ Да,
но то прави много повече от онова, което хората са
способни да направят. Следователно за предпочита
не е да се насочим към съществата, които може би не
са хора, но които ги превъзхождат, вместо да остава
ме при хората, които винаги са слаби, мрачни, зли,
егоистични, престъпници.
Дори да предположим, че Слънцето е само една
скала или купчина разтопен метал, все едно. Докато
то проявява по-висши качества от тези на хората, до
като дарява светлина, топлина и живот, аз ще вървя
към него, без да се питам: „Ама то човек ли е, камък
ли е, или метал?“ Аз просто виждам, че неговите ка
54
В зим ане и д а ва н е ( Слънцето, Л у н а т а и Зем ят а)
чества превъзхождат тези на хората, и затова вървя

към него - защото близо до него аз се въодушевявам,
близо до него израствам, ставам по-разумен, оздра
вявам. Докато близо до хората човек често боледува
и е нещастен. Някои ще кажат: „Боже мой, колко е
деформиран тоя! Той приписва на Слънцето такава
разумност, приписва му някакви качества!“. А защо
не? И аз не съм единственият: просто следвам приме
ра на Великите Духове, които са дошли преди мене.
Засега запомнете, че трябва да се опитате да не

работите повече толкова много за своята личност.
Най-добрият начин за това е да намалите дажбите
на всичко, което й давате, както се разказва в прит
чата за неправедния иконом4*. Неправедният ико
ном е като чирак, който служи на един господар:
личността. Един ден обаче, когато разбрал, че съ
ществува и друг, по-висш господар от досегашния
- индивидуалността, той пожелал да служи на него.
В Евангелието тази история е представена по друг
начин, но става дума все за същото. Икономът рабо
тил за своята личност до деня, в който се замислил
и си казал: „Н о ако не се сприятеля със същества от
Отвъдното, когато пристигна там, Горе, кой ще ме
посрещне?... Сега разбрах: това, което обикновено
досега съм давал на господаря си, е било, тъй да се
каже, сто процента; е, добре, отсега нататък ще му
давам само половината или дори само една четвърт“.
После поканил други длъжници и ги попитал: „Ти
какво дължиш на моя господар?“ „Сто мери масло“.
„Добре, напиши тук петдесет“. След това се обърнал
към друг: „А ти колко дължиш?“ „Сто мери жито.“
„Пиши осемдесет.“ Именно така си спечелил прия
* Ъ т к Л у к а 16:1 - 15 (бел.ред.)
55
тели и Иисус одобрил подхода му. Това означава, че

ученикът на една Духовна Школа, вместо да дава на
своето физическо тяло стотици пилета, овце, крави
и пуйки, трябва да намали дажбата. Енергиите, кои
то е имал навика да дава на физическото си тяло, на
своята нисша природа, трябва да ги дава на своята
Висша природа, на индивидуалността.
Ние твърде дълго сме били слуги на личността.
Сега е времето да й изневерим, тоест, вместо да я
удовлетворяваме на сто процента, трябва да нама
лим дажбите до една четвърт или наполовина и от
всичко онова, което ни е поглъщала като време, като
енергия, като мисли, чувства, удоволствия и дейст
вия, да дадем една част на индивидуалността. По
този начин, когато напуснем Земята, на Небето ще
има нещо добро, което ще ни очаква. Всичко това
не съм го измислил аз. Аз само разкривам значени
ето на думите на Иисус. Ако не ми вярвате, идете да
Го попитате и Той ще ви каже: „Това е абсолютно
вярно. Той е свободен да предава думите Ми както
ги разбира. Понеже не се отдалечава от Истината,
той има правото на това и Аз съм съгласен. Съгласен
съм, защото той винаги е работил така“.
Бележки:
1. Виж M e d ita tio n s аи lever du soleil (М е д и т а ц и и при изгрев слън
це), брошура № 323.
2. Виж L e tra v a il alch im iqu e o u l a q u ite de la p erfectio n (А л х и м и я т а ,
или т ъ р с е н е н а с ъ в ъ р ш е н с т в о т о ) , колекция „Извор“ № 221,
гл. V: „La реиг“ („Страхът“).
3. В и ж Q u ’est-ce q u ’u n fils de D ie u l, колекция „И звор“ № 2 4 0 , гл. I:
,,Je suis verm pour qu’ils aient la vie“.
4. Виж: L ’alch im ie spirituelle, „Събрани пълни беседи“ том 2, гл. IV:
„Leconome infidele“.
56
II
И така, скъпи мои братя и сестри, асимилирах

те ли добре вчерашната беседа за личността и инди
видуалността?... Този въпрос, за двете природи, би
трябвало да ви става все по-ясен и по-ясен, защото
според това дали се отъждествявате с едната или с
другата, вие се приближавате до Небето или до Ада.
Личността е връзка, отворена врата между нас и Ада
и именно през нея Адът може да ни достигне.
В една друга беседа ви бях говорил за два потока:
единият, който е насочен към центъра на Земята, а
другият - към центъра на Слънцето. Много човешки
души са свързани като в мрежа с подземния поток,
който ги всмуква като вендуза. Наричайте го сила
на привличането или сила на п р ел ъстяван ето , както
искате - но всички същества, които са се оставили да
бъдат повлечени от него, биват отнасяни към центъ
ра на Земята и накрая се превръщат в демони*. До-
като онези, които се оставят на другия поток, биват
отнасяни към центъра на Слънцето. Всичко зависи
от избора: личността или индивидуалността.
* Тези два потока, насочени съответно към центъра на Слънцето и центъра на Зе
мята, трябва да бъдат разбирани символично. Адът не е в центъра на Земята. Учите
лят Омраам Микаел Айванов е изнесъл множество беседи за подземното царство
А г а р т а , което, съгласно традицията, е мястото на една цивилизация, много по-на-
преднала от нашата в духовно и техническо отношение (бел. на френския издател.)
57
В Природата циркулират множество потоци,

но по принцип, за улесняване на разбирането, ви
наги могат да се различат два основни: потокът на
Светлината и потокът на Мрака. Много Посветени,
философи и ясновидци са представяли по всякакви
възможни начини тази идея, че две сили си разделят
света. Най-вече при древните перси се е наблягало
на противопоставянето на Светлината (представена
от Бог Ормузд) на Мрака (представен от Бог Ари-
ман). Това разграничаване обаче невинаги е било
разбирано правилно и през вековете е имало големи
деформации и изопачавания, намерили израз в мани-
х е й с т в о т о . Персийските Посветени не са искали да
твърдят, че Злото съществува като принцип, който
се противопоставя на Доброто, без Доброто някога
да успее да го победи. Не, те са наблягали единстве
но на идеята за полярността. Бог, сам по Себе Си, е
един, но се проявява като дуалност: мъжко и жен
ско, положително и отрицателно, светлина и мрак,
като не е задължително мракът да е нещо лошо.
Природата ни показва, че мракът съдържа сили,
които работят за формирането, за растежа1. Нощта
например нещо лошо ли е?... Лошо ли е това, че де
тето трябва да започне да расте в тъмнина в про
дължение на девет месеца? Трябва да разберете, че
представянето на светлината и мрака като добро и
зло е само един символ - също като дясното и ляво
то. Често дясната страна се свързва с Доброто, а ля
вата - със Злото. В действителност, това е само един
начин на изразяване. Двете страни - лявата и дясна
та - съставят целия човек. Ако той бива разделян на
две, то е само за да се улесни разбирането на някои
неща, но той самият е едно живо неделимо цяло. П о
гледнете, дясната ви ръка може да удари лявата, но
това не означава, че те са две отделни, разграничени
58
В зим ане и д а ва н е (Слънцето, К у п а т а и Зем ят а)
едно от друго същества, които се бият - защото, в

действителност, едно и също същество удря и полу
чава удара... Този, който разбира Закона на Поляри
з а ц и я т а , може да даде обяснение на много загадки.
Всичко в Природата е добро. Естествено, аз не
искам да кажа, че демоните също са добри. Не, но
ето че един ден и те така ще бъдат „сготвени“, „сва
рени“, „изпечени“ и „подправени“, че човек ще може
да им се наслади. Защо не? Талмудът казва, че в края
на времената Левиатан ще бъде накъсан на парчета,
осолен и приготвен да бъде сервиран на пиршество
на Праведните. Каква гощавка ни очаква, ако полу
чим, разбира се, привилегията да опитаме от това чу
довище, сядайки на една и съща маса с Праведните!
И ако Левиатан, който не е по-добър от демоните,
трябва да бъде сервиран на пиршеството, защо не и
другите дяволи? Може би един ден и ние ще отидем
да се насладим на тяхната плът... Но за момента, раз
бира се, те са тези, които се наслаждават на нашата.
Ако чрез личността човекът се свързва с Ада, то

чрез индивидуалността той се свързва със самия Бог.
Ето защо, когато се оставя да бъде увлечен от свет
линния поток и приеме да се хармонизира с индиви
дуалността, той възвръща своята истинска Божест
вена същност. Това, което ви казвам тук, е в съгласие
с всички езотерични и религиозни традиции, които
учат, че човек трябва да стане отново такъв, какъв-
то е бил първоначално... Сега той се намира някъде
между Ада и Небето. Толкова се е лутал, сменял е
толкова държави и жилища, че вече не знае накъде да
върви, забравил е напълно своето древно познание
и затова има нужда от водачи. В далечното минало
неговата собствена светлина е била тази, която го е
водела, но сега, когато я е изгубил, вече не знае на
59
къде да тръгне. Разбира се, понякога все още могат

да се срещнат Същества, които са запазили спомена
за изначалното си състояние: те знаят откъде идват
и накъде отиват, защото притежават една вътрешна
Светлина, която ги просвещава и ръководи. Всеки
отминал ден затвърждава истинността на онова,
което са придобили. Ето защо тяхното убеждение
и увереност се усилват и те, удивени, все по-ясно и
по-ясно виждат, че тази Светлина никога не ги е за
блуждавала.
С изключение на тези малцина мъдреци, повече-
то хора живеят в несигурност и безпокойство: питат
се какъв е смисълът на техния живот, какво ще им
се случи след смъртта - и основното в онова, което
може да се прочете или види в литературата и в изку
ството, е само резултатът от тази несигурност. Кол
ко много книги се пишат сега, които унищожават и
малкото вяра и надежда, които все още са останали!
За съжаление, младото поколение предпочита да чете
тези книги, а не другите, в които светлите същества
са поместили всичките си открития и опитности. Пи
сатели, философи и учени са правили и продължават
да правят всичко възможно да унищожат напълно и
няколкото проблясъка, които са останали в човека.
Затова сега човечеството вече не знае в коя посока
да върви и следователно трябва отново да му бъде
показан ясно пътят. Тези, който разберат, ще се ре
шат да тръгнат по него. Що се отнася до останалите,
които събират опитности, те също ще разберат, но...
много по-късно.
Вчера ви казах, че основният стремеж на лич

ността е да взема и да взема, дори в ущърб на други
те. Личността няма никакъв морал, никаква милост,
нищо. Тя е тази, която иска да има всичко, да погъл
60
Взим ане и д а ва н е ( Слънцето, Л у н а т а и Зем ят а)
не всичко; но понеже никога няма насита, не само

че е неблагодарна, но и се обижда, че не й се дава
повече. Тази нужда да взема я кара да развива пагуб
ни наклонности - бунтарство, ревност, жестокост и
отмъстителност - които обикновено се проявяват у
този, който мисли, че никога не притежава достатъч
но.
Личността, която знае само да взема, може да
бъде сравнена със Земята - вече съм ви казвал това.
Индивидуалността, която само дава, може да бъде
сравнена със Слънцето, а човешкото същество, ко
ето се намира между двете, бива привлечено ту към
личността, ту към индивидуалността.
Загатнах ви също така нещо и за Луната, но много
набързо. Ето защо сега бих искал да ви разкажа пове
че за нея. Какво е Луната? Това е една „земя“ като на
шата Земя. От астрономична, от научна гледна точ
ка, тя не е точно като Земята, но символично, това
е една „земя“ със същата природа като нашата Земя,
защото тя също взема. Земята и Луната имат женска
функция: те вземат, но по различен начин. Сега ще
видите тази разлика от гледна точка на Науката за
Посвещението. Слънцето дава. Земята и Луната взе
мат. Няма да се занимаваме сега с другите планети, а
ще се спрем само на тези три символа: Слънцето, Лу
ната (които в Мистериите са били почитани като два
принципа: мъжки и женски) и Земята. Земята пред
ставя физическото тяло, Луната - астралното тяло,
нисшата душа, а Слънцето - Духа. Умът е представен
от Меркурий, но днес няма да ви говоря за това2.
Да се занимаем сега със Слънцето, Луната и Зе
мята. Слънцето, тоест Духът, само дава - то никога
не взема, докато Душата взема и тялото също взема.
Но по какъв начин вземат Душата и тялото? Именно
това е интересното. Не трябва обаче да се мисли, че
61
да се взема, е непременно лошо, защото има начини

и начини да се взема. Човек може да взема егоистич
но, брутално, ненаситно. Но можем да взимаме също
и като тиха вода, като огледало, като една спокойна
душа, която отразява Небето...
И така, ето как можем сега да класифицираме
хората: такива, които са под влиянието на Земята и
които вземат по егоистичен начин, без любов, без
милост. После, такива, които са под влиянието на Лу
ната: медиумите, ясновидците, поетите и мистиците,
които също се опитват да взимат - да речем, по-ско-
ро да уловят нещо от други сфери и измерения или от
Слънцето, за да могат след това да го отразяват. А да
отразяваме вече означава да даваме. Душата на меди
ума е достигнала до едно толкова възприемчиво със
тояние, че получава откровения от Горе и след това
може да ги предава, да прави предсказания. Онзи,
който е възприемчив, чувствителен, който улавя въл
ни или послания, е съвсем различен от този, който
поглъща всичко като бездна. Огледалото, разбира
се, не дава нищо от себе си, но поне изпраща нещо
обратно, то отразява. И ето функцията на Луната:
тя отразява. И понеже се намира между Слънцето
и Земята, онази част, която е обърната към Земята,
отразява всичко, което е нисше; а тази, която е обър
ната към Слънцето, отразява всичко, което е виеше.
И точно затова Луната намалява или расте, сякаш за
да покаже, че за един кратък период тя има за задача
да отразява всичко, което е пъклено и зло, а през един
друг период - всичко, което е добро и Небесно.
Човешката Душа е свързана с Луната, физическо
то тяло - със Земята, а Духът - със Слънцето. Също
като Слънцето, Духът никога не взема, той дава и
дава, той блика, той е неизчерпаем. И точно защото
винаги излъчва, не е способен да получава. Докато
62
Взим ане и д а ван е (Слънцето, К у п а т а и Зем ят а)
Земята не е способна да дава, тя се задоволява само

да получава. От това обаче, което получава, тя прави
така, че да почнат да растат някакви плодове и цветя.
Що се отнася до Луната, тя ту е под влиянието на
Слънцето, ту - под влиянието на Земята. Ето защо
хората с лунен темперамент са толкова нестабилни.
Те се насочват към поезията, имат моменти на вдъх
новение, но изведнъж могат да рухнат и да изпаднат
в депресия. След известно време обаче те отново се
изпълват с ентусиазъм. Човек никога не може да раз
бере какво точно става с тях. Затова трябва да внима
ва най-вече с техните предчувствия: те са ту верни,
ту лъжливи. Впрочем, ако искате да узнаете къде
обитава лъжата, това е Луната; но Луната е също и
мястото на чистотата и яснотата. Защо?...
Изучавайки Дървото на Сефиротите, виждате,

че след Малкут (сферата на Земята), издигайки се
вертикално нагоре, откривате Йезод, сферата на Лу
ната. След това идва Тиферет - сферата на Слънце
то. Тъй като Луната е между Земята и Слънцето, в
по-висшата си област тя е под влиянието на Слънце
то, а в по-нисшата - под влиянието на Земята. Така
че всичко, което идва от Земята, се отразява там под
формата на лъжи, смут и всяващи ужас образи. Кога-
то обаче прекоси зоната на лъжата, човек пристига в
една осветена зона, която е под влиянието на Слън
цето. И истинските ясновидци са там - във висшата
зона на Луната3.
Впрочем в намиращата се под влиянието на Луна
та сфера се срещат две категории хора: едните - емо
ционални, лесно възбудими, нестабилни, странни и
дори малко налудничави, и другите, тъкмо обратно
то - трезви, проницателни и чисти, защото Луната
дава също и чистотата. Ако искате да се пречистите,
63
Д ъ р во то на С е ф и р о т и т е
64
В зим ане и д а ва н е ( Слънцето, Л у н а т а и Зем ят а)
да станете като бистрата вода, трябва да се свържете

с Луната, но с нейната висша зона. Защото Луната
управлява както кристалночистата, така и замърсе
ната вода. Всички води, било то замърсени или бист
ри, са под влиянието на Луната. Нисшият аспект на
Луната се олицетворява от Хеката, а висшият - от
Диана, целомъдрената Диана, но също и от Изида.
Сега ще добавя още няколко обяснения по от
ношение на двете думи, излъчващ и приемащ, които
често употребявам. Да разгледаме случая с хората,
които само приемат: те поглъщат всичко - и добро
то, и злото, без да правят разлика, и така, без да си
дават сметка, приемат в себе си нечистотиите и боле
стите на другите. Възприемчивите хора, медиумите,
са много уязвими, защото не умеят да се защитават.
Те често са изложени на милостта на всякакви влия
ния и същества. Докато сред излъчващите, Слънчеви
същества ще откриете Маговете. При Маговете гос
подства мъжкият принцип, тоест волята, нуждата
да дават, да градят, да влияят - нуждата да действат
под всички нейни форми. Именно в това се състои
мъжкият темперамент. Докато женският принцип
получава, оформя, подчинява се. Тези два полюса,
мъжкият и женският, излъчващият и приемащият,
и двата са необходими: ако единият от тях изчезне,
няма да има повече живот.
Всеки човек, било то мъж или жена, трябва в
своя вътрешен живот да има и двата полюса, мъж
кия и женския, излъчващия и възприемащия4. Ако
е само възприемащ, очакват го големи нещастия:
няма да може да намери лек за нищо, защото няма
воля. Развил е само своята чувствителност, но това
не е достатъчно, защото в живота трябва да се бори
с враждебни сили. Ако обаче е само излъчващ, поло
жителен, отхвърля всичко, не получава никакви по-
65
висши откровения, а това също е пагубно. Той ще

бъде силен и могъщ, но няма да прави нищо друго
освен да създава конфликти, защото волята позна
ва само борбата. Тя досажда на другите, нагрубява
ги, блъска ги и ги измъчва - и естествено, създава
врагове. Бидейки единствено възприемащ, човек не
наранява хората, защото винаги казва Амин на всич
ко, но бива винаги смачкван, винаги стъпкван, а това
също не е хубаво. Докато, ако има в себе си и двата
принципа - и слънчевия, и лунния (заедно със зем
ния принцип, за да може да действа в материята),
това е съвършенството, пълнотата. В Езотеричната
наука за такъв човек се казва, че е андрогин, тоест
едно цялостно, завършено същество. В Индия това
състояние на съвършенство и пълнота се представя
от символа лингам'.
И тъй, както виждате, да взимате, да получавате

не е толкова лошо, при условие че получавате в най-
голяма чистота, когато Луната е обърната с лице към
Слънцето. И знаейки как да получавате и да давате,
ще бъдете също и здрави. Ако непрекъснато само
получавате, без никога да давате, във вас ще възник-*
* Лингам, известен ощ е като Ш ива Лингам - един от основните символични обра
зи на Бог Ш ива (бел.ред.)
66
В зим ане и д а ва н е ( Слънцетоi, К у п а т а и Зем ят а)
нат процеси на ферментация и вие ще се разболеете.

А ако само давате, без никога да получавате, ще се
изчерпите и ще свършите в нищета. Следователно
Мъдростта, това е да умеете да получавате и да дава
те точно това, което трябва, както трябва, на когото
и колкото трябва... Има още много какво да се каже,
за да се изясни този въпрос.
Преди да завърша, ще добавя още и следното.

Когато видите някого, как можете да знаете какво
мисли и какво крои? Ако лицето му е мрачно, зло
вещо, заплашително, можете да бъдете сигурни, че
той мисли да стори зло. Именно Природата е уре
дила така нещата. Когато един човек има престъпни
намерения, неговото лице става мрачно, той вече не
излъчва светлина. Докато, ако има намерение да по
могне, да подкрепи някого, лицето му просветва и
засиява.
И сега, от това наблюдение можем ли да си из
вадим едно невероятно заключение? Защо лицето
на Слънцето е толкова сияйно, толкова лъчисто? За-
щото Слънцето непрекъснато замисля хубави неща.
Да, и светлината му е правопропорционална на ве
личието на неговите добри мисли и чувства, на него
вата любов и знание. Ето това е, но вие замисляли ли
сте се върху тези неща?... Слънцето ни показва пътя:
да даваме, да просвещаваме, да оживотворяваме. Но
хората са толкова далеч от това знание, от тази нау
ка, че никой не се оставя да бъде убеден. Те ще ка
жат: „Това е толкова поетично, толкова красиво“, но
и не помислят, че именно това е Истината. Ами да,
те само ще кажат: „Това е толкова поетично, толкова
красиво“ и няма да направят нищо, за да го прило
жат на практика и осъществят.
67
Колко неща още предстоят да ви бъдат разкрити!

За момента всичко това все още не ви е особено ясно,
защото не сте изучили достатъчно задълбочено Нау
ката за Символите. Но и това ще ви стане ясно след
време, скъпи мои братя и сестри - търпение!
Бележки:
1. Виж L e s sp len deu rs de Tiphereth, поредица „Събрани пълни
беседи“ т. 10, гл. XVII: „Le jour et la nuit (la conscience et la
subconscience)“.
2. Виж L ’a m o u r et la sexu alite, поредица „Събрани пълни бесе
ди“ т. 14, гл. II: „Prendre le taureau par les cornes. Le caducee
d’Hermes“.
3. Виж „ E t il m e m o n tra u n fleu v e d ’e au de la vie ", част X, гл. 1: „La
porte du monde psychique: Iesod“.
4. Виж R e g a rd s su r I’invisible ( П оглед в Н е в и д и м о т о ), колекция
„И звор“ № 228, гл. IV: „La clairvoyance: activite et receptivity“
(„Ясновидството: активност и възприемчивост“).
68
IV
СЛЕДВАЙТЕ ПЪТЯ НА
ЗЛОТО Е ОГРАНИЧЕНО, НО
ЗА ДОБРОТО НЯМА ПРЕДЕЛИ
Въпросът за личността и индивидуалността е
задача за цял живот - и не само за цял един живот,
но и за много прераждания. Защото често се случва
когато човек вярва, че е вдъхновен, в действителност
личността му е тази, която го съветва и подмамва
така, че бива въвлечен в най-големи нещастия. Ин
дивидуалността се опитва да го предупреди за по
следствията от тези му действия, както и за злополу
ките, които го грозят; а той не само че не я слуша, но
дори я кара да замълчи. Ето защо първата ни работа
е непрекъснато да се самонаблюдаваме: трябва да се
спираме на всяка идея, на всяко желание, които пре
минават през нас, за да разпознаем природата им...
Да, да разпознаваме природата на всеки импулс,
всеки подтик, за да знаем в коя посока ще ни поведе
той. За съжаление, твърде малко хора са свикнали да
си правят този труд: те се оставят да бъдат увлече
ни, поддават се и се „качват в колата“ на личността,
а след това ги връхлитат разочарования и угризения
на съвестта. Ако бихте могли да влезете в сърцата на
хората или да чуете изповедите, признанията им, вие
бихте се ужасили! Аз често се ужасявам от това, ко
ето ми разказват, и стигам до заключението, че хора
та нямат точна представа за двете природи, които се
проявяват в тях.
71
Хората биват подтиквани да задоволяват нисши

те си желания, мислейки, че самите те ще спечелят от
това. Съвсем не - други са тези, за които го правят,
но забелязват това едва накрая, когато вече всичко
са изгубили: силите, радостта, вдъхновението си. В
действителност, съществуват невидими същества,
които човек не познава и които непрекъснато идват
да се хранят за негова сметка. Деня, в който забеле
жи това, той разбира, че през целия си живот е ра
ботил все за други същества, а не за самия себе си,
тоест за тази безсмъртна част от неговото същество,
която непрекъснато трябва да бъде обогатявана и
да процъфтява. Но кои са тези „други“ ? Би отнело
много време да ви го обясня: тези същества, които
имат интерес да се хранят за наша сметка, са толкова
много! Цели поколения са работили, за да ги задово
ляват, и сега, като наследство, ние влачим със себе си
много от тези същества, които, без наше знание, се
възползват от нас. Ако един ден ни се даде това от
кровение, това прозрение, тази Светлина, ние бихме
се отказали да работим за тях... И обратното: има и
други същества от Невидимия свят, за които можем
да работим непрестанно, като самите ние печелим,
защото с всяко наше усилие да ги удовлетворим и
да им угодим, нашето наследство, нашето богатство,
нашата сила се увеличават.
Онези, които умеят да се самонаблюдават, могат
да установят следното: след като са задоволявали
някои от желанията си, те си дават сметка, че са из
губили част от силата, покоя и яснотата на съзнание
то си. Това именно е доказателството, че други са се
възползвали вместо тях. Ако бяхме ясновидци, какво
само бихме видели! Това са милиони и милиони съ
щества, за които работим и които ограбват нашите
72
С ледвай т е пътя на индивидуалност т а. Злот о е ограничено...
енергии... Веднъж говорих с един писател, който се

смяташе за знаменитост само защото беше написал
два-три романа. Аз му обясних за двете страни на
човешката природа и когато чу, че в Невидимия свят
има същества, които ни експлоатират, които се въз
ползват от нас точно така, както ние експлоатираме
животните, той се възмути и разяри: „Как? Но това е
невъзможно!“ А з го погледнах, мислейки, че за един
писател не е чак толкова трудно да прозре, да раз
бере, че това, което ние причиняваме на животните,
други биха могли да го причиняват на нас. Хората
карат животните да работят, дерат кожата им, про
дават месото им, без никога да се запитат дали наис
тина имат правото да го правят. Ако попитаме жи
вотните за тяхното мнение, те със сигурност биха се
оплакали от несправедливостта и жестокостта на хо
рата. Хората обаче намират това за нормално. Тога
ва, защо да няма други същества, които да постъпват
по същия начин с нас? Това е логично: те ни използ
ват. Дават ни малко храна и след това ни натирват да
орем техните ниви и да реализираме техните проек
ти, като накрая ни разфасоват, за да направят от нас
шунка и кървавица, с които се угощават.
Ако хората само знаеха какво представлява Не
видимият свят! Там има всякакви видове национал
ности, племена и родове, и някои от тях се нахвърлят
върху хората точно както хората се нахвърлят върху
някои от животните, за да ги карат да работят, да ги
продават, да им одират кожата, да ги ядат: съвсем
същото е. Ето една нова Светлина, която по-късно
ще бъде дадена на цялото човечество; но за момента
само вие можете да се ползвате от нея1.
И така, трябва да разберете колко е важно непре
къснато да се самоанализирате, за да проверявате
73
вашите мисли, желания и намерения, както един би

жутер внимателно разглежда скъпоценните камъни,
подбира ги и ги разпределя според качеството им...
Да, в някои области на живота хората действат мно
го разумно: те знаят, че по отношение на храната,
дрехите, цветята, плодовете и предметите, в живо
та съществуват различни степени - нещата и дори
съществата биват от по-висше или по-нисше качест
во. Сега, че някои хора смятат бедността за нещо
по-добро от богатството, че предпочитат грозните
жени пред красивите или избират да се обличат в
дрипи - това е напълно възможно. Аз обаче говоря
за общия случай и установявам, че хората спонтанно
правят разлика между по-висшите и по-нисшите сте
пени, и то във всички области на живота. Ето защо
Посветените, основавайки се на тази толкова проста
констатация, ще ви кажат, че човек може непрекъс
нато, ниво след ниво, степен след степен, да се из
дига все по-високо и по-високо и винаги да открива
съществуването на едно по-висше качество, защото
в тази посока няма предели. Когато срещнете един
интелигентен човек, не можете да кажете: „Ето това
е върховният предел на интелигентността и знани
ето“, защото винаги е възможно да срещнете някой
още по-интелигентен. Не можем да поставим какъв-
то и да е предел нито на интелигентността, нито на
разумността, нито на красотата, нито на добротата,
нито на Любовта: те са безгранични, те могат да рас
тат до безкрайност!
Когато обаче човек тръгне към противополож
ния полюс, може ли и там също да стигне до безкрай
ността? Не - и вие ще видите разликата. Ако се спус
нете в сферата на грозотата, мизерията или болестта,
ще откриете една граница, защото за всичко, което е
74
Следвайте пътя на индивидуалността. Злото е ограничено...
нисше, има предел. Това е също както във физиката,

при топлината и студа: температурата може посте
пенно да се повишава от 0°С чак до безкрайност, но
не може да падне под - 273°С . Частиците, подложе
ни на студ, се блокират, притискат се една друга и
не могат повече да се движат. А когато движението
спре, границата на студа вече е достигната. Топли
ната, която разширява телата, напротив - увеличава
скоростта на частиците, както и пространството, в
което те се движат. И понеже пространството е без
крайно, не могат да му бъдат поставяни каквито и да
било граници. Що се отнася до нас, ако ние виждаме
граници, то е, защото все още не сме ходили да ви
дим и изследваме по-висшите области, и затова каз
ваме: „Ето, дотук беше“. Не, когато вървим нагоре,
не откриваме никакви граници.
Ето защо аз стигнах до следното заключение:
Злото е ограничено както във времето, така и в прос
транството - Бог не му е отредил да трае вечно. В
същото време обаче за Доброто няма предели нито
във времето, нито в пространството. Ето една раз
лика, която хората не познават: те си въобразяват,
че силите на Доброто и на Злото се уравновесяват.
Съвсем не! Ако искате едно по-точно заключение
- ето го: когато човек се издига към положителния
полюс, той навлиза в безграничното време и прос
транство, в Безпределността, във Вечността. Имен
но самата тази липса на каквито и да било предели е
Бог. Единствено Бог е безграничен, всичко останало
е ограничено. Следователно и дума не може да става
за равенство между силите на Небето и на Ада.
Тогава, какво заключение може да се направи от
нравствена гледна точка? Че всички, които изберат
низходящия път на личността, на слабостите и без
75
порядъка, избират разрушението и смъртта. Мал

ко по малко, те изчезват, защото са толкова върза
ни, толкова притиснати и блокирани в долната част
на един обърнат конус, че вече не могат нито да се
движат, нито да дишат. С тези, които изберат въз
ходящия път на индивидуалността, се случва тъкмо
обратното: те се разширяват, стават все по-големи и
по-големи, по-свободни. Истински интелигентните
същества избират именно този път, защото, изкач
вайки се по него, те откриват простора, свободата,
както и множество решения, които ги предпазват от
сблъсъци и унищожение. Докато онези, които пое
мат надолу, се чувстват все по-ограничени и по-огра-
ничени, започват да се бият и изтребват взаимно, за
да имат малко повече жизнено пространство.
Опитайте се да поживеете само няколко дни в тези
хаотични състояния и се самонаблюдавайте добре:
ще установите, че всички благотворни и светли сили
все повече и повече ви напускат и че други, напълно
противоположни присъствия, се промъкват във вас.
Започвате да усещате, че нещо във вас натежава, по
тъмнява и се вцепенява, че вдъхновението ви напус
ка... Всички тези усещания са вече едно предупреж
дение, че пространството се стеснява.
Когато сте в препълнен влак или метро, вие се
чувствате притиснати и се задушавате, но когато
слезете от тях - ах, отдъхвате си. Каква радост само
е да дишате свободно! Е, добре, трябва да сте на
блюдавали тези ситуации, за да откриете, че те имат
своите съответствия в духовната област. Всички са
имали подобни преживявания, но колко хора умеят
да се ползват от тях, да ги тълкуват и да си вадят съ
ответните заключения? И така, веднага щом усетите
в себе си някакво задушаване, нещо, което ви стяга,
76
трябва веднага да си го изтълкувате и да си кажете:

„Олеле, аз съм на път да се заблудя, да пропадна, не
съм поел в правилната посока!“ - и отново да поеме
те по възходящия път.
Всички сте минали през такива състояния, нали?
Поне за няколко часа, няколко дни, няколко седми
ци... или няколко години! Да, всички - но малцина
измежду вас са ги забелязали и са разбрали езика им.
Въпреки че той е бил ясен и точен, работата е там,
че е нямало преводачи, защото никой никога - нито
родителите, нито учителите - не ви е учил да гледате
и да разбирате нещата по този начин. Тук, в Учени
ето на Всемирното Бяло Братство обаче, ви биват
разкривани Истините, които ви помагат да изковете
бъдещето си. Тогава, хайде, започнете да се самоана-
лизирате, и ще видите! Колко пъти само сте имали
подобни усещания! И това съвсем не е било случай
но. Във вашата стая не е имало тълпа от хора, защо
то тя не е метрото, и въпреки това сте се чувствали
смазани, мрачни, връхлетени от непозната и странна
мъка или дори обзети от една такава слабост - да, от
една почти смъртоносна умора. И така, ето я причи
ната за всичко това: вие сте го „подкарали през про
сото“ и следователно трябва да направите усилие от
ново да поемете по Правия Път2.
Очевидно, когато човек тъне в невежество и го
дини наред е пренебрегвал подобни предупрежде
ния, малко по малко положението му се влошава.
Той продължава да затъва както в движещи се пя
съци: колкото повече усилия прави да се измъкне,
толкова повече затъва, защото вече не усеща твърда
почва под краката си. Какво можете да очаквате, ако
вие сами се изложите на опасност, влизайки в едно
тресавище, пълно с оси, мухи и комари? Не се учуд
77
вайте, ако всички тези гадинки се нахвърлят върху

вас и ви изпонажилят. Именно това се случва и в об
ластта на психиката: колко насекоми, колко гадинки
идват, за да ви хапят и жилят! А вие не сте вече дори
в състояние да откриете отново пътя, по който да
им избягате. Какво трябва да се направи? Просто не
трябва да влизате в тези области, това е всичко. Защо
трябва да ходите, да се завирате там? Тези същества
са си у дома там и затова имат правото да се вълну
ват и да ви крещят: „Не виждате ли, че досаждате!
Какво търсите тук? Това е наше царство!“ и да ви
преследват. Би трябвало да си обяснявате вашите
разочарования и беди с факта, че не сте тръгнали в
Правия Път. Ако спазвате всички правила, пред вас
могат да изникнат само незначителни и лесни за пре
одоляване трудности.
Виждате, че по темата за личността има да се ка
жат още много неща. Най-важното, което трябва
да знаете, е, че личността е много тясно свързана с
подземния свят. Разбира се, в подземния свят живе
ят също така и великолепни същества, превъзходни
работници и дори Деви. Повечето от подземните съ
щества обаче са тъмни, егоистични и на ниско ево
люционно ниво, и понеже личността има вземане-
даване с тях, то всеки, който следва нейните съвети
и задоволява нейните капризи, става подвластен на
лошите влияния на тези същества, докато един ден
се оказва напълно ограничен и окован.
Сега, ще добавя, че ние не трябва да унищожа

ваме личността под предлог да се освободим от нея.
Тя е тук, за да ни дава материалите, необходими за
работата ни на Земята. Тя е, ако щете, като една мно
го богата стара жена, от чиито богатства можете да
78
черпите, но без да следвате нейните съвети, нито

пък да я приемате за водач, защото тя е егоистка.
Впрегнете я на работа: като работник, тя ще напра
ви велики неща, защото именно тя е тази, която дър
жи ключовете от шкафовете, от килера с хранител
ните продукти и т.н. Не трябва да я убивате, а да я
подчините на волята си, да я направите послушна и
покорна. Човек си въобразява, че винаги той е гос
подарят - но не, той се заблуждава: личността е тази,
която командва, а той е неин роб. Колко пъти само
съм констатирал всичко това! Аз съм го изследвал
дори върху себе си... Да, защото откъде другаде ис
кате да черпя всички тези познания, ако не от мен
самия, благодарение на навика ми да наблюдавам,
дешифрирам и анализирам до най-малките подроб
ности всичко, което става вътре в мен?... Но за да
придобиете необходимото знание, не е нужно, как-
то повечето хора, да извършвате твърде прибързани
експерименти в някои области, защото рискувате
окончателно да се изгубите в тях.
Колко странно: всички са съгласни да отидат да
проверят онова, което е отрицателно, пагубно, без
пътно. Ако те поне го проверяваха отдалеко, докос
вайки се едва-едва до него и задоволявайки се с мал
кото, за да си направят необходимите изводи, бих ги
разбрал... Ама не, те трябва да го изпитат до дъно, и то
не само веднъж, но десет, сто пъти, без да помислят
за това, че няма да им останат сили и възможности за
деня, когато ще поискат да опознаят нещо друго. Да
предположим, че някой, след като е вършил всякак
ви глупости, решава да вкуси от Небесните преживя
вания, желае да познае Безпределността, Сиянието,
Светлината... Той не ще може, няма да има вече нито
условия, нито средства, нито възможности. Защото
всичко вече е изразходено, пропиляно3.
79
Щ ом веднъж е пропилял енергиите си някъде

другаде, човек вече не може да има Божествени
опитности и преживявания. Ако си въобразява, че
това е възможно, то означава, че нищо не е разбрал
от Науката за Живота. Той вече е фалирал и банкру
тирал, но си въобразява, че ще може да има Небесни
преживявания с все същата свежест, същата интен
зивност, същата сила, същата гъвкавост и пластич
ност? Той е изцяло замърсен, напълно покварен, а се
надява да обходи Небесата? Ама че невежество! Ни
кой никога не е успял в това. Само тези, които едва
са се докосвали до този подземен свят, които не са
изцяло затънали в него - те, да, именно те могат да
превъзмогнат тези наклонности, да поправят греш
ките си и да възстановят потока. Но на онези, които
искат да вкусят до дъно най-грубите изживявания,
казвам: „Хайде, давайте, щом искате, аз съм любо
питен да видя какво ще правите след това“. Нищо.
Те не биха могли да направят нищо. За тях всичко е
свършено, всичко е изгубено.
Щ о се отнася до Доброто, там няма граници; ето
защо мисля, че едно от най-добрите определения за
Бога е следното: там, където няма никакви преде
ли, там е Божественото. Бог се намира единствено
в онова, което е безсмъртно, вечно, безпределно.
Всичко, което е ограничено във времето и простран
ството, не може да Го представлява. Следователно
Доброто няма предели, то е като топлината: дори
ако достигне милиони градуси, все още не са извест
ни пределите, до които може да достигне температу
рата. Миналата година, когато посетих Световното
изложение в Монреал, видях в руския павилион една
невероятна машина, която можеше да произвежда
топлина от милиони градуси за извършването на ра
80
бота върху всякакви видове химични и органични

вещества, дори върху плазма.
Ако хората разсъждаваха правилно, биха стигна
ли до заключението, че щом самата Природа е утвър
дила една ценностна система с по-висши и по-нисши
качества, това е доказателството, че съществуват две
посоки, в които човек може да продължи, като Злото
се спира до определено ниво, докато Доброто може
да расте до безкрайност4. Ако човек не е знаел как да
размишлява върху топлината и студа и да вади съот
ветните заключения, причината е, че той все още не
умее да чете на езика на Природата.
Светът долу е само едно отражение на света Горе.
Тогава, ако разсъждавате правилно... Да, но тряб
ва да можете да приучите мозъка си да разсъждава
правилно, тоест да поправите деформациите, които
светът, семейството и образованието са оставили
като отпечатък върху вас - както впрочем и върху
мен. Но аз, аз работих, за да се освободя от тях и ако
вие също успеете да се освободите от всички тези
деформации, ще разсъждавате по същия начин като
мен и ще откриете същите неща като мен. Всеки ден
ви разкривам Истини, които не можете да отречете.
Не ги измислям аз, те са тук от Вечността, но хората
не са ги забелязвали, защото са се оставяли да бъдат
деформирани от съвременната култура. Затова тряб
ва все повече и повече да се освобождавате от нея - в
противен случай ще прекарате целия си живот, без
да откриете нищо. А аз, аз денонощно съм потопен
в тези Истини, само дето все още не мога да ви ги
предам всичките. Докато не се отърсите от всичките
си погрешни разбирания, наследени от вашето въз
питание и образование, няма нито да ги разберете,
нито да ги приемете.
81
Представете си, че някой е нарисувал на един

лист хартия две картини: едната - с червено мастило,
а другата - със зелено. Някой ви дава червени очила,
вие гледате през тях и не виждате червената картина,
а само зелената, защото при червено върху червено,
цветовете се сливат. Да предположим, че тази зеле
на картина е много посредствена или даже грозна,
но въпреки това вие виждате само нея. Сега пък ви
дават зелени очила: през тях виждате нарисуваната с
червено картина. Това ви учудва и вие възкликвате:
„А, но тя била тук!“ Да, тя е там, но вие не сте я виде
ли, защото очилата, които са ви давали досега, са ви
пречили да я видите. И така, когато гледате дървета
та, звездите, планините - целия физически свят, вие
виждате само един от двата плана: зад него има още
един, който все още не виждате... И аз сега ще ви дам
едни други очила, за да можете да го видите. Дори
може би тогава ще започнете да не виждате първия?
Толкова по-добре! Така дълго сте го гледали, че не си
заслужава вечно да се занимавате с него... Природа
та е създала две картини и ние трябва да се опитаме
да открием втората, непознатата... Впрочем тя само
две ли е създала? Аз казвам две, за да улесня разбира
нето, но в действителност тя е създала хиляди!
Ето, толкова е просто, толкова е ясно: трябва

само да познавате двете посоки, които са във вас, и
да знаете, че ако поемете в низходяща посока, ще по
паднете на път без изход, в задънена улица, сравнима
с тази абсолютна нула (която, освен това, никога не
е могла да бъде достигната), която се характеризира
с пълна неподвижност на молекулите. Докато, пое
майки по възходящия път, ще имате достъп до Без-
пределността, а какви богатства само са струпани
там, край него!...
82
Повечето хора живеят на забавени обороти.

Щом имат професия, къща, съпруга или съпруг и
деца, това им е достатъчно, те са доволни. И когато
чуят да се говори за нови идеи, каквито са нашите,
казват: „Но този добряк тук идва само за да ни без
покои! Ние сме си много добре така, както сме!“ О,
да, от древни времена те са свикнали да живеят така
- и ето че аз идвам и им досаждам, не ги оставям на
мира и тогава те надават викове. Да, дори братята
и сестрите от Братството смятат, че ги разтърсвам.
Но нищо не може да се направи, на мен ми е даде
на тази задача и трябва да я изпълнявам независимо
дали това ви харесва, или не. Не трябва да ви оста
вям на спокойствие - и когато вие тук се оплаквате,
там, Горе, в Божествения свят, има други, които ръ
копляскат и се радват! Много добре зная, че според
мнението на хората, начинът, по който ви разтърс
вам, не се цени толкова високо, но Горе смятат, че
моите методи много подпомагат вашата еволюция,
вашето развитие.
Бонфен, 3 септември, 1968 г.
Бележки:
1. Виж L e s p u issan c e s de la vie, поредица „Събрани пълни беседи“,

т. 5, гл. VII: „Les indesirables“.
2. Виж L e s sentences du bonheur, колекция „И звор“ № 231, гл. XI:
„La terre de Canaan“.
3. Виж L e s lois de la m o rale cosm ique, поредица „Събрани пълни бе
седи“, т. 12, гл. X: „Savoir utiliser ses energies“.
4. Виж L ’a m o u r p lu s g r a n d que la fo i, колекция „И звор“ № 239,
гл. VII: „Conserver sa foi dans le bien“.
83
V
ИСТИНСКОТО ЩАСТИЕ Е В
I
Мисъл за деня:
„Гласът на Бога може да бъде чут само в Тиши
ната. Ако този Глас направлява човека, той върви по
Пътя на щастието и Вечността .“
Тази мисъл изисква много обяснения. Тя съдър

жа думите щ а с т и е и В еч н о ст - и вие ще видите, че
това не е случайно.
Но най-напред, нека се огледаме около нас, за да
видим как хората разбират щастието. Всички упо
требяват тази дума. Те казват: „Ах, какво щастие!...
Ах, колко съм щастлив!... Колко бих бил щастлив, ако
имах това или онова!...“. И когато анализираме как
во те разбират под „щастие“, виждаме, че става дума
само за малки, мимолетни и често илюзорни усеща
ния, за едно състояние на съзнанието, което им дава
за няколко мига или няколко часа едно задоволство,
една радост. Ето това е за тях щастието. Когато сед
нат да се угощават на някоя трапеза, предприемат
големи пътувания или прегръщат красиво момиче,
тоест когато имат приятни усещания, изживявани
единствено с петте сетива, те имат навика да казват:
„Какво щастие! Колко сме щастливи!...“. Но щастие-
87
то, скъпи мои братя и сестри, е нещо съвсем друго.

Да си въобразяваме, че ако имаме къща или жена, ще
сме щастливи, че ако имаме слава, знание или красо
та, ще бъдем щастливи... Не! От хилядолетия насам
световната история ни показва, че щастието не е в
тези неща или може да бъде намерено в тях само за
много кратко време. За да разберем щастието така,
както Мъдреците и Посветените са го разбирали,
трябва да знаем как са устроени човекът и Вселена
та. Без това знание никога няма да разберем що е ис
тинско щастие.
Често съм ви разказвал историята за посещени
ето, което Александър Велики направил на един йо-
гин, когато бил в Индия. Той бил чувал да се говори
за някакъв изключителен човек, който бил въплъще
ние на Върховното блаженство, живеейки в същото
време в пълна нищета, и поискал непременно да го
види. Намерил го да медитира върху един одър, в със
тояние на блаженство, а на лицето му били изписани
възхищение и възторг. Александър се приближил,
поздравил, го и му казал колко е щастлив да срещне
един човек, за когото са му разказвали толкова чуде
са. Дори му заявил, че има намерение да го отведе
в своя дворец в Македония, където ще живее сред
богатство и почести... Но Мъдрецът, със състрада
телен и снизходителен поглед, отговорил на младия
завоевател, че няма нужда от всичко това, че се чув
ства много добре там, където е. „Как - провикнал се
вбесеният Александър - ти отказваш да приемеш мо
ята покана? Но знаеш ли, бедни нещастнико, че мога
да те убия? Само да заповядам, и с теб е свършено!“
Мъдрецът се усмихнал и казал: „Ти не можеш да ме
убиеш; смъртта няма никаква власт над мен, аз съм
я победил. Аз съм този, който те съжалява, заедно
88
Истинското щастие е в индивидуалността
с всичко, което притежаваш. Какъв тежък товар!

Какво бреме! Колко си нещастен!“ Тогава, за пръв
път, Александър Велики, който бил триумфирал над
всички армии, бил победен от един мъж, който ня
мал никаква армия - и се върнал, смутен и засрамен,
разсъждавайки дълго време върху всичко, което то
ку-що бил чул и видял. Как този Мъдрец е намерил
щастието? Скоро ще разберете.
Често се казва, че простите, примитивните хора
са щастливи, докато цивилизованите имат повече
трудности в намирането на щастието, защото, раз
вивайки своята интелигентност и чувствителност,
те стават по-уязвими за събитията и измененията на
материалните условия или психичната атмосфера,
в които живеят. Да, ето как мнозина разбират щас
тието: колкото по-примитивен останеш, толкова
по-щастлив ще бъдеш! Тогава, защо не слязат още
по-ниско, на нивото на животните? Животните са
щастливи. А може би растенията са още по-щаст
ливи, защото не страдат. А камъните? Те не усещат
нищо, следователно на тях им е още по-добре. Вижте
само каква логика!
Както току-що ви казах, щастието - такова, как-
вото хората обикновено го разбират - е едно състо
яние, което трае само няколко минути. За момент те
се чувстват добре, казват си: „Ах, щастлив съм! Ж и
вотът е прекрасен...“ Но след няколко минути всич
ко това вече е свършило. Защо? Защото те са градили
своето щастие върху нещо променливо, преходно.
Щастието може да бъде намерено, да - но в една
област, където градивните материали са устойчиви,
неизменни. Тази област съществува и Посветените
са я открили. Ето защо те се стараят да мислят, да
обичат, да действат и работят по такъв начин, че да
89
могат да живеят в нея - там, където царува такова

щастие, което нищо не може да смути. Каквото и да
се случи, каквито и да са условията, те са щастливи,
защото са намерили устойчиви, неизменни, вечни
елементи1.
Ако е толкова трудно да се постигне и съхрани
щастието, то е, защото изисква от човека велики,
възвишени качества и преди всичко чистота, защото
единствено това, което е чисто, е неизменно. Хора
та се заблуждават, ако си въобразяват, че ще могат да
бъдат щастливи, поддържайки нисши състояния на
съзнанието: омраза, завист, алчност, користолюбие...
Разбира се, те могат да изпитат радост, причинявай
ки вреда на ближния си, но след това започват безпо
койствата, вече не могат да спят и щастието си отива.
Следователно това не е било истинското щастие.
Истинското щастие е едно състояние, което се
характеризира със стабилност, устойчивост. Ще ка
жете: „Но животът е само една последователност от
промени: успехи и несполуки, изобилие и бедност,
мир и война, здраве и болест... и човек е принуден да
понася тези промени!“ Не, войната може да избух
не, може да се разболеете или да изгубите внезапно
цялото си богатство, без обаче да преставате да бъ
дете щастливи. Защо? Защото вашето съзнание не се
застоява на нивото на събитията: за всяка трудност,
за всяко изпитание намирате едно обяснение, една
Истина, които ви успокояват и утешават, защото сте
се издигнали много високо и защото знаете как да
гледате на нещата. Може да ви оберат, да ви измъч
ват, но това не е причина да се чувствате нещастни,
тъй като знаете, че всичко това е преходно, че вие сте
безсмъртни, че нищо не може да ви докосне; и там,
където всички викат и се оплакват, вие се смеете.
90
Истинското щастие се намира много високо -

там, където царуват Хармонията, Чистотата, Любо
вта. И това щастие човек го носи в себе си. Ако не е
съзнателен, остава на повърхността, в своята пери
ферия, а именно в периферията има само илюзии и
промени. Едва успял да се сдобие с няколко частици
радост, и ето че те вече биват заменени от толкова
много страдания, сякаш за да бъде наказан затова, че
е откраднал това щастие отнякъде. Покажете ми ня
кой, който не е платил много скъпо за едно щастие,
което е постигнал с непозволени средства.
Не си правете илюзии: можете да придобиете
щастието, да - но единствено при условие че имате
в себе си Светлина, Чистота и устойчивост, защото
щастието е изтъкано от всички тези елементи. Също
като Мира. Мирът, както вече ви показах, също не
се състои от един-единствен елемент; той е синтез
от различни елементи2. И щастието също е синтез
от голям брой елементи, от които най-важният е не
изменността. Когато човек, разочарован от всичко
преходно и илюзорно, започне да търси онова, кое
то е неизменно, вечно, тоест Бога, Духа, тогава той
намира щастието. И веднъж щом го намери, той се
вкопчва така здраво в него, че край - повече никой не
може да го направи нещастен. Каквото и да е поло
жението му - богат или без пари, със съпруга или не,
на върха на славата или опозорен, той винаги е над
промените, той се рее, той живее във Вечността.
Но това може би не е език, който всеки може да
разбере. Какво искате? Един жалък надут младеж
казва на младо момиче: „Ах, скъпа! Ще те направя
щастлива...“ Той дори не знае какво е това щастие,
самият той не е щастлив, а иска да направи нея щаст
лива !... Или пък момичето е това, което казва на мом
91
чето: „Щ е те направя щастлив“ Но как ще постигнат

това? Със своите недостатъци, своите капризи, сво
ите гневни изблици, със своята ревност ли ще се на
правят един друг щастливи?! Даааа... и ще имат мно
го деца, като в приказките! Хайде, хайде, не вярвам
особено в такова щастие. Разбира се, те ще вкусят
няколко мига на щастие, но това ще бъде като при
затворниците, на които всеки ден се дават по някол
ко минути почивка, за да си отдъхнат за малко, и след
това - хайде, обратно „в кошарата“ !... Или пък като
при мъчителен зъбобол: той спира само за малко и
след това започва отново!
Мои скъпи братя и сестри, за да бъдем щастли

ви, трябва да намерим една точка, за която така да
се вкопчим, че никога нищо да не може да ни накара
да изгубим това положение на равновесие, което във
физиката се нарича устойчиво равновесие. Погледне
те махалото: можем да го залюлеем надясно, наляво,
но то винаги се връща в равновесното си положение,
защото е закрепено в една определена точка. Е, до
бре, човек трябва да открие тази точка в себе си и да
се вкопчи, да се вкорени и укрепи в нея3. Докато не
знае как да гледа на нещата, как да чувства и как да
действа, той е изложен на всякакви ветрове, той е
неспокоен, изплашен. Вече ви казах това вчера: щас
тието не е нищо друго освен едно състояние на съз
нанието, един начин на разбиране, на чувстване, на
поведение - едно цялостно отношение към всичко.
Но за това трябва да имате една наука, да притежава
те едно познание и да ги прилагате на практика. Ето
защо щастието принадлежи само на тези, които уме
ят да го намират с помощта на духовна работа и дис
циплина. Сега вече виждате защо щастието е един
92
синтез: ако човек разбира и усеща нещата правилно,

има възможността да действа правилно и е щастлив.
Но за да постигне това, той трябва да влезе в една
Школа за Посвещение, защото именно там може да
се научи как да възпита своя ум, своето сърце и сво
ята воля. И така, виждате защо човек трябва да влезе
в една Школа за Посвещение: за да се научи да бъде
щастлив, много просто! В противен случай, той ще
намира щастието толкова, колкото цял свят го нами
ра - не повече.
Щастието няма да го получите като парче хляб
или сирене, което някой ви отрязва на пазара. То из
исква от вас съвършена дисциплина, чрез която ва
шето разбиране и вашата любов ще се извисят чак до
Небето. Тогава ще можете да черпите от този безбре
жен океан на Любов и блаженство. Но преди всич
ко трябва да постигнете устойчивост, за да можете
най-накрая да кажете като Посветените от Древен
Египет: „А з съм устойчив, син на устойчивостта, за
ченат и роден в царството на устойчивостта“. Но ако
се колебаете, ако сте нерешителни, непостоянни и
изменчиви - и дума не може да става за щастие! Вие
имате няколко малки, приятни усещания, домогвате
се до няколко минути на радост, които си въобра
зявате, че са щастието. Но ето че то ви се изплъзва,
без да е възможно да го уловите отново... и тогава
плачете ли, плачете...
Същото се случва и с любовта. Знаете песента:
„}^,оволствието от любовта трае само миг, а лю
бовната мъка продължава цял живот“. Въпреки че
в действителност трябва да бъде тъкмо обратното:
когато намерите вашата любов, нищо и никой да не
може да ви накара да я изгубите - тя да остане при
вас завинаги, също като щастието. Но Любовта, Лю
93
бовта... За нея също би трябвало да се говори дълго

време, за да се покаже как и къде я търсят хората.
Ето защо те не я намират. Е, да, това, което хората
наричат „любов“, са само кратки кипвания, малки ог
ньове от слама, няколко светлинни избухвания, кои
то веднага угасват, също както при бенгалския огън,
след което отново настава студ и тъмнина.
Щастието не е нито за камъните, нито за расте
нията, нито за животните, нито за хората. Не, на хо
рата не е дадено да бъдат щастливи - нито дори на
свръхчовеците. Свръхчовеците правят много неща,
извършват колосална работа, но въпреки това не са
щастливи. За да бъдем щастливи, трябва да станем
нещо повече от свръхчовеци. Щастието започва в
Царството на Ангелите, защото Царството на Анге
лите е състояние на съзнанието, в което няма повече
нито мрак, нито нечистота. И тъй, Ангелите са щаст
ливи и не страдат; докато свръхчовеците страдат, и
то повече от другите, защото са по-чувствителни.
А сега, защо примитивните хора са по-щастливи
от цивилизованите? Защото живеят сред природата
и се задоволяват с много малко. Също така и прос
то душните хора в селата, въпреки че живеят натъп
кани в една и съща колиба със съпругата, децата и
всичкия си добитък, пак са щастливи. Там не е нито
толкова чисто, нито естетично подредено, там мири
ше лошо, но това няма значение - те са щастливи.
И какво щастие само!... Но изглежда, че колкото по-
цивилизовани и по-образовани стават хората, тол
кова са по-нещастни. Защо? Защото стават по-сво-
енравни, по-взискателни, по-егоистични. Нуждите
им се увеличават, желанията им се увеличават и това
усложнява всичко: те вече нито се разбират, нито се
понасят взаимно. И причината за това е образовани
94
ето, защото в съвременното образование е залегнала

тенденцията да се развива само егоистичната стра
на на човека, неговата личност: всеки дърпа чергата
към себе си, а това води до караници, разводи и т.н.
Докато примитивните хора се подкрепят и обичат
такива, каквито са - не отиват да търсят по-далече
от това.
Ако Мъдреци и Посветени ръководеха образова
нието, те биха дали методи за развиване на Висшата
природа у човека, неговата индивидуалност, която е
благородна, великодушна, безкористна, надличност-
на. Сега вече на хората не се дава никакво възпита
ние. В тях се развива само личността и всеки действа
така, сякаш само той живее на Земята - счита себе
си за център на Вселената и би искал целият свят да
му бъде на разположение, за да му служи. Как иска
те хора с такъв манталитет да могат да продължават
да живеят заедно? Ето защо има само спорове, кон
фликти, бунтове и стълкновения - и причината е
чрезмерното развитие на личността. А това е грешка
на училищата и университетите, които са насочили
образованието в погрешна посока4. Да допуснем, че
аз отговарях за образованието: щях да дам друга на
сока на обучението на децата и младежите, което би
променило всичко... разбира се, след много години,
но всичко би се променило.
Хората прекадено много са развили своята лич
ност, повярвайте ми - а аз знам на какво е способна
тя, изучил съм я подробно. Психолозите знаят много
неща, които са може би много полезни, но аз нами
рам, че не са обърнали внимание на същественото.
Не са правени никакви изследвания на личността и
индивидуалността, за да се покаже какво представ
ляват тези две природи - нисшата и Висшата - как
95
действат и какви са последствията. Колкото до мен,

аз се спирам на същественото: личността и индиви
дуалността, познанието за които дава ключа за раз
решаване на въпросите на живота.
Много хора предпочитат да останат в своите
малки „дупки“, за да бъдат на спокойствие и да нямат
неприятности с другите. От време на време, разби
ра се, те изпитват известна потребност да се срещат
с други хора, да отидат някъде да потанцуват, но
вътрешно остават затворени и изолирани, търсей
ки единствено своето спокойствие. Защо? А защо
има хора, които, тъкмо обратното - намират своето
вдъхновение, своята сила, своя разцвет в колектив
ния живот? Първите са под влиянието на Сатурн, а
вторите - на Юпитер. Ето две допълващи се взаим
но планети. Сатурн е тъжен, самотен, песимист, той
се скрива в една пещера като отшелник; не иска да
вижда никого и най-вече - жените: той ги презира...
Защото първо е бил женен, но жена му го е напусна
ла, горкия, и тъй като е злопаметен, той не прощава
на жените, макар че все още пази халката си, знаете
- пръстена... (Ето едно откритие, което астрономи
те още не са направили: произходът на Сатурновия
пръстен!) Той обаче е нещастен, и сега не иска и да
чуе да се говори за другите. Докато Юпитер, тъкмо
обратното, е щедър, великодушен, усмихнат, прели
ващ от любов: той винаги иска да бъде с другите, за
да им даде нещо.
Аз не знам дали съм Сатурнов, или Юпитеров
тип, но се наблюдавам, анализирам и си казвам: „Как
така, когато съм съвсем сам, се отегчавам, заспивам
и съм тъжен, докато, когато съм с Братството, съм
щастлив!“ Това не е ли малко юпитерианско? Питам
се, нали разбирате... Другите, когато са в колектив,
96
веднага им става зле и бързат да се завърнат в „дуп

ката“ си. Това е много показателно.
Има много неща, които биха могли да се кажат
за щастието, но основната идея е, че хората не могат
да бъдат щастливи, когато имат твърде ограничено
зрително поле. За да бъдат щастливи, те трябва да се
разширяват, да се разширяват до безкрайност, за да
прегърнат целия свят, Безпределността, Вечността.
Следователно един егоистичен, себичен, саможив
човек не може да бъде щастлив, защото при него
всичко е свито, ограничено, защото той не може да
общува с Безпределността. Докато онзи, който има
много Любов, той се разстила, разширява, обгръща
Вселената и вибрира в хармония с нея; всичко се от
варя пред него, той вече не среща никакви препят
ствия и щастието повече не го напуска. Следовател
но пътят към щастието е Любовта, безграничната
Любов. Единствено Любовта, истинската Любов
води към щастието. Да, Любовта, не науката и даже
не философията. Тези, които знаят много, не са
щастливи, докато онези, които имат голямо сърце,
дори ако нямат кой знае какво знание, са доста по-
щастливи. Защо? Защото Бог е поставил щастието в
сърцето, а не в ума, в интелекта. Науката, знанието
не могат да ни донесат щастие; те подготвят пътя,
насочват ни и ни просвещават, но не са способни да
ни направят щастливи.
Всички онези, които знаят много, са нещастни.
„Много мъдрост - много скръб; повече знание -
повече страдание “ е казал Соломон. Е, да, всички,
които започват да придобиват знание, стават неспо
койни, защото знанието носи Светлина и защото
Светлината прави видно онова, което те често биха
предпочели да не виждат. Докато щастието е едно
97
чувство, идещо от сърцето, от Любовта. И тъй, за да

сме щастливи, трябва да обичаме, но по Законите на
Мъдростта. Ето защо Любовта и Мъдростта са свър
зани помежду си. Мъдростта показва на Любовта как
да се изпълни със Светлина, как да обича. Любовта
пък показва на Мъдростта как да стане по-топла...
защото Мъдростта е студена. Така Любовта и Мъд
ростта се подпомагат взаимно и този, който прите
жава и двете, живее в Истината. Ако имате Любовта,
Топлината, и ако имате също и Мъдростта, Светли
ната, вие сте в Истината. Истината не може да съ
ществува без Любовта и Мъдростта. Да предполо
жим сега, че нямате нито Любов, нито Мъдрост и
кажете: „А з съм в Истината“ - ще ви отговоря, че
това е изключено. Истината е като един медал, на
който едното лице е Любовта, а другото - Мъдрост
та, и именно целият медал се нарича И с т и н а т а 5.
Очевидно всички тези понятия могат да объркат
онези, които идват за първи път, защото не са под
готвени; те са получавали други напътствия и сега,
за да разберат това, което ви обяснявам, им трябва
време. Но имайте търпение. Дори ако това, което
чувате, ви се струва толкова безсмислено, противо
речиво и нефилософско, бъдещето ще ви покаже,
че аз съм този, който има право. След много опити,
много проучвания, много страдания, вие ще откри
ете колко е вярно това, което ви казвам.
Но да се върнем на мисълта, която ви прочетох

преди малко, в началото на беседата: „Гласът на Бога
може да бъде чут само в Тишината. Ако този Глас
направлява човека, той върви по Пътя на щастие
то и Вечността“6. Както вече съм ви казвал в други
беседи, трябва да разбирате Тишината като предва
98
рително условие, което позволява да се отстранят

всички тревоги, всяка дисхармония7. Тогава, в тази
Тишина, в тази хармонична Тишина, ще чуете как
нещо започва да ви говори. Хората го наричат Гла
с ъ т на Бога , т и х и я т Глас на Бога - и този Глас ни
предупреждава, направлява и закриля... Ако човек
не го чува, то е, защото вдига прекалено много шум,
и то не само на физически план, но и в своите мисли
и чувства. Но когато се успокои, този Глас му раз
крива, че тъй като Бог е вечен, Той е Единственият,
Който може да дарява щастие. Само този Глас може
да му обясни това; ето защо той бива наричан още
и Г л асъ т на Т и ш и н ата. Такова е даже и заглавието
на някои от книгите на източната Мъдрост. Когато
един йогин успее да успокои всичко в себе си и дори
да спре своята мисъл - защото при движението си
мисълта също вдига шум - тогава той чува този Глас
на Тишината, който е Гласът на Бога. И ако ви кажа,
че аз също съм чувал този Глас...
Всички Мъдреци казват, че единствено Тишина
та може да изрази Божественото, Неговата приро
да, Неговото могъщество, Неговото великолепие.
Но очевидно, тъй като все още не сте способни да
възстановите в себе си истинската Тишина, докато
чакам, аз съм длъжен да заема мястото на този Глас
и да ви казвам с повече думи онова, което той би ви
казал безмълвно. Но ако един ден съумеете да чуете
този Глас на Тишината - за една секунда или дори за
част от секундата, тогава всичко ще ви бъде разкри
то. Всичко, което току-що ви казах, ще го узнаете из
веднъж. Сега разбирате с една яснота как всичките
думи на тази мисъл са свързани помежду си: Тиши
ната, Гласът на Бога, щастието, Вечността...
99
Щастието е едно върховно състояние, което е

много трудно за постигане, защото е необходима
много работа, за да се достигне неизменния свят на
Божествената Любов.
Именно в Б о ж е с т в е н а т а Любов се намира

и сти н ск о то щ асти е.
Именно в М ъ д р о с т т а се намира
и с т и н с к а т а С ветлина.
Именно в И с т и н а т а се намира
и с т и н с к а т а Свобода.
Виждате, това са формули. Но сега, със странни

те идеи, които се ширят по света, хората се носят по
течението и заради своето невежество понасят ш о
кови ситуации и удари на съдбата. Те си казват: „Ах,
само ако можех да си купя това, бих бил щастлив“.
Не, щастието не е отвън, в предметите. С това, ко
ето хората намират отвън, те никога не са щастли
ви - или са щастливи само за съвсем кратко време.
Колко пъти сме го виждали! Те се сдобиват с това, с
онова, но остават неудовлетворени и вътре в тях зее
само празнота - празнота, готова да погълне всичко.
Търсете щастието вътре в себе си, в своето разбира
не, в своята любов. Дори ако нямате нищо, дори ако
сте бедни, лишени от всичко, вие сте щастливи, вие
се реете във висините, защото причината за вашето
щастие е вътре във вас. Разбира се, не е лошо и отвън
също да имате нещо. Например, ако ми дадете десет
милиона... или дори десет милиарда, уверявам ви,
че няма да се разгневя и няма да откажа, обещавам!
Опитайте, и ще видите. Когато обещая, можете да
бъдете сигурни, че ще изпълня обещанието си! Но
100
сега ще кажете, че благодарение на тези пари, аз ще

бъда щастлив. Не, никога, това е невъзможно. Спом
ням си, че съм бил изключително богат в други мои
прераждания, но това не ми е донесло щастие. За да
бъде щастлив, човек не трябва да разчита на нищо
външно8.
Аз ви показвам Пътя: трябва да търсите щастие
то вътре в себе си, в своя начин на виждане, разбира
не и чувстване. И ако не искате да ме последвате по
този светъл Път, аз ще продължа дори и съвсем сам.
Но аз знам, че не съм единственият, който мисли
така, че има още много други като мен в света. За
това все повече и повече се надявам, че един ден ще
станем много, за да подобрим условията на живот на
хората, и това безкрайно много ме радва.
Желая ви истинското щастие, което се намира в

духовната Светлина и в духовната Любов!
Бележки:
1. Виж „V ous ite s des d ie u x ", част II, гл. 6: „La sensibilite au monde
divin“.
2. Виж L'egregore de la C olom be ou le regne de la p a ix , колекция „И з
вор“ № 208, гл. I: „Pour une meilleure comprehension de la paix“,
и L e s lois de la m o rale cosm ique, поредица „Събрани пълни бесе
ди“ т. 12, гл. V: „La loi d’affinite: la paix“.
3. Виж „ Е п esp rit et en verite", колекция „И звор“ № 235, гл. Ill: ,,Le
lien avec le centre“, и гл. IV: „La conquete du sommet“.
4. Виж L a p e d a g o g ie in itiatiqu e, поредица „Събрани пълни беседи”,
т. 27, гл. Ill: „Education et instruction“, и Uti a v e n irp o u r la je u n e sse
( Б ъд ещ е з а м л а д е ж т а ) , колекция „И звор“ № 233, гл. VII: „Le
caractere importe plus que les connaissances“ („Характерът е по-
важен от образованието“ ).
101
5. Виж L a verite, f r u it de la sage sse et de Vamour, колекция „И звор“

№ 234, гл. II: „La verite, enfant de la sagesse et de l’amour“, и гл.
Ill: „La sagesse et l’amour: lumiere et chaleur“.
6. Виж L a voie du silence, колекция „И звор“ № 229, гл. XII: „Voix du
silence, voix de Dieu“.
7. Виж L a voie d u silence, гл. VII: „L’harmonie, condition du silence
interieur“.
8. Виж L e s sentences du bonheur, колекция „Извор“ № 231, гл. VI:
,,Le sens de la vie“.
102
II
За да довърша това, което ви говорих вчера, ще

добавя следното: една от основните характеристи
ки на личността е, че тя се страхува от Тишината, не
може да я понася, нуждае се от шум1. Врява, дисхар-
мония, бунтове, хаос - ето това е, което й е необхо
димо. Там тя се чувства добре, защото си въобразя
ва, че е щастлива, изпълнена със сила. Насред шума,
най-сетне може да диша! В Тишината, напротив, тя
усеща, че не може повече да се проявява със своите
хитрини, своята арогантност, своята придирчивост,
своите капризи - и се парализира. Погледнете мла
дите хора например: те обичат шума и вълнението,
защото в тях се проявява преди всичко личността.
Те нямат достатъчно развита способност за различа
ване, което да ги води. Привличат ги удоволствията
и всичко, което им доставя силни усещания и емо
ции, и именно в това отношение те, горките, правят
много глупости. Един възрастен, който открие, че
удоволствията не му носят онова, което търси, пра
ви тъкмо обратното - започва да се вглъбява в Тиши
ната: медитира, размишлява; спомня си събития от
своя живот и си вади от тях заключения.
Хората, които имат твърде развита личност, оби
чат врявата, шума. Днес, за съжаление, сме принуде-
103
ни да констатираме, че музиката все повече и повече

се доближава до врявата. Когато бях в Япония, в Оса-
ка, на Световното изложение, слушах един оркестър
и... щях да полудея! Слушайки го, усетих, че тази
музика предизвиква пълно разрушаване на човеш
кото същество, разбива нервната му система. Освен
това, от няколко години по-голямата част от хората
на изкуството - музикантите, художниците, скулп
торите - вече не знаят какво да творят. Изглежда,
че напълно са се изчерпали и бездействат. Те вече не
знаят как да поемат по възходящия път, както са го
правили някога хората на изкуството, за да потърсят
вдъхновение Горе, във висините, за да уловят и въз
приемат цветовете, формите и мелодиите, които ид
ват от Небето. И тъй като има също и низходящ път,
те се впускат да търсят вдъхновението под земята,
символично казано, в Ада. Човек се пита дали някои
от тях не са обезумели - онези, които нямат друга
цел освен да подлудяват човечеството. То вече е до
известна степен подлудено от дейността на други, а
музикантите сега само го довършват.
Малцина музиканти са изучавали истинската
психология, за да разберат въздействието на звуко
вите трептения върху човешкото същество. Говорил
съм ви за опитите, правени от учения физик Хладни.
Той посипвал с прах една метална плоча, която след
това карал да вибрира с помощта на лък от цигулка:
по такъв начин вълните на трептенията създават си
лови линии, привличащи частиците към точките на
трептене, които могат да бъдат наречени живи т о ч
ки, за да бъдат устремени обратно към точките, кои
то не вибрират, тоест към м ъ р т в и т е то ч к и . Именно
мъртвите точки са тези, които определят линията
на геометричните фигури. Аз също съм правил този
опит, за да видя какво става, и забелязах, че точно
104
същото се случва и с човешкото същество: както из

вън тялото си, така и вътре в него, то притежава точ
ки, които могат да се сравнят с живите точки, тоест с
центрове, които вибрират, които излъчват определе
ни елементи и ги изпращат към други точки - мърт
вите точки.
Звуците, които ние чуваме, също пораждат у нас
геометрични фигури; дори и да не ги виждаме, ми
кроскопичните частици, под влиянието на звуковите
трептения, се организират за създаването на фигу
ри. Същото тълкувание може да се даде и на доктри
ната, според която Бог е създал света чрез Словото:
именно звуковите трептения, излезли от Създателя,
са тези, които са породили геометричната струк
тура на Вселената. Правени са и други опити: през
малък отвор в тъмна стая влиза един слънчев лъч.
Върху този слънчев лъч се посипва прах, след което
на цигулка се изсвирват някакви звуци: звуците на
цигулката въздействат върху праха, придавайки му
различни форми. Ами да, такива са физичните зако
ни. Ето защо, когато слушате някаква толкова небла
гозвучна съвременна музика, изначалният ред и по
рядък, установен у вас чрез Словото на Създателя,
се нарушава. Тогава у вас се установява един друг
порядък, хаотичен и дисхармоничен, пораждащ у
вас всякакъв вид увреждания - дори лицата ви носят
тяхното отражение.
И не само музиката е тази, която произвежда та
кива резултати. Имали сте възможност да наблюда
вате промените в изражението на лицето при някои
хора. Как става така, че в един момент изражението
на лицето им е приятно, а в друг - неприятно, дори
отблъскващо? Понеже звукът, мислите, чувствата,
копнежите на едно същество са всъщност вибрации,
105
то както звукът произвежда трептения, така и вът

решните състояния също произвеждат трептения,
под влиянието на които изражението на лицето се
променя. Защо хората още не са разбрали този за
кон? Трябва да се спрете и да помислите върху това,
за да разберете, че ако всеки ден полагате усилия да
култивирате хармонични състояния вътре в себе си,
ще можете да промените изражението на лицето си,
да го направите красиво, приятно, хармонично.
Всичко е в трептенията. Ето защо Посветените,
които са изучавали този въпрос, учат, че чрез своя
вътрешен живот човек може да съгради не само сво
ето собствено тяло, но също и света, в който живее.
Добрите или лошите условия, успехите и поражени
ята, сполуките и бедите - именно той е този, който
ги създава, който ги подготвя, съзнателно или несъз
нателно. Вие можете и да не ми вярвате, но това е
една абсолютна наука, която съм проверил.
И тъй, ето няколко думи по темата за музиката,
хармонията... но също и за дисхармонията, която
сега съществува и се разпространява навсякъде по
света. В обществото тази дисхармония се нарича
анархия и за съжаление, не липсват кандидати за
тази анархия. Само ако знаеха с това си поведение
какви щети подготвят за бъдещето! Всяко дисхар-
монично състояние нанася щети. Естествено, кога-
то казвам „хармония“ или „дисхармония“, аз имам
предвид нещо друго, не музиката: според мен към
хармонията спада всичко, което е надличностно,
щедро, великодушно, благородно, чисто, пълно с
Любов; а всичко, което е себично, подло и недостой
но, враждебно, разрушително и жестоко, спада към
дисхармонията2.
106
А сега, защо личността се страхува от Тишината?

Защото в нея тя не намира условията, благоприятни
за изпълнение на нейните планове. Тишината е като
една врата, която се отваря към Небесните сфери - а
личността, чиито проекти са винаги егоцентрични,
която винаги иска да дърпа чергата към себе си, коя
то винаги иска да хапе, да се бунтува и да отмъщава,
чувства, че тази Тишина е краят на нейното царува
не, че ще бъде заставена да освободи мястото, да ка
питулира - което тя не желае! Дори и при най-мал
ката обида, вместо да остане спокойна, тя казва на
човека: „Ухапи го, утрепи го“. Съветите на личността
винаги са разрушителни. Докато индивидуалността
съветва: „Почакай малко, помоли се за него, изпрати
му няколко добри мисли - може би той ще се про
мени, с което ще спечелиш един приятел; в проти
вен случай, ще се сдобиеш с още един враг... Не се
безпокой, никой не може да те унищожи, Вечността
ти принадлежи. Само се постарай да имаш малко по
вече Светлина и Лю бов!“ Ето такива са съветите на
индивидуалността. Но личността е толкова шумна
със своите фанфари, тъпани и тромпети... Тя дено
нощно настоява по този начин, така че най-накрая
всеки малко глуповат човек си казва: „Добре, добре,
трябва да го направя. Щ ом настоява, значи има пра
во“. Докато индивидуалността говори тихо, без нас
тояване, и човек едва-едва успява да чуе нейния глас.
Ето защо хората следват винаги личността.
Има само едно-единствено нещо, за което завиж
дам на личността: това, че е неуморима. Всичко ос
танало в нея е ужасяващо, но тя притежава ето това
качество: неуморима е. Погледнете хулиганите, бан
дитите, престъпниците - те са неуморими, защото
дяволските им намерения не им дават мира. Докато
107
милите, любезните, симпатичните хора винаги са из

морени. У тях го няма този порив да крадат, да уби
ват, да си отмъщават - следователно не остава кой
знае какво за вършене и те си почиват, доволни са
от себе си. Но един ден аз ще им покажа, че те все
още не са започнали истинската работа, че има мно
го неща за вършене, и тогава те също ще станат неу
морими! За това обаче е необходимо да имат Висок
Идеал и да не се задоволяват повече с този дребнав
идеал, който им е даден: да изкарват прехраната си,
да изпълняват съпружеските си задължения, да от
глеждат децата си и да хранят кокошките в курни-
ка!... Каква мизерия, каква бедност! Те не трябва да
спират дотам - това е нещо толкова незначително.
Сега те трябва да отидат много по-далеч, да се захва
нат с една колосална, безгранична работа. Постъпе
те в Божествената Школа, там ще ви покажат какви
великолепни дейности и занимания има, които ни
кога досега не сте си и представяли. Ами да, Високи
ят Идеал3!...
И тъй, личността не обича Тишината, защо-
то Тишината я задушава. Това именно е и целта на
всички практики в Школите за Посвещение: меди
тация, концентрация, молитва. Целта винаги е да
се ограничи пространството на личността, за да се
дават на индивидуалността, на Духа все по-големи
и по-големи възможности за изява. В каталозите и
рекламите сега навсякъде четете: „Вземете това, взе
мете онова, и ще бъдете щастливи!“ но препоръча
ното винаги е с цел да се задоволи личността. Те не
предлагат нищо, съвсем нищо, което да послужи за
храна и засити индивидуалността - Божественото в
нас. Винаги всичко е за личността, за да бъде тя ох
ранвана и глезена: удобствата, удоволствията и т.н.
108
И сега хората са толкова преситени, че стават ужас

ни. Това е нормално, защото те хранят единствено
личността си. Погледнете само филмите, романите
и театралните пиеси - всичко е за личността; а за
индивидуалността, за истинската интелигентност
и разумност, за Духа никъде няма почти нищо. Ето
защо не трябва да се учудвате, че нищо не върви. Х о
рата хранят само личността и тя след това ги плюе,
омърсява, разрушава и съсипва - и нищо чудно, за
щото тя е такава, каквато е.
Личността не обича Тишината... Какво означава
това - Т и ш и н а та ? Да вземем сега за пример един
съвсем млад човек: той се пали лесно, всичко в него
се развилнява: вихрушки, торнада, олелии4. Ето
защо Божественото в него не може да се разцъфти.
Но след години най-накрая Тишината надделява и
неговите добри качества започват да се проявяват.
По-рано те не са можели. Погледнете също какво се
случва в природата с растителността. Понякога ста
ва така, че растенията поникват преждевременно -
тоест преди края на зимата. И ако, за нещастие, за
една нощ всичко силно замръзне, те умират. Силите
и енергиите на растението не могат истински да се
изявят, докато условията остават неблагоприятни.
Е, добре, именно това се случва и в живота на хора
та: докато биват разтърсвани от торнада и бури, те
не могат да чуят вътрешния глас на Мъдростта, гласа
на Ангелите. Трябва страстите да се уталожат - то
гава вече има условия да се разцъфтят всички техни
добри качества.
Мога да ви приведа дори още по-силен аргумент,
взет от геологията, който обаче е валиден също и
за развитието на човека. Първоначално Земята се
е състояла само от разтопена материя. Очевидно
109
е, че тогава върху нея животът - такъв, какъвто го

познаваме - не е бил възможен. И дори когато след
милиони години настъпило застудяване и земна
та кора започнала тук-таме да се втвърдява, за да
позволи някакви растения и животни да се появят,
периодичните мощни вулканични изригвания уни
щожавали всичко. И така, докато накрая най-сетне
вече имало добри условия: достатъчно плътна земна
кора, по-редки и по-слаби катаклизми, устойчиви ат
мосферни условия... Тогава се появили растенията,
вкоренили се здраво в почвата; след това дошли жи
вотните и най-накрая - хората. Виждате ли, това е
един символичен образ. И тъй, когато видя, че някой
все още е в състоянието, в което се е намирала Зе
мята в далечното минало, аз му казвам: „Приятелю
мой, светлозарните духове не могат да дойдат да се
настанят в теб, защото рискуват да бъдат погълнати
от лавата, която бълваш. Те ще дойдат едва след като
поне малко си се поуспокоил и вразумил“.
Виждате колко кристално ясно е това: работете,
за да въдворите в себе си вътрешна Тишина, защото
именно в тази Тишина, при усмирени страсти, Б о
жественото във вас най-сетне ще може да покълне и
да се разцъфти: добродетелите, Красотата, Светли
ната. Но дотогава не очаквайте, не вярвайте, че това
може да стане... защото обитателите там, Горе, не са
глупави. Те нямат намерение да се настанят върху
една земя, която постоянно заплашва да потъне!
Да вземем сега примера с един велик художник,
един истински ясновидец и един гениален матема
тик. Те притежават по една дарба. А що е дарба?
Това е една Същност, която се настанява в някое съ
щество, за да му помага и работи чрез него. Разбира
се, психолозите никога няма да приемат, че талан
110
тите и способностите са Същности, които живеят у

хората. Доказателството, че не хората са тези, които
извършват чудесата, а други чрез тях, е фактът, че мо
гат да изгубят тази своя дарба. Това се е случвало на
мнозина: те са изгубвали своите дарби, водейки без
порядъчен живот. Искате ли да привлечете Висши
същности, които да ви донесат дарби и добродете
ли? Тогава, въдворете в себе си Тишина и Хармония,
защото само при това условие тези Същности ще
дойдат да се проявят. Те са тук, те чакат и когато ви
дят едно същество, което е съумяло да въдвори ред и
мир в себе си, с каква радост идват и се настаняват в
него, за да му помагат и да помагат и на другите чрез
него! Да, това също не го знаете. Тогава, защо да не
работите в тази насока, защо да живеете все в същия
хаос, същото безпокойство?
Ако хората бяха просвещавани относно всички
тези Истини, колко неща само биха успели да уредят
както трябва! Те биха били щастливи, щастливи с
онова истинско щастие, за което ви говорих вчера и
което - това е най-удивителното - е едно безпричин
но щастие. Да, вие сте щастливи и не знаете защо.
Откривате, че е чудесно да живеете, да дишате, да се
храните, да говорите - и не знаете защо. Нищо спе
циално не ви се е случило: никакви подаръци, никак
во наследство, никакви красиви жени. Щастливи сте,
защото нещо от Горе е дошло и се е присъединило
към вас, и това дори не зависи от вас... като вода, ко
ято се лее от Небето. Докато щастието, което хора
та търсят, винаги е свързано с някакви притежания:
къщи, пари, украшения или даже жени, деца. Докато
не са се сдобили с тях, не могат да бъдат щастливи:
щастието им зависи от това, което притежават - и
не дай Боже да го изгубят!... Истинското щастие не
111
зависи от никакъв обект, от никакъв предмет, от ни

какво притежание. То идва от Горе, и вие с удивление
откривате в себе си това нестихващо, прекрасно със
тояние на съзнанието... Радвате се и дори не знаете
защо. Ето това е истинското щастие. Но докато го
търсите в притежанието, си казвате: „Ах, само да ус
пея да се сдобия с това или онова, ще съм щастлив“.
Може би ще сте щастливи, разбира се, но за много
кратко време, защото щастието, което не идва от
Горе, е едно нестабилно щастие.
Истинското щастие е като въздуха, който диша
ме: минавало ли ви е някога през ума да отидете да
си купите едно-две кила въздух? Не, въздухът идва
при вас, потопени сте в него като в един океан и го
вдишвате, без да се замисляте. Всичко останало (во
дата, храната, парите) трябва да ходите да го търси
те, докато въздухът и светлината - не. Вие дишате
непрекъснато и няма по-голяма радост от това да
дишате. Ако не вярвате, спрете дишането си за ня
колко мига, и ще видите... Е, добре, щастието може
да бъде сравнено с въздуха, който дишате. Когато
успеете да се потопите в този океан от Тишина и
Хармония, повече няма да имате нужда да ходите да
търсите каквото и да било за вашето щастие - през
цялото време ще бъдете потопени в него. Вдишване,
издишване, вдишване, издишване... Да, дишането на
Душата... Хората не са се спирали върху това да изу
чават дишането от тази гледна точка. Всичко остана
ло трябва да ходят да го търсят и купуват - парче по
парче, за да изпитат една радост, едно удоволствие
- докато въздуха няма нужда да го търсят, защото го
дишат непрекъснато, дори и когато спят.
Дишането съществува, за да показва на хората,
че всичко, което е осезаемо (като парите, притежа
нията и т.н.) не може да се сравнява с онова, което е
112
фино, неосезаемо, невидимо - с този етерен свят, в

който са потопени. Тези, които осъзнават, че са по
топени в етерния, Духовния свят, дишат непрекъс
нато и са щастливи именно затова, че дишат.
И така, скъпи мои братя и сестри, правете уси
лия и преди всичко - имайте вяра, не се съмнявайте.
Аз никога не съм се съмнявал. Още от първия ден на
Сътворението съм вярвал във великолепието на тези
добродетели и въоръжен с тях, вървя срещу ветрове
и през блата, въпреки подигравките, враждебността,
несправедливостите, нещастията, болестите и ни
щетата, и не съжалявам. Вярвал съм. А вие - защо
трябва да чакате още, за да се решите да повярвате?
Нямате представа какво губите. Тогава, побързайте,
толкова е просто - имайте вяра5.
За днес запомнете най-вече това, че никога няма

да бъдете щастливи, оставяйки се да бъдете водени
от своята личност. Всички онези, които искат вина
ги да дърпат чергата към себе си, да бъдат център на
Вселената, въобразявайки си, че целият свят трябва
да се върти около тях, да им слугува и да им се кла
ня като на принцове и принцеси, си подготвят едно
съществуване, пълно с разочарования и страдания.
Ние трябва да бъдем слуги. Само така ще приклю
чим с личността и тя ще изчезне. Но кой иска да бъде
слуга? Всички се възхищават на онзи, който умее да
си урежда живота и дори да постига успехи за смет
ка на другите, и казват: „Ето това е умен, интелиген
тен човек!“ Не, това не е истинската разумност, ис
тинската интелигентност - хората вземат хитростта
за разумност, но самите те не са особено умни, щом
приписват някаква разумност на тези измамници.
Един ден, ако нашето Учение се разпространи,
то ще постави всеки на мястото, което заслужава.
113
Всички онези, които са успели с нечестни средства

да стигнат там, до върха, и сега се перчат с това, ще
паднат от своя пиедестал. Да, това Учение е способ
но да накара всички хора, заели места, които не за
служават, да ги напуснат. Освен това, те самите ще
бъдат разтърсени из основи: пред тези Истини пове
че няма да могат да се понасят и така ще се отвратят
от себе си, че някои ще откажат да продължават „да
ловят риба в мътна вода“ Да, скъпи мои братя и сес
три, може би не ми вярвате, но рано или късно ще
стане така, защото Небето го е решило. Всичко ще
бъде раздвижено и разтърсено: когато това Учение
стигне до хората, то ще развълнува всички съзнания.
Учението, скъпи мои братя и сестри, е една Светли
на, една величествена, изключителна Светлина.
Не разчитайте на обещанията на личността. Тя
ви подтиква да правите много неща, карайки ви да
вярвате, че ще бъдете щастливи, и вие я следвате.
Разбира се, ще получите известно удовлетворение,
но много скоро след това клонът, на който седите,
ще се счупи - и хоп!, ето ви на земята. Личността
е като един тузар, който само ви подлъгва, за да се
качите в колата му. Може дори да постигне много в
областта на красотата, музиката, поезията, танца. Тя
е толкова очарователна и е направо невероятно на
какво е способна! Но нейната цел е да ви изяде. Умее
да танцува, знае как да хвърля влюбени погледи. Знае
също така как да ви улови, как да ви ласкае и гали - и
всичко това изглежда толкова великолепно, очарова
телно, поетично и красиво! Да, но вие сте изядените,
вие сте оплетените в мрежите на личността. Защо е
толкова красива? За да ви обсеби по-добре. Да, това
не го знаехте. В индивидуалността също има поезия,
музика и благоухания, но там е различно: целта й не
114
е да ви изяде, не е да ви върже, а да ви освободи, да

ви възкреси, да ви направи по-красиви. Именно тук
е съществената разлика - в целта. Докато човек не
знае каква е целта, не може да се произнесе. Когато
един мъж подарява бижута на младо момиче, знае ли
то защо го прави той? Привидно изглежда страхот
но, великолепно... А целта? Ами просто по-лесно да
я прелъсти, да се възползва от нея.
Личността не е тъй глупава, тя е даже твърде
обиграна - толкова обиграна, че може да ви свали
звезди от небето, за да ви убеди, че не бива да про
дължавате да вършите добро, че трябва да прекрати
те духовната си работа. Тя ще ви убеди, защото не
е сама: в нея има учени, художници, интелектуалци,
танцьори... Това е цял един свят, който гъмжи отвът
ре. Олеле! А все още не съм ви казал всичко...
Да, скъпи мои братя и сестри, радвайте се, че
имате тази Светлина, тази способност за различава
не, които ще ви позволят да властвате над личност
та. Тя е много способна, много богата, но трябва да
й бъдете господари.
Бележки:
1. Виж L a voie du silence, колекция „И звор“ № 229, гл. I: „Bruit et

silence“ и гл. II: „La realisation du silence interieur“.
2. Виж H a rm o n ie et san te, колекция „И звор“ № 225, гл. II: ,,Le
monde de l’harmonie“.
3. Виж L e h a u t id ia l (В и с о к и я т И д е а л ), брошура № 307.
4. Виж U n av e n ir p o u r la je u n esse ( Б ъд ещ е з а м л а д е ж т а ) , колек
ция „И звор“ № 233, гл. I: „La jeunesse, une terre en formation“
(„Младостта и най-ранната възраст на Земята“ ).
5. Виж L a f o i qui tran sp o rte les m ontagn es, колекция „И звор“
№ 238.
US
VI
НЕВЪЗМОЖНО Е ДА
ПРОМЕНИМ
ПРИРОДАТА НАЛИЧНОСТТА
СМИСЪЛЪТ НА
ФЕРМЕНТАЦИЯТА СПОРЕД
НАУКАТА ЗА ПОСВЕЩЕНИЕТО
Скъпи мои братя и сестри, не бива да ви става
навик да очаквате, че всичко идва от мен, че вина
ги аз съм този, който ви доставя радост, който ви се
усмихва, който ви наглежда, който ви обича... Ако
наистина свикнете да очаквате винаги другите да са
тези, които правят първата стъпка към вас, то тогава
не мога да ви обещая нищо добро за вашето бъде
ще. Целият свят е свикнал да настоява, да изисква,
да моли, да иска и всички си въобразяват, че други
те, като се започне от Господа, са длъжни да задово
ляват техните желания и капризи. И щом това не се
случи, се гневят и недоволстват. Едно такова пове
дение вече е знак, че те са управлявани от личност
та, защото характерно за личността е да настоява, да
изисква, и то без никога да се запитва дали другите
могат наистина да й дадат онова, което тя така на
стойчиво иска от тях.
Да може човек да се поставя на мястото на дру
гите е качество, което се среща твърде рядко, и вие
ще откриете много малко хора, които умеят да по
стъпват по този начин. И точно това тук е една Шко
ла, в която човек развива надличностното, където
придобива навика да не очаква нищо и сам да прави
първата стъпка към другите, защото именно по този
начин става благороден, великодушен и силен1. Ако
той чака... е, добре, ще има да чака вечно, защото
119
другите, по принцип, са заети със собствените си

проблеми. Вие си нямате никаква представа колко
егоистично, стиснато и себично е човешкото съ
щество. Но самоанализирайте се, и ще видите дали
и вие също не сте такива.
Възможно е Небето да счита, че моите „деца“ са
много зле възпитани: нито един Наставник, нито
един Учител не се държи като мен. Всички са сери
озни, безстрастни, пестеливи на усмивки и приятел
ско отношение: те поне са мъдри и разумни, докато
моето поведение е толкова глупаво, че сякаш никога
няма да даде резултати. Знам, че съм наследил това
отношение и поведение от моята майка: тя винаги
беше тази, която правеше първите стъпки. Но да
предположим, че в продължение на много дни прес
тана да ви се усмихвам, да ви гледам с любов, да ви
говоря... Питам се дали ще откриете, че бихте могли
да ми изпратите една малка мисъл, за да ми помог
нете, да ме подкрепите и да ме насърчите. Не че ви
моля за нещо - не, аз само констатирам: прекалено
сте погълнати от своите собствени интереси, от сво
ите собствени дела... Хайде, постарайте се да стане
те малко по-ларж - в този случай, малко по-освобо-
дени от своята личност: това ще ми достави радост.
Но най-голяма радост ще изпитат онези, които са ви
изпратили тук и които бдят над вас. Защото всеки
от вас има по един Ангел хранител, който е тук, за
да се грижи за него. Той ви е изпратил тук и той ви
наблюдава: „О - казва Ангелът, - ти винаги чакаш да
те измият, да те нахранят, да те насърчат. Но ти -
кога ти ще се решиш да направиш същото?“ Бог знае
кога! И така, направете този опит; иначе, уверявам
ви, Горе са способни да се затворят - и вие няма да
получите нищо повече. А аз, аз не обичам Небето да
се затваря, обичам водата да тече...
120
Невъзможно е да променим природата на личността...
Не мислете, че се оплаквам. Защо да се оплаквам

след толкова години, и то точно когато има малък на
предък? Но работата е там, че един баща, една майка
никога не се задоволяват със съвсем малък напредък:
те желаят детето им да стане безупречно, съвършено.
Ще ви кажа откровено: поради егоизма и тес
ногръдието на хората, щастието, радостта и вдъхно
вението не ги посещават често. Те се скитат по зе
мята, те са тъжни и нещастни, защото не умеят да
се отворят, така че от сърцата им да бликне нещо,
което е добро за цялото Творение. Ето на това тряб
ва да се научат всички. Изнасял съм много беседи на
тази тема, но хората са ги забравили. Занапред тряб
ва да се научите да мислите по следния начин: „К ак
во мога да направя, за да подобря положението на
всички мои братя и сестри?“ Именно с тази мисъл
ще израснете, вместо непрекъснато да се стремите
да прилъжете някого да дойде да ви подкрепи, да ви
извади от затруднено положение, да ви утеши или
да ви даде пари. Самоанализирайте се, и ще видите:
момичета и момчета, млади и стари - всички гледат
само как да намерят някой, от който да се възполз
ват, когото да оглозгат, да му измъкнат парите, да го
накарат да работи за тях. Ще ми отговорите: „Но
вие, вие също само търсите как да увлечете след себе
си целия свят!“ Да, това е съвсем вярно, аз искам да
мобилизирам цялото човечество - но за да се възца
ри мир и щастие навред по Земята.
Да, искам да спечеля на своя страна много работ
ници, но не за да ги баламосвам, нито да им вредя.
Ако не ми вярвате, постарайте се да проверите. Но
също така, постарайте се да проверите своето соб
ствено поведение, защото аз мога да ви докажа, че
вие идвате тук само за да научите нещо, да бъдете
121
обучавани, да се обогатите и да укрепнете, а не за да

ми помагате в моята работа за цялото човечество. До
казателството е, че когато се преситите със знание,
когато успеете да се сдобиете с всичко, което ви е не
обходимо, дори и някое момче или момиче, което да
се ожени или омъжи за вас - вместо да продължите да
работите, вие ме напускате. Това показва, че идвате
тук само заради себе си. Ако бяхте дошли наистина
заради идеите на Учението, независимо че сте научи
ли и проумели всичко и дори да успеете да намерите
тук някое младо момиче, за което да се ожените, вие
бихте останали в Братството, за да го подпомагате в
реализирането на неговите идеи. Дори ако един ден
вече нямате какво повече да научите, ще продължите
да работите - защото идва момент, когато мозъкът
няма какво повече да усвоява, но работата никога не
свършва. Човек учи само няколко години, но про
дължава да работи чак до смъртта си.
Ако идвате само заради себе си, за да търсите лю
бовта или приятелството на определени хора - или
дори само за да се обучавате и да ускорите духовно
то си развитие, това доказва, че вашият идеал не е
особено висок: вие винаги търсите своя си интерес,
своето щастие, своето спасение. Също като христи
яните, вие сте се научили да търсите само спасение
то на собствената си душа: „А з искам да спася душа
та си!“ А аз, аз намирам, че това не е нещо кой знае
какво, защото човек повече не трябва да се занимава
само със спасяването на собствената си душа. Какво
си представят хората, че са душите им? Впрочем как
ва стойност, какво значение имат те, „техните души“,
в сравнение с необятността на цялото Творение?
Нека да престанат да се занимават само със себе си,
а да заработят и за спасението на душите на други
122
те - именно тогава самите те ще бъдат спасени! В

противен случай, докато са заети само със спасява
нето на собствената си душа, без никой друг да има
значение за тях, те са откъснати от останалия свят,
не мислят за никой друг, не правят нищо за другите:
мислят само за своята душа! Това обаче няма ника
къв смисъл и дори не е хубаво: затова хората трябва
да се откажат от него. Целият свят ще се преобрази
в деня, в който от главите на хората се избие тази
идея винаги да се стремят само към собственото си
добро, към собственото си спасение. Именно тази
идея пречи на Царството Божие да дойде и да се ус
танови на Земята2.
Сега хората трябва да се научат да забравят поне
малко себе си. А как да забравят себе си? Като призо
ват индивидуалността. Това е една колосална рабо
та, която твърде малко хора познават: да пренебрег
ват донякъде интересите на нисшата си страна, но
да не забравят своята Божествена същност. Защото,
когато човек мисли за своя Висш Аз, който е велик,
обширен, всеобхватен, всичко се нарежда. Когато
обаче човек мисли само за този малък, ограничен,
егоистичен аз, вече нищо не върви. Ето защо вижда
ме християните толкова нещастни и измъчени: те се
чувстват прокълнати и дори се самоунищожават от
мъка при мисълта, че не са успели да спасят душата
си! Не си дават сметка, че това, което наричат „м о
ята душа“, е само тяхната личност - и именно това е
грешката им. Те не могат да спасят личността, тя ще
си остане вечно такава, каквато е.
Днес аз идвам да унищожа вашето доверие. Ид
вам с големия чук, за да разбия всички надежди, кои
то сте вложили в личността си, защото, каквото и да
правите, тя никога няма да стане по-добра, понеже
123
е направена от тленна материя. В П и сан и ето се каз

ва, че п л ъ т и кръв не м о г а т да наследят Ц а р с т в о т о
Божие; н и то т л е н и е т о ще наследува' н е т л е н и е т о “ .
Щ е кажете: „Да, но алхимиците са умеели да пре
връщат оловото в злато“. Лъжете се, оловото не се
„превръща“ в злато: то изчезва и отстъпва мястото
си на златото. Личността никога няма да стане Б о
жествена: тя ще изчезне и ще направи място на ин
дивидуалността да се прояви.
В една друга беседа вече съм ви обяснил, че фи
зическото, астралното и менталното тяло - които
съответстват на личността - един ден ще изчезнат
и че на тяхно място ще дойдат да се проявят и изя
вят висшите тела в цялата си мощ, светлина и кра
сота. Личността е само един съсъд, нищо повече.
Каквото и да правите с цел да я облагородите, тя ще
запази егоцентричната си природа. Деня, в който
личността изгуби своята природа, тя вече няма да
бъде личност.
Следователно не разчитайте повече на вашата
личност. Използвайте я, докато можете, или по-точ
но, за да успеете да направите така, че тя да изчез
не, напълно да се заличи, а да избликне, да се изяви
тази друга ваша страна, която е безкрайно голяма
и могъща.
Често хората мислят, че когато се намират в едно
отрицателно състояние, то е, защото личността им
е станала по-лоша, докато, когато преминават през
добър период, мислят, че личността им е станала по-
добра. Те се лъжат: не е нисшата природа, която е
станала по-добра, а Висшата е имала по-добри усло
вия да се прояви. След това личността отново взема
надмощие, обърква всичко и човек изпада отново в*
* Наследува (о с т .) - наследи (бел.ред.)
* * Виж I К оринтяни 15:50 - бел.ред.
124
плачевно състояние. И така, без прекъсване, отно

во и отново... Тук трябва правилно да се разбере, че
не е все същият аз обект на промени, които биват
по-лоши или по-добри. Не - не е а з ъ т този, който
се променя. Тук става въпрос за две абсолютно раз
лични природи, които нахлуват, редувайки се после
дователно да се проявяват чрез онова, което хората
наричат а з ъ т .
Индивидуалността никога не е негативна, мрач
на или егоистична - и ако в човека се породи и най-
малката проява от този род, не индивидуалността е
причината за това, а личността. И обратното: това
не е една и съща природа, която преминава от едно
състояние в друго. Не, Доброто не може да се пре
върне в Зло, нито Злото - в Добро; всяко от тях за
пазва вечно своята собствена природа.
Онзи, който върши велики и славни дела, е изля
зъл за момент от личността. Когато отново се върне,
я открива такава, каквато я е оставил, и понеже, за
нещастие, се идентифицира с нея, възкликва: „Зна
чи, аз съм си все същият!“. О, не - защо се идентифи
цира с личността? Онзи, който се идентифицира със
своята индивидуалност, ще види какви забележител
ни, велики неща ще може да извърши! Грешката му
е, че след като се е молил, медитирал, съзерцавал,
свършил великолепна работа и преживял възвишени
състояния, отново се връща на нивото на нисшия аз
и си казва: „Н о аз съм си все същият! Никак не на
предвам, не ставам по-добър“. Ами тогава, тези чуде
са, кой ги е извършил и преживял? Във всеки случай,
не неговият нисш аз. Колко неща все още не са ясни
в главите на мнозина!
Вие сте медитирали, молили сте се, почувствали
сте се потопени в Светлина, далече от всевъзможни
125
ламтежи... Но ето че едно младо момиче минава по

край вас и понеже се връщат отново същите мисли и
образи от преди, си казвате: „Как, но в медитацията,
в молитвата си бях толкова непривързан към всичко
това!“ Да, вашата индивидуалност е непривързана
към „всичко това“, но в момента, в който я изоста
вите, за да се доближите до личността... очевидно,
личността, която не е мъртва, се проявява. Не сте
яли и минавате покрай един ресторант: нормално е
вашето обоняние да бъде чувствително към апетит
ните миризми!
В период на мир хората са мили, любезни, ус-
михнати, но щом избухне война, вижте само на как
ви разрушения и плячкосване са способни! Те ли са
тези, които са се променили? Не, това са двете им
природи, които се проявяват чрез тях според съот
ветните благоприятни условия. Вземете случая с
едно младо, съвършено невинно, непорочно и чис
то момиче: щом го поставите в определени условия,
ще видите на каква необузданост е способно! Е, да,
след един дълъг период на сън, личността си възвръ
ща отново правата.
И така, ако сте разбрали днес моите думи, това

ще бъде за вас едно невероятно просветление. Х о
рата вярват, че могат да превърнат Злото в Добро,
но не: може да бъде или едното, или другото. Когато
Доброто се проявява, вече не се знае къде е Злото:
то е изхвърлено, прогонено, премахнато; но ако Доб
рото отслабне, ще видите, че Злото е все още там, не
е мъртво. Очевидно е, че Злото не е вечно и че може
да бъде изцяло променено и преобразено, но това е
въпрос от космичен порядък и единствено Космич-
ната Разумност може да определи начина и момента,
126
когато ще стане това. Но чакайки, Злото си върши

работата. То изпълнява своя дълг, а той е: да ни дава
уроци; само че хората са тези, които не успяват пра
вилно да различат играта на Космичните Сили. Те си
въобразяват, че по принцип Злото, както и Добро
то, трябва да съществуват вечно, както и че борбата
между двете ще продължава безкрайно. Хората вяр
ват, че Злото е толкова могъщо, колкото и Господ, че
Му се противопоставя и че Бог до такава степен е
отегчен и изморен от това, че трябва - представете
си - да моли хората да дойдат да Го подкрепят, как
то са правели рицарите или кръстоносците, за да Му
помагат в Неговата битка срещу Дявола! Ето това си
представят повечето християни.
В действителност Злото не е вечно: то съществу
ва в качеството си на Зло, защото Бог му е дал това
право на съществуване, но когато Той му каже да из
чезне, то ще изчезне. Само Доброто е вечно; Злото
е преходно, но ние, хората, нямаме силата да го на
караме да изчезне. Твърде слаби сме, твърде хилави,
твърде невежи. Единствено Бог има тази сила. Ето
защо трябва да направим така, че Божественото да
слезе в нас, за да работи и да се проявява чрез нас. То
е това, което се нагърбва да замени Злото с Добро
то. Знам, че това са трудни за разбиране понятия...
Но благодарение на медитацията, на молитвата, ще
дойде Светлината и ще ви помагат Приятели от Не
видимия свят3...
Нито едно упражнение, нито един метод, нито
един вид йога никога няма да успеят да направят лич
ността по-добра. Поради грубата материя, от която
е изградена, както и поради изключително дълбоки
те корени, който е пуснала в подземния свят, тя е във
връзка с твърде нисши същества и сили, които я под
127
хранват, насърчават и й внушават какво ли не. Ето

защо тя е егоцентрична, зла, груба, невярна. Ней
ните корени достигат до недрата на Земята - там,
където е заточено Злото. Докато индивидуалността,
която е свързана с Небето, пуска своите корени във
Висшите сфери - и ако знаем как да се отъждествя
ваме с нея, малко по малко ще преминем изцяло в
нейно владение.
Единствената цел на всички духовни практики
е да помагат на индивидуалността с всеки изминал
ден да ни прониква все по-дълбоко и по-дълбоко. Но
човек може да медитира, да се моли, да полага уси
лия и да прави жертви години наред, а да си остава
все същият, с други думи... но аз предпочитам да не
изброявам всичко, което се разбира под тези думи:
„все същият“. И въпреки това, хората са направили
и постигали толкова прекрасни неща! Да, но те про
дължават да имат все същите слабости, същите на
вици, същите мании, същите пороци, същите скър
би. Защо? Защото личността не е изчезнала. Всички
тези забележителни, възвишени постижения са били
възможни само защото сте позволили на индивиду
алността поне малко да се прояви; но тъй като про
дължавате да живеете твърде близо до личността и
винаги да се идентифицирате с нея, виждате, че тя
не се е променила, и си казвате: „Колко тъжно, аз си
оставам все същият!“
Е, да, в продължение на тридесет-четиридесет
години човек се упражнява, прави какво ли не, опит
ва всичко и си остава все същият! Но това не бива да
го съсипва чак толкова - трябва просто да си каже:
„Все още не съм успял да стана господар на своята
личност, но разбрах защо: то е, защото все още не
съм дал приоритет на Божествената природа - един
128
ствената, способна да излекува всичко“ И ако тогава

наистина решите да промените отношението и по
ведението си, ще се преобразите. Да, но при усло
вие че дадете на индивидуалността абсолютен при
оритет - в противен случай, тя ще се проявява едва
за една минута, за един час или един ден, ще казва
по няколко думи, ще създава нещо хубаво, но ведна
га след това ще бъде прогонвана от личността... И
така, от време на време, вдъхновявани от индивиду
алността, вие успявате да извършите велики дела, но
винаги оставате способни да вършите зло. Впрочем
всичко великолепно, което човек създава, не го пра
ви той самият: нещо друго идва да се прояви чрез
него. Всички шедьоври, всички художествени, пое
тични, мистични творби - бедната личност не е била
способна да ги сътвори: тя просто е доставила ня
кои материали. Всичко, което е Божествено красиво,
идва отдругаде, от много високо, от Висшия Аз.
Когато личността изчезне, когато напълно умрем
за нисшата си природа, тогава едно друго Същество
ще заживее в нас. Ние, които се намираме по среда
та, между двете, трябва да умрем за личността, за да
заживеем в индивидуалността. И кое е това „ние“...
кое е това „аз“ ? То е една мистерия: ние не сме нито
личността, нито индивидуалността - ние сме нещо
съвсем друго. Ако вярвате, че можете за една минута
да опознаете какво всъщност представлява човекът
- то е невъзможно, това е една велика мистерия... Но
ние отново и отново ще говорим за това и малко по-
малко, Светлината ще дойде.
Някои ще кажат: „Колкото повече се задълбоча

ваме в това Учение, толкова повече се объркваме, за-
щото имаме чувството, че вече нищо не разбираме“.
129
Знам, така е, но само за известно време - това е един

преход. Много от онези, които идват тук, преди са
се чувствали по-добре: били са щастливи и доволни,
всичко е вървяло добре. Но откакто - ентусиазирани
и вдъхновени от Учението - са решили да променят
живота си, да водят Божествен живот, вече не е така
и ги виждаме на път да се „вкиснат“, да ферментират.
А аз им казвам: „Потърпете, трябва да минете през
стадия на ферментацията, като в алхимията“. В алхи-
мията първото очаквано явление, първият етап, това
е ферментацията: материята потъмнява, ферменти
ра и умира, но след това отново възкръсва4. Това е,
което се случва на онези, които са дошли в Учението.
О, не на всички: има и такива, които не се променят,
защото не са взели решения - и в такъв случай, те
винаги си остават все същите, всичко върви добре,
няма ферментация, но това съвсем не е добър знак.
Когато виждам някой да ферментира, аз се радвам и
казвам: „Този тук е на път да намери Философския
камък, за да превърне всичките метали в злато“. Виж
дате, когато човек влезе в това Учение и когато при
него нещата вървят зле... това е добър знак!
Може би ще разберете това по-добре, ако ви дам
един пример, взет от физиологията на организма.
Да предположим, че поради безпорядъчния ви жи
вот във вашето тяло се е натрупало определено ко
личество отрови... Вие обаче продължавате да ядете,
да пиете, да работите... С години носите болестта и
дори смъртта в себе си, но те не се разкриват, остават
в сянка. Всяка от тях знае, че ако се разкрие, рискува
да бъде изгонена, изкоренена: доктори, хапчета... И
така, тя ви разяжда отвътре, без да казва нищо, спо
тайва се... „бомба със закъснител“ ! Но щом влезете
в Учението и започнете да спазвате определени пра
130
вила, да правите определени упражнения за пре

чистване, ето ги - треската, коликите, главоболи
ето. Всичко това се проявява, защото организмът,
или по-скоро съществата, които го населяват, са се
хвърлили решително в битка, казвайки си: „Дошъл
е моментът да изгоним всички тези досадници и
злосторници, които са се настанили в нас и които
живеят там за наша сметка“ Тогава организмът за
почва да полага усилия, да работи интензивно, раз
движва се и тези, които изобщо не разбират какво
става, изпадат в ужас и казват: „Това е едно Учение,
което разстройва хората“, и си тръгват, без да зна
ят, че именно Учението е това, което им позволява
да започнат битка срещу всички неж елани , наста
нили се в тях, и което впоследствие ще им донесе
освобождението.
Същото явление се наблюдава, когато решите да
гладувате три-четири дни, за да се пречистите. То
гава започват сърцебиенето, виенето на свят, гаде
нето, мигрената... защото организмът се възползва,
за да си постави сам диагноза: той ви показва къде
се е скрило злото. Гладуването, постът, е едно забе
лежително средство за откриване на вашите слаби
места. Естествено, тези, които не знаят това, изпа
дат в ужас, прекъсват поста още при първите нераз
положения и стигат до следното заключение: „О, не,
пост, гладуване ли, не ми говорете за него! Това е
нещо ужасно, смърт!“ Въпреки че именно гладува
нето е средството, което би могло да ги освободи от
всички натрупани в организма отпадъци.*
* Н еж еланите - специален термин в Езотеричната традиция, означаващ астр ал -
ни п ар ази ти , г.е. духове от астралния свят, злоупотребяващи с нашата енергия.
За повече подробности относно нежеланите от гледна точка на Учителя Омраам
Микаел Айванов, моля вижте Поглед в Невидимото, колекция „И звор“ № 228, гл. 1:
„Видимото и невидимото“, и гл. 4: „Ясновидството: активност и в ьзприемчивост“
(бел.ред.)
131
В една друга беседа съм говорил за следното. Да

речем, че попитам някой, който е в затвора: „Защо
сте тук?“ А той ми отговаря: „П о вина на общество
то, което е зле устроено, по вина на хората, които са
лоши, или защото еди-кои си ме предадоха...“ „Не -
казвам аз - това е, защото вие сте имали прекалено
много вяра.“ „Прекалено много вяра? И в какво?“ „В
себе си, в своя начин на виждане, в своите убежде
ния, в своите преценки. Били сте твърдо убеден, че
ще успеете да се изплъзнете на правосъдието и че
никога няма да платите. Имали сте прекалено много
вяра и доверие в себе си. Ако не бяхте толкова само
уверен, нямаше да сте там, където сте сега!“ Ами да,
всички онези, които са хранели надежди, доверявай
ки се на тънките сметки на личността, са свършили
зле, рано или късно падайки в някоя пропаст, защо
то личността е непредвидлива и сляпа. Затова сега
ви казвам: „Не вярвайте, не се доверявайте повече,
съмнявайте се, и ще бъдете спасени5!“. Този морал
ще ви се стори странен! Да, но аз ви уверявам, че
трябва да промените всичко из основи, всичко да
разрушите. Аз съм един разрушител. Впрочем всич
ко, което Учителя Петър Дънов ми е казал, е добро.
Но естествено, то трябва да бъде разбрано: аз нико
га не съм разрушавал безогледно, без да се съобра
зявам къде и какво. Никога не съм разрушил нещо
Божествено. Но когато видя нещо остаряло, мухля
сало, проядено от червеи, не можете да си предста
вите с какво удоволствие и радост го разрушавам!
Опиянявам се от щастие, когато видя, че съм успял
да отстраня гангренясала тъкан или тумор - както
един хирург, който реже и оперира тъканите, пре
махвайки само онова, което е вредно за организма.
И тъй, да се представя: най-големият разрушител.
132
А сега, ако младите дойдат да ми разправят, че

искат да разрушат всичко, да вдигнат всичко във въз
духа, ще им кажа: „Деца мои, само затова ли сте тук?
Но то още нищо не е ! Елате да се учите при мен, аз
ще ви кажа как да разрушавате всичко с големи чу
кове. Това, което трошите тук, нищо не е!“ И ще ги
увлека в една невероятно разрушителна работа.
Но аз се питам дали успях да ви убедя... Личност

та е толкова жилава, вироглава и упорита! Вие я пър
жите, печете, варите, а тя си стои все там! Дори от
дъното на тенджерата, пак се обажда: „Ку-ку, тук
съм!“. Личността наистина е направена от необик
новена материя!
Бонфен, 17 август 1971 г.
Бележки:
1. Виж L e s sentences du bonheur, колекция „Извор“ № 231, гл. XV:
„II n’y a pas de bonheur pour les egoi'stes“ гл. XVI: „Donnez sans
rien attendre“, и гл. XVII: „Aimez sans demander d’etre aime“.
2. Виж „C h e rch ez le R o y au m e de D ie u et s a Ju stice ", част IV, гл. 1: ,,Le
Royaume de Dieu et sa Justice".
3. Виж L ’a rb re de la co n n aissan ce d u bien et du m al, колекция „И з
вор“ № 210, гл. II: ,,Le bien et le mal, deux forces qui font tourner
la roue de la vie“, и гл. Ill: ,,Au-dessus des notions de bien et de
mal“.
4. Виж L a p ie rre p h ilo so p h ale - des £ v a n g ile s a u x traite s alch im iques,
колекция „И звор“ № 241, гл. XI: „L a regeneration de la matiere:
la croix et le creuset“.
гл. Ill: „Le doute salutaire“.
133
VII
ЛИЧНОСТТА ИСКА
ДА СИ ЖИВЕЕ ЖИВОТА
ИНДИВИДУАЛНОСТТА ИСКА
ДА ИЗПЪЛНЯВА
БОЖИЯ ЗАМИСЪЛ
„Всички ние притежаваме една Висша Душа, ко
ято докосва Небето. В Тишината ние влизаме във
връзка с тази Душа, която е сила, могъщество, хар
мония, Светлина, пълнота, изобилие, цялост... която
е квинтесенцията на самия Б ог“.
Често съм ви говорил за Висшата Душа, нарича

на още будичен план, както и за нисшата душа, на
ричана още а стр ал ен план, като съм ви казвал, че и
едната, и другата са седалище на чувства и емоции.
Понеже Висшата Душа е аспект на индивидуалност
та, а нисшата душа - на личността, то в естеството,
качествата и силата на тези чувства и емоции се на
блюдават, разбира се, големи различия1. И това е от
съществена важност да се знае.
Вчера говорих с няколко братя и сестри и те из
разиха пред мен своето удивление и възхищение
пред цялата тази светлина, която непосредствено
преди това бях хвърлил върху темата за личността и
индивидуалността. В действителност, това все още е
нищо. Вие вярвате, че имате ясна представа за тези
две природи на човека, но ако знаехте всичко, което
все още остава да ви бъде разкрито, бихте се изуми
ли. И наистина, нека хвърлим един поглед върху по-
137
вечето хора, нека разгледаме техния живот, техния

начин на работа, техния идеал и целите, които имат
в живота - какво установяваме? Всички се стара
ят така да се уредят, че да могат да удовлетворяват
желанията и амбициите си, без никога да си задават
въпроси относно естеството на тези желания и ам
биции. Много хора ли сте виждали, които да се обръ
щат към Господа с думите: „Господи, ние в съгласие
ли сме с Твоя План, с Твоя Замисъл? Твоята Воля ли
изпълняваме, или нашата? Какво е Твоето мнение?
Какви са плановете Ти за нас? Къде и как трябва да
работим, за да Ти служим?“ Е, добре, твърде малко
хора са си задавали тези въпроси.
Именно личността е тази природа на човека, ко
ято го подтиква „да си живее живота“ и да си прави
планове единствено според собствените си желания.
Да, такава е личността; и целият свят работи, за да
я удовлетворява, без никога да се запитва дали няма
и други планове за реализиране - планове, хиляди
пъти по-важни, възвишени и Божествени. Срещат се
сред хората, естествено, и някои изключения, но с
тях се отнасят като с луди, изпаднали във фанатичен
религиозен екстаз, и никой не гледа сериозно на тях.
Природата на индивидуалността, напротив, е да се
стреми да узнае Замисъла на Небето, за да може да
го изпълнява. И точно в този момент целият живот
на човека се променя: той престава да бъде управля
ван от своите слабости, своите илюзии и апетити -
поема в нова посока, която съответства на Божия
Замисъл, и именно по този начин започва да живее
Истинския Живот!
Разбира се, трудно е да узнаем какъв е Божият
Замисъл по отношение на нас. Тогава трябва да Го
попитаме! И дори да не успеем ясно да схванем този
138
Личността иска да си живее живота...
Замисъл, трябва да молим Бога настоятелно, казвай

ки: „Господи, ако аз не успея да разбера, поне напра
ви всичко, което е нужно, за да ме вкараш в Правия
Път. Води ме, та дори слепешката и несъзнателно,
да изпълня Твоята Воля. Разполагай изцяло с мен,
превземи ме, завладей ме, установи Се за постоян
но в мен“. Понякога човек не успява да узнае каква е
Волята Божия за даден момент. Знае, разбира се, об
щата посока: това винаги е Доброто, безкористието,
саможертвата, Любовта, самоотречението, доброта-
та, великодушието... Но има случаи, когато човек не
може да узнае каква точно е Волята на Бога. Тогава,
понеже му липсва прозорливост, яснота, той трябва
да каже: „Боже мой, да бъде Волята Твоя дори ако е
в разрез с моята: води ме натам, накъдето Ти искаш“.
Понякога, именно слепешката, човек изпълнява Б о
жия Замисъл. После, размишлявайки върху това, ко
ето е направил, той се учудва и си казва: „Я виж ти,
но коя е тази сила, която си е послужила с мен? Аз
съм спасил всички тези хора, вярвайки, че върша ня
какво зло, а ето, че това зло е било най-голямото до
бро!...“. Не на всеки човек се дава разбиране и яснота
за ползата от онова, което иска да предприеме.
Сега всички вие трябва да умолявате Небето да
приеме най-сетне да разполага изцяло с вас. Каже
те: „Ето, разбрах, най-сетне разбрах: моята нисша
природа не става за нищо. Тя е упорита, вироглава,
няма да успея да я променя. Да, след толкова загубе
ни години най-сетне разбрах, о, Небесни същества,
че нищо не може да се направи. Впрочем дори наши
ят Наставник ни е уверявал, че нищо не трябва да
очакваме от нея. Разбрах, че тя е ограничена, сляпа,
злосторна. Тогава, за да бъде заменена, изпратете ми
най-съвършените, най-прекрасните Същества. Нека
139
тези същества се настанят в мен, нека ме ръководят

и обучават, нека поемат управлението на целия ми
живот, за да успея да осъществя вашите намерения,
вашия Замисъл дори и въпреки мен самия“.
Ето една от най-добрите молитви, съществуващи
в света. Във всички останали молитви има лични еле
менти, някакъв интерес, някакви тънки сметки - те
целят да ласкаят Господа - докато в тази тук залага
те целия си живот на карта и казвате: „Ето, Господи,
готов съм да умра, можеш да вземеш живота ми, да
направиш така, че да изчезна, но изпрати ми Небес
ни същества, които да заменят нисшата ми природа“.
Тогава, все давайки и давайки, плащате с всичко най-
ценно - и Небето е длъжно да изпълни молбата ви,
защото вие плащате онова, което сте поискали. Да,
виждате, дори и на Небето трябва да плащаме, за да
получим нещо. Нищо не е безплатно. Ако вярвате, че
ще получите благословението на Небето, продължа
вайки да се забавлявате и да вършите глупости, лъ
жете се. И в света също има много хора, които се мо
лят единствено с цел да получат материални облаги
- и естествено, молитвите им не биват изпълнявани.
Но ако отдадете душата си, молейки се да получите
Мъдрост, Любов, Мир... там, Горе, са готови да ви
дадат всичко. Също като в заложна къща, ако щете!
Залагате часовника си, пръстена си или една статует
ка и ви дават някой лев. Всичко е отражение, скъпи
мои братя и сестри, всичко е отражение. Това, което
е долу, е подобно на онова, което е Горе.
Днес, току-що, научихте най-добрата молитва,
която съществува. С личността нищо не може да се
направи: тя може да расте, да се образова, да завзе
ма власт, да прилага невероятни хитрини, дори да
създава много красиви неща, но това не й пречи да
140
си остава все същата, тоест да обръща всичко в своя

полза. Тя хвърля прах в очите на другите, като си
придава важност със своите украшения, със своите
дипломи, но винаги запазва егоистичната си приро
да: винаги работи за себе си - никога за Небето. Ли
чността не се променя. Или, ако се промени, това
повече няма да бъде тя - ще бъде заменена от инди
видуалността. И точно това е целта на Посвещени
ето. При някои Посвещения в миналото, Учителят
затварял ученика за три дни и три нощи в саркофаг,
където той трябвало да премине през изпитанието
на Смъртта. Естествено, ставало въпрос за една сим
волична смърт: смъртта на нисшата природа, за да
се пробуди Висшата, тоест новият човек, при когото
от този момент нататък индивидуалността ръково
ди, направлява и се налага над личността.
Отсега нататък вземете решение да се допитва
те до Небето, казвайки: „Може би вие имате други
планове за мен... Може би аз се противопоставям на
вашия Замисъл... Може би, от самото си раждане, аз
само съм обърквал този Замисъл...“ и тогава поис
кайте прошка, призовете Светлината - и преди всич
ко, поискайте тези Небесни същества да се настанят
във вас, за да могат най-сетне да ви ръководят. И ако
сега някои до такава степен са подведени и объркани
от личността, хванати в ноктите й като затворници,
че тя дори им пречи да разберат онова, което току-
що казах - тогава, в техния случай нищо не може да
се направи: те трябва да бъдат оставени да страдат,
да бъдат нещастни... чак до момента, в който узреят!
Какво да се прави, трябва да се чака да узреят... като
тиквите! Защото именно това е тиквата - личността.
Тиквата все някога ще узрее, но това не означава, че
ще стане диня или пъпеш. Тя винаги ще си остане
141
тиква! Виждали ли сте досега тиква, която да се е

превърнала в диня или пъпеш? Не. Казвате: „Да, ама
аз съм виждал как се присажда...“ Да, но присажда
нето е съвсем друго нещо.
Що се отнася до изкуството на присаждането,
това е работата на духовно осъзнатия човек: върху
дивото дърво на личността да присади филиз от дър
вото на индивидуалността, чиито плодове са сочни и
вкусни2. Личността доставя жизнената сила, храни
телните сокове, които индивидуалността оползотво
рява и трансформира. В началото ученикът на една
Духовна Школа е като крушово - или, ако предпо
читате, като дюлево дърво, което дава неядливи пло
дове. Когато обаче, под влиянието на един Учител,
успее да присади върху своята личност филиз от ин
дивидуалността, той напълно се преобразява в нещо
великолепно: половината от неговото същество дос
тавя материалите, а другата половина покарва, раз
листва се, цъфти и дава превъзходни плодове.
Светлината, която хвърлих днес върху тази тема,
за личността и индивидуалността, ще ви позволи да
се самоопределите по най-точния начин. И вие са
мите ще знаете Истината за себе си. Когато други
те ви казват: „Вие сте такива и такива“, винаги има
вероятност да се лъжат. Вие сами трябва да знаете
къде се намирате съгласно мерките на Учението. Ако
не прилагате Божествените правила и предписания,
ако мислите изключително как да задоволявате сво
ята нисша природа, това не бива да ви кара да се са
мозалъгвате. Дори и тълпата да ви аплодира, защото
сте постигнали успех в една или друга област, далеч
още не сте някое Божество! Оставете тълпата, тя е
сляпа, тя не познава истинската стойност на неща
та - не й се доверявайте. Дали ви носи на ръце по
142
бедоносно, или ви замерва с домати, това никога не

трябва да бъде някакъв критерий за вас. Вие самите
трябва да имате свои собствени критерии, абсолют
ни критерии.
Ако работите за Небето, ако работите за Исти
ната, за Светлината, за Царството Божие, каквото и
да ви се случи, каквото и да ви казват, какъвто и да е
начинът, по който се отнасят с вас, не трябва да се
страхувате, нито да се обезсърчавате: защото върви
те в Правия Път, това е съвсем сигурно. Ако обаче
отстъпите, това доказва, че вашата цел е била лична.
Вие не искате да рискувате нищо заради Истината -
не работите за нея, а за себе си. Всички онези, които
са работили за Истината, за реализирането на Ве
ликия Божий Замисъл, никога не са се страхували -
никога, каквото и да им се е случвало. Те може да са
били преследвани, осъждани на смърт, но не са при
емали нищо от това на сериозно, защото са знаели,
че са безсмъртни, че наградата и славата ги очакват.
Онзи, който няма тази Светлина и тази сила на
характера, винаги се крие и маскира... И това, за да
спечели какво? Няколко маловажни ангажимента,
няколко незначителни задоволявания на суетата,
няколко пъти незначителното благоразположение
на тълпата, няколко мимолетни награди... Ах, чудно
как хората не умеят да се самоанализират! Мнозина,
без да си дават сметка, са страхливи; те никога не са
чували, че страхливите няма да влязат в Царството
Божие! А що е Царството Божие? Вие можете да го
разбирате като някакво място там, Горе, където чо
век живее сред Избраните, сред Ангелите, или като
едно вътрешно състояние на мир, хармония, Свет
лина. Но то е все Царството Божие, защото едно
временно е вътре в нас и извън нас3. Ако някой оба-
143
че е страхлив, ако е малодушен, той бива отхвърлен

както от едното, така и от другото.
Страшното в това Учение е, че дори човек и да

иска да се самозаблуждава, не му се удава. Ужасява
що е, нали? Ето защо, ако все още искате да запази
те някакви илюзии по отношение на себе си, ще е
по-добре да не идвате в Братството, защото непре
къснато ще си повтаряте: „Защо все още върша та
кива глупости? Защо не успявам да овладея мислите
и чувствата си?“ Без Учението, човек се гордее със
себе си, мисли се за Венеца на Творението, но кол-
кото повече се усилва Светлината, толкова повече е
принуден да се смири той; и колкото повече се сми-
рява, толкова по-разумен става и започва да мисли:
„Господи, погледни къде съм все още! Ах, имай ми
лост към мен, помогни ми“.
Сега, трябва да знаете, че седалището на личност

та е в астралния план. Именно оттам тръгват всич
ките внушения и импулси, които ви влияят отрица
телно. Астралният план дава порива, а менталният
прави комбините, сключва сделките и споразумени
ята, за да го удовлетвори. Ето това е, което трябва
да разберете. Именно астралният план е този, който
диктува нашето поведение; и макар че интелектът е
от по-висш порядък, превъзхожда го и е способен да
го спре и да му се наложи, той се превръща в негов
слуга. Не е ли това Истината? Погледнете: целият
свят е поставил своя ум, своя интелект в служба на
собствените си желания, страсти и ламтежи. Цяло
то образование, цялото познание и културно богат
ство, които хората притежават, биват използвани в
служба на нещо непонятно, странно, мрачно, идва
144
що незнайно откъде, подземно, тъмно... Всички тъй

наречени „най-образовани“, „най-учени“ „най-про-
светени“ хора служат на сили и импулси от неясен
произход. Ето я тъжната действителност - и ако не
ми вярвате, направете проучване!
Когато астралното тяло започне да служи на раз
ума - а още по-добре, когато разумът започне да слу
жи на Духа и Душата, това ще бъде съвършенство
то... И точно тук е ролята на молитвата: да подчини
физическото, астралното и менталното тяло - тоест
нисшата троица, която мисли, чувства и действа его
истично - на Висшата Троица, която също мисли,
чувства и действа, но по Божествен начин, за целия
свят. Да иска човек индивидуалността да превземе
цялото му същество - ето най-хубавата молитва. До-
като личността все още присъства и иска да доми
нира, да налага волята си, индивидуалността, дори и
да успява от време на време да се промъкне, за да ни
даде добри съвети или да ни донесе своето благосло-
вение, не може да остане задълго. Властта е в ръцете
на личността. Ето защо нищо не се нарежда както
трябва... Да, индивидуалността успява само от вре
ме на време да ни помогне, да отправи към нас про-
блясъци и вдъхновение, които да ни смаят, но това
не трае дълго: миг по-късно тя се оттегля, защото
човешкото същество все още поддържа в себе си лич
ността. Тъй като именно индивидуалността е този
„загадъчен непознат“, човешкото същество, което се
намира между двете природи, трябва да иска от нея
и да й се моли тя да заеме окончателно мястото на
личността.
Този въпрос никога не е бил разглеждан така,
както аз ви го представих днес. За вас е дошъл момен
тът да ви кажа: „Приятелю мой, побързай, остави се
14S
да бъдеш заменен и завладян от индивидуалността,

какво чакаш? Все още вярваш в своята нисша приро
да и й се доверяваш?! Но това е безразсъдно. Хайде,
реши се!“ И ще видите, че Небето не е толкова без
чувствено, глухо и жестоко. То ще ви изпрати съвет
ници, водачи, които ще ви помогнат да се измъкнете
от ноктите на личността.
Бележки:
1. Виж ,,E t il m e m o n tra u n fleu v e d'eau de la vie", част IV, гл. 3: „Les
deux axes Belier-Balance et Taureau-Scorpion: la chute“.
2. Виж L e s p u issan c e s de la vie, поредица „Събрани пълни бесе
ди“, т. 5, гл. II: „Caractere et temperament“ и L e s sp len deu rs de
T iphereth, поредица „Събрани пълни беседи“, т. 10, гл. XIII: „La
greffe spirituelle“.
3. Виж „ Е п esp rit et еп verite", колекция „И звор“ № 235, гл. XVII:
,,Le Royaume de Dieu est en nous“.
146
VIII
СИМВОЛИКАТА НА ДЪРВОТО
ТРЯБВА ИЗЦЯЛО ДА ПОГЪЛНЕ
ЛИЧНОСТТА
I
Днес ще ви дам един символичен образ, който
ще спомогне да се хвърли по-голяма светлина вър
ху онова, което вече съм ви обяснил по темата за
личността и индивидуалността, така че този въпрос
да ви стане по-ясен: това е символичният образ на
дървото1. Ако погледнем структурата на дървото,
може да се каже, че по аналогия корените, стволът и
клоните съответстват на личността, докато листата,
цветовете и плодовете - на индивидуалността. Лич
ността представя земния, материален аспект, който
играе ролята на резервоар, на съсъд, или проводник,
а индивидуалността - на духовния елемент, на Ж и
вота, или Духа, от който води началото си всичко
проявено. Следователно както единият, така и дру
гият аспект са абсолютно необходими.
Когато дървото расте, едновременно с това ко
рените му постепенно проникват все по-дълбоко и
по-дълбоко в земята, стволът му става все по-дебел
и по-дебел, клоните му се разгръщат все повече и
повече. То все повече се извисява и разраства, ста
ва огромно и силно. Всички сте виждали в горите
огромни, величествени дървета, чиито корени се
простират много надалече и чиито клони достигат
до невероятна височина. Такива са секвоите, които
съм виждал в Калифорния... Никога преди това не
бях виждал подобни дървета. Какво великолепие,
149
какви дебели стволове, каква височина!... А възраст

та им - 4000 години! Сърцето ми направо ликуваше
в екстаз, докато ги съзерцавах.
Следователно дървото все повече се извисява и
уголемява, а самото то става все по-красиво и по-
силно. Въпреки това, корените, стволът и клоните си
остават на мястото, изпънявайки все същата функ
ция; те служат единствено за поддържане на листата,
цветовете и плодовете. Корените, стволът и клоните
си остават през всички сезони, докато листата, цве
товете и плодовете се появяват и след това окапват.
По същия начин личността - тоест физическото, ас-
тралното и менталното ни тяло - присъства винаги
като постоянен носител, докато индивидуалността,
нашата духовна същност - вдъхновението, радостта,
щастието, идващи от причинното, будичното и ат-
мичното тяло, идват и си отиват...
Погледнете, също така, лозата: колко черна и
гола е тя през зимата, но колко разкошна и красива
- през лятото: обсипана с листа и грозде. Човешко
то същество е подобно на лозата: можем да му съ
действаме да расте, да го подхранваме, да му вдъх
ваме сили, да го възпитаваме, да го образоваме, но
неговата личност си остава все същата. Щом обаче
Духът дойде да се прояви, ето че то започва да дава
плодове... Можем да вземем още и примера с една
тръба или електрическа жица: те служат за придвиж
ване на водата или електричеството, но на каквато и
обработка да ги подложим, тръбата никога няма да
стане вода, нито жицата - електричество; те ще си
останат просто едни проводници, нищо повече.
Занимавайки се с личността, човек може да я на
прави много способна, могъща и величествена, и то
до такава степен, че дори да засенчи Слънцето - но тя
150
Символиката на дървото...
никога няма да стане слънце. Ще кажете: „Нас са ни

учили другояче. Казвали са ни, че с работа и усилия,
нисшата природа би могла да стане Божествена“. Не,
единственото нещо, което тя може да направи, е да
изчезне, за да отстъпи място на индивидуалността.
И е вярно, че един ден физическото, астралното и
менталното тяло ще изчезнат и на тяхно място ще
се установят причинното, будичното и атмичното
тяло: именно тогава човекът става Богоподобен. Зе
мята, когато изгуби своята тежест и непрозрачност,
също ще стане прозрачна и сияеща и всичко ще се
върне в утробата на Вечния, за да се слее с Него...
Именно така ни учи и Науката за Посвещението. Но
това ще се случи чак след няколко милиона години,
не се безпокойте! Моментът, в който всичко ще из
чезне, няма да е утре. Вече сте обезпокоени? Не, до
това изчезване има още толкова много време, че ще
ви дойде до гуша да го чакате и самите вие ще бъдете
тези, които ще искат то да се случи по-скоро!
Сега, можем да открием още един символичен
образ в областта на алхимията. Един атом олово съ
държа осемдесет и два електрона и осемдесет и два
протона, докато един атом злато съдържа седемде
сет и девет електрона и седемдесет и девет протона.
За да се превърне оловото в злато, е достатъчно да се
измени структурата на неговия атом, като му отне
мем три електрона и три протона. Да, това е изклю
чително! Достатъчно е да отнемем от оловото три
електрона, три протона и няколко неутрона, за да се
разкрие златото, което е било скрито в него - също
както се открива истинското лице на човека, след
като се махне маската от него. Съблечете дрехите
на оловото - искам да кажа, отнемете тези няколко
частици от атома на оловото, и ще видите, че олово
151
то всъщност е било злато. Отнемете тези частици от

оловото, и то ще стане злато - защото е било всъщ
ност злато. Именно това се случва и при човешкото
същество: отстранете от личността му трите части
ци (физическото, астралното и менталното тяло),
които пречат на индивидуалността да се прояви, и
ще откриете, че човекът е злато, че е съвършен.
Ако физиците бяха успели да осъществят този
процес в голям мащаб, щяха да направят от оловото
планини от злато. За момента, извършването на този
процес е на лабораторно ниво и е много скъп. Но
може би по-нататък ще бъдат открити други методи,
което съвсем не е невъзможно. Но това, което спе
циално мен ме интересува, е тълкуванието на тези
символи - оловото и златото: оловото, което симво
лизира личността, и златото, което символизира ин
дивидуалността.
Сега, отново бих искал да наблегна на следния
въпрос. Вместо вечно да се борите с личността в
опитите си да я възпитавате - нещо, което е невъз
можно - по-добре да се заемете единствено с инди
видуалността, за да я привлечете и да й предоставите
всички възможности да се настани тя във вас. Имен
но така един ден индивидуалността най-накрая ще
стане тъй невероятно могъща, че няма да остане и
следа от личността. Тогава ще можете да кажете като
свети Павел: Сега вече живея не аз, но Х р и с т о с живее
в мене'. Това, което се проявява във вас, вече не сте
вие, т.е. вашият нисш аз, а Христос във вас2.
Продължавайте да проявявате Божествените ка
чества на безкористие и Любов, и един ден ще види
те как вашата личност ще бъде погълната и смляна.
Употребявам тези думи, п огълн ата и смляна, защото
* В и ж Галатяни 2 :2 0 - бел.ред.
1S2
съществува един закон, който може би все още не

сте открили - а именно, че в живота всяко същество,
за да се нахрани, му се налага да погълне и смели ня
кое друго същество. Растенията живеят в почвата и
се хранят с минерали, животните ядат растенията, а
хората, на свой ред, ядат животните - или, най-мал
кото, техните продукти. А кой яде хората?... Защото
има други същества, които се хранят с хората - или,
по-точно, с техните еманации. Така можете да изка
чите цялата стълба на йерархията от същества, чак
до Бога, Който се храни с всички Небесни същества.
Да, Той ги яде, Той ги поглъща, Той ги усвоява - но
на това тъй чисто, тъй виеше ниво, да бъдеш изяден
не причинява същите ужаси и страдания като тези в
нисшите сфери.
Страданието започва от нивото на животинско
то царство. Земята, кристалите, скалите и растени
ята не страдат, когато биват изяждани, защото все
още нямат развито тяло на усещанията и чувствата
(астралното тяло) - те имат само етерно тяло. Едва
в животинското царство едно същество започва да
страда, когато бива изяждано от друго. За онзи, кой
то може да се издига до Небесните сфери, болката
изчезва и се превръща в радост. Следователно, да
бъдеш изяден от Висшите същества, е неописуемо
щастие, радост и блаженство. Ето защо във всички
религии се казва, че човек трябва да принесе себе си
в жертвен дар на Бога: за да може Бог да се нахрани
с него. Това е една метафора, която показва, че ду
ховният идеал на човека е да бъде погълнат от Бога,
за да заживее в Него.
Ако сред човешките същества има хора, толкова
жестоки, че се хранят с плътта на животните, то ве
гетарианците приемат от тях като храна само мляко
153
то и яйцата, нищо повече. По същия начин Висшите

същества не се хранят със самите създания, а само с
онова, което те могат да излъчат: техните най-хуба
ви мисли, чувства и действия. Ето това е храна, коя
то им доставя наслада, с която те се засищат, и в съ
щото време съществата, които им доставят храната,
остават непокътнати.
Всички истински духовно осъзнати хора са раз
брали, че няма нищо по-желано от това да бъдеш
изяден, погълнат и усвоен от Бога. Ето защо те Му
принасят в жертва самите себе си. Но колко хора
наистина са разбрали какво означава да се принесат
в жертва? Самата дума, ж е р т в а , вече предизвиква
страх у хората, защото те я свързват с представата за
болка и смърт. В нисшите сфери това е съвсем вяр
но: ако човек бъде погълнат от нисши същества, е
загубен. Но ако принесе себе си в жертва на Небес
ните същества, се обогатява, израства, разхубавява
се, възкръсва. Той не трябва да се страхува, а да има
смелостта да се принесе в жертва на Небето, защото
именно то е, което ще погълне личността. По този
начин от нея няма да остане и следа, и тогава ще мо
жете да кажете: Сега вече живея не аз (личността), но
Х р и с т о с (индивидуалността) живее в мене’ - Хрис
тос, Който се проявява чрез мен, Който ме ръководи
и напътства. Преди това аз сам се ръководех; сега се
оставям да бъда ръководен от Друг, Който живее в
мен и ме напътства: Христос“.
Когато ви представям тези две понятия - лич
н о с т и индивидуалност - аз само представям под
една друга форма Истините от Б и б л и я та - нищо по
вече. Говоря за съвсем същите реалности, но моят
начин да ги представям е малко по-различен. Свети
* Виж Галатяни 2 :2 0 - 6ел.ред.
1S4
Павел не е бил единственият, който се е чувствал

напълно преобразен от присъствието на Христа.
Когато на Петдесетница апостолите приели Светия
Дух, те също били преобразени: вече не личността
се проявявала чрез тях със своите глупости, своите
безумия, своите страсти, своите дяволски сметки, а
тяхната индивидуалност. Защото Светият Дух не е
нищо друго освен индивидуалността, Висшият Аз.
Светият Дух е Космичен Принцип, но всяко човеш
ко същество носи в себе си един елемент, чието ес
тество е същото като на Светия Дух: един Косми
чен, Всемирен елемент, който е Един3.
Следователно всеки носи в себе си под формата
на една квинтесенция, на една искра и Светия Дух,
и Христос, и Отца. Отец, Синът и Светият Дух са
Велики Космични Принципи, но Висшият А з на вся
ко човешко същество има същото естество като тях
ното, защото е произлязъл от тези три Принципа -
Отец, Синът и Светият Дух - и има същите качества
като тях. Всички ние носим в себе си една Божест
вена Искра, която е по същество същата квинтесен
ция, каквато е Светата Троица - тази Искра отчасти
живее.в нас, но все още не е завладяла изцяло наше
то същество, за да се прояви в своята пълнота.
В следващите беседи може би ще се върнем на
този въпрос. Засега запомнете най-вече символичния
образ на дървото с неговите корени, ствол и клони.
През пролетта дървото започва да се проявява
под формата на листа, цветове и плодове. Ето това
е индивидуалността! Защо листата, цветовете и пло
довете не остават постоянно на дървото? Те си оти
ват, после пак се връщат (като всички онези поетич
ни пориви на вдъхновението, които ни посещават от
време на време за по няколко минути и след това си
155
отиват, оставяйки ни в прозата), докато корените,

стволът и клоните си остават винаги. Ето затова ви
обясних, че няма да успеете да промените личност
та. Естествено, те могат да растат, да стават по-дълги,
по-дебели, но винаги са тук и са все същите: коре
ните (половите органи и коремът), стволът (белите
дробове, гръдният кош) и клоните (мозъкът). Ние
трябва да се занимаваме само с Духа, за да направим
така, че Той да премине през нас. Да, точно в този
момент в човека ще настъпят необикновени проме
ни. Подобно на дървото, което се покрива с листа,
цветове и плодове, за най-голяма радост на всички,
човекът, който остави през него да преминава пото
кът на индивидуалността, е едно благословение за
всеки, който се доближи до него. Също като дървото,
и човекът расте и се развива; обаче без тази енергия,
без тази чисто духовна сила, която може да премине
през него, личността му остава гола и безплодна като
дърво през зимата4.
Сега, да разгледаме какви съответствия можем да
открием между дървото и различните тела на човека.
Корените съответстват на физическото тяло, ство
лът - на астралното, а клоните - на менталното. Тези
три тела (физическото, астралното и менталното)
съставляват нисшата троица на личността. Именно
те позволяват на човека да действа, да чувства и да
мисли, но в нисшите сфери. След това виждаме, че
причинното тяло съответства на листата, будичното
- на цветовете, а атмичното - на плодовете. Висша
та троица на индивидуалността е съставена от тях -
и именно благодарение на трите висши тела човек
може да мисли, да чувства и да действа във Висшите
сфери. Следователно личността и индивидуалността
са две троици и когато индивидуалността на учени
1S6
ка на една Духовна Школа успее да проникне изцяло

неговата личност и я покори, той се превръща в П е
ч а т а на Соломон - едно цялостно същество. От две
хиляди години ние цитираме и повтаряме: А з съм
л о з а т а , вие - пръчките', без обаче да вникваме във
великата символика, която се крие зад тях: ние сме
една троица, но е необходимо да дойде една друга
Троица, Божествената Троица, за да подчини тази
нисша троица, да се прояви чрез нея и да даде листа,
цветове и плодове.
При положение че личността представя фунда
мента на човешкото същество, и дума не може да ста
ва за нейното премахване или разрушаване. В проти
вен случай, човек ще умре, няма да може повече да се
проявява на физически план. Именно благодарение
на личността такава проява е възможна. Ето защо тя
не трябва да бъде премахвана, а трябва да бъде под
държана, хранена и поена, но да не й се угажда за
всяко нещо - и най-вече, трябва непрекъснато да се
мисли как да се направи така, че индивидуалността
да слезе в нея. И тъй, всичко ясно ли е сега?
Ако намирате тези въпроси за много трудни, ако
откажете да ги вземете под внимание, това, разбира
се, няма да ви попречи да продължите да живеете и да
уреждате делата си, но няма да напреднете в своето
развитие. Докато, с познанията от Науката за Пос
вещението, вие може би няма да получите почетна
длъжност в обществото, но поне ще вървите по един
възвишен Път. Необходимо е добре да разберете, че
това са две различни сфери. Завършили сте универ
ситет? Чудесно, имате диплома, висок пост, пари,
влияние, престиж - ще бъдете добре на Земята, но
дали ще бъдете добре и на Небето? Във всеки случай,
* В и ж Йоана 1 5 : 5 - бел.ред.
157
не вашите университетски знания ще ви осигурят

достъп там. За да ви пуснат на Небето, са необходи
ми други знания: посвещенчески, езотерични и мис
тични, защото тяхната природа се състои в това да
дават достъп до Небето. Може би, макар и непряко,
впоследствие те ще ви дадат също и Земята, но не са
създадени за това.
Културата, науката и философията, които чове
чеството ви дава, няма да ви преобразят. Те ще напра
вят живота ви на материален план по-удобен, докато
знанието, което ви дава Всемирното Бяло Братство,
напълно ще ви преобрази - вече няма да сте същи
те. Ясно ли е сега? Ето, избирайте: или Небето, или
Земята5... Що се отнася до мен, ако ми дадат да из
бирам, ще кажа: „И двете, Господи“... Знаете ли тази
история? Един ден един овчар бил посетен от дрипав
и изгладнял просяк, когото попитал: „И така, прия
телю, какво предпочиташ да ти дам: хляб или мля
ко?“ „Предпочитам попара от двете, господине“, от
говорил просякът, който никак не бил глупав. Някои
обаче избират само Земята, а други - само Небето,
но това не урежда нищо, защото без Земята, Небето
бяга от вас; а без Небето, Земята също ви изоставя -
и така губите и двете! Следователно, ако Господ ме
попита: „Какво избираш?“ аз ще отговоря: „И две
те, Господи!“
И така, приятен следобед, скъпи мои братя и сес
три. Щастливи сте, нали? Виждам го на лицата ви.
И въпреки че не ви давам нито пари, нито дворци,
нито басейни, нито коли, нито жени, вие сте щастли
ви. Как става това? То е цяла мистерия!...
158
Бележки:
1. Виж „V ous etes des d ie u x ", част VI, гл. 2: „L’image de ГагЬге“ и ,,Et
il me montra un fleuve d’eau de la vie“ част IX, гл. 2: „La parabole
de l’ivraie et du froment“.
2. Виж L a p ie rre p h ilo so p h ale - des E v an giles a u x tra d e s alch im iques,
колекция „И звор“ № 241, гл. XIII: „La croissance du germe
divin“.
3. Виж ,,E t il m e m o n tra un fleu ve d ’e au de la vie", част VI, гл. 3: ,,Le
Moi superieur. La descente du Saint-Esprit“.
4. Виж L e lan gage d es fig u re s geom etriques, колекция „Извор“ № 218,
гл. VII: „La quadrature du cercle“.
5. Виж Un av e n ir p o u r la je u n e ss e (Б ъ д ещ е з а м л а д е ж т а ) , колекция
„И звор“ № 233, гл. V: „Choisir la bonne direction“ („Да изберем
вярната посока“).
159
IX
ДВАТА МЕТОДА ЗА РАБОТА

ВЪРХУ ЛИЧНОСТТА
В предходните беседи ви казах, че никога не
трябва да приемате личността нито като съветнич-
ка, нито като господарка. Първият метод, който ви
препоръчах, се състои в това да обуздаете личността
и да й станете господари. Като начало, докато чака
те да постигнете висшите нива на разбиране, това е
най-доброто, което можете да направите. Но все пак
ви предупредих, че с този метод никога няма да ус
пеете да имате последната дума, защото личността е
много хитра и лукава. Тя непрекъснато заговорни-
чи, за да си върне мястото на господарка. Достатъч
но е да ви липсва само малко Светлина, яснота или
бдителност, и тя се промъква, минира терена, и то
успешно: и вие отново сте под властта й.
Хубавото на този метод е, че той ви задължава да
се упражнявате, да се самоанализирате и да се бо
рите - следователно да развивате способността си
за различаване и волята си. Той обаче никога не е
напълно ефика.сен, защото личността, дори когато е
станала ваш слуга, не ви е вярна, нито предана - ос
тава си все така хитра и лукава, злобна и непокорна.
Тя само привидно приема това положение на слу
гиня; в действителност обаче денонощно се старае
да ви смъкне от власт. Ще ви дам един пример. Две
държави водят война. Накрая едната надделява и по
бедената трябва да се подчини: да преотстъпи тери
163
тории, да понесе окупацията, да изплати контрибу

ции и т.н. Да, но това положение не е нито сигурно,
нито придобито за вечността: победеният народ не
приема поражението, той „сумти“ изразявайки не
доволство, и работи подмолно, за да се освободи.
Разбира се, той не казва нищо, но копае и минира - и
един красив ден, когато преситеният, щастлив, горд
и радващ се на слава победител най-накрая заспи
върху лаврите си, ето че изненадите започват и по
ложението отново се обтяга. Тези явления са могли
да бъдат наблюдавани в политическата и икономиче
ската история на народите, а също и - под една или
друга форма - във всички области на живота.
Същото се случва и във вътрешния живот на чо
века: той не успява напълно и окончателно да поко
ри своята личност; тя е все още жива и продължа
ва да работи подмолно, никога не се предава. За да
я държи в подчинение, човек трябва постоянно да
бъде въоръжен до зъби и да е винаги нащрек, а това
е изтощително. Дори светиите и Посветените поня
кога се изморяват от това и са принудени да отпус
нат малко хватката - и точно в този момент биват
ухапвани от личността, защото тя е много упорита!
Колкото и да я изскубвате, тя винаги пониква отно
во. Знаете троскота, нали? Е, добре, личността е като
троскота. Ето защо вторият метод, който сега ще ви
дам, е от доста по-висок порядък.
Здобре въоръжено, притежава нечуван арсенал
от оръжия, пред който сме безсилни. Ето защо тряб
ва да молим Господа да стане наш съюзник в тази не
равна борба. Впрочем какво прави една държава по
време на война? Тя си търси съюзници - това е нещо
инстинктивно; хората притежават тази хилядолетна
мъдрост винаги да си търсят съюзници, с които да си
164
Двата метода за работа върху личността
помагат взаимно, защото съвсем сами са много уяз

вими. В такъв случай, ние трябва да знаем, че Злото
също разполага с толкова много ресурси, средства,
знания и сили, че никога няма да успеем да го побе
дим, оставайки изолирани от другите. Единственото
решение за нас е да се свържем с Бога, с Небесни съ
щества, с Архангели, с Богове и да им предоставим
възможността те да водят войната... Що се отнася
до нас, от този: момент нататък ние сме само наблю
датели, които помагат в битката и следят как Небето
печели победата. Защото единствено Небето, тоест
Божественото в нас, притежава всички необходими
сили и способности, нито едно средство не му липс
ва; докато ние - кои сме ние, че да се осмеляваме да
се опълчваме и да се противопоставяме на силите на
Злото?
Когато бях много по-млад, все още нямах това
разбиране. Мен също ме учеха, че човек трябва да
се бори срещу Злото, за да го изкорени, да го уни
щожи - и аз го правех. И това ме разкъсваше и ваде
ше от равновесие, защото да се бориш постоянно с
тези ужасни и тайнствени сили, приютили се вътре
в нас, е крайно изтощително. И едва по-късно, ко
гато започнах да размишлявам, разбрах, че имало и
други методи, по-добри. Ето защо сега казвам също
и на вас: престанете да се борите за изкореняване
на Злото във вас, защото това е невъзможно. Ако се
борите, вие ще сте тези, които ще бъдат разрушени.
Как можете да си извадите червата, без да се убиете?
Затова сега трябва да смените метода.
И тъй, не се опитвайте да унищожите личност
та си, защото не само че няма да успеете, но накрая
вие ще сте тези, които ще бъдат унищожени. Най-
напред се свържете с Небето, а след това се обърнете
към личността си с абсолютното убеждение, че вие
165
сте истинските господари: тогава тя ще е принудена

да се подчини. Трябва обаче недвусмислено да пока
жете, че сте смели и напълно убедени в това, иначе
тя ще ви съсипе. Погледнете например някой, който
се страхува от коне: качва се на коня, а той го хвърля
на земята, защото усеща, че си има работа със страх
ливец, и за да му даде един малък урок - хайде хоп!,
на земята! Трябва да бъдете като Александър Вели
ки, който успял да яхне коня Буцефал. Този кон бил
неудържим, но Александър успял да го яхне, защото
конят усетил що за човек бил той. И така, личност
та е един див кон. Ето защо Посветените са казали:
„смей“. Да, осмелете се да покорите личността. Х о
рата обаче винаги се осмеляват да вършат какво ли
не: да крадат, да мамят, да убиват - да, за тези неща
са много смели, но когато става дума да обуздаят
личността, там са плахи и боязливи.
И дори когато успеете да обуздаете и подчини
те личността си до такава степен, че да можете да я
замените с индивидуалността, това все още не озна
чава, че тя ще изчезне напълно: ще запази няколко
корена във физическото тяло, защото физическото
тяло е последното убежище на личността. Дори ко
гато в астралното тяло не е останало нито едно его
истично желание, а в менталното - нито една мрачна
мисъл, на физически план тя все пак запазва своите
основи непокътнати. Именно там, във физическото
тяло, тя продължава да оцелява - и това е необхо
димо, защото ако изчезне и на физически план, сам
Господ - или индивидуалността - не би могъл да
се прояви. Следователно тази подмяна, за която ви
говоря, в действителност не е нито цялостна, нито
окончателна: в психичната сфера личността може
наистина да бъде заменена, но тя остава да живее на
166
външния физически план. Подмяната, за която гово

ря, може да бъде сравнена със смяната на персонала
в една администрация, една банка, един универси
тет... Постройките остават и екипът продължава да
работи, но отделните хора от този екип биват пери
одично сменяни.
За да ме разберете по-добре, ще повторя онова,
което ви казах веднъж по въпроса за паметта. Зна
ете, че клетките на физическото тяло непрекъсна
то се обновяват. И така, след определен период от
време - в общия случай става дума за седем години
- нови частици заемат мястото на старите. Въпреки
това, човек продължава да прави все същите глупос
ти и безумия, запазва си все същите слабости и по
роци, боледува от все същите болести. Това би било
необяснимо, ако не беше известно, че когато орга-
низмът взема новите материали отвън, за да замени
онези, които са остарели и изхабени, остава едно съ
ществено нещо, което не се обновява: това е памет
та на клетките,. В действителност, всяка нова клетка
продължава да работи също като онази, която е за
менила.
Това явление може да бъде сравнено също и с
това как функционират канцелариите или заводи
те: когато възрастните служители си отидат, те би
ват заменяни от млади, които обаче продължават да
извършват все същата работа. Именно това е, което
наричам аз п а м е т т а : на тях им предават в наслед
ство същите методи, същите цели, същите задачи - и
работата продължава. Що се отнася до хората, имен
но поради тази памет на клетките, човек продължа
ва да прави все същите глупости, защото дори ако
подмени всички частици в тялото си, той забравя да
подмени тяхната памет, която се предава без проме
167
ни от поколение на поколение. Това вече не са съ

щите клетки, но те вършат все същите неща, правят
все същите жестове, по същия начин, имат същото
поведение.
И сега, когато се молите: „Господи Боже мой,
ела, заеми мястото на личността ми, поеми ръко
водството на моя живот“, вие не въздействате само
на физически план, върху материалните частици на
вашето тяло, но и върху клетъчната памет, върху за
писаните вече клишета - и лошите навици биват за
менени с нови, по-добри2.
Това, което ви казвам тук, е много важно, защото,
дори ако успеете да подчините своята личност, ако я
принудите да следва вашите най-възвишени проек
ти и планове, тя ще ги изпълнява, да - но не изця
ло, защото не сте заложили нови клишета в нейната
„глава“. Тя се подчинява частично на вашата воля, но
все още не е приела отпечатъците, оставени от вас в
нея. Тя още пази своите собствени клишета и чака
само благоприятен момент, за да започне да дейст
ва на своя глава. Но ако поканите Божественото да
ви завладее изцяло, с това ще изтриете от личността
старите й клишета, старата й памет, и занапред вече
не тя ще работи, а индивидуалността - и то, разбира
се, върху основата на физическото тяло (корема, бе
лите дробове, мозъка и т.н.), но с едно изцяло под
новено съдържание.
Свети Павел е казал: Сега вече живея не аз, но

Х р и с т о с живее в мене'... но естествено, за да се проя
ви Христос, Той е трябвало да го направи чрез онзи,
който се е наричал Павел, тоест чрез онази част от
неговата личност, която не е изчезнала. Дори кога
то личността бъде заменена, само съдържанието се*
* Виж Галатяни 2:20 - бел.ред.
168
променя, както става с препарираните животни:

вадят им вътрешностите, но им запазват външната
форма на мечка, ястреб, орел или лъв. Когато инди
видуалността се настани във вас, вие няма да проме
ните своята форма - завинаги ще си останете онзи
човечец, когото хората познават, но вашата вътреш
на, съкровена памет е тази, която ще бъде заменена:
дълбоко вътре в съзнанието си ще бъдете толкова
различни, че всички ще усетят как от вас се излъчва
един съвсем нов елемент... И именно това е удиви
телното: вие сте си все същото същество, и все пак
сте напълно променени!
Припомнете си от Е вангелието разказа за Пре
ображението’, когато лицето на Иисус засияло, поч
ти пламнало3. Това явление се е дължало на Духа, на
„съдържанието“, така да се каже, на Духовния Гост,
дошъл да го посети. Формата обаче (тоест чертите
на лицето, ръстът и фигурата му) си останали все съ
щите. Формата не изчезва. И когато след смъртта Си
Иисус се завърнал сред Своите ученици, в Своето
тяло на Славата., Той му придал същата форма, за да
бъде разпознат, защото дори когато човек замине за
Другия свят, той запазва външния си вид от времето,
когато е бил жив.
Космичните архиви съхраняват много дълго те
лесната форма, която съществата са имали тук, на
Земята, а често - дори и дрехите им... Да предполо
жим, че по време на един духовен сеанс поискате да
призовете някой, който е живял преди много хиляди
години: той ще дойде и ще ви говори точно в онази
форма, която е имал в миналото. В действителност
тук се появява не той самият, а неговата форма, коя
то е останала от хилядолетия в Архивите на Приро-*
* Виж М а т е я 17:1 - 13 (бел.ред.)
169
дата. Това е неговата съживена форма, която ви го

вори, която можете да докоснете и т.н. Формите не
изчезват. Човешкото същество еволюира, напредва
в своето развитие - напуска една форма, за да прие
ме друга, но всяка от тези форми се пази грижливо
в Архивите на света - Хрониките на Акаша. Едно
същество остава в дадена форма само за едно пре
раждане. Когато дойде отново в следващото си пре
раждане, приема друга форма, която също ще бъде
архивирана. Всички форми се пазят в продължение
на милиони години - може би чак до изчезването на
Вселената, а от тях винаги ще има все нови и нови.
Това ви учудва, нали?... Но е така. Дори и това, което
ви разказвам, да ви се струва странно, не се безпо
койте, а ми повярвайте, защото не е измислица. Вие
сте жертви на едно материалистично възпитание,
което ви е заблудило, но с времето ще коригирате
виждането си за света и накрая ще виждате нещата
точно такива, каквито са.
И така, скъпи мои братя и сестри, знайте, че ид

вайки тук, винаги ще слушате да се говори по тази до
садна и скучна, трудна за разбиране тема: личността
и индивидуалността - защото това са знанията, които
ще ви дадат възможност да преобразите изцяло жи
вота си. Много добре знам, че бихте предпочели да ви
говоря други неща: да ви разкривам тайни на Арка-
ните, на Кабала или на Магията. Е, да, ама не - имате
срещу себе си някой, който е дошъл нарочно, за да ви
„досажда“, изисквайки от вас да работите върху своя
характер, да промените начина си на живот. Това не
ви се нрави, но се опитайте да не ми се сърдите пре-
калено много... може, но само малко, не прекалено
много! Тъй като съм натоварен с това да ви обучавам,
170
трябва да го правя. Разбира се, ако исках, аз също

бих могъл да дърдоря за какво ли не, по всевъзмож
ни теми - има за какво да се говори - но дали това
наистина ще промени вашия живот? Аз често си за
давам този въпрос. Докато, ако успеете да промените
начина си на живот, прилагайки правилата, които ви
давам, всичко останало ще дойде съвсем естествено и
непринудено: цялото познание, всички знания.
В противен случай, ето какво ще се случи: ще че
тете книги, ще запомняте съдържанието им, но само
за определен период от време. След няколко години
всичко ще бъде заличено. Всички тези знания ще из
чезнат поради начина ви на живот. Така че, безпо
лезно е да си губите времето за придобиване на едно
знание, което ще ви напусне малко след това. Но ако
живеете както трябва... искам да кажа: ако ние жи
веем както трябва (трябваше да се коригирам, нали?
Какъв лош навик имам винаги да казвам „вие“...
„вие“ !) - ако ние живеем както трябва, тогава има
една памет вътре в нас, която започва да се събуж
да, която ни носи всичко онова, което сме научили
в нашите прераждания в продължение на хиляди го
дини, и тогава ще си спомняме, ще си спомняме...
Нищо не сме чели, а знаем: това е истинската памет,
която идва да се настани в нас! Отбележете си това
и никога не го забравяйте. При този, който знае как
да живее по Божествен начин, цялото хилядолетно
знание, което е натрупано и записано в него, започ
ва да излиза на повърхността и така той придобива
истинското знание4.
Виждате, аз разчитам единствено на начина си на
живот. И ако успея... ах, Господи Боже!... ако успея
да живея в хармония, в унисон с всички духове на
171
Живата Природа, ще имам цялото Космично знание.

То ще дойде, аз ще си го спомня и ще съм абсолютно
сигурен в това.
Бележки:
1. Виж A pp roch e de la C ite celeste, колекция „И звор“ № 230, гл. XI:
„L’Archange Mikhael terrasse le Dragon“.
2. Виж L e tra v a il alch im iqu e ou la q u ite d e l a p erfection (А л х и м и я т а ,
или т ъ р с е н е н а с ъ в ъ р ш е н с т в о т о ) , колекция „И звор“ № 221, гл.
VI: „Les cliches“ („Клишетата“ ).
3. Виж „ Ш U m e m o n tra ип fleu ve d 'eau de la vie", стр.130 - 131 и
стр. 393 - 394.
4. Виж Q u ’est-ce q u ’u n fils d e D ie u ?, колекция „И звор“ № 240, гл. IV:
„Laisse les morts ensevelir les m orts...“.
172
X
ЛИЧНОСТТА ПРЕЧИ НА
НЕБЕТО ДА СЕ ПРОЯВИ В НАС
„Вече много пъти сте усещали присъствието на
Небесни същества, когато пеем заедно в съвършена
хармония... Именно хармонията е тази, която ги при
влича, и те се разхождат сред нас, раздавайки цветя и
дарове... Затова работете още по-усърдно, впрегнете
цялата си воля, положете всички усилия, за да дойде
Небето - защото, когато то дойде, ще станете свиде
тели на изключителни проявления. Ще изпитате та
кова огромно щастие, че дори няма да можете да го
поберете в себ е си, а през вас ще преминават такива
могъщи потоци, които ще ви накарат да потрепери
те от най-чист екстаз“.
Да, скъпи мои братя и сестри, трябва да се отне

сем много сериозно към тази мисъл, защото тя е не
само красива, но и истинна. Ангелите могат да дой
дат сред нас, но това зависи и от вас, не само от мен.
Защото, каквото и да правя аз, то ще бъде само за
мен. За да можете и вие да изживеете същото, трябва
да положите усилия да разширите и проясните съз
нанието си. Очевидно е, че когато човек е затънал
много в прозаични, материални грижи, Небето оста
ва на светлинни години разстояние от него. За този
обаче, който е посветил всичко в служба на Небето,
175
няма нищо по-близко от Небето - той денонощно

остава свързан с него. Да, хората трябва да разберат,
че Небето не е толкова далече и че ние сме тези, кои
то му създаваме препятствия, защото сме образува
ли около нас твърде много плътни слоеве, които до
такава степен сме укрепили и заздравили, че дори и
Небето не може да проникне през тях.
В действителност, ние сме потопени в Божестве
ния свят и ако се чувстваме откъснати и отделени от
него, то е, защото тези слоеве, които сме образува
ли, не ни позволяват да влезем във връзка с него. В
действителност, Небето, щастието, радостта - всич
ко е тук около нас. Работете, за да се пречистите и
направите вашите фини тела възприемчиви и чувст
вителни - и веднага ще забележите, че всичко това,
което ви казвам, е абсолютна Истина1.
Божественият свят не е далеч, той е съвсем бли
зо до нас и в същото време всичко може така да ни
отдели от него, сякаш не съществува. Някои хора,
каквото и да правите, каквото и да им разкривате, не
чувстват, че Бог съществува, нито че Небето е тук,
населено със светлозарни Същества. Те не усещат
този ред и порядък, тази хармония, тази Любов. К аз
ват: „Не, аз не усещам, не чувствам, не вярвам“. Но
кой знае какво са правили в предишните си животи,
така че повече нищо да не чувстват, нито разбират?...
Защото все пак има хора, които разбират; най-мал
кото, със способностите на интелекта си успяват да
схванат, че има една Разумност, има закони, има една
Справедливост и Невидими същества. Други не го
разбират, но го усещат - те го преживяват. Някои,
по-напреднали в своето развитие, го разбират и усе
щат. И най-накрая, има още една категория - най-на-
предналите - които го разбират, усещат и осъщест
176
Личността пречи на Небето да се прояви в нас
вяват на физически план, за да го направят достъпно

и за другите.
За да успеете да влезете в общение с Небето,
най-важното е да можете да бъдете господари на
личността, защото именно тя ви пречи да разбере
те и усетите съществуването на този безкраен свят,
който е самата Красота, самата Радост. У повечето
хора личността е до такава степен развита, раздута
и разпростряна, че им пречи дори да виждат слън
чевите лъчи, подобно на птицата Рух в П риказки
о т хиляда и една нощ. Тя била толкова огромна на
ръст, че когато си разпервала крилата, закривала
дори Слънцето. Очевидно това е малко преувеличе
но, както много от историите в другите приказки. За
личността обаче е съвсем вярно: тя може до такава
степен да ни обсеби, да се раздуе и разшири, че да
ни пречи да виждаме Слънцето. Защото именно тя е,
която се мисли за Слънцето: счита себе си за център
на Вселената и не понася да вижда, че целият свят не
се върти около нея. Тя винаги се прави на по-важна,
отколкото е, преувеличава правата си и изисква от
всички да са на нейно разположение, за да й служат.
Но тъй като, разбира се, това не се случва, се озло
бява, става агресивна и несправедлива и се опълчва
срещу целия свят.
Един друг недостатък на личността е, че не умее
да предвижда. Тя си въобразява, че дърпайки чергата
към себе си, ще победи. Става обаче тъкмо обратно
то: понася много повече загуби, щети и страдания
- а когато най-накрая осъзнае всичко това, вече е
твърде късно. Следователно личността се заблужда
ва в сметките и предвижданията си. На нея никога,
ама никога не й е било дадено да предвижда бъдеще
то; тя е твърде сляпа и всеки, който се „качи в кола
177
та“ на личността, рано или късно си счупва главата.

Виждал съм това много пъти.
И така, ето че ви съветвам да размишлявате върху
въпроса за личността и индивидуалността, защото за
мен това е най-същественият въпрос. Много мисли
тели преди мен са хвърляли светлина върху всякакви
теми, но аз лично изяснявам и хвърлям светлина вър
ху една-единствена тема: тази за личността и инди
видуалността - за животинската, нисшата природа
и за Божествената, Висшата природа; или, ако щете,
за инстинктивната и за Небесната природа. Ето това
е, с което се занимавам. Този въпрос много ми ха
ресва и считам, че е основен, съществен. Да, той е
основният ключ за разрешаване на всички въпроси
на живота. Ако цялото човечество можеше да бъде
просветено по тази тема, това би довело до нечуван
напредък. Е, да, но ето че човечеството не държи на
това знание - то предпочита безполезните знания
и затова почти всички следват личността и си „чу
пят главите“. Разбира се, случва се индивидуалност
та също да се прояви в тях, но това става, без дори
да знаят как, нито защо: тя сякаш нахлува напук на
тях - сякаш напук на тяхната зла воля, Небето все
пак успява, от време на време, да им спусне незабе
лязано няколко искрици вдъхновение. Но това ряд
ко се случва. Ако ставаше съзнателно, с яснота, доб
роволно и по-често, хората щяха да извървят много
по-бързо един Път на необикновена, изключителна
красота.
За съжаление, хората винаги твърде зле си правят
сметките: вярват, че работейки с индивидуалността,
ще изгубят всевъзможни предимства и облаги, без да
спечелят нищо в замяна - с една дума, те се страхуват.
И ето как, поради страх и невежество, личността си
178
спечелва такива позиции и толкова много простран

ство, че пречи на човека ясно да вижда какво е в не
гов интерес. А в негов интерес е именно да забрави
малко себе си, за да работи за благото на цялото чо
вечество, за цялата Вселена. Може би отначало това
няма да ви говори нищо особено, но колкото повече
работите в тази насока, толкова повече ще чувства
те едно разширяване, една сила, едно могъщество и
най-вече - едно неописуемо щастие.
Сега, когато казвам, че трябва да работите за
благото на цялото човечество, това не означава, че
трябва да обичате всички, без да различавате неща
та, нито че трябва да живеете така, както живее це
лият свят, да се свързвате безразборно с кого ли не.
Не, аз никога не съм казвал това - и даже има слу
чаи, когато дори вътрешно трябва да пазите опреде
лена дистанция. Но що се отнася до работата върху
способността за различаване, тук индивидуалността
трябва да се произнесе2. Вече много съм ви говорил,
обяснявал съм ви в кой момент и в кои случаи какво
поведение трябва да имате. Никога не съм искал да
принуждавам хора с напълно противоположни при
роди да се понасят. Не, има случаи, когато е по-доб-
ре те да се отдалечат едни от други, дори да се раз
делят напълно, продължавайки да имат хубави мисли
и чувства един към друг. Това е по-добре, отколкото
да бъдат заедно, а същевременно да се презират и
ненавиждат. Когато човек не познава тези правила,
той винаги се старае да уреди ситуациите по свой
личен вкус: „Ето това - това ми харесва... Онова -
то пък не ми харесва“. Хората приемат удоволстви
ето или липсата му за свой ръководен мотив, без да
знаят, че тъкмо това не е правилното ръководство.
Обмислянето и разумността са тези, които трябва да
179
ни водят, а не само дали изпитваме удоволствие, или

неудоволствие, симпатия, или антипатия... Всички
трагедии на Земята идват от липсата на Мъдрост и
разумност; винаги чувствата, страстите, копнежите,
поривите, влеченията са тези, които в повечето слу
чаи владеят хората - никога разумът.
И тъй, оставете личността да се попече на бавен
огън в ъгълчето си, а вие се обърнете към индиви
дуалността и я попитайте как тя вижда нещата. П о
неже индивидуалността се намира много нависоко,
тя ще може да ви учи. Докато нищо не я питате и
докато продължавате да използвате методите на лич
ността, няма да намерите разрешение за нищо. Въ
образявате си, че всичко, което правите, подтикнати
от личността, го правите за себе си, и именно затова
сте толкова упорити и настойчиви. Ако само знаех
те, че всичко това не е за вас, че има други същества,
видими и невидими, които ви подтикват, и че вие ра
ботите за техните интереси, а не за своите, тогава не
бихте действали толкова прибързано, самоуверено и
решително. И точно в това се състои цялата тънкост
на този въпрос: да знаете кога работите за себе си и
кога - за някой друг, различен от вас: било то нисши
същества или духове на семейството, на рода, кои
то се канят да разрушат вашето бъдеще. Трябва да
направите всичко възможно, за да господствате над
тези същества, да ги обуздаете и да ги накарате да
замълчат. В противен случай, те ще ви опитомят като
домашни животни.
Ами да, погледнете животните. Някои живеят
на свобода в гората, докато други, горкичките, като
например конете, воловете, камилите и кучетата, ра
ботят за един господар, който ги експлоатира. Ние
също не сме свободни: наети сме от други сили и
180
работим за тях, но за наша сметка. Трудно е обаче

да накарате хората да разберат, че тяхното физиче
ско тяло (стомахът, коремът, половите органи) не
са самите те. Разбира се, трябва да даваме на това
тяло някаква храна, както даваме на коня си, но не
всичката - и най-вече, не бива да се отъждествява
ме с него. Размишлявайте, медитирайте: тогава при
всички условия на живота ще знаете дали личността
ви подтиква да действате, или индивидуалността. За
момента все още не притежавате тази способност за
различаване, но един ден, когато Светлината дойде,
ще осъзнаете, че всичко сте изгубили: своето време,
своите сили, своята енергия, защото сте вложили ка
питала си не в своята собствена банка и затова всич
ко е пропаднало, отишло е на вятъра.
Впрочем дори не си заслужава труда да се срав
нявате с животните. Девет десети от хората са роби:
роби на съпруга или съпругата си, на децата си, на
работодателя си, на някоя страст или някой порок.
И всички те работят, за да ги задоволят; и колкото
повече ги задоволяват, толкова по-гладни и жадни
стават. Следователно тези хора са прахосали енерги
ята си за нищо.
Да вземем например въпроса за сексуалността.
Когато искате да се отдадете изцяло на една чисто
сексуална, личностна, егоистична любов, забелязва
те, че цялата ви „апаратура“ функционира независи
мо от вас, без да можете да преустановите или дори
да се въздържите от каквото и да било. Можете само
да констатирате, но не и да направите нещо. Следо
вателно това са други сили, които са ви обсебили,
които ви вземат всичко, а вие, вие сте там единстве
но за да констатирате това, което се случва... Дока-
то в духовната любов усещате, че това сте вие, тоест
181
вашата Душа, вашият Дух, вашата индивидуалност,

които се хранят - а не други сили извън вас. Въпре
ки че е имало само погледи, думи, едно присъствие,
един аромат, една музика, вие сте щастливи, разши
рени, защото чувствате, че това сте вие, вашата Вис
ша природа, която се е нахранила, утолила е жаж
дата си и е вдишала всички тези фини неща - а не
някои други сили чрез вас.
За съжаление, хората нямат навика да се само-
наблюдават: те ядат, пият, забавляват се и поради
това, че физическото им тяло е доволно и заситено,
си въобразяват, че те самите са тези, които са задово
лените - не забелязват, че в тяхната Душа, в техния
Дух цари празнота. Ако те не се идентифицираха с
личността си, щяха да разберат, че дори ако физи
ческото им тяло в момента е там, преситено и на път
да заспи и да захърка, те самите са все така гладни,
защото тяхната Душа, техният Дух, тяхната индиви
дуалност нищо не са получили.
Но за да ме разберете, за да видите колко вяр
но е това, което ви казвам, все пак трябва да сте по
стигнали една определена степен на развитие. Ако
заговорите за духовното разбиране на Любовта
пред чувствени или примитивни хора, те ще ви ка
жат: „Но ако не удовлетворяваме сексуалните си по
требности, ще умрем. Именно това е, което ни дава
подтик да живеем“. Да, разбира се, това дава подтик
на корените да живеят, но цветовете горе умират...
Следователно всичко зависи от човека и от неговата
степен на развитие.
Пожелавам ви приятен следобед. Както вижда
те, пролетта наближава. Не след дълго вече всяка
сутрин ще идваме тук, за да съзерцаваме изгрева на
Слънцето. Разбира се, остават ни още един-два месе-
182
ца да почакаме, но какво са един-два месеца „за едно

любящо и търпеливо сърце“ ?
Севър, 1 февруари 1972 г.
Бележки:
1. Виж R e g a rd s su r I’invisible ( П оглед в Н е в и д и м о т о ), колекция
„И звор“ № 228, гл. II: „La vision limitee de l’intellect, la vision
infinie de l’intuition“ („Ограниченото виждане на интелекта и
безграничното виждане на интуицията“), и гл. Ill: „L’accfes au
monde invisible: de Iesod a Tiphereth“ („Достъпът до Невиди
мия свят: от Йезод към Тиферет“ ).
гл. X: „Comment fonder notre confiance dans les etres“.
183
XI
ДА СЕ ОТЪЖДЕСТВЯВАМЕ С
„Д а възкръснем, това означава да се научим как
да се отречем от всичките си слабости - и именно
това е, което правим тук от години, посредством
молитва и медитация. Именно медитирайки, човек
напълно се преобразява. Всяка медитация трябва да
допринася Светлината във вас да се увеличава, защо-
то именно тази Светлина участва в изграждането на
вашето тяло на Славата - и един ден вие ще възкръс-
■и
нете!
Ако сега трябва да разтълкувам тази мисъл, скъ

пи мои братя и сестри, ще има много неща за казва
не. Ето защо ще се спра само върху първото изрече
ние: „Да възкръснем, това означава да се научим как
да се отречем от всичките си слабости“. Очевидно
това е една колосална, почти невъзможна задача; чо
век има толкова слабости, че са необходими векове
и хилядолетия, за да ги преодолее и да се освободи
от тях. Има обаче едно много ефикасно средство. И
кое е това средство? Да познаем себе си. Да, преди
всичко, да познаете себе си. Самонаблюдавайки се,
ще установите, че във вас живеят две природи: нис
шата природа и Висшата природа, които ние нари
чаме съответно л и ч н о с т т а и индивидуалн остта. Го
187
ворил съм ви достатъчно за личността, за да бъдете

сега способни да я разпознавате във всяка проява на
живота - вече не можете да се заблудите.
Корените на всички слабости се крият в личност
та. Ето защо не трябва да се занимавате със своите
слабости - защото, за да изправите дори само една
от тях, е необходим цял един живот и отгоре! Трябва
да се заемете с корена, т.е. с личността, защото тя е
тази, която ги храни всичките, до една. А за личност
та - вече съм ви казвал това - е характерен егоцен-
тризмът. Когато човек се подчини изцяло на своята
личност, той се занимава само със себе си, не вижда
никой друг, счита себе си за център на Вселената -
целият свят трябва да му угажда, да се върти около
него, да го гледа с любов, да идва да го пита дали има
нужда от нещо. Вижте само какво се случва с влюбе
ните. Ако момчето не погледне своята любима (или
обратното), тя ще се вбеси: „Как? Да ми причини
това на мен! Да не ме погледне нито веднъж, да не
дойде да ми каже няколко думи, да не дойде да ме
види!“ Че не е имал време, че е бил изморен - това
няма никакво значение, тя не мисли за него и ето че
упреците започват: „Защо не дойде да ме видиш в
неделя?“
Докато личността заема едно такова място, човек
винаги ще има за какво да се тормози, защото винаги
ще се намери някой, който няма да го уважи, който
няма да дойде да се върти около него, който ще отка
же да му се кланя, който няма да го признае за „ас“,
за гений, за божество... Всички нещастия на човека
идват от това, че той така добре е хранил своята нис
ша природа, че тя сега е станала като планина, която
му препречва входа към Царството Божие.
Иисус е казал, че е по-лесно камила да премине
през иглено ухо, отколкото богат човек да влезе в
188
Д а се отъждествяваме с индивидуалността
Царството Божие*1. Никога не е било обяснено осо

бено добре защо Иисус е избрал именно този сим
воличен образ на камилата - затова исках да разбера
защо и ми беше забавно да търся. Да, виждате ли,
това са моите забавления: аз също се забавлявам! Х о
рата винаги казват: „Забавлявайте се добре!“ И ето,
аз се забавлявам, изпълнявам добрите пожелания на
другите. И тъй, за мен беше забавление да си кажа:
„Я да видим сега: какво е характерно за камилата?“
- и открих, че това е малкият размер на астралното
й тяло, защото камилата е скромна и сдържана: тя
пътува през пустинята в продължение на много дни,
без да яде и пие. Докато астралното тяло на един бо
гаташ е огромно, раздуто, защото иска да погълне
целия свят. Именно затова той не може да премине
през Вратата на Царството Божие, където могат да
влязат само онези, които са съумели да постигнат
овладяване на своите силни и алчни желания и лам-
тежи. Именно в този смисъл е говорил Иисус - ина
че звучи глупаво: как една камила с толкова голямо
тяло би могла да премине през иглено ухо, а един бо
гаташ, който може и да е много слаб, не би могъл да
премине през вратата на Царството Божие?
Ако личността на човека е толкова раздута, това
е, защото образованието, възпитанието и съветите,
които са му давани, винаги са го подтиквали да раз
вива своята личност. Затова сега у съществата тя е
като гигантски тумор: вече не можем да ги докос
нем, не можем нищо да им кажем или направим, без
да предизвикаме болезнени реакции. Необходимо е
те да се научат да развиват своята индивидуалност:
да забравят малко себе си, да влизат в положението
на другите. Те трябва да си казват: „Той не дойде да
* Виж Марко 10:25 - бел.ред.
189
ми донесе това или онова - може би е бил зает, из

морен, болен...“ и да останат спокойни, благоразум
ни. Да мислим за другите - ето индивидуалността; и
именно това е, което бих искал моите братя и сестри
да развият в себе си.
Сега ще ви дам един пример, който демонстрира
обичайното поведение на хората: може би е малко
преувеличен, малко пресилен, но добре отразява мис
ленето на повечето от тях. И така, ето една двойка
- мъж и жена. Да видим сега какво става. Сутринта
мъжът тръгва за работа: „Довиждане, скъпи... До
виждане, скъпа...“ Те се прегръщат разсеяно, мислей
ки за нещо друго. Щом вратата се затвори, жената
започва да мърмори: „Как можах да направя такава
глупост, да се омъжа за този тук! Той е един бездел
ник, един некадърник... Докато съседът - виж, той
е някой!... Достатъчно е само да видиш последната
кола, която си е купил, и бижутата, които е подарил
на жена си... Ах, какво нещастие!“ И тя се оплаква,
проклина: „Не, повече не мога да търпя подобно по
ложение. Когато този идиот се прибере довечера,
ще види той, ще му дам да разбере!“ - и вече се под
готвя: през целия ден фучи и се трови...
А сега, да видим какво прави мъжът, от своя стра
на: „Ах, тази к... (аз обаче няма да ви кажа думата),
защо направих глупостта да се оженя за нея? Тя е тол
кова посредствена, толкова глупава! Мисли само как
да отиде да се разхожда по магазините с малкото си
кученце или как да се натъпче в някоя сладкарница
заедно с приятелките си. А аз работя тук, в прахта и
шума, за да нося пари, които тя ще прахоса за дрън-
кулки. Но това не може повече да продължава така!
Ще й дам аз на нея да разбере, ще види тя: като се
прибера тази вечер, ще й кажа какво мисля за всичко
190
това!“ И така, през целия ден, всеки от тях си мър

мори и когато отново се срещнат вечерта, започват
да се карат настървено. И на следващия ден всичко
започва отначало...
Да видим сега как трябва да се постъпва. Сут
ринта, когато се разделят, мъжът и жената се пре
гръщат много по-нежно, много по-сърдечно. И ко
гато той замине, тя си казва: „Ах, горкият, като си
помисля само какви жертви прави за мен! Как можа
да се ожени за мен, той - един толкова благороден,
толкова справедлив, толкова честен човек! И най-ве
че, каква любов! А как ме прегърна! Цял ден работи,
и то при какви условия! Няма и минутка време да си
поеме дъх. Докато аз съм свободна, мога да си почи
на, да се разходя. Трябва да приготвя нещо хубаво
за довечера, когато се прибере“. И така, тя мисли за
него през целия ден, очаква го с любов и това я пра
ви щастлива...
През това време той, от своя страна, си казва: Ах,
защо се ожених за нея? Тя е жертва: цял ден лъска и
чисти, грижи се за децата, облича ги, мие ги, пере
им дрехите... никога няма време да излезе на разход
ка. А пък аз, ходя с приятели на кръчма, обсъждам
с тях разни неща - а тя, горката, стои съвсем сама
вкъщи, докато чака децата да се приберат от учили
ще. Ах, наистина, каква мила съпруга ми е дало Н е
бето! Няма да оставя нещата да продължават така“.
И тръгвайки си от работа, той й купува цветя, някое
малко подаръче, за да я изненада, и вечерта, когато
се срещнат отново, те са щастливи, прегръщат се и
си говорят нежно... Каква любов!
В действителност, в тези две истории може би
никоя от двете двойки не е по-добрата, само дето в
главите си те имат различни гледни точки, различен
191
начин на виждане. А колко е лесно само да се наме

ри лек за това! Човек не може да промени себе си
толкова лесно, но ако промени своята гледна точка,
всичко останало се променя. Всъщност точно това
представляват също и личността и индивидуалност
та: всяка от тях е една гледна точка2.
Не трябва толкова много да се занимаваме с нуж
дите на личността. И дори когато имаме причини да
бъдем недоволни, трябва да я вразумим малко, като
й кажем: „Слушай, ако сега се кача в твоята кола,
ще имам само неприятности. Затова ти си тази, ко
ято трябва да стане малко по-разумна“. И така, след
този кратък разговор, личността, която преди това
е била толкова раздута, се смалява малко. И това е
много хубаво, защото тя не трябва да преминава оп
ределени граници, тоест да ни дава съвети. Тя е тази,
която трябва да получава съвети, да, а не да ги дава
- иначе нищо вече няма да върви както трябва. Но
тъй като никой няма много ясна представа по този
въпрос, всичко върви според съветите на личността.
Всичко това съм го виждал: дори най-начетени, най-
учени и интелигентни хора, без да се усещат, се ос
тавят да бъдат ръководени от личността. И вярват,
че те са тези, които вземат решенията! Е, не - това е
лич-ността, а личността е като една кожа, залепена
за човека, но тя - това не е той. Човекът е индивиду
алността, тоест всичко това, което е разумно, мъдро,
сияйно, безсмъртно и могъщо. Ами да - ето човека!
Само че той все още не е придобил навика да живее
в индивидуалността, да се отъждествява с нея. На
ниво индивидуалност той спи, докато на ниво лич
ност бодърства - и именно това е грешката му: той
трябва да се научи да се отъждествява със своята Б о
жествена природа.
192
Да се отъждествяваме с индивидуалността
Индийските Посветени са обобщили тази рабо

та по отъждествяването чрез формулата: „Аз, това е
Той“ - тоест единствено Той съществува, а аз не съ
ществувам, аз съм само едно отражение, една сянка.
Човекът не съществува като отделно същество, той е
част от Господа, Който единствен има Свое собстве
но съществуване. Единствено Бог съществува, а ние
сме само Негови проекции. Тогава, когато кажем:
„Аз, това е Той“, ние разбираме, че не съществуваме
вън от Бога, че сме свързани с Него, че се приближа
ваме към Него, докато един ден станем като Него.
От хилядолетия историята ни дава доказателства за
Същества, които са успявали да се отъждествят с
Бога и са имали сили и способности, Светлина, екс
таз и радост3. Докато човек не познае своята истин
ска същност, той се отъждествява с физическото си
тяло, с чувствата и мислите си, без да знае, че те не са
истинската Реалност. Ето защо той остава в слабост
та и болестта.
Докато се отъждествявате с личността, ще бъдете
уязвими, защото тя винаги ще ви подтиква да имате
изисквания, които другите не ще могат да удовлет
ворят. Всеки има своите грижи, своите проблеми и
ако винаги очаквате да ви се помага и да бъдете раз
бирани, никога няма да бъдете щастливи. За момент
може би ще имате някой до себе си, но още в следва
щия момент този човек вече няма да е там. Ето защо
казвам на младежта: „Ако чакате винаги да бъдете
обичани, ще страдате, защото разчитате на нещо
твърде несигурно. В един момент ще ви обичат, но
в следващия вече не се знае какво ще се случи. Не
трябва да разчитате на любовта на другите. Тя може
да дойде, разбира се - може да идва непрекъснато и
ако дойде, е добре дошла, но не трябва да разчитате
193
на това. Ето защо аз ви казвам: „Искате ли да бъдете

щастливи? Тогава, не искайте да бъдете обичани, а
обичайте денонощно, и ще пребъдвате постоянно в
щастието. Може би някой ден ще преживеете неве
роятна любов... Да, защо не? Това може да се случи,
но не го очаквайте“. Ето как аз съм разрешил пробле
ма: аз разчитам на моята любов, аз искам да обичам,
а ако другите не искат да обичат, това си е тяхна ра
бота - те ще бъдат нещастни, но аз ще бъда щастлив.
И така, въпросът е решен. А ако вие намерите по-
добро разрешение, елате да ми го кажете.
Отношението и поведението, които трябва да

имате спрямо личността, може да се обобщят в ня
колко изречения. Първо, не се отъждествявайте с
нея, а с вашата Божествена природа, медитирайки
върху формулата: „А з, това е Той“. Второ, вече не се
корете за тази или онази слабост, а нападайте лич
ността, защото тя е тази, която ги ражда и храни.
Нямате никаква представа колко е плодовита лич
ността! Никога не съм виждал жена, толкова плодо
вита като нея. Тя непрестанно ражда деца, но какви
чудовища само! Трето, вместо винаги да се оставяте
на съветите на личността, самонаблюдавайте се, по
стигнете себеовладяване и й се налагайте.
Именно под влиянието на личността се извърш
ват всички престъпления. Следователно, вместо да
я оставяте да играе ролята на господарка, която ви
ръководи и съветва, постарайте се да я накарате да
ви служи, и тогава ще можете да получавате от нея
всичко, защото тя е неуморима. А е и толкова добре
въоръжена! Да, с нокти на птици и зверове, с жило,
копита и рога... Никога не съм виждал животно, ко
ето притежава толкова много оръжия, колкото лич
194
ността. Тя умее да драска с нокти! Особено при

жените: драска с нокти, хапе и скубе коси. Докато
при мъжете удря и прави цицини. Да, личността на
жените е въоръжена малко по-различно от тази на
мъжете!
Толкова много съм се занимавал с личността с цел
да я изучавам, че сега знам всичко за нея: как функ
ционира, как се храни, как се смее, как говори, как
съветва - наистина впечатляващо, един невероятен
свят е това личността! Вие също я изучавайте: ней
ните жестове, нейния език, нейния поглед, дори и
цветовете й. Цветовете на личността никога не сия
ят, тя самата никога не сияе - освен в моментите на
сексуална възбуда. Тогава се разпалва за миг, но тази
светлина не остава задълго - много бързо след това
отново помрачнява... Когато пък е сърдита, хвърля
мрачни погледи, и то какви! Тогава веднага вижда
те, че това е личността, която ви гледа. Разбира се,
личността е способна да гали, прегръща и целува,
но защото иска да получи нещо за себе си. Индиви
дуалността също може да гали, прегръща и целува,
но така тя ви дава Небето, дарява ви поезия и музи
ка. Да, и двете могат да ви целуват и прегръщат, но
техните целувки и прегръдки са различни - на което
вие, без съмнение, никога не сте обръщали внима
ние. Когато някой ви целува, знаете ли дали това е
неговата личност, или неговата индивидуалност?...
В това отношение също мога да ви дам мярката.
Когато нечия личност ви целува, тя ви изсмуква, из
тощава като вендуза, като октопод. Тя е тази, която
извлича полза, а вие се изтощавате, обеднявате и де-
магнетизирате, защото тя ви е взела всичко. Докато,
когато ви целуне индивидуалността, дни наред след
това се чувствате обогатени, чувствате едно разши
195
рение, една радост. Ето една нова светлина по този

въпрос. Когато личността ви прегръща и целува, тя
иска да вземе всичко, тя взема всичко, без да помисли
в какво състояние ще изпаднете след това. Личност
та не дава и пет пари за вас. Всичко, което иска, е да
се нахрани добре, да се удоволства. Докато индиви
дуалността толкова много иска да ви даде от изоби
лието на своето сърце, на своята Душа, че дни наред
се чувствате преизпълнени, разхубавени, обогате
ни. Ето нещо, което младите хора трябва да научат:
дали личността, или индивидуалността се проявява
в това, което те наричат любов.
И така, скъпи мои братя и сестри, винаги се са-
моанализирайте, старайте се да знаете в какво състо
яние сте през целия ден и когато видите, че личност
та започва да надига глава, въоръжете се добре, за да
я посъветвате и да я накарате да се държи спокойно.
Кажете й: „Млъкни, иначе ще те оставя да умреш от
глад!“ Да, трябва да я заплашвате и да й внушавате
страх - в противен случай, тя ще ви оплете в свои
те доводи, и тогава сте загубени. По-добре се вслу
шайте в доводите на индивидуалността. Ще кажете:
„Н о как разсъждава тя, индивидуалността?“ О, ин
дивидуалността има куп солидни доводи - и аз ще ви
разкрия един от тях. Каквото и да се случи, индиви
дуалността винаги вижда добрата страна на нещата:
при всички трудности, болести, злополуки тя мисли,
че от това зло може да излезе нещо добро, и всич
ко се нарежда точно така. Тя си казва: „Н о защо да
не изтърпя няколко нещастия, за да изживея после
ново щастие, и то не еднократно?“ И това именно е
правилният начин на разсъждение.
Ще ви дам още един пример. В сравнение с пред
ходния, този ще ви се стори малко пресилен, но това
196
няма никакво значение, защото той ще ви даде въз

можност да схванете по-добре онова, което искам да
ви накарам да разберете. И така, млад мъж, който е
безработен. Навсякъде, където се явява, му отказват
да го назначат, въпреки че не само е способен, но
също честен и лоялен... Е, да, често хората са слепи.
И така, една вечер, когато, след като бил получил по
редния отказ, се разхождал тъжен по улиците прос
то ей така, изведнъж минава кола, карана от някакъв
глупак, и го събаря на земята. Разбира се, шофьорът
не спира и го оставя там, безжизнен. Какво нещас
тие! Да, но може ли човек да се произнесе оконча
телно, казвайки, че това произшествие е наистина
нещастие?... По тази същата улица скоро след това
минава с колата си и един милиардер. Той забеляз
ва някакъв човек, проснат на земята, и тъй като има
добро сърце, слиза, вдига го, натоварва го в колата
си и го закарва във владението си. Този милиардер
има дъщеря, която се грижи за младия мъж - и ето
че след известно време те неусетно се влюбват един
в друг. Бащата не вижда нищо нередно в това те да се
оженят, и така младият мъж става наследник на ця
лото богатство на този мултимилиардер. Вижте как
едно нещастие води до щастие!
Ще кажете: „Но това е една неправдоподобна ис
тория!“ Не, има много случаи, повече или по-малко
подобни на този тук. Невинаги се случва точно така,
както аз ви разказвам, но под различни форми се е
случило на мнозина: благодарение на сполетелите
ги нещастия са се натъкнали на нещо забележител
но или на прекрасен човек. Ако определени труд
ности не бяха се изпречили на пътя им, те никога не
биха постигнали нещо велико, благородно, Небесно.
Именно така трябва да разсъждава човек, когато се
197
намери сред трудности, защото точно това е начи

нът, по който разсъждава индивидуалността.
Тогава, хайде сега на работа! Самонаблюдавайте

се, само анализирайте се. Това не означава, че само
след няколко минути ще успеете да се преобразите
изцяло, защото когато вашата личност усети, че ста
вате силни и могъщи, че вие сте тези, които заповяд
ват и властват, тогава тя ще се опита да заеме отново
своето място. Това е моментът да разберете този въ
прос за личността и индивидуалността, защото той е
основният ключ за разрешаване на всички въпроси
на живота. Тези, които го използват, виждат резулта
тите: в много от трудните житейски ситуации - там,
където другите се предават, те знаят как да действат.
Севър, 3 април 1972 г.
Бележки:
1. Виж N ouvelle lum iere su r les E v an giles, колекция „Извор“ № 217,
гл. V: „Entrez par la porte etroite“.
гл. XI: „Comme je vous ai aimes, aimez-vous les uns les autres“.
3. Виж L a f o i qu i tran sp o rte les m ontagn es, колекция „Извор“ № 238,
гл. X: „L’identification avec Dieu“.
198
XII
СМИСЪЛЪТ НА
ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕТО
В РЕЛИГИИТЕ
Коментар върху беседата от 28 август 1971 г.:
С и м вол и ката на дървото. И н д и ви д у алн о стта т р я б
ва изцяло да погълне л и ч н о с т т а - I.
„Едва в животинското царство едно същество за
почва да страда, когато бива изяждано от друго. За
онзи, който може да се издига до Небесните сфери,
болката изчезва и се превръща в радост. Следовател
но, да бъдеш изяден от Висшите същества, е неопи
суемо щастие, радост и блаженство. Ето защо във
всички религии се казва, че човек трябва да принесе
себе си в жертвен дар на Бога: за да може Бог да се
нахрани с него. Това е една метафора, която показва,
че духовният идеал на човека е да бъде погълнат от
Бога, за да заживее в Него“.
Чувайки за пръв път, че Бог обича да поглъща

съществата, първоначално това малко ви е сканда
лизирало! Помислили сте си, че Бог никога не ви е
бил представян по този начин. Аз много добре зная:
християните си мислят, че Бог не яде, не пие и не
диша, че Той не се нуждае от нищо. Но аз открих, че
е тъкмо обратното: виждал съм Го да устройва пир
шества и да си похапва добре. И това е нормално.
Понеже Той ни е създал по Свой образ, тогава, щом
ние ядем, Той също би трябвало да яде. В противен
201
случай, на кого приличаме, когато ядем? И тъй, Бог

се храни с най-хубавата храна, която Му доставят
най-приближените до Него същества, които са чиста
Светлина и чиста Любов - онези, които в християн
ството и всички традиции на Посвещението се нари
чат Серафими, Херувими и П рестоли. Обяснявал съм
ви подробно кои са тези същества, каква е тяхната
природа, какви са техните прояви, техните качества,
техните цветове1...
В Природата ще срещате само същества, които
служат за храна на други същества - това е закон.
И борбата между Доброто и Злото не е нищо дру
го освен един процес на хранене: ако не сте изклю
чително добре подготвени, Злото ще ви изяде. Ако
сте добре подготвени, вие ще го погълнете - което
ще рече, че то намалява и отслабва и че вие ще сте
тези, които ще се ползват от неговите енергии, от
неговата субстанция. Цялата психология на бъдеще
то ще бъде основана на разбирането на тази Исти
на. Припомнете си какво е написано в Талмуда: че
в края на времената светиите, избраниците на Гос
пода, ще ядат от плътта на Левиатан - който е мор
ско чудовище, символизиращо Дявола. Левиатан ще
бъде разфасован, осолен и сготвен от Господа (може
би Той вече го е сложил в някакъв фризер, за да го
консервира!) и ще бъде даден на Праведните да го
изядат. Представяте ли си какъв пир ни очаква! Но
това е само един символ - онези, които го приемат в
буквалния смисъл на думата, ще намерят за ужасно
това, че Бог ни дава да ядем плътта на едно чудови
ще. Но тези, които разбират символите, знаят, че в
действителност става въпрос за частици, за енергии
и сили, които човек може да усвои, защото дори и
Злото може да се превърне в храна, при условие че
202
Смисълът на жертвоприношението в религиите
човек знае как да го разреди, как да го приготви и

приема в хомеопатични дози.
Злото не е нищо друго освен една много сгъс
тена, много мощна енергия, на която човешкият
организъм не може да устои поради нейната пре
кадено голяма концентрация. Използвана обаче
в хомеопатични дози, тази енергия се превръща в
ефикасно лекарство. Както вече съм ви казвал, от
ровата на кобрата би могла да лекува много болести,
ако човек знае как да я дозира и приготви. Да, как
то змийските, така и другите видове отрови могат
да бъдат оползотворени - медицината вече отдавна
използва някои от тях. Защото нищо не е случайно
създадено от Космичната Разумност. Дори отровни
те растения, които са толкова опасни, които вече са
убили доста незапознати с тях хора и с които вещи
ците и черномагьосниците някога са си служили за
пъклени цели, дори и най-силните наркотици, кои
то сега употребяват младите хора, един ден ще бъ
дат използвани за добро и за здраве. Всичко, което
съществува в Природата, може да бъде използвано
за поддържането на живота, на равновесието и на
здравето. Човекът е този, който не е подготвен още
за това: той е слаб, невеж, не устоява и се оставя да
бъде погълнат; защото и Злото също има нужда от
храна и затова яде хората - яде ги под всевъзможни
форми: болести, пороци, тревоги и т.н. Хората тряб
ва да станат много силни, и тогава те ще поглъщат
Злото - както правят Посветените. Всяко едно съби
тие, което може да вкара другите в изкушение, Пос
ветените го използват за Добро. И в трудности, и в
нещастия, те стават по-силни, намират допълнител
на енергия, средства и начини, с помощта на които
да станат свръхчовеци. Какво отличава Посветения
203
от обикновения човек? Това е един правилен начин

на мислене по отношение на Злото. Ако на хората
не се разкрие какви възможности имат, Злото вечно
ще бъде вредно и опасно, но щом се яви Светлината,
всички ще откриват в Злото нещо, с което могат да
се нахранят и наситят2.
Защо жертвоприношението е заемало такова
важно място във всички религии? Защо едно време
са принасяли в жертва животни, а понякога дори и
хора? Защо е трябвало толкова често да се прина
сят жертви на Божествата и дори на Йехова? Защо-
то, погледнете - в Б и б л и я та се казва, че пушекът от
жертвоприношенията достига под формата на бла
говонно ухание чак до ноздрите на Бога* *. Какъв е
бил смисълът на тези жертвоприношения? И защо
след идването на Иисус всичко се е променило? От
този момент нататък, човек не е трябвало повече да
принася в жертва телета и овце, а своите вътрешни
животни, тоест своите слабости, своите страсти,
своята алчност и похотливост. И именно това е ис
тинското жертвоприношение, истинската жертва:
човек да умее да превръща грубите, примитивни
сили в чисти, сияйни, възвишени енергии.
Когато тук сме правили огнени церемонии, пред
всички тези черни клони без никаква красота, които,
горейки, дават толкова светлина и топлина, съм ви
обяснявал, че точно в това е смисълът на жертвата.
Всички онези, които не са разбрали и които не искат
да се принесат в жертва, за да бъдат изядени от Гос
пода, си остават животни, насекоми, чудовища. Но
тези, които искат да бъдат погълнати от Огъня, от
възвишения Огън на Божествената Любов, не само
че не умират, но и възкръсват” . Това е и смисълът на
* ВижЛевмтЗ:16-бел.ред.
** Виж Марко 12:32 - бел.ред.
204
думите на Иисус: К о й т о ище ‘ да спаси ж и в о т а си, ще

го изгуби". Значи, трябва да умрем. Но как? Трябвали
да се наръгаме с нож или да се застреляме? Естест
вено, че не! Иисус няма предвид физическата смърт.
Той говори за това човек да умре за своята личност,
в нисшия план на желанията, пороците и страстите,
за да започне да живее във висшия план на индивиду
алността. И точно в този момент човек установява,
че индивидуалността наистина се храни и яде.
Обикновено личността е тази, която се храни с
нас. Нейното най-голямо желание е да ни сграбчи и
да ни погълне. Двадесет, тридесет, петдесет пъти на
ден тя ни докопва и се нахранва с нас, след което ние
се чувстваме изтощени, а тя - подкрепена - продъл
жава да ни се противопоставя. Но ако в този момент
повикаме на помощ индивидуалността, тъй като тя
също е гладна и много добре знае как да се справи
с личността, скоро от последната няма да остане и
следа.
В живота всички се изяждат едни други. Поглед
нете например царството на металите: не действа
ли ръждата по такъв начин, че изяжда желязото? Да,
всички се изяждат едни други. И хората знаят това
много добре. Колко пъти ги чуваме да казват: „Или
той, или аз: ако аз не го убия, той ще ме убие. Ако аз
не го изям, той ще ме изяде“. Доброто изяжда Злото,
а Злото изяжда Доброто. Но сега, да направим така,
че да се оставим да бъдем изядени единствено от на
шата Висша природа, зависи изключително само от
нас, защото тогава, вместо да страдаме, ще се радва
ме и веселим.
В Тибет някои ритуали на Посвещението изиск
ват от ученика да отиде през нощта на безлюдно и*
* Ище (о с т а р .) - иска (бел.ред.)
* * Виж М а т е я 16:24 - бел.ред.
20S
страшно място, където трябва да предизвика духо

вете на Ада и да ги покани да дойдат да го погълнат.
Това е едно ужасно изпитание, което често завърш
ва трагично: мнозина умират или полудяват от него.
Аз, разбира се, не гледам на нещата по този начин.
Мисля, че трябва да поискаме от Бога да ни изпрати
Ангели, които да дойдат да ни изядат, защото те имат
такова чувство за красота, за мярка, за Мъдрост, че
ще атакуват само личността ни, за да ни освободят от
нея, и ще направят от нас свободни същества. Ако не
се осмелите да помолите да бъдете изядени от Анге
лите, наистина ще умрете. Трябва да преминете през
тази смърт, за да можете да живеете, и именно това
се има предвид с думите: „Умри, за да живееш"3.
В миналото много Учения са се занимавали най-
вече със Смъртта. Египетската религия например не
е била нищо друго освен една философия на Смъртта.
Тя се е занимавала само със Смъртта и с Отвъдно
то - а Озирис, най-великият от египетските Богове,
бил и Бог на Смъртта. При Посвещението най-по-
следното изпитание било това на Смъртта, на гроба:
единствено този, които знаел как да умре, успявал да
възкръсне.
Сигурно сте чели разказа за смъртта на Сократ.
През целия си живот Сократ се учел как да умре пра
вилно. Ето защо приел присъдата си с голямо спо
койствие, а смъртта му и досега си остава един дос
тоен пример. По принцип, на Запад и преди всичко
в нашата епоха, хората се страхуват от Смъртта... В
Индия, когато един мъж умира, той бива кремиран,
а в древността традицията е изисквала съпругата му
също да се хвърли в огъня. Тази вечер няма да се спи
рам върху въпроса дали това е било добро, или лошо,
глупаво и жестоко, но е било факт. Този обичай, как-
206
то много други, е съществувал поради точно опре

делени причини: те са се основавали на познаването
на определени закони и са целели да научат хората
да побеждават страха. А страхът от Смъртта е най-
силният страх: страх от това да се умре от глад, в
лишения, в мизерия, в нищета...
За днес запомнете най-вече, че Доброто и Злото

се поглъщат взаимно. Ако оставите Доброто да над
делее, то знае какво да направи, че да погълне Злото.
Ако обаче само за миг оставите Злото без контрол, то
веднага поглъща Доброто. По същия начин, поставе
те индивидуалността на челно място, и ще видите как
личността ще бъде омаломощена, оглозгана и изяде
на. Дайте обаче превес на личността, и вие самите
ще измършавеете, ще станете бледи и хилави.
В живота всички се изяждат едни други... Съ
пругът „яде“ съпругата си, а съпругата - съпруга си.
Но понякога здравето на съпругата се влошава се
риозно, защото съпругът й я поглъща, или изсмуква
нейната жизнена енергия като вампир. Или пък об
ратното - съпругът е този, който отслабва и линее,
защото съпругата му, без дори да подозира, се уго-
щава с неговите сили и енергии. Има универсални
Закони; всичко е устроено така, че едно същество
да се храни с друго. Естествено, има граници, които
не бива да се преминават. Тогава, знаейки това, ако
наистина искате вашата личност да бъде погълната
- нещо, което ще ви донесе огромни възможности
- поканете индивидуалността и й кажете: „Заеми се
с тази проклета личност: тя ме измъчва, кара ме да
виждам Дявола посред бял ден, заеми се с нея!“ И
оставете индивидуалността да се захване с това, тя
ще се натовари с тази задача.
207
Ако има въпрос, който ме вълнува, това е този

за личността и индивидуалността - защото, когато
човек е наясно с тази тема, ще избегне много катаст
рофи. Отсега нататък оставете всички други теми
настрана - ако искате, разбира се - и се заемете само
с тези две понятия: ще видите тогава с каква увере
ност, в каква яснота и Светлина ще вървите напред!
А аз, аз съм правил през живота си толкова много
упражнения, че вече няма нито миг - нито денем,
нито нощем - в който да не знам съвсем точно дали
индивидуалността се проявява в мен, или личността.
Каквото и да правя, веднага нещо в мен прещраква,
осведомявайки ме, сякаш вътре в себе си имам малък
компютър... И искам вие също да постигнете така
ва яснота, защото цялото ви бъдеще зависи от това.
Трябва да се упражнявате, както съм се упражнявал
и аз: така че нищо да не преминава през вас, без ясно
да сте го разпознали. Дали след това ще вървите в
Правия Път, това е друг въпрос... Може би ще при
емете „да се качите в колата“ на личността, но глав
ното е да сте разпознали и да ви е ясно, че именно
нея следвате. По-добре най-напред да знаете къде се
намирате... и след това да решите какво искате. Но
преди всичко трябва да сте наясно. Когато например
обичате някого, трябва да се постараете веднага да
разберете дали вашата Божествена природа се проя
вява в любовта ви, или това е просто вашата личност,
която винаги иска да взема, да поглъща, да се довол
ства за сметка на другия и да го обсеби като вампир,
без да мисли за неговото бъдеще.
Аз може би злоупотребявам малко, настоявайки
отново и отново, но ако нямате някой, който да ви
повтаря и неуморно да набляга на същественото,
208
ще престанете да полагате усилия. Ако аз спра, няма

продължите съвсем сами. Всъщност вие искате само
едно нещо: да бъдете оставени на мира. Аз обаче по
вече никога няма да ви оставя на мира, защото искам
да ви покажа, че все още има какво да направите за
напредъка си. Ето защо продължавам да настоявам...
И толкова по-зле, ако ви досаждам и отегчавам!...
Или, по-скоро (правилният превод): толкова по-
добре за вас!
Бележки:
1. Виж D e Vhotnme a D ie u - seph iroth et hierarchies angeliques, колек

ция „И звор“ № 236, гл. Ill: „Les hierarchies angeliques“.
2. Виж L a p ed a g o g ic in itiatiqu e, поредица „Събрани пълни беседи“
т. 28, гл. VI: „Une nouvelle attitude devant le mal“.
3. Виж L ’alch im ie spirituelle, поредица „Събрани пълни беседи“,
т. 2, гл. II: „Si vous ne mourez pas, vous ne vivrez pas“.
209
XIII
НАМИРА ЛЕК ЗА НАРУШЕНОТО
ОТ ЛИЧНОСТТА РАВНОВЕСИЕ
Често съм наблюдавал как повечето хора, дори
най-образованите и просветените, започват да слу
жат на личността си. Без да си дават сметка, те мо
билизират своите най-висши способности: интели
гентността, разумността и чувствителността си, за
да удовлетворяват всичките си нисши желания. Ни
кога не се замислят, че тези способности би трябва
ло да бъдат впрегнати на работа за реализиране на
Идеала на Висшата природа.
Царството Божие ще може да дойде на Земята
само ако цялото човечество обедини и мобилизира
всичките сили на Висшата природа за осъществява
нето на тази единствена цел. Впрочем тъкмо хората
не са достатъчно просветени по този въпрос и всич
ките им енергии, дори и тези на Душата и Духа, се
използват за задоволяването на най-грубия аспект
на тяхното същество. И необикновеното е, че колко-
то повече се опитват да го задоволят, толкова повече
усещат в себе си една празнота, една неудовлетворе
ност: тяхната нисша природа е заситена, нахранена,
но другата им природа е прегладняла - тя страда и
остава неудовлетворена.
А з получавам много писма от братя и сестри,
които ми казват: „О, Учителю, преди да узная тези
Истини за личността и индивидуалността, аз правех
всичко, за да удовлетворявам личността си - но кол-
213
кото повече се опитвах да я задоволя, толкова пове

че аз самият се чувствах неудовлетворен и дори се
упреквах“. Ами да, именно това се случва винаги, ко-
гато Висшата природа остава без храна. Тя идва да
ни безпокои, да иска: „Хей, ами аз? Ти не ми даваш
нищо!“ Ето откъде идва неудовлетвореността.
В нито една епоха възможностите за задоволява
не на личността не са били до такава степен разви
ти, колкото в нашата - и при все това, хората никога
не са се чувствали по-неудовлетворени. В миналото
е нямало почти нищо за нейното задоволяване. В
днешно време всички улеснения и удобства за това
са налице, но именно сега хората се чувстват най-
нещастни, празни, неуравновесени. Цялата техни
ка, всички изобретения са впрегнати в служба на
нисшата природа: тя така се тъпче, че чак повръща...
Защо хората не могат да разберат, че имат и други
потребности, които искат да бъдат задоволени? Н е
вероятно е, че в двадесети век - тъй наречения „век
на знанието и информацията“ - хората не са успели
да видят най-същественото. Колкото повече им се
дава, толкова повече нещо им липсва. Това прилича
на историята на онзи съпруг, който давал на жена си
всичко: дрехи, бижута, коли, вили, но забравял да й
дава най-същественото - любов. И тогава, понеже
не била щастлива, един прекрасен ден го напуснала,
за да избяга с шофьора! Без съмнение, този „стра
хотен“ шофьор е успял да й даде онзи фин елемент,
който й липсвал - затова тя изоставила всичко, за
да го последва. Докато не се научите как да дава
те на едно същество, на неговата Душа, на неговия
Дух най-фината храна, каквото и да правите за това
същество, очаквайте изненади: един ден то ще ви
напусне.
214
Индивидуалността намира лек за нарушеното... равновесие
Веднъж една жена дойде да ми каже: „ Аз правех

всичко за моя съпруг. Обграждах го с обич и топли
на, стараех се да удовлетворявам и най-малките му
желания, а той ме напусна“. Аз отговорих: „Именно,
именно в това е бедата. И заради кого си тръгна?“
„Заради една студена, безчувствена жена...“ „Ами да,
точно защото вие сте била много топла, той е отишъл
да се поразхлади малко!“ И наистина, много жени
правят всичко възможно да задоволяват съпрузите
си в сферата на личността, корема, половите органи,
но са неспособни да пробудят у тях или да удовлетво
рят най-възвишените им пориви и копнежи. Тогава,
какво искате - те, горките, ще отидат да търсят това
другаде. Признавам, че има също така и мъже, които
са примитивни грубияни, но това е друг въпрос1.
В крайна сметка, всичко, което ви казвам тук, го
знаете - не го чувате за първи път. Това, което бих
искал да добавя днес по темата за личността и инди
видуалността, се отнася до гимнастическите упраж
нения, които правим всяка сутрин. Това са прости
и лесни движения, които всеки може да изпълнява2.
Какъв контраст са те на всички онези гимнастики,
които изискват големи физически усилия! Хората са
убедени, че за да бъдат издръжливи и здрави, е дос
татъчно да имат хубави мускули. Но не - често съм
ви казвал, че даже да имате бицепсите на Херкулес
или Тарзан, ако нервната ви система не функциони
ра добре, ще бъдете до такава степен размекнати, че
дори няма да можете да вдигнете тежест от един ки
лограм просто защото определени енергийни пото
ци не ще могат да достигнат до мускулите ви, за да ги
стимулират. Виждали сте в лудниците душевнобол
ни, които по време на криза изведнъж започват да се
борят с такава сила, че четирима надзиратели не са в
състояние да ги усмирят. Това се обяснява с движе
215
нието на енергиен поток, който, идвайки от мозъка

и преминавайки през мускулите, предизвиква в тях
силни контракции. Следователно нервната система
е изключително важна - и точно тези упражнения,
които правим ние, не допринасят много за развива
нето на мускулите, но пък укрепват и хармонизират
нервната система.
Набързо ще ви предам в сбита форма какво ни
носи всяко движение от нашата гимнастика, като
след това ще се спра върху петото, което се отнася
до взаимоотношенията между индивидуалността и
личността. Първото движение ни учи как да прие
маме силите на Небето, как да ги привлечем да сля
зат в нас, за да бъдат всички наши клетки окъпани и
пречистени. С второто движение караме магнитния
поток на Земята да се издигне в нас: и срещайки се,
тези два потока - небесният и земният - създават
една удивителна хармония в слънчевия сплит. Тре
тото движение ни учи как умело да плуваме в оке
ана от Космична Светлина. Четвъртото ни учи как
да косим, тоест как да срязваме пагубните връзки,
които ни обвързват. С петото движение се учим как
да запазваме равновесие. С шестото - прогонваме и
изхвърляме надалеч от нас всичките натрупани не
чистотии.
Петото движение обаче е това, върху което ис
кам да се спра днес. Ако не ви го обясня, ще продъл
жите да бъдете невежи за значението и важността
му. Когато правите тези движения с краката наляво-
надясно, с двете ръце върху раменете, забелязали ли
сте, че горната половина на тялото също трябва да
прави определени движения, за да запази равнове
сие? И така, вижте сега моите разсъждения. Съвсем
същото се случва и в живота: когато предизвикате
някакво движение в нисшата природа (мисъл, чув
216
ство, желание), понеже всичко в дадено същество е

свързано в едно цяло, ако Висшата природа не е там,
да наблюдава и контролира, в него може да възникне
безредие и нарушаване на равновесието. Погледнете
акробатите, които ходят по въже: те трябва непре
къснато да пазят равновесие чрез определени дви
жения на ръцете - иначе ще паднат и ще си счупят
гръбнака. Всички сте виждали акробати, но разбра
ли ли сте, извадили ли сте си заключение от онова,
което сте видели?
Разбира се, често равновесието не зависи толкова
от съзнанието, колкото от работата на един център,
който всички имаме и който се намира във вътреш
ното ни ухо. Става въпрос за полукръгли канали,
пълни с течност, в която плуват малки кристалчета.
Върху вътрешните стени на тези канали се намират
клетки с власинки, свързани с един нерв, който пре
дава много бързо посланията на мозъка. Ако този
апарат не работи добре, човек губи равновесие. Ак
робатите обаче, благодарение на упражненията, ко
ито правят, успяват да развият този център по такъв
начин, че той действа мигновено в моменти, когато
нямат време да мислят какво трябва да направят. То
гава бързото движение, което правят, го извършват
инстинктивно.
Това е също като да седите зад волана на някое
превозно средство: случват се толкова непредвидени
неща, че ако ви трябва време да мислите, непрекъс
нато ще правите катастрофи. Често, благодарение на
рефлексите си, шофьорите избягват опасностите - и
това е пак действието на същия механизъм. Посве
тените са свързали символично ушите с Мъдростта,
защото равновесието зависи от този апарат, нами
ращ се в ушите. Тревогите, грижите и дисхармо-
нията стават причина за произшествия. Ето защо е
217
толкова важно, когато човек кара кола, да е спокоен,

трезв, разумен... Само когато е дал свобода на своя
Дух, човек може инстинктивно, машинално и бър
зо да се справя с всякакви непредвидени обстоятел
ства. Дори най-опитните и умели шофьори, когато
имат грижи, чувстват, че рефлексите им са по-бавни
и че са оставени на милостта на обстоятелствата.
Впрочем по време на петото гимнастическо уп

ражнение ще имате възможност сами да забележите,
че когато краката се местят, горната половина на тя
лото не остава неподвижна и именно така запазвате
равновесие. Колко много поуки могат да се извадят
от това упражнение! В живота обаче хората не са
свикнали да виждат истински нещата. Те ги гледат,
без да ги виждат - не схващат дълбокия им смисъл,
пъхват ги в някое чекмедже и продължават да си жи
веят своя посредствен живот. Да вземем случая с
един мъж, който иска да направи промени в живота
си, както и в отношенията си със своята жена или
децата си. Преди да вземе каквото и да е решение,
той трябва да се допита до Висшата си природа -
иначе рискува да възникнат какви ли не непредвиде
ни неприятности. Колко хора съм виждал да вземат
своите решения, без от никого да поискат съвет, без
нищо да предвидят, без да проучат какви средства да
приложат, за да предотвратят трагедиите! Всеки път,
когато човек реши да направи някаква промяна, без
да предвиди какво би могла да причини тя, възник
ват неприятни последици. Целият въпрос е в това да
предвиждаме нещата.
Едно малко нововъведение в дадена област по
някога причинява небивали сътресения във всички
останали: икономическата, политическата, научна
та, техническата, религиозната и т.н. Да вземем само
218
примера с автомобила. Всички области на живота

бяха засегнати от неговото изобретяване - и не само
ритъмът на ежедневния живот, но също така и управ
лението, търговията, правосъдието, трудът и дори
отпуските; без да говорим за обществената хигиена,
наред с въпроса за замърсяването на градовете. В
областта на здравето също: аз мисля, че многоброй-
ните болести на сърцето, както и някои психични
аномалии, се дължат на превозните средства, макар
че хората невинаги се досещат за това. Да не гово
рим за промените в домакинствата и семействата!
Понякога дори съдбата на един брак зависи от ко
лата: или няма нито една кола... или има две коли! И
колко само връзки започват или приключват, защото
еди-кой си имал такава или онакава марка кола.
А сега, какво представлява личността? Това е

движението, което се поражда в нисшата природа.
Ето защо, ако човек не се обърне към индивиду
алността, за да запази равновесието си, той става
жертва на всякакви произшествия и беди. И имен
но това се случва всеки ден. Виждаме все повече и
повече объркани и неуравновесени хора, защото те
дават абсолютен приоритет на нисшата природа, на
удоволствията, на капризите, влеченията и страс
тите, на алчността и после се озовават въвлечени в
небивали неприятности. Например някой се разпо
лага в един ресторант и поръчва всички най-скъпи
ястия, без да погледне цените. Накрая келнерът идва
със сметката: една астрономическа сума! И тъй като
клиентът няма с какво да плати, го отвеждат в учас
тъка! Ето - символично обрисувано - положението
на онзи, които слуша само личността си.
Скъпи мои братя и сестри, ако се съгласите да се
съобразявате с тези велики Истини, ще избегнете
219
много неприятности. Ще виждате откъде идват те,

в какво сте се лъгали, как отсега нататък да вижда
те ясно и да претворите живота си. Това струва ми
лиарди! Но за съжаление, измежду тези три-четири
водещи до катастрофи съвета, които личността ви
дава, има един, който ви е сграбчил здраво и ви дър
жи във вашите грижи и проблеми дори когато идва
те тук, в Рая. Но защо тя ви дава този съвет? За да
ви попречи да се учите - защото личността знае, че
когато дойде Светлината, ще трябва да се оттегли.
Затова личността няма никакъв интерес човек да се
избави от невежеството си. Колко от вас съм виждал
да идват тук с бремето си! Аз им казвам: „Но оставе
те го пред вратата! Влезте, научете всички тези Ис
тини и след това, тръгвайки си, отново го вземете,
ако това ви доставя удоволствие“. Обаче не - те се
вкопчват в бремето си и в никакъв случай не искат да
се разделят с него! И ето защо някои братя и сестри
- виждам това съвсем ясно - никога не ще могат да
постигнат напредък. А те дори не се усещат, че имен
но личността е тази, която им влияе.
Но почакайте, тя има и други хитрини в запас,
за които вие дори не подозирате... Например произ
нася им следната реч: „Бедни мой приятелю, ти си
прах и ще се върнеш при прахта - тогава, за какъв
се мислиш? Трябва да бъдеш мъдър, разумен и да се
съобразяваш с всичко, което се приема от тълпата
- няма друг начин“. Следователно именно личност
та убеждава хората, че не могат да се издигнат над
своята посредственост. А те, знаете ли как реагират
те?... Като хипнотизирана кокошка: около нея с те
бешир очертават кръг, за я накарат да повярва, че
не може да излезе от него - и тя не излиза. Човек в
действителност е като тази кокошка: личността не
220
престава да му повтаря: „Ти си ограничен, ти си роб

на условията, ти си смъртен, ти не трябва да отиваш
по-далеч от това. Трябва да намалиш и ограничиш
амбициите си, да не излизаш извън тези граници...“
И тогава той, горкичкият, е вече забаламосан, не
може да върви напред и да се развива... И така до мо
мента, в който най-сетне дойде индивидуалността,
която му казва: „Но това е просто един кръг, очертан
с тебешир! Ти си свободен, ти можеш да преминеш
през него - хайде, опитай!“ Той опитва... и осъзнава,
че това е вярно. Трябва да слушате индивидуалност
та, защото тя не ви налага ограничения, а винаги ви
насърчава: „Хайде, вие сте способни, имате силата,
можете да стигнете чак до Безкрайността!“
И така, за днес запомнете тези две клопки на лич
ността и отсега нататък не се оставяйте да бъдете по
влияни, когато ви нападнат грижи и страхове. Това
може да ви се случи дори и ако сте в тази Божествена
Школа - вашето внимание обаче не бива да се кон
центрира върху тези отрицателни състояния. Как
иначе искате да ви проникне Божествената природа?
Хората често идват тук и не разбират нищо, въпре
ки че е толкова лесно за разбиране! Те сами си пре
пречват пътя. И трябва да бъдат просвещавани, за да
престанат непрекъснато да се чувстват ограничени.
Колко още мога да ви разкрия за личността, за
нейните интриги, хитрости и клопки, в които човек
пада всеки ден поради липса на Светлина! Именно
на мен е възложена тази роля: да ви дам Светлина, за
да видите реалността на нещата, за да ви помогна да
напреднете значително в своето развитие. Вие обаче
оставате вкопчени във вашите стари предразсъдъци.
Ако не успея да ви помогна със Светлината на това
Учение, кой ще ви помогне? Ще кажете: „Добрият
221
Б ог“. Със сигурност - но Добрият Бог, както знаете,

не се занимава с подробности от този род; всъщност
Той има да върши и други неща, вместо постоянно
да мисли за всеки от нас. Ето защо Той ни оставя за
малко, поверявайки ни на други - Негови служители
- които трябва да слушаме. Ако обаче не ги слушаме,
какво може да направи Той за нас? Ами да, погледне
те само всички тези войни, болести, произшествия...
Защо Господ все още не е дошъл да ни избави от тях?
Аз не искам да кажа, че Той не ни помага - не, но
какво може да направи Той, ако ние сме се затвори
ли за Него?
Погледнете Слънцето: то е изключително могъ
що, то кара планетите да се въртят около него, то е
това, което ги привлича и оживотворява... И все пак,
ако затворите кепенците на прозорците в стаята си,
независимо от цялата си мощ, то няма да може да
влезе. Често хората оставят кепенците затворени и
казват: „Влез, влез, мило мое Слънце, заповядай“.
То отговаря: „Н о аз не мога“.„Защо?“ „Кепенците
са затворени!“ Тогава онзи, който ме е разбрал, ще
ги отвори, Слънцето ще влезе и светлината ще го
залее. Слънцето е един символ на Бога. Разбира се,
Господ е всемогъщ. Той движи цялата Вселена, но
когато става въпрос за отварянето на кепенци, Той
не го може, защото ние сме тези, които трябва да го
направим, за да влезе Той.
Има хора - много големи християни, много вяр
ващи, които винаги се оставят в ръцете на Бога. Но
защо тогава Господ винаги ги изоставя, когато са в
затруднено положение? Защото не знаят какво тряб
ва да направят, за да привлекат Неговото Благосло-
вение3. Те вярват, че е достатъчно да Го ласкаят, как
то правят с някоя високопоставена особа, канейки я
222
на приятна вечеря, за да получат след това някакво

разрешително или привилегия. Мнозина вярват, че
могат да действат по същия начин и с Господа. Те не
могат да Го поканят на вечеря, но Му обещават, че
ще запалят една свещ. Като че ли можете да подкупи
те Бога с една свещ! Можете да Го спечелите, да, но
по друг начин: трябва да опознаете Неговата приро
да, да успеете да откриете Неговите предпочитания
(Защо Господ да няма определени предпочитания?)
и да Му доставите наслада. Тогава Той веднага ще
изпълни молбата ви.
Колкото до мен, аз знам едно от предпочитани
ята на Бога. Той извънредно много цени едно ка
чество, което се нарича п р и зн ате л н о ст: пред едно
признателно същество, Той веднага отстъпва. Също
както е при бащите: един баща не иска нищо от дете
то си. Той му дава всичко, без да очаква нищо в замя
на; но все пак има едно нещо, което го прави щаст
лив - просто че синът му е признателен за неговата
доброта и щедрост. В противен случай, без наистина
да се гневи, той все пак остава малко недоволен. При
Господ е същото: Той няма нужда от нищо, Той има
всичко, но обича да вижда, че Неговите деца Го при
знават за добър Баща.
Знам още едно от предпочитанията на Бога: Той
обича да постъпват надличностно. Когато едно съ
щество Му дава всичко, когато Му се отдава и посве
щава изцяло, казвайки: „Господи, ето, всичко, което
имам, Ти принадлежи, давам го на Теб - прави с него
каквото искаш“ точно тогава Бог се предава. Ако
вие обаче Го заплашвате, че повече няма да ходите
на църква, ако Го молите да направи така, че вашата
съпруга да умре, за да можете да се ожените за друга
жена... Това учудва ли ви? Но само ако знаехте кол
223
ко молитви от този род получава Небето! „Господи,

направи така, че съпругът ми да умре, за да мога да
се омъжа за любовника си“. Е, добре, Небето дори
не ги чува. Има толкова, толкова много хора, които
молят за пари, за коли, за материални блага - и тога
ва там, Горе, казват (аз съм ги чувал!): „Олеле, само
колко користни молби! Ние сме претрупани, обре
менени, крайно изтощени от всички тези писма, ко
ито молят настоятелно за пари, удоволствия, жени,
деца, дипломи... Те ще трябва да почакат, защото не
можем да се справим с цялата тази поща“. Щом оба
че пристигне молба за служене на Бога - а подобно
писмо е такава рядкост - те тутакси се възхищават и
бързат да я изпълнят.
Както виждате, аз съм добре осведомен! Ако не
ми вярвате, отидете да проверите, и ще видите, ще
ви кажат: „Ние никога не изпълняваме користни
те молби, защото сме напълно залети и наводнени
от цялата тази кореспонденция“. В действителност,
какво представляват мислите? Това също са писма...
Но не трябва да забравяме да залепим марка, иначе
няма да получат отговор. Що се отнася до марката
- естествено, че тя е само един символ! Вие обаче
трябва да откриете каква трябва да бъде тази марка.
Бележки:
гл. X: „Comment fonder notre confiance dans les etres“.
2. Виж L a nouvelle terre - m ethodes, exercices, fo rm u le s, p rieres, поре
дица „Събрани пълни беседи“ т. 13, приложение: „Les exercices
de gymnastique“.
3. Виж L a f o i qu i tran sp o rte les m ontagn es, колекция „Извор“ № 238,
гл. Ill: „Foi et croyance“.
224
XIV
ОТДАВАЙТЕ КЕСАРЕВОТО
КЕСАРЮ!“
Коментар към беседата от 1 февруари 1972 г.:
Л и ч н о с т т а пречи на Н еб ето да се прояви в нас.
„Въобразявате си, че всичко, което правите, под
тикнати от личността, го правите за себе си, в свой
интерес, и именно затова сте толкова упорити и на
стойчиви. Ако само знаехте, че всичко това не е за вас,
че има други същества, видими и невидими, които ви
подтикват, и че вие работите за техните интереси, а
не за своите, тогава не бихте действали толкова при
бързано, самоуверено и решително. И точно в това
се състои цялата тънкост на този въпрос: да знаете
кога работите за себе си и кога - за някой друг, раз
личен от вас“.
Кога сме ние самите и кога не сме самите ние

- ето въпроса, върху който трябва да наблегна и да
хвърля повече светлина. Защото именно в това е тра
гедията. Повечето хора се само заблуждават: въобра
зяват си, че физическото тяло - това са те самите,
и правят всичко за него. Що се отнася до тяхната
Душа и техния Дух, тъй като не ги виждат, то не ги и
хранят, оставят ги в плачевно състояние, изтощени,
умиращи. А на физическото тяло - какво ли само не
му дават! И след това се чудят защо не са щастливи.
Но щастието не зависи единствено от физическото
227
тяло. Ето това е, което те не са разбрали. Дайте на

физическото тяло малко храна, няколко ката дрехи,
едно легло - и то веднага става доволно, това му е
напълно достатъчно. Но за Душата и Духа всичка
та храна, всичките дрехи и легла на света няма да
стигнат! В това е и най-трагичната заблуда. Трябва
да разберем, че се състоим от много начала и че по
требностите на едно от тези начала не са задължи
телно потребности и на останалите1.
Никога не съм ви казвал, че трябва да оставите
личността да умре; не, и за нея трябва да запазвате
по някой и друг къшей - да й давате някаква храна.
Въпросът обаче е да знаете колко трябва да й давате.
За да отговоря, ще се позова на случката от Еванге
л и ето , когато фарисеите задават на Иисус въпрос,
отнасящ се до данъка, плащан на Кесаря, надявайки
се, че Неговият отговор ще им даде възможност да
Го обвинят в престъпление. Те Го попитали: „Трябва
ли да плащаме данък на Кесаря?“ Но Иисус, виждай
ки тяхното лукавство - защото Той четял мислите
им - им отговорил: „Дайте Ми една монета“. Те Му
дали. „Чий е този образ тук?“ „Н а Кесаря“, отгово
рили те. „Като е тъй, отдавайте Кесаревото Кесарю,
а Божието - Богу*“.
Ето един много известен отговор - и въпреки че
се цитира вече две хиляди години, той никога не е
бил добре обяснен. Аз се опитах да проникна в ми
сълта на Иисус в момента, в който Той е казал това,
и открих, че Кесарят не е нищо друго освен една от
формите на личността. Да, всички ние имаме в себе
си по един Кесар, който постоянно предявява пре
тенции, и ние трябва да му даваме по нещо, но не
всичко. Ще кажете: „Н о тогава, колко трябва да му
даваме?"
* Виж М ашея 2 2:15 - 22 (бел.ред.)
228
„Отдавайте Кесаревото Кесарю!“
За да ви стане по-ясно, ще използвам един симво

личен образ. Ето, запалвате едно парче дърво, един
клон от някое дърво. Какво виждате? Първо пламъ
ци и още пламъци, които лумват внезапно (спомнете
си огньовете, които палим всяка година), след това
- малко пушек, дим; после - водна пара, която е още
по-малко; и най-накрая остава малко пепел... съвсем
малко. И къде са отишли всички тези елементи? Огъ
нят, димът и парата са се издигнали към небето, тук
е останала само пепелта. Ето това ви показва колко
трябва да се дава на личността: само една четвърт,
тоест това, което съответства на елемента Земя, а
останалите три четвърти - на индивидуалността. Да,
една четвърт е достатъчна за личността: трябва да се
грижите добре за нея, да я храните по малко, колко-
то да не умре от глад, но всичко останало трябва да
давате на индивидуалността.
В беседата, която току-що чухме, има също така

едно място, където ви казвам: „Понеже индивиду
алността се намира много нависоко, тя ще може да
ви учи“ - и точно това със сигурност не ви е осо
бено ясно. Тук ще ви дам още един символичен об
раз. Представете си един велик учен с дипломи от
три-четири университета, който работи съвсем сам
в лабораторията си на приземния етаж. Той има два
надесетгодишен син, който си играе навън, покате
рен на едно дърво. И въпреки че това дете няма нито
една диплома, оттам, където се е настанило, то виж
да много надалече и се провиква: „Тате, чичо и леля
идват!“ А бащата, който не вижда нищо, му задава
въпроси: „Н а какво разстояние са? Носят ли нещо?“
- и детето го осведомява. То няма всичките интелек
туални способности, нито ерудицията на баща си, и
229
въпреки това вижда по-добре и по-надалече от него.

Защо? Просто защото ученият е останал долу, а де
тето се е качило по-нависоко2.
Същото важи и за нас. Ако се отдалечим от тази
личност, която уж знае всичко, но в действителност
не вижда нищо; ако се издигнем много високо, на
нивото на индивидуалността, ще виждаме точно и
ясно, и то без да сме учили в каквито и да било уни
верситети. И аз, аз съм... (вижте само колко съм
тщеславен!), аз съм като това дете: виждам неща, ко
ито учените не виждат. Някой ме е поставил много
нависоко, на едно дърво, докато те са останали твър
де ниско. По същия начин, ако искате да останете
прилепени към личността си и да посветите всички
те си способности единствено на това да я удовлет
ворявате, ще видите, че резултатите никак няма да
са прекрасни. Същото важи за сферата на знанието,
както и за тази на Любовта. Всички винаги искат да
изживяват Любовта долу, посредством личността,
за да се удоволстват. А защо сега пък да не направят
следния опит: да обичат чрез индивидуалността?
Казах ви: защо винаги се отъждествявате с фи
зическото си тяло? Знаете ли какви ще бъдат после
диците от това отъждествяване? Слабост, болест и
смърт. И понеже тялото е уязвимо и тленно, и вие
ставате като него. Отъждествявайте се с нещо, което
не умира, което е вечно, нетленно - и вие също ще
станете безсмъртни. Защо човечеството е застраше
но от изчезване? Защото всички се отъждествяват с
физическите си тела, без да виждат последствията
от една такава философия. Посветените никога не
се отъждествяват с физическите си тела - те казват:
„Това е моят кон, моето магаре, аз му давам от вре
ме на време да яде, но аз - аз съм ездачът“. Докато
230
„Отдавайте Кесаревото Кесарю!"
невежите казват: „А з съм това магаре“ - и зачеркват

ездача.
Бележки:
1. Виж „C o n n a is-to i to i-m im e". Jn a n i y oga, поредица „Събрани пъл
ни беседи“,т . 17, гл. VI: „Lesnourritures de lam e et de l’esprit“.
2. Виж ,,En esp rit et en verite", колекция „И звор“ № 235, гл. IV: „La
conquete du sommet“.
231
XV
ЛИЧНОСТТА Е САМО
ПРОВОДНИК ЗА ИЗЯВАТА НА
ПРИЕМЕТЕ НОВАТА
ФИЛОСОФИЯ
Коментар към беседата от 17 август 1971 г.:
Невъзможно е да променим п ри род ата на л и ч н о с т т а.
„Личността е толкова жилава, вироглава и упо
рита! Вие я пържите, печете, варите, а тя си стои все
там! Дори от дъното на тенджерата, пак се обажда:
„Ку-ку, тук съм!“ Личността наистина е направена
от необикновена материя!“
Да, личността си остава такава, каквато е - не

се променя. Тя е в постоянна връзка с нисшите об
ласти и всички нейни прояви са само отражения на
тези нисши области. За да има промяна, тя трябва
да отстъпи мястото си на индивидуалността - което
ще рече, че от този момент нататък тази, която ще се
проявява, вече няма да бъде личността.
За да ви стане още по-ясно, днес ще добавя още
няколко думи по този въпрос. Вече съм ви казвал, че
последното укрепление на личността е физическото
тяло. Личността се проявява под формата на егоцен-
трични мисли и чувства - тя има свое седалище в на
шия ум и нашето сърце, но също и във физическото
тяло. Впрочем физическото тяло, само по себе си, не
се променя. Може да е изживял много просветления
и състояния на екстаз, но каквото и да му се случва,
човек винаги си има нос, уста, черва и полови органи
- това не се променя.
235
Да вземем примера с една оловна тръба: през нея

може да тече мръсна или чиста вода, нефт, вино или
каквато и да е друга течност, но тръбата винаги си
остава от все същия материал. Или пък примера с
една телефонна кабина: тя не се променя, но тези,
които телефонират, са винаги различни... Човекът,
със своето физическо тяло, е като една телефонна ка
бина: през целия си живот той остава едър, дребен,
гърбав или болнав, недъгав... и каквито и да са проя
вите му на справедливост, доброта, интелигентност,
личността в него си остава все неговата личност.
Ето защо днес идвам да ви отнема надеждата, че
някога ще можете да преобразите личността. И не
ме упреквайте, че съм жесток: аз ви правя добро, от
немайки ви вярата, надеждата и любовта към тази
рахитична природа... Да, рахитична: човек се опитва
да я изправи на крака, а тя винаги отново пада. Аз
обаче никога няма да разруша вярата и надеждата ви
във Висшата природа, защото тя е устойчива и неиз
менна, предана, истинна. За съжаление, именно по
отношение на това хората често се заблуждават. Вече
съм ви казвал: колко жени, вярвайки, че така по-си
гурно ще успеят да задържат съпруга си, непрекъс
нато хранят корема и половите му органи и задово
ляват всичките му прищевки! И след това се чудят
защо не им е верен и признателен, а ходи по чужди
жени. Е, добре, тези съпруги са много глупави: те не
е трябвало да хранят изключително само личността
на своя съпруг, защото личността по природа е не-
вярна и неблагодарна. Тя забравя всичко, което й се
дава. Затова не трябва да се учудват, ако след всичко
това той се проявява като неблагодарен и груб. Те е
трябвало да се погрижат да пробудят и поканят дру
гата му природа, която би им донесла само щастие.
236
Личността е само проводник за изявата на индивидуалността
Колкото до мен, аз имам за принцип да не за

доволявам кой знае колко вашата личност. Вие сте
недоволни, разгневени? Толкова по-зле. Аз искам да
храня вашия Дух, вашата Божествена същност, ко
ято умира изнемощяла някъде там, защото никой
никога досега не се е погрижил за нея. Вие искате
непрекъснато да се занимавам с вашата личност, да
ви правя комплименти, да ви лаская... Е, не! Това с
нищо няма да допринесе за вашата еволюция. Тъкмо
обратното: ако се погрижа за вашата индивидуал
ност, това изключително много ще ви обогати и ще
ви подтиква да вървите напред и да се развивате. И в
продължение на векове и хилядолетия никога повече
няма да можете да забравите това и ще ме търсите
дори сред звездите, за да ми благодарите - толкова
предана и признателна е индивидуалността!
Виждате, хората са невежи по отношение на
редица въпроси - и за съжаление, искат да си ос
танат невежи. Въпреки че на всички тук би могла
да се даде забележителна яснота по най-съществе
ните проблематични въпроси, на тях им е все едно:
защото, виждате ли, това нямало да им донесе ни
какви пари! С това знание нямало да могат нито да
се нахранят, нито да се напоят, нито да се позабав
ляват. Впрочем, общо взето, именно това е всичко,
което хората търсят. Да се учат - това не им говори
нищо, няма никаква стойност за тях. Щ о се отнася
до мен, аз познавам стойността на всяко нещо. Да
разпознавам кое има стойност и кое няма - именно
това ме интересува. И тъй, отсега нататък трябва да
знаете, че това, което ме интересува, е вашата ин
дивидуалност, вашият Дух, защото работя именно
с тях, за да ви освободя. И дори това да ви дразни,
237
аз продължавам, казвайки си: „Един прекрасен ден,

когато разберат, ще престанат да недоволстват“.
Преди малко сравних личността с водопровод и

с телефонна кабина. Тя прилича също и на високо
говорител: високоговорителят си е все същият, но
думите и музиката, които преминават през него и се
излъчват, са различни. По същия начин индивиду
алността може да се проявява чрез „високоговори
теля“ на личността. Обаче внимавайте: дори когато
личността се държи прекрасно, не трябва да си въоб
разяваме, че е станала по-добра: просто другата при
рода - индивидуалността - се проявява чрез нея. Да
предположим, че сте добавили няколко дребни ор
намента към този високоговорител или сте го пре
боядисали. В действителност обаче той все пак не се
е променил... Дори ако някой промени физическата
си външност с помощта на пластичната хирургия,
той няма да промени личността си - тя ще си остане
все същата: егоистична, невежа, своенравна. Когато
човек успее да прояви индивидуалността, Духа, Б о
жествената природа, хората биха казали, че личност
та му вече не е същата. Е, добре, почакайте малко: в
момента, в който индивидуалността му се оттегли,
ще се сблъскате отново с неговата личност заедно с
всички нейни пагубни наклонности. Започвате ли да
ме разбирате вече?
Чрез нашето съзнание, ние се намираме между
личността и индивидуалността и сме отговорни за
това коя от тях ще се проявява чрез нас и по какъв
начин. Ако повикаме индивидуалността, тя ще дойде
- иначе ще се прояви личността. Ще кажете: „Н о то
гава, „ние“ - кои сме ние?“ Един екран: ние сме като
един екран, върху който се прожектират всякакви
форми: грозни или красиви, тъмни или сияйни1.
238
Коментар върху абзац от шеста глава:

„Някои ще кажат: „Колкото повече се задълбо
чаваме в това Учение, толкова повече се объркваме,
защото имаме чувството, че вече нищо не разбира
ме“. Знам, така е, но само за известно време - това
е един преход. Много от онези, които идват тук,
преди са се чувствали по-добре: били са щастливи и
доволни, всичко е вървяло добре. Но откакто - ен
тусиазирани и вдъхновени от Учението - са решили
да променят живота си, да водят Божествен живот,
вече не е така и ги виждаме на път да се „вкиснат“, да
ферментират“.
Разбира се, като изберем Правия Път, това не

означава, че веднага всичко ще се нареди прекрас
но. Но тъй като не знаем как правилно да тълкува
ме тревогите, които изпитваме, ние се изкушаваме
да се върнем назад и си казваме: „Преди ми беше
много по-добре. Вижте всички тези трудности, ко
ито ме връхлитат!“ Но това е така, защото във вас в
момента се извършва основно почистване и прена-
реждане, всичко се раздига и размества. Тогава, съв
сем естествено е да заизлизат паяци, прилепи, жаби,
плъхове... Това се случва винаги, когато се събаря
стара къща. Ето защо сега тези зверчета трябва да
бъдат прогонени. Това не означава, че почистването
е нещо лошо - напротив; защото, ако човек има тър
пението да почака малко, всичко ще се нареди, ще се
успокои, ще заблести.
Впрочем вие сте тези, които сега трябва да съ
гласувате своите възгледи с моите - а не обратното,
както винаги се опитвате да направите. Вие сравня
вате моите идеи с вашите и казвате: „А, не, това, ко
ето казва той, не е точно“. Вкопчили сте се здраво
239
за своите идеи, за своите гледни точки и отхвърляте

всичко, което не ви допада. Е, добре, сега трябва да
направите тъкмо обратното. Ако искате да се разви
вате, за пръв път ще трябва да се решите да отхвър
лите много от отживелите си разбирания „с изтекъл
срок на годност“, и да се настроите в унисон с моята
философия, да се приспособите към нея. Има мно
зина, които, щом дойдат в нашето Учение, гледат,
анализират и вземат само онова, което им допада,
казвайки: „А, ето това, това е великолепно!“, защо-
то то почти съвпада с техните фикс идеи, но всичко
останало, което не им харесва, го отхвърлят. Обаче
трябва да правим тъкмо обратното. Аз съм правил
именно това: още от младежките си години исках да
приема, да се приспособя, да вляза в съгласие и да се
формирам в съответствие с една философия, различ
на от моята - философията на Посветените.
Повечето хора считат себе си за център на Все
лената: всичко, което им допада, те приемат, одобря
ват, аплодират, но отхвърлят всичко, което е в разрез
с техните измишльотини. Но не - вие всички тряб
ва да приемете много неща, които не ви харесват,
защото са по-добри, защото са от по-висше ниво.
Виждам мнозина, които следват само импулсите на
личността: те са се изолирали в някаква степен и
приемат само онова, което им доставя удоволствие.
Е, добре, по този начин обаче няма да напреднат в
своето развитие.
Това съм го виждал толкова пъти! Хората не от
стъпват и на йота от своите собствени убеждения,
влечения и апетити - и въпреки това, за да напредват,
за да израстват, за да се усъвършенстват, трябва да се
освободят от тези свои наклонности на личността.
Но не - те ги пазят, подсилват ги и дори се борят за
240
тях, като че ли именно в тях е спасението. Всички

действат така, всички са готови да се бият, за да за
щитават своите остарели, мухлясали схващания. Е,
добре, аз виждам величието в онзи, който се решава
напълно да ги прогони, за да приеме новата Божест
вена философия. За съжаление, не се намират много
хора, които да вземат едно такова решение. Всички
ходят навсякъде, без никога да се задържат на едно
място, и продължават да приемат само онова, което
им допада2.
Ако кажа: „Тук ще можете да пиете, да пушите,
да вдигате шум, да устройвате оргии - и въпреки
това ще бъдете приети“, всички ще решат, че това
Учение е прекрасно и великолепно. Но понеже каз
вам: „ Ах, не, не - трябва да се откажете от своите
предразсъдъци и навици, трябва да полагате усилия“,
малцина ще приемат, защото всички защитават сво
ите предразсъдъци и своите навици. Къде ще видите
някой, който с един замах ще се откаже от всички
свои глупости, от всичките си слабости, за да пре
гърне една Божествена философия, философията на
самия Христос? Няма много такива хора.
Бележки:
1. Виж ,,E t il m e m o n tra ип fleu ve d'eau de la vie", част VI, гл. 1:
„Lecran de la conscience“.
2. Виж „ Е п esp rit et en verite", колекция „И звор“ № 235, гл. II: „La
Maison divine des poids et mesures“.
241
XVI
ТРЯБВА ИЗЦЯЛО ДА ПОГЪЛНЕ
ЛИЧНОСТТА
II
С и м вол и ката на дървото. И н д и ви д у алн остта т р я б
ва изцяло да погълне л и ч н о с т т а - I.
„В живота всяко същество, за да се нахрани, му
се налага да погълне и смели някое друго същество.
Растенията живеят в почвата и се хранят с минерали,
животните ядат растенията, а хората, на свой ред,
ядат животните - или, най-малкото, техните продук
ти. А кой яде хората?... Защото има други същества,
които се хранят с хората - или, по-точно, с техните
еманации. Така можете да изкачите цялата стълба на
йерархията от същества, чак до Бога, Който се хра
ни с всички Небесни същества“.
Това, че всички същества се изяждат едни дру

ги, че мислят само как да погълнат всичко, което им
попадне между зъбите... е, да, това е толкова вярно!
Вижте само как животните се изяждат едни други.
Ами човекът? Него го глозгат всички онези малки
животинчета, тези кръвожадни хищници, които той
може да види само с микроскоп! Ако човек не успее
да ги унищожи, те го унищожават.
Същото важи и за личността и индивидуалност
та... Ако човек придава прекадено голямо значение
на личността, тя поглъща индивидуалността - и с
245
него е свършено. Ако той обаче даде превес на инди

видуалността, тя започва да поглъща личността, ко
ято постепенно се смалява и отслабва, а започва да
се проявява индивидуалността. Навсякъде виждаме
само войни и кланета... Ако Доброто не е достатъч
но силно, за да погълне Злото и да го смели, тогава
Злото ще направи това с него.
Само дето този въпрос все още не е добре раз
бран, нито добре поставен. Хората обикновено каз
ват: „Ако аз не го надхитря, той ще ме надхитри...
Ако аз не успея да го унищожа, той ще ме унищо
жи“. Това важи за нисшите планове, където, както
се казва, царува „законът на джунглата“. Но това, че
всички същества в джунглите, блатата и океаните се
изяждат едни други, трябва ли да дава основание на
хората да правят същото, трябва ли непременно да
предопределя действията им по един съдбовен на
чин? Те намират за нормално да се разкъсват взаим
но, защото някои мислители са казали, че човек за
човека е вълк. Разбира се, в нисшите планове това
е така. И на Земята царят егоизъм, омраза и жесто
кост. Но колкото по-високо се издига човек във вис
шите планове, толкова повече той вижда прояви на
Любов, саможертва, самоотречение. Земята е сцена
на борби и раздори; но ако се издигнем към Небето,
ако приемем Слънцето, което е Небесен символ, и
се свържем с него - всичко коренно се променя и
ние виждаме само Любов, Светлина и Мир. Всички,
които твърдят, че Вселената се управлява от закона
на джунглата, имат право, но само когато става дума
за нисшите планове: следователно при тях Истината
се проявява само на петдесет процента.
Да вземем примера с детето в семейството. Най-
напред то знае само да яде, да плаче и да иска - не
246
Индивидуалността трябва изцяло да погълне личността - II
мисли за никой друг освен за себе си, подчинявайки

се на Закона на З е м я т а : винаги само да иска да взе
ма. Когато обаче порасне и като възрастен самият
той има деца, влиза вече в една друга система, под
чинява се на друг закон: започва да дава, да прави
жертви, тоест да се подчинява на Закона на Л ю б о в та.
Не бива прибързано да си правите изводи. Цялото
човечество „си прави гаргара“ с неверни формули
ровки, които, разпространявайки се, причиняват го
леми опустошения. Онези, които ги възприемат, не
са осъзнали, че съществува и една друга природа, ко
ято е едно необятно великодушие и доброта. Само
дето човек не развива и не култивира тази възвишена
природа, защото е станал роб на личността, и затова
казва: „Трябва да изям другите, преди да са ме из
яли те“. Той разсъждава като някой от джунглата или
блатата, където всички се разкъсват и изяждат едни
други.
Сега, ако човек поиска да си направи труда да ра
боти, ако поиска да постави на първо място Божест
вената си природа, която в момента спи, той ще ста
не Богоподобен. Всяко зло в него ще бъде погълнато
от индивидуалността. Ако си мислите, че индивиду
алността не се храни, че тя не изпитва глад, лъжете
се. Тя също се храни. Но крайният продукт на това
хранене е Светлината.
Да вземем за пример точно храненето. Когато
един престъпник, един злодей се храни, как става
така, че тази храна, която е по природа дар от Бога,
подсилва злото в него и желанието му да разруша
ва? Как става така, че тя не го прави по-добър? Това
е, защото той е преработил и превърнал хранител
ните елементи в съответствие със своята собствена
природа. Следователно всичко зависи от състояни
247
ето на онзи, който се храни. Храната става такава,

какъвто е човекът1. Храната, която поглъщат и усво
яват лошите хора, не ги прави по-добри - дори ста
ват още по-лоши. А онези, които са добри, хранейки
се, стават още по-добри. Всяко същество превръща
хранителните елементи в съответствие със своята
собствена природа. Ето защо Посветените казват:
„Господи Боже, искам да Ти се посветя, искам да ра
ботя за Теб, вземи ме като жертвен дар, като жертво
приношение, погълни ме...“. Те знаят, че няма нито
да изчезнат, нито да бъдат унищожени, но че Бог ще
ги преобрази изцяло и те ще станат като Него, при
добивайки природата на Господа.
И тъй, не се страхувайте. Първоначално, така,
както ви представих нещата, вие сте си казали: „Но
защо той представя Господа като канибал, който
поглъща дори Серафимите? Никога не трябва да се
говори така, ужасяващо е!“ Е, добре, не трябва да
бързате, трябва да почакате да ви дообясня. Господ
не унищожава създадените от самия Него същества.
Той не е като Сатурн, който убива и изяжда собст
вените си деца.
Откъде обаче идва тази легенда за Сатурн, който
поглъща собствените си деца? Говори се, че тя съ
ществува, за да напомня, че времето (гръцкото име
на Сатурн е Хронос - „време“ ) разрушава всичко.
Да, но има и едно друго, по-дълбоко тълкуване: и
то е, че Създателят има правото да поглъща Свои
те деца, тоест Своите творения. Един писател има
правото да изгори книгите си, а един скулптор - да*
* С а т у р н - бог на земеделието и справедливостта в римската митология. И зобра
зяван е със сърп в лявата ръка и сноп жито в дясната. Съответства на бог Кронос в
древногръцката митология, който първоначално също е бил бог на земеделието,
а в елинистичния период вече се отъждествява с бог Хронос, персонификация на
времето (бел.ред.)
248
разруши своите скулптури - и никой не може да

ги упрекне за това... Само че тази легенда има още
едно значение, което хората все още не са схванали:
Господ разрушава творенията Си, за да ги претвори
отново и преобрази. Също както французите, които
по време на войната (в това те са следвали един Б о
жествен символ!) събирали вилици, лъжици и пар
чета метал, за да ги претопяват и да правят оръдия.
Защото по време на война оръдията са по-полезни,
отколкото вилиците и лъжиците!...
Човек има право да разрушава само ако може да
превърне онова, което е разрушил, в нещо по-доб
ро, по-красиво - в противен случай, той няма това
право. В една беседа дори казвам: „Имате право да
убиете някого, но при условие че сте способни да
му дадете едно по-добро тяло. Ако не можете, няма
те право да му отнемате живота...“ Е, да, има зако
ни, които трябва да се познават. Защо Господ да не
погълне един неконтролируем човек, който Му се
противопоставя, за да Го върне после обратно като
гений, а? Защо не? И дори, вземете за пример един
Посветен. Вдишвайки, той поглъща дадено коли
чество микроорганизми, от които въздухът просто
гъмжи. Той вдишва, издишва... и издишвайки, връ
ща обратно онова, което е вдишал и усвоил, но под
формата на Светлина, Любов, здраве. Колко просто,
колко ясно, колко очевидно е това за мен! Но когато
си отворя устата, за да го обясня, си давам сметка, че
вие толкова сте свикнали да виждате нещата по друг
начин, че моите думи ви звучат неправдоподобно,
чудовищно.
Вземете също така примера с кръвта. Там също
се води постоянна борба. Червените и белите кръв
ни телца се борят, за да защитават човешкия орга
249
низъм от натрапниците: всякакви бацили и вируси...

Когато натрапниците завземат властта, човек се раз
болява. Когато обаче защитниците надделеят, здра
вето му се възвръща. Тази война се води постоянно
в целия организъм, и то без човек да осъзнава тези
битки, това необикновено масово унищожение. Но
онова, което, за съжаление, още по-малко осъзнава,
е, че със своя толкова объркан, хаотичен и безразсъ
ден, изпълнен с крайности начин на живот, именно
той самият подхранва силите на разрухата, които
работят за неговото унищожение, разкъсване и за
грозяване. Ето защо е необходимо човек да кориги
ра философията си, да приеме и прегърне Светли
ната, да реши да работи в съгласие с Божествените
Закони. Така той ще подкрепи защитниците на своя
организъм - и разрушителните сили ще бъдат обез
вредени. С начина си на живот, ние определяме фак
торите - дали ще пораждат добро, или зло; следова
телно от нас зависи да решим коя страна искаме да
подхраним и утвърдим.
В миналото вече съм ви давал известни примери
за това. Вземете случая с един болен от туберкуло
за: той започва да помъдрява, обгражда се с благо
приятни условия, внимава да не прекалява в нищо.
Така действа по един начин, толкова благоприятен
за организма му, че прави този организъм способен
занапред да се защитава срещу бацилите, да ги обез
врежда. Неговото състояние се подобрява, той става
по-силен, укрепва и оздравява. Но в действителност,
все още не е напълно излекуван: бацилите са само
приспани, упоени. Един ден обаче може да се събу
дят и ако възстановилият се от болестта започне от
ново да води неправилен начин на живот, неговият
организъм повече няма да може да се противопоста
250
ви на устойчивостта на бацилите, които отново ще

започнат да разрушават белите му дробове.
Това, което ви казвам тук, е било потвърждава
но много пъти - само дето хората не са си извадили
най-важното заключение: а именно, че ние самите
сме основният фактор в целия ни живот, и то във
всички негови области2. Медицината се занимава
само с физическия план: тя предписва диети, лекар
ства или почивка, отстранява или присажда орга
ни, но не държи достатъчно сметка за ролята, която
мислите и чувствата могат да изиграят за доброто
или лошото функциониране на организма... Тя все
още не е достигнала дотам, но ще трябва да го на
прави - и между другото, вече има напредък в тази
насока. Същественото е да имаме това знание.
Бонфен, 17 април 1973 г.
Бележки:
1. Виж L a p ie rre p h ilo so p h ale - des E v an giles a u x traite s alch im iques,

колекция „И звор“ № 241, гл. II: „Се n’est pas се qui entre dans la
bouche qui peut souiller Г Ь о т ш е ...“
2. Виж H a rm o n ie et san te, колекция „И звор“ № 225, гл. IV: „Les
bases spirituelles de la medecine“, и L ’a m o u r p lu s g r a n d que la f o i,
колекция „И звор“ № 239, гл. IV: „Та foi t’a sauve“.
251
XVII
ДА НАМЕРИМ СЪЮЗНИЦИ В
БОРБАТА С ЛИЧНОСТТА
„Ние не сме така добре екипирани, че да се бо
рим сами срещу Злото1. Злото, от своя страна, е дос
та добре въоръжено, притежава нечуван арсенал от
оръжия, пред който сме безсилни. Ето защо трябва
да молим Господа да стане наш съюзник в тази не
равна борба. Впрочем какво прави една държава по
време на война? Тя си търси съюзници - това е нещо
инстинктивно; хората притежават тази хилядолетна
мъдрост винаги да си търсят съюзници, с които да си
помагат взаимно, защото съвсем сами са много уяз
вими. В такъв случай, ние трябва да знаем, че Злото
също разполага с толкова много ресурси, средства,
знания и сили, че никога няма да успеем да го побе
дим, оставайки изолирани от другите“.
Днес бих желал да добавя още няколко думи за

този инстинкт, който притежават всички хора: да си
търсят съюзници. Да, това е толкова вярно! Поглед
нете какво се случва в семействата: когато майката
иска да се противопостави на съпруга си, тя се ста
рае да убеди децата си, да ги направи свои съюзници,
за да бъде по-силна и да постигне онова, което иска.
Що се отнася до бащата, той прави същото. Това се
случва ежедневно. Всички инстинктивно знаят, че за
255
да победят, трябва да имат съюзници. Същото важи

и за политиката, и за бизнеса.
И така, човек също трябва да търси един по-си
лен, по-могъщ и по-богат от себе си съюзник, за да
победи личността - и този съюзник е именно Небе
то, което е тук, съвсем близо. Той трябва да каже на
съществата там, Горе: „Слушайте, елате да ме под
крепите, защото съм слаб, не успявам да се справя
сам". Съществата там, Горе, винаги са по-добре въ
оръжени, за да се намесят и победят, отколкото тези,
които са долу. Погледнете само самолетите: те са по-
бързи, по-свободни, имат по-добра видимост, по-го-
леми възможности и с един удар могат да унищожат
цял един град, цяла една държава. Хората отдавна са
разбрали това по отношение на военната стратегия.
Тогава, как става така, че не го разбират по отноше
ние на вътрешния си живот?
Личността, която е свързана със Земята, с нейни
те дълбини и подземни духове, е под вас. Индивиду
алността, която е свързана с Небето, е над вас. А вие,
които следователно се намирате между двете, трябва
винаги да се свързвате с Висшите Същества, които
имат повече възможности от вас. Без подкрепата и
сътрудничеството на тези по-висши Същества, ви
наги ще бъдете тормозени и измъчвани, защото ли
чността ще ви държи здраво, а тя е силна! Ето защо
непрекъснато повтарям: „Молете за помощ от Горе,
свързвайте се с Н ебето!“ Дори ще дойде такъв мо
мент, когато ще гледате като на представление как
Небето се бори с личността вътре във вас... Ще гле
дате и ще видите как накрая се възцаряват Светли
ната и Мирът, а личността замлъква, приспана и по
бедена. Вие не сте направили почти нищо - други са
тези, които са дошли да ви помогнат.
256
Д а намерим съюзници в борбата с личността
Ако не работите с този метод, който е най-ефи

касният, ако искате сами да се справите със себе си,
ненужно ще се изхабите в тази борба с личността;
защото тя е неуморима, никога не спира да плете ин
триги и залага капани. Дори да успее да я обуздае
човек, само след миг тя пак е надигнала глава. Това
много често може да се види в историята: една дър
жава е победила друга - добре, но това не е краят.
Победените се обединяват нелегално, организират
съпротивата и в момента, когато победителят от
слаби вниманието си и отпусне хватката, те се въз
ползват от това, за да го нападнат. Същите явления
се разгръщат и в психичния живот на човека. Успели
сте да подчините личността, да й станете господари?
Не мислете, че победата ви е окончателна. Трябва да
останете много бдителни, защото личността само
чака благоприятен момент, за да обърне положение
то в своя полза.
Погледнете как става това при сексуалната сила.
Казвали сте: „Край, повече няма да прегръщам и
целувам жени“ - и сте сигурни, че наистина сте
приключили с това. Но ето че личността ви изиг
рава следния съвсем малък номер и вие отново се
подхлъзвате: за да отпразнувате успеха си, отивате
някъде да пийнете по чашка - и от дума на дума...
Повтарям ви, личността е невероятно хитра, лукава
и интелигентна. Тя знае как да ни сграбчи в момен
та, в който най-малко го очакваме. Следователно за
предпочитане е, вместо да се борим с личността и
винаги да имаме нейния образ в главата си (което не
подобрява положението), така да се концентрираме
върху възвишени образи, че да се проникнем от тях
и да привлечем велики и могъщи сили, които ще се
захванат да работят върху нея. Днес ще ви дам един
257
необикновен метод: концентрирайте се върху оно

ва, което е положително, могъщо, съвършено, вмес
то да се занимавате с личността.
Често казвам на някои хора: „Вижте само до как
ва степен ви липсва Мъдрост. Непрекъснато мисли
те за този човек с цел да го критикувате, да изобли
чавате недостатъците му навсякъде. Вие не спирате
да се занимавате с него, носите го постоянно в глава
та си като някаква икона! Знаете ли колко е вредно
това? Понеже гледате непрекъснато този образ, във
вас настъпват опустошения, защото вие възприема
те недостатъците, пороците и слабостите на този
човек и ставате като него. Това - постоянно да се за
нимавате с един враг, е много опасно. След като го
намирате за толкова отблъскващ и неприятен, защо
непрекъснато се занимавате с него? Влачите го със
себе си навсякъде, представяте го навсякъде така,
че целият свят да го намрази, без да знаете, че чрез
тази връзка, която поддържате непрестанно с него,
страшно много навреждате на самите себе си. Не се
занимавайте повече с този човек, изберете някой,
който притежава тъкмо противоположни на негови
те качества - голяма красота и величие - и се кон
центрирайте върху него. Този прекрасен образ ще
работи върху вас неусетно, без да го съзнавате, и вие
ще се разхубавите, ще започнете да излъчвате свет
лина, ще засияете“.
Хората си мислят, че могат да победят един враг,
говорейки срещу него. Не, за да го победят, те не
трябва да мислят повече за него, а да се издигнат
чрез мисълта си, за да създадат един нов образ, кой
то ще победи онзи, който им вреди. Така те ще ста
нат лъчезарни, интелигентни, разумни, могъщи - и
това ще е достатъчно, за да обезоръжат този враг.
258
Д я намерим съюзници в борбата с личността
Човек не може да победи враговете си, разхождайки

се навсякъде с техния образ. Рано или късно, те ще
бъдат победителите. Човек не може да победи зли
те със зло, клеветниците - с клевета, завистниците
- със завист, нито гневливите - с гняв, защото така
се отъждествява и приравнява с тях, причислявайки
се сам към същата категория1.
Същото важи и за личността и индивидуалност
та. Ако човек вечно се занимава с личността, в край
на сметка става като нея, защото непрекъснато е
прекадено близо до нея. Това е закон: човек винаги
най-накрая заприличва на онова, което съзерцава.
Посветените, който познават този закон, са създа
ли определени практики, основавайки се на него.
Те са казали: „Вземете решение да съзерцавате само
онова, което е красиво, сияйно, съвършено - и ще
станете като него“. Ето причината да се отдаваме на
съзерцание. И ако човек непрекъснато се занимава с
личността, той става като нея: сдобива се с животин
ски нокти, копита, зъби, бодли и жила, каквито има
и тя. Да, защото това са нейните оръжия. Когато тя
успее да ухапе, следите от ухапването й остават за
дълго - толкова е отровно. Тя казва само една дума
на някого, и той се разболява.
За да се отдалечите от личността, отсега нататък
трябва да свикнете да концентрирате своето внима
ние върху възвишени теми, винаги да се свързвате с
онова, което е виеше, Божествено: именно така ще
привличате всевъзможни Небесни същества, Ангели,
Архангели. Висшите същества са добре въоръжени -
те ще ви дадат от своите оръжия и вие ще се успокои
те веднъж завинаги. Правете това упражнение всеки
ден, по няколко пъти на ден - иначе няма да можете
дълго време да удържите личността в подчинение.
259
И все пак, не трябва да убивате личността. Не

трябва да я убивате, защото тя е най-добрият слуга,
върши наистина изключителна работа. Само че ко-
гато тя е господарката, вие тънете в заблуда и върви
те в погрешна посока, защото тогава тя може само
да мачка, да се подиграва, да тъпче. Едва някой ви е
казал една обидна дума, и тя вече ви съветва: „Ама
дай му добър урок на този, ухапи го, разбий му
мутрата!“ - и вие се втурвате да изпълните съвета
й. Докато индивидуалността дава други съвети: „Не
се безпокой, приятелю, така е, но ти си способен да
използваш и трансформираш тази отрова. Ти си ал
химик и ще направиш злато от нея“. И ето че се впус
кате в една изумителна, прекрасна работа. Индиви
дуалността казва още: „Защо плачеш по цели часове,
когато можеш да се захванеш за работа? Даже тряб
ва да благодариш на Небето, че този човек ти е бил
изпратен, за да ти даде условия да израснеш. А ти
само затова ли си тук - да надуваш гайдата? Ама че
си глупак! Това е моментът да се размърдаш. Вместо
да оставаш слаб и уязвим, трябва да станеш силен2“.
Хората си въобразяват, че са силни, но по най-
малкия повод вече са по очи на земята. Колко пъти
съм виждал хора, сринати психически, макар и да са
вярвали, че са много силни, и съм им казвал: „Но щом
си толкова силен, защо си в това състояние? Сега
поне си признай, че си слаб, и си потърси съюзници!
Но не ги търси тук, търси ги Горе“. Хората никога не
търсят съюзници Горе, а винаги ги търсят тук, долу
- в семейството, в обществото или в кръчмата! Не,
те трябва да се обърнат към онези, които са компе
тентни. Когато някой иска да извърши кражба, той
се обръща към хора, които умеят да отварят каси и
сейфове. Той ги търси, намира ги и готово: ето ти
260
Дд намерим съюзници в борбата с личността
ценни съюзници! Тогава, защо хората не знаят към

кого да се обърнат в борбата с личността?
Скъпи мои братя и сестри, отсега нататък тряб
ва имате в себе си тази невероятна амбиция да при
вличате Небесните същества, за да станете наисти
на проводници на Светлината. Това е единствената
допустима и дори достойна за похвала амбиция.
Обикновено, когато се каже за някого: „Този човек
е много амбициозен“, вече са му лепнали етикет,
който гласи: „Той иска да има власт, пари, положе
ние в обществото“. Не, тук аз не говоря за такива
амбиции. Има една-единствена приемлива амбиция
- и това е да искаме да станем като Господа. Трябва
ли да наричаме това „амбиция“ ? Аз използвам тази
дума, за да бъда по-добре разбран, но думата ам би
ция бива винаги свързвана и с нещо отрицателно,
защото, за да успее да задоволи своите амбиции, чо
век често не се колебае да обърне всичко наопаки и
дори, ако трябва, да мине през трупове. Не, не това
е смисълът, в който използвам тук думата амбиция.
Аз я използвам в смисъла на Висок Идеал: човек ни
кога да не се задоволява с това, което е лесно за по
стигане, а винаги да се цели много нависоко, много
надалече3...
Трябва да се отнесете сериозно към методите,

които ви давам днес, защото няма друг проблем, за
сягащ нашето ежедневие толкова, колкото този за
личността и индивидуалността. Нищо не ни засяга
толкова, колкото този въпрос. Непрекъснато ни се
налага да се сблъскваме, да заставаме лице в лице с
него. Нищо и никой - нито професията, нито съби
тията, нито дори семейството и приятелите - не са
толкова близо до нас, толкова залепени за нас, кол-
261
кото личността и индивидуалността. Непрекъснато

живеем с тях двете. За това си заслужава труда да ги
изучаваме. С моите аргументи ще успея да ви убе
дя, да ви доведа до съзнанието за тези съществени
реалности. В момента вие минавате покрай тях ден
и нощ, но без да се замисляте за това, като че ли те
не съществуват. Занимавате се с неща, които ви се
струват толкова по-важни! Но скоро ще разберете,
че е необходимо да имате ясна представа по въпроса
за личността и индивидуалността, защото през це
лия си живот няма да престанете да се сблъсквате с
тях.
Бележки:
1. Виж „ А и com m encem ent e ta it le V erbe", поредица „Събрани пъл
ни беседи“ т. 9, гл. IX: „Реге, pardonne-leur car ils ne savent се
qu’ils font“.
2. Виж L e s sem ences du bonheur, колекция „И звор“ № 231, гл. XVIII:
„De l’utilite des ennemis“.
3. Виж L e h a u t id eal (В и с о к и я т И д е а л ), брошура № 307.
262
XVIII
КОЛКОТО ПОВЕЧЕ СЛИЗА

ЧОВЕК В МАТЕРИЯТА,
ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ СЕ
ОГРАНИЧАВА
Коментар към беседата от 3 септември 1968 г.:
С ледвай те п ъ т я на и н дивидуалността.
„Когато вървим нагоре, не откриваме никакви
граници. Що се отнася до Злото, то е ограничено
както във времето, така и в пространството - Бог не
му е отредил да трае вечно. В същото време обаче
за Доброто няма предели нито във времето, нито в
пространството... Когато човек се издига към поло
жителния полюс, той навлиза в безграничното време
и пространство, в Безпределността, във Вечността.
Именно самата тази липса на каквито и да било пре
дели е Бог. Единствено Бог е безграничен, всичко
останало е ограничено“.
От тази идея може също да се извади заключени

ето, че смъртта не съществува. Ще кажете: „Но това
не е вярно! Вижте растенията, животните, хората -
всичко умира, дори и предметите“. Да, но животът
винаги продължава да съществува. Как става така, че
винаги има живот, въпреки наличието на смърт1?
Смъртта не съществува - навсякъде и винаги
има само живот и това е така от незапомнени вре
мена. Смъртта е едно изменение, промяна в живо
та. Тя е едно преместване, едно пътешествие, една
трансформация в живота, една енергия, която се
265
превръща в друга... Тогава, защо да поддържаме по

грешни философии, които поставят Смъртта и Зло
то на първо място? Разбира се, ако се отъждествя
вате с материята, с физическото тяло, тогава идеята
за смъртта е тази, която ще надделее. Тялото е уяз
вимо, то се изтощава, разболява се и умира, а вие,
отъждествявайки се с него, ще останете през целия
си живот слаби, болнави, ще тънете в мрак, и така -
чак докато изчезнете. Ако обаче се отъждествявате с
Духа, тъй като Духът е нерушим, безсмъртен, сияещ
и могъщ, вие започвате да ставате като него - неуяз
вими. Ето предимството от това да се приеме фило
софията на Духа.
Всичко е в начина, по който хората разглеждат
нещата - но те все още не са разбрали това. Човеш
кото същество бива закърмено и хранено с възгледи,
които го изтощават, съсипват и унищожават - и на
ричат това „възпитание“. Тези остарели идеи трябва
да се заменят с други, нови, които дават на човеш
кото същество живот, могъщество и сила, които го
повдигат, за да се доближава все повече и повече до
Бога. Занапред хората не трябва повече да се отъж
дествяват с физическото тяло, със земята, прахта и
всичко онова, което е уязвимо, което се замърсява
и окислява, което потъмнява. Те трябва да се отъж
дествяват с това, което стои над всичко, с Божест
вената Искра, с Духа. Ето философията на Христа.
Той казва: А з и О т е ц едно сме*2. Християните не са
разбрали, че с тези думи Христос е дал цяла една фи
лософия - тази на отъждествяването. И тъй, всички
се отъждествяват с физическото тяло, което е прах
и което ще изчезне. Ден и нощ те отново и отново
се отъждествяват по този начин и така сами се изто
* Йоана 10:30
266
Колкото повече слиза човек в материята, толкова повече се ограничава
щават и унищожават. Ако хората са толкова слаби,

то е заради тяхната материалистична философия. Те
казват: „Ах, ако имах това или онова - пари, кола,
градина - щеше да ми бъде по-добре...“. Не, каквото
и да притежава човек, докато поддържа все тази фи
лософия, той ще си остава кръгла нула, прах. Това,
което има значение, е неговият Дух, неговият начин
на виждане и разбиране.
Ние носим тази философия на Духа - най-добра
та философия. Тези, които я разберат, ще положат
усилия да я възприемат и приложат на практика - и
тогава, как само ще се преобразят! Разбира се, по-
вечето хора предпочитат да се концентрират върху
парите, въобразявайки си, че те ще им донесат всич
ко - но ето че въпреки всичките им пари, един ден
тях също ще ги погребат. Докато онзи, който при
еме философията на Духа, става безсмъртен. Той
разбира, че не е това тяло, че то е само една дреха
- а понякога дори една доста износена дреха. Ами
да, какво може да постигне човек, ако постоянно се
отъждествява с дрехите си? Вие отъждествявате ли
се с колата, на която се возите? Нали не казвате: „А з
съм тази кола“ - защото не сте тази кола, тя само ви
вози. Отъждествявате ли се с коня, който яздите?...
А з и О т е ц едно сме : Иисус Се отъждествява със
Своя Отец, със Своя Баща. Но тук това не е кой да
е баща. О т е ц - това е Този Баща, Който е Вечен,
Безсмъртен, Всемогъщ. Защо да не подражаваме на
Иисус, защо да не се идентифицираме с Небесния
Отец, с Духа?
Личността притежава забележителни сили, които

трябва да умеем да използваме - точно както умеем
да използваме такива природни сили, като електри
267
чеството, водата, вятъра и т.н. Докато хората са били

невежи и не са знаели как да използват тези сили, те
са ставали техни жертви. Сега вече знаят как да ги
овладяват, как да си служат с тях - и правят чудеса.
Тогава, защо да не постъпват по същия начин и с
вътрешните си сили? Ако ученикът на една Духовна
Школа умее да впрегне на работа силите, които го
разрушават и разкъсват, той ще стане забележителен
„инженер“ и в него навсякъде ще има вода, лампи,
мелници и т.н. Именно това се учи в една Школа за
Посвещение. Вместо винаги да се бори срещу оно
ва, което го разтърсва и руши, вместо да иска да го
изкорени и унищожи, ученикът се научава да го из
ползва. Християните все говорят за изкореняване
и премахване на злото, но в тази борба те изгубват
своите сили, изгубват най-добрите си работници и
затъват в слабостта. Това не е добро обучение, то
трябва да бъде заменено с друго.
Виждате колко промени трябва да се направят!...
Колко неща трябва да се научат!... Например науче
те се как да си служите с тщеславието, със сексуал
ната сила, с гнева. При мен именно тщеславието ми
върши цялата работа. Ако не бях тщеславен, не бих
постигнал нищо. Аз съм впрегнал тщеславието си на
работа, и то върши чудеса3! Защо да го изкоренявам?
Напротив, дарявам го с няколко ласки, давам му ня
каква храна, след което го впрягам на работа - и то
премества планини... Никога не съм казвал, че не съм
тщеславен. Напротив, аз съм горд, че имам в себе си
тщеславие, както и още много други сили - само че
всички те са впрегнати на работа. Докато всички оне
зи, които се борят, за да изкоренят недостатъците си,
никога нищо няма да постигнат, резултатите ще са
плачевни. Вместо да се борите срещу своите пороци,
268
трябва отсега нататък да ги мобилизирате. Ах, каква

промяна само ще видите в педагогиката!... И то една
променена педагогика, която дава резултати!
Ако се борите срещу сексуалната сила, както
религията горещо препоръчва, ако потискате тази
сила, ще станете чудесен пациент за психиатрите и
психоаналитиците. Ако обаче знаете как да я използ
вате, можете да станете гений - едно изключително
същество4. Леонардо да Винчи например е умеел
да повдига сексуалната енергия. Той никога не се е
женил, нито е имал любовни авантюри, но негови
те картини разкриват колко чувствителен е бил към
женската красота. Разказват, че веднъж един млад
граф довел при него своята красива, очарователна
съпруга и го помолил да й направи портрет. Щом я
видял, Леонардо да Винчи възкликнал: „Каква кра
сота! Какво не бих дал, за да я нарисувам гола!“. М ъ
жът и жената се спогледали, мъжът й направил знак
с поглед: „Може“. Тогава тя свалила дрехите си и ху
дожникът се захванал за работа.
Леонардо да Винчи не е потискал своите ин
стинкти като аскетите и отшелниците, които са смя
тали, че жената е въплъщение на Дявола и че трябва
да бъде отбягвана. Историята не казва нищо, не е из
вестно дали той е познавал тайните на повдигането
на сексуалната енергия. Аз обаче съм изследвал ос
новно въпроса и установих, че всичките открития,
които той е направил, са се дължали на това, че е зна
ел как да издига тази сила чак до мозъка си - имен
но благодарение на нея е виждал с такава яснота и е
получил толкова много откровения.
Виждате, че дори по въпроса за любовта ние но
сим една нова педагогика, от която човечеството има
нужда. Колкото до старата педагогика - тази добра,
269
стара, пуританска педагогика - болниците са пълни

благодарение на нея. Трябва да станете като истин
ските хора на изкуството, които умеят да гледат, да
ценят, да извисяват и обожествяват. Другите, горки
те, не устояват пред красотата. Истинските хора на
изкуството - това са Посветените.
Сега ще ви дам още един напълно научен, не

опровержим довод, за да акцентирам върху идеята,
че индивидуалността е израз на Безкрайността, на
свободата, на бързото и интензивно движение - до-
като личността все повече и повече ни ограничава и
парализира. Между другото, в Б о ж ествен а комедия
Данте представя точно Ада като един обърнат ко
нус, в който наказанията и страданията постепенно
се увеличават със стесняването на неговото кръго
во напречно сечение. Личността също е като един
обърнат конус: колкото повече човек потъва в нея,
толкова повече бива ограничаван, стяган и притис
кан, докато повече не може да помръдне.
Четирите състояния на материята представят по
различен начин една и съща идея. Огънят, въздухът,
водата, земята... Колкото по-надолу се спуска човек,
толкова по-плътна и непрозрачна става материята,
затруднявайки все повече и повече движението му.
Погледнете къртицата в земята, рибата във водата,
птицата във въздуха... и скоростта на светлината:
трябват й само осем минути и няколко секунди, за да
се придвижи от Слънцето до Земята! Нищо не може
да се сравнява с бързината на светлината... с изклю
чение на мисълта. Следователно ясно е, че колкото
по-надолу се спуска човек, толкова по-ограничен е
той в своето движение; а колкото по-високо се изди
га в сферите на Душата и Духа, където материята е
270
фина, с толкова повече възможности разполага. И з

дигайки се все повече и повече и работейки с инди
видуалността, човек може да стигне много далече, да
се разшири до безкрайност и да бъде свободен. Ако
обаче работи с личността, ще му се наложи много
скоро да спре, бидейки блокиран.
Аз не откривам нищо ново, просто разчитам,
разкодирам шифъра на Природата, където всичко
говори. Вие също трябва да четете онова, което е
написано във Великата Книга на Живата Природа.
Често казвам на тези, които имат дипломи, които са
преподаватели, професори, учени: „Н о вие още не
сте започнали!“ „Как така не сме започнали?“ „Да,
не можете нито да четете, нито да пишете.“ „К ак
во говорите - не умеем нито да четем, нито да пи
шем?!“ „Да, всичко, което четете и пишете, няма го
ляма стойност. Това, което е необходимо, е да четете
Книгата на Живата Природа - а вие умеете ли да я
четете?... А да пишете? Умеете ли да пишете Божест
вени неща в душите, в сърцата, в духовете - умеете
ли да правите това?“ Да вземем само примера с един
мъж: със своята „химикалка“ той пише върху „кни
гата“, която е притежание на жена му - и ето че се
ражда дете... едно болнаво дете, един бъдещ нехра
нимайко! Това доказва, че този мъж не знае как да
пише.
Колкото е било трудно в миналото да се убедят
родителите да пращат децата си на училище, толкова
трудно ще бъде сега да се убедят хората да постъпят
в Божествената Школа, за да научат един нов начин
на четене и писане5. Сега всички ходят на училище,
дори и най-примитивните хора, но колко време само
е било необходимо, докато се стигне дотук! Е, доб
ре, сега става въпрос за това човечеството да бъде
271
заведено в новите училища, където ще се научи как

да чете и пише във Великата Книга на Живата При
рода. Ето, виждате ли, за това никога не сте си и по
мисляли!
Бележки:
1. Виж L a B a la n c e cosm ique. L e nom bre 2 , колекция „И звор“ № 237,
гл. X : „Principe de vie et principe de mort: Iona et Horev“.
2. Виж „V ous ite s des d ie u x ", част I, гл. 2: „Mon Pere et moi nous
sommes un“.
3. ВижЬе tra v a il alch im iqu e ou la q u ite de la p erfection (А л х и м и я т а ,
или т ъ р с е н е н а с ъ в ъ р ш е н с т в о т о ) , колекция „И звор“ № 221,
гл. X: „Vanite et gloire divine“ („Тщеславие и Божествена Сла
ва“).
4. Пак там, гл. XII: „La sublimation de la force sexuelle" („Повдига
нето на сексуалната енергия“ ).
5. Виж L a p e d a g o g ie in itiatique, поредица „Събрани пълни беседи“,
т. 28, гл. IV: „Lire et ecrire“.
272
XIX
ДА ОПИТОМИМ СВОИТЕ
ВЪТРЕШНИ ЖИВОТНИ
„Трябва да се научите да си служите с вашите
мисли и чувства, за да въздействате върху своето
подсъзнание. Така веднага ще знаете какво трябва да
направите, ако диви и кръвожадни животни дойдат
и се опитат да разкъсат вашите „домашни животни“
тоест силите, с които ви се налага да си служите, за
да действате. Този, който се е научил как да опито
мява дивите животни, живеещи вътре в него, може
да разчита на работата на своите „домашни живот
ни“, благодарение на които той ще може да живее в
изобилие“.
Ето една странна мисъл за онези, които не знаят,

че всичко, което съществува извън човека, съществу
ва и вътре в него. Човешкото същество е един синтез
на всичко съществуващо в Творението: минералите,
растенията, животните, Ангелите... Тогава, не се
учудвайте, чувайки, че вътре в човека има животни
- те се намират в неговото подсъзнание под формата
на инстинкти, импулси, подтици и наклонности. Ж и
вотът на нашите инстинкти и страсти представлява
цяла тълпа животни, които сме на път да опитомим
и впрегнем на работа - също като коня, вола, куче
то, козата, котката, овцата, камилата, слона и т.н., за
които това вече е факт.
275
Ако човек все още не успява да опитоми диви

те зверове, причината е, че те не могат да забравят
греха, който той е извършил в Рая и заради който е
бил прогонен оттам. Когато Адам и Ева били още в
Рая, те живеели в братски отношения с всички жи
вотни, а всички животни живеели мирно и задружно
заедно и не се изяждали едни други1. Адам се грижел
за тях и всички те му се подчинявали и го разбира
ли. Естествено, няма да намерите това в нито една
книга за историята на човечеството, но ако имате на
разположение Х р он и ки те на А каш а, Л е т о п и с и т е на
ч о в еч ество то , ще научите как първоначално, когато
човешкото същество все още не било „паднало“ и
имало в себе си Светлина, Знание, Красота и Мощ,
всички природни сили били в хармония с него и му се
покорявали. Но след това, когато човекът решил да
слуша гласовете и да изпълнява волята на други съ
щества, той изгубил своята Светлина, а също и влас
тта си над животните, сред които също възникнало
истинско разцепление. Някои от тях продължили да
следват човека и му останали верни. Останалите му
обявили война, защото не могли да му простят тази
грешка: именно това са хищниците, превърнали се в
кръвожадни зверове заради него.
Разбира се, повечето хора са още далеч от при
емането на подобна идея - те не виждат никаква
връзка между това, което са, и състоянията или ха
рактера на животните. Но аз мога да ви кажа също и
че много от нашите вътрешни състояния имат фор
мата на тигри, глигани, крокодили, леопарди, кобри,
скорпиони, октоподи, а други - на птици, които са
мили и приятни. Според Науката за Посвещение
то, вътре в нас гъмжи от представители на фауната.
Ако си въобразявате, че праисторическите животни
276
Д а опитомим своите вътрешни животни
(като например динозаврите, ихтиозаврите, птеро-

дактилите, диплододоците и мамутите) са изчезна
ли, вие се заблуждавате - те все още живеят вътре в
нас. Ще кажете: „ Но вътре в нас няма толкова много
място!“. Разбира се - и все пак те са там, в нашите
нисши астрални и ментали тела, само че под друга
форма. Трябва да разберете, че в случая от значение
не са нито формата, нито физическите размери на
животното, а неговият характер, квинтесенцията на
неговите прояви. Несъмнено сте забелязали, че не
зависимо от физическия си облик, всяко животно е
известно с някаква характерна черта или качество.
По отношение на заека хората не говорят толкова за
начина му на хранене, за дългите му и широки уши,
колкото за плашливия му нрав. Когато говорим за
вълка, не споменаваме толкова дебелия му врат или
способността му да прекосява огромни разстояния,
колкото разрушителния му инстинкт: когато е гла
ден и влезе в някоя кошара, той не се задоволява да
убие една овца, която ще му бъде напълно достатъч
на, а често удушава по няколко. За лъва са характер
ни гордостта, благородството и смелостта, за тигъра
- жестокостта; за орела - зоркия поглед и любовта
към висините, за козела - похотливостта, за прасе
то - нечистотата, за кучето - верността, за агнето -
кротостта, за котката - независимостта и гъвкавост
та, за вола - търпението, за камилата - скромността
и въздържанието, за петела - войнствеността и т.н.
Ако трябва да изброим всички животни, списъкът
просто няма край.
Следователно можем да открием животните вът
ре в нас според техните качества или недостатъци.
От друга страна, вярно е също и че лицата на някои
хора силно напомнят главата на определени живот
277
ни. Много често самият аз също съм се уверявал кол

ко е бил прав швейцарският физиогномист Лаватер,
посочвайки приликите между някои хора и някои
животни: прасе, овен, маймуна, куче, кон, камила,
кокошка, риба и т.н.
Наблюдавайте се внимателно и ще можете да от
криете в себе си доста животни: ще видите, че някое
от чувствата ви е лъв, а друго - скорпион. Мислите
съответстват на крилатите създания - те включват
всички птици, докато чувствата включват влечуги
те, четириногите и хората. Областта на чувствата е
изключително обширна: в нея ще откриете също и
елементали, ларви и безплътни духове. От всички
племена и човешки общности, които някога са съ
ществували, нито едно не е изчезнало. Всички те жи
веят вътре в човека, но за вас е трудно да разберете
как и в какво състояние на материята са се запазили
тези форми. Засега ще ви кажа само няколко думи за
това, но вие трябва да запомните най-вече, че всич
ко се включва, всичко съществува и се побира вътре
в човешкото същество: планините, езерата, реките,
океаните, блатата, дърветата, цветята, кристалите,
минералите, металите и естествено, животните.
А сега, каква е ролята на човека? Мисията му е

да укроти, опитоми, хармонизира и примири всичко
вътре в себе си, за да станат дивите зверове домаш
ни животни, които ще работят за него. Ние виждаме
това във всекидневния живот: тези, които имат мно
го домашни животни, могат да обработват земята,
да пренасят тежки товари, да живеят и забогатяват
благодарение на произведеното от тези животни.
Разбира се, има определени „приложения“ на живот
ните, които съвсем не са толкова благочестиви, като
278
например разфасоването им, за да бъдат изядени или

за да бъдат продадени месото и кожата им.
Вече много пъти съм ви разказвал за разговора,
проведен с един писател, който веднъж дойде да ме
посети. Той ми зададе един въпрос и аз му отгово
рих, че в Невидимия свят съществуват духове, които
поглъщат хората. И ето че този писател се възмути
и каза, че това не е възможно, че е несправедливо...
„Обаче - му казах аз - вие сте писател и би трябвало
вече да познавате този проблем. Хвърляйки поглед
върху хората, какво виждате? Как постъпват те с жи
вотните? Ядат ги, продават месото и кожата им. Това
справедливо ли е? Не, не е. Добре, тогава знайте, че
хората не са единствените, които извършват този
род несправедливост. В Невидимия свят има духове,
които с настървение или доят хората, за да им вземат
млякото, или си присвояват сланината, месото и ко
калите им, за да ги продават - да, защото тези духове
също имат свои магазини! И впрочем, дори да не ис
кате да приемете идеята, че съществуват невидими
същества на астрален или ментален план, налага се
да признаете съществуването на всякакви вируси,
бацили и микроби, които се хранят за сметка на хо
рата“. Той беше смаян...
На хората им е отредена огромна роля в Сътворе

нието, но са я забравили, отдалечавайки се от Източ
ника. Те не знаят вече за какво са били предопределе
ни и се държат съвсем като животните: „разкъсват“
се и се „изяждат“ едни други. Това, което е поне мал
ко човешко, са техните дрехи, украшения, домове,
някои книги и произведения на изкуството. Да, те
свидетелстват поне малко за наличието на някаква
култура, но вътрешният им живот съвсем не е така
279
бляскав... едно гъмжило от всякакви свирепи зверо

ве! Да, точно като животните: същите инстинкти,
същите страсти и апетити, същите жестокости. Не
мислете, че човек се е освободил от животните. П о
неже не ги вижда в тяхната физическа форма, той не
вярва, че те могат да съществуват в неговите мисли
и чувства на завист, отмъстителност, омраза. И все
пак, те съществуват! Сега нашата работа е да ги ук
ротим и опитомим, да ги вразумим дотам, че да ги
впрегнем да ни служат. Гневът, тщеславието, сексу
алната сила - всички те трябва да бъдат опитомени
и впрегнати на работа, за да си служим с тях в името
на Доброто.
Вижте само какво се случва в някои области и
държави по света, които са все още диви и нециви-
лизовани. Ако хората там не наглеждат децата, до
машните птици и добитъка, ако не вземат предох
ранителни мерки, дивите зверове могат да дойдат
да ги убият и изядат. По същия начин, ако човек не
умее да се предпазва и защитава, дивите зверове ид
ват от време на време да разкъсват децата му. А кои
са неговите деца? Това са добрите мисли и чувства,
вдъхновението и хубавите пориви, на които е дал
живот. Ако не ги пази и защитава, те биват изяжда
ни от другите, враждебните сили, които ги дебнат
и идват да опустошат курника, да погубят добитъ
ка и децата... И след това той се пита защо е беден,
нещастен, окаян, слаб. Колко пъти сам съм се уве
рявал в това! Когато някой ми каже: „Имах толко
ва прекрасни планове, но вече ги нямам. Изгубих
вдъхновението, ентусиазма си...“ аз бих искал да му
отвърна: „Н о това е, защото не сте били бдителен,
заспали сте и дивите зверове са дошли и са плячко-
сали всичко“. Често обаче аз не казвам всичко това,
280
защото знам, че хората няма да ми повярват. И все

пак, как да обясним факта, че всички тези добри по
риви са се изпарили?
Този въпрос, за животните в човека, е много ва
жен. За да им бъде господар, човек трябва да бъде си
лен, а тази сила може да ви бъде дадена единствено
чрез Чистотата и Любовта. В Индия например аске-
тите и йогите, които са се оттеглили в горите, не би
ват обезпокоявани от дивите зверове, които се раз
хождат наоколо. Животните са много чувствителни
- те усещат аурата, Светлината, която се излъчва от
тези същества. Именно хората нямат никаква чувст
вителност, но животните - те усещат. Следователно,
за да застави своите вътрешни животни да се подчи
няват, човек трябва да усили в себе си Светлината,
Чистотата и Любовта - тоест да се приближава все
повече и повече до Бога. Тогава животните започ
ват да усещат, че човекът отново се превръща в онзи
истински господар за тях, какъвто някога е бил, и са
принудени да му се подчиняват. А иначе можете да
правите каквото си искате - те няма да ви се подчи
няват.
Аз не съм единственият, който е направил това
откритие: хиляди хора преди мен са открили, че жи
вотните се подчиняват на онзи, който върви в Пътя
на Светлината. Аз обаче говоря по-скоро за вътреш
ните животни, защото по отношение на другите жи
вотни това не е толкова необходимо: не ви се случ
ва всеки ден да ходите из горите, където можете да
срещнете диви зверове. Когато пътувах из Индия,
ми се случи да премина през райони, където имаше
тигри. Бяха ме предупредили да внимавам, но стран
ното бе, че така и не видях нито един тигър. Как
стана така? Или са се изплашили от мен, защото са
281
усетили, че съм по-свиреп от тях, и са се оттеглили,

или пък не ми беше даден този шанс, защото не бях
заслужил честта да ги срещна!... Ето защо не мога да
знам дали съм способен да укротявам дивите зверо
ве в гората...
По време на гоненията срещу християните е има
ло и такива случаи, когато дивите зверове са поща-
дявали живота на някои от жертвите на арената. И
обратното, други са били незабавно разкъсвани. Но
там невинаги се е случвало така, защото хората не са
били нравствено чисти или им е лисвала вяра. Чес
то смъртта е написана в съдбата: дали ще е ухапва
не от змия, срутване на къща, кипяща вода, отрова,
удавяне, куршум от пистолет или удар с нож, всичко
е предварително предопределено от много точна и
конкретна причина. Всяко същество има специфич
ни връзки с една от Четирите стихии и според слу
чая, трябва да влезе в действие или Земята, или В о
дата, или Въздухът, или Огънят.
Да опитомим животните вътре в себе си, е една

работа, достойна да бъде свършена, която крие в
себе си големи предимства, ако постигнем успех.
Ако човек съумее да опитоми и укроти вътрешни
те животни, ще може след това да въздейства и на
животните отвън. Не можем да въздействаме върху
другите, ако преди това не сме успели да въздейст
ваме на самите себе си. Виждал съм много звероук
ротители в различни държави. Фактът, че те укро-
тяват и подчиняват диви зверове, не означава, че са
съумели да постигнат господство над собствените
си вътрешни зверове: те имат успех в дресировката
благодарение на страха, който внушават на живот
ните - а те пък се подчиняват, защото нищо друго не
282
могат да сторят, и това е всичко. Ако укротителите

обаче отслабят своята бдителност, животните не
забавно се нахвърлят върху тях. Когато бях ученик
в гимназията във Варна, в България, веднъж прис
тигна един змиеукротител да демонстрира пред нас
своето изкуство. Беше облечен в жълто и носеше чу
вали с най-различни змии, дори и отровни. Той пус
на няколко от тях да излязат, постави ги на подиума
и започна интензивно да ги фиксира с поглед. Погле
дът му беше толкова силен и въздействащ, че змиите
отстъпваха... Ние бяхме силно впечатлени. Не след
дълго обаче научихме, че е умрял, ухапан от една от
змиите му: сигурно не е бил достатъчно бдителен.
Ако беше внимавал, ако беше съумял да се контро
лира и владее и най-вече - ако умееше да излъчва от
себе си онази Любов, пред която дори и най-свире-
пите животни се покоряват, той със сигурност няма
ше да бъде ухапан.
Но да оставим всичко това настрана. Запазете в

ума си мисълта, че всички царства на Природата са
представени вътре в нас. Костната ни система съот
ветства на минералното царство, кръвоносната - на
животинското царство, а нервната - на човешкото
царство. След това идва системата на аурата, която
е много по-фина от мрежата на нервната система
и която представлява границата между човешкия и
Ангелския свят.
Всички учения на Посветените са единодушни по
въпроса, че човек е умален модел и синтез на цялото
Творение. Ето защо те го наричат „Микрокосмосът“ -
М а л к и я т с в я т по отношение на „Макрокосмоса“ -
Големия с в я т , Вселената2. Това познание обяснява
работата на Учителите: понеже всички царства на
283
Вселената се съдържат в тях, те знаят, че задвижвай

ки определени процеси вътре в себе си, ще успеят да
докоснат Небето. Но ако Небето се намира вътре в
човека, за съжаление, и Адът също. Да, уви, всички
дяволи също са там, вътре. За щастие, те са малко
или много скрити, вдървени, парализирани и упое
ни, така че някои от тях дори не помръдват. Ако чо
век обаче ги събуди, както се събужда например една
змия, той тутакси ще бъде ухапан. За да обезвреди
змията, той трябва да я държи на студено. Тя става
опасна, когато е топло. А сега, защо всички хора,
които са твърде „топли“, твърде „горещи“, биват уха
пани? „Топли“ - разбирате ли какво означава това...
аз не говоря за човешката, приятелската, братската
топлина - не.
Съществуват различни видове топлина, но най-
вече една от тях е особено благоприятна, за да
накара Змията, тоест сексуалната сила, да излезе.
Колко пъти човек е бил ухапван, защото е затоплял
прекалено много тази Змия! Ето защо Посветените
се стараят малко да я поохладят, за да я направят
безвредна. Ето за какво служи студът. Човек тряб
ва да е малко хладен в тази област, но да съхрани
една друга топлина - топлината на сърцето. Ези
кът на символите е невероятен! А как може да бъде
затоплена Змията? Не съм аз този, който ще ви
учи на това. Хората много добре знаят как се пра
ви: с алкохол, афродизиаци или даже с определе
но поведение, определени думи, погледи, аромати,
с определена музика. Тогава Змията се събужда и
първото нещо, което прави, е да ухапе човека. Ето
защо хората казват: „Ах, ах! Ама ти си ухапан!“ И
ухапан от какво? От една вътрешна Змия - от Дра-
кона, ако щете.
284
Спомняте ли си беседата: „Как да мерим силите

си с Дракона3?“. Този Дракон е в нас самите. А анти
подът на Дракона, или на Змията, е Гълъбът. Значе
нието на символа на
Гълъба е противоположно на това на Змията.

Ето защо гълъбът и змията никак не се обичат. Зми
ята презира гълъба, а гълъбът се страхува от змията.
Вече съм ви обяснил астрологичния аспект на Орела
(Гълъба) и на Скорпиона (Змията). Както си спом
няте, четирите Свещени животни - Лъвът, Бикът,
Орелът и Човекът - съответстват на четири от зоди
акалните знаци: Лъв, Телец, Скорпион и Водолей4.
А защо именно Орелът съответства на зодиакалния
знак Скорпион? Защото в миналото Орелът е заемал
това място, но след грехопадението на човека, Оре
лът бил изместен от Скорпиона, който символизира
падналия Орел. Скорпионът трябва да стане отново
едновременно и Орел, и Гълъб. Целият процес на
повдигането на сексуалната енергия се крие в това.
285
Бележки:
1. Виж L e s d e u x arb re s du P a ra d is, поредица „Събрани пълни бе
седи“ т. 3, гл. IX, част 2: ,,Le serpent de la Genese“, и L a n g a g e
sym bolique, lan gage de la n atu re, поредица „Събрани пълни бесе
ди“ т. 8, гл. IX: „Pourquoi l’homme a entraine les animaux dans
la chute“.
2. Виж „V ous etes des d ie u x ", част III, гл. 1: „Dieu, la Nature et
Г Ь о т т е “.
3. Виж L e s p u issan c e s de la vie, поредица „Събрани пълни беседи“,
т. 5, гл. IV: „Comment se mesurer avec le dragon“.
4. Виж „Et il m e m o n tra u n fleu v e d 'eau de la vie", част XI, гл. 2: „Les
racines de la matiere: les quatre Animaux saints“.
286
XX
„ЕСТЕСТВЕНА" ПРИРОДА И
„ПРОТИВОЕСТЕСТВЕНА"
ПРИРОДА
Още грижи за мен, скъпи мои братя и сестри:
вече сте толкова много хора на С к а л а т а , че става
прекадено тясно. Ще трябва да помислим да я раз
ширим... Това е възможно: ще добавим камъни и ци
мент и ще направим голяма площадка. Достатъчно
е всеки от вас да донесе в ръцете или джобовете си
малко чакъл и цимент, и готово - повече няма да има
нито вдлъбнатини, нито грапавини. Навсякъде ще
бъде съвсем гладко. Ще видите, ще се намери разре
шение.
Във всеки случай, все пак видяхме Слънцето поне
за няколко минути, няма причина да се оплакваме.
А сега, тъй като днес е Великден, бих могъл да

ви кажа: „Христос воскресе“, но ми се струва, че вие
не сте чак толкова убедени в това. В продължение на
два-три часа, докато сме в залата, ще бъдете по-убе-
дени, но не и в момента... Когато човек е на студено,
неразположен, сънлив, как би могъл да разбере, че
Христос е възкръснал? Руснаците казват: „Деньги
есть, Христос воскресе; денег нет, смертью смер-
ть!“ - това означава: „Ако има пари, значи Христос
е възкръснал. Ако няма пари - значи е мъртъв“. Не е
глупава тази пословица. Ах, тези руснаци! Те знаят *
* С к а л а т а - местност край Бонфен, където Учителят Омраам Микаел Айванов и
неговите последователи посрещали изгрева и където той изнасял беседи (бел.ред.)
289
кога Христос е възкръснал и кога е мъртъв... според

парите! В България, на Великден, обичаят е хора
та да се поздравяват, като единият казва: „Христос
воскресе“ („Христос възкръсна“ ), а другият отгова
ря: „Воистина воскресе“ („Наистина възкръсна“ ).
Но това е една традиция, която е на изчезване, защо-
то хората се превръщат в такива материалисти!
Чудесно е, когато сме много, както днес. А кога-
то станем още повече, ще видите какво пробужда
не ще настане в съзнанията, какво разцъфтяване!...
Само да бъдем всички тук, ей така - колко е прос
то... Разбира се, многото хора понякога привличат
неприятности. Колективният живот може да бъде
наистина чудесен, но хората трябва да бъдат бди
телни, внимателни, съзнателни, просветлени и да
имат Висок Идеал. Тогава вече няма да има никаква
опасност - напротив, всички ще се чувстват подпо
магани, подкрепяни, насърчавани и ще продължават
непрекъснато да се издигат към духовните висини.
Ето идеалът на Посветените. Знам, че повечето хора
са унаследили по генетичен път едно определено ко
личество „не особено благочестиви“ наклонности и
че се възползват от колективния живот, за да ги задо
воляват. Въпреки това, продължавам да се надявам,
защото разчитам на могъщата сила на Светлината да
променя хората.
Всички ние носим в себе си стари навици, насле
дени от далечното минало. Те са тук, записани вътре
в нас* веднъж завинаги. Никой не се е освободил и
отърсил напълно от своето минало. Разликата при
по-напредналите в своето развитие същества е прос
то в това, че те са овладели нисшите си влечения и
наклонности и че искат да работят за най-високия*
* Виж Книга з а Б о ж е с т в е н а т а Магия, колекция „И звор“ № 226, глава X I: „Трите
велики Закона на Магията“ част 1: „Законът на Записите“ - бел.ред.
290
„ Естествена“ природа и „противоестествена" природа
Идеал. При тези обаче, които нямат тази Светлина,

този устрем, този Висок Идеал, към който да се на
сочат, много от нисшите им наклонности започват
да се проявят и това е нормално. Какво искате - без
Светлината хората се оставят да бъдат водени от
най-егоистичните си влечения и наклонности: да пе
челят, да извличат полза, да обсебват, да поглъщат. И
в известен смисъл това е „нормално“, „естествено“...
В същото време Посвещението може да им се стори
анормално и противоестествено. Спрямо Божестве
ния свят обаче, то е нещо напълно естествено.
Именно по отношение на тази тема на хората им
липсва достатъчно Светлина: кое е „естествено“ и
кое - не? Всички говорят само за това „да следваме
Природата, да й подражаваме, да се съобразяваме
с природните закони“... Това е много хубаво, но за
коя природа става дума? Има не само една приро
да, а две. Мнозина от онези, които „се подчиняват
на Природата“, както те казват, се оставят да бъдат
напътствани от нисшата природа, като се противо
поставят на Висшата. А други, които са решили да
освободят в себе си своята Висша природа, полагат
усилия да ограничат и „вържат“ животинската при
рода. В главите на хората цари голяма бъркотия. Ето
защо искам да хвърля нова светлина върху тази тема
и да им кажа, че съществува една друга, възвишена,
Божествена природа, проявяваща се по начин, про
тивоположен на този на човешката природа, която в
действителност е само тяхната нисша природа.
Една цяла категория същества се подчинява из
цяло на нисшата природа - и това са животните. Те
са й абсолютно предани, никога не престъпват ней
ните закони, защото са ръководени от инстинкта,
а не като нас - от разума, съзнанието или волята, с
които биха могли да й се противопоставят. Случаят
291
с хората е по-различен: Космичната Разумност им е

дала средства, за да се противопоставят на нисша
та природа, да се освободят от нейните примки и да
се подчиняват единствено на Божествените Закони.
Впрочем вярно е, че нашето Учение е „противоес
тествено“ - в смисъл, че то иска да се противопоста
вим на проявите на егоистичната, жестока и безскру
пулна природа в нас, приканва ни към обратното: да
я опитомим, овладеем и накараме да ни се подчинява
в полза на една друга природа, която е красива, бла
городна, щедра, великодушна, Божествена.
Да вземем примера със страха1. Природата е дала
страха на животните, за да ги подтикне да се пазят и
защитават при опасност. Всички същества в начало
то са страхливи. По-късно, в един по-напреднал ста
дий на тяхното развитие, Космичната Разумност се
намесва и ги освобождава от тази спънка, заменяй
ки страха с разум; защото за предпочитане е хора
та да знаят, да познават и разбират, отколкото да се
страхуват и да останат невежи. Нормално е страхът
да се запази у животните, за да ги спасява при опас
ност, понеже те нямат разум. Човекът обаче, който
притежава този нов елемент, този фактор на напре
дъка - разума, ако все още пази в себе си страха от
животинския стадий, това вече не е естествено, той
няма да напредне в своето развитие! Следователно
можем да формулираме този закон така: това, което
Природата препоръчва горещо и одобрява за даден
период от време, в един друг момент вече въобще
не го препоръчва. Това важи също и за много други
неща в живота: човек работи с все сили за придоби
ването им, а след това полага също толкова големи
усилия да се отърве от тях! Мъдростта е в това да
знаем колко време да запазим дадено нещо и кога да
се откъснем от него.
292
„Естествена" природа и „противоестествена“ природа
Ще ви дам един друг пример, но този път - из об

ластта на религията. В С т а р и я З а в е т пише, че човек
трябва да се страхува от Бога, защото страхът от Бога
е начало на Мъдростта. Но идвайки, Иисус заменил
страха с Любовта - защото страхът пречи на хората
да израстват. Ние не трябва повече да се страхуваме
от Бога, но да Го обичаме като Баща2. Тук процесът
е същият: нисшата природа работи в продължение
на определен период от време, за да насочи хората в
определена посока. След това идва Висшата приро
да, за да ги поведе в една друга посока. И така, сега
вече е ясно: нашето Учение е „противоестествено“,
„анормално“ ако щете... но е по-добро!
Ето още един пример. Да допуснем, че един мла
деж чувства определено влечение към някоя девой
ка и изпитва желание да се нахвърли върху нея: е,
добре, това е „естествено“. Да, но ако той продъл
жи вечно да следва тази природа, какво ще стане от
него? Той ще си остане завинаги животно. Именно
затова се намесва една друга природа, която му каз
ва: „Ти трябва да си господар на себе си, да се владе
еш и контролираш“. Естествено, може да се каже, че
това е една „противоестествена“ природа, но тя ни
съветва какво е за предпочитане... Или пък, да до
пуснем, че един човечец има нужда от това, което
принадлежи на съседа му: природата го подтиква да
отиде да го вземе. Той има някаква потребност, това
е всичко - без разправии, без скрупули. Ако обаче
Висшата природа дойде, тя ще му каже: „ А, не, не,
това принадлежи на този човек, не трябва да му го
вземаш, нямаш това право - или поне трябва да му
го платиш“... Ето това вече е разумност, справедли
вост, морал.
293
И така, сега виждате къде сте попаднали: в една

„противоестествена“ Школа! Оправяйте се както
искате. Вие трябва предварително да знаете с какво
се захващате! Често казвам на някои, които идват за
пръв път в Бонфен: „Вие не знаете на какво гибелно
място сте се приземили!“ Те ме гледат учудено, а аз
добавям: „Да, гибелно място, където човек бива за
ставян да загуби много от своите недостатъци, стра
хове и тъмни страни“. Тогава те се успокояват и даже
се засмиват.
И тъй, ето ги двете: „естествената“ природа и
„противоестествената“ природа. И когато кажем на
някого „Хайде, дребна душице!“, вие се досещате за
коя от двете природи става дума: за слабата, уязви
мата, ревлата, олеле!... Съществува обаче и една дру
га природа - силна, устойчива, която казва: „Хайде,
качвайте се на гърба ми, аз ще ви пренеса“. Ясно ли
е?... Всички хора следват природата, но въпросът е да
осъзнават дали това е животинската, или Божествена
та природа. За съжаление, повечето хора са устойчи
ви, непоклатими, верни, предани, искрени и честни,
но само в подчинението си на животинската природа.
Да, те са твърдо, искрено убедени, че не може да бъде
другояче - до деня, в който се опитат да събудят дру
гата природа в себе си... ах, колко сложен става тогава
животът! Това обаче трябва да се случи: сградата, ко
ято нашите предци са се потрудили да построят през
вековете, е била в миналото чудесна, великолепна; но
идва време, когато тя вече е остаряла, проядена от
червеи, готова да рухне всеки момент - затова трябва
да бъде разрушена и да се построи нова.
И така, вече сте предупредени. Повече не можете
да възразявате, да се противопоставяте, да се възму
щавате и бунтувате, казвайки: „Н о какво искат тук
от нас? Накъде искат да ни повлекат? Ще ни убият!“
294
„Естествена“ природа и „противоестествена“ природа
Да, човек трябва да умре, за да живее - като зрън

цето, което умира в земята, но започва да покълва.
А ако не умре, тоест ако не се откаже от състояние
то си на застой и безполезност, които са други фор
ми на Смъртта - е, добре, то няма да живее, тоест
няма да даде плод. Ние също, ако се придържаме
към нашите стари разбирания, никога няма бъдем
истински живи. Трябва да умрем за старите форми
и да приемем други, нови и великолепни - тогава ще
оживеем! Когато Иисус е казал: К о й т о ище да спаси
ж и в о т а си, ще го изгуби ; и к о й т о изгуби ж и в о т а си
заради Мене, ще го намери ", нали все пак не вярвате,
че Христос е желаел смъртта ни? Не, к о й то изгуби
ж и в о т а си - това означава: който промени форма
та, навиците и начина си на мислене3... с което обаче
Той не е искал да ни накара да умрем - Той, Който
е казал: А з съм възкресението и Ж и в о т ъ т Той е
искал да станем живи като Него...
И така, каквото и да правим, каквото и да казва
ме, каквото и да мислим, за нас има само един Път:
да приемем да умрем за нисшата природа, за да се
родим в Божествената.
Колкото сме били послушни и покорни по от
ношение на законите на нисшата природа, толкова
сега трябва да спазваме и да се подчиняваме на Б о
жествените Закони на Висшата природа: индивиду
алността. Естествено е нисшата природа да има пре
тенции, да крещи, да изисква, да се бунтува... Тази
природа е ужасна! Ние трябва да й обявим война,
за да я покорим. Но внимание: ако срещу нея не се
изправи някой по-силен, по-добре въоръжен и тре
ниран противник, тя не се страхува и отказва да се
подчинява. Ето защо трябва да прибегнем до другата*
* Ищ е (о стар .) - иска (бел.ред.)
“ Матея 16:25
*** Йоана 11:25
295
природа - Божествената. Погледнете как става това

в ежедневния живот: някой ви обижда на улицата и
иска да се нахвърли върху вас. Викате полиция - и
готово, той ви оставя на мира и си тръгва. По същия
начин, за да прогоните или накарате нисшата при
рода да замълчи, трябва да отидете да потърсите Б о
жествената природа - и когато тя се появи в цялото
си великолепие, другата осъзнава, че стои по-ниско
от нея, и се подчинява. Ще кажете: „Но аз мога да се
защитавам сам“. Да, ама тя не се страхува от вас, тя
ви познава: колко пъти вече ви е обсебвала и водила
за носа! За да се подчини, на вас ви е нужна помощта
на един могъщ съюзник.
Затова, повикайте Висшата си природа, призове

те я и настойчиво й се помолете. Щ ом тя се появи,
нейното присъствие е достатъчно: другата природа
се покорява, млъква и настава абсолютна тишина...
Една сила може да бъде победена само с противопо
ложна на нея сила. Това е както в случая с отровата
и противоотровата (или с топлината и студа): увели
чите ли количеството или силата на едното, при дру
гото те автоматично намаляват. Това е един велик,
точен, правдив, истинен закон!
Бележки:
1. Виж L e tra v a il alch im iqu e ои la q u ite de la p erfection (А л х и м и я т а ,
или т ъ р с е н е н а с ъ в ъ р ш е н с т в о т о ) , колекция „Извор“ № 221,
гл. V: „La реиг“ („Страхът“).
2. В и ж L a f o i qu i tran sp o rte les m on tagn es, колекция „Извор“ № 238,
гл. VIII: „Notre filiation divine“.
3. Виж Q u ’est-ce q u ’u n fils de D ie u ?, колекция „И звор“ № 240, гл. Ill:
„Celui qui voudra sauver sa vie la perdra“.
4. Виж L a f i t e de P aq u e s. ,,Je su is la resurrection et la vie", брошура
№ 308.
296
XXI
ПОСТАВЕТЕ СЕКСУАЛНОСТТА
В СЛУЖБА
НА ВИСШАТА ПРИРОДА
Коментар към беседата от 1 февруари 1972 г.:
Л и ч н о с т т а пречи на Н е б е то да се прояви в нас.
„ Ако заговорите за духовното разбиране на Лю
бовта пред чувствени или примитивни хора, те ще ви
кажат: „Но ако не можем повече да удовлетворява
ме сексуалните си потребности, ще умрем. Именно
това е, което ни дава подтик да живеем!“ Да, разбира
се, това дава подтик на корените да живеят, но цве
товете горе умират... Следователно всичко зависи от
човека и от неговата степен на развитие.“
Толкова много съм ви говорил за Любовта, пред

ставял съм ви толкова различни нейни аспекти, че
не можете да придобиете представа за нея от един-
единствен цитат от една беседа. С тези няколко думи
няма да станете по-просветени от преди - трябва да
намерите и останалите беседи, за да придобиете ясна
представа за Любовта, защото всяка от тях разкрива
по една от нейните специфични страни1.
Мисля обаче, че колкото повече се обяснява на
хората този въпрос за Любовта от гледна точка на
Науката за Посвещението, толкова по-неясен и по-
малко разбираем става той за тях. Защо? Защото от
хилядолетия твърде много пъти са повтаряли все
едни и същи действия, едни и същи практики, едни
299
и същи модели на поведение. И така, те не могат да

разберат, че за един период от време Природата дава
на съществата определени модели на сексуално по
ведение, а после иска да ги отвикне от тези модели,
да ги пренасочи в друго направление: но това е само
за да ги подтикне да открият други прояви в същата
област - по-висши, по-красиви, по-духовни.
Хората са създадени, за да се развиват във всички
области - тогава, защо да не се развиват също и в
областта на Любовта? А тази по-висша степен, това
развитие се състои в повдигане на сексуалната енер
гия, в нейното насочване към върха, към главата,
за да подхрани мозъка и да го направи способен на
творчество от необикновен, от изключителен поря
дък. Докато хората не научат средствата и начините,
с помощта на които да използват тази енергия за ко
лосална работа, те ще я прахосват и поради това ще
обедняват, ще се обезсилват, ще оглупяват и дегра
дират. Всички знаят, че сексуалната сила се движи в
определена посока. Но че може да бъде насочена в
друга посока и че Космичната Разумност е вградила
тъкмо в човека цяла система от канали и апарати, за
да бъде тази енергия отправяна към върха - това не
го знаят. Тези канали и апарати са тук - те чакат, но
хората не правят нищо, за да ги активират и накарат
да заработят.
Когато говорят за сексуалната сила, всички каз
ват, че тя води до ужасно напрежение, от което имат
нужда да се освобождават. И ето че се освобождават
и успокояват, без да знаят, че губят нещо много цен
но - една квинтесенция, неразумно изгорена заради
самото удоволствие. Аз казвам: да предположим, че
вие сте една сграда, висока 150 етажа. За да накарате
водата да се изкачи чак до върха на зданието, имен
300
Поставете сексуалността в служба на Висшата природа
но такова напрежение ви е необходимо, за да могат

живеещите горе да имат вода за пиене и поливане на
растенията си. Ако отслабите напрежението, водата
няма да се изкачи догоре. Вижте само колко невежи
са хората! За да се отърват от това напрежение, те се
изтощават.
Това напрежение трябва да бъде използвано,
защото без него енергията никога няма да може да
достигне върха: вместо всички клетки да се пробу
дят за извършването на колосална работа, те ще ос
танат вцепенени, обезсилени, упоени и ще могат да
осигуряват само функционирането на нисшата ни
страна. Ако човек не се научи да се владее, да бъде
господар на себе си, той сам се лишава от всички
те си възможности да стане силен, могъщ, разумен.
Защо да полага усилия? Хапчето е тук! Без хапчето
обаче, той ще трябва да се замисли, да работи върху
своето себеовладяване... Сега, понеже хората пове
че не полагат усилия, те ще се изтощят във всички
области на живота: защото удоволствието поглъща
всичко и след няколко години ще ги видим негодни
за каквото и да било: всичко ще бъде изядено, изго
рено, прахосано.
Как да накараме мъжете и жените да разберат,
че според Замисъла на Бога тази енергия трябва да
се използвана за творчество от най-висш порядък?
Няма начин - те си искат удоволствието, леснината,
желаят неща, които не изискват никакво усилие. Е,
да, но плащат много скъпо за това удоволствие. Дока-
то, благодарение на усилията, които човек полага, за
да се овладее, той не само се обогатява, но и изпитва
необикновена наслада. Не, в действителност, думата
„наслада“ в случая не е най-подходящата, защото тя
винаги бива свързвана с инстинктивни нисши проя
301
ви - за предпочитане са думите „радост" „възторг“

„екстаз“. Насладата, удоволствието не са нещо чак
толкова грандиозно - и хората дори често се сра
муват, че ги изпитват. Докато радостта, възторгът,
екстазът могат да бъдат постигнати единствено чрез
събуждане на Божественото в нас.
Младите хора не си дават сметка, че съществуват
преживявания, много повече обогатяващи човека от
онези, в които се впускат, и че ако продължават така,
след няколко години ще изгубят свежестта, очаро
ванието, красотата и светлината си. На младежите
трябва да се каже: „Искате да опитате физическата
любов? Това е разбираемо, но след известно време
ще забравите цялото изживяно удоволствие и ще
остане само разрухата, съжалението, помраченото
съзнание“. Кой обаче отива да им го каже2? Дори
възрастните се оставят да паднат в този капан, без да
знаят какво ще им донесе това. Човек трябва, най-
малкото, да се опита да направи усилие да бъде гос
подар на себе си. Дори и да не постигне резултати от
първия път, ще ги постигне по-късно - и тогава ще
бъде горд, че е успял да победи, и ще се почувства
по-силен.
Преди няколко дни бях посетен от мъж вече на
възраст и той ми призна, че има много голяма сла
бост в сексуалната област, че е неспособен да се вла
дее, и ме помоли за съвет. Аз му казах: „М ога дос
та добре да ви обясня какво да правите, но няма да
успеете, защото не сте се упражнявали. Трябвало е
да започнете много по-рано. При все това, можете
да правите някои упражнения, за да се научите да се
владеете. Например ходете по плажа и гледайте кра
сивите момичета. Със сигурност у вас нещо ще се
пробуди - това е нормално и естествено. Но понеже
302
няма да можете да отидете да удовлетворите жела

нието си с тях, защото има прекалено много хора
наоколо, а и не ги познавате, тогава, именно там, ще
бъдете принудени да устоите, да направите усилие
за повдигане на енергията. Точно там ще започнете
да упражнявате волята си. И ако много пъти успеш
но повтаряте това упражнение, вече няма да имате
нужда да ходите по плажовете. Тогава, разглеждайки
само няколко списания, у вас пак ще се пробуди нещо.
Тогава задръжте това пробудило се усещане и го на
сочете да се издигне чак до Небето, до Божествената
Майка. Упражнявайки се така дълго време, един ден
вече няма да имате нужда от физически отношения с
жени. И ето я победата, ето го триумфът! Вие обаче
ще трябва дълго време да се упражнявате така, с хо-
меопатични дози. В хомеопатията можем да разреж
даме чак до девет пъти, като всеки път разреждане
то е 1:100*. Но дори при тази степен на разреждане
продуктът остава ефикасен! В любовта човек също
може да достигне до такова разреждане, че да няма
повече нужда от физически контакти, и именно това
е духовната любов“. Разбира се, този мъж беше из
умен, възхитен. Той си тръгна, изпълнен с надежда,
но в историята никъде не пише дали е успял.
Аз бих могъл да ви кажа много неща по темата за
повдигането на сексуалната енергия, но вие не бихте
ме разбрали. За момента се задоволете с това, което
ви разкривам, и го приемете на сериозно. Каквото
и да си говорим, човешката природа съществува и
живее постоянно в нас. Само че хората са толкова
лицемерни, че се държат така, сякаш това не се от
нася за тях. Когато става въпрос за другите, които
* Крайният резултат от това разреждане е разтвор със съотношение
1:1 000 000 000 000 000 000 (1 :1 009) - бел.ред.
303
се обичат, които се прегръщат и целуват, тях крити

куват и осмиват, но в действителност, какво правят
те самите тайно? Трябва да бъдат по-искрени, по-
честни - като мен. Аз гледам на сексуалния въпрос
по друг начин: казвам, че има една Разумност, която
управлява тези явления, но доколко хората ще разбе
рат това, зависи изцяло от степента на развитие, на
която се намират.
Всичко е хубаво и разумно, но при условие че се
изберат най-добрите методи, най-доброто отноше
ние и поведение, за да няма нищо, за което човек да
се упреква. В тази област все пак съществуват много
различни модели на отношение и поведение, с които
впоследствие хората не се гордеят особено много,
защото чувстват, че са се държали в известна степен
като животни. Те са били подтиквани да действат
така, защото са били слаби - но си дават сметка, че
стореното не е било особено красиво. Ако ме послу
шате, ако започнете да се упражнявате, ще откриете,
че цялата красота, цялото великолепие е в тази чиста
и светла Любов към всички същества. Ден и нощ ос
тавате разширени, преизпълнени от нея - тази Лю
бов не трае само две-три минути: вие продължавате
да обичате във Вечността.
При обикновената любов, разбира се, човек оби
ча, но много бързо след това идват омразата, отмъ
щението. В началото такава любов е сякаш от злато,
но то много бързо се превръща в олово, в пепел. И
всички разочарования, огорчения и противоречия
вече са налице. Един ученик на Всемирното Бяло
Братство трябва да разбере, че за него е благоприят
но да изучава висшите степени на Любовта. Защото
именно там ще намери Свободата и в тази Свобода
вече няма нужда да очаква каквото и да било от дру
304
гите, а той е този, който непрестанно ще дава. Нуж

дата прави хората зависими и нещастни. Докато имат
нужда от обмен на това много ниско ниво на физи
чески план, нивото на личността, те ще изгубват сво
ята Свобода и ще страдат. Разбира се, не на всички
се дава да бъдат способни да овладеят сексуалната
сила, за да познаят висшата Любов. Ето защо, преди
да се хвърлите в една подобна авантюра, трябва доб
ре да размислите и най-вече - да познавате себе си
добре: ако чувствате, че все още имате голяма нужда
от физически удоволствия, за предпочитане е да не
се отказвате рязко от тях, защото ще стане по-лошо.
Но ако вече сте напреднали в развитието си дотол
кова, че да изпитвате нужда да изживеете нещо по-
фино, по-духовно, съзнанието ви да се проникне от
великолепието на Божествения свят и да помагате на
хората с вашата любов, можете да изберете този път.
Той обаче не е за всеки и не го препоръчвам на всич
ки. Защото много добре познавам всички аномалии,
за които съществува риск да възникнат. А при парт
ньорските двойки например - какво ще се случи, ако
единият от двамата реши да изживее една по-духов-
на любов, докато другият, който не може без физи
чески удоволствия, направи от това цяла трагедия?...
Разбира се, тогава аз ще бъда виновният. Знам, че е
твърде рисковано да говоря по този начин, но съм
длъжен да дам разяснения на онези, които искат да
се развиват - осъзнавам обаче и че има опасност да
бъда неправилно разбран и да предизвикам враждеб
ност. Аз рискувам ужасно много, но това няма ни
какво значение, трябва да го правя.
Искам единствено всички онези, които ме слу
шат, да могат да видят колко основателни са думите
ми, да видят преди всичко, че нямам никакво жела
305
ние да разделям семействата им, а само все повече

и повече да разширявам съзнанието на мъжете и
жените. Ако обикновеното схващане, което хората
си създават за Любовта, даваше добри резултати, ня
маше да има нужда да казвам нищо. Но вижте само
какво се случва: всички тези драми, тези разводи...
И дори когато партньорите са заедно, мъжът в съ
щия момент тайно мисли за някоя кинозвезда, а же
ната - за някой млад красавец, актьор или певец... В
действителност, и двамата вече живеят с някой друг,
а същевременно се лъжат взаимно.
Ще ви дам един образен пример. Тук имате две
бутилки. Представете си, че едната е едно момиче,
а другата - едно момче. Тъй като всеки от двамата
постоянно пие от другата бутилка, твърде скоро и
двете ще бъдат празни и ще трябва да бъдат изхвър
лени, за да се намерят нови. Именно това се случ
ва при старото разбиране за Любовта: човек пие от
една бутилка, която е с ограничен капацитет, и кога
то тя се изпразни, бива изхвърляна. Докато в ново
то Учение „бутилките“ са свързани с Източника на
Божествената Любов и човек може да пие, да пие,
без никога да ги изчерпи. Те винаги остават пълни,
защото биват непрекъснато допълвани от водата на
Източника.
Това означава, че ако, вместо да обичате само лич
ността, физическото тяло на един мъж или жена, вие
обичате техния Дух, тяхната Душа, тогава се свърз
вате с нещо живо, което вече е свързано с Източни
ка, с Господа. И вашата любов ще трае вечно: дори
когато остареете, съсухрите се и се сбръчкате като
стари ябълки, ще продължавате да се обичате един
друг, защото не плътта е тази, която обичате, а това
същество вътре в нея, което е образ и подобие на Б о
306
жественото. В Учението на Всемирното Бяло Брат

ство, мъжете и жените биват обучавани как да се
обичат един друг: чрез жената мъжът търси Божест
вената Майка и се издига чак до Нея, за да възприеме
енергия, Светлина и Радост. А чрез мъжа, жената се
издига чак до Небесния Отец... и така любовта им
никога няма да има край. Докато, ако мъжете и же
ните се задоволяват да се търсят едни други на фи
зически план, нека не се учудват, когато много бързо
открият, че вече не се обичат. Това е съвсем нормал
но - защо трябва да се обичат един друг, след като в
тях вече няма нищо за обичане? Точно така, когато
те се обичат един друг, настъпва ден, в който усещат
празнота. Когато обаче се обичат заради една идея,
заради един Идеал, за постигането на който двамата
си сътрудничат и работят заедно, това е една такава
пълнота - те никога не ще могат да се разделят. Ето
това е, което трябва да се обясни на младите.
Колко млади хора идват при мен, за да ми гово
рят за момичето или момчето, което обичат! Веднъж
зададох на едно от момчетата следния въпрос: „Как
во обичате в това момиче?“ - „О, нейното лице, ней
ните крака, нейните гърди, нейните очи.“ „Тогава,
повярвайте ми, в този случай вашата любов няма да
трае дълго.“ „Н о как така? Защо?“ „Защото не сте се
погрижили да опознаете разбиранията и начина на
мислене на това момиче, нейните стремежи, вкусо
ве и идеали. Вие обичате само външната й страна.
Съвсем скоро ще бъдете преситен от всичко, което
сега намирате за красиво и очарователно, и когато
откриете в нея някакви недостатъци, вече няма да
виждате красотата й и ще искате да я напуснете.“ На
следващото момче зададох същия въпрос: „Какво
обичате в това момиче?“ „Нейния начин на мисле
307
не, нейните духовни влечения.“ „Това е прекрасно!

А физически как я намирате?“ „Физически не е нещо
особено“ „Е, добре, не се притеснявайте: когато чо
век обича у някого начина, по който мисли, чувства
и действа, когато обича неговата Душа, неговия Дух,
толкова се привързва към него, толкова го заобичва,
че най-накрая дори и физически вече има едно раз
бирателство помежду им.“ Виждал съм хора, които
отначало физически изпитват отблъскване един към
друг, но които, малко по малко, поради това, че ин
телектуално и духовно се разбират, накрая започват
да се обичат и физически.
Ето защо казвам на младите хора: преди да се
ожените, постарайте се да разберете дали имате
сродство в идеен и емоционален план. Физическият
план трябва да остане на трето място. Ако се ожени
те само заради едното физическо привличане, кога
то започнете да се проявявате и на другите планове,
се стига до спорове, кавги, побоища. За съжаление,
именно така приключват браковете на стотици и хи
ляди хора, защото са били прекадено глупави или не
са били правилно посъветвани. Впрочем дори роди
телите често не умеят да дават добри съвети. Вместо
да просветят момичето или момчето си, те му каз
ват: „Сам се справи с това, хайде, оправяй се сам“.
Естествено, знам много добре, че дори и да им се
дават съвети, младите не слушат. Но поне един ден,
след поредното поражение или катастрофа, те ще си
спомнят, че са им били дадени тези съвети. Не тряб
ва да си въобразяваме, че обясненията и съветите
са чак толкова ефикасни: знам някои неща! Именно
впоследствие, когато вече са си счупили главите, те
си спомнят даваните им някога обяснения и започ
ват да размишляват3.
308
Ах, колко още неща има за обясняване и изясня

ване! Но нека обобщя: съветвам братята и сестрите
в Братството да не обвързват живота си с момичета
или момчета, с мъже или жени, които нямат духовен
идеал, защото любовта им няма да трае дълго - или
пък, за да продължи, те ще бъдат принудени да се
съобразяват с желанията и капризите на партньо
ра си, което означава да жертват Небесното заради
земното. Има много хора, които вече са направили
точно това, и дори има такива и в Братството: те се
влюбват до полуда в хора, които нямат никакъв иде
ал, и жертват всичко, което Братството би могло да
даде на душите им, за да подготви тяхното бъдеще
- и сега страдат и съжаляват, но вече е твърде късно
за връщане назад. Повярвайте ми, скъпи мои братя и
сестри, не се свързвайте с хора, които нямат идеал за
духовен живот - в противен случай ще страдате!
Бонфен, 15 септември 1974 г.
Бележки:
1. Виж L ’a m o u r et la se xu alite, поредица „Събрани пълни беседи“
т. 14 и 15.
2. Виж Un av e n ir p o u r la je u n esse ( Б ъд ещ е з а м л а д е ж т а ) , колекция
„Извор“ № 233, гл. XV11I: „Liberty sexuelle?” („Сексуалната
свобода“), и гл. XIX: „Protegez la po£sie de votre amour“ („П а
зете поезията на вашата любов“ ).
3. Виж L ’a m o u r et la se x u alite, поредица „Събрани пълни беседи“,
т. 14, гл. XXVII: „La jeunesse devant le probleme de l’amour“.
309
XXII
РАБОТА ЗА
ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО
I
„В миговете на Тишина ученикът на една Ду
ховна Школа трябва да взима участие в работата на
своя Учител... Всичко, което той прави, трябва да до
принася за благото на цялото човечество, за да може
Всемирното Бяло Братство, което съществува Горе,
в Невидимия свят, да слезе тук, на Земята. Братство
то облекчава задачата на човека, като осветява Пътя
му и събужда у него неустоим порив към върховните
висини“.
Има много неща, които могат да се кажат във

връзка с тази мисъл, скъпи мои братя и сестри. Как
во означава изречението: „В миговете на Тишина
ученикът на една Духовна Школа трябва да взима
участие в работата на своя Учител“ ?... Както и това:
„Всичко, което той прави, трябва да допринася за
благото на цялото човечество“ ?
Нека хвърлим един поглед върху света, върху
обществото, семействата... Там всичко е организи
рано за задоволяване на човешката природа - което
в действителност означава животинската природа, с
313
всичките нейни желания и все още праисторически,

примитивни, диви инстинкти. Всичките правила,
еталони, норми, всички критерии на обществото,
както и цялото образование, са замислени в служ
ба на този все повече и повече разпространяващ се
манталитет: всеки да дърпа чергата към себе си, да
присвоява, да печели, да извлича полза. Ето защо
виждаме толкова много спорове, съперничество и
конфликти - поради следната тенденция в мисле
нето: „Всичко за мен, нищо за другите“. Как искате
нещата да вървят добре при тези условия? Това е не
възможно - те принудително пораждат сблъсъци.
И въпреки това, когато човешкото същество е
било създавано в работилниците на Господа, Кос-
мичната Разумност е посяла в него семена, предо
пределени един ден да поникнат и да се развият под
формата на възвишени качества, добродетели, по
стъпки на доброволна саможертва и самоотречение.
От време на време се наблюдава проявата им у някои
хора, както се е случвало в миналото при пророци
те, светиите, мъчениците... Без съмнение, историята
на всеки един от тях ни доказва, че една Божестве
на природа се проявява у онези, които полагат уси
лия да излязат от нисшата природа, в която целият
свят е потопен. Да, но те са били толкова малко, че
не само не са можели да повлияят на огромната тъл
па от всички останали, а дори понякога са ставали
нейни жертви, защото тълпата, която не ги е оценя
вала, се е нахвърляла върху тях, затваряла ги е зад
решетките или ги е разпъвала на кръст. Тогава стра
хът и опасенията все повече и повече се загнездвали
в много от останалите, които, за да избегнат същата
участ, не само че не са се стремели да следват техния
пример, но дори извършвали нечестни постъпки. Е,
314
Работа за Всемирното Братство
да, те вярвали, че ще се измъкнат и ще се отърват

от последиците - но би трябвало да знаят, че човек
не може да се изплъзне от Закон а на причините и
с л е д ств и я та , който управлява всички наши дейст
вия и постъпки. Онези, които не действат, водени
от справедливостта и честността, рано или късно
ще бъдат достигнати от този закон - и дори и ако не
бъдат убити като мъченици, все едно, пак ще бъдат
унищожени от други зверчета, защото съществуват
толкова много начини да бъдат вкарани хората в гро
ба! Следователно страхът не им е вдъхнал едно по-
задълбочено и ясно разбиране1.
Сега, ако ме слушате, ще ви дам една толкова
ясна представа за положението, че вече няма да мо
жете нито да разсъждавате, нито да се държите как-
то преди... защото в момента, извинете ме, сте до
такава степен повлияни от съвременните порядки
на нещата, че ако попаднете в Царството Божие, ще
се впуснете да го критикувате: „О, тук съвсем не е
като при нас... Това тук не е правилно... Онова там
не е нормално!“... Също като онзи човек, който при
надлежал към племе, в което всички имали само по
едно око - знаете, като при циклопите. Той тръгнал
на път и попаднал при народ, където всички имали
по две очи. Като се завърнал у дома, казал на своите
земляци: „Видях чудовища, такива ужасни същест
ва, които имаха по две очи вместо по едно. Трябва
да отидем да ги нападнем, за да им извадим второ
то око!“ Почти по същия начин се случват нещата
и в света: щом имате дори само една способност в
повече от тълпата - отворено трето око например
- и хората я забележат, те пожелават да ви лишат от
нея, казват: „Това не е нормално, не е естествено“.
Защото мярката, това е мнозинството!... Тогава, ако
315
мнозинството е животинско, човек трябва да се съ

образява с това и да си остане животно. А че тук или
там имало Ангели или Богове... а, не, това не е нор
мално, то не трябва да съществува! Виждате ли що
за манталитет? Е, добре, понякога и вашият е такъв.
Ако успея обаче да ви накарам да промените гледна
та си точка, начина си на мислене, ще видите фан
тастичните резултати, които ще последват. Само че
дали ще ме разберете? Ето това е въпросът.
От години в моите беседи се спирам най-вече
на този въпрос за двете природи, които всички ние
притежаваме: нисшата, животинска природа, коя
то аз наричам личносцгта, и Висшата, Божествената
природа, която все още дреме във всеки един от нас,
защото никога не сме си направили труда да я раз
вием, и която аз наричам и н дивидуалн остта. П ро
чел съм много книги, посещавал съм много страни,
срещал съм се с много хора - и за съжаление, съм
установил, че най-високопоставените, най-високо-
интелигентните хора, най-великите мислители не
знаят кога действат, водени от личността, и кога -
от индивидуалността. Те нямат нито ясни понятия
и представи, нито критерии, нито мерки. Тези хора
мислят, че всичко, което излиза от тях, е правилно,
велико и прекрасно, щом те го казват, щом те го мис
лят, щом те го пожелават. Те обаче не умеят да се са-
монаблюдават, въобще не анализират всичко онова,
което се промъква в тях и което е странно, необи
чайно, демонично, гибелно.
Когато човек започне да се самоизучава, да се
самонаблюдава, какво ли не открива! Той забелязва,
че двете природи са смесени, преплетени, и че не-
винаги е съвсем наясно как да различи коя от двете
го подтиква и как да не се оставя от време на време
316
да бъде „натоварен в колата“ на личността. Впро

чем личността е много лоша господарка, но отлична
прислужница: човек трябва да я използва, да я впря
га на работа и да печели от нея, защото тя е активна,
енергична, неуморима и баснословно богата. Да,
благодарение на способността си да се самоанали-
зира, човек успява да дава все по-голяма и по-голя-
ма свобода на Божествената природа, за да бъде тя
тази, която непреривно се проявява, която оставя
следи и отпечатъци навсякъде. Тогава той става Бо-
гоподобен: той е този, който сам себе си освобож
дава, който управлява, който диктува положението,
а личността се подчинява. Докато сега, като гледам
хората, виждам, че те имат забележителни способ
ности, но са ги поставили в служба на личността.
Всичко, което правят, го правят, за да задоволяват
нисшите си потребности. Покажете ми някой, кой
то прави изключение. Малцина са такива. За пари,
власт или удоволствия, хората впрягат на работа
всички онези прекрасни качества, с които Бог ги е
надарил.
Съществуват хора, забележително интелигент
ни, но с какво са избрали да се занимават те? Да
шпионират, да произвеждат оръжия, да създават в
лабораториите все по-токсични и по-токсични про
дукти. Поставили са своята интелигентност в служ
ба на омразата, на разединението, на разрушението:
ето на какво посвещават своето време, своите сили
и способности - а ако бяха ги посветили на това да
превърнат Земята в Рай, Царството Божие да се въ
двори сред хората! Колцина насочват силите и ин
телигентността си в тази посока? Можете да ги пре
броите на пръсти! Съзнанието на хората все още не
е достатъчно развито, за да разберат, че всичко ужас
317
но, което се случва на Земята, е заради егоцентризма

на личността. Или, по-скоро, всички си дават сметка
за това, но никой нищо не прави. Аз не съм първият,
който го казва, но пък малцина са успели да се изле
куват, намирайки непогрешими критерии дали това,
което изпитват в точно определен момент, е добро,
или лошо; дали то има за цел Царството Божие, или
Ада, съграждане или разрушаване, облагородяване
или упадък. Един ученик на дадена Духовна Ш ко
ла трябва да осъзнава, независимо в кой момент на
деня или нощта, какво се случва вътре в него, в каква
посока отиват неговите енергии, към каква цел, по
каква причина2. И ако един ученик трябва да знае
това, толкова повече трябва да го знае един Учител,
защото той разполага с безпогрешни критерии и с
най-добрите методи.
Повечето хора не осъзнават съвместното съ
ществуване на тези две природи във всеки от нас.
Вземете случая с една мила, чиста, възпитана девой
ка от добро семейство. Да, тя е очарователна, но ако
я поставите при определени условия, ще видите на
какво е способна: превръща се във фурия, в демон.
Откъде се взема у нея тази природа? Тя е била там,
но е дремела. И обратното: виждали сме нехрани
майковци, дори престъпници, да проявяват велико
душие, щедрост, да рискуват живота си, за да спасят
други хора. И тъй, къде е била тази природа? Тя е
била вътре в тях, но скрита, заспала. Всяко същество
има в себе си тези две природи и според условията,
в които се намира, проявява или едната, или друга
та. Поставете най-големите престъпници при благо
приятни условия, и ще видите, че и те са способни да
извършат забележителни неща.
318
I
Но да продължим по-нататък. Казвал съм ви, че

в света човек бива възпитаван съгласно критериите
и традициите на тълпата. В действителност, още от
раждането си всеки прави онова, което всички пра
вят, и не си представя друг идеал освен да подражава
на своите родители, близки и съседи, без да потърси
по-надалече. Следователно всички следват нисшата
природа, която винаги е желала да си живее живота,
да бъде независима, да прави всичко на своя глава и
да задоволява всичките си капризи за сметка на дру
гите. Тя не зачита нито един Божествен или нрав
ствен закон и под предлог, че иска да бъде свободна,
подтиква хората да не се съобразяват с нищо: да не
приемат никакъв авторитет, никакъв установен ред.
За тях анархията е закон, така че, когато такива хора
дойдат в Братството, те носят със себе си цял куп
стари, червиви и безполезни познания, понятия и
представи, от които ще трябва да се освободят. За
съжаление обаче, често, когато видят, че тук царуват
Мирът, Любовта, безкористието и духът на единство
и отдаване на Цялото, те се чувстват толкова зле, че
мислят само или как да преустроят всичко, или как
да се махнат оттук.
Да предположим сега, че истинските Учители,
истинските Посветени желаят да накарат хората
да излязат от целия този безпорядък, от това не
подчинение на законите на хармонията, че искат да
ги доведат дотам да заживеят в една атмосфера на
мир и покой, където никой не заробва никого, ни
кой не бива оковаван във вериги - напротив, там
всеки вижда ясно, чувства се свободен и независим
в един климат на всеобща хармония... Да, да пред
положим сега, че един Посветен вече е постигнал
това на практика и че всичките му ученици участват
319
в неговата работа с мислите, чувствата и желанията

си, за да генерират, подсилват и излъчват в целия свят
могъщи вълни на Любов и така да повдигат съзна
нието на всички хора и да ги насърчават да създадат
едно всемирно семейство, вместо да продължават да
водят битки помежду си... Когато човек, който е бил
възпитаван в старите разбирания, дойде в Братство
то и види всичко това, той го намира за анормално,
негодува, възмущава се и не прави нищо друго, освен
да критикува: защо всички тук са изпълнени с почи
тание и уважение? Защо се съблюдава тази тишина,
тази хармония? Защо трябва да се полагат усилия? А,
не, това е поробване, хипнотизиране, омагьосване.
Всичко това трябва да се промени - което в дейст
вителност ще рече: да се върне обратно към хаоса.
Тогава конфликтите, войните, опустошенията ще
продължат да се вихрят и нещастието на хората ни
кога няма да има край. Посветените искат да спрат
именно всички тези мъки и да поведат хората към
създаването на една друга обкръжаваща среда, в коя
то всички са едно цяло, всички са свързани, но съще
временно всеки запазва своята свобода, никой не я
губи - даже напротив.
И ето че някои, които идват тук за пръв път, се
възмущават и критикуват: те смятат, че ние омагьос
ваме хората, че ги хипнотизираме. Добре, добре - то
гава, какво трябва да правим? Горещо да препоръч
ваме бунтарството, споровете, безпорядъка, и може
би тогава ще поемем по Правия Път? Но именно
тогава всичко ще се разпадне и хората никога няма
да заживеят заедно в хармония, по братски: всички
ще са тук, но съвсем сами, всеки в своето ъгълче, на
строени едни срещу други.
Искам да обясня всичко това на младите хора и
да им кажа: „Д а предположим, че успеете всичко да
320
разрушите, да не се подчинявате на никого и нищо:

нито на закони, нито на ръководители, нито на нрав
ствени авторитети (защото на Земята има Същества,
които, със своето знание, със своя чист живот, наис
тина са авторитети) - добре, не искате да им се под
чинявате, възхвалявате анархията. Разбрано - нека
да разрушим всичко, но как ще живеете после?... Е,
добре, ще живеете всеки поотделно и ще се избивате
едни други. Или пък, тогава, за да можете да живе
ете заедно, ще ви се наложи отново да възстановите
същите обществени закони, същите обичаи и дори
да търпите един шеф например - а този шеф всъщ
ност да е един мръсник, най лошият от всички - на
който ще сте принудени да се подчинявате“.
„Ами да, ще сте принудени да възстановите съ
щите тези институции, които вече са съществували,
да измислите отново една социална структура, един
начин за съвместно справяне с трудностите и раз
пределяне на задачите, за да улесните съществуване
то си. Понастоящем хлебарят и обущарят работят за
всички, а не само за себе си. Лекарите се грижат за
всички, които са болни, а машинистите се движат с
влаковете насам-натам заради всички онези, които
трябва да пътуват, и т.н. Вместо да шиете дрехите
си и да изработвате обувките си сами, ги намирате
напълно готови - а вие, от своя страна, също упраж
нявате една професия, която е от полза за другите.
Дейността на всеки един улеснява живота на всички.
Разрушете този ред на нещата, и ще трябва да започ
нете всичко отначало - и докато оправите бъркоти
ята, ще прекарвате дните си в търсене на храна като
животните, нищо повече. Това ще бъде краят на кул
турата, на цивилизацията и изкуствата. Ще трябва
да прекарате целия си живот в риболов, ловуване
321
и т.н. Докато сега вие упражнявате една дейност, а

хиляди други хора упражняват други дейности: те
работят за вас и вие работите за тях. Човечеството
винаги е смятало, че е за предпочитане да се живее в
общество.“
Моят анализ обаче не спира дотук. Аз считам, че
хората само привидно са разрешили проблема за ко
лективния живот: да, външно те са сформирали едно
общество, но вътре в себе си са останали изолирани,
разделени, агресивни, враждебни един към друг. Те
все още са пещерни хора; вътрешно всеки един от
тях живее в своята малка дупка. Ето защо сега аз ги
съветвам да възстановят в дъното на душата си едно
друго обединение, което ще ги поведе към Всемир
ното Братство на Земята. Привидно хората са свър
зани, но вътрешно живеят като пещерни хора. Са-
моанализирайте се, и ще видите дали не съм прав.
Сега ние носим едно по-дълбоко разбиране, за да
поведем хората към вътрешното реализиране на това
общество, като тук им даваме един вече осъществен
модел: всички са свободни, всички са щастливи. Кой
е узурпаторът тук? Няма такъв. Тогава, онези, кои
то, идвайки при нас, донасят всичките си стари идеи,
тук са напълно безполезни - те не носят нищо доб
ро, а даже влияят пагубно. Тези хора би трябвало да
отидат някъде другаде, за да се настрадат, да видят
какво е да живеят сами, без никой да идва да им по
мага, и тогава ще помъдреят. Защото за момента не
е разумно да се разсъждава като тях.
Хората трябва да разберат това, което правим
тук. Ето: „В миговете на Тишина ученикът на една
Духовна Школа трябва да взима участие в работата
на своя Учител“. А каква е работата на един Учител?
Да ви краде парите ли? Да ви раздели от семейство
322
то ви ли? Да ви вземе къщата, колата, всичко, което

имате? Не, скъпи мои братя и сестри, работата на
един Учител... но вие дори не можете да си я пред
ставите, защото сте все още прекалено погълнати от
грижите на всекидневния живот. Един Учител се е
освободил от всичко това, вече няма такива грижи.
Той държи мислите си съсредоточени върху теми,
които вие дори не можете и да си представите, из
вършва една колосална работа за благото на целия
свят, а не само за вас или за себе си. Вие сте твърде
погълнати от всекидневните си задачи и дела. Един
Учител обаче се е освободил от всичко това, разре
шил е всички проблеми от този род. Той няма нито
жена, нито любовница, нито деца, нито задължения
и пречки, а само грандиозни проекти в главата си3.
Следователно, заслужава си труда да му помагате
дори и ако сте били възпитани с остарелите разби
рания, да му изпратите една мисъл, за да го подкре
пите, казвайки си: „Горкият, погледнете: той върши
съвсем сам тази колосална работа, и то без каквото
и да било възнаграждение, помощ или подкрепа... я
да му подам ръка“. Но не, вие го критикувате. А зна
ете ли какво е за него критиката? Е, добре, това е
все едно да го намушкате с нож, да го нарежете на
парчета или да го изтезавате - за него критиката е
именно това.
Вие не знаете какво нещо е мисълта. Мисълта
може да бъде по-лоша от оса и по-добра от Ангел.
Хората обаче изпращат какви ли не мисли. Те кри
тикуват някой, който тъкмо се е заел да им помага -
разкъсват го, без дори да подозират, без да знаят, че
ако продължават така, това същество ще се затвори,
ще оттегли помощта си и те ще се лутат цял живот в
тъмнина.
323
Аз предварително знам какво ме очаква с всички

онези, който идват тук за пръв път: критики, съм
нения... Защото те пристигат, без да са подготвени
да ме разберат. Обаче знам също и че след известно
време ще се променят и ще видят, че са се лъгали в
разсъжденията си. Тогава ще се опитат да се аклима
тизират и ще разцъфнат, ще вървят напред, ще пре
пускат. Това обаче не става от първия ден и чакай
ки, аз трябва да възприемам и понасям всичките им
отрицателни мисли, които ме връхлитат, всичките
керемиди, с които ме замерват, и да не се оплаквам.
И дори ги гледам с Любов, знаейки много добре за
всички камъни, с които ме замерват. След време оба
че, когато разберат каква страхотна работа върша,
те решават да ми помагат и надминават всички оста
нали! Вземете случая със свети Павел: никой друг не
е избивал християните по-ожесточено от него - но
след като получил урок по пътя за Дамаск, именно
той по-пламенно от всички други разпространявал
Учението на Христа. Ето защо търпя и чакам... и
един прекрасен ден ще мога да разчитам тъкмо на
тези същества тук. Не е ли страхотно!
Великото Всемирно Бяло Братство, което ви
наги е съществувало и се състои от всички светии,
пророци, Посветени, Велики Учители, Ангели, Ар
хангели и Богове, периодично решава да изпраща
по един спасител на Земята. Оттам са дошли Рама,
Буда, Лао Дзъ, Фу Си, Питагор, Хермес Трисмегист,
Мойсей, Иисус, Петър Дънов... Всеки от тях е бил
изпратен, за да даде една нова форма на все същите
Вечни Принципи. Винаги и навсякъде става въпрос
за едно и също Учение, защото Истината е неизмен
на. Но понеже човечеството еволюира, развива се,
то средствата, методите и формите никога не трябва
324
да остават едни и същи4. И така, погледнете: когато

детето порасне, повече не можете да го обличате с
все същите малки дрешки, които е носило на две или
три годинки - трябва да му се дадат други. Същото
важи и за философията и религията: всяка нова епо
ха се нуждае от нови форми.
Сега настава епохата, в която Всемирното Бяло
Братство, което е Горе, иска да се прояви и тук, долу.
В молитвата, която е дал, Иисус казва: Да бъде Воля
т а Твоя, к а к т о на Н ебето , т а к а и на З е м я т а '5, ко
ето означава: това, което е долу, да бъде като онова,
което е Горе. Това Всемирно Бяло Братство, което е
Горе, управлява и разпределя всичко във Вселената, а
нашето Братство тук е едно отражение на Братство
то Горе. Никога не съм си мислил, че нашето Брат
ство е истинското Всемирно Бяло Братство (аз съм
по-голям реалист от който и да е друг и не си правя
никакви илюзии), но един ден и то ще стане тако
ва: когато всички станат готови да приемат и носят в
себе си Братята от Горе. Тогава нашето Братство ще
бъде истинското Братство. Ето как трябва да мис
лим. А моята работа се състои точно в това да по
магам на тези Велики Братя. Аз съзнателно съм им
обещал да им помагам, за да могат един ден да слязат
в подготвени и пречистени души... И тогава цялата
Земя ще пее, от всички страни ще се чува песен...
Няма да има повече нито войни, нито граници - не
можете да си представите щастието, което ще цару
ва!... Защо да не работим в този дух?
И най-вече, не се опитвайте повече да ме поуча
вате с всички тези ваши философии, защото тия на
ставления ги знам, минал съм през тях. Но вие сте
още далеч от онова, което знам аз. Тогава, защо не го*
* Виж М а т е я 6 :1 0 - бел.ред.
325
приемете? Така ще бъде по-добре за вас. В противен

случай, други ще дойдат на вашето място; хиляди и
милиони са тези, които се подготвят... А вие, къде
ще бъдете вие? Когато разберете, ще леете кроко
дилски сълзи, ще кажете: „Ах, колко съм бил глупав!
Изгубих нещо безценно, неоценимо!“ Но вече няма
да можете отново да намерите едно такова благо,
след като веднъж сте го оставили да ви се изплъзне.
Можете да се молите, да умолявате, но вече е свър
шено - Небето няма да ви го даде повече.
А сега, да се върнем на личността. Тя може да се

проявява във всякакви форми, но например у жената
най-отличителната черта на нейната личност е, че е
обсебваща: тя иска да притежава, да задържа, да за
пазва всичко за себе си. Докато мъжът иска да поко
рява и управлява, жената иска да притежава, а това
желание да притежава води след себе си и други не
достатъци, като например ревността и завистта. Да
предположим, че съм приел една сестра за разговор и
тя се е задържала при мен малко по-дълго, отколкото
друга (с първата разговорът е минал по-експедитив-
но!). Е, добре, но заради това тя ще ми има зъб. Защо
по-скоро не се зарадва, казвайки си: „Какво щастие!
Тази сестра е останала малко по-дълго от мен!“ Оба
че тя не само че не се радва, но и фучи! Трябва да
успеете да победите този недостатък, вместо да си
останете така цял живот, без да промените нещо.
Ето два недостатъка, върху които си заслужава да се
работи: ревността и завистта!
Колкото до мен, аз подлагам на изпит всички
тук. За да узная какво има във всеки един от вас, от
време на време правя експерименти: с една карфич-
ка (естествено, образно казано!) аз бодвам някого и
326
ако той подскочи, си казвам: „Добре, това е неговата

личност, която се проявява“, а от определени думи,
които изрича, вече съм го категоризирал и знам как
во трябва да правя с него занапред. Всички държат
малки изпити, но в самия момент на изпита никой
не си дава сметка за това - едва по-късно го разбира.
Аз не искам да им сторя зло, не, а да им помогна да
познаят себе си по-добре. Защото те не се познават
- смятат, че са прави, че са безупречни и непогре
шими, че виждат всичко идеално. Как да ги убедя,
че не виждат особено ясно? И тъй, правя така, че да
преминат през определени изпитания, и именно то
гава те го разбират. Ето как може да се помогне на
хората: като бъдат научени как да постигнат истин
ско себепознание - иначе остават пълни с илюзии по
отношение на себе си.
И тъй, трябва да се научим да се радваме на доб
рото, което се случва на ближния, но това е едно из
ключително рядко срещащо се качество. Дори има
една ужасяваща история по този повод. Един крал
искал да възнагради един от своите министри и му
казал: „Поискай от мен всичко каквото желаеш и аз
ще ти го дам, но...“ Той знаел, че този министър има
един смъртен враг, и за да му даде урок, добавил:
„Н о ще дам двойно повече от същото на твоя колега“.
Министърът помислил и казал: „Ваше Величество,
заповядайте да ми избодат едното око“. Той поискал
това само за да избодат и двете очи на другия! Това
наистина е ужасяващ пример, но ето такива са хора
та. Вместо да се радват на щастието на другите, те
казват: „О, защо това не се случва на мен?“ Ако раз
давате ябълки на деца и на едно от тях дадете малко
по-голяма ябълка, отколкото на другите, те ще наме
рят това за несправедливо и ще възнегодуват, вместо
327
да се зарадват, че малкото им братче е получило по-

голям подарък от тях. Ах, тя е невероятна, човеш
ката природа! Индивидуалността, тъкмо обратното,
желае само доброто на другите, както майката желае
само доброто на своето дете. Когато една жена има
дете, може да се види как Божествената природа се
проявява в нея: тя се жертва, лишава се дори от хра
на, за да има какво да даде на малкото си. А грижей
ки се за него, будува по цели нощи... Именно това е
индивидуалността.
Аз ви желая само доброто, нищо друго. Ако това
не беше вярно, отдавна вече да съм ви ограбил с из
мама и да съм си тръгнал, казвайки ви: „Довиждане,
довиждане! До скоро! Елате да ме потърсите!“ Съв
сем не са липсвали такива случаи: имало е необикно
вено богати жени, които, не знам защо, са искали да
се омъжат за мен и да ми дадат цялото си богатство.
Никога не съм приемал. Сред вас има свидетели на
това. Не съм станал богат, но съм останал свободен,
за да ви помагам. В противен случай, къде щяхте да
ходите да ме търсите? И в какво състояние щяхте да
ме намерите? Е, добре тогава, ако не съм ви ограбил,
от какво се оплаквате?
Това, което има значение за мен, е вашето благо
- да ви виждам светли, с ясно съзнание, кристално-
чисти, сияещи, озарени, силни, могъщи, щастливи.
По каква причина?... Не го казвайте на другите: за
мое лично удовлетворение! Искам да се гордея и да
си казвам: „Виждаш ли, ти успя, ти все пак си нещо!“.
Но кой говори тук: индивидуалността или личност
та? Оставям на вас да анализирате... Веднъж ви ка
зах, че никога няма напълно безкористно действие,
че дори и Бог има интерес по отношение на нас и
че най-великите светии са имали най-голям интерес,
328
защото са правили добро само за да получат място от

дясната страна на Бога. А майката - безкористна ли
е тя? Тя мисли за старостта си: „М оята дъщеря, моят
син, те ще се погрижат за мен!“... В действителност,
какво е безкористието? То е най-микроскопическата
степен на интерес. А какво е интересът? Най-мик
роскопическата степен на безкористие. Също как-
то омразата: тя е най-микроскопическата степен на
Любовта. А Любовта?...
Но да оставим всичко това настрана. В дейст
вителност, абсолютно безкористие не съществува.
Съществуват само повече или по-малко духовни сте
пени на интереса. И дори когато искате само едно
нещо: да правите хората щастливи, сияещи, озарени
и свободни, вие пак имате някакъв интерес - а имен
но, искате да станете Богоподобни. Този интерес е
толкова безкористен, че попада в една друга кате
гория и става Божествен. В действителност обаче,
винаги имате някакъв интерес. И аз имам интерес,
най-великият от всички: да оставя във вас отпеча
тъци от Божествения свят, неизличими следи, за да
можете по-късно, когато сте вече далеч от мен, да си
ги спомняте. Както виждате, това все пак е един ин
терес, нали?
Бележки:
1. Виж Le travail alchimique ои la q u ite de la perfection (А лхим ият а,
или търсене на съвърш енст вот о), колекция „Извор“ № 221,
гл. V: „L ap e u r“ („Страхът“ ).
2. Виж Les lois de la morale cosmique, поредица „Събрани пълни бе
седи“ т. 12, гл. X: „Savoir utiliser ses Energies“.
3. Виж Q u ’est-ce qu ’un M aitre spirituel? (Щ о е Д уховен Учител?), к о
лекция „И звор“ № 207.
329
4. Виж Le Verseau et I'avenement de I’A ge d'Or, поредица „Събрани

пълни беседи“ т. 2 6 , та . I: „Les principes et les formes“.
5. Виж „Cherchez le R oyaum e de D ieu et sa Justice", част II: „Sur la
terre comme au del“.
330
II
„Във Вселената всички пеят в съзвучие, в хармо
ния, и в тази Космична хармония всяко същество
е настроено по точно определен начин. За да може
да постигне това съзвучие с Хармонията на Всеми
ра, човек трябва да знае своята тоналност, както и
каква музика да свири. Колкото повече навлиза във
Висшите сфери, толкова по-чисти и хармонични са
звуците, които излизат от него.“
Ето, скъпи мои братя и сестри, една много бога

та по своето съдържание мисъл: тя ни казва, че във
Вселената всичко пее в хармония. Хората обаче тол
кова са се отдалечили от Истината, че са изгубили
способността си да чувстват и вибрират в унисон с
Космоса; ето защо те вече не съзнават, че Вселената
е една безкрайна и необятна симфония.
Тази мисъл съдържа многобройни интересни ас
пекти, които ще се постарая да изложа по-подробно.
Най-напред, тази идея за симфонията... Ако сте сами
вкъщи, можете да пеете или да свирите на някой ин
струмент, но няма други същества, с които да тряб-
331
ва да се съобразявате - тогава се съобразявате със

собственото си настроение, със собственото си със
тояние на съзнанието: ако сте весели - пеете весе
ла песен, ако сте тъжни - пеете тъжна песен. Никой
друг няма значение за вас, единствено вие сте от зна
чение. Ето това е животът в усамотение, в изолация.
Мнозина предпочитат този живот: те пеят, работят,
мислят и действат, без да се съобразяват, без да се
съгласуват с нещо различно от тях самите, с нещо
по-велико, необятно, Божествено.
Защо колективният живот бива препоръчван и
възхваляван от Великите Учители? Защото той води
до промяна в съзнанието. Вместо да действа по един
индивидуалистичен и дисхармоничен начин, учени
кът на една Духовна Школа започва да се синхрони
зира и с останалите същества - и благодарение на
това синхронизиране с общността, с колектива, той
постига напредък. А самата тази общност също ра
боти, за да бъде в хармония с един друг колектив,
с една друга общност - Великата Космична Общ
ност - и именно тази хармония е, която внася всич
ко добро в човешкото същество. Стараейки се да се
хармонизира с другите, да води един по-разумен и
озарен живот, човек печели много: той влиза в кон
такт с Космичната Разумност и върху него се изли
ва нейното благословение. Обратното също е вяр
но. Когато човек влезе в противоречие с колектива,
тъй като този колектив е един символ на Великата
Космична Общност, с това сам си причинява много
злини: разболява се и се саморазрушава. Живеейки
в дисхармония, той не може да има какъвто и да е на
предък и успех. Най-голямата грешка е човек да мис
ли и да вярва - както правят мнозина - че бидейки
анархист и опонирайки, ще стане по-интелигентен,
332
по-щастлив и по-силен. Откъде идва тази грешка и

защо човек я подхранва и развива? Никъде в Наука
та за Посвещението не се споменава, че чрез сепара
тизъм и анархия човек може да стане по-добър или
да придобие богатствата и благословението на Все
лената1. Тогава, защо толкова много се препоръчва и
се набляга на тази тенденция, която е на мода в целия
свят? За мен причината е съвсем ясна: невежество...
но едно бездънно невежество!
Първото нещо, което човек трябва да научи, е
следното: влизайки в хармония с всички закони,
сили, интелигентни и разумни съзнания и същества,
които ни превъзхождат, можем да променим всичко
към по-добро. Най-напред - здравето, а след това - и
други подобрения. Това, което заблуждава хората, е,
че последиците от техния начин на мислене и дейст
вие не се проявяват незабавно. Те не виждат ведна
га нито добрите, нито лошите резултати. Когато се
намират в хаотично състояние, не изпитват неза
бавно пагубните последици от него. Те се чувстват
както преди, а понякога - дори и по-добре. Именно
това подлъгва и заблуждава хората: фактът, че мно
го често последиците не идват веднага. Вече съм ви
обяснил, че ако Космичната Разумност е наредила
нещата така, то е, за да даде на човешкото същество
времето и възможностите да се вразуми. Вместо да
го убие веднага, Космичната Любов му дава време да
поправи всичко. Когато човек нарушава определени
правила на обществения живот, в счетоводството на
пример, проверката или санкцията не идват непре
менно веднага: данъчните служби идват на проверка
едва след няколко месеца или няколко години. Но
докато очаква „присъдата“, касиерът все още може
да поправи допуснатите грешки.
333
Тази възможност за извършване на „ревизия“ -

за преосмисляне, коригиране и поправяне, която е
била дадена на човека, е един аспект на Божестве
ната Любов. Но именно това същевременно го и за
блуждава: тъй като не вижда, че наказанието идва,
той си въобразява, че всичко е както преди, че всич
ко върви добре, и дори понякога е много горд, че е
успял в няколко престъпни дела - чувства се силен
и могъщ. За съжаление, това, което той не знае, е,
че всичко се регистрира, всичко се записва, нищо не
отминава, без да остави някакъв отпечатък*.
Основната идея в страницата, която ви прочетох,
е, че човек трябва да промени състоянието на съзна
нието си. Вместо да продължава да прави всичко на
своя глава, без да взима под внимание дали неговото
поведение е благотворно, или носещо вреда на оне
зи, които живеят около него - всички видими и не
видими същества, населяващи Вселената - той тряб
ва да си зададе въпроса и да узнае дали смущава тези
същества, или им помага, и дали неговият начин на
живот и действията му ги правят щастливи. Тези, ко
ито планират само своя личен и егоистичен живот,
все повече и повече ограничават обхвата на своето
съзнание, способността си да чувстват, да творят, да
стават все по-силни, и могъщи. След известно време
те се обезсилват, изтощават се и накрая стават също
като изкуствена тор, защото биват стъпквани от по-
силните. Тази философия, която всички по света - и
най-вече една част от младите хора - са прегърнали
с неописуема страст, е наистина плачевна. Да, на тях
им харесва да разрушават, но те не си дават сметка,
че развивайки в себе си това отношение и поддър
* Виж Книга з а Б о ж е с т в е н а т а М агия, колекция „Извор“ № 226, глава X I: „Трите
велики Закона на Магията“, част 1: „Законът на Записите“ - бел.ред.
334
жайки това поведение, рано или късно ще бъдат сма

зани - ако не от хората, то от Космичните Закони.
Колкото повече ученикът на една Духовна Ш ко
ла се съобразява с философията на Посветените и
полага усилия да съгласува действията си с нея, за
да живее Божествен живот с любов и благодарност,
с добри мисли и прави постъпки, толкова повече се
разширява неговото съзнание. Той все повече и по
вече забелязва, че чувства, усеща и разпознава неща,
за които по-рано си е нямал никаква идея, и благо
славя Небето за това разширяване на своето съзна
ние. Ала никога не забравяйте, че разширяването на
съзнанието предполага огромна промяна: вместо да
съсредоточавате всичката си енергия върху личност
та, трябва да я насочите в друга посока. Вместо ви
наги да искате да задоволявате малкото си, дребнаво
его, вземете решение да се подчините на един друг
център - този Център, който е Бог, който е Космич-
ната Разумност, Хармонията, Красотата, Светлина
та, Безкрайността, Вечността. Тогава именно човек
успява да се отърси от всичко, което е тежко и тъмно
- изправя се, напредва, разцъфтява се и най-накрая
Новият Ж ивот започва да тече през него. Колко е
просто, ясно и лесно всичко това!
Ще кажете: „Не, не е толкова лесно!“. Разбира се,
никога не е лесно, ако запазвате за център личността,
ако не смените целта, точката, в която е концентри
рана вашата енергия. Щом обаче преместите тази
точка, всичко става толкова лесно, че дори ще бъдете
смаяни. Преди години съм говорил за егоцентрич-
ната, биоцентричната и теоцентричната система2.
Онези, които не познават тези три системи, знаят
поне, за всяка една от тях, каква е целта й и какви
са средствата, служещи за постигането на тази цел.
335
Е, добре, това, което сега е целта на хората, трябва

да стане средство, а средствата, които те използват,
трябва да се превърнат в цел. Какво ще рече това?
Това означава, че в днешно време целта на хората е
да задоволяват своята личност, своя егоизъм, своите
вкусове, своите инстинкти. Ето това е тяхната цел. А
какви са средствата им? Интелигентността, науката,
техниката, които им позволяват да подчиняват при
родните сили и дори Господа. Да, всички тези сред
ства, които са Божествени, те ги поставят в служба
на една пъклена цел. Тъкмо обратното на онова, ко
ето трябва да правят. Това, което са приели като цел,
трябва да стане средство: физическото тяло, коре
мът, половите органи, всички импулси, подтици на
нисшата природа трябва да служат единствено като
средство за издигане до Висшия свят, до Светлина
та. Ако успеете да осъществите тази коренна промя
на в начина си на мислене, целият ви живот ще се
преобрази.
За съжаление, в съзнанието на хората науката,
философията, изкуството, цялото Небе все повече
и повече присъстват единствено за да служат на все
по-материални, земни капризи, апетити и интереси.
Къде са видели написано, че трябва да бъде така?...
Всичко трябва да се преобърне на 180 градуса: всич
ко, което човек притежава, трябва да се използва
като средство за постигане на един Божествен Иде
ал. Тогава всичко става лесно. Онези, които са го по
стигнали, вече са установили, че е така. Сега е ваш
ред да опитате. Ако се съмнявате, ако оставате вкоп
чени в старите разбирания, които светът ви е заве
щал, никога не ще успеете да се освободите, да се
излекувате, да бъдете щастливи. Досега сте смятали
Посветените за странни, малко смахнати, слабо про
336
светени, леко „слънчасали“ хора и сте приемали за

водач невежата тълпа, защото тя е по-многобройна
- но какво сте постигнали? Разбира се, винаги на
мирате някакви трошици за похапване, но след това
идват сблъсъците, ударите, страданията. Ето какъв е
животът на хората: те вкусват от време на време по
някоя малка радост, изживяват по някое малко удо
волствие, за които след това трябва да плащат твърде
скъпо. Ето защо, послушайте Посветените и си каже
те: „А з решавам от днес нататък да посветя всичките
средства, които Бог ми е дал, в служба на един Велик
Идеал, в служба на Великото Всемирно Бяло Брат
ство, за да се въдвори Царството Божие на Земята“.
Тогава влизате в един друг ред и порядък на нещата,
в едно друго измерение - навлизате в една общност
на Същества, толкова интелигентни и разумни, че
веднага съзират вашето решение и идват да ви пома
гат, да ви просвещават, озаряват, вдъхновяват, и вие
непрекъснато имате прекрасни чувства и усещания.
Защо не ми вярвате?
Вие поддържате старата философия - виждам
това - и си мислите: „Говори си, говори си...“ как-
то казват французите. Но онези, които не искат да
разберат, ще си строшат главата. Уви, съществуват
закони, които не се задействат веднага, и когато след
години човек се усети, че е поел по лош път, е вече
твърде късно. Младите казват: „Оставете ни да опи
таме - след това ще разберем“. Една баба давала съ
вети на внучките си и им казвала да се държат благо-
прилично, да останат целомъдрени и девствени. „А
ти, бабо - попитали внучките - не си ли събирала
опитности на нашата възраст?“ „А, да, да, но сега
съм се вразумила.“ „Добре тогава, остави ни като
теб и ние да вкусим малко от този живот, и след това
337
1
I
също ще се вразумим!“ - и това е съвсем нормално

и логично.
Не трябва да чакате да остареете, за да помъдре-
ете - иначе хората няма да вярват толкова на вашата
мъдрост. Трябва да давате пример именно докато сте
още млади. Ето защо, както виждате, аз идвам доста
късно да ви говоря, защото вече съм на възраст. Но
дори когато бях още млад, мислех и говорех така,
както днес. Само че тук има все още едно затрудне
ние: когато сте млади, каквото и да кажете, хората
не ви вярват - твърде млади сте, чакат да остареете.
Едва тогава, да, започват да ви следват. Хората ни
кога не вярват на младите. Следователно трябва да
остареете, за да ви слушат поне малко - и както виж
дате, именно това направих и аз!...
Но да оставим това и да се спрем на съществе

ното. Всяко същество може да бъде сравнено с един
музикален инструмент: кларинет, виолончело, тром
пет, цигулка, пиано, китара... и Животът, който пре
минава през всяко същество - Божественият Живот
- навлиза подобно на въздух в тези инструменти или
задвижва струните им. Всяко същество издава опре
делен звук и Космичната Разумност ги е настроила
всичките, за да могат да образуват заедно една сим
фония във Всемира. Единствено тук, на Земята, тази
симфония не съществува - защото хората, поради
своите инстинкти и своите страсти, не съумяват да
завибрират така, както Бог ги е създал, и да бъдат
в унисон с Хармонията на Всемира. Те не успяват
да постигнат това, защото съзнанието им е ограни
чено от тяхната личност. Ала в деня, в който започ
нат да приемат общността, колектива, или по-скоро
Братството, като цел, те ще завибрират в съзвучие
338
с цялата Вселена - и благодарение на това съзвучие

ще възприемат най-добрите енергийни потоци от
Космоса и ще възстановят канала, по който Небес
ните енергии могат да потекат и да достигнат до тях.
Именно изключително и чисто личният, себичен
живот запушва каналите и препятства протичането
на енергиите в нас. Един ден това ще го знае целият
свят и дори децата ще се раждат с това знание: че
няма нищо по-лошо от това да живее човек изклю
чително и само за своята личност, защото той не е в
съзвучие с колективното, Космичното, Божествено
то съзнание. Оттам водят началото си всички злини
и нещастия.
Ние трябва да се върнем към онази хармония,
която Бог е създал в началото. Бог е създал хората,
за да се акордират и съгласуват помежду си както в
един оркестър... Те обаче така и никога не са раз
брали какво представлява един оркестър или един
хор. Когато нашето физическо тяло е в перфектно
състояние, то е като един хор, в който всички клет
ки, всички органи пеят в единство, за да творят
спокойствие, благоденствие, радост, здраве. Когато
клетките не пеят вече в хармония, организмът се
разболява, като болестта приема различни форми в
зависимост от дисхармоничните звуци, които даден
орган е произвел.
Хората никога не са успели да изтълкуват правил
но факта, че в един оркестър никой от музикантите
няма правото да свири каквото му дойде наум. Той
трябва да спазва нотите, такта - иначе ще бъде изго
нен. А сега, повярвайте ми, човечеството не е добър
оркестър... чуват се дисонансите в него! Всички пеят
колкото им глас държи, без значение как - чак да си
запуши човек ушите. Всеки смята, че има правото
339
да пее каквото му харесва. Е, не - само в Школите

за Посвещение се обяснява на хората, че трябва да
се хармонизират. За да се хармонизират, най-напред
трябва да разберат, че хармонията е за предпочитане
пред всичко останало. След това трябва да я пожела
ят с много любов - и накрая да се решат да положат
усилия и да направят жертви, за да я постигнат. А
после?... После... за това дори не си заслужава да се
говори - хармонията ще започне да се проявява, хо
рата ще я усетят, тя ще говори сама по себе си3.
Много пъти съм коментирал следната формула
на Посветените: Знай, искай, смей, мълчи. Когато
човек знае кое е право, когато го иска, когато се ос
мели да започне да работи, дори не си струва труда
да говори, защото всичко говори, всичко намира из
раз чрез цялото му същество. Когато сте в Радостта,
в Мира, необходимо ли е да го казвате на другите?
Не, то се вижда. А когато вътре във вас е избухнала
революция, а вие казвате: „Ах, колко съм щастлив,
колко съм спокоен, в каква хармония съм!“ никой
няма да ви повярва, защото сте им съвсем прозрач
ни: едно плашило! Влюбените винаги ли трябва да
говорят, за да си кажат, че се обичат и че са щастливи
да бъдат заедно? Те се гледат един друг безмълвно и
се разбират, защото между тях цари истинска хармо
ния. Именно когато вече не се обичат, им се налага
да говорят, за да се лъжат и заблуждават, за да крият
истинските си чувства.
Често говоренето обърква нещата, докато Тиши
ната е тази, която дава израз на Реалността. Ще ка
жете: „А, да, разбрахме... вие, който говорите така,
го правите, за да ни измамите!“ Възможно е, въз
можно е, но аз не казвам, че думите винаги лъжат -
казвам, че от време на време хората злоупотребяват
340
с речта, за да прикрият Истината, и това е съвсем

вярно! Човек няма нужда да говори за онова, което
наистина съществува - то се вижда. И напротив, ко-
гато вече нищо не върви от само себе си, той трябва
да лъже, да заблуждава другите за своето състояние.
Когато едно момче не обича повече някое момиче,
именно тогава то й казва колко много я обича, кол
ко това, колко онова... За съжаление, тя, горката, не
вижда, че думите са налице, но чувството го няма. А
други, напротив, са правили всичко възможно, за да
скрият любовта си към определен човек, но никога
не са успявали, защото тя прозира. Те никога не са
признавали, че обичат този човек, никога не са го за
говаряли, но тази любов се вижда, тя е като пламтящ
огън. А омразата? Дали хората могат да я скрият? Те
правят всичко възможно да я прикрият, но тя също
се усеща, прозира.
Добре, ако искате, забравете всичко останало, но

запомнете едно: чисто личният, себичният, егоисти
чен живот е началото на всички беди - и обратното:
съзнанието за колективност, за Всемирно Братство
е началото на всички радости, на всяко благослове-
ние. Ако има някой, който да вярва в тези неща, това
съм аз. Само че, тъй като познавам бавната скорост, с
която действат законите, налага се да бъда търпелив.
Но ви казвам: „Това съзнание за колективност, за
общност е началото на всяко благословение и тези,
които ще са живи, за да подпомагат реализирането
на Всемирното Бяло Братство, ще бъдат свидетели
на това“. Небето и Земята ще трябва да завибрират
по друг начин само заради тях. Само че къде е вяра
та, за да повярват и да се решат? Именно това е, кое
то липсва. Хората винаги очакват да видят, преди да
341
повярват, но когато започнат да виждат, вече е твър

де късно. Законите действат бавно, но абсолютно
сигурно. Аз нямам нужда да чета философски книги
и да споря с мислители и учени, за да бъда убеден в
тези Истини. Проверил съм ги и вече нямам нужда
някой да идва да ме убеждава или разубеждава. П ро
верил съм ги и сега, ако не ми вярвате, какво искате
да кажа? Ще кажа следното: „Бедни мой приятелю,
понеже не успявам да те убедя, защото си толкова
твърдоглав, ще продължавам да приемам благосло-
вението, а ти ще продължаваш да вървиш на зле“.
Именно бавният ход на някои процеси ни пречи
да имаме едно по-дълбоко и правилно разбиране. В
миналото обаче някои Посветени, които са знаели
тайната на еликсира за дълъг живот и са били способ
ни да удължат своето съществуване с много векове,
са наблюдавали как работят законите. Те са виждали
как цели родове, които са завземали първите места
благодарение на нечестни и непочтени действия и
престъпления, впоследствие, с течение на времето,
са западали и изчезвали. Те са констатирали също
така, че други хора, които са били опозорявани, но
са избирали Правия Път, с течение на времето са се
превърнали във великолепни Същества, в Богове.
Човек трябва да живее дълго, за да провери как ра
ботят законите.
Колективният живот, тоест безграничният,
братският, Целокупният Живот, е началото на все
ки напредък, на всеки разцвет. И обратното - чис
то личният, егоистичен, сух, мрачен, окаян живот
е началото на всички онези ограничения, които ще
се стоварят върху неразумните същества, пожелали
до такава степен да се ограничат, че да се превърнат
в насекоми. Защо от милиони години насекомите
342
не евоюлират? Защото са възприели философията

на личността. А микробите надминават даже насе
комите в сферата на личността! До като Ангелите,
Архангелите и Боговете, които са поели по пътя на
Братството, на Цялото, се разширяват все повече и
повече и се повдигат, докато се слеят със Създателя.
Този, който поеме пътя на Братството - ето един
разумен човек! А останалите стават все по-слаби и
ограничени, докато най-накрая изчезнат. Това е аб
солютен закон. Те живеят, но като животни, като на
секоми, като микроби. Значи, те все пак живеят, но
това съвсем не е живот, с който могат да се гордеят.
Това са закони, които съм проверил, скъпи мои
братя и сестри - и сега можете да ми дадете всичките
богатства на Земята, казвайки: „Откажи се от своята
философия“ - аз няма да приема. Ще запазя филосо
фията си, защото именно тя е тази, която ще ми даде
Небето и Земята. Защо сега да затъвам все повече и
повече в този достоен за окайване манталитет на лич
ността, в който почти всички понастоящем живеят?
И те казват: „Искам да си живея живота“. Да, да, те ще
го живеят, този свой живот, но как? В плач и скърца
не със зъби. Защо не кажат: „Искам да посветя живо
та си в служене на Бога“ ? Именно тогава биха живе
ли истински! Да посветят живота си на нещо велико
и славно не означава да умрат, а да променят целта,
посоката му. Тогава животът става неописуемо кра
сив и поетичен... „Искам да си живея живота!“ Да,
един живот на неразумност, един живот на безумие
- ето как разсъждава човечеството, особено младите.
Когато чуя някой да изрича подобни думи, предвари
телно знам в подробности какъв ще бъде този живот:
пълен с неприятности, беди и страдания. Неговото
бъдеще е вече очертано в тези думи.
343
А сега, ако ви обясня какво представлява цигул

ката и какво означава човек да свири на собствената
си цигулка, ще видите, че самите музиканти не знаят
особено много за цигулката: тя символизира човеш
кото същество. Цигулката има четири струни, които
съответстват на четирите Принципа в нас (сърцето,
ума, Душата и Духа), върху които лъкът, тоест наша
та воля, трябва да свири. Преди да започне да свири,
всеки виртуоз настройва цигулката си - защо? Във
всекидневния си живот хората дори и не помислят
да настроят своята цигулка. Ето защо те не могат
да свирят - само стържат по струните, изтръгвайки
от тях скърцащи звуци, и казват: „Не знам защо съм
в това състояние!“ Причината е, че те никога не са
настройвали цигулката си. А с какво? Е, добре, все
някъде има един камертон... Ама не, не - да живее не
вежеството, защото благодарение на него хората най-
малкото ще страдат... а хората обичат да страдат!
Колкото до мен, аз знам, че цялото Творение пее:
всички същества, дърветата, планините, звездите...
Защото съм ги чувал. Имал съм това щастие, тази
привилегия, тази Божествена милост да излизам от
физическото си тяло, за да чувам Музиката на Сфе
рите. Цялото Творение пее в хармония, само дето
човешките уши не са способни да я чуват. Може би
един ден, след много усилия, вие също ще успеете
да чуете този Божествен концерт, в който всички съ
щества пеят в хармония.
И така, съхранете в себе си мисълта, че трябва
да направите всичко възможно, за да излезете от
личността, да се разширите и да приемете Велико
то Всемирно Бяло Братство като отправна точка за
своето развитие, защото няма друг път. Ако щасти
ето и изобилието все още не са слезли на Земята,
344
това е, защото цялото човечество е разединено: все

ки търси само своето благо и остава в ограничения
кръг на своята личност - тогава очевидно при тези
условия Царството Божие не може да дойде. Името
на Всемирното Бяло Братство подразбира една дру
га работа, с други методи, с друг Идеал: Царството
Божие, щастието на човечеството.
Ако ви обясня тези три думи: Всемирно Бяло
Б р а т с т в о , ще разберете как трябва да работите, да
мислите и по каква причина. Всичко се съдържа в
тези три думи и ще са ми нужни години само за да
обясня всичко значимо, което се съдържа в тях. И з
глежда, че това название смущава някои хора, и те се
обявяват против него. Само ако знаеха всичко, което
то означава! То казва, че човек трябва да разширява
съзнанието си, докато мисълта му прегърне Цялото
и вече няма друга цел освен спасението на другите,
благото на всички. Да, и тъй като благото ще бъде
колективно, индивидите, които принадлежат към да
дена общност, ще се ползват благоприятно от него.
Също така, ако общността е в лошо състояние, всич
ки принадлежащи към нея индивиди задължително
ще трябва да понасят това лошо състояние.
Хората наистина не умеят да действат: всеки ра
боти за своето собствено благо, но това благо нико
га не е сигурно; защото, ако една беда, една война
например, засегне общността, ще сполети и тях.
Докато общността е изложена на опасност, инди
видите също не са защитени. Когато обаче всичко
в общността върви добре, всеки индивид се ползва
от това: ако някои са нещастни, останалите идват да
им помагат. Безумието да се работи само за себе си
струва много скъпо: страданията, войните и опусто
шенията никога няма да свършат. Третата световна
345
война вече се подготвя, за да даде урок на хората,

които нищо не са разбрали. Всеки от тях работи ви
наги единствено и само за своето собствено благо, в
ущърб на Цялото. Всеки дърпа чергата към себе си и
си въобразява, че обезпечавайки своята сигурност,
ще постигне най-накрая спокойствие. Е, не е така:
когато една беда сполети колектива, цялото му мал
ко, лично щастийце ще рухне, защото той е част от
този колектив и поради това е уязвим. Защо хората
не разбират това? Толкова е просто!
Представете си, че сте част от един оркестър:
докато свирите своята партитура, чувате от всички
страни тази хармония, която идва от другите, раз
ширявате се и сте щастливи. Вие свирите единстве
но своята партитура, а цялата тази хармония, тази
красота около вас идва да ви докосне. По същия на
чин, в един хор пеете само няколко ноти, но всички
други ви бомбардират с такава великолепна поезия и
хармония - което ви разширява.
Отсега нататък ние всички трябва да работим за

едно и в хармония, за да подобрим колективния жи
вот, за да могат хората да плуват завинаги в щастие.
Докато всеки индивид остава вкопчен единствено
в личното си благополучие, над главата му непре
къснато ще виси заплашително един дамоклев меч:
общността, към която той принадлежи, не е в добро
състояние. Защо не успяваме да разберем това, за
да създадем най-накрая този съюз, който ще донесе
щастие на целия свят?...
Нека Светлината и Мирът бъдат с вас!

Бонфен, 16 септември 1973 г.
346
Бележки:
1. Виж Vie et tra v a il d 1'Йсо1е divine, поредица „Събрани пълни бе

седи“ т. 31, гл. IX: ,,Hi6rarchie et liberty“.
2. Виж L e s d e u x arb res du P a ra d is, поредица „Събрани пълни бе
седи“ т. 3, гл. I: „Les systemes theocentrique, biocentrique et
6gocentrique“.
3. Виж L ’h arm on ie, поредица „Събрани пълни беседи“, т. 6, гл. I:
„L’harmonie“.
347
СЪ Д Ъ РЖ А Н И Е
I. ЛИЧНОСТТА - НИСШАТА ПРОЯВА НА

ИНДИВИДУАЛНОСТТА....................................... 5
II. ЧОВЕКЪТ МЕЖДУ ЛИЧНОСТТА И
ИНДИВИДУАЛНОСТТА. ДЖНАНА-ЙОГА.... 21
III. ВЗИМАНЕ И ДАВАНЕ
(Слънцето, Луната и Зем ята)................................... 39
IV. СЛЕДВАЙТЕ ПЪТЯ НА ИН ДИВИ ДУАЛНО СТТА.
ЗЛОТО Е ОГРАНИЧЕНО, НО ЗА ДОБРОТО
НЯМА П РЕД ЕЛ И ..................................................... 69
V. ИСТИНСКОТО Щ АСТИЕ Е В
VI. НЕВЪЗМОЖНО Е ДА ПРОМЕНИМ ПРИРОДАТА
НАЛИЧНОСТТА.
СМИСЪЛЪТ НА ФЕРМЕНТАЦИЯТА
СПОРЕД НАУКАТА ЗА ПОСВЕЩ ЕНИЕТО .... 117
VII. ЛИЧНОСТТА ИСКА ДА СИ Ж ИВЕЕ ЖИВОТА,
ИНДИВИДУАЛНОСТТА ИСКА ДА ИЗПЪЛНЯВА
БОЖИЯ ЗАМ ИСЪЛ................................................ 135
VIII. СИМВОЛИКАТА НА ДЪРВОТО.
ИНДИВИДУАЛНОСТТА ТРЯБВА ИЗЦЯЛО
ДА ПОГЪЛНЕ ЛИЧНОСТТА - I ......................... 147
IX. ДВАТА МЕТОДА ЗА РАБОТА ВЪРХУ ЛИЧН ОСТТА. 161
X. ЛИЧНОСТТА ПРЕЧИ НА НЕБЕТО
ДА СЕ ПРОЯВИ В Н А С .......................................... 173
XI. ДА СЕ ОТЪЖДЕСТВЯВАМЕ С
XII. СМИСЪЛЪТ НА Ж ЕРТВОПРИНОШ ЕНИЕТО В
Р Е Л И ГИ И ТЕ ............................................................. 199
XIII. ИНДИВИДУАЛНОСТТА НАМИРА ЛЕК
ЗА НАРУШЕНОТО ОТ ЛИЧНОСТТА
РАВН О ВЕСИ Е........................................................... 211
XIV. „ О Т Д А В А Й Т Е К Е С А Р Е В О Т О К Е С А Р Ю ! " ................. 225
XV. ЛИЧНОСТТА Е САМО ПРОВОДНИК ЗА

ИЗЯВАТА НА ИНДИВИДУАЛНОСТТА
ПРИЕМ ЕТЕ НОВАТА ФИ ЛО СО ФИ Я....................... 233
XVI. ИНДИВИДУАЛНОСТТА ТРЯБВА ИЗЦЯЛО
ДА ПОГЪЛНЕ ЛИЧНОСТТА - I I ...................... 243
XVII. ДА НАМЕРИМ СЪЮЗНИЦИ В БОРБАТА С
Л И Ч Н О С ТТА ...........................................................253
XVIII. КОЛКОТО ПОВЕЧЕ СЛИЗА ЧОВЕК В МАТЕРИЯТА,
ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ СЕ ОГРАНИЧАВА.......... 263
XIX. ДА ОПИТОМИМ СВОИТЕ ВЪТРЕШ НИ
Ж И В О Т Н И ...............................................................273
XX. „ЕСТЕСТВЕНА“ ПРИРОДА И
„ПРОТИВОЕСТЕСТВЕНА“ П РИ РО Д А .......... 287
XXI. ПОСТАВЕТЕ СЕКСУАЛНОСТТА В СЛУЖБА
НА ВИСШАТА П РИ РО Д А...................................297
XXII. РАБОТА ЗА ВСЕМИРНОТО БРА ТСТВО ..................311

Основният Ключ За Разрешаване На Всички Въпроси в Живота - Омраам

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Основният Ключ За Разрешаване На Всички Въпроси в Живота - Омраам

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

основният ключ

„Цялостното човешко същество, което слиза да се въплъти на Земята,

786197 025033 Цена: 19 лв.

Колекция „Събрани пълни беседи“ - том 11

нищо не съществува извън Бога, дори Злото - или

Ще кажете: „Но ако личността е отражение на

Езотеричната Наука ни обяснява, че човекът е

рядко се подчинява на импулсите, идващи от Горе.

то вече са натрупали много опит в предишни прераж­

чувстваме винаги откъснати от Цялото, отделени от

Възпитанието и обучението, които хората понас­

А сега, когато се твърди, че природата на лич­

изразяване, защото всичко произлиза от Бога. Ето,

той отделя една течност, която, втвърдявайки се,

и личността: личността е непрозрачна, тежка, твър­

възвишените сфери, са толкова бързи, толкова къси,

не му вярвам“ - и ще продължат да живеят живота

положението им става по-тежко, защ ото е много

ЧОВЕКЪТ МЕЖДУ ЛИЧНОСТТА

ки недостатъци. Личността обаче е като една стара

Що се отнася до индивидуалността, за нея е ха­

След това се говори, че са се поддали на изкушени­

два-три пъти, и то съвсем тихо... В повечето случаи

се самоанализирали, за да опознаят в дълбочина ис­

малък аз, това не е той, защото може да се лиши и

за отделени от Всемирния, Целокупния Живот, от

една лъжлива, материалистична философия... или,

успява да ни докосне? То е там, горе, много далеко,

се казва: Богове с т е \ Да, хората са Богове и ако, за

чин от вашата личност, вие ще я обезсилите и така

която ще ви „погълне“ : и трошичка няма да остане

Но да се върнем на примера с чашите и парфю­

те, предметите, които са на ваше разположение. Но

нищо не може да го извади от равновесие. Да, исто­

За да ви покажа, че въпросът за личността и ин­

запазва и записва* като наследство, като положите­

сили, които препятстват осъществяването на нейни­

Като се има предвид, че тези две напълно различ­

И напротив - тези, на които е било разкрито съ­

създава нещо от онова, което е взела, но го запазва

бесния си Отец. Заради тях именно говоря, защото,

тота, тази Светлина и щедрост, това великодушие

на: на В зи м а н е т о и на /\а в а н е т о . Защо да даваме? За

да й дава само съвсем малко, колкото е необходимо,

ще видите... Но аз говоря по принцип: вие не трябва

Следователно привличането е правопропорционал-

ределени привързаности, но за да може да направи

тогава, ако предварително знаете, че хората няма да

чества превъзхождат тези на хората, и затова вървя

Засега запомнете, че трябва да се опитате да не

тели и Иисус одобрил подхода му. Това означава, че

И така, скъпи мои братя и сестри, асимилирах­

В Природата циркулират множество потоци,

едно от друго същества, които се бият - защото, в

Ако чрез личността човекът се свързва с Ада, то

къде да тръгне. Разбира се, понякога все още могат

Вчера ви казах, че основният стремеж на лич­

не всичко; но понеже никога няма насита, не само

да се взема, е непременно лошо, защото има начини

Земята не е способна да дава, тя се задоволява само

Изучавайки Дървото на Сефиротите, виждате,

да станете като бистрата вода, трябва да се свържете

висши откровения, а това също е пагубно. Той ще

то вече са натрупали много опит в предишни прераж

Възпитанието и обучението, които хората понас

А сега, когато се твърди, че природата на лич

и личността: личността е непрозрачна, тежка, твър

Що се отнася до индивидуалността, за нея е ха

След това се говори, че са се поддали на изкушени

се самоанализирали, за да опознаят в дълбочина ис

Но да се върнем на примера с чашите и парфю

нищо не може да го извади от равновесие. Да, исто

За да ви покажа, че въпросът за личността и ин

запазва и записва* като наследство, като положите

сили, които препятстват осъществяването на нейни

Като се има предвид, че тези две напълно различ

И напротив - тези, на които е било разкрито съ

И така, скъпи мои братя и сестри, асимилирах

Вчера ви казах, че основният стремеж на лич

Хората биват подтиквани да задоволяват нисши

вашите мисли, желания и намерения, както един би

порядъка, избират разрушението и смъртта. Мал

Сега, ще добавя, че ние не трябва да унищожа

Тази мисъл изисква много обяснения. Тя съдър

Мои скъпи братя и сестри, за да бъдем щастли

веднага им става зле и бързат да се завърнат в „дуп

Виждате, това са формули. Но сега, със странни

същото се случва и с човешкото същество: както из

то както звукът произвежда трептения, така и вът

милите, любезните, симпатичните хора винаги са из

И сега хората са толкова преситени, че стават ужас

зависи от никакъв обект, от никакъв предмет, от ни

е направена от тленна материя. В П и сан и ето се каз

плачевно състояние. И така, без прекъсване, отно

ламтежи... Но ето че едно младо момиче минава по

Някои ще кажат: „Колкото повече се задълбоча

вила, да правите определени упражнения за пре