„Събрани произведения“

от Рамана Махарши
Част 1
Оригинални Работи

Проза
1
Себеизследването

Себеизследването е първата работа на Махарши, която е писал. Тя е

съставена през 1901 година, когато е бил около 22 годишен младеж. Той
вече бил джнани (мъдрец), в съвършена реализация на Себето1, в сияйното
блаженство на Божественото Знание. По това време живеел в пещерата
Вирупакша на хълма Аруначала. Около него вече се били събрали няколко
ученика. Въпреки че всъщност не е давал обет за мълчание, рядко говорел
и изписвал отговорите на някои въпроси, поставени му от Гамбхирам
Сешая, един от най-ранните му предани. Последният ги преписал в
дневника си. След смъртта му, с дневника се сдобил брат му. Въпросите и
отговорите били редактирани от Натанананда и публикувани със
съгласието на Бхагаван под името Вичара Санграхам или
Себеизследването. Впоследствие те били видоизменени под формата на
есе. В настоящата работа е представена оригиналната форма.
В това произведение няма и следа от незрялост и юношество.
Учителят е писал с авторитета на пълно духовно знание, както и в по-
късните си години. Всичките му обяснения, както вербални така и
написани, засягат, но не чрез суха теория, практическите въпроси по пътя
към Себереализацията. Обаче това тук се различава от по-късните
изложения в едно важно отношение, или в това че обяснява не само пътя
на Себеизследването, но и други пътища като медитацията върху
тъждеството със Себето и йогическия път, базиран на контрола на
дишането. Самият той е предписвал само Себеизследването или
предаността към Гуру. Той би казал: “Има два пътя: 'Кой съм аз?' и
отдаването”.
Защо е обхванал и споменал индиректни и по-сложни методи в това
първо обяснение? Очевиднo, навярно ученикът, за които са написани, е чел
книги за тези различни методи и е питал за тях. Може би също, в по-широк
смисъл, е уместно да има първо едно генерално обяснение на различните
методи преди да започне да предписва наставленията, които е давал през
1
Себето - Атман.
целия си живот. Несъмнено, другите методи, въпреки че са описани, едва
ли са препоръчани.
Контролът на дишането, който е обяснен, разбира се, не е просто
физическо упражнение. Духовното значение на упражнението е това, което
го прави висша наука. “Наука” е наистина точната дума за това, т.е.
традиционната индийска наука за самопречистването. Тя е неразбираема за
западния читател, който няма предварителни знания за нея, понеже, както
всяка наука, тя си има технически речник, който не позволява адекватното
й разбиране без обширни тълкования. Трябва да се разбере, че пишейки
обяснението, Мъдрецът е разчитал, че човекът, до когото е адресирано то,
има техническо знание за тази наука. Утешение за западните читатели е, че
той нито е препоръчвал, нито е предписвал този път, а в по-късните му
работи е едва споменаван. За тях не е необходимо да изучат неговата
терминология.

Благослов

Има ли някакъв начин за обожаване на Върховното, което е всичко,

освен устойчиво пребивавайки като Него!

Текстът

1. Ученик: Учителю! Кое е средството за постигане на

състоянието на вечно блаженство, вечно свободно от страданието?

Учител: Независимо от изявлението на Ведите, че когато има тяло,

има и страдание, това състояние е дирeктно преживяване на всички хора;
следователно човек трябва да изследва своята истинска природа, която е
вечно безтелесна и да остане като нея. Това е средството за постигане на
това състояние.

2. Ученик: Какво се има предвид под изказването, че човек трябва да

изследва истинската си природа и да я разбере?

Учител: Опитностите “аз отидох; аз дойдох; аз бях; аз направих”

идват естествено за всеки. В тези преживявания “аз” съзнанието не се ли
явява субект за тези различни действия? Начинът да разбереш истинската
си природа е изучаването на действителната природа на това съзнание чрез
изследване, оставайки като Себето.

3. Ученик: Как човек да изследва “Кой съм aз?”?

 Учител: Действия като “отиване” и “идване” принадлежат
единствено на тялото. И така, когато човек казва, “аз дойдох, аз отидох”,
това е равнозначно да се каже, че тялото е “Азът”. Но може ли да се каже,
че тялото е “Аз” съзнанието, след като тялото не е било преди да се роди,
съставено е от пет елемента, несъществуващо е в състоянието на дълбок
сън и става труп след смъртта? Moже ли за това тяло, което е инертно като
дървен дънер да се каже, че сияе като "Аз-Аз"2? Следователно, “аз-
съзнанието”, което възниква по отношение на тялото се отнася към
самомнението (тарбодхам), егоизма (аханкара), незнанието (авидя), мая,
нечистотата (мала) и индивидуалната душа (джива). Може ли да не се
изследва това? Не е ли за наше спасение изявлението на всички свещени
текстовe, че унищожаването на “самомнението” чрез изследване е
освобождение (мукти)? Следователно разглеждайки подобното на труп
тяло като действителен труп, дори без да се произнася думата “аз”, човек
трябва внимателно да изследва “Сега, какво е това, което се появява като
'аз'?”. След това в Сърцето ще засияе неизразимо озарение (спхурана) като
“Аз-Аз”. Или, едновременно с изчезването на многото ограничени мисли,
там ще засияе от само себе си единственото неограничено чисто Съзнание.
Ако човек остане в покой без да напуска това (състояние), егоизмът или
чувството за отделеност под формата “аз съм тялото” ще бъде тотално
разрушено и накрая последната мисъл, т.е. аз-формата (ахам спхурана),
също ще угасне, както огънят изгаря камфорa3. Великите мъдреци и
свещените текстове декларират, че това е единственото освобождение.

4. Ученик: Когато се изследва корена на “самомнението”, който е

под формата на “аз”, възникват безброй всякакви различни мисли и нито
една отделна “аз” мисъл.

Учител: Независимо дали именителният падеж, който е първия

падеж, се появява или не, изреченията, в които другите падежи възникват,
имат за база първия падеж. По същия начин, всички мисли, които
възникват в Сърцето, имат за своя база егоизма, който е първата ментална
форма - “аз”, или разпознаването на формата ”аз съм тялото”.
Следователно появяването на егоизма е причината и източникът за
възникването на всички други мисли. Затова ако самомнението, като
форма на егоизма, коeто е коренът на илюзорното дърво на самсара
(ограничението, състоящо се в превъплъщението), е унищожено, всички
други мисли ще загинат напълно като изкоренено дърво. Каквато и мисъл
да израсне като препятствие в садханата (духовната дисциплина) на
човек, на ума не трябва да се позволява да се въвлича в нейна посока, а
трябва да бъде оставен да почива в Себето, което е Атман; трябва да се
2
"Аз-Аз" е чистото Аз-Съзнание, неасоциирано с име и форма.
3
Без да останат никакви утайки.
остане като свидетел на каквото и да се случва, възприемайки
отношението: “Каквито и странни неща да се случват, нека се случват;
нека видим!”. Това трябва да бъде практиката. С други думи, човек не
трябва да се идентифицира с проявленията и никога не трябва да напуска
Себето. Това е истинското средство на унищожаването на ума (манонаса),
чиято природа е да вижда тялото като аз, и който е причината за всички
гореспоменати пречки. Този метод, който лесно унищожава eгоизма,
заслужава да се нарече преданост (бхакти), медитация (дхяна),
еднонасоченост (йога) и знание (джнана). Понеже Бог, който е с
природата на Себето, сияейки като “Аз”, пребивава в Сърцето, понеже
свещените текстове декларират, че самата мисъл е окова, най-добрата
практика е да останеш в покой, като никога не забравяш Него (Бог,
Себето), разтваряйки ума, който е форма на “аз-мисълта”, без значение
чрез какво средство, в Него. Това е крайното учение на свещените
текстове.

5. Ученик: Дали изследването е средство за отстраняването на

фалшивото вярване на себичността само на грубото тяло или е средство
за отстраняването на фалшивото вярване на себичността също и във
финото и каузалното тяло?

Учител: Именно грубото тяло подхранва съществуването на

останалите тела. Във фалшивото вярване под формата “аз съм тялото” са
включени всичките три тела, състоящи се от пет обвивки. Унищожението
на фалшивото вярване на себичността в грубото тяло е унищожаването на
фалшивото вярване на себичността в другите тела. Така че изследването е
средство за отстраняване на фалшивото вярване на себичността в трите
тела.

6. Ученик: Докато има различни модификации на вътрешния орган,

т.е. манас (ум), буддхи (интелект), читта (памет) и аханкара (его), как
може да се каже, че освобождение е унищожаването единствено на ума?

Учител: В свещените книги, обясняващи природата на ума, е казано

следното: “Умът е формиран от усвоената фина част от храната, която
приемаме; той расте със страстите като привързаността и отвращението,
желанието и гнева; бидейки съвкупност от ума, интелекта, паметта и егото,
приема общото наименование “ум”; характеристиките, които притежава са
мисленето, волята и др.; понеже е обект на Съзнанието (Себето) е това,
което се вижда, т.е. е инертен; дори инертен, той изглежда съзнателен,
заради асоциирането си със Съзнанието (като нажежената до червено
желязна топка); той е ограничен, преходен, пристрàстен и променящ се
като смола, злато, восък и др.; той е с природата на всички елементи (на
феноменалното съществуване); неговото местоположение е лотоса на
Сърцето, както мястото на сетивото за виждане са очите и т.н.; той е
придатък на индивидуалната душа; мислейки за обекта, се трансформира
във формата му и заедно със знанията в мозъка, той се движи като поток
по каналите на петте сетива, съединява се с обектите чрез мозъка
(асоцииран със знанието) и така познава и преживява обектите и получава
удовлетворение. Тази субстанция е умът.” Така както една и съща личност
е наречена с различни имена поради различните дейности, които извършва,
така един и същ ум е наречен с различни наименования (ум, интелект,
памет и его), не заради някакви реални различия, а заради различни му
аспекти. Умът сам по себе си е форма на всичко, т.е. душата, Бог и света;
когато чрез знанието остане като Себето, настъпва освобождение, чиято
природа е Брахман. Това е учението.

7. Ученик: Ако тези четири – ум, интелект, памет и его – са едно,

защо в същото време са посочени различни местоположения за тях?

Учител: Наистина, казано е, че гърлото е мястото на ума, лицето или

сърцето – на интелекта, пъпът – на паметта, а Сърцето или сарванга на
егото; въпреки горе споменатото, сумата от тях е умът или вътрешният
орган, чието разположение е единствено в Сърцето. Това е окончателното,
декларирано от свещените текстове.

8. Ученик: Защо е казано, че единствено умът, който е вътрешният

орган, сияе като форма на всичко или като душа, Бог и свят?

Учител: Като инструменти за познаване на обекти, сетивните органи

са външни и се наричат външни сетива; а умът е наречен вътрешно сетиво,
защото е вътрешен. Но разделението на вътре и вън се отнася единствено
към тялото; всъщност няма нито вътре, нито вън. За ума е естествено да
остава чист като етера. Това, което се разбира под Сърце или ум, е
разположението на елементите (на феноменалното съществуване), което
изглежда като вътрешно и външно. Затова няма съмнение, че цялото
феноменално съдържание от имена и форми са самата природа на ума.
Всичко това, което се появява вън, реално е вътре, а не е вън. За да се
предаде това, също и във Ведите се казва, че Сърцето е естеството на
всичко. Това, което се нарича Сърце, не е нищо друго освен Брахман.

9. Ученик: Как може да се каже, че Сърцето не е нищо друго

освен Брахман?

Учител: Въпреки че Себето се наслаждава на собствените си

преживявания в състоянията будно, сън със съновидения и дълбок сън,
пребивавайки съответно в очите, гърлото и Сърцето, всъщност никога не
напуска собственото си основно седалище - Сърцето. В лотоса на Сърцето,
което е естеството на всичко, или с други думи, в ума-етер, сияе
светлината на Себето под формата на “Аз”. Като сияе така във всички, това
висше Себе е описано като свидетел (сакши) и като трансцендентно
(турия, буквално четвъртото). Безличностният Върховен Брахман, който
сияе във всички тела като вътрешен за светлината под формата на “Аз”, е
Себе-етер (или знание-етер) и единствено това е Абсолютната Реалност.
Това е Свръхтрансцендентът (туриятита). Затова е казано, че това, което
е наречено Сърце, не е нищо друго освен Брахман. Още повече, понеже
Брахман сияе в сърцето на всички души като Себе, на Брахман4 е дадено
името “Сърце“. Значението на думата хридаям, когато се раздели на “хрит-
аям”, всъщност е Брахман. Адекватно доказателство, че сияещият като
Себето Брахман е разположен в сърцата на всички е, че всички хора,
когато казват “Аз”, се идентифицират като посочват гърдите си.

10. Ученик: Ако цялата вселена е форма на ума, тогава не следва ли,
че вселената е илюзия? Ако е така, защо във Ведите е споменато
създаването на вселената?

Учител: Няма никакво съмнение, че вселената е най-обикновена

илюзия. Основната цел на Ведите е да се узнае Абсолютния Брахман, след
като се разкрие видимата вселена като лъжовна. Затова Ведите допускат
създаването на света, не заради друго. Още повече, на незрелите се казва,
че творението произлиза от Брахман и се разгръща последователно като
пракрити (първична природа), махат таттва (велик интелект),
танматри (фини същности), бхути (груби елементи), свят, тяло и т.н.;
докато в същото време на зрелите се казва, че светът се е появил от само
себе си чрез собствените ни мисли, като сън, породен от липсата на
Себепознание. Така, от това че сътворението на света е обяснено по
различни начини, става ясно, че целта на Ведите почива единствено в
учението за истинската природа на Брахман, след разкриването по един
или друг начин на илюзорната природа на вселената. Това, че светът е
илюзия, всеки може да узнае директно в състоянието на Реализация, което
е осъзнаването на собствената ни блажена същност.

11. Ученик: Преживяването на Себето възможно ли е за ума, чиято

природа е постоянна промяна?

Учител: Докато саттва гуна (съставната част на пракрити, която се

отнася до чистотата, интелигентността и др.) е природата на ума и докато
4
В сърцата на всички индивидуални души, това което сияе е Брахман, и затова е наречен Сърце – Брахма
Гита
умът е чист и неопетнен като етер, това което се нарича ум всъщност е
природата на знанието. Когато остава в естествено (чисто) състояние, той
дори не е името “ум”. Ум се нарича това, което има неправилно знание и
бърка едно нещо с друго. (Изначално) чистият саттва ум, с природата на
чисто знание, поради невежество забравя своята природа-знание и се
трансформира в света под влиянието на тамо гуна (съставна част на
пракрити, която се отнася до тъпотата, инертността и др.), под влиянието
на раджо гуна (съставна част на пракрити, която се отнася до дейностите,
страстите и др.) си представя “аз съм тялото и т.н.; светът е реален”, чрез
привързаноста, отвращението и т.н. трупа заслуги и грехове и
благодарение на остатъчните впечатления (васаните) от тях той се ражда и
умира. Но умът, очистен от замърсяване (грях), чрез действия без
привързаност, изпълнявани в продължение на много минали животи,
слуша ученията на свещените текстове от истински Гуру, разсъждава
върху значението им и медитира, за да постигне естественото състояние на
ума във формата на Себето или Брахман, което е резултат от
продължително съзерцание на Брахман. Така ще бъдат отстранени
трансформацията на ума в света като аспект на тамо гуна и свързания с
много движение в него аспект на раджо гуна. Когато това очистване се
случи, умът става фин и неподвижен. Така както парчето фина коприна не
може да се шие с тежък метален лост, или както детайлите на фини обекти
не могат да се различат с лампа, чийто пламък трепка на вятъра, така и
Реалността (Себето), която е много фина и неизменна, не може да бъде
преживяна единствено от ум, който е нечист и е под влияние на раджас и
тамас. Но в чистия ум, който е станал фин и неподвижен чрез
медитацията, описана по-горе, блаженството на Себето (Брахман) ще се
разкрие. Тъй като без ума не може да има преживяване, е възможно
пречистеният ум да бъде надарен с изключително фина форма (вритти) и
да изпита блаженството на Себето, оставайки в тази форма (във формата
на Брахман). Тогава това, че собственото Себе е с природата на Брахман,
ще бъде ясно преживяно.

12. Ученик: Възможно ли е гореописаното преживяване на Себето

за ума, който трябва да изпълнява функциите си в съответствие с
неговата прарабдха (миналата карма, почнала да дава плодове), в
условията на емпиричното съществуване?

Учител: Актьорът брахмин може да играе множество различни роли

в спектакъл, но в същото време мисълта, че е брахмин не напуска ума му.
По подобен начин, когато някой е ангажиран с различни емпирични
действия, трябва да има твърдата убеденост “Аз съм Себето”, без да
допуска възникването на фалшивата идея ”Аз съм тялото и т.н.”. Ако умът
почне да се разсейва, тогава незабавно всеки трябва да изследва “О! Ние не
сме тялото и т.н. Кои сме ние?” и така трябва да възстанови ума в това
(чисто) състояние. Изследването “Кой съм аз?” е най-важното средство за
отстраняването на всички страдания и постигането на върховно
блаженство. Когато по този начин умът остане в покой в естественото си
състояние, хармоничното преживяване на Себето се появява без усилие.
След това сетивните удоволствия и болки няма да вълнуват ума. Тогава
всички феномени ще се появяват като сън, без възникване на
привързаност. Постоянното помнене на неограниченото Себе е истинска
бхакти (преданост), йога (контрол на ума), джнана (знание) и всякакви
други аскези. Така казват мъдреците.

13. Ученик: Когато има действие свързано с работа, ние не сме

нито извършители, нито наслаждаващи се. Дейностите принадлежат на
трите инструмента (ума, речта и тялото). Можем ли да останем
непривързани, разсъждавайки така?

Учител: След като умът е накаран да стои в Себето, което е неговото

божество и е оставен безразличен към емпиричните въпроси, като не се
отклонява от Себето, как може умът да мисли за споменато горе? Не са ли
такива мисли окови сами по себе си? Когато такива мисли възникват
поради остатъчните впечатления (васани), умът трябва да се възпре да тече
в тяхна посока, да се положат усилия той да се държи в Себето и да се
направи безучастен към емпиричните въпроси. Не трябва да се дава почва
в ума на мисли като: “Това добро ли е?” или “Онова добро ли е?”, “Това
може ли да се направи?” или “Онова може ли да се направи?”. Всеки
трябва да е бдителен, дори преди появата на такива мисли и да държи ума
си в естественото му състояние. Ако се допусне появата им, такъв
(неспокоен) ум ще ни навреди, преструвайки се на наш приятел, така както
врагът, преструващ се на приятел, ни събаря долу. Не изникват ли такива
мисли, причинявайки все повече и повече злини, понеже се забравя
собственото Себе? Докато е истина, че мисленето чрез разграничението
“Аз нищо не правя; всички действия се извършват от инструментите” е
средство да предпазим ума да тече заедно с такива мисли васани, не следва
ли също, че умът трябва да бъде обуздан чрез разграничението, споменато
горе, единствено и тогава, когато той тече заедно с такива мисли васани?
Може ли умът, установен в Себето, да мисли за ”аза” и “аз извършвам
емпирично това и това”? Чрез някой от всички възможни начини, човек
трябва постепенно да изгради стремеж да не забравя своето истинско Себе,
което е Бог. Ако това е изпълнено, всичко е изпълнено. Умът не трябва да
се насочва към каквото и да било другo. Дори докато извършва действията,
които са резултат от прарабдха карма, подобно на луд, човек трябва
установи ума си в Себето, като не позволява да възникне чувството “аз
действам”. Нима хилядите бхакти (отдадени) не вършат своите безброй
емпирични действия с отношение на безучастност?

14. Ученик: Какво е истинското значение на санняса

(отречението)?

Учител: Санняса е единствено отхвърлянето на “аз-мисълта”, а не

изоставянето на външните обекти. Този, който се е отрекъл от това (“аз-
мисълта”), остава един и същ, независимо дали е сам или е насред
обширната самсара (емпиричния свят). Също както умът, когато е
концентриран върху някой обект не забелязва други неща, дори и да са
изключително близо, така и мъдрецът може да извършва множество
действия, но в действителност не прави нищо, защото е оставил своя ум да
почива в Себето, без да позволява “аз-мисълта” да възниква. Както в съня
си на човек му се струва, че пада стремглаво надолу, но в действителност е
неподвижен, така и незнаещият, т.е. човек, от когото “аз-мисълта” не е
заличена, въпреки че остава сам в постоянна медитация, всъщност
извършва всички емпирични действия5. Така казват мъдрите.

15. Ученик: Умът, сетивните органи и т.н., имат способността да

възприемат; защо тогава са разглеждани като възприети обекти?

Учител:

N Дрик (Познаващ) Дришя (Познато)

1. Виждащ Гърне (Видяно)
По нататък,
2. Окото Тяло, Гърне и т.н.
3. Сетивото за виждане Окото
4. Умът Сетивото за виждане
5. Индивидуалната душа Умът
6. Съзнанието (Себето) Индивидуалната душа

Както е показано на горната схема, ние - съзнанието, сме наречени

дрик (познаващ) и познаваме всички обекти. Категориите, включително
гърнето и т.н., са видими обекти, а докато са такива са и познаваеми. В
таблицата “знание-незнание (т.е. познаващ-познато)”, дадена горе, сред

5
Както тези, които слушат история, но вниманието им е насочено някъде другаде, тaка и умът на тези,
чиито остатъчните впечатления са премахнати, всъщност не функционира, въпреки че изглежда като
функциониращ. Умът, който не е свободен от остатъчните впечатления, всъщност работи, дори и да не
изглежда, че работи; те са като тези, които докато спят неподвижни, сънувайки си представят, че
изкачват хълм и падат оттам – Реалността във Четирдесет Стиха: Приложение, стих 30
познаващите и обектите на познанието се вижда, че един познаващ е във
връзка със друг, така че докато един обект е свързан с друг, реално никоя
от тези категории не е познаващият. Макар че сме наречени “познаващ”,
понеже ние познаваме всичко, а не “познато”, защото не сме познати от
нищо друго, сме наречени “познаващ” единствено във връзка с познатите
обекти. В действителност, обаче, това което се нарича “познато”, не е
отделно от нас. Така че ние сме Реалността, която трансцендира тези две
(познаващият и познатото). Всичко останало попада в категорията
познаващ-познато.

16. Ученик: Как егото, душата, Себето и Брахман се оказват

тъждествени?

Учител:

N Пример Илюстриран като

1. Желязната топка Егото
Нажежената желязна Душата, която се появява като
2.
топка наслагване върху Себето
Светлината на съзнанието (Себето),
Огънят в нажежената
3. т.е. неизменният Брахман, който
желязна топка
сияе в душата на всяко тяло
Пламъкът на огъня, който Всепроникващият Брахман, който
4.
остава непроменен остава непроменен

От примера, даден горе, ще бъде ясно как егото, душата, свидетелят

и всесвидетелят се оказват тъждествени.
Както във восъка на свещта на ковача има много и различни
метални частички и всичко изглежда като една восъчна маса, по същия
начин в дълбок сън, грубото и фино тяло на всички индивидуални души са
потопени в космическата мая, която е незнание и е с природата на пълен
мрак, и докато душите не са разтворят в Себето, ставайки едно с Него, те
навсякъде виждат само мрак. От мрака на дълбокия сън, възниква финото
тяло, т.е. егото, а от него (егото), съответно, възниква грубото тяло. След
появяването си егото изглежда като наложено върху чистата природа на
Себето, както в примера с нагорещената желязна топка. Така, без
душата (джива), която е ума или егоизма, съединена със светлината на
Съзнанието (Себето), няма свидетел на душата, т.е. Себе, а без Себето
няма Брахман, който е всесвидетел. Както в желязната топка, изчуквана в
разнообразни форми от ковача, огънят не се променя по никакъв начин,
така и в душата, която се въвлича в множество преживявания, изпитвайки
удоволствие и болка, светлината на Себето не се променя ни най-малко и
като етера, тя е всепроникващото чисто Знание, което е Едно и сияе в
Сърцето като Брахман.

17. Ученик: Как човек да осъзнае, че Себето сияе в Сърцето

като Брахман?

Учител: Както за елемента етер се знае, че изпълва пламъка на

лампата, едновременно отвътре и отвън, без никаква разлика и граници,
такa и Знанието-етер, което прониква светлината на Себето в Сърцето,
изпълва едновременно отвътре и отвън, без никаква разлика и граници,
тази светлина на Себето. Това се има предвид под Брахман.

18. Ученик: Как трите състояния на съзнанието, трите тела и т.н,

които са въображаеми, се появяват в светлината на Себето, която е
еднa, неделима и самосияйна? Дори и да се появяват, как да се осъзнае, че
единствено Себето остава вечно неподвижно?

Учител:

N Пример Илюстриран като

1. Лампата Себето
2. Вратата Сънят
3. Прагът на вратата Махат таттва
4. Вътрешните стени Незнанието или каузалното тяло
5. Огледалото Егото
6. Прозорците Петте когнитивни сетивни органи
Състоянието на дълбок сън, в който
7. Вътрешната стая
каузалното тяло е проявено
Състоянието на съня със съновидения,
8. Средната стая
в който финото тяло е проявено
Будното състояние, в което грубото
9. Външният двор
тяло е проявено

Себето, което е лампата (1), сияе от само себе си във вътрешната стая,
т.е. каузалното тяло (7), което се характеризира с незнание и е изобразено
като вътрешната стена (4), а сънят е изобразен като вратата (2); когато,
поради жизнения закон, обусловен от времето, кармата и т.н., вратата на
дълбокия сън е отворена, се появява отражението на Себето в его-
огледалото (5), което е поставено след прага на вратата – махат
таттва (3); така его-огледалото осветява средната стая, т.е. състоянието
на сън със съновидения (8), а през прозорците, които са петте когнитивни
сетивни органи (6), осветява външния двор, т.е. будното състояние (9).

1 7

2
3

5
8

Когато, отново, поради жизнения закон, обусловен от времето,

кармата и т.н., вратата на дълбокия сън се затваря, егото се преустановява
заедно с бодърстването и сънуването и остава да сияе вечно само Себето.
Примерът дава обяснение за неподвижността на Себето, каква е разликата
между Себето и егото, и как се появяват трите състояния на съзнанието и
трите тела и т.н.

19. Ученик: Въпреки че слушах обясненията за характеристиките

на изследването в големи детайли, умът ми на най-малко не придоби
покой. Каква е причината за това?

Учител: Причината е отсъствието на сила или еднонасоченост на

ума.

20. Ученик: Каква е причината за отсъствие на умствена сила?

Ученик: Средствата, които правят всеки човек квалифициран за

себеизследване са мeдитация, йога и т.н. Чрез усилена практика всеки
трябва да придобие вещина в тях и така да осигури поток от едни и същи
ментални модификации, който е естествен и благотворен. Когато умът
стане зрял по този начин, научавайки за себеизследването, той изведнъж
ще осъзнае своята истинска природа, която е Себето и ще остане в пълен
покой без да се отклонява от това състояние. За ума, който не е готов,
незабавната реализация и покой са трудни за постигане само чрез
научаване за себеизследването. Но ако човек практикува средствата за
контрол на ума за известно време, накрая покоят на ума може да бъде
постигнат.

21. Ученик: От средствата за контрол на ума, кое е най-важното?

Учител: Контролът на дишането е средството за контрол на ума.

22. Ученик: Как се контролира дишането?

Учител: Дишането може да се контролира или чрез пълно задържане

(кевала кумбхака) на дъха или чрез регулиране на дишането (пранаяма).

23. Ученик: Какво е пълно задържане на дъха?

Учител: Това е да накараш жизнения дъх да стои устойчиво в

Сърцето, без издишване и вдишване. Това се постига чрез медитация върху
жизнения източник и т.н.

24. Ученик: Какво е регулиране на дишането?

Учител: Това е да накараш жизнения дъх да стои устойчиво в

Сърцето, чрез издишване, вдишване и задържане, съгласно инструкциите,
дадени в текстовете за йога.

25. Ученик: Защо контролът на дишането е средството за контрол

на ума?

Учител: Няма съмнение, че контролът на дишането е средство за

контрол на ума, защото и двете (умът и дишането) са част от
въздуха (ваю), защото и двете имат обща подвижна природа, защото и
двете имат един и същ източник, и защото когато едното от тях е
контролирано и другото е под контрол.

26. Ученик: След като контролът на дишането води само до покой

на ума (манолая), а не до неговото унищожаване (манонаса), как може да
се каже, че контролът на дишането е средство за изследване, което цели
унищожението на ума?

Учител: Свещените текстове учат, че средствата за достигане на

Себереализация са два вида – пътят на йога с осем степени (ащанга йога) и
пътят на знанието с осем степени (ащанга джнана). Чрез регулиране на
дишането (пранаяма) или чрез пълно задържане (кевала кумбхака), които
са една от степените на йога, умът се поставя под контрол. Без да се остава
на това ниво, ако се практикува следващата дисциплина, която е
отдръпване на ума от външни обекти (пратяхара), най-накрая
Себереализацията, която е плод на изследването, със сигурност ще бъде
постигната.

27. Ученик: Кои са етапите на йога?

Учител: Яма, нияма, асана, пратяхара, дхарана, дхяна и самадхи. От

тях:
1. Яма: Това означава култивирането на принципи на добро
поведение като: ненасилие (ахимса), истинност (сатя), не-крадене (астея),
целомъдрие (Брахмачаря) и неприемане на дарове (апариграха).
2. Нияма: Това означава съблюдаване на някои правила за добро
поведение като: чистота (шауча), удовлетвореност (сантоша), аскеза
(тапас), изучаване на свещените текстове (свадхая) и преданост към Бог
(Ишварапранидхана)6.
3. Асана: От различните пози, осемдесет и четири са най-важни. От
тях, четири: симха, бхадра, падма и сиддха са превъзхождащи. От тях, най-
добрата е сиддха7. Така декларират текстовете за йога.
4. Пранаяма: Според мерките, предписани от свещените текстове,
издишването на жизнения дъх е речака, вдишването е пурака и
задържането му в Сърцето е кумбхака. Визирайки “мярка”, някои текстове
казват, че речака и пурака, трябва да бъдат еднакви по мярка, а кумбхака -
два пъти мярката, докато други текстове казват, че ако речака е една
мярка, пурака трябва да е две мерки, а кумбхака - четири. Под “мярка” се
има предвид времето, което би отнело произнасянето на Гаятри мантра
един път. Така пранаямата, съставена от речака, пурака и кумбхака,
трябва да се практикува всекидневно, според възможностите,
прогресирайки бавно и постепенно. Тогава за ума ще се появи желание да
почива в блаженство, без да се движи. След това човек трябва да
практикува пратяхара.

6
Чрез яма и нияма се отварят всички добри пътища за пригодните за мокша. За повече детайли, вижте
Йога сутра и Хатхайога Дипика.
7
Сиддхасана: Лявата пета трябва да се сложи до гениталния орган и над нея, дясната пета. Фиксирайки
вниманието между веждите, тялото трябва да остане неподвижно и изправено като прът.
 5. Пратяхара: Това е контролирането на ума, като се избягва
въвличането му в посока на външни имена и форми. Умът, който досега е
бил разсеян, сега е контролиран. Средствата за това са: (1) медитация
върху пранава, (2) фиксиране на вниманието между веждите, (3) гледането
във върха на носа, (4) съзерцание на нада. Умът, станал еднонасочен по
този начин, ще бъде годен да стои на едно място. След това трябва да се
практикува дхарана.
6. Дхарана: Това е фиксирането на ума на място, което е подходящо
за медитация. Местата, които са най-подходящи за медитация са Сърцето и
Брахмарандхра (отверстието в короната на главата). Човек трябва да
съзерцава, че в центъра на осем листния лотос8 свети като пламък
Божеството, което е Себето, т.е. Брахман, и да фиксира ума си там. След
това човек трябва да медитира.
7. Дхяна: Това е медитацията посредством “Аз съм Той” мисълта, че
човек не е по различен от природата на гореспоменатия пламък. Също
така, ако човек изследва “Кой съм аз?”, той ще осъзнае, че това, което сияе
в Сърцето като “Аз-Аз”, е Божественото Себе, както декларират свещените
текстове: “Брахман, който е навсякъде, сияе в Сърцето като Себето, което е
свидетелят на интелекта”. Тази форма на съзерцание е най-добрата
медитация.
8. Самадхи: В резултат на осъществяването на гореспоменатата
медитация, умът се разтваря в обекта на медитация без да дава убежище на
идеи като “аз съм това и това; аз правя това и това”. Това фино състояние,
в което дори мисълта “Аз-Аз” изчезва, е самадхи. Ако се практикува това
всеки ден, внимателно и без да се заспива, Бог скоро ще даде върховното
състояние на пълен покой на ума.

28. Ученик: Какъв е смисълът на учението, че в пратяхара трябва да

се медитира върху пранава?

Учител: Смисълът на предписаната медитация върху пранава е

следният. Пранава е Омкара, състояща се от три и половина матри, т.е. а,
у, м и ардха матра. От тях, а символизира будното състояние, Вишва
джива и грубото тяло; у символизира състоянието на сънуване, Тайджаса
джива и финото тяло; м символизира състоянието на дълбок сън,
Праджна джива и каузалното тяло; ардха матра символизира Турия,
което е “Себето” или “Аз-природата”; а това което е отвъд всичко е
състоянието на Туриятита или чисто Блаженство. Четвъртото състояние,
което е състоянието на “Аз-природата”, беше описано в параграфа за
медитация (дхяна). То е многостранно обяснено – като природата на
аматра, която включва трите матри: а, у и м, като маунакшара (беззвучна
8
Макар че е вярно, че за лотоса в короната е казано, че има хиляда листчета, също може да се опише като
осем листен, защото всяко от тези осем листчета има 125 подлистчета.
сричка), като аджапа (спонтаннa джапа, без извършващ джапата) и като
адвайта мантра, която е същността на всички мантри, такива като
Панчакшара. Следователно, за да се разбере истинското значение на
пранава, човек трябва да медитира върху нея. Това е медитация, която е
същността на предаността, състояща се в съзерцаването на истината на
Себето. Осъществяването на този процес е самадхи, което носи
освобождение, и което е състояние на несравнимо блаженство. Почитаните
Гуру също казват, че освобождението се постига единствено с преданост,
чиято същност е съзерцаването на истината на Себето.

29. Ученик: Какъв е смисълът на учението, че трябва да се

медитира посредством “Аз съм Той” мисълта върху истината, че никой
не е различен от самосияещата като пламък Светлина-Реалност?

Учител: (а) Смисълът на учението, че никой не е различен от

самосияйната Светлина-Реалност е такъв: Свещените текстове дефинират
медитацията с думите: “В центъра на осем листния Сърдечен лотос, който
е природата на всичко, и който се съотнася с Кайлаша, Вайкунта и
Парамапада, се намира Реалността с размер на палец, която блести като
светкавица и сияе като пламък. Чрез медитация върху него, човек
придобива безсмъртие.” От това ние трябва да узнаем, че чрез такава
медитация се избягват следните грешки: (1) мисълта за различие във
формата “аз съм различен и това е различно”, (2) медитация върху това,
което е ограничено, (3) идеята, че Реалността е ограничена и (4) че тя е
ограничена до едно място.
(б) Смисълът на учението, че трябва да се медитира върху “Аз съм
Той” (сахахам, Сохам) мисълта, е следният: сах е върховното Себе, ахам е
себето, проявено като “аз”. Дживата е Шивалинга, разположена в
Сърдечния лотос, чието седалище е в тялото, което е градът на Брахман;
умът, чиято природа е егоизъм, е външно ориентиран и се идентифицира с
тялото и т.н. Сега умът трябва да се разтвори в Сърцето, т.е. чувството за
“аз”, което е разположено в тялото и т.н. трябва да се отхвърли; когато
човек изследва “Кой съм аз?”, оставайки необезпокоен в това състояние,
природата на Себето се разкрива по фин начин като “Аз-Аз”; тази природа
на Себето, която е всичко и все пак нищо, се проявява като
всепроникващото върховно Себе, без разграничение на вътре и вън; така то
сияе като пламък, както обяснихме горе, изразявайки истината “Аз съм
Брахман”. Ако не се медитира върху идентичността с Него, човек си
представя, че е различен и невежеството няма да изчезне. Затова се
препоръчва медитация върху тъждеството.
Ако се медитира върху Себето продължително, непрекъснато и без
вълнение, посредством “Аз съм Той” мисълта, което е техника за
съзерцание на Себето, тъмнината на невежеството, която е в Сърцето и
всички пречки, които са ефект от невежеството, ще бъдат отстранени и ще
бъде постигната Безгранична Мъдрост9.
Така, осъзнаването на Реалността в пещерата на Сърцето, която е в
града (на Брахман), т.е. в тялото, е осъзнаването на всесъвършения Бог.
В града с девет порти, който е тялото, мъдрият пребивава в покой10.
Тялото е храмът; дживата е Бог (Шива). Ако човек го обожава с
мисълта “Аз съм Той”, той ще постигне освобождение.
Тялото, което се състои от пет обвивки, е пещерата; Върховният,
който живее там, е Господарят на пещерата. Така декларират свещените
писания.
След като Себето е същността на всички богове, медитацията върху
Себето е най-добрата от всички медитации. Всички други медитации са
включени в нея. Другите медитации са предписани единствено, за да се
стигне до тази. И така, ако тя е постигната, то останалите не са
необходими. Да познаеш себе си, е да знаеш Бог. Да не познаваш
собственото си Себе, което медитира, представяйки си, че има различно
божество, върху което се медитира, се сравнява от великите с акта на
измерване на дължината на своята сянка със собствените си крака и с
търсенето на най-обикновена раковина, след като си изхвърлил безценен
бисер, който си притежавал11.

30. Ученик: Дори само Сърцето и Брахмарандхра да са подходящи

места за медитация, може ли да се медитира, ако е необходимо, върху
шестте мистични центъра (адхари)?

Учител: Шестте мистични центъра, които са споменати като места за

медитация, не са нищо друго освен продукт на въображението. Всички те
имат значение за начинаещите в йога. Във връзка с медитацията върху
шестте центъра, Шивайогините казват, “Бог, който е с природата на
недуално, абсолютно и съзнателно Себе, създава, поддържа и поглъща
всички ни. Голям грях е да омърсяваш тази Реалност чрез налагането
върху нея на различни имена и форми като Ганапати, Брахма, Вишну,
Рудра, Махешвара и Садашива”, а Ведантистите казват, “Всички те не са
нищо друго освен фантазиите на ума”. Затова този, който познава
собственото си Себе, което е с природата на съзнание, познаващо всичко,
знае всичко. Великите казват също: “Когато това Единство е познато като
9
“Ако медитацията във формата “Аз съм Шива” (Шивохам бхавана), която прекратява външно
ориентираните мисли, се практикува постоянно, ще настъпи самадхи” - Валлалар
10
“В града, който има девет въображаеми порти, Той пребивава във формата на блаженство.” – Бхагавад
Гита
11
“Нека медитираме върху това, което съществува под формата на Себе като атма таттва, сияещо и
пребиваващо във всички живи същества, винаги изразявайки “Аз-Аз”. Да търсиш Бог навън, оставяйки
Бог, пребиваващ в пещерата на Сърцето, е като да изхвърлиш безценен бисер и да търсиш най-
обикновено мънисто.” – Йога Вашишта
Себето, всичко което не се е знаело, става познато. Ако ние, които сме
изпълнени с различни мисли, медитираме върху Бог, който е Себето, ще се
отървем от множеството мисли чрез тази единствена мисъл; и накрая дори
и тази мисъл ще изчезне. Това се има предвид под изказването, че
познавайки Себето, знаеш Бог. Това знание е освобождение.

31. Ученик: Как човек да мисли за Себето?

Учител: Себето е самосияещата, свободна от тъмнина и светлина,

самопораждаща се Реалност. Затова не трябва да се мисли за нея като за
това или онова. Самата мисъл ще се превърне в окова. Целта на
медитацията върху Себето е да се накара умът да приеме формата на
Себето. В центъра на пещерата на Сърцето, чистият Брахман е
непосредствено проявен като Себе във формата на “Аз-Аз”. Има ли по-
голямо невежество от това да се мисли за него по различни начини без да
се познава като гореспоменатото?

32. Ученик: Беше казано, че Брахман е проявен в Сърцето като Себе

във формата на “Аз-Аз”. За да се спомогне разбирането на изявлението,
може ли да бъде обяснено още по-подробно?

Учител: Не знае ли всеки от собствен опит, че по време на дълбок

сън, в безсъзнание и т.н., няма каквото и да е знание, т.е. нито знание за
Себето, нито друго знание? Впоследствие, когато се появи опитността във
формата “аз се събудих от сън” или “аз се възстанових от припадъка” - не е
ли това форма на специфично знание, което е израснало от
гореспоменатото неразличаващо състояние? Това специфично знание се
нарича виджнана. Виджнана възниква единствено спадайки или към
Себето, или към не-себето, а не от само себе си. Когато спада към Себето е
наречено истинно знание, т.е. знание във формата на ментална
модификация, чиито обект е Себето или знание, което се удовлетворява с
Неделимото (Себето); а когато спада към не-себето е наречена незнание.
Виджнана, което спада към Себето и е проявено като форма на Себето, се
нарича ахам спхурана (аз-проявление). Това проявление не може да бъде
отделно от Реалността (Себето). Именно това проявление служи като
указател за директното преживяване на Реалното. Но все пак то не е
Реалното състояние само по себе си. Това, от което същото проявление
зависи, и където се разполага, е основната Реалност, наречена също
праджнана. Ведантическият текст “праджнанам брахма” изразява същата
истина.
Знай това като смисъла на свещените текстове. Себето, което е
самосияещо и свидетел на всичко, проявява себе си, пребивавайки във
виджнанакоша (обвивката на интелекта). Чрез безпристрастна ментална
нагласа, хвани това Себе за своя цел и й се наслади като Себето.

33. Ученик: Какво е това, което се нарича вътрешно поклонение или

поклонение към безатрибутното?

Учител: В текстове като Рибху Гита, поклонението към

безатрибутното e подробно обяснено (като отделна дисциплина). Все пак
всички дисциплини като жертвоприношението, благотворителността,
аскетизма, спазването на обети, джапа, йога и пуджа, всъщност са видове
медитация във формата “Аз съм Брахман”. Затова при всички видове
дисциплини човек трябва да внимава да не се отклонява от мисълта “Аз
съм Брахман”. Това е смисълът на поклонението към безатрибутното.

34. Ученик: Какви са осемте члена на знанието (джнана ащанга)?

Учител: Осемте члена са тези, които вече бяха споменати, т.е. яма,
нияма и т.н., но различно дефинирани:

1. Яма: Това е контролирането на всички сетивни органи,

осъзнавайки недостатъците, присъстващи в света, съставен от тялото и т.н.
2. Нияма: Това е поддържането на поток от ментални форми, които
се отнасят за Себето и отхвърлянето на останалите форми. С други думи,
това е непрекъснато нарастващата любов към Върховното Себе.
3. Асана: Това, с помощта на което, постоянната медитация върху
Брахман е възможна с лекота, е асана.
4. Пранаяма: Речака (издишането) е отстраняването на двата
нереални аспекта на имената и формите, съставящи света, тялото и т.н.,
пурака (вдишването) е схващането на трите реални аспекта –
съществуване, съзнание и блаженство, които са постоянно присъстващи в
тези обекти, а кумбхака е задържането на тези аспекти, така осъзнати.
5. Пратяхара: Това е предотвратяването на ума от повторно
въвличане в имената и формите, веднъж отстранени.
6. Дхарана: Задържането на ума в Сърцето, без да се отклонява навън
и осъзнаването на себе си като Себето (Атман), което е Съществуване-
Съзнание-Блаженство.
7. Дхяна: Това е медитацията във формата “Аз съм единствено чисто
съзнание”. Оставяйки настрана тялото, съставено от пет обвивки, човек
изследва “Кой съм аз?” и в резултат от това остава като “Аз”, сияещ като
Себето.
8. Самадхи: Когато “Аз-проявлението” също изчезне, има (фино)
директно преживяване. Това е самадхи.
 За паранямата и т.н., представени тук, дисциплините, като асана, и
т.н., споменати във връзка с йога, не са необходими. Етапите по пътя на
знанието, могат да се практикуват навсякъде и по всяко време. От двата
пътя (на йога и знанието), човек може да следва този, който му харесва,
или и двата, в зависимост от обстоятелствата. Великите учители казват, че
забравата е коренът на всяко зло и е смърт за тези, които търсят
освобождение12, затова човек трябва да остави ума да почива в Себето и
никога да не го забравя. Това е целта. Ако умът е контролиран, всичко
останало е контролирано. Разликата между осемте члена на йога и осемте
члена на знанието са изложени подробно от свещените текстове; така че,
тук е дадена само есенцията на учението.

35. Ученик: Възможно ли е да се практикува по едно и също време

пранаямата, принадлежаща на йога и пранаямата, отнасяща се към
знанието?

Учител: Докато умът не е накаран да почива в Сърцето, или чрез

пълното задържане (кевала кумбхака), или чрез изследване, речака, пурака
и т.н., са необходими. Оттук, пранаямата на йога се прави по време на
практика, а другата пранаяма, може да се прави винаги. Така и двете могат
да бъдат практикувани. Йогическата пранаяма се прави, докато не се
постигне умение за пълно задържане.

36. Ученик: Защо пътят към освобождението трябва да се

преподава различно за всеки? Няма ли това да създаде объркване в
умовете на аспирантите?

Учител: Във Ведите са дадени няколко пътя в съответствие с

различната степен на квалифицираност на стремящите се. Все пак, понеже
освобождението не е нищо друго освен унищожаването на ума, всички
усилия имат за своя цел контрола на ума. Въпреки че формите на
медитация може да изглеждат различни една от друга, накрая всички
стават едно. Няма съмнение в това. Всеки може да възприеме този път,
който приляга на зрелостта на неговия ум.
Контролът на прана, който е йога, и контролът на ума, който е
джнана13, са двете основни средства за унищожаването на ума. За някои
първото може да изглежда по-лесно, а за други второто. Но все пак
джнана е като да укротиш буен бик, примамвайки го със зелена трева,
докато йога е да го контролираш чрез използване на сила. Затова мъдрите
12
“Смъртта или Кала на тази земя, e отказът от съзерцаването на Себето, което не трябва да бъде
оставяно дори за миг” - Вивекачудамани
13
Виждането на всичко като Реалността, съгласно свещените текстове: “Аз съм Брахман – един без
втори.”
казват, че има три степени на квалифицираност на стремящите се. Най-
високата е постигането на целта като накараш ума да стои твърдо
установен в Себето чрез разкриване на природата на Реалното посредством
Ведантическо изследване и чрез виждане на собственото себе и всички
неща като природата на Реалното. Средната степен е да накараш ума да
стои в Сърцето чрез кевала кумбхака и непрекъснато медитиране върху
Реалното. И най-ниската степен е достигането на това състояние
постепенно, посредством контрол на дишането и т.н.
Умът трябва да бъде накаран да почива в Сърцето до унищожаването
на “аз-мисълта”, която е форма на невежество, установена в Сърцето. Това
само по себе си е джнана; и единствено това е дхяна. Останалото е просто
различие в изказа и текстовете. Така прокламират свещените писания.
Следователно ако човек съумее да държи ума в Себето чрез едно или друго
средство, не трябва да се тревожи за други неща.
Великите учители са учили също, че отдаденият е по-велик
от йогина14, че средството за освобождението е предаността, която е с
природата на съзерцание на собственото Себе15.
И така, това е пътят към осъзнаването на Брахман, който е различно
наричан като Дахара видя, Брахма Видя, Атма Видя и т.н. Какво повече
може да се каже от това? Всеки трябва да разбере останалото интуитивно.
Свещените текстове учат на различни методи. След като
анализирали всички, Великите декларирали, че това е най-директното и
най-доброто средство.

37. Ученик: Практикувайки дисциплините, дадени горе, човек може

да се избави от пречките, които са в ума, т.е. невежеството,
съмнението, заблудата и т.н., и така да постигне покой на ума. Все пак
имам едно последно съмнение. След като умът е разтворен в Сърцето,
там има само Съзнание, сияещо като Абсолютната Реалност. Kогато по
този начин умът е приел формата на Себето, кой е там да изследва?
Такова изследване би свършило като себепреклонение. Това напомня на
историята за овчаря, който търсел овцата си, която през цялото време е
била на раменете му!

Учител: Дживата сама по себе си е Шива; самият Шива е дживата.

Наистина, дживата не е нищо друго освен Шива. Kогато зрънцето е
скрито в люспата се нарича арпа; когато е олющено се нарича ориз. По
същия начин, докато човек е окован от кармата, остава джива; когато
оковите на невежеството са строшени, той сияе като божеството Шива.

14
“От всички йогини, само този, който почива с непоколебим ум и любов в Мен, ми е най-скъп.” –
Бхагавад Гита
15
“От средствата за освобождениe може да се каже, че единствено бхакти (предаността) е най-висшето,
понеже бхакти е постоянното съзерцаване на Себето.” - Вивекачудамани.
Така декларират свещените текстове. Съответно дживата, която е умът,
всъщност е чистото Себе; но забравяйки Истината, вижда себе си като
индивидуална душа и бива ограничена във формата на ума. Така нейното
търсене на Себето, което е самата тя, е като търсенето на овцата от овчаря.
Но дживата, която е забравила себе си, няма да стане Себето просто чрез
непряко знание. Поради пречките, породени от остатъчните впечатления,
натрупани в предишни раждания, дживата отново и отново забравя
своята идентичност със Себето и се заблуждава, идентифицирайки се с
тялото и т.н. Ще стане ли човек високопоставен чиновник, просто като го
гледа? Не са ли нужни постоянни усилия в тази насока, за да стане такъв?
По същия начин дживата, която е ограничена чрез менталната
идентификация с тялото и т.н., занапред трябва да прилага постепенно
задълбочаващи се усилия под формата на съзерцание на Себето; и тогава,
когато умът е унищожен, дживата ще стане Себето16.
Постоянната практика на съзерцание на Себето ще унищожи ума и
след това ще унищожи и себе си, така както изгаря пръчката, която се
използва за разпалване на огъня, горейки труп. Това е състоянието,
наречено освобождение.

38. Ученик: Ако дживата е идентична със Себето, какво пречи на

дживата да осъзнае истинската си природа?

Учител: Това е забравянето на истинската природа на дживата; това

е известно като силата на забулването.

39. Ученик: Ако е истина, че дживата е забравила себе си, как “аз-
преживяването” се появява за всички?

Учител: Воалът не скрива дживата напълно17; той скрива само

природата на Себето като “Аз” и проектира идеята “аз съм тялото”; но не
скрива съществуването на Себето, което е “Азът”, и който е реален и
вечен.

40. Ученик: Какви са характеристиките на дживанмукта

(освободения приживе) и видехамукта (освободения при смъртта)?

16
Макар че пречките, които причиняват обвързването с раждането са много, коренната причина за
всички промени е аханкара. Тази коренна причина трябва да се унищожи завинаги - Вивекачудамани
17
Невежеството не може да скрие основното “аз”, но скрива специфичната истина, че дживата е
Висшето (Себе) – Кайваля Наванитха.
 Учител: “Аз не съм тялото. Аз съм Брахман, който е проявен като
Себето. В мен, който съм абсолютната Реалност18, светът, съставен от тела
и т.н., е просто проявление, както синьото в небето”. Този, който е осъзнал
истината по този начин, е дживанмукта. Все пак, докато неговият ум не е
разтворен, могат се появят някои страдания в него, заради връзката си с
обектите в съответствие с прарабдха (кармата, която е почнала да дава
плодове, чиито резултат е сегашното тяло), и докато движението на ума не
е преустановено, няма да има преживяване на блаженство. Преживяването
на Себето е възможно само за ума, който е станал фин и неподвижен,
вследствие на продължителна медитация. Този, който по този начин е
надарен с фин ум, и който има опитността на Себето, е наречен
дживанмукта. Това състояние на дживанмукта е отнесено към
безатрибутния Брахман и Турия. Този, чиито дори фин ум е разтворен и
преживяването на егото е преустановено, и който, потопен в океана на
блаженството, е станал едно с него без никаква следа от отделно
съществуване, е наречен видехамукта. Състоянието на видехамукта е
това, което е обозначено като трансцендиращо безатрибутния Брахман и
Турия. Това е крайната цел. Заради степени като страдание и щастие, за
реализираните дживанмукти и видехамукти се говори, че са в четири
категории – Брахмавид, Брахмавара, Брахмаваря и Брахмавариштха.
Различията са от гледна точка на тези, които ги наблюдават; но всъщност
няма разлика в реализацията, придобита чрез джнана.

Поклонение
Нека лотосовите нозе на Рамана, Учителя,
който е самият величествен Шива,
проявен в човешка форма,
цъфтят вечно!

(Преведено на английски от проф. Т.М.П. Махадеван)

18
Ако медитацията, че световете са проявление в мен, абсолютната Реалност, се поддържа постоянно,
къде остава невежеството? – Кайваля Наванитха.
 2
Кой съм аз?

Работата “Кой съм аз?” е написана в същия период, както и

"Себеизследването". Тя се заражда като отговори на някои въпроси,
зададени от Шивапракашам Пиллай, един от най-ранните
поклонници. По-късно, събрани и доразвити, въпросите и отговорите са
били предоставени за одобрение на Бхагаван. След това са публикувани
във формата на въпроси и отговори, но впоследствие са изменени под
формата на свързана експозиция. В настоящото издание е представена
оригиналната творба.

Всички живи същества желаят да бъдат винаги щастливи без да

страдат, като при всички се наблюдава изключителна любов към себе си.
Понеже щастието е причина за тази любов, за да се разкрие това щастие,
което е собствената природа, и което се преживява в състоянието на
дълбок сън, в което няма ум, човек трябва да познае себе си. Основното
средство за това е пътят на знанието във формата на изследването "Кой
съм аз?".

1. Кой съм аз?

Не съм грубото тяло, съставено от седем вида тъкани19; не съм петте

органи на сетивата20; не съм петте органи на движението21; не съм петте
жизнени дъха22; не съм също и ума, който мисли; не съм дори и
незнанието, в което остатъчните впечатления от обектите са само латентни
и където няма обекти и активности.

2. Ако не съм нито едно от тези, тогава “Кой съм аз?”

След отхвърлянето на всичко гореспоменато чрез "не това, не

това" (нети-нети), Осъзнатостта, която остава – това съм Аз.

3. Каква е природата на Осъзнатостта?

19
Седемте вида тъкани (дхату) са: плазмата (раса), кръвта (ракта), мускулите (манса), мазнината
(меда), костите (ашти), костният мозък (маджа) и спермата или репродуктивната течност (шукра).
20
Сетивата за чуване, докосване, виждане, вкусване и обоняние, които схващат съответните обекти, т.е.
звук, допир, цвят, вкус и мирис.
21
Органите на речта, движението, хващането, отделянето и размножаването, които имат съответните
функции, т.е. говорене, движение, хващане, отделяне и наслаждение.
22
Прана, апана, самана, удана и вяна ваю, които изпълняват съответно петте функции, т.е. дишане,
отделяне, храносмилане, хранене и циркулация на кръвта.
 Природата на Осъзнатостта е Съществуване-Съзнание-Блаженство.

4. Кога ще настъпи Себереализация?

Когато светът, който е видяното, е отстранен, ще се случи

реализация на Себето, което е Свидетелят.

5. Възможна ли е Себереализацията, когато светът е там (взет за

реален)?

Не е възможна.

6. Защо?

Свидетелят и видяното са като въжето и змията. Също както

знанието за въжето, което е основата, няма да се появи, докато фалшивото
знание за илюзорната змия не си отиде, така и реализацията на Себето,
което е основата, няма да бъде постигната докато вярването, че светът е
реален, не е отстранено.

7. Кога светът, който е видяното, ще бъде отхвърлен?

Когато умът, който е причината за всяко разпознаване и за всички

действия, стане неподвижен, светът ще изчезне.

8. Каква е природата на ума?

Това, което се нарича “ум”, е чудна сила пребиваваща в Себето. Той

е причината за раждането на мислите. Няма такова нещо като ум, който е
отделен от мислите. Следователно мисълта е природата на ума. Няма
същност, наречена свят, отделна от мислите. В дълбокия сън няма мисли,
няма и свят. В будността и съня със съновидения има мисли, има и свят.
Както паякът изпуска нишката (на паяжината) и отново я прибира обратно
в себе си, по същия начин умът проектира света чрез себе си и отново го
разтваря в себе си. Когато умът излезе от Себето, светът се появява.
Следователно когато светът се появява (изглежда реален), Себето не се
възприема, а когато Себето се появи (сияе), светът не се възприема. Когато
човек постоянно изследва природата на ума, той ще изчезне, оставяйки
Себето (като остатък). Това, което се разбира под Себе, е Атман. Умът
винаги съществува в зависимост от нещо грубо; той не може да
съществува сам. Умът е това, което се нарича фино тяло или душа
(джива).
 9. Какво представлява пътят на изследването за разбиране на
природата на ума?

Това, което израства като “аз” в тялото, е умът. Ако се изследва, къде
в тялото израства “аз” мисълта, ще стане ясно, че се появява в Сърцето.
Там е източникът на ума. Човек ще бъде доведен до това място, дори ако
продължително си напомня “аз", "аз”. От всички мисли, които изникват в
ума, “аз-мисълта” е първата. Другите мисли се появяват единствено след
израстването на тази. Второто и третото лично местоимение се появяват
само след появяването на първото лично местоимение; без първото лично
местоимение, няма да има второ и трето.

10. Как умът ще стане неподвижен?

Чрез изследването “Кой съм аз?”. Мисълта “Кой съм аз?” ще

унищожи всички други мисли и, като пръчката, използвана за разгаряне на
горящата клада за мъртвите, накрая самата тя бива унищожена. Тогава ще
изгрее Себереализацията.

11. Какво е средството за постоянното задържане върху мисълта

“Кой съм аз?”?

Когато други мисли изникнат, те не трябва да се следват, а да се

изследва “За кого се появяват?”. Няма значение колко мисли възникват.
Когато се появи мисъл, човек трябва да изследва съсредоточено, “За кой
изниква тази мисъл?”. Отговорът, който се надига, би трябвало да е “За
мен”. Тогава ако човек изследва “Кой съм аз?”, умът ще се върне към
източника си и мисълта, която е израснала, ще затихне. Чрез тази
постоянна практика, умът ще развие умение да стои в източника си.
Грубите имена и форми се появяват, когато финият ум отива навън чрез
мозъка и сетивните органи; когато стои в Сърцето, имената и формите
изчезват. Възпирането на външната ориентация на ума и пребиваването му
в Сърцето се нарича вглъбеност (антармукта). Оставянето на ума да
излиза от Сърцето е познато като формализъм (бахирмукта). Така, когато
умът стои в Сърцето, “азът”, който е източникът на всички мисли, ще
изчезне и вечно съществуващото Себе ще засияе. Каквото и да се прави,
трябва да се прави без егоистичност (на вършител). Ако се действа по този
начин, всичко ще се види като природата на Шива (Бог).

12. Няма ли други средства за умиротворяване на ума?

Освен изследването, няма други адекватни средства. Ако контролът

на ума е търсен чрез други средства, умът ще изглежда че е контролиран,
но отново ще се появи. Чрез контрол на дишането, умът ще стане тих; но
той ще бъде тих, докато има контрол на дишането, а когато нормалното
дишане се възобнови, умът също ще започне да се движи и да се
заблуждава, подтикван от остатъчните впечатления. Източникът на ума и
дишането е един и същ. В действителност, мисълта е природата на ума.
Мисълта “аз” е първата мисъл на ума; и това е егото. Затова, когато
възникне егото, възниква и дишането. Следователно, когато умът стане
неподвижен, дишането е контролирано, а когато дишането е контролирано,
умът става спокоен. Но в дълбок сън, въпреки че умът е неподвижен,
дишането не спира. Това става поради Божията воля, така че тялото на
човек да бъде съхранено, а другите хора да не остават с впечатлението, че
е мъртъв. В будно състояние, в самадхи, когато умът стане неподвижен,
дишането е контролирано. Дишането е грубата форма на ума. До момента
на смъртта, умът държи дъха в тялото; и когато тялото умре, умът взима
дъха със себе си. Следователно практиката на контрол на дишането е
спомагателно средство, което дава единствено покой на ума
(манониграха); тя няма да унищожи ума (манонаса).
Практики като контрол на дишането, медитация върху форма на
Бога, повторение на мантри, постене и т.н., са помощни средства за
постигане на покой на ума.
Чрез медитация върху форми на Бога и чрез повторение на мантри,
умът става еднонасочен. Умът винаги се лута, но също както слона, когато
му се даде да държи верига в хобота си, ще продължи, държейки веригата
и нищо друго, така и умът, зает с име или форма (на Бог), ще хване само
това. Когато умът се разшири във формата на безброй мисли, всяка мисъл
става слаба; но когато останалите мисли се разтворят, умът става
еднонасочен и силен; за такъв ум Себеизследването ще бъде лесно. От
всички ограничителни правила, това за приемането на саттвична храна в
умерени количества е най-доброто; спазвайки това правило, саттвичното
качество на ума ще расте и това ще е благотворно за Себеизследването.

13. Остатъчните впечатления (мислите) от обектите се появяват

безспирно като вълните на океана. Кога те ще бъдат унищожени?

Когато медитацията върху Себето изгрява все повече и повече,

мислите ще бъдат унищожени.

14. Възможно ли е остатъчните впечатления от обектите, които

идват от незапомнени времена, да бъдат разтворени и да се остане като
чистото Себе?

Без да се поддава на съмнението “Възможно ли е или не?”, човек

трябва да се придържа към медитацията върху Себето. Дори и да е голям
грешник, той не трябва да се тревожи и да ридае “О! Аз съм грешник, как е
възможно да бъда спасен?” Човек трябва напълно да отхвърли мисълта “Аз
съм грешник” и интензивно да медитира върху Себето; тогава със
сигурност ще успее. Няма два ума – единият добър, а другият лош; умът е
само един. Остатъчните впечатления са два вида – благоприятни и
неблагоприятни. Когато умът е под влиянието на благоприятните
впечатления е наречен добър, а когато е под влиянието на
неблагоприятните впечатления е считан за лош.
На ума не трябва да се позволява да блуждае след светски обекти и
това, което засяга други хора. Колкото и лоши да са хората, не трябва да се
поддържа омраза към тях. И привързаността, и отвращението, трябва да
бъдат избягвани. Който дава на другите, дава на себе си. Ако тази истина е
разбрана, кой няма да дава на другите? Когато "азът" се появи, всичко се
появява; когато "азът" утихне, всичко утихва. В каквато степен сме
смирени, в такава степен ще получим благо. Ако умът се държи в покой,
човек може да живее навсякъде.

15. Колко време трябва да се практикува изследването?

Изследването “Кой съм аз?” е нужно, докато има впечатления от

обектите на ума. Когато мислите възникнат, те трябва да бъдат
унищожавани тогава и там, в мястото на възникването им, чрез изследване.
Човек непрекъснато трябва да съзерцава Себето, и единствено това трябва
да се прави, докато Себето не бъде разкрито. Докато има врагове в
крепостта, те ще продължават да нападат и занапред; ако те са
унищожавани, когато се появяват, крепостта ще бъде в наши ръце.

16. Каква е природата на Себето?

Каквото съществува, всъщност е единствено Себето. Светът,

индивидуалната душа и Бог са проявления в него. Като (илюзорното)
сребро в седефа на мидата, тези три се появяват и изчезват едновременно.
Себето няма абсолютно никаква “аз-мисъл”. То е наричано
“Тишина”. Себето само по себе си е светът; Себето само по себе си е
“Азът”; Себето само по себе си е Бог; всичко е Шива, Себето.

17. Бог ли върши всичко?

Поради самото присъствие на Слънцето, изгряващо без да иска, без

да решава и без усилие, камъкът излъчва топлина, лотосът разцъфва,
водата се изпарява, хората начеват, изпълняват и прекратяват техните
дейности. Както в присъствието на магнита иглата се движи, така и поради
силата на самото присъствие на Бог, душите, управлявани от трите
(космични) функции23 или петорната божествена активност24, извършват
техните действия и после почиват в съответствие с тяхната карма. Бог не
взема решения; никоя карма не Го обвързва, така както светските дейности
не оказват влияние на слънцето, и както предимствата и недостатъците на
другите четири елемента не оказват влияние на всепроникващото
пространство.

18. Кой е най-добрият измежду поклонниците?

Този, който се е отдал изцяло на Себето, което е Бог, е най-

превъзходният поклонник. Себеотдаването на Бог, значи да си установен
постоянно в Себето, без да даваш почва за поява на никакви мисли, освен
на тази за Себето.
Каквито и товари да са хвърлени на Бога, Той ги носи. След като
върховната сила на Бог прави нещата да се движат, защо ние, вместо да й
се отдадем, трябва постоянно да се тревожим с мисли, като какво и как
трябва или не трябва да бъде направено? Ние знаем, че влакът носи всички
товари, така че, след като сме качени на него, защо трябва да носим нашия
малък багаж на главата си за наше неудобство, вместо да го оставим долу
на пода и да се почувстваме облекчени?

19. Какво е непривързаност?

Непривързаност е, когато израстват мисли, те да бъдат унищожавани

напълно и без остатък в източника им. Както гмуркачът връзва камък
около кръста си и потъва до дъното на морето и там прибира перлите, така
и човек трябва да е непривързан, да се гмурне в себе си и да се сдобие с
Перлата-Себе.

20. Бог или Гуру могат ли да причинят освобождението на душата?

Бог и Гуру само ще покажат пътя към реализацията; самите те няма

да доведат душата до състоянието на свобода.
Всъщност Бог и Гуру не са различни. Също както за жертвата,
попаднала в челюстите на тигъра, няма бягане, така и попадналите пред
милостивия поглед на Гуру ще бъдат спасени и няма да се изгубят; но все
пак човек трябва да постигне освобождение чрез своите собствени усилия,
следвайки пътя, показан от Бог или Гуру. Човек може да познае себе си
единствено със собственото си око на знанието, а не с нечие друго. Нима
Рама се нуждае от помощта на огледало, за да знае, че е Рама?

23
Сътворение, поддържане и разтваряне.
24
Сришти (сътворение, еволюция), стхити (запазване, поддържане), самхара (унищожение, разтваряне),
тиродхана (покриване, илюзия, обвързване) и ануграха (Милост, Освобождение или Мокша).
 21. Необходимо ли е копнеещият за освобождение да изследва
природата на принципите (таттвите)?

Както някой, който иска да изхвърли боклука, няма нужда да го

анализира и да гледа какъв е, така и този, който иска да познае себе си,
няма нужда да брои принципи или да изследва характеристиките им; това
което трябва да прави е да отхвърли всички принципи, които скриват
Себето. Светът трябва да бъде разглеждан като сън.

22. Има ли разлика между будността и сънуването?

Будността е продължителна, а сънят е кратък; освен тази, няма друга

разлика. Случките в будно състояние изглеждат реални, както и тези в
съня, докато сънуваш. Сънувайки, умът използва друго тяло. И при двете
състояния - будното и сънуването - мислите, имената и формите се
появяват едновременно.

23. Тези, които копнеят за освобождение имат ли някаква полза от

четенето на книги?

Всички текстове твърдят, че за да се постигне освобождение, умът

трябва да бъде неподвижен; следователно тяхното крайно учение е, че
умът трябва да е тих; веднъж разбрано, няма нужда от безкрайно четене. За
да се успокои умът, трябва единствено да се изследва какво е собственото
Себе. Как това търсене може да бъде осъществено в книгите? Себето
трябва да се познае със собственото око на мъдростта. Себето е вътрешно
за петте обвивки, а книгите са извън тях. Следователно Себето трябва се
изследва вътре, отхвърляйки петте обвивки; безполезно е да се търси в
книгите. Ще дойде време, когато всеки един, ще трябва да забрави всичко,
което е научил.

24. Какво е щастие?

Щастието е самата същност на Себето; щастието и Себето не са

различни. Няма щастие в нито един обект от света. Ние си представяме, че
изпитваме щастие от обектите поради невежество. Когато умът отива
навън, той изпитва страдание. Всъщност, когато неговите желания са
изпълнени, той се връща в източника си и се наслаждава на щастие, което е
Себето. Подобно, в състоянията дълбок сън, самадхи и безсъзнание, а
също и когато желаните обекти са налице или нежеланите обекти са
премахнати, умът става вътрешно ориентиран и се наслаждава на чисто
щастие в Себето. Така умът се движи без почивка, редувайки излизане от
Себето и връщане в Него. Под дървото сянката е приятна; навън, на
открито, жегата е съсипваща. Човек, който е ходил на слънце, когато
стигне до сянката се разхлажда. Някой, който продължава да се движи от
сянката на слънце и после обратно, е глупак. Мъдрият постоянно стои на
сянка. По същия начин, умът на този, който знае истината, не напуска
Брахман. Умът на невежата, напротив, излиза в света, изпитва страдание и
за кратко време се връща в Брахман и изпитва щастие. Всъщност това,
което се нарича свят, е просто мисъл. Когато светът изчезне, т.е. когато
няма мисъл, умът преживява щастие; а когато светът се появява, той
преминава през страдания.

25. Какво е прозрение за мъдростта (джнана дришти)?

Да бъдеш тих е прозрение за мъдростта. Да останеш тих, е да се

разтвори умът в Себето. Телепатията, знанието за минали, настоящи и
бъдещи случки и ясновидството, не са прозрение за мъдростта.

26. Каква е връзката между липсата на желания и мъдростта?

Липсата на желания е мъдрост. Двете не са различни; те са едно и

също. Липсата на желания е въздържането на ума да се обърне по посока
на някой обект. Мъдрост значи липсата на обекти. С други думи,
нетърсенето на друго освен Себето е непривързаност или липса на
желание; ненапускането на Себето е мъдрост.

27. Каква е разликата между изследването и медитацията?

Изследването се състои в задържането на ума в Себето. Медитацията

е съзерцанието чрез мисъл формата "Аз съм Брахман", Битие-Съзнание-
Блаженство.

28. Какво е освобождение?

Освобождение е изследването на природата на собствения ограничен

"аз" и осъзнаването на собствената истинска природа.
 3
Духовни наставления

Шри Натанананда, един от най-ранните последователи, записал

разговора, който се състоял един ден между Бхагаван и негови
поклонници. Те били систематизирани, разширени и показани на Бхагаван,
който одобрил текста. След това бил публикуван под името "Упадеша
Манджари" или "Духовни наставления".

Благослов

Търся убежище в свещените стъпала на благословения Рамана,

който извършва цялата работа по сътворението, поддържането и
поглъщането, докато остава изцяло непривързан, и който ни пази,
пробуждайки ни за реалността, за да мога да запиша думите Му
подобаващо.

Важността на работата

Покланяйки се с инструментите (на мисълта, словото и тялото) в

свещените лотосови нозе на Бхагаван Шри Рамана Махарши, който е
самото въплъщение на безначалния, безкраен и върховен Брахман,
Сатчитананда (Съществуване-Съзнание-Блаженство), аз събрах този
букет от цветята на Неговите наставления (Упадеша Манджари) за
благото на тези, които са най-зрели измежду търсещите освобождение
и са почитани от учените, за да могат да украсят себе си с тях и да
постигнат спасение.
Тази книга е резюме на безсмъртните думи на великата душа, Шри
Рамана Махарши, чиито учения изцяло разпръсват съмненията и
погрешните представи на смирения човек, така както слънцето разсейва
тъмнината.
Субектът на тази книга е вечният Брахман, който сияе като най-
връхната точка и сърцето на всички Веди и Агами.
Темата на тази работа е несравнимата Себереализация (атма
сиддхи), която е възхвалявана от всички Упанишади, и която е висшето
благо, търсено от всички възвишени стремящи се (брахмавиди).
 Първа глава
Наставление
(Упадеша)

1. Какви са признаците на истинския учител (Садгуру)?

Устойчиво установен в Себето, с безпристрастен поглед към всичко,

с непоклатим кураж винаги и навсякъде, при всякакви обстоятелства, и т.н.

2. Какви са признаците на искрения ученик (садшишя)?

Пламенно копнеещ за отстраняването на скръбта и постигането на

радост и интензивно отхвърлящ всички видове светски удоволствия.

3. Какви са характеристиките на инструкциите (упадеша)?

Думата “упадеша” значи “близо до мястото на седене” (упа –

близо, деша – място на седене). Гуру, който е въплъщение на Това, което е
обозначено с термините Сат, Чит, Ананда (Съществуване, Съзнание,
Блаженство), възпира ученика от отклоняване от истинското му състояние,
който, поради приемането на формите на обектите на сетивата
впоследствие, е измъчван и удрян от радости и скърби, и го установява в
собствената му природа без разграничаване.
Упадеша значи също и показването на отдалечения обект като
съвсем близък. Или да се накара ученика да осъзнае, че Брахман, който той
вярва, че е далечен и различен от него, всъщност е близък и не е различен
от него.

4. Ако е вярно, че Гуру е собственото Себе (Атман), какъв е

принципът, лежащ в основата на доктрината, че колкото и издигнат да
е ученикът или каквито и окултни сили да притежава, той не може да
постигне Себереализация (аттмасиддхи) без милостта на Гуру?

Макар че състоянието на Гуру от гледна точка на абсолютната

истина е като това на всеки един човек, много е трудно Себето, което
поради невежество е станало индивидуална душа (джива), да осъзнае
истинското си състояние или природа без милостта на Гуру.
Всички умствени концепции биват контролирани просто от
присъствието на истински Гуру. Той би казал на този, който арогантно
твърди, че е достигнал далечния бряг на океана на знанието или на този,
който арогантно претендира, че може да извърши неща, които са едва ли
не невъзможни: “Да, ти си научил всичко, което може да се научи, но
позна ли себе си? А ти, който си способен да вършиш дела, които са почти
невъзможни, видя ли себе си?”. Запитани така, те ще увесят глави (в срам)
и ще останат тихи. Така става очевидно, че единствено чрез милостта на
Гуру и чрез нищо друго, е възможно да познаеш себе си.

5. Какви са признаците на милостта на Гуру?

Те са отвъд думите или мислите.

6. Ако е така, защо е казано, че ученикът осъзнава истинското си

състояние чрез милостта на Гуру?

Това напомня на слон, който се събужда, виждайки лъв в съня си.

Точно както слонът се събужда при самото виждане на лъва, така и
ученикът се събужда от съня на невежеството в будността на истинското
знание, благодарение на благосклонния поглед на Гуру, изпълнен с
милост.

7. Какъв е смисълът на изказването, че природата на истинския

Гуру е тази на Върховния Бог (Сарвешвара)?

Ако индивидуалната душа, която иска да постигне състоянието на

истинско знание или състоянието на Божественост (състоянието на
Ишвара), постоянно практикува преданост към Бог, тогава Той, който е
свидетелят на тази индивидуална душа, а също и идентичен с нея, идва в
човешка форма, когато предаността на индивидуалната душа достигне
своята зрялост, с помощта на Сат-Чит-Ананда. Тази тройка присъщи
характеристики и формата и името, които те милостиво приемат, под
формата на благословия, абсорбират ученика в себе си. Съгласно тази
доктрина, Гуру наистина може да бъде наречен Бог.

8. Как тогава някои велики личности постигат знание без Гуру?

Само за малцина зрели хора Бог засиява като светлината на знанието

и разкрива осъзнаването на истината.

9. Какъв е краят на пътя на предаността (бхакти) и пътя на

Сиддханта (т.е. Шаива Сиддханта)?

Той е да узнаеш истината, че действието, извършено с не-себична

преданост с помощта на тройката пречистени инструменти (тяло, реч и
ум), в качеството на служител на Бог, става действие на Бога, и да останеш
свободен от чувството за “аз” и “мое”. Това е същата истината, която
Шаива Сиддхантините наричат парабхакти (висша преданост) или
живеенето в служба на Бог (ирай-пани-ниттал).

10. Какъв е краят на пътя на знанието (джнана) или Веданта?

Да узнаеш истината, че “Азът” не е по-различен от Господ (Ишвара)

и да бъдеш свободен от чувството на извършващ действията (каритритва,
ахамкара).

11. Може ли да се каже, че краят на двата пътя е един и същ?

Каквото и да е средството, целта е унищожаването на чувството за

“аз” и “мое”, а понеже са взаимнозависими, унищожението на едното от
тях причинява унищожението на другото; следователно, за да се постигне
това състояние на тишина, което е отвъд мисли и думи ще е достатъчен
или пътят на знанието, който отстранява чувството за “аз”, или пътят на
предаността, който отстранява чувството за “мое”. Затова няма съмнение,
че краят на пътя на предаността и на знанието е един и същ.

12. Какво е егото?

Егото е индивидуалната душа във формата на “аз”. Себето, което е с

природата на интелигентност (чит), няма чувство за “аз”. Нито пък
неодушевеното тяло притежава чувство за “аз”. Мистериозната поява на
измамното его между интелигентността и неодушевеното, бидейки корена
на всички проблеми, при унищожаването му чрез което и да е средство,
това което реално съществува, ще бъде видяно, такова каквото е. Това се
нарича освобождение (мокша).

Втора глава
Практика
(Абхяса)

1. Какъв е методът на практика?

Понеже Себето на човек, който се опитва да постигне

Себереализация, не е различно от него и няма никакво друго равно на или
по-висше от това постижение, то Себереализацията е единствено
реализация на собствената природа. Търсещият освобождение осъзнава без
съмнения или погрешни схващания своята истинска природа чрез
различаване на вечното от преходното и никога не се отклонява от
естественото си състояние. Това е известно като пътя на знанието. Това е
изследването, водещо до Себереализация.

2. Може ли пътят на знанието да се следва от всички търсещи?

Той е подходящ само за зрели и готови за него души. Останалите

трябва да следват различни методи в съответствие със състоянието на
техните умове.

3. Кои са другите методи?

Те са: (1) стути, (2) джапа, (3) дхяна, (4) йога, (5) джнана и т.н.
(1) Стути е пеенето на възхвали на Бога с дълбоко чувство на
преданост.
(2) Джапа е произнасянето на имена на богове или свещени мантри,
като Ом, ментално или вербално. (Следвайки методите на стути и джапа,
умът понякога ще е концентриран (букв. затворен), а понякога ще е разсеян
(букв. отворен). Прищявките на ума няма да станат ясни за тези, които
следват тези методи).
(3) Дхяна означава повторението на имена и др., умствено (джапа) с
чувство на преданост. Чрез този метод състоянието на ума ще се разбере
лесно, защото умът не може да бъде едновременно концентриран и
разсеян. В състоянието на дхяна, няма контакт с обектите на сетивата, а
когато има контакт с обектите на сетивата, това не е дхяна. Затова тези,
които са в това състояние, тогава и там могат да наблюдават прищявките
на ума и чрез възпирането на появата на други мисли да го фиксират
в дхяна. Съвършената дхяна е устойчиво пребиваване в Себето (букв.
пребивавайки във формата на “Това” – тадакаранилай).
Тъй като медитацията се случва по изключително фин начин в
източника на ума, не е трудно да се възприеме неговото възникване и
стихване.
(4) Йога: Източникът на дишането и на ума е един и същ;
следователно стихването на едното, води до безусилно стихване на
другото. Практиката на успокояването на ума чрез контрол на дишането
(пранаяма) е наречена йога.
Фиксирайки своите умове върху психични центрове като сахасрара
(хилядолистния лотос), йогините остават за определен период от време без
осъзнаване на техните тела. Докато това продължава, те изглежда са
потопени в някаква радост. Но когато умът, който е бил спокоен се появи
(стане активен отново), той възвръща светските си мисли. Затова е
необходимо да се тренира с помощта на практики като дхяна, винаги
когато стане външно ориентиран. Тогава той ще достигне състояние, в
което няма нито затихване, нито възникване.
 (5) Джнана е унищожаването на ума, който е накаран да приеме
формата на Себето чрез постоянна практика на дхяна или изследване
(вичара). Затихването на ума е състояние, в което са прекратени всички
усилия. Тези, които са установени в това състояние, никога не се
отклоняват от тяхното истинско състояние. Термините “тишина” (мауна) и
бездействие се отнасят само и единствено към това състояние.

4. Състоянието на покой изисква ли усилие или е безусилно?

Безусилното състояние не значи леност. Всички светски дейности,

които обикновено са наречени усилия, са извършени с помощта на част от
ума и с чести прекъсвания. Но действието в единство със Себето (атма
вявахара), или когато си вътрешния покой, е интензивно действие, което е
извършено с целия ум и без прекъсване.
Мая (илюзията или невежеството), която не може да бъде
унищожена чрез друго действие, е напълно унищожена чрез интензивно
действие, наречено “тишина” (мауна).

5. Каква е природата на мая?

Мая е това, което ни заставя да смятаме за несъществуващо Себето

или Реалността, която е винаги присъстваща, всепроникваща и
самосияеща, а за съществуващи индивидуалната душа (джива), светът
(джагат) и Бог (пара), които бяха убедително доказани като
несъществуващи винаги и навсякъде.

6. Ако Себето сияе изцяло от само себе си, защо не е познато от

всички хора, както обикновено като останалите обекти от света?

Каквито и отделни обекти да са познати, това е Себето, което знае

себе си във формата на тези обекти, понеже това, което е известно като
знание или съзнаване, е единствено силата на Себето (атма шакти).
Себето е единственото съзнаващо нещо. Няма нищо отделно от Себето.
Ако има такива обекти, те всички са неодушевени и следователно не могат
нито да знаят себе си, нито да се познават взаимно. Понеже Себето не
познава истинската си природа по този начин, то привидно е потопено и
борещо се в океана на раждане (и смърт) във формата на индивидуална
душа.

7. Макар че Бог е всепроникващ, от изказвания като ”обожават го

по Негова милост” изглежда, че Той може да бъде познат единствено
чрез Неговата милост. Как тогава индивидуалната душа може чрез
собствени усилия да постигне Себереализация при отсъствието на
милостта на Бог?

Докато Бог значи Себето, и докато милост значи Божието присъствие

или откровение, няма време когато Бог остава непознат. Ако светлината на
слънцето е непозната за нощната птица, то вината е единствено на птицата,
не на слънцето. По същия начин, може ли несъзнаването на Себето, което е
винаги с природата на съзнание, вината да е на друг, а не собствена? Как
може грешката да е на Себето? Заради самата природа на Бог, която е
милост, Той често е наричан “свещена милост”. Следователно на Бог,
чиято същност е самата милост, не му се налага да дава Неговата милост.
Нито пък има определено време, когато дава Неговата милост.

8. Kоя част от тялото e местопребиваването на Себето?

Обикновено е сочено Сърцето от дясната страна на гърдите. Това е

така, понеже ние обикновено сочим дясната страна на гърдите, когато
посочваме себе си. Някои казват, че сахасрара (хилядолистният лотос) е
местопребиваването на Себето. Но ако това беше истина, главата не би
следвало да клюмва, когато заспим или припаднем.

9. Каква е природата на Сърцето?

Свещените текстове я обясняват така:

Между двете гърди, зад гърдите и над коремната област, има шест
органа с различни цветове25. Този, който прилича на цвят на водна лилия и
е разположен на два пръста вдясно от средата, е Сърцето. Той е обърнат
надолу и отвътре е с мъничко отверстие, което е седалище на гъста
тъмнина (от невежество), изпълнена с желания. Всички психични нерви
(нади) зависят от него. То е жилището на жизнените сили, ума и
светлината (на съзнанието)26.
Но въпреки че е описано така, значението на думата Сърце (хридаям)
е Себе (Атман). Изразено с термините Съществуване, Съзнание,
Блаженство, Вечност и Цялост (Сат, Чит, Анандам, Нитям, Пурнам), то
няма различия, като вън и вътре или горе и долу. Това състояние на покой,
в което всички мисли свършват, е Себето. Когато то е осъзнато като това
което е, няма възможност за дискусии за неговото местоположение в
тялото или извън него.

10. Защо в ума се появяват мисли за множество обекти, дори

когато няма контакт с външни обекти?
25
Не са чакрите.
26
Виж Реалността в Четиридесет Стиха: Приложение, 18-19.
 Всички тези мисли възникват поради латентните тенденции (пурва
самскарите). Те се появяват единствено за индивидуалното съзнание
(джива), която е забравила истинската си природа и е станала външно
ориентирана. Каквито и неща да се възприемат, трябва да се направи
изследването “Кое е това което ги възприема?”; и изведнъж, те ще
изчезнат.

11. Как трите фактора (познаващ, познато и знание), които са

неналични в дълбок сън, самадхи и т.н., се появяват в Себето (в
състоянията будно и сън със съновидения)?

Oт Себето израстват в следния ред:

(I) Чидабхаша (отразеното съзнание), което е вид сияйност.

(II) Джива (индивидуалното съзнание) или наблюдателят на първата
концепция.
(III) Феноменът, който е този свят.

12. Когато Себето е свободно от идеята за знание и незнание, как

може да се каже, че прониква цялото тяло във формата на съзнание, или
че дава съзнателност на сетивата?

Мъдрите хора казват, че има връзка между източника на различните

психични нерви и Себето, и че тя е възелът на Сърцето, че връзката между
съзнателното и несъзнателното ще съществува, докато не е разсечена с
помощта на истинно знание, че също както фината и невидима сила на
електричеството пътува през жиците и прави всички удивителни неща,
така и силата на Себето пътува през психичните нерви и прониквайки
цялото тяло, дава съзнателност на сетивата, и че ако този възел е разсечен,
Себето ще остане, като каквото винаги е, без никакви атрибути.

13. Как може да има връзка между Себето, което е чисто знание и
трите фактора, които са относително знание?

Това е като начина на работене на киното (виж таблицата).

Както картината се появява на екрана, докато лентата на филма
хвърля сенки през лещите, така и феноменалният свят ще продължи да се
появява за индивида в будно състояние и съня със съновидения, докато
има латентни умствени впечатления. Също както лещите уголемяват
малките петънца на лентата на филма до огромен размер и впоследствие
разкриват множество картини, така и умът уголемява подобните на филизи
склонности, които се разрастват в дървото на мислите и впоследствие
разкриват безброй светове. Отново, както светлината на лампата е видима
само когато няма филм, така Себето свети без трите фактора, когато
умствените концепции във формата на склонности са отсъстващи в
състоянията на дълбок сън, безсъзнание и самадхи. Както лампата свети
през лещите, като остава незасегната, Себето осветява егото (Чидабхаша) и
т.н. оставайки незасегнато.

Кино шоуто Себето

1 Лампата в апарата.
2 Лещите пред лампата.
3 Лентата на филма, който е дълга
серия от отделни снимки.
4 Лещите, светлината минаваща през
тях и лампата, които заедно
формират фокусираната светлина.
5 Светлината минаваща през лещите и
падаща на екрана.
6 Различните видове картини
появяващи се в светлината на
екрана.
7 Механизмът, който заставя филма да
се движи.
Себето.
Чистият (саттва) ум, в близост
до Себето.
Потокът от латентни тенденции,
съставени от фини мисли.
Умът, светлината му и Себето,
които заедно формират
виждащият или джива.
Светлината на Себето, очертана
от ума през сетивата и падаща
върху света.
Различните видове форми и
имена, появяващи се като
обекти, възприети в светлината
на света.
Божественият закон, проявяващ
латентните тенденции на ума.

14. Какво е дхяна (медитация)?

Това е постоянното пребиваване като Себето, без никакво

отклоняване от собствената си истинска природа и без чувството, че се
медитира. Тъй като тогава човек не е осъзнат ни най-малко за различните
състояния (будно, сън със съновидения и т.н.), дълбокият сън (заслужаващ
да бъде отбелязан) тук също може се разглежда като дхяна.

15. Каква е разликата между дхяна и самадхи?

Дхяна е постигната чрез преднамерено ментално усилие; в самадхи

няма такова усилие.

16. Какви са факторите, които трябва да се имат в предвид

в дхяна?
 Важно е този, който е установен в Себето (атмаништха) да вижда,
че не се отклонява ни най-малко от тази абсорбция. Отклонявайки се от
своята истинска природа той може да види пред себе си сияйни отблясъци,
да чуе (необичайни) звуци или да наблюдава като реални видения на
богове, появяващи се вътре и извън него. Той не трябва да се заблуждава
от тях и да забравя себе си.
Забележка: Ако моментите, изгубени в мислене за обектите, които
не са Себето са прекарани в изследване на Себето, Себереализацията ще
бъде достигната за много кратко време.
Докато умът стане установен в Себето, някои видове бхавана
(съзерцание на персонифицирани богове или богини, с дълбока емоция и
религиозно чувство) са крайно необходими. Иначе умът ще бъде често
нападан от непокорни мисли или сънливост.
Без да се прекарва цялото време, практикувайки бхавана като “Аз
съм Шива” или “Аз съм Брахман”, които са разглеждани като
ниргунопасана (съзерцаване на безатрибутния Брахман), методът на
себеизследването може да се практикува, единствено когато се придобие
умствена сила, която е следствие от такава упасана (съзерцаване).
Съвършенството на практиката (садханата) се състои в
недаването на почва на нито една умствена концепция (вритти).

17. Какви са правилата на поведение, които трябва да следва

аспирантът (садхака)?

Умереност в храната, умереност в съня и умереност в речта.

18. Докога трябва да практикува човек?

Докато умът достигне безусилното естествено състояние на свобода

от концепциите, и докато чувството за “аз” и “мое” не престане да
съществува.

19.Какво е значението на пребиваването в усамотение (екантаваса)?

Тъй като Себето е всепроникващо, няма обособено място за

усамотяване. Състоянието на свобода от менталните концепции е наречено
“пребиваване в усамотение”.

20. Какъв е признакът на мъдростта (вивека)?

 Нейната красота лежи в свободата от илюзията, веднъж осъзнавайки
истината. Страх има само за онзи, който вижда дори и най-малка
двойственост във Върховния Брахман. Докато има идея, че Себето е
тялото, човек не може да бъде осъзнаващ истината, какъвто и да е той.

21. Ако всичко се случва според кармата (прарабдха, резултатът от

действията в миналото), как човек да преодолее пречките за
медитация (дхяна)?

Прарабдха безпокои само този, който е с външно ориентиран, а не с

вътрешно ориентиран ум. Този, който търси истинското си Себе, няма да
се бои от никакви препятствия.

22. За да се установи човек в Себето (атмаништха), аскетизмът

(санняса) ли е най-важното условие?

Усилието, приложено за да се премахне привързаността към тялото,

наистина води до установяване в Себето. Само зрелостта в разсъждаването
и изследването премахва привързаността към тялото, а не етапите в
живота (ашрами) като ученик (брахмачарин) и т.н. Понеже привързаността
е в ума, а етапите се отнасят към тялото, как може следването на етапите
на тялото да премахнат привързаността в ума? Тъй като зрелостта в
мисленето и изследването се отнасят към ума, единствено тези, които
изследват чрез същия ум, могат да премахнат привързаностите, които се
промъкват в него поради невнимание. Но тъй като аскетизмът
(саннясашрама) е средство за постигане на безстрастие (вайрагя), а
безстрастието подпомага изследването, то присъединяването към духовния
сан на аскетите, може да се счита за спомагателно средство за
изследването, постигнато чрез безстрастие. Вместо да си пропилява
живота, като влиза в духовния сан на аскетите преди човек да е готов за
него, по-добър е семейният живот. За да се установи ума в Себето, което е
неговата истинска природа, е необходимо последният да се раздели със
семейството на склонностите (санкалпите) и съмненията (викалпите), т.е.
да се отречеш от семейството (самсара) (в ума). Това е истинският
аскетизъм.

23. Ако е установено правило, че докато има и най-малката идея “аз

извършвам действията” не може да се постигне Себепознание, възможно
ли е семейният аспирант да извършва задълженията си правилно без
това чувство?

Тъй като няма правило, че действието трябва да зависи от чувството

на извършващ действията, не е необходимо да се чудиш, дали действаш с
чувството на извършител или не. Макар че управителят на
правителствената хазна може изглежда в очите на другите, че изпълнява
задълженията си внимателно и отговорно през целия ден, той ще извършва
работата си без привързаност, разсъждавайки “Аз нямам истинска връзка с
всички тези пари”, и без чувство на въвличане в ума си. По същия начин
мъдрият семеен човек, действайки без привързаност, подобно на
инструмент в ръцете на друг, може да извършва без привързаност
различните семейни задължения, които му се падат според неговата
миналата карма. Действието и пътят на знанието не си пречат взаимно.

24. От каква полза за семейството си е мъдрият семеен човек,

който нехае за комфорта на тялото си и от каква полза е семейството
за него?

Макар и да е напълно нехаещ за комфорта на тялото си, ако, поради

миналата му карма, семейството му трябва да преживява чрез неговите
усилия, той може да се разглежда като извършващ служене на другите.
Ако е питано дали извлича някаква полза от изпълняването на семейните
си задължения, може да се каже, че след като вече е придобил състоянието
на пълно удовлетворение, което е върховното постижение и най-висшата
благодат, то за него няма нищо за постигане като изпълнява семейните си
задължения.

25. Как може бездействието и умиротворяването на ума да бъдат

постигнати насред семейните задължения, изискващи постоянна
активност?

Дейностите на мъдрия човек съществуват само в очите на другите,

но не и в неговите собствени, и въпреки че извършва огромно количество
задачи, той всъщност нищо не прави. Следователно неговите дейности не
повлияват на бездействието и покоя на ума, защото той знае истината, че
всички активности просто се случват в негово присъствие и той нищо не
прави. Затова той ще остане като тих свидетел на всички дейности, които
се случват.

26. Също както миналата карма на мъдреца е причината за

неговите сегашни активности, няма ли впечатленията (васаните) от
настоящите му активности да му повлияят и в бъдеще?

Мъдрец е само този, който е свободен от всички латентни

склонности (васани). Така че как може тенденциите на кармата да влияят
на този, който е вечно недокоснат от дейностите?
 27. Какво е значението на брахмачаря?

Единствено изследването в Брахман може да се нарече брахмачаря.

28. Ще бъде ли практиката на брахмачаря, следвана в съгласие с

(четирите) установени етапи на живота (ашрамите), средство за
постигане на знание?

Тъй като различните средства на пътя на знанието, като контрол на

сетивата и др., са включени в брахмачаря, то тези целомъдрени практики,
следвани от учениците (брахмачарини), са много благоприятни за тяхното
усъвършенстване.

29. Може ли някой да стане аскет (санняса) директно от етапа на

ученика (брахмачаря)?

Тези, които са компетентни, не се нуждаят от формалните

встъпвания във фазите на брахмачаря и т.н. в съответния ред. Този, който е
осъзнал Себето, не различава различните фази на живота. Следователно
няма фаза, която му помага или пречи.

30. Губи ли нещо аспирантът (садхакът) като не следва правилата

на кастите и установените фази на живота?

Тъй като постигането на (ануштана, букв. практиката на пътя на)

Знанието е крайната цел на всички останали практики, няма правило, че
човекът, намиращ се в някой етап от живота и постоянно стремящ се към
Знание, е ограничен да следва правилата, заложени за този етап от живота.
Ако следва правилата на кастата и установените етапи на живота, той го
прави за доброто на света. Той не извлича никаква изгода от спазването на
правилата. Нито пък губи нещо като не ги спазва.

Трета глава
Преживяване
(Анубхава)

1. Какво е светлината на Съзнанието?

Това е Самосияещото Битие-Съзнание, което разкрива на виждащия

светът от имена и форми, едновременно вътре и вън. За съществуването на
това Битие-Съзнание подсказват обектите, осветени от него. То не става
обект на съзнанието.

2. Какво е Знание (виджнана)?

Това е спокойното състояние на Битие-Съзнание, което се изпитва от

напредналия аспирант, и което е подобно на океан без вълни или
неподвижен етер.

3. Какво е Блаженство?

Това е преживяването на Радост (или Мир) в състоянието виджнана,

свободно от всички активности и подобно на дълбок сън. То се нарича
също и кевала нирвикалпа (състояние без концепции).

4. Какво е състоянието отвъд Блаженството?

Това е състоянието на неспирен покой на ума, който се установява в

състояние на абсолютна неподвижност, джаграт-сушупти (букв. дълбок
сън с осъзнаване), което прилича на буден дълбок сън. В това състояние,
въпреки активността на тялото и сетивата, няма външно осъзнаване, както
бебето потънало в сън27 (не съзнава кърменето). Йогинът, който е в това
състояние е бездействен, дори докато изглежда че е ангажиран с дейност.
Това е наречено също сахаджа нирвикалпа самадхи (естествено състояние
на абсорбция в себе си без концепции).

5. Доколко е авторитетно изказването, че всички подвижни и

неподвижни светове зависят от мен?

Себето значи въплътеното Битие. Всички обекти се преживяват

единствено, когато енергията, която е латентна в състоянието на дълбок
сън, се прояви заедно с идеята за “аз”. Себето присъства във всички
възприятия като възприемащ. Когато “азът” отсъства, няма обекти, които
да се видят. Поради всички тези причини, може да се каже, че всичко
произлиза от Себето и се връща обратно в Себето.

6. След като действително навсякъде се наблюдава безчислено

множество от тела с оживяващите ги личности, как може да се каже,
че съществува само едно Себе?

27
Действията на спящите деца, като ядене и пиене, са действия единствено в очите на другите, а не в
техните собствени. Следователно те всъщност не ги извършват, въпреки че изглежда така.
 Ако е приета идеята “аз съм тялото"28, личностите ще са
многобройни. Състоянието, в което тази идея я няма, е Себето, понеже в
това състояние няма други обекти. Именно поради тази причина, Себето е
разглеждано като само едно.

7. Какъв е авторитетът на изказването, че Брахман може да бъде

схванат чрез ума и в същото време, че не може да бъде схванат чрез ума?

Не може да се схване от нечист ум, но може да се схване от чист ум.

8. Какво е чист им и какво е нечист ум?

Когато невъобразимата сила на Брахман отдели себе си от Брахман и

в единство с отражението на Съзнанието (Чидабхаша) приема различни
форми, тя се нарича нечист ум. Когато стане свободна от отражението на
Съзнанието (абхаша) чрез различаване, тя се нарича чист ум. Нейното
състояние на единство с Брахман е нейното осъзнаване на Брахман.
Енергията, която е съпроводена от отражението на Съзнанието, е наречена
нечист ум и нейното състояние на отделеност от Брахман е несхващането
на Брахман.

9. Възможно ли е да преодолеем кармата (прарабдха), дори когато

тялото съществува, след като е казано, че тя трае до смъртта на
тялото?

Да. Ако агентът (извършващият), от който зависи кармата, а именно

егото, което възниква между тялото и Себето, се слее с източника си и
изгуби формата си, ще оцелее ли кармата, която зависи от него?
Следователно, когато няма “аз”, няма и карма.

10. След като Себето е Съществуване и Съзнание, каква е

причината за описването му като различно от съществуващото и
несъществуващото, съзнателното и несъзнателното?

Въпреки че Себето е реално, понеже обхваща всичко, то не оставя

място за въпроси, подразбиращи дуалност, т.е. за неговата реалност или
нереалност. Затова е казано, че е различно от реалното и нереалното. Също
така, дори и да е Съзнание, понеже то не съзнава нищо друго и не става

28
Идеята, че човек е тялото, е това което се нарича хридая-грантхи (възела на Сърцето). От различните
възли, именно този е, който свързва съзнателното с несъзнателното, и това което причинява
ограничението.
познато от нещо, за него се казва, че е различно от съзнателното и
несъзнателното.

Четвърта глава
Постижение
(Арудха)

1. Какво е състоянието на завършено Знание?

Това е устойчивото и безусилно пребиваване в Себето, в което умът,

който е станал едно с него, впоследствие никога не се появява отново.
Тоест, както всеки обикновено и естествено има идеята “Аз не съм коза,
нито крава, нито друго животно, а човек”, когато той мисли за тялото си,
така и за този, който знае “Аз не съм принципите (таттвите), започващи
с тялото и свършващи със звука (нада), а Себето, което е Съществуване,
Съзнание, Блаженство и естествено себеосъзнаване (атма праджна)”, се
казва, че е постигнал устойчиво Знание.

2. Към кой от седемте стадии на знанието (джнана бхумики29)

принадлежи мъдрецът (джнaни)?

Той принадлежи към четвъртия стадий.

3. Ако е така, защо са отбелязани още три по висши стадии?

Признаците на стадиите от четири до седем са базирани на

преживяванията на реализирания човек (дживанмукта). Те не са степени
на знание и освобождение. Що се касае до знанието и освобождението,
няма каквото и да е различие, изразено в тези четири стадии.
Тези, които са постигнали последните четири бхумики са наречени
както следва: брахмавид, брахмавидвара, брахмавидваря и
брахмавидвариштха.

29
Седемте джнана бхумики са:
(I) шубхекча (желание за просветление).
(II) вичарана (изследване).
(III) тануманаса (не-ум).
(IV) саттвапатти (себереализация).
(V) асамшакти (непривързаност).
(VI) падартхабхавана (невъзприемане на обекти).
(VII) туряга (трансцендентност).
 4. Ако освобождението е присъщо за всички тези стадии, защо
само вариштха (букв. най-съвършения) е възхваляван най-много?

Що се касае за преживяването на Блаженство на вариштха, той е

възхваляван единствено заради специалните заслуги, придобити от него в
предишните му раждaния, които са причина за него.

5. Тъй като няма никой, който да не желае да изпитва постоянно

Блаженство, каква е причината не всички мъдреци (джнaни) да постигат
състоянието на вариштха?

То не се постига просто чрез искане или усилие. Карма (прарабдха) е

неговата причина. Тъй като егото умира заедно с нея още в четвъртия
стадий (бхумика), къде е агентът отвъд този стадий, който желае нещо или
прави усилия? Полагащите усилия не са мъдреци (джнaни). Свещените
текстове (шрути) споменават ли изрично, че освен вариштха останалите
три стадии са непросветлени?

6. Тъй като някои свещени текстове казват, че висшето състояние

е това, в което сетивните органи и умът са напълно унищожени, как
това състояние е съвместимо с тялото и сетивата?

Ако това беше така, нямаше да има разлика между висшето

състояние и състоянието на дълбок сън. Освен това, как може то да бъде
наречено естествено състояние, ако то съществува по едно време, а в друго
не? Това, което беше споменато по-горе (във въпроса), се случва с някои
хора, в съответствие с тяхната карма (прарабдха), за известно време или до
самата им смърт. Това не може да бъде разглеждано правилно като
крайното състояние. Ако беше така, това щеше да значи, че всички велики
души и Господ, които са автори на Ведическите произведения (джнана
грантхите) и Ведите, са непросветлени. Ако висшето състояние е това, в
което нито сетивата, нито умът съществуват, и не по начина по който те
съществуват, как може това да бъде върховното състояние
(папипурнам)? Тъй като единствено кармата е отговорна за действието и
бездействието на мъдреците, великите души декларират, че единствено
сахаджа нирвикалпа (естественото състояние без концепции) е върховното
състояние.

7. Каква е разликата между обикновения дълбок сън и

бодърстващия дълбок сън (джаграт сушупти)?
 В обикновения дълбок сън, просто няма мисли, но също така няма и
осъзнаване. В будния дълбок сън има само осъзнаване. Затова е наречен
бодърстване, докато спиш, т.е. дълбок сън, в който има осъзнаване.

8. Защо Себето е описано едновременно като четвъртото

състояние (турия) и като отвъд четвъртото състояние (туриятита)?

Турия значи четвърто. Дживите преживяващи трите състояния на

будност, сън със съновидения и дълбок сън, познати като вишва,
тайджаса и праджна, които се скитат последователно в тези три
състояния, не са Себето. Именно за да се изясни, че Себето е различно от
тях и е свидетел на тези състояния е наречено четвърто (турия). Когато
това се узнае, трите преживяващи изчезват и идеята, че Себето е свидетел,
което е четвъртото също изчезва. Затова Себето в описано като отвъд
четвъртото (туриятита).

9. Каква полза извлича мъдрецът от свещените книги (шрути)?

Мъдрецът, който е въплъщение на истините, споменати в свещените

писания, няма полза от тях.

10. Има ли някаква връзка между придобиването на

свръхестествени сили (сиддхи) и освобождението (мукти)?

Единствено просветленото изследване води до освобождение.

Всички свръхестествени сили са илюзорни проявления на мая (маяшакти).
Себереализацията, която е постоянна, е единственото истинско
постижение (сиддхи). Постижения, които се появяват и изчезват, бидейки
ефект на мая, не могат да са реални. Те се постигат с цел получаване на
слава, удоволствие и др. Те идват при някои хора неочаквано, вследствие
на кармата им. Знай, че единството Брахман е истинската цел на всички
постижения. Това също е състоянието на свобода (айкя мукти), познато
като единство (саюджя).

11. Ако природата на освобождението е такава, защо някои

свещени текстове го свързват с тялото и казват, че индивидуалната
душа може да постигне освобождение само приживе?

Освобождението и природата на неговото изживяване е необходимо

да се разглежда в случай, че ограничението е реално. Що се касае до
Себето (Пуруша), то всъщност няма ограничения в никое от четирите
състояния. Понеже ограничението е просто вербално приемане според
категоричната прокламация на системата Веданта, как може да възникне
въпроса за освобождение, който е свързан с въпроса за ограничение, след
като ограничение няма? Без да се знае тази истина, да изследваш
природата на ограничението и освобождението е като изследването на
несъществуващата височина, цвят и т.н. на сина на безплодната жена или
на рогата на заека.

12. Ако е така, предписанията за ограничението и освобождението,

намиращи се в свещените текстове, не са ли неуместни и неверни?

Не, не са. Напротив, илюзията за ограничение, изфабрикувана

поради невежество от незапомнени времена, може да се отстрани
единствено чрез знание, и за тази цел обикновено се приема терминът
"освобождение" (мукти). Това е всичко. Фактът, че характеристиките на
освобождението са описани по различни начини, доказва, че те са
въображаеми.

13. Ако е така, всички усилия, като ученето (букв. слушането),

разсъждаването и т.н., не стават ли безполезни?

Не, не стават. Твърдото убеждение, че няма нито ограничение, нито

освобождение, е върховната цел на всички усилия. Тъй като виждането
чрез ясно директно преживяване, че ограничението и освобождението не
съществуват, не може да се постигне освен с помощта на гореспоменатите
практики, тези усилия са полезни.

14. Има ли някаква достоверност изказването, че няма нито

ограничение, нито освобождение?

То е безспорно по силата на директното преживяване, а не просто

според свещените текстове.

15. Ако то се преживява, как се преживява?

“Ограничението” и “освобождението” са просто лингвистични

термини. Те нямат реалност сами по себе си. Следователно те не могат да
функционират независимо. Необходимо е да се приеме съществуването на
някаква основа, на която те се модификации. Ако човек изследва “За кой е
това ограничение и освобождение?”, ще се види, че “те са за мен”. Ако
човек изследва, “Кой съм аз?”, той ще види, че няма такова нещо като “аз”.
След това ще бъде ясно видяно, както плода амалака в ръката на човек, че
това което остава е собственото истинско битие. Тъй като тази истина ще
бъде естествено и ясно преживяна от тези, които оставят настрана
обикновените вербални дискусии и изследват вътре в себе си, няма
съмнение, че всички реализирани хора имат еднаквото виждане, че няма
нито ограничение, нито освобождение, що се касае до истинското Себе.

16. Ако наистина няма нито ограничение, нито освобождение, каква

е причината за действителното преживяване на радости и скърби?

Те изглеждат реални, само когато човек се отвърне от истинската си

природа. Те не съществуват в действителност.

17. Възможно ли е за човек да узнае директно, без съмнение, какво

точно е истинската му природа?

Без съмнение е възможно.

18. Как?

Всеки знае от собствен опит, че дори в дълбок сън, в безсъзнание и

т.н., когато цялата подвижна и неподвижна вселена, започваща със Земята
и свършваща с непроявеното (пракрити), изчезва, той не изчезва.
Следователно състоянието на чисто битие, което е присъщо на всеки, и
което е винаги директно преживявано, е истинската природа на човека.
Заключението е, че всички преживявания, както в просветленото, също
така и в непросветленото състояние, които могат да бъдат описани с нови
и нови думи, не са истинската природа на човека.

ПОЕМИ

4
Пет химна за Аруначала

"Петте химна за Аруначала" са най-ранните поеми на Махарши, с

изключение на няколко къси стиха. Те са написани около 1914 година,
когато е бил 34 годишен (роден е през декември 1879 година). Той
продължавал да живее в пещерата Вирупакша на хълма. Някои от
неговите последователи, които били садхута, ходели всеки ден до
Тируваннамалай да просят храна. Един ден те помолили Махарши да
композира песен за тях, за да пеят докато вървят. Първоначално той
отказал, казвайки че вече има изобилие от песни от древните
Шаивистки светци. Те обаче продължили да го притискат и той започнал
да композира песен с припев на края на всяка строфа.
 Един ден той обикалял около хълма с Паланисвами, вървящ зад него.
След като походили известно време, Аясвами извикал Паланисвами назад
и му дал молив и хартия, казвайки му: “От няколко дена Свами композира
стихове всеки ден. Той може да го прави също и днес, така че по-добре
вземи тези хартия и молив с теб.” Този ден Шри Бхагаван почти
завършил „Сватбения гирлянд от послания“, първият от петте
химна. Той изразява яркия символизъм на любовта и единството между
човешката душа и Бог и е сред най-задълбочените и прочувствени
световни поеми. Макар че самият той, когато я е писал, е бил установен
в блаженството на неразривното Единство, тя е написана за
преданоотдадените и изразява чувство на преданост и стремеж.
Втората, третата и четвъртата поема (химни) са написани по
същото време и те възприемат същото чувство. Докато по-късните
поеми на Махарши са по-доктринни, тези химни са по-емоционални,
изразяващи повече чувство на преданост и стремеж.
„Единадесетте стиха“ и „Осемте строфи“са сред малкото поеми на
Махарши, които са написани съвсем спонтанно, без да го молят, както се
изразява самият той за тях:

“Единствените поеми, които ми дойдоха спонтанно и ме завладяха,

без някой да ме кара да ги пиша са „Единадесет стиха за Шри
Аруначала“ и „Осем строфи за Шри Аруначала“. Въвеждащите думи на
„Единадесетте стиха“ ми дойдоха една сутрин, и макар че се опитах да ги
потисна, казвайки си ”Какво трябва да правя с тези думи?”, те не си
отидоха, докато не почнах да композирам песен, поставяйки ги в нея; и
всички тези думи потекоха лесно, без никакво усилие. Останалите
строфи, освен две, също са композирани така.
Скоро след това дойде Нараяна Редди. Той работеше по това време
във Веллоре като агент на „Сингър и Ко“ и идваше от време на време.
Аясвами и Палани му разказаха за поемите и той каза: “Дайте ми ги и аз
ще ги издам”. Той вече беше публикувал някои книги. Когато настояваше
да вземе поемите, аз му казах че може да го направи и да публикува
първите единадесет като една поема, а останалото, което беше в
различен размер, като друга. За да се постигне изискваната норма, аз
незабавно композирах още две строфи и той взе всичките деветнадесет с
него, за да ги публикува”30.

Петият химн, „Аруначала Панчаратна“, e различен в сравнение с

първите четири. Великият санскритски поет и преданоотдаден
Ганапати Шастри, който беше последовател на Бхагаван, го помолил да
напише поема на Санскрит. Бхагаван отговорил, смеейки се, че едва знае
30
Откъс от „Рамана Махариши и пътят на Себепознанието“, от Артър Озбърн.
Санскрит, а още по-малко Санскритските стихотворни размери.
Шастри, обаче, му обяснил размерите и повторил молбата си. Бхагаван
тогава композирал поема от пет строфи, две за един ден и три на
следващия ден. Всички те били на перфектен и безупречен Санскрит. Тя е
загадъчно обяснение на различните пътища за Реализация и затова е
включен коментар с превода. Този химн е пят по време на Веда Параяна.
Трябва да се разбере, че във всичките тези химни думата
“Аруначала” значи Бог и нищо друго. Тя обаче означава също и
физическият хълм Аруначала в Южна Индия, където Бог е чудно проявен
за Махарши и неговите ученици. От древни времена различни духовни
центрове в Индия са представяли различни пътища и доктрини, сред
които Аруначала е доктрината на адвайта или пътят на
Себеизследването. Върховната доктрина и върховният и най-директен
път през епохите не е бил най-популярният, защото за повечето хора
изглежда твърде суров и труден. Махариши е постигнал Реализация чрез
спонтанен акт на Себеизследване без Гуру в човешка форма. Когато
напуснал дома си като младеж, след като вече бил Мъдрец, Аруначала го
привлякъл като мощен магнит. Той отишъл право там и останал при
хълма до края на живота си. Той считал Аруначала за негов Гуру и тези
химни са написани за Аруначала, за Гуру, за проявлението на Бог, за
Абсолюта.
Чрез огромната милост на Бхагаван Рамана Махарши, пътят на
Себеизследването, направен достояние за мъжете и жените от тази
епоха, беше всъщност оформен като нов път, който може да се следва
анонимно в условията на модерния свят, без церемонии или ритуали, по
нищо не различаващ външно човек от света, в който се движи. Този
новосъздаден път, който приляга на нуждите на епохата, направи
Аруначала световен духовен център. Сега, повече от всякога, когато той
вече е оставил физическото си тяло и е едно с Аруначала, милостта и
наставлението, които той излъчва за тези, които се обръщат към него и
търсят неговата подкрепа, са съсредоточени в Аруначала. Това е свято
място и мнозина са привлечени там, както тези, които са били ученици
на Махарши, докато е бил жив, така и тези, които са дошли след това.
Остана да се каже, че литературният Тамил, на който са написани
химните, може да бъде възприет по изключително загадъчен начин.
Особено първият химн изобилства с пасажи, които могат да бъдат
разбрани по повече от един начин. В тези случаи са дадени алтернативни
обяснения.
Преди да навлезем в „Петте химна“ ние отпечатахме първо стих,
който Шри Бхагаван написа за Шри Ганеша, като благоприятно
встъпление за поемите. След това идва стих, който Шри Муруганар
написа за значението на Аруначала и още един от Бхагаван за значението
на сигналния огън, който гори на върха му всяка година на
фестивала Дийпам. След това са „Петте химна“.

За Шри Ганеша

Един ден през 1912 година, грънчар дойде в пещерата Вирупакша с

малка фигурка на Шри Ганеша, направена от него, и я представи на Шри
Бхагаван. Ишвара Свами предложил той и Шри Бхагаван да напишат по
един стих, с който да ознаменуват събитието. Това е написал Шри
Бхагаван.

Този, който те създаде като свое дете,ти превърна в просяк; като

дете, ти се скиташе навсякъде, само за да поддържаш твоя огромен корем;
Аз също съм дете. О, Дете Бог в тази ниша! Случайно срещнал родения
след теб, твоето сърце от камък ли е? Моля те, погледни ме!

Значението на Аруначала

Появата на ослепителния Аннамалай31 пред Брахма и Вишну и

тяхното огромно удивление от неспособността си да го познаят,
символизира спхурана (Сърдечния Център, Себето), което сияе oт само
себе си, докато интелектът и егото са слисани, търсейки го.

Значението на сигналния огън

Отхвърлянето на идеята “Аз съм тялото”, обръщането на ума навътре

и разтварянето му в Сърцето, за да се осъзнае истинското, недуално и
сияйно Себе, е истинското значение на даршана (виждането) на сигналния
огън на Аннамалай, центърът на вселената.

Шри Аруначала Махатмиям32

(Славата на Шри Аруначала)

Нанди33 каза:

31
Аннамалай е друго име на Аруначала.
32
Извадки от Сканда пурана, преведени от Тамил от Шри Бхагаван.
33
Нанди е велик преданоотдаден на Шива, винаги стоящ пред него.
 “Аруначала е мястото, (което заслужава да се нарече свято)! От
всички места, то е най-святото! Знай, че то е сърдечният център на света!
То е самият Шива! Това е таен център, представляващ Сърцето. В това
място Господ Шива пребивава вечно като знаменития хълм Аруна!”
“Знай, че денят, в който (Шива) за първи път е приел форма на
величествения и възхитителен линга, наречен Аруначала,
е атхирай (денят, в който луната съвпада със съзвездието Ардра) в
(Тамилския месец) Маргари. А денят, в който Боговете, водени от Вишну,
възхвалявали и обожавали Шива, който се появил насред това сияние (или
като сияние), е Шиваратри (нощта, посветена на Шива) в месец Маси."
Шива каза:
“Макар че всъщност е огнено, моето проявление на това място като
хълм, лишен от блясък, е акт на милост и загриженост за благото на света.
Тук винаги пребивавам като Великия (Сиддха). Помни също, че във
вътрешността на Сърцето ми е трансценденталната слава, съдържаща
всички радости на света.”
“Понеже обвързва съществата на световете, знай че неумолимата
карма се превръща в ограничение за дживите. Сияещата Аруначала е тази
планина, чиято гледка го унищожава.”
“Това, което не може да се придобие без безкрайни страдания –
истинският смисъл на Веданта – се постига лесно от всеки, който може
директно да види този хълм или дори само да мисли за него отдалеч.”
“Предписвам, че пребиваването в радиус от три йоджани34 около
този хълм, ще е достатъчно да изгори всички дефекти и ще причини
единство с Върховния, дори при отсъствие на посвещение.”
Деви каза:
“Тук винаги пребивават благочестиви поклонници, а тези, които
причиняват злини на другите, страдайки дълго от болести, ще бъдат
унищожени. Злонамерените хора за едно мигване ще бъдат напълно
лишени от техните сили да правят зло тук. Не падай в изгарящия огън на
гнева на Господ Аруначала, който е приел форма на огнен хълм.”

Сватбеният гирлянд от послания

(Аруначала Акшара Мана Малай)

Този радостен „Сватбен гирлянд от послания“, който наподобява на

сноп от лъчите на изгряващото слънце, беше изпят от великия Мъдрец
Рамана, океанът от състрадание, с цел отстраняването на
заблужденията на учениците, търсещи милостта му. Тези, които

34
Йоджана е десет мили.
считат химна за свое единствено спасение, ще осъзнат в себе си, че те са
Аруначала и ще царстват в обителта на Шива.35

Благослов

Милостиви Ганапати36, благослови ме с твоята любяща ръка, за да

мога да направя „Сватбен Гирлянд от Послания“, достоен за Шри
Аруначала, Женихът!

Припев

Аруначала Шива! Аруначала Шива!

Аруначала Шива! Аруначала!
Аруначала Шива! Аруначала Шива!
Аруначала Шива! Аруначала!

1. (а) Ти изкореняваш егото на тези, които медитират върху Теб в

Сърцето, o, Аруначала!
(б) Ти изкореняваш егото на тези, които не забравят своята (духовна)
идентичност с Теб, o, Аруначала!

2. Нека Ти и аз бъдем едно и неразделни като Алагу и Сундара37, o,

Аруначала!

3. Влизайки в дома ми и примамвайки ме (към Теб), защо ме държиш

като затворник в пещерата на Твоето Сърце, o, Аруначала?

4. За Твое удовлетворение или заради мен ме покори? Ако сега се

отвърнеш от мен, целият свят ще Те порицава, o, Аруначала!

5. Избегни това обвинение! Защо ме накара да мисля за Теб? Как

мога да Те изоставя сега, o, Аруначала!

6. (а) Ти си далеч по-мил от собствената ми майка. Това ли е Твоята

всеобхватна милост, o, Аруначала?
(б) Наистина си по-мил и от собствената ми майка, такава е любовта
Ти, o, Аруначала!

35
Това е композирано от Шри Муруганар.
36
Друго име на Шри Ганеша.
37
Тамилската дума алагу и Санскритската дума сундара имат едно и също значение: “красота”. Алагу и
Сундара са били имената на майката и бащата на Шри Рамана.
 7. (а) Стой здраво закрепен в ума ми, за да не Ти се изплъзне, o,
Аруначала!
(б) Не променяй природата си и не бягай, но стой здраво установен в
ума ми, o, Аруначала!
(в) Бъди внимателен в ума ми, за да не би той да промени дори и Теб
(в мен) и да се изплъзне, o, Аруначала!

8. (a) Покажи Твоята красота на непостоянния ум, за да Те вижда

вечно и да остане (в покой), o, Аруначала!
(б) Умът ще спре да обикаля улиците като проститутка, само ако тя
Те открие. Разкрий й Своята красота и я дръж здраво, o, Аруначала!

9. След като ме похити, ако сега Ти не ме прегърнеш, къде ще е

Твоята мъжественост, o, Аруначала?

10. Нима Ти не заспиваш тогава, когато съм похищаван от други, o,

Аруначала?

11. Дори и крадците на петте сетива да проникват в мен, нима Ти не

си в Сърцето ми, o, Аруначала?

12. Ти си Един без втори; кой тогава би се осмелил да Те избегне и да

влезе? Това просто е Твоята измама, o, Аруначала!

13. Същността на ОМ, ненадминат и несравним! Кой може да Те

схване, o, Аруначала?

14. Като (Вселенска Майка), Твое задължение е да ми дадеш Твоята

милост и да ме спасиш, o, Аруначала!

15. (а) Може ли някой някога да Те открие? Ти си Окото на очите и

без очи, Ти виждаш, o, Аруначала!
(б) Бидейки гледката на окото, дори и без очи, самият Ти ме намери.
Кой (освен Теб самия) може да Те открие, o, Аруначала?

16. Както магнитът привлича желязото и магнетизирайки го, го

държи здраво закрепено, направи и Ти така с мен, o, Аруначала!

17. (Неподвижен) Хълм, моля те, разтопи се в Море от Състрадание

и имай милост (към мен), o, Аруначала!

18. Пламтящ Скъпоценен Камък, сияещ във всички посоки, изгори

нечистотата ми, o, Аруначала!
 19. Сияй като мой Гуру, правейки ме свободен от недостатъци и
достоен за Твоята милост, o, Аруначала!

20. Спаси ме от капаните на тези, които са жестоки и лъжливи и ме

дари с единството с Теб, o, Аруначала!

21. Въпреки че те моля, Ти си безсърдечен и не се отнасяш

снизходително. Моля те! Кажи ми “Не бой се”, o, Аруначала!

22. Не помолен, Ти даваш; това е Твоята непреходна слава. Не

противоречи на Своето име, o, Аруначала!

23. Сладки плод в ръцете ми, позволи ми да обезумея от екстаз,

опиянен от блаженството на Твоята същност, o, Аруначала!

24. Как мога да оцелея, прегръщайки Теб, известен като поглъщащ

своите поклонници, o, Аруначала?

25. (а) Ти, недокоснатият от гняв! Какво престъпление извърших, че

Ти не направи мен – егото – за цел (на Твоя гняв), o, Аруначала?
(б) Ти, свободният от гняв! Какви (покаяния, останали) незавършени
(в предишни раждания), ми спечелиха Твоята особена благосклонност, o,
Аруначала?

26. Величествена Планина от Любов, прославена от Гаутама38,

направлявай ме с Твоя милостив поглед, o, Аруначала!

27. Ослепително Слънце, поглъщащо цялата вселена в Твоите лъчи,

моля Те, отвори лотоса на Сърцето ми, o, Аруначала!

28. (а) Нека аз, Твоята плячка, да се Ти се отдам, да бъда погълнат от

Теб и така да имам покой, o, Аруначала!
(б) Аз дойдох да се подхранвам от Теб, но Ти сe нахрани с мен; сега
има покой, o, Аруначала!

29. О луна на Милостта, отвори (в мен) с Твоите (чудни) лъчи,

подобни на ръце, отверстието на нектара и нека Сърцето ми да се възрадва,
o, Аруначала!

38
Гаутама не се отнася за Буддха, а за индийски светец със същото име, който пребивавал на Аруначала.
 30. Разкъсай дрехите ми, оставяйки ме гол, после ме облечи с Твоята
любов, o, Аруначала!

31. Почивай тихо (в Сърцето)! Нека морето от радост се надига, но

говоренето и осезанието да спрат, o, Аруначала!

32. Престани да ме изпитваш и заблуждаваш; вместо това разкрий

Своето трансцендентално Себе, o, Аруначала!

33. Удостой ме със знанието за вечния живот, за да мога да науча

величествената първична мъдрост и да избегна заблудата на света, o,
Аруначала!

34. Ако Ти не проникнеш в мен, ще потъна в сълзи от мъка, o,

Аруначала!

35. Ако съм отхвърлен от Теб, уви! Какво друго ми остава освен
мъченията на моята прарабдха39? Каква надежда ми остава, o, Аруначала?

36. В тишина Ти каза, “Остани тих” и самият Ти остана тих, o,

Аруначала!40

37. Щастието лежи в насладата на спокойния отдих в Себето.

Наистина отвъд речта е Твоето необикновено умение да пребиваваш в
Себето. Наистина отвъд речта е Това мое състояние, o, Аруначала!

38. (а) Веднъж Ти показа Своето необикновено умение и опасностите

бяха преустановени, върнат обратно в Твоя покой, o, Аруначала!
(б) О, Слънце! Ти ме нападна внезапно и (обсадата на) илюзията
изчезна. Тогава Ти сияеше неподвижен и (сам), o, Аруначала!

39. (а) (Кучето може да намери господаря си по миризмата); по-лоша

ли съм от куче тогава? Постоянно ще Те търся и ще се върна при Теб, o,
Аруначала!
(б) По лоша от куче (изгубило следата от миризмата на господаря
си), как мога да Те проследя (до Твоята обител), o, Аруначала?

39
Прарабдха е съдбата, която е следствие от минали действия (карми), които носят плода в сегашното
раждане.
40
Тишината е най-висшата и най-съвършена форма на наставление, която Гуру може да даде, понеже
природата му е най-близка до същинското значение на този вид наставление, което е осъзнаването от
ученика на несказуемия и неизразим Абсолют.
 40. Умолявам Те, дай ми мъдрост, за да не копнея в невежество за
Твоята любов, o, Аруначала!

41. (а) Не намирайки цветето отворено, Ти остана като

(неудовлетворена) пчела, o, Аруначала!
(б) (Лотосът разцъфва на слънчева светлина), как тогава Ти,
Слънцето на слънцата, се рееш край мен като пчела, казвайки “Не си
разцъфнала още”, o, Аруначала?

42. (а) “Ти осъзна Себето без дори да знаеш, че това е било истината.
Това е самата истина!” Кажи (ако това е така), o, Аруначала!
(б) Ти си субектът на всички представи, и все пак не си единствено
това, o, Аруначала!
(в) Ти си непознат от таттвите, въпреки че си тяхното битие!
Какво означава това, o, Аруначала!

43. (а) Разкрий Твоята природа, че всеки един, сам по себе си, е
самата Реалност, o, Аруначала!
(б) Разкрий Себе си! Ти си единствената Реалност, o, Аруначала!
(в) “Реалността не е нищо друго освен Себето”; не е ли това цялото
Твое послание, o, Аруначала?

44. “Погледни навътре, постоянно търсейки Себето с вътрешното

зрение. Само тогава то ще бъде разкрито.” Така Ти ме насочи, любими
Аруначала!

45. (а) Търсейки Те вътре, но не интензивно, аз се върнах

(невъзнаграден). Помогни ми, o, Аруначала!
(б) Макар че моите усилия бяха слаби, по Твоя милост аз осъзнах
Себето, o, Аруначала!
(в) Търсейки Те в Безкрайното Себе, аз се върнах в собственото си
(Себе), o, Аруначала!

46. Каква стойност има това раждане без знанието, родено от

Реализацията? Дори не си струва да се говори за него, o, Аруначала!

47. (а) Нека се потопя в истинското Себе, където само чистите ум и

реч се разтапят, o, Аруначала!
(б) Аз потънах в Себето по Твоя милост, където само тези, които са
свободни от техните умове и така, станали чисти, се разтварят, o,
Аруначала!
 48. Когато приех убежище в Теб, моят Единствен Бог, Ти ме
унищожи напълно, o, Аруначала!

49. Съкровище на великодушието и свещена Милост, намерен без

търсене, обуздай блуждаещия ми ум, o, Аруначала!

50. Докато смело търсех Твоето Истинско Себе, салът ми се обърна и

водите ме покриха. Имай милост към мен, o, Аруначала!

51. (а) Докато не протегнеш Твоята милостива ръка и не ме

прегърнеш, аз съм изгубен, o, Аруначала!
(б) Прегърни ме плътно до тялото си, от край до край, или аз съм
изгубен, o, Аруначала!

52. О, Неопетнени, остани в Сърцето ми, за да има там вечна радост,

o, Аруначала!

53. (а) Не се присмивай на мен, търсещият Твоята защита! Украси ме

с Твоята милост и след това ме погледни, o, Аруначала!
(б) Усмихни ми се с Милост, а не с насмешка, след като идвам при
Теб (за закрила), o, Аруначала!

54. (а) Когато Те приближих, Ти не преклони воля; стоя неподвижен,

едно с мен, o, Аруначала!
(б) Не те ли е срам да стоиш там като стълб, (оставяйки ме) да Те
намеря сам, o, Аруначала?

55. Изсипи като дъжд Твоята Милост върху мен, преди Твоето
знание да ме превърне в пепел, o, Аруначала!

56. Стани едно с мен, за да унищожиш (нашите отделни

идентичности като) Ти и аз и ме благослови със състоянието на вечно
вибрираща радост, o, Аруначала!

57. (а) Кога ще стана като етер и ще достигна Теб, финото битие,
така че вълнението на мислите да стихне, o, Аруначала?
(б) Кога вълните на мислите ще спрат да се надигат? Кога ще
достигна Теб, по-фин и от финия етер, o, Аруначала?

58. (a) Aз съм глупав, лишен от знание. Разпръсни моята илюзия, o,

Аруначала!
(б) Умолявам Те, унищожи моето погрешно знание, защото съм
лишен от знанието, към което водят свещените текстове, o, Аруначала!
 59. Когато се разтворих и влязох в Теб, моето Убежище, аз Те
(открих) стоящ гол (като знаменития Дигамбара)41, o, Аруначала!

60. Ти пробуди в моето злощастно себе силно влечение към Теб;

затова не ме изоставяй, o, Аруначала!

61. (а) Плод, който се е сбръчкал и се е развалил, е безполезен; вземи

го и му се наслади като узрял, o, Аруначала!
(б) Аз не съм (като) плод, който е презрял и развален; затова ме
изтегли в най-дълбоките недра (на Сърцето) и ме установи във вечността,
o, Аруначала!

62. (а) Не размени ли хитро мен със Себе си (понеже загубих

индивидуалността си)? О, Ти си смърт за мен, o, Аруначала!
(б) Не размени ли хитро мен за Себе си (давайки всичко и взимайки
нищо)? Нима си сляп, o, Аруначала?

63. Виж ме! Обърни ми внимание! Докосни ме!42 Дай ми зрялост!

Направи ме едно с Теб, o, Аруначала!

64. Дари ме с Твоята милост преди отровата на заблудата да ме

обхване и да ме убие, израствайки в главата ми, o, Аруначала!

65. Виж ме и разпръсни илюзията! Кой освен Теб, може да го

направи, застъпвайки се поради Милостта си, проявена като самия Теб, o,
Аруначала?

66. Чрез безумието по Теб, Ти ме освободи от лудостта (по света);

дай ми сега лекарството за цялото безумие, o, Аруначала!

67. Безстрашен, аз търся Теб, Самото Безстрашие! Как може да се

страхуваш да ме вземеш, o, Аруначала?

68. Къде е (моето) невежество за (Твоята) мъдрост, ако съм

благословен с единството с Теб, o, Аруначала?

69. (а) Моя ум разцъфна, затова го изпълни с благоуханието на Твоя

аромат и го усъвършенствай, o, Аруначала!

41
Дигамбара, от дик – посоките в пространството и амбара – тъкан, т.е. този, който е облечен в посоките
на пространството или с други думи, който е гол.
42
“Виж ме! Обърни ми внимание! Докосни ме!” се отнасят съответно за трите форми на посвещение чрез
поглед, мисъл и докосване.
 (б) Умолявам Те, омъжи се за мен и нека умът ми, който сега е
омъжен за света да се бракосъчетае със съвършенството, o, Аруначала!

70. Простата мисъл за Теб ме привлече към Теб. Кой може да измери
Твоята Слава, o, Аруначала?

71. Непрогоним Дух, Ти ме облада и ме направи луд (по Теб), за да

престана да бъда като призрак (блуждаещ по света), o, Аруначала!

72. Бъди моя опора и поддръжка, за да не клюмна безпомощно като

нежно увивно растение, o, Аруначала!

73. Ти парализира (моите способности) с омайваща пудра43, после ми

отне разума и ми разкри Знанието за Твоето Себе, o, Аруначала!

74. Покажи ми бойните умения на Твоята Милост на откритото поле,

където няма идване и отиване, o, Аруначала!

75. Недокоснат от физическото тяло, съставено от (петте) елемента,

нека вечно почивам щастливо в съзерцанието на Твоето Величие, o,
Аруначала!

76. Ти ми предписа лекарство от заблуждения, така че е нормално да

съм объркан! Сияй с Милостта си, лекът за всички заблуди, o, Аруначала!

77. Ти сияеш самоотвержено, изсмуквайки гордостта на тези, които

се надуват с тяхната свободна воля, o, Аруначала!

78. Аз съм глупак, който се моли, само когато е сполетян (от

страдание), но все пак не ме разочаровай, o, Аруначала!

79. Пази ме, за да не се окажа като хвърлен в буря кораб без кормчия,
o, Аруначала!

80. Ти разсече възела, който скриваше Твоята глава и нозе

(неограниченото Себе). Като една Майка, не трябва ли да завършиш
Твоята задача, o, Аруначала!44

43
В този стих се намеква за странстващите аскети, които отвличат деца за ученици, упоявайки ги с
щипка прах считан за свещен.
44
Разсичането на възела, който връзва човек към илюзията, означава постигането на нирвикалпа самадхи;
а завършването на задачата е състоянието на сахаджа самадхи.
 81. Не бъди (като) огледало, отразяващо човек без нос, но ме вдигни
(от моето падение) и проникни в мен, o, Аруначала!

82. Нека проникнем един в друг (във Върховната Истина) на легло от

нежни цветя, което е умът, в стаята на тялото, o, Аруначала!

83. Как Ти си станал известен от Твоето постоянно единство с

бедните и смирените, o, Аруначала?

84. Ти премахна слепотата на невежеството с мехлема на Твоята

милост и ме направи истински Твой, о, Аруначала!

85. Ти обръсна главата ми (аз бях загубен за света)45, тогава Ти

(показа Себе си) танцувайки в трансценденталното пространство, о,
Аруначала!

86. (а) Макар че Ти ме освободи от мъглата на заблудата и ме

направи луд по Теб, защо все още не ме освобождаваш от илюзията, о,
Аруначала?
(б) Макар че ме откъсна от света и ме направи вeрeн на Теб, Твоята
страст по мен не се охлади, о, Аруначала!

87. Това ли е истинска Тишина, да стоиш неподвижен като камък,

инертен и безответен, о, Аруначала?

88. Кой беше този, който ми хвърли кал за храна46 и ме лиши от

средства за препитание, о, Аруначала?

89. Непознат от никой, изумявайки ме, кой беше този, който

плячкоса душата ми, о, Аруначала?

90. Аз Ти говоря така, защото Ти си моят Бог; не се обиждай, а ела и

ми дай щастие, о, Аруначала!

91. Нека се радваме един на друг в дома на откритото пространство,

където няма нито ден, нито нощ, о, Аруначала!47

92. Ти ме избра за цел и пусна (в мен) стрелата на любовта и после

ме погълна жив, о, Аруначала!
45
Скобите не са просто добавка, за да се обясни с подразбиране бръсненето на главата, а са алтернативен
прочит свързан със смяната не една буква. Това е ясно формулирано в текста.
46
Буквално “Хвърли кал в устата ми” е израз означаващ “причини разрушението ми”. Дълбокото
значение на стиха е: “Кой беше този който ме индивидуализира и ограби моето Съвършено Битие?”
47
Намекът е за “пещерата” на Сърцето, която е отвъд времето и пространството.
 93. Ти си Върховното Битие, докато аз не се числя нито към този
нито към другия свят. Какво тогава постигаш чрез моето безполезно себе,
о, Аруначала?

94. Нима Ти не ме призова отвътре? Аз влязох. Сега ме поеми, (моята

поддръжка сега е Твой товар). Тежка е Твоята участ, о, Аруначала!

95. В момента, в който ме приюти, влизайки в мен и дарявайки ме с

Твоя божествен живот, аз изгубих индивидуалността си, о, Аруначала!

96. Благослови ме да умра без да губя връзка с Теб или нещастна е

(съдбата ми), о, Аруначала!

97. Ти ме изведе с измама от дома ми, после се прокрадна в сърцето

ми и нежно ме привлече към Теб, (такава е) Твоята Милост, о, Аруначала!

98. Аз разкрих Твоите (тайни) дейности. Не се обиждай. Покажи ми

сега открито Твоята Милост и ме спаси, о, Аруначала!

99. Дари ме със същността на Ведите, която сияе във Веданта, като
Едно без второ, о, Аруначала!

100. (а) Моля Те, приеми дори клеветите ми като възхвала и ме пази
завинаги като Твой собствен, о, Аруначала!
(б) Моля Те, нека дори клеветите ми да бъдат като възхвала за мен и
ме пази вечно като Своя, о, Аруначала!
(в) Моля Те, положи (Твоята ръка) на главата ми! Направи ме
съпричастен на Твоята милост! Не ме изоставяй, о, Аруначала!

101. Както сняг във вода, нека се стопя като любов в Теб, Ти който
си самата любов, о, Аруначала!

102. Аз мислех за Теб като за Аруна и виж! Бях хванат в капана на

Твоята Милост! Може ли мрежата на Твоята милост някога да се скъса, о,
Аруначала?

103. Бидейки като паяк, за да ме хванеш в паяжината (на Твоята

Милост), Ти ме обви, и когато ме плени ме изяде, о, Аруначала!

104. Нека бъда предан поклонник на поклонниците, които с любов

слушат Твоето име, о, Аруначала!
 105. Сияй вечно като Любящ Спасител на безпомощните смирени
поклонници като мен самия, о, Аруначала!

106. Сладките песни на поклонниците, които се разтапят до мозъка

на костите си от любов по Теб, са познати на Твоите уши, но все пак нека
недостойните ми усилия също да бъдат приети, о, Аруначала!

107. Хълм на Търпението, изтърпи моите глупави думи

(разглеждайки ги) като химн на радостта или както Ти желаеш, о,
Аруначала!

108. О, Аруначала! Любими Боже! Хвърли Твоя гирлянд (на

раменете ми) и си сложи този (наниз) от мен, о, Аруначала!

Благословен да е Аруначала!
Благословени да са неговите поклонници!
Благословен да е този Съпружески Гирлянд от Послания!

Огърлица от девет бисера за Аруначала

(Аруначала Навамани Малай)

1. Въпреки че (Шива) е неподвижен (по природа), Той танцува (в

екстаз) в присъствието на Неговата Шакти, която пребивава в покой във
вътрешното пространство (на Чидамбарам). Но знай, че в Аруначала Той
пребивава в Своето внушително великолепие, а Тя се оттегля в Неговото
неподвижно Себе.

2. Когато човек изследва значението на Аруначала, който сияе като

червено злато, даряващ Освобождение, той открива, че “А”, “ру” и “на”
означават Сат, Чит и Ананда (Битие, Съзнание и Блаженство) или
идентичността на индивидуалното Себе (Атман) и Върховното Себе
(Брахман) (изразена в махавакята “Това си ти”), а “ачала” значи
съвършенство.

3. Тези, чиито умове са свободни от привързаност към богатство,

земи, роднини, касти и тем подобни48, и които, така пречистени, търсят
убежището на Твоята блага милост в червените лотосови нозе на Бога на
Състраданието, който царува на Аруначала, те ще избавят себе си от
тъмнината на невежеството и изгубени в светлината на Твоята милост,

48
“Тем подобни” са четирите стадий на живота (ашрамите)
която сияе като златните лъчи на изгряващото слънце, те винаги ще
пребивават в щастие, потънали в океан от Блаженство.

4. Аннамалай49! Око на очите ми! Боже, който си самото Съзнание,

нито мъж, нито жена, нито безполов! Недей да ме оставяш да линея от
мъка като човек не познаващ Твоята природа (понеже Ти винаги си в ума
ми)50. Нима подобава на Твоята Милост да съм ограничен до прашинка,
бъркайки незначителното тяло със Себето? Затова не ме заблуждавай
повече, а обърни Твоя благ и освежаващ поглед към мен! Стой в сърцето
ми!

5. Боже! Ти, който си самото Съзнание, царуващ на поразителния

Сонагири51, прости всички печални грешки на това незначително себе и
чрез Твоя милостив поглед, благоприятен като дъждовен облак,
предотврати напълно излишното ми повторно изгубване или в противен
случай няма да мога да премина през безжалостното (течение на
вселенското) проявление. (Ти си Вселенската Майка)52. Какво може да се
сравни с майчината грижа за нейното дете?

6. Ти винаги си наричан “убиецът на Кама”53 от Твоите поклонници.

Да, това е вярно. Но, Господи Аруначала, съмнявам се дали това (име) Ти
подхожда. Ако ти подхождаше, как тогава могъщият и невидим Кама,
колкото и да е смел и храбър, се осмелява да се промъква в ум, приел
убежище в Твоите нозе, който си неговият убиец?

7. О, Аннамалай! В момента, в който ме завладя, тялото и душата ми

бяха Твои. Какво друго мога да искам? Ти си и достойнството, и
недостатъкът, о, Живот мой! (Оттук нататък) не мога да мисля за тях, като
отделни от Теб. Затова нека бъде Твоята воля, Любими мой, но ме дари
единствено с вечно нарастваща любов към Твоите (скъпоценни) нозе!

8. Роден от добродетелните Сундара и Сундари54 в святото място

Тиручули, известно по целия свят като седалището на Бхуминатхешвара,
за да ме спаси от болката на света и от примамката на жалките сетива,
Господ, проявен в червения хълм (Аруначала), ме издигна до Неговото

49
Аруначала
50
Скобите включват алтернативен смисъл.
51
Аруначала
52
Виж Съпружеският гирлянд от Послания, стих 14.
53
Шива е „Убиецът на Кама“; Кама е Купид; опитът му да изкуши Шива, докато правел тапас, завършил
с неговото изпепеляване от гневния поглед на третото око на Шива. От съжаление към неговата
опечалена жена, Рати, Шива впоследствие му разрешил да продължи да съществува във фино тяло.
54
Сундари значи “красива” и се отнася за Алагу, майката на Бхагаван.
състояние, за да може Неговото Сърце да се възрадва, присъствието на
Шива да засияе и Себето да разцъфти.

9. Поддържайки ме и грижейки се за мен в света във формата на

баща ми и майка ми, Ти влезе в Сърцето ми и преди да падна в дълбокото
море, наречено джаганмая55 и да се удавя, Ти ме привлече към Теб и ме
спаси, държейки ме в Твоите нозе. Как да опиша чудото на Твоята милост,
о, Аруначала, който си самото Съзнание!

Единадесет стиха за Шри Аруначала

(Аруначала Патикам)

1. Сега, когато Ти ме завладя чрез Твоята милост, какво ще стане с

мен ако Ти не ми се разкриеш и аз, изпълнен с копнеж по Теб и измъчван
от тъмнината на света, се изгубя? О, любов във формата на Аруначала,
може ли лотосът да разцъфне без да види слънце? Ти си Слънцето на
слънцата; Ти караш Милостта да блика в изобилие и да се лее като река!

2. Аруначала, Твоята форма е самата Любов! Аз нямам обич, не

мисля за Теб и не се разтапям от любов по Теб като восък в огъня. Ще Ти
приляга ли, след като вече ме завладя, ако вместо да предизвикаш такава
любов в мен, сега ме оставиш да се изгубя? О, Блаженство, надигащо се от
Любовта! О, Нектар, бликащ от Сърцето на поклонниците! Убежище на
моето спасение! Нека Твоето удоволствие бъде мое, понеже това е пътят
на моята радост, Господ на живота ми!

3. Изтегляйки ме с влакното на въдицата на Твоята милост, въпреки

че нямах дори смътна мисъл за Теб, Ти изведнъж реши да ме убиеш. Как
тогава толкова незначителен като мен Те обиди, че остави задачата
недовършена?56 Защо ме измъчваш така, държейки ме висящ между
живота и смъртта? О, Аруначала! Осъществи Твоето желание и заживей
вечно само Ти, о, Боже!

4. Каква полза имаш Ти да избереш именно мен от всички тези

борещи се в самсара57, за да спасиш моето безпомощно себе от изгубване и
да ме държиш в Твоите стъпала? Боже, океан от Милост! Дори мисълта за

55
Джаганмая е вселенската илюзия.
56
Алтернативен превод: Какви покаяния, останали незавършени в предишни раждания, спечелиха
Твоята особена благосклонност? (Съпружеският Гирлянд от Послания, стих 25б). Какво повече е
останало за мен да постигам или осъществявам?
57
Самсара е вселенският поток на проявлението.
теб ме кара да се срамувам. (Вечна) Ти слава! Прекланям глава пред Теб и
Те благославям!

5. Боже! Ти ме открадна и всички тези дни ме държа в Твоите нозе!

Господи! Когато съм попитан за Твоята природа, Ти ме правиш (да стоя) с
увиснала глава, (безмълвен) като статуя58. Боже! Моля те да облекчиш
моето изтощение, борещ се като елен, хванат в капан. Господи Аруначала!
Каква е Твоята воля? (Все пак) кой съм аз, за да Те схвана?

6. Господ на моя живот! Аз винаги съм бил в нозете Ти, като жаба,
(прилепена) към стъблото на лотоса; вместо това ме направи медоносна
пчела, която смуче сладкия мед (от цвета на Сърцето) на Чистото
Съзнание; тогава ще бъда спасен. Ако се загубя, докато съм прилепен за
Твоите лотосови стъпала, това ще бъде планина от позор за Теб, о, искрящ
стълб от светлина, наречен Аруначала! О, (обширно) пространство от
Милост, по фино от етера!

7. О, чисто единство! Ако петте елемента, живите същества и всяко

проявено нещо не са нищо друго освен Твоето чисто Съзнание, как може
тогава аз (единствен) да съм отделен от Теб? Понеже Ти сияеш в Сърцето
като еднородно недуално пространство, как тогава мога да съм отделен?
Разкрий Себе си, стъпвайки с Твоите лотосови нозе върху главата на
израстващото его!

8. Ти взе от мен цялото знание за постепенно постигане, докато

живеех в света, и ме остави в покой; такава грижа действително е
благословия и е напълно безболезнена, понеже смъртта приживе е
наистина славна.59 О, трансцендентално Себе във формата на планина,
сияеща като лек за лудостта (по света)! Дари мен, полуделият от жажда (по
Теб), с панацеята за прилепване към Твоите нозе!

9. О, Трансцендент! Аз съм първият от тези, които нямат висшата

мъдрост да прегърнат Твоите нозе, освобождавайки се от привързаността.
Разпореди се моят товар да бъде прехвърлен на Теб и моята свободна воля
да бъде заличена, понеже в действителност какво може да бъде товар за
поддържащия (вселената)? Върховни Боже! Пренаситих се от (плода на)
носенето (на бремето) на този свят на главата си, съществувайки отделен
от Теб. Аруначала, Върховно Себе! Недей повече да ме държиш на
разстояние от Твоите нозе!
58
Алтернативен превод: Ти ме правиш (да стоя натегнат) като огънат лък, когато съм попитан каква е
Твоята природа.
59
Алтернативен превод: Ти унищожи моята способност да изкарвам прехраната си, за да живея в света и
ме направи безделник; това състояние е жалко и нещастно; да умреш е по-добре отколкото да се живее в
такъв срам.
 10. Аз открих нещо ново! Този Хълм, магнит за животи, спира
движенията на всеки, който дори мисли за него, като го извежда лице в
лице с Него и го прави неподвижен като Себе си, поглъщайки душата му,
така узряла. Какво е това (чудо)! О, души! Внимавайте за Него и
живейте!60 Такъв разрушител на животи е този великолепен Аруначала,
който сияе в Сърцето!

11. Колко ли има като мен, които са били разрушени, мислейки за

този хълм като за Върховното?61 О, човеко! Ти който си отвратен от този
живот, изпълнен със силно страдание, и търсиш средство за отхвърляне на
телесното съзнание, има на земята рядко лекарство, което без да убива
действително, ще заличи всеки, който просто мисли за него. Знай това, че
това не е нищо друго освен Аруначала!

Осем строфи за Шри Аруначала

(Аруначала Ащакам)

“Хълмът, който привлича към себе си тези,

които са богати на джнанатапас62 е Аруначала.”

(от Аннамалай Венба, от Гуру Намашивая,

ученик на Гухай Намашивая)

1. Ах, какво чудо! Той стои като неодушевен63 Хълм. Неговите

действия са мистериозни, отвъд човешкото разбиране. От невинна възраст
в ума ми сияеше съзнанието, че Аруначала бе нещо с ненадминато
великолепие64, но дори когато разбрах от друг човек, че Той е същото като
Тируваннамалай, аз не осъзнах значението му. Когато Той ме привлече,
успокоявайки ума ми и и го доближих, аз го видях (стоящ) неподвижен65.

2. “Кой е виждащият?” Когато потърсих вътре, видях изчезването на

виждащия и това, което остана при изчезването му. Не израсна мисъл “аз
видях”; тогава как може да възникне мисълта “аз не видях”? Кой
притежава силата да предаде това с думи, когато в древността дори Ти

60
Алтернативен превод: О души! Мислете за Него и бъдете спасени!
61
Колко ли са загубили (тяхното его) мислейки за този хълм като за Върховния?
62
Тоест тези, които са вечно устремени към мъдростта.
63
Прилагателното също носи значението ”изкореняващ (обектното) знание”.
64
“Да видиш Чидамбарам, да бъдеш роден в Тируварур, да умреш във Варанаси или просто да мислиш за
Аруначала, осигурява освобождение.” – Този куплет е много добре познат, особено в Южна Индия.
65
Алтернативен превод: Аз осъзнах, че Той означава абсолютен покой.
(проявявайки се като Дакшинамурти) можеше да го правиш единствено в
тишина? Само за да предадеш чрез тишина Твоето (трансцендентално)
състояние, Ти стоиш като хълм, сияещ от небесата до земята.

3. Когато те приближавам, разглеждайки Те като имащ форма, Ти

стоиш като хълм на земята. Ако (търсещият) търси (с ума) Твоята
(същинска) форма като безформен, той е като този, който обикаля земята
за да види (вечно присъстващото) пространство. Да се пребивава без мисли
в Твоята (неограничена) природа е да загубиш своята (отделна)
идентичност, както куклата от захар, влизайки в контакт с океана (от
нектар). А когато осъзнавам кой съм, с какво друго съм идентичен (освен с
Теб), о, Ти, който стоиш като внушителния хълм Аруна?

4. Да търсиш Бог, игнорирайки Теб, който си Битие и Съзнание, е

като да тръгнеш да търсиш тъмнина с лампа. Ти присъстваш в различните
религии под различни (имена и) форми, само за да бъдеш разпознат като
Битие и Съзнание. Ако (все още) човек не (започва да) Те разпознава, той
наистина е като слепец, който не познава слънцето. О, Велики Аруначала,
Ти, несравнимо съкровище, пребивавай и сияй като моето Себе, едно без
второ!

5. Както връвта в (наниз от) перли, Ти в Твоето единство,

проникваш цялото разнообразие от същества и религии. Ако (нечистият)
ум е обработен на колелото на (чистия) ум, както скъпоценния камък,
който се изрязва и полира, за да се освободи от дефектите, то той ще поеме
светлината на Твоята милост (и ще сияе) като рубин, чието огнено сияние
не е повлияно от никакви външни обекти. След като светлочувствителна
пластина веднъж е била експонирана на слънце, може ли да запечатва
образи след това? О, благ и ослепителен хълм Аруна! Има ли нещо
отделно от Теб?

6. Ти си Единното Битие, винаги осъзнато като Самосияещото

Сърце! В Теб е мистериозната сила (Шакти), която без Теб е нищо. От нея
произлиза фантомът на ума, излъчващ неговите латентни фини тъмни
воали. Те, осветени от Твоята светлина (на съзнанието), отразяваща се в
тях, се появяват вътре като мисли, въртящи се във вихрите на прарабдха.
По-късно същите, развивайки се в психични светове, проектирани външно
като материалния свят, трансформиран в конкретни обекти, биват
увеличени от ориентираните навън сетива и се движат подобно на кино
шоу. Видими или невидими, о, Милостив Хълм, без Теб те са нищо!

7. Докато човек се придържа към “аз-мисълта”, няма да има друга

мисъл. Когато възникнат други мисли, (питайки) ”За кой са те?”, (ще дойде
отговорът) “За мен”. Този, който внимателно следва това, изследвайки
“Откъде възниква азът?”, потъва вътре и достига седалището на ума в
Сърцето, където става Върховния Бог на Вселената66. О, безграничен океан
от милост и лъчезарност, наречен Аруначала, танцуващ в състояние на
покой в пространството на Сърцето! Тук няма (вече никаква) илюзия за
наличие на двойнствености като вътре и вън, правилно и грешно, раждане
и смърт, удоволствие и болка или светлина и тъмнина.

8. Водите се издигат от морето като облаци, после падат като дъжд и

се връщат обратно в морето като реки; нищо не може да ги удържи да се
върнат към източника си. По същия начин душата, възникнала от Теб, не
може да бъде възпряна да се слее отново с Теб, макар че прави много завои
по пътя си. Птицата, която излита от земята и се извисява в небето, не
може да намери място за почивка във въздуха и трябва да се върне отново
на земята. Значи наистина всеки трябва да проследи откъде възниква, и
когато душата намери обратния път към източника си, ще потъне и ще се
разтвори в Теб, о, Аруначала, Океан от Блаженство!

Пет строфи за Шри Аруначала

(Аруначала Панчаратнам)

1. Океан от нектар, изпълнен със състрадание, поглъщащ вселената в

Твоето Сияние! О, Аруначала, Върховно Битие! Бъди Слънцето и отвори
лотоса на Сърцето ми в Блаженство!

Това е въвеждащата строфа на Панчаратна, която e под формата

на стотра (възхвала на Бога) и съдържа същността на висшето знание,
родено от реализацията. Говорят, че е като сутра, много сбита, но с
много по-дълбоко значение отколкото има на пръв поглед.
Аруначала – Аруна (светлина) плюс ачала (планина), значи
теджолинга (символ на светлината) на Шива. Нейното значение за
индивида е, че когато се мине отвъд телесното съзнание, вътрешното
Себе сияе ясно и чисто.
Обикновената загуба на съзнаване на тялото, като например в
шокови състояния, води единствено до тъмнина, но от друга страна,
същото, но предизвикано съзнателно за целта на Себереализацията,
завършва с изгряването на Себето, единствено по милостта на Бог.
Този изгрев унищожава егото, предизвиквайки пълното
себеотдаване на Бог. Бог е вечен; чувството за вечност е блаженство
(нектар).

66
Буквално: Върховният Бог под сянката на единствен чадър.
 Също както лотосовата пъпка, цъфтяща в блатистите вирове, се
разтваря на слънце, така и Сърцето, намиращо се зад нечистия ум,
засиява по милостта на Бог, който е Себето на всички “азове”, и който е
видимо проявен във формата на Аруначала. Но това слънце, след като
изгрее, никога не залязва и Сърцето на реализираната душа разцъфва
веднъж и завинаги.

2. О, Аруначала! В Теб е формирана, има своя опора и се разтваря

картината на вселената; това е върховната истина. Ти си вътрешното Себе,
което танцува в Сърцето като “Аз”. Ти си наричан “Сърце”, о, Господи!

Тази шлока се отнася за Бог, първо като създател, защитник и

разрушител, и след това като осъзнат от просветления.
Освободеният казва, че Бог е опората на вселената, също както
Сърцето на индивида. Частта трябва да е с природата на цялото;
цялото (Бог) е безкрайност. Следователно, няма различие между
Сърцето и Бог.
Бог е Съзнание, както и Сърцето. Самодостатъчно и върховно, то
се проявява като личност, съпътствана от индивидуализираща сила,
възприемана като “его” или “аз”. Казват, че ако егото се върне в
източника си, се случва ясна вибрация в Сърцето, изразяваща истинското
Себе.

3. Този, който търси с вътрешно ориентиран и необезпокоен ум

откъде израства “аз” съзнанието, осъзнава Себето и се разтваря в Теб, о,
Аруначала, подобно на река, вливаща се в океана!

Тази шлока засяга джнана марга, пътят на знанието, следван от

изследователите и търсачите на истината. Той е един от трите или
дори четирите пътя за реализация на Себето. Те са джнана, йога, бхакти
и карма.
Океанът, съдържащ всички води, се изпарява като образува облаци
и пада като дъжд, даващ началото на реките, които още щом се
образуват стават буйни, както бе споменато, и потичат, сякаш за да
намерят източника си, а накрая се усмиряват, единствено когато се
влеят в океана. По подобен начин, индивидът произлизащ от Сърцето е
неспокоен и става нетърпелив да намери своя източник. Начинът е
проследяването на “егото” до самото Сърце.

4. Изоставяйки външния свят, с контролирани ум и дишане,

медитирайки върху Теб вътре, йогинът вижда Твоята светлина, о,
Аруначала, и намира наслада единствено в Теб.
 Тази строфа се отнася за йога марга, описана в Йога Сутрите на
Патанджали.
Докато джнянинът търси вътре в себе си източника на егото и се
освобождава от него, проследявайки го до Сърцето, йогинът жадува да
види славата на Бога като изоставя другите преследвания и са
концентрира върху Него (във форма или име на Аруначала). Хълмът,
макар и привидно материален, става изпълнен с живот и осезаем в
трансценденталното зрение на йогина, като една величествена вселенска
светлина, която е Себето.

5. Този, който посвещава ума си на Теб и, виждайки Теб, винаги

съзерцава вселената като Твой образ, който винаги Те възхвалява и Те
обича като нищо друго освен Себето, е майстор нямащ равен, едно с Теб,
о, Аруначала, изгубен в Твоето блаженство!

Първата част на тази строфа се отнася за бхакти марга.

Възхвалявайки Бог с гореща любов, човек минава отвъд самсара и е
щастлив, когато се разтвори в Него. Това е бхакти. Трансценденталното
зрение разкрива Аруначала като собствения Учител и такива повтарящи
се преживявания убеждават човек в Божието присъствие. След това
настъпва пълното Себеотдаване, и това което остава е единствено
всепроникващото, вечно присъстващо и величествено Битие-Съзнание.
Трансцендентът отнася имената и формите и резултира в безкрайност и
вечност.
Втората част на строфата се отнася за карма марга. Чувствайки
Божието присъствие навсякъде, човек не се счита за деятел, а като
инструмент служещ на Бог във формата на собственото си обкръжение.
Има три аспекта на Бог според собствената реализация. Те
са: Сат (Битие), Чит (Съзнание) и Ананда (Блаженство).
Сат аспектът е наблегнат при джнянините, за които се казва, че
почиват в същността на Битието чрез непрестанно изследване в Него,
изгубвайки индивидуалността си във Висшето.
Чит аспектът е за йогите, които се упражняват в контрол на
дишането, за да успокоят ума си, в резултат на което те виждат
славата (Битието на Съзнанието) на Бог като единна светлина
излъчвана във всички посоки.
Ананда аспектът е за поклонниците, които се опияняват от
нектара на любовта към Бог и се изгубват в блажено изживяване. Не
желаейки да напускат това състояние, те остават завинаги разтворени
в Бог.
Четирите марги - карма, бхакти, йога и джнана - не са
взаимоизключващи се. Обаче всяка е описана отделно в класическите
работи, единствено за да се предаде подходящ аспект на Бог, който
максимално да подходи на аспиранта според неговите склонности.
Тази стотра, макар че е къса и компактна, може да бъде значително
разширена, така че да се превърне в интерес също за учени и философи.

Арунагири Рамана с радост дари за благото на този свят сладкия

Тамилски венбас (стихотворен размер) на “Аруначала Панчаратна”,
чистата мъдрост на Веданта, която първоначално беше разкрита от него на
Санскрит.67

Нека мощното име на Аруначала, което щедро дарява Милост, да

живее вечно!
Нека петте химна, родени от Неговото име, да живеят вечно!
Нека Нозете на благородния Рамана, от чиито език разцъфнаха петте
химна, да живеят вечно!
Нека добродетелните поклонници, които постоянно пребивават в
тези Нозе, да живеят вечно!68

5
Същността на наставленията
(Упадеша Сарам)

Има легенда, че група риши (мъдреци) живяла заедно в гората

Дарука практикувайки ритуали, чрез които придобили свръхестествени
сили. Посредством същото средство те се надявали да постигнат крайно
освобождение. Те, обаче, се заблуждавали, защото действието може да
доведе единствено до действие; ритуалите могат да породят сили, но не
и покоя на освобождението, който е отвъд ритуали, сили и всякакви
форми на действие. Шива решил да ги накара да разберат грешката си и
се появил пред тях като скитащ садху. Заедно с него дошъл Вишну във
формата на красива жена. Всички риши се влюбили лудо в тази жена и по
този начин, изгубвайки равновесие, техните ритуали и сили, за тяхна
беда, били засегнати. Още повече, техните жени, които живеели с тях в
гората, се влюбили в непознатия садху. Ядосани от това, те призовали
чрез магия слон и тигър и ги изпратили срещу него. Обаче Шива лесно ги
убил и взел кожата на слона за роба, а тигровата за постелка.
Осъзнавайки, че са изправени срещу някой по-могъщ от тях, те му се
поклонили и го помолили за наставления. После той им обяснил, че не чрез
действие, а чрез отхвърляне на действието се постига освобождение.

67
Написана от Гаджананан (Дайварата) на Санскрит и преведена на Тамил от Бхагаван.
68
Композирано от Муруганар.
 Поетът Муруганар искал да напише сто стиха по темата, но не
можал да продължи след седемдесетия стих. Сторило му се, че
Бхагаван би бил подходящия човек, който може да напише стихове,
отнасящи се до наставленията на Шива. Тогава той го помолил да ги
състави и Бхагаван съответно композирал тридесет стиха на Тамил.
Самият Той после ги превел на Санскрит. Тези тридесет стиха
впоследствие били преведени на Телугу първо под името Анубхути Сарам,
а после като Упадеша Сарам. По същия начин Бхагаван ги превел на
Малаям. Санскритската версия - Упадеша Сарам - била пята пред Него
ежедневно заедно с Ведите и продължава да се пее и сега пред Неговата
гробница; затова може да се каже, че текстът е третиран като
свещено писание. Той се отнася до различните пътища за освобождение,
степенувани по ефективност и съвършенство, показвайки че най-добрият
е Себеизследването.

Текстът

1. Действието носи плод, понеже Господ така е предписал. Как може

действието да бъде Бог? Тo е неодушевено.

2. Плодът на действието преминава, но действието оставя зад себе си

семето за по-нататъшно действие, което води до безкраен океан от
действия; не и до спасение (мокша).

3. Безкористното действие, посветено на Бога, пречиства ума и

показва пътя към мокша.

4. Сигурно е, богослужението, възхваляването и медитацията,

извършвани с тяло, реч и ум, са стъпала на възход в този порядък.

5. Боготворейки етера, огъня, въздуха, водата, земята, слънцето,

луната и живите същества, разглеждайки ги като Негови форми, е
съвършеното обожание на Бога.

6. По-добро от химните на възхвала е повторението на Неговото име;

по-добре е да се повтаря тихо отколкото високо, но най-добра е
медитацията в ума.

7. По-добра от медитацията с прекъсвания е непрекъснатата

медитация, подобна на воден поток или на струя пречистено масло.
 8. По-добре отколкото да Го разглеждаме като Различен е да Го
съзерцаваме като вътрешния “Аз”, като самото Себе, което наистина е най-
доброто отношение от всички.

9. Пребиваването в състояние на чисто Битие, трансцендиращо

мислите, с гореща любов, е самата същност на висшата преданост.

10. Разтварянето на “аза” в Сърцето на Битието, откъдето сме

възникнали, е пътят на карма (действието) и бхакти (предаността), на йога
(практиката) и джнана (знанието).

11. Като хваната в мрежа птичка, задържането на дъха контролира

ума. Регулирането на дишането спомага за абсорбцията в Сърцето.

12. Умът и жизненото дихание (като мисъл и действие), въпреки че

покарват като два филиза, израстват от един корен.

13. Абсорбцията е два вида: потапяне и унищожаване. Умът,

потопен, изплува отново; но умъртвен, не се появява повече.

14. Чрез контрол на дишането и сдържане на мислите, умът, станал

еднонасочен и вътрешно ориентиран, постепенно затихва и умира.

15. Умът изчезва, Великият Виждащ се връща в неговото естествено

битие и за него няма действия за вършене.

16. Умът, отвърнал се от външни обекти, съзерцавайки собствената

си сияйна форма, е истинска мъдрост.

17. Когато умът непрестанно изследва собствената си форма, се

осъзнава, че няма такова нещо като ум. Този пряк път е отворен за всеки.

18. Умът – това са мислите; от всички мисли, “аз” мисълта е

коренната. Умът не е нищо друго освен идеята за “аз”.

19. Когато се изследва вътре откъде възниква идеята за “аз”,

фалшивият “аз” изчезва и мъдростта изгрява.

20. Там, където егото изчезва, сега, като “Аз-Аз” (чисто Съзнание),
се появява Единното Себе, Безкраят.
 21. Постоянното значение на термина “Аз” е „Това“, тъй като не
преставаме да съществуваме дори в дълбокия сън, лишени от чувство за
“аз”.

22. Тялото, сетивата, умът, дишането и дълбокият сън - несъзнателни

и нереални - не могат да бъдат “Аз”, Себето, което е Реалността.

23. Няма друг съзнаващ да знае Това, което Е. Следователно Битието

е Съзнание и всички “ние” сме Осъзнатост.

24. В същността си Творението и Творецът са една субстанция. Те се

различават единствено като атрибути и осъзнатост.

25. Виждайки себе си, свободен от атрибутите, е да видиш Бог,

понеже Той сияе вечно като чистото Себе.

26. Да познаеш Себето не е друго освен да бъдеш Себето, понеже то

е Недуално. С такова знание се пребивава като Това.

27. Това е истинното знание, което трансцендира знанието и

невежеството, понеже в чистото знание няма обект, който да бъде познат.

28. Познавайки собствената си природа, човек пребивава като Битие,

без начало и край, като непрекъснато Осъзнаване и Блаженство.

29. Непоколебимостта в служенето на Бога e пребиваването като

това Блаженство, отвъд обвързаност и освобождение.

30. Единствената благоприятна практика е да се живее като Това,

което остава при отпадането на егото - пее Рамана, Себето.

(Преведено на английски от проф. К. Сваминатхан)

6
Реалността в четиридесет стиха
(Улладу Нарпаду)

Веднъж Бхагаван композирал двадесет тамилски стиха,

съдържащи неговите най-важни учения. Те не били написани по обичайния
начин във формата на поема. Шри Муруганар оттам предложил на
Бхагаван да напише още двадесет стиха, за да ги направи традиционните
четиридесет. Съответно Бхагаван съчинил още двадесет стиха. От тези
четиридесет, Кавяканта Ганапати Муни избрал два като благославящи.
После Бхагаван написал още два, за да ги допълни до четиридесет. Някои
от стиховете били превод от санскрит, но тъй като отдадените искали
всичките четиридесет да бъдат оригинални, те били премахнати и на
тяхно място били композирани нови от Бхагаван. Стиховете били
събрани и оформени като поема. По-късно било направено приложение,
съдържащо още четиридесет стиха. Стиховете, елиминирани от
оригиналните четиридесет, били включени в приложението. Така че,
Бхагаван, равнодушен към авторството си, не е писал всички тези
стихове. Когато попаднел на подходящ, той го използвал – предимно от
превода от санскрит – а когато не, съчинявал.69
Тези осемдесет стиха са най-изчерпателното обяснение на
учението на Махарши. Направени са много преводи и са писани
коментари по тях. Те са публикувани от ашрама като отделни книги под
имената: "Улладу Нарпаду", "Сад Видя" и "Truth Revealed". Бхагаван
превел тези стихове на телугу под името "Уннади Налубади" и на малаям
под името "Саддаршанам".

Благослов

1. Ако Реалността не съществува, може ли да израсне мисъл за нея?

Тъй като, свободна от мисъл, Реалността съществува вътре като Сърце, как
да се узнае Това, което наричаме Сърце? Да узнаеш Това, е просто да
бъдеш Това в Сърцето.70

2. Когато силно страхуващите се от смъртта търсят убежище в нозете

на Върховния Господ, не знаещ нито раждане, нито смърт, тяхното его и
привързаности умират; и те, сега безсмъртни, не мислят повече за смъртта.

Текстът

1. Познавайки света, трябва да допуснем един общ Източник, но със

способността да изглежда като много. Картината от имена и форми,
свидетелят, екранът и светлината, която ги осветява – всички те са самият
Той.

69
Стиховете от приложението, които той е композирал са с курсив. Тези стихове, които е взел от други
текстове са Благословът, стихове 1-7, 9, последното изречение от стих 12, 18-30, 34, 37 и 39-40.
Оригиналните източници на тези стихове са цитирани на края на всеки стих. В някои случаи точният
източник не е потвърден.
70
Алтернативен превод: Има ли "аз-съзнание", отделно от Това, което съществува (вечно)? Тъй като
Реалността, свободна от мисъл, съществува в Сърцето, кой би медитирал върху тази Реалност, наречена
Сърце? Знай, че истинската медитация (върху Него) е да останеш в Сърцето като Него.
 2. Всяко вероизповедание е базирано на фундаменталната триада –
индивид, Бог и свят. Убежденията, че “Единият е станал три”, и че “трите
винаги са три”, се съхраняват единствено докато има его. Да се загуби
“аза” и да се пребивава като Себето, е Върховното състояние.

3. “Светът е реален”, “Не, не е реален”; Светът е умът”, “Не, не е”;

“Светът е приятен”, “Не, не е” – Каква полза от такъв диспут? Това
безличностно състояние, което е крайната цел на всичко, е да се остави
света намира и да се познае Себето, свободно от всяка мисъл за “единство”
и “двойнственост”.

4. Ако Себето има форма, светът и Бог също имат форма. Ако Себето
е без форма, от кого и как може формата (на света и Бог) да бъде видяна?
Без око може ли да има гледка или спектакъл? Себето, истинското Око, е
безгранично.

5. Тялото е съставено от пет обвивки71; терминът тяло включва

всичките пет. Без тяло няма свят. Някой виждал ли е някога света без тяло?

6. Светът е направен от пет вида сетивни възприятия и нищо друго.

Тези възприятия са чувствани като обекти от петте сетива. Понеже чрез
сетивата, единствено умът възприема света, какво друго е светът освен
ума?

7. Макар че светът и умът се появяват и изчезват заедно, светът сияе

чрез светлината на ума. Източникът, където се появяват и изчезват, и умът,
и светът, е това Съвършенство, което нито се появява, нито изчезва, но
вечно сияе. Това е Реалността.

8. Под каквото име или форма да я обожаваме, Тя ни води до

познанието на неназовимия безформен Абсолют. Все пак правилното
познаване на Истината е да се види собственото истинско Себе в
Абсолюта, като потънеш в Него и бъдеш едно с Него.

9. “Двойките” и “тройките"72 зависят от едно нещо - егото. Ако човек

изследва в собственото си Сърце “Какво е това его?”, виждайки го, те
изчезват. Само тези, които са установили това, знаят Истината и никога не
бъркат.

71
Включително менталната.
72
“Двойките” са противоположностите като удоволствие-болка, знание-невежество; “тройките” са
триади като познаващият, познанието и познатото.
 10. Няма знание без невежество; а без знание невежество не може да
има. Знание е единствено да откриеш изначалното Себе чрез изследването
“Чие е това знание? Чие е това невежество?”.

11. Без да се познава Себето, което знае, да познаваш всички обекти,

не е знание; това е единствено и само невежество. Когато Себето, което е
подлежащата основа на знанието и не-себето, е познато, знанието и
незнанието отпадат.

12. Истинно Знание не е нито знанието, нито незнанието на обектите.

Знанието на обектите не е истинско знание. Тъй като Себето сияе само по
себе си без нищо, което да познава и без нищо, чрез което да бъде познато,
то е Знание. То не е неведение.

13. Себето, което е Осъзнатост, е единствената Истина. Знанието,

което е разнообразно, е невежество. Но дори невежеството, което е
фалшиво, не може да съществува отделно от Себето, така както е фалшиво
разнообразието от (златни) бижута, понеже отделно от златото,
единственото истинско нещо, те не могат да съществуват.

14. “Те” и “той” се появяват, единствено когато се появи “аз”-ът. Но

когато природата на “аз”-а е изследвана и егото е унищожено, “те” и “той”
изчезват. Тогава това, което засиява като само Едно, е истинското Себе.

15. Миналото и бъдещето зависят от настоящето. Миналото е било

настояще преди, бъдещето също ще бъде настояще. Вечно съществуващо е
настоящето. Да искаш да узнаеш бъдещето и миналото, без да знаеш
истината за момента, е като да броиш, без да започнеш от “едно”.

16. Без нас няма пространство, нито време. Ако сме просто тела, ние
сме хванати във времето и пространството. Но ние тела ли сме? Сега,
после и винаги – тук, сега и навсякъде – ние сме едно и също. Ние
съществуваме, свободни от времето и пространството.

17. За тези, които не познават Себето и за тези, които го познават,

тялото е “Аз”-ът. Но за тези, които не познават Себето, “Аз”-ът е
ограничен до тялото; докато за тези, които познават Себето вътре в тялото,
“Аз”-ът сияе неограничен от него. Такава е разликата между тях.

18. За тези, които не знаят, и за тези, които знаят, светът е реален. Но

за тези които не знаят, Реалността е ограничена от света; докато за тези,
които знаят, Реалността сияе безформена, като основата на света. Такава е
разликата между тях.
 19. Дебатът “Свободната воля ли надделява или съдбата?”, е само за
тези, които не познават корена и на двете. Тези, които са познали Себето,
което е общия източник на свободната воля и съдбата, са отвъд тях и не се
връщат към тях.

20. Да видиш Бог, а не Себето, което вижда, е единствено проекция

на ума. Казано е, че Бог е видян единствено от този, който вижда Себето;
но този, който е загубил егото и е видял Себето, не е нищо друго освен
Бог.

21. Когато свещените текстове говорят за “виждане на Себето” и

“виждане на Бог”, какво всъщност имат предвид? Как да видим Себето?
Тъй като Себето е едно без второ, е невъзможно да се види. Как да видиш
Бог? Да го видиш е да си погълнат от Него.

22. Как може умът, с взетата си назаем светлина, да познае Бог,

който сияе в него, заемайки му Своята светлина, без да се обърне навътре и
да се разтвори в Светлината на светлините?

23. Тялото не казва “аз”. Нито някой, докато спи дълбоко, казва
“нямам аз”. Когато “аз”-ът възникне, всички неща възникват. Изследвай с
проницателен ум, откъде възниква този “аз” и той ще изчезне.

24. Тялото, което е материя, не казва “аз”. Вечната Осъзнатост нито

се появява, нито изчезва. Между тези две, ограничена от тялото, възниква
“аз” мисълта. Това е възелът, свързващ материята и осъзнатостта (чит-
джада-грантхи). Това е ограничението, джива, финото тяло и егото. Това
е самсара, това е умът.

25. Захващайки се за форма, то се появява; държейки се за формата,

то просъществува; държейки се за, и подхранвано от формата, то
процъфтява. Оставяйки една форма, се хваща за друга. Когато е потърсено,
хуква да бяга. Такъв е призракът на егото, без собствена форма.

26. Когато егото се появи, всички неща се появяват с него. Когато

няма его, няма нищо друго. Понеже егото е всичко, изследването “Какво е
това нещо?”, е унищожаването на всички неща.

27. Когато “аз”-ът не е възникнал - Това сме ние. Без да изследваме

откъде възниква “аз”-ът, как да го унищожим или да достигнем до там,
където него го няма? Без да унищожим егото, как да останем като Това или
своето истинско състояние като Себе?
 28. Контролирайки речта и дишането и потъвайки дълбоко в себе си,
както този, който за да намери нещо, което е паднало във водата, се гмурка
дълбоко, така човек трябва да открие източника, от който амбициозното
его възниква.

29. Прекрати дърдоренето на “аз”-а и изследвай с вътрешно

ориентиран ум, откъде възниква “аз” мисълта. Това е пътят на мъдростта.
Да мислиш “Аз не съм това, а аз съм Това” е полезно в търсенето, но не е
изследване само по себе си.

30. Когато вътрешно ориентираният ум изследва “Кой съм аз?” и се

разтваря в Сърцето, тогава “аз”-ът увесва глава в срам и единният “Аз” се
разкрива от само себе си. Макар че се разкрива като “Аз-Аз”, той не е
егото. Той е Реалността, Съвършенството, Субстанцията на Себето.

31. Какво остава за правене за този, който е блаженството на Себето,

появяващо се при унищожаването на егото? Той не знае нищо друго освен
Себето. Как да се изрази природата на неговото състояние?

32. Независимо, че Ведите декларират “Това си ти”, да не се изследва

и открие природата на Себето и да се пребивава като Него, а да се мисли
“Аз съм Това, а не онова”, е слабоумие. Понеже Това винаги съществува
като Себето.

33. Да кажеш “аз не познавам себе си” или “аз познавам себе си” е
повод за смях. Моля?! Има ли два "аз"-а, единият от които да е познат от
другия? Има Себе, но Едно, Истината преживявана от всеки.

34. Естествената и истинска Реалност винаги пребивава в Сърцето на

всичко. Да спориш “Тя съществува”, “Тя не съществува”, “Тя има форма”,
“Тя няма форма”, “Тя е една”, “Тя е двойнствена”, “Тя не е нищо от тези”,
без да си я осъзнал така, е невежество, породено от мая.

35. Истинско постижение е да различаваш и да пребиваваш във

вечно присъстващата Реалност. Всички други постижения са като силите,
на които се наслаждаваш, докато сънуваш. Когато спящият се събуди, те
реални ли са? Тези, които пребивават в състоянието на Истината,
отхвърлили нереалното, ще бъдат ли заблудени от тях?

36. Ако си мислим, че сме тялото и си кажем “не, аз съм Това” е

полезно, за да се пребивава като Това. Все пак, след като ние вечно
пребиваваме като Това, защо трябва винаги да мислим “Аз съм Това”?
Нужно ли е човек да мисли постоянно “аз съм човек”?
 37. Доктрините “по време на търсенето - дуалност; при постигането -
единство”, също са фалшиви. Когато жадно търсел себе си и по-късно,
когато открил себе си, десетият човек в историятa73 винаги е бил десетият
човек и никой друг.

38. Ако имаме чувството на извършващ действията, трябва да

пожънем плодовете им. Но когато изследваме “Кой съм аз, извършващият
тези действия?” и осъзнаем Себето, чувството за авторство е изгубено и
трите карми изчезват. А вечно е това Освобождение.

39. Мислите за обвързаност и свобода се съхраняват, единствено

докато човек има чувството “аз съм обвързан”. Когато изследва “Кой съм
аз, обвързаният?”, той остава като вечно свободното Себе. Мисълта за
обвързаност си отива, а заедно с нея и мисълта за свобода.

40. Ако попитан “Кое от тези три е крайното освобождение: с форма,

без форма или със и без форма?” ще кажа, че Освобождението е
унищожаването на егото, което разпитва “с форма, без форма или със и без
форма?”

Реалността в четиридесет стиха: Приложение

(Улладу Нарпаду Анубхандхам)

Благослов

Това, което е Поддръжникът, Душата, Източникът, Целта и Силата

на този свят, Реалността зад цялото това Проявление, наистина
съществува. Нека Това, Истината, пребивава в нашето Сърце.

Текстът

1. В компанията на Мъдреците привързаността изчезва, а с

привързаността и илюзията. Свободен от илюзия, човек постига
стабилност, а от това - освобождение приживе. Следователно, търси

73
Десет човека пресекли поток и искали да се подсигурят, че всички са прескочили, и са в
безопасност. При броенето, всеки изпускал себе си, и намирал само девет. Минаващ човек, виждайки
грешката им, за да ги накаже, ударил всеки един и ги накарал да преброят десетте удара.
компанията на Мъдреците. (от Бхаджаговиндам, “Мохамудагарам Химн”,
от Шанкарачаря)

2. Не чрез слушането на проповедници, нито чрез изучаване на

книги, нито чрез похвални дела, нито чрез други средства, може да се
постигне това Върховно Състояние, което е постижимо единствено чрез
общуване с Мъдреците и силен стремеж към Себепознание. (стих от Йога
Вашиштха, 5-12 – ст.17)

3. Когато човек обича компанията на Мъдреците, за какво са му

всичките тези практики? Когато духа приятен, хладен бриз, каква нужда
има от ветрило? (стих от Йога Вашиштха)

4. Треската преминава при прохладната светлина на луната; нуждата

се отстранява от “дървото на желанията”; греховете - чрез Свещената Ганг.
Тези три – треската, нуждата и греха – всички те побягват от внушителния
вид на несравнимия Мъдрец.

5. Нито свещените реки, които са просто вода, нито идолите, които

са направени от камък и глина, не могат да се сравняват с присъствието на
Мъдреците. Безкрайно дългият път води до чистота, но знай че Мъдреците
пречистват веднага, просто чрез погледа си.

6. Ученик: Кой е Бог?

Учител: Този, който познава ума.
Ученик: Моето Себе, Духът, познава ума ми.
Учител: Следователно ти си Бог; шрути също декларират, че има
само един Бог - Познаващият.

7. Учител: Чрез каква светлина виждаш?

Ученик: Чрез слънчевата през деня, чрез тази от лампата през нощта.
Учител: Чрез коя светлина виждаш тези светлини?
Ученик: Окото.
Учител: Чрез коя светлина виждаш окото?
Ученик: Умът.
Учител: Чрез коя светлина виждаш ума?
Ученик: Моето Себе.
Учител: Тогава ти си Светлината на светлините.
Ученик: Да, Аз съм Това. (от Екашлоки от Шанкарачаря)

8. В центъра на Пещерата на Сърцето, само там сияе

единственият Брахман, като “Аз-Аз”, Атмана. Стигни Сърцето като се
гмурнеш дълбоко в поиска на Себето или като контролираш ума чрез
дишането и остани установен в Атман.74

9. В лотоса на Сърцето е чистото и неизменно Съзнание във формата

на Себето. Когато егото е премахнато, това Съзнание на Себето дава
Освобождение на душата. (Девикалоттарам, стих 46)

10. Тялото е инертно като глинен съд. Понеже то няма съзнание за

“аз” и понеже всекидневно в дълбок сън се докосваме до истинската си
природа, тялото не е “Аз”- а. Тогава кой е този “аз”? Къде е този “аз”?
Тези които изследват така, в пещерата на Сърцето ще засияе като “Аз”
Той, Самият Господ, Аруначала Шива.75

11. Кой е роден? Само този, който изследва “Откъде съм роден?”, е
истински роден в Брахман, Първоизточникът. Наистина Той е роден
завинаги; Той е Господ на Мъдреците; Той е вечно нов. (На празника на
Шри Бхагаван джаянти)

12. Изхвърли идеята “Тази мръсна плът съм аз”

и непрекъснатото търси блаженство на Себето. Да търсиш Себето,
докато милееш по тази нетърпима плът е като да опитваш да пресечеш
река, стъпвайки върху крокодили.76

13. Благотворителността, аскезата, жертвоприношението,

дхарма, йога и бхакти; Небето, Реалността, Покоят, Истината,
Милостта, Тишината, Стабилността, Безсмъртната Смърт, Знанието,
Себеотрицанието, Освобождението и Блаженството – всички те са,
единствено при отпадане на съзнаването на тялото като Аз.

14. Какво е карма, бхакти, йога или джнана? Това е да изследваш

“Чие е това действие (карма), неотдаване (вибхакти), разделение
(вийога) и невежество (аджнана)?”. Изследвайки така, егото изчезва. Да
пребиваваш като Себето, където тези осем никога не са били, е
Истинско Съществуване.

74
През 1915 година, когато Бхагаван живял в Скандашрамам, млад поклонник, Джагадишвара Шастри,
написал на парче хартия на Санскрит думите: хридая кухара мадхйе (във вътрешността на пещерата на
Сърцето). След това излязъл по работа. Когато се върнал, за негова изненада намерил завършен
санскритски стих, започващ с тези думи и разбрал, че Бхагаван го е дописал. Този стих по-късно бил
преведен от Бхагаван на тамил и бил включен в "Приложението на четиридесетте стиха". Кавяканта
Ганапати Муни включил стиха също и в неговата Шри Рамана Гита, глава II, стих 2.
75
Махaрши композирал оригиналния текст на стиха на Санскрит и по-късно го превел на Тамил.
76
Първите два реда от оригиналния стих били композирани от Махариши, а вторите два са от
Вивекачудамани, стих 84
 15. Не осъзнавайки, че самите те са движени от енергия, която не е
тяхна собствена, някои глупаци са заети да търсят чудотворни сили.
Тяхната лудост е като самохвалството на сакатия, който казва на
приятелите си: “Ако ме вдигнете на крака, тези врагове пред мен ще са
нищо.”

16. Тъй като тишината на ума е истинското освобождение, а

чудодейните способности са непостижими без действие от страна на
ума, как могат тези, чиито ум е погълнат от такива сили, да влезнат в
блаженството на освобождението, което е краят на всички дейности на
ума?

17. Докато Бог носи товара на света, фалшивото его привидно

поема неговото бреме, гримасничещо като скулптура, вградена в
стената на кула, изобразяваща, че я поддържа. Ако пътникът във вагона
на влака, който носи целия товар не оставя багажа си долу и, държейки
го на главата си, си причинява неудобство, чия е вината?

18. Между двете гърди, под гръдната стена и над стомаха има шест
органа с различни цветове. От тях, изглеждащо като пъпка на лилия е
Сърцето, на два пръста разстояние вдясно от средната линия на гърдите.
(от Ащанга Хридаям, Малаям)

19. Неговото отверстие е затворено. В неговата пещера се разполага

тежка тъмнина, изпълнена с всички желания; всички главни психични
нерви са центрирани там; То е домът на жизнения дъх, ума, светлината на
знанието. (от Ащанга Хридаям, Малаям)

20. Господ, чиито дом е вътрешността на Лотоса на Сърцето е

възхваляван като Господаря на Пещерата (Гухеша). Ако чрез силата на
практиката чувството “Аз съм Той, Аз съм Гухеша” е толкова твърдо
установено, колкото сегашната идея, установена в тялото, че си егото, и
така пребиваваш като Гухеша, илюзията, че си нетрайното тяло, ще бъде
заличена, както тъмнината при изгряващото слънце. (композиран от
Бхагаван, употребявайки идеи от два стиха, намерени в Прабхулинга Лила,
стих 45, 46, Каннада)

21. Когато Рама попитал: “Кое е великото огледало, в което ние

виждаме тези образи на нещата? Какво е това, което наричат Сърце на
всички същества по света?”, Вашиштха отговорил: “Когато разсъдим, ние
виждаме, че всички същества по света имат две различни сърца” (Йога
Вашиштха, 5-78 - стих 32, 33)
 22. Едното от тях си струва да се приеме, а другото да се отхвърли.
Чуй как се различават. Органът, наречен сърце, стоящ някъде в гърдите на
физическото тяло, трябва да се отхвърли. Сърцето, което е Чисто
Съзнание, трябва да се приеме; то е едновременно и вътре, и вън – няма
вътре или вън за Него. (Йога Вашиштха, 5-78 - стих 34, 35)

23. Това всъщност е истинското Сърце и в Него пребивава целият

този свят. То е огледалото, в което се виждат всички неща. То е източникът
на цялото изобилие. Оттук Съзнанието може да се определи като Сърцето
на всички същества. Сърцето не е органът от преходното тяло, инертно
като камък. (Йога Вашиштха, 5-78 – стих 36, 37)

24. Следователно чрез практикуване на разтваряне на егото в чистото

Сърце, което е всесъзнаващо, тенденциите на ума (васаните), както и
дишането ще бъдат потиснати. (Йога Вашиштха, 5-78 – стих 38)

25. Постоянната медитация в Сърцето: “Това чисто необусловено

Съзнание, Шива, съм Аз”, премахва всички привързаности на егото.
(Девикалоттара, стих 47)

26. Проучил различните състояния на съществуване и здраво

прихващайки с ума тази Върховна Реалност, играй своята роля в света, о,
герою. Ти знаеш Истината, която е в Сърцето на всички проявления. Без
никога да се отклоняваш от Реалността, играй в света, о, герою, като че ли
си влюбен в Нея. (Йога Вашиштха, 5-18 – стихове 20-23)

27. Привидно ентусиазиран и възхитен, привидно развълнуван и

неохотен, привидно инициативен и упорит, но все пак непривързан, играй
ролята си в света, о, герою. Свободен от всички окови на привързаността и
с невъзмутим ум, действащ външно във всички ситуации в съответствие с
ролята, която си приел, играй в света както ти харесва, о, герою. (Йога
Вашиштха, 5-18 – стихове 24-26)

28. Наричай този, който чрез знанието на Атман, е установен в

Истината, който е подчинил петте си сетива - огън на Знанието, владетел
на мълнията на Знанието, покорител на времето и герой, унищожил
смъртта. (стих от Йога Вашиштха)

29. Също както с идването на пролетта дърветата сияят със свежата

красота на зеленината, така и този, който е узнал Истината, ще сияе с
нарастващ блясък, интелигентност и сила. (Йога Вашиштха, 5-76 – стих 20)
 30. Както човекът, на когото, докато му се разказва история, мисълта
му е някъде другаде, така и умът, който е свободен от привързаност е
неактивен, докато се действа. Но умът, погълнат от привързаности, е
активен, макар че не се извършват действия, така както спящият, лежейки
неподвижен тук, докато сънува изкачва хълм и после пада от него. (Йога
Вашиштха, 5-56 – стих 13, 14)

31. Каквито се явяват движението, престоят и разпрягането на

каруцата за пътника, заспал в нея, такива са и действието,
размишляването и сънят за Мъдреца, спящ в каруцата на тялото.

32. Този който търси, нека знае, че отвъд състоянията будно,

сънуване и дълбок сън има четвърто състояние, т.е. буден дълбок сън,
наречен турия. Но понеже само турия е реално, а останалите три
привидни състояния са илюзорни, ”четвъртото” състояние всъщност е
трансцеденталното състояние (туриятита).

33. Изявлението, че джнани запазва прарабдха, докато е свободен

от санчита и агами77, е единствено формален отговор на въпроса на
невежия. Както никоя от съпругите не избягва овдовяването, когато
съпругът им почине, така и когато деятелят си отиде, всичките три
карми изчезват.

34. За необразованите хора има само едно семейство, съставено от

съпругата, децата и прислугата. Но в ума на тези, които са с висока
ерудиция, има много семейства на книгите, теориите и мненията, които са
пречки за йога. (Субхашита Ратна Бхандагара, Пракарана VI, Шанта Раса
Нирдеша, стих 13)

35. Каква е ползата от буквите за образованите хора, които не

искат да унищожат предписаното от съдбата чрез изследването
“Откъде сме родени?”. Какво друго са те, освен грамофони, о, Господи
Аруначала? Те учат и повтарят думите без да осъзнават тяхното
значение.

36. Необразованите биват по-лесно спасени от тези, които са

образовани, но несмирени. Необразованите са свободни от демона
гордост, те са свободни от болката на вихъра от мисли и думи; те са
свободни от лудостта от преследване на богатство; те са свободни от
много, много злини.

77
Санчита е кармата, натрупана в миналото; Агами е кармата за отработване в бъдещето; Прарабдха е
кармата, отработвана в настоящето.
 37. Дори човек да гледа на света като на мимолетна сламка и да
знае наизуст всички свещени писания, ще му е трудно да се освободи от
ограничението, ако е очарован от блудницата на мръсното
ласкателство.

38. Без да мисли за себе си като отделен от другите, без да се

отклонява от истинското си състояние, ако човек пребивава винаги в
собственото си Себе, кой е чужд за него? Какво значение има какво
казват хората за него? Какво значение има дали някой го хвали или го
обвинява?

39. Дръж недвойнствеността (адвайта) в Сърцето. Никога я

прокарвай в действието. Дори ако я прилагаш към всичките три свята, о,
сине, тя не може да бъде приложена към Гуру. (Таттвопадеша, стих 87, от
Шанкарачаря)

40. Ще изкажа истинската същност на крайното учение на Веданта:

Когато егото загине, остава само Това, Себето, което е Чиста Осъзнатост.

(Преведено на английски от проф. К. Сваминатхан)

7
Пет стиха за Себето
(Екатма Панчакам)

Tова са последните стихове, композирани от Бхагаван. Те били

написани по настояване на Сури Нагамма, поклонничка, която е автор на
книгата "Писма от Шри Раманашрамам". Той ги написал първо на Телугу,
но в Тамилска метрична форма, наречена венба, а после ги превел и на
Тамил. Тъй като вече имало композиция на Шанкарачаря, наречена Атма
Панчакам, Бхагаван решил да нарече неговата композиция Екатма
Панчакам.

1. Забравяйки Себето, човек мисли, че той е тялото и, преминавайки

през безброй раждания, накрая си спомня и става Себето. Знай това като
събуждането от сън, в който човек е странствал по целия свят.

2. Човек винаги е Себето. Да питаш “Кой и къде съм аз?”, винаги

съществуващ като Себето, наподобява пиян човек, питащ се: “Кой съм аз?”
и “Къде съм?”.
 3. Тялото е в Себето. И все пак човек си мисли, че то е в инертното
тяло, както зрител, който предполага, че киноекранът, на който се
проектира филма, е в картината на филма.

4. Златният орнамент съществува ли отделен от златото? Може ли

тялото да съществува отделно от Себето? Невежата мисли “Аз съм
тялото”; Просветленият знае “Аз съм Себето”.

5. Само това Себе, единствената Реалност, съществува вечно. Ако в

древни времена Първият от Учителите е разкрил това посредством
непрекъснато безмълвие, Кажи, кой може да го предаде с думи?

(Преведено на английски от проф. К. Сваминатхан)

8
Разни стихове

Песента на поппадума
(Аппала Патту)

През 1914 или 1915 година, Бхагаван живеел в пещерата

Вирупакша с майка си, която му приготвяла храна. Самият той бил умел
готвач и често помагал да приготвят храната. Веднъж майка му
правела поппадум (тънък кръгъл пържен хрупкав кейк от черно нахутено
брашно) и го извикала да й помогне. Вместо това, той композирал тази
поема, давайки наставления под символизма на приготвянето
на поппадум.

Припев:
Опитай и направи няколко поппадуми, изяж ги и удовлетвори своя
копнеж!

Допълнителен рефрен:
Не се скитай в печалния свят. Вслушай се в уникалното и неизказано
слово, на истински учител, който предава истината за Битие-Съзнание-
Блаженството.

Припев
 1. Вземи черния нахут, егото, израстващо в петорното поле на
тялото78 и го смели в ръчната мелница на мъдрото изследване “Кой съм
Аз?, превръщайки го във фино брашно.

Припев

2. Смеси го със сока пирандай, който е святата компания, прибави

контрола на ума - семената от кимион, пипера на въздържанието, солта на
безметежността, и смолата с миризма на чесън, аромата на добродетелните
склонности.

Припев

3. В хавана на Сърцето сложи тестото и с чукалото на вътрешно

ориентирания ум, удряй здраво с равномерни движения, “Аз-Аз”. После го
сплескай с точилката на покоя върху равната плоча (на Битието). Прави
това неуморно, непоколебимо и радостно.

Припев

4. Сложи поппадума в пречистеното масло на Брахман, което е в

тавата на безкрайната Тишина и го изпържи на огъня на Знанието. Сега
когато Азът е станал Това, яж и опитай Себето, като Него, пребивавайки
единствено като Себето.

Припев

(Преведено от английски от проф. К. Сваминатхан)

Себепозанието
(Атма Видя)

Един поклонник веднъж написа на лист хартия, че Себепознанието

е най-лесното нещо, тъй като човек вече е Себето, и го предал на
Бхагаван, молейки го да напише поема по темата. Бхагаван съставил
следната поема:

78
Философските хинду доктрини приемат съществуването на фини тела на човешкото същество, всяко
от което функционира във все по-фина област. Петте обвивки, споменати в текста, са включени в трите
тела – материалното, финото и каузалното. Тези обвивки са: физическата, виталната, менталната,
интелектуалната и блажената. За пояснение виж Вивекачудамани.
 Припев:
Виж ти, Себепознанието било много лесно, я гледай ти, наистина е
много лесно!

Допълнителен рефрен:
Дори за най-колебливия, Себето е толкова реално, че в сравнение с
него, плодът амлака в собствената ръка е просто илюзия.

1. Себето е винаги истинско, силно и свежо. То наистина е

източникът на фантомите на тялото и света. Когато заблудата е унищожена
без остане дори и следа от нея, Слънцето на Себето сияе ярко и истинско в
огромното пространство на Сърцето. Невежеството умира, страданията
свършват и бликва Блаженство.

2. Мисълта “Аз съм тялото” е нишката, на която са нанизани заедно

различните мисли. Търсейки вътре, изследвайки “Кой съм аз и откъде са
тези мисли?”, всички други мисли изчезват. И в пещерата на Сърцето
засиява от само себе си Себето, като “Аз-Аз”. Това Себеосъзнаване е
единственият Бог, тази тишина, този дом на блаженството.

3. От каква полза е знанието на друго, освен Себето? И ако е познато

Себето, какво друго има за познаване? Тази светлина, която сияе като
много “азове”, вижда Себето вътре като проблясък на светкавицата на
Осъзнатостта; игра на Милостта; смъртта на егото; разцъфване на
Блаженството.

4. За разхлабването на оковите на кармата и прекратяването на

ражданията, този път е най-лесен в сравнение с останалите. Пребивавай в
тишина, без никакво движение на речта, ума и тялото. Съзерцавай блясъка
на вътрешното Себе; преживяването на Вечността, отсъствието на всички
страхове; огромният океан от Блаженство.

5. Аннамалай е Себето, Окото зад окото на ума, който вижда окото и

всички други сетива, които разпознават пространството и другите
елементи, Битието, което съдържа, разкрива и възприема вътрешното
пространство, сияещо в Сърцето. Когато умът, свободен от мисли, се
обърне навътре, Аннамалай се появява като моето собствено Себе.
Наистина, Милост е необходима; Любов е прибавена. Бликва Блаженство.

(Преведено от английски от проф. К. Сваминатхан)

 Стихове от празнуването на
рождения ден на Бхагаван

Бхагаван е роден на 30 декември 1879 година. Неговият рожден ден

е празнуван в съответствие с Тамилския календар по време на
дханурмаса, когато луната е в звездата Пунарвасу. Според западния
календар, този ден се пада през месеците декември-януари. Когато през
1912 година за първи път било предложено да се празнува рождения му
ден, Бхагаван изразил възражението си във формата на следващите два
стиха. Дори тогава учениците му не били разубедени и денят на
фестивала Джаянти продължава да е едно от най-големите ежегодни
празнични събития в Ашрама.

1. Ти, който искаш да празнуваш рожден ден, първо изследвай кой е

роден. Истинският рожден ден е проникването във Вечното Битие, което
сияе вечно, свободно от раждане и смърт.

2. От всички дни в годината, единствено на рождения си ден човек

трябва да тъгува заради изпадането си (в самсара). Да го празнуваш като
фестивал е като да украсяваш и възхваляваш труп. Да търсиш собственото
Себе и да се разтвориш в него е Мъдрост.

Оплакването от стомаха

Един ден имало тържество в Ашрама. Много хора били с разстроен

стомах от голямото количество богата храна. Някой цитирал следното
оплакване от стомаха от Тамилския поет Авваяр: “Ти никога не оставаш
без храна дори и за ден, нито пък можеш да понесеш храната за два дни
на един път. Нямаш идея колко проблеми ми създаваш, о, невъзможни
стомахо! Не може да се излезе на глава с теб!”

Бхагаван незабавно отговорил с пародия, прехвърляйки оплакването

от стомаха на егото.

“Ти не ми даваш дори и час покой, стомахо! Ден след ден, всеки час,
продължаваш да ядеш. Нямаш идея как страдам, о пакостливо его!
Невъзможно е да се излезе на глава с теб!”
 Девет отделни стиха

Стар поклонник, Сомасундара Свами, веднъж помолил Бхагаван да

напише в края на тетрадката му поне акшара (една сричка). Акшара също
значи и неразрушимото и означава Брахман. Бхагаван написал кратка
епиграма за трудността за изписването на акшара. Toва е първият стих
долу. Останалите били написани при различни случаи и са включени в
някои от поемите на Муруганар. Редът, използван тук, беше предложен
от Бхагаван.

1. Една сричка сияе вечно в Сърцето като Себето. Има ли там някой,
който да може да я изпише?

2. Напяването, достигайки до източника на звука, е най-добрата

практика, за тези които не са твърдо установени в съзнанието, което е
източника на “аза”.

3. Този, който бърка това тяло, отделящо екскременти, със Себето е

по-лош от този който, роден като свиня, се храни с екскременти.

4. Непрекъснатото търсене на Себето се нарича върховна любов към

Бога. Защото единствено Той, като Себе, пребивава в Сърцето на всичко.

5. Каквото вътрешно ориентираният ум нарича покой, се проявява

външно като сила; Тези, които са постигнали и са открили тази истина, са
познали единството си.

6. Този, който е удовлетворен от съдбата си, е свободен от завист;

Уравновесен при успех и неуспех; той не е обвързан от действието.

7. Само този, който е спасил себе си, може да освободи друг;

Помощта от останалите наподобява на слепец, водещ друг слепец.

8. Въпросът и отговорът се отнасят към речта, двойствеността е

тяхната сфера; В недуализма те не могат да бъдат открити.

9. Няма нито творение, нито разрушение, няма нито обвързан, нито

търсещ, нито стремящ се към свобода. Знай това като върховната Истина.
 Извинението към стършелите

Един ден Бхагаван, изкачвайки Хълма, се натъкнал на гнездо на

стършели и бил атакуван и много лошо ужилен по крака и бедрото. Той
почувствал угризение, че ги обезпокоил.

Запитан от Муруганар под формата на следния стих:

Виждайки обраслия вечно зелен храст и стъпвайки върху него,

Венката бе ужилен от стършелите, подувайки му краката, но защо
наистина инцидентната поява е третирана без милост, като
безотговорна постъпка?

Шри Бхагаван отговорил по този начин чрез стих:

Когато бях ужилен от стършелите по крака за отмъщение и той

отече, макар че случайно стъпих върху тяхното гнездо под разлистения
храст; Каква съвест ще е тази, ако най-малкото не се разкайваш за такава
лоша постъпка?

Отговор за Майката

Когато Бхагаван напуснал дома си, неговото семейство се опитало

да го проследи, но напразно. Едва няколко години по-късно те го откриват
в Тируваннамалай. Майка му, още не узряла да отхвърли света и да се
присъедини към него, отишла да убеждава сина си да се върне у дома.
Било декември 1898. По това време Бхагаван не говорел и седял очевидно
безразличен към нейните молби. Единствен Пачаяппа Пиллай, който бил
наблизо, дал на Бхагаван лист и молив и го помолил поне да напише
няколко думи, за да утеши майка си. Той написал, че каквото е писано да
стане, ще стане.

Следното поетично представяне от А. В. Чадуик (Садху Аруначала)

било прегледано от Шри Бхагаван.

Съдбите на душите са предписани от Бог според делата, които са

извършвали. Това което не е предопределено, никога няма да бъде
постигнато, независимо колко упорито се стремиш. Това, което е писано
трябва да стане, ще дойде, колкото и да опитваш да промениш курса на
събитията. А това е сигурно. Накрая виждаме, че е най-добре да бъдем
тихи.
 За възстановяването на Майката

През 1914 година майката на Бхагаван, връщайки се от поклонение

от Тирупати, дошла на кратко посещение в Тируваннамалай. Там тя
получила силна треска, заради което някои си помислили, че е болна от
тиф. Нейният живот бил на косъм и Бхагаван композирал следната
поема за възстановяването й. Ненужно е да се каже, че тя се
възстановила. Две години по-късно тя дошла и останала завинаги в
Ашрама на Бхагаван на хълма.

1. Хълм на спасението ми, който лекува злината на повтарящите се

раждания! О, Боже! Ти си този, който трябва да излекува треската на майка
ми.

2. О, Господи! Смърт за самата Смърт! Единственото ми спасение!

Удостои с милостта си майка ми и я защити от смъртта. Какво е смъртта
ако се изследва внимателно?

3. Аруначала! Ти, ослепителен огън на Джнана! Обгърни майка ми в

Твоята светлина и я направи едно с Теб. Тогава каква нужда има от
кремация?79

4. Аруначала, Ти който прогонваш илюзията (мая)! Защо отлагаш

разпръскването на делириума на майка ми! Освен Теб, има ли някой, който
с майчина загриженост да може да защити умоляващата душа и да
предотврати ударите на съдбата?

(Преведено от английски от проф. К. Сваминатхан)

Аруначала Рамана

Поклонник, наречен Амританатха Яти, написал на лист хартия

стих на Малаям, умолявайки Бхагаван да каже дали той е Хари (Вишну),
Шивагуру (Субрахманя), Ятивара (Шива) или Вараручи. Бхагаван написал
отговора си в същия размер на Малаям на същия лист. Преводът е даден
долу.

В дълбините на лотосовите Сърца на всички тях, започвайки с

Вишну, сияе като чистa интелигентност (Абсолютното Съзнание)

79
Това буквално се е изпълнило на 19 май 1922 год.
Параматманът, който е Аруначала Рамана. Когато умът се разтопи от
любов по Него и достигне най-съкровените дълбини на Сърцето, където
Той пребивава като Любимия, финото око на чистия интелект се отваря и
Той се разкрива като Чисто Съзнание.

Себето в Сърцето

Това е поетична версия на осми стих от Приложението на

"Реалността в четиридесет стиха". Обстоятелствата, при които е
написан, са обяснени в подлинието на стиха в текста на самото
Приложение.

В най-вътрешното ядро, Сърцето,

единственият Брахман блести
като “Аз-Аз”, Себе осъзнато.
Проникни дълбоко и търси
Атман, Себето в Сърцето,
или дълбоко там се потопи
чрез контрол на дишането.
Така в Атман вечно бъди.

9
Разни стихове

Тиручули

След като чул стих за Тиручули, композиран от Маниккавачагар,

Бхагаван съчинил следния стих:

Себе, танцуващо в непрекъснато блаженство в Сърцата на

поклонниците, неповторими Шива, върховна светлина, сияеща
непрестанно в светлия град Тиручули, дари ме с Милостта си и сияй като
Сърце в сърцето ми.

(Преведено от английски от проф. К. Сваминатхан)

Хара и Ума

Ишвара Свами един ден попитал Бхагаван във формата на стих:

 Неопетнени, кажи ми благосклонно имената на реката,
танцуващия Хара и Ума във вечния Тиручули.

Бхагаван тогава композирал следния стих:

Тъй като унищожава греховете на тези които се къпят в нея, реката,

която тече през Тиручули, е позната като Павахари. Тъй като Господ е
възхваляван от целия свят, Той е познат като Бхумиса. Името на Деви е
Тунаймалай Аммай.

Родният град и родителите

Докато живеел на хълма Аруначала, Ишвара Свами написал следния

стих, желаейки да узнае родния град и родителите на Шри Бхагаван:

Рамана, ти който живееш на благоденстващия Шри Аруна,

помислих, че трябва да си припомниш и да разкажеш историята си
веднага. Кажи ми откъде идваш и имената на родителите ти, за да
може светът ще бъде ощастливен.

В отговор Шри Бхагаван написал:

Умът и себето на истински виждащия пребивават в Единствения с

цвят на залязващо слънце без никога да го напускат. Все пак, баща ми
беше Сундара от оградения с дървета Тиручули и майка ми беше
Алагамма, обожателка на Нозете му.

Знаците на Муруга

На въпроса, защо знаците на Муруга не са видими в Рамана:

Копието, светлият източен хълм, майчиното мляко на милостта,

дванадесетте ръце, големият син паун - всички те, мамейки ума, са мерило
ако човек живее в света в страх от Рамана, Майката (в страх от майката на
Рамана).
 Върху Субрахманя

Т. К. Сундареша Айер поискал да получи Тамилска версия на

Санскритската строфа за Бог Субрахманя, замествайки божието име с
името на Рамана. Шри Бхагаван написал следното:

Унищожителят на тъмнината (на невежеството) в добродетелните,

обитателят на Пещерата, нетленният изтъкан от Светлина, вечното
Слънце, притежателят на копието на Осъзнаването, Рамана в Пещерата на
Сърцето, нека Него обожаваме.

(Преведено от английски от проф. К. Сваминатхан)

Пещерата Вирупакша

Безформеното и нетленно Битие стои проявено в моя Хълм Аруна,

въплътеното Присъствие на триокия Бог. Тъй като пещерата Вирупакша
поддържа поклонниците, които пребивават в пещерата на Сърцето на този
Бог, с пълно право можем да я наречем Майка.

(Преведено от английски от проф. К. Сваминатхан)

Кравата Лакшми

В петък, на пети Ани, в годината Сарвандари, в дванадесетия ден от

нарастващата луна, намираща се в съзвездието Вишакха, кравата Лакшми
постигна мукти.

Ганеша

Това е молитва към Бог Ганеша, премахващ всички пречки.

Отпратката е направена към историята в Пураните, че Ганеша
послужил като писар на Вяса изаписал Махабхарата. Милостта на
Ганеша се призовава за защита нафилософията на Веданта.

О, Винаяка, Ти който записа на свитък (т.е. на склоновете на

планината Меру) думите на Великия Мъдрец (т.е. Вяса), и който царуваш
на победоносния Аруначала, премахни болестта (т.е. мая), която е
причината за прераждането, и благосклонно покровителствай великата
Възвишена Вяра, която прелива с меда на Себето.

Вишну

Когато дхарма намалява и адхарма нараства, Ти се раждаш, за да

подкрепиш добродетелите и добродетелните и да премахнеш цялата
порочност. Така Ти, Тайнствени, обновяваш живота на земята, кои тогава
сме ние, та да схванем формата ти?

Дипавали

Следните два стиха обясняват значението на Дипавали (фестивала

на светлината).

Демонът Нарака (егото), който управлява ада, (има) идеята, “Аз съм
това тяло”, но изследвайки “Къде е демонът?”, Нараяна унищожава демона
с диска на джнана. И този ден е Нарака-чатурдаси.

Сияейки славно като Себето след смъртта на Нарака или долния

грешник, който страдал, понеже смятал “Аза” за окаяния дом на болката,
т.е. за тялото от плът – това е фестивалът на светлината, Дипавали.

(Преведено от английски от проф. К. Сваминатхан)

Чудото на Дакшинамурти

Кой е младият Гуру под баняновото дърво? Хората, които го търсят

са много стари. Речта на хубавия учител е Тишината. Премахнати са
всички съмнения на хората.

Под чудесното баняново дърво сияе млад Гуру. Хора на възраст

идват при него. Тишина е речта на учителя. Отидоха си съмненията от
умовете на хората.

Себето

Ако човек осъзнае собствената си истинска природа в Сърцето, Тя е

изобилие от Битие, Съзнание и Блаженство, без начало или край.
 Освобождението

За гълъба, избегнал хватката на ловеца, се казва, че избягва също и

от гората. Когато ловецът, търсейки “аза”, постигне освобождение, гората
се превръща в дом.

Тишина

Статия за Бхагаван, написана от поклонник, беше озаглавена:

“Където Тишината е Вдъхновяващо Слово”. Виждайки това, Бхагаван
написа Тамилски стих, който е преведен долу:

Тишината, уникална реч, вечно бликаща от Сърцето, е състоянието

на милост.

Една буква

Акшара е уникална буква. Ти искрено желаеше да напиша тази

уникална буква в тази тетрадка. Тъй като тази уникална буква сияе вечно
от само себе си като Себето в Сърцето, кой действително може да я
запише?

Дълбок сън докато бодърстваш

Дълбокият сън може винаги да се случва, дори докато си напълно

буден, чрез поиска на Себето. Непрекъснато упражнявай
Себеизследването, докато неведението на дълбокия сън не проникне съня
със съновидения и будното състояние.

Джнянинът и неговото тяло

Това беше написано в последните дни на Шри Бхагаван.

Както човек оставя листото след като се нахрани, така и виждащият

оставя тялото си.
 Част Втора

Адаптации и преводи

10
Божествената Песен

Веднъж, докато Бхагаван си говорел с един посетител пандит за

големите заслуги на Бхагавад Гита, един отдаден се оплакал, че било
трудно да се запомнят всичките седемстотин стиха и попитал дали има
един стих, който е квинтесенцията на Гита. Бхагаван тогава споменал
Глава X, стих 20: “О, Гудакеша, Аз съм Себето, пребиваващо в Сърцето на
всяко същество. Аз съм началото, средата и краят на всички
същества.” По-късно той избрал четиридесет и два стиха, които са тук
(от които цитираният горе е четвъртият), и ги аранжирал в подходящ
ред, за да служат като ръководство. Също приготвил версии на
стиховете в превод на Тамил и Малаям.

Санджая каза:
1. (Когато той седна) унил, изпълнен със състрадание и с тъжни
просълзени очи, тогава Кришна, убиецът на Мадху, му проговори.
II.1

Шри Бхагаван каза:

2. О, сине на Кунти (Арджуна), това тяло е известно като полето; а
този, който го познава е наречен от мъдрите Познаващ полето.
XIII.1

3. Знай, че аз съм Познаващият полето във всички полета, о Бхарата.

Аз смятам, че знанието за полето и познаващия полето е истинско знание.
XIII.2

4. О, Гудакеша, Аз съм Себето, установено в Сърцето на всички

същества. Аз съм началото, средата и краят на всички същества.
X.20

5. За родения смъртта е абсолютно сигурна, а за умрелия -

раждането. Следователно не трябва да скърбиш заради неотвратимото.
II.27
 6. Това (Себе) никога не се е раждало, нито някога ще умре.
Невъзникнало, то няма да престане да съществува. Това неродено, вечно
присъстващо, изначално Битие не умира, когато тялото е убито.
II.20

7. То не може да бъде посечено, изгорено, намокрено или изсушено.

То е вечно, всепроникващо, неизменно, неподвижно и изначално.
II.24

8. Знай, че това което прониква всичко, е неразрушимо. То е

неизменно и неунищожимо.
II.17

9. Несъществуващото няма битие, а Реалността няма небитие.

Виждащите Истината възприемат тези два факта.
II.16

10. Също както всепроникващото пространство (етера), поради

финността си не е повлияно (опетнено или замърсено от нещо), така и
Себето, проникващо цялото тяло, остава незамърсено.
XIII.32

11. Нито слънцето, нито луната, нито огънят осветяват това

състояние, от което няма завръщане. То е Моята върховна обител.
XV.6

12. Това Върховно Състояние е наречено Непроявено и Нетленно

(авякто акшара). Това е Моята най-висша обител. За тези, които са я
достигнали, няма връщане обратно.
VIII.21

13. Незаблудените, които са свободни от гордост и заблуда, които са

преодолели порока на привързаността, които са вечно отдадени на Себето,
които са се отвърнали от желанията и са изцяло отвъд дуалността на
удоволствието и болката, достигат това вечно състояние.
XV.5

14. Този, който изоставя предписанията на свещените текстове и е

движен от импулсите на желанията си, не постига нито съвършенство,
нито щастие, нито най-висшето състояние на освобождение.
XVI.23
 15. Който вижда Върховния Бог – Единствения Нетленен сред
тленните – като пребиваващ еднакво във всички същества, (наистина)
вижда.
XIII.27

16. Мога да бъда познат и правилно видян в тази форма и дори да

проникнеш в Мен, единствено чрез непоколебима преданост, о, Арджуна,
бич за враговете си.
XI.54

17. Вярата на всеки съответства на природата му, о, Бхарата. Човек е

изтъкан от вярата си. Той е това, в което вярва.
XVII.3

18. Който притежава вяра и концентрирайки се е подчинил сетивата

си, постига Знание. Придобил Знание, той незабавно достига Висшия
Покой.
IV.39

19. На тези, които постоянно ме боготворят с любов, Аз давам йогата

на разбирането, чрез която достигат до Мен.
X.10

20. От състрадание към тях, пребивавайки в тяхното Сърце, Аз

унищожавам тъмнината, родена от невежеството, чрез сияйната светлина
на Знанието.
X.11

21. Но в тези, чието незнание е унищожено от мъдростта, тази

мъдрост разкрива като слънце Върховното (Парам).
V.16

22. Казват, че сетивата са велики, по-висш от тях е умът, по-висш от

него е интелектът, но най-висш е Той.
III.42

23. О, силноръки, познавайки го като по-висш от интелекта,

контролирай вътрешното сетиво посредством Атман (Себето) и убий врага
във формата на желание, въпреки че е трудно преодолим.
III.43
 24. Както буйният огън изгаря цялото гориво, о, Арджуна, така и
огънят на Знанието превръща всяко действие в пепел.
IV.37

25. Този, чиито начинания са свободни от желание и чиито дейности

са пречистени в пламъка на мъдростта, е наречен учен от тези, които знаят.
IV.19

26. Тези, които са се освободили от гняв и желание, които са

укротили умовете си и са познали Себето, пребивават в Брахма Нирвана.
V.26

27. Човек постепенно трябва да придобие покой чрез сдържан

неподвижен интелект (буддхи) и ум потънал в Себето, не позволявайки да
израства мисъл.
VI.25

28. Накъдето и да се отклони неспокойният, непостоянен ум, той

трябва да се възпре и да се върне под контрола на Себето.
VI.26

29. Mъдрецът, който искрено търси освобождение, с подчинени

сетива, ум и интелект, без желание, страх или гняв, наистина е вечно
свободен.
V.28

30. Този, който е така приобщен в йога (йога юктатма), с

безпристрастен поглед вижда Себе си във всички същества и всички
същества в Себе си.
VI.29

31. На тези, които медитират изключително върху Мен, Аз

гарантирам подкрепа и защита.
IX.22

32. Най-добрият от тях е мъдрият (джнaни), който е вечно приобщен

и предан на Единния. Аз съм му много скъп и той на Мен.
VII.17

33. След многобройни раждания човекът с познание достига направо

до Мен, като осъзнава “Васудева е всичко”. Такава възвишена душа е
изключителна рядкост.
VII.19
 34. О, сине на Притха, когато човек отхвърли всички желания на ума
и е удовлетворен в Себе си, се казва, че е устойчив в мъдростта.
II.55

35. Той придобива покой, оставяйки всички желания, действайки без

привързаност, свободен от чувство за “аз” и “мое”.
II.71

36. Този, от който светът не се безпокои, и когото светът не го

безпокои, който е свободен от въодушевление, нетърпеливост, страх и
възбуда, той ми е скъп.
XII.15

37. Еднакъв в чест и безчестие, по отношение на приятели и врагове;

оставил всякакви начинания и инициативи, той е отвъд качествата
(гуните).
XIV.25

38. За този, който се наслаждава единствено в Себето, задоволява се

единствено със Себето и е удовлетворен в Себето, няма задължение да
действа.
III.17

39. Той няма какво да придобие чрез действието или да загуби нещо
чрез неизвършването му. Той не зависи от никой, за да постига някаква
цел.
III.18

40. Удовлетворен от донесеното от случая, надраснал

двойствеността, свободен от завист, еднакъв при успех и неуспех, той не е
обвързан от действията.
IV.22

41. Господ пребивава в Сърцето на всички, о, Арджуна, въртейки

посредством мая всички създания на пракрити, като качени на чекрък.
XVIII.61

42. Отдай му се с цялото си сърце, о, Бхарата. Чрез Неговата милост

ще постигнеш Висшия покой и Вечната обител.
XVIII.62

(Преведено на английски от Артър Озбърн и проф. Кулкарни)

 11
Преводи от Агамите

Агамите са традиционни хиндуистки текстове, разглеждани като

не по-малко авторитетни и автентични от Ведите. Те са считани за
божествени откровения и не им се приписва човешки произход.
Храмовото богослужение се основава главно на тях.
Има двадесет и осем Агами, които са приети за авторитетни. От
тях "Сарва Джнаноттара" и "Девикалоттара" се отличават като
обясняващи философията на чистата адвайта или недуалността. "Атма-
Сакшаткара" е най-съществената част от "Сарва Джнаноттара".
Махарши по собствена инициатива превел тези Агами на Тамил –
"Девикалоттара" в ранните дни, когато живеел в пещерата Вирупакша,
а "Атма Сакшаткара" през 1933, когато вече бил в Ашрама в подножието
на хълма. И двата текста представляват инструкции по пътя на
знанието, дадени от Бог Шива, като последният е адресиран до сина му
Гуха (друго име на Бог Субрахманя), а първият до жена му, Парвати.
Стихове 70-72 в "Девикалоттара", които забраняват причиняването
на вреда дори на живо растение, не трябва да се разглеждат като
правило за стремящите се по пътя на знанието. За тях тези крайности
не са изисквани като практика или поведение. Наистина, общо взето, в
тези две Агами е посочено, че практиките, ритуалите и поведението при
този път са много по-маловажни, отколкото при другите, тъй като
това е път, въздействащ непосредствено на Сърцето, събуждайки
духовното знание.

Атма Сакшаткара80
(Всеобхващащото Знание)

Въвеждащ стих от Бхагаван

Това е Директната Осъзнатост на Себето, благосклонно разясненa на

Гуха от Самия Ишвара, най-великият и изначален Господ, предавайки я
сега на Тамил, установена като Себето в моето Сърце.

Шива каза:

80
Главата за Себереализацията (Атма Сакшаткара) в текста на упа-агамата, позната като Сарва
Джнаноттара или “Върхът на цялото Знание”, е преведена на Тамил от Бхагаван Шри Рамана от
оригинала на Санскрит.
 1. Гуха! Ще ти предам различен път, по който да достигнеш тази
Реалност, която прониква неделима всичко, въпреки че е твърде фина, за
да бъде схваната (от ума).

2. Чуй сега от мен тази мъдрост, чрез която Осъзнаването е пълно и

ставаш Самият Шива, и която не съм казвал на никого досега!

3. Предавана по приемствена линия от Гуру и отвъд обсега на

логиците, тя освобождава от цикъла на раждане и смърт. Нейното висше
проникновение сияе навсякъде.

4. “Този, който Единствен прониква всичко и е проявен като Всичко,

чието лице е навсякъде, който е отвъд мисълта, който е всички истини, а
също и отвъд тях, е Атман (Себето).

5. Той трансцендира всички истини, той е отвъд обхвата на речта,

ума и наименованията”. “Аз съм Това (Себе, Шива)”: така трябва да
медитираш върху Шива с напълно неразграничен ум.

6. Вечно, нетленно, недиференцирано, всепроникващо, неделимо и

неразбираемо за ума Знание, То сияе несравнимо, без нищо друго, което да
го превъзхожда.

7. Неопетнено, неразрушимо и абсолютно спокойно, Знанието

трансцендиращо всички обекти, без никаква следа от мисли, концепции и
съмнения, Това (Върховенство) съм Аз – няма съмнение в това.

8. Аз наистина съм тази Върховна Божественост, Шива, който е с

природата на всички мантри и отвъд всички тях, свободен от разтварянето
и сътворението.

9. Аз прониквам всичко видимо и невидимо, движещо се и

неподвижно. Аз съм Господ на вселената и всичко сияе заради Мен.

10. Тази вселена, включваща в себе си галактики от светове и

изпълнена с всякакви форми – от Шива до планетата Земя, са установени в
Мен.

11. Всичко, което може да се види или чуе във вселената, всичко
което сияе, описано като вътрешно и външно, е пропито от Мен,
Всепроникващият. Осъзнай това.
 12. Въпреки че знае, че е Себето, този който си представя, че е
различен от Шива, Върховното Себе, и поради незнание съзерцава Шива
по този начин, няма да достигне Неговата обител. Знай това.

13. “Шива е различен от мен; аз съм различен от Шива” – изкорени

това отношение на диференцираност. Винаги практикувай недвойственото
съзнание: “Аз всъщност съм този Шива”.

14. Изпълнен с това недвойствено съзнание, този който навсякъде

пребивава винаги в Себето, ще вижда във всички неща и тела единствено
Себето (Шива) – няма съмнение в това.

15. Който винаги има твърдото убеждение, че е единственото Себе,

ще се отърве от заблудата и двойственото възприятие. Този йогин ще
придобие всезнание – така е казано във Ведите. Трябва да знаеш това.

16. Аз съм този, който е възхваляван във всички свещени текстове

като Нероден и Ишвара, като безформеното и безатрибутно Себе – няма
съмнение в това.

17. Само този, който не знае истинската си природа е джива, която e

субект на дхармите (характеристиките) раждане, смърт и т.н. Този който
познава истинското си Себе е вечен и чист, той е самият Шива. Нека няма
никакво съмнение в това.

18. Оттук, това, което различаващият човек трябва внимателно да

изследва и директно да осъзнае, е Себето, което сияе едновременно като
трансцедентално и като подчинените разделения, груби и фини.

19. Трансцеденталната нирвана е Върховното, а подчиненото е

проявено като творение. За мантрите се казва, че са нейната грубата форма,
а това което пребивава като неизменна осъзнатост е фината.

20. Шанмукха! Без да осъзнаеш Него (Атман), от каква полза са тези

безкрайни обяснения? Кажи ми! Всички те са просто едни красиви думи –
причина за заблудата на ума.

21. Всички дхарми (качества) пребивават в Себето. Което от тях си

представя дживата, където концентрира мислите си отново и отново, тя
ще постигне този обект – няма съмнение в това.
 22. Така, в сбита форма, изложих знанието за Себето, събрано от
текстовете. Чрез някое от всички възможни средства, осъзнай че всичко е с
природата на Себето. Живей като постоянно го съзерцаваш.

23. (В Себето) няма място за богове, Веди, огнени

жертвоприношения и дарения за свещениците, които ги извършват. Бъди в
хармония със знанието за чистото, всеобхващащо и неподвижно Себе.

24. Единствено убежище за дживата, потънала в огромния океан

на самсара и търсеща спасение, е знанието за Себето и нищо друго. Знай
това.

25. Този, който е установен във Върховното Себе, каквото наистина

е, и е станал едно с Него, ще постигне освобождение без никакво усилие,
въпреки (да изглежда) че преминава през всички състояния на съзнанието
(дълбок сън, съновидения и будност) - осъзнай това.

26. Няма по-голяма благословия от осъзнаването на Себето.

Медитирай постоянно върху Него. Този, който е Себето, наистина е
всепроникващият Върховен Атман, един без втори – осъзнай това.

27. То не е прана (циркулиращият жизнен дъх), нито апана (дъхът

насочен надолу), нито караните (сетивата, ума, интелекта, волята и егото).
Себето е Върховното, Всезнаеща Пълнота. Постигни състоянието на вечно
пребиваване в Него.

28. Върховното не е нито вътре, нито вън, нито близо, нито далеч,
нито се разполага на едно място. Винаги насочвай вниманието си (към
безкрайното пространство на Сърцето) там, където сияе безформеното
Върховно Себе.

29. Като Абсолютна Пустота, Себето сияе само по себе си, винаги и
навсякъде, независимо от пространствени ограничения като отвъд, горе,
долу, вън, вътре. Затова медитирай все по-интензивно върху това Себе.

30. Нито Пустота, нито не-пустота, а едновременно и двете, Себето

(бидейки цялостно) е всепроникващо и безпристрастно. Винаги съзерцавай
това Себе.

31. Лишено от страдание и (външна) опора, свободно от

(идентификация с) каста, име и форма, То е свободно от атрибути –
медитирай непрекъснато върху това Неопетнено Себе.
 32. Не подкрепящо нищо, не опиращо се на нищо, отвъд всякакво
разбиране, без паралел, съвършено и чисто по природа - ден след ден
радостно медитирай върху това вечно Себе.

33. Безстрастен, отхвърлил кармичните активности (ориентирани

към някаква цел) и асоциацията с хора, човек трябва винаги да медитира
върху Себето в себе си и чрез себе си – осъзнай важността на това.

34. Отхвърляйки мислите за държава, род, касти и стадии от живота

(ашрами), мъдрият човек ежедневно трябва да медитира върху своята
(истинска) природа.

35. (Постоянното съзерцание на) Себето е (повторението на)

мантрата, (постоянното съзерцание на) Себето е обожанието на
Божеството. Единствено това е медитация. Единствено това е тапас.
Отхвърлил всякакви мисли, смело медитирай върху своето собствено
Себе.

36. Свободен от други мисли, дръж се единствено за Аз-мисълта.

Накарай изпълнения с мисли ум да насочи вниманието си върху Себето и
не му позволявай да мисли за нищо друго.

37. Себето не е нещо, което може да се схване от мисълта, нито е

нещо немислимо. То не е умът (мислите), но все пак е това, което (е отвъд
и) става ум (мисъл). Въпреки това, То няма предпочитания. Винаги
медитирай върху това Висше Себе.

38. Медитирай винаги върху Това, което е отвъд обсега на ума, не

позволявайки на ума да се хване за каквото и да е. Блаженството се
осъзнава като Това, което е безформено, без вътрешни различия и
недостъпно за мисълта.

39. Блаженството се осъзнава като Това, което е отвъд всички

истини, което е вечно, безпричинно и отвъд всякакви описания и
представи. Бъди потопен в това, което е величано като Върховно
Блаженство.

40. Отхвърлил всякакви желания за сетивни обекти, обуздай мислите

израстващи в ума. Знай моментът, в който се осъзнава вечното, недуално,
свободно от ума Присъствие (установено в Сърцето), като Върховно
Блаженство.
 41. Свещените текстове казват, че тази йога на Себето (Атма йога) е
подходяща винаги и навсякъде. Себереализацията (бидейки една и съща за
всеки) е незасегната от различия като касти, ашрами (фази в живота) и тем
подобни. Знай това.

42. Както млякото на кравите с различни цветове е винаги бяло, така

и Себереализацията на мъдрите е една и съща, въпреки че външното й
изражение (чрез което ги класифицират) може да е различно.
(Различавайки истината), помни този пример.

43. Тъй като всепроникващият Брахман сияе навсякъде, установи

вниманието си върху Него и остави различията като места и посоки.

44. За този, който пребивава в Себето, няма йерархия в кастите, няма

ашрами (брахмачаря, грихастха и т.н.) или задължение да спазва
традициите. Той няма какво да постигне чрез действията, нито има нещо за
правене, нито за него съществува правило, изискващо да ги извършва.
Изясни това.

45, 46. Независимо дали ходи, седи, спи, будува, дали се храни или
пие, дали е посред буря, (щипещ) студ или (палеща) жега, дали е измъчван
от опасности, нищета, болести, изгаряща треска или стомашно
разстройство, този който е твърдо установен в Себето, остава напълно
незасегнат, в абсолютния покой и вечния мир на Себето.

47. Въпреки че изглежда, че отивам и се връщам, не съм Аз този,

който отива и идва (а тялото го прави). Когато внимателно се изследва
това, за Мен няма отиване или връщане. Аз оставам винаги един и същ и
никога не съм бил засегнат от вечно променящата се дхарма на пракрити
(силата, създаваща илюзията за материалния свят), нито съм повлиян сега,
нито някога ще съм в бъдеще.

48. Всички действия се извършват от пракрити, илюзията. А

пракрити, на свой ред, е следствие от миналите действия. Познаващият
Реалността, обаче, е свободен от наслагването, наречено пракрити, и
медитира върху собственото си Себе, което е безупречно чисто и свободно
от всички действия.

49. Той не е ограничен от пракрити, илюзията. Заслужил

призванието "освободен", той никога не е засегнат от наслагванията,
асоциирани с пракрити.
 50. Както лампата свети, разпръсвайки мрака със светлината си, така
и сиянието на Себето, което е чисто Съзнание, разсейва забулващата
тъмнина, появила се поради невежество, лишено от светлината на
Съзнанието.

51. Както (пламъкът на) лампата с гхи, когато изчерпи маслото си,
автоматично изчезва в източника си, Пустотата, така и йогинът, който
постоянно съзерцава Себето, изразходва привързаността си към света и се
разтваря в източника си, Себето (нирвана). Няма по-велико от това
постижение. Това е истината.

52. Когато се премести едно гърне, макар да изглежда, че и

пространството в него се премества, в действителност се мести
единствено гърнето. Себето остава вечно неподвижно, като
пространството.

53. Когато гърнето се счупи, пространството в гърнето се слива с

безграничното пространство. Когато инертното тяло (на освободения
приживе, дживанмукта) умре, вътрешното Себе се слива с Върховното
Себе.

54. Всезнаещият Господ, Върховният Авторитет, заговори: Този

който се е освободил от всички привързаности, присъства вечно като
всепроникващо абсолютно Съзнание.

55. Изоставил всякаква привързаност към свещените писания,

абсорбиран (чрез Атма йога) в покоя (самадхи) на чистото и неопетнено
Себе, осъзнавайки посредством изследване, че няма нищо повече за
постигане, той унищожава всички васани (идентификацията с
наслагванията).

56. Медитирайки постоянно върху Себето, този йогин, постигайки

вечно безтелесната си природа, този чист джнани, чиято дхарма е
единствено Това (безтелесната природа), е свободен. Той сияе навсякъде,
вътре и вън, прониквайки всяко място и всички светове.

57. Постигайки всеобхващащо осъзнаване, блаженство, знание отвъд

времето, самодостатъчност и безгранична неизтощима сила, той сияе като
Себето, свободно от всички страдания и неговото чисто тяло се слива със
самия Шива.

58. Тогава вече на него не са му нужни нито джапа (на имена на

Бога), нито обожание, нито къпането в свещени води, нито ритуални
жертвоприношения, нито някаква друга садхана. Той не е засегнат от
последствията от праведните или от неправедните действия. Нито е
необходимо да (прави приношение на предците) като предлага оризови
топки или свещени води.

59. Той не се нуждае от дисциплини като себеконтрол (нияма),

постене и тем подобни. За него няма нито действие, нито бездействие.
Нито трябва да спазва обет за целомъдрие.

60. Няма нужда да (се поддаваш на изкушението) да скочиш в огън

или вода или да скочиш от върха на планината (за да прекратиш живота и
неговите страдания). Наслаждавай се на свещения нектар на Знанието на
Шива. Вечен и чист, в самата форма на Шива, подвизавай се както ти
харесва, свободен от правилата и ограниченията за останалите в
творението.

61. Това е Истината, Истината и само Истината. Ще ти кажа

Истината три пъти: Никъде няма нещо по-велико от Това, което да си
заслужава да се узнае.

62. Неопетнен, разумен, недокоснат от невежеството, с ясен

интелект, пребиваващ като Чистото Себе, (йогинът), възприемайки тази
перспектива, съзерцава безупречна чистота, имайки ясното убеждение, че
всичко видяно от гледна точка на чистотата е безупречно чисто (Себето).

Девикалоттара

Въведение от Шри Бхагаван

Тази работа е една от упа-агамите, предадена от Върховния Бог

Шива на Деви Парвати, обясняваща начина на живот и висшата мъдрост,
която постигнат зрелите души. Това е есенцията от духовното знание на
всички Агами Шастри. Наистина то е като лодка, която може да спаси
усърдно борещите се простосмъртни, потъващи и изплуващи в изпълнения
с мъка океан на самсара, безкрайният цикъл на раждане и смърт, и да ги
изведе по директен път до брега на освобождението. Нека всички искрени
търсещи Истината, вместо да ходят пипнешком в мрака, объркани и
изгубили пътя, с помощта на този пряк път да достигнат висшето
състояние на блаженство и покой.
 Благослов

Медитирай в Сърцето върху Господ Ганеша – тихият, недуалeн

вселенски свидетел – който е нектар от божествено блаженство и изпълнен
с милост, сияещ като изобилстващия духовен разцвет на аспирантите,
следващи пътя на духовното знание разкрито в Девикалоттара, което
било предадено от Бог Ишвара в ушите на Богинята Ишвари.
Забележка: В оригиналния Тамилски стих, думата “кари” значи
“слон”, който според традицията обозначава Господ Ганеша, но “кари”
означава и “свидетел”, който обозначава Вселенското Себе, което е в
съответствие с опита на Адвайта.

Текст

Деви:
1. О, Господи на всички божествени същества! Жадувам да узная
пътя на висшата мъдрост и нормите на поведение, чрез които се постига
освобождение, за да може цялото човечество да бъде спасено. Моля те,
бъди милостив и ме посвети в тях.

Ишвара:
2. О, царице измежду жените! за да може всеки да постигне знание,
Аз днес ясно ще ти предам най-висшата мъдрост и методите, въпреки че са
трудно обясними, чрез които различаващите търсачи на мъдрост могат да
постигнат освобождение, свободно всякакви недостатъци.

3. О, Прекраснолика! Разбери, че този който не е способен да осъзнае

истината в своето сърце чрез духовната мъдрост на това знание известно
като Кала Джнана, никога няма да я постигне дори научавайки всичките
милиарди стихове на шастрите (свещените текстове), разпростиращи се
като небесата.

4. Затова отхвърли всички страхове (следвайки този път) и се отърси

от всякакви съмнения. Отказвайки се от привързаността или желанието за
каквото и да е, търси интензивно върховното знание с искрена преданост и
ясен ум (без дори и следа от объркване).

5. О Божествена Майко, не възприемаща нищо за "свое" и пълна със

състрадание, защити всички живи същества, така че никое да не го е страх
от теб. Жадувай свободата и погълната в йога (единството на джива и
Пара, сливането на индивидуалното себе с универсалното Себе), изучи
Девикалоттара и следвай неотклонно с цялото си сърце този единствен
път, посочен там.

6-7. Ако трябва да опиша този, който е придобил контрол над своя
неспокоен и бурен като торнадо ум и е останал в това спокойно състояние,
бих казал че той самият е Брахма (Богът създал творението), Шива
(показващ пътя към спасението) и Вишну (поддържащият света); той е
Индра (Кралят на боговете) и Бог Субрахманя (главният предводител на
божествените сили); той е Брихаспати (Гуру на всички богове); той е
върховен йогин, постигнал резултата от аскезите; той е велик ерудит
(който е овладял всички Веди и шастри) и изключителен човек; той е този,
който е постигнал крайната духовна цел.

8-9. Средството, чрез което неспокойният и се движещ се по-бързо и

от вятъра ум може да бъде поставен под контрол, е всъщност средството за
постигне на освобождение и е благоприятно за търсещите неизменната
Реалност. Самото то е Чисто Съзнание и състоянието на неизменност.
Самото то е праведният дълг, който трябва да се следва от различаващите
аспиранти. Самото то е поклонението в свещени води. Самото то е
благотворителност. Самото то е аскетизъм. Няма съмнение в това.

10. Когато умът извършва дори и най-малко движение, това е

самсара (светска привързаност); когато умът остава стабилен и
неподвижен (в състоянието на Себето), това е мукти (освобождение). Това
е сигурно. Затова знай, че мъдрият човек трябва да сдържа устойчиво своя
ум чрез висше Себеосъзнаване.

11. Щастието, постигнато в тази Самост, е най-висше безгранично

блаженство. Кой ерудиран човек няма да се наслади на тази Върховна
Реалност, в която няма абсолютно никакво движение? Кажи ми.

12. Отървал се от светско знание, овладял всепроникващата и

безформена чиста мъдрост, в която няма сетивни обекти, великият герой
със сигурност ще постигне вечна мокша, дори да не я търси съзнателно.

13. Съзнанието (чайтаня), асоциирано с аспекта “съм”, е наречено

шакти. Вселената сияе чрез неговата светлина. Цялото творение е шакти
санкалпа (мисъл). Състоянието, което е напълно лишено от всякакви
такива привързаности, е състоянието на чиста мъдрост.

14. Празнотата, която е без паралел, която е сиянието на чистата

мъдрост, напълно лишена от видимия феномен и състояща се от аспекта
“Аз”, е семето на освобождението. Преживяването й принуждава човек да
тръгне по пътя на единството с Върховното.

15. Не губи време да медитираш върху форми на Бога, върху

чакрите (разположени в шестте адхари, центрове в тялото), надите
(фините психични нерви, които произвеждат десетте божествени звука
като пранава), божествата асоциирани със седалищата на лотосите (в
адхара чакрите, започващи с Винаяка), мантракшарите (мощни звукове-
срички за обожаване на тези божества) и разнообразните мандала мурти
(духовни пространства в тялото, които са асоциирани със слънцето -
сурямaндала, лунaта - чандра мандала и огъня - агни мандала), а следвай
този директен път.
Забележка: Някои стремящи се, отдали се на сурови аскези и
трудни практики, усвоявайки отделни техники, неочаквано придобиват
необикновени свръхестествени сили. Всички те трябва да се отбягват,
тъй като не водят до върховния покой и щастие. От друга страна,
пътят на Кала Джнана, описан тук, е директен път към мукти.

16. Тези, които търсят вечно освобождение нямат нужда да повтарят

безброй различни мантри (мощни свещени думи или текст за постигането
на различни резултати) и от методи на йога, като контрол на дишането
(пранаяма), задържане на дишането (кумбхака) и концентрация (дхарана).

17. Нито имат място изпълняването на пуджа (поклонение на

божествата), намаскарам (отдаване на почит, например прострация),
джапа (повторение на мантри), дхяна (медитация) и т.н. Чуй от Мен, че
върховната истина, възхвалявана във Ведите, може да бъде позната
единствено посредством джнана. Няма абсолютно никаква нужда да
знаеш нещо извън себе си.

18. За тези, чиито умове са постоянно външно ориентирани,

прилепващи за външни обекти, винаги ще възникват фактори,
причиняващи нарастваща зависимост. Ако външно ориентираният ум се
обърне навътре, за да пребивава в естественото си състояние, човек
преодолява страданията в света.

19. Стани едно с Тоталността, която е всепроникваща, за която няма

вътре и вън, която е лишена от всякакви (концепции за) посоки като горе,
долу, между, ляво и дясно, която приема всички форми в творението и все
пак е безформена, която е самосияеща, и която може да бъде узната
единствено от самата нея.
 20. Тъй като каквото човек търси, мисли за него и действа, за да го
постигне, влияе върху съдбата му като го обвързва, нека той медитира
върху Това, което е отвъд сетивата и дори отвъд въображението.

21. Реално няма нито причина, нито следствие, нито действия, нито
някога нещо се е случило в действителност. Няма свят, нито някой, който е
в него. Индивидът и неговите привързаности са несъществуващи.

22. Вселената няма външна опора (нирамбала), нито се разпознава от

нещо външно. Йогинът (с вътрешно ориентиран ум) се слива с това Цяло
(нирамбала), правейки всеки обект в този свят едно с него. Знай това.

23. Ако човек не медитира върху тази велика всепроникваща

Празнота (махашуня), която е пространството на Съзнанието (чидакаша),
той се въвлича в самсара (става зависим от светски привързаности), както
копринената буба се увива в собствения си пашкул. Разбери това.

24. Всички живи същества, от всички видове, изпитват страдания

отново и отново. Чуй от Мен: за да избегнеш всичкото това страдание и
скръб, медитирай постоянно върху великата Празнота.

25. Добрите действия и правилното поведение са предписани

единствено, за да доведат търсещия до пътя на знанието. Затова се откажи
дори и от саламба йога81, в която се медитира върху обект (като мантра
или форма на Бога) в ума, стой непоколебимо в своето истинско състояние
(сахаджа сварупа), където външният свят не се възприема.

26. Този, който пронизва всички таттви (принципи) от паталалока

(най-долния свят) до Шакти (една от най-висшите таттви), които са
взаимнозависими, чрез стрелата на шунябхава (пустотата), е човек с велика
доблест. Той е постигнал висшата мъдрост, която е отвъд материята.
Забележка: В шунябхава индивидът е осъзнат за съзнателното си
битие, единствено когато всичко останало е като пустота (шуня) – без
съществуване.

27. Умът, копнеещ по нещата от света, е по-неспокоен от маймуна.

Ако човек го контролира да не блуждае след външни обекти и го държи в
празнотата на нематериалното (сарвашуня), директно ще постигне
освобождение.

81
Саламба йога буквално значи йога с подкрепа (аламба), това е всяка духовна практика, в която умът се
придържа за подкрепящ обект. Виж също стихове 35, 38, 40, 41.
 28. Целостта на Съзнанието (пурна чит) не е нищо друго освен
истинското значение на думата “Аз” и, бидейки не-различно във всички
принципи (таттви), бидейки различно от чувството “Аз съм тялото”, то е
всепроникващата Реалност.

29. Любима моя, тази съвършена Цялост прониква отвътре и отвън

всички творения, като безформено пространство. Тези, които са потопени
в това върховно блаженство, стават самото Върховно Блаженство. Виж,
колко прекрасно!

30. Външно ориентираният ум се разтваря от само себе си, ако е

лишен от нещо за което да се хване, както огъня угасва ако е лишен от
гориво.

31-32. Отвърни се от състоянията на привързаност, заблуда,

припадък (поради шок), сънуване, дълбок сън и будност, понеже
Върховното е различно от грубото тяло, фината прана, ума, интелекта и
егото. Медитирай върху това Съзнание и стани едно с Него.

33. Умът често се отклонява като сънува в будно състояние или като
спи. Човек трябва да е буден и да го връща обратно отново и отново в
чистото му състояние.

34. Веднъж станал неподвижен, умът не трябва да се безпокои по

никакъв начин. Няма нужда да мислиш за нищо. Човек трябва да държи
ума устойчиво фиксиран в това състояние на Себеосъзнаване и да го
поддържа в покой.

35. Умът винаги се прилепя за някаква (външна) опора (т.е. за

сетивни обекти). Премахни всички такива опори. Тъй като умът има
тенденцията да се разсейва, човек трябва да го направи неподвижен.
Веднъж постигнат, този покой не трябва да бъде нарушаван ни най-малко.

36. По времето на разтварянето на всички творения (бхутите), ще

остане незасегнато единствено безупречното Себе, както разтварянето на
другите елементи не повлиява на пространството. Човек трябва да
медитира върху това всепроникващо и чисто Небе, Себето.

37. Когато чрез практика (садхана) човек успокои своя ум, който е
подвижен като вятъра, тогава той постига целта на раждането като
човешко същество и кулминацията на цялото духовно учение.
 38. Когато медитираш не фокусирай ума си нито горе, нито долу,
нито по средата, нито вътре. Избягвайки вътрешните разсейващи фактори
(мислите), човек се освобождава от външните разсейващи фактори.

39. Ако умът заспива, събуди го. Ако почне да блуждае, направи го
тих. Когато достигнеш състоянието, където няма нито сънливост, нито
движение на ума, стой там.

40. Ако умът не прилепва към никаква опора, не се привързва към

нищо и е напълно свободен от редуващите се състояния, това е природата
на освобождението, постигнато посредством знание. Помни това.

41. Когато се разсеят всички привързаности и умът е фиксиран

устойчиво в Сърцето се появява чисто и ясно осъзнаване. Упорствай в
практиката на това осъзнаване.

42. Знай, че който медитира върху тази висша Пустота и бъде

установен в нея посредством постоянна практика, ще достигне върховната
обител, която е отвъд раждане и смърт.

43. Богове и богини, полубогове и духове, достойнства, недостатъци

и техните плодове, идеята за причините и ефектите – всички те водят до
обвързаността на самсара.

44. Казва се, че всички обекти на привързаност водят до двойките

противоположности (щастие и нещастие, добро и лошо, печалба и загуба,
победа и поражение и т.н.). Когато човек се отвърне от тях, той осъзнава
Въровното. Такъв йогин е дживанмукта, освободен приживе. Когато
остави тялото, става видехамукта.

45. Мъдрият човек не бива да желае да остави тялото, дори поради

вайрагя (непривързаност). С изразходването на прарабдха кармата
(резултат от акумулирани действия), тялото ще отпадне от само себе си.

46. Съзнанието, което сияе като “Аз” в лотоса на Сърцето, е чисто и

напълно неподвижно. Когато егото е унищожено, това Съзнание носи
върховната радост на освобождението. Бъди сигурен в това.

47. С голяма преданост, медитирайки постоянно “Аз съм този Шива,

Съзнанието, което е свободно от всички наслагвания”, разсей всички свои
привързаности.
 48. Отхвърли всички идеи за страна, каста, ашрами (статуси като
ерген, семеен човек, аскет или човек отхвърлил света) и тем подобни, и
винаги медитирай върху Себето, твоето естествено състояние.

49. Единствено Аз съм. Никой не ми принадлежи; нито аз

принадлежа на някой. Аз не виждам никой, който ме нарича свой; нито
виждам някой, който е мой. Единствено Аз съм.

50. Знай, че този който има твърдата опитност “Аз съм Върховният
Брахман, Аз съм Учител и Господ на Вселената!”, е истински мукта
(освободен). Всички други опитности водят до обвързване.

51. В деня, когато човек е способен да види себе си с вътрешното око

като различен от тялото, всички желания изчезват и той постига съвършен
покой.

52. Този, който е описан в свещените текстове като нероден и вечно

съществуващ Господ, съм Аз, Атмана (Себето), който е винаги отвъд
форма и атрибути. Нека няма абсолютно никакво съмнение в това.

53. Аз съм безупречно Чисто Съзнание, съвършено свободно и вечно

присъстващо навсякъде. Аз съм неограничен. Никой не може да ме схване,
нито да ме остави. Не мога да бъда определен чрез логиката или разума. Аз
съм свободен от скръб. Аз съм винаги брахмамаям (с природата на
Брахман).

54. Аз съм Себето, което е Абсолютно Съзнание (чидпурам),

самодостатъчно и безсмъртно, и което е изцяло отвъд тленното тяло,
ограничено от обвивката на кожата (и заемащо пространството) между
върха на главата и табаните на стъпалата.

55. Като съзерцават “Аз съм Господ на всички движещи се и

неподвижни творения, Аз съм баща, майка и прародител на вселената”,
стремящите се към мукти медитират върху Мен, който съм великото
състояние турия (субстратът на състоянията будно, сънуване и дълбок
сън).

56. Аз съм този, който е обожаван чрез жертвоприношения и аскези

от всички божествени същества, започвайки с Брахма (Твореца), така
желаните небесни девойки, хората, якшасите, гандхарвите, нагите и
други свръхчовешки същества. Знай, че всички възхваляват единствено
Мен.
 57. Чрез многото видове аскези и благотворителности, всеки обожава
единствено Мен. Знай, че това огромно творение, не е нищо друго освен
Мен, Безкрайният.

58. Аз не съм нито грубото, нито финото, нито каузалното тяло. Аз

съм родителят на вселената. Аз съм с природата на трансцедентално
знание. Аз съм Вечният Господ, Неопетненият. Аз съм свободен от
състоянията (будно, сънуване и дълбок сън) и съм отвъд цялото творение.

59. Безначалното Съзнание е неродено, цялостно, безформено, чисто

и отвъд света. То пребивава вечно в неговия естествен дом в пещерата на
Сърцето. То е отвъд всякакви сравнения и напълно непривързано. То не
може да се възприеме с ума, нито може да бъде бъде видяно или
почувствано от сетивата.

60. Винаги съзерцавай "Аз съм Той, Брахман, вечно присъстващата

Реалност". Който пребивава несмутен в тази истина и постоянно медитира
така, ще стане Върховния Брахман и ще постигне безсмъртие.

61. Благородна Жено, Аз ти обясних природата на знанието, даващо

възможност на всеки да постигне освобождение, което е винаги достъпно.
Слушай сега за поведението, предписано за търсещите.

62. О, Кралице сред жените! Знай, че къпането в свещени води,

повтарянето на свети имена (мантри), всекидневното извършване на хома
(свещено предлагане на специално приготвен огън), обожаването, огнените
жертвоприношения или други дисциплини (садхана), изискващи
старателно изучаване, не са нужни.

63. Ниямите (правилата на поведение засягащи храненето,

обличането и т.н.), почитането на божествата в свети места, нама
арчаната (почитане на божествата, рецитирайки свети имена), питру
кармите (предлагането и ритуалите, извършвани за предците),
поклонението в свети места, спазването на обети, нищо от тези неща не се
изисква за този, който се стреми към най-висшето знание.

64. Той не жъне плодовете от действията, добри или лоши. Важните

дати и специалните обреди, следвани от света, не са за него. Той е
свободен от всички действия и правила за поведение.

65. Нека аспирантът отхвърли всички общоприети обичаи,

религиозни практики и кастови задължения, тъй като те не са нищо друго
освен обвързаност.
 66. Дори ако търсещият се сдобие със свръхестествени сили (сиддхи),
като например да вижда какво е погребано под земята и може да ги
демонстрира пред света, той трябва ги отхвърли напълно и да не се
привързва към тях.

67. Всички тези (сили) са единствено окова за индивидуалната душа,

примамващи я да се отклони по второстепенен път. Върховната радост на
освобождението не почива в никаква специална сила, а в Безкрайното
Съзнание.

68. Човек трябва да бъде постоянно ангажиран в йога (пребивавайки

в Себето) при всякакви обстоятелства, без да позволява някакво
определено събитие да му въздейства. Ако се появят съмнения и заблуди
във формата на желание за поклонение в свети места и храмове (заради
стари склонности, васани), отхвърли ги незабавно.

69. Чуй ме, Жено! Знай, че единствено мъдрият човек, който никога
не вреди на някакви форми на живот, като насекоми, червеи, птици или
растения, е търсещ истинско знание.

70. Той (истински стремящият се) не трябва да изкоренява дърво или

растение (за да ги ползва за обожание), дори не трябва да къса неговите
листа; не трябва да наранява никое живо същество в гнева си; не трябва да
къса безсърдечно дори един цвят.

71-72. Той трябва да обожава Господ Шива, използвайки цветя,

които са паднали естествено. Той не трябва да се отдава на черни магии
като марана (причиняваща разрушение посредством употребата на
определени мантри), учадана (прогонваща хора чрез мантри), видвешана
(причиняваща взаимна омраза между приятели), добре познатата
стхамбана (замразяваща способностите на човек), причиняващи треска,
задействащи зли духове, причиняващи възбуда или хипноза, привличащи и
омайващи хора и др. Не се занимавай с обожаването на камъни, дървени
обекти и подобни предмети.

73. Отказвайки се от мудрите, които се ползват, за да се обожават

девите (божествата) в свети места и храмове и от съответните
жертвоприношения, човек трябва да се отърве от васаните, които може да
са били акумулирани заради такива практики изпълнявани в миналото, и
да се придържа единствено към Себето, всепроникващото реално
Съзнание.
 74. Поддържай неутрално отношение към всички неща; не се
увличай в каквото и да е; поддържай равновесие независимо дали си
щастлив или нещастен; бъди еднакъв към приятели и врагове; третирай
еднакво парчето разбит глинен съд и парчето злато.

75. Знай, че йогинът не си позволява да бъде разклатен от

желанието, не се поддава на удоволствията на сетивата и е напълно
свободен от заблудата на третирането на нещата като “мои” (мамакара).
Той се наслаждава единствено в Себето, свободен от страх и желание.

76. Неповлиян нито от възхвала, нито от клевета, третиращ еднакво

всички същества, той винаги трябва винаги да поддържа еднаквост на
виждането (сама дришти), възприемайки всички живи същества в света
като самия него.

77. Избягвай ненужни диспути (калаха), светски разговори и

караници. Не трябва да се въвличаш дори и в духовни спорове (шастра
гошти), независимо дали са добри или лоши.

78. Постепенно и накрая напълно се отърви от завистта, злословието,

разкоша, страстта и последващата омраза, желанието, гнева, страха и
скръбта.

79. Ако човек е свободен от всички двойки противоположности и

винаги живее в уединение (установен единствено в себе си), постига
съвършена мъдрост, дори в това тяло, и сияе с чуден блясък.

80. Освобождението се постига единствено чрез истинно знание

(джнана). То е непостижимо чрез някакви сили (сиддхи). Обаче
заблудените аспиранти се очароват от светските радости и свръхестестве-
ните сили (сиддхи) и се стремят към тях.

81. Знай, че чистият и безупречен човек ще осъзнае неопетнения

Господ (Върховния Брахман) и ще постигне освобождение, независимо
дали притежава свръхестествени сили или не.

82. Тялото е съставено от пет елемента (земя, вода, огън, въздух и

етер) и Шива пребивава там. Оттук цялата вселена, от неделимия и
всепроникващ Шива (най-висшата и абстрактна таттва или принцип) до
този свят, е форма на Шанкара.

83-84. Драга моя, искрено търсещият, който вижда Просветления

(джнани) и го почита с трите инструмента (ум, реч и тяло) в унисон,
предлагайки му със сърдечна преданост, приятно ухаеща сандалова паста,
плодове, цветя, ароматни пръчици, пречистена вода за баня, дрехи и храна,
ще постигне освобождение. Знай, че тези които боготворят този джнани,
получават плода от неговите праведни дела, а тези които го клеветят
получават резултата от греховете му.

85. Аз ти разкрих истината за висшето знание и съответното

поведение, тъй като ме попита. Този път е наистина Калоттара Джнана
(знание, разкривано във финалната фаза на зрялост). Кажи ми, Жено, ако
искаш да питаш още нещо.

(Преведено на английски от Т. К. Джаяраман)

12

Преводи от Шанкарачаря

През осми век от новата ера, чистото учение на Веданта,

доктрината на адвайта или недуалността, което е самата същност на
Хиндуизма, било в упадък и впоследствие било напълно възстановено от
великия духовен учител Шри Шанкара, познат също и като Шанкарачаря
(Учителя Шанкара). Рамана Махарши, бидейки съвършен джняни, т.е.
свободен от илюзията и установен в абсолютното знание, приел
учението на Шри Шанкара като свое собствено. От време на време той
превеждал една или друга негова работа, или спонтанно, или по желание
на някой поклонник, който не знаел Санскрит и искал версия на Тамил.

Дакшинамурти Стотра

Въведение от Шри Бхагаван

Брахма (четириликият бог) чрез силата на мисълта породил четири

сина, наречени Санака, Санандана, Санатсуджата и Санаткумара. Той ги
помолил да се заемат с работата по създаването на света, съхраняването му
и т.н., но те въобще не били заинтересувани, бидейки напълно
непривързани. Те се скитали в търсене на мир и покой. Тъй като те били
съвършено безстрастни и готови (да приемат духовни наставления), Шива,
великият състрадателен Бог, се проявил пред тях в човешка форма като
Дакшинамурти (обърнат на юг) под едно баняново дърво. Той седял тихо,
погълнат в себе си, и неговата дясна ръка била в жеста чинмудра82.
Четирите търсещи били привлечени към него, както желязото към магнита.
Те седнали пред него и като него били погълнати в Себето. Дори
напреднали духовни търсещи не могат лесно да разберат това състояние на
тишина. Светът, виждащият и съзнанието, което позволява той да бъде
разпознат, стоят като препятствия по пътя им. Но тъй като това е
единствената сила (Шакти), която проявява себе си като тези три и отново
ги поглъща в себе си, всичко е тази сила, която е Себето. Шанкарачаря
изложил тази истина в следния химн.

Химнът на Шанкарачаря за Дакшинамурти

(Преведен от Тамилския превод на Шри Бхагаван)

Според Хинду легендите, Дакшинамурти (което означава “обърнат

с лице на юг”) е Бог или Шива, проявен като младеж, който е Божествен
Гуру и наставлява по-възрастните от него ученици, посредством
безмълвно влияние върху тяхното Сърце. Също така името, разделено на
Дакшина-амурти, означава "безформена сила".
Махарши беше въплъщение на Шива, Божественият Гуру, който
наставлява чрез тишина, затова беше отъждествяван с Дакшинамурти.

Благослов

Шанкара, който се появи като Дакшинамурти, за да даде покой на

великите аскети (Санака, Санандана, Санатсуджата и Санаткумара), който
разкри своето истинско състояние на тишина, и който изрази природата на
Себето в този химн, пребивава в мен.

Химнът

1. Този, който предава чрез тишина природата на Върховния

Брахман, който е млад, който е върховния Гуру, заобиколен от най-
компетентните ученици, който пребивава устойчиво в Брахман, чиято ръка
е в поза изразяваща просветление83, който е с природата на блаженство,

82
Чинмудра: букв. жестът на Чистото Съзнание, означаващ докосването на палеца и показалеца и
разтварянето на останалите пръсти. Този жест не само символизира единството зад множеството, но
също идентичността на индивидуалното и Върховното Себе.
83
Има много традиционни мудри или пози на ръцете, които са използвани в индийските танци и
иконография, всяка от която има собствено значение.
който се наслаждава в себе си, който има благ израз – този Отец, който е с
лице обърнато на юг84, ние обожаваме.

2. За него, който посредством мая, като сън, вижда в себе си

вселената, която е в него като град, отразен в огледало, (но) привидно
проявен като че ли извън него, който схваща по времето на пробуждането
собственото си неделимо Себе - за Дакшинамурти, Първият Гуру, да бъде
този поклон!

3. За него, който, като магьосник (маяви)85 или дори като велик йоги,
проявява чрез собствената си мощ тази вселена, която изначално е
недиференцирана като непокълнало семе, но става диференцирана в
променящите се условия на пространството, времето и кармата, и която е
поставена от мая - за Гуру Дакшинамурти да бъде този поклон!

4. За него, чието сияние, което е с природата на битие, засиява,

прониквайки обективния свят така, сякаш е несъществуващ; за него, който
напътства тези, които търсят подкрепа от него, с утвърждението “Това си
ти”; за него, осъзнавайки когото, няма да има повече изпадане в океана на
прераждането - за Гуру Дакшинамурти, който е убежището на аскетите, да
бъде този поклон!

5. За него, който свети като лампа, поставена в съд с много дупки; за

него, чието знание се движи навън посредством окото и останалите
сетивни органи; за него, сияещ като “Аз знам” и цялата вселена засияваща
след него - за неподвижния Гуру Дакшинамурти да бъде този поклон!

6. Тези, които познават “Аза” като тялото, диханието, сетивата,

интелекта или пустота, са заблудени като жените86, децата, слепите,
невежите и несдържаните в речта. За него, който унищожава великата
илюзия, породена от невежество - за Гуру Дакшинамурти, който премахва
пречките за знанието, да бъде този поклон!

7. За него, който спи, когато проявения ум се разтваря поради булото

на мая, както слънцето или луната при затъмнение, а при събуждането
осъзнава собственото си съществуване във формата на съзнанието “Аз
спах до сега” - за Дакшинамурти, Гуру на всичко движещо се и
неподвижно, да бъде този поклон!

84
Върховният Гуру е духовният северен полюс и затова според традицията е обърнат на юг.
85
Маяви: магьосник. Господ, недокоснат от собствената си магия (докато индивидите считат илюзията за
реална), не е въвлечен в собственото си творение.
86
Има се предвид, че в древни времена жените обикновено не са били образовани.
 8. За него, който посредством позицията на ръката си, изразяваща
просветление, разкрива на своите поклонници собственото си Себе, което
вечно сияе вътре като “Аз”, постоянно във всички непостоянни състояния
като детство и т.н, и будно и т.н. – за Гуру Дакшинамурти, чието око е
огънят на Знанието, да бъде този поклон!

9. За Себето, което, заблудено от мая, вижда в съня и будността

различия във вселената във формата на причина и ефект, господар и слуга,
ученик и учител, баща и син - за Дакшинамурти, Гуру на света, да бъде
този поклон!

10. За него, чиято осморна форма е цялата движеща се и неподвижна

вселена, проявяваща се като земя, вода, огън, въздух, етер, слънце, луна и
душа; отвъд който, върховен и всепроникващ, не съществува нищо друго
за тези, които изследват – за милостивия Гуру Дакшинамурти да бъде този
поклон!

11. В този химн беше обяснена природата на Себето. Чрез слушането

му, размишляването върху значението му, медитирането върху него и
рецитирането му, ще бъдат постигнати всемогъщество и върховно
великолепие, състоящи се в природата на Себето; оттук, ще бъде
постигната непознаваща препятствия свръхестествена сила, изразена в
осем форми87.

Гуру Стути

Въведение от Шри Бхагаван

Когато Шанкарачаря обикалял страната, преодолявайки в дебати

представителите на различни философски школи, той веднъж посетил
северния град Махашимати, където живял Мандана Мишра, привърженик
на Ведическите ритуали. Той го победил в дебат, но жена му отказала да
приеме победата, докато тя също не бъде победена. И така, Шанкарачаря
дебатирал с нея и я победил по всички теми освен еротиката. После той
поискал едномесечна отсрочка и след като оставил тялото си в една
пещера под грижата на учениците си, влезнал в мъртвото тяло на крал
Амурака и се забавлявал със стотиците му кралици в облика на техния
съпруг. Когато учениците разбрали, че периодът указан от техния Гуру
вече изтича, те започнали да се безпокоят. Затова някои от тях отишли при
87
Осемте форми на благосъстояние, включващи светски придобивки.
него маскирани като музиканти и изпели следния химн (за да му
напомнят).

Текстът

1. Това е Истината, която мъдрите осъзнават като Себето, остатъкът

от оттеглянето от външни обекти, със или без форма (етер, въздух, огън,
вода и земя), чрез внимателното прилагане на свещеното изказване “не
това, не това” - Това си ти!

2. Това е Истината, която, след като създава основните елементи

(етер, въздух, огън, вода и земя) и прониква света, лежи забравена под
петте обвивки, които биват овършани от мъдрите с чукалото на
различаването, точно както зърното се разкрива чрез вършеенето и
отвяването на плявата - Това си ти!

3. Също както дивите коне биват укротени като се шибат с камшик и

се вкарат в конюшнята, така и недисциплинираните сетива, блуждаещи
сред обектите, се бият с камшика на различаването, разкриващо тези
обекти като нереални, и се връзват от мъдрите за Себето с въжето на
чистия интелект. Такава е Истината - Това си ти!

4. Истината е установена от мъдрите като субстрата, различен от

състоянията будно, сънуване и дълбок сън, неговите собствени външно
изразени модификации, които наистина са поддържани заедно от него,
като цветя нанизани заедно на гирлянд - Това си ти!

5. Това е истината, която свещените текстове разкриват като

първопричината на всичко, изяснявайки ясно тази позиция чрез текстове
като "всичко това e Пуруша", "като злато в златните орнаменти" - Това си
ти!

6. Истината, убедително прокламирана от свещените текстове в

текстове като “Този, който е в слънцето, е и в човека”, “Този който сияе в
слънцето, сияе в истинското око” - Това си ти!

7. Това, което чистите брахмини търсят толкова страстно чрез

рецитиране на Ведите, чрез дарения, чрез искрено прилагане на трудно
усвоеното знание и чрез себеотрицание, е Истината - Това си ти!

8. Това е Истината, до която доблестните достигат чрез изследване,

контрол на ума, въздържание, аскеза и др. и чрез потъване в Себе си чрез
себе си. Осъзнавайки я, те са считани за герои, осъществили най-висшата
цел. Това е трансцеденталното Съществуване-Съзнание-Блаженство (Сат-
чид-ананда), след постигането на което вече няма нищо, за което да се
тревожиш, тъй като царува съвършен покой - Това си ти!

Чувайки тези (стихове), Ачарията казал (на учениците) да се махнат

и незабавно излязъл от тялото на краля и се върнал в своето собствено.
После той отишъл при госпожата (съпругата на Мандана Мишра) и,
побеждавайки я, направил и двамата (нея и нейния съпруг) свои
последователи. След това той продължил по пътя си, просвещавайки целия
свят.

Хастамалака Стотра

Въведение от Шри Бхагаван

Когато Шанкара, Гуру на целия свят, пътувал в западните части на

Индия, побеждавайки в дебат представителите на различни философски
школи, веднъж посетил село наречено Шривати. Koгато брахминът
Прабхакара, жител на селото, чул за неговото пристигане, той отишъл при
него с тринадесет годишния си син. Той се прострял пред Шанкара и
накарал сина си също да се поклони. После обяснил, че това момче било
безмълвно от малко дете, че нямал влечения или неприязнености, нито
чувство за чест или безчестие, и че бил напълно бездеен. Гуру после
вдигнал момчето и го попитал с весела нотка:

Текстът

1. “Кой си ти? Чие дете си? Накъде отиваш? Как ти е името? Откъде
идваш? О, дете! Бих искал да чуя отговора на тези въпроси.” Така
проговорил на детето Шри Шанкарачаря, а Хастамалака отговорил по
следния начин.

2. Не съм нито човек, нито Бог, нито якша, нито брахмин, нито
кшатрия, нито вайшя, нито шудра, нито брахмачари, нито семеен човек,
нито обитаващ горите, нито санняси; аз съм единствено чиста осъзнатост.

3. Също както слънцето е причината за всички светски дейности,

така и Аз – вечно присъстващото съзнаващо Себе – съм причината за
активността на ума и функционирането на сетивата. Отново, също както
етерът е всепроникващ, но все пак лишен от някакви специфични качества,
така и Аз съм свободен от всякакви качества.

4. Аз съм съзнаващото Себе, вечно присъстващо и асоциирано с

всичко, както топлината винаги се асоциира с огъня. Аз съм вечно,
недиференцирано, непоклатимо Съзнание, благодарение на което
несъзнателните ум и сетива функционират, всяко по свой начин.

5. Аз съм съзнаващото Себе, от което егото не е независимо, както

отражението в огледалото не е независимо от отразения обект.

6. Аз съм неопределимото съзнаващо Себе, съществуващо дори след

угасването на ума, точно както обектът остава винаги същия след
премахването на отразяващото го огледало.

7. Аз съм вечно Съзнание, различно от ума и сетивата. Аз съм ум на

ума, око на очите, ухо на ушите и т.н. Аз не мога да бъда познат от ума и
сетивата.

8. Аз съм вечното единствено съзнаващо Себе, отразено в множество

интелекти, също както слънцето се отразява на повърхността на
многобройните локви вода.

9. Аз съм едничкото съзнаващо Себе, осветяващо всички интелекти,

също както слънцето еднакво осветява всички очи, за да могат да
възприемат обекти.

10. Само тези очи, които са спомогнати от слънцето, са способни да

виждат обекти, не други. Източникът, от който слънцето получава силата
си, съм Аз Самият.

11. Също както отражението на слънцето върху развълнувани води

изглежда накъсано, но е съвършено върху спокойна повърхност, така и Аз,
съзнаващото Себе, съм непознаваем в развълнувани интелекти, но в тези,
които са спокойни, Аз сияя отчетливо.

12. Също както глупакът мисли, че слънцето е безвъзвратно

загубено, когато е скрито зад плътни облаци, така и хората мислят, че
вечно свободното Себе е ограничено.

13. Също както етерът е всепроникващ и незасегнат от контакт, така

и вечно съзнаващото Себе прониква всичко без да е засегнато по никакъв
начин. Аз съм това Себе.
 14. Също както прозрачният кристал приема цвета на фона зад него,
но остава непроменен по никакъв начин, и също както неизменната луна,
отразяваща се върху неравна повърхност, изглежда развълнувана, така е и
с Теб, всепроникващият Бог.

15. Тъй като тази стотра разкрива Себето толкова ясно, както
плода амалака в ръката (хаста), тя получила името Хастамалака Стотра.
Още повече, момчето, вещо в джнана, е възхвалявано от всички хора по
света като Хастамалака.

Бащата на момчето останал безмълвен, удивен от тези думи. Но

Ачарята му казал: “Той е станал твой син заради недовършени аскези. Това
е твоята добра съдба. Той няма да ти е от никаква полза в този свят. Нека
остане с мен.” Той го отпратил и, взимайки момчето с него, продължил по
пътя си. Учениците тогава го попитали: “Как това момче е постигнало
състоянието на Брахман без слушане и т.н.?” Гуру отговорил: “Майка му
оставила две годишното си дете на грижите на велик и изключително
възвишен йоги, който практикувал аскези на брега на Ямуна, докато тя
отишла да се къпе в реката с някаква жена. Щапукащото дете паднало във
водата и се удавило. От състрадание към тъжната майка садхуто оставил
тялото си и влязъл в това на детето. Затова момчето е достигнало това
високо състояние.”

Атма Бодха
Знанието на Себето

След като поклонник пратил на Шри Бхагаван Тамилски превод на

"Атма Бодха" от Шанкарачаря, Бхагаван композирал нов превод на Тамил.
Той направил този превод много бързо, работейки дори през нощта,
използвайки джобно фенерче!

“Може ли Шанкара, просвещаващият за Себето, да бъде различен от

собственото Себе на човек? Кой освен Него, пребиваващ в мен като най-
вътрешното Себе, днес говори на Тамилски език?”
Шри Бхагаван

1. "Атма Бодха" е предназначено да изпълни желанието на

търсещите освобождение, които чрез продължителен тапас вече са се
изчистили от замърсявания и са станали умствено спокойни и свободни от
желания.
 2. От всички средства за освобождение, знанието е единственото
директно и крайно необходимо средство, както огънят за готвенето; без
него, не може да се постигне освобождение.

3. Не бидейки противоположна на невежеството, кармата

(действието) няма да го унищожи. От друга страна, знанието със сигурност
унищожава невежеството, както светлината прогонва тъмнината.

4. Поради невежество, Себето сега изглежда покрито; при

отстраняване на невежеството, чистото Себе засиява от само себе си, както
слънцето при разсейването на облаците.

5. Дживата е смесена с невежество. Чрез постоянно практикуване на

пътя на знанието, дживата става чиста, понеже познанието (взето назаем)
изчезва (заедно с невежеството), така както пречистващият водата орех се
изхвърля заедно със замърсяванията във водата.

Но, ето го света! Как може само Себето да е реално и недуално?

6. Самсара е пълна с харесвания и нехаресвания и други

противоположности. Подобни на съновидения, те изглеждат реални,
докато спим; но при събуждането изчезват, понеже са нереални.

Когато сънят е отхвърлен при събуждането, аз разбирам че е

нереален; но светът си остава и аз го намирам за реален.

7. Докато същността на всичко, недуалният Брахман не е видян,

светът изглежда реален – както илюзията за сребро в седефа на раковината.

Но светът е толкова разнообразен; въпреки това казвате, че всичко

е Едно.

8. Подобно на мехурчетата появяващи се на повърхността на водата

на океана, всички светове се появяват, пребивават и поглъщат във
Върховното Битие (Парамеша), което е коренната причина и опора на
всичко.

9. В Съществуване-Съзнание-Блаженството, което е всепрониква-

щият вечен Вишну, всички тези различни обекти и индивидуалности се
появяват (като феномен), така както различните орнаменти са направени от
злато.

Да, но какво ще кажете за безбройните индивидуални души?

 10. Както всепроникващият акаша (етер) изглежда фрагментиран в
различни обекти (като в ямата, делвата, къщата, театралната зала и др.), но
остава един и същ при отпадане на ограниченията, по подобен начин е и
единственият недуален господар на сетивата (привидно функциониращ
като богове, хора, добитък и т.н.).

Но индивидуалностите имат различни отличителни черти и

функционират съобразно различните условия.

11. Характерните особености и т.н. също са наслоения. Чистата вода

(безвкусна сама по себе си) е сладка, горчива, солена и т.н., според
примесите (упадхи) в нея. По същия начин расата, името, статусът и т.н., са
наложени върху недуалното Себе на всичко. Какви са тези упадхи, които
играят такива трикове на Себето? Както са описани тук, те са груби, фини
и много фини.

12. Грубото тяло, направено от петте груби елемента (земя, вода,

огън, въздух и етер), е средството за получаване на плодовете от миналите
действия във формата на удоволствия и болки.

13. Финото тяло (като в сънищата), съставено от петте жизнени

дихания, ума, интелекта, десетте сетива и изградено от фини елементи,
също е средство за наслаждение.

14. Необяснимото и безначално невежество е наречено каузално тяло

(като в дълбокия сън). Знай, че Себето е различно от тези три упадхи.

Ако е така, защо Себето не ми се открива? От друга страна,

Шрути казват: “Този Пуруша е изграден от аннараса (същността на
храната).”

15. Също както чистият кристал (сам по себе си безцветен) изглежда

червен, син, жълт и т.н., според фона, така също Себето, чисто и
неопетнено, изглежда че е идентично с тялото, сетивата, ума, интелекта
или блаженото неведение (панчакоша), когато е в контакт с тях.

16. Също както лющенето на арпата разкрива зрънцето вътре (ориза),

така и човек трябва разсъдливо да раздели чистия Атман от покриващите
го обвивки.

За Атман е казано, че е навсякъде. Защо трябва тогава да се види

чрез различаване като вътрешен за петте обвивки?
 17. Макар че е винаги всеприсъстващо, Себето не засиява навсякъде.
Също както светлината е отразена само в прозрачна среда, така и Себето е
отчетливо видяно само в интелигентността.

18. Себето е осъзнато в интелигентността като свидетел на

дейностите на тялото, сетивата, ума, интелекта и грубата същност
(пракрити), но все пак различно, както крал по отношение на поданиците
си.

Себето изглежда че участва в техните активности; така че то не

може да бъде различно от тях, нито да бъде техен свидетел.

19. Също както луната изглежда, че се движи, когато облаците

преминават покрай нея, така и за неразличаващите, Себето изглежда, че се
движи, когато всъщност сетивата са активни.

За да бъдат активни тялото и т.н., те също трябва да бъдат

интелигентни; за тях е казано, че са инертни. Как може те да действат
без интелигентното Себе да участва в техните действия?

20. Също както човек върши задълженията си на светлината на

слънцето (без слънцето да участва в тях), така и тялото, сетивата и т.н.,
функционират на светлината на Себето без негово участие в тях.

Наистина, единствено Себето е Интелигентността. Аз знам себе

си като роден, растящ, остаряващ, щастлив или нещастен и т.н. Прав ли
съм?

21. Не. Характеристиките (раждане, смърт и т.н.) на тялото и

сетивата са насложени върху Битие-Съзнание-Блаженството, както
синьото в небето, от тези, които не различават.

22. По същия начин характеристиките на ума, като чувството на

извършител и т.н., поради незнание са насложени върху Атман, както
движенията на водата върху луната, отразена в нея.

23. Привързаностите и отвращенията, удоволствията и болката, са

чувствани само когато интелектът е проявен. Следователно те произлизат
от интелекта, а не от Атман (Себето). Тук е изложена истинската природа
на Атман.
 24. Както светлината е самото слънце, хладината – водата, топлината
– огънят, така и вечното Битие-Съзнание-Блаженство е самото Себе.

От време на време всеки индивид изпитва усещането “аз съм

щастлив” и тогава преживяването на Битите-Съзнание-Блаженството
е понятно. Как човек може да направи това преживяване постоянно и
неизменно?

25. Битие-Съзнанието е Себето, а “азът” е модификация на

интелекта; тези две се различават. Обаче, поради незнание, индивидът ги
смесва, мислейки “аз знам” и действайки съответно.

26. Няма изменение (или действие) в Атман, нито има знание в

интелекта. Просто джива се заблуждава мислейки се за знаеща, вършеща и
виждаща.

27. Бъркайки дживата за Себето, както змията видяна във въжето,

човек се страхува. От друга страна, ако човек знае себе си не като джива, а
като Върховното Себе, той е напълно свободен от страха.

28. Единствено Себето осветява сетивата, интелекта и т.н. както

лампата - обекти като гърнето. Себето не е осветено от тях, тъй като те са
инертни.

Ако Себето не може да се познае чрез интелекта, няма да има

знаещ, който да познае Себето и Себето не може да бъде познато.

29. За да се види светлина, няма нужда от друга светлина. Така също

и Себето, бидейки самосияйно, не се нуждае от друго средство за
познание. То сияе само по себе си.

Ако е така, човек трябва да е Себеосъзнат безусилно, но всъщност

не е така.

30. Чрез силата на Ведическото учение “не това, не това”,

елиминирай всички наслоения (упадхи) и с помощта на махаваките,
осъзнай тъждеството на дживатман (индивидуалното себе) с
Параматаман (Върховното Себе).

31. Целият обективен свят, включващ тялото, е роден от невежество

и преходен като мехурче във вода. Знай Себето като различно от него и
идентично с Брахман (Върховното).
 32. Раждането, смъртта, старостта, болестта и т.н., не ми
принадлежат, бидейки различен от грубото тяло. Не бидейки сетивата, Аз
нямам връзка с обектите на сетивата като звука и др.

33. Шрути декларират: “Аз не съм жизнения дъх (прана), нито ума,
(а) чисто (Битие). ”Не бидейки ума, Аз съм свободен от харесване и
нехаресване, страх и т.н.

34. “Аз съм свободен от качества и действия, вечен, без

разграничения, неопетнен, неизменен, безформен, вечно свободен и чист.

35. “Както етера, Аз винаги прониквам всичко, и вътре, и вън,

неизменен, вечно еднакъв във всичко, чист, неопетнен, ясен и непоклатим.

36. “Това което е вечно, чисто, винаги свободно, единствено,

ненарушимо блаженство, недуално, Битие-Съзнание-Блаженство, транс-
цеденталният Брахман, съм Аз.”

37. Настойчивата постоянна практика на медитацията “Аз съм

единствено Брахман” унищожава всички васани (латентни склонности),
родени от невежество, както ефикасното лекарство (расаяна) премахва
болестта.

38. Бъди безстрастен, дръж сетивата под контрол и не позволявай на

ума да се скита, седни в уединено място и медитирай върху Себето като
безкрайно и само едно.

39. Пази ума чист; с проницателен интелект, разтвори всичко

обективно в Себето и винаги медитирай върху Себето като чисто и
еднородно, подобно на етера.

40. Отхвърлил всички имена и форми, сега ти си познаващият

Върховното Битие и ще останеш като съвършено Съзнание-Блаженство.

41. Бидейки Съзнание-Блаженство, вече няма разграничения като

познаващ и познато; и Себето засиява от само себе си.

42. Ако по тази начин чрез процеса на постоянна медитация, Себето

и егото, подобно на два къса дърво, се трият заедно, пламъците от огъня на
знанието изгаря цялото невежество.
 43. Когато знанието унищожи невежеството по този начин, както
светлината на зората разпръсква тъмнината на нощта, Себето ще изгрее
като слънцето в цялата си слава.

44. Наистина, Себето е винаги тук и сега; все пак не е явно, поради
невежество. Когато невежеството е унищожено, Себето изглежда като че
ли е било постигнато наново, както огърлицата на собствения врат88.

45. Също както в тъмнината стълбът се бърка за човек, така и

Брахман поради незнание е бъркан за джива. Ако истинската природа на
джива е видяна, заблудата изчезва.

46. Знанието, израстващо от преживяването на Реалността, незабавно

унищожава заблуждаващите възприятия “аз” и “мое”, които са подобни на
заблудеността при ходене в тъмнина.

47. Джнaнинът, който е съвършено Себеосъзнат йогин, вижда чрез

окото на мъдростта целия обективен феномен вътре в Себето и като самото
Него, и по този начин, Себето като единственото Битие.

Как тогава той действа в света?

48. Също както глината е просто материал, от който са формирани

различните съдове (като гърнета, делви и т.н.), така и той вижда, че Себето
е цялата вселена и няма нищо друго освен Себето.

49. За да бъде освободен приживе, мъдрецът трябва напълно да се

освободи от наслоенията (упадхи) и така да постигне истинската си
природа на Битие-Съзнание-Блаженство, както личинката се превръща в
оса.

50. Пресякъл океана на илюзията и убил демоните на привързаността

и отвращението, йогинът, сега едно с шанти (покоя), намира наслада в
Себето и така пребивава в Своята собствена слава.

51. Дживанмукта, свободен от всички желания за преходни външни

удоволствия, се наслаждава в своето собствено Себе и остава чист и
спокоен, както пламъка на лампа, поставена в съд.

88
Отпратката е към историята за жена носеща скъпоценна огърлица, която тя изведнъж забравила къде е,
и докато с голямо безпокойство я търсела навсякъде и дори молила други за помощ, някакъв неин
приятел посочил, че тя била около собствения врат на търсещата.
 52. Както акаша (етера), който остава недокоснат от обектите
съдържащи се в него, муни (мъдрецът) остава недокоснат от покриващите
го наслоения (упадхи). Бидейки всезнаещ, той се държи като такъв, който
не знае, и се движи наоколо като вятър, незамърсен от обектите, които
докосва.

53. При разтварянето на наслоенията (тялото, сетивата и т.н.),

мъдрецът, сега свободен от всички частни обособености, се слива с
всепроникващото Битие (Вишну), като вода с вода, етер с етер или огън с
огън.

54. Не съществува по-висше постижение от това постижение, нито

удоволствие по-голямо от това блаженство, нито познание по висше от
това знание; знай Това като Брахман.

55. Това, което виждайки го, не остава нищо друго за виждане,

ставайки което, няма завръщане в самсара, знаейки което, не остава нищо
друго за познаване, знай Това като Брахман.

56. Това, което изпълва всичко, горе, долу и навсякъде, самото

Битие-Съзнание-Блаженство, недуално, безкрайно, вечно, само едно, знай
Това като Брахман.

57. Това, което остава неизменно непрекъснато Блаженство, само

едно, Това което дори свещените текстове могат само косвено да
отбележат чрез процеса на елиминация “не това, не това”, знай същото
като Брахман.

58. Зависими от частичка от неизчерпаемото Блаженство на Атман,

всички богове, такива като Брахма, се наслаждават на блаженство,
съгласно техния ранг.

59. Обективната вселена се съдържа в Него, както маслото в

млякото; всички дейности са базирани единствено на Него. Следователно
Брахман е всепроникващ.

60. Това, което не е нито фино, нито грубо, нито късо, нито дълго,
нито породено, нито загиващо, което е свободно от форма, атрибут, каста и
име, знай Това като Брахман.

61. Това, с чиято светлина слънцето и други светила светят, но което

не е осветявано от тях и в чиято светлина е видяно всичко, знай Това като
Брахман.
 62. Като огъня в нажеженото парче желязо, Брахман прониква целия
свят вътре, вън и навсякъде, осветявайки го, като сияе сам по себе си.

63. Брахман е различен от вселената, но все пак не остава нищо

отделно от Брахман. Ако нещо изглежда като различно от Брахман, то е
просто илюзия, като водата в миража.

64. Каквото и да е видяно или чуто, то не може да бъде различно от

Брахман. Истинското знание определя Брахман като Битие-Съзнание-
Блаженство и като едно без второ.

65. Единствено окото на мъдростта може да види вечно

присъстващото Битие-Съзнание-Блаженство, а не окото на невежеството,
така както окото на слепия не може да види слънцето.

66. Като злато, освободено от примеси, всичките нечистотии на

дживата (садхака) биват изгорени от огъня на знанието, хвърлени в
пламъците разпалени чрез шравана, манана и нидхидхясана (чуване,
размишляване и медитация) и сега той сияе сам по себе си.

67. Понеже слънцето на знанието, унищожителят на тъмнината, е

изгряло, Атман сияе в пространството на Сърцето като вездесъщата опора
на всичко и осветява всичко.

68. Този, който се къпе в чистите, топлите и вечно освежаващите

води на Атман, който е достъпен навсякъде, тук и сега, не се нуждае от
търсене на специални места или подходящи периоди; така той остава
бездействен. Той сияе безсмъртен, всезнаещ, прониквайки всичко.

Вивекачудамани

Тази работа на Шанкарачаря, заедно с Дрик Дришя Вивека, били

преведени на Тамил от Бхагаван като проза, докато още живеел в
пещерата Вирупакша. Това е много свободен превод. Дори редът на
параграфите е променен до известна степен.

Въведение от Шри Бхагаван

Всяко същество в света копнее да бъде винаги щастливо и свободно

от замърсяването на страданието и желае да се отърве от телесните
болести и т.н., които не са негова истинска природа. Освен това, всеки
обича най-много себе си и тази любов е невъзможна при отсъствието на
щастие. В дълбок сън, макар че е свободен от всичко, човек изпитва
битието на щастието. Все пак, поради непознаването на истинската
природа на собственото си битие, която е самото щастие, хората са
заплетени в огромния океан на материалното съществуване, оставяйки
правилния път, който води до щастие и действат в съответствие с
грешното вярване, че пътят към щастието се състои в получаването на
удоволствия в този и в другия свят.
За жалост, обаче, няма такова удоволствие, което да не е последвано
от страдание. Именно затова, посочвайки директния път към истинското
щастие, Господ Шива, приемайки облика на Шанкарачаря, написал
коментари върху Тройния Канон (Прастхана Трая) на Веданта, която
възхвалява превъзходството на това блаженство; и това той демонстрирал
с примера на собствения си живот. Тези коментари, обаче, са от малка
полза за тези пламенно търсещи, които са устремени към осъзнаване на
блаженството на Освобождението, но нямат необходимата ерудиция, за да
ги изучат.
За такива като тях Шанкара разкрил същността на коментарите в
сбития трактат “Скъпоценният камък в короната на различаването”,
обясняващ в детайли въпросите, които трябва да бъдат схванати от тези,
които търсят Освобождение, насочвайки ги така към истинския и директен
път.
Шри Шанкара започва с наблюдението, че наистина е трудно да
постигнеш човешко раждане, а постигайки го, човек трябва да се стреми да
постигне блаженството на Освобождението, което всъщност е просто
природата на собственото му битие. Единствено чрез джнана или духовно
знание може да се осъзнае това Блаженство, а джнана се постигна
единствено чрез вичара или постоянно изследване. За да научим този
метод на изследване, казва Шри Шанкара, човек трябва да търси милостта
на Гуру; и тогава той почва да обяснява качествата на Гуру и неговия
ученик и как последния трябва да подходи и служи на учителя си. По-
натам набляга на това, че за да осъзнае блаженството на Освобождението,
собственото индивидуално усилие е съществен фактор. Простото
изучаване на книги никога не носи това блаженство; то може да бъде
осъзнато единствено чрез Себеизследване или вичара, което се състои в
шравана или предано внимание в наставленията на Гуру, манана или
дълбокото размишление и нидхидхясана или развиването на
уравновесеност в Себето.
Трите тела са не-себе и са нереални. Себето, което е Ахам или “Аз”, е
абсолютно различно от тях. Единствено поради незнание чувството за
Себе или идеята за “Аз” е приписано на това, което не е Себето, а това
наистина е окова. Тъй като от невежеството израства ограничение, от
Знанието настъпва освобождение. Да разбереш това от Гуру е шравана.
Процесът манана, който е фино изследване или дълбоко съзерцание,
се състои в отхвърлянето на трите тела, състоящи се от петте обвивки
(физическата, виталната, менталната, интелектуалната и блажената), като
не-Аз и разкриването посредством финото изследване “Кой съм аз?” на
това, което е различно от трите тела и съществува самò и универсално в
Сърцето като Ахам или “Аз”, точно както стеблото на трева е деликатно
изтеглено от обвивката си. Този “Аз” е обозначен с думата твам (в
свещения афоризъм “Тат-твам-аси”, Това си ти).
Светът от имена и форми е просто придатък на Тат или Брахман и,
нямайки отделна реалност, е отхвърлен като реален, и бива разкрит като
нищо друго освен Брахман. Наставлението на Гуру за ученика
в Maхавакята “Тат твам аси”, която декларира идентичността на Себето
с Върховното, се нарича Упадеша (духовно наставление). След това на
ученика се казва да стои в блаженото състояние на Ахам-Брахман, (Аз-
Абсолюта). Въпреки това, старите тенденции на ума изникват често и
многобройни и представляват препятствие. Тези тенденции са трояки и
егото е техният корен. Егото процъфтява при външно ориентирано и
разделящо съзнание, породено от силите на проекцията, поради раджас, и
забулването, поради тамас.
Фиксирането на ума устойчиво в Сърцето, дотогава докато тези сили
не са унищожени и пробуждането с неотклонна и непрестанна бдителност
на правилната и познавателна тенденция, която е характеристика на Атман
и е изразена чрез изказванията: “Ахам Брахмасми” (Аз съм Брахман) и
“Брахмайвахам” (Единственият Брахман съм Аз), се нарича нидхидхясана
или Атманусандхана, което е постоянно-то пребиваване в Себето. Това,
наречено по друг начин, е бхакти, йога и дхяна.
Атманусандхана се сравнява с биенето на млякото, когато се прави
масло, като умът е маслобойната, сърцето е млякото, а практиката на
концентрация върху Себето е процеса на биене. Точно както маслото е
произведено чрез биенето на млякото, а огънят чрез триене, така
естественото и неизменно състояние на нирвикалпа самадхие предизвикано
чрез неотклонна бдителна концентрация върху Себето, непрестанна като
непрекъсната маслена струя. Това, лесно и спонтанно, води до директно,
незабавно, безпрепятствено и универсално възприятие на Брахман, което е
едновременно знание и преживяване, и което трансцендира време и
пространство.
Това възприятие е Себереализация. Нейното постигане разрязва
възела на Сърцето. Фалшивата илюзия на невежеството, порочните и
дълголетни тенденции на ума, които съставят този възел, са унищожени.
Всички съмнения са разпръснати и оковите на карма са разкъсани.
 Така в този „Скъпоценен камък в короната на различаването” Шри
Шанкара обяснява самадхи или духовния транс, който е безграничното
блаженство на освобождението, отвъд всякакви съмнения и дуалност, а
също така посочва средствата за постигането му. Да постигнеш това
състояние на свобода от дуалността е истинската цел на живота и само
този, който го е направил е дживанмукта, освободен приживе, а не този
който има само теоретично разбиране на това, което представлява
Пурушартха или желания край и цел на човешкото стремление.
Така, дефинирайки дживанмукта, Шри Шанкара го определя като
свободен от оковите на трояката карма (санчита, агами и прарабдха).
Ученикът постига това състояние и после разказва своето лично
преживяване. Този, който е освободен, е наистина свободен да действа
както пожелае, и когато напусне тялото, той пребивава в състоянието на
Свобода и никога не се връща към това раждане, което е смърт.
Така Шри Шанкара описва Реализацията, която е двоякото
Освобождение, Дживанмукти и Видехамукти, както беше обяснено горе.
Още повече, в този къс трактат, написан във формата на диалог между
Гуру и ученик, той разглежда много други уместни въпроси.

(С подкрепата на Съндей Таймс, Мадрас)

Благослов

Възрадвай се вечно! Сърцето се радва в нозете на Бог, който е

Себето, вечно сияещ вътре като “Аз-Аз”, където няма редуване на ден и
нощ. Това ще доведе до отстраняване на невежеството за Себето.

Възхвала на Гуру

Шри Шанкара Джагатгуру сияе като въплъщение на Господ Шива. В

тази работа, Вивекачудамани, той е изложил в детайли сърцето на Веданта
и нейното значение, за да могат най-пламенните от квалифицираните за
освобождение да се запознаят с нея и да постигнат безсмъртие.

Почитание към вечно блажения Шри Говинда Сатгуру, който може

да бъде познат единствено чрез върховната истина на Веданта и чрез
никакъв друг критерий.
 Текстът

Наистина е много трудно да се постигне човешко тяло. Дори и да се

постигне, е много трудно да станеш брахмин. Дори и да станеш такъв, още
по-трудно е да вървиш по пътя на вайдика дхарма, при който се възпяват
Ведите. По-трудно е да станеш съвършен ерудит в писанията, а още по-
трудно е да предприемеш изследване в Себето и не-Себето. И все пак по-
трудно от всичко това е да придобиеш мъдрост, родена от преживяването
на Себето. Освобождението във форма на пребиваване като Себето, родено
от тази мъдрост, не може да бъде постигнато освен в резултат на праведни
действия, извършвани в течение на безброй раждания. Обаче, дори всички
тези квалификации да не са придобити, освобождението е осигурено
благодарение на милостта на Бог ако са изпълнени единствено тези три
условия: човешко раждане, силна жажда за освобождение и общуване с
мъдреци.
Ако чрез някакво велико покаяние, тази рядкост, човешкото тяло, с
неговата способност да разбира значението на текстовете, е придобито, и
все пак поради привързаността към неодушевени неща не се полага
усилие, за да се постигне неизменното състояние на освобождение, което е
истинското състояние на човек, тогава наистина той е глупак, извършващ
самоубийство. Има ли по-голям глупак от този, който не търси
собственото си благо?
Освобождението не се постига посредством безкрайни цикли от
време, прекарано четейки свещени текстове, почитайки богове или
посредством нещо друго, а чрез знание за единството на Брахман и Атман.
Богатството или действията, станали възможни чрез богатството, не могат
да родят жаждата за освобождение. Следователно свещените писания
правилно са декларирали, че действието никога не може да породи
освобождение. За да постигне освобождение, човек трябва геройски да
отхвърли дори самото желание за удоволствие в този свят. Тогава той
трябва да търси съвършен Гуру, който е въплъщение на покоя и трябва да
концентрира ума си и непрекъснато да медитира върху това, в което е
посветен. Такава медитация води до пребиваване в мъдростта на
полученото преживяване. Качил се на този кораб на мъдростта, човек
трябва да прехвърли на брега на освобождението това себе, което е
потънало в океана на самсара. Затова решителният аспирант трябва да се
откаже от привързаността към съпруга, синове, собственост и всички
дейности. Чрез това той трябва да се освободи от оковите на цикъла на
раждане и смърт и да търси освобождение. Действията са предписани
единствено за пречистване на ума, а не за осъзнаване на Себето. Знанието
на истината за Себето се постигна единствено чрез Себеизследване, а не
чрез многобройни действия. Този, който бърка въжето за змия, е хвърлен в
страх от това и неговият страх и страдание могат да бъдат премахнати
единствено чрез знанието, че това е въже. Приятел, който знае това, му го
казва и той изследва и открива, че наистина е така. Няма друг начин.
Подобно, знанието за Брахман бива постигнато чрез посвещение от Гуру и
изследване в Истината. Тази Истина не може да се осъзнае чрез
пречистващи бани, жертвоприношения, контрол на дишането или някаква
друга практика. Този, който търси освобождение, посредством знанието за
Себето, трябва да изследва в Себето с помощта на съвършен Гуру, подобен
на океан от милост, който, бидейки свободен от желания, е познаващ
Брахман. Главно чрез изследване, този който е компетентен постига
знание за Себето; обстоятелството, времето и милостта на Бога са само
помощни средства за изследването.
За да бъде квалифициран за изследване в Себето, човек трябва да има
мощен интелект и способност да схваща същественото и да отхвърля
несъщественото, освен качествата, изброени в писанията. Кои са те? Той
трябва да може да различава между реалното и нереалното. Той трябва да
има необвързан ум. Той трябва пламенно да желае освобождение. И той
трябва да бъде неуморен в практиката. Единствено такъв ученик е
квалифициран да изследва в Брахман. Квалификациите са изброени както
следва:

1. Различаване между реалното и нереалното.

2. Нежелание за наслада от плодовете на собствените действия в този
или в някой следващ живот.
3. Шестте добродетели на Себето: спокойствие, себеконтрол,
отдръпнатост, търпение, вяра и еднонасоченост.
4. Интензивен стремеж към освобождение.

Стремящият се наистина трябва да притежава тези качества, за да

постигне пребиваване в Себето; без тях не може да има осъзнаване на
Истината. Нека да видим какво са те:

1. Различаване между реалното и нереалното е твърдото убеждение,

че единствено Брахман е Истината, а светът е нереален.
2. Ние едновременно наблюдаваме и знаем от писанията, че всички
удоволствия, преживени от одушевените същества от Брахма надолу, са
преходни и непостоянни и носят след себе си скърби и недостатъци;
отказването от желанието за тях е вайрагяили непривързаност.
3. (а) Под спокойствие се разбира фиксирането на ума върху целта
си, като постоянно медитира върху несъвършенството на нещата, станал
неудовлетворен от тях.
(б) Себеконтрол значи контролирането на външните и вътрешните
сетивни органи и фиксирането им в техните съответни центрове.
 (в) Отдръпнатост значи отказване от всички външни активности чрез
фиксиране на ума в целта си толкова устойчиво, че да не е воден от своите
предишни тенденции да мисли за обекти.
(г) Търпение значи устойчивост във всякакви скърби, които могат да
се случат, без да опитваш да ги избягваш.
(д) Вярата, която е причината за Себереализацията, е следствие от
твърдото убеждение в истинността на Ведантическите текстове и в
думите на Гуру.
(е) Еднонасоченост е усилието да се фиксира ума в чистия Брахман,
независимо от блуждаещата му природа.
Казано е, че това са шестте качества необходими за практиката
на самадхи.
4. Интензивната жажда за освобождение израства от желанието да се
осъзнае собствената истинска природа, постигайки свобода от
ограничението на тялото и егото, които са породени от невежество. Този
копнеж може да има различни степени. Той може да бъде само вял или
среден, но може да бъде и високо развит чрез шестте гореспоменати
качества и в този случай той може да даде плод. Но ако себеотрицанието и
копнежът са слаби, резултатът може да бъде мимолетно явление като
мираж в пустиня.
От всички средства водещи до освобождение, бхакти или
предаността е най-доброто; и тази бхакти значи търсене на истината за
своето собствено Себе – така казват мъдреците.
Стремящият се, който притежава необходимите качества и желае да
предприеме Себеизследване, трябва да намери Сатгуру, да му се поклони
със смирение, благоговение и почит и да му служи по различни начини.
Единствено Сатгуру е способен да унищожи ограничението на тези, които
са му верни. Той е океан от неизменна мъдрост. Неговото знание е
всеобхватно. Той е чист кристал. Той е постигнал победа над желанията.
Той е върховен сред познаващите Брахман. Той почива спокойно в
Брахман, като огън, който е изконсумирал горивото си. Той е безкраен
резервоар от милост. Няма обяснение за милостта му; самата му природа е
такава. Той е благосклонен към всички садхута, които са му верни. Към
такъв Гуру, ученикът се обръща със следната молба: “Покланям ви се,
Учителю мой, истински приятел на безпомощните! Моля ви да ми
помогнете да пресека ужасния океан на ограничението, в който съм
изпаднал, и от който съм покрит. Милостивият ви поглед е салът, който
може да ме спаси. О, изобилен поток от милост! Аз съм силно разколебан
от ветровете на превратната съдба. Не знам по кой път да тръгна.
Измъчван съм от неугасимия пожар на самсара, който гори около мен.
Много ви моля, успокойте ме с нектара на вашата милост! Садхута като
вас самия, които вечно пребивават в тишина, велики и благородни,
постоянно облагодетелстват света, както пролетта. Не само че са пресекли
океана на самсара, но те могат да успокояват страховете на другите. Точно
както земята, нагрята от изгарящите лъчи на слънцето, бива успокоена от
хладните и приятни лъчи на луната, така също природата ти е без никаква
причина да даваш защита на хора като мен, приели твоята закрила в океана
на самсара. Наистина, бидейки безпомощен и нямащ друго убежище, аз
прехвърлих върху теб товара на защитата ми от този цикъл на самсара от
раждане и смърт. О, Господи! Пламъците на големия пожар на
индивидуалното битие ме изгарят; охлади ме като излееш милостивите си
слова. Твоите думи носят покой, бидейки родени от преживяването на
божествено блаженство. Благословени са тези, които са получили дори
само твоя милостив поглед. Благословени са тези, които са приветствани
от теб. Как да пресека океана и чрез какви средства? Наистина не знам
каква е съдбата ми. Само ти можеш да ме защитиш, освобождавайки ме от
скръбта на самсара.”
Така ученикът приема убежище при Гуру, както се изисква от
писанията. Той служи на Гуру, бидейки неспособен да понася изгарящите
ветрове на самсара. Неговият ум става спокоен, следвайки наставленията
на Гуру. Учителят, който е познаващ Брахман, хвърля върху него
милостивия си поглед и докосва вътрешно душата му, давайки му
уверението си, че ще го закриля: “Мой скъпи ученико, не се страхувай.
Никаква вреда не ще те застигне оттук нататък. Аз ще ти дам едно мощно
средство, чрез което ти можеш да пресечеш този ужасен бездънен океан
на самсара, и така ще постигнеш върховно блаженство. Чрез това средство
отхвърлящите света садхута са го пресекли, а твоето ограничение също ще
бъде унищожено, тук и сега. Писанията декларират: „Средствата за
търсещите освобождение са: вяра, преданост, медитация и йога.” Ти също
ще получиш тези средства и ако ги практикуваш постоянно, ще се
освободиш от привързаността към тялото, породена от невежество. Ти си
вечно с природата на Параматма и тази обвързаност на самсара с не-
Себето е дошла при теб поради незнание. То ще бъде напълно унищожено
чрез знанието, родено от изследване в Себето.”
Взирайки се в Гуру, който казва това, ученикът пита: “О, Учителю,
какво е ограничението? Как се е появило, как оцелява и как може да се
унищожи? Какво е не-Себето? И какво всъщност е Себето? А каква е
разликата между Себето и не-Себето? Благословете ме милостиво с
отговори на тези въпроси, така че чувайки отговорите ви да бъда
ощастливен.”
На тази молба на ученика, Учителят отговаря: “Скъпа душа! Ако си
почувствал желание да бъдеш Себето, свободно от ограничението,
породено от невежество, ти наистина си благословен. Ти си постигнал
целта на живота. Ти си осветил по този начин целия си род. Също както
синовете и други роднини плащат дълговете на бащата, така има и други,
които ще освободят човек от носенето на собственото бреме върху главата
си. Но страданието, причинено от глада, може да бъде премахнато
единствено като ядеш ти самият, не когато другите ядат вместо теб. И ако
си болен, ти самият трябва да вземеш лекарство и да спазваш правилна
диета; никой не може да го направи за теб. По подобен начин,
ограничението идва при теб благодарение на собственото ти невежество и
може да бъде премахнато единствено от теб. Колкото и начетен да е човек,
той не може да се отърве от невежеството, породено от желанието и
съдбата, освен чрез осъзнаването на Брахман с неговото безкрайно знание.
Какво може да ти помогне това, че другите виждат луната? Ти трябва да
отвориш очите си и да я видиш сам за себе си. Освобождението не може да
се постигне посредством санкхя, йога, ритуал или учене, а единствено чрез
знание за единството на Брахман и Атман. Също както красивата форма
на вината и музиката от нейните струни дават единствено удоволствие, а
не носят царство на хората, така и правдоподобните думи, умните
аргументи, способността да тълкуваш писанията и ерудицията на
начетените, дават единствено моментно удоволствие. Дори изучаването на
свещените текстове е безполезно, тъй като това не дава желания резултат.
Веднъж узнавайки истината за Върховното, ученето на текстовете става
излишно, понеже няма нищо повече за постигане. Следователно ти трябва
да напуснеш великата гора на шастрите, която носи единствено
объркване в ума, и вместо това трябва действително да преживееш Себето
с помощта на Гуру, който е познаващ Реалността. За този, който е ухапан
от змията на невежеството, спасението може да дойде единствено от
еликсира на Себепознанието, а не от Ведите, свещените текстове,
заклинания или някакъв друг лек. Също както болестта на човек не се
премахва без да вземеш лекарство, така и неговото състояние на
обвързаност не се премахва чрез свещени изказвания като “Аз съм
Брахман”, без своето собствено директно преживяване на Себето. Човек не
става крал просто казвайки “Аз съм крал”, без да унищожи собствените си
врагове и без да постигне реална власт. По подобен начин, човек не
постига свобода като самия Брахман, просто повтаряйки свещеното
утвърждаване “Аз съм Брахман”, без да унищожи дуалността, породена от
невежество, и без директно да преживее Себето. Съкровището, скрито под
земята, не се достига просто чувайки за него, а единствено чрез указването
му от приятел, който знае къде е, и после чрез копаене и отстраняване на
пласта, който го скрива и изкарването му изпод земята. Подобно, човек
трябва да слуша за истинското си състояние от Гуру, който познава
Брахман, и после да медитира върху него и да го преживее директно чрез
продължителна медитация. Без това, истинската природа на собственото
Себе, което е скрито от мая, не може да бъде осъзната просто посредством
обикновено обсъждане. Следователно тези, които са мъдри, извършват
усилие да отстранят ограничението на индивидуалното съществуване и да
постигнат освобождение, също както биха се избавили от някоя болест.
 Възлюбени ученико, въпросът който постави е от изключителна
важност и добре дошъл за осъзнатите души, компетентни в писанията. Той
е като афоризъм носещ фино значение и е разбираем за този, който жадува
освобождение. Слушай този отговор със спокоен и невъзмутим ум и
твоите окови ще бъдат разкъсани незабавно. Основното средство на
постигането на освобождение е вайрагя (непривързаността). Другите
качества като спокойствие, себеконтрол, търпение и отричане от
дейностите може да дойдат по-късно, още по-късно чуването на истината
на Веданта, а след това медитация върху тази истина. Най-накрая идва
непрекъснатата и продължителна медитация върху Брахман. Това води до
изгряване на нирвикалпа самадхи, благодарение на което се постига сила за
директно осъзнаване на Върховното Себе. Тази способност за директно
осъзнаване позволява на различаващата душа да преживее блаженството
на освобождението тук и сега. Това е садханата, водеща до освобождение.
Сега ще ти говоря за различаването между Себето и не-Себето.
Слушай и винаги помни това. От тези две първо ще говоря за не-Себето.
Мозъкът, костите, мазнините, плътта, кръвта, кожата и семето, са
седемте компонента, които съставят грубото тяло. Така казват тези, които
знаят. Краката, бедрата, гърдите, раменете, гърбът, главата и т.н. са негови
членове. Хората го разглеждат като “аз”, което се дължи на привързаността
на ума към него. Това е първичната и най-явна привързаност на всички. То
е направено от етер, въздух, огън, вода и земя, които като фини същности
образуват група от пет сетивни обекти, т.е. звук, допир, гледка, вкус и
миризма. Егото (джива), стремящо се към удоволствия, ги разглежда като
средства за забавление. Глупакът и невежата са привързани към сетивните
обекти с въжето на желанието, привлечени към тях в съответствие със
силата на тяхната карма, която ги води до възход или падение, и ги заставя
да се скитат, страдайки. Змията и еленът умират заради привързаността
към звука, слонът заради привързаността към допира, рибата заради
привързаността към вкуса и пчелата заради привързаността към мириса.
Ако те умират поради привързаността към едно сетиво, каква трябва да е
съдбата на човек, който е привързан към всичките пет? Лошите ефекти от
сетивните обекти са по-вредни от отровата на кобра89, понеже тя убива
единствено този, който я поеме, докато сетивните обекти носят
унищожение за този, който ги вижда или дори само мисли за тях.
Освобождение постига само този, който с острия меч на непривързаността,
срязва здравото въже на въжделението по сетивни обекти и така се
освобождава от тях. В противен случай, дори човек да е изкусен във
всичките шест шастри, той няма да постигне освобождение. Желанието,
като крокодил, незабавно сграбчва стремящия се към освобождение, който
се опитва да пресече океана на самсара и да стигне брега на
89
На Санскрит това е игра на думи, понеже вишая означава сетивни обекти, а виша – отрова.
освобождението без устойчива непривързаност, и бързо го завлича в
океана. Единствено този стремящ се, който убива крокодила с острия меч
на непривързаността, може да пресече океана и безопасно да стигне брега
на освобождението. Този, който поради липса на здрав разум, поемайки
отново и отново по пътя към привързаността към сетивни обекти, изпитва
вечно нарастващо нещастие, докато не е окончателно унищожен. Но този,
който упражнява себеконтрол, върви по пътя на различаването, предписан
от Гуру, и постига своята цел. Всъщност това е истината. Затова ако ти
наистина желаеш освобождение, отхвърли удоволствието от сетивните
обекти, сякаш са отрова. Дръж се здраво за добродетели като
удовлетвореност, състрадание, прошка, искреност, спокойствие и
себеконтрол. Откажи се от всички действия, извършвани поради
привързаността към тялото, и се стреми непрекъснато към свобода от
оковите, породени от невежество. Това тяло накрая ще бъде консумирано
от земята, огъня, зверове или птици. Този, който, забравяйки истинската си
природа, бърка тялото за Себето, става привързан, и милеейки по него се
превръща в убиец на Себето. Този, който все още го е грижа за тялото,
докато търси Себето, е като този, който се хваща за крокодил, за да
пресече реката. Пристрастеността към тялото наистина e фатална за
стремящия се към освобождение. Единствено този, който преодолява тази
привързаност, постига освобождение. Затова ти трябва да преодолееш
привързаността си към тяло, жена и деца. Тогава ти ще постигнеш
освобождение, т.е. върховното състояние на Вишну, осъществено от
великите мъдреци. Това грубо тяло трябва да бъде винаги пренебрегвано,
понеже се състои от кожа, плът, кръв, артерии и вени, мазнини, костен
мозък и кости, и е пълно с урина и изпражнения. То е породено поради
собствените ти минали действия и е съставено от груби елементи. Фините
елементи се съединяват, пораждайки тези груби елементи. Така то става
убежище за насладите на удоволствията на егото, като собствения дом на
семейния човек. В будно състояние егото преживява грубото тяло.
Единствено в това състояние то може да бъде преживяно, когато Себето,
макар че реално е различно от него, се заблуждава идентифицирайки се с
него, и посредством външните органи се радва на различните чудни груби
обекти на удоволствие, като гирлянди, сандалова паста, жена и др. Знай, че
цялата видима самсара се появява в Духа (Пуруша), благодарение на
посредничеството на грубото тяло. Неговите характеристики са раждане,
растеж, старост, разстройство на здравето и смърт. Детството,
юношеството, зрелостта и старостта са стадиите му. Кастите и етапите на
живота са предписани за него. То е също и субект на различни форми на
отношение, на чест и безчестие, и е убежище на различни болести.
Ушите, кожата, очите, носът и езикът са органи на знанието, понеже
те ни позволяват да познаваме обекти. Органите на речта, ръцете, краката
и т.н., са органи на действието, понеже те извършват съответните форми на
активност. Вътрешният орган (умът) е един сам по себе си, но е различно
наречен: ум, интелект, его или желание (читта). Умът е способността за
искане или отвращение. Интелектът е способността за определяне
истинността на нещата. Егото е идентификацията на тялото като себе.
Желанието (читта) е способността за търсене на удоволствие. Също както
златото и среброто са оформени в различни форми, така един жизнен дъх
става прана, апана, вяна, удана и самана. Групата от пет елемента (етер,
огън, вода, въздух и земя), групата на петте органа на знанието (уши, очи,
кожа, нос и език), групата на петте органа на действието (органите на
речта, ръцете, краката, ануса и гениталиите), групата на петте жизнени
дъха (прана, апана, вяна, удана и самана), групата на четирите вътрешни
органа (читта, манас, буддхи и аханкара), всички те заедно съставят
финото тяло, наречено града на осемте съставни части. Обладано от
желания, то е породено от елементите, преди тяхното подразделяне и
взаимно комбиниране. Душата е предизвикала това безначално наслагване
върху себе си чрез своите действия. Това състояние на преживяване е
състоянието на сънуване. В това състояние умът функционира от само себе
си, преживявайки себе си като действащо лице, поради различните си
тенденции и поради влиянието на преживяванията в будно състояние. В
това състояние Себето, сияещо със собствена светлина, прониква ума без
да бъде привързано към неговите действия и остава просто като свидетел.
Също както брадвата и другите инструменти на дърводелеца са единствено
средство за неговите действия, така и финото тяло е единствено средство
за дейностите на Себето, което е вечно осъзнаващо. Вътрешните органи
извършват всички свои действия благодарение на простото присъствие на
Себето, докато то остава непроменено и недокоснато от тези действия.
Доброто или лошото зрение зависи от състоянието на очите, глухотата - от
ушите и т.н.; те не влияят на Себето, знаещият. Тези които знаят, казват че
вдишването, издишването, прозяването, кихането и т.н., са функции на
жизнения дъх, също както и гладът и жаждата. Вътрешният орган (умът),
със светлината на отразеното съзнание, заема своето място във външните
органи, например окото, и се идентифицира с тях. Този вътрешен орган е
егото. Егото е действащото лице и наслаждаващият се, идентифицирайки
се с тялото като “аз”. Под влиянието на трите гуни, то приема формата на
трите състояния на будност, сънуване и дълбок сън. Когато сетивните
обекти са желани, то става щастливо, когато не са – нещастно. Така,
удоволствието и болката принадлежат на егото, а не са характеристики на
вечно блаженото Себе. Обектите изглеждат приятни благодарение на
Себето, а не поради някакво присъщо блаженство в тях. Себето не тъжи по
тях. Неговото блаженство, което е независимо от обектите, се преживява
от всеки в състоянието на дълбок сън и затова е скъпо на всеки. Това е
подкрепено от авторитета на Упанишадите, от директно възприятие,
традиция и подразбиране.
 Върховният (Брахман) притежава удивителна шакти (сила или
енергия), позната като “недиференцирана”, “невежество”, “мая” и т.н. Тя е
във формата на три гуни. Нейното съществуване е подсказано от тези,
разбрали ефектите, породени от нея. Тя далеч превъзхожда всяка
обективност и създава цялата вселена. Тя не е нито съществуване, нито не-
съществуване, нито е с природата и на двете. Тя не е съставена от части,
нито е неделима, нито и двете. Тя не е нито с форма, нито без форма, нито
и двете. Тя не е нищо от тези. Тя е такава каквато е, неописуема. Тя е и
безначална. Все пак, точно както илюзорният страх от змията в парче въже
е премахнат чрез разпознаването на въжето като такова, така и мая може
да бъде унищожена чрез интегралното знание на Брахман. Тя притежава
три гуни, които биват познати от техните ефекти. Раджас, чиито цвят е
червен, е с природата на активност и е силата на проекцията. Тя е
основната причина на всички дейности. От нея израстват менталните
модификации, които водят до желания и страдания. Похотта, гневът,
привързаността, гордостта, омразата и егоизмът са характерните
тенденции на раджас. Тази проектираща сила е причината за
ограничението, понеже създава външно ориентирани или светски
тенденции. Тамас, чиито цвят е черен, е забулващата способност. Тя прави
нещата да изглеждат различни от това което са. Посредством съюза си със
способността за проектиране, тя е основната причината за постоянното
прераждане на човека. Този, който е обвит от тази забулваща сила,
въпреки че може да е мъдър, учен, интелигентен, експерт в значението на
текстовете, способен на удивителни постижения, няма да е способен да
схване истината за Себето, макар че Гуру и други, ясно са го обяснили по
различни начини. Бидейки под властта на тази забулваща сила, той цени
неща, които носят печата на илюзията и невежеството, и ги постига. Дори
да е наставляван, този който е обвит от тази забулваща сила, все още няма
чисто знание и разбиране, без които тя не може да бъде премахната; той
винаги остава в съмнения и идва до заключения, противоположни на
истината. В същото време, силата на проекцията го прави неспокоен.
Невежеството, леността, инертността, сънливостта, неизпълнението на
задълженията и глупостта, са характеристиките на тамас. Този, който
притежава тези качества не схваща нищо и е като спящ човек или камък.
Сега, стигайки до саттва, чиито цвят е бял, макар че е напълно бистра
като чиста вода, все пак тя потъмнява ако е смесена с раджас и тамас.
Себето сияе посредством саттва, също както слънцето осветява целия
материален свят. Дори смесената саттва поражда добродетелни качества
като скромност, яма и нияма, вяра, преданост и желание за преданост,
божествени качества и отвръщане от нереалното. От яснотата на чистата
саттва произтича Себереализацията, върховният покой, постоянната
удовлетвореност, съвършеното щастие, пребиваването в Себето, което е
фонтан на вечно блаженство. Недиференцираната сила, за която се казва,
че е съставена от трите гуни, е каузалното тяло на душата. Нейното
състояние е това на дълбокия сън, в който всички тези сетивни органи и
функции на ума са в покой. В това състояние всички възприятия изчезват и
умът, в своята фина, подобна на семе, форма, преживява върховно
блаженство. Това е потвърдено от всеобщото преживяване “аз спах
дълбоко и нищо не знаех.”
Горното обяснение е описание на не-Себето. Тези неща нямат връзка
със Себето: тялото, сетивните органи, умът, егото и неговите
модификации, щастието от сетивни обекти, елементите от етер надолу и
целият свят нагоре до недиференцираната мая. Всичко това е не-Себе.
От махат (космическата интелигентност) надолу до грубото тяло, всичко е
следствие от мая. Знай това като не-Себе. То е нереално като мираж в
пустиня.
Сега ще ти говоря за истинската природа на върховното Себе,
осъзнавайки която, човек постига освобождение и бива спасен от
ограничението. Това осъзнаване на “Аза” наистина е Себето, което се
преживява като “Аз-Аз”, сияещо от само себе си, абсолютното Битие,
свидетелят на трите състояния будно, сънуване и дълбок сън, различно от
петте обвивки, осъзнаващо менталните форми в състоянията будно и
сънуване и тяхното отсъствие в състоянието на дълбок сън. Това Себе
вижда всичко от само себе си, но никога не е видяно от нещо от
изброените. То дава светлина на интелекта и егото, но не е осветено от тях.
То прониква вселената и чрез неговата светлина цялата тази неодушевена
вселена бива осветена, но вселената ни най-малко не прониква в него. В
негово присъствие тялото, сетивата, умът и интелектът изпълняват техните
функции, сякаш под негово управление. Всички неща, от егото до тялото,
обектите и тяхното преживяване, се появяват и биват възприети чрез това
ненадминато знание. Чрез него, животът и различните органи, се
привеждат в движение. Това вътрешно Себе, като първичен дух, вечно,
винаги лъчисто, съвършено и безкрайно Блаженство, едно, неделимо, цяло
и живо, сияе във всеки като свидетелстващо съзнание. Това Себе в неговия
блясък, сияещо в пещерата на Сърцето като фин, проникващ, но все пак
непроявен етер, осветява тази вселена подобно на слънцето. То осъзнава
модификациите на ума и егото, действията на тялото, сетивните органи и
жизнения дъх. То приема тяхната форма, както огъня прави това в
нажежената желязна топка; но все пак, то не се променя, правейки това.
Това Себе не е нито родено, нито умира, нито расте, нито се разлага, нито
претърпява промяна. Когато гърнето е счупено, пространството вътре не е
засегнато, и по подобен начин, когато тялото умре, Себето в него остава
вечно. То е различно от каузалната мая и нейните следствия. То е чисто
знание. То осветява съществуването и несъществуването еднакво и няма
атрибути. То е свидетелят на интелекта в състоянията будно, сънуване и
дълбок сън. То сияе като “Аз-Аз” и вечно присъстващо, директно
преживяване. Познай това върховно Себе посредством еднонасочен ум и
знай, че “Този ‘Аз’ е Брахман”. Така, посредством интелекта, ти можеш да
познаеш Себето в себе си, чрез себе си. Чрез това средство пресечи океана
на раждане и смърт и стани човек, който е постигнал целта на живота и
винаги пребивавай като Себето.
Бъркането на тялото или не-Аза за Себето или Аза, е причината за
цялото страдание, т.е. за цялото ограничение. Това ограничение идва
поради неведение за причината на раждането и смъртта, понеже, поради
невежество, човек разглежда тези неодушевени тела като реални, бъркайки
ги за Себето, поддържайки ги чрез сетивните обекти, като най-накрая бива
унищожен заради тях, точно както копринената буба се защитава чрез
влакната които изпуска, но най-накрая бива унищожена заради тях. За тези
които бъркат въжето за змия, интегралното чисто сияние на изначалното
състояние е обвито от тамас, също както главата на дракона покрива
слънцето при затъмнение, и в резултат от това Духът (Пуруша) забравя
своята реалност. Той е погълнат от дракона на заблудата и, бъркайки не-
Себето за Себето, е завладян от ментални състояния. Потопен в бездънния
океан на самсара, пълен с отровата на сетивните удоволствия, ту
потъвайки, ту изплувайки, той не намира начин за спасение. Такива са
мъченията, причинени от проектиращата сила на раджас, заедно със
забулващата сила на тамас. Точно както слоевете облаци, породени от
слънчевите лъчи, нарастват, докато не скрият самото слънце, така и
зависимостта на егото, причинена от непознаването на Себето, се
разраства, докато не скрие самото Себе. Също както мразовитите и
студени ветрове причиняват страдание на човек във ветровит ден, когато
слънцето е скрито от облаци, така също и тамас покрива Себето, а
проектиращата сила на раджас заблуждава невежата, като го кара да бърка
не-Себето за Себето и го измъчва с множество страдания. Така, единствено
поради тези две сили, Себето бива доведено до ограничение. В това дърво
на самсара, тамас е семето, идеята “аз съм тялото” е филизът, желанието е
младото листо, дейността е водата, която го кара да расте, тялото е
дънерът, успешният живот на човека са клоните, сетивните органи са
разклоненията, сетивните обекти са цветовете, а различните страдания,
причинени от дейностите, са плодовете. Егото е птицата, стояща на
дървото и наслаждаваща се на неговите плодове.
Това ограничение на не-Себето, породено от невежество,
причиняващо безкрайна скръб посредством раждане, смърт и старост, е без
начало, но все пак може да се постигне неговото пълно разрушаване по
начина, който ще ти кажа. Имай доверие във Ведите и извършвай всички
действия, предписани от тях, без да търсиш някаква изгода от
изпълняването им. Това ще ти даде чистота на ума. С такъв чист ум,
медитирай непрекъснато и, действайки така, ти директно ще узнаеш
Себето. Това Себепознание е острият меч, който разчупва оковите на
парчета. Няма друго оръжие или средство, способно да ги унищожи, нито
вятър, нито огън, нито безброй действия.
Себето е покрито от петте обвивки, породени от силата на
невежеството. То е скрито от поглед, подобно на водата в езеро, покрито с
водорасли. Когато водораслите са премахнати, водата бива разкрита и
може да бъде използвана от човека, за да утоли жаждата си и да се охлади
от жегата. По същия начин, чрез процеса на елиминация, ти трябва с остър
интелект да отхвърлиш петте обективни обвивки от Себето като “не това,
не това”. Знай Себето като различно от тялото и от всички форми, като
стеблото на трева в неговата обвивка от листо. Знай го като вечно, чисто,
едно в същността си, необвързано, нямащо задължения, вечно блажено и
самолъчезарно. Този, който е освободен осъзнава, че цялата обективна
реалност, която е наложена върху Себето, както идеята за змията върху
въжето, е всъщност нищо друго освен Себето и той самият е Себето.
Затова мъдрият аспирант трябва да се заеме с различаването между Себето
и не-Себето. От петте обвивки (храна, жизнен дъх, ум, интелект и
блаженство), грубото тяло, създадено от храната, е това, което нараства,
хранейки се с нея, и което загива при липсата й. То е обвивката на храната.
Съставено от кожа, кръв, плът, мазнина, костен мозък, секрети и урина, то
е най-мръсното. То няма съществуване преди раждането или след смъртта,
а се появява между тях. То претърпява промяна всеки момент. Няма
постановен закон, управляващ тази промяна. То е обект, неодушевено е
като гърне и има множество форми. То изпитва въздействия от други сили.
Себето, от друга страна, е различно от тялото и е единствено, вечно и
чисто. То е неразрушимо, макар че тялото с неговите членове бива
унищожено. Себето е свидетелят, който съзнава характеристиките на
тялото, различните му активности и неговите три състояния. То е
самоосъзнато и управлява тялото. При наличието на такъв голям контраст
между тялото и Себето, как може тялото да бъде Себето? Глупакът мисли
за него като за Себе. Човекът на мъдрото действие, разграничаващ до
известна степен, приема тялото и душата заедно като “Аз”, но истински
мъдрият, който изследва чрез устойчиво различаване, знае себе си винаги
като Върховния Брахман, Битието, което е неговата собствена природа.
Идеята “аз съм тялото” е семето на всички страдания. Затова, също както
не се идентифицираш със сянката на тялото си, отражението на тялото,
сънуваното тяло или с тялото, което имаш във въображението си, престани
да асоциираш Себето с тялото от кожа, плът и кости. Насочи всичките си
усилия да изкорениш тази грешка и, държейки се устойчиво за знанието на
реалността като абсолютния Брахман, унищожи ума и постигни върховен
покой. Тогава ти няма да се раждаш повече. Дори образованият учен,
който напълно разбира значението на Веданта, няма надежда за
освобождение, ако поради заблуда не може да се откаже от идеята за
несъществуващото тяло като Себето.
 Сега преминаваме към виталното тяло на прана, която е жизненото
дихание с петте органа на действието. Гореспоменатата обвивка на храната
следва своя курс на активност, докато е изпълнено с тази жизнена сила. Тя
не е нищо друго освен модификация на въздуха и като въздуха влиза и
излиза от тялото. Тя не знае своите собствени желания и антипатии или
тези на другите. Тя е вечно зависима от Себето. Следователно виталното
тяло не може да бъде Себето.
Менталната обвивка е умът с неговите органи на познанието. Това е
причината за грешната концепция на Себето за “аз” и “мое”. Той е много
мощен, бидейки надарен с разнообразни мисъл-форми, започващи с “аз-
мисълта”. Той изпълва и прониква виталното тяло. Вечно ослепителният
огън на менталната обвивка поглъща целия този свят, запален от петте
сетивни органи, подобни на жертвопринасящи свещеници, подхранван от
сетивните обекти, подобни на жертвеното гориво, и поддържан да гори от
латентните тенденции. Няма невежество отделно от ума. Той е причината
за ограничението на раждането и смъртта. С появяването на ума всичко
изгрява, а с неговото затихване всичко се прекратява. В състоянието на
сънуване, в което няма обекти, умът създава неговия свят-сън на
наслаждаващи се и други, посредством собствената си сила. По същия
начин, всичко, което той възприема в будно състояние, е негово собствено
проявление. Всеобщ опит на всеки е, че нищо не се появява, когато умът
утихва в дълбок сън. Следователно оковите на самсара са просто
наложени върху Себето от ума. В действителност той няма реалност. Също
както вятърът събира облаците в небето и после ги разпръсква, така и умът
поражда оковите, но също и освобождението. Умът първо създава
привързаност на човека към тялото и сетивните обекти, а после е
ограничен от своите привързаности, като звяр вързан с въже. Под
влиянието на раджас и тамас той бива омаломощен и въвлича човек в
привързаност към тялото и обектите, но под влияние на саттва той се
освобождава от раджас и тамас, постига непривързаност и различаване, и
отхвърля сетивните обекти като отрова. Затова мъдрият търсач на
освобождение първо трябва да се установи в различаването и липсата на
желания. Умът е голям тигър, скитащ необуздан в огромната джунгла на
сетивните обекти. Затова стремящите се трябва да стоят настрана от него.
Единствено умът в Себето е това, което извиква във въображението фини и
груби обекти и всички различни тела, касти и стадии на живота, качества и
действие, причини и следствия. Така той изкушава и заблуждава Себето,
което всъщност е непривързана чиста интелигентност, обвързвайки го чрез
качествата на тялото, сетивата и живота и залъгвайки го с идеята за “аз” и
“мое” чрез плодовете на действията, които той създава. Посредством този
фалшив образ, умът създава мита за самсара (ограничението) на духа. Това
е основната причина за страданието на цикъла на раждането и смъртта,
който обвързва тези, които са субект на недостатъците на раджас и тамас,
и които не разграничават. Също както облачните маси се завъртат
благодарение на въздуха, така и целият свят се задейства благодарение на
заблудата на ума. Затова тези, които са познали Реалността, декларират че
умът е невежество. Този, който търси освобождение, трябва да изследва
ума си със собствени усилия, и веднъж пречистен чрез такава
интроспекция, освобождението бива постигнато като самобитно и
естествено. Заради желанието за свобода, ти трябва да изкорениш всички
други желания, да се отречеш от действието и да бъдеш постоянно
погълнат в Истината (шравана, манана), което ще доведе до непрекъсната
медитация (нидхидхясана). Единствено тогава вълните на ума могат бъдат
успокоени. Следователно дори тази обвивка на ума да не може да бъде
истинското Себе, тъй като има начало и край, субект е на промени,
характеризира се с болка и тъга, и е обект на възприятие.
Интелектът с петте органа на познанието е обвивката на виджнана
мая и също е причина за ограничението на духа. Той е модификация на
непроявеното безначално Себе, което е приело формата на егото и
ръководи всички дейности, посредством отразената светлина на
съзнанието. Той е съзнателният извършител на дейността и неговите
атрибути са разумът и действията. Той разглежда тялото и сетивата като
“аз”, а техният начин на живот, задължения, действия и качества като
“мое”. Той извършва добри или лоши действия, диктувани от неговите
предишни тенденции, и в резултат на тези действия постига високи или
ниски региони на съществуване и се лута там, докато не е привлечен да се
прероди в някоя привлекателна утроба. Той преживява състоянията будно,
сънуване и дълбок сън и приятните и болезнени плодове от неговите
действия. В тази обвивка на знанието, Себето пулсира като самолъчезарна
светлина, върховна душа, хомогенно, Истина, всепроникващо, съвършено,
неизменно, върховният Господ. Все пак Себето бива ограничено,
благодарение на фалшивото наслагване на интелекта върху него в тази
обвивка, понеже тя е близка до него и всъщност е най-близката от всички
негови наслоения. Впоследствие то бива заблудено, мислейки че то е тази
обвивка. Също както съдът може да изглежда, че е различен от неговата
глина, така то си представя, че е различно от самото себе си, че е деятелят
и наслаждаващият се, и изглежда ограничено по този начин, въпреки че то
е като огъня в нажежената желязна топка, незасегнат от формата на
топката.”
В отговор на Гуру, ученикът казва: “Учителю, аз приемам вашето
изказване, че, дали поради заблуда или не, Върховното Себе разглежда
себе си като егото. Но ако това наслагване от его концепцията е
безначално, за него не може да се предполага, че има и край. Как тогава
може да има освобождение? Но ако няма освобождение, его концепцията
става вечна и ограничението също става вечно. Моля ви, осветлете ме по
този въпрос!”
 На това Учителят отговаря: “Това е добър въпрос, мой знаещи
ученико. Сега слушай с еднонасочен ум моето обяснение. Каквото и да е
възникнало във въображението поради заблуда, трябва да бъде изследвано
с чистата светлина на разума. Нещата изглеждат реални докато заблудата
съществува и загиват като нереални и несъществуващи, когато тя премине,
също както змията, видяна в парче въже, изглежда реална, докато
илюзията продължава. В действителност Себето е необвързано, неактивно,
без характеристики, неизменно, безформено Битие-Съзнание-Блаженство,
вътрешният свидетел. То няма връзка с нищо. Да мислиш, че то има
такава, е просто заблуда, както появата на синьо в небето. Това илюзорно
позиране на Себето като его е поради взаимоотношението му с
безначалната фалшива обвивка, но дори това чувство на взаимоотношение
е резултат от заблуда. Макар че това позиране на Себето като его е
безначално, това не го прави реално. Също както водата става бистра,
когато мръсотията е премахната от нея, така става и със Себето, когато
ефектите на егото и неговите фалшиви придатъци отпаднат от него и
невежеството изчезне посредством различаването между Себето и не-
Себето. Тогава се появява истинското самолъчезарно знание за единството
на Бог и Себето.
Отхвърлянето на безначалното невежество с неговите причини и
ефекти, тела и състояния, е като прекратяването на безначалното
несъществуване или като прекратяването на съня, когато настъпва будното
състояние. Освобождението от ограничението на фалшивата его
концепция няма да дойде освен чрез знание, постигнато чрез различаване
между Себето и не-Себето. Следователно ти също трябва да ги различиш,
за да премахнеш несъществуващото его. Дори тази интелектуална обвивка
е субект на промяна, неодушевена, част от цялото и обект на възприятие,
затова тя не може да бъде Атман. Може ли не-вечното да стане вечно?
Сега идва обвивката на Блаженството. Тя е единствено модификация
на невежеството, в което е отразено Върховното Себе. Тя се разкрива,
когато й скимне, във всичките три състояния, будно, сънуване и дълбок
сън, и поражда различни форми на блаженство от възприемането,
придобиването и преживяването на неща. Тя се преживява безусилно от
всички донякъде в дълбок сън, но садхутата, които са практикували
разграничаване, преживяват нейното блаженство постоянно, без усилие и
неговата пълнота в състоянието на дълбок сън. Обаче дори тази обвивка на
блаженството не може да бъде Върховното Себе, бидейки субект на
изменение и притежаваща атрибути. Тя е ефект от минали добри дела и
бидейки модификация на пракрити тя пребивава в другите обвивки, които
сами по себе си също са модификации. Ако чрез отхвърляне на фалшивите
идеи, всички пет обвивки са елиминирани, то единствено Себето се
преживява като “Аз-Аз”. Само то остава, цялостно и Себеосъзнато,
различно от петте обвивки, свидетел на трите състояния, самолъчезарно,
неизменно, неопетнено, безкрайно Блаженство. То, като Девадатта90, който
не е нито съда, нито притежава характеристиките на природата му, е
единствено свидетел. Себето не е петте обвивки, които са обекти, не носи
качествата на тяхната природа, а е просто техен свидетел.”
На това ученикът отговаря: “О Учителю, след отхвърлянето на петте
обвивки като нереални, аз не откривам нищо оставащо освен празнота,
така че какво там трябва да бъде познато като “Аз-Аз”, истината за
Себето?”
Гуру отговаря: “О знаещи, ти си вещ в разграничаването и изрече
истината. Правилото за изследване или възприятие е: “Това, което е
възприето от нещо друго, има последното за свой свидетел. Когато няма
възприемащ възприятието, въобще не може да става въпрос за нещо, което
е възприето.” Съответно, Себето, като съзнание, познава не само себе си,
но също и съществуването на егото с неговите различни модификации на
преходни имена и форми и тяхното неведение. Следователно Себето е
техният свидетел. Отвъд него няма нищо за познаване. То осъзнава себе си
посредством собственото си сияние и затова е собственият си свидетел. То
е единствено и неизменно в състоянията будно, сънуване и дълбок сън. То
бива познато от себе си като Битие-Съзнание-Блаженство, самосияещо в
Сърцето като “Аз-Аз”. Посредством твоя проницателен интелект, знай тази
вечно блажена осъзнатост като Себе или “Аз”. Глупакът бърка
отражението на слънцето във водата в съда за слънцето; мъдрият човек
елиминира съда, водата и отражението и знае, че слънцето е в небето,
където наистина е, единствено и незасегнато, но осветяващо всичките три.
По същия начин глупакът, поради грешка и неправилно възприятие, се
идентифицира с егото и неговата отразена светлина, преживяна чрез
посредничеството на интелекта. Мъдрият и различаващ човек елиминира
тялото, интелекта и отразената светлина на съзнанието и изследва дълбоко
в своето истинско Себе, което осветява всичките три, докато остава
непроменено в етера на Сърцето. Така той осъзнава вечния свидетел, който
е абсолютно знание, осветяващо всичко. То е фино и всепроникващо, нито
съществуващо, нито несъществуващо, нито вътре, нито вън, самосияйно.
Осъзнавайки това, той бива освободен от нечистотиите на егото. За него
няма повече раждане и смърт. Той е свободен от скръб и става
неизменната същност на установеното Блаженство. Джнани, който
посредством собствен опит е осъзнал собственото Себе като Брахман,
каквото всъщност е, като Истина, Знание, безкрайно Блаженство,
единствено, вечно, безгранично, чисто, необвързано и неделимо, не само
не се връща към ограничението, а е самият Брахман, адвайта. Това
означава, че знанието за тъждеството на Брахман и Себето е основната
причина за свободата от ограничението. За стремящия се към

90
Името е взето просто за илюстрация.
освобождение няма друг начин за свобода от ограничението, освен
знанието за тъждеството на Брахман и Себето. Затова ти също, от твой
собствен опит, винаги знай своето Себе като “Аз съм Брахман”, “Брахман
съм Аз”, “Единственият Брахман съм Аз”.
Тъй като няма нищо друго освен Брахман, той е върховната адвайта.
Съдът, направен от глина, няма друга форма освен тази на глината. Никой
не може да покаже съда освен посредством глината. Съдът е единствено
илюзия на въображението и съществува единствено като име, понеже няма
друга реалност освен тази на глината. По подобен начин цялата вселена е
наслоение (като форма) върху Брахман, макар че изглежда отделна от
Него. Субстратът, Брахман, се проявява посредством заблудата на
наслагването. Последното наистина е несъществуващо, както змията
видяна във въжето. Проявеното е просто илюзия. Среброто, видяно в
субстрата на седефа на мидата, няма съществуване отделно от нея, а е
самата мида. По подобен начин, проявлението няма съществуване отделно
от неговия субстрат, Брахман. О, садху, каквото и да се появява за
заблудените като проявен свят от имена и форми поради тяхното
невежество и погрешно знание, каквато и обективност да изглежда реална,
всичко това, когато е осъзнато като каквото наистина е, е ефект на
Брахман, и е насложено върху субстрата, Брахман. Светът изглежда реален
единствено поради заблуда и се появява като насложен върху Брахман,
неговият субстрат. Всъщност всички тези имена и форми са нищо. Те са
чисто и просто мит и нямат съществуване отделно от техния субстрат,
Брахман. Те не са нищо друго освен Битие-Съзнание-Блаженство, което
нито се появява, нито изчезва. Ако се твърди, че проявеният свят има
някакво съществуване отделно от Брахман, това би осквернило
безкрайността на Брахман. Това също би противоречало на авторитета на
Атхарва Веда, която декларира чрез ясния израз “Целият този свят
всъщност е Брахман”. Това също би представило всезнаещия Бог като
изричащ лъжа, когато е казал: “Всички тези елементи не са в Мен. Аз,
Неделимото Цяло, не съм в тях”. Махатмите, които са истински садхута,
не биха допуснали тези противоречия. Освен това, външният свят не
съществува в състоянието на дълбок сън и ако се изследва е видян като
нереален, както сънувания свят. Затова всяко такова изказване, направено
от глупаци, че проявеният свят има свое собствено съществуване, отделно
от неговия субстрат, Брахман, е фалшиво като празните думи на човек,
говорещ насън. Той е самият Брахман, който сияе навсякъде, еднороден и
съвършен. Тази истина просветлените (джнаните) знаят като Един без
втори, безформен, бездействен, непроявен, неразрушим, без начало или
край. Той е истината, абсолютната чистота, същността на чистото
Блаженство. Той не съдържа никакви вътрешни различия, които са
творение на мая. Той е вечен, постоянен, безупречно чист, неопетнен,
неназовим, недиференциран, самосияен, отвъд триадите знаещ-знание-
познато, абсолютно, чисто, неделимо и вечно сияещо Съзнание.
Мой възлюбени ученико, това Себе не може нито да бъде задържано,
нито да бъде оставено. То е отвъд възприятие и слово. То е неизмеримо,
без начало или край. Тази безкрайност на Брахман е моето, твоето, както и
Себето на другите индивиди. Велики текстове, такива като “Това си ти”,
разкриват тъждеството между Брахман, познат като “Това”, и индивида,
познат като “ти”. Идентичността не е показана чрез буквалното значение
на “това” и “ти”. Буквалното значение на “това” е мая на Ишвара, която е
причината за вселената, а буквалното значение на “ти” е петте обвивки на
егото. Те са несъществуващи наслагвания, причина и следствие от
несъществуващи феномени. Техните противоположни качества са като
разликата между слънцето и светулката, кралят и робът, океанът и
кладенецът, планината Меру и атомът. Не може да има тъждество между
Брахман и индивида в буквален смисъл на “това” и “ти” и не по този начин
писанията постулират идентичността.
[Науката за подразбраното значение на думите е наречена лакшана и
е три вида. При първия, наречен джахат-лакшана, основният смисъл на
термина е отхвърлен, а е приет подразбраният; при втория (аджахат-
лакшана) основният смисъл е приет, а подразбраният е отхвърлен; при
третия (бхага лакшана) oсновният смисъл е частично отхвърлен и частично
приет]91. От тези три ние можем да пропуснем първите два като
безполезни за нашата цел и ще вземем третия. В съответствие с това в
текст като “Той е този Девадатта”, елиминираме противоположните
аспекти на Девадатта, проявени по различни места и времена, и се
концентрираме върху идентичността на самия Девадатта, независима от
място и време. По подобен начин, в текста, за който става въпрос,
елиминираме несъществуващите, обективните и противоречиви атрибути
на “това” и “ти” чрез “не това, не това” (съм Аз). Ти можеш да направиш
това, опирайки се на авторитета на Ведите, които отхвърлят дуалността,
насложена върху Брахман, а също и чрез твоя собствен разум. Ако
атрибутите като щита за кралските особи и белега за притежание върху
роба са премахнати и двамата еднакво принадлежат на човешкия род. По
подобен начин текстът (за ”това” и “ти”) декларира естествената
идентичност между Ишвара и индивида в техния остатъчен аспект като
Съзнание, различно от формите на Ишвара и индивида. Няма
противоречие в това, тъй като Съзнанието е неделимата единствена
същност и на двете. Посредством докосването на махатмите, узнай това
свещено тъждество на Брахман и Себето, отхвърляйки като “не-Аз”
несъществуващото тяло. Узнай чрез своя собствен проницателен интелект,

91
Пасажът в скобите е поставен от редактора.
че Брахман е твоето самобитно, фино като етера, вечно сияещо, истинско,
осъзнато, блажено, неделимо и цялостно Себе.
Наистина “Това си ти”, Себето, което е недуалният Брахман, чист и
изключително тих, Истината, отделно от която няма нищо. Това е така,
защото дори в будно състояние, светът, тялото с неговите сетива и егото,
което поради невежество изглежда отделно от Себето, също и жизненото
дихание, са просто мит. “Това си ти” понеже в състоянието на сън със
съновидения, времето, пространството, обектите и познаващият ги, са
всички сътворени от съня и са чиста илюзия. “Това си ти“ понеже целият
този свят произлиза от Брахман, който единствено Е и е самият Брахман,
също както съдовете произлизат от глината и са самата глина. Този
Брахман е недокоснат от шесторните изменения на раждането, младостта,
зрелостта, старостта, болестта и смъртта. Той няма каста или обичай, род
или семейство, име или форма. Той е без атрибути. Той няма нито
достойнства, нито недостатъци, нито умствени, нито физически страдания.
Той е свободен от шестте злини на глада, жаждата, скръбта, заблудата,
старостта и смъртта. За него няма време, пространство или обективност.
Той не може да бъде обяснен с думи. Грубият ум не може да го достигне.
Той може да бъде схванат единствено чрез окото на мъдростта и преживян
в Сърцето на йогина, в неговото истинско битие, и чрез никакъв друг
орган. Той е субстратът на илюзорния свят, който изглежда като насложен
върху Него. Той е причината за еманацията, запазването и обратната
абсорбция на света. Той е върховната причина, която е безпричинна сама
по себе си; всички светове от имена и форми са Негови следствия, и все
пак Той е различен от причината и следствието. Той е различен от битието
и небитието. Макар че, вследствие на заблуда, Той изглежда като злато в
неговите вариращи аспекти на имена, форми и модификации, все пак Той
няма име или форма, нито атрибути или модификации. Той не е
неуравновесен. Той е спокоен, като океан без вълни. Той е вечен,
безформен, неопетнен, несравним, вечно свободен, неразрушим, чист, без
начало. Той е Това, отвъд което няма нищо. Той е цял, не е съставен от
елементи или части. Той е Битие-Съзнание-Блаженство, неизменно,
неделимо Блаженство. Той е един в същността си. Този Брахман, който е
всичко това, “Това си ти”. Медитирай върху истината за Това в Сърцето,
постоянно, без прекъсване, спокойно, с непоклатим разум и остър
интелект. Така ти ще постигнеш най-важното знание, свободно от
съмнения, чисто като водата в дланта на ръката. Знанието в тялото с
неговите способности е като крал посред огромната му армия и това
знание е Себето и Брахман. Узнай това чрез различаване. Разглеждай
всички други отделни неща като Самия Него и пребивавай вечно като това
Себе. Така установен, ти ще постигнеш Блаженство и покоя на Битието.
 В пещерата на интелигентността е единствената истина на Брахман,
различен от съществуване и несъществуване. Онзи, който остава вечно
като нея, Самата Истина, никога не е отново привлечен от раждане в тяло.
Макар и човек да знае, че това е истина, чувството “аз съм
извършителят”, “аз съм наслаждаващият се” е силно проявено в него
поради ограничението (самсара), породено от мощните безначални васани
(вродени тенденции), които често му пречат. Обуздай тези тенденции чрез
собствени усилия, в момента в който се появят, пребивавайки твърдо в
Себето, чрез виждането на Себето. Такива мъдреци като Вашишта
декларират, че унищожаването на васаните наистина е освобождение.
Осъзнаването на Себето, такова каквото е, не идва посредством светски
или сетивни дейности или чрез продължително изучаване на писанията. За
тези, които търсят спасение от затвора или океана на самсара, горната
тройка тенденции са железни окови, казват тези, които са реализирани.
Затова привързаността към света, писанията и тялото трябва да се
отхвърлят и трябва напълно да се осъзнае, че тялото е поддържано по
силата на прарабдха (миналата карма). Следователно ти трябва решително
да отхвърлиш тези привързаности и енергично да се стремиш да
преодолееш тамас чрез силата на саттва и раджас, после раджас чрез
смесена саттва, после смесената саттва чрез чиста саттва. Ти трябва да
правиш това с непоколебим и спокоен ум, подпомогнат от великите
текстове като “Това си ти”, който прокламира идентичността на
индивидуалното Себе и Брахман. Чрез разсъждение и опит, търси
избавление от васаните, за да имаш твърда опора в Брахман и напълно да
изкорениш от тялото и сетивата чувството за “аз” и “мое”, които постоянно
се появяват като резултат от наслагване. Това се прави чрез устойчиво
пребиваване в единното и неделимо Себе в Сърцето и чрез медитация
върху непрекъснатото преживяване на знанието за единството между
Брахман и Себето така: “Аз не съм егото. Аз съм непрекъснатото
съвършенство на Брахман, преживян като Аз, свидетелят на мисъл
формите.” В тази медитация трябва да бъде упорствано, докато его
чувството не бъде напълно изкоренено от тялото без остатък и докато
светът на индивидите не стане като сън. Този, който медитира, няма работа
за вършене освен да проси и да извършва неговите естествени функции.
Той никога не трябва да забравя Себето, като дава място на светски
приказки и сетивни обекти. Сандаловото дърво е благоуханно по природа,
но неговият аромат е замаскиран от лоша миризма, когато влиза в контакт
с вода, и се разкрива когато е стрито. Постоянното практикуване на
медитация е това стриване. Латентните склонности на ума се премахват до
степента, до която ума пребивава в Себето. Единствено чрез такова
постоянно пребиваване в Себето, умът на йогина бива унищожен. И чрез
унищожаването на ума, външно ориентираните тенденции на Сърцето са
напълно премахнати. Тогава преживяването на върховното Себе, което е
било някога забулено чрез илюзията на васаните, засиява от само себе си
като аромата на незамърсената сандалова паста.
По какъвто и начин да бъде изследвано, егото с всички негови
способности се оказва нереално, преходно ограничение, инертно,
несъзнателно и неспособно да осъзнае Единния. Върховното Себе е
различно, и от грубото, и от финото тяло. То е свидетелят на егото с
неговите способности и съществува винаги, дори в дълбок сън. Текстовете
казват: “То е неродено и безсмъртно.” То е неизменно и еднакво различно,
и от съществуването, и от несъществуването. Егото никога не може да
бъде истинското Себе, истинското значение на “Аз”. Стой отдръпнат от
това нечисто тяло, както би бил от неприкасаем. Откажи се от чувството за
“аз” като грубо тяло и всички привързаности обусловени от ума,
привързаностите към име и форма, общност и семейство, каста и социален
статус. Откажи се също и от привързаността към финото тяло и неговата
природа и чувство на извършител. Открий чувството за “Аз” в Себето,
което е Истина, знание и вечност. Също както въздухът в съда е част от
въздуха вън, така възприеми Себето като самолъчезарния Брахман, който е
същността на всичко, в който светът е видян като отразен град в огледало
или като хвърлени сенки. Мисли за себе си като “Това съм аз”, без части,
без форма, без дейности, без дуалност, неспирно Битие-Съзнание-
Блаженство. Знай Себето като такова, каквото наистина е. Откажи се от
това фалшиво физическо себе, също както актьорът оставя ролята си и
остава себе си. Чрез знание, придобито чрез Себеизследване, отхвърли, и
микрокосмоса, и макрокосмоса, като нереални и, пребивавайки в
ненарушима тишина, остани завинаги в покой в съвършеното Блаженство
като безкачествения Брахман. Така придобий върховен покой, който е
целта на живота.
Макар че препятствията, които допринасят за ограничението на
душата са различни, основната причина измежду всички тях е
израстването на фалшивото его-чувство. Посредством наслагването на
егото върху Себето, ограничението на раждането, смъртта и скръбта са
дошли при теб, който си с природата на Битие-Съзнание-Блаженство,
безпределна слава, вечен, единствен в същността си, неизменим. В
естествената си природа ти нямаш такова ограничение. Също както не
може да има добро здраве, докато продължава ефекта от капка отрова в
тялото, така също не може да има освобождение, докато продължава
идентификацията с егото. Знанието за идентичността на Себето с Брахман
бива ясно разкрито, тогава когато егото е напълно унищожено без остатък,
заедно с илюзията за множественост, причинена от забулването на тамас.
Затова чрез изследването на природата на непривързаното Себе, разкрий
истината за собственото си Себе, което е завършено, съвършено,
самолъчезарно и вечно блажено. Този, който е свободен от егото, сияе
вечно като Себето, като пълна луна, която засиява когато се освободи от
главата на дракона (на затъмнението). В пространството на Сърцето,
ужасната кобра на егото е увита около Блаженството на Себето,
заграждайки достъпа до него с тройния капишон на гуните. Тези три
страшни глави на змията на егото се обезглавяват, съгласно писанията,
единствено с голям кураж чрез могъщия меч на действителното
преживяване на Себето. Този, който по този начин е унищожил триглавата
змия, може да постигне и да се радва на огромното съкровище на
Блаженството на Брахман. Затова ти също се откажи от “аз-чувството”
като его, което изглежда като съществуващо и приема, че е деятел, докато
то е просто отразената светлина на Себето. Обърни навътре всички мисъл-
форми които се отнасят за егото. То е твоят враг, затова го убий с меча на
знанието. То ти вреди като бодил в гърлото докато ядеш. Откажи се от
всички желания, за да осъзнаеш своята идентичност като Върховно Себе.
Наслаждавай се на царството на Себето, бъди съвършен, бъди неподвижен
в покоя на неизменното състояние на Брахман.
Така егото може да бъде убито, но ако му се обърне внимание дори и
за момент, то се възражда и се въвлича в дейности, движещо човек пред
него, както вятърът движи зимните облаци. Помни, че онзи който асоциира
“аз-чувството” с тялото и неговите способности, е обвързан, докато ако не
го прави е свободен.
Мислите за сетивните обекти създават чувство за разграничение и
така причиняват ограничението на цикъла от раждане и смърт.
Следователно не трябва да се дава никакво място на егото, което е врагът,
имайки такива мисли. Също както от изсъхналото лимоново дърво излизат
нови листа ако е напоено, така и егото се съживява посредством мисли за
сетивни обекти. Нарастването на ефектите кара тяхното семе или причина
да разцъфва, докато разлагането на ефектите унищожава също и тяхната
причина; затова първо трябва първо да унищожиш ефектите. Ако мислите,
които са ефектите, разцъфват, егото с неговите склонности, които са
причината, също процъфтява. От мислите израстват външните дейности, а
от двете се развиват склонностите и създават ограничение, чиито субект са
душите. За да се избегне това, мислите, дейностите и склонностите,
всичките три трябва да бъдат унищожени. Най-добрият начин да се
направи това е устойчиво да поддържаш виждането, че “всичко което се
появява като отделни имена и форми е самият Брахман.” Това виждане
трябва да се поддържа винаги, навсякъде, във всички състояния. Твърдото
придържане към това виждане намалява дейността и така води до
утихването на мислите, което от своя страна унищожава латентните
склонности. Унищожаването на скритите склонности наистина е
избавление. Затова развий тази полезна тенденция да разглеждаш всичко
като Брахман. Резултатът от това ще бъде, че крехките склонности на егото
ще изчезнат, както тъмнината при изгрев. Също както тъмнината, с
всичките нейни мрачни ефекти, изчезва при изгрев слънце, така и
ограничението с всички негови скърби ще изчезне безследно, когато
слънцето на преживяването на адвайта изгрее. Следователно разглеждай
всички обективни проявления като Брахман и пребивавай устойчиво в
състояние на покой (самадхи) и вътрешно и външно блаженство (нишчала
бхава), дотогава докато трае ограничението, дължащо се на твоята минала
съдба (карма). Докато правиш това, винаги помни: “Това непоклатимо
Блаженство на Брахман съм самият Аз.”
Това пребиваване като Брахман никога не трябва да бъде отслабвано,
понеже ако това стане, ще се породи фалшива идея за Истината, което е
наистина смърт, както казва Бхагаван Шри Санатсуджата, синът на
Брахма. Такава фалшива идея за истината, породена от отклоняването от
състоянието на пребиваването в Истината, внася заблуда; от заблудата
израства приписването на чувството за “Аз” на егото и неговите обекти, от
това - ограничение, а от ограничението - страдание. Затова няма по-голямо
нещастие за просветления от погрешното разбиране и отклоняването от
реалността. Също както водораслите, макар че са отстранени от водния
басейн, не стоят настрана, а отново го покриват, така и ако човек е външно
ориентиран, дори и да е просветлен, ако мая (илюзията) веднъж започне да
го покрива, той ще бъде подведен по множество начини от фалшивия
интелект. Това се случва поради неговото отклонение от бдителността,
забравянето на истинското му състояние и неговата външна ориентираност
по посока на сетивни обекти. Той е като мъж, подвластен и доминиран от
похотлива жена, в която той е влюбен. Ако поради грешно разбиране и
отклоняване от реалността, съзнанието на човек се изплъзне дори за малко
от мишената на неговото собствено Себе, той ще влезе в контакт с външни
неща и ще заподскача от едно нещо на друго като топка, изплъзнала се от
ръката му и търкулнала се надолу по рамото на стълбище. Той ще започне
да счита външните преживявания като благоприятни за него и от това ще
се появи желание да им се наслаждава. Това ще доведе до участието в тях,
което от своя страна ще унищожи пребиваването в Себето, впоследствие
от което той ще потъне в дълбините, от които той никога не може да се
надигне и ще бъде унищожен. Следователно няма по-голяма опасност за
Брахман-съзнанието от погрешно разбиране, което значи отклоняване от
истинското състояние. Единствено този, който притежава вечното
състояние на съзнанието (ништха) постига реализация (сиддхи) и така
отхвърля проявлението (санкалпа), породено от прамада (погрешното
разбиране) и отслабване на практиката. Такова погрешно разбиране е
причина за всеки духовен упадък (анартха). Следователно бъди сварупа
ништха, който пребивава вечно в Себето.
Онзи, който е постигнал освобождение в състоянието на Брахман
приживе, засиява също и в неговото безтелесно състояние. В Яжур Веда е
казано: “Този, който има дори и най-малкото чувство за различие, винаги
се страхува!” Този, който вижда някакви атрибути на различие в
Абсолютния Брахман, колкото и да са малки, ще остане, поради тази
причина, в състояние на ужас. Този, който локализира чувството за “Аз” в
неодушевеното тяло и неговите обекти, толкова презрени от свещените
текстове и техните коментари, ще преживява печал след печал, подобно на
грешник, който извършва незаконни действия. Ние можем да видим,
различавайки крадците от честните хора, че тези които са предани на
истината избягват нещастията и постигат успех, докато отдадените на
лъжата загиват92. Също така виждаме, че изключването на външните
обекти, дава на ума ясно възприятие на Себето, което води до
унищожаването на ограничението на самсара. Следователно пътят към
освобождението е отказът от цялата обективна реалност. Ако човек
разграничава истината от не-истината в търсенето на свобода и открива
Истината за Върховния Бог посредством авторитета на Писанията, ще тича
ли той като дете след несъществуващи химери, познавайки ги като
причината за неговото разрушение? Никой не би го направил. Затова този,
който различава, трябва също така да отхвърли и спре търсенето навън,
което подхранва тези низки тенденции, пораждащи ограничение. Той
трябва да изтрие всички скърби, породени от невежество, чрез
преживяването “Аз съм единствено Брахман, който е Битие-Съзнание-
Блаженство” и трябва да пребивава вечно в своето истинско състояние,
което е Блаженство. Този, който е буден, не сънува, а този, който сънува,
не е буден; двете състояния са взаимно изключващи се. По подобен начин
този, който не е привързан към тялото, се освобождава, а този, който е –
не.
Освободено същество е този, който вижда себе си като един
единствен и като свидетел едновременно във и отвъд света от движещи се
и неподвижни неща, като основа на всичко. Чрез неговото универсално
съзнание, преживяно чрез финия ум, той е отстранил всички обвивки и
остава като абсолютно цяло. Единствено такъв човек е свободен и той
няма привързаност към тялото. Няма друго средство за освобождение
освен блаженото осъзнаване “Всичко е единственото Себе”. А
отношението “Всичко е едно” се постига чрез постоянно пребиваване в
Себето и отхвърляне на обектите, без да възниква привързаност към тях.
Как може човек да отхвърли обективната реалност ако той има идеята “Аз
съм тялото” и е привързан към други неща и винаги извършва действия,
диктувани от тях? Това е невъзможно. Затова отхвърли всички действия,
базирани на карма и дхарма, и чрез знанието за таттва пребивавай
постоянно в Себето. Приготви ума си за потапяне в непрекъснато
Блаженство. Това усилие ще ти позволи да отхвърлиш обективната
реалност. Свещеният текст “Шанто дантха” (тишина и самоконтрол)
предписва нирвикалпа самадхи (екстатичния транс) за тези търсещи, които
92
Това се отнася за изпитанието на божието съдилище, слагайки горещо желязо в ръката на заподозряния
крадец, който бива изгорен ако е виновен, но не е ако е невинен.
са приели обета чандраяна (регулация на храната, увеличавайки и
намалявайки приема й през две последователни двуседмичия) и също така
са извършили шравана (слушане на текста “Това си ти”), за да постигнат
сарватма бхава (отношението, че всичко е Себето). Ерудираният, който
няма устойчиво преживяване на нирвикалпа самадхи, колкото и начетен да
е той, няма да може да унищожи егото и неговата обективна реалност,
заедно с всичките му натрупани тенденции от предишни раждания.
Проектиращата сила на мая, заедно с нейната забулваща сила, която
съединява душата с егото, причината за заблудата, посредством нейните
качества, кара човек да цикли напразно подобно на призрак. Ако
забулващата сила бъде унищожена, Себето ще засияе от само себе си и
няма да има място за съмнение или препятствие. Тогава проектиращата
сила също ще изчезне, или дори ако остане, нейното присъствие ще бъде
само привидно. Но проектиращата сила не може да изчезне, докато не
изчезне забулващата сила. Забулващата сила ще бъде унищожена
единствено, когато субектът бъде напълно разграничен от обектите, както
млякото от водата.
Чистото различаване, родено от съвършеното знание, отличава
субекта от обекта и унищожава заблудата, породена от невежество.
Различаващият човек разграничава реалното от нереалното, разсъждавайки
както следва: “Както желязото се съчетава с огъня, така и интелектът се
съчетава с невежеството, за да постигне въображаем съюз със Себето,
което е Битие, и проектира себе си като света на виждащия, виждането и
видяното. Следователно всички тези проявления са илюзорни, подобни на
заблуда, сън или въображение. Всички сетивни обекти от егото надолу до
тялото също са нереални, бидейки модификации на пракрити и
подлежащи на промяна от момент към момент. Единствено Себето никога
не се променя. Себето, което е различно от тялото, различно от
съществуването и несъществуването, свидетелят на интелекта и скритият
смисъл на чувството за “Аз”, единствено, вечно, неделимо, наистина е
Върховното Себе, съвършеното вечно Блаженство.”
По такъв начин той различава между Истината и неистината и така
той открива истинското Себе. С окото на озарението, той постига
действително осъзнаване на Себето и преживява това “Аз” като
неделимото знание на абсолютния Брахман. По такъв начин той
унищожава забулващата сила, фалшивото знание и други скърби, които са
били създадени от проектиращата сила, също както страхът от змията
отпада веднага щом човек възприеме реалността на въжето (което той е
взел за змия). Бидейки освободен от тези злини, той постига пребиваване в
състояние на съвършен покой. Оттук следва, че невежеството ще бъде
безследно унищожено, а възелът на Сърцето разхлабен, единствено когато
човек постигне осъзнаване на най-висшето тъждество, посредством
нирвикалпа самадхи. Може ли да остане някакво семе на самсара в
освободената душа, която е осъзнала върховното тъждество чрез
категоричното разрушаване на гората на невежеството с огъня на знанието
за единството на Себето и Брахман? За него няма повече самсара, няма
прераждане и смърт. Затова различаващата душа трябва да разпознае атма
таттва, за да бъде освободен от робството на самсара.
Всички форми на творението и въображението, проявени като теб,
аз, това и т.н., са резултат от нечистотата на интелекта. Те само привидно
съществуват в абсолютното безатрибутно върховно Себе, но в състоянието
на абсорбция (самадхи) при преживяването на Брахман, те престават да
съществуват. Също така Себето изглежда разделено поради различията в
обвивките, но ако те са отстранени то сияе единствено и съвършено. За да
се разтворят тези различия в Абсолюта е необходима непрестанна
концентрация. Личинката на осата, която отхвърля всякаква активност и
медитира постоянно върху осата, става оса, и по същия начин душата,
която копнее за Брахман, чрез еднонасочена медитация става Върховното
Себе, благодарение на силата на нейната медитация и постоянно
пребиваване в Брахман, в абсолютния покой. Така че упорствай постоянно
в медитацията върху Брахман и в резултат умът ще бъде пречистен от
замърсяванията на трите гуни, докато не стане съвършено чист и не
възвърне своето състояние на зрялост за разтварянето в Брахман, както сол
във вода. Това прилича на златото, което бива пречистено от своите
примеси и възвръща чистотата на своето истинско състояние, посредством
поставянето му в пещ. Нирвикалпа самадхи може да се постигне
единствено при такава чистота на ума, а след това и неизменимото
блаженство на тъждествеността. Благодарение на това самадхи, всички
възли на васаните са разхлабени, всички минали карми са унищожени, а
Светлината на Себето се преживява без усилие, вътре и вън, навсякъде и
винаги. Така финият Брахман може да бъде преживян от онези с фин
интелект, единствено в еднородната и фина ментална форма на самадхи.
Няма начин той да бъде преживян чрез грубо външно ориентирано
виждане. По подобен начин мъдрецът, чиито вътрешни и външни сетива са
под контрол, в Уединение и уравновесеност, постига преживяване на
всепроникващото Себе посредством непрекъсната концентрация и така,
избавяйки се от менталните творения, породени от тъмнината на
невежеството, става бездействен и без атрибути, и остава вечно във
Блаженството на Брахман, като Него. Свободен от робството на самсара е
единствено този, който, постигайки нирвикалпа самадхи, възприема ума,
сетивата и обектите, ушите и звука и т.н. като Себето, а не този, който
говори единствено от теоретична мъдрост. Брахманможе да бъде ясно
преживян, без никаква препятствия, единствено посредством нирвикалпа
самадхи, понеже, освен в това състояние, менталната форма винаги се
мени, водеща от една мисъл към друга. Затова контролирай сетивата и ума
и пребивавай устойчиво в Себето. Унищожи напълно тъмнината на
невежеството и неговата причина посредством преживяването на
еднородното Себе и пребивавай вечно като Себето. Размишляването върху
чутата истината е стотици пъти по-мощно от слушането й, а пребиваването
в нея е стотици хиляди пъти по-мощно от размишляването върху нея.
Тогава каква граница може да има за могъществото, постигнато
посредством нирвикалпа самадхи?
Въздържането на речта, неприемането на неща от други,
покоряването на желанието, отричането от действието, умереността и
Уединението, са помощни средства в ранните етапи на самадхи йога.
Уединението спомага за успокояването на сетивата, също така на ума.
Спокойствието на ума унищожава тенденциите и по този начин дава
постоянно преживяване на основното Блаженство на Брахман. Затова
йогинът винаги трябва да се старае да обуздае ума. Дишането трябва да
утихне в ума, умът в интелекта, а интелектът в свидетеля, а познавайки
свидетеля като пълнотата на безкачественото Върховно Себе, се постига
съвършен покой.
Този, който медитира, става този аспект от своето битие, към който
съзнанието е привлечено; ако е към тялото, той става тялото, ако е към
сетивата, той става сетивата, ако е към жизнения дъх, той става това, ако е
към ума или интелекта, той става ума или интелекта. Затова, отхвърляйки
всички тях, съзнанието трябва да утихне и постигне покой в Брахман,
който е вечно Блаженство.
Онзи който, благодарение на жаждата за освобождение, е постигнал
пълна свобода от желанията, е способен да пребивава в Себето и да се
избави от всички привързаности, както вътрешни, така и външни.
Единствено той постига вътрешно и външно отречение. Още повече,
единствено онзи, който няма желания, който е съвършено непривързан,
постига самадхи, а посредством самадхи, спечелва увереността на таттва
джнана, която носи освобождение. Този, който е постигнал освобождение,
е постигнал вечно Блаженство. Затова пълната непривързаност е
единственият път за този, който се стреми към блаженството на съюза с
булката на освобождението. Непривързаността, съчетана със
Себепознанието, спечелва кралството на освобождението.
Непривързаността и знанието са като крилете на птицата, необходими за
издигането към планината на освобождението, и ако едното от тях липсва,
върхът не може да бъде достигнат. Затова отхвърли желанието за обекти,
които са като отрова; откажи се от привързаността към каста, група,
социална позиция и съдба, спри да локализираш чувството за “Аз” в
тялото; бъди винаги центриран в Себето; понеже в действителност ти си
свидетелят, неопетненият Брахман.
Самолъчезарното Себе във формата на Брахман, свидетелят на
всички ограничени същества, сияе вечно като “Аз-Аз” в слоя на виджнана,
различен от петте обвивки. Преживяван като “Аз”, той сияе като
истинското Себе, директното преживяване на великите текстове. Установи
Сърцето си постоянно върху този Брахман, който е целта. Остави сетивата
по местата им, дръж тялото стабилно, оставайки безразличен към него; и
практикувай медитацията “Аз съм Брахман, Брахман съм Аз”, не
позволявайки на други мисли да влизат. Постепенно успокой ума чрез
практикуването на непрекъснат поток от блаженство. Осъзнай
тъждествеността на Себето и Брахман и пий от нектара на Блаженството
на Брахман във вечна радост. От каква полза са жалките мисли за тялото и
света, които са не-Себе? Откажи се от тези мисли, явяващи се не-Себе, и
които са причината за цялата мъка. Дръж се устойчиво за Себето,
седалището на Блаженството, като “Аз”, и повече не приписвай чувството
за “Аз” на егото и неговите атрибути. Бъди абсолютно незаинтересован от
тях и медитирай постоянно върху Себето, което е причината за
освобождението.
Гърнето, голямата глинена делва за съхраняване на зърно и иглата, са
различни неща, но когато те са премахнати, там остава само единственото
пространство на етера. Нещо, което е погрешно въобразено като
съществуващо на основание на нещо друго, няма реалност отделно от
реалното нещо, също както няма реалност змията, въобразена в парчето
въже. Вълната, пяната, мехурчето и водовъртежът, ако се изследва, се
разкрива, че са просто вода. Съдовете в различни размери и форми не са
нищо друго освен глина и фактически са глина. По подобен начин, ти
трябва да отхвърлиш ограниченията на тялото, сетивата, жизнения дъх,
ума, егото, които са просто илюзия. Единствено глупаците възприемат и
говорят за “аз”, “ти”, “то” и т.н., вследствие на заблуждение и
безразсъдство, бидейки опиянени от виното на илюзията (мая). Дори
тяхното възприятие на множественост се съдържа в Битие-Съзнание-
Блаженството, в съвършената чистота на Себето, което като Брахман, сияе
като едно неделимо цяло, подобно на безбрежния етер. Всички
наслагвания като тялото и его-чувството, от Брахман надолу до речния
камък, които са възприети като свят, са всъщност нищо друго освен
еднородното Себе. Те са просто израз на пракрити и Себето като чисто
Битие. Еднородното върховно Себе, неделимо и хомогенно, съществува
като изток, запад, юг и север, вътре и вън, горе и долу, навсякъде. Самото
то е Брахма; самото то е Вишну, Шива, Индра, боговете, човекът и всичко.
Какво повече има да се каже? Всичко, от (троякото проявление на) личния
Бог, индивидуалното същество и света, надолу до миниатюрния атом, е
просто форма на Брахман. За да премахне наслагването на митхя
(фалшивото), свещените текстове декларират “няма никаква дуалност”
(Брахман е един без втори); следователно ти самият си недуалният
Брахман, неопетнен като етера, без вътре или вън, без атрибути, без
изменения, без време, без измерения или части. Какво друго има да се
знае? Свещените текстове декларират: “Докато индивидът разглежда трупа
на неговото тяло като “Аз”, той е нечист и субект на различни злини като
раждане, смърт и болест. Отстрани цялата обективна реалност, насложена
върху Себето поради илюзия, и знай себе си като чистия, неизменен Шива;
тогава ти ще станеш свободен или Брахман, който е бездействен и
неделимо съвършенство.” Просветленият, който е придобил върховно
знание, сияе като Битие-Съзнание-Блаженство, като еднородния Брахман,
напълно отхвърлил обективната реалност. Затова ти също отхвърли твоето
грубо нечисто тяло и финото тяло, което се колебае като вятъра, и “аз –
чувството” в тях, и разглеждай себе си като Битие-Съзнание-Блаженство,
както декларира Веданта, и така остани завинаги като самия Брахман.
Свещените текстове декларират, че: “Дуалността е същността на
илюзията (мая) и единствено недуалността е Върховната Истина.” От
собствен опит знаем, че разделението, създадено от съзнанието, престава
да съществува в дълбок сън, в който съзнанието е абсорбирано в
блаженство. Онези, които са мъдри и различават, знаят че пословичната
змия няма съществуване отделно от субстрата на въжето, нито водата в
миража има такова, отделно от безплодната земя. От собствен опит знаем
също така, че когато умът приеме формата на Себето и стане едно с
безатрибутното върховно Себе, менталното проявление изчезва. Всички
тези магически творения, които илюзията на ума проявява като вселената,
са разкрити, че нямат реално съществуване и стават неистинни, когато
Истината зад тях е осъзната като самия Брахман. В недуалния Брахман
трояката реалност на виждащ, виждане и видяно не съществува.
Субстратът е това, в което невежеството, коренната причина за илюзията
на множествеността, бива абсорбирано, както тъмнината в светлина. Както
океаните устояват до края на цикъла от време, така и Истината на Брахман
остава една, завършена, абсолютно чиста, неподвижна, безкачествена,
неизменна, безформена. Как тогава може да се говори за дуалност или
разнообразие в еднородността на Брахман? В състоянието на самадхи,
просветленият джнани преживява в Сърцето, като “Аз-Аз”, хомогенната
завършеност на този Брахман, който е вечен, несравнимо блаженство-
знание, непривързан, безформен, бездействен, безкачествен, неизменен,
без характеристики, неназовим и свободен от ограничения. Той е
неподвижен като етера, но все пак нищо не може да се сравни с него. Той
няма причина и не е следствие. Той е отвъд въображението. Той може да
бъде постигнат единствено чрез осъзнаване според авторитета на Веданта.
Истината за него пребивава в Сърцето и е постоянно преживявана като Аз.
Той е свободен от раждане, старост и смърт. Сам по себе си е вечен. Той е
вечен, спокоен и неопределим; той е огромен и тих като спокоен океан без
бряг. За да не изпаднеш в самсара, практикувай нирвикалпа самадхи чрез
концентрация върху Брахман, който е преживян в Сърцето като нашето
собствено искрящо Себе, свободно от всички ограничения, като Битие-
Съзнание-Блаженство. Това ще унищожи индивидуалното съзнание, което
е причина за цялата заблуда, и по този начин ще успееш да развържеш
възела на Сърцето, който поражда страданията на раждането и смъртта.
Така, бидейки Себеосъзнат, ще се сдобиеш с великолепието на
непрекъснатото блаженство и постъпвайки така ще осъществиш целта на
човешкия живот, този толкова рядко придобиван дар.
Себереализираният йогин, осъзналият своята истинска природа,
великият махатма, изразява своята мъдрост отхвърляйки тялото, считайки
го за труп, просто като сянка на своето битие, съществуващо единствено
благодарение на миналата съдба. Такъв велик махатма познава себе си
като неразрушимото блаженство на Себето. Той напълно е унищожил
тялото и неговите атрибути в огъня на Брахман, който е вечно неизменната
Истина. Изконсумирал своето тяло и пребиваващ със съзнание вечно
потопено в океана на блаженството, който е Брахман, самият той е вечно
Знание и Блаженство. Тогава, трябва ли той, докато пие от вечния нектар
на Брахман, да се грижи за своето тяло като го храни или поддържа или да
бъде привързан към него, подсигурявайки го вътрешно и външно? Също
както кравата не я е грижа за гирлянда около врата й, така и него не го е
грижа дали тялото, ограничено от връзките на миналата карма, живее или
умира. Затова ти също отхвърли това инертно нечисто тяло и осъзнай
чистото и вечно Себе на мъдростта. Не мисли повече за тялото. Кой би бил
загрижен си върне обратно това, което вече е повърнато?
Знанието за миража държи човек далеч от него, a незнанието, че това
е мираж, кара човек да го търси. По подобен начин, знанието води по пътя
към освобождение, а незнанието води до светски стремежи. Постигането
на Себепознание или Себереализация освобождава човек от страданията,
породени от заблуда, и му носи вечно удовлетворение и вечно
преживяване на ненадминато блаженство; незнанието, от друга страна, го
вкарва в обективни преживявания, изпълнени със страдание и мъка. Как
тогава мъдрецът, който е разсякъл възела на Сърцето с меча на мъдростта,
да продължи да се отъждествява с разните илюзорни действия, с които е
бил зает по време на неговата заблуда? Какво би могло да го въвлече в
действието?
Знанието води до непривързаност; Уединението и санняса
(отхвърлянето на света) водят до знание; блаженството от преживяването
на Себето и покоят са резултат от прекратяване на (отъждествяването с)
действието. Ако тези резултати не са постигнати стъпка по стъпка, първите
етапи стават недействителни. Съвършенство в непривързаността има,
когато предишните тенденции да се търси наслаждение не възникват
отново. Съвършенство в знанието има, когато чувството за „Аз” не се
приписва на тялото. Съвършенството в Уединението има, когато умът,
благодарение на постоянния стремеж, утихне, и, разтворен в Брахман,
повече не е външно ориентиран.
 Не прави разлика между Себето и Брахман или между света и
Брахман. Чрез авторитета на Ведите осъзнай "Аз съм Брахман".
Осъществи чистото блаженство на единството и установи чистото
съзнание неподвижно в Брахман, така че да се разтвориш в Брахман.
Бидейки винаги Брахман, отхвърли обективната реалност, и нека твоите
удоволствия да бъдат виждани или познати от другите, като състоянието
на спящо бебе (несъзнателно сучещо мляко от майката). Отхвърли
(отъждествяването с) дейността и, бидейки с чистотата на изначалното
Битие, пребивавай във вечна наслада от чисто Блаженство. Въпреки че
твоят ум е разтворен и не съзнаваш света, бъди винаги буден, но все пак
като такъв, който не е буден. Остани безразличен към тялото и сетивата и
външните неща, които те следват като сянка. Бъди такъв, който различава,
неопетнен от самсара и от склонностите и сетивните обекти. Поддържай
съзнанието без мисли. Поддържай формата, макар и безформен. Нямай
харесване или нехаресване към това, което се преживява в момента и не
мисли за това, което може да се случи в бъдеще. Откажи се от всички
мисли за вътре и вън и се концентрирай постоянно върху блаженото
преживяване на Брахман. Чрез силата на знанието поддържай съвършено
равновесие пред лицето на всички противоположности като порок и
добродетел, симпатия и антипатия, похвала и порицание, било то от
садхута или от нечестивци. Посветеният мъдрец е като река, вливаща се в
океана, недокоснат от атаките на сетивните обекти, бидейки абсорбиран в
Себето. Единствено такъв човек постига реализация, докато е още в тяло.
Единствено той е достоен за почитание и получава наградата от
достойните действия. Всички негови вродени тенденции са унищожени от
неговото знание за тъждеството си с Брахман и за него самсара вече не
може да бъде възобновена. Също както дори и най-похотливата личност
никога не си помисля да се наслаждава със своята собствена майка, така и
мъдрецът, който преживява съвършенството на Брахман, никога не се
обръща обратно към самсара. Ако той го направи, тогава той не е мъдрец,
който е познал Брахман, а просто външно ориентиран глупак.
Тъждествеността с Брахман е огънят на знанието, който изгаря
санчита кармата (съдбата съхранена за бъдещи животи) и агами кармата
(съдбата създадена в този живот). Веднъж щом мъдрецът се е събудил от
илюзията за извършването на действия, чрез които той е жънел заслуги и
недостатъци през безброй епохи, санчита кармата е унищожена, защото
повече не може да предизвика раждане в по-висши или по-низши светове.
А агами кармата не може повече да му влияе, защото той познава себе си
като Върховния Брахман, като етер, безучастен към ефектите на карма. В
съда, съдържащ алкохол, има етер (пространство), но той влияе ли се от
миризмата на алкохол? Съвсем не. Бяха обяснени санчита и агами
кармата на мъдреца, сега остана да се обясни как неговата прарабдха
карма (тази част от миналата карма, която трябва да се преживее в този
живот), също е мит. Въпреки че винаги е абсорбиран в своето истинско
състояние, той понякога е виждан да преживява плодовете от своите
минали действия или да участва във външни дейности, затова хората
казват, че той не е свободен от кармата, тъй като той трябва да пожъне
добрите и лошите последствия от миналите действия. Нима правилото, че
има плодове от минали действия, когато има съдба, и няма плодове, когато
няма съдба, не важи също и за мъдреците? Те спорят: ако човек изстреля
стрела към животното, мислейки го за тигър, но по-късно се окаже, че е
крава, може ли стрелата да бъде върната? Веднъж изстреляна, тя със
сигурност ще убие кравата. Затова казват също, че съдбата, която е
започнала действието си преди зората на просветлението, трябва да
произведе нейните следствия, така че мъдрецът все още е субект
единствено на прарабдха карма и трябва да изпита нейните последствия.
Обаче свещените текстове декларират, че такава прарабдха е нереална,
защото човек, който се е събудил от преживяването на съня, не се връща
към същия сън, или към желанието да се придържа към преживяването на
съня, или към тялото и обстановката на съня, като “аз” и “мое”. Той е
съвършено свободен от сънувания свят и е щастлив в своето будно
състояние, докато ако човек поддържа някаква привързаност към съня, не
може да се каже, че е излязъл от състоянието на сънуване. По същия начин
човек, който е осъзнал тъждествеността на Брахман и Себето не вижда
нищо друго. Той се храни и екскретира, но като в сън. Той е отвъд
всякакви ограничения и асоциации. Той е самият абсолютен Брахман.
Трите вида карми не му влияят ни най-малко, така че как може да се каже,
че единствено прарабдха карма му влияе? Нима този, който се е събудил,
още сънува? Дори ако се каже, че прарабдха карма влияе на тялото на
мъдреца, което е било изградено в резултат на минала карма, това би му
влияло единствено докато той има идеята “Аз съм тялото”, но веднъж
отпаднала, прарабдха не може да му бъде приписана, тъй като той е
Себето, което е непородено от карма, безначално, чисто и описано от
свещените текстове като “неродено, вечно и безсмъртно”. Но да се
приписва прарабдха на тялото, което е нереално и илюзия на
въображението, само по себе си е невежество. Как може илюзията да бъде
родена, да живее и да умре като реалност? Може да бъде питано, защо
тогава свещените текстове се позовават на тази несъществуваща
прарабдха? Може също да бъде питано, как може тялото да продължи да
съществува, въпреки знанието, постигнато след смъртта на невежеството и
неговите ефекти? За тези, които са дотолкова заблудени и са под
влиянието на фалшиви идеи, се дава обяснение, че писанията допускат
наличието на илюзорна прарабдха в мъдреца, единствено като отстъпка в
дискусията, а не да постулират, че мъдрецът има тяло и умения. В него е
видно вечно установеното състояние на недуалния Брахман, отвъд
менталните или вербални обяснения и дефиниции, без начало и край,
неделимо Битие-Съзнание-Блаженство, устойчиво, еднородно, невъзможно
да бъде отхвърлено или придобито, фино, цялостно вътре и вън, без
основа, отвъд гуните, безцветно, безформено, неизменно, като чисто
Битие. Няма нищо за виждане там от това, което се придобива тук.
Единствено чрез знанието за това единство в Сърцето посредством атма
йога, отхвърляйки удоволствието и самото желание за удоволствие, тези
посветени мъдреци, които имат покой и себеконтрол, постигат върховното
спасение.
Следователно, сине мой, ако ти също, чрез окото на мъдростта,
придобито посредством непоколебимо самадхи, откриеш отвъд всички
съмнения върховното Себе или съвършеното блаженство, което е твоята
изначална природа, няма повече да имаш някакви съмнения за това, което
чу. Затова отхвърли заблудата породена от ума и стани мъдрец, завършен
човек, който е осъществил целта на живота. Учителят, както свещените
текстове, дават общи предписания за всички, но всяка личност трябва да
преживее ограничението и избавлението, глада и удовлетворението,
болестта и здравето, сам за себе си; останалите могат само да вадят
заключения от него. Подобно, този който различава трябва да прекоси
океана на раждане и смърт чрез своите собствени усилия по милостта на
Височайшия Господ. Постигайки по този начин свобода от ограничението,
което е породено единствено от невежество, остани като Битие-Съзнание-
Блаженство. Писанията, разумът, думите на Гуру и вътрешният опит, са
средствата, които трябва да използваш за това.
Същността на Ведантическите текстове могат да бъдат изразени
накратко в следните точки:
Първо: В мен, неподвижният Брахман, всичко, което изглежда
различно, няма никаква реалност. Единствен, Аз съм. Това е гледната
точка на елиминацията (бедха дришти).
Второ: Сънят и всичко останало, което се появява в мен като магия, е
илюзия. Единствен, Аз съм Истината. Това е гледната точка на
илюзията (митхя дришти).
Трето: Всичко, което изглежда като форма, отделна от морето, т.е.
мехурчетата и вълните, е морето. Всичко, което се вижда в съня, е видяно в
този, който вижда съня. Подобно, в Мен, както при морето, или човекът ,
който сънува, всичко, което изглежда отделно от мен, съм Аз самият. Това
е гледната точка на разтварянето (на следствието в неговата причина)
(правилапа дришти).
Отхвърли външния свят чрез някое от тези три средства и познай
онзи, който го вижда като безкрайния, чист и еднороден Брахман, който е
Себето. Този, който е осъзнал така Брахман, е свободен. Макар че и трите
гледни точки са помощни средства за реализация, третата, в която човек
възприема всичко като своето собствено Себе, е най-мощна. Следователно,
познавайки неделимото Себе като своето собствено Себе чрез собствен
опит, човек следва да пребивава в своята истинска природа, отвъд всякаква
ментална форма. Какво повече има да се каже? Целият свят и всички
индивидуалности са всъщност Брахман и пребиваването като този неделим
Брахман само по себе си е освобождение. Това е същността и изводът на
всички Веди. Писанията са основание за това.”
Ученикът осъзнал истината за Себето чрез думите на Гуру, чрез
авторитета на писанията и чрез своето собствено вникване. Той
контролирал своите сетивни органи и, ставайки еднонасочен, останал за
кратко време абсорбиран в неизменно самадхи, в това върховно Себе.
Тогава той се изправил и проговорил на своя Гуру:
“О, Учителю на върховния опит, въплъщение на върховния покой,
на Брахман, на вечната същност на недуалността, безкраен океан от
милост, покланям ти се до земи.”
Тогава, простирайки се, той започнал да разказва за своето собствено
проникновение: “Благодарение на милостта на вашия блажен поглед,
страданието породено от злото на раждането приключи и в един миг
постигнах блаженото състояние на тъждественост. Чрез осъзнаването на
тъждествеността на Брахман и Себето, моето чувство за двойственост
беше унищожено и Аз съм свободен от външна дейност. Аз не мога да
направя разлика между това какво е и какво не е93. Като айсберг в океана,
аз постепенно бях абсорбиран в океана от Блаженството на Брахман,
докато не станах самия океан, чиято природа и обхват интелектът ми не е в
състояние да разбере. Как може човек да схване обширността на този
океан от Блаженството на Брахман, изпълнен с божествена същност, как да
се опише това с думи? Светът, който беше възприеман един миг преди
това, беше напълно изгубен. Къде отиде? От кой беше премахнат? В какво
беше разтворен? Какво чудо! В този огромен океан от Блаженството на
Брахман, изпълнен с божествено откровение, какво има за отхвърляне или
за приемане, какво да се види, чуе или знае, отделно от неговото собствено
Себе? Самият Аз съм Блаженството на Себето. Аз съм непривързан; Аз
нямам нито фино, нито грубо тяло. Аз съм неунищожим; Аз съм съвършен
покой; Аз не съм нито деятелят, нито наслаждаващият се; Аз не подлежа
на изменение. Действието не е мое. Аз не съм виждащият, чуващият,
говорещият, деятелят или наслаждаващият се. Аз не съм нито това, което
се преживява, нито това, което не се преживява, а този, който осветява и
двете. Аз съм празнота, вътре и вън. Аз съм отвъд всякакви сравнения. Аз
съм древният дух. Аз съм без начало. В мен няма “аз” и “ти”, или “това” и
“онова”. Аз съм едновременно във и извън всички елементи като
съзнаващия етер в тях, а също така като основата, върху която те са. Аз
съм Брахма, Аз съм Вишну, Аз съм Рудра, Аз съм Иша, Аз съм Садашива.

93
Тук не става въпрос, че ученикът е в състояние на невежество, неспособен да различи между реалност
и илюзия, но, напротив, че той сега е установен в недуалността отвъд всички противоположности, дори
отвъд противоположностите битие и не-битие.
Аз съм отвъд Ишвара94. Аз съм всеобхватният свидетел, неделимият
еднороден Брахман, безкраен, вечен, самото битие, неделимо цялостно
съвършенство, съществуване, вечен, чист, просветлен, свободен и
върховно Блаженство. Каквото беше преживяно преди като отделни неща
и като преживяващ-преживяване-преживяно, сега виждам, че всичко е в
мен самият. Дори вълните на света да се появяват, благодарение на мая,
както вятъра, възникващи и стихващи, те се появяват и стихват в мен,
неограниченият океан от Блаженство.
Глупаците, които са уличени за тяхната заблуда, погрешно
приписват тяло и други идеи на мен, безформеният и неизменният. Това е
като да делиш неограниченото, безформено време на части като година,
полугодие и сезон. Също както земята не се овлажнява от водите на
миража, така и унищожението не може да ме докосне по никакъв начин,
понеже Аз съм непривързан като етера, различен от всичко, което Аз
осветявам, като слънцето, неподвижен като планина, безграничен като
океана. Както етерът е незасегнат от облаците, така съм и Аз от тялото; как
тогава природата ми може да е да се будя, сънувам и да спя дълбоко, след
като тялото го прави? Това са само телесните ограничения (на Битието),
които идват и си отиват, действат и получават плодовете от действието,
които са родени, съществуват и се разтварят. Как мога Аз да извършвам
карма, да избирам дейността или нейното изоставяне, да жъна плодовете
от добродетелни или лоши постъпки, Аз, който съм като неподвижната
планина, спомената в Пураните, който съм вечно неподвижен, неделим,
завършен и съвършен, като етер, който съм едно съвършено цяло без
сетива, съзнание, форма или изменение? Ако сянката на човек е студена
или гореща или има добри или лоши качества, това въобще не влияе на
човека; по същия начин Аз съм отвъд добродетели и пороци. Свещените
текстове декларират същото. Също както естеството на къщата не влияе на
светлината в нея, така и обективните характеристики не могат да повлияят
на мен, който съм техният свидетел, различен от тях, неизменен и
недокоснат. Също както слънцето свидетелства всички дейности, така и Аз
съм свидетел на целия обективен свят; и в същото време Аз съм основата,
в която светът съществува като въображаемата змия в парче въже. Бидейки
самолъчезарен, Аз не съм извършител на нищо, нито съм този, който
причинява действието. Аз не съм нито хранещият се, нито този, който
причинява нещо да бъде изядено; Аз не съм виждащият, нито този, който
причинява виждането на нещо.
Това, което се движи, е насложената притурка. Това движение на
отразеното съзнание е приписано от невежите на самото съзнание. Също

94
Дори Ишвара, персоналният Бог, е кондензация или проявление на абсолютното Битие и затова е
ограничение до известна степен. Дори това е трансцендирано в състоянието без замърсявания, свободно
от каквото и да е его-чувство.
така те казват, че аз съм извършителят и наслаждаващият се, и това “аз”,
уви, съм тях. Бидейки бездействен като слънцето (в причиняването на
растежа на земята), бидейки Себето на формите и елементите, Аз оставам
недокоснат от отразената светлина на съзнанието. Няма значение за мен
ако това тяло отпадне на земята или във водата. Качествата на отразената
светлина на съзнанието повече не ми влияят, както формата на съда не
влияе на етера в него. Състоянията и функциите на интелекта като
активност, наслаждаване, разбиране, бил той затъпял или пиян, ограничен
или освободен, не ме засягат, тъй като Аз съм чистото недвойствено Себе.
Хилядите, стотиците хиляди задължения (дхарми), възникващи от
пракрити, повече не ме засягат, така както сянката хвърляна от облаците
не влияе на етера. Аз съм това, в което цялата вселена, от пракрити надолу
до грубата материя, се появява просто като сянка, това което е основата,
което осветява всичко, което е Себето на всичко, което е всички форми,
което е всепроникващо и все пак различно от всичко, това което е
единствено празнота, което е различно от който и да е от атрибутите
на мая, това което едва ли може да бъде познато от грубия интелект, което
е самият етер, което няма нито начало, нито край, което е фино,
неподвижно, безформено, бездействено, неопетнено, този чист Брахман в
неговото естествено състояние, ненадминато, вечно, истинско, осъзнато,
безкрайно и саможиво Блаженство, недвойственият Брахман.
Учителю, аз бях смутен от кошмарната гора на цикъла на самсара от
раждане, старост и смърт, причинени от мая, изтощен от измъчващи
епизоди в нея и ужасен от тигъра на егото. Ти ме събуди от този кошмар
чрез твоята милост и ме спаси, донасяйки ми върховно Блаженство.
Велики Учителю! Чрез величието на твоята милост, дори аз постигнах
господството на реалното Битие. Аз бях благословен и осъществих целта
на този живот. Избавен от ограничението от раждане и смърт, Аз
осъзнавам реалността на моето битие, което е океан от Блаженство. О,
всичко това е величието на твоята милост! О, Върховни Учителю!
Покланям се отново и отново в твоите благословени нозе, които, бидейки
във формата на чистото блаженство на съзнанието, са видени като цялото
творение. Вечен поклон!”
Обръщайки се така с ликуващо сърце към Върховния Учител,
ученикът, след осъзнаването на истината за еднородното Битие и
върховното Блаженство, се покланя в неговите стъпала. Той отговаря:
“Също както този, чиито очи не знаят нищо друго освен да се наслаждава
на формите, така и за този, който познава Брахман, няма друго
удовлетворение за неговия интелект освен преживяването на реалността на
Брахман. Кой би се интересувал да гледа нарисувана луна, когато за наша
наслада пълната луна сияе в целия си блясък? Никой, който има истинно
знание, не може да се откаже от същността, за да намира наслада в това,
което е нереално. Няма нито удовлетворение, нито премахване на мъката в
преживяването на нереалността, затова човек трябва да насочи всяко
усилие да види с окото на осъзнаването и с ум в състояние на съвършен
покой своето собствено Себе като Брахман, като истината на
недвойствеността, сияеща като Себето на цялата вселена. Той трябва да
медитира върху това и непрестанно да е концентриран в Себето. Тогава
той ще се наслаждава на непрекъснато преживяване на истинско
Блаженство и само това ще го задоволява. Интелектът е този, който
причинява безпокойството, появяващо се като град в облаците в
безатрибутната цялост на съзнаващото Себе, затова интелектът трябва да
постигне абсолютен покой и това ще доведе до вечно блаженство и покой
в Брахман. Когато покоят и тишината бъдат осъществени, ще има
удовлетворение и мир. Съвършената тишина, свободна от остатъчните
тенденции, е единственото средство за преживяването на вечно
блаженство за махатмата, който познава Брахман, който е осъзнал
Себето и преживява непрекъснато блаженство.
Мъдрецът, който по този начин е осъзнал върховния Брахман, вечно
ще се наслаждава в Себето, необезпокояван от потока от мисли. Той идва и
си отива, стои прав, седи и лежи, извършва каквито дейности желае без да
спазва място, време, поза, посока, правилата на яма или други степени на
йога или място за концентрация. Каква нужда има от правила като яма за
осъзналия собственото си Себе? Не е необходима външна дисциплина, за
да знаеш собственото Себе като “Аз съм Брахман”, също както
Девадатта95 няма нужда от външни техники да знае себе си като такъв.
Това вечно съществуващо Себе сияе от само себе си, когато умът е чист,
също както гърнето е естествено видяно, когато зрението не е повредено.
Няма нужда да се съблюдава чистота на място и време, за да се пребивава в
Себето. Също както светът е осветен от слънцето, така и всички вселени и
Ведите, Шастрите, Пураните, и разните елементи, са осветени от Брахман,
който е съзнателно самолъчезарен. Как може този Брахман да бъде осветен
от някакво низше несъществуващо не-себе? Това върховно Себе е
самосияйно, притежаващо многообразни сили (шакти), непознаваемо за
никой, но все пак е преживявано от всеки като “Аз-Аз” в Сърцето.
Осъзнавайки този Атман, познаващият Брахман е освободен от
ограничението, и когато се освободи, той узнава удовлетворението от
преживяването на същността на вечното Блаженство. Съвършенството на
неговата красота е отвъд въображението. Той не чувства радост или мъка
поради външни условия, независимо дали са приятни или неприятни, и
няма привързаности или отвращения. Той приема, подобно на дете, всички
условия, които го заобикалят, поради желанията на другите. Също както
невинното момче е погълнато в неговата игра без да се притеснява за глад,
жажда или физическо страдание, така и мъдрецът е погълнат в играта на

95
Името тук е взето просто като пример.
своето собствено Себе, без его-съзнание, и се наслаждава постоянно в
Себето. Възнесен в колесницата на своето тяло, той се радва на огромния
простор на чистото съзнание, проси храната си без никаква мисъл или
чувство на унижение, пие вода от реките, облича се или в дрехи, които не
са били изпрани или изсушени, или в кора от дървета, или ходи гол. Няма
кодекс или правила на поведение, които да го обвързват, понеже е
завинаги свободен. Макар и спейки на земята като дете или луд човек, той
остава вечно установен във Веданта. Майката земя е осеяното с цветя
ложе, на което той лежи. Той спи без страх в гората или на погребалната
клада, понеже неговото развлечение и удоволствие е в Брахман. Този,
който е вселенското Себе, приема когато му скимне безброй форми и има
безброй преживявания. На едно място се държи като идиот, на друго като
учен, а на трето като заблуден. Отново, на едно място той се движи човек
на покоя, на друго като цар, на друго като просяк, ядещ от ръцете си
поради липса на паница. На едно място е обожаван, на друго хулен. Така
той живее навсякъде и Истината зад него не може да бъде възприета от
други. Въпреки че не притежава богатства, той е във вечно блаженство.
Въпреки че другите може да не му помагат, той е с всемогъща сила.
Въпреки че може да не е ял, той е вечно удовлетворен. Той гледа на всички
неща безпристрастно. Въпреки че действа, не е той, който действа;
въпреки че се храни, не е той, който яде; въпреки че има тяло, той е
безтелесен. Въпреки че е индивидуализиран, той е Едно Неделимо цяло.
Познавайки Брахман и освободен в тяло приживе, той не е засегнат от
привързаности и отвращения, радости и скърби, благоприятни и
неблагоприятни неща, естествени за обикновения човек, който е привързан
към тялото. Въпреки че реално слънцето никога не е хванато от главата на
дракона (при затъмнение), изглежда, че е така, и глупците, които не знаят
истината казват: “Гледай! Слънцето е хванато!” Подобно, те казват, че
този, който знае Брахман, има тяло, но това е тяхна заблуда, защото макар
че привидно има тяло, той никак не е засегнат от него. Тялото на
освободения човек, макар че е свободен от ограничение, съществува на
едно място или друго, като хвърлена кожа на змия. Тялото на освободения
човек, като дънер на дърво, подмятано нагоре и надолу от течението на
реката, може понякога да е потопено в удоволствие, благодарение на
неговата прарабдха, но дори и тогава, поради ефекта на остатъчните
тенденции на прарабдха, каквито има и тялото на светската личност, той
все пак остава свидетел в своето състояние на вътрешна тишина, като
главината на колелото, свободен от желание и отвращение и напълно
безпристрастен. Той нито привързва сетивата към обектите, даващи
удоволствие, нито ги отдръпва от тях. Плодовете на неговите действия не
го засягат ни най-малко, тъй като е напълно опиянен с непрекъснатото
преживяване на нектар от блаженство. Този, който знае Брахман, е
абсолютното Себе, върховният Господ, който не се нуждае от специални
форми на медитация. Няма съмнение в това.
Този, който е узнал Брахман, е постигнал целта на живота, и е вечно
свободен като Брахман, въпреки че живее в тяло и използва неговите
способности. Нещо повече, той осъзнава състоянието на Брахман дори при
разрушаването на тялото и неговите придатъци. Това е подобно на актьор
на сцената, който е същият индивид, независимо дали носи маска или не.
За дървото няма разлика дали мястото, където мъртвото листо пада, е
добро или не, дали е река, канал, улица или храм на Шива. Подобно,
мъдрецът не го засяга къде неговото тяло, вече изгоряло в огъня на
знанието, ще отпадне. Битие-Съзнание-Блаженството на Себето никога не
загива с тялото, диханието, интелекта и сетивните органи, също както
дървото при загиване на листата, цветовете и плодовете му. Свещените
текстове също декларират: “Единствено това, което е крайно и изменяемо
може да загине”, и също: ”Себето, което е установено съзнание, е Истината
и е нетленно.” Мъдрецът е Брахман в съвършеното Блаженство на
недвойствеността; той е установен в Истината, която е Брахман. Как тогава
може да има значение къде и кога той напуска тялото си, което е носител
от кожа, плът и нечистотии? Избавянето от тялото, тоягата и чашата за
вода (не просяка) не е истинско освобождение; освобождението, както е
разбрано от мъдреците, всъщност значи развързването на възела на
невежеството в Сърцето.
Също както камъкът, дървото, сламата, зърното, рогозката,
картините, гърнето и т.н., когато изгорят, се превръщат в пръст (от която и
произхождат), така и тялото и неговите сетивни органи, бивайки изгорени
в огъня на знанието, стават знание и биват абсорбирани в Брахман, както
тъмнината в светлината на слънцето. Когато гърнето се счупи,
пространството, което е било в него, става едно с пространството; по
същия начин, когато ограниченията, породени от тялото и неговите
обвивки, са премахнати, мъдрецът, себеосъзнат приживе, сияе като
Брахман, абсорбиран в Брахман, който той е бил и преди това, както мляко
в мляко, вода във вода или масло в масло, и сияе като единственото
върховно Себе. Така, когато мъдрецът, който пребивава като Брахман,
който е чисто Битие, постига своето безтелесно абсолютно състояние и
никога не се преражда отново. Как може да има прераждане за мъдреца,
който пребивава като Брахман, чието тяло и неговите ограничения са
изгорени в огъня на знанието, тъждеството на индивида и Върховното?
Съществуването на всичко, което или се потвърждава, или се отхвърля в
еднородната основа на неразрушимото, непривързано, недуално и
абсолютно Себе, зависи единствено от ума, също както появяването или
изчезването на въображаемата змия в парче въже няма основание в
действителността. Ограничението и освобождението са творения на мая,
наслагвания върху Брахман, въобразени от ума, без действително
съществуване. Този, който вини слънцето за собствената си слепота, е
глупак. Дискусията, че ограничението (самсара) е причинено от
забулващата сила (тамас) на мая, а освобождението от неговото
унищожение, е невъзможна, тъй като няма различия в Себето. Такъв
аргумент би довел до отхвърляне на истината на недуалността и
потвърждаване на дуалността. Това би противоречало на авторитета на
писанията. Как може да има някакво проявление на мая в недвойствения
Брахман, който е съвършен покой, едно цяло като етера, неопетнен,
бездействен, чист и безформен? Писанията дори прокламират високо:
“Всъщност няма нито сътворение, нито разрушение; няма някой
ограничен, няма търсещ освобождение, няма някой по пътя към
спасението, нито някой освободен. Това е абсолютната истина.” Мой
скъпи ученико, това, връхната точка и същността на Упанишадите,
тайната на тайните, е моето наставление към теб. Ти също можеш да я
предадеш на някой, който се стреми към освобождение, само бъди
внимателен и го проучи няколко пъти, за да си сигурен, че има истинска
непривързаност и е свободен от всички грехове и пороци на тази тъмна
епоха.”
Чувайки тези думи от Гуру, ученикът му се покланя няколко пъти и
после си тръгва към дома в състояние на Блаженство. Учителят също,
потопен в океан от Блаженство, се скита по земята, за да я пречисти.
Така беше разкрита истинската природа на Себето във формата на
диалог между Гуру и неговия ученик, така че всеки, който търси
освобождение да може лесно да го разбере. Нека тези полезни наставления
да бъдат следвани от тези, които имат вяра в авторитета на писанията, и
които се стремят към освобождение, от тези напреднали търсачи, които
извършват техните предписани задължения без да ги е грижа за плодовете
на техните действия и така са се пречистили от умствените замърсявания,
които не са привързани към удобствата на самсара, и които са постигнали
състояние на равновесие. Душите, скитащи в дивата и ужасяваща гора на
самсара, са измъчвани от силна жажда, причинена от ужасната жега на
троякото зло96, и после са заблудени от миража на водата. Великият
Учител Шанкара Бхагаватпадачаря иска да ги информира за
съществуването на океан от сладка вода на една ръка разстояние -
блаженството на недуалността, така че те да могат да бъдат облекчени, и
ги е благословил с неговия труд Вивекачудамани или “Скъпоценният
камък в короната на различаването”, който ще им даде вечното блаженство
на освобождението. Това е отвъд всякакво съмнение.

Ом Покой, Покой, Покой

96
(1) адхятмика (2) адхибхоутика (3) адхидайвика
 Дрик Дришя Вивека

Това произведение на Шанкарачаря било преведено на Тамил от

Шри Бхагаван. Бхагаван също така композирал следния встъпителен
стих и въведение.

О ти, Божествени Шанкара, ти си Субектът, който познава субекта и

обекта. Нека субектът в мен бъде унищожен, а с него и обекта. Понеже
така в ума ми изгрява светлината на единствения Шива.

Въведение

“Брахман е само един и недвойствен”, заявяват Шрути. След като,

според адвайта, Брахман е единствената реалност, как тогава този
Брахман е неявен за нас, докато прапанча (светът, т.е. не-Брахман) е
толкова ясен? Такива въпроси задава напредналият садхака.
В собственото Себе на човек, което не е друго освен Брахман, има
загадъчна сила известна като авидя (невежество), която е безначална и не е
отделна от Себето. Нейните характеристики са забулването и представата
за множественост. Също както картините в киното, макар че са невидими
на слънчева светлина или пък на тъмно, стават видими в лъч светлина
насред тъмнината, така и в тъмнината на невежеството се появява
отразената светлина на Себето, илюзорна и разпокъсана, приемаща
формата на мисъл. Това е първата мисъл, позната като его, джива или
карта (вършител), притежаващо ум като посредник за неговите
възприятия. Умът има складирани латентни тенденции, които той
проектира като обекти в спектакъла от сенки в състоянията на будност и
сънуване. Дживата бърка този спектакъл за реален. Забулващият аспект
на ума първо скрива истинската природа на Себето и после разкрива
гледката на обективния свят. Също както водите на океана не изглеждат
различни от вълните, така и докато продължават обективните феномени,
Себето, въпреки че то е единственото битие, изглежда че не е различно от
тях. Отхвърли илюзията породена от скритите тенденции и от фалшивите
идеи за вътре и вън. Чрез такъв вид постоянна практика на сахаджа
самадхи, забулващата сила изчезва и недуалното Себе остава да сияе като
самия Брахман. Това е цялата тайна на доктрината на адвайта,
преподавана от учителя на напредналия садхака. Тук се съдържа същото
учение, което Шри Шанкарачаря е изложил сбито, без детайли, в следния
текст.
 Текстът

Всички наши възприятия спадат към не-Себето. Себето наистина е

неизменният Виждащ. Всички безчислени свещени текстове прокламират
единствено различаването между Себето и не-Себето.
Светът, който виждаме, бидейки видян от окото, е дришя (обект);
окото, което вижда е дрик (субект). Но окото, бидейки възприемано от ума
е дришя (обект), а умът, който вижда е дрик (субект). Умът с неговите
мисли, възприеман от Себето, е дришя (обект), а Себето е дрик (субект).
Себето не може да бъде дришя (обект), не бидейки възприето от нещо
друго. Възприеманите форми са различни: сини и жълти, груби и фини,
високи и ниски и т.н.; но окото, което ги вижда, остава едно и също. По
подобен начин, вариращите качества на зрението, като слепота, неяснота и
острота, на ушите и другите органи, са възприети единствено от ума. Така
също различните характеристики на ума като желание, решителност,
съмнение, вяра, липса на вяра, кураж, липса на кураж, страх, срам,
различаване, доброта и злонамереност, всички те са възприемани
единствено от Себето. Това Себе нито се появява, нито изчезва, нито
нараства, нито намалява. То свети чрез своето собствено сияние. То
осветява всичко останало без да се нуждае от подкрепа от други
източници.
Буддхи, като сбора от вътрешните органи, в контакт с отразеното
съзнание има два аспекта. Единият е наречен егоизъм, а другият ум. Този
контакт на буддхи с отразеното съзнание е като тъждеството на
нагорещената до червено желязна топка с огъня. Оттук, грубото тяло е
възприемано за съзнателна единица. Контактът, установяващ
тъждествеността на егото с отразеното съзнание, е три вида:

1. Отъждествяването на егото с отразеното съзнание е естествено или

вродено.
2. Отъждествяването на егото с тялото е поради минала карма.
3. Отъждествяването на егото със свидетеля е поради невежество.

Естественият или природен контакт продължава, докато съществува

буддхи, но при осъзнаването на Себето се доказва, че е фалшив. Третият
споменат контакт е разрушен, когато е разкрито чрез собствен опит, че
Себето, което е Битие, няма такъв контакт с каквото и да е. Вторият
споменат контакт, който е породен от миналата карма, спира да
съществува при унищожаването на скритите тенденции (васаните). В
състоянието на дълбок сън, когато тялото е инертно, егото е напълно
разтворено (в каузалното невежество). Егото е наполовина проявено в съня
със съновидения и е напълно проявено в будно състояние. То е форма или
модификация на мисълта (с нейните латентни тенденции), която създава
вътрешния свят на сънищата в състоянието на сънуване и външния свят в
будно състояние. Финото тяло, което е материалната причина на ума и
егото, преживява трите състояния, а също така раждане и смърт.
Мая на каузалното тяло има своята сила на проектиране (раджас) и
забулване (тамас). Проектиращата сила е тази, която създава всичко - от
финото тяло до грубата вселена от имена и форми. Те са породени в Сат-
Чит-Ананда (Битие-Съзнание-Блаженството), подобно на пяната в океана.
Забулващата сила действа по такъв начин, че вътрешно различието между
субект и обект не може да бъде възприето, а външно - между Брахман и
феноменалния свят. Всъщност това е причината за самсара. Индивидът, с
неговата отразена светлина на Съзнанието, е финото тяло, съществуващо в
максимална близост до Себето, и той е вявахарика(емпиричният или
преживяващият аз). Индивидуалният характер на емпиричния аз се
появява в свидетеля или сакши, също поради фалшиво наслагване. Но при
изчезването на забулващата сила (тамас), разликата между свидетеля и
емпиричния аз става ясна; и наслагването също отпада. По същия начин,
Брахман сияе като феноменалния свят от имена и форми, единствено
поради ефекта на забулващата сила, която скрива разликата между тях.
Когато забулването изчезне, разликата между двете е възприета, понеже
никоя от дейностите от феноменалния свят не съществува в Брахман.
От петте характеристики: Битие, Съзнание, Блаженство, име и
форма, първите три принадлежат на Брахман, а името и формата - на света.
Трите аспекта на Битие-Съзнание-Блаженството съществуват еднакво в
петте елемента (етер, въздух, огън, вода и земя), девите (боговете),
животните, хората и т.н., докато имената и формите са различни. Затова
бъди безразличен към имената и формите, концентрирай се върху Битие-
Съзнание-Блаженството и постоянно практикувай самадхи (тъждеството
с Брахман) в Сърцето или извън него.
Тази практика на самадхи (тъждеството с Брахман) е два вида:
савикалпа (при което различието между познаващ, познаване и познато не
е изгубено) и нирвикалпа (в което горното различие липсва). Савикалпа
самадхи от своя страна е два вида: това, което е асоциирано с думи (звук) и
медитация върху своето собствено съзнание, като свидетел на мисъл
форми като желанието, което е (вътрешно) савикалпа самадхи, асоциирано
с (познаваеми) обекти. Осъзнаването на собственото Себе като “Аз съм
Битие-Съзнание-Блаженство, недуално, непривързано и самосияещо”
е (вътрешно) савикалпа самадхи, асоциирано с думи (звук). Отхвърлянето
на имената и формите от гореспоменатите два вида самадхи и пълното
абсорбиране в Блаженството, преживяно чрез осъзнаването на Себето, е
(вътрешно) нирвикалпа самдхи. В това състояние се постига устойчиво
пребиваване, подобно на непоклатимия пламък на свещ, сложена на място
без вятър. Така също, пребиваването в Сърцето, ставайки безразличен към
външни обекти от имена и форми и възприемайки единствено
Съществуване или Сат, е (външно) савикалпа самадхи, асоциирано с
обекти; а бидейки постоянно осъзнат за това Сат (истинско
съществуване), като неделимата единна субстанция на Брахман, е
(външно) савикалпа самадхи, асоциирано с думи (звук). След тези две
преживявания, Битието, което е непрекъснато като океан без вълни, е
(външно) нирвикалпа самадхи. Този който медитира, трябва да прекарва
своето време постоянно в тези шест вида самадхи. Чрез тях,
привързаността към тялото се унищожава и умът, който постоянно
пребивава във Върховното Себе (Параматман), накъдето и да се скита,
навсякъде е спонтанно в самадхи. Чрез постоянната практика на самадхи,
Върховното Себе, което е едновременно най-висшето и най-низшето, което
включва както Параматман, така и дживатман, бива директно
преживяно, и тогава възелът на Сърцето се развързва; всички съмнения
биват унищожени, а също така изчезват всички карми (дейности).
От трите форми на индивидуално битие, ограниченият аз (в
дълбокия сън), емпиричният аз (в будното състояние) и сънуващият аз,
единствено индивидът, ограничен от състоянието на дълбок сън, е
истинското Себе (парамартхика). Дори той е просто идея. Единствено
Абсолютът е истинското Себе. Всъщност той е с природата на самия
Брахман, обаче наслагване създава ограниченията на индивидуалността в
Абсолюта. Идентичността Тат-твам-аси (Това си Ти) и други велики
текстове от Упанишадите се отнася именно за парамартхика джива, а не
за друго. Великата мая (безначалното наслагване), с нейната забулваща и
проектираща сила (тамас и раджас), покрива единствения неделим
Брахман, и в този Брахман създава света и индивидите. Индивидът
(джива), концепцията за емпиричен аз в буддхи, наистина е действащият и
наслаждаващият се и целият феноменален свят е неговият обект на
наслаждение. От безначални времена до постигането на освобождението,
индивидът и светът имат емпирично съществуване. И двете неща са
емпирични. Емпиричният индивид привидно притежава силата на съня във
формата на забулващата и проектиращата сила. Той е асоцииран със
Съзнанието. Първо тази сила покрива индивидуалния емпиричен аз и
познатата вселена, които след това са въобразени при сънуването. Тези
сънувани възприятия и индивидът, който ги възприема, са илюзорни,
защото съществуват единствено по време на преживяването на
съновидението. Ние потвърждаваме тяхната илюзорна природа, понеже
при събуждането от съня, никой не вижда съня и никой не вижда
сънуваните обекти. Сънуващият аз преживява сънувания свят като реален,
докато емпиричният аз преживява емпиричния свят като реален, но когато
парамартхика джива се осъзнае, е разпознат като нереален.
Парамартхика джива, различна от тези на будното и сънуваното
преживявания, е идентична с Брахман. За него няма “друг”. Ако той вижда
някой “друг”, той знае, че е илюзия.
 Сладостта, течливостта и студенината на водата са характеристики,
присъстващи еднакво, и във вълните, и в пяната. По същия начин,
характеристиките на Себето (парамартхика) Битие-Съзнание-Блаженство
са налични в емпиричния аз, а чрез него също и в сънуващия аз, понеже
тяхното съществуване е просто илюзорно творение в Себето. Пяната с
нейните качества, като студенина, утихва във вълните, вълните с техните
характеристики, като течливост, утихват във водата, и единствено океанът
има първично съществуване. По подобен начин, сънуващият аз и неговите
обекти биват абсорбирани в емпиричния аз; след това емпиричният аз с
неговите характеристики бива абсорбиран в парамартхика, и като
изначално засиява единствено Битие-Съзнание-Блаженството, което е
Брахман.

13

Други Преводи

Вичара Мани Мала

(Гирлянд от скъпоценностите на Изследването)

Това е компилация от характерни точки, извадени от Бхагаван Шри

Рамана Махарши, от голяма книга на Тамил, известна като Вичара
Сагара (Океанът на Изследването), която е превод от оригинала на Хинди
от Махатма Нишчалдас. Помолен от поклонника Аруначала Мудалиар,
който се оплакал, че тази книга на Тамил е много трудна за четене и
разбиране, Шри Бхагаван благосклонно направил следните извадки.

Благослов

Аз съм Брахман, който е блаженство, който е вечен, сияен,

всепроникващ, същността на имената и формите, който е непознаваем от
нечист интелект, но разпознат от чист интелект, неопетнен и безграничен.
Когато се отхвърли джива (индивидуалното битие) под формата на
ахамкара (его-чувство), което е привидното значение на думата “Аз”, това
което остава чисто като сияйния и съзнателен Атман (Себето), което е
скритото значение на думата “Аз”, е Брахман. Това може да бъде разбрано
също чрез следното описание на преживяването на Арунагириар: “След
поглъщането ми, който имах формата на “аз” (его), висшето Битие остана
като чисто Себе.”
 Текстът

Благородният стремящ се към освобождение, чиито ум е станал чист

и еднонасочен чрез прекратяването на пагубните мисли, което е резултат
от безкористни действия и медитации извършени от него в предишни
животи, и който е субект единствено на недостатъка на прикриващата сила
(аварана шакти) под формата на невежество за Себето, и който притежава
четирите характеристики на различаването, безстрастието, шестте
добродетели като себеконтрол и жажда за освобождение, бидейки
неспособен да търпи страданията на самсара, се обръща към Сатгуру,
който е състрадателен, който е осъзнал смисъла на Веданта, и който е
установен в Брахман, и след като се покланя пред него с боязън и
благоговение, го пита:

Ученик: Свами, какви са средствата за слагането на край на

страданията на цикъла на самсара от раждане и смърт и постигането
на върховно блаженство?

Гуру: О, Ученико! Каква заблуда! Ти винаги си с природата на

блаженство. Няма ни най-малка следа от страданията на самсара в теб.
Следователно не приемай върху себе си страданията на раждането и т.н.
Ти си съзнаващият Брахман, който е свободен от раждане и смърт.

Ученик: Нима освобождението не е прекратяване на страданието и

постигането на върховно блаженство? Ако съм (вече) с природата на
блаженство, как е възможно да постигна блаженство, което е винаги
постигнато, и по подобен начин да се избавя от страданието, което
никога не е съществувало?

Гуру: Това е възможно също както някой търси и намира гривна,

която е била на собствената му ръка през цялото време, но която е
забравил, и намирайки я, гледа на нея като на нова придобивка. Това е
възможно, както при случая със змията, която никога не е съществувала
във въжето, объркано за такава, но която изглежда, че е била там, и
привидно изчезва, когато човек открие, че това е просто парче въже.

Ученик: Несъществуването на страданието и съществуването на

блаженството ще присъстват ли съвместно в едно и също състояние
(букв. същността) на освобождението?

Гуру: Ще присъстват. Също както несъществуването на

въображаемата змия е съществуването на въжето, несъществуването на
въображаемото страдание е съществуването на блаженството.
 Ученик: Тъй като блаженството възниква единствено от контакта
с обекти, как може да се каже, че аз съм (с природата) на блаженство?

Гуру: Блаженството на Себето няма да бъде почувствано в интелект,

който е разсеян от желания за обекти, от човек, който не знае Себето.
Когато обектът на желанието е постигнат, интелектът се успокоява за
момент и се обръща навътре. Тогава блаженството на Себето се отразява в
него и се появява илюзията, че блаженството е в обекта. Но когато други
обекти са пожелани, блаженството изчезва. Това напомня на радостта,
която човек изпитва при пристигането на собствения му син от чужбина.
Тя не трае толкова дълго във времето както обекта, който изглежда, че е
причината за нея. Освен това, блаженството бива преживяно в състояние
на самадхи и в дълбок сън, дори без обекти. Следователно няма
блаженство в обектите. Единствено Себето е блаженство. Единствено
заради блаженството на Себето, то се преживява от всички, понеже всичко,
както е прокламирано във Ведите, е форма на блаженство.

Ученик: Но мъдрецът (джнани), който знае Себето, желае ли

обекти и изпитва ли блаженство или не?

Гуру: Макар че може да желае обекти и да изпитва блаженство като

невежа личност, той не си въобразява, че това блаженство е различно от
блаженството на Себето.

Ученик: Когато страданието на раждането, смъртта и т.н., са

действително преживяни, как може да се каже, че те никога не
съществуват в мен?

Гуру: Знай, че светът на раждане, смърт и т.н. е илюзорно

проявление, както змията във въжето и синьото в небето, или подобен на
сън, породен от невежеството за твоето Себе, което е Брахман.

Ученик: Какво е опората (адхара) на този обширен свят?

Гуру: Също както въжето е опората и основата на илюзорната змия,

която се появява, когато въжето не е разпознато като такова, така и ти си
опората и основата на света, който се появява, когато не знаеш своето
Себе.

Ученик: Моля ви, разяснете ми идеите за опората (адхара) и

основата (адхищана).
 Гуру: Дори в нереалната змия има концепция за “това”, която е
смесена с основната концепция за “това”, почиваща във въжето. По
подобен начин, в нереалния свят съществува концепцията “той
съществува”, която е смесена с основната концепция на съществуването,
почиваща в Себето. Това съществуване е опората на света. Отново, също
както съществува специфичната концепция “въже” (освен основната
концепция за “това”), съществува също и специфичната концепция за
Себето, а именно, че е непривързано, неизменимо, вечно свободно,
всепроникващо и т.н. Това не е познато по време на заблудата, но когато е
разпознато, това отстранява заблудата. Тази специфична концепция за
Себето е основата на света.

Ученик: Аналогично на виждащия, различен от въжето, което е

опората и основата на змията, кой е виждащият различен от мен, кой е
опората и основата на света?

Гуру: Ако основата е безсъзнателна, е нужен отделен виждащ. Ако

основата е съзнателна, то тя самата ще бъде виждащият. Също както
свидетелстващото съзнание, което е основата на съня е самият виждащ в
съновидението, ти самият си виждащият света.

Ученик: Ако светът в будно състояние получава съществуване и се

проявява илюзорно като съновидение поради незнание, защо трябва да
споменаваме за някаква разлика между будното състояние и съня със
съновидения, казвайки че будното състояние има относителна
(емпирична: вявахарика) реалност, докато сънят със съновидения има
само персонална (пратибхасика) реалност?

Гуру: Тъй като съновидението се появява без помощта на време,

пространство и вещества, поради незнание, съпроводено от недостатъка
(дошам) на дълбокия сън, се казва, че е персонално състояние. Тъй като
будното състояние се появява във Върховното Себе, което е свободно
от време, пространство и вещества, единствено поради незнание, се казва,
че е относително състояние. Те са обяснени така по отношение на трите
състояния на реалност (персонално, относително и абсолютно). Когато
виждаме ясно, няма разлика между тях. Нито има някаква разлика между
будното състояние и съня със съновидения. Недиференцираното съзнание
е единствената истинска реалност. Каквото и да е различно от него, то е
персонално и има незнание като негова материална причина и съзнание
като негова основа.

Ученик: Ако това е така, защо има прекратяване на състоянието

на сън със съновидения, дори при отсъствие на знанието на Брахман,
докато будното състояние не се прекратява без познаването
на Брахман?

Гуру: Макар и да не може да има пълно прекратяване на състоянието

на сън със съновидения, докато няма знание за Брахман в будното
състояние, недостатъкът на дълбокия сън, който е непосредствената
причина за съновидението, може да изчезне при появата на будното
състояние, което е неблагоприятно за него.

Ученик: Обектите от будното състояние преди съновидението

съществуват също и в състоянието на сън със съновидения. Но обектите
от едно съновидение не са наблюдавани в следващото съновидение. Как
тогава двете състояния можеда бъдат разглеждани като сходни?

Гуру: Всички обекти са трансформация на подлежащото съзнание

поради незнание. Когато се появи концепция, те също се появяват, а когато
концепцията изчезне, те също изчезват. Следователно не може да се каже,
че обектите от предишното будно състояние, съществуват също и в
следващото будно състояние. Както в съня със съновидения те (обектите
от следващото будно състояние) имат само временно съществуване. По
тази причина и двете са сходни.

Ученик: Тъй като човек, който се събужда от сън със съновидения

вярва, че обектите които вижда са същите каквито са били преди да
заспи, не може да се каже, че те се появяват единствено когато има
знание за тях. Обектите съществуват постоянно, преди появяването и
след изчезването на знанието за тях.

Гуру: Също както нещата, които се появяват по време на състоянието

на сън със съновидения изглежда, че съществуват непроменени за дълго
време, такива са и обектите, които се появяват в будното състояние,
поради силно вкорененото незнание. Идеите за причина и следствие по
отношение на тези обекти също са сходни.

Ученик: Ако робството на самсара се е появило поради невежество

за Себето, кога тогава се е появило това невежество?

Гуру: Невежеството, появяващо се от Себето, е просто

въображение (калпита) и няма начало.

Ученик: Тъй като тъмнината не може да съществува в слънцето,

как може незнанието да съществува в Брахман, който е чисто съзнание?
Дори ако то съществува, то не може да съществува в това, което е ясно
познато или пък в това, което е напълно непознато. Наслагването на
илюзорна реалност върху истинската е възможно, единствено когато
основният аспект на нещо е познат, а не неговият специфичен аспект.
Брахман няма части като основна и специфична; той е безатрибутен;
затова, как може да има наслагване на ограничение?

Гуру: Макар че Брахман е съзнание, основният (неразличен) аспект

на това всепроникващо съзнание, което е с природата на сияйност, не е
несъвместим с незнанието, а е благоприятен за него. В дълбок сън
незнанието съществува заедно със съзнанието на Себето. Основаният
(потенциал на) огъня в дървото не е несъвместим с тъмнината, а е
благоприятен за нея. Но както актуализираният (проявен) огън, произведен
чрез триене на дървото, е несъвместим с тъмнината, така също и ясното
съзнание, проявено в ума като Брахман, е несъвместимо с незнанието.
Въпреки че Брахман е без атрибути (и затова не може да бъде познат),
неговото основно съществуване е познато, дори и в състоянието на
незнание, под формата “Аз съм”, докато неговите специфични аспекти
като съзнание, блаженство и т.н. тогава са непознати, но са познати
единствено в състояние на знание. Тъй като проявленията са резултат от
незнание, е възможно да има ограничение от наслагване върху
безатрибутния Брахман, който е познат като съществуване и непознат като
съзнание и блаженство.

Ученик: Макар и светът да е нереален, той е причината за

страдания като раждането и смъртта. Нереалният кошмар няма да се
появи ако се направи джапа (преди да заспим). Аналогично на това, какво
може да се направи за да се предотврати появяването на света?

Гуру: Това, което се появява поради невежеството за нещо, ще

престане да се появява единствено посредством знанието за това нещо.
Змията и среброто, които се появяват поради невежеството за въжето и
седефната мида, ще изчезнат единствено посредством познаването им. По
подобен начин светът, който се появява поради незнанието на Себето, ще
изчезне единствено чрез знанието на Себето. Брахман е безкраен,
еднороден, непривързан към нищо, нероден и т.н., невидим и без име и
форма. Въобразеното незнание в него и неговите следствия, а именно
индивидът, Господ и светът, са нереални във всички три периоди от време.
Каквото и да се види, това е игра на интелекта, който е следствие от това
незнание. Брахман, докато остава неподвижен, осветява интелекта. Този
интелект проектира своето фалшиво въображение в състоянията будно и
сън със съновидения и се разтваря в незнание в състоянието на дълбок сън.
"Също както водата на миража не прави пустинята мокра, това нереално
нещо (светът) няма да ми причини никаква вреда, който съм неговата
основа." Това убеждение е истинско знание. Това е средството за
освобождение. Аз вече казах това. Тъмнината няма да изчезне посредством
нищо друго освен светлина; тя няма да изчезне посредством ритуални
действия, медитация (упасана)97 и т.н. Тъмнината на невежеството, заедно
с нейните следствия, си отива от този, в чието Сърце се появява светлината
на знанието. Той остава винаги като непривързаното и еднородно Себе във
формата на Брахман. Нищо от миналото не съществува. Нито пък
съществува нещо сега. Нито ще има нещо в бъдеще. Тъй като обектите, за
които се знае, че не съществуват (в действителност), термините “свидетел”
и “виждащ” са неприложими. Тъй като няма ограничение, няма и
освобождение. Тъй като няма незнание, няма и знание. Този, който е узнал
това и е отхвърлил чувството за дълг, е мъдрец (джнaни). С каквото и да
влизат или да не влизат в контакт сетивата му, той е непривързан и
свободен от желания. Следователно, дори и да изглежда че действа, той не
прави нищо.

Ученик: Как може индивидът, който е във формата на “аз”,”аз”,

който е многоброен, ограничен и субект на привързаности и други форми
на страдание, да бъде тъждествен с Брахман, който е един и
всепроникващ и свободен от привързаност и други форми на страдание?
Ако индивидът и Брахман са едно и също, кой е този, който действа? И
кой дарява плодовете на действието?

Гуру: Брахман не може да бъде идентичен с индивида (дживата),

който е ограничен до вътрешния орган (антахкарана), и който е
привидното значение на “Аз”, но той може да бъде такъв със свидетеля
(сакши), който е присъщото значение на думата “Аз”. Това, което
извършва действието, е отразената част (абхаса бхага) на дживата.
Отразената част в Ишвара (Бог), който е привидното значение на
думата Тат (Брахман), дарява плодовете на действието. Няма различие в
Съзнанието, което е присъщото значение на тези думи (Аз и Тат). Нито
тези два аспекта (джива и Ишвара) имат реално съществуване.

Ученик: Какво е дживата? Какво е сакши (свидетелят)? Нима

свидетелят, различен от дживата, не е абсолютна невъзможност,
подобно на сина на безплодната жена?

Гуру: Също както отражението на небето в съд с вода става небе във
водата, така и съзнанието, установено в интелекта (буддхи), заедно с

97
Упасана е непрекъсната медитация върху божество или форма или дума като Ом, докато човек не
стане това божество или форма или дума. Това е техника, която не е следвана в днешно време. Нейният
модерен еквивалент е бхакти (предаността).
отразеното съзнание (абхаса) в интелекта, съпроводено от желания и
действия, става дживата, която е вършителят, наслаждаващият се
и самсарин. Съзнанието, което е основата на интелекта, който е атрибут на
джива или ограниченото (вясти) незнание, е неизменният свидетел
(кутастха). Той няма начало и е неизменим. Характеристики (дхарми)
като добро и лошо, радост и скръб, отиването на другия свят и връщането
обратно в този, принадлежат единствено на отразеното съзнание. Дори в
отразеното съзнание те съществуват единствено във вътрешния орган,
който е негов атрибут. Те не съществуват в съзнанието, което е
същинската част (на джива). Същинската част на джива e свидетелят. В
едно и също съзнание вътрешният орган е придатък (упадхи) за идеята за
свидетел и атрибут за идеята за джива. Това значи, че едното съзнание
става джива заедно с вътрешния орган, и свидетел, когато e лишено от
него. Тоест, същият този вътрешен орган е придатък на съзнанието в очите
на този, който не различава. Следователно, едното съзнание е свидетел за
човека на различаването и джива за този, който не различава.

Ученик: Как е възможно дори свидетелят, който е множествен и

ограничен, поради множествеността на дживите, да бъде тъждествен
с Брахман, който е един?

Гуру: Също както пространството в гърнетата, което е многообразно

и ограничено, не е различно от, а фактически е същото тотално
пространство (махакаша), свидетелят, който е многообразен и ограничен,
не е по-различен от Брахман, а е Брахман. Затова е възможно за него да
бъде тъждествен с Брахман. Следователно знай “Аз съм Брахман”.

Ученик: За кого е това знание? За джива или за свидетеля?

Гуру: Знанието и незнанието са единствено за дживата, а не за

свидетеля.

Ученик: Няма ли знанието “Аз съм Брахман”, което се появява

в дживата, която е различна от Брахман, да бъде фалшиво?

Гуру: Тъй като неизменното Себе (кутастха), подразбирано под

термина “Аз”, е винаги едно с Брахман, както пространството в гърнето и
безкрайното пространство, то е напълно тъждествено с него. Що се отнася
до дживата, подразбирана под термина “Аз”, тя може да получи
тъждество с Брахман чрез "отстраняване на препятствията" (бадха
саманадхикараням), посредством отхвърлянето на идеята за джива, също
както стълб (на мъждива светлина), въобразен като човек, става едно със
стълба при отхвърлянето на идеята, че това е човек.
 Ученик: Отразеното съзнание (абхаса) и неизменното (кутастха),
които са подразбрани под термина “Аз”, съществуват ли по едно и също
време? Или те се появяват по различни времена?

Гуру: Те се появяват по едно и също време. Отразеното съзнание е

обект на свидетеля, а свидетелят е самопознат. Когато има реално знание
за съдове и други външни обекти, се случва следното: Концептуалната
част в идеята за вътрешен орган, заедно с отразеното съзнание, отиват
навън до съдовете и други обекти и приемат техните форми, отстранявайки
препятствието (аваранам), което обикновено ги покрива поради незнание.
Също както несветещ обект, покрит от гърне, няма да бъде видян (в
тъмното), дори ако гърнето е счупено с тояга, но може да бъде видян с
помощта на лампа, така и отразената част (на съзнанието) осветява
обектите.
Когато има директно осъзнаване на Брахман, който е Себето, се
случва следното: Вътрешният орган, с помощта на звука, произведен от
важното свещено изказване (махавакя)98 “Това си ти” (Тат твам аси),
когато се свърже със слуха, приема формата на Брахман (Брахмакара) и
изгубва контакт със сетивата. Подобно е знанието за десетия човек
(дасама), което се появява благодарение на звука, произведен от
изречението “ти си десетият човек”, или също така идеята за радост и
скръб, които се появяват без никакви (съответни) външни обекти. Тази
концепция с формата на Брахман премахва пречките скриващи Себето и
тогава незначителното невежество, което все още съществува във
вътрешния орган, изчезва като мръсотия (в дрехата), която е премахната от
сапуна. Оттогава натам Брахман става проявен със своето собствено
сияние, както светлината на великото слънце, което засиява, когато
незначително препятствие, като пръстите, държани пред очите, бъде
премахнато. Също както лампата, сложена в гърне, сияе без помощта на
друга светлина, когато съдът е счупен, Брахман също не изисква помощта
на отразеното съзнание.

Ученик: Кои са главните (антаранга) и второстепенните

(бахиранга) средства за постигане на това знание?

Гуру: Ритуалните жертвоприношения и подобни действия и

медитация (упасана), извършвани без мотив, са второстепенните средства.
Четирите (квалификации)99 като различаването, трите (стъпала)100 и
98
Ведантичните изказвания са два вида, а именно главни и второстепенни. Текстовете, които
разглеждат природата на джива и Брахман са второстепенни. Те предизвикват недиректно
(интелектуално) знание. Главните текстове разглеждат тъждеството на джива и Брахман. Те
предизвикват директно знание.
99
Четирите квалификации са: (1) различаването между вечното и преходното (нитянитя васту вивека);
(2) отсъствие на желание за наслаждаване на плодовете от собствените действия в този свят и в
(едното) изследване на смисъла на “Това” и “Ти” – тези осем са главните
средства.

Ученик: Ако знанието се появява единствено чрез “изказването”,

къде е нуждата от “слушане” и т.н.?

Гуру: Знанието е два вида, а именно устойчиво (свободно от

недостатъци) и неустойчиво (с недостатъци). Посредственият стремящ се
(мандадхикари), който има съмнения и погрешни представи, въпреки че
може да има директно знание за учението посредством “изказването”, то
няма да даде съответния ефект; то е несъвършено. Чрез постоянна
практика на “слушане” и т.н., недостатъкът ще бъде премахнат. Това е
целта на “слушането” и т.н. В случая на напредналия стремящ се (уттама
адхикари), чиито вътрешен орган е изключително чист и свободен от
съмнения и погрешни представи, това устойчиво директно знание ще се
появи при простото чуване на изказването и не е необходимо (отново) да
има слушане и т.н. за отстраняване на недостатъците. С
устойчива мъдрост (стхита праджна), единствено той е “освободен
приживе” (дживан мукта).

Ученик: Какви са отличителните белези на мъдреца и невежата

личност?

Гуру: Невежата личност се отличава по своята привързаност (рага), а

мъдрецът по безстрастието. Дори ако невежата личност от време на време
развива безстрастие, това по-скоро е временно, тъй като той не се е
отървал от чувството за реалност на обектите на сетивата. Неговото
безстрастие е повърхностно. От друга страна, безстрастието на мъдреца,
който е развил докрай своето чувство за нереалност на обектите на
сетивата, никога не се променя и затова е интензивно.

Ученик: Защо някои личности казват, че ритуалните

действия (карма),съпроводени с медитация (упасана) и знание (джнана), са
причината за устойчивостта?

Гуру: Идеята, че Себето, което е различно от тялото, е вършителят и

наслаждаващият се, и идеята, че вършителят, действието и неговият

следващия (ихамутрартха пхала бхога вирага); (3) притежанието на шестте добродетели, които са
контрол на ума (сама), контрол на сетивните органи (дама), прекратяване на дейността (упарати),
твърдост (титикша), вяра в свещените текстове и Гуру (шраддха) и еднонасоченост на ума (самдхана);
(4) стремеж към освобождение.
100
Трите стъпала са слушане (шравана), размишляване (манана) и непрекъснато съзерцание
(нидидхясана).
резултат са различни един от друг, са причината за ритуалните действия;
резултатът е временна самсара. Себето е с природата на непривързан
Брахман; вършителят, действието и резултатът не са различни от Себето;
това е Знание и неговият плод е вечно освобождение. Така че как могат
тези двете да съществуват заедно?

Ученик: Докато вътрешният орган съществува, неговото

естествено качество на неустойчивост няма да напусне дори и мъдреца.
Следователно ако това не е пречка за освобождение след
смъртта (видехамукти), как може да има преживяване на блаженството
на освобождението приживе? Нима не е необходимо дори и мъдреца да
медитира (да прави упасана), за да премахне неустойчивостта на ума?

Гуру: Тъй като самадхи и разсеяността са едно и също за мъдреца на

устойчивото знание, той не предприема действие в името на устойчивостта
на ума. За него няма незнание като причина за неговата дейност, нито
някаква заблуда за различие като резултат от незнание, нито привързаност
и отвращение, резултат от заблудата за различие. Единствено прарабдха
(тази част от неговата собствена карма, която трябва да се отработи в този
живот) остава; това е причината за неговата активност. А понеже тя е
различна за всеки един човек, няма фиксиране (букв. правила) по
отношение на дейностите, израстващи от прарабдха. Оттук действието и
бездействието на мъдреца са управлявани от прарабдха. Следователно
може да има желание за сетивно наслаждение и усилия за постигането му,
както в случая с Джанака и др., заради прарабдха, която е отговорна за
наслаждението. По същия начин може да има желание за освобождение
приживе и отвращение към сетивното наслаждение, както в случая с Шука,
Вамадева и др., заради прарабдха, която е отговорна за бездействието.
Блаженството на Брахман няма да стане проявено благодарение на
простата неподвижност на вътрешния орган. То ще стане проявено
единствено благодарение на концепция във формата на Брахман (Брахма
вритти). Понеже това ще възникне единствено чрез съзерцание (чинтана)
върху смисъла на (текстовете на) Веданта и понеже неустойчивостта ще
изчезне дори чрез това, този който желае да притежава блаженството на
освобождението приживе, трябва единствено да съзерцава върху
значението на Ведантическите текстове и няма нужда да медитира (да
правиупасана).

Ученик: Може ли мъдрецът да има твърде много дейности?

Гуру: Когато дейността е прекомерна, щастието ще намалее; когато

дейността е по-малко, ще има повече щастие. Но знанието остава същото.
Въпреки че действието е несъвместимо с този вид щастие, което е
различно от освобождението приживе, то не е несъвместимо с
освобождението приживе, понеже, що се отнася до Себето, няма заблуда за
ограничение от действието и бездействието.

Ученик: След като мъдрецът не може да има привързаност, поради

виждането на всички обекти като не-Себе, нереални и пагубни, какво
мотивира неговата дейност?

Гуру: Въпреки че знае тялото като нереално, мъдрецът може да бъде

активен поради неговата прарабдха; например, той може да проси и т.н., за
да поддържа тялото си заради неговата прарабдха. Това наподобява на
хора наблюдаващи действията на илюзионист правещ фокус, дори когато
знаят как е направен, или на инвалид извършващ неща, които са вредни за
него, дори и да знае, че са такива.

Ученик: Какъв е смисълът на изказването, че мъдрецът няма

желания?

Гуру: Не че неговият вътрешен орган няма да приема формата на

желания. Тъй като вътрешният орган не е продукт единствено на
чиста саттва, а на по-слабо изразените раджас и тамас в комбинация с
водеща саттва, всички качества ще съществуват в него повече или по-
малко. Затова, докато вътрешният орган е там, няма да има пълно
отсъствие на желания, които са модификации на раджас. Но мъдрецът не
бърка желанията за характеристики на Себето. Това е разликата. Той е
непривързан. Въпреки че действа, той е недеятел. Ето затова свещените
текстове (шрути) казват, че добрите и лошите действия, извършени от
тялото, и заслугите и недостатъците (придобити по този начин), след
постигане на знание, не го засягат.

Ученик: Не е ли необходимо за мъдреца да влиза в блаженото и

недуалнонирвикалпа самадхи, в което всички концепции са абсорбирани в
незнание, както в дълбокия сън, и няма преживяване на покриване на
блаженството от незнание, а концепцията за вътрешните органи във
формата на Брахман (Брахмакара вритти) е абсорбирана в сиянието на
Брахман?
Чувайки това, Гуру се засмял, мислейки: “Защо той говори като
глупак?”

Ученик: Няма ли този, който приживе се отказва от

блаженството на освобождението, за да се наслаждава на сетивни
удоволствия, да се откаже от освобождението след смъртта заради
желанието да постигне райските селения?
 Гуру: Отхвърлянето на блаженството на освобождението приживе и
желанието за светски наслаждения може да се случат на мъдреца поради
неговата прарабдха, но те няма да се случат след като неговото незнание е
изгорено от неговото знание. Следователно неговата жизнена сила (прана)
няма да излезе навън и да стане въплътена отново, нито в този свят, нито в
някой друг, поради прарабдха. Оттук отхвърлянето на освобождението
след смъртта и желанието за, или постигането на, други светове е
невъзможно за мъдреца.

Ученик: Какво е свободата приживе? И какво е освобождение след

смъртта?

Гуру: Отсъствието на заблудата за ограничение, дори докато е

въплътен, е освобождение приживе. Абсорбцията на грубото и фино
незнание в съзнанието, след изживяването на прарабдха, е освобождение
след смъртта.

Това е същността на важния свещен текст.

Чувайки това, ученикът преживял директното знание за неговото

Себе и, след като първо преживял освобождението приживе, постигнал и
освобождение след смъртта.

От Шримад Бхагаватам и Рама Гита

Следните строфи от Шримад Бхагаватам и Рама Гита бяха

представени като Тамилски стихове от Шри Бхагаван.

Дали временното тяло е в покой или се движи, или дали поради

прарабдха то е прикрепено към него или отпада, Себеосъзнатият сиддха не
го съзнава, както пияният човек, заслепен от опиянение, не съзнава дали
дрехите му са върху тялото му или не.
Шримад Бхагаватам

Магьосникът заблуждава света, докато самият той остава

незаблуден. Но сиддхата заблуждава първо себе си и после заблуждава и
други. Чудна работа!
Рама Гита
 Кой е Хара

Този стих е превод на Тамил от Бхагаван на първата сутра от

Санскритски куплет на Шиваджнанабодхам.

Когато светът, състоящ се от мъже, жени, неща и т.н., е видян като

следствие, Бог, Създателят, съществува като негова причина. Тъй като той
унищожава и създава света, разглеждай този Бог като Хара (Шива).

Рамана Аштотара Сатанамастотра

Благослов

Шри Бхагаван превел от Санскрит на Тамил следните два стиха.

Това са благославящи стихове, написани от Свами Вишванатхан за
неговия химн от 108 Имена в прослава на Шри Бхагаван.

Нека медитираме в Сърцето върху Рамана, безграничният океан от

Битие-Осъзнаване-Блаженство, от който вселената е просто вълна,
непоколебим и твърдо установен в дълбините на пещерата на Сърцето,
свободен от разсейваща мисъл.

На теб, който получи ново раждане помнейки нозете на Аруначала–

Шива и пометен от необятния, възвишен прилив на Неговата божествена
милост, стана Самия Него, на теб, който, пребивавайки в Сърцето като
един монарх, пречисти света чрез постоянен тапас; на теб, Шри Рамана,
трансцендиращата свята светлина, предлагаме това обожание.

Сърцето и мозъкът

За тези девет стиха Махарши каза: “Когато бях в пещерата

Вирупакша, Наяана дойде веднъж с момче, наречено Аруначала (Н.С.
Аруначалам Айер). Той беше учил до последния клас на основно
образование. Когато Наяна и аз говорехме, момчето седна в храста
наблизо. Той чул някак си нашия разговор и композирал девет стиха на
английски, давайки същността на това, за което говорехме. Стиховете
бяха добри и затова ги преведох на Тамил в стихотворната стъпка
Атхавал. Те се четат като Телугу стъпката Двипала."101

101
Писма от Шри Раманашрамам, 13 февруари 1947.
 Следният текст е проза, интерпретация на превода на деветте
стиха на Тамил от Шри Бхагаван.102

1. Сърцето на света (Шри Бхагаван) и мозъкът на света (Кавякантха)

започнаха да разговарят помежду си в красивата свещена пещера
(Вирупакша). Всички, които тогава чуха тези думи останаха безмълвни
като колони.

2. Светлината на слънцето, което съществува и сияе като сърцето на

тази земя, осветява луната във висините и луната дава светлина на земята;

3. По същия начин, Упанишадите дойдоха от устата на Муни (Шри

Бхагаван), чието място (или обител) е Сърцето, адерсирани до Господаря
(Кавякантха), чието място (или обител) е мозъкът, и бяха чути също и от
нас, както светлината е приета от земята.

4. Въпреки, че не са граматически издържани, ще композирам

истината на всяка ценна дума от чистите свещени изказвания, които чух.
Ако ме попитат: “Защо това е Истината?”, то ще кажа, че просто това е
Истината.

5. Аз, невежата, ще изкажа като брътвеж, това което Шри

Рамана, Маха-мауни, любящо каза за Сърцето и мозъка, което е по-тайно
от смисъла на всеки свещен текст.

6. “Също както картините на филм, който е поставен в машината (на

кино проектора), биват уголемени посредством увеличаващите лещи и се
движат като много големи картини на стената,

7. Така и подобните на атом васани в Сърцето стават груби, чрез

лещите на мозъка, излизат през очите, устата и носа и т.н. (т.е. чрез петте
сетива) и се появяват в пространството като всякакви чудни картини.

8. Аз прекарах всички тези дни в Сърцето, а когато дойдох от

Сърцето в света, открих пътя ми за връщане в Сърцето чрез мозъка, и по
този начин открих също и моята система (или метод).”

9. Така те спряха да изговарят тези чисти думи, които Господарят

(Кавякантха) запомни в ума си, които всички ние добре разбирахме, и
които сега цитирах.

102
Стиховете на момчето бяха публикувани през юли, 1983 в Mountain Path
 На Кармана

“На Кармана” е последният Ведически химн, напяван сутрин и вечер

при Веда Параяните в Шри Раманашрамам. Обичайно за последователите
е да го пеят прави и после да се поклонят на Гуру, когато свърши. Тази
традиция в Ашрамaпродължава и до днес в храма със самадхито на
Учителя.
През 1938, А.В.Чадуик (Садху Аруначала), с помощта на някои
поклонници, преведе “На кармана” на Английски. Шри Бхагаван поправил и
одобрил неговото Английско стихосложение. По същото време Шри
Бхагаван превел “На Кармана” на Тамил.

Не чрез средствата на действието безсмъртието е постигнато,

нито дори чрез потомство, притежания на повече злато,
но чрез себеотрицание от някои то е достигнато.

Мъдреците, които всичките си сетивата те напълно контролират,

постигат това Сат, пред което Висшите райски селения бледнеят,
които вечно в Сърцето неговото сияние разкриват.

Адептите чрез себеотрицанието и еднонасочеността,

които са станали чисти в сърцето, и които също знаят
несъмнеността на тази единствена Истина, от Веданта призната,
постигат Себереализация; когато невежеството те отхвърлят
от тялото и неговата причина, Мая, пълна свобода ще е постигната.

Единствено върху това, финото Акаш, което сияе вечно,

което е в Лотоса на Сърцето, от всяка мъка свободно,
Неопетненото Висше, седалище молекулярно,
във вътрешното ядро на тялото, да се медитира е нужно.

Той е самият Върховен Господ. Той, високо издига се

над Първичното Слово, прокламирано във Ведите;
в който Съзидателната Причина слива се,
така разтворени в единство са те.
 Приложение

Нул Тхиратту от Шри Рамана

Нул Тхиратту от Шри Рамана на Тамил съдържа предисловие

(също на Тамил) написано от Т.К. Сундареша Айер, добре известен, виден
поклонник. Отличителният белег на това предисловие е, че съдържа
важна корекция от самия Шри Бхагаван, целящо да увери стремящите се,
че за тези които изучават работите, постигането на блаженството на
освобождението е сигурно.
Тук ние представяме извадката “В нозете на Бхагаван” от Т.К.
Сундареша, обясняващ обстоятелствата, при които е написал
предисловието. Също представяме и неговия превод.

Генезис на Въведението към

Събраните Произведения

Беше около 1927 година, когато Нул Тхиратту от Шри Бхагаван на

Тамил се приготвяше за издаване. Имаше дълги разговори сред пандитите
в Ашрама, че книгата трябва да има предисловие, въпреки че
поклонниците на Махарши смятаха, че никой не беше квалифициран да
напише предисловие на неговите работи. Пандитите предложиха
написване на предисловие, но никой от тях не се нае да го напише и всеки
се извиняваше, че не е квалифициран за тази задача. Имаше няколко
часова драма като всеки предлагаше друг за целта и всеки отхвърляше тази
чест. Бхагаван тихо наблюдаваше всичко това.
Около 10:30 вечерта, докато минавах близо до Залата, Шри Бхагаван
ме погледна и каза: “Защо ти самият не напишеш предисловието?”
Бях изненадан от неговото предложение, но смирено казах “Бих се
осмелил да пиша единствено ако имам благословията на Бхагаван за
задачата.” Бхагаван каза: “Напиши го, ще се получи много добре.”
И така започнах писането в тихото време и за моя голяма изненада за
четиридесет и пет минути направих чернова, като че ли движен от някаква
Висша Сила. Не промених дори и запетая от нея и в два часа рано сутринта
я поставих в нозете на Бхагаван. Той беше щастлив да види как беше
подредено съдържанието и отбеляза простотата на използваните
обяснения. Той я прие като много добра и ме помоли да я взема.
Но когато взех написаните листа хартия само на няколко крачки
настрана, Шри Махарши ме повика със знак да му ги покажа още веднъж.
Аз завърших предисловието по следния начин: “Надявам се, че тази
работа, във формата на Милостта на Бхагаван, ще даде на всички, които се
стремят към вечната Истина, Освобождението във формата на постигането
на върховно Блаженство и премахването на цялата мъка.” Махарши каза:
“Защо си казал 'Надявам се'? Защо да не кажеш 'Сигурно е'?” И така
изказването беше коригирано с неговите собствени ръце от
моето “намбукирен” на “тиннам”.
Така Шри Махарши сложи печат на одобрение на книгата, даваща на
неговите поклонници този велико право на Освобождението във формата
на неговото учение (Упадеша), което не оставя и следа от съмнение в ума.

Събрани произведения от Рамана Махарши

Предисловие от Т.К. Сундареша Айер
(Преведено от Тамилския Оригинал)

Това е Тируваннамалай, свещеното място, където Аруначала,

центърът на земята, привлича търсещи, които са богати на тапас и дава
освобождение на тези, които просто мислят за него. Бхагаван Шри Рамана
Махарши, който е с формата на Дакшинамурти и винаги пребивава в
Себето, украсява това място, за да даде възможност безброй души да
постигнат освобождение от самсара и да достигнат радостта на
необратимото блаженство. Той дава Милост от неговото състояние на
върховна тишина. Неговото изключително състрадание тече като река.
Тези Рамана Нул Тхиратту (Събрани Произведения от Рамана Махарши)
са златна работа, те са нектар, те са неговия прасад за нас.
Заради нашите добри заслуги и добър късмет, тази композиция от
различни типове – проза, поезия, диалог и песни – е достъпна в тази
работа. Ерудираните и не толкова ерудираните също могат, в съответствие
с тяхното ниво на разбиране, да ги четат и да бъдат облагодетелствани.
Шри Аруначала Стути Панчакам (Петте химна за Аруначала),
първата част на работата, беше композирана в ранните дни, когато Шри
Бхагаван, тъкмо започваше да говори, прекъсвайки мауна. Те са приливът
на самото Себе. Поклонниците биха били възхитени да преминат през
обяснението на бхакти и джнана, дадени от самия Рамана Мурти. Той е
Върховното Битие и то идва от неговото Сърце. Това негово откровение
потвърждава неговия собствен стих в Акшара мана Малай: “Всеки един е
Самата Реалност, покажи Своята Природа, о, Аруначала!”
Разглеждайки Упадеша Нун Малай, втората работа на тази
компилация:
Упадеша Ундияр (Същността на Наставленията) беше написана в
отговор на искане от поклонник, Шри Муруганар. Той започнал
композирането на Тирувунияр, но искал Бхагаван да го води. Шри Бхагаван
написал останалите от стиховете сам и така завършил тази велика работа.
Улладу Нарпаду (Четиридесетте Стиха) и тяхното приложение бяха
написани в отговор на исканията на поклонници от време на
време. Екатма Панчакам (Петте Стиха за Себето) бяха композирани първо
на Телугу и впоследствие преведени от самия Шри Бхагаван на Тамил.
Аппала Патту (Песента на Поппадума), специално композирана от Шри
Бхагаван, когато неговата майка Алагаммал искала да помогне при
приготвянето на аппалам, е чудесно произведение. Когато Муруганар
композирал паллави и анупаллави (първата и втората част) на песента Анна
Виддай (Себепознанието) и не можал да продължи с останалите, той
потърсил помощ от Шри Бхагаван. Шри Бхагаван изпълнил неговата молба
и завършил чаранамс (третата част). Цялата песен сега е много добре
позната. Тези Упадеша Нун Малай (Оригинални Произведения) стават все
по-сладки и по-сладки, когато ги вкусваш (четеш). Колкото повече чете
човек, толкова повече се посвещава. Поклонниците ще научат това от
собствен опит.
След този празник на Знанието имаме божествените думи на Шива и
Кришна, преведени от самия Шри Бхагаван. Така имаме Деви Калоттарам
– Джнана Ачара Вичара Паталам (дадено от Шива на Парвати),
Сарваджнаноттара – Атма Сакшаткара Пракаранам (дадено от Шива
на Кумара) и Бхагавад Гита Сарам (същността на Гита, дадена от Господ
Кришна). Преводите от оригинален Санскрит на Шри Шанкарачаря на
Дакшинамурти Стотра (Химн за Дакшинамурти), Атма Бодха (Знанието
за Себето), както и Гуру Стути и Хастамалака Стотра (композирана от
негови ученици) от третата част.
Четвъртата част съдържа преводи в проза на Вивека Чудамани и Дриг
Дришя Вивека на Шанкара.
Накрая идва Арул Моли Тхокуппу (Думи на Милост) съдържащи три
работи – Нан Яр (Кой съм аз?), Вичара Санграхам и Упадеша Манджари
(Духовни Наставления). Нан Яр съдържа инструкции от Шри Бхагаван,
получени от Шри Шивапракашам Пиллай и компилирани от него. Въпреки
че е кратка, тази работа улавя Сърцето по удивителен начин.
Наставленията на Вичара Санграхам (Себеизследването) били дадени от
Шри Бхагаван в писмен вид в отговор на запитвания на Гамбхирам
Сешайя. Шри Бхагаван нямал навика да говори по това време. Особеността
на тази работа е, че Шри Бхагаван дава наставления за пътища като карма,
бхакти и т.н. Това било необичайно, тъй като той давал предимно метода
на Себеизследването. Евентуалната причина за даването на инструкции за
други пътища била, че самият питащ беше ги следвал. Упадеша Манджари
е компилация от изказвания на Шри Бхагаван от Садху Натананада.
Сигурно е, че чрез силата на нектарните думи на Бхагаван Шри
Рамана Махарши съдържащи се в тази работа, вярата в Господ ще нарасне
и борещите се души ще могат да се освободят от всички видове страдания
и да постигнат върховна радост от безкрайното блаженство.

Ом Тат Сат
Шри Раманарпанмасту
 Речник

А
авидя: незнание, невежество
агами карма: добри и лоши действия, очаквани да донесат плод в бъдещи
раждания
адвайта: недвойнственост, често неправилно определяна като “монизъм”
аджнана: невежество, знание за различие
ананда: блаженство
анартха: лошо, безполезно
антахкарана: апарат за вътрешно възприятие
антармукха дришти: вътрешно зрение
апана: един от петте жизнени дъха
арпана: отвъд проявения живот; свободен от живот
асана: йогическа поза
атман (или атма): Себето; първоизточникът на живота и усещането
атма дхяна: Съзерцанието на Себето
атманусандхана: правене
атма вичара: изследване в Себето
ахам: азът, въплътеното себе, душата
ахам спхурана: трепетът на Блаженството на Себето в Сърцето
ахам сварупа: собствената природа на човек
ахамкара (или аханкара): его
ащанга йога: йога състояща се в дисциплина от осем степени

бахирмукха дришти: външно ориентирано съзнание

Брахма: Бог на Творението; Бог като Творец
Брахман: Абсолютът
буддхи: интелект; един от четирите аспекта на вътрешния орган
Бхагаван: често използвано име за Бог; титла използвана за човек като
Шри Рамана, който е признат като осъзнал своята идентичност със
Себето
бхакта: поклонник
бхакти: преданост и любов
Бхарата: форма на обръщение, използвана от Шри Кришна към Арджуна,
в Бхагавад Гита, значещо сияеща душа
бхавана: продължителна медитация; устойчива концентрация на ума

В
Вайкунта: обителта на Вишну
вайрагя: свобода от светските желания; безстрастие
васани: склонности, тенденции или предразположенията на ума в
настоящия живот, заради преживявания от предишни животи
Васудева: Бог Кришна като син на Васудева, Богът, чието проявление е
целия този свят; един от 108-те Упанишади показващ пътя на Васудева
Веда: свещени книги на Индусите: Риг, Яжур, Сама и Атхарва, разкрити
благодарение на ришите
Веданта: абсолютната Истина установена от Упанишадите, Брахма
Сутрите и Бхагавад Гита написани от Шри Вяса; краяи или връхната
точка на Ведите
вивека: различаване
видехамукти: освободено същество, след като е напуснало тялото
виджнанамарга: пътят на различаващото знание
вийога: разделение
вина: струнен инструмент
вичара: изследването на Истината за Себето
Вишну: Бог като съхранител; един от Индийската Троица
вишая васани: предразположението към сетивни наслаждения
вявахарика: феноменалното или емпиричното
вяна: един от петте жизнени дъха, причиняващи циркулацията на кръвта и
разпространението й по цялото тяло

Г
Ганапати: големият син на Бог Шива, премахващия пречките; същия като
Бог Ганеша, главният от войнството на Бог Шива
Гудакеша: епитет на Арджуна, победителя на съня; Бог Кришна използва
този термин за обръщане към Арджуна
гуни: трите основни качества, тенденции или напора, под които лежи
цялото творение; саттва, раджас и тамас, охарактеризирани
съответно като бяло, червено и черно

Д
дахара видя: съзерцаването на божество в пещерата на Сърцето
дева: бог или божествено същество
девата: богиня
Деви: Божествената Майка или богиня
джаганмая: мистерията на света
джива: индивидуалната душа или егото
дживан мукта: човек осъзнал върховното тъждество, докато е още в тяло
дживан мукти: освобождение в настоящия живот
джнана: знание за Абсолютната трансцедентна форма и безформеност
джнана марга: пътят на знанието
джнани: Себереализирана личност, мъдрец; човек, който е постигнал
осъзнаване чрез пътя на знанието
дрик: субект
дришя: обект
дхарма: благочестиви дела; хармоничен живот; естественият дълг на
човек; вродени качества
дхяна: медитация; седмото стъпало в рамото на осемчленната йога

И
Индра: Богът на девите; първият ученик на Брахма Видя; Божествената
Майка била негов учител
Иша: върховният Бог
Ишвара: имет на върховния Бог индикиращо неговата власт над световете

К
Кайлаш: планина в Хималаите известна като обителта на Бог Шива
кайваля: абсолютното Единство; крайната еманципация; един от 108-те
Упанишади
кали юга: последната от четирите епохи на света, наречени Крита, Трета,
Двапара и Кали; Изчислено е, че Кали е започнала през 3102 преди
Христа
кама: желание; физическа любов
карма: действие, работа, дела; също плодовете на действието,
акумулирани по три начина: санчита, прарабдха и агами; съдба
карма марга: пътят на ритуала, религиозни задължения и действия
кевала кумбхака: задържане на дишането, водещо до утихване на ума, без
вдишване и издишване
кундалини: мистичен кръг от три и половина змии, разположени в пъпния
регион; йогическият първоизточник на змийската сила; първичната
мая
кшетра: свещено място за поклонение; в йога, градът или полето на
тялото
кшетраджна: съзнателният принцип (познат) във полето на тялото;
абсолютният свидетел, осъзнаващ трите състояния на себето: будното,
съня със съновидения и дълбокия сън

Л
лая: абсорбция; в йога, абсорбция на дишането и ума в Сърцето
лингам: вертикална колона от камък със заоблен край, символ на
непроявения Шива
 М
манана: размишляване; втората от трите етапи на Ведантическата
реализация
манас: ум, разум, мисловна способност; също използван за съвкупност на
читта, буддхи, манас и ахамкара
мантрам (мантра): космически звукови форми на Ведите, използвани за
обожание и молитва; семена букви за медитация във формата на Бог;
ритуални заклинания
марана: изкуството причиняващо смърт чрез свръхестествени сили
матх: средище или обител на садхута
Махарши (маха риши): велик риши или мъдрец
махат: интелктуалният принцип като източник на ахамкара – от
Абсолютът води началото си непроявеното, от него махат и от махат
аханкара
махатма: възвишена душа; високо духовна личност; учител в хармония с
безкрая
махавакя: четирите основни изречения, прокламиращи истината за
Брахман, едното от което от Итарея (Айтарея) Упанишад от Риг Веда,
Брихадаранакя от Яжур Веда, Чандогя от Сама Веда и Мандукя от
Атхарва Веда; един от 108-те Упанишади, обясняващи махаваките
Махешвара: един от петте аспекта на Бог Шива като скриващ истината от
душите, докато тяхната карма не е напълно отработена
мая: илюзия, лъжливо явлениие; персонифицирана илюзия
митхя: лъжливото
мокша: освобождение; окончателна еманципация; свобода от
прераждането
моуна: тишина; необяснимото; истината за Брахман, изразена от
познаващия Брахман просто чрез пребиваване в покой
мудра: поза на ръка при обожаване или танц
мукта: освободена личност
мукти: освобождение
мутт: виж матх

Н
нади: 72000-те хиляди нерви на тялото, пренасящи жизнената сила, от
които ида, пингала и сушумна са трите главни; в състояние на самадхи
всички те се сливат в един – пара или амрита нади
наша: унищожение
нидидхяссана: последната от трите степени на Ведантическата реализация;
непрекъснато съзерцание
нираса: липса на желание
нирвикалпа самадхи: най-високото състояние на концентрация, в което
душата губи всяко чувство за различие от Универсалното Себе, но е
временно състояние, от което има връщане към его-съзнанието
нишчала бхава: неподвижност; устойчивост; вечност
ништха: пребиваване в устойчива медитация
нияма: дисциплина; религиозни задължения, предписани от втората от
осемте етапи на йога

П
падма: лотос; йогическа поза, в която десният крак е поставен на лявото
бедро, а левият крак на дясното бедро
парамапада: върховното състояние
парамартхика: епитет на Арджуна, значещ този, който унищожава
враговете си
Параматман: истинското Себе
Партха: Арджуна, син на Притха; друго има е на Кунти, неговата майка
праджнана гхана: Брахман; Абсолютът, неизменното знание
пракрити: първичната субстанция, от която са създадени всички неща;
първичната природа
прамада: отклоняването от пребивяването в Абсолютът
прана: първият от петте жизнени дъха, центриран в Сърцето
пранава джапа: повторение на Ом
пранаяма: контрол на дишането
прарабдха карма: тази част от съдбата заради минали действия (карма),
която носи плодове в настоящото раждане
Прастхана Трая: трите канона на Веданта: трите Ведантически свещени
текстове: Упанишадите, Брахма Сутрите, Бхагавад Гита
пратяхара: отдръпване на сетивата от обективността: петото стъпало в
стълбата на йога
Пурани: единадесет свещени книги, дадени от Вяса, отнасящи се до
първичното и вторичното творение, родословие на кралете и т.н.
пурнам: завършеност, безкрай
Пуруша: дух, душа, първоизточникът на живота
Пурушартха: човешки цели; цели на човек, заслужаващи постигане,
дхарма, артха, кама и мокша

Р
Рагхава: епитет на Шри Рама, като принадлежащ на линията на Рагху
раджа йога: основната система на йога, дадена от Патанджали
раджас: едно от трите основни качества, описано като червено,
пъроизточник на дейността (виж гуна)
риши: мъдрец (виж също и махариши)
Рудра: Бог Шива в един от неговите пет аспекта; Бог като разрушител

С
савикалпа самадхи: състояние на съзнанието, в което разликата между
знаещ, знание и познато не е изгубена още
Сада Шива: върховният Бог като вечна доброта
сатгуру: велик Учител, истински или съвършен Гуру
садхана: духовно търсене или път към освобождението; техника на
духовно усилие
садху: аскет или човек, който е отхвърлил света в търсене на
освобождението
сакши: свидетел
самана: един от трите жизнени дъха
санчита карма: натрупаната карма от предишни раждания, която остава
да бъде изживяна
санкалпа: воля, умствена дейност, мисъл, теденции и привързаности
санкхя: една от системите на Индийската философия
санняса: отречение
саннясин: човек, който е отхвърлил света
сантоданта: човек, който е спокоен и има себеконтрол
сарватма бхава: състоянието на преживяването на Себето като всичко;
пребиваване в единство с Битието
сат: съществуване; чисто Битие
Сатчитананда: Битие-Съзнание-Блаженство
саттва: тенденция към чистота; една от трите гуни
сахасрадала: хилядолистният лотос; центърът на просвещението преживян
във върха на главата при йогическия път
сварупа ништха: пребиваване в Себето
сиддха: човек притежаващ свръхестествени сили и способен да извършва
чудеса; човек, който е изпълнил целта
сиддхи: осъзнаване, постигане; също свръхестествени сили
Сканда: по-младият син на Бог Шива; водачът на божественото войнство;
Бог Субрахманя
Смрити: авторитетни Индийски свещени писания, освен Ведите (Шрути)
сушупти: дълбок сън

Т
тамас: тъмнина, невежество; една от трите гуни
танмая ништха: пребиваване в Себето
тапас: религиозни аскетизми
тат: Това; Брахман
таттва джнана: знание за Брахман или Атман
тат-твам-аси: “Ти си Това”
турия: четвъртото състояние; Съзнанието свидетел – вечно присъстващо и
непроменящо се, за разлика от променливите състояния: будно, сън
със съновидения и дълбок сън

У
удана: един то петте жизнени дъха, чието седалище е във врата
Упадеша: духовно водачество или учение дадено от Гуру
Упанишади: философски писания, съставна част на Ведите

Х
хома: огнено жертвопринопение
хридаям: Сърцето (хриди + аям = център + това); седалището на
Съзнанието от дясната страна на гърдите, преживяно и обяснено от
Шри Рамана Махарши

Ч
чакра: колело, йогически център за концентрация
Чандраяна: изкупителен пост за цял месец, започващ от пълнолуние,
храната е намаляна всеки ден с по една шепа за две седмици и
увеличена по същия начин през светлите две седмици
чит: абсолютната интелигентност или съзнанието
Читта: ментална форма, обърната към обекти; този аспект на ума, в който
са складирани впечатленията

Ш
шастри: свещени текстове
Шакти: проявената енергия на божествения аспект, представен
митологично като съпруга на Бог
Шива: върховният Бог; един от Индийската Троица
Шивохам: повтарянето на “Аз съм Шива”
шраддха: искреност, доверие; вяра във теоритичното знание за Истината
шравана: слушането на Истината от Учителят
Шрути: Ведите, чути от мъдреците в тяхното трансцедентално състояние
и предавани устно на учениците

Я
яма: себеконтрол, първото стъпало в стълбата на осемчленната йога;
въздържане от лъжене, убиване, крадене, похот и алчност