Преди съзнанието

Разговори с Шри Нисаргадатта Махарадж

Издадена от
Джийн Дън

Безкрайното, неочакван гост,

беше дало вид, че съществува,
но как може изумителното да дойде,
след като никога не си е заминавало?
- Емили Дикинсън
„Проблясъци от мелодия“ - нови поеми от Емили Дикинсън
(Ню Йорк: Харпър и Роу)

Предговор

От една страна, сърцевината на учението на Шри Нисаргадатта Махарадж е

лесно да се схване и, от друга, изключително трудно. Лесно е ако сме склонни да бъдем
напълно искрени със себе си, да се вгледаме в концепциите на другите, с които ние сме
изградили нашите собствени затвори. Да проучиш това сам за себе си може да бъде
изключително трудно, защото ние сме много привързани към нашите концепции - ние
не желаем да се разделим с тях. Но ако горим от желание да ЗНАЕМ, тогава ние ще
поемем по своя път. Ние можем да знаем кой или какво сме единствено чрез лично
преживяване, не чрез книги или от други хора.
Махарадж ни караше да разберем какво е това „аз“. Той беше като хирург с
остър скалпел, изрязвайки всички несъществени неща. Неговите въпроси често
оставяха човек като в „небрано лозе“, не знаейки какво да каже. Неговите отговори
никога не бяха такива, каквито се очакваше да бъдат. Той не позволяваше никакво
цитиране на свещени писания - само лично преживяване - другото можеше доста да го
вбеси. Веднъж, когато някой цитираше Дакшинамурти, едно индуистко божество,
Махарадж отговори: „По дяволите Дакшинамурти! Ами ти? Какво е твоето
преживяване?“
Повечето от нас се идентифицираха с тяло-ума и затова той настояваше да
разберем какво е това тяло-ум. То не дойде ли от спермата на бащата и от яйцеклетката
на майката? Тогава тялото е продукт от консумираната храна и е поддържано от
храната, която е есенцията на петте елемента. Може ли да сме това? Без съзнанието
тялото е един мъртъв материал. Когато съзнанието напусне тялото, няма никакъв
индивид, никакъв свят и никакъв Бог. Съзнанието може да бъде съзнателно за себе си,
когато се е проявило във физическа форма. Съзнанието е латентно във всяко зрънце
храна, във всичките пет елемента – то е универсално, безличностно,
всепроникващо. Всичко е съзнание и то е това, което сме, понастоящем. Съзнанието
действа чрез формите според комбинацията на гуните - саттва (съществуване-
светлина-чистота), тамас (инерция-пасивност-тъмнина), раджас (активност-страст-
енергия) - и от полученото обуславяне. Какво се случва, когато една от тези форми
“умре“? Формата отново става част от петте елемента и съзнанието се слива с
вселенското съзнание. Всичко това е процес на случване, играта на съзнанието.
Преди тази форма да се появи - какво бях аз? Това е, което наистина си. Този
Абсолютен Парабрахман - това са само думи, които ние сме измислили, за да назовем

1
Непроявеното, Неназовимото. Вечното „Аз“, абсолютно необусловеното, свободното от
време и пространство Битие, несъзнаващо, че е (защото няма нищо друго). Аз съм,
който съм, който винаги съм бил, който винаги ще бъда, завинаги.
Търсачите от цял свят пристигаха при Шри Нисаргадатта Махарадж, за да
получат неговото духовно напътствие. Съдържанието на тази книга е снето от касетите,
които са били записани по време на беседите с въпроси и отговори през периода от
1980 до 1981 година до смъртта на Шри Махарадж, който умира от рак на гърлото на 8
септември, 1981 година, на възраст от 84 години. Махарадж говореше само на Маратхи
и на всяка среща имаше един преводач, който не винаги беше един и същ; ние сме им
много благодарни. Най-често бяха Шри С. К. Мулларпаттан, д-р Д. Дунгаджи, Рамеш
С. Балсекар и С. В. Сапре (починал), и вечерният преводач, който си спомням само
като Мохан. Имаше и други понякога, но обикновено те бяха ежедневните преводачи.
Също сме много благодарни на г-ца Н. Ванаджа, която беше толкова предана в
записването на тези беседи.
През последните две години от неговия живот, Махарадж не приемаше никакви
въпроси отнасящи се до този светски живот и неговото подобрение. Той преподаваше
само най-висшата истина и поради отслабеното състояние на неговото тяло някои дни
се провеждаше много кратка дискусия. Но дори само едно негово изречение беше като
Упанишад. Той беше много прям и остър в отговорите си и не го беше грижа за ничие
его - всъщност неговата установена цел беше да унищожи тази “псевдо-идентичност“.
Да бъдеш в неговото присъствие е да усещаш живата истина, невъзможно да бъде
описана. Беше удивително да го наблюдаваш: тази “личност“ можеше да бъде
щастлива, ядосана, тъжна, весела, саркастична или нежна и едно разнообразие от
емоции играеше чрез този „пакет“, както слънчевата светлина върху водата. Никога
нямаше никакъв опит да промени каквото и да е от нея… нека да прави своите си неща,
тя не беше той. Заради рака страданието беше в изобилие, но в тази човешка картина аз
никога не бях виждала някой по-смел от него. Нито едно хленчене не се отрони от
устните му. Това тяло продължи да се държи, дори когато изглеждаше, че това е
невъзможно. Човек можеше само да го гледа с цялата си любов и благоговение. Макар
че нямаше съмнение, че формата на Шри Махарадж страдаше от рак, той
продължаваше както обикновено с ежедневните бхаджани четири пъти на ден,
беседите с въпроси и отговори два пъти дневно, въпреки че, когато тялото му отслабна,
тези периоди често бяха съкращавани. Беше достатъчно да бъдеш в неговото
присъствие. Само към края той рядко говореше.
Повторенията в текста са необходими, тъй като Махарадж постоянно биеше по
нашите концепции, като всеки път ни връщаше обратно към корена, когато ние се
опитвахме да се отклоняваме към листата и клоните. Когато се опитвахме да се хванем
за думите, дори думите, които той използваше, той веднага ги издърпваше изпод нас.
Както някой веднъж каза: “Аз съм неимоверно благодарен на Махарадж. Най-
отличаващото е, че независимо от всичко, той казва това, което е най-полезно и
правилно, но хората искат да направят от неговите учения една система, която в края на
краищата ги разрушава. Но Махарадж не се тревожи. Той просто в сряда казва, че
червеното е черно, в петък, че червеното е бяло, но отговорът за момента е правилен,
защото той променя ориентацията на питащия. Това е неимоверно ценно и уникално.“
Читателят трябва да чете само няколко страници наведнъж, да размишлява и да
медитира над тях.
Ако четеш тази книга, се предполага, че, както Махарадж казва, “Ти си свършил
своята домашна работа“. Ако си готов да се откажеш от твоята тъждественост с тази
псевдо-идентичност, продължавай да четеш и приятно пътешествие.
Дж. Д.

2
 4 април, 1980

Питащ: Би ли поговорил Махарадж за милостта на Гуру?

Махарадж: Именно силата на вярата, която имаш в думите на Гуру, е това, което
е най-важно; веднъж щом вярата е там, милостта произтича автоматично. Вярата в Гуру
е базирана в съзнанието вътре, вярата в своето Себе. Аз се опитвам да доведа любовта
към битието до едно по-висше ниво. Това, което е трайно, е тази любов към Себето,
заради която са построени всичките тези храмове. Това Христово съзнание съществува;
това вяра в един човек ли е? Като човек, Христос беше разпнат, но това вселенско
съзнание, каквото беше неговото, живее и днес.
П: Има ли средство за освобождение или издигане на тази любов?
М: То е вритти (ментална модификация), която е част от процеса. Има
разнообразни дейности, практики и т.н. Дори в ежедневния живот ти имаш определени
процедури; не са ли те пуджа (обожание) на това съзнание?
П: Махарадж говори за вида любов, който трансцендира самото съзнание ли?
М: Бризът, който полъхва от вселенското съзнание, е това, което поддържа
другите видове обич живи. Повечето хора ограничават тяхната любов само до
индивида.
П: Как човек се разширява във вселенската любов?
М: Осъзнай фалшивото като фалшиво, това е всичко, което можеш да направиш;
не можеш да превърнеш едно нещо в друго.
П: Любовта не изгубва ли своята жизненост, когато загуби своя обект?
М: Ти задаваш въпроса от нивото на тялото, ти няма да се върнеш обратно към
твоето състояние, преди тялото да се е проявило. Преди думата „любов“ да се появи, ти
си. Преди тази идентификация с тялото, Там трябва да се оттеглиш.
Откакто открих моето истинско неизменно състояние, аз нямам нужда от нищо
от него, така че просто чакам то да си отиде. В това състояние на пълнота няма никаква
нужда. Аз се сдобих с това състояние на пълнота след като срещнах моя Гуру; ако не
бях срещнал моя Гуру, щях да живея и да умра като човек.
Връзката с моя Гуру продължи едва две години и половина. Той се намираше на
около 200 километра разстояние. Идваше веднъж на всеки четири месеца, за около
петнадесет дни; това е плодът от идването му. Думите, които той ми даде, ме докоснаха
много дълбоко. Аз пребивавах само в едно нещо: думите на моя Гуру са истината, а той
каза: “Ти си Парабрахманът.“ Без повече съмнения и без повече въпроси относно това.
Веднъж щом моя Гуру ми предаде това, което имаше да каже, аз никога не се
тревожех за други неща – аз се държах здраво за думите на Гуру.
Аз знам точно какво представлява сегашното състояние на нещата, колко
преходно е то и също така знам това вечно състояние. Аз не се нуждая повече от това
скоропреходно състояние. Сега, когато се върнеш обратно в родината си, ти ще си
отидеш с квалификацията на един джнани. Кажи ми, какво значение прикрепяш към
думата джнани?
П: Аз мисля, че някои от индийците, които са били повече време тук, са по-
квалифицирани, те биха могли да говорят за това.
М: Сегашната маса от индийците следват западняците, които толкова много са
се развили в материалната сфера. Те не следват духовността - те биха искали да следват
западния научен модел на развитие, да те имитират. Поради това, че книгата „Аз съм
Това“ 1 е сертифицирана от Морис Фридман, те ще я прочетат; книгите от Джийн Дън

1
Аз съм Това: Разговори с Шри Нисаргадатта Махарадж, преведена от записи на аудио касети на
Маратхи от Морис Фридман, ревизирани и издадени от Судхакар С. Дикшит, Бомбай: Четана; първо
американско издание, Дурхам, Северна Каролина: Акорн Прес, 1982

3
ще имат същото голямо значение. Не ми липсва никакво знание, отнасящо се до Бог
или духовността, защото аз знам напълно какво представлява този детски принцип.
Когато опознаеш този невеж детски принцип, битието, няма да ти липсва нищо в
твоите духовни или светски стремежи.

8 април, 1980

Питащ: Светът, както ние го виждаме, само мисъл ли е? На някои места е

писано, че този, който вижда света, не вижда Себето; и обратното, когато някой
вижда Себето, той не вижда проявлението.
Махарадж: Светът не е нищо друго освен картината на твоето собствено „Аз“
съзнание. Все едно си получил телефонно обаждане, съобщаващо ти, че ти си, и
незабавно светът се появява. Когато си в дълбок сън и ти почувстваш, че си буден,
едновременно с това се появява сънуваният свят. С чувството „Аз съм“ се появява
светът в будното и в състоянието на сънуване.
П: Може ли човек да види света без присъствието на егото?
М: Кога има его? Егото е там, когато имаш определени реакции. Ти имаш
впечатление от това, което се наблюдава спонтанно. Ти прилепваш към него,
регистрираш го, само тогава има его.
Ти виждаш някакъв строителен материал на пътя – ти си мислиш, че си
дърводелец и започваш да умуваш как да го използваш; мисловният процес е
стартирал, егото започва. Ако си никой, теб няма да те е грижа за строителния материал
– само ще го видиш и ще си продължиш по пътя. Веднага щом е извън полезрението
ти, той е извън ума; но когато имаш това впечатление, ти размишляваш над него, егото
е стартирало.
П: Значи, когато се стигне до ползата от това, което се наблюдава, тогава ли
възниква егото?
М: Да. Такава е неговата природа.
П: Да се върнем на другия ми въпрос, когато светът е видян, Себето не се
вижда, а когато Себето е видяно, светът не се вижда, това така ли е?
М: Обратното е. Когато знаеш, че ти си - светът е, ако ти не си, твоят свят също
не е.
П: „Аз“-ът, Себето ли е? Говоря за разликата между чувството „Аз съм“ и
мисълта „аз съм човек“, която е егото. В „Аз съм“ съзнанието, светът съществува
ли? Можеш ли да го видиш?
М: Когато се събудиш, ти имаш само усещането за съществуване, без думи, това
е първоначалният принцип, предварителното условие; по-късно ти знаеш напълно, че
ти си и светът е, но това е илюзия, като рогата на заека. В края на краищата, светът е
като сънувания свят. Разбери този момент докрай, ти се занимаваш прекалено много с
егото. Разбра ли това, което се каза относно егото?
П: Мисля че да, ако задам друг въпрос може би ще мога да го разбера.
Използвайки аналогията със змията и въжето (виждайки въже в слабо осветено
място и бъркайки го със змия), ако използваме света в тази аналогия, къде е
обърканата идентичност тук?
М: Себето е светът. Ти говориш за премахване на идентичността, намираща се
между Себето и света, нали? Преди всичко, ликвидирай егото, разбери какво всъщност
е Себето. Първо опознай Себето, после опознай какво е светът. Причината за появата
на света е, че ти узна, че ти си.

4
 П: Как може човек, в будно състояние, да изгуби усещането за света напълно и
просто да бъде Себето?
М: Трябва да се консултираш със слънцето. Попитай го: “Как се отърваваш от
светлината си?“… светлината е проявлението на слънцето. Можеш ли да отделиш
светлината от слънцето или слънцето от светлината? Благодарение на слънцето,
светлината съществува; благодарение на това, че ти си, твоят свят е.
Понеже свидетелското състояние се случва, оттук ти си; поради това, че ти си,
свидетелстването е осезаемо почувствано; поради това, че слънцето е, светлината е.
Ако няма свидетелстване, къде е свидетелят? Съзерцавай върху това.
П: Битието ли е свидетелят?
М: Съществуват два свидетелски етапа; битието свидетелства цялото това
проявление. Свидетелстването на това битие, това съзнание, се случва на този вечен
принцип, Абсолютът.

14 април, 1980

Махарадж: Докато се интересуваш от този проявен свят, ти нямаш време да

стигнеш до корена. Коренът е това съзнание, което се появи, когато беше дете. Коренът
на всички дейности, които сега извършваш, е онзи момент, когато беше дете. В това
дете, най-важното качество - химикалът, съзнанието - засне фотографията. От този
момент нататък започна да събираш знания и на основата на това се случват твоите
настоящи дейности.
Хората са толкова увлечени по думите ми, че никой не се опитва да разбере
какво е това детско съзнание. Само когато се установиш в съзнанието, можеш да
узнаеш това детско съзнание. Това е единственият начин.
Питащ: Достигането на детското съзнание предполага регрес, сравнявайки го
със съзнанието на възрастния човек. Когато си в това състояние, не се взема под
внимание детското съзнание или това на възрастния, има само битие – не се дава по-
нататъшна насока.
М: Няма разлика между детското и възрастното съзнание.
П: Ако пространството, което изпълва малкия глинен съд, е същото като
пространството, което изпълва големия глинен съд, как да се разпознае малкия глинен
съд?
М: Семето на вселената няма размер, но поради тялото се появява съзнанието и
се идентифицира с тялото, а всъщност всичко е проявеното всепроникващо съзнание.
Тази „Аз обич“ е това, което е проявено. По отношение на цялата вселена не може да
става въпрос за печалба или загуба, въпросът възниква само когато присъства
идентификацията с тялото.
Когато приемаш храна, кой яде? „Аз съм - ността“. Храната също съдържа „Аз
съм - ността“, така че когато я консумираш, ти си поддържаш „Аз съм - ността.“
Въпреки че „Аз съм - ността“ е в храната, никой не се идентифицира с храната - те
казват: „Това е моят обяд; Аз не съм това“, но когато тя се изконсумира от тях и стане
част от тялото, те казват: „Аз съм тялото“ - такава грешка се прави.
П: Искам да бъда в състоянието на джнани.
М: Трябва да познаеш знанието „Аз съм“. Джнани и познанието са едно.
П: Просто като бъдеш ли имаш това познание?
М: Ти вече си това, но трябва да се опиташ да разбереш себе си.
П: Ти разбираш това чрез самата същност на твоето същество, така че няма
привнесено никакво знание.

5
 M: В момента ти се идентифицираш с тялото, така че не знаеш тайната. Ти ще я
узнаеш постепенно, когато наистина станеш това.
П: Ако има само чувство за битие в „Аз съм“, къде е мястото на концепциите?
М: Потокът на ума е там заради жизненото дихание. Умът означава думи, така
че мислите са там - те са концепциите. Гледай към корена, детското съзнание, и го
приключи.
П: Трудността се състои във факта, че цялото съзнание е еднакво, така че как
да се стигне до корена?
M: Това съзнание е като дърво, но е имало семе - отиди до семето. Съзнанието,
което имаш сега, е същото като съзнанието на детето; дръж се за него, това е
достатъчно. Докато съзнанието е там, всичко е много важно за теб, но ако то изчезне,
тогава каква е стойността на целия този свят за теб? Кой е знаещият семето?
Съзерцавай върху това как тази „Аз съм - ност“ се е появила – тогава ще узнаеш.
Приеми само тази идентификация: че ти си това проявено чисто битие, самата душа на
вселената, на този живот, който наблюдаваш, и в момента ти просто носиш това
телесно облекло. Забележи това; ти си съблякъл толкова много неща в живота си,
просто за забавление, защо не съблечеш също и това и не видиш какво ще се случи?
Виж какво се случва, когато гледаш луната и знаеш, че луната е там при условие, че ти
си там; понеже ти си, луната е. Ти директно преживяваш и се наслаждаваш на тази
грандиозна концепция, на тази радост.
П: Трябва да има някаква сила, която е отговорна за това творение.
M: Силата е Себето, която всеки има в своето битие – тази сила е ограничена във
времето. От момента, в който битието дойде, то създава автоматично, докато това
битие не изчезне. По-рано не е имало нищо – след това няма нищо. Светът или
творението съществува само по време на проявлението на битието. Тази сила е вярата в
първичната концепция „Аз съм“ и това е концепцията, която плете мрежата на
творението. Цялото проявление е явяването на тази концепция.

15 април, 1980

Махарадж: Когато съзнанието се смеси със себе си, това е самадхи. Когато не се
знае нищо – и дори не се знае, че не се знае нищо – това е самадхи.
Питащ: Тялото става ли сковано?
М: Тялото става неподвижно. По-късно няма осъзнаване на тялото. Когато
всичко е ликвидирано, това е сахаджа самадхи.
П: Усещането е за пламтеж, кипене отвътре и отвън; то поражда слаба
топлина.
М: Това е естествено. Когато петте елемента се смесват един с друг, всякакви
неща могат да се случат. На този етап петте елемента изразяват себе си чрез тялото по
различни начини. Това не е общо за всички, не е непременно еднакво – всяко тяло ще
действа и реагира по различен начин. Затова различните светци имат различни видове
учения. Основният капитал на всички е будното състояние, състоянието на дълбок сън
и съзнанието „Аз съм“.
П: Аз направих както Махарадж каза. Изследвах съзнанието на детето, също
размишлявах за семето и дървото и реших това уравнение.
М: Какво остава след като тези въпроси бяха решени? Можеш ли да направиш
нещо относно това?
П: Не. Семето изчезва в сеенето, посяването изчезва в дървото и най-накрая
дървото изчезва. Семето на детето изчезва в тийнейджъра и т.н.

6
 М: То не изчезва, то се трансформира. Сега това, което остава, е Парабрахман.
П: Имаше усещане, че синът се връща при бащата.
М: Усещането в източника ли се случи или извън него? Родителите са само
имена дадени на източника, който човек винаги знае.
Когато нещо е разбрано, човек не го схваща наистина, докато не му се даде име
и тогава той казва, че го е разбрал. Името не е нещото. Баща, майка и дете са три имена,
но всичките три представляват едно и също нещо. Това, което е, е само едно. То е, а
трите са само имена и бройки, дадени на това, което в същността си е едно нещо.
Обединението на пракрити и пуруша съм аз самият; пракрити и пуруша са само имена
– те не са форми. Тази тема е предназначена само за тези, които сериозно се
интересуват от това.
Плодът на хлебното дърво е много голям с тънка кора и заострени краища от
външната страна. Под нея е плодът, а във вътрешността е семето. Човек използва
плода, а семето, което е способно да произведе още плодове, е там. Човешкото тяло е
същото. Това което е отвън е просто обвивка; това което се използва е битието
отвътре. Семето може да се използва за възпроизвеждане, а сладостта, вкусът на „аз
съм“ цени себе си и желае да продължи на всяка цена.
Преди да приемеш тази форма, ти беше безформен; формата възникна
спонтанно, и когато тя възникна, се появи един естествен копнеж да се завърнеш към
безформеното състояние. Когато искаш да се завърнеш към безформеното, свободно от
желания състояние, само тогава идваш тук да търсиш това, което си. Съзнанието трябва
да узнае съзнанието. Когато то осъзнава себе си, само тогава се връщаш към
нормалното състояние.
П: Някой от идващите тук хора ставал ли е джнани?
М: Мнозина от тези, които са идвали тук са усвоили знанието, но само
повърхностно. Никой наистина не е проучил какво представлява знанието; никой не е
схванал наистина пълния смисъл. Какво правят те сега? Те са въвлечени в искане,
желаене, и това ги е накарало да забравят знанието. Много малко хора ще усвоят това
знание правилно и ще го абсорбират дълбоко в сърцата си. Веднъж щом разбереш
произхода на това движение, тази дейност и причината, природата на това желание,
само тогава можеш да се върнеш към това, което си. Ако не си решителен в това, няма
да разбереш.

19 април, 1980

Махарадж: Ти дойде тук и седиш тук, но това не означава, че се очаква да седиш

тук постоянно по двадесет и четири часа с дни. Ти дойде тук за кратко, после ще си
тръгнеш и отново ще дойдеш. Подобно, това тяло е място за обитаване, но за кратко
време.
След като се стабилизираш в Абсолюта, е направено ясно разграничение между
битието и принципа преди битието.
Питащ: В старите времена, се казва в Упанишадите, всеки ученик трябвало да
бъде залепен близо до Гуруто за една година без да си отваря устата и едва след това
можело да задава въпроси.
М: Когато той седи в непосредствена близост до Гуру, капацитетът на неговото
битие да приеме това учение постепенно узрява. Неговата способност да разбира се
развива. Тя възниква вътре в него, тя не идва извън него.
Трябва да вземеш твърдо решение. Трябва да забравиш мисълта, че си тялото и
да бъдеш единствено знанието “Аз съм“, което няма форма, нито име. Просто бъди.

7
Когато се стабилизираш в това битие, то ще ти предостави цялото знание и всичките
тайни, а когато тайните са ти дадени, ти трансцендираш битието и ти, Абсолютът, ще
знаеш, че не си също и съзнанието. След като си постигнал цялото това знание, след
като си разбрал как стоят нещата, възтържествува една тишина, едно спокойствие.
Битието е трансцендирано, но то е и на разположение.
П: Какво е това състояние?
М: То е нещо като елен, почиващ в сянката на едно дърво. Сянката не е нито
светла, нито много тъмна, тя е на границата. Нито гарваново черна, нито много ярка,
нещо средно между тях, такава е тази сянка. Тъмно синьо, като облаците, такова е това
състояние. Това е и милостта на Сат-Гуру. Всичко произтича от това състояние, но
този принцип не претендира за нищо, той не е въвлечен в нищо, което произлиза от
него, но това битие е на разположение. Това дълбоко, тъмно синьо състояние е
милостта на Сат-Гуру. Това е състоянието на джнани, това е много, много рядко
срещаното естествено състояние самадхи, най-естественото, най-висшето състояние.
Ти трябва да си твърдо решен относно това. Веднъж щом решението е взето,
няма връщане назад. Осъществяването на твоята духовност, е напълно да разбереш
собствената си истинска природа, да се стабилизираш в твоята истинска идентичност.
Човек трябва да има търпение, способност да чака и да види.
Тъмнината, която виждаш, когато затвориш очите си, това е сянката на милостта
на Гуру; не я забравяй, винаги я дръж в ума си. Почивай в сянката на благодатта на
Гуру. Когато помниш думите на Гуру, ти си в сянката на благодатта на Гуру.
Накрая всичко се слива в Себето. Ти може да се натъкнеш на големи трудности,
но твоят кураж и устойчивост в Себето трябва да бъдат непоколебими.

23 април, 1980

Махарадж: Бъди дружелюбен с твоето недиференцирано състояние, твоето

истинско Себе. Никога не е имало някакво разделение, но ти си под заблудата, че не си
едно с него.
Аз осъзнах моята истинска природа; тя е винаги жива, но не по начина, по който
всички си мислят. Аз нямам желание да живея в този живот чрез познанието на
субективния свят или чрез преживяванията на субективния свят. Хората ми казват, че
аз трябва да живея; аз не искам да живея по този начин. Аз съм жив благодарение на
моята собствена природа. Тя е там, съществуването е там. Аз съм там само
благодарение на това съществуване. Моето истинско състояние, което е цялостно,
недиференцирано, е отвъд раждането и смъртта. Аз никога не съм обвързан с моето
тяло и ум. Аз съм неограничен.
Аз, Абсолютът, никога не съм имал някакво преживяване, че съм бил жив в
миналото, и сега аз преживявам, че съм жив, и всичките тези неприятности изпитвам
чрез същото преживяване аз-съм-жив. Това преживяване е ограничено до времето и
пространството, но когато разбрах цялата схема, аз осъзнах, че никога не съм имал
някакво преживяване, че съм бил жив. Това е състояние отвъд всякакво преживяване.
Защо се случи това? Моят Гуру правилно ми обясни, че „аз“ съзнанието се е
появило и тогава тези преживявания са започнали, така човек може да види истинската
природа на „аз“ съзнанието, да отиде до източника и да разбере откъде възниква това
„аз“.
Питащ: Каква е разликата ако аз съм болен и несъзнателен и ако Махарадж е
болен и несъзнателен?

8
 М: Аз знам моята истинска природа и Аз съм Това, докато ти си ограничен до
твоето тяло и ум, следователно ти може да чувстваш сега, че си болен, така че нека
дойде лекар, който може да направи нещо. Всичко това са идеи, които ти ще имаш, но
аз нямам такива. Аз спя в моята истинска природа, докато ти си се завил с едно одеяло
и спиш.
Не е ли вярно, че когато си болен мислиш само за твоята болест? Защо си
навлязъл в тази област?
Когато ти говоря, не се опитвай да разбираш от нивото на идентичността с тяло-
ума. Твоето истинско състояние е винаги там; то не е отишло никъде. Въпреки че ти не
знаеше, че то е било там, а сега знаеш, че то е там, ти не си направил нищо. То е винаги
там.
Върху моето истинско, цялостно, хомогенно състояние се появи само една лека
вълничка, дойде новината „Аз съм“. Тази новина промени всичко така, че аз започнах
да знам това; но аз познах моето истинско състояние, така че първо осъзнавам него и
след това разбирам, че тази лека вълничка идва и си отива върху моето истинско
състояние. Докато, в твоя случай, ти се интересуваш от вълничката и не се интересуваш
от твоето истинско състояние.
От съществуването ми като Ноумен, се появи това състояние на феноменалност.
Хомогенното разбира играта на атрибутите, проекцията на ума, но играта, проекцията
на ума, не може да разбере хомогенното. В момента, в който започне да го разбира, тя
става едно с него. Всички се опитват да разберат значението на всичко това. Ти не го
разбираш, защото си повит в пелените на „аз съм това или онова“. Махни ги.
Върховната гледна точка е, че няма нищо за разбиране, така че когато ние се
опитваме да разберем, се отдаваме само на акробатики на ума.
Каквито и духовни неща да се стремиш да узнаеш, всички те се случват в този
обективен свят, в илюзията; всичките ти дейности, материални и духовни, са в тази
илюзия. Всичко това се случва в обективния свят, всичко е измама, няма никаква
истина в тази измама.
П: Миналата нощ, по време на медитация, имаше едно чисто състояние на „Аз-
Аз“. Разбрах, че това е разпознаване на Себето.
М: Това ли е истинското значение на твоето Себе? Изплюй го. Каквото и да си
разбрал, ти не си това. Защо се губиш в концепции? Ти не си това, което знаеш, ти си
знаещият.

30 април, 1980

Махарадж: Това съзнание, това „Аз съм“ е създало и поддържа всички чудеса в
света, които хората си приписват; от друга страна, това съзнание няма контрол над себе
си.
Принципът, от който си произлязъл, притежава огромни сили. Господ Кришна е
казал: „Боготвори ме, бъди ми предан“. Какво означава това? Боготвори единствено
знанието „Аз съм“, което обитава в теб. Натовари твоето битие с тези огромни
способности на Бог Кришна; твоето битие означава Бог Кришна, бъди му отдаден.
В началните етапи, твоята преданост е от типа отдаване. Ти боготвориш някой
принцип и му се отдаваш. В крайните етапи ти ставаш цялата вселена.
Твоята вяра в някой принцип няма да остане същата; тя ще се променя
постоянно.
Всички вие сте като просяци; ти имаш просешка купичка и искаш да събереш
Бог в нея.

9
 Приеми, че тази твоя „Аз съм - ност“ е неподправена форма на Божественост;
твоето битие е чистото състояние Ишвара.
Съвсем правилно и похвално е, че слушаш беседите. Въпреки това, ти не се
отърсваш от тази привързаност към тяло-ума. Ти си постоянно заобиколен от
зависимости или интимности, свързани с твоето тяло-ум. Имай пълна вяра в твоето
битие и го остави да се развие в проявения принцип Ишвара. Той е всесилен –
медитирай върху това. Това е много просто и в същото време много дълбоко.
Съзнанието е семенцето на Божествеността. Ако ние му отдаваме заслужената му
важност и му се молим, тогава то ще разцъфне в Божествеността. Ако не му отдаваме
никаква важност, то няма да разцъфне в Божествеността.

4 май, 1980

Махарадж: Ти знаеш себе си като тяло-ум; следователно моят проблем е да

намеря начин да те накарам да разбереш.
Господ Кришна казва: „Всички са мои проявления“. Планината е от злато и
частицата от планината също е злато. Аз съм тази планина и всяка частица съм аз.
Цялото проявено битие съм аз и всяко същество е образец от мен самия. Знанието „Аз
съм“ във всеки от видовете съм Аз самият. Самата жизнена сила – светещият, яркият,
сияйният, обитаващият принцип съм Аз.
Ако някой Ме разбере тотално и напълно и по най-правилния начин, този
някой е приютен в сянката на Моето благо битие.
Състоянието на джнани, най-висшето състояние, е трансцендирало битието, но
битието е все още там, така че заедно с битието е Абсолютът – тъмносиньото, благо
състояние, без очи.
Знанието почива в тази тъмносиня, тиха, спокойна, блага сянка. Когато тази
сянка е оставена настрана, тогава той вижда разнообразните проявления във формата
на вселените и световете. Но когато сянката е там, има едно дълбоко, тъмносиньо
състояние, напълно релаксирано.
Питащ: Махарадж ще спре ли някога да говори?
М: Беседите ще се излъчват при условие, че има някой достоен да задава
въпроси. Наближава краят на моето време. Ако възникнат някакви въпроси, питай.
П: Аз искам да остана тук с Махарадж възможно най-дълго.
М: Въпреки че може да се прибереш вкъщи, каквото и да е било посадено,
каквото и да си възприел, то ще те промени. Ти си напълно обладан.
П: Да, чувствам го. Аз съм благодарен, че в края на живота ми бях доведен тук.
М: Твоето идване тук също беше спонтанно. Много рядко се среща някой с
добрата съдба да дойде тук. След като си дошъл тук, ако засаждането се е извършило,
поникването определено ще се случи.
Също както битийността се е появила спонтанно, ти не си знаел предварително -
сега аз ще бъда - тя просто се появи, по същия начин разговорите идват спонтанно.
Това докосване на чувството „Аз съм“ е във всяко същество; това битие
притежава това докосване на любовта към Абсолюта и то е репрезентация на
Абсолюта. Когато заради тази идентификация „Аз съм“ усети себе си отделен от
Абсолюта, ти се почувства фрагментиран, изолиран, и ето как започнаха твоите
потребности. В Абсолюта няма нужди. Само Абсолютът възтържествува.
Истината е единствено тоталният Брахман, нищо друго освен Брахман. В
състоянието на тотален Брахман започна докосването на битийността - „Аз съм“ - а с
нея и разделението, появи се другото нещо. Но тази „Аз съм - ност“ не е просто един

10
маловажен принцип, той е самата мула-мая, първоначалната илюзия. Това, което
излагам, не е предназначено за обикновени хора, защото те не са достигнали нивото на
разбиране, за да вникнат в това, за което говоря. Затова аз им казвам да практикуват
бхаджани, джапа, медитация. След като го направят, когато пречистването се случи,
те ще бъдат достатъчно годни, за да поемат моите беседи.
П: От Непроявеното се случва проявеното ли?
М: Кой пита това и защо?
П: Искам да знам.
М: Нищо не господства освен теб, всичко си ти. Какъв отговор мога да ти дам?
Ако искаш да запомниш това посещение, ако питаеш обич към мен, помни този
принцип „Аз съм“ и без командата или насоката на този принцип, не прави нищо.
Днес в света има толкова много хора и те са толкова заети с техните работи, че
нямат време да се хранят – те стоят прави и ядат. Това са характеристиките на мая.
Великият принцип на мая те кара да се водиш по всички нейни измами; и ти също така
постоянстваш в това, което тя казва, и накрая тази твоя светлина, това битие, угасва.
Тогава къде отиваш?
П: Отивам да си търся друго тяло!
М: Всичко това е концепция. Преди появяването ти в света, спомняш ли си
твоята предишна история, помниш ли нещо?
П: Не, но аз съм чел…
М: Аз не искам да слушам какво са писали другите, аз искам да знам от
авторитетен източник, от теб. Ако ти не си, могат ли другите да са там? Това не е ли
достатъчно адекватно за теб?
П: Но аз не мога да мисля за състояние, в което не съм бил.
М: Това бе състоянието на Парабрахман, в което липсва внимание. Това
внимание „Аз съм“ не беше там.
П: Наистина ли идваме от състоянието на Парабрахман и се връщаме в него
след като битийността приключи?
М: Слизането в този свят от Абсолюта е нещо като появяването на съня. В съня
ти ходиш ли някъде? Първичното невежество е разбирането, че ти си тялото. Да знаеш,
че ти си проявеното е знание, а знанието се разтваря в не-знаенето, Парабрахман.
П: Но аз разбрах от Гита…
М: Изхвърли я! Каквото и да разбираш, то не е истина и трябва да се изхвърли
зад борда. Ти се опитваш да се хванеш за нещо и да се залепиш за него. Приеми
буквално това, което ти казвам. Не се отнасяй по концепции. Не използвай никакви
думи и виж себе си такъв, какъвто си. Много малко хора разбират към какво соча.
Ти не обръщаш достатъчно внимание, ти говориш само след като това битие се
появи. Преди тази битийност да е дошла, погледни към това, бъди в това състояние.
Ако се осмелиш да ме наречеш атеист, помни че аз правя бхаджани четири пъти на
ден.
Тази мая е толкова мощна, че тя те е погълнала напълно. Мая означава „Аз
съм“, „Аз обичам да бъда“. Тя няма друга идентичност освен любов. Това знание „Аз
съм“ е най-големият враг и най-големият приятел. Въпреки че може да ти бъде най-
големият враг, ако го предразположиш правилно, той ще се обърне и ще те поведе към
най-висшето състояние.

11
 8 май, 1980

Махарадж: След информацията, дадена ти от твоята майка, че си момче или

момиче, всички твои следващи придобивки са по слухове. Твоят първоначален капитал
е знаенето, будното състояние и дълбокият сън.
Запомни само това: един истински ученик е готов да се откаже от своето тяло и
от жизненото си дихание, за да постигне това. Пребивавай в думите на Гуру.
Стабилизирай се само в „Аз съм - ността“.
Петте елемента и трите гуни изграждат твоето тяло и битийността. Когато
пребиваваш в Сат-Гуру, той ти показва, че ти си свидетел също и на твоята битийност.
Имай вяра в Сат-Гуру, ти си Това. Такъв Сат-Гуру остава недокоснат и без никакво
опетняване. Което е, е там вечно, но ние сме затрупани от концепции. В света на
битието съзнанието се грижи за всеки червей, всяка птица, всяко човешко същество, за
всички видове. Това е проблем на битието. Всеки вид знае изкуството да живее.
Сега се говори, че имам болест, затова бях заведен при различни прочути
експерти и те предписаха някакви лечения. Аз отказах да провеждам каквото и да било
лечение, защото лечението е за тялото, а в него няма гаранция за вечен живот.
Обещанието беше, че ще се чувствам добре за известно време. Аз не съм заинтересован
от такива обещания. Аз се стабилизирах във Вечното и не съм очарован от този тип
живот, това бреме. Бих искал да се отърва от това, колкото се може по-скоро, аз не съм
заинтересован.
Питащ: Вие сте Пазителят.
М: Аз не съм Пазителят, протекцията се случва автоматично.
П: Има такива, които заслужават вашата протекция; поне заради тях, не
бихте ли послушали съветите им, за да получат удовлетворение?
М: Това не е начинът да получиш удовлетворение. За да получат
удовлетворение, те трябва да отидат вътре. Аз по-скоро съжалявам, че се опитваш да
практикуваш тази духовност по такъв светски маниер. Да предположим, че така
наречената смърт се случи с мен, в действителност какво се случва? Идва залезът на
петте елемента, но аз възтържествувам винаги. Аз се стабилизирах преди тази
битийност и света. Каквото и да се случва със света, нищо не се случва с мен.
Умът, който приемаше, че аз съм роден, сега е мъртъв. Аз не мога да бъда
измерен чрез раждането или чрез ума.
Има толкова много така наречени джнани, но те са жадни за светско знание.
Разбираш ли към какво соча? Ти имаш ненаситна жажда за светско знание.
Ти притежаваш съзнание и се опитваш да разбереш всичко в този живот.
Можеш ли да контролираш съзнанието? Можеш ли да го държиш с теб винаги? Не, то
може да си отиде по всяко време, и ти нямаш никакво основание да казваш, това е
моето съзнание и аз ще се държа за него еди-колко си време.
Ти си прекалено привързан към твоето жилище в този свят, това тяло. Ти не би
искал да отидеш в състояние, което е отвъд това, преди това. Ти си влюбен в това
битийно състояние.

11 май, 1980

Махарадж: В тялото съзнанието свидетелства; поведението се случва чрез трите

гуни. Съзнанието е всепроникващо, като пространство, без форма.
Ако човек има болест или болка, съществува ли форма за това? Това е само
движение в съзнанието. Знаещият съзнанието не може да усеща болката и само защото

12
съзнанието се е идентифицирало с тялото, тялото чувства болка. Когато съзнанието не
е там, дори ако тялото е нарязано, няма болка. Не тялото е това, което чувства болка.
Когато има нарушение в баланса на петте елемента, болестта се появява и тя или
болката се чувства в съзнанието.
Също както през зимата топлината намалява все повече и повече, когато
идентификацията с тялото намалява все повече и повече, болката, която се усеща,
намалява все повече и повече до степен, че при пълна липса на идентификация с
тялото, човек може да постави ръката си в огъня и да не чувства болка. Ефектът от
огъня ще бъде там, но болка няма да бъде почувствана.
Сега, аз казвам, че чувствам болка в определен момент, и нещо се случва и моят
ум се отклонява. С това отклонение от новата случка, аз не бих чувствал болката, която
усещах предишния момент. Много пъти аз чувствам сърбеж по цялото тяло и се
почесвам, но когато стоя на публични места, аз не съм склонен да се почесвам, така че
аз просто го приемам; в това приемане, той изчезва. Иначе, понякога ако започнем да се
почесваме, дори когато кожата се съдере и започне да кърви, сърбежът пак няма да е
спрял. Ние имаме поговорка на Маратхи: „Не провокирай сърбежа като се чешеш.“
Обикновено с болката и страданието е така: ако й обърнеш внимание, тя бива
провокирана и трябва да й угодиш. Не й обръщай внимание, игнорирай симптомите и
те се губят. Трябва да имаш способността да приемаш болката.
Съзнанието в тялото не може да има изобщо никакъв недостатък - такова е
качеството му. Но когато се идентифицираш с тялото, тогава концептуално ти може да
го замърсиш, но по природа то е много чисто. Жизненият дъх е много чист, но това
битие е по-чисто от него. Аз говоря за Атман, за Себето. Това знание вероятно ще
създаде едно огромно фрустриращо усещане в някой, който няма правилната
перспектива. Намерението е да се види как стоят нещата в правилната им перспектива.
След като си видял, живей твоя живот в света по най-добрия начин, на който си
способен.
Безсмъртието е отвъд времето и пространството; в това безкрайно,
безпространствено съществуване няма никакво място за петте елемента, за светлина
или мрак, за слънцето или луната. Безкрайното, безпространствено съществуване не
знае, че то е. Това е реалността, Това е истината.
Колкото и да медитираш и тем подобни занимания, ти не оставаш в твоето
истинско състояние; само чрез твърдото убеждение, че ти си най-висшето, се
стабилизираш във Върховното.
Обикновено един обичаен духовен търсач, няма да разбере това, към което соча,
защото той търси нещо, на което може да се наслади. Каква е твоята амбиция в това да
бъдеш духовен търсач? Ти търсиш предимство в света, да се грижиш за своя ежедневен
живот - това е максимумът, който очакваш от духовността. Така наречените мъдреци,
които гонят определени духовни цели, съсредоточават амбицията си върху грижата за
комфорта в тяхното ежедневие. Защо, по дяволите, съм се случил да бъда? Никой не се
интересува от това.
Това място ще посети само тази личност, чиято добродетел и грях са дошли до
своя край. Докато съществува това петно в паметта, че си някакво тяло-ум, ти няма да
разбереш.
Същността на целия този разговор е познат като Сат-Гуру-Парабрахман. В това
състояние няма потребности. Моето състояние е това състояние, което никога не
чувства сътворяването и унищожаването на вселената. Аз не съм разяснявал тази част.
Аз оставам незасегнат по време на създаването и разрушаването на вселената.

13
 27 юни, 1980

Махарадж: Тези три, будното състояние, дълбокият сън и съзнанието „Аз съм“,
не са твои качества, а качества на този химикал. За какво точно се отнася думата
„раждане“? Не е ли за раждането на това, което е в тялото и което го прави съзнателно?
Химикалът обозначава любовта, която Себето питае към себе си и заради която то
желае да продължи.
Всички преживявания ще бъдат причина за страдание, ако човек не е осъзнал
какво са те. Всички преживявания се дължат на спомените и са просто движения в
съзнанието и следователно не могат да траят. Щастието идва и си отива, както и
нещастието. Ако имаш правилна перспектива, светът пак си продължава, но с едно
усещане за спокойствие.
В природата има установен закон на смъртта. Ако смъртта не съществуваше, би
имало непоносимо натрупване на спомени. Хората идват и си отиват, спомените се
заличават, затова има едно чувство за баланс.
Питащ: Но това, което е познато като временно, изглежда сякаш ще
продължи вечно, когато му се наслаждаваш. Какво трябва да се прави?
М: Каквото и да правиш ще завърши с бедствие, но ти няма да спреш да го
правиш, защото такава е природата на телесното съзнание.
Смъртта е считана за травмиращо преживяване, но разбери какво се случва.
Това, което е било родено, знанието „Аз съм“, ще приключи. Това знание, което е било
ограничено от това тяло, после ще стане безгранично, така че от какво има да се
страхуваш?
П: Страхувам се от това да не съм способен да обичам или да бъда обичан.
М: Моля те, разбери, не можеш да чувстваш любов към другите съзнателно и
преднамерено. Трябва да вникнеш в това чувство на любов и тогава любовта ще се
разкрие от само себе си. Тези, които са осъзнали любовта към Себето, съзнанието “Аз
съм“, като истинската любов, самите те стават любов. Всичко се е разтворило в тях.
Този химикал, който кара тялото да функционира е най-малкото от малкото и
най-голямото от голямото. Той съдържа цялата вселена, той самият е любовта и Бог.
Този химикал, съзнанието, осигурява светлината, която дава възможност на света да
просъществува. Тази любов не е личностна любов; принципът, който живее във всички
същества е тази любов, жизнената сила. Започни с тази емоционална любов и живей в
твоето битие. Каквото и да се случва, се случва в това, което е било въплътено във
времето и пространството; от пълното отсъствие е дошло изобилието. Тялото се ражда,
има своето място и после си отива, но Абсолютът не е засегнат. Това вечно състояние
възтържествува независимо от всички събития. Какъвто и да е осезаемият и видим свят,
той се разтваря в празнота. Обаче тази празнота също е състояние – така че тя също
отива в състоянието на Абсолюта.
П: Как се случи да се идентифицирам с тялото?
М: Какво представлява този „аз“, за който говориш, който се е въвлякъл в тялото
и желае да знае отговора?
П: Не знам. Защо се получава така, че не мога да узная кой съм?
М: Аз мога да знам само нещо, което е различно от мен. Как може нещо да знае
себе си, когато няма нищо, с което да се сравни? То е единствено, без идентичност, без
качества. Ние можем да говорим за това само на феноменално ниво.
Аз имам тази болест. Какво е болестта и на основата на какво се е появила тя?
Болестта не е отделна от това, което съществува като тяло, дъх и знанието „Аз съм“.
Всичко това е един пакет, който е бил създаден, и каквото и да се случва, се съдържа в
този пакет. Аз съм бил отделен от него преди зачеването и продължавам да съм отделен

14
от това, което е било създадено. То се е случило, ще продължи за известно време и след
това ще си отиде. Времето създаде всичко това и времето ще го приключи. Това, което
е било заченато и родено, не е ли същото сега? Това „Аз“ не се е променяло от
зачеването до сегашния момент. То е дошло за определен период от време.
Това, което беше заченато, се е развило физически и някои от проявите на това
знание „Аз съм“ са постигнали изключителни неща. Някои са станали аватари, някои
са постигнали успех в най-разнообразни области. В края на продължителността на
живота, великолепните личности и всичко това, което те са постигнали - и двете
изчезват. Тя може да е била много години; тази „Аз съм - ност“ може да съществува
стотици години в някои случаи; все пак, колкото и да е продължителността, тя достига
до своя край.
Някои от тези аватари и джнани са разбрали какво е „Аз съм - ността“, че има
нужда от тяло преди тя да се прояви, и че тялото може да дойде единствено чрез
сексуално сношение. След като са разбрали това, вместо да останат в това знание
отделно от проявлението и просто да го наблюдават, те започват да поучават за това,
което е единствено концептуално; цялото проявление е концептуално. Те казват: “Нека
да няма сексуални отношения.“ Много от тези аватари и джнани са дали този съвет.
Това случило ли се е? Дъждът спирал ли е? Възпроизвеждането на населението спирало
ли е? Не. Природата ще си продължи по своя път. Трябва само да се разбере, че нищо
не може да се направи.
Запомни само едно нещо, че тази „Аз съм - ност“, която остана непроменена
през цялото време, и която обхваща цялата вселена, е най-висшият Бог, що се отнася до
това проявление.
Накрая, дори това е временно, и това, което съм Аз, е преди сетивата, свободно
от пространството, свободно от времето, без качества, но в проявлението тази „Аз съм -
ност“ е най-великият Бог и ти трябва да бъдеш едно с нея.
П: Когато тялото умира, стои ли въпросът за прераждането, ако аз все още
се идентифицирам с тялото?
М: Докато се идентифицираш с тялото, каквото е написано в писанията, трябва
да го следваш. Когато загубиш твоята идентификация с тялото, тогава можеш да
правиш каквото си искаш.

29 юни, 1980

Махарадж: Каквато и концепция да имаш относно себе си, тя не може да бъде

истина. „Аз съм - ността“ е първоначалната концепция и тя трябва да бъде
удовлетворена, като й се позволи да върши нейната обичайна работа в света. Важното е
разбирането на факта, че тя е една концепция.
Питащ: В света тази концепция винаги се стреми да бъде на върха. Дори на
децата ние казваме: „Ти трябва да си първи на изпитите.“ Погрешно ли е да налагаш
своята личност и индивидуалност над другите?
М: Погрешно е да смяташ себе си за ограничен до това тяло и форма. Това
знание, което се опитвам да дам, е дадено на знанието „Аз съм“ във всеки един от вас,
което е едно и също. Ако се опитваш да разбереш това знание като личност, ти никога
няма да го схванеш.
П: Ако „Аз съм“ е концепция и тя изчезва, как човек ще узнае, че тази
концепция е изчезнала?

15
 М: Това, че „Аз съм“ е концепция, трябва да се разбере, докато тя е там. Веднъж
щом тя се разтвори в изначалното състояние, кой (или какво) е там, който иска да знае?
Илюзорната отделна единица е изчезнала.
П: Аз съм убеден, че това „Аз съм“ е концепция и тя ще приключи, но защо
трябва да я приема като фалшива?
М: Как и кога възникна самата тази мисъл? Тя не се ли появи просто като
движение в същата тази концепция? Ако съзнанието не беше там, мисълта не би била
там.
Съзнанието е временно условие, което се е появило като наслагване върху
тоталното, безкрайното, безпространствено и непроменливо състояние. То е случване,
което е възникнало и което ще изчезне.
Този психосоматичен пакет, който е роден, ще страда или ще се радва по време
на предоставената му продължителност; докато аз знам, че не съм аз този, който
преживява, а съм знаещият, по какъв начин съм засегнат?
Съвършено ясно е. Аз просто наблюдавам тялото, ума и съзнанието да се смее
или да страда. В страданието той може да заплаче, добре, нека заплаче. Ако то се
забавлява, може да се засмее. Аз знам, че това е нещо временно, ако то иска да си
отиде, нека си отива. Докато говоря с теб, предавайки ти знание, в същото време аз
чувствам непоносима болка; ако тя стане малко по-нетърпима, може и да заскимтя. То
може да прави каквото си иска, аз не съм засегнат. Докато не си узнал какво е това
съзнание, ти ще се страхуваш от смъртта; но когато наистина разбираш какво е това
съзнание, тогава страхът си тръгва, идеята за умиране също ще си отиде.
Това съзнание е ограничено от времето, но знаещият съзнанието, Абсолютът, е
вечен.

1 юли, 1980

Махарадж: Щом тялото си замине, това знание, което е преживявало себе си

като Христос, Кришна, Буда и т.н, затихва, става едно с тоталното. Ако ги оскърбиш с
думи, те не идват и не те питат защо ги обиждаш, защото това знание, което е
преживявало себе си като един от тях, е стихнало в тоталността. Сега, подобно, ти
може да си много велика личност, но когато отидеш да спиш, ти забравяш себе си като
отделна единица.
Не казвай, че си индивид; просто стой в битието. Целият проблем е в чувството
да си отделна единица – веднъж щом то изчезне, това е истинско блаженство. С
възникването на „Аз съм“ се случва цялото проявление; във всяка дейност това, което
свидетелства, е „Аз съм“, това, което върши всичко, е мая, тенденциите, качествата.
Това е, което се опитвам да ти кажа, но ти желаеш нещо друго, нещо, което е в
проявлението – ти искаш знание.
Това знание „Аз съм“ е ново, то не е Реалното; аз не ти изказвам Реалното,
думите отричат Това. Каквото и да ти казвам не е истината, защото то произлиза от
това „Аз съм“. Истината е отвъд словесното изражение.
Ти преминаваш през всичко това, събирайки знание за индивида - това трупане
на знание няма да ти помогне, защото то е в съня.
Питащ: Какво изпитва Махарадж към всички хора, които идват тук?
М: Не ме е грижа за никой. Ти идваш, слушаш ме и си тръгваш. Ако искаш,
приеми го. Ако не, върви си. Пространството в тази стая не е нито за, нито против, нито
влюбено в пространството в тази стая; то е едно.

16
 Също както течащата река, ако желаеш да я използваш, взимаш вода и пиеш,
асимилираш я; в противен случай, нека си тече нататък. Аз не те таксувам, точно както
реката не те таксува за водата. Ти харчиш голяма сума всеки ден; хайде, прибери си
парите и си вземи от моята вода.
Докато говорим за това, аз те водя към източника на извора; там водата излиза
на тънка струя. Впоследствие тази вода се превръща в река, в устие и става морето. Аз
отново и отново те водя към източника. Веднъж щом отидеш до източника, ще
разбереш, че всъщност няма вода, водата е новината „Аз съм“.
Съществува само един принцип, принципът „Аз съм“. Понеже ти си, всичко е.
Дръж го здраво. Ти вече чу, сега живей съобразно.
П: Работата ми като лекар ме държи постоянно зает, как мога да спазвам
това, което Махарадж казва?
М: Ти си ангажиран всекидневно със светска работа, но преди да си легнеш да
спиш през нощта, забрави всичко и мисли за това, което ти казах. Вземи едно
изречение от това, което казах, и остани с него; това ще те отведе към твоя източник.
[Махарадж разказва една история]: Един човек среща един мъж и мъжът му дава нещо
за пиене, после му казва: „Сложих отрова в това питие и след шест месеца ще умреш“.
Този човек много се изплашил и повярвал, че след шест месеца ще умре. По-късно той
среща един приятел и му разказва какво се е случило и че ще да умре след шест месеца.
Неговият приятел го съветва да не се тревожи и му казва: „Сега, изпий това и ако го
изпиеш, за теб няма да има смърт.“ Така че човекът се зарадвал и го изпил.
Първата концепция го изпълнила със страх и той бил убеден, че ще умре; по-
късно неговият приятел му дал друга концепция, която отрича първата. Да поема
концепции, идеи, творения, отново и отново, е едно от качествата на виталния дъх.
Само когато търсиш Себето ставаш осъзнат за това.
Източникът на цялото щастие е самото ти битие, бъди там. Ако се въвлечеш в
течението на мая, ще има страдание. Ти се опитваш да получиш удоволствие от
дейностите на мая, това е продуктът на битието. Бъди неподвижен в твоето битие.
Помни това, което ти казах, размишлявай върху него, съзерцавай върху него. То
ще те отведе към тишината. Закрепи се в това знание.
П: Какво ще се случи?
М: Всичко ще ти се изясни, както ясно виждаш петте пръста на ръката си. Ти
наблюдаваш, това тяло е направено от петте елемента и понеже тялото от пет елемента
е там, твоето битие, съзнанието, е възникнало.
Твоето битие е там заради тялото от храна и виталния дъх, и ти ще си способен
да наблюдаваш всички тези елементи - тялото, жизнената сила и твоето битие; но ти
трябва да си установен в това знание. Накратко, ти ликвидираш това мерило за
идентичност под формата на тяло-ум. Когато това е направено, ти си Ишвара, ти си
Брахман.
П: После как да го издигна на по-високо ниво?
М: Не се занимавай с това! Не може да става въпрос за издигане до по-високо
ниво. Това е единствено въпрос на проникновение.
Ишвара е проявлението на петте елемента и на вселената, на „Аз съм - ността“.
За Абсолюта, свидетелстването на тази „Аз съм - ност“ се случва. Това е позицията на
Абсолюта, сиддха. Ти, който си един садхака, не би трябвало да претендираш за това
разбиране. Садхака означава процес на установяване в принципа Ишвара, съзнанието.
П: Миналата нощ имаше преживяване на много силна вибрация в тялото.
Всъщност нямаше тяло, само вибрация, без форма и много интензивна.
М: Каквато и да е тази вибрация, тя е продукт на петте елемента.
П: Тя не е ли вкусването на „Аз съм - ността“?

17
 М: Ако искаш да се изразиш по този начин, добре. Това са петте елемента, трите
гуни, пракрити и пуруша, десет елемента. Те са изражения на твоето битие.
П: Тогава, когато Махарадж казва да се стои твърдо в съзнанието, че не си
тяло-ума, каква е връзката с тези десет елемента?
М: Това говорене да трансцендираш тяло-ума и да се установиш в твоето битие,
е на нивото на духовен търсач от детската градина, на най-ниското ниво. Но сега аз
говоря на един садхака, който вече се установява в битието; първият урок приключи
сега.
П: О!
М: Твоят свят, твоята вселена е израз на твоето битие. Втората стъпка е, когато
садхакът се установява в битието, принципът Ишвара, проявлението. Садхакът е
проявлението.
Сега, след като чу всички тези беседи, той ще напусне това място и ще каже на
хората, които среща: „Срещнах един Махарадж, който говореше едни неща, които само
усложниха ситуацията.“
П: Учението на Махарадж е много ясно. Единственото нещо е това, че то се
случва много бързо, и това е ясно, много бързо.
М: Това проявление е самосияйно, самосътворено, но ти все още желаеш да
модифицираш нещо, ти не си приключил с урока.
П: Това казвам и аз. Съзнанието е наясно, че е всичко, че то е Ишвара, тогава
поради някакъв твърдо установен навик на състоянието тяло-ум, изведнъж
спонтанно идва желание да се модифицира или да се поправи всичко и в този момент
нещо друго се случва, което казва: „не можеш да го поправиш, то е такова, каквото
е.“ Това е, което се случва.
М: Гледай да не се въвличаш в него.
П: Ето защо за мен е толкова полезно да бъда тук.
М: Абсолютът е отстоящ. В състояние на дълбок сън „Аз съм - ността“
преминава в забвение, тя забравя себе си. „Аз съм - ността“ е подложена на състоянията
на будност и дълбок сън, но Абсолютът е също и това. Ти няма да схванеш какво точно
означава това, но когато вече се установиш в битието и го трансцендираш, ще разбереш
как ти си отвъд дълбокия сън и будността, защото това са само характеристики на
битийността.
П: Този Абсолют, Той осъзнава ли какво се случва, когато „Аз съм - ността“
потъне в дълбок сън?
М: “Аз съм - ността“ е един вид инструмент, Той наблюдава само чрез „Аз съм -
ността“. Ти таиш някакви концепции, като ме слушаш. Ако чуеш нещо, което
съответства на твоите концепции, ти си много щастлив – ти казваш, това е знание – но
аз го взривявам изцяло. Аз искам да взривя всичките ти концепции и да те установя в
не-концептуално състояние.
Твоето битие е много фино, в същото време има груби качества в него в
латентно състояние. Вземи семето на баняновото дървото: то е много малко, много
фино, но цялата груба материя е вече там, вътре. Твоето битие е най-финото нещо и все
пак съдържа цялата вселена. Това е един постоянен процес; семето съдържа всичко,
процесът се повтаря, повтаря, повтаря. Така нареченият духовен търсач желае Брахман,
но как? Както той заповяда, Брахман трябва да се случи по този начин. Ти искаш да
пресъздадеш Брахман според твоите концепции.
П: Което просто те отдалечава от истината.
М: Всичко е истината – Абсолютът. Брахман произлиза от твоето битие. Целият
този Брахман е илюзия, невежество. От позицията на Абсолюта твоята битийност е
единствено невежество.

18
 Когато следваш този духовен път на осъзнаване на Себето, всички твои
желания просто отпадат – дори първичното желание, да бъдеш. Когато пребиваваш в
това битие за известно време, това желание също ще отпадне; ти си в Абсолюта.
П: Точно това се случи днес и има някаква тъга в осъзнаването на това, и все
пак едно велико разбиране на Абсолюта.
М: Това е само съзнанието, което постоянно се повтаря, чезнещо в Абсолюта; за
теб няма движение – Той гледа шоуто.
Когато си в съзнанието, ти разбираш неговата природа. Това съзнание бива
унищожено, познанието изчезва, но теб, Абсолютът, нищо не те засяга – това е
моментът на смъртта, но какво значение има? Виталният дъх напуска тялото, „Аз съм -
ността“ изчезва, тя отива в Абсолюта. Това е най-великият момент, великият момент
на безсмъртието. „Аз съм - ността“ беше там, това движение беше там, но то е
унищожено, а Аз наблюдавам. Невежият човек много ще се уплаши в момента на
смъртта – той се съпротивлява, но за джнани това е най-щастливият миг.

6 юли, 1980

Махарадж: Каквото се случва в света се основава на жизнената сила (прана

шакти), но Атманът, свидетелят, е напълно отделен; на Атмана не може да се припише
никакво действие.
Докато не си вникнал в прана шакти, жизненият дъх, чийто език е четирите
типа реч, която тече през жизнения дъх - докато не го разпознаеш, каквото и да ти казва
умът, ти си обречен да го приемаш за сигурно. Тези концепции, които умът ти
предлага, ще бъдат окончателни за теб.
Питащ: Какви са тези четири типа реч?
М: Те са пара (източник-съзнание), после пашянти (излъчването на мисли),
мадхяма (формулиране на мисли-думи) и вайкхари (езикът, който експлодира навън).
Обикновеният невеж човек не осъзнава пара и пашянти, които стартират целия процес,
те са прекалено фини; той започва да работи с мадхяма, която също се отъждествява с
ума и излиза с думи (вайкхари).
Умът бълва думи и мисли и чрез тях ние сме объркали нашата идентичност с
„аз“-а или „мое“-то, докато каквото се случва е независимо от този, който свидетелства
и се основава изцяло на жизнената сила. Това съзнание неправилно е идентифицирало
себе си с тялото и с мислите или думите. То разглежда себе си като виновно за нещо,
или че е придобило заслуги чрез някакво действие, докато всичко просто се случва чрез
действието на жизнената сила.
Този, който прониква жизнения дъх, жизнената сила, е отвъд всички ментални
концепции. Този, който няма проникновение, е роб на мислите си.
П: След продължителната употреба на мантра, той ще се разтвори ли?
М: И двете, и мантрата, и вярата в мантрата ще се разтворят. В мантрата
има цел. В Индия мантрата е много ефикасна. Като се концентрираш върху
мантрата, формата стояща зад мантрата се появява, но всичко това е обвързано
с времето. Човек е създал всякакви неща, за да опази себе си, да опази съзнанието.
Не ме е грижа вече за това, нито желая вече продължаването на тялото или на
жизненото дихание.
Този пакет от трите състояния и трите качества 2 е бил роден и каквото и да се
случва, се случва на този пакет, а аз не съм засегнат от него. Ето защо аз съм напълно
безстрашен, без никаква реакция към една болест, която би била травмираща за други.
2
Будното, дълбокият сън и съзнанието „аз съм“ – трите гуни – саттва, раджас и тамас

19
 След като се знае, че аз не съм това, което е било родено, все пак съществува
някаква минимална привързаност към това, с което съм бил асоцииран дълго време -
това е частичка привързаност поради осемдесет и четири годишна асоциация. Да речем,
че срещна някой от родния си град, който познавам от дълго време; той идва и си
заминава, аз се сбогувам с него и остава тази малка частичка привързаност, поради
това, че го познавам от дълго време.
Съзнанието, което е родено, смята, че то е тялото и работи чрез трите гуни, но аз
нямам нищо общо с това, цялото нещо е илюзия.
П: Съществува ли продължение на спомените след смъртта?
М: Само ако има захарна тръстика или захар, ще има сладост. Ако тялото не е
там, как може да има спомени, самото битие е изчезнало.
П: Как човек знае какво остава?
М: Има двадесет човека в тази стая; когато всичките тези хора напуснат, тогава
това, което остава, е там, но някой, който е напуснал, не може да разбере какво е това.
Така че в този Парабрахман, който е без качества, без идентичност, необусловен, кой е
там да пита?
Това трябва да се разбере, но не от някой: преживяването и преживяващият
трябва да са едно, ти трябва да се превърнеш в преживяването. Какво представлява този
Парабрахман? Отговорът е, какво е Бомбай? Не ми давай географията или атмосферата
на Бомбай, дай ми една шепа Бомбай. Какво е Бомбай? Невъзможно е да се изкаже,
същото е и с Парабрахман. Не съществува даване или вземане на Парабрахман, ти
може само да бъдеш Това.
П: Ние желаем състоянието, на което се наслаждава Махарадж.
М: Вечната Истина е там, но тя не е от полза за свидетелстването. Отхвърли това
учене в името на религията или духовността, или каквото се опитваш да изучаваш.
Прави само едно нещо, тази „Аз съм - ност“ или съзнание е най-Божественият принцип;
той съществува само докато съществува жизненото дихание - сега той е твоя природа.
Боготвори само това. Тази „Аз съм - ност“ е нещо като сладостта в захарната тръстика,
пребивавай в сладостта на твоето битие, само тогава ти ще достигнеш и ще пребиваваш
във вечен мир.
П: Аз усещам енергията на жизнената сила, която се поляризира и се засилва в
тялото ми в присъствието на Махарадж.
М: При практикуване на медитация жизнената сила се пречиства, и когато е
пречистена светлината на Себето засиява, но действащият принцип е жизнената сила.
Когато тази пречистена жизнена сила и светлината на Атман (Себето) се слеят, тогава
концепцията, умът, въображението, всичко е отнето. Жизнената сила е действащият
принцип, а това, което дава разум на личността, е съзнанието.
П: Това ли е значението на традицията за Шива и Шакти?
М: Шива означава съзнанието, а шакти е жизнената сила. Хората възприемат
разни наименования, които са били давани и забравят основния принцип.
Просто стой в съзерцание и позволи на съзнанието да разкрие себе си. Какво
разбра?
П: Това съзнание започва да чувства себе си все по-силно, а това че праната и
телесната енергия става все по-интензивна и поляризирана, изглежда, че е част от
пречистването.
М: Когато това съзнание и прана шакти (жизнената сила) се слеят, те са склонни
да отидат и станат стабилни в Брахма-рандра и тогава всички мисли престават. Това е
началото на самадхи. После се връщаш отново и жизнената сила начева своите
обичайни дейности.

20
 9 юли, 1980

Махарадж: Разбери, че ти не си индивид, който има съзнание, съзнанието е това,

което приема безброй форми. Това нещо, което е родено или което ще умре, е чисто
въображение. То е дете на безплодна жена.
В отсъствието на основната концепция „Аз съм“ няма мисъл, няма съзнание.
Питащ: Махарадж каза, че ако стоиш в съзнанието, в битието, ще се случи
автоматично, ще трансцендираш съзнанието. Ако това е истина, няма ли какво
повече да се прави?
М: Да предложим, че аз си стоя тук и ти идваш; аз разбирам, че ти съществуваш,
свидетелстването се случва автоматично. Направено ли е нещо? Не. Това си е така. Не е
сложно. Трябва да го разбереш. Също както суровото манго се превръща в узряло
манго, това се случва. Много хора получават удовлетворение в състояние на съзнание.
П: Аз няма да получа удовлетворение, докато не бъда в състоянието на
Махарадж.
М: За каквото и да се смяташ в този момент, когато се отървеш от него, каквато
и да е твоята истинска природа, тя е спонтанна. Пребивавай в думите на Гуру.
П: Когато четеш ученията на Махарадж, ти искаш неимоверно много да
бъдеш в неговата компания. Има нещо много оживително в това. Това важно ли е или
е крайно необходимо?
М: Много полезно е да се отървеш от всички твои съмнения. Ето защо въпросите
и отговорите са препоръчителни. Това е мястото, където се отърваваш от всички
концепции. Дърветата, които са в близост до сандаловото дърво, имат същата миризма,
поради съседството.
Какво е Себето? Ако искаш да се разшириш, целият свят е проявлението. В
същото време то е съвсем миниатюрно - семето на битието - като атом, леко убождане
от „Аз съм - ността“.
Това е самият източник на любов. Такъв огромен потенциал има, след като
осигурява любов на целия свят; тя съществува в това семенце “Аз съм“, остатъкът е
това „Аз съм“. Това убождане или докосване на „Аз съм - ността“ е квинтесенцията на
цялата субстанция.
Човек трябва да има устойчиво пребиваване или вяра в думите на Гуру. Тук аз
не повтарям или не имитирам това, което правят други мъдреци. Аз не коронясвам
никоя религия. Аз нямам поза или позиция за каквото и да е, нито дори да съм мъж или
жена. В момента, в който заемеш поза или позиция, ти трябва да се грижиш за нея,
следвайки определени действия, свързани с тази поза. Аз пребивавам само в Себето.
Аз не вярвам, че някой е съществувал преди мен. Когато моето битие се е
появило, тогава се е появило всичко останало. Преди моето битие не е съществувало
нищо. Първоначално аз съм неопетнен, непокрит от нищо.
Параматман е Себето-ядро, най-висшето Себе. Неговата същност е неопетнена,
той е по-фин от пространството.
Защо умираш? Разбери този първи момент, когато си разбрал, че ти си. Поради
какво? Как?
Веднъж щом разбереш това, ти си най-великият сред Боговете – точката, в която
всичко възниква; източникът и краят са една и съща точка. Веднъж щом разбереш тази
точка, ти си свободен от нея. Никой не се опитва да разбере това случване на „Аз съм-
ността“. Аз, Абсолютът, не съм тази „Аз съм - ност“.
В медитация твоето битие трябва да се слее със себе си, в едно не-дуално
състояние. Остани неподвижен. Не се бори да излезеш от тинята на твоите концепции,
само ще затънеш по-дълбоко. Остани тих.

21
 15 юли, 1980

Махарадж: Какъв е ефектът от това, което ти говоря?

Питащ: Каквото казва Махарадж е истина, но аз също така го моля да ми
покаже пътя. Махарадж казва, че садханата не е начинът, но твърдостта в
убеждението, че аз съм съзнанието е нещо много трудно. Аз практикувам.
М: Кой практикува? Той няма форма, той живее в това тяло. Колко дълго ще
продължи и какво е постигнатото? Пребивавай единствено в Себето. До тогава той ще
продължава със садханата; веднъж щом се стабилизира в Себето, целта, личността,
която практикува, и процесът на самото практикуване ще изчезнат. Санкалпата
показва нужда, цел.
П: Какво е санкалпа?
М: Ти желаеш медицинско образование, това е санкалпа. Садхана е ученето,
практиката, домашната работа. Ти искаше да се срещнеш с мен днес, това е санкалпа.
Ти дойде тук и изкачи стълбите, това е садханата. Тази санкалпа няма форма, този,
който прави санкалпата, също няма форма. Докато се идентифицираш с формата,
практиката ще продължава. Веднъж щом достигнеш целта, която е разбирането, че не
си тяло-ума, тогава вече няма практика.
Ти силно вярваш в Бхагавад Гита, така ли е?
П: Да.
М: Гита е песен, изпята от Господ Кришна. Той е пеел песента, точно както аз
пея тази беседа на теб сега; това е Риг Гита. Ти си чел Бхагавад Гита, рецитирал си я,
помниш я; но кое е важното? Ти трябва да разбереш този Кришна, който е изпял Гита.
Ти трябва да разбереш неговото знание, какво е той.
То не е ли инкарнация? Накратко, формата идва от нищото; празнотата се
спуска във форма, това е Аватар. Обикновено ние казваме от нищото произлезе човек,
но за тези велики личности, велики мъдреци, ти би казал Аватар. Опитваш ли се да
разбереш този Кришна? Не, ти създаваш някакви концепции, опитвайки се да го
разбереш. Това не е правилно. Той се появи от нищото - как се случи това? Ти трябва
да разбереш тази инкарнация, спускането в Аватар или форма; какво е това? Преди
инкарнацията, тази личност не е имала знание за себе си, след спускането в тази
инкарнация, той започнал да знае себе си. Как ще коментираш това?
П: Преди да е бил Аватар, той не е ли знаел за себе си?
М: Преди спускането си като Аватар, това качество на познанието не е
съществувало.
П: Но Парабрахман …
М: Всичко това са концептуални титли и названия; те са окови за теб. В Себето-
ядро няма наслагване от никакви имена или титли, ти си ги приел отвън.
Всеки въплътен човек със знанието „Аз съм“ продължава дейността си в света
единствено с името си. Това вътрешно ядро, чувството „Аз съм“, не притежава окови.
Веднъж щом се разбере, че съм само това „Аз съм“, а не тази окована форма, тогава
няма нужда да се желае освобождение; това само по себе си е освобождение.
Ти знаеш историческите факти за Шри Кришна наизуст, но трябва да узнаеш
какво представлява тази инкарнация. Имената са белезниците, ограничението. Всяка
личност е окована заради идентификацията си с тялото. Моля, продължи да говориш и
да питаш, без това име и форма.
П: Единствените думи, които имам са просто думи с име и форма. Те са думи
на благодарност. Благодарност за това, с което ме благославя Махарадж, откакто
съм тук. Дори човек само да види мъдрец в живота си би било несравнима милост, а
да получиш толкова много благодат от него под формата на неговите инструкции

22
просто ме кара да преливам от радост и няма абсолютно никакъв начин, по който
някога бих могъл да му се отблагодаря.
М: Какво имаш предвид под милост? Милост означава, че ти дойде при мен. Аз
и това ти са едно. Да разбираш, че ние сме едно, е милост.
П: В моменти като този, това е най-трудното нещо за разбиране.
М: Благодат означава тоталност, цялост, няма фрагментация.
П: [някой друг] Защо се чувствам отлъчен? Защо не мога да видя истината?
М: Ти се чувстваш отлъчен, защото се отъждествяваш с тяло-ума и с паметта, че
си тяло. Отхвърли тази идентичност и тази памет и тогава каквото и да видиш, ще бъде
истината.
Това е изключително рядка и много ценна възможност, при която получаваш
този пакет от три същности: тяло, жизнена сила и докосването на „Аз съм - ността“,
и единствено с него може да достигнеш чак до Абсолюта – можеш да пребиваваш в
Абсолюта.
В името на духовността хората извършват разни дейности, като джапа, аскези и
т.н. Веднъж щом приемеш тази поза на действащ, ти се подлагаш на дисциплините и
следователно на всички страдания, свързани с това. Това няма да те отведе до
Върховното, Абсолютът.
За теб първата стъпка е да боготвориш жизненото дихание; тук ти трябва да
фокусираш вниманието си към пулсацията на жизнения дъх – и заедно с това
произнасяй името - джапа. Когато правиш това, виталният дъх ще се пречисти и в
процеса на пречистване битието ще се разкрие. Само рецитирането на името на Бог
концентрира виталния дъх. Значението на мантрата е, че ти не си името или формата.
През всичките 24 часа виталният дъх или жизнената сила чрез различни
възприятия записват образите на всички твои преживявания и запаметяват това, което е
от значение. Можеш ли да правиш това с твоя интелект?
П: [новодошъл] Аз видях статия в „Планинската Пътека“ 3 за Махарадж и
дойдох да помоля за неговата благословия.
М: Твоите духовни постижения - всичко това е много хубаво, но когато накрая
реализираш себе си, ти ще дойдеш до заключението, че всичко това е безполезно,
излишно, разточително.
П: Ето защо моля за благословията на Махарадж – да получа това
преживяване.
М: В това върховно състояние не съществува преживяване. Преживяно,
преживяване, преживяващ – всичко е само едно.
П: Може ли Махарадж да даде тласък за достигането на това състояние?
М: Някой вече ти е дал тласък и затова ти дойде тук. От предна позиция ти си
избутан назад. Оттегли се в източника. [Към друг]: Твоята говореща машина да не би
да се повреди?
П: Преди да придобия това тяло, знаех ли всичко?
М: Ти беше съвършен, тотален.
П: Просто защото съм обвит в това тяло, аз страдам.
М: Как достигна до твоите родители? Размишлявай над това.
П: Имах желанието?
М: Засега нека приемем, че си имал желанието, но просто ми кажи, как достигна
до тези родители?
П: Не знам.

3
„Планинската пътека“ е ежемесечно списание. (Тируваннамалай, Южна Индия: Шри Раманашрам)

23
 М: Това, което не знаеш, е съвършено. Това, което знаеш, е несъвършено,
измамно.
П: Само защото съм обвит в тяло, аз съм в агонията да ставам съвършен,
какъвто не съм.
М: Защо се тревожиш за това обвиване в тяло?
П: Кой се тревожи? Това не може да съм аз.
М: Тревожещият се не си ти, това е работа на интелигентността. [На английски
Махарадж каза: “Ти… Не!“] Сега говоря на английски.
П: Английският език е благословен.
М: Моето учение е разпространeно между всички чужденци, говорещи на
английски език. Много интелигентни хора, много напреднали, хиляди от тях. Красотата
се крие във факта, че моето знание ще се разгори в чужбина. То ще се разпространи в
Америка и от там ще се върне обратно към Индия. Когато индийците го получат, те ще
кажат: “То има одобрението на чужденците, следователно ние ще го приемем“, такава е
природата на индийците. Те са така. Ако някой отиде в Америка или Англия и работи,
дори да мие чинии, когато се върне, много хора ще отидат да го видят и ще му поднесат
гирлянди; това е нашата природа.
П: Рамана Махарши беше велик мъдрец, той не беше познат в Индия. Когато
Пол Брънтън написа тази книга за него на английски, всички отидоха да го видят и
той доби голяма известност.
М: Съгласен съм с това. Рамана Махарши беше открит от Пол Брънтън, а аз бях
открит от Морис Фридман.

19 юли, 1980

Махарадж: В тази духовна йерархия от най-грубото до най-финото, ти си най-

финото. Как може то да бъде осъществено? Самата основа е, че ти не знаеш, че си, и
изведнъж се появява чувството „Аз съм“. В момента на появяването му, ти виждаш
пространство, менталното пространство; това фино, приличащо на небе пространство,
стабилизирай се там. Ти си това. Когато си способен да се стабилизираш в това
състояние, ти си само това пространство.
Когато тази наподобяваща пространство идентичност „Аз съм“ изчезне,
пространството също ще изчезне, няма пространство.
Когато това приличащо на пространство „Аз съм“ отиде в забвение, това е
вечното състояние, ниргуна, без форма, без битие. Всъщност, какво се случи там? Това
съобщение „Аз съм“ не е било съобщение. Когато се занимавам с този аспект, аз не
мога да говоря много, защото няма възможност да се опише с думи.
Питащ: Махарадж изпада ли в самадхи?
М: Аз съм стабилизиран във Върховното. Няма влизане в самадхи или излизане
от него; това е приключено.
П: Да продължаваме ли нашата медитация?
М: Това не означава, че това е извинение за теб да се откажеш от медитацията;
ти трябва да си упорит в медитацията, докато дойдеш до състоянието, когато усещаш,
че няма медитация. Когато медитацията е изпълнила целта си, тя ще отпадне от само
себе си.
П: Какъв е пътят към Върховното състояние?
М: Не може да става въпрос за отиване в това състояние. Ти си Върховното
състояние, но каквото и невежеството да имаш, то ще отпадне.
Бях посъветван от докторите да не говоря, затова аз не говоря.

24
 П: Има ли желание да не умреш и да не изгубиш тялото си?
М: Мъдрецът не е заинтересован от това.
П: Съществува ли желание на тялото, не на Себето?
М: Може да се каже, че има нещо такова, това е административното действие на
това битие.
Това е много сложна гатанка. Ти трябва да премахнеш всичко, което знаеш,
което си чел, и да имаш твърдо убеждение за Това, за което никой нищо не знае. Ти не
можеш да получиш каквато и да е информация относно Това, и за Това трябва да имаш
твърдо убеждение. Доста е трудно.
Повечето хора достигат състоянието, което е, но никой не достига това
състояние, което не е. Изключително рядко човек може да достигне до това състояние.
То трансцендира цялото знание.
Най-съществено е знанието „Аз съм“. Претендирай за него, присвои си го като
свое собствено. Ако то не е там, нищо не е. Познанието на всички нива ще се получи
само с помощта на знанието „Аз съм“.
От Абсолютното състояние на не-знаене, съвсем спонтанно се появи съзнанието
„Аз съм“ – без причина и без основание. То дойде спонтанно с будното състояние,
дълбокия сън, играта на петте елемента, трите Гуни и Пракрити и Пуруша. Тогава то
прегърна тялото като свое собствено и по тази причина се идентифицира като мъж или
жена. Тази „Аз съм - ност“ обича да бъде; тя желае да остане, да увековечи себе си, но
тя не е вечна.
Това преминаващо шоу може да наподобява следната ситуация: да
предположим, че съм бил добре през цялото време, и тогава неочаквано съм се
разболял и докторът ми е дал лекарство. След три дни треската ми е отминала. Така че
това състояние на тридневна треска е съзнанието „Аз съм“. Абсолютно същото –
преминаващо шоу, състояние ограничено от времето. Този принцип обича да бъде и
човек не трябва да го омаловажава – той е същински Божествен принцип. Тази „Аз
съм“- ност“ съдържа целия космос.
Казано е, че всичко това е илюзорно. Кога е удостоверено като илюзорно? Само
когато човек разбере тази временна фаза. И в процеса на разбиране ти си в Абсолюта и
от там разпознаваш това като временно, нереално състояние.
В моето сегашно състояние аз не съм способен да говоря много. Трудността
идва от там, че ти си го възприел за реално и аз трябва да оборя това с помощта на
много разговори от моя страна, които не съм в състояние да провеждам сега. Така че си
тръгвай вече, прави бхаджани.

20 юли, 1980

Махарадж: Ти имаш преживявания в света с тялото и ума, но какво знаеш за

твоята идентичност? Ти имаш образ за себе си, но тази идентичност е нещо временно.
Питащ: Какво е умът?
М: Умът е езикът на жизненото дихание. Умственият език ще говори само за
впечатленията, които е натрупал. Знанието „Аз съм“ не е мисъл, но то наблюдава
мислите.
От прана, пранава, началото на звука; в звука е любовта да бъдеш. Най-
съкровеният, най-финият принцип, е този настоятелен принцип „Аз съм“ без думи, чрез
който знаеш, че ти си. Той няма форма или образ, той е само битие, любовта да бъдеш.
Пара шакти е битието или любовта да бъдеш. Следващият етап на пара шакти
е пара шунти, формирането, но все още неосезаемо. Следващият етап е формирането

25
на ума: езикът е формиран в ума, следва експлозията на думите, произнесени на глас.
Къде си ти в това? Това е процес, който се случва.
За теб разяснявам това много тайно знание за твоето собствено битие, как е
възникнало – за това ти говоря.
Тази игра просто се случва; ти не участваш в нея. Когато си невеж, ти си
мислиш, че си част от този проявен свят. Няма такъв, който работи преднамерено –
всичко се случва спонтанно. Ти не можеш да претендираш за нищо в този процес.
Когато си напълно разбрал, ще стигнеш до заключението, че това битие също е една
илюзия.
П: Кой разпознава, че е илюзия или невежество?
М: Само Онзи разпознава или свидетелства всичко това като невежество. Онзи
не може да разбере Онзи, той може да свидетелства и да разбере само невежеството.
Онзи, който разпознава всичко това като невежество, той разбира. Защо ме наричаш
джнани и слушаш моите беседи? Защото аз разпознах и разбрах това детско
невежество, „Аз съм - ността“, и го трансцендирах.
Накрая трябва да разбереш, че принципът, който използваш, за да говориш, да се
движиш и да оперираш в този свят, не си ти.
П: Аз съм чел и слушал толкова много истории за разни мъдреци и личности от
миналото и всички са били различни, основали са различни секти и т.н., защо това е
така?
М: Според времето и ситуацията те са предали техните концепции, но това са
концепции предназначени само за този период, тази ситуация, и после техните
концепции са се развили в религии.
Всички вие си въобразявате, че много разбирате от духовност. Преди да
помислиш да извлечеш полза от нещо, първо разбери каква е твоята идентичност.

21 юли, 1980

Питащ: Защо приех тази форма?

Махарадж: Защото беше глупак. Ако знаеше нещо за това, ти никога нямаше да
дойдеш в този свят.
П: Първоначално аз не съм имал форма, нали така?
М: Да, дори сега нямаш никаква форма. Формата не е твоя, това е формата на
семето.
П: Не е ли в природата на семето да расте, както дървото израства от семето?
М: Такава му е природата.
П: Значи аз не съм виновен. Семето трябва да е глупаво.
М: Понеже семето е глупаво, то идва по този начин. Семето е изначалното
глупашко състояние и въпреки това какви големи титли са дадени на това семе. То е
преходно и целият свят е пълен със семена.. Всичките пет елемента, целият обективен
свят е в това семе. Ти не си семето - ти си наблюдателят на семето.
Много векове западняците не се интересуваха от духовните въпроси, но сега те
осъзнаха, че въпреки всичките си богатства, те не могат да постигнат истински мир,
затова те сега търсят истината. Колкото повече доближаваш истината, толкова повече
губиш интерес към светските дела. Такъв човек не би имал никакъв особен интерес към
света, но ще действа като нормален човек.
Кулминацията и същността на духовността не е нищо друго, освен да се стигне
до решение, да се направи преценка, относно Себето, Бог и света – какво са? Първо
трябва да се отървеш от този въпрос.

26
 Този свят е прелива от себичност, заради твоята асоциация с тялото. Веднъж
щом разбереш какво представляват тези принципи, тогава ти разтваряш личността, и в
този процес себичността изчезва, защото вече не си индивид.
П: Как мога да бъда в истинското си състояние и да изгубя страха си?
М: Ти вече си в твоето истинско състояние. Поради наличието на ума се появява
дуалност и затова се страхуваш. Асоциацията с ума и тялото съществува поради
любовта към тяло-ума; този пакет ще си отиде, затова всички се страхуват от смъртта.
П: Светът ми е даден чрез моите сетива. Когато отидеш отвъд състоянието на
„Аз съм - ността“, преживяваш ли света?
М: Не може да става въпрос за отиване отвъд. Аз никога не съм бил роден и
никога няма да умра. Каквото е – е, през цялото време. Отиването отвъд е само една
идея, предназначена да премахне всички други идеи, които си натрупал. Ти мислиш за
раждането. Знаеш ли нещо за твоето раждане?
П: Не, аз не знам, че съм роден. Имам чувството, че всъщност не съм роден и все
пак светът изглежда съвсем реален.
М: Не се притеснявай за света. Първо започни от тук: от „Аз съм“ и после
разбери какво е светът. Разбери природата на това „Аз“.
П: Защо да разбирам това „аз“, което не е реално?
М: То е семето, от което всичко възниква. Ако семето не е там, вселената не е
там. Как си дошъл в този така наречен обективен свят? Тук всичко ще бъде заличено.
Аз те каня, в твой собствен интерес, да се върнеш у дома.

22 юли, 1980

Махарадж: Всички тези дискусии са обмяна на идеи и ментално забавление за

убиване на времето.
Питащ: Ако не правиш някакъв вид усилие, ти няма да стигнеш до никъде.
М: Не мисли, че трябва да се прави някакъв прогрес. Ти ще продължиш да
правиш нещо, дори да е концептуално, но този, който разбира, че вече е там, какво ще
прави?
П: Добре, но не съществува ли голяма вероятност за самоизмама в това?
М: Кой е този, който ще бъде самоизмамен?
П: Емпиричното его.
М: Не съществува отделна единица. Не е възможно за един феноменален обект
да постигне нещо, а тя е само един феноменален обект.
П: Не трябва ли да правиш усилие да бъдеш отстоящ?
М: Да не правиш нищо, означава ли някакъв вид правене?
П: Нашият нормален начин на живот е да се идентифицираме. Ако бъдем
отстоящи, има ли някаква качествена разлика?
М: Продължавай с твоето забавление, но не се заблуждавай, че правиш нещо.
П: Когато казвам, че аз съм Бог, как така хората не идват не ми се кланят?
М: Ако наистина си разбрал, че ти си Бог, преди това убеждение да дойде, ти ще
си загубил твоята идентичност, ще си се слял със тоталното проявление, следователно
кой кого ще очаква да дойде да прави пранами?
П: Съществува ли такова нещо като да използваш волята си, за да правиш
нещо? Ако някой се опитва да остане буден, произнасяйки мантра или медитирайки, и
поддържа себе си незаспал, той не прави ли нещо?
М: На нивото на търсача, това, което той прави, може да е правилно, но скоро
той ще разбере, че търсачът изчезва в търсенето. Когато търсещият изчезне, не може да

27
става въпрос за правене. По-късно търсещият ще разбере, че не неговата истинска
природа е правила всичко, а това към което е бил прикрепен етикета „роден“ – тоест
съзнанието, което е идентифицирало себе си с тялото и със състоянията на будност и
дълбок сън. Целият този пакет е правил всичко това, но той не е това. Това тяло е
осезаемо, но моята истинска природа е Това, което беше преди да се появят тялото и
съзнанието. Всичко, което е доловено сетивно и интерпретирано от ума, е привидност в
съзнанието и не е истина. Аз не ти казвам нищо, което е извън моето преживяване, аз
ти изказвам това, което съм разбрал и преживял. Много е просто: той е ограничен от
времето, а всичко, което е ограничено от времето е неистинско, защото самото време е
една концепция.
Това, което ти казвам се основава на този простичък факт, тъй като се базира на
моя опит. Ако за момента ти харесва като концепция, приеми го. В противен случай
недей.
Ако изобщо искаш да правиш нещо, прави това, което въобще не можеш да
правиш. Това е състоянието на несъществуване.
П: Има едно постоянно безпокойство в ума, желание да осъществиш нещо;
това само по себе си изглежда, че е пречка.
М: Ти преди ума ли си или след него?
П: Преди ума.
М: Тогава не се тревожи за ума. Ангажирай ума си до такава степен, че да е
полезен за твоите нормални ежедневни задачи, не повече от това.
Знаещият само свидетелства или анулира всички преживявания, които са
постижими чрез ума, като ги възприема като нямащи реалност. Цялата тази светска
игра е в сферата на ума; веднъж щом разбереш, че ти не си умът, по какъв начин си
докоснат? Това е временна фаза, несъвършена, неадекватна.
П: Дори да бъдеш ли е една несъвършена временна фаза?
М: Това съзнание е продукт на тялото от храна; тялото е горивото, чрез която се
поддържа „Аз съм - ността“. Не виждаш ли какво е тялото? Не е ли една хапка от храна
и вода? Сега ти си въвлечен в тази „Аз съм - ност“, но ти – Абсолютът не си тази „Аз
съм - ност“.
П: Това, което казвате е, че дори чувството „Аз съм“ и начинът, по който го
възприемаш в ума, не е това, което е всъщност?
М: Вземи го така: то е преживяване също толкова хубаво или толкова лошо като
преживяването да имаш болка в корема или болка във врата. В моето съвършено
състояние аз никога не съм имал болка, но когато „Аз съм - ността“ се появи, изведнъж
почувствах болката. Тази „Аз съм - ност“ ще се разтвори, ще изчезне; Аз съм
съвършеното състояние, когато „Аз съм - ността“ я нямаше. Аз определено знам, че тя
не е съществувала. Също както трябва да търпя това хронично заболяване, аз търпя
това битие. Просто разбери от какво ниво говоря, към какво ниво те водя.
Само си представи летежа, към който води този духовен разговор. Нормалният
духовен подход навсякъде е да се боготвори това съзнание с множество названия, но за
мен то е една болка и аз искам да се отърва от него.

23 юли, 1980

Питащ: Махарадж казва, че всичко, което е необходимо, е да бъдеш осъзнат.

Умът продължава да хвърля съмнения и най-вече се придържа към това, че трябва да
се правят още практики или че има да се направи още нещо.

28
 Махарадж: Всички действия са в полето на съзнанието, ума и жизнената сила.
Знаещият ума е просто свидетел. Той не се намесва в нищо.
Милостта на Гуру означава знанието, че ти си. Когато се стабилизираш в това
убеждение, то ще ти разкрие и ще ти даде цялото знание и това е милостта.
Ако си там, тогава там всичко е неизмеримо. Ти не отдаваш значение на факта,
че ти си - ти си увлечен от цялото проявление, което е израз на твоето битие.
П: Моята тенденция е да гледам по-скоро навън, отколкото навътре.
М: Това е качество на твоята „Аз съм - ност“, не на Теб, Абсолюта. Ти си
прегърнал тялото като твое Себе. Това също е повърхностно, ти дори не знаеш какво се
случва вътре в тялото ти.
П: Правилно. Аз не знам какво се случва с моите органи и как действат.
М: Всички действия, случващи се в този широк свят, извадки от всички тях, се
случват също и в тялото.
П: Това, което е, не знае себе си.
М: В това състояние ти не знаеш, че си. С инструмента или подкрепата на
битието ти знаеш, че си.
П: С инструмента ли се опитваме да отидем отвъд?
М: Не се опитвай да отидеш отвъд съзнанието, само разпознай, разбери, какво е
битието, което ти върти номера. Доказателството, че съзнанието не е било, си
единствено ти. Ти, Абсолютът, си доказателството за това. Спонтанно,
непредизвикано, това битие се появи и то се наблюдава от теб, Абсолюта. Задавай
въпроси – няма да имаш отново такава възможност.
П: Импулсът не е толкова да задавам въпроси, колкото просто да бъда с
Махарадж.
М: Това е съвсем адекватно. Просто седейки тук тихо и слушайки беседите,
умът ти ще бъде унищожен. В случай, че умът изникне отново, предотврати това като
задаваш въпроси.
Умът изниква, изразявайки себе си чрез разнообразни концепции. Не се
отъждествявай с това, остави го да си отиде. Не бъди клиент на твоите умствени
концепции.
П: Неща като приемането на храна, храненето в определено време, печеленето
на пари, всичко това са концепции на ума и са отреагирани от ума. Ако човек не се
отзовава на тези неща, тогава как би живял?
М: Определено употребявай ума, но не се изгубвай в него. Наблюдавай ума,
бъди свидетел на умствения поток.

26 юли, 1980

Питащ: Дойдох при Махарадж с надеждата, че той може да ми помогне да

сложа край на това търсене.
Махарадж: Можеш ли да ми обясниш това, което си разбрал?
П: Всичко е концепции, всичко е илюзия.
М: Да.
П: Не вярвам в процеси, които отнемат време и изискват практики, направих
всичко това. Искам това да приключи.
М: Основният факт - че ти не си тялото - трябва да ти е станал ясен досега. Ти
работиш в света и си мислиш, че ти вършиш тази работа, но това, което наистина се
случва е следното: жизнената сила, когато се изразява чрез мисли и думи, е умът, така
че този праничен ум е действащият принцип. Битието, съзнанието, е Бог, който

29
свидетелства действието на жизнената сила и на ума. Той не се намесва; той просто
свидетелства. Причината за твоето нещастие е, че ти си мислиш, че ти си този, който
действа.
П: Аз осъзнавам, че всичко, което казвам е концепция, възникваща от моето
съзнание.
М: Това, че ти си и светът е, и двете са концепции. Трябва да знаеш това.
П: Как работи това знание? Имам предвид: вие ми казвате думи и от там идва
чувство за разбиране. Това ментален процес ли е? Съществува ли все пак умение да
свидетелстваш всичко това?
М: Умът разбира благодарение на съзнанието.
П: Тогава всичко това се случва автоматично.
М: Това е вярно. Умът интерпретира всяка концепция, основата е съзнанието, в
което възниква самата концепция в момента.
П: Тогава всъщност какво има да се постига, ако ти не можеш да промениш
това съзнание, не можеш да го докоснеш и да го достигнеш с думи? То е там през
цялото време, точно сега. Тогава за какво сме тук? Правенето принадлежи на ума –
това е ясно - то продължава като автомат. Виждам го ясно сега. Аз искам този ум
да се предаде на съзнанието. Разбирате ли?
М: Цялото това концептуализиране, цялата тази артикулация, се случва само
след възникването на изначалната концепция, че ти си. Каква беше позицията преди да
се появи тази концепция? Тогава имаше ли някакви концепции, някакви нужди?
П: Като дълбок сън ли е?
М: Тази концепция, че прилича на дълбок сън не е неправилна, но все пак е
концепция, а изначалното състояние е отвъд концепциите.
П: Какъв е фактът сега?
М: Това, че ти си буден в този момент, само по себе си е концепция. Нека потъне
вътре.
П: Това е филм.
М: Върни се към източника: преди тази концепция за съществуване, „Аз съм“, да
се появи, какво бе твоето състояние?
П: Не знам.
М: Това, което не знаеш, това е правилното състояние. Всичко, което се появява
след идването на съзнанието е като добавена щипка сол – то е безполезно, съзнанието е
безполезно.
П: Значи търсенето с всичките му аспекти принадлежат към него?
М: Изхвърли всяка мисъл, всяко преживяване, всичко, което се случва, след като
е дошло съзнанието. Освен отхвърлянето му като безполезно, това непоколебимо
разбиране, в което ти ставаш все по- абсорбиран и по-абсорбиран, няма какво повече да
се прави.

1 август, 1980

Махарадж: Всички твои светски и несветски дейности са основани на

индивидуалната идентификация. Ти, като индивид, искаш да имаш освобождение. Ти
оставаш като личност, в това се състои трудността.
Колкото и да си мислиш, че си разбрал това знание, докато считаш себе си за
личност, която е придобила това знание, личностната идентичност все още присъства.

30
 Човек, постигнал някакъв напредък, който му носи някакви конкретни
резултати, е Йоги, но понеже отъждествяването с неговия „аз“ е там, той се задоволява
с това, което той е постигнал като индивид.
Ти трябва да разбереш и двата аспекта на тази битийност, тази нисша физическа
природа, от която тя е дошла, и в същото време не съществува предел за това, което
съзнанието може да направи, въпреки че това състояние е по природа ограничено. Как
може този, който е oсъзнат за неговата истинска природа и целия потенциал, да бъде
задоволен с нещо, което това ограничено състояние може да му даде?
Също така, потенциалът на неговото пребиваване в Абсолюта е толкова
огромен, че хората не са способни да си представят какво би било да си в Абсолюта,
какво наподобява – затова те могат само да мислят за него в неговото съзнателно
състояние.
Питащ: Как може да се разбере, че пребиваваме в съзнанието?
М: Точно сега си в това състояние, но ти винаги се опитваш да оценяваш чрез
тяло-ума. Ти все още си привързан към тяло-ума. Дори да можеше да доживееш до сто
години, ти все още би искал удължение с още пет години. В Абсолюта не съществува
каквато и да е нужда, дори нуждата да знаеш себе си.
П: Трябва да има някаква причина за това временно състояние, възникващо от
Абсолюта.
М: Тази временна фаза възникна благодарение на триенето и взаимодействието
на петте елемента. Например, има двама близки приятели, чието приятелство е
продължило много дълъг период от време, но неочаквано е възникнало някакво триене,
някакво несъгласие и те веднага се скарали.
П: По времето на смъртта може да има много травматично преживяване,
физическо и ментално.
М: Не винаги е така. За този, който е прочистил ума от всички концепции,
смъртта ще бъде много блажена.
Ти си минал през много учене и духовна мъдрост и все пак, въпреки всичко
това, в момента на смъртта, ти ще отвориш своя дневник, в който си споменал всичките
си роднини.
П: С вашата благословия аз ще имам една спокойна смърт, няма да си спомня
никой.
М: Пребъдвай във висшето състояние. Не трябва да правиш нищо, само слушай.
Ако слушаш правилно, всичко ще се случи. Сега аз ти казах какво представлява тази
битийност, тя е следствие от играта на петте елемента; това съзнаване е резултат от
тялото, съставено от храна, а ти не си това. Така че, защо си разтревожен за
отпътуването на това съзнаване?
Разбра ли, че ти си свидетелят на съзнанието, което се появява върху теб? Ти не
си съзнанието, ти не си знанието, сат-гуру е твоята истинска природа.
Съзнанието не може да е отделно от света и вселената, то е същото. Това е моята
мая, тя възникна от мен и аз знам, че аз не съм мая. Аз съм свидетелят на това, тя е
просто моята игра, но аз не съм играта.
Крайният смисъл на цялата тази садхана си ти. Каквото и да е, ти си това.
Никой не е написал тези неща в книгите до сега. Някои хора може да ги запишат за в
бъдеще. Този, който би писал за това, трябва да има научен светоглед.
Аз угодих прекомерно на това знание, което се появи върху мен, и какъв е
крайният плод от такова знание? Сега това знание е заклеймено така: “Ти имаш болест
и сега ще си заминеш“, така че аз знам природата на това знание, което се появи върху
мен. Открий това сам за себе си. Аз танцувах с това знание, аз го наричах Бог и сега
това знание беше заклеймено като болно – но аз знам какво съм, аз съм преди това. Аз

31
се оплаках на моята собствена природа и тя ми каза - всичко това е лила (игра), ти
нямаш нищо общо с нея. Самото съзнание е измамно, какво общо имам аз с него? Аз
съм подкрепата - хората мислят, че аз съм причината – но аз не съм причината, аз съм
подкрепата.
П: В джнани битието е достигнало състоянието на небитие, но въпреки това
проявленията ще се случват, как човек ще действа?
М: То е нещо като действие в един сънуван свят, в сънувания свят всичко се
случва, ти не правиш нищо. От това най-висше състояние се случва само
свидетелстването на битието и дейностите на битието.

8 август, 1980

Питащ: Трябва ли да имам твърдото убеждение, че има състояние отвъд

съзнанието?
Махарадж: Абсолютът е там във всеки случай, така че не седи въпроса за това
дали имаш вяра – той е там.
П: Може ли твърдото убеждение да превърне съзнанието в Абсолюта?
М: Съществува само едно състояние, не две. Когато „Аз съм - ността“ е там, в
това съзнание ти ще имаш много преживявания, но „Аз съм“ и Абсолютът не са две. В
Абсолюта „Аз съм - ността“ се появява и тогава се случва и преживяването.
В Абсолюта няма индивидуалност, няма спомен, че аз съм това или онова, но
има постоянно движение.
Аз не казвам нищо, което може да бъде наречено слух, или което да бъде
прочетено или да има авторитет от писанията. Това, което имам да кажа, излиза от
моето собствено Себе.
Каквото и да се случва, от гледна точка на Абсолюта, без знанието „Аз съм“, то е
много дълбоко, безгранично, обширно.
В областта на битието започва фрагментирането; то е ограничено, обусловено,
защото в това битие ние се опитваме да претендираме, че всички действия са наши.
В Абсолюта аз нямам никакъв повод да кажа, че съществувам, защото Той е във
вечността. Не е нужно да правя никакви коментари относно моето съществуване.
Благодарение на съществуването на Абсолютния Парабрахман много инкарнации са
идвали и са си отивали, но Абсолютът остава неопетнен от движението на всички тези
въплъщения.
П: Каква е целта на сътворението?
М: Това е езикът на ревностния търсач, не на този, който се е утвърдил в
истината. От безкрайно малкото семенце е израснало едно величествено дърво;
семенцето ще отхвърли ли дървото, клоните, листата и т.н., заявявайки: това не съм аз,
това не е мое? Спонтанно, то се случва. Нека се случва.
П: Тази „Аз съм - ност“ необходим праг ли е, за да се спечели състоянието на
Абсолюта?
М: Състоянието на Абсолюта не може да бъде спечелено. Това е твоето
състояние. За Абсолютното състояние свидетелстването на съзнанието се случва.
П: Колко дълго трябва да практикува човек?
М: Колко дълго практикува, за да станеш жена?
Първият етап е да се трансцендира това чувство за тяло-ум; лесно е, но да
трансцендираш съзнанието е много трудно. Битието е едно знание с много мощен
потенциал, благодарение на него ти притежаваш всичкото друго знание, ето защо е
много трудно да се отървеш от това знание.

32
 П: То отделно ли е от Непроявеното?
М: От твоя гледна точка то е отделно; от моя гледна точка не е отделно. Шри
Кришна е казал: всичко, което е, съм единствено Аз самият. И двете, и сагуна, и
ниргуна, съм Аз самият. Това докосване на битието е една временна фаза. Изследвай от
тази точка. Как това битие се случи да бъде?

21 август, 1980

Махарадж: Аз не горя от желание хората да стоят по-дълго от осем или десет

дни; каквото и да са разбрали, те трябва да го асимилират, всякакви по-нататъшни
разговори не биха ги достигнали.
Да предположим, че когато някой си тръгне от тук и отиде някъде другаде, той е
знаещ; той не би могъл да остане сам - той ще жадува компанията на някой, за да може
да споделя благините на духовността. Той ще желае компанията на други, с които да
може да дискутира духовността - в противен случай той ще се чувства много нещастен.
Ще се чувстваш ли щастлив и удовлетворен ако не се срещаш с други садхаки?
Питащ: Съгласен съм. Дали сериозният търсач задължително преминава през
фазата, в която той би желал да споделя своето знание с други?
М: Това е част от процеса, но това също трябва да приключи. Най-висшето
състояние е нероденото състояние, в което не съществува преживяване на ум.
Изследвай концепцията „Аз съм“. В процеса, опитвайки се да откриеш твоята истинска
идентичност, ти може да се откажеш дори от Себето, и отказвайки се от Себето, ти си
Това.
[Махарадж наблюдава няколко врабчета кацнали на перваза на прозореца.]
Съзнанието, живеещо във врабчето и съзнанието, живеещо в това тяло, е едно и също.
Тук инструментът е голям, там е по-малък. Те [врабчетата] търсят храна, техните
стомахчета са празни. Всички видове страдат; самото творение е страдание. Всички
тези концепции за прераждане и т.н. ... дъждът преражда ли се? Огънят? Въздухът?
Накратко, това е просто трансформация на петте елемента. Можеш да наречеш това
прераждане.
В процеса на това духовно търсене, всичко ще се случва в сферата на това
съзнание. Ти най-накрая се натъкваш на, или завършваш в състоянието на Абсолютния
Парабрахман, което е без желания.
Аз разбрах и трансцендирах битието. Да предположим, че живея още 100
години. Будното състояние, дълбокият сън и „Аз съм - ността“ – каква полза от това?
Призляло ми от всичко това.
Аз не разполагам с някаква специална идентичност. Каквато и идентичност да
имам, тя е играта на петте елемента и тя е вселенска. Тъй като не може да бъде казано
много от моето състояние, аз няма да държа хората за дълго. Аз просто ще давам
някакво минимално знание и ще им казвам да си вървят. На това ниво те не са в
състояние да разберат това дълбоко знание. Каква полза могат да извлекат?

23 август, 1980

Махарадж: Някои хора аз ще поискам да останат, но не мога да обясня защо, а на

други хора, въпреки че биха желали да останат, аз казвам: “върви си“. Има различни
типове търсачи: някои идват изключително и само за знание и не се интересуват от
личността на този, който го доставя, може би съвсем малко се интересуват от него.

33
Някои хора желаят знание, но за тях по-важната потребност е гурубхакти, първо идва
предаността към Гуру; след това те натрупват знание. Има някои велики мъдреци,
които докато търсели практикували преданост или се покланяли на Бог само в негово
име, но интензивността е дошла при предаността към Гуру и благодарение на
интензивността на гурубхакти, те достигали толкова възвишено състояние.
Сега, за тази дама преобладаваща е предаността към Гуру и тя усвоява знанието
без да иска; но когато човек започне с гурубхакти, на него дори Бог му е предан.
През каквито и преживявания да преминаваш, просто ги приеми, не се опитвай
да ги променяш, просто ги приеми така както идват.
Общо взето това е илюзия и никой не е отговорен за сътворението - то се
появява спонтанно и не седи въпроса за подобрение в него – то ще си продължава по
своя си начин.
Аз стигнах до заключението, че светът съществува спонтанно без никакво семе,
това творение е лишено от семе, но светът е пълен със семена и възпроизвеждането
продължава ежедневно.
Питащ: Имайки знанието, как сте способен да се оправяте с всички тези
различни личности?
М: Кой да се оправя? Аз не притежавам поза или позиция, нямам точно
определена моя собствена форма. Ако имах определена форма, би било трудно да
приема или да се слея с който и да било, но няма нищо по-фино от моята празнота -
така че аз мога да се нагодя към всичко, към всяка ситуация.
Ако един богат мъж, облечен с много скъпи украшения, се движи по улицата,
той ще се страхува, той ще бъде в опасност. Но един гол факир няма нищо за губене,
така че той се движи без страх по улиците.
Следователно, загубвайки всичко, аз повече нямам какво повече да губя, аз мога
да посрещна и да се нагодя към всяка ситуация. Докато носиш име и форма, всички
тези проблеми ще съществуват. В това духовно занимание ти постепенно изгубваш
твоята форма и като изхвърлиш формата, името също изчезва.
Има много клиенти, които се стремят да спечелят и придобият нещо в името на
духовното знание, но никой не е клиент на реалното, истинското Себепознание.
Имаше един мъж, който работеше много, трупаше имущество от много години и
сега е на смъртно легло в неговата къща на село. От смъртното си легло той гледаше
към навеса на добитъка, той нямаше благородни мисли, той гледаше към телето, което
дъвчеше дръжката на метлата и се тревожеше за повредената метла. Така че дори
когато умираше, той викаше: “Метлата, метлата!“
П: Какъв е критерият, за да се измери напредъка на един търсач?
М: Имаше един много слаб мъж, който не беше способен да ходи. Постепенно
той придоби сила и започна да ходи, което значи, че той знае, че притежава силата,
нали така?
Индикацията за твоя напредък е твоето нежелание да се срещаш с нормални
хора; твоите желания и очаквания стават все по-малко и по-малко. Когато заради силен
глад за Себепознание, шлюзът или портата за отводняване се отвори, тогава започваш
да отхвърляш всичко, от самото грубо състояние до състоянието на Ишвара, твоето
собствено съзнание, ти отхвърляш всичко.
В светския живот, чрез силата на парите можеш да купиш всичко; като дариш
пари, получаваш всичко. По същия начин, като дариш Себето, ти получаваш Брахман, а
когато дариш Брахман, получаваш Парабрахман. Трябва да имаш дълбоко, интензивно
желание за Себепознание.

34
 24 август, 1980

Питащ: Ако чайтаня (съзнанието) е всепроникващо и се състои от всички тези

различни видове сили, а от друга страна индивидуалното съзнание е свързано с
тялото, това вселенско съзнание има ли тяло? То вселенско тяло ли е или е
комбинация от тела съставящи вселенското съзнание?
Махарадж: Вселенското съзнание не притежава тяло. Вселенското съзнание се
проявява винаги, когато тялото дойде в картината. Поддръжката на вселенското
съзнание е съставена от есенцията на петте елемента.
П: Вселенското съзнание и съзнанието в тялото имат ли някаква връзка?
М: Това е една интимна връзка. Тя е континуум от индивидуалното съзнание
към проявеното съзнание. Например, ти имаш жизнено дихание; отвън то се нарича
вселенски въздух, а когато го вдишваш той е твоята прана.
П: Каква е разликата между Параматман и Дживатман?
М: Когато мислиш по отношение на частите, ти имаш предвид Джива, а по
отношение на цялото - Параматман, но всъщност няма разлика. Когато е здраво
закрепена в тялото, тя, ограничената от времето единица, дживата, си приписва
преходност; в края на времевата й продължителност тя се разтваря в Параматман.
П: Защо Параматман, който е цялото, ограничава себе си до тялото като
отделна част?
М: Няма причина за това, просто се случва. Но в Параматман не съществува
осъзнаване за съществуване, има само осъзнатост за осъзнаването. Щом се появи
осъзнаване за съществуване, има дуалност и се появява проявлението.
П: По-рано някой каза, че само човек може да постигне реализация. Имам
чувството, че всяка жива клетка е проявление на Бог и следователно това е погрешна
идея.
М: Съзнанието е същото, но умът може да работи само според това, което му е
познато. Това, което е познато на по-нисшите създания, е само техните основни
физически потребности. Само човекът е този, който от най-ранна възраст започва да
мисли и да храни по-висши идеи, за сметка на просто физическите аспекти. Човек е
способен да лети и да ходи до луната. Никой друг вид не може да прави това; умът на
по-неразвитите видове е ограничен.
Съществуват 84 хиляди различни видове. Веднага щом се случи зачеване в
някой от тези видове, има едно каузално тяло, върху което е направен отпечатък в
момента на зачеването за природата на формата и нейните функции. Никой не казва на
птицата да лети, на рибата да плува или на червея да пълзи, всичко това става при
самото зачеване. Това, което не може да умре, сега е твърдо убедено, че ще умре. Как
се е промъкнал този страх от смъртта? Той е основан на концепцията, че човек е роден,
просто на думи; това е обвързването.
Всичко, което човек трябва да направи, е да намери своя източник и да установи
главната си квартира там.

29 август, 1980

Питащ: След разбирането, че човек не е битието, битието все пак иска да бъде
– то се самозащитава. Това вградено ли е в тази единица?
Махарадж: Да, такава е неговата природа.
П: Вярно ли е, че тези единици битие са с не по-голяма стойност от една
картина, като картината на телевизионния екран - така ли е?

35
 М: Да, можеш да приемеш, че са просто картини. Въпреки всичко, то е най-
удивителният инструмент, защото в себе си има един специфичен принцип, който
съдържа вселената. Не го отмахвай просто като една картина.
Себето не може да преживее собственото си съзнаване без помощта на тялото.
То е необходим инструмент. Вкисната храна и пулсацията (жизненият дъх) - без тях
няма растеж и битието няма да е там.
Това тяло е чанта с храна, но това знание „Аз съм“ не е индивидуално, то е
вселенско.
П: Дали съзнанието се наслаждава на себе си чрез всичките тези отделни
единици битие?
М: Да. Това битие преминава в индивидуалност поради формата на хранителния
пакет, тялото. От моя гледна точка то е само динамично, проявено битие - не
индивидуалност.
Веднъж щом дойдеш до това разбиране, не възниква въпроса дали да се
наслаждаваш на себе си като личност. Ти вече не си индивид, индивидът се е
разтворил. Рядко срещан човек ще направи това.
Този, който е разбрал всичките пет елемента и тяхната игра, не се тревожи за
есенцията на тези пет елемента, битието – това състояние също е трансцендирано. Този
някой носи благоухание на милосърдие: той помни милосърдието, но знае, че няма
нищо общо с милосърдието.
Когато вникнеш в това и трансцендираш това, думите не са от полза.
Битието чувства, че не трябва да умира, но ако тази така наречена смърт се
случи, не би имало загуба.
От моя гледна точка, каквото и битие във формата на човешко същество да е
имало, всичко си е отишло; благодарение на това разтваряне, това знание се е появило.

30 август, 1980

Питащ: Съзнанието завинаги ли остава?

Махарадж: Не, съзнанието съществува само докато тялото е там.
П: Дори когато човек разбере, ще има ли тела, които се раждат и умират?
М: Да. Петте елемента, трите гуни, пракрити и пуруша, всички заедно са
средствата за демонстрация на „Аз съм - ността“.
В изначалното състояние няма усещане за съзнание, няма осъзнаване за
съществуване, но веднага щом „Аз съм- ността“ се появи, изведнъж цялото проявление
се вижда, то е израз на съзнанието. В Абсолюта „Аз съм- ността“ е цяло, но се изразява
в много. Аз проявявам Себе си в много. Човешките същества са един тип форма и всеки
тип форма ще действа спрямо своята природа, според комбинацията от трите гуни. Как
може да се привнесе индивид тук?
Единственият начин да се разбере тази мистерия е да реализираш твоето
тъждество с вселенското съзнание, което е изразено в тоталното пространство. Докато
отъждествяваш себе си с човешката форма, не е възможно мистерията да бъде разкрита.
Защо идваш тук и си губиш времето за час и нещо? Ако извършваше някаква
физическа или умствена дейност за два часа, щеше да имаш нещо видимо като
резултат.
П: Часовете тук са полезни; всички други са безполезни.
М: Как може да са полезни? Аз унищожавам това, за което ти твърдиш, че тези
два часа са полезни. Аз унищожавам самоличността.

36
 Не е ли изумително, че учението, което унищожава индивида е всъщност това,
което индивидът желае? Отговорът е, че никога не е съществувал индивид. Идва
знанието, че индивидът никога не е бил там.
П: Какво е реализацията?
М: Преди идеята „Аз съм“ да поникне, ти си, но ти не знаеш, че си. След това е
имало много случки, с които ти си започнал да украсяваш себе си. Опитваш се да
извлечеш значението на самия себе си от последващите думи, събития и значенията на
думите… това не си ти… отхвърли го. Ти си преди идеята „Аз съм“. Настани себе си
там, преди думите „Аз съм“.

11 септември, 1980

Махарадж: Независимо дали човек е джнани или невежа личност, неговата

телесна прехрана, поддръжка, подкрепа и т.н. продължава според смисъла на думите на
неговия ум. Неговите мисли също ще се движат според впечатленията, които той е
получил от детството. Действията произлизат от жизнения дъх, думите и съзнаването
„Аз съм“.
Ако искаш да призовеш твоето Божество, трябва да боготвориш жизнения дъх;
чрез жизнения дъх се доближаваш до твоето Божество. Образът на който и да е Бог, е
предаден чрез жизненото дихание. Езикът на жизнения дъх е обозначен с думи. Когато
всички аспекти на жизнения дъх са пречистени, няма място за желания, няма
физически или ментални страдания. По командата на Гуру, дръж се за „Аз съм -
ността“ – Атман прем – „Аз обичта“. Всички наши действия, физически или духовни,
са базирани на емоция. Всички тези детайли аз ги приемам, но аз знам, че всичко това е
една нула.
Моите по-ранни беседи всеки можеше да ги разбере до известна степен, но
настоящите ми беседи са много трудни за разбиране. За да станеш квалифициран да
разбереш, стой неподвижен в източника на твоето раждане.
Тези беседи се изливат спонтанно. Аз не ги оформям. Самият аз често съм
изумен как така възникват тези специфични дълбоки изрази, а хората, които слушат
беседите ми, също са смаяни, защото не са в състояние да формулират какъвто и да е
въпрос, базиран на моите беседи. Всичко е спонтанно, етапът на свидетел също идва
спонтанно. Всички мои действия излизат спонтанно, няма място за мислене.
Тъй като аз знам моето състояние преди раждането, аз също знам момента на
раждането, а след раждането, това което съм – моето битие – знам също и него. Ето
защо говоря по този начин. Преживяващият и преживяванията, и двете трябва да се
разтворят. В момента, в който преводачите дойдат и заемат мястото си за моите беседи,
аз съм енергизиран, батерията ми е заредена – иначе съм долу и навън и трябва да
използвам този бастун. Аз най-малко съм склонен да събирам каквито и да са духовни
търсачи от каквато и да е степен на зрялост.
Питащ: Ние можем да разберем с нашия ум, но отвъд ума не можем да
разберем.
М: Какво има от дълбокия сън до будното състояние? Това е състоянието “Аз
съм“ без думи, по-късно думите започват да текат и ти си увлечен от значението на тези
думи и осъществяваш своя светски живот със значението на тези думи – това е умът.
Но преди това „Аз съм“ и будното състояние, на тази граница, там трябва да бъдеш.
Само рядко срещан човек разбира това, към което соча. На един обикновен
духовен търсач ние трябва да кажем: „Направи това или онова и ще получиш тази
облага“. Тогава за известно време той се чувства щастлив и облекчен, но това не е

37
окончателно; той отново се връща към цикъла. Но ние не можем да помогнем, защото
той няма способност да разбере най-финия аспект на тази духовност.
На повечето бих казал: „Ти знаеш, че си; боготвори този принцип „Аз съм“.
Боготвори го, бъди едно само с него и тази “Аз съм - ност“ ще разкрие цялото знание.“
Това е всичко, което ще кажа, но най-фината част е тази, от дълбокия сън до будното
състояние. За да пребиваваш в това, ти трябва да си в състояние на интензивен покой. В
това състояние свидетелстването на будното състояние се случва. Трябва да отидеш на
тази граница, но това е много трудно, понеже обикновеният човек, при пристигането на
„Аз съм“ и потока на думите, ще тръгне с потока на думите. Този, който има
способност за различаване, който е интелигентен и е дълбоко духовен, ние трябва да го
доведем тук, преди тази „Аз съм - ност“.
Ако имаш уважение към мен, помни думите ми. Знанието „Аз съм“ е най-
великият Бог, Гуруто; бъди едно с него, бъди дълбоко интимен с него. Това само по
себе си ще те благослови с цялото знание, което е от практическо значение за теб и с
разцвета (пролиферацията) на това знание, то ще те отведе до състоянието, което е
вечно.
Ти ще станеш достатъчно зрял да бъдеш в сферата на състоянието ниргуна (без
качества). Ти не можеш да обърнеш едно сурово манго в узряло манго, пълно със сок,
за една нощ. То трябва с времето да стигне до зрялост. Това ясно ли ти е или не?

15 септември, 1980

Питащ: В медитация, когато се опитвам да се стабилизирам в точката отвъд

ума, има тъмнина, нищо, пустота. Не ми харесва това състояние.
Махарадж: Не виждаш ли – ти все още си там. Преди да се стабилизираш в
Себето, следите от ума са все още там.
Тази машина е самогенерираща се машина; когато навлезеш в нея, импулсът
помага да се изчистят всички съмнения в твоя ум. Това е изключително твое знание, на
което се наслаждаваш най-много, и тогава всички следи от ума са напълно изкоренени.
Това е етапът, където ти си и не си, това е границата. Моментът, в който знаеш, че ти
си, и дуалността е там; когато не знаеш, че си, ти си съвършен, но трябва да преминеш
през този процес. В дълбокия сън ти не знаеш, че си, но това е по-грубото
състояние. От това живо състояние ти трябва да се оттеглиш в състояние на не-
съзнаване.
Какво е това съзнаване? То е печатът или регистрацията на резервацията „Аз
съм“. Ти резервираш един апартамент, който е в процес на изграждане, но къде е този
апартамент? Има само резервация. Подобно, това „Аз съм“ е само резервация, тя
репрезентира твоето Абсолютно състояние.
П: Какво ви дава куража да отидете отвъд, в празнотата, която знаете, че е
там?
М: Твоят дълбок импулс да разбереш Себето. Отдръпването означава само да
отидеш навътре, твоята нормална склонност е да отиваш навън чрез петте сетива и да
виждаш света. Сега направи обратното; аз не съм тялото, аз не съм ума, аз не съм
сетивата; сега си стабилизиран в съзнанието. След като се стабилизираш в съзнанието,
всички неща по-нататък ще се случат автоматично. Ти се разширяваш в проявеното.
Аз бях, Аз съм, Аз ще бъда в това изначално състояние, преди да се появи тази
„Аз съм - ност“.

38
 Защо ужасното име на това заболяване няма никакъв ефект върху мен? Поради
простата причина, че това, което съм, няма нищо общо с това, за което болестта е
просто едно име.
П: Какво мисли Махарадж за всички различни религии?
М: Що се касае до мен, всички религии са основани на концепции и емоции.
Тези емоции са толкова агресивни и абсорбиращи, че хората принасят себе си в жертва.
Да бъдеш едно с някаква друга личност емоционално, може да е
толкова ефективно, че тези, които са се отъждествили с Исус Христос получават
белезите на разпятието по техните тела. Всички тези преживявания са напълно
безполезни. Един индивид се отъждествява с друг индивид, а докато индивидуалността
не е изоставена, Реалността никога не може да прояви себе си. Не повтаряй като
папагал това, което си чул, освен ако не го преживяваш с убеждението, което аз имам.
Аз знам моето състояние преди да се появят тялото и съзнанието, аз го познавам,
аз го осъзнавам.
Само слушането на тези думи няма да свърши работа – ти трябва да бъдеш едно
със съзнанието. Не третирай това знание „Аз съм“ като маловажно, защото то е
стимулиращата сила за цялата ти вселена.
Проявленията на съзнанието са безгранични; ако навлезеш в проявленията ти ще
се загубиш. Предай се на и бъди едно с твоето съзнание. Единствено твоето съзнание
ще ти покаже как то може да бъде разтворено.

21 септември, 1980

Махарадж: Всичко, което човек прави, цели да продължи съзнанието, но за мен

няма нищо, което бих искал да продължа.
Вие идвате тук като индивиди, очаквайки да получите нещо от мен, ето къде
възниква грешката. Няма индивид, така че как мога да направя нещо за някакъв
несъществуващ индивид? Вашата истинска природа по никакъв начин не е по-различна
от моята. Това случване е просто случване, което е дошло и което ще си отиде.
Ако някой чувства, че трябва да уринира, той просто трябва да уринира, това не
е нещо различно за всеки един, това е процес на уриниране, който се случва на всички,
но ти считаш всичко това за нещо, което се случва на теб като индивид.
Питащ: Как мога да разбера, това което Махарадж казва?
М: Различаването е много необходимо, за да се разбере това, което казвам.
Единствено след появата на съзнанието ние се опитваме да разберем себе си.
Съзнанието е така нареченото раждане; раждането означава трите аспекта: будното
състояние, дълбокият сън и знанието „Аз съм“. Веднъж щом разбера какво
представлява това раждане, тогава цялата мистерия е разгадана. Тъй като аз напълно
съм опознал този раждащ принцип, аз ще осъзнавам много добре при това случване на
така наречената смърт, ще наблюдавам заминаването на жизнения дъх, речта и „Аз съм
- ността“; не може да става въпрос за смърт.
Ако точно сега разбера, че моят жизнен дъх си отива, аз няма да го задържа и да
му кажа: „Спри се сега, почакай известно време“, защото аз знам много добре, че няма
полза от възпирането на този жизнен дъх и жизнена сила.
Колкото и разтваряния да са идвали и да са си отивали, в моето истинско, вечно
състояние Аз съм недокоснат от тях. Преди това преживяемо състояние, аз бях
съвършен във всяко отношение, с появяването на тази битийност, това несъвършено
състояние започна, и ми е писнало от него.

39
 Ако наистина искаш вечен покой, не се безпокой за никой друг, тревожи се само
и единствено за себе си, изследвай само себе си.
Кой ще ти даде вечен мир? Само това слънце, това „Аз съм“. Ако прегърнеш
това Себе-сияйно слънце, всичко друго ще си отиде, но ти ще възтържествуваш вечно.
Изследвай цялостно. С каква власт можеш да поддържаш себе си? До каква
степен можеш да удължиш живота си? Ти трябва да осъзнаеш, че тази битийност не е
независима - тя зависи от нещо. Когато изследваш, ще дойдеш до заключението, че ти,
Абсолютът, не зависиш от тази битийност.
П: Ако Атман е сат-чит-ананда (битие-съзнание-блаженство), какво е
Параматман?
М: Сат-чит-ананда своевременно ще стане Параматман. Сат-чит-ананда е
„Аз съм - ността“ и само по себе си е състояние на блаженство, състояние на любов, но
това е едно преживяемо състояние, докато съществува съзнанието, а съзнанието
съществува, докато тялото е на разположение – то е състояние, ограничено от времето.
Ти трябва да трансцендираш състоянието сат-чит-ананда.
П: Трябва ли да се стабилизирам в битието или трябва да тека с мислите?
М: Ако стоиш неподвижно в битието, мислите ще намаляват все повече и
повече. Ако се забъркаш в мислите си, те ще се умножат. Стой неподвижен само в
битието.

24 септември, 1980

Махарадж: Преди колко години взе мантрата от мен?

Питащ: Преди три години.
М: Знанието, че ти си, е Бог. Боготвори го и един ден ще осъзнаеш, че не си
индивид. Ще разбереш, че си вселенското съзнание, което не може да страда; че за това
съзнание не съществува нито болка, нито удоволствие. Не чрез интелекта, а чрез
интензивна медитация ще го разбереш.
Медитацията ще бъде направена от самото това съзнание. Да медитираш върху
нещо, е да станеш нещото.
Аз напълно съм се установил в нероденото състояние. Все още преживявам това
състояние на разнообразие, но то няма ефект върху мен.
П: Какъв е ефектът от това да бъдеш с Махарадж?
М: Понастоящем ефектът върху търсещия е по-голям. Ако имаш необходимата
чистота, той е по-бърз, за нечистия и бавно схващащия, той е по-бавен.
Аз не знаех, че Аз съм, сега знам, че аз съм; това е същото „Аз“ с мантията на
съзнаването върху него. По този начин самият Абсолют се трансформира в това по-
грубо съзнателно състояние, състоянието на проявление. Аз съм Богът, Аз съм
поклонникът и Аз съм богослужението; всичко е едно и също, един общ принцип.
П: Бил ли е джнани светецът, за който говорихме, бидейки толкова избухлив?
М: Да. Джнани означава познаващ знанието.
П: Как би могъл да е толкова избухлив, ако той е бил джнани?
М: В проявеното съзнание всички действия се случват, така наречените добри и
лоши. В проявеното съзнание това качество е било изразено. Ти не можеш да
припишеш това тамастично качество на един джнани, защото той е трансцендирал
индивидуалното съзнание.
П: Добре ли е да се приема не-вегетарианска храна?

40
 М: Докато се чувстваш като индивид, ти трябва да спазваш кодекса на
поведение, който ти е даден. Веднъж щом си проявеното съзнание, не стои въпроса за
това какво да правиш или да не правиш.
Във вселенското проявено съзнание има ли нещо добро или лошо? Нищо
подобно. Благоуханието на цветята ще бъде там, боклуците ще бъдат там; всичко това е
играта на това съзнание. Свидетелят на съзнанието не може да дойде в сферата на
съзнанието.
П: Ако свидетелстването спре, това самадхи ли е?
М: Ако всички вие си тръгнете, вече няма свидетелстване; аз все още съм тук, но
аз нямам нищо, което да свидетелствам. В тази битийност другите неща са там, а
свидетелстването се случва. Ако съзнанието не е там, Абсолютът не може да знае Себе
си – няма нищо освен Абсолютът – следователно, няма свидетелстване.
П: Ако аз само наблюдавам как всички действия се случват чрез мен и аз не
правя нищо, необходима ли е медитацията?
М: Това е вид медитация, но правилната медитация е, когато медитираш върху
твоето Себе. Ти навлизаш в това състояние, когато се събудиш сутрин и наблюдаваш
съзнанието; това е състоянието, когато медитираш върху Себе си.
Понастоящем ти мислиш, че съзнанието наблюдава съзнанието, но съзнанието е
наблюдавано само от трибуната на Абсолюта.

27 септември, 1980

Махарадж: Единствената цел на всичката тази духовност е да разбереш твоята

истинска природа. Целият въпрос е в това, да реализираш какво е това да „бъдеш жив“.
Щом узнаеш истинската си природа, тогава да бъдеш жив не е да си такъв като
индивид, а да бъдеш жив е просто да бъдеш част от това спонтанно проявление. Няма
какво да се търси, търсещият е този, който трябва да бъде видян. Просто виж
картината, такава каквато е.
Всички вие сте търсачи: позволете ми да знам какво е това, което търсите.
Питащ: Може ли да достигнеш това, не просто чрез медитация, а като
живееш с другите в света?
М: Ако не си част от проявлението, можеш ли да живееш? Разбери това! Когато
не си съзнателен, твоят свят не съществува. Ти съзнаваш твоето присъствие и света
отвън, те не са две отделни неща. Разбери това. Светът може да съществува само ако
този психосоматичен апарат е там. Ако считаш този апарат за себе си, ти приемаш
смъртта и умираш. Джнани знае, че това е просто един апарат и е отделен от него.
Разбрал това, ти вършиш щастливо своята работа. Това, което се случва е
спонтанно и цялата дейност е част от тоталното проявление.
П: Ако проявлението е спонтанно, съществува ли някаква причина или
основание за всички действия?
М: В сънищата си ти живееш 100 години, но когато се събудиш, този сън е траел
едва пет минути. Как стана това?
П: Да не би Махарадж да свързва безпричинното му случване с този сън?
М: Основната причина за цялото това велико основание е, че ти съществуваш,
така че открий природата на това. Всички тези действия са извършвани от детето на

41
една безплодна жена. Всичко това са проблеми на съзнанието, намери корена на
съзнанието.
П: Как?
М: Хвани това съзнание за гърлото. Концептуалното съзнание за
концептуалното гърло. Поглези и ухажвай това основно съзнание, само то може да
задоволи твоето търсене, не твоят интелект. Докато това съзнание не е задоволено, ти
не можеш да имаш знание.
Аз не знаех. Ако имах и най-малкото знание, щях ли да се спусна в затвора на
майчината ми утроба? Каквото се случва, се случва от само себе си. Кой може да има
знание за това, което е съществувало преди концепцията?
Няма нищо за придобиване. Ти си Това.

28 септември, 1980

Питащ: Защо „Аз съм - ността“ има такова голямо влечение към тялото?
Махарадж: Когато изрази себе си като „Аз съм“, тя вече e напълно заредена с
любовта да бъде. Защо в насекомото, червея, животното или човешкото същество
присъства инстинктът за самосъхранение? Защото самото изникване на жизнената сила,
на тази „Аз съм - ност“, е самият инстинкт да живееш, да обичаш да живееш. Тази
любов да бъдеш, е основната движеща сила на всички жизнени дейности.
Ти ще откриеш, че когато си проявеното съзнание, ти самият си разнообразието;
ти изразяваш себе си в целия този обширен и проявен свят. Самото това състояние ще
бъде трансцендирано и ти ще бъдеш в състоянието ниргуна; но всички тези неща са
твои проявления, само ти като „Аз съм - ност“.
Това, за което говоря сега, е по-фино и по-дълбоко и много трудно за разбиране,
но ако разбереш, работата е свършена.
Съзнанието е спомагателно средство за способността да знаеш. Понастоящем
това съзнание знае себе си като тяло, което не би трябвало да е така, съзнанието трябва
да узнае съзнанието, лишено от усещането за тяло.
Разбери логично това, което ти повтарям отново и отново. Тази „Аз съм - ност“ е
резултат от храната, която ям. Аз храната ли съм? Не, не съм; не съм и резултатът от
храната.
Всички ще разберат това знание, но сега ти си хванат в тази интимност с тялото.
„Аз съм - ността“ няма собствен авторитет; тя е марионетка в играта на петте
елемента; тя е резултат от петте елемента.
Позицията на човека, който казва „Аз не бях“, е сигурна, стабилна и вечна.
Каквото и да свидетелстваш, то няма да остане с теб. То е несъвършено. Този,
който разпознава несъвършеното, е съвършен, Той е цялостен, Той няма нужда да
прави нещо за Себе си, защото Той е съвършен и завършен в Себе си.
Защо Парабрахманът може да си позволи да изпитва лукса на страданието на
този проявен свят? Защото за Парабрахмана това не съществува.

30 септември, 1980

Питащ: Ох, кога ще разбера това, което Махарадж ни казва?

Махарадж: То ще настъпи постепенно, поради всичките тези концепции. Ти
трябва да се отървеш от тях, а това отнема време.
42
 Някои хора са в търсене на знание, което е приемливо за техния ум и интелект,
но сферата на ума и интелекта не е от полза, за да получиш това знание. Всички твои
преживявания и видения зависят от твоето знание „аз съм“, а самото то ще се разтвори.
За това знание не съществуват клиенти, нито поклонници, защото те искат нещо
конкретно в ръцете си, но когато самото твое познаване се разтвори, възможно ли е да
се държиш за нещо?
Твоят Гуру ти казва, че ти имаш истинска идентичност, но тя не е това. Тя е
безформена, Парабрахман. Този Парабрахман е без каквито и да било съмнения. Той
не е обусловен от вероятности, защото по отношение на Парабрахман, вероятности не
съществуват.
Когато слушаш това, ти чувстваш удовлетворение и с това въпросът приключва
за много хора, те не медитират върху това отново и отново и не се опитват да разберат
този принцип зад всичко.
Кога ще бъда обявен за мъртъв? Когато Атманът напусне това тяло, но аз не
съм този Атман, къде тогава е моята смърт? Аз не съм засегнат от рака, защото каквото
и да става, независимо от преживяването, аз предавам всичко това на Атмана. Всички
тези действия и плодовете от тях са предадени на Атмана от Парабрахман, Абсолютът.
Ти никога не можеш да имаш знание за твоето Себе, защото Парабрахман не
може да бъде наблюдаван. Ти знаеш това, което не си - ти не можеш да знаеш това,
което си.

1 октомври, 1980

Махарадж: Себето е по-фино от пространството. За Себето не съществува нито

раждане, нито смърт.
Не приемай сляпо това, което ти говоря; задавай ми въпроси. Старателно
провери и проучи знанието, което аз разяснявам и само тогава го приеми.
Ти живееш в къща, но къщата не си ти. По същия начин, знанието „Аз съм“ е в
тялото, но то не е тялото.
Питащ: Аз не го разбирам напълно.
М: С ума никога няма да разбереш. Ти не си умът, нито думите, нито значението
на думите. Аз разяснявам знанието за Себето на Себето, но ти го приемаш като знание
на твоето тяло.
Аз съм напълно откъснат от тялото и съзнанието, което е в тялото. Въпреки това,
поради болестта, непоносимото страдание на тялото бива преживявано чрез
съзнанието. То е нетърпимо, но тъй като съм отделéн и от тялото, и от съзнанието, аз
съм в състояние да говоря с теб. То е нещо като вентилатора – полъхът е там, звукът
също е там, но всичкото това случване е непоносимо… страданието трябва да се
изтърпи.
Когато знанието „Аз съм“ не е там, ти възприемаш ли или наблюдаваш ли нещо?
Съзнаването е знание, а не-съзнаването също е знание, но то няма форма. Ако го
приравняваш с тялото, само тогава казваш, че си мъж или жена.
В отсъствието на знание, въпросът дали „аз знам“ или „аз не знам“ не възниква.
Когато разбереш това, което казах относно знанието, ти напълно ще се отъждествиш с
това.
Съвсем спонтанно аз осъзнах, че съм отписан от книгата на съзнанието. Ти няма
да се почувстваш щастлив, докато не опиташ себе си чрез тялото си. Тялото има своята
важност, само защото „Аз съм - ността“, съзнанието, пребивава вътре в него. Ако „Аз
съм - ността“ или съзнанието ги няма, тялото ще бъде изхвърлено като отпадък.

43
 Определяй това знание „Аз съм“ като твое Себе, не определяй тялото като
знание.
Обикновено Гурутата няма да те запознаят със Себето толкова дълбоко. Те само
ще те запознаят с всичките ритуали.
Знанието „Аз съм“ е първичният Бог; медитирай само върху това.
Сега някой може да попита защо човек е създал Бога. Концепцията за Бог е, че
ако ти се молиш на този Бог, този Бог ще ти даде каквото си поискаш. Такъв един Бог е
велик. Ние имаме идеята, че ако искаме нещо от Него, той ще ни го даде.

2 октомври, 1980

Питащ: Искам да се откажа от това его, но не знам как.

Махарадж: Каква е големината и цвета на това „его“, от което искаш да се
откажеш? Какво си разбрал за това его?
П: То е фалшиво убеждение на ума.
М: Тази „Аз съм - ност“ е колкото между стиснатите ми пръсти, но всички
писания, шестнадесетте шастри, осемнадесетте Пурани и четирите Веди крещят и
викат, опитвайки се да опишат този Брахман. Всички тези възхвали са само за тази
миниатюрна щипка „Аз съм“. В момента, в който започнеш да правиш един дизайн от
тази „Аз съм - ност“, ти навлизаш в дълбоки води.
Тази поставка за ароматни пръчици е сребърна, ти имаш знанието, че тя е
сребърна. Каква е формата, цветът, дизайнът на това знание? Ако цялото знание е
безформено, знанието „Аз съм“ може ли да има форма, дизайн или цвят? Би ли могло
то да бъде предмет на грях или заслуга?
В този свободен от времето етер, докосването на „Аз съм - ността“ не е там.
П: Не е ли вярно, че джнани разяснява знанието от състрадание към невежия?
М: Може да го наречеш, както ти харесва. Не съществува такова нещо като
състрадание в това състояние. Аз те издигнах до това състояние, където трябва да
знаеш, че ти самият осветяваш всичко и любовта да бъдеш също е там. След като те
заведох там, защо ми задаваш такива въпроси? Как знаеш каквото и да било?
П: Чрез ума.
М: Не. Съзнаването разпознава ума, умът не може да разпознае съзнанието.
Ти си завладян от съня и ти се събуждаш - кой разпознава това? Преди ума, там
е съзнаващият принцип. Преди съзнаването, там е предшестващият всичко принцип,
който знае съзнанието.
След като се прецени всичко, се разбира, че от състоянието на отсъствие на
знание се роди знанието, а знанието даде раждане на света, всички същества и всички
неща.
Този, който навлиза в духовността, е като студена вода, която е поставена върху
огъня. Когато я поставиш на огъня, започват да се надигат мехурчета и по някое време
тя завира. Това състояние на кипене прилича на садхаката, който навлиза в най-горния
клас на духовността; в точката на кипене той много обича да говори, да задава много
въпроси. Когато огънят се прилага равномерно и непрекъснато, кипенето спира и
започва къкрене. Това е етапът, в който човек усвоява духовното знание. След
слушането на тези беседи, ще бъдеш ли способен да навлезеш в покой? Аз имам своите
съмнения за това, защото ти все още искаш да угодиш на твоя разглезен ум. Ако
наистина си разбрал това, което казвам, има ли значение дали ще угаждаш на твоя ум
или не?

44
 Аз ти казах, че сега ти си като тази топлина в тялото. На какво прилича
Парабрахман? Парабрахманът изобщо не преживява тази топлина на „Аз съм- ността“.
Ако разбереш, за теб тази загадка ще бъде разрешена.
След като разбере това, ако човек стане джнани, този съзнаващ принцип и
тялото са на разположение и те ще бъдат въвлечени също и в емоционалното поле. Това
(разбиране) ще даде пълен израз на плача, а също и на насладата, според ситуацията.
Такъв един джнани няма да потисне израженията на емоциите, спонтанно излизащи от
това съзнание и телесния апарат, каквито да са те.
Обикновено хората предполагат, че един джнани трябва да потиска всички
емоционални изблици. Това не е вярно. Когато твоята гледна точка е от Абсолюта, ти
не си засегнат от чувствата и инстинктивните изблици на апарата.
Един джнани не участва волево, има спонтанно случване; докато невежият
човек е дълбоко въвлечен в това, той приема всичко за реално. За джнани топлината
също е илюзорна, така че каквото и да се случва в сферата на топлината е илюзорно.
За джнани цялата гама от преданост, харесване и обичане е разтворена, но
каквото и да прави, той го прави за другите.

4 октомври, 1980

Питащ: Каква е разликата между моето състояние и състоянието на

Махарадж?
Махарадж: За джнани не съществува разлика. Разликата възниква в случая на
невежия, защото той все още се идентифицира с тялото. Отхвърли идентификацията с
тялото и виж какво се случва.
П: Как?
М: Аз мога само да ти кажа, „това е то“ - как ще го приемеш, e отвъд моя
контрол и аз нямам лек за това. Аз ти го казвам, но ти трябва да го разбереш.
П: Да изясним веднъж завинаги: ако приемем думите на Махарадж буквално,
това ли е всичко, което е необходимо?
М: Да. Това е този, за който трябва да се хванеш, но какъв е инструментът, с
който да се хванеш? Той не е тялото, ума и интелекта.
П: Волята?
М: Всяко усилие, което правиш, ще те доведе до допълнителни неприятности.
Следователно, това знание, че съществуваш, трябва да приеме това знание, а не псевдо-
идентичността. Просто дръж това, което чу от мен, в ума като истина и после действай
спрямо него спонтанно, както дойде.
Моят Гуру ми каза, че Аз съм отвъд времето, отвъд пространството, без
атрибути (качества). Тогава аз реших, че ако случаят е такъв, защо изобщо вече да
имам страх? Кой да се страхува? Да предположим, че срещнеш тигър: тигърът ще те
изяде при всички случаи, следователно има някакъв шанс, че ако нападнеш тигъра, той
може да избяга, така че защо не поемеш този риск? Защо не опиташ и не се
разграничиш от тялото? Каквото и нещастие да имаш, какъвто и страх да имаш, те се
основават изцяло на твоята идентификация с тялото. Постепенно прилагай известно
усилие да се разграничиш от тялото.
Просто е. Смъртта е неизбежна, така че защо не приемеш това, което Гуру ти
казва, че смъртта е нещо, което не може да засегне Това, което си. Тази идентификация
с тялото е ограничена от времето; защо не се разграничиш сега?
Колко от вас ще помнят и разберат това, което ви казвам? Какъвто и страх да
имате, той е основан само на спомени, концепции и слухове. Докато прилепваш към

45
някаква концепция или спомен, този страх няма да те напусне. Не го пази този страх –
остави го, пусни го да си иде. Можеш ли да го направиш?
Ти си натрупал това, което си чул от мен, но накрая каквото и да е натрупано
трябва да бъде оставено. То трябва да се разбере, използва и после да се остави.
П: Махарадж казва, че всичко се е случило спонтанно, но ние сме свикнали да
мислим, че за всяко нещо трябва да има някой, който да започне нещото, някой да
контролира. Без този контролиращ орган, е трудно да си представим нещо да
функционира.
М: В състоянието на дуалност тази идея трябва да я има, в противен случай не
би имало никаква концепция или никакво функциониране, това е основата на
проявлението. Когато накрая знанието се разтвори в знаенето, търсачът изчезва и няма
никой, който да задава въпроси.
Това, което е казано и това, което е чуто, е ограничено от времето – от
определен момент до днес – но Това, което сме, е напълно отделено (различно) от това,
което е ограничено от времето.
Аз мога да разбера и да измеря тази продължителност във времето, така че аз
очевидно трябва да съм отделен (различен) от това времетраене.

8 октомври, 1980 (сутринта)

Махарадж: Цялото знание е на разположение чрез тялото, но това знание, което

си, което е резултат от тялото от храна, не си ти.
Самото битие е любовта. То е съвсем естествено и затова аз обичам всички
други, защото обичам себе си. Фонтанът на моята любов към другите извира от
любовта да бъда.
Непроявеното (Себе) се проявява чрез този буден, динамичен, проявен дух; това
е състоянието на любовта да бъдеш. Съпругата не е посветена на съпруга си, тя е
посветена на тази любов да бъдеш.
Ти имаш искрено желание да бъдеш, живеейки в тялото, но ти трябва да се
отървеш от това тяло. Точно както, когато ядеш лакомства, на следващия ден трябва да
ги освободиш като фекална маса, по същия начин ти трябва да се отървеш от това тяло.
Моето собствено състояние е завършено проявено съзнание, а изражението на тялото е
само сборът от и субстанцията на жизнения дъх, езика на жизнения дъх (думите) и
любовта към Себето.
Параматман не съществува като друго освен като “Аз обич“. В този екстаз, кой
ще гледа тялото? Тялото става без значение. Колко много титли са му давани, но какво
е то … само тази любов към Себето.
Винаги, завинаги, твоето съзнаване се е движило наоколо, но ти си го ограничил
до собственото си тяло и така ти го убиваш. Параматман не е мая, той е твоята
истинска природа.
Питащ: Какво трябва да прави човек относно ежедневните си задължения?
М: Ти трябва да ги изпълняваш - те не са лични, те са на проявеното съзнание, те
принадлежат на цялото.
Опитай се да се разшириш в Безкрайността като проявеното съзнание. Не
съществува друг Бог освен теб.
Един ден това тяло ще се повали мъртво; хората мислят, че смъртта означава да
си напълно непроявен, но това не е така. Когато нещо се изконсумира или изчерпи, то
става повече, то става изявено.

46
 Шри Кришна казва: “Аз се превъплъщавам във всяка юга (епоха)“, но аз казвам:
Всеки един момент аз се разширявам, вечно бивам създаден, всеки момент аз се
разраствам все повече и повече.
Аз никога не търся нещо от някой друг. Всичко, което искам да получа, аз искам
да го получа от собственото си битие. Аз боготворя този основен принцип „Аз съм“ и
се обръщам към него за нещото, което искам; всички тези неща идват от него.
Негово Величество Императорът е отишъл да спи - това не означава, че е
мъртъв. Ти не си в състояние да реализираш това знание, защото се държиш за тялото.
Само Себереализиран Гуру може да те насочи.
Без това чувство за тяло Аз съм съвършен, цялостен, завършен. Ти не си в
състояние да разбереш моята беседа.

8 октомври, 1980 (вечер)

Махарадж: Каква е причината за будното състояние, дълбокия сън и „Аз съм-

ността“?
Питащ: Химикалът.
М: Когато произнасяш тази дума - „химикал“ - разглеждаш ли себе си като него?
П: Аз напълно изучих този химикал и аз не съм това. Всичко се съдържа в него,
но не съм това.
М: Също както този пламък се явява качеството на горенето на газта, по подобен
начин, благодарение на този химикал съществува преживяването на будното състояние,
дълбокия сън и съзнаването; те не са твои качества.
На химикала са дадени различни названия: мула-мая, сутра прадам и т.н.
Всичко е илюзия. Няма Бог, нито индивидуална душа, нищо.
Първичната илюзия изразява себе си чрез любовта към Себето, любовта към
бъденето. Ти се събуждаш от дълбок сън; по подобен начин ученикът, който счита
думите на Гуру за окончателни и ги следва и действа по съответния начин, остава така.
Най-накрая той получава знанието на Себето. Също както се събуждаш от дълбокия
сън, ти получаваш знанието на „Аз обичта“; любовта към Себето се разтваря в
Парабрахман несъзнателно. Когато медитираш, ти и тази любов към Себето трябва да
сте едно – не трябва да има никаква дуалност.
Основният проблем с джнаните, тези които имат това знание интелектуално, е
привързаността им към техните роднини и вещи.
Никой не умира, смъртта означава приключен; например, една капка вода, когато
се изпари, става безкрайност. Не съществува смърт за нищо; всичко приключва, за да се
превърне в безкрайност.
Пуруша е този принцип, от който произтича всичко, цялото проявление; той
поддържа всичко. За да знаеш нещо, ти трябва да станеш него; за да познаеш Бога, ти
трябва да станеш Него. За да познаеш този пуруша, ти трябва да бъдеш него.
П: Махарадж говореше по-рано за привързаностите, ами привързаността към
Гуру? Аз смятам, че всички други привързаности са си отишли, но тази е останала.
М: Какво имаш предвид под привързаност към Гуру? Ти и Гуру сте едно, не две.
П: Как да следвам това, което Махарадж казва, когато има толкова много
неща, за които да се грижа - за семейство и т.н?
М: Това, което се грижи за всичко, е единствено твоето съзнание; гледай на него
като на Бог. Първото нещо, което правиш след като се събудиш, е да медитираш върху
това съзнание, тази „Аз съм - ност“; боготвори това съзнание за известно време преди
да започнеш ежедневните си дейности. Преди да заспиш през нощта, отново

47
пребивавай в това съзнание, “Аз съм - ността“. Бъди му посветен и в такова настроение
отиди да спиш.
Това съзнание, което медитира върху Себето, това Себе ще ти се разкрие.
Хората се кланят на толкова много Богове, но тези Богове са само концепции,
които са се появили в ума.
Хората казват, че искат да се спасят; да спасят какво? Какво се опитваш да
спасиш?
Цялото твое знание се разтваря тук, така че не можеш да се гордееш с това, че си
джнани, когато си тръгнеш от тук.

14 октомври, 1980

Питащ: В присъствието на Махарадж, чувствам, че вече няма въпроси.

Махарадж: Ти усещаш, че съмненията са разпръснати, но все пак денят е далеч,
просто чакай.
П: Може ли Свамиджи да предложи нещичко, за да можем да се насладим на
вечно блаженство?
М: Аз имам много просто лекарство и то е, че аз не съм тялото. Ако светът бе
реален, би могло да има някакво лечение – но той не е реален. Каквото и да правиш, то
не е от полза. Навсякъде ти виждаш целия този хаос, въпреки всички усилия. Ти не
можеш да го спреш – той е състояние на непрекъснато изменение и всичко е нереално.
След слушането на моите беседи, дали придобиваш и съхраняваш знание или
каквото и знание да си имал се е разтворило?
П: Разтваря се. Мога ли да заведа Махарадж у дома?
М: Аз съм също като град Бомбай; можеш ли да занесеш Бомбай с теб у дома?
Това преживяване на света ти се случва спонтанно, не поради твоите усилия. Дори
твоето разбиране на Гуру трябва да дойде спонтанно. Нищо няма да спре – целият
процес продължава без твоите усилия – толкова много тела се създават и умират.
Всички действия по управлението на света вече се случват. Процесът на създаване на
милиони тела вече се случва в пространството. От плевелите са дошли зърната, в тези
зърна „Аз съм - ността“ присъства латентно. Това телефонно съобщение: “Ало, Аз съм,
ало, Аз съм“, вече е там в това зрънце храна. Ако създадеш нещо със собствени усилия,
само тогава можеш да го разрушиш – но това творение не е твое постижение.

15 октомври, 1980

Питащ: Има много моменти в живота ми, когато не харесвам ситуацията и

искам да я променя.
Махарадж: Ти може и да се бориш със ситуацията, но ти не си ситуацията.
П: Когато започнеш да наблюдаваш ума, ти знаеш, че си отдéлен от него и не
би искал да се замесваш в битката с ума, така че по естествен начин триенето ще
намалее.
М: В този процес ти, като индивид, изобщо не оставаш. Опитай се да разбереш,
че това „Аз съм“ е продукт на саттва гуна, продукт от есенцията на храната.
Триенето е битката между този тих свидетел и света. Борбата е стартирала,
когато думите са започнали да се излъчват от съзнанието. Думите са излезли от теб и
ти си ги прегърнал; ти ставаш шампион по значението на тези думи, които са излезли
от теб.

48
 Ти си натрупал планина от концепции и думи. За да се освободиш от тях, ти
използваш други концепции. Когато изхвърлиш всички концепции, включително
твоята първоначална концепция, тогава всичко което е, е. Остани неподвижен в
тишина.
П: Думи необходими ли са или само присъствието на Махарадж?
М: Без съмнение близостта до мъдрец е благоприятна за реализацията, въпреки
това тя трябва да е последвана от въпроси и отговори. Винаги има някакви съмнения
изникващи от ума, така че докато всички следи от ум не са отстранени, ти трябва да ги
изчистваш чрез думи.
П: Тези дни, когато дойдат мисли, аз просто не им обръщам внимание, но сега аз
усещам, че ги спирам.
М: Ако можеш да правиш това, всичко е наред, но ако текат, остави ги да си
текат.
П: Да не се увличаш в мислите си – това достатъчно ли е?
М: Да, това е единственото нещо и всичко, което трябва да се случи, ще се
случи; от самото правене се отказваш.
П: Значи, вече не е необходимо да се опитваш да се променяш, да се опитваш да
правиш по-добри неща?
М: Когато не се хващаш за мислите, ти вече не си личност.
П: Това малко ме плаши. Всичко може да се случи - аз мога да направя
налудничави неща.
М: Това е обичаен стадий, всички хора минават през него. Страхът е качество на
ума, а умът не иска да изгуби себе си.
Повтаряй нама-мантрата, хвани се за мантрата, защото това е един стадий,
при който умът губи цялата подкрепа, затова му дай подкрепата на мантрата.
П: Нещата, които не харесвам в себе си, те също произлизат от мисълта, това
значи ли, че и тях мога да ги оставя да си текат?
М: Да. Не казвай „себе си“, това също е мисъл.
П: Значи накрая простият факт е, че става въпрос за отърваване от мислите
– наистина е така.
М: Това не е малко постижение. Ти може да чувстваш, че си свободен от мисли,
но на един етап мисълта ще те връхлети неочаквано. Много така наречени мъдреци,
въпреки че са достигнали състоянието свободно от мисли, все пак са имали своето
падение.

17 октомври, 1980

Махарадж: Просто бъди каквото си, не си въобразявай и не си вкарвай филми.

Твоето тяло и твоят образ са се изменяли постоянно през целия ти живот и нито един от
тези образи не е оставал постоянен.
След двадесет и пет години тялото ти ще остави този образ и ще добие образа на
възрастен човек; по-късно този образ също ще си отиде. Ако тези образи бяха реални,
те щяха да останат; те са нереални. Принципът „Аз съм“ няма форма, няма цвят, няма
дизайн. Чрез тези дизайни ние се наслаждаваме или страдаме, но нищо не е реално;
всяко преживяване, което имаш, е нереално. Независимо дали плачеш или се смееш,
това е образ единствено за този момент – следващият момент той ще се промени…
Някои хора са много добри в ридаенето, плаченето, оплакването, само за този момент.

49
 Докато тялото го има, това преминаващо шоу ще го има, постоянно изменящо
се, и накрая самото това съзнание, чрез което виждаш света, ще приключи. На това тяло
и съзнание дните им са преброени.
Питащ: Ако аз не съм напълно реализиран, когато умра, ще имам ли друго
раждане?
М: Ако си отидеш с тази концепция, тази концепция ще има друго раждане. Ти
не знаеш каква форма ще приеме тя.
Ще ме посети само този човек, чиято съдба е била напълно изтощена. Нищо от
съдбата му няма да остане.
Ти си дама от някоя далечна страна, защо ти трябва да посещаваш това място?
Защото твоята съдба е била унищожена.

7 ноември, 1980

Питащ: Съзнанието е ограничено във времето, така че каквото и да съм аз, също
е ограничено във времето, или пък има нещо, което е вечно?
Махарадж: Докато тялото го има, ти си това съзнание, но щом тялото и
съзнанието си отидат, ти си това изначално състояние, върху което всичко това е дошло
като временно състояние. Твоето изначално състояние е неизменно и постоянно.
Трудността идва, тъй като всички вие търсите Това, забравяйки че Това сте вие.
Ти, като субект, търсиш себе си като обект. Ти си това, което търсиш.
В момента в който се появи поза, има страх. Всеки, който е приел позата на
търсещ, ще бъде обречен да следва традиционни практики на един търсещ и
ограниченията.
Каква е целта на всичко, което казвам? Това е директна атака върху
идентификацията с тяло-ума. Докато тази идентификация съществува, моите директни
атаки ще продължават.
Щом дез-идентификацията с тялото се случи, Брахман ще дойде със събрани
ръце в молитвен жест при твоите нозе.
П: Тази дез-идентификация внезапно ли се случва или постепенно?
М: Зависи от това как гледаш на нея. Ако я очакваш, тя ще бъде постепенна;
когато последната стъпка е направена, тя е внезапна. Когато тя се случи, ти ще
осъзнаеш тъждеството на не-проявеното и проявеното; те са едно, няма разлика.
Истинното знание може да дойде, само когато всички възможни концепции са
изоставени, и може да дойде само отвътре.
Парабрахман няма начало и няма край, Той е вечен, докато това съзнание е
ограничено във времето – то има начало и край.
То се е случило също както, когато се събуждаш сутрин и узнаваш, че ти си, по
подобен начин. Понеже аз съм, аз се събудих, ако аз не бях, как бих могъл да се
събудя?
Парабрахман узнава, че Той е, съзнанието е това, чрез което Парабрахман знае,
че Той е. Парабрахман е твоето вечно състояние, ти не можеш да си го спомниш,
защото не си го забравял. Той е твоето всекидневно преживяване, ти го знаеш. Има
съзнание, не може да става въпрос за „аз“; то е.
Жизнената сила е в зрънцето в латентно състояние. Разбери тази жизнена сила и
не я обуславяй в никаква форма. Това битие не е нещо, което можеш да уловиш в шепа,
то е проявено - като пространство, то е навсякъде.
Целият този дълбок разговор не е нищо друго, освен умствено забавление. Като
напреднеш в духовността ти ще осъзнаеш, че това „Аз съм“ е самият Бог или душата на

50
безкраен брой вселени, но това „Аз съм“ е пак забавление. Всички мои беседи са
концептуално забавление.

10 ноември, 1980

Махарадж: До коя точка в миналото може да отиде паметта ми? Аз бях малко
дете и си спомням, че бях върху раменете на някой, на един възрастен човек; той ме
водеше на някакъв хълм и аз можех да видя изгрева – това е първото ми впечатление.
Мислил ли си някога за това? На каква възраст получи знанието за твоето
собствено тяло? Да предположим, че си започнал да знаеш себе си на четири годишна
възраст – каквито и действия да е имало преди четвъртата ти година, са се случвали без
твоето знание и в паметта ти няма запис за тях. Ти си чул от други за нещата, които са
се случвали, но ти не ги знаеш директно. Имам белег и казват, че съм бил ухапан от
някой, но няма памет за това. Толкова много неща са се случили преди детето да узнае
себе си.
В първите няколко години основната концепция „Аз съм“ е била там, но в
латентно състояние. По- късно тя започна да знае себе си.
Състоянието на джнани е като детското състояние, когато детето не е знаело
себе си. Апаратът, чрез който това съзнаване изразява себе си, сега е доста различен, но
принципът е същият.
Джнаните имат различни начини на изразяване. Рамана Махарши е носил само
препаска, само изпрана, не е била изгладена – но тук аз държа да няма гънки и да е
много спретнато.
Имаше друг велик мъдрец, който не беше съзнателен за своето тяло; той се
движеше навсякъде гол. Господ Кришна беше също в крак с времето, като мен, много
добре облечен. Хората се загубват във външните изражения на джнани и се опитват да
имитират това, вместо да отидат към основния принцип.
Сега аз напълно знам самия първи момент, знам какво е раждането, знам всичко,
въпреки това, мога ли по своя воля да влезна в това раждане? Какво чувство на правещ
или авторство имах, за да влезна или да не влезна, или да реша каквото и да било?
Когато казвам, че имам знание за моето раждане, наистина ли знам директно какво се е
случило в онзи момент? Всичко това е концептуално знание; също така цялото знание
от тогава е концептуално.

11 ноември, 1980

Махарадж: Има Мъдреци или Светци, изобилстващи навсякъде, но те все още се

стремят да бъдат, те биха желали да продължат тяхното битие.
Колко дълго трябва да продължа това - будно състояние и дълбок сън, будно
състояние и дълбок сън? Докато този цикъл продължава, съзнаването също ще
господства. Попадал ли си на някой, който е изморен от това будно състояние и
състоянието на дълбок сън? В състояние на будност ти извършваш множество дейности
и, когато се измориш, заспиваш. Какво предимство има в този непрекъснат цикъл?
Питащ: Казано е: „Рядко човек оценява способността на Бог“. Каква е тази
способност на Бог?
М: Къде е този Бог? Ако желаеш да изследваш някаква способност, изследвай
способността на твоите родители.

51
 Ти си създал един Бог, защото искаш да просиш от някой и това е, което ти
наричаш духовност.
П: Аз не вярвам в такъв Бог. Аз вярвам, че Бог е това докосване на „Аз съм -
ността“, както казва Махарадж.
М: Ако наистина си разбрал и възприел това, което съм казал – ти не би стъпил
на това място.
П: Ако аз съм разбрал, това което сте казал, няма нужда да идвам - всичко е
наред - но нека ви попитам, фактически то е като…
М: Какво имаш предвид под факти?
П: Да разбера даже това, което трябва да правя ли?
М: Прави това, което не можеш да правиш.
Този свят на вероятности е изграден само от концепции. Аз не мога да
обвинявам света, че ми предоставя болката, цялата причина за болката е това съзнаване
„Аз съм“. Когато това съзнаване не беше там, имаше ли някаква болка или
удоволствие?
Ако желаеш да се срещнеш с Бог, гмурни се дълбоко в твоето собствено Себе, то
е изобилният източник на всичко.
П: Как се е случило състоянието на сънуване?
М: В дълбокия сън има едно привидно будно състояние, в което тази „Аз съм -
ност“ чувства себе си будна и създава един сънуван свят.
Ти знаеш много добре как си се забъркал в тази каша. Изследвай това и остани
тих.
След слушането на моите безумно опасни беседи, ти може и да не дойдеш утре,
но това няма значение. Аз ти казвам отново и отново, ти може да тичаш навсякъде и да
обикаляш и обикаляш света, но никой няма да ти даде знанието. Оттегли се в твоето
собствено Себе. Предай се на твоето собствено битие и самото то ще ти предостави
цялото знание, което ти е необходимо – никой друг няма да го направи. Ти не
изследваш това, ти сляпо следваш ритуалите на духовността.
Ти може да си навсякъде, но бъди искрен, бъди отдаден единствено на твоето
битие.

23 ноември, 1980

Питащ: Това което е преди съзнанието ли свидетелства или самото съзнание

го прави?
Махарадж: Прекоси този мост, когато стигнеш до него. Не се тревожи за
принципа преди съзнанието, просто бъди съзнанието.
П: Боговете само концепции ли са?
М: Боговете са само съзнание. Пробвай да събереш някакво знание в
отсъствието на съзнание.
П: Ние не сме в състояние да разберем състоянието на джнани. Ако джнани е
станал едно с Абсолюта, къде е възможността за появата на съзнание? Ние не
можем да разберем как джнани може да е едновременно Парабрахман и да бъде тук.
Преводач: Един джнани може да трансцендира съзнанието и да бъде Абсолюта
по негова воля; той може да влезе в съзнанието, защото това специфично тяло е все още
на разположение – чрез това тяло се осъществява комуникацията със съществата в
съзнанието.
Примерът даден в нашите писания е такъв: Имаш океан и вода от океана в купа
и сега тази купа е потопена в океана, тя все още е там, но водата в нея се е сляла с

52
водата в океана, така че тази вода не усеща разлика, но водата в купата може също така
да свидетелства купата. Тя има предимството да бъде едно с Абсолюта и да използва
също и тялото. С този пример аз съм способен да разбера какво би могло да бъде
състоянието на джнани.
М: Разбери битието и всичко ще бъде изяснено. Всичко относно състоянието на
Абсолюта от нивото на твоето по-грубо състояние е само твое предположение.
Понастоящем то прилича на крайпътна табела, указваща към Парабрахман. Думата
Парабрахман не е Парабрахман.
Твоят навик е да задаваш въпроси. Няколко думи са ти подхвърлени, някакви
концепции са ти дадени и ти казваш, че разбираш.
Единствената тема на моите беседи си ти – ти знаеш, че ти си. Как и защо знаеш,
че ти си? Само за това говоря.
Ти нямаш власт над това съзнание, то е дошло от само себе си и ще си отиде от
само себе си. Нищо не можеш да правиш с него.
П: Тогава цялата идея за контрол не е ли безсмислена?
М: Да. Ти нямаш абсолютно никаква власт над него.
П: Самата основа е издърпана изпод нас.
М: Всички твои моменти на духовност са основани на идеята “Аз съм тялото“.
Това знание „Аз съм“ ще остане за кратък период.
П: Ами тези, които казват, че са инкарнации на този или онзи? Те просто идеи
ли са?
М: Това ще ти се изясни, когато бъдеш в твоята реална позиция. Дотогава,
приеми го ако искаш. Докато не разбереш твоето истинско състояние, ти ще приемаш
всички тези слухове, понеже не знаеш истината.
Няма нужда ти да ходиш в това предшестващо състояние. Това което си
понастоящем – тази основна концепция – изхвърли я. Когато я изхвърлиш, това, което
си, преди концепцията, е разкрито. Обикновено един джнани няма да обяснява в такива
детайли на един търсач.
Ти си изучил старателно ученията на Рамана Махарши. В неговите учения
попадна ли на този аспект?
П: Колкото повече слушам Махарадж, толкова повече разбирам ученията на
Рамана Махарши.
М: Ти разбра ли Рамана Махарши?
П: Аз никога няма да го разбера, защото той е Абсолютът, не е обект, който
да бъде разбран. Аз също не съм обект.
М: Да. Рамана Махарши е Абсолютът, ти също си Това. Абсолютът не може да
бъде хванат в областта на твоето преживяване. Убеден ли си в това?
П: Да.
М: Защо това мое битие се случи? Каква беше причината? Трябва да проучиш
това старателно.
П: Какъв е смисълът да се опитвам да намеря отговори на тези въпроси? Не е
ли достатъчно за мен да зная, че аз съм, и че моето битие се е появило и ще изчезне?
Защо е нужно да знам всичко това?
М: Трябва да знаеш! Съзнаването е резултат от какво? Качество на какво?
П: То е качество на храната.
М: О, да, но кога започваш да знаеш за него?
П: То не е мое преживяване.

53
 29 ноември, 1980

Питащ: Каква е връзката между това, че „Аз съм“, и съзнанието, ограничено

във времето?
Махарадж: Какво представлява концепцията „Аз“, с която се опитваш да
откриеш връзка? Точно тук възниква недоразумението.
В тази концепция за пространство и време е тоталното проявление, в което ти
смяташ, че си нещо отделно. Няма нищо отделно, ти си част от функционирането на
тоталното проявление.
Като Абсолют, Аз съм безвремие, безкрайност и осъзнатост, без да съм
съзнателен за осъзнатостта. Като безкрайност Аз изразявам себе си като пространство,
като безвремие Аз изразявам себе си като време. Ако няма пространство и
продължителност във времето, Аз не бих могъл да съм съзнателен за себе си. Когато
пространството и времето са налице, има съзнание, в което се случва тоталното
проявление и разнообразните явления се появяват.
Аз, от Себе си, от Осъзнатостта, слизам в това съзнание и в това съзнание Аз
изразявам Себе си по многобройни начини, в безброй форми. Това е разковничето,
рамката на проявлението. Не може да става въпрос за каквато и да е индивидуалност.
Какво е това? [Вдигайки чанта с ябълки]. Няма разлика между тези плодове,
козела и човешкото същество. Всички те са хранителни продукти, всичките три са
храна.
Цялото творение, всяко същество, е направено от петте елемента и поведението
на всяко същество се определя от комбинацията на трите гуни: саттва, раджас и
тамас. Не може и да става въпрос да си отговорен за каквото и да било, случващо се в
света. Единствено чрез поемането на бремето на отговорността човек страда.
Съзнанието да си присъстващ, петте елемента и трите гуни, това е тоталността на
вселенското проявление.
В твоето оригинално състояние няма съзнаване на осъзнатостта, следователно не
може и да става въпрос за знание. Знанието се появява само с идването на тялото и
съзнанието. Това знание е всъщност невежество и всяко знание, базирано на него, е
също невежество.
Ти си в духовната практика от много години, какво имаш на разположение?
П: Аз съм съзнанието, това е моята облага.
М: Тази облага постоянна ли е? Това ли е истинската ти природа?
П: Аз идентифицирам себе си с тоталното проявление.
М: Всичко това не е ли единствено след като получи твоето съзнание? Върни се
в твоето състояние преди това съзнание да се е появило върху теб.
Първо се идентифицираш с тялото, после със съзнанието и след това за известно
време ти продължаваш да бъдеш съзнанието, но клопката е в това, че ти ще си мислиш,
че си станал джнани. Дори да бъдеш в съзнанието е състояние ограничено във времето.
Изначалното състояние е преди съзнанието да се появи върху теб. При единия случай
знанието е дадено, било е разбрано и човек става Това за един ден; при другия това
отнема хиляди години и също достига това състояние. Има ли някаква разлика?
Това, което първоначално бе нещо, което обичах, вече не го искам, понеже съм
осъзнат за истинската си природа. Вече нямам нужда от това съзнание, дори и за пет
минути.
В края на твоя живот, ти ще бъдеш готов да платиш петстотин хиляди рупии за
удължаването му с дори и пет минути. Аз не съм готов да платя дори и една рупия. Аз
изгубих цялата си любов към този проявен свят.

54
 М: Ти трябва да поддържаш това знание „Аз съм“ в добър порядък. Аз се карам
на моите хора, ако те не поддържат тези прибори в ред и чистота.
Да предположим, че тази кърпа е оставена неизпрана – тогава ще направя на пух
и прах този, който е отговорен за това. Цялата мръсотия, която не е кърпата, трябва да
бъде премахната. Подобно, „Аз съм“ е инструментът, чрез който ти получаваш цялото
знание. Обожавай това „Аз съм“, премахни всички примеси, мръсотията.
П: Как да обожавам „Аз съм - ността“?
М: Самото съзнаване посочва цялата мръсотия, която се е наложила върху него.
Дори пространството не е толкова чисто, колкото знанието „Аз съм“. По природа
светът е много чист; той се оказва мръсен, защото се отъждествяваш с тялото. Тъй като
не разпознаваш твоята „Аз съм - ност“ в нейната чистота, ти се обръщаш към разни
книги и Мъдреци, за да получиш идентичност.
П: (друг) Аз се страхувам да изгубя моето битие, моето съществуване.
М: Има ли място за тревога? Дори Парабрахманът не знае Себе си. Когато
дойдем до заключението, че ти не си, аз не съм, това което остава, се казва, че е
Парабрахман, но какво е Парабрахман? Ти не може да го опишеш, така че ти си
безмълвен. Аз също съм безмълвен. Парабрахман не може да се сравни с нищо.
П: Полезна ли е Нама-Джапа?
М: Прави я на всяка цена и нейната полза ще бъде доказана своевременно. Ти
трябва да пребиваваш в тази Джапа; няма смисъл от концептуализиране на ползите,
които ще извлечеш от нея. Следвай я и реализирай ползите. Дори ако човекът следващ
Нама-Джапа е като магаре или човек без покритие, той ще се превърне във велик
Мъдрец – в рецитирането на джапа има сила. Когато този човек срещне Сат-Гуру,
Мъдрецът му казва: “Ти няма нужда да се грижиш за себе си, защото ти си този
иманентен принцип „Аз съм“. Няма нужда да се грижиш за нищо. Просто бъди и
грижата за всичко ще бъде поета за теб.“
Жалко е, че се уповаваш толкова много на слухове и не се опитваш да изследваш
сам за себе си. Твоето знание е ограничено до твоето тяло и е взето назаем знание.
Всички действия на света продължават благодарение на тази „Аз съм - ност“. Тя
е източникът, който създава света. Първо разбери тази „Аз съм - ност“ – само тогава
можеш да я трансцендираш. Преди всичко, бъди тази „Аз съм - ност“.

30 ноември, 1980

Махарадж: Тази „Аз съм - ност“ е функция на природата, продукт на пет

елементното тяло от храна. Тя знае себе си, тя обича да бъде. С помощта на това
съзнание, опознай твоето Себе.
Много еони са идвали и са си отивали, но нито един човек не е могъл да запази
своята идентичност или паметта си вечно - тя си заминава със заминаването на тялото.
Есенциите на петте елемента, плюс трите гуни, означават личност; с това се появява
съзнаването, паметта „Аз съм“. Тази личност е поддържана от провизиите, доставяни
от петте елемента. Докато провизиите са доставяни по подходящ начин, тялото и „Аз
съм - ността“ ще ги има. Щом доставката се прекрати, докосването на „Аз съм - ността“
изчезва.
Това, което дойде да види Махарадж, разпознаваш ли го? То тялото ли е или
нещо извън тялото?
Питащ: Вътре или извън, аз не знам.
М: Много добър отговор. Дръж тялото настрана и опиши оставащото.
П: Не мога да го опиша.

55
 М: След като не можеш да го опишеш, каква е ползата от него?
П: Няма полза.
М: Веднъж щом разбереш това, ще стигнеш до истината. Този, който слуша, и
който не го знаеш, си ти, а този, който знаеш като себе си, не си ти.
Най-висшата цел на духовността е Параматман – това знание, което живее в
тялото, „Аз съм“, и то не може да бъде описано. Когато си твърдо убеден, че това е
точно така, не значи ли, че притежаваш духовната мъдрост?
П: Кой може да получи духовна мъдрост?
М: Освен теб, кой друг би могъл? Ти и само ти. Кой би могъл да попита “кой
съм аз“, освен теб? Ако питащият „аз“ го няма, кой ще задава въпроси? Това е
кулминацията на духовното знание за теб; ти няма нужда да идваш отново.
П: Харесва ми да съм с Махарадж.
М: Можеш да седиш тук. Сега независимо дали ще живееш една година или сто
години, резултатът ще е единствено това.
П: Махарадж отговаря на въпросите ми, преди да съм попитал.
М: Първоначално ти приемаш това, което другите хора казват, но с времето
всичко, което е прието, се изхвърля зад борда.
П: Аз не мога да имам никакво преживяване за това как битието се е появило,
защото нямам знание за това, което е съществувало преди битието.
М: Това знание е много просто и в същото време много дълбоко. Кой ще знае
целия този процес, появата на знанието и накрая неговото изчезване? Човекът, който
разбира това достига състоянието на Сат-Гуру, но един обикновен човек не може да го
разбере. Сат-Гуру не е дете на човешки родители.
За да знаеш тези тайни, за да разбереш тези тайни, се отдай на този основен
принцип „Аз съм“ и единствено това съзнание ще те доведе до него. Засега се
стабилизирай в съзнанието. Ако не направиш това, самите твои концепции ще бъдат
много опасни за теб – те ще те задушат до смърт. Знанието, че ти си, е източникът на
цялата енергия, източникът на всички Богове, на всички видове знание.
След като чу тези беседи, няма нужда да идваш отново тук, трябва само да
пребиваваш в това съзнание, което си, този изключително динамичен принцип,
благодарение на който всичко е. Стабилизирай се там. Затвърди стабилността си там.
Ти си само това. Това е най- простият метод: ти знаеш, че си, просто бъди там.

7 декември, 1980

Питащ: Аз искам директно преживяване на Върховното.

Махарадж: Абсолютът не може да бъде преживян. Той не е нещо обективно.
Когато съм целостта, тогава тя е чиста осъзнатост, която не е осъзната за собствената
си осъзнатост и там не може да има субект и обект – следователно не може да има
свидетелстване. Всяко проявление, всяко функциониране, всяко свидетелстване, може
да се случи само в дуалността. Трябва да има субект и обект, те са две, но те не са две,
те са двата края на едно и също нещо. Когато съзнанието се раздвижи, възниква
дуалност. Има милиони обекти, но всеки обект, когато види друг такъв, приема
субективността на Абсолюта, въпреки че е обект. Аз, като обект, възприемам и
интерпретирам всички други обекти и аз приемам, че аз съм субектът и се случва
свидетелстването.
П: Защо съзнанието се движи? Каква е причината?
М: Това се случва спонтанно без никаква причина; не съществува причина. Това
съзнание е вселенско – няма индивидуалност. Но, когато съзнанието се раздвижи в

56
определена форма, която също е възникнала спонтанно, и започне да функционира в
тази форма, тази форма приема, че тя е индивид и това, което е безкрайно, ограничава
себе си до определена форма и проблемите започват.
Да кажем, че някой е станал джнани, но какво е било в началото? Бил е този
кисел, горчив, принцип, този секрет, благодарение на който се е появило съзнанието.
Този принцип, знанието „Аз съм“, самият той се е развил, пораснал и е станал сладък;
той узрява и става състоянието на проявения джнани; но какво представлява той? Той е
продукт на есенцията на храна, съставена от пет елемента. Когато той си замине, какво
остава? Абсолютът, който не знае Себе си.
П: Желанието за освобождение също е желание, нали?
М: Не говори за освобождение, говори за себе си, кажи какво си. Когато
разбереш това, и двете, и знанието, и невежеството, изчезват; ти искаш знание само
докато има невежество.
Един знаещ човек може да каже всичко на един невежа, за да премахне неговото
невежество. За тази цел той ползва помощта на така нареченото светско знание или
концепциите и и двете си отиват едновременно, и светското концептуално знание, и
невежеството. За да премахне твоето невежество, джнани ще ти даде някакви
концепции. Тази „Аз съм - ност“ е знанието и ти го прегръщаш. Той ти дава всички
тези концепции, за да отстраниш това знание; за да разбереш, че ти не си тази „Аз съм-
ност“, която е резултат от есенцията на хранителния продукт. Веднъж щом осъзнаеш
това, каквито и концепции да ти е дал той, те трябва да бъдат изхвърлени заедно с тази
„Аз съм - ност“. Това, което остава, е Абсолютът.
Това е действителното състояние на нещата. Ти никога не можеш да кажеш – аз
приличам на това или онова – ти си без знание. Рядко човек ще разбере това и ще
трансцендира сферата на съзнанието.
След слушането на моите беседи, ти си мислиш, че всичко е много просто, но не
е толкова лесно.

9 декември, 1980

Махарадж: Тук ти ще опознаеш това, което е, не това, което очакваш да чуеш.

Дуалността възниква, когато съзнанието възникне. Аз присъствам и аз знам, че
присъствам – това е дуалност. Аз съм и аз не съзнавам, че присъствам – това е
единство. Има само едно, но когато това съзнателно присъствие е там, тогава има
чувство за дуалност.
Питащ: Един реализиран човек съзнателен ли е за всичко?
М: Всъщност никой не е реализиран, има само чисто знание. Само в името на
комуникацията казваме, че един човек е реализиран. Знанието е реализирало, че то е
знание; това е всичко, което се е случило. Аз не съм тялото, аз не съм думите; когато
знанието разпознава това, това се нарича Себереализация.
П: Знанието, което Махарадж дава е за джнани. Какво се случва с многото
прости хора, които не са способни да схванат това?
М: Бхаджани и медитация. Чрез медитация, знанието, което не е узряло,
постепенно ще узрее.
П: Преди хиляди години хората са били примитивни. Те не биха разбрали това.
То е само за развити умове.
М: Независимо дали са примитивни или цивилизовани, хората могат да разберат
това. Даже в онези дни трябва да е имало някои, за които това знание се е появило и
инстинктивно са го разбрали.

57
 Това знание не е ново; то винаги е съществувало. Хората са го разбирали
инстинктивно.
П: Защо изглежда така сякаш Индия е люлката на това знание? Като че ли
никоя друга страна няма това знание.
М: Това не е така. Това проявление е изразът на Абсолюта и проявлението може
да приема разнообразни форми в различни страни. Къде ще се появи изражение и от
какъв вид ще е то, няма никакво значение; в основата си, всичко е проявление на
Абсолюта. Не съществува причина и ефект, няма причина защо едно нещо трябва да
бъде на едно място и някое друго нещо на друго. Това, което трябва да се открие, е
какво си, сам за себе си.
П: Може ли Гуру да даде тласък към това знание?
М: Ти смяташ, че ти си един индивид, а Гуру е друг индивид, но това не е така.
Гуру е познаващият това съзнание, което е временно.
Разбери тази любопитна ситуация: докато аз говоря с теб, в това тяло има
непоносима болка.
Аз разбрах категорично, че няма индивиди, разделени едни от други, няма
знание, разделено на светско знание и духовно знание. Няма Гуру и няма ученик, няма
Бог и няма поклонник. Няма противоположности - те са поляризирана дуалност, не две
отделни части, а две части на едно и също нещо. Аз съм убеден в това и все пак ти
говоря. Ти го приемаш като знание и аз ти го давам като знание. Разбери този забавен
фактор.
Беседите се излъчват спонтанно от мен; преди еманацията на думите, няма
смисъл изфабрикуван вътре. Няма роля, изиграна от страна на ума. Това е директна
спонтанност.
П: Какво е определението за съзнание, което се използва от Махарадж?
М: Съзнанието, както е използвано тук, е чувството да бъдеш жив, да
присъстваш, чувството за съществуване. Именно любовта да бъдеш него е източникът
и причината на всички желания.

13 декември, 1980

Махарадж: Сам по Себе си Абсолютът е единство, но той се изразява по

многобройни начини и в многобройни форми. Като Абсолют, Аз не преживявам себе
си. Предаността в отсъствието на друг е преданост към Себето, където не съществува
дуалност. Щом дуалността се появи, предаността е разделена между субекта и обекта.
Преди раждането ние не бяхме съзнателни за себе си; само когато един чужд елемент,
раждането, бе въведен, ние станахме съзнателни за себе си.
Да разбереш това е пробуждане и за това няма път или техника. Това е толкова
фино, че бих желал да говоря за него повечко, но за мен е физически невъзможно да
кажа повече от няколко думи.
Това, за което аз говоря открито, другите няма да го кажат. Възможностите за
възприемане на всеки един зависи от собствения му късмет. Разбери също, че това,
което си чул от мен, не можеш да го използваш. Всичко, което чуваш, спонтанно ще
прави това, което му харесва.
Питащ: Да седя тук и да слушам Махарадж е чиста радост. Въпреки че сякаш
(слушането) се случва в дуалност, то удря нещо дълбоко вътре.
М: Докато има усещане за дуалност сред вас, това което чувате не може да
достигне целта.

58
 Разбери какво казвам. Съзнанието възниква спонтанно. Веднъж щом аз съм
съзнателен за себе си, аз знам, че съществувам и аз обичам това битие; аз не искам това
битие да си отиде от мен и именно това ме кара да извършвам усилия през целия ден,
докато сънят не ме повали, за да поддържам любовта към битието задоволена.
Тогава Гуру ми казва истинското състояние на нещата, че това съзнание, което
аз толкова много обичам, е само една илюзия. То е основната причина за всички
нещастия и моето състояние е преди това съзнание да се е появило. Това (състояние) е
отвъд всички концепции и всяко име, което му се дава, е една концепция.
Разбери го напълно, интуитивно, отвъд думите, но също така осъзнай, че това
разбиране не може да ти е от полза, защото е на нивото на съзнанието, а то е илюзорно.
Това, което е записано и транскрибирано тук, ще бъде с невъобразима стойност
по някое време, когато основата на разбирането вече ще е разширена и хората ще искат
да знаят как стоят нещата. По това време, когато то е излагано в по-широк мащаб, ще
има удивление. Тези думи ще са малко, но онези, които в един момент са горди от
собствените си постижения, когато чуят тези няколко думи, тяхното собствено знание
ще се изпари толкова неочаквано, че те ще бъдат изумени.
П: Аз не разбирам смисъла на думата съзнание, използван тук. Аз мислех, че
съзнанието е чиста осъзнатост, Върховната реалност.
М: Това съзнание, което зависи от тялото от храна, което е родено, е ограничено
във времето. Това, което е преди съзнанието, е Абсолютът, и когато съзнанието е без
форма и не съзнава себе си, то е Абсолютът. Ние не сме нищо друго, освен това
съзнание.
Ти дойде тук и аз ти говоря, но мен не ме е грижа дали идваш или си отиваш. Аз
съм тотално независим. Аз, като Абсолют, нямам нужда от съзнание. Тоталната
независимост е просто да схванеш и да разбереш. Моята привидна зависимост е към
това съзнание, което казва „Аз съм“. Именно това съзнание ми позволява да те
възприема. Аз нямах тази концепция, но дори тогава Aз съществувах. Аз бях там, преди
това съзнание да се появи.
Всичко, което искаш, желаеш или боготвориш, може да е единствено концепция.
Слушал ли си за това какво е концептуално съществуване и какво е съществуване
преди концепциите? Много хора идват тук единствено с духовни цели и те изповядват
голяма любов към мен. Впоследствие на някои им се случва добра съдба и те
просперират, и залисани в техния просперитет, те нямат време да идват тук. И къде е
цялата предишна любов? Това е областта на възможностите. Човек идва с искрено
намерение за духовно търсене, тогава тази възможност му показва малко изкушение и
той тръгва в друга посока.
Тази възможност не функционира независимо - ние сме партньори. Дали той ще
посмее да се раздели с тази мая? Не, той ще приеме тази мая. Много е трудно да се
отървеш от това его (аз съм това и онова), но егото не може да докосне този, който
наистина разбира какво казвам.
Ти ще продължиш да идваш тук, докато има концепции; щом отидеш отвъд
концепциите, вече няма да има нужда да идваш тук.
От кога и поради какво е това, което си мислиш, че си?

23 декември, 1980

Питащ: Когато наблюдаваш един проблем, някакъв проблем в човешкия ум, ако
го изследваш много интензивно и чисто, той се разтваря и остава само

59
наблюдението. Какво е това наблюдение, кой е това наблюдение, каква е същността
на наблюдението? Как да отида по-нататък?
Махарадж: Това е традиционен начин на разбиране. Това е традиционно
настроение на светското наблюдение, нищо повече от това. Само едно настроение, това
е всичко. Кога започна процесът на наблюдение? Той започна с появата на будното
състояние, дълбокия сън и знанието „Аз съм“, всички опаковани в едно „Аз съм“. Това
е познато като раждане. Тази триада се е появила с така нареченото раждане и с
нейната поява започна наблюдението. То се случва всеки ден. В момента на появяване
на „Аз съм - ността“, тя бива използвана за преживяване, наблюдение и т.н.
Преди да се случи това раждане, къде беше тази „Аз съм - ност“? Тя не беше
там.
П: Отивайки по-нататък, човек е в наблюдение, той само наблюдава, има ли
някакъв допълнителен въпрос? Какъв трябва да е въпросът?
М: Кога се случва наблюдението и на какво? Ти си натрупал един мъдър речник,
но Себепознанието не е изгряло.
П: Виждате ли, ето това е, което наблюдавах. Как да навлезна в него?
М: Ти знаеш, че си. Понеже знаеш, че си, всичко се случва. Опознай това знание
„Аз съм“. Когато разбереш какво е тази „Аз съм - ност“, тогава черупката на
мистерията е счупена.
П: Каква е процедурата, за да получа това?
М: Отиди в източника, от който възниква този въпрос. Източникът ще разреши
този въпрос.
П: Съществува ли някакво изследване в него?
М: О, да. Ако някой, който и да е принцип, желае да постави въпрос, той не би
трябвало да прегръща тялото като себе си. Постави въпроса от гледището, че ти си
единствено знанието „Аз съм“.
П: Ти поставяш въпроса, понеже не знаеш.
М: Да, но първоначалното невежество е относно нашата „Аз съм - ност“. Ние
сме я взели за Върховното, това е невежество. Ние приемаме, че това съзнание
е вечното, Върховното, това е грешката. Този принцип „Аз съм“ е там, при условие, че
будното състояние и дълбокият сън са там. Аз не съм будното състояние, Аз не съм
дълбокия сън, следователно Аз, Абсолютът, не съм това „Аз съм“. Остави настрана
тази триада; какво си ти?
П: Пак ли се стига до въпроса: „Кой съм аз“?
М: Разбери ясно. Когато държиш настрана самия инструмент, който задава
въпроси, къде е въпросът?
П: Ако ти не питаш…
М: Кое ти? Ти премахна това „ти“.
П: Не знам. Как мога да ви отговоря?
М: Какъв въпрос може да имаш без тази триада? Да предположим, че ти си на
петдесет години. Ти си имал асоциация с тази триада от петдесет години; сега отиди
отвъд, пет години по-рано какво бе твоето преживяване? На какво приличаше?
П: Не знам.
М: Това е правилно. Беше едно незнаещо състояние. В това незнаещо състояние
неочаквано се появи знанието. То създаде цялото това недоразумение. Ти от кога си и
колко дълго ще продължиш да бъдеш?
П: Ами, бих казал, откакто започнах да преживявам и ще съм докато
преживявам.
М: Точно. Сега, без преживяването на „Аз съм - ността“, кажи нещо за това?
П: Не мога.

60
 М: Асоциацията с това триадно състояние, този вързоп от бели, поради какво е?
Например, сградата гори; казват, че е поради късо съединение в електрическата
система. Пристигането на тази триада, поради какво се е получило това късо
съединение? Имало е някакво триене.
Когато натиснеш тук, върху запалката за цигари, се появява пламък; всички тези
три състояния са запалени поради триенето или късото съединение.
П: А пламъкът е?
М: „Аз съм“.
П: Бил съм роден в това (чувство).
М: Заради тази триада, ти преживяваш живота и също така се занимаваш с
духовност.
П: Ако отстраня тази триада, накрая изобщо няма въпрос, нито кой съм аз или
какво съм аз, може да има само тишина.
М: Тишината или спокойствието се свързани с хаос или турбуленция.
П: Няма нищо общо с тишината и турбуленцията. Имам предвид, че ако
просто седиш тихо в своето Себе, оставяйки настрана тези три състояния, знаейки,
че аз не знам себе си, ти можеш само да си тих.
М: Това, което казваш, е невъзможно. Знанието ще е там при условие, че
будното състояние и дълбокият сън са там. Ако те не бяха на разположение, ти не би
бил тук в тази форма.
Ако ти притежаваше способността да знаеш преди раждането, съзнанието, че си
бил роден, ти не би скочил в тази яма на раждането.

24 декември, 1980

Махарадж: Има голямо различие в моето сегашно състояние; по-рано, когато

слушах бхаджаните, аз бях съзнателен за думите и за дълбокото им значение и бях
напълно въвлечен в бхаджаните. Сега съзнанието ми реагира само до степента, че има
съзнание за случването на бхаджаните, но без замесеност.
Аз вече не съм засегнат от нищо, което има нещо общо с „мен“ или „мое“. Това
чувство за „мен“ и „мое“ е толкова силно, че може да възникнат кавги за нищо и
никакво парче плат, без съществена стойност, просто заради идентификацията с „мое“.
Това съзнание не е нищо друго освен енергия. Когато есенцията на тялото
постепенно отслабва, съзнанието също отслабва и накрая си заминава; нищо не е
умряло.
Храната е един елемент, който поддържа енергията в добър порядък. Аз почти
не взимам лекарства, но пък тялото ми бива масажирано. Този масаж възстановява
топлината в тялото, която е енергията, така че енергията в тялото, която е склонна да
бъде неизпълнителна и студена, се затопля отново чрез масажа.
Това което е родено, е будното и спящото състояние и концепцията за време и
съзнание. Веднъж щом това съзнание е съзнателно за себе си, то приема определени
неща като свои собствени поради обусловеността, а други не като свои собствени и то
ще се бори и ще се опита да защити тези, които смята за свои собствени. Когато
съзнанието реализира своята потенциална сила, своята универсалност, концепцията
„аз“ и „мое“ изчезва.
Това вселенско съзнание, е познато като Бог, който е Всемогъщият, Всевишният,
Всезнаещият и Вездесъщият, притежаващ всички такива качества. Тези качества са
дадени на Бог в съзнанието, не на Абсолюта. Абсолютът е без качества.

61
 27 декември, 1980

Махарадж: Проблемът е, че всеки желае да има знанието на Себето без да е

отхвърлил идентификацията с тялото; те са несъвместими. Отхвърли тази
идентификация и всичко става лесно. Аз съм там преди нещо да може да се случи. Ако
някой е запитан дали знае кога се е появило небето, той ще отговори, че не знае. Той не
знае, защото той счита присъствието си за феномен, само когато тялото е било там.
Това, че небето не е било там, аз го знам, но кой е това? Той е Единният, който е
преди всичко. Моята истинска природа не е ограничена от концепцията за време и
пространство.
Когато чуваш това, ти бързо се объркваш и казваш: „В такъв случай, как мога да
извършвам нормално моя бизнес?“ Разбери твоята истинска природа, тогава прави
бизнес колкото си искаш.
Аз казвам всичко това с голяма искреност и голяма настойчивост. Хората го
чуват, но не отхвърлят идентификацията с тялото. Те се държат за нея с голяма
решителност.
Дори изказването, че ти си съществувал преди съществуването на небето, няма
да бъде приемливо за теб.
Едно дете може да играе с най-дребната монета и ако тя му се вземе, то ще бъде
доста обезпокоено. Ти приемаш твоята идентификация със същата решимост, със
същото безпокойство, независимо от знанието, което ти се дава. Дори ако дадеш на
детето играчка направена от злато, то ще я отхвърли, защото то страстно желае тази
малка монета. Дори ако ти давам това знание, което е безценно, то няма да бъде
приемливо. Аз не съм звукът, който идва първо, обозначавайки присъствието; Аз не
съм нито присъствието, нито звукът, обозначаващ присъствието. Каквото и да вижда
или възприема някой, той трябва да е преди това, което се вижда или възприема.
Просто е.
Когато това знание на Себето става все по-стабилно и по-стабилно, ние вече не
сме привлечени към тези неща, които по-рано са ни привличали толкова много. Ти ме
виждаш да говоря, привидно с лекота, но има едно непрекъснато страдание; особено
между 2 и 4 след обяд съществуването на самото това съзнание става непоносимо. Това
никой друг не го преживява, само аз самият.
Това, което се записва сега, когато се напечата и публикува в книжна форма и
някой го чете, какво ще направи той с него? Той ще каже, че не може да си представи,
че е живял някой, който би могъл да каже това. Действителният факт сега е, че аз
достигнах един стадий, където би бил добър късмет някой дори само да зърне този
принцип. Думите са толкова дълбоки, има дълбоко значение зад тях. Понастоящем
само хора с късмет ще слушат моите беседи.
Аз неведнъж ти казвам, че не съществува нищо освен това съзнание, знанието
„Аз съм“, ако искаш да обожаваш нещо, обожавай това. Аз раздавам благословии.
Какво означава благословия? Аз давам увереност и кураж.

28 декември, 1980

Махарадж: Може ли някоя от твоите концепции да сграбчи тоталността,

Върховното? Разбра ли, че самото това знание е невежество? Ако беше реално, то щеше
да е тук вечно - то нямаше да има начало и край.

62
 Сега преживяването „Аз съм“ се усеща, по-рано това преживяване го нямаше.
Когато го нямаше, не възникваше нужда от доказателство, но веднъж появило се, се
изискват много доказателства.
Как се събуди сутринта? Защо изобщо се събуди? Не е умът този, който знае -
някой знае благодарение на ума. Сега моята ръка се вдигна, кой знае? Този, който
повдигна ръката, знае, че той я е повдигнал. Ти си преди ума, благодарение на това, че
ти си там, умът работи.
Кога ще се събудиш? Само ако ти си, ти се събуждаш.
Чрез концепциите на другите ти си изградил толкова много неща около себе си,
че си се загубил. „Ти“ си декориран и украсен от концепциите на другите. Преди
приемането на каквито и да били слухове отвън, имал ли е някой някаква информация
за себе си?
Целта на Сат-Гуру е да ти каже какво си, преди надграждането на всички тези
концепции на другите. Твоят сегашен духовен склад е препълнен с думи от други хора
- унищожи тези концепции. Сат-Гуру означава вечното състояние, което никога няма
да се измени: това, което си. Ти си този неотменим, вечен и неизменен Абсолют. Сат-
Гуру ти казва да се отървеш от всички тези стени от слухове и концепции на другите,
изградени около теб.
Ти нямаш никаква форма, никакъв дизайн. Имената и формите, които виждаш са
единствено твоето съзнание – Себето е безцветно, но то има способност да преценява
цветовете и т.н.
Този, който е воден от Сат-Гуру, за него няма повече раждане. Твоята садхана
приключи, ти достигна това място.
За теб, който търсиш Себето, аз обяснявам този вид знание, аз те водя в
състояние, където няма нито глад, нито желание.
Когато имаш знание, докато съзнанието е там, ти виждаш „Аз“-а като
всепроникващ, но за свидетеля на съзнанието няма чувство за „Аз“, това е твоята
истинска вечна природа.
Оставянето на тялото е един велик празник за мен.

29 декември, 1980

Махарадж: Стоенето в медитация помага на съзнанието да разцъфне. Тя поражда

по-дълбоко разбиране и спонтанна промяна в поведението. Тези промени са
предизвикани в самото съзнание, не в псевдо-личността. Принудителните промени са
на нивото на ума. Менталните и интелектуалните промени са напълно неестествени и
различни от онези, които се случват в родения принцип. Те се случват естествено,
автоматично, от само себе си, благодарение на медитацията.
Повечето хора виждат дървото на знанието и му се възхищават, но това, което
трябва да бъде разбрано, е неговият източник – семето, латентната сила, от която то
изниква. Много хора говорят за това, но само интелектуално, аз говоря за него от
директно знание.
Една малка частица съзнание, която е като семе, съдържа в себе си всички
светове. Физическата рамка е необходима за него, за да прояви себе си.
Всички амбиции, надежди и желания, са свързани с идентичността и, докато
съществува идентичност, никаква истина не може да се възприеме.
Питащ: Има ли някаква съдба за тоталното проявление или за феномена като
цяло?

63
 М: Тъй като няма отделна идентичност, къде ще отиде тя? Горивото е съдбата на
пламъка; също така хранителната същност на тялото е съдбата на съзнанието. Самото
съзнание предлага съдба и съдбата предлага страдание. Поради погрешната
идентичност, ние мислим за персонализирано съзнание, но всъщност то е необятно и
безгранично.
Източникът на съзнание е преди времето и пространството. Проявлението се
нуждае от време и пространство, но източникът на съзнание беше там преди да се
случи проявлението. Проявлението има пет елемента, три гуни и над всичко
съзнанието, „Aз съм - ността“. Сега, как нещо може да бъде, без моето съзнателно
присъствие? Дори елементите не могат да съществуват без мен – аз не правя нищо, аз
не създавам нищо - те се случват поради моето съзнателно присъствие. Моето
присъствие е навсякъде и Аз казвам това с убеждение.
Някои може да прочетат тези думи, някои може да са чули тези думи, някои
може да чуят записите, някои може да искат да чуят, но ще бъдат запратени толкова
далече от записите поради обстоятелствата, че това няма да е възможно. Има милиони
разнообразни форми в тоталното проявление, но източникът на всичко е съзнанието.
Какво е това съзнание? Някой мисли ли в тази посока?
В сънищата човек вижда луни, звезди и т.н., но идентичността не е там.
Съзнанието трябва да бъде разбрано по време на будното състояние. Хората идват и си
отиват, гледките идват и си отиват, елементите идват и си отиват, но Аз оставам. Аз
съм съзнателен за моето съзнание и единствено тогава цялото шоу е там.
Да предположим, че един много важен човек ще идва на посещение след два
месеца. Къщите са украсени, трибуните са поставени, улиците са украсени, има едно
голямо шоу. Защо? То е заради тази V.I.P. персона.
Някои хора постят в продължение на месец и се натоварват с големи изпитания,
но те очакват да получат в замяна повече, отколкото са дали.
Хората гледат навсякъде другаде, но не и към източника. Изключи тази родена
енергия и виж дали нещо може да бъде направено от някой. Ние ограничаваме тази
неограничена енергия до простия феномен, който е едно тяло. Внимателно проучи
думите: ако моето съзнателно присъствие не е там, какво бих бил? Аз се наслаждавам
на думите, които изникват спонтанно и наблюдавам колко истински и категорични са
те.
Един убиец е пуснат на свобода; той е извършил множество убийства и
международната полиция го преследва, но е неспособна да го залови. Това прилича на
традиционните писания, които са неспособни да определят местоположението на
Абсолюта или да го открият. Той е извън хватката на Ведите, Пураните и т.н., защото
той не е концептуален. Убиецът е много горд да избяга въпреки всички усилия на
полицейската сила; той е толкова безстрашен, че седи там, където се дискутират
плановете за неговото залавяне и следователно той не може да бъде заловен.
Всеки трябва да умре, така че умри като истинската си природа. Защо да умираш
като тяло? Никога не забравяй истинската си природа. Това може да не е приемливо за
мнозина, но е факт. Ако трябва да имаш амбиция, имай най-голямата, така че поне
докато умираш да бъдеш Абсолюта. Реши това сега, твърдо, с увереност и убеденост.
Един тигър се приближава към теб; ти знаеш че когато те нападне, смъртта ти е
неизбежна. Така че, защо да умираш като страхливец? Атакувай го и той може и да
избяга. Но ако тигърът само минава, не го атакувай излишно! Само когато е абсолютно
наложително скочи върху него.
Бог е велик и мая е необятна, но какво си ти накрая? Менталната модификация
те е отдалечила от Себето. Никой не желае да изследва Себето дълбоко и докрай, всеки
изследва на някакво повърхностно ниво.

64
 П: Умът ми не стои тих, той ходи тук и там.
М: С всички тези лъкатушения ти ще се забавляваш, но няма да постигнеш
знание. Всичко това е духовно забавление, защото истинското състояние на нещата е
това, което си ти, ти си, без модификации.
П: Желанията са там; те ще продължават да изискват.
М: Накрая, какво си?
П: Аз съм нищо; умът и т.н. си продължава.
М: Тогава защо учиш всичко това?
П: За да служа на хората.
М: Толкова много велики хора са извършили толкова много велики служения,
но къде са те сега?
П: Толкова много вълни идват и си отиват. И аз искам моето време да мине без
да имам желания и в служене на другите.
М: Прави каквото искаш. Дъждът вали и отдава служба на съществата. Той не
страда докато служи. Всички същества, които се появяват, са поддържани от дъжда, те
щастливи ли са?
П: Всички те страдат. Аз също нямам покой. Как ни вижда Махарадж?
М: Аз виждам всеки като себе си. Това битие е комбинацията от родителите.
Всички са погълнати от концепции, те им се наслаждават.
П: Когато съм едно с музиката и т.н., всичко е радост, но когато съм в
конфликт, всичко е мизерия. Понякога се чувствам ядосан. Защо?
М: Умът и тялото и техните действия и реакции не са моя тема на разговор. Аз
не се занимавам с тези проблеми. Има много други хора, които се занимават с такива
проблеми.
П: Но почти всички хора са от страната на тяло-ума. Един на един милион е
отворен за вас.
М: Питай за себе си, не се тревожи за другите.
П: От една страна аз се чувствам привлечен към тишината и все пак
чувствам, че милиони страдат и мъдреците не правят нищо за тях.
М: Защото страданието им е илюзорно.
П: Знам, че съществуват четири състояния: будно, сънуване, дълбок сън и
състояние, което е отвъд всичките три. Аз мога да го разбера интелектуално, но все
пак страданието е там.
М: Отърви се от всичките четири състояния и също така отърви хората от
техните страдания. Остави илюзорния свят да се грижи сам за себе си, ти трябва да
откриеш кой си.
П: Аз искам да практикувам природолечение и да уча другите, да разбера какво
е мъдрост сам за себе си.
М: Чрез разработването на тези концепции, ти изобщо няма да излезеш от това.
Първо разбери какво е несъществено и какво е реално. Ти си продукт от концепциите
на твоите родители, нали?
П: Да, на концептуално ниво.
М: Умът и всички концепции се дължат на твоята първична концепция „Аз съм“.
Твоите родители и ти сте едновременнo концепции. Сега, без да се опитваш да го
преживееш, какво преживяване имаш сега?
П: Аз съм.
М: Не е ли това концепция? Има концепции формирани от концепции, това е
един обширен свят от концепции.
П: Аз бих желал да съм свободен от тях.

65
 М: Това трябва да го реализираш сам за себе си; това не се предава с думи,
излизащи от устата. Кой получава Себепознанието директно? Кога аз се случих да
бъда? Аз самият трябва да знам за това, от първа ръка, не от другите.
Ти си, ти знаеш че си - това е великият Господ, внезапното експлозивно сияние.
Отдай му се и ще знаеш всичко. Той е без форма и име. В него трябва да се пребивава с
твърдо убеждение.
Ти не би могъл да видиш и да прецениш качеството на светлината ако ти самият
не беше светлина. Ти си това фино знание и само ако то е там всичко друго е възможно.

31 декември, 1980

Питащ: Когато станеш едно със съзнанието на всички, съществува

емоционално източване, защото ти усещаш тяхната мъка и всичко останало. Това ли
е правилното състояние, в което да бъдеш?
Махарадж: Това е един от встъпителните етапи, но е нещо чудесно. Все още
съществува отделеност, но постепенно той ще узрее до пълно единство.
П: Аз не усещам никакво желание да се стремя към нещо в света.
М: Няма нищо лошо в това. Твоят глад и жажда за блаженство или радост е
абсолютно задоволена и затова ти спираш да преследваш неща.
П: Остава ли все пак някаква индивидуалност, която да продължава моите
задължения?
М: Тази индивидуалност не създава никакво недоволство или страх. Случва се
така, че изобщо няма спомен за този индивидуален “аз“, той продължава да действа на
свой собствен ход. Има памет, че това е тоталното проявление, но няма памет за
индивидуално действие.
П: Аз чувствам, че съм едно със съзнанието, но то се колебае.
М: Ти все още не си стабилизиран в съзнанието, ти получаваш някакви
проблясъци. Да бъдеш едно със съзнанието е да отидеш отвъд състоянията на будност и
спане. Ти знаеш небето, ти знаеш пространството, но можеш ли да станеш едно с
пространството?
П: Има ли нещо, което мога да направя, за да израсна, за да напредна?
М: Съзнанието не претърпява никакъв прогрес. Даже пространството не може да
има никакъв прогрес, а пространството е под номер три.
Едно е Абсолютът, две е съзнанието, три е пространството. Където го нямаше
знанието „Аз съм“, е номер едно; по-късно има усещане за „Аз съм“, това е номер две;
следва пространството, което е номер три. Преминаването на изпита за Упанишадите
дава ли ти знанието на Себето?
П: Не. Все пак той прави нещо.
М: В моя случай, всичко е спонтанно – това е моята дхарма. Ако образованите
хора дойдат и ми кажат, че съм глупак, аз ще отговоря: “Тази глупост е моето
богатство, моята свобода. Това съзнаване, което ме покри, самото то е глупост.“
Ти си една много деликатна жена; ако някой дойде и те оскърби, мислейки те за
мъж, ти ще се ядосаш много на това недоразумение. Да се идентифицираш с нещо, „аз
приличам на това“, е оскърбление на твоята природа.
П: Как да се освободя от тази идентификация с тялото?
М: Засили убеждението, че ти си безформеното съзнание. Усъвършенствай
твоето твърдо убеждение, че си тоталното проявление, вселенското съзнание. Няма
никой, който да може да притежава знанието на Истината, Вечното. То е собственото

66
вечно истинско състояние, но то не е познаваемо състояние - ти не може да го знаеш.
Така нареченото знание е необятно и изобилно в състоянието на атрибути, на „Аз съм“.
В това тяло е знанието „Аз съм“. Знанието „Аз съм“ ще утихне, само когато
тялото отпадне – това, което остава, е Абсолютът.

1 януари, 1981

Питащ: Вселената съществува ли без мен?

Махарадж: Когато ти нямаше съзнание, беше ли обезпокоен за света? Светът ще
съществува, докато съзнанието е там.
Не се увличай в прекалено много въпроси и отговори. Медитирай, така че
знанието да стане едно със знанието. Тогава всички отговори ще изскочат спонтанно.
Аз съм ти дал ключа. Моето състояние е там, където няма страхове, няма желания,
няма амбиции.
П: Ще стигна ли това състояние чрез медитация?
М: Ти трябва да медитираш, но няма нищо за достигане – ти си това състояние.
П: Когато си много активен в света, е много лесно да се идентифицираш с
тялото.
М: Не се идентифицираш с тялото заради дейностите; поради идентификацията
с тялото се претендира за дейностите.
П: По-лесно е да не се идентифицираш, ако не си въвлечен в дейности.
М: Това е концепция. В теб не може да има никаква промяна; само твое
предположение е, че ще има някаква промяна в теб. Ти ми говориш от гледната точка
на телесната идентификация.
Ти се опитваш да постигнеш нещо – духовен обект. Забрави за това. Просто виж
какво е това, с което се идентифицираш, тялото. Открий източника на тялото. Когато
разбереш това, няма да има нужда от никакво духовно търсене.
П: Няма възможност да откриеш, защото трябва да си вършиш работата.
М: Двете неща не са свързани. Ти можеш да го откриеш дори в разгара на битка.
Как възникна това тяло, какво представлява неговият източник?
Ако те карат да се откажеш от това или онова от ежедневните ти дейности, това
не е истината. Забрави да се отказваш от каквото и да било – върши си нормалната
работа възможно най-добре, но всичко това може да продължава само докато
съзнанието е там. Дръж в ума си единствено мисълта да не нараняваш другите.
Препоръките и забраните се дават, за да могат дейностите в света да протичат
гладко.
Това, което ти е казано или си чел, няма да те доведе до никъде. Първо открий,
какво е това, поради което аз знам, че съществувам – това е съзнанието. Цялата вселена
е основана на концепцията „Аз съм“. Тя е илюзорна, въображаема, няма реалност в нея.

2 януари, 1981

Питащ: Изглежда, че аз съм все по-зает и по-зает и вече нямам много време за
медитация. Искам насока от Махарадж за това, как да стигна до Себереализация.
Махарадж: Продължавай с работата си в света, но твоята работа може да се
случва само ако ти си там – чувството за битие трябва да е там. Това е достатъчно.
П: Необходимо ли ми е постоянно да си напомням това, да бъда осъзнат за
това?

67
 М: Кой може да бъде съзнателен за съзнанието освен самото съзнание? Има ли
друга същност? То е там, съзнанието е винаги осъзнато за себе си. Проблемът е, че
съзнанието се е идентифицирало с тяло.
Като прави нещо или не прави нещо, има ли някаква промяна в съзнанието?
Няма нужда от никаква садхана освен да бъдеш осъзнат за факта, че всичко се случва
единствено в съзнанието.
Относително ти си съзнанието, а съзнанието няма форма. Ти можеш само да
почувстваш съзнанието, ти не можеш да го видиш. Ти го знаеш; ти знаеш, че си.
Кой насочва тялото да прави каквото прави? Това може да е само съзнанието,
няма отделна единица. Съзнанието прави каквото трябва да се направи чрез различни
тела. Ти си това съзнание и любовта, която съзнанието питае към себе си.
П: Тогава няма нищо определено, което можеш да направиш, за да реализираш
това и ти не можеш да опиташ да не правиш нищо. То просто е. Така стоят нещата
и това е всичко.
М: Да. Просто разбери. Просто бъди твоето Себе.
П: Трябва ли да имам вяра в Себето?
М: Веднъж щом си твоето Себе, къде е въпросът за вяра? Просто бъди твоето
Себе. Действието е спряло. Когато ти си това, край – кръгът е затворен, ти си твоето
Себе.
Тази Себереализация е Бог, самото Себе е Бог. Религията учи, че Бог е във
формата на тяло, понеже хората се идентифицират с тяло; статуята на Бог също е във
формата на тяло. Това, което на което уча аз, е че ти си Бог; да пребиваваш в Себето е
Божествено. Понастоящем под Бог ти разбираш Кришна, Христос, Буддха или пророк,
но като личности те не са Богове. Бог означава съзнанието „Аз съм“ – то няма форма,
няма име. Понеже Христос или Буддха или Кришна са реализирали тяхното Себе,
тяхното съзнание, те са станали Божествени. За да разберат хората, те са сочени като
Богове, но Бог не може да бъде назован, не може да бъде обусловен в едно тяло. Да
пребиваваш в Себето, да се стабилизираш в Себето, това е Бог. Моят Гуру ме освободи
в Божествеността.
П: Въпреки привидното страдание, което човек може да преживява, има ли
някога време, когато това което Махарадж казва не е истина, не е факт? Имам
предвид, ти винаги си Себето, независимо дали осъзнаваш това или не.
М: Малко по-нависоко сега. Съзнанието е там, но това не е просто съзнание, а
един принцип, който знае съзнанието. Този принцип, заедно със съзнанието, е там.
Христос е съществувал като човек преди около 2000 години; преди това ти
съществувал ли си или не?
П: Би трябвало да съм.
М: Ти си съществувал и преди Христос – това трябва да разбереш. Този, който
свидетелства съзнанието, знае, че съзнанието не е било там.
П: Свидетелстването на съзнанието, това не е като някое нормално
преживяване, което имаме, нали така?
М: Ако преживяването е там, то е поради появяването на съзнанието. Ако
съзнанието не е там, няма преживяване.
П: Но Махарадж казва, че има нещо преди съзнанието, което може да бъде
преживяно.
М: Не. То не се преживява. Този принцип знае или свидетелства съзнанието; ако
съзнанието не е там, свидетелстването спира. Ти не можеш да го знаеш концептуално,
ти самият трябва да станеш Това.
Върховният принцип е там. Съзнанието във формата на Христос или Кришна е
дошло, личностите са били там и те са били идентифицирани като Богове, защото те са

68
се стабилизирали в тяхното съзнание. Съзнанието се е появило единствено поради този
Върховен принцип. Когато това съзнание не е било там, къде е бил Христос или къде е
бил Кришна? Те са били единствено Абсолютът.
Преди проявлението да може да се случи, трябва да има нещо, което е проявило
себе си: това е Абсолютът.
П: Мога да разбера, че това което Махарадж казва трябва да е така, но как
той знае това?
М: Как узна, че ти и светът съществувате? Трябваше ли някой да ти каже? Дори
да беше единственият човек на земята, въпреки това ти щеше да знаеш това.
П: Аз просто го знам.
М: Ти знаеш спонтанно; с всичко е така. Докато мислиш от гледната точка на
една отделна единица, интелектуално, никога няма да има разбиране на това. Реално,
истината е като частичка, всичко се съдържа в тази частичка съзнание.
Аз знам какво е било гледището преди Христос или Буддха и т.н. да са
придобили тяло. Каквато и да е формата и съзнанието вътре, тя е ограничена във
времето. Аз съм свободен от времето.
П: Исус е казал: „Преди да бъде Авраам, Аз съм.“ Авраам е бил бащата на
еврейския род.
М: А-а-а, ето това е! Това знам Аз.

5 януари, 1981

Питащ: Въпреки че индивидуалното тяло има ограничена продължителност,

съзнанието е, в друг смисъл, неограничено, тъй като телата са безброй и винаги
променящи се; така ли е?
М: Така е. Съзнанието е материалът на творението.
П: Когато човек е напълно потопен в съзнанието, до степен, че няма отделна
единица, следва ли че всичко – миналото, бъдещето, настоящето – присъства в него,
че реално няма такова нещо като време?
М: Всичко е различно в проявление. Това, което е същото е всепроникващото
съзнание. Какво е трудно да се разбере? Петте елемента, всичко, което човек вижда, е
направено от тях.
П: Правилно ли е да се каже, че съзнанието непроявено е Абсолютът, а
Абсолютът проявен е съзнанието?
М: Като прави интелектуални акробатики, човек не може да реализира
Върховното. Ти се опитваш да ограничиш това, което е неограничено, до това, което е
ограничено, интелектът.
Аз съм почти необразован; защо хората идват тук да ме виждат? Какъв е
интелектуалният статут на тази дама? Тя е доцент доктор. Защо тя идва тук? Когато те
гледам, какво виждам? Погледни към раждащия принцип, тази точица, точката, която е
била родена. Ти си продукт на обективния материал, тази капчица. Някой създаде ли
това тяло?
П: Не, то просто произлезе от тази капка.
М: Тогава защо категоризираш всички тези случвания? Просто фокусирай
вниманието си върху този момент. Каквото и да си понастоящем, то е продукт от тази
раждаща капка. Фокусирай вниманието си върху това и всичко ще ти се разкрие. Ако
ти, като единица, искаш да правиш едно интелектуално проучване по тази тема, не
идвай да се виждаш с мен. Тук си само ти; влизай в епруветката.

69
 Защо се увличаш по клоните и листата; защо не отидеш до семето? Без семето,
дървото не би го имало. Открий откъде идва семето. Това е, към което те връщам
отново и отново. Всичко, което трябва да претърпя, било физическо или друго, се
дължи на какво? То започва с любовта към аз-а, нуждата да присъстваш. Това съзнание
е причина за цялото страдание. Тази любов да бъдеш, любов към аз-а, любовта към
съзнанието, е природата на какво? Тя е природата на семето, спермата. Съзнанието
беше латентно в това, на което е дадено названието раждане. Къде е този, който
разбира това?
След като получи духовното знание, защо искаш да го сведеш до химикал и
хартия?
Хората ще чуят какво казвам, но едва ли някой ще го приложи на практика. Аз
нямах дълготрайна близост с моя Гуру. Моят Гуру просто ми каза, „Ти не си това, ти си
Това“. Това е всичко. Аз го приех с такава убеденост, че знанието разцъфна в това,
което дойде.
Вкусът „Аз съм“ идва от есенцията на храната. Абсолютът няма вкус, няма цвят,
няма дизайн. Ти не можеш да бъдеш свидетелстван от теб; само това, което е различно
от теб, може да бъде свидетелствано от теб.

6 януари, 1981

Питащ: След смъртта мога ли да помагам на други хора да достигнат

светлината?
Махарадж: След смъртта ти няма да помниш, че ти си. Трябва да узнаеш какво е
смъртта. Ти говориш за съществуване след този живот; спомняш ли си някои минали
животи?
П: В миналия си живот аз бях на остров, помагайки на други хора.
М: Спомняш ли си твоите родители?
П: Не.
М: Какво е доказателството, че си бил роден там?
П: Не знам.
М: Това е само въображение, фантазия, концепция, която се появява в теб. Ако в
момента на смъртта съзнанието се занимава с една много силна концепция, съзнанието
може да създаде точно тази концепция. Да предположим, че в момента на смъртта
човекът си въобразява, че живее някъде – съзнанието ще създаде подобна ситуация.
Сферата на съзнанието не е вечна. Съзнанието е измамно. Всички тези неща са илюзии
в областта на съзнанието.
П: Съзнанието е винаги проявено, нали?
М: Съзнанието ще бъде там, докато има частица от пространството.
П: Полезно ли е да се отиде в уединение, за да се реализира това?
М: Да.
П: Да излезеш от обичайния си живот ли?
М: Не е това. Не е нужно да напускаш семейния си живот.
П: А какъв вид уединение?
М: Даже сред тази тълпа бъди сам, пребивавай в твоето собствено Себе.
Фокусирай вниманието си върху твоето Себе.
П: Има ли значение ако човек не го разбира интелектуално, а просто има
преданост?
М: Ако имаш тази преданост, знанието ще разцъфне от нея. Когато се казва, че
някой от преданост се среща с Бог, този Бог не е някаква личност, а самият поклонник

70
разцъфтява в знанието, в задълбочеността - той става Божествен. Този Бог ще
съществува, докато поклонникът съзнава себе си; когато той стихне в нищото, Бог
също стихва в нищото. Ти трябва да дойдеш до заключението, че в крайна сметка твоят
балансов отчет е нула.
„Аз съм - ността“ идва от есенцията на смляната храна в тялото. Това, което си
понастоящем, е продуктът от този хранителен материал. Ако храната не е на
разположение, къде си? Ами цялото това дълбоко знание, което си натрупал?
Не си приписвай неоснователно ролята на вършител на каквото и да е – всичко
се случва. Ако ти не си, каква е нуждата от всички дисциплини, включително от Бог?
Дори само ако си напълно убеден в това, ти си сведен до нищо; въпреки това на
смъртния си одър ще вземеш и последната капка лекарство, за да оцелееш.
Това е истинско освобождение: да знаеш, че си нищо. Цялото твое знание,
включително ти самият, е ликвидирано – тогава ти си освободен.
Ако си мислиш, че си извършил някакво велико дело, тогава ти ще планираш да
отидеш в рая, ти си обсебен от концепции, ти не си освободен. Това знание е
подходящо за този, който е посветен на Гуру, само този човек е достоен да го получи.
П: Въпреки че слушаме тези беседи много години, ние никога не се чувстваме
изтощени.
М: Има някакво очарование да слушаш това отново и отново. Ти не събираш и
не съхраняваш думи, ти разбираш въздействието на думите и след това ги оставяш да
си отидат.

10 януари, 1981

Питащ: Съзнанието чрез ума ли работи?

Махарадж: Всичко се случва в съзнанието. От доста отдавна аз се отказах от
независимата си идентичност, не може и да става въпрос за някаква независима
единица, всичко е само проявление в съзнанието.
Както във всяко парче плат основният елемент е нишката, така във всяко
проявление същността е съзнанието. Това трябва да се възприеме дълбоко, а това не
може да се случи докато има идентификация с тялото. Докато идентификацията я има,
ти ще мислиш само как да облагодетелстваш тази псевдо-индивидуалност.
Цялата вселена е жива докато ти имаш това съзнание, щом то си отиде от теб,
няма нищо. Разбери, има разлика между този, който говори от наученото в книгите и
този, който говори от опит.
Джнани се идентифицира с вселенското съзнание и така има съвършена
адаптация към всичко и към всяко място. Има само свидетелстване. Този
психосоматичен апарат е там и за двамата, и за джнани, и за невежия, но невежият,
който се идентифицира с тялото, е щастлив или нещастен, с промяната на ситуацията.
Джнани само свидетелства, той не е засегнат лично от това, което се случва.
Аз повтарям отново и отново, моля те слушай; разбери какво е това,
благодарение на което ние се чувстваме живи, разбери неговата природа, разбери
привкуса му, тогава телесната идентификация ще си отиде.
Тази Атман Прем (Аз обич), това битие е възникнало без никакви усилия от
твоя страна. Каква е неговата природа, неговия привкус, какво е то? Това трябва да
разбереш.
Фиксирай твоята идентичност устойчиво в това битие, не му придавай крайници,
очертание или форма, понеже веднъж щом му придадеш форма, ти си го ограничил.
Разбери тази енергия, която е отвъд цялото проявление на вселената.

71
 Ти задаваш много въпроси, ти търсиш отговорите в книгите и думите, а не в
интуитивното преживяване. Това не е знание. Знанието извира от съзнанието без
усилие, от само себе си.
Различни имена са давани на тази енергия, която е източникът на цялото
проявление. Хората се молят на тези имена и форми, те не се молят на това битие, на
тази субстанция, която тези имена репрезентират. Моли се единствено на това битие.
Както не съществува разделение между двама истински приятели, тъй като
истинският приятел знае нуждите на другия без той да говори, който се грижи за него и
го прави спонтанно, така ти трябва да изградиш едно такова дълбоко приятелство с
тази субстанция, не с отношението на молещ се за услуги, но като приятел, който търси
приятел. Бъди едно със знанието „Аз съм“, източникът на съзнание, самото битие.
Хората мислят и говорят за всичко друго, но не за това основно нещо, за което
съм им говорил. Те се интересуват от научни чудеса, те правят науката Бог, те се
занимават с тези форми, които са вече проявени. Те не се интересуват от изначалното
чудо, това тяло и неговата жизнена сила.
Ние игнорираме това чудо. Ако няма съзнание, няма Бог. И съществуването, и
същността на Бог, са в това съзнание, и следователно в това тяло.
Как са се появили тези храмове и църкви? Поради вдъхновението на съзнанието
вътре в тялото. Съзнанието е семето на Брахман, Бог, на всичко, събитията се случват и
проявяват, само когато съзнанието е там, а съзнанието е в тялото.
Нищо от това, което казвам, няма да те облагодетелства в този свят, аз само ти
казвам какво си. Ако търсиш този вид покой, който е безценен, той може да
съществува, само когато установиш себе си в съзнанието с непоколебимо убеждение.
Под убеждение имам предвид без съмнения, твърдо, непоклатимо, без колебания –
имай този вид убеденост в твоето битие. Не мисли за нищо друго, не се моли на нищо
друго. Атман Прем, благодарение на нея, всичко е.
В момента на така наречената смърт, какво се случва? Всичко, което тя означава
е, че една частичка съзнание бива отдадена. Тази частичка бива отдадена на
концепцията, която ти си приел като време, ти неохотно я оставяш в ръцете на времето.
Джнани я отдава на неговата собствена истинска природа.
Тази Атман Прем, това съществуване, което ние сме защитавали от толкова
много години, на кого трябва да го отдадем? Ако сме невежи, на нашата концепция за
време. Ако си невеж бхакти (поклонник), на концепцията за Бог. Ако си джнани - на
неговата собствена истинска природа.
Каквото и да си мислиш, че притежаваш като идентичност, чрез усилие или
намерение ли го придоби? Има ли нещо, което наистина притежаваш? Не. Това тяло,
това съзнание, е дошло спонтанно, така и сънят идва когато си поиска, дори будността
и спането не са под твой контрол. Какво е твое? Кой има това знание на Себето чрез
свое собствено усилие?
Тази псевдо-единица мисли, че тя е тази, която е активна и върши. Аз говоря с
теб сега като съзнание. Може ли някой от вас да ми даде индикация за това знание, за
това битие, което сте?
П: Съзнанието благодари на съзнанието отново и отново.
М: Това, за което нищо не може да бъде казано, аз го казах. Приеми тази капка,
вкуси я и я преглътни.
Чуй това: Бог може да съществува само в сърцето на човек, никъде другаде. Ти
се идентифицираш с тялото и се ограничаваш, и все пак, помни, не пренебрегвай това
тяло, това е домът на Бог, грижи се за него. Само в това тяло Бог може да се реализира.
Само в името на аналитичното разбиране Бог, твоето тяло и твоето Себе, са били
разделени, но това е едно Себе, всяко (от изброените) е тясно взаимосвързано.

72
 19 януари, 1981

Махарадж: Това чувство за присъствие, не е ли най-приемливото нещо, що се

отнася до теб – не го ли обичаш най- много?
Защо седиш тук? Ти седиш тук заради себе си, защото искаш нещо за себе си.
Какво е това, което си? Отиди в него. Ти нямаш съмнение, че присъстваш, така че какво
е това, което те кара да искаш да продължаваш през цялото време?
Еони са идвали и са си отивали. През това време милиони форми са били
създадени и унищожени. Те имат ли чувството, че присъстват? Те притеснени ли са за
себе си? Няма нищо, което можеш да направиш, без това чувство за присъствие и няма
нищо, което можеш да направиш, за да го продължиш.
Питащ: Защо то обича да продължава?
М: Такава е неговата природа. Съзнанието и любовта са едно и също нещо.
Запитай се, какво е това, което искаш, какво си ти впоследствие? Ти считаш себе си за
отделна единица и искаш нещо. Ако съзнанието не беше там, щеше ли да се нуждаеш
от нещо?
Това, което чуваш, е напълно различно от това, което очакваше да чуеш.
П: Аз трябва да се идентифицирам със съзнанието ли?
М: Какво е това “ти“, различно от съзнанието? Те две ли са? Не съществува
отделна единица, която да може да прави нещо в света; не съществува отделна единица,
която да може да извършва някакво духовно търсене. Ако не съществува отделна
единица, няма обвързване, няма освобождение. Просто разбери това: няма нищо за
правене. Чуй това, което ти казвам, и го изхвърли. Преди да беше придобил това тяло и
да имаше това усещане за присъствие, кажи ми какво си правил? След това чувство за
присъствие, след знанието „Аз съм“, ти бе показано нещо като телевизионен филм:
“Това е твоето семейство, тези са твоите родители“. Ти лично имаш ли някакво такова
преживяване?
Вникни в това, което е било създадено и ще бъде унищожено; вникни в това,
което си, което не може да претърпи нищо.
Аз стигнах до заключението, че съзнанието и всичко, което се появява в него, не
е нищо друго освен една гигантска измама. Няма никой, който да е извършил тази
измама – това е спонтанно случване. Няма извършител на тази измама.
Тази частица съзнание създава Богове от кал и пръст, които, след като са били
приети, ни дават всичко, за което ние се молим. След като вникнеш в тази измама,
осъзнай също че относно нея нищо не може да се направи, следователно всичко, което
може да се случи, цели да се появи разбирането.
Това тяло и привкусът на тялото – това е разбирането. Не е ли тялото есенцията
на храната и не е ли съзнанието природата на есенцията на храната? Има един много
прост въпрос, който човек трябва да държи в ума си; каква власт или контрол имам
върху собственото си съществуване? Следователно какво човек може да направи чрез
неговите собствени усилия?
Разбери, че тоталното проявление е дете на безплодна жена, но след като го
разбереш отдай цялото си внимание на работата си и нека тя да бъде извършвана
възможно най-ефикасно. Грижи се добре за тази работа, която вършиш в света, защото
тя е сираче.

73
 20 януари, 1981

Махарадж: Абсолютът е… за да получиш представа, съществува място в Индия,

където никога не си бил; ако ти е било дадено описание, то все пак ще си остане
описание за теб. Вселенското съзнание, битието, е всичко, което се вижда. Когато
вселенското съзнание проявява себе си като феномен, феноменът е тази ограничена
форма, която си мисли, че е независима, но не е. Феноменът е проявлението на
съзнанието; когато то не е проявено, то е иманентно във всичко. Ако си мислиш, че си
разбрал, не е така. Kаквото и да знаеш, то не е истина.
Тялото е направено от пет елемента и всяко тяло функционира според
съотношението от комбинацията на петте елемента. Докато човек се идентифицира с
есенцията на петте елемента, е невъзможно да разбере, защото това, което се опитва да
разбере е една псевдо единица. Най- голямата пречка за разбирането е концепцията, че
аз съм отделна единица и, второ, че всяка концепция, която имам, е истината.
Само когато се разбере с най-крайна убеденост, че не съществува отделна
единица, и това, което се случва, е просто програмата на функционирането на
съзнанието – има само функциониране, няма отделна единица, която го причинява, и
няма отделна единица, която страда – единствено тогава може да се случи
дезиндентификацията. В противен случай се случват всякакви погрешни схващания.
Ти не си разбрал, докато не си разрешил загадката на този, който си мисли, че е
разбрал.
Аз идентифицирам ли себе си с мръсотията, която издухвам от носа си?
Материята, от която това тяло е било създадено, по-различна ли е?
Аз не съм нито материалът, от който е било създадено тялото, нито съзнанието,
което е иманентно в материала.

27 януари, 1981

Махарадж: От къде си и кой те насочи тук?

Питащ: Уча в манастир в Тайланд и игуменът ми предложи да прочета книгите
с ученията на Махарадж. Когато реших да дойда в Индия, неколцина приятели, които
бяха идвали да се видят с Махарадж, ми казаха да дойда тук.
М: Имаш ли въпроси?
П: Ще обясни ли Махарадж какъв е методът на практикуване, който той
препоръчва?
М: Не съществува практика или дисциплина, която да бъде следвана. Просто ме
слушай и приеми това, което ти казвам с твърдо убеждение.
П: Ами важността на медитацията?
М: Единственото нещо, което някой има, е убеждението, че той съществува,
съзнателното присъствие. Медитацията е единствено върху това чувство за присъствие,
нищо друго.
П: По време на медитативния период, човек само седи и мисли върху своето
присъствие.
М: Не като седящ индивид, а като чувството за присъствие без думи. Медитирай
върху това, което знае, че ти седиш тук. Твоето чувство, че тялото ти е тук, е
идентификация с него, но това, което знае, че това тяло седи тук, е изразът на
Абсолюта.
П: То знае ли се с ума?

74
 М: Умът е природата на материала; ти не си материалът, ти си това, което
разбира материала. Това чувство на присъствие ще ти обясни всичко, което ти е
необходимо да разбереш. Твоето усилие няма да го направи, но това усещане за
присъствие, с което ти ставаш едно, ще го направи.
П: Трябва ли да усъвършенствам това чувство за присъствие през деня, във
всичките ми действия?
М: Не е необходимо да се концентрираш върху него, то винаги е там. Каквото и
да правиш, есенцията на това е тяло-умът. Позволи на тяло–ума да върши работата си,
но разбери, че това, което извършва работата не си ти, ти си чувството за присъствие.
Каквито и усилия да извършваш, били физически или интелектуални, ще бъдат
всъщност усилията на тяло-ума. Няма нищо, което трябва да правиш. Каквото се
случва, се случва от само себе си, с твоето убеждение, че ти си напълно отдѐлен от
тялото и ума.
П: Това звучи лесно, но трябва да е много трудно.
М: Каквото и да си мислиш – лесно или трудно, придържай се към единственото
убеждение, че ти си това усещане за присъствие, а не тяло-ума. Това, което си, няма
форма или цвят.
П: Това усещане за присъствие продължава ли след като тялото и ума си
отидат?
М: Когато тялото си отиде, усещането за присъствие ще си замине и съзнанието
няма да бъде повече съзнателно за себе си.
П: Когато тялото си замине, всичко си заминава?
М: Точно така. Няма преживяване нито на щастие, нито на нещастие, дори и от
преживяване няма нужда.
П: Има ли нищо, което продължава - нищо?
М: Ти мислиш на концептуално ниво. На това ниво, кой е там, който иска да
знае? Забрави за Това състояние.
П: Аз искам да разбера Това.
М: Каквото може да бъде разбрано или възприето, никога не може да бъде
вечната Истина. Непознатото е Истината.
Аз нямам нужда от никакво преживяване, следователно нямам нужда да се
карам с никой. Тялото и умът ще продължават да правят каквото им се нрави по време
на тяхната естествена продължителност.
П: По- добре ли е да правя едно нещо, вместо друго? Например с това тяло и ум
аз бих могъл да си седя и да не правя нищо или бих могъл да обикалям и да помагам на
хората, вършейки добри неща. Кое би било по-добре да се направи?
М: Тялото и умът ще правят това, което е естествено за тази комбинация.
П: Ти можеш да контролираш нещата – например можеш да ядеш прекалено
много или да пиеш прекалено много, неща от този род, или другояче можеш да правиш
добри неща, помагайки на хората и т.н.
М: Това са препоръки за правене и неправене, отнасящи се до (комплекса) тяло-
ум, който ти не си; това е предпоставката, от която си започнал. Разбери, че когато
няма тяло, съзнанието не е съзнателно за себе си. Докато тялото е там, то трябва да
извършва своето естествено функциониране.
П: Тогава просто да му позволя да прави това, което е естествено ли?
М: Не може да става въпрос за твое позволение то да се случва, то ще се случва,
ти нямаш контрол върху него.
П: Но аз мога да контролирам някои неща. Дали да дойда тук или да стоя
отвън – мога да контролирам това.

75
 М: Това е погрешно схващане. Каквото и да се случва, то се случва от само себе
си. Всичко това е шоуто или изразът на съзнанието – неговата природа е промяната. То
е танцът на съзнателното присъствие. Има толкова много начини, по които съзнанието
се забавлява, много различни форми, способности и възможности функционират, но
функционирането съществува, просто за да забавлява себе си. Когато то е уморено, то
си почива в съня, когато е будно, то се нуждае от някакъв вид забавление, някакво
движение, някакво правене.
Всички те са проявления в съзнанието, всяко ще трае според собствената си
продължителност, но в основата си, нищо от това, което се случва, не притежава
някаква валидност или важност. До пробуждането или разбирането ти си мислиш, че ти
си вършителят, но щом това възприятие се случи, ти знаеш, че не съществува единица,
която работи.
П: Аз просто си мисля, че би било най-добре да правиш добри неща, вместо
лоши неща.
М: Какво имаш предвид под добри и лоши неща? Добрите неща при едни
обстоятелства могат да бъдат лоши неща при други обстоятелства. Дори нещата, които
са добри, могат да бъдат такива, само докато тялото продължава. Само някой рядко
срещан ще разбере, че няма нищо за правене – той вече е Това.
П: Махарадж ни помага, това волево състояние ли е?
М: То е част от тоталното функциониране. Това, което се случва, е един вид
съноподобно състояние и каквото и да става, ще бъде част от съня. Каквото и да
произлиза от мен, било духовно или светско, не се преумножава в умствени
модификации, защото всички действия са вселенски и духовни. Духовността е
съвършена поради стабилизирането в Непознатото.
Много пъти свидетелстването на физическата болка се случва при мен, защото
тялото и съзнанието са все още там, един инструмент, който да регистрира
удоволствието и болката; заради влошеното ми здраве болката е регистрирана в повече.
Аз по-рано свидетелствах тази болка, но откакто ти дойде, тя си замина. Когато си
установен в съзнанието, то е пълно единствено с радост. Аз бях установен в това
съзнание и изпълнен с радост, но неочаквано болестта се появи и болката дойде.
Докато си установен в съзнанието и нямаш никакво физическо смущение, ти няма да
имаш никакво преживяване на болка. Това е качество на самото съзнание.
Ти си преди съзнанието. В това състояние няма удоволствие или болка.
Асоциацията с тялото и съзнанието е нещо такова: ти си ерген и имаш един
свободен и щастлив живот; с асоциацията със съпругата започват удоволствията и
болките. Нещо такова е.
П: Как мога да постигна това състояние?
М: То винаги възтържествува, но е отвъд съзнаването. Това състояние не може
да бъде осветлено, това са само указатели – „Там е“ – думите не могат да влезнат в
него.

1 февруари, 1981

Питащ: Махарадж казва, че светът съществува, само когато съзнанието се

появява в мен. Това означава ли, че светът съществува, само докато съзнанието
съществува, що се отнася до мен?
Махарадж: Светът съществува, докато това чувство за присъствие е там.
Усещането за присъствие е в съзнанието - не моето съзнание или твоето съзнание, а
вселенското съзнание. Тоталното проявление на вселената зависи от това усещане за

76
присъствие, всеобщото усещане за присъствие. Когато това чувство за присъствие
изчезне, къде е твоята вселена?
Освен трите състояния: будно, сън и „Аз съм - ността“, аз нямам преживяване,
но пък и не мога да се откажа от тези три състояния. Аз съм натоварен с тях, не мога да
се отърва от тях. Те се появиха без моето знание. Никой не ме попита дали съм искал
тези три състояния.
Аз не смятам никой от вас, че е различен от мен; в същото време, що се отнася
до мен, аз ликвидирах тоталното съществуване и следователно, тъй като няма
индивидуалност, няма и обвързване с думите, които излизат от мен. С отхвърлянето на
индивидуалността, всички пози си заминаха – този е санняси, джнани или нещо друго.
Заедно с позата вървят ограниченията: „Аз съм такъв и такъв, аз не трябва да казвам
това и това“. Цялото нещо е илюзия, просто забавление.
Виж от собствен опит, има ли нещо постоянно? Дори твоят собствен образ,
който имаш за себе си, постоянно се променя.
Моето собствено преживяване е, че реално нищо не се случва в този свят.
Търсачът, търсенето и търсеното - никое от тези трите не е истинско. Нищо не се
случва – всичко, което върви в света, е измама. Кога ще дойдеш до разбирането или до
покоя? Само когато разбереш този факт и осъзнаеш духовната истина, само тогава
покоят ще се спусне.
П: Каква е основната истина?
М: Ти. Ти може да се разочароваш или ядосваш, колкото си искаш, това изобщо
не ме смущава. Моето състояние е неизменно.
П: Моите преживявания в медитация истината ли са?
М: Всички преживявания са във времето, ограничени от него. Истината не е
ограничена от времето.

2 февруари, 1981

Питащ: Как мога да направя отдаването на Гуру постоянно?

Махарадж: Не ти ли е казано, че няма нищо постоянно в този свят? То
(отдаването) е самото търсене – какво съм аз, когато това временно състояние си е
отишло и преди да е дошло?
Ти имаш часовник, който е направен да работи 100 години. В края на тези 100
години, часовникът спира – той е изпълнил целта си. Когато часовникът на тялото спре,
се случва същото - това тяло е изпълнило целта на съзнанието.
П: Пълно отдаване означава две, нещо се обединява, един се отдава на друг.
М: През периода на това временно състояние в съзнанието всичко е наред.
Какъвто и да е сюжетът на историята, той е правилен, но историята е измислица.
Това, което ти казвам, е абсолютно открито – отворена тайна. Няма нищо, което
да крия от теб. Опитай и разбери. Това е просто въпрос на разбиране.
П: Милостта на Гуру винаги е там.
М: Гуру не е индивид. Ти мислиш по отношение на формата. Съзнанието е
всепроникващо. Открий какво е това „ти“, което търси милост. В това тяло „Аз съм“
тиктака – това е Гуру. Боготвори този „Аз съм“ принцип и се предай на този Гуру и
този Гуру ще ти даде цялата милост.
В съзнанието не може да съществува нищо без неговите взаимосвързани
противоположности. В момента, в който кажеш знание, знание може да има само в
невежеството, така че това знание, което човек има относно Гуру, е също невежество.
Кога знанието ще бъде Гуру? Когато и това знание, и невежеството, и двете изчезнат

77
във виджнана. Джнана е знание, аджнана е невежество, и двете изчезват във
виджнана.
П: Аз съм хванат в този процес на наблюдение на тяло–ума.
М: Сънят се случва в обективното, материалното, проявлението, в съзнанието.
Той не си ти, той е нещо друго - обективно, материално. Това, което наричаш „Аз съм“
и раждане, това не си ти, то е материално. Да предположим, че има мюсюлманско
момче, което съм осиновил; аз не съм баща на това момче, но сега претендирам, че то е
„мое“ момче. По същия начин, тази „Аз съм - ност“ не съм директно Аз, тя е нещо
друго, нещо материално, нещо мюсюлманско, аз не съм това. Аз, Абсолютът, нямам
нищо общо с това.
Хората понякога се смущават, защото те очакват отговор, който се базира на
техните концепции. Ти молиш някой да ти даде лъжица и вместо това той ти носи игла.
И двете са думи, и двете са знание, но това не е нещото, което искаш. Това, което ще
получиш, е истинското знание, дори ако не питаш за истинското знание.
П: Аз трябва да достигна нивото, на което да съм способен да разбирам.
М: Има милиони зърна, превърнали се във милиони форми, но семето е само
едно. Всички тези милиони форми са поради някакво специфично семе, но аз не съм
това семе.
Върховното знание не притежава никакво знание. Това знание „Аз съм“ се е
появило спонтанно, в резултат на тялото. Виж го такова каквото е, разбери го такова
каквото е.
Когато будното състояние си отиде, започва сънят, когато сънят си отиде,
започва будното състояние. Когато и двете си отидат, аз съм у дома. Защо те ме
напуснаха? Защото всичко бе чуждо, това не бях аз.
Приеми този съвет: по-добре не попадай в капана на този бизнес с духовното
знание; имай приятно прекарване, хубав живот, бъди в услуга на другите и по някое
време, когато дойде моментът, ще умреш.
П: Без (да имат) вашия съвет, милиони хора вече го следват.

3 февруари, 1981

Махарадж: Знанието, което аз разяснявам, ще разтвори твоята идентичност като

личност и ще те трансформира в проявено знание. Проявеното знание, съзнанието, е
свободно и необусловено.
Не е възможно нито да сграбчиш, нито да отхвърлиш това знание, защото ти си
това знание, по-фино от пространството.
Това знание, че ти си проявеното, трябва да се разкрие чрез медитация; ти няма
да го получиш като слушаш думи.
Не е ли това съзнание преди всяко друго преживяване и няма ли нещо, върху
което това съзнание се е появило? Това будно състояние, дълбок сън и чувството за
присъствие, кой има тези преживявания освен Това, което бе преди тези преживявания?
Това, което разговаря с теб, е това състояние, което е ограничено във времето,
което дойде временно върху моето изначално състояние. Следователно ти и аз не
можем да имаме усещане за страх; само това изменчиво състояние, което се
идентифицира с тялото, има страх.
Страхът от смъртта е глобата за приемането на идентичността на тялото като
отделна единица в тоталното функциониране. Само раждането се бои от смъртта.

78
 Присъствието и отсъствието са взаимосвързани дуалности, това беше разбрано
само след като усещането за присъствие възникна, по-рано нямаше нито отсъствие,
нито присъствие.
Питащ: Какво ще стане ако ние го разбираме само интелектуално и не сме го
реализирали все още?
М: Голямото предимство дори на интелектуалното разбиране е това, че ти няма
да бъдеш обвързан от страха от смъртта. Раждането не ти дава нищо, а смъртта не
взима нищо от теб.
Според света аз имам това ужасно заболяване; продължавам да говоря, точно
както говорех преди, то не ми оказва влияние. Само това, което се ражда, ще изчезне,
как аз съм засегнат?
Ти имаш късмета да чуеш това, което казвам. Слушай, но не прави никакви
усилия да го разбереш, защото само твоят интелект може да се опита да разбере, а
интелектът не достига Това. Това, което чу, ще има свои собствени резултати, не се
намесвай.
Дори ако изпитваш някакви емоции на страх и т.н., разбери, че те са от този
химикал, от който са направени тялото и ума. Ти нямаш нищо общо с това временно
състояние.
В името на духовността много хора извършват много жестокости върху тялото,
мислейки, че ще получат по-висше знание. От къде и от какво? Какво ще получат?
Това знание е – при условие, че аз съм.

17 февруари, 1981

Махарадж: Аз не съм нито Гуру, нито ученик. Всичко това е играта на петте
елемента. Тялото е само биологическо развитие, растителен растеж, а ние се гордеем с
него, заявявайки, че аз съм някой. Но това е просто естествен растеж, също както
растенията.
Питащ: Преживяващият вечен ли е?
М: Ако преживяващият беше вечен, той не би правил проучвания, питайки какво
е това, какво е онова. Ако беше вечен, той вече щеше да има цялото знание за този
обективен свят.
П: Как можем да намерим пътя, който е предназначен за нас?
М: Ако твоят порив да реализираш Себето е много интензивен, поривът и
съзнанието ще те насочат в правилната посока.
П: Понякога, когато разбирам, нещо се случва с мен. Аз или се напрягам или
главата или врата ми започват да треперят и понякога се появяват шумове в главата
ми. Не го разбирам това. Трябва ли да го игнорирам или какво?
М: Просто го игнорирай. Това са добри знаци.
П: Понякога има физическо заболяване.
М: Това не е заболяване, това е израз на пет елементното тяло.
П: Може ли човек да получи реализация чрез нама-мантра?
М: Толкова много светци са достигнали най-висшето състояние само чрез нама-
мантра. Каквото и да рецитираш, то трябва да се разтвори в теб, преди ума.
П: Някои хора говорят за Гурута, даващи сила и енергия.
М: Това е възможно. Аз обсъждам само върху моето Себе.
П: Трансове, видения, самадхи – Махарадж минал ли е през всички тези
преживявания?
М: През неопределен брой от тях. Аз не приех никое от тези преживявания.

79
 П: Защо някои хора минават през това, а други не?
М: Дизайнът на всеки търсач е различен. Той ще се натъкне на преживявания
според неговото качество. Имало е толкова много Себереализирани мъдреци, но
преживяването на всеки е било различно, поради различните им качества.
Преживяванията на Рама и Кришна бяха различни. Всеки джнани отхвърля
преживяванията; той не се асоциира с тях. Той не се закача за тях и не се опитва да ги
призовава отново.

18 февруари, 1981

Питащ: Тази идентичност с тялото, като единица, присъства. Може ли някой,

на който и да е етап, да направи нещо, което би могло да предотврати тази
идентификация?
Махарадж: В природата на това битие е да асоциира себе си с форма. Как може
една въображаема единица да отдели себе си?
П: Това желание да бъдеш отделен също ли е естествено, част от природата?
М: Да. Всичко това е част от природното функциониране – част от шоуто.
Цялото нещо е една концепция. Всичко, което може да се направи, е да се разбере.
Виж очевидното противоречие: моята собствена форма страда; когато това се
знае идват повече хора тук, повече хора получават предимства. Тези предимства се
случват автоматично, спонтанно – аз не работя за тези предимства, които получавате.
Говоренето, което правя, и твоето слушане, са част от тоталното функциониране.
Ти го разглеждаш като един индивид, който слуша друг индивид, но това не е така.
Това, което слушаш, е вселенското съзнание. Това знание не трябва бъде предавано на
човешко същество, което е духовно пеленаче. Човешкото същество се опитва да събира
облаги за индивида. Когато тази идентификация е оставена, ще бъде създадена
възприемчивост за беседите. От огромния резервоар с вода, ти напълваш една малка
чаша и казваш: „Това съм аз.“
Каквото и обществено положение и постижения човек да има, те ще останат
само докато останат името и формата; щом те си заминат, къде е единицата, която си
мисли, че той е получил нещо? Ако това е дълбоко възприето, как може нещо в света да
те притеснява?
Това, за което аз говоря, е тази изначална концепция, съзнанието, преди което
нямаше нищо. Каквото и да съществува в тази изначална концепция, то ще остане само
докато съзнанието е там - след това ние се връщаме обратно в нашата изначална
природа. Когато съзнанието ти се разкрие и ти покаже твоята истинска природа, тогава
няма да имаш форма. Без форма може ли да съществува образ?
Цялото проявление е халюцинация, природата на която, е да бъде непостоянна.

22 февруари, 1981

Питащ: Какво трябва да правя през деня? Какъв вид мисли или действия трябва
да имам, за да открия моята истинска природа и да имам покой на ума?
Махарадж: Всички мисли или действия ще бъдат базирани на идентичността с
тяло-ума и, за да видиш твоята истинска природа, трябва да има изоставяне на тази
идентичност с феноменалния център. Това не може да дойде чрез никакво волево
действие – то се случва без никакви специални усилия. Не става въпрос да правиш
нещо, защото не съществува никой, който да прави нещо.

80
 Умът може само да работи с някакво име, форма или образ. Ако оставиш това,
умът ще бъде безпомощен. Това, което казвам, относно твоята истинска природа, е
толкова просто, че умът не може да го схване.
Това, което е, винаги е било там. Откажи се от концептуализирането и това,
което е, остава. Хората ще спрат само до виждането на проявеното. Кой ще отиде отвъд
проявеното и ще види, че проявеното и непроявеното не са две, а са едно?
Проявеното се вижда като светло, непроявеното - като тъмно, но това което е, е
същото нещо – Това, което възприема и двете.
За този, който е изоставил идентификацията, е просто. Думите могат само да
насочат към нещо. Това, което е, не е нито като мен или като теб, то дори не е осъзнато,
за това какво е то. Само когато съзнанието съзнава себе си, може да има знание за
нещо. То е преди всяко знание. Много е просто. Хора, които са смятани за много
ерудирани, идват тук; как ги виждам аз? Аз ги виждам като пребиваващи в пълно
невежество.
П: Защо има страх от тъмнината?
М: Твоят въпрос е напълно неуместен. Отиди в източника, без който нито
светлината, нито тъмнината могат да бъдат познати. Каква е ползата да се говори за
това, което е обективно, когато ти казах да отидеш до субекта?
П: По едно време смятам себе си за добър, а по друго - лош.
М: Това може да съществува само съвместно с идентификацията с тялото;
изостави я.
От сега нататък аз само ще казвам какво е гледището, след това ти трябва да
възприемеш. Аз нямам физически ресурси за диалог. Каквото и да чуеш не може и няма
да бъде напразно.

23 февруари, 1981

Махарадж: Ако наистина си вникнал в ядрото на смисъла, никакъв въпрос не

може да възникне. Въпросите възникват само за някаква единица. Обичайният въпрос
е: „Какво мога да направя?“. Където самото „аз“ не съществува, кой ще иска да знае
каквото и да било? Всяко проявление е привидност в съзнанието, възприета и позната
от съзнанието. Има само проявление, функциониращо и възприемащо.
Питащ: Моят ум е прекалено обезпокоен от това съзнанието да пребивава в
съзнанието.
М: Ти не си слушал внимателно това, което ти казах. Думите не са те
достигнали. Аз ти казах, че съзнанието е винаги там и всичко, каквото и да се случва, е
в съзнанието, така че нека съзнанието остане в съзнанието.
Защо ти, смятайки себе си за отделна единица, се опитваш да се намесваш в
него?
П: Мога ли да попитам за смисъла на страданието?
М: Сега ти развиваш нова концепция - че има нещо смислено или дълбоко зад
страданието. Самата тази концепция ще те притисне. Всяка концепция, бълваща от теб
– как може тя да ти даде знание? Ти трябва да се отървеш от всички концепции. Ти си
самата основа, фундаментът, от който бълват концепциите. Ти не си концепциите, ти си
преди концепциите. Ти трябва да си твърдо убеден относно това.
П: Да потискам ли концепциите?
М: Остави ги на мира. Наблюдавай бълването и изчезването на концепциите. Ти
си отдѐлен от концепциите, не се идентифицирай с тях.
П: Аз нямам способността да направя това.

81
 М: Ако ти не си, къде са концепциите? Къде е въпросът за невежество или
знание ако ти не си там? Тази първоначална концепция „Аз съм“ се е увесила за тялото
като своя идентичност, от което следват всички неприятности. Ще дойдеш ли някога до
заключението, че ти не си концепцията?

28 февруари, 1981

Махарадж: Когато тялото бе формирано, ти не носеше никаква информация с

теб. По-късно събра информация отвън и на тази основа, изпълнен с гордост, ти
ръководиш твоите вземания - давания. Носеше ли някаква информация с теб, от самото
начало?
Питащ: Не, аз нямах информация.
М: Ако нямаше информация, кой е клиентът за всичко това сега? Ти имаш
първоначалната информация, че ти си, която спонтанно поникна в теб – това беше
твоят първоначален капитал и цялото това последващо недоразумение е поради тази
първоначална информация. Не е ли така?
П: Това е така, да.
М: Разбираш ли какво е това, да имаш твое собствено битие, да бъдеш?
П: Не го разбирам ясно.
М: То не може да се разбере чрез думи. Всяко знание, което извличаш от думите,
е само невежество. Това да бъдеш не трябва да бъде разбирано, то е.
П: То е просто чувство.
М: Кой знае съзнанието?
П: Съзнанието знае себе си.
М: Съзнание разбиращо съзнанието – чрез този метод няма да получиш
освобождение. Трябва да се запиташ: „Кой знае това битие?“. Ако аз знам в определен
момент, че аз съм, тогава това означава, че преди този момент аз не знаех, че аз съм.
Това, което не осъзнаваше своето съществуване, стана осъзнато за своето
съществуване, когато дойде съзнанието, и това съзнание е единствено природата на
физическото тяло – то е направено от материал и следователно е временно.
П: Не съществува ли знание в Абсолюта?
М: Цялото знание е само в хватката на петте сетива и думите. Да предположим,
че тези трите, будното състояние, дълбокия сън и знанието „Аз съм“, не са там – какво
си ти?
П: Само съзнаване, съзнание?
М: Това съзнаване, съзнание, непрекъснато ли е с теб, завинаги?
П: Не.
М: Тогава го отхвърли. Защо се опираш на това, което не може да бъде с теб
вечно?
Всички твои писания казват, че само Парабрахман е истината, нищо друго не е,
и че ти си Това вечно.
П: Защо съм се отделил от Това?
М: Когато нищо друго освен Това господства, как можеш да бъдеш отделен от
Него?
П: Има поема написана от Джнанешвара за този 1400 годишен Мъдрец; един ред
казва: „Визията на знанието става все по-слаба и по-слаба. Какво означава това?
М: Визията на съзнанието също ще отпадне в крайна сметка, защото знанието и
невежеството са в сферата на съзнанието.
П: Аз не искам да оставя нито една ваша дума.

82
 М: Колко дълго смяташ да се държиш за думите и тяхното значение? Колко
дълго?
П: Те са полезни, докато „Аз съм“ е там.
М: Това „Аз съм“ е също една концепция, нали? И ти искаш да се придържаш
също и към тази концепция. Тази „Аз съм - ност“ няма да остане с теб, и когато тя си
отива, всичко, което е свързано с тази „Аз съм - ност“, си отива. Когато положението е
такова, каква е ползата да се опитваш да придобиваш или асимилираш знание?
Думите не са точно приложими; аз видях точно как аз не съм. В отсъствието на
„Аз съм“, Аз видях или виждам какво е това състояние, затова Аз не губя нищо. В това
състояние не става въпрос за виждане или преживяване, но в името на комуникацията
ние трябва да вземем назаем тези думи.
Тези велики мъже тук са изпълнени с мъдрост, прозорливи; но как аз гледам на
тях? Те са същото като мен. Този е юридическо светило и санскритски учен; с
комбинирания ефект той се опитва да улови Парабрахман в думите си. Той е много
добър в това, но каква е ползата?
П: Да осъзная, че моето състояние е без концепции, това само по себе си е
ползата.
М: Ти стоиш на концепцията „Аз съм“ и се опитваш да я боядисаш с друга
концепция.
П: Това е различен вид съдилище, адвокатът е изправен на подсъдимата
скамейка.

01 март, 1981

Питащ: Тази „Аз съм - ност“, която всеки има, едно и също ли е със съзнанието?
Махарадж: Освен това съзнание и „Аз съм - ността“, какво друго може да
претендира „Аз съм“?
Разбери, че този „Аз“ не е различен на различните нива. Като Абсолюта, именно
„Аз-ът“ е това, което в проявление се нуждае от форма. Същият Абсолютен „Аз“ се
превръща в проявен „Аз“ и в проявения „Аз“ именно съзнанието е това, което е
източникът на всичко. В проявеното състояние той е Абсолютът със съзнание.
Може да си мислиш, че смяташ себе си за съзнанието, но ти обикновено
продължаваш да искаш нещо като една единица, дори ако то е духовно знание. Тялото
е само един инструмент, чрез който съзнанието проявява себе си; то няма отделна,
самостоятелна идентичност.
Това тяло, което обичаш толкова много, е ограничено във времето и това
съзнание, което зависи от материалното тяло, е също ограничено във времето.
Жизненото дихание е активният елемент, който поддържа тялото в действие.
Съзнанието е пасивният елемент. Жизненият дъх ще напусне тялото след определен
период от време и ще остави мъртвия материал; съзнанието също ще напусне тялото и
ще се слее с вселенското съзнание. Това е нормалният процес - в неговите рамки, какво
е това, за което се вземаш? Това е просто едно функциониране, няма отделна единица.
Всъщност нашата истинска идентичност е известна на всички, няма съмнение в това.
Но поради идентификацията с тялото като една единица, това, което определено ни е
познато, е било забравено.
Слушането на това, което казвам, може да ти даде временно чувство на мир и
удоволствие, но докато се смяташ за отделна единица искаща духовно спасение, всичко
това е безполезно.

83
 Не съществува единица, която да може да се облагодетелства от слушането,
което се случва. Какво е раждането в края на краищата? Раждането е само будното
състояние, дълбокият сън и секс; да предположим, че сексът е отстранен, тогава няма
да има интерес. Сексът не може да напълни стомаха ти, не може да ти осигури храна,
но това е необходимо. По-лесно е да се разбере, че цялото проявление е от естеството
на едно съновидение, или на един мираж, но ти интерпретираш останалата част от
проявлението като мираж и няма да пуснеш виждащия феномена. Виждащият също е
част от миража.

6 март, 1981

Махарадж: Ако имаш някакви въпроси, ще се опитам да ти отговоря. Този

момент сега, в тази конкретна ситуация, е много специфичен. Няма нужда да говориш,
ако не желаеш, можеш просто да си седиш. Просто да седиш тук, точно в този момент,
ще бъде от голяма полза. Моментът… благоприятният знак, той ще ти донесе най-
удивителните резултати… невероятни… самият този момент, това докосване на „Аз
съм - ността“ е просто бодване, само едно докосване.
Ако възприемеш това, което казах, няма причина да ме посещаваш отново. Това,
което ти казах, не е нещо, над което да се чудиш или над което да размишляваш за
определен период от време - това е нещо, което следва да се възприеме незабавно.
Случвало ли ти се е някъде другаде знанието да се излага по този начин, в
тишина?
Питащ: В Раманашрам. И там всички бяха потънали в тишина.
М: Колко дълго беше с Рамана?
П: Само за кратко. Как се случи така, че имам късмета да открия Махарадж
сега?
М: В миналия си живот си направил нещо добро. Ако не си беше написал
домашното, нямаше да посетиш това място; редки късметлии ще са тези, които посетят
това място и чуят тези разговори.
П: Аз имам различни преживявания на топлина, виждане на светлина и се
страхувам.
М: Не се тревожи, каквито и да са преживяванията, опитай се да пребиваваш в
преживяващия. Преживяванията са добри индикации за твоето усъвършенстване, но не
се застоявай на нивото на преживяването.
П: Обикновено чувствам, че съм това или онова, но започвам да го губя.
Чувствам се по-откъснат, незаинтересован от света. По време на преживяването на
отхвърлянето на тези концепции, аз изпитвам усещане за смърт и страх.
М: Да, това ще продължава да е така. Докато ти съществуваш, тези неща са
обречени да се случват. Трябва да трансцендираш „Аз съм“. Ако си бдителен,
фокусирайки вниманието си върху момента, „Аз съм“ е един непрекъснат момент,
трансцендирай „Аз съм“.

8 март, 1981

Питащ: Можем ли да разберем нашата истинска природа чрез съзнанието?

Можем ли да я схванем?
Махарадж: Има ли някакъв друг инструмент, чрез който можеш да разбереш
твоята истинска природа? Всичко което е, може да се възприеме от всички и се

84
възприема от всички. Кой иска да го схване? Ти, като отделна единица, искаш да знаеш
Това, което е, като Абсолюта. Това не може да стане, защото ти си Абсолютът.
Къде отива този, който е постигнал самадхи? Самият търсач е изчезнал.
П: Ако търсачът е концепция, тогава Гуру е също концепция.
М: Да, но този Гуру е подкрепата на цялото търсене. Докато има дума, има и
търсещ; когато думата изчезне, няма нищо.
Аз преживях всичките четири типа реч и ги трансцендирах. Рядко някой ще
следва тази йерархия, за да се стабилизира в съзнанието и да го трансцендира.
Започвайки от вайкхара (думата), обикновено ние слушаме думите; от вайкхари ние
отиваме към мадхяма (мисъл ум); наблюдавайки ума, ние сме в пашаянти, където се
формира концепцията и от там към Пара (Аз съм - без думи) и накрая от Пара към
преди съзнанието. Това е линията, която да се следва, но само някой рядко срещан
човек я следва – отдръпване, обръщане.
П: Дълбокият сън и състоянието преди „Аз съм“ едно и също ли е?
М: Като концепция е едно и също нещо, докато ти не станеш Това; тогава там
няма да има никой, който да знае. Не само това, но каквито и действия да се извършват
- дали чрез теб или чрез мен - те са първоначално осъществявани вътре в това
състояние на дълбок сън. Ти сънуваш в дълбокия сън; това будно състояние е
първичното съновидение; сънят в спящото състояние е вторичното съновидение - той е
трансформация на първичното съновидение. Цялата вселена се създава в това
състояние на съзнанието, в първичното съновидение, и когато се осъзнае, че е сън –
тогава се събуждаш. И двете съновидения са съзнание.
П: Тогава участникът не може да знае, че той сънува?
М: Точно в това се състои красотата на мая, цялата й същност. Разбери, че
основата на всеки сън е съзнанието.

9 март, 1981

Махарадж: Това усещане за единица, което човек има, което е било създадено от
ума, когато самото съзнание изчезне, какво се случва с това усещане за единица? Има
ли някой, който знае, че е мъртъв? Единствено другите са тези, които казват, че той е
мъртъв.
Ако съзнанието и умът бяха върховната истина, тогава всички тези милиони
форми, които са били създадени и унищожени, щяха да имат знание за тяхното
съществуване.
В тази страна, в този живот, ти придобиваш нещо, но законът на тази земя е
такъв, че всичко, което си придобил, не може да бъде отнесено извън страната. Каквото
придобиеш, то е благодарение на съзнанието, но законът на тази земя в този живот е, че
нищо не може да бъде взето, щом съзнанието изчезне, всичко си заминава.
Как човек се държи в света? Той забравя за това, което наистина функционира.
Той забравя, че формите са само инструменти за функционирането на съзнанието. Той
смята себе си за единица и прекарва целия си живот работейки усилено, опитвайки се
да постигне нещо. Мотивацията за всичко това е усещането за мен и мое. Всякакви
видове форми са постоянно създавани и унищожавани – това е част от
функционирането.
Питащ: Ако не съществува нищо, което да бъде постигнато от една единица,
тогава каква е целта на духовното търсене?
М: Това, което трябва да се разбере е, че всичко, което функционира, е
съзнанието – не участва никаква единица.

85
 П: Тогава каква е ползата от разбирането?
М: Не съществува полза за някаква предполагаема единица. Не трябва да има
дори чувство за полза от това разбиране. Ти си разбирането. Кой да получи ползата?
Това, което възприема тези неща, няма очертание или форма.
Формите са създадени от петте елемента – в края на тяхната продължителност,
те са унищожени. Ако ти живееш сто години, нищо няма да ти бъде от някаква полза.
Очевидно, аз разбрах всичко това и все пак доставих необходимото
обезпечаване, за да бъде построен моят нов апартамент. Разбери това, което може да
изглежда като противоречие, но не съществува противоречие, докато всичко е виждано
като част от тоталното функциониране. Това ще изглежда ли на някой нормален човек
като нещо разумно?
П: Може ли Махарадж да ни каже как могат да бъдат отделени и отбягвани
различните капани?
М: Ти по-добре вземи няколко яки хора да нарежат петте елемента на ситни
парченца – тогава ще имаш това отделяне. Той е само един. Самото съзнание е капанът.
Забрави всички други въпроси, просто се концентрирай върху източника на това
съзнание, благодарение на което всичко останало е. Как пристигна това тяло и вътре в
него това съзнание, което е латентно? Намери източника му.
П: Махарадж ни върна обратно към корена.
М: Аз те хвърлих в корена и те погребах и в това състояние, в което те погребах,
няма нищо, което да се знае, защото в това състояние няма съзнание. Веднъж щом това
е ясно възприето, докато тялото е там животът трябва да продължи, но животът
изглежда просто като серия от забавления.
Ти трябва да разбереш гледната точка, от която аз говоря; ако разбираш я
приеми, в противен случай я остави. Никой в света няма да ти го каже така
безцеремонно. Когато ти наистина, интуитивно разбереш какво имам предвид, тогава
ще дойдеш до края на духовността.

10 март, 1981

Питащ: Защо идентификацията изглежда, че се променя постоянно?

Махарадж: В съзнанието идентификацията с индивида ще продължи да се
променя, но щом идентичността се загуби, е възможно да се остане в тоталното
проявление.
П: Мога ли да достигна състоянието на Абсолюта, докато съзнанието е там?
М: В това състояние няма никой, който да бъде съзнателен, така че не може да
става въпрос за достигане на това състояние, докато съзнанието присъства.
П: Но аз мислех, че Махарадж каза…
М: Това състояние е, където знаенето е абсорбирано в знаенето и знаенето не е
осъзнато за себе си. Инструментът трябва да бъде там и съзнанието е този инструмент.
В съзнанието, съзнанието е съзнателно за себе си, но в състоянието преди появата на
съзнанието, кой е там и с какъв инструмент можеш да бъдеш съзнателен?
В това състояние, което не е опетнено от нищо, няма обусловеност. Вземи
например пространството. В пространството има тъмнина и светлина, пространството е
там независимо дали има тъмнина или светлина; по същия начин състоянието преди
съзнанието е винаги там. Точно сега то е там. То е основата на всичко. Джнани е този,
който пребивава в това състояние на пространство, въпреки тялото и ума.
П: Каква е практиката, само медитация ли?

86
 М: Ти трябва да притежаваш това потвърждение, че си безформен, без дизайн;
не само да разчиташ на медитацията. Винаги наблягай, че ти си безформен, свободен и
необусловен. Ти трябва да биеш постоянно върху това, това е практиката.
П: Аз имам по-продължителни периоди от време, когато съм неасоцииран с
тяло-ума. Не разбирам какво се случва с мен, когато наблюдавам действието на
тялото и усещам, че съм извън него.
М: Какво не е наред с това? Ти трябва да имаш твърдо убеждение; това
убеждение означава практикуване. Това убеждение означава не само „Аз съм“, но също
така Аз съм свободен от „Аз съм“.
Ти знаеш, че си, без думи. Просто бъди това. Не трябва да си мислиш или да си
въобразяваш каквото и да било. Преди да ти се стори, че нещо е, ти трябва да си. Ти
трябва да бъдеш там, за да медитираш. Когато се събуждаш сутрин, изплувайки от
дълбокия сън в будното състояние, в този момент първото нещо, което знаеш е, че ти
само си. По-късно си мислиш, че аз съм това и това и т.н.
П: В медитация аз чувам звуци и имам видения.
М: За да чуеш нещо, ти трябва да бъдеш там. Това състояние е едно съвсем
Божествено състояние, но е по-важно да бъдеш твоето Себе.
П: Винаги има страх.
М: Страхът е поради невежество. Това не е външен звук, това е проявлението на
твоето съзнание. Осветяването на Божеството е там, при условие, че сиянието на
Себето е там. За да видиш Бог, ти трябва да си там. Да познаеш знаещия е трудно; това
е нещо като да знаеш една градска община; това не е нещо индивидуалистично, това е
проявление.
Когато ти си това състояние на проявено съзнание, то е нещо като… едно
дълбоко тъмносиньо състояние; ти си в това хомогенно, дълбоко тъмносиньо
състояние. Това е първата стъпка на бъденето. От това дълбоко тъмносиньо самосияйно
хомогенно състояние към състоянието на не-съзнаване (е втората стъпка) - това е
твоята истинска идентичност. Тя е едно състояние на не-съзнаване, едно тотално,
завършено, съвършено състояние. В това състояние на съзнаване всичко е
несъвършено, никога не е завършено – ето защо ти искаш още и още. Въпреки
изобилието, състоянието на съзнаване е непълно.
П: Какъв е ефектът при смъртта?
М: Ефектът е върху онези, които знаят, че личността е мъртва и си е отишла.
Няма ефект върху този, който е мъртъв и си е заминал – той не знае, че е мъртъв и си е
заминал. Тялото е направено от храна, истинското Ти не е това тяло.
Много може да се каже, но ти няма да си способен да приемеш това, което
казвам. Да предположим, че аз кажа, че ако ти не си, Брахман не е - ще разбереш ли? Ти
си толкова обсебен от смъртта, поради твоята идентификация с тялото. Понеже мислиш
за смъртта, тя е сигурна за теб, но ако си Себето, не може да става въпрос за смърт за
теб.

11 март, 1981

Питащ: Като чета книгата с беседите на Махарадж, аз чувствам велика

свобода и радост, аз мисля, че преживявам живото слово.
Махарадж: Кое е това, което го преживяваше? Това беше усещането за
присъствие.
П: Чел съм толкова много книги, но това беше едно ново откровение, ново
преживяване. Защо не получавам същото преживяване от други книги?

87
 М: Аз няма да приема никой от твоите комплименти. Твоите въпроси са на
нивото на тяло-ума и ти ще приемеш отговорите на същото ниво. Ти яздиш коня на
телесната идентификация.
П: Исках да зная, защо получих такива преживявания от прочитането на
вашата книга, а не от другите.
М: Не се интересувам от твоите преживявания, аз се интересувам само от теб.
Говорещият и слушащият са едно. Повечето от другите, които идват тук, може да се
каже, че те са в едно състояние подобно на това, в което си имал една наистина добра
вечеря; те са яли до насита и сега дъвчат и преживят храната, като кравата – те не са
заинтересовани от още храна. Ето защо няма въпроси. Ако някой като теб не дойде и не
зададé въпроси, няма да има въпроси. Ти дойде да търсиш знание и ти си знание.
П: Дакшинамурти учеше своите ученици в мълчание.
М: По дяволите Дакшинамурти! Това е слух, нещо което си чел или чул. Какво е
твоето преживяване? Аз съм тук и ти си тук, задавай въпроси.
П: Защо някой умира млад, а други живеят дълъг живот?
М: Ще има ли раждане или смърт без съзнанието или себето? Когато казваш, че
тези, които са родени, умират млади или живеят дълго, всъщност каква логика Себето
познава? Слънцето знае ли кога залязва или изгрява? Първо разбери, какво е това, което
е родено и тогава тази мистерия ще бъде разкрита.
П: Тялото е родено, Себето не се ражда.
М: Ако Себето не е там, може ли тялото да се роди? Какво разбираш под думата
раждане? Ти роден ли си?
П: Докато се идентифицираме с тялото, ние сме родени.
М: Аз говоря само на съзнанието, относно съзнанието, обикновеният човек няма
да разбере.
П: Какъв е начинът да се разбере? Какво има да се прави? Кой е най-бързият
начин?
М: Разбирането и пребиваването в тази истинска природа, е задачата. Няма друг
Бог освен това усещане за присъствие и Аз съм това усещане за присъствие.
Разбирайки това с убеденост, е най-бързият начин. Осъзнай това изначално състояние,
когато нямаше никой друг. Това е истинско знание, моята истинска природа.
Множество аватари са идвали и са си отивали, но това пространство е там през цялото
време.
П: Как човек преодолява основното невежество?
М: Какво е това, което разбира, че съществува нещо като невежество?
П: Знанието разбира.
М: Осъзнай, че ти си това знание и забрави невежеството. Някаква красива
музика, когато се чува, някакво танцуващо момиче, когато танцува – ако от всичко това
никой не се трогва, той е или джнани или магаре. Тук има една стая пълна с такива
хора, които няма да бъдат трогнати от красотата на каквото и да е. Аз съм в това
състояние, където има тотално отсъствие на каквато и да е концепция за присъствие
или отсъствие. Ти също си в това състояние, но не го знаеш. Моето съзнание не е много
ефективно; сега няма разпознаване на никой като индивид, като личност. Ако ти се
иска да седиш, си добре дошъл; когато ти се прииска да си тръгнеш, можеш да си
вървиш.

88
 14 март, 1981

Питащ: Чрез милостта на Махарадж аз откривам сега, че моите очи са в

състояние да виждат и моите уши - да чуват.
Махарадж: Това, което очите виждат и ушите чуват, е само илюзорното. И двете
ще изчезнат. Ти си Това, което свидетелства.
Това, което се разбира и практикува от обикновения индуист като духовност е,
че водата от реката се носи в съд и се излива над статуя на Бог. Някои от тези статуи са
поставени така, че човек трябва да изкачи 500 стъпала, за да ги достигне. Счита се, че
това носи голяма заслуга. Те събират вода в големи месингови съдове в Бенарес от
Ганг. Пренасят тази вода, изминавайки целия път до южна Индия, до Рамешвара, и я
изливат върху идола и тогава те ще вземат морска вода от Рамешвара обратно към
Бенарес и ще я излеят върху главата на идола там. Това е тяхната концепция за
освобождение – водата се взима от едно място и се пренася на друго – каква
изморителна концепция!
П: Това, което чуваме седейки в нозете на Махарадж, е нещо, което е вечно
ново.
М: Това, за което ти говоря, никога не може да бъде ново или старо – то е
неизменно, вечно.
Това съзнание, в което възникват концепциите, самото то е концепция, и докато
съзнанието съществува, ще продължават да изникват всякакви други концепции.
Непроявеният Абсолют е това, което Е. Всичко, което мислим за състоянието на
Абсолюта, може да бъде само една концепция, докато съзнанието приключи и тогава
сме в това състояние на Абсолюта.
Човек постига нещо и той го пази, но колко дълго може да го пази? Само до
дълбокия сън. Ти имаш любима концепция и се държиш за нея през целия ден; в
дълбокия сън къде е тази концепция?
П: Как Махарадж разговаря с нас, ако той не приема индивидуалността?
М: Слънцето не свети за индивидите. Думите излизат от съзнанието, спонтанно,
като част от тоталното функциониране. Има произволен брой преживявания, някои от
тях харесваш и ги пазиш в паметта си и им угаждаш - това само по себе си е страдание.
Всички твои преживявания трябва просто да бъдат част от тоталното функциониране,
случващи се спонтанно.

15 март, 1981

Махарадж: Аз не съм склонен да събирам още хора и да излагам знание, защото

съм неспособен да доставя себе си, като нещо осезаемо за теб. Кришнамурти говори, аз
също говоря – няма реалност в това. Ти правиш аудио запис на беседите и ги записваш
– в крайна сметка няма реалност в това.
Щом реализираш, че това е само тотално функциониране на проявеното
съзнание и не съществува индивидуална единица, няма да възникне въпрос за
освобождение, за раждане или за смърт, или за вършител, който прави нещо.
Обикновено, в името на духовността, знанието се излага. Знанието е в сферата
на петте елемента и се говори за него като за реално или нереално, докато знанието „Аз
съм“ е там; то е продукт на знанието „Аз съм“.
Джнани е това състояние, от което свидетелстването на знанието „Аз съм“ се
случва. В това джнани състояние няма докосване на „Аз съм - ността“ (то е състояние
без качества) и не е знание – знание означава „Аз съм - ността“. Да предположим, че

89
няма мисли, времето е спряло, но пространството ще е там. Състоянието без мисли е
нещо като пространство, приличащо на пространство. Аз съм свидетел, че
пространството свободно от мисли е там, което е Себето, „Аз съм“, битието. Понеже
битието е там, след като е отстранено цялото замърсяване, включително мисълта,
времето също изчезва и пространството и битието са там. Когато това състояние
приключи, се разкрива състоянието на Абсолюта, нещо като едно блажено състояние.
Ти само си играеш с думите и тяхното значение – ти не отиваш до корена, откъдето те
произлизат. Никой не отива до корена; всички са очаровани от афиширането. Когато
подкрепата на тяло-ума не е на разположение, тогава ти какво си?
Аз съм в състоянието отвъд страдание и наслаждение. Казано е, че когато
знанието е реализирано, предаността все пак остава, но всъщност не е останала никаква
личност. Не може да става въпрос за преданост; преданост към кого? Обаче, казват, че
предаността е там - може би за ръководство на други търсачи.

16 март, 1981

Махарадж: Дори в най-възвишените Светци винаги има някакво съмнение

относно яснотата на „Аз съм“, а това изследване на това какво съм трябва да е
проникнало във всяко и всички нива. Значимостта и важността на изследването се
състои в това, че никой не може да ти даде отговора на изследването освен ти самият.
Всеки, като „Аз“, трябва да разбере какво е това „Аз“. Най-простото описание, което
може да се даде на това съзнание, е, че то е чисто, фино, като пространство. В зрелостта
твоето съзнание е Бог.
Това изначално състояние, преди възникването на съзнанието, не може да бъде
описано, човек може само да бъде Това.
Аз продължавам да повтарям, че каквото и да слуша човек, в крайна сметка то
нищо не означава – защото каквото съм аз, е точно това, което си и ти.
Всяко действие, което човек предприема, зависи от някакъв образ, който той има
за себе си, и този образ остава само докато съзнанието е там. Това ясно ли е разбрано?
Хората идват тук с някакъв набор от концепции; аз държа огледало пред тях за
това какво са те като феномен и накрая те реализират, че като феномен те са нищо, и
когато съзнанието си замине, те ще достигнат изначалното си състояние, което беше
там преди тялото заедно със съзнанието да възникнат. В това изначално състояние
нямаше преживяване, дори сега всяко преживяване, което човек си мисли, че има, е
просто концепция.
В това състояние преди възникването на съзнанието нямаше питане „Кой съм
аз?“, защото нямаше никой, който да иска да знае този отговор. Този въпрос възниква
само в съзнанието; всичко в съзнанието е само концепция и затова то трябва да е
погрешно.
От милионите хора, защо само някои идват тук? Очевидно, когато в съзнанието
има такова изследване, именно това е, което води хората тук.
Питащ: „Аз съм“ концепция ли е или единствената реалност?
М: „Аз съм“ са само няколко букви. Някой бил ли е способен да държи това „Аз
съм“ в джоба си през цялото време?
П: Аз съм – но без думи ли?
М: Да. Ако някой, който усеща това „Аз съм“, имаше знание, щеше ли да го е
грижа да стане това „Аз съм“? Не, той би казал: „Аз не искам това съзнание“.
П: Разбирам.

90
 М: Ти си нереален – ти знаеш, че си – това също е нереално. Това усещане за
присъствие е една неистина; то е като съновидение.
П: Как може тази „Аз съм - ност“ да бъде източникът на страдание?
М: Опитай се да откриеш откъде е възникнала концепцията за щастие и
нещастие. Тя не беше там, докато не получих това съзнание.
Всички обичат това усещане за присъствие и желаят то да продължава през
цялото време, но те не отиват по-далеч в миналото и не разбират, чий екстаз е създал
това усещане за присъствие. Заради някакъв физически екстаз, продължаващ само за
миг, тази частица съзнание, в която се съдържа цялата вселена, е възникнала.
П: Аз не чувствам страданието на „Аз съм - ността“, аз чувствам, че всичко е
наред. Това означава ли, че не желая да погледна в страданието?
М: Ти не можеш да направиш нищо - ти трябва да се наслаждаваш на това, което
е - не е ли така? Да се радваш или да страдаш - ти нямаш избор.
Въпреки това, преживяването ще бъде там. Ти може и да не бъдеш въвлечен в
преживяванията, но докато „Аз съм“ е там, преживяванията ще ги има. Магията,
изкуството на това съзнание е, че то не само е скрило факта, че то е източникът на
цялото страдание, но е направило себе си източник на цялото привидно щастие.

17 март, 1981

Питащ: Какво има предвид Махарадж под Линга-деха?

Махарадж: Това е семето, химикалът, продуктът от пет елементните есенции,
които пораждат и поддържат съзнанието „Аз съм“. Точно както семето на дървото, това
семе съдържа латентно всички бъдещи проявления и изражения на дървото, които ще
поникнат от него. Ти взимаш писалка и върху хартията поставяш капка мастило, тази
капка е Линга-деха. Тази капка е моментът на зачеването; нейният израз е свободното
от мисли състояние, като пространство, в състоянието на съзнаване. Това е качеството
на съзнаването, приличащо на пространство; там няма концепция, но неговият израз е
физически, осезаем. Просто си представи, че то е безкрайно малко, но неговият израз е
проявената безкрайност.
Чужденците разбират, но когато дойдат индийците, те слушат беседите, но все
още са привързани към всичките си телесни роднини.
На нивото на Линга-деха, когато боготвориш твоя Гуру, ти си израз на Гуру, по
толкова много начини. Ти ще преживяваш толкова много неща на това ниво, но всичко
се излъчва само от теб, от твоята любов и преданост към Гуру, и накрая, когато се
усъвършенстваш, всичките тези изрази се разтварят в теб. Това е много важно, това е
връхната точка на предаността или Сагуна Бхакти.
Това Линга-деха, тази малка капка, и знанието „Аз съм“ са едно и също. Това,
което ние виждаме, е проявеният свят, който се появява в тази частица съзнание. Както
сладостта е природата на захарта, така тази частица съзнание е природата на капката
Линга-деха. Родителите, източникът на Линга-деха, са само извинение за подготвянето
на това, което е било заченато. Твоето истинско състояние беше там преди да
възникнат тялото и съзнанието, там е и сега и ще бъде там, след като тялото и
съзнанието си отидат. Някой може да оспори това, което казвам.
Никога не съм имал съмнение относно това какво си или кой си, защото аз
разбрах моето истинско състояние – каквото съм аз, аз знам, че това си и ти.
Някои хора ще разпространят това прозрение, но това ще са чужденците, не
индийците. По- натам хората ще питат: „Съществувал ли е наистина такъв човек, който
е разяснявал знанието по този начин?“

91
 18 март, 1981

Махарадж: Не съществува дуалност между Гуруто и Бхактата. В Това, което Е,

не съществува дуалност и никога не е имало никаква дуалност. Думата Бхакта
означава преданост, но в действителност тя означава заедност, само един, единство.
Питащ: Огънят на предаността осветява моя път.
М: Кой говори за този огън? Когато разговаряме ние не говорим за личност, а за
този динамичен, проявен пламък „Аз съм“.
П: Той е неугасим.
М: Кой казва това?
П: Аз вярвам в това.
М: Защото това е твое вярване, нали така?
П: Нямам доказателство.
М: Ти бягаш. Кой говори за доказателството? С твоята вяра, каквото и да
обожаваш и на каквото и да си отдаден, това и ще получиш.
Бедата относно твоята духовност е, че ти слушаш само знанието за Ишвара,
което е полезно за една единица, ти събираш само това знание. Като човек, като
единица, това е временна фаза на твоите емоции или сантименталности. Никой човек
не е способен да запази своята личност или идентичност завинаги. Този водещ принцип
не е личност. Напоследък аз не разяснявам никакви духовни теми. Аз дори не говоря,
но въпреки това, защо го има това привличане, което те води тук? С това аз увеличавам
моето бреме. Аз нямам какво да спечеля в тази сделка освен това бреме.
Знаеш ли компонентите на тази личност? Докато не ги разбереш напълно, няма
да отидеш отвъд.
П: Ами моите желания, моите нужди?
М: Ти имаш нужда от твоето Себе.
П: Има ли някакво забъркване между моите желания и суровия материал?
М: Голямо забъркване. От взаимодействието и играта на петте елемента това
хранително тяло е на разположение; в него е уханието и вкусът на знанието „Аз съм“.
Сега разбери какво представлява индикацията, че ти си в това хранително тяло.
П: Постенето ще ми помогне ли да намеря моето Себе?
М: Никак. Тази „Аз съм - ност“ е самото изражение на храната. Да
предположим, че искаш да откриеш сладостта. Сладостта е качеството на захарта. Ако
отстраниш захарта, къде е сладостта?
П: Тогава аз винаги трябва да отивам извън себе си, за да се храня, да
получавам този вкус?
М: Можеш ли да получиш храната отвътре? Доставянето й идва отвън.
П: Винаги съм се ръководил от вярването, че това усещане за присъствие не
зависи от тялото, че то е есенцията на духовността, а сега вие ми казвате
обратното!
М: Затова разбери самата мистерия. Къде съществува светът? Той съществува в
тази частица съзнание, а това съзнание може да съществува само ако има храна.
Какъвто и живот да живееш, ти само се съгласяваш с една концепция. Открий
дали има такова нещо като индивид. Размишлявай над това.
Ако забавлението на преживяването е приятно, ако ти доставя удоволствие, ти
го наричаш щастие, а ако не, го наричаш нещастие.
Усещането, че си – чувството за присъствие – какво причини появата му?
Размишлявай върху това.
П: Всичко се случва, понеже Аз съм.
М: Ще можеш ли винаги да поддържаш това разбиране?

92
 П: Само за момент и после идентификацията се връща.
М: Дълъг е пътят, за да се стабилизира разбирането, че всичко се случва, понеже
Аз съм. Сега, за колко дни ще бъдеш в Индия?
П: Имам само още няколко дни тук.
М: Не е важно къде си, щом веднъж си установен в „Аз съм“. То е като
пространство – нито идва, нито си отива; точно както, когато разрушиш стените на
една сграда, остава само пространството.

20 март, 1981

Махарадж: Моята личност или индивидуалност, е хвърлена на вятъра, тя вече не

е там. Това, което посещавате, е само Духкха Бхагаван, Богът на Скръбта. Бхагаван е
това проявление, но единствено скръб. Той не е въвлечен в мисълта или действията –
той е просто проявление. Аз съм тоталното функциониране и каквото и да
функционира, в момента, има несъмненото значение, че „Аз съм“.
Аз говоря единствено с помощта на това съзнание, което страда. Този вид
преживяване се случва само на някой наистина рядък човек. Не питай нищо, просто
слушай.
Това съзнание, това проявление, това функциониране, няма очертание, форма
или цвят.
П: Махарадж би ли обяснил повече за Духкха Бхагаван?
М: Духкха означава болка, страдание, агония. Бхагаван не означава само Бог,
това е показател за експлозивност, проблясък… експлозивен проблясък… светско
възприятие – с появата на „Аз съм - ността“.
Когато има експлозия от фойерверки, има един голям шум, един проблясък на
светлина и осветяване на околността. По подобен начин „Аз съм“ експлодира в битието
и цялата осезаема вселена е извикана, но съзнанието, „Аз съм - ността“, дава началото
на неадекватност, несъвършенство и следователно началото на скръбта, страданието и
т.н. и се настанява в чувството за тяло-ум. От съвършенство към несъвършенство - от
небитие към битие. В обратна посока – от тяло-ума към битието, (от битието) към
Абсолюта – тогава състоянието на съзнание е Божествено състояние.
П: Защо съществува толкова много болка и нещастие в този свят?
М: Защото ти винаги си в търсене на щастие. Щастието и нещастието са
взаимосвързани. Ако не си имал нещастие, как би могъл да разпознаеш щастието?

23 март, 1981

Махарадж: Аз съм Това, което представлява отсъствието на това, което се

вижда. Ако се опитваш да настаниш това, което казвам, в рамките на концепцията, че
ти си човешко същество, това не може да бъде направено. Въпреки слушането на
всичко, което казах, повечето от вас ще продължат да идентифицират себе си като тяло,
а ти ще гледаш на мен като на индивид, но Аз не съм това. Моето реално присъствие е
отсъствието на феномена, който виждаш.
Моят дълбок сън не е от вида, който ти имаш, той е чисто съзнание. Когато аз
спя, има осъзнаване на тоталното проявление и също така на Непроявеното. Няма
разлика между индивида и тоталната вселена.
Ти си мислиш, че аз съм болен, понеже ме отъждествяваш с тялото. Аз
разглеждам тази болест като изключително състояние, което е участта на рядко срещан

93
човек, докато индивидуалността съществува във формата на тяло – но значимостта на
това е невъзможно да се опише. Това състояние е изпълнено със страдание; въпреки
това то е изпълнено със значение и идва при някой рядко срещан човек.
Въпросът какво си ти, идва само в проявлението, сходно на другите феномени. В
моето състояние няма феномен; моето съществуване е преди всяко проявление. Не
възниква въпроса за това кой или какво съм аз.
Питащ: Махарадж би ли повторил това, което по-рано говореше относно
състоянието, където няма феномен?
М: Щом веднъж e казано, то си е заминало. Правилният начин на слушане е да
се концентрираш върху думите, които разкриват твоята собствена идентичност, забрави
всички други неща. Ти пристигаш в своята идентичност като това състояние, което бе
преди думите. Думите не могат да задоволят Това.
Това съзнание, благодарение на което всичко друго е, самото то е само
светлината на Това, което е, отражение на Това, което е. Обикновеният човек, смятащ
себе си за търсач, боготвори разнообразните концепции, а не неговото истинско битие.
П: Махарадж би ли поговорил малко повече за състоянието, което бе преди
съзнанието?
М: Какъв е смисълът? Всичко, което можеш да си помислиш за това състояние, е
само една концепция и тя ще трае дотогава, докато съзнанието е там.
Само преживяващият остава – неопетнен от никакви преживявания – дори от
преживяването на оставане.
Аз съм нищо, но защо се осмелявам да говоря по този начин? Защото знам, че
никакви преживявания не са останали с мен.
Ти няма да намериш никой толкова прям, колкото съм аз. Всеки се занимава с
преживяванията от раждането до смъртта, но никой не се замисля за това състояние
преди да започне преживяването. Този, който има ясно разбиране на това съзнание, не
може да придаде никаква значимост на което и да е преживяване.
П: Искам да отхвърля тази идентификация с тялото, искам да разбера кой
съм. Как да започна с това?
М: Ако нямаш знанието „Аз съм“, кой ще търси? Ти трябва да бъдеш, само
тогава може да започне търсенето. Помни знанието „Аз съм“ – само то прониква
всичко – бъди само това, отхвърли останалото.
П: Когато мисля „Аз съм“, тогава веднага се появяват мисли за нещата, които
съм. Знам, че това идва от ума.
М: Преди да мислиш – ти си. Всички движения се случват в пространството; за
което и да е проявление или за което и да е движение, трябва да има пространство.
Въпросът „Кой съм аз?“ няма отговор, но ти можеш да отговориш както искаш,
можеш да дадеш всяко име или название, което ти харесва.
Хората не отиват до коренното значение на това, което слушат или четат, те
само повтарят като папагали. Аз имам сериозно възражение към хората, които повтарят
бхаджаните като папагали.
Колко от хората разбират значението на определени куплети, които се пеят в
бхаджаните? Слънцето и луната са отражения на този основен принцип „Аз съм“.
Духовността е открита и в същото време тя е мистерия. Понеже ти си, всички
светове, вселената е; всичко това е твое отражение.
Ако искаш да знаеш какво си, това е дадено в бхаджаните. Ако затвориш очите
си и почти забравиш себе си, полу-заспал, точно това си ти. Но ако искаш да го зърнеш,
първото видение, което имаш, е това дълбоко синьо пространство, което е самото
изражение на красотата, образът на красотата. Много често съм разяснявал този
въпрос, но рядко някой е бил способен да схване към какво соча.

94
 На бхаджаните обикновено наблягах на някои куплети като пеех силно, но
никой не разбираше какво правех. Наблягах на определени куплети, за да могат хората
да се потопят дълбоко в значението им, но те само крещяха по-високо! Не само
наблягах на определен стих, но обикновено го повтарях. Бях вдъхновен да крещя тези
стихове, колкото ми глас държи: „Ти си тази частица съзнание, от която е създаден
целият космос“. Бях дълбоко отдаден на пеенето на бхаджани, защото те осигуряваха
цялата духовна храна. Когато наблягах на дълбокото значение на някой конкретен
бхаджан, аз обикновено танцувах в стаята. Аз имам цялата жизненост да пея и
танцувам и сега, но няма енергия.
След това аз никога не отидох при някой Мъдрец или Светец. Обаче много
Светци и Мъдреци ме посещаваха, но за съжаление не срещнах никой, който считаше
слънцето, луната и вселената като тяхно изражение, на такъв Мъдрец не попаднах.
П: Въпреки че не знам Маратхи, аз интуитивно усетих по-дълбокото значение на
бхаджаните.
М: Много хора правят бхаджани тук, но те не са в състояние да схванат по-
дълбокото значение. Много чужденци са способни да уловят по-дълбокото значение.
Вие (чужденците) притежавате това предимство, защото всички вие, които се
интересувате от това, сте били в предишни инкарнации армията на великата
инкарнация Рама, последователи на Рама, така че по това време вече сте били
благословени. В следващи инкарнации сте мигрирали на изток; вие сте повече у дома
на това място, отколкото са индийците.
Чужденците ме разпознават, но хората на улицата не ме познават, защото
великият Рама е благословил цялата си армия, всичките си последователи, по онова
време.
Аз се възхищавам на чужденците – не само, че изминават хиляди километри, за
да бъдат тук, но те харчат толкова много пари, за да останат в Бомбай.
П: Ако не беше този дълбок порив, ние нямаше да дойдем.
М: Това е самата ви съдба. В този химикал, който сте, този порив вече е бил
посят там.
Вие хора идвате тук и седите с решимостта да получите това, което искате.
Затова аз изпитвам голямо уважение и голяма почит към вас.

25 март, 1981

Махарадж: Третирай тялото като посетител или гост, който е дошъл и ще си

замине. Ти трябва да осъзнаваш много ясно позицията си на домакин, докато гостът е
все още там. Каква е точната природа на домакина след като гостът си заминава, трябва
да бъде реализирано, докато гостът присъства. Разбра ли? Дай ми някаква идея за тази
позиция, в която ще намериш себе си, когато тялото-гост напусне.
Питащ: Не съществува идентичност.
М: Добре. Това твърдо убеждение ли е?
П: Да, в медитацията.
М: Какво е значението на госта, неговият знак?
П: Веднага щом гостът дойде, се появява чувство за идентичност като
домакин.
М: Усещането за присъствие, „Аз съм - ността“, е знакът на госта. Отговорите ти
от дълбоко убеждение ли идват?
П: Да.
М: Тогава няма нужда да идваш утре.

95
 П: Само в дълбока медитация знам това.
М: Напълно ли приемаш знанието, че ти не съществуваш?
П: Има моменти в медитацията, когато наистина съм убеден.
М: Убеждението не е твърдо, ако то не присъства през цялото време. Когато
някой е много сънлив – точно в момента преди навлизането в дълбок сън – в този
момент той не иска нищо друго освен да заспи. По същия начин, в последния момент,
когато дъхът си отива, има също и момент на екстаз. Тогава, когато жизнената сила и
съзнанието напускат, идва този момент на екстаз, този последен момент на съзнаване.
Този, който напълно е схванал това, е джнани, за който не може да става въпрос за
раждане или смърт.
Дори ако чуваш това и мислиш, че то е истина, концептуализирането няма да
спре. Вече някаква концепция напира в теб. Всичко, което ти казах сега, е само за тази
частица „Аз съм - ност“.
П: Ще ни каже ли Махарадж нещо повече за момента на смъртта?
М: Нищо повече не може да бъде казано. Тя е кулминацията или завършекът на
преживяването на Себе, на „Аз съм“. След края на „Аз съм - ността“ няма преживяване
на съзнаване или несъзнаване; съзнаването е качество на материалното вещество.
Какво знаеше преди твоето раждане? Също така, след смъртта този инструмент липсва;
без тялото няма преживяване. Вечността няма раждане, нито смърт, но едно временно
състояние има начало и край.
Дори когато съзнанието си замине, ти възтържествуваш – ти винаги си – като
Абсолюта. Като съзнание, ти си всичко; каквото е, си ти. Цялото това знание възникна
върху Мен, Аз не съм това знание. Знанието „Аз съм“ и всичките му проявления, са
разбрани. В разбирането, Аз не съм Това.

26 март, 1981

Махарадж: Единственото знание, което ще получиш тук, е знанието на Себето;

то няма да ти помогне да си изкарваш прехраната в света. Имаш ли някаква идея какво
е твоята истинска природа? Щом като си разбрал какво не си, повече не трябва да се
притесняваш за това, което не си. Това ясно ли е?
Питащ: Да.
М: Ти все още имаш идея за това какво си, но дори този образ трябва да бъде
тотално заличен, за да няма идея за каквато и да е единица, каквато и да е
идентификация. Сега след като мислиш, че си разбрал това, което си, как ще използваш
съзнанието? Всяко използване на съзнанието ще бъде за другите.
П: Милостта на Гуру е необходима, за да разбереш.
М: Милостта е винаги там, но възприемчивостта трябва да е налице, за да се
възприеме тази милост. Човек трябва да има твърдото убеждение, че това, което е чул
тук, е абсолютната истина.
Вместо да станеш пропит с това, което ти давам, до степен да станеш едно с
него, ти просто го приемаш, слагаш го в джоба и продължаваш да използваш
концепциите, които вече си насъбрал. Никой от вас няма наистина да разбере какво
съм, вие си имате ваши собствени концепции за мен.
П: Аз го разбрах с интелекта си. Какво мога да направя, за да го реализирам?
М: Ти, като единица, не можеш да направиш нищо. Това, което е хванало корен,
ще разцъфне от само себе си в интуитивно разбиране.
П: Това разбиране ще отнеме известно време.

96
 М: Това не е ли концепция? Самата концепция е една догадка. Когато моят Гуру
ми каза какво е гледището, аз слушах и казах: „О, ето как стоят нещата“. И това беше
то – това беше краят.
Ако няма повече въпроси, ще приключвам сесията. Не съм тук, за да ви
надзиравам. Ако наистина сте разбрали казаното, няма причина да идвате отново, а ако
не можете да разберете, тогава каква е ползата от продължаване?
П: Понякога има спонтанно усещане на всемирна любов; то дали е базирано на
тяло-ума или е нещо друго?
М: Тотална любов е самата природа на съзнанието. Когато това чувство се
появява, ти нищо не можеш да направиш – как може човек да обхване целия океан?

28 март, 1981

Питащ: Каква е връзката между съзнанието и интелекта?

Махарадж: Интелектът е израз на съзнанието.
П: Ние разбираме и възприемаме всичко само чрез интелекта.
М: Нещата, които трябва да бъдат направени, трябва да бъдат направени,
нещата, които трябва да бъдат разбрани, трябва да бъдат разбрани. Нещата, които
трябва да бъдат направени, са обикновено твоят сегашен светски живот и тях ти трябва
да извършваш. В духовността трябва да разбереш, че не може да става въпрос за
правене. В духовността няма име и форма. Името и формата са необходими за твоя
практически светски живот. Този, който разбира, че името и формата не са негова
идентичност, е в духовността. Понастоящем ти все още си притеглен към името и
формата. Твоята идентичност във феноменалния свят като име и форма е временна,
едно преминаващо шоу, и всичко свързано с името и формата няма да остане.
Този, който разбира духовността чрез различни концепции, ще бъде хванат в
един порочен кръг.
Ако си хванат в концепции, ти ще се въртиш в кръг от концепции… прераждане,
реинкарнация, всичко това са концепции. Ако си уловен в тези концепции, ти си
обречен да ги имаш. Формите се създават от концепциите, такива като сградите и т.н.
Първоначално ти правиш план, имаш концепция, тя е родена от теб и ти ù придаваш
конкретна форма, но тя си остава концепция.
С преживяването на така нареченото раждане ти си хванат в цикъла, както
картината на екрана на телевизора. Цялото това случване на живота е нещо като кино.
Ти трябва ежедневно да си наблюдавал, че ситуациите постоянно се променят –
това е качеството или изразът на твоето отъждествяване с тяло-ума.
Съзнанието е това, което действа и в това проявено съзнание всички тези
разнообразни лица и тела действат. Ти не си тези лица и тела, ти си съзнанието, от
което сега извират думите.
Точно както действието, което виждаш на екрана на телевизора или на киното,
не е реално, по подобен начин, тази игра също не е реална. За джнани цялото действие
е въображаемо.
Аз няма да ти предоставя решение на твоите семейни проблеми, аз ти казвам
сега, че този светски живот не съществува. След слушането на тези беседи, ти все още
искаш да спечелиш някаква облага за себе си; това е жалко. Колко е удивително това …
независимо, че те обезкуражавам да не идваш тук, ти все пак продължаваш да идваш,
как се случва това?

97
 Без да искаме, ние виждаме съновидението. Защо виждаме съновидението?
Защото в дълбок сън съзнанието се събужда, спонтанно, и понеже то се събужда, то
проявява себе си като определени видения.
Точно по този начин, същото е и това твое посещение на това място.
Аз не разговарям с теб заради някакво мое предимство, нито ти слушаш заради
някакво твое предимство – целият този език извира спонтанно в едно съноподобно
състояние.
Аз постоянно се опитвам да те насоча към истината, но ти идваш тук с наръч от
концептуални пръчки и камъни, и вместо да слушаш това, което казвам, ти играеш с
тях - върху мен.
Точно сега, мисли за последния момент, когато тялото ще си замине – по това
време с каква идентичност ще приключиш?
Това е измама, всичко е измамно, също като един сънуван свят.
П: Каква е първопричината? Какво е било престъплението?
М: Престъплението е било, че съзнанието е започнало да се чувства съзнателно,
пакостта е започнала.
Дали харесваш това или не, аз ще поставя пред теб фактическото състояние на
нещата. Ти знаеш, че си – но всичко това е въображаемо. Ти мислиш, че си – но това е
измама. Независимо от естеството на битието и неговото поведение, то не е твое
поведение.
Когато пребиваваш в твоята истинска идентичност, ти си извън този пакостлив и
сънуван свят. Аз поставих пред теб това, което си.
Всички вие имате страха, че ще умрете, че това съзнание ще си замине – всички
изражения са изражения на тялото от хранителна субстанция, не на теб. Сладостта или
пикантността са изражения на храната, ти не можеш да ги консервираш или да ги
запазиш. По същия начин тази „Аз съм - ност“ е едно качество или изражение на тялото
от хранителна субстанция и ти не можеш да я задържиш завинаги.

30 март, 1981

Махарадж: Аз съм изумен и учуден, че ти седиш тук. Разговорът се излъчва от

състояние, където не съществуват думи. Каква идентичност си мислиш, че имаш?
Питащ: Как да установя себе си твърдо в осъзнаването на „Аз съм? Човек
мисли ли „Аз съм“, „ Аз съм“?
М: Необходимо ли е да мислиш, че седиш тук? Ти знаеш, че седиш тук. Колкото
и гръмогласно и често да те подтиквам да не мислиш и да не действаш от гледна точка
на единица, отъждествена с тялото, ти продължаваш да го правиш. Всяко име и форма,
които могат да съществуват, принадлежат на този материал, а този материал не си ти.
Ти анализираш ли проблема и с твърдо убеждение да решиш, че ти си – а не
материалът? Когато материалът се разпадне, за кое се отнася името? То има ли някаква
значимост?
Само един на десет милиона отива до същността на въпроса, анализира какъв е
той, идва до заключение и бива освободен, всичко съвсем сам. Този, който бива
освободен, е съзнанието, не съществува единица.
Крайното разбиране е това, което дава възможност на разбирането да се случи и
самото то става толкова фино, толкова деликатно, че изчезва. И когато това съзнание се
прояви отново, тогава Самадхи е нарушено и тази „Аз съм - ност“ започва отново.
Думите идват от съзнанието, а съзнанието се нуждае от силата на тялото. Силата
на тялото постепенно отслабва и за това думите не излизат така свободно, както бих

98
искал. Изразходвайки огромна енергия, аз повтарям ли повтарям – но колко са
разбралите? Основно, това нещо е толкова просто, че аз се разочаровам, когато
продължаваш да идваш тук, слушаш какво казвам, а не показваш никакви признаци, че
думите са достигнали до вкъщи.
Какво е принципът на раждане? Ти или си го разбрал, или не си го разбрал. Ако
си го разбрал, защо продължаваш да идваш? Ако не си го разбрал, защо продължаваш
да идваш?
П: Махарадж, на мен просто ми харесва да бъда тук с вас.
М: Това е различно – но ти наистина ли си попил това, което искам да разбереш?
П: Ние идваме тук с толкова много концепции и това, на което вие ни учите е
толкова удивително, че прилича на шокова терапия. Така че как очаквате от нас да
задаваме въпроси? Нека да поемем шока за известно време, после ще дойдат
въпросите. Ние сме зашеметени в мълчание.
М: Тези, които идват тук и слушат моите беседи и разбират, ще станат Гурута,
когато се върнат в собствените си страни.
Толкова е лесно да се разбере, защо не разбирате? В момента, в проявление,
това, което сте, е съзнанието, а то не може да остане, ако хранителното тяло не е там;
следователно съзнанието зависи от хранителното тяло – което е по същество с
мимолетна природа – и Аз не мога да бъда това. Толкова е просто; защо не разбирате?
Трябва да се случи така, че съзнанието да не бъде повече съзнателно за себе си.
Сладостта е в захарта и аз съм този, който разбира и вкусва сладостта. Всички тези
духовни концепции са внесени условно. Последната стъпка е знаенето в неговото
крайно състояние, което е не-знаене. Трансцендирането на съзнанието е, когато
съзнанието знае и разбира съзнанието.
П: Тази сутрин, между дълбокия сън и пробуждането, имаше една тишина, за
един момент, когато имаше тотално знаене, един покой, просто битие.
М: Това е доста извисено състояние, но не се хващай само в него. Дълбокият сън
е нещо като леден блок; няма нищо там; сега то отново се променя, появява се
топлината и с тази топлина ти чувстваш, че ти си.
Целият свят е очарован от свиренето на флейтата. Съзнанието те държи омаян в
пиесата на света. Виж за тази флейта и кой свири на нея. Отиди в източника.
П: Когато живееш този живот, възникват редица въпроси и ние трябва да
бъдем постоянно осъзнати за съзнанието, но умът не ни позволява.
М: Умът е инструмент за комуникация, за практически цели. Умът не може да
схване истината. Себето свидетелства ума, но умът не може да сграбчи Себето.

31 март, 1981

Махарадж: Когато чистото разбиране се случи в природата и функцията на

съзнанието, това разбиране повече не се нуждае от съзнание, защото то става знаещият
съзнанието.
Питащ: Възможно ли е да се функционира като тоталното проявление, не като
индивид?
М: Какво разбираш под тотално проявление и индивид?
П: Какво е проявлението?
М: Аз съм проявлението. Аз, Абсолютът - непроявен, съм същият „Аз“ -
проявен. Съзнанието е израз на Абсолюта, няма две.
П: Ако животът ми дава голямо удовлетворение и щастие, защо трябва да се
притеснявам за това какво или кой съм?

99
 М: Това съзнание няма да спре, докато не намери отговора. Съзнанието не може
да понесе своето собствено съществуване, не може да понесе своето собствено
съзнание.
П: То иска да се върне към своето собствено място за почивка.
М: Не съм склонен да обсъждам с думи.
Вие, хора, идвате тук с постоянство, усърдно идвате тук и сядате. Ако имате
такава склонност, сте добре дошли.
Моето учение е много просто; преживяващият и преживяванията са все
въображение.
Когато си млад човек, ти много харесваш всички действия на един млад човек и
се увличаш по тях; щом младостта си отиде, ти си безразличен към дейността на
младия човек. Подобно, докато носиш тази концепция „Аз съм“ , ти ще бъдеш въвлечен
във всички други концепции. Когато тази концепция „Аз съм“ си замине, вече няма да
има памет за това, че аз бях и аз имах тези преживявания; самата памет ще бъде
заличена. Преди да си напълно ликвидиран, докато съществуват някакви следи,
останали от теб, по-добре би било да напуснеш това място.
Ти може да не попаднеш на тези учения в такива големи детайли и на това ниво.
Тази дама е натрупала голямо количество знание, притежава купища от него, но
своевременно тя не само ще забрави всичко, което е натрупала, но ще забрави и себе
си, че тя е била.

4 април, 1981

Питащ: Себереализираният човек винаги ли е в състояние на блаженство?

Махарадж: Този, който е трансцендирал идеята за тяло, не се нуждае от ананда
(блаженство). Когато нямаше преживяване на тяло, ти беше в това блажено състояние.
Това състояние, което е преди твоето раждане, не може да бъде описано като дълбок
сън, то е отвъд него. Преживяването на джнани е същото като твоето състояние преди
раждането, то е цялостно състояние.
П: Как мога да бъда Това?
М: Ти си в това състояние през цялото време, преди да имаш тялото, но ти си
объркан поради телесното съзнание.
П: Тялото е там.
М: Не задавай въпроси, просто слушай. Ти се нуждаеш от компанията на
Мъдреците, за да разбереш това, което казвам. Това знание не може да се разбере чрез
интелекта.
П: Има ли сат - чит - ананда във вечното състояние?
М: Хранителната есенция е саттва и нейното качество е съзнанието, а вътре в
него е сат - чит - ананда (битие - съзнание - блаженство). Вечното състояние е преди
него.
П: Четох в книгите, че основната причина да се родиш е твоето собствено
желание да се родиш; как може то да се вмъкне в състоянието преди раждането?
М: Твоето раждане е резултат от желанието на твоите родители.
П: Как мога да се освободя от робство?
М: Изобщо не съществува робство, то е въображаемо. Ако си ориентиран към
съзнанието, всичките ти въпроси ще бъдат разтворени от твоето Себе.
П: Каква е пречката да реализирам това?
М: Единственото ограничение е твоята постоянна памет, че ти си тялото.

100
 П: Без да разбират напълно това, което е Махарадж, хората все пак идват
тук. Защо е така?
М: Заради единството на знанието и този принцип, който трансцендира
знанието. Има привличане между тези двете. Ето защо хората от целия свят идват тук.
Аз съм недосегаем, ти не можеш да добавиш към мен или да отнемеш от мен. Аз
съм цялостен, завършен във всички аспекти. Каквото и да ми направиш, ти ще трябва
да го изстрадаш. Ако си ми ядосан, ти ще трябва да страдаш. Ако ми направиш нещо,
то ще рикошира върху теб. Ако плюеш към небето, плюнката ще падне единствено
върху теб.
П: От какво е създаден материалният свят?
М: Материалният свят е създаден от проявеното съзнание – вечният
Парабрахман, вечният Брахман, в който тази пиеса винаги продължава. В нея ти
винаги си цялостен, никаква отделна идентичност не възниква. В тялото е вкусът на
„Аз съм“ – когато тялото си отиде, вкусът също си заминава. Когато имаш някакъв
проблем, ти се позоваваш на книга. Защо не изследваш себе си – открий какво си.
В играта на петте елемента, всичко, което се вижда или се преживява, е просто
забавление, а за това забавление или развлечение умът е много необходим.
П: Какво са Брахма, Вишну и другите Богове?
М: Те са просто проявления в съзнанието. Всяко проявление си има своя
собствена продължителност. Тази продължителност може да е за милиони години, но
всички те са проявления и имат определен период на съществуване.
Познаващият знанието не се влияе по никакъв начин от личностните надежди,
страхове и т.н.

10 април, 1981

Махарадж: Непроявеното винаги съществува, но това проявено знание възниква

и заминава. Понастоящем Аз не притежавам никаква индивидуалност – това, което е
налично, е само съзнанието, за чието изражение е на разположение този материален
инструмент. Това съзнание не е нещо много желателно, то е едно несъвършено
състояние.
Не съществува причина или закон за причина и следствие за функционирането
на това вселенско съзнание. Защо нещо се случва в определено време не може да бъде
обяснено в това дуалистично състояние. Ние можем само да наблюдаваме
функционирането и не можем да търсим каквато и да е причина на каквото и да е
функциониране, което се случва. Ако имахме избор дали да получим това тяло-
съзнание, кой би бил достатъчно глупав да го приеме? Всичко е било спонтанно, само
защото не е имало избор. Това страдание също трябва да се поеме, защото то е част от
тоталното функциониране и не съществува единица, която да може да подбира и
избира.
Не остана индивидуалност; въпреки това, докато това тяло е част от тоталното
функциониране, всичко, което идва в тоталното функциониране, трябва да бъде
претърпяно. Има някакво количество страдание в тоталното функциониране – това тяло
е едно от милионите форми и делът на това тяло от тоталното страдание трябва да се
преживее.
Питащ: Опитвам се да го разбера.
М: Ти си се хванал за единицата, която се опитва да разбере. Всичко това е в
името на комуникацията. Коя е единицата, опитваща се да разбере какво?

101
 Ти си се натоварил с много дейности поради някакви определени концепции,
които таиш, за да задоволиш концепциите, които са възникнали спонтанно в теб.
Целият този процес на комуникация, разясняване и т.н. ще продължава докато това
съзнателно присъствие е на разположение и всичко това просто да задоволи
концепцията „Аз съм“, а ти, Абсолютът, не си първоначалната концепция „Аз съм“.
Казвам ти всичко това и вероятно ти го харесваш, наслаждаваш му се – но е
почти невъзможно за теб да асимилираш или възприемеш това, което казвам. Сигурен
съм, че не си разбрал точно това, което казвам. Тези двамата са велики личности,
юридически експерти. С идването си тук и слушането на моите беседи, как могат те да
приложат тяхното юридическо знание?

13 април, 1981

Питащ: Ученикът е отдаден на Гуруто; това не е ли дуалност?

Махарадж: В света винаги съществува дуалност. Проявлението може да се
осъществи само в дуалността, поради идентификацията с тяло-ума. Ако Гуруто и
ученикът не се идентифицират с тялото, къде възниква въпросът за дуалността?
Ученикът и Гуру са само знание, а за знанието не съществува форма или дизайн.
П: Ние приехме, че не сме тялото, че никога не сме били родени и не можем да
умрем, но изглежда, че нещо липсва, какво е то?
М: Покажи ми нещо от този, който е чул и е приел. Аз вземам за дадено, че тези,
които ме слушат са знание.
Едно животно съществува, само за да задоволи глада си; за това ли сте тук
всички вие? Трябва да има промяна във вас, след като ме слушате през всичките тези
дни. Човек трябва да знае, че той не е формата, а съзнанието, което придава
чувствителност на формата. Тази промяна наистина ли е настъпила?
П: Гуру обяснява, че привързаността към Гуру е също една концепция; как да се
отърва от нея? Садхакът желае да отдава своето уважение към Гуру през цялото
време.
М: Това е разговор от началния етап – има дуалност. Садхакът счита Гуру като
нещо различно от него самия, така че той желае да отдава своите уважения към него.
Садхакът също е Гуру, джнани, няма разлика.
Аз все още правя тази пуджа за моя Гуру. Тя трябва да се поддържа за
ръководство на другите; ако нямаш уважение и любов към Гуру, процесът на
отпадането на концепциите няма да бъде ускорен. Ако разбираш какво говоря, само
тогава идваш тук. Ако никой не идва, аз няма да бъда нещастен; каквото трябва да се
случи, вече се е случило.

15 април, 1981

Питащ: Би ли била възможна реализацията чрез изслушване на истината от

Гуру или съществува някакъв друг начин?
Махарадж: Не, само с Милостта и ръководството на Гуру. Гуру е този, който
знае цялостно какво е качественият Брахман и безкачественият, какво е светски въпрос
и какво е духовен въпрос. Ти се държиш за всички тези неща, които си чул тук като
концепции. Не се опитвай да бъдеш това. Ти харесваш знанието като концепция.
П: Махарадж каза, че вътрешният Гуру е по-важен от външния Гуру.

102
 М: В първоначалните етапи ти трябва да имаш външен Гуру. Този Гуру те
посвещава за вътрешния Гуру.
П: За какво са мантрите?
М: Мантрата загатва за прицела или целта в теб.
П: Аз съм доктор и понякога се привързвам към пациентите си и се въвличам в
техните проблеми. Понякога мога да бъда отстранен и да не се чувствам въвлечен, но
моите пациенти са като бойци с техните си проблеми и се опитват да ме забъркат в
тях. Понякога чувствам, че ми се иска да избягам.
М: Това е знанието на твоите концепции, то не е твоето знание. Да чувстваш, че
си замесен в света, е концепция, да чувстваш, че искаш да избягаш, е концепция.
П: Ако човек е много искрен и желае Себе-реализация повече от всичко друго в
света, по-лесно ли е за него ако избяга в усамотение и не мисли за нищо друго освен за
това?
М: Съвсем не. Не че ще придобиеш нещо външно, знанието, че ти си, е вече там,
само го разбери.
Това е все игра на концепции. Дори да си мислиш – аз ще получа знанието или
аз имам знанието – все още е една концепция. Преди да получиш знанието, каквото Е,
Това е истината.
П: Когато някой зададе на Махарадж някакъв много труден въпрос, откъде
идва отговорът?
М: От въпроса идва отговорът; към всеки въпрос са прикрепени отговорите.

9 май, 1981

Питащ: Ако има болезнено заболяване, джнани страда ли като всеки друг?
Махарадж: В случая на един джнани, умът и интелектът не функционират. Те не
регистрират това, което бива претърпявано, но страданието е дори по-интензивно,
защото в случая на индивида, тялото е това, което страда. В случая на джнани,
съзнанието е това, което страда, така че всяко нещо, което се преживява в съзнанието,
бива усилено многократно. Но ти няма нужда да се занимаваш с това състояние, защото
то е рядък случай. В случая на джнани, състоянието е тотално разтъждествяване от
тяло-ума.
Като единица, определено количество разтъждествяване с тялото е приятно
състояние – състояние, което хората очакват с нетърпение и приемат. В случая на
джнани, разтъждествяването е по-задълбочено и тотално, затова не може да става
въпрос за никакъв ефект на едно такова състояние, приятно или обратното. Резултатът
е, че няма искания или желания. По този начин го преживявам аз - не знам за другите.
П: Може ли Махарадж да ми даде знание?
М: Разбери това: един джнани не може да даде знание на никой. Всичко, което
той може да направи, е да сочи към това, което е твоята истинска природа. С това
условие, което се предлага тук, аз не знам защо хората са привлечени към това място.
Няма нищо, което да мога да дам на някой, който идва тук. Привличането към това
място е спонтанно и не може да се разбере интелектуално.
Ако това, което казвам, е ясно разбрано от някой, действителният резултат ще
бъде, че даже в ежедневната работа на индивидуалния живот, няма да има никакво
специфично намерение. Нещата ще продължават подобно на сачмата на лагера - без
никаква преднамерена цел или преднамерено действие. В моя собствен случай, през
целия ден тялото ми извършва своите нормални функции; нещата си продължават по

103
обичайния си начин и към нищо няма съпротива. През целия ден няма интерес за
разбиране на това, което се случва.
Някъде до към осем часа интелектът не е функционирал; сега аз съм съзнателен
за едно слабо възприемане на моя интелект.
Никой джнани няма да изложи тази тайна в живота на един джнани. Не само, че
той няма да има желания или очаквания, но и няма да го влече „да бъде“. Влечението
на съзнанието да бъде го няма. За да имаш някакви надежди, очаквания и т.н., трябва да
имаш един образ, една идентичност.

10 май, 1981

Махарадж: Това, което харесваш най-много – това е самото „Аз съм“,

съзнателното присъствие – но то няма да продължи вечно.
Когато този пламък е угаснал, какво е печалбата или загубата за пламъка? Какво
представлява пламъкът?
Питащ: Знанието, съзнанието.
М: Какво ще се случи с това съзнание? Цялата тази духовност е само да го
реализираме, да го разберем. Когато пламъкът е угаснал, той няма нужда да прави
нищо за себе си. По същия начин, разбери, че когато тялото отпада и съзнанието угасва,
ти няма нужда да правиш нищо. С това разбиране, прави каквото ти харесва в света.
Понастоящем ти си обвързан с робството на тялото и това е концептуално.
Самата мисъл за някакво предимство или неизгода е разтворена, когато човек
реализира това знание.
Заради този принцип ти въвличаш себе си в множество дейности. Когато този
принцип е разтворен в нищото, какво ще правиш?
Не се опитвай да подбираш и избираш и да казваш „това трябва да правя, а това
не трябва да правя“. Не си налагай такива условия.
Една мравка пълзи по тялото ти и те ужилва; от хапането или ужилването, ти
знаеш, че мравката е там. Точно по същия начин, чувството на това съзнателно
присъствие „Аз съм“ се дължи на материалното тяло.
След като си разбрал това, къде е личността, която трябва да се държи
за светския живот или трябва да се откаже от него? Въпросът не възниква.
Ако си напълно наситен с това знание, въпреки наличието на светските
трудности, те няма да те докосват.
Този загадъчен безкомпромисен разговор няма да се срещне на друго място. На
други места ще ти предлагат някакви концепции, възникващи от съзнанието, като от
тях ще се развият още концепции и ти ще се заблудиш. Всяка концепция в сферата на
съзнанието е нереална. Светът ще слуша ли такива беседи?
Какво си ти? Ти този рождѐн принцип ли си, това тяло, което е родено от
секрецията на родителите ли си?
Онзи, който схваща това знание, е свободен от светски и семейни проблеми.

6 юни, 1981

Махарадж: Материалът, от който се състои тялото, става все по-изтощен и слаб,

и заедно с него, това знание също отслабва. Чувството за присъствие е все още с мен,
защото материалът, от който тялото е направено, все още има малко сила. Когато той

104
си замине, тогава съзнанието също ще изчезне, тогава няма да има усещане за
присъствие – но аз определено ще бъда, без усещане за присъствие.
Всеки от вас се опитва да опази себе си. Какво е това, което се опитвате да
опазите? Колкото и да го пазите, то колко дълго ще продължи? Отиди до корена и
открий какво е това, което искаш да опазиш и съхраниш, и колко дълго ще остане.
Единственият духовен път за разбиране на твоята истинска природа, е да
откриеш източника на тази концепция „Аз съм“. Преди да се появи чувството за
присъствие, аз бях в това състояние, в което концепцията за време никога не е била там.
Така че, какво е родено? Това е концепцията за време и това събитие, което е раждане,
живеене и смърт, те заедно не съставят нищо друго освен времето, продължителността.
Щом разбереш това, всичко ще бъде ясно; докато не го разбереш, нищо няма да
е ясно. Не е ли просто и лесно?
Питащ: Думите са прости, но схващането на това, което думите означават,
ще бъде трудно.
М: Какво е това, в отсъствието на което, ти не би бил способен да разбереш
дори думите? Отиди до корена на този източник.
За схващането на това, което ти казах тази сутрин, интелектът е тотално
импотентен. Трябва да има едно интуитивно разбиране за него.

8 юни, 1981

Махарадж: Хората реално не разбират това, което казвам. Те разбират отчасти и

формират свои собствени концепции, но истинското знание на Себето го няма.
Да предположим, че съществува семе, което ще произведе едно голямо дърво.
Ако разрежеш семето, ти трябва да бъдеш в състояние да видиш дървото в него.
Дървото, което имам, е това семе, което се нарича семето на раждането; когато
го отворих, аз получих Себепознанието. Освен това Себепознание, какъв друг капитал
имам?
Аз срещнах толкова така наречени джнани, но един истински такъв, който е
видял дървото в семето, не съм виждал до сега.
В напредналите етапи, какво се случва с интелекта? До изчезването на интелекта
в напреднала възраст има свидетел. Как можеш да опишеш този свидетел?
Питащ: Мислите и емоциите винаги се появяват и ме разсейват. Какво да
правя?
М: Ти си преди всяка мисъл, която може да възникне. Всички мисли и т.н., които
възникват, са просто движения в съзнанието.
Щом съзнанието се появи, всичко се появява - светът и всички сделки в света.
Просто ги наблюдавай. Те се случват, не съществува индивид, който да свидетелства.
Свидетелстването се случва от тоталното функциониране на вселенското съзнание.
Понеже аз тотално отричам индивида, това ще се понрави само на един на
милион.
П: Има толкова много хора, които са напълно неудовлетворени, винаги
търсещи нещо и все недоволни. Защо е така?
М: Ти никога няма да си доволен, докато не откриеш, че ти си това, което
търсиш. Ако искаш знание като един индивид, ти няма да го получиш тук. Ако си
задоволен с това знание, можеш да идваш и да седиш в тишина. Ако не можеш да
приемеш това отричане на теб самия, можеш да си вървиш. Аз ще разбера, това няма да
ме засегне.

105
 Това, което въобще не се е случвало, детето на безплодната жена – как може да
се страхуваш от него? То е въображаемо, нереално. Ако някой иска нещо от тази
халюцинация, не е ли това търсене на реалното в напълно нереалното?
П: Ако беше реално, тогава ние бихме могли да направим нещо по въпроса.
М: Правилно. Ти виждаш нещо, това е истина, но това, което виждаш, е илюзия,
като съновидение. Това, което виждаме в съня, изглежда много реално, но ние знаем,
че е нереално.
Въпреки разбирането на всичко това, все още е трудно да отхвърлиш тази
идентификация с формата на мъж или жена.
Без формата, знанието не може да бъде дадено. За Абсолюта, за да прояви Себе
си, материята трябва да я има. Непроявеният Абсолют и проявеното не са две – то е
само негово изражение, както сянката и материята.
Тази любов да бъдеш не е на индивидуалното битие, тя е природата на цялото
вселенско съзнание.

11 юни, 1981 (сутринта)

Махарадж: Само когато идентичността с тяло-ума е решително отхвърлена и

идентичността със съзнанието е напълно установена, тогава това, което казвам, ще има
някакво значение.
Това, което си, е неограничено, то е неподатливо на сетивата. Като се
ограничаваш до тялото, ти се затваряш за неограничения потенциал, който всъщност
си.
В медитация, съзнанието е това, което медитира върху себе си и остава вътре в
себе си.
Ако приемаш това, което ти казах, тогава ти не се влияеш от това, което се
случва спонтанно в света и не си заангажиран нито с причината, нито с ефекта. Тогава
приемаш твоята истинска природа. Каквито и действия да се случват чрез тялото, те ще
се случват независимо от това, което всъщност си.
Имай предвид, че когато тази жизнена сила (която е дъхът и съзнанието)
напусне тялото, тя няма да иска разрешение от нищо. Тя е дошла спонтанно и ще си
замине спонтанно; това е всичко, което се случва в така наречената смърт. Няма никой,
който е роден или ще умре.
Питащ: Както виждам, целта на живота е само да се разбере, че това, което
е било проявено и което функционира, е вселенското съзнание. Освен разбирането,
няма нищо за правене. Така ли е?
М: Така е. Всичко е спонтанно, автоматично, естествено, само концепцията за
мен и мое е робството.
Когато обикновени хора като теб са тук, аз съм в покой, необезпокояван, но
когато хора, които идват и считат себе си за джнани, които притежават гордост, че
знаят и желаят да демонстрират тяхното знание, тогава има безпокойство.
П: Това е някакво много възвишено знание, на много високо ниво; докато не е
абсорбирано, какво трябва да прави един обикновен човек?
М: Докато има възприемчивост, дълбоко желание да го разбереш, няма нищо за
правене. Знанието само по себе си ще доведе до каквото ще доведе. Не ментална или
интелектуална величина се изисква, а едно интуитивно чувство за различаване.
Значи, сега не си тялото; след като си приел това, можеш ли да продължиш да се
идентифицираш с тялото?
П: Тялото и умът имат ли някакво значение?

106
 М: Всичко има свое значение.
П: Не трябва ли да се грижим за тялото?
М: Човек се грижи за нещо с което се идентифицира, но ти вече нямаш нищо
общо с тяло-ума, така че защо си заинтересован да се грижиш за него?
Когато си пространството, ти вече не си тялото, но каквото и да се съдържа в
пространството и самото пространство, си ти. Сега ти си проявен, това което е познато
– пространството. Това пространство е познато от чидакаш. Когато си чидакаш, ти си
по-фин от физическото пространство, широтата е повече. Джнани трансцендира на
различните етапи тези финости, широти, пространства. В чидакаш той все още е
ограничен, все още е обусловен от мисленето „Аз съм“, затова следващото е
Парамакаш. Парамакаш е най-висшето, в което има други акаши – седем. В чидакаш
това съзнаване е „Аз съм“. В Парамакаш няма е или не е, То трансцендира всичко.

11 юни, 1981 (вечер)

Питащ: Какво е любовта? Тя необходимост ли задоволява или удоволствие?

Махарадж: Да. Когато видиш нещо и го харесаш, това харесване е любов към
този обект. Когато възниква гняв и фрустрация, те също са част от любовта. Това е
доста хубаво, а също и много лошо. Всяко преживяване на страдание е резултат от
любовта. Открий какво е необходимо за цялата тази игра на любов и омраза. Любовта
към битието, към съществуването, е това, което поражда цялата болка и страдание.
Трябва да се сблъскаш с нея, защото обичаш да бъдеш. Преди всяка друга любов е тази
любов да бъдеш. Тя познава и двете качества на любовта и страданието, на
удоволствието и болката. Вземи случая с този пламък (запалката за цигари), той дава
светлина, топлина и също може и да изгаря.
П: Мога ли да бъда далеч от нея?
М: Какво е това „ти“, което иска да бъде далеч от нея? Ако си отделен от мен, аз
мога да те държа далеч от мен, но каквото и да съществува, то не е отделно от мен.
Какво е това „ти“, което е изникнало, което е пуснало корен? Единствено това е
причината за болката и удоволствието.
Когато разбереш това, всичко свършва - край. Тогава пляскаш с ръце, викаш и
крещиш от жизнерадост; цялото шоу е приключило. Знанието, което давам, ще разсее
цялото така нареченото знание, което имаш.
Джнани е фин като пространството. Какво представлява пространството? Ти
приемаш, че има небе – на какво прилича? Това знание е по-фино от пространството.
Отецът на пространството е знанието „Аз съм“.
П: Как знаеш съзнанието?
М: Както започна да знаеш себе си – точно по същия начин. Когато знаеш, че си,
това ще бъде същото, като да постигнеш себе си – въпреки това ти беше през цялото
време, нали така? Каква е ползата от логическото заключение? Ти трябва да кажеш
точно тук и сега – той е тук – в действителност.
П: Защо тогава Махарадж проявява такъв интерес към мен?
М: Кой проявява интерес към кого? Кой има чувство за вършител на това?
Всичко се случва спонтанно.

107
 13 юни, 1981

Махарадж: В общоприетия духовен език знание означава повтарянето на това,

което си чул – презентация на интелигентност. Те мислят, че това е духовно, но никой
не се опитва да открие какво е той, никой не гледа към себе си.
Когато момче и момиче се оженят те са силно заинтересовани един от друг, по
подобен начин, когато човек се ожени за духовността, той винаги е зает с мисли или
обсъждания относно духовността.
Кръвта течаща вътре ти ли си, кожата, костите ти ли си? Не си. Когато
изследваш така и дойдеш до разбирането, че не си тялото, ще елиминираш всичко –
всичко, което не си. Накрая, какво ще си? Стигни до този момент.
Ти толкова си пристрастен към нещата, които наизустяваш, ритуалите,
бхаджаните и т.н., че ако не ги рецитираш всеки ден, ти не би почувствал никакво
удовлетворение или чувство на щастие.
Тези ритуални практики са предназначени за невежите, да държат техните тела-
умове заети, но да притежаваш тяло-ум, е да знаеш, че ти си, и това няма име или
форма.
Не може да става въпрос за удоволствие или болка, нито за страх от смъртта, за
този, който разбира. Ако човек се идентифицира с тялото, тогава той е хванат в
отношения, свързани с тялото.
Моите думи са малко и кратки, но са много ефективни. Има много томове
написани за духовността, които не унищожават твоите концепции, а се добавят към
тях. Всички тези томове не ти казват какво си.
Питащ: Какво се разбира под чинмаянанда и сат-чит-ананда?
М: Понякога хората танцуват, когато пеят бхаджани, те изгубват себе си, така че
това състояние се нарича чинмаянанда. За да имаш тази чинмаянанда е необходимо
едно първо докосване до съзнанието. Ананда означава блаженство и това е едно
качество на ума – по-висока сфера на ума – но присъстващо в съзнанието. Изискването
е целувката на съзнанието, което е необходимо за това най-висше състояние на
ликуване или оживеност, което е чинмаянанда и сат–чит–ананда.
Аз дойдох до категоричното заключение, че съм нищо. Нямам дизайн, нямам
цвят, нямам образ за себе си.
В ранните сутрешни часове, когато будното състояние се случва, тази целувка на
битийността се появява, вибираща в цялата вселена и вибрираща в мен. Също така аз
наблюдавам същото нещо, когато си почивам следобед. Но ако искаш да ме прецениш
на физическо ниво, аз не съм в състояние да повдигна този съд с вода, толкова сила е
останала в тялото, но това докосване на цялата вибрираща вселена – това е докосването
на моята „Аз съм - ност“.
Аз съм познаващият Брахман, аз съм Брахманджнани, но въпреки всичко, това
докосване на битийността е единствено страдание.

15 юни, 1981

Махарадж: Щом веднъж знанието изгрее в теб, ти си джнани, ти не си повече

човешка личност. Ти си проявеният Брахман, Четана, динамичният проявен Брахман.
По-рано твоите мисли се свързваха с тялото и с роднините на тялото, но след
като си се разтъждествил от тяло–ума и си се утвърдил в състоянието на динамичното
съзнание, какво би могло да бъде качеството на твоите мисли? Твоите мисли ще бъдат

108
по-фини, ако има някакви мисли. Въпреки всичко, това динамично съзнание е качество
на тялото, изградено от храна. Докато тялото е, съзнанието е.
Каквото говориш и възприемеш сутринта, ти ще продължиш да го повтаряш
докато заспиш; никой не изследва на това ниво – цялото това функциониране – как се
случва? Какво е качеството на това функциониране и как се появява? Какво си ти?
Изследвай в тази посока.
Само малцина са способни да разберат това. Ето защо аз отпращам хората –
защото няма полза само от слушане на думите – но ако тази твърда вяра я има, това
което казвам, ще изгрее в тях. Неадекватността на интелекта трябва да бъде
приключена от тази много силна вяра.
Битието е там, съзнанието е там, и понеже то е там, светът е там. Когато
преобладава само съзнанието, когато хората говорят, аз не разбирам; чувства се само
съзнателното присъствие, а не детайлите на това, което се случва. Поради съзнателното
присъствие ти ме броиш за присъстващ; ако съзнанието не е там, ти ще кажеш, че аз не
присъствам.

17 юни, 1981

[Питащият цитираше писания наляво и надясно.]

Махарадж: В момента на стартиране на будното състояние, започва култът към
страданието. Кога получи първото си раждане?
Питащ: Не знам нищо за него.
М: Тогава как приемаш това за Върховното (Себе)? Това не е твоето директно
преживяване, то е взето назаем знание от книгите. Как можеш да приемеш това, което
не е твое директно преживяване?
Имаше грабеж в Делхи, полицията може да те арестува тук и да те обвини за
него. Бил ли си някога в Делхи?
П: Не.
М: Тогава защо си приел това раждане? Какво са шастрите или писанията? Те
са само правила и забрани за поведението ни в света. Не носи това тук. Дали приемаш
това раждане или не, беше първоначалният въпрос. Защо вмъкваш цялата тази
небивалица? Четенето на писанията е хубаво за невежите. Следващата стъпка е да ги
оставиш и да се опиташ да разбереш какво си.
Отърси се от всичко, което си чел и се опитай да разбереш сега. Ти трябва да
прилагаш своето разграничение. Няма полза само от сляпото приемане на това, което са
казали писанията. Приемай ги до определен етап – след това трябва да си достатъчно
силен или достатъчно зрял, за да използваш своето разграничение. Хората ходят насам-
натам в търсене на знание, но те са хванати в капана на думи и любими концепции,
развити от така наречените мъдреци. Някой мъдрец ще те помоли да се държиш по
един начин; отиваш при друг мъдрец и той ще иска да се държиш по друг начин. Така
ти си уловен в концепциите на другите. Има история за един риши в писанията, който
изпил водите на седемте океана в една шепа – ще повярваш ли на това? Използвай
своето разграничение. Ти говориш за ачарана, общоприетите правила за поведение,
чарана означава онзи, който трябва да се държи по определен начин; чарана означава
единствено състоянието на „Аз обич“, състоянието „Аз съм“, състоянието на съзнание,
усещането да бъдеш, без думи. От това състояние започва движението на съзнанието.
Локи и алоки: локи ние обикновено го приемаме за светско; лок означава разните
личности. Всичко, което се приписва на личността, е локи или това, което се следва от

109
хората. Алоки е трансцендиране на светското. Алоки не ти е познато. Тези поклонници
ме обичат, но те не ме разбират в сферата на алоки.
Духовната беседа е локична (светска) беседа, общ разговор, опит да се предаде
образ на другите. Тук няма нито образ, нито дизайн – сега, как можеш да станеш едно с
това? Ти трябва да имаш образ или дизайн. За каквото и знание да говорим, то трябва
да бъде предадено с думи, но това не е Върховното.
Ти искаш да притежаваш знание, да трупаш знание. Такова знание е в изобилие
и на разположение в света, но само рядко срещан човек ще разбере, че такова знание е
един вързоп от невежество.
Ти ще изследваш онези концепции, които изригват от теб; тези концепции,
които не харесваш, няма да ти се случват. Ако се интересуваш от духовен живот,
твоите мисли и концепции ще се отнасят до него.
Аз казах това, което трябва да се каже. Не може да става въпрос за нещо повече
за казване. Понеже идваш тук, аз се държа учтиво с теб, но съм напълно убеден, че ти и
аз нямаме дизайн. Страхувам се, че това което казвам, няма да достигне твоето
истинско ядро; затова практикувай бхаджани. Всъщност ти не трябва да ме посещаваш
изобщо.
Бхишва беше върху легло от стрели в последните си дни; аз също съм върху
легло от стрелите на страданието.

26 юни, 1981

Махарадж: За тези, които седят тук, ползата, която получавате, няма да бъде по-
различна от ползата, която ще получите, седейки под дебелата сянка на няколко
дървета. Седенето под дърветата дава някакъв покой и усещане за благосъстояние.
Остани в покой.
Моите беседи се излъчват от това съзнание. То е като голямо сенчесто дърво за
релаксация; ти идваш тук и сядаш и чувстваш релаксацията, но не си способен да
кажеш какво представлява. В това състояние ти не си способен да обясниш с думи. Ти
си в едно отпуснато състояние, но дълбокото значение е предаване в Себето,
пребиваване и затихване в Себето – ето защо се чувстваш отпуснат и щастлив.
Каквито и изказвания да чуеш в това състояние, те няма да бъдат забравени.
Сварта – сва означава Себето, арта – значение. Сварта има велико значение.
Сварта означава себелюбие, а сва означава смисъла на Себето. Думите имат значение в
практическия свят, който ще те направи егоистичен, но думите, които се излъчват тук,
ще ти дадат смисъла на твоето собствено Себе.
[Една майка и син дойдоха, украсиха с гирлянда Махарадж и раздадоха прасад
на всички присъстващи.]
М: Дълбокото състояние на обикновени, невинни хора, се сбъдва по този начин.
Тя се молеше, за да може нейният син да мине успешно изпита. Нейната собствена вяра
проработи.
Ако се наслаждаваш на това отпуснато състояние тук и станеш едно с него, ти
ще трансцендираш също и това състояние. Дори ще отидеш отвъд в едно състояние
преди раждането на Боговете.
С това разбиране, прави каквото искаш. Извършвай твоите светски дейности.
Когато разбереш значението на сва – Себето – няма да има място за себичност.
Разбери го напълно, пребивавай в него, тогава своевременно ще го реализираш.
Когато му дойде времето, само тогава ще се случи.

110
 Каква е твоята стойност? Ти си съзнанието, чрез което светът се изразява.
Пребивавай в неговата стойностност. Не слизай в ума и тялото. Отново, ти трябва да
имаш твърдото убеждение, че не си засегнат от раждане и смърт. Ти си като
пространство, не само като пространство, ти си преди него.
Върховното никога не може да бъде загубено. Каквото и да си загубил, ти си
загубил само думите.
Аз ти казах достатъчно и каквото и да си чул, пази го, обмисляй го, съзерцавай
над него и бъди едно с него.

1 юли, 1981

Питащ: Дълбокият сън е не-съзнаване. Абсолютът е отвъд съзнаването и не-

съзнаването. Не разбирам.
Махарадж: Да започнем с това, че едно дете е родено; бебето не знае себе си,
реакциите за глад, жажда и т.н. се случват. Това са физически неща, докато има живот,
но вътре в това състояние съзнаването не се е развило или не е узряло напълно. След
една или две години, то започва да съзнава себе си, майката и т.н. Когато детето знае
себе си, неговото съзнаване е започнало.
Преди това има невежество; въпреки че е не-съзнаване, това е невежество.
Тогава се постига знанието „Аз съм“: то не знае какво е, но знае, че е нещо. По-късно
детето започва да събира концепции и идеи, с които другите хора го захранват и
развива определени концепции или образи за себе си и другите. Умът се развива. После
идват дълбокият сън и будното състояние, ежедневният цикъл. В будното състояние, в
каквото и състояние на ума да си, ти знаеш света, заедно с твоите концепции и после
заспиваш. Сега, технически ти може да наречеш този дълбок сън не-съзнаване. Но то не
е това не-съзнаване, отвъд което лежи Абсолютът.
Нека започнем отново от детето. Невежество, съзнаване, натрупване на
концепции, среща с Гуруто. Гуруто ти казва: „Отърви се от концепциите, просто бъди
себе си.“ Така, когато си, само ти си. Това е първата стъпка: да пребиваваш в
съзнанието, което си, без думи – това е знание. Когато детето започна да знае себе си,
също имаше знание – това е основно знание и е общо за всички. То става духовно сега.
Търсачът, след като разбира какво е казал Гуру, се освобождава от концепциите и сега,
като първа стъпка, търсачът живее в състоянието „Аз съм“, само битие.
Преди всичко съществува съзнаването „Аз съм“, без думи; с това съзнаване,
светът е. Сега, когато търсачът навлиза в медитация, това съзнаване се превръща в не-
съзнаване. То е най-висшето в йерархията, когато го има телесния аспект, защото това
съзнаване и не-съзнаване са аспекти на тялото, а тяло означава съзнание и в сферата на
съзнанието съществуват съзнаването и не-съзнаването.
Абсолютът трансцендира съзнаването и не-съзнаването. Така че не-съзнаването
е най-висшето в йерархията на духовността и дестинацията е трансцендиране на
съзнаването и не-съзнаването.
П: Мислех че не-съзнаването означава Абсолютът.
М: Съзнаването и не-съзнаването са изрази на телесното съзнание. Когато този
хранителен инструмент тялото, заедно със съзнанието, е тотално трансцендиран – това
е Абсолютът.
Светлината е там, тъмнината е там, но какъв е фонът? Пространството.
Пространството е там, което не е нито светло, нито тъмно, но пространството е. Ти
трябва да трансцендираш светлината и тъмнината, за да пребиваваш в пространството.
Подобно, човек трябва да трансцендира съзнаването и не-съзнаването – аспектите

111
на телесното съзнание. Ако си стигнал това състояние, ти наблюдаваш съзнанието и
не-съзнанието. Това се нарича естествено самадхи или сахаджа самадхи.
По природа ти си в това състояние, този психосоматичен инструмент на тялото и
съзнанието са винаги на разположение. В мига, в който някой дойде, инструментът
бива задействан – в противен случай си обратно в Абсолюта. Това е нещо такова: в
една голяма зала има врата и на вратата има шпионка. Тази шпионка е съзнанието, но
ти си зад нея.
Да предположим, че онези космически кораби се издигнат от земята; когато си в
пространството, усещаш че сякаш си избягал от земята, но това не е така – ти си все
още под влияние на земната атмосфера. Трябва да отидеш по-навътре в космоса, където
няма атмосфера. Но къде е мисълта за твоето отиване там? Не става така - ти наистина
си Абсолютът и всички тези неща са обвивки, които си придобил.
Ти знаеш, че си, но забравù, че ти си и тази забрава е не-съзнаването, което е
най-висшето състояние. Ти никога няма да можеш да го опишеш с думи; това
състояние не се обхваща от думите.
Необходимо е разбиране и ти не трябва да се объркваш. Да предположим, че
живееш в състояние на съзнаване; ти не трябва да си мислиш, че вече си джнани,
просто защото твоето съзнаване получава много сили в това състояние. Може да си
мислиш, че си джнани, но не е така – това е само първата стъпка. Съществуват много
съблазни на този етап. Когато си само битие, без думи, ти си могъщ. Откажи се от
силите, не ги притежавай.

112
Речник

Адвайта: Не-дуалност. Учение, което твърди, че само Абсолютът, върховният принцип

съществува и че цялото феноменално съществуване е илюзия.
Адя: Първичен, изначален.
Агни: Огън.
Ахам: Аз; егото.
Аджнана: Невежество.
Акаша: Етер; небето.
Ананда: Блаженство; щастие, радост.
Арати: Божествена служба, изпълнявана рано сутрин или привечер.
Асана: Поза; седеж.
Ашрам: Уединено жилище.
Атма, Атман: Себето.
Аватар: Божествена инкарнация.
Бхагаван: Господ.
Бхаджан: Божествена практика, обожание.
Бхакта: Поклоник.
Бхакай: Преданост, любов.
Беа: Семе, източник.
Брахман: Бог като създател.
Брахма – рандхра: Отваряне в короната на главата, фонтанелата.
Будхи: Интелект.
Вак: Реч.
Васана: Фино желание.
Ваю: Бог на Вятъра; въздух, жизнен дъх.
Веда: Писание на Индусите.
Веданта: Краят на Ведите.
Вичара: Изследване в природата на Себето.
Виджнана: Принципът на чистата интелигентност.
Вритти: Мисловна вълна; ментална модификация.
Ганапати: Индуиско божество, Божествен аспект, носещ успех.
Гаятри: Свещена Ведическа мантра.
Гита: Песен.
Гуна: Качество родено от природата, атрибут.
Гуру: Учител, наставник.
Даршан: Гледане, виждане.
Дева: Божествено същество.
Джапа: Повтаряне името на Бог; повторение на мантра.
Джива: Индивидуална душа.
Джнана: Знание.
Джнани: Познаващият.
Дхарма: Код на поведение.
Ишвара: Бог.
Йога: Съюз, философията на мъдреца Паранджали, преподаващ обединяването на
индивида с Бог.
Йоги: Човек, който е адепт в Йога.
Калпана: Въображение на ума.
Кама: Желание; похот.
Карма: Действие.

113
Карта: Вършител.
Кендра: Център, сърце.
Коша: Обвивка.
Крия: Физическо действие.
Кумбхака: Задържане на дъха.
Кундалини: първичната космическа енергия разположена в индивида.
Лая: Разтваряне, сливане.
Лила: Игра, развлечение.
Линга: Символ.
Маха: Велик.
Махасамадхи: Смъртта на духовен наставник.
Махаттава: Великият принцип.
Мана: Умът, способността за мислене.
Манана: Постоянно размишляване, съзерцание, медитация.
Манолая: Инволюция и разтваряне на ума в неговата причина.
Мантра: Свещена сричка или дума или подредба от думи.
Марга: Пътека или път.
Мауна или Моуна: Тишина.
Мая: Илюзорната сила на Брахман; воалът и проекцията на вселената.
Мумукшу: Търсач на освобождение.
Муни: Мъдрец, аскет.
Нама: Име.
Намарупа: Име и форма, природата на света.
Нети-нети: „Не това, не това“, отричане на всички форми и имена, за да се стигне до
подлежащата истина.
Ниргуна: Без качества.
Нисарга: Природа; естествено състояние.
Пандит: Образован мъж; учен.
Пара: Върховен.
Парабрахман: Върховният; Абсолютът.
Параматман: Върховното Себе.
Праджна: По-висшето съзнание; осъзнаване.
Пракрити: Каузална материя; космическа субстанция.
Прана: Жизнена енергия, жизнен дъх.
Према: Божествена любов.
Пуджа: Богослужене.
Пурна: Пълен, съвършен, вечен.
Пуруша или Пуруса: Себето, което живее в сърцето на всички неща; космическият дух.
Раджас: Един от трите аспекта на космическата енергия; страст; безпокойство;
дейност. Една от гуните.
Садхака: Духовен аспирант.
Садхана: Духовна практика.
Сагунабрахман: Абсолютът, който се схваща като надарен с качества.
Сакти или Шакти: Сила, енергия, мощ.
Самадхи: Единство; тук умът се отъждествява с обекта на медитацията.
Самсара: Процесът на светския живот.
Самскара: Впечатление.
Санкалпа: Мисъл; желание, въображение.
Сат: Съществуване, битие.
Сат-Чит-Ананда: Съществуване – знание – блаженство.

114
Сатсанг: Асоциация с мъдрите.
Сатва или Саттва: Светлина, чистота.
Сиддха: Съвършен Йоги.
Сиддхи: Психична сила.
Сварупа: Същността; естествената природа; собствената форма.
Тамас: Мрак; инерция, една от гуните.
Упанишад: Порция знание от Ведите.
Хануман: Могъщо божество, син на Бога на Вятъра, велик поклонник на Шри Рама;
известната маймуна, която помага на Рама в битката му с Равана.
Хираниягарбха: Космическа интелигентност; космически ум, космическо яйце.
Чайтания: Съзнание.
Чакра: Плексус, сплит.
Чидакаша: Ментален етер (всепроникващ).
Чит: Вселенско съзнание.
Читта: Умствени неща.

115