Professional Documents
Culture Documents
Исихазмът като усвояване на вътрешните пространства
Исихазмът като усвояване на вътрешните пространства
1
морската повърхност, а е в морската дълбочина, така според опита на светите
подвижници и вътрешният мир на човека трябва да се търси в човешките
дълбини и „отвъд” тези дълбини. Исихията е именно това: търсене на такъв
вътрешен мир, който превишава всеки ум. Тя не е просто спокойствие, намиране
на тихо място за живот и пребиваване, а битийно събиране на човешкото
същество и живот в своя вътрешен център („сърцето”), а чрез него – събиране в
Бога и чрез Бога, като единствен Източник на всеки истински мир. Оттук и най-
добрият превод на сръбски на думата „исихия“ е предложеният от отец Юстин
Попович: молитвено безмълвие. Безмълвието не значи пасивност. То
предполага огромно духовно усилие и борба срещу страстите, като
първоизточник на цялата разсеяност и дисхармония на човека. Докато пророк
Моисей мълчал, казва св. Григорий Палама, обяснявайки този мир, се чул глас
от Бога: „Що викаш към Мене?“ (Изх. 14:15). Това е мълчание, което говори по-
силно от думите, тишина, която прераства в дълбок вик на човешкото същество.
Който придобие такова молитвено безмълвие, казва св. Йоан Лествичник, е
познал дълбочината на тайните.
2
и едва тогава ще усетиш ползата от молитвеното безмълвие”. Следователно тук
става дума за непрестанното любовно общение с Христос, което има за цел
съединяването с Бога и Неговия „свят, наднебесен огън”, който изгаря
неочистените, а другите освещава „според мярата на съвършенството” (Слово
28).
3
видели Неговата слава и чули гласа на Отца: този е Моят възлюбен Син, и
паднали ничком, говорейки като Петър: добре ни е да бъдем тука. Безмълвникът
трябва да бъде и като Моисей на върха на Синайската планина, да пребивава
там сам и да влиза в облака, скривайки се от очите на другите. Ако прави така,
той не само ще види Бога изотзад, но и ясно ще му се открие Божието лице. И
когато гледа само Бога и бива гледан от Бога, и слуша Неговия глас, първо ще
му се открият, по тайнствен начин, тайните на Царството Божие, а след това той
ще даде закон на другите; ще се просвети, а след това ще просвещава и другите
със светлината на знанието; ще бъде помилван, и тогава и сам ще милва
другите. Такъв търси и получава, а след като получи – раздава и на онези, които
искат от него; освобождава се от веригите на злото, а след това освобождава и
другите.
4
казва, че той със своя умерен и изпълнен с въздържание живот „придобил умна
сила; а със строгия си живот в молитвено безмълвие направил сърцето си
божествена колесница и второ небе, и жилище, по-скъпо на Бога от небето.
Накратко казано, в това се състои връщането на ума и събирането му в самия
себе си, или, макар и да звучи чудно, връщане на всички душевни сили към ума
и действие според него и по Бога”.
Св. Сава
Сръбски исихасти
5
службата на Свети Сава в духа на чистия исихазъм: „Укротил си вълните на
страстите чрез божествен възход и непомрачена чистота и със своето успение
си просиял в незалязващата Светлина…”.
Несъмнено същия дух е имал и архиепископ Даниил ІІ, както и много други
значими личности от сръбското духовно минало, особено онези, които са
преминали през манастира Хилендар. И до днес все още не е достатъчно
изследвано влиянието на монасите Синаити, които са основали няколко
манастира в цяла Сърбия и чрез тях са посели в душата на сръбския народ духа
на синайската исихия. Че преп. Ромил Раванички е бил чист исихаст, за това ясно
свидетелства неговото животописание, както и фактът, че негов духовен учител
е бил великият молитвеник и безмълвник Григорий Синаит.
6
Светогорският исихазъм, и изобщо опитът на църковното Предание, получават
своя богослов „теоретик” в лицето на св. Григорий Палама. Основният проблем
на този важен светогорски спор бил този за възможността или невъзможността
за реално общение с Бога, както и за начина, по който може да се осъществи
това общение. Калабрийският хуманист Варлаам, заедно със своите
привърженици, които, под силното влияние на гръцката философия и западната
схоластика, били аристотелиански ориентирани, или отричали възможността за
реално общение с Бога, или му придавали символично-интелектуален характер.
Бог според тях може да се познае само чрез природата или чрез тварните
символи, посредством които Той се открива на човека. Свети Григорий веднага
почувствал, че тук става дума за прикрито отстраняване на Бога от
историческата реалност, и решително въстанал срещу такова осакатяване на
християнското разбиране за отношенията между Бога и Неговите творения. Той
основава своето мнение на библейския парадокс: Свещеното Писание твърди,
от една страна, че „Бога никой никога не е видял”, нито може да Го види, но, от
друга, свидетелства, че са „блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога”.
От това светията изтъкава своя богословски парадокс, основан на Христовото
въплъщение и вековния опит на Църквата: Бог по Своята СЪЩНОСТ е
непристъпен, неизказан, неописуем, а по Своите вечни, божествени СИЛИ и
ЕНЕРГИИ Той е Живот на нашия живот, Мъдрост на нашата мъдрост, Надежда
на нашата надежда, Истина на нашата истина, Светлина на нашата светлина,
Сърце на нашето сърце; чрез тях Той е Творец на света, негов Промислител и
Създател на живота. В самия опит на исихастите Бог е – ако може така да се
каже – скрито-отсъстващо присъствие. Като „присъствие” Той е „Царството
Божие” в нас, Той е Таворска Светлина – Слава на Христовото лице, която
Апостолите видели на Тавор, реално присъстваща у всички онези, които чрез
вяра и добродетелен живот й подготвят място в своето сърце. В това е и
смисълът на християнския живот: човек да стане причастник на вечната
Божествена слава.
7
Както и всяко Божие творение, тялото е призвано, заедно с душата, да бъде Божи
храм; и за да стане това, то трябва със своя пост, чистота, смирение и събиране
в себе си, да развърже крилете на душата и да я освободи за Божествената
безкрайност и за неговото скрито откриване в нейните дълбини.
| www.svetiapostoli.com